Осман Oктай

Крахът на една илюзия.

тината за ДПС
Българска
Първо издание

Крахът на една илюзия – истината за ДПС

© ОСМАН ОКТАЙ, автор, 2016
© ДЕСИСЛАВА БОРИСОВА, графично оформление, 2016
© ЯНИЦА ГУБЕРОВА, оформление на корицата, 2016
© Издателство ПРЕЗИДЕНТ, София, 2016

http://4eti.me

ISBN: 978-619-7182-08-8
 Съдържание
Съдържание ................................................................................................................................. 3
Анотация........................................................................................................................................ 4
6 януари 1990-а – началото ................................................................................................ 5
Столицата – моят нов дом .................................................................................................13
Посещение в Турското посолство .................................................................................18
Подготовка за изборите и участие във ВНС ...........................................................22
Опити да се спре ДПС по пътя към 36-ото НС........................................................24
ДПС трета политическа сила след парламентарните избори 1991-ва ...29
Правителството на Филип Димитров ........................................................................33
Ареста на Андрей Луканов ................................................................................................35
Вот на недоверие и драматични промени ...............................................................39
Правителство с мандата на ДПС ....................................................................................43
Групировките в управлението на България ..........................................................46
Създаване на Обединените демократични сили.................................................48
Парламентът под обстрел .................................................................................................52
Вътрешни борби в ДПС .......................................................................................................57
Раздяла с ОДС и сближаване с мафията ....................................................................60
Отново си стискаме ръцете с Доган ............................................................................64
Опити за сближаване с позициите на СДС и Иван Костов .............................66
Двойната игра на Доган......................................................................................................70
Драматичните избори 2001-ва.......................................................................................74
Завръщането на Симеон Сакскобургготски в България .................................81
Клевети, дело за 1 лев и раздяла с Доган .................................................................87
По нов път след ДПС .............................................................................................................94
Службите в опит да спрат създаването на алтернатива на ДПС ................99
Пътуване до Истанбул, срещи с изселниците .................................................... 102
Балканска демократична лига извън играта в политиката ...................... 104
Снимки и документи ......................................................................................................... 108
Заключение ............................................................................................................................. 124

3
 Анотация

Това не е автобиографична книга, нито е история на така и

несъстоялия се преход в България. Тази книга е за трънливия път
на надеждата, за изгрева и залеза на една илюзия, представена
като красива истина. За коварството и лъжата. За паяжината от
интриги, променила съдбите на мнозина. За възхода и падението на
личности, играещи роля и в днешното управление на страната ни.
За опитите да бъде заглушен гласът на тези, които имат
простички житейски желания – за дом, работа, родина, за правото
да носят рожденото си име. Един разказ от първо лице, който дава
да се разбере, че въпреки невидимите ръце, които пренареждат
шахматната дъска на историята и събитията, все още има хора,
които застават с лицата си и са готови да споделят преживяното,
без да се страхуват.

4
 6 януари 1990-а – началото
Беше 6 януари 1990 година. По телефона ми се обади Реджеб Садък –
режисьор в силистренския театър и мой семеен приятел. Помоли за
спешна среща, защото било важно. Вечерта към 19:30 отидох у тях, в
апартамента му в Силистра. Там той ми представи Вахид Заид – един от
хората, основали Движението за права и свободи на 4 януари във Варна
в апартамент на Ханди. Вахид се представи като един от групата от село
Бакалово, които заедно с Неджметин Хак и Доган са лежали в затвора за
антидържавна дейност по време на Възродителния процес. Той пре-
достави два документа – първия – за учредяване на политическо движе-
ние „Права и свободи на турското и мюсюлманско малцинство в
България“, и втория – с 20 – 25 искания от името на тази организация,
създадена от 23-ма души. Бях чувал за много други, осъдени по време на
т. нар. Възродителен процес в България, но тогава за първи път чух за
Доган и неговите съмишленици. След като се запознах с документите,
първото, което ми направи впечатление, беше, че се организира поли-
тическо движение, което включва в наименованието си „турското и
мюсюлманско малцинство в България“. Като човек, твърде близък с
образованите хора от Силистренския регион и околните окръзи, знаех
техните настроения, а именно че в никакъв случай не трябва да сме в
отделна етно-религиозна организация. Защото след падането на Тодор
Живков на 10 ноември в София се създаде Съюзът на демократичните
сили, в който членуваха различни демократични партии. Настроенията
сред турската интелигенция тогава бяха, че не бива да се капсулираме,
а по-скоро да станем част от тези демократични политически фор-
мации, които се възстановяват в България. Именно тази позиция
изразих пред Вахид Заид, а впоследствие той я е представил на вни-
манието на Ахмед Доган в София, наред с всичките ми съображения.
След няколко дни при мен в Здравната служба в село Бабук,
Силистренско, дойде Неджметин Хак. Той беше основател на Нацио-
налноосвободителното движение на турците и мюсюлманите в Бълга-
рия и ръководеше групата за нелегална дейност от село Бенковски,
Добричка област, в която по-късно е внедрен Доган.1 Представи ми се

1
Заради тази си дейност през 1986 г. Хак е осъден заедно с други свои съмишленици,
между които и Доган, за противодържавна дейност и получава най-голяма присъда от
всички. – Бел. авт.
5
като координатор на новоучредената партия Движение за права и
свободи и ми предостави документи, в които бяха отпаднали думите
„политическо движение“ и „на турците и мюсюлманите в България“.
Бяха направени и някои други корекции в списъка с крайните искания.

***

На 10 януари 1990-а, в моето родно село Чернолик, в дома на брат

ми Али Ахмед Чобан събрахме около 50 души образовани мъже и жени –
лекари, учители, финансисти, от селата в района на Дулуво, все
авторитетни хора. Много от тях се бяха противопоставяли на режима
още през 60 – 70-те години и открито бяха заявявали негативното си
отношение при смяната на имената по време на Възродителния процес.
С тях дискутирахме Програмната декларация и Исканията, които
Неджметин Хак представи като работни документи на ДПС. Той
представи тезата, че ние, турското население в България, трябва да
защитим своите права и да потърсим отговорност от виновните за
принудителната смяна на имената ни и репресиите срещу нас. Диску-
сията беше много разгорещена и в крайна сметка се наложи мнението
на присъстващите, че създаването на партия на етническа основа ще
бъде грешка и излишно ще капсулира турското и мюсюлманското
население в страната. Единодушно беше и мнението, че е най-добре
турците в България да работят заедно с другите демократични поли-
тически формации в рамките на СДС – земеделската партия, социал-
демократическата партия, демократическата партия и т.н. Бяха изра-
зени и опасения, че една партия на етно-религиозна основа ще засили
националистическите настроения в страна и ще изправи едни срещу
други традиционно добре живеещите заедно турци и българи. Хората,
които присъстваха, дори отказаха да вземат копия от работните
документи, които бяха предварително размножени и раздадени в нача-
лото на срещата.

***

На 12.01.1990 г. при мен дойде Енал Бекир от Провадия. Представи

ми се като организационен секретар на новосъздадената партия и ме
свърза по телефона с Ахмед Доган. Тогава за пръв път разговарях с него.
Той ми благодари за организирането на срещата в Чернолик и каза, че
Неджметин Хак го е уведомил за нашата позиция. После добави, че на 16
януари след вечерните новини по БНТ ще се предава на живо открита
дискусия за смяната и възстановяването на имената и последиците от
6
Възродителния процес. В дискусията щял да участва и той със свои
съмишленици. Помоли ме да информирам обществеността в Северо-
източна България да гледа тази дискусия.
Така на 16 януари по националната телевизия за първи път видяхме
Ахмед Доган. В това открито студио той беше с Ибрахим Кадри от село
Корница, Гоцеделчевско, и с Енал Бекир. Дискусията продължи 3 часа.
След нея Доган стана известен като остригания мъж с пуловера, човека,
лежал по затворите като ръководител на съпротивителното движение
срещу смяната на имената.
След тази среща всъщност се освободи напрежението в региона.
Обикновените хора проявиха активност и желание да участват в
създаването на ДПС, за което ние трябваше да организираме подписка.
Продължи обаче съпротивата от страна на интелигенцията и
образованите хора в нашия и в други региони. Тогава предложих да
организираме втора среща, пак в моето село Чернолик. Поканихме
образовани интелектуалци от Силистренско, Шуменско, Разградско,
Добричко и Русенско. Поканихме и Ахмед Доган. Той прие и на 20 януари
в ресторанта на село Чернолик се събраха близо 300 души, предимно
мъже. Сутринта в 10 часа с една синя лада, шофирана от Юджел Атилла,
пристигна Доган. Придружаваше го Таня Желязкова, за която
разбрахме, че има дете от него. От Добрич дойдоха Неджметин Хак,
Вахид Заид, Енал Бекир и др. Тогава се запознах с Доган. Той беше с
тъмно палто и бял шал около врата. Представихме го на присъстващите
и дискусията започна. В продължение на 4 – 5 часа Доган и неговите
сподвижници отговаряха на всички поставени въпроси. Тук беше и
Реджеб Садък – един от най-активните участници в организирането и
създаването на ДПС в Силистренска област, по-късно депутат във ВНС.
Срещата приключи без конкретни решения и ангажименти от страна на
присъстващите.
След тази среща имаше известна пасивност от страна на участва-
лите в нея, затова се наложи да измислим друга стратегия, за да ги акти-
визираме. Решихме да съберем по-ентусиазирани млади хора, които
биха могли да провокират активността на населението. Много важно
беше да съберем достатъчен брой подписи, които да се представят в
София, за да можем да регистрираме партията.

***

7
 След няколко дни в дома на Мюджелит Расим – мой съсед, събрахме
10 – 15 младежи от село Чернолик. Сред тях бяха мои братовчеди и
други роднини. Присъстваше и Назми Адем, който след години стана
кмет на община Дулово. Всички бяха доверени, проверени хора, защото
се опасявахме от реакцията на местните власти и службите. Искахме да
избегнем внедряването на провокатори сред нас. Направихме списък на
младите мъже, чиито съпруги са от различни населени места в област
Силистра. После им възложихме задачата покрай съпругите си и техни
близки и познати възможно най-бързо да съберат подписка за подкрепа
на създаването на партията ДПС. Така в рамките на една седмица бяха
събрани и изпратени в София над 5000 подписа от селата.
В много от големите села в Силистренска област създадохме ини-
циативни комитети и направихме график за организиране на събрания
по селата, на които да запознаем населението с Програмната декла-
рация и Исканията на бъдещата партия. Всяка вечер заедно с Реджеб
Садък, Халид Мехмед и Шенол Мехмед – и тримата от Силистра, бяхме в
различни села от този списък. Провеждахме събранията в читалищата
след разрешение от местните кметове. Навсякъде салоните бяха пълни
и избирахме с гласуване координационни съвети.
Подобни срещи се организираха и в други области. По покана на
Неджетин Хак двамата с него отидохме в град Завет, област Разград,
където бяхме упълномощени да оторизираме местни хора, които да
координират изграждането на ДПС и провеждането на събрания в
населените места. Тогава Мехмед Осман от Разград стана първият
областен координатор, а по-късно и председател на ДПС в област
Разград. Същото мероприятие проведохме и в Шуменско, в село
Развигор. Бяха се събрали хора от цяла Шуменска област. На това
събрание отново присъствахме аз и Неджметин Хак. Сабри Гаалип беше
оторизиран като координатора, а по-късно и областен председател на
ДПС в област Шумен. На събранието в Русенско, в село Семерджово,
освен нас с Неджметин Хак дойде и самият Доган. Присъстваше и Халид
Гази като основател на ДПС в Русенска област. Навсякъде пътувахме с
моята кола и разходите по наемането на салоните и вечерите след това
плащах със свои лични средства.

***

8
 В средата на февруари вече упълномощените координатори и
организатори по места за първи път се събрахме в джамията Баня башъ
в София. На тази среща присъстваха координаторите: за Североизточна
България (Осман Октай), Северозападна България (Мустафа Карно-
батлъ), Югоизточна България (Яшар Шабан) и Югозападна България
(Ибрахим Кадри), и упълномощени координатори от окръзите: Кър-
джали (Мехмед Ходжа и Бахри Юмер), Хасково (Реджеб Чинар), Смолян
(Руфат Фелети), Пловдив (Хасан Чобан), Благоевград (Ибрахим Кадри),
София (Сабрие Якуб), Стара Загора (Мехмед Тефик), Сливен (Мустафа
Хатиб), Пазарджик (Ридван Кадьов), Плевен (Мустафа Карнобатлъ),
Ловеч (Бахтияр Караали), Русе (Халид Гаази), Силистра (Шенол Мех-
мед), Добрич (Илхан Вели), Варна (Касим Дал), Разград (Мехмед Осман),
Търговище (Хасан Чирак) и Бургас (Сабри Мехмедали). На тази среща се
запознах с всички координатори от страната.
Последваха и други срещи. След тях всеки се прибираше в района си.
На последното събиране разпределихме броя на делегатите за различ-
ните области, които щяха да пристигнат на 26 март в София – датата,
обявена за Учредителното събрание на ДПС като политическа форма-
ция. На 20.03. предадохме протоколите и списъците на делегатите на
Енал Бекир и Таня Желязкова. На срещата по-късно пристигна и г-н
Доган и поиска закрита среща само с упълномощените координатори.
Събрахме се до големия салон на джамията. Тогава г-н Доган съобщи, че
сред нас има информатор на Службите (ДС), чието име той ще знае до
дни. Каза ни и че някои местни координатори подготвят дублиращо
Учредително събрание в Казанлък, което ще се проведе преди насро-
ченото от нас. Организаторите на събранието в Казанлък бяха Юксел от
Омуртаг и един мъж от Асеновград, който преди дни беше прочел
декларация, осъждаща смяната на имената по БНТ! Тази декларация не
беше съгласувана с нас и целта ѝ беше да привлече вниманието върху
събранието в Казанлък!
За подготовката на Учредителното събрание на 26 март в София
бяха упълномощени Сабрие Якуб и Таня Желязкова. Като координатор
на ДПС в Североизточна България заедно с координаторите на окръзите
предложих по-голямата част от състава на делегатите да са с висше
образование. И наистина – избраните делегати от областите: Русе,
Разград, Силистра, Шумен, Търговище, Добрич и Варна в голямата си
част бяха висшисти. Делегатите от Североизточна България бяхме 2/3
от броя на всички делегати на Учредителното събрание!

***

9
 На 26 март 1990 година делегатите от Североизточна България
пристигнахме с влак в София и бяхме посрещнати от Мехмед Тефик от
Казанлък, когото познавахме преди това като един от секретарите на
Доган. С автобуси ни извозиха до някакво училище в кв. „Подуяне“, в
което преподаваше Сабрие Якуб.
Мехмед Тефик ме извика настрана и ми каза, че г-н Доган иска да се
срещне с мен преди началото на събранието в апартамента си в кв. „Сла-
тина“. Взехме такси дотам и се качихме на 12-ия етаж в гарсониерата, в
която живеха Доган, Таня Желязкова и синът им Демир. В хола имаше
матрак на пода, на който казаха, че спят тримата. Кабинетът беше в
кухнята и там ме запознаха с подготвените проектодокументи за про-
веждане на Учредителното събрание: Дневен ред, Проект за Устав,
Работни комисии, Програмна декларация и др. Оттам заедно отидохме
до училището.
След откриването на събранието от Доган аз бях предложен от деле-
гатите от Североизточна България за председател на УС. Така на мен се
падна честта два дни да ръководя от трибуната всички заседания на УС.
Избрахме ръководители на различни работни групи за подготовка на
програмните документи на ДПС за учредяването и почти всички
ръководители на комисии за приемането на устав, на политически
декларации, на решения на УС, за избор на ръководни структури на ДПС.
Всички председатели бяха предложени от мен и от делегатите от
Североизточна България. На събранието присъстваше и Константин
Тренчев като председател на КТ „Подкрепа“. Представители на други
политически формации нямаше.
Вечерта бяхме в ресторант „Българска сватба“.
На следващия ден бяха приети Уставът и решенията на УС и бяха
гласувани членовете на Централния съвет, Централното оперативно
бюро, Контролния съвет. Доган беше единодушно избран за предсе-
дател на ДПС, с мандат от 3 г. За заместник-председатели бяха избрани
Яшар Шабан от Кърджали и Ридван Кадьов от Велинград, а за организа-
ционен секретар и заместник-председател по междупартийни взаимо-
отношения бях избран аз. На заседанието се прие решение да се органи-
зират протести в палаткови лагери и щафетни и безсрочни гладни
стачки в окръжните градове. Да се събират подписки и да се внесе в
Народното събрание искане за незабавно възстановяване на насилст-
вено сменените имена на българските мюсюлмани по административен
път в общините, без да се минава през съда.
След закриването на Учредителното събрание се проведе заседание
на ЦС на ДПС и освен актуални оперативни предложения се взе решение
аз, Осман Октай, да поема оперативното управление на ДПС от София. В
10
ЦОБ беше избран и Юджел Атилла от гр. Хасково.
Изненадващо от ръководството отпадна Енал Бекир, който по-
късно се дистанцира от ДПС. От основателите на ДПС във Варна освен
Доган присъстваха двама души от с. Дръндар, Варненско. Единствено
Касим Дал като координатор за Варненски окръг беше избран за член
на ЦС. Не присъстваха като делегати и членовете от групата от с. Бака-
лово, осъдени с Доган за нелегална дейност. Не знаехме причините за
тяхното отсъствие от Учредителното събрание. Оказа се, че останалите
политзатворници още не са освободени от затворите.

***

В началото на март 1990 г. стартирахме щафетна гладна стачка и

палаткови лагери в много градове на страната. На площада в Силистра
пред Общината също направихме палатков лагер. В гладната стачка с
мен участваха десетки доброволци от селата в Силистренско. Гладни
стачки имаше и в градовете Разград, Добрич, Варна, Търговище, Русе,
Бургас, Хасково и Кърджали. На места имаше сблъсъци с представители
на различни националистически организации. Техни членове нападаха
стачниците и разрушаваха палатковите лагери. Служителите на реда
във всички градовете наблюдаваха пасивно случващото се, затова сами
организирахме охраните на тези лагери.
В Силистра пристигна Нора Ананиева, заместник министър-предсе-
дател в правителството на Луканов, и ни покани на среща. Проведохме
я в заседателната зала на общината. Оказваха ни натиск да спрем
гладните стачки в страната, но ние отказахме. Препоръчахме предста-
вители на правителството да разговарят с г-н Доган и екипа му в София.
Вечерта след тази среща палатковият лагер беше нападнат и разру-
шен от националистите, които се бяха организирали предварително.
Кметът на Силистра издаде заповед да се закрие лагерът и с милицио-
нери насила ни преместиха в къща на общината, където никой да не ни
вижда. При нас обаче идваха и ни подкрепяха много граждани – българи
и турци от града и селата. Организирахме всеки ден митинги пред сгра-
дата на общината в Силистра и всеки ден се чувах по телефона с г-н
Доган, за да го информирам за събитията. От него разбрах, че и в другите
градове властите действат координирано срещу стачкуващите. Събрах-
ме подписка и я изпратихме с куриери в София. По-късно тя беше
внесена в Народното събрание от г-н Доган и други активисти на ДПС.2
Правителството и Народното събрание отстъпиха и взеха решение за

2
Ридван Кадьов от Велинград, Неджметин Хак и др. – Бел. авт.
11
възстановяване на имената с облекчена съдебна процедура. След това
решение прекратихме стачките.
Години по-късно разбрахме, че между Доган и Луканов е имало
тайно съглашателство как темата за възстановяването на имената да
продължи да се употребява от Доган.

***

Есента на 1990 г. организирахме отново протести за администра-

тивно възстановяване на имената и ВНС прие условията ни. По-късно,
след изборите за ВНС същата година, имах срещи с ген. Атанас
Семерджиев, министър на вътрешните работи и по-късно вицепре-
зидент. С натиск от наша страна, от други организации и от дипло-
матите от чуждите посолства бяха помилвани и освободени над 1500
политзатворници. Всички те след освобождаването си от затвора зами-
наха за Турция при семействата си, които бях принудително изселени
след влизането в сила на присъдите им.
След решението на ЦС да поема оперативното ръководство на ЦОБ
в София се върнах в Силистра и напуснах работа като завеждащ селски
здравен участък в село Бабук, Силистренско.

12
 Столицата – моят нов дом
В началото на април пристигнах в София. На гарата ме чакаше
Мехмед Тефик, изпратен от Доган. Пътувахме с трамвай № 1 до кино
„Петър Берон“ в кв. „Иван Вазов“. Пристигнахме на ул. „Петър Шмид“,
където на третия етаж в една кооперация беше нает голям апартамент
за офис на ДПС. Там се запознах със собственика Хайретин Бодьолу, по-
известен като Хари. Той щеше да живее в апартамента с мен и щеше да
ми бъде на разположение като шофьор, домакин и куриер с личната си
кола. Предоставиха ми една стая, която щеше да ми е кабинет и спалня.
В хола имаше огромна библиотека, пълна с комунистическа литература,
документи на ЦК на БКП, томове на лидерите на Комунистическата
партия, вкл. и на Тодор Живков. Проявих интерес и тогава Хари ми
обясни, че той е от рода на партизанина Татаров от Севлиево. Родители
му били дейци на ЦК на БКП и след смъртта им наследил тези книги.
След като се настаних, с Мехмед Тефик отидохме в хотел „София“,
сега „Радисън“, на първа работна среща с Доган. Видяхме се в лоби бара
на хотела, където той ми представи личните си съветници. Първият, с
когото се запознах, беше Юлий Бахнев. Представи ми го като демократ,
международник, който е работил в ООН и в други международни
структури, и като човек, загрижен за правата и свободите на малцин-
ствата в България. По-късно той стана депутат от ДПС във ВНС.
Следващият, когото Доган ми представи, беше Мирослав Дърмов,
юристът, който щеше да отговаря за регистрацията на ДПС в съда. Той
беше офицер от ГПУ на ДС, офицер за прехвърляне на Доган в Турция
през Германия. Мирослав Дърмов е женен за туркиня, дъщеря на
председателя на Комунистическата партия в Турция, забранена там.
Мирослав Дърмов също стана депутат във ВНС. По-късно беше и депу-
тат от БСП.
След това се запознах със Стоян Мерджанов. Бивш майор от ДС,
емигрант в САЩ и дисидент. Познат на Доган от затвора. По-късно той
ръководеше т.нар. Бизнес център на Доган. Двамата бяха регистрирали
фирма „4М“ с управител Мерджанов и адрес на регистрация на ул.
„Лавеле“, София. По-късно фирмата беше осъдена за необслужвани
кредити към една банка.
Следващият беше Пламен Симов. Представен ми беше като бизнес-
мен, който ще координира всички финансови операции и финанси-
рането на мероприятията около създаването на ДПС. Той също стана
13
депутат във ВНС.
След тези срещи в хотел „София“ Доган ме заведе на „най-важната“,
по неговите думи, среща на ул. „Славянска“, до сградата на „Софияпрес“.
Влязохме в кабинет на втория етаж. Посрещна ни г-н Попов. След време
разбрах, че е председател на Отечествената партия на труда (ОПТ). Беше
с военна униформа и Доган ми го представи като свой съветник по
сигурноста. Така приключи първият ни работен ден.
След седмица Доган ме заведе на вечеря в дома на „много важен
човек“ според него. Така се запознах с Роза Георгиева, известна като
Винената царица, и първата жена пилот в България. Каза, че му е като
втора майка. На тази среща в дома ѝ присъстваше и Маргарит Тодоров,
управител на фирмите й. След нейната смърт той „наследи“ всичко.
Същата вечер Роза Георгиева каза, че ще направи два подаръка на
„любимия си син“ Доган. Даде му ключовете за апартамент в кв. „Гео
Милев“, напълно обзаведен и с обслужващ персонал, който да се грижи
за него. Разходите поемаше тя. Вторият подарък беше лада комби.
Още на другия ден Доган се премести в апартамента в „Гео Милев“
без Таня Желязкова и детето, което по-късно призна официално за свой
син. От там нататък почти всичките ни работни срещи се провеждаха
този апартамент. Много рядко той идваше в апартамента в „Иван
Вазов“.

***

На 26 април 1990 година СГС регистрира ДПС по чл.9 и 10 от Закона

за политическите партии като политическа партия.
Започнахме подготовка за изборите за Велико народно събрание,
насрочени за юни от Кръглата маса. На заседание на ЦС на ДПС бях
избран за Председател на предизборния щаб на ДПС. Приехме решение
за създаване на предизборни щабове на окръжно, общинско и местно
ниво. Дейността им щеше да се ръководи и координира от Централния
предизборен щаб. Размножихме и раздадохме копия от регистрацията
на партията на всички ръководители на структурите на ДПС, за да
уведомят местните власти и да се регистрират по места. Раздадохме
регистрирания печат на ДПС на председателите на всички структури,
както и модел бланки с регистрирания символ на ДПС – преплетени
маслинови клонки.
Ежедневно получавахме информация за дейноста на ръководствата
по места, за съдадените предизборни щабове, за контактите им с
местните власти и другите политически партии. В окръжните градове и

14
общини наемахме офиси и откривахме телефонни постове. Поръчахме
значки и знамена от плат и хартия със символите на ДПС, които да се
раздават безплатно на членовете на партията. Събирахме членски внос
по 1 лв. на месец от всеки член на ДПС. Местните съвети издаваха член-
ски книжки. Събирахме и дарения. Сумите от членския внос и даренията
се разпределяха по следния начин: 10 % за местните структури, 20 % за
общинските структури, 20 % за окръжните структури и 50 % за ЦОБ.
Водеше се строга отчетност. Всяка структура имаше упълномощен член
от ръководството, който да отговаря за приходите и разходите. От ЦОБ
за финансист беше определен Юджел Атилла.
Свързахме се с централите на всички регистрирани партии и
оставихме нашите координати: адреси и телефони на централно и
местно ниво.

***

Един ден в офиса в кв. „Иван Вазов“ се обадиха от кабинета на ген.

Атанас Семерджиев, министъра на вътрешните работи. Свързаха ме с
полковник Ников. Представи ми се като началник-кабинет на мини-
стъра и помоли за среща с мен. Видяхме се в кафенето до кино „Петър
Берон“. На срещата присъстваше и полковник Васил Ламбев. Двамата
бяха цивилни. Уведомиха ме, че провеждат неофициални срещи с
ръководителите на предизборните щабове на партиите, които ще
участват в изборите за ВНС. Представиха се като упълномощени от
министър Семерджиев лица за контакти по всички въпроси от компе-
тенциите на МВР за подготовка и провеждане на изборите за ВНС.
Уведомиха ме, че към МВР се организира Съвет за ненасилие с участието
на представители от всички политически формации, регистрирани от
Централната избирателна комисия, и ме поканиха на среща на този
съвет.
Отидох сам, без г-н Доган. За първи път влизах в сградата на МВР.
Посрещнаха ни на улица „6 септември“ пред официалния вход на
министерството. Бяха опънали червен килим, а от двете му страни бяха
наредени офицери от МВР в парадни униформи. Козируваха на важните
гости, предимно от СДС и БСП. Представих се на офицера на пропуска.
Името ми беше в списъка и друг офицер ме придружи до ритуалната
зала на втория етаж. Около огромна правоъгълна маса срещу вратата
бяха седнали висши офицери от МВР, БА и други служби, които не
познавах. В средата до тях бяха министър-председателят Луканов, ген.
Семерджиев, ген. Добри Джуров, ген. Любен Гоцев и други генерали в

15
парадни униформи. Виждах ги за първи път на живо. На вратата на
залата един офицер посрещаше новопристигналите, козируваше и
съобщаваше на висок глас имената им. Моето име не го съобщиха, но г-
н Ламбев ме покани да седна до вратата в края на масата.
Един по един с предварително подготвен ритуал започнаха да идват
и членовете на Координационния съвет на СДС – г. Спасов, П. Симеонов,
д-р Тренчев и др. Офицерът на входа съобщаваше имената им и всички
генерали скачаха да им козируват. Последен пристигна д-р Желю
Желев. Още помня посрещането му с ръкопляскания и почести. Наста-
ниха ги на централната маса, където бяха поставили табели с имената
им.3
На съвещанието всички страни поеха декларативен ангажимент за
толерантна предизборна кампания. Още тогава си представих как БКП
са водили за носа ръководителите на СДС на Кръглата маса.4
След срещата споделих с г-н Доган впечатленията си от нея и тогава
той ми каза: „Точно затова не дойдох“.

***

Обадих се по телефона в централата на СДС, представих се и поисках

среща с председателя на Предизборния щаб на СДС Георги Спасов.
Срещата се състоя в кабинета му в сградата на ул. „Раковски“ 134,
предоставена им от МС. Запознах го с дейността на регистрираната ДПС.
Съгласихме се да си сътрудничим и подпомагаме при подготовката и
провеждането на предизборната кампания на всички нива в струк-
турите на нашите партии. По време на срещата ни влезе д-р Желю
Желев и тогава се запознах с него. Той се заинтересува от регистрацията
на ДПС и подготовката ни за изборите. Споделихме и мнения как бихме
си партнирали по време на предизборната кампания по места. Попитах
го дали в състава на СДС има място и за регистрираното ДПС. Той обаче
изрази известни резерви и каза, че е по-добре да се явим поотделно на
изборите, а ако ДПС влезе във ВНС, тогава да си партнираме. Останах с
впечатлението, че той се съмнява във възможността на ДПС да преодо-
лее 4-процентната бариера на гласовете, необходими за влизане в НС.

3
Разказвам срещата в детайли, за да се знае как тогавашната комунистическа номен-
клатура, която готвеше изборите за ВНС, ухажваше и ласкаеше самочувствието на лиде-
рите на СДС и ги вкарваше в свой сценарий. – Бел авт.
4
След няколко години разбрах, че не съм бил прав. Оказа се, че СДС начело с д-р
Желев е създадена като „опозиция“ на БКП, също както и ДПС. – Бел. авт.
16
 След разговора с д-р Желев реших да разговарям и с предста-
вителите на отделните партии в състава на СДС. Проведох срещи с
ръководствата на почти всички от тях и на тези срещи ходех сам. Така
се запознах с д-р Дертлиев, председател на БСДП, с Милан Дренчев, гл.
секретар на БЗНС „Никола Петков“, със Стефан Савов, председател на
ДП, с Елка Константинова, председател на РДП, с Любомир Собаджиев,
председател на БГД и др. След проведените разговори разбрах, че някои
членове на ръководството на СДС като д-р Петър Берон, Румен
Воденичаров, Петко Симеонов и др. са изразили резерви по отношение
сътрудничество с ДПС. Всички резултати и изводи от тези срещи
докладвах на заседанието на ЦОБ.

17
 Посещение в Турското посолство
Често обядвах и провеждах срещи в близки до офиса в кв. „Иван
Вазов“ заведения. Един ден ме спря добре облечен млад господин и се
представи като служител в турското посолство. Седнахме в кафенето на
кино „Петър Берон“ и той каза, че го изпраща н. пр. Ялчън Орал,
посланикът на Турция в София. Посланик Орал оглавяваше посолството
на Република Турция от 6 години и беше доайен на посланиците от
натовските страни в България. Канеше ме на дискретна среща в
посолството, но поставяше изричното условие да бъда сам и влизането
ми в посолството да бъде организирано от неговите служители. Никой
не биваше да знае за това мое посещение. Попитах какъв ще е
характерът на срещата и ми бе отговорено, че от турска страна искат да
се запознаят лично с мен като оперативен ръководител на пред-
изборния щаб на ДПС и отговарящ за кадрите и контактите на ДПС с
другите партии.

***

След няколко дни същият господин ме информира за деня и органи-

зацията на срещата. В уреченото време след няколко смени и пре-
хвърляния в различни коли бях въведен в посолството на Република
Турция на бул. „Васил Левски“, където ме представиха на н. пр. Ялчън
Орал. Заедно с него слязохме в подземието на посолството с асансьор.
На срещата присъстваха и двама господа от Анкара, представители
на външно министерство в Анкара. Интересуваха се от подготовката ни
за предстоящите избори в България и казаха, че са наясно с полити-
ческата ситуация в страната. Изразиха и готовност да ми предоставят
информация за партиите в страната, за разговорите и хората от
Кръглата маса, в която ДПС не участваше, и за г-н Доган и неговото
обкръжение от съветници, които аз вече познавах.
Ставаше въпрос за Юлий Бахнев, Пламен Симов, М. Дърмов, Роза
Георгиева, Стоян Мерджанов, Юнал Лютфи, проф. Ибрахим Татарлъ и
др. Тогава всъщност разбрах, че всички тези хора, включително и Доган,
са офицери от ДС! Препоръчаха ми да бъда изключително внимателен с
тях и, доколкото е възможно, да не допускам те да получават инфор-
мация за важните решения на ДПС и за бъдещата дейност на поли-
тическата формация. Макар че беше невъзможно да се крие всичко това

18
от председателя на партията Доган!
Беше ми предоставена и информация за преврата срещу Тодор
Живков на 10 ноември 1989 г., организиран със съгласието на Москва и
координиран от руското посолство в България. Цялата операция е била
ръководена от генерала от КГБ Шарапов и още седем генерали. Хората
от БКП, участвали в преврата, са били: Андрей Луканов, Петър Младе-
нов, ген. Добри Джуров, Огнян Дойнов, Александър Лилов, Георги
Атанасов и др. Бяха ми разяснени ролята и задачите на всеки един от
тях. Андрей Луканов е бил натоварен с политико-олигархичното пре-
структуриране на България. Огнян Дойнов – с възстановяване на
изнесените пари през българските служби в западни страни. Алек-
сандър Лилов – с преобразуване на БКП от комунистическа в социали-
стическа партия.5 Петър Младенов е подготвен за президент, а Георги
Атанасов – за министър-председател.
Разяснено ми бе и създаването на СДС, и избирането на лидерите на
отделните партиите в съюза, и кои от тях са подставени лица, кой е д-р
Желю Желев и кои са били хората, 6 изпратени от Андрей Луканов в
дома му с предложение да оглави Съюза на демократичните сили, който
беше създаден на 7 декември 1989 г. в София.
Н. пр. Ялчън Орал сподели, че от турска страна са очаквали ние да
представляваме турците и мюсюлманите в България с обществена орга-
низация, а не с политическа партия, и да бъдем в състава на СДС. Той
изрази мнение, че ДПС трябва да съществува не повече от 4 – 5 години
като политическа партия и, обединявайки се с дясноцентристки поли-
тически формации в СДС, да се преобразува в обществена културно-
просветна организация на мюсюлманите в България. Като аргументи
той изтъкна следното:

1. Една политическа формация на етно-религиозна основа ще

навреди на двустранните отношения между България и Турция в
бъдеще.
2. Може да се стигне до създаването на силни националис-
тически формации в България.
3. Възможна е изолация и капсулация на мюсюлманите в
България и забавяне на интеграцията им в българското общество след
насилствената смяна на имената и решаване на техните очаквания за
правата в социалните и други области.

5
БСП – Бел. авт.
6
Чавдар Кюранов, Анжел Вагенщайн, Огнян Сапарев, Стефан Продев и Велислава
Дърева – Бел. авт.
19
 Препоръките на н. пр. Ялчън Орал към ДПС бяха:

1. Близко партньорство със СДС.

2. Всички лица, които са били служители на ДС или номен-
клатурни кадри на БКП и сега са в обкръжението на Ахмед Доган, да
бъдат изолирани, за да не заемат ръководни постове в структурите на
ДПС. Най-лесно това можеше да стане, като ги номинираме и бъдат
избрани за народни представители във ВНС.
3. Организационните и ръководните кадри по места да не се
кандидатират за депутати, за да създадат силни местни структури със
силни лидери по места, имащи необходимите качества и авторитет сред
населението.
4. Избраните ръководители да не са участвали във т.нар.
Възродителен процес, в партийни ръководства на БКП, да не са били
номенклатура и да не са сътрудничили на службите за сигурност в
България.
5. Аз да не се кандидатирам за депутат във ВНС, за да ръководя
процеса по създаване на силни ръководни структури в страната по
регистрирания вече Устав на ДПС и да организирам провеждането на
първа редовна национална конференция на ДПС до края на 1990 г.
6. Да се има предвид, че по време на предизборната кампания за
ВНС ДПС ще бъде подценена като политическа конкуренция и заплаха.
7. Очаква се след влизането на ДПС във ВНС като самостоятелна
етно-религиозна партия да предизвика много напрежение в страната с
опити за дестабилизация и конфликти чрез българските национали-
стически партии и организации (ОКЗНИ, ОПТ, БКП и др.) в районите с
мюсюлманско население. Да не се забравя, че дейността им се ръководи
от Държавна сигурност.
8. За защита на населението от провокации нашите партийни
ръководители и структури следва да работят в партньорство с ръково-
дителите и структурите на СДС на всички нива – местно, общинско,
окръжно и централно.
Н. пр. Ялчън Орал пое ангажимент след изборите да ме представи на
посланиците от държавите на НАТО, които също следяли нашата
дейност. Срещата продължи повече от 5 часа, след което ме изведоха от
посолството по същия начин, по който бях въведен.

***

20
 След изборите посланик Орал организира вечеря в един ресторант
в София, на която ме представи на посланиците от страните от НАТО.
Техни превъзходителства препоръчаха периодично да се организират
подобни срещи с първите секретари на натовските посолства. Говорих-
ме и за политическата ситуация в България.
В един от тези по-сетнешни разговори с посланиците получих пред-
ложение да организираме изпращането на младежи от мюсюлманското
малцинство за обучение в техни университети. От Турция предложиха
да приемат по 100 студенти годишно – 50 младежи и 50 девойки,
одобрени от специална тяхна комисия. Така в продължение на 10 – 15 г.
всяка есен по 100 души заминаваха за Турция в различни университети.
САЩ предложиха еднократно 10 стипендии, за които се класираха 8
младежи и девойки. Франция предостави 2 стипендии и в техен
университет заминаха близнаците Четин и Метин Казак. Германия,
Холандия, Белгия и Англия предложиха стипендии за следдипломна
квалификация. Затруднявахме се да открием младежи, които да
отговарят на условията за езикова подготовка, защото по онова време
много малко бяха децата от турското малцинство, завършили езикови
гимназии. Лъжа и легенда е, че ДПС е изпращала на свои разноски
стипендианти за обучение в чужбина. Това беше по-скоро пиар акция в
полза на Доган.

21
 Подготовка за изборите и участие във ВНС
На заседание на Централния съвет стартира подготовката на пред-
изборната кампания и изяснихме принципите за издигане и утвърж-
даване на кандидатите за народни представители. Направихме и гра-
фик на предизборните митинги и събрания по окръзи и общини.
В процедурата за номинации предложих да не се издига канди-
датурата на никого от председателите на областни и общински съвети
на партията. Обосновах се, че всички трябва да работят за разгръщане и
създаване на силни партийни местни структури. А бъдещите народни
представители във ВНС щяха да са ангажирани с парламентарна
дейност денонощно в София и нямаше да са ефективни в органи-
зационната дейност по места. Това мое предложение изненада г-н Доган
и той се обърна към мен: „Господин Октай, с това предложение и ти
няма да бъдеш депутат“. Казах му, че наистина не искам да бъда депутат
във ВНС, а желанието ми е да изградим стабилни организации и през
октомври да проведем първата редовна национална конференция на
ДПС, на която да изберем легитимни ръководни кадри на всички нива в
партията. Предложението ми беше прието с мнозинство. Така аз и мои
колеги – окръжни и общински ръководители, не попаднахме в листите
с кандидат-народни представители. Само един – Мехмед Бейтулла, окр.
председател на шуменската организация, не се подчини на това
решение, регистрира се и стана народен представител във ВНС .

***

Регистрирахме листите за кандидат-народни представители в

листите на избирателните райони в цяла България и започнахме
предизборната кампания. Интересното в нея беше, че в окръзите
Силистра, Разград, Търговище и Шумен още нямаше създадени
структури на СДС. Спомням си един техен предизборен митинг в
Силистра, на който трябваше да присъства д-р Желев с екип от София.
На площада се оказаха 5-10 души и предизборната среща беше пред
провал. Аз и колегите ми бяхме наясно с това и след разговор с организа-
торите от местните структури на СДС напълнихме площада с 5 – 6000
души наши членове и симпатизанти, голяма част от които развяваха
знамената на СДС. След митинга д-р Желев ни благодари. По същия
начин съдействахме в предизборните кампании на д-р Желев и на СДС

22
и в други населени места, където те нямаха създадени структури, за да
не останат площадите и залите празни и да се покаже на обществото, че
няма страх в тези региони.

***

В началото на ноември 1990 г. започнаха протестите срещу прави-

телството на Андрей Луканов в София и останалите градове на
страната. Нашите симпатизанти участваха масово в тези протести. Тези
събития ще останат в историята като протести срещу Лукановата зима.
В магазините нямаше хранителни продукти, липсваха горива, въведе се
купонна система. На 30.11.1990 г. правителството на Луканов подаде
оставка и протестите се прекратиха. На 19.12.1990 г. Народното събра-
ние избра експертно правителство начело с Димитър Попов и страната
отчасти се стабилизира. Народното събрание обаче протакаше приема-
нето на Конституцията.
На 04.04.1991 г. 44-ма народни представители от СДС, начело със
Стефан Савов, с декларация, прочетена от трибуната на НС, поискаха
незабавно разпускане на ВНС. Депутатите от ДПС подкрепихме това
искане, мнозинството обаче го отхвърли. На 14.05.1991 г. 39-ма народни
представители от СДС, водени от Стефан Савов, напуснаха Народното
събрание и организираха палатков лагер, протести и гладна стачка в
градинката пред Народното събрание.
Това ускори приемането на новата конституция и на тържествено
заседание на Народното събрание на 12.07.1991 г. тя бе подписана.
Президентът д-р Желю Желев обяви разпускането на ВНС и обяви
датата 13.10.1991 г. за провеждане на изборите за 36-о обикновено
народно събрание. Всички политически формации започнахме подго-
товка за тези избори, а Великото народно събрание продължи своята
работа както обикновено до 2 октомври 1991 година.

23
 Опити да се спре ДПС по пътя към 36-ото НС
Получихме информация, че кръговете в БСП и службите са обез-
покоени от ролята ни във ВНС и антикомунистическите ни позиция. Те
смятаха, че Доган не може да надделее над колективните решения в
партията, върху решенията на Централния съвет и Централното
оперативно бюро заради силните лидери от регионите в страната и
антикомунистическите настроения в ДПС като цяло. Разбрахме, че се
обсъжда ДПС да не бъде допусната да участва в изборите за 36-о НС, тъй
като смятаха, че не сме регистрирани като политическа партия по
тогава действащия Закон за политическите партии, а като движение.
Затова реших да направя заблуждаващ ход, като дадох да се разбере, че
ДПС ще се регистрира като такава с името Партия за права и свободи.
Говорих с Доган на четири очи за тази идея, без да го информирам
за смисъла на това действие, и той се съгласи. Тогава можеше да се
регистрира политическа партия с подписа на 51 учредители. Събрахме
тези подписи и подготвихме цялата юридическа документация по
тогава действащия закон за регистрация на нова партия. Като
председател на партията беше вписан Ахмед Доган със заместник-
председател и член на Изпълнителния съвет Осман Октай и още трима
членове.

***

11 септември 1991 година беше последният ден за регистрация на

партиите за участие в изборите. По тогава действащия Закон за
регистрация на политическите партии имаше строго фиксирани
времеви период и начин за регистрация.
След внасянето на документите в Софийски градски съд и до 7 дни
от дата на внасянето съдът трябва да обяви първото си заседание, а след
заседанието до 7 дни трябва да се произнесе „за“ или „против“ регистра-
цията. Това прави 14 дни. Ако регистрацията е отхвърлена, се внася
жалба в по-висшата инстанция – Върховния съд. По същата процедура
до една седмица съдът определя заседание и до още една седмица
отхвърля регистрацията или я легитимира. Всичко това аритметично
прави 14 работни дни по първа инстанция и 14 дни на втора. Очаквахме
съдът да протака и да ни откаже регистрация точно в последния ден за
регистрация на партиите в ЦИК – 11 септември. Върнахме 28 дни назад

24
и внесохме документацията на Партия за права и свободи за разглеж-
дане от първа инстанция на 15 август. На 28 август СГС отказа регистра-
ция. Веднага внесохме жалба във Върховния съд против това решение и
оттам определиха датата 4 септември за нейното разглеждане.
Междувременно се вдигна много шум в медиите, които следяха на-
шите действия. Това привлече вниманието на всички натовски страни.
Някои от тях дори разпространиха декларация в подкрепа на регистра-
цията на Партия за права за свободи. Имаше и специална нота от
президента на Турция Тургут Юзал.

***

През нощта срещу 11 септември помолих Доган да подпише

абсолютно всички документи, за да ги внеса на следващия ден пред
ЦИК. На 11 септември сутринта, очаквайки отказа от Върховния съд,
внесох 12 комплекта документи за регистрацията на ДПС за участие на
предстоящите избори. Дотогава никой освен мен и екипа ми не беше
проверил сериозно и задълбочено, че ние сме абсолютно законно
регистрирана политическа партия по чл. 9 и 10 от тогава действащия
Закон за политическите партии, без значение, че в наименованието ни
се съдържаше думата движение, а не партия. Това заблуди много
юристи анализатори и ние използвахме този момент. На сутринта в 9
без 15 вече бях в ЦИК. Тогава тя се помещаваше в сградата на сегашното
Министерство на образованието. Внесох документите в деловодството
и помолих секретарката и деловодителя да подписват и описват
поотделно всяка представена страница, за да не изчезне нито един
документ, което да стане повод да ни откажат регистрация.
След внасянето на документите седнах пред кабинета на пред-
седателя на ЦИК да го изчакам. Съставът на ЦИК се състоеше от 11
членове. Ние имахме един представител – проф. Димитър Сепетлиев.
Мнозинство бяха членовете на БСП и една част от СДС. След като
председателят ме покани в кабинета си, му представих една от 12-те
папки и го уведомих, че току-що съм внесъл документите за регистра-
ция на ДПС за участие в изборите. Той се изненада: „Г-н Октай, но нали
вие чакате регистрация от съда за Партия за права и свободи?“. Тогава
му обясних, че чакаме регистрация на друга партия, която няма нищо
общо с ДПС, и му показах документа за регистрация на движението като
политическа партия по действащия Закон за политическите партии.
Тогава той попита възможно ли е г-н Доган да бъде председател едно-
временно на две партии. На въпроса отвърнах с въпрос: „Къде в закона
пише, че един и същи човек не може да бъде ръководител на две или
25
няколко различни политически партии? Няма такова ограничение!“.
Той се притесни, но ме увери, че ще внесе предложение на заседанието
на ЦИК да разгледат нашата молба за регистрация. Аз обаче настоях да
присъствам на заседанието, за да мога да връча по една папка на всички
членове на комисията и да ги запозная с документацията по нашата
регистрация като партия. Макар и с неохота, той прие. Наистина
отидохме на заседанието и аз предоставих на всеки присъстващ по една
папка. Обясних им, че ние вече сме регистрирани по Закона за поли-
тическите партии. И това, че в наименованието ни фигурира думата
„движение“, не значи, че сме регистрирани по предходните алинеи като
обществена организация. Напомних също, че Земеделският народен
съюз също няма в наименованието си думата партия. Най-много бяха
изненадани и се смутиха членовете на избирателната комисия от
квотата на СДС. Те се надяваха, че ако ДПС не участва на изборите,
турците и мюсюлманите като антикомунисти ще гласуват масово за
СДС.

***

Преди да си тръгна, помолих проф. Димитър Сепетлиев да ме изпра-

ти. Казах му да наблюдава дали някой няма да информира медиите и
партийните централи и да ме държи в течение за всяка комуникация на
председателя и другите членове на ЦИК около обсъждането на нашата
регистрация. Настоях да не обсъжда с никого от ДПС какво се случва в
ЦИК, а да разговаря само с мен лично и да ме търси на телефона на Доган
в офиса на ул. „Дойран“ в „Красно село“. Дадох му да разбере, че от това
зависи дали той ще бъде номиниран за депутат в 36-то НС. Той пое
ангажимент за дискретност и наистина през целия ден в медиите не
изтече информация нито от ЦИК, нито от Върховния съд.

***

Като излязох от заседанието на ЦИК, тръгнах към Парламента и

срещнах Кадир Кадир и Юнал Лютфи. Имахме тежък разговор в
градинката до Парламента. Двамата ме обвиниха, че единствено аз
упорствам ДПС и Партия за права и свободи да се регистрират като
самостоятелни политически формации (двамата не знаеха, че съм
внесъл документите ни в ЦИК – Бел. авт.). Казаха ми, че са разговаряли
с депутати от СДС, които били готови да предоставят техните листи, в
които да регистрираме наши хора. Отвърнах им, че ДПС ще участва в
изборите. Тогава попитаха какво ще се случи, ако не получим
26
регистрация. Казах им, че ще бойкотираме изборите, ще организираме
саботажи, ще блокираме страната, защото имаме подкрепата на
натовските посолства. После ги поканих да дойдат с мен в офиса на
Доган в „Красно село“, като ги предупредих въобще да не отварят тая
тема в присъствието на Доган и да забравят, че можем да участваме като
кандидати от друга политическа сила на предстоящите избори.

***

Пристигнахме в апартамента Доган на ул. „Дойран“ и между

четирима ни се настани тягостна тишина. След 15 ч. предстоеше
заседание на НС и аз предложих да подготвим една остра декларация
при евентуален отказ на съда и ЦИК да ни регистрират за участие в
изборите. Юнал Лютфи да я прочете от трибуната на НС. Да обявим, че
ДПС и мюсюлманите в България ще бойкотират изборите и ще органи-
зират масови протестни действия в цялата страна с блокиране на
кръстовища, градове, населени места, с гладни стачки и блокада на
Парламента. Предложението ми притесни и стресна Юнал Лютфи и
Кадир Кадир и те казаха, че това е едва ли не обявяване на гражданска
война. Доган обаче се съгласи с моето предложение и аз помолих Юнал
Лютфи да напише декларацията собственоръчно. Когато тя беше
готова, я подписахме и четиримата. Тази декларация е в архива ми до
ден днешен.
Отново настъпи мълчание. По националното радио вървеше музика
и през 15 минути се съобщаваха новини, свързани с предстоящите
избори. Около 14 часа прекъснаха музиката за извънредно съобщение
от Върховния съд и обявиха, че съдът отказва регистрация на Партия за
права и свободи. Напрежението беше изключително и никой от нас не
говореше. Тогава Кадир Кадир не издържа и попита Доган дали няма
вариант да се регистрираме с листите на СДС. Доган не му отговори. Аз
обаче заявих, че темата не подлежи на обсъждане, особено след като
подписахме декларацията. И чак тогава им казах, че сутринта съм
внесъл документите на ДПС за регистрация в ЦИК и чакаме решението
на избирателната комисия. Ако и оттам ни откажат регистрация, тогава
Юнал Лютфи ще прочете декларацията от трибуната на Парламента и
депутати от ДПС ще напуснат заседанията на НС.

***

27
 Около 14.50 ч. телефонът звънна. Вдигнах аз, защото очаквах обаж-
дането от проф. Димитър Сепетлиев. Наистина беше той. Каза ми, че
току-що ЦИК е взела единодушно решение да регистрира ДПС за
участие в предстоящите избори. Бях сигурен в това решение. Затворих
телефона и помолих да усилим радиото, за да чуем следващите новини.
След 5 минути отново спряха музиката за извънредно съобщение от
ЦИК и обявиха, че ДПС току-що е регистрирана за участие на предстоя-
щите избори за 36-о НС на 13 октомври. След новината Юнал Лютфи и
Кадир Кадир скочиха да се прегръщат и да играят кючеци и закрещяха,
че са знаели, че няма как да ни откажат регистрация и че при евентуален
отказ да ни допуснат до изборите наистина сме можели да блокираме
държавата. Били водили разговори с висши държавни представители и
натовски посланици и те им гарантирали, че ДПС ще получи регистра-
ция и ще участва в изборите!
Доган ги помоли да напуснат стаята и останахме само двамата. Тога-
ва той ми каза: „Трябваше да ми докладваш подробно своите действия
днес в ЦИК, поне аз да съм спокоен, а не да съм толкова изнервен в тази
ситуация“. Тогава му обясних, че нямаше как да му кажа, защото не
бяхме сами, и че съжалявам, задето доведох Юнал и Кадир и не можах да
му докладвам подробно за моите действия в ЦИК. Обясних му подробно
какво се е случило и тогава той ми благодари най-вече за подвеждащия
ход с регистрацията на Партия за права и свободи. Думите му бяха: „Да,
разбрах какво си целял с твоя екип – да отклониш вниманието от
регистрацията на ДПС в ЦИК“.

***

След регистрацията ни в ЦИК БСП внесоха и промениха Закона за

изборите и забраниха движения и обществени организации, които не са
регистрирани като политически партии, да се допускат да участват в
изборите, а на регистрираните от ЦИК такива да бъде заличена
регистрацията. Тази промяна в Закона, която приеха обаче, не се
отнасяше за ДПС. След изборите народните представители от БСП
внесоха искане в Конституционния съд да забрани ДПС, като я обяви за
антиконституционна етническа партия. Конституционният съд с 5 на 5
гласа от 13 членове отхвърли искането на депутатите от БСП.

28
 ДПС трета политическа сила
след парламентарните избори 1991-ва
След изборите за 36-о НС на 13 октомври 1991 г. в парламента вля-
зохме като трета политическа партия. СДС имаха 110 народни предста-
вители, БСП – 106 и ДПС – 24. Така станахме балансьори в 36-ото НС.
Свиках Централния съвет и заседанието се проведе в София. През два
часа местехме заседанието от съображения за сигурност в предва-
рително наети зали в различни хотели. Тогава съставът на Централния
съвет беше от 25 души и местенето с автобус не ни затрудни. На тези
заседания Доган не присъства.
Тогава Централният съвет взе две исторически решения: 1. В 36-ото
НС ДПС ще подкрепи и ще участва в коалиционно правителство със СДС.
2. В коалиционното споразумение да постави условие с искане за
забрана на БСП.

***

На 04 ноември 1991 г. се откри сесията на 36-ото НС. На

тържественото заседание се изказаха ръководителите на парламен-
тарните групи. Председателят на парламентарната група на ДПС г-н
Доган обяви като приоритети решенията на централния ни съвет:

1. ДПС ще подкрепи и ще приеме да е в коалиция и да управлява със

СДС с ясно съгласувани:
 програма за управление;
 съвет на коалицията;
 подписано коалиционно споразумение между СДС и ДПС.
2. Задължително условие в коалиционното споразумение със СДС:
 Забрана на Българската социалистическа партия.
На заседанието предложеният от ПГ на СДС Стефан Савов бе избран
за председател на 36-ото Народно събрание с подкрепата от ПГ на ДПС.

***

29
 Още същата вечер аз и Доган бяхме поканени от ръководството на
СДС в едно кафене, стопанисвано от КТ „Подкрепа“, на ул. „Узунджов-
ска“. „Подкрепа“ бяха част от СДС. На вратата ни посрещна Васил
Велинов от АСП7 като много близък с КТ „Подкрепа“. От страна на СДС
присъстваха Филип Димитров, Стефан Савов, Блага Димитрова, Йордан
Василев, Александър Йорданов, Елка Константинова, Стоян Ганев,
Михаил Неделчев, проф. Николай Василев, Радослав Ненов, Асен
Мичковски, Васил Михайлов – Нубиеца.
Филип Димитров като председател на СДС и бъдещ министър-
председател ръководеше срещата. Той говори около час, без да
предостави думата на други от присъстващите. Обяви приоритетите в
своята бъдеща програма за управление и структурата на прави-
телството, като подчерта, че той ще посочи екипа, с който ще работи.
Спомена и как ще се разпределят министерствата по партии в рамките
на СДС. В един момент се създаде напрежение, когато Димитров заяви,
че няма да се съгласи Стоян Ганев, председател на партия Демокра-
тичен център, член на Координационния съвет на СДС, да оглави
Министерството на външните работи. На въпроса на г-н Стефан Савов
какви са причините за това несъгласие Ф. Димитров скандално отго-
вори: „Той не говори добре английски, затова аз ще оглавя и Мини-
стерството на външните работи“. Това изненада всички и нагнети още
по-голямо напрежение. Думата взе Михаил Неделчев и, за да предот-
врати скандала, каза: „Господа, нашите бъдещи партньори от ДПС са
тук, да им дадем думата и да чуем какво мислят те. Без тях няма да има
правителство, а ние започнахме да се караме“. Настъпи тишина. Имах
чувството, че чак сега се сетиха за нашето присъствие. Тогава Филип
Димитров се обърна към г-н Доган и го попита какво мисли по дискути-
раната тема за бъдещото правителство. Доган отегчено каза: „Господа,
чухме вашите намерения. Часът е четири сутринта. Утрото е по-мъдро
от вечерта. Предлагам да прекратим срещата и да продължим
разговорите утре“. Това сложи точка на вечерта.

***

По време на разговорите имаше и куриозни случаи. Към 1 пристиг-

наха още двама души, неканени, доколкото разбрах от реакцията на
присъстващите. Единият беше Иван Пушкаров, другият – Иван Костов.
На въпроса на Йордан Василев: „Тия какво правят тук? Кой ги е

7
Алтернативна социаллиберална партия – Бел. авт.
30
поканил?“, Стефан Савов реагира: „Как какво правят, чакат постове“.
Въпреки всичко казано по техен адрес, те седнаха до вратата и останаха
до края. Към 2 часа, задъхан, изненадващо пристигна и Юнал Лютфи, за
когото не знаехме, че е предвидено да присъства. По време на срещата
извикаха навън Стоян Ганев. Когато се върна, разтревожен каза, че са му
разбили колата и са откраднали дипломатическия му куфар. Асен
Мичковски пък беше пиян и заспа на масата. От време на време
надигаше глава: „Да не ме забравите!“

***

На следващия ден се случиха изненадващи събития. Доган ми се

обади по телефона и каза, че Филип Димитров настоява от тук нататък
разговорите да се водят на четири очи между тях двамата. Тогава ми
стана ясно, че той иска на всяка цена да ме изключи от по-нататъшните
преговори, които ще се водят за съставянето на правителството, и си
задавах въпроса „защо?“ Все още обаче вярвах, че е заради дискрет-
ността на тези преговори. В следващите няколко дни нямах никаква
информация какво се случва. Получавах сведения единствено от
шофьорите и охраната на Доган, че се среща много често с д-р Тренчев,
Димитър Луджев и Стоян Ганев, а с Филип Димитров се е срещал доста
рядко, което ме изненада.
Няколко дни след началото на преговорите със СДС отидох в
Централата на ДПС и Доган ми се похвали, че в неделя е имал изклю-
чително интересна дискретна среща с Тодор Живков, който тогава беше
под домашен арест във вилата си в Бояна. Тогава с притеснение му
казах, че това е сериозна грешка от негова страна и ако информацията
изтече в медиите, ще има много остра реакция от нашите избиратели в
цялата страна, на които трябва да обясняваме как така човекът, който е
сменил имената на турците и мюсюлманите в България, се среща с
лидера на тяхната политическа формация. Той ме успокои, че няма да
изтече информация, защото срещата е била изключително дискретно
координирана. Във в. „Труд“ на Тошо Тошев обаче излезе дописка и
медиите гръмнаха.
Последва предвидената от мен изключително остра реакция от
нашите организации и хората в страната и се наложи да обиколя всички
региони, за да обясня ситуацията – че победителят ДПС в лицето на
Ахмед Доган е отишъл при победения, сваления диктатор, за да му
покаже нашата сила. С тази опорна точка и засилена пропаганда ние
туширахме напрежението. В последвалите години обаче дотогаваш-
ните директни и свободни контакти и комуникации на Доган с нашите
31
избиратели в регионите и с ръководителите на организациите по места
се ограничиха.

***

Какво се случи след въпросната среща? На заседанието на парла-

ментарната група Доган докладва, че ще подкрепим правителството на
малцинството, без да имаме коалиционно споразумение, без участие с
министри в този кабинет, без съвместна програма за управление. Той
ни увери, че това е най-добрият вариант за нас, защото така ще можем
да държим юздите на бъдещия министър-председател и на бъдещото
правителство и по-лесно ще прокарваме решенията, които имаме по
програма и сме обещали на нашите избиратели. Вярвахме в неговата
искреност и не подозирахме подмолни действия и саботаж.
Въпреки всичко обаче аз си позволих като заместник-председател,
който отговаря за междупартийните взаимоотношения, да разговарям
с г-н Куртев, който отговаряше за същото в СДС. Двамата се виждахме
най-често за съгласуване на общи действия, политически позиции и т.н.
Изразих пред него своето притеснение, че не е добре да нямаме
коалиционно споразумение, обща платформа и програма за управление
с ясни ангажименти и отговорности. Казах, че без тях управлението
няма да е стабилно. Той обаче ми отвърна, че това не е позиция на СДС,
а по-скоро е представено от Доган като позиция на ДПС – нещо, което ме
изненада. Тогава го помолих въпреки всичко да настоява между СДС и
ДПС да се подпише такова споразумение и той пое ангажимент да
говори с Филип Димитров и с другите членове на Координационния
съвет на СДС. След няколко дни Куртев ми каза, че Филип Димитров и
Доган вече са се разбрали и време за нови условия няма. Гарант за
стабилността в коалицията щял да бъде д-р Жельо Желев.

32
 Правителството на Филип Димитров
Така на 8 ноември 1991 г. с гласовете на народните представители
от СДС и ДПС беше избрано правителството на Филип Димитров. В
неговия състав въпреки предварителните резерви на Димитров влиза-
ха Стоян Ганев като министър на външните работи и Димитър Луджев
като министър на отбраната. По-късно разбрах, че по настояване на
Доган те са в правителството от квотата на ДПС, макар в парламен-
тарната група да не бяхме обсъждали кандидатурите им. Когато след
това коментирахме избора им, Доган обясни, че след като СДС не са
узрели да приемат турчин за министър, е хубаво да имаме в Мини-
стерския съвет троянски коне, които винаги да ни донасят вътрешна
информация оттам.
До пролетта нямаше търкания и двете парламентарни групи съгла-
сувахме управленска и законодателна програма за различни реформи,
включително и поземлената реформа за възстановяване на земите на
хората.
В края на април 1992-а аз, Доган и Александър Йорданов, предсе-
дател на ПГ на СДС, бяхме поканени в Турция във връзка с годишнина
от създаването на турската република. Имаше официални делегации от
различни държави и средноазиатски републики. Точно тогава получих
обаждане от София, че Филип Димитров е поискал оставката на минис-
търа на отбраната Луджев. Наложи се с Доган да прекъснем нашето
пребиваване в Истанбул и спешно да се върнем в София.

***

Доган отказа да се среща с Филип Димитров, защото той беше

подходил емоционално и действал зад гърба му, без да го информира
предварително. А такива сериозни решения, преди да се огласят, тряб-
ваше да се съгласуват с коалиционния партньор.
Проведохме разговори с ръководството на СДС да започнат
незабавни преговори между двете парламентарни групи за преодоля-
ване на кризата. От страна на СДС контактната група се ръководеше от
Стефан Савов. В състава ѝ бяха Александър Йорданов, Едвин Сугарев и
Златка Русева. От наша страна групата се оглави от Ахмед Доган. В нея
влизахме аз, Юнал Лютфи и Шерифе Мустафа. Постигнахме съгласие за
промяна в структурата на МС. Министерството на промишлеността и

33
търговията се раздели на две и стана Министерство на промишлеността
и Министерство на търговията и икономиката. Луджев и Пушкаров бяха
освободени от постовете си, а на техните места бяха посочени: за минис-
тър на промишлеността Румен Биков, за министър на икономиката
Праматарски и за министър на отбраната Александър Сталийски. Тези
промени бяха гласувани от двете парламентарни групи в Народното
събрание.
След гласуването Юнал Лютфи като говорител на парламентарната
ни група прочете декларация за стартиране на незабавни преговори
между парламентарните групи на СДС и ДПС за актуализация и съгла-
суване на програмата за управление и сключване на коалиционно
споразумение, което да се подпише до края на май 1992-ра.

34
 Ареста на Андрей Луканов
Още на следващия ден започнахме преговорите. Александър Йорда-
нов като председател на ПГ на СДС оглави групата от тяхна страна, а
нашата се водеше от Шерифе Мустафа, тогава зам.-председател на ДПС.
Разговорите необяснимо се протакаха и до края на юни още не бяха
приключили. Двете групи се обвиняваха взаимно за това забавяне и
нямаше никакъв резултат. За това как протичат те Шерифе Мустафа
докладваше само на Доган.
Преговорите продължиха до началото на юли. На 7 юли тогаваш-
ният главен прокурор Иван Татарчев внесе искане в НС за сваляне
имунитета на Андрей Луканов, за повдигане на обвинение срещу него и
задържането му. След обсъждане на мотивите в пленарната зала
парламентарните групи на СДС и ДПС гласувахме единодушно в полза
на искането на главния прокурор. На 9 юли 1992 г. Андрей Луканов
беше арестуван в Парламента и отведен в НСС на ул. „Развигор“.

***

Няколко дни след този арест депутатите от БСП внесоха иск за вот
на недоверие към правителството на Филип Димитров. След ожесто-
чени дебати в пленарната зала вотът беше отхвърлен при явно гласу-
ване с гласовете на парламентарните групи на СДС и ДПС. За изненада
на цялата наша парламентарна група Ахмед Доган гласува в подкрепа
на искания вот на недоверие на правителството. Този глас на Доган се
запомни като неговия пръв червен картон срещу правителството на
Филип Димитров.
По-късно, на заседание на парламентарната ни група Доган обясни,
че е искал да даде знак за недоволство от липсата на комуникация
между него и Филип Димитров. Обвини преговорния екип на СДС, че
тенденциозно и демонстративно бави споразумението и той остава с
впечатление, че СДС изобщо нямат намерение да го подписват. Тогава
за първи път пред парламентарната група Доган грубо изрази негатив-
ното си мнение за Филип Димитров. Заяви, че той не е в час и когато
двамата разговарят, винаги гледа в тавана и в небето, все едно разго-
варя с Всевишния.
Коалиционно споразумение между СДС и ДПС не се подписа и през
следващите месеци!

35
 ***

Седмица след неуспешния вот БСП внесоха искане за свалянето на

Стефан Савов като председател на Парламента. Последваха скандални
дебати и тайно гласуване, след което Стефан Савов запази председател-
ския си пост с помощта на един глас. БСП го обвиниха, че е оцелял
благодарение на собствения си глас. Беше повече от ясно, че след ареста
на Луканов БСП търсеше по всякакъв начин да дестабилизира страната
и да свали правителството на Филип Димитров.
По време на парламентарната ваканция президентът Жельо Желев
организира пресконференция в парка на президентската резиденция в
Бояна, която се запомни като Боянските ливади. На тази пресконферен-
ция той отправи остри и тежки критики срещу управлението на Филип
Димитров и СДС – нещо, което допълнително разклати правителството.

***

През август 1992 г. бях в почивната станция на Народното събрание

в Слънчев бряг. Там Димитър Луджев ме запозна с Младен Мутаф-
чийски, управител на оръжейната фирма „Тератон“, когото Филип
Димитров искаше да освободи от длъжност. Луджев каза на Мутаф-
чийски: „Господин Октай е човекът, който може да помоли министър-
председателя да отложи уволнението ти на днешното заседание“. После
Луджев си тръгна и с Мутафчийски останахме насаме във фоайето на
почивната станция.
В началото той не искаше да ми каже защо Филип Димитров иска да
го смени, но после призна, че от името на фирмата е стартирал ко-
респонденция с министър Праматарски за износ на военна продукция
за Македония. Поисках копия от секретната кореспонденция за сдел-
ката Той беше принуден да ми предостави част от тези копия и обеща
да ми даде останалата част през септември в София.
Обадих се по специалния телефон8 в кабинета на Филип Димитров
и го помолих да отложи от дневния ред на предстоящото заседание
точката за смяна на директора на „Тератон“ Младен Мутафчийски.
Точката отпадна. Веднага размножих на две различни места с мои
доверени хора документите и ги скрих. Вечерта бяхме в Равда на рожден
ден на приятелката на Васко Велинов. Там бяха много депутати при-
съства и Мутафчийски. Прибрах се към 1 в почивната станция. Стаята

8
Т. нар. петолъчка – Бел. авт.
36
ми ме чакаше обърната с главата надолу. Дойде управителката на дома
с охранители от НСО. Никой нищо не беше чул. Преместиха багажа ми в
друга стая, но аз напуснах почивната станция към 4 сутринта и останах
за седмица в една горска хижа. Върнах се в София в началото на
септември и, както беше обещал, Младен Мутафчийски ми предостави
и останалата част от кореспонденцията.
На следващия ден обраха апартамента, който държах под наем в
„Красна поляна“. Явно някой отново беше търсил документите. Те обаче
не бяха там. Тези събития съвпаднаха с пресконференцията на прези-
дента Желю Желев.

***

През септември на пресконференция генерал Бригадир9 Аспарухов,

директор на Националната разузнавателна служба, обвини прави-
телството и министър-председателя Филип Димитров в нарушение на
международни договори и тайни преговори за износ на оръжие в
Македония. Изявлението на ген. Аспарухов предизвика грандиозен
скандал и БСП внесоха искане за извънредно закрито заседание на
Народното събрание за разследване на случая „Македониягейт“. Стефан
Савов отказа да свика такова заседание. Тогава ПГ на СДС предложиха
да се гласува явно, а ПГ на БСП настояха за тайно гласуване. При
дебатите ПГ на БСП внесоха подписка за сваляне на Стефан Савов от
председателското място. ДПС подкрепи предложението на БСП за тайно
гласуване. При дебатирането Стефан Савов се ядоса и сам подаде
оставка. След гласуване депутатите от БСП, ДПС и част от СДС приеха
оставката му. От ДПС настояхме СДС да издигнат друг кандидат за
председател на НС и заявихме, че ще подкрепим само кандидат,
издигнат от СДС. Те обаче отказаха.

***

След тези събития на закрито заседание все пак имаше гласуване,

но народните представители от ПГ на СДС отказаха да присъстват.
Поставиха ни условие и ние да не участваме. По правилник закритото
заседание на НС е задължително, ако е поискано от парламентарна
група или от определен брой народни представители. При отказ да се
свика, се сезира Конституционният съд, който може да ни задължи да
свикаме такова заседание. От ДПС предложихме на ръководството на

9
Бриго – Бел. авт.
37
СДС да подготвим и внесем съвместна декларация, с която да отхвър-
лим декларацията, внесена от БСП. Отказаха ни. Тогава предложихме на
БСП да се приеме декларация, от името на ПГ на ДПС. Тя снемаше
обвиненията от министър-председателя Филип Димитров и правител-
ството. В нея се казваше, че съветниците на министър-председателя
Алекс Алексиев и Константин Мишев с контактите си в Македония са
дискредитирали правителството. От БСП изтеглиха своята декларация
и подкрепиха нашата. На среща с ръководството на ПГ на СДС настояхме
Филип Димитров да освободи двамата си съветници и така да се
приключи със скандала. От трибуната на НС обаче СДС ни обвиниха в
съглашателство с БСП.

***

На 21 октомври с Доган и Юнал Лютфи бяхме в кабинета на Кадир

Кадир, тогава заместник-председател на НС. След 18 часа при нас
дойдоха Филип Димитров и Иван Костов. Филип Димитров отказа
поканата на Доган да седне и каза следното: „Г-н Доган, дойдох да Ви
информирам, че току-що депозирах в деловодството на НС искане за вот
на доверие. С декларацията, която приехте заедно с БСП, вие ме
дискредитирахте като министър-председател. За мен е въпрос на чест
да поискам вот на доверие!“. Доган му отвърна: „Филипе, направил си
голяма грешка, изтегли искането си, защото правителството ще падне.
Управлението не е емоция, не е въпрос на чест, така че моят съвет е да
изтеглиш внесеното искане“. Филип Димитров каза: „Няма да го
направя. Ще очаквам да видя дали българският парламент ще ме
подкрепи и дали ще продължа да управлявам в тази ситуация. Просто
дойдох да Ви информирам“. Иван Костов не обели нито една дума на
тази среща, после си тръгнаха.

38
 Вот на недоверие
и драматични промени
Последваха много драматични дни. При обсъждането на пред-
стоящото гласуване в нашата парламентарна група никой не предпо-
лагаше, че правителството ще падне. Обсъждахме ситуацията без Доган.
Но в един момент той влезе разтревожен и се извини за закъснението
си. Каза, че имал важна среща, на която получил информация, касаеща
бъдещето на ДПС. Каза още, че е разбрал, че ни подслушват. Изпрати
Мая, секретарката на групата, да извика Ерол Челеби, неговата лична
охрана. Ерол дойде в стаята с Емил, шофьор от НСО. Доган ги накара да
разглобят всички контакти в стаята и да търсят подслушвателни
устройства. В един от контактите Ерол намери съмнително устройство.
Той беше бивш военен и разбираше от тези работи. Заяви, че това е
подслушвател. 10 След всичко това Доган поиска закрито заседание на
групата. Юнал Лютфи се обади: „Г-н Доган, не е ли по-добре, ако е
толкова дискретно и секретно, да излезем някъде на друго място да
проведем разговора?“ Доган отвърна, че след тази проверка е спокоен и
няма нужда да привличаме излишно внимание, защото ни наблюдават.
Настъпи тишина и тогава Доган ни информира, че през нощта е имало
спешно и секретно събиране на част от ръководството на СДС, в което
са участвали Филип Димитров, Стефан Савов, Йордан Соколов –
министърът на вътрешните работи, и още няколко доверени ключови
фигури от службите. Обсъждали са информация за извършена анти-
държавна дейност от ръководители на ДПС и се готви арестуването на
Доган, моето и на още няколко ключови фигури. Тази информация ни
шокира. Мехмед Ходжа от Кърджали и Исмаил Исмаил, адвокат от
Силистра, попитаха Доган откъде знае всичко това и дали е достоверно.
Доган отвърна, че информацията е достоверна, защото е от Президент-
ството и от КТ „Подкрепа“. Каза, че е възможно да се случи всичко, и даде
пример с ареста на Андрей Луканов. Каза, че сме допуснали грешка, като
сме гласували втората част от искането на главния прокурор Иван
Татарчев за арестуването на Луканов. Исмаил Исмаил попита как ще
свалят имунитетите ни, а Доган отвърна: „Забравихте ли искането на

10
След години разбрахме, че всичко е било подготвено активно мероприятие, за да се
манипулират депутатите и Централният съвет на ДПС, и да се свали правителството. –
Бел. авт.
39
БСП до Конституционния съд за обявяване на ДПС за антиконсти-
туционна партия?“ После предложи да не подкрепим искания вот на
доверие от Филип Димитров, за да им е за урок. Като си научат урока, с
мандата на СДС, ще направим второ правителство, а ако не успеем,
отиваме на избори.

***

По онова време в ДПС и в парламентарната група безусловно

вярвахме на Доган заради предишната му антикомунистическа дейност
и взехме решение да се свали доверието от Филип Димитров и
правителството. На 28 октомври 1992 г. се гласува исканият вот на до-
верие от Филип Димитров. „За“ гласуваха 110 народни представители,
против – 120! Филип Димитров не получи доверие и незабавно подаде
оставка. Настъпи краят на неговото управление и първото демокра-
тично правителство.

***

След падането на правителството незабавно свикахме Централния

съвет на ДПС в „Софияпрес“ и решихме да се положат усилия за
излъчване на второ правителство на СДС, в което да участваме в рам-
ките на мандата на 36-ото НС. А ако не се състави такова правителство,
да се отива на предсрочни избори. След това свикахме пресконференция
пред журналистите. Още с влизането си те се обърнаха към Доган с
въпроса: „Вярно ли е, че ще искате в следващ кабинет на СДС да имате
министри в силовите министерства?“. Доган отвърна: „Нямаме такова
условие“. Тогава журналистите казаха, че преди малко в коридора г-н
Юнал Лютфи им е представил тази информация като решение на
Централния съвет. Юнал Лютфи се изчерви и каза, че се е шегувал.
Познавах много добре Лютфи – той никога не правеше нищо по своя
инициатива. Знаех, че е съгласувал изявлението си с Доган. След прес-
конференцията поставих ултимативно искане за оставката на Лютфи от
всички ръководни позиции. Доган ме помоли да не повдигам въпроса
пред депутатите и обеща лично да го отстрани след приключване на
преговорите със СДС.

***

40
 На 5 ноември 1992 г. Александър Йорданов беше избран за
председател на Народното събрание с подкрепа на ДПС. Неговият избор
успокои взаимоотношенията между СДС и ДПС и на 6 ноември започ-
наха консултациите за ново правителство, в които аз не участвах. На тях
Доган е поставил условие за участие на ДПС в правителството с
посочени от нас министри и подписване на коалиционно споразумение.
СДС приели, при условие кандидатите за министри да са взаимно
приемливи и одобрени от посочения кандидат за министър-предсе-
дател.

***

На 12 ноември президентът Желев връчи мандат на Филип

Димитров за съставяне на ново правителство. Филип Димитров и Доган
се срещаха ежедневно. Доган ходеше на срещите всеки път с различен
екип. Пред ПГ на ДПС съобщаваше оскъдна информация и че всичко е
под контрол. Обсъждаха се имена на бъдещи министри. Доган предложи
Емил Вучков за министър на правосъдието и Евгени Минчев за
социалното министерство. Спрягаше се и името на Иван Палчев за
министерството на отбраната – всички те бяха народни представители
от ДПС. Получавахме в кулоарите на НС разнопосочна информация за
трудните преговори и взаимни обвинения между СДС и ДПС. Пред
нашата ПГ Доган отричаше за затруднения.
По време на тези преговори във в. „Репортер 7“ изтече информация
за агентурното минало на Ахмед Доган като агент на ДС под псевдоним
Сава, за Иван Палчев и други депутати от ДПС. След няколко дена в
същия вестник публикуваха скандална информация за предоставен от
Доган списък в турското посолство на български разузнавачи в нашите
посолства по света. Скандалът стана известен като Оня списък. Доган
обвини СДС за публикуваните срещу него провокации заради исканите
от ДПС министерски кресла и настояването му за коалиционно
споразумение за управление. След среща с президента Желев в Прези-
дентството пред журналисти Доган се закани на СДС с депесарски шут.
Преговорите между ДПС и СДС се провалиха. На 20 ноември 1992 г.
със 124 гласа Народното събрание отхвърли втората кандидатура на
Филип Димитров за министър-председател!

***

41
 На 23 ноември Ж. Желев връчи мандат за съставяне на пра-
вителство на втората политическа сила в Народното събрание Българ-
ската социалистическа партия. Тогава от „Екогласност“ нарекоха
президента предател, а Едвин Сугарев обяви гладна стачка и протести
пред Президентството, на които изгаряха книгата на д-р Желев
„Фашизмът“. Напрежението в страната нарасна. Председателят на БСП
Жан Виденов поиска среща с Филип Димитров, която се състоя в
сградата на СДС на „Раковски“ 134. На тази среща СДС отказаха да
участват в кабинет с БСП. От БСП спрягаха много имена за кандидат-ми-
нистър-председатели, ала всички им отказваха. Накрая посочиха като
кандидат Петър Бояджиев и президентът му връчи проучвателен
мандат за съставяне на правителство. Кандидатурата на Бояджиев
изненада всички. Дотогава той беше известен политически дисидент-
антикомунист, политзатворник, осъден от комунистическия режим,
живял във Франция като политически емигрант. Кандидатурата му
обаче беше оттеглена от д-р Желев и БСП заради двойното му
гражданство. Така БСП върнаха проваления мандат.11

11
След съставянето на правителството на проф. Беров с мандат на ДПС с подкрепата
на БСП разбрахме, че БСП съзнателно са провалили мандата си, като са посочили
кандидат, неотговарящ на конституционното изискване да няма друго гражданство.
Знаеха, че с ДПС, която иска забраната им, не могат да преговарят за правителство. Не
са искали да злепоставят и Ахмед Доган. Още тогава са подготвяли правителството на
проф. Беров с мандат на ДПС! – Бел. авт.
42
 Правителство с мандата на ДПС
На 15 декември след среща на Доган и президента д-р Желев, на
пресконференция Доган заяви, че ДПС ще се възползва от предвидената
в Конституцията възможност за съставяне на правителство. На
заседание на ПГ на ДПС Доган заяви, че с поемането на мандата ДПС ще
се легитимира като конституционна национална партия.
След като президентът ни връчи мандата, започнахме консултации
със СДС за съставяне на правителство с мандат на ДПС и излъчен
кандидат за министър-председател от СДС. На 21 декември народните
представители от СДС и ДПС проведоха съвместно заседание в зала
Запад в НС. Изказаха се Филип Димитров, Александър Йорданов, Стефан
Савов, Ахмед Доган. В СДС се обсъждаха различни кандидати за
министър-председател – на Филип Димитров, на Светослав Лучников и
Йордан Соколов. В крайна сметка се спряха на Соколов. Проведохме
заседание на ПГ на ДПС и поканихме г-н Соколов. След разговора с него
с 18 гласа „за“ и 6 гласа „против“ с тайно гласуване одобрихме канди-
датурата на Йордан Соколов за министър-председател. Съобщихме
решението си на СДС веднага. В СДС обаче имаше разногласия около
тази кандидатура. Групата около Димитър Луджев и Асен Мичковски –
около 20 – 25 народни представители, не бяха съгласни с нея. Доган се
присъедини към тях и обвини Соколов, че е организирал подслуш-
ването ни в парламента. Тогава от СДС свързаха Доган по телефона с
Ани Крулева, директор на Националната следственна служба. В
разговора тя отрече Доган и ДПС да са били подслушвани. Преговорите
със СДС обаче бяха прекратени еднолично от Доган.
На заседание на ПГ на ДПС Доган съобщи, че има кандидат за
министър-председател, и ни представи кандидатурата на проф. Любен
Беров, икономически съветник на д-р Желев. Каза, че тя е съгласувана с
президента и проф. Беров е дал съгласието си. На среща при президента
той връчи мандата на проф. Любен Беров.
Преговорите за съставянето на правителството се водеха в
Президентството! Този път Доган ме упълномощи да присъствам и аз.
Той ми се похвали, че е ходил на свиждане при Андрей Луканов в ареста
на „Развигор“ и заяви, че е загрижен за условията в килията, при които
държат бивш министър-председател. На заседание на ПГ на ДПС Доган
ни постави задача да внесем проекторешение в НС за отмяна на ареста
на Андрей Луканов. Група депутати от ДПС внесохме предложение

43
начело с подписа на Доган за отмяна на решението на НС от началото на
юли за съгласие за арест на Луканов. На 29 декември 1992 г. в НС ДПС и
БСП със 123 гласа подкрепиха отмяната на решението на НС за ареста
на Луканов. СДС напуснаха залата и не гласуваха предложението на ДПС.
Една година след неотмененото искане на ЦС и ПГ на ДПС за забрана на
БСП, започна ерата на партньорство между БСП и ДПС, наложена от
Доган, Луканов и д-р Желю Желев. Андрей Луканов беше освободен от
ареста на 30 декември 1992 г. в деня на гласуването на правителството
на проф. Любен Беров.

***

В преговорите за съставяне на правителството участваха двама

съветници на президента – Алексей Алексеев и ген. Стоян Андреев,
съветник по сигурността. Димитър Луджев и Асен Мичковски представ-
ляваха групата от 23-ма народни представители, напуснали СДС. Аз
представлявах ДПС. От БСП не присътваха на разговорите. На срещите в
президентството идваха депутати, приближени на д-р Тренчев и КТ
„Подкрепа“. Обсъждахме имена на кандидати за министри, предложени
от проф. Беров и присъстващите. Отделна група обсъждаше бъдещата
програма за управление.
На 30 декември 1992 г. от трибуната на НС проф. Беров предложи
структура и състав на правителството. НС гласува процедурите за
избора на ново правителство и председателят на НС Александър
Йорданов обяви процедура за тайно гласуване. От СДС забраниха на
депутатите си да участват в него.
Парламентарните групи се съвещаваха в стаите си. Близо 4 часа след
обявеното начало на вота никой от депутатите не влизаше в стаите да
гласува! Жан Виденов беше затворил депутатите на БСП в зала „Запад“.
В правилника на НС и в Конституцията след обявяване на процеду-
рата по гласуване нямаше срок за закриването й. Настъпи голямо
напрежение, включително и в групата на ДПС. Бяхме се събрали в
кабинета на Кадир Кадир Доган, аз, Юнал Лютфи. Влезе Мая Тошкова,
секретарката на парламентарната ни група, и съобщи, че Петя Шопова
от БСП и един от адвокатите на Андрей Луканов искат спешна среща с
г-н Доган по важен въпрос. Доган ѝ каза да ги покани. Петя Шопова
влезе при нас весела, щастлива и ентусиазирана и се обърна към Доган:
„Г-н Доган, нашият общ приятел е вече вкъщи и чака да му се обадите“.
В началото не разбрахме за кого става въпрос. Доган стана и се обади по
телефона на някого: „Добре дошъл вкъщи. Все пак успяхме. Да си жив и
здрав и весело изкарване на празниците. Ще се видим“. След този
44
разговор Петя Шопова излезе, а Доган, доволен от нещо и потривайки
ръце, се обърна към мен: „Господин Октай, ти и депутатите се съмня-
вахте дали ще има правителство. Сега излез да видиш как от зала
„Запад“ тръгват да гласуват!“ Попитах го с кого е говорил и той отвърна:
„Луканов излезе от ареста и е на свобода. Вече си е вкъщи“. Така с
гласовете на депутати от БСП – 83, от СДС – 23 и ДПС – 21, общо 127
народни представители избраха правителството на проф. Любен Беров.
Успя заговорът, организиран и координиран след ареста на Андрей
Луканов на 9 юли 1992 г. до неговото освобождаване на 30 декември
1992 г. В него са участвали Ахмед Доган, Желю Желев, Константин
Тренчев, Димитър Луджев, ген. Бриго Аспарухов, ген. Стоян Андреев и
др. в единодействие със службите. Те свалиха първото демократично
правителство на СДС и министър-председателя Филип Димитров и
избраха правителството на проф. Любен Беров. Започна ерата на Г13
Мафията.
В знак на несъгласие за съвместното управление на ДПС и БСП
трима народни представители от ДПС: Мехмед Ходжа от Кърджали,
Исмаил Исмаил от Силистра и Емил Бучков от Пловдив, напуснаха
парламентарната група на ДПС и останаха в НС като независими
депутати.

45
 Групировките в управлението
на България
Много силно влияние върху дейността на правителството Беров и
кадруването на ниво зам.-министри, шефове на агенции, областни
управители имаха Димитър Луджев и Константин Тренчев като нефор-
мални лидери на 23-имата народни представители, отцепили се от
Съюза на демократичните сили след подкрепата им на правителството
на Беров. Евгени Матинчев от ДПС стана вицепремиер и министър на
труда и социалната политика, а Стоян Денчев беше назначен за главен
секретар на Министерския съвет. Той беше човекът на Доган и Илия
Павлов. Илия Павлов идваше всеки ден в кулоарите на Парламента и се
срещаше с Ахмед Доган, Димитър Луджев и Андрей Луканов. Чрез тях
той имаше силно влияние върху решенията на правителството на проф.
Любен Беров. Двамата със Стоян Денчев съгласуваха програмата и
решенията на правителството. На няколко пъти проф. Беров
заплашваше с оставка пред парламентарните групи на ДПС и БСП и пред
новосъздадената група на Димитър Луджев – „Демократичен център“,
която се регистрира по-късно като партия „Нов избор“.

***

През 1994-та в Пловдив се създаде групировката Г13. Учредители

бяха бизнесмени, утвърдили се от средите на „назначените милионери
на Андрей Луканов“, в различни области на бизнеса. Знакови имена в
Г13 бяха: Илия Павлов, Васил Божков, Добромир Гущеров, Валентин
Моллов, Борислав Дионисиев, Красимир Стойчев, Георги Агафонов,
Емил Кюлев, Ангел Първанов, Петьо Блъсков, Георги Аврамов, Степан
Ерамян и Христо Александров. За лидер на Г13 беше избран Илия
Павлов. Всички те разпределиха помежду си влиянието върху 13
сектора от икономиката на България. Всеки един от тях застана на
входа и изхода на държавните предприятия. Внасяха суровините за
производство и изнасяха произведената продукция. Разходите за
производство и работна ръка бяха за сметка на държавните пред-
приятия, които трупаха дългове от милиарди. Давам пример: на входа и
изхода на „Кремиковци“ бяха Мултигруп, които внасяха суровини и
изнасяха продукцията. „Кремиковци“ натрупа четири милиарда дълг и
по-късно фалира. След време беше продаден с дълговете за един лев.
46
 ***

Голяма част от членовете на Г13 създадоха банки и получиха лиценз

от Българска народна банка. Всяка новосъздадена банка получи
финансиране от БНБ и Държавна спестовна каса като старт за дейността
си от стотици милиони левове и валута. Всяка банка обслужваше с
кредити обръчите от собствени фирми. Даваха кредити и на контроли-
раните от тях държавни предприятия срещу залог от техните активи и
извършваха скрита приватизация, като ставаха собственици на
предприятията. Пример: придобиването на собствеността на „Балкан-
турист“ от Мултигруп. Обединението Г13 се разпадна след падането на
правителството на проф. Любен Беров в края на 1994 г.
БСП свали доверието от правителството на проф. Любен Беров и той
подаде оставка. Президентът връчи мандат на Димитър Луджев за
съставяне на правителство, но той не получи подкрепа и неговата
кандидатура беше отхвърлена. Тогава Желю Желев назначи с указ
служебно правителство начело с Ренета Инджова и насрочи за 18
декември 1994 г. провеждането на предсрочни парламентарни избори
за 37-о народно събрание.

47
 Създаване на
Обединените демократични сили
БСП спечели изборите със 125 мандата и състави самостоятелно
правителство начело с Жан Виденов. СДС спечелиха 69 мандата,
Народен съюз – 18 мандата, ДПС – 17 мандата,12 БББ на Ж. Ганчев – 11
мандата. Тогава председателят на СДС Филип Димитров подаде оставка
и на 30 април 1995-а за председател на съюза беше избран Иван Костов.
Стоян Денчев беше избран за народен представител от ДПС в
избирателен район Разград. В края на управлението на проф. Любен
Беров Стоян Денчев беше назначен за посланик на България във
Финландия, но освободи посланическата длъжност и стана депутат. Той
беше очите и ушите на Илия Павлов в ПГ на ДПС и в Парламента и негов
посредник с Доган. По времето на преговорите за създаването на
Обединените демократични сили Денчев създаваше напрежение и
интриги както сред народните представители на ДПС, така и в
Централния съвет на ДПС, защото Мултигруп и Г13 бяха против
участието на ДПС в ОДС. Създаваше се напрежение и между СДС и НС.
Под влиянието на Стоян Денчев така наречената група на
младотурците – Гюнер Тахир, Юджел Атилла и Кемал Еюб, постоянно се
противопоставяха срещу водените от мен преговори с Петър Стоянов,
Веселин Методиев и Петко Илиев за създаване на Обединените
демократични сили. Обвиненията към мен бяха, че подарявам партията
ни на Иван Костов и СДС, като я закривам. И припомняха решението на
Националната конференция на ДПС за закриването ни като партия и
сливането ни с дясноцентристки партии. Тази конференция се проведе
през есента на 1993-та в НДК, още по време на правителството на Беров.
Тя прие решението за закриване на ДПС, предложено от група
основатели на партията. Делегатите на конференцията решиха ДПС да
се преобразува в обществена организация за права и свободи. Ахмед
Доган огласи това решение на пресконференция с журналисти след
приключването на форума.

***

12
Най-ниският резултат на ДПС на всички избори – Бел. авт.
48
 С пълномощия от Централния съвет на ДПС и като заместник-пред-
седател на ДПС по междупартийните взаимоотношения след разговори
с д-р Петър Дертлиев – председател на БСДП и с негово съдействие
организирахме среща в сградата на Българската академия на науките,
на която той покани и присъстваха представители на всички регистри-
рани партии със социалдемократическа идеология. След много прове-
дени срещи и заседания решихме в залата на Новотела в София да
подпишем коалиционно споразумение между партиите като Обединени
социалдемократи. Споразумението подписаха лидерите на 18 партии.
За патрон на обединението беше избран единодушно д-р Петър Дерт-
лиев. Споразумението подписаха: Ахмед Доган, Николай Василев, Петър
Слабаков, Церовски и други.
Това обединението обаче просъществува твърде кратко. Много от
партийните лидери, които го подписаха, станаха народни представи-
тели от БСП на изборите през 1994 г. „Бяха възнаградени за предател-
ството“, по думите на д-р Петър Дертлиев.

***

Тук е мястото да кажа, че по идеология винаги съм приемал социал-

демократическите принципи, а не либералните. И днес споделям мне-
нието, че преходът от тоталитарно непазарно общество към демо-
кратично пазарно може да се осъществи с истинска социалдемократич-
на програма за управление. БСП бяха имитатори социалисти. Те не
допуснаха д-р Дертлиев да стане президент, а избраха д-р Желев и
унищожиха формацията на автентичните социалдемократи, оглавявана
от Дертлиев. Страните от бившия соц лагер, които бяха управлявани от
истински социалдемократи, успяха и изпревариха България, и станаха
модерни европейски държави – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Есто-
ния, Румъния, Литва, Латвия.

***

През 1995 г. започнахме подготовката на местните избори. След

разпадането на социалдемократическото обединение ръководствата на
СДС, ДПС и Народен съюз решиха да се сключи споразумение между
партиите и да участваме с взаимна подкрепа и общи кандидати за
кметове на населените места.
На 16 юни 1995 г. в зала „Запад“ на НС се подписа Споразумение за
участие с общи кандидати на Местни избори 95 от Иван Костов за СДС,
49
Стефан Савов и Анастасия Мозер за Народен съюз и Ахмед Доган – за
ДПС. Към споразумението по-късно се присъедини и БСДП. Сложи се
началото на създаването на Обединени демократични сили.
ОДС спечели кметските места в много общини на тези избори. От
карта с червени общини на БСП България стана карта със сини общини.
Проектът ОДС доказа на местните избори, че е успешно дясно
демократично политическо обединение.

***

В началото на 1996 г. започна подготовката на партиите от ОДС за

издигане и подкрепа на единна кандидатура за президент и вице-
президент на изборите на 2 ноември 1996 г. От структурите на СДС бяха
номинирани трима кандидати – Асен Агов, Петър Стоянов и Александър
Йорданов. СДС организира Национална конференция в НДК, на която
Петър Стоянов беше избран за кандидат от СДС. Народен съюз и ДПС
издигнаха кандидатурата на д-р Желю Желев, а БСДП подкрепи
кандидатурата на Петър Стоянов. Съветът на ОДС не можа да постигне
разбирателство за общ кандидат и единодушно се реши да се проведат
вътрешнопартийни избори. Изборите се проведоха на 1 юни и в
страната бяха създадени 3333 секции от ръководствата на партиите,
участващи в ОДС. Те имаха представители във всяка секционна,
общинска, областна и Централната изборна комисия. В нейния състав
влизаха като съпредседатели Христо Бисеров от СДС, Петър Станков от
ДП, Петко Илиев от БЗНС и аз от ДПС. Кметът на София Стефан
Софиянски ни предостави офис на ул. „Изток“ 3. Към тази комисия
създадохме секретариат с представители от всяка партия. От ДПС
предложих Мустафа Карадайъ. Секретариатът обработваше данните и
координираше дейността на областните, районните и секционните
комисии. С решение на Съвета на ОДС се създаде и регистрира фонд
„Избори 96“. В Управителния съвет бяха Марио Тагарински, Касим Дал,
Александър Праматарски и представител на БЗНС. Предварителните
избори спечели Петър Стоянов и той беше номиниран за кандидат-
президент от партиите в ОДС.
На 2 ноември 1996 г. Петър Стоянов спечели и изборите срещу
кандидата на БСП и стана президент на Република България. Той
встъпи в длъжност на 22 януари 1997-а година.

***

50
 През май, след трагедията, която се случи на Околовръстното шосе
на София – катастрофа, при която изгоря камион с 13 войници, беше
извършено журналистическо разследване от Севда Шишманова от
националната телевизия. Тя направи репортаж за тогавашния
министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов –
Любомир Начев, от който се виждаше, че след инцидента министърът е
на купон с Жени Калканджиева и други манекенки. Това предизвика
скандал в правителството, парламентарната група на БСП и в общест-
веното пространство и доведе до неговата оставка като министър на
вътрешните работи. На негово място беше избран Николай Добрев.13

13
Начев се самоуби на 13 октомври 2006 г. в дома си в Карнобат. – Бел. авт.
51
 Парламентът под обстрел
На 2 октомври 1996 г. пред дома си в София беше убит Андрей
Луканов. Неговото убийство предизвика изключително сериозни
сътресения в БСП и управлението на България.
Голяма група депутати и активисти на БСП организираха подписка
с искане за извънреден конгрес на БСП и оставката на Жан Виденов като
председател на БСП и смяната му като министър-председател на Бълга-
рия. Организатори на вътрешния преврат в БСП и главни действащи
лица бяха Николай Добрев, Георги Първанов и Николай Камов. Подкре-
пяше ги Александър Лилов с хората около него. Срещу преврата бяха от
Обединение за социална демокрация, оглавявана от Чавдар Кюранов,
към които принадлежеше убитият Андрей Луканов. В ПГ на БСП имаше
23-ма народни представители от ОСД. По-известните сред тях бяха Нора
Ананиева, Школагерски, Димитър Йончев, Клара Маринова, Меглена
Плугчиева и др., които по-късно бяха изолирани и не попаднаха в
листите за народни представители и в ръководството на БСП. БСП свика
извънреден конгрес на 21 декември 1996 г., на който Жан Виденов
подаде оставка, а Георги Първанов беше избран за председател на
партията. На 28 декември 1996 г. Жан Виденов подаде оставка и като
министър-председател. Превратът в БСП успя!
Събитията в БСП и правителството доведоха до фалит на много
банки! Доларът стана над 3000 лева, обезцениха се спестяванията на
хората. Вложителите загубиха парите си във фалиралите банки, създаде
се дестабилизация и революционна ситуция в страната.
На 10 януари 1997 г., някъде към 15 ч. пред Народното събрание
имаше малка група протестиращи граждани. „Дарик радио“ предаваше
на живо протеста пред Парламента и с различни коментари призова-
ваше софиянци да се присъединят към него.
Започна заседанието на Парламента и всичко беше съвсем нормал-
но. Депутати от СДС и Народен съюз излизаха и разговаряха с протести-
ращите. Аз също излизах сред хората. Всичко изглеждаше спокойно до
вечерта.
Към 18 ч. с автобуси от „Кремиковци“ сред протестиращите се изси-
паха още много хора. Новодошлите бяха хиляди и много агресивни.
Започнаха да замерят сградата на Народното събрание с камъни и
железни предмети. Пристигна жандармерия, дойдоха и министър
Николай Добрев заедно с генерал Красимир Петров – директор на СДВР.

52
Тълпата стана още по-агресивна и многобройна след провокации от
страна на полицейските части и призивите на „Дарик радио“ и изпот-
роши прозорците на Народното събрание. Председателят Сендов пре-
крати заседанието и народните представители от БСП бяха прибрани в
пленарната зала, за да не се показват по прозорците и да не дразнят
протестиращите. Стаите на СДС и ДПС гледаха към сградата на БАН,
където бяха най агресивните протестиращи и техните прозорци, както
и прозорците на кабинетите на зам.-председателите на НС Асен Агов и
Юнал Лютфи също бяха потрошени, въпреки че хората виждаха
познатите лица от СДС!

***

Част от въоръжените полицаи от жандармерията влязоха в Парла-

мента като при преврат, в нарушение на вътрешния ред на Народното
събрание. Само председателят на Народното събрание и министърът на
вътрешните работи имаха правомощия да ги допуснат. Полицаите
решиха да изведат народните представители от ОСД начело с Чавдар
Кюранов и ги качиха на бронирани джипове на НСО. Полицейските
части започнаха да изтласкват протестиращите с опит да направят
коридор за извеждане на джиповете в посока „Александър Невски“,
където тълпата беше най-многобройна и най-агресивна. Нападнаха
джиповете, качиха се върху тях, замеряха ги и полицейските части бяха
принудени да върнат народните представители в сградата на НС. След
като ги върнаха, разговарях с Чавдар Кюранов. Той ми каза, че Николай
Добрев и Георги Първанов са се подиграли с тях и това е целенасочена
акция срещу депутатите от ОСД, защото те отказват да ги подкрепят и
ги обвиняват за убийството на Андрей Луканов и преврата срещу Жан
Виденов и правителството. По същия начин изведоха и Жорж Ганчев
през градината към Софийския университет, ограден от гардове,
приклекнал сред тях с патешко ходене, стигнал до колата на НСО на бул.
„В. Левски“, след което легнал на пода на колата. Всички нейни прозор-
ци били потрошени. Той и неговата ПГ се колебаеха дали да подкрепят
ново правителство, предложено от БСП.
След тези акции полицейските части не можаха да удържат про-
тестиращите, водени от силови групи на Мултигруп. Сред тях беше
Рамадан Аталай – тогава началник снабдяване в „Кремиковци“. В един
момент запалиха вратата на Народното събрание и някои от протести-
ращите проникнаха в преддверието. Полицейските части барикадираха
вратата от вътрешната страна, а въоръжени войници бяха насядали и
налягали в коридорите на Парламента.
53
 ***

Голяма част от протестиращите софиянци се разграничиха от

агресивните протестиращи, които компрометираха протеста, особено
след нападението над Филип Димитров пред хотел „София“ („Радисън“).
Президентът Петър Стоянов, кметът Стефан Софиянски и ген. Краси-
мир Петров с мегафони призоваваха протестиращите за спокойствие и
да се разграничат от провокаторите. В стаята на Юнал Лютфи бяхме
Ахмед Доган, Юнал Лютфи, Иван Костов, Стефан Савов, Анастасия
Мозер, Тодор Кавалджиев и обсъждахме ситуацията и възможните
действия от страна на партиите в ОДС. По време на срещата камък
строши съклата и падна до нас. По късно при нас дойде и президентът
Петър Стоянов. Всички бяха единодушни, че никоя от партиите в ОДС
няма отношение към организирания протест и бяха на мнение, че
протестите са организирани и употребени от групировките в Г13 и
Мултигруп.
Протестът продължи до полунощ. Към 4 сутринта протестиращите
се разотидоха и ние също напуснахме Парламента пеша. Колите ни
чакаха на ул. „Московска“, пред общината. По площада и улиците имаше
граждани, които развяваха български знамена, но всичко се беше
успокоило.

***

На другия ден, 11-ти януари, сутринта голяма група граждани

протестираха пред сградата на Президентството и искаха да я блокират.
Те призоваваха президента Желев да не дава мандат на БСП за съста-
вяне на правителство след оставката на Жан Виденов. Бях сред про-
тестиращите и видях, че между тях имаше и провокатори, които призо-
ваваха да се щурмува сградата. Имаше много малко полицаи. От случи-
лото се пред Парламента и след призивите на провокаторите пред
Президентството останах с впечатление, че някой целеше да употреби
протестиращите за обявяване на извънредно положение в страната.
Сред протестиращите дойдоха лидери на ОДС и синдикатите и се
обадихме за изпращане на още полицейски части. Разговаряхме с хората
да не се поддават на провокации, защото щурмуването на сградата на
Народното събрание и Президентството обслужват единствено БСП.
Слава богу, бяхме чути от протестиращите и те се разотидоха.

***
54
 Докато още бях сред хората пред Президентството, по мобилния ми
се обади Иван Костов и ме покани на среща на лидерите на ОДС в
сградата на бившия Партиен дом, в стаята на председателя на ПГ на СДС.
Там бяха всички лидери на партиите от ОДС – Иван Костов, Стефан
Савов, Анастасия Мозер, Ахмед Доган, д-р Петър Дертлиев, президентът
Петър Стоянов, Йордан Соколов и Евгени Бакърджиев. Костов каза, че
ме е поканил със съгласието на Доган като един от активните участници
при създаването на ОДС.14

***

Има много манипулации относно ролята на Иван Костов и СДС за

събитията на 10 януари 1997 г. Твърди се, че той е в дъното на
организирането на нападението срещу Парламента, за да се предизвика
гражданска война в страната, а на другия ден се бил уплашил и
настоявал ОДС и СДС да гледат отстрани случващото се. Приписваше му
се също, че вечерта срещу 11-и е потривал ръце и казвал: „Оставете
комунистите да се избият и да има кръв, за да се осъзнае народът“. Това
обаче не беше истина.
Костов беше инициатор на събирането на 11 януари. Тема на
дискусията беше как ОДС да овладее ситуацията, за да не се допуснат
напрежение и сблъсъци в страната. Стигна се до общото решение да се
организира концерт на пл. „Ал. Невски“ с известни изпълнители и
състави, привърженици на СДС и ОДС. По време на концерта и след него
да говорят всички лидери от ОДС и да призоват своите структури да
овладеят напрежението и протестите в страната. Всеки ден да се орга-
низира протестен поход от НДК до пл. „Ал. Невски“ до отказа на БСП да
реализира мандат за управление.
Вечерта наистина имаше грандиозен концерт, а на следващия ден
от НС тръгна огромно множество и се насочи към НДК. На първия ред на
колоната се бяха хванали под ръка Иван Костов, Стефан Савов,
Анастасия Мозер, Ахмед Доган, д-р Петър Дертлиев и други лидери на
партиите от ОДС. В цялата страна бяха блокирани големи кръстовища,
жп линии, автомагистрали. Протестиращите трупаха дървета и авто-
мобилни гуми и палеха огньове. Държавата беше парализирана. Хората
не само в София, но и в цялата страна искаха разпускане на НС и
предсрочни избори.

14
Иван Костов знаеше, че на конференцията на ДПС в Кърджали на 1 декември
1996 г. бях свален от всички ръководни длъжности. – Бел. авт.
55
 На 22 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов встъпи в длъж-
ност. БСП номинира Николай Добрев за министър-председател и
Стоянов му връчи проучвателен мандат. На 4 февруари Николай Добрев
и Георги Първанов върнаха мандата. Следващите парламентарни
групи, получили мандат да съставят правителство по Конституция, го
връщаха още в деня на получаване, за да се ускори процедурата и
обявяването на предсрочни избори от президента.
Той определи датата за провеждането на избори за 38-о НС на 19
април 1997 г. и назначи служебно правителство с министър-предсе-
дател Стефан Софиянски.

***

Много и различни коментари има за връщането на мандата от

Георги Първанов и Николай Добрев. Версията на двамата е, че са го
направили, за да не допуснат ескалиране на напрежението в страната и
проливането на кръв. Версията на Петър Стоянов е, че на ръба да
наруши конституцията отказал да подпише указ за успешно изпълнен
проучвателен мандат с посочен състав на министерски съвет. Моята
информация е следната: не протестите и събитията от улицата прину-
диха Николай Добрев и Георги Първанов да върнат мандата на 4
февруари 1997 г. Те по-скоро не можаха да постигнат съгласие с Чавдар
Кюранов и групата от 23-ма народни представители от ОСД да
подкрепят правителство начело с Николай Добрев, когото обвиняваха с
Георги Първанов за преврата срещу Жан Виденов след убийството на
Андрей Луканов. Без тяхната подкрепа и подкрепата на ПГ на БББ на
Жорж Ганчев те можеха да разчитат само на 102-ма народни пред-
ставители от БСП. Затова върнаха мандата. След това Георги Първанов
и Николай Добрев изолираха хората на ОСД и Чавдар Кюранов от
ръководните структури на БСП и от парламента. Те не бяха номинирани
в листите на БСП за народни представители.

56
 Вътрешни борби в ДПС
След президентските избори на 2 ноември 1996 г. свикахме
заседание на ЦС на ДПС и обсъдихме подготовката и провеждането на
Третата национална конференция на ДПС на 1 декември в НДК. По
време на заседанието Касим Дал изненадващо предложи конферен-
цията да се проведе в Кърджали по искане на областната организация
на ДПС в Кърджали. Имаше спор къде и как ще бъдат настанени около
1000 делегати. Поддръжниците на тази идея обясниха, че хората ще
бъдат настанени в различни хотели в Кърджали и Хасковските
минерални бани. Предложението беше подкрепено и от Ахмед Доган и
така се стигна до провеждането на конференцията в Кърджали.

***

Настаняването на хората на малки групи на различни места даваше

възможност да бъдат притискани и контролирани ръководителите на
делегатите по региони. В хотел на Минералните бани беше отседнал
полковникът от ДС Йордан Йорданов – кум на сватбата на Доган с
Ширин Карнобатлъ и директор на фирма „АРИЕС“. Тази фирма
управляваше бензиностанциите на Мултигруп и внасяше коли тофаш
от Турция. В същия хотел бяха настанени около 50 бивши барети –
охранители от силовата групировка на Мултигруп. През нощта между
събота и неделя същите охранители респектирали, отвлекли и пребили
някои от областните и общинските лидери. Акцията била ръководена
от полк. Йорданов и Касим Дал. С натиск им налагали да се промени
Уставът на ДПС и да се даде еднолична власт на председателя на ДПС
Доган, като се отнемат правомощията на колективните органи: Центра-
лен съвет, Областни съвети и Общински съвети и изпълнителните
съвети към тях.
Решенията на председателя да са задължителни и за парла-
ментарната група на ДПС. Всички ръководни кадри, които са за
закриване и сливане на ДПС с Обединените демократични сили, начело
с Осман Октай, да бъдат изхвърлени от ръководните длъжности в
партията в ЦС и Централното оперативно бюро.
Касим Дал беше избран за председател на изборната комисия от
конференцията по предложение на Доган. По предложение на Касим
Дал се прие гласуването за членове на Централния съвет да се проведе

57
тайно. На тази конференция за пръв и последен път в ДПС се гласува
тайно. Преди него проведохме драматични закрити заседания с окръж-
ните и общинските председатели, ръководители на групите от стра-
ната. Много от тях разказаха за репресиите през нощта срещу неделя от
силовите групи на Мултигруп! Доган и Касим Дал отхвърлиха обвине-
нията и отричаха за подобни посегателства срещу хората. Наложиха
тайното гласуване и фалшифицираха протоколите от избора. В Цен-
тралния съвет влязоха подбрани от тях хора. Станалите по право члено-
ве на ЦС от квотите на окръжни председатели бяха грубо сваляни от
трибуната от Доган, като например Гюнер Тахир, избран за окръжен
председател на ДПС в Разград. Много делегати напуснаха конфе-
ренцията, протестирайки срещу манипулиране на избора. С 222 гласа аз
отпаднах и не бях избран за член на ЦС. Заедно с мен отпаднаха и други
знакови личности, основатели на ДПС, и така останахме редови членове
на партията. С промените в устава председателят Доган получи
едноличната власт в ДПС, което е в сила и днес.

***

Веднага след избора напуснах конференцията и Доган помоли да се

видим насаме вечерта в резиденцията в Кърджали. Помолих го на
разговора ни да има свидетели. Той прие и заедно с нас бяха Юнал
Лютфи и Фикрет Сепетчи от Пловдив. Доган каза, че е изненадан и
много съжалява за моето отпадане от състава на ЦС. Едва не се разплака,
за да бъде убедителен. Отвърнах му, че Москва на сълзи не вярва и че
съм убеден, че без негово съгласие Касим Дал и кумът му полк.
Йорданов не биха организирали преврат, като тероризират делегатите.
В края на разговора Доган ме покани да остана в централата на ДПС като
негов началник-кабинет. Отказах!

***

Подозирайки, че Доган и Касим Дал с помощта на Мултигруп се

готвят да отстранят всички ръководители в ДПС, подържащи идеята
партията да стане част от ОДС, аз се обадих на шофьора си Осман Исмаил
и жена му Емине, моя секретарка, да изнесат всички документи от
кабинета и касата ми през нощта срещу неделя! До сутринта те
опразниха кабинета ми на втория етаж в централата на ДПС на ул. „Ал.
Стамболийски“ 45А. Документите бяха преместени на сигурно място!
Върнах се в понеделник преди обяд в София, а кабинетът ми вече беше
запечатан от Касим Дал. След няколко дни той се настани в него, като
58
новия заместник-председател на ДПС по организационните и кадрови
въпроси. След промените Касим Дал със съгласието на Доган унищожи
партийния архив с всички протоколи от форумите и заседанията на ЦОБ
и ЦС. Обявиха че са изчезнали. Внушаваха, че аз съм ги изнесъл с другите
документи от моя личен архив!

***

Три дни след конференцията проведох пресконференция в една от

залите на хотел „София“ („Радисън“). Имаше голям интерес и дойдоха
много журналисти. По време на пресконференцията ми донесоха
бележка, в която ми съобщаваха за молбата на Доган да присъства като
слушател. Съгласих се и направих така, че журналистите, седнали близо
до мен, да видят и прочетат бележката от Доган. Той дойде с Касим Дал,
Юнал Лютфи и др. и журналистите го обсипаха с въпроси. Той отказа да
отговаря, като им каза, че пресконференцията е на г-н Октай и той
дошъл като слушател! Целта на тази пресконференция беше да
предупредя обществеността, че в ДПС предстои чистка на ръководни
кадри, които са за закриване на ДПС и обединение и сливане с ОДС.
Заявих още, че който посегне на основателите на ДПС и обединението с
ОДС, в мое лице ще има сериозен опонент и противник.
И наистина, еднолично със заповед, подписана от Доган, бяха
отстранени ръководни кадри на всички нива от местно, общинско,
областно и централно ниво. На техни места със същата заповед се
назначаваха други. Касим Дал на място привеждаше изпълнението на
заповедите. Грубо изхвърляха от клубовете на ДПС легитимно избрани
ръководители и им забраняваха повече да влизат там. Сменяха бравите
и слагаха СОТ. Голяма част от съпротивляващите се бяха отстранени от
партията. В следващите месеци в страната бяха изключени над 2500
членове, основатели на ДПС!

59
 Раздяла с ОДС
и сближаване с мафията
След обявяването на предсрочните избори за 38-о народно
събрание ДПС напусна ОДС и стартира проекта „Обединение за
национално спасение“ с патрон Симеон Сакскобургготски. В Мадрид
при царя отидоха всички лидери на партиите в ОНС и го поканиха. Той
прие! В коалицията с ракетоносител ДПС бяха партии, оглавявани от
Димитър Луджев („Нов избор“), Ал. Каракачанов (Зелена партия), Венци
Димитров и Арлин Антонов. За секретар на ОНС назначиха Стоян
Денчев. Направиха предизборни плакати със снимките на лидерите на
партиите в ОНС и Симеон Сакскобургготски с неговия подпис. Царят
откри предизборната кампания на ОНС символично във Велико
Търново. Доган напусна ОДС с оправданието, че Иван Костов използва
ДПС и не гарантира достатъчно избираеми места в листите на ОДС за
кандидатите на ДПС дори в традиционни за ДПС избирателни райони.
Това не беше истина! Истинската цел беше ОДС да вземат по-малко от
120 мандата, за да нямат абсолютно мнозинство и Иван Костов да бъде
принуден да направи коалиция за управление с ОНС – ДПС, за да може
бъдещото правителство да бъде контролирано в полза на Мултигруп и
Г13! Да бъде реализиран моделът, формулиран от Доган пред медиите:
„АЗ управлявам управляващите!“ Но ОДС спечели абсолютно
мнозинство и Иван Костов състави правителство, а ОНС изпадна в
изолация. Започнаха реформите за излизане от кризата: финансова,
административна, управленческа и политическа.

***

Илия Павлов, полк. Димитър Иванов – Гестапото, Стоян Денчев,

Радослав Ненов, Николай Вълканов и др. обърнаха гръб на ОНС. Илия
Павлов забрани на Доган да отсяда безплатно в хотелите му и нареди да
изхвърлят багажа му от Шведския хотел във Варна, като му съобщят, че
повече не е желан техен гост. Освен това Павлов прекрати и
финансирането на централата на ДПС и вестник „Права и свободи“.
Вестникът спря да излиза, а Доган две години не плащаше заплати на
служителите си. Телефоните и токът бяха изключени, асансьорите бяха
спрени. Доган престана да ходи в кабинета си, а голяма част от
служителите бяха освободени под предлог, че са назначени от мен и
60
Доган им няма вече доверие. Сред освободените бяха и негови много
близки, като Алие Шиникяр – личната му секретарка, работила с него и
във Философския институт, Ерол Челеби – личната му охрана, и почти
всички служители, назначени по мое време и работили под мое
ръководство. Касим Дал назначи Теодора – доведената дъщеря на
Невена Коканова, за административен секретар и още няколко нови
лица.

***

В обкръжението на Доган се появи лицето Мирчо Петков от Червен

бряг – известен като Мирчо Циганина. Той държеше под наем бившата
резиденция на Тодор Живков в Правец и „Шатрите“ – култово нощно
заведение в града. В заведението се предлагаха проститутки и други
екстри. Всяка седмица от петък до вторник Доган отсядаше в резиден-
цията и посещаваше всяка вечер „Шатрите“. Мирчо Циганина поемаше
всичките му разходи. Кола на НСО го караше дотам и го вземаше във
вторник.
Доган рядко идваше в Парламента. Димитър Луджев, Венци Дими-
тров, Арлин Антонов, Ал. Каракачанов и Стоян Денчев, използвайки
отсъствието на Доган, флиртуваха с министри и депутати на ОДС. Аз
като редови депутат и бивш член на ръководните структури в ОДС
поддържах много близки отношения с Иван Костов, министри, народни
представители и ръководители на партиите от ОДС.
Един ден ми се обади Илия Павлов и ме покани на вечеря. Приех,
исках да знам какво е намислил! Имах информация, че отново се е
сближил с Доган. Преди да поръчаме вечеря, го попитах за целта на
поканата му. Каза, че искат да създадат нова парламентарна група, като
отцепят 20 – 30 народни представители от ОДС, както по времето на
Филип Димитров се отдели групата на Димитър Луджев. Тогава с Доган
щели да диктуват дневния ред на правителството. Попитах го защо ме
занимава с това, след като вече съм никой. Отвърна, че знае колко
близък съм с много от депутатите от ОДС и те ми се доверяват. Поиска
да направя списък с недотам лоялните на Костов депутати и да им се
плати. Като за начало бил заделил 100 000 долара за целта! Отказах и си
тръгнах веднага. След тази среща Доган ме покани на вечеря в Правец.
Каза ми в петък в 20.00 ч. да бъда там. Никога не бях ходил в резиден-
цията. Реших да съм нащрек и да разбера поканата на Доган има ли
нещо общо с Илия Павлов. Следобед се обадих на Илия Павлов и поисках
среща. Той ми каза, че пътува за Ловеч на мач да бие Гриша Ганчев.
Тогава Илия Павлов беше президент на ЦСКА. Добави обаче, че вечерта
61
ще се видим в резиденцията. Тогава ми стана ясно, двамата с Доган са
съгласували тази среща в Правец, за да ме притиснат за създаването на
нова парламентарна група с депутати от ОДС.
Реших да отида не в 20.00 ч., а в 22.00 ч., когато са вече изнервени и
пийнали. Доган наистина беше ядосан от закъснението ми. Оправдах се,
като казах, че трудно съм открил резиденцията. На вечерята присъст-
ваха освен Доган, Илия Павлов, Николай Вълканов и, за моя голяма
изненада, д-р Желев, бившият президент, Венцислав Димитров и Мирчо
Циганина. Две от момичетата на Мирчо танцуваха на масата. Поканиха
ме да седна между Доган и Илия Павлов. Отказах да пия алкохол.
Доган не беше в настроение. Нареди да спрат музиката и да ни
оставят сами. Илия Павлов каза, че отиват в дискотеката в Ботевград,
където ще чакат да им занесем добри новини. Когато всички тръгнаха и
останахме насаме с Доган, той ме попита грубо: „Какви са тия 100 000
долара, които си поискал от Илия Павлов, за да участваш в създаването
на нова ПГ с отцепници от ОДС? Аз като твой председател ти нареждам
да свършиш работата като партиен член!“. Ядосах се за обвинението, че
съм искал пари от Илия Павлов, и поисках веднага да отидем при него в
дискотеката в Ботевград, за да го питаме дали аз съм говорил с него за
пари, или съм му отказал да участвам в преврата. Тръгнахме с охраната
на Доган от НСО и до Ботевград мълчахме.

***

Пред дискотеката там ни чакаха охранителите на Илия Павлов и ни

придружиха до сепарето, в което бяха седнали Илия Павлов, Николай
Вълканов, Венцислав Димитров и д-р Желю Желев. Момичетата на
Мирчо също бяха там. Илия Павлов усмихнат ни попита: „Ахмед, свър-
шихте ли работата?“. Доган мълчеше и и аз попитах пред всички: „Илия,
идвал ли съм при теб да ти искам пари, или ти ме покани на вечеря да
ми предложиш зад гърба на Доган 100 000 долара, за да организирам
преврат срещу Костов? Напуснах ли срещата с теб възмутен? Кажи
истината!“. Илия Павлов отговори: „Ахмед знае истината, тук сме се
събрали сериозни хора, нека да се разберем кой с какво ще се заеме, за
да се отървем от Командира!“

***

62
 Тръгнах си и вместо за София казах на шофьора ми да кара към
Плевен. Бяха афектиран и не исках да рискувам. Всичко можеше да ми
се случи по пътя към столицата. В Плевен ме очакваше Мустафа
Карнобатлъ в хотел „Ростов на Дон“. Споделих с него това, което готвят
Доган и Илия Павлов. Той ме посъветва да информирам Иван Костов, за
да може да им противодейства. Така и направих. Върнах се в София и се
срещнах с ген. Атанас Атанасов, тогава директор на НСС. Познавах се с
него от 1991 г., когато беше прокурор в Разград и когато по-късно с моя
подкрепа беше назначен за директор на РДВР Разград от Йордан
Соколов, министър на МВР в кабинета на Филип Димитров. Той незабав-
но информира Иван Костов за готвения заговор. Докладът на ген.
Атанасов от разследването доведе до освобождаването на 9 министри
от правителството през 1999 г. Тогава Иван Костов публично заклейми
Доган, като го нарече проклятие за България. Основният участник и
организатор на заговора се оказа Христо Бисеров – главен секретар на
СДС. Той беше предупреден и напусна СДС, преди да бъде разобличен и
изключен. Оправда напускането си, като изрази несъгласие с
управлението и започна да критикува Иван Костов. През 2001 г. беше
приютен от Илия Павлов и Доган в ДПС по време на управлението на
НДСВ и ДПС. Така заговорът не успя.
На 6 април 2001 г. докараха Симеон Сакскобургготски да създаде
НДСВ, за да отстранят Иван Костов от власт. Страхуваха се да не би той
да спечели изборите през 2001 г. и да управлява още четири години.
Постигнаха целта си – НДСВ взе 120 мандата и го подчиниха чрез Доган.

63
 Отново си стискаме ръцете с Доган
ДПС традиционно печелеше в 26 общини с мюсюлманско население
изборите за кмет и общински места в местните парламенти. Но за
поредните местни избори изключените бивши местни лидери на ДПС
издигнаха във всички тези общини независими кандидати за кметове
на общини. От 26 общини кандидатите на ДПС спечелиха 8 на първия
тур, а в 18 отидоха на балотаж с независимите кандидати. В понеделник,
деня след първия тур, Доган ме покани на заседание на ЦОБ. Беше
изпратил Мустафа Карадайъ, лидер на младежката организация в ДПС,
да ми предаде поканата. Отидох.
Заседанието се провеждаше в сградата на ДПС и присъстваха всички
членове на ЦОБ. Доган, потривайки брадата си, с лукав поглед се обърна
към мен: „Г-н Октай, казаха ми, че Вие можете да помогнете на ДПС да
спечели на балотажа във всичките 18 общини“. Отговорих, че нямам
отношение към местните избори и не аз съм номинирал независимите
кандидати. Всеки независим кандидат е заложил авторитета и честта си
и аз нищо не мога да направя. Доган тогава каза: „Г-н Октай, можеш да
мразиш нас, но не мразиш партията, длъжен си, както всички ние сме
длъжни, да я спасим от загуба“. Отвърнах, че мога да обявя публично
своята позиция в подкрепа на кандидатите от ДПС на балотажа, но няма
да моля независимите кандитати да се оттеглят от него. Поставих обаче
едно условие, за да направя това, и казах какво искам от името на всички
изключени и отстранени ръководители от ДПС:

1. До три месеца да се свика Национална конференция на ДПС в

София.
2. Делегатите с решение на Националната конференция на ДПС
да възстановят членството на всички изключени през последните
три години над 2500 души.
3. Делегатите с решение на Националната конференция на ДПС
да възстановят на ръководните постове отстранените в нарушение
на устава областни и общински председатели, членове на ЦС и ЦОБ
и да ги допусне като делегати по право на конференцията.
4. Делегатите с решение на Националната конференция на ДПС
да променят Устава и да възстановят пълномощията на колектив-
ните органи за управление на ДПС.

64
 Доган се съгласи и прие тези условия. Поисках да подпишем спора-
зумението, ако това не го унижава. Казах, че трябва да покажа документ
на отстранените ръководители. Двамата подписахме споразумението
по съгласуваните условия.
Същия ден свиках пресконференция и емоционално заявих страте-
гията за балотажа: „ДПС е втора религия за мюсюлманите в България.
Ако мразим имамина или мюфтията, отказваме ли се от религията си?
Ако имаме проблеми с назначените лидерите в ДПС, ще ги сменим, но
няма да се отречем от ДПС, нашата втора религия!“ Беше моя грешка да
обява ДПС за втора религия! До ден днешен ДПС използва това. Емисари
на партията обикалят по време на избори с Корана в ръце и карат хората
да се закълнат в него, че няма да изневерят на партията по време на
изборите. На балотажа ДПС спечели 17 общини, но загуби 7: Кърджали,
Момчилград, Кирково, Борино, Сатовча, Гърмен и Завет. Все райони с
влияние на Доган.

***

След националната конференция на ДПС на 30 – 31 януари 2000 г.

поех длъжността зам.-председател на партията, но отказах кабинет в
централата на ДПС. Работех в кабинета на председателя и ПГ на ДПС в
сградата на Народното събрание на „Дондуков“. На първото заседание
на новия ЦС бях избран за председател на предизборния щаб на ДПС, за
подготовка на изборите през 2001 г.

65
 Опити за сближаване с позициите
на СДС и Иван Костов
На 26 – 27 февруари 2000 г. СДС имаха национална конференция в
Зала 1 на НДК. Получих подписана лично от Иван Костов покана да бъда
гост на на тази конференция. Докладвах за това на заседание на ЦОБ и
решихме да уважим поканата, като отида на конференцията с Лютви
Местан и Емел Етем.
Посрещнаха ни Христо Бисеров и Евгени Бакърджиев и журна-
листите веднага ни заобиколиха. Мен ме поканиха да вляза от десния
вход на Зала 1, откъдето влизаха гостите от чужбина и дипломати от
посолствата. Местан и Етем влязоха от левия вход, предназначен за
гости от България. Имаше много гости от ЕНП, министър-председатели,
дипломати и посланици от много държави. Придружен от Бисеров и
Бакърджиев, минах пред гостите от чужди държави и пред делегатите
през цялата зала от дясно на ляво. Посрещнаха ме с аплодисменти като
важен гост. Разбрах защо бях посрещнат показно. Заради изреченото от
Костов за проклятието Доган.
Седнах на определеното ни място в лявата част на залата до гостите
от българските организации. Христо Бисеров ме попита дали ще
приветствам делегатите. Отвърнах: „Разбира се, ако ни предоставите
думата!“ Бях обаче подготвен за изненади и удари под кръста след
такова показно посрещане! Очаквах, че ще ни унижат, като преди нас
дадат думата за приветствие на Гюнер Тахир, председател на НДПС и
коалиционен партньор на СДС в ОДС след напускането на ДПС. Гюнер
Тахир беше и народен представител от ОДС. Реших, ако това се случи, да
предизвикам скандал, за да привлека общественото внимание и внима-
нието на чуждите гости. Много е важно в такива моменти да бъдеш
забелязан. Това е част от политическия пиар.
И в момента, в който водещият конференцията на СДС обяви, че
предоставя думата за приветствие на Гюнер Тахир, аз демонстративно
напуснах залата заедно с Лютви Местан и Емел Етем. Журналистите с
телевизионни камери ни заобиколиха с въпроса защо напускаме
конференцията след такова посрещане. Веднага дойде и Христо Бисеров
и пред журналистите също попита: „Господин Октай, какво стана? Защо
напускате, защо си тръгвате? Тъкмо щяхме да ви предоставим думата“.
Отговорих му: „Благодаря на Иван Костов за поканата. Вие обаче
проявихте неуважение към нас, третата политическа сила и нейната
66
парламентарна група, като дадохте думата преди нас на Гюнер Тахир и
унижихте нашите избиратели!“. След тези думи си тръгнахме от НДК.
Новината за скандала веднага беше разпространена от медиите.
Доган ми се обади разтревожен с въпроса защо съм напуснал конферен-
цията. Посланикът на Турция Бурджуоглу му се обадил притеснен да го
пита. Настоявал за незабавна среща заедно с посланика на САЩ Джеймс
Пардю в централата на ДПС. „Ела веднага там!“ – каза ми Доган. Отидох
сам. В кабинета му вече бяха двамата посланици. Те не ме познаваха и
Доган ме представи като заместник-председател на ДПС. Каза, че аз нося
цялата отговорност за междупартийните взаимоотношения и той не
знае защо съм напуснал конференцията на СДС. Представих се на
двамата дипломати като бивш зам.-председател на ДПС и един от
съоснователите на ОДС, близък до СДС и Иван Костов. Извиних се за
притесненията, които съм създал и у тях с предизвикания скандал. Н.
пр. Бурджуоглу заяви, че натовските посланици полагат големи усилия
СДС и ДПС отново да се сближат и да преодолеят противоречията, а аз с
моето напускане на конференцията съм усложнил ситуацията! Н. пр.
Пардю мълчеше и кимаше. Говорехме на турски, но имаше преводач на
английски. Тогава обясних причината за поведението си. Казах, че
познавам много добре г-н Иван Костов и знам, че ще се извини за
обидата, която ни е нанесъл, и скоро ще има официална среща между
ръководствата на СДС и ДПС. Дипломатите като че ли малко се
успокоиха и преди да си тръгнат, думите им бяха: „Дано да си прав!“
Отговорих им, че ако до месец не се състои такава среща, ще поема
своята отговорност и ще си подам оставката.

***

Две седмици след конференцията на СДС при мен в кулоарите на

парламента дойде Екатерина Михайлова – зам.-председател на СДС, и
ме попита дали аз и г-н Доган бихме приели среща с Иван Костов! Казах,
че ще попитам г-н Доган. Обадих му се веднага по телефона и той даде
съгласие, при условие срещата да е дискретна и без журналисти.
В 11.00 ч. на 7 март 2000 г., само три месеца след репликата на
Костов за проклятието Доган, Иван Костов, Ахмед Доган, Екатерина
Михайлова и аз се събрахме в кабинета на председателя на Народното
събрание Йордан Соколов на „Дондуков“. Доган винаги е бил зло-
паметен и без намесата на посланиците нямаше да приеме тази среща!
Началото беше тягостно. Донесоха кафе. Костов беше поръчал да го
направят турско.
Реших да разведря обстановката и попитах: „Господин Костов,
67
господин Доган, трябваше ли да чакате цели три години да се върна, за
да се състои тази среща?“ Иван Костов се обърна към Доган и го попита:
„Господин Доган, защо Осман Октай напусна конференцията ни? Със
своята покана аз ви подадох ръка за възстановяване на нашите
взаимоотношения“. Доган отвърна: „Господин Костов, въпосът ви не е
към мен, питайте Октай. Поканата Ви беше лично до него. Той е човекът,
който носи цялата отговорност за поведението и решенията си!“ Тогава
Костов попита и мен: „Октай, защо напусна конференцията ни по такъв
начин? Ти се опита да ни унижиш пред делегатите и гостите ни!“
Обясних му това, което той много добре знаеше: „Напуснах като протест
срещу Вашата провокация да предоставите думата на отцепника от ДПС
Гюнер Тахир преди нас! Очаквах този ход от Ваша страна и се възполз-
вах. Ако не бях реагирал по този начин, Вие нямаше да ни обърнете вни-
мание и днес нямаше да разговаряме тук“. Костов отвърна: „Разбрах! Не
знаех, че вие, турците, сте толкова чувствителни към тези протоколни
грешки! Каквото се е случило – случило, дайте сега да видим как можем
да преодолеем различията и недоразуменията между нас след
излизането на ДПС от ОДС“. Възползвах се от въпроса на Костов и
мълчанието на Доган и предложих да проведем среща в разширен
състав – двата изпълкома на СДС и ДПС и по ресори членовете на
ръководствата да предложат общи действия за бързо единодействие и
сближаване. Доган веднага реагира: „Нашето ръководство е от 16 души,
а това на СДС от 9! Несъразмерни са съставите и ще стане много баби –
хилаво дете!“. Костов отвърна: „Няма значение броят на хората. Допада
ми предложението на Октай! Къде и кога да проведем срещата?“ Доган
се съгласи: „Щом за вас не е проблем и за нас не е. Вие предложете време
и място“.
Казах, че според мен е добре срещата да е извън София, за да се
вдигне повече шум и да се предизвикат коментари в медиите. Костов и
Доган се съгласиха. Доган предложи Велико Търново като удачно място,
защото там управлявахме общината съвместно двете партии. Опонирах
му, че В. Търново не е добра идея след създаденото напрежението
между нас. Изтъкнах, че ще има злонамерени коментари от рода на:
„След Шишман и Костов се предаде на турците“. Костов се усмихна, а
Доган, раздразнен, се обърна към мен: „Сигурно имаш по-добра идея,
какво предлагаш?“ Предложих срещата да се проведе в Пловдив.
Мотивите ми бяха, че това е мултиетнически град, пример за мирно
съжителство, където също управляваме заедно. Освен това е близо до
София и министрите и журналистите няма да изгубят деня си.
Предложението за Пловдив се прие и решихме срещата да е на 14 март
в Стария град. Костов се обади по телефона на кмета Иван Чомаков и го
68
попита иска ли да бъде домакин на важни гости на 14 март Каза му да
приготви една къща в Стария град, където ръководствата на СДС и ДПС
ще проведат среща и ще дадат съвместна пресконференция.
След този разговор Костов и Доган бяха посрещнати от журналисти
в коридора. Доган не направи изявление. Костов съобщи за срещата на
двата изпълкома в Пловдив следващата седмица.

***

На 14 март 2000 г. в Пловдив ни посрещна кметът Иван Чомаков.

Срещата на двете ръководства продължи не повече от час. Стигна се до
съгласие членове на двата изпълкома да предложат програма за общи
действия и сближаване на позициите по различните секторни
политики. След това Костов и Доган дадоха кратка пресконференция, на
която съобщиха, че СДС и ДПС ще положат усилия за преодоляване на
противоречията помежду си. Не отговориха на въпросите на
журналистите.
Срещата по-скоро беше показна, отколкото плодотворна. След нея
други срещи на ръководствата не бяха проведени. Доган изрази
недоволството си от това мероприятие пред ЦОБ и обвини Костов и
ръководството на СДС в надменност. Задължи членовете на ЦОБ по
ресори да не проявяват активност и ако бъдат поканени на работни
срещи от колегите си по ресори от изпълкома на СДС, да ги съгласуват
лично с него и с никой друг. От страна на СДС също нямаше инициатива.
Доган беше против ние да сме активната страна. Казваше: „Те поискаха
среща в Пловдив и ние отидохме, какво повече. Да им паднем на колене
ли? Никога!“. Беше повече от ясно, че срещите между СДС и ДПС са били
формални и са се провели под външен натиск.

69
 Двойната игра на Доган
След срещата в Пловдив между ръководствата на СДС и ДПС получих
информация за зачестилите посещения на Румен Петков в кабинета на
Доган в централата на ДПС. Попитах Доган верни ли са тези слухове и
той ми отвърна: „С него отдавна сме близки, нали съм плевенски зет. А
и като бивш кмет на Плевен с него имаме общи бизнес интереси“. Приех
това за истина.
На 6 – 7 май 2000 г. БСП проведе своя 44-ти конгрес в Зала 1 на НДК.
Получихме покана, подписана от Георги Първанов, за Доган. Той прие.
На конгреса бяхме Доган, Касим Дал, Емел Етем и аз. Доган каза, че няма
да приветстваме конгреса. Искал да чуе лично какъв път ще поемат БСП.
Присъстваха гости от различни партии и организации от страната и
чужбина. За първи път официална делегация от ДПС посещавахме
форум на БСП след неотмененото решение на ДПС за закриване на БСП
през 1991 г. и след искането на БСП, внесено в Конституционния съд, за
забрана на ДПС през същата година.

***

Водещият, изненадващо за мен, но не и за Доган, му предостави

думата за приветствие. От официалната трибуна на конгреса Доган се
изказа от свое име и от името на ДПС. Обръщението му към делегатите
на конгреса с „ДРУГАРКИ и ДРУГАРИ“ взриви залата от аплодисменти.
Много от делегатите се изправиха на крака. Аз бях шокиран! Както и
повечето от гостите около нас. В приветствието си Доган прикани
делегатите и ръководството на БСП към социал-либерално партньор-
ство в бъдещото управление на БСП и ДПС. Единственото му условие
към БСП било да преосмислят позицията си за НАТО! Завърши с думите:
„Пълен напред към НАТО и Европа!“ В последвалия разговор между нас
той се оправда, че наистина нямал намерение да се изказва, но решил да
се възползва и да помогне на Първанов в опитите му БСП да промени
позициите си за НАТО.

***

70
 На този конгрес БСП наистина промениха позицията си за подкрепа
на членството на България в НАТО. Знаех, че всичко това беше
съгласуван зад гърба ни акт между Доган, Георги Първанов и Румен
Петков! Георги Първанов беше преизбран за председател на БСП, Румен
Петков беше избран в изпълкома на партията и стана неин
коалиционен секретар. След загубата му на местните избори за кмет на
Плевен вместо санкция той получи повишение единствено заради
близостта си с Доган, зетя от Плевен. Близостта на Доган и Румен Петков
с посредничеството на Емел Етем създадоха много напрежение в ДПС и
в бъдещите събития в България!
След като Румен Петков беше избран за секретар по коалиционната
политика на БСП, получавах информация за почти ежедневните му
посещения в кабинета на г-н Доган. Това дразнеше колегите и те ме
помолиха да взема отношение като заместник-председател по коали-
ционната политика в ДПС. Помолих секретарката на Доган Алие
Шиникяр да ме информира при следващото посещение на Румен Петков
и когато тя ми се обади, аз веднага отидох в централата в кабинета на
Доган, където заварих двамата да се черпят с уиски в ранния следобед.
Попитах ги за повода на срещата и дали това посещение е
официално. Румен Петков каза, че дошъл при приятеля си Доган.
Попитах Доган дали е редно да провежда приятелски срещи в кабинета
си. Румен Петков реагира и обиден напусна кабинета. А Доган ми каза:
„Добре, че дойде и му направи забележка. Много е нахален, идва всеки
ден и ми досажда!“. Румен Петков престана да идва в централата на ДПС,
но започнах да получавам информация за честите му срещи и пътуване
из страната с Емел Етем. Имаше информация, че от БСП са ѝ предоста-
вили кола за лично ползване.
След като изгоних Румен Петков от кабинета на Доган, той започна
да се заяжда с мен, дори ми се обаждаше на домашния телефон. Казваше,
че иска да ме информира какво са се разбрали с Доган и Емел Етем по
различни въпроси. Отвръщах му, че играе опасна игра.

***

В началото на юли се заговори, че финансисти, банкери, икономисти

и политици стартират „Клуб 100“ по инициатива на БСП за
подготовката на програма за управление на страната след Костов.
Споменаваха се имената на Стоян Денчев, Максим Димов, Стоян
Александров, Кирил Цочев, Чавдар Николов, полк. Цвятко Цвятков –
бивш шеф на ДС, Румен Петков и много други. Намесваше се името и на
71
Доган. На заседание на ЦС на ДПС в „Софияпрес“ поставихме въпроса
дали ДПС има нещо общо с „Клуб 100“ като проект на БСП. Доган каза, че
този проект няма нищо общо с БСП, а е идея на д-р Дертлиев и
представлява интерес за него и за ДПС. Било добре да участваме в
проекта и да използваме капацитета на известни специалисти в състава
на „Клуб 100“ за подготовка на програма за управление на страната.
Знаех, че той манипулира членовете на ЦС, и поисках почивка. По време
на почивката се обадих на д-р Дертлиев и му обясних, че г-н Доган е
подведен и говори за „Клуб 100“ като за негова идея. Попитах го дали
може да дойде на заседанието и да разсее заблудата на г-н Доган. Той се
съгласи и му изпратих кола. Бяхме започнали вече заседанието, когато
д-р Дертлиев влезе в залата. Доган беше изненадан и ме погледна с
подозрение. Скочи обаче и посрещна Дертлиев, като му каза, че се радва
да го види сред нас, защото тъкмо обсъждахме идеята му за създаването
на „Клуб 100“. Д-р Дертлиев отвърна: „Тия комунисти от БСП отново ме
използват! Заблудили са ви! Нямам нищо с „Клуб 100“!“. Така идеята на
Румен Петков и БСП не се осъществи и „Клуб 100“ се разпадна.

***

На 19 октомври 2000 г. ми се обадиха от централата на ДПС, че г-н

Доган заедно с Емел Етем, Касим Дал и Рамадан Аталай отиват в
централата на БСП за среща с ръководството на БСП. Не бях инфор-
миран за такава среща като заместник-председател по между-
партийните въпроси и се изненадах. Отидох в централата на БСП на
„Позитано“, където влизах за първи път. Придружиха ме до кабинета на
Георги Първанов и когато влязох, всички се изненадаха. Румен Петков
скочи да ме посреща и ме покани да седна. Директно попитах Доган
защо не знам за тази среща. Той се смути и отвърна, че посещението не
е официално, а са дошли да честитят новия кабинет на Първанов, като
за нова къща. Връщали жеста след посещението на БСП в неговия нов
кабинет в централата на ДПС. Обяснението прозвуча много глупаво,
затова попитах какво ще кажем на журналистите. Доган замълча. После
избегна журналистите, а Емел Етем заяви пред тях същото, че са дошли
да честитят новия кабинет на Георги Първанов.

***

72
 След срещата със СДС в Пловдив, след конгреса на БСП, опитите за
сближаване с БСП чрез „Клуб 100“ и срещите между ръководствата на
ДПС и БСП свикахме заседание на ДПС по мое искане в курорта Семково.
След спорове и задълбочен анализ моето предложение за замразяване
на контактите с БСП и СДС до следващите избори беше подкрепено от
голяма част от членовете на ЦОБ. Мустафа Карнобатлъ, Кемал Еюб,
Ремзи Осман реагираха много остро срещу сближаването с БСП.
Предложението на Касим Дал, поддържано от Доган, Юнал Лютфи и
Емел Етем за сближаване с БСП и подготовка на социал-либерална
програма за управление с БСП беше отхвърлено и не получи подкрепа.
Формулата ДПС да е на еднакво отдалечено растояние от СДС и БСП до
изборите се реализира. И това наше решение ускори подготовката за
връщането на Симеон Сакскобургготски на 6 април 2001 г. и създа-
ването на НДСВ.

73
 Драматичните избори 2001-ва
На заседание на ЦС на ДПС като председател на предизборния щаб
на ДПС предложих и се приеха три решения:
1. Да се регистрира фонд „Избори 2001“ на ДПС. Предложих и се
одобри следното ръководство на този фонд: д-р Хасан Адемов –
председател на управителния съвет на фонд „Избори 2001“; Ахмед
Емин – член на УС на фонда, Мустафа Карадайъ – член на фонда.
Регистрирахме фонд „Избори 2001“ в съда. Управителят Хасан
Адемов откри банкови сметки на фонда. Спесимени за банковите
сметки имаха тримата заедно и поотделно. ЦОБ на ДПС реши всички
дарения на спонсорите да се внасят в сметките на фонда. Целта на тази
регистрация беше да отнемем възможността т.нар. обръчи от фирми да
финансират тайно ДПС и да претендират за избираеми места в листите
на техни кандидати за народни представители. Членовете на упра-
вителния съвет на фонда имат различна съдба в ДПС. Ахмед Емин беше
убит, д-р Хасан Адемов стана министър, Мустафа Карадайъ стана
оперативен председател на ДПС.
2. Да се предостави на окръжните съвети на ДПС възможността
да утвърждават кандидатите за народни представители в избирател-
ните райони.
3. Да се организират открити срещи с образованите кадри –
висшисти в ДПС във всички области на страната.
По одобрен от ЦОБ график проведохме регионалните срещи с
актива и кадрите. На срещите освен партийния актив присъстваха
масово и симпатизанти, и гласоподаватели. Имаше срещи, на които
присъстваха по 2000 – 3000 души! Тези регионални срещи помогнаха за
резултатите на ДПС в изборите.
С посредничеството на Рамадан Аталай и Айруш Хаджъ Ахмед Доган
и Цветелин Кънчев бяха подписали коалиционно споразумение за
участие в изборите за Народно събрание през 2001 г. Предизборният
щаб, ЦОБ и ЦС на ДПС бяхме информирани за това от г-н Доган на
заседание на ЦС, на което присъстваше и Цветелин Кънчев, поканен от
Доган. Беше голяма изненада за всички и много трудно дописахме
кандидатите на „Евророма“ в листите с кандидати на ДПС. Доган убеди
членовете на ЦС, че кандидатите на „Евророма“ няма да бъдат в листите
на традиционните избирателни райони на ДПС, а в избирателни райони
с цигани в Перник, Монтана, Кюстендил, Видин, Враца, София-област.

74
Цветелин Кънчев беше обещал срещу заплащане сигурни избираеми
места за кандидати от „Евророма“ в листите на ДПС. Това създаде
големи проблеми в последните дни преди регистрацията на листите в
РИК. Цветелин Кънчев беше организирал протест с над 1000 души пред
централата на ДПС, като обвиняваше ръководството на ДПС, че не са
спазили споразумението. Двамата с Доган влязоха при мен в
предизборния щаб с молба поне Цветелин Кънчев да впишем като водач
на листа в сигурен избираем район, за да се успокоят протестиращите.

***

Бях одобрен за водач на две листи в избирателни райони Бургас и

Сливен. Казах, че мога да се оттегля от листата в Сливен и да
регистрираме Цветелин Кънчев като водач на тази листа. Той прие и с
много усилия и преговори трябваше да убедя Мустафа Хатиб, обл.
председател на ДПС в Сливен, и другите кандидати в листата от района
да приемат промяната. Вторият в листата местен кандидат се оттегли в
знак на протест. Цветелин Кънчев не беше избран за народен
представител от Сливен и София област, където също беше водач на
листа.
Три дни преди крайния срок за регистрация на листите в РИК
започна процедурата за съгласуването им в ЦОБ. Ахмед Доган, Юнал
Лютфи, Емел Етем, Рамадан Аталай, Джевджет Чакъров и други членове
на ЦОБ не бяха номинирани за кандидат-народни представители от
областните ръководства. Доган винаги е бил водач на листа в два силни
избирателни района – най-често Кърджали и Благоевград. Този път той
не беше номиниран в тези райони и ръководствата им не се съгласиха
да направят промени в одобрените вече от тях листи. Доган отказа да
подпише листите в двата района, защото не беше посочен като водач в
тях. Ръководствата от районите обаче не отстъпиха. Тогава пред всички
членове на ЦОБ Доган ги изгони с обидни думи. Така Доган остана да
води само една листа, в избирателен район Добрич. Оттам до 2001 г.
ДПС получаваше 2500 – 3000 гласа, които не бяха достатъчни за избор
на народен представител. В листата на избирателен район Добрич бяха
дописани още Джевджет Чакъров, Касим Дал, Рамадан Аталай, Ахмед
Юсеин, Мустафа Карадайъ и др. членове на ЦОБ и ЦС. Изборът на Доган
не беше сигурен.
Обиден и ядосан, че няма номинация за водач на листа в силен
избирателен район, Доган се заключи в кабинета си. След много молби
и натиск от моя страна го убедих да подпише листата на Кърджали с
водач Ремзи Осман.
75
 ***

Доган си беше тръгнал, преди да подпише листата на избирателен

район Благоевград. Отидох в дома му в „Белите брези“ и след много
сериозен разговор в 17.30 ч. той все пак я подписа. Неин водач остана
Арсо Манов (Алиосман Имамов). Доган и аз не го познавахме. Обиден,
Доган каза: „Значи предпочетоха непознат да им води листата вместо
мен! Сигурен ли си, че не си е платил водаческото място, от което със
сигурност ще бъде избран!“ Казах му: „Ако успеем да регистрираме
листата и бъде избран за народен представител, тогава ще знаем кой е
и дали си е платил!“ В Благоевград се говореше, че е платил 10 хиляди
долара на Айруш Хаджъ, за да му отстъпи първото място в листата.
Документите с подписаната от Доган листа изпратих незабавно с кола
към Благоевград за регистрация в РИК. Закъсняха и вместо до 19.00 ч.
внесоха документите около 20.00 ч. РИК отказваше да ги приеме след
установения от закона час. Тогава се обадих на председателя на РИК
Благоевград с молба да ги приемат и след това да решават за реги-
страцията. Обадих се и в ЦИК за съдействие да убедят РИК Благоевград
да приемат документите на ДПС. Казах, че сме имали основателни
причини за закъснението и по пощата сме изпратили нотариално
заверени документите в 18.30 ч. РИК Благоевград приеха документите,
внесени от ДПС, но отказаха да регистрират листата с кандидатите на
ДПС заради закъснението.

***

Знаех, че ще стане така, затова събрах в 18.00 ч. в централата на ДПС

екип от юристи с нотариус. Заверихме нотариално документите за
регистрация на листата с кандидат-народните представители в Бла-
гоевградски избирателен район и ги изпратих с препоръчано писмо от
Централна поща София. Взехме от пощата документ с часа на изпраща-
нето на пратката и оспорихме отказа за регистрацията на листата на
ДПС в РИК Благоевград във ВАС. Жалбата ни беше уважена и съдът
задължи РИК да регистрира листата с кандидатите за народни пред-
ставители на ДПС. Арсо Манов (Алиосман Имамов) стана народен
представител. Така започна кариерата му в ДПС и той стигна до замест-
ник-председател на ДПС и Народното събрание през следващите годи-
ни.

***
76
 Както винаги, Доган беше поел ангажимент да регистрира на
избираеми места в листите на ДПС хора на Илия Павлов, Тодор Батков,
Христо Бисеров от ЕКИП и др. представители на групировките. В
одобрените от областните ръководства на ДПС листи с кандидати за
народни представители нямаше свободни за дописване места за други
кандидати. Доган ги изпращаше при мен в предизборния щаб, но аз
нищо не можех да направя. Казвах им, че едва сме намерили място за
Доган като водач на листа и сме го номинирали само в листата на
Добрич, тъй като в Кърджали и Благоевград са го отхвърлили дори след
натиска от негова страна и отказа му да завери листите им. Така че не
мога да направя нищо за тях.
Христо Бисеров с Йордан Цонев, Камен Костадинов и Светлана
Дянкова от ЕКИП обаче бяха много напористи и отново дойдоха в пред-
изборния щаб, изпратени от Доган. Настояха да ги впиша в листите на
последните места, без значение в кои избирателни райони. Отговорих
им, че не мога, защото така ще предизвикам напрежение сред нашите
хора. Така през 2001 г. на изборите за 38 НС няма избрани народни
представители от ДПС от обръчите на Доган!

***

След напреженията около регистрацията на нашите листи в РИК

стартирахме предизборната кампания по предварително одобрен от
предизборния щаб график. Доган продължаваше да се сърди за
номинациите и отказа да участва в предизборната кампания на ДПС.
Трябваше аз да водя кампанията в цялата страна и да присъствам на
всички митинги в избирателните райони. Открихме предизборната
кампания с митинг в Джебел, на който дойдоха много гости от Турция.
Мехмед Дикме направи публичен скандал на митинга, защото беше
записан в листата от Кърджали на 5-о място. Той и Касим Дал не бяха
сигурни, че това място е избираемо, и настояваха да бъде вписан на по-
предни позиции. Въпреки конфликта си с областното ръководство на
Кърджали, той все пак беше избран за народен представител. След
избора му от областното ръководство поискаха той да напусне Парла-
мента. По-късно Доган го назначи за министър на земеделието, за да му
служи вярно и да комуникира само с него.
Същата вечер пристигнах в гр. Исперих. Посрещна ме д-р Хасан
Адемов. В разговора за сценария на митинга, който щеше да се състои
на другия ден на Демир баба теке, от него разбрах, че той не е водач на
листата в Разград. Бях много изненадан, защото той беше вписан на
77
първо място в тази листа и Доган я подписа пред мен. Адемов ми обясни,
че Касим Дал му се обадил преди регистрацията на листата в РИК от
името на Доган и му съобщил, че като водач в разградската листа лично
Доган е определил и вписал Емел Етем, а д-р Хасан Адемов остава втори.
По факса изпратили променената листа и д-р Адемов я регистрирал в
РИК.
На митинга Емел Етем не се появи, но я съобщихме като водач на
листата. А в края на митинга от името на Доган изненадващо от София
дойде Ахмед Емин.
След митинга имаше пресконференция с журналисти. Преди нея
Ахмед Емин ме предупреди, че ще прочете специална заповед на Доган
пред всички. Поисках да я видя, но той отказа с думите, че Доган
изрично му е наредил да не я показва на никого, включително и на мен.
По време на пресконференцията Емин заяви, че е упълномощен от
Ахмед Доган да огласи негова заповед. В заповедта пишеше, че оттегля
като водачи на листи Емел Етем – от листата за Разград, и Рамадан
Аталай – от листата за Русе, и им нарежда да внесат молба в РИК, за да
бъдат отписани като кандидат-народни представители на ДПС! Бях
втрещен. Въпреки въпросите на журналистите не можех да коменти-
рам, защото нямах никаква информация. Попитах Ахмед Емин за причи-
ните, ала той каза, че не знае нищо, само изпълнявал заповед.
След пресконференцията веднага потърсих г-н Доган, но той беше
изключил всички телефони. Търсеха ме журналисти от София и цялата
страна, ала отказвах коментари. Обаждаха се и разтревожени членове
на ЦС и областни ръководители на ДПС, след като информацията изтече
в медиите. Скандалът можеше да провали предизборната кампанията
на ДПС, защото според изборния закон Доган не можеше да отзовава
кандидати за народни представители от вече регистрирани в РИК
листи. Дори по тяхна подадена молба за оттегляне. Законът предвиж-
даше два случая за промяна в регистрираните листи – при смърт на
кадидата и ако е агент на Държавна сигурност!

***

Вечерта пристигнах в Силистра и в присъствието на Кемал Еюб,

Сабри Галиб и Гюнай Сефер най-накрая към 23 ч. успях да се свържа по
телефона с г-н Доган. Той обаче отказа да ми каже кое е довело до
нареждането му двамата да напуснат листите.
Когато му напомних, че по закона няма как да ги отстрани, той
отговори, че се е консултирал с много добри юристи и има начин. Казах
му, че след митинга в Дулово на следващия ден се прибирам в София и
78
ще решим как да тушираме скандала!
На другия ден пред централата на ДПС срещнах Емел Етем и Рама-
дан Аталай. Попитах ги какво става, но те отказаха да разговарят с мен.
Влязох при Доган и му зададох същия въпрос. Тогава той ми обясни, че
Емел Етем и Рамадан Аталай са фалшифицирали листите за кандидат-
депутати в Разград и Русе. Касим Дал и Емел Етем му казали, че тя като
водач на листата в Русе няма шансове за мандат, защото там имало
много негативни настроения срещу нея. В Русе сигурен мандат щял да
получи Абазов – втори в листата. Доган се съгласил и подписал двете
променени листи на Разград и Русе, без да ги прочете! Чак след
публикуването на регистрираните в РИК списъци с кандидатите на
партиите той видял, че водач на листата в Русе е Рамадан Аталай, а не
Абазов, както си мислел! Затова принудил Етем и Аталай да подадат
молби за отказ до РИК.
Само че юристите бяха подвели Доган и РИК не уважи молбите на
двамата кандидати. Те бяха избрани за народни представители – Емел
Етем от Разград, а Рамадан Аталай от Добрич. От Русе не беше избран
народен представител от ДПС. Мандатът беше провален. По-късно
Доган и двамата виновници се оправдаха за случилото се, като съобщи-
ха в медиите, че аз съм подвел председателя Доган.

***

На митинга на “Демир баба теке” при мен дойде Сайт Юсуф от Тур-
ция. Той тогава оглавяваше Дирекция „Балкани“ към външното мини-
стерство на Р. Турция. Познавах го от много години, още преди да заеме
тази длъжност в правителството на Бюлент Еджевит. Каза ми, че е
изпратен със специална мисия от министър-председателя на Р. Турция
и носи покана официална делегация от ДПС начело с Доган да посети
южната ни съседка по време на предизборната кампания в България. По
време на това посещение в Анкара министър-председателят Еджевит
щял да обяви, че отпада визовият режим за български граждани за Р.
Турция. Така щял да помогне за изборните резултати на ДПС в България
и Турция. Бюлент Еджевит беше начело на служебено правителство в Р.
Турция и там престояха предсрочни избори. Посещението на българ-
ската делегация и този акт за отмяна на визите щяха да помогнат на
Еджевит да ги спечели.
Сайт Юсуф поискал среща с Доган чрез Касим Дал в София, но му
казали, че Доган е много изнервен и отказва всякакви срещи. Казали му
още, че Доган контактува единствено с мен, затова ме потърсил. Пред-

79
ложих му да се върнем в София и заедно да влезем при Доган на след-
ващия ден. На срещата присъстваше и Юнал Лютфи. Сайт Юсуф предаде
посланието на министър-председателя Бюлент Еджевит до Доган. Той
не даде отговор, но каза, че ще обмисли поканата.
Доган беше толкова изнервен, че не е номиниран в сигурен
избирателен район, от скандала с Емел Етем и Рамадан Аталай и по още
ред причини, че отказваше всяка публична поява. Отказа да отиде и в
Турция. Въпреки отказа му обаче правителството на Турция свали
визовия режим за българските граждани, а ДПС за първи път получи 45
000 гласа от гласоподавателите в Турция.
С решение на ЦИК гласовете от Р. Турция бяха прехвърлени в
избирателен район Добрич и там ДПС получи 4 мандата. Освен Доган
бяха избрани Джевджет Чакъров, Рамадан Аталай и Ахмед Юсеин. С 23
000 гласа БСП не взе мандат от Добрич и водачът на листата им
Александър Лилов не можа да стане народен представител. Стана голям
скандал и този случай принуди законодателите да приемат друг метод
за разпределение на гласовете от чужбина на следващите избори. Така
Доган беше спасен и стана депутат в 38 НС!

***

ЦИК реши гласовете от Турция да бъдат разпределени в избирател-

ни райони Сливен и Ямбол и в чужбина да се гласува само с новите
документи за самоличност. Разговарях с членове на ЦИК от квотата на
ДПС и ОДС и ги помолих да преразгледат двете решения! Настоях още
гласовете от Турция да бъдат прехвърлени в избирателен район Добрич
и гласоподавателите в чужбина да могат да гласуват и със старите
документи за самоличност. На среща с президента Петър Стоянов помо-
лих и него за съдействие в ЦИК по казуса, защото в ЦИК имаше пред-
ставители и от неговата квота. Той обаче дипломатично ми каза, че не
би искал да се намесва в решенията на ЦИК, а и за мен било по-добре
Доган да не е в Народното събрание. Отговорих му, че не искам да съм в
Парламента без Доган и ако трябва, ще му отстъпя мястото си на водач
на листа в избирателен район Бургас, но няма да позволя да бъда обви-
нен в заговор срещу него. Без това противниците ми вече му внушаваха,
че аз съм въздействал той да не е водач на листи в сигурни избирателни
райони.
След няколко дни ЦИК преразгледа двете решения. Така с гласовете
от Турция получихме четири мандата в Добрич и Доган се успокои. Беше
избран за народен представител от Добрич.

80
 Завръщането на Симеон Сакскобургготски
в България
На пресконференция на 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски
обяви участието си на престоящите избори за Народно събрание. Две
партии: Партия на българските жени с председател Весела Драганова и
Движение за национално възраждане „Оборище“ с председател Тошо
Пейков, направиха коалиция Национално Движение Симеон Втори
(НДСВ) с председател на коалицията Симеон Сакскобургготски и се
регистрираха за участие в изборите на 17 юни 2001 г. Целта беше да се
попречи на ОДС и Костов отново да спечелят изборите и да повторят
управлението си.
Организатор на политическия проект за връщането на Симеон
Сакскобурготски в България беше известният неформален кръг
„Монтерей“ начело с ген. Любен Гоцев и други офицери от ПГУ на ДС. Те
бяха стартирали идеята със създаването на Обединение за национално
спасение (ОНС) с ракетоносител Доган, когато царят прие да бъде
патрон на ОНС през 1997 г. Те преследваха няколко цели:

1. ОДС да не спечели изборите през 2001 г.

2. Да отстранят Иван Костов (ОДС) от управлението на страната.
3. Да детронират Симеон Сакскобургготски като монарх,
назначавайки го за министър-председател на Република България.
4. Българите да се откажат от идеята за възстановяване на
монархията.

Политическите инженери от ПГУ постигнаха целите си :

1. ОДС и Иван Костов загубиха изборите.

2. НДСВ спечели изборите и Симеон Сакскобургготски стана
министър-председател на Република България, признавайки
републиканската конституция с дадената клетва при встъпването си в
длъжност!
3. Българите се отказаха от въстановяване на монархията след
провала на управлението на НДСВ.
4. Симеон да не управлява самостоятелно, а под контрола на
техния човек Ахмед Доган в полза на създадените от тях групировки.

81
 За да не се повтори грешката от изборите през 1997 г., когато ОДС
взеха 137 мандата и не можаха да бъдат контролирани чрез Доган, и за
да не спечели НДСВ повече от 120 мандата, бяха образувани измислени
коалиции от партии със същата абревиатура, като на НДСВ! ЦИК ги
регистрира за участие в изборите на 17 юни 2001г. в нарушение на
изборния закон и закона за политическите партии. Известно е, че
заблуждавайки избирателите и фалшифицирайки протоколите в
избирателните секции, отклониха от НДСВ на Симеон Сакскобургготски
между 5 и 10 мандата чрез тези коалиции и с липсата на един мандат
само за мнозинство го принудиха да състави коалиция за управление с
Ахмед Доган. Резултатите от изборите за 39-о НС бяха следните:

1. НДСВ – 120 мандата;

2. ОДС – 51 мандата;
3. Коалиция за България (БСП) – 48 мандата;
4. ДПС – 21 мандата.

Преговорите на Симеон Сакскобургготски с ОДС след изборите бяха

формални. Той употреби ОДС, за да легитимира управлението си с Доган
и Мултигруп. Кандидатите за народни представители в листите на
НДСВ бяха лица, близки до силните групировки спонсори на НДСВ, като
Васил Божков, Илия Павлов, Емил Кюлев, Тодор Батков и др.

***

В централата на ДПС свикахме съвместно заседание на ЦОБ и

новоизбраните народни представители веднага след окончателното
обявяване на изборните резултати от ЦИК. Доган закъсняваше вече
няколко часа. Присъстващите нервничеха, най-вече Ремзи Осман и
останалите депутати от Кърджали заради присъствието на Мехмед
Дикме. Към него имаше подхвърляния от рода: „Не те ли е срам сега да
си тук, след като агитираше против нас? Подай си оставката и напусни
Парламента!“. Обадих се на Ерол Челеби, охраната на Доган. Каза ми, че
той е при Илия Павлов в Бистрица.15
Отидох при тях веднага и те се изненадаха, като влязох. Илия Павлов
се обърна към мен: „Октай, добре дошъл и помогни да направим
правителството час по-скоро, за да се отървем от Костов!“. Отвърнах, че
нямам против, но първо с г-н Доган трябва да успокоим депутатите,
защото вече нервничат, и помолих Доган да тръгнем веднага. Каза ми

15
Бившата сграда на синдикатите беше наета от Мултигруп – Бел. авт.
82
да се връщам, той щял да дойде след половин час.
Върнах се в централата. Малко след мен пристигна Доган. Седна и
на висок тон, доста превъзбуден, започна да се кара на депутатите: „Вие
не ме искахте в Парламента, затова от днес разпускам всички колектив-
ни органи на ДПС! Няма ЦС, няма ЦОБ, няма ПГ. Решенията ще взимам
еднолично. Аз ще водя преговорите с НДСВ и аз ще решавам за коали-
цията, министрите и другите кадри във властта. Забранявам да правите
изявления в медиите! Това се отнася и за вас, господин Октай. Искам
Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай незабавно да депозират оставките
си от НС. И двамата бяхте водачи на листа и не реализирахте мандати в
сигурните избирателни райони Русе и Пазарджик, а влязохте от Добрич
през задната врата! Оттам народни представители ще бъдат след-
ващите в листата от младежката организация! Закривам заседанието!
Свободни сте!“ Поисках думата и помолих колегите да изчакат. Обърнах
се грубо към Доган и го попитах той ли ще прави коалицията, или Илия
Павлов. Докато реагира, настоях да излезем двамата да поговорим в
съседния кабинет. Тогава го помолих да посочи Ремзи Осман като един
от зам.-председателите на ПГ. Казах му, че Осман и групата от Кърджали
са афектирани и със самочувствието, че са реализирали 5 мандата,
затова трябва да бъдат успокоени. Да се успокои и той, а след това да
прави каквото иска.
След като се върнахме на заседанието, Доган като председател на
ПГ предложи за свои заместници Ремзи Осман, Лютви Местан и Юнал
Лютфи, след което регистрирахме ръководството на ПГ в НС. Това беше
първото и последното заседание на групата преди аз и Доган да се
разделим завинаги през 2001 г.

***

Еднолично Доган реши и влезе в управление със Симеон и НДСВ.

Изненадващо за всички, особено за депутатите от Кърджали, той
назначи: Мехмет Дикме за министър на земеделието; Неждет Моллов –
министър без портфейл, изключен от ДПС; Димитър Калчев – министър
на държавната администация, от Мултигруп; Костадин Паскалев –
вицепремиер и министър на регионалното развитие, от БСП; Росен
Владимиров – областен управител на София, непознат в ДПС. И много
други неизвестни, но все кадри на Илия Павлов и други групировки, на
различни позиции. Основна роля за назначенията в структурите на
областни и общински държавни власти имаше Димитър Калчев. НДСВ
като коалиция от партии, без създадени местни структури и членска
маса, нямаха кадрови потенциал и от този вакуум се възползва Илия
83
Павлов. До есента на 2001 г. Мултигруп овладя държавното управление
по места.
Другият силен човек в правителството на Симеон Сакскобургготски
беше Стоян Ганев – началник-кабинет на министър-председателя. Той
беше човек на Васил Божков от „Нове холдинг“. Стоян Ганев
координираше оформянето на листите с кандидат-депутати на НДСВ и
имаше много силно лоби в парламентарната група на НДСВ. По-късно
Доган и Илия Павлов принудиха Симеон Сакскобургготски да го уволни
като свой началник-кабинет, за да лишат от влияние Васил Божков.

***

След сключеното от Доган споразумение за коалиционно управ-

ление с НДСВ аз депозирах оставката си от длъжността заместник-пред-
седател на ДПС и член на ЦОБ. Мотивите за оставката ми бяха:

1. Отказът на Доган да свика заседания на ЦС, ЦОБ и ПГ на ДПС

за обсъждане на коалиционното споразумение за управление с НДСВ.
2. Доган еднолично кадрува и назначава министри и други
държавни кадри, близки до Мултигруп, които са в конфликт със
структурите на ДПС.
3. Коалицията ДПС и НДСВ създава условия за управление на
групировките (Мултигруп, „Нове холдинг“, „Росексимбанк“, „Орел“ и
др.)

Връчих оставката си лично на Доган в кабинета му в Централата на

ДПС. Имахме много тежък разговор преди раздялата. Той ме обвини в
заговор и опит да го изолирам от Парламента и партията при вземане
на решенията. Отвърнах, че това не е вярно и са внушения на Илия
Павлов и др., чиито хора не допуснах в листите за кандидат-депутати от
ДПС. Обвиних го, че прави правителство на мафията и ще плати много
висока цена. Казах му, че един ден отново ще има нужда от моите услуги,
както през 1999 г. по време на местните избори, но ще бъде много
късно! Кафето тогава ще горчи много, защото кафето на мафията е
винаги отровно! Добавих и че не бих искал един ден като остарее,
децата да го замерват с камъни като лош човек, а да му целуват ръка от
благодарност. Тогава нервите му не издържаха и ме напсува на майка. А
псуването на майка при нас, турците, е кръвна обида, особено ако е
починала!

***
84
 През 2003 г. се създаде дискусионен клуб „Новото време“ от
депутати на НДСВ. Главни действащи лица на новия проект бяха Емил
Кошлуков, Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков и др. На 10 март
2004 г. 11 народни представители, членове на дискусионния клуб,
напуснаха ПГ на НДСВ и създадоха нова ПГ „Новото време“, и още повече
обезсилиха Симеон Сакскобургготски и парламентарната група на
НДСВ, като ги подчиниха. Процесите се контролираха от същите хора,
които доведоха Симеон Сакскобургготски и създадоха НДСВ. Тяхна
маша за успешно изпълнение на целите им бяха Доган и клуб
„Възраждане“.

***

Български бизнесклуб „ Възраждане“ се създаде на 17 септември

2001 г. Негови основатели станаха:

1. Илия Павлов – Мултигруп;

2. Васил Божков – „Нове холдинг“;
3. Емил Кюлев – „Росексимбанк“;
4. Добромир Гущеров – з.к. „Орел“;
5. Борислав Дионисиев – „Булвар ентърпрайсиз“;
6. Тошо Тошев – в-к „Труд“;
7. Радосвет Радев – „Дарик радио“;
8. Петьо Блъсков – пресгрупа „168 часа“;
9. Стоян Денчев – вицепрезидент на Мултигруп – координатор
на клуб „Възраждане“.

По предложение на Димитър Калчев и Стоян Ганев с постановление

на министерския съвет бизнесклуб „Възраждане“ стана член на Съвета
за икономическо развитие към правителството на НДСВ и ДПС.
Правителството вече официално се управляваше от групировките.
Тогава в медиите обявих, че туристи – кой от Мадрид, кой от Лондон,
пребивавайки в България, ще ни управляват заедно с мафията, докато
си тръгнат от страната. Ден повече в управлението – долар повече в
куфарите, преди да си заминат! За тези си изявления бях обвинен в
Народното събрание от много политици и депутати като много краен.
Царят не заслужавал такова отношение.

***

85
 Клуб „Възраждане“, царят и Доган имаха решаваща роля за победата
на Георги Първанов на президентските избори 2001 г. След отстра-
няването на Стоян Ганев от поста началник-кабинет на министър-
председателя, с доминиращия контрол на Доган и Илия Павлов над
правителството останалите членове на клуб „Възраждане“ станаха
официални съветници на президента Георги Първанов. Така се
оформиха два центъра на властта – министерски съвет и президент!
Създаде се моделът „Доган“.

Ето някои от изцепките на Доган пред медиите, като политически

посредник на групировките:
 Аз управлявам управляващите.
 Аз разпределям порциите в държавата.
 Аз съм милионер в зелено.
 Едно мое намигване може да осигури повече пари, отколкото има в
една банка.
 Аз съм инструмент на властта, а не народните представители.

Последваха и убийства в двата центъра:

 Илия Павлов – показно убит пред офисите му на 7 март 2003 г.;
 Емил Кюлев – показно убит на бул. „България“ на 26 октомври
2005 г.

Бяха застреляни и други съветници на президента Георги
Първанов, извън кръга на клуб „Възраждане“
През 2005 г. Доган беше настанен от групировките в т.нар. сараи в
Бояна и стана най-охраняваният човек в България от НСО. За неговата
лична охрана и охраната на сградата вече 11-та година всяка година
държавата плаща над 2,5 милиона лева от държавния бюджет.

86
 Клевети, дело за 1 лев
и раздяла с Доган
След оставката ми като заместник-председател по време на парла-
ментарната ваканция бях в Италия на почивка. Обадиха ми се хора от
моя екип и ми казаха, че във вестниците се тиражира информация от
анонимни източници от централата на ДПС, че като председател на
предизборния щаб на партията съм откраднал 400 000 долара от парите
за предизборната кампания на ДПС. Търсеха ме и журналисти за
коментар. Казах им, че ще се върна в България и след като се инфор-
мирам за източниците на клеветата, ще отговоря на всички въпроси на
специална пресконференция.
След завръщането си показах документите за създаването и
регистрирането в съда на Фонд „Избори 2001“ на ДПС. Само предсе-
дателят на фонда и членовете Ахмед Емин и Мустафа Карадайъ имаха
спесимени за банковите сметки и нямаше как аз да тегля и да се
разпореждам с пари от фонда. Поисках от журналистите да ми съобщят
авторите на клеветите, за да се защитя в съда, но не получих имена.
Тогава обявих, че ще ги открия сам и ще ги осъдя.

***

На 11 септември 2001 г. Доган свика заседание на ЦС в една от

залите на Новотел София, за да успокои членовете на ръководството на
ДПС и областните ръководства, които негодуваха, че той кадрува на
всички нива еднолично. След моята оставка както членовете на ЦС, така
и медиите очакваха развитието на конфликта Доган – Октай.
Ръководено от Доган, заседанието започна при голямо напрежение.
На официалната трибуна освен него бяха Касим Дал – заместник-
председател на ДПС (напуснал ДПС и изключен през 2011 г.), Емел Етем
(министър на бедствията и авариите през 2005 г. в правителството на
Сергей Станишев), Мехмед Дикме (през 2005 г. освободен от
министерството на земеделието от Доган и напуска ДПС), Неждет
Моллов (по-късно изключен от ДПС), Росен Владимиров (по-късно
избяга в Швейцария), Ахмед Емин (убит в сараите на Доган през 2008 г.).
Доган даваше думата на министри и областни управители. Говореха
с часове за това с каква програма и как ще управляват ресорите си и ще
назначават кадри, номинирани от местните ръководства на ДПС, в
87
областните държавни структури. След тях говориха Касим Дал и Емел
Етем за хората, които трябва да бъдат назначени в държавната
администрация следващите месеци. Последен говори Доган и обеща
власт, а с нея и „мед и масло“, на всички верни на ДПС и на него кадри.
Заклейми всички, които са се опитали да го изхвърлят от листите за
кандидат-народни представители и от Парламента. Той не даде думата
за изказване на членовете на Централния съвет – над 90 души.
Заседанието продължи до 22.00 ч. с прекъсвания за почивки. В 22.00
ч. Доган обяви: „Преди да закрия заседанието, ще ви съобщя промените
в състава на ЦОБ! Г-н Октай подаде оставката си като заместник-
председател на ДПС и член на ЦОБ. Оставките при нас не се обсъждат!
Макар и да не съм съгласен с мотивите му, аз я приемам. Освобождавам
всички членове на ЦОБ на ДПС и назначавам следните за нови
членове...“ След което прочете 7 имена. От ЦОБ бяха освободени всички
приближени до моите позиции, все основатели на ДПС.
Тогава от първия ред скочи едно момиче, член на Централния съвет
от квотата на младежката организация от Ракитово, и със сълзи на очи
се провикна: „Г-н Доган, Вие се подиграхте с всички нас, цял ден не ни
дадохте думата. От тук нататък Ви нямам доверие, защото Вие
управлявате в полза на хора, които работят против ДПС и в полза на
мафията!“ Настъпи тишина. Доган изпусна нервите си и започна да
крещи: „Изхвърлете я тази пикла от заседанието!“ Тя се обърна и каза:
„Няма нужда да ме изхвърляте, аз сама ще напусна и ще реша дали по-
нататък ще остана в тази партия“.
Тогава поисках думата. Казах, че дори осъдените на смърт имат
право на последна дума. Поисках да прочете мотивите си за оставката и
след това да се изкажа и аз! Протестираха и други членове на ЦС. Беше
ясно, че всички тези реакции, провокирани от думите на момичето от
Ракитово, съвсем изнервиха Доган и той се изправи на трибуната и
прочете мотивите ми за оставка. Обвиненията ми и несъгласието с
едноличното управление на ДПС и сключването на коалиция за
управление с царя в полза на мафията чуха всички присъстващи. След
това той закри заседанието и всички от официалната трибуна напус-
наха залата през страничния вход.

***

За президентските избори 2001-ва бяха регистрирани 5 кандидат-

президентски двойки. ДПС нямаше официална позиция кой от канди-
датите да бъде подкрепен. Доган не участваше в предварителните

88
разговори около номинациите. Царят полугласно подкрепи канди-
датурата на Петър Стоянов. Доган отказваше да свика ново заседание
на Централния съвет след скандалното заседание на 11 септември в
Новотела.
Обаждаха ми се членове на ЦС и искаха да реагираме, за да принудим
Доган да свика заседание на ЦС и да излезем с официална позиция в
подкрепа на кандидатурата на Петър Стоянов за втори президентски
мандат. Затова на пресконференция с журналисти в НС от името на ЦС
прочетох декларация с искане незабавно да се свика заседание на ЦС на
ДПС за подкрепа на кандидатурата на Петър Стоянов за президент.
След публичната ни реакция на петия ден от старта на предиз-
борната кампания Касим Дал и Ахмед Емин изготвили списък на
подбрани членове на ЦС – около 55 от 95 души, лоялни на Доган, за да
осигурят кворум за заседанието. Предоставили списъка на Теодора,
секретарката на Касим Дал, за да се обади на всички в списъка и да ги
покани на заседание на ЦС на ДПС на 16 октомври 2001 г. Така Доган и
компания решили да направят тайно заседание, без членовете на ЦС,
подкрепящи кандидатурата на Петър Стоянов! Мустафа Карнобатлъ от
Плевен и други членове на ЦС се обадили по телефона на Теодора в
секретариата на ДПС и тя им казала, че ги няма в списъка на поканените.

***

На 16 октомври 2001 г. в зала на „Софияпрес“ се проведе заседание

на ЦС на ДПС. Присъстваха всички 95 членове на ЦС! Освен тях в залата
бяха допуснати и други представители на ръководствата на ДПС по
места, поканени от организаторите на заседанието. Целта им беше
мнението на подкрепящите кандидатурата на Петър Стоянов да бъде
заглушено с викове. Имаше много правостоящи.
Ахмед Доган откри и ръководеше заседанието. До него в президи-
ума бяха: Касим Дал, Юнал Лютфи, Лютви Местан, Емел Етем и Ремзи
Осман. Доган беше изнервен и превъзбуден и, почти крещейки, започна:
„В тази зала не искам да чувам името на Петър Стоянов! Не искам да се
обсъжда неговата кандидатура за президент! Искам да обсъдим другите
кандидатури! Има интересни двойки – например на Богомил Бонев и
Жорж Ганчев, но те нямат шансове. Георги Първанов е най-вероятният
бъдещ президент на България. По разбираеми причини не можем да го
подкрепим на първия тур на изборите. Единствената сериозна канди-
датура за мен остава тази на Ренета Инджова. Предлагам на първи тур
на изборите да подкрепим нея. Поканих я и тя е пред вратата на залата

89
с кандидата за вицепрезидент! Сега ли да я поканим, или след гласу-
ването на предложението ми?“. Настъпи тишина!
Тогава аз скочих и, без да ми е дал думата, заявих на висок глас да не
обижда членовете на ЦС за пореден път! Попитах го: „Когато ще
решаваш сам, защо ги покани на това заседание? За да им се подиграваш
ли? Искам думата! Искам всички да чуят моята и на други членове на ЦС
позиция!“ Ядосан, Доган ми предостави думата. Обвиних го за продъл-
жаващото му игнориране на колективните ръководни органи за управ-
ление на ДПС и използвах доста груби думи против него. Целях само
едно – да го извадя от равновесие и да го накарам да признае, че той
стои зад клеветите по мой адрес за откраднатите пари от пред-
изборната каса на ДПС. Това беше единственият начин да изчистя името
си от публичните анонимни клевети! Познавайки го, знаех, че е много
трудно да бъде провокиран и да признае вина! Затова ще цитирам
някои от обвиненията си към него. Нарочно му говорех на малко име!
„Ахмед, ти защо си против кандидатурата на Петър Стоянов за
президент, при условие че твоят коалиционен партньор, царят, го
подкрепя? Вчера направи коалиция с него, без да питаш никого в тази
зала, а днес му обръщаш гръб! Управлението да не е като брака ти с
Айсехел? Днес се жениш показно, утре се развеждаш със скандал!...
Ахмед, тези хора, присъстващи тук, не те искаха за народен предста-
вител, не те номинираха за водач на листите им, но аз, с помощта на пре-
зидента Петър Стоянов, те спасих да си в Парламента с гласовете от Тур-
ция! Спасихме ти листата за Благоевград, която ти не подписа навреме,
защото отказаха да те номинират. Дори предпочетоха непознатия Арсо
Манов вместо теб!“
Говорих все в този тон с обвинения срещу Доган в продължение на
45 минути! С наведена глава той слушаше, потеше се и почервенял от яд
мълчеше! Реших да използвам последния си коз!
„Ахмед, вместо да се чудиш как с Илия Павлов и клуб „Възраждане“
да направите Георги Първанов президент на България, вместо да
обслужваш като политическа проститутка мафията и да се опитваш да
си върнеш вересиите към нея, по-добре иди и падни на колене пред
Петър Стоянов, за да му целунеш ръцете, краката и други места, че влезе
в Парламента! Ти ги умееш тези неща!“
Той не издържа и скочи, изпускайки нервите си. Започна да крещи:
„Не! Не това е целта на Октай! Много му пука кой ще е президент! Той
открадна парите от предизборната каса! 400 000 долара! Имам
доказателство!“. Извади от джоба си сгънат бял лист А4 и започна да го
размахва като доказателство!

90
 Поисках да го покаже на всички присъстващи. Той отказа! И продъл-
жи да крещи: „Или вярвате на мен, или на него! Избирайте! Искам
закрито заседание! Всички външни лица да напуснат залата!“. Присъст-
ващите членове на ЦС бяха шокирани. Някои от присъстващите се
обадиха на висок глас: „Господин Доган, дайте да видим доказател-
ството!“ а други: „Какво доказателство! Ако не вярваме на председателя
Доган, на Октай ли ще вярваме!“. На висок глас се обърнах към Доган:
„Ахмед, ще се видим в съда! Трябваше да си признаеш веднага, че ти си
клеветникът, а не да се криеш като анонимен страхливец! Щеше да си
спестиш истините, които казах пред тези хора!“ Извиних се на колегите
за тази груба сцена. Казах им, че трябваше да се защитя и да изчистя
името си от клеветите! Тръгнах към изхода на залата, но Доган
продължаваше да настоява за закрито заседание на ЦС и искаше да
остана, а не да бягам. Върнах се.

***

Той ръководеше и закритото заседание. Беше се успокоил. Каза, че

иска да обсъдим две важни извънредни точки. Едната добра, другата
лоша. Предложи да обсъдим първо добрата. До една седмица трябвало
всички да му представят списъци на кандидати за висши държавни
постове в министерства и областни администрации – общо от 3000 до
3500 кадри начело с присъстващите. По този начин той ги подкупваше!
Второ – поиска от тях незабавно да ме изключат от ДПС и парламен-
тарната група! Емел Етем беше подготвена и незабавно взе думата и
каза който е „за“, да гласува. Без да изчака гласуването обаче, запита и
кой е „против“, пак без да види резултата! След това обяви, че съм
изключен от ДПС! Нямаше реално гласуване, нямаше и протокол от
заседанието. Този ден – 16 октомври 2001 г. – нашите пътища с Доган се
разделиха окончателно и завинаги след 11 години! От 1990 г. до
раздялата ни през 2001-ва бяхме много близки, почти като братя. Аз бях
за него по-големият брат и негово семейство, което винаги му е
липсвало!

***

Доган наложи в първия тур на президентските избори ДПС да

гласува за Ренета Инджова. На балотажа гласуваха за Георги Първанов
и Петър Стоянов загуби изборите! Мафията с подкрепата на Доган и
царя си избра и президент. След пет години му подариха и втори мандат.
Георги Първанов се отблагодари на Доган с орден „Стара планина“. Той
91
получи ордена си заедно с Васил Мръчков – главния прокурор на Тодор
Живков, който по време на Възродителния процес изпрати хиляди
турци в затворите. Това беше гавра с историята! След протеста на
изселниците и политзатворниците Доган ги излъга, че връща ордена.

***

След обвинението на Доган, че съм присвоил 400 000 лева от

предизборните средства на ДПС, заведох срещу него дело за клевета за
1 лев. Адвокат ми беше Иван Татарчев, бившият главен прокурор на Р.
България. По негово настояване трябваше да посоча двама свидетели,
които да потвърдят думите на Доган, че аз съм откраднал парите.
Отвърнах, че мога да посоча 10 души. Татарчев ми каза: „Не ми трябват
десет свидетели, трябват ми само двама, но сигурни! Неподкупни! Не
подценявай Доган! Той има власт и ще ги купи всичките. На нас ни
трябват хора, които в никакъв случай няма да те предадат, каквото и да
им предложи Доган!“. Тогава събрах повече от 10 души, членове на ЦС и
основатели на ДПС. Помолих двама от тях да ми бъдат свидетели по
делото за клевета срещу Доган. Обясних им, че ще поемат голям риск,
риск ще има и за техните семейства, защото Доган има цялата власт в
държавата и е много отмъстителен. За моя голяма изненада, Мустафа
Карнобатлъ от Плевен настоя да бъде единият от свидетелите ми.
Съпругата на Доган Ширин Карнобатлъ му беше племенница! Благо-
дарих му с думите: „Мустафа, ще развалиш взаимоотношенията си с
брат си, със семейството си! Доган ви е зет! Имат дете с Ширин!“ Но той
настоя: „Точно затова искам да съм ти свидетел! Те се ожениха без
любов! Снаха ни я даде на Доган! Опозори фамилията ни! Бях против
този брак! Все едно я продадохме! Този брак ще свърши зле! Моля те,
Осман, позволи ми да изчистя петното от фамилията!“. Другият ми
свидетел беше Мустафа Хатиб от Сливен. Адвокат Ялнъзов 16 предста-
вляваше Доган. Свидетели му бяха Ахмед Емин и Цветелин Кънчев.
Цветелин Кънчев го водеха в съда двама полицаи с белезници от
затвора, където той излежаваше присъдата си. Цветелин Кънчев
лъжеше съда, че ми е дал на ръка 100 000 марки. С експертизи по време
на делото съдът безспорно доказа, че Цветелин Кънчев лъже!
По-късно от ощетени от него кандидати за народни представи-
тели – цигански барони, разбрах, че той им взимал пари, за да ги номи-
нира за депутати в листите на ДПС! Когато не станали депутати, си
потърсили парите от Кънчев. Той се оправдал, че ги е внесъл в касата на

16
Адвокат по делото със сестрите в Либия – Бел. авт.
92
предизборния щаб на ДПС като коалиционен ангажимент. Беше ги
излъгал! Евророма не внесе и една стотинка във Фонд „Избори 2001“.

***

По време на свидетелските показания Ахмед Емин потвърди

думите, казани от Доган, пред съда! Той стана волно или неволно мой
трети свидетел! Доган не можа да представи в съда доказателства за
твърдението си и Софийски районен съд по гр. дело № 9441/01г. на
07.12.2003 г., го осъди за клевета да ми заплати ЕДИН лев! Доган
обжалва решението на съда на следваща инстанция. Жалбата му беше
отхвърлена от СГС на 15.12.2003 г.! До днес не ми е изплатил присъде-
ната сума! Изчистих името си, а Доган беше доказан клеветник!

***

Татарчев беше прав за силата на Доган и слабостта на хората пред

властта и парите! Всички, които си затвориха очите за истината, Доган
назначи на високи държавни и партийни длъжности, а принципните,
бяха отстранени от ръководните постове и изключени от ДПС! Не бяха
малко – бяха стотици. Доган чрез Касим Дал и Ахмед Емин с властта в
управлението репресираха много от основателите на ДПС и техните
семейства в цялата страна. Чрез всички държавни, административни,
общински, полицейски и съдебни власти преследваха и наказваха
опонентите си, защото не се съгласиха да обслужват мафията. ДПС стана
най-мразената партия от българските граждани! Анти ДПС настрое-
нията създадоха условия за създаването на крайни националистически
партии.

93
 По нов път след ДПС
Останах в Народното събрание като независим народен предста-
вител до края на 39-о НС през 2005 г. По искане на ПГ на ДПС бях освобо-
ден от всички постоянни комисии в НС с гласуване в пленарна зала.
Голяма част от основателите на ДПС, изключени от партията,
настояваха да се учреди нова партия, алтернатива на ДПС, но аз бях
категорично против! Казах им, че нямаме шанс, че всички учредители и
техните семейства ще бъдат преследвани. Ала те настояваха – и сега
били преследвани!
Организирахме среща в зала на „Софияпрес“, на която присъстваха
повече от 50 души! След продължително обсъждане, въпреки изложе-
ните от мен опасения, с мнозинство се реши да започнем процедура по
учредяване и регистрация на партия „Движение демократично крило“.
Предложих компромисен вариант. Предстоеше национална конферен-
ция на ДПС през 2003 г., затова предложих да изготвим декларация до
ръководните структури на ДПС в страната и делегатите на конфе-
ренцията, с която да ги призовем да отхвърлят авторитарното едно-
лично управление на ДПС от Доган. И ако декларацията не постигне
целта си, тогава да стартираме учредяването на партия ДДК. Пред-
ложението ми се прие.

***

Изготвихме декларацията и я разпространихме до всички органи-

зации на ДПС по места. Поставихме задача на привържениците ни да я
огласят на всички събрания в населените места. Подготвихме и раз-
пространихме и въпросник до Доган за разобличаване на миналото му
като обслужващ агент на Държавна сигурност.
На националната конференция на ДПС в НДК за първи път имаше
скенери и проверяваха дори джобовете на делегатите. Опасяваха се да
не би някой да внесе и прочете декларацията и въпросника ни от
трибуната на конференцията!
След конференцията, която утвърди статуквото в ДПС, стартирахме
процедурата по учредяване и регистриране на партия „Движение демо-
кратично крило“. Тя бе регистрирана на 24 юли 2003 г. от СГС ф.д.
№7163. На 15 август 2003 г. в бр. 72 на Държавен вестник бе публику-
вано решението за регистрацията. Започнахме подготовка за участие на
местните избори, насрочени за 26 октовмри 2003 г.
94
 ***

На 10 септември 2003 г. внесох документите на партия ДДК в ЦИК

под №130 с молба за регистрация за участие в местните избори. След
датата на внасянето им от три инстанции на прокуратурата бяха
внесени три протеста срещу регистрацията на ДДК:
 Предложение с изх. №379 от 05.09.2003 г. по реда на надзора
за законност от зам.-районен прокурор при Софийска районна прокура-
тура;
 Предложение с изх. №И-294 от 12.09.2003 г. по реда на
надзора за законност от прокурор, завеждащ отдел „Следствен“ при
Върховна касационна прокуратура;
 Писмо с изх. №НЗ-379 от 12.09.3003 г. на районния прокурор
на София за образувано предварително производство с решение №470
от 15.09.2003 г.
ЦИК не регистрира за участие в местните избори политическа
партия Движение демократично крило. Мотивите бяха, че гласовете на
ЦИК против регистрацията ни са били повече, отколкото тези „за“.
Обжалвах решението на ЦИК пред ВАС. ВАС с решение №8552 от
26.09.2003 г. отхвърли жалбата на ПП ДДК като неоснователна против
решение №470 от 15.09.2003 г. на ЦИК. Председател на състава беше
Николай Урумов, а решението – окончателно! Тези актове на ЦИК,
прокуратурата и ВАС обслужиха ДПС и не допуснаха ДДК на местните
избори като сериозна алтернатива на ДПС.

***

След местните избори всички регистрирани като учредители на ПП

ДДК бяха призовавани в следствените полицейски служби и им се
оказваше натиск да се откажат от подписите си в учредителните
документи. В Столична следствена служба следовател Н. Гюрова призо-
ва членовете от ръководството на ДДК като обвиняеми по сл. дело
№556 от 2003 г. Софийски градски съд с председател на състав
Костадинка Наумова с решение от 20.04.2004 г. отхвърли иска,
предявен от Софийска градска прокуратура срещу политическа партия
„Движение демократично крило“ като неоснователен и недоказан и
осъди Софийска градска прокуратура да заплати разноските по делото!
С това си решение СГС спря жалбата ни в Европейския съд по правата на
човека в Страсбург. От това решение бе видно, че преследването на

95
всички учредители и ръководители на ДДК е било противозаконно и
тенденциозно в полза на ДПС. Това е ярко доказателство за обслужване
на модела „Доган“ и ДПС от всички власти в България през годините.

***

Българските граждани от турски произход, изгонени от България

по време на т.нар. Голяма екскурзия, когато над 450 000 български
турци бяха прогонени от България през 1989 г., с решение на
правителството на Тургут Йозал получиха и турско гражданство.
Конституцията на Турция забранява двойното гражданство, но на
българските турци изселени от България, то им бе позволено. Така тези
изселници получиха избирателни права и в двете страни.
Есента на 2005 г. в Турция те създадоха нова обществена органи-
зация извън казионната изселническа БАЛГОЧ – Бурса. БАЛГОЧ е
организация на всички изселници в Турция от балканските държави
след Балканската война. Поради специфичните проблеми на изселни-
ците от България те имаха нужда от своя организация за решаване на
проблемите им в България и Турция.
На 15 ноември 2004 г. в х-л „Иглика“ в Боровец пристигнаха на
двудневен форум ръководствата на Съюз на балканските турци от 38
града в Турция за учредяването и регистрацията на обществената
организация и в България. Като един от организаторите логисти на
проведения форум в Боровец поканих ръководители на десни
политически партии от България. С присъствието си ни уважиха: Иван
Костов, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски, Анастасия Мозер,
Петър Стоянов и др. За председател на Съюза на балканските турци
беше избран Сейхан Тюркан от Истанбул, юрист, изселник от Разград.
След приключване на форума в различни медии той разясни целите на
организацията и проблемите, които имат изселниците с двойно
гражданство в България и Турция.

***

Над 1700 души са били осъдени и лежали в затворите в Белене,

Стара Загора, Пазарджик и в Централния софийски затвор. На
22.12.1989 г. е освободена само групата на Доган. Останалата част от
затворниците са освободени и помилвани след регистрацията на ДПС
на 29.04.1990 г. и екстрадирани в Турция при семействата им, които са
изгонени от България след влизането в сила на присъдите им. До ден
днешен голяма част от тях не идват в България, защото при
96
освобождаването им са принудени да подпишат декларации, че няма да
се върнат в България! Около 446 от тях са привлечени като свидетели
по делото за разследване на престъпленията по време на Възродител-
ния процес и насилствената смяна на имената на българските турци от
комунистическия режим.

***

През 2004 г. в Асеновград се учреди и регистрира в съда обществена

организация Национален защитен център „Хакикат“ (истина) от
политическите затворници, осъдени по време на смяната на имената и
по-късно екстрадирани в Турция. За председател беше избран Мехмед
Мустафа от Бургас. Организацията имаше следните основни цели:

 да разкрие цялата истина за престъпленията, извършени при

насилствената смяна на имената в България;
 да разкрие истинските виновници за извършените престъпления;
 да съдейства на компетентните съдебни власти за осъждането на
виновните за престъпленията;
 да защитава и осигури възстановяването на правата на осъдените
и финансовите им обезщетения.

Главна прокуратура образува дело №01 от 1990 г. за разследване на

престъпленията по време на Възродителния процес и насилствената
смяна на имената на българските турци. Делото се протакаше през
годините с мотива, че прокуратурата не може да установи адресите на
120 свидетели по делото, тъй като живеят в Турция и нямат постоянен
адрес в България. Сдружението чрез изселническите организации в
Турция предостави на Главна прокуратура адресите на свидетелите и
тяхното изразено съгласие да свидетелстват и съдействат на
разследващите.
Сдружение „Хакикат“ организира и финансира чрез дарения от
своите членове авторски колектив под псевдоним Азис бей в Турция за
публикуване на 16 документални книги със спомените на политичес-
ките затворници и публикуване на документи от извършените пре-
стъпления по време на насилственната смяна на имената. Първите пет
книги на български език, издадени в Турция, бяха разпространени в
България. По един екземпляр от следните книги беше дарен и на Нацио-
налната библиотека:

97
  „Демократична лига“
 „Ябланово“
 „Белене 1“
 „Белене 2“
 „След Белене“.

В книгата „Демократична лига“ е описана историята на създаването

на първата политическа нелегална организация и съдбата на създа-
телите й. Историята на Демократична лига е интересна, защото ДПС се
създава от ДС по подобие на тази организация. След екстрадирането на
основателите на Демократична лига – Мустафа Юмер – председател, от
Крумовград; Сабри Искендер – секретар, от с. Жълти бряг, Сливенско,
Али Орманлъ, Назъм Салиев – Башаран, от Силистра, ДПС и Доган при-
своиха програмната декларация и легендата на тази организация. През
2005 г. ръководителите на сдружението започнаха подготовката на
национална конференция в НДК. Организаторите предвиждаха от Тур-
ция в София да пристигнат всички изгонени от България политически
затворници – над 1700 души. Бяха резервирали за тях х-л „Плиска“.
Предвиждаше се мероприятието да се проведе през май, преди изборите
за Народно събрание. На конференцията се очакваше да бъдат поканени
президентът, министър-председателят, председателят на НС, послани-
ци на държавите от НАТО в България, Ахмед Доган и председатели на
всички партии в НС.
Отпечатаните и разпространени пет документални книги, прове-
дените мероприятия в България и Турция и подготовката на конферен-
цията притесниха ДПС, лично Доган и защитниците на модела „Доган“ в
службите и властта. Те започнаха да саботират организираните меро-
приятия в страната и подготвяната конференция в София. В ДАНС за-
почна оперативно дело срещу организаторите, обвинени в създаването
на бойна група за убийството на Доган.

98
 Службите в опит да спрат създаването
на алтернатива на ДПС
На 26 февруари 2005 г. в Шумен, в залата на х-л „Шумен“ се проведе
форум за обединение и създаване на Коалиция Балканска демокра-
тична лига за подготовка и участие на предстоящите парламентарни
избори в България през 2005 г. Организатори на форума бяха: Движе-
ние демократично крило – Осман Октай; Национално движение за права
и свободи – Гюнер Тахир; Партия за демокрация и справедливост – Не-
дим Генджев-младши; Съюз на балканските турци – Сейхан Тюркан;
Демократична лига – Фейзулла Якуб; Национален защитен център
„Хакикат“ – Мехмед Мустафа.
На форума присъстваха близо 2500 души от членовете и ръковод-
ствата на тези организации. От Турция пристигнаха пет автобуса с
членове и ръководители на СБТ, „Хакикат“ и Демократична лига начело
с Ялчън Кочак и Сейхан Тюркан. Изненадващо от форума отсъстваше
Гюнер Тахир, който не подписа коалиционното споразумение. От
председателите се подписа и декларация за подготовка, провеждане и
участие в предстоящите парламентарни избори 2005-а, като Коалиция
Балканска демократична лига. За подготовката на изборите се реши
провеждането на съвместни политически мероприятия в България и
Турция, на които да се представи програмата на коалицията. След
подписване на декларацията организирахме пресконференция, на
която присъстваха представители на много медии. За голяма наша
изненада, нито една от националните телевизии не отрази проведения
форум и пресконференцията във вечерните си новини! БНТ, bTV и
NOVA TV съобщиха, че във Варна Гюнер Тахир е провел среща с изселни-
ческите организации, и показаха кадри от пресконференция с един
негов братовчед от Турция, когото той представи като представител на
изселническите организации от Турция.
Ръкодството на БДЛ решихме да се проведат мероприятия в
Разград, Търговище, Кърджали, гр. Гоце Делчев, Бургас и в Турция –
Истанбул, Бурса, Измир, Авджълар, Силиври, Текирдаа и др. градове.
Още на следващия ден след Шумен проведохме срещи с граждани в
Разград и Търговище. За началото на април 2005-а беше насрочено
следващото мероприятие в Кърджали. Кметът на Кърджали Хасан Азис
обаче отказа да ни даде разрешение за провеждане на форума. Извини
ми се официално по телефона, че за този период всички зали в града
99
вече са ангажирани до изборите през юни. Тогава решихме да проведем
форума в Хасково и получихме разрешение от общината. Наехме зала
„Заря“ от името на БДЛ с писмо, подписано от мен, платихме предвари-
телно наема за един ден и за залата в Бизнес център „Хасково“ от името
на частна фирма като резервен вариант. Бяхме получили информация,
че след мероприятията в Шумен, Разград и Търговище от ДПС са много
притеснени от интереса и масовостта на провежданите мероприятия.
Притеснени са били и много от цитираните в документалните книги
участници във Възродителния процес и извършените от тях престъп-
ления и публикуваните документи. От органите на реда започнаха
проверки и спиране на автобусите в цялата страна, превозващи
участници на форумите на БДЛ. На границата бяха спрени и автобуси,
идващи от Турция. Разговарях с министъра на вътрешните работи
Петканов в НС и с главния секретар на МВР ген. Б. Борисов по телефона
и ги помолих да съдействат за безпрепятственото пътуване на органи-
зираните от нас автобуси за провежданите мероприятия. Те ни съдейст-
ваха и автобусите бяха пропуснати в страната и на границата на Капи-
тан Андреево.
На площада в центъра на Хасково пред читалище „Заря“ пристиг-
наха над 2500 души от страната и Турция. Имаше много журналисти от
национални медии. Присъстваха журналисти и от Турция и дипломати
от посолствата в България. При мен дойде секретарят на читалище
„Заря“ с началника на РДВР Хасково полк. Иванов17, придружен от други
офицери от полицията, за да ми съобщят, че мероприятието в читалище
„Заря“ не може да се проведе, защото вечерта е имало токов удар и ава-
рията ще бъде отстранена в понеделник. Показаха ми заповед, издаден
от кмета на Община Хасково, залата да не се ползва, защото е опасна.
Помолиха ме да отложим мероприятието за другата седмица. Казах им,
че ще проведем мероприятието на открито, на самия площад. Ултима-
тивно полк. Иванов заяви, че нямаме разрешение за провеждане на
мероприятие на открито и ако не се подчиним, ще вземат съответните
мерки. Тогава изпратих 10 – 15 момчета, отговарящи за охраната на
нашите мероприятия, в наетата като резервна зала в Бизнес центъра. Те
ми се обадиха по телефона, че са вече в там и са блокирали залата
отвътре.
Тръгнахме през центъра на града със знамена и плакати към Бизнес
центъра. Полицейските шефове се опитаха да ни блокират и спрат,
защото нямаме разрешение за шествие през центъра на града. Обадих
се по телефона на министър Петканов и гл. секретар на МВР Б. Борисов

17
През 2009 г. той стана депутат от ГЕРБ – Бел. авт.
100
и отново ги помолих за съдействие, за да не се създават допълнителни
проблеми. Ген. Борисов ме помоли да дам телефона на полк. Иванов и
след разговора им полицията се отегли. Целият ни спор с полицейските
шефове беше пред погледите на журналистите. По време на шествието
ни до Бизнес центъра много от гражданите на Хасково ни приветстваха.
Залата в Бизнес центъра беше за не повече от 500 души. Момчетата,
които предварително бях изпратил там, ми казаха, че един от шефовете
на Бизнес центъра ги помолил да напуснат, защото е станала грешка,
защото е планувано друго мероприятие. Залата обаче беше препълнена
от участниците в нашия форум. Коридорите на Бизнес центъра също.
Тогава спряха тока! Купихме свещи и открихме форума в зала, осветена
от свещи! Единствено от bTV във вечерните си новини показаха репор-
таж от форума на БДЛ и цяла България видя тъмната зала. По-късно
разследвахме саботажа със спрения ток. Оказа се, че Ахмед Емин и
Касим Дал са се обадили от София на директора на Енергото в Хасково
и му наредили да спрат електрозахранването на Бизнес центъра. След
закриването на форума електричеството бе възстановено!
Следващата седмица проведохме мероприятие и в гр. Гоце Делчев,
където нямаше саботажи. Присъстваха около 1000 души. На всички
горепосочени форуми пристигаха от Турция представители на изселни-
ческите организации начело с Йалчън Кочак и Сейхан Тюрккан. На
всички проведени форуми присъстваха и медии от Турция. Главният
редактор на в-к „Терджуман“ г-н Метин Ъшък пътуваше с изселниците
и организираше присъствието на медиите от Турция.

101
 Пътуване до Истанбул,
срещи с изселниците
В Истанбул в средата на април проведохме следващото меро-
приятие с изселниците и политическите затворници. Организатори
бяха Ялчън Кочак и Сейхан Тюркан. Участваха Ялчън Байер, гл. редак-
тор на в. „Хюриет“, и Метин Ъшък от в. „Терджуман“. За мероприятията
в Турция поканих журналисти от различни медии и от България. С нас
ежедневно пътуваха Димитрина Пандурова с оператор от тв „Европа“,
Любен Обретенов от в. „Сега“, Кулов от в. „Нов живот“ – Кърджали.
Всички заедно отседнахме в правителствената резиденция „Ататюрк“ в
Истанбул.
Срещите с изселниците се провеждаха в препълнени сватбени зали
в турската столица. На тях присъстваха по 2000 – 3000 души, както и
много турски журналисти. Тези срещи се отразяваха основно от в.
„Хюриет“, в. „Терджуман“ и Турската национална телевизия. На форуми-
те изселниците издигаха плакати с надписи „Не на ДПС мафията!“ „ДПС
мафия“ и „С ДПС дотук!“
Получихме информация, че Касим Дал заедно с Ахмед Хюсеин и още
няколко от близкото обкръжение на Доган са били изпратени по
спешност в Турция и обикаляли кварталите и заведенията с изселници
от България, като им забранявали да посещават провежданите от нас
мероприятия. Поискали и съдействие от официалните власти в Турция
за възпрепятстване и забрана на срещите ни в Истанбул, Бурса, Измир и
други градове на Турция.

***

На третия ден от пребиваването ни в Турция в 3.00 часа през нощта

ми се обади Ялчън Кочак. Помоли ме да отида в стаята на Метин Ъшък,
тъй като от Анкара са пристигнали много важни високопоставени
гости, които спешно искат да се видят с мен. Облякох се и отидох.
Освен Кочак и Ъшък в стаята бяха двама непознати. Заявиха, че са
представители на официалните власти от Анкара, без да си кажат
имената. Имаха вид на военни и офицери от службите.18 Обстановката

18
Ялчън Кочак след срещата потвърди, че са офицери от МИТ – Турските тайни
служби – Бел. авт.
102
беше тягостна. Господата ме поздравиха и казаха, цитирам по памет:
„Уважаеми господин Осман Октай, добре дошли в Турция. Много добре
знаем кой сте и какво правите в България и Турция. Знаем Ви като
основател и заместник-председател на партията на турците и
мюсюлманите в България от 1990-а до 2001 г. Бил сте ръководител на
официални делегации от ДПС на партийни конгреси на Отечествената
партия „Анап“ (Тургут Йозал, Месут Йълмаз) на „Верен път“ (Сюлейман
Демирел, Тансу Чиллер) и Социалдемократическата партия на Бюлент
Еджевит. Имали сте срещи в турския меджлис с депутати и ръководи-
тели на меджлиса, с министър-председатели и министри на Турция,
посещавали сте с делегация с министри от България различни
бизнесфоруми в Турция, познавате много наши видни общественици и
бизнесмени. Познаваме и Ахмед Доган. Знаем как и защо се разделихте.
Следим мероприятията, които провеждате в Истанбул. Затова дойдох-
ме. Официалните власти в Анкара не желаят да има друга политическа
партия на турците в България. Искаме всички турци и мюсюлмани в
България да са под едно партийно знаме! Дори това знаме да е в ръцете
на Ахмед Доган, който обслужва мафията в България. Въпрос на време е
той да бъде сменен!“. Казах им, че съм разбрал посланието, ще пре-
кратим срещите в Турция и още утре ще се върнем в България.
На следващия ден прекратихме мероприятията и всички се при-
брахме България. Тв „Европа“ излъчиха поредица от репортажи и
интервюта от проведените срещи с изселниците и политическите
затворници в Истанбул.

103
 Балканска демократична лига извън играта в
политиката
За предстоящите парламентарни избори 2005-а решихме БДЛ да
участва в съюз с Демократи за силна България. Проведохме десетки
срещи с ръководството на ДСБ начело с Иван Костов в централата на
партията на „Кърниградска“. На тях присъстваха и дошлите от Турция
Ялчън Кочак, Сейхан Тюркан, Фейзулла Якуб и Мехмед Мустафа.
Предложихме да подпишем декларация за съвместно участие на
парламентарните избори, а след изборите партиите в коалиция БДЛ за
се слеят с ДСБ и да се саморазпуснат. Иван Костов отказа да се подпише
такова споразумение и настоя да се явим на изборите като две отделни
организации, а ние от БДЛ да подкрепим ДСБ безусловно, като посочим
кандидати, които да бъдат вписани в техните листи.
Не успяхме да постигнем споразумение и прекратихме преговорите.
В медиите обвиних Костов за провалянето им и съглашателството му с
модела „Доган“ и задкулисието.

***

По време на преговорите с Иван Костов ми се обади по телефона

Радослав Ненов, бивш конфедеративен секретар на КТ „Подкрепа“ и
вицепрезидент на Мултигруп. Поиска среща. Видяхме се в ресторант
„Гроош“, близо до неговия офис на Цариградско шосе. Той ми съобщи,
че три партии, близки до Съюза на българските запасни офицери,
правят коалиция „Атака“ за участие в предстоящите парламентарни
избори. За лидер на коалицията бил избран Волен Сидеров, който
водеше предаване в тв „СКАТ“ със същото наименование.
Волен Сидеров и Радослав Ненов са от Ямбол. През 1991 г. Ненов –
тогава конфедеративен секретар в КТ „Подкрепа“ – ме запозна с Волен
Сидеров заедно с други хора от Ямбол.
Коалиция „Атака“ щяла да бъде крайна българска националисти-
ческа формация. В предизборната кампания щели да се регистрират и
други български националистически партии. Целта била да се
мобилизират избирателите турци и мюсюлмани „под знамената на
ДПС“, плашейки ги с нов Възродителен процес, и да се осигури управ-
ление между БСП и ДПС без НДСВ. Ненов ми каза още, че той е натоварен
да организира финансовото обезпечаване на проекта „Атака“. Обясни
104
ми, че всички следят това, което правя аз в България и Турция със създа-
ването на БДЯ като алтернатива на ДПС и Доган. Предупреди ме, че няма
да бъда допуснат до изборите през юни под никаква форма – нито с
Костов, нито с някой друг, нито пък самостоятелно! Бил помолен (не
каза от кого – Бел. авт.) да ме предупреди „да не си губя времето и да не
си навличам проблеми“! Като мой приятел още от 1990-а бил загрижен
за мен и за моите последователи!

***

След провала на преговорите с ДСБ решихме да се регистрираме за

самостоятелно участие в изборите като Коалиция Балканска демокра-
тична лига. Oт касата на офиса на БДЯ на бул. „Витоша“ 60 обаче бяха
откраднати документите за регистрацията ни пред ЦИК, заедно с
цялата подписка. Съмненията останаха върху хора от близкото об-
кръжение на ръководствата на организациите в коалиция БДЯ,
работещи под контрола на службите. Не можахме да се регистрираме в
ЦИК. Пропадна целият ни едногодишен труд. Ялчън Кочак получи
десетгодишна забрана да влиза в България от НСС като заплаха за
националната сигурност. НСО назначи охрана на Ахмед Доган, който
обикаляше предизборните митинги на ДПС с хеликоптер.

***

През 2011 г. от отговора на министър-председателя Бойко Борисов

на актуален въпрос от Иван Костов защо НСО продължава да охранява
Доган и харчи по 2 милиона лева годишно за охраната му, стана ясно
следното: в ДАНС има сведения за организирана бойна група в Истанбул
през 2005-а за убийството на Ахмед Доган. В нея участват и бивши
лидери на ДПС19 и заплахата е актуална и сега.
Оказа се, че българските и турските служби работят в полза на
модела „Доган“.

***

19
Визират мен – Бел. авт.
105
 Резултатите от избори 2005-а бяха следните:

1. Коалиция за България реализира 82 мандата;

2. НДСВ – 53 мандата;
3. ДПС – 34 мандата;
4. Атака – 21 мандата;
5. ОДС – 20 мандата;
6. ДСБ – 17 мандата;
7. Български народен съюз – 13 мандата.

С влизането на ПП „Атака“ в Народното събрание те и ДПС станаха

като скачени съдове – взаимно си помагаха в мобилизиране на избира-
телите. „Атака“ нападна петъчна молитва на мюсюлманите, а ДПС
обяви, че Възродителният процес продължава! Прокуратурата без-
действаше и гледаше отстрани! Стигна се дотам ДПС и „Атака“ да управ-
ляват заедно по време на правителството на Орешарски през 2013-а „с
помощта на „златния пръст“ на „Атака“!
Веднага след изборите 2005-а в интервю пред Георги Коритаров
във в. „Новинар“ обявих притесненията си. Там заявих: „За съжаление,
заиграването с „Атака“ с цел мобилизиране на избирателите на ДПС по
време на предизборната кампания създаде условия за опасни за
България краен български и краен турски национализъм! Трябва двете
крайности в парламента да бъдат изолирани от другите партии и да не
бъдат включени в управлението! Всяко сътрудничество с една от тези
крайностите ще засилва опасно позициите на другата и ще се създадат
условия за етнически конфликт!“....БСП и ДПС сключиха съюз за
управление, без да имат мнозинство в Народното събрание, и разпола-
гаха с общо 116 мандата. БСП предложи Сергей Станишев за министър-
председател. Той получи подкрепа в Народното събрание и беше
избран. Предложеното от него правителство обаче беше бламирано!
След това мандат получи НДСВ, но и те се провалиха и върнаха мандата.
Тогава президентът връчи мандат за съставяне на правителство на
ДПС. ДПС и БСП приобщиха НДСВ и съставиха Тройната коалиция в
схема 8:5:3. Така президентът Първанов наложи участието на ДПС в
управлението, независимо че БСП и НДСВ имаха мнозинство от общо
135 мандата! Доган „управляваше управляващите“ с помощта на Първа-
нов! За 8 години и два мандата мафията се укрепи във властта. В българ-
ското общество се създадоха условия за омраза към модела „Доган“, към
ДПС и самия Доган.

106
 На изборите през 2009-а НДСВ и БСП платиха много висока полити-
ческа цена за обслужването на този модел. НДСВ не влезе в следващия
парламент, а БСП получи само 40 мандата. Бойко Борисов и ГЕРБ
спечелиха изборите и той стана министър-председател. Борисов
спечели като спасител на България от „лошите и за да набие лошите“!
На пресконференцията в НДК в нощта след изборния ден Доган
обяви, бесен: „Мутрите ще управляват България!“ Днес не знаем кои са
лошите и кои са мутрите! Май всички са заедно в обслужването на
мафията, която днес се нарича моделът „КОЙ“!

107
Снимки и документи

108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
 Заключение
След т.нар. плавен безкръвен преход в България с най-успешния
проект на ДС – модела „Доган“ – днес ситуацията в България е следната:

1. България е най-бедната страна в ЕС.

2. Над 2 милиона млади и образовани хора напуснаха страната.
3. Над 3 милиона пенсионери са с минимални пенсии от 150 до 300
лева.
4. България е с най-много фалирали банки с откраднати над 30
милиарда лева.
5. Неработеща икономика.
6. Липса на свобода в медиите.
7. Скрита неотчетена безработица.
8. Тлее опасност от етноконфликт с циганите.
9. След приватизацията и закриването на хиляди предприятия почти
цяло поколение няма да има достатъчно трудов стаж за нормална
пенсия.
10. Обществото е разделено на: бедни – богати, българи – цигани,
русофили – русофоби, комунисти – демократи.

Максимата „Разделяй и владей“ е в пълна сила.

Когато управляващите не се вълнуват от: напускането на над 2
милиона млади хора, безпомощните пенсионери, ровещи в кофите,
бедните хора, които умират, защото не могат да се лекуват, това не е
нормална Държава.

124
 Осман Октай

Крахът на една илюзия –

истината за ДПС
Българска

Отговорен редактор: Бистра Георгиева

Редактор: Радина Димова
Коректор: Саша Александрова
Предпечат: Десислава Борисова

http://4eti.me
ISBN: 978-619-7182-08-8

Издателство ПРЕЗИДЕНТ
office@president-publishing.com

Печат: МОНТ ООД