Professional Documents
Culture Documents
Звездни знаци - Линда Гудман
Звездни знаци - Линда Гудман
Линда Гудман
Тайните кодове на Вселената
Забравените дъги и забравените мелодии на древната мъдрост
Въведение
дали съм невинна жертва
на някаква нова психологична бъбривост,
или страдам от мания за преследване?
1
Залез на боговете. - Б. пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 1
просветление са забравените дъги и забравените мелодии на чудесата, за които най-после сме си
спомнили. Човекът накрая започва да осъзнава, макар и смътно, че всъщност е дух, вместен в храма на
тялото от плът и кръв и страдащ от дълговечна амнезия за истинската си същност и рождено право да
е божествен.
Това пробуждащо се самосъзнание е, естествено, само добре дошло, но съществуват и
опасности: лъжепророци, способни да потопят човешкия дух в още по-голям мрак, вместо да го
издигнат и той да прогледне за истинската мисия на хората върху тази уморена Земя, тази крееща
планета... в залеза на историята.
Не бива да забравяте, че според Закона на Вселената Светлината, сияеща от върха на
планината, неизбежно привлича мрака.
Тъмните сили на Земята не могат да възпрат земетръсното просветление, носено от Епохата на
Водолея, нито да притъпят новия глад за познания за свръхестественото и за древната мъдрост, затова
пък могат да се възползват от надигащата се приливна вълна на просветлението от користни подбуди и
да изопачат неговото послание и зова за истина.
Пример за подобна злоупотреба откриваме в материала на Робърт Линдзи в новинарската
рубрика на „Ню Йорк Таймс", в който се изтъква, че в началото на 80-те години Армейският колеж в
Карлайл, щата Пенсилвания, набира първокурсници с призива: „Разкрийте докрай възможностите си!"
Линдзи набляга как изследователите на едно разрастващо се явление - програмите на езотеричните
групи (тази дума е ключова), посочват това като недвусмислено доказателство за значителното
влияние върху армията на характерните за „Новата епоха" програми и семинари за развитие на
свръхестествените способности.
Тези изследователи установяват, че в началото на 80-те години мнозина офицери от армейския
колеж в Карлайл са изкарали подобни курсове и семинари и са решени да създадат „войска на Новата
епоха". Както споделят участници в занятията, тези офицери обучават войниците на трансцендентална
медитация (групова), екстрасензорно възприятие, магия и някои методи на хипнозата. Пак според
запознати тези занятия и семинари продължават и до ден днешен да оказват влияние върху всички
войскови подразделения на американската армия.
Подобно предупреждение би трябвало да е достатъчно. Но не! Представяте ли си по-голямо
безумие и безсмислица: да използвате така нареченото „духовно" просветление, та с него да учите
войниците как да убиват по-добре!
„Медиумните" и „ясновидските" способности, все по-модни и популярни сред прочутите
кинозвезди, а също сред .простосмъртните" търсачи на истината, са въздигнати в култ от техните
последователи, които се събират, та заедно да „получат" просветление и да „разчетат своето минало" с
помощта на „екстрасенс медиум", който, докато е в транс, „проглежда за дълбоката древност", говори
с променен глас и прибягва до всички други „хватки" на медиумните сеанси.
Всеки апостол на „светията" се е изтърсил с такса от 400 до 1500 щатски долара, за да получи
просветление, като няколко часа послуша „гласа, достигнал до нас през хилядолетията". Получава се
доста тлъста сума, като умножите таксата двайсет до петдесет пъти, колкото са хората, обикновено
посещаващи подобни сеанси. Преданите последователи на „ясновидеца" често споделят с невероятна
лековерност с другите, че „окултната информация би трябвало да е достоверна, щом семинарите са
толкова скъпи. Получаваш това, за което си плащаш, а защо да не платиш за най-доброто?" Какъв тро-
гателно погрешен аршин да мериш искреността на човека, твърдящ, че е „Учител", нищо, че
минимална част от учението му е състоятелна от гледна точка на езотериката. Лъжепророците често
обвиват своите лъжи с тънкото було на истината, за да прикрият мошеничеството си. В конкретния
случай скъпата калифорнийска ясновидка, толкова търсена от известни кинозвезди, домакини и
стопански ръководители, втълпява на хората, дошли за просветление, че „вие носите в себе си
божественото начало, което не може да ви навреди. Ето защо не сте способни да вършите зло." „Дори
да убиваме ли?" -попитала една от присъстващите. „Да - отвърнала ясновидката, с което съвсем смаяла
търсачите на истина. - Ако се водите от добри подбуди, можете и да убиете, тогава това не е грях."
Божичко! Е, какво ще кажете?
Според мен светотатството на подобни „учения" е размито в съзнанието на хората, посещаващи
тези сбирки, за да намерят „истината", заради „религиозните войни" - кръстоносните походи. „Напред,
синове на Асизи! - е крещял католическият епископ. - Войната е красива!", а също заради събитията от
XV и XVI век, когато римокатолическата църква най-жестоко осакатява и избива над половин милион
невинни жертви, обвинени, че са вещици.
Калифорнийката медиум, изпадаща в транс, явно върви по стъпките на психиатрите, които
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 2
втълпяват на своите пациенти: „Ако ви е добре, правете го!", а също на двуличните мормони, които
забраняват на своите последователи да пушат и пият, а тяхната църква притежава някои от най-
големите тютюневи фабрики и спиртоварни в света, както и на други религиозни водачи, пропо-
вядващи, че „свещените войни" оправдават убийството. Не всички високопоставени духовници
отримокатолическата и мормонската църква са прегърнали подобна философия, но все пак...
Във връзка с тази странна религиозна доктрина да вземем и еврейската религия. Богоизбраните,
които Мойсей извежда от пустошта, днес са нарамили пушки и хвърлят бомби от свещеното сърце на
Израел със същата трескава настървеност, както „гордите" американски зелени барети. Явно, стига да
му отърва, човек винаги си намира идеалистични подбуди, реши ли да убива. Ами днешните водачки
на феминистките! Падне ли им случай да властват над другите, те следват своите лидери като кротки
овчици уж в името на свещения патриотизъм.
Прочутият мистик Едгар Кейси, живял почти в бедност, изобщо не е взимал пари за наистина
реалната помощ, която е оказвал на хиляди хора. Известно време лицата, натоварени да го
представляват, са приемали скромни доброволни пожертвования, които обаче най-често не са били по
джоба на хората, търсили и получавали неговия съвет. Докато Исус Христос проповядва или обикаля
бос бреговете на Галилея, няма данни Петър или другите ученици да са събирали пари или да са
отпъждали бедните, та да не получат познания от Учителя. Назарянинът не е обикалял и света със
скъпа-прескъпа яхта между проповедите пред множеството или пред отделни хора, както правят
търгашите на духовност, основали най-влиятелните „групови семинари и сказки".
Пазете се от сладкодумните Лъжемагьосници, които подобно на продавачи на коли втора
употреба рекламират под път и над път своето „просветление" в групови семинари, струващи цяло
състояние, особено когато са богаташи и остават безучастни към болката на отделния човек: те са
натрупали състоянието си покрай лековерността на своите ученици.
Проблемът за парите и духовността не е нов. Няма нищо лошо в това да печелите много.
Важното е как го правите и как разпределяте тези големи суми. Излишно е да се извинявате, че си
изкарвате хляба (и дори печелите добре), стига да се занимавате с нещо, което по един или друг начин
е в полза на обществото. За да получавате парично възнаграждение, трябва да давате нещо стойностно
на света, било то картини, услуги, дрехи, автомобили, хладилници, музика или забавления. Достатъчно
е с леко сърце, доброволно да дарявате половината от парите, с които разполагате, на хората, които не
са така преуспели, и няма защо да се срамувате, че сте милионери, та дори и милиардери - нали сте
предоставили на другите половината от богатството си и сте пуснали в обращение „зелената2 енергия"
(а също така сте го спечелили с честен труд). Сами по себе си парите не са зло. Те стават такова само
ако ги използвате или ги печелите не както трябва.
Въпреки това съществува едно правило и метафизична препоръка за връзката между пари и
духовни съвети. Правилото е ясно и е повтаряно в свещените писания на всички религии. Учителят
по езотерика и неговият ученик не бива да си разменят пари. Тъкмо заради това всички църкви:
католическата, протестантската, еврейската, не разрешават на своите проповедници или равини да
приемат пари от енориашите. Тези „учители" са издържани от самата църква, която на свой ред събира
средства от доброволни и анонимни пожертвования.
За жалост няма „църква", която да издържа например астролозите. Те са принудени „да си вадят
хляба" с нещо друго и да дават астрологични съвети в ценното си свободно време. Да, наистина е
жалко, но още по-жалко е, когато астролозите взимат пари за хороскопите, които съставят, и така не
спазват предупреждението учител да не приема пари от ученик, в противен случай „ще загуби дарбата
си", тоест няма да бъде търсен и занапред от „учениците". Не противоречи на правилата да пишеш
книги на езотерични теми или за личния си път към просветлението. Книги от различни автори, като
се започне от актрисата Шърли Маклейн и се стигне до Рут Монтгомъри и десетки други астролози и
метафизици, разпространяват светлината по духовно приемлив начин. Техните създатели получават
пари, задето са писали на машина, за дарбата си да съчетават думите, разработвана с дълги години
практика и къртовски труд. Да си вадиш хляба с писане е като да се прехранваш с някакъв занаят. (Но
пак съветвам авторите на тези книги да поделят с нуждаещите се половината от хонорара си!)
Правилото за парите не е единственият пътеводен знак, необходим ви по време на вашето
пътешествие по Пътеката с жълтите плочки на метафизиката, водеща към тази вълшебна земя - Оз на
просветлението. Трябва да внимавате, да се пазите да не загубите своята самоличност, като вярвате на
хора, които се стремят чрез някоя разновидност на масовата хипноза да завладеят ума и интуицията ви
2
По цвета на американските банкноти. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 3
(учението отвътре).
Доктор Едуин Морз, бивш преподавател във факултета по психология към Университета на
Уисконсин, проучва групите, уж обучаващи ни да си помагаме сами, и стига до извода, че хората,
присъствали на подобни сбирки, бившите членове на различни клубове често са „психически
осакатени". И още нещо, според него тези групи са подлагани на общоизвестни действени „хипнози,
без да бъдат предупреждавани".
Вие все пак имате избор, дори и още да не го осъзнавате. По Пътя с жълтите плочки към
просветлението можете да изберете погрешен завой към „груповото посвещаване" с риска да се
загубите, при това като плащате скъпо и прескъпо не само с долари, но и още по-висока цена: с
опасността да заглушите неизменно мъдрия глас на Висшето си „Аз" - своята интуиция... която ви
направлява отвътре.
Имате и друг избор: да поемете на своя Лична Одисея и да се научите да слушате гласа на
Ангела на Висшето си „Аз". Това е пътят, който ще ви отведе право в Изумрудения град на
просветлението, а не в Оз на лъжемагьосниците. И не е задължително да извървите този път сами. В
текста на една старинна песен се съдържа истинско обещание: „Знайте който се загуби... все ще дойде
някой, който да го изведе на пътя."
Да. Родени сте, за да срещнете своя гуру. Своя личен Учител или Аватара3, които не само ще ви
предадат мъдростта на всички месии от миналото, но и ще ви накарат да прогледнете за истината, че и
вие самите сте месии. Докато сте в състояние да вървите сами, не е нужно да разлиствате телефонния
указател, за да откриете човека, който да поеме заедно с вас по пътя. Сигурно ще попитате как тогава
да откриете „гуруто", когото сте решили да намерите, без да се включвате заедно с други в скъпи
опасни групови семинари. Ами много просто. С желание. С искрено желание. Желанието, стига да
извира от сърцето и духа, стига да е чисто и силно, притежава невероятна електромагнитна енергия.
Отпращано в ефира всяка вечер, когато съзнанието ви се унася в сън... и всяка сутрин, когато то се
връща към будното състояние, това желание неминуемо ще се сбъдне. Можете да разчитате на това
отколешно обещание точно както разчитате на обещанието, че пак ще се зазори... пак ще се
запролети... обещание, което не е било нарушавано, откак свят светува.
В началото молбата ви често се осъществява под формата на низ от необясними „съвпадения",
които всъщност не са никакви съвпадения... и вие ще посегнете към книги на различни метафизични
теми. Това може да стане по най-различни начини. Понякога покрай някоя случайна забележка на ваш
приятел... често, докато уж безцелно, но дълбоко в себе си целенасочено прелиствате различни томове
и списания. Бързо ще се научите да преценявате сами дали съдържанието на дадена книга е
подвеждащо или мъдро, като се вслушате в гласа на Висшето си „Аз", нашепващо на вътрешното ви
ухо. За нищо време ще свикнете да усещате посланието. Вероятно ще захвърлите някои книги, а за
други ще почувствате интуитивно, че ще ви разкрият страна на всеобщата истина, приемлива за вас.
Не във всички случаи, но обикновено това е първата стъпка, която ще направите сами, преди да
срещнете личния си гуру - той вече ще ви посвети в древната мъдрост.
Книгите за метафизиката най-често са необходими, за да се подготвите за съветите, които ще ви
даде вашият Аватара. Роденият под знака на Овена Томас Джеферсън казва: „Не мога да живея без
книги." Човек, разбира се, може да мине и без тях, случва се дори да постигне просветление, но те
безспорно скъсяват значително пътя към заветната цел.
След като сте проявили искреното си желание и сте прочели книгите, на които по Закона на
Вселената вашето Висше „Аз" се е доверило, ще сте се подготвили за личния си Учител, който ще ви
обучава по Сократовия метод: като ви помага да си спомните онова, което вече знаете, но сте заб-
равили. По принцип Сократовият метод се състои от въпроси, които учителят задава на учениците, без
да им казва нищо друго. Така, след като е получил въпрос, а не сервирано наготово изявление, този
компютър - мозъкът, преглежда своята памет (натрупана през предишните животи) и дава отговор, за
който дори не сте подозирали, че знаете. Но вие наистина знаете всичко, каквото има да се знае: то е
записано неизличимо върху ефира, върху така наречените Акаски ръкописи. В състояние сте да ги
разчетете, както правят мистици като Едгар Кейси. Само сте забравили как.
Всяко извършено действие, всяка изречена дума се съхраняват - на по-висока честота на
трептене - и при определени условия чрез магнитните сили могат да бъдат възстановени в съзнанието.
Да твърдите, че не е по силите ви да го сторите, е все едно да притежавате радиоприемник с къси и
3
В индийската митология - реално въплъщение на божество. - Б.пр.
4
Силното усещане, че вече си изживявал същото и преди. - Б.пр.
ПРЕДГОВОР
Реших да издам тази книга, написана въз основа на дневниците, които съм водила в Колорадо
през 1970 година, със странна смесица от опасения, вдъхновение и вълнение. Опасения, защото
възгледите, изложени в нея, вероятно ще надигнат вълни на негодувание във вече разбунения океан на
религиозната, философската и научната мисъл.
За да разберете тези „вълни на негодувание", трябва да сте наясно още от самото начало защо е
написана тази книга. Обяснението ще ми даде възможност и да прехвърля част от „вината" или
„заслугата" - думата ще подберете вие - за невероятните теми, засегнати в текста, тъй като всъщност
почти нямах власт над материала, „препратен" ми от по-висши канали.
Винаги съм писала книгите си така, че да споделя много от личните си чувства и изживявания с
вас, моите читатели, защото ви вярвам - и все още следвам този модел: разчитам на вас. Така ви
чувствам по-близки, вие също ме чувствате по-близка, както мнозина измежду вас споделихте в
писмата си.
Та ето как се стигна до написването на книгата.
Преди доста време бях в Калифорния за премиерата на първата си книга - „Слънчевите знаци на
зодиака", бях отседнала в сякаш населявания с духове апартамент № 1217 на хотел „Холивуд Рузвелт"
и се чувствах много самотна, когато на вратата ми почука един непознат. Годината бе 1970. Месецът
- януари. Първият ден на новата година.
Няколко години преди това бях разговаряла в Ню Йорк (където по онова време живеех) с Лусил
и Дейвид Кан и от дума на дума започнахме да обсъждаме Учителите, аватарите, извънземните,
гурутата и адептите. Вече покойният Дейвид Кан по онова време бе нещо като наставник на прочутия
и обичан мистик Едгар Кейси: в началото именно Кан го бе насърчил и му бе осигурявал средства за
препитание. От много време в главата ми се въртеше една древна тибетска мъдрост: „Готов ли е
ученикът, учителят ще се появи", и зададох на Дейвид един въпрос:
- Какво точно значи това? - попитах го. - Как се появява учителят? Нима някой ден или нощ
някой просто почуква на вратата ти и когато я отвориш - хоп! виждаш него?
Дейвид и Лусил се спогледаха със загадъчна усмивка, сетне Дейвид се извърна към мен и
отвърна спокойно:
- Ами да... появява се, общо взето, така.
А сега да се върнем към 1 януари 1970 година, в апартамент № 1217 на хотел „Холивуд
Рузвелт".
Та отворих вратата и що да видя - на прага стоеше възпълен мъж с телосложение като на Буда,
беше облечен доста странно: с официален костюм, велурени мокасини и снежнобял тюрбан, прихванат
по средата отпред с украсена с перла карфица. Имаше неустоима, почти детинска усмивка и
съвършени обноски. Не след дълго научих, че е „посветен" хатха йога и зенбудист, прекарал трийсет
години в манастир в Индия, където бил дал обет за мълчание. Не бях чувала някой да е едновременно
и хатха йога, и зенбудист, но все пак си бях новачка в тази област. Човекът беше мургав, с черни
пронизващи очи.
Извини се, че се натрапва, бил чел първата ми книга -„Слънчевите знаци на зодиака", и от
някои пасажи бил разбрал, че вече съм наясно с някои мистични тайни, но продължавам да търся
„звездните знаци" на истината, ето защо отсъдил, че вероятно ще е по силите му поне малко да ме
насочи по пътя към светлината. Гласът му беше напевен, със силен британски акцент. По-късно моят
гост ми каза, че е завършил Оксфорд и известно време е живял в Лондон.
Не обясни как е успял да ме открие, а и аз не го попитах - стори ми се, че подобен нетактичен
въпрос е забранен според езотеричните правила на поведение. Не го знаех, но го усетих.
Поканих, разбира се, своя гост да влезе - беше ми интересно, ала не изпитвах и следа от
тревога. Няколко часа си бъбрихме като стари приятели... макар че разговорът ни протичаше доста
странно. Имах чувството, че говорим сякаш на бързи обороти, защото си разменяхме репликите почти
едновременно, без да спираме, и изреченията се наслагваха едно върху друго, като на магнетофонен
запис.
Имах да го питам хиляди неща и на всеки въпрос гостът ми отговаряше повече от изчерпателно.
Бях развълнувана и възхитена, че за такова кратко време научавам толкова много, и ми док-РИВЯ,
когато човекът ми каза, че след малко трябвало да си тръгва, понеже закъснявал за среща в
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 7
обсерваторията „Грифит Парк".
- Но преди да се разделим - добави той, - имам да ви предавам послание от Повелителите на
кармата, което получих посредством По-висши сили.
Колкото и да е странно, това необичайно заявление нито ме стъписа, нито ме изненада. Затова
пък ме очарова.
- Послание ли? Какво послание? - попитах аз.
- За вашето бъдеще. Предстоят ви случки, които дори опитна астроложка като вас не е в
състояние да предскаже, понеже те не са обусловени от разположението на планетите по време на
вашето раждане и в сегашния момент.
- И какво ми предстои?
Усетих, как пулсът ми се е ускорил и най-неочаквано съм настръхнала. Моят гост ми отговори
бавно и много натъртено:
- Скоро ще идете в планината.
- В планината ли? Тибет ли имате предвид? Или Алпите... може би Швейцария? Отдавна мечтая
да я посетя.
Човекът се усмихна загадъчно и отвърна някак нехайно:
- По-високо. За да увеличите своята честота на трептене и да получите няколко дарове на
просветлението от учители, които ще се явят, без да сте ги търсили.
- Без да съм ги търсила ли?
- Нали и аз дойдох днес така при вас.
- Да, разбира се. В такъв случай това е свързано с една древна тибетска мъдрост, която съм
чувала: „Готов ли е ученикът, учителят ще се появи."
- Точно така.
(След време научих, че това е любимият му начин да изразява своето одобрение и съгласие).
- Звучи ми малко страховито.
Усмихнах се, за да покажа, че се шегувам, но не ми беше много-много до шеги. Имах
чувството, че сънувам. Следващите думи на моя гост прозвучаха съвсем неочаквано... и стъписващо.
- След като се оттеглите в планината, ще се върнете; тук, в Калифорния, където ще срещнете
своето Сродно „Аз".
- Сродно „Аз" ли? Сигурно искате да кажете „сродна душа"?
- Не. Има съществена разлика в определението на двата термина, както сама ще се убедите не
след дълго, за да учите и другите.
- Кога ще науча каква е разликата, докато съм в планината ли? От учителя, когото ще срещна
там, без да съм го търсила?
- Отчасти. Но ще прогледнете докрай за това едва след като срещнете мъжа, който е другото
ваше „Аз". После ще напишете книга за всичко, което ще научите един от друг. Но не бива да я
предоставяте на читателите, преди да сте написали и издали друга книга, която също ще напишете за
пътя си към просветлението в планината, а според Земното време това ще стане, преди да сте
срещнали този мъж. - Моят гост изчака, но аз не казах нищо. После продължи: - След като се
запознаете, и двамата ще разберете, че както пише в Акаските ръкописи, общата ви мисия е
многоизмерна. Вашата задача е да покажете на другите, че явления като магичното познание,
виждането на аурата, силата да носиш щастие и да заличаваш несретите, лечителската способност да
премахваш всички болести и постигането на безсмъртие не са „запазена марка" за шепа богоизбрани, а
са по силите на всички земни жители, които са в състояние да ги развият, колкото поискат.
Човекът отново изчака, но аз пак си замълчах, понеже не желаех да изразявам на глас своята
реакция на думите му: мислех си, че и да срещна, и да не срещна „другата половинка на своето „Аз",
просто няма начин да се справя с подобно предизвикателство. Моят посетител все едно ми бе казал, че
след ден ще материализирам от ефира космически кораб, на който ще се метна, ще натисна някакво
копченце и ще отпраша за края на седмицата на Марс или Сатурн. Многоизмерната обща мисия, която
ми бе описал, бе толкова недостижима, че сигурно щях да се разсмея, ако човекът не ми бе направил
такова силно впечатление.
Мълчанието ми явно не го смущаваше. Той се усмихваше все така загадъчно, вперил
пронизващи като лазер очи в моите. След минута-две, разбрал, че няма да отговоря, моят посетител
продължи с невероятните си предсказания.
- Съществена част от просветлението, което двамата ще посеете в задрямалото съзнание на
човеците, е посланието колко важна е за мъжете и жените любовта, както и различните пътища, по
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 8
които те могат да стигнат до сливане със своето Сродно „Аз"... - Той замълча, сетне заговори отново,
но с по-твърд тон, сякаш ме предупреждаваше: - А също опасността, след като двамата са се намерили,
да се превърнат в „паднали ангели", с което ще разрушат своето свещено, чакано цяла вечност
Единение заради сериозните грехове на горделивостта, егоизма... и липсата на великодушие. По-
нататък в Акаските ръкописи пише, че и това е част от мисията, с която и двамата сте се нагърбили
много отдавна и която трябва да осъществите при сегашното си прераждане. Задачата ще бъде
изключително трудна, но вие не бива да се отчайвате. Трябва да помните: дори и двамата да се про-
валите в общата си мисия, има и други, които не само ще усвояват един от друг същите истини, но и
ще ви заместят, ако вие се откажете. Защото самото обучение стои на първо място и не бива да се
проваля. Времето на Земята изтича, до мига, когато човечеството трябва да избере между
просветлението и унищожението, остават не векове, а броени години.
Гостенинът отново замълча. Аз също не казвах нищо.
- За задачата ви се иска повече смелост, понеже ще се натъкнете на неверие и присмех. Ще сте
изправени пред предизвикателството и на множество лъжеучения, които са в разрез с вашето и които
дори сега се разпространяват бързо по света. Живеем в дните на лъжепророците, предсказани във
вашето християнско Свещено писание от Йоан Богослов.
В главата ми се въртяха едновременно две мисли. Бях благодарна, че по едно време съм
попитала госта си дали има нещо против да включа диктофона, та по-късно да си припомня поне
отчасти какво ми е казал: знаех, че по всяка вероятност ще забравя доста от думите му или ще си мис-
ля, че съм сънувала; мъжът се съгласи. Сега обаче погледнах надолу и забелязах, че
деветдесетминутната касета е свършила - нямах представа кога. Извърнах очи към часовника върху
масата и видях, че откакто съм я обърнала, е минала всичко на всичко някаква си минута, а знаех със
сигурност, че нещата, които е казал непознатият и които, естествено, още помнех добре, по никакъв
начин не се вместват само в минута. Това ме озадачи, но още повече ме уплаши в смисъл, че всичко
малко или повече неразбираемо, което се случва, ни стряска.
Втората мисъл, която ми се въртеше в главата, бе, че думите на човека са ми направили такова
огромно впечатление, та не дръзвах дори да ги коментирам, особено заявлението му, че „до мига,
когато човечеството трябва да избира между просветлението и унищожението, остават не векове, а
броени години". Ето защо усетих, че докато осмисля казаното, трябва да се защитя, като сменя темата.
Така и сторих. Прокашлях се нервно и най-накрая изрекох:
- Прощавайте, но открай време съм смятала - заявих доста нахакано за новачка, - че в Акаските
ръкописи са изложени само минали събития и постъпки - за минали прераждания и животи, и че те
нямат нищо общо с настоящето и с бъдещето.
Мъжът се усмихна отново.
- Онова, което земните жители наричат минало, настояще и бъдеще, са едно и също - те
протичат едновременно. -Явно усетил, че се досещам за какво става дума, той грейна от задоволство. -
Сигурно ви се струва донякъде необяснимо, но не след дълго ще го проумеете и тогава ще се научите
да съществувате за кратки периоди от време - стига да поискате, - в така нареченото Вечно сега, едно
По-висше измерение на Времето. Съществуват много такива измерения. Сега земните жители
съществуват в третото измерение, но са готови да се извисят до четвъртото.
Дълбоко в съзнанието ми думите му прокънтяха като коледна песен.
- Кой знае защо - подех аз, - онова, което току-що казахте за Вечното сега, ми напомня текста
на една песен... за „някой ясен ден ще съгледаш Вечността", любимата ми касета. Слушам я
непрекъснато. Това е музиката на мюзикъл, който по-късно беше екранизиран, написана е от Алън
Джей Лърнър и Бъртън Лейн и се казва „Един ясен ден", песента се изпълнява от Барбра Стрейзанд.
Кой знае защо, все не мога да се наканя да гледам филма, когато го дават в някое близко кино, но
много обичам песента към него, особено текста преди хора.
- Ще ми я изпеете ли? На драго сърце ще я чуя.
Свенливо, тихо и плахо изпях песента, доколкото я помнех:
Реплики на актьора: Божичко, Дейзи! Ти си същинско чудо. Дали някой измежду нас изобщо
подозира на какви вълшебства, магии и вуду си способна?
Песен: Знае ли някой... каква сила притежава... и няма ли да се стъписате, щом разберете, че
сме направени не само от онова, което ще изреже хирургът? От толкова много неща, които знаем... от
толкова много неща, които можем да направим! Дръпнете ли завесата, знам, ще ахнете, смаяни от
самите себе си! Някой ясен ден стани т и погледни... и ще видиш кой си ти! Някой ясен ден ще си
смаян как блестиш - всички звезди ще затъмниш!
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 9
Ще се почувстваш част от всяка планина, море и гора. Ще чуеш отблизо, отдалеч... свят, за
който не си и подозирал. Някой ясен ден... някой ясен ден... ще съгледаш Вечността... и още... още
много неща... - завърших аз .. малко фалшиво.
Моят гост изръкопляска като малко дете.
- Беше прекрасно! Описва толкова добре силата, която всички земни жители, всяка жена и мъж
притежават... без обаче да го знаят. — Той затвори за миг очи, после... - Пропуснали сте да гледате
филма „Един ясен ден" по причина, за която дори не подозирате. Убеден съм, че ще идете да го видите
със своето Сродно „Аз"... и това, че го гледате заедно, че споделяте „едновременно" посланията му за
Времето и прераждането, ще бъде първото изживяване, което ще отвори Третото ви око. Защото то ще
съдържа някои върховни истини и за двама ви. Да, денят наистина е ясен, когато някой проглежда
докрай за тази загадка - да твориш чудеса.
Изчервих се.
- Е, не го изпях като Барбра Стрейзанд - изпелтечих аз, смутена, че съм седнала да пея пред
един непознат.
Ала следващите му думи пометоха тези мои чувства.
- Че защо трябва да пеете като нея! Един земен жител -композитор и музикант - Пол Уинтър,
който свири на делфините и китовете в океана, а също прави дуети с вълците и орлите в гората в до
мажор, тоналността на Земята, и така ги кара да му пригласят и „да пеят" в пълно съзвучие заедно с
него, го е казал много мъдро: „Гората щеше да бъде тъжна и самотна, ако в нея не пееше друга
птица освен славея.''' Отново ви благодаря, че ми попяхте.
Докато говорех, си мислех за моята самота, от която много ме болеше и на която вече си
мислех, че съм обречена до гроб.
Моят събеседник ме погледна.
- Любовта е всичко.
- Разбирам - уверих го аз и в този момент наистина си беше така.
И двамата мълчахме сякаш безкрайно дълго. В стаята се бе възцарила звънтяща тишина, която
бе почти осезаема и като че вибрираше подобно на енергийна сила. Знам, ще ви прозвучи странно, но
тази тишина сякаш ставаше все по-силна, докато си дадох сметка, че съм притеснена и уплашена.
Погледнах часовника. Беше точно един и двайсет. Двайсет минути след един часа. Спомних си
нещо, което като малка съм чувала от своята невероятна баба ирландка. Нещо... Всъщност ще ви
разкажа за него в Трета глава на книгата.
Усещах в звънтящата тишина, че непознатият продължава да ме гледа, без да мига, с очи,
наподобяващи пламтящи въглени. Накрая си възвърнах дар словото и попитах плахо:
- Кога точно... в сегашното време, съм орисана да срещна мъжа, който е моето... Сродно „Аз"?
- Пише, че ще се съберете някъде около Коледа, през декември 1970 година. Според времето,
както го изчислявате на Земята, това се пада към края на тази година,
- Ще се съберем ли? - попитах озадачена. - Но нали не се познаваме, как така ще се съберем?
- Не, познавате се. В предишните си прераждания... пък и в сегашното сте изживявали заедно
безброй животи.
Това вече ми прозвуча съвсем объркващо.
- Но след като не сме се срещали през този живот, в което съм повече от сигурна - знаех си
своето аз, - защо казвате „в сегашното прераждане"? Нещо не се връзва. Не е логично. Това някаква
главоблъсканица ли е?
- Да, главоблъсканица. Която трябва да решите сама с помощта на този мъж, понеже двамата
ще научите един от друг много неща. А сега трябва да вървя.
Стана от стола, а аз бях силно разочарована, защото знаех, че този път наистина ще си тръгне.
Най-неочаквано разочарованието ми бе изместено от необяснимо щастие, обгърнало ме като
лека мъглица, и почувствах огромна благодарност към добрия непознат, обещал ми такъв прелестен
коледен подарък - да срещна Сродното си „Аз". Кой от нас не си е мечтал тайничко за подобно чудо?
Човекът се запъти към вратата, аз го последвах, после спря пред масичката в малкото антре на
хотелския апартамент. Върху нея бе миниатюрният ми олтар: алабастрова статуетка на свети
Франциск Асизки... на Франческо ди Бернадоне... с неговите любими птици и животни... ваза с нато-
пени в нея маргаритки... и няколко запалени църковни свещи в рубиненочервени стъклени свещници
като свещниците в катедралата „Сейнт Патрик" на Пето авеню в Ню Йорк. Пътувам ли, винаги нося
със себе си своя малък олтар, използвам го за дребни магии и чудеса, с които да радвам себе си и
другите. Наподобява преносима катедрала. Дума да няма, човек не се нуждае от подобни атрибути, за
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 10
да прави магии и чудеса. Достатъчно е да поддържа пряка връзка с Висшето си „Аз", или ако
предпочитате, със своя Бог, който и да е Той, Тя или Те, в пустинята, в гората, навръх някоя планина,
на брега на морето и дори докато върви по някоя оживена градска улица. Но колкото до мен, усещам
присъствието на ангелите по-силно, извайвам мислите си по-точно, когато сетивата ми са пробудени
от подобен ритуал.
Моят неканен, ала дългоочакван гостенин се поспря пред трепкащите свещи и затаи дъх, сетне
ме помоли едва чуто да затворя очи, за да се помоли.
Подчиних се на молбата му, сведох глава и докато стоях до него в дъхавия сумрак, тежкото
мистично ухание на моето „църковно благовоние" на Утринната звезда ми се стори по-упойващо от
друг път; чувствах се замаяна, докато по едно време не усетих, че мъжът е положил нежно длан върху
главата ми като за благословия... сетне запя на странно познат напевен език, наподобяващ латинския
по време на меса, макар и да бях сигурна, че не е латински. Не след дълго напевните звуци на
песнопението, както и сладкото ухание на благовонията в черното кадифе зад затворените ми очи ме
пренесоха назад, в детството, на една вълшебна Бъдни вечер, когато се бях промъкнала през огромните
резбовани порти На манастира „Сейнт Рафаел", за да чуя как монахините пеят едва чуто „Тиха нощ,
свята нощ". Долових във въздуха мириса на портокали и канела.
Мъжът най-неочаквано спря да пее, вдигна ръка от главата ми и волю-неволю аз се върнах в
настоящето - отворих бавно очи, сякаш се пробуждах от сън. Когато се обърнах да се сбогувам с новия
си приятел, него вече го нямаше. Бе изчезнал сякаш вдън земя.
Честно казано, бях се отърсила от подобното на транс състояние и бях отворила очи съвсем
бавно, така че той бе имал достатъчно време да се измъкне през вратата.
Но не бях чула да я отваря или затваря. Разтреперана, взех големия вълнен шал на сини цветя,
който бях оставила в долния край на леглото, отпуснах се в мекия фотьойл край прозореца с изглед
към малкия бял кръст, възправящ се на хълма в далечината, зад Китайския театър на Громан от дру-
гата страна на булевард Холивуд... подвих нозе под себе си и се заметнах с шала.
Случилото се ме бе извадило от равновесие, но докато седях на фотьойла, загърната в меките
Дипли на шала, от залелите ме като прилив страхове, от безбрежния океан на детските спомени
изникна една случайна мисъл... сетих се как учителката в баптисткото неделно училище е цитирала с
майчин глас Новия завет: „Не бой се, защото Той ще дойде да те утеши." Бях на път да повярвам, че
всичко от начало до край ми се е присънило. Но пред мен бе касетата. В този миг забелязах върху
стъкления плот на маса до фотьойла малката бяла картичка, която непознатият ми бе дал малко след
като го бях поканила да влезе. Не й бях обърнала внимание, понеже отсъдих, че е визитна картичка.
Сега обаче ми направи впечатление, че е празна, ако не се брои отпечатаният с малки виолетови букви
текст в средата:
„ОЧАКВАЙ ЧУДО."
На масата до картичката имаше още нещо. Неразпечатано пликче захаросани фъстъци, каквито
се продават във фоайетата на всички американски кина. Тях непознатият определено не ми бе давал;
знаех, че и аз не съм ги оставяла там. Недоумявах откъде са се взели, явно мъжът с тюрбана ги бе
сложил на масата, без да съм забелязала. Нямаше друго обяснение. Но... защо ли го е направил?
Фъстъците ме хвърлиха в смут, защото по сложен начин имаха отношение към една дълбоко
наранила ме връзка миналото. По онова време вече бях запозната криво-ляво с основите на
номерологията (по-късно, през предсказаното от непознатия отшелничество в планината, бях
посветена по-цялостно в това изкуство и наука)... изчислих набързо номерологичната стойност на
буквите в думата „фъстъци"5 и си дадох сметка, че в единствено число тя трябва да се пише с три „о" -
„gooober", а в множествено число - само с две „о" и със „z" вместо със „s" - „gooberz". Съответната
номерологична вибрация на думите е от огромно значение. Отново си припомних обещанието, което
бях дала пред самата себе си: когато ми остане време, да науча повече за този дълбоко мистичен и
мощен код на Вселената, почерпан от древноеврейската кабала и обогатен от мъдростта на древните
халдейци.
Дълго седях във фотьойла до прозореца и се опитвах да запомня всичко, случило се по време на
срещата с непознатия, та да не забравя нищо съществено, и най-дребния нюанс в думите му. Преди,
докато бях изучавала метафизиката, бях чувала или чела за розенкройцерите (наричани и с много
други имена), способни да изчезват, сетне отново да се появяват пред очите ти, като променят своята
5
На английски „goober". - Б.пр.
микрокосмичен Тибет,
Дванайсета нощ,
1
ПЛОДОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА И ТАЙНСТВОТО НА ПАРИТЕ
Астрологичен наръчник за успешна кариера
Как да постигнете финансова сигурност,
но и свобода.
СИМВОЛИ
Овен Везни
Телец Скорпион
Близнаци Стрелец
Рак Козирог
Лъв Водолей
Дева Риби
Ако Слънчевият ви знак е подвижен, сте родени да си изкарвате прехраната като ПОСРЕДНИК
в мислите и действията. Никога няма да бъдете щастливи, ако сте принудели да носите отговорност за
хаоса наоколо, ако от вас се очаква да седите зад бюрото или през цялото време да стоите на едно
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 21
място. Ще ви е черен целият свят, ако трябва „да командвате парада" подобно на кардиналните знаци
или „да държите всичко под око" като неподвижните знаци. Изпитвате потребност непрекъснато да се
движите, да пътувате, да обикаляте и да разнасяте идеи (и идеали) между кардиналните водачи и
неподвижните организатори. Ще бъдете щастливи и ако сами сте си господари, стига това да ви дава
възможност да огласявате пред другите нови и различни гледища за утвърдени представи, за
предпочитане абстрактни и белязани от вдъхновение. За да работите с любов, се нуждаете от пълна
свобода, често да сменяте заниманията си, да имате на работното си място предостатъчно време за
кафе и дълга обедна почивка, а също да ви възлагат интересни задачи. Всяка професия, обвързваща
ви по един или друг начин и налагаща да носите отговорност за действията на другите ще ви
навлече физическа умора, стрес и емоционална потиснатост, които могат да доведат и до
хронични заболявания. Представителите на четирите подвижни Слънчеви знака са родени да
посредничат. Въпреки това конкретната работа, която отговаря най-пълно на вашия дух, зависи от еле-
мента на зодиакалния ви знак, тоест дали сте подвижен ВЪЗДУШЕН посредник (Близнаци), подвижен
ЗЕМЕН посредник (Дева), подвижен ОГНЕН посредник (Стрелец) или подвижен ВОДЕН посредник
(Риби).
Близнаци: Ще берете плодовете на своята любов в професия, която съответства на подвижната
ви ВЪЗДУШНА природа. Въздухът е свързан с всичко непредсказуемо, което дава Възможност да не
се заседявате на едно място и отправя предизвикателства към пъргавия ви ум. Макар и да сте непосто-
янни, ще преуспеете едва ли не във всяко поприще, с което се заемете - ще блеснете, независимо дали
съставяте нов речник или просто поредната кръстословица. Ако изберете професионалния бридж или
шахмат, ще изпитате известно удовлетворение, но дори и да предпочетете друго поприще, пак Ще
играете наум шах със своите колеги, стига, разбира се, да Се задържите достатъчно дълго на това
работно място! Подхожда ви професия, позволяваща да разгърнете докрай огромния си потенциал за
многообразие, а също даваща възможност на вас и на вашия Близнак (вашето алтер его) да почистите в
буквален и преносен смисъл всички прашни кътчета и да отворите широко прозорците, за да влезе све-
жият въздух на новаторските хрумвания и идеи. Мястото ви е там, където можете да дадете воля на
огромното си обаяние и живо въображение и да отпуснете юздите на острия си ум и сладкодумие. В
никакъв случай не се хващайте на служба с твърдо установено работно време - ще се чувствате най-не-
щастният човек. Познавам мъж от зодия Близнаци, който от девет до пет дава консултации в един
колеж. Консултациите са му присърце, но виж, никак не му е приятно, че професията му е
еднообразна. Въпреки това е решил да поработи там още няколко години, докато излезе в пенсия.
(Асцендентът и Луната му са в Рак.) Колкото и да е нещастен, за нищо на света не би изгубил
пенсионната осигуровка. Мен ако пита, няма да направи зле, ако остави единия Близнак да дреме зад
писалището, а пусне другия да потърси нещо ново и вълнуващо, което да му разнообрази живота.
Дева: Ще берете плодовете на любовта в поприще, което отговаря на подвижната ви ЗЕМНА
природа. Земята е свързана с практичното, сигурното, добре обмисленото, което да ви възнагради
както подобава. (Последното е особено важно за вас.) Но това в никакъв случай не се покрива със
скучните и еднообразни професии. Държите да получите възможност да разчистите безпорядъка
около вас с точната си мисъл и изострена проницателност. За вас са поприщата, които само ще
спечелят от хладния ви ум и спокойствие, защото вие изпитвате нужда да сте нужни, но които ще
ви осигурят и предостатъчно време да се усамотите и да избягате от шумните тълпи.
Незаменими сте със способността си да откривате грешки, с дарбата да съзирате пропуски, ко-
ито не забелязва никой друг. В случай че сте на свободна практика като лекар или адвокат, ще
допускате в преценките си по-малко грешки от своите колеги - ако сте например юрист, притежавате
гениалната дарба моментално да надушвате пропуските на адвоката на отсрещната страна. Ако ли пък
сте лекар, никой няма да оспори диагнозата ви, понеже, да я сложите, сте претеглили няколко пъти и
най-дребната подробност на всеки симптом и изследване. Никога няма да изпитате лично
удовлетворение и да преуспеете, ако се нагърбите да сте лидер. Пригодени сте да преотстъпите во-
дачеството на другите, докато вие отговаряте за реда. Прибяга ви професия, където способността ви да
откривате грешки е безспорно преимущество, а не недостатък, както например при президента Линдън
Джонсън, който е роден под знака на Девата (и определено не си е тежал на мястото), когато той
бодро-бодро оповестява, че допринася за разрешаването на енергийната криза, като всяка вечер гаси
собственоръчно всички крушки в Белия дом. Президентите трябва да са родени под кардинален или
неподвижен знаци и в никакъв случай - под подвижен. Джон Кенеди е сред изключенията, които
потвърждават правилото. И все пак той безспорнб е ръководел страната като подвижен Посредник.
Стрелец: Ще берете плодовете на любовта в поприще, което съответства на подвижната ви
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 22
ОГНЕНА природа. Огънят е свързан с всичко вълнуващо, самобитно, донякъде опасно или отправящо
предизвикателства във физическия или духовния смисъл на думата. За вас подходящи са професиите,
където можете да се изразявате с ентусиазъм и идеализмът ви е оценяван по достойнство. Не ви свърта
на едно място. Имате нужда да променяте обстановката поне веднъж годишно, дори не е изключено да
сте обмисляли дали да не се присъедините към някой цирк, за да се отървете от скуката и
еднообразието. Астролозите казват, че Стрелците излизат в пенсия още преди да са постъпили на
първата си работа, преувеличение, което олицетворява потребността ви от промени и неспокойния ви
дух. Някои Стрелци напускат бащиния дом едва дванайсет-четиринайсетгодишни, за да преследват
своята „невъзможна мечта". Да се надявам, че не се сбъдват всичките ви невъзможни мечти, инак
животът за вас ще помръкне. Ще привнесете мъничко магия във всяка професия с известна доза
опасност, като се почне от фондовата борса и се стигне до алпинизма. За вас са подходящи поприща,
предизвикващи ви да рискувате, да залагате слепешката, та утре да спечелите, професии, където
ще бъдете полезни с несекващия си оптимизъм, вдъхновение и идеализъм, включително
спортът, религията (към която открай време проявявате интерес) и космическите изследвания,
но не само те - всички професии, където можете да изстрелвате на воля свистящите стрели на
истината. На работното място, където си окачвате шапката и шлифера временно, между две отпуски,
трябва да царят ведра атмосфера и свободомислие, откритост и искреност, а колегите ви трябва да са
сърдечни. Не понасяте мижитурките, но ако случайно ви уволнят, понеже сте нарекли така шефа си
право в очите, не се косете -моментално ще ви назначат на друга работа. Кой ще откаже на този весел
любвеобилен симпатяга, Стрелеца? Честни сте до безобразие - вече ви чувам как мърморите, че
честността не може да бъде безобразна. Зависи доколко груби сте в искреността си. Нали знаете,
хората са чувствителни! Работодателите (а дори и колегите) не обичат някой да им казва без
заобикалки: „Изглеждаш чудесно, нищо че носът ти е гърбав." Хайде по-кротко с откровениченето,
чухте ли?
Риби: Ще берете плодовете на любовта в професия, отговаряща на подвижната ви ВОДНА
природа. Водата е свързана с всичко, което се движи и е многопластово, донякъде загадъчно и гъвкаво.
От вас ще стане страхотен репортер по горещи теми в „Ню Йорк Таймс", а също свещеник,
който както никой друг умее да изслушва изповеди, психиатър, психолог или специалист по
проблемни бракове.
Хората при всички положения ще ви надуват главата с проблемите си, защо поне да не си
плащат за това - не ви тласкам към сметкаджийство, просто ви приканям да проявите здрав разум,
защото хората, дошли при вас, винаги ще извлекат огромна полза, а парите, които ще им вземете, ще
са им напълно по джоба, при това няма да са пропилени. Ала каквито сте по характер, вероятно ще
забравяте да си плащате сметките, ето защо имате нужда от добър счетоводител или икономически
директор. Но като теглим чертата, вероятно е за предпочитане просто да изслушвате безплатно дош-
лите при вас за съвет, та после да не изпитвате угризения на съвестта, и да си изкарвате прехраната на
поприще, където има остра нужда от изключителната ви прозорливост и невероятна способност да
разбулвате загадки. Дори това да е науката. Айнщайн, ако не знаете, е зодия Риби. Той привнесе в
математиката Нептуновата си проницателност и нестандартно мислене и наложи съвсем нови,
изключително интересни представи за времето и пространството. Рибите обичат да плуват във
водите на творчеството и съзиданието, където се чувстват у дома си, и все пак повечко от тях би
трябвало да се гмурнат в океана на науката, където има належаща нужда От тяхното Нептуново
шесто чувство, отворено трето око и вродена интуиция, та най-сетне да бъде сключен дългоочак-
ваният утопичен брак между наука и мистицизъм. Ако тези годеници продължават да се дърпат и
не се венчаят в скоро време, така че техника и езотерична мъдрост да станат едно цяло, може да стане
и твърде късно за брака, а и младоженците няма да има къде да прекарат медения си месец, ако
разбирате какво имам предвид, в което не се и съмнявам, в случай че сте от Рибите, надарени с
паранормални способности.
Не изгаряте от желание да командвате парада, освен ако не сте от редките представители на
Слънчевия знак на Рибите, наподобяващи акули, и сте най-щастливи, успеете ли да помогнете на
другите да открият себе си. Благият ви характер и тънко чувство за хумор са предимство, с каквото и
да се заемете. Ще имате повече възможности да преуспеете, ако изберете професия, където да развиете
невероятната си способност да мечтаете и да осъществявате мечтите си. Ще се чувствате
удовлетворени, ако се посветите на поприще, където да проявите рядката си способност да изслушвате
състрадателно другите и да подхранвате въображението си. И деца, и възрастни моментално усещат,
че истински милеете за тях; самото ви присъствие има целебно въздействие, независимо дали работите
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 23
с любов в болница или в парник. Растенията усещат кой ги обича!
Излишно е да изброявам конкретните професии, занаяти и поприща, подходящи за
представителите на отделните Слънчеви знаци, защото това само по себе си не е от значение. Важното
е работата да приляга на вашия характер. Все едно е дали хората от кардиналните знаци (Овен, Рак,
Везни и Козирог) работят в пожарната или в рекламна агенция, стига да са шефове на пожарникарите
и на рекламните агенти (или в най-лошия случай да оглавяват счетоводството). Без значение е дали
представителите на неподвижните знаци (Телец, Лъв, Скорпион, Водолей) се водят на щат в цветарски
магазин или в мандра, достатъчно е да организират производството и да им е възложена отговорността
за него. Не е важно дали хората с подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец, Риби) са избрали
писателското поприще, правото или голямата политика, стига в работното си време да посредничат и
да общуват с всички, но без да ги ръководят или да носят отговорност за ставащото. От човек със
зодия Дева ще стане великолепен писател, чиито творби няма да се нуждаят от почти никакво
редактиране, но той не бива никога да се опитва да ръководи издателство. Представителите на слънче-
вия знак Дева ще се наложат като добросъвестни и преуспели адвокати, но ще се чувстват неуютно,
накарат ли ги да оглавят Адвокатското сдружение. Така например президентът Линдън Джонсън -
зодия Дева, обира овациите като водач на мнозинството в Сената (когато посредничи между другите
сенатори и правителството), но е подложен на ожесточена критика, когато се опитва да ръководи
държавата. Следвайте пътя, начертан от Слънчевия ви знак. Ако сте Лъв, няма нищо лошо в това да
сте фермер, но внимавайте фермата да е ваша, а освен това и много голяма.
******
Подобно на всички останали, и вие още в началното училище и прогимназията от време на
време сте се отдавали на мечтите си. Представяли сте си, че сте сенатор, актьор или актриса, учен,
главен готвач във френски ресторант, репортер във вестник, адвокат, съдия, учител или университет-
ски преподавател, телефонистка, секретарка, дизайнер, архитект, хлебар или майстор на свещници.
Наричали сте тези живи въображаеми сцени „мечти" или „желания". Желанията - това са сънищата,
които сънуваме наяве.
Те са породени от вашето свръхсъзнание и не изникват, за да им се порадвате малко и после,
колкото и да ви е тъжно, да ги забравите. Тези образи идват от мъдрия Ангел на Висшето ви „Аз",
който отново и отново ви подтиква, като праща на съзнанието ви сигнали за какво поприще сте
родени, за да заемете предопределеното ви място в картинната мозайка, наречена Живот.
Някои от вас сигурно си казват, докато четат тези редове: „Но аз съм твърде млад, за да се
стремя към такива високи цели", или „Прекалено стар съм, че да ми се случи нещо подобно." Това са
небивалици! Както ще научите от главата за физическото безсмъртие в настоящата книга, хронологич-
ната възраст е пълна илюзия, изглеждаща реална само от лъжливите представи, натрапени ни през
столетията от колективното съзнание. Каквото и да правите, то няма абсолютно никаква връзка с това,
кога го правите.
Джордж Бърнард Шоу е на деветдесет и четири години, когато е поставена една от пиесите му.
Моцарт е седемгодишен, когато е изпълнена първата му композиция. Голда Меир става министьр-
председателка на Израел на седемдесет и една години, а на всичкото отгоре е и жена. Уилям Пит Вто-
ри е едва на двайсет и четири, когато става премиер на Великобритания. Бенжамин Франклин
помества първия си вестникарски материал едва шестнайсетгодишен, а на осемдесет и една е сред
авторите на Конституцията на САЩ. Една моя позната на име Рейчъл смяташе да става концертираща
пианистка, когато най-неочаквано заряза пианото, понеже обичаше да готви, и се зае да прави сладки
за приятелите си. Днес фирмата й печели седем милиона долара годишно. Рейчъл не мислеше, че е
прекалено млада или прекалено стара. Просто упорито не се отказваше от мечтите си.
Ще възразите, че сте опитали да следвате мечтата си, но тя явно не е била ваша съдба, понеже
отново и отново сте удряли на камък. И ще посочите това като причина да не постигнете своето малко
лично чудо. Не, това не е причина, а оправдание.
Навремето един младеж се родил в бедно семейство. Нямал пари да ходи на училище, ето защо
се изучил сам. Мечтаел да стане адвокат, но никой не искал да го вземе на работа. След като се
уволнил от казармата, решил да използва юридическите си познания, които бил натрупал сам, за Да се
включи в политиката, и се кандидатирал за Сената на Щата. На изборите бил разгромен.
Временно се отказал от правото и политиката и станал магазинер. Магазинът му фалирал и
следващите седемнайсет години човекът изплащал дълговете си, като се хващал на какви ли не
случайни работи. Но не се отказвал от мечтата си.
ПО ЯБЪЛКА НА ДЕН
Астрологичен и номерологичен наръчник за здраве
Вегетарианство
Други наболели проблеми и тяхното езотерично, холистично решение
******
ОВЕН: рубин ВЕЗНИ: опал
ТЕЛЕЦ: сапфир СКОРПИОН: хематит
БЛИЗНАЦИ: аквамарин СТРЕЛЕЦ: тюркоаз
РАК лунен камък и перли КОЗИРОГ: диамант и (оникс)
ЛЪВ: топаз ВОДОЛЕЙ: камък с примеси на лазурит и малахит
ДЕВА: зелен и бял нефрит РИБИ: смарагд и аметист
Има една книга, която ще окаже силно въздействие върху начина ви на мислене, ще ви направи
неизлечимо впечатление и вероятно ще промени отношението ви към рака - озаглавена е „Лечение на
рака. 50 случая" и е от доктор Макс Гьрсън. Все още се намира в повечето магазини за здравословна
храна и може да бъде препоръчана, тъй като продължава да е преиздавана.
Научните изследвания на лекаря се основават на логиката и здравия разум, тъй като слагат
ударение върху метафизичното правило, че просто няма начин да сбъркате, ако следвате
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 49
естествените модели на Природата.
Точно както теорията на доктор Гърсън, неговият подход е прост и когато го прилага в
практиката, той отново и отново доказва правотата си.
Гърсън е убеден, че ракът няма да се разпростре, обратното, бързо ще бъде премахнат, ако се
възстанови имунната система на организма. Вярва (и многократно го доказва), че за да бъде
постигнато това, от храната на болния от рак трябва да бъдат премахнати всички течности и храни
освен онези, които съдържат големи количества целулоза: някои зърнени култури, пресни сурови
плодове и зеленчуци - от три до шест месеца пациентите трябва да се хранят само с тях и наред с това
да взимат значителни количества витамини, главно С и Е.
Повечето му пациенти оздравяват в рамките на деветдесет дни. Вместо да ядат сурови плодове
и зеленчуци, болните, при които ракът е в напреднал стадий, пият соковете от тях, взимат
предписаното количество витамини и не пият и не ядат нищо друго. При тях имунната система се
възстановява малко по-бавно, но болестта също е спирана. Освен че ядат сурови плодове и зеленчуци
заради съдържащата се в тях целулоза, пациентите от първата група също пият прясно изстискани
плодови и зеленчукови сокове. Болните и от двете групи прекарват много време на слънце, почиват и
спят много, пият големи количества чиста вода — и получават „конски" дози увереност и оптимизъм
от близките си, повярвали в лечението на доктор Гърсън. Вярата е силно заразителна и е главен фактор
във видимото и бързо подобряване на състоянието на пациентите, поверени на грижите на доктор
Гърсън.
По онова време колегите му само вдигаха дружно рамене, чуеха ли за неговото откритие, днес
обаче същите тези лекари най-после ни препоръчват да ядем храни с високо съдържание на целулоза,
за да се предпазим от рак.
Макс Гърсън не е някакъв шарлатанин, както го наричаха (и още го наричат) зад гърба му
някои негови врагове. Той е подготвен професионалист, ползващ се с уважение; излекува от
туберкулоза жената на доктор Албърт Швайцър, след като мнозина други лекари не успяха да го
сторят. Доктор Гърсън обаче притежава дръзновението, вдъхновението и решимостта на
първопроходец в своята област, точно както доктор Лайнъс Полинг, отстоявал ползата от витамин С, и
доктор Шют от Канада, който наред с други свои колеги неуморно доказва значението на витамин Е.
Всичко, което казах за рака, важи и за спина. (Отказвам да го изписвам с главни букви.) Спинът
може и да не убива хората, като парализира имунната им система. Нито заслужава да бъде изписван с
главни букви. Спинът МОЖЕ И ДА НЕ УБИВА.
******
Тъкмо започвах да пиша тази глава, когато съвсем случайно видях по телевизията предаване за
спина.
Към края на предаването взеха интервю от човек с диагноза „спин в напреднал стадий".
Неговите лекари му казаха пред камерата, че надали ще доживее края на годината. Човекът не им
повярва. Наистина. Личеше си по очите му, когато им заяви най-категорично, че смята да оздравее - и
да живее. Не знам дали беше хомосексуалист, бисексуален или хетеросексуален - не ме и интересува.
Разплаках се. Но не защото ми домъчня или от състрадание. Разплаках се от радост! Не се сдържах,
казах на глас на това жизнено, храбро и убедено лице върху телевизионния екран: „Горе главата! И...
очаквайте чудо!"
******
ГУРУТА, ПРИЗРАЦИ И АВАТАРИ
Върхове в Скалистите планини,
където е съсредоточена голяма магнитна
енергия, и честоти на астралните вибрации
Ясновидство на три хиляди метра
над морското равнище
6
В превод „независимост" (англ.). - Б.пр.
7
В превод „златно поле" (англ.). - Б.пр.
8
Известен американски боксьор, световен шампион в тежка категория от 1919 до 1926 г. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 52
мъдреците от древността „истинската реалност - това са сънищата". Аристотел пише: „Животът е
имитация на изкуството... а изкуството - имитация на действителността; следователно, животът не е
нищо друго освен имитация на действителността." Действителността на сънищата.Едно време, докато
са се молели, тибетските монаси са повтаряли все едно и също: „Този свят е илюзия... този свят е
илюзия."
Тесногръдите тълкуватели на Библията, които още си представят Дядо Боже като някакъв
добродушко с белоснежна брада, сигурно ще обявят думите ми за кощунствени. И понеже става дума
за Божественото, когато пристигнах във великолепните Скалисти планини в Колорадо, едно от
първите неща, които видях, бе табела, на която пишеше, че това е „Земя на Бога". Бях малко смутена
от подтекста, че щатът е едва ли не богоизбран и Господ вече не се интересува от пренаселените
градове, където безспорно сега има най-голяма нужда от Него.
Може би вместо Него за тях се грижи Тя. Имам предвид Майка ми, която е на Небето заедно с
Тате. Както виждате, не съм привърженичка на патриархалните възгледи. Иска се енергийна сила с
положителен-отрицателен заряд... мъжко-женско начало, за да бъде създадено нещо, било то дете от
плът и кръв или Слънчева система. Всеки друг възглед си е откровено отрицание на законите и на
физиката, и на метафизиката.
Поемете ли нагоре към Крипъл Крийк, пред вас лъкатуши приличният на серпантина
криволичещ път, наречен Кетски превал - от името на индианското племе юта, населявало навремето
областта, и минавате през град Маниту, което в превод значи „Великият дух", или Бог.
После отдясно изниква нещо, което племето на ютите е превърнало от мечта и сън в реалност:
Градината на боговете. Дори отдалеч гледката е невероятна и смайваща, изпълнена с величие и
смълчана сила.
Ютите не са позволявали на членовете на никое индианско племе, воюващо с друго племе, да
влизат тук и да стъпват на тази свещена земя. Само червенокожите мъже (и жени) в мир със своите
събратя (и посестрими) са получавали разрешение да участват в митичните обреди на езотерично
посвещаване, провеждани в това населено с духове, смълчано светилище от червени скали със странна
форма, обагрени с цветовете на изгрева... червеникави като „червената глина на Тара" на Скарлет
О'Хара. Никъде наоколо почвата не е с червен цвят... освен на едно място на няколко километра от
Крипъл Крийк, наричано много уместно Клисурата на призраците. Геолозите имат няколко теории
защо на някои места скалите и глината са червени, никой обаче не знае със сигурност причината.
Силните гръмотевични бури, разразяващи се често в планината, никога не са ме потискали.
Обратното, хвърлят ме в див възторг и ме вълнуват дълбоко. Гръмотевиците и светкавиците като че
пробуждат някаква отдавна стаена дълбоко в мен сила и аз изпитвам чувството, че стига да поискам,
мога да ги спра. И че другите също са в състояние да го сторят, ако си спомнят как да използват тази
сила. Все едно преди много-много време всички сме притежавали невидима енергийна сила, която
после сме изгубили. Единственото, в което не съм сигурна, е дали това ми е приятно или не, дали
някъде в дъното на съзнанието ми се пробужда добър или лош спомен.
******
Докато не научих за честотата на трептене, не намирах разумна причина да вярвам в призраци,
макар и да не бях настроена към тях съвсем скептично, тъй като много преди да ида в Колорадо,
целият спектър от мистични и метафизични въпроси ме бе спечелил за каузата на „невидимото". И
въпреки това, как ли да се изразя... бях доста сдържана към призраците. Знаех, че хората ги забелязват,
или поне така твърдят, в „населени с духове" места със съсредоточена в тях магнитна енергия и с
високи духовни вибрации (черкви, светилища и така нататък), и с ниски трептения - на места, където
са извършвани злини и престъпления (масови убийства, сатанински ритуали и така нататък).
Та не „вярвах" дори в призраците, виждани и чувани в собствената ми „населявана от духове"
къща тук, на авеню Кар, независимо дали ги бях чула и видяла аз или някой друг, докато един от
моите ГУРУТА, ПРИЗРАЦИ И АВАТАРИ, за когото вече споменах, не ми обясни за какво става дума.
Дотогава просто се смеех, макар и с половин уста, защото не проумявах какво точно става.
Най-напред присъствах на „увеселението". Когато пристигнах първия път, кажи-речи, всяка
вечер (и по-рядко през следващите седмици, месеци и години) се налагаше буквално да си запушвам
ушите с памук, за да заспя - вдигаше се страхотна врява. Къщата се тресеше от звуците на бурна ве-
селба, от потракване на чаши, сподавени разговори и смях (достатъчно високи, за да ги чувам, макар и
да не различавах отделните думи), от пианото, под чийто съпровод от време на време един мъж и една
жена пееха в дует (пак ги чувах, макар и да не различавах текста на песента).
Случи се още първата вечер, когато пренощувах там. В началото си помислих, че човекът, от
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 53
когото съм наела къщата (по-късно я купих), е забравил някъде включено радио. Станах от канапето в
кабинета, където спах първите няколко вечери, защото още ме беше страх да прекарвам нощта в някоя
от спалните на горния етаж, и отидох в кухнята, откъдето, както ми се стори, долитаха звуците. Но
щом влязох в помещението, изпитах чувството, че веселбата се вихри в мазето. Притаила дъх, отворих
предпазливо вратата на мазето и надзърнах в тъмното. После ми се стори, че олелията идва откъм
предната веранда.
Ядосана, си рекох, че съседите, с които още не се бях запознала, имат гости и хич не ги е еня, че
вдигат прекалено много шум, когато хората наоколо са си легнали. Отворих входната врата и излязох
на верандата. Никъде в къщите наоколо не светеше. После веселбата секна точно толкова неочаквано,
колкото и бе започнала, от което разбрах, че звуците не са идвали от радиоприемник, забравен някъде
в къщата от хазяина.
Както стоях на верандата и гледах синьото среднощно небе, обсипано с безчет блещукащи
звезди (гледка, която не бях виждала никога през смога в Ню Йорк), дочух друг звук. Наподобяваше
ромола на бърз поток или река, нарушаван от време на време от едва доловим, но съвсем ясен бумтеж
на тъпан. Да ви призная, изтръпнах от ужас. Но се замислих и стъписана, осъзнах, че чувам туптенето
на собственото си сърце и кръвта във вените си. Звуците на тишината. На гробовната тишина. Никога
през живота си не бях стояла посред нощ, заобиколена от пълна тишина, и усещането ми се стори
странно и невероятно. „Тишината е изпълнена с шумове, докато не свикнеш с нея!", помислих си,
заслушана в тътена На сърцето си. Сетне чух... рев на магаре (наричат ги „планински канарчета"),
разцепил за миг тишината. А после -отново тишина.
Сигурно съм стояла на предната веранда към половин час, заслушана в „звуците на тишината".
Накрая се прибрах вътре, затворих вратата, пак легнах на дивана, завих се с бабиния юрган и заспах.
Но не за дълго. Сигурно бяха минали няколко минути, когато отново се събудих от „лудешкото
увеселение", потракващите чаши, разговорите, смеха, пианото и дуета. Врявата ставаше все по-силна,
а аз се мятах на дивана и не можех да мигна, сякаш на хвърлей до мен работеше телевизионен
приемник със звук, пуснат до дупка. Вече Знаех, че няма смисъл да търся откъде долитат шумовете,
ето защо легнах на една страна, запуших и двете си уши с възглавницата... и накрая се унесох.
Разказах за случилото се (което известно време се повтаряше периодично... и досега, след цели
петнайсет години, понякога пак се повтаря, макар и рядко) и ми обясниха, че 1,всеки, живял в къщата,
е чувал същия лудешки гуляй". Съседите, пък и други хора ми казаха, че навремето за година-две тя е
била нещо като пристройка към „Олд Хоумстед" (който още си стои непокътнат), най-стария публичен
дом в Запада.
Както личеше, всички бяха убедени, че олелията е вдигана от призраци (или астрали) на живели
много-много отдавна „леки жени" и техните клиенти. Усмихнах се учтиво; нямал по-логично
обяснение за онова, което знаех, че чувам едва ли не през вечер, но чудно защо, пак не можех да
повярвам, че причината са някакви призраци.
Не бях и кой знае колко смаяна от това, че всички предишни обитатели на къщата са
изживявали същото. В края на краищата нямаше никакви реални доказателства, никой от тях не бе в
града, за да го потвърди, та не бе изключено това да са само слухове, разпространявани от
лековерните.
Не след дълго обаче започнах да каня от време на време гости в своята „обитавана от духове"
къща от червени тухли - приятели и роднини, които не живееха в града. Внимавах да не им
споменавам за „празненството на призраците от някогашния публичен дом". И въпреки това след
първата нощ почти всичките ми гости с много малки изключения идваха на закуска направо стъписани
и бързаха да ми разправят за „шумната веселба", явно организирана предната вечер от моите съседи.
Описанието им съвпадаше до най-малките подробности с онова, което чувах и аз. Двама-трима дори
бяха разпознали песента (нещо, което все не успявах да направя) - „Пак ще те отведа вкъщи, Катлин".
Чуеха ли „теорията за призраците", всичките ми гости моментално отсъждаха, че става дума именно за
духове. Само аз продължавах да не вярвам в нея, но малко по малко започвах да се предавам.
Никога досега не съм чувала в къщата да плаче пеленаче. Но четирима души, гостували ми
поотделно през годините за по седмица-две, се оплакаха, че нощем не можели да мигнат: през час-два
ги будел жалният плач на новородено, идващ ту откъм долния край на стълбището, ту откъм старо-
времската баня.
Докато си мислех за тези случки, си спомних какво съм учила за звука. Веднъж изпратен в
ефира, звукът, бил той от говор или музика, не престава да съществува. Просто звучи на все по-високи
честоти (точно както понякога скимтенето на кучето, което хората за разлика от другите кучета не чу-
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 54
ват), докато слухът на обикновения човек не спре да го чува. В книгата „Пробивът", издадена от
нюйоркското издателство “Таплингьр" (която за жалост вече не се намира на пазара, но може би ще я
откриете в някоя антикварна книжарница), най-подробно са описани опити, проведени от най-
прочутите университети: върху празна лента със сложни методи „от ефира са изтръгнати и записани"
отдавна изречени думи. Както се твърди в книгата, опитите са преминали успешно и са били записани
множество гласове и дълги разговори, предимно на чужди езици, чийто източник обаче не е установен,
както и времето, когато са били водени. В заключение в книгата са цитирани учените, които
отбелязват: „Сега вече знаем, че можем да записваме от ефира звукове, музика и отдавна изречени
думи с по-високи честоти, но ще минат доста години, докато успеем да го правим избирателно." Това
ще рече, че се искат още много опити, докато бъдат записани думите например на Обръщението на
Ейбрахам Линкълн от Гетисбърг, макар че те безспорно още трептят в ефира, ясни както винаги. И все
пак подобно вълшебство е не само възможно, то е напълно осъществимо под влиянието на лю-
бопитния, вечно питащ и непредсказуем Уран (повелител на Водолея).
Сигурна съм, че такъв пробив ще бъде осъществен през Златния век на Водолея, не забравяйте
обаче, че Епохата на Водолея ще продължи близо две хиляди години. Докато стане това чудо, нямаме
друг избор, освен да се осланяме на хората със силно развит слух, които „извличат" отдавна създадени
звуци от техните скривалища. След като дълго размишлявах над всичко това, накрая се убедих, че
звуците и гласовете са съвсем реални. Всичко се свързваше. Но ги обяснявах' с „по-високите честоти
на трептене", а не с истински призраци. Тепърва ми предстоеше да научавам доста неща.
Шумното увеселение и плачещото пеленаче не бяха единствените прояви на призраците в
моята къща на авеню Кар, изникнала сякаш от дълбините на времето. Първата година, След като
отидох да живея в нея, една вечер поканих го ти -актьорите, участващи в прочутата мелодрама,
поставяна всяко лято в прелестния хотел „Импириъл" в Крипъл Крийк. В разгара на увеселението,
докато гостите обикаляха из цялата къща (прилича малко на музей, пълна е с какви ли не антики и в
нея се стеле едва доловимата миризма на мухъл), пиеха пунш и говореха един през друг, както
обикновено става по такива сбирки, всички чухме как младото семейство, седнало на старото канапе с
избеляла тапицерия в хола, ахна, а жената изпищя.
И двамата бяха уплашени до смърт и гледаха с широко отворени очи към ъгъла на
помещението. Седяха като вкаменени, без да помръдват, и не сваляха поглед от мястото зад
старовремската печка за дърва, докато някой не попита-„Какво има? Какво се е случило? Какво
виждате?" Никой от нас, останалите, не забелязваше нищо необичайно.
Първо проговори момичето. „Някакъв... някакъв мъж с права черна коса и черни мустаци,
облечен е в официален черен фрак. Изглежда... ужасно тъжен - рече то и добави вече по-високо и
развълнувано: - Ама не го ли виждате? Стои ей там. Погледнете!" Трепереше и бе много смутено.
„Виждаш ли го, Пол?" - попита някой мъжа й. Той не отговори, само си пое дълбоко въздух и
закима. Накрая си възвърна дар-словото. „Да. Стои ето там. Не го ли виждате?" - попита младежът
развълнувано и ни изгледа един по един. И този път всички отвърнахме, че не виждаме нищо. После
някой предложи Пол да иде в ъгъла и да докосне човека... за да разбере какво представлява. Жена му
стана рязко от канапето, сграбчи съпруга си за ръката и рече: „Да се махаме оттук, Пол! Още сега!
Моля те, хайде да си тръгваме!" Бе отчаяна, очите й бяха пълни със сълзи. Мъжът й кимна, двамата
излязоха, изтичаха надолу по стълбището, качиха се на колата и отпрашиха, без дори да се сбогуват
със стъписаните гости и с мен.
След тази случка - невинаги, но почти всеки път, когато аз или някой друг отидем случайно в
онзи ъгъл на хола, за да вземем например някоя книга от старовремската библиотека, усещаме
вледеняващ студ. Дори когато в стаята е горещо като в баня и огънят в печката бумти. Не
преувеличавам, като казвам „вледеняващ студ". Чак се разтреперваш и от студения въздух, и от
неприятната стряскаща мисъл, че именно там са видели „призрака". Не проумявах защо в ъгъла е тол-
кова студено много дълго, докато не научих за „по-високите честоти на трептене", предизвикващи
промени във въздушните течения и внезапно понижение на температурата... когато наблизо има
астрално същество от един или друг вид.
Имах обяснение защо някои хора са способни да чуват звуци, които другите не долавят, но все
още бях озадачена и смутена, че някои виждат човешко същество, независимо дали то е прозрачно,
или сякаш е от плът и кръв. Не проумявах за какво явление става дума, докато вниманието ми не бе
привлечено от няколко други „появи на призраци" и звуци. Лично аз никога не съм „виждала" нищо и
никого. Единственото, което съм изживявала в Крипъл Крийк, са не по-малко плашещите звуци, които
чувах с „вътрешния си слух" и които явно бяха с по-висока честота от честотата, за която е пригодено
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 55
човешкото ухо. А колкото до „призраците"...
Да вземем например Маги, милия палав призрак, заселил се в сладкарницата на авеню Бенет. С
годините Маги се прочу сред жителите на града, репортерите от големите вестници, издавани в
Колорадо, и хилядите туристи.
Призраците се появяват все по-често - кажи-речи, всеки се е натъквал на призрак, привидение,
дух или астрал, и тъй като обяснението за присъствието им е част от основните метафизични закони, а
и Маги е била забелязвана и чувана ]от толкова много хора, чиято почтеност не подлежи на съмнение,
е важно да научите повечко за нея. Знам, разбира се, историята на Маги, но не помня всички
любопитни подробности около чудатото й поведение през годините.
Затова, докато пишех книгата, се обадих по телефона на Кен и Катрин Харц, собственици на
сградата, където се помещава сладкарницата, и ги помолих да опишат всичко, което знаят за Маги... та
да помогна на читателите да си представят как се е появявала сякаш от дън земя.
Кен и Кати откликнаха на молбата ми, записаха разказа си върху касета и ми я изпратиха.
Мисля, че е най-разумно просто да ви предам дословно думите на Кати, вместо да ви ги преразказвам.
А после ще видим как моите ГУРУТА, ПРИЗРАЦИ И АВАТАРИ ми обясниха този феномен.
Имайте предвид, че Кати (зодия Дева) е изключително критична и към най-малкото
изопачаване на фактите и е от хората, които посрещат на нож и най-дребната лъжа; макар Да е по-
чувствителна и да притежава по-силна интуиция от повечето хора, тя все пак си е Дева, склонна да
разглежда и хората, и предметите едва ли не под микроскоп, да ги подозира и да ги подлага на разпит
и никога да не приема нищо на вяра. Всъщност Катрин Харц е последният човек, когото ще
заподозрете, че „му се привиждат призраци" - няма да допуснете дори че ги чува. По характер е много
Практична -с главно „П".
Разказ на Катрин (Кати) Харц - Крйпъл Крийк, щата Колорадо
„Както знаеш, Линда, старата сграда, известна като „къщата на Фарли Ламптън", на ъгъла на
авеню Бенет и трета улица в Крйпъл Крийк, която сега притежаваме, години наред е пустеела, преди
да я закупим и да превърнем просторния първи етаж в сладкарница и магазинче за сувенири. Това е
първата постройка, вдигната след големия пожар от 1895 година, изпепелил почти целия град. Гората
наоколо вече е била изсечена и строителните материали са били готови - били са струпани в
подножието на планината Тендърфут, така че още на другата сутрин е започнало новото строителство.
След поредната трагедия жителите на Крйпъл Крийк бързо се окопитват. Вместо да седят със
скръстени ръце и да се вайкат, че пожарът е унищожил, кажи-речи, всичко, те начаса се запретват да
изградят наново града. Именно затова върху всички тухлени сгради по авеню Бенет пише 1895 -
годината на пожара, а също на възстановяването на Крйпъл Крийк.
Дума да няма, нашата къща е и най-голямата в окръг Телър. Ние с Кен направо не проумявахме
как така през всичките тези години не я е купил никой. Но съм доволна, че е пустеела, инак сега
нямаше да е наша, хареса ми от мига, в който я видях. Не съм срещала по-красива сграда! С такова
богато минало! Спомням си, когато ти се премести да живееш тук и тръгна да търсиш пощата, дойде
право в сладкарницата, а щом влезе, рече объркана: „И аз се чудя какво правя при вас. Уж знаех, че
пощата не е тук, но все ми се струваше, че не е зле да я потърся във вашата къща." Сигурно, Линда, си
живяла в предишния си живот в града по време на златната треска, защото между 1895 и 1910 година в
сградата наистина е имало поща. Мнозина новопристигнали правят същата грешка, явно и те са
живели при предишното си прераждане тук.
Когато купихме постройката, в нея имаше магазин за бонбони и съдържателката ни обясни, че
къщата е заредена със странна „енергия". Всички го забелязвали. Аз обаче не се уплаших, защото,
както поясни жената, тези „енергии" се чували и усещали само горе, на третия етаж - смятах, докато
правим сладкарницата и магазина за сувенири, да живеем на първия етаж, та нямах причини да се
страхувам от „призраците" на третия етаж. Пък и ми се видя по-скоро интересно, отколкото страшно.
Преди да се нанесем, в сградата живееха Чарли Фризъл, известен местен художник, и
неколцина негови приятели. Разказаха ми как една вечер решили да направят в балната зала на третия
етаж нещо като спиритичен сеанс и насмалко да умрат от ужас. Направо си глътнали езика - не знам с
подробности какво точно се е случило, но след това момичетата изхвърчали като тапи от къщата и
спали в колите на улицата. Чарли ме попита: „Не ви ли е страх, Кати, да стоите тук сама, докато Кен е
в Денвър? В къщата наистина има духове. Виждали са ги прекалено много хора, включително и аз, че
да са измислица."
(Нали е Дева, Кати е много точна в изказа.) „Ами, изобщо не ме е страх - отвърнах на Чарли. -
Защо да ме е страх? Няма да ми се случи нищо. Моят Ангел пазител (имала предвид своето Висше
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 56
„Аз") непрекъснато е с мен и няма да допусне да си изпатя."
След няколко дни Чарли се изнесе заедно с всичките си приятели и аз останах сама - живеех в
задната част на първия етаж, докато Кен беше в Денвър, за да уреди някои неща около работата и
къщата ни, смяташе в края на седмицата да отскача до Крйпъл Крийк, за да наглежда как върви
ремонтът. Няколко дни не се случи нищо и аз реших, че жената, държала магазина за бонбони, има
прекалено развихрено въображение, а Чарли и приятелите му само са ме взимали на подбив, макар че
ми се стори съвсем искрен, а и всички го знаеха като много сериозен млад художник.
Последния ден, когато бях сама - на другия ден щях да замина при Кен в Денвър, реших да се
кача и да проверя Дали прозорците на втория и третия етаж са затворени. Отидох на втория етаж и
тръгнах по просторния дълъг коридор.
Проверих всички врати и прозорци и вече се връщах по Коридора, когато точно над себе си чух
ясното потракване на токчета. Отпърво си помислих, че някое от момичетата, живели в стаите, още не
си е тръгнало и е отишло на третия етаж да си стегне багажа. Реших да видя какво става, та да съм
сигурна, че всичко е наред, преди да заключа къщата. Запътих се нагоре по стълбището, водещо към
третия етаж, и с изненада забелязах, че за него се влиза през две остъклени врати и че Чарли и
приятелите му са прихванали ръчката на едната с телени закачалки за дрехи. Просто бе невъзможно
някой да е влязъл през първата врата към третия етаж, а после да е минал и през втората, след като
първата е омотана с тел. Не щеш ли, стъпките се чуха по-силно и по-близо, но още кънтяха над мен,
откъм третия етаж.
Пулсът ми сигурно се бе ускорил, но не се уплаших кой знае колко, по-скоро се притесних - бях
непреклонна в решението си да се кача в балната зала на третия етаж и да я огледам. Замъчих се да
размотая телта около ръкохватката на вратата, за да вляза, когато стъпките най-неочаквано заглъхнаха.
Надзърнах през стъклата на двете врати и видях съвсем ясно някаква жена - стоеше в горния край на
стълбището, зад втората врата. За пръв път през живота си съгледах призрак, но не се уплаших. И аз не
знам защо. Не се и усъмних, че пред мен наистина стои привидение - приличаше на жена от плът и
кръв, въпреки това си давах сметка, че не е жив човек, а сух. Не ме питай как съм разбрала. Просто бях
сигурна. (Както установих с годините, самата Кати вибрира с много висока честота.)
Беше ненагледно хубава, Линда! Бе на двайсетина години. Косата й бе подстригана късо, а ла
гарсон, очите й бяха големи и пронизващи. Беше стройна и бе облечена в бяла блуза с малки басти
отпред и с висока, разкопчана на врата яка... и в кафява памучна пола, която бе извезана с розички и й
стигаше някъде до прасците... на краката си носеше ботинки с високи токове. Явно бях чула тях откъм
третия етаж.
Бях вперила очи в нея, тя също ме гледаше, а след няколко секунди проведохме нещо като
телепатичен разговор. Чувах гласа й... но сякаш с вътрешния си слух... нали така го наричате? Та тя ми
каза „здрасти"... и още няколко думи, които не помня, а аз, без изобщо да се замислям, се обърнах към
нея на „Маги" . И през ум не ми е минавало да я нарека другояче и през годините тя винаги е
отвръщала на името Маги". Интересното е, че всички, които са имали някакъв контакт с нея - било
зрителен, било звуков, сякаш по инстинкт, без да са се допитвали до мен, я наричат „Мег" или
„Маргарет" - все имена, свързани с „Маги". И така... и за миг не се усъмних, че пред мен стои Маги.
Казах й, че е добре дошла и може да остане в сградата, че ще се радвам много, но тя трябва да
спазва някои правила.
Рекох й на глас: „Ако искаш, Маги, можеш да наглеждаш къщата и да бдиш над нас, ще ти
бъдем благодарни, но да не си посмяла да викаш тук и своите приятелчета и да ни навличаш нечисти
сили. Сториш ли го, ще се наложи да напуснеш." После й казах, че може да стои в къщата колкото
пожелае, дори, стига да иска, я каня да ни погостува в Денвър. Така приключи разговорът ни... или по-
скоро телепатичното ни общуване. Няколко секунди след като спрях да говоря, Маги сякаш се стопи...
но не отведнъж, а лека-полека. Постоях още малко, замислена за странната случка, а накрая слязох
долу, направих си чаша кафе... и пак се замислих.
На другия ден се прибрах в Денвър. Когато се запролети и ние с Кен се върнахме, всичко в
къщата си беше, както го бяхме оставили. После обаче... подир няколко седмици започнаха да стават
неща, от които разбрахме, че Маги е тук. Например уханието. Ако тя е наблизо, усещаш съвсем лека
миризма като от одеколон с ухание на бели рози... Но едва доловим мирис, не като от тежък натрапчив
парфюм.
През годините Маги се е явявала на още двама-трима души, но аз не я видях повече. Веднъж се
яви на едно от момчетата, работещи в сладкарницата и като повечето младежи, които наемаме за през
лятото, живеещи в къщата.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 57
Една вечер организирахме в балната зала голямо увеселение с оркестър. Всички бяха
пременени с дълги старовремски бални рокли, танцувахме до среднощ, беше ни много весело. На
другата сутрин момчето се качило в една от баните на горния етаж да си измие зъбите и лицето, преди
да слезе на работа в сладкарницата. Докато си бършело лицето, усетило, че зад него стои някой.
Решило, че е някое от момчетата, но когато се обърнало, съгледало Маги. Била се навела, за да види
какво прави. Момчето се уплаши толкова много, че не остана дори за закуска. Разправи ни, притеснено
до смърт, какво му се е случило, и си тръгна, за да не се върне никога повече. Явно бе много
разстроено. Каза ни, че Маги е била със същата прическа, с която я бях видяла и аз, но че е облечена
различно. Била в дълга рокля от кремав атлаз, обточен с дантела... сякаш (както си помислихме)
предната вечер е присъствала на увеселението в балната зала.
Маги е добър дух. Никога, Линда, не се е опитвала да плаши някого. Знаеш, че всички са добре
дошли в къщата ни - никога не са се чувствали в опасност, винаги са спали като къпани. Ако Маги е
наблизо, на всички ни е леко на душата. Сега тя е като член на нашето семейство. Обича ни, ние също
я обичаме. Мнозина са идвали колкото да я видят и да я снимат. Някои репортери от централни
вестници дори се домъкнаха с фотоапаратите и цяла нощ будуваха в балната зала с надеждата да я
зърнат и фотографират, а после да пуснат снимката й в изданието си. Но никой досега не е успял да я
снима. Може би някой ден... не след дълго.
Веднъж някой ни попита дали искаме да се отървем от Маги - можел да доведе човек, който
прогонвал нечисти сили. Отвърнах: „Я не ставайте за смях! Това е нейният дом. Защо да я гоним? Тя е
мила и много кротка. Може да остане тук докогато пожелае." Вече сме й казали, че нямаме нищо про-
тив, ако предпочете да се върне в своето измерение. Дори сме й обяснявали, че погледне ли небето,
съгледа ли светлина, стига да поиска, и все ще се намери някой, който да й протегне ръка и да я отведе
при други като нея, може би даже при нейни познати. Но тя явно не иска. Изглежда, й е приятно тук.
Понякога ни се струва, че си е отишла, понеже месеците минават, а никой не я е виждал. Сетне,
точно когато го очакваме най-малко, усещаме отново лек хладен повей и едва доловимия мирис на
бели рози... или познаваме по нещо друго, че Маги е още в сградата.
Веднъж наехме момиче за сладкарницата, което смяташе през лятото да живее с нас в къщата.
Избра си стая на втория етаж, недалеч от стълбището за третия етаж и балната зала. Докато си
подреждало дрехите в гардероба, чуло съвсем ясно глас: „О, колко е хубаво, че ще поживеете при нас!
Добре дошли!" Девойчето бе, меко казано, доста стъписано и изненадано.
Слезе долу и се тросна на другите сервитьорки: „Изобщо не е смешно! Всички знаете, че ме е
страх от Маги, вашите номера не са от най-забавните!"
Момичетата възразиха в един глас, че не са й правили никакви номера. Всички те бяха на
работа и дори се ядосаха, задето момичето смята, че го лъжат. Пак му казаха: „Не сме продумвали и
думица! Наистина!" Накрая девойчето възкликна: „Добре де, и така да е, но пак не вярвам, че има
някаква си Маги. Всичко това е смехотворно, ала мен ме е страх."
След ден-два, докато правеше кафе в сладкарницата, девойчето пак убеждаваше колежките си
как не вярвало в Маги и още смятало, че са му погодили номер колкото да му изкарат ангелите. Онзи
ден имахме клиенти на осем маси: туристи и жители на Крипъл Крийк, които обядваха, а в кухнята
работеха към девет момичета и момчета. Споменах ли, че девойчето се казва Лора? Та Лора повтаряше
като курдисана, че всички тия разкази за Маги си били измишльотина и тя не вярвала в нея, когато, не
щеш ли, всички чаши върху барплота се разлетяха и една удари Лора по гърба. Изпопадаха на пода, но
нито една не се счупи. Всички в заведението го видяха, а Лора стоеше, вдигнала ръце, и повтаряше:
„Вярвам, вярвам в теб, Маги!" Посетителите бяха направо смаяни.
Излишно е да казвам, че още същия ден Лора се изнесе и напусна работа. После наминаваше да
хапне, но не се задържаше за дълго и все гледаше да сяда до изхода. Отказваше най-категорично да
иде на маса в дъното, при барплота. Доста жители на града присъстваха на това малко изпълнение на
Маги. Туристите също го видяха, случва се лете някои да се връщат и да ни го припомнят.
Освен това Маги те вика по име точно когато не го очакваш. Помниш ли, Линда, и с теб го
направи веднъж? Както знаеш, изрича името съвсем ясно. Хората го чуват, обръщат се и не виждат
жива душа. После възкликват: „А, пак е Маги!", и продължават да си вършат работата. Случи ли .се на
мен, просто казвам на висок глас: „Мирувай, Маги! Имам работа, точно сега не ми е до шеги!" И тя
престава.
Освен това Маги пее. Има хубав глас - нежно сопрано. Пее ирландски арии и песнички,
мнозина, включително ние с Кен, сме я чували да си тананика и да танцува с високите токчета полка в
балната зала.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 58
Навремето свиреше и на концертина. Отпървом нямах представа що за инструмент е това, но
много скоро разбрах И други в сградата са го чували.
Първите четири-пет години, след като се нанесохме в къщата, Маги наистина свиреше на този
малък инструмент понякога доста силно, а друг път - съвсем тихичко. През последните години обаче
никой не я е чувал да свири.
Най-важното е, че в присъствието на Маги ти е леко на душата. Всички споделят, че им
просветва пред очите, докато седят в нашата сладкарница... и се чувстват едва ли не щастливи. И ти,
Линда, си го споделяла многократно с мен. Знам какво имат предвид, защото и ние с Кен го усещаме.
Понякога, когато ми е крив целият свят или си имам ядове... или просто съм капнала от работа,
особено по време на активния сезон, или пък се тревожа за нещо... Маги се приближава... долавям едва
загатнатото ухание на парфюма й с мирис на бели рози и ми става едно такова хубаво... По телепатия я
чувам да ми казва: „Няма страшно, Катрин! Ще ти дам сила. Нали съм с теб, какво си седнала да се
безпокоиш? Ще бдя над теб." Остана ли сама, думите й ми вдъхват спокойствие, нежност и топлота.
И аз не знам защо, но съм сигурна, че каквото и да е Маги, тя никога не е била лош човек. Сто
на сто е била... или може би е един от най-прекрасните хора, живели някога в Крипъл Крийк и сега
заселили се в него като привидение. В началото се опитахме да поразпитаме, но така и не научихме
нищо. Ходихме при Фърги Фъргюсън, който преди години е държал магазин в сградата, и той ни
обясни, че не е чувал за убийство или трагедия, свързана с млада жена. Все пак узнахме, че навремето
в къщата е имало погребално бюро, собственост на Фарли Ламптън. Но това бе всичко, до което се
добрахме, а то по никакъв начин не обяснява присъствието на Маги.
Накрая ще ти припомня, че мнозина, нощували в къщата, са чували силния плач на пеленаче -
като плача, който хората чуват и в твоята къща, Линда. Лично аз не съм го чувала никога, но на други
им се е случвало и те споделят, че детето е плачело много жално и тъжно, което ги смущаваше. Още се
чудим дали новороденото не е било на Маги, но няма как да разберем... и сигурно никога няма да
узнаем. Всяко лято се питаме какво ли ще стори тази година Маги в сладкарницата. Ето, пак
наближава лято и се надяваме, че отново ще е с нас. Липсва ни ужасно, когато за известно време из-
чезва. На другите също."
Това е историята на Маги, разказана от вярната й приятелка Катрин Харц. Между другото,
съпругът на Кати, Кенет, е предприемач, който води и курсове по астрология. Слънчевият му знак е
Везни и мен ако питате, той още се чуди какво всъщност да мисли за Маги. Знае прекрасно, че тя
съществува под една или друга форма, но още не е уравновесил везните, символ на неговата зодия, по
въпроса откъде точно е дошла... и защо е тук.
******
Както вече отбелязах, чак след като научих по време на уединението си в планината от един от
своите ГУРУТА, ПРИЗРАЦИ И АВАТАРИ за вибрационните честоти (измервани в ангстрьоми на
секунда), проумях, че призраците не са плод на въображението, а са нещо съвсем реално.
Като начало сигурно ще ви е от полза, ако осмислите определението на ангстрьома. Той
представлява една сто-милионна от сантиметъра и е мерна единица, с която се изчислява дължината на
светлинните вълни.
Всеки човек трепти, или вибрира по строго индивидуална електромагнитна честота, измервана
в ангстрьоми (светлинни вълни) на секунда. Когато тази честота се покачва или засилва, физическото
тяло е невидимо за физическото зрение на другите. Ако ли пък честотата намалява и се забавя,
физическото тяло отново става видимо за физическото око.
Проумях за какво става въпрос по аналогия с електрическия вентилатор. Когато вентилаторът е
изключен от електрическата мрежа и вие го гледате, какво виждате? Кръг. Някои части от този кръг
(перките на вентилатора) са от непрозрачна материя и вие не виждате през тях. През други части от
кръга (пространството между перките) виждате добре какво има зад вентилатора. И така... част от
кръга се вижда, а друга част - не. Перките на вентилатора са направени от твърда материя, а пролуките
между тях са просто въздух.
Ако натиснете копчето за бавно въртене, вентилаторът започва да се върти с определена
честота и известно време кръгът изглежда непрозрачен. Нито в един момент не можете да видите през
него. После, натиснете ли копчето за бързо въртене, честотата се увеличава и от наглед твърда маса
кръгът става сякаш от въздух, където нищо твърдо не пречи да виждате през цялата окръжност.
Може да ви се стори зрителна измама, но не е. Това е действителността. Каква е разликата между
твърдия кръг на вентилатора, през който не виждате, и празния кръг, през който виждате през цялото
време? Скоростта, с която се въртят перките. Тоест, за зрението на физическото око разликата
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 59
между видимото и невидимото е в скоростта, с която предметът -виждан или невиждан - трепти, или
вибрира.
Надявам се така по-лесно да сте разбрали видимия и невидимия свят (предмети и хора). На мен
поне това сравнение ми помогна.
Човек, който е в астрална форма - бил той мъртвец отскоро или отдавна, или просто е заспал и
временно е напуснал своето тяло, - се „върти" така бързо, трепти с толкова много ангстрьоми в
секунда, на такова високо равнище на светлинните вълни, че обикновеният човек във физическия свят
не го вижда с физическото си зрение, затова и астралът е невидим.
Понякога свръхчувствителните хора подсъзнателно повишават за кратко честотата на своето
трептене и виждат с физическото си зрение форми, невидими за останалите, които не притежавате
такава фина „настройка". В резултат някои хора са в състояние понякога за много кратко, обикновено
само за няколко секунди да „видят призрак". Не е задължително видяната от тях астрална форма за е
„мъртвец", макар и всички да сме убедени в това. В случая с Маги астралът безспорно е на жена,
починала много отдавна, понякога обаче „видените призраци" са астрал на човек, който спи и чието
астрално тяло броди, извънземно същество, дошло от Космоса, гуру, аватара и духовен учител. При
хората, които спят, това се случва съвсем случайно и е плод по-скоро на чувствителността на човека,
който е видял „призрака", а не на астрала на спящия.
Аватарите обаче са способни съвсем съзнателно и преднамерено да повишават (увеличават) или
понижават (намаляват) честотата, с която трепти тяхното тяло, и стига до поискат, да стават невидими
- или видими, за по-малко просветените, трептящи поради това с по-малко ангстрьоми в секунда, тази
способност ми бе показана от един от „учителите", дошли в Колорадо да ми дадат напътствия, а също
от Нейтан в онзи невероятен първи ден на новата година в апартамент № 1217 на хотел „Холивуд
Рузвелт" (вж. Предговора). Видиш ли с очите си подобно нещо, без да си взимал наркотици, които да
предизвикват халюцинации, със съвсем бистро съзнание, се стъписваш, направо губиш ума и дума от
уплаха. Но ако го изживееш няколко пъти, то става за теб нещо съвсем естествено, все едно гледаш
електрически вентилатор. Давам си сметка, че някои измежду вас сигурно няма да повярват на онова,
което излагам в този абзац, и това не може да не ме безпокои. Вманиачена съм на тема „честност" и не
си изсмуквам нищо от пръстите. И да го приемате, и да го отхвърляте, исках да ви кажа, че призраците
наистина се появяват и изчезват. Който е наблюдавал подобен „феномен", вероятно се чувства точно
както навремето е щял да се чувства и Ейбрахам Линкълн, ако някой му е подал парче твърда
пластмаса със странна форма, казал му е да я долепи до ухото си и той е чул Мери Тод 9, която му
говорела от Вирджиния, или пък му е показал квадратна кутия, обяснил му е, че трябва да натисне
копчето и президентът е видял как генерал Лий командва войската си в Юга. Всичко странно и
тайнствено е относително.
Както вече изяснихме, за да чуваш звуци с по-висока честота, например лудешката веселба в
моята „населена с духове" къща в Крипъл Крийк, трябва да притежаваш много чувствителен слух. А
да виждаш астрал, трептящ на по-висока честота, трябва да притежаваш така нареченото ясновидство.
Някои чуват звуковете с по-висока честота, други виждат образите, трети притежават и двете дарби.
Има и случаи, когато някой духовен учител, аватара или гуру се появява като „призрак" по своя воля,
защото владее честотата си на трептене и може да се явява на хора с чувствителен слух или зрение, а
също да изрича думи и да създава звуци, доловими дори за онези, които нямат такъв слух.
И така, съвсем възможно е да „чуете" и „видите" призрак.
В състояние ли са тези същества да местят предмети и да боравят с материята? Да. Астралните
същества от всички видове, които описах, не са просто плаващи в пространството образи или
„отпечатъци" върху ефира. Те са направлявани от астралния Свръхаз (Дух или Висше „Аз") и от все
още съществуващия и функциониращ разум и душа - и трите продължават да съществуват и след
смъртта на тялото от плът върху което приживе на човека е насложен астралът, така че на вид да
съответства напълно на физическото тяло.
Ако куклата на вантрилока е счупена или захвърлена, може ли вантрилокът пак да борави с
материята, да говори, да мести чаша и да върши всичко останало, което е правил и докато е мърдал
конците на захвърлената кукла? Естествено. Защото куклата никога не е говорела и не е вършела
нищо. Правел го е вантрилокът или кукловодът, който продължава да съществува и след като куклата е
била захвърлена. Докато кукловодът или вантрилокът си избере нова кукла, която да ръководи и
направлява, той, така да се каже, разполага с известно количество свободно време. И все пак между
9
Съпругата на Линкълн. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 60
различните превъплъщения малцина кукловоди избират да се явяват като призраци. В другите
измерения има по-съзидателни и носещи просветление, а също и по-интересни занимания. Една от
причините (въпреки че има и други) призраците да се явяват на определени места е, че все още живият
разум и душа са привличани към мястото, където са изживели силни емоции, докато е съществувало
тялото от плът. А Свръхазът (Духът или Висшето „Аз") волю-неволю ги следва, макар и често без осо-
бено желание. Защо? Въпрос на избор.
Сигурно ви звучи странно - все едно куриерът да казва на директора на „Дженеръл Мотърс"
какво да прави, а той покорно да се подчинява, та да бъде подръка, ако потрябва? Е, чака ви изненада,
нещата стоят точно така.
Вашето Свръхаз (или Дух... или Ангелът на вашето Висше „Аз") нито за миг не се отделя от
разума и душата ви (които между другото се намират извън тялото)... и в живота, и в смъртта. То
неизменно е с вас, готово начаса да ви помогне с любов и да ви поведе през камънака, когато ви се
струва, че сте в безизходица, но е неспособно (заради този дар - свободата на избор) да ви наложи да
сте мъдри или силни. Този „Ангел пазител", вашето истинско „Аз"... самата ви същност... притежава
цялата мъдрост, истина, непорочност и сила. Но не е в състояние да е инициатор на действеното
общуване с вас. Вие трябва да потърсите такова общуване (тук терминът “вие" означава вашия разум,
действащ чрез този компютър -мозъка и вашата душа, действаща чрез Третото око). Именно вие
трябва да сте инициаторът на общуването, да го установите. Чрез свободния си избор трябва да
предпочетете и да решите да се настроите на вълните на Висшето си „Аз" и така да получите цялата
сила, която е ваше рождено право, откакто за пръв път сте се въплътили в тяло от плът... и после, през
следващите ви прераждания, включително, разбира се, и сегашното. Така да се каже, и тук важи
истината, че в духовната игра на шахмат „на ход сте вие".
Може би ви е трудно да осмислите всичко това, но сигурно ще си изясните за какво става дума
от илюстрацията на тази „света троица" - вашата истинска същност. Тя е ски-цирана, за да си я
представите по-лесно.
Обърнете внимание на двойната пирамида, образувана от връзката между светата троица. Както
ще научите от Седма глава - „Забравени мелодии", това е най-важната точка. Забележете и че така
образуваните пирамиди се опират една в друга откъм основите, а не откъм върховете.
10
В Осма глава е обяснено как един аватара може по едно и също време да се превъплъти в няколко души. - Б.а.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 63
тези хармонични честоти. Хората днес щяха да се чувстват дори още по-зле, ако не бяха великите
симфонии, докоснали душите и развълнували сърцата на милиони.
Един от аватарите, безспорно използван за канал, е сърбинът Никола Тесла. Мнозина съвсем
сериозно вярват, че той е бил извънземен. Тесла също е част от населявания от призраци пейзаж в
Крипъл Крийк, където и самата аз бях използвана като канал, за да опиша в настоящата книга звез-
дните знаци. И така, ето още едно мое изживяване в планината, което ми се ще да споделя с вас. То
започна още преди дори да съм стъпила в своята населена с духове къща... докато пътувах по
криволичещия път от Колорадо Спрингс към мъничкия Тибет или Шангрила, наречен Крипъл Крийк.
Както в случая с Кати Харц и Маги, смятам, че е най-добре да ви разкажа историята с думите на
Финбар О'Мали, брокера от фирмата за недвижими имоти, който, след като пристигнах, ме откара с
колата си в планината, защото по това време хазяинът ми Лиланд Файц не бе в града. Предавам ви
всичко, което помня от разговора, проведен в онзи звезден ден. По време на него аз научих за пръв път
за Никола Тесла... и се случи нещо странно и загадъчно, което вероятно мнозина измежду вас също са
изживявали.
******
Затварям за малко очи и си представям как пътуваме с Финбар в колата, после описвам по
памет разговора. Излязохме от Колорадо Спрингс, минахме край парка Удланд, прекосихме някакво
градче на име Дивайд и поехме по дълъг път, от двете страни на който растяха смърчове и трепетлики.
Малко по малко се изкачихме към място, намиращо се на надморска височина, с цели хиляда и
петстотин метра по-голяма от височината на Колорадо Спрингс. Представяте ли си как пътуваме с
автомобила?
- Крипъл Крий - осведоми ме Финбар - се намира, кажи-речи, на цели три километра височина,
опира едва ли не в небето. Някои дни облаците падат толкова ниско над градчето, та имаш чувството,
че стига да подскочиш, и ще ги докоснеш. Ще живеете на три хиляди метра надморска височина.
- Най-подходящото място за чудеса! - възкликнах спонтанно, а после съжалих: забелязах, че
съм пробудила любопитството на този човек, когото почти не познавах и нямах желание да опознавам.
Не че имам нещо против Финбар О'Мали, обратното стори ми се голям симпатяга. Но бях
дошла в „Земята на боговете", за да опозная по-добре себе си, а не другите. За какво да бия толкова
път, и в Ню Йорк гъмжи от непознати!
- Какви чудеса очаквате да се случат тук? - попита ме той заинтригувано, но както ми се стори,
и предпазливо.
- А, нищо особено. Но знае ли човек, може пък някъде край боровете преди столетия да е
заровено нещо, което не е забелязал никой. - Исках на всяка цена да сменя темата. Ами да, времето! -
Някой ми спомена, че тук небето често сякаш се отваряло и излизали страхотни гръмотевични бури.
Така ли е?
Финбар се хвана на въдицата.
- Да, веднъж месечно, понякога и по-често, особено през лятото. Зависи от атмосферните
условия. Сега е едва втората седмица на април, сигурно до есента ще се нагледате на бури. Случва се и
посред зима да затрещят гръмотевици. Уж вали сняг, пък гърми. Доста странно, нали, да ти настръхне
косата! Обикновено не свързваме гръмотевиците и светкавиците със снега. Но тук, в планината, се
случва и това. Ако се вярва на хората, точно по тази причина Никола Тесла е дошъл да провежда
експериментите си по нашите места. Заради гръмотевичните бури, разразяващи се на три хиляди, че и
повече метра надморска височина. Връх Пайкс, където Тесла е правил някои от опитите си, е висок
близо четири хиляди и двеста метра.
Никола Тесла. Недалеч от летището в Колорадо Спрингс се наложи да спрем за малко на
магистралата, понеже отпред се бе повредила някаква кола, и забелязах в парка възпоменателна плоча
с това име. Стана ми интересно, затова попитах Финбар:
- Какъв е бил?
- Учен и изобретател. Хората твърдят, че е бил гений. Един мой познат веднъж дори подметна,
че бил извънземен като Спок и другите герои от „Стар Трек", дето го дават по телевизията. - Финбар
се подсмихна на тази абсурдна идея и продължи: - Падал си е особняк. Голям чешит! Разправят, че
имал силно развит вътрешен слух. Чувал едва ли не като взрив 0-ьлзенето на муха по маса. И
часовник, който тиктакал през три стаи. Сигурно си е имал големи главоболия с този свой слух. Освен
това е получавал видения.
- Видения ли? - повторих още по-заинтригувано.
- Ами да. Изобретил е какви ли не електроуреди. Начертал е сложни проекти на захранвани със
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 64
слънчеви батерии и електроенергия автомобили и самолети, неща, за които никой дотогава не се е
сещал. Но ги е чертал не както обикновените хора. Твърдял е, че получава видения и по време на тях
макетът изплува цял-целеничък в съзнанието му. И тези „духовни модели", както ги е наричал, били
най-подробно разработени, сякаш ги виждал върху екран. Странно, нали? - поклати глава Финбар. -
Бил е медиум, екстрасенс, мистик или нещо от този род. Виждал е нещата, преди да се случат.
Мнозина например го чули как казва на един свой приятел да не се качва на някакъв влак. Приятелят
му го послушал и не заминал. След няколко часа влакът излязъл от релсите и всички пътници
загинали.
Финбар отново поклати глава невярващо и учудено. Сетне продължи разказа си, който ми беше
някак странно познат. Откъде ли ми бе познат? Може би го знаех на някакво по-високо равнище? На
вас случвало ли ви се е да чуете нещо за пръв път, а да имате усещането, че още преди да сте из-
слушали човека, знаете края?
- Именно Тесла е открил променливия електрически ток малко след като Томас Едисон
изобретява постоянния. На Едисон сигурно не му е било особено приятно. Пуснал е в нюйоркските
вестници огромни обяви с предупреждението, че къщите ще се подпалят и ще изгорят, ако хората
използват променливия ток на Тесла. Едисон е твърдял, че променливият ток е опасен и в помещения,
и на открито. Тесла е работил известно време при него, но после са се скарали. Накрая Джордж
Уестингхаус и Дж. П. Морган подкрепили налудничавите хрумвания на Тесла и той дошъл тук, в
Колорадо Спрингс, да построи лаборатория за експериментите си. По-късно доказва, че променливият
му ток е съвсем безопасен. Днес всички ние го използваме в къщите си.
Чаках Финбар да продължи захласната... но и притеснена от усещането, че „това вече ми се е
случвало"... че е deja vu.
- Разправят, че Тесла бил много разстроен, когато учените успяват да открият деленето на
атомното ядро. Според него това щяло да доведе до създаването на ядрена енергия която щяла да
унищожи света. Опитвал се как ли не да убеди Дж. П. Морган и другите, които го финансирали, че в
близко бъдеще светът ще остане без енергия, но че атомната енергия ще взриви планетата, докато
неговият метод е чист и безопасен. Твърдял, че може да осигури на всички достатъчно електричество,
без да се замърсява въздухът, проблем, който, както Тесла предсказал още тогава, ще бъде сред
основните в края на XX век. Оказа се прав. Лошото е, че никой не го е послушал. Наистина сега това е
сериозен проблем. Особено в Денвър. А в Лос Анжелос и Ню Йорк вероятно е още по-страшно. -
Известно време Финбар мълча, сетне допълни: - Едно е безспорно, Тесла си е бил голям особняк.
Приличал е малко на Хауард Хюс. И то не само външно, но и като поведение. Все бил умислен и
тъжен. Отказвал да се ръкува с когото и да било. За да не се смесвали аурите, макар че мен ако питате,
не съм съвсем наясно какво точно е аура11. Според мълвата Тесла е изкачвал сам-самичък връх Пайкс,
и то неведнъж. Ей онзи там, отляво, дето е целият в сняг. Предполагам, искал е да пробва някой от
налудничавите си експерименти със светкавиците. Ако се вярва на хората, се катерел чак до върха в
най-страховитите бури. Привличал мълниите с кулата, която построил в Колорадо Спрингс с парите на
Морган. Сетне, след бурята, изтичвал навън с помощниците си и слагал направо в пръстта
електрически крушки. А те, моля ви се, светвали, сякаш са завъртени във фасунга. Представяте ли си?
- Финбар пак поклати глава невярващо, но и с уважение. - Тесла разправя, че се дължало на
магнитното поле на Земята.
... и тогава се случи
Най-неочаквано, като с вълшебна пръчица бяхме обгърнати от прилично на кадифе тежко
мълчание... което ставаше все по-тягостно и обвиваше като с одеяло автомобила. Дори тътенът на
двигателя звучеше приглушено... сякаш някъде в далечината.
11
Вж. Шеста глава - „Забравени дъги". - Б.а.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 65
и гръмотевица, наглед толкова несвързани с действителността, появили се и изчезнали така внезапно.
Но не успях да изрека и дума. Той също.
След малко... най-после си възвърнах дар-словото.
- Без или и двайсет минути е? - попитах своя спътник. Колата поднесе леко: Финбар погледна
часовника върху лявата си китка, а после преглътна смутено и отвърна:
- Три без двайсет е. - Пак погледна часовника. - Точно три без двайсет - повтори едва чуто. - Но
секундата. Как... разбрахте?
Сетне направих една глупост, която върша понякога, макар и да не съм Водолей. Забравих
малкото име на Финбар. Получих нещо като амнезия, каквато сегиз-тогиз получаваме всички в
присъствието на хора, с които току-що сме се запознали (с изключение на Водолеите, които го правят
непрекъснато!). Хващам се на бас, че и на вас ви се е случвало! Притеснявате се да попитате отново,
затова налучквате. Ако сбъркате, ви иде да потънете вдън земя, нали? Мислех си, че помня малкото
име на моя спътник! Но колкото и да се напъвах, не можах да се сетя! Засмях се.
- И таз добра, Майкъл, един ирландец да ме пита как съм познала точно колко е часът! -
възкликнах аз. - Мислех, че всички гали знаят за суеверието за „внезапното мълчание". Аз го знам от
баба ми - беше ирландка, родителите й бяха от графство Корк.
Но мъжът на седалката до мен пак не се отпусна. Обратното, като че се притесни още повече и
прошепна още по-тихо:
- Знаете... какво?
- За странното мълчание, настъпващо, когато разговарят двама или повече души. Най-
неочаквано всички млъкват и колкото и да се опитват, дълго-дълго не могат да проронят и дума.
Сякаш устните им са залепнали и те са изпаднали в хипноза или транс. Когато тишината стане
потискаща, някой все пак намира сили да проговори и да я наруши. И обикновено никой не го
коментира на глас. Всички си продължават разговора оттам, където са го прекъснали...
Финбар си замълча, само стисна по-здраво волана с осеяната си с лунички, почерняла от
слънцето ръка. Усетих как се изчервявам. Дали човекът не ме бе помислил за превъртяла? Довърших
припряно разказа си.
- Баба ми е казвала, че когато настъпи това внезапно мълчание, почти винаги, да речем, в
деветдесет и пет на сто от случаите, е или еди-колко си часът - без значение колко, без двайсет
минути, или еди-колко си часът и двайсет минути. Кажи-речи, от четиринайсетгодишна проверявам
дали е така, ако се случи да разговарям с един или няколко души и внезапно настъпи мълчание. Баба
се оказа права. Почти винаги стрелките на часовника сочат натам. Показват или без двайсет минути,
или и двайсет минути... независимо колко часът е. Само няколко пъти, май три, е имало разминаване.
Ако попиташ човека, с когото си, дали е еди-колко си часът без или и двайсет минути и наоколо не се
вижда часовник, всички са стъписани. Както и вие сега - добавих недодялано.
Финбар продължи да мълчи, макар и да кимна с едва забележима учтива усмивка.
- Винаги съм се чудела защо е така - допълних аз, за да разсея мълчанието в колата, този път по-
различно, изпълнено с напрежение. - Пробвала съм стотици пъти, смаяна, съм се убеждавала, че
винаги се получава така, и съм сигурна, че все трябва да има някаква причина. Сигурно обяснението е
в законите на физиката. Или на метафизиката. Явно е свързано по някакъв начин с четвъртото
измерение във времето. Интересувам се много от номерология, изчела съм купища книги, но не съм
открила обяснение. Това лято смятам да се поровя още малко, да се заема може би и с кабала. Знам, че
все някой ден се проумея за какво става въпрос. Току-виж в планината ми се присъни отговорът.
Такива малки загадки като тази не ми дават мира, не ме свърта, докато не ги разбуля.
Финбар се прокашля, сетне рече, сякаш изобщо не е обърнал внимание на думите ми:
- Казвам се Майкъл. - Известно време той отново мълча. .- Майкъл Финбар О'Мали. Няма
откъде да сте разбрали... Освен това знаехте точно колко е часът, макар че не носите... часовник... Е,
да, криво-ляво ми обяснихте за какво става дума, но да не сте... как му се викаше... медиум?
Разговорът отново стана тягостен. Пак се замъчих да сменя темата. Финбар превключваше
скоростите, а аз по същия начин сменях темите, но не така вещо като него.
- Не, не съм медиум. Поне не повече от другите, отворили съзнанието си, та то да се превърне в
канал за различни идеи. Просто трябва да се настроиш на по-високо ниво на мислене. Колкото до
името, вероятно е съвпадение. Изобщо не съм усетила, че съм се обърнала към вас с „Майкъл", докато
вие не ми напомнихте.
Излъгах го като циганка! То оставаше да не съм усетила! Пък и нищо на тази планета не е
случайно съвпадение. А също и на другите планети. В цялата Слънчева система и Вселена. Всяка
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 66
случка, била тя изключително важна или съвсем незначителна, е частица от невидима, неподозирана
от нас космическа схема. Но не му беше нито времето, нито мястото да умувам над такива сложни
главоблъсканици. Помъчих се гласът ми да звучи весело и самоуверено, когато за кой ли път най-
неочаквано смених темата.
- Майкъл е често срещано име. Мнозина се казват така. - Сетне замълчах, но за съвсем мъничко.
- Къде е живял Никола Тесла?
- Предимно в Колорадо Спрингс. Но от време на време е отскачал и до Крипъл Крийк, когато е
правел опити на връх Пизга или на Тендърфут... и Пайкс. Но никой не знае със сигурност къде точно е
ходел, вероятно защото се е отбивал за кратко, за ден-два, когато са бушували бурите. Но защо питате?
Вижда ми се странно - пророни отново притеснено Финбар.
- Защо пък странно?
- Защото предусетихте нещо, което се канех да ви кажа... и защото... - Човекът се поколеба. Аз
продължих да мълча и Да чакам. Стори ми се най-разумно. - Упорито се говори, че понякога е отсядал
в двуетажна тухлена къща срещу училището и гимнастическия салон, между Трета и Четвърта улица.
Построена е в края на 80-те години на миналия век от някакъв златар нюйоркчанин на име Голдсмит
или Голдб-лат, нещо от този род. По-късно сградата е била използвана като крило на публичния дом
„Олд Хоумстед", ако в края на седмицата той се е препълнел с клиенти. След време там се е
помещавал пансион.
- „Олд Хоумстед" ли?
Реших, че късите въпроси са за предпочитане. Спомних си, че моята приятелка от Ню Йорк ми
е споменавала за „Олд Хоумстед". Дали само си въобразявах, че Финбар говори по-бързо от
обикновено? Сякаш някой му подсказваше какво да изрече и той бързаше да не изостане.
- Да. Това е един от най-старите публични домове в Запада. Ако искате, когато стигнем в
Крипъл Крийк, ще минем оттам да го видите. Сега в сградата се помещава музей. Сигурно ще ви е
интересно да го разгледате. Има и екскурзоводи, разказват наистина любопитни неща за
съдържателката, Пърл Девиър, какви песни са се пеели там по време на златната треска, за звънците
над леглата на момичетата - ако съгледали през прозореца полиция, моментално дръпвали шнура.
Животът на Пърл завършва тъжно, но няма да ви разказвам повече, за да ви е интересно. - Финбар
натисна педала на газта и заговори все по-бързо: - Повечето мебели са си същите, както едно време,
стоят си непокътнати. Ако си падате по антиките, на всяка цена разгледайте „Олд Хоумстед", както и
централния музей в железопътното депо. Във Виктор също има музей. В „Импириъл" в Крипъл Крийк
има и театрални представления на мелодрама, хотелът се намира точно в подножието на хълма... под
къщата... където ще живеете.
Дали само ми се стори, че моят спътник се двоуми?
- Влезете ли във фоайето на хотел „Импириъл", имате чувството, че сте заспали и сте се
събудили в XIX век. А колкото до спектаклите...
- Може би някой друг път, Финбар - прекъснах го аз. - На драго сърце ще обиколя с вас или
сама всички тези места, но сега предпочитам да се настаня в къщата, преди да се е мръкнало.
Защо ли каза, че въпросът ми за Тесла е странен?
- Влизам ви в положението. Нощта не е най-подходящото време да си разопаковаш багажа в
къща, където никога не сте живели. Особено ако сте сама. А не е изключено да излезе и буря. Ако е
силна, надали ще имате най-приятното посрещане в планината. Понякога си е доста страшничко.
- Финбар... - Погледнах го право в лицето и изрекох съвсем ясно: - Защо казахте, че е странно,
когато ви попитах къде в Крипъл Крийк е отсядал Никола Тесла?
Моят спътник не ми отговори. Пак се покашля няколко пъти, ала не каза нищо, сякаш не ме бе
чул. Аз обаче си знаех своето.
- Как се казва улицата, на която, както споменахте, може би е отсядал? В онзи пансион срещу
училището и гимнастическия салон?
Дълго мълчание. После...
- Авеню Кар. Авеню Кар № 315. Улицата е кръстена на губернатора Кар.
Пресегнах се бързо към джоба на яркочервеното шуш-леково яке с качулка като на елф (много
си го обичах, от години носех само него, вече не помнех колко пъти съм го кърпила) и извадих сгънат
лист хартия. Взрях се в него.
- Авеню Кар № 315 ли? Ами това... е адресът на къщата, която съм наела от вас!
Потреперих, и аз не знам защо.
Н- Да... - изпелтечи моят спътник и поруменя. – Същият адрес е. Сигурно заради това някои
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 67
твърдят, че къщата е населена с призраци. Но няма доказателства, че Тесла наистина е отсядал там.
Това са само слухове - усмихна ми се той, за да ме насърчи.
- Е, надявам се слуховете да се оправдаят - рекох уж весело и отвърнах на усмивката му. -
Тъкмо ще има за какво да пиша на познатите си в Ню Йорк.
Финбар ме озари с възможно най-лъчезарната ирландска усмивка, за да ми покаже, че се е
отърсил от страха си, задето е пленник на вещица, която кара с колата си. С уж нехайната си реакция
при стъписващата мисъл, че Тесла е отсядал в къщата, където ми предстоеше да живея сам-сама, явно
го бях убедила, че няма да го превърна в жаба или да го урочасам. И аз се усмихнах уж ведро и
спокойно, макар че отвътре ми вреше и кипеше. Най-неочаквано, както пътувахме по лъкатушния път
към Крипъл Крийк, се извърнах към Финбар и го попитах:
- Нали не е жив? Тесла, де.
- А, не. Починал е преди години. В Ню Йорк, след като властите... или някой друг подпалил
лабораторията му и тя изгоряла до основи ведно с всичките му научни изследвания и бележки. Тесла
бил направо сломен. След като Морган престанал да му отпуска средства, се върнал в Ню Йорк, а
кулата му за привличане на светкавици в Колорадо Спрингс била разрушена. Както личи, Морган се е
уплашил, щом е научил, че сред изобретенията на Тесла има и нещо като антена - слагаш я в задния си
двор и си набавяш направо от въздуха, без да плащаш и цент, цялата електроенергия, нужна ти за
къщата и стопанството. Решил е, че така да се каже, кокошката няма да снася и занапред златни яйца,
Едисон и властите вече са се били сдушили и са трупали огромни печалби, та на всички им е
докривяло, когато Тесла е открил как хората да разполагат с безплатна електроенергия. Според някои
той бил смазан. Финансово и душевно. Други пък разправят, че починал от раните си, след като
недалеч от хотел „Ню Йоркър", където бил отседнал, го бутнала кола. Четох в една книга, че според
някои катастрофата не е била случайна. Била инсценирана от нацистите, защото Тесла разработвал
изобретение, с което всеки можел да спечели която и да е война. Мнозина са го подкрепяли. Марк
Твен го е смятал за изключителен човек и двамата са били добри приятели. - Известно време Финбар
мълча. - Има и хора, които твърдят, че ако не е била злополуката, Тесла е щял да живее вечно... и дори
че е още жив. Но това вече ми се струва из-смукано от пръстите. Никой нормален човек няма да повяр-
ва в подобни небивалици.
След последното изявление на Финбар реших да не изричам на глас онова, което ми мина през
ума, а то беше: „Аз пък вярвам."
Моят спътник зави покрай музея на окръг Крипъл Крийк и железопътната гара и след като пое
по авеню Бенет, продължи своя разказ:
- Но на изпроводяк Тесла е извъртял на всички още един номер. Панихидата му е била в
катедралата „Сейнт Джон" в Ню Йорк. На нея присъствали стотици учени и прочути личности. А също
репортери и фотографи от почти всички големи световни вестници и списания. С филм на Истман
Кодак му направили много снимки, както лежал в открития ковчег, поло-|ясен върху олтара. После се
дръпнали назад. След като направили и последната снимка, се случило нещо странно - през цветните
стъклописи по прозорците проникнал лъч слънчева светлина, който озарил главата на Тесла, сетне
прокънтяла и гръмотевица, въпреки че не заваляло... Негативите на всички снимки, които репортерите
били направили, се оказали осветени... На тях не се виждало нищо. Самият Кодак недоумявал какво се
е случило. Тесла пак си е казал тежката дума.
Слушах умълчана края на разказа на Финбар.
- Никак не е хубаво, че в страната ни не се говори за изследванията на Тесла. Учениците
изобщо не знаят за него. Във всички учебници пише, че електричеството е открито от Едисон. Но без
Тесла нямаше да разполагаме с променливия електрически ток, който използваме днес. Клетият! Ако
се вярва на хората, Маркони му откраднал и друго изобретение -късовълновата енергия, или радиото,
след като Тесла го пуснал в лабораторията си да се запознае с неговите разработки.
- Срамота, Америка! - прошепнах аз тихичко, но Финбар не ме чу.
В заключение ми каза нещо смайващо:
- Твърдят, че Тесла бил срамежлив. На единствената негова снимка, която съм виждал, ми
прилича много на Ха-уард Хюс. Същата черна коса. Черни мустаци. Тъмни очи. Не е обичал да се
снима, вероятно затова е и повредил по някакъв начин фотоапаратите в черквата... може би с някоя от
електромагнитните светлинни вълни, с които открай време е правил опити в лабораторията си. При
всички положения така и не са разбрали защо негативите са осветени. А преди да го бутне колата, е
разработвал изобретение, което, ако не ме лъже паметта, се нарича трансформатор на Тесла.
Използван е в така наречената Кирлиянова фотография... с която снимат човешката аура. Та този
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 68
трансформатор набавял статично електричество, което, както твърдял Тесла, лекувало костния мозък,
спомагало счупените кости да зараснат по-бързо, церяло артрит и какво ли още не. След една-две
процедури премахвало всяка болка. Лекувало и черногледство... премахвало дори влечението към
алкохола и наркотиците. Доколкото разбрах, настройвало енергията в съзвучие с честотата на трептене
на всяка отделна клетка... нещо от този род. Проектът за трансформатора сигурно е изгорял по време
на пожара, обхванал лабораторията на Тесла в Ню Йорк, но ако се вярва на слуховете, той успял да
обясни на един от своите сътрудници как да го построи... и този човек сега се бил заселил някъде в
Запада.
Финбар замълча - бяхме стигнали къщата, в която ми предстоеше да живея. Не казах нищо за
последните му думи. Всъщност не ми хрумваше какво да отвърна. Затова пък имах върху какво да
мисля.
******
След случката с призраците в къщата, която вече ви разказах, често се сещах за Тесла. Дали
привидението в ъгъла не бе астралът на учения, явил се в дома, където навремето той е живял?
Описанието на Финбар съвпадаше с онова, което младото семейство бе видяло. По-късно и аз изчетох
доста книги за Тесла л научих, че е обичал да ходи официално облечен. Бил е голям самотник. Зодия
Рак, силно привързан към майка си. И тя има изобретения, макар и да е била неука. След като си
помисльх за призрака, заселил се в ъгъла на моята сякаш излязла от миналия век къща, ми просветна
пред очите. Ако наистина е бил Тесла, ми се прииска да пообщуваме. Всъщност... накрая така и стана:
той потърси връзка с мен. Но за това ще разкажа в някоя бъдеща книга.
Една вечер по време на гръмотевична буря седях на предната веранда в Крипъл Крийк и
загледана в белезникавожълтите, прилични на змии светкавици, разцепили небето, си мислех за...
отколешна легенда. Легенда за жрец... или може би жрица?... от изчезналия континент Атлантида...
които, ако се вярва на преданието, малко преди прелестната Атлантида да бъде залята... погребали
дълбоко в Земята... магнитни полета... та през Епохата на Водолея да привлекат душите, орисани да
озарят мрака с лъчите на Любовта и Светлината. От няколко години все повече мислители от Новата
епоха се заселват за постоянно в Крипъл Крийк, Виктор и околността.
В алхимията златото е наричано магнит. А Уинфийлд Скот Стратън, царят на добива на злато, е
нарекъл Крипъл „златната чаша"... образувана от изригнал вулкан, същевременно прокопал и
долината, където сега е разположен градът... и е казал, че по време на златната треска от 90-те години
на миналия век е извадено златото само от повърхността... ако се вярва на дълголетниците, те също
предричат, че през последното десетилетие на XX век е възможно пак да има златна треска... (Защо ли
ми е влязла тази муха в главата?)... Ами населената с духове Градина на боговете... където индианците
от племето на ютите са допускали само умиротворените да се молят... и да пеят своите мантри...
Злато. Магнит. Магнетизъм. Привличане. Алхимия. Никола Тесла. Индианците от племето на
ютите. Точки, в които е съсредоточена електромагнитна сила. Слух и зрение, долавящи по-високи от
обичайните звукови и зрителни честоти. Призраци. Гласове. Звуци от миналото. Маги. Вибрации,
измервани от единицата ангстрьом светлинни вълни в секунда.
... магнитни полета, погребани под Земята...
Да, Крипъл Крийк е странно, населено с духове място. Градчето крие множество тайни, забулва
безчет загадки. Защо съм тук? Недоумявах.
Когато пристигнах за пръв път... когато се събудих там първата сутрин... и видях, че отвред съм
заобиколена с тъмнозелени дъбрави... а в дъното се извисяват заснежени планински върхове... усетих,
че това място е като омагьосано. Ето я гората първична, рекох си... с нашепващи борове и канадски
ели. Логфелоу. Е, нямаше канадски ели. Нито пък дъбове и кленове. Затова пък имаше толкова много
нашепващи борове, смърчове и трепетлики, че да напълнят сто приказки на братя Грим... с уханието
на отекнало, дъхтящо на борови иглици обещание... носещо се с хладния повей на вятъра из чистия,
кристалноясен планински въздух, едва ли не зареден с електричество. Наистина много подходящо
място да умуваш върху загадката на звездите.
******
По време на усамотението си в Скалистите планини имах щастието най-неочаквано да направя
невероятни открития Надявам се, докато четете тази книга, да ги направите и вие
В заключение на главата за гурутата, призраците и ава-тарите, за точките, където е
съсредоточена магнитна сила, и за вибрационните честоти, бих искала да ви предоставя няколко думи,
закодирани в кратичък стих от един от моите аватари, който наред с останалите си сегашни земни
превъплъщения е известен и като Кирил Демис... макар че той е писал и множество други блестящи
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 69
вдъхновени творби, които са значително по-дълги - и сега... и преди стотици години.
безсмъртната музика, нечута, цери
целящото зрение, невидима, води
истинските водачи, непознатата, избавя
избавителите, без възраст е знайна...
******
DEJA VU
Законите на кармата и прераждането:
как миналите пороци и добродетели
пораждат днешните мъки и радости...
Как да ги уравновесите,
за да сте по-щастливи
в настоящето и бъдещето
12
Най-разпространеният и меродавен в САЩ тълковен речник на английския език, съставен от Ной Уебстър (1758-1843). -
Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 70
Безспорно всеки освен будистите и изповядващите хиндуизма ще открие в определението
сериозни недостатъци, а в края на краищата освен будизма и хиндуизма има и други философии,
основани върху представата за кармата, например астрологията, номерологията и метафизиката, а
също християнството от своята зора, преди това понятие да бъде отречено и премахнато от Светите
писания.
Сигурно виновен е Мериъм, а не Уебстър. Върху корицата пише: „Нов речник на Мериъм и
Уебстър". От гимназията, когато в късното циганско лято съм се разхождала през червено-златистата
окапала шума, ходила съм да гледам срещите по американски футбол и съм вдъхвала свежия въздух с
мирис на огньове, съм запазила нежен спомен за добрия стар Уебстър и ми се ще да стоваря цялата
вина върху Мериъм.
И така, не мога да пиша на господин Мериъм „отличен" за точността на неговите речникови
статии. Е, от мен да мине, ще му сложа едно „пет плюс" заради първото изречение: „Силата,
създавана от постъпките на даден човек." Тези думи дават много точна представа за какво става
въпрос. Защото законът за кармата наистина е сила - сила, състояща се от електромагнитна енергия, - и
определено е създавана от постъпките на даден човек. Но това е вярно само наполовина, а половината
истина никога не изчерпва цялата истина.
Колкото до първия недостатък в определението на Мериъм, щом той се е чувствал длъжен да
изложи в речника си подвеждащата доктрина за прераждането (която обаче правилно отразява някои
вярвания на хиндуистите и будистите) щеше да направи добре, ако бе отделил същото място и за
другата страна на кармата и прераждането, която всъщност отрича преселването на душите. Ако
съставителите на речника се'интересуват от тези неща, обещавам на Мериъм, че логиката на кармата
ще надделее и той няма да се прероди като мравояд или бивол. Всъщност изобщо не се налага да
умираме, но тази тема е много сериозна и ние ще се спрем на нея по-нататък, в главата, онасловена
„Физическо безсмъртие". Засега е важно да запомните, че просто няма начин да се преродите в тялото
на насекомо, на звяр, риба или птица.
Като начало, стига да поискате, можете да направлявате и ръководите собствената си съдба - да
бъдете господар на своя живот. Не го забравяйте и за миг, защото е важно за щастието, както краят на
надпреварата в ядреното въоръжаване или киселинните дъждове, причинени от ядрените отпадъци, са
важни за оцеляването на планетата.
Независимо дали го съзнавате, вече сте се записали по свой избор (на равнището на своето
Висше „Аз") в училището за духовно пробуждане. А в повечето отношения училището по карма
(макрокосмоса и микрокосмоса) е като всяко друго училище на Земята. В обикновените училища, щом
свършите пети клас, преминавате в шести (следващото равнище), а ако сте се проявили изключително
добре, можете да вземете и два класа за една година и да идете направо в седми клас. Какво става
обаче, ако не се справите в пети клас? Повтаряте го, докато вашите учители не решат, че сте усвоили
достатъчно знания, за да преминете в следващия клас (равнище). Ако не издържите поправителните
изпити за пети клас, не ви връщат да повтаряте четвърти или втори клас, камо ли пък в детската
градина. Това би трябвало да разсее бъркотията около прераждането. По същия начин вие.не се
прераждате в тялото на скакалец или на кенгуру само защото не сте се справили с определен клас
(равнище) в човешкото съществуване. Живот след живот (прераждане след прераждане) си оставате в
обкръжението на своя биологичен вид, докато се подготвите за поправителните изпити и не преминете
в следващия клас - или на равнище на просветление, - екипи-рани с тяло, което всъщност е храм,
направено от по-фина материя (клетъчна регенерация), по-развит разум и буден дух, с които да
посрещнете предизвикателствата на следващите класове, докато не влезете в „университета". Накрая
получавате „диплом за висше образование".
Ако се питате дали в отдавна забравеното минало духът е предпочел да се засели в някой
минерал, насекомо или животно, или изразено с думите на поета, „дали съм бил попова лъжичка, а ти -
риба"... ако освен това се чудите защо половината астрологични знаци са олицетворявани от жи-
вотни... защо изобщо на Земята съществуват животни и откъде са се взели преди милиони години,
знайте, че има отговор и на тези главоблъсканици. Това са все въпроси, свързани с моето личностно
просветление и езотеричните напътствия, които получих... и които отчасти дават истинската картина
на Сътворението. Ала имам нужда от аргументите в учението на хора, по-просветени от мен, и
усещам, че подобна теза ще бъде окончателно доказана чак след години. Когато се почувствам
достатъчно подготвена и получа съответните напътствия, когато ми кажат, че е дошъл моментът, ще
опиша всички тези „загадки на Дванайсетата нощ". Но темата е деликатна и сложна - само като си по-
мисля какви спорове ще разпали сред правоверните тълкуватели на Библията и последователи на
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 71
Дарвин, сигурно ще се наложи да я изложа като научна фантастика. Сега-засега е достатъчно да
знаете, че има обяснение за тази загадка -животните, че не е задължително то да отхвърля или да влиза
в противоречие било с теорията за сътворението, било с Дарвиновата теория за еволюцията и че по-
скоро ги обогатява и разширява и ги обединява в едно хармонично цяло.
Докато обсъждаме животните във връзка с лъжите за прераждането, ми се ще да ви изложа
моята теория защо прочетена на обратно думата „бог" (god) на английски става „куче" (dog), тъй като
тя е свързана с въпроса за кармата. Това не е просто съвпадение. Освен ако не са пребивани жестоко,
не са държани гладни или не страдат от бяс, кучетата проявяват „божествената любов", за каквато
мечтае всеки човек. Колкото и да не обръщате внимание на едно куче, колкото и да му се карате,
колкото и често да забравяте да го нахраните и напоите, понеже сте се залисали с друго, вашето куче
пак ви гледа с обожание, с очи, преливащи от чистосърдечна любов. Колкото и зле да се отнасяте с
него, пак е готово да ви брани със зъби и нокти, да ви пази и обича. Разбирането и състраданието му
сякаш са бездънни. Кучето прощава, прощава, прощава... до безкрайност. Каквото и да правите (освен,
разбира се, ако не го биете непрекъснато), не ще притъпите несекващата му обич и вярност към
господаря.
Кучето е не само вашият най-добър приятел, то е и най-красноречивият пример какво всъщност
представлява любовта. Според някои погрешни учения за прераждането следващата степен на
превъплъщение подир кучето е човекът. Направо не проумявам откъде-накъде на поборниците на тези
теории им е хрумнало, че кучето е по-нисша форма на човека. Кучетата са по-търпеливи, верни,
предани и обичливи, по-великодушни и състрадателни от повечето хора - с изключение на клетите
измъчени кучета, обучени от хората да нападат и убиват, като например питбулите и доберманите (а
също кучетата, участващи в боеве с петли и бикове и подложени в лабораториите на научни
експерименти). Тук използвам думата „хора" съвсем условно, защото за мен това не са никакви хора.
Те са няколко равнища под хората и животните. Който обижда по-малките и безпомощните (живот-
ните), а също невинните (децата), е обречен на тежка-претежка карма и я заслужава напълно.
Както вече отбелязах, речниковото определение на Мериъм за кармата е вярно само донякъде.
Онази част от него, където става въпрос за „предопределената съдба", само ще ви подведе.
Като начало Мериъм съвсем очевидно е използвал погрешно местоименията: „Предопределя
съдбата му в неговия следващ живот." И таз добра! Нима искат от нас да се примирим с намека, че
само мъжете имат възможност, след като се преродят, да изкупят греховете и грешките си от своите
минали и сегашни животи? Моите уважения към съставителите на речници, но им предлагам, докато
работят, да си дават по-често почивка, та да хвърлят по някой поглед на вестниците и списанията и да
са в крак с осъществяваната днес революция - в навечерието на златния век на Водолея те сякаш не са
забелязали, че в мъжкия ум все по-често покълват семената на съзнанието, че и жените, точно както и
мъжете, имат право да вкусят всичко в този живот, и добро, и лошо, а оттам и правото на своя карма.
По-нататък, вярно е, че кармата наистина „контролира" съдбата, но това е само част от
картината, а който търси истината и не я вижда цялата, такава, каквато е, остава с погрешни
впечатления. В този случай започва да вярва, че личната му съдба, или жизнен път е предопределен
само и единствено от мистериозната сила, наречена карма. От определението в речника излиза, че
именно тя властва безусловно, затова е по-добре да го забравите. Защо изобщо да опитвате, при
положение че каквото и да правите - или да не правите, няма да промените посоката на въртене на
кармичното колело, което сами сте задействали толкова отдавна, че дори не помните как сте го
завъртели за пръв път?
Ето защо смятам да разширя речниковото определение на кармата.
Наистина ли, както излиза от статията в тълковния речник, непреодолимата сила на кармата е
единственият решаващ фактор в личната ви съдба? И да, и не. Зависи.
Кармата е решаващ фактор във вашата съдба само когато вие го допуснете, пренебрегвайки
безусловните й закони. В това отношение тя наподобява много астрологичната ви рождена карта,
която е логична, тъй като вашият хороскоп не е нищо друго освен картина, използваща кодови
символи и отразяваща основните и все още мощни вибрации, които сте привнесли в сегашния си
живот чрез своите вече забравени постъпки от предишните превъплъщения и с които сте длъжни да се
съобразявате в сегашното си прераждане.
Колкото по-малко вярвате в астрологията, толкова повече вашият хороскоп ви пасва като
ръкавица (защото още не сте се научили как от пешка в шахматната игра да станете цар или царица).
Винаги е интересно да „разчетеш" рождената карта на някой скептик и да видиш стъписването му,
когато разкриеш и най-дребната подробност от неговото минало, което разпалва любопитството му и
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 72
той започва да се интересува от тази „смешна игра за убиване на времето", осъзнал, че изкуството и
науката на астрологията не са нито смешни, нито пък игра. (Освен в колоните с астрологични
предсказания, помествани във вестници и списания - те са свързани с истинската астрология точно
колкото играта „Монополи" - с реалните сделки с недвижими имоти.)
Докато не сте „прогледнали за истината", движението на планетите ви държи „натясно", пречи
ви да се отклонявате прекалено много от кармичните си задължения. Само когато вярвате в
астрологията (а също в номерологията), когато започнете да я изучавате и разбирате, получавате
свобода от ограниченията, наложени ви от вашата рождена карта. Според една стара мъдрост
„хороскопът на светеца не може да бъде разчетен". Защо? Защото „светецът" се е издигнал над
рождената си карта и вече е свободен от нея.
При просветление личната ви аура трепти с много повече ангстрьоми в секунда. Тази
вибрационна честота е нещо като щит, предпазващ ви от електромагнитните трептения, които ви
бомбардират от Космоса според схема, предопределена от положението на планетите, когато за пръв
път сте си поели дъх - в този миг близо четирийсет милиарда електроклетки в мозъка ви са били
„програмирани" точно както при компютър, какъвто всъщност е мозъкът (а както вече отбелязахме,
произвежданите от човека компютри са само бледо негово подобие).
Сигурно ще кажете, че просветлението е своеобразно депрограмиране и ви предпазва от това
движението на планетите да предопределя вашата съдба. Същото важи и за силата на кармата, която
всъщност не е нищо друго освен именно това движение на планетите. Пренебрегвате ли правилата на
кармата, тя държи здраво и безмилостно юздите на вашия живот. Но след като израснете достатъчно,
за да ви е грижа за вашето Минало, Настояще и Бъдеще, след като започнете да ги възприемате като
Вечно Сега, а не като отделни отрязъци от Времето, вече ще знаете как да поемете в свои ръце юздите
на личната си съдба и да я направлявате много точно. „И ще познаете истината, и истината ще ви
направи свободни." Свободни от робията на кармата. Все не мога да се начудя защо хората замъгляват
думите на смирения дърводелец от Назарет с паяжините на неяснотите, при положение че той е правел
всичко възможно да се изразява простичко и ясно.
Един последен пример за астрологичната рождена карта и връзката й с кармичната ви съдба, а
после ще дам по-подробно определение на самата карма. Представете си своя хороскоп като кармична
детска кошарка, откъдето не можете да излизате за свое добро (за да изживеете задължителното в
кармата). В примера с микрокосмоса на пеленачето, рогато то поотрасне и стане по-умно, го пускат от
кошарката и детето вече може да се разхожда, общо взето, където реши. Същото важи и за вас, когато
израснете духовно и станете достатъчно мъдри, за да се движите самостоятелно и да правите своите си
грешки (да трупате нова карма), ако решите, което, надявам се, няма да сторите. Това се нарича „да си
под въздействието на закона на моментната карма (кармата от миналите животи е била заличена
напълно и вие сте я (изкупили), което, както скоро ще се убедим, само по себе си е тежка проверка за
душата. Но първо какво точно е карма?
Законът на кармата се основава върху непоклатимия закон на Нютон за причината и
следствието: всяко действие си има противодействие. Джон наранява Мери, Мери (в някой бъдещ
живот) среща Джон в ново тяло, с друго име (а понякога и друг пол) и му го връща, съзнавайки смътно
(на подсъзнателно, а не на съзнателно равнище), че навремето той е причинил болка на нея. После и
двамата се прераждат и сега вече е ред на Джон да нарани Мери, после пък на Мери да нарани Джон:
така и двамата в един наглед безкраен страховит низ от животи (прераждания) стават проводник на
бумеранговата карма на другия.
Подобна кармична верига може да бъде разкъсана по два начина:
1. Човекът, който е наранен най-скоро (в предишния живот), е Джон. Той е прогледнал за
истината на кармичния закон и отказва и занапред да е проводник на кармата на Мери. Дава си сметка
(подсъзнателно), че тя си „заслужава" необяснимия подтик да я нарани, но съзнателно взима решение
да не стане проводник за кармичното й наказание (каквото й се полага по кармичния закон). На
практика Джон прощава на Мери и веригата на кармата е разкъсана. (Мери е късметлийка.)
Разкъсаната кармична верига носи свобода и на двамата, обвързани с нея.
2. Джон не е достатъчно просветлен, за да се държи, както посочих в предишния абзац, Мери
обаче е прогледнала за истината на кармичния закон и отвръща на мъката, причинена й от Джон, като
си казва (и го мисли най-искрено): „Какво ли съм сторила на този човек, та той да ме нарани така? В
този живот не съм го обидила с нищо, но явно съм му причинила болка в някое предишно прераждане,
иначе нямаше да се окажем в такова положение. Ако не съм извършила в някое предишно прераждане
съответната постъпка, с която да си го навлека, в този живот няма да изживявам нито щастие, нито
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 73
нещастие. Значи заслужавам не само това, а вероятно и още по-големи мъки." С други думи, Мери
иска по свое желание да плати кармичния си дълг без горчивина и омраза. След като е приела, че
страда по своя вина, и заради това не сее в сърцето си семената на омразата, така че те да покълнат на
подсъзнателно равнище в следващия й живот, тя е разкъсала веригата на картата чрез друг вид
прошка - с разбиране, което ще пренесе и в следващия си живот, когато ще срещне отново Джон.
Ето как действа кармата. Кармичната верига може да бъде разкъсана от всеки от двамата души,
обвързани с нея (а вие, разбира се, имате кармична връзка не само с един, а с много хора). Това може
да стори и човекът, който потенциално създава карма, и човекът, който е потърпевш.
Помнете, няма сполетяло ви щастие или нещастие, което да не сте заслужили с постъпките си в
този или в предишен живот. Всяка постъпка ще продължи да ви влияе, докато не бъде заличена от
закона за причината и следствието, за действието и противодействието и вие не платите кармичния си
дълг. Просто не можете да го избегнете. След малко ще ви дам още един пример как да уравновесите
своята карма. Причина за бъркотията е това, че забравяме. Кармичната амнезия е трагично нещо. За да
се поучите от предишните си преживявания, трябва да си припомните уроците, които сте извлекли от
тях. Достатъчно е да напрегнете паметта си. Твърди се, че просто като вярвате в прераждането, малко
по малко ще си припомните своите минали животи и това ще е подаръкът на вашия пробуден дух.
Все пак трябва да получите просветление, за да се радвате и на този дар - кармичната памет,
която да сте в състояние да настройвате по свое желание, точно както се настройва радио- или
телевизионен приемник. В противен случай ще настане хаос в ума и мозъка, който ще доведе до лу-
дост. Представяте ли си какъв ужас ще бъде, ако не можете да настроите радиостанцията или
телевизионния канал по свой избор и всички заработят едновременно! Няма да чувате и да виждате
нищо освен безсмислен плашещ хаос. Именно затова на сегашното си равнище на развитие сте предпа-
зени от изблиците на кармичната памет, които биха могли да доведат до лудост, със своеобразна
духовна амнезия, докато не започнете да вибрирате с достатъчно голяма честота, необходима ви, за да
избирате от кармичната памет.
Схемата, на която е подчинена кармата, е проста за разбиране. Какво представлява загадъчната
сила, отприщвана от вашите постъпки? Карма. Как тази сила е направлявана и насочвана? От Ангела
на вашето Висше „Аз" - учител в духовната класна стая. Как разкъсвате веригата на кармата? Като
влезете във връзка със своето Висше „Аз", настройвайки го подобно на радиостанция или
телевизионен канал на правилната честота. Как го постигате? Чрез електромагнитната енергия -
магнитното привличане. Откъде получавате тази енергия? От желанието. От силната потребност -
търсене - желание. Силното желание създава енергийна вълна, която се слива с другите вълни на
същата честота и така в една или друга степен получавате просветление.
Още веднъж: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни." Първите стъпки в
това търсене на истината са потребността, желанието. Изчетете всички книги, посветени на кармата и
прераждането, които успеете да намерите. Ако желанието ви да знаете е искрено и силно, а не е
породено от любопитство, ще започнете да изживявате прилични на светкавици мигове на де]а VII, или
усещането, че вече сте изпитвали някога същото, а това ще ви отведе в царството на самопознанието,
толкова необходимо, за да си спомняте по собствено желание отдавна отминали неща. Сами ще
предопределяте какво точно от кармичната памет да извикате в съзнанието си - и ще го постигате.
„Искайте и ще получите." И толкоз!
Може би ви се струва пълна нелепица, но е толкова просто, та чак не ви го побира умът, докато
не „станете като малко дете" - изискването на Исус за „да влезете в Царството" (на собственото си
Висше „Аз").
Няма да стане веднага, ала с времето ще се получи и тогава ще бъдете приятно изненадани. Ще
видите. В нашата Епоха на Водолея бързо наближава времето кармичните цикли да се затворят, а
сродните души, разделени преди хилядолетия, да се намерят и да се съберат отново в съвършено цяло
за да внесат във Вселената пълна Хармония. Не след дълго ще настане мигът, когато ясните цялостни
спомени, кристалните образи на вече изживяваното в предишни животи ще изместят сегашната
кармична амнезия... и всеки по свое желание ще е в състояние да извиква спомена на извървени заедно
пътища и да „посещава" отдавна забравени свидни случки от минали животи. Машината на времето,
описана от Хърбърт Уелс, не е уред, нито изобретение, получено чрез прилагането на физическите
закони, а метод да пътешествате вътре в себе си според законите на метафизиката (отвъд физиката).
Както пише самият Уелс: „Ще дойде ден, когато отново ще крачим сред изчезнали пейзажи... ще
протегнем ръце, които сме мислели, че са станали на прах... и ще усетим слънцето отпреди милиони
години."
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 74
Дотогава...
... Докато се учите да съживявате сцени от минали животи и от време на време успявате да го
сторите, има още един ефикасен начин да уравновесите своята карма. Първо, случи ли ви се нещо
много неприятно, осъзнайте, че и вие сте причинили същата мъка на някого (най-вероятно на същия
човек) в свой предишен живот, инак е нямало сега да страдате. Поемете цялата отговорност за
сегашното положение дори когато на пръв поглед изглежда, че нямате вина. Пречистете съзнанието и
сърцето си от цялата горчилка и омраза към човека, причинил ви мъка, и знайте, че той или тя
(понеже не е прогледнал за първия начин да разкъса кармичната верига, който описах преди няколко
страници) не е нищо друго освен проводник на конкретната карма, която сами сте предопределили със
своя постъпка в някой от предишните си животи, макар че сега не помните какво точно сте направили.
Подобно пълно и искрено приемане (то трябва да е чистосърдечно и неподправено, а не
престорено) вече само по себе си значително ще облекчи бремето на конкретната карма и вие ще го
усетите веднага. Често пъти другият човек ще се почувства объркан и леко засрамен и ще престане да
ви вреди или веднага, или след известно време.
Следващата стъпка: мислете си за постъпка, противоположна на тази, която прилагат спрямо
вас, но която и вие сте извършили в предишно прераждане - и вършете обратното с един или няколко
души, включително и с човека, който сега ви причинява мъка. Често пъти това уравновесява везните
на кармата, така че причината за мъките ви е отстранена веднъж завинаги и много бързо нещата
тръгват в обратна посока (колкото и стьписващо да е това). Сигурно няма да е зле да ви приведа един-
два примера.
Тази история е истинска. Един мой приятел от Чарлстън, щата Западна Вирджиния, бе смазан,
когато лекарите му казаха, че е заболял от рядка неизлечима болест, вследствие на която най-много до
година ще бъде напълно парализиран. Като начало моят познат пое цялата отговорност за своята
карма. Осъзна, че в някой предишен живот заради него един или няколко души са били парализирани,
че той сам е предизвикал това положение и сега според законите на кармата (които са съвсем
безлични) противодействието на неговото първоначално действие се стреми да уравновеси везните.
Могъл е да си навлече подобни мъки, като е блъснал някого с кола и е избягал, след което
пострадалият се е парализирал, или е парализирал някого, докато е играел тези „прекрасни" спортове -
американски футбол и бокс, не е изключено да е бил и сред хората, хвърляли християните на лъвовете
в Колизея в Рим. После приятелят ми се замисли какви биха могли да бъдат обратните действия и взе
решение.
Напусна работа, от което претърпя сериозни финансови загуби, и макар да го болеше все по-
силно, се хвана срещу скромна заплата в една болница за сакати деца в съседен град - имаше пари
колкото да наеме малка мебелирана стая недалеч от болницата. Четеше на глас на децата, помагаше
при лечението им, вършеше най-черната неблагодарна работа. През първата седмица бе толкова
развълнуван от ведрите усмивки И непретенциозността на децата, доста от които според диагнозата
бяха обречени да умрат, че забрави за своята болест -сещаше се за нея само нощем, когато не можеше
да мигне от все по-силната болка в крайниците. Три месеца, след като се хвана на работа със сакатите
деца, усети, че болката лека-по-лека намалява, а след две седмици вече изобщо не я чувстваше. Върна
се в Чарлстьн за предписаните му изследвания и лечение и смая лекаря, който му съобщил, че няма и
следа от симптомите на смъртоносната болест. Обяснил това внезапно оздравяване като „спонтанна
ремисия" (медицински термин за чудеса). Както вече отбелязах, кармичният знак е безличен. Важното
при него е не как са уравновесени везните, а само че те вече са уравновесени.
Ето още един пример за преодоляна карма. Когато на една жена съобщават, че не може да има
деца и не е в състояние да зачене по една или друга физиологична причина (освен заради обърната
матка), си има някаква кармична причина за тази трагедия на несбъднатите мечти. В предишните си
животи тази жена или непрекъснато е отказвала да роди от себичност, или ако е имала деца, ги е
малтретирала. И така тя решава да си осинови дете. (Тук не пренебрегвам съпруга, просто в случая
слагам ударението върху личната карма на жената.) Какво става, след като си е осиновила дете? Един
мой приятел лекар от Ню Йорк и друг от Калифорния ми казаха, че статистиката сочи високи
стойности от порядъка на седемдесет и пет-осемдесет и пет процента. На какво? Седемдесет и пет-
осемдесет и пет процента от жените с диагноза, че не могат да раждат (включително и тези, чиито
съпрузи имат слаба сперма), за своя радост установяват, че са бременни, много скоро след като са
осиновили дете.
Въпросната жена не е могла да ражда заради своята карма - учителка в духовното училище, та
тя да разбере какво е да си самотен и да нямаш дете и съзнателно да пренесе този подсъзнателен
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 75
спомен и в следващия си живот, когато вече няма да отказва да ражда, а ако роди, няма да малтретира
децата си. Но кармичното бреме е свалено от плещите й, щом тя покаже, че вече е усвоила този
кармичен урок и е изкупила грешките си, като е взела сираче, което да дари с любов. Кармата на мъжа
й, естествено, също е заличена, тъй като е била преплетена с нейната.
В случаите, когато и след осиновяването жената не забременява, в някой от предишните си
животи тя е била изключително зла спрямо децата (възможно е дори да е убила някое Невръстно
същество) и се е обременила с карма, която, за да бъде уравновесена, изисква не само една-единствена
изкупителна постъпка през едно-единствено прераждане. Въпреки това, осиновиш ли дете, трябва да
го обичаш, да се грижиш и да се отнасяш към него като към свое - така тази жена малко по малко
заличава миналите си кармични грехове и има шансове те да й бъдат опростени докрай. При всички
положения върви напред, а не назад... или не стои на едно място.
Примерите за кармата са точно толкова, колкото и хората по Земята - в живота на всекиго от
нас се преплитат хиляди дребни и по-важни страни на кармичната причинно-следствена връзка. Най-
бързият едностранен начин да прекъснеш кармичната верига е като прощаваш на всеки, който те
нарани още преди той да е поискал прошка и дори без изобщо да я иска. Опрощението ще прекъсне не
само вашата, но и неговата кармична връзка, освен ако въпросните хора - или пък вие не се втурнете
да трупате нови кармични дългове.
Открадне ли някой нещо от вас, бъдете сигурни, че и вие сте ограбили някого, най-вероятно
същия човек, под каквото и име и тяло (храм на душата) да е живял по време на вашата връзка в някое
предишно прераждане. Когато в този живот получавате състрадание, доброта и парична помощ,
каквото и да е съдействие, което наглед не сте заслужили с нищо, знайте, че всъщност то е напълно
заслужено. Бъдете Сигурни, че сте помогнали на същия човек в предишен живот и по силата на
кармичния закон той или тя се чувства длъжен да ви върне услугата. Както виждате, действието е
двупосочно. Схемата „Джон наранява Мери, Мери пък наранява Джон" може да образува и
кармичната верига „Джон помага на Мери, Мери пък помага на Джон"... и това е „златната верига,
която ги свързва". И в този случай думите на Исус са простички и ясни: „Обичайте враговете си...
добро правете на ония, които ви мразят... които ви обиждат и гонят... Ако някой ти удари плесница по
дясната страна, обърни му и другата... И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата,
дай му и горната дреха... Да не се противите на злото." Иначе казано, плащайте своите кармични
дългове смирено, без да се вайкате, без да се косите и обиждате, и кармичното ви иго ще бъде
чудотворно заличено - стига, разбира се, примирението да е уравновесено с положителна постъпка,
която да наклони в обратна посока предишното ви злодеяние върху кармичните везни. Първо се
примирете. Сетне простете. А накрая изкупете греховете си. За да преоткриете себе си.
Във връзка с новите съвременни религиозни движения ще добавя, че думите: „Приемам Исус
като свой Спасител и Бог като мой Повелител", не са някаква вълшебна мантра, с която зачерквате
кармичната си отговорност. Подобна духовна леност не сътворява чудеса. Никога няма да чуете тези
хора да цитират Исус във връзка с основния недостатък на тяхната философия. „Не съдете, за да не
бъдете съдени." Мантрата „Исус ще ни спаси" звучи по-често не като благословия, а като неизречена
заплаха. Ако не изповядваш моята вяра, ще се пържиш в ада... искаш ли да си щастлив, просто
повтаряй няколко думи... presto! Опасявам се, че въпросът не се изчерпва само с това. А какво да
кажем за хората, вярващи в ученията на други аватари освен Христос? За онези, които следват не по-
малко мъдрите предписания на Мохамед и Буда (наистина озарени с дълбока мъдрост, тоест, из-
ключващи фалшивата доктрина за преселението на душите, вероятно изопачила първоначалното
учение).
„Око за око, зъб за зъб" от Стария завет, цитат, който често е разбиран и тълкуван погрешно,
изобщо не призовава към мъст и разплата. Той се позовава на закона за кармата -закона за причината и
следствието. Всяко действие си има равно по сила противодействие. Ослепиш ли някого, също ще
загубиш зрението си (освен ако не се научиш как да изкупиш тази своя постъпка и не заличиш
кармата). Дори да избиеш от злоба зъба на някого, някой ден този човек все ще намери начин също да
ти избие зъб... и така нататък... независимо какви рани си нанесъл, какво си откраднал, какви мъки си
причинил на друг.
Сигурно ще попитате: „Не е ли все едно дали ще плащам подир време за онова, което върша
сега, след като в бъдещия си живот няма да го помня?" А дали му е все едно на човека, който страда
неописуемо в този живот? Определено не. На вас също няма да ви е все едно - после. Страдащият,
когото виждате сега, ще даде всичко, само и само да промени миналото, причинило му такива мъки -
прекалено късно. Хората забравят, че се готвят още сега за своето после.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 76
Прераждането и законът на кармата обясняват пределно ясно и изчерпателно разликите между
зрящите и незрящите, здравите и сакатите, бедните и богатите, щастливите и самотните. Но днес
водачите на всички организирани религии и вероизповедания, помолите ли ги да обяснят тази оче-
видна несправедливост и жестокост, отредена (според тях само в един-единствен живот или
съществуване) от върховното добродушно Божество, отвръщат с: „Няма коментар", или „Не бива да
подлагаме на съмнение тези неща." На второто пък аз ще възразя: как така не бива да ги подлагаме на
съмнение? И таз добра! Та нали Исус ни е заръчал да „търсим истината".
Може би тези религиозни водачи отстояват нещо като духовна Пета поправка13 и не искат „да
свидетелстват сами срещу себе си", защото в противен случай ще проличи, че нравственото им учение
не почива върху здрава основа? А тази непоклатима, справедлива и логична основа е кармата:
пътищата върху нейните карти, това са астрологията и номерологията, идея, поддържана от есеите, от
които наред с другите Исус се учи през своите осемнайсет „губещи се години" - разказът за тях е
махнат от хората, подложили на духовна хирургична операция думите на Христос, както неговите уче-
ници са ги изложили в Новия завет.
Важната истина, която трябва винаги да помните за кармата, е, че всеки мъж и жена са
започнали дългото си пътешествие заедно - и всеки определено ще стигне там, накъдето се е запътил -
за строго индивидуално време, като пътува, както лично той е решил, по път, който лично той си е из-
брал, като се ориентира по карта (религиозна вяра), която също сам е предпочел. Както поетът Халил
Гибран го е изразил съвсем накратко: „Никой не може да надскочи себе си, нито пък да падне по-
ниско, отколкото му е писано." Всички сме се запътили към едно и също място, всички сме орисани
все някога да го стигнем независимо от начина, по който сме предпочели да пътуваме.
Представата за кармата и прераждането, астрологията и номерологията са били премахнати от
християнската Библия чрез кощунствената „хирургична" намеса на ранните църковни „отци"
(патриархалната система никога не е допускала църковни майки), осъществявана по различно време в
миналото, включително на Трентския събор от 300 година и Константинополския събор от 553 година,
и подпомагана от император Юстиниан и императрица Теодора, които са настояли да бъде отстранено
всяко споменаване за тези учения, а папата е склонил. За щастие в бързината тези „хирурзи" са
пропуснали някои пасажи например в Еклисиаста, където има описание на астрологията и движението
на планетите, свързани с човешкото поведение... и няколко кратки разговора между Исус и неговите
ученици, в които става дума за многократно прераждане...
******
В песента „Хора" от мюзикъла и филма „Смешни момичета" се казва, че „влюбените са големи
късметлии... най-големите на света". Ами да, късметлии са. Това е самата истина.
Големи късметлии са в кармичен смисъл - те са най-щастливите измежду всички, поели по
дългия уморителен път назад към дома. Влюбените може и да страдат повече от отрицателните вериги
на общата си карма, отколкото другите, но и се радват на по-върховно блаженство заради поло-
жителното, с което ги възнаграждава кармата. Благословени са с по-силно желание (енергия, нали
помните?) да дръпнат завесите, затулили връзките, изживени при предишни прераждания.
Инстинктивно те знаят по-добре как да се настроят на вълните на Ангелите на своето Висше „Аз".
Всички влюбени са свързани със сребърните нишки (и музикалните струни) на deja vu,
споделените спомени на взаимната нежност и страст от миналото - но и от мъката и болката, които
също взаимно са си нанасяли пак в миналото и които усещат силно и сега, във вълшебните мигове,
когато се взират в очите на другия, тъй като очите са огледало на душата... и духа.
Малцина съвременни белетристи са писали за кармата, но не са малко поетите, използвали я
като основа на своите творби. Елизабет Барет14 и Робърт Браунинг15 са сродни души й известният
сонет на Елизабет „Как те обичам?" съдържа темата за кармата... както и този стих на Росети16...
Била съм тук и преди...
Познавам вратата под прага,
сладкото упойно ухание,
въздишката лека, светлинките покрай брега.
13
Става дума за Петата поправка в Конституцията на САЩ - Б.пр.
14
Английска поетеса (1806-1861), омъжила се тайно за Робърт Браунинг. - Б.пр.
15
Английски поет (1812-1889). - Б.пр.
16
Английски художник и поет (1828-1882), най-яркият представител на прерафаелитите. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 77
Била си моя и преди,
макар да не знам кога и как,
ала щом прелети лястовица
и ти извърнеш вратле...
съм го виждал и преди.
А- 1 З-8 О-15 Х – 22 Ю – 29
Б-2 И- 9 П-16 Ц – 23 Я - 30
В-3 Й- 10 Р - 17 Ч – 24
Г-4 К-11 С-18 Ш – 25
Д-5 Л-12 Т-19 Щ - 26
Е-6 М-13 У-20 Ь - 27
Ж-7 Н-14 Ф - 21 Ъ - 28
Преди да повярвате дори в тази правилна номерологична система, опитайте сами да направите
изчисленията. Така ще разберете как действа - но по-важното, дали действа. Не бива да я приемате на
гола вяра от мен или от когото и да било - осланяйте се единствено на собствения си опит. Лично аз
никога не съм се съмнявала особено в номерологията, въпреки това винаги се стремя да си отговоря на
всички въпроси за всяка езотерична наука, а после да я подложа на многократна проверка, за да се
убедя, че е валидна. Мнозина прочути исторически личности са се доверявали напълно на силата на
числата (включително основателите на САЩ, както ще видим в Седма глава - „Забравени мелодии"),
но лично аз неизменно изпитвам потребност да изпробвам всяко нещо, преди да му се доверя изцяло.
По същия начин подходих навремето към астрологията, когато тя за пръв път ме заинтригува. След
като дълго време я изучавах задълбочено и съставях хороскопите на свои познати, се уверих, че просто
няма смисъл да се съмнявам в нея. Тя просто е общовалидна.
Както вече отбелязах във Въведението към книгата, има множество звездни знаци и
универсални кодове, които са извън астрологията, но въпреки това са неразривно свързани с нея.
Всеки астрологичен знак си има управляваща планета, а всяка планета трепти с вибрациите на
определено число. Номерологията, звукът, музиката и цветът може и да ни се струват на пръв поглед
несвързани с планетарните влияния, но въпреки това водят началото си от Светилата (Слънцето и
Луната) и планетите - и са звездните знаци на мъдростта.
Цар Соломон помолил Бог да му даде мъдрост като най-големия дар, който може да получи, и
само защото е поискал, молбата му е била изпълнена. „Поискайте и ще получите", „Почукайте и ще ви
се отвори", „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни."
В Книгата на Соломон, включена в апокрифното Свето писание, цар Соломон Мъдреца
изразява благодарността си за този дар - „безпогрешното познание за всички съществуващи неща"...,
„за всички неща, които са тайна или се проявяват"... с думите:
Благодаря ти, Велики Създателю на Вселената, задето ме научи на тайните на планетите, та да
знам Времето и Сезоните на нещата, тайните в сърцата на мъжете, техните мисли и същина. Ти ми
даде това познание - основа на цялата ми Мъдрост.
Астрологията е неотделима от номерологията и Соломон наистина е бил мъдър цар, защото в
помислите и постъпките си се е допитвал и до двете изкуства и науки. Но уви! И той се е отнасял с
пренебрежение към жените („тайните в сърцата на мъжете"'), защото е израсъл в патриархално
общество. Нашата Майка, която е на Небето, е простила на Соломон и своите синове, обърнали й в
невежеството си гръб, по същия начин и аз ще простя на него... и на останалите.
Покрай пренебрежението към жените, проявено от цар Соломон, ми се ще да се отклоня за
малко от темата. Хрумвало ли ви е, че повечето английски детски песнички са всъщност гатанки?
Някои са лесни за отгатване, други - по-трудни. Нека разгледаме една от тях, която съдържа доста
загадки - песничката за Хъмпти Дъмпти. Първо, би трябвало да се досетите, че Хъмпти Дъмпти
олицетворява Земята. А после „четете между редовете". Във втория куплет, който сама съчиних, съм
ви дала ключ към разгадаването на първия пласт от посланието на стихотворението.
Произходът на числата не е ясен, но е сигурно, че Хермес Тот е знаел много за тях още преди
хилядолетия, преди Атлантида. Древните халдейци, египтяни, индуси, есеи и мъдреците от арабския
свят са били големи майстори в разгадаването на тайното им значение. Някои измежду най-просветени
сред тях са открили онова, което днес е известно като изпреварване на равноденствията и са
изчислили, че подобно явление се наблюдава на всеки 25 850 години. Загадка е как са стигнали до това
число. Чрез наблюдения? В такъв случай излиза, че са живели в телата си от плът и кръв по-дълго от
тези двайсет и шест хиляди години. Нима са били в състояние да изчислят градусите с такава точност
без специална апаратура? След като столетия наред провежда какви ли не изследвания, съвременната
наука не е успяла да постигне нищо друго, освен да докаже и да потвърди точността на изчисленията,
направени в древността.
Някои неща просто трябва да бъдат приемани с убедеността, че отговорите рано или късно
сами ще ни се разкрият... когато му дойде времето. Защото, както поетично и астрологично точно
пише в Еклисиаста на Библията: „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето."
Изучаването и практическото прилагане на номерологията не са в разрез с никое религиозно
вероизповедание. Тя е едно от многото проявления на хармонията във Вселената и е в съзвучие със
законите на Природата. Земните жители си навличат какви ли не мъки, като не се съобразяват с тези
простички логични закони. Научат ли се как да са в съзвучие с тях, щастието, здравето и успехът ще се
превърнат от наглед невъзможна мечта в нещо напълно достижимо. Хората наричат Природата и
„Съдбата" несправедливи, жестоки и безмилостни, а въпреки това не желаят да посветят малко от
времето и усилията си на това да научат в каква посока се движат тези непреодолими сили.
Повечето от онези, които се молят: „Нека пребъде волята Ти на земята, както и на Небето",
нямат намерение дори да се опитват да открият какво точно представлява тази „воля", спазвана на
„Небето" и нарушавана едва ли не непрекъснато от земните жители. Организираната религия, всички
вероизповедания всъщност са паметници на загадъчното и непознатото, а вече познатото е заложено
във всеки мъж и жена. „Царството Божие вътре във вас е." Земните жители са прегръщали всички
възможни вероизповедания и въпреки това не са намерили толкова бленувания душевен мир.
Навремето ключовете, или „звездните знаци", разбулващи загадките на Вселената, са били поверени
на жреците, равините и прелатите, които преди много години са ги „изгубили" в своите манастири и
метоси или пък са ги заровили в тайните си церемонии и забулени в загадъчност обреди.
Откакто свят светува, астрологията и номерологията са взаимообвързани и преплетени.
Истинската слънчева година започва, когато между 21 и 23 март всяка година Слънцето навлиза в
пролетно равноденствие, сетне прекосява всеки астрологичен знак на зодиака, състоящ се от 30
градуса, като се почне от сектора на Овена и се стигне до Рибите - това трае по-малко от 365 1/2 дни,
ето защо е прието да се смята (макар и не съвсем точно), че календарната година се състои от 365
дни...
През всяко денонощие от 24 часа, докато Земята се завърта около оста си, дванайсетте
астрологични знака на свой ред прекосяват определен, въображаем сектор от Земята. Около нея пък се
върти Луната, образувайки Лунния месец от 28 дни - точно както се движат стрелките за часовете,
минутите и секундите на часовника.
Всеки астрологичен знак е управляван от дадена планета. А всяка планета вибрира в
съответствие с определено число.
Код: 1-2-3-0
И аз се замислих за нея, докато се унасях една вечер в Крипъл Крийк, по време на усамотението
си там. На следващата сутрин, когато се събудих, си нахвърлих някои бележки върху купчето листове
на нощното шкафче... а подир няколко дни се заех да рисувам числата и буквите от азбуката и поне
според мен направих твърде интересно откритие. Дума да няма, знаят го всички математици и най-
вече Алберт Айнщайн, но за мен то бе ново и ми отвори очите дотолкова, че се почувствах едва ли не
Христофор Колумб, доказал, че земята е кръгла! Та ето какво открих: всички арабски цифри -от 0 до 9,
а също всички букви в латиницата19 са основани върху триъгълника и окръжността или могат да бъдат
преобразувани в тях. Ако бъде сведено до първичната си основа, на практика всичко в нашето
триизмерно съзнание, включително правоъгълника, осмоъгълника, петоъгълника, шестоъгълника и
така нататък, - може да бъде кодирано чрез Универсалния код 1-2-3-0, или:
Вълнуващо, нали? Мисълта ми полита по спирала към всички загадки на нашия живот. Да
вземем само три арабски цифри и три букви от азбуката. Можете да опитате и вие. Интересно е!
19
Същото би могло да се каже и за кирилицата. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 87
Питаш се какви ли са символите в Четвъртото измерение на съзнанието. Дълго съм си
мислила, че ние всъщност сме триизмерни предмети, а хвърляме двуизмерна сянка. Дали в такъв
случай няма някакво четириизмерно „Аз" със Светлина, по-ярка и от нашето Слънце, хвърляща
вашите и моите триизмерни сенки? Дали няма и... петизмерни същества, хвърлящи сенките на
триизмерното ни „Аз"... и така нататък, докато стигнем и минем предела... тъй като в триизмерното
си съзнание можем да броим само до 9.
Как изглежда цифрата отвъд деветката? Това е нулата -О, окръжността. Няма такова нещо -
права линия. Все някога всяка Алфа (началото) среща своята Омега (края) и се слива с нея, за да
образува окръжност. Ако сте се издигнали достатъчно високо, за да „погледнете надолу" към уж
правата линия, ще видите, че тя всъщност няма начало и край - Назарянинът е казал: „Аз съм Алфата
и Омегата. " Начало и край са едно и също. Затворената окръжност, образувана от змията.
Всичко това е свързано с Вечното сега, с откритието на Айнщайн, че Минало, Настояще и
Бъдеще не са различни отрязъци от времето, а едно Цяло, което съществува едновременно. Ще
говорим отново за това по-нататък в книгата. Сега нека се върнем към Универсалния код.
Универсален код: 1-2-3-0 Съберете числата и ще получите 6 - Любов.
1+2+3+0=6
20
На английски LOVE. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 88
Числото 6 олицетворява: Венера Любовта Жената
Числото 9 олицетворява: Марс Сблъсъка Мъжа
Както вече показах, тези числа на сексуалността са еднакви по стойност, защото 9 е обърнато 6,
а 6 е обърнато 9.
Погледнете още веднъж таблиците за умножение на числата 3 - 6 - 9 и повтарящите се схеми.
Моделът на 3 е 693-693-693. Моделът на 6 е 396-396-396. А при 9 неизменно се повтаря едно и също
число: 9. (Имам предвид схемата на повтарящи се цифри в последната отвесна колона на всяка
таблица.) А сега опитайте същия експеримент с таблицата за умножение на което и да е друго число
освен тези три. Няма да откриете схема от повтарящи се цифри.
При никое друго число, дори и духовното 7, не ще намерите такова вълшебство, както при 3- 6 -
9 от триизмерното Тайнство на деветката. Между другото 3 + 3 = 6. 6 + 6 = 12 (което, редуцирано,
прави 3)... същото важи и за 3 + 9. А 3 + 6 прави 9. Числата 3, 6 и 9 не могат да бъдат
разделени едно от друго с никакво математическо действие. Това са трите числа
на тайнството. Нали помните Универсалния код: 1 - 2 - З - 0, също три числа плюс
0 на увеличената мощ.
Мисля, вече сме единодушни, че 9 е царят на числата. Ако имате нужда от още доказателства за
правото на числото 9 да направлява всички проявления на живот и електроенергията на нашата
планета, замислете се над факта, че 9 е единственото число, способно да вдъхва живот на всяко
друго число, защото когато го съберем с друго число, то не се губи. 9 му възвръща самоличността
и „живота".
9+ 1 = 10 9 + 2 = 11=2 9 + 3 = 12 = 3
9 + 4= 13 = 4 9 + 5 = 14 = 5 9 + 6= 15 = 6
9 + 7 = 16 = 7 9 + 8 = 17 = 8
Няма число, което при действието събиране с други числа да притежава такава сила.
******
Още едно вълшебство на числата... още едно космическо послание за утрешния ден. Нека
отново се замислим над факта, че числото 9 (войната, сблъсъкът и агресивността) никога не може да
удържи победа над числото 6 (любовта и мира), защото, ако съберете 6 и 9, се получава 15, което,
съберете ли цифрите с него: 1 + 5, пак дава 6.
А сега нека съберем всепобеждаващото число 6 с числото на духовното 7. 6 + 7= 13, а! +3 = 4. 4
е числото, дадено на Уран, управляващата планетата на Водолея. Каква добра новина за бъдещето на
нашата „непредсказуема" (освен чрез номерологията) Епоха на Водолея? През управляваната от Уран
(4) Епоха на Водолея любовта (6) и духовното просветление (7) в крайна сметка ще разгромят войната,
сблъсъка, агресията и техниката, макар и по време на битката между тях може да ни се струва, че те я
губят. Земята няма да бъде унищожена от ядреното безумие, нито от природните бедствия, които
вероятно е обречена от кармата си да изживее. Да, сигурно ще има големи трагедии и поражения, ако
земните жители не се опомнят овреме, но в крайна сметка любовта и мирът ще възтържествуват!
Другото просто е немислимо, понеже такъв е неоспоримият математически ред във Вселената...
и неговата хармония. Ето защо въпреки днешните ни страхове номерологичният космически код към
бъдещето в Епохата на Водолея ни отваря вратите за щастливи бъднини. Алберт Айнщайн щеше да се
израдва! Но се хващам на бас, че го е знаел още преди години. Докато размишляваш над това чудо -
числата, мислите ти сякаш политват към мястото, където се раждат всички загадки!... И така... нощес
спете сладко и сънувайте шестици и седмици.
******
Е, готови ли сте? Започва урокът ни по приложна и практическа номерология, за да усвоите как
да използвате неподозираните възможности на числата в личния си живот, когато имате нужда от
малка магия. Първо, съществуват някои правила, които трябва да научите, преди да ви обясня как
точно да правите самите изчисления.
Прочетете, ако обичате, бавно последното изречение. Благодаря!
Надявам се уроците да са ви интересни. Всички уроци би трябвало да ни доставят удоволствие,
ала повечето са скучни, защото учителите забравят Сократовата истина как се усвояват знанията и
учениците го усещат. А тя гласи, че никой не може да те научи на нищо. Учителят е в състояние само
да ти помогне да си припомниш онова, което вече знаеш. И така, да учиш значи... да си спомниш.
Ехото от този Сократов метод на обучение достига през вековете, чак от Древна Гърция до нас,
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 89
от Диоген, особняка, обикалял надлъж и нашир с фенер в ръка, търсейки честен човек. (Смятате ли, че
е щял да извади повече късмет, ако е търсел и сред представителките на нежния пол? Прощавайте. Пак
не се сдържах да проявя своя феминизъм.) И така една сутрин, докато си вървял по прашен път с
надеждата мъчителното му търсене да се увенчае с успех, Диоген срещнал отегчения до смърт
Александър Велики, който още преди да навърши и двайсет години, вече бил завоювал почти целия
познат по онова време свят, и двамата се заговорили. Накрая Александър Велики бил толкова смаян от
своя нов познат, страстно и решително посветил се на своята задача, че го попитал не може ли да му
помогне с него. „Само не ми затулвай светлината", отвърнал Диоген.
Именно това трябва да се опитват да правят и учителите - да не затулват „светлината" на своите
ученици и да ги направляват така, че бавно, но сигурно те да си възвръщат познанията, „погребани" в
подсъзнателната им памет. Ето защо сега, когато сме се заели с номерологията като основен предмет,
първо ще изложа най-важните правила, после - начините за изчисляване, придружени с примери, а
накрая ще се отдръпна и ще ви оставя да си „спомните" как да се настроите и да разтълкувате
определенията на всяко от числата поотделно.
Скоро ще забележите, че често употребявам думата „цялост". Нека ви обясня какво имам
предвид с този термин. Точно както и в астрологията една музикална или театрална постановка на
Бродуей, корпорация, книга или събитие (например женитба, покупка на къща и така нататък),
„родени" или осъществени в определено време, си имат рождена карта (хороскоп), валидна точно
както и хороскопа на новороденото дете (или животно), по същия начин тези „цялости" притежават в
зависимост от името и деня, в който са „родени", съответните ключови числа.
Да вземем например мюзикъла „Моята прекрасна лейди", „Отнесени от вихъра" на Маргарет
Мичъл, брокерската фирма „Пейн Уебър" или деня, в който сте сключили брак, запознали сте се с
някой човек и така нататък. Всички тези „цялости" си имат свое рождено число (в зависимост от
датата, когато са създадени или са се случили) и (или) число на името.
Преди да ви обясня как да изчислите рожденото си число и числото на своето име (и
едноцифрените, и съставните числа), трябва да запомните следните основни правила в номерологията.
Двуцифрените, или съставни числа 11 и 22 са наричани Господарски. Това означава, че
когато ги събирате с други числа, не бива да ги редуцирате, тоест, да ги превръщате в едноцифрени,
например числото 11 не бива да бъде превръщано в числото 2, а числото 22 — редуцирано до 4. Двете
Господарски числа винаги трябва да бъдат събирани с другите числа в номерологията като 11 и 22.
Само когато общият сбор от цифрите в името е 11 или 22, цифрите в тези числа се сумират, или
редуцират, за да се получи едно-цифреното число 2 или 4 като ключово число на името; по същия
начин, само ако сте родени на 11 или 22, числата се редуцират до 2 или 4, за да се получи
едноцифреното ключово рождено число. (По-нататък ще ви дам и примери.)
Важно е да прочетете няколко пъти последния абзац за Господарските числа, та да сте сигурни,
че сте го разбрали, и когато се заемете с изчисленията, няма да забравите това изключително важно
правило в номерологията.
Едно последно напомняне за нещата, обозначени с думата „цялост". Докато се запознавате с
определенията на простите и съставните числа, представляващи цялост, трябва да ги тълкувате малко
по-различно, отколкото когато те се отнасят за хора. С времето ще добиете опит. Някои изречения в
определенията на едноцифрените и двуцифрените числа, поместени по-нататък в главата, определено
се отнасят за хора, а не за „неща", в тях обаче се съдържат основни моменти, валидни и за цялостите.
За да усвоите изкуството и науката на номерологията, трябва да усъвършенствате техниката на
интуитивното тълкуване, така че с времето лесно да пригодявате същината или основата на
определенията, както и анализа на числата към целта, подбудите и характера на „целостта", която се
опитвате да разберете.
Простите числа от 1 до 9 са наричани основни и олицетворяват начина, по
който човекът или целостта изглеждат в очите на другите и на света. Двуцифрените,
или съставни числа показват скритите кармични влияния, действащи, така да се каже, иззад
кулисите, и предричат съдбата на човека или целостта. Когато обаче тази съдба е неблагоприятна,
в определенията за двуцифрените числа съм посочила пътя, по който тези кармични течения могат да
бъдат овладени или обърнати в друга, по-добра посока. Винаги помнете, че в крайна сметка сами сте
господари на съдбата си, сами сте капитани на своята душа и житейски път. Спазвате ли някои
правила, не е задължително да се покорявате сляпо на отрицателната карма и ще се научите как да
размивате въздействието й със своите постъпки - как да уравновесява-те блюдата на везните (вж.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 90
Четвърта глава).
Пак ще повторя, не забравяйте, че:
Простите, или едноцифрени числа олицетворяват начина, по който даден
човек или цялост изглежда в очите на другите. Това са числата на индивидуалното
и личностното.
Съставните, или двуцифрени числа разкриват или показват кармичните влияния и
предричат съдбата на човека или целостта, която може да бъде направлявана и в крайна сметка
неутрализирана, ако се вслушате в съветите, дадени в определенията за числата. Ще намерите
описанията и на простите, и на съставните числа в края на главата. Но не ги четете, докато не
научите как да изчислявате своите числа.
Другата разлика между простите и съставните числа е, че простите числа от 1 до 9
изразяват физическата или материалната страна на хората и нещата, докато съставните (дву-
цифрените) са свързани по-скоро с духовната страна на живота, например с кармата. Би могло да
се каже, че планетите и знаците в астрологията, както и числата в номерологията са символи на езика
на нашите Създатели. Както написах в началото на главата, „докато душата спи, Бог ни говори с
числа".
След като се научите да прилагате номерологията, като се придържате към изложените по-долу
правила за изчисляване, ще откриете, че от нея има голяма практическа полза. Не само ще узнаете
повече за себе си и другите, включително за важните „цялости" в живота ви (заглавията на вашите
книги и датите, когато те са излезли от печат, ако сте писател, заглавията на филмите и пиесите и
датите на премиерите, ако сте продуцент, и така нататък), но ще сте в състояние да проследите и
кармичните схеми и да избирате щастливите дни за всички решителни срещи или събития: кога точно
да подпишете даден документ, кога да поемете на пътешествие, а също и благоприятните за
предприемачество и нови начинания дни. Щастливите номерологични дати са особено полезни в прав-
ните въпроси, при насрочването на съдебни дела - и за адвокати, и за техните клиенти, стига да е
възможно да избират дните. Съществуват, разбира се, случаи, когато няма как сами да посочвате
датите, но когато сте в състояние да го правите, ще е разумно да се ръководите от номерологията,
чиито правила ви предстои да научите... или да си ги спомните, и ще установите, че подобни познания
са с неоценима стойност. (Щастливите номерологични дати обикновено съвпадат с хармоничните
транзити и аспекти в хороскопа.)
Сега вече сме готови да научите (или да си спомните) как да изчислявате простите и съставните
ключови числа - и своите, и на други хора и цялости.
Сигурно сте забелязали, че няма буква, която да отговаря на числото 9. Едно от предаваните
през вековете устни обяснения за това е, че в най-тайните езотерични ордени са вярвали: числото 9 е
синоним на „загадъчното име" на Върховната сила на живота, която се състои от 9 букви, ето
защо в азбуката не може да има една-единствена буква, която да я олицетворява21.
Но ако простото число на името или на раждането на даден човек или цялост е 9 (при
рождена дата 9-и, 18-и или 27-и от всеки месец), използвайте значението на простото число 9.
Примери
Нека започнем с две интересни и прочути личности: Ейбрахам Линкълн и Исус Христос.
Запознайте се внимателно с примерите. Обърнете внимание, че под всяка буква от името е
изписана цифровата й стойност. После цифрите са сумирани по хоризонтала, за да се получи
двуцифрено число, което съответно също е редицурано отдолу до едноцифрено число (вж.
Ейбрахам22).Нап-равете същите изчисления за всяко отделно име (дума или цялост). Накрая съберете
простите числа на всяко име (или дума), за да получите окончателните ключови числа. Обърнете
внимание, че сме постъпили така в примерите по-долу.
След като сте изчислили съставното ключово число на името (или на дадено заглавие и
изречение) - съберете двете съставни ключови числа, за да получите простото ключово число. Ще ви
21
Линда Гудман използва системата на Калиостро, прочут френски лечител и гадател от XVIII век, основаваща се на
съответствието между староеврейската и латинската азбука. В нея за числената стойност на 9 няма буква, защото
съответните еврейски букви с такава стойност нямат латински еквивалент. Ето защо предлагаме на читателите най-
разпространената таблица на кирилицата с нейните числени съответствия, в които и числото 9 има своите букви. - Б.пр
22
Позволили сме си в примерите да оставим имената на латиница, защото, както вече отбелязахме, името и рождената дата
на конкретния човек трябва да бъдат тълкувани в номерологията съобразно с азбуката на страната, където този човек е
роден и живял. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 91
стане ясно, ако се запознаете внимателно с примера на Ейбрахам Линкълн.
ABRAHAM LINCOLN РОДЕН НА 12.02 1+2=3
Съставното ключово число на раждането е 12
Простото ключово число на раждането е 3
ABRAHAM LINCOLN
1221514 3 1 5 3 7 3 5 7+9=16
Общо: 16=7 Общо: 27=9
Съставното ключово число на името е 16.
Простото ключово число на името е 7.
И така, ключовите числа на Ейбрахам Лигасьлн са 12 и 3 (числа на раждането) и 16 и 7 (числа
на името) 12 - 16 – 3 – 7.
Изучавайте примера с Ейбрахам Линкълн, докато не сте напълно сигурни, че разбирате как са
изчислени окончателните четири ключови числа, независимо дали това ще ви отнеме пет минути или...
два часа. Не четете нататък, докато не се уверите, че сте наясно с всяко от извършваните аритметични
действия.
Разбирате ли как е получено всяко едно от четирите ключови числа на Линкълн? Сигурни ли
сте? Добре тогава значи можем да продължим с частичната характеристика: на тези числа,
олицетворяващи Ейбрахам Линкълн.
Нека най-напред вземем ключовите числа на името: едноцифреното, или просто число 7 и
съставното число 16. Щом прочетете определението на числото 7 в края на главата, ще се уверите, че
то се покрива напълно с личността и характера на американския президент от времето на
Гражданската война в САЩ - такива, каквито те са изглеждали в очите на другите.
От определението на числото 7 (дадено в края на главата) научавате, че Линкълн е имал
„дръзки мечти". Притежавал е „вдъхващ спокойствие ведър магнетизъм, оказващ силно влияние върху
другите", че „не е обичал да върви по утъпкани пътища и е имал по-особени представи за религията и
нетрадиционни уникални политически възгледи". Че „не се е интересувал особено от материалните
придобивки" и „със своето състрадание към несгодите и болките" е носел утеха на околните. А също
че другите често „са го товарели със своите тревоги и проблеми". От анализа на простото число 7
научавате и че Линкълн не е бил „пристрастен или предубеден" и „се е отнасял с търпимост към
възгледите на другите". Това описание се покрива много точно с неговия характер, нали?
Съставното число на името на Ейбрахам Линкълн е 16. Наред с другите неща това кармично
число е олицетворявано от Съборената цитадела - от „кула, ударена от гръм, от която пада човек с
корона". Човекът е обречен „да умре от насилствена смърт", осъществяването на плановете му е за-
страшено. Всичко това съответства напълно с живота на президента Линкълн. В пълния анализ на
двуцифреното число 16 към края на главата е описан и начинът, по който Линкълн е могъл да избегне
лошата кармична участ на 16 или поне да притъпи отрицателното й въздействие - но не го е сторил.
Пак там е обяснено как точно той не е избегнал или неутрализирал своята карма. (Най-малкото не се е
вслушал в пророческите си сънища, в които се е съдържало ясно предупреждение.)
В определението пък за простото ключово число 7 (на името) на Линкълн откриваме
предупреждението, че той не е бивало да носи черно, а това е единственият цвят, с който се е обличал
Линкълн — неизменно е ходел с черен фрак, черни панталони и черен цилиндър (според тогавашната
мода), не ги е свалял дори вкъщи.
След като се запознахме с ключовите числа на името (прости и съставни) на Ейбрахам
Линкълн, нека разгледаме неговите числа на раждане. Хората, родени на дата, състояща се от
едноцифрено число, имат само просто число на раждане. А онези, които са родени на двуцифрена
дата, имат и просто, и съставно число на раждане. Линкълн е от вторите.
Той е роден на 12 февруари. Затова съставното му ключово число на раждане е 12, а
простото ключово число на раждане - 3 (12 = 1 + 2 = 3).
Когато се запознаете със значението на простото число З и на съставното число 12 в края на
главата, ще получите още по-ясна представа за човека. Прочетете целия анализ на З и 12. Ще видите
например, че хората с число 3 „се ръководят във всичките си постъпки" от „някакъв голям идеал" и
„изобщо не си мерят думите, откровени са, когато трябва и когато не". Обичат „изпитанията на
физическата сила". На младини Линкълн наистина често си мери силите: огъва релси, печели
състезания по цепене на дърва и по канадска борба. От анализа на 3 ще видите, че хората с такова
число съчетават „мъдрия подход с пълното нехайство". Характеристика, която напълно приляга на
Линкълн. Пак от описанието на число 3 научаваме, че тези хора „са смазани, ако им бъде отказано да
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 92
получат добро образование". Линкълн наистина не е имал възможност да ходи на училище и е бил
сломен от това. Но не се е предал току-така. Сам, с много мъки изучава правото и става най-
блестящият юрист на своето време -великолепен пример за всекиго, който като него има просто
ключово число 3. (Хората с число 3 са твърдо решени да получат добро образование и обикновено го
постигат, а ако не успеят, страдат повече от другите.)
Ейбрахам Линкълн е Водолей. В анализа на простото число 3 ще откриете, че то е хармонично
на Слънчевия знак на Водолея.
Колкото до неговото съставно число на раждане - 12, запознайте се с определението за числото
12 и ще научите още повече за Линкълн. Например: „Жертва, човек, жертван заради кроежите и
интригите на другите." Всеки, който е изучавал история на САЩ и знае за политическите интриги от
онова време, веднага ще оцени колко точно е това определение.
Разгледайте внимателно примерите с числата на раждане и на името на Ейбрахам Линкълн,
докато се уверите, че сте ги разбрали напълно, защото това е най-добрият начин Да усвоите всички
нюанси в изчисляването на ключовите числа на човек или цялост, към които проявявате интерес, и
най-вече на своите.
Исус Христос... Исус от Назарет Това е едно от най-показателните и странни имена, които съм
изучавала чрез номерологията. Вече видяхме каква загадъчна връзка съществува между числата 3, 6 и
9. Тази тайнственост се засилва, ако разгледаме простите и съставните ключови числа на Исус
Христос.
Невръстният Исус е заварен да обсъжда в храма с равините дълбоки духовни въпроси, когато е
на 12 години, което, редуцирано, прави 3 (12 = 1 +2 = 3). Той започва мисионерската си дейност на 30
години. Отново 3. Разпънат е на 33 години, което, сборувано, прави 6 - обърнато 9. Страда на кръста 3
часа. В 9 часа е обявен за мъртъв. На 3-тия ден възкръсва. Вибрацията на 9 се появява отново, когато
си припомним „18 години, които му се губят" и не са отразени в „съвременния" вариант на Новия
завет, а редуцирано, 18 прави 9 (18 = 1 + 8 = 9). Животът му сякаш е вписан в тайнството на тези три
числа: 3, 6 и 9, за което вече писах. Стана дума и за това, че сборувани, 3, 6 и 9 правят 18, което,
редуцирано, отново дава 9. 9 е числото на Началото и Края. „Аз съм Алфа и Омега." А сега нека
изчислим ключовите числа на неговото име - Исус Христос (на английски – Jesus Christ) и ще се
натъкнете на още по-голяма загадка.
JESUS CHRIST
15363 352134 9+9=18
Общо: 18 = 9 Общо: 18 = 9 18= 1 + 8 = 9
Странното е, че името Исус (Jesus) е равно на съставното число 18 и на простото число 9 и че
името Христос (Christ) има абсолютно същата стойност. Но ще се натъкнем на нещо още по-
странно, ако изчислим стойността на трите думи, с които той е обозначаван толкова често: Исус от
Назарет (Jesus of Nazareth).
JESUS OF NAZARETH
15363 78 51712545
Общо: 18=9 Общо: 15=6 Общо: 30 =3
9 + 6 + 3 = 18 Съставно ключово число: 18
18 = 1 +8 = 9 Просто ключово число: 9
Тези три думи, използвани така често, за да опишат човека, роден във Витлеем, се равняват
съответно на тайнствено свързаните числа 9, 6 и 3. Сумирани, те отново правят 18, което редуцирано,
дава пак 9, тоест ключовите числа на това състоящо се от три думи описание са простото число 9 и
съставното число 18, абсолютно същата номерологична стойност, както думата Исус, думата
Христос и - сломеното име Исус Христос.
Явно е било невъзможно той да избегне съдбата, предопределяна от съставното число 18, а и
не се е опитвал, както би се изкушил обикновен човек със същите езотерични познания. Не е могъл да
избегне толкова често повтарящото се просто число 9 - алфата и омегата. Целият житейски път на
Исус се вмества във влиянието на 3, 6 и 9, а също на двуцифреното число 18.
Когато в края на главата прочетете изцяло значението на съставното число 18, ще откриете
странна символика, която, отприщите ли езотеричното си въображение, описва (макар и закодирано)
сцената на Голгота и римските центуриони, оспорващи си в нозете на разпънатия Месия неговата риза.
Съставното число 18 обозначава „материалното, което се домогва да унищожи духовното в
природата". То олицетворява хората, „свързани с бунтове и революции", а също така „разочарование и
от приятели, и от врагове". Доста точно обобщено описание на драмата в мисията на Исус Христос и
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 93
на заложената в нея цел, нали?
******
А сега нека вземем една американска кинозвезда, Робърт Редфорд, и да изчислим ключовите
числа на неговото име, за да покажем колко важно е да не редуцираме господарските числа 11 и 22,
когато ги събираме с други числа.
ROBERT REDFORD
272524 254724 22+5=27
Общо: 22 = 22 Общо: 32 = 5 27=2+7=9
Вече би трябвало да сте усвоили правилата, за да видите, че простото ключово число на името
на Робърт Редфорд е 9, а съставното ключово число - 27. Определението за число 27 гласи, че
„съзидателните способности са дали добри кълнове, които ще се увенчаят с богати плодове". И в оста-
налата си част определението съответства на Робърт Редфорд, но ако сте редуцирали 22 в Робърт и сте
получили 4, а после сте събрали 4 с числото 5 на Редфорд, пак сте щели да получите правилното
просто ключово число — 9, но сте щели да пропуснете най-същественото влияние в неговия живот,
това на съставното число 27.
Помнете, че можете да редуцирате господарските числа 11 и 22 само когато те вече са
ключови числа и трябва да бъдат сумирани или редуцирани, за да получите окончателното
ключово число на името и деня на раждане. Вече го подчертах дебело, но пак повтарям: ако
съставното число на името е 11 и 22 (след като сте събрали простите числа на различните имена), 11 и
22 могат да бъдат редуцирана до 2 или 4, за да се получи простото ключово число. По същия начин,
ако някой е роден на 11 или 22,11 или 22 е съставното ключово число на раждане, а за да узнаете
простото ключово число на раждане, трябва да сумирате цифрите в 11, за да получите едноцифреното
число 2, или цифрите в 22, за да получите едноцифреното 4. Не бива да редуцирате тези две
Господарски числа само когато ги събирате като отделни части от сложно лично име или заглавие,
какъвто е случаят в примера с Робърт Редфорд, който ви приведох. Разгледайте го отново. Уверете се,
че сте разбрали напълно правилото за 11 и 22.
Вече ви „затулвах" достатъчно светлината, затова оттук нататък ще ви помагам, като приведа
още няколко примера с хора и цялости, тоест, ще ви покажа системата за изчисляване на ключовите
числа, както направих с Робърт Редфорд, Ейбрахам Линкълн и Исус (не непременно в тази последова-
телност!), но няма да ви казвам как да тълкувате тези ключови числа. Вече би трябвало да се справяте
и сами по определенията на простите и съставните числа в края на главата.
Помнете, че когато се опитвате да анализирате човек, приложените определения съдържат в
себе си обяснението, но когато анализирате цялост, трябва по интуиция да „подберете" онова в
дефиницията, което приляга по-скоро на „целостта", отколкото на хората. Ще се научите (ще си
спомните, де) как да четете между редовете в метафизичния смисъл на думата и да обобщавате
определенията за хора, така че те да описват по-кратко и точно „нещата" - например случка или
заглавие.
Първо ще опитаме с още няколко души. А после ще направим изчисленията и за „цялости".
След като се запознаете с тези изчисления, а после - и с определенията на ключовите числа в
поместените по-долу допълнителни примери, ще бъдете готови да проникнете в тайните и на своето
име, както и на имената на приятели и роднини, а също така на съществените за вас неща: корпорации,
книги, пиеси, важни дати и случки и така нататък.
ELIZABETH TAYLOR
Родена на 27.11.
2+7=9
Просто ключово число на раждането: 9
Съставно ключово число на раждането: 27
А сега да изчислим простото и съставното ключово число на името на Елизабет.
ELIZABETH
531712545
Общо: 33 = 6
TAYLOR
411372
Общо: 17 = 9
6 9 = 15
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 94
15 = 1 + 5 = 6
Просто ключово число на името: 6
Съставно ключово число на името: 15
И така, четирите ключови числа (на раждането и на името) на Елизабет са: простите числа 9 и 6
и съставните числа 27 и 15. Помнете, че простите числа и на името, и на раждането описват
особеностите и характера на човека или целостта такива, каквито те изглеждат в очите на другите,
докато съставните числа и на името, и на раждането олицетворяват кармичната съдба, онова, което е
скрито или погребано.
Повтарям отново, четирите ключови числа на Елизабет Тейлър са 9, 27,6 и 15. 9 и 6 описват
външността и поведението й. 15 и 27 изразяват скритата кармична съдба. Не мога да се сдържа и да не
обсъдя с вас нещо, макар и да обещах оттук нататък да не ви помагам с определенията на числата. Тъй
като Елизабет Тейлър е със зодиакален знак Риби, винаги съм се учудвала, че понякога тя действа
импулсивно. Но 9 е нейното просто число на раждането и това решава веднъж завинаги загадката.
(Докато четете приложените дефиниции за простите числа, ще видите, че има начин да проверите дали
те са съвместими с нечий слънчев знак.).
Нека опитаме с имената на още две знаменитости. Това ме подсеща за един стар виц, който
сигурно сте чували - за провинциалиста, който се загубил в Ню Йорк и попитал един амбулантен
търговец, италианец, как се стига до Карнеги Хол. Италианецът разперил ръце и се провикнал: „С
труд, труд и пак труд!" В този виц се съдържа поука. Давам ви всички тези примери, за да се
потрудите - единственият начин не само да изнесете концерт в Карнеги Хол, но и да усвоите
тънкостите на древното изкуства и наука – номерологията. Още една американска кинозвезда - Джейн
Фонда.
JANE FONDA
Родена на 21 .XII.
2+1=3
Просто ключово число на раждането: З
Съставно ключово число на раждането: 21
JANE
1155
Общо: 12 = 3
FONDA
87541
Общо: 25 = 7
3 + 7 = 10
10=1+ 0=1
Просто ключово число на името: 1
Съставно ключово число на името: 10
Четирите ключови числа на Джейн Фонда са 1, 3, 10 и 21. (Вижте какво означават.) Простите
ключови числа 1 и З описват характера и особеностите на Джейн Фонда, както я възприемат околните,
а съставните ключови числа 10 и 21 въплъщават нейната кармична съдба, онова в живота й, което е
скрито и неизразено.
SAMUEL CLEMENS
Роден на З0.Х1. 3 + 0 =3
Просто ключово число на раждането: З
Съставно ключово число на раждането: 30
SAMUEL
314 653
Общо: 22 = 22
CLEMENS
3354553
Общо: 28 = 10 = 1
22 + 1 = 23
23 = 2 + 3 = 5
Просто ключово число на името: 5
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 95
Съставно ключово число на името: 23
И така, ключовите числа на Самюъл Клемънс са 3, 5, 23 и 30. (Вижте техните значения.)
Но писателят Самюъл Клемънс е приел псевдонима Марк Твен (Mark Twain). Сменяйки името
си, той не е направил вибрациите си кой знае колко по-добри - числото 23 носи по-голям успех, но
затова пък писателят сигурно е станал по-общителен и се е откъснал от „отшелничеството" си, каквото
предопределя числото 30. Сдобил се е и със съставното число 17, което (както ще се убедите от
приложените определения) му е гарантирало, че неговото име ще го надживее.
MARK
4122
Общо: 9
TWAIN
46115
Общо: 17 = 8
9 + 8 = 17
17 = 1 + 7 = 8
Просто ключово число на името: 8;
Съставно ключово число на името: 17
Разгледате ли определенията за тези числа, ще видите, че Самюъл Клемънс си е помогнал
много, когато неговото ново име - Марк Твен, му е повлияло с простото число 8, символ на
самодисциплината, но за беда това ново име е привнесло и тъгата и потиснатостта на 8, число, което
обаче го е направило богат.
Джейн Фонда е Стрелец. Представител на същия Слънчев знак е и Самюъл Клемънс, или Марк
Твен. И двамата Стрелци от нашите примери са под влиянието на простото число 3. В техния случай 3
има двойно влияние, тъй като е и числото на планетата Юпитер, управител на Стрелеца.
А сега да опитаме с някои „цялости" - със заглавието на книгата „Отнесени от вихъра (Gone
with the Wind)" и на мюзикъла „Моята прекрасна лейди (My Fair Lady)". Мисля, че примерите с хора
вече са предостатъчно.
GONE WITH THE WIND
3755 6145 455 6154
Общо:20=2 Общо: 16=7 Общо: 14=5 Общо: 16 = 7
2 + 7 + 5 + 7 = 21
2 + 1=3
Съставно число на заглавието „Отнесени от вихъра": 21
Просто число на заглавието „Отнесени от вихъра": З
Погледнете значението на ключовите числа на класическия американски роман за някогашния
Юг и на неговата екранизация и ще видите, че те съответстват напълно, особено първия абзац на
числото 21.
А сега една изключително нашумяла и успешна бродуейска постановка и нейната екранизация -
мюзикълът „Моята прекрасна лейди".
MY FAIR LADY
41 8112 3141
Общо: 5 Общо: 12 = 3 Общо: 9
5 + 3 + 9= 17
17 = 1 + 7 = 8
Съставно ключово число на заглавието: 17
Просто ключово число на заглавието: 8
След като усвоите номерологията, ще забележите, че когато разглеждате цялост, например
заглавията „Отнесени от вихъра" или „Моята прекрасна лейди", съставните ключови числа са по-
показателни от простите. Простите числа на раждането (създаването) и (или) на името на някоя цялост
също са валидни, но понякога се иска известна доза интуиция, за да ги приложите, тъй като цялостите
притежават множество аспекти, известни единствено на техните създатели или основатели. Но
съставните ключови числа обикновено разкриват каква е съдбата например на дадено произведение
или фирма.
Още един пример с цялост: брокерската фирма „Пейн Уебър".
PAINE WEBBER
81155 652252
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 96
Общо: 20 = 2 Общо 22 = 22 (22 не бива да бъде редуцирано)
2 +22 = 24
PRESIDENT LINCOLN
825314554 3153735
Общо: 37 = 10=1 Общо: 27=9
1+9=10
1+0=1
Просто ключово число: 1
Съставно ключово число: 10
Когато прочетете значението на простото число 1 и на двуцифреното число 10, бързо ще видите
как това обръщение и име - „президента Линкълн (President Lincoln)", и неговите ключови числа,
оказали допълнително влияние върху живота му, са били благоприятни и са му помогнали да
преодолее някои от отрицателните влияния на неговите ключови числа на раждането и на името, а
също са му вдъхнали сили да изпълни своята мисия. Същевременно обаче Линкълн е бил повлиян от
съставното число на раждане 12 и от съставното число на името 16, както личи от събитията, на които
вече обърнах внимание, включително от покушението срещу него, а също от жестоките болезнени
политически разгроми, които претърпява, преди да бъде издигнат за президент.
Затова, след като изчислите простите и съставните ключови числа на своето име и раждане,
трябва към презимето да добавите и цифровата стойност на своята титла, за да откриете
допълнителното й влияние, тъй като тя е употребявана често и също се запечатва в ефира, както е в
случая с президента Линкълн, сенатора Кенеди, конгресменката Люс и така нататък.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 99
Друг пример за това са лекарите. Ако един лекар се казва например Джон Пери, той безспорно
ще изпита влиянието на простите и съставните си ключови числа. Но е наричан „д-р Пери" точно
толкова често, както и Джон Пери. Дори може би по-често. Ето защо е важно да изчислите като вто-
рично влияние и ключовите числа на „д-р Пери". Трябва да бъдат взети под внимание простите и
сложните ключови числа и на двете имена, тъй като те в еднаква степен въздействат върху живота на
конкретния човек. Същото важи и за професорите. Мнозина могат да наричат някого Джеймс
Дочестър, но ако не по-рядко се обръщат към него с „професор Дочестър", той трябва да изчисли
ключовите числа и на двете имена. Ако се върнем към обръщението „доктор", какво да изчислявате,
„доктор Пери" или „д-р Пери"? Второто, тъй като съкращението е използвано почти винаги при
писане, а когато хората го изричат, те рядко си го представят като шестбуквена дума и по-скоро го
виждат като „д-р".
Същото правило важи и за военните. Дъглас Макартър например е наричан също толкова често
и „генерал Макартър", затова и двете имена оказват влияние върху живота му. Независимо дали
званието е генерал, лейтенант, сержант или редник, трябва да бъдат използвани първото име и пре-
зимето, както й званието, например Хенри Милър и лейтенант Милър.
Ако някоя жена се казва Пенелъпи Мейсън и кажи-речи всички нейни познати й викат на
галено Пени, или Пени Мейсън, второто име е най-често използвано (с най-често повтарящи се
вибрации в ефира, засилващи силата на числата, които го представляват), ето защо трябва да правите
номерологичните си изчисления въз основа на него.
Някои може би ще попитат: как се изчисляват ключовите числа на презиме, състоящо се от две
думи? Най-ясно ще ви отговоря, като ви приведа пример с името на един мой познат - Филип ди
Франко (Philip di Franco). Проблемът възниква от „Ди Франко". Как да го броите, като една или като
две думи? Отговорът е: като две.
PHILIP DI FRANCO
851318 41 821537
Общо: 26 5 26
2+6=8
2+6=8
8+5+8=21
2+1=3
23
Мирът и доброто (лат.) - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 125
или да напълнеете, използвайки цветовете ....
и други магии, включително магията
на скъпоценните камъни и кристалите
******
Който обича истински, сякаш е настроен на цветовете на спектъра, защото „вибрира" на по-
висока честота. Червеното е по-червено, синьото - по-синьо, жълтото - по-лъчезарно. Всъщност
любовта изостря всички сетива. Уханията са по-омайващи, музиката - по-вдъхновяваща, храната - по-
вкусна, допирът - по-осезаем. Сродните души трептят дори на по-висока честота, отколкото другите
влюбени или съпрузи, и често са в състояние да виждат етерния ореол, или аура на другия.
Една от забравените дъги е човешката аура. Главата и тялото на хората са обгърнати от така
наречения етер с ширина от пет до дванайсет сантиметра. В зависимост от душевното ви състояние на
цвят етерът е опушеносив, син, бял, кремав или златист и се улавя от човешкото око по-лесно,
отколкото самата аура. Отвъд етера е аурата, съдържаща всички цветове на дъгата, или спектъра,
някои от които бляскави, другите размътени, и различните им отсенки. Обиколката й е метър-метър и
половина. Аурата е вашата същност и е строго индивидуална, защото отразява състоянието на вашето
астрално тяло, което неизменно оставя своя отпечатък върху физическото ви тяло.
Растенията и животните (дори предметите) също имат аури. При съответните условия я
виждате с невъоръжено око, най-често с периферното си зрение и Третото око, или епифизната жлеза,
разположена в средата на челото, между веждите. Когато казва: „Който има очи, да види, който има
уши, да чуе", Исус Христос има предвид именно това Трето око или Вътрешния ви слух, където се
чува тихият ясен гласец на Висшето ви „Аз". Вашата аура наподобява яйцевидна по форма светлина,
обгърнала цялото ни тяло и отзад, и отпред, от всички страни, а цветовете в нея отразяват съвсем
точно душевното и емоционалното, а също здравословното ви състояние и непрекъснато се променят.
Това е вашата лична дъга... или черният облак на потиснатостта и болестта.
Едно време, много-много отдавна мнозина са били в състояние да виждат аурите на другите и
почти всички са виждали поне етера. Тъкмо от него води началото си ореолът, за който се говори от
уста на уста и който е описан а преданията, а оттам и изобразен около главите на светците от древните
живописци, те пък на свой ред са служели за канал, по който Повелителите на кармата са изразявали
истината. Земните жители отдавна са изгубили способността да виждат аурата и дори етера, макар че и
днес се срещат, пък било то и рядко, хора, запазили тази дарба и в сегашното си прераждане. Сред тях
е обичаният ясновидец от Вирджиния Бийч Едгар Кейси. Още като дете той вижда цялата аура на
всеки и е стъписай, когато научава, че другите не я забелязват: тъй като за него хората са „ходеща"
дъга от променящи се цветове и светлина, Кейси смята, че и останалите възприемат така света.
Въпреки че временно сте загубили дарбата да виждате аурата, тя пак е от жизненоважно
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 126
значение за вашето здраве щастие и духовно израстване. Сега тя може и да е невидима за вас, но пак
си я има и езотеричната мъдрост започва от това да осъзнаете и приемете самото й съществуване. По
съвета на личните ми учители и гурута, за да се подготвим и в крайна сметка да си възвърнем тази
дарба, трябва да повтаряме на глас при всяка възможност - и насаме, и пред другите: „Още не виждам
етера и човешката аура... но знам, че и това ще стане скоро." Накрая подсъзнанието ви ще приеме
посланието, а Висшето ви „Аз" ще отвърне на него.
Докато настъпи това „скоро", можете да направите доста неща, с които да покажете, че сте
убедени в съществуването на аурата, обгърнала ви като с черупката на яйце, а също да я защитите и
почистите. Всеки е забелязвал колко странно се държат хората, когато се качат в асансьор, особено в
препълнен. Всички без изключение сякаш се затварят в себе си, кой знае защо, се чувстват неудобно,
повечето се вторачват или в обувките си, или в просветващите един подир друг бутони на етажите, а
лицата им са застинали, сякаш те следят колко секунди остават до ядрения взрив, който ще унищожи
планетата, а щом стигнат нужния им етаж, бързат да слязат, често с въздишка на облекчение.
Напрежението и притеснението (каквито не изпитват само някои бъбриви представители на
зодиакален знак Близнаци, свикнали да общуват с другата половинка на своето „Аз") в пълния
асансьор са създавани от това, че обвивките на аурите на хората в него се припокриват и смесват. Ако
аурата на някого се слее или нахлуе във вашата, го усещате моментално, понякога остро, друг път -
по-леко. По същата причина веднага усещате, ако. някой се опитва да се промъкне незабелязано на
пръсти зад гърба ви, за да ви изненада, или просто минава отзад - още преди да сте го чули или видели.
Чуждата аура е проникнала в обвивката на вашата. Освен това има хора, които, докато ви говорят, се
надвесват над вас и ви притесняват. Причина за неудобството, което изпитвате, отново е чуждата аура,
нахлула във вашата. Случи ли ми се, винаги казвам любезно, но твърдо: „Влязъл си в обвивката на
моята аура, нали нямаш нищо против да се дръпнеш малко?"
Личната ви дъга, обвивката на вашата аура има електромагнитна природа. Ето защо, когато
пазарувате, работите или просто се разхождате сред други хора, аурата ви привлича като магнит
частици от аурите на тези хора, просмуква се и с магнитните частици на собствените ви отрицателни
емоции. Затова и се нуждае да бъде почистена.
Когато си взимате вана или душ (за предпочитане
душ), всички тези магнитни частици, които сте
натрупали от другите и от собствените си отрицателни
мисли, се оттичат право в канала. Такова е въздействието
на тази стихия - водата, върху аурата. Докато се обливате с вода, аурата
бавно се отдръпва обратно вътре в тялото, ето защо, гледа ли ви медиум или екстрасенс, той няма да
забележи и следа от нея. Правило ли ви е впечатление, че след като си вземете вана или душ, половин-
една минута се чувствате определено отпаднали? Това е така, защото аурата ви се е прибрала вътре в
тялото. После, след като се подсушите, леката отпадналост е изместена от изблик на енергия и добро
настроение. Причината е, че малко по малко аурата отново е възвърнала нормалното си състояние и
обгръща вашето тяло, но вече прочистена от снопчетата отрицателна електромагнитна енергия, отмити
от водата.
Това е залегнало в основата на духовния съвет: „Чистотата е на крачка от божественото." След
като сте взели вана или душ, известно време е просто невъзможно да изпитвате някакви що-годе силни
отрицателни чувства бомбардирали ви, преди да прочистите аурата си. Ако се чувствате капнали от
умора, ако сте ядосани, разтревожени или уплашени, ако ви е мъчно за нещо, вземете вана или душ.
Измийте своята аура, почистете я. После ще видите, че сте забравили за всички отрицателни емоции.
Ще се почувствате по-спокойни и ведри, по-способни да се справите с проблемите, заради които сте
изпаднали в стрес или сте напрегнати... най-малко в продължение на няколко часа, докато аурата ви не
се просмуче отново с отрицателната енергия, създавана от другите и от собствените ви черни мисли и
емоции. Макар и да не са наясно с механизма на действие и изобщо да не се сещат за човешката аура,
лекарите в заведенията за душевноболни често предписват на пациентите в тежко емоционално състо-
яние вани с течаща топла вода, в които да седят по-продължително. Жалко е, че полицията разпръсква
разярените тълпи със студена вода, тя обаче наистина има успокояващо въздействие и поне временно
възстановява реда. Повтарям, този подход не е от най-похвалните, но е въведен заради влиянието на
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 127
водата върху човешката аура, за което прилагащите го дори не са чували, камо ли пък да са виждали
някога аура.
Макар и още да не го съзнаваме, отсенките в спектъра на дъгата и Музиката на сферите - в цвят
и звук, - оказват огромно въздействие върху всяка област от нашия живот, като се почне от
физическото, душевното и емоционалното здраве и се стигне до личните отношения. Забравените дъги
и забравените мелодии. (В една от следващите глави ще се спрем на въздействието на звука.)
Да вземем червения цвят: рубиненочервеното и аленото. Той има смайващо влияние върху
заспалото съзнание и създава в мозъка специфична вибрация и съответните естествени реакции. За
жалост хората, натоварени с правилата за уличното движение, явно са били съвсем боси в метафизика-
та, след като са решили да използват като забранителна светлина червеното, а като разрешителна -
зеленото. За подсъзнанието червеното означава: „ВЪРВИ! ВЪРВИ! НЕ СЕ БАВИ!", докато зеленото,
обратно, праща в подсъзнанието сигнала: „Чакай! СПРИ! Почини си!"
Непросветените, разработили светофарите, са избрали червеното за забранителен знак, защото
са отсъдили, че водачите и пешеходците ще го изтълкуват като „Опасност!" И този цвят наистина
означава това - за съзнанието. Но както вече отбелязах, за подсъзнанието той означава: „ВЪРВИ!
ВЪРВИ! НЕ СЕ БАВИ!"
Проучвала съм надълго и нашироко въпроса и установих, че години наред след поставянето на
първите светофари с червена и зелена светлина процентът на хората, нарушили забранителния знак на
червеното, е изключително висок и започва да се снижава много бавно, едва след като водачите и
пешеходците лека-полека пренастройват първичните си, вродени подсъзнателни реакции на червения
и зеления цвят. А повечето нарушители обикновено изглеждат объркани и не са в състояние да
обяснят защо са минали на червено.
През часовете с натоварено движение в големите градове често се получават задръствания
заради зеления, уж разрешителен светофар. Шофьорите непрекъснато натискат клаксона, за да
подканят водача пред тях: той просто седи като в транс, вторачен в зелената светлина, която може да
заповядва на съзнанието му да потегля, но е в противоречие с посланието, възприемано от неговото
подсъзнание и нареждащо му да изчака, да спре и да си почине малко.
Един приятелски съвет: никога не минавайте на червено. Случи ли се обаче да нарушите
правилата за улично движение и да ви спре някой катаджия, веднага си признайте, че наистина сте
извършили нарушението. Надали е разумно да му обяснявате, че не носите изцяло отговорност, задето
сте се вслушали в гласа на своето подсъзнание, а хората, измислили светофарите, в метафизичен
смисъл са били далтонисти - ако не е Риби, полицаят начаса ще ви глоби, може да ви прати и на
психиатър и сто на сто ще провери дали не сте пияни. Лично вие може и да сте просветени, това обаче
не значи, че всички и най-вече полицаите са наясно с езотеричните тайни. Дейли Симпсън, бивш шеф
на полицията в Крипъл Крийк (вж. Първа глава), е сред малцината хора в униформа, които биха
приели подобно обяснение, а в градчето е малко вероятно да минете на червено. В Крипъл Крийк
просто няма червени светофари. Всичко там е Зелено... и следва забавен ритъм.
Да се върнем за миг на Забравената дъга на вашата аура: ще приведа доказателства, че
навремето, преди много-много години хората са били в състояние да разчитат нейния цветови код.
Така например, ако в аурата има яркоален оттенък, това означава, че ви мъчат ревност и
собственически чувства, ръждивото означава, че сте ядосани, убитожълтото - че ви е страх, тъмно- или
индиговосиньото - че сте потиснати, пурпурното - че сте полово възбудени, черното, че сте много
тъжни или огорчени, че ви иде да отмъстите, и така нататък.
Тази мъдрост е намерила отражение и в езика, наследен от нас, макар и ние да нямаме никаква
представа откъде са се взели такива определения като „позеленя от завист", „почервеня от яд", „има
жълто около устата", „черен му е целият свят". Не се и запитваме откъде са се взели тези сравнения.
Нима наистина позеленяваме, когато завиждаме или ревнуваме някого?... Или почервеняваме, когато
ни е яд? Нима светът наистина е черен, когато ни гложди мъка? Разбира се, че не. Използваме ли тези
фразеологизми, за да опишем нечие настроение или временно състояние на духа, или виждаме с
неподозираното зрение на Третото си око тези цветове в аурата на въпросния човек, или прибягваме
до древната мъдрост и познание, заложени в така нареченото „колективно, масово несъзнавано"24 и
свързващи определени цветове със съответни чувства, които на свой ред се отразяват в забравената
дъга на обвивката на нашата аура.
Цветовете могат да бъдат използвани със смайващи резултати във всяка област на нашия
24
Термин, въведен от Карл Юнг. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 128
живот. Едва напоследък лекарите, психиатрите, модните дизайнери, хората, работещи в рекламата и в
големите корпорации, започват да осъзнават тяхната сила.
МАГИЧЕСКА ТАЙНА
Днес в САЩ, пък и навсякъде в света хората проявяват подчертан интерес към своето тегло,
към това как да отслабнат или да напълнеят. Както предстои да обясня, няма диета, с която да
отслабнете или да напълнеете веднъж завинаги, а някои диети са опасни за здравето, сложни за
спазване и потискащи. Можете да отслабнете или да напълнеете за постоянно само с помощта на
цветовете, а не на калориите.
Светът сякаш се състои само от два типа хора: дебеланковци, които се чудят как да отслабнат, и
хърби, които искат да напълнеят; е, от време на време ще срещнете и съвършени хора като Бо Дерек и
Кристофър Рийд (Супермен), но и те навремето са спадали към една от двете посочени по-горе групи.
Днес най-популярната тема, на която са посветени книги, статии по списания и вестници,
телевизионни предавания, са диетите. Диети, диети, диети... упражнения, упражнения, упражнения.
Световните пазари са залети с книги и видеокасети с диети и комплекси от упражнения, а резултатът е
все така отчайващ: броят на шишковците и на хърбите не се променя. Който отслабне с диета, на бърза
ръка си възвръща предишните килограми, който пък напълнее, след броени дни отново става слаб като
вейка.
Предлагат ни диети с високо съдържание на белтъчини, с ниско съдържание на белтъчини, без
белтъчини, с високо съдържание на въглехидрати, с ниско съдържание на въглехидрати, без
въглехидрати. Има и разни шантави диети - ядете например само авокадо, ориз, банани или пък сурово
месо, както и свръхсложни диети, които, за да ги спазвате, трябва да си наемете за постоянно готвач
или диетолог, който най-прилежно да отмерва резенчетата и лъжичките от не знам какво, предвидени
за всяко ядене и за всеки ден от седмицата. Имаме диетични бонбони, диети, състоящи се само от
течности, диети, одобрени от прочути лекари, от привърженици на здравословното хранене, от
пътуващи йоги. Няма никакъв смисъл да ги спазвате. Някои дават резултати, но за кратко, после си
възвръщате старите килограми и трябва да започнете всичко от нулата. На дебеланковците и хърбите
им обещават да отслабнат или да напълнеят (а също да направят мускули) с тичане за здраве,
аеробика, танци, канско бъхтане на така наречените „гладиатори" в залите за боди-билдинг.
Някои се кълнат в последната диета, по която са се вманиачили, други пък я проклинат. Едни
се тъпчат като невидели с невероятни количества храна и пак си остават кльощави. Други ядат като
слонове и приличат на тях. Трети броят калориите, сякаш броят парите си в банката, четвърти не им
обръщат никакво внимание и си похапват до насита какви ли не бонбони и сладкиши. Вегетарианецът
е убеден, че от месото се пълнее или слабее (според случая), а хората, които си падат по месото, му се
присмиват, задето се е превърнал в тревопасно.
Милиони хора редовно се подлагат на глад, за да отслабнат, после за броени седмици отново
надебеляват. Много полезно е да гладувате по три дни всеки месец, за да прочистите тялото, духа и
душата си, но така изобщо няма да отслабнете. Други милиони хора се мъчат да напълнеят, като се
тъпчат с богата на калории храна, без да ги е еня за холестерола, но пак (ако са мъже) носят ризки,
купени в детските магазини, и роклички за момиченца (ако са жени) и са плоски като дъски
(представителите и на двата пола).
После на сцената се появяват лекарите. (Шапките долу, ако обичате!) Един ви казва, че имате
проблеми с щитовидната жлеза, с черния дроб или хипофизата. Друг пък ви разправя, че имате нужда
от витамини. Трети ви убеждава как ли не, че витамините са опасни и сте пълни или слаби, понеже се
тъпчете с тях. Маниаците на тема „здравословна храна" се кълнат, че трябва да се храните с покълнало
жито, да се тъпчете с конски дози витамини и да не слагате в уста млечни продукти, независимо дали
се опитвате да отслабнете или да напълнеете. Няма начин да не изникне и някой екстрасенс, който да
ви каже, че астралното ви тяло е наранено и трябва на всяка цена да повтаряте по-честичко своите
мантри.
Цялата тази дандания около диетите е същински вълчи капан, състоящ се от какви ли не
противоречия и погрешни стъпки и ужасно мъчителен за духа, да не говорим пък за клетото тяло,
съсипано от масажи, тичане за здраве, гладуване и различни комплекси от упражнения. Всичко това е
излишно усложнено.
И вие ли сте сред шишковците, които дават мило и драго да са тънички като вейки? Или някой
от хърбите, на които им се броят костите и които само се чудят как да направят мускули и да заякнат
(ако сте мъж) или да се сдобият с изкусителни закръглени форми (ако сте жена)? Или сте напълно
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 129
доволни от своето тяло? Ако отговорът ви на последния въпрос е утвърдителен, пропуснете този
раздел, но изчетете останалата част от главата за цветовете. Ако ли пък отговорът на първите два
въпроса е „да", четете нататък. Не след дълго ще получите вълшебна пръчица от времето на древната
алхимия и ще научите един от кодовете на вселенската мъдрост, заложена сред множеството звездни
знаци, за която дори и не сте мечтали, че съществува.
Преди една-две страници обясних, че можете да отслабнете или да напълнеете само с помощта
на цветовете, а не на калориите. Калорията не е нищо друго освен единица за измерване на
хранителната енергия и няма нищо общо с напълняването или отслабването. Някой прекрасен ден
мислещите лекари от Епохата на Водолея ще го проумеят и признаят. И все пак, а това в
изключително важно, вие момеете временно да отслабнете или да напълнеете, ако се ограничавате в
калориите или ги увеличавате, защото мозъкът ви погрешно е бил програмиран, че именно калориите
са разковничето за напълняването или отслабването. А програмираният мозък е изключително
мощен Повелител на заблудите. И все пак илюзията си е илюзия и истината - истина, а истината гласи,
че калориите изобщо не са свързани с теглото.
Моят хатха йога-зенбудист (вж. Предговора към книгата) ми каза по време на нашия
новогодишен езотеричен разговор, че навремето е отишъл да умре в пустинята. (Не съм сигурна дали
историята е истинска или с нея моят гуру е искал да посее в съзнанието ми семената на метафизиката.)
Та според думите му останал в пустинята „към месец" и карал само на три големи манерки с вода, от
които сегиз-тогиз отпивал, та „съзнанието му да е бистро до края". Почти през цялото време си
представял гъсти зелени дъбрави и гори и чисти синкаво-зелени потоци. Докато се опитвал да се „са-
моубие" с глад в пустинята, се сприятелил с любопитен малък лалугер, който не се отделял от него и
сякаш му говорел. Отпърво моят познат отслабнал бързо и през третата седмица бил толкова
изпосталял, че се броели костите му. Сетне най-неочаквано и почти толкова бързо, колкото бил
отслабнал, започнал да напълнява. В края на следващата седмица, все така карайки само на вода, без
да е слагал в уста и залък, той си възвърнал напълно първоначалното тегло.
В края на разказа си (истински или измислен, за да си извлека поука) моят наставник отбеляза
нехайно: „Така преди много години за пръв път започнах да проумявам, че калориите нямат нищо
общо с пълнеенето или слабеенето, стига, разбира се, да овладееш своя погрешно програмиран мозък."
Не каза и дума за тайната на цветовете, явно съзнаваше, че сама ще прогледна тази истина много
скоро, по време на усамотението си в планината, което той предрече, благодарение на учител, който
ще се появи, без да съм го търсила.
Ще се спрем на заблудата за калориите малко по-късно, а сега нека обсъдим връзката между
цветове и тегло. И пълните, и прекалено слабите хора страдат от едно и също заболяване: нарушено
равновесие между цветовете в човешката аура, или липса на цветова хармония. Как цветовете влияят
върху напълняването или отслабването?
Храната (изобщо не бройте калориите!) не е нищо друго освен светлина и цветове.
Покълналото растение (плод или зеленчук) поглъща чрез фотосинтезата светлината на Слънцето,
сетне превръща светлината в определен цвят. Когато поемате храната в тялото си и я храносмилате, тя
се разпада и отново се превръща в светлина и цвят. Светлината и цветовете образуват свързващата
брънка между представа и форма, съзнание и Свръхсъзнание (вашето Свръхаз), точно както в
растящото растение съществува пряка връзка между светлината и появата на цветове.
Липсата на цветова хармония при слабите хора, които се мъчат как ли не да напълнеят, но не си
възвръщат идеалното тегло, независимо с колко калории се тъпчат, е резултат от нарушеното
равновесие между цветовете в аурата и по-точно от отсъствието на синьо-зелените лъчи. За да възста-
новят равновесието между цветовете в своята аура, тези хора трябва да поемат през определен период
- и по определен начин - синъо-зелени светлинни лъчи. Ин.
По същия начин липсва цветова хармония и при пълните хора, които се мъчат как ли не да
отслабнат, а пак си остават дебели, независимо колко ограничават калориите. Това е резултат от
нарушеното равновесие между цветовете в тяхната аура, от недостига на червенозлатистите
светлинни лъчи. За да възстановят равновесието в своята аура, тези хора трябва да поемат през
определен период - и по определен начин - златисточервени светлинни лъчи.
Ако страдате от липса на цветова хармония и имате нужда от синьо-зелени лъчи (за да
напълнеете) или пък от златисточервени лъчи (за да отслабнете), можете да приложите една
състояща се от три етапа програма. Ако я спазвате стриктно, ще успеете да се настроите и да поемете
достатъчни количества от цветовете, липсващи от вашата аура.
Първо ще се спрем на цветовата програма за хората с наднормено тегло, които искат да
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 130
отслабнат. А после ще изложа и цветовата програма за слабите, които искат да напълнеят.
Ако спазвате изложените по-долу правила, не само ще отслабнете, без да вредите на здравето
си, учудващо бързо, но и много дълго, понякога завинаги ще запазите идеалното за вашата структура и
ръст тегло - освен ако равновесието във вашата аура не бъде отново нарушено, защото сте приели
прекалено много ин и прекалено малко ян или се храните безразборно, така че програмираният ви
мозък отново ви е втълпил, че дебелеете заради калориите. Случи ли се това, трябва отново да
лекувате по същия начин своето заболяване - липса на цветова хармония. Това обаче става рядко, след
като веднъж сте уравновесили своята лична дъга - аурата. Обещавам ви, ще се учудите колко бързо и
ефикасно тази цветова диета" ще стопи излишните ви килограми. Ще бъдете толкова възхитени от
успеха, че направо ще се вманиачите и ще недоумявате защо изобщо сте се мъчили да гладувате и сте
се подлагали на безрезултатните, понякога опасни диети.
ВЪЛШЕБНАТА ЗАБРАВЕНА ДЪГА ЗА ХОРА С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО
Трябва да си набавите някои неща, но си струва да отделите малко от своето време, за да си ги
осигурите. Имате нужда от а) метална лампа, каквато използват машинописките, за предпочитане
месингова или метална и боядисана в бяло или червено, с гумено краче, което може да се огъва и
наклонява встрани, и неподвижна основа с обиколка най-малко шест-седем сантиметра (та лампата да
не се преобърне върху леглото и б) червена крушка, която да е от матово, а не от прозрачно стъкло,
каквото е стъклото върху надписите „ИЗХОД" в театрите. Добре е да бъде от 100 вата или в най-лошия
случай от 75 вата.
Трябва ви още: а) малък касетофон или уокман със слушалки, освен ако нямате в спалнята
стереоуредба, която също Ще свърши работа и б) една, две или три касети с музика, в която отчетливо
се чуват барабаните - червена Марсова музика (за нея ще говорим по-подробно нататък). Най-
подходящи са маршовете на Джон Филип Сауса или записи с рок-музика с отчетлив ритъм и барабани,
които трябва да пуснете силно. Може да използвате и маршове, които сами сте записали.
Последното, от което имате нужда, е: четири стъклени чаши от 300 милилитра, които да са
оцветени в рубинено-червено (но без оранжеви оттенъци). Стават и чаши от пластмаса, стига в
червеното да няма оранжеви примеси. Трябва ви и хронометър, който може да бъде навиван да звъни в
определен час.
ТРИТЕ ЕТАПА ОТ ВАШАТА ЧУДОТВОРНА ЗАБРАВЕНА ДЪГА
Тези три етапа трябва да бъдат осъществявани без прекъсване, за да имат ефект. В случая с
лечението с червено, златисто и жълто, с което искате да отслабнете, трябва да се излагате на нужните
ви светлинни лъчи най-малко в продължение на „45 дни, а при необходимост - и 54 дни, но не повече
от 63 дни. Помнете, че за да отстраните липсата на цветова хармония и да възстановите равновесието
между цветовете в своята аура, трябва да взимате баните от цветове и музика по едно и също време
всеки ден, така тялото ви ще свикне й ще започне да реагира по съответния начин. Най-подходящото
време да зареждате цветовете в аурата си със съответните заредени с енергия лъчи, които ви липсват, е
по изгрев слънце, по пладне и по залез. Вижте кога ви е най-удобно да правите процедурите и
неизменно спазвайте всеки ден това време.
ПЪРВИ ЕТАП
Отидете в спалнята и я затъмнете, като пуснете щорите и дръпнете пердетата. Съблечете се
голи и легнете на кревата, до който сте сложили малкия касетофон (освен ако нямате в помещението
стереоуредба, която също ще свърши работа). Уверете се, че върху нощното шкафче до леглото има
часовник с голям циферблат, за да виждате лесно колко часът е, и че сте оставили там и хронометъра.
Сложете касетата в касетофона и нагласете слушалките.
Поставете малката метална настолна лампа с червена крушка между коленете (или бедрата) си,
стиснете я с тях, за да не се преобърне, и насочете от около петдесет-шейсет сантиметра светлината
право към слънчевия си сплит.
Нагласете хронометъра така, че да звънне след четвърт час, после пуснете касетофона и
включете лампата. Както сте голи, се отпуснете и заличете от съзнанието си всички отрицателни
мисли. Нека червената Марсова музика проникне през слушалките във „вътрешния ви слух" - пуснете
я възможно най-високо, - докато слънчевият ви сплит се къпе в червената светлина. От полза е, ако
очите ви са затворени, но това не е задължително.
Ще разберете кога е свършил този период от петнайсет минути от звъна на хронометъра и от
часовника — след това сложете металната лампа в долния край на леглото така, че светлината на
червената крушка да е на педя-две от ходилата ви (през това време продължавайте да лежите по гръб).
Нагласете хронометъра да звъни след още петнайсет минути, отпуснете се, заличете от екрана на
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 131
съзнанието си всички лоши мисли и слушайте през слушалките червената Марсова музика, докато
банята от червена светлина прониква през вашите ходила (и се насочва към всички останали части на
тялото ви).
След като свърши и вторият период от петнайсет минути (ще го разберете от хронометъра и
часовника - двойна гаранция, че няма да надвишите времето), изключете червената лампа и
касетофона.
Това е краят на първия етап, който ще ви отнеме само трийсет минути, някакъв си половин час
от натоварения ви ден. Помнете, веднъж на ден в някой от подходящите моменти, който сте избрали:
по изгрев слънце, по пладне или по залез слънце (или възможно най-близко до тях, но неизменно по
едно и също време) трябва да взимате цветна баня - най-малко в продължение на 45 дни, при нужда -
на 54 дни, но не повече от 63 дни.
А сега ви предлагам в резюме първия етап: 15 минути червени лъчи, които вливат енергия в
слънчевия ви сплит, и 15 минути баня от червена светлина на ходилата - през този половин час
слушате по слушалките на касетофона (или по стереоуредбата) предизвикателната вълнуваща червена
Марсова музика.
Едно предупреждение: възможно е няколко дни, след като сте започнали лечението с баня от
червена светлина да вдигнете температура или да се почувствате изтощени - в такъв случай за два-три
дни преминете на оранжева крушка, а после пак се върнете към червената. Отделителната ви система
ще се активизира, тъй като след броени дни ще започнете да смъквате килограмите, но ако организмът
ви реагира с диария повече от един ден, пак преминете на оранжева крушка, продължете с нея
лечението от първия етап още два-три дни, а после се върнете към червената крушка.
През целия първи етап на лечението пълните хора с високо кръвно налягане и тахикардия
(ускорен пулс) трябва да използват не червена, а оранжева електрическа крушка. Въздействието ще се
прояви по-бавно, отколкото при баня с червена светлина, но затова пък ще е напълно безопасно. В
началото червеното покачва кръвното налягане, но за здрав човек това не крие рискове, този цвят
обаче не е препоръчван за хипертоници. За тях първият етап не крие опасности, ако се осъществява
(макар и с по-бавно въздействие) с оранжева крушка, защото оранжевият цвят стимулира
кръвообращението, позволява на аурата да погълне златисточервените лъчи и ускорява пулса, без да
покачва кръвното налягане. Ако не страдате от високо кръвно налягане и тахикардия и не сте
подложени на свръхнатоварване, червената крушка при цветната баня е напълно безопасна през целия
период.
Зарядите междузвездна светлина захранват батериите на организма и аурата и тъй като тялото
трябва да свикне постепенно с тези нови цветови модели в аурата, за успеха на цветовата диета е
изключително важно да провеждате редовно и последователно всекидневните сеанси на „космическо
зареждане". Това не е нещо, което можете да започнете, сетне да прекъснете и да продължите отново,
в противен случай всичко отива на вятъра и няма да станете свидетели на магията. Не започвайте
програмата, докато не сте в състояние да осъществите пълния 45-, 54-, или 63-дневен цикъл по едно и
също време на деня, всеки ден... както и останалите й етапи.
ВТОРИ ЕТАП
Продължаваме с цветовата диета за отслабване. Напълнете две от четирите тристамилилитрови
чаши от червено стъкло с бутилирана вода; Сложете ги навън, така че да са изложени на слънчева
светлина поне три часа, за предпочитане цял ден. По този начин водата ще бъде заредена от Слънцето
със златисточервени лъчи. Вече е доказано от науката, че когато слънчевата светлина огрява водата
през цветно стъкло, химическият й състав се променя значително -всеки път по различен начин в
зависимост от цвета. Можете да предпазите водата от насекоми и прашинки, като покриете чашата с
марля, която не пречи на зареждането на водата със слънчева енергия.
След като вашите две рубиненочервени чаши вода се заредят, сложете ги някъде, за да
достигнат стайна температура (температурата ян), и изнесете и другите две да се заредят. Така ще
пиете по две чаши прекрасна, заредена от Слънцето червена вода на ден - сутрин и вечер. Докато двете
чаши достигат стайна, или ян температура, другите две биват зареждани с енергия. Ще забележите, че
вашата червена, заредена със слънчева енергия вода има по-различен, освежаващ вкус. Мнозина
твърдят, че не се отличава от кладенчовата вода. (Не я изстудявайте в хладилника!)
ТРЕТИ ЕТАП
Вече сте вкарали в тялото си, а оттам и в своята аура златисточервените лъчи, които сте
получили от червения, Марсов отсечен барабанен ритъм, от бойката маршова музика и от червената,
заредена от Слънцето вода. През същото 45-, 54- или 63-дневно лечение с цвета, отсъстващ от дъгата
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 132
на вашата аура и причинил липсата на цветова хармония, можете да увеличите количеството приемани
златисточервени лъчи чрез храната, която ядете. Съвсем просто е. Ядете само храни, които на цвят са
червени, златисти, жълти или оранжеви... или пък бели. Защо добавям белия цвят? Защото той
„изхвърля" и не „задържа". Има колкото искате храни в този цветови спектър и вие можете
преспокойно да избирате между тях. И спор няма, не ще ви мъчи глад.
Можете да ядете колкото искате от тези храни, без д трупате килограми и да внимавате за
количеството... или калориите. След приключване цветовия цикъл, продължаваш най-малко 45 и най-
много 63 дни, можете да ядете всички храни, включени в списъка на златисточервения цвят - плюс
храните в списъка на синьо-зеления цвят (поместен по-нататък). Всъщност можете да ядете всичко.
Предлагам ви някои от храните в списъка на златисточервения регистър, от които можете да
ядете много или малко, колкото ви се иска. Можете да добавите към него и всички храни, стига те да
са червени, златисти, жълти, оранжеви или бели на цвят. Не яжте нищо, което е зелено, синьо, синьо-
зелено, жълто-зелено или кафяво на цвят.
Списък на храните за хора с наднормено тегло
Цвекло Червено вино червени чушки
Червено зеле Червено грозде Манго
Ягоди Сок от червено грозде бяла ряпа
Домати Червени боровинки картофи, но не пържени
Червен кромид лук Мляко – най-вече сметана тикви
Горчица Нарове Майонеза
Кетчуп Малини Кифли от царевично брашно
Голи праскови Пуканки Кашкавал
Череши Папая Сирене
Ревен Кайсии Тестени изделия от пшеница и
овес
Репички Банани Праскови
Спагети Царевица Моркови
Чили Пиле Грейпфрут
Масло Червен или бял сладолед ако е с Лимони
мед
Яйца под всякаква форма Ванилов сладолед с мед лимонада
Мед Жълти чушки Портокали
Червен хайвер Ориз (не кафяв) Дини
Пъпеши Ананаси
Нека ви обясня каква е връзката между корите и люспите на храните и тяхната вътрешност.
Динята е, разбира се, със зелена кора, но отвътре е червена. И тъй като никой не яде кората на динята,
хората с наднормено тегло могат преспокойно да ядат вътрешността й. Позволено им е да ядат и
червените обелки на червените картофи, а също и вътрешността им, както и обелени картофи с кафява
кора, но не и самата кора, защото кафявото влиза в синьо-зеления спектър и е свързано с природата и с
всички зелени растения, в които откриваме и кафяво (например дърветата). Хората с наднормено тегло
спокойно могат да ядат всички плодове и зеленчуци с червена или жълта кожа или кора, стига
вътрешността им да не е част от синьо-зеления спектър. Авокадото не е храна за хора с
наднормено тегло, понеже отвън е кафяво, а отвътре - зеленикаво-жълто. Както ще видим, то спада
към списъка от храни за прекалено тънките хора. Дебеланковците могат да ядат пиле, но не и риба.
Трябва да почакате, докато отстраните липсата на цветова хармония, за да си похапнете от своите
любими рибни деликатеси. (Да, дори стридите са в списъка от храни за кльощави, нищо, че отвън имат
оранжеви ивички.)
Запознайте се внимателно със списъка, използвайте въображението си и добавете още храни -
ще се убедите, че цветовата диета за шишковци няма да ви остави да гладувате. Забравете
„нискокалоричните салати" и другите зеленчуци, за които открай време сте смятали, че ще ви
помогнат да смъкнете килограмите. Те имат точно обратния ефект и заради тях само трупате тегло,
защото допълнително изостряте липсата на цветова хармония - истинската причина за вашите
наднормени килограми. Ето още няколко от правилата на цветовата терапия.
Храни приготвени с рафинирана захар или бяло брашно, са забранени и за шишковците, и за
кльощавите. Рафинираната захар и бялото брашно унищожават цветовото равновесие във вашия
организъм и аура, макар че от захарта не се дебелее, както погрешно са ви втълпили - и както
погрешно е бил програмиран вашият мозък. Всички сладкиши, направени с акациев мед, влизат в
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 133
цветовия спектър за отслабване - но дори когато сте си възвърнали нормалното тегло и сте се
излекували от липсата на цветова хармония, не е препоръчително да ядете рафинирана захар, храни
приготвени от бяло брашно и заместители на захарта – те вредят на вашето здраве.
Сигурно смятате, че свинското, телешкото, шилешкото и агнешкото са в списъка за цветово
лечение на хора с наднормено тегло просто защото са червени на цвят (заради кръвта на клетите
животинки, разбира се). Но свинското, телешкото шилешкото и агнешкото и всички продукти от тях
са табу в цветовата терапия и за шишковците, и за кльощавите - не защото цветът не е подходящ, а
защото шокираното тяло реагира химически на това (нашите събратя и посестрими - животните) така,
че проваля целия оздравителен процес при всяко заболяване, включително при липса на цветово
равновесие, а също се отразява зле на цялостното ви здравословно състояние. Дори да нямате желание
да ставате вегетарианци, не очаквайте цветовото лечение да има ефект, ако докато го провеждате,
ядете свинско, говеждо или шилешко.
За да ускорите магическата програма за отслабване:
1 . Носете възможно най-често червено, жълто, златисто, оранжево и бяло и избягвайте да
слагате зелени, сини, зеленикаво-сини, зеленикаво-жълти, тюркоазени, кафяви и черни дрехи.
2. Два пъти на ден си представяйте банята с червен цвят. Постарайте се да го правите по едно и
също време всеки ден. Изправете се и една минута дишайте дълбоко и правилно. После си представете
как от земята под краката ви струи бляскава рубиненочервена или алена светлина (макар че можете да
го правите и в затворено помещение), която става все по-силна, а вълните червен цвят ви обгръщат,
докато стигнат темето на главата ви - една минута. Накрая една минута дишайте дълбоко и правилно и
си представете как същата трепкаща червена енергия се стича от върха на главата ви и прониква във
всяка клетка и във всеки орган на вашето тяло. Ще ви отнеме само две минути два пъти на ден, тоест
общо четири минути да си представяте съответния цвят.
3. Зиме и лете, когато сте навън, носете възможно най-често слънчеви очила с оцветени в
червено, розово, оранжево - жълто или златисто стъкла. Влиянието на спектъра от цветове, проникващ
в тялото ви през ретината на окото, е огромно.
След като около седмица сте спазвали правило 2 по два пъти на ден - в удобно за вас време,
вкъщи или в службата, ще се изненадате колко бързо извиквате в съзнанието си червения цвят, докато
накрая не започне да ви се струва, че виждате червените лъчи и с невъоръжено око, точно както някой
ден ще сте в състояние да виждате аурата на другите.
Трите основни етапа, изложени по-горе, както и спомагателните правила, съставящи древната
алхимия на терапия при липса на цветова хармония у хора с наднормено тегло, така че те да смъкнат
излишните килограми безопасно, сигурно и завинаги, са прости и безболезнени. В тях няма нищо
вредно за вашето здраве. Нека изложим накратко формулата:
1. Всекидневни половинчасови бани с червен цвят - и терапия с ян музика.
2. Две чаши заредена от Слънцето червена вода на ден.
3. Храни само от червения, жълтия, златистия, оранжевия и белия спектър. Ускоряване на
въздействието със съответните дрехи, слънчеви очила и минути, през които си представяте цвета.
Ще се смаете колко бързо благодарение на тайните на цветовете ще смъкнете излишните
килограми. Наистина е много забавно да гледате как това става като с вълшебна пръчица. Сигурно ще
се почувствате кръгъл глупак първия път, когато легнете с червената лампа и маршовата музика. В
такъв случай направете ето какво.
Преди да започнете, облечете чифт дънки, които са ви толкова тесни, че трябва да ги
прихващате в талията с безопасна игла. Веднага след банята с червения цвят и музиката си вземете
душ. (Но предния ден трябва да сте изпили две чаши от заредената със слънчева енергия червена
вода.) След душа се избършете и пак пробвайте дънките.
След първия, втория или третия сеанс (понякога още след първия) с изненада ще установите, че
дънките може и още да са ви тесни, но поне ги закопчавате без безопасната игла. Подир седмица-
седмица и половина (а и по-скоро) дънките вече ще са ви съвсем по мярка и ще можете да си ги
носите. След половин месец ще се отнасяте към червената електрическа крушка и червените чаши с
благодарност и преклонение - дотогава ще сте смъкнали доста килограми, без да гладувате, като ядете
на стомах всички храни от червенозлатистия спектьр! Да, наистина е магия!
Може би ще попитате защо пък трябва да слушате музика. Защото цветовете и музиката са
еднакво важни за вашето добруване... и всеки звук или вид музика вибрира в съзвучие с определен
цвят. Затова, докато поемате в своето тяло онези отсенки от спектъра, които са ви нужни и в момента
ви липсват и които в крайна сметка малко по малко ще се появят в личната ви дъга, или аура,
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 134
музикалната, или звукова вибрация на този цвят ускорява процеса. Звук и цвят са неразривно свързани.
МАГИЧЕСКАТА, ЗАБРАВЕНА ЦВЕТОВА ТЕРАПИЯ ЗА ХОРА С НИСКО ТЕГЛО
Формулата е лесна - най-малкото за авторката! Цветолечението за хора с ниско тегло е
абсолютно същото, както терапията за хора с наднормено тегло, но с няколко съществени разлики.
Прочетете трите етапа за хора с наднормено тегло, които току-що изложих, и променете само следните
аспекти:
ПЪРВИ ЕТАП
Използвайте синя вместо червена електрическа крушка. Постарайте се тя да е от 75 или 100 вата
и да е матова, а не прозрачна. Лампата, която използвате за цветовата баня, трябва да е метална,
оцветена в кафяво, бежово или различните отсенки на синьото и зеленото.
Вместо касети с червени, Марсови маршове - пуснати до дупка рокпарчета или друга отсечена
музика, използвайки записи с успокояващи океански звуци или птичи песни, а също така синъо-зелена
музика на Венера със струнни инструменти, цигулки, например оркестрови аранжименти на „Лунен
лъч" или „Лунната соната".
ВТОРИ ЕТАП
Вместо рубиненочервени чаши си набавете четири кобалтово- или електриковосини (всички
отсенки на ярко-, но не и на тъмносиньото) чаши от триста милилитра. Като изключим цвета на
чашите, формулата за зареждане на водата със слънчева енергия е същата, както за хората с наднорме-
но тегло - с едно изключение: във вашия случай трябва да пиете водата не със стайна температура, а
леденостудена. Изстудете в хладилника вашата синя, заредена от Слънцето вода, докато другите две
чаши се зареждат навън.
ТРЕТИ ЕТАП
Колкото до трите съвета как да ускорите цветотерапията, слабите трябва да ги променят по
следния начин: носете възможно най-често дрехи във всички отсенки на синьото, зеленото,
тюркоазеното, зеленикаво-синьото, зеленикаво-жълто-то, кафявото или черното. По възможност
избягвайте червени, жълти, златисти, оранжеви или бели дрехи. Има странно противоречие във факта,
че дебеланковците си падат по черното, защото смятат, че с него изглеждат по-слаби. Наистина е така.
Те изглеждат по-слаби - но черното „задържа" енергия и при цветовата терапия причинява
напълняване. Обратното важи за бялото - слабите не бива никога да носят бяло, докато прилагат
„диетата" на цветовото лечение, а шишкавите трябва да се обличат в дрехи с този цвят (макар и да си
въобразяват, че с него изглеждат по-пълни), защото той ще им помогне да смъкнат килограми.
Съветът за слънчевите очила, които трябва да носят слабите, също, разбира се, е по-различен.
Стъклата на техните очила трябва да са оцветени в различните отсенки на синьото, зеленото,
опушеното или кафявото (но без розови или жълти оттенъци).
Колкото до визуализацията на цвета и дишането, следвайте същите правила, които изложих за
дебеланковците, като промените цвета от червен на тревистозелен, кобалтовосин, електриковосин или
небесносин. Освен това, докато шишковците трябва да си представят съответния цвят, застанали на
пода, онези, които искат да напълнеят, трябва да стоят възможно най-често боси върху зелена трева.
Лъчите на зеленото, идващи от тревата и проникващи през ходилата ви наред с визуализацията на
зеления или синия цвят увеличават значително количеството поета енергия от зелено-синия спектър.
Както вече споменах, хората с наднормено тегло трябва да се подложат на цветово лечение в
продължение на 45, 54 или 63 дни - нито ден повече или по-малко, защото тези числа съответстват на
златисточервените лъчи. А хората с ниско тегло, които искат да напълнеят, трябва да се лекуват с
цветове най-малко 42 дни, ако се наложи - 51 дни, но не повече от 60 дни, нито ден повече или по-
малко, защото тези числа вибрират в съзвучие със синьо-зелените лъчи. И в двата случая на липса на
цветова хармония, ако пропуснете ден-два, трябва да започнете отначало, защото сте нарушили
задължителната последователност в лечението. По тази причина не бива да започвате цветовата
терапия, докато не сте готови да изпълните докрай програмата и да следвате неотклонно трите й етапа.
Последната разлика в подхода при хора с наднормено тегло и при хора, които, обратното, искат да
напълнеят, е в списъка с препоръчваните храни. Ако сте в групата на кльощавите и искате да
понатрупате килограми, трябва да ядете възможно най-често и в големи количества само храни,
които на цвят са сини, зелени, синкаво-зелени, зеленикаво-жълти или кафяви. Избягвайте всички чер-
вени, оранжеви, златисти, жълти и бели храни. Предлагам ви далеч непълен списък на храните,
препоръчвани за хора с ниско тегло, страдащи от липса на цветова хармония, благодарение на които те
ще уравновесят своята аура, като приемат недостигащия необходим им синьо-зелен-кафяв цветови
спектър. Тъй като списъкът не е изчерпателен, можете да добавите всички храни, които обичате, стига
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 135
те да са сини, зелени или кафяви. Включително шоколад (направен обаче с нерафинирана или кафява
захар). Никакъв мед! Не забравяйте и че няма да напълнеете от продуктите, приготвени с рафинирана
захар и бяло брашно, както погрешно са ви учили - заради тях от цветовата хармония, към която се
стремите, няма да остане и помен.
Списък на храните, препоръчвани на хора с ниско тегло:
Черни боровинки Синьо или зелено грозде Сливи
Къпини Кафяв ориз Зелено зеле
Сашими (ориз по японски) Кафе Аспержи
Спанак Краставици Синап
Маруля Туршия - маслини Риба, но не пържена
Всички ястия от японската кухня без Ангинар Люспите на плодове и зеленчуци с
бял ориз кафява кора
Цветно зеле Къдраво зеле Фиде и спагети със спанак
Шоколад от смлян рожков за Целина Картофи, но само обелките
студени (ин) напитки, приготвени не
с мляко, а с вода
Зелени чушки Зелен кромид лук Сок от синьо грозде
Брюкселско зеле Всички зеленчуци и плодове със Маргарин
синя,зелена или кафява кора
Авокадо Пащърнак Магданоз
Грах Зелени лимони Киви
Зелени пъпеши Зелени ябълки Черен хайвер
Фъстъчено масло Кафяв ориз Шам фъстък
Всички останали ядки, които Всякакви сладкиши, приготвени с
обичате нерафинирана и кафява захар или
със сиропи
И така.... сигурно ще идете на ресторант, ще си поръчате авокадо или спаначена салата върху
листо от маруля и всички ще недоумяват защо сте на диета, след като сте тънки като вейка, без изобщо
да се досещат, че с този оскъден обяд всъщност ще напълнеете. Магия!
Защо хората с наднормено тегло не напълняват от маслото, а кльощавите трябва да ядат
маргарин, та да понапълнеят? Защото на флуоресцентна светлина маслото е жълто, а Маргаринът -
зеленикаво-син. Дума да няма, всички ще ви одумват: виж ги ти, дебеланковците се тъпчат с печени
картофи, полети с масло и сметана, хилавите похапват колкото да не е без никак - кафяви люспи от
картофи и все диетични храни като маруля, туршии и маслини.
Запомнете, че от цветовата ви диета няма да има ефект ако прилагате само един от етапите в
нея - да речем, пиете само заредената от Слънцето вода или само ядете препоръчваните храни, или
само правите цветните баниуЛеяетщет0 трябва да обхваща всичките, три етапа.Колкото до чая, вече сте
спецове по цветовете и съм сигурна, че можете и сами да си набавите чайове от златисточервения
регистър или пък от синьо-зеления спектър, в зависимост от цвета на чая. Помнете обаче, че
шишковците трябва да пият чая (и другите течности) топли, защото им липсват златисточервените (ян)
лъчи, а кльощавите трябва да пият чая (и другите течности) студени, защото им липсват синьо-
зелените (ин) лъчи.
Не забравяйте също така, че златисточервените лъчи са ян, а синьозелените - ин. Зеленото е
онзи цвят от спектъра, който внася равновесие в черния дроб и далака, като активизира хипофизата и
стимулира потенциала за растеж, а нарушените функции на хипофизата са проблем, от който страдат
мнозина с ниско тегло. Червенозлатистите лъчи стимулират хипофизата по обратния начин.
Да се върнем към тази заблуда - калориите, които не са нищо друго освен единици за измерване
на енергия, каквото и да ви втълпява днешната медицина. Още ли смятате, че пълнеете, защото
консумирате прекалено много калории, тъпчете се например с бонбони, и че ще отслабнете, веднъж да
намалите драстично калориите, като се откажете например от спагетите, макароните, млечните
шейкове?
Спомнете си огромните животни, например слона, хипопотама и носорога, както и грамадните
праисторически динозаври. Тези същества имат нужда от тонове тегло, та да оформят огромните си
туловища. А виждали ли сте слон, който си похапва ябълков сладкиш и ягодов сладолед, или пък
хипопотам, който се гощава с намазани с масло филийки?
С какво се хранят слоновете и другите огромни животни, които, за да оцелеят, трябва да тежат
тонове? Ядат храни само и единствено от синьо-зелено-кафявия спектър. Същото важи за кравите,
25
В буквален превод „боклуци вътре - боклуци вън" (англ.) - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 137
от Слънцето вода.
Между другото, ако сте уплашени от страховити истории не само за и против калориите, но и
колко опасен е холестеролът и каква голяма нужда имате от белтъчини - не се безпокойте! Няма
страшно. Подлагайте се на въздействието на зеленото и на синьото. Метафизиците и астролозите ме-
дици знаят, че опасността от холестерола е преувеличена, а потребността от белтъчини спада към
същата категория лъжливи, вкоренени в съзнанието ни твърдения, в която е и митът за калориите.
(Така де, слоновете не приемат „минималните дневни дози белтъчини", пък се оправят чудесно. И
живеят дълго-предъъъъълго!) Но ако все пак продължавате да вярвате в тези заблуди, можете да се
утешите с мисълта, че яйцата, кашкавалът и сиренето са в списъка от храни, препоръчвани за
дебеланковците, така че привидната липса на много белтъчини надали ще ни навреди особено през
тези 45, 54 или 63 дни.
Още едно доказателство, че с червените лъчи отслабвате, а със сините - напълнявате:
Доплеровият ефект, както го наричат учените. В края на миналия век д-р Йохан Кристиан Доплер
открива важно свойство на светлинните вълни, съдържащи целия спектър на дъгата плюс
инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Доплер забелязва, че когато светлината е насочена към
човек или предмет, колкото по-близо е до тях, толкова повече се засилва синьото, а колкото по-далеч
отива, толкова повече се засилва червеното. Червеното е цвят, който бива „изхвърлян", а синьото -
който поглъща к задържа.
Когато двама души проучват медиумните и телепатичните си способности, като общуват от
разстояние по телепатия и си пращат и получават съобщения, онзи, който праща съобщението, трябва
да използва червените лъчи, а който приема, трябва да прибегне до сините.
Напомням за последен път. Онези от вас, които страдат от липса на цветова хармония, би
трябвало да прочетат съветите и за хората с наднормено тегло, и за слабите, независимо към коя група
спадат, защото така а) ще научат какво не бива да правят и б) могат да пропуснат нещо важно, отнася-
що се и за двете проявления на липса на цветова хармония. След като узнахме как всеки измежду нас
може да стане със съвършена фигура - като Бо Дерек и Кристофър Рийв, можем да продължим с някои
други аспекти на взаимовръзката между здраве, щастие и самочувствие, от една страна, и цветовете, от
друга. Нека се върнем към въпроса за днешната медицина, засегнат в главата „По ябълка на ден", но
този път във връзка с цветовете.
******
Като начало трябва да разберете, че вие сте своеобразна „Света Троица", състояща се от тяло,
разум и душа. Вашият Дух (Ангелът на Висшето ви „Аз") бди и над трите, но не е неразделна част от
земната ви същност.
Въпросната Света Троица е неразривно свързана и ако алопатичната медицина проумее тази
жизненоважна истина, ще се доближим до най-съкровената си мечта - да се радваме на крепко здраве.
Но за разлика от хомеопатията и холистичната медицина, а също от медицинската астрология ало-
патичната медицина лекува трите части - тяло, разум, душа, така, сякаш съществуват самостойно, и не
желае да разбере, че не могат да бъдат разделени.
Интернистите лекуват тялото, психиатрите - разума, а религията - душата: поотделно. Подобна
погрешна представа и практика усложняват неимоверно задачата на Духа (вашето Висше „Аз" или
Свръхсъзнание). А Светата Троица, която представлявате, трябва да бъде възприемана така, както
гледат на нея хомеопатите. Както вече отбелязах в Трета глава, алопатичната медицина лекува
болестта на пациента, докато хомеопатията го лекува като човек с болна аура, която отразява и
проблемите в другите две части от Светата Троица.
Ако само една от трите неразривно свързани части в Троицата тяло, разум и душа се разболее
или престане да функционира правилно, другите две много бързо също „излизат от строя". Помнете, те
не могат да бъдат отделени една от друга. 14 обратното, когато една от трите части е лекувана
правилно и добре, другите две също ще се възстановят. Тук най-важна е думата „правилно": чрез
мисъл, цветове и музика.
Може би вече знаете, че наскоро бе изобретен уред на име ауротон, с който сте в състояние да
видите звука и музиката и да чуете цветовете. Той възпроизвежда нотите в цвят, като преобразува
всеки цвят в неговото звуково съответствие и всеки звук или нота в неговото цветово съответствие. Но
вероятно не знаете, че и самата мисъл произвежда цвят... и реагира на определен оттенък. Мисълта е
цвят. Мислите имат цвят.
Ето защо и цветове, и музика, и мисъл могат да бъдат успешно използвани за възстановяване на
равновесието във вашето тяло и аура. Ако ли пък прибегнете до помощта на две или на всичките три,
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 138
лечебната сила се увеличава. Препоръчвам ви да прочетете този абзац няколко пъти, докато го
разберете напълно.
Ето един пример за откритията, направени с ауротона: до мажор вибрира като червения цвят,
нотата ми - като жълтия, нотата сол - като синьото, и така нататък. Всяка нота от музикалната
стълбица вибрира в съзвучие и с определена планета и астрологичен знак.
По този начин е напълно възможно някой музикант да напише и изсвири музиката на вашия
хороскоп, или рождена карта, в зависимост от положението на различните планети и аспектите между
тях, включително хармоничните и нехармоничните акорди в хороскопа ви (който всъщност е симво-
лична картина на предишните ви животи). Чуете ли тази музика, тя ще развълнува дълбоко вашия Дух,
ще пробуди спомени и ще ви вдъхнови. Макар че написването на музика към индивидуалния хороскоп
е огромно предизвикателство, то е напълно осъществимо и ще е прекрасно да я притежавате, нали? В
момента композиторът Робърт Елис от Сиатъл, щата Вашингтон, работи над такъв вълнуващ проект и
съм сигурна, че не след дълго ще чуете за него.
Цветовете и музиката (за музиката ще говорим по-подробно в следващата глава - „Забравени
мелодии") играят решаваща роля във физическото развитие и духовното израстване на мъжете и
жените, дори и те да не го осъзнават.
Седемте ноти от музикалната стълбица и седемте цвята на дъгата, които виждаме с просто око,
имат пряко въздействие върху онова, което хиндуизмът нарича седемте фини тела, обкръжаващи и
проникващи тялото от плът - а електромагнитните честоти и излъчването на тези седем фини тела са в
дъното на цветната субстанция на вашата аура, или обвивка. Великият метафизик Гьоте учи, че всички
цветови честоти на бялата светлина се повишават или понижават, за да отговарят на потребностите на
еволюцията върху нашата планета - Земята, както и на всички земи в безчетните други слънчеви
системи.
Напоследък сме свидетели на своеобразно разменяне на ролите. Мнозина психолози се опитват
да станат психиатри, а психиатрите пък - психолози. И едните, и другите поне проучват физическото и
психическото здраве на хората. Искрено желаят да излекуват пациентите си от стреса и напрежението,
но още не са наясно как да ги научат да ги преодоляват със собствени сили. Въпреки това трябва да
сме признателни на себеотрицателните измежду тях (но не и на полово извратените, които напоследък
честичко изнасилват своите пациентки), задето правят всичко възможно да обяснят, че емоциите са
по-благодатна почва за болестите, отколкото вирусите, макар и още да не са проумели, че именно
емоциите са причината, а вирусите и микробите - последицата. Съзнанието материализира вирусите и
микробите и те започват да ни действат. Пак съзнанието прави така, че те да ни надвият или
обратното, да са безобидни и безсилни. Всичко е плод на ума, друг начин да изразим „физическата"
устойчивост към заболявания. Мнозина лекари непрекъснато са изложени на вирусите и бактериите на
силнозаразни болести и въпреки това не се заразяват. Опитвате ли се да помогнете на другите,
съпротивителните сили на вашето тяло се увеличават.
Приемането на храна не е нищо друго освен разпадане на цветовите вибрации. Болести,
лекувани в началото с видим, но временен успех с лекарства, химиотерапия, химикали и антибиотици,
които да неутрализират вирусите и микробите, трябва да бъдат лекувани - ако искате да оздравеете
веднъж завинаги, с промяна в цветовата и звуковата честота на пациента, което уравновесява
цветовата хармония в неговата аура. Това влиза в медицината в Епохата на Водолея и след като бъде
разбрано, миналият и нашият век ще бъдат смятани за „средновековието на медицината".
И при доброкачествени, и при злокачествени тумори се наблюдава цветова дисхармония,
породила тежък стрес и напрежение, които на свой ред създават благоприятна среда за
размножаването на раковите клетки. Правилно прилагани, цветовете и звукът (музиката) могат да
преобърнат процеса и да върнат раковите клетки към нормалното им състояние. Възстанови ли се
равновесието в цветовете, за което има различни начини, всяка клетка в тялото ни проявява вродена
склонност да си възвърне нормалния строеж и честота. За жалост тук не разполагаме с достатъчно
място, за да се спрем по-подробно на въпроса. Цветовото лечение, известно още като хромотерапия, е
обширна, подробно разработена сфера на познанието, на която си заслужава да посветиш отделна, при
това доста дебела книга.
Лично аз не възнамерявам в близко бъдеще да напиша такава книга, но реша ли да го сторя,
мога да ви кажа следното. Преди да се опитвам да съветвам широката общественост по такава тънка и
сложна материя като хромотерапията, прилагана за лечение на болни органи, което може да бъде опас-
но за здравето ви, точно както е в състояние да ви излекува и да ви помогне, няколко години ще
изучавам внимателно въпроса, а после ще се посъветвам с хора, занимавали се с него десетилетия
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 139
наред. Едва след такава подготовка бих се нагърбвала да съветвам мъже и жени как да прилагат
цветовете, за да се излекуват от някое сериозно заболяване на който и да е орган, като използват
цветни призми, екрани, крушки или филтри, а също като си представят цветове, насочени право към
различните части и органи на тялото.
Опасно е лаик да се опитва да описва или да обяснява такава сложна и по същество медицинска
материя, макар че лекарите не се интересуват особено от нея и я смятат едва ли не за нещо безобидно,
което става колкото да се позабавляваш. А грешат.
Какво според вас ще се случи, ако някой ви посъветва Да взимате лекарство за някакво
заболяване, а после се ока-*е, че то е за съвсем друга болест? Както ще потвърди всеки Добър лекар,
вслушате ли се в такъв погрешен съвет, ще се Разболеете сериозно, може дори да умрете.
Лекарите, а и хората изобщо, не проумяват, че хромотерапията има много по-големи
възможности (за добро или за лошо) да лекува или да вреди на тялото, отколкото химическите
препарати, предписвани от медиците. Значително по-големи. Така че сигурно си представяте какво
може да предизвика един погрешен съвет за лечение с цветове на физическите органи на тялото (или
на психиката), даден ви от човек с повърхностни познания за тази обширна област - хромотерапията,
който си въобразява, че е подготвен да поучава другите. Твърде тревожен е фактът, че през последните
година-две се навъдиха доста такива невежи самозванци, които се опитват да лекуват, изнасят лекции
или организират семинари. Издадени са десетки книги по темата и повечето от тях гъмжат от
небивалици за това кой цвят лекува или вреди на даден орган. Няма как да разберем кои от тези книги
са били написани от дилетанти, зашеметени, че са „открили" езотериката, и въобразяващи си, че са
достатъчно подготвени, за да обучават другите как да се лекуват с цветове и с тяхната визуализация.
Повечето от тези неподготвени и неуки наставници са водени от благородни подбуди, нямат
намерение да навредят на своите ученици, но заради добронамереното им невежество се получава
точно това.
Сега и аз не се смятам за чак дотам подготвена (и вероятно никога няма да бъда), макар че съм
била обучавана от специалисти по хромотерапия от Европа, които са завършили медицина и са
практикуващи лекари. Представете си само колко може да напакости човек, посещавал несъстоятелни
лекции и чел неподходящи книги, на хора, дошли на неговите семинари, за да получат погрешни
съвети за цветовете. Колкото до цветовата диета, изложена в тази глава, сигурна съм, че никой лекар
не би оспорил списъка с храни, препоръчвани през съответните периоди за хората с наднормено или с
ниско тегло. И в двата списъка са включени все здравословни храни. Колкото до безценните
„белтъчини" и другите неща, в които медиците се кълнат, възвърнете ли си нормалното тегло, можете
да вярвате или да отхвърляте пристрастията на лекарите, обявяващи се за или против белтъчините,
въглехидратите, холестерола и така нататък.
Всички осъзнават все повече значението на цветовете: болниците най-сетне признаха силата на
зеленото да вдъхва спокойствие и затова хирурзите вече носят зелени престилки, шапки и маски, а
стените в повечето болници са боядисани в зелено. Работещите в лудниците отдавна са открили, че ако
по време на буйство настанят депресивните маниаци в стая, където всичко е зелено или синьо, те
почти веднага се успокояват, а също така, че ако пред периоди на депресия, когато пациентите мълчат
и са вяли и унили, ги настанят в помещения, където всичко е оцветено в яркочервено и жълто, те
почти моментално излизат от състоянието на вцепенение и транс, възвръщат си доброто настроение и
отново стават дейни.
Ако отивате на важна делова среща или светска проява, замислете се какъв образ искате или
трябва да излъчвате. Ако искате да изглеждате нападателни, облечете се - и си представяйте червено.
Ако ли предпочитате да ви възприемат като интелектуалци, носете и си представяйте синьо (но не
тъмносиньо). Искате ли да излъчвате оптимизъм, носете и си представяйте жълто и оранжево. Ако ви е
нужно да ви възприемат като спокоен човек, който внася ред в хаоса, носете и си представяйте зелено
(но не лимоненозелено). Ако трябва да създадете впечатление на надежден, сериозен и дисциплиниран
човек, носете черно и бяло. Искате ли да ви обичат и да излъчвате любов, обличайте се в
бебешкорозово и бледорозово - и си представяйте тези отсенки на дъгата.
Имам един приятел в Ню Йорк, художник фотограф, на когото преди време му хрумна да
обзаведе огромния си едностаен апартамент само в сиво. Стените и таванът бяха боядисани в сиво,
пердетата, килимите, мебелите, възглавниците и абажурите бяха също в различните оттенъци на сиво-
то. Както обясни, фотографът искаше сивата му стая да бъде нещо като фон за неговите посетители,
гости, колеги и приятели. Хората щели да привнесат другите цветове - чрез дрехите, с които са
облечени; и да наподобяват бляскави цветни скъпоценни камъни върху мека сива възглавничка. Дума
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 140
да няма, идеята му бе много артистична и хубава, но останеше ли сам в сивата си стая, моят приятел
изпадаше в такава депресия, че не бе в. състояние да твори и да работи, ето защо подир няколко
месеца нае дизайнер по вътрешно обзавеждане, който да промени тоналността.
Понеже стана дума за скъпоценни камъни, древните египтяни са ги използвали, за да ускорят
цветовото лечение на различните болести. Тази практика се прилага дори днес в Египет и Китай,
напоследък се разпространи и в Европа и Америка, където и „обикновеният човек" вече е наясно с раз-
личните магии, възможни, ако прилагаш правилно скъпоценните камъни, и е много запален от тях.
Скъпоценните камъни представляват концентриран цвят в чиста форма, без примеси от други цветове,
и именно заради това имат доста мощно въздействие върху тялото. Вижте в главата, онасловена „По
ябълка на ден", и в Пета глава кои скъпоценни камъни трябва да носите близо до кожата си - не за да
лекувате някакво заболяване (защото за тази цел различните болести се лекуват с различни цветове), а
за да сте в съзвучие със своя характер и да изявите положителните си качества, предопределени ви и
от деня, в който сте родени, и от вашия Слънчев знак.
Въртите ли в ръцете си някой скъпоценен камък, освобождавате цветните лъчи, съдържащи се в
него. Древните египтяни и другите източни народи са наясно колко силно е влиянието на планетите
върху човешкото поведение и във физически, и в емоционален, и в духовен плен, а скъпоценните
камъни притежават същите цветни лъчи, както планетата, в съзвучие с която вибрират. (Този въпрос е
разгледан по-подробно отново във Втора и Пета глава.) Следователно, носени до кожата,
скъпоценните камъни ви влияят по същия начин, както планетите, само че не така мощно. Въпреки
това въздействието им е напълно осезаемо.
Кристалите и чистите метали без примеси съдържат най-голям дял етерна субстанция в
неживата природа. Сплавите излъчват два вида вибрации и не могат да бъдат разглеждани като единно
цяло. Затова древните алхимици, лечителите в Египет и ясновидците са използвали само кристали с
висока степен на отразяване и чисти метали без примеси. Вярата им в тях не може да бъде окачествена
като чисто суеверие, защото и днешните енергетици са установили, че и за батериите, и за
електропроводите са нужни чисти метали, а не сплави, докато кристалът е прилаган като детектор в
безжичния телеграф, защото е чувствителен на вибрациите в ефира.
По тази причина кристалите и скъпоценните камъни открай време са смятани за най-
вълшебните от всички вещества. Сега вече разбирате ли защо, откакто свят светува, ясновидците си
служат със сфера от чист кристал, върху която фокусират погледа си по време на медитация? Тази
тяхна приумица не е чак толкова „шантава", както го изкарват хората, гледащи скептично на
езотериката. Метафизиците отдавна са наясно, че кварцът може да бъде прилаган в комуникациите, а
други (които им се присмиват) едва наскоро откриха как да го използват в часовникарството. Те обаче
не съзнават, че само са се докоснали до магията на кварца. По времето на Атлантида над 500 часа
изречена на глас информация е можела да бъде записана върху кристал с размери колкото нокътя на
палеца ви. Който не вярва, да се запита (времето все пак е нещо относително) дали кралят на Англия
Хенри VIII е нямало да реагира по същия начин, ако са му кажели, че същото количество изречена на
глас информация - или музика, може да бъде записано (или прослушано) върху тъничка лента,
наподобяваща кафява панделка. Самото вещество, от което е направена лентата, е щяло да смае Хенри,
да не говорим пък за „вълшебните номера", на които е способна тя. Вчерашната „фантазия" се
превръща в утрешна наука.
Има опити, с които можете да докажете някои истини за цветовете: ще ви опиша само два от
тях. Цветовете имат температура. Червеното, оранжевото, жълтото и инфрачервеното са „топли"
цветове и произвеждат топлина, създаваща мощни химически реакции в организма. Най-висока е
температурата на червеното, съчетано с жълто (при което се получава оранжево). Синьото, лилавото,
ултравиолетовото и в по-малка степен зеленото са „студени" цветове. Можете да премерите
температурата на цветовете, като сложите термометър в чаша с червена, заредена от слънчевата
светлина вода, а също така в чаша с кобалтовосиньо „слънчева" вода. В първия случай термометърът
ще отчете по-високи стойности, отколкото ако го сложите в синята чаша.
Преди да сложите термометъра в синята или червената чаша със заредена от Слънцето вода, се
уверете, че водата е със стайна температура и не е била изложена наскоро на преките слънчеви лъчи, а
също не е била извадена от хладилника.
Цветовете и бялата светлина притежават освен това сила и маса. Можете да го докажете и да
измерите силата и масата на бялата светлина (както и на цветната, ако използвате оцветена леща) с
джобно фенерче и чувствителни везни. Везните ще се наклонят по посока на светлината в зависимост
от нейния цвят. В случай че решите да проведете опита, вземете много чувствителни фармацевтични
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 141
везни.
Ако отново се върнем за малко в Египет, на Нил, археолозите са открили в древноегипетските
храмове убедителни доказателства, че някои помещения са изградени така, та слънчевите лъчи да
проникват в тях, пречупени през седемте цвята от спектъра. Тъй като храмовете са били използвани за
лечителство, лечителите от онова време явно са поставяли диагноза кой цвят или цветове липсват в
аурата на даден човек, после са го пращали в съответното помещение, където да поеме цветовите
лъчи, необходими за възстановяване на здравословното му състояние, тоест да вземе цветна баня. В
това се крие една от многото загадки в изграждането на Хеопсовата пирамида в Гиза, загадка,
прекалено дълбока, че да я разглеждаме в тази книга. (А едно време Нил е бил син... толкова син!)
Макар да вярвам само отчасти в теорията на Дарвин за еволюцията (ще ви обясня защо в
някоя от следващите си книги), антрополозите и дарвинистите правилно твърдят, че праисторическият
човек, както го наричат (аз предпочитам да го наричам земния жител след грехопадението и след ня-
какво страховито бедствие, сполетяло планетата), не е различавал цветовете. Виждал е само в черно-
бяло. Пак според антрополозите човекът е развил бавно способността да вижда цветовете. Това обаче
не е вярно. В началото той е притежавал тази способност, но подир грехопадението я е загубил... и си я
възвръща бавно. Днес имаме две крайности: хора, слепи за цветовете и сякаш озовали се отново в
дълбоката древност, и малцината, които подобно на Едгар Кейси виждат човешката аура, защото са
надарени с екстрасензорно възприятие на цветовете, със способността да надзърнат в бъдещето. През
Епохата на Водолея ще се наложи мъжете и жените да развият усета си към цветовете и физическото
си възприятие, ако искаме да се приспособим и да сме на равнището на все по-големите
предизвикателства на науката -някои положителни, други отрицателни, - тласкани от любопитството,
присъщо за този управляван от Уран исторически период. Цвят и музика... признаем ли тяхната сила,
прилагаме ли ги както трябва, ще се спасим от надвисналия Gotterdammerung.
Който започне още отсега да опознава и разбира цветовете, ще изживее невероятни чудеса.
Самият живот е цвят и заради това цветовете могат да го удължат, като отстранят неравновесието в
човешката аура, или да го унищожат, създавайки цветова дисхармония. Мнозина прочути метафизици,
сред които Гьоте, Щайнер и Ф.М.Александър, са заявявали, че ако контролът над основните цветове в
личностната аура е поддържан в равновесие и не е нарушаван, човек нито ще се разболее, нито ще
остарее. Помнете, че не бива да бъркате думата „остарявам" с думата „съзрявам". Тук имам предвид,
че просто ще съзреете и ще се радвате на добро здраве, без да остарявате.
Във всеки човек седемте цвята от спектъра и невидимите цветни лъчи трябва да трептят
ритмично и хармонично в аурата. Бъдат ли нарушени този ритъм и хармония, се получава
неравновесие, причиняващо заболяване, а когато това неравновесие е много силно, човек умира. Но
при музикална, ритмична хармония между уравновесените цветове от аурата не може да има смърт и
вечният живот е напълно достижим. Мъжете и жените могат да живеят вечно все в едно и също
физическо тяло. Там, където не усещаш времето, няма как и да остарееш. Ако цветовете в аурата ви
са уравновесени, ако мислите ви са с правилен цвят и вие използвате мъдростта на цветовете, за да
поддържате в хармония Светата Троица на тяло, разум и душа, можете да живеете вечно, стига,
разбира се, хората, побъркани на тема атомни бомби, да не ни пратят в друго измерение. Но... ето и
една добра вест! Те няма да го сторят поради причини, изложени в анализа на 6 и 9 в Пета глава,
посветена на номерологията.
Физическото безсмъртие е обяснено в заключителната глава на книгата: как да го постигнете,
тайните на онези, които вече са го постигнали, защо то е възможно и достижимо, ако всеки достигне
състоянието на просветление и вечен живот в същото физическо, но усъвършенствано тяло. Но
недейте да прескачате следващата глава само и само да прочетете за какво става въпрос!
Задължително трябва да я осмислите, ако искате да прогледнете за тайните на физическото
безсмъртие.
Засега е достатъчно само да разберете - и да знаете, - че може и да не боледувате, остарявате и
умирате.
Нека да програмираме в този компютър - нашия мозък информацията за забравените дъги и да
продължим със забравените мелодии и хармонията, или синхрона във Вселената. Моцарт, Бетховен и
другите велики композитори ще се присъединят към нас на астрално равнище, докато разглеждаме как
е била построена Хеопсовата пирамида в Гиза с нейните масивни каменни блокове, пасващи идеално
един към друг... как Исус Навин е съборил стените на Йерихон... и много други звездни знаци на
вълшебства, загадки и древна мъдрост.
******
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 142
ЗАБРАВЕНИ МЕЛОДИИ
Хармоничното общуване между хората.
Силата на Тишината, Звука и Музиката.
Синхрон и единство на Вселената...
Как да ги използваме,
за да творим вълшебства и чудеса
Естествена хармония и фалшиви ноти
очите му бяха нежни,
гласът му обаче бе като жупел, когато той изрече...
„всичко в Природата и в човека
се състои от Цвят и Звук... от
забравените дъги и мелодии
на вселенската хармония
жизнената сила струи
от високочестотен звук... и музика
всяка нота съответства на цветови тон
и трябва винаги да помните,
че за да създадете спектър,
се иска Светлина,
нощем, без светлик, няма и
цветове"
после си спомних стъклописа
в катедралата „Сейнт Рафаел"
колко... тъмно... ми се струва там нощем,
когато през тях не бликат лъчи,
колко тихо и не така свещено
ми се е видяло това място
без песнопенията на монахините
******
Цветове и Звук. Спектърът на дъгата и Музика на сферите. В предишната глава - „Забравени
дъги", научихме колко важни са цветовете за самия живот. Колкото до също тъй голямото значение на
звука, то е подчертано толкова простичко и прямо, че земните жители не са обърнали внимание на
огромната му важност.
В началото бе словото...
Нашата Вселена е създадена чрез звук. Същото важи и за всички останали вселени. Нашите
Създатели не са действали. Те са говорели. Казали са: „Да бъде светлина", и се е появила светлината.
Както научаваме от Свещените книги на християнството, от изреченото Слово на нашите двама
Създатели от мрака и хаоса са възникнали всички слънчеви системи. Сигурно си мислите, че след
всички кощунствени намеси в Светото писание патриарсите все пак са успели да премахнат
местоименията в множествено число. Явно някои думи, съдържащи истината, са закриляни свише и не
е толкова лесно да бъдат махнати. През вековете те са се съхранили върху страниците, сякаш залепени
с лепило. Така например, както вече отбелязахме в една от предишните глави, в Библията, още от
„началото" има някои местоимения, които взаимно се изключват.
Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие... (нима си говори сам на себе
си?) Битие, 1:26
И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори...
Битие, 1:27
Открай време ми се е искало да обсъдя този въпрос с някой йезуит, равин или епископ на
мормоните, но за кой дявол да го правя: тези заблудени теолози отново ще подхванат витиеватите си
доводи, програмирани в съзнанието им. Най-нехайно подминават местоименията „наш" и „наше" в
Битие, точно както замазват осемнайсетте липсващи години на Исус от Новия завет. Но както и да
въртят и сучат, „наш" и „наше" са там и ни озаряват с истината упорито и непреклонно, досущ живи
същества.
Точно както има цветови тонове в спектъра на дъгата, които не виждаме с невъоръжено око,
например ултравиолетовото и инфрачервеното, по същия начин има звукови тонове в Музиката на
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 143
сферите, които не чуваме със слуха си. „В началото" някои звукове са създавали различни честоти на
трептене в ефира. Някои са били с такава ниска честота, че са образували частиците от онова, което
наричаме „материя", или физическо вещество. Както знаем, нямаше да има светлина, ако в ефира не
съществуваха мънички частици, които да я отразяват.
Има тясна връзка между цветовете и звуците, от една страна, и всички останали проявления на
живота, от друга. Звукът е на по-ниско равнище в стълбицата и се нарежда непосредствено над
формата и веществото на материята. Тоест, звукът е посредник между по-високото равнище на абст-
рактните идеи в Съзнанието - и конкретните форми. Звукът е в състояние да придава на ефира
конкретни форми, а чрез тях съответната сила на Съзнанието е в състояние да остави своя отпечатък
върху физическата материя.
Хората нямат понятие за силата на звуците, които създават и чрез изречените думи изпращат в
ефира. Ако имаха, щяха бързо да осъзнаят, че е достатъчно да си представят силно и живо нещо, после
да го опишат с думи, които да изрекат на глас, та то да се материализира в реален предмет или събитие
на физическото равнище на материята. „Вълшебната пръчица" за постигането на това са енергията на
Съзнанието и енергията на Звука. Както е доказал и Айнщайн, а днес съвременната наука не го
оспорва, енергия и материя са взаимозаменяеми.
Но основата на този процес трябва да е силна и здрава, инак всичко ще се срути, точно както се
срутва и къща, ако основата й поддаде. Та тази основа е безусловната убеденост, че „стига да имаш
вяра, пък било то и колкото синапено семе, за теб няма да има нищо невъзможно". След като е
заложена здравата основа, всеки мъж и жена могат да сътворят своите чудеса, ако следват трите
правила: да си представят в своето съзнание какво точно искат - да си го „поръчат", като го изрекат на
глас - да го реализират във физическия свят.
Но подобно на всичко останало, и магията е подвластна на Първия закон и на физиката, и на
метафизиката - Закона за противоположностите, което ще рече, че когато прилагате тези три правила,
ако си представяте наум нещо, което по един или друг начин е отрицателно, а после го „поръчате",
като го изричате на глас (дори и да не съзнавате какво правите), онова, което най-малко желаете, ще ви
сполети със сигурност. Този необорим закон е описан (макар че рядко се съобразяваме с него) във
фрази като „страхуваш ли се много от нещо, то неизменно те сполита"... и в предупреждението на
президента Франклин Делано Рузвелт от времето на Втората световна война, че „няма от какво да се
страхуваме освен от самия страх".
Страхът като чувство е толкова силен, че излъчва доста неприятна миризма. Животните
надушват моментално страха у някой човек или друго животно. Може и да не го осъзнавате, но
страхът също е изключително силна вяра, способна буквално да промени законите на физиката.
Страхът е вяра, но с отрицателен знак, а ако вярваш силно в нещо, то се сбъдва, независимо дали е
породено от положителни или от отрицателни емоции.
Мнозина мои познати отдавна копнеят за нещо, например да се оженят за някой човек, но
понеже се страхуват и се съмняват, се получава обратният резултат. А после недоумяват защо. За това,
че не са щастливи, обвиняват някакво божество или сила, която наричат „съдба", а всъщност един-
ствени те носят цялата отговорност за резултата. Случва се да хвърлят вината и върху астрологията,
без да съзнават, че тя просто указва времето, когато възможностите са най-благоприятни и процесът
„представям си - изричам - осъществявам" е значително улеснен, но звездите само предписват, те не
задължават и в крайна сметка Свободната воля може да тръгне срещу добрите възможности,
осигурени от космическите вибрации на планетите (Музиката на сферите). Положителното на
Свободната воля е, че тя е в състояние също така да преодолее лошите предсказания на астрологията
(горчивите нотки в симфонията на звуците, били те нечути или чути). Вие сами сте продуценти и
режисьори в тази драма - своя живот. Определяте изпълнителите на всички роли в него, които общуват
и играят заедно с вас. Астрологията е написала сценария при вашето раждане, по ваша поръчка или
според постъпките ви в предишните ви животи. В сегашния си живот обаче вие можете или да
поставите този сценарий, или да го запокитите и да напишете нов (както понякога постъпват мнозина
продуценти от този микрокосмос - Холивуд). Тъй като сте и звездата в шоуто, сегиз-тогиз е трудно да
разберете колко роли изпълнявате „по съвместителство". Ако знаехте, щяхте да сте наясно, че стига да
пожелаете, по всяко време можете да промените всяка сцена.
Разликата между аватарите и гурутата, от една страна и обикновените земни жители, от друга,
е, че Третото око на аватарите и гурутата е отворено. Те „слушат музиката" и така съзнават напълно,
че са се хванали да играят на сцената на живота в пиеса или драма, която имат силата и властта д а
променят, стига да го пожелаят достатъчно силно. Как? Като променят нечутата мелодия така, че тя да
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 144
е в съзвучие с „Кукловода", тоест, с тяхното Висше „Аз", или Дух, а също сценария и дори, ако
желаят, като подменят някого от изпълнителите. Но без да се молят и да се надяват. Заповядват и го
постигат.
Сигурно помните от Предговора как моят гуру ми обърна внимание, че думата „едновременно"
съдържа в себе си думите „не" и „време", намек за ангстрьома, единица мярка за светлинните вълни.
Така например енергията на жизнената сила, проявяваща се в изследванията на Клив Бакстър (за тях
ще говорим по-подробно нататък в главата), обясняваща общуването между хората, между растенията,
между хора и растения и между всички други живи същества и използвана в телепатичната връзка
между делфините, се проявява едновременно, или със скоростта на светлината... и за нея НЕ се иска
ВРЕМЕ. Когато си представяш нещо и го пожелаваш, това също става едновременно и се сбъдва по-
късно във времето, а понякога пак едновременно.
Понеже стана дума за различните музикални теми в хармонията на живота, така както ги чуват
астролозите, знаете ли, че именно те определят момента, когато да бъдат короновани британските
монарси? И така е открай време, та до ден-днешен. Когато принц Чарлс се възкачи на престола,
короната ще бъде положена върху главата му в мига, определен от британските астролози (зад
кулисите) като благоприятен. Във Великобритания, а и сред другите царски и кралски особи в Европа,
Индия, Китай и арабския свят, астрологията е на особена почит.
Почти всички телевизионни станции я определят като „забава и залъгалка". В телевизионните
сериали, особено в криминалетата, медиумите и екстрасенсите са показвани като хора, на които може
да се разчита и чиито предсказания все се сбъдват — понякога обаче те биват и осмивани, което често
и заслужават. Но стане ли дума за астрология, телевизията променя отношението си на сто и осемдесет
градуса. В една ранна разпоредба на Федералната служба по комуникациите на САЩ, и досега
спазвана от някои станции и телевизионни мрежи, се казва, че астрологията не бива да бъде
представяна по телевизията без надпис върху екрана, който да предупреждава зрителите, че
астрологичните предсказания са излъчвани само за забавление и не бива да бъдат възприемани на
сериозно.
Роналд Рейгьн отдавна вярва в астрологията и десетилетия наред се осланя във важните си
решения на нейните напътствия. В приемната на калифорнийския астролог Каръл Райтър е окачена
голяма фотография на Рейгьн, както и снимките на други негови клиенти; по съвет на Райтър Роналд
Рейгьн моли да положи клетва като губернатор на Калифорния в крайно странен час - в три минути
след полунощ. По същия начин настоява да встъпи в длъжност като президент на Съединените щати
на отделна церемония, точно в 11,57 часа в деня преди официалното полагане на клетвата, ето защо
встъпва в длъжност два пъти.
Не е ново високопоставени държавници да вярват в астрологията. Президентът Франклин
Делано Рузвелт редовно се допитва до астролози. Бившият вицепрезидент на Съединените щати
Уолтър Мондейл ми прати писмо, в което споделя колко са му помогнали моите книги „Слънчевите
знаци на зодиака" и „Знаци на любовта". И друг бивш вицепрезидент, Нелсън Рокфелер, също ми е
клиент и два пъти ми е искал с писмо астрологични съвети. Нашумялата астроложка от Ню Йорк
Еванджелин Адамс, съветвала хора от ранга На Дж.П.Морган, който не е предприемал нищо на
фондовата борса, без да се допита до нея, е внучка на президента Джон Куинси Адамс и правнучка на
друг американски президент - Джон Адамс.
Въздействието на отрицателната духовна енергия (на нехармоничните музикални акорди) върху
астрологичните вибрации често се проявява по отношение на финансовите транзити и някои аспекти,
наблюдавани в определен период от време в рождения хороскоп на даден човек. Използвайки тези
финансови вибрации като пример, хората сякаш не проумяват, че колкото и да искат, няма да
забогатеят, ако същевременно си представят, че са бедни. Както веднъж се изрази продуцентът Майк
Тод, „Никога досега не съм виждал човек, който да пести за черни дни, и те да не настъпят като по
график." Надали някой е изричал по-верни думи. Не е лесно да вървиш по опънатото въже или тънкия
вододел между духовната сигурност на пълното познание и делничната несигурност на
предпазливостта, но както ще ви каже всеки въжеиграч от цирка, за Съвършеното Равновесие се искат
много тренировки върху „опънатото въже".
Нека се върнем към силата на звука. Първо, вероятно ще питате кое е по-силно, звукът или
цветът, но подобен въпрос е излишен, тъй като всеки цвят съответства на определена нота или акорд, а
всяка нота или акорд - на даден цвят. Ето защо е все едно дали използвате силата на червеното чрез
цвета или чрез звука, съответстващ на някои червени думи, или индивидуалния му музикален акорд в
до мажор.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 145
Сравнително наскоро бе изобретен уред, наречен айдофон. Той се състои от силно опъната
кожа за барабани, покрита равномерно с пастообразно, податливо на моделиране вещество. Човешки
гласове изричат звуци и думи (щастливи, добри думи) под барабана и звукът на изречените думи
образува с приличното на паста вещество прелестни форми: съвършени копия на дървета, папрат и
цветя, каквито са в живата природа.
Ако повърхността на барабана бъде покрита не с пастообразно вещество, а с пясък, звуците на
„щастливите" думи, изречени под него, образуват от пясъка не изображения на растения, а съвършени
геометрични фигури. Наричани са „фигури на Хладни" по името на човека, открил ги пръв -
изобретателя Ернст Хладни, който в края на XVIII и началото на XIX век хвърля светлина върху много
от тайните на света около нас.
Когато зад барабана са изричани грозни, мръсни или вулгарни думи, създаващи нехармонични,
неприятни звуци, и пастата, и пясъкът образуват хаотични рисунки без очертания и форми.
Многократно е наблюдавано и описвано как растенията растат по-бързо и стават по-здрави и
високи, ако край тях непрекъснато звучи музиката на класиците, например симфонии. Ако ли пък
пускате през цялото време нехармонична силна рокмузика, растенията боледуват, растат много бавно
и остават с цели пет-осем сантиметра по-ниски от растенията, „приспивани" с нежните акорди на
симфоничната музика.
Друго доказателство за силата на звука са птичите песни. Ако не живеете през цялото време в
града, забелязвали ли сте, че през пролетта всичко наоколо по цял ден е огласяно от хора на птиците,
сякаш пеят хиляди елфи?
Забелязвали ли сте освен това, че лете освен сутрин и привечер птичата песен секва? Ако сте
отишли на излет в гората или седите в градината си някой летен следобед, ще чуете много рядко птица
да чурулика от върхара на високо дърво. Запитвали ли сте се защо е така?
Има едно вълшебно обяснение на това малко познато природно явление. Песента на птиците
създава определена звукова вибрация, ускоряваща растежа на младите листа на дърветата, на
растенията и цветята, затова и през пролетта, когато всичко избуява, птиците пеят почти през целия
ден.
През лятото обаче се умълчават освен сутрин и привечер. След като листата на растенията
пораснат, химическите реакции в дървета, трева, растения и цветя се променят всеки летен ден - по
изгрев и залез слънце. Нощем всички растения поемат въглеродния двуокис. Призори и надвечер през
лятото те „издишват" чист кислород. Времето, когато става тази промяна, е възвестявано от птиците,
които всъщност я стимулират, но стерилните правила на биологията признават единствено че двата
процеса протичат едновременно и както би могло да се очаква, подминават съвсем очевидната
причинно-следствена връзка, безсилни да дадат някакво друго обяснение защо птиците пеят точно в
определено време и през определен сезон. През зимните месеци любимите пернати приятели на свети
Франциск Асизки отлитат, разбира се, на юг, където други зелени чудеса имат нужда от звуковия
сигнал на тяхната песен.
Нали е прекрасно да знаеш, че птиците казват на тревата, растенията, дърветата и цветята кога
да растат, като с песните си им пращат звуковите сигнали, необходими за химическата реакция - по
цял ден през пролетта и по изгрев и залез слънце през лятото? Как изобщо можете да си помислите, че
птиците водят безцелен, ленив живот? Има причина те да пеят! Сигурна съм, че Франциск Асизки е
знаел чудесно тази истина за Природата.
Всъщност Природата е огласяна от какви ли не музикални акорди и звуци, включително от
песента на птиците. Помислете само какво прекрасно доказателство е това, че звукът се „запечатва" в
ефира, за да се прояви физическата вещественост на материята във всичко, растящо под небето.
Птичите песни са необходими на Природата, защото инак различните неочаквани и нехарактерни за
годишното време климатични условия щяха често да спират растежа; същото важи и за парниковите
растения, които растат в изкуствена среда - пуснете ли им запис на птици песни, те ще избуят по-
тучни.
Защо децата не учат в училище за тази магия в Природата? Защото за жалост в училищата все
още не се преподават много истини. В тях например малчуганите научават, че Томас Едисон е
изобретил електричеството - една полуистина, в която е премълчано, че когато изобретява електри-
ческата крушка, Томас Едисон използва постоянен ток, а откривател на променливия ток, който
използваме днес, е Никола Тесла.
Учителите, които работят, кажи-речи, без пари, заслужават да сме им признателни за
неблагодарната работа особено днес, когато все по-ширещата се сред непълнолетните наркомания и
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 146
нежелателни бременности застрашават да унищожат цялата образователна система.
Всяка година от американските училища излизат седем хиляди младежи, които не могат да
четат и всъщност са неуки.26 Да, наблюдаваме криза, създаваща сериозни нехармонични нотки в
музиката на Вселената.
Как мислите, дали децата щяха да имат по-голямо желание да се научат да четат и да не
обръщат чак такова внимание на секса, ако медиите не ги занимаваха толкова много със сексуалните
въпроси? Дали щяха така отчаяно да се стремят към „другите светове" на дрогата, ако някой им
обясняваше поне малко за истинските други светове, които са им под носа и които са изпълнени със
загадки и чудеса... и с обещания за бъдещето?
Твърде възможно е подрастващите да си умират от скука от стерилното обучение, тласкащо ги
към наркоманията и половата разпасаност, с които младите им умове непрекъснато са програмирани и
с които пораждат една допълнителна криза, приемаща все по-опасни размери — стреса сред младите.
Детските психолози просто не знаят как да се справят с този проблем. Може би нашите деца няма
повече да скучаят и да са изложени на такъв стрес, ако им разкрием вълшебството и чудесата на
Вселената и ги научим как да са в съзвучие със своето мощно Висше „Аз", благодарение на което да
предотвратят надвисналия над света по вина на възрастните Gotterdammerung и да го превърнат в
Златен век на „безкрайните чудеса".
Броят на самоубийствата сред подрастващите, който през последното десетилетие се е удвоил и
е на второ място като причина за смъртта във възрастовата група от дванайсет до деветнайсет години,
ще намалее значително, ако младежите започнат да се уповават на едно вълнуващо бъдеще, изпълнено
с отдавна забравени дъги и мелодии, вместо да очакват ядрен апокалипсис.
Междувременно всеки девет минути се самоубива по едно дете на възраст от дванайсет до
деветнайсет години. Всеки девет минути. Какво правехте вчера? Каквото и да сте правили, през това
време седемдесет и двама младежи са посягали на живота си. Днес също. Утре ще го сторят още
седемдесет и двама. И вдругиден...
Ако четете тази книга и сте на възраст от дванайсет до деветнайсет години, минавало ли ви е
някога през ума да сложите край на живота си? Ако ви е хрумвало, ако сте си представяли, че да се
самоубиеш, е като да ритнеш топката, за да отбележиш последния победен гол или поне да изравниш
резултата (в мача с този шибан свят и с всички в него), искам да ви разкажа нещо много лично.
Една вечер преди няколко години, но общо взето, скоро (при това не за пръв път) и аз реших да
потърся забрава. Виждаше ми се къде-къде по-интересно, а също и по-неглавоболно, отколкото да
продължавам и занапред да плувам, да се мъча да не потъна и да избягвам акулите в бурното море,
което застрашаваше да ме погълне и в личен, и в по-общ план. В съзнанието ми непрекъснато се
въртяха горчивите думи на един мой познат: „На тоя свят има само два вида хора: негодници и
техните жертви." Никак не беше сложно да разбера към коя от двете групи спадам.
Понеже не притежавах „качествата", за да се озова в първата група, а бях доста уморена от
присъствието си във втората ми се видя разумно да ида някъде другаде, където не съществуват нито
негодници, нито жертви. Не бях много сигурна в коя точно посока ще поема, след като умра, но не се
ориентирах кой знае колко и на този свят, където тъкмо си въобразяваш, че си научил правилата... и
хоп! пак те изиграват.
Всъщност причините не са чак толкова важни. Причини -колкото щеш, нали така? По онова
време живеех в Ню Йорк (това само по себе си вече бе достатъчно основателна причина).
Във вестника бях видяла реклама с телефонния номер на група за предотвратяване на
самоубийствата, наречена „Защо да се самоубивате?" Набрах номера: бях решила, че при всички
положения ще сложа край на живота си, но ми беше интересно дали някой може да ми изтъкне що-
годе разумен довод против моето решение. Беше неделя сутрин. Доста мрачна неделя.
Телефонът иззвъня няколко пъти, после се включи секретаря и приятен мъжки глас с южняшки
акцент каза: „Добро утро! Говорите с един от своите приятели, когото никога не сте виждали.
Наистина държим да ни обясните защо не ви се живее. Обадете се, ако обичате, между десет сутринта
и четири следобед всеки ден от понеделник до петък. Следващия четвъртък е Денят на
благодарността, затова няма да работим цял ден. Дочуване!"
Избухнах в неудържим смях. Чак ме заболя стомахът. После отидох при огледалото, взрях се в
отражението на лицето си и без да съзнавам, в Третото си око - чак след време си дадох сметка защо
най-блестящите идеи им хрумват, докато си мия лицето или зъбите, реша се или се гримирам и се
26
Данните са за 1987 г. - Б.а.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 147
гледам в огледалото. Случвало ли ви се е и на вас? (Ако сте момче или мъж... докато се бръснете или
сушите със сешоара брадата си?)
Та както се гледах в огледалото, казах на глас: „Слушай, глупава главо, сега, след като разбра,
че не можеш да поемеш на вечно астрално пътешествие (при положение че възнамерявате изобщо да
обсъждате с някого плановете си да пътешествате) преди десет часа сутринта и след четири следобед,
а също в празнични и почивни дни, защо не поостанеш още малко тук, та да видиш дали този
приличен на преобърната и смачкана ананасова торта свят няма да ти предложи още смешки? Няма
нужда да се отказваш от пътуването си до гробищата, просто го поотложи. Току-виж Вселената ти
пратила в Макартър Парк твоя личен гуру, който да ти обясни защо някой е зарязал тортата насред
дъжда и да ти помогне да си припомниш рецептата, за да направиш друга?" Речено, сторено.
Оказа се, че тортата не е съвсем съсипана, само малко се е навлажнила. Открих и още смешки.
Всъщност установих, че имаме повече причини да се смеем, отколкото да плачем в тази лудница,
където мъдреците (хората, обявили .се срещу ядрената лудост) са държани под ключ, а чалнатите си се
разхождат на свобода. После се залисах да умувам как да обърна нещата и не след дълго това се оказа
интересно, все едно разработвах план как да се отскубна от Алкатраз, както в онзи стар филм с Клинт
Истууд.
На вас също ви предстои да се смеете много. И не само да се смеете, но и да откриете безспорни
чудеса с какви ли не размери, цветове и звуци, които ще ви понесат на пътешествие, но не с въздушен
балон, а със съвсем истинска Машина на времето. Обещавам ви, а аз не съм от хората, които не си
държат на обещанията. Вярвате ми, нали? Всъщност не. Я да го махнем този въпросителен знак и да
сложим точка. Вярвате ми.
При всички положения хората днес на бърза ръка забравят погребенията вероятно защото им е
трудно да разграничат истинската смърт от смъртта по филмите и телевизията. Разликата между
истинската и „кино"-смъртта се размива и тя вече не разтърсва хората, както едно време. Така че и да
се самоубиете, за разлика от очакванията ви надали някой ще закърши ръце и ще се уплаши. Всички
ще очакват да скочите от ковчега жив и здрав точно както Боби Юинг от телевизионния сериал
„Далас" и ще отсъдят, че тази ваша последна трагична постъпка и зов (признайте си го, не си кривете
душата!) за повечко обич и състрадание са част от кошмарните сънища на някой друг. Едно е сигурно,
живеем в странен свят. Но и този странен свят може да е забавен, стига да запазите чувството си за
хумор. Освен това замислете се какво причинявате на китовете и делфините? Че кой вместо вас Ще се
научи да разговаря с тях?
Защо и вие като Алиса да не се поразходите още малко из Страната на чудесата? На Алиса й е
ставало все по-интересно. Защо и вие да не последвате примера й?
А сега идете пред огледалото и се вгледайте в Третото си око (намира се между веждите), за да
зърнете мъничко от бъдещето. Прочетете тази глава открай докрай (другите също), покарайте колело,
поговорете с някое дърво или растение, боядисайте стаята си жълта, изчислете кармичните си числа,
набавете си пурпурна плочка (ще разберете за какво ви говоря от края на главата) и я използвайте да
„размекнете" някого, който се прави на врял и кипял, но всъщност му е крив целият свят, научете
своето куче на още нещо. Помнете, последното нещо, което искате в този не особено приятен свят, е
да се превърнете в някаква цифричка в статистическите данни. Така де, ще си умрете от скука! Хайде,
по-късно ще си поговорим пак! Сега трябва да се върна при възрастните, заложили на дребно
бъдещето ви, и да се опитам да ги вразумя, да ги победя в играта, която те са измислили. Не вие, а те
имат нужда от помощ. По-точно, не вие, когато не изневерявате на своята същност, ако знаете какво
имам предвид - а вие знаете.
******
Фалшивото кресчендо и тътнещите акорди на безразборния полов живот и наркоманията
нарушават хармонията на Вселената, защото хората са неразделна част от симфонията.
Войната с дрогата би могла да бъде спечелена по-бързо и с по-малко жертви, ако
американските власти сложат край на притока на наркотици, залели страната, което е напълно по
силите им, стига да пожелаят, или поне намалят баснословните печалби от тяхното пласиране, както
направиха във Великобритания: там откриха клиники, където наркоманите могат напълно законно да
си набавят дрога, докато постепенно се откажат от пристрастеността си. Ако някои хора бъдат лишени
от възможността да трупат от наркобизнеса цели планини пари, те ще престанат да „зарибяват" пазара
и непрекъснато да създават нови и нови наркомани. Ясно и просто. За да поддържаш навик, от който
всячески се стремиш да се отървеш, ставаш престъпник, та да си осигуриш минимум хиляда долара на
ден, че и повече. Не след дълго този „навик" ще ти струва по две хиляди долара дневно, после по три
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 148
хиляди. Наркопласьорите приличат на контрабандистите на спиртни напитки от времето на Сухия
режим -все им е малко, все ламтят за още и още. И това е толкова логично, че чак ми е неудобно да го
пиша.
Този огромен, развилнял се Франкенщайн - наркоманията, който коси днес децата ни, а също и
техните родители, е пряка отговорност на американското правителство, което дължи на народа си
невероятен кармичен дълг. Главни герои в първото действие на тази трагедия - ширещата се
наркомания, са служителите от разузнаването, военните и учените, които от началото на 50-те години
работят пряко или косвено по държавни проекти. Сега, когато положението съвсем е излязло от
контрол и застрашава направо да унищожи САЩ, дълг на държавата е да направи огромно и искрено
усилие да си признае вината и да премахне щетите; не стори ли обаче първото, няма да се справи и с
второто.
Има някои факти, които са толкова прости и очевидни, че дори един луд ще съзре логиката.
Крайно време е Белият дом да надскочи рамките на политиката и популизма и да се помъчи да
помогне на беззащитните, пристрастени към дрогата мъже, жени и деца в Съединените щати,
отговорност, заслужаваща къде-къде повече внимание от трупането на ядрени бомби, които вече са
толкова много, че преспокойно ще унищожат десет вселени като нашата.
Колкото до фалшивите ноти в симфонията на вселенската хармония, наречени безразборен
полов живот, и в този случай главна вина носят възрастните. Предлаганите програми за полова
просвета безспорно са нужни, ако не искаме и занапред толкова млади момичета да забременяват
преждевременно. Ала в шумотевицата по въпроса поборниците на тези програми пропускат едно,
което, образно казано, се свежда до старата поговорка „Покритото мляко котки не го лочат",
независимо какво точно искаме да опазим. Кой знае защо, никой не забелязва или не отваря дума, че
през 40-те и 50-те години, когато изобщо не е имало полова просвета в училищата, броят на девойките,
забременели на възраст между дванайсет и деветнайсет години, е далеч по-нисък от скандално
високия брой на забраменелите през 80-те години й привържениците, и заклетите противници на
половата просвета си затварят очите за истинската причина за преждевременното започващия полов
живот при децата. Има нужда от полова просвета, защото пожарът вече е излязъл от контрол, но той е
избухнал не защото липсва полова просвета в училищата.
Нищо няма да се промени, докато не си признаем чистосърдечно защо днешните деца
проявяват такъв интерес към секса.
Те буквално са удавени от тласкащи към полов живот материали. Отвсякъде са заобиколени със
сексобрази - от-къде-накъде тогава очакваме да си мислят за маргаритки и зайчета? Да седим и да се
тръшкаме, че децата ни започват да водят полов живот едва десетина-дванайсет годишни, е все едно
да турим бяло рунтаво агънце върху камара тор и после да го хокаме, че се е измърсило. Да стоварваме
вината за този пожар - преждевременния полов живот, вилнеещ в училищата, върху липсата на полова
просвета, значи да си затваряме очите за истинската причина.
Да обучаваме децата що е секс е едно. Съвсем друго е да ги учим на нравствени ценности - за
второто дори първолаците понякога вече са твърде големи. Наред с недостатъците, които споделя с
другите големи традиционни религии, римокатолическата църква понякога е и много мъдра:
доколкото знам, единствени католическите свещеници се придържат към постулата „Дайте ми
детето, докато не е навършило седем години. " Това означава, че от трупания векове наред опит
Светата майка - църквата (нека сме признателни на патриарсите за този правилен термин) е уста-
новила: стига да са посети в съзнанието на детето, преди да е навършило седем години, нравствените
ценности и религиозното учение няма да го напуснат до края на живота му въпреки понякога
пагубното влияние на обществото и средата.
От гледна точка на астрологията църквата е права. (Във възрастта „седем години" е заложено
дълбоко метафизично тайнство, което ще разкрия в книгата „Фъстъци".)
Ако прозренията на космическия разум бъдат преподавани в училище, при това със смайващо
ефикасния Сократов метод на въпросите, а не на разказването, децата от Епохата на Водолея ще си
останат деца и след като съзреят и ще запазят силата да направят тази нова епоха такава, каквато са я
замислили нашите Създатели.
Каква ослепителна светлина от Любов ще озари нашите училища, ако в тях има часове по
езотерична астрология (но не в изопачената и опорочена форма, прилагана напоследък от
шарлатаните), по номерология, природни магии и по чудесата на Единната Вселена, по забравените
дъги и мелодии на цветовете и звуците и по холистично здраве. Тогава децата ще бъдат толкова
очаровани, толкова вдъхновени и захласнати, че нито ще имат време, нито ще проявяват интерес към
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 149
преждевременния полов живот или експериментите с дрогата. Те моментално ще бъдат изместени от
това вълнуващо преживяване - да твориш чудеса.
Децата разбират от чудеса. По-точно, разбират, докато Третото им око не бъде „запечатано" от
техните родители, роднини и учители. Всички малчугани ще изкарват шестици, ако в часовете по
биология, вместо да правят дисекция на безпомощните жаби, учат защо жабите и щурците пеят но-
щем, а птиците - на зазоряване. Сигурно си мислите, че ви говоря за някаква Утопия? Ами да. Но защо
да отпращаме страната Утопия някъде в смътното, неясно бъдеще? Защо тя да не бъде в настоящето -
та нали минало, настояще и бъдеще са едно - още една озарена със светлина истина, премълчавана
пред децата в нашето общество. Какъв срам! Те не само ще разберат начаса за какво става въпрос, но и
ще са в състояние да научат учителите си едно-друго за Айнщайновата теория за относителността и
Вечното сега.
Няма дете, момче или момиче, което да не прояви по-голям интерес към това как Исус Навин е
срутил стените на Йерихон (към което ще се върнем в края на главата) и към прелюбопитните
изследвания за разума на растенията, проведени от индиеца Бозе, от д-р Харолд Бър, Клив Бакстър и
Други, отколкото към дългите и сложни обяснения за половия акт между хората. Не след дълго ще
поговорим по-подробно за първите две теми, а колкото до третата, децата сами Ще разберат за какво
става дума, когато съзреят и се влюбят. Майката Природа няма равна като учителка в часа по любов.
Всъщност любовта не може да бъде научена. Тя се получава от само себе си, точно както и сексът,
стига децата да не бъдат „бомбардирани" преждевременно с него. Всичко се преобръща с краката
нагоре, когато естественият ред на тези две дълбоки изживявания бъде объркан - а после не е никак
лесно да оправиш нещата.
Песента на птиците е само едно от множеството явления около нас, подчертаващи значението
на звука, което децата лесно разбират - то обаче явно е прекалено просто и прозрачно, та повечето
ботаници да прогледнат за огромната му важност.
Със звук е изградена Хеопсовата пирамида в Гиза. По-късно тя е променена като структура от
различни фараони, но първоначално е построена от Озирис, а не от Хеопс (Куфи), и то милиони
години по-рано, отколкото го изчисляват нашите геолози. Озирис е знаел как да прилага мощната сила
на звука, пеел е благозвучни мелодии и песнопения. Огромните каменни блокове, напаснати
съвършено един върху друг - със сила, неизвестна и непостижима за съвременната наука, - са вдигнати
на точните си места чрез някои звуци или мантри, изпети от Озирис и неговата сродна душа, Изида, в
точно изчислен според астрологията момент, съответстващ на определено разположение на Слънцето,
Луната и планетите.
Едни от най-вълшебните звуци в хармонията на Вселената са звуците на тишината, сред които
са и... разговорите на делфините. Тези прелестни същества живеят в моретата вероятно от шейсет
милиона години (че и повече) - според земните представи достатъчно време, за да натрупат много
мъдрост. Делфините издават определени звуци, но напредничавите биолози маринисти се опитват как
ли не да разчетат телепатичната им връзка... звука на тяхното мълчание. Делфините могат да говорят,
ала за да общувате с тях, трябва да използвате техния телепатичен език. Някои хора вече са получили
посланията им... а също и някои полухора, които след общуването с тях са се очовечили.
Ще ви обясня какво имам предвид. Ако сте гледали филма „Стар Трек IV", помните сцената,
когато Спок се гмурка под водата в контейнер, в който един делфин е хванат в плен, и „разговаря" с
него. Делфинът му отговаря, а Спок на свой ред се обръща към капитан Кърк и му превежда думите на
животинката, които, разбира се, се оказват истина.
Това е измислица, или по-скоро научна фантастика, която след време неизменно се оказва
реалност. Има обаче нещо, което изобщо не е плод на въображението.
Един мой приятел от Калифорния, който освен това е приятел и на човек, правещ пурпурните
плочки (ще разберете по-подробно за какво говоря към края на главата), и който ме помоли да не
огласявам името му, защото още не е готов да направи публично достояние своите открития, ми е раз-
казвал за невероятните експерименти, провеждани с делфини в Русия, а също в САЩ, само че тук са
засекретени.
Надявам се, знаете, че във всяка държавна служба, била тя ФБР, ЦРУ или руското КГБ, има
почтени хора и негодници. И в държавните учреждения, и в организираната религия има „добри",
„лоши" и мижитурки.
Моят приятел пък се познава с роднина на един от „добрите" агенти в руското КГБ, та успял да
си издейства да посети страната и да наблюдава някои от тамошните експерименти с делфини и
резултатите от тях. Става въпрос за научноизследователски проекти по метафизика и свързаните с нея
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 150
области, провеждани в Съветския съюз много преди описаните в книгата „Открития в сферата на
паранормалното зад Желязната завеса" от Шийла Острандър и Лин Шрьодер.
Една малка част от звуковите експерименти с делфини се свежда до следното: докато са
бременни, няколко жени всеки ден плуват в басейн заедно с делфини. На сеансите от съображения за
безопасност през цялото време присъства и биолог маринист. Жените стоят във водата петнайсетина-
двайсет минути на ден. През този период делфинът общува със зародиша. За да съм по-точна (понеже
зародишът още не е човек в пълния смисъл на думата и ще стане такъв чак подир първата глътка
въздух: истинският му живот започва именно с нея, когато от водно същество той се превръща в
същество, дишащо въздух), та да съм по-точна, делфинът по някакъв начин, чрез същата жизнена
енергия, наблюдавана от Клив Бакстьр и свързваща всички живи същества, програмира известна част
от близо четирийсетте милиарда клетки във физическия мозък на зародиша.
После майката ражда детето под водата (в стерилен контейнер без делфин, разбира се). Роди
ли се някое по този начин, се случват какви ли не чудеса, но тук не му е мястото да ги описвам
подробно. Ще кажа само, че така мъничкото човече се предпазва от неправилно дишане и си спестява
ужасните травми, съпровождащи обичайните раждания. Тези бебета не плачат и могат да спят с лице
във водата няколко минути в продължение на седмици, като лека полека се приспособяват към това да
вдишват въздух. При това безболезнено за детето раждане няма страх и уплаха и се препоръчва на
всички бременни, стига, разбира се, да става в присъствието на специалист.
Новородените русначета, с които, преди да се родят, е общувал делфинът (по-точно, общувал с
мозъчните клетки на зародиша), стават „свръхдеца". Във всяко едно отношение. Моят приятел твърди,
че е видял с очите си едно от тези програмирани от делфин, родени във вода бебета, което едва на
дванайсет седмици вече е ходело и е говорело с лекота, досущ обикновените тригодишни деца.
Не вярвате ли? Малките жители на Земята са способни на това дори без да са общували с
делфини, и на още много други неща, ако са им помагали океанските същества. Телевизионната
програма Си Би Ес вече излъчи в предаването „Шейсет минути" интервю с десетгодишно американче,
което е невероятен гений. Когато е било едва на седем седмици, момченцето е говорело, казвало е
съвсем ясно на баща си „здрасти", а след няколко седмици е изричало и други думи. Само на три и
половина годинки, вместо да рисува с пастели, е четяло биографии на Алберт Айнщайн и Никола
Тесла.
В навечерието на Епохата на Водолея светът наистина е пълен с чудеса. Според приятеля ми
руските метафизици твърдят, че на теория е възможно обучено от делфин дете, щом стане на
дванайсет години, да използва Третото си око като лазерен лъч, който разрушава и неутрализира
ракети с ядрен заряд в полет. Това обезсмисля програмата „Звездни войни", разработвана от
Министерството на отбраната на САЩ. Ще е много по-евтино и безопасно да се провеждат
експерименти с обучени от делфини бебета - в името на мира, нали? Нямаме доказателства, че
руснаците правят тези опити с друга цел, освен за запазят мира. Дотук техните изследвания на
паранормалното се увенчават с такъв успех, защото изследователите са наясно с вселенските закони,
властващи в тези неща, пък и нямаше да напреднат, ако не се ръководеха от благородни подбуди.
Може би тъкмо затова според предсказанието някой ден Русия ще стане „най-духовната страна в
света" и ще се бори редом със САЩ срещу злите сили, застрашаващи оцеляването на Земята.
******
Както пише приятелят на делфините Джим Къмлингс, те общуват с богата и многообразна гама
от звуци, а „както личи, са развили (а може би открай време са притежавали) способността да си
разменят по телепатичен път информация... сега хората забелязват, че когато прекъснат безкрайното
словесно бърборене, кънтящо в техния задръстен от езика мозък, се възцарява по-спокоен, по-
универсален код на общуване и познание, чакащи да бъдат записани на лента".
Джоан Оушън и Жан-Люк Бозоли са постигнали истински чудеса чрез своята „връзка с
делфините" в Лагуна Бийч, щата Калифорния.
Джоан получава сведения от делфините, някои технически, и ги предава на учените, за да ги
разтълкуват и прилагат. Тя не е сама. Хора от Колорадо, Калифорния, Флорида и Австралия
съобщават, че са получили от делфините съобщения, свързани с обществените порядки, историята и
музиката.
Делфините са водили Джоан на разходка и тя изразява учудването си от невероятната им сила,
съчетана с чувствителни и синхронизирани движения. А Жан-Люк разказва, че възприеманите от
слуха звукови вибрации, изпълнили водата, са създавали усещането, че „си на концерт".
******
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 151
стори ми се доста необичайно,
Да искаш да си на урок на ято риби,
та си рекох, ама че шегички,
ти обаче възрази най-сериозно:
„Не, не се шегувам ни най-малко
рибите са по-мъдри
отколкото мнозина предполагат."
това ли е твоята тайна мисия
нима искаш да научиш делфините да говорят?
погледна ме право в очите и отвърна:
„Сприятеля ли се нявга с делфин,
и през ум не би ми минало да уча това същество,
по-съвършено от повечето хора,
обратното, ще се постарая да усвоя
всички равнища на прозрение, дълбините на
мъдростта, стига делфинът да е така добър,
че да ги сподели с мен,
да обучавам делфини за секретна мисия ли?
предпочитам да ги науча как да останат свободни ...
ако изобщо срещна някога делфин и
двамата с него седнем на чаша чай."
после се усмихна и смени темата...
Из „Фъстъци"
Феликс Менделсон, праправнук на композитора, започва да експериментира със силата на звука
заради интереса си към едно всепризнато явление - силата на музикалните ноти, изпети в определена
тоналност. Знаел е, бил е очарован, че когато певецът вземе дадена нота от определена тоналност,
звукът, отпратен в ефира, е в състояние да счупи стъкло, тъй като стъклото притежава своя честота на
трептене, отговаряща само и единствено на съответния музикален тон.
Всеки предмет и всеки човек вибрира с индивидуална честота, измервана в ангстрьоми в
секунда, мярка за светлинни вълни, както вече научихме от Трета глава, „Гурута, призраци и аватари",
и реагира само на тази индивидуална честота, създадена от звук; именно затова, когато сте в кон-
цертна зала и слушате симфония, понякога усещате как настръхвате целите. Някъде сред акордите и
звуците, изпълнили залата, сте доловили своята индивидуална честота, точно както стъклото се чупи в
отговор на звука с неговата индивидуална честота.
Преди Мария Калас е живяла друга прочута певица - Роза Понсел, която дори Калас нарича
„най-великата певица сред нас". Понсел (1897-1981) е притежавала невероятен глас. През 1954 година
звукозаписната фирма Ар Си Ей се опитва да го запише в Балтимор, но той изпочупва не само
стъклата, но и апаратурата в студиото.
******
Благодарение на своите изследвания, които Менделсон прави с широко отворено Трето око, той
разбира, че библейското сказание за Исус Навин и срутените стени на Йерихон не е метафора, а голата
истина. Както знае и Менделсон, и всеки, служил в казармата, ако войниците маршируват „в крак":
леви, десни, леви, десни, към построен набързо мост, командирът им заповядва да спрат да
маршируват още преди да са стигнали моста, особено ако е паянтов. Защо? Защото ритъмът на
краката им, удрящи едновременно земята, създава вибрация, която е в състояние да повреди и дори да
срути моста.
Оттук Менделсон стига до извода, че войската, предвождана от Исус Равин и наближила
стените на Йерихон в строй - хиляди маршируващи нозе - е създала мощна вибрация в Земята, която,
съчетана с нотата с определена честота, изсвирена от Исус Навин (който е бил посветен в ме-
тафизичните тайни), е срутила стените на града в съответствие с естествения закон на хармонията.
Колко прекрасно е, че потомък на един композитор, на „Майстор" в музиката, е открил тази свързана с
Исус Навин истина за звука!
Същият принцип важи и за някои ритмични звукови честоти, които Озирис е пял по време на
обреди и които притежават мощната енергия да преместват дори огромни каменни късове, да ги
повдигат и да ги подредят, така че да се получи Хеопсовата пирамида в Гиза.
Днешната наука отказва да признае логиката в откритието на Менделсон как са се срутили
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 152
стените на Йерихон и как Хеопсовата пирамида е била построена чрез левитация, причинена от
музикални звуци и песнопения, вероятно защото тези събития са станали много отдавна, в дълбоката
древност. Това обаче не обяснява защо естествената магия на птичите песни и съвременният айдофон
също са пренебрегвани от онези приятелчета с микроскопите, мерките и теглилките, сметачните
машини и компютрите, които все така не проумяват и не разбират определените форми и излъчване,
създавани в ефира от звука, дори (а може би най-вече) от думите, които изричаме. Можем, само да се
надяваме, че в скоро време все ще се намери някой, който да смъкне наочниците и тъмните очила на
догмата, пречещи им да прогледнат, в противен случай при съвременните темпове на развитие на
техниката току-виж сме се озовали отново в каменната епоха - и то на крилете на славната днешна
наука, още преди да сме успели да опознаем тази страна на чудесата, новата златна Епоха на Водолея.
Има признаци, че така необходимото ни чудо може да се случи. Вникнете ли между редовете на
материалите, публикувани в началото на 80-те години в медицинските и другите научни периодични
издания, ще видите, че се отваря Третото око на все повече хора.
Както вече споменах, още притежаваме тази избавителка благословия, музиката на
„Майсторите", вложена в съзнанието на великите композитори от миналото, които са си били „канали"
в прекия смисъл на думата, родени с музикален гений.
Тези разтърсващи симфонии, опери, творби като „Месия", неизменно ободряващите коледни
песни и някои старинни църковни псалми са били „канализирани" чрез композиторите, та да
направляват материалистично настроените хора по пътя към просветлението във висшия смисъл на
думата, чрез същите високи честоти на трептене на звука. Сега-засега тези творби са успели ако не
друго, то поне да озаптят тези диваци, хората, които се нуждаят от укротяване повече, отколкото така
наречените „диви зверове". Тази форма на просветление води началото си от ранното средновековие,
от свещената музика на католическата църква, и се засилва благодарение на Моцарт, Албинони, Бах,
Брамс, Менделсон, Чайковски и мнозина други. Пробуждането на земните жители чрез „музиката на
Майсторите" бива подпомагано от „живописта на Майсторите". Висшите сили прибягват до
творческия гений на художници като Рубенс, Микеланджело, Рембранд и Леонардо да Винчи, за да
канализират съзвучието на цвят и форма към човешкото съзнание, точно както чрез музиката
канализират хармонията на звуците. Към симфонията на просветлението се включват и поетите, като
се започне от Шекспир и дори по-отрано, от древногръцката и древноримската драма, и те
канализирани, за да озарят мрака, обгърнал Земята, със съзвучието на ритъма и римуваните думи.
Без тези хармонични „отпечатъци" върху ефира, проявяващи се под формата на музика,
изобразително изкуство и поезия, научните и техническите „открития", направени от човека, отдавна
са щели да унищожат живота на Земята, каквато опасност съществува напоследък. Но опасността си е
само опасност. В Пета глава, посветена на номерологията, вече приведох доказателства, че тя ще бъде
избегната. През 1987 година Съветският съюз бе оглавен от нов човек, Горбачов, показал, че искрено
се стреми да превъзмогне старите неразбирателства, стига, естествено, и двете страни да осъзнаят
докрай своите минали грешки и да постигнат съгласие, преди да бъде осъществен някой от проектите
на безумците, разработили Доктрината за Звездните войни. Тогава вече сигурно ще стане възможно да
запратим тези ядрени проекти в сценария на поредната серия на „Стар Трек"27, където им е мястото -
мнение, споделяно и от Карл Сейгън, враг на астрологията, но въпреки това блестящ астроном от
зодия Скорпион, който някой ден може би ще прогледне за посланията на истинската астрология,
майката (както самият той знае прекрасно) на астрономията.
Скорпионът Сейгън е наясно, че всички велики астрономи от миналото - Кеплер, Галилео
Галилей, Коперник Нютон и Тико Брахе, построил първата обсерватория в западния свят, всъщност са
си били астролози, които изобщо не са чували термина „астрономия". Така ли е, Карл? Дали някой път
да не го обсъдим на чаша ментов чай? Всъщност съм помолила където трябва да стане така, че да
прогледнеш за истината, тоест нямаш друг избор! Астрологията се нуждае от умове като твоя и аз те
поздравявам, че се обяви срещу ядрените опити, пък било то и с цената на това да лежиш в затвора.
Междувременно не забравяй, че не друг, а Кеплер, един, както признаваш и самият ти,
безспорен гений, пише в своите изследователски бележки: „У мен Сатурн и Слънцето работят заедно в
секстил... за да отместят планини, да преодолеят равнини и скалисти урви... тези неща ми доставят
неописуемо удоволствие. И моята съдба е подобна: там, където другите се отчайват, аз се радвам на
пари и слава, пък било то и в скромни размери... натъквам се и на съпротива... истинската астрология е
свещено доказателство за славните дела Господни и аз за разлика от другите не искам да я позоря."
27
Имайте търпение, поклонници на този прекрасен филм! Бройте До седем! Почакайте! - Б.а.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 153
Сигурно си забелязал, Карл, че Кеплер окачествява твърденията си с думите „истинска астрология".
Тъкмо за нея ти говоря.
Във връзка с предложението да запратим Доктрината на Звездните войни обратно в сценария за
поредната серия на „Стар Трек", където й е мястото, бързам да уверя поклонниците на филма, че и аз
го обожавам, ако не се броят сцените с ожесточените войни, избухващи понякога в Космоса. Сигурна
съм, че с мен е съгласен и капитан Кърк, да не говорим пък,за Спок, чиято странна глава наистина си е
на мястото и който има нужда от огромните си уши, за да чува звуците на космическата тишина,
трептящи в унисон с пулсиращите багри и акорди на Рах еt Bonum, на светлинна вълна с по-голяма
честота, на която Спок е настроен чудесно. Някой прекрасен ден той ще се настрои и на още по-висока
честота - честотата на любовта. Всъщност вече го е сторил, нищо, че се прави на ни лук ял, ни лук
мирисал. Чака своята сродна душа. Както вече казах, главата му със странна форма си е на мястото, а
сърцето му, също тъй голямо, както и ушите, напълно пасва на неговия характер. Спок общува с
делфините. Дори пише стихове, а всички знаем, че човек не става поет, ако не вибрира в съзвучие с
любовта.
Хич не се заблуждавайте от това, че Спок не обръща внимание на жените с минижупи, дълги
мигли и влажни очи във филма. Знам го със сигурност, защото един от личните ми гурута (а също от
доста време гуру и на Джийн Родънбъри, продуцент и сценарист на „Стар Трек"), доктор Чарлс
Мюзес, е негласен редактор на някои от първите серии на кинотворбата - именно по негова идея
например са заснети епизодите с добрите извънземни.
Ето още един прекрасен пример за синхроничността и хармонията във Вселената, обхващащи
всички сетива, включително и шестото чувство, цвета и звука, а също почти всички други познати ни
честоти на трептене. Доколкото ми е известно, това е един експеримент, който още никой не се е осме-
лил да проведе и изследва, но който безспорно заслужава да бъде проучен сериозно и внимателно от
специалистите от Епохата на Водолея.
Всичко материално на Земята води началото си от планетите. (Не винаги е било така, това
явление датира от определен период във времето, но и тази тема ще бъде разгледана по-обстойно в
някоя бъдеща книга.) Всяка планета и всяко светило (Слънцето и Луната) вибрира на честотата на
определено число... числото - на честотата на определен цвят... цветът - на честотата на определен
минерал или метал... на цвете... на музикална нота или тон... и така нататък. Всяка планета и светило
притежават свой индивидуален честотен модел точно както вие и аз, Градската библиотека на Ню
Йорк и всички радио- и телевизионни канали, дори вашият грейпфрут и хладилникът, където го
държите, за да е студен за закуска, и всички чаши в бюфета ви. Чиниите също.
Тази индивидуална честота, която във въпросния експеримент е увеличена десетократно, води
началото си от някоя планета или светило (Слънцето и Луната); тъй като управител на моя Слънчев
знак е Марс, познавам тази планета най-добре и ще я използвам, за да илюстрирам примера с тази
толкова интересна умножена вибрация на определена честота.
Същият пример важи и за Слънцето, Луната и другите планети и за връзката им с определен
модел, включващ даден цвят, музикален тон или нота, скъпоценен камък, метал билка, цвете и така
нататък. Думата „планета" е гръцка и означава „блуждаеща звезда" (планетите блуждаят, непод-
вижните звезди - не), така че и двата термина са правилни макар и днес да се употребява главно
думата „планета". Лично аз предпочитам „звезда". Особено „блуждаеща".
Преди да опиша експеримента, за огромно свое съжаление съм длъжна (колкото и да ми е
неудобно) да се извиня за една грешка в моите две последни книги - „Слънчевите знаци на зодиака" и
„Знаци на любовта", където съм посочила диаманта като скъпоценния камък на Марс и Овена, а ру-
бина (наред с оникса) - като камъка на Сатурн и Козирога. За нас, хората от зодиакален знак Овен, е
болезнено да си признаваме грешките, но поне сме достатъчно откровени да го правим без
недомлъвки. Ръководех се от древна астрологична книга, на която, както съм се уверила през
годините, може да се разчита във всяко отношение, ако не се брои частта за рубина и диаманта;
наскоро обаче един от моите аватари и адепти с безспорен авторитет - доктор Чарлс Мюзес, ми обърна
внимание на тази грешка, та нямам друг избор, освен да се изчервя, да се извиня най-искрено и начаса
да се поправя.
Истината - и метафизичният факт - е, че диамантът вибрира на честотата на Сатурн-
Козирог, а рубинът - на честотата на Марс-Овен.
Всеки човек от зодия Овен ще разбере защо не съм забелязала грешката в древния труд, където
пише, че скъпоценният камък, вибриращ на честотата на Марс, е диамантът. Той е най-твърдото
вещество, познато на човека, а ние, Овните, наистина обичаме да си мислим, че сме костелив орех.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 154
Ала дори и един Овен волю-неволю ще признае, че управителят на Козирога, леденостуденият
стар Сатурн с неговото каменно лице, е по-твърд. Но само в материално отношение. В края на
краищата камъкът си е камък, и толкоз. И така аз се подчинявам покорно като малко бяло агънце на
по-висшата езотерична мъдрост на моя гуру и „преотстъпвам" диаманта на намусения стар Сатурн.
Всъщност скъпоценният камък на Марс е рубинът. Цветът определено е логичен. Пък и защо да
си кривя душата, рубинът е по-красив от диаманта. Диамантите са леденостудени, с полярен блясък,
нали? Рубините са по-топли... дори горещи!
Но знаете ли какво, драги ми събратя и посестрими от слънчев знак Овен? Нашият Марсов
рубин е използван в лазера, единствената сила, способна да проникне в „най-твърдото вещество,
познато на човека" - диаманта на стария Сатурн. Войнственият Марс е в състояние да сломи ледената
съпротива на Сатурн, да направи на пух и прах неговата дисциплина и педантичност с присъщата на
Марс напориста агресивност. И така, няма страшно! Сатурн-Козирог пак не е победител - резултатът е
нула на нула.
За съжаление обаче все пак на него принадлежи окончателната победа. Неприятно ми-е да го
призная, но в номерологията Сатурн вибрира на честотата на числото 8, докато Марс - на честотата на
числото 9, олицетворяващо жизнената сила. А... съберете ли приличната на двойка змия 8 на Сатурн с
9 на Марс, получавате 17. Вече сте прочели главата за номерологията и знаете какво означава това.
Ако редуцираме 17 (1 + 7), получаваме отново 8 на Сатурн. Дявол го взел! Но вие не оклюмвайте!
Нали знаете, последните ще бъдат първи. Ще видите, че Марс пак ще победи.
При всички положения можете и занапред да използвате оникса като камък на Сатурн, защото
той определено е вторият камък на тази планета след... диаманта. А колкото до рубина, той е
единствената честота на вибрация на Марс (надявам се веднъж завинаги да сме изгладили недоразуме-
нието) и ти обещавам, драги читателю, че при първа възможност ще поправя грешката в предишните
си две книги.
Марс вибрира на честотата на числото 9, което, от
своя страна, вибрира на честотата на яркочервения цвят,
а той пък - на честотата на желязото, което вибрира на
честотата на мощния (!) рубин, той пък вибрира на
честотата на чесъна и кромида, а те - на честотата на
маргаритките, те от своя страна - на честотата на
определен ден от седмицата - вторник, а той - на
честотата на месец април, който пък вибрира на
честотата на музикалната нота или тон „до".
А сега, ако предположим, че във вторник на 9 април в едно помещение са се събрали деветима
души със зодиакален знак Овен, всичките родени във вторник, 9 април, и деветимата са облечени в
яркочервени дрехи, че стените и таванът, както и електрическите крушки в помещението също са
боядисани в червено, че в него има много маргаритки, чесън и кромид лук (ей на това му се вика
работа) а също голяма купа, пълна - мале! - с рубини (което предполага, че пред вратата има цял взвод
бодигардове!) - Че деветимата в стаята носят... ох!... рубини, а мебелите са от желязо, че на някакъв
инструмент, например цигулка, някой свири нотата „до" 27 секунди (което, редуцирано, дава 9),
всички в стаята ще започнат едновременно да левитират. Чак до тавана!
Тази теория за левитацията се основава на факта, че конкретната, индивидуалната честота на
трептене е многократно увеличена. Отново съзвучие. Безспорно експериментът ще бъде интересен.
Дума да няма, за него се искат известна предварителна подготовка и съдействието на Хари Уинстьн от
магазин „Тифани", който да предостави диамантите. Пардон, рубините!
Наблюдаваме безброй проявления на прелестното единство във Вселената, струящи от
съзвучието на цветове и звуци, а също от пулсиращите ритми, отприщени от него. Понякога долавяме
в симфонията и фалшиви нотки, но те за щастие не преобладават и са заглушавани от хармоничните
акорди.
Дори писаното слово е подчинено на определени хармонични модели, и то без неговият автор
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 155
да го съзнава. Разполагам с правена на компютър статистика, която вероятно ще ви накара да се
замислите. (Компютрите доказват наличието на множество хармонии и проявления на
синхроничността в света около нас. Докато човекът не осъзнае, че мозъкът му е най-съвършеният
компютър, механичните компютри ще продължават да ни носят просветление.) С компютри
изследователите са установили причудливите модели на писаното слово. Един от примерите е
великолепният и огромен речник в творбите на Шекспир, обхващащ 29 060 думи. И от тях някакви си
четирийсет думи съставляват цели четирийсет на сто от текста на всичките му пиеси. Представяте ли
си! Четирийсет клети, смазани от работа думи, изпълняващи близо половината от задачата, възложена
на 29 060 думи! Не ви ли домъчнява за тези горкички несретни четирийсет думи? Или може би трябва
да ги възприемаме не като великомъченици, а като благословени? „Мнозина са званите, малцина -
призваните." След всички тези доказателства човек ще си помисли едва ли не че думите притежават
разум.
Има още една смайваща симетрия, установена от компютрите, които ще ни доказват истината
за хармонията във Вселената, докато човешкият мозък се научи да се справя сам с нея. Един блестящ
преподавател в Харвардския университет със странното име Джордж Кингсли Зипф (1902-1950)
решава да провери с компютър данните от преброяването на населението в петдесетте най-големи
града в Съединените щати. Започва от 1930 година, когато, както, разбира се, и сега, Ню Йорк е най-
големият град в САЩ. Вторият по големина град е с население, два пъти по-малко от населението на
Ню Йорк. Третият по големина град е с една трета от населението на Ню Йорк... и така до
петдесетия по големина град, който, колкото и невероятно да звучи, е с население, петдесет пъти по-
малко от населението на Ню Йорк. Подобна последователност: една втора, една трета, една четвърт,
една пета и така нататък, е наричана (много уместно) „хармонична".
От това проучване, както и от много други подобни на него, се е родил така нареченият Закон
на Зипф. Той доказва, че във всяко множество - независимо дали става дума за населението на дадено
селище, за думи в книга, за пишещи машини в магазин, учителки в детска градина, видеокасети или
сечива в железария - е крайна сметка се наблюдава хармонична последователност от един или друг
вид.
Това би трябвало да убеди всеки, който все още гледа с насмешка на закона за хармонията или
не вярва в синхроничността на Вселената (обоснована и описана най-подробно от Карл Юнг), и да
вдъхне на Тома-Неверниците здравословно уважение към невидимите ритми, пулсиращи непрекъ-
снато около нас.
Да медитирате върху тези чудеса е прекрасно упражнение, ако искате да развиете своето Трето
око (епифизата) и да го свържете с хипофизата, съюз, увенчаващ се с невероятна прозорливост и
интуиция. Медитирайте върху тези вълшебства вечер, докато заспивате. Освен това ще откриете, че
ако в този мимолетен миг между будното състояние и съня (между физическия, материалния свят и
царството на астралното) се съсредоточите изцяло върху нещо - каквото и да било н сутринта, щом се
събудите, вече ще разполагате с отговора или с идеалното решение на проблема, който ви е занимавал
предната вечер. Опитайте! Получава се.
Единственото, от което се нуждае вашето Висше „Аз" да му заповядате да върши какви ли не
вълшебни „номера"'-например, когато заспивате, да си представите мисловно точното време, когато
искате да се събудите (защото, да речем, нямате будилник): то ще бъде закодирано във Висшето ви
„Аз", което разчита времето ясно, както вие с физическото си зрение, и което ще ви събуди на
минутата. Лично аз го правя често. Не сте ли опитвали и вие? Най-сигурно е да си представите
циферблата на часовника и стрелките му, които да сочат часа, когато искате да станете. Вашето Висше
„Аз", виждащо дори по-ясно, отколкото вие с очите си, ще види кога стрелките сочат поръчания от вас
час и ще ви събуди нежно на минутата.
Първично клетъчно възприятие
Синхроничността във Вселената може да бъде изразена и по друг начин, с друг термин:
единство на Вселената.
Именно него изучава и наблюдава моят приятел и „голям брат" Клив Бакстър от Сан Диего,
щата Калифорния, който преди работеше и живееше в Ню Йорк. Дълго време традиционната наука
гледаше с пренебрежение на неговите вдъхновени опити, понеже те включват неща, които учените не
могат да видят, чуят или пипнат с петте си сетива. Рядко някой учен е задействал шестото си чувство -
интуицията, отвеждаща към истината, макар че у Клив, който прилича много на Спок, това чувство е
настроено чудесно още от деня, когато той се е родил като поредния любопитко от зодия Риби. Накрая
дори достопочтената свръхконсервативна Американска асоциация за развитие на науката се видя
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 156
принудена да признае първооткривателската му работа в изследването на клетката и макар и с половин
уста, съвсем основателно го нарече „бащата на първичното клетъчно възприятие".
Когато преди няколко години е поканен да държи реч пред августейшата асоциация, Клив е
представен надлежно пред учените като „баща на първичното клетъчно възприятие", след което
отвръща с тънкото си чувство за хумор (част от шестото чувство), че „заради начина, по който
посрещате моите изследвания, се чувствам по-скоро негова майка, която го е родила извънбрачно".
Още от самото начало искам да кажа, че Клив не притежава диплома за висше образование и не
е кандидат или доктор на никоя научна „дисциплина", и то не защото това е нещо срамно, а обратното,
защото той по-скоро трябва да е благодарен, че се е получило така. Следвал е инженерство,
агрономство и психология в Тексаския университет, в университета в „Ей и Ем", също в Тексас, и в
колежа „Мидълбъри" във Върмонт, но един семестър преди дипломирането се е отказал от висшето
образование. Въпреки това притежава много висока „степен" на чувствителност, прозорливост, логика
и здрав разум.
Ако Третото ви око е отворено така широко, както при Бакстър, традиционното висше
образование по-скоро пречи, отколкото да помага, като блокира бистрата мисъл и ограничава
въображението. Точно както Ейбрахам Линкълн е станал юрист, и Клив е главно самоук. Дори и да не
следваш в университет, трябва да прехвърлиш тонове литература и получаваш истински познания
главно когато изучаваш нещо, което те интересува силно, а не когато си принуден да слушаш лекции,
препоръчвани от другите просто защото така е било прието през последните десетилетия, когато
живеехме в буквалния смисъл на думата в коренно различен свят. Епохата на Водолея промени всички
правила.
Повечето хора, открили или разработили понятия,
които са ускорили развитието на света, не са
притежавали университетска диплома, смятана днес от
мнозина за гаранция за успешна кариера. Но понякога е голям плюс
да си лишен от „голямата тапия". Ако не е бил „лишен" от диплома за някоя научна „дисциплина",
Клив Бакстър, бащата на първичното клетъчно възприятие, може би никога нямаше да даде живот на
своето „дете" чудо, предопределено да преобрази традиционния начин на мислене на циничната
съвременна наука - и то прави точно това! И тогава учените от цял свят а да не говорим за мен и вас,
нямаше да знаем, че порежеш ли си пръста, целината и брюкселското зеле в хладилника го усещат и
регистрират, или казано по-поетично... „не можещ да докоснеш цвете, без да разлюлееш и звезда".
За всяко „проклятие" като че има възмездие, прерастващо в благословия. Както в онази
отколешна приказка. Как красивият принц е щял да разбере, че принцесата го обича заради самия него,
ако не е бил превърнат от вещицата в грозна, покрита с брадавици жаба, а въпреки това младата жена
го е целунала, без дори да подозира, че магията ще тегне над принца само до време? Още едно
„проклятие", което всъщност е прикрита благословия. Сигурно ви звучи наивно. Че какво лошо има в
това? Наивните обикновено имат много изчистена представа за щастието. Често ми се случва да си
мисля за тази толкова важна университетска диплома, до която завършилите гимназия не успяват да се
доберат по финансови причини. Вие, „лишените от диплома", не бива да забравяте, че
Александър Велики е покорил света едва осемнайсетгодишен, без да е карал нито
един курс „как се побеждава".
Днес световноизвестен с предизвикателството си към скептицизма на учените спрямо
първичното клетъчно възприятие, Клив Бакстър започва изследванията си в ранните утринни часове на
2 февруари 1966 година.
Както се бил отдал на Нептуновите си мечти в лабораторията на своята научноизследователска
фондация „Бакстър" в Ню Йорк (днес със седалище в Сан Диего), той погледнал случайно голямото
зелено растение в ъгъла на помещението, което вероятно си бъбрело приятелски с него на астралното
равнище, където в момента той правел духовния си крос за здраве. За да съм точна, ще кажа, че
истинското ботаническо име на растението е Dracaena messangeana. Нали е зодия Риби, Клив си е
състрадателен - сторило му се, че растението е оклюмало, и решил да го полее. Докато отивал да сипе
вода, най-неочаквано се запитал за колко ли време тя ще стигне от корените до листата, понеже
цветето наистина изглеждало много жадно, ето защо, след като го полял, прикачил два полиграфски
28
След отцепването си в навечерието на Гражданската война в САЩ южните щати се обединяват в Конфедерация,
която започва да емитира свои парични знаци. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 163
Илинойс. Те всъщност не са нищо друго освен политическа сцена, на която журналистите да разберат
кои ще са кандидатите на следващите президентски избори. Присъствах на такава вечеря през 1986
година. Бяха поканени петстотин души: слушаха музикантите, които, предрешени в костюми от
времето на Гражданската война, свиреха „Слава! Алилуя!", и ръкопляскаха на пламенните речи как
Линкълн бил освободил робите. И въпреки това сред морето от бели лица в огромната зала мярнах
само двама чернокожи, и то седнали на първите редове, за да ги хващат телевизионните камери. Само
двама!
Но какво да очаква човек от такива „пазители и храни-тели" на образа на Ейбрахам Линкълн
като хората, работещи в кметството на Спрингфийлд и в музея на града, които наскоро разрешиха в
някогашната къща на Линкълн на Осма улица да бъде сложено неоново осветление? Когато отидох да
я разгледам с очакването да се разтреперя от вълнение, не знаех къде съм се озовала, дали в дома на
прославения президент и неговата съпруга Мери или в супермаркет.
Ако световните лидери се ориентираха по-добре в метафизиката, те щяха да открият дълбоко
значение и пророчество във факта, че народът на Израел живее северно от Саудитска Арабия, а Тел
Авив също се пада на север от Кайро в Египет. Но столицата на Израел е на юг от Бейрут, столицата на
Ливан, докато Бейрут се пада северно от Кайро в Египет. При тези сложни и заплетени примери за
Закона за полярността между Севера и Юга във Вселената не е за учудване, че конфликтът в Близкия
изток сякаш е обречен да продължава вечно... докато всички народи там не осъзнаят, че са в задънена
улица, и не намерят път за мирното му уреждане в духа на взаимните компромиси и уважение към
религията на другите.
В Южното полукълбо по силата на същия закон за полярността между Севера и Юга, но с
обратен знак (там Югът има надмощие над Севера и го превъзхожда), можем да се замислим над
следните географски възможности: Южна Африка се пада на юг от великите сили в Северното по-
лукълбо, ето защо никога няма да е в състояние да ги разгроми, но същевременно е на север от Нова
Зеландия и от някои части на Австралия и Аржентина, заради което според Закона за полярността в
Южното полукълбо (с обратен знак на същия Закон, прилаган в Северното полукълбо) тези държави
също имат превес над Южна Африка. Макар че европейското население на Южна Африка никога няма
да бъде победено от някой от африканските народи, то няма шансове и да победи в сблъсък с големите
сили в Северно полукълбо, с което се обяснява и фактът, че доскоро Северното полукълбо отхвърляше
най-категорично апартейда.
По традиция Съединените щати имат надмощие над Мексико, а Мексико, от своя страна, има
превес над съседките си на юг без държавите в Южното полукълбо, където положението е с
противоположен знак.
Ами Войната за независимост, която Мексико води срещу Испания и в която побеждава?
Законите на Вселената никога не са еднозначни - в някои случаи се натъкваме на многопластовото
тълкуване на понятието „надмощие". Да, наистина, Испания се пада на север от Мексико в Северното
полукълбо и вие сигурно си мислите, че е трябвало да победи. Но грешите.
Първо, войните за независимост имат малко по-различен смисъл. В нашия случай Испания е на
север от Мексико в Северното полукълбо и затова е притежавала (и все още притежава) надмощие над
Мексико, което се пада южно от нея, как тогава Мексико е извоювало своята независимост? Отговорът
е, че макар и да е спечелило независимост в този вид конфликт, по-различен от обичайните войни, в
които се сражават две различни държави (и народи), Мексико пак не успява да се отърси от влиянието
на Испания. Преди войната за независимост се състои от различни племена на мексиканските
индианци и там се говорят различни индиански наречия. След като извоюва своята независимост,
остава под влиянието на Испания и в културно, и в политическо отношение. На какъв език говорят в
днешно Мексико? На езика на Испания - испански. Сега, когато Мексико е независима държава, ако
между него и Испания възникне конфликт, тоест ако избухне война между двете отделни нации,
Испания ще победи или сраженията ще навлязат в задънена улица. Този пример само доказва още
веднъж правилото за Севера и Юга.
Канада вероятно е държавата на бъдещето в Северното полукълбо. Тя все още не е разгърнала
докрай своя потенциал. Разположена на север от Съединените щати в Северното полукълбо, Канада
винаги е изпреварвала в различните начинания САЩ, макар че те са по-мощна държава с по-развита
промишленост.
Не, не съм забравила среднощния набег на Пол Ривиър, краля на Англия Джордж и другия
Джордж, чиито пръсти на краката премръзват, докато той прекосява Делауер. Но за това по-нататък.
Как Законът за популярността влияе върху обикновения човек? Силно. Толкова силно, че дори
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 164
се колебаех дали да разкривам в книгата тази тайна, защото ме беше страх, че читателите ще я
разгадаят и ще започнат да я прилагат успешно, като обаче озадачават доста околните. Действа ли
законът например в съдебната зала? Да, действа. Представих си как прокурорът и адвокатът се
боричкат кой да заеме северната част на съдебната зала (което ще им гарантира ако не успех, то в най-
лошия случай протакане на делото). Освен това е важно дали съдебните заседатели седят на север от
обвиняемия или на юг от него, което вероятно ще накара адвокатите да настояват съдебният състав да
се премести в другия край на залата. А къде седи съдията спрямо подсъдимия? В нашето полукълбо
прокурорът ще предпочете, естествено, съдията да се намира на север от обвиняемия - но едно е да си
мечтаеш, друго е реалността и е малко трудно да преместиш съдията. Представяте ли си как ще ре-
агира той, ако прокурорът или адвокатът на подсъдимия го помолят да се премести в другия край на
залата? Ужас! Не ви трябва скеч на Джилбърт и Съливан!
Това кой къде седи в съдебната зала - откъм северната или откъм южната страна, не е шега и
оказва решаващо влияние върху изхода на процеса. Накрая престанах да се безпокоя, че ще настъпи
смут в съда, защото малцина адвокати могат да се похвалят, че са на път да отворят Третото си око, и
повечето юристи са на светлинни години от духовното пробуждане, че да осъзнаят за какво става
дума.
Същото правило важи и за различните управителни съвети. Техните членове не си дават сметка
колко важно е къде точно седят. Ами Конгресът! Камарата на представителите! Личните срещи на
американските президенти с държавните глави на други страни! Стига да знаеха от какво огромно зна-
чение е къде седят, на север или на юг, на различните мирни конференции, провеждани и в двете
полукълба, резултатите щяха да бъдат съвсем други!
Освен това американските президенти би трябвало да имат предвид, че никак не е изключено
ръководителите на Китай и Русия да са избирали предварително мястото, където са седели на
предишни конференции. На Китай, защото Дори и да не го признават открито, китайците подобно на
другите азиатци знаят прекрасно Закона за полярността, а на Русия, защото в тази страна от доста
отдавна се провеждат Целенасочени изследвания в областта на метафизиката и езотеричните въпроси
и тя е изпреварила много в това отношение Съединените щати: нейните ръководители си дават сметка,
че техниката може да бъде обезвредена, ако се приложат по-висши закони. И така, американските
президенти трябва да внимават къде сядат на срещи, на които се решава бъдещето на света и неговото
оцеляване. Възможно е първата дама на САЩ да реши да сложи и компас в багажа на президента
следващия път, когато той тръгне на някоя от тези конференции. Той му трябва много повече,
отколкото няколкото чисти ризи и чифтове чорапи.
Законът действа с не по-малка сила във вашия хол, в службата или в дома на някой ваш приятел
- навсякъде. Повярвайте, пробвала съм стотици пъти и с непознати, и с хората, които са ми много
близки. Ако имам някакво леко или по-сериозно несъгласие с тях, гледам да седна откъм
северната страна и успея ли да го сторя, винаги съм побеждавала в спора или той е приключвал
с компромис колкото след време другият участник в него да се съгласи с мен. Но когато не съм
успявала да седна там, където искам, и съм се падала откъм южната страна на човека, който се мъчи
как ли не да ме убеди в нещо, винаги съм губела или поне не съм надделявала. Още веднъж ще
подчертая, че дори и да ви звучи забавно, ви говоря съвсем сериозно и всичко това е самата истина.
Представям си как след излизането на книгата съпрузите започват да се карат кой да седне на
сложения на север стол или в северния край на канапето, да не говорим пък, че ще спорят кой да легне
от северната страна на леглото. Сигурно ще ви се стори, че ви разказвам за всичко това на шега, но
всъщност говоря съвсем сериозно - не го забравяйте! Приемете ли го като нещо забавно, ще има да
съжалявате!
А сега нека се спрем на Войната за независимост на САЩ с Великобритания, нашата „държава
майка". И Съединените щати, и Великобритания се намират, разбира се, в Северното полукълбо.
Лондон се пада на север не само от американската столица Вашингтон, но и от Бостън, Филаделфия и
Плимът Рок. И какво се получи? Ние, американците, извоювахме независимостта си от Англия,
спечелихме и безславната война с Великобритания от 1812 година. Нима сме неуязвими за мощния и
непреодолим Вселенски закон за полярността между Севера и Юга? Да. Изненадани ли сте?
Първо, в началото истинска Америка е притежавана от нашите събратя и посестрими -
индианците. В съответствие със Закона за полярността между Севера и Юга те за съжаление, но
съвсем логично губят своята родина, превзета от шепа англичани и французи, които идват тук и
буквално открадват Америка от нейните законни собственици, като водят няколко жестоки кървави
войни с червенокожите - защото Лондон се пада на север от Америка. Изходът просто не е могъл да
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 165
бъде по-различен. В този случай, когато индианците преотстъпват гордата си страна на англичаните,
законът звучи като по ноти, макар че клетите индианци сигурно са долавяли в тази музика и горчиви
нотки, и фалшиви акорди.
Днешните потомци на онези горди индианци може би ще се учудят как така са били лишени от
своята родина по силата на някакъв универсален закон или хармония, при положение че думата
„хармония" е синоним на „мир". Съвсем разбираемо е, че те вероятно оспорват справедливостта на
подобен закон.
Дали пък Висшето „Аз" и на индианците, и на родените в Англия войници, възправили се
срещу тях, не е следвало някакъв по-всеобхватен закон, не е знаело бъдещето на Америка и че то е в
ръцете на неколцина посветени и аватари, решили да осъществят най-славната мечта, появявала се на
Земята след онази първа мечта - Райската градина?
Бъдещето на Америка наистина е било в ръцете на такива хора. Джордж Вашингтон, Томас
Джеферсън, Бенджамин Франклин, Джон Адамс и другите автори на Конституцията на САЩ са били
(слушате ли, Карл Сейгън и Артър Голстън?),.. астролози. Били са розенкройцери и франкмасони с
висока степен - всички до един, включително Лафайет. Избрали са датата на основаване на
Съединените щати, следвайки астрологията, и когато са чертали държавния печат, са се ръководели от
дълбоки окултни загадки.
Тази бляскава мечта на основателите на САЩ, на авторите на конституцията и Декларацията на
независимостта... не е била никак крехка. Притежавала е неограничена сила -огромната мощ за пръв
път да направи на пух и прах неоспоримия Закон за полярността между Севера и Юга, разрешение,
давано от нашите Създатели веднъж на хиляди години в името на по-висшата цел: Любовта и Мира на
Земята. Нима и Мойсей не „опровергава закона" (на физиката), като прави така, че Червено море да се
разстъпи?
Няма друга нация, друга държава в историята на човечеството, която да е притежавала силата
да превъзмогне изцяло Универсалния закон за полярността между Севера и Юга. Единствени
Съединените щати успяват да извоюват своята независимост от Великобритания и по-късно, през 1812
година, да спечелят войната с нея, въпреки че според положението си в Северното полукълбо би
трябвало да загубят, тъй като се намират южно от конфликта.
Съединените щати притежават такава мощ, защото няма друга нация, друга държава в
историята на човечеството, която да е основана на принципите, на които се подчиняват САЩ.
Метафизиците смятат, че Ейбрахам Линкълн, този мечтател и свръхпрозорлив държавник, е
бил превъплъщение на едно от четиринайсетте парчета, на които се е разбила душата на Озирис, и е
знаел тази езотерична тайна. Гласът му трепери, когато той изрича в Гетисбърг кънтящите слова.
„Преди осемдесет и седем години нашите бащи създадоха на този континент една нова нация, зачената
в свобода и врекла се в идеята, че всички хора са равни. Сега сме въвлечени в тежка гражданска война
- проверка дали нашата нация или която и да е нация, създадена по този начин и вречена в този
принцип, може да просъществува дълго."
Да, Линкълн е знаел, че е от космическа важност да не позволи тази нация „на народа, от
народа и за народа" да изчезне от лицето на Земята.
Никой друг народ в историята на човечеството не притежава конституция като американската,
която да гарантира свобода на словото и на вероизповеданията. И още по-важно, САЩ са
единствената изцяло неетническа държава в света.
Няма такова понятие - американец, в смисъла, който влагаме в думите французин, италианец,
германец, руснак, японец и така нататък. Другите държави, другите нации приемат имигранти, но
имигрантите - това са Съединените щати. Няма други американци.
Американци са и индианците, и индийците, французите, ирландците, шотландците, уелсците,
руснаците, англичаните, италианците, германците, кубинците, мексиканците, испанците, китайците,
японците, швейцарците, австралийците, финландците, поляците, югославяните, ескимосите... и пред-
ставителите на всички останали етнически групи на Земята.
Няма друга държава, основана на мечтата да е дом за всеки мъж и жена, за всеки жител на
планетата независимо от неговата национална принадлежност, раса, вероизповедание, религия и цвят
на кожата. Създателите на САЩ мечтаят да създадат страна, където да подложат на проверка великия
идеал за братство между всички раси, които да работят ръка за ръка, като една. Те се радват на тази
дръзка мечта за всеобхватна добра воля и свобода на личността и правят всичко възможно тя да не
бъде погубена от Вселенския закон за полярността между Севера и Юга.
Съединените щати и досега са закриляни свише заради тази първоначална мечта. Въпреки
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 166
периодичните скандали, въпреки Уотьргейт и Ирангейт. Мнимите и истинските светци непрекъснато
са подлагани на душевна проверка. И до ден днешен САЩ са единствената държава в света, където и
трезвомислещите, и заблудените могат да изразяват свободно мнението си и да говорят, каквото искат
- и в полза на властите, и срещу тях, както правят журналистите. Съединените щати неизменно ще
бъдат закриляни свише, докато съществува Първата поправка към Конституцията, гарантираща
свобода на словото. За да бъде съхранена тя и занапред, си заслужава да търпим всички грозни неща,
които биват печатани и говорени. Тук му е мястото да си припомним крилатата фраза на Волтер:
„Може и да не съм съгласен с твоето мнение, но съм готов да браня до смърт правото ти да го
изказваш."
Тайната музика на орлите
Както разбрахме от единственото изключение на Закона за Севера и Юга, Съединените щати са
мистична нация -такъв е бил и замисълът на основателите на държавата, франкмасони, розенкройцери
и астролози от колониите, долавяли хармоничните съзвучия във Вселената около тях и основали
своята мечта за САЩ на езотерични кодове, следващи хармоничните модели на астрологията и
номерологията.
Рождената карта на Съединените щати е внимателно изчислена, така че новата нация да се
появи на 4 юли 1776 година, тоест под знака на Рака, за да следва културните и историческите
традиции, присъщи на този управляван от Луната зодиакален знак. Тези „мъдреци" съставят хороскопа
на САЩ така, че слънчевият им знак - Рака, да е във Водолей, и надаряват новата държава с идеалите,
които са му присъщи: търпимост, братство, гениалност, напредничави възгледи и интуиция. Луната
ръководи чувствата. Така нашите предци са искали чувствата на американския народ да съзреят с
времето, за да съответстват на мощните вибрации на наближаващата Епоха на Водолея, която те като
астролози са знаели, че е следващата епоха в историята на планетата, и Съединените щати да поведат с
Истина и Светлина света през новия златен век.
Съставили са рождената карта на САЩ с Луна във Водолей, та да е в хармоничен аспект с
асцендента (изгряващия знак) на нацията - Близнаци, подбран така, че да вдъхне на Америка
многостранност, интелигентност, способността да се приспособява към обстоятелствата и
красноречие. Но тъй като една държава - подобно на отделната личност, също притежава Свободна
воля, в миналото ние, американците, за беда предпочетохме да използваме асцендента си в Близнаци в
неговата отрицателна вибрация - лъжовност и типично за управляваните от Меркурий Близнаци
многословие и празнодумство: уж отстоявахме равенство, а лишихме първо жените, а после и
чернокожите граждани от избирателни права.
Знакът на Водолея в деветия дом на религията дарява Съединените щати с присъщата за Уран
търпимост мнозинството различни вероизповедания в страната. Заради знака на Рибите, управляващ
десетия дом на САЩ, държавата ни е ръководена от „бащи", или президенти, някои от които са
състрадателни и одухотворени, а други - въжеиграчи. Напоследък се случи така, че ни управляваха
един-двама от втората категория. Но сме имали и високо духовни президенти. Тъй като първият
президент на САЩ - Джордж Вашингтон, е от зодия Риби, знакът му е в хармония с рождения знак на
страната. „Ракът е грижовен", гласи древното, широко известно астрологично правило, отразяващо
същността на зодиакалния знак на Рака, оприличавай на „еврейската майка". Именно родените под
знака на Рака Съединени щати започват да раздават „хранителни порциони": и до ден днешен страната
ни помага по един или друг начин в изхранването на света. Паричната ни система отразява
пристрастеността на Рака към финансовата сигурност, но заради асцендента си в Близнаци и Луната
във Водолей САЩ допуснаха да натрупат дългове. Като всеки представител на зодия Рак, и
Съединените щати са възприемани от света като държава на настроенията - ту депресирана, ту
весела... неизменно потайна... докато Близнаците от асцендента не се разбъбрят...
Философите мистици, основали САЩ, просветните бащи на нацията, създават и държавен
печат, осланящ се на същите метафизични принципи - в него са заложени и някои от загадките на
американското духовно наследство. Нашите първи държавници вярват, че докато настъпи Епохата на
Водолея, всички американци ще са просветени дотолкова, че да разберат тайните на печата, и
наистина, напоследък сме свидетели на изострен интерес към мистичното. (Държавният печат е
възпроизведен върху банкнотата от един щатски долар.)
В доста книги, включително и в книгата на Гудавидж, са разгледани различните страни в
мистичното значение на държавния печат на САЩ, без обаче авторите им да са единодушни за
дребните подробности. Друг източник на информация е фототипното издание на пролетния брой на
списание „Иджипт" за 1952 година, което можете да намерите в архива на Министерството на
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 167
финансите на САЩ.
Запитвали ли сте се някога защо върху държавния печат на Съединените щати е изобразена
египетска пирамида, увенчана със загадъчно око? За да разберете този таен код, трябва да знаете, че
съществуват три вида карма. Като цяло всеки човек следва през живота си влиянието на тези три
карми: а) на индивидуалната, или личностната карма; б) на народностната карма; в) на етническата
или расовата карма.
Когато една стара сграда, построена върху здрава онова, вече е изживяла времето си и трябва да
бъде разрушена та на нейно място да бъде вдигната нова, има само един начин да осъществите това
преобразование на материята. С динамит. И взрив.
По същия начин, когато една отколешна лъжа, построена върху здравата основа на заблудите,
посети в колективното масово съзнание несъзнавано преди хилядолетия, е изживяла времето си и
трябва да бъде разрушена, за да отстъпи място на нови идеи, има само един начин да постигнете този
поврат в начина на мислене. С динамит. И взрив.
Погрешно програмираният ви мозък вероятно ще посрещне думите в тази глава като
неочаквана експлозия. Като overload29, ако използваме широко разпространения компютърен термин,
тъй като мозъкът всъщност не е нищо друго освен най-съвършеният компютър. Ако предпочитате,
затворете съзнанието си за тътена, но дръжте душата си отворена. По-късно съзнанието ви ще се
присъедини към нея и също ще изживее обрата във вашия начин на мислене.
Като начало нека се изправим лице в лице с най-сериозното възражение, което мнозина
изтъкват в подкрепа на неверието си, че физическото безсмъртие е възможно - те твърдят, че то е
непрактично. Бихте могли да се запитате: „Дори и да пожелая да живея вечно в сегашното си тяло, без
непрекъснато повтарящата се кома на смъртта и прераждането, това просто е невъзможно за
абсолютно всички хора на Земята. И сега ни застрашава глад в световен мащаб - ако всеки постигне
безсмъртие и не умира, Земята ще стане невероятно пренаселена."
Доводът ви е разбираем и на пръв поглед изглежда основателен. Но съществува красиво,
хармонично, разумно и дори логично решение на този проблем, който като че осуетява физическото
ни безсмъртие, и в това решение не е включена забрана мъжете и жените, станали безсмъртни, да се
любят и да имат деца. Деца ще се раждат и занапред. И пак няма да има свръхнаселеност.
Съзнавам, че сигурно звучи противоречиво и безсмислено, но не е така. Колкото и да е просто,
обяснението все пак изисква дълбоки езотерични познания и аз отново трябва да се извиня, задето ви
казвам, че моите учители са ме посъветвали да ви предложа отговора във „Фъстъци", книгата, която
все протакам да довърша, но която скоро ще види бял свят - техният довод бе, че е преждевременно да
ви разкривам още сега този отговор. Отново се натъкваме на отколешната поговорка, която вече
29
В буквален превод - претоварване (англ.) - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 175
цитирах няколко пъти в книгата: „Готов ли е ученикът, учителят ще се появи."
Междувременно, стига да го желаете, още сега можете да направите стъпки към постигане на
вечен живот. Решите ли да го сторите, не след дълго ще получите отговора на въпроса за
пренаселеността на планетата - дори вероятно ще стигнете до него самия.
Преди да настъпи Златният век на Водолея, малцина мечтаеха за физическо безсмъртие - за
вечен живот в същото тяло от плът и кръв, което обаче непрекъснато бива подобрявано и
Преобразявано. Други бяха убедени, че това е възможно единствено за шепа посветени Майстори,
основали световните религии (някои от тях). Днес обаче все повече хора се замислят дали не е и по
техните сили да го постигнат. Все повече хора започват да си дават сметка, че всъщност именно върху
физическото безсмъртие се основава истинската религия.
Да, физическото безсмъртие - вечният живот в материалния смисъл на думата, - първоначално е
крайъгълен камък на всички религии, износен от опустошителното действие на илюзорното време и
изместен от фалшивите догми и доктрини, възвеличаващи смъртта. В християнската Библия е казано,
че Бог е заложил вечността в сърцето на човека.
И въпреки това днешните религии и дори новите окултни движения продължават да ни
натрапват представата за „славната смърт".
Напоследък някои правят опити да разчупят страховитата, дълбоко вкоренена философия,
величаеща смъртта, като представят смъртта едва ли не като нещо забавно: носиш си се например с
балон във висинето и гледаш от горе пашкула на тялото от плът и кръв, който си запокитил, или пък
летиш замечтано около Луната или Плутон, прихванат с лъскава сребърна нишка, и това е нещо като
генерална репетиция със смъртта.
Всъщност Третото око вижда тази „сребърна нишка" като бляскав ластик, който може да се
разтяга безкрайно - тази нишка е не само видима, но и може да бъде чута (с вътрешния слух) като
музикален акорд с изключително висока честота на трептене. В една от случките, екранизирани в
телевизионния сериал „На косъм", актрисата Шърли Маклейн разказва как астралното й пътешествие
със сребърната нишка е приключило в мига, в който се е запитала дали нишката е достатъчно
еластична, та тя да докосне Луната, която е виждала да се приближава. Усъмните ли се във
възможностите на магията, която сътворявате, тя начаса изчезва яко дим, включително и магическата
реалност на физическото безсмъртие.
Всички, които се опитват да разсеят страха от смъртта, са водени от благородни подбуди. Те
казват: „Не се плашете! Смъртта е едно великолепно пътешествие. Ще ви хареса!" Ала подобни
сравнения са безсилни да разгромят и веднъж завинаги да унищожат смъртта. Те успяват да я направят
само малко по-приемлива и изобщо не носят утеха на хората, сломени от скръб, че онези, които са
обичали, са ги изоставили, като са умрели и са отишли да летят из Космоса със сребърните си нишки.
Можете да изживеете тези пътешествия със сребърни нишки и насън или в състояние на транс,
стига условията да са подходящи, тези пътувания обаче не са „минисмърти" и „генерални репетиции"
за неизбежния и окончателен преход в отвъдното.
Между другото, интересно и поучително е да сравним сребърната нишка, прикачена към тялото
по време на астралното пътешествие (или смърт)... с пъпната връв, с която новороденото е свързано с
майка си... и въжето между кораба майка (космическата капсула) и астронавта, стъпил върху Луната.
Между трите изживявания има много общо.
За срам и позор на днешните религиозни водачи по черкви, синагоги и телевизионни канали,
които толкова ведро ни пробутват смъртта като невероятно преживяване, те така и не успяват да
създадат според Божията повеля рай на земята - то оставаше да успеят при този свой подход! Религи-
ите се осланят на добротата на своите Безсмъртни основатели и разчитат те да осъществят това чудо.
Но не Безсмъртните, посели семената на своите духовни доктрини, разпалват войни,
причиняват болести, бедствия, лично нещастие, не те карат хората да се държат нечовешки с другите
хора (и с животните) на Земята. Тези злини са причинени на смъртните, които нехайно си играят с
евтините играчки на Свободната воля. И единственият начин да се сложи край на този ад на Земята
(който, както сигурно сте забелязали, всъщност се намира само на нея) е да превърнем смъртните в
безсмъртни, защото това не само „ще отрие всяка сълза от очите им", както предрича в своето
Откровение Йоан, но и ще изтръгне от сърцата и съзнанието им желанието да бъдат зли „и смърт не
ще има вече".
Истината е, че някога всички смъртни са били безсмъртни. Дори вие. Достатъчно е само да си
го припомните и осъзнаете, та битката да бъде спечелена и победата - удържана от вас. Победата -
това е промяната в начина на мислене, на която ще станете свидетели, след като проумеете, че
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 176
физическото безсмъртие - непрестанното дълголетие без болести и стареене: вечният, изпълнен с
младост и здраве живот във вашето тяло от кръв и плът, не е някаква фантасмагория, а практическа
достижима възможност.
Хатха йогите хиндуисти в Индия, които вече са го постигнали (а те са много повече, отколкото
сте сънували), твърдят, че най-малко половината, ако не и повече от хората, които живеят в края на
нашия век, могат да се научат как да живеят вечно, с все по-крепко здраве и младежки дух, като
просто осъзнаят тази истина, която на свой ред ще им помогне да преобразят физическото тяло.
Безспорно, нужно е да усвоите някои неща, но първата стъпка е да се отърсите от пристрастеността си
към смъртта, натрапена ви от религията. За това несъмнено се иска огромно усилие, ала си струва да
опитате, нали? Нямате какво да губите, само ще спечелите неимоверно. Пък и, дори да не ви се вярва,
смъртта изисква много по-голямо усилие.
Защо? Защото физическото безсмъртие е естествено, а смъртта - противоестествена. Тъкмо
заради това хората хвърлят толкова (подсъзнателни) усилия да умрат, че накрая се побеляват.
Запитайте се дали предпочитате да останете сред тълпите от хора, които досущ роби са се оставили
във властта на теологията, величаеща смъртта и обричаща ги в крайна сметка да пожертват своето
тяло и да го превърнат в Прах било чрез гниене, било чрез изпепеляващия огън на кремацията. Ще
прощавате, че си правя шега с такъв сериозен въпрос, но да се прекланяте пред гроба, значи да се
опълчвате и срещу истината, и срещу щастието.
Първожреци на философията, издигаща в култ смъртта, са застрахователните дружества, които
предлагат застраховка „Живот" и непрекъснато ни набиват в главите, че „продължителността на
живота" била еди-колко си години, изсмукана от пръстите цифра, която приемаме на гола вяра като
свещена истина. По времето на Франциск Асизки тази въображаема „продължителност на живота „ не
е надвишавала четирийсет години, затова и хората са се женели дванайсет-тринайсет годишни. По
времето на Мойсей тя е около шестстотин години, през Гражданската война в САЩ в средата на
миналия век - към петдесет и пет-шейсет години. Сега ни втълпяват, че въпросната „продължителност
на живота", вероятно изчислявана въз основа на възрастта на починалите през последното
десетилетие, е осемдесет години. Сетне покорно, по стадния принцип хората изчисляват тази цифра по
календара и наближи ли времето, пишат по едно завещание и зачакват да умрат.
Някой е казал, че мислите са ангели, и за някои от мислите това наистина е вярно, например за
тази: „Сега сте живи, значи стремежът ви към живот е по-силен от стремежа към смъртта. Докато
подклаждате стремежа си към живот и не обръщате внимание на програмирания в съзнанието ви стре-
меж към смъртта, ще продължавате да сте живи." Прочетете я няколко пъти, докато разберете докрай
за какво става дума.
Умирате, защото вярвате, че трябва да умрете, а вярвате, защото вашият наподобяващ
компютър мозък е бил погрешно програмиран, че това е неизбежно. И не само мозъкът, вашето
съзнание и душа са подлагани на масова хипноза от страна на родители, близки, приятели, радиото,
телевизията, вестниците и списанията. Умирате, защото реагирате и както би могло да се очаква,
действате в съответствие с онова, което ви е било внушено с хипноза. Съзнанието и душата ви са се
поддали (душата - с по-голяма съпротива), ала вашият Дух (Свръхазът, Висшият Ангел на вашето
„Аз", вашата истинска същност) не се хваща толкова лесно на подобни въдици. Попитайте мъдрия
гуру на вашето „Аз" и той ще разсее заблудите относно мита за смъртта.
Дори само вярата в смъртта е в състояние да ви убие, и то без да се разболявате или да
претърпявате злополука. Тези случаи са определяни от лекарите като „смърт от старост".
Всяка смърт е самоубийство, съзнавате ли това? Единствената разлика е, че някои хора са
решили да се самоубият подсъзнателно, а други - съвсем съзнателно. Инак и онези, която посягат на
живота си, и хората, поддали се на болестта, злополуките или „старостта", издъхват по една и съща
причина: заради вярата, че смъртта е неизбежна. В САЩ самоубийството противоречи на закона и е
наказуемо престъпление. В известен смисъл това е доста забавно, защото засяга само онези, които не
са успели да извършат „злодеянието". Успелите да се самоубият очевидно са недосегаеми (за закона.
Всъщност всяка смърт е в разрез със закона - закона за вечния живот, но е твърде късно, след като
„виновните" са избягали от онова, което религията и новите окултни движения наричат „затвор на
плътта", за да поемат към друго измерение.
А кой всъщност е истинският виновник - представата за „затвора на плътта". Нищо чудно, че
всички се стремят да избягат, макар и да са притеснени и да се страхуват от онова, което ще им се
случи след „бягството". На кого му се седи в затвор? Но... нима тялото от плът и кръв, наричано Храм
на |душата, наистина е затвор? Да, затвор е, ала само когато не разбирате какво значи „с единия крак
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 177
да си стъпил на Земята, а с другия - на Небето".
Преди да продължим, нека уточним, че следващите термини са синоними: Висше „Аз"... Ангел
на Висшето „Аз"... Свръхаз... Свръхсъзнание... и Дух. Оттук нататък за яснота и краткост ще
използвам термина „Дух", когато говоря за вашата истинска същност. Имайте предвид обаче, че Дух
не е синоним, нито се покрива като смисъл с вашата душа. „Дух" и „душа" са два различни термина,
обозначаващи две отделни части от „светата троица", каквато всъщност сте.
Някога, преди хилядолетия, сте били Дух. И сега сте Дух, но освен това се състоите и от
Съзнание и Душа, както и от тяло от плът и кръв и астрално тяло. Бихме могли да кажем, че сте
„клонирали" своето „Аз" (още един синоним към вече изброените синоними на Дух).
Използвах думата „клонирам", защото тя описва онова, което се опитвам да обясня. Не
забравяйте обаче, че днешните опити на хората да клонират тялото от плът и кръв са в разрез със
закона на Вселената. Клонирането може да бъде успешно само когато по една или друга причина е
осъществявано от Духа на някой адепт, аватара, гуру, Майстор или Безсмъртен (тези термини също са
синоними). Клонирането, прилагано от непросветени - а сега-засега съвременната наука се покрива с
думата „непросветеност", е обречено на провал, на това да се срути под собствената си отрицателна
тежест и да бъде осуетено от нашите Създатели, преди да е нанесло непоправими вреди.
Но да се върнем към безчетните забравени хилядолетия, когато сте били чист Дух. Дух в по-
висше измерение, днес наричано „Небеса", където не е имало (и продължава да няма) болести, старост,
смърт, убийства, кражби, завист, насилие, нищо с отрицателен знак - не е имало и Време; Дух,
съществувал в тяло, което във всяко отношение е същото като тялото от плът и кръв, само че е било
съставено от по-фина материя. Във всяко отношение... освен някои разлики в органите, ала засега те не
ни интересуват. Но като външност същото. Именно това е важно да разберете.
Един прекрасен ден, водени от Божествения промисъл, нашите Създатели решават да сътворят
безброй физически измерения от твърда материя - много повече, отколкото песъчинките на нашата
планета, и ги назовават Райски градини, или Небеса (всяко със своя слънчева система), на свой ред
наречени Земи едва след като всяка извършва „грехопадение", тоест нарушава един или друг необорим
^закон на Майката Природа на съответната планета. Преди това не е имало Време, точно както не е
имало Време и в по-високото, астрално измерение - „Небето". Имало е две Слънца, тоест на нашата
планета не е съществувал мрак. Без тъмнина Времето не може да бъде измерено. И Земята не се е
въртяла, тоест, не е имало земно притегляне, или гравитация. Знам, всичко това отваря кутията на
Пандора с въпросите: отговорите на някои от тях ще получите по-нататък в главата. Колкото до
другите, трябва да изчакате до излизането на следващи книги.
Благодарение на този безценен дар - Свободното волеизявление, сте решили подобно на други
Духове да съществувате отчасти на тази планета - огледално изображение на по-висшето измерение,
Небесата, и отчасти в същото това по-висше измерение (истинския свят), като, тъй да се каже, сте
стъпили с единия крак в Небесата, а с другия в Небесната райска градина, днес наричана Земя. Други
Духове не са избрали това и дори сега си остават... Ангели.
За да осъществите това двойствено съществуване, сте създали физическо, материално тяло от
плът и кръв по свой (на Духа) образ и подобие, върху което е насложено астрално тяло, нещо като
„превозно средство" за непрекъснатото ви пътуване от едно измерение в друго.
За беда това първоначално физическо тяло, плод на „свободното волеизявление", влязло в
разрез със Закона на Вселената, по-късно се мултиплицира чрез хиляди (а в някои случаи, и милиони)
последователни прераждания.
Вашият Дух се е клонирал, родил е или е сътворил това първоначално материално, физическо
тяло, следвайки примера на нашите Създатели, дали началото на тази Небесна райска градина в тази
Слънчева система (и в безброй други), която по-късно е наречена Земя. И тъй като това огледално
отражение на „Небесата" се свежда до физически, материален, веществен свят, вашият Дух е имал
нужда от материално, физическо тяло от плът и кръв, за да вкуси от неговите наслади, днес наричани
петте сетива: вкус, допир, зрение, обоняние и слух.
Всъщност в началото е имало не пет, а шест сетива, посредством които „с единия крак сме
стъпили на Земята, а с другия - в Небесата". Чували ли сте някой да казва: „Той сигурно има шесто
чувство?" Сигурно ще отсъдите, че вашето шесто чувство има „здравия разум" да помни, а оттам и да
съзнава, че можете да пътешествате от едно измерение в друго, да ходите и да се връщате ту на
Небесата, ту на Земята толкова често, колкото ви се иска и когато ви се иска, като използвате ту тялото
си от плът и кръв, ту астралното си тяло, ту и двете едновременно, в зависимост от изискванията на
конкретното пътешествие. Не забравяйте и урока си по номерология за числото 6 (като „в шесто
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 178
чувство"), което е число на Венера и... любовта.
Бляскавият кристал на шестото чувство се отразява в най-различни призми: човешката аура и
онова, което вижда Третото око (чрез него поддържате връзка с Висшите селения), телепатията,
телепортацията, психометрията, екстрасензорното възприятие, ясновидството, предчувствията,
интуицията и така нататък. Но като цяло шестото чувство е биле притъпено от хилядолетна амнезия на
съзнание и душа,| прекъснали връзката си с вашия Дух.
Духовете, предпочели да сътворят тяло от плът и кръв, в което (от време на време) да се
заселват, за да вкусят от насладите на сетивата, изгубвайки обаче шестото си чувство, са изгубили и
връзка със своя разум и душа, в следствие на което са се лишили и от властта си над физическите и
астралните „кукленски тела", които навремето са направлявали с мъдростта на Любовта и Светлината:
прекъснал» са връзката между света, в който живее Духът, и материалния свят на физическото тяло и
на тази „космическа совалка" - напаснатото върху него астрално тяло.
Когато разум и душа отново общуват като посредници с Духа, Духът си възвръща способността
да направлява физическото и астралното тяло, за да сътворява вълшебствата и чудесата на
първоначалния „приказен" свят на Земята в сравнение с който приказките са само бледо подобие,
далечно ехо.
В крайна сметка всеки разум и душа са затънали дотолкова в компенсаторните наслади на петте
сетива, изпитван» чрез физическото тяло, че са забравили: астралното тяло притежава и шесто
сетиво, или чувство, предоставящо ш „безсрочна карта за цялата мрежа" от пътища между „Небе" и
„Земя".
По същия начин е забравено съвсем реалното, истинско присъствие на Духа и жизненоважната
връзка с него прекъсната. Вместо, както в началото е смятал Духът, „единият крак да е стъпил на
Небето, а другият - на Земята", двата „крака" (символично) са затънали в земята. Днес повечето земни
жители осъществяват пътуването оттук до други измерения само по един начин: чрез опасното
измамно бягство, предизвиквано от наркотиците, чрез транса и насън. Ала подобни пътувания не
носят удовлетворение, защото биват следвани от духовна амнезия: астралните изживявания, наричани
сънища, са изопачавани посредством „заглушаващото устройство" в мозъка, не по-малко мощно от
устройството в телефона на американския президент. Все едно да обиколите Европа и когато се
приберете вкъщи, да не помните нищо. Не можете да си донесете от астралните пътешествия дори
пощенски картички и снимки за спомен. Е, сигурно ще се върнете с някой и друг кошмар, но това
надали е особена утеха.
Да, лишено от сън, физическото тяло ще умре. В буквалния смисъл на думата то е поддържано
живо, зареждано и освежавано от тези обгърнати в мъгла астрални пътешествия до вашия „дом на
Небето". Не всички пътувания ви отвеждат до по-висшето измерение на вашия Дух. Някои са на
различни равнища на съзнание. Бихте могли да ги наречете пътешествия във времето, тъй като
астралното ви тяло е било пренасяно по сребърната си нишка в изживявания от минали, настоящи и
бъдещи прераждания, съществуващи едновременно в относителното време и пространство. Именно
тези пътувания са в дъното на усещането, изпитвано редовно от всекиго от нас, че „това вече се е
случвало и преди". Докато сте спали миналия четвъртък, не е изключено да сте посетили следващия
петък.
30
Градче в Южна Франция, където в средата на миналия век една млада девойка получава множество видения от
Богородица и където сега се стичат хиляди поклонници. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 189
стар, за да престанеш да говориш на кучето си Снупи с астрологичен знак Водолей, сякаш е човек. Как
не те е срам, Чарли! Я не се вдетитнявай! Дръж се, както подобава на възрастта ти! А някой от вас да
знае къде се продават рисувани книжки, в които е обяснено с илюстрации как „подобава да се
държим" на 17, 33, 20, 23, 56, 42, 87, 35, 64, 19 години?...
Езикът е огледално отражение на програмирания ни мозък. Помислете само! Когато едно дете
говори или се държи като възрастен, всички го потупват одобрително по главицата и смятат, че това е
много хубаво. Браво на момчето! Браво на момичето! Мама и тате се гордеят с вас!
Но когато един възрастен се държи като дете, всички се мръщят и му натякват: „Я не се
вдетинявай! Дръж се, както Подобава на възрастта ти!" Да си речеш, че въпросният човек е актьор и
режисьорът (обществото) не одобрява играта му. Но нали вие сте продуцент на тази драма - своя
живот, и стига да поискате, като нищо можете да покажете вратата на некадърния режисьор, при това
без да му плащате обезщетение. Именно вие сте Сесил де Мил31. Изгонете го този некадърник!
Не може ли човек просто да бъде на възрастта, на която е - да бъде на толкова, на колкото се
чувства? Да, може. Трябва ли да се държи, както му повелява обществото? Не.
Какво иде да подскаже патологичното отношение на журналистите към хронологичната
възраст? Че според тях в съзнанието на всеки се е загнездил ясен и точен образ на двуцифреното число
на съответната възраст. Дали ще имам смелостта да твърдя, че това е мит? Да, мит е и ще ви дам само
един от стотиците примери: Миналия месец обядвах с двама бизнесмени, които, да ме прощават, но не
са получили просветление и се държат като „овце", по стадния принцип. [Единият ме попита на колко
години е моят адвокат. Отвърнах, че според мен е на трийсет и четири само защото въпросът ме свари
неподготвена - обикновено отказвам да обсъждам илюзорните цифри на възрастта.
„На трийсет и четири ли! - възкликна стъписай човекът. - Бях готов да се закълна, че е най-
малко на трийсет и седем-осем." При тези думи вече не издържах. Помолих сервитьора за лист хартия
и химикалка, които дадох на двамата мъже с молбата: „Нали нямате нищо против да ми нарисувате
три лица - едното на трийсет и четири, второто - на трийсет и седем, и третото - на трийсет и осем
години? Наистина ми е интересно и любопитно да разбера системата ви." Няколко минути двамата
драскаха върху хартията, после ме погледнаха и първият ме попита: „Каква система?"
„Системата, по която разграничавате хората на трийсет и четири, трийсет и седем и трийсет и
осем години - поясних аз. - Съвсем сериозно ви питам, може би по някоя допълнителна бръчка или
брадавица, по нещо, което, ако се вгледаш, непременно ще забележиш? Ще бъде от голяма полза
например за частните детективи, когато те не разполагат с отпечатъци от пръсти и други улики, затова
пък знаят рождената дата и по нея ще решат дали човекът с червеното волво е извършителят на
престъплението, когото издирват, или невинен гражданин."
Двамата ми спътници не бяха сигурни дали говоря сериозно или се шегувам, но аз ги питах
съвсем сериозно. Наистина ми се ще да зная. За разлика от дърветата хората нямат годишни кръгове.
Или бъркам нещо и съм проспала часа по биология в гимназията, когато са ни го преподавали? За-
давала съм този въпрос буквално на стотина души, но нито един от тях не е бил в състояние да ми
отговори или да ми нарисува картинката.
Очевидно всички ние можем да увеличим шансовете си да улучим право в десетката на
хронологичното Колело на Фортуна, когато са го завъртели между двайсет и една и осемдесет и една...
и дори между двайсет и една и седемдесет и една годишна възраст (освен ако не сте получил
просветление смъртен на път да стане безсмъртен и не сте усвоили началния курс за обновление на
клетките). Но... днешните „овце" си въобразяват, че са в състояние да направят разлика между двайсет
и три и двайсет и шест, между четирийсет и четирийсет и три, между шейсет и шейсет и седем години.
Наистина са убедени в това. Да им се чуди човек! Забавното е, че всеки от „налучкващите"
възрастта си има само своя, различна представа за тези числа, но е безсилен да нарисува или опише
съответстващата на тях възраст. Мен ако питате, е така, защото тези образи са били програмирани в
компютъра на мозъка им, без да е посочен кодът.
Главата е посветена на това да разсеем заблудите си за смъртта чрез просветлението на
физическото безсмъртие, постигано с обновяване на клетките.
Какво точно представлява обновяването, или регенерацията на клетките? Нищо друго освен
презареждане на батерията на физическото тяло, наречено „храм на душата", което обаче наред с това
е и материален храм от плът и кръв и на други, все така невидими и жизненоважни части от вашата
същност. Ще си представите обновлението на клетките, ако знаете, че то е свързано със загадката на
31
Де Мил, Сесил (1881-1959), известен американски режисьор, заснел над 150 филма. - Б.пр.
Сканирано, разпознато и предоставено от www.spiralata.net 190
спиралата.
Спиралата е основен принцип в законите на Природата - ще я видите навсякъде. Спиралата
върху раковините. Спираловидните клонки на бръшляна и на другите увивни растения по огради и
парапети. Самите цветя образуват спирала, Цистата също са навити на спирала, преди като по чудо да
се разтворят. Растения, трева и цветя представляват спирала, преди буквално да пробият твърдата
почва и дочули повика на пролетта, да покълнат. В силите ин-ян и в хексаграмите на И цзин
наблюдаваме спираловидно движение.
Лайнъс Полинг, носител на Нобелова награда за това, че е открил вълшебството на витамин С,
открива също и както ги наричат учените, поляризираните молекули. Той установява, че в строежа на
молекулите се забелязва спирала и че съединени, те образуват нещо като винтообразна хлабава
пружина, наподобяваща вита стълба, всяко стъпало на която е с различен цвят. Тези молекулни
съединения на материята са асиметрични като чифт ръкавици или обувки, притежаващи две форми,
които са огледален образ на другата. Всички спирали от жива материя са „намотани" в една и съща
посока - макар че ще функционират по абсолютно същия начин, ако са „намотани" в обратната
посока. Това, както скоро ще се убедим, е важно за обновяването на клетките.
„Всички ние сме изградени от тирбушони за хора, боравещи с дясната ръка", заявява друг
носител на Нобелова награда - сър Лорънс Браг.
Спиралата сякаш притежава някаква своя мистериозна, неуловима сила. Огънете ли медна тел
на спирала, тя като с вълшебна пръчка придобива свойства, каквито преди не е имала. Използвана в
механиката, спиралата пробива дърво и желязо. Докато работеше в Ен Би Си, американският учен
,Джон Нелсън е споделял с мен, че в електрониката спиралата е прилагана, за да преобразува
радиовълните в електро-импулси.
Вашият лекар ще ви каже, че спиралата е наблюдавана в много органи на човешкото тяло и че
не една и две от неговите функции се проявяват пак чрез спираловидно движение. Твърде показателно
е и че всички „същества" на Земята, като се почне от амебата и се стигне до мъжете и жените, освен
ако не са стимулирани по един или друг начин, ще следват невидим подтик да се движат по спирала.
Рогата на Овена, всички рога са спираловидни. Същото важи и за раменната и тазобедрената ви кост, и
за потните жлези. Спирала има и при делението на клетката, и дори в логаритмите, използвани в
изчисленията на астролозите. Астрономите и математиците също боравят, разбира се, с логаритми. Но
те надали проумяват значението им така, както езотериците астролози, осланящи се на мистиката и
уважаващи просветлението на интуицията.
В книгата си „Тайните на живота" Лаховски прави аналогия между спиралата, откривана във
всички живи клетки, и електробобината. Никола Тесла, човекът, открил променливия ток, го е знаел,
разбира се, още от дете. По-нататък Лаховски изказва предположението, че точно както във виб-
рационната електронамотка, радиацията е излъчвана от включената спираловидна жица, увеличаваща
капацитета й - „е живите клетки радиацията е излъчвана по подобен начин".
А сега да се върнем по спираловиден път няколко абзаца назад, към едно важно твърдение.
Всички спирали от жива материя са „намотани" в една и съща посока - макар че ще функционират по
абсолютно същия начин, ако са „намотани''' в обратна посока.
Ясно помня как в кафенето на Не Би Си Джон Нелсън ми каза, че „тъй като спиралата е
използвана, за да преобразува радиовълните в електроимпулси, е повече от очевидно, че тази нейна
способност съществува, за да се придвижва от равнище на равнище - или от едно трептене в друго".
Ето една доста недодялана рисунка, която да ви помогне да разберете загадката на спиралата и
как тя е свързана с обновяването на клетките.