СЕДЕМ ГЛАСА ГОВОРЯТ

1
 СЕДЕМ ГЛАСА ГОВОРЯТ
от

КАТАРОЗА ДЕ ПЕТРИ

поредица „Роза“ iii

първо издание

Розекреюс Перс
София, 2015

2 3
 Холандска, превод от второ
преработено издание на немски от 1985 г.
Zeven stemmen sprken

Съдържание

Интернационална школа на Златния Розенкройц

Лекториум Розикруцианум I ПРЕДГОВОР 7

Седалище: II Седморното доказателство за братство

Bakenessergracht 11-15, Haarlem, Niederlande и сестринство 9
www.lectoriumrosicrucianum.org
www.lectorium-rosicrucianum.bg III Свидетелството за Иисус е
духът на пророчеството 15
IV Гласът на Школата и Гласът на душата 19
V Jesus mihi omnia
(Иисус е всичко за мен) 24
VI Хрестос – раждането на душата
Христос – победата на душата 29
VII Диханието на Живота 38
VIII Trigonum igneum – Огненият триъгълник 44
IX Лъчевото въздействие на Школата
на младия Гносис 49
© 2015 Розекреюс Перс, София, България
ISBN 978-619-90141-5-8 X Седемте изцеляващи душевни потока 54

4 5
 XI Живият храм 58
XII Трите Универсални тела 63
XIII Единият извор на живота 68
XIV Астралната жизнена атмосфера 75
XV Вяра – Надежда – Любов 79
XVI Скритото общуване с Бог 84
XVII Изявената истина 90
XVIII Глутеновият фактор на личността 97
XIX Четенето в Ротата 101
XX Приготвянето на трапезата 106
XXI Десетте сефирота 110
XXII Всяка душа има участие във Светлината говори и се изявява;
възкресението на Христос 115
XXIII Прототипът на новата душевна изява 121
6 7
ПРЕДГОВОР
Дано на читателя да стане ясно,
че който на себеотдаване се решава
и доброволно на праатома –
Розата на сърцето, се отдава,
с Универсалната светлина се свързва.
Все повече и повече
като извор лей се тя –
изворът на познанието и на мъдростта.
Прекрасно е да притежаваш сигурно знание –
нищо да не си учил и въпреки това да знаеш.
На Универсалния извор винаги
да можеш да се позовеш,
за да можеш така другите да подкрепиш;
да ти е позволено и да можеш
по Пътя да вървиш,
който до безкрайността се простира.
I

Това е пилигримство
от Сила към Сила. Седморното доказателство за
братство и сестринство
Долуподписаната би желала
да бъде тази малка книжка
“във вашата ръка като тояга пилигримска”.

Съдържанието ѝ изучавайки усърдно,

ще направите вий първа стъпка,
за да се издигнете над диалектичния самоуверен аз,
да се освободите от заблудата
и да изградите в своята система „истинският аз“.
Човечеството навлезе
във времето на декларирането,
във времето на Откровението!
Септември 1960 Катароза де Петри
И скаме да насочим вашето внимание към въз-
вишения образ на Йоан на остров Патмос;
към човека, който в определен момент по своя път,
в “неговия Господен ден”, чрез трансфигурация,
чрез ендура вижда пред себе си живия душевен
човек. В книгата Откровение, гл. 1, стих 9 четем:
Аз, Йоан, ваш брат и участник заедно с вас в
скръбта и в царството, и в търпението, които са
чрез Иисус, бях на острова, наречен Патмос, за-
ради Божието слово и свидетелството за Иисус.
В тези думи намираме кратко описание на ис-
тинското ученичество в една Гностична духовна
школа. Нека се опитаме да анализираме по-задъл-
бочено това описание.
Най-напред се натъкваме на името Йоан.
Йоан е не само име на историческа личност, а

8 9
представлява­ сигнатурата на сериозния ученик.
Тъкмо името показва, че имаме работа с човек,
който е милостиво докоснат от Светия Дух. А това
означава, че в този човек, в този Йоан на Патмос,
се е активирал шестият аспект, шестият кръг на
ауричното същество.
През липиката на седмия пръстен в системата
на този човек започват да проникват сили и по-
тоци от шестата космическа област. Затова този
човек-Йоан е наш брат, при условие че освеща-
ващият Дух на душевното царство вече действа
и в нас. Ето защо той принадлежи към голямото
човешко братство, което се формира в земните
жизнени области; братство от всички краища на
света, без оглед на страна, нрави, народ или раса.
Всички участници в едно братство е необходи-
мо в даден момент напълно да се разпознаят един
друг. Защото човек в действителност може да каз-
ва, че ви е брат или сестра, но многократно да ви
доказва точно обратното. В такъв случай предста-
вянето му като ваш брат или сестра е само сред-
ство, за да бъдете тласнати в определена посока.
Затова братството и сестринството според За-
кона на Светия Дух трябва по всяко време да бъде
доказвано по безличен начин, така че едно такова
доказателство да бъде ясно и недвусмислено. При
10
това доказателството трябва да бъде от седморен
вид и да притежава следните отличителни белези:
първо, всички трябва да са съучастници в скръбта;
второ, съучастници в царството;
трето, съучастници в търпението;
четвърто, съучастници в общението с Иисус Христос;
пето, всички да бъдат жители на остров Патмос;
шесто, да бъдат там заради Словото Божие, и
седмо, заради свидетелството за Иисус Христос.
Сега ще изследваме малко по-подробно това сед­
морно доказателство за братство и сестринство.
Който бива докоснат от освещаващия Дух и с
това дава доказателство за активирането на шес-
тия светилник на ауричното същество, от този мо-
мент нататък изпитва диалектиката във всичките
ѝ аспекти като едно бедствие, като скръб. От този
момент нататък вътрешната жизнена ориентация
на един такъв човек нито за секунда повече няма
да се насочва към хоризонталната линия на живо-
та или да произлиза от нея. Отсега нататък този
човек се чувства като чужденец на земята и се
държи в съответствие с това. И тогава навсякъде
ще може да бъде разпознат чрез жизненото си по-
ведение, защото е “съучастник в скръбта”.
11
 Този човек обаче със сигурност няма да бъде
мрачен песимист по отношение на живота. Той
със сигурност няма да принадлежи към хората,
огорчени и озлобени от един живот, пълен с разо-
чарования, които бълват отровната си злоба вър-
ху всички и всичко. Не, един човек-Йоан живее
“в очакване на царството”. Той знае, че е призо-
ван към жизненото поле на душата, чиято жизне-
на сила е любов, покой и хармония. Затова това
очакване на царството ще го огрява като слънце
през всичките дни на неговото странстване. Тази
светлина винаги ще се излъчва от него като една
осезаема радост, въпреки всички евентуални из-
питания и напряко през тях.
Така човекът-Йоан се отличава с търпение, то-
лерантност, кротост и любов, която е в състояние
да понесе всичко. Следователно той е “съучаст-
ник в търпението”. Има много хора, които очакват
едно ново царство и поради това са обхванати от
голяма радост и умеят да проявяват търпение. Но
единственото царство, което има смисъл, което
притежава вечни стойности, е царството на Иисус
Христос. Това е влизането като душевен човек в
душевния свят на шестата космическа област. За-
това човекът-Йоан ще изповядва Иисус Христос
в гностичен смисъл и няма да гледа на Него само
12
като на чисто историческа фигура или като на въз-
вишено божество според теологичното схващане,
а като на Онзи, който ще трябва да бъде роден в
нас. Следователно човекът-Йоан във фазата Пат-
мос е “в общение с Иисус Христос”.
Вследствие на това той е “жител на остров Па-
тмос”. Това означава, че той ще стои колкото се
може повече в самоизолация, без да вдига шум
около себе си и съблюдавайки всички свои граж-
дански задължения. Доколкото му е възможно,
той съвсем определено ще избягва отъждествява-
нето с този свят и ще се обгради с кръг, изолиращ
го от обичайния свят.
Той ще направи това “заради Словото Божие”,
защото изследва Универсалното учение, от което
с вещина извлича всички ръководни линии за едно
подобаващо жизнено поведение. И преди всичко
той непрестанно ще взема за пример “изпълнения
със свидетелства, богатия на доказателства живот
на Иисус Христос”. Той ще следва стъпките на
всички, които са извървели пътя на Гносиса и са
предоставили изобилие от доказателства за това.
Ето такъв брат беше този Йоан на Патмос.
Цялото му същество, всички негови дела бяха сед­
мор­ното доказателство за един истински гности-
чен мироглед. Той беше брат в истинския ­смисъл
13
на думата. Нека неговият пример ни бъде подкре-
па и ни дава сила да го следваме.
II

Свидетелството за Иисус е
духът на пророчеството

Ж елаем да започнем тази глава с цитиране на

стихове от 5 до 10, глава 19 от книгата на
Откровението:

И от престола излезе глас, който казваше: Хва-

лете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, служи-
тели, които Му се боите, малки и големи. И чух
нещо като глас от огромно множество, като глас
от много води, като глас от силни гръмове, кои-
то казваха: Алелуя! Защото Господ, нашият Бог,
Всемогъщият, се възцари! Нека се радваме и се
веселим и нека Му отдадем слава, защото дойде
сватбата на Агнето и Неговата жена се е при-
готвила. И на нея се даде да се облече в блестящ
чист висон, защото висонът е праведните дела на
светиите.
И ми каза: „Напиши: Блажени са тези, които

14 15
са поканени на сватбената вечеря на Агнето.“ И
ми каза: „Тези са истинните Божии думи.“
Тогава аз паднах пред краката му, за да му се
поклоня, но той ми каза: „Недей; аз съм съслужи-
тел заедно с теб и с братята ти, които имат Ии-
сусовото свидетелство. Поклони се на Бога; за-
щото Иисусовото свидетелство е духът на про-
рочеството.“
Най-напред искаме да насочим вашето внимание
върху последния текст: ”Иисусовото свидетелство
е духът на пророчеството”. Тези думи изразяват
историческото значение на всички свещени писа-
ния в тяхната пълнота. Историческото значение
на Универсалното учение е в това, че то трябва да
се изпита в “живото днес”. Като чисто историчес­
ка даденост светото писание най-често е повече
или по-малко неясно и трудно за разбиране, със
сигурност е непълно, често е в противоречие със
самото себе си, а също така не съответства на ня-
кои факти, които могат да бъдат установени и по
други начини. Но ако в думите на светото писание
винаги откриваме „духа на пророчеството”, едно
пророчество, което през всички времена винаги
може да се потвърди и се потвърждава в онези,
които търсят Гносиса, тогава всичко неясно и не-
пълно непосредствено отпада. Тогава в него ние
16
притежаваме едно съкровище, едно изобилие от
информация, указания и ръководни линии.
Историческият ключ към светото писание не
трябва да бъде разбиран като “на този ден се слу-
чи това събитие при следните обстоятелства”, а
по-скоро като: “Един човек, или една група, полу-
чи участие в новото жизнено състояние чрез из-
пълнение на Закона на Гносиса”.
Какво знаем за Иисус в диалектично-исто-
рически смисъл? Разказите си противоречат и в
резултат на това човечеството се е разделило на
много лагери. Въпреки това хората се втренчват
в събития отпреди две хиляди години, които не
могат да се интерпретират по диалектичен начин.
Загубват се в безброй мистични мечтания и, из-
пълнени с набожност, падат на колене пред тях,
боготворейки ги.
Но свещеният език възкликва: “Спри – сви-
детелството за Иисус е духът на пророчеството”.
Направи днес това, което Той извърши. Изпълни
по същия начин свещения закон. Ние не сме бого-
ве, ние сме хора като вас. Ние обаче сме в полето
на възкресението, в което можете да бъдете и вие.
Влезте в новото гностично царство, защото сватба-
та на Агнето дойде днес и за вас. Невестата сама
се облече в ослепително бяло чисто ленено платно.
17
 Може би разбирате тези думи. Полето на въз-
кресението е приготвено също и в наши дни. Жи-
вото тяло на Школата се разпростира над целия
свят. То е приготвено да приеме всички, които
искат да извървят пътя на алхимичната сватба на
Християн Розенкройц.
Разбирате, че това ново поле е чисто, искрящо
в сияеща чистота, като блестящ висон. Затова мо-
жем да бъдем във висша степен радостни и щаст-
ливи, защото ни се оказва такава чиста, такава не-
изказана доброта, защото ни се откриват такива
могъщи възможности.
Така можете съвършено да разберете, че когато
един сериозен ученик се насочва позитивно към
Пътя на освобождението и изцяло диша в Гноси-
са, знаейки че свидетелството за Иисус е духът на
пророчеството, в даден момент ще усети нещо от
полето на възкресението, ще го долови като една
вибрация на ликуване, ще го изпита като шума на
истинската Жива вода.
Следователно можете така да се настроите към
непреходната радост, че полето на възкресението
да стане за вас едно “живо днес” и като истински
служители и служителки да възхвалявате Гносиса.
18
III
Гласът на Школата и
Гласът на душата
К огато ученикът на една Гностична духовна
школа с цялата сила, която е в него, изправя
пътищата за своя Бог, съвсем скоро идва момен-
тът, в който душевното същество в микрокосмо-
са, което е свързано с Розата на сърцето, се съ-
бужда от своя сън и може да се изяви в известна
степен. Мястото на докосването, в което душата
говори, е преди всичко сърцето – органът, който е
особено възприемчив за гностичните радиации и
електромагнитните излъчвания, идващи от шес-
тата космическа област. В тази фаза сърцето става
все по-възприемчиво за гласа на душата. Ние ще
се опитаме да ви изясним какво означава това въз-
действие и как ученикът може да го разбере.
Когато в началото на ученичеството душа-
та все още не може да се събуди от смъртния
си сън, ученикът долавя само гласа на Школата.
19
Гностичните­ радиации нямат глас; те са само из-
лъчвания, които достигат светилището на сърце-
то, защото то е възприемчиво за радиациите на
Розата, на праатома. Тази Роза на сърцето е дейст-
ваща, защото човекът жадува, копнее и търси
едно ново жизнено състояние. Чрез нея сърцето
вдишва гностични радиации, които имат за цел да
проникнат в кръвоносната система. Обаче без ин-
телигентното съзнателно сътрудничество на уче-
ника това е невъзможно.
Ето затова на ученика трябва да говори гласът
на Школата. Този глас трябва да го накара да осъз-
нае своето състояние, както и да обясни неговото
търсене и неговото “защо”. Ако ученикът възпри-
еме обяснението, гласът на Школата може да оти-
де по-нататък и да му покаже как да реагира на
гностичните излъчвания чрез осъзнато, спонтан-
но отваряне на своето сърце за Светлината, така
че чрез прилагане на едно сериозно ученичество
то да стане действащо.
Вие познавате гласа на Школата, разяснения-
та, настойчивия зов, съвета, който тя непрестанно
ви дава. Ако сега слушате този глас и с цялата ин-
телигентност на сърцето си съзнателно приемате
гностичната светлина, и по този начин тя започва
да действа във вашата кръв, в нервния ви флуид
20
и във всички други флуиди на вашето природно
душевно състояние, тогава много бързо идва мо-
ментът, когато истинската, по-висшата, вечната
душа започва да се събужда от пленничеството
на еоните и става действаща. Тогава наред с гласа
на Школата прозвучава и гласът на душата. Това,
както ще разберете, е един вътрешен глас, който
обяснява на ученика какво има предвид Школата,
към какво насочва и на какво учи. Гласът на душа-
та помага в процеса на новото развитие.
Но обърнете внимание, че в тази фаза от голя-
мото развитие на ученика душата още не може да
се изяви като истински жива душа, тя все още не
може да води и сама да направлява целия живот.
Тя може да дава само внушения като едно тихо
нашепване. Тя говори в картини и образи, така че
интуицията на сърцето да може да я разбере и да
намери утеха.
Това е така наречената “мистична фаза” в уче-
ничеството. В светото писание можем да проче-
тем за този богат мистичен живот, за прекрасните
взаимоотношения между душата и сърцето. И е
сигурно, че който в тази свързаност между Шко-
лата и душата следва гласовете на тези възлюбени
– душа и сърце, никога не може да се обърка или
заблуди.
21
 Много псалми например подробно свидетелс­ да получи свободен достъп. Мислете при това за
тват за този във висша степен прекрасен мистичен познатите слова: “Блажени са чистите по сърце,
живот. Те показват как в тази фаза душата трябва защото те ще видят Бога”. Това означава, че в хода
да се бори с разнообразните вълнения и пориви на процеса на освещаване един ден те ще срещнат
на сърцето. Вие ще разберете това и напълно ще телесно “Другия”.
осъзнаете причините.
Ако някога изследвате чувствения си живот,
ще разберете на колко много напрежения е под-
ложен той и как поддържа обвързаности, които са
вредни за ученичеството. Когато Школата напри-
мер ви дава разяснения за необходимото изправя-
не на пътищата и процесите, които следват, и ако
поради определени съображения на сърцето вие
проявявате тенденция към бездействие, тогава сте
склонни да възприемате гласа на Школата най-
много като теоретична възможност. И точно тога-
ва започва да ви говори гласът на душата. Тогава
душата предизвиква във вас вътрешен конфликт
и повеждате голяма вътрешна битка. И блажен е
човекът, който тогава слуша гласа на душата и на-
истина може да каже, както в псалм 119:7:
Ще Те славя с искрено сърце, когато науча наред-
бите на твоята правда.
Пречистете съвършено сърцето си, водени от гла-
са на душата, за да може гностичната светлина

22 23

IV
Jesus mihi omnia
(Иисус е всичко за мен)
К огато човек е взел решение да върви по пътя
на спасението и използва дадения му в ръката
ключ, тогава има и резултат. Читателят може да
намери потвърждение за това във втора глава от
“Деянията на апостолите”. Богатството, което се
съдържа в тази глава, е така неизказано значимо,
че за този божествен подарък никога не можем да
бъдем достатъчно благодарни.
И така тези, които приеха словото му, кръстиха
се, и в същия ден се прибавиха около три хиляди
души.
Оттук става ясно, че не е нужно Пътят да носи
непреодолими трудности за никого. „Обещаното
ви се полага, на вас и вашите деца”, така се казва
в Библията.
Когато един ученик види пред себе си Пътя
24
и желае да осъществи промяната, тогава той не
трябва да губи време в колебания, а да върви на-
пред. Тогава той остава “постоянстващ в Учение-
то на апостолите и в общността, и в разчупването
на хляба, и в молитвата”.
Това е сигнатурата на новата работа, която Ду-
ховната школа с радост би желала да предприе-
ме с мнозина. Разбира се, всеки един, използвай-
ки ключа, ще устоява в учението на Школата. С
най-голям интерес той ще поглъща всичко, което
Школата има да казва. Тогава фокусите на Шко-
лата ще образуват общност от единомишленици.
Тогава всяка конференция отново и отново ще
бъде сватбено тържество, на което виното – Духът
на обновлението, ще се дарява в изобилие.
Това ни напомня един прастар магически оби-
чай на истинската Общност на посветените и ней-
ните ученици. Посветените и учениците приемат
Духа на обновлението в своите потири. Ако са
“обърнати”, преобразени, те държат чашата Граал
във вдигнатите си ръце. И когато чашите са на-
пълнени, те съгласуват Божествените си дарове
един с друг. Тогава те се грижат всичко, което са
приели, да звучи в един тон и с една вибрация. И
така, обединени в Свещената тайна вечеря, с ча-
шата Граал в молещите си ръце, всички се гледат
25
един друг в очите и си казват, и се молят, и се при-
зовават един друг: Мирът да бъде с вас!
Така те постоянстват в Общността и в раз-
чупването на хляба, и се грижат всеки да полу-
чи своята част. Те си помагат един на друг при
разчупването на Господния хляб и никой не же-
лае да бъде преди другите, защото знаят, че за да
има утеха и благословия, трябва да са сплотени.
Заедно те призовават от дълбините на своето съ-
щество Едното свещено име: “Jesus mihi omnia”!
Така трябва да бъде и с нас!
Защото, ако това е така, както и може да бъде, то-
гава от работата произлиза една толкова могъща
сила, че се случват знамения, Школата ускорява
своя ход и става едно разширяване на работата,
което за съзнанието на всеки, който е извън Шко-
лата, вече не може да се обясни от гледна точка на
обикновената природа. Да, какво би било невъз-
можно за една ученическа група под закрилата на
едно Братство, което осъществява своята работа
изцяло в Христовата сила? Каква привилегия би
могъл да има някой пред другите? Милостта е за
всички! Славната цел не е предопределена за ня-
колко избрани. Ние ще притежаваме заедно всич-
ко само ако го пожелаем с цялото си същество.
26
То е твърде много, за да бъде изречено, толкова
много, че е невъзможно да си го представим дори
и в известна степен. Ако някой види и изпита това
богатство, как би могъл след това все още да се
вкопчва в диалектичното!
Когато един човек е изпитал нещо от непре-
ходната манна, той систематично прогонва от съ-
ществото си всичко, което, анализирайки себе си,
е осъзнал като привързващо към земята. По този
начин той строи Дома Sancti Spiritus. Радостен
факт e, че много ученици са заети с това. Всички
могат да имат пълен успех, защото им се дарява
всичко необходимо, за да постигнат целта.
Затова имаме нашите храмове и осветени ра-
ботни места, които са посветени на Универсалния
седморен дух и са в служба на Универсалното
седморно братство. Общността на младия Гно-
сис ежедневно се събира в своите храмове, за да
съгласува работа си със свещения глас на Уни-
версалното братство и неговите седем лъча. Тези
лъчи струят от местата за служби във всички по-
соки, за да разнесат, ако такава е волята Божия,
Едната светлина и да я запалят в сърцата. Така
има безгранична радост в съвършената простота
на сърцето.
Диалектичният живот е извънредно сложен и
27
труден. Но онези, които стоят в процеса на Новия
живот – в един живот, чист и ясен като кристал,
напълно некомплициран и сияещ като слънцето в
неговия зенит – влизат в истинската същност на
простотата. Разберете добре, че това не е просто-
тата на повърхностното, а простотата на Единия
живот, който е от Бога; простотата на живото ду-
шевно състояние, което е велико и могъщо.
Затова всички те хвалят Бога и пребъдват в
благоволението Божие и на човечеството. И как
би могло да бъде иначе при една група от учени-
ци, стоящи така в храма, който заедно са постро-
или. От тази общност Божиите деца ежедневно се
издигат нагоре към кръга на спасението. Използ-
вайте ключа към Единия живот, към който сте
призовани! Застанете на фундамента на промяна-
та и ще съзрете същността и живота на Бог.
28
V
Хрестос – раждането на душата
Христос – победата чрез душата
У чениците на Школата, които в продължение
на дълги години наблюдаваха развитието и
хода на Школата, знаят, че те се характеризират
с фази, които много ясно се различават една от
друга. Тези различия не представляват остри про-
тиворечия, а в голяма степен са логически вза-
имосвързани. То е като извеждането на стария
семитски народ от Египет към обетованата земя.
Това е историята на всяко гностично братство,
което желае да се отправи по пътя към една нова
действителност.
В първата фаза една формираща се група
ясно осъзнава угнетеността и пленничеството,
в които живее, и открито “роптае”, протестира.
Психологически това е напълно обяснимо, защо-
то в едно такова състояние от несъзнателното все
по-силно се надига осъзнаването на една праис-
29
торическа Бащина родина, където е било съвсем
друго, по-добре, много по-добре. Затова в тази
първа фаза съществува предположението, както и
явният стремеж да се подобрят в голяма степен
както личните условия, така и тези на групата, а
също и външните условия на пленничеството или
да се направят по-поносими. На преден план из-
лизат една окултна насоченост и една всеобща ху-
манно-етична изява. В този момент все още не се
знае, че една такава фаза трябва да приключи, че
тя безусловно, с абсолютна сигурност трябва да
се сблъска със своите стени и ограничения. Защо-
то едно Божие царство не може да се осъществи
“на земята”. Един истински порядък в смисъл на
една душевна световна общност не може да бъде
основан в света на диалектиката, защото аварий-
ният порядък на диалектиката се движи от проти-
воположности.
Окултният човек сам се възвеличава, той е его-
центричният човек, в истинския смисъл на дума-
та, който наистина осъзнава своите ограничения,
своите недостатъци, но чрез културата на своето
себе иска да се издигне над всичко. Че това е не-
възможно, че точно по този начин той извиква
противоположностите, убягва на човека от първа-
та фаза. Бялата магия винаги е била създателката
30
на черната магия, защото когато себето чрез една
или друга култура е достигнало определена връх-
на точка и се конфронтира в диалектиката с двой-
ките противоположности, то трябва да се утвърж-
дава и да започне борба за съществуване. Така бя-
лата магия преминава в черна с всички съответни
последици. Всичко това ви е много познато.
Затова, ако след една такава много болезнена
опитност в човека от първата фаза непоколебимо
продължава да живее идеята за една изгубена Ба-
щина родина, той влиза във втората фаза – фа-
зата на бягството, фазата на напускането! В тази
фаза той ясно и напълно се дистанцира от всичко
старо и разрушава всички стари връзки. Тогава
той преминава към отричане! Той се отдръпва с
ясното и живо разбиране: “Моето царство не е от
този свят!”
И тогава... тогава идва пустинята! Защото как
би могъл човек да намери в този свят царството,
което не е от този свят? Как би могъл с една същ-
ност, изцяло произлизаща от природното рожде-
ние и развиваща се чрез него, да влезе в една дру-
га природа?
Поради това втората фаза е фазата на пусти-
нята. Човекът странства през пустинния пясък на
природата на противоположностите. Но накъде
31
трябва да върви? И така той върви по заплетени
пътища, защото дали върви на север или на юг,
на изток или на запад... е все едно и също. На-
всякъде – само пясък, който се изплъзва измежду
пръстите му.
В свещеното писание четем: Каква е ползата
от това дали човек става рано или остава буден
до късно. Той продължава да яде хляба на болка-
та. Няма нищо ново под слънцето. Всичко, което
е, и всичко, което идва, вече е било в столетията
преди нас. Проповедникът наистина е бил един
вървящ през пустинята човек на втората фаза!
Абсолютното прозрение, че “всичко е нищо”, че
“не може да бъде нещо”, мъчителният път през
пустинята, въпреки това има могъщи психологи-
чески последици. След многобройни конвулсии,
породени от страх и съпротива, този път носи ус-
покоение, разтваряне на аза, водещо до неговото
изчезване и до умиране на себето, до една безазо-
вост.
В началото това умиране на аза, причинено
от преживяването в пустинята, може да изглеж-
да трагично. Това обаче е само временно. Защото
умирането на аза е най-ниската точка, надира. В
края на тази фаза човекът почти е заприличал на
32
пустинния пясък, но в това състояние в система-
та му възниква отвореност за една нова светлина.
Това е едно голямо чудо. В дълбините на своето
същество човекът е намерил Гносиса, или поне –
неговата излъчваща сила.
Който в своята пустинна фаза намери светли-
ната, види светлината, влиза в третата фаза.
Той започва пътуването към Йордан, пътуването
към живото душевно състояние. Светлината е,
която дарява на вървящия през пустинята силата
да премине към ново действие, за да придобие по
този начин състоянието на божествена синовност
и така отново да намери изгубената Бащина земя.
Затова третата фаза вече не се характеризира с
окултния аспект на нещата, с опита да се достиг-
не целта във и чрез старото себе, а сега възниква
едно мистично изживяване – мистиката на благо-
дарността, сигурността и любовта! Знанието, че
той самият е нищо, че нищо не притежава и че
все пак е осенен от светлината, прави човека един
мистик, един благодарен и възхваляващ светлина-
та човек.
И в това изпитване на светлината Школата и
ученикът се приближават към извора на светлина-
та, към божествения поток. Приближаване, което
може да има само един край, а именно – раждането­
33
на новото душевно състояние, осъществяването
на началото на божествената синовност.
Сега идва четвъртата фаза – фазата на
Кръстния път на розите. Защото когато групата
влезе в четвъртата фаза, става въпрос за това но-
вият жизнен принцип, който е роден в една много
чужда и вражеска за него природа, да бъде заве-
ден у Дома, да бъде подсигурен и да бъде защитен
от всички опасности.
В действителност Школата и ученикът, който
се движи в потока заедно с нея, стоят на една нова
земя, на една наистина обетована земя. Прикан-
ващата, зовящата и подтикваща напред светли-
на наистина е спряла над една рождена пещера,
в която се е родило нещо съвършено ново. Сега
обаче групата стои пред задачата да доведе ново-
то до растеж и да трансфигурира, а не да култи-
вира, земята на своето рождение с цялото нейно
обкръжение. Затова обетованата земя трябва да
бъде извоювана от ръцете на нашите врагове. И
това е Кръстният път на розите! Това означава да
следваш Господ Иисус по неговия път от Витлеем
до Голгота.
Розите са новите жизнени принципи, които са
освободени чрез душевното новораждане, и тези
Рози трябва да бъдат стимулирани към растеж.
34
Затова истинското розенкройцерство е силно под-
чертано христоцентрично, то е напълно гностич-
на трансфигурация и в никакво, дори и в най-мал-
ко отношение окултна.
По-възрастните между нас ще си спомнят вре-
мето, когато Школата изповядваше принципно и
чисто розенкройцерство и по този начин изчист-
ваше философския и практическия възглед за ис-
тинската, обетованата земя. Който е запален от
Божия Дух, трябва да е готов да умре в Иисус и
по този начин действително да се осмели да бъде
розенкройцер.
И тогава се влиза в петата фаза, която е наре-
чена Новораждането от Светия Дух. Петата фаза
е фазата на два пъти родените. Първото раждане
се отпразнува в Хрестос – раждането на душата;
второто раждане е това на Христос, превъзмогва-
нето на всички съпротиви чрез душата, новосът­
воряването на обетованата земя чрез трансфигу-
рация, единението на съвършения душевен човек
с Духа, със самия Отец, с Пимандър. То е пълното
оживяване на новия Йерусалим с неговия сияещ
Храм на Златната глава.
Който може да разбере този петорен път на
Школата и на кандидата в гностичните мистерии,
ще осъзнае и изключителното значение, което
35
има идващият период за цялостното Живо тяло на винаги съществуваше опасност мнозина до та-
младия Гносис. Петорното живо тяло на младия кава степен да бъдат погълнати от един от тези
Гносис* е съвършено съгласувано с петорния път, аспекти, че за тях да настъпи застой в собствения
който се опитахме да ви опишем. Тогава в новото им напредък. Но сега, когато част от постройката
гностично царство ще бъде прокаран път от Еги- е готова, всички аспекти в Школата и в живота на
пет към новия Йерусалим, или с други думи – от учениците могат и трябва да бъдат доведени до
дома на робството в диалектиката до освобожда- съвършено равновесие, за благословия на всички.
ващия живот на живото душевно състояние. Всички много скоро ще забележите и изпитате
Докато това е възможно дори и в най-малка въздействията на новия период.
степен, Школата на младия Гносис ще държи този
път отворен в нашия период от време за всички, Изгубен според себето,
които искат да извървят този дълъг и толкова сло- сам в пустинята,
жен път. аз съм избран чрез моето:
И вие разбирате, че сега, когато тази велика и да-не-бъда вече.
прекрасна работа бе извършена, за нас е настъ- Светлината ме намери
пило времето на мира, хармонията и дълбокия в безутешно робство,
покой на великата душевна общност. В лежащите и сега от пустошта
зад нас години на изграждане беше необходимо към Божия поток ме призовава.
постоянно да се преместват акцентите и ударе-
нието да се поставя върху твърде много различни
аспекти от работата и ученичеството. При това

*  Когато вътрешните степени на младата гностична Духовна школа

още не бяха отворени, имаше само една петорна Духовна школа. Сега
обаче Духовната школа на младия Гносис е седморна в своята изява и
затова сега се означава като седморна Духовна школа.

36 37

VI
Диханието на Живота
К ато истински ученици на съвременната Духов-
на школа ние се стремим към усъвършенст-
ване, към освещаване. Ние се стремим да се из-
дигнем над сивите безжизнени места на смърт­та
и след като жертваме всичко, което принадлежи
към природата на смъртта, да се издигнем в ново-
то жизнено поле. Който върви по този път на ос-
вещаване, напълно се освобождава от страх и гри-
жи. Той се изплъзва от влиянието на природните
еони. Така човек върви в светлината, както Той е в
светлината, и се издига над смъртните неща.
Как може да се постигне това? Чрез помощта
и закрилата на съвършеното дихание на Гноси-
са. Само онзи, който върви по Пътя на розата, се
свързва с диханието на живота – с божествените
астрални сили на Гносиса. Най-напред през Ро-
зата на сърцето стернумът става възприемчив за
38
новото дихание, и в един психологически момент
и магнитната система на главата също започва да
диша в природата на вечния живот. Тогава, по-
степенно и хармонично, тази промяна в ученика
може да се осъществи.
Вие навярно знаете, че човешката душа има
пет аспекта, пет състояния, пет флуида. И с тях се
съгласува Петорният универсален гносис. Всяка
фаза на тази петорна освещаваща система осъ-
ществява пречистването и промяната на един от
душевните флуиди и всяка фаза освен това влияе
и върху всички останали душевни флуиди, за да
ги подготви за тяхното собствено развитие.
Кръвта е базата. Промяната на кръвта отваря,
затова и пътят на разбирането е кръвопречист-
ващ! После следва хормоналният флуид, кой-
то точно следва процеса на промяна на кръвта,
и като една въздишка копнежът за оздравяване
преминава през цялото същество. Така бива при-
готвен змийският огън. Непосредствената склон-
ност на аза към себеотдаване се издига от изво-
ра на plexus sacralis нагоре в кръвта и подтиква
цялата нервна система към ново действие, към
ново жизнено поведение, към следване на Божи-
ите пътища, така че, пето и последно, седморни-
ят астрален флуид на съзнанието се променя и
39
така новораждането на душата става факт.
Онзи, на когото е дарено да живее от това Бо-
жие дихание, знае, че има само едно решение:
завръщане към корена, завръщане към Дао, или
Небесния път. Себеотдаването на Едното царство
– това е Небесният път.
Но ако ние, влагайки всичките сили на диалек-
тичната си природа, постоянно и усърдно сме
заети в тази природа, нас ни движи този приро-
ден ред, диалектиката. Това е пътят на хората. Да
действа и въпреки това да бъде спъван, това е
обусловеният от природата път на човечеството.
Небесният път и пътят на хората наистина са мно-
го далеч един от друг. Затова те трябва много ясно
да бъдат различавани.
Стремете се, братя и сестри, всеки ден да виж-
дате ясно и отчетливо пред себе си неизмерима-
та пропаст, която лежи между вашата собствена
неспокойна сфера на съществуване и спокой-
ствието на Божия народ, който вече е тръгнал по
трансфигуристичния път. Не трябва да се съм-
нявате в тази истина, защото от един човешки
период към друг човешки период се разказва за
тази величествена слава. Дао е, което поражда,
носи и трансформира всичко. Небесният път е
този, който ви позволява да се издигнете над не-
40
щата от ежедневието.
Пътят на хората, ежедневният обичаен жизнен
път ви държи в робско вълнение и безпокойство.
Вие самите много добре знаете това. Затова, виж­те
различието в живота в една много отчетлива свет-
лина и после установете в самите себе си какво е
отношението ви към живота и какво ви държи да-
леч от гностичната светлина. И когато вътрешно
си изясните това, можете ли със сила, с вътрешно
убеждение и дълбок копнеж за оздравяване да се
решите да извървите пътя на регенерацията? Едва
тогава ще ви бъде дарено да живеете от Божието
дихание.
Вие знаете, че всичко в тази природа притежава
форма, звук и цвят. Това е природата на много­
образието, време-пространствената природа, къ-
дето постоянно променящото се винаги се про-
явява както и като едно и също. Никое време-
простран­ствено същество не може да бъде съвсем
същото като друго време-пространствено същес­
тво. Две същности, които може би напълно се на-
подобяват една друга, са въпреки това отделени
една от друга, те са напълно изолирани и следо-
вателно – абсолютно чужди и независими една
от друга. Те могат само да бъдат възприемани,
41
те са явления, те са неща. ник на Гностичната духовна школа влиза в спо-
В новото жизнено поле съвършеният човек койствието на душата. Който върви по Пътя, ще
напълно се издига над форма и промяна и над бъде свободен – завинаги.
всички аспекти и явления на един време-прос-
транствен порядък. Който влезе в съвършеното
дихание на живота, който получи участие в него
(и слава Богу, много са учениците, които вземат
участие), влиза в един процес на промяна. Кой-
то е в този процес, все повече се освобождава от
границите, ограниченията и явленията на време-
пространствения свят на формата и накрая нищо
вече не може да му противостои. Тогава той ще
може да заеме полагащото му се място.
Който диша в съвършеното дихание на Петор-
ния универсален гносис и върви по своя Път на
розата, води своята природа към възстановяване
на първоначалната връзка с Гносиса. Ето защо
нищо друго не може да впечатли съществото на
този, който върви по Пътя на розата.
Без каквато и да е спекулация ние установява-
ме: диханието на живота идва върху всеки кан-
дидат на новия живот, който отваря съществото
си за светлината, силата и милостта на Гносиса.
Той до такава степен се отдава на това, че всич-
ки изпитания, страхове и ограничения вече не му
вредят. Така той ги превъзмогва. Истинският уче-

42 43

VII
Trigonum igneum –
Огненият триъгълник
Б ихме искали да поговорим с вас за храмо-
вия ред, който трябва да бъде съблюдаван от
учениците на Духовната школа на Златния Ро-
зенкройц. Един храмов ред, който е валиден не
специално за нас, а е бил спазван през всички
времена във всички свещени места на Братството.
Следователно това е храмов ред, който е предназ-
начен за всички.
На правилата и ритуалите, които се прилагат
при храмовия ред, не бива да се гледа като на някак-
ва мистична декорация, сложена само за създаване
на впечатление или само като почтително дейст-
вие. Всеки храм на Златния Розенкройц, посветен
на Универсалния седморен дух, е фокус на магнит-
ното тяло на младия Гносис и от само себе си се
разбира, че всеки ученик при влизането и преби-
ваването си в храма е изпълнен с най-висша почит
44
и благоговение, не поради някакъв мистичен страх
или запленен от някой авторитет, а от интелигент-
но разбиране и опит. Защото един фокус, посветен
на Седморния универсален дух, е магнитно, сило-
во, вибрационно поле. И от всеки ученик, който е
докоснат, би могло да се очаква, че той усеща нещо
от естеството на едно такова поле и спонтанно се
държи в съответствие с него. Следователно с дър-
жанието си, с поведението си и с мисленето си той
се съгласува с това, което изпитва.
Затова и от всички, които посещават едно ос-
ветено място, се очаква да доказват правото си да
пребивават в него чрез едно достойно поведение.
Ако в храма присъстват ученици с непристойно
държание, под установените норми, може вече
директно да се говори за една злоупотреба. По-
ради това правото за влизане в храма тогава би
трябвало да бъде отказано.
Защо? – може би ще попитате вие. Е, по оче-
видни причини. Който чрез своето поведение
смущава реда в храма, пречи също и на лъчевото
поле на Веригата на братството, на Универсално-
то учение и на работата. Абсолютен закон е: пове-
дението на хората винаги е в хармония с тяхното
състояние на съществуване. Всяко вътрешно въл-
нение или отсъствие на вълнение непосредствено
45
се проявява­чрез поведението. Дори когато се на-
силваме към някаква поза, внимателният наблю-
дател ще установи истинското ни състояние.
Почтителността се изпитва спонтанно на база-
та на едно фундаментално състояние. Това фун-
даментално състояние присъства във фокусите
на Духовната школа. Ако не се показва почтител-
ност, тогава не се изпитва и съответното базисно
състояние. Но вие ще разберете, че една злоупо-
треба може да бъде много опасна за тялото.
В нашите храмове ние сме заедно като братя
и сестри на младото Гностично братство и затова
сме встъпили в една сакраментална връзка с Ду-
ховната школа, една връзка, която ще бъде опре-
деляща за бъдещето ни. Определяща бъдещето ни
– за падение или за възкресение. Определяща бъ-
дещето на отношението ни към Гносиса. Защото
нашата връзка с Духовната школа не е скрепена
със силовите радиации на седмата космическа об-
ласт, а изключително само с тези на шестата кос-
мическа област – жизнената сфера на душевното
човечество. Това има дълбоко магичен смисъл и
ние можем ясно да различим три стадия:
1. Цялостното ни микрокосмично състояние с
всичко, което е в него, трябва да осъществи
46
сед­морно завъртане в голямото поле на Универ-
салния седморен дух, като при всяко завъртане
различен аспект на тази седморна сила си вза-
имодейства с нашите собствени седем аспекта.
2. След тази седморна подготовка следва същата
опитност, която преживя Християн Розенкройц,
когато беше призован на възвишената сватба на
Агнеца, на алхимичната сватба.
3. Писмото беше написано в сърцето с незаличи-
ми знаци, така че той да може да започне своето
пътуване. След това той премина през две порти
и двама пазачи на портите, преди да може да на-
сочи стъпките си директно към Храма на осво-
бождението.
Тези опитности се отнасят до едно свързващо
тройно сакраментално докосване на трите гнос-
тични мистерии, които очертават в съществото
един огнен триъгълник, наречен от класически-
те розенкройцери Trigonum Igneum. Този огнен
триъгълник трябва да бъде очертан също и в
нашето същество, така че радиациите на трите
гностични мистерии да имат своята сигурна ор-
ганична база в нашето същество и на тази база
да можем да влезем в отворената свещена област
47
на душевното човечество.
Затова е толкова радващо, че заедно, като гру-
па-ядро, сме в състояние да дарим на Живото тяло
на младия Гносис една нова пълнота на изява, VIII
която изпълва цялото братство с радост и благо-
дарност. Лъчевото въздействие на
Школата на младия Гносис

В ъв връзка с процесите, които се осъществя-

ват в Школата – процесите на душевното
раждане и свързаните с тях процеси на ендура и
трансфигурация, е добре да бъдат посочени раз-
личните опасности по пътя, които са много важ­ни
за всички нас.
Както знаете, когато като ученици влизате в
Школата, много силно се въздейства на вашето
съзнание и на вашето жизнено състояние. Школа-
та ви обяснява истинския вид на природно роде-
ния човек и на диалектичния световен порядък, в
който този човек трябва да живее. Ако ученикът
разбира тези обяснения, няма как да не бъде за-
сегнат от тях, защото с тях са свързани също и
жизнени потоци, радиоактивни и електромагнит-
ни потоци от двоен вид. Въздействието на радио-
активните потоци променя клетките, разцепва ги,

48 49
а електромагнитните потоци изтеглят ученика в
едно ново жизнено поле.
Следователно чрез Школата вие телесно и бук-
вално бивате докоснати във всеки атом. Затова е
разбираемо, че по този начин съзнанието и жизне-
ното състояние са подтикнати да реагират.
И сега ние питаме: Реакцията винаги ли е хар-
монична? Готови ли сте по всяко време да кажете
веднага “да” на всичко онова, което ви предла-
га Школата? Разбирате ли веднага всичко, което
Школата иска да разберете? Няма ли понякога
съпротива срещу някоя част от процеса, който
Школата иска да извърши с вас и за вас? Не се
ли случва в даден момент вашият ум да се раз-
бунтува и в следващия миг – и вашите чувства? И
веднага след това – и вашето обичайно природно
състояние?
Тези постоянни дисхармонии, които толкова
често възникват при отстъпление от ученичество-
то, са вредни за вашето здраве. Ние трябва да ви
кажем това и всеки ще го разбере.
Потоците на Школата се обръщат на първо
място към вашите умствени центрове, и много
скоро събуждат там един фокус на съзнание, кой-
то се намира в близост до пинеалната жлеза. На
второ място се въздейства силно върху вашето
50
сърце – центъра на вашето чувствено и жизнено
състояние. Ако в даден момент реагирате дис-
хармонично на лъчевото въздействие на Школа-
та, в главата и сърцето ще възникнат повече или
по-малко големи напрежения и не е изключено
вследствие на това да настъпят различни телесни
смущения. Тъй като дисхармонични моменти мо-
гат да се появят при всеки един ученик, ние тряб-
ва да говорим и за “опасностите по пътя”.
Самият факт, че гностичните излъчвания са
толкова различни от нашето природно състояние,
трябва да ни говори много по този въпрос. Раз-
бира се нашата цел в никакъв случай не е да ви
плашим с гностичния път, а да ви предупредим и
да намерим практически решения, както и да се
стремим към тях.
На първо място трябва да се каже, че Школа-
та не е подходящото място за скептици и интри-
ганти или за хора, практикуващи ученичеството
само привидно, защото точно те ще изпаднат в
най-силна дисхармония с лъчевата пълнота на
Школата, тъй като излъчваната гностична енер-
гия не намира в тях нито благоприятна почва,
нито воля, нито желание за позитивна реакция.
Затова такива ученици винаги се отстраняват
от тялото на Школата в техен собствен интерес.
51
Точно­тази конфронтация с излъчванията събуж- моето жизнено решение е “абсолютно всичко”, а
да голяма злоба, предизвиква болезнени смуще- моето природно родено същество, поради своето
ния. Следователно онези, които се оставят на греховно състояние, бъде подтикнато към едно
нея, винаги биват тласкани в лагера на против- интензивно и опасно за тялото напрежение, ще
ника. намеря ли тогава помощ?
Изобилни са примерите за това, както класичес­ Такава помощ действително съществува.
ки, така и днешни, които се отнасят до Школата.
Очевидно е, че поради тази причина всеки ученик
трябва да вземе едно позитивно решение: или на-
пълно да се довери на Школата и Пътя, или да не
го прави и незабавно да се оттегли. И тук изисква-
нето е: всичко или нищо. “Всичкото” много бързо
ще премахне дисхармонията и ще ви отведе отвъд
мъртвата точка. “Нищото” ще ви върне обратно
към вашето обичайно природно състояние и него-
вите закономерности.
Може би сте учудени, че по пътя съществуват
опасности, които са толкова близо до нас и засягат
всички нас. Но нима не знаете нищо за законите
на въздействие на Светия Дух и не ги познавате?
Който се доверява на въздействията на Светия
Дух, но няма намерение да бъде наистина осве-
тен, е един много анормален човек и като такъв
предизвиква опасности. Това е напълно разбира-
емо.
Сега може да бъде поставен въпросът: Ако

52 53

IX
Седемте изцеляващи
душевни потока
В един ученик, който наистина се реши да вър-
ви по Пътя и изцяло е насочен към постигане-
то на голямата цел, много бързо ще се отвори се-
мето на душата, пъпката на Розата. Вече често сме
говорили за това. Eдин такъв ученик е напълно
отворен и възприемчив за изцеляващите потоци,
които излизат от най-висшия аспект на петорната
Духовна школа.
Има седем изцеляващи душевни потока. Те са
тук, за да ви помагат при вашето вървене по Пътя,
когато възникнат телесни трудности, било от на-
прежения, предизвикани от дисхармония, или по
други причини. Въздействията на тези изцелява-
щи гностични потоци се осъществяват в една ос-
новна контактна точка в личността на ученика и
тя е действащата Роза на сърцето.
Първият изцеляващ поток на Мистерийната
54
школа дарява жизнена сила, той премахва всяко
състояние на слабост и дава сила на кандидата
за неговата задача, при условие че той самият не
се форсира и не изисква от тялото си прекомерно
много.
Вторият изцеляващ поток на Мистерийна-
та школа регулира циркулационните процеси на
жизнената сила. Към това спадат обмяната на ве-
ществата в храносмилателните органи, в лимф-
ната система, в нервната система, както и всички
процеси, свързани с бременността.
Третият изцеляващ поток на Мистерийната
школа се насочва към кръвта и нейните функции,
регулира дейността на черния дроб и е от извън-
редно голяма важност за обновяването на душев-
ното състояние.
Чрез четвъртия изцеляващ поток на Мистерий-
ната школа тялото става все по-годно да се свърже
с фокуса на Гностичното слънце и да сломи цяла-
та съпротива на природата.
Петият изцеляващ поток на Мистерийна-
та школа се насочва съвсем специално към све-
тилището на главата и системата на змийския
огън. Той помага на кандидата при подготовката
на душевния център и за правилната преработка
на Меркуриевата сила в светилището на главата.
55
Едновременно с това този поток се насочва към не изключва лечението на лекар. Напротив, в
“гласа” и помага на ученика да произнася правил- много случаи лекарската намеса ще бъде много
ното слово. желателна. Ако в тежки случаи лекарят знае как
Шестият изцеляващ поток на Мистерийната да се възползва от гностичните помагащи и изце-
школа се насочва към Розата на сърцето и регули- ляващи лъчи, може да се осъществи едно успеш-
ра в кръвта последствията от приемането на гнос- но сътрудничество. Следователно медицинската
тичните флуиди. и гностичната сфери на помощ в никакъв случай
Седмият гностичен поток на Мистерийната не си пречат взаимно, при условие че лекуващият
школа се насочва към новите творчески способ- лекар разбира същността и целта на Гносиса.
ности и функциите на новото състояние на съзна-
ние. Обгърнат от седмия поток, ученикът влиза в
душевната родина.
Тези седем потока помагат при всички труд-
ности, които биха могли да възникнат по време
на ученичеството. Скоро ще дойде времето, кога-
то на Младото гностично братство ще бъде поз-
волено да работи с тези силови излъчвания за
спасението на всички братя и сестри, които имат
нужда от това. Когато характерът на болестта е
установен и засегнатият брат или сестра е абсо-
лютно насочен към Школата, тогава с него или с
нея могат да бъдат свързани помагащият лъч от
храма на Розенхоф или лъчите, които са необхо-
дими в дадения случай. Тогава резултатите ясно
ще се проявят в рамките на четири дни.
Тази истинска гностична помощ, разбира се,

56 57

X
Живият храм
Н еобходимо е да знаете по какъв начин тряб-
ва да бъде построен Живият храм, за който
споменават всички митове и свещени писания, и
че изграждането на един такъв храм е възможно.
Това е част от работата, която се изисква от всеки
ученик на една Гностична духовна школа. Ако сте
убедени в необходимостта от този строеж, то без
съмнение ще притежавате и известно разбиране
за начина, по който трябва да бъде издигнат един
такъв храм.
Който има познание за това изключително
важ­но дело, ще може да разбере словото, което е
било казано на ефесяните*:
И така, вие не сте вече странници и чужденци,
*    Послание на ап.Павел до ефесяните, гл.2 ст.19-22
58
а сте съграждани на светиите и членове на Бо-
жието семейство; защото сте съградени вър-
ху основата на апостолите и пророците, като
Сам Христос Иисус е крайъгълен камък, в кого-
то, сглобено, цялото здание расте за свят храм
в Господа, в който вие също се вграждате заед-
но в Духа за Божие обиталище.
Това е един напълно разбираем за вас език. Има
само един храм на посвещение, само един мисте-
риен храм, само едно светилище на освобожде-
нието. Това е светилището, което може да бъде
изградено от живи строителни камъни. Това е
голямото чудо на спасението, пред което са пос­
тавени всички, тъй като сега Духовната школа е
съзряла за това.
Но е изключено един храм от дърво или ка-
мък да може да заеме мястото на една действи-
телност, която вие самите трябва да изживеете.
Изключено е един водач или свещеник трайно да
ви управлява чрез своя авторитет. По този начин
резултатът би бил една свързаност – на свещени-
ка с мирянина, на авторитета с масата, на учите-
ля с ученика. Тогава вече не би било възможно
единение в Гносиса, единение в Христос, една
Sancta Democratio (Свещена демокрация). Затова
59
ви се описва историята на Школата от началото­
до този момент. Това е историята на един храмов
строеж с живи камъни, при което всеки един от
вас със своя собствен камък трябва да допринесе
строежът­да бъде добре съединено цяло.
В началото само неколцина имаха план. Чрез
кръвта на рождението те схванаха плана на Бо-
жествения строител и така като архитекти започ-
наха осъществяването на чудото. Вие ще разбе-
рете, че един такъв план може да се осъществи
само когато са налице достатъчно строителни
камъни. Когато всеки камък притежава достатъч-
на здравина, когато всеки камък има разбиране за
плана и когато всеки камък е готов да сътрудни-
чи в изпълнението на плана в напълно радостно
отдаване. Затова архитектите от всички времена
трябваше години наред да се занимават с подгот-
вителната работа и трябваше винаги да са готови
да посрещнат смело неуспехите.
Основите на един такъв необикновен храм
винаги се поставят във вражеската страна. По-
ради това от време на време идваха и идват бури
и се оказва понякога, че строителните камъни не
притежават достатъчна здравина. Вие знаете, че
един камък се закалява в огън. Колкото по-горещ
е огънят, толкова по-здрав е камъкът. Вървенето
60
през огъня на опитностите коства време, стра-
дание, неприятности и ядове. Разочарования не
може да няма.
Когато подготвителната работа е осъществе-
на и на практика може да се премине към стро-
ене, става ясно, че всичко, което е приличало на
фантазия, и в очите на малодушните, както и на
чужденците и на странниците е спадало към не-
възможните неща, за истинските съграждащи се
изявява като едно чудо.
Ние сме в началото на период, в който живи-
ят храм трябва да бъде изграден и да се докаже
най-напред с удивление, а много скоро и с едно
съвършено разбиране и изживяване. Защото
този жив храмов строеж от особен вид е изпъл-
нението на един закон, един свещен природен
закон. Когато в старите книги на класическите
розенкройцери се говори за Дома Sancti Spiri-
tus, то се има предвид такъв жив храм. Затова, в
съответствие с основните принципи на Петор-
ния универсален гносис, учениците се свързват
в съвършено групово единство, с радост и отда-
деност, за да може Живото тяло да се оживява
все по-интензивно.
Тогава в нашите мрачни земи ще бъде запале-
на светлина, която може да се види отдалеч. Тя
61
ще зове търсачите и ще утешава самотните. Тя
ще изправя уморените. Тя ще присъедини всич-
ки в новото звено на Гностичната братска верига.
XI

Трите Универсални тела

В ие навярно вече сте чували за трите Универ-

сални тела, както са наречени в древната мъд-
рост, а именно за Тялото на учението, Тялото на
радостта и Тялото на трансфигурацията. В послед-
ното тяло се различават още Кореспондиращото
тяло и Тялото на трансмутацията. Първото тяло
съответства на всепроникващото поле на Отца
(Бащата), второто – на изявяващото светлината
поле на Сина, и третото – на изцеляващото и но-
восътворяващо поле на Светия Дух. Бащата ни
дарява възможността. Синът ни дарява светлина-
та на познанието. В силата на Бог и в светлината
на Сина Светият Дух ни прави способни да вър-
вим по единия всеобхватен път на спасението.
Преди всичко вие сте установили, според това
как го разбирате и изпитвате, че чрез Светия Дух,
който е избрал да живее в нас, всички ние сме

62 63
включени в този път на спасението. Затова сега
сме получили участие в един нов световен ход,
в един нов световен ред, в една нова природа,
в едно ново жизнено поле. Чрез докосването от
Светия Дух всички сме навлезли телесно в Тялото
на трансмутацията.
В Библията всичките тези тела, или полета, са
наречени “небеса”. Ако при четенето и изучаване-
то на Библията вземете предвид това пояснение,
много неща ще ви станат ясни. Изключено е под
“небе” да се е имало предвид огледалната сфера.
Огледалната сфера няма нищо общо с нито
едно Небе и не е нищо друго освен царството
на мъртвите. Царството на мъртвите е особена
област. Наричаме я “царството на сенките”, за-
щото в нея пребивават само непълни, разделени
личнос­ти, чиито материални и етерни тела вече
са умрели. Това са само сенки, които временно са
тук, независимо дали са сенки на добри или лоши
хора.
Светлината на Сина се е спуснала както в на-
шето царство на мъртвите, така и в нашето цар-
ство на живите. Светлината на Сина се е пожерт-
вала в тях, за тях. Тя умря и беше погребана. Но
след това се оттегли в своето собствено царство.
Който иска да следва тази светлина, намира една
64
отворена врата “към небето”, една отворена врата
към Тялото на трансмутацията.
Вратата към царството на мъртвите е била и
е винаги отворена. Вратата към Небето се отва-
ря за онези, които търсят светлината, които се
свързват със светлината. Затова в Откровение,
гл.4 се казва:
След това погледнах и ето, врата, отворена в не-
бето; първият глас, който бях чул да говори с мен
като тръба, каза: Ела тук горе, и ще ти покажа
това, което трябва да стане след това.
Същият глас звучи и за вас. Вие също сте призо-
вани към небесния път, преди всичко сега, когато
чрез новораждащия Свещен Дух Тялото на транс-
мутацията отново е разпростряно над целия свят.
Буквално се е изпълнило Словото от Псалм
104, ст. 4: ”Ти си, който се покрива със светлина-
та като с наметало и простира небесата като заве-
са…” Цялата книга на Откровението е едно сви-
детелство за изявата на трите небеса на трансфи-
гурацията, за издигането в тях и за процесите,
които се случват там.
В тази връзка може би е добре да обърнете вни-
мание също и на познатия евангелски разказ за
Преображението на планината. Няколко ученици
65
стават свидетели на преобразяването на ­Господ небето, в истинската сияеща Земя на вечността.
Иисус. Това означава, че Иисус за известно време За да можем да влезем в това небе, трябва да бъ-
се издига в Тялото на трансфигурацията и уче- дем истински живи, трябва да притежаваме живо-
ниците му са свидетели на това. Те, както Павел, та, който не познава смъртта.
бяха изтеглени в гностичните небеса. И тъй като При спускането си във вас светлината е склю-
това преживяване, което ги спохожда изневидели- чила съюз с вас. Нека и ние сключим съюз с нея.
ца, е толкова ново за тях, в своята спонтанност те Нека вървим по напълно новия небесен път на
реагират напълно погрешно. живота.
Според преданието, до Иисус се появяват об-
разите на Мойсей и Илия, образи, които за изра-
илтяните са с божествен блясък, но те са божест-
вени пратеници от един отминал период и зато-
ва в никакъв случай не са от значение за живо-
то нас­тояще на учениците. Щом те предлагат да
пристъпят към изграждане на три светилища, по
едно и за Мойсей и Илия, и искат да пристъпят в
този смисъл към практическо гностично-магично
действие, на тях им се дава да разберат, че трябва
да се подчиняват изключително на напътствията
на Господ Иисус и да служат единствено на Него,
защото Господ Иисус е за тях “Господът на живо-
то настояще”.
Затова и ние също трябва винаги да се при-
държаме към живото настояще и, изхождайки от
него, да творим едната действителност за нашия
небесен път. За всички нас е отворен един храм в

66 67

XII
Единият извор на живота
В сички ние трябва да познаем Бог като Единия
извор на живота, като единственото Добро,
като “То”*, както съвсем точно го нарича Лао Дзъ.
Лао Дзъ, могъщата сломяваща сила от миналото
на човечеството, говори в своето Дао за освобож-
даващата лъчева сила, която се излъчва от Гноси-
са, точно както правим и ние сега в нашата Духов-
на школа.
“Пътят”, за който говори Лао Дзъ, пробива
светлинна шахта в нашия смъртен свят, за да се
осъществи накрая връзка между Розата на сърце-
то – праатома във всеки микрокосмос, и Гностич-
ното братство на спасението.
В древността, така казва Лао Дзъ, истинските
*    известно също като Дао или Тао
68
философи, които се посветиха на Дао, бяха ли-
шени от всякаква значимост, бяха с изтънчено
възприятие и дълбока проницателност. Те бяха
толкова непонятно дълбоки, скромни, предпазли-
ви, сериозни, изчезваха като лед, бяха прости, не-
обвързани. Кой може да изчисти нечистотиите
на сърцето си, така че да постигне покой? Кой
може да се роди в Дао?
Когато в “Дао Дъ Дзин” четем за “не-действието”
като ключ към новия живот и когато в Духовна-
та школа говорим в същия смисъл за себеотдава-
нето на царството в нас, тогава възникват много
проблеми, които се пораждат от процесите на
трансфигуристичните мистерии.
Така например съществува проблемът на съз-
нанието. Ние говорим за съзнание на стария чо-
век и за съзнание на новия човек. Общо взето хо-
рата смятат, че съзнанието на новия човек е нещо
като по-разширено, по-могъщо, по-красиво и по-
пълноценно състояние на съзнание от това, което
притежаваме сега. Следователно – едно по-висше
стъпало на съзнанието. Такова становище е резул-
тат от факта колко често се изхожда от предпос-
тавката, че аз-съзнанието може да се култивира
или разшири в ново душевно съзнание.
69
 Ето защо за повечето хора е много странно,
­когато в Евангелието се изисква необходимостта
от умиране на съзнанието, за да може да се придо-
бие съзнанието на новия човек. Вие ще разберете
тази необходимост, когато осъзнаете огромните
различия между двата аспекта на съзнанието. Тук
не става въпрос само за вибрационни разлики, а
за различия от фундаментален характер.
Когато Универсалното учение говори за съз-
нание, то има предвид нещо съвсем различно
от това, за което човек говори, изхождайки от
своето природно състояние. Съзнанието, което
той сега притежава, е по природа егоцентрич-
но, съзнание, което притежава един ясно уста-
новим център – его-центъра, от който то произ-
лиза. Ние намираме този център в пинеалната
мозъчна част, разположена на върха на главата
(темето). Човекът най-често се гордее с това съз-
нание. Той счита себе си за най-високо развитото
същество в тази природа. Нарича себе си цар на
творението, но това се отнася само до диалек-
тичното творение.
Съзнанието на съществото, което ние нарича-
ме новия или първоначалния човек, не произлиза
от определен установим център и затова е невъз-
можно да бъде егоцентрично. То е фундаментално
70
безазово, макар че използва четвъртата мозъчна
кухина и чрез този център направлява диалектич-
ния човек.
Новото съзнание може да се опише като пъл-
ноценно съзнание без аз-център. Следователно
такова съзнание е невъзможно да бъде егоцен-
трично. Така познатият ни егоизъм е абсолютно
чужд на това съзнание. Вие ще разберете, че кога-
то говорим за безазовото състояние на новия чо-
век, нямаме предвид това в етичен, т.е. морален
смисъл, а само и преди всичко във фундамента-
лен, същностен смисъл.
Това е особена ситуация, която може би е труд-
на за разбиране. Затова, ето един пример. Знаете,
че цялото ни материално тяло е изградено от без-
брой клетки. Клетките са изградени от атоми. И
е ясно, че всяка клетка всъщност притежава вид
съзнание. Опитностите и поведението на всяка
клетка се предават на централното съзнание по-
средством нервната система.
Ако съзнанието на всяка клетка е напълно рав-
ностойно на централното съзнание, то същество-
то, в целостта си, ще участва в съзнанието и вече
няма да има фокус на съзнание, няма да има аз.
Тогава стремежът към безазовост няма да е необ-
ходим. Приблизително така трябва да подходим
71
към състоянието на съзнанието на новия човек.
Новото съзнание не притежава фокус. То може да
бъде описано като съзнание, намиращо се в ця-
лостния микрокосмос, макар разбира се, да из-
ползва органите. Този микрокосмос не притежава
център на съзнание, не, той целият е център на
съзнание, поради това че различните видове ато-
ми, които изявяват Духа на Божия план, предста-
вляват едно цяло. В светото писание това забеле-
жително състояние е описано и като същество с
хиляди очи.
Ако можете донякъде да си представите това
микрокосмично състояние, ще разберете, че то
все още е частично, защото различаваме микро-
космос, космос и макрокосмос. В развитието на
новия човек обаче всичко частично се премахва.
Микрокосмическото съзнателно съществуване
преминава по-нататък в космическо съзнание и
след това влиза в макрокосмическо състояние на
съзнанието.
Когато говорим така и вие го възприемате
интелектуално, трябва добре да разберете как-
во искаме да ви кажем. Когато не искате пове-
че да властвате с вашето диалектично състоя-
ние и се разтворите в микрокосмическото, или
душевното съзнание, тогава вашето състояние е
72
едно сред многото. Но когато вашият микрокос-
мос като съзнание се слее с космическо-съзна-
телното, или духовно-съзнателното състояние,
тогава безброй микрокосмоси се сливат в едно
общо съзнание, във вездесъщото съзнание. Тога-
ва може да се говори за едно съвършено едине-
ние, защото всяко разделение е изчезнало; вече
не става въпрос за многообразие, а изключител-
но само за единство. Още по-прекрасно е, кога-
то космическото се слее с макрокосмическото, с
истинското Божие всеоткровение. Тогава всичко,
което е било преди, многообразното, е станало
съвършено Едно в Него, Който е Съвършеният,
Универсалната любов.
“Не-действието” е едно диалектично приближа-
ване до новото съзнание. То е опит да се изостави
всичко диалектично и неговите резултати и да се
влезе в огромното могъщо Божествено развитие,
чийто краен резултат може да бъде само едине-
нието с Бог. “Не-действието” ни се препоръчва от
Лао Дзъ, за да намалим възможно най-много ог-
ромните различия между двата толкова различни
свята и следователно – да създадем база за задей-
стване на новите сили на съзнанието, които по-
тенциално лежат скрити в Розата на сърцето.
73
 Затова истинският ученик става безазов, по-
вече не се привързва към нищо и в своя живот
проявява себеотдаване, за да пречисти сърцето
си от огъня на емоциите. Азът ще се опита да се
неутрализира колкото е възможно повече, за да
може душата да започне да живее. Който с радост
изживява този процес на приближаване, приема
един поток от изпълнени с милост гностични ра-
диации, които водят цялото същество в полето на
абсолютния покой, в истинската свещеническа
тишина. А това е предпоставка за състоянието на
омиротвореност, в което великата свещена рабо-
та по строежа на новия храм трябва да бъде осъ-
ществена.
Дано скоро да свидетелстваме като Лао Дзъ:
Аз знам, защото самият аз умрях
и от Духа възкръснах отново.
Което ме погубваше, само се погуби.
Аз влязох във Вечното.
74
XIII
Астралната жизнена атмосфера
В ие навярно знаете за двете астрални облач-
ни образувания, за разделянето на нашата
астрална жизнена атмосфера на две астрални
вибрационни полета и за последствията, свързани
с това. Затова на всички вас ще стане съвсем ясно,
че трябва да направите един безусловен избор.
Сега, докато все още има време за това, трябва да
решите дали искате да принадлежите към едната,
или към другата астрална атмосфера. Никой не
бива да се обижда, ако кажем, че в момента на-
шите ученици на практика са свикнали да живеят
от двете полета. В даден момент те са в астралния
облак на извисяването, а в следващия – превключ-
ват към астралния облак на земната природа.
Досега успявахте да поддържате това положе-
ние и едно такова жизнено поведение беше обяс-
нимо. Школата обачe от много години почти всеки
75
ден ви напомняше, че вашето жизнено поведение
трябва бързо да се промени поради факта, че сега
сте стигнали до кръстопът.
И никой не бива да се изненадва от хода на не-
щата, защото отдавна вече беше оповестено едно
такова време. Всяко предходно Братство познава-
ше такова време. Библията също не ни оставя в
неведение по отношение на това, че винаги е има-
ло и в следващите човешки периоди също ще има
такива времена. Помислете само за пророческото
слово на Господ Иисус, което намираме в Еванге-
лието на Матей, глава 25, стихове 31-46.
Разделянето на астралната жизнена атмосфера
на две части се причинява от една могъща астрал-
на активност. Една сидерична сила с много висо-
ка вибрация се намесва и тъй като тази сидерична
сила е вторият аспект на Божествената същност,
тук се говори за Сина, Който се появява в цялото
си великолепие.
Чрез това развитие човечеството се разделя
на две групи: дясната група и лявата група, ов-
цете и козите. На дясната група се казва: “На-
следете Царството, което е приготвено за вас
от самото начало на света.” После следва пре-
красен образен език, който вие трябва добре да
разберете, за да научите от него вашите уроци.
76
Господарят на Живота казва:
Гладен бях и Ме нахранихте,
жаден бях и Ме напоихте,
странник бях и Ме прибрахте,
гол бях и Ме облякохте,
болен бях и Ме посетихте,
в тъмница бях и Ме споходихте.
Фактът, че астралната жизнена атмосфера се раз-
деля, има предистория. Синът на Бога, вторият
аспект на Гносиса, винаги съществува в астрална-
та атмосфера, но в началото като един гладуващ,
който търси контакт с хората. Когато един човек
реагира, тази реакция е храната за гладуващия
Гносис, който иска да осъществи връзка. Така
Гносисът жадува да служи на човека и милостта е
с всички, които му дават да пие. Така чрез човеш-
ката реакция расте новият астрален огън. Той ста-
ва все по-могъщ, докато накрая може да разгърне
цялото си великолепие и слава.
Сега ние се намираме в такава ситуация, в
която великолепието на новата Гностична из-
ява вече се е разгърнало. Синът на милостта
вече не се нуждае от нашата реакция, за да рас-
те. Сега Той се изявява. В резултат от усилията
през послед­ните столетия сега се осъществява
77
изявата­. ­Пророчеството става действителност.
Сега последиците са изявени и всеки човек –
според своя вид – трябва да застане или от дяс-
ната, или от лявата страна. XIV
Ние много се надяваме, че с помощта на тези
пророчески слова ще можете ясно да разбере- Вяра – Надежда – Любов
те какво иска да ви каже младият Гносис и защо
трябва да ви поставим пред неоспоримите по-
следствия.

Б ихме искали да насочим вашето внимание

към забележителната и прекрасна четирина-
десета глава от Евангелието на Матей. Тази глава
се характеризира с три могъщи събития:
първо, обезглавяването на Йоан Кръстител;
второ, нахранването на петте хиляди;
трето, ходенето на Иисус по водата.
Фактът, че тези три събития са събрани в една
глава, говори, че има някакъв замисъл. Ние ис-
каме най-напред да се опитаме да открием този
замисъл, за да можем след това да анализираме
разглежданите предания.
Когато един човек започне да търси пътища-
та на Гносиса в своето природнородено състоя-
ние, в началото той прави това със сърцето си
и с главата си. Сърцето му е полето на негова-
та чувственост и емоции, главата му е полето

78 79
на насочеността на съзнанието му. Ако всичко
е наред, в него се събужда едно състояние на
вяра. Вярата също притежава двата аспекта на
сърцето и на главата. Подтикван от главата и
сърцето, ученикът върви по своя път. Породе-
ното от това развитие предизвиква Новоражда-
нето на душата.
Душевният център се намира в главата. Ду-
шевният център, ядрото на душата, е главата,
най-динамичният принцип на цялото човешко
същество, от който произлизат всички ръково-
дещи активности в живота. Вследствие на това
може да се каже, че ако душата на човека е ново-
родена, той е получил “една нова глава”, че сле-
дователно, разглеждано според старата природа,
той е “обезглавен”.
Централният душевен принцип, с който е била
започната работата, не може повече да служи на
процеса. Той бива заменен с една нова глава, а
именно – с главата на един роден Иисус. Вярата
е дала своите плодове и на тази основа може да се
продължи със строенето.
Щом в един човек наистина засияе нещо от ново-
то душевно състояние и то започне да се излъчва
от него, то това са стоплящи лъчи. Един човек с
80
възвишена в този смисъл душа винаги дава утеха
на уморените, помощ на заблудените и събужда
надеждата в сломените и обезкуражените. Затова
в живота този човек винаги е, така да се каже, хра-
нещ човек. От него произлиза едно чудно хранене
за всички, които са в пустинята и са толкова далеч
от своя Дом.
Това хранене може да бъде разбрано; неговите
причини и последствия са много разумно и лесно
обясними. Затова в Матей 14, след историята, от-
насяща се до следствията от състоянието на вяра,
следва епосът на Надеждата, онази надежда,
която дава храна на пет хиляди мъже, без да се
броят жените и децата.
Вие сигурно разбирате, че в случая броят на
нахранените не играе никаква роля. Евангелистът
иска да насочи вниманието ви към факта, че по
този начин събуждането на надеждата в един чо-
вешки живот до голяма степен може да бъде обяс-
нено разумно. Затова се споменава числото пет,
числото на Меркурий, числото на висшия разум.
И се говори за пет хиляди, защото тези въздейст-
вия засягат както съзнанието на човека, така и ду-
шата и тялото му.
На разположение на гладуващите са „пет хля-
ба и две риби”, т.е. хлябът, дарен с непреходната
81
любов към ближния, която през всички времена Божията Любов, за да му помогне, за да го спаси,
е била символизирана и се символизира от знака да му вдъхне смелост, докато бъде достигната от-
на рибите. срещната страна – Полето на възкресението.

На онези, които са били подкрепени и нахранени Така остават Вяра, Надежда и Любов, но най-го-
по този начин с непреходната надежда, се казва: ляма от тях е Любовта.
„Сега тръгнете по Пътя, още днес! Изпълнете
закона на освобождението!” Подтиквани от огъ-
ня на надеждата, всички, които желаят да станат
ученици, сякаш биват подтиквани чрез процеса
на Светия Граал да се качат на кораба и да пре-
минат на другия бряг, в полето на възкресението.
Който постъпва така, който отговаря позитив-
но на този зов, който върви по пътя, водещ към
Новия живот, разбира се, трябва да се брани от
своята собствена природа, трябва да преплува
морето на живота, докато бурята на собствената
природа все повече се надига като насрещен вя-
тър, като противник. Кой може да устои на това?
Кой може да издържи на тази мощ? Никой ли?
Но всяка душа, в която надеждата наистина
пламти като чудна храна, може да победи, само
ако в нея не се появи маловерие, ако ученикът ос-
тава ясно и еднозначно насочен и държи здраво
руля. Тогава в най-критичните моменти по бесне-
ещите вълни на жизненото море насреща му идва

82 83

XV
Скритото общуване с Бог
О т Първо послание до коринтяни, глава първа,
ще цитираме стихове от 17 до 31:
Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а
да проповядвам благовестието – не с мъдростта
на думите, за да не би кръстът на Христос да се
лиши от силата си. Защото словото на кръста е
безумие за тези, които погиват; но за нас, които
биваме спасени, е Божия сила. Понеже е писано:
“Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума
на разумните ще отхвърля.” Къде са мъдрите?
Къде са книжниците? Къде е разисквачът на
този век? Не обърна ли Бог светската мъдрост в
глупост?
Защото, понеже в Божията премъдрост све-
тът с мъдростта си не позна Бога, Бог благово-
ли чрез глупостта на това, което се проповядва,
84
да спаси вярващите. Понеже юдеите искат зна-
мения, а гърците търсят мъдрост; а ние пропо-
вядваме един разпнат Помазаник – за юдеите съ-
блазън, а за езичниците – глупост; но за самите
призвани, и юдеи, и гърци – Христос, Божия сила
и Божия премъдрост. Защото Божието глупаво е
по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-
силно от човеците.
Понеже, братя, вижте какви сте вие призва-
ните – че между вас няма мнозина мъдри според
човеците, нито мнозина силни, нито мнозина бла-
городни. Но Бог избра глупавите неща на света,
за да посрами мъдрите; и Бог избра немощните
неща на света, за да посрами силните; още и до-
лните и презрени неща на света избра Бог; и оне-
зи неща, които не са нищо, за да унищожи тези,
които са нещо, за да не се похвали нито една плът
пред Бога.
А от Него сте вие в Христос Иисус, който ста-
на за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение,
и изкупление, така че както е писано: „който се
хвали, с Господа да се хвали”.
Виждате, че Павел е призован да подтикне всички,
които търсят и се обръщат към него, към апогея в
развитието на аварийния порядък, а именно­– към
85
изпитване същността на Божествената ­мъдрост,
която оправдава, освещава и спасява.
Славата на аварийния порядък е възходът в ду-
шевното човечество. И за тази цел е необходим
Кръстният път, пътят на Розата и Кръста, едно
пречистване напряко през съпротивите, за да се
възстанови Първоначалното. През всички време-
на служителите на Гносиса се опитваха да пома-
гат на хората, които се обръщаха към тях при вър-
венето към този връх на природното развитие в
аварийния порядък. Затова Пътят не е нечовешки
или противоестествен, а е само последната част
от пътя на цялото човечество, по който и чрез кой-
то се ражда и трябва да поеме ръководството на
живота истинската мисловна способност. Но чо-
вечеството се лута в лунната фаза на земния пе-
риод, а това означава – във фазата на тялото на
желанията, отново и отново отказва да продължи
да върви по Пътя и потъва в миналото.
Затова служителите на Гносиса идват при
човечеството с две средства за спасение, с две
магични средства, и те са Кръщението и Еванге-
лието. Тук не трябва да мислим за кръщението с
вода на Йоан, което е било и е чисто символично,
а за кръщението със Светия Дух. Това кръщение
означава свързване с Гносиса, с крайната цел на
86
Пътя, със света на душевното човечество.
Да предположим, че стоите пред портите на
пос­ледната фаза от пътя на аварийния порядък.
Вие много се колебаете, на вас ви е много труд-
но. Вие сте напълно пленени от силите на тялото
на желанията, които изцяло ви ръководят и оп-
ределят вашето най-висше състояние на съзна-
ние. Сега при вас идват пратениците на Гносиса
и ви кръщават по ваша молба и с ваше съгласие
със Светия Дух, това значи, че те осъществяват
връзка между вас и крайната цел на Пътя. Тогава
между вас и Едната цел е опъната здрава нишка.
Усещате ли колко извънредно важна е тази магич-
на връзка? В помощта на тази връзка вие непоко-
лебимо можете да завършите своя път.
Като ученици вие приехте кръщението със
Светия Дух. Актът на свързването с Живото тяло
означава едно такова кръщение. Но тази свърза-
ност означава и нещо друго. Тя е и една силова
линия от магнитен вид, която се грижи за вас. Така
възниква особена родствена връзка между вас и
Гносиса. Мистичният език нарича това скрито-
то общуване с Бог. Вие всички можете да станете
много съзнателни за това скрито общуване, ако
реагирате позитивно на помощта на Евангелието.
Какво означава това? Това не е проповед или
87
лекция, която слушате от време на време. Не е
обяснение на тайната наука, а означава, че вие се
съгласувате с Божествената мъдрост, с вида и цел-
та на Божествената мисъл, с Манас, с Мислителя.
Освен това то е и едно указание, една практиче-
ска помощ при следването на нишката на кръще-
нието, която е свързана с вас. Следователно Еван-
гелието на спасението трябва да бъде следвано,
трябва да бъде приложено и изживяно.
Павел казва на коринтяните, че не е изпратен
само да кръщава, а да възвестява Евангелието.
Той казва това не защото е против кръщаването,
а защото иска да насочи цялото им внимание към
втория аспект на Гностичната спасителна работа.
Това е и причината, поради която ние помолихме
за цялото ви внимание към тези слова на Павел.
Защото всички вие сте кръстени и сте свързани
с Гносиса. Затова сега трябва да живеете от него,
за да го осъществите. Сега, след като толкова сил-
но сте призовани и така любящо сте избрани за
това, вие трябва да завършите последната част от
пътя на аварийния порядък чрез приемането на
всички последствия на Евангелието.
Следователно не е необходимо да ви говорим
повече за Кръщението, но много по-необходимо е
да ви говорим за Новия живот и новото жизнено
88
поведение. При това трябва да подчертаем, че за
всеки човек, чието съзнание се ръководи от тяло-
то на желанията, пътят на Евангелието изглежда
глупав и безсмислен. Повлиян от трудностите в
живота, последната част от пътя в аварийния по-
рядък му изглежда глупост и безумие. Защото це-
лият ръководен от тялото на желанията интелект
на човека разбира Пътя и живота по начин, раз-
личен от този на Евангелието. Това очевидно без-
умие обаче е въпреки това Мъдростта на Бога и
превъзмогването на себе си, победата над себе си.
Ние искрено се надяваме, че ще проумеете
това и с помощта на Евангелието на освобожде-
нието ще следвате нишката на кръщението. Ние
се надяваме, че ще тръгнете решително и бързо,
преди да е станало твърде късно в този период от
време.
89
 с клевета и горест.
Нозете им са бързи да проливат кръв,
опустошение и разорение има в пътищата им
XVI и те не знаят пътя на мира.
Пред очите им няма страх от Бога.
Изявената истина
Без съмнение познавате тези думи, но ние се на-
дяваме, че сега ще ги погледнете в една напълно
нова светлина. Вие познавате много добре уко-

В трета глава от Посланието до римляните (ст.

10-18) Павел цитира няколко псалма, които
съдържат много първоначални херметични сен-
тенции. Павел иска да загатне същото, което и
ние, а именно, че доброто не може да се намери в
този свят на смъртната природа. Той цитира:
Няма праведен нито един;
Няма никой разумен;
Няма кой да търси Бога.
Всички се отклониха,
заедно станаха негодни;
Няма кой да прави добро, нито един.
Гроб отворен е гърлото им;
С езиците си мамят.
Аспидова отрова има под устните им.
Техните уста са пълни
рите и критиките по отношение на диалектиката.
Когато в Библията се излага реалността на при-
родата на смъртта, ученикът на съвременната Ду-
ховна школа сигурно няма да бъде потресен. Но
когато прокараме ясните херметични разделител-
ни линии и вие установите своето собствено със-
тояние по отношение на тях, ще се почувствате
дълбоко потресени.
Изключение от суровата Павлова присъда са
душевнородените, тези, които са се освободили
в Светлината на Гносиса. За всички други важи
третата глава от Посланието до римляните:
Ние не сме праведни,
не сме разумни,
не търсим сериозно Бог,
всички сме се отклонили,
станали сме негодни,

90 91
 никога не правим добро.
Гърлото ни е отворен гроб,
с езика си говорим лъжи;
змийска отрова е под нашите устни;
изпълнени сме с проклятия и жлъчка;
нозете ни са бързи кръв да проливат;
разруха и нещастия има по нашите пътища;
пътя на мира не познаваме,
и пред очите ни няма страх от Бога.
Възможно е някои читатели, ако трябва да отне-
сат всичко това към самите себе си, да го сметнат
за чисто назидание от страна на Павел и сигурно
ще намерят тези думи за неподходящи да бъдат
насочени към едно образовано общество.
„Представяте ли си, змийска отрова под уст-
ните ми. Как може човек да си помисли такова
нещо?” С това Павел има предвид, че под езика се
намират няколко малки лимфни жлези, които се
грижат за снабдяването на устата ви със слюнка.
Без постоянно овлажняване в устата ние напри-
мер не можем да говорим. Знаете ли, че видът и
качеството на вашата лимфа са напълно съгласу-
вани с вашия манталитет, както и с вашите волеви
импулси и сърдечни вълнения?
Затова много често слюнката прилича на смър-
92
тоносна отрова. И когато говорим, заредени с та-
кава отрова, тогава думите ни нанасят дълбоки
рани. Освен това ние най-често нараняваме са-
мите себе си, защото една такава змийска отрова
под устните ви има силно етерно влияние, чиито
вибрации проникват през небцето до отвореното
пространство над основата на носа и създават там
една атмосфера, в която може да се развива всич-
ко друго, но не и Златното чудно цвете. „Змийска
отрова под устните ви”... дали пък в това няма ня-
каква истина, която не можете напълно да отхвър-
лите? Затова не би ли било от най-голяма важност
за вас да разгледаме малко по-задълбочено този
списък на Павел? Не би ли било от полза за вас
себепознанието в тази област?
Може би ни намирате за радикални, язвител-
ни и саркастични. Но това в никакъв случай не е
така. Единствено Истината може да ви освободи!
Защо тогава в този важен период от време да не
погледнете истината в очите? Ако смело разгле-
дате анализа на Павел за природнородения човек,
ще откриете, че почти всичко, което той установя-
ва, в пълна степен може да се приложи и към вас.
Невъзможно е в една глава да се разгледа це-
лият списък. За това биха били необходими много
глави. Ето защо искаме да се спрем само на факта­,
93
“че никой не прави добро”. Изключено е вие, като
природнороден човек, да можете да правите абсо-
лютно добро. Колко часове пропиляхте през из-
миналата седмица в разногласия с членовете на
вашето семейство, или с колегите ви, или с ваши-
те събратя и сътрудници в Школата по отноше-
ние на това, какво наистина е добро в интерес на
Школата, работата или семейството?
Вече ясно беше обяснено, че всички изхожда-
те от една много лична норма за добро. Според
общественото си положение, естеството на ха-
рактера си или условията си на живот вие или
правите това, което другите считат за добро, или
принуждавате другите да приемат вашите норми
за добро. Вие знаете това. То се случва със съвсем
простите и обичайни неща в живота. И мнозина,
в интерес на скъпия мир и спокойствието, оста-
вят да се случват неща, които съвсем определено
и доказуемо не са добри.
Когато става въпрос за по-висши, принципни
неща, а именно за самата истина, нещата не са
много ясни. Не е ли вярно, че често изявената ис-
тина бива изопачена и покварена от вас, дори се-
риозно осквернена. Преднамерено? Предателски?
В никакъв случай! Но ако истината не се разбира,
94
един ще съкрати нещо от нея, друг ще прибави
нещо, а трети ще я хвърли в кошчето за боклук.
Един от пламенна доброта защитава истината,
друг от също такава пламенна страст към доброто
се бори срещу истината. А трети търси компро-
мис.
Знаете ли, че точно с тази трудност най-чес-
то трябва да се борим в практическата работа за
Школата и във Школата? На Школата се пречи
чрез зло и добро. Но злото много бързо самó се
демаскира и лесно се неутрализира. Активност-
ите на доброто обаче открито се упражняват и
срещу тях не може да се действа, защото са така
добре замислени, с такова добро чувство. Вижда-
те ли как “зло” е така нареченото “добро”? Затова
бихме желали да ви препоръчаме списъка на Па-
вел от трета глава на Посланието към римляните!
Позволете ни да завършим сега с един цитат от
Евангелието на Буда*:
Хората станаха жертва на тежестта на жи-
вота, до появата на Спасителя... И Благослове-
ният учеше хората на правилното използване на
*    Paul Carus, The Gospel of Buddha, according to old records, London
1895, Kap. 99
95
сърцето и на правилното използване на главата.
Той учеше хората да виждат нещата таки-
ва, каквито са, без илюзии, и те се учеха да по-
стъпват в съгласие с Истината. Той ги учеше на
праведност и така промени разумни създания в
човешки същества, правдиви, добри и верни. И
тогава, най-накрая беше намерено едно място,
където Истината можеше да живее в цялото
си великолепие. Това място е сърцето на човека.
О, Благословени, Ти изяви Истината, и Исти-
ната се яви на земята и беше основано Царство-
то на истината. Но за Истината няма място
в пространството, макар че е безкрайно. За Ис-
тината няма място в чувството; нито в негови-
те радости, нито в неговите болки… Също тъй
малко място има за Истината и в ума.
Дано чрез едно сериозно прилагано учениче-
ство тези думи вече да не важат за вас!
96
XVII
Глутеновият фактор на личността
Г лутеновият фактор в кръвта определя плът-
ността на материята и по този начин – грехов-
ния характер на системата. Когато той се разруша-
ва и изменя чрез днешните космически лъчения,
и то на базата на едно вече греховно кристализи-
рало състояние, към което Карл фон Екхартсхау-
зен* с право насочва вниманието, тогава наред с
големите нови възможности за ученика на Пътя
възникват също и големи опасности.
За всички тези опасности вече много пъти ви
е говорено. Необходимо е обаче настойчиво да
насочим вниманието ви към една по-специална
опасност. Тя е едно явление, с което всички ние се
сблъскваме по пътя към освобождаващия живот,
*    Вижте книгата “Облакът над светилището” от Карл фон Екхартсхаузен
97
а именно опасността от болести, които се причи-
няват точно от промяната на глутеновия фактор.
Когато излъчванията на Водолея докосват ва-
шата личност, а вие сте неподготвени и не съ-
действате на процеса, тогава възниква предразпо-
ложение към пет различни телесни заболявания,
или пет групи болести, които, както ще стане
ясно, са свързани с петте флуида на душата. Ето
защо тези болести могат да се проявят:
1. в змийския огън, вследствие на което заболява
гръбначният мозък или гръбначният стълб;
2. във флуида на съзнанието, вследствие на което
заболява главата;
3. във вътрешната секреция, вследствие на което
в цялото тяло заболяват места, които по-специ-
ално се контролират от някои органи на секре-
цията;
4. в нервния флуид и свързаните с него заболява-
ния;
5. и накрая и най-същественото – в кръвта, в ба-
зисния флуид, вследствие на което заболява
кръвта, с всички произтичащи от това после-
дици.
Разбира се, ние не възнамеряваме да говорим под-
робно с вас за всичките тези болести и последстви-
98
ята им, както и за борбата с тях в смисъла, в който
това обикновено се прави, защото не се считаме
компетентни. Става въпрос за това, напълно да бъ-
дете проникнати от факта, че в нашето съвремие
има пет възможности за болести, които не могат
да се обяснят чрез рождената кръв или от инфек-
ции. Да, че не съществува дори и една единствена
диалектична причина за тях и не може да бъде кон-
статирана някаква предопределеност или съдба. И
следователно тези вълни от болести, които все по-
вече ще връхлитат човечеството, не могат да бъдат
излекувани или ограничени с помощта на някакъв
медикамент или диалектичен терапевтичен метод.
Ако искаме да намерим причината за всичките тези
телесни проблеми и да се преборим с нея, можем
да установим само, че възникването им се дължи
на промяната на глутеновия фактор, причинена от
излъчванията на Водолея.
Не трябва и не можем да се борим с тези про-
мени, а трябва с цялото си същество и с целия си
живот мистично, философски и практически да
съдействаме на тези промени.
Тайната вечеря, свещената Тайна вечеря не е
нещо, което да си пожелаете, не е само мистично
извисяване, на което можете да се решите или не.
99
Не, става въпрос за възкресение или за падение.
Очевидно е, и всички вие, без да сте пророци,
ще можете да разберете, че негативната демате-
риализация на масата скоро ще бъде много силно
ускорена чрез огъня на Уран, който ще покоси чо-
вечеството чрез големи епидемии и вълни от бо-
лести. В служба на Уран Кронос-Сатурн ще мине
през света с косата, така както се обяснява в мно-
гобройни митологии. Затова, не е ли прекрасно и
освобождаващо, че сте призовани да посрещнете
Водолея, за да съгласувате позитивно вашето съ-
щество с новата ера, която е отворила вратите си
за вас.
Не е ли прекрасно и освобождаващо, че всички
вие сте призовани да приготвите свещената Тайна
вечеря за всички ваши братя и сестри? Така ще
можете да предотвратите някои страдания и мно-
го неприятности за безброй хора, които чрез вас
ще бъдат призовани в сватбената зала.
Вижте каква голяма Любов ви е дал Отец.
Затова нека и вашата Вяра бъде също толкова
голяма!
Нека вашата Надежда бъде динамична и обе-
динена с целта!
Нека вашата Любов бъде всеобхватна!
100
XVIII
Четенето в Ротата
В ие познавате израза: “четенето в Ротата”. И
знаете, че четенето в Ротата означава душата
да съзерцава небето на собствения микрокосмос,
в което се е спуснала божествената светлина. Ако
само се замислите сега за това, то цялото земно
познание ще потъне в нищото. Хората например
са се опитвали по диалектичен начин да постиг-
нат вътрешно познание за допитването до Ротата,
което е запазено единствено за членовете на Ор-
дена на съвършените.
Този опит познаваме като астрология. Всеки,
който в миналото е изучавал астрология, ще раз-
бере, че в сравнение с истинското четене в Ротата
тя е детска игра.
Във Fama Fraternitatis R.C. можем да проче-
тем как Старшите братя розенкройцери намерили
храма-гробница на Християн Розенкройц, най-
101
малкото – вратата към храма. Преди да влязат през
вратата, те усърдно се допитали до своята Рота.
Едва на следващата сутрин почтително влезли в
свещената зала на гробницата!
Четенето в Ротата е възвишено и свещено
събитие. То е вслушването в гласа на Бог. То е до-
лавянето и разбирането на гласа на Бог. Да живе-
еш от Ротата означава да вървиш хванат за ръ-
ката на Бог, да не правиш нито крачка без волята
на Отца!
Всичко това се отнася до една висша, възвише-
на мистика, която не се опира на чувствения жи-
вот, няма нищо общо с аскетизма, а се основава на
възвишеното познаване на езика на Светлината.
Всяка секунда Бог говори в магнитното небе на
шестата микрокосмична сфера. Там може да бъде
чут чистият език на Бога, да, сякаш се възприема
с всички сетива.
Както знаете, Светлината притежава седем
основни аспекта и седем второстепенни аспекта.
Освен това Светлината притежава безброй степе-
ни на сила, нарастване или намаляване на вибра-
циите. Също така един лъч по безброй начини се
смесва с другите. Така възниква един извънредно
богат език – езикът на Небето, езикът на Бога.
Ако един брат или една сестра са облагороде-
102
ни да четат в своята Рота, т.е. ако светлините на
шестата магнитна сфера са запалени и лъчите им
се излъчват към човека, който е в средата, тогава
кандидатът ще може всяка секунда да вижда, чува
и изпитва езика на Небето.
Следователно четенето в Ротата означава ме-
дитативно-съзнателно да се поставиш в центъра
на своята Рота, и вслушвайки се в нейните светли-
ни, да се оставиш да ти въздействат, да разбереш
техните слова, езика на Бога, и едва тогава, въз ос-
нова на възприетото, да решиш да действаш или
да не действаш.
Вие разбирате, че този глас, този Божи съвет,
никога не може да бъде погрешен и в никакъв слу-
чай – спекулативен. Защото Ротата е специфич-
на за всеки микрокосмос и следователно езикът
на Светлината е определен единствено и само за
този микрокосмос. Следователно е изключено чо-
векът, който може да чете и възприема този език,
да се заблуди.
Библията изобилно свидетелства за тази непо-
колебимост и благонадеждност на Бог през всич-
ки времена. И трябва да обърнете добре внимание
на това, че езикът на Бог е чист, само когато идва
при нас от магнитното небе на шестата магнитна
сфера.
103
 Езикът на седмата сфера е заблуждаващ, Всяка истинска Духовна школа върви по един
защото­в нея оказват влияние и гласовете на при- определен път. Всяка гностична школа се развива
родните еони и всичко, свързано с тях. Ето защо според една програма, чрез която винаги може да
за кандидата, който още не е достигнал своя Ви- бъде разпозната и проверена. Ние се молим и се
тлеем, който все още се приближава към мисте- надяваме чрез заместващата жертва на Школата
рията на Граала, е трудно да разбира чистия език все повече хора да бъдат дарени с това, да могат
на Бога. Защото по пътя към Витлеем му говорят правилно да се съветват със своята Рота.
два гласа – гласът на светлината от липиката на
обикновената природа и гласът на новата приро-
да. Едва когато кандидатът, съвършено безазов и
не измолващ нищо за самия себе си, се издигне
към Гносиса, изцяло насочен към служене на чо-
вечеството, Светлината на Гносиса пробива обла-
ците на мрака и гласът на Бог може да бъде чут.
Сега ще разберете каква несравнима привиле-
гия е за всеки ученик, който още не може да чете
ясно гласа на Бога в своята Рота, че гласът на Шко-
лата го съветва, води го, подкрепя го във всичко и
в съвършена любовна жертва върви пред него, за
да не се изгуби в лабиринта на диалектиката.
Школата, може би знаете, е изявеният Гносис,
въплътеният Гносис, който ви подкрепя в трудните
периоди на вашия жизнен път до последната крач-
ка. Школата е въплътеният вестител на Светия Дух,
който излъчва утешението на Витлеем; помагаща-
та светлина към всеки, който се нуждае от това.

104 105

XIX
Приготвянето на трапезата
Н авярно знаете нещо за великото и могъщо
дело, което в мистериите се нарича “пригот-
вянето на трапезата”. Действително всеки човек
приготвя за самия себе си една трапеза. Това оз-
начава, че взема участие в едно хранене, в чието
приготвяне той самият активно е участвал.
Всеки човек намира онази трапеза, към която
принадлежи. И ако яде от храната, приготвена на
тази трапеза, той е длъжен да постигне състояние
на живот, начин на живот, който е в хармония с
вида на тази храна. Това е от значение не само за
съответния човек, защото същевременно той е
приготвил трапезата и храната и за своя “Господ”,
и за своите спътници.
От всеки човек произлизат сили, излъчвания,
и тези излъчвания, които са в непрестанно движе-
ние, предизвикват нещо. Те поддържат групата,
106
класата, към която принадлежи човекът. Всички
членове на една такава група формират кръгла
маса и взаимно поддържат свързаността си с гру-
повото тяло с помощта на силите, които се излъч-
ват от всеки участник поотделно.
Ние нарочно наблягаме на това, за да ви стане
ясно, че всичко, което чухте досега по отношение
на приготвянето на трапезата, не е нещо необик-
новено, запазено само за няколко благословени, а
че всички са включени в тази работа.
Гностичната магия, за която говорим, е напъл-
но във вашите възможности.
Приготвянето на трапезата, което Школата из-
исква от вас в тези времена, е насочено към това,
да смените трапезата и сътрапезниците си.
Едно място на една друга кръгла маса е при-
готвено за вас и се пази свободно. С “кръгла маса”
ние символизираме аурата, която обгръща учени-
ка като дреха и преди всичко живото тяло на гру-
пата като цяло.
Ако това хранене на освобождението ви инте-
ресува, което ние с оглед на вашето ученичество
приемаме за естествено, тогава трябва преди всич-
ко да се въздържате от активно участие в други
кръгли маси; с други думи – да се дистанцирате
от всички електромагнитни лъчения и влияния,
107
които­ не са от Гносиса. Затова Павел предупреж- говорят сами по себе си, че всеки, който яде и
дава своите ученици в Първото послание до корин- пие недостойно, сам се тласка към присъда. Така
тяните, гл. 10: “Не можете едновременно да пиете можем да разберем, че по време на свещената ве-
Господната чаша и чашата на демоните, не можете черя, за която разказват Евангелията, предателят
едновременно да участвате в Господната трапеза и ще бъде прогонен навън в нощта.
в трапезата на демоните.” Не чрез пламенни слова, не чрез свещено въз-
Това може би звучи малко крайно в нашите мущение, не чрез някаква присъда, а чрез сакра-
уши, но целта на първоначалните думи е да ни менталното приемане на един къс хляб или една
кажат, че всяка отклоняваща от Гносиса жиз- глътка от чашата-Граал. Защото, който се държи
нена сила действа на собственото ни същество недостойно в новото поле на Възкресението на
зловредно, унищожително и следователно – де- Школата, в същия миг бива върнат обратно в ста-
монически. Невъзможно е един човек да седне и рото поле на своето предишно състояние.
да яде от Трапезата на Господа, ако съзнателно се
захваща или се свързва с подобни отклоняващи
сили. Затова всяка кръгла маса е защитена чрез
един свещен закон, и всеки брат и всяка сестра на
една кръгла маса с най-голяма добросъвестност
ще съблюдават клаузите на закона и жизнените
правила. Защото всеки от участниците много до-
бре знае, че участва на трапезата не само за своя
собствена реализация, а чрез своето участие, чрез
своето присъствие същевременно излъчва нещо
към всички свои приятели от групата.
Те приготвят трапезата и ядат и пият един за
друг. Това е наистина най-същественото прави-
ло на Свещения закон. Затова думите на Павел

108 109

XX
Десетте сефирота
В Библията десеторната подготовка, на която
всички ученици на съвременната Духовна
школа са подложени в хода на развитието на Жи-
вото тяло и на групата, е сравнена с десетстру-
нен инструмент, с който праведният пее своята
песен. Седемте и трите, които са едно, са наре-
чени Десетте сефирота, десетте излъчвания, или
еманации, на небесната светлина в човека. За тези
седем, три и десет аспекта на Божествения маги-
чен живот се е говорило и писало, и се говори и
пише, откакто съществува диалектичното чове-
чество. Следователно това със сигурност не е но-
вина, последната модерна новост, за която бихме
искали да говорим с вас. Ние насочваме вашето
съзнание към тези прастари неща и ценности на
Божествения живот, само за да можете по-добре
от всякога да осъзнаете собственото си призвание
110
и собствените си ценности. Всички вие знаете, че
човек трябва да има познание за тези неща преди
да може да ги използва.
Ако живеете съгласно Десетте сефирота, ако
магически се подчините на десетте излъчвания на
небесната, божествената светлина, която идва от
шестата космическа област, тогава вие буквално
влизате в свещеническия живот.
Не сме ли всички ние призовани да станем
царе и свещеници? Царстването е завършекът,
победата, превъзмогването, но свещеничеството
е осъществяването. Без свещеничество не е въз-
можно истинско царстване. Целта на магично-
гностичния живот е да съживи и освободи във вас
това свещеничество.
Когато през идващите години на развитие, как-
то в Школата, така и във вашия собствен живот,
навлезете в необикновения гностично-магичен
живот и работа, ще са необходими много форми
на свещеничество. Ще бъдат необходими много
свещеници и свещенички в различни степени. На
първо място ще бъде необходимо всички учени-
ци на Школата да придобият собствено вътрешно
свещеничество. Ако Десетте сефирота искрят във
всички като диаманти, ще се развият много други
форми и изяви на свещеничеството.
111
 Тогава oт групата като цяло, като сплотено
единство трябва да се излъчват магични въздейст-
вия към всички, които търсят. Тези магични въз-
действия трябва да бъдат ръководени и осъщест-
вявани от някои на базата на “вътрешните ценнос-
ти” на групата. Следователно за тези някои това
ще означава едно много особено свещеничество.
Ето защо тези работници ще се облекат със сила,
но това няма да бъде сила, в която би могла да
се съдържа опасност от погрешно прилагане или
експлоатация на другите. Не, това свещеничество
може да се крепи единствено на силата на всички,
на излъчванията на Десетте сефирота.
Когато десетте излъчвания на небесната свет-
лина приемат образ в участниците в групата и така
безсмъртните души, като “ново съзнание”, поемат
ръководството на старото аз-съзнание, във всеки
ще се проявят истинските таланти. Няма да има
уеднаквяване на талантите, способностите и ка-
чествата, както е например в животинското цар-
ство. Всички представители на един определен
животински вид са много подобни, почти идентич-
ни един на друг, и затова при едни и същи ситуации
биха действали по един и същи начин. Същности-
те, които формират част от душевното човечество,
макар всички те да са насочени към една и съща
112
цел, ще проявяват много разнообразни таланти
благодарение на съвместното притежание на из-
вънредно висше душевно качество.
В тази връзка не е добре да се правят сравне-
ния с човечеството на седмата космическа област,
в която голямата разлика в талантите трябва да се
припише на различията в кръвта, както и на расо-
вите и народностните различия, различните въз-
питателни методи, социалните и биологичните
условия.
Различията в талантите на душевното чове-
чество идват и от разликите в микрокосмическото
състояние на съществуване. Ако сравним микро-
космосите със скъпоценни камъни, тогава би мог-
ло да се каже, че всеки микрокосмос е шлифован
по различен начин и следователно ще показва раз-
личия във фасетката и затова ще приема и излъчва
Светлината на Бога по много специфичен начин.
Така вие ще разберете, че макар душевната общ-
ност в новото царство да е едно съвършено цяло,
в нея ще има различни специални служби и за-
дачи, свързани с укрепването, организирането и
изявата на цялото.
Така в годините, лежащи зад нас, няколко души
започнаха да строят едно Живо тяло като вестите-
ли на Новото царство от миналото. Те изградиха
113
и реализираха това тяло не за самите себе си, а за
другите, които още бяха оковани в смърт и нощ.
В началото те поддържаха и закриляха това тяло
като своя лична собственост. Когато постройката
беше готова, те я населиха с ученици. Те ги дове-
доха в Новия дом, за да живеят в него.
От момента, в който това население стана “са-
моосъществяващо се” и тръгна по пътищата на
Десетте сефирота, всички обитатели на Дома са
съсобственици и сънаследници и също така съот-
говорни. Тогава никой не е подчинен на другите,
а всички са едно, и Едното са всички.
Дано и вие разберете този път на развитие и
милост и да тръгнете по него. Дано десетте из-
лъчвания на небесната светлина скоро да станат
ваше притежание.
114
XXI
Всяка душа има участие
във възкресението на Христос
В сички, които сте призовани да влезете в Дома,
наречен Sanctus Spiritus, можете и трябва ясно
да осъзнаете факта, че когато нашето земно жи-
лище, т.е. нашият материалнороден образ бъде
разрушен, ние имаме едно ново здание в новото
астрално поле, което не е сътворено от човешки
ръце, един истински “вечен дом”. Това е великата
освобождаваща и спасителна реалност, която се
свързва с вас. Нашето намерение е не толкова да
ви предадем този факт като догма, като филосо-
фия, колкото да го осъзнаете и изпитате като една
сигурност, и така да го закрепим в съзнанието ви.
Херметическата философия е прагностичното
осъзнаване на сигурностите, които могат да бъдат
обхванати и разбрани, които са ключ към врата-
та, която отваря за хората вечността и затваря зад
себе си време-пространствения порядък.
115
 Съществува астрално поле на Школата – Злат-
ната глава. И това поле има задачата и притежа-
ва възможността да събуди всяка спяща и всяка
току-що родена душа към съзнание, към осъзнат
живот, към възстановяване на връзката с Духа –
връзката, която беше прекъсната чрез падението
на микрокосмосите в седмата космическа област.
Затова няма смисъл само да говорим за Духа и
Неговата милост и да вярваме, че Той съществува.
Първо трябва да бъде родена душата, за да може
по този начин разпадналото се единство да бъде
възстановено и един “живот в Бога” да може да
стане действителност. Това е работата, към коя-
то ви приканва съвременният Гносис, следвайки
всички свои класически предшественици.
Който е призован към тази работа, трябва да
познава естеството, необходимостта и целта на ра-
ботата. Който върви по пътя, който Гносисът му
показва, много бързо ще притежава вътрешната
сигурност, че пътят води към Гносиса на Хермес
Трисмегист. Това е Гносисът на служещата любов
(сърце), Гносисът на мисленето (глава), Гносисът,
който вечно устоява и затова и в наше време все още
съществува неотслабен. Който върви по пътя, показ-
ван от Гносиса, много скоро ще може да каже като
Павел: “Ние знаем, че имаме едно здание от Бога...”
116
Който е достигнал до тази точка, стои пред една
трудност. Защото не е изключено земният път да
стане твърде тежък и да се породи една въздишка,
един копнеж да се облечем с жилището “от не-
бето”, от новото астрално поле. Това означава, че
възниква едно изгарящо желание колкото се може
по-бързо да отхвърлим от себе си одеждата, която
е от смъртната природа. Тези хора често дават из-
раз на това свое желание с познатите думи: “Дано
по-скоро да постигнем това!”
Такова жизнено поведение обаче е много
неправилно и освен това е много опасно. Мно-
го добре ще разберете тази опасност. В новото
поле чрез действащите там мощни полярни по-
тоци спящата душа става съзнателна, напълно
се пробужда и в нея се събужда възприятието.
Всяка душа ще възкръсне в Христовото поле;
всяка душа има участие във възкресението на
Христос. Но ако вие, след като сте получили си-
гурността на свързването, смятате да напуснете
колкото се може по-бързо долината на сълзите на
диалектичната природа, напълно ще отхвърлите
същността на диалектичната природа и нейната
задача. Вие бихте рискували вместо “облечени”
с новото душевно състояние, да бъдете намерени
“голи”.
117
 Гносисът обяснява, че за време-пространстве-
ната опитност седмата космическа област е един
“авариен порядък” и че съществуването в тази
област има в основата си един “план” – план, на
който всяко същество съвършено и от сърце ще
съдейства, щом разбере нещо от него. Гностич-
ни екстремисти като манихеите в своето време
искаха направо да рушат, да унищожават. Един
гностичен реалист обаче, като някой от Алек-
сандрийската школа, ще възприеме плана, който
служи като основа на неговото спасение, и ще му
сътрудничи.
По какъв начин? Като се погрижим колкото се
може по-добре за това, както Павел го изразява,
“смъртното да бъде погълнато от безсмъртното”!
Бог е, който ни прави способни на това и който ни
дава необходимата за това сила – Светия Дух. Има
голяма разлика между един ученик, който спокойно
живее ученическия си живот, насочен е и е изцяло
отдаден, надява се и вярва, т.е. снабден с душевно
качество, посреща своята смърт и накрая влиза в
астралното поле на Школата, и един ученик, който
със своя диалектичен живот изцяло се е посветил в
служба на Бога и човечеството, използвайки всяка
секунда, за да помага, подкрепя и носи, и по този
начин със сила да действа от Светия Дух и чрез
118
Светия Дух. Вие ще разберете, че “пробудената
душа” на първия разгледан ученик няма да бъде
от същото качество като на втория. Вторият се е
погрижил неговата смъртна същност да бъде по-
гълната от пречистващия огън на служещия живот,
като едновременно с това по този начин душевното
състояние на обновлението силно е израснало.
Това становище може напълно да се докаже.
Който наистина подтикне към живот Розата, от
този момент нататък е един спасен, един освобо-
ден човек. Но одеждата на Розата трябва да бъде
изтъкана чрез жертвата на Любовта, чрез жертва-
та на служещата Любов. Отказването от себето и
желанието да се облечем с жилище от Небето не
са достатъчни, не. Наред с това и чрез това трябва
да последва жертвата в служба на човечеството.
Къде? В света на освободените? Не, в света на
страданието! Един такъв служител на човечеството
напълно ще изпълни плана на аварийния порядък.
И ще победи напълно чрез жертвата на Любов­та.
Той ще бъде облечен със златната одежда.
Гносисът е този, който ви е подготвил и ви е
направил годни за това и ви е дал Светия Дух като
гаранция за това. Затова за манихеите Гносисът
беше Гносисът на разрушаването и отричането
на света, което със сигурност също трябва да се
119
нарече Път; но Гносисът на Хермес Трисмегист
е Гносисът на служещата Любов, Гносисът, кой-
то вечно устоява и затова все още съществува не-
отслабен и в наши дни. XXII

Прототипът на новата
душевна изява

В ъв връзка с предходната глава сега ще бъдете

поставени пред забележителната десета глава
от книгата Откровение, от която ще цитираме ня-
колко стиха:

След като седемте гръма издадоха своите гласо-

ве, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който
каза: Запечатай това, което изговориха седемте
гръма и недей го писа. (стих 4)

И гласът, който чух от небето, пак заговори с

мен и каза: Иди, вземи отворената книга, която
е в ръката на ангела, който стои на морето и на
земята. И аз отидох при ангела и му казах да ми
даде книжката. И той ми каза: Вземи и я изяж; и
в корема ти ще стане горчиво, но в устата ти ще
бъде сладка като мед. (стихове 8 и 9)

120 121
Ангелът, който ни е представен тук, е прототипът
на новата душевна изява. Той е обвит в облака на
новото магнитно състояние; седморната дъга на
Светия Седморен Дух стои сияеща над главата му
като доказателство за факта, че магнитната мозъч-
на система е отворена за неговото вливане. А че
това е така, се вижда от факта, че лицето му е като
слънцето. Защото когато гностичната светлинна
сила запали четвъртия светилник, светлината за-
почва да струи от прозореца на челото. Новото
състояние се доказва също и от двата огнени стъл-
ба на симпатикуса, които са напълно достъпни за
гностичния поток.
В ръката си съществото държи отворен кни-
жен свитък. Книгата е “отворена”, което озна-
чава, че новото същество е свързано с вечната
пълнота на спасението, с мъдростта, която е от
Гносиса, и може да чете в нея. То е едно могъщо
същество, което се е извисило много над диалек-
тичната суета. То се е издигнало над всички ди-
алектични взаимоотношения. То стои над земята
и морето.
И когато то извикало, се чули гласовете на се-
демте гръма. Ученикът на младия Гносис напъл-
но ще разбере това. Седемте гръма, или седемте
гласа, както също се наричат, са седемте аспек­
122
та на новата душевна система с нейните седем
чакри.
Вие знаете, че една чакра е магнитен огнен
принцип, магнитен източник, магнитна станция,
настроена към един от седемте магнитни гностич-
ни потока. Затова всяка чакра има своя собс­твена
вибрация, свой собствен глас, свой собствен тон,
толкова хубав и могъщ, че можем да разберем
защо древните поети говореха за седемте гръма,
или седемте вокала, които заедно образуват пре-
красното име на Бог.
Този прототип вече често ви е бил описван.
Това, което е видял Йоан, сте видели и вие. Това
видение ви носи едно послание, има да ви каже
нещо много специално, а именно, че трябва да
запечатате мощта и благословията, и величието
на това същество, и не бива да го записвате. С
това се има предвид, че не трябва да учите наи-
зуст тези неща и да ги записвате по обикновения
диалектичен начин като един вид интелектуал-
на подготовка, че не трябва да говорите за тях
и да ги обсъждате, както е обичайно за словоо-
хотливата тълпа. Мълчете за това! Тези неща би
трябвало да са твърде деликатни и твърде святи
за вас, за да ги правите тема на един обикновен
разговор.
123
 Какъв е всъщност смисълът на това видение? о­ бновлението. И който се издига в този живот, ще
Онзи, който изживее това видение, на когото този може истински да служи на човечеството и да го
прототип на спасението се изяви, знае, че повече спасява.
няма време за губене, че времето е дошло, че вре- Дано разберете и осъществите така тази пре-
мето е настъпило, че сега е изречено “Hora Est”, че красна десета глава от книгата Откровението.
Пътят трябва да бъде извървян сега. Който вижда
ясно пред себе си това същество на спасението,
знае: “Сега дойде моето време”. Той чува Седмия
ангел на осъществяването.
Какво трябва да правите сега? Да вървите!
Вземете отворената книга, която е в ръката на ан-
гела! “Вземи и я изяж!” Това е задачата! Върве-
те по Пътя, действайте! “Погълнете” това, което
ви се е изявило, вътрешно го осъществете и не го
разглеждайте повече външно, и не го третирайте
чисто философски. “Вземи и я изяж; в корема ти
ще стане горчиво, но в устата ти ще бъде сладка
като мед.”
Вие ще разберете този Божествен език. Кой-
то се храни от божествения Гносис и се опитва
да го асимилира в самия себе си, яде една проти-
воприрода. Тази горчивина за диалектиката ще за-
сегне природното същество. Следствието ще бъде
един път на горчивина, но този път няма да води
към смъртта, а към Живота, към живота, който
ще бъде сладък и прекрасен като мед, живота на

124 125
ПЕЧАТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗДАТЕЛСТВО РОЗЕКРЕЮС ПЕРС Човекът на боздугана
Един апел към младите хора
ТРУДОВЕ от ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ
Демаскиране*
Основи на философията на съвременните розенкройцери Няма празно пространство
Идващият Нов Човек Универсалното лекарство
Изявата на Гносиса в наши дни Христианополис (Christianopolis)*
Египетският Прагносис и неговият зов във вечното днес Светлината на света
(І, ІІ, ІІІ, ІV) Един нов зов*
Oтново оповестен и обяснен въз основа на Tabula Гностичната мистерия на Пистис София*
Smaragdina и Corpus Hermeticum
Тайните на Розенкройцерското братство ТРУДОВЕ от КАТАРОЗА ДЕ ПЕТРИ
Езотеричен анализ на Духовния Завет на
Розекройцерския орден Трансфигурация*
1 - Зовът на Розенкройцерското братство Печатът на обновлението*
Езотеричен анализ на Fama Fraternitatis R.C. Седем гласа говорят
2 - Веруюто на Розенкройцерското братство Златният Розенкройц
Езотеричен анализ на Confessio Fraternitatis R.C. Тройният съюз на светлината*
3,4 - Алхимичната сватба на Християн Розенкройц (І, ІІ) Писма*
Езотеричен анализ на Chymischen Hochzeit Christiani Живото слово*
Rosencreuz Anno 1459
Божията Слава е неприкосновена (Dei Gloria Intacta)
ТРУДОВЕ ОТ КАТАРОЗА ДЕ ПЕТРИ И ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ
Християнската мистерия на посвещение на Свещения
Розенкройц за новата епоха
Мистерията на блаженствата* Братството на Шамбала
Никтемерон на Аполоний Тиански (Das Nykthemeron des Универсалният път*
Apollonius von Tyana) Голямата космическа революция
Мистерията на живота и смъртта

* Издаването на български език на тази книга предстои * Издаването на български език на тази книга предстои

126 127
Апокалипсисът на нашето време* –
Обновителни конференции на Водолея
(1) Светлинната дреха на новия човек
Билтховен, 1963 г.
(2) Световното братство на розенкройцерите
Калв, 1964 г.
(3) Могъщите знаци на божественото решение
Бад Мюндер, 1965 г.
(4) Освобождаващият път на розенкройцерите
Базел, 1966 г.
(5) Новият жезъл на Меркурий,
Тулуза, 1967 г.
Reveille! Събуди се!*
Зов за пробуждане към фундаментално обновяване на
живота като изход в едно безизходно време
Китайският гносис* Коментари към Дао Дъ Дзин от Лао Дзъ

DRP - Verlag, Auf der Höhe 16, D-57612 Birnbach, BRD

Rozekruis Pers, Bakenessergracht 5, NL 2011 JS Haarlem, Niederlande
Lectorium Rosicrucianum, Foyer Catharose de Petri, CH 1824 Caux, Schweiz

Розекреюс Перс – България

София, 1336, ж.к. “Люлин-6”
ул. “Звънче”, 16

128