ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“

издава
Настоящият том се
1 със сиомоществователството наФОНД ВЪТРЕШНАТА
НАЦИОНАЛЕН ДАРИТЕЛСКИ
БЪЛГАРИЯ“
МАКЕДОНО-ОДРиНСКА
wl
„13 ВЕКА съвет
$** Издателски на фонда:
БЪ^ Миланова,
Вери Мутафчиева, Виолета
Димитър Коруджиев, Тошо Пейков

РЕВОЛЮЦИОННА
ИЗДАТЕЛ НА ПОРЕДИЦАТА
,АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ“:
ОРГАНИЗАЦИЯ
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ .АРХИВИ'
(1893—1919 г.)
3! I Издателски съвет: ДОКУМЕНТИ
ВАСИЛ ПОЗЕЛЕВ, ГЕОРГИ МАРКОВ,
ДОЙНО ДОЙНОВ, ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ, ПЛАМЕН ЦВЕТКОВ, НА UEHTPAAHUTE
’|t
СТЕФАН АНДРЕЕВ
РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
Отговорен секретар: ГАЛИНА ПИНДИКОВА
(устави, правилници, мемоари, декларации,
окръжни, протоколи, наредви,
резолюции, писма)

Том I
Част 2
ВМРО - ВЕЛИКО ТЪРНОВО

2022 г.
Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“
София, 2007
 210 Резолюция на Втория редовен конгрес на Серския революционен окръг -
Кадъкьойско [Неврокопско], 26 юли - 6 август 1906 г 641
21 1 Протокол от Околийския конгрес на Охридската революционна околия -
Охрид, 27 юли 1906 г 647
212 Окръжно писмо на ЦК на ВМОРО до Солунския и Битолския
окръжни комитети за избиране на делегати за Втория Рилски общ конгрес

213
на ВМОРО - София, 29 август 1906 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 648
Окръжно на ЦК на ВМОРО до Скопския, Серския, Одринския
и Струмишкия окръжни комитети за насрочване на датата
за свикване на Втория Рилски общ конгрес на ВМОРО -
София, 2 септември 1906 г 649
214 Резолюция от Второто редовно събрание на ВМОРО в с. Ловча, Драмско -
С. Ловча, Драмско, 8-10 септември 1906 г 650
215 Протокол от заседание на Серския окръжен революционен комитет
за делегирането на Чудомир Кантарджиев и Пейо Радев в България
за набиране на членове на ВМОРО - Серско, 20 септември 1906 г 653
216 Съобщение 10 на Охридския околийски комитет до районните,
селските и градските ръководни тела в околията -
[Охридско], 24 септември 1906 г 653
217 Окръжно на Битолския окръжен комитет до Охридския Околийски
комитет за свикването на Окръжния конгрес за избор на ръководство
на комитета и делегати за Общия конгрес - Б. м., 24 септември 1906 г 655
218 Редакционна статия на в. „Революционен лист“ за излизането
на в. „Революция“ и размишления върху издаването на печатен
орган на ВМОРО - 7 октомври 1906 г '■ 655
219 Окръжно писмо от околийския войвода на ВМОРО Петър Чаулев
до учителите в Охридската околия за развитието на учебното дело,
както и за нормите на поведение на учителите - 8 октомври 1906 г 658
220 Писмо 200 на Съвещателния окръжен конгрес до околийските
комитети на Битолския революционен окръг -
Пиемонд [Битоля], 13 октомври 1906 659
221 Изборна листа на кандидати за членове на Битолския окръжен комитет,
контролна комисия, окръжен ревизор и за делегати
на Общия редовен конгрес на ВМОРО - Б. м., Б. д 660
1212
 ™°ро. документи
нлЦЕНТ^^
№222 Статия от Димо Хаджидимов с РЪКОВОДЦи
-■■--'^ОРГЛ11И 1М
на Петко Пенчев „Резултатите критически бележки „
на Общия конгрес“
във в. „Революция“ - 14 октомври
Xs 223 Отговор на Петко Пенчев на 1906 г. ’
nva™™™
по повод на статията му обвиненията на
„Резултатите на Общия Димо
66/
на Хаджидимов върху отговора
Xs 224 Статия на в. „Революционен - I ноември 1906 г
конгресТбХ
Скопски окръжен конгрес -I,лист“ върху решенията^
201 на ПроверочнотоI ноември- 16 Оекември /ад ,
№225 Съобщение м, 665
комитет за резултатите от бюро до
проведените избориОхридския околийски 67?
Вашингтон [Битоля/, 14 ноември
1906 г
-
№226 Окръжно 1 на
Битолския окръжен комитет до
комитет за необходимо Охридския 6X1
на новоизбрания състав съдействие от страна на Охридския околийски
на
[Битоля, след 15 ноември Окръжния комитет - комитет
Xs 227 Нареждане 35 на 1906 г.]
Охридския околийски
и селските комитети в комитет до градските 6X1
за броя на членовете наоколията да изпратят сведения
на загиналите четници иОрганизацията, на затворниците,
Xs 228 Нареждане 23 -
др. 19 ноември 1906 г
на Долно Дебърцкото районно
до ръководителите в управление 6X2
село
на Организацията относноЗлести за нарушаване наредбата
С. Железнец, 25 ноември някои местни обичаи -
•
№229 Смъртна присъда 1906 г
40 за предателство, издадена от
Охридския
6X3
околийски революционен комитет 27
№230 Писмо от ЗП на
ВМОРО в
- ноември 1906 г. 6X3
за определянето на мястотоСофия до Евтим Спространов
на организацията - София, и датата на Втория Рилски оощ конгрес
№231 Резюме от писмо 24 декември 1906
от Алексо Станоев до Пере Тошев и Тодор Попантов х
за проблемите около провеждането
Общ конгрес на организацията на окръжните конгреси, за предстоящия
и за състоянието на ВМОРО -
[Солун, 1906
Xs 232!
Изложение от участниците в Съвещателното съ~рание на пмлРО 684
до окръжните и
околийските комитети на Организацията
№233
за издигането му в революционно, иконо
С. Мешеища, Охридско 1,2 февруари 1907 г. 594
№234 Окръжно 2 на

ком^^3р0 _
Битолския окръжен комитет до Охридския
,ШСИ1Я околийски
комитет за дейността на съдебните комисии
№235 Възвание на Битолския окръжен '
69б
революционна
активност от страна на членовете на
Б. м., б. 697
№236 Окръжно 3 на Битолския окръжен
и членовете на ВМОРО в Охридска околия,
да полагат по-големи грижи за заловени те революционери -
5 февруари 1907 698
237 Изпълнителен лист 129 за делба, извършена с~ ^шшския
Р войвода
"IId
Петър Чаулев - 7 февруари 1907 г.
 * ' «л
ГОВОРЯТ -А
t'A
ЛВХИВ ИТЕ к ,
i Окръжно писмо на
Битолския окръжен комитет до Охридския окОЛИЙС]
избори на делегати за Окръжния конгрес
238
комитет за провеждане г
- :КИ
255 Писмо от Тодор Алекси,, ’
Лпшяйп...и
Битоля, 15 април 1907 на Хр. Матов за свикване
Решения на Пловдивския учредителен конгрес на Одринските 7()() CWhob no ’«т 2
№239 относно дейността на Революционнана убийството на Ив. Гарванов
благотворителни братства
революционен окръг - за по-нататъшната дейност и Б Р
ни п
ST"в*«анере"^
На
11
организация в Одринския на Спространов завзетите решещ
[Пловдив, 23 април 1907 г.] 256 Първо открито писмо на Серския
№240 Протокол от заседание на Серския окръжен революционен комитет 701 756
за необходимостта ВМОРО да отговори на ударите на сръбските Б. Сарафов и М. Даев - Cenex,, ... Hd И 1 аР“анов
и гръцки чети - Серско, 25 май 1907 г №257
№241 Окръжно писмо 24 от Серския революционен окръг до околийските
комитети за необходимостта да се обединят околийските чети
• 709
-
/Краят на 1907 началото на
№258 Писмо от Христо Матов до Евтим
‘’P™1*1* -
imTl
766
за прогонването на гръцките чети от южните части на окръга - на Я. Сандански за убийството на Б.
и необходимостта всяка околия да си избере
Серско, 26 май 1907 г ..710 София, 24 януари [1908 г./ Р игРаниченпрежт4вт-
№242 Окръжно 9 на Битолския окръжен комитет до ръководителите
в Охридска околия, с което отново ги подканят да вземат №259 - 77П

..............................
и войводите
в ЗП на ВМОРО във връзка с убийствата на Б. Сарафов и Ив артж
по-спешни мерки за засилване грижите за попадналите и бележки на Спространов за решенията на съвещанието -
I
в затвора техни другари - 17 юни 1907 г 711 София, 7 февруари [ 1908 г]
№243 Окръжно 10 на Битолския окръжен комитет до ръководителите 260 Писмо от Хр. Матов до Ев. Спространов за разпространяване
и войводите в Охридската околия за засилване на икономическата на слухове за Лисичев и Яне Сандански -София, 7 февруари ll9O8z.J
борба срещу гръцката пропаганда - 17 юни 1907 г 712 26 1 Съобщение на в. „Одрински глас" за свикването на Кюстендилския
№244 Писмо на Битолския окръжен комитет до различните институти общ конгрес на ВМОРО - София, /7 февруари 1908 г—
на Организацията в Охрид с молба да не се провеждат нови избори 262 Становища на Одрински революционен окръг по участието
до второ тяхно разпореждане - Вашингтон [Битоля], 27 юни 1907 г 712 на Климент Шапкарев като представител на Одринско
в Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО - София, 17 февруари
'№ е
245 Бележки на Охридския околийски комитет върху Правилника писмо
263 Бележки от Хр. Матов по Първото отворено
на ВМОРО, приет на Първия Рилски общ конгрес през 1905 г. -
Женева [Охрид], 18 юли 1907 г 713 на Серския революционен окръг - София,окръг 21 февруари /
по трвото
- -
№> 264 Становище на Одрински революционен
№246 Протокол от Втория редовен окръжен конгрес на Битолския окръг -
отворено писмо на Серския революционен
_
——
революционен окръг - Мирчев Кутел, Охридско, 15-20 август 1907 г 714
София, 24 февруари 1908 -
№247 Протоколи от заседанията на Третия редовен окръжен конгрес „По отв р
265 Статия от Ангел Попкиров
на Серския революционен окръг - София, 2 март 1908 г автономната
ий - -

_
Д''" Щ ли е
720 „0 щетима
_
Кадикйойско [Неврокопско], 22 август - 2 септември 1907 г №266 Статия от Павел Делирадев
№248 Окръжно 1 от Битолския окръжен комитет до Околийския комитет София, 9 март 1908 г l ’. пбш конгрес на ВМОРО -
№249
и войводите в Охридска околия - [Битоля], 5 септември 1907 г
Протокол от заседание на Серския окръжен революционен комитет
744
267 Протоколи
С Жабокрът,
от Кюстендилс - /5 март 1^
^^ския
--вМоЮ -
за разстроеното състояние на Драмска революционна околия
и вината на Михаил Даев, за женитбата на Тодор Паница и др. -
268 Правилник на
[С. Жабокрът,
ВМОРО’?^ у - 15 мр“
т конгрес
общ на ВМС
.746
Серско, 10-септември 1907 г 269 Резолюция на ю март 1908 О
№250 Протокол от заседание на Окръжния комитет на Серския
революционен окръг с взето решение за смъртни присъди №>270 Декларация от Кюскон Р въпроси-
на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев - по обсъжданите на

№251
Серско, 10' октомври 1907
Резолюция от IV редовен околийски конгрес на Разложката
747 IC w> в.
271 Съобщение във^ ВМОРО за из6иранек
•Р
и* "Т
748 общ конгрес на
революционна околия - Банско, 20-21
октомври 1907 София, 19 март 1908
д. д.𠹫 м
№252 ротокол-решения на Солунския окръжен революционен конгрес
на ВМОРО - 25 октомври 1907 750 272 Писмо от Д-р ХР*Т 6щ конгрес
на & орг»«®*
№253 е.
езолюция от Втория редовен конгрес решения, за
на Драмската ..751
№254 “ Б- м" 25“ 26 октомври 1907 и за отношениет
на Им °г ’ ' ^BOPOB1 »Пред двата
Иван Гарванов и Борис нови гроба“ за убийството
Сарафов - София, 3 декември 1907 г.
.. 754
1214
 ИВИТЕ
говорят
4
'
*I
от Струмишкия революционен
окръг до революционните
№273 Изложение
и околии в Македония
за решенията на Кюстендилския общ 287 Писмо 108 от '

кпъзи Османска П,х’гРесивну онм,

° ес на ВМОРО - [Струмишко,
Р втората половина на март] г до Битолския окръжен ° и„ " ""’-mu, Т
от
за разговора
д-р Никола Генадиев до българския княз Фердинанд I
№274 Бележка му с д-р Хр. Татарчев и Хр. Матов за състоянието
856 за единодействие на
Битоля, 4 юли 1908
птпк
всичкТ? К°Ми^а
в OroMajIl.
ВМор^
оред,^
на българското правителство към нея - №288
на ВМОРО и за отношението в Солун за целите и средствата",
К°МИТет
Б.м., и W

№275 Статия от Павел Делирадев „Няколко

думи за решенията 871 Солун, [преди 8 юли 1908 г. I
289 Писмо от Османското прогресивно
На ‘«митеп, .
на „Общия“ конгрес“ - София, 23 март 1908 г
872 революционен комитет на
№276 Становище на в. „Одрински глас по декларацията ВМОРО
290 Прокламация от Младотурския
на Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО - София, 30 март 1908 г 876
комт
№277 Отворено писмо от Христо Чернопеев по становището на в. „Илинден“
Струмишкия .. . '
срещу отвореното писмо на делегатите на революционен
окръг за работата и взетите решения на Кюстендилския общ конгрес
№291 Манифест от Яне Сандански към всички
за подкрепа на Младотурската революция на^Тг
сХТ
- ад

на ВМОРО и подробности около неговото арестуване и задържането му 292 Обръщение «е ЦК ВМ0Р0 „ - - Ml

в ареста - Б. м., Б. д
№278 Опровержение от делегат от Струмишкия революционен окръг по повод
на публикация на в. „Илинден“ за откритото писмо на струмичани -
877 „Единство и прогрес“ в Солун за отношението
ка 0рг«ацията
към Младотурската революция и изложение на основните
точки от програмата на ВМОРО - Солун, 23 юни
293 Обръщение на Централния комитет на ВМОРО към Комитета .Елин-тж. 402
._

_
Б. м., Б. д 878
и Прогрес“ с исканията на Организацията - Солун, 28 юли 1W г.
№279 Опровержение от Христо Чернопеев след изявление на Петко Пенчев 294 Устав на Българския конституционен клуб в Солун -
ад
за арестуването им след убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов - Солун, 4 август 1908 г. ад
София, 4 май 1908 г 879
№295 Писмо от Яне Сандански до редакцията на в. „Конституционна арг
№280 Отговор на Христо Чернопеев на отпечатана срещу него статия за участието на МОРО в легалния политически живот на Османската
във в. „Илинден“ - Б. м„ 22 май 1908 г. 879
империя върху принципите, декларирани в проектопрограмата и -
№281 Отворено писмо на Христо Чернопеев за ръководителите на ВМОРО ~~ - кг
Солун, 4/17 август 1908
иа ВМОРО.
и бележка на редакцията на в. „Одрински глас“ по отговора 296 Проект за обща платформа за дейност на двете крила кГ
на в. „Илинден“ на писмото - Б. м., 25 май 1908 881 изработен от Никола Наумов - [Солун. преви и
№282 Второ открито писмо на Серския окръжен революционен комитет 297 Окръжно писмо на ЦК на ВМОРО до
окръжните
за излизащите във в. „Илинден“ материали против дейците на Организацията за водените преговори
т Мш
Д
_
на Серския окръг и за истината за смъртната присъда на Михаил Даиев - препоръка
и да
„Единство и напредък“ н
на боевите сили и оръжието
882 «10
[Серско, първата половина на май 1908 г.] и др. У
за предстоящите изоори ’ програма
№283 Съобщение и коментар на в. „Одрински глас“ за излизането коми
г,

№298 Писмо от Солунския окръжен усетена

на Второто отворено писмо на Серския революционен окръг -
.892 на Македоно-Одринската револт^ о
- 411
София, 1 юни 1908 Струмишкия Р
от Серския, Солунския и
№284 Писмо от Христо Матов от името на ЗП на ВМОРО до Солунския писмо от Солунския' 0К0лия я
№299 Окръжно
окръжен комитет за необходимостта от правилници на Организацията
в Битоля, за разпространението на отговора на Матов на Първото на Солунския комитет контра «а Р 1|ЦЦПята
къ Р -
отворено писмо на серчани, за вземането на мерки срещу солунския консул и за свикванетона Общ
А. Шопов, за заминаването на дейци на Организацията за вътрешността и др-
Вавилон [София], 12 юни 1908
Солун, 23 август
300 Резолюции от
Извънредния /41 -
№285 Резюме от писмо от ЦК на ВМОРО до Солунския окръжен революционен революционна ^за на г
927
комитет за тежкото положение, в което се намира Организацията Програмна деклара /41'» уубове -
1
№301
и за наложителността от свикването на нов общ конгрес и искане
на мнението на Окръжния комитет по въпроса - Б. м, 13 юни 1908
895 „дай»»»
302 Устав на Съюза
на "Ста уредба на J
’ .931
1217
№286 исмо от Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО 303 Правилник за вътрешн*^
конституционни КЛУ I
до^ итолския младотурски комитет за възможността от съвместни
действия на двете организации
за извоюване човешки права - 896
Битоля, 3 юли 1908 г.
1216
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
„ли
304 Резолюции, приети от Учредителния конгрес на Съюза на българските №320 Резолюции, приети от Vun.
федера^^

—
ОРГ1
конституционни клубове - Солун, 7-13 септември 1908 г. на Народната
305 Окръжно писмо от Солунския окръжен революционен комитет №321 Резолюции, приети на Втория^^На
до Одринския околийски революционен комитет за насрочване датата
на общия конгрес на МОРО - Солун, 21 септември 1908 г
конституционни клубове
322 Окръжно писмо 142 На
& - Съюза '
г
Л °* ад
306 Апел на Серския окръжен революционен комитет за обявената до председателите на бъпг^л, И оългаР«ите
независимост на България - Солун, 15 октомври 1908 г ..ад
307 Писмо от Христо Матов до Ноел Бъкстон, президент на Балканския
за закриване на клубовете и прараТ^"1*
Р Р 11е На
комитет в Лондон за разочарованието на ВМОРО от политиката
Солун, 18 ноември 1909 г ^литиче^ ’
на младотурците - Скопие, 27 октомври 1908 г №323 Писмо от ВМОРО за закриването^ Б:;
308 Писмо от Христо Матов до д-р Владимир Руменов за руската позиция
по реформената акция в Македония, за преместването на учители
клубове в Турция, за турския
терор
на членовете на НфП (българска над
сеад,
2^ •97]

в Лъджене и Дупница и за подготовката на конгрес - и за необходимостта от организиране

на
София, 1 декември 1908 г
309 Писмо 11 от Народната федеративна партия (Българска секция)
конституционни клубове -София,
№324 Писмо от Тодор Александров до българските 25^.^^ 972
на нелегалните в Битолско и Ениджевардарско
до Съюза на българските конституционни клубове за единодействие
на двете партии при подаване на петиция до парламента младотурска реакция в Македония ZZ7 за
974
-
по аграрния въпрос Солун, 23 февруари 1909 г 945
325 Писмо от Христо Матов до Григор Василев за отношението
на българския княз Фердинанд I и българските социалисти
310 Писмо 396 от Съюза на българските конституционни клубове
до Народната федеративна партия (Българска секция) с искане по македонския въпрос и необходимостта от създаването на течение
да им се изпрати екземпляр от изготвената петиция по аграрния въпрос в техните среди за правилно ориентиране в македонския въпрос -
Ница, 11 януари 1910 г.
i
I и от програмата на партията - Солун, 25 февруари 1909 г 945
31 1 Писмо 13 от Народната федеративна партия (Българска секция) 326 Писмо от Христо Матов до Тома Карайовов за отношенията между СБКК
до Съюза на Българските конституционни клубове за необходимостта и ВМОРО, за преследването на революционните дейци от турската власт.
да се постави на обсъждане в парламента аграрният въпрос и сведения за необходимостта от вестници за разясняването на македонския въпрос
по управлението и програмата на партията - Солун, 2 март 1909 г 946 и положението в Турция след Хуриета и др. - Ница. 26 януари 1910 г.. н.т
312 Писмо 18 от Народната федеративна партия (Българска секция) 327 Писмо от Христо Матов до Григор Василев за необходимостта
до Съюза на българските конституционни клубове с повтаряне искането да започне излизането на социалистически вестник
от писмо 11 за единодействие при поставянето на аграрния въпрос - въпрос, за положението в Македония и др.-CW ‘
1^7 328 Апел от Централното бюро на Народната
Солун, 11 март 1909 орган“заЦ Р
313 Писмо от Христо Матов до Данаил Крапчев за дейността на Я. Сандански, (Българска секция) към партийните на Извънредния (| коирес -
в редовете на партията и за решенията «I
Хр. Чернопеев и Серската група след Младотурската революция -
Скопие, 16 март 1909 ‘^7 Солун, [след 27 април 1910 г]
н
№329 Писмо от Ръководния комитет
314 Обръщения на Младотурския комитет и от Неврокопския комитет
_
komhWb
на ВМОРО с призив да се обединят срещу превратаджиите старотурци - революционна организация до пр
цмОРО и по въпроса ... ад
Неврокоп, април 1909 на организацията за отношението £*
що г
двете орг
на Бмгарскага нГ
_
за обединението на
ад
315 Окръжно писмо 436 на Централното бюро на Съюза на българските
конституционни клубове с искане да се ревизира военният данък - 330 Резолюция от Учредително Р 13ац„я
[Солун], 25 април 1909 г • македоно-одринска револю македонец чй

№331 Устав и правилник на

необходимостта Бъ. ‘ Р
316 Писмо от Тома Карайовов до Тодор Александров за морО) /9/0
от активизирането на борбата срещу сръбската пропаганда в
Скопско, революционна организация^
!
Кумановско и Кривопаланечко, като за това се използва и турската власт №332 Предложение от
Българ
след преговори™
Р органи» ад
I
- юли 1909 г
'
t
и за сгодния момент да се набави оръжие Солун, 9
317 Декларация на Учредителния конгрес на Народната федеративна
J партия (Българска секция) - Солун, 1909 секция) -
; .994
I i №318 Програма на Народната федеративна партия (Българска №333 121’
i ч Солун, 1909 "
секция)
319 Правилник на Народната федеративна партия (Българска
Солун, 1909 София, 30 май 1910 г

1218
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НЛЦЕНТР
п,рЛЛНИТЕ р
334 Окръжно писмо от Временния Главен комитет на Българската 347 Писмо от Тодор Алексаип^ Пк°воини 0РГ1
народна македоно-одринска революционна организация
до Константин Кондов, във Велико Търново за провеждане на избор
от Петър Чаулев, за необхоп" ’° Христо Черноп т
2
щ Мемоара
за Главен комитет и Контролен финансов институт на Организацията - за възстановяване на На г, РИемат Повеч. Исмо
София, 11 юни 1910 г. В М,
.
335 Позив от Българската народна македоно-одринска революционна
организация към всички съмишленици, като продължител
на революционните борби в миналото, но стояща на национални позиции
348 Окръжно писмо 10 ОТ
»вморО.вр„11аС1,^^
вследствие Италиано-турската 6 Гоп^иус^^ C?
КовП1и
„
6
до чуждестранните консули за ш. ИМ
Юдадсния
и критика към отклоненията и външните влияния в движението -
София, 1 август 1910 г 349 Декларация на ЦК на ВМОРО за
336 Протокол 1 за обединението на дейците на Българската народна ювъо№
на територията на Европейска TyP™/ rT^
македоно-одринска революционна организация и ВМОРО
в една организация и принципите, на които тя трябва да стои -
350 Комюнике на ВМОРО за водените
и младотурски представители - София 9
прегов^м OpraHl,!a“wa --
[София], 26 февруари 1911 г №351 Писмо от Христо Матов до Иван Йосифчев за
337 Статия от Тодор Александров „Революция или провокаторство“ - за споразумение с ВМОРО по време на тяхната
София, 9 март 1912 г ^ия’
София, 17 март 1911 г. 1001
338 Проектопротокол за възстановяването на ВМОРО и за обединението 352 Писмо от Христо Матов до Иван Йосифчев за невярната информашя .. 1112
на дейците на бившия ВМОК с ВМОРО и принципите, на които давана от софийските вестници във връзка с мисията щ прГС( *
Иван Георгов и Люоомир Милетич в Петербург -София, Ю.шрт
да се гради възстановената революционна организация - №353 Писмо от Христо Матов до Иван Йосифчев за мисията на професорите
...1023
София, 15 март 1911 г 1004 Любомир Милетич и Иван Георгов в Европа и за провеждане
339 Писмо от ЗП на ВМОРО в София за постигнатото единство на митинг в Пловдив -[София], 2 май 1912 г. IIC4
в Организацията и за започването на революционните действия 354 Писмо от Христо Матов до Иван Йосифчев за събиране на средства
София, март 1911 г. 1006 за ВМОРО и за политическото положение в Европа и България -
11124
София, 30 май 1912 г.

——_
340 Писмо от Тодор Александров до Христо Чернопеев с възлагане
от заседание на дейци на бившия ВМОК
на задача да накаже навлезли без разрешение войводи във вътрешността 355 Протокол 1
- 1025
на Македония -Б. м., 11 юни 1911 г 1008 и Българските офицерски братства - София, 17дейци
юни
В 0 0
356 Писмо от Тодор Александров до нелегалнитекоято р
на
341 Писмо от Тодор Александров до Христо Чернопеев за извършена кризата,
от него обиколка в Кратовско, Щипско и Кумановско, за събиране в Скопския революционен окръг запредприема
Турция, и за необходимостта да се 11124
на организационния налог от населението, за предприети Б. м., 29 юни 1912 г. -ZZ RMOPO и бившите дейци
342
от Организацията атентати и за избора на ЦК и ЗП - Б. м., 1 1 юни 1911 г
Акт от създаването на Отоманска политическа партия -
1009
№357
на ВМОК по помирението и обе«™е™
^ ти
11141

343
Битоля, 12юни 1911
Акт от създаването на Отоманска политическа партия -
11)1(1

358
на Организацията във
Писмо от Тодор
вътрешността^^
Александров д
с
войводи на ВМОРО
д|ЯаМШ1В1 _
Солун, 19 юни 1911 ЮЧ с препоръка да се
ср
населението от Упартзанските
пар
действия н 103’
344 Окръжно писмо от Тодор Александров до околийските инструктори и за опасността за
и пунктовите ръководители в Скопски революционен окръг със забрана Б. *■> 2 септември 1912
да се оказва помощ на турците в Италианско-турската война - №359 Писмо от Петър Чаулев 1034
от обединението на
макед в охридскс
Б. м., 27 септември 1911 г.
345 Писмо от Тодор Александров до Христо Чернопеев за подготовката за трудности в 0Рга™3 д одринско 10»
на декларацията на ВМОРО до чуждите консули и пресата
за възстановяване Б. м., 12 септември четй в Македо»
Организацията да се №360 Правилник за добровол д opra®31^" 103«
на революционната дейност, за необходимостта
възползува от условията, създали се с Италиано-турската война, през Балканската тияа )ЦЮ*Н
за издаването на организационен вестник и др. -
№361 Инструкция за разу оПЬЛчение - на Серс^’
Б. м., 29 септември 1911
$ отМакедоно-Одринс^
писмо-зало « в окр« време
1040
консули №362 Окръжно п0
Мемоар на ЦК на ВМОРО, връчен на генералните 121
346
на Великите сили в Солун, Скопие, Битоля и Одрин за започване
на активни революционни действия в Македония и Одринско -
0КрЪГ до бългаР«° и бълга^^ 19^
Б. м., Октомври 1911 г
1220
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ У
’J.'t J
I;

№363 Мемоар на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска 376 Писмо от Христо

Матови '";^оДШ)
'
Г'.
революционна организация до Българския цар Фердинанд I -
Солун, 6 декември 1912 г.
от подкрепа от страна
на
за македонските българи Ба^K<Wr л <СТ°Нз’ну^
377 Пълномощни от ЦК на - £
364 Писмо от Тодор Александров до задграничния представител 1041 в
Л ? П. К. Яворов за изпращането на проф. Любомир Милетич и Антон Димитров заВМОРО
водене *
Л -
и проф. Иван Георгов в Европа от ВМОРО във връзка с искането
на населението от Македония за присъединяване на всички
новоосвободени български земи към България - Солун, 14 януари 1913 г.
организация „Обединение н
за автономия на Македония
и с
«Л Ка“^' 1061

1043 378 Пълномощно 950 на

365 Мемоар от ръководството на Скопския революционен окръг на ВМОРО Тодор
за водене на преговори в Дров’ «Дадено
от пГ
до председателя на Министерския съвет в София Иван Ев. Гешов, 1061
i2 Б. м., 20 септември 1913 г 3<* ₽а3решщ»не
иа македонец 0Р°
в което се говори за българския характер на населението в Скопско въпрос -
№379 Бележки от делегатите на
и се настоява то да не се оставя под чужда власт ^Януари 1913 г ВМОРО по
№366 Мемоар на Централния комитет на Вътрешната Македоно-Одринска
Революционна Организация до българския министър-председател,
1044 д-р Никола Генадиев за започналще
представители за създаването на
българо
обсъ^^ 1062

с която се настоява българското население в Македония организация, за освобождение на Македонм

да не се оставя отново под чужда власт - Солун, януари 1913 г зоните за действия и центровете за ръководещ
1046 и Р'
№367 Писмо от Тодор Александров до П. К. Яворов за изпращането на писма [Цариград], 29 септември 1913 г
и делегации до българското правителство и до политическите партии №380 Открит лист на Панайот Карамфилови за W
в България да изразят протеста си срещу вероятната подялба Доиранско и Демирхисарско, издаден му отобиколката
ЦК на ВМОРО -
на българските земи между Сърбия и Гърция и за свикването Македония, септември 1913 г
1064
на всички дейци на ВМОРО в Малгара - Солун, 27 януари 1913 г 381 Пълномощно на полковник Александър Протогеров, издадено му
1048
№368 Меморандум от сдружената македонска емиграция в София до чуждите от ЦК на ВМОРО да представлява организацията в преговорите

.....................................................
дипломатически мисии, организиран и подготвен от ВМОРО - с Младотурската организация „Обединение и прогрес" - Октомври 1913 г. 11X15
15 лшй 1913 г ...... 1050 382 Бележки на полковник Александър Протогеров, изпратени
от Андрей Тошев до д-р Никола Генадиев за започналите разговори
№369 Декларация (мемоар) на Вътрешната Македонска
Революционна Организация - Македония, 16 май 1913 г
№370 Съобщение на ЗП на ВМОРО за изпратена от него декларация
. 1053 с турските комитети - [Цариград], 8 октомври 1913 г
383 Протокол, подписан между Вътрешната македоно-одринската
—
1065

до българското правителство и до представителите на Великите сили революционна организация и Турския македонски комитет
за съвместни действия на двете организации за добиване
автономия
за Спорната зона в Македония - София, 5/18 юни 1913 г 1055
№371 Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО за подготовката на Македония -Цариград, 17 октомври 1913
на Междусъюзническата война 1913 г. и за ролята, която трябва 384 Протокол от заседание на Турския комитет
на Смесеното (общото) представителство
от
да изпълни Организацията в нея - [Щип], 10 юни [1913] г 1055 u
решение
_
взето за с*
№372 Писмо от Христо Матов до П. К. Яворов за впечатленията му от фронта, организации и за и и сръбските
за възможностите да се освободи Македония по пътя на автономията по дипломатически път от населени и наСеленне в Македония
-
и чрез съглашение в рамките на Австро-Унгария, които трябва и гръцки злодеяния над българското
да се застъпват от изпратените делегации и др. - Цариград, 4 ноември 1913 пппТогеровдоД-РНак0^^w

__
Черна скала, 18 юли [1913 г.], -рано 1056 385 Писмо от полковник македонки
на Турския щетите ре
№373 Пълномощно от ЦК на ВМОРО, издадено на проф. д-р Иван Георгов, и ген. Климент Бояджиев за _ съвет и м
проф. д-р Любомир Милетич, проф. д-р Димитър Михалчев, определен му «е „1071
проф. Никола Милев и Григор Василев да представляват населението за действие като военн
>
„еЦИпрочно среден
на Македония в чужбина в искането да се гарантира автономията правителство също да Р ?

на Македония - Македония, юли 1913 г.

1058
на съвместната дейност
-Н 1 комендант на нсиИПшопо"
374 Пълномощно от ЦК на ВМОРО на Тодор Павлов, проф. Иван Георгов 386 Писмо от полковник
Дже '
ов За напра®
и проф. Александър Балабанов да пропагандират идеята за автономия до полковник
на Македония по време на мисията им в чужбина - Б. м., Б. д
1059
и необходимостта нна орган|иаЦ|1Я длексаНДЪр
№375 Писмо от Тодор Александров до Григор Василев с инструкции
от Христо Матов за упълномощената от ВМОРО делегация
в чужбина за пропагандиране на идеята за автономия на Македония
и за уточняване на пълномощията на делегатите - София, 1 август 191.
г. 1059 Б. м„ [краят на /7«
5^^
№387 Правилник на „ щ13-н11ча.к>ти

1222
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
вмог,°^у^нтинЛцент^н ' ।
ПКо‘^Оггfr^
-
388 Писмо от д-р Георги Николов до полковник Александър Протогеров 400 Писмо от Тодор Александров
за пристигането му в Цариград и поемането на длъжността представител за започналите подривн^ «° л
a,
на ВМРО в Смесения комитет, за предприетите действия от Турския в сръбския тил, заплана ВИя 01 Р
стран п№оге^
комитет, за разговорите му с Аскери Бей и Атиф Бей - Брезник, / октомври 1915
А •

389
Цариград, 3 януари 1914 г
Писмо от д-р Георги Николов до полковник Александър Протогеров
1086
40 1 Писмо от Тодор
Алекса^
княз Борис Търновски с
i
М0Р°

за молба от Аскери Бей за съдействие да се прекара през българска с д-р Димитър Точков - София прИет ПЩ
Тракия муниции и снаряжения на Турския комитет 402 Писмо от Христо Матов д0 1915
за четите им в Македония -Цариград, 13 януари 1914 г и Тодор Александров за полк разговор^
воденето?' Мини^пр?,.,
1087 д-р Васил Радославов за П04
№390 Доклад на полковник Александър Протогеров до д-р Васил Радославов
с настояване българското правителство да изпълни поетите ангажименти
към ВМОРО след подписването на протокола между Вътрешната
на 11 Македонска пехотна
^изия ?"^положеи^.4^"0
за преговорите с Гърция за от В боевете. за
еНИЯТа с Албания и .
София, 10 октомври 1915 г др
организация и Турския македонски комитет -Б. м., [началото на 1914 г 1088 403 Писмо от Тодор Александров^;;;^—— '■
J
№391 Писмо от Тодор Александров до полк. Александър Протогеров
за необходимостта ВМРО да подкрепи в предстоящите избори
за необходимостта от придвижване на
Щип, 21 октомври 1915 г ч“и „““
И ВМР0
Щип и др -
1IIIS

Либералната партия на д-р В. Радославов и за избирането на дейци №404 Писмо от Константин

на организацията за народни представители - София, 31 януари 1914 г. 1089 за несъгласуваността в действията на ВМРО и
№392 Доклад от полковник Александър Протогеров до министър-председателя на партизанските отряди за местоназначението
д-р Васил Радославов за постигнатото споразумение и подписания действия в Струмишко -Струмица, //октомври
1915г
протокол между ВМРО и Младотурския комитет за съвместни действия 405 Писмо от Георги Баждаров до Тодор Александров за взаимодействието, HU7
срещу гръцките и сръбски окупатори на Македония и необходимостта на партизанските отряди с действуващата армия-Б. ж Б д IKS
българското правителство да изпълни поетите ангажименти 406 Писмо от Тодор Александров до Христо Матов и Димитър Точков
за разговора му с ген. Константин Жостов, началник-щаб
към Общото българо-турско представителство - Б. м., април 1914 г 1090
на армията, за единодействие на българската армия с албанците
№393 Протестно писмо от Македоно-Одринското опълчение, дейците през войната, за отпускане на помощи за войнишките семейства.
на ВМОРО и македоно-одринската емиграция в България до Едуард Грей, за бойните действия при Градско, за намерението му да нареди на всички
председател на Лондонската мирна конференция, д-р В. Радославов, войводи на ВМОРО да дадат писмен отчет за действията си
министър-председател на България, пълномощните министри до момента и др. - Кюстендил, ЗОоктомври 1915 г., 6 ч. сутринтааосш в
на Великите сили в България и др. срещу заграбването на Македония 407 Бележка от Христо Матов и Тодор Александров до д-р Василкрай
от Сърбия и Гърция - София, 11 май 1914 г. 1093 до къде се простират българските интереси в Преспанския
~
№394 Писмо от Павел Христов до полковник Александър Протогеров, София, 15 ноември 1915 г ре
Паметна бележка от Тодор Александро 1111
майор Петър Дървингов и д-р Георги Николов за дейността му 408
в Албания по прилагане на постигнатото споразумение и за обсъжданите въпроси -9 януари Ал 3.aHZ
ПрсМеров
на Вътрешната организация с Турския, Влашкия 409 Писмо от Тодор Александров и полк ц и гермаясьт

и Албанския македонски комитети -Дурацо, 16 март 1914 г 1096 до цар Фердинанд I за 6ълГ|^акдоНСгапе^
Декларация на ВМРО - [София, април 1914 г.] ..
1099
№395
Писмо от полковник Александър Протогеров до Йордан Тренков Б. м„ 14 януари 1916
№396 №410 Паметна бележка от
с покана за среща за обсъждане бъдещата дейност на ВМОРО -
ДОЛОЖЕН®
София, 24 декември 1914
1100 и Тодор Александров с княз Ки^
във военното РъковойСТВ;ХрО в управление^'
и
w
*
„ш4
397 Писмо от Тодор Александров до Георги Баждаров за опита и евентуално участие на - Z мошеник
на Наум Тюфекчиев да създаде нов Македонски комитет - 1100 [След 10 май 1916 г.] цар феР»1^
София, 26 февруари 1915 г. №411
№398 Писмо от Тодор Александров до Миле и Георги с инструкции отношения между Глави- раЗЯВаши j ",
за успешното изпълнение на Валандовската акция от четите
на правист
и българското
1101 Illi
Б. м., [преди 20 март 1915
за предаване -
№399 Протокол 147 от заседание на Министерския съвет №412 1225
на оръжие и др. на Тодор Александров, предназначени
македонска дивизия - София, 29 септември 1915
за 11-а пехотна
1102 ssi-sr
София, 1 декември
191

1224

л. И
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
вм°р°»окумЕнтиНац^^ -
№413 Писмо от Тодор Александров до цар Фердинанд I, с което изразява 427 Писмо от Тодор Александров
протеста си срещу опасността мини Перник да се предадат на Германия - накомисиятапопрего^^^^рисТьри
София, 2 декември 1916 г. в Букурещ, Виена, Берлин
к РумънЧ за , Р за мм. *
' =
интереси, за злоупотр^ ^Дапе1^^
И2() n
№414 Писмо от Тодор Александров до цар Фердинанд I за благоприятното
решаване на въпроса за мини Перник и за слуховете за предстоящата №428 Писмо от Тодор Александро^
смяна на главнокомандуващия ген. Никола Жеков - по националния въпрос вцЛД№
Б. м., [преди 17 декел1ври 1916 г.]
№415 Списък на войводи и четници на ВМОРО, изготвен от Тодор Александров,
1121 София, 4 април ]918\X cL™ ”
и за уреждане на парични Щ
Г”
"^на 1137

които да бъдат представени за отличия заради службата

им в партизанските отряди - Б. м., Б. д
№429 Писмо от генерал-майор Алеки™ „
до цар Фердинанд I с покана па пп, ПротогеР°в и Топол а
№416 Писмо от Тодор Александров и полк. Александър Протогеров
1121 на Илинденско-Преображенското
1Щ

бившитХ ??
до цар Фердинанд I с молба да бъдат приети за разговор по кризата осъдени дейци на ВМОРО - София В Сквде
и молба
в отношенията между Главната квартира и правителството, отразяващи се №430 Позив и декларация от '“
на отношенията със съюзниците, за влошаване на отношенията
-
с турското военно командване София, 26 февруари 1917 г
население от Македония за
мирна конференция - [Б. ж,
съвмести™ XT
№417 Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски с молба за аудиенция -
1122 1918-1919 [Г npej ПаР“*ВД
№431
София, 21 март 1917 г л
№418 Протокол от заседание на ЦК на ВМОРО за състава на ЦК,
на парични средства на пунктовите
за отпечатване на книга на подполк. ХнХа
помощ на дъщерята на Коце Пейков Константин Co an™
за сделките с немските индустриалци Манесман и Розелиус
и за дейността на д-р Д. Точков - Б. м., 4 май 1917 г 1124 Б. 17 януари 1919 г
и на бащата на ГоТЙ“
№419 Протокол от заседание на ЦК на ВМОРО с решение ЦК да продължа №432 Мемоар на Вътрешната Македонска Революционна Организация Ш3
по-нататъшната си дейност в законния си състав, за състава на ЗП до председателя на Конференцията за мир в Париж -
и за пътуването на д-р Д. Точков и Кр. Станчев до Берлин София, 1 март 1919 г
за доставки за 11 Македонска дивизия - Б. м., 10 май 1917 г 1124 433 Апел от Временното представителство на обединената бивша ВМОРО
№420 Телеграма, изпратена от името на Тодор Александров към македонската емиграция в България срещу Мемоара на ВМРО,
и ген. Александър Протогеров до цар Фердинанд 1 за искана аудиенция подписан от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров,
за продоволствената криза и намерението на Протогеров да си подаде като задгранични представители на Организацията до Парижката мирна
оставката като директор на СГОП - конференция - [София j, /5 март 1919 г - - "• 1
Б. м., септември 1917 г., 2 1/2 ч. сутринта 1125 434 Писмо от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров
№421 Писмо от Тодор Александров до княз Борис Търновски за ролята до ген. Кретиен, командващ съюзническите войски в България,
на цар Фердинанд I за обединението на българските земи и народ, с което му изпращат Мемоара на ВМОРО и молят за неговото
дар Р
за необходимостта от промени в правителството на д-р В. Радославов - застъпничество пред Парижката мирна конференция
че Организацията прекратява по-нататъшната
си де
София, 17 октомври 1917 г 1 126
№422 Писмо от Тодор Александров до княз Борис Търновски за необходимостта
продоволствените въпроси на армията да не се разискват публично
в камарата -Б. м., 17 октомври 1917 1128
№435
Мемоар на ВМРО и за връчвжт
,,
№423 Писмо от Тодор Александров до Димитър Ризов, пълномощен министър пълномощен министър в София . Карамфилов
в Берлин, за изпращане на протест от Македония №436 Писмо от Тодор Александ^^
до Холандско-Скандинавския комитет - София, 9 декември 1917 г 1129 за освободителните борби на вм0Р ата емпгрзши в 11У
позиции и за разцеплението
сред ъ
424 Протест на македонските българи, организиран от ЦК на ВМОРО,
против мнението на Холандско-скандинавския комитет, организирал София, 6 юли 1919 г
Международната социалистическа конференция в Стокхолм, И’6
по балканските въпроси - [Скопие, 27 декември 1917 г.]
№425 Писмо от Тодор Александров и ген.-майор Александър Протогеров ‘ ИМЕНЕН УКАЗАТЕЛ
ГЕОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
цй
ц91
до княз Борис Търновски с молба за аудиенция преди отпътуването
-
на делегацията за преговорите в Брест-Литовск София, 26 януари 1918 г.
№426 Писмо от Тодор Александров до княз Борис Търновски за възникналите
УКАЗАТЕЛ НА ПСЕВДОНИМИ НА
УКАЗАТЕЛ НА ПСЕВДОНИМИ
НА ГЕ ^*^1®
разногласия със съюзниците по преговорите с Румъния за Дооруджа
и молба за аудиенция заедно с ген. Протогеров София, 4 март 1918 г. 1 1- 6

1226
\
 _
ВМ°Р° ДОКУМЕНТИ „л централните ръководни
Том I, 2
P~ на Втори. р«..„ щ

Съставителство: /иеW„C„A м б
ЦОЧО БИЛЯРСКИ,
ИВА БУРИЛКОВА

-
Казано.’; от Невроконско Мие. , Отело>, ОемаН Гари6„д„. „
хисарско - Ст. Хаджиев", Чавдаров’, Орачев и Андроник; от Серско - Таста“'
"
ски, Джафа и Анибал и от Драмско - Дайев, Пейо Радев", Чимширов и Аоцето’ чл(ено’
и
ве] от Одр[инския] ком[итет] Урий и Любен - разгледа и реши:
I. Избор на бюро - Избра бюро в състав: Председател - Сандански и секретари
Пейо Радев, Чудомир, Ст. Хаджиев, Рене, Фабрицки, Дайев, Милев и Анибал.
II. Проверка пълномощия - При проверка пълномощията конгресът намери всич¬
ки делегати за отговарящи на изискванията на правилника и изборите им редовни, с изк¬
лючение демирхисарския делегат Чавдаров и драмския Пейо Радев, по отношение на ко¬
ито не е спазен чл. 27 от правилника, за което ги касира, като разреши да присъствуват в
конгреса с право на съвещателен глас.
III. Инцидента в Неврокопската чета - Пред вид нуждата да се тури по-скоро край
на възникналите недоразумения в Неврокопската чета, конгресът се занима първо с тоя
въпрос, като утвърди произнесената присъда от съединените, три чети - Джумайска, Раз-
ложка и Неврокопска, над четника Динка Дробенов12 за непристойното му държане спря¬
мо една мома от Джумайско, а по отношение на останалите четници провинени в непод¬
чинение решенията на Окол[ийския] комитет и войвода и престъпните им агитации про¬
тив последния, конгресът реши: 1. Да се обезоръжат и изпратят в България и 2. Произне¬
сената присъда да се разгласи от бюрото на конгреса на всички местни комитети на Нев-
рокопско, на околийските комитети от Серския окръг, на Представителството и на Лъд-
женския пограничен пунктов комитет в България.
IV. По отчета на Окръжния комитет. След изслушване отчета и одобрението му
конгресът се спря върху неизпълненото решение по отношение присъдата на Сарафова.
От направените разследвания по въпроса, конгресът намери другарите Дайев и Милев за
виновни в неизпълнение възложената им от Окръжния комитет мисия и ги амнистира
въз основа решенията на Общия конгрес, отнасящи се до престъпления сторени до 1. XI.
1905 година.
V. По отчета на делегатите от Общия конгрес. - Изслуша отчета на делегатите и
понеже всички решения и законоположенията на проектоправилника от Серския окръг
са напълно възприети от Общия конгрес и одобри поведението, което делегатите са дър¬
жали.
VI. Изложение състоянието на околиите. - От направеното изложение за състояни¬
ето на отделните околии от окръга, конгресът намери за ненормално положението в око¬
лиите: Г абровска, Лариска1’ и Бреславска и че това положение се обуславя от проявената
там въоръжена - гръцка и върховистка пропаганда и от вилнеенето на толерираните от
властта турски чети. Утвърди избраните околийски ръководства, съдебни и финансово-
© Държавна агенция „Архиви“, 2007 контролни тела и войводите на всички околии със следните бележки:
© Съставители, 2007 1. За Разложка и Лариска околии - задължава респективните околийски комитети
да доправят нужното за избиране околийски финансово-контролни комисии; 2. За Габ¬
арести инсти-
ISBN 978-954-9800-62-3 ровско - да се подпълнят съгласно правилника пострадалите от последните
641
 НМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГАНИ (1Я93-1919). Тм /. 2
ангажименти от там и да пренесат кредита си в Демир Хисар или Солун
IX. По икономическата политика. - Със своята икономическа]
зацията преследва трояка цел: 1) Икономическото подобрение на политика Органи¬
населението 2) Финан
совото ощетяване на турската държава и 3) По-силното обединение на организираното
J ”“"“' »°
"”
J
A
A
2Ti
павни тая неизправност,
X^”>‘P»"
ками r “ np“""

Околийския] комитет и избора на

население. За постигане на първото се препоръчвала: а) Постоянното пакостене на чиф¬
лиците чрез ограбване земята, убийства, на авалета, изгаряне и разорения на чифлишка¬
та собственост и пр., с една дума - създаване условия за обезценяване чифлишката земя и
ка. съд„ЛиМЯ мандат на ценза и за постепенното й преминаване в ръцете на бедната работна маса, б) За освобождаването
4 За Орфанско -
Оспорва
комисия като неотговарящ на
тяло и на дребния собственик от ръцете на лихварите и за създаване на ефтин и леснодостъпен
-
Чавдарова члена «а за окол[ийско] съдебио
кредит да изучат условията за уреждането на селски спомагателни каси, а също и с усло¬
задължава финансовата контролен комисия
и вията за уреждането на потребителни и производителни кооперации. Правенето опити в
допълнителен член на фи д от Окол[ийския] конгрес решение: да се това отношение се препоръчва, в) Организирането на еснафите за защита на интересите
5. За Преславска По п кат0 уважава причините за неспазването им в съответни еснафски дружби, г) В кръга на своята икономическа политика конгресът
намира за полезно да се популяризират сред масата новите отрасли от народно стопанст¬
повтаря .
предварително уведомявани останалите околии в окръга, да се не во, като пчеларство, бубарство, овощарство, образцово земеделие, птицевъдство и пр.;
Р оглед на положението в окръга се като задължава селските и градски комитети да направят нужното за проучването на тия
Vil Оглед на положението. - От направения
констатира значителния напредък в похватите, с които неприятелят си служи в борбата нововъведения, да доставят съответната за целта литература, да поощряват всяка иници¬
срещу организацията. С усвоената и отстоявана своя тактика, инспекторът на реформи¬ атива в това направление по начини, каквито намерят за добре и д) Покрай мерките,
срещу легалните
рана жандармерия Хилми Паша, насочва своите удари едновременно и клане, турските
които се препоръчват за подобрение положението на дребните собственици, конгресът
и нелегалните организационни дейци. Въведе се в система - поголовното не изпусна изпредвид интересите на безимотното работничество, за която цел вменява в
чети, подпомагането на чуждите - гръцки, сръбски и върховистки пропаганди, за да се дълг на околийските и местни комитети да се грижат за подобрение положението им
убие духа в масата и да я отстранят от революционната й дейност. От друга страна чрез чрез урегулирване работната заплата.
систематичните обиски, новата дислокация на аскера, нощните му движения и усвояване 2. Борбата против фискалните интереси на турската държава да се отправлява сре¬
четнишката тактика, плюс всичко туй и опитността му придобита от дългогодишното щу доходите юшур, беглик, гюмрук и пр.
преследване на четите, всичко туй значително затрудни движението на последната. При а) За юшура - старото, конгресно решение по въпроса за юшура остава в сила и за
това положение на работите и докато четите остават все още някъде първенствующи, напред; Допуска се при изключителни обстоятелства и в съгласие с околийските комите¬
ако не единствен фактор в организацията, деятелността на последната значително се спъ¬ ти откупуването му селски и то главно с цел да се пречи на юшурджйските предприемачи.
ва. Едно съответно изменение в начините и похватите в борбата ни се налага. Като първа б) За беглика, помрука и пр. се препоръчва организирането под контрола на мест¬
работа в това отношение, конгресът намира в пълното пренасяне центъра на револ[юци- ните комитети укриване и мерки, каквито се намерят за добре, за насърчаване това укри¬
онна] дейност от четите в ръцете на легалните дейци. За тая цел препоръчва: 1) Посте¬ ване. Околийските комитети се задължават да проучат условията и резултатите от тая
пенно числено намаление състава на четите, като се прави в замяна на туй един качест¬ борба и да докладват на Окръжния комитет за сведение.
вен подбор -привличане повече интелигентни сила и възприемане усъвършенствуваните X. Легална борба. - За развиването на революционния дух в масата и за възпитава¬
нови оръжия и боеви средства. 2) да се организира народната милиция като нето й, да отстоява своите граждански и човешки права, конгресът препоръчва: 1) Разп¬
лен институт за народна отбрана, за която цел да се вмени на околийските самостояте¬ ространяване подходяща за целта литература, 2) Протести против всички золуми, неп¬
ангажират специални лица за обучаване всички годни сили от градовете и комитети да равди и закононарушения вършени от войската, и властта, отправени до европейските
развитието на революционния дух у тях покрай разпространяването селата а за
ратура да им се възлага под ред извършването разни боеви революционна лите дипломатически агенти, тъй като цивилните агенти и жандарм[ерийски] офицери за нас
са обикновени турски чиновници, 3) Колективен отказ за изплащането на всички неза¬
се уредят при околийските комитети специални
боеви съвети с
ват и направляват чисто боевата местна работа 41 За пъпжяпа
предназначение пЛ
и терористаческ а ц 3) па
да И!Уа‘ конни дажди и берии, 4) Политически демонстрации гдето те са възможни за манифести- институти
Окръжния ране незадоволството от турския ярем и 5) Подчиняване на всички народни
ложи на лица специалисти изучаването на
ческо и пр. отношения 5) За папания, Р 1 п™
комитет да въз-
е01 рафско, етнографично,
стратеги- като община, черква и азите под контрола на Организацията.
занемаряване Учи¬
конгресът намира наложително изтребете м7сичк™° На ТУРСКИТе И ДРУ™
Че™’ XII. По учебното дело. - Конгресът констатира едно престъпно недостатъ
лищни здания в най-жалко състояние, пособия никакви, учителски персонал
каквито се окажат уместни, като се глепа елемен™> по начини
VIII. Гръцката пропаганда кХ безразборното изтребление.
явно Противни на тия на Организаиият националистична инспирация с цел и тенденции
чен и не отговарящ на назначението си като подчертава
въобще и частно за целите на Организацията, конгресът
важността
реши. ) Умното
на
арот Р
де

оста •
всички нейни агенти, там къ ет? На«'С постановление за задължителността на първоначалното образование
напред. 2) Да се напомни на всички градски и селски комитети
да вземат
в^
‘

. ) 3<
ни мерки за построяване сгодни училищни помещения.задъл
Д
ВЪЗНаграждават
Цията и главна опора на буР*°аЗИЯ " поотно- на назначението персонали околийските комитети се
& учители да се
направления За г ^лР^н373 пропаганда - ппеппт.
Роена спрямо Органича- ^
по-добре труда на учителите, б)
се наложи на
всички бмга^К0Т°] съсипване на Сяр ^ато^Т боикотиРане ПО всички осигуряват по усмотрение на околийските коми
, )
а се ИЗдЪржат до
0 време търговските си ното образование на децата на заможните,
завършване, на средното си образование на
а
сп°с“а
народни средства, г) да се доставят пособия и

J
 ОМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГАНИ (1893-1919). Тим /, чист 2
XXIV. За присъединяването на Джумайско към Серския револ[юционен] окръг Тъй
като Джумаиският канал е единствен, който може да служи пред всички сезони на годи¬
у ната, конгресът реши да се натоварят делегатите ни за Общия конгрес да действат за
) .
всяка околия.окръга. 5) Д вмени в длъжност <

да уреждат недели и
вечерни училища. 6) Да
спи-
присъединяването на Джумайско (само селата, находящи се на левия бряг на Струма)
границите на изработят към Серския революционен] окръг, тъй като тия села са разорени от върлующите там
доскоро върховистки банди и населението не ще може да се въоръжи, конгресът реши да се
подпомогнат с 10 манлихери, 20 бердани с по 150 патрона и нужното число патрондаши,
разделени по околии както следва: Драмско - 3 бердани и 2 манлихери; Неврокопско - 6
бердани и 3 манлихери; Серско - 2 бердани; Демирхисарско - 3 бердани и 2 манлихери;
Мелнишко - 6 бердани и 3 манлихери.
XXV. При разхвърляне окръжните налози околийските да се третират наравно с
изключение на Серска и Разложка, от които първата да се облага с половина, а втората
но да се изработят специални и местни комитети да се погрижат
за три четвърти припадащата се част.
Препоръчва се на комитетите урегулиране на улиците, XXVI. Окръжни канали се признават Кадъкьойски, Разложки и Лариски.
XXVII. По повдигнатия въпрос по изгубеното Демирхисарско оръжие след въстани¬
ето, конгресът натовари комитета на пострадалата околия да събере нужните факти и
а за момъка - 20 години. Допуща проучен въпроса да го внесе в Окръжния комитет за по-нататъшно разпореждане. Също¬
ване в брак - за момата - възрастта 18 години,
немощни родители. то решение взема и за изгубените 12 наполеона техни пари в Лъджене.
чение за момъка само 2 години при крайно
XIV. Сватбените и годежни обичаи конгресът намери за съпроводени с много и - XXVIII. 1) Селата - Мирчово, Маново и Елхово се присъединяват към Габровска
дава само един пръстен и сватбените околия.
лишни харчове затова постанови: При годежа да се само за родителите и кума. 2) Селата - Папазово, Вълково, Дъбово и Рибново се присъединяват към Разлога
разноски да не надминават 200 гроша. Дарове се позволяват
не със задължение Каракьойци да платят на разложани най-късно до 23 IV. 1907 година 80 л.
XV. Европейския контрол. Конгресът констатира, че положението ни най-малко т. или 30 здрави бердани с по 150 патрона.
е изменено и след въвеждането на жандармерийската реформа, или ако има такова, то е
само в отрицателно направление, че държанието на европейската дипломация по маке¬ XXIX. Натоварва делегатите от Общия конгрес:
донския въпрос става из ден за ден просто предизвикателно, затова, като се солидаризира 1. Да повдигнат въпроса за съставяне списък на всички организационни сили във
с решението на общия конгрес по отношение реформената акция, препоръчва да се взе¬ вътрешността.
мат мерки за приготовлението на по-сериозни действия против европейските интереси в 2. Да изискат щото Организацията да определи отношенията си с всички македонс-
Македония. Провинените жандармерийски офицери да се третират еднакво с турските твующи в България. .
чиновници. 3. Да поискат обяснение защо е продавано околийско оръжие от Представителство¬
XVL Провинени в по-сериозни престъпления членове от чужда околия се съдят от то.
местните организационни власти, след като се вземат сведения за тяхното минало от 3. Да повдигнат въпроса за сметките на бившите задгранични представители.
околията, към която се числят членове.
5. Да искат присъединяването на Джумайско към Серския окръг.
XVII. Членския си внос учителите и другите длъжностни лица ще плащат там къде-
6. Да искат наказанието на виновниците за неизлизането на „Революционен лист
.
то служат. решенията от Об¬
Пред н^ежащата нУжДа от общи норми по съдебната част избра се комисия 7. Да се иска наказание на виновниците за даването гласност на
XVIIu
.
„ щия конгрес.
поВавоУ™ ХаДЖИеЕ’ ДИМИТр0В И ПеЙ0 Радев-
ното право и в духа на правилниците да попълни тая нужда.която' въз ^нова на обичай¬ 8. Уреждане информационно бюро.

«о р™, “ю “X“™ ” XXX. Бюджет и избори

състав Осм.и, Чудомир, Пе- 1. а) 1 окръжен куриер през Разлога - 24 л. т.
б) 2 [окръжни куриери през] Кадъкьойско - 30 л. т.
в) 1 [окръжен куриер през] Лариско - 8 л. т.
г) Разноски на лица, делегирани в България за привличане
интелигенти
'
окръга... 50 л.т.
д) Канцеларски... 1 л. т .
е) Делегати на Общия конгрес... 100 л. т.
Всичко: 213 л. т.
2. Дълг от минали година... 221 л. т.
Всичко: 434 л. т.
Разпределение по околии както следва.
1) Разложка... 40 л. т. 645
'
i' .;w г “
#

1
 i
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
архивите говорят РЪКОВОДНИ ОРГАНИ (1893-1919).
Том I, ч«< т 2
1910 г. в Сяр.
44,70 л. т.
2) Неврокопска... 82,70 л. т.
3) Демирхисарско... ” Лариса, псевдоним на Сяр.

най-късно до 5 септември 1906

'•Тодор Николов Паница, (1879, Оряхово -1925, Виена), драмски и кумановски
внесат
5) Sp^ckoS т. , които суми да се
околия с 32,30 т. л.
окръжен революционен комитет и член на ЦК на Македонската войвода, член на Серския
федеративана организация.

се задължава към Мелнишка

Бележка: Окръжната каса
Б. Окръжен център и избор. Лариса. №211
1. За окръжен център се
избира
Таската, Паница1,1 и Протокол от Околийския конгрес на Охридската революционна околия
Анибал, Комба, Венко, Достоевски,
2. За Окръжен комитет - Охрид, 27 юли 1906 г.
Пейо Радев със съвещателен глас.
3. За окръжен ревизор - Чудомир.
Андроник и Гарибалди. Днес на 27 юлий 1906 г. стана първият конгрес в гр. Охрид.
4. За Окръжна финансова контролна комисия: Осман, Кр. Асенов, Рене, 1. Мино Димитров (Сливо)
конгрес: Пере Тошев, Сандански,
5. За делегати на Общия 2. Деян Гйюрчев (Лактине)
Чудомир, Сгоюй Хаджиев и Петър Милев.
Делегати. Достоевски, Таската, Джафа, Андроник, Казепов, Лерински, Русо, Скри- 3. Митре Матев (Върбяни)
жовски 4. Златан Трайчев (Турие)
Бюро: 5. Видан Угринов (Слатино)
Председател: Я Сандански 6. Гйоргия Карафилов (Ботун)
Секретари: Чудомир, М. Дайев, Пейо Радев, Cm. Хаджиев. 7. свещ[еник] Наум (Брежани)
8. Ал. Кузманов (Т[аш] Морунища)
9. свещ[еник] Борис (Белчища)
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 38, л. 7-15. Препис. Машинопис. 10. Найде Гйоргиов (Лакочерей) Вапила
11. Христо Целек (Мешеища)
12. Русе П[оп]тодоров (Велмей)
'ГеоргиСкрижовски(Г. Иванов Радев) (1882, с.Скрижово,Драмско-1925, Свиленград), учител, разлож- 13. Йове Сърбинов (Куратица)
ки околийски войвода, член на Серския окръжен революционен комитет.
14. Васил Попов (Лъжани)
= Чудомир Петров Кантарджиев (1883, Сливен 1924, Пловдив), учител, окръжен ревизор на четите
- 15. Йован Клечкаров (Мороища)
Серския окръг, член на Серския окръжен революционен на
комитет. 16. поп Никола (Оровник)
’ Георги Казепов (Г. Ангелов Стоянов) (1880, с. Калиманци,
учител, мелнишки околийски войвода, Мелнишко - 1923, с. 11иперица, Мелнишко), 17. (9) свещ[еник] п. Т. Йордан (Збъжди)
секретар на Мелнишкия околийски революционен коми i ет, член
на Серския окръжен революционен
комитет, кмет на Мелник. 18. ( 10) Стоян Павлев (Ържанов)
< Петър
Иванов Милев (1879, с. Косача, Пернишко 1908,
- е. Ковачевица, Неврокопско), нсврокопски
19. Стефан Спространов (Охрид)
околийски войвода. 20. Димитър Битраков (Охрид)
'Отело, псевдоним на Димитър Арнаудов а) След като се прочетоха на някои по-важни членове от Правилника и Циркуляра
(1874, с. Либяхоов, Неврокопско
войвода. - 1937, СССР), нсврокопски 2 и писмо от районния войвода Чаулев от старите ръководители, пристъпи се към
‘Осман, псевдоним на Димитър Икономов (1873, с. Ловча, избора на конгресно бюро - състоящо се от трима души: Групчев, Кузманов и Мино Ди¬
войвода. Неврокопско- 1922, Неврокоп), нсврокопски
1
Гарибалди, псевдоним на
митров. Направи се проверка на присъствующите представители в Околията и се оказа
Димитър Пенков (1876, е. Обидим, Неврокопско числото 20.
копско), пунктов войвода
и член на Неврокопския
околийски революционен комитет.
-
1925, е. Дъбница, Невро¬
Раздадоха се билети, изборът стана с тайно гласоподавание.
* Стойо Николов Хаджиев (1880,
тел, демирхисарски с. Голешово, Мелнишко 1924,
- е. Покровник, Предостави са на бюрото да провери бюлетините и намери резултатът. Забранено е
околийски войвода, член на Серския
Младотурскня парламент, струмишки Горноджумайско), учи¬
окръжен революционен в двете села Песочан и Ново село да отиват за работа. В неделя и Господските празници
окръжен управител, адвокат. комитет, депутат в
да не се работи.
Р0“™ "Ре3 ’8Ю Г СТара
Да се предостави на Районните началства да се позанимаят с носиите, за отхвърля-
’ Таската Серски (Т. Ирански, ’ 3аГ°Ра’ паланечки’ ДРамски, горноджумайски
и нието на някои непотребни и неприлични части на носиите.
X околииски войвода и членАтанас
комите
Спасов Даскалов) (1876, с. Враня Бърче-
на Серския окръжен Мелнишко 1073 r i у Цялата околия се подразделя на шест района: Малесия (с. Т[аш] Морунища,Дебърца,
революционен Локов), Горна Дебърца, Долна
С™ во, Глъбочица, Збъжди, Присовяни, Аржанов и
Ортакол, Полето и Езерски райони.
да се изоерат.
Районни началства където не са избрани, да се побърза
За Околийско бюро избрани са следните:
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
архивите говорят ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГАНИ (Ш93-1919). Тим I. чист
18 гласа Съобщаваме ви още, че в другите окръзи 2
1. Иван Групчев1 с само покана. са избрани вече делегати, които чакат
2. Яким Тремчев 19
с гласа
Надяваме се, че ще ни разберете и ще направите
3. Решко Христов с 14 гласа потребното.
4. Йове Сърбинов2 с 9 гласа Кирил1, Л. Тошев, Даме
5. П. Чаулев’ с 19 гласа
6. Христо Грозданов с 19 гласа
финансова комисия
НБКМ БИА, ф 324 к: а. с, 1 л. 533. Препис Ръкопис. Публ. в Ц. Билярски,
конгресите на ВМОРО слсд Илинденско - Преображенското въстание, Т. Петров, Документи от
1. Лев Огненов4 с 15 гласа кореспонденция, с. 288.
с. 390-391; Д. Груев, Спомени
2. Коста Лещаров с 14 гласа
3. Христо Цолаков с 14 гласа
Съдебна комисия 1
Кирил, псевдоним на Евтим Спространов.
1. п[оп] Анастас Темянов с 13 гласа
2. Иван Ягличев с 11 гласа
3. Анастас Маджаров с 16 гласа
4. Стефан Шакурев с 11 гласа №213
5. Димитър Иванов с 10 гласа Окръжно на ЦК на ВМОРО до Скопския, Серския, Одринския
Иван Групчев, Мино Димитров, Ал. Кузманов и Струмишкия окръжни комитети за насрочване на датата
за свикване на Втория Рилски общ конгрес на ВМОРО
София', 2 септември 1906 г.
НБКМ БИА, ф. 583, оп. 1, а.в. 56, л. 353, 354. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Б. Николов, Документи
проведени конгреси в Битолския революционен окръг след Рилския конгрес 1905 за
година, с.
128-129. До окръжния МОРК в Скопско, Серско, Одринско и Струмишко. Съобщаваме ви за
сведение, че Общият конгрес ще стане точно според Правилника, т. е. на годишнината,
защото инак избраните учреждения губят мандата си, и по такъв начин може да се внесе
Иван Христов Групчев (1874, Охрид - 1963, София), аномалия в Организацията. Делегати са избрани освен във вашия революционен окръг
1
учител, член на Охридския околийски революцио¬
-
нен комитет (1905 1907), кмет на Охрид
през Първата световна война. още и в Серския2. Имаме известия по косвен път, че е станал окръжен конгрес и в Стру¬
Йове Сърбинов, от е. Куратица, Охридско, мишко и че били избрани делегати и там3. На път са и в Одринско4. Закъсняха само в
2
охридски селски войвода, участник в
женското въстание. Илинденско-Преобра- Битолско и Солунско; взети са обаче всички мерки да станат конгреси и там, за да си
’ко-Преображенското
Петър Якимов Чаулев (1882, Охрид - 1924,
Милано), учител, охридски войвода, участник в Илинденс- изберат делегати и те. Разбира се, ако закъснеят, за да не нарушим изричното предписа¬
въстание, член на ЦК на ВМОРО и на ВМРО. ние на Правилника, ще свикаме Общия конгрес и без тях. Преди това обаче, молим, въз
'Лев Петров Огненов, род. от
революционен комитет, Охрид, учител във Велсс и Охрид, председател основа на чл. 141 от Правилника, да определите точно датата и мястото за свикването на
секретар на Охридския околийски
те на СБКК, починал през на Охридско-Преспанския митрополит Методий, един от основазели¬
конгреса.
1953 в София.
Молим да отговорите най-късно до 15 того. Ако закъснеете с отговора, както и друг
път сме имали случаи, ще действуваме съгласно правилника и съгласно лошото положе¬
ние на Организацията, което положение ни налага неволно да работим бързо, а не да
мълчим и да чакаме
Окръжно писмо на ЦК на №212 П. Тошев, Кирил
окръжни комитетиВМОРО до Солунския и Битолския
за
за Втория Рилски общизбиране на делегати
конгрес на ВМОРО Документи от
НБКМ БИА, ф. 324, а.е. 1, л. 536. Препис. Ръкопис. Публ. в Ц. Билярски, Т. Петров,
София, 29 август 1906 г. конгресите на ВМОРО след Илинденско - Преображенското въстание, с. 391.

До Окр[ъжния] М.-О.
Р. К[омите]т
Навреме (13 юни) ви в Долни Край
ита ни, трябва да стане се съобщи, че пред вид общото(Солун) и Пиемонт (Битоля). 1
В текста е употребен псевдонимът на София „Висока“,
зреди, се поканихте с общият конгрес, колкото се
тая цел, да се наредите
положение на работите в стра-
може по-скоро. Тогава,
2
В писмото до Серския окръжен МОРК - „и в Скопския“ (Бел. Е. Спространов.) делег ати
те това. Сега - вас и че сте избрали вече
ви
правилника. Етосъобщаваме, че той, конгресът, според правилника. За жалкакто
точно и по- В писмото до Струмишкия окръжен МОРК „че станал конгрес и у
5

защо не сторих¬ (Бел. Е. Спространов.)

вители, инак конгресът се поканвате за
[ще се свика] съгласно
ще се свика и последен път да побързате да си предписанията на 4
В писмото до Одринския МОРК: „Според уверенията на едното
от вашите членове, очакваме
да

648 без да се представлявате изберете предста¬ скоро и у вас.“

вие. ,
649
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ (IB93-I919).
Том I. 2

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ сили, на които се налага да възпитават не само децата от двата пола, но и възрастните i
това:
и Струмишко туряхме
и
В писмото до Одринско съобщете бързо резултатите.
Съобщете, докъде ст • чрез вечерни и неделни училища за повдигане революционния дух в тях.
„Р. S. Дръжте ни в течение
на работите и ни VII. Мерки за общественото здраве. - След като се прочете окръж[ното] от |
стигнали сега.“ (Бел. Е. Спространов.) мин[ало]годишния окол[ийски] конгрес за общественото здраве, че не се е обърнало се¬
риозно внимание, затова се задължава Селския комитет да урегулира улиците, канализи¬
ра нужниците, да бди за чистотата на къщите, на улиците, дрехите, съдовете, измесване
№214 хляба добре, поставяне под план къщите в кръга на възможността и колене месо при
Резолюция от Второто редовно
събрание на ВМОРО чешмите.
в с. Ловча, Драмско VIII. Икономическото положение на селото. - Понеже населението е подпаднало
С. Ловча, Драмско, 8—10 септември 1906 г. твърде много икономически и се скита по чужбина, за да изкара насъщния си хляб, но и
това като стане невъзможно в последно време от преследване и убиване българското
Резолюция на _
Второто редовно с ,пяни„ на Севастополската организация
_
население от гърците и турците, затова се вменява в длъжност на селския комитет да бди
върху развъждане домашни птици с изключение на патките и гъските, поради нямане
от 8. IX- до 10' 1Х-
Второто ред[овно] събрание
присъствие на всички членове,
на с.
Севастопол
_
Десетката на Можико
9 члеНа; Десетката на Галилей
-
-
достатъчно вода. Разпространявана на овощарството, лозарството, пчеларството и ско-
товъдството. Голяма част от земята ни е неплодородна. Вследствие глинената почва, ко¬
ято мъчно се оре, затова в събранието се намери за добре да се опита две стреми черковна
-
-
чл[ена); Десетката на Хосеин на вс
Десетката на Хомоерт - на 8 чл[ена], Д " на Анибал
_
9 чл[ена]; Десетката на Хаслан на 8
„а 8 чл[ена]; Десетката на
нива [от] глинеста почва като се размеси с пясък и вар и обработи добре.
Покрай мерките, които се предвиждат в събранието за повдигане икономическото
положение на селото и тая да се подобрят гюнлуците на работниците, като се задължава
Песетката на Голият - на 8 чл[ена ; Ръководното тяло да възобнови и организира еснафски дружества, които да определят
надницата.
Едно от главните културни произведения в селото ни е тютюнът, с който голяма
- част от населението се занимават. Обаче търговците на това произведение сдружени, не
-
Десетката на Бибирщайн 5 чл[ена]; Десетката на Гладстон 3 чл[ена], Членовете па
Ръководното тяло и членовете на Съдебното тяло в отсъствие на Месечина разгледа и дават удовлетворителна цена, поради което населението се съсипва. Не стига това, ами
реШИ'. при теглюването му турят рогозка от сто драма, която пресмятат на цяла ока, тъй щото,
I. Избор на бюро - избра се бюро в състав: председател: Осман3, ако има един земеделец 20 страни тютюн изгубва 15 оки, който коства 120 гр. приблизи¬
II. По отчета на Ръководното тяло: - След изслушването
секретар: Отон.
ГХ
телно. Събранието намери за добре Селският комитет да помоли околийския с особено
констатира, че до деня на произнесеното наказание на някои на Ръководното тяло се писмо, за да вземе инициативата за подобряването цената, на тази реколта и унищожени¬
тяло по кражба са имали съгласие, а от тогава членове от Рък[оводното] ето на рогозките при теглюването на центовете.
до края на годината благодарение на же¬
лязната ръка на ръководителя водили са се работите По нашите места лихварството е дотолкова развито и с такъв голям процент се
хически. удовлетворително, макар и монар¬ дават парите, щото не остават никакви печалби на приеманите. Туй всичко става поради
III. По отчета на Съдебното тяло. немане големи капитали, които се дават с малък процент и вземат големи печалби, да се
- Изслуша се Съдебното
работите през годината са
вървели спешно, предвид че са нямали тяло и се оказа, че създадат такива капитали е невъзможно, защото няма крупна индустрия, плодородна мес¬
гледали и решили 190 дела, а редовен, секретар. Раз¬ тност, големи стада добитък и прочие. Ние може да създадем една спестовна каса, от
останали за разглеждане 25.
IV. По отчета на делегата на която да вземаме с един малък процент пари с лихва. За да се постигне тази благородна
Окол [ниския] конгрес. - От
в Окол[ийския] конгрес изложението на делегата идея, трябва да се уредят черковните приходи, от които, след като се посрещнат черков¬
делегатите от селата за излиза, че не са спазила законната норма при определението ните и училищни разходи да има един излишък от едно количество, който да служи за
Понеже не се е
Околии[ийския] конгрес. тази цел. За уреждани черковните приходи за в бъдеще се задължава Ръководното тяло и
вменява в длъжност наполучила до днес резолюцията от
Окол[ийския] конгрес, затова се
Селския комитет да потърси официално
да бди върху изправността им. Източници на черковните приходи са следните: 1) Даване
за сведение и
осветление на местната ни организация.
упоменатата резолюция черковните ниви с кесим, 2) възобновяване именните дни, 3) даване под наем вакъфската
воденица, 4) восъкът да се взема и приготовлява от черквата, 5) старите гробища да се
съедшени“иН^рНаМИра спРаВеЦЛИВ0 наказанието «а четника Динка Дробенов: разработят и 6) създаване черковни марки със стойност една пара.
девицата от с Manon*1“' ^yMaHCKa и НевРо|<опска за неприличното от трите IX. Събранието съзна големите мъчнотии, които се срещат при прекарването на
комитет заслужено ’ и изключването на държание спрямо снопите от Парилската ни местност, затова вменява в длъжност на Селския комитет за
момчетата от Околийския] идущата пролет да урегулира пътя за поменатата местност за пътуване с кола.
янието на °Т изложението на X. Имайки предвид голямата полза от горите, както в хигиенично, тъй и в икономи¬
каквото им се потърси, "
десетарите за състо-
"аобп^п”086
”пТлгг?"“
било пари или храна Послушни’ ческо отношение, затова събранието намери справедливо решението на бившия Селски
бодРи и комитет относно Бочиноводолската кория: - Да се запази за три години от бравите и
it с к*
сечене на дърва.
XI. Годежна норма. - Нравствеността е, която въздържа човека от много злини.
Човек щом отпадне нравствено, у него се появяват най-лоши пороци. Става крадец, Дон-
fe 651
K. .
 и р х и ви те го в о р я 1 .
приблизително една година, през В^О. аОк„нл
Жуан и прочее. У нас момата е момче през сватбеното вреМе момата или 11ЕИТРалците ръкойодпи
което време запознати отиват ДО краин
що?о
н « убива рожбата си, което нещо зле влияе
ще е трудна, или родила и д Н Протокол от заседание №215
населението в религиозно нр в 0ТН0Шение. За да се прекрати това зло, събрани- на Серския
А 1
на за делегирането на окпъже.. п
м^и^ момч^
ето реши: в бъдеше момите с ГОдени в продълженИе на два месеца.
неприятеля за изтреблението
съсУипателни
Чудомир
за набиране Кантарджиев
на членове на и
дел^Усвоената четника
XII. Народна
са за освободителното ни
тактика на аскера и нощните блокади на селата от тях пра-
ВМОРО “ ’ЪЛГария
мъчно двшето на четите, с което се пречи на много организационни работи, Серско, 20 септември
зато^събранието намери за необходима да се спрат 10 момчета които след като се
Днес 20. IX. 1906 год. Протокол 1906 г.
обучат да се изпращат за извършване разни терористически акции. Туй да
обучат повечко момчета, а после да се спират под ред и изпращат по работа.
бъде докато се членовете на Окръжния 1комитет при
окръг в заседанието си - разглеждане
чане интелигентни сили за окръга въпроса за делегиране лица Серския пек™!™,
XIII. Зимата по нашите места е сурова и падат големи
мъчно се движат козите отвън кашлаците. Едничката хранаснегове, и
през което време решихме: в Българщ
L Да се делегират за тази цел р а4 п—
привли-
за тях през това време е зор и Пейо Радев - съвещателен другарите:
складираната изсушена дъбова шума. Понеже Чудомир Кантарджиев - окр[ъжен1 реви
шума, затова събранието реши, щото всичкитеняма от другаде да се набави тази липса
от член
2. Гласуване за тази цел кредит на комитета и р
гач да се окастри, като им се оставят върховете.дъбови дървета от новата кория в Стър- разположение на двамата - солидарно.от Окр[ъжния] комитет от 50 л. т.
XIX'. Избори: - За предстоящата
тун, Балкански4, Соломон. Можико, година в Селския комитет се избраха б души: Неп¬ Окръжен комитет: -
да се остави в

като началник на милицията; В съдебното Сгесел и Хенрих’, от които Балкански

Бисмарк, Рампола и Каръл; във тяло 7 души: Каруки, Буфети, Ганю,е избран и За председател: Р. Венко
лон* и Бюхнер. Финансовата контролна комисия - 3 души' КелнерЛодовик, Членове: Анибал, Тиска, Достоевски
1 фу-
XV. Понеже присъствуващите ’ 7
ще се срещнат мъчнотии членове в събранието представляват ЦДА. ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 38,
при подписването на всички,
съобразно да се завери настоящата затова голяма сума и л. 1. Препис. Машинопис.
резолюция от бюрото и събранието намери за целе¬
десетарите.
Председател на събранието:
Осман №216
Съобщение 10 на Охридския околийски
комитет до районните,
селските и градските ръководни тела в околията
Цезар, /.../. [Охридско], 24 септември 1906 г.
>«2к,оп.3,а.с 4111 Лл 1У1 п
'УЗ- Препис.
, Машинопис. До Районните селски и градски
ръководителни тела на Женевската околия
' Севастопол, псевдоним Съобщение
1. След потвърждението
2
Нептун, псевдоним на на с. Ловча, Неврокопско. Окръжното управление с на избора, произведен в Околийския на
1
Осман, псевдоним на Андон Чакънов от е. Ловча, писмо 21 м.м. август от 1 т.м. новите о^’'рес
телни тела, съдебна и контролнаоткомисии -
* Балкански, Димитър Икономов. Неврокопско, Серско, деец са заети с работата си.
псевдоним на ВМОРО. 2. Всички распри и дела
' Хенрих, на Иван предварително
псевдоним на Тодор Б. Костов от с. Ловча, Неврокопско, да се местните
Фулон, псевдоним Дживгаров от с. Ловча,
на хаджи Ангел
деец на
Неврокопско, деец на ВМОРО.
съдебни комисии, та
fl последния
случай
подир ако се има нужда да се прена Р и околийската -
Козарев, от с. Ловча, леждала делото. да са придружени от рапорта на он< )СИЯ КОято е paar-

Неврокопско, деецВМОРО.
на ВМОРО. 3. Цялата околия съгласно решението на конгреса се
тъци, ръководени Р ‘ участъка ще дейст-
от съответствуващи тела и комисии. ъв
вува по една нелегална чета, така че в цялата околия ще дш т 'и чети. Една от тях
под ръководството на околийския обикаля отвреме-
войвода ще бъде и ре
навреме и цялата околия. За окол[ийски] войвода се из р< цаулев а негови помощни-
ЦИ: Деян1 и и рОрна Дебърца.
Лазар2, 1-я Ортакол и Езерски райони, -
4. Забранява се на селените работенето в селата
турски села може да се работи при сгодни услови*
-
Н0В0 сел0 а в другите

5. В неделя, Господски и Народни празници : Методи, Св. Климе I

-
забранено е да се работи селските дюкяни кат (^^на селените могат да бъдат
отворени само след службата.
653
 I 2<
1
i
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГАНИ
ОРГво
(IW.l9l9)
4 архивите говорят управления да разглеждат носиите по
To част 2
217
6 Предоставя
се от
нещо в тях за изх Н
ър^яне или разпореждане.
заместване непотребно и неприлично да Окръжно на Битолския окръжен комитет до Охпипс
за свикването на Окръжния конгрес за избор на оъ
п
°колийски комитет
селата и ако има
п^^^^обено на полските села)просители комитета
и делегати за Общия конгрес °ДСТво ,,а
препоръчат на (припомнува с ос да се посрещат калугери и
7. Забранено е
милостиня за ма-
на чужда народ
попове принадлежащи , и др , и безплатн0 работене „а имотите на тия м., 24 септември 1906
г.
настирите „Св. Наум „Калища Окръжно
манастири. гпажданин да съобщава неща, за които не е казано О, времена, о нрави! От Окръжния комитет в Пиемонт зя к
предстоящия Окръжен конгрес за избиране окръжно упоавХ?РаТЯТа в Женева! За
ДеЛегати за Общия
комитетски писма не на техен конгрес поканва се Околийското тело в съгласие с войводите н ™Ta да «прати с
да отварят
9 Забелязано е че мнозина си позволяват Правилника.
подробни устни инструкции едно легално лице, което на 0СМИ
п™и окт°мври nJ
непременно да
чл. 200 от
адрес -припомнува се на въпросните лица бъде тук. Хубава си моя горо.
10. За частни писма да не се измъчват куриерите -
само при удобен случаи да се [Печат: „II Мак.-Одр. Революционен Окръг“)
препращат с комитетските.
11. За да има по селата повече грамотни хора поне със средно
образование, конгре¬
сът реши да се изпращат повече селски ученици в градския пансион - а след туй отлични¬ НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, а.е. 56, л. 358. Оригинал. Ръкопис. Шифър. Публ. в 6. Николов. Документи за
те и примерни по успех и поведение ученици ще могат да постъпят и в средни учебни проведени конгреси в Битолския революционен окръг след Рилския конгрес 1905 година, с. 131.
заведения (гимназиите, курсовете и семинарията). За поддръжката на бедните ученици
да се взима от съответствуващите черков[ни] каси.
12. Всеки честен работник при распри с разни експлоататори заимодавци, били те
граждани или селяни, ще намира защита в лицето на Организацията. №218
13. За да може редовно да работи и отговори на назначението си Околийският коми¬ Редакционна статия на в. „Революционен лист“ за излизането
тет -да поддържа околийските нелегални чети, да помага на затворниците и изобщо да на в. „Революция“ и размишления върху издаването на печатен
покрие своите неизбежни разходи, предвидени в Правилника, припомнува се на всички орган на ВМОРО
работници редовно и навреме да внасят членския внос, а селските и градските комитети
чрез районните управления да внасят 1/3 и 1/2 част от приходите си в касата на Околийс¬ 7 октомври 1906 г.
кия комитет.
Една анормалност в живота на Организацията.1
Орга^^Х^™?3 BCe™ Раб°ТНИК да пРочете правилниците и циркулярите па
организацията ни, изработени от Общия Пред нас стоят няколко броя от в[естни]к „Революция , списванл
г
конгрес през ноември месец 1905 г и ппи стпо-
11 «■ Щипско от организационни членове и разпространяван от такива Р депеж.
46 В еДН° близко бъДеЩеще можем да поди- територия. Съдържанието на тая „Революция“
шаме свободно и кажем Бог да ппости ка, а тоя път ние ще се спрем върху самия факт на изпи
вЧНа Памет на починалите борци за свободата
на поробената ни татковина който засяга вътрешния живот на Организацията, ней в0 и ДИСциплина.

По нашето схващане, за да се реши един член на р а да списва и издава

От Околийското управление
на своя глава периодически орган и за да се решат дру е г0 разпространяват
да
означава нищо друг0, освен че
из организационната територия пак на своя глава в която се чис-
НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, a.e. 56, л. Организацията,
дени конгреси в 362. Оригинал. Хектограф. Публ. подобни членове нямат ясна представа за характера < Р без коит0 тази органи-
Битолския революционен окръг след в Б. Николов, Документи
Рилския конгрес 1905 година, е. 129-1 за прове¬ лят, че те не са проникнати от ония дисциплинарни д р ’ъобра3ност-съществе-
3 1. зация не би била колективно тяло с вътрешно единсла
_ ^Р^^
воли и
от разюздани законосъоор<
ните условия за нейната жизнеспособност, а едно с р рдинството и
' Става дума за охридския войвода Деян
Димитров.
негодно за никаква работа за никакви общи успех дисциплината в нейните р’
1
Става дума за помощника
охридски районен на П. Чаулев Лазар ността във вътрешния живот на една организац д как се изразява на ЛР
е
войвода. Цириов, от е. Вранища,
Стружко, ве, дисциплината във всички части, които я съст’ чрез безусловно
по-късно стружко-
Дисиплината в една организация? Само по един
път: дух аИ
точно съблюдаване
•

господствующите организационни Без тов

ие за
на деиствующите в даден момент оощи р « B*3™e""“H„P3aulWHHH закони. се
няма дисциплA |ОМИслието
никаква дисциплина и дума не може да Д такава организация. ед11110Денстви-
говори и за успех в задачите и идеалите н организац > на организа-
w
е едно мъчно постижимо състояние за каквато и М о една револю^
Оргията
654
ето е една необходимост за всяка ^ава и
Ция като нашата, която има достатъчно
особено^
за да не Р

'
t
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
(1893.^). Тим /, 2
говорят
агХивите еР; които въпроси веднаж за винаги действително нови схващания и разбираемо естество, задачите и
тактиката на тая оога- i
низация. Да. И в гакъв случаи даже, е безсмислена и прямо опасна идеята, за абсолютна¬
asxsss- оР— »
дисциплината в нейните P*10* " _
на общИТе НеИНИ
< «-Й»
У?*’
та свобода на частната инициатива, защото тоя метод не води към избиструвание на по-
ложението
това голям
и мисълта, а към анархия и разкол в средата на самата Организация А между
въпрос е дали такива съзнателни идеолози на едно ново и оформено течение
I
загриженоза нейното един^
зи брошури И КНИГИ -казват роните на up които ще надава самата Орга-
и целите организацията . С
ще прегърнат именно тоя дезорганизаторски метод за идейна борба, когато те имат ши¬
низания трябва задължително да оъда в рока възможност да се проявяват чрез официалните органи и издания по никакъв начин
д задачите на организацията е преди не могат да спрат развитието на една нова идея, стига тя да се радва на обективни условия
това си решение Общия конгрес^опред и преса ГОСПодствующите възгледи за своето зараждане, уформяване и разпространение. Организацията във всеки момент е
всичко да разпространява чрез своя
Защо? Защото този е са“
имат над щ и
ан^
закснно
на Организацията и защото тия
предимство пред всички други лични
едно действующе тело; при всеки момент в нея трябва да има единство и дисциплина в
духа на господствующите закони - иначе тя не може да предприема нищо. Но бърка ли
само възгледи тряова да
пепото и мисълта и пр. за които се това на същата тази организация, щото всеки преживян от нея момент на единство и
или^пови схващания и
ра^^ ДР кодкото „е
3 потТкъв в дисциплин рен разрез с
общата
до тодкова
мисъл и' инициатива на самата организация и
дисциплина да бъде същевременно и момент на постепенно изменяване нейната идейна
основа, а непрекъснато подготвяне към господството на съвършенно нови схващания и
™а Начин и в такава форма, щото единството на Организацията да бъде възгледи. Ако такива наистина се изискват и намират от обективния развой на нещата?
винаги запазено без да се хвърли тя в никакви вътрешни сътресения и раздори дори и Това е един естествен процес, който никой не е в състояние да спре, но това което могат
тогава, когато са назрели всички условия за един основен преврат в нейните разбирания и и са длъжни организации като нашата заради собственото си самосъхранение да сторят,
закони. А това се постига само по един начин а именно когато новите веяния и тенден¬ то е да запазят чрез съответни дисциплинарни способи своя организъм от всякакви вът¬
ции, ако такива има, се разпространяват не по лична инициатива и без всякакъв кон¬ решни сътресения. А ще се запазят от подобни сътресения само чрез постигането на идей¬
трол и отговорност, не с привилегиите на един абсолютен произвол, не най-после по ния процес в зависимост и под знаменателя на единството и дисциплината, които са
тежненията на една амбиция или на някакъв кеф, а чрез официалните издания на ежеминутна потреба за Организацията, като действующе тяло. От тук и необходимостта
Организацията или чрез разрешението на нейната върховна законодателна
ция. Това го изисква наложително самото естество на инстан¬ от ограничаване на частната инициатива в организационният печат, от ограничаване ши¬
Организацията, това е в духа на роката свобода за периодически и други издания, което не е абсолютно никакво ограни¬
всички нейни решения и закони. Всяка свобода вън от тия граници е
революционна организация, освен ако тя е престанала да недопустима за една чение свободата на перото и мисълта, както биха си въобразили някои, а ползуването от
конституционните задължения на бъдащата свободна македонска бъде такава се е нагърбила с това право по начин, който да не накърнява единството в организационите редове.
Да се повърнем сега към в. „Революция“. държава... Какво единство ще запазят редакторите на в. „Революция“, когато те почват издава¬
ничие разрешение. Желанието на неговите Това е един лист съставен и издаван без нето на един частен лист, мимо всякаква организация? Не създават ли те с тоя факт,
Македония и като са предполагали навярно,редактори е било просто да издават вестник в независимо вече от съдържанието на самия вестник, впечатлението че в средата на Орга¬
цията и на „широките свободи“ че сега господствува режимът на „демокра¬ низацията фактическо единство не съществува? Та и тъй да беше това, нима задачата на
това си желание, а възможно е пък дамного мислене са пристъпили към реализирането на
без
не са се и спирали върху въпроса дали едно „ново течение“ е да засилва това разединение и чрез него да се добере до господство
зацията допуска
самоволното издаване на техния „децентрали¬ в Организацията? Та за какво му е потребно това „господство“ при един организационен
изрично казано в организационните периодически орган, или, ако това не е разкол?
постановления, дали такава една „широка свобода на
накърнява
целите на самата Организация. дисциплинарния принцип, върху който се крепят духа и
Но абсолютната свобода на частната инициатива по печата не е още голямо зло,
1 когато имаме работа с действителни течения. Те самите биха се вразумили и без да изгу¬
чатлешзето1 ня^олкото бят нито косъм от своята тяжест и значение, биха тръгнали в унисон с единството на

—
На
$Р0Я> които можахме да намерим, извлякохме Организацията. Има обаче един особен род „течения“ надъхани с чист субективизъм,
се явява носител впе-
бирания които отиват пЮЦИЯ на „нови“ тенденция или въобще на
Нищ”Гтова Особ^ ТП0ДСТВуЮЩИТе възгледи в Организацията,
°Т
разоирания
раз- амбиции и надменност, които не могат да се вразумят по друг начин, освен с изрични
дисциплинирани текстове и които могат само да пакостят на Организацията било със
без това нямаше да има никаква ппрИ
ревизии и пр. Въпросът ” е имало винаги и ще ги има винаги;
33 понятията:
заседания, конгрес, решения,
своите заблуждения, било със своята демагогия, било най-после със своите интриги. Тази
средата на Организациятатук е по лична борба на елементи непогълнати още от общата психология и считащи себе си за
ка в живота на тая и до какви оезчатят" ™Я ”разбирания“ се
разпространяват в
организация Начиш т d И Може да ни доведе една подобна практи-
достойни само за рицарство и великоролие, е борба във висока степен опасна за Органи¬
въздигат „свободата^
инициатива с организационния редакторите на в зацията, защото тя оперира между другото и върху умове незакрепнали достатъчно в
дисциплинарно отношение и успява по такъв начин, да групира тук-таме и даже на всякъ-
безгранична св°бода„Революция“
на™^6’“
печат
^рганизаДията, всеки членкоето на частната де части от вечно-крякащи недоволници, негодни за нищо друго, освен да спъват работа¬
бенНп СТТа На
бен периодически е П Лно
вестник стига да ппепет
В ГаЯ наи-съЩествена
свободен да се изказва чрез област от та, да организирват раздори, да ръководят крамоли и да хвърлят клевети и кал върху
sx ” «SwKXs
м си “ис”
”
“■ м”,т
свой осо-

и се "г"”
достойнството и честта на известни деятели и дори на цялата Организация. Може ли и
трябва ли да го търпи това една организация, силата на която е в нейното единство? А
такива са и не могат да бъдат други последствията от свободния размах на частната ини¬
елементи
и че
на ах невеР°ятност, че нашата Да се
търпи даже и циатива, каквато проявиха напоследък и редакторите на в. „Революция“ и които в своето
всички идеолози на
’а
“‘‘''’Рбеното честолюбие на
новите веяния са
гшостни гоанпо^
Д
6 ЛИШена
M”™
от всякакви формено незачитане на Организацията в сегашния й вид, отидоха до там, че предприеха
«6 СТНИ И
съзнателни изразители на едни
издаването на своя лист, преди да излезе на бял свят нейният официален орган...
В новите разбирания и „възгледи“ на „Революция“ няма нищо страшно и ние ще
657
архивите говорят сме казали нито дума в
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНнтг °-
РЪК°ВОДНИ
ги направим достояние
на на организационния вестник е вся- ето му, не е за препоръчване учителят па си
' ОРГАНИ (1Я93 /0/01 т
"""" 2
Рлагери“
'
защита на конгреса и неговите! от вси ки л р и „течения“ - това е в
р задачи! е на когато за тая работа са избрани особени
и за идеолозит повдиг ин дисциплинарен 5. Всяко отсъствие на учителя пт личноеж
' КаКВИ
“““
теР°Ристични мерки,
кога свободна
самата Организация
печата и в интереса на да °Рга™ в 'ай.близкия
й конгрес и ако не е войвода. трябва да е до знанието на районния
въпрос, който тряова
достатъчно само едно
занимиа® правилниците, които уреждат тая
Р енията и което никой член на Организаци- необходими учебни помагала.
ЪЗМ0ЖН0СТ за снаодяванието на училището
в сипата На с потребните
Забел[ежка]. Ако ръковод[ното] тяло не взеГм?! поп
78
° Ние ще «Свърнем пак по тоя въпрос, а сега привличаме вниманието
на Организа¬
длъжен е да съобщи на районната чета да се разщЦ б’
В§

вътрешно единство първоиз Охрид[ски] окол[ийски] войвода П. Чаулев

цията върху него катовъпрос, който се отнася до
нейното
отбранителна революцион¬
точника нанейното боево влияние, на нейната настъпателна
на сила. НБКМ БИА, ф. 583, оп. 1, а. с. 56, л. 364. Оригинал. Хектограф.
куваии документи от архива на Охридския околийски ре^оХционен комит^
Ръкопис Публ в Б Ни^ н к

Публ. във в. „Революционен лист“, г. II, 4 и 5, 7 октомври 1906 г., с. 10-12.

№220
1 Вероятният автор на статията е Димо Хаджидимов. Писмо 200 на Съвещателния окръжен конгрес до околийските комитети
на Битолския революционен окръг
Пиемонд [Битоля], 13 октомври 1906 г.
219
Окръжно писмо от околийския войвода на ВМОРО Петър Чаулев До Околийските комитети
до учителите в Охридската околия за развитието на учебното дело, на II и М-ОР Окръг
както и за нормите на поведение на учителите Съгласно окръжното от 24 септември на Окръжния комитет от II М-ОР Окръг, на 8
октомври т.г. явиха се по един делегат от сяка околия с изключение на Костурската и
8 октомври 1906 г. Ресенската за I-и Окръжен конгрес на П-я окръг. Делегатите на брой 7 лица, като видяха,
че не могат да съставляват конгрес, поради неза[...]ното' число, съгласно Правилника, от
Окръжно до учителите една страна [...], от друга - нуждата от окръжен конгрес и нед[... ] взе решение свиканият
До г-ца учителката в с. Злести конгрес да се нарече съвещателен, а законният да стане чрез писмено разбирателство.
автоноХХт
ХмХ^Хп^
Съзнавайки
Револ[юдионна] организация, целта на която е да извоюва
И КУЛТУР®Н напредък на страната ни.
Съвещателният конгрес в три редовни заседания взе следните решения:
1. Избра се Проверочно бюро. Състави се кандидатска листа от 6 нелегални и 12
ки старания да се издигнат навсякъпри^Д6™ учили1ца’ комитетът е употребявал всич- легални, от които ще си изберете 5 души легални и двама нелегални за членове в Окръж¬
подходящи на селата учители °ВИ И помещения и да се назначават ния комитет; двама легални и един нелегален за Контролна финансова комисия и един
нелегален за окръжен ревизор. От останалите 20 кандидати ще изберете 12 души за деле¬
настоящето, с което поканваТ^чител^
няват акуратно следното: У
Реши
телките да се съобразяват
да изпрати
и изпъл-
гати в Общия конгрес.
Резултатите от изборите ще се подпечатат с червен восък и ще се адресират
до ноември,
до ро
верочното бюро. Отговорите за изборите да се изпращат най-късно
скитат Йма “и^довете™ УЧИТеЛИТе да напускат Училището по учебни дни и да се тивен случай губим правото от делегатство в Общия конгрес.
говоренето ли
2. Делегатите изложиха положението на околиите и от
посещава от доволно число
"° какъвто и Да е начин училището да се ма нужда се усеща от интелигентни нелегални сили и оръжие.
е 3 а пропагандическите
3. Един от най-важните въпроси за Организацията да се вземат при се¬
чети. Всяка околия да обмисли по-обстойно мерките, к
гашните условия. ..„„„шият ппавилник, кани околии-
4. Съвещателният конгрес намери непрактичен
i _

те в подробности да посочат неприложимите за р представител елств0 Централния

ко-
5. Обсъди се бездеятелността на Задграничното
УчителятZ“Х
3
В СеЛСКОТ0 митет и ревизорите. да разгледа
бюР°- не ^ябва не МОЖа по-подробно

ищприз.аш. нуждите и мерките за подобрението на

кРа*Ха«^^
Съвещателният конгрес, предвид окр , . се да o6m"
 л вхи ви г6 г

но до 15 ноември да се
-
Обстойно за удовлетворение
г
на тм
тая пр
отговор .
нина и в едно непродължително време, най-къс-

[Печат: „II Мак.-Одр.

Съвещателния конгрес
революционен окръг“]
ВМОРО. покуМЕНТИ НА
8. Аце Дорев
9. Васил Чекаларов
10. Петър Ацев
11. Георги П[оп]христов
централните
АНИ т„л /, 2 „„„
Г'1

12. Мих. Чаков

13. Ив. Гарванов
Ръкопис. Публ. в Б Николов. Документи за проведени
НБКМ БИА ф 483, ОП. 1, а.е. 56, л. 366. Оригинал. конгрес 1905 година, е. 1. 1-1.2.
14. д-р Руменов
след Рилския
конгреси в Битолския революционен окръг
15. Тодор Златков“
16. Тасо Робев
h ;. 17. Евтим Спространов
' По този начин са отбелязани липсващите части от писмото. 18. Констан. Ципушев
19. д-р Христо Татарчев
20. Ал. Чакъров9
№221 Заоележка. При повръщането изборните билети, вместо
Изборна листа1 на кандидати за членове на Битолския окръжен комитет, ца, да се означават техните номера. имената на легалните ли-
ли
контролна комисия, окръжен ревизор и за делегати [Печат: „II Мак.-Одр. Революционен Окръг“]
на Общия редовен конгрес на ВМОРО
Б. м., Б. д.
НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, а.е. 56, л. 367, Оригинал. Ръкопис. Публ. в Б.
Николов. Документи за проведени
А. -Кандидати за Окръжното управление, Контролна комисия и окръжен ревизор конгреси в Битолския революционен окръг след Рилския конгрес 1905 година, с. 132-133.
1. Наум Темчев '

2. Тома Кърчов2
3. Петър Нечов 1
Изборната листа има пореден 202.
4. Никола Стойков’ - Тома Димитров Кърчов (1878, Крушово - 1962 София), председател на Битолския окръжен комитет,
5. Милан Матов4 социалист.
6. Евгени П[оп]симеонов (учител)5 Никола Стойков (Н. Кусото), род. през 1878 г. в Крушово, член на Битолския околийски революционен
7. Недялко Дамчев комитет.
8. Христо Ангелов
9. Мих. Джеров6
4
-
Милан Апостолов Матов (1875, Струга 1962, София), битолски окръжен войвода, председател на
Битолския окръжен комитет, един от водачите на Охридското въстание (1913).
10 Ал. Алтипармаков
4
Евгени Попсимеонов, род. през 1872 г. в с. Вранещица, Кичевско, учител, член на Битолския окръжен
11 • Драган Зографов комитет, починал в София.
(учител) " Михаил Джеров (1879, Битоля - 1944, Хасково), член на Битолския окръжен комитет.
12. Дамян Илиев (учител)
Нелегални лица
7
Димитър Николов Панджаров (Митре Влаха) (1873, с. Билища, Костурско - 1907, с. Жупаиища. Кос-
1. Пандо Кляшев турско), костурски войвода.
битолски районен войвода.
2. Павел Христов "4 Тодор Златков (1876, с. Поешово, Битолско - 1919, София), учител, в Гумендже, Струга, Охридс.
3. Петър Ацев Александър Георгиев Чакъров (1869, Струга - 1910, Битоля), учител
Охридското ок с
Новоселци, Софийско, член на Охридския околийски комитет и член на
4 Ив. Наумов
началство през Илинденско-Преображенското въстание.
5. Гиче Стрезов

£ Митре Панджаров7
1 • °6“” №222
™гр«.
2 Дамян Груев Статия от Димо Хаджидимов с конгрес у
3. Петър Тошев на Петко Пенчев „Резултатите на Общия
4- Гйорче Петров във в. „Революция
лУка Джеров 14 октомври I“"6 г-
«•ГичеОгрезо,
7- Анастас
Лозана На в. „Революция“. лист от г.П. Пенчев.
Втората
Читателите вече знаят „възгледите“
изложени в тоя 661
i-
.<■
 ! i
г документи нЛ ценените ръководни орглни
в не^аватРправилниците и „незабав- дължава г. Пенчев - положението за критическо “ макепп
t>
АГ*" тепечатваме, защото
негова статия е излишно дааi оре" свобода, която им Да Р
което миналия не мо- дипломатическо отношение. „То насочваше изключи™ ...J™ СКИЯвъп₽ос за назрял в
тетите да се конгрес, който да
' Нека да се позанимаем
жавансто и бързата боева подготовка на населението и се обяви “Н-Маиие към вьоръ-
но“ да изискат свикване в, »Р«ЮЛЮЦИЯ статия па г. «пит за коренни реформи. „За ме,»
по ед даоволителен
за високомерната „е™

жал да извърши педи‘.т които, както се ви Д едии цял конгрес. Длъж- Организация) биха отклонение от примата «л. биха taroi,»
сега малко и ние с тия деятелността и значеш просто излияния бяхапрестъпление даже . (к. н.). 3 |а
вРемего,
Пенчев, свеждат чс ак0 ТИЯ
!ях
с
f
Тая личност обаче в
Нещо преди една година, когато положението беше все
тъй и маке

PeLn£
ни сме °°ач' да
Пенчев, ние нямаше и се?аН^ ледователен и неоформен, на
да донския въпрос все толкова „назрял“, същият тоя г. Пенчев тогава„критическо“
„нелегален
« Хи като идеолог, ма-Р
Серския Революционен] Окръжен Комитет“, в едно свое отворено писмо до член
Хдно Хетечение котек^
санкция даже и с ре- в
успе Д Д ми“ по Къшинското събитие разправяше между другото и следното: „Ние се различаваме
едно koJo в Организация^ £ даЯ не вече на от върховистите и по своята тактика. До като ние се явяваме партизани на общото
щения на един окръжен течен и нещастно да е то откъм дос- местно възстание, върховистите се спират на частичните движения и смутовете Теповее
личности, а на цели СТОВКИ и тов природа поне до пред
тойнствата на своя идеолог от
в. „Революция СЪОтветствующето почитат безсъдържателния шум, често повтаряните локални движения пред общото въз¬
стание. И си правят илюзията, че тоя шум ще стресне Европа и ще ангажира България в
по друг „„вол. Досежно една война с Турция! В строгият смисъл на думата революционери сме само ние, а върхо¬
обяснение и оценка. Това обач : ше ст р Р
Пенчев, има да забеле-
вистите едни само бунтари. Ние агитираме, подготвяме, организираме силите на населе¬
нието, за да бъде способно да издържи една планомерна и съзнателна борба, която еднич¬
и доволно просмукана от басни, неверности и лична интелигентска цял един кон¬
рий
надменност и ка може да разчита на резултати. Върховистите напротив и т. н.“
вражда. Колко ле™ ръка наистина! С един замах да запратиш по дяволите Така е разсъждавал г. Пенчев преди една година. Привеждаме тия негови мисли, не
грес на Организацията, да отречеш всякакъв смисъл у него и да обясниш персонално за да го укорим, че е променил своя възглед, а за да отблъснем баснята, която той днес
всичката негова деятелност. Това е наистина една смелост, която прави силно впечатле¬ тъй ревностно разпространява, а именно че някакво „ново“ течение е завладяло едва ли
ние, но която се обяснява само с настроението на г. Пенчева който зарад „тържеството не искуствено Организацията, че апостолите на това „ново“ в Организацията успели да я
на течението, що се е нагърбил да възпява, е готов да забрави и онова елементарно мате- вземат в ръцете си и против всякакви „обективни условия“ да я хвърлят в „пълна децен¬
риалистично начало, според което решенията на един, конгрес от делегати на цялата трализация“, в „криворазбран федерализъм“, в нови раздори, анархия, разцепления и т. н.
Организация не могат да бъдат само безсмислие или „напразно губене време“, а се коре¬
нят върху известни обективни условия та макар само и за няколко години. Новото в Организацията е именно онова течение със защитата на което се е нагър¬
Но какво ни разправя г. Пенчев в своята статия? След като оплаква горчиво и с бил г. Пенчев. Новото е оня именно върховизъм, под който се нареждат вече вътрешни
трогателни жестове „две безцелно и безвъзвратно изгубени години“, като че това е стана¬ дейци и който, както на друго място ще обясним, се явява като реакция от възстанието
ло по кефът на някого или на някои, той започва да нарежда какво е предстояло на Об¬ през 1903 година, но който върховизъм няма обективна стойност, а се е зародил персо¬
щия конгрес и всяко такъво „предстояване“ той завършва с възклицанието: нално от личното влияние на особени елементи и групи, които или ще бъдат погълнати
тая си задача не можа да изпълни удовлетворително“.
„конгресът и от общата организационна психология, или ще изчезнат едновременно с изчезването на
А какво е предстояло на конгреса според схващанията на самите тенденции, които представляват. А ако тия елементи и групи мислят обратното,
г. Пенчев? т. е. че тия имено тенденции отговарят на действителността, тогава излишно е да се без¬
* Да °форТ Даде санкция на
" 3аЩ° е бИЛ° Ф“™чески появилите се нови групировки в покоят: нека ги проповядват непрекъснато и те ще станат господствующи, без да е неоо-
X :Х1соабстВаенп
п
И
Да Се ДДВа "СаНКЦИЯ“ На
С0бствен0 ще изРази Ta« санкция от конгреса -
“
НОВИТ? ГРУПИ-
това г Пенчев не обясня-
ходимо да се провъзгласяват цели конгреси за „безсмислия“. Най-после „новото тече
в
тъй въпросът той е една фреска ние, което в настоящият момент е „завладяло“ Организацията трябва да е поне т°™ева
силно, колкото и „старото“, така щото, в интереса на „крупните акции е не даice: и'
ако има и други такива гпупип™™"133 6 Д3
санкциониРа само една „групировка“; това течение административно и чрез раздори и разцепления, а чРез
та, на тях не
осгавХЖе
конгрес. Та тъй го разбира и г.
"°
Пенчев защото той е
еСТеСТВ0 и так™ка от санкционирана^
В °W'nHa °Рганизация
и в отделен
поглъщане и асимилация. Но бързането на г. Пенчев и неговите съми
то“ течение, както и голямата нетърпеливост, коя™
стюо-
ДОказа-
е санкционирал някакви никакви
„групировки“
ка от оная, на която служи а зашото е
°Т К0НГРеса не защото не
телство, че тенденциите, които те искат да прокарват в Ор
сам той и за тъпжесткото 0ИЛ С ТаЯ ЧеСТ П0'дРУга групиров- обективни основания?
повече борба чрез в. „Революция“
Е
която «санкционирането“ на която бе
2. „Да даде на Организацията едно трайно и
и-, нппите нуж-

нХтУесе ’
° ”еДИН0МИС- ди на времето законодателство“. Г-н Пенчев разпр- и Красноречиво запо
законодателство
те нужди и простори на Организацията, които налагал обено такова законодателст-
нови-
уп-
равлението й. Това е право. И конгресът, както се зна > а ИЗТЪКне, че и „тая
»3 ч”™“' «• м во. Но нали е думата за конгреса, Пенчев е тРя°вал ПОСОчва какво именно законода-
ланието на самия г. ПеичД CdMdTa Организация“. Това ново“ Т°РИ На ИСТ0Рическата задача не е била изпълнена удовлетворително ез » работа се изискват
не
всевъзможни интернаииои-”ИНТерНаЦИОНал'еволюЦИонно“ и w Чение’ кРъстено по же- телство отговаря на „новите нужди на времето т било само „опи
нехайно“ ХИ наложи на сТ™ ПНК "° волята му е
?
Рение „мудното и КраСКИ’ Успяло Да се
Думи и фрази, той вижда само, че приетото
да се примирят, „две непримиримости , ко
:ZwTXpa яертр^
и нищ0 ПОВече. Г н
федеративно“ и „ултра Централистично течен я.^р ^дерацията и
‘
вярно е имал пред вид някоя от статиите на на непри Р
примиряваме
ва за централизацията и ето ти веднага „опи 663
 > 1. 1 к л 11,'

ВМОРО. ДО„ТИ нА тлниТЕ РЪКОВОДНИ

ОРГАНИ
извърпгват.в толкова грамаден
ГОВОРЯТ органи- чист 2
дрХИВИТЕ
„ пппмените, които се
№223
КОГОто са надрастна-

0^Zr^— ~
я’"'"
Отговор па Петко Пенчев на обвиненията на Пимо y
обяснява^
кова книжно
зъмможедаМДОИ^ ръст Тайна ли ез от че гласове против
Нас,
ще да се минат обаче 3 и
„а статията му „Регатите м "»»Д

ли няколко пъти и преди възстание _Р ограНичаване на тая цент-

на Хаджидимов върху отговора оележка
централизапията се отдаВна назрелит ЩЖД I
аничаване на персонал- / ноември 1906 г.

“° "„“Si ще6"бъдат удовлетворени от някой Моят отговор.

В колоните на „Революционен Лист“ с предприета една силна атака срещу
“ течението към което принадлежа. Както и предполагах, за повод послужи мен и
«в?» K.W' “ <*"" "ликвидира окончателно с ми- ция“, когото издавах напоследък в
нелегално в Македония. Тоя вестник след като
злощастието да бъде заловен от Хилми Паша, днес се подлага на тържествено ауто
Рев™
Z
да бе
от редакцията на „Листа . Подобно на граф Голуховски1, г. редакторът с една олимпийс¬
ка надменост обявява моята инициатива за незаконна, за цяло светотатство даже, а наше¬
заплашва самия конгрес с незачитане на неговите решения. то течение за вън от всяка критика. Аз съм смазан, аз съм бит по всички линии, моите
повече, че с него се води една демагог¬ позиции са превзети, цялата моя мисъл е направена на прах от безпощадната критика на
По тоя въпрос ще се повърнем специално, още
ска агитация сред Организацията не за някакво действително наказание на „провинени те , критика на „Листа“. И той ликува, той сочи нашето течение със смях и снисхождение на
а за печелене привърженици на една тенденциозна кауза. А трябва да признаем, че въпро¬ своите читатели, като че ли иска да им каже: „вижте, ето истинската физиономия на това
сът за престъпниците и дадената им амнистия е най-сполучливо избран за агитации и дема¬ течение, което вдига толкова шум; вижте го добре и вие ще се съгласите с мен, че то е
гогия пред наистина възмутената обществена съвест. За сега ще отбележим само, че и тоя агонията на българския национализъм.“
въпрос, както и по въпроса за законодателството на Организацията и въобще на всичко, Но течението още не се чувствува поразено, то все още намира в себе сили за борба,
което е извършил последния Общ конгрес, г. Пенчев не се взира да схване и долови основ¬ то никак не мисли да капитулира и охотно ще се възползува от гостоприемството на
ните причини на всички негови актове, ония именно причини, които са определяющите и трибуната на „Листа“, така тържествено прокламирано от Общия конгрес.
които произтичат от особеното психологическо състояние, в което се намира Организаци¬ Мен ме обвиняват. Обвиняват ме преди всичко в незаконост и своеволие на взетата
ята след преживените от нея крупни материални и морални катастрофи. ми инициатива.
4. На конгреса предстояло още „да установи една ясна и добре формулирана полити¬ „Листа“ признава демократичността на новото ни законодателство, той не отрича
ка на Организацията спрямо България“', спрямо пропагандите, реформената акция и пр. свободата на словото и перото, която това последно освети, но той не мисли, че тя „тряб¬
То се знае, че за г. Пенчев и тая задача не е изпълнена. Ние пък мислим тъкмо обратното,
че конгресът е изпълнил най-удовлетворително тия си задачи, ва да се въздига до абсолютната свобода на частната инициатива“. И, за да подкрепи това
ясно от всеки друг път и особено по политиката си
защото се е изказал по- си положение, той прибягва към услугата на общия дух на нашите статути и конгресни
спрямо България. Ние сме уверени, че решения. Безсъмнено, аз съм повече от съгласен с „Листа“, че свободата на перото, това
пропаг™Мпе^Да ПР И ™T°И Н° КЪМ опРеДелената от конгреса политика спрямо не значи още да бъдеш безгранично свободен в своите деяния, това незначи да се ползу¬
св™ « ПР' загрижен и ТУК изключително за интересите ваш с „привилегиите на един абсолютен произвол“, нито пък да прокарваш „тежненията
към ^4”tZ™ГизСнТн^
ние. Значи недоволен е г. Пенчев не за това
И УКОРЯМ Г° ГЛаВН° Заради
СПОДеля от така
™™та му
наРеченото „старо“ тече-
на една амбиция или някакъв кеф“. Г. редакторът може да бъде сигурен, че дисциплина¬
та, за която той така милее и на която отдава така голямо практическо значе™ ’
формулирана политика спрямо Бългапия ’ Че К0НГРеса не е установил ясна и добре малко скъпа и мен. Аз щадя тая дисциплина и напълно приемам, че
ькусанаГнацнонал^Х^
задръстен някак пътя му към
той * такава не по могат да бъдат прокарвани вън от официалните издания на Орг[ани
q

обятията на официална Sap^ W 6

Но г. редакторът изглежда, че има положителни сведе“И значение на
След като разменя няколко мисли със своите читатели з д нейното скромно
моята инициатива, той хвърля най-после един милостив п
списван и издаван без
Дело „Революция“ и заявява най-категорично: „Това е еД
амбиция“ на неговия ре-с
ничие разрешение“... И дълбоко възмутен срещу ”над^ен„ ‘ бен р0Д течения надъхани
Дактор след като го взема като типичен представител н елигент, той призовава
ПУбл.въвв.„Революционснлису чист субективизъм“ и с индивидуализма на скоропрех ТРКСтове“ срещу носителите на
6, 14 октомври
1906 г.,с.4Ц6. Организацията] да упражни „изричните дисциплинар моето обесване или пон
тил „персонални“ течения. Що, да не би г. PWaK™Sa
'Статията е нсподписа^ моето позорно изгонване от редовете на Организа дължи издаването на „ ев
Стана дума ад Втопият Аз бих искал да вярвам, че г. редакторът е знаел •
авил икономия от’ ист
“ли 1906 г. Р т РЗДовен конгрес
на
Скопския революцИонен люция“, НО че по известни партизански съобра алк’о
не го оправдава, ™не за ^на-
Но даже и да допуснем противното, това ни i ие длъжен да отго незас.
6&4 РЪГ'койт°оепровелот17до24 То се решава да
прави публично достояние _яблуждениетонаг.реД Р
та Достоверност. Не за извинение, не да осветя заблужд 665
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
-И. ; I, -
ГОВОРЯТ обвинения, както противния национал-еволюционистите, а ние сме само <‘^-1919). т„я ;
АРХИВ иТЕ „ кпепки
пат по кр елна
педЕ""3 ,И вРеме»на наслойка п

-
е
пЯ пам възможност
да си набавят инициатива пред обори това гледище не е особено мъчно. Но г

лагер, така и вс
ония, които "т
да прав
дължа да заявя, че в. „ген
бе дело и орган на сама- оборя да го корегирам... Основната мисъл на неговЙ^1 ми поз®оли пили^ “
Организацията]“*, че възстанието наложи, като еднаХ™’3^^
Ще

ян:
натовари с всичката
! прххГто^ от име™ -д- КИ преврат в умовете на дейците, аз, съм готов да
Аз приемам не психологически преврат, а психологическо Хем^еДИН’
"^ологичес
за него.
юридическа отговорност
орган, но °ТНдЯаЛъжнвя
пон р комитет, както формално така и факти-
март не се със- НО такова крупно събитие, каквото бе трагичното
слХ™®
възстяч^
При една
К0Р«лия
™e' Дейс'™телно ед'
вам. като окръжен я окръжен конгрес през м. умовете и да съкруши волите и сърцата Организапи М°?еше се не °трази
поне^ върху не Не
несъществуваше и Това не ми да
чески И се задоволих с околийската.
тоя. аз не можах да добия
°^™а ‘“делегати за насърчиха. Още при първите
въпросния конгрес, както и някои подобни възстания, тя не бе си създала традицията на
"в
°® правила
Други път

вс^
въопъж™
попречи, обаче, да сондирамi почти всичк ду ме прекара един остър кризис, след неудачата. И го прекарва По “
Р°а ТЯ трябваше Да
от бившите окръжни членове. И удо р похвали от централния комитет, чески закон, който търси отговорници за всяко едно иетаг™, аТа На Оня соаиологи-
броеве се получи също писмено се наварваха
навар да искат увеличение на 1903 г. естествено, трябваше да намерят нейните виновници в
Много от околиите, в които се ;
изпращаше управлението и в дотогавашните нейни носители така както тая система на
-
^
к
екземплярите и аз едва успява» д
н ТрЯбваше да премина, след оная полза,
на, а дейците обкръжавани с орела на безсмъртието,
aXL
дарила свобода. Имаше, значи, една обективна психическа необходимост
з
за°„
и засилянето на едно недоволство срещу старото и реакцията бе
инициатива за оправ¬ състоеше това старо . - В пълния централизъм в управлението,необходима. Но в що се
в сляпото доверие във
След тия пояснения, може би, г. редакторът би намерил моята водителите, в националността в състава и възстанишката акция в метода
дана юридически. Обаче в едно той никога не ще ме оправдае и не ще даде своето
снис- на борбата
след, реакцията трябваше да се изрази в смисъл да се тикне временно Организацията]И
хождение Той негодува срещу мен, че аз, в „своето формено незачитане на Организаци¬ в
тъкмо противния полюс, за да може след това отново да тръгне по своя нормален път.
ята] в сегашния й вид, съм отишел до там, че предприех издаването на своя лист преди да като не забрави да плати разбира се, своя данък на новите изисквания на времето, нало¬
излезе на бял свят нейния официален орган“. ' Но нима аз съм виновния за закъсняването жени от самия процес на нейната еволюция. Реакцията настана; впрочем тя още продъл¬
почти с година на тоя орган; нима не се налагаше дълг на всички ония, които виждаха
хаоса в мислите и анархията във волите царящи в нашите редове, да сторят, всичко за да жава. Тя не можеше да се не изрази конкретно в децентрализацията в управлението, коя¬
избавят Организацията] от тоя кризис и безначалие, даже и с риск да бъдат осъдени от то достигна до някакъв криворазбран федерализъм; в унищожение традицията на личния
разни македонствующи чиновници на официална България? Каква нахалност наистина! авторитет и сменяването му с недоверието, разприте и личните борби; в стремлението да
Вместо да потърси отговорността в самия себе или поне в нашите висши институти за се интернационализира Организацията] без да се прави никакъв оглед към фактическа¬
това закъсняване, г. редакторът обвинява мен в прибързване и незачитане на нашите та действителност, която прави това хубаво пожелание една мечта и най-после в изменя¬
наредби! не досегашния ни революционен метод от възстанишки в чисто терористичен. За да не
Това е, което имах да забележа на „Листа“ относително чисто формалната страна на бъда обвинен в „невежество“ или „интригантство“ бързам да прибавя, че последния въп¬
моята инициатива. Смея да вярвам, че читателите са достатъчно осветлени от моите рос считам за не напълно още засегнат и развит, а само като смътно чертающа се тенден¬
обяснения, за да не става нужда да се повръщам още веднаж. ция на общата идеология на еволюционизма.
Ето, това е новото в Организацията] и тия са неговите силуети. То намери не само
своите идейни носители, но и своите практически приложители. По своите том
„ново" особено се допада на вкусът на нашите български социалисти и македон
че посочения °? ИЧа В °СН°Ва М0ет0 гледище- Той
33 ПОЯВЯВането и«нините към
с категоричност твърди,
оформяне
от тях намират особено сгоден момента да наложат на македонската деисто •
1
национал-еволюционно течение е цяла измислица, една „басня“ и на новото ин гер- то на своите доктринерски абстракции. Един от тия македонствующи •
км^ни.
повече ниши Аз от
разбера.
действителен и него не признават сякло
6 "°”
интРига п°сочения факт. За съжаление той е
£ гашния редактор на „Листа“, избран за такъв от Общия
те на покойните в. „Право“5 и „Изгрев“” се помъчвi ведна
конгр
ж
>
~
д*
~ организацията] за
р ,пламенистатии.
издаде
коен за триумфа на своето течение кг»’ К0ИТ0 се 00ят да го признаят. Силно обезпо- социализма. Той употреби, наистина, големи усилия, Но не успе. Неговите
ред брошури, нарежда устави и правилници за Орг]аниза

—
съвсем, не онова,
много по-полезно и удобно да се кпие
прах в очите на неукрепналите самото0^1*51 К0НГрес г РеД[акторът] намира, че е
ществУвание на течението и да се хвърля усилия се разбиха о гранитната действителност вътре, нскаше
янизацията], заклейми я като
мира то и се направят публичнов своята обша ДеИЦИБотколкото да се прокла- което искаше г. Д[имов] и той разочарован, плюна р1‘ иетонами^
се бои че те узнати
п“™
ността на тия принципи и като достояние неговите ринципи- Като не разсчита на
стой-
тясно националистична и се оттегли. Напоследък, в нреда а на „Мак[едоно]-Одр1лв
болшинство, той прибягва към услугите Да Се непонравят
на широкото Рее той пак се появи анонимно на сцената и скрит зад н ^свен начин, ще
срещу ОрДав^
апг! а е психологията на отпипа™ието> на
на г. ред[актопа! премълчаването, на интрига- ски] Преглед“ отново започна своите критики ако и и вие напълно
зацията]. Вземете която обичате негова статия о „еизвестност и той предп ‘ ез 8.
& неJ
и бърза «
в тоя факт. Г. Д[имов] се намираше тогава пред
°ез основание, че неговите критики ще дад<
„ «
едн^
пеакция
той не можа
те го дадоха' _
даД^а
п[имов]
ново.
най-
„Изгрев-. И благодарение на царящ Е»
т<’ течение,
което бе в своя апогей, спечели н .„дачноеизпълянле^^дгдитяо
666 н Те искат да
докажат, че наи-в™мателно да ги яРостно защитава тоя конгрес и намира, че т „ д г иМ0В] би намерз
’ ОогГа™
ирг1анизацията] - това са интер- ска мисия“. Но аз ни за миг се не съмнявам,
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
.°
Р1
гьководни
.рхивите говорят д[имов] отлично съзнава всичка- ЩО умре преди да бъде още окончателно родено и ОРГАН
* ,
и... една рана, може би, на Организацията То не Ще остави дпя™ „
бъдаще, но те ще бъдат отделниединици, които ше
оправдания, а субективизма на своите схващан^
НаИстина>
P*?3acB^^ пионе” С"°Мен
стане всичко и ето Д идеализъм на утопичния социализъм, като мисли чеи° Г' ред[акторът] изпада в Л™™
което служа.

именно нашето течение

Нашето течение, с което
въпроса
Така погледнато на и заш°
е
айЯ твърд
™а твърде понятно защо .вътрешен

оправдания
НЯКакъв

за
i ДГимов]
/al нарича ново
върхОвизъм.
което създаде и крепи
това течение,
своето съществуване и бъ-
препоръча да стоим със скръстени ръце и подобно на фатал
слепия фатум ? Гака, мисля, ще бъде по-добре и за самще ист
него» **
аЩ° Тогава
н
Чакаме Сиянията на
той намира, че не нашето, а тяхното течение има бъдаще™ L ПрИЯТели' Или «с- Щом
.
Организацията и което има вс
ометира. да се изтъкне в най-тъмна светлина, ят и страхуват, нека те пасуват и чакат победата сама да Те се не
а е ^’noxo-
даше, трябва по всякакъв начин и непоследователност, а неговите Защото ние знаем, че нашата победа ще дойде само каХ„^
неговите идейни носители
практически приложители
да се
да се
обвинят Ф
Р^ Ртоящия официална България, като
конгрес, сега когато страсти-
нашата борба ни налага да бързаме. Ние мислим че ОоНаии У Ф ? Нашата борба- И
анархията и неопределеността, в която я тикнаха’разните пнала в
цели предатели даже, само и само в мо
н
на пР
спечели още нови привър- «мето горещо же.щше е тя час „о-гкоро д> m-Z?1 Д°В0ЛН0 е

«ощенесаутихналииреакцият^ крепители де ги влече г. скъпи за нас, ние ги цениме и нямаме охота да ви даваме възможнпД ? Минутите са
йящ и1 коп^той не схващат
стари изпитани
ли те че
и заслужили
македонската
сподвижници пропастта,
действителност никога не ще
своите опити с нещастното население. Да, ние бързаме но не
вим вашите велики истини“ да проникнат в Организацията], но защото о“
ни сме
И
позволи да й се надене одеждата на социализма'’ 0. другари, вие които имате тъй много
опити с това измъче¬
да бързаме. Това е действителността, която говори господа, Позната,
неу.мо»
токата действителност; тая действителност, която е обърнала Македония на *с
заслуги и така славно минало, още ли ще продължавате да правите
но невинно население; още ли ще се поддавате на външните веяния на
социализма, пле¬ сломени мечти и желания, на ад от сълзи и кости; тая действителност която гробница на
га, доволно вече опити и проституиране с Делото от социализма, доволно вече казва- сти
нителни и лъчезарни, наистина, но уви! неосъществими? Още ли вие не сте разорали, че мъгла и
ставате играчка в ръцете на едни доктринери, че вас искат да ви използуват за интересите неопределеност - тя, а не ние бързаме.
само на социализма, които няма нищо общо с нашето свято дело и не виждате ли, че Време е вече двете течения да се оформят, да открият своите карти и въоръжени със
действителността руши оня картонен храм, който искате да съградите? Не сърдете ми се своите идеологии да премерят силите си в предстоящия смъртен дуел. Тогава действител¬
за тия горчиви думи, не ги вземайте за укор и негодование. Мен ме боли за тоя народ, ността ще покаже кое е било правото.
моето сърце се къса пред мрачната картина на печалното настояще и аз съм длъжен да
кажа онова, което виждам.
Аз не обосновавам, аз не давам още нашата стройна теория, но надея се ще я дам
на друго място и при друго време. И тогава аз, бих желал ние пак да се срещнем с ..Рево¬
-
Все от същите съображения да заблуждава нашата публична мисъл, г. ред[акторът] люционен лист“, но не вече и областта на партизанската борба, а на чистата теория.
на Листа“ иде да ме обвини и в това, че диаметрално съм изменил моя възглед по наша¬ П. Пенчен
та бъдаща дейност, като на възстанишката акция съм поставял бунтарството на българс¬
ката революция през 1877 год. И за доказателство той ми навежда оня пасаж от моето Бележка на редакцията. Има един род печатни произведения, които, колкото са по-
отворено писмо до върховистите, в което изтъквах различието между бунта от възстани- дълги толкова с по-малко думи може да им се отговори. От тоя род произведения е и
ето, като лринципиално различие между върховистите и нас. Г. ред[акторът] ще „статията“ на г. Пенчев, т. е. неговия „отговор“. Собствено това не е никакъв отговор, а
може би, изненадан, като му заявя, че аз още продължавам да стоя
остане шумни излияния на една личност, дълбоко засегната в своите интелигентски амоиини и
на това свое гледище,
като само разширявам нашия метод на действие с честолюбие, личност, която не може да изслуша нито една лоша дума за своедо
чески акции. Впрочем, аз бих молил г. ред[актора]включването
да
и на системни терористи-
не прави капитал от това ми писмо, без да се озлоби и без да възненавиди своя противник. И само така се ооя™ва ’‘
г. Пенчев в цели 16 ръкописни страници се занимава само и воята
шии^о, пРедназначено специално за българското общество с цел да
се измие Ка- собствена персона и с личността на нашия редактор, като че н
дз1^”д
“досХ^ '
К°еТ° М0Же би’ имаше и частица от
ое доста окрасено с интернационални основателност. И като такова,
краски, както се изразява г-н редактора та и омегата на македонското дело... Като отбелязваме тая хар. ’
неговия „отго-
^дежки върху съ-
Г' Ред1актоРЪТ] Се МЪЧИ да ме не вор“, ние т. е. „Граф Голуховски“ има да направим следнг Р*
кажа с разбере Щ° искам да
лите се нови групировки в ОогИниз06*”6 да, °Ф°РМИ и даде санкция на фактически появи- Държанието на тоя „отговор“.
1. Вашата „Революция“ г. Пенчев ни даде само д
напишем статията ситекс-
по
в най-строгия и най-тесен юпилииргуИЯТа Г Ред[акторът1 взема понятието за санкция дисциплинарни
‘чни
широкоРи организационния печат и като си изказахме за нуждата
'

ние 11махме пред

вид,
малко аз му влагам едно по-
капитал от подобни дреболии. Р Т°Ва е ясно’ че е смешно да се прави т°ве, които да ограничават безконтролната частна1 инидиа на Организаци-
Щото за в
бъдаще да не може никой да списва и Дд * на това че „още Р
“исли Рче«“ниГн^ир4^
«лишно е да се безпокоим: стига да
възражение на г. редактора]. Той ЯТа и основавайки се на някаква „околийска сан
броеве“ ще се получат единодушни насър'
пък
’ от окръжни членове и „
„и
ги ппоповЛ РЯЩИ На Дейс™телността,
тогава ВсИЧки подобни гаННЗа-
SS X'
полм^кИ?18
своя
е необ!“’д«мо да «
В Това’ че ако ПР=
нашата теопия
ЦСЛИ
и те ще станат гос-
конгРеси за безсмислия“. Г.
УДобрение и ласкави похвали от Централния ,
,аИстина ги е Добил г-н Пенчев, не говорят лош
()В нашия
qt саМИЯ него
възг
по
Р(уг0 му
спорсд
наложи Действителнос^Т
нРУГ°интернационал-еволюцията ** обективни оправдания в Чионния печат, който, между прочем, се с ашето гледище иШ1Циатива, или
Ще 06 ' Щ
защо ние гледаме на
на
Z Т°Ва НИе знаем ™но; ето Рйзнание. Излиза тогава, че той или не е раз р. р- пак част необхо-
668 Ц ЯТ“’
КаТ0 на едн« преходно
явление, което оето и „санкции“ като гореизложенитене < ередовност.
Но
Пък иска просто да прикрие извършената от него н
6б9
 f < I
L
к- А
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
, РЪК°ВОДниорглии
0во рЯ т да вземе мерки, щото за в Революционният и характер е напълно запазен т
х и в и те г г Пенчева, а„частна инициатива“, нито тъй много плашат г. Пенчева, то те не са “ Щ° Се 0ТНася До
коитосъдебни, 2
на понятието
Л f '

димо, защото ние

не се
не
допускат или някои „ласкави похвали „още при ония икономически и други дейности ”ов°- а са само
ди възстанието. Съдете сега каква ценност мп™. ^низа!^ е п™ зиРане на
Й ЗВДач*
си^ем^
да
и да било орган. Но г. Пенчев
”°“ т0 на какъвто
бъдаше една
пък да се мисли, че
ценТралНия комитет. Ние се съмняваме в това, за¬ за някакъв „социализъм“ който, по всяка вероятнТс^
първите броеве“ “
говори и за „писмено удобрение инициатива, за която не е искано зия. А чели ли сте вие г. Пенчев какво съм писал в« ’ МИРа сам« в неговят л чев
ш<А допускаме че този
„побпява една
да но].Одр(ински] Преглед“? Там аз съм защищавал само^
Х* ^^ и м&’
удобрение. Но> и.тъй
да оъд
ПенчевРпоклонникът на „дисциплината“ трябваше
историята на своята „Рево-
на широко да разправя по „юридическите оправ¬
да ми е минавало някога през умът, да „спечелвам“
само един щур социалист може да счита за нужно
„социалисти , които са полагали основите на и в£м£
На

гГ
За «^«зма,
fe
£

—
и „проклятия“. Толкова
ОргаХ
люция^
да го
в отговор на нашите „укори“ нравствените - те са още по-интересни. На нашия толкова в нашата среда, колкото в оная, която се мъчите м п Ще
намеР«те «е
се отнася до
дания на г. Пенчева. да издава един псувателен лист преди даже да е излязъл официал¬
Що Тия са нашите възражения по „отговора“ Възразяваме "Ркедставлявате-
укор, че той е започнал за закъсняването на тоя орган и че
е бил, от ония, то е пълен той, защото възгледи в него не виждаме А поет™™ Н° На басните- с коя’
ния орган, той отговаря, че не е виновен
анархията във волите царящи в нашите редове“ и на другари“ и пр. както и страшната му закана за „предстоя!^ "У' Пенчев:51:3
-°-
„които виждаха хаоса в мислите и всичко, внимание, защото иначе бихме твърде много подбили
които се налагало дълг „да сторят няма що, за да избавят
трябва да
Организацията]
се
от тоя кризис и
отстъпи, защото наистина г. В заключение ще кажем, че ако дадохме място в Пич»-.» с^аВЯМе
безначалие“... Пред тоя аргумент,да от „кризис и безначалие“. ме го не за това че свободната трибуна е достъпна за всякакъв род
Пенчев се е заел много сериозно избави Организацията] и въобще за фразьорски упражнения на една амбицирана личност,пте«
Това той, както ще видим по-надолу, се цели да постигне и с днешния си „отговор“. а за
басни
дТнГкт
2. Г. Пенчев още продължава да счита
още повече тия понятия
старото
и
за
изглежда,
ново
че има
и новото
превратни
за старо. При това
представления
чев, че се боим от течението, което той представлява и за да се види
ясно че
е от тия, които искат да избавят Организацията] от „кризис и безначалие“ и
които
г Пей
тоГна иск“
сега той е забъркал
да хвърлят светлина върху „хаоса в мислите и анархията във волите“ Светлината
и за едното и за другото. Говори ни той за някакво „психологическо сътресение“, за ре¬ е поос
зултатите от него и в резултат остава тайна на какво течение собствено той е привърже¬ то чудна!
ник. „Имаше - казва той - една обективна психическа необходимост за създаването и На тоя род полемика обаче, ние туряме точка. И ще бъдем честити, ако г. Пенчев
засилването на едно недоволство срещу старото и реакцията бе необходима. Но в що се наистина се яви да полемизира с нас „не в областта на партизанската борба, а на чистата
състоеше това старо? - В пълния централизъм в управлението, в сляпото доверие във теория“.
националността в състава и възстаническата акция, в метода на борбата
Но на какво старо течение се явява защитник г. Пенчев когато и според него
е била „една обективна психическа необходимост“ и че Организацията е трябвало да пла Публ. във в. „Революционен лист“, г. II, 8, 1 ноември 1906 г., с. ЗЦ6.
ти разбира се, своя данък на новите изисквания на времето, наложени от самия процес на
нейната еволюция“? Излиза, че той е привърженик на някакво трето течение, което той
нарича старо, за отличие от онова, което в неговите очи минава за ново и което тоя пъ i
той го намира и за „социалистическо“. Но това е една формена галиматия, която не прави 1
11. Пенчев сравнява Д. Хаджидимов с австроунгарскня външен министър 'Т5“* АгеН°Р ГоЛ>М,К
чест на нейния автор, особено пък когато той минава за идеолог на някакво течение. (1849 - 1921), австро-унгарски дипломат, външен министър (iw>ivu у
Това е едно фразиорско упражнение, което трябваше просто да се остави без внимание, 2
Става дума за Щипския район (околия) в Скопския революционен окр
ако не беше препълнено с толкова много басни и измислици.
Повтаряме: „новото“ течение в Организацията е нищо друго освен ’ Става дума за в. „Революционен лист“, орган на ВМОРО.
№3.от Псептем-
течение, което още през 1903 година искаше да останеневярно същото онова Вж. Ллиценус, Вътрешно устройство на Организацията, в. „Революц
4

ни начала. Има ли в тия начала нещо, което да на основните организацион¬ ври 1904 г.
, J 1894-1896 и 1901-1903
г.,
против агонията на когото г. Пенчев тъй решително напомня „българския национализъм“ ' В. „Право“, неофициален печатен орган на
BMOp°’B^’B3^MOB атрудничнл със свои елини,
които няма никакъв социализъм нито пък федерализъм,възстава? Същите тия начала, в редактиран от Никола Наумов и Тома Карайовов. Д. му
с
направи господствующи както в своето Организацията се стреми да ги Кепов. Д- Хаджидимов
първите крачки към това беше премахването съзнание, така и в своите действия. И една от ‘РУДНичил
В. „Изгрев“, излизал в Кюстендил през 1900-1903 г’ Р
на личния режим, главния виновник за със свои статии и участвал и в редактиранег
изместването на тая организация от нейните естествени
чев ни приказва басни за някакви основи. Нищо повече. А г. Пен¬
„български социалисти“, за някакво мое
"я °Рган1изаиията] за
социализма“, за някакви криворазбрани стремление да
ПенХ^^
на Организацията
Не ЗНаСМ К0Г° ИСКа да
плаши В^да
* ТОЛКОва точни> колкото и понятията му се-
федерации“ и про-
че познанията наР
за днешното състояние
г.

нира в нея, товГсе^ижда надясно

само г. Пенчев, но който и да 0™° 6 течението- което в настоящият момент доми-
нищо друго, освен старите бил ппигеШеНИЯТа На последния °бщ
конгрес. А в тях не
670
рите основи на Ton™»8““*На ДНешния
Организацията при нова
Ре«- не може да намери
система на управление. 671
 .i
i’u-
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГАНИ 9/- То-* /. чест 2
конгрес е искал да прокара едНо Оспбе начал°. но кое го е u
архивите говорят това тояоткрито
излезе с неговата аргументация и иТ®
да вли^Т
заТо
Не ЗНаем' т°й се е
РМ0 Да не

пипнен лист“ върху

решенията на Втория редовен
конгрес
изтъкне, че Организацията трябва
повече. Но трябва да признаем, че и това е
Да достатъчн^ ° ВЪншните Фа^ии’ Щ°
Статия на в.
„Револю
^копскИ 0КрЪжен
- X
’ Яа разбеРем Духа на кон
За

Б. м, 1 ноември 16
декември 1906 г. та резолюция
на
и нека ни бъде позволено да дапем
конгресното X
настроение, но който по едни ДРУ и Сражения е изоставен и
вече с оня, които приведохме по-горе.
е

заменен има фактори заинтересовани в нашата кауза - тойя u -

окръжен конгрес. Че
По решенията на балкански фактори следят с напрегнато СЪ0ИТИЯТа в нашето
мотивировката към тях, тоя ца европейски и няма нищо чудно, защото е много естественп п “га’ мислил ли
самия текст на решенията и от да дадат една особена насока
тек отечество и в това
фактори1’ БезпоХ XT
«мия
Както ше се види от резолюция че Овганизя™ Да Влиза в сн°-
е взимал горната
е конгреса, когато и европейски
ТрЯ°Ва

1омешнп!
нейде и противна на оная,

-
конгрес се явява като’ нейните д насОка различна, а шение с балканските
не
на Организацията
която е начертана
и
от
на
Общия кон р
зация
РНТИпани и
Явява се нужда, следователно,
издържани, и до колко те отго- значи
ее
през ума му. И не ебалканските фактори: Сърбия, Румъния, Гърция и БшХХ
Да видим до колко £
тия решения са добре аруиенти! Р Италия? Остават
разоирал конгреса: с всичките ли тия фактори да от се влиза в сношение, или пък имо с
един тях, а именно България. Че това е
KSST Ж
въобще^пътищата.
6—и ”"“т Ор”- ?
действува. А тези реше-
по които тя трябва да тръгне и да бъдащата и дейност и 3.
е
някои от тях.
тъй, няма
Безспорно той е разбирал само
нужда да се убеждаваме, тъй като ясно е като бял ден, че сношения с другите
са отворили толкова жестока
птаили 2. по особено в сегашния момент, когатоРазбираме сношения без никак¬
1 по външната политика на Организацията; балкански фактори,
е една формална безсмислица. такива,
по материалната й издържка. война на Организацията, самостойността на Организацията, т. е. тъкмо
Ще приведем текстуално тия решения и по всяко
едно от тях ще направим необходи¬ ви ангажименти и при запазване
конгреса. трябваше да се изрази
мите бележки.
е взел следното решение.
каквито ги препоръчва конгреса откровен, ясен и логичен той защото само с
1. По външната политика на Организацията конгресът Прочее, за да бъдеше да влиза в сношения с официална България,Като разбираме
„Пред вид наложителната необходимост на Организацията да има към България и трябва
така: „Организациятанейната помощ тя ще може да успее и да
действува".
съдържа¬
дрггите външни заинтересовани фактори една строго определена политика, конгресът
нейната закрила и с да вникнем сега в нейното вътрешноОрганиза¬
има към България и въобще към всички външни заинте¬ резолюция нека
тъй духа на конгреснатадва нови елемента, които изместятосвен основите на цялата
но още и с
реши: Организацията трябва да населението,
ние. Пред нас изпъкват сношение с
ресовани към каузата ни фактори една строго определена политика. Организацията вли¬ трябва да бъде в поддържат с официална
за в сношение чрез своето представителство с тия фактори винаги, когато това се налага ция. Те са 1. че Организацията тия сношения трябва да се но още и
от интересите й. Обаче тя не може да дава никакви ангажименти и трябва свято да пази фактори и 2. че революционен,
външни държавнидума. Организацията става освенще влиза в преговори, вi съг._
своята самостоятелност“, (к. н.). България. С една че
в този смисъл, фактор, какъвто в сл
чески фактор, дипломатически смисъл
'

Предметът, който се третира в тази резолюция е наистина доста важен, защото той външен държавен
освен, че Орга"^
обхваща един от съществените въпроси за Организацията, а имено нейните отношения един Ето
- солидарни акции и т. н. с
нищо друго, . тряб-
към външните заинтересовани фактори, които, както се знае, са и много и разнообразни. това пък не означава с
национална не само по д логика Организацията пътища,
Но какво собствено иска да изтъкне конгреса с тази своя резолюция мъчно може да се на думата национална, т. е. . , окръжен конгрес. Спор СЪВЪршено нови
разбере от нейния текст. Преди всичко аргументацията й е много обща, а при това и на къде ни води логикатасъвършено други основи явтр^
на и преврат в досегашните
недостатъчна. Такива са и нейните логически изводи и заключения. ва да се постави вече на
че е настъпила неооходимо и неРмогат
за
да се наведат,и
да се обсъди
е имал пред вид ‘«’«''Реса? - Само едно нещо: „наложителната А де са доказателствата, Такива Д не конгрес, че
основни принципи на Организацията? убеждението,
КаКВ0
имост от СТРОГО определена политика към България и пр. Но това е едно общо
да се изискат от деле: оставаме при
с официална
България,
ппиа_„

tvk и
Да
** ВЗеМе П0’СК0Р° за следствие, а не за причина, защото се явява Във всякой случай те трябва и ефикастност.
прецени тяхната сериозност «законни сношения
освободителното
движение, но не
един ВЪ"РОС’ а имено: от де пък произтича тая „наложителна
не само не трябва да се помислюва
за и*1^8“ на
(И връзки
на организац ж
.
необходимост“ за На тоя ВЪПРОС конгреса не е отговорил. Вместо това дооро за ид традиция о
той перефпазипа еднообп^Т*™ онятие’ взима го едновременно и за причина и за следствие
нищо
от които не може да излезеда се скъсат и ония са завещани
като
и в резултат се получат гп
строго определена политикът/ ИГра ДуМИ; понеже Организацията трябва да има една
- да има такава политика. Ясно е, че тук липсва трябва веднаж за винаги
правителствата в' Бъдг^ в общото организаиВ^^
тряова да оъдат -
заб-
едн0
тЯ ТрЯ$ва представители с смут и оърк , ри условия
всяка аргументация. Не по nnvm СТ°И въпроса и с понятието „строго определена по- лото и които са внасяли само с външни държа $ ЯСТо. тия сношенИ?Вр^акива а пр и'зацЮ) е
литика“. Конгресът не ни казва Организацията на себе си.
какво трябва да разбираме поп
разбирасношаванетоРс гт^°
външните
П° съдъРжанието на това понятие и ние не знаем
поли™ка“. Ако под това понятие се
щенията на видим това
ранени, защото, както ще и едно осъдит .
ДРУ
безверие в
ена Д^^^Тионей^и
бъдат сак
илюзии, а
ат0 прегър-
нямаше нУжДа Да се говори изрично за безсилие в Организацията не може да оъд Това ще
някаква „строго определена“
Дават никакви
->ЛИ’
политик-.
ангажименти е вече СаМ°Т° снои1аване при условията да се не никаква самостоятелност
запазва тази самост^
още в м0^ в 6еа абсолютно
разклатена та Р онгрес. А кога-
убедена, че брани и самостоятелност щ Р фактор, окр^

.
оаче конгресът и тук е неясен Той не и 'У6™0 0ПРеДеляване на такава политика, онзи в /.
външните факто^ГнитГпък к±^Ва
ни
3аЩ° е необ™Димо да се влиза в
налага това от интереси-
нейната
не политиката на сношения
фактически с този
ангажименти, както искат
или у 673

политика
ШаТа °РганизаЦия. С 3 3аЩ° И К°Га Се
една дума конгп
**""*"»
Оогаим « "ЧЖ.
ЛЯВ0 И без потребната
« «ж. » никакви формални
672 аргументация. А между
 АГХИВ
пък тия сношения се узаконят
^спр
„ппямп България, тогава вече
и бъдаще Ние
се поставя на риск не
не мислим че ок
ВМО?О. НОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРЛЛНИТЕ ПКОВОини
та обстановка на македонския въпрос. И твърде е
„„„„ част 2 ,
то
само самостойността на Органимц за изтъргване на материални убеден в „бързото развитие на нашия въпрос, възможно тоя конгрес да е начет
средств0
рече тоя конгрес в както и в това, че дип?
РГ Т^аоста
Н
Да предполагаме
държава- м
облага от българската държ н
туй ще да обвиним
че няма и не може да имд
обстановка сега е твърде благоприятна за неговото
той „бързото развитие разрешение. Но в щомати честа
и в какво собствено се изразява «
Tv
иТенно съ/
който да отвори кесията си донския въпрос в „дипломатическо отношение“? Дълг на„особената обстановка“ на маке'
да му протегне ръка и да завърже сношения с него. определено пред Организацията и да осветли подробно конгреса е да се изкаже ясно и
защотюОрганизацията благоволила всички ония събития в и около
S3 с държавните фактори изобщо могат да
които отиват много по-дълбоко от „благоволението“
стават
на
само при известни условия,
Организацията и от „великодуш¬
македонския въпрос, които са довели последния до назряло
си останем с убеждението, че около македонския въпрос може състояние. До тогава ние ще
материални нужди. За да влезе Организацията в сноше¬ рат разни „обстановки“, но че за неговото „бързо развитие“ в наистина да се комбини¬
ното“ задоволяване на нейните
думи, да опише само своето трудно смисъл да се предизвика
намеса и да се разреши и дума не може да става. Нито Мюрцщегската
ние с един държавен фактор не е необходимо, с други реформена програ¬
материално положение и да апелира за помощ, а се изисква преди всичко, щото тая Орга¬ ма нито вмешателството на останалите Велики сили в работите на Турция,
себе си някаква гаранция за назрелостта на нашия въпрос. Неговото узряване са сами по
низация и тоя държавен фактор да имат тождествени интереси в освободителното дело,
да имат с една реч общи точки на допирание дето усилията, задачите и действията им всичко в зависимост от вътрешните условия на неговия живот и тогава вече в е преди
външната „дипломатическа обстановка“, която на последна сметка даже и сама такова от
могат и трябва да отиват успоредно и в пълна хармония. Като е така, на окръжен ще се
конгрес предлежи да докаже: определи тия вътрешни условия. С една дума, за степента в развитието на македонс¬
от
1. Че между политиката на официална България по македонския въпрос и между кия въпрос може и трябва да се съди от онова, което става в самата Турция, от онова,
нашата организация с нейните задачи и идеали има общи точки на допирание; което единствено представлява македонския въпрос, от самото освободително движение,
2. Че усилията, задачите и действията на тия два фактора могат не само да отиват а не обратното. Стои ли освободителното движение на оная нога, за да предизвика в своя

—
успоредно и в хармония, но и в несъмнена полза на нашия политически идеал и полза една обща въоръжена намеса? Безспорно не. И не само това, но необходими са
3. Че без тия усилия, задачи и действия положението на Организацията е безиеходно
и нейната кауза изгубена.
“ ° ,..иокръжен
ова
пР°дължителни Усилия, за да стигне до желаното положение. Противното на
конгрес е длъжен непременно да докаже, за да защити с успех своята
Ония, които желаят щото нашата организация да измени основно своята
дипломатическа теза. Като намира, или по-добре, като мисли, че македонския въпрос е
външна вече назрял за разрешаване, че има всички условия да се наложи това разрешаване, кон¬
^^пИкДа ВЛИЗа 33 ВДЛЪЖНИ бЪДаЩе В ^пииални и законни сношения с правителствата на
гресът по-нататък трябваше естествено да се позове на самата цел на Организацията,
“ Да ИЗНеСат пРед тая Ор^низация

~
ва на новото положение, всичките съкровища, които се всичките преимущест- която „не може да бъде друга, освен да наложи решението на този въпрос, чрез предиз¬
-К»’в«ж
крият в неговите недра и всички викване въоръжената намеса на кои и да са от заинтересованите към каузата ни факто¬
» ри . I ук конгресът е прав и вярно е, че крайната задача на Организацията е да предизви¬
р за сношенията с българските правителства е
вече сам по себе си Рреше н ка въоръжена намеса за постигане на своята цел или въобще едно вмешателство не обя-
Толкова по „външната политика“ на Организацията.
зателно с въоръжена сила, но такова, което да гарантира реализирането на освободител¬
ния идеал. У верен ли е обаче, тоя конгрес в сигурността на една такава намеса и мисли ли
П. той, че Организацията разполага с всички средства и се радва на всички условия, за да я
2. По бъдащата дейност на Организацията,
предизвика? Но има и друго нещо. Конгресът говори за въоръжената намеса на
„кои и да
„Като взема пред вид. 1. бързото конгресът е взел следната резолюция: Това е едно характерно отклонение
развитие на македонския въпрос са от заинтересованите към каузата ни фактори“.
становка, в която е поставен той в дипломатическо отношение, 2. че целта и особената об¬ от досегашните схващания на Организацията, която е мислила, че въоръжената
намеса
цията не може да бъде друга,
освен да наложи решението на този въпрос, на Органи за акт от страна на силите подписавши Бер¬
ване въоръжената намеса на кои трябва да бъде един международен най-малко
въоръжена намеса, за
и да са от заинтересованите към чрез предизвик линския договор. А сега ние слушаме да се говори и за частична
ония обективни условия, каузата ни и. • намеса на „кои и да са от заинтересованите към каузата фактори“. Но ако е въпроса за
намира: 1. че Организацията правят все но-невъзможна нашата дейност,фактори
които
конгресът и днес, макар и не официална, от стра¬
метод на действие; 2. че тя трябва да бъде революционна само по частична въоръжена намеса, то такава ние имаме намеси ли трябва да се стреми
възможност по-скоро трябване да
повсеместна революция. Катопосредства характер, но и по на на Гърция и Сърбия по нашия въпрос. Към такива предизвика един въоръжен конфликт
и терористическите акции“, в борбата ни конгресът приготви една крупна Организацията? Или пък конгресът е мислил да се намеса, ова
(курсив на всякъде наш Р.) препоръчва възстанията между Турция и България, който да бъде начало на общата европейска
. тъкмо такъв
последното е по-вероятно и възможно е щото .чеконгрес
Ако даваме на думите и да е имал пред вид
изразите
вителност имат, никак не можем да в тая резолюция онова препоръчва на
разберем какво собственозначение, което те в дейст¬ той ‘ ли
по бъдащата дейност частичен въоръжен конфликт, толкоз повече, Но тогава се
на
дахме, така и тука, ние Организацията. Както в първата е искал да каже конгреса
резолюция, която вече разгле¬ влезе в дипломатически сношения с България.
да вкара БългаР”
0°?^' Р
сУт яи
които не личи да има се срещаме с предпоставки, съображения е конгреса, че Организацията е в състояниеслучаи ани Към каузата
ват като изходни никаква последователност и и заключения, между знае ли какво поведение ще държат в такъв ДРУГИ^ "
вна задача да работи с
точки недоказани логика. И тук ние виждаме
положения и неверни съображения. да се изтък¬ ни фактори“? Мисли ли че ако Организацията си 1 ‘ въоръжената намеса на

дението, че Органи™^
Риазвитие“ на македонския въпрос Тъй: конгресът
и за неговата „особена
той,
всички сили и средства само и само да предизвика
другите
и *
фа ‘
щеРможе да разчита на
ВЯРН° България, без да държи никаква сметка за f а своя освободителен
ние с външните фактори в’
СИ 0ПРедели
КаКВ° СДИН конгрес’ който е Дошелобстаиов-
една ясна до убеж- успех било вътре в своята територия, било
главно а по г стиган^ руския
следи иполитика
Р , има и право
пп и длъжност да и да влиза в сноше- ще каже конгрес** < *
руско-австрийската дипло-
674 политически идеал? А какво интимните планове ру
Цивилен агент Демерика* относително
да разбира
дипломатическа-
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
го в
А дивите аспирации на българската националност? и власт ще ослабва и ако се осланя сама на себе т„м ц
против пппитичеснгге
2
мация насочени главно полит^сьс
кш България да дава нови и това положение ней се налага да влезе във формаЛни да Wa- При
Нима и самата Организация
сигурни поводи за да се
Ф>б
прилага
ва
с ош
това е ед . ие> ак0 Организацията
план на из-
жестокост изтребителнияможе по тоя
неин приятел от заинтересованите фактори. кХатамп"
оръжиТот
тя може да се запази за известно време и с пари и И Материална
П0ЛКРепа
вестни фактори? Ако всичко конгрес не остава освен да разсее това това късо време с приготовлението на една акция m ’ ТЯ Трябва да
бъРза през
своя иде
път да върви сигурно към величения и да даде на Организацията предизвика някоя намеса. Иначе всичко е изгубено Нямя п Искуствена' която дано
заблуждение, да разсД7™ителността и ефикастността на тоя начин на действие. ако тя иска да потъне поне с чест в стоящата отпреде й пр И Организаиията,

Ю™.а з» необходимостта в
се предна-
Трето едно съобржиi намеса« са >>ония обективни условия, които правят
ва по иевккнмкиа нашатаподейност“.
Това твърдение на конгреса е много странно, както И в»». който прочете терките „i
п сХ съХ,
Тярно
е
така и отношение
че нашата дейност става
на
все
другите изходни
по-невъзможна
точки
тогава
в неговата резолюция.
излиза, че конгресът в B™^=nXZ0,e“"a™^
стремежите си към бърза „въоръжена намеса“, изхожда не
толкова от положението, че
е „назрял“ в дипломатическо отношение, а просто от съзнанието, че Орга¬
нашия въпрос и, че тя трябва да бърза, ако не
III.
низацията не може по-нататък да действува както до сега Верни на своите особени схващания по отношение задачите и състоянието на Орга¬
иска да бъде парализирана и унищожена. Но ако това наистина е тъй, имаше ли нужда да низацията, а именно, че тази последната е негодна за самостоятелна борба, че дейността
се говори най-първо за „бързото развитие“ на македонския въпрос, когато най-съществе¬ й става „все по-невъзможна“ и че македонския въпрос е „назрял“ в дипломатическо от¬
ната причина да се хвърли тя в крупна акция се крие в това, че е на път да изчезне като ношение, дипломатите от тоя конгрес нямаше защо да се замислюват много много върху
фактор в македонския въпрос и че при такива условия тя трябва да направи един после¬ въпроса за материалната издържка на самата Организация. Овладени от настроението
ден опит преди да е станала негодна за такъв? Вижда се ясно, че тук конгресът смесва две на човек, който се дави или мисли, че потъва в опасни дълбочини, тия умни дипломати не
обстоятелства без да си даде точна сметка нито за едното, нито за другото и главно, без да можеха да не протегнат веднага ръцете си към всекиго, който би им предложил своята
проумява, че ако наистина нашата дейност „става все по-невъзможна“, то това не означа¬ помощ, или по право, към този, който им разгръща своите обятия. Може ли да се мисли
ва друго, освен, че нашия въпрос се отдалечава от фазата на своето „бързо развитие“ и в такъв „високо трагически“ момент? И вътре в пет минути конгресът постановява: „Упъл¬
далеч не може да разчита на една благоприятна дипломатическа обстановка. номощава се Окръжния комитет да се погрижи чрез Представителството за намиране
Де са, обаче, резените на конгрес, за да твърди, че дейността на Организацията средства за въоръжаването на окръга от където намери за добре“. Но да се задоволи с
става „все по-невъзможна“? Как може един конгрес да твърди подобно нещо, когато това „въоръжаването“ само на своя окръг би било твърде егоистично, твърде недостойно и
е едно пълно отрицание на обективните условия, които са породили освободителното дори непатриотично. Ето защо, конгресът разширява веднага своята „доктрина“ върху
дело? Ако тоя конгрес е бил под впечатлението на особените условия, в които за сега е всички окръзи и със специално решение авторитетно възвестява че „Организацията мо¬
поставен неговия район, то един ли е само изхода от това състояние и трябва ли при това, же да взема оръжие и материални средства от всякъде откъдето би й се предложило, но
по едни специфични условия на известен край да се съди за цялата организационна тери- без да дава в замяна някои специални ангажименти“.
тория за бъдащето на цялото освободително дело? Дирил ли е
/. конгрес и други спосо- Тия решения на Д конгрес по своята същност са доволно поучителни за Организа¬
революционно
виима™^™ ОТ Т°Ва временно състояние на
собствения му район и преценил ли е цията, защото те представляват вече несъмнени симптоми за оързото
участие
из
в нейния
о^нп°
«прокарва
да а "аЧИНИ’ П° К°ИТ° може Да
мокаом опасното заблуждение, че Организациятасее излезе от това състояние без
едва ли не осъдена на явна
раждане на известни групировки влизащи в нейния състав и взимащи

Въпросът за материалната издържка на Организацията от

е
’ °^нна
можност по-скоро^рябвГла ЧаСТ На резолюцията: „Организацията по
въз- на важност за нея и за нейното бъдаще. Материалната издържка СИСТема, това са
повсеместна! Ами нали нашата дейност К₽уПИа повсемсс™а революция. Крупна и организация с определени задача и идеали - това е: «е ма
Р
|)ална и духОвна жизне-
готви най-невъзможното? По-надолу четем^ по‘невъзможна“’ Как тогава тя ще при- иейните дихателни органи, това са елементите на Р
неизличим печат
норъцва възстанията и терористическите акции^Кякт^™ В борбата ни конгресът пре- кост, това е най-после еди«™™> основно
възстание, а за възстания. Но нима тия Виждаме ТУК се говори не вече за върху всестранния нейн живот. Влиянието, кое . Р грамадно щото никакви
неша са
можна. Ако тия възстания и акции се схващат когато Дейността ни е невъз- ция начинът на нейната собствена издръжка, е тъйI н следОвателно, една подоб-
сили не са в състояние да го спрат или ограничат

-
,, революционна не
само по характер но и по
кя™ ео®х°Дими
за да бъде Организация- издържка, по пъти-
«ствуват „крупната повсеместна’
става дума, когато това е фактически Хюии ““ ДСЙСТВИе“ И аК0 те

’ за каква „възможност по-скоро“

Т0
«а на организация безразлично и безкритично ш
щата за набавяне средства за съществувание в ‘
било слуЧаи - това е вече
СЪСТояние, че тя изменя
на се е
повече’ ко^ес наГи-
ни резолюции рИМ’ Че конгРесът се е просто забавпяя- °ЛК0Т0 ДУМИ> толкова и противоре-
знак, че тази Организация преживява
си и на своите задачи, че тя се
едно
изражда
не
кат р
Р
юцИОнен фактор в
делото което
на

на конгреса, са имазш^ЛН°' наоежляПпРИеМаНеТ°

Хората> които са ги
лът, не са счели за неов ЗСПОрно п°-ясни намеренияил
ИИ
такива несериоз-
На
защиШавали в заседанията
служи.

Защото една революционна

вят в чистия си вид “ДГ° Да Облечат тия си
а намесения1^™ забелязахме и миналия мо предварително условие нейната п качесТва, ако тя очаква
сво
случай не може да запази чистотата на
т
« мт ден на ден нейната сила
 говорят ВМОРО. ДокутнА
af^B^te задача не на себе си> на своите ^тРАЛНИПпководни ,
ангажимент
ако тя това тия „революционери“ от пенсионерски тип г„л
издържка от . н1Пни фактори, а на У благоволение, ако с една дума тя не 2

—
Организацията, за недаване някакви „формални
мишииинасво над СВОИТе имоти, за Д моралната дър30СТ винаги и при
средства и ги употребявам своите собствени складове и каси! Та може ли да
За
само™ятелност на
ПреД °НИЯ>
™ар
в“й както гоистина,
изискват моите собствени презирана от . . окръжен конг-
която не вярва в силите си? Вие господа, които
много наивни щото и не подозирате, че тая именномисите X
вашХХ
™а една
^низалия
МН°Г° наив™,
толкова
трябва тази тъй
чУд0ВИ^ Роста
надале - е да
д
си припомним само „възгледите“ на те хазни, че с нея именно заплащате стократно мизерник
рее, не е необходимо да отиваме ада и върху бъдащата нейна деи- време получавате или можете да получавате Специални ’ които от вРеме на
тоя конгрес върху днешното състоян
видяхм д Организацията става иВСе по-невъз- рябвали те? Кому е дотрябвало да сключава с вас спецХХ^^Х^ са пот'
ност. Според него, както вече на да се бори със своите врагове и иска само от вас; то е: да признаете своето безситие здХ Едио нещо се
тя,
можна“,т. е. Организацията,
безси^ Уо
е
такъв едан явите с торба пред господаря. Останалото следва само по себе сХХ°°Рба И
““
да брани интересите на своята
които са изгубили вече вяра в конвенции и договори, и по едни е„„„
.кф„р„„н. “Е™ ЕТ
Zac едно просто назначение да услужи на интересите на
лед“? Не това ли че „рево ц Р ИЗП0Вядват
Организацията като фактор без самос-
На друго място ние се занимаваме на обстойно с въпроса за
3
ганизацията в свръзка с нейната материална издържка^, така щото независимостта на Ор
нахияши се вън от нейната територия? Не това ли, че Организацията според
фактори
« може 2а
бъде нещо повече от един агент на официална България, чието злато и
оръжие едничко ще спаси „революционното“ дело от погром? Не това ли, че те считат
шим с някои
жен конгрес.
бележки от
тук мож м да b<o
дисциплинарен характер относящи се до действията на • • окръ’
'
1

всяко изпитание на Организацията като симптом на обективно безсилие, което по неоо- Знайно е, че водителите на тоя конгрес минават за „централисти“. Те са против
ходимост налага едма протекция от вън? всякакви, „криворазбрани федерации и поддържат принципа на безусловното подчине¬
Когато подобен тип „революционери“ без вяра в собственото си дело, протягат ръка ние на върховната организационна власт. Те са партизани на „дисциплината“, на „едино¬
към всеки, който им предложи своята помощ, то те са напълно последователни, защото действието“ и искат само „да се върши работа“ без да се разтакат хората по конгреси,
самата тяхна „революционна теория“ изисква и налага това. Но що революционно събори и пр. Отлично. Но какво правят в същото време тия „работни“ хора? Дават при¬
в една организация, когато тя престане да вярва в себе си? Що революционно би остава мер за дисциплина ли? Дават доказателства за единодействие ли? Тъкмо обратното! Те
в нашата организация ако и тя подобно на /. - те дипломати се обяви останало не искат да знаят за никакви решения на общите организационни конгреси и не само
некадърна да крепи сама своето собствено съществувание? А тъкмо за безсилна и
такава организация изказват противни мнения по важни принципиални въпроси, което не е още никакво
и тъкмо такива „революционери“ се решават без престъпление, но правят опити и за реализирането на някои свои решения преди да е
всякакво колебание да черпят средства¬
та си от външни фактори и да гледат на материалната
издържка изобщо като на един сезирана с тях цялата Организация и преди да е взето нейното върховно съгласие, Ето
въпрос, който няма нищо общо с вътрешния живот колко чаровна е „дисциплината“ на централистите в нашата Организация! Те са за „дис¬
на революционното дело.
Ето как въпроса за материалните циплината“ наистина, но когато техните възгледи са господствующи в Организацията,
от нейното революционно становище, средства на Организацията е в пълна зависимост иначе - да живее „криворазбраната федерация“, да живее пълната организационна разга-
в логическа връзка с основните

=
дителното дело. Вярва ли тя в
силите си, убедена ли е, че има всички начала на освобо¬
за едно самостоятелно освободително
щеност и анархия!...
движение с определени задачи обективни условия Но конгрес не се спира до тук. Той взима на края и едно решение, което ще остане
и идеали, тя ще
оимни иТтги наЧИНИ и способи> за Да може и
в най-опасни минути да разполага с
мате-
паметно за историята на нашата Организация, защото ще характеризирва правят
стар режим
най-точно един
отчаяни
XcZLT
могятИ0Т°
си е начертала не
33
ДеЛ°’
И б°рба И На0ПаКИ -
Д°Де Д°
счита ли се ^кадърна да изнесе на
Убеждениет°! че задачите и идеалите, които
момент от нейния живот, когато остатъците
усилия, за да запазят господството на една
на един фалирал
компрометирана от о ективните ус

- Кче X
ба тя X П°С™ГНа™ чрез ед«а
самостоятелна и независима бор- живота система на управление и на свързаните с нея способи на деист
външни фактори даже и
тогХ“ХТ^^^
съчувственици. Затях въпросаот де ’ конгрес’ така е и с
Чер™ СВ°ИТе СреДСТВа ОТ

всички техни приятели и

това бележито решение на конгреса:
„Ако пет месеца след предвидената за Общия
тоящите решения са задължителни за окръга, които щ
„„ ,-тпи нас-

към останалИте окръзи

работа, която не заслужавано^ ласе твува, както намери за добре“. И по-надолу: през настоящата година
считат дори за пресгХ,^ е една проста и дребна да направят най-скоро своите конгреси, за да мож
Още
И не само това, но те Опганизацията от оня хаос в
Дове, когато има Общия конгрес, който конгреса се надява, че ще правилния
^палн^тГ^™
И3 ‘
нужда от тях и когато °Т известни Държавни нски на нейното
Път
вие както е тя фон- Управлението, в който тъне сега и че ще и посочи

-
’ напримерднес. Те не се замисли, . еЖКИ условия за борба и „съществу-
вие упражнява тоя
начин на издържка bi НИТ° минутка какво развитие“, (к. н.) светлина върху тукистинската
въ
съзнани
ИНаТа морална и
революционна nxv^K
мош^въ ЩаТ“
За
неизличимо
психология на Организацията, Това е едно чудовищно решение, което
хвърля
чив начин, че се води
XX1!за ли с и революционно природа на неговите автори и доказва по вди р
борба не по общеприетия за една стабилна
алР0
път
СЪЗнание организация
ясно като бял ден е, У
“•
въпрос е решен^отп- 0Мрачение общото организационно " с“ “I”-™ ,™в.
един произволен, неморален и противореволю автОритетна вврхов1те
и
ней^и
иска свикването на Общия конгрес не да У неговата
Ц °Н6Н
ПЪТ и да запазят по тоя във в
може спокойно да си гп’ За ТЯХ ®рганизацията в тоупни съзнание и енергия? За та Организация от . ги
тоятелна издържка която ко Чу*ДИ складове и касии зацюше”™’ Па И ВЪВ ВСЯК0 тях тоя която трябва да се съобразяват деистви
части, а просто за да възприеме тоя ко
‘ гледите на хората
жонр нРшбавиЛИ
678
’ СТуВа Т°Лкова
-неприятности“ »мь
“
33
вРеме’
направи общи за цялата Организация .
31Гре
” ав{1 ли това Обш^
нищо няма да попр
пработните“
ШОТИИ !И след всичко
той Организацията от „хаоса“ в който „тън
 .
. .4
'1
•' -U
архивите го в за окръга“ и да се считат в право-
решенията си „з,апължителни
*
ппомати да обяват пак са вече действували те по въпроса К» 225 Т"м
'' чаещ 2
намерят за до Р д
?0Ти да действуват
за материалната
както
издръжка на окръга пр
даже и първия ден от петмесечния
необходима таКава „люта закана,
Съобщение 201 на Проверочното бюро
за Р«зулт„„те „
по Ov„

срок.... Иначе ние не можем кF* н

Р
ацИята със специално решение. Тук няма вече
iД

такова „страшно“ заплашване в името на органи3ационната солидарност Вашингтон [Битоля!

борба за тържеството на
извее към Организацията; едИн акт на '
и"шля], 14
id.ноември 1906 г.
и организационното един
,* До околийския
действува мимо общата органи- комитет
в Женева
Братя,
Формира едно особено течение, което
коренно изменява основите и, което се явява с една
Жа революционна теория“ противна на господствующите организационни принци¬
пи. с което течение, следователно, съвместното действие на останалите
части на Органи¬
Съгласно писмения конгрес на II МакГепонп! п„„г„
съобщаваме ви имената на нелегалните лица -
членове разните
з nr
! ^“тХ™1
у
°КРЪГ’
невъзможно? Членове на Окръжния комитет:
зацията е обективно изключено и
Пандо Кляшев и Петър Ацев
По липса на време и място, не можем да се спрем и върху другите решения на За ревизор - Павел Христов
окръжен конгрес. Но те и не представляват особена важност за нас. Нашата цел беше да -
За финансов контрол Митре Панджаров
подчертаем само факта, че тоя конгрес се явява като изразител на едно течение, което се За делегати в Общия конгрес: Борис Сарафов, Дамян Груев, Петър Тошев, Гьорче
стреми да постави бъдащето на Организацията на съвсем други основи. И избрахме за Петров, Лука Джеров, Аце Дорев, Г. П[оп]христов, д-р Руменов, Тодор Златков д-р Хр
тая цел тъкмо ония решения, които в своята съвокупност дават пълната физиономия на Татарчев ’ н 1
носителите на новата „революционна“ теория в Организацията. Вярваме, че ще уважите премълчаванието имената на легалните лица - за спазване
Са ли тия решения верния отглас на настроението в целия окръг - това ще покаже една необходима тайна в интерес на Делото.
бъдащето. Но заслужава да се отбележи голямата липса на здрав революционен Не ще и съмнение, че ще съобщите на околийския си войвода.
представителите на , , конгрес, липсата на сили с формирано революционно
разум у
Иначе не би било мислимо щото една личност, която само
съзнание. От Проверочното бюро
забавлява и подхранва своите Лимни /—/'
“ сп°Р°вете в Организацията, да може с едно празно красноречие да
₽е3°Л,°ЦИИ Страхил
ZT
внесе светлина във въпросите които те засягат.3ВСИЧК0 ДРУГ0’ но не и с желанието да се
С

НБКМ БИА, ф. 5S3, on, 1, а.е. 56, л. 372. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Б. Николов, Документи за проведени
конгреси в Битолския революционен окръг след Рилския конгрес 1905 година, с. 133.

1
Липсва част от писмото.
₽УСКИ ЦИВИЛеН аГеНТ
С°ЛУН
*Вж "°
В
"РИЛаГаНСТ0 на м“РЦШегските реформи в турската

226
Т “‘"мост и как може да бъде тя 1 на Битолския окръжен комитет ^^“деюш
отговора
Вероятният автоп на т»™ Декември 1906 г„ бр. 11 и 12,
е. 4-11 Окръжно комитет
бележката след
конгрес, в които п“4 *"“ Скопския окръжен конгрес статия
на П П нчев
М
СТ Л Хаджидимов,
е Д- комитет за необходимо съдействие от страна н' комитет
важна роля играе и П.пише, че ще се спое вВ йруГа
Y който в
на новоизбрания състав на Окръжния
който м». nnv™
статия и Решенията на Скопския
Пенчев.
ноември 1906 г.]
[Битоля, след 15
Окръжно

До братята Женева
Околийския комите
В

Братя-Другари, желанието наощенарода „ипяхме че сме

споразумения-
”

Избрани - вследствие писмен конгре в наЧалото Ет0

възложената ни длъжност ощезадача
при пър миналогодишните
р
лични
вследс™“^ването
на окръга от нШНИ
„

нагърбени с тежка и търнлива

защо девизът е - сплотяването измежду 681
влияния.
 ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
всякакви партизански Пководни
отсе нататък прекратяват
8 й Т£
5. Припомнюва се на всички -
настоящето оповестяваме. ир птсега
Подканвате Се от името на Свето- взиманията
ония, които са недоволни от заемодавците и„ Ut9319^- *>■,м 1, част 2
С
веения-както из града нютъисъш и щом 6и станал0 нужда при изпълнени¬ чество до Околийското управление ’ нека .1™™ Lп°между им яа м
отнесат със сметките си за Ре«Ов«и -
те ни Дело да ни улеснявате моРа^ *каи)ате да известявате навреме, ако би се появи- посредни-
ето на горния девиз. Едновремешю
ли фракционери из вашат
Ако след нашета' пода
- на подходящи мерки.
представителите в Общия конгрес да прекратят
оповестяваме, че ще действуваме самостойно що
От Околийското
управление

партизанствуванията не р ’
Организацията в Окръга и запазването изоб-
НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, а. е. 56, л. 373. Оригинал ХектогпаЛ р.
документи от архива на
вани Охридския околийски
револ^^^ Н*у.
ем в предприятията си.
инстанции в Окръга и
Като имаме предвид изгубеното доверие между едни и други №228
водими от желанието да възобновим това изгубено доверие, решихме да се практикува Нареждане 23 на Долно Дебърцкото
следната мярка до неопределено време: Окр[ъжния] комитет ще дава всеки три месеци районно управление
до ръководителите в село Злести за нарушаване
сметка за дейността си и равносметка по околиите и Централния] комитет. Околиите от на Организацията относно някои наредбата
своя страна ще дават всеки два месеца до Окръжния комитет, Градските комитети и местни обичаи
районните войводи, а те от своя страна ще дават всеки два месеца на Околийския коми¬
тет. •
С. Железнец1, 25 ноември 1906 г.
Затуй при първа ръка за узнаване дейността изобщо в Окръга необходимо е да опи¬
шете отношенията между Вас и Околийския войвода, а същевременно и отношенията До ръководителите в с. Злести
между Околийския и Районните войводи. Братя,
Забележка: От 15 ноемврий 1906 г. съществующия бланкет на Окръжния комитет е Понеже забелязано е в някои места да се подновяват някои обичаи, които от Орга¬
изгубен. низацията са запретени, то Д[олно] Деб[ърцкото] район[но] управление] обръща км вни¬
манието върху следните точки:
От Окръжния комитет 1. Сватбите да се правят само един ден.
[Печат: „II Мак.-Одр. Революционен Окръг“]
2. Дарове да няма много; от страната на зетот нищо, от страната на не[ве]стата -
дарове само на родителите, братята и сестрите на зетот.
3. Служенето на деной да става един ден.
конгреси^вБитолския
дени конгреси е Ьитолския w
Оригинал. Хектограф. Публ. в Е Николов, Документи
революционен окръг след Рилския конгрес 1905 година, е. 133-134.
за прове- 4. Незабавно да ни представите рапорт за прихода, разхода и 1/3-ката, която трябва
да се внесе в Околийското] бюро.
За неизпълнението на горното строго ще се наказва.
„
Нареждане №35 на Охридския 227
околийски комитет до градските
и селските комитети в околията да изпратяГсХения НБКМ БИА. ф. 583, on. 1, а. е. 56, л. 375. Оригинал. Хектограф. Ръкопис. Публ
вани документи от архива на Охридския околийски революционен комитет (
“ на ™'“««
на загиналите четници и др. EZX’
19 ноември 1906 г. 1
Железнец, псевдоним на с. Брежани, Охридско.

Братя,
229 околийски
предателство, издадена от
Охпидския

" .ре» и , о,0Мското Смъртна присъда 40 за

революционен комите г
з Има ли затворющигю И
“ Г₽УПИ са Разпределени
Смърт на шпионите. Съгласно член 20з
Вътрешната Макед[оно|
от^‘'^аря от село Завои ’“^рулци,
Одринска революционна' организация Марко Водени1 бакалян ^ада, на
К0ЛК0
семейна « остав^ И Иед
въс™нието или показанията на Тане...1 от с. Свинища, черпен
J
Ф^
прИ оеледа м изслед-
оставили след Че при срещата на четата co каймакамин
&
чет
682 себе си и в какво
състояние6“™ ” ИЗГубеНИ И
°т селото при всяко влизане на четата и нед
нет0 му при
683
 1.
'
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
говорят “■ Н кг,
пьководнн ОРГл/
ЛРХИВИТЕ че той е шпионинът за ста¬
о1телНоТялО> от Окръжния комитет. По-добрите хора СИ1Я„П1 " ,
ване, изказанотопосъмнени
селото, наказва
'
на смърт. низско. За сега нищо не може да се очаква оГтД^^^
налите обиски От Околииското управление носил, че чети били заградени от много аскеп ПпГ В Серск° имало коНг ДНа
тите. Тогава повторно свикване на конгреса
по-Ррано’таваавт?
S “ “
Да са
он

Оригинал. Ръкопис. Шифър. Публ.

в И. Николов, Непубликувани
СКО не могли да произведат конгрес
окончателна. Такова е
от
положението и в Скопско т„ тая дата“Т ”
Скоро вр^е
«е може я» г» Р &
мккмБИА 583 ОП 1 а е. 56, л. 376.
*
документи от архива на Охридския околийски революционен комитет (1905-1908 година), с. 153. на Окр[ъжния] комитет. ЦК предлага да се
прави разлика на убеждение, „само да се помогнело“ за изД
обра1увХТе?^
Опитни без
това щело да способствува и за премахването на некои па™ Трудното лоло*ение-
1
Така е в оригинала.
неудовлетворени хора. Съветът щел да се нарежда въвСока₽
ля седалището му. Той няма да има законодателна власт Ся ( фия}' 043 да се °"Рек-
2 Беледис (тур.) - общинско управление.
не се изоставя, напротив. (Писмото е писано «V
до пере
на конгреса обаче
Пепе Топ.»
зошев> или до Антов).

230 ЦДА, ф. 1932 к, on. 1, а.е. 285, л. 21-22. Препис. Машинопис.

Писмо от ЗП на ВМОРО в София до Евтим Спространов за определянето
на мястото и датата на Втория Рилски общ конгрес на организацията
София, 24 декември 1906 г. ' Преписът е направен от Ангел Томов от съхранявания архив на Солунския окръжен революционен
комитет оз Христо Янков през 1910 г. Сред преписаните писма от А. Томов от тази архива са и изклю¬
До господина Е. Спространов. Тук. чително важните резюмета от две писма на Даме Груев до учителя Божин Димитров Проданов, конто е
член на Солунския градски революционен комитет и председател на Солунския околийски революцио¬
Понеже на станалите тук предварителни събрания не можа да се определи датата и нен комитет. Тези писма днес са в неизвестност, но понеже тяхното съдържание е изключително важно
мястото на конгреса - от една страна, а от друга - понеже извънредното
не търпи по-далечно отлагане на конгреса, Представителството положение вътре както за историята на Организацията, така и понеже те вероятно са последните Дамеви писма ще цити¬
ласие с инициаторите за свикване конгреса и членовете на Организацията, в съг¬ раме изцяло това, което е записал А. Томов: „Две писма на Даме Груев -26. XI. и 3. XII. 1906 г. до Божин
последното средство за свикване на конгреса, поканва от ЦК, в желанието си да изчерпи
Димитров, който бил натоварен между друго да урежда убийството на Хилми Паша Д. Груев се чули,
ви да се явите на 29 того в Рилския как да няма „досега“ от Битоля известие. Неизвестността за Битоля занимавала и „братята" във Висока.
манастир, гдето ще се започнат събранията на конгреса. „Печално положение.“ Понеже с Тиквсш прями съобщения нямали, да се съобщи на Добри Даскалов,
че е „избран“ за делегат и че трябва да се намери във висока по коледните празници (1906 г.). Във
[Печат: Задгранично Д. Стефанов, Попарсов второто писмо се казва: „Не очаквам нещо особено и от предстоящия конгрес.“ Някой си пристигнал
представителство] във Солун, за да помага на Б. Димитров в неговата задача. Груев писал на Гарванов да изпрати на Б.
Димитров 10 наполеона и ако му трябва още да съобщи на Гарванов да му изпрати. Да се предижетят
битолчани да посочат по възможност допълнителни делегати за конгреса. За „специални плюшения
1‘ °РИГИНаЛ РЪКОПИС' Груев му дава адрес в София.“ Вж. ЦДА, ф. 1932 к, on. 1, а.е. 285, л. 21-22.
П>бл- в Е- Спространов, Дневник. Т. 1, 1901- последното посещение на Д. Груев в Солун и за подготвяните от него атентати cpei -' '
гръцкия солунски консул Аскетис разказва в поискан от Хр. Силяновспомен жин
i '
Оригинал. Ръкопис.
озаглавява „Спомени от миналото“. Вж. ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а. е. 166. л. 3-10.

Резюме от писмо1 №231

за проблемите около от Алексо Станоев до Пере Тошев и Тодор
провеждането на окръжните Попантов
Общ конгрес на организацията конгреси, за предстоящия
и за състоянието на Изложение от участниците в Съвещателно! оно Opr»»
ВМОРО д» окръжните и околийските коми,.™
[Солун, 1906 г.]
Третира
ганизираието се въпроса за Общ конгрес
Солун
на ВМОРО, който е
от два месеци.наВРеволюционната] организация. положителен поради дезор-
не може да се състои Такъв конгрес не може да стане
околии не са станали предварителни
д.жгее--“Х”-“:"
окръжни комитети
на иР
по липса на окръжен конгрес, защото още въвпо-рано
легални и околийски конгреси,
нелегални дейци (в 2 околии). В а в някои не могат и да всички
много по-грозно. Заловен
и изпозатворени. бил станат
Битолския окръг положението
(И гърците протокол и повечето от видните е
на
правителството). там били и
изнурени - между друго добри дейци са пръснати
между самите видниНай-печалното е, че там
хора на Организацията (фактически и от преследване от страна Съгласно наредбите на Организацията "Правилника "““"^^бачеДелегатите
на обстоя-
684 и („което си било доказано) имало шпиони гори редовен общ конгрес.2 Според чл. . нещдстно стео я
има своите основания“) именно свикване принадлежи на Централниядакоми изПЪЛНи тая си•
685
телствата последният се разтури, без мо
 ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ ИЛ ЦЕНТРЛЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
и ТЕ
ЛР положение на Организацията и вЪз.
R

имайки предвид безизходното На 17 се състоя третото заседание. То ще

Струмишкия окръг им?иИ‘
ползувани от чл. 52 конте। с
изричното съгласие наост
« праваипокащш о
93 се приспособява към Централния комитет
с оСтанР т"* '■ 2
мащи члеНове на комитета, встъпиха в негови. цията. Болшинството от делегатите се изказаха в смисъп”"0 В ^лта на От¬
да незабавно делегати за конгреса Зц зад граница. Те посочиха преди всичко на фактическата пя’ W КОН,Тесът трябв^Т“'
декември. Окръзите охотно се отзоваха на яване в организационната територия поради зимното вХ^*Н°СТ
За

®лег?Х
= **закъснели,J5побързаха да уредят своите конгреси да влязат вътре, след като са се събрали вече зад граница Те пНеУД°бност за
StTSX които бяха
си болшинство още преди определената дата бяха на сборния пункт.
и деле. клаузи в нашите наредои, които да са против подобно решение
в Циркуляр 1, които принудиха миналия конгрес да "щХ
Че MMa
««S
От резултатите на окръжните конгреси предполагаше
се, че Общият конгрес ще се :" МОТивите-
плюс даже още други. Те посочиха най-после че не е важно РаНИВД’савсила «сега
изложени
- по 8 от Скопско, Серско, Одринско и Солунско и
състои от 5 1 делегати 12 от Битолско,
7 от Сгрумишко. В изборите предвидената в Циркуляр 2 норма - един делегат на 5000
какво ще решава и заявиха, че ако би било възможно па се и®
Ще СТава конгРесът, а
серчане, те не биха имали нищо против. Но серчане нито се 0удовлетвоРи желанието на
члена, не бе спазена в Сгрумишко, Серско, а може би и от други окръзи. Те избраха доводи; те настояваха на своето и чрез Чернопеева заявиха чемие ® ВЪЗразят на тия
повече делегати от припадащите им се. Но навярно причината за тая несъразмерност се реши да стане в България. Предложи се гласуване Серчане м"аПуснат конгреса, ако
трябва да се дири в отсъствието на статистика за членовете и организираното население.
Д. Груев, Кирил5 и П. Тошев бяха избрани от по 2 места, така че числото на делегатите се
заседания най-настойчиво искаха това, заявиха, че въпросът не може
гласуване, понеже по тяхното разбиране бил предрешен от Циркуляр
Г”ПЪрВИТе две

намаляваше на 48. обясни, че изпадат в противоречие със самите себе си, те, вместо да
възразят
Веднъж делегатите пристигнали, тям предстоеше да се конституират в редовен
грес. За тая цел трябваше да се направят няколко предварителни заседания, в
който
кон¬
да се
тивно напуснаха заседанието. Делегатите бидоха изненадани, те не очакваха подХ7п
и не гласуваха. Те основателно се опасяваха, че серчане ще се отцепят от Организациятай
проверят пълномощията и се касират неправилно избраните делегати,
кива, а също да се определи окончателната дата и място ако би имало та и оставиха въпроса открит до едно трайно и сигурно разбирателство с тях.

встъпи
на конгреса. Тая практика която Безсъмнено мотивите, които караха серчане и техните съмишленици да бъдат така
”
И УМеСТНа’ 6 0СВеТеНа °Т МИНЙЛИЯ °бщ
К0НГРес- кой™ настойчиви, не бяха от някое особено чисто естество. Те се вдъхновяваха не от желанието
заседания започнаха. За голямо съжаление да спазят някакъв принцип за самородност на Организацията, те просто искаха да правят
ви обаче в тях се устано¬ политика от въпроса. По всяка вероятност те са предполагали, че ако конгресът се със¬
испда^идипеализипан6
-
вели една цена И на обЩите решения и която на
П0Дчпнява тои вътре, то мнозина от техните противници по физическа немощ не биха могли да
ва бе същата оная X обмислени планове. То- отидат, когато техните делегати всички до един биха били там. И тогава те с много по-
настроена към съществующите наоелби и
Ядката^ глТ°Щ
конгРес °е се показала опозиционно голям шанс биха могли да разчитат на болшинство, към което явно се стремяха. Че тех¬
организация.
жиев, С. Хаджиев, И... еос^™
(легаленТп SeS Д еГа™: Я
Да Се НаЛ0ЖИ на
«яла‘
Сандански> Ч. Кантард-
ните съображения са преследвали именно горната цел, свидетелствуват следните три факта:
1) Някои техни съмишленици, като Чернопеев, бяха предварително определили мяс¬
Арсов, Д. Стефанов и К. тото на конгреса в България и даже проектираха да почнат да правят нужните приготов¬
Българията Към тях гр съЩевременно и от Битолско), П.
мишко,П. Ангелов и Г.
Първото заседание се Василев™™
състоя на 1 ХП
Х' Чернопеев от Стру-
В °Т С°ЛуНСК0-
ления;
2) Те сами, след като напуснаха предварителните заседания, определиха за оконча-
телно място един български пункт; и ,
3) Те заявиха, че не признават за делегати известни лица, неприятни тям. сооен
ясно се изказа в това отношение П. Ангелов в края на третото заседание.
Тоя въпрос по самото си естество трябваше да се разглд^ те
мощията, но серчане го повдига във всяко заседание. Н
Даваха един по-общ характер и се мъчеха да го примиря
р
Ра
ОрганизацИята.

..
Р други
бъдещи конгоеси г изказване серчане вадеха епне^^' ° И
чисто отрицателна и
Тая Те отричаха правото на делегатство въобще на всички ’ известНи професии
изказаха определено 'ЛШИНСТВ0Т0 от Делегатите бяха н-i п™™0 задължение за всички причини са напуснали организационната територия и се та ати и ГОЛЛма част от
пуши. Това Е"“
•™- » но те »е се в България. А такива са почти всички солунски и бито
п авилника, според който
мнение се уважи и Повече Делегати - заседанието Г Д° опРеДелената одринските и скопските. Серчане се основаваха на ч натакъв,докатоевън.
‘
"°1"”» «27““” еяю т 16 всеки напуснал организационната територия член гу р< отговорено. Болшинство-
На тая декларация на серчане биде няколко пъти на кои
а избират всекиго, и*
то от делегатите обясниха, че окръзите имат наредби условия,
за Законно Н° ТОВа заседание не им е угоден, стига лицето да отговаря на необход отговарят на У
Здание когато според чп " j, ак0 не
Делегатите могат да бъдат класирани само в два ш У довен начин-
m
Рите за
мХотА^И”^^
които бяха из и™ заседанието, не мож- Мнозина бИ Трябвало да при-
К°ЙТ°
вия и 2) ако изборът е произведен по незакон -Р g България рабо ПОНеже
’ авИ.
тигат. Предвиди ВИНДИята ‘ши в Макепо Да пРисъствуват ’ нео™/
Делегати
едомени от инициато- Ха. че чл. 3 не отнема правото на делегатство въПросния член, изор ркаТ1 а за
Им
въпроса за още ТИЯ ^бражения се пНИЯ’ Н° За КОИто положит ЗШе И Такива Делегати, миналият Общ конгрес, същият тоя, който изр
о^фанов, който
е отдел на
отдеЛ
П°
йаНИе Ще гласува
Да се Се
раХТ прис’ ЗНаеШе’ че тели П. Арсов, който беше назначен учител,
Редактор на „Революционен лист“ Д- Х[аджг I
чиновник
в Маке коитодНесса
"т " гласУването на вдати на същите известени, че
^“^^ъзите, предварително
686 въпроса о
-Министерството на външните работи
’’ против подобни избори. Те посочиха и н< 687
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ
НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
РЪКОВОДНИ п»
ОРГАНИ (189Г./919) т
може да бъде предизвикана в Организацията °" V
компетентни
борба от наш™
архивите говорят ще стане зад граница. А в пНа и правоимащи се произнесат са самите местни
да Делега™, «ай-

- че и Ld ят конгрес действително да могат

естни организации
on и те тям
вy са предполагали, които редоставят да кажат своята дума.
зависимост
присъствув отзова^чай
сборният пункт е
съ^
ние те са избрали д
КЪМП™Х
са готови да се о
ОТ
заявлението на серчане,
си, стига само да се даде
си изберат вместо тях други, за да
ПР Предвид на горните съображения делегатите решиха да се
което да изкаже само мнения пред ОрганизХ^^
„ешатслно по всички жизнени за нея въпроси, но без да ги
събрание,
в едно
обличай’
°Т К°ИТ0 се ИМа

ХожнХг на съответен такава нужда на Организацията събранието изпраща настоящото и^™“8 сила

==
си. Но серчане и на това не
пропорцион на членовете осветление
могат се
скланяха.
представлява
с това те
всички
явн*
д^
вдинствената им цел е да имат без
фактЪт, че под знаменателя на неправоимащи-
За
онова, което е станало преди и след напускането на серчане и технитХ^
За още по-голямо осветление
А на Организацията събранието счита за
друго болшинство. Инак става неойясн V Василев, които по собствените му
в няколко думи ония дълбоки причини, които продиктуваха отделяна иТсерч“
-Р- —OCT в България, и А. Стане- изтъкне
НС-
в обществените организации винаги се поражда опозиция на ония системи и режи
Ако и да виждаха явно нам Р послеРдствията. които биха могли да се породят ми, които са
господствующи в тях. Тоя обществен закон не остави незасегната и нашата
въстанието в нейните редове се бяха появили известни недовол¬
"1и*»—""- Организация. Още преди
X изглаждане Станалото, но напразно.
"Р«“
"’““°
Цели три заседания бидоха упот¬ ници, които имаха за девиз да се борят срещу всичко старо, затова само, защото е старо.
не знаеха защо са опозиция; те просто искаха да играят
ребени за тая цел. но серчане нито счетоха за нужно да присъствуват на тях.
Делегатите Те бяха неоформени, те сами Те бяха анонимни, те нямаха свои идейни представители,
Е в недоумение и ст|>ах
пред бъдещето, обаче те не губеха надежда и продължаваха
своите усилия. Но се напразно; серчане продължаваха да оъдат непримирими.
ролята на вечни реформатори.
те не представляваха нещо цяло и не оказваха особено въздействие върху организацион¬
То не даде желаната свобода, но затова пък даде разо¬
Тъкмо в разгара на страстите делегатите бидоха подложени на една изненада, която ния живот. Но настана въстанието.негодувание. на въстанието трябваше да бъде осъ¬
отново внесе малко надежда във формиралото се неверие за едно разбиране. Разпратени чарование, недоволство, даже
ден най-безпощадно, а заедно с него
Актът
авторите и системите, които го предизвикаха -
така
и идеалите на
бяха до всички тях покани, подписани от Арсова и Стефанова, в които се определяше за реакция срещу формите
място на конгреса един пограничен пункт в България. Тая покана бе и невярна в своите както те биха били величани при успех. Настана
-тъкмо обратен на
да се чертае един съвсем нов път своите ръце и се
факти, и незаконна в своята инициатива. В нея се съобщаваше, че мястото се определя от миналото и на Организацията почна те видяха развързани
Представителството в съгласие с находящите се бивши членове на Централния комитет дотогавашния й. Недоволниците тържествуваха, се организираха в своя група, начело накоя-
новаторства. Те
войводи, и почнаха изнасилват
и инициаторите струмичани. Г. Петров бе представител, а Кирил - член на Централния впуснаха в най-фантастични духа на Орга
по-известни
да
комитет: те не бяха сондирани. Всичките струмишки делегати, изключая Чернопеев, ня¬ то застана Сандански - един от серските силни, че даже
въпроси
маха никакво известие, че се действува от тяхно име. Поканата бе и незаконна. Тя трябва¬ низацията. През миналия конгрес те бяха така
ше да изхожда от едно общо решение на всички делегати и само тогава би имала своята
Общ
момент бе особено удооен
успяха да му се наложат. Психологическият от България пожелаха да г
i за
сила. Но въпреки тия нередовности в нея болшинството искаше да вярва, че тя е акт на утопии и разни македонствующи социалисти доктрини. Те за™«“
едно отрезвление и залог на една задружна работа. Свика се специално
събрание, в което интересите не на самото дело, а на техните начин всецяло д- Р"
като нейни идеолози и почнаха по един косвен
бидоха поканени всички серчане, за да се обсъди взетата
инициатива, против която ни¬
кой нямаше нищо, но последните пак не дойдоха. И делегатите
с горест констатираха, че на своите абстракции. . съшественатапричина за
са били измамени в своите очаквания. Непримиримостта на събранието е най
ИМИрИМОст у сер-
лаонала, напротив, тя още по се усилваше и достигна на техните другари не бе отс- Това външно влияние по разбиранетосъздаде психол '

_
последнИте от Орга-
заявяваха, че „ръкавицата е хвърлена и борбата е дотам, че серчане без стеснение сегашните скръбни събития. То е, което идеините р на
неизбежна“. чане, то е, което я засилваше и което създаде
всяко^и.^^ а™°сфера на възбуденост и неприязненост
d °”ределеното естествено безполезно бе
място- Липсваха реални гаранции, че ако болшинството низацията.
въстан
а се
се, след като
би претърпяло
Д“ Ги Но психологическото сътресение от разбира която с неС&
ВЗеМпанеинициативата от 2-3 души и ВДята отново трябваше да тръгне в своя н0Р“ал заЩ0 ОПОзицията,замир
L
би
еооходимия данък на новите нужди на време на едно бавнодесети . Н)
РОДята на безогледен новатор, неминуемо
бе пр Д
P* авлява
едва от н^
Още повече. от
че
иждаме в един конгрес от 48 делегати да
останат р> а от
|тетеории
на
ранните трябваше и до края да си делоТо, неус-
които бе съобщено, се
отказват
счетоха за нужно дачепосещават <Гманпят"Р Лозанчев> С- Икономов и М..., за Рии, изхождайки не от самото положение
съз
У ология. РазЛ"‘
нямат.
мъглява,
'
коетоса вър-
които биде убит; М. Герджиков заседаниятТГ”’Д напУскането на серчане;
НЙ Маджаров и Г. Петров, които не а СВоите идеолози. Те се помъчихада си
съзна те още
’^саГОворили.о^в
я
основни
организационното
*^
на Д. Груев, ^ите
който °сподствующата в
продъ^^ Киз^нов и Л..., които още
отначало^ Д°бре Да напРави свое собствено изло-
Сливаров и П. шГш^Г“СеДа^ и си заминаха, и на ^°йчива, неуловима. От всичко онова обач^
или и писали в „Революционен лист и ДрУв ‘ пункта: „писти. Но техният и

Различия от Организацията] [се] състоятса

съмишленици у^
интернаиио№ всИЧКи на1^га^.
Делегати, инетактиГ*6 СП0РеД Циркуляр
2 пип™
уират в РеД°вен конгрес те счето-
1) Серчане и техните еднак „а точка на Ра 6*9
хвърлената ръкавицаН°ЛП°НеЖе
688
подобна
ръкавица. Делегатите
намират че в пп
о^анеобходимият минимум от 40
постъпка би °аНаЧаВала най-малко приемане на
подобни ^Дбоносни
^национализъм
лигии в делото на революцията.
в даван то
не се съдържа Подобно
пр гл^ моЖе да
слу*

моменти, когато зацията и е вписано като неин най-свят

т дй
 архивите uTF говорят

в
чяе Различието е не ПРИ™
неговото прила“”
всИЧки християни •
в РП2ИЯ _
Серчане безусловно вярват в
и Одринско, което пос-
вдеал автономията.
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
могат да послужат за достатъчно основание на едно
ОРГАНИ (1H93-I9I9). Том I. част 2
едно скорошно
тавяткатонер^^
сбли*е™
лови^3а самото постигане н^кр^ е обявена
ни
от сръбските
съжалява за всичко станало и вижда отцепление. Събранието искрено
опасността за Организацията от тая необмислена
постъпка, особено в сегашните критически минути. То апелира към местните организа¬
Те не се отчайват от он борба те не о6ви„яват ции да упражнят всичкия свой авторитет и власт,
тя е от вреМенно ест. ия Тя според тях е отблъс- за да поправят оная грешка, която
ИГрЪЦ^е^ивиновниии-пропагандитема^
прямите неини небългарските елементи
„поддаванс“ на официална
по-голямо благоразумие би могла да бъде избягната. при
заявим наи-искре-
квала и
п°ве«енИ^^^
сегашното им
изследва?' и гаранции, че свято па-
Ь ^^повярват^
нашата самостоятелност, дЖ
И

ония. които
Доколко сърбоманите и
непосредствено чувствуват
гърците ще ни
посл^това зн
жал нещастиеТо на останалите, то
Серчане ненавиждат България, ако» и « полз^т от нейното гостоп-
риемство. Те искат пълна изолираност обвинят цялата Организация,
което е твърде известно, за да се обяс-
елМн^е“™"° < <.» е»
1) бъдещата дейност на Организацията;
2) материална издръжка на Организацията;
3) Организацията и България и
4) управление и правилници.
След като разгледа най-обстоятелствено поставените въпроси, събранието взе след-
ните решения, които имат силата на мнения пред Организацията:
I. Съвещателното събрание намира, че Организацията трябва да бъде революцион¬
на не само по характер, но и по начин на действие. Еволюционната тактика, която води
към неусетно модернизиране на турския режим, трябва да бъде чужда на Организацията

изхождаотънея.
към България серчане отиват дотам, че искат да се отблъсва всяка една помощ, коя о
В подобни моменти, когато Организацията е в наи-голямо финансово
затруднение и когато ней са необходими огромни суми и оръжие за борбата и срещу неп¬
независимо от това, че в нейната територия няма обективни условия, които биха позво¬
лили подобна тактика. Предвид на това положение Организацията възприема културно-
икономическата дейност само дотолкова, доколкото тя подпомага и не е в разрез с ней¬
риятелските чети, да се отблъсват помощите, които се дават, без да се иска нещо в ните непосредствено революционни задачи.
- това е цяло престъпление спрямо интересите на делото. замяна
Организацията има за първа и главна своя задача да се подготви в боево отношение
2) Серчане са крайни еволюционисти. Недоволни от миналата,
предимно боева дей¬ по възможност най-скоро както материално, така и духовно, за да действува винаги кога¬
ност на Организацията, която по тяхното разбиране е то е необходимо. За тая цел трябва незабавно да се пристъпи към: а) въоръжаването на
1903 г., те прегръщат една чисто културна дейност главният виновник за неуспеха през
и с това съвършено затъмняват рево¬ населението с по-модерно и в достатъчно количество оръжие; б) вкарване във вътреш¬
люционното естество на Организацията. Те не ността необходимите боеви и взривни материали и в) определяне специални инструкто¬
на и безшумна работа, работа, която ще желаят бури и борби; те са за една подзем¬
превъзпита населението и ще го направи съзна¬ ри, които да обучават населението в боево изкуство.
телен пионер в борбата и съзнателен Организационните действия предполагат:
гражданин на бъдещата свободна Македония.
обвиняват своите неединомислещи в бунтарство, Те
въстание, да хвърлят Организацията в в желание да правят още тая година 1) Най-активна борба срещу сръбските и гръцките пропагандагорски чети. Жела¬
да подкрепят своите най-опасна авантюра, но те с нищо не се стремя т телно е да почне неусетно да се дава на борбата непосредствено масов характер, като се
голословни обвинения. Съвещателното предостави на населението само да се разправя с четите. Организационните чети ще се
но да показва
несъстоятелността
те, в които изпадат серчане, на еволюционното гледище;събрание не намира за нуж¬
то просто посочва утопии¬ грижат само за неговото ръководство. Като се стреми да запази сегашните си позиции,
онна организация, каквато е и пълната несъвместимост на изложени на опасност, Организацията не забравя и ония, които й са отнети. Тя се стреми
и непосредствен идеал нашата, която има за цел час това гледище с една революци¬ да си ги възвърне чрез общи атаки от няколко райони, пресичане каналите на неприятеля
- политическата по-скоро да извоюва прямия си
свобода. и други начини, каквито местните и временни условия позволяват. Наред с непосредстве¬
^MaXX-X" ЛИНИИ идеологията на сеРчане и техните
И еТ° 3аЩ° съмишленици. Не ще и ната отбрана препоръчват се в борбата всичките възможни репресалии срещу
ското, гръкоманското и гръцкото население и техните легални пропаганди
сърбоман-
като: изгаря¬
организационната
_
НеЙНИТе Н0сители не са я
миналото. Деятелността приложили
даже не на села, служещи за база на неприятеля, нападение на чужди извън
Чепи*1 Н0ВаТ0Ри!

——
те продължават да вървят

_
на по стария път на
те чети и който не територия села, икономически бойкот и пр.
особено
ки, цялата деятелност попбипяХт..еРиалните изт°чници, деятелността
на техните ний
К°ИТ° най’безп°ЩаДН0
преследва неприятелски-
2) Унищожение на турски, арнаутски и въобще на всички
разбойнически оанди, тех¬
се отличават от на Санданс-
държавници или чи .i
Организацията. ните ятаци и свърталища. „„
oS™ Т°Га3 фаКТЪТ’ че в тяхната
единомислие^^
-
единици, които не И ЧеТе На пРак™ка в нищо не
3) Убийства на видни политически личности - турски
гарство. Но ако група има
отстоява* трСаМ° ЛИЧНИТе вРъзкии щенасеприятелство
~
практиката не се Те
анвдХХХ^
са доаолно и дру- “
XX Се
прикРиват
•-'ЖКЕ? При това тя е една °™™* маска,
СьмщХлХХХ^ ПЪТ
отстоява,
^плението^4“"* М°Же бИ> К0ИТ0
защото мат със съгласието на респективна окръжен комитет.
След като се подготви достатъчно, тунели, ,
атентати над об-
и „р които са в състо-
‘ ; атентатите> така и въстанията
ществени постройки: мостове, железници,
п°Д™кват
нта по-скоро
690
номинални, отколХ фХХХХ6 различия са поне
ИДСЙНИ яние да увредят турските и д и ги предприема: първите
с изрично
’ намира, че те ни организацията счита за свои формални
най-малко не 691
 । :

ЛРХИЧКТЕ
говорят _ на общия конгрес. Величината и харак-
и“та
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА

но. И само тогава би могло да

ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГАНИ (ЦЮЗ-1919). Тим I,
°' хаотично положение. се изберат законни тела и се част 2
тури край на сегашното
пифектки и по-добре напра™™, С другарски привет, делегати за
м общия конгрес:
Картагенски, Л. Джеров, А. Манасиев, И.
ATCHTaT^« "р”^™
^желателно незабавно да се
ГРУПИ’ КЪМ °рГаНИЗИраНеТ° На К°И’
П. Пенчев, Т. Оровчанов, Б. Чавдаров7 Гарванов, Т. Златков,
М. Рачвигоров, Хр. Матов, Г. Христов'1, Кирил, д-р Татарчев, Г. Илиев“,
че ОрГанизацИята трябва да има своя соб-
*,

възприема
П. Събранието . Р Август"', Б. Сарафов, М. Дорев,
зависи нейната самоСтоятелност. Е. Чучков, В. Анастасов11, И. Илиев, Д. Занемее,
ствена Фин^ова издръ^ Т. Александров
Събранието намира че Орга би могла да има много по-големи вътрешни при-
ходи, стига само по-добре Д Р р своя приходен бюджет. в смисъл да разхвърля
' HA БАН, ф. 36 к. on. 1, а.е. 1019, л. 242-243. Печатно. ДА
иет0 на леновете техните вноски и налози. Пре- Публ. в Д-р Хр. Татарчев, Спомени, документи, материали, с.
Смолян, ф. 30 к, on. 1, а.е. 12. л. 1-2. Печатно.
318-327 и Ц. Бимрски, Документи за
живота и дейността на Иван Гарванов, Стара Загора, 1995, е. 69x78.
'" ХП«Р™™Р>»" 6’
” Оргапиааптта събра-
нието намира, че последната никога не ще може да се поддържа от непосредствените си
приходи, и затова то препоръчва организирането на външната благотворителност, особе¬ ' Изложението е датиранолю Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония. Т II София 1943 с
482. Вж. и Ц. Ьилярски, Т. Петров, Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Иоеобважен
но тая в България. Организацията за сегашните критически минути, когато нейното въо¬
ръжаване се налага най-скоро, въобще трябва да усвои началото, че тя може да приема
ското въстание, ИБИД, кн. XXXVIII, София, 1986, с. 391-400. “ феображен-

- За работата на Съвещателното събрание, в каквото се конституирали делегатите (без серските и стпу-

помощи от всякъде, откъдето би й се предложили, но без да дава в замяна никакви анга¬ мишките) на несъстоялия се Втори Рилски конгрес, вж. Хр. Силянов, пое. съч„ с. 479-486 Ив Хапи шипа
жименти. Вторият рилски конгрес - 1906 г„ сп. „Македонска мисъл“, г. I, кн. 1-2, София, юли - август 1945 с 44-5 1
Ill. Събранието намира, че Организацията трябва да има към България една и Ц. Ьилярски, Т. 11етров, Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Преобжснското въс¬
телска и коректна политика, конкретно изразена в осветляване прия¬ тание, с. 338-340.
нейното обществено мне¬
ние, доколкото това е възможно, по всички събития
в революционния живот; въздейст¬ ’ Уставът, правилниците и циркулярите 1 и 2 на ВМОРО, изработени от Първия рилски общ
конгрес и цитирани многократно в изложението вж. в Т Петров, Ц. Билярски, Уставът и правилниците
вие за организиране емиграцията и българското
общество за морално и непосредствено на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, приети на рилския конгрес 1905 г.. ВИС.
материално използуване и пр. кн. 5, София, 1984, с. 118-153 и Ц. Билярски, Т. Петров, Циркулярите на Вътрешната македоно-одринска
В своите взаимоотношения към България революционна организация, съставени слсд Рилския конгрес от 1905 г., ИДА, кн. 50, София, 1985, с. 191-
осторожна; за да не изпадне в поддаване, Организацията трябва да бъде особено 210.
ятелност. което може да компрометира нейната самосто¬ 4
Става дума за Рилския манастир.
IV. Събранието разгледа изработените 5
Кирил, псевдоним на Еф. Спространов. Хр. Силянов грешно отбелязва, че зад този псевдоним се крие
ра, че те в голяма степен са от миналия общ конгрес правилници и нами¬ Тодор 1 1опантов, или както отбелязва той неточно Тодор п. Антонов. Псевдонима на Т. Попантов е
непрактични и неприложими и че
за сегашната анархия в немалко са съдействували
Организацията, обаче се въздържа да укаже
Любен. Вж. Хр. Силянов, нос. съч., с. 486.
офицер от българската армия,
страни, а също и да посочи ° Тодор Георгиев Оровчанов (1881, с. Ораовец, Велешко- 1927, София), (1901-1902),
положенията, на които трябва да почиватехните отрицателни учител във Вслес, член на Велешкия околийски революционен комитет солунски окръжен

ствХ^Т“ окръжните организации чрез

произнесат по тоя въпрос
нашето управление.
своите конгреси или писмени разбирател-
и посочат необходимите според
войвода (1907 - 1908), през Балканската война е войвода на чета
Планински взвод в Планинската дивизия в Моравската военноинспекционна
50 във Велешко, командир на 48
област през Първата све¬
тях реформи. товна война
1908, с. Окуф, Дедеагачко) учител в с. Раклица,
’ Бойко Чавдаров (1880, с. Домуздере, Дедеагачко - ).
*
Лозенградско и с. Домуздере, Дедеагачко, дедеагачки районен войвода (190?
ния, но и да прави
върховните тела назакони ииХ^и
Организацията
Съ
е компетентно
не само взема формални реше-
реши да не определя лица за
х
Георги Илиев, от Струмица, учител, деец на ВМОРО и СБКК.

но тяло. Като има предвид - P<UleH комитет, Представителство

* Става дума за Георги Попхристов
Шапкарев (1875, Охрид’
телството; 2) че мЕтътиа послед^^
1 I че и Ревизион-
разтурено само Представи¬
Август, псевдоним на Климент Кузманов
Одрин, Битоля, Садово, секретар на Одринския
окръжен революционен комитет, участник
те.^ 3) че Правилникът
те тела, в случай свХ^^^
със
изтичането
че след
правоимащ да ги замества, J** ^ЗВа Не
е ИЗТеКЪЛ 0Ще на 31
октом-
на манпя d ИМ ОощиятКаК Да Се постъпи е върховни-
за национално обединение.
Юпанастасов, учител, анархист,
участник в
"осъден на смърт и обесен по обвинение в извършване на
Викенти I ' атентата в Софи
»»ИжРНие
г.
'

които да ни упъти - не се състои' и 41

Съвещателното
ч! конгрес, който е едничкият
практика няма преце-
саМИТе м«тни
чистел*116
Са
намимт организации Намира’ че
най-компетентни да се
представлява^^' П могат поне да си изберат
по”” °Кръжни конгреси. Ако окръзите
ЯН“С нЗВЪ₽ШВа
кого състояние п°купки и експеп^ ЛИЦе
Зад гРанииа, което да ги
събранието се надХ
’ "
На
«2 Д Че
°бщия КОНГРес> аа «^-близ-
Д°
°Кръзите направят 69.3
всичко възмож-
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
Г° (1M3-I9I9) Ъм I, чист 2
^хИВИТЕ 233 турчин. В неделя се забранява да се работи, без разлика на
оТО на Район „Стружко поле“ жия или самостоятелен, ако се забележи някога мъж или жена,работниците: бил ли изполд

Решения^на^^^
да се глобят и строго да се
наказват.
издигането Рев0' му » 2 февруари Как да се обогатят комитетските каси, работници,
f Мешеища, Охридско\
1907 г. ц които
ито стпяпя.
страдат, как да им се спо-
могне.
и без изключение на всички Ако някое село правилно не го имат развалено членският

«оподскозас^н
9 ий т03 месец,
с писмото му от 29-ий м^сец] то следва: най-бедната къща да плаща по двадесет пари месечно^“ “ предстРои кал¬

пелини началници, по заповед

и ето пари1; най-харната къща и се разфърли според състоянието
да “°
Ако някои работник падне в затвор, да се поддържа от общата комитетска каса и
я[нуа]рий 101, в. с. Де™Р^ три точки: селски волни помощи, а фамилията по полската работа, за недвижимит ХтИ
ХТка^е
2. Икономически.
районът ни да напредне в революционно отношение.
горното. А пък в затвора работникът да се поддържа, макар и да е състоятелен Вдовиаа
и то ако
има, да му се гледат селски, и то ако е беден, ако ли е състоятелен, не трябва да се направи

останала от революционен мъж полската работа по недвижимите имоти ако ги има и то

ако е сиромашка, да и се гледа стоката селска, а пък ако ли е състоятелна, не трябвада се
Върху пьритатмии мдължа,а ю внася годишна такса в гро- прави горното.
Как можем да ги подплашим турците.
сметк . Когато турската чета [се] усети да хваща пътищата във време от пазар или кога и да
зема третинка, която да се пази и да се държи отделна
Разделението на всяка къща по колко гроша да дава: е, за да ги убиват нашите братя, тогава веднага от близките села въоръжените сили наши
Бедната къща ще дава гр. 23
хитро да ги нападнат и да им се отива по трагата'1. Ако пък тези турци, които ни пречат по
нашата работа, най-после трябва да се дойде до крайности върху тях и ето как(во] да им се
Средната 50 време от жетва всичко каквото имат да им се изгаря, това за да се направи,
направи. Във
да е било вероизпо¬
По-харната 75 трябва да се пита районният войвода. А пък тези турци и от каквотода ги пазим и да им
Най-харната 100 ведание и народност, които не ни пречат по нашите работи, трябва
А пък най-състоятелните, макар и да е задължен да внася годишна такса, определе¬ отдаваме чест.
на за оръжие, длъжен е пак да си купи оръжие със свои частни гроша. села на района да пристиг¬
Ако в случаи някоя наша чета се обсади от турци, всички според закона.
А пък работниците, които заминават на чужбина, да им се зема по нещо, и обрат но нат на помощ, ако ли не дойдат на помощ, ще бъдат наказани
когато си дохождат, да им се зема по повече гроша, ама Ръководителното тяло да гледа Върху третия въпрос.
да не ги отчайва работниците, а според състоянието им да се зема, също тая сума да се
В района ни няма училищни помещения в
следните села: Трабанища, Оровник и
внася за оръжие.
Драслайца. на
За подигание духа на работниците. откъде да се изчерпи за построявайте
Ръководителките тела да ги събират работниците по един път в месеца и да ги съ¬ Средства за построявание училищата и
такива.
ветват с благи наставления, като им кажат кой е пътят към революционно отношение.
Горното казано, понеже не може във всяко село да се изпълни и затова се предоставя на Първо, да се уредат във всяко село
черковно-училищно настоятелство и те да се
черковно-училищен
погрижат за черквите и училищата, и на тяхбъдеда им се даде и по един
районния ни войвода всеки три месеца да изпраща по селата едно
ни легално лице, което според местните Условия_ ° Р „
да е способно, за да държи революционни сказки в „Устав", за да се упътят, който „Устав“ да за черквата и училищата
черковни училищни настоятелства се грижили
дата не може сякогаш да посещава общоселско събрание, защото войво¬
ако ли не са или та
Da3Me-
полските села. А пък когато има възможност и сами¬
ят районен войвода да ги посети и тогава духът продължават работата,
може да се подигне още повече и ще се билидобри, да стоят и да си
потвърди онова, що се говорило от предишнитещелица „ „„ „Агтппявание
се изпрати във всяко село и препис към революционно отношение. Да
уредат и десетари във всяко едно от „Устава“ на прост език, който да е разбираем. Да се
нат и да се глобят.
Гореказаните черковни училищни настоятелства
всички чеРк°в™
преди да
3“®^”ат на тефтер, като
варта и дървото
село в района. на училищата; първо, да ги съберат
се з д
Върху втория въпрос. например в гроша, в жито и в сенети . Селото до Районното
отнасят на горните
няма в тези
сами да си ги доставят, ако ли дървата гив даром отгде ’ “ черквите
рчее> нещо от тях
да се
жем СРедства тях и как М0' управление и това ще им достави дърва
например, ниви, л и
Ако работи no^xnwZ П°Л Се АИГНе На полската работа със следното условие: села имат недвижими имоти, като
да се употребят за съгражданке училището. черковен приход, защото
с
продаде и тези гроша пр да се
чифликчия със своя храна,“ а ДНеВН0’ 3 мъчно, ако нещо
На селото да не му се гледа народът ще се р
се може нещ0 ПОвече

дотог“Гато построяването на такива училища и черква га да

да се отна

-
ват,
Добие, понеже народът е за черквата правят училищата,

-
Да
НаПУснат и «а не се Условя'

До
в™»ю сея"
районния войвода, за да си
изпросят няка MeTBOpH.
”* " 695
пък той на драго сърце ще се погрижи,
Аа
за д<
"РИ никого, без разлика на християнин или
 .11.
ri /м

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ръководни

ОРГЛНИ

ГОВОРЯТ да се правят,
да се допитат до районния си живот, немедлено трябва да се погрижат за назначаването на нояп Между
м ’
л РХИВ ИТЕ като какви направи. рат законен път, щото и наи-сплетените дела да не протакат ДЛ e °Т ДВа месеца'«а «бе-
на тези училища, за какво да се а за да се уредат неуредените, се
•
За плановете достави плана, като има,
отнася за провинилите се членове на Съд[ебната] комисия R
yeoX^””0” ИДИ
РуШВет’
им учители и учителки
им ни, дето ги да си наказание, а за
да последва...1 най-малкото престъпление
ще
войвода и той не са уредени в района
настоятели с тешите е да се пази архивата от Съд[ебната] комисия, като се пази стоогост не«
Училищата черковно-училищните
предоставя накакво нуждаят. не е доказано с някого
да е в
Нужно
допуска вписването на същински легални имена. Това е необходимо
минат на разглеждане, в по-горна инстанция.
Д 3
пТрогостдаделата,
« опазване

ги уредят от се свещеник в района

се изпрати по един път в щом те
за никой учител настоятели не било зле да
и
Сега засега войвода, за да им II
конфликт. За
черковно-училищни от страна на районния
лице във всяко село грижили.
ни
Доста голяма полза е оказало намаляването накитите в носиите и излишните дпебо
едно легално и практикувало някое време и подир е било изоставено - по
лии. В известни околиивсеочите
годината и дали са се секретар Асп. Балкански
прегледа сметките на честност Пише районният добно нещо грубо бие на народа. Наново поканвате се да изфъолите носиите’
и същевременно да вземете нужните мерки съобразно мес¬
както градска, така и селска,внимание за последователно изкореняване - но не бързо и
тните условия. Обръщаме
Публ. в Б. Николов,
Непубликувани
рязко. Що се отнася за по четите, отдавна са забранени всякакви накити като сребърнин
Оригинал. Ръкопис. (1905-1908 година), с. 153-155.
НБКМ БИА, ф. 583, on.
1, а. е. 56, л. 404-407.
околийски революционен комитет скъпи кьостеци2, шарени гайтанлии дрехи иIIIпр.
от архива на Охридския
документи на печати било на
Вън от Окол[ийския] комитет строго е забранено употреблението
институти или частни лица с организационно значение.
дадено с псевдонима му Дели Орман. IV
Мешеища, Охридско с
В оригинала името на с. особена мисия или болест, за кое¬
Идването на нелегални лица в окръжния град без
1
гроша и половина.
2 Сто пари са равни на

Така е в оригинала.
два
то трябва да има нужната препоръка строго -
е забранено.
От Окръжния комитет
’ диря.
‘ Трага (диал.), следа, [Печат: „II Мак.-Одр. революционен
окръг“]
Сеиет (ар.-тур.), полица.
’
Публ. в Б. Никпмл. Непубли¬
456. Оригинал. Хектограф. Ръкопис.
№234 НБКМ БИА. ф. 583, оп. 1, а. с. 56, л. околийски революционен комитет
(1905-1908 година),
околийски кувани документи от архива на Охридския
Окръжно 2 на Битолския окръжен комитет до Охридския
комитет за дейността на съдебните комисии е. 160-161.
Б. М; Б. д.

Окръжно 1
Нсразчетена дума.
Кьостек (тур.), верижка, синджир за
часовник.
До братята в Окол [ниския] комитет в Женева
2

Братя,
235
за по-голяма
революционна
Един от най-важните институти в Организацията е Съдебният отдел. Отнимането окръжен комитет
Възвание на Битолския страна на членовете на ВМОРО
на делата от турски ръце силно се е почувствувало и от двете страни: турците страдат
морално и материално, а ние оставаме напълно задоволени, като се виждаме отцепени о г активност от Б. м., 6. д.
неприятеля. Още по-силно се чувствува от външния свят. Ето защо Съд[ебният] отдел
необходимо е да се постави на най-високонравствени начала, като се спазва и пълна толе¬
рантност при функциите му, а това пък предстои на вас Околийския комитет. За основа Възвание
на Съд[ебния] отдел трябва да се има взаимното разбиране и спогаждане, за което трябва има застои със
да не се изхожда от каквито и да са роднински връзки, лични неприятелства, симпатии и Другари революционери, забелязали, у нас
антипатии, чорбаджийски тяжести, а напротив с чиста непокварена съвест, пълна спра¬ От известно време насам, както
сами мож
ба с
ведливост, безкористност и желание да се служи на правото, да се върви напред в трудна¬
-
та задача всекиму заслуженото. Само справедливото и
слаби чувства за активен живот.
тоескаво
се приготовлотат за^да01С.
делата ще подигне авторитета на самата безпристрастно разглеждане на Братя работници,
от всички стр всичко това спо приятелЯтще
Организация. Неприятелите ни гъмжат ден,
Във всеки околийски град трябва да функционира
редовно Съд[ебна] комисия - без «ас, събират се, сдружават се, решаватсън, Д
Ръвни, продължаваме да спим дълбок
а
и^ат0
дойде един
и бездеятелни
иш ете се про-
I

та ощанизаиионня ““
“седанията' а в селата съдебната] част да се изпълнява от местна-
М° В самите села къДето Ни завари в това положение,
неприготвен , р
лк0
съпротивле
да се споделя с би се предвиждало много работа,
деCr на комисия. В случай, че у ния смъртоносен удар, без да намери нит
вас тази комисия не проявява
696
 _ тДокУМЕНТИ НА цеитралниге
,

—
архивите говорят посрещнете неговите ударииинеуморими
нападки с ръкойодни органи

будния и боДЧ
> не Р т на вас истинските дълг, когато той е обречен на бавно тлеене из
земя, в чужди, непознати и негостоприемни влажните зандани често далеч от
чее другари, вижте Действителна
революционери...
иже “ ,ума- страни.
ната и окраска - ние не трябва да затворим очи пред нея От тези е поел

£
н~Ни
другари, из близките и далечни зандани отправя ни се вик за помощ, vu
борци
Работници-революционери^ още не е престанало да тупти трябва да
ойния неприятел, че
кръв във вашите гърди, че още
ваме в него. Страдавшите са оили не преди много с нас, с тях сме действували
давали сме
Покажете пред света и на м горещата обещания за взаимопомагане в трудната задача, мечтали сме и
кроили за успехите на
юнашко сърце в робските в
ви които учудиха целия свят през злочестата борбата и наи-после споделяли сме скръб и радост на настоящето и надежди
враг, че и от вашите тела ще тече кръв, а не бъдещето. Подир всичко туй съвестно ли е да ги изоставим и забравим?!... светли по
а свирепия и разярен и с отворени обятия. Забравете, другари,
Това обаче
факт. Макар някои околии да издържат добре своите затворници, обаче общото им поло¬е
да пг посрещнете смело
о! aS
частните
че готови
си вражди - разпри, елате
всички да се сплотим и сиобщи
всички мерки
усилия да унищожим
усилия ще бъдат напразно.
жение далеч не е за завиждаме, те са петимни за най-съществените си нужди. Какво е
тяхното разочарование, какъв урок е окаяното им положение, а същевременно и срам за
кръвожадните зверове, елате, защото отпосле свободата и докажем, че сме способни да нас, техни другари, над които всеки ден грози да сполети злочестата им участ!
Р
Нека издигнем отново високо
знамето на Знайно е колко неимоверни са трудът и средствата, положени за освободителното]
вървим напред. От Комитета дело; обаче повече от знайно е, че не можем, пък нито е съвестно да спрем борбата, а
напротив длъжност ни е докрай да удържим девиза „Свобода или смърт“.
[Печат: „II Мак.-Одр. революционен
окръг“] Ето защо подканяме ви по-съчувствено да погледнете към затворниците и им осигу¬
рите парична подкрепа, която същевременно се съпровожда от моралната, за да стане
това пък, необходимо е по-сериозно замислюване и загрижване за тях. Не толкова наша¬
НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, а. е. 56. л. 460. Оригинал.
Хсктограф. Ръкопис. Публ. в Б. Николов, Непублику¬ та оскъдност е причина за тяхната мизерност, а небрежността ни - това не трябва да се
вани документи от архива на Охридския околийски революционен
комитет (1905-1908 година), с. 161. отрича!
факт е, че само с подкрепа в окаяното им положение, ние ще можем да поддържаме
закрепнал дух у затворниците, ще улесним поминъка им и ще ги имаме един ден пак
236 бодри и калени в борческите ни редове.
Окръжно 3 на Битолския окръжен комитет до ръководителите Имайки предвид дотук писаното, ние след обстойно обмислюване решихме да ви
и членовете на ВМОРО в Охридска околия, с което ги подканят поканим да се съобразявате със следните постановления:
да полагат по-големи грижи за заловени те и осъдени 1. Всяко село или град да подкрепва всеки от затворниците си с по (30) гроша месечно.
революционери Забел[ежка] . Ако от някое село или град има повече затворници и не е в състояние
да ги издържа, то длъжни са селата от района, към който спада, да му помагат, а на
5 февруари 1907 г. района в подобен случай - околията.
да се
2. На бедни фамилии, чиито издържане е в пряма зависимост от затворника,
Окръжно оказва подкрепа от време на време.
До братята в окол[ийските], селски[те] и околията с указания
3. Да се препраща тук всеки месец списък на затворниците отгодини са осъдени, де
градски [те] комитети, околийски, районни и кога по що и де са затворени, а подир осъждането им - на колко
са
селски войводи и всички членове на Вът[реш- излежават наказанието си и членове на какви и колко членни фамилии
със
ната]-М.-О. Р. Организация в Охрид Засега искаме списък на затворниците из цялата околия
Братя,
В неравната борба с неприятелите всякои от
нас е обречен на затвор, нелегален
Име и презиме; 2) родно място; 3) възраст; 4) осъден; (на
заловен; 6) на коя дата; 7) колко време е лежал Heoc^
’
“«5»"
н j п бил ли е друг път
живот и смърт. Свидетели сме как всеки ден наши другари по идея попадат и ще попащ 9) член на каква фамилия; 10) какво е домашното да се
му
в тези неизбежни фазиси, докато щат ИСКаните списъци,
се осъществи великият ни идеал - свободата на поро е
ното ни Отечество. Макар непрестанната осъждан и затварян. В най-непродължително време кашпет
прескъпо, макар напрегнатостта, с борба да ни е коствувала и коствува скъпо и
окръг“]
години, все пак не трябва да щадимкоято се води, да допуска известна умора през дългите
нищо свое, което би потрябвало за успешното [Печат: „II Мак. - Одр. революционен
не, понеже ни едната й воде¬
половина от свещения девиз „Свобода или смърт“ не е изпълнена.
Като хора, които съзнателно служим Хектограф. Публ. вБ Николов.
Н^уоликувани
най-жалкият, най-нежелателният фазис на народния идеал, трябва да признаем, какво Оригинал.
НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, а. е. 56, л. 41 1-412. революционен комитет (1905-1Ь година
в борбата ни е първият
никът е заставен да изпита - затворът.
тите му, да видя в релефна изтискването на силите му, ограничения на В него затвор¬ Документи от архива на Охридския околийски

ския режим в най-мизерните действителност мисълта му, меч¬

гнусавостта, жестокостта и гнилостта
ки живот. При това си му краски и най-сетне на тур¬
положение той далеч завиждапринуден е да свикне с един нечовеш¬
МВаТ на нелегалните
ПР°СТОР на мисълта си> слУ*ат на ^Щия си другари, които
предпочита участта на падналите идеал и са свобод-
в борбата като 699
698 изпълнивши своя
I И. Г ;

ВНОРО. ДОКУМЕНТИ НЛ Централните

иТ е
говорят ръководни органи (низ-инп
Твм1 m
д РХИВИТЕ

лист П°-СКОРО На за кой.

Изпълнителен Петър Чаулев неподходността на времето, а повече непоиложимос™ легални_и нелегални. Предвид
“
охридския
от 7 февруари 1907 г. при условията, в които сме повикани на работа,
околии, за да се избегнат миналогодишните
вредни
Окр[ъжния^ом[3
опущение, като си позволява правото да ограничи последици от общите избори прави
изборите за делегати в конгреса само
^"Го^оинска] революционна] организация в ок[олииските] комитети и ок[олийските| войводи,
които
удобренис, щс изберат подходящи лица. Избраните лица да сапо
споразумениеТ^о
В името на Вътрешната] Мак1ед0™^^ гражданското дело поНаума
войвода, като разглед^
иска за делене янието и нуждите на околиите си, с мнението на избирателитедобре запознати със състо¬
си по мерките и начина за
Охридски околийски] срещу си
^aBK0B бъдещото подобрение на Организацията изцяло и частно
на окръга ни. Пълномощията
им да са заверени с ок(олийския) печат и подписите на председателя]
и секретаря на
Комитета.
0К0ЛИИСКЛТа Очакваме до 8 май да ни се извести за свършването на изборите, след което конфи¬
ИМ’ И 4 ЛеВа В П0ЛЗа На
Кдаразноски. денциално ще определим датата и мястото на конгреса.
каса за пгипиание влезе в законна сила и подлежи на
изпълнение. От Окръжния Комитет
Това решение на законно основа тп(РП,Нчта1 Мак(едоно]-Од[ринска] ре- Председател: Енгелс'
охридски околийски] войвода в да оказват
власти Секретар: Дантон2
[Печат: „II Мак.-Одр. революционен окръг“]

То» лист ее «а.а: на Наета. Наума « Петрет. Славкови от е. Велмей

_
Н БКМ БИА, ф. 583, оп. 1, а.е. 56, л. 422. Оригинал. Хектограф. Публ. в Б. Николов, Документи за прове¬
Охридски окол[ийски] войвода дени конгреси в Битолския революционен окръг след Рилския конгрес 1905 година, с. 134-135.
Чаулев
18 февруари 1907 г., 71
Околийската съдебна комисия одобрява решението на околийския войвода по дел-
бата на братя Славкови из с. Велмей
1 Енгелс, псевдоним на Тома Димитров Кърчов.
От Околийското управление 2 Дантон, псевдоним на Милан Апостолов Матов.

НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, а. е. 56, л. 413. Оригинал. Хектограф. Ръкопис. Публ. в Б. Николов, Непублику¬ №239
вани документи от архива на Охридския околийски революционен комитет (1905-1908 година), с. 157. Решения на Пловдивския учредителен конгрес на Одринските
благотворителни братства относно дейността
на Революционнана организация в Одринския
№238 революционен окръг
Окръжно писмо на Битолския окръжен комитет до Охридския околийски [Пловдив, 23 април 1907 г.]
комитет за провеждане избори на делегати за Окръжния конгрес
Битоля, 15 април 1907 г. Пловдивският конгрес. Пъпния учредителен
Макар да се измина доста време, откак можеМ да не се’ занимаем с
До братята конгрес на Одринските благотворителни ор]'т този конгрес от бъл-
в Околийския комитет в Охрид неговата дейност, едно защото много малко
ниманиена
конгрес е от голямо зна-
пловдивския
Миналогодишните разни Решения на Организацията в Окръга
ни, които следи още гарската преса и друго, защото самата деинос
осГЯВането на О°щия конгрес, вследствие което не същест- чение. „„«гето да организира в
едно отделни-
окръзите ПРедставителств°, без което пък се губи единството между
И
Пловдивският конгрес имаше за цел,
една обща цел тяхната де^
изтъкват да чувствуваРОкпННДИЧе1СКИ действия> имаЩи за цел смазване на Делото ни, те Благотворителни одрински братства, ‘ общ устав за Съюза на Ояр“^
ят og.
от свикване на Окр[ъжен^ ръководящ 110 настоящем Окръга, нуждата Тази работа конгресът изпълни, като и. р‘ ени ония положения, които рдейността
досегашен вървеж^ Окоъга и Таи’ Които’ вяРваме да скончи недъзите на анормалния готворителни братства. В тоя устав р орган” < за цел ,
Щата цел на съюза, средствата за постиган
w ел и общата
щХп^ав
времето програма на действия.
които 4 са издигнали глас за Муз^^й^Р чувствУватопредели
ускоряването К°НГреС’ подробна за
Да
р в братства
на отделните братства и на съюза, р ‘ закре не на българяте0В
и
тета, който взе във “ ни заседание
п Последното и от много околии,
..подпомагане културното и национална
ръководство на
пътища ОоЩото P
внимание отдавна
ДаВН“ uvnr
“У^вуващата се нужда
от 12 т.м. Коми-
700
и поканата на 4-те околии, гане на тази цел съюзът ще действув'
 ЛОКУМЕ11ТИ11А
говорят -4-ма от София и 3-ма
управителния съвет от 7 души Тпм ,
,, TF го
архивите „~пРт ду яйчената преценка на собствените сили и
невежа 0 въРху
съюза се предостави
Р
на у които имаше да се изпречат срещу революпипи, ония
пловдивския конгрес, това не е неговата глеХн?™6"^ В Д^
на к
работите
от провинцият^ начениеи в важност наш _
от конгреСа позиция по
му цел. Самите ръководители почнаха да
поддържаха и закрепваха тия илюзии зашото ЛЛ ^анието като ня ” dKPa,,HaTa
Н°К2иране на братствата обш^ *позиция е извеСтна Пловдивски- Скот« « гробно оръжието
Тия същите илюзии легнаха и в основата "««
съществУване Р‘
самото то не можа да дорасне в теоретическона револю oth™
’Szs—“ "“е
въпроса, дали македонския и одринския въпроси
свързани и разрешавани с едни и същи средства
забележим, че хората, които стояха начело на
са един и
и ^
поиЛм
Д° ТаМ
да*е’ че да
“и
Могат ли Те Да бъда

мХ Z"и
революционното Тря6ва
че това са два различни въпроса, че за Одринско не
гашна революционна дейност в одринско? Това е преди всичко пре- от въстанието, каквито се очакваха за Македония- това
Какво нещо е Доволство
деистви i недо на българската селска и занаятчийска гдето средствата от Одринско се харчеха за въоръжаването
Х-Г
миналото в революционни Факта-
И фаЗИ ВЪВ
действията на една колективност, население. Одринско трябваше просто да се използувз макелонск°До българско
маса. Както всяко разумно човешко
д използува за
’ осветляват от известни разбирания движение. македонското революционно]
каквито са революционните извършват се при определени
на условията, насочени към 0ПРе^е
похвати и начини, обуславящи се от общите разоирания „ на действие.
условията
избирания и у Когато
ю. ното движение в Македония. Докато в Македония върховис^ите трябваш^
зимат организациите, без да могат да проникнат освен в пограничните чети да
район Одринско
X
бе почти изключително под тяхно влияние. На върховистите, в
нещо конкретно борбата им с Вътрешна
известни средства и приьоми на борба и т. н„ значи трябва да се разбира та] организация, трябваше терен в Турция, трябваше им да имат зад
ции, народ, и те не можеха да не използват Одринско, без да се грижатгърба си организа
под много - много за
Нека се помъчим да дойдем до конкретно даденото, което трябва да се разбира неговите съдбини.
понятието „досегашна революционна дейност“. Нужно е за това, обаче да хвърлим един Липсата на силно народно движение, самоопределяюще се, личи и no-нататьк; се
бегъл поглед върху късия исторически път на Революционната организация в Одринско, проявява в извънредно голямата централизация. Организацията се нагласява като тя един
както и върху ония общесз вени условия, които определят в точност нейната физиономия. изкуствен механизъм, пригоден да бъде проводник на една централна воля, посредством
Ония условия, които правят да се разлага старият стопански и обществен оит на цялата йерархия от ръководители и началници. Тази централизация съществува и в маке¬
Турция, тежат най-много върху онеправданата българска селска и занаятчийска маса, и донското революционно движение; в Одринско обаче поради слабостта и изкуствеността
тя, като по-възприемчива, естествено беше, първа да почне да реагира срещу тия условия. на движението тя добива класическа форма.
Но недоволството на българския елемент в Одринско, който не е болшинство в този Слабостта и изкуствеността на движението в Одринско не можеше да не се изрази
край и не се чувствува като компактна маса (Според статистиката на Т. Карайовев (в във всичките негови проявления. Тя много се изрази и в самия четнически институт.
-
Министерския сборн[ик] за 1903 г.)1 турците в Одринско - 492253 д., българите 188482,
гърците - 264456 д. Според официалната турска статистика, турците са 507193 д., бълга¬
Революционното движение в Македония, което си постави за цел близкото въоръжено
рите - 114481, гърците - 280205 д. (Тия сведения се отнасят до преди 1903 година.), не би
въстание, за да предизвика външна намеса, не можеше да не прибегне до четите; послед¬
се проявило в едно въоръжено въстание, ако в този път то не би добило силни външни
ните се наложиха както от целите, които си поставяше движението, така и от условията,
тласъци. Революционното движение в Одринско се разви под
сред които имаше да се действува. Самата Организация със своето засилване, с разширя
люционното движение в Македония; то доби силни тласъци още
мощното влияние на рево¬ ване кръга на своята дейност спомагаше за създаването на тия условия., т една стр •
оналистическо настроение в България преди 1903 година. Ето защо от изострилото се наци¬ условията на действие ставаха тежки, от друга, възрастваше нуждата от оърз с
жение в Одринско в голяма степен беше изкуствено
битно народно движение.
революционното дви¬
създадено, т. е. не беше едно само¬
ване, от даване отпор на враждебните елементи и всяване
от трета страна, трябваше да се оползотвори увеличаващия с УвеРена^ РтнелегалНп
организацията за
Дейци. Постепенно по естествен път, от първоначалните инст
[НСК0 обаче, чети-
” изкУствеността на движението се изрази най-напред това, че то като
македонското революционно движение възприе в цел -
нропаганда и терористически действия се разви четничествота адн разрастването
достигане и неговата те бяха още по-необходими отколкото в Македония, но не оръдие за
наа-пригодно
зация и приьомите муЧзРаеборба.ЪЖеН° ВЪСТаНИе; най-после възприе и неговата органи-
Т0 На Движението,
а поради неговата изкуственост. Четите
изкуствено налаганото чрез
д
1ЛЮцИОнното движение,
централизаторскатаоргани:ъ
теория; в областна теооиятТт^ Движение може да се каже, не създаде своя е сраснаха с съшестве ив ОрГаи.
господствующи и които легнаха в основ°ЯВИ МН0Г0 слаб°- °ния възгледи, които станаха Организацията и станаха нейн подчинено в своето раз
революционното движение в Одринско е влвв че
ледите на широките
невежествени
Нй РеволюЦионната дейност, това бяха възг- „
Тйе На македонското революционно движение се и от обстоятелството,
въстание, ко
кия уровен на съзнание ув кпая на кпянп^
ръководители трябваше гр
И занаятчийски маси. Шепата интелигентни въоръжено
масата Ревогплп™
ДД Се
пРиспос°бят към психологията и иис-
а о и неподготвено, да се разрази
ана в Македония. то трябваше че Одринска
'2,РС^ ДвиХ^^ кое™ си остана едно чисто .ямата организация,’ на един от
взел.?Участие за характеристика
бяха вярата в „триста
Р шик^ в РУСИЯ и „хуманна“
хилядите български ИЛЮЗИИ и недомислици, какви- УК трябва«а забележим, конгрес, чрез во
702 ’ Европа, преуве- 0
в решаването на своята уча >

* ‘•’’"I
Т
 говорят ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪК0В0ДНи
леХивнтЕ м0Щаван от никого, без да е било вземащ * Тил ,
„ на Окръжния комитет, не Л0ЖНИ на преследваните резултати, след като в пп }

ХХето J на^ 7
комите™
на околийските в и в Битолския вилает> бе обявенц
неразумно, тя започва да става такава е в съзнанието
“ Се лвила кат» и Що
ния, които поддържаха надеждите в достигане н» PdTaO"HHpa36Hni„u„
Въоръженото въстание
Одри
ония разбирания и очаквания, на които се X ябГ™ еп^
Ш и К01™

—
съществувание, изчезнаха. Организацията т *
вече практиката
изграждаха ^бва^ или погрешно направени.
'
в достигането на целта, бяха верни или фал. ване с нуждата да се
какви си гръцки чети и др„
бори против разбойническите
а действителната й цел
туХТ"““
кояТ^ Чети- Whb >
’

шиви, дали сметките бяха I н0

ясн0 и категОрично каза своята дума: Организа- смисъл на съществуване, остана съвършено на заден план 6 П°’Напред
всичкия
р
И наистина, житейската българските „триста хиляди щика“ по По както и да оправдаше Организацията своето съшег-г УМНе’ нейните
цията почувствува, че удари ,Б сама в ГОЛЯМа стеПен виновница за въстани- сред новосъздалите се условия, все по-ясно и категорично лействия
един жест от Европа бяха Р жестикулаци„ сам0 да реагира когато пред очите й явно пакостна за интересите на българина и българскат/к.^
еТО’ страшната
се разиграваше траш картина на потушението на въстанието. Организацията почув-
враЖдебни сили, които се изпречиха насреща й, тя
Общото отрезвление на масата след 1903 г още повече о
от Революционната организация; българското население се
В иДРИНСК°'

nT™1'0 НаПреД Я охлади

“ДеЙН° Нас’

™стНвт че срещу себе си има не само организираната държавна власт на Турция и

срещу което тя се беше опълчи¬
троение спрямо нея. Ако напред в Организацията, в повечето ме™ п
възрастното мъжко българско население, сега орган
заше едва 10% отгнезда з^ци”
несъзнателните инородни маси; че статуквото в Турция,
ла почива главно върху срещащите се интереси, от първостепенно значение, на велики заговорнически от няколко души доверени хора на четите, които
посрещат и изпращат последните. Тъй, Организацията доби една съвършено
тХшек! ад1
европейски сили; че съществуването на Турция и нейната участ е в свръзка със съдбата г
на тия европейски сили. Надеждите в „хуманна" Европа, както и надеждите в България и турна форма.
Русия, бяха жестоко осмеяни от живота. „Хуманна“ Европа се ограничи с даването на Но липсата на вяра в полезността и разумността на Организацията убиваше съвър¬
едни мизерни реформи, насочени повече да закрепят турската власт, отколкото да я заме¬ шено и нейния морален престиж; изчезна и онзи идеализъм, и онази готовност към жер¬
тви, които преди съществуваха, защото в името на какво Организацията можеше да иска
нят с друга, а главно да гарантират интересите на самите сили - реформаторки. на светло бъдеще е, която поражда самопо-
Такива реформи се дадоха обаче само за Македония; Одринско беше съвършено тия жертви? Само вярата в достижимостта високия морал на едно ис¬
забравено от „реформаторките“. И можеше ли да бъде иначе? Турците угадиха, че в Од¬ жертвуването, въодушевлението и идеализма, която създава Безверието след 1903
тинско обществено движение и развива гражданските добродетели.
ринско им са дава карт бланш да се разправят както те знаят с размирното българско в пътя на разложението и деморализацията. И ние видяхме, че
население, и не ще съмнение, те се възползуваха от случая. год. тласна Организацията контингент до
сноват чийто
наред с турските разбойнически чети почнаха чети, които в името на „делото почнаха да
да български,
И тъй, колкото се отнася до Одринско, резултатите от въстанието бяха тъкмо про¬
тивоположни на очакваните, всички сметки в края на краищата се указаха погрешни. вчера беше цял, в редовете на Организацията; които взеха да си служат с довере¬
Организацията беше отречена като неразумна, от действителността. Благодарение на та¬ ограбват българското население, да му създават афери; от това, какво по-красноречиво
зи й неразумност тя на дело сама нанесе най-жестокия ни лица, били такива на Организацията. Но независимо от факта, гдето двете афери в
и непоправим удар на българското
население в Одринско, наместо да подобри неговото положение. доказателство за общата деморализация на Организацията само осъдени има 180 души, оез да се
На Одринско оставаше само една печалба
- скъпата поука. Но тук още веднъж блес¬
-
Одринско след 1903 г. Мархамлийската, по която
и Малкодервентската - бидоха създадени от
на липсата на истинска интелигенция в смятат забягналите и обраните от властите, По-красноречиво доказателство > не:
одринското революционно движение. Нямаше предаването на четници на турската власт. предадат се самозастрелва:. .
ВЪЗП0ЛЗУва от скъпите уроци. От друга страна създаден беше вече грамаден има. До когато напред четниците, за да не се те се предават на в.
Р®В0ЛЮЦИ0НеРи: ръководители, войводи, четници и др„ от всевъзможен
каква външна опасност (това и при двете афери) оиелни
калип-kn
психология на такива, свикнали със стария начин на мислене и риват и всичко каквото знаят по делата на Организацията. здигнали в момента на
действие
висота, на която от
личности са останали на онази морална общата поквар/ с неУмолимост
револю1^от^^ °СВеН
“ ОТ ”висшите ръководящи кръгове" на общо въодушевление; ние обаче говорим за личнос зсилна опустоши по
изменилите се условия, против които отделната ограничи с: товш &
тя започна
ционното движение вРМакедонняВ°Трябваше да бъде използувано,
но не вече за револю-
които разполагаха с неизчерпаеми мДИНСТВеН0 33 °ПОра На НЯКОИ видни революционери, един вандалски начин цели области и
не
Турската власт, от друга страна, прогони се
папското &
население.
БългарИя;
Без да си дава мно-
тя
една съзнателна и системна политика спрямо Р низаццоннисъздава
о чети,
нати от македонските К0ИТО се чувствуваха отрит- сама
те знаеха, че „народа“ организации I личности искаха да
в Одпинс™
“°имат почва под краката си, и го труд да преследва разбойнически българскит и да
конгресите, било за задгранични Ще ИМ даде
ви представители, стига да си било за делегати
довеРието на използува систематически всеки повод, съ^Даа ^^
елениевОд Наред с това
ръжена чета.
му изпратят някоя въо- поводи, за да съсипе окончателно
та му нетърпим; за да прогони всичко свяс мо-
б™^^ ани от Мала А31“ въпреки вся-
дължават
да се о™
тази протп-
ра нрй^и0 покРУсеиа от въстанието рпрпЛТЗТ следУющето: старата освободителна ма- вдаст усили колонизирането на Одринско < п
Гарските мери и частни владения се отнек . мохамедани, „леснена от
ралното РЪЖДИВИ
к°лелета отново са
схващания Ководително тяло; старите чапк
свъ^™ мазания’ изново започва да функциони-
р3аии посредством Ко право чрез насилия и [...] и отдават на ПР”
е вла
правителство, дс турските-
невидими нишки с цент-
систематична
вобългарска политика на ТУР организадионНИ 4 j
и ор^ маса повОди
преследвания »

^Ществуването на българските разбойнически

ия
704 самоотрекла, като бе донесла протовогЮ' организирани често от самата власт. 1
архив и
увеличаваха
--
и
-
тъй
в същеСтвуването на българина,
пред Европа която впрочем
като в същото
тъй много Малко
време бяха и 'Я“0Турция, koi vработата се касае за Одринско.
държи сметка на
тука е до
q m даде ясната представа за визираната в
Всичко казано до ЛЮЦИОнна дейност“ в нейното конкретно пр0-
резолюцията на конгреса „досегашн
р

®ление'
м минем на резолюцията на
конгреса по досегашната революционна] освободително дело, чрез въоръжено въстание; 5. че
ни мция в Одринско, по инерция се стреми да върви съществующата Революционна оога
лейно^в^
а
иидим, как Пловдивският конгрес се наложи и как в старите утъпкани пътища на револю¬
ционна дейност, които преди 4 години доведоха
необходимост. българското население до един погром и
въпросната резолюция стана една кои го се осъдиха от самия живот като вредни; 6. че Революционната
Поотив създаденото ненормално положение
на работите в Одринско не можеше ско, която се оформи като такава в момент на всенародно увлечениеорганизация в Одрин¬
пъпва да проговори одринската емиграция, в чийто редове влиза почти цялата одринска на революционното движение в Македония, днес съществува само поиинерция под силния тласък
ХХция прокудена в България във време
по
на въстанието
със
и след него и която емиг¬
сънародниците си в Одринско.
тавлява израз на едно народно движение, - това бляскаво се доказа между друго ии от
не предс¬
факта,
рация се чувствува още тъй близко свързана съдба дето тя може да съществува, само благодарение на четите, които поддържат със силата на
Инертната и апатична одринска емиграция, чиито братства след 1903 г. бяха почти зам¬ оръжието влиянието на цялата йерархия нежалани от населението и натрапени окръжни,
рели, почва да се пробужда. околийски и др. комитети; 7. че цялата Организация след въстанието е крайно деморализи¬
Общото недоволство почна да се проявява и в печата. Злото обаче се схващаше, рана, а особено четите, които състоят от хора отвикнали от труд, със създадена психология
на скиталци и бандити, и по такъв начин Организацията еволира към явното разбойничес¬
само не и от четите; почнаха тях да критикуват и отричат без да се разбира, че четничес- тво; 8. че съществуването на тия деморализирани и натрапени на населението организации
твото и сегашната рев[олюционна] организация в Одринско са едно и също; четничество- и чети докарват за единствен резултат създаване на по-голяма несигурност за живота на
то е неотемлим орган на сегашната организация, без който орган тя не може да се мисли българите, което спомага за материалното съсипване на населението, а също и за създава¬
като такава. Важното обаче в случая за сега е да констатираме, че породилото се недо¬ нето на маса афери, което значи пълнене затворите с българи и прогонването им в чужби¬
волство се прояви в печата. на; 9. че четите и съществующата Революционна организация в своята дейност се явяват
Плод на това недоволство и раздвижване на емиграцията бе и пловдивската сбирка неволно в услуга на турското правителство, което облегнато на факта, че силите мълчат и
на 23 април 1907 г. Единодушно беше на тази сбирка настроението против четите в Од¬ ще мълчат, когато е дума за Одринско, прокарва систематически една определена полити¬
ринско. Наложителна нужда от осветление по всички въпроси, засяга положението в Од¬ ка на омаломощаване на българщината и заселването на Одринско с мюсюлмански еле¬
ринско, се чувствуваше от всички и това се изрази в решението на сбирката, а на предсто¬ менти, като използва за това и най-малкия повод.
ящия да стане в близко бъдеще учредителен конгрес на Реши:
братствата да се подложат на
разисквания няколко реферати, които многостранно да 1. Осъжда досегашната революционна дейност в Одринско; 2. осъжда най-катего¬
засягат одринския въпрос.
Чувствувайки тази общопризната нужда, група одрински емигранти, преди
да се със-
рично съществуването на каквито и да са чети в Одринско; 3. осъжда своето дълбоко
презрение към ония личности и фактори, които за цели чужди на каузата на българина в
конгрес’ изДаД°ха един сборник от статии по одринския
въпрос - това Одринско, изпращат чети в тоя край и осъдената от живота Организация; 4. намира че
X™
е кн
календаРче за 1908 година“. Ние не можем да премълчим появя-
единствения полезен и спасителен път за българщината в Одринско - това е пътят на
определени Т В НеЯ смътните «мнения преминават
в ясна мисъл, в ясно еволюц[ йонната] културна дейност“.
което на Пловдивския
тази Ха к™ КаТ0 В НеЯ рязко се очертава
Се ЯВИ болшинств°-
онова ново идейно течение,
°® повече е нужно да споменем за
Ние бихме могли с резолюцията да привършим нашата и тъй дълга
бяха възникнали и някои недоразумения в печата по повод известни
статия ако не
неясноти в резолю
Ш
ровка на онази резолюция
революционна дейност в
ко^^П*™ с,ъдър*а’ е ДаДена обстойна и широка мотиви-
ЛОВДИВ1СКИЯ1 конгрес взе по отношение досегашната
Одринско
каза своята дума за онази революниоиТ/п11- наложително, се състоя. Високо той
писаха, че риопюшхта наричала
четна^
за българското
население^ Одринско ?®ИН°5Т’
която бе насочена да извоюва свобода
население, на ненамесата на Бългапия» олягаикд се на въоръженото въстание на това ПИЯТ, кат: „КОИТО състоят (J'™”]“”“,;ас1ж е била а той, М «
Ционна дейност
в Одринско, като отрече Конгресът осъди досегашната револю- гия на скитници и бандити. Нужда иРТнииите отвикват ги от труда,
създават
раждаше, ята дават особен отпечатък в психологии ‘ £
«онХТъпХ_
се и които положения бя ИЧКИ °НИЯ теоретически положения, на които
в™ нмагат със
им привичките на скитнически живот
-
р<
От дивота, пре«и конгреса да ги насилията, убийствата и др. Това е пси-
чрез
в какватПВжЗЛаГаХа; Осъди го> понеже ясно
ое™ собствено дело,
за което тъй много на-
сила своята воля, да бъдат слушан
бандит . на общ идеализ;м и вяра в разумността на
психология лесно Дх
хологията на скиталци и прави,
население^а нТоп^₽СКИЯпроявява по настоящем^А”65*
каже рязко и ределеномонаРхизъм. Конгреса т
В6Че’ Че революЦионната дейност,
е полезна не на българското
революционната дейност
преминават към явното
що
разбойничество
р‘ със
i
коет^
затвЪрдяла
$акти едва
такава
ли е нужно да се доказва,
преследват разбойницитеиса преми-
Първия своята дума и той я и- разбра’ че негова първа длъжност е да Има случаи, гдето изпратени ОР™“3“* ДР^0
ай имаме в Ахъ - Челеби които
навали отчасти към самите Раабод™Ц
чети не вср у т ли своя контингент
‘ от хора,
бата на Одринско порапИМ° бЪЛГарски въпрос аепп^4 КаТ0 Взема пред вид: 1 46 самите български разбойнически
706
’ НеГ0ВОТ« ^граф^Х международен; 2. че съд-
ратегическо положение е нераздел-
принадлежали на Организацията 707
 1.
li I
говорят
АРхи в ите
Важното, обаче
е последната точка от решението на ВМ0Р0^куМЕрГГИ11аценгра^ Сводни
спасителен път за българщината в Од-
ЕГ^а понятиетои -Революционна ОРГАНИ
люционна дейност, щом на
съдържание. ' 1
/. ч«ега 2
еволюционната дейност' « Дава
Р
Не ще съмнение, че
исторически момент, истинското му 1।
рез остават верни. Тъй например, в п. 4 е
по право до косато посилкит на
населени^ дре
казано: „че българското в дадените меродавни фактори по въп. В. „Одрински глас“, год. I, бр.
и 1’ ''“Фчя,
СоЛия п 12 януари 1908 г„ с.
роса не е в състояние да изнесена п освободително дело> чрез въоръ. 1-з
жено въстание-. Това е едно У решениет0 на конгреса върху
предстоящата> дейност това р да за времет0> когато българското
население в борбите му сви « т е за времето, когато вл0
ВЖ
m ^чатък)”9’ МаТерИВЛИ изУчаваие Одринския вилает.
СбНУНК, кн. 1 (19), София, 1903
мохамеданските и други инородни населения в Гур-
ик"Х°за°добиване свободиМкаквито
щото се (отде-
2
Става дума за участието на Климент
1907 г„ като секретар на Одринския Шапкарев в Съвещателното събрание на
ГтяТ^волюХа. могат да се добият в Турция само по
Признаци от зараждане на такова движение ние имаме. И когато
то разрастне и се оформи, българското население, което се бори за права, няма да е „са¬
окръжен революционен комитет. ВМОРО от 15 януапи 7

мо“ то ше трябва да участвува в революцията, съобразявайки се с новите условия,

за да
може да запази по-голям дял за себе си от придобитите свободи. №240
Нека сега видим, каква дейност се препоръчва за преживявания исторически Протокол от заседание на Серския окръжен
мент; дали се изключва всяка революционна дейност, мо¬ за необходимостта ВМОРО да отговори революционен комитет
както писаха известни личности, на ударите на сръбските
които имат интерес да се представи деятелността на конгреса и гръцки чети
е да определим понятията „културна дейност“ и „еволюционна в карикатурен вид. Нужно
турна дейност“ обгръща в себе си всяка дейност, дейност“. Понятието „кул¬
която Серско, 25 май 1907 г.
силата на човека и обществото над природата има за резултат възрастваието
ност), също тъй всяка дейност, която донася (просветителна, стопанска, техническа дей¬ Протокол №...
изменения в обществените условия, които
спъват пълното и всестранно проявяване и развитие Днес 25 1907 г. Серският окр[ъжен] ком[итет] при
личното присъствие на следни¬
е тъй, то и революционната дейност на индивида и обществото. Но щом те членове: Анибал, Венко и Комба и чрез писменото
разбирателство на члена Селим
не известни прегради в развитието е културна дейност - тя винаги е насочена да премах¬ разгледа следните въпроси:
на индивида и обществото. Значи
на“ и „революционна“ дейност понятието „култур¬
не могат в същност да се противополагат. I. Предвид силните удари от страна на сръбските чети в Зап[адна] Македония] и
Но също тъй не могат да се предполагат гръцки в Южна Мак[едония], които безразборно изтребват бълг[арското] население,
„еволюционна дейност“. Тъй и понятията „революционна дейност“ като нападат чрез големи чети (100-200) души, както например селата Никодим (Вел[еш-
напр[имер] деятелността на и
насочена към измението на съществующия соц[иал]демократите, която е ко]), Извор, Сборско (Мъгленско), Емборе, Палеор (Кайлярско), Прекопана и много
непрестанно и планомерно обществен ред и която се други села и безпрепятствено напредват като са стигнали вече р. Вардар до Велес и от
проявява в едно
на, и от друга, в въздействие върху
постепенното засилване
съзнанието на работниците, от една стра¬
на работническите организации,
там до Малешевията и предвид проявяването от страна на гърците същите действия и
професионални, - тази дейност е по южния край на нашия окръг, то за да им се възпрепятствува, комитетът реши да се
^е„СТВующия °бществен ред, тяреволюционна,
партийни и
защото се стреми към премахването
е и еволюционна, защото на повикат четите на съседните револ[юционни] околии да окажат една временна подкре¬
се
излива планомерно и пое- па на Сер[ската] рев[олюционна] окол[ия] като направят един набег (нападение) задру¬
се^из^пш^пп.
?т м3
предвид при това’ че жен на Измир, който станал център на гръцките действия и който център ако не се

с=но
ще онази дейност, за която говори удари, рискуваме да изгубим целото поле, което поле за сега не разполага с оръжие и
легалната е Русловията' които се наРичат турски резолюцията,
монархизъм, при които условия
не
още и това, че сеХТЛ
каквато
°Т 3аК0НИТе И

дейностм”^3
ВЛастта дейност' е
еволюционна свършено ограничена и
което се крепи само чрез извънмерните усилия само на 6-8 души четници и те почти без
оръжие и припаси. В противен случай гърците ще се докопат до нашите планински
в края на краищата и Дейност. Трябва да
се села, които не са така издръжливи както полските и ще настъпят в единствения не
бъде революционна.ще води към
ВЪрШИ При съЩествующите в Одринскоима предвид раздорен окръг - Серския. Това е план на неприятелите. За същата цел реши се да се
нението на съществующия условия, тя
ред, т. е. по същество ще потърси от същите околии и оръжие привременно (в заем) тъй като полската мили
еволюционна понятието „революционна“ и „културно още нема такова. ...
тата причина,дейност“
чекогато сТкаже Положението на окръга е твърде заплашително и ак0 всекд
разбирадосегашната
Те
“ ^ивопоставят? Това става по прос- си и не се вземат бързи и задружни мерки, то те
по части.
Р№
^въстание дейност в
Желаейки да се
дейност* На понятието -Революционна
дейност“ емиграцията
енаклонна да
чрез че™> въоръжаването
за
II. По повод писмото на Скопския окр[ъжен]
можем да се изкажем, тъй като още немаме изве ‘Р
тата
т г 72.й за сега не
на общия конгрес,
респективна мерка
ИСМШе с това да
ност. А щом » тъй, пРотивопостави на това криво III. Да се предпише на другите революционни] окол
и

нЛп1
гръцки дейци,
че конгреса не III.™™™™*10
естествено е,ка*е, че той е ”култУРН0 ~ еволюционна
В досе1
ашната революционна против местните гърци, защото те сега макар и д< < у • да направи разпореждането
708 е могъл да се каквито примери вече имаме. Възлагаме на члена Селим
P
дей-
обяви против всяка рево- 709
 ‘•1 I
• -U
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА

*"***" продал ,T„1W. ««и ««и понасяме

ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪК0В0ДНИ
0РГЛН„

Окръжно 9 на Битолския окръжен №242 ?

грамадна загуба. Председател: Венко
Членове: Анибал, Комба, Селим и войводите в Охридска околия, е комитет до ръководителите
което отново ги подканят
по-спешни мерки за засилване да вземат
грижите
в затвора техни другари за попадналите
38, л. 2. Препис. Машинопис.
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 17 юни 1907 г.
До околийските, районните,
№241 селските комитети и войводиградските,
в Охрид
Другари,
Окръжно писмо 24 от Серския революционен окръг до околийските В Окръжно 3 от дата 1. II 1907 г onwrov»»» „„ „
комитети за необходимостта да се обединят околийските чети
за прогонването на гръцките чети от южните части на окръга
ците и с ред постановления подканяхме вид^
рение живота им и облекчение тежката им участ Ние дълбоко вярват
Серско, 26 май 1907 г. пълно ще съзнаете подбудителните ни причини за отправения към вас пози
оставахме обнадежвани, че ще направите всичко за облекчение несносния и почти
затворници
До Околийското управление живот. С горест обаче трябва да ви явим неприятната истина, какво направените ни справки
в К[адъ]кьойско'
изтъква слабото ви внимание към позива ни - почти до една от околиите, коя съвсем, коя
отчасти, са изоставили на съдебния произвол попадналите свои хора в затвора. Нам ни е
Другари, неприятно, пък и нежелателно да изреждаме поименно всяка околия какво е направила
-
Всичките революционни]-окръзи в Македония - Родината ни са разбити от гръц¬
ки и сръбски чети, подпомогнати от турската власт. Останал е и то до некъде цел Серс¬
за затворниците си, поради което тоя път наново отправяме покана към всички ви да се
съобразявате с препоръчаните от нас постановления в гореспоменатото ни окръжно.
кия окръг, но южната му част - Серско поле - е наводнена с гръцки чети, които обикалят
по 50-100 души задружно, и упражняват краен терор над организационното Нека всеки знае, че нас свързват задължения за взаимно помагание в борбата - една
население. Те
скоро ще се разправят с полето и ще нахлуят по горските села, така че Лариската от най-големите гаранции за успеха ни, ако ние занемарим тези си задължения, рискува¬
- оставена само с 6-3 четника и без милиция - ще бъде разбита, докато съседните околия2 ме да пропаднем безвъзвратно в голяма пропаст. У всеки у нас може да се запази бодрост
околии живеят само за себе. Подир туй турците ще продължат ней в неравната борба само когато се осланяме на взаимно помагание, понеже ние рискуваме
околии. атаката си и в другите да изгубим една част от най-добрите си другари, а главно вярата у останалите, които,
виждайки участта на предшествениците си, боязливо ще вървят напред. Нека най-после
Вземайки предвид, горното окр[ъжни]я се знае (особено от легалните), какво в днешно положение няма никакви гаранции за
реши да се поканят съседните околии да дадатк[омите]т в заседанието си от 25-й май - т.г.
тят четите си, част от милицията и оръжие временна подкрепа на Серско, като изпра¬ когото и да било да не посети затвора: ако сега занемарвате тези, които съдоата по-скоро
съединени сили Измир - който е (което липсва там), за да се нападне със е хвърлила в затвора, то нека не търсим оправдателно право, да роптаем против остана¬
се ли направи това Сер[ското] станал едно много разпалено огнище на гръцки чети. Не лите вън, в случай [че] ни забравят и ни оставят да изпитваме горчивите страдания, които
поле е изгубено завинаги и всеки, който
спасяването му ще се черви и пред не помогнал за макар и късно ще ни накарат да си спомним за онези, които са очаквали от нас Считаме
Прочее, другари, без никакво
съвестта си и пред света.
те решение да се притечете на двоумение, молим в едно извънредно заседание вземе-
за излишно да се простираме надълго по затворническия въпрос,
всеки схваща добрата и лошата му страна, и ето защо настойчиво ви п
см^ .
нататъшно разпореждане. помощ в случая и в най-скоро време ни уведомете за по¬ редите точното изпълняване постановленията в окръжното си,, за д Организацията,
ностите със самите затворници и да се запази от уронване с затворничес-
От Уп[равление]то Чок селим Ще бъде при,™» скоро, «« «.и .«е д.
г. „
За Демирхисарско г
Подписа Венко (пред[седател1),
23 [от] същата дата Анибал, Колба
кия въпросна намалите до минимум оплакванията
у тези нещастници с благоговение да произнасят и
на
з^^ Р
окръЖння комитет
За Габровско 25 [от същата дата]
[Печат: „II Мак.-Одр. революционен окръг“]
ВДА, ф. 1932 к, оп. 3,
а.е. 40 л п
’
1• Препис. Машинопис. - ГЬбл в Б. Николов Непуб-
НБКМ ВИД. ф. Ш, Я
ликувани документи от архива на Охридския о
‘
' Кадъкьой, псевдоним
иа 158.
' Лариса, псевдоним на Сяр.Неврокоп.

710 711

ГЖ f
 пковоани
Д0КУМЕНТИ НЛ
архивите говоря ЦЕтрАлнИТЕ
ръководителите ки, градски комитети или съдебни комисии и пп п л Г“Л '■
0Кпъжен комитет до
^.пт „
2
да «е се пра,„ м юбори ю ,„ро
^«ата
V»
Окръжно околия за засилване на икономическата "" JJ.
и войводите в ° борбТсрещу гръцката пропаганда [Печат: „II Мак.-Одр. Революционен Окръг“] °т ОкРъжния
комитет
17 юни 1907 г.
НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, а.е. 56, л. 429. Оригинал. Ръкопис си
Рилскияконгр^^^^
ГБК„
конгреси » Битолския революционен окръг след
До околийските, районните, градските, ЛСД, с. ГГТ оцина’ сч „Македонски
селските комитети и войводи в Охрид прег-

М две години Окръжният ни комитет

бе издал окръжно по предизвикателства¬
комитет, чрез което се запрещаваше всякаква търговия с гърци и гъркома- №245
та на гръцкия Бележки на Охридския околийски комитет върху Правилника
ни Препоръчаните мерки дадоха почти навсякъде добри резултати в икономическата на ВМОРО
приет па Първия Рилски общ конгрес през
борба и би дали занапред, ако строго се придържаме о тях. За голямо съжаление обаче 1905 г. '
засега трябва да признаем, какво препоръчаните мерки по икономическата борба днес са Женева [Охрид], 18 юли 1907 г.
много занемарени, когато пък противниците ни строго се придържат в тях.
Вън от материалните загуби, които следват за нас от непридържвание в препоръча¬ Свиканата в г. Женева днес на 18-й юлий 1907 г. комисия, отредена да направи ра¬
ните мерки, има и други злини, от които най-чувствителната е неусетното издаване на зисквания, бележки и да произнесе мнения към Правилника на Вътрешната] М[акедо-
революционните тайни. Сума факти идат да констатират, че много предателства на турски¬ но]-О[дринска] р[еволюционна] организация] (изработен от Общия конгрес на Органи¬
те] власти по движението на нашите чети и много нападнати от гръцките чети села са зацията през 1905), взе в предвид:
плод на търговските сношения на населението с гъркоманите.
Нам е непонятно защо слабо да съзнават нашите работници големите щети, които 1. Към чл. 25. Изборът на местните селски и градски комитети да става по назначе¬
ни са донесли гьр[цките] чети чрез гърком[анското] население, та със спокойна съвест ние от околийските началства. - За това се изходило от належащата нужда да се възвър¬
продължават още търговията с тях, когато ние като болшинство можем чрез бойкота да нат на Организацията прежните и интензивни качества: тайнственост и жилавост, за ко¬
ги съсипем и обезвредим. Вярвайки, че вие, другари, напълно съзнавате ползата от тази ито един западноевропейски дипломат изразил, че те са хранещите освободителното]
икономическа борба за успеха на делото ни, обръщаме ви за последен път вниманието дело на Македония и Одринско хляб и сол. Практиката твърде убедително ни доказва, че
всячески да съветвате населението да прекрати каквото и да е взимание-давание с гьрко- нашият народ още е почти в края на крайовете на незрялостта си за упражняване избор¬
мани, иначе ще бъдем принудени да им препоръчаме ния систем по широките принципи на гласоподаването. Свързаната с ризик1 сложност на
репресални мерки за вразумявание.
От Окръжния комитет изборното право, либералността, произхождаща от него и която дава да си отварят хидро-
[Печат: „II Мак.-Одр. революционен окръг“] вите уста враждебните ни елементи и предизвикваната по несъооразности из...ност на
някои работи, дават ни повод искрено да желаем да бъде „единная, апостолска, съборна и
ръко
свята Организация“. Мислим, че в нашата Организация важи истинския отоор на
НБКМ БИА, ф. 583 on : а « . пс п
ХектогРаФ- пУбл. в & Николов, Непубликувани водни сили.
документи от архива на охридския
Охридския окол'ийгкиИГИНаЛ
околииски революционен комитет (1905-1908
година), с 1 59. 2. Пак по сила на горните мотиви:
а) към ЦС!пропаднат.
• чл. 26 и 27. /Да
б) към чл. 31. Председателят да [се] съобщава с десетниците
Cl / IX I 1 UI, мл” «1 at / Il L/X/xim/A4
HV rrtl

става началства
на Организащи™*!™ хрид^ Д° различните институти в) към чл. 45. Изборът на районните комитети да
Да Се nP0BeW ««ви избори по назначение. „„ „„ аятеачение от Окръж-
Д
ДО второ
втопп тяхно разпореждане 1
г) към чл. 49. Изборът на околийските целесъобразен.
Вашингтон [Битоля], 27 юни 1907 г. ния комитет и чрез похват, какъвто той намери у
д) към чл. 50 и 51. Да пропаднат. избират в околийските
До братята окръжн[ите] ко окръж[нм
членове на разните е) към чл. 69. Делегатите за в т и те избцр[ат]
AfWu организационни институти в Охрид бюра ведно с един представител на градския месте
..лхлисия ли освен финансовата
ботен от Общвд кош“^ W На РЪК0В°Дители и от собс-
ком[итет].
ж) L „ Ш. Понеже Ф—на чл
част приема и всички оплаквания ген да се нари4' инстанция
<2
ги препраща на по-горния, то познато термини зна
ЗНачение от по.горна
сия. Изборът на контролните комисии да вър
!
към по-долна; и 713

Т
 1- I
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪК0В0ДНИ
"
ня СЛедните в°йводи- Купчин ’
Т"я '■

тела да става по назначаване Вардарски'", Милан Матов Допусна се присъствието Щ

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ и съдебни Леонтев'", Тането Арнаудов- и Лазар ЦР5 п
Мински1’,
на граждански СекР^Р- Разсип^ Кръсто '

3.Устройването Пристъпи се към избор на председателство з

тов, а за подпредседатели]
Милан Матов и Марксист“^ бе избРа« Павел Хп
Публ. в Б. Николов. Непубликувани
Ооигинал. Ръкопис. Съгласно правилника се прегледаха пълномощните и е,
предварителните^ 2"™°“’ че са Редовни
an?
Д— * Според дневния ред,
които бе приет на
-»
документи от*“ на Охридския
<* архива та и четене на отчетите отчета на Окръжния (градски) ко
Първо се прочете
на отделните районни началници
РИСТЪП^

изказа доверие на Градския комитет, който при цялата тежТпп'

Конгресът единодушно

партизанските страсти и да поведе революционното]J дело ред това се четоха

1 Ризик - риск. отчетите на отделните околии.
2 Нсразчетсна дума.
Силянов, от Охрид, учител
в с. Вевчани, Охридско, член на Охрид-
1) Битолски район. В доклада се искат обяснения от войводите по някои следо^ ДоХт
вьпп
на Димитър
Разсипник, псевдоним комитет. следобед да се говори по това. Заседанието продължи
’
ския околийски революционен Остави се за неподчинението на войводата Димко Серванов Изложи се
изнесе [информацияи за]
вото непризнаване недоверие към комитета. Това е попречило на успешната пабота^
ненормално положение в околията. С една дума там властва гръц
№246 комитета и е създало
Това не би станало, ако своевременно бяха взети мерки да й се даде
Протокол от Втория редовен окръжен конгрес на Битолския ката пропаганда. сторено, даде се повод за разногласия между войводите на
революционен окръг отпор, но тъй като това не е
август 1907 г. четите и комитета. са извършени правилно.
Мирчев Кутел, Охридско, 15-20 Изборите за членове на комитета
непълнотата на писмения доклад, Петър Ацев, позна¬
2) Прилепски район. Поради положението в района и изложи революционната
изясни
ващ добре ситуацията, устноче голяма част от тази област е във властта на сръбските
факта, сила. От
те да бъдат отблъснати с въоръжена
Протокол дейност. Изнесен бе
чети. Петър Ацев изтъкнакомитет и селските местни комитети отношенията
Максдоно-одринската необходимостта с войводите
от решенията на конгреса на Втори окръг на радския войводите и
революционна] организация гледна точка на Г
така са съществували добри
отношения между
случая. Изборите за комитет
са из¬
и четите са били добри. Също
изораха четниците, с изключение на няколко незначителни
Съгласно циркуляр 8 на този Окръжен комитет от 7 юни подкомитетите вършени по реда.
представители за Втория редовен конгрес. Поканени бяха 27, но дойдоха само 21. Следо¬
от 15 август.
вателно, след като две трети от поканените са дошли изясни се, че конгресът е законно С това завърши заседанието
за
свикан. Сериозни причини категорично наложиха конгресът да се отложи за 14 август, на 16 август
да се събере необходимият брой представители. На 11, 12, 13 и 14 се състояха предвари¬ Заседание проведено излезе, че Районв1™.
и устен доклад отдадат на непо i а
писмения
телни заседания, на които се разискваха въпроси от общ интерес и започна дискусия по
правилника. Направиха се някои бележки по отделни членове от правилника и бе решено
да се изменят според тях по време на заседанията. На тези заседания се говори за възста¬
3) Крушевски район. Според
и комитетът са направили доста
грешки, които
войвода изказа
трябва да се
съмнение, че уоииството> _ комитета
новяването на една инспекционно-ревизионна чета. Назначи се комисия от 3 члена да
задълженията. Районният подготвено иса
Димо Смугрев21 е предумишленои виновните да се нака _ ив^ (пиемото от и
и поиска да започне разследване
напише правила за тази чета. комитета, че на тях не
В хода на работата пристигнаха две тъжни вести: а) нападението на войска върху одобрението на неповолство,
виновниците без са изр.
(Крушево) право на да им се
някои от града тв0 трябва
чета в Костурската каза, където се договаряла с представители на подкомитета, за това,
което трябва да се предложи и приеме на конгреса. При това нападение са били убити юли 1906 година). Куцовласите от Това
българските дейци. са до р
р^
Панте I лачев, войвода на четата1 и член на подкомитета и 14 четника; а двама други се гледа еднакво като на войводите и
Даде. Отношенията между
комитета с комитета
„„йонния войвода Янев Със
“Т“ “ ранени’ нм6™0: Христо Цветков и Трайко Звелевич2, пристигна писмо, с кое-
01 К°СТурСК0 изказват кон- тета са извършени по реда. се, че отношеният ’ванвода
Наке
съжаление, че не могат да присъстват на Р но е повече от вреден.
н[)Я
гоеса поп™ 4) Кичевски район. Установинекадърността
та е загинал впйвппРат™тИ’
6 Прилеп явиха тъжната вест, че в стълкновение с войска-
не са били най-добри. Доказа
се не р Отношен
че двама от техните доугапи Николов’ а Мирче е ранен’. Прилепските делегати заявиха,
РУ Р ръщат заради този нещастен случай. своето нерешително поведение той е не само рабетин Кол.
Дда^ма Пр»—^
комитет.
Пп Z. езаинтересувано. Извор
На 15 авг^пеле^^недалеч^Ни^
конгресът да се открие веднага и да побърза с работата,
районния войвода Наке Янев сън и
доор
не са били пок'
се
ППГТПИ В
ga g
се показа мн«
планина, която се намира на Мурче Купен (това може да бъде Мукус
като се отдаде почит към загинали- е в населението, което спи дълбок Петков22на
те борци, първото заседание се лт*п ^?дим^ по реда. о ла
Поганизациятавойводата1 астяет0
Ацев, Павел Христов,
4avnPo*M а Hu° пРисъстваха следните делегати: Петър Дени време
5) Дебърски район. В Реканската 1 Р
Петьо Р
а се отразило
зл
Петър Христов1', Марксист
от’^” повечето села няма местни комитети.
•
Наумов* Д°нче Тодоров4, Блаже Христов',

—
'
(някой
аз<>та) .Христо ПраШпИЯ градски комитет или от друго място от пари и из я
Алексов", Грипаоис
ХриХ
<
Трт ' Гергев'2, в> Манлихеров’, Трайков"', злоупотребил с известна сума
’ авел Наумов14, Алексо Стефанов1’, Степан
1 I
714
 1.

ВМОРО. До^ЕНТИ НА централните

ХГаХзна^л членовете на градския. Кореспонденцията Дискутираха се поотделно

ните войводи избират членоХХтавн '8
районният комитет Така и,я/,НИКа’ След коеТо се реши- 11 -
меХ^^ членове на този комитет без никакви специа^^ ”
^
пропаганда. След смъртта на
Стружки район На
този раио Р злоупотреби. Отношенията между Забележка. Когато районът остане без войвода т е
и
в0ЙВ0ДаТа^ “ 0Ка3аЛ НеГ°ДеН’ П°РаДИ К°еТ0 МУ ТЪРСИ рапорта на инспекционната чета войводата се окаже неспосХУЧаИ’
ЯТ комитет, по споразумение с инспекционната четаа’ назияи
когато на основание
ИЛИ Неудобен’
Р^нни-
«“н^чава друг войвода до
заместник. Изборите са пр°^
7) Охридски раиок Гевол
ц движение в този район е имало успех. Отно-
избори.
2) председателите на местните комитети опоеделят
Грешки и недоразумения са ставали меж-
мение с градския комитет. Назначението трябва да се
войвода.
потвъ^
рд от страна на районния
3) центърът на района се определя от районния комитет
Заседаниепроведено на 17 август 4) При пътуване извън района си войводата трябва да бъде снабден е
Ресенски район Работата на комитета в този район е под всяка критика. Комите¬ районния комитет, който ще му опреди времето на отсъствие и отпуснатите^
тът бра на районно събрание е съществувал за кратко. Отговорността пада върху за издръжка. ’ '

щеноветена селските комитети и районния войвода. Градският комитет съществува фор¬ 5) Дейци ге, върху които падне някакво съмнение се наказват с изгонване
мално, но не показва никаква активност. Причината за това е че селяните още не са 6) С цел поддържане единството и реда районният комитет определя правата и за¬
пронизани от революционния] дух и че между тях има сърби. Изборите са проведени по дълженията на ревизионната чета за района си.
реда. След изчерпването на дискусията по уреждането на ревизионно-инспекционната че¬
9) Преслански район Районен комитет не съществува. Издръжката на четите става та, приеха се следните решения:
от селските каси. Няма опасност от чужди пропаганди. Отношенията между ръководст¬ Районна резизионно-инспекционна чета, нейни права и задължения
вото и войводите са добри. Между селата на границата на тази каза и Костурската е 1) Рев[изионно] инсп(екционната) чета се състои от трима опитни членове, които
имало известни недоразумения, имат равни права. Тях ги избира конгресът.
10) Костурска каза. Този район се извини, че не е изпратил представители. Конгре¬ 2) Рев[изионно]-инсп[екционната] чета води със себе си четници, ако това се окаже
сът реши комитетът да изпрати един извънреден пратеник, чрез който да съобщи за взе¬ необходимо.
тите от него решения. Според докладите на делегатите от околните райони, този район се
намира в нормално състояние, въпреки нещастията, които го сполетяха. 3) Рев[изионно]-инсп[екционната] чета е подчинена на районният комитет, на който
се отчита за всяка инспекция.
11) Лерински район. Според доклада, почти цяла година са
ди недоразумения между войводите. ставали безредици зара¬ 4) Инспекциите са винаги внезапни.
Поради свадите между тях не е било възможно да се районния коми¬
5) Отчетите са общи и специални. Общите отчети се представят наслучаи,
образува и комитет. Войводата Тане Грозни когато се
строгите мерки не е било възможно да често не изпълнявал заповедите. И въпреки тет след като се обходи целия район, а специални рапорти се дават в
. еонтев е показал голямо постоянство се стигне да успешен резултат. Войводата Ристо извърши инспекция само на част от района. ц
за добра работа и е имал задоволителен успех, 6) Рев[изионно]-инсп[екционната] чета трябва да действа в
^M11.1U,

онстатира се, че убийството на двама цигани

и поп Илия от село Пополчени са извър- опазване единодействието сред местните комитети; не препоръчва
е*1и по заповед наразследване-
попа от войводата Тане. По повод
убийството на Василий 11етранов на района; дава съвет в случай, когато задълженията “
„

Управлявалият Леринската каза Янков злоупотребява с ^ajiK1( чантИте им и ако

печата ня архива и писмата, които войводите и секретарите но , Р което е намере.
И Янков да бъде наказан.
реши Илия С цел запазване на реда се носят излишна кореспонденция я прибира и наказваи съ и сметка за отношени-
на; тя следи връзките между войводите, четниците нар • г и и тези със селяните; тя
ЗИД° Б°НДеВ и
отидат в този район Коне 4eTHM1we Тане и Панто от село Горничево да
пХХ К°НСТаТИра се’ че ко^тетът не е възможно
да работи. ”• = „ма е председателите]
изглажда недоразуменията между четниците и XXепн0 съдебно тяло за четни
чета. Ако се върнаТселата^ьХ^Тар° ^рнхово,
тят заедно, по утвърдения
да помагат на преспанската
К°ИТ° трябва 7) Ревиз[ионно]-инспек[ционната] чета съставя,
Ците и въоръжените членове на местните комит
из
*aT g отделните районни
план ТРИ околни района могат да рабо-
околните районни комитети пя г^140™
R време Районният комитет
трябва да пише на комитети. т район[ния] комитет, а на
въс р
пропаганда в Прилеп, Кинря^ Гръцките че™' С
оглед напредъка на сръбската 8) Отстраняването на четник става по пред°р^а от техния комитет.
Велес и
бооя^' се’стигНТРИ
В Прилепския
район
раЙОНа трябва Да действат
заедно с Кру- жените членове на местните комитети, по пре р ет над „..йонните
пей
“Vc“
На
четите’
ОбЩ
Щом се представи
^уХа^*
ав
vnnfi
6 Д° успешни
акдии> реши се да се увеличи
СЛуЧаЙ- ВсИЧКИТе
че™Р« района трябва да
9) Изгонването на четник се прави от район
10) Рев[изионно]-инсп[екционната] чета
и изпълнителната
власт
КаршиякаТг^” К°МИТет да поло*и СИЛИ' Районният комитет ще да ПОТВърдят
войводи, които биха били осъдени. ляната] чета трябва
непги1ИВакСК0'
започнат е НерГИЧНа
Ма. постигне3
^ова ще се Пресече
П0С™Гне- а™ четитесРъбския канал, който идва през И) Присъдите на рев[юионно]-инсп]екии е осъдено.
716
от тази страна се заздравят и стРана на районния комитет и се изпълня > съДИте имат
пра 717
Забележка. Лицата, които не са доволн
 L

архивите говорят
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
се определя от инсп[екционцата1 ЦЕНТРАЛНИТЕ Пков
присъдата
градския комитет- Ср
ГОНГЪТ за ИЗПЪЛНСГШ г UJ в края на заседанието се получи
опроверга вестта за смъртта му, след което Т-Х
Н Z4
собствен/^
12”0 писмо от ч«с/и 2

йонната! чета има право да отложи изпълнението на ут- Тане м

войНИК°ЛОВ’
•

чета г
СКИЯ район заедно с Петър Ацев. Be^Hara бе избран за което
12) Рев[изионно]-инсп[екцион писмена заПовед на изпълнителните ОрГа. В0Дана Приле]:л-
върдените присъди. В такъв
с у
ни. да поискат при съденето им
да присъстват като свидетели
13) Обвиняемите ми Членове: Mamoe, Марксист
сам0 ако това позволява естеството на случая.
да дава отчет по следните точки;
ЛИЦ^4mв^o]-инcп[eкциoннaтa] чета трябвакомитет 11убл. в сп. „I ласник“, Скопие, 1966, бр. 2-3, с. 240 - 254 експт е на сръбски език)?
районнияи неговата работа.
а) Отношението на войводите към
k

б Поведението и работата на селс[ките] рай[онни] организации.

условия; състояние на въоръжението на района.
в финансовото състояние и ।Става дума за костурския войвода Пандо Кляшев, убит на 31 юли
г) Условията за борба против властта и пропагандите. Статистика за войската в 2Става дума за костурския войвода Трайко Додов от с. Желево,
1907 г в
РеН°ВеНИ’ KotTypCK0'
стратегическите точки в градовете и селата - състоянието на въоръжението на мюсюл¬ Става дума за сражението на 16 юли 1907 г. в Бабуна планина п
Костуреко
маните и пропагандите. ’
четите на Таню Николов, Христо Цветков, Петър Ацев Миочо НчО,
„
УЧаСТИ1: 150 четнИ|<» от
д) Списък на всички офицери, чауши и други лица, които се използват за преследва¬ тези четници, на брой 54, главно костурчани, предвиждани^ Ат^ ***
Ча""т
ДуМиа;“°“
не на четите. след неравен бой с аскера се самоубиват на връх „Ножот“. Информацията за Т
Никол ‘
е) Мнение за районния войвода и членовете на районния комитет с оглед техните умира чак на 1 7 януари 1947 г. в Асеновград. Мирчо войвода е Мирчо Найденов (Найдов)
качества. водица, 1 1рилепско - 1917, Моравско), прилепски районен войвода, участва във войните
за на»™
обединение.
ж) Стратегическите точки и тяхната важност във всеки район.
з) Описание на акциите против властта и пропагандите.
4 Дончо Тодоров (Д. Т. Гайдарджийски) (1877, Стара Загора - 1913, София), старши подофицер от
бъл¬
гарската армия, скопски и кичевски войвода.
15) Рев[изионно]-инсп[екционната] чета представя кроки.
Избраха се районни войводи. Изборът се извърши с явно гласуване. За войводи се
5 Блаже Христов
- вероятно става дума за Блаже Кръстев Биринчето (1873, с. Бириио, Кършовско-
1 911, с. Журче, Демирхисарско), крушовски войвода. По време на Илинденско-Преображснското въста¬
избраха следните лица: ние е войвода на чета в отряда на Пито Гули.
За Битолски район, Димко Серванов 6
Петър Христов Дамовски Гсрманчето (1867, с. Герман, Преспанско - 1908, с. Дропитища, Преспанс-
За Прилепски район, Петър Ацев ко), преспански районен войвода, участва в Илинденско-Преображснското въстание като войвода на
За Крушевски район, Блаже Христов преспанската чета.
За Кичевски район, Павел Наумов 7
Марксист, псевдоним на Евтим Янкулов, род. от с. Брежани, Охридско, учител в охридските села Бре-
За Дебърски район, Христо Алексов жани и Мешсйща, член на Охридския околийски революционен комитет.
За Охридски район, Петър Чаулев “ Вероятно става дума за Кръстьо Алсксов (Лековски), род. през 1877 г. в с. Ърбсни, Дебърско. кичевски
За Ресенски район, Коста Трайков околийски войвода.
Кръсте Маликов от с. Асаново, Леринско, лерински
районен
За Преспански район, Петре Христов ’ Манлихеров - вероятно става дума за
За Лерински район, Дзоле войвода.
Гергев 111
Вероятно става дума за Кръстьо Трайков Ресснски (1865 или 1867, с. Крушьс,
Избра се Фин[ансово] контролна цетннк 8 Оч-
комисия ресенски околийски войвода ( 1905-1908), през Илинденско-Преображснското
Ресен.
fiZZ"* vP 3 На ДеЛеГа™ За
Об^я конгРес. ринско, през Балканската война неговата чета освобождава

П^ПенчеГТо уарван^’
и марс
11
Вероятно става дума за Трайко Зойката от с. Живо, Прилепско, прилепски
рев, Ефтим БоРис Сарафов, Петър
л°в;
Спространов,
и двамата редовни
члена.
Хр
’ Д’РТатарчев, Христо Силянов,
Ацев, Аце До-
Янаки Анге-
умрял през 1937 г. в с. Живо, Прилепско.
Дзоле Гергев, от с. Баница, Леринско, лерински войвода, загинал през
д _
.
12
. г Могила, R 0 да с. Нош-
комит1 ю ^/1070
Вероятно става дума за Димко Илиев Сарванов Могилчето (18
пал, Битолско), битолски околийски войвода. Наумов Алябака,
при орат ъ<ван
^ирасепообщи^^ Павел Наумов, род. през 1883 г. в с. Ораовец, Велешко, четник
”итолски

-
На 19 авгУсг
а Р Конста™ра войвода, от 1907 г. кичевски районен войвода. гаЛия), битолски ДемиРХИ1а|’вв"
р^олюци°нна дейност.
И'
се, че Организацията е отстъпила в сво-
единодушно се ппи к Алексе Стефанов Симоновски (1869, с. Радово,
войвода (1905-1908), през Балканската война е войвода н Бит0'в “°та.да Битолсжо^
1920-1® г. е от
и

тирания. Реши се по-активна борба прот»

тази дейност да започне веднага.
реката война е доброволец в 6 Охридска дружина на
°*РВДски войвода.
.
раиоис
„^даП^7’’3“™
Велешко, велешки
fn*““ Кюстендилско -
от с- Градско, ”55’
в Дреново, Велешко. с. Преколнии11’ четите, участва
ЛИ ПОМОШ
ВеРоятно става дума за Константин Митов ^^’войвода и окръжен ревю
,1SS4

718 ” На Районния комитет да им се

’ които са в услуга на делото. ^Юстендил), подофицер от българската армия, битолски 719

• ’. '1,
 ВМОРО на ЦЕНТРалните ръководни
ГОВОРЯТ
в сражението на „Ножот“ е четник четата на
АРХИВ ИТЕ в
обединение, поет.
Иван А. Въпроси от частен характер за Серския чист 2
национално " юниомен] окръг.
във войните за войвода, през Илинденско-Преображен- I. Отчет на Окръжния комитет.
Наумов Алябака. щ-пинско лерински районен . П . Отчет на делегатите от Общия конгрес.
„ от е. НеоказИ’
а®Р убит от сръбските власт и през 1927 i в Битоля,

.
Кръстю Льондев, чета в Неокази,
ското въстание е
войвода на ссл Клянджев (Тане Грозний, Тане
Стойчев Горничевски) III. Изложение състоянието на околиите.
Тане Арнаудов -
вероятно чев0, Леринско), лерински околийски войвода ( 1 903- 1 907). IV. Организационна практика.
(1874, с. от с Вранища, Стружко. V. Организационна територия.
” Става дума за охрид - биТ0ЛСКи селски войвода, по време на Илинден- VI. Боева подготовка
род. от у и m Битолск01
3 Диме Кулев Смугрев,
чета в отряда на Пито Гули. След въстанието възстановява а) четнишки институт
* б) обучаване на милицията
време на Илинденско-
род. от с. Селци, Дебърско, дебърски войвода, по в) оръжие
’’ Става дума за Спас Петков,
е войвода на селска чета.
Преображенското въстание г) взривни материали
Вехчани, Стружко), стружки войвода.
3 ставри Матеев Гогов (1884, с. Вехчани, Сгружко - 1907, с. д) терористически акции
и Кръстьо Льондев. е) боеви съвет
Леринско, лерински войвода. VII. Културно-икономически отдел.
* Илия Попадийски, род. през 1861 г. в с. Попадия,
в Дипломатическия архив на Министерството на външни¬
» Протоколът е открит от д-р Гл. Тодоровски VIII. Учебно дело.
те работи на Кралство Сърбия, фонд Политическо и просветно отделение“ в Белград. Той е бил преп¬ IX. финансов отдел.
ратен от битолския вицеконсул на Сърбия С. Й. Томич с придружително писмо 1342 от 24 ноември
1907 г. Втори екземпляр от този протокол бил изпратен на Външното министерство и с писмо 5 16 от X. Съдебен отдел.
17 ноември 1907 г. на сръбския генерален консул в Солун Влада Льотич, който получил негов препис от Б. Въпроси от общ организационен характер
свое доверено лице и след като го превел на сръбски език го препратил в Белград. Протоколът бил
I. Външна политика на Организацията.
намерен в торбата на убит четник в Леринско. Вж. Гл. Тодоровски, Прилог кон проучуванье состо]бата
II. Отношение на Организацията спрямо чуждите
легални и нелегални пропаганди.
на ВМРО во поилинденскиот период, в сп. „Гласник“, Скопие, 1966, бр. 2-3, С. 231, 254.
III. Материална издръжка на Организацията.
IV. Отношение на Организацията към близките ней революционни организации.
V. Единство в Организацията.
247 организационни институти - Централен коми¬
VI. Досегашна дейност на висшитеРевиз[ионно] тяло.
Протоколи от заседанията на Третия редовен окръжен конгрес
на Серския революционен окръг тет, Задгранично] пред[ставителство] и
VII. Ревизия на устава и правилника.
Кадикйоиско [Неврокопско], VIII. Организационен орган.
22 август -2 септември 1907 г. IX. Представителство и пунктове.
X. Разни.
Протокол 1 XI. Избори.
на редовното заседание от 22. VIII.
1907 г. Бюро: Председател: Я. Сандански
Събранието се откри от най-стария Секретар: Чудо.нир
другар - Яни Сандански
в присъствието па 20
г,™™™
редседателЯВ*!2
рМ гласУ®ане се избра бюро в следния състав: председател - Сандански, се закриха.
- ело, секретари - Чудомир, Румен, Горният дневен ред ее прие к ««Р“” "
Момчил, Казепов и Гавазов.
ДРУгарГиТбХ^ събРанието да почете паметта на починалите през годината Протокол 2 г.
ПаНИЦа’ ТаСК0 и КРас за пР0Верка на пълномощи- заседание от 22. VIII. 1907
В СЪСТаВ’
m

2-
о^отизб^
проверочната комисия се
Д~а“е: СКРИЖ°ВСКИ’ Б0С0ЛИН° В—долски;
НаПраВеНИЯ Д°КраД
на следобедното

Редовен отчет за дейността на комитетане можа да се

се задоволиха само ууясНяване
при-
И и Таската
3- ₽УМеН’ АНКа * СТОЮ XaW Д вамата останали членове - Паница като се разши-
чините за нефункционирането му. „ЛП11йя юшата висота
подооающата
комитет
Нуждата от издигане на Окръжния се възприе
на
на стария и да
5- От Неврокопско
6- От
-5
Мелнишко 4, явили се- я
-
^Осми Ковалевска‘’
Буйнов, Огнянов2 и Чавдар’;
Момчил’ кРас и Черногорски; рят и строго определят неговите права
Натоварва се бъдещият Окръжен
-
комитет да пр сметките
Всички делегати са снабдени И’ УД0МИР’ Казепов и Гавазов. уведоми околийските комитети за резултата. конгрес и
в Обшия
Комисията за нареждане с • дневнХред докладаа избрания
РеД°ВНИ докУменти- Отчет на делегатите от
Общия kohi pec.
държанието другарите си

72о заедно с бюрото дневен Делегатът Сандански обяснява

Ч
— V

агхивит£
говорят разногласия в Организаци-
w Появилите се които почти взаимно
НА центрллиите ръкойоани орглни

причините за несъстояването
ята разделили
делег
на тоя
п^ становища, се
конгреса, като нало-
били уби™^ момчетаРИВаНЛ Г0Дината 12 пъ™. издадена от
гъркомани, шпиони и
делегати поискаха да тормозят
Добре уредена милиция има само в едно
изключват.болшинство от незаконн1Д ]1я _
Делегатите не избягвали възмож-
Са
село.
Чувствува се нужда от взривни вещества обаче липо^ „
Едно представители
своите в^Д условие законни на вът- f Юсочиха се факти от Осман, Скрижевоси,

=
жи на Организацията
обш конгре ’ е била да отстранят условията за известни нередовиости и превишения на властта на околийския войвода
ностга да се състои |раос та “ните делегати
делегати. Крас, Момчил, Черногорски и Конгресът, като констатира, че е необходимо да се направи
решността. Всичката наличност от ревизия на финансовата
конструиране на конгреса P делегатите. Тия последните със своето дър- част па околията и имайки пред вид казаните нередовиости, определи специ^н
о^
Гавазов напълно и отстранпл„ ВЪЗМОжността да ie в състав: - Сандански, Чудомир, Скрижовски и Таската като допълнителен
път, който би коренно компрометирал независи- да проучи всичко в тая околия и да уведоми комитета за резултата от мисиятачзен която
“ниедиЗлен за Организацията безогледна анархия. Задължават за
бъдеще всички свои Бюро:
си’
мостта й и би я хвърли.1 в една високо да ценят и одят за само стойността и
представители да бъдат по-категорични, Председател: Я. Сандански
чистотата на Организацията. Секретар: Чудомир
Бюро: Я. Сандански
Председател: Протокол 4
Секретар: Чудомир следобедно заседание на 23, открито часът 8 по турски в присъствието
(Печат) на всички делегати.
На дневен ред изложение положението на околиите. Момчил делегат на Неврокоп-
Протокол 3 ска революционна] околия дава изложение за нейното състояние,
на предобедното заседание от 23 август 1907 г., открито в 12 часа по турски В началото на миналата година, подир миналогодишния околийски конгрес, поло¬
в присъствието на всички делегати. жението в околията стана доста критическо, поради настъпило деморализаторско съдър¬
На дневен ред: отчетът на окръжния ревизор. жание. Околийският комитет обаче о време взе мерки и премахна всичко, що пречеше на
Чудомир, като такъв даде само някои обяснения по своята ревизионна дейност, по¬
правилния вървеж на работите в околията. Съдебният институт е функционирал доста
неже нямал време да направи пълната си ревизия. В тия си обяснения той изтъкна, че добре по цялата околия. От протоколната книга на Околийския комитет се вижда, че той
анормалното положение в някои околии се дължало главно на неопределените отноше¬ през годината е имал 16 заседания и вземаните решения са изпълнени с изключение само
ния между легалните и нелегални дейци и продължителното отсъствие на войводите от на 1-2, които по редът си ще бъдат изпълнени. В околийската каса са постъпили като
околиите. приход от членски внос, глоби и налози за частно оръжие 188.504 1/2 гр. срещу 178.497 гр.,
Буйнов - поиска ревизорът да обясни същинските причини за невъзможността да разход от конто 148.120 гр. са изразходвани за боеви материал.
направи пълна ревизия на околиите в окръга, на което ревизорът отговори, че мисията В сегашний си състав околийската чета не отговаря на назначението си. Чзвствзва
незодоволително
се наложителна нужда от нейното преформиране. Милицията е изобщозанемарени страни
му - делегат в Общия конгрес, която е отнела голяма
си изпълни задълженията, вследствие на което той е част времето му е попречила
от да
имал подготвена, необходимо е уреждането й. След като се изтъкнаха ред
възможност пребивава само на Околийския ко
от организационните работи в околията конгресът обръща внимание
два месеца да
в окръга.
Таената и Сандански - намират изложените от митет да вземе мерки за уреждането на власите в Папаз-чаир, за организирането на сеж
ревизора причини за недостатъчно, канал.
ело~кат° направи някои забележки по то Вишна и осигуряването редовното функциониране на граничния
ните за доста оправдателни. изложението на 1ревизора,
н намери
1 причи¬
Изложение състоянието на Серската околия
време^ за^Х^^ К0НстатиРа’ че окръжният ревизор не е имал достатъчно Положението на околията докато е съществувалотразило i
шо. Предаването, обаче на Стоян в Демирхисарско се ! р .
с целия
мисии. За което го и onpZ/a^
Изложение състоянието на околиите “бИЛ ДРУ'" С
лията като имало в резултат затварянето на по-добрите
Околийски комитет4. За закрепването на положението
с войвода Се е заел най-
няколко месеца, дало
околията. Той изтъкна^ няс^ амСка околия даде своето
изложение за състоянието на
енергично, но нуждата да замине за България,
възможност да се влоши наново положението,
къде™
пора Рпитността
на останалите му
хора по адрес
революционна борба, обаче
им^ бодР° ^Дно - с енергия за
" Другари. Не малко зле са се отразили и разните клюкар ,
HaMepeHn
от селата неорганизи-
на войводата. Околията се състои от 54 села и два гр.. •
ние на населението е Са
стРани занемарени. Икономическото
доста
второ място - памук, сусам добпл
поминък положе- последните две години,
анасон « на населението е от тютюн, на Поради наВ4
върви добре, поради липсатао
на
между производителите
У-»»™ «« е ,
на ™тюнТи ЛР Не00Х0ДИМ0 е Да се урегулират отношенията рани. Всички полски села са чифлици.
населението е пострадало доста много. Учеоното > )Неже Околийският комитет
.CXT"'1'' “
•

По финансовата “ “ аЛ"е учителски сили. По финансовата част нищо не се Четата не задоволява нужд
надути
РУ И'
част не се m
еишравността «а някои
членове
1()вена н^Окол“6
МУ бИЛ° дадеио нУжните сведения,
Околийския комитет и поради
не е сформирован и делегатът няма
околията, понеже много от четниците
никакви
не ос
с
на
си.
назНачениетонаи-н
нп1ЩИЯта липсват и деинос' п
мнте
на
нужда от реформиране на четата. За подготвян в рас
Ч отсъствието m ^ията
| 722
условия и средства. Не малко зле се отразява 723
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИЯ
архивите говорят
м

и икономическа борба. Движението На

организираните гърци, която «
„
умното им разположение, а Протокол 5 * ’ 2

—
Предобедното заседание
а е твърде затруднено
от Конгресът задължава околията в най- на 24' VIII
Присъствуват всички делегати и/г-
^шо тъй и от комитет и да се погрижи за организиране на Шарлииските
власи-
„„
състои
^гтпянието на Мелнишко деление на околията в окръга е правилно и се занима по Р^пре-
Изложение си обърна ВНимание върху обстоятелството, че ра нуждата от добро проучване организационната база стпате™^
Депутатът Казепов t
околията от две години и^ наводнява от арнаути, които упражняват силен
заразените от върховизма села: Влахи, Плоски и
уреждане на каналите. Поддържа нуждата от старото конте™
"« Джумайско към «ръта и премина към
Места и добРото
терор върху населе« н
Организацията и заедно с аскера причиняват също не 1, Мелнишко С'

Сандански и Чудомир се изказаха върху необходимостта да

на членовете от Околийския се оппши™, „„
много чувствително в цялата околия - затваряне Кресна и Влахи, като особено важни в стратегическо отношение Препоръ чват
з?™
кХет
отразила
други ръководни сили, - предаване на оръжие и пр. Демирхисарската афера се удобно като изолирани тия места да се превърнат в самостоятелни райони и уреждането
и
е отразила немалко и в Мелнишко. Духът на населението поради тази афера е малко им да се повери на специално отговорно лице.
отпаднал Шпионството е много разпространено. Четата е имала няколко откривания, от Конгресът възприе изказаното мнение и предоставя на Окръжния комитет съвмес¬
които са изгубени 7 другари, правени са нападения върху изменилите села. Силно се чув¬ тно с Мелнишко да уредят въпроса.
ствува нуждата от по-модерни и силно действуващи боеви средства. По въпроса за заразените с върховизъм места, конгресът задължава Мелнишко да
Изложение положението на Разложка околия вземе най-бързи мерки за респектирането и подчинението им на Организацията.
Делегатът Скрижовски обясни, че положението на околията изобщо взето не е ло¬ 2. Разлога
шо. Четата не е могла да прояви известен живот, понеже през по-голямата част от годи¬ Обръща се вниманието на Околийския комитет за уреждането на с. Мухово. По
ната е била ангажирана със специално задължение (аферата). Поради това бездействие
на четата явяват се слаби неуредици в околията, които в скоро време са били отстранени. решението на миналогодишния окръжен конгрес са присъединени някои села към Раз-
Икономическото положение на населението не е добро. Голяма част са принудени ложката околия, обаче Неврокоп не са си изпълнили задължението, конгресът като акт
да търсят поминък от други страни. от тази неизправност задължава Неврокоп в срок от един месец да изпълнят задължени¬
Учебното дело се развива правилно. ето си, инак да се глобят с 25 лири, а за досегашната им нередовност прави им се най-
От направените бележки по изложението се види, че в селото Обидим е доста разп¬
строга бележка.
ространена кражбата и контрабандата. 3. Неврокопско
Вишна и
^онгРесът задължава Околийския комитет да дисциплинира селата и прекрати краж- Конгресът задължава Околийския комитет да организира по-скоро селото справи с
бата Папаз-чаирските власи и обезпечи редовността на пограничния канал, като се
помашките разбойнишки банди на Селим Панта и др.
Изложенис положението на Демирхисарско
Отчет на демирхисарския делегат Румен. 4. Демирхисарско
по-сериозно „ „„.„„ижгп
ур
Оръща вниманието на Околийския комитет да се заеме
Садово^^лп Ла' Са °РганизиРани 4 села и градът. Гъркомани има в 4 села, на полските села, под страх на най-голяма отговорност.
души. Власи има в 4 сепяТ АскеР има в 5 села- Аскерът в селата възлиза на 250-300
вземат непосредствено тоя)-/ ИВ °РганизиРани само в едно село. Организираните власи
да се организират бългапитеТ
°Рга™зационните работи. Не е изключена възможността
делие и скотовъдство. Уч»бнптл И Садово' Населението поминува предимно със земе- Драмска околия, за да служат като база за J™“™ диненИ1 да бъдат горните
села
учителски сили в 1 - 1 класно Л° Развива правилно. В няколко села има по две намери, че за тази им нужда може и без да °*да
всякога на разположеше с услугите си на драмс Р“та> а формШно да се считат
в Нев-
Положението из “Н°,уЧилии'е
с 4 учителски сили.
рокопска околия.
ката управление си е
управлението преминало в
кар^добре 3Длавянето на Стоян. До туй време околийс-
работата °Т
ТаЗИ Дата “ 25 септември до 15 януари т.г. 6. Серско селото Карлъкиди минава
към
четата граничните околи
'

съгласие между сеРчанИ И

е държало добре.
“ OTKPMT неиЮВластта е извъопшпя ^РгЯ-°К0Л°
35 ДНИ' Наседението през аферата По взаимното
Драмско. Конгресът взема акт от досегашната р<
^PLHKa и задължава и своевр
аНе на каналите на
tin3 к3
бомби и една машина. Заловени са около
К0Л0 20 п
90
°И НЗД
^ляните’ Двама от които са умрели
ПУШКИ ~ 12 манлихери и другите тапови, 150 Да отстраняват всички пречки за редовното Ф. или затваряне
е
Да уведомят Окръжния комитет в случаи1 на P вностии На нови каналиi
ждане
кХтеГе дележа афераТа
Окръжният ДУШИ’ П° Граничните околии се натоварват и с гр
н 'окопския канал,
чието д
‘УР^Х-^
Са Само 20-
и
Конгресът определя двама
тяи11°
« Л X"™""
ряйотата За Лица Яа Тяучат
възникналите раздори
С I-
"“»■
г ще се
«изумея™ в чета-
спре по-обстоино.
границата да става три пъти в месеца
разминават на границата в противополо
Р

Държат специални книги, гдето ще се отбелязва

«о
двете стра
соки. Отпътували, о
куриер
се опреде-
редовнотосе
Не
Председател Яни Сандански лл по 20 лири. В случай, че по болест и да дават куриери
724 Секретари: Чудомир, Румен минаване, задължават се с. Суез и друг
архивите говорят и нарушителите ще се
държат отговорни-
В.ОРО ДОКУМЕНТИ НА
^РЛЛНИТЕПковоани
частен на куриерите годишно. Организацията е организирана и ръководена п Ti> ччап 2
допуша плащане по
ред
си остава и занапред
с 24 лири
Разложният куриер околии трябва да упражняват строг надзор върху
кури'СрИТе'
'
погледи. От една страна изтреблението на
тъчната дееспосооност на Организацията и „
интелигТ 3аслУ*аваЩ нашето ви
. игент|,и сили, от друг-. Д Ниманве и
Изобщо граничните кореспонденциятаще се отбелязва в регистрите нз
'
‘ РаНицата, дейци, не само затрудняват неравната
За редовността
на нарочно приготвени чанти’ СъЪЦЮТО Важи и разбойници, остават неотмъстени. Сегашната слабя°
ЧеСТ0 Иасилията на отдел^
пощата, която ще се носи в
кога е предадена
за куриерите в околиите.
дейци в Организацията още не се е проникнала напълиХ'”0"
рестаино да води борба. Много има да се озадачи от свОЯ
°Т Нелегални
"
Че™^ьжнанеп
in
Бюро: Председател: Я Сандански вземе акт от своето безсилие и некадърност, да пристъп
р и ?Рга™ацията и като
към неооходимите
себе си. реформи
в
Секретари: Чудомир, Румен
Организацията бавно еволюира и не се е постара та л
Протокол 6
времето. Нейният противник отдавна се е реформирал, а
примитивни, почти слаои средства в борбата си с него.
тГоХХ™ У
На
миналите
На следобедното заседание на 24. VIII. 1907 г. в присъствието на всички делегати. Обаче, за да не стане нейното съществуване проблематично и фиктивно
наложите
Над«евен^°рГа"
Чудомир. Буинов и санданск , като ХВЪ₽ЛЯТ еДИН °бЩ П°ГЛеД
лен дълг и е да определи силите си и ги насочи в една по-производителна и с
основи дейност. Потреоно е си определи ясни отношения към силата и значението на
да Хи

.
,
върху положението и живота на Р вземат акт и от самите изложения нейните врагове. Всички неини членове трябва да заемат по-известен дял в тази борба
състоянието н един общ упадък в духа на насе- като се осланят преди всичко на своите сили. Да се заеме енергично с подготвянето и
на делегатите за КОНСтатират
"
н ага да с' замИслим и проучим революционизирането на масата и даване отпор на всичко насилие с подобающа акция.
ОР™«™ ПЪТЯ на една Да модернизира революционните си методи, като възприеме всички средства и способи
2» плота я планомерна работа. За яа можем да бъдем юрни в изводите си, тря
последователно да направим преглед на живота на Организацията.
на времето, които по внушителността на своите действия и ефект да бъдат залог за ней¬
ната сила и успеха; да улеснява и упътва приложението на една по-интензивна икономи¬
Условията, при които се води нашата революционна борба, трябва за самите нас да ческа борба, от естество да накърнят чувствително турската хазна и чуждите интереси.
бъдат ясни и съобразно с тях да направляваме усилията си. Колкото и да сме се старали Да се определят отношенията между легални и нелегални, като се уравновесят тех¬
да подготвим и революционизираме масата, в това отношение не сме направили значи¬ ните права, власт и задължения, да се създадат по-тесни и близки духовни връзки и идей¬
телно много. Една причина е недостатъкът от интелигентни сили с инициативност, кои¬ ни. Да държи точна сметка за напредъка и усъвършенствуването на своя централен про¬
то да упътват населението и ръководят борбата му с турците, защото потребно е тази тивник, като се стреми да го надвиши в силата и средствата и тактиката прилагани в
всякога
борба непрекъснато да се проявява, за да се усвои и възприеме с едно по-пълно съзнание. борбата. Да следи за делата на висшите фактори в държавата и да си разчиства
Значи, нужно е да се издигне до едно по-високо разбиране самото население, за да можем без колебание и бързо пътя, изискван от една революционна организация.
и солидарност
целесъобразно да направляваме вече възприетата икономическа борба. Да се възстановят и уякчат тесни връзки на другарство, колегиалностпринципа за оо-
Културните въведения са дали тоже добри резултати, но все пак се изисква едно по- между всички дейци, легални и нелегални, като се ръководят всички от
умело приложение.
В територията, обаче на Революционната организация се
преплитат твърде много Като взема акт, конгресът от честите афери и техните по-г . и се
противоположни интереси, чията тенденция е в
голям разрез със строгите интереси на на Организацията интелигентни и опитни дейци, препоръчва
институти и насочват Фиж. си
грижите
масата. В борбата си с Организацията турската държава риозност, като се запазват от участвуване в разните
и улеснения на странични и силно намира за изгодно да дава прием
да запази цялостта на владенията заинтересовани фактори, като мисли не без основание върху общия вървеж на организационните работи. Р на един
„_чяванет0 в окръга
и издаването
си.
упражнява шпионаж към населениетоПо силата на това начало тя е придобила правото да Конгресът предвиди нужния кредит за уреждането
тайки така да държи в постоянен страхи да струпа в страната толкова много аскер, разчи- окръжен революционен лист.
ша, най-крупния враг на всичко. Политиката и практиката на Хилми Па¬ Бюро: Председател:* Сандански
равдани разчети, защото Организацията, има своите положителни основи и напълно оп¬ Секретари: Чудомир.^
интелигенцията
веооходимите във всяка революцияи по-будното население се изтребват, за да няма
умни водачи. Реформената акция, в лицето на
своите-
нареволюциошют^ ° деле-
Протокол 7
. п|)Исъсгвуват всички
ТВЪРДС МН°Г° С УслУгите си да преЧИ
преди о
чуждите въоръжен^пплп НИ’ 32 Да обезсили ТУЙ движение, Турция посади разширява На редовното заседание от 25. VIII. 1907 г. ипредстави
и
Тя изхожда от едно строгоппави Толкова’ 1че1 те са °РъДия на
собствените й интереси,
га™ . ппочетесе протокол №6
цялостта си и като ги mnLs ° Да Държи в равновесие
апетитите на всички, за да пази На дневен ред е въпросът за боева
непрестанно усъвършенствува гиД™ взаимна б°рба се ползува на секретаря да се справи с отчетниците на око
средства и 0ПРеДеля все само тя. Освен това тя
^АЙ„пто състояние
во да нанася по-чувствителни на окол” г ^пратят
вуващи условия са vnani/6 по-нова тактика от естест- Въпросът за боева подготовка време ре Р
на
туй движение и на страната
го направи
р безопасно
революйи°нното движение.
Всички благоприятст-
ъмнените успехи, да дават вярата, Чудомир - намира, че
уктер. Предлага ок™те да
въпросът
" за°^мен
“"“X
доклад и в скоро
ЗОПаСНОЗасе6е И тъй нейната служба^ че ще обезсили
,27
726 си.
преследване на Окръжния комитет за по-нататъшно раз I
архивите говорят
вморо. ДОКУМЕНТИ ИЛ
слабата подготовка на милицията в окрЪГа
ЦЕНгРАЛНИТЕ
пковоани
прави впечатление нет0 й. Изхождайки от ролята, Коят’ не могат да се хранят никакви надежди. Е против чии т<>л /. ,ЯСП|
На Сандански амнистия. Настоява да се предупр г
липсата на всякакъв
играе за в
такт и
бъдеще иска си^3°емане
«стои даинститут за народна ortp^HOBe
„а мерки за най-сериозното и уреждане Като
обученИе за задължително
махнат от пограничния пункт.
Таска - Е съгласен да се амнистират трима от
по-добрите
специален ПрепоръчВа На околиите да предоставят на Конгресът намери за добре да подчертае
миналото 1решен№
за всички годни
организационни които от своя страна да и създават местен такъв пер. По аферата с турчето ние-
специални особена нужда
м недостатъчно. Чувствува от по-силни Буйнов - Обяснява трудното финансово положение
на Орган.™,
ирганизацията през есента
ОТ миналата година и пораждане мисълта за снабдява н₽ „„
П° насилствен
и чувствителни 'подготовка в окръга препоръчва тая работа да се ства. начин със сред-
от стари и изпитани другари. Тоя съвет да Чудомир - дава обяснение за развитието на аферата
предостави на специални боеви окръжен съвет наши дейни противници са спомогнали за нашия неуспех
изтъква не 0HdMePeHli юра,
’
Сй
Сандански. Работата на боеви съвет счи¬ Скрижовски - Прави няколко бележки и предявява иск за
направените разноски
та като част от задълженията на Окръжния комитет. За да отстранят възможните неже¬ По повдигнатия въпрос каква част от разноските да се признаят от 1
явиха се четири мнения.
ОкръХимитет
комитет,
лателни последствия от съществуванието на два независими института в окръга намира
бъде като част от Окръжния комитет с напълно автономни Конгресът приема всички разноски, освен тия за четата. Остава на околията да прел
за уместно боеви съвет да
права. стави в Окръжния комитет нужните за това документи, Е

В заключение конгресът намира: 1) Наличното общо и частно оръжие за недоста¬ Организационен орган
тъчно почти във всички околии. 2) Счита милиционното обучение задължително за всич¬ Конгресът намира, че Организацията не може по-дълго да стои без непосредствен
ки годни организирани членове. 3) Обръща внимание на надлежния комитет предимно изразител на нейната революционна мисъл и нуждата да се даде разрешение на многото
върху боевата подготовка на околиите. Натоварва двата члена от Окръжния комитет със жизнени въпроси във връзка с нейния живот и съществуване изискват неотложно да се
специална грижа да завежда и направлява тая подготовка. Тия членове образуват боеви уреди издаването на организационен вестник, предназначен да осветлява широкото об¬
окръжен съвет, те са напълно автономни и дават отчет за дейността си пред Окръжния щество.
конгрес. 4) Да се закрепва духът на населението със сериозни и добре организирани теро- Той ще осветлява широкото общество върху какво се гради революционната борба
ристически акции. и мотивите, които са я предизвикали.
Бюро: За тази цел е отпуснат нужния кредит.
Председател: Я. Сандански Бюро:
Председател: Я. Сандански
Секретари: Чудомир, Румен Секретари: Чудомир, Румен
Протокол 8
Протоколи 9 и 10
25. VIII. 1907 г., след обед
културно-икономическа борба, учебен и съдебен отдел. 26. VIII. 1907 г.
Кои Дневен ред: - случайни.
жен
L то™РТИ М достатъчно
>'яснс™ от миналогодишния Окръ-
Р Решения по тях си остават в сила.
КонФстатаСОВ7Хклегип^
Пл
Таска - Поднови въпроса относително

_
К°Н,ТеСЪТ не се за«има обстойно. g

Окръжния комитет организационните сметки. Задължава

строга отговорност всички
околийски^тк?3И
П0'сеРИ03Н0 с подвеждане под пострадал много във всяко отношение.
изплащането интелигентни
Момчил - Препоръчва за поправяне на района налог на Серск
сили.
(-'et)CK0 да се направят
отс-
ва правото да пригледва
и поием^г™^ °РганизаЧионните дейци конгресът си присвоя-
Относително съдебния инстит , Ш-И Т6 Равносметки за всяка околия поотделно. Гавазов - Предлага при облагането околиите
с
тънки. да се помогне би оило
ние чЪЗДаВаНеавтоРитет- р бемазб^65™
Се нУждата от определяне рили
съдебни нор-
за по-голям контрол. спиране безразборно вмесване на четите в работите им и жела- Чудомир - Ако разполагаме с повече
Случайни лесно. Ние трябва сериозно да се загрижим нашата интелигенция-
чините, които ни бъркат да създадем и запазваме на учителите в
Лариса
п11)Иса
Момчил - Слага за енйет0
Скот5 -Комитетът трябва да се замисли
върху
неврокопскГчетници3 Относи’гелно амнистия на осъдените от „
Те пречат всячески на Организацията вмес да интелигянпия отвън,
очакваме
а

На Са Много на околията, иска да се Сандански - Мисли, че не тРябва И

трябва да се загрижим да създаваме
интелигенция- лигентни работ-
може смда
се
дасесХив₽ски%н:^вниманието,
да
Буйнов - Смята за фалшива надежд ’ ята> че здраво поло» тници.
РЬШ ници могат да закрепят положението. Той' местни легални р 729
728 че поменатите лица
са демобилизирани. В тях
Де само когато Организацията разполаг

r
 L

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕL

архивите говорят
ПковОДНИ
₽,

а се испращат в Серско учители от ония

ОРГАНИ II
неговите оръдия, Да ра вреди. Нека използуваме материално емиграцията Л Т"м '■
за дейността на агента и
неговите
2
Сандански - пост. Тя е всякога слабохарактерна, влияе се много
(
Не
Влизаме е нея в инт
много лесно да стане проводник за прокарване
ХерХ^“3 “
-Да сеИЗПРати И
другар на Таската и един учител Конгресът предостави на Окръжния комитет
гпижят
Р
пР^лстВо и
Момчил рацията, като се справи с някои от нейните членове ко™™?^ Ма1^^
като бъде много предпазлив и официален в отношенията ч На °Рга"иидията и
- и» » “ ”У °“ IV. По извънредно събиране пари от населението
“Р“ » “T“"« w Относително извънредното събиране пари от населението ,
““”Т'
“ конгресът вменява в дълг комитету да проучи добре въпоос > и Д‘1 ° кулепаРаси и пр,
к на рЛлт • & да се спртим. нашите отношения между околи- комитети да дадат протести до консулите.
V. Недоброкачествено оръжие и патрони
уведоми околийските

X™»“
„е
правилно работа, «кого наши
™»">‘Т“ Ка™
решения останат иеиапьлниш. “ “““ ” За да се избави Организацията от недоброкачествено ооъжие и
Р
Таска - За всичко гореказано намира причината в липса на интелигент да води пре¬ реши занапред всички покупки за окръга да стават общо по начин,
намери за добре. какъв™ k«Z™
^мигетът
писката. ,
не водим сериозно рабо¬ VI. Външа политика на Организацията
Конгресът обърна вниманието на обстоятелството, че ние Буйнов - Организацията трябва да си определи отношението от една страна с евро
тата и не изпълняваме решенията си спрямо много вредни нам лица. Причината за това пейските сили, а от друга - с околните балкански държави, а най-главно с България.
е. че не преценяваме предварително важността на решенията си и не изработваме добри Европейските сили от няколко време насам се месят в уреждането на турската дър¬
планове на изпълнението им.
Буйнов - Ние работим безуспешно, защото всеки от нас чака от другите и ги осъжда
жава посредством реформени акции. За да определим значението на реформите и отно¬
за това, за което сам е виновен. Делата на всеки от нас трябва да служат за пример и да
шението си към тях, трябва да анализираме отделно причините за европейската намеса.
подтикват другите към работа. Във всеки от нас трябва да има по-голяма инициатива и Голяма наивност, ако мислим, че европейските сили от добро желание или хуманни чув¬
трябвала [има] едно надпреварване в трудните и опасни работи, а не да чакаме те да ни се ства спрямо измъченото поробено население са се заели с уреждането на Турция. Причи¬
налагат. ните за това са от друг характер. Турската територия представлява във всяко отношение
богата почва за насаждането на европейски капитали, които са заставени да си пробиват
Банка* - У нас дето сега за сега няма нужната инициатива, трябва да въведем за
такива случаи хвърлянето на жребие. Ако например трябва да се извърши една опасна с всички средства път; европейските капиталисти значи имат голям интерес в турските
акция и някому от другарите се падне да я извърши като сам пострадва при това всички работи, а знайно е, че политиката на държавите се диктува от интересите на техните
останали другари остават морално свързани и отговорни за тоя пострадал другар. Него¬ капитали. Ето къде е причината за намесата. Това са чистите икономически интереси на
вият пример повдига духа и ентусиазма и постепенно се създава такова положение, щото заинтересованите държави. Насадените в Турция капитали необходимо ще се противо¬
всеки да бърза да даде дела си. Тогава Организацията ще добие образа на революционна поставят на интересите на населението и когато те се видят засегнати, те ще употреоят
организация и в нея не ще има място за страхливите. всички средства чрез своите държави, за да защитят интересите си.
да
Таска - Одобрява същото. Организацията трябва добре да си определи отношението към реформите
^оигресът намиРа> че всички тия работи се отнасят до нашата леди целите, които те гонят и да си определи средствата, които ще уготре р залъгва.
практика и задължа- ,
пя п кръжния комитет да тъй реформените акции под булото на хуманност и доброжелателство
приложи предложените мерки, където стане нужда от тях.
11. Защо властта взема печати нето' ni поробеното население, гонят чисто егоистични
от селата постоянен привиден ред работите в Турция, понеже ред КОЛкото се може по¬
официални мнни^Л™^^ °Т евРопейските реформатори, на които
целта е да имат па предприятията и от друга страна да подхранва с тоя прл настани капиталите си.на
Ние сме длъжни да ичтп™ ° ВСИЧК° е МИРНО, за да могат по-лесно да постигнат целта си. дълго време издъхващата турска държава, за да може д р мически господар
пишем да се оплаква пои ТИЯ Права’ които се Дават на
населението, като му пред- тъй че след изчезването на Турция да остане пълновла което готви за
зтокХ
gBpOna
само НаСИЛИЯ’ Не Трябва Никога «а ^бравяме, че това са
“° населението, за да предотврати грозното икономичес Р ’ а и застане на твърди
населението Организацията е длъжна да се опълчи направи кат
революционния път който ше Че НИе Трябва да следваме строго
и непрестанно с
може
защитници на интересите си ДаДе П0'чУвствителни
ползи и ще ни направи достойни позиции срещу европейската капиталистическа
пол '
кат0 закрепи
твърдо духа >
Разяснява най-широко значението и целите наР®Ф? за което се изисква шого понеже
До надлежните комитети за пя 2.К{р?ЖНИЯ комитет да направи нужното разпореждане това население и поведе здраво икономическата и интелигенция,
да излагат всички гр
нередовности и населението, Шото при всеки такъв случай
”а щироко да проникне между градското работническо’ които Организацията т
III. По емиграцията °Т страна на властта, аскера, таксилдаря и пр. градовете са първо където се загнездват капит<
материално- П^Длагам^г^конгое1
се°пиРа. се замисли
сериозне' пянит
върху средст^нст.
трябвала
трябва да сторим
ст това. Гам на
еМиграция в България, която можем да
К0НГР«а да се занимае
Освен това Организацията трябвазаинтересова
борба, понеже Турция, подпомагана от
европейци,евровиw целят, от
със средствата, с които тя й
'-ЗНДански 13 *
вУва начините за борба с Организацията, значен сили.
котения трябва да са много
официални Трябва да сме много предпазливи.
щото всяка интимност
н на дец по-чувствително схващат. ни хъм евооПейските
отношенията
730 ’ може да ни дока- Банко - Аз ще се спра на Друга страна от
 „
архивите говорят
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
от македонските работи, че Те ПК0В0ДНЦ
еднак заинтересовани
Р-,
ОРГАНИ,,

Известно е, че не
всички сили са сите на Англия например са прямо пр(, не са временно явление във вътрешността те - "«’з /в/вг Тол
А чисп, 2

Хоп—инатиянаГерм^X
Х^а ” ПРСЧИ на интереси на държавиците, които плам?3
np2№l<T^H от
таЯ послеДНаТа ДД Пр°Кара ВСИЧ1«>,
велики сили умно се използу.
ки не
национални вражди измъчват повече от 3 4
щата енергия и спъват правилното развитие на
- гоп°мС°беН
ПОДбоР на с^Х“
ИКОНомичес-
3аПадните кРаища днС!*ДСТВа Тия
On?
J if

Хото би искала. Заплете^

ват от султана за неговото
закрепване> н0 от друга страна те представля¬
понеже силно забавят прокар- крайно неблагоприятни за нас условия. Близостта наТ^^ Тия
Р Ици’ големиМи
X?
по-Д

ват едно много изгодно

за иР
обстоятелство,
сованите държави и давадавреМе на Организацията
тактика, не особено преследвана от аскера
ятии за тяхното съществуване. 1 - «X
това
°Bd Са
доста™^
^тоятелства, чети При

на прямо
ването интереситебороа обаЧе не трябва възлага надеЖдИ нико-

-
Гибелните резултати на тая непрекъсната борба се стои™
Да се подготви за
неделни
Р
отношения по македонските работи се обуславят ба на поробеното население, изтощават го и съсипват
държави и те всякога отстояват докрай, без да та предстои борба със средства, много по-силни и поеЛик^
изключително от иш Като ревОлюционна организация, нейната работа своите усилия изключително към центъра злото. насочва'
възможни средства да се закрепи в борбата с чуждите борба се е водила до сега с хора случайни, деморализирани^ На’
"° който 131
’ оез някаква идейност, орга-
к Хали като стегне здраво организацията на населението; като скрепи яко връзките
между отделните организационни околии и окръзи,
тъй че те да представляват едно общо
низационен такт и дисциплина. F

Като предварителна работа в борбата с пропагандите препоръчва пречистване

цяло с добре разбрани общи интереси, като употребява
дълбоко и здраво преимуществено във всички по-жизнени
всички усилия да проникне най-
центрове на страната.
провинции от досегашните им организационни дейци. Премахване техният
временните големи чети и деморализираните пратеници на българското правите™ Хе Z
на

во и
След като се размениха мисли и дадоха някои разяснения по направеното изложе¬ изключително на организационните представители дейност е била постоянна междуособи
ние по въпроса, конгресът реши: Организацията да се помъчи с всички усилия да разши¬ ца, взаимно изтребване, низко партизанство и абсолютно никакъв организационен актив
рява базата на своето действие, като се стреми преимуществено към по-населените жиз¬ По отношение на тия хора препоръчва да бъдем особено крайни и непримирими.
нени и културни центрове и да се заеме най-енергично със закрепването на организацион¬ Таска - Предлага окръгът да потърси мерки за подобрение участта на изложилото
ното население и неговото обединение в едно здраво тяло. се на национални борби население. Съветва по-добрите и активни другари да се освобо¬
Бюро: дят от околиите и изпратят за попълване нуждите и местата в западните краища. Предла¬
Председател: Я. Сандански га едно по възможност по-скоро справяне със струмичани по бъдещето попълване праз¬
ните Солунски и Скопски окръзи. След това направи оглед на средствата, с които окръ¬
Секретари: Чудомир, Румен гът разполага в наличност, намира, че такива могат се отдели.
В заключение - конгресът намира главната причина за влошеното положение на
Протокол 11 западните краища повече в постоянните вътрешни междуособици, липсата на разумна
На предобедното заседание 27. VIII. 1907 г. организационна дейност. Залогът за подобрение на положението вижда в постоянното
Присъствуват всички делегати. попълване тия провинции с вещи интелигентни сили със здрава организационна дисцип¬
Дневен ред - отношенията на Организацията
спрямо националните легални и неле¬ лина. Нуждата от солидарност и задружни акции - повече от положително.
гални пропаганди. Като взема акт от последните сътресения и бури, предизвикани от
Направиха се следните общи бележки: Организацията има строго определена поли¬ нахлуване на чети в тия краища, държи единствено отговорно българското пра
тика спрямо всички заинтересовани по македонския и подалите му се дейци от средата на Организацията.
въпрос държави, особено спрямо
своите съседи. Като национални пропаганди, инспирирани
ви с чисто завоевателни цели, те усилват от респективните свои държа¬
националните вражди в поробеното население и
Озадачен от създаденото положение, конгресът, изхождайки от
низацията, счита окръга задължен към положението на ИЗЛ0Ж
иял“то‘ннн
сведства.
раз0.
Натоварва
спъват правилния развой на освободителното
тп^с"4111 "
дело.
О$яснява причините за появата на въоръжен
курс в пропагандите. В на-
рения население. Предлага бърза и своевременна помощ вь
Окръжния комитет в споразумение със струмичани д< Р^ ^Р^
и пдана за реа.
въстаимотп^^ водеше б°Рба на чисто легална почва
чрез черквата и училището. След
когато България достатъчно беше проявила
лизиране горното решение съобразно своите сили.
0^’
работите на своите вмешателства в Бюро: Председателю"
ог-пиг3аиИЯТа’
заинтересова Т°Ва П0СЛедН0 обстоятелство
не можеше да не се отрази и
Секретари: Чудомир.
Румен
нат по бързия път н^^ХтаборбТ“ ’
" ГЪРЦИЯ ™Я П°СЛеДНИТе Да ТрЪГ'
“
ние Достатъчномстпяш«Т?И П° 5ЪЩИЯ въпР°с. Развитието на революционното движе-
силна да води борбата и спокоиствието на Турция. Тя чувствува себе си недостатъчно Протокол №П 1907
заинтересован се справя с всички околни фактори, На следобедното заседание
о
чия, Раздразва и
пооХа н^
на Хилми Паша. Тя цели
да измс
ВиЖДа заинтересоваността на
Сърбия и Гър-
вражди- ТУК се вече забелязва умната тактика
Присъствуват всички делегати.
Дневен ред: Поведението на Организация
МеждУнаР0ДН11Х К°Н
а даборИ
т{

, „....съждени кон’
поддържа чуждите въоръжени Рганизацията от чисто революционния й път и Чия, материална издръжка, организационен някои обш» Р
енергия във вътрешни междуособици™??а ^Дотолкова, Доколкото те изразходват своята По горните въпроси делегатите, след като р<азмениха
освободителното дело - има елин ОРганизаЦията, изхождайки от интересите на
„„ межДународен кой^ предиМно на
Д^т възприе: „А1Якт
\ трешни въоръжени mт Да Се I
национални пропаганди, спРави най-категорично с всичките тия
) 732
ппоп
като им даде заслуженото. Пропагандите Поведението на Организацията при сд^де|Л организация1,3
При разрешаването на македонския пр
I

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОД/
архивите ГОВОРЪТ
,.тс
ви неуклонно по своя начертан път. В сду- ния редакционенконгресът
комитет. Единствената (причина)
n

развитието на своите в^и “ и обяви война на Турция, Организацията доб- ралния комитет намира Задграничното
'■ 2

"като досегашната
всичко изхожда от своите интереси и незави¬
излишна п?НТ’
чай, че някоя от дейност на Ревизионната комисия, р сът я
Ревизия на правилника
kohS^ намира заКато ^ДВид
симост. Конгресът предоставя на Окръжия комитет да нзтп
Материална зиране на правилника и устава. ‘ говаР« спецална комисия за
ът че Организацията трябва да има своя собствена
’
р вн‘
К°НГреСЪТ
«ТотТоято
изключително зависи нейната самостоятелност. Източни-
финансова ™ръ^ революЦионни средства и отхвърля безусловно всякакви матери-
Пунктови началници
Чудомир - Като изтъкна важността за добре уредени п
давани от заинтересованите държави, които
опорочават нейната независи¬ нието на Попвасилев9, който е бил за уреждането на пунктови
Сандански - Като не се съгласява за подобни
№мЮ’
И,Л°Жи предло®-

мост. комитети итн™

страна на досегашните пунктови началници, като са имали интими еДНа МН0Г0 Л0Ша лоша
Организационен вестник рацията, резултатите на която интимност са се доста зле отпазизи “е™я с Ре¬
Конгресът намери, че Организацията не може
по-дълго да стои без непосредствен р и ^рху раоотите на
и нуждата да се даде разрешение на много организацията.
изразител на нейната революционна мисъл Сандански и Чудомир - Предлагат обезоръжените и изпратени зя-. т. „
връзка с съществуване, изискват неотложно да се уреди
жизнени въпроси във нейното
издаването на организационен вестник, предназначен
като определи
да осветлява
нужния
широкото общество
бюджет за това.
ци да не се задържат около пунктовете. Щом се забележи, че някои момчета
надеждни, да се изпъждат от пунктовете. нюлаго- Хго
върху всички организационни въпроси, Таска - Доста скръбен факт е и туй, дето много наши дейци не вършат всичко чрез
Избори пунктовите началници, а повече чрез някои свои приятели. Туй много зле се отразява
От направения по тайно гласоподаване избор за Окръжен комитет и делегати на върху авторитета на организационните длъжностни лица.
Общия конгрес, се получиха следните резултати: Сандански - Доста зле бие в очи и туй, дето някои пунктови началници си позволя¬
1. Избрани за Окръжен комитет - Сандански, Чудомир, Момчил, Ванка, Буйнов, ват да боравят из печата по въпроси от организационен характер. Иска преписката с
Стойо Хаджиев (доп[ълняющ]). пунктовите и околиите да става чрез Окръжния комитет.
2. Избрани делегати: Сандански, Буйнов, Скрижевски, Момчил, Отело, Садък, Бъл- Буйнов - Занапред околиите да имат предвид съдържанието на писмото, ако то е от
гарията, Арсов и Дим. Запрянов, допълнителни делегати - Осман и Таската. общ характер да става чрез Окръжния комитет, инък - непосредствено.
Сандански и Скрижовски съставляват боевия съвет при Окръжния комитет. Сандански - От практическа гледна точка дохожда до заключение да се не води с
Бюро: тях преписка от общ организационен характер, защото в такива случаи се дава възмож¬
Председател:^?. Сандански ност на известни хора да експлоатират с името на Организацията.
Секретари: Чудомир, Румен Конгресът намери за добре пунктовите началници да централизират всичката орга¬
низационна работа в ръцете си и да бъдат те под най-строг контрол на Организацията.
началници.
Протокол 13 Чудомир - Изтъкна нуждата да се поставят помощници на пунктовите
За тая цел конгресът отпуща нужния кредит. „
1.IX. 1907 г. с рг
Присъствуват Предвид заслугите на Малешевски, които е направил на Вътрешната
ки. Дневен
делегати' Предобедното заседание,
nJ?’-™15™41™ открито в 1 часа по турс- частно на окръга, конгресът му отпуща 30 турски лири възнаграж
сът намери за непълни
лил °
и”ппротоколите от 6> 7> 8. 9> и 10-то заседание, които конгре-
стъкмени и назначи една комисия в състав: Чудомир, Съставяне бюджет за окръга «оавнение сметки-
Буйнов и ванката
' Банката за окончателното
"Единство им преработване. При въпроса за съставяне окръжен бюджет изпъкна' следния, оказа се неол-
в Организацията те на бившия Окръжен комитет. При уравнение сметки
™Ta единството в Организацията равдана една сума от около 80 лири. Финансовата контролна
като единствена гаранция за нейните
успехи.
За тая нередовност конгресът намира главни
комисия, която нито един път не е направила рев в^в
КОМитета. Конгресът
турски лири
глооява
_
Садданс”* W“H0CT на висшите институти Финансовата контролна комисия за досегашната и Р
ст с 30
ните за уяснение на
юр •
тавителство, хвърли един
чение, че тия институти
комитет и Задграничното предс-
а досегашната им дейност и дойде до заклю-
жава я също в продължение на един месец да надрл
1ВДаНата сума,
авторитет. нищо досега -а свършили, защото не бил им създаден нужния
и,- нередовност постъпки в противен случай да брои
Бюро:
Констатира се факта чр пл
”™сяли До Задграничното представител™ Легални и нелегални дейци за всичко са се
^^е
Т“ Hd

обхови» °М"Р МакаР «а

“
инст^^
висши
не clLtbv „
фаКТ°Р> който узурпирал права-
™орически
и
Т° СТаНа
за унищожението му.
15 10
Х°ра’ КОИТо да обищт Виле)80 3адгРанично представителство, но не-
6 Да ИМа Протокол
подоб^Г изпраща специалнииХкив? д ° вътрешността почувствува нужда от
Сап
- Не трябва да °РГаНИЗацм е външния свят-. 1.IX.1907 г- Делегата
хора ТаяЯНуЖда
нуж Предобедно заседание. присъствието на всички 735
7М ^“попълва отчасти от задгранич- Заседанието се откри в 2 часа по турски
'
архивите г°»огЯТ сарсКите работи даде своите показания, каКто
ВМОЕО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОаци
,
На дневен ред, Занков , Действително вместо да вземаме: какви да е меп
ний, Т""
'' 2

следва: поистигането ми в Демирхисарско избухна известната афера с на Стояна, криехме се и трябваше Занков да дойде и ни™™^4^
нашите длъжности в туй време. Председателят Анка наместо /аКТ° ИДа “помни
за Нането
На втория ден
след прие™ в околията, която налагаше бързи и това спомняне, продължаваше да се крие даже и от другарите РЪВ Да Даде пРимер
предаването на Стоян
прекра>
енергични мерки занаи-маз „ в време околийският комитет
положение на
се крие-
околията. като осъди мене в предателство, защото съм била съобщила къпе’ ЧЛеН°Ве На комитета.“
ше Орачева. Когато се обръщах към него за съвети той ми от °И’ когато се ™рсе-
at
за съдбоносното Аз
ше и не искаше ни
<, взех жните мерКи за убиването на предателя, като пови- никакъв комитет и всеки да се грижи за себе си и да се спасява к™Варяше’ В Т°Ва Сега няма
се поставих начело на с рите им Опитахме се да го убиваме, но къде вече Орачев бе тръгнал, за към България, откъдето бе върнат от Занк™ п Времс
ках на помощ пеио г
”се^
а
нелегалните не ни даваха нужното съдействие, та „е би закъсняла да стори това, Занков бе направил нужното разпореждане

^вТсХа™
,ел па и лезнат от селото, че
*
неубит. Например в Маджирово, излъгани
уж Пейо Радев ги е викал, а
момчета, определени за тази
самата причина бе, за да не
нават тези препоръки и да се връщат назад тези, които заминават, за да не остане
ята без тези хора, които би трябвало да стоят. За да се вземат някои мерки по убиването
оХи
пДоада селото и работниците на Организацията.
След месец и половина от предаването на Стояна, Занков повика на помощ Пейо Радев и П. Милев с другарите им В едно общ"
това време почна разни партизански вражди заседание с горните и членовете на Околийския комитет, взе се решение да се убие Сто¬
vw Стоян- напусна Демирхисарско. През
между легалните работници. Комитетът вземаше решения, щото компрометираните, ра¬ ян, като се предначерта и плана на това убиване, но внезапното явяване на самия Стоян
ботници пред турската власт да заминат в четата, като при това смъртно се наказват тия, всички ни смая и се остави намерението за убиването му за другия ден, като се определи¬
които не се подчинят на това. Същият този комитет, който взема горните решения, изда¬ ха три момчета, преоблечени в женски дрехи да свършат това. Тези три момчета дойдоха
ва препоръки да заминават за България, а Орачева задържа в Крушево, като полулега- в къщата, където бях аз, та заедно да търсим, средство да го убият като аз им го покажа
лен. Това пристрастно решение даде повод, да стават разни раздори в четата. През всич¬ кой е. През целия ден и вечерта никой от членовете нито на Селския комитет, нито на
кото това време членът на Околийския комитет Анка и Орачев вместо да се заемат с Околийския не се яви да ни доставят храна поне, та трябваше аз със свои средства да
възстановяването нормалното положение в околията, те губеха времето си в преговори с сторя това. Напротив, бяха разпръснали даже слух, че има оставени преоблечени момче¬
престъпника Шуманов12, като предлагаха подкуп, за да могат да останат легални. Аз поч¬ та, за да се осуети този план и да не стане убиването на Стояна в тяхното село. При все
ти бях в отчаяно положение, като виждах, че Околийският комитет, ми пречи да туря ред това, момчетата останаха и за другия ден, като бяхме всички отчаяни, че не ни дават от
и аз самият, макар и да ми даваше права някои, които същевременно от друга страна селото, където се криеше Гологан и другите, никакво съдействие, най-сетне употребиха и
е
отнимаше. Когато поисках да встъпя, в тези ми дадени права, когато поисках да влезне и лъжа, като извикаха момчетата при Пейо Радев, който уж ги е викал. Възмутително клевети по
поведението на тези хора и в това, че по този случай пуснаха и най-гнусни
Орачев в четата, според решенията на Околийския комитет, последният вместо да из¬
пълни туй. търсеше всевъзможни, средства да замина в България, което всяваше само адрес на момата куриер, както и по мой адрес, като развратници.
в сношения с предате¬
разврат в четата. За всички тези своеволия, своевременно съобщих на Окръжния коми¬ Същият този страх за кожата накара Анка и Орачев да влязат макар и да се
подкуп, за да не ги издава. Това
тет, който взе решение да отстрани Анка и Орачев от комитета, като свиках всички чле¬ ля Стоян и да му предлагат и желание
нове. останалите стари и новоназначените: Перо и Балкански, за да вземем някои реше¬ скрият, обаче не остана тайна. По-после председателят в ‘ ‘
направи
ния за в бъдеще по затворниците. В това време Анка, която научава това сполучва да
насъска останалите момчета от Крушево, като ги излъгва, че аз уж съм свикал околийс-
ря да не влиза в четата, където му беше мястото, като станал
в^
щото четата да се разформирова и след туй момчетааД По-нататък, когато интересът
С
ки върховистки конгрес, та да дойдат в Асенов откъдето бяхме, им дойде амнистия р
да ме обезоръжат и в като ги залъгваха, че скоро ще орачев търсеше всевъз-
бДиипо^Л“ Предам °рЪЖИето' да ме застрелят. Случайно аз, се
намирах тогава в
СПасих четата и себе си от крайността, на която се бяха решили по
на Организацията изискваше формировката на чета
можни мотиви да си остане в селото, всички мом
Рха
пп.|съла на тези
от това заявиха на
момчета, които
съветите на a7Hc4MH
не е истина което МИ’ другарите ми " четници, след като научават че това Занков, че и те ще напуснат четата. Издаваме смърт по силното настояване
на
Ка3аН0’ засРамени слагат оръжието си и искат да заминат за не уважават решенията на комитета, а за секр7Р змаще решение, щото
Анка, решихме да остане в селото. В същото засе
България, като накапа™ г ДД ИМ
знай п0 какви съоора-
’

ето продиктували (на1 Ми™°Т направи едно заявление до Окръжния комитет, ко-
частната покупка да си останат там, където Лрия, същевременно искала и -
им отговорел да "7™w**”6™
влязат в четата Тъй щото аз ос™
ПРИ4ИНИ ИСКаТ Да напуснат те’ Окръжният комитет
Hd околийския конгрес,
но те вече не видях да жения, Орачев тръгва да търси препоръкз
каТо
изтеглим. Членът на Окр
след туй си
ти от Окръжния комитет р “тези cS
ровам чета. Това бе и решението и
Да предприема. Поисках съве-
а’ Че тряова да замина за България и сформи-
тегли и парите, като излъгва,
комитет запитва ме да удостовери това икос
оказва, че това е лъжа.
’
Парите
каза> аз спирам. преда •
да стоя, а да замина “в°НаЗНачената
за Бългапия R Никакви комисия, че без другари не трябва останаха там. За да не повтарям същото, околия По случай33 3^.
Другаря Скот, който бе
вече нелегален раачитаики на почти заминах за България с
сРедства Чудомир - По създадената афера в Д^еме най-енергични мер^и П[амРщото но
тази помощ се оказа недостатъчна неговата парична помощ. Обаче Стояна, Околийският комитет трябваше д‘ п03иции, но отишъ един работник-
В България се срещнах
ст г Ст
t-i н
Н“ПраВИХМе заем от П. Милев. та на аферата, обаче той не само че
един подъл начин да прави условия с пр Д
не прав"^
че
Р^
н0 внждаме,
7^7
rLS'
В околията

™Ш0’
На въпроса му
вси7к^^
НИ войвода> който ме разпита за едно
ни за него, отговорих революционер. Оставаше всичко на чет одобрението на око- направИ. Той ои
* за В
бй тряова-
<"Р^
и Гудева''. не него- Че се срещах и говорих с ре-надолу безцелно и без да направи пещ което
ОколИ’йскияк0М77,
йския войвода
( ни

Показният“*“ не е направ1
° С Ка“И ЦеЛИ’ ПР°‘ Окръжният комитет също че не е прояви-’
трябвало да определи отношенията ом
ИСКЙТ "ЯКОИ да си ко на
околийския случаи’ пречил
736
^.ШоказаЗанкоТз^ - И И На
ДРуГарите си, трябва да призная, че е тъй.
Стою, а той не е направил това.
каква дейност по случай аферата. 2) съ
" че в много
архивите говорят
непрепоръчителните му отношения спряло Стою и ДОКУМЕ„ТИ нл центрллните ръководии
ската чета. 3)
Осъ^ХлНност
поради непроявената Деятелного ка
в случая.
ир е на мястото си. Наблягам върху туй. гдето
I. Избра оюро в състав - председател Санл-
тари - Чудомир, Момчил, Гавазов, Казепов и РумеХ Пидпредседател -
"" ' иг" 2
Отело и секре-
Таската - Всичко кое и други, което не трябваше да направи по никакъв Дневен ред на конгреса:
1 уде • Р
Занков е имал среща с Л. характер Сер„„ „
начин. кято изтъкна поведението на Околийския комитет, което държал във I. Отчет на Окръжния комитет, окръжния
СаНДТХгострого
у
време на аферата, го
осъжда. Осъжда Занкова, че той във време на Стоювото и делегатите на Общия конгрес
ренти»
кат0 го поставял в компрометиращи рамки. Като Редовен отчет за дейността на Окръжния комитет и окръжния

положение
“7 Т"
“г™
на Организацията не би трябвало да правят подобни срещи, ги осъжда. Що се
касаедо деятелността на Занкова в околията привременно и в аферата, не по-малко на¬
мирам виновен и Окръжния комитет.
Паница - Осъждам, Околийския комитет в бездеятелност, която може да се припи¬
ше и на Окръжния комитет, защото последния не е можал да се постави па висотата на
своето, положение при такива обстоятелства.
Чудомир - През моето пребиваване напоследък в Демирхисарско имах случая да се
срещна с много хора. Изобщо схванах, че Занков не е имал добри и каквито би трябвало
да има отношения. В някои места той описвал положението на Стою доста черно, което
зле се отразявало върху положението на Организацията. Доста осъдително е дългото
стоене на Стою в България.
Стою - Като даде своите показания, сам се намира за виновен до известна степен.
Таската - Осъжда Стою за дългото му стоене в България, като го обвинява още, че
отдавна трябваше да се справи със Стоян, престъпленията на когото му
известни.
били от по-рано
Стою - Като изтъкна причините, по които не искал, да
Стоян, обясни и причините, които са го заставили да стои предприеме [нищо] против
състояли в туй, гдето Занков и Скот са го поставили в доста в България. Тия причини, се
ение.
Чудомир - Намира за неуважителни, причините
поставили.
неловко положение и настро¬
1
ревизор не се поелс
тави, поради отсъствието на членовете от комитета извън окръга.
Конгресът като взема
акт че този институт е бил занемарен и съзнавайки значението му, реши за в бъдеще да се
вземат мерки, за редовното функциониране на Окръжния комитет и поставянето му на
подобающа висота, като се разширят и гарантират правата му. Натоварва бъдещия коми¬
тет да приключи и тури в ред, делата на стария и уведоми за резултата околиите.
Отчет на делегатите от Общия конгрес
Конгресът одобри поведението на делегатите. Тия последните със своето държане
са отстранили възможността да се узакони един не в духа на Революционната организа¬
ция и нейната независимост път. Вменява в дълг и на бъдещите свои пълномощници да
бъдат по-категорични и да ценят високо самостойността и чистотата на Организацията.
II. Изложение състоянието на околиите
Конгресът след изслушване отчетите на всички околии, констатира не малък зас¬
той в организационните работи; липсата на активни легални дейци и нуждата да се по¬
добри и реформира четнишкия институт. Вменява в дълг на околийските комитети да се
загрижат и в бъдеще да проявяват по-голяма дейност, като разширят своя годишен актив.
Утвърдява всички избрани околийски тела, като законни и прави следните бележки към
отделни околии: а) Драмско, предвид направените оплаквания и посочване известни не-
за
редовности, натоварва специална комисия да разследва и проучи всичко, и докладва да
резултата на Окръжния комитет, б) Неврокопска, задължава Околийския
комитет

на Стою, че Скот и Занков са го

взема нужните бързи мерки за уреждането на планинските
тиране редовното функциониране на граничните канали.
кия комитет, че не си е изпълнил задължението
месец да уреди горния въпрос под страх на глооа
към
от _5
власи, селото Вишна и гаран¬
Прави
Разлога
лири тур
и
сс мъмре
и» с
, ) м‘елнГШК0
_ •

да се
ооганизаци-
кова Околийският комитет в най-голяма бездеятелност, осъжда Зан- вземат най-бързи и енергични мерки за да на. р избор на Око-
ята на деморализираните от върховистите села, г) Серско
мъмрене и от пп1н1?°аЮ1кИТе отношения спрямо Стою, като го наказва с писмено
лийски комитет и се организират планинските ппиктика
власи.
рене неРнавп" W
рене, загдето не навреме
ЪДе В ^емирхисаРската околия; осъжда Стою с писмено мъм¬
се е върнал, в своята околия.
I\k/|Vl fl I V 1
...
III. Организационна практика
Г1 VV
J
л

взелият Милева*з^ сме!!”0 изложения за състояниетослош о^"1'^-

на
Скот неврокопчани да си спрат 200-те лири, които Занков и Конгресът като взема акт от направените
населението и ръководни деици. - .
• р
констатира един общ упадък, в духа на трябва за самите нас да
Неврокопско демирхисарски пари”*1 Демирхисарската околийска каса от оставените в
които се води нашата революционна борба се недостатък от• и
”^да силите
Бюро: но тях да направляваме усилията си. Чувствува и ръководят ро • . нте защ0.
инициатива сили, които да упътват населениетосе проявява, за да е
с п0
намерили
Председател: Я. Сандански то е потребно тази борба непрекъснато да насе-
Секретар: Момчил.
кУлтУрн0'ик]’н
пълно съзнание. Поради това въведенитеизискваните и закРепнатдуха на слу-
дадат РУ нито един

.
едно системно приложение, за да
интере
шюпуща
СВоята революционна
дей-
на III редовен Окръжен Резолюция лението, като го направят способно да брани прави о. , спъват
чай на насилие или грабеж не отмъстени.силата на о
Като ।
които нейното
конгрес на Серския революционен
в равНовесие апетитите
станал в Кадикийско 22. Ч‘
VIII. - 2. IX. 1907 г.
окръг, ност - Организацията трябва да прецениизхожда от ме по този начин
Скрижовски^Вълчидолски правилно развитие. Турция всякога вза
1
яАпба като запазва
солидаризира и до-
домир; Неврокопско
Румен, Анка и Ст. - Осман
рево™о11ионен окръг в
МвЛ състав делегати: от Разлога
ОтеЛ°’ Крас’ к?ШК° Сандански, Казепов, Гавазов и Чу-
- подтиква
на всички заинтересовани, да ги акция
във
в лицет0
‘ органи се
енствуване похватите шпион;и средствата
могьществото си. Реформената
“

Хапжиея-
нянов, Чавдар и Буйнов
- всички*0
Момчил и Черногорски; Демирхисарско
~ ДаСКаЛ Гаска; Драмско - - пълня тактиката на Хилми Паша, проявена в ос
разпределение на аск Р‘'
Р засилване на
пропаганди дото.
°“™ С НуЖНИТе Д°кУменти.Паница, Ковалевска, Ог- на неприязън, в умелото ВЪоръжени
Разгледа и реши
подкупничеството, в покровителствуването
на
и ишер 7.39
738 доколкото, те са оръдия на собствените
' У . Г I
/
 1,

говорят еволюиране не се е постарала да се

"°"""™" Им / ,
АРХИВИТЕ бавното си цията към тях не могат да бъдат друп,
Организаци
От своя страна времето, ка
прогреса на
е оставила своите неприятели да я задминат в сили-
още по-незиачител- икономическото робство, което европейските
Организацията е длъжна, изхождайки от близкитесТи^
За да предотврати
СТрана на «“селен не™
н0 нейното СЪЩествуване
съобрази с
навреме
не оста
За да
те, и средствата си. определи
да
и да насочи в една ясна определена револю-
силата и значението на враговете си и
поставя с всичкизасредства
възможността
на тая капиталистическо™^
благоприятното насаждане на техник
да
“
но, дълге Направи «есигурно
ционна дейност; да си уясни борбата. Да се заеме по-
всички свои ЧЛенове в всяк0 съществуването им, като постепенно се стреми
Р да пазиш™
Р Р та база и провикне в no¬
осланяйки се на своите жизнените градски и културнинацентрове.
си- насилие с подобаю-
дава отпор на
еНвР™?^
ща акция, да модер
революционните си методи,
в шителн0Стта на
като възприеме всички средства и
своите действия и ефектност, бъдат
il. Отношението Организацията спрямо чуждите легални
и нелегални пропаганди

змог за нейните успехи и сила;д7уяснява и упътва населението към една по-интензивна Организацията осъжда политиката на всички заинтеоесоя шм » и..н.
завоевХлн^^
турската хазна и европейс¬ рос съседни държави, чиито пропаганди инспирират от чисто
правили“
Хномическа
ките борба, от която чувствително
интереси; да определи отношенията между
да се накърнява
легалните и нелегални нейни членове, раздухват националните вражди в поробеното население и спъват
отклоняват от пряката й цел и ангажирват
« на енерХ
йв
и задължение и създаде по-тесни духовни и идейни освободителното дело, като я «
като уравновеси техните права, власт
връзки на другарство и колегиалност като се ръководят всички от принципа за общото непрестанни национални междуособици. във вътрешност¬
благо; да следи за делата на висшите фактори в държавата, като си разчиства всякога Конгресът се обявява най-категорично против всички пропаганди средства, насочени
организация. та, като препоръчва най-енергична борба с по-силни и чувствителни
бързо и без колебание пътя, изискван от една революционна тия пропаганди.
По отношение икономическата борба, културни преобразования, съдебни и учебни предимно върху центровете, които разпространяват и крепят
към България
III. Отношенията на Организацията
отдели, всички стари решения си остават в сила. Задължават се околийските комитети да икономически и политически цели
прилагат напълно казаните решения, съобразно местните условия и своите сили като Като силно заинтересована по своите дълбоки
упражняват при това най-голям контрол. при разрешение на македонския -
въпрос България първа е започнала използуването
на
династически интереси. По тозие начин, тя още
Ръководим от последствията на честите афери, които отнемат на Организацията освободителното дело за свои държавни и и предизвикала
интелигентните и опитни дейци, конгресът препоръчва по-голяма стегнатост и сериоз¬ от самото начало е компрометирала независимосттастраната
на Организацията
постепенно се е превърнала
от което
ност в работата, като се запазват те от прякото им участвуване в разните институти. въоръжения курс на чуждите пропаганди, За да намали значението на Революционната органи¬
Конгресът предвижда нужния кредит за издаване на един окръжен лист. в арена на непрестанни разорения. й развитие, България употребява всички средства [за|
зация и я отклони, от естественото като се стреми с това да я превърне
в свое
IV. Боева подготовка раздори между дейците на вътрешността,
Конгресът счита, че като революционна организация, ние трябва, да разчитаме на оръдие. се обявява най-категорич¬
нужното количество оръжие и изобщо боеви материали, за да можем при всеки даден независимост, Организацията, оръдия наравно с ония на
момент да проявяваме нужния живот, съобразно настъпилите условия и намира: 1) На¬ Ценейки високото своята като третира нейните
личното общо и частно оръжие за недостатъчно почти във всички околии; 2) Счита ми- но против тая политика на България,
другите пропаганди. събития в западните
краища на аке г
лиционното обучение за задължително за всеки годен организационен член; 3) Обръща
от последните печални р
На надлежните комитети върху несериозната, боева подготовка на околиите, Като взема акт нахлуване на масови деиц
чети,
«0«^ о0Гани.
завеятматепиапи^ ния, предизвикани от безразборното р
член°вете на Окръжния комитет със специална грижа да направля- правителство и поддалите му се
ват и В °КрЪга’ да
во отговорни българското
пР°Учат и Доставят по-модерни боеви средства
и взривни приготвят
съвет е автономен нат.ДЛН° В делата си каРта за стратегичните места в окръга. Боевият положение и изхождайки Р Р
Озадачени от създаденото съдбата на изложе 6рение положението
в
и за Дейността си дава отчет пред Окръжния
окръгът се счита задължен към м »
средсгмЦ
_ интелигентни
конгрес. сили,
от сили и
V. Организационна територия га бърза и своевременна помощ постепенното имi из • ия комит’ет да обмисли в спо-
тия краища конгресът вижда в р
Конгресът одобрява досегашното резпределение като натовар горно решение, съобразно
с разумна революционна дейност, и плана за реализиране
на околиите, като подчертава ста¬ горнОто Р
рото конгресно решение от нуждата
окръга и уреждането в отделен районда се присъедини левия бряг на Джумайско към
на Креснечко, поради важното му стратегическо
разумение със струмчани начина можзунаводен конфликт
значение. Натоварва Окръжния комитет,
съвместно с Мелнишко, да намерят подходяще
тамошните условия.
Организация га при „ зацията разчита предимно на
а IV. Поведението на начертан път.
^ЗИ ^°Н ЛИЦе’ За УРеждане на Двата
мерки, отбелязани в протоколите. презгранични канала са препоръчани
ни съответни При разрешението на
македонския пр >
като
ле
Р
,
неотклонно п0 СВОя
с Турция, Орга
Б. Решения от общ развитието на своите вътрешни сили, вдязла във изхожда от своя ин р
война
организационен характер. случай, че някоя от заинтересованите дър
позиции, Ппеди всичко
1. Външа политика на Организацията цията доблестно ще заеме своите
ните евр^и^и*^^ на Организацията, намесата на заинтересова- независимост. V. Материали
издгми»
воположни и несъвместими В pe<₽(,PMenaTa
акция, преследва цели и интереси, проти- «
спокойствието\Н^п°РОбеНОТО Конгресът начерта» Т—•
мят да обезпечат население’ че европейските сили се стре-
ните предприятия и
тереси се съвпадат спостепенни ™п„РаНаТа’
Чрез което Да се гарантират
нансова издръжка, от която
изключит средств и отхвърля
безусловн
741
адеят икон°мически
ония на турската
Tvnc v
успехите на тех-
страната; че в това техните ин-
държава, поради което те тя си създава е чисто
революционни
74Q отношенията на Организа-
 1

архивите говорят нл ЦЕнТРАЛНИп ръковоани

дЪрЖави, които опорочават нейната зависи- органм
XIII. Случайни ^-'—2
мост и чистота. Организационен вестник По Драмската и Демирхисарската афера се наредих-
„ Лпганизацията не може по-дълго да стои без непосредствен
Конгресът намира, че ир>
решения, на които са протоколирани в протоколи 14 „"5“™™ дела> конгресните
изразител на нейната революц
Нуждата да се даде разрешение на
съществуване изискват неотложно да се уредимногото Бюро:
жизнени въпроси във връз цен да 0СВетлява широкото общество по Председател: Я. Сандански
всички
oZXhX^^^^
организац г нужния бюджет за това.
Единство в Организацията
Секретар: Чудомир
Подпредседател:
Делегати: Анка, Боселиноа, Момчил, Крас, Румен, Гавачов, Скрижевски. Отело
Конгпесът счита единството в Организацията като главна гаранция за нейните ус¬ Хаджиев, Осман, С. И. Чавдаров, Ал. Буйнов, Ковалевска, Т. Н. Паница, Огнянов,Cm. Н.
Таска,
пехи Навсички инспирирани отвън котерийни течения гледа като плод на чуждо вмеша¬ Черногорски, Казепов, Вълчедолски.
телство, вредни за самостойността и целостта й и апелира към всички деици във вътреш¬
ността да ценят високо нейната независимост.
VIII. Отношение на Организацията към другите -
ЦДА; ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 39, л. 1 44. Препис. Машинопис.
революционни организации
Конгресът съзнава нуждата от едно общение и установяване на по-тесни връзки
близките нам революционни организации, предимно арменската и руската, с
тавя правото на Окръжния комитет да направи нужното в това отношение. като предос¬ 1 Ковалевски, Кавалевска, У У - 1987' Софяя)’
псевдоним на Екатерина Измирлиева Паница (1882 Кукуш
учителка, деец на ВМОРО, съпруга на Тодор Паница.
IX. Ревизия на правилника Огнянов, псевдоним на Кочо 1 1авлов, от с. Кобалище, Драмско, учител, деец на ВМОРО.
Конгресът констатира непрактичността и неприложимостта
на много страни от пра¬ Чавдар, Чавдара, псевдоним на Стефан Чавдаров, род. 1883 г. в Стара Загора, четник и районен войвода
вилника и устава и натовари Окръжния комитет да назначи
която комисия да изработи нов проектоправилник комисия за тяхната ревизия, ’
в Драмско ( 1904-1907).
и устав и го внесе в Общия конгрес. 4
Става дума за Демирхисарската афера предизвикана от предателството на местния деец Стоян
Индже-
X. Досегашната дейност на висшите организационни
Конгресът осъжда бездеятелността на институти ТО.
в Скопие и с.
се изказа за даване по-широки и Централния комитет и Ревизионното тяло и ' Скот, псевдоним на Цвета Божова, род. през 1873 г. в с. Бобища, Костурско, учителка
комитет, войвода на
гарантирани права на Централния комитет. Институтът Кърчово, Демирхисарско, касиер на Демирхисарския околийски революционен
на Задграничното представителство демирхисарската чета (1907), съпруга на серския революционер Стоян Божов.
от самото начало на своето
Организацията, а е бил източник съществувание
не е пренесъл никаква полза на и досега 1909, Кюстендил), кратовски (1907-1908) и зъх-
ри и деморализация и като * Димитър Запрянов (1883, с. Караорман, Хасковско - въстание в Одринско, четник в
такъв конгресът се изказа за неговотона непрекъснати раздо¬ ненски войвода (1906-1907), участва в Илинденско-Преображенското
XI. Окръжен център и избори премахване. четата на М. Даиев (1905-1906).
1. За окръжен център се 7 Заяка, псевдоним на Илия Тетимов (с. Ковачовица, Неврокопско -
1922, с. Ковачовица, Неврокопско),
избра Кадикйойско.
бра; а) За неврокопски войвода. рево¬
Мелнишко, член на Серския окръжен
^11066 на Окръжния комитет - Сандански, Скрижевски, к Ванка,
-
Ванко Иван Николов Нойков, род. отс. Сугарево,
конгоес - Сянчяиг dHpaTa и Стойо Хаджиев като запасен член; б) за делегати
d

та, Зят^Н’
Момчил, ая Запрянов,кр',жевски>
та Момчил Петър П[оп]арсов, Буйнов, Садък,
Осман и Таската за допълнителни.
в Общия
Отело, България- -
люционен комитет.
1 сорги 1 1О1ЮВ Василев (Попвасилев) ( 1875, Дупница
ВМОРО в е. Лъджене, Чецинско
1907, София), учител, ръководител
- на пункта на

_
Конгресът прие следния XII. Окръжен бюджет “ 11ротокол 14 не е запазен. Самоков - 1949, София), серски войвода, к
1 За организационен окръжен бюджет:
" Георги Христов Занков Народното събрание, председател на Илинде
(1886, до^
2. За делегати за вестник... кански те войни, депутат в
Общия
3. Окръжен конгрес... конгрес и боеви съвет...
480 т. л. в. „Илинден“, „Пирин“, член на ЦК на ВМРО (об). четн„к при
* на страната на
4. За Кадикйойски
221
“ Михаил (Милан) Шуманов, род. през 1875 г. в У^И
„ми у преминал
Р
К Пейков, Хр. Чернопесв и Я. Сандонски, участник
куриери... 15 в аферата
5. Белочерковски1 Наволнолибералната (Сгамболо-и
14... 40 ВМОК, кумановски войвода.
мивистьр-вредседател
6- За Рилски...
24 “
държавен
Д-р Петър Гудев (1863-1932), политически народно съ р<
и деец, чле
Р^
о
’*ЛъД«енския пункт... 25 вистка) партия. Председател на XII Обикновено
а извънредни... министър на вътрешните работи (1907-1908).
дългове... 30
’■ За 14
Бяла черква, псевдоним на Мехомия (Разлог).
30
Всичко: 218
задължава околиите^ спок^т е™ На равно 1083
каса на Окръжния МеССЦ Да ®иесат всички околии в окръга. Конгресът
междУ
742 комитет припадаща им се част в 743
Околийската
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
РЪКОВОДНИ
Братя! Цял свят с удивление следи чудната и , 2
т„м к част
№248 геройската му самоотверженост за достигане своята .,аРЖЛИВОСТ нашето насепРиио
на
комитет до Околийския комитет Коят^
л«пъжно
р 1 от Битолския
окръжен
и войводите в Охридска
околия „Свобода или смърт . Това е нашият вик. който
Нека удвоим енергията си да разнасяме нашите рейолюХи
излизХНа
ЧИНата на гърдите Н1
[Битоля], 5 септември 1907 г измъчената или смърт“ се подхваща от
ни татковина, нека проникнат в пХднХ ?ДСИ "° ^««ият наш
зов „Свобода ехото на горските гРад«ите стени Нас
ни чакат съдбоносни часове. Македонската организация не
Окръжно
До братята на Околийския комитет
дума. Нам ни трябва мъжество и разбиране на задачите ни V
°Ще послеД«ата си
°Т° НИе Се надяваме «а
собствените наши сили. Мъжество в делото, съгласие на всяк >
и войводите в Охрид ето на революционния дух; работа, работа! - това е първият наш aZ
оръжие, братя по чувства! Един за всички - всички за един в общата борбсХн Н "°
£ Дете вече че Втори редовен окръжен конгрес свърши своята работа за която
беше натоварен от представителните тела на Организацията. Сред вековните букаци на
това златно правило бъде програмата на нашите взаимни отношения
Другари!
Р

елин кът от нашето отечество, почти под очите на турските войски и европейската ре- Между другите решения на конгреса, ний Ви обръщаме внимание върху новосъзда
формена жандармерия, цветът на революционните легални и нелегални деици се събра дения институт - ревизионната чета. Мотивите, които накараха II Окр|ъжен1 редовен
да премери силите си, да се опознае помежду си, да сподели братска реч за бъдещата конгрес да създаде ревизионната чета, са от чисто административно естество Нейната
дейност. Да. братската реч на взаимно съгласие, на еднакво разбиране интереса и задачи¬ задача е чисто ревизионна и в мисълта на конгреса е, тя да служи като съединително
те на революцията, на единомислие в разбиранията и действията. Братската реч и едино¬ звено между Окр[ъжния] комитет и другите институти на Организацията. Ний се надява¬
мислие в предприятия като нашето свято дело са първото условие за неговото развитие и ме, че ревизионната чета навсякъде ще намира най-радушен прием и искрено съдействие,
за успеха му. Не е далече времето когато тъжни условия пречеха за взаимното съгласие каквото се дължи на всеки контрол, създаден от едно представително тяло. Ний сме дъл¬
просвете¬
на еднакво искрени и самоотвержени отделни личности, представители на някакви тече¬ боко убедени, че през годината ревизионната чета, с тактичното си действие и на
ния в самата Организация. Взаимните отстъпки от разните страни, похвалните усилия на си съвети много ще направи за революционното дело и че всички органи делото
ните мерки.
другарите от миналогодишния Окр[ъжен] комитет да съгласяват и помиряват разногла¬ ще я посрещнат както трябва и няма да й дават повод да употребява репресални
сията, сполучиха да достигнат туй, което всички ний, другари, желаехме от все сърце - Другари!
премахването на разногласията. И дебатите на току-що закрилия се Окр[ъжен] конгрес
показват най-ясно добитото съгласие. А решенията, които той е зел и които вие ще про¬ Новоизбраният от II Окр[ъжен] редовен конгрес Окръжен - комитет се състои от 5
Дантон, Гурко1, Рудин-, Сър
четете с всичкото потребно в случая внимание, показват, че корпорация, която почита легални и I нелегален членове, а именно другарите: Бакунин,
новоизбраният Окр[ъжен] комитет раз¬
и Павел Христов. На заседанието си от 30 август секретар-сче¬
себе си, която е проникната от взаимно съгласие, е
способна на ползотворна и епохална предели длъжностите си както следва: председател и печатопазител Рудин,
по последиците си дейност. Вие ще имате пред Колкото до досегашния легален
себе си след това ни писмо, решенията на
Втори редовен Окр[ъжен] конгрес. Да ги прочетете товодител Бакунин, касиер Сър и деловодител Гурко.Окръжен комитет изтънко позна¬
важност, която има всяко от тези решения. Вие ще внимателно Вие ще видите всичката член Дантон (М. М[атов1), който като член на бившия за комитета, оюрото реши a с
която нашето окръжно законодателно схванете също новата ориентировка, ва миналите работи и със своята вещина е незаменим и се ооръща към а , Е 1
Другари!
тяло дава на нашата деятелност остави и в бъдеще като член на Окр[ъжния] комитет пс। това решение и ,
молбата немедлено да съобщите вашето мнение нелегаЛеИ
ОпгаУи^ш^ На Нашето Революционно дело,
отклони
през последните
мн°го от своя път и да отделя
години принудиха
почти всичката си енергия в
чая е необходимо, защото според решениетоостави
член се избра в Комитета. Ний Ви молим да
на Окр[ „ I
Д н в нашата среда, за когото
пешеНие, както знаете.
да стане нелегал , Р
борба
с
членове нелегални
чужпитр н
До конгреса не се знаеше, че е принуден
в същата система
Известно Ви е съшо
ЛИСТИЧеСкИ пРопаганди> борба която, ако се продължаваше още
объРне и нашата Организация в пропагандическо дело, не противоречи на Организационния правилник, които допуска двама
мирането“ на Македония
ОоганХ6™ ““ наРечената европейска намеса в „рефор- в бюрото на Окр[ъжния] комитет.
тивна деятелност спрямо' tvh ацията тържествено обеща
да спре своята пряма ак-
покаже по п°Т°
някакви реални резултати от
най-нЙ£и на^ин^Т
пРавителство> не защото вярваше в достигането на
В Мюрцщег и
С°ЛУ» оформи“, а за да
Съгласно правилника, след конгреса
НИ и околийските комитети. Ние ви
трябва да
подканваме д
делегати. Заедно
тези избори да
с туй ние
ябва да влизат
докато съществува турския най-енерги
”
пежИ« и
Рет°Рми не могат да дадът никакво подобрение станат въз основа на правилника, но В комв °грани
залРичават
жертва кякчатл Р63 ТаЗИ мъчителна самоволна бездейност ние да-
членче.
препоръчваме умереност и тактичност. трябв д » се ши пред общите инп|*
Дохме
дадохменай-голямата
и доказахме, че страсти ние всич
редначинания от странапознавамеwfilTV13 напРави едно Революционно дело. Ние я и съзнателни Личните прик
на Европа Щ ° ^Рция’ че сме л°ялни пред всякакви искрени Делото. Конгресът подчерта, че няма вече
в Конгреса се даде т,

।' комитет «Р^^кчки

каквито ги предричахме . нека
низа1ш°ВИ’ дълбоко какяитЛИЯТа На ^вРопа да
показвахме
реформира страната изля- ки сме на великата освободителна идея*
A
ъ нв
и
да премахваме
вредни за
конгрссът
ръце *Тя
т
Убедена в своето ие™
дело навремето още. И сега Орга- ското подаване ръка, това е закон за иОкр
закон ч У ваме
репресивните мер№ да Ни се
нашияконт™3 П° СВОЯ с°бствен път И ниРМ°Же ВеЧе Да Води поли™ка на скръстени
подчертаваме решението на
че ние ревниво ще пазим този
Делото разногласия и ежби, в случая н< У
с
препоръчва-
околийския] кс
веднага
а
остави на разположението апелираме лиш^ извикваме
^„етически
пението на топя „конгресно
Т°'
отРебна ни е нова енепгиа ИЯ' Ние имама вече сплотеното едино- ни. Избраните живее
Р ВД’ Нови сили> нов ентусиазъм 745
всич всякъде
решение при изпъл- съобщават. Накрай ние пак
744
ме ви единомислие и съгласие във
г
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ Революционна пРГдНизацИя|
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
РЪКОВо^
Дело.' Да живее Македоно-Одринската
Освободителното IV. Т. Паница се оставя в Драмска революцион»., т„л „с/(| 2

Съгласие и кураж.'“ поздравления. иосМ Даева.

Приемете, другари, нашите
Окръг“]
От Окр[ъжния] комитет
[Лечат: „II Мак.-Одр. Революционен
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 38, л. 3. Препис. Машинопис.
Ж «п л яс 56 л 432-434. Оригинал. Хектограф. Публ. в Б. Николов, Документи за
0КРЪГСЛеД РИЛСКИЯ К°НГрСС 1905 ГОДИНа’ С ‘36''М
№250
Протокол от заседание на Окръжния комитет на
Гурко. псевдоним на Коста Георгиев (1877, с. Енимахле, Бабаескийско - 1932, София), учител Битоля, окръг с взето решение за смъртни присъди наСерския революционен
1

Борис Сарафов и Михаил Даев

Иван Гарванов
Лозенград и Одрин, член на Битолския окръжен революционен комитет, един от създателите на Тра¬
кийската организация в България и председател на Върховния й изпълнителен комитет.
3 Рудин, псевдоним вероятно
на Тома Димитров Кърчов, председател на Битолския окръжен революци¬ Серско, 10 октолюри 1907 г.
онен комитет.
Протокол
Окръжният комитет на Серския революционен окръг в пълен състав, събран на
октомври 1907 г. на заседание по повод разкрития заговор на групата Гарванов - Сара¬ 10
№249 фов, представляваща българското националистично течение в Организацията, която от
Протокол от заседание на Серския окръжен революционен
своя страна е замислювала да разстрои положението като обезсили и подчини на своето
за разстроеното състояние на Драмска революционна комитет влияние стоящите на принципа за целостта и независимостта на Организацията дейци от
и вината на Михаил Даев, за околия
женитбата на Тодор Паница и др. Серския революционен окръг, взе в съображение следните обстоятелства:
I. Сама по себе си съединената група Гарванов - Сарафов се е стремила винаги да
Серско, 10 септември 1907 г. експлоатира македонския проблем, постепенно превърнат в средство за съществуването
на известни личности, лишени от всякакъв революционен идеал и водими изключително
Протокол, 10.IX.1907 година от егоистични и славолюбиви побуждения, като не държи сметка за употребяваните под¬
Окръжният комитет натоварен ли средства по отношение на идейните си противници и влага само личен елемент с учас¬
с проучване причините за
на Драмска революционна
околия разстроеното положение тието си в революционното движение.
осветлен само от части върху станалите невъзможността си да обходи повечето села и
поради
II. Чувствувайки се слаби в основата си и неспособни да се борят на
I. Липсата на един напоследък случки в околията констатира: почва, те са усвоили методи неприсъщи на истински революционери и ви^д ва р
постоянен
П. Липсата на нужната дееспособен Околийски комитет. мили да спъват революционното движение, като са го отклонявали от пря •
.
енергия и такт от страна
ВРНЯ.
~
трябвало да усвои една на околийския войвода, който е са ангажирвали времето и енергията на организационните деицивъ р ‘
малното положение на по-разумна и системна дейност
необходима междуособици. Верни на горното начало, те са решили и,зам”ел' т
вземе какви да е мерки околията, а е предоставил да да се възстанови нор¬ нието си и в Серския революционен ОКРЪГ’ ппъяие на своята цел,
и без да се загрижи си текат работите по своему без да бл изка тям по нравствените си качества личност дра. каТ^ околийски войвода М. Даев.

~
върху горния гпоппрн за влошеното поло-
от HannaRPHirT1™ °®яснения. които не могат да умалятвъпрос. III. От своя страна М. Даев, съзнавайки се
ва“аве“ неРВЪзможен
между насе-
неговата отговорност и дълг и жение в Драмска околия, достатъчно компрометира всякакъв идеен възглед,
ление и другари и сам по себе славолюбив, извратен и л
възприеМа становището
грешките
ст“а
макар и да бе дал писмена декларация на Окръжния преписка и сношение с
всичките си сол и п°
В ПреДВИД’ че
окодийския войвода М. Дайев и поддържа другарите си от окръга, едновременно &
обща замиСъл, да ги
неговото обещание и задължени”0™ съзнава Гарванов - Пенчев, за да приложи уговорената между
-
и завземането на окръга,съу-
СИ ДЪржание
токол да се поправи ПРИ миналогодишния подпомогне и улесни отвътре за нахлуването на те
околия въз основа наи стреми в^н
горното паД-
™СМена декларация Общ конгрес и
приложена при настоящия про- V. За да се обезпечи успехът на горния
съдействието на
първия случай на
неизпълнение
СК°Р° вРеме за уреждане
Драмска революционна
оставането му в помената частници из самата вътрешност, а като наи-гла ова на Паница, комуто
да 3
и го е натоварилом *q лна
на“''вал
в
41 По случаят околия, като при мислейки да добие одобрението, Даев е дадат
оженването
с ПИСМена Декдарация
- България, гдето да се срещне с Гарванов - Cap ф и непосредствено с
°
волюц несъвместимо
вопю нен
И
с нравите
Р ио
т
и обич
чя
аНИЦа’ който
бъде отстранен.
може да послужи за едно лошо форма на плана за действие, а сам Даев при ПР на Чудомир и Бу
Жйвот взема на страната и невъзмож>( ка околия за конгреса е приготвил тяхното из са мислили д< У в
«робуват
нашият плана е
се
ата на I Паницазабранява подобно , VI Други
лицето на Запрянов, Чавдар, Занков, които и има-
’ •
се отстранява из- е готвил да заеме Демирхисарско. Вън от тях
Д
подготвили
_ •
за този случай изпъдените от Кадикьойско 7
 I

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ПК0В0ДНИ

архивите говорят гарванов и Пенчев съдържа поканата да Му в разглеждането на '■ 2
писмо бил удобен и следвало да се пристъпи пълни права на общините раждански дела и ги натов,
Vil Последнототях псмош, понеже моментът на Окръжния комитет. Тези домог-
гп-^
ВЯ
ред с изпълнението
на длъжността на съдебни Р™И’ МеждУ«лските разпри ще’^"’
пят обешаната от писмо се съхран глеждат от Окол[ийския] комитет и четата.
към действие
X“
- което- Сарафов, ст н
на Гарванов
вършено компрометиран като р д
и
ионни дейци
си са
и _
на българската държава и
действующи
един
от името „а бъл-
на престъпление, насо-
задължава
V. Конгресът
(военен
общините да бдят по зопк
на населението пред хюкюмата- също
правата и интереситеданък). Т°ЯВат
^ргично
’ ьщо да освобождават затворници-
И ЦЯЛОСТТа На °РганизаПията
и пред- те от бедсл
гарските ДЪ^*ХХХкво ДО независимостта VI. По учебното дело - в околията конгресът препооъч»., а)
лирването заплатата на учителите според образованието им и cbo=
ставителите на нашето ^ейН° ^конгрес решения, вписани в циркулярите и чл. 205 от
б) Задължава общините заменят
да старите
уЧеоното вРеме-
и неудобни умилиш™ пп Щения с Н(,ви ми

-
По силата на взетите
правилника, буква
ментитеиданн^^
Д
същия член и въз основа на доку_
qt

Окръжният комитет на Серския революционен

най-малкотона да ги поправят, в) вменява се в дълг на общините п»
поддържане бедни ученици и да се погрижат за прокарването на заТл’^
отТ™
за
°°У’

“ХХлагането присъдата
на
и Михаил Даев
по отношение на Борис Сарафов и Гарванов натоварва
ще изпълни онази към Даев.
чение за децата от 7-12 години, г) На най-строга отговорност подлежа -ония
те, които не изпращат децата си на училище,
за прилагането на тези решения.
а конгре/ът задъ^ХбХ^ да слеаят

Т Паница, а Окръжният комитет

се
и начало на тази система към всички онези, VII. Конгресът остави в сила административното деление на околията прието от
Горният акт ще бъде същевременно миналогодишния конгрес. Задължава селските комитети под страх от наказание да обър¬
които биха действували по такъв начин.
’
на куриерската служба.
Я. Сандански, Чудомир, Скрижевски, А. Буйнов нат най-сериозно внимание върху уреждането е необходимо за правил¬
(Печат) VIII . финансии. Доброто състояние на околийския бюджет
конгресът взе следните мерки:
ния развой на Организацията и за постигането му
а) Най-строга отчетност по бюджетните
упражнения на селските общини и Око¬
цел да се въведат навсякъде касови и протоколни книги. Никак¬
Спомени, документи, лийския комитет. За тая нужния документ. Никакви суми нема да се
ЦДА, ф. 1508 к, on. 1, а.е. 469. л. 1-3. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Ив. Гарванов, ва изразходвана сума нема да се признае
без
без да дадат за получаването им разписки.
материали. Съст. В. Китанов, Ц. Билярски. София, 2005, с. 304-305.
получават от лица и от надлежни учреждения наказва.
Противното ще се счита за престъпление
и ще се
околията, конгресът задължава комитетитев тери¬
да се
б) За осигуряване приходите от внос. Относително облога на търговци
№251 грижат за редовното събиране на членскияна Околийския комитет да се придържа у по¬
Резолюция от IV редовен околийски конгрес на Разложката торията на околията, конгресът възлага с облигации
революционна околия миналите конгресни решения. Възлага на Околийския комитет облагането
полза на Околийската каса.
богатите емигранти от околията за в реши да се възложи накаса.
селата, където ходи по
Банско, 20-21 октомври 1907 г. в) Издръжката на четата, конгресът
й става от Околийската
работа. Ако тя е в почивка издръжката в бюдже™^
Резолюция г) Конгресът подчертава голямата
нужда от контролселска) да Р
в
на 1\-ия редовен Околийски конгрес на Разложката револ [юционна] околия, комисия (околийска и ени в права.
цел задължава Контролната Контролните коми
станал в Бруса на 20 - 21-й октомври 1907 година. правилника на Организацията контрол. и селски ко.
Четвъртият редовен околийски конгрес на Разложката револ[юционна] околия в та си да контролират само касите на Околийския
ДдЛега™ °т Б₽У« - ЧеРнев, Осман и Дрински; от Бела черква Садики и Аврам;
-
ман пйД™™ пВИН“ Могила " Етмен; Доспад “ Доспадски; Бобово - Сюлей-
аИСИИ’ ^Р080 “ Сибирски; Касандра - Боримечката; Ровак - Рилски и а) Конгресът избра с абсолютно
висшегласиеизс
комитетвойвода п р
се
м
р< ок^^^
Р
Бруса, Чарда-
допълнителни членове
иТ Z
от Вълкови Ru Р'К КИЧКИ
'
Снабдени с »Ужните Р^овни
документи. б) За членове на Околийския
фонов и Русо от Бела черква и околийския
Изворов от Вълк
’ от Бруса. Садик от
Бойчо и
Разгледай ре^и"38 ~ Председател " Осман и Секретар - Гечев и Алиш.
Вълко от Китай, Алиш от Липово,
- околийска
избраха:
в) За финансова-контролна комисия
малки На ОКОЛ1ИЙСКИЯ] войвода и Околийския к[омите]т и с Б[яла] Черква и Дренски от Бруса?
Оръ^е7м«
II.
сът вменява на Околийския
п
Т° СМ ТеЛ° И ФинДнеово-контролна комисия,
СИЛН° чУвствУваШата се нужда от оръжие, конгре-
четата - да застави по-състоятептД
Да Се
ПОГРИЖИ за набавянето на общо оръжие, а на ,, ,, 1 -2-
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а-е. 42, л. i Поепис. Машинопис.
л Препи
селските комитети да разпределят ДЧЛеН°Ве да си набавят частно оръжие. Задължава rv uiH - н. Рая0"
за по-бързо организиране
и боева nnnr
акц„Г v°
населението в десетки и стотни, а войводата _ _
.. Банско, Чернев - Григоров-
Чар»1'

._
Ш- Терористични
хитрее и по-далеч от ““ На ми™та.
На ръка са написани някои от псевдонимите.
Бруо'
, ^итай Сголлс“0'
конХ4*”*7 СЧИТа въпРоса за предрешен от Окръжния
1
Общия - Лач
лов, Бела черква - Мехомия, Садики Пет.Бяла чер разлоп Мехоми 749 /
IV- Конгресът реши
кол[ниското] съдебно тело, като предоста- фонов - Бл. Максимов, Русо - Хр. Киров,
748 • I"
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
РЪКОВОДНИ
архивите говорят г„м !
252 253
Солунския окръжен революционен конгрес
Резолюция от Втория редовен конгрес 3 и
Протокол-решения на
на ВМОРО революционна околия на Др
Пп
Мската
25 октомври 1907 г.
октомври 1907 г.
да действуват в духа на единството на Органи- Резолюция
Всички делегати на конгреса (общия)
против осуетяването на Общия конгрес. Иначе последствията ще бъдат най- На Втория редовен конгрес на Драмската революционна окопи» лия свикан от 25. X.
зашит и
п« Положението в окръга може да се изрази с думите „най-тежка криза , то надми¬ 1907 до 26 включително съща година.
г.
нава всичко претърпяно Само в някои околии организация в същинската смисъл
до сега. Вторият редовен конгрес в състав, делегати: 1) Дойчин 21 Явоп™> ъ щ
на думата съществува. В Гевгели, Ениджевардарско,
Воденско, Кукушко може да се ка¬ Радулов’, 5) Огнянов4, 6) Балкански5, 7) Мизрахи", 8) Гарибмди’, 9)РСтрашмХ нп
же, че организация няма. В Гевгелийско и Воденско само отделни харамийски1 чети вър¬ Алфонс, 11) Каран, 12) Найденов, 13) Райков, 14) Маслев, 15) ЗвездоброевР
16) Кп-.ваоев
луват. Причината на това тежко положение е липсата на легални и нелегални дейци. „За 17) Дъбов, 18) Венедик, 19) Пит, 20) Ботю, 21) Чокалов, 22) Арон, 23) Карин 24) S’
някаква връзка между разните околии и дума не може да става.“ Конгресът препоръчва ненски, 25) Съгласний, 26) Божуров, 27) Горки, 28) Буков, 29) Мисиров, 30) Кендигелен‘и
да се измени обширния правилник, изработен на Общия конгрес през 1905 г., поставен М. Дайев разгледа и реши:
върху базата на федеративност и най-широка демокрация, тъй като той не отговаря на I. Избор на бюро.
уровена на населението и внася хаос в работите на Организацията. Да се ограничи избор¬ По тайно гласуване за председател на конгреса се избра М. Т. Дайев, а за секретари
ното право, да се премахнат разните комисии (съдебна и др.), да се слеят градските и
околийски комитети. Друго: да няма околийски чети, а една окръжна, поделена на око¬ Радулов и Щедрин.
лийски, с общ окръжен войвода, избиран от Окръжния конгрес и участвуващ по право в II. Проверка на пълномощията.
Окръжния комитет, със задължение да се подчинява на решенията на последния. Четата От предвидените делегати явиха се на конгреса 28 делегата с редовни пълномощия,
се поддържа от окръга. Да се вземат мерки против Екзархията, подобно на тия в Скопско само Кендигелен по причина, че в селото им няма кой да пише се яви без пълномощно,
и Одринско, тъй като тя е „един от най-върлите врагове на Организацията.“ Задгранич¬ конгреса прие и него за редовен делегат.
ните представители получават помощите отвън, без да дават задължения, и ги оставят на III. Отчет на Окол[ийския] комитет.
разпореждането на окръжните комитети. 1. Слаб контрол
От представения отчет на Окол[ийския] комитет се констатира.
За делегати са избрани: Д. Стефанов, Ив. Гарванов, Добри Даскалов и Ив. Илиев
над бившите участъкови войводи при отсъствието на околийския “^вода, "
(Сгрумишко).
За Окръжен комитет са избрани: Пий, Давид, Цветан и Д. Даскалов. рол на селските комитети, 4. Неудовлетворителна
в Околийския кс
другарска солидарност между някои от членовете агитационна
_
’
т_ нако.
продукт на
_ Председател Цветан,
Подписали протокола: Боро, Богдански, Мойсей, франклин,
Секретар Пий.
митета спрямо гръцката пропаганда констатира се
ненормалното положение на околията, се явявали, като
също
ч^че
не малка пречка р желанието
на Окол[ийскня] комитет да работи. не е изпъл-
Славчо2, Сабак.' , Околийския комитет да изучи,
От направеното финансово изложение се в д аше КОМИТета
нил миналогодишното конгресно решение, с коет° шния КОМитет на надлежните
ЦДА. ф. 1932 к, on. 1, а.е. 285,
л. 27-28. Препис. Машинопис.
провери и представи на удобрение сметките на мшг а се изтъкна, че ако
това ое
селски комитети и препис до Окр[ъжния] комитет. комисия за преглеждане на
’ Думата .харамийски“ е задраскана в преписа. сторено не щеше III редовен окръжен конгрес на КОНгреса.
сметките, направи им се нужното мъмрене о р изтекли години.
комитет, член на Солун^кия^кпъжеи КУкУш’ ръководител на Кукушкия околийски револю- две
Разгледа се и се прие прихода и разхода за
ционен
конгрес(1905),участвавсъздаването на^тпп|^В°лЮЦИ0НеН комитет’ Делегат на Солунския окръжен
на нейния ЦК, член на
БКП един от съзнат ^п!СлплИВНа Г1артия (българска секция) и е секретар -
Приход от 1905-1906 г. 102,269 гр.
( Х 1925
Разход 1905-1906 г. - 102,227 гр. п0 отделно
и след дъл
11реписШъ
В В
' СМИГРИРа СССР И
“ се
комитет от ХрНистоя7ковпрезе?9Юг.ОВ ” Остава в касата гроша 42. Разгледаха .„тември
квания се приеха от конгреса като редовни.14 д
СЪХраНявания аРхив на Солунския окръжен революционен
година и месец е
Разгледа се прихода и разхода от 19
Приход - 105,288 гроша
аса като налог
Разход - 101,316 гр. на
Остава в касата всичко 5,592 гр. в ОКРЪ*Н‘' се впише
внесена тази сум^
сума, зашото
шкат0 постъпила^^ана
Изтъкна се, че сумата от 78 л[ири] i [УР разхода- и и
750
околията не е вписана, нито в прихода,
както в прихода, така също и в разход ,
Разписки съществуват. _ , i
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГАНИ ЧЮЗ-191<>) Тм I. чю„ 2
и г хи в и те
го Копривщица12. Натоварва Околийския] комитет пя „предпише
изтъкна още неоеповност. Сума от 20 л[ири] т[урски] получена веднага в Копривщица.
ет да на госпожица X. да замине
При отчета се са дадени.
*3^ е получил двадесет
отдел.

Натовари се
М. Дайев
от Трънково чрез бъдешия £Окод™^не издири къде са останали парите, а
лири от М. Дайев.
X. Икономически
Пред вид на липсата на български търговци
на българина да дава стоката си на тях - гърците
™™H и при ^ходи-
също и касиера да си
припомн д че за в бъДеще комитетът да бъде по- мосттадава стока на гърк или турчин до като последните не ^?еСЪТникой ч"ен
Пнята бюджета се
приела v да не ридру*ени от български
комисионер, печалбата на комисионера българин ще бъпе / 3“ На комитета’ а пое-
“3pa3™®d“^
пестелив при делегати
IV. Отчет на
конгрес. ледния ще получава известен процент. Комисионерите ще се m
д™™?’"1'
°Т
9КОЛ1ИЙС'
Огнянов в Окр[ъжния] конгрес, конгресът нап- кия] комитет. Конгресът позволява кражбата на добитък и
След изслушване отчета
на а
които са били в Окр[ъжния] конгрес и които ват организирани и със знанието на комитетските власти за нав^полза коХ*™ “
омитета.
рависво™™ Дъжния] конгрес върху преписаните работи на околийската XI. Пощенска служба.
Конгресът намира пощенската служба за много слаба. Обръща вниманието на сеп
"а и върху нередовността на сметките ни. ските комитети върху закъсняването на писмата и за небрежността при пренасянето Ъ
1!Х”иРа
™?НатовХа
недостатъчен
околИския] комитет
материал (пушки, патрони, взривни вешес-
боевия
да достави нужното количество оръжие -
напред да се гледа и избягнат тези грешки.
XII. По борбата с гърците и гъркоманите.на комитета против гърците. Развързва
u
Околийския] комитет да търси лица годни, Конгресът удобрява досегашната дейност
т и организационно. Също натоварва при действието с взривни вещества, за тая ръцете на Окол[ийския] комитет да взема мерки ефикасни спрямо тези гръцки села, ко¬
гъркоманските села, кои¬
к што да п праша да изучават разните способи комитет да отпуща нужните па- ито се подозрат, че вършат терор над българите. Относително
реши: За
му позволяват средствата Окол[ийския] брояха в редовете на Организацията, конгресът
то до преди няколко месеца сеедин писмен апел, с който да се подканят на работа. Ако и
рични средства. последен път да им се изпрати да разправи с
VI. Административен отдел. по този апел останат глухи
конгресът натоварва Окол[ийския] комитет се
ми¬
Конгресът, като взе пред вид малочислеността на селата в околията, унищожи тях както намери за добре.
престават за напред да функционират учас¬
налогодишното решение на I конгрес. Именно XIII. Център на околията.
тъковите комитети. Всички селски комитети да се обръщат направо до Околийския ко¬ За център на околията се избра
Виница1’.
митет. Участъковите комитети да предадат в срок един месец делата на новоизорания управление.
Окол[ийски] комитет. XIV. Избор на Окол(ийско] в Окол[ийския] комитет
се избраха. Яворов, за
VII. Съдебен отдел. По тайно гласоподаване за членове
Миздрахи за касиер, Щедрин, Радулов, Гариоалди и i
Конгресът констатира ред нередности и физически невъзможности при действието
председател, Дойчин, за секретар,
членове при нещастие се изораха.
Согласни и от
Дайев, за членове. За запасни
на съдебните тела. Натоварва Окол[ийския] комитет да запита Окръжния комитет. Как¬ съдебно тяло.
во да се прави в села смесени (с българи и гъркомани) и в села със силни войскови отде¬ XV. Избор на Окол[ийско] в Съдебното тяло се из
раха. окалов,
По тайно гласоподаване за членове
ления, при които случаи първите (българи) се спират по чл. 11 от правилника да се отна¬ Габеров.
сят до турските съдебни власти, а вторите са свободни да постъпват, както искат. Конгре¬ и Венедик. За запасен се избра
сът вменява в дълг на селските комитети да следят съдебните тела и щом забележат XVI. Контролна комисия:
нехайство към работата си да ги подканват, а същевременно да съобщават на Окол[ийс- Балкански и Секито. рее.
кия] комитет, за да може с време да се взимат нужните мерки. XVII. Избор на делегати в
Окр(ъжния) кошконгрес Дайев Яворов,
се изораха. М. Дайев,
делегати в окръжний
VIII. финансов отдел. По тайно гласуване за и Мисиров.
Понеже Окол[ийският] комитет е изразходвал суми от частното оръжие за належа¬ Радулов и Секито. Запасни: Съгласний Михаил
XVIII. Избор на околийски
войвода. Стотно болшинство
щи нужди на околията, като за посрещане новия окръжен налог и др. и пред вид на някои войвода се изора
малки дългове в Лъдженския пункт и имайки предвид, че околията ще има нужда за в По тайно гласуване за околийски

с№
ъдеще реши. Конгресът натоварва окол[ийския] Т. Дайев.
комитет1" да вземе нужните мерки, за
помогне на пиринските затворници и на техните семейства и за останалите затвор- Бюро:
ни
СаМ° на заслУжили стари дейци ще се отпущат пари за адвокатско
гоижи м тя С-е И Т° аК° са ®едни- Вменява се
в дълг на окол[ийския] комитет да се
еиствата на избитите четници и организационни Драска око
IX. v
У чебен отдел. дейци. [Печат: „В. М.-О. Р. Организация.

витие настояЩия учителски персонал за правилното раз-

Препис. Ръкопис.
с[ъщото] време да вземяВм°К°ЛИЯ.Та'
НатоваРва Окол[ийския] комитет за догодина по
селските комитети да накяп?КИ За доставяне на учителски сили. Вменява се в дълг на
ЦДА, ф. 771 к, оп. 2. Ксерокопие.
околийски
на Драмския
собия (като карти таблици селските °бщинари за доставяне нужните училищни по¬ п Р1*.дссдател
Плевня, Драм
да се погрижат за П° естествовеДение1 Детски
библиотеки и др.) също Богатинов, от с.
•

по изискванията начистотата и илищата и за приготвяне нови чинове на забавачниците 1

Яворов, псевдоним на Ангел
хигиената революционен комитет.
Р 33 належаща нужда една учителка
752 от Кратово" да замине за
 ^.4.
1. 1

--
ЛРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
деец на ВМОРО. ВМОРО. Д0КУМЕНти НА
Ангов от с Просочен, Драмско, ЦЕНТРАЛНИТЕ
: фо-, м Зъх“ член на Драмския околийски Пководни
тенцйи да подведе равносметката на цял обществено
банкрутирал при много слънце и въздух - това
И
^319191
ИКОНомически порядък
'■ г
«ДД5Д.
’

,“"п^оним
на Кочо Павлов, от с. Кобалище,
Драмско. »„™,я «
Балкански, псевдоним на Иван Б.
Костов, от с. Ловча, Драмско, деец на ВМОРО в Драмско.
Пандев (1869, с. Калапот, Драмско - 1929, София),
работХ I
тал, срещу които има да се бори македонският
турчина. Една стачка е в неговите средства: да ' Стра в Р™™ на
'

'•Мизлрахи, псевдоним на Георги Димков деец на не се ражда

ВМОРО в Драмско. Очевиднов македонския „интернационализъм“
има
Гарибалди, псевдоним на Димитър Пенков. Щ° Мп»»ЛЯМа
неумело домогване към идейно становище - за нешо нелепост, ако той не е
’
« Звездоброев, псевдоним на Георги Титянсв, от с. Кобалище, Драмско. тично. МОЖе ои сам° по себе
си несимпа-
• Кендигелен, псевдоним на Димитър Челебиев, род. от с. Елсс, Неврокопско. Казват ни още: българските правителства трябва да стоят nan™
*’ Думите „околийския комитет“ са повторени в текста.
11 Кратово, псевдоним на с. Просечен, Драмско.
движение, македонското движение трябва да се изолира от
бълг^ск^
1! Копривщица, псевдоним на
с. Гюреджик, Драмско. - 1895!’
Българските правителства са длъжни да бдят над македонското движение
° Виница, псевдоним на с. Калапот, Зъхнснско.
въпросът, разрешен в тоя или оня смисъл, е въпрос на живот или смърт на България защото
19
Симеон, псевдоним на Кочо Мавродинов (1860, с. Гайтаниново, Неврокопско - 1913 Сяо) и
ВМОРО.
псеп ня в икономическо, и в политическо отношение. Когато Сърбия и Гърция изчерпват
средства за чужбина тям Македония, кой смее да иска от България, пълна с енергиявсички
да се
отрече от една своя област - нещо повече, да остане равнодушна пред застрашителното
бъдеще? Освен това коя македонска фракция може да мине без българска материална и
254 морална помощ - дори без най-малкото, - без българската толерантност? Всъщност Ре¬
Статия от П. К. Яворов’ „Пред двата нови гроба“ за убийството волюционната организация и българското правителство - по една неизбежна логика на
на Иван Гарванов и Борис Сарафов обстоятелствата - са два важни фактора в освободителното движение, които не могат
един без други. Онова, което би трябвало да се иска от всички страни, то е ясното съзна¬
София, 3 декември 1907 г. ние на дълга и взаимния контрол в името на общата и пряка цел - автономна Македония.
Тогава миналото няма да има повторение - и бъдещето остава да се нарежда и прережда
Думата ми - която един от г. г.
редакторите на „Пряпорец“ беше тъй любезен да
поиска - е по повод скъпите жертви, Иван според бъдещите нужди.
то българско общество. Техният Гарванов и Борис Сарафов2, оплакани от цяло¬ Затова жертвите, които паднаха, са жертви случайни. Те не бяха поискани нито от
вчера. Техните имена принадлежатпрах принадлежеше на земята и ние й го предадохме интересите на делото, нито от някакъв принципиален раздор. Неприязнена към тях фрак¬
ница. Но те вървяха по един на историята и тя ще им отдели по една
златна стра¬ ция може да съществува, но посегателството не може да бъде нейно. Обаче вестниците
стръмен
надежда душите на милиони хора. път - нагоре, по който се стремят в страдание и повтарят: всичко е решено от едно събрание на ръководни лица в Серския отцепнишки
зловещ тътен предвещава страшни А светкавици прорязват тъмните облаци пред нас и окръг. Понеже това се предава като факт, аз го приемам и казвам - и не е смешен пара¬
ли пред катастрофалната развръзка бури. И всички се питат: какво
ни изправи като зрите¬ докс: Истината лъже! Те са решавали, тия лица, и никой от тях не си е давал отче
за публиката? Вестниците на една драма, чиито перипетии решава. Те са решавали в някакво моментно раздразнение като '

отбелязват с неприязън остават неизвестни кадърни да изречем най-големи закани, без да мисли някои за изпъл
йстина-
дебни течения в или благоразположение двете враж¬
Революционната
ност: интернационалистическо и организация, като ги именуват винаги с наивна сериоз¬ та лъже днесДащото иде да свидетелствува
мои личн0
Но ако тъй се самоопределятнационалистическо. познати, които носят с примерно самоотречение кръст станалото, като всички
да разбираме някои македоноосвободителни групи, вали и забравили освен нещастния убиец и днес са изленл g ен противник, щом
ти в робската интернационализма им? Дали те се борят за
страна? Тоя интернационализъм
в какъв смисъл
свободата на всички народнос¬ Други. Тям не можеше да не бъде ценен живота на все ,
по-малко от тяхното,
и той служи на същото дело, като е показвал самопожер ‘
Не
на Македония, и от уголемена еднакво би бил осъществен и ности; нека ние бъдем
когато страната бъде освободена,България, и от окупационните от автоном¬ Официалното правосъдие ще определи ГРУ60 Фа*тил всички д
присъедини към България, тя трябва да остане сама за отреди на Австрия! Или, че по-внимателни в разпределяне моралната вина, не тр ‘ ярваме,че Нека не дадем на
четник знае, че въпросът щенито да се даде на Австрия? Не щесебе си - че тя не бива да се Серско са грешни, за да не повярват и те самите, ч <
6ийци
ще да
да е, защото защОто тогава те
най малко от бъде разрешен
Пирин-планинските войводи. не от Австрия, още по-малко и последният техните души да претръпнат, като се помирятпо у спд“изап0.Съзнателни злодеяния...

.Мадасш.орт»^
другите народности Или от България и подирят оправдание пред себе си, което би им
да поемат върху може би, редом с българите ие
ДП™ щадене
И опити в тая
плещите си товара на освободителното трябва и Само тъй остава да спасим морала в македонс намира макар само един
чов
посока дело? През
0НИ И предатели; Революционната
днес вече унищожението организация фабрикуваше Вече самият факт, че SXZ
нално! на българщината е дело
интернацио- -
като имекуемия Паница вече самият този ф
или ухапан от бясно куче, е симптоматич
(нека го ч*™' „
*действителност има 1 Р ,ьЮВе,
листи“
ва да
Но°кс>й
“се“ъдвоР
СИ някои опростяват
въпроса и говорят за
революционери „социа- ния, че в атмосферата на македоноосвободи побледнее от У*“0””р
Р ие
другарите
Р аи-елементарни “ ИЗСМее НЗД
““
условия за културен »™зъм“ там, дето тряб-
Които могат да я заразят изцяло, щото ц предупредителен глас и J
отмъщение. Да отмъст
Р
п0
754 живот? Учение, което иде с пре- Затова нашето общество трябва дасре у
на убитите - предупредителен глас и и^ f
 J.

л Р X ив иТ е Г о в 0 ряТ 11
начина, по който си бил нападнат зн
Оше повече на престъплегое като
и0рална санкция на
престъплението,
в което невероятната низост
ВМОРО. року^нти
НА центрллните ръковоани 1
съперни- парализира влиянието
чи с една твърдост на ръката, н
шественото негодувание: oci
достойна за По-рицарско приложение.
в тишина, при която т0 би било Нека об-
на Сандански
та отсам границата и да се завземати на групата м, °НИЯ Тол ,кп г ,
^тежертмпо^аз спасението прйзНание на своя подвиг. И ще
на морала в македонската революцияповторя, нека
по-явствено декларация пред българското
и Сарафов - те са една брънкаобщество,
тия места кРа^
за
-и на човека от
че делото н
Ten
Средствд Д
ното дело. Няма да си служим за голямата редица ж₽пт ₽а СЛед CMWa на S’
вмакедонския революционер.
не одобряваме това средство, ами защото отмъщени^З^^^^ за
Гама^п
каквито са провъгласени те. Оттатък не желаем дав^ защ™ не само
ността и нека там мислят и решат това.границата е друг Рада ”а
Разбойниците за
меоХМ°8а
В. „Пряпорец“, г. X, бр. 142, София, 8 декември
1907 г., с. 1-2.4
за да се Да се
легализира положението и да тръгнат вземат е работа на
м-скоро ВЪТР№
по-сигурно. конгресът,
работите напред

' Пейо К. Яворов (1878, Чирпан - 1914, София), поет и драматург, Е. Спространов.
София, редактор на в. „Дело , публицист, разложки войвода, задгра¬
ничен представител на ВМОРО в
1
Смъртната присъда на Серския окръжен „Автономия и „Илинден . НА БАН, ф. 36 к, on. 1, а.е. 151,
ския войвода Тодор Паница на комитет над Б. Сарафов и Ив. Гарванов л. 2. Оригинал. Ръкопис.
Сарафов в София. изпълнена от драм-
28 ноември 1907 г. в дома на Б. е
1
През 1895 г. е основан Македонският
на същата година комитет, начело на който застава Трайко
комитетът провежда т. нар. Четническа Китанчев. През лятото
правителството на д-р К.
Стоилов. С тази акция започва акция, за която има негласната подкрепа на
' Тодор Александров по това време е извикан от Хр. Матов от
подпомага раоотата на ЗП.
нието на Великите сили, а поставянето Бургас, където е учител в София
изгода успява на македонския
правителството и княза, въпрос на внима¬
7
момент той успява да се утвърди да извлече от нея да
в
4
Статията е препечатана на 12 международен план за български княз. тъй като от този
„Под това заглавие в декември в бр. 5 на в. „Илинден“
П. К. Яворов. Сериознитепоследния брой на в. със следната редакционна
нейния автор е бивш мисли, прокарани„Пряпорец“ се появи една
в нея, добиват още
бележка:
статия, написана от нашия Първо открито писмо иа Серския256
на един революционенактивен деец на Вътрешната
поет г.
по-голяма тежест от обстоятелството, окръжен
жение. Като предавамелист, издаван в самата Македония и
организация, другар на Гоце че за причините за осъждането на смъртреволюционен комитет
Делчев, бивш редактор
отличен познавач на освободителното на Ив. Гарванов,
читатели.“ Вж. и П. К. по-голямата част от тая хубава статия, Б. Сарафов и М. Даев
Яворов, Избрани дви¬
съчинения. Т. 4. Критика.ние горещо я препоръчваме
Публицистика. на пашите
София, 1979, с. 293-296, Серски окръг, декември 1907 г.
Открито писмо
от Окръжния комитет на Серския революционен окръг
Писмо от Тодор Александров 255 Нуждата от едно правилно и истинно определение на целите
и същността на аке
за свикване до Евтим
Спространов по поръка па
на Ив. Гарвановна събрание в ЗП на ВМОРО
Доно-Одринската Революционна организация, както и нашето
повече от всеки друг път належаща. гледище по този Р
по Хр. Матов
вземане решениеповод
и Б. Сарафов и убийство то До сега твърде много и различно
дейност на Организацията
и бележка на за по-нататъшната мнения и възгледи
почти всички, коитосасасесе изказали
се е писало на тази тема и осо
върху споровете и Ра ’ли‘™ дВ°анизацтта
ц0
за взетите решения Спространов 6иРи
_
в схващанията си, защото опитвали да разрешат горния Р ’ са едцОстранчиви
не са изучавали непосредствено у а на тази действител-
София, 8 и 10 декември ност, за да могат обективно да разсъждават, а са се основа лите си на СТранични
Драги Евтиме, 1907 г. сведения и осветления и по този начин вместо желаното изясняване не внасяли са повече
По поръка на заблуждение.
Матов, моля те, в 5 ч.
ството - ул. „Софроний“
обмисли за създаденото -
2 дето ще вечер ела в канцеларията
положение. има събрание'■ от
другарите на на представител-
Действително
изисква едно основнообстановката на Македонският
проучване, защото колкото и д
Р достатъчно сложна, за да
тни МОТивите и елементи-
убитите, за да се те, на които е вижението, самата цел на Орга-
низацията не еизникнало и се развива революцион
ясно формирана за мнозина, коит у т в Туц движение,
Декември 1907 г., 9 С поздрав: Т. През течение ..ествуВание, Организацията
Александров'.
палн1хА8Лп1йеШН0СТГа ч. Присъствувах.
Одобрихме направеното
ДО сега не е успяланадасвоето, макар
недългОВР^^оНна
си създаде своя револ литература, нито даже ае”
На
окРъзите’ които да дадат съдържание и смисъл фактът, че това толк_
-
е(._
че
както можем им ,1Вамата ДРУ^РИ- работите ще си вървят
X съглаТни Щ°М НИ
Дадохме обещание,
от Хр.
по своя път, М[атов]
макар да т^°^мва
твено условие е било игнорирано, лесно о причината за сла6а™Ни о6шНост в
еднакв
и знания както отсъствието на
да че ще му
756
Р ди дотогава П0ВИКа’ докато
работите, като сисе свика помагаме морално,
конгресът; разбира се, че
Дейци с нужната
подготовка
мислите и прилаганите революционни метод „ъко-
служи с когото съзнание у не малк
()Т
иска от нас. Да се Тази съществуваща неопределеност и
водните лица, относително задачите на Р липсата^ £
за образуванието
способствала
757

—
 нл централните
АРХИВИТЕ
говорят
които не са имали установен ръководен на
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ
поведение в отношенията
линия вземанието на средства и помощи си с Бългао
пководни "mivit). Тол ,
на различни безидейни
„поики с шефове,
групировка
безразоорн ,
план, а са действали
ч сам0 личен елемент във всичките си д011уща
1ези именно наи-основни и съществени напе б
от бъ^Х™’ * При
п₽авителства
«Учай не

пп±еНИ
_ чувствувайки добре интересите си, да °бщия конгрес би
,гр стремила Организацията, доха отхвърлени и нарушени от Сарафова и Гарванова
съще£в^
Д«ла-
Колкото и да се е стр които в една или друга форма, са се мъчили неу- тяхното приемание и узаконение. Следователно
отблъсква различни г е МОгла да остане незасегната от тях. 1 1о този нас произлиза отте. принципни положения, а не от лични Ра’ЛИЧИе межд* «
сетно да си пробиват н й не
свое уреждание и изработванието на
вътрешното тази истина Гъи като ний защищаваме преди вси7кп У^ено изкривя-
начин вместо да^бдаето^за
планомерна революционна]
на всички модерни средства )а
Ват
онна организация, която
тоятелност и независимост
живее и действува в революциони
- високо ценим и скъпим А
ото за една революци-
свой7еРИ™РИЯ И чият° самос-
Жние^Дна Разумна и
дейност, Организацията е харчи-
интелектуални сили и енергия в непрекъснати междуособици и съобразяваме от условията на нашата действителност която п^Н0СТ СМе длъжни да
пя почт всичките си
би останала незасегната от известни чужди влияния, и да изхождаме във всичките си мероприятия и замисли от иепосрГдХ™^^
лични разпри Безспорно, че ако тястепен
шеше да бъде на съвършено друга въпрос, на прогрес и би представлявала внушителна и тези именно общественимас„., сили. По тази логика, като първа необГол^^
мощна сила. Ето защо най-жизнения който еднакво измъчва и тревожи, както комическите нужди ни m * направи спо-
дейците на вътрешността тъй и самото
население, е липса на единство и цялост в Органи- собна да съзнае силата си.
Безспорно [е], че една революционна организация не може да намери оправдание за
”ри дадения случай ни» своето съществувание, ако не разчита предимно на своите вътрешни сили и с чисто н
вол[юционни] средства да направлява развитието на тази борба.
°Т И СЛеД0Ва' Ний обаче, тук считаме за излишно да говорим по какъв начин Борис Сарафов е
спечелил свойта популярност и слава на личност, която упражнява значително влияние
телно нямат никаква автентична стойност. революционната му дейност.
Общоизвестно е, че съседните балкански държави Сърбия, Гърция и България ръ- при този въпрос, нито ще правим критика на
възглед и революционно съзнание, чужд на интересите
ководими от своите дълбоки икономически и политически интереси, под различни фор¬ Личност без всякакъв идеен
побуждения-той никога
ми се опитват да заемат по-здрави позиции при евентуалното разрешавание на този въп- и съдбата на поробеното население и водим само от егоистични и да спекулира и демагогства със
рос. не е преставал да експлоатира с македонския проблем
може да съществува на сметка на този въпрос, като е действал
Обаче, като най-силно заинтересувана в случаят, България първа е започнала из- своите чувства, за да корупция във вътреш¬
ползуванието на освободителното дело за свои държавни и династически цели. По този винаги безогледно и способствал за насажданието на най-голямата
начин тя още от самото начало е компрометирала Организацията и е предизвикала въо¬ ността.
ръжения курс на чуждите национални пропаганди, от което страната постепенно се е От друга страна, достатъчно силен с вземаните
средства от българските правителс¬
превърнала в арена на непрестанни разорения и борби. За да намали значението на Opi а- интимен, за да си създаде лични привърженици от най
тва, на които той винаги е бил
низацията и я отклони от естественото й развитие, България употребява всички средства опорочени и негодни хора. ,
да всява раздори между дейците на вътрешността като се стреми това да я превърне в съзнаваше много> ясно
Въпреки всичко това, обаче, Борис Сарафов и затуй чувстда се
свое оръдие.
си между населението и своята компрометираност ганизацияТа. В
Политиката на завоевание от нейна страна, еднаква с онази на Сърбия и Гърция, билитира като се присъедини към други от
съществующите Р- ше[Р от обстоятелс-
-
безусловно ни налага да си определим отношения, като към чужда неприятелска сила.
Но понеже въпросът за нея е твърде жизнен и сериозен и поглъща главната й сила [и] надвечерието на нестаналия Общ конгрес влияние
твото, че разпокъсани са слаби да наложат
р
, извъ’шиха
" свойто групирание,
грижа, защото тя се нуждае от извоюванието на нови източници и икономически простор Сарафов с помощта на
за да съставляват желанато болшинство.
затуй тя прилага всички способи и средства да проникне в Организацията
и я направлява Така оформилото се националистично течение аРва ИЗкусно да наложи
вли-
съобразно изискванията на собствените си интереси. правителство средств' , у
получаваните от българското
След многото безуспешни опити правени в различни времена да
си създаде нацио- янието си на голяма част от революционнатае
територ • застрашава от насилията
налистична група, която да бъде проводник на нейните интереси, тя постигна свойта цел, елемент .революционните" си кадри
като същевременно внесе пълна деморализация и разединение В името на туй, че българският а национал
а ухват и усилват
ята. в средата на Организаци- на сръбските и гръцки чети, в най-късо прат време т
Още в миналия Общ конгрес, Борис Сарафов, от хора съвършено чужди на делото, които
съмнителни страни, подлежеше на съдение за многото чиито революционен актив е с твърде
по отношение на Организацията. извършени от него престъпления
нието си, тъй като схващаше, че Тогава той чувстваше всичката критичност на положе¬
наказанието му е неминуемо, защото съзнаваше невъз- постигната, причини още по-голямо влош‘ ат с позасилена
дейн^
Целта яе ^’^размери
pv» пгяпския елемент.
езмо не оидоха изг |ЮСЛедствия по своите
о^гарс^
Се 0ПРавдава- Чри все туй Р
базата си и по-ожесточено да преследват р у
обаче, за да отстрани тази опасност, той употре- >
чки средства да смекчи общото
постигната по този начин и отрицателните
настроение и избегне
наамнистиран стечението на много обстоятелства въпросът сенаказанието.
В циРкУляРите в
разреши с една услов- предизвикаха само реакция и опустошени
краища- т.„„„топия,
революционната
Р
като пре-
правител-
тъпления и смисъл, че ако били се извършили нови прес¬
но с новите.
ицата ще се съдят еднакво и
за миналите си престъпления, съвкуп- Заедно с това Гарванов и CaP*B > въ
несоха своята сфера на дейност в нахлува
Българ
масРВи чети 759
75g
' същия г Общ кои, рее възприе
и вписа в циркулярите една установена ство инспирираха безразборното
лГХИВИ
Западните краища бидох постепенно
подложени на големи катастрофи и иещас-
правителства, нестеснявани от нищо, щаст- .‘
НД’
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НЛ ЦЕНТРАЛНИТЕ Р1,кП11п„

пОГанизационни принципи, извършиха отцепванието

а българска
национална пропаганда.
ни ОР1Лци
и ст«дадоха
зп™
друга
'

_
IIH93-I919I чисщ 2
не Революдиоц.
Ако населението на вътрешността, както и другарите и»
тия, и агентите «X™
ливо си живееха в ЬългаРии
и готвеха нови удари за
, една
Организацията.
наклонена плоскост и за да замаски-
ь т правителството, защото това бе един акт на българските
стремежи и ако предугаждаха замислите на
свХ??™™ за
за?^^
п0
можеха да не съзнав позволили никога да действат в тяхно име.
Те не
скрив е си с биха им Именно
рат истинските си Делатези д Р от дейността на Гарванов и Сарафов, изкусно го заблуждават върху тези въпроси и си играят и тъп™??* Наи стаРателно

^
причинеНи и
на престъпление. При Р
твения п с на революционното движение не мо- идеал. Защото не него питат те при своите дела и не от неговите съяба 11

£» “ «««—* ги налагат под формата на туй, че са били „болшинство“ Но то? раЗЯВат’ а

тя^Т"0“
б
изразявало истинската воля на населението, защото то не може като Не е

0Тива против собствените си интереси. Ясно е, че те се разпореждат на негов щъ^Хл

По тук ние се постарахме да очертаем в
общи думи резките различия между Бълга¬
както и да илюстрираме нейното по¬
това му създават някакви „теории и формули, за да го приспиват с надежди
Най-силният аргумент сложен в изложението на „болшинството“ е грозното съмне
иХкв
.ния
рия и нейните интереси и онези на Организацията, ние по отношение на нас, че сме били „интернационалисти“ и едва ли не солидарни с
ведение и дела във връзка с този въпрос. действията на сръбските и гръцки въоръжени пропаганди. Този абсурд е поставен пове¬
След горните разсъждения, които лесно определят
мотивите на нашето поведение и
придържаме, всякаквито обвинения, че ние влагаме било „личен че, за да произведе някаква ефективност и съдържа само предположения, но не и истина.
принципите, у които се
елемент“, или, „амбиции“, са съвършено тенденциозни и неоснователни. 1ова заблужде¬ Но все пак и тук има едно различие, което не е в тяхна полза, защото те воюват срещу
ние, старателно култивирано и подържано от нашите противници, е не
само несъстоят ел- чуждите пропаганди не като самостоятелна революционна организация, а като друга -
но, но и не почива на никаква истина.
именно българска пропаганда. Всъщност различието се състои в прилаганите от тях не¬
целесъобразни методи да преследват неспособното да съзнае националността си населе¬
Върху този въпрос, миналата година, след като не стана Общия конгрес, биде изда¬ ние, вместо да целят центровете, които инспирират и ръководят тия пропаганди.
дено едно „изложение“ до вътрешността от „болшинството“ делегати2, в което те се силе¬ По-нататък, в същото изложение, с най-голямо извъртвание като се зачеква вече
ха да докажат правотата на своето положение. Обясненията, които се излагат в него вър¬
ху причините за неставанието на конгреса, като обвиняват нас и ни наричат „отцепници“, въпросът за отношенията ни към България, прави ни се особен упрек, че сме имали „ом¬
да взема¬
не само не са подкрепени с нужните доказателства, но са пълни с изопачавания на самата раза“ към нея, от която, според тяхната логика, сме можели в „някои моменти"политика,
ме ,помощ“. Ние не „мразим“ България, а се противопоставяме материализма такива-
на нейната
същност. Без да се спираме на факта, че те употребяваха доста непростени средства, с цел защото при векът на
която е в разрез с нашите идеали и интереси,
да привлекат на страната си повечето от делегатите, които от своя страна не бяха посве¬
тени в техните замисли и намерения - същевременно те създаваха безчислени поводи за то „помощи" са от много съмнително естество.
осуетяванието на конгреса. Решението им бе, по какъвто и да било начин да могат да се Обаче „болшинството“ не е изпуснало изпРедвид да ”пРокда?др?^ за
телност“, макар че никъде не се обясняват и разграничават
свръз
опрат на едно послушно болшинство, водено от тяхи по този начин формално да се нало¬ изацмта и от къде
жат на Организацията. За тази цел стана групировката между Г арванов и Сарафов, които да се определи догде именно ще се пази „самостоятелно ю прев0ЛЮЦц-
до тогава взаимно се преследваха и различаваха макар не идейно, но по много причини из тя престава и изпъкват българските интереси. Именн да .да „„жцниция и същност на
миналото. опната“ им физиономия, защото умишлено изоягват
и не съсгавляв
ляватиДеаланатази
Колкото на пръв поглед и да изглеждаше този компромис противоестествен, факти¬ българските интереси, като че ли такива не съществуват
чески той бе извършен. Ако той се налагаше от някакви общи организационни нужди, и държава.
олшин Ството“ по отношение на нас е
ако те бяха убедени, че са открили спасителния изход, не беше в такъв случай потребно да Последната точка на обвинение от страна на „ еволюционно - културна
проявяват такава упоритост и непримиримост за едно възможно разбирание. Обвинени¬ въпросът, че ний сме били за една „бавна , „мето ‘ оционизъм". Тук, ние напети
ята, които ни приписват, че сме се стремили да наложим своето влияние, като сме се дейност, като противовес на техния особено засияе ф бяха някогашните върховни,
чинитезатованепреме
_
ръководили от лични мотиви, съвършено несериозни и имат за цел да пръскат заблужде¬ на отхвърляме безогледното деистване, ши Р “ Рн1|.
ния. Тяхната мисъл, която не можеше да не ни бъде известна, съвсем не бе да се постигне но ще бъдем твърде признателни, ако ни оояс Р извършване на ow 1 на
някакво разбиране, а да могат външно да намерят форма и оправдание за себе си и да не“ и времето, което те са пресметнали като нео ' да се дава
припишат нам отцепванието от Организацията. Защото ние не сме
направили никакво ето. По-фалшиво и несъстоятелно положение Р 0 всякакви ава Р, и и безс-
отклонение от основните наредби на Организацията, а сме искали съб- стими на този п минаваТ
пюпеи1ЛеНИе
ятрлипИДТ° На ТеЗИ именно наредби, като сме
този въпрос - от което може да се заключи, ч тъкм0
защищавали началото за нейната самосто- мислени експерименти - едва ли можеотда се до бил0 серИОзни
д
ната група и
ния и бик.ГнТ6“' ^оводите’ поставени в изложението, са само едни предположе-
^едителност’ защото никъде не е посочено какви именно „аб-
много бързо, като отхвърлят нуждата '
към
бвинения по кои оТ правилника,
„съвети
стракнии“ и vr(nn?KaKBa До тук се изчерпват формулираните^т неизвестно 4пасителнИ

—
защищаваме и в що се състоят техните „реалистични“ положе-
ния. Най-главнсто и г ’болшинството“ намира за необходимо да р ’ отправи све
своят?™*”™611070
а
В случая е> че те умишлено отбягват да
лят и признаят се самоопреде- Да се
„констатира“ в „Съвещателно събра формата на
„мн своето изло <■

_
кото правителство - <ЬактиНаМереН°СТ’ " Да тикнат Организацията в ръцете на българс- Към вътрешността не като „задължение“ а под в
не е имало само принципни’????0 MMaxa смелостта да признаят открито. Ще рече, че
на узаконеното отОрганизапиятИЧИЯ Между тях и нас> к°ито сме продължавали да стоим вТаКа конституиралото“ се
ниее> възприема като принцип, че ,,Opi а
”£™®^цията_
ВсъШн0С усв ен и легнал
тастични новаторства
орства и „личен
d
личен елемент“
и че следователно никакви „абстракции“, фан-
ГЛедиц^ не е имало, но че те след като нарушиха тези ?а- от която зависи нейната самостоятелност
Допринесло нищо ново, понеже горния р
76i
760
 BMOPO ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕL ЪК°ВОДНИоргли
архивите говорят втория пасаж, на същата точка II ,събранието счело,
т,„ ,
веднша обаче яъв ™инцип“, защото намира, че „Организацията ни-
в случаят „конституираното събрание“ еп
нови „принципи“ и „начала“ е било толкова „
Опганизащита. Веднага изработи горните
?Хно да опровергае XJa Jr собствените си приходи“. Вероятно
тук са се смесили Организацията, която продължава*^
„отцепено“ототсвоите досегашни принципи за _ сам^Д^
Прав°

S Т° М
кога не ще
логики, които взаи
няколко знаменателност, пи
са се изключили.
парадоксалност и невероятност е наи-последно-
ръководи
Обаче не само
досегашната практика не е създала та,? ° и независимо
но
съ!^М се
най-глм^“*
Още по
то предложение от
горнатаi то
въоръжаване
ОрганизацИята За сегашните критически минути,
най.скоро> въобще трябва да усвои началото, че телни за вътрешността и то такива, кои?о “но ?n
събрание не могло по никой начин да си присвои "Р Да взема рХиГза»?Т,Й
«арушават и изменят
когато нейното помощи от всяк д би й се предложила, но без да давц 11а Организацията.
тя може да приема Прочие като отблъскваме съвсем неоснователните и ,
никакви
ан"^
Веднаж вече съ р именно по-горе, е възприело един принцип за „самостоя- ния, че представляваме група преследваща „фантастични
че стоим на реална почва и
новаХ
ка^Р
Н«Д0Камни о6ви*^
’ ”УТОЛИИ“ 11 »а^-
;Принцип-‘? то побърза да усвои началото, тракции , нии сме убедени, соеХ Револ1°Дионери -
се противопоставяме на реакцията и пазим всички
™тяа може да приема помощи“ .
въоръжамниет о и дали това не
Също и тук не ни се обяснява защо трябва да се бърза с
предполага едно най-скорошно освобождавана. Причи¬ независимостта на Организацията, като
с
изхождаме от едно
еластичнаприЗ^^
за целостга «

ната^
ло се
да се
да бърза
второто „начало, че могат да се вземат „помощи , е - защото трябва¬
усвои
но защо именно и как до сега не са мислили да бързат - е въпрос неизвес¬
не от смътни и забъркани теории за

тен и непонятен за нас. И понеже Организацията „никога“ не могла да се издържа самос¬

тоятелно следвало, че трябва да се вземат „помощи“ и то „от всякъде от където би се До като с чувство на най-голямо безпокойство, следяхме разорителната дейност в
предложила“. Но защо не може тя да се издържа самостоятелно и кому е потребно в западните краища на Македония, развивана с увлечение от групата Гарванов - Сарафов,
такъв случай нейното съществувание, при очевидната й неспособност като револ[юци- ний бяхме най-силно изненадани от разкритието на един колкото подъл по своята зами¬
и невероятен по своята същност. Поддържниците на тъй наречения
онна] организация, със също такива средства да си създава источници, - ние тоже не съл заговор, толкова
можем да разберем. Никъде от друга страна, не се обяснява в що се състои изключител¬ от които следваше да се придържат и са при¬
„революционизъм“ са забравили началата,революционна практика. Веднъж тръгнали по
ността на момента, „който изисквал бързото търсене на тези чужди „помощи“ и дали бягнали да методи несъществущи в никоя са решили да разстроят и опазеният от
това тяхно приемане е само за момента, или ще има една безконечност на приемане пътя на престъпленията, без да се замислюват, те
могат по такъв начин да
тяхното гибелно влияние Серски революционен окръг, за да
„помощи“. за делата и поведението.
отстранят опасността за себе си - да им бъде държана сметка
Въпросът става съвършено заплетен, макар „събранието“ и да го е разрешило твър¬ дълг, те са действали самоуверено и с тънка
де просто и лесно; защото или само сегашният „момент“ е наложил“ приеманието на Горди от съзнанието, че изпълняват своя
един колкото коварен, толкова и позорен
помощи от всякъде ‘, или пък Организацията съзнава невъзможността за самостоятелно¬ последователност, за да могат да постигнат по
е могла да притъпи тяхното човеш¬
то си издържане и тогава няма „момент“, а има едно непрестанно търсение и приемание атмосфера,
начин своята цел. Създадената около тяхневеднаж опорочена психология
на „помощи от където би и се предложили“, като същевременно запазва революционни¬ ко чувство и съзнание, както и тяхната на
ят етикет, понеже „не дава в замяна никакви ангажименти“. Осем месеца по-рано, бързо издигналият се до войвода от Сер-
пред неустано» -н
се6е си и изход от тази забърканост „събранието“ е намерило П. Пенчев е действал по всички начини През периода на
„ последната фраза, че Организацията не дава никакви „ангажименти“.
това време П. Пенчев, притежающ нужният
спечели
ския революционен окръг М. Даев, за да готакт за подобна m н’^Р0 СТпана.
е Правил
КОято
ствот0^0»^^46 товаможе яа е вярно в действителност, се подразбира от обстоятел-
усилие да насади своя план Даеву и го извърне
в °Ръд „аев с делата и поведението
наж се’вземат „помощи“
6 ЧС ТрЯ°Ва Д“ Се ДаВаТ
»ангажименти“> Щ°м кат0 вед' е била проект на компанията Гарванов Сарафов.
другари и
-
станал не е било трудно
заМислюва
да се
сериозно
си бе изгубил средата на своите да се
вешественоИ a нев ™хХ^И»^ИЛИ’ ”ангажимен™“ трябва да се изразят в нещо
Че ТеЗИ
отдаде на разположението и услугите, които
му
^излезли
от това.
до колко не i
тъй като никога не могат понеже ще вземат постоянно „помощи“,
помежду им трябва да се оппечеп еЛН° ДИ Се издъРжат. то естествено е, че и връзките
за техните мотиви и последствия, които
та с която той е прибързал да даде съгласиет eBeHY‘l .
послуЖва да обясни
е приел
защото той цримамли
зад
ко обаче, те са се потоулитУЛ ЯТ °Т сднакви и тъждествени интереси. Въпреки всич- вдъхновят •
реда, че трябва да са остоппжи„“аМаСКИраТ Г0Рните си решения с няколко последующн
наклонности се схождат с онези на мисъл, а за черТаЯИ
не водим от някаква положителна неговото съзнание.
"Р”е"^
в отн°шенията си с България „за да не накърнят самос- иахлУВа-
тоятелността си“. ” тиви „а слава и удоволствие, с които са под от "
ния“, е лесно да’ се разбХчХ™^СИТв ИСбъдат »остоРожни“ в своите „взаимоотноше- Михаил Даев е бил натоваренхорада трябвало да уоият' олиятасина
с което шяло
Да да
нието па Гарванов - Сарафов^
предпазване и ограничение
на
Са еднакви. Щом такова
като е потребно Други ръководни дейци от окръга, а сам тяхното
из0‘ ’1У съучастници известни
тавят подобни „решения“
нараства топ1'пШеНИЯ НедоУмението, в което могат да ни пос¬ Ч. Кантарджиев и Ал. Буйнов, гдето е Р < страна и ||а л₽- паната си такива
изпТ° сьдъРжание влага в понятието3„ангажименти“ и в какво конкретно могат да
понятието П0Вече’ че не е определено от самото „събра- °ъде и самият сигнал за началото на деис прпД°биЯТ сНцС,мирането на
ее
се изразятще.
За тази цел, те са правили много °™твм били необходими
хора от окръга, чиито помощи и услу™ тоЛКова вече, че 2 с средствата на оъЛ
посветявани въ^У
'
мога^без ”ангажименти“ или^-^п И Винаги би м°гло да се спазва туй
с
положе-
убедени че не последователи не е било особено труд > СараФ°в’
нно окр^ коИ к^то
снабдени С оръЖИС

ъЩествуванието на Организация?™ Такива

на времето,
~ ръководени от нуждата да
ТаДържава, е подържал няколко
^^^тници от
Характера на възлаганата им роля,изпъд
763

«• -7 W
 J
Г

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ о.г

ОРГАНИ ()ад
архив ИТЕ ГОВОРЯТ прилаганието на общия план - да заемат на такт, а Гарванов - Сарафов са прибързали
от него, са били готови при удобния момент за рошения,
това е въпроскато са стремили с всички сили да го направят сами
готвили нашата смърт - сами станаха жертва Sot?
°n« такива
своите места. по този последователен
послед ред, те постепенно със силата на парите, са план. И когато те
които винаги си служеха. р ???° °ръше «а «юя
На «Готвения
действайки дядо шия к р г 3[анков]4, Ц. Б[ожова]> и други несъз- е
СРедства, с си такт и
взели на страната си Всичките писма и документи по кроеният заговор, макар помпи т
нателни оръдия. към противниците си, Гарванов сложност, не изнасяме сега, при удобен случай обаче ще преодолеем ?„ Ческа невъз’
иките неудобства,
направим публично достояние факсимилирани.
Тактиката
- Сарафов почндаmм прилагат
да пр още от миналата _
година с ред нападения и малтретирания
целта да приложат всичко за унищожавани-
като ги
След този акт, който е и начало, ний се считаме задължени да предупредим
на неподкупни организационни дейци, които имаха достатъчно съзнание да се заинтересовани места и лица, че сме решени до край да приложим тази система
При свършека на писмото си не можем да не отбележим някои твърде характеони
^тивопоставят
5 на техните
не
престъпни
отговорихме, защото
намерения.
ясно
На тези обаче предизвикателства от
бе че техният „идеен съюз и „взаимоот¬ обстоятелства, които са от значение в дадения случай. Б. Сарафов, Ив. Гарванов и М.
тна да почва. Самият Пенчев, дотогавашен иде¬ Даев бяха организационни
дейци; като такива те извършиха престъпление и право
ношение“ са изкуствени и почиват на фалшива в своя лист „Революция , веднага след на
Организацията бе да постъпва с тях според своите закони. Следователно, от наше гледи¬
ен изразител на групата Даме Груев - Гарванов,
Общия конгрес най-ожесточено нападаше Сарафова и
критикуваше конгреса, че го е ам¬ ще не може това да се смята за отмъщение или престъпен акт, а отговорността ний
нистирал вместо да го осъди и накаже. А още по-рано. през 1905 г. Пенчев бе подписал дължим само пред един общ конгрес на Организацията.
смъртната му присъда, без това да му пречи по настоящем да бъде и чиновник в Българ¬ От друга страна обаче, българското правителство напълно издаде своята заинтере¬
ското външно министерство и общ идеен изразител на съюза Гарванов - Сарафов. сованост и потвърди нашите мисли с чудовищните си репресивни мерки към съвършено
защото никога не е допустимо, при случаите на конспира-
невинни и непричастни лица,
И тъкмо когато са мислили, че всички препятствия са отстранени и успехът на дъл- тивност, да се посвещават широк кръг хора, освен непосредствените участници.
гообмисленият им заговор е обезпечен вече - той бе разкрит и осуетен навреме.
Малко преди този момент, Даев бе мъмрен от Окр[ъжният] комитет, за бездейност То’
загуби нужното хладнокръвие при участта на своите оръдия и се показа неспо-
и даде писмена декларация със задължение да се поправи, а относително своето поведе¬ собно да скрие връзките си с тях.
Окръжний комитет: Яне Сандански,
ние като организационен човек сам заяви, че усвоява и подържа гледището на другарите Чуд. Кантарджнев,
си от окръга. Ал. Буднон,
Не много обаче след това, той с едно писмо, адресирано до Гарванова и Пенчева, Скрижевски.
им съобщава да побързат с обещаната си помощ, като им посочва, че момента е удобен
и не търпи отлагане.
Това писмо, колкото и изкусно да е било наредено изпращането му, биде заловено и
се съхранява, а сам Даев обезоръжен и арестуван от Окр[ъжния] комитет призна целия
заговор. ЦДА, ф. 1508 к, on. I, а. е. 476, л. 1-12.
ОР~г"
комитет на Серекия революционен окръг, С., 140
„
По този начин Б. Сарафов и Ив. Гарванов, с поведението и дейността си, след като материали, с. 31 1-320.
нарушиха основните наредби на Организацията и изричните постановления, на изработе¬
ните от Общия конгрес циркуляри*5 сами подготвиха и предрешиха наказанието си.

_
-
силата на взетите от Общия конгрес решения, вписани в циркулярите и чл.
' Става дума за проваления по вина на Серската група
Вюри Л>7 г.
205 от правилника, буква ,Д“, комбинирана
с буква „Ж“ от същий член и въз основа
„
ганизацията от 15 януари I
Общия ко Р
: Вж.
Изложението от болшинството делегати на КьГ™’"‘я
1
документите и данните по разкрития заговор, е. 1918,
Окръжний комитет на Серският рево- ск0
' Илия Кърчовалията (И. Аргиров Джютов) (1856. у с. Pta и е. Петрово. Д-Р*
иМ^аевд14™’ 10 °Ктомврий 1907 год- осъди на смърт: Б. Сарафов, Ив. Гарванов
войвода,

.
мирхисареко), демирхисарски околийски
На присъдата бе възложена на Т.
сарско.
Паница, с неговото одобрение и
убеждението, че прилага едно заслужено Георги Занков. . ИДА,
4
наказание. конгре
писмез?аз?^ГГ Цвета Орлова Бежова.
. съставени
5
М’ Даев’ след като направи при пълно съзнание и свободна
Н’ Г’ след Рилския
воля s Вж.
Ц. Билярски, Т. Петров. Циркулярите на вми революцио"-
-
33 развитието и размерите на
ниците и подбудителите6 целия заговор, като означи винов- др
му от Окръжний комат?ТК0ИТ0 са го заставили да действа - изслуша спокойно обявената
След като mv п СМЪРт11а пРисъДа и поиска разрешение сам да я изпълни.
София, 1 985, кн. 50, с. 191-210.
6
Вж. Т. Петров, Ц. Билярски, Уставът и пРави^
. Вътрешната
ВИС, Софи». 198 .
«акедо*^
* - •
(

на организация, приети на Рилския kohi pec

ледните си писма^ бидТму0™^”^ ВреМе На Разположение, за да направи пос¬
той, пазейки голямо споила™ сорствения МУ револвер, според неговата воля, с който
А на 28 ноемв и с “ ХЛаднокРъвие се застреля
-Ив. Гарванов, към койтослочай™6-3 смъртната присъда по отношение на Б. Сарафов
Разбира се, че едва ли би НИИ от®ележим някои подробни обстоятелства.
начинът, по който е трябвало^я
.’l0?6 Да Се спазят
известни обществени условности за 765
t

764
Другарят Т. Н. Паница
обаче
’
не^пъ» ПРИСЪДЗТа'
Р е дал повод за двулично държане, макар че

2. ТИНЯ!
 I

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ПК0В°ДНИ

от р
органи
/ и ,
Едно от мотивите
РХИВИТЕ ГОВОРЯТ на недоволството в Макеппш
№257
революционна организация характер на държавната
*Р_ турчите се рекрутират
власт въобще
армията,
в Турция. ИзХ'
администрациТГД
Всич*° Опазения'
‘"
I ч‘ ,
Програма на Македонската
[Краят на 1907 - началото на 1908 г.] ги органи на властта, като не изключим даже селските
Мюрчшергските реформи - християнинът в М
член оплаквания пред съдилищата са невалидни щом
в
2?™?
2
и
Коит° « впи
ST'
неговите Тя “Днеска
бУ*вал «“Т
Нашата програма турчин. - А наи-анормално е, че всеки турчин в Мак ДОнш ДеяН№* иа^
Областното самоуправление, което
едничко може да гарантира действител[ен] пра-
постигне само след събарянето на абсолютизма в Т урс-
кой
чисто военна нога, когато ако у християнинът се хване и
изтезаван, затварян и съден. Безспорно
наХ“ Да Ходи

модернизиоан^0™
обРъжен на
Оръжие той бива
ред в Македония, може да се
жестоко
^
вов отекчи този оригназъм1 в публичния ЖИВОТа в "^тур-
ните центрове съществено
ИТа
Поения
управпение само
държавен строй в Турция Македония може да добие какво да е само-
като се откъсне от империята, т. е. като се оформи в автономна област
по-отдалечените
прави непримирим
крайнини и в планинските места пълното безпп
спрямо турската власт и го предполага към
ъм
Щ

2^-"“
Но в
хРистиянина го
вРа«они спрямо държа-
със свой губернатор по примера на Източна Румелия
и Крит. на съседите.
интереси, като вата аспирации
Македония по своето положение в империята и по сила на турските Като излиза от горната действителност Македонската революционна «пг
се преплитат в нея - не може да се надява даже на управление като в Ливан. Защото тя съществувание не може да няма за непкДХХя
днес след десет годишно свое средства
граничи с държавици, населението на които е еднородно с македонското и упражнява задача да употреблява всички и прийоми, които не са в ущърб на дъХ±,
върху последното влияние, пряко враждебно за целостта на империята. Това озлобява цялост и не противоречат на борбата против абсолютизма, за да изравни пред законите и
народите в империята които скъпят нейната целост, те съживяват с постоянната мисъл властите, християни и турци в Македония. Още повече като съзнава, че само след такъво
за война срещу' външни завоеватели, а туй спъва развоя на борбата за човешки права в изравнявание те. християните и турците ще могат действително рамо до рамо да се борят
империята и значи, крепи абсолютизма. против своеволията въобще и за извоювание права и ред в империята изцяло
Още по-безнадеждно е при днешните условия да се постигне оформянието на Маке¬ 3.
дония в автономна област, защото еманципирали се Македония от централната власт в
империята, тя фактически откъсва от непосредствено владение и други три области - Тъй като цариградското правителство, в своята безогледност и разсипничество,само из¬
Епир, Албания и Стара Сърбия, които ще останат само като колониални владения в Тур¬ ползува с предателски цинизъм чрез позорни заеми, европейските капитали и с това
създава условия за европейска намеса във вътрешните неуредици на империята;
то Маке¬
ция. А не може да се иска щото една империя с 25 милиона население да се изложи на може да игнорира съществующата европейска
такъво дълбоко сътресение само, за да се задоволят исканията на един милион християни донската революционна организация не
позиция, че да балан¬
в Македония. И народите в Турция, които скъпят нейната цялост, винаги ще предпочетат намеса в Македония и не може да не вземе спрямо нея поне такава
сира реакционните домогвания на Елдъз-Кйошк.
най-разорителната война пред възможността така да се разнебитят европейските владе¬
Македонската революционна организация няма нищо
против настояванието на ца¬
ния в империята. Още като се знай повече, че постигнато еднаж туй разнебитвание в
риградското правителство да превърне лицата от финансовата
комисия и офицерите от
скоро време държавата окончателно ще изгуби и Епир и Албания и Стара Сърбия, че и тя, Македонската] рев]штоимн
самата Македония. европейската жандармерия в свой чиновници. Наопаки офицери да не са ре ?
В сила на гореизложеното Македонската революционна организация ще трябва па¬ на] организация би предпочела европейските жандармерийски а да са вещи у
ралелно или при пълно единодушие със съществующите други революционни групиров¬ ниво подбрани по равно от опекунствующите велики сили, р
ки, организации и партии в империята - да се бори за извоювание властта на цариградс¬ някой малък неутрален европейски народ. Така опитите за рефор
на ДИСЦИПЛи-
да се създа,
ките убийци за събаряние на абсолютизма със задача: да се въведе конституционно уп¬ н*ш по дух бяха повече отговорили на общото желание е й. Но
на в народите па империята да се закрепи у тях инстинкт
за т да изреди
равление в страната, почиващи на областни самоуправления по примера на Германия
чрез Р тенденция
или Австро-Унгария. имайки пред вид тайното желание на Елдъз-Кйошк,рев]о а1ОпГанпзаш1янеможе
жандармерийски офи-
Естествено, не е Македонската революционна организация, която може да спаси от опитите за административни реформи, Македонската
разгром 1урската империя. Ако народите в Турция не издигнат интелигенция, политици слеД туй да не нанесе своите удари и върху европейските извоюва следните
и държавници, които с организираната сила на трудящите чери, като на обикновени оръдия на Босфорския автохрр ’^и винаги чрез админист
мракооесието на Елдъз-Кйошк; ако злодеянията в криения,се народни маси да обуздаят рактически реформи на локална нога в Македония,
Македония и Стара Сърбия
R p°cjpaT
®ЪРХУ дРУгите области на империята и в един момент на безизходност стам- Ративенред? . яра и народност -Р*РМИ'
тласне Държавата към военна авантюра нейде в Азия, то най- 1) Обезоръжавано на цялото население, без разлик .
малкп
шинство в Mave^J3 Революционна организация може да гарантира християнското бол-
оазпамн*1™™4^1™
македонците разпадането на Турциямоменти 1ЦС скъпи целостта на империята, макар че за
е На Риза Паша в Битолско през 1884 год.;4
2) Отменявание на мюдюрлюците и въвеждан!
Македония пРиложеВХч^ното
(Озаконява се )НИС.
открива най-грозни евентуалности.
«а селските общини в Одринско през
S В селата да имат изборен мухтар, само Ш
тя^он^пяи’Tvдомакинско
област. При туй
но самоопределение на
и търговско отношение е строго разграничена
христианско болшинство, което обуславя национал-
ИМа
TDa° вно цяло - община - с изборни съветниц по» i
реформи, като
се
озаконяването тонален
«ncKO-oW1'
ски МСъществени съдебни
бита
фични македонски искания
те маси от съществующия които мТ™ В °бластта' Всичко туй създава особени, специ-
°СТР° недоволство на наР°Д«и-
който обичайно съществува; ия да се пРие.М! е налож^ ’печа
в Македония ’> в», ,сичм съде6„ т„ами
766
Р и язик, и тоя на християнското
болшин

Ж^.!"1 У
 у
I I

И
XX-
ВМ0Р° ДОКУМЕНТИ НА
' ЦЕНТРАЛНИТЕ
4
последното.
« преки» «ик е юущ „ тив отделните обременяющи населението
данъци
Р^^
'■
ще данъчна система ще се ръководи от Македокк^И[Пр°тив Справедлива „
2

-
4
в паралел с недоволството у всички данъкоплатци, безра^ ^низаХ
иаР°«^.X
интересите между работните членове от различните Е £
„ИТР за остри недоволствия и кръвопролития на вражди

оше иЕД”00™^
в Македония
запазения 1 оош Р теократичен характер в културните управления на дър-е
повече като се съзнава, че тук е базата приравнена в Мра
0* И

_
жавния живот. Първоначалното образоВание в Турция е в ръцете на религиозните
- както за Мохамеданите българи и пр няматвласти 7.
о5щн1*™
наро Хи на

турчинРдуховник,
който събира децата и ги учи на турски свои
Имуществените отношения в Македония са елемент
на н -
•
ZSS
™Хежда като са българи, не могат да имат свои училища: език,
учител грък и той учи децата на гръцки език, попът
непознат за тях Последната
масата. Земята не се владее от тия, които я работят. Редова и сам СИЛ№ He№BMCTB0 в
рация са заграбили най-хубавите работни земи, скотовъдски пасища го
Smce използува от новопоникнатата в Македония сръбска
проганда. Под открита- та още не е затвърдена, понятието на народните маси е, че земята е цаХ
землХЗХ
П
та Паотиаршията, сръбските дипломати агенти настояват в
българските то правителство, за да прикрепи към абсолютизма едри и средни
села сръбски свещеник и учител, които като близки по език с патриархийски им издава крепостни актове за пространства, каквито техните бащи никога не са владея
него сръбска партия“. Всичко туй като пречи най-жестоко занаселението, създават сред
присажданието на първо¬ При туй самите „бейски“ владения - чифлиците са в повечето случаи от разбойници
началното образование сред населението, създава и славинистични произход в по-ново време, не заличено още от паметта на ограбените села и пасалища И
за доброто съжителство между поданиците на чувства, колкото вредни
империята, толкова враждебни и на озаконяванието от Цариград на всички тия владения в работните маси й налага на Маке¬
жавната дисциплина. дър¬ донската революционна] организация] една аграрна политика, която е в същност непре¬
Македонската революционна организация, късната насилствена експроприация в полза на селата, на чифлиците, пасищата и горите.
тежнения, не може да игнорира господствующиячужда на всякакви националистически Това не е настървявание на християнското население против турцките землевладелци, а
Македония и да не воюва за язик на християнското болшинство в
Без това не само не може „данеговата гражданственост в делото на народната една аграрна революция от дето тъкмо в името на оная необходимост за държавната
използува аномалията във вреда става и дума за народна просвета в Македония,просвета. цялост по силата, която необходимост цариградското правителство извърши същата ре¬
на публичния морал и гражданското но и се волюция отгоре в началото на деветнадесетото столетие в Дунавския вилает. Бейлер бега
селението. В силата на туй Македонската революционна организация възпитание на на¬ на Дунавския вилает бесеше дребните бегове, които не се покоряваха на султанската за¬
повед да предадат чифлиците си на прикрепените към тях села. Македонската револю¬
средства и приеми, които не
са в ущърб на държавната цялост ще се бори с всички
борбата срещу абсолютизма, за
въвежданието на следните мерки: и не противоречат на
1) Първоначалното образование
ционна] орг[анизация] днес, без да посяга върху живота на беговете, заставя да си прода¬
де на светски учебни власти, да се отнеме от духовното ведомство ват чифлиците, като не им дава работници или пък ги опустошава чрез нощни нападения.
и да се преда¬ В основа туй пречи на правилната борба за създавание правов ред в страната: Експропри-
ветно [с] говорния език на които да откриват в села и градове основни училища, съот¬ ирание на съществующата собственост буди в масите тъмни чувства, корумпира опреде¬
2) На учителите да сс
населението; спре едничко от
ходи са слаби (особено в плаща от общинските управления, а където общинските при¬ лените личности и хвърля страната в анархия. Но всичко туй може да се(Узаконените
пограничните поселища) учителите реформената акция в Македония: Не трябва да се отстъпват на селата.
та. да се издържат от държава¬ такива владения да се проверят и поне части от тях да се продават на селата.
11ри очертания от горните пунктове характер на Македонската
реврлюцис н
Македония по географическото 5.
си положение и по своето организация] става явно че: и.
неотразимото влияние на европейската цивилизация. население се намира под Тя има обща кауза само с подобните на себе групи, организации и
партии в
крайбрежна страна я подлага
чрез капиталистически на силно модернизиранеОсобено по търговско положение
чрез едро производство и въобще - Тя не може да обиди ничие чуждо правителство (или агенти на чужди "
леми държави внасят в предприятия. При туй завоевателните аспирации вм
на областта. Всичко
условия, които
македонското
това подсеща, че страната не
на малки и го¬
население дълбоко смущение за утрешната съдоа
даже когато то е разположено най-приятелски спрямо Турция.
можно само ако цариградското правителство склони да допусне като
4акъВ0
ДНИЦИМежду
комиса.
може и не бива да се държи повече в
в страната. Присъвършенно пречат за създаването и корегирането него и революционните организации на поданиците му някои преде
се създаде законадминистративното реформирание Македония набеусловно обществено мнение
книги и периодическинаиздания - ри на чужди правителства. вободолюбивите мислите-
болшинство. Такъв печатание
за
закон днес липсва; изданието
нужно е да
на езика на християнското Тя може да върши всичко за спечелвание симпатията нас< нар1)дните маси в Тур-
мотрението на ли, учени и политици на запад спрямо обевободителната оор
Елдъз-Кйош, туй отблъсква от
цията и насърчава
на такивато книги зависи от благоус-
настроение вреднолегалното внисание легална просветителна дейност интелиген¬ ция против жестокостите на цариградските убийци.
на печатни книги от вън
за държавното единство
”ие1°' Македонската и така се създава сигурно
и въобще за гражданското
революционна организация, възпитание на
печат ™Та ”X В
областга- като изходяща от непосредстве-
се бори с всички средства ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а.е. 20, л. 1-10. Хектографно копие.
Ръкопис.

аномалияналожи
dTa Д° КаТ<>
премахне и тази
ппемаумр и прийоми за създавание на
в режимавластите
на
необходимостта по законодателен
съществующ днес в Македония. ред да се
1876-1909). По негово
apcML
акедония не съществуват 1
В смисъл на еретизъм, грешност. (от лат.) ™лтан (
турско роос
специфични държавни 2 ПО
Става дума за турския султан Абдул Хамид1о < освобождава от
768 данъци. Прочее борбата про- в резултат на Руско-турската война от 1877—
769

т
 Г I
•' i .

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА

Централните РЪК0Йпп
с молив е маркирал текстове от трите пасажа от този
j
Встрани от ляво на
текста. YnurT0 Силянов КОВ™ИОР^^
раздел, като е отбелязал
Вероятно става дума не
годината^
и
за ги* битолския валия Мехмсд Рифаат Паша. Неговата реформа
„ ’ * ниет0 в Битолско с пушки, за да сс брани от разбойнически
Писмо от Хр. Матов ДО Ев Спп 9
в ЗП на ВМОРО във връзка с
4

„
I
се състояла в това, че тон на «’«••■е
и ията каТо „време на фариите“. При Хр. Силянов неговото име е И бележки н, СПрктра1|0,
нападения. Това време Силянов, Освободителните борби на Македония. Т. I, София,
дадено като лалил гиф<11 наш**- •
*
1933. с. 28. София, 7 февруари [ 1908 г.]
,Под текста на „Нашата програма“ Хр. Силянов е отбелязал: „Да се установи точно, от кос тяло произ¬
лиза, кога е съставена и какъв ход й е
даден . Евтиме,

де»™“'®»” -
""
258 Непременно ще дойдеш.
Писмо от Христо Матов до Евтим Спространов за вината на Я. Сандански X. Матов.
за убийството на Б. Сарафов и Ив. Гарванов и необходимостта всяка околия Ела ако можеш у дома на 6 1/2 ч.
да си избере задграничен представител
Петък, 8 февруари, 4 ч. сл/ед] пл/адне] 1908 г.
София, 24 януари [1908 г.] Отговорих, че няма да ходя и го питах, що значи това, що писват вестниците, че
С[андан]ски е тук; що значи, Лисичев назначен за окол[ийски] началник в Рила? Що зна-
Евтиме, чи - 20 души тайни все хора на Сандански. Отговори, че не е вярно и ме вика да отида при
I. Казал ти бях да изложиш фактите накъсо против Санд[ански] и Сие: него. Ходих. Дойде Александров и П. Ацев. Говорихме, да се допуснат ли в к[онгре]са
-
1. Че убива Сараф[ов] амнистиран, ревизор, делегат, представител]. струмичани. Въпросът остана не решен. - На събранието не отидох.
Днес след обед дойде дома Г. Мончев2. - „Да поговорим“, казва. Съобщи ми, що
2. Гарв[анов]: в нищо невиновен + делегат.
3. Убива окръзите, които са им дали доверие. говорили снощи; впрочем и Христо ми каза отзаран. Мнение имало и то било на Г. М[он-
II. Много имена и идеи Ви пратихме, за по-скоро да допълните до 8 делегатите. Ето чев], да се поканят и серчани, защото не се знаело, по решение ли са убити Г[арвано]в и
Ви още идеи, може да Ви потрябват: С[арафо]в или това е дело само на Паница. Посочих му тия два факта: „лани се отцепиха,
сега убиха хората; що значи това? Ако П[ани]ца извърши това дело на своя глава, защо го
Препоръчайте имена на сяка околия по отделно да си изберат един делегат. 1 Не сички прибраха те и го туриха на мястото на покойния Даев3? Това значи, че те не само са
околии ще сполучат да си изберат на време делегат, та в секи случай избраните два - трима солидарни, ами и сигурно са имали решение.'1 Ако П[ани]ца действуваше на своя глава,
ще си останат и тряба да си останат делегати. трябваше или да се самоубие или да се предаде на властта; а пък те тъй майсторски
Приключвам ти имена по околии. Върни ми сетне листчето.2 устроили работата, че го спасиха“.
Евтиме, Въпросът за струмичани е по-сложен.
Измъчи се, но пиши повеке. Решение не са взели никакво.
x. M2 Вечер пак среща; обещах да отида.
трябва - да се вземе vu
участие,
Тъкмо защото не вървят добре и нормално работите,
icthc

но се съмнявам в успеха. Е. Спространов.

БАН, ф. 36 к, on. 1, а.е. 520, л. 88 - 89. Оригинал.
Ръкопис. Публ. а Архив Христо Матов, с. 274-275.

Матов, с. 276.
Публ. в Архив Христо
<тааа дума и за избора на делегати за Кюстендилския НА БАН. ф. 36 к, on. 1. а.е. 520, л. 87. Оригинал. Ръкопис.
общ конгрес.
Това листче със списъка не е
запазено.
конгрес ни ВМОРО,
Матов по отворенотоРш^м^на сандан^и^п, Хр. Матов, Македонска
и Б Сарафов вж. в „Разговор с Христо
Става дума за предварително пристигналите
,полегати за Кюстендилския
общ

.
1
революционна система, с. 208-209. у
Гпл„НСКия
участвали в заседанията на ЗП. солунски войвода, членi наi
2
Георги Василев Мончев (1883, Прилеп -- W3.
Солу
Jk „ Солувско, а през Ме
окръжен революционен комитет; през а < „„,шпиен комитет
ческата участва в отбраната на Кукуш. „.„ние на Серския
окръжен Р*®®2 войвода на

(1907). След убийството на М. Даиев протоколът и Пър-

негово място. още не са били и3’**™"’ Ив. Гарванов, Б.
Сарафов
Подробностите за причините за Убии®™ комвтет със смъртните up
4 е

вото отворено писмо на Серския окръ*

771
и М. Даиев все още не са били опове

? Г ’
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРЛЛНИТР
НИТЕ РЪКОВОДНИ
архивите говорят
ОРГАНИ Щ93-1919). Т„. /, 2
7 260 Ляпчев?
до Ев. Спростраиов
за разпространяване Това е едно грубо нарушение на правилника на Организацията
и на решенията на
4 Писмо от Хр. Матов за Лисичев и Яне Сандански конференцията, които сегашните министри Ляпчев и Такев горещо^щиХа
тогава
на слухове Или искате да възкресите върховизма в нова форма? Или искате да засилите смуще¬
София, 7 февруари [1908 г.] нието и вътрешните борби в Организацията?
Никакви преговори за единство на Организацията са невъзможни при такъв състав
•у на конгреса. Той остава конгрес на една само от няколкото фракции на македонското
Евтиме, движение. Той е против духа на Организацията.
1 Ще дойдеш. Ела първо дома. А това, което днес, повече от всякога, е потребно на Македония, то е една обща
Не е вярно ни за Лисичев, ни
за тайни агенти. организация, изразителка на общата македонска кауза, а то значи, преди всичко един
Положително знам. общ конгрес в духа на решенията и статутите на Организацията“.
Снощи бях при един министър.
Не е вярно и за Санд[ански]? X. Матов.
В. „Одрински глас“, год. 1, бр. 6, София, 17 февруари 1908 г., с. 3 - 4.
Санд[ански] ще го гонат до оня край.

1Под илинденци тук трябва да се разбират дейците на ВМОРО, групирани около

в. „Илинден“ и Хр.
Публ. в Архив Христо Матов, с. 277. Матов, т. и. „десница* в Организацията. В. „Илинден“ излизал като
неофициален печатен орган на
НА БАН. ф. 36 к, ОП. 1, а.е. 520, л. 91. Оригинал. Ръкопис. и
ВМОРО (1907-1908) в София, негови редактори били Васил Пасков, Петко Пенчев, Данаил Крапчев
П К. Яворов.
2 Във в. „Камбана“ били отпечатани двете отворени писма
на Серския окръжен комитет и редица други
№261 македонския въпрос. Вестникът, който бил всекидневник започнал да излиза в София
материали но
Съобщение на в. „Одрински глас“ за свикването на Кюстендилския през 1907 г. Негов дългогодишен редактор бил Кръстьо Станчев.
не е известно на него
общ конгрес на ВМОРО общ Рилски конгрес на ВМОРО от 1905 г., но
’Би трябвало да става дума за Първия Ляпчев и М. Такев.
А.
да са присъствали, както се споменава
по-долу
София, 17 февруари 1908 г. търговията и земеделието в правителството
на Алексан¬
4 По това време Андрей Ляпчев е министър на

По конгреса на илинденци1
дър Малинов.
1920, София), офицер от българската
армия, адвокат, един от лидерите
5
Михаил Такев (1864, Пещера - е министър на вътрешните работи.
Вестник „Камбана“2 в брой 118 и дава следните сведения по конгреса на „Илинден¬ на Демократическата партия, в
правителството на Ал. Малинов
ци“:
„От писаното в „Илинден“ се знаеше, че тия дни ще заседава македонския конгрес.
Ако това бе един същински когрес на Вътрешната организация, който да обмислюва №262
окръг по участието
общото революционно дело, той би срещнал всеобщото внимание и симпатии. Но той с
партиен конгрес, само на едно течение от Организацията. Неговата задача е да изнамери Становища на Одрински революционен
представител на Одринско
като
па Климент Шапкарев общ конгрес на ВМОРО
средства за унищожение на другото течение, за избиране Представителство и за вземане
държавни субсидии. в Кюстендилския София, 17 февруари 1908
г.
Този конгрес е имал 24 делегати, една част от тях заемат такова положение у нас,
щото интересно е да се знае, кого представляват. Чернопеев е нарочно задържан в затво¬
„Август“ представител на одринската емиграция не му попре¬
ра, за да не може да влияе на конгреса. Видни македонски дейци стоят непоканени на тоя на Одринско.
конгрес. Делегати от известни места не се приемат. доволен. „конгреса на Вътрешната организация",
Конгресът който от
„Август“ трябва да е вече милостта
Мислим, че разположението
Така една част македонски дейци под опеката на няколко плащани македонствую- в на
щи в България, възкресяват върховизма и забиват кръст в македонската революция.“ чи да бъде представител на Одринско
своите заседания1.опълномощил „Августа да представлява
няколко време насам държи значение за тоя
е съдооиосно
му не ще развалим ако го запитаме:
По същия начин правилника на Вътрешната организация, тъй и според решенията Кой
които ще бъдат от
на всенародната конференция в 1905 г.’, всеки член от Организацията, щом влезе в бъл¬ за решения,
гарска територия, губи всички права на член на тая организация. Одринско и да пава’гласа симу статии, писани в се пази от
че дългите н» Ор^ по никой
Мотивировката на това решение на конференцията, както и на Чл. 3 от правилника край?2 Мислим,
въпроса, ако
тират в конгреса. Друг е си приготви печата^ е
в праховете на една от
е, да се отнеме възможността на някои дейци да злоупотребяват и от
България да управ¬
ляват Организацията. Сегашният министър Ляпчев4 бе главния инициатор на тая конфе¬ него и му е послужил да
обясним тайната, ка п^\ толкова
открит
двпст- нахален, останалите членове
е
конгреса видим
ренция, а министър Такев’ громко говореше в конференцията против начин не можем да си мандатиран. ак очудени. ако след
на македонствуюши, които живеят в България. злоупотребленията
столичните прогимназии свян. Не, ниепредставител
и
вител на Одринско.
др
Какво търсят тогава на конгреса хора, които заемат известно на конгреса нямат ли капка задграничен 773
та и които никога не са стъпвали в Македония? положение в държава¬
Какво търсят на конгреса приятелите на г- „Августа“ поздравен като
772 I »•
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ГОВОРЯТ
1 Ние сме били пионери на една бърза ревопю, Кна“ '• ,
. „уиниТЕ
Августа“ и „Илинден“, че историята се повтаря.
пмннм на
припом
При това смеем да число „
толкова иронизираното
в”зо^Овява. И тук и там все „24“. 24 д[уши] бяха
са и в македонския конгрес. В туй отноше-
те са за бавната „еволюционна“ дейност
когатоЕволюционната дейност в Македония - това enm,
лю®идация с движ
делегатите на Пловдивския конгр
, и че в тая нещастна страна липсвате а
ние значи сме квит. Да ви
подчертавам,
еволюционна
ва на всяка и след като тя се извоюва,
деятелност? За тая именно найЗ®
Има «и н№а
осно”^“<^5
Август избира делегати. ние ратуваме, организацията св«Йа
вуване“. 7°ИпРавот°« насъщен
важна дата. Общ (?) Македоно-Одринско
Пишат ни от провинцията: „НаближаваАвгуст така мило, така щедро сипе похвали 2. Ние сме били националисти, когато те Рратували за обц№
m кон^с се тъкми Сега разбираме, защо
Гешенов’и др.; сега разбрахме неговия куртизан- ду всички поробени нации.
пбшо
солидарна борба меж-
а покойните’ Васков. Маджаров, Бойко на другите християнски нации
ски маниер да плете венци на живите дейци - Икономов и Пеьо Шишманов. Да, сега „Съучастието в делото на революпиот,
сме изключвали. Напротив,
-РОще то^«“впи™"
излезе булото, с което Август се постара да ние бяхме първите, които го прокламирахме
сичко става ясно, сичко добре се вижда; рядко W

намерение. - Август кани и двамата за делегати в предстоящия на практика поне по отношение на куцовлашкия елемент
прикрие истинското
македонски конгрес.
си
Кани ги като представители от Одринско, а той ще им пише пълно¬
мощните. Кани ги не за да се обмислюва положението на Одринско, не за да се вземат
революционери не ояха
раме практическата
даже в редовете на Организацията. За съжаление
невъзможност за прилагането на тоя отличен инак принцип ниГкХ™
по отно-
подходящи мерки за целесъобразна работа в този нещастен край. Но за друго - съвсем за щение на гърците и сърооманите и поради това ние не го поставяме като необходима
друго ги вика той. - Без тях Август и някой си Ан-ев4 не могат да бъдат също делегати от предпоставка на непосредствено революционната ни дейност“.
Одринско, зер ще ги е срам сами да си издадат пълномощни. Па и двамата твърде много 3. Серчани ни хвърлят упрека, че не сме друго, освен българска пропаганда.
познават Одринско: помирисали са го от самия гр. Одрин при едногодишното им учител¬ „Подобен упрек е повече от смешен. Ние наистина не можем да отречем правото на
ство тамо. При все това не им пречи нищо, особено на Августа, да се смятат пазители на България да се грижи за собствените си съплеменници зад Рила, но ние желаем хармони¬
Одринско от „тинята на емиграционното блато“. Но ще станат ли бившите дейци Иконо¬ ята на нейната политика с нашата. Собственно, по тоя пункт не могат се изнесе никакви
мов и Шишманов, които винаги са били най-смелите защитници на самостоятелността конкретни обвинения, освен вземането или невземането средства от официални източни¬
на революционното движение в Одринско, съучастници на „Августовци?“ Ще отидат ли ци, което не обуславя самостоятелността. Тук серчани явно фалшифицират фактите. В
да увеличат числото на делегатите на групата около „Илинден“, на онази група, която циркулярите по отношение на средствата няма никакви клаузи, както твърди писмото.
изново развява знамето на върховизма в България и която тъкми ново самодивско хоро Впрочем, фалшифицирането на фактите в това зле кърпено писмо се проявява и при
над обузлюдения ни бащин край? Не, не вярваме! Нито един одринчанин няма да отиде например, че Гарванов е присъствувал на първия следвъста-
други случаи. Не е верно,
на тоя конгрес.“ нишки конгрес2, както не е верно, че нашият компромис със Сарафова се извърши преди
втория конгрес3; не е верно и това, че последният е разтурен от болшинството
в първия конгрес не бе делегат; компромисът ни стана два пор д_прг „
месеца i
В. „Одрински глас“, год. 1, бр. 6, София, 17 февруари 1908 г., с. 4. втория конгрес (през февруари м. г.), а последният се разтури 0

напускане заседанието от страна на серчани и на

Интересно е, че ония, които обвиняват, са вършил _ ‘
съорание ние бихме били
Информацията на автора е невярна. Конгресът започва работата си 5 март 1908 г. в с. Жабокърт, рим открито по въпроса за средствата, но пред едно ограничено
Кюстендилско. Тук става дума за предварителните подготвителни заседания, които част от делегатите в състояние да изнесем факти и документи. „„„„„гменно изтъкваните
и задграничните представители провеждат в София в Представителството. За съжаление, а може би и за щастие на Организацията е еднаква,
Август, псевдоним на Климент Шапкарев. Той присъства на конгреса като представител на Одринския различия не са повече от един етикет. Практиката пр изма в границите на въз-
окръжен революционен комитет, на когото по това време е секретар. Ако щете, приложението на революционизма и инт р Там владее един грозен
Става «Ума за двама «уши - Бойко Чавдаров (1880, с. Домуздсре, Дедеагачко - можността ще срещнете всякъде другаде, носенекр® епимн0На игратамирна на меча. Да
’
’
У'"1“’
с. Окуф Дедеагачко), учител, дедеагачки районен войвода и Георги Петров Гешснов ( 1872, 1 1ана- терор от цели 5 години и там Организацията ' да се върши
кул р
и едн р
гюрище 1907, с. Лъджакьой, Дедеагачко), софлийски районен войвода. избиват ежегодно с десетки невинни селяни маската на тия
работа, - това е несъвместимо. Сандански умел Р щастиет той е твърде
п0
Дума За (W9, Стара Загоров - 1912, Одрид), учител в Одринската българска
грес ’ “КреТаР на Одринския окръжен революционен комитет, делегат на Кюстендилския общ кон- амбиции да играе ролята на Делчева
Ум, и по сърце за подобна роля. Частно за неговите
другари-
друг
Р*
действителност Тна
аи своите
по-искрени намерения, но голяма част от тях < Р на македонското на
низацИЯТа].
Доктринерски абстракции. Те правят опити Р
ски да завземе4
рП
№263 напрмНо
Бележки от Хр. Матов по Първото отворено писмо . Yбийството е акт именно на амбицията ‘ е да я премахне. ще саМОс-

_
на Серския революционен окръг Покойните бяха спънка в неговия път и той Р конгрес Сараф етИ конгреса-

София, 21 февруари 1908 г.

се опита да се наложи по легален начин. Във
вт^
тоятелно и Сандански след като се видеотцв и оКончателнот
“"^^решение да из6ие

Оттогава датира неговото фактическо

МаТ0В "° писмо на Сандански. своите противници.“ някаква борбаД»

774
ни различия между тях 'инас^3’ 46 сеРчани изтъкват три съществени
пункта като идей- По „Заговора“
»- По принцип, ние бехме усвоил гледитет°
Да не 775
1
 ‘ а;
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРЛЛНИТГ

архивите говоря
недоразумения и амбиции, както се стремят „ т
Обшия конгрес, като
ние отказахме да изпълним
жела
тен п0 тоя въпрос. Водими от това си гледище,
на дядо Илия4, на неврокопчани и на други, които
отказахме също да дадем оръжие за сформи-
„„можалсе да се състои ланския конгрес В
вижда тяхното „изложение“ в
от
той '
Ля
Оставят тоВа
на болпР°ТИВниците На
Rm° им
' част 2
MpS’60"^ Иед

^
ни искаха оръжие, за да навлез преследването на Сандански], желаете в туй, че
са били „интернационалисти“, че
ране голяма чета и на дае з
,
Впрочем, аКо ние искахме убиването на Санданс- се противопоставят на нейната политика, коящ
Да
ция; обвиняват ги в туй, че били за една бави
тук в ръцете ни и ние можехме и без голям скроен заговор да
дейност, защото не са могли да бъдат за^Т“
съгласни дно «Угледно и в Т>
действув н КуЛТурна
'

свършим с него.“
(Из писмото на Г. Занков и пр.)
сяване на върховистката практика.
Серския окръг свободен до Докогато серчани се явяват пазители на самостойни
Гяпванов ни съобщи, че тяхното решение е да оставят от всякакви външни влияния кя™°^^ -
за разбиране, а в противен случай да се ното еманципиране »»
Обшия конгрес. Там да се направи
постъпи както реши болшинството.
последен опит
конгрес, „болшинството- от мшгшт.
минути, когато нейното въоръжаване се налаг- и
“
“™711“ сегашните Z
тическиначалото,
Всяка година само в Мелн[ишко] се избиват по 50-60 души невинни селяни, разоира
се все като шпиони. Цели села като Джене, Сугарево, Къпина са останали без мъже
усвои че тя може приема помощи от всякъде
да ХР°
Мотивите^™
ВМбще Wa да

почти, редко е село в района, което да не е дало поне по 10 жертви на тоя кръволок. Така но без да дава в замяна някакви ангажименти“
некога не ще може да се издъожЛЛ°-а
решение се »
вс[ъщност] той уби 8 души наведнъж уж като предатели на неговия неприятен полк[ов- точка II: „Организацията
ник] Янкова. Кой тогава ще я издържа? - Българското правителство Тая
'
Не Временно

Всички комитети са против Санд[ански] - даже и окръжният, когото сам избира. вземане на помощ, а постоянна връзка между Организацията
Организацията] ръцеХ
може да дава средствата си, само когато е в
Така покойният Трендафилов5 негодуваше. Негодуваха и другите окр[ъжни] членове Ала-
бак, Венко и К[.„] В последния конгрес, за да се отърве от тая пречка, той прокара реше¬ почвата на ония интереси, на които стои и правителството, а тия иигересиие саi тождес-
нието да няма легални в комитета. И сега окръга се управлява само от него.“ твени с тия на революцията, с тия на роба в Турция.
Ценността на отвореното писмо е именно в туй, че то изнася борбите иа теоретичес¬
ка почва; то ще спомогне да земат тия борби по-правилен израз, да бъдат полезними¬ за
осмислюването на рев[олюционното] движение, за издигането на революционната
осъдителна и
В. „Ден“, София, 21 февруари 1908 г. , бр. 1473. Публ. в Хр. Матов, Македонска революционна система,
съл. С това ще се намали възможността да се проявяват тия борби в такава
варварска форма, във формата на физическо онищожение.
с. 208-209.
серчани, конспирация
Втората част на писмото говори за конспирацията против и условия да се развива и
насочена да задуши едно течение - което има всичките резони
хора, които го представля¬
' Става дума за първото отворено писмо на Серския революционен окръг. да стане господствующе - чрез изтребването на ония негови като че то може да бъде
’Става дума за Първия Рилски общ конгрес на ВМОРО през септември-октомври 1905 г. ват; като че това течение не се корени дълбоко в условията,
обвинителите се поставят на
’Става дума за проваления по вина на серчани Втори Рилски общ конгрес на ВМОРО през декември премахнато с някои личности. С втората част на писмотозащита и ще се повърнем.
1906 г.
скамейката на подсъдимите. Ние ще чуем тяхната
4
Дядо Илия Кърчовалията.
4
Димитър Трендафилов (1881, с. Горно Броди, Серско - 1907, Сяр), учител, член на Серския окръжен
революционен комитет.

В. „Одрински глас“, год. I, бр. 7, София, 24 февруари 1 108 г.,

№264
Становище на Одрински революционен окръг по първото отворено писмо
д Попкиров „По отвореното писмо на серчани“
март 1908 г.
на Серския революционен окръг Статия ОТ Ангел София, 2
София, 24 февруари 1908 г.
Откритото писмо на серчани П.
Онази мъгла, която ее създаде в България
около убийството на Ив. Гарванов и Б. Както и трябваше да се очаква, 0TB0Ee” в. „Илинден“
се спрЯМ0 онова
арафов от ежедневната българска преса,
почва да се разсейва. Убийството вече почва да аларма в цялата българска преса. Няколко Р един обвцните
се о рисува в истинския му вид,
рими революционни течения. като израз на дълбоки противоречия между две неприми¬
чително с полемика против това писмо, ко енаТИЯ вестник. предизвиква
о преди всичко разчепква и Отвореното писмо на серчани иде именно това да изтъкне,
течение, чийто теоретичен изразител се яв серчани е н оПравдаема
оор
ДИН ,винителен
обосновава различието между двете течения, в същото вре- Голямото значение
°
ческа политика.
акт срещу проводниците на
шовинистическо - националисти¬ порове и борба на теоретическа по ш , g дн0 онова н У дстаВители н и и.
Че действително убийството ългария, която е в състояние да напра ие на видни^ да преДпР
и борбите между двете течения не
почиват на лични Ление на тази борба - физическото униш^^ 6ороа трябваш
776 ЧРУго течение. Днешната полемика пок )

I'
 ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
рхивите говорят
„-ппявят невъзможни ония попълзновения
на техните противници, в „рщки живот. И действително, ако идеята за авточп
ков°аниорГАНи,
.
^ески историчХ^
^асл» 2
възможна, то тя би изиграла важна
мите серчани за да направ
б« да въздигат своите'
невъзможни за себе си условията в България,
противници в светци с тяхното убийство и да въоръжават цялото Минското
Йтив варварския абсолютизъм на султан,
.
население. Тя ои могла да послужи както Р в «ивота, «а м оли-
червенея Одя

бъпгапско общество срещу

себе си.
Макар и късно, но всички искрени
ново
приятели на революционното дело в Турция не
проявление на борбите между двете течения.
ски порядък в тези области. Но не всичко желано ей
^глед идеи са завещавани в инвентара на страстните Хж^Т И Нов"’
г“
полити.
Много пРивлекателни'

могат да не бъдат доволни от това македонския революционер може да се пов- макар и ”

ние в живота. Особено Да видят,
Чяшою само чрез тях общото съзнание на подхранва отрицателнатапи страна
аИМи идеи несполучливите експерименти, на живота И маке„™
n'm wtt
rp'i 'I'tp

на което то бе замряло; защото само в този път на борба може

пигне от онова ниско ниво,
налучкат по-верни пътища. Безспорно много ние, въпреки които е правило досе^
да се създаде и оформи нова мисъл, да се дело загуби, се пак може да се счита
стари грехове ще бъдат изнесени на бял свят, много миязми
ще изпълнят въздуха, но ни за освободителното nocX?W
няма друг път за неговото опресняване и пречистване, няма друг път за поправяне на би и само за
това, че е имало винаги склонност към реални идеи
поддържана досега от положителната революционна мисъл И X™
caXZ™^
грешките и за излизане от онова положение, в което днес се намират революционните била
македонски организации. нейната реалистическа
движението - тя
смисъл. Но самата автономна идея никога
е била само една форма, в която по преценка на
не е могиХ"' "а

За жалост обаче трябва да отбележим, че противниците на серчани си служат с при- на революционната

ьоми, които говорят че те не са в състояние да поставят борбата на онази висота, на която мисъл е могла да се реализира идеята за политическа свобода. Свързването
съдбин,,^
интересите на самото революционно дело изискват да бъде поставена. Те се стремят да изхода на революционното движение с осъществението на една случайна
политическа
осмеят и окарикатурят ония различия между двете течения, които все повече ще се разк¬ форма, каквато е безспорно и автономната идея, е едно съвършено погрешно заключение
риват между тях и ще правят двете течения да се оформяват теоретически и на практика с фатални за движението резултати. За нас тези два въпроса са съвършено различни.
като две непримирими течения, между които борбата трябва да се реши на теоретическа Освобождението на Македония и Одринско от тираническия режим може да се постигне
почва преди всичко. Противниците на серчани представят борбата повече като борба и с тяхното автономизиране, но това освобождение може да се реализира и тогава, когато
между личности, между амбиции. Безспорно личността на един Сандански играе голяма
роля, но тя се явява изразител на едно течение, което се опира на известни разбирания,
автономната идея би си останала само желана идея. Нашите автономисти обаче поставят
освобождението на Македония и Одринско в органически връзки с автономната идея.
подкрепени както от горчивия опит от близкото минало, тъй и от съзнаваната нужда да Няма автономия - няма свобода. Застанали на такова гледище, защитниците на автоном¬
тръгне Организацията в по-друг път, да направи една крачка в своята еволюция, в своето ната идея считат всяка друга революционна - културна деятелност в Одринско и Македо¬
приспособяване към новите условия и новите нужди.
Не ще съмнение, че никой не ще заеме да защитава серчани във всичко, а още по-
-
ния като ни повече ни по-малко атентат против „революционната идея“.
„революционните традиции.“ И те,
За тях одринс¬
доколкото искрено
ката емиграция била изменила на освооодително-
малко техните приьоми на борба, колкото тези приьоми и да се обуславят по някога от за реализирание на
условия, които лежат вън от влиянието на отделната личност или едно обществено тече¬ служат на автономната идея, като единствена форма емиграция, ооа ie, е
ние. Но зад туй, което трябва да се осъди и порицае, трябва да се потърси трезвото, силно¬ то движение, са последователни на себе. Голяма част от одринската идея.
то, новото, което трябва са прецени и измери. отдавна почнала да се съмнява в осъществимостта на автономната
Ние ще се повърнем на тази тема. ние в известни кръгове предизвика апатия към революционните m це.
пък в други кръгове то извика усилена умствена работа за ревизия^
А. Беломорски. 1 лесъооразност на старите пътища и лозунги. И извест Р казватналИце.Тесатвър-
самозамислювание на революционната мисъл почнаха да се„р юционерИ- н0 какво да
Де неприятни за замръзналите умове на професионалните ИСТИнско револю-
В „Одрински глас“, г. I, бр. 8, София, 2 март 1908 г„ с. 2-3.
се прави, когато само върху тях могат да се поставят осн
Ционно движение против кървавия тероризъм.
към i ми
и съзидателен за бъде-
консервата
Една от задачите на днескашния критически •
Никакъв
Щето момент е да подложи на строга ревизия авт°
ПССВД0НИМ на Ангел Попкиров, род. през
софлииски районен началник на ВМОРО, редактор на
1881 г. в с. Малък Дсрвент, Софлийско учител,
в. „Одрински глас“, кме” на Софлу (след 1912 г.).
убедените
зъм, никакви традиции не трябва да смущават Р юцИОНното движение Р^ю^^чели
автономната идея е фактически неосъЩествим ’ Р примамлива, но безпло •
великия
•
толкова повече, колкото по-скоро се прости от животът, '
266 Че автономната идея е една безплодна идея’ 0 наседение. Но това w
ия or Павел Делирадев „Осъществима ли е хората е почти убедил по-голямата част от одр11
автономната идея?“ и°. Това население, което, независимо от смяна
свОите политичеС1ТпаЧи
в които по-
София, 9 март 1908 г. н Да носи тежкото бреме на безправиет , Р ентуси<
^ност и анг всичкотов
ите задачида
Осъществима ли е автономната идея?
ърдо да вярва, които да могат да внасят са коЛ1(Ото се
р ‘ "орба против абсолютизма. Но за да мога предварит^ одриНСкото нж
досега изключително къ^идеятТз^ин76
борби в МакеД°ния и Одринско се е свеждала
автономното управление македоно - автономизиРането на тези две провинции. Вън от
йие и сили на революционното населе
’Обстоятелство пно.НаП!
с
конкретна форма,
/ /о
ч-р в която да може да
дРинските Р°би не са могли да си представят друга
се реализира тяхната мечта 1
п‘о<вобо т е Наи~рано почувствува несигурностт' на
° напълно законосъобразно с развитието автономната 779
 вМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪЕОВОан„ оргЛЦИ
/ /И93

Допуснали едно съвместно действие на българей и1аМо 'д[уши1 • а,'

492254 д[уши], гръцкият 264456 д[уши] и българският
/о

АГХИВИ -
Т"Л '■
„г ГОВОРЯТ е
идея, не можеше да не повлияе и ме ,т
. действителността на тази
вержението, което дав<съпше
политическото масата. ^та
И°м
идея би имала насреща си една равна противодейств^шТ “’Т"’
това естествено противодействие на турското
и Хню' КаТ°
п^-
които с всички средства население
върху авТ0Н0Мната идея?
осъществима ли съдбоносен за революционното ще заадЩав^
предварително
този жизнен и противо-
И така, К
щ-твие на абсолютизма,

движение въпрос, "Р^я^ва

За да можем
ние
да си отговорим на следните въпроси: ^реализирането на автономната идея става не само проблемати«^^
ще р
£ сили в реализирането
0ИК0Н0МИЧески 1
пжно.
1 ичсвВДН0 не-
1. Заинтересувани ли
са вътрешни
ВЪЗМНо ВЪН от това обстоятелство, ние знаем, че и гръцкият елемент в Оппииг
Тм" me. «> »Р™»Ч» “ «“““
"' Р“““ sl"" Македония ще говоримсамо
Причини. Остава значи
по-долу, не е защитник на автономната идея
българският елемент, в средата на който по
можеш
партизани на автономната идея. Но пита се, може ли най-слабият
MH(= “
до“
ге пекрутират в чи
икономическо отношение елемент
/политическо и противодействие на болшинството, което да наложи своите държавнически
гкп автономен организъм, и
4 Позволяват ли днескашните
международни отношения създаването на автономни “пей
И
при активното
на целия
винаги може да има и има
държавен строй в обширната империя? - Очевидно, че не. Автономната
провинции от Македония и Одринско. СЪ юза тези обстоятелства, да се реализира само при противодействието на
в идущата статия. идея би могла, при сили, а това би могло да стане само с едно външно вмешателство.
Отговор на тези предварителни въпроси ще дадем илните вътрешни
II.
В миналата си статия поставихме няколко предварителни
въпроси, от разрешение¬ Р°” автономистите
^Т° ащо и
пе тя А наложиш ли с
имат такава голяма нужда от външна подкрепа, че от където
външна сила една държавна форма, която е против интереса
то на които ще зависи и отговора на главния въпрос, който занимава днес македоно- И
Дб лшинството това ще рече да наложиш един нов своеобразен абсолютизъм, а това би
одринското население - осъществима ли е автономната идея? Първият от тези предвари¬
телни въпроси е въпроса: заинтересувани ли са вътрешните политико-икономически
си¬ ^Хзвикало
ПР
не по-малко опустошителна анархия и в тъй обезлюдените провинции.
и тупското правителство много ясно схваща умело национално-българската природа на
ли в реализирането на автономната идея? Ето защо и то много реагира с една систематическа
Досега, когато се е говорило за македоно-одринското население, за неговия живот,
автономната да разреди ,оъ р елемент, султанското правителство засилва по
unuHTTi иде
идея1 в др
Одринско.
колонизация. За _„т„игттти начин още по-силно противопос-
борби и идеали, обикновено това население е било делено на мюсюлманско и християнс¬
ко. Първото се третирало като сторонник на варварския абсолютизъм, а заедно с това и
враг на християнските населения, като исторически обитатели на двете провинции. Осо¬
бен смисъл, обаче, това деление не е могло да има за автономната идея, тъй като и оста¬
налото, християнското население не представлява една компактна маса. От всички се
знае, че и християнското население от своя страна се дели на няколко не по-малко враж¬ мачка на автономната идея. И там тази ид
дебни групи. И враждата между последните именно изпълва днес кървавите страници на ющите вътрешни сили.
македоно-одринския живот. Кои са причините на вътрешните междуособици, върху този Но за това в идущия брой. П. Богданов
въпрос тук ние няма да се спираме, за нас е достатъчно да ги констатираме като същест¬
вуващ факт. Пита се сега: автономната идея може ли да реализира тези разнообразни
интереси на различните национални групи? Очевидно е, че за самото турско население
може да се даде само отрицателен отговор. Ако автономната идея е отрицание на турския
Бел[ежка] на ред [акцията].^
е автономната идея, прекъсваме. В скоро р ‘ г., с. -)
национелен принцип в управлението на Македония и Одринско, то само по себе си се , 23 март 1908
разбира, че турското население в тези две провинции, доколкото то е проникнато от соб¬
на брошура. (В. „Одрински глас“, г. I, ор. . ,
ственото си национално самосъзнание, ще се противопостави, с едни или други средства,
на автономната идея. А да бъде проникнато турското население с такова съзнание, за
Б- «Одрински глас“, г. I, бр. 9, София, 9 март ,
г2_3.бР.10,16март1«г--^
това не се иска особено високо политическо развитие. Естественият консерватизъм на не
революционизираната още маса, привързаността й към старите порядки е достатъчно за
н19) София. 1903
това население за да се обяви против автономната идея. И доколкото може да се очаква
революционизиране на турското население, то в никой случай не може да се очаква от
възприемането на автономната идея. Ето защо и турското население ще си остане про¬ ' Вж. Т Карайовов, Материали за изучаване Одринския
вйлает.
в С1 С6НУНК. KB. I
_ ^ф.
тивник на тази идея. И да допуснем най-добрия за нашите автономисти случай - че то ще
оъде само един пасивен противник на автономността,
0ТПеЧ™>-
П. Богданов, псевдоним на Павел „ оов Делираде»
ДИ^В«Хк‘в четата на Хр
- и в този случай става проблема¬ изг1аВат
тична нейната историческа осъществимост. За екзалтирания
патриот факта, че същест-
публицист, деец на туристическото движ • редакте р )W8 (Нар п дсяи-
с
о рИНСко явле^/нн
На Народната ape
населе«ие> което има противоположни с автономната идея интереси, няма федеративна партия (бъл i обен1ан1ГГС
11рез 1908 г. наистина е отпечатана не са вкл!
еНИе Работата> обаче, е там, че история
не се прави само с екзалтация. А за РУпа Одрински емигранто). София, 190,
нея "н0 в
мисъл ™зи Факт има голямо обществено значение. И това зна-
чение стапя
между нанионя пилели
лютно и относитепн
М ^ДРИНСКО вследствие особено неизгодните
ЛЯ,^>аКТ0 К
3<ae’
съотношения
В ТазИ ПРОВИНЦИЯ турското население е и в абсо-
сително болшинство. Според статистиката на Т. Карайовов, турският еле-
Радев.
781

780
- i"
 ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
РЪКОВОДНИ
,шеН0 на комисията.
На конгреса остана
непонятно M1Irn ’
ТИ вид значението от присъствието на Чернопеева и «ХиТ'
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ идването си във връзка с освобождаването
С«°по^авят
Протоколи ОТ Кокте»»“» обш конгрес -а ВМОГО
-
"пнаправи всички опити за изоягване бъдещи недоразумения
’’’Даше стопостъпки
като с^ Като
*• Хе
с. Жабокрът, Кюстендилско, 5 март 15 март 1908 г. n
на СтРУмишко да се яват
за освобождаването на Чернопеева даже и коЙ Да се напРавят
веДНЪЖ На ДеЛеГа™Те н Г™
«
вс
z,x
ДЧ У реждането на последното, както
Протокол 1
конгрес, 5 март 1908 година. цИЯс’е
ко това е необходимо.
предостави на избраната от преди комисия.
иР Д ЙТ“
Гар“Н‘
на писмо-
11ЪРВО редовно заседание на... редовен Т° С6
Заседанието се откри в 8 часа сутринта
от най-стария делегат г. 1 1. Нечев'. Ирисът- Пристъпи се към приемането за делегат-кандидата на Радовишката околия - Мо-
г к™™ Матов Петър Ацев, Тане
Николов, П. Нечев, Христо Силянов, Васил
рСЛ'
Сципион (И.Б.)\ Михаил Дорев, Иван Групчев и дякон п Понеже имаме сведения, че в Струмишко е станало писмено разбирателс
Ацев:
Чакмаров Евтим Спространов за Общия конгрес, то Радовишката околия на е има-
Е статий - делегати на Битолския окръг; Тодор Александров, Ефрем Чучков, Стоян Ми- специал за избиране делегати
но
ше^Акаций (Т Ч У, Лефтер (Х.Ш.)’, Милан Гюруков, И. Спасов
Георги
и Георги Гочев - дсле-
Мончев, Туше Делиива- Л а право
да избира отделно делегат. Е против приемането на Морела за редовен делегат.
погледнато Ацев е прав. Като се има, обаче, предвид: 1) че
гатинаСкопския окръпПетко Пенчев". Петър Чаулев,
Шапкарев и Пе гьр Андреев П Пенчев: формално
нов и Д. Даскалов - делегати на Солунския окръг; Климент пумишкия окръг и до сега не е съобщил нищо на конгреса за своите делегати, поради
С
СТ
и Узункюприйската околии) и Морел (Г.В.)7 на Стру- дали такива са избрани и как са избрани; 2) че приемането за делегати
- на Одринския (на Ортакьойската Татарчев, делегат на Би¬ К°вТо не се знае е санкционирано вече с приемането на одринските делегати и 3)
мишкия окръг (Радовишка околия). Отсъствуват: Д-р Христо делегати на Солунс¬ КаН инатите на околии
толския окръг; Тодор Попантов, Димитър Стефанов и Иван Илиев,
желателно и Струмишкият окръг да се представлява по какъвто и да е начин, то
кия окръг, които се отказват от мандата си и П. Шишманов от Одринския. От Струмиш- Мопел трябва да се приеме за редовен делегат. После, ако струмишките делегати се яват,
кия окръг, въпреки официалната покана от страна на четвъртото предварително събра¬ предостави правото да повдигнат отново въпрос за Морела.
там да се
ние, не се явиха никакви делегати, освен тоя избран частно от Радовишката околия. По Поедложението на Пенчева се прие.
предложение на председателствующия г. Петър Нечев пристъпи се към избиране Посто¬
янно бюро на конгреса. Прие се да бъдат избрани един председател, един подпредседател По Хпложение
п предложение на няконякои дделегати, нреши се да се протоколира,
г Илиев,
че и Струмишката
комуто изпратила нуж-
и двама секретари. За председател се избра с 21 гласа г. Христо Матов, за подпредседател околия е избрала, подобно на Р дпо Р’ш,нало през Щилско, дето Ст. Мишев го е
-Даскалов.
с 16 гласа г. Петър Ацев; а за секретари - с 21 гласа г. Петко Пенчев и с 10 гласа г. Д. ното пълномощно. Последното Поради това, г. Илиев не можа да
из пътя, поради
бъде
Дякон Евстатий, Петко Пенчев и други получиха по 2 и 1 гласа за подпредседа¬ видял и прочел, но някъде е пропаднало
тели; Христо Силянов - 9 гласа за секретар, а Тодор Александров и др. по няколко гласа канен за конгреса. заседания. Такива ста-
Пристъпи се към приемане протоколите
на „.^опитепяите
Рм() за първото и
тоже за секретари. даа ПрОТ(Жола:
конгреса се пр и измене-
ко маловажни
Д
нали в София четири, но в бележки
След избора бюрото зае мястото си и председателя поблагодари от негово име за
направената чест на членовете му с избора. Той предложи да се почете паметта на падна¬
лите за свободата борци със ставане на крака, което конгресът веднага направи.
второто след тях и за четвъртото
ния реши се да се изработят за всяко
отделенп
зае д по отделно протоколи
и
и тогава
поправката им
в окон
г
,

конгреса. редакт р
За пепактИрането
Пристъпи се към разглеждане въпроса за Струмишките делегати. В едно от предва¬ телна форма да се представят на
рителните заседания се бе избрала комисия в състав; Д. Даскалов, П. Ацев, Е. Чучков и К. почив
Понеже часът беше 121й даде се до
Шапкарев, която до уреди тоя въпрос. Членът на комисията Д. Даскалов съобщи от ней¬ 3
но име добитите резултати от срещите на комисията с предполагаемите делегати. Г-н (След почивката) Солунския °КРЪ**Н “^Стефанов.
Даскалов се е срещал с Пере Тошева и Костадин Самарджиева8 и те са отказали да се
явят на конгреса, ако Чернопеев не бъде освободен от затвора. П. Тошев е отказал да даде
каквито и да са по-олределени заявления, понеже никакво пълномощно не му е било
П. Ацев: 11редлага да се пише
рижи за по-скорошното избиране на дру
незабавн^ отказМще Д
нма ;1фера
в
връчено от Струмишко и не знаел следователно дали е делегат.
И. Илиев и Т. Антов. „остатъчно време и « мволяМ разбира--
Съобщено е било на комисията, че другият делегат, Петър Китанов, е пристигнал от Предвид, че конгресът не Раз^лг
поради убиването на драгоманина о Ръцкото
агент^
и не се пиш
телство, конгресът, въпреки желанието
вътре и пребивавал в Дупница. У него били всички необходими документи. Той носел и ,
необходимата сума, 5 000 лева, за гаранция по освобождаването на Чернопеева или част
от гаранцията. Д. Даскалов се е срещал също и с Чернопеева. Той му заявил развълнува¬ тет. таназаседаниятасИ'
но, че горещо желае да вземе участие в конгреса, но поради ареста му, не може да стори П ристигна Д-р Татарчев.
р се заНИМае с пр редовен оош кон
•

това. Той е бил крайно настроен срещу Сандански и е искал примирие с болшинството на Председателят предложи на кон оекТО-програМ
името на бюрото предложи следната i
_
рганизацията. Ооаче оил силно наскърбен за дето Представителството не се загрижило
на неговата участ. Г-да X. Матов, П. Пенчев, Т. рее на Организацията.
въо ще не са могли да се правят, понеже Организацията не и др. обясниха, че постъпки
Александров зацията.
може да се меси и дава тон на 1• Предстояща дейност на Органи3 окръзи).
и ^®ДНИТе
И съде^ни власти. При това срещу
Чернопеева са заведени две углавни дела 2. Ревизия на Организационните
прави 1ЦИ.

28 ноември
гапанпия от постъпка> която би могла да се направи, е да се даде исканата 3- Днешното положение на Орга
ЛеМ’ СУШ с която Представителството не разполага и даже да разпола- 783
ганееимяппп
W ВНеСе гаРанция- ^а гаранция се повдигна въпрос едва в настояще- < Групата на Сандански и убииствс
то засепанис Пл а се мислеше, че П. Китанов сам ще уреди тоя въпрос, както и беше 5. Граждански съдилища.
782

—
 гените говоехт уошме да ен п»ше„ С1чо Д
Тошева ние на ТРИ Пъти. Той
»"«•
с
....,
уреждането Втория конгрес и
с?с Станое?'’ а НИЩ0' С
гРУева не се оазб^1“’
Че се
Ме ни веднъж- по“-
м
когатонапуснахме
той влезе, ние

паХ “
и Антов
8. Организацията и
България. *лни и
писма, обаче, то
Турция С Пп
никак не сеТ ^Ъ’М°ЖНИ
като ле-

9. [Организацията]и
Екзархията.
« -рееше от
10. [Организацията] и Пропагандите.
вземане пари ог Правителството, а другия път - по PaUWHeTO «а “ НИ искат мнението по

Jfi”"X
влашка чета в
11. [Организацията] и реформената акция.
Македония. Интересно е, ’
че Представителството 0HaHpa,ueMCWCTBaTa,a всъщото
12. [Организацията] в Одринско.
време ни съобщаваше, че е искало пари но
Те искали или много или н^оТ^ДЛ°ЖеНИНа легалните членове на
само 20 000 лв" П0Ради
литература.
13. Организационен печат и
революционните партии в Турция . което отказали. окпъ»™^^
14. Предложението от конгреса на комитета се проявила в няколко срещи с
такива, че и оная скромна която^пп“““ уПЪ™ния и ДР' Усло’
е оила г°ляма. Дея-
15. Материалната издръжка на Организацията.
дейност
вията са на Тошева не му е известна Също
били Р
понеже
вили’
е оил в България.
16. Отчет за дейността на Централния Комитет
и Представителството.
телността се
Щ° Ии наГго™
„ РуеВ’ тогава
mpn.u-n от името на Комитета 2-3 пъти през юли 1906 г Пои
срещнал
С 1Ппепставителството
че между представителите имало антагонизъм П. АрсовТд Сте
17. Избори. С 1редставителството
18. Разни. срещата констатирал,настроени срещу Г. Петрова. Впечатлението му е било че те повече
Председателят покани конгреса да се занимае по принцип
с предложената програма. фанов са оили силнопартизанството, з по-малко с ползотворна работа.
П. Пенчев. Настоящият конгрес е от голяма важност за Организацията, понеже се се занимавали с
влизане на Груева.
изключителни моменти и при изключителни обстоятелства. Първият конгрес П. Ацсв. Желае да му се обясни късното ми, че
свиква в идването ми в София се срещах с Г руева често. Обясни
наляво. Той плати данък на реакцията от въстанието, направи Е. Спространов. При винаги ги е под¬
не го пускали, понеже се бояли от него.
през 1905 г. отиде много Той
отстъпки на серчани, за да избегне вътрешните борби и поради това взе решения, много Представителите умишлено отказвали. Обикновеното
те под разни предлози потърси пари от съюза, обаче, и
им оправ¬
от които като практически неприложими, останаха мъртва буква. Настоящият конгрес канял да го въоръжат, обаче, Груев се принудил сам да с Павел Христова, обаче, за пос¬
трябва да коригира тия решения и затова той трябва отново да се занимае с всички орга¬ дание било, че нямали пари.
осуетен. Той е искал да влезе

_
Бояли се от
низационни въпроси, а не само с новоизникналите след 1905 г. Поради това съображение, тоя опит умишлено е билще бъде пуснат. Законни причини е нямало никакви. член е могъл да
именно, бюрото дава такава обширна проектопрограма. От друга страна, конгресът тряб¬ ледния му заявили, че не като Централен
Груев е заявявал, че той оъде един ден обви¬
ва да спазва традициите и да се стреми по възможност да запази взетите решения. Между неговото влияние в Битолско.
но не искал да стори това, за да не
тия две противоположности трябва да се движи конгресът, за да изработи нещо средно, вле.зе мимо Представителството, Лефтер,
приложимо на практика и продиктувано от практиката. няван в партизанство. подробни обяснения Д-р
Татарчев. Г. Мончев,
Е. Спространов. Да се почне от най-важните въпроси. На първо място да се занимае След Спространова дадоха
конгресът с днешното положение на Организацията и на освободителното дело въобще. Александров и други, от
които
Съгласен с проектопрограмата.
Силянов. Отначало да се разглеждат общите, а после конкретните въпроси. Тоже м прав®
че представителите вници така, той лично.
С.
съгласен с проекта.
Конгресът прие да се занимае най-напред с тия въпроси, от принципиалното реше¬
Т. Александров посочи,се опасявали
въобще на всички, от които няколко п ил
намерил
Попския
окръг, но не са били
р и е заминал
пари с другите два-
ние на които ще зависи изработването на правилници (за устройство и управлението на Мишев и П. Пенчев са били
Александров сам е
Организацията, за четите и за съдилищата). Като пръв се постави въпросът за днешното
положение на Организацията, изложено по окръзи. Като втори - отчет за дейността на
Представителството и Централния Комитет.
пуснати под разни предлози.
ма-
П. Пенчев. Признава,
че 1.
.
легалните
_
членове
условия,
спънк”о.обените
на Централния Комитет
царуващи днес вдаТурция,
на Комитета
шзпъл i
кои-
<
и
правени им от Представителството д
Първият въпрос се остави за идущето заседание, за да могат делегатите да подгот¬ са ПОЗВолили един минимум
вят своите отчети. Предостави се на самия делегат за всеки окръг по отделно да опреде¬ всяка
то почти изключват последният
легална ел да прояви
лят лицето, което ще даде изложението.
Пристъпи се към втората точка на програмата. От всички членове на Централния
Комитет избран от Първия общ конгрес присъствува като избран делегат само Е. Спрос¬
| своите функции. Обаче
която той не е проявил. и ™a"^ са
мнениеп
на тованаправили „повече
ппотивопоставят
лЯКти-
,вече от Въз-

П. Ацев, Спространов ^pY,Br^B11Te

транов.
чески не е съществувал никога. рност. послеш седата
е бил
д години той не е „
можното. Те заслужават наша
Е. Спросгранов. В конгреса през 1905 г. се избраха за членове на Централния Коми¬ През
ТоШева. го уреди. Отказвал
тет . Антов, А. Станоев, аз, П. Тошев и Д. Груев. Последните двама бяха нелегални. Ние,
легалните членове, бяхме разпръснати. Трябваше да се изминат 3 месеца докато Станоев Е. Чучков Обяснява Деи^а^^
вътре в ^^ифдлкт в Радовишко,
отк¬
успее да се премести в Солун при мене. Т. Антов успя само няколко месецинищо. съвети. ексцентричен харак-
ъртил абсолютно и да е наставле иянаили
Тошева с неговия
само да дойде един път за среща с Има оа
В
wn/1 ГС^РУмишко. отдето не мръдна. Д. Груев влезе едва след 10 месеци,
^начи’ фактически, Централният Комитет не успя да се конститу- Ъщо да дава каквито бездеин
ипа и пя т n- КаТ° НеЩ° U00' 11ри
това’ нам не се изпрати препис от решенията на Мончев Обяснява
Г. Мончев. иояс"
-..гя за оТЧет.
ш отчет. 785
конгоеса пя се »вика
Винатя^?11^ Че СМе из^ани за членове. Ние, легалните,
функционирахме на теР- „ Тошева да
трп
довепие а това е в тогавашното Представителство,
което бе особено нехайно. С II. Ацсв. Предлага
784 i
f Г
.
f w
 t > ,
1

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ нл

ЦЕНТРАЛНИТ-
0,,ГАНИ
Предложението не<се^прие^ а Тошев отсъствува и понеже не е Доста_ инициативата на Д. Ризов временните прелет т™ 4 2

Конгресът Р^^Х^^ересовани, да мине на следующата точка на дневния ред

Тошева, П. Арсова и Г. Петрова за
общо
пари И оръжие. Всички са били съгласни ЕанХ" Г™
СъсХ °
НЯК0ЛК0 «6pa™ е П.
пРавителството една крупна сума
" М ЦеНТРаЛНИЯ
сан от всички. Оказало се, че Ризов е действувал а протокол в Г0Рния смисъл, подпи-
телството. Постъпката останала безрезултатна “а ИМЙ НСЩ0 определено от "рави¬
През 1905 гс!
КтоТтяхната юбрм РеДОвни представители Д. Стефанов, II. Арсов и
Г Петров За не аз
дейност съм, който трябва да говоря. Следующата година след на суми^ Да °бЯСНИ
анг«»лен™ се Дават на правителството в замяна
пазтурянето на Втория конгрес окръзите, изключая Серския и Струмишкия избраха вре- X. Матов. Ангажименти никога не гя п
S представители, от които само аз съм жив. До сега Представителството
отчет през г.
въобще не
Ьи
отчет. Само той и Татарчев са представили писмен 1905 трябва¬ Петров взеха през 1897 г. няколко пушки, разписките за които и сега
вероятно се бояли от тяхното влияние. се съхраняват. Има
ло да бъдат викани в конгреса за устен отчет, но Сарафов и той - намерили
разписки и от Централния комитет за получаването на тия пушки През 1904 г. на Серс¬
При идването си Временното представителство - Гарванов, кия окръг бидоха изпратени 400 правителствени пушки и той ги прие. След конгреса,
само дългове и едно положение особено компрометирано. Дължало се 80 000 и кредитът през 1 205 г,. Сандански взе от Сарафова 100 манлихери пак правителствени. Организаци¬
бил напълно подбит. Сандански, след разтурянето, почна да действува
един вид на самос¬ ята е била толкова по-силна, колкото е вземала по-големи суми - пари и оръжие. А кол-
тоятелни начала — той и по преди игнорираше всякаква
- и Представителството бе няколко пъти предупреждавано,
власт, но формално не бе отцепен
че тоя убиец крои избиването
кото е била по-силна, толкова нейната самостойност по е била гарантирана. Например
през 1897 г., през Винишката афера. Няма ни едно Представителство, което да е било
на двамата негови членове. Битолчане скъпеющи за единството на Организацията и виж¬ против вземането средства и което да е давало ангажименти. Сега аз предавам конгресу
дайки от друга страна невъзможността за разбирателство със Сандански, настояха за Представителството тоже без никакви ангажименти.
компромиса между нас и Сарафова. Това бе през м. февруари м.г. - един месец след разту¬ X. Силянов. Вярно ли е, че правителството е излагало Представителството на ред
рянето на конгреса. Миналото Представителство се оказа особено бездеятелно, то изгуби унижения?
цялото лято и тогава пропагандите постигнаха големи успехи. Изпратиха се само някол¬ X. Матов. Нищо подобно не е имало. Отношенията са били най-коректни.
ко чети, но твърде късно и твърде малко - те не принесоха съществена полза. Представи¬ П. Андреев. Иска най-строгото осъждане на бившето 11редставителство. То е парти-
телството е било в безпаричие. Вземали са веднъж от Благодетелния съюз 20 000 лв. и занствувало. Изпращало е свои хора във вътрешността, частно и в Одринско, за да всяват
после през антигръцкото движение събрало една крупна сума. Правило е постъпки пред разцепления.
Правителството за по-крупна сума, обаче му е било предложено малко и то направо. отговорност, като
Д-р Татарчев. В Организацията трябва да се създаде традиция за
Представителството не е приело, понеже е искало или много, или нищо и непременно престъпление. Законите, каквито и да са те, тряова да се уважа-
чрез Съюза. По после то е било готово да приеме сумата и чрез Агура111, и чрез Сарафова, се наказва строго всяко
и направо, и въобще по какъвто и да е начин и каквато и да е сумата, но тогава правител¬ протоколира бездеятелността и партизанството на
ството се отметнало и отказало исканите суми. С идването на Временното представител¬
ство започнало да се вземат пари от Правителството, също и пушки. Битолско силно
настояваше за големи чети и оръжие и поради това през изминалата година се изпратиха
П Пенчев Предлага- 1 да се
6»Л и Временното представителство.
бившето
’ д. «
Ако първото откаже, да
::
5-6 чети с по 40-60 души всяка. После битолци се отказаха от усвоената система и започ¬ окръзите за по-нататъшно тяхно разпореждане пчптизанството и бездеятелност-
наха да искат само оръжие. Такова им се изпращаше. Също в Скопско и Солунско. В Е. Спространов. Дава Д0ПЪЛ Пет-
и Стефанов от една страна инаГПред-
та на бившето Представителство. П Р
Одринско се изпратиха само Чавдаров, Пасков, Маджаров и Арнаудов. Съдбата на първи¬ ’
месеци стъпвали в канцеларията
те трима е известна. Резултатът от усиленото изпращане на чети и оръжие бе добър. 1 1а ров - от друга, са били в конфликт. Целии
непрестанното напредване на пропагандите се тури край, а някъде даже имахме успехи. В ставителството и никакви сметки не са д на бившето Представителство.
Струмишко и Серско, отдето никой от нас не бе избран, усвоихме гледището да нс им се X. Матов. Да се протоколира
само бе
бъркаме в работите - нито да им услужваме, нито да им пречим. Поради това бе отказано Съгласен за комисия, но и за партиз
на дедо Илия да влезе в Серско, също и на Милевите четници от Неврокопско. Само винаги в безпаричие
веднъж се направи на струмичани услуга. Бе дошъл Мануш Георгиев, другар на Чернопе- П. Пенчев. Съгласен с Матова. Ппрпгтавителство било
ева , с пълномощие и протокол от Окръжния конгрес, да иска от правителството пари,
И СаРаФ0В му услужихме и парите се взеха. Преди
Г ° 33същото
н 6 г.,
19
разтурянето на конгреса, през
направи Чернопеев чрез посредството на Гарванов. Той взе 10 000 лв. и 1
пушки. След убийството на 28 ноември при Представителството влязоха до настоя¬ по-малко от 10 000 лева и ’ не доверявали
ни I ПрРедставИл
им сметка,
щия конгрес всички находящи се в София окръжни
членове - П. Ацев, Д. Даскалов,
разноските. Въпреки пъ™°
и протежета, за да ««УД» п‘рдобна
сметка няма нужда,
1 . Александров, Е Чучков, Чаулев и
Акации (Ч[ерваров]). Аз се разбирах с тях по всички ли частно пълномощни на с ппегледат, заявили му,
текущи въпроси. Първата ни задача след убийството но те нито се погрижили да я р „,,шгия Предлагали му
25%, но
бе да се погрижим да се състои у него. със от които
настоящия конгрес. 1 Разписките са още натоварен събрали 60 000 л.,

ппепг^я^^°В ИсКа посочи

представителство пари и оръжие. приблизителната цифра на взетите от Временното
Да Се
1

остаЛк^и0™^1^.11™ бЯХа 500 лв' В пари от тая

Дадоха ни се 2 300 манлихери и 1 сУма
взехме около 200 000 лв., а 787
7$
000 бердани. През март м. г. по
заявили, че не могат го и
,
1 .
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИЯ" Пков°ми органи
АехивИ
0 Николов му
изпратил). Едновременно е било кореспондираше с некои работници (тз-ищ. т„„ 2

заминаване пари (същите 2 (ХК

раз т ^лв, Софийски и Икономов. направи послушни оръдия. Марко
сношавал с Ване Икономски
СеЛ?ВТ°
«КД
е СЛучая с Албански14
в Скопие « „
давано пълномощно на
’ не е имал0 никакви сметки. Когато наближи- "° ’"Ушения сигурно
има заловено. През времето на това ПредстХеХ™ Едно ™ова
ла
Т АЛе
датата за ™°нето
свикването на рразтурения
р конгрес лани, Стефанов и Гр. Иванов, служащ при
п вяли сметки, които просто съчиня-
„е се грижеха за окръга. Сега те губят.
В
изпращаха добри войводи. Но там отиваха все 6
XT ИМали голям успех> ах» се

SXX»
г Сам Гочев. Арсов признава,
ж “у
“ ““
че тогавашното Представителство не е имало никак-
Др. В боево отношение окръгът е несравнимо пппа
ло е разпри в Окръжния комитет
’ Като КиРлиев'5. Ангелов1" и
Д°бре’ 0ТК0ЛК0Т0 пРез въстанието. Има
ВН
Тмончев Солунскатаи Кукушка околии изпратиха 1 500 лири за оръжие.
ето се купи, но сметки никакви не им се
дали. Сам топ след връщането си в
Оръжи¬
България, е тяло с 4 легални и 2 нелегални - Развигоров^ Ангелов^Пп. 6 °ИЛ° язбрано
окРъ*но
°ИЛИ постоянно в
търсил няколко пъти такива, но напразно. конфликт. Ангелов е действувал на своя глава и гпеп- СоРазвигорова-
Лефтер. Предлага бившите представители да се викат
в конгреса за сметка. гадните членове някои се отказали. Други заминати Ьъпгя™'10™ От ле’

Д. Даскалов. Да не се протоколира нищо за дейността

во, понеже членовете
на бившето Представителст¬
му, като отсъствующи, не могат да дадат нужните осветления.
нал без членове. Тогава именно избрали него и Албански.
МОЖНОСТТа СИ проявявали
1 деятелност ако ЛегалнитеТ^аТи^^^^
Ч^иициге на въз
ея направили нещо повече причината се
нс са
Ако не
Пенчева, Лефтера и крие в неолагоприятните условия за легалната деятелност. Той е идвал в София и се е
Предложени на гласуване формулираните предложения от 11. срещал с Гарванова, с когото уредили изпращането в окръга на доста оръжие,
Даскалова, реши се да се протоколира мнението на конгреса за осздеятелнос гз а на оив- г взето от
комисия за преглеждане неговите сметки и тия на правителството.
шето Представителство и да се избере
Т. Александров. Една от причините на досегашната неуреденост на окръга лежи в
Временното представителство. раздорите на Окръжния комитет, а главно на партизанствата на П. Ангелов. Легалните
Относително протоколите се реши, щото занапред те да се подписват само от Бюро¬ членове често са били подвеждани и поради това са вземали неподходящи решения, кои¬
то на конгреса. Резолюцията, която ще се изработи след изчерпването на конгресната то отпосле се замествали с тъкмо обратни. На вътрешните ежби единствената причина
програма, ще се подпише тоже само от бюрото. За външния свят от бюрото, въз основа била партизанството на бившето Представителство. Друга причина за незадоволителна¬
на резолюцията, ще се изработи специална декларация. -
та подготовка на окръга лежи в липсата на интелигентни сили легални и нелегални.
Заседанието се закри в 9 1,2 ч. вечерта. Така, Кр. Българията, доскорошен кочански войвода, е дерибействал в околията, без да е
Дневен ред за идущето заседание: днешното положение на Организацията. вършил нищо. У неговия секретар, Коста Георгиев, когото Мише Развигоров обезоръжи,
Председател: X. Матов сс намерили 20-30 присъди над най-добри работници. Убил е ръководителя в с. Кутчичи-
Подпредседател: П. Ацев но Христо Барбумски, същевременно околийски член, един отличен работник. Сръбска¬
Бюро на конгреса та пропаганда от една година няма успехи, а в Паланечко, Кумановско и Скопско дажеи
губи. В Кратовско са отнети последните две сърбомански села -
Щалковица и Рудари
Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов фамилии. Велешко не е добре, понеже има раздо¬
Делегати: Лефтер, Акации, Е Спространов, П. Чаулев, Г. Мончев, сега само в града има няколко сръбски поставил дооре. но после
ри и няма опитен войвода. В Паланечко, П. Ангелов в начало се
П. Андреев, Сципион, Т. Александров, Г. Гочев, К. Шапкарев, Е. Чучков, тогава именно сърбите направиха наи-голе. .
съвършено зарязал околията и
М. Г юруков, В. Чакаларов, Й. Спасов, П. Нечев, Морел, С. Митев, дойдоха Шиваров17 и Кирлиев, които се оказаха
още по-негодни.
.
при
^рю Влахче
tois имаме успех, ако и той да е извършил там ред престъп
Т. Делииванов, Д-р X. Татарчев, Хр. Силянов, М. Дорев, с
чуждите чети и турски-
Д. Евстатий, Т. Николов. 11уждае се от оръжие което ако населението да преминава на
те шайки, които особено върлуват. Tepe р , Напоследък три паланечки
Протокол 2 сръбска страна и опасността от асимил р в Кумановско сръбският войвода
Второ заседание на... редовен конгрес 6 март 1908 г. села се възвърнаха и сега 18 са Ру подкуп е обещал да предаде няколко
Заседанието се откри в 9 ч. сутринта от председателя г. X. Матов Присъствуват Смилян е влязъл в преговори с нашата Р
страна на сърби-

.
всички делегати от вчерашното заседание, включително Д-р Татарчев. Пристъпи се към Села- да бъде някоя лъжа от
възможно
РеД ~ ИЗЛ0Жение на Днешното положение на Организацията, отделно за всички М. Гюруков. Обяснява, че това е
икръзи. те . , заПазено В окръга има около 6 000
Скоиски окръг. Акаций. В Скопско революционното W
които са минали към тяхна
странш
подготвения Пп™1°Л°ЖеНИе1° Ос°бено
в 0КРъга е задоволително. Населението е добро и доста пушки, от които сърбите са отнели о
В замяна на това те са изгубили, ка
кратовско и Паланечко, ок°л°
вдадено е ново авт0Н0МИд,Т
течение.
товска околии П1ип<-^°ШеНИе е рядКа' ^амо във Велешко има партизанства, които
хубаво впечатление правят Кумановската и Кра-
сръбската организация има разцеп запада и сега там от
13-14 сам0,
Константинов1*51 големи Размери. Въобще Велешко не е било нико-
)
след смъртта на рг ията
„

га чисто от партизанства и тя^ п™ Д. Даскалов. Във Велешко

са останали български. са отчаян .
оръжие, за да] се
Съществуванието^ убииството наТ““’
чорбаджийска партия, на която ВСС 6 В ГраДа ЩиП Ф°РмиРа
Се
Велешко д от 13 села j са
за целия окръг. се Развигорова - една крупна загуба М. Гюруков. Българските
села във и п това пасуват.
_
“ото Представителство
особено
партия се дължи на външни влияния. Предиш-
рт зансгвуваше и всеваше разврат в целия окръг. То
1
бранят, но сърбите не знаят слабостите
Вече сръбски.
789
' ОО
• I
 - ‘ '• С Cut * Vb

архивите ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НЛ

а достойни войводи - Стефо Димитров ЦЕНТРал/
Пководни орглни

~а^“
П. Ацев. Във Велешко поради ежбите се отказа от длъж- по това време, но ако и големи и те н т„я 2
афера, която засегна Битолско и Прилей
Константинов1’
ността си и
3аместХчаков
напусна
му, завари
окръга, чак , заместникао ще се
не розово положение и скоро
, ако се изпрати добър ВОЙВо бяХа стари и тетовки, нарочно купени отеляЬ
Най-Голяма
2°° пушки’ от
бе Крушевската

напусна. За отчаяние е рано да се говор

•
от големите изтезания. Друга ГОлЯмаaJ J
Една от причините член22. Ако битолчане не са били предупХ ЛвПшев, ОКРВ^В
да'
R кановете ще имаме успех, ако има добри сили. Лигушев, аферата е могла да вземе още no mm™ Р в Солун’ ПРИ кои™ е бил
“сХ»’
за успеха 1
че те си плащат разноските
бската таКтика.
и не събират данъци, когато у нас е
се укрие навреме. Аферата продължава Друга
на архива. 1 я е свършена. В Демирхисаомщ no
XXtT' "0Неже нищо не би могло ла
Деяновата в Охридско, по залове¬
Продължава. В окръга има около 1 700 манлихери, повече от 2 200 ни афери. Сега има в окръга новиРдве
аЛепи гъ
най-стрХ±?"итР
Д°бНИарХИВа Имаше две п°следовател-
А
t nt X 000 нопушки - всичко 5 000 приблизително. Милицията е удовлет- Пропаганда е «Ще силна само в

=чегае М
Прилепско, понеже владее
=вооителна°Духът коиТ7п^^ст^
1 дпуги
е няма калени в борба и практика. Трябва да се засили боево- всяка цена. Там има села,
и дисциплината. Ако е имало добри боеви
сили положението би било отлич- сърби няма; българите се посърбва?
поради
чети' Съзнателни

населението е по-добре поставено отколкото преди въс¬ . самозащита. Несъпротивлението на Велешко много влияе за
но.В икономическо отношение
цията са изкупени. Скоро и останалото
земи, олагодарение на Организа¬
танието. По-голямата част от турските ще може да се откупи. Особено успешно се води
чифликчийски също и в Тиквешко. Поради това чужди чети на няколко пъти са влизали
прогонват сърбите. Силите изпратени от България не можаха да се използуват. Ако там?
за да
се
успешно
икономическата борба в Щипско, Св[ети] Николско и Кратовско. Средствата, са откупени.
избегнеше Ракленското сражение, дето паднаха 56 души, успехът би бил много по-голям.
За тоя неуспех не четничеството е виновно, а неумението да се използва. Едновременно с
употребявани, са: кражби, заплашвания и др. За сега 75% от чифлиците
Лефтер. Отблъсва намеците от страна на Чучкова и Александрова за бездеятел- четите се изпратиха материали. Те особено ободриха духа на населението. Веднъж насе¬
ността на легалните окръжни членове. Една от съществените причини за неуспеха е лип- лението въоръжено, то схвана, че само трябва да се брани и даде чудесни примери, както
е в Емборе, Палеор, Кръстофор и другаде. В оръжейно отношение окръга е удовлетвори¬
сата на свръзка между' околиите. Последните са проникнати от краен егоизъм. Друга телен; има 6 000 пушки, от които Манлихери 800. Милицията не е лоша, но може да бъде
причина е липсата на интелигентни сили. Благодарение на легалните членове в Окръж¬ несравнено по-добра. Културно-икономическата дейност е застъпена съобразно местни¬
ния комитет се избра Временно представителство за окръга от Тошев и Гарванов. Пър¬
вият нито прие, нито отказа, нито зае длъжността си. След избора в окръга се внесе оръ¬ те условия и нужди. В Охридско е най-добре застъпена. Почти всички училища там са
жие, влязоха Александров и Чучков и положението се подобри. Стана скоро Окръжен съградени под натиск на Организацията, но злото е там, че има образцови училища без да
конгрес, в който последните се избраха за окръжни членове. има учители. Има съградени и черкви, къщите също се строят под диктовката на Органи¬
зацията. Манастирите се отнемат от калугерите и се предават на населението. Срещу
Чаулев. На Велешко трябва да се обърне сериозно внимание, понеже от него зависи но той е неу¬
успехът на сръбската пропаганда в цялото Битолско. турчите, гърците и сърбоманите в някои места на окръга е заведен оойкот. пропагандите даде
мел и почти винаги неуместен, и дава обратни резултати. Борбата с първопричината на
Битолски окръг. националистичен характер на Организацията и се изпусна из предвид
П. Ацев. Окръгът има 10 околии. До 1906 г. имаше вътрешни борби между привър¬ всички злини - турския режим. Поради това се реши предприемането акции срещу пос¬
оегс
жениците на Сарафова и Груева. Тогава окръгът има ред нещастия: загинаха Узунов и ледния. като атентати, изгаряне на правителствени здания У ’
Сугарев; само в Битолската околия, в 3 месеци, се избиха 5 чети. През тая година стана леграфните жици, нападение на аскерски отделения
и р..
Поради това
конгрес по писмено разбирателство, който се опита да тури край на сърбите, но не успя
напълно. Борбите продължаваха и пропагандите възползувани от тях направиха големи
добре. с« „у»
успехи. Трябваше да се състоят няколко войводски съвещания, за да се тури край на тия
главно, се натрупа особено много
населението е борчески, отпаднал е са аск^ т тРм няма никакви предателства.
пагубни борби. Наложи се примирие и се избраха Гарванов, Сарафов и Руменов21 за пред¬
Т. Николов. В Прилепско сега ^дух от интелигентни сили -
Д
ставители на окръга. Последният отказа и на негово място се избра X. Матов. Заслуга в чу се
П. Ацев. Боевата подготовка е добра. Една от причин11те за емиграция-
У
това отношение имат покойния Кляшев, който въздействува Сарафову и П. Христов - легални и нелегални. Земите на бегов разбира се, оказват най-голямо
Гарванову. За бездейността на окръга друга важна причина е правилникът, който прече¬ р
eDOpa
На
ше без да принесе поне една незначителна полза. Друга причина е реакцията от въстани¬ та е именно снабдяването с пари. Бедш най м сърбоманите, понеже се боят.
ето. Битолско пострада тогава най-много и сега то е материално съсипано. Всички суми въздействие за емигрирането. Емигрират
водители-
се изчерпаха във въстанието и сега няма приходи и източници. Вътрешните приходи са свобода, те пак стават добри българи. ЕдНа рт причинпте, че
незначителни не стигат даже за чисто вътрешните организационни нужди. Трета причи-
на за неуспеха и неуредиците лежи в липсата доскоро на пълно
минаХХХ12710
окръжно тяло. Последно-
възможността да функционира правилно и да бъде в пълен състав. Едва ръгьт позападна поради партизански -
те през въстанието останаха между 6борсб ПЛОд за надмощие м жд
Войводската среща миналата год ‘п ,ринско, дето са доста с
Д

на борб1гге и era всичко

Р мир

nnnntttt
совото иПЯ Се Т0Ва И тогава се взеха ред полезни мерки се уреди малко финаи-
Гърците се крепят, благодарение *
иПеХ
изпратени от
увствУваше се нужда от големи чети и по изискване такива бяха
Започна се Усилена дейност, която спря на- Солунски окръг. Гппчнският окръг „опра
бе Д°0ЪР’ кт0 е с Гевгелийската.
шествието на ппопаганпите властта схвана опасността и за да ни парализира пред- До въстанието С лу^ не са на ОТЛИЧНите войводи
прие преследване ми™ п Г. Мончев. надоидоха, и
наведнаж и се търсеше сиД от това пРез въстанието. По 3 околии се обискираха Всичко съсипа. Някои околии от к0ИТ0 и сега е малко по
се съвзема подходящо
ИЧН° °Ръжието на населението. Въпреки това, ние имах- Благодарение на добрите лега окръга започн.
конгрес,‘ойто избра
пра
ме успех и пропагандите
Прилепско, същото
щ
ИДОХа притеснени. Гака,
стана вн Кичевско
Ku
Т. Николов отне няколко села в
и Крушевско (Поречето). Няколко афери станаха
във Воденско и Тиквешко, от
Добре. В началото на тая годи
^еи 79i
790
Г f
 РХИВИТЕ ГОВОРЯТ
„ гтие наскоро стана Мацановата
_
афера, която хвърли наи-добрите си-
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛИ
хора в управлението й, за да превземат
ПК01юини °тлни (im.i9i9, т„, с
г
телн° тяло. За«“во
ли в затвора и разстрои от
окръга, но не за дълго. Както при конгресите, така и 11ри
тела действующия правилник не е съблюда-
де Васкови и Маджарова, а напоследъ кТчТ™ °Т?ЪТре' Поп Ьдор от Дедеагач ппепл
изпълнението в окръга нямат успех, благодарение на енергичния
предателство. България, изхождайки от своеХжав’ К°ЙТ° П° ЧуД° Се спаси от
рира културното дело на българизмът Организа™ ЧеСК° глеяище ™ършено игно-
"^aaTS
отпор на касел™” , което е смело и бодро, но за съжаление няма оръжие. Всички
пропаганда останаха безуспешни, даже в Ениджейско и
лютно никак не се е погрижило за изпращане н
мислят за отцепване от Организацията В боево,™"
Преас™ителств<гго абсо-
матеРиали Това кара одринци да
Еско са отнети много стари патриаршиски
сега не е зле Събирани са крупни суми за
села, финансово окръгът бе добре, а и
оръжие, но не е имало канали за доставяне и
Оръжие - почти никакво. Във финансово «п.,»» отношение окръгът е повече от слаб,
га, но рядко и слабо. За това пък в градовете те .'^^‘’’''■‘’’'’‘“'''''“‘‘'’^окръ-
™са отивали за затворниците. Веднъж Гарванов
изпрати 50 пушки, но Чернопеев ги работното население. Културно-икономична пай предпРиели °оикот, които съсипва
конфискува. Само Лука Иванов успя да вкара доста оръжие. За сега окръгът има около
5(Х) манлихери и 2 500 други пушки. Боевата подготовка на населението не е задоволител¬
няколко училища, но няма ученици. До сега са
Струмишки окръг. еми^и”“^^ ’
“
на. Най-уредени са Кукушката и Тиквешка околии, а в Гевгелийско почти няма организа¬ Морел. (Говори частно за Радовишката околия.) Околията е доста
добра нуждае се
ция. Воденско е деморализирано от четите. В Тиквешко сръбската пропаганда направи само от оръжие. За сега има 360 пушки, от които 150 манлихери. Милицията е
няколко опити за превземане на села, но безуспешно. Поради Вардара липсва свръзка на на няколко пъти е отблъсвала турските шайки, които върлуват в околията Околията
SaТя
околиите отсам и оттатък него. действува самостоятелно, понеже с Чернопеева не може да се разбира. Окръжното тяло
Спространов. Положението не е така безнадеждно. До 1905 г. окръжната организа¬ партизанствува и внася деморализация. Легалното Окръжно тяло е в ръцете на владиш-
ция се крепеше на личности. Б. Мончев има особени заслуги. Аз, като инспектор, обика¬ ки протежета. Културно-икономическата дейност е задоволителна.
лях често околиите и работата вървеше доста добре. Във Воденско, до смъртта на Луката, Чучков. (Понеже делегати от целия окръг отсъствуват, той като бивш член от Ок¬
Организацията беше отлична и гръцките чети претърпяха големи поражения. Д-р Нико¬ ръжния комитет на Струмишко, дава бегъл отчет за окръга.) Окръга е най-малък и най-
лов, от Воден1', тоже бе една ценна сила като легален. В окръга се предприе икономичес¬ недисциплиниран. Върлували са върховистите, които внесоха особена деморализация меж¬
ка борба и бойкот срещу гърците и турците, които дадоха отрицателни резултати изклю- ду населението, което инак е отлично, с добър боеви дух и редка смелост. Струмишкият
чая Негуш. Апостол24 с тоя бойкот е вършил ужасни произволи. Предприело се е органи¬ владика сее раздори и раздухва страстите. Поройско никога не е било организирвано. В
зирането на еснафите и резултатите бяха добри. Някои екзархийски органи ужасно пре¬ Малешевско Организацията е слаба, поради върховизма и разбойничеството. Джумайско
още има следи, цели
чат на Организацията. Милицията е слаба, но пак се защитава отлично. Примери - Став- е по-добре; има добра милиция и достатъчно оръжие. От върховизма
Оръжието е достатъчно,
ре от Ново село, Трите ханчета, Амбар кьой и др. Липсват сили - легални и нелегални. села се бият по между си. Струмишко, изключая града, е добро. чифлиците се откупу-
Д. Даскалов. Главната причина за разкапаността на окръга е четничеството. Чет¬ милицията е задоволителна, има наченки от икономическа борба,
ниците не се подбират, те са сбирщина и се израждат в харамии. Имало е околии с чети от
-
70 80 четници, които съсипват населението. Изродеността на четничеството стана при¬
чина за смъртта на Луката. Една негова десетка, за да може свободно да разбойничества,
се предаде на гърците и уреди пусията, в която падна убит Луката. Друга причина за
ма деморализация, понежеетамi е бая Б?во има 5-6 сърбоманс-
разкапаността на окръга е несвързаността на околиите поради самото им географическо
унищожена. Оръжие има в окръга достатъчно -
положение. Вардара ги дели. Окръжният комитет не е имал досега възможност да упраж¬ около 3 ми пуш
нява функциите си. Населението е отлично, смело, Той
войнствено, но няма оръжие. манлихери. г с ВЛИЗането си в града Порой.
Г. Мончев. В градовете на окръга се забелязва
Г. Мончев. Поройско сега е добре, Я» за борйа Струмишко е отлично,
У
тия, насочена против Организацията, формирането на чорбаджийска пар¬
която си служи с предателства. Примери има в примири партиите. Народът е ОТЛИЧ1-В а веднъж права и реформи от самия Хил-
особено полето. Струмичане колект с рлствае организирана
Кукуш, Кавадарци и Солун. Предателствата в последния от бивши
град се кроят в самото агентст- в петричко
върхо^
ми Паша; те се бориха най-успешно
върховисти контра-организация, която
Одрински окръг. У
П. Андреев. Въстанието съсипа окръга,
ше с десетки хиляди бежанци и но Организацията все пак съществува. Има¬ * * събрание не бидоха
не итени - там няма Организация. сега Малкотърновско и Лозенградско са съвършено раз-
решение на Второто съвещателно се въпрос дали да
сравнително П0'Д°бре. КолкотоИзобщо лявата страна на Марица е съсипана, а дясна-
се отива към юг, толкова и съвземането от въстани- ^Онеже серските делегати,
по
окръг не изложение.
Повдигна
се даде Шапкарев бяха против, Спространов,
Серския и
ето
^-вствително' Мустафапашанско е деморализирано от контрабандистите, Орта- Р ети в конгреса, то за
Пои
отчетите или не. Матов възприе и се предостави на бюро-
кклйг™
уповлртвппм^^^^г-^^^0 Суфднйско, което сега е част от Ортакьойския район е тоже с извлече обобщение от -за. Последното мнение се
Ахъчелебмй™* »°’ ГюмУРДжийско и Ахъчелебийско също. Дедеагачко е най-добре. В
- атаРЧев, Шалдев и Пенчев програмата -ревизия на вътрешния пра-
т0 Да редактира резюме. третата точка от
би могло да се ВЪВЛ^ва Разбойничеството, което обезателно трябва да се унищожи. Там разискване да се
Причините ля °™ С помаците’ понеже са икономически подчинени на българите, Постави се на остави за другия ден, за да може
лигентни сили lam" о°СТТа На окРъга са: 1- реакцията
от въстанието; 2. липсата на инте- в«лник на Организацията. въпросът се правилника и 2)
предложение на Пенчева 1) ревизия на
заседание:
елечето
Дринско да е дало най-много
ция на някои интелигенция); 3. престъпната агита- По
зархията в чепкоишии™ ИЗМеННИЦИ На Организацията; 4.
занемареност от страна на Ек- п УЧИ от ДСЛРГйТИТР за
ред
ката2'’ и агентът21 систа ЛИЩН° отношение и на Организацията - в революционно. Влади-
матично разстройват Организацията и вкарват умишлено свои Определи се дневен 793
чЕпическият институт.
 I 4^1
dл
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ
НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ПКО“ОД"И
РХИВИТЕ ГОВОРЯТ 0РГА^ чтюн». т„. „„„„

. ком£^
A трябва да се опрости и понеже липсват , 2
Заседанието се закри в
Бюро на конгреса
8 ч. вечерта.
Председател: Xp. Матов
нИе, както и пред вид, че най-добрите
по необходимост такива, то Централни,
силиТо^0“"”-
Пред ви« бедното съображе
са или ЙХ
Подпредседател: П. Ацев
деля се и Централно бюро, подчинено на
X. Матов. В основа на изработения проекткомитет^
СЪСТ°И ИМ° от нелегални.
Щ° Се °Т легални
Х0Ра-
Опре-
Секретари: П. Ненчев, Д. Даскалов п
съблюдаване на традицията. Връзките с тоалитп * 1съблюдаване на условията и 2
почва от нея и да се свършва с Не Трябва да се

правилника са: 1. в реакцията отвъзможното

скъсват' ТРябва Да «
Пои те да УмиРа Демократичния
Протокол 3 въстанието и ? „ „ дух на
можеше да каже, че не е добро, че трябват пг,™» повикът за контрол. Всеки виждаше и
Трето заседание на... редовен конгрес, 7
Заседанието се откри в 8 1/2 ч. сутринта
март 1908 г.
от председателя г. X. Матов. Пръв въпрос на “« е добро. к«,И промек/д, S?
отговорността пред началството. Съдене кафейни Не * В К0НГРеситс- а в

дневен ред е ревизията на вътрешния правилник на Организацията. ornLu

правилник бе данък на новите влияния през въстанието. това създаде безотговорността. Ето защо трябва да има лрДНИ’ Да
спепий “ е ИМаЛ°
"
П Пенчев Действующият
Той е продукт на особен момент на реакция срещу старите системи на едно най-безоглед- дура. Да се даде право на всеки работник да повдига въпрос за давате под съд^ъжжкъ
но новаторство и доктринерство. Той наложи на действителността игото на утопията и ните лица. Числеността на комитетските членове и конгресните делегати трябва
намали.
дГсе
поради това, на практика, не се приложи и срещна опозицията на всички почти дейци.
Матов и мен, която Е. Спространов. Конгресите трябва да се ограничат. Изборното начало е добро, но в
Скопският окръжен конгрес през 1906 г. избра комисия в състав инициатива една революционна организация не е напълно приложимо. Делегатите за околийските
изработи проект за нов правилник. Битолският окръг се присъедини към тая конгреси да се изоират от десетарите, а за окръжните и общите - от респективните коми¬
и проектът отдавна биде изработен. Временното представителство опредли специална
комисия в състав Матов и аз, която приготви проект за предстоящия конгрес, като из¬ тети. Всеки член от комитетите да действува при необходимост от името на цялото тяло.
хождаше от изработения вече такъв. Проектът ще послужи за основа на комисията, коя¬ Легалните са в плен на нелегалните, това положение трябва да се промени в смисъл на
то конгресът ще избере по окончателната изработка на правилника. Сега на събранието равноправие. За ревизионното тяло, Централния комитет и бюро, съгласен с мнението на
предстои, да определи основните положения, по които ще се градят измененията, които Пенчева.
комисията ще направи на стария правилник. Измененията трябва да предполагат две Г. Мончев. За градовете традицията може да не се спазва, защото там организация
противоположни условия: от една страна, те трябва да приспособят напълно правилника не е имало. Да се организира само най-революционния елемент и се обърне най-главно
към действителността, а от друга - да не направят рязък скок и с това да нарушат тради¬ внимание на терористичните групи. В общите конгреси за делегати да се избират само
циите, и последователността на конгресните решения. Първият недостатък на действую- активни дейци.
Традицията да се спазва
щия правилник е неговата крайна децентралистичност. Самото революционно естество П. Ан дреев. Необходима е осторожност при нововъведенията.
на Организацията й налага една по-голяма централизация в управлението, но централи¬ до колкото е полезна. Съществено внимание да се обърне на конгресите и
изборите^

-
зация не персонална, а отговорна и основана на колективната воля на Организацията. години. Членовете на комитета да оъват по-малко. Властите да
то да стават веднъж на 3
Децентрализацията убива деятелността на цялото като цяло, тя дава широка свобода на се разграничат. Управлението да се постави на
централис
отделните административни единици и от върховните тела прави едни прости автомати, характер.
мисли се от подооен хапактео
доста обстойно
%-
II Анев и ЛеЛтер развиват
без инициатива и права. Необходимо е да се разширят функциите на тия тела, както и на
окръжните комитети. Но щом се дават големи права и отговорностите са големи и зато¬ И се W
» Ч— ""
ва трябва особено да се внимава в избора на лицата. Друг основен недостатък на правил¬ Предложението се прие. на които трябва да почиват
направените
ника е големите размери на изборния принцип. Тоя принцип е коректив на централизма П, Пенчев. Три са основните n°™“ и 3. разграничение на влас-
2. изоорен пр
принцШ1
и в основата си е нобходим. Но Организацията не е една парламентарна държава и конг¬ изменения в правилника: 1. централизъм,
ресите трябва да се ограничат и в срок, и в количество на делегати, както и да се поизме- тите. Да се занимаем по отделно с тях. две основи вни положения. Да се усвои
нещо сред-

..
ни тяхната процедура, за да станат практически възможни, функциите на конгресите X. Силянов. Съществени са първите
се е
трябва да се намалят и се ограничат само с избирането на длъжностните лица. Общият но, отговарящо на действителността. пп.,вилник. Той не е лош, но не пРилага
'

конгрес и за напред да бъде върховното организационно учреждение. Трети недостатък с лр~Р‘-

на правилника е, че неговото точно съблюдаване често, почти винаги, би оставял Орга¬ К. Шапкарсв. Зс»™
За всички случаи има отворена ааменедае-
Достатъчно само
не^
низацията без управителни тела. Трябва да се предвидят всички възможни случаи, щото р
правиха правилника, искаха с га личности.
-
управлението винаги да функционира. Трябва разграничението на властите законода¬
телна, съдебна и изпълнителна. Първата да принадлежи само на Общия конгрес. Пред същото; правилникът не тряова Д'
изтъкнатите основни
вид липсата на хора и условия последните две власти, да не то на Чл. 51 и повече нищо. „астояването нанаСпРостр‘ п’о 0Тдели.
се разделят, а се възложат на прав
зпълнителната власт, обаче, трябва да се разграничи. Чисто боевата да се Предложени на се разглеждане
глас^в“’на
отлепи
на
и се предостави на нелегалните тела. По самото естество положения се възприеха. Зап участие самото население.
иепосредетве
опганиз^?иЛеД”ИТе тря$ва да са назначавани, а не избирани. Естеството на 1. Избори и конгреси. вземадесетарите
бъдещата десетарите,
пи и засилване на man™-3 деиност налага основаването на специални терористични гру- Чаулев. В конгресите и сам0 от
каса. Ревизионното тяло”7-<1р'аНИ!аиии Единството на Организацията изисква обща Лефтер. Да бъдат избира^ избират от вси
Прие се местните комите
Централния комитет СС Премахне понеже неговите функции
са похитени от 795
митет. Контролните
Контоолнит комисии - тоже, понеже
794
административната машина аКо селата са по-големи.
I вморо. документи
архивите ГОВОРЯТ на централниге р

Относително Мтизборите за околийските

е конгреси Л повдигнаха оживени спорове. Ц. "
Т. Александров. В Скопско легални ПК°"°“"И ',РГА"И тим /, w„, г
щото всяка околия да бъде разпределена от п0ДКрепя необходимостта за Разграничеь
Ацев, Чаулев, ^^Р^ДХ^йски конгрес да има районен, който да избира дСЛе.
Дава ред «и,
е които
няколко раиони и преди
гати за първия,
П. нен
Д
, к Тата Т. Александров. Г. Мончев и др. настояваха
и (участъци) да не бъде задължително, поне-
П. Андреев. Комитетът да бъде общ.
само легални или нелегални, или смесеноВ не ТП°ред Случая
“ могат «а бъдат членове
ЛеГМНИ и 'Легални
и предложение
Щоторазпределешето
н^^ атите околийските конгреСи да се избират от мес-
I 1оследното се прие комби
граничението на боевата функция от чисто ап^0
XS™^определени
С пРедло*е»и^о
на П. Ацев за раз-
от тях лица. За тая цел преди изборите Околийският 3. Централен комитет. административната.
секции, в които се събират избирателите и определят
комитет разпределя околията на П. Пенчев. Въз основа на същите съобпяже
число делегати. Това мнение се прие с 1 глас болшинство. тоятелни и отделни нелегални комитети
Относително изборите за окръжните конгреси
тоже се повдигнаха спорове, форму¬ комитет Яа се състои са’
мо от нелегални. В паралел с комитетите се
'

лираха се две мнения: едното - делегатите да се избират

от околийските комитети, друго¬ легални, което служи за връзка между окоъзи™ Р ° °К)ро от двама-тРима
мнение биде възприето. За делегатите за Общия (,кРъзите и се намира в зависимост от Комитета
то - от околийските конгреси. Второто тт
Лефтер.
1 гт с
Подобен на другите комитети и Централния
конгрес по аналог се реши да бъдат избирани от окръжните конгреси. Числото на делега¬ Татарчев. Е на същото мнение. Достатъчно е да се
да бъде общ
тите за всички конгреси се намалява. В случай, че делегатите не могат да се избират от разграничат функциите.
Г. Мончев. Е за Централен комитет и Централно бюро от легални, което да
конгрес, те се избират от респективните комитети. Околийските конгреси, като по-лес¬ чисто информативен характер.
има
ни. стават всяка година. Останалите веднъж на две години. В зависимост от това се опре¬ Матов, Чаулев, Чакаларов. Споделят първия възглед.
деля и мандата на делегатите.
Д. Даскалов. Понеже няма не само легални, но и нелегални хора, то Централния
Относително делегатите за Общия конгрес се реши: избираеми могат да бъдат само
активни вътрешни работници, членовете на Представителството и пунктовите начални¬ комитет става излишен.
ци. ако са били поне една година членове на Организацията. Могат да се избират и напус¬ Хр. Силянов. Не личността обуславя съществуването на института. Да няма Цент¬
налите по-рано от една година от деня на изборите организационната територия членове, рален комитет, това означава да се обезглави Организацията.
ако са били поне една година вътрешни работници. Стари, заслужили дейци, които въп¬ Хр. Матов. Да няма Централен комитет, или общите работи ще страдат, или Пред¬
реки желанието си са напуснали вътрешността, могат да бъдат викани от конгреса като ставителството ще стане Централен комитет.
съвещателни делегати. Членовете на Централния комитет са по право делегати. Ония от Предложени на гласуване трите предложения: 1. за отделен Комитет и Бюро. 2. за
Представителството, които не са избрани, участвуват като съвещателни делегати. Глав¬ смесен комитет и 3. за унищожаване на всякакъв комитет се прие първото предложение.
ният редактор на организационните органи тоже има право на съвещателен глас. 4. Градски организации.
Г Мончев В градовете няма организация. Там има две класи - революционна
и
2. Комитети
Реши се без дебати, числото на членовете на комитетите да се намалява до мини¬
мум и да се предвидят всички случаи, за да не остава Организацията без власт. Относи¬
реакционна, които се намират в постоянна борба. Трябва да се
ционната маса, която е такава по самото си обществено
‘’Рга™Х^
положени i .
Опганизиране е
увеличи до максиму
телно нелегалните членове на комитетите мненията рязко се противопоставиха. намали до минимум, а качеството да се
безсмислица.
П. Пенчев. Предвид: 1. необходимостта от разграничение на боевите функции от монче Реакционната маса трябва
о„гп.пите на Мончев.
чисто административните. 2. липсата на подходящи легални сили. 3. липсата на условия Д. Даскалов. Подържа напълно възгледите
за легална деятелност, настоява щото легалните да се отделят в особени комитети, на съвършено да се игнорира. ,^п.ииР тпябва да се организира
масово.
които освен непосредствено боевите задачи, да се предостави да подпомагат и заменят Чаулев. Подържа обратното. Градс«^^
при необходимост цялата легална дейност на Организацията. В противен случай селата би роптали, а р< че градското население тряова
Биолчев. Навежда подобни мотивико да
Е. Спространов. Да се разграничат само функциите без да се създават отделни ко¬ за до П0.Г0Лямата част от градската
митети.
П. Ацев. Е на същото мнение, понеже се опасява, че ще се върнем назад и понеже
Да се организира. Подбор е необходим
маса от Организацията - това е неразу • чениег0 на градския -
елемент от.стра < .
традицията рязко би се нарушила. Силянов.Градоветенесаизполз^
На Организацията, която не е клас неооход ,
Г. Мончев. Практиката показва, че е невъзможно смесен комитет. Никакви сноше¬ ’ а Подборът е
ния между легални и нелегални не са възможни. та, без да и принесе някаква полза ‘ обяснения,
делата трябва да бъдат общи. Могат да се регулират функциите, които предлага Мончев. нието си
мнени
-о
като дава пс,^ш11рни
Р ,ъдат
К Г. Мончев. Отново защитава ония които не
апкаР£В Разграничението ще създаде три отделни организации (като се има
предвид
ппяппип терористическите
групи). Да остане сегашното положение. П. Ацев. Е за отнемане на член на градските Щип> Кава-
иолчев Е за старото положение. Разграничението ще убие
легалната дейност. активни. Те ще образуват спомага л
д ред аферИ
ста i са дОбри работни-
Татарчев. Е на същото мнение. Александров. Споделя
легални могат честс^ работа само с битолчане, понеже там легални и ие-
ДаРИи, Кочани, Прилеп и др-
Чи- Чорбаджиите умишлено
п0^а в Организаш1^“'
и с^^щгуго
наложителна.
делта на Организацият
v
работа на легални и нелегаТЗЛТ10’ Всякъде ДРУгаДе Солун, Скопие и т.н. съвместната Td на градските членове на а з<11Д
ването на функциите Трудна и невъзможна. За това необходимо е разгранича- Мончев,
кциите, като
кита единствен
»
залог за съвместно работене Е. Спространов. Не е съГЛ
796 ДюЦионизира максимум хора-
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИИ Ил
архивите говорят ^ИГРАЛНИТЕ Р1‘
НА „е
4. Всяка чета трябва да „„„„
.
°^и
членове да се разделят на активни и спомагателни. Обръ¬
се^внимани "на надлежните
ИМа Т„л
пуши чета. Секретарят е нужен , р dP и едно-две 2

ща
комитети за засилването на градските организации, като 5. Четата служи каЗрХ^ а- в^е - 4-5

“ "^есът счете зо^^иХжетята, ”,

6. Забегналите т афера °Т афера;
които изработи по изменения на 1 1ра. шиите; F сили
добри и се задържат и то
специална комисия в състав: Т. Александров, 11. за дълго впемо » „
работа възложи на 7. Без нелегални (четица) не се см ’ " ВЪН
Гр“п. Пенчев,
“и правилник по
на която се предостави окончателно
член.
редактирането на из¬
8. Дето има милиция, без чета
менения член 9. Дето няма чета оръжието не
Заседанието се закри в 8 1/2 часа вечерта. се чисти
10- Оръжието по време на афери
Дневен ред за следующото заседание: четническия
институт
11. Предатели и шпиони по ще виреят;
Бюро на конгреса
Председател: Хр. Матов 12. Ако положим, че всяко сепп г
Подпредседател: П. Ацев околията (респективно - участъка) - кой ше Ж3 П ще С дойре’ на всички села от
Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов >3.
места в околията, не ще има авторитет и сила пред милицията^
14. Щом има нелегални (четници) поддържа се отворен
ДУШИ’

Протокол 4 въпроса - каузата печели;

конгрес, 8 март 1908 г.
Четвърто заседание на... редовен
Заседанието се откри от Председателя г. Хр. Матов в 8 'Л ч.с. На дневен ред е въпро¬
са за четническия институт. Понеже Представителството беше определило специална
комисия, която да приготви проекто-правилника за четническия институт, в първите за¬
седания на която комисия е участвал и Матов, той взе думата, за да разясни общите поло¬
жения усвоени от комисията, върху които да легне проекта.
Хр. Матов. От известно време насам в пресата се писа много против Четническия
институт. Това стана донякъде и като мода. Ще дам някои обяснения от името на избра¬
ната за това комисия. За да се улесни работата най-напред ще изложа мотивите, които се
навеждат против четническия институт:
Щом има чети, има загуба на хора;
Четите събличат народа и са му непосилен товар;
Четите, особено големите, са причини за големите афери;
Издръжката на четите зад граница е свързана с големи разходи и се създава четни-
15. Нелегалните сили ще бъдат ядро за нелегалните във време на
твия;
въстанически дейс¬
16. Терористическите групи, след акция, ще намират по-добре прибежище вън. ако
има чета;
17. 14 ако нема чета забегналите от афери ще стоят щели-нещели известно време
вътре, а това по неволя ще образува чета;
Пред вид тия и други мотиви за и против четите, трябва да приемем, че без чети
Организацията не може; ето защо сега остава да видим кои чети да предпочетем големи
или малки. Да съпоставим ползата и вредата от едните и другите.
При малките чети по-добре става:
1. Агитация 2. Организиране 3. Движи се по-свободно и прикрива по-лесно 4. Може
да създаде и води милиция 5. И е по обикната от населението 6. Не е товар на население¬
то.
При големите чети не може да става:
1. Агитация 2. Организация 3. Движи се и прикрива
'

6. Товар е за издръжка
чески пролетариат; създава и води милиция 5. Не е обикната от населението
Поради мизерия някои четници избягват от България в Сърбия и стават оръдия на лението. д големи чети. Всяка околия да бъде
въоръжения курс на сръбската пропаганда; Въз основа на това комисията реш го инструкто-
всеки участък дащеимабъдат
Като има чети, особено големи, не се създава милиция, понеже както населението, разделена на 2-3 и повече участъка според 1

6оевата работа. Те подчи-

така и войводите са кадри на четите; ри, по 2-3 нелегални сили, които да гледат р ..ПМИНИстративната работа. А в околиите
Мисли се, в града, да се действа повече с терористични групи, следователно от голе¬ нени на околийския войвода, който ще г ‘ СТОЯННа чета от 6-8 души, която заедно с
ми чети няма нужда; Дето има борба със сърби и гърци ше против четни
В големите чети влизат неподбрани четници; милицията само ще се бие с тях. пцотив ония, които пишат
Щом няма нелегални сили а) аскер и потери не ще да има Хр. Силянов. Полемизирал съм Организация -
б) полза за учебно дело
ческия институт. Основната мисъл Според мен, .
лениетоГ’ населението от четите не ще се измъчва д) развива се самонадеяност у насе-
иие. Малцина искрено желаеха да . ^^бено сега.
Цйята се обуславя от съществуването
_ефСрми в четни-
и избор на
от 40-50 ДУ c^ipMHpaT от населени-
Мотиви за четите.
ди
непетя™^ Дарите сили на Организацията ще имат

момчетия товТмчее близоадочеетаЯКа

rlVJiVl аЛНИ,
възможност да остават вътре като

НелеГаЛНа
*

сила иска ПРИ себе си едн0'две

Четниците, да са
°^
чеството: 1. да не се прашат Б ПИТни, 3. големи ч"
по-интелигентни
ето, когато има нужда. Всички ме ’
казаНи от Мате
в

поязлъжем общественото мнение

П. Пенчев. Поддържам каз вмест
"Редлагам да се казват инструктора
3. В голяма околия ше имя пл о i
"близо до чета" “ "°
799
съберат 6-8 души нелегални, а
798
това вече ДРУГаРИ’
“ ййе за усилване на милицията- . ,
 РХИВИТЕ ГОВОРЯТ

°СТа
ХпДШалдев
и
заслужава не само благодарност, но и похвала. За нас
Спрвстрано». Комисията почнем друг въпрос.
гЕ. Споостранов
Одобрявам изработеното от комисията. Питам 1. Като остава такъв
и енергични сили в градовете, които досег
своята енергия във вредни за делото пя^
Д. Даскалов. Обуславя съществуващ^ ?бИ
Не

’
°""*
бивайки използвани „
За
'•
-- з

миниХ нелХни
сегашните нелегални
ще ли можем
които
да
са
вършим
вътре.
толкова работа? 2. Какво ще се прави със Пенчев. Понеже бъдещата дейност
на
трябва да се обърне особено внимание н те„о
Опг
^ИТе връзкитв им в телата
”
Ще е

_
сили, п₽~ терористична
Хп Матов Околиите, в които има
големи чети, а няма нужда от такива, постепенно пълно подчинени, но само на
нелегалните
вредни защото бяха наемници. Градската четам Типа ™пи- Те трябва дРабъ^
от тях. За неопитните нелегални сили ще се отвори школа с два курса ™а' Старите
теР°РИоти бяха
ще се освобождават бъдат постоянни. Групите ще се вербуват от всии™ Т“’ а теР(,Ри<™ческите групи ще
теоретичен и практичен. от тяхна страна, не може да ни кара да сме проти работници' Опасностите от налагане
са наи-компетентните. Да приемем
В. Чакаларов. Които са приготвили проекта та - неизбежна и главно-незначителна. Щ0М ползата е
по-голяма, а вреда- I
проекта. Непрактичното от него ще се отхвърли от практиката.
’
проекта влизат повече Спространов. Терористичните групи тоябва пя ся
Кл. Шапкарев. Понеже в комисията, която е изработила работят с бомби, динамит и др.
Р Да са отделни от градските
чети. Те ще
войводи от Битолско, питам Матов, възможен ли е за Скопско?
Предлагам да се разделят
П. Ацев. Трябва да се говори за бъдещата дейност на тези
четите на два вида. В околиите, дето има борба със сърби и гърци да има големи чети, почнат да действат мимо Организацията йт™™,.,,,,.
групи опасно
,и ФУИИ- Опасно е да не
даже от 200-300 души, които изключително да се бият с тях. Втакъвслучаи- “създадем преторианци. При-
мер имаме - Солунските атентатори
Д-р Татарчев. Понеже никой от нас не може да даде повече от общите положения Шапкарев. Тази мисъл е на Герджиков. Той предлагаше на Одринчани да
за Четническия институт, предлагам да се приемат и да се дадат на комисията за изработ¬ вътре с другарите си анархисти, с условие да действа самостоятелно. Значи да създаде
влезе
ване подобен проекто-правилник. нова организация.
Предложените от комисията общи положения се гласуваха и приеха. За приготвяне Матов. Организацията никога не е преставала да мисли за бомби и динамит. Солун¬
на подробен правилник избра се комисия в състав - П. Чаулев, Ефрем Чучков, Тане Ни¬ ските атентатори от нас взеха динамита. Те извършиха атентата преди въстанието, защо¬
колов, Д. Даскалов, Дякон Евстати. На П. Пенчев се предостави да напише декларация то имаше опасност да се открие. Има риск от преторианство, но нима може да се избегне.
по Четническия институт, предназначена за външния свят. Или ще приемем риск, както го има от отделните членове, от легалните и нелегални
Терористични групи в градовете войводи, за да се усили Организацията; или няма да приемем риска и няма да имаме
Матов. Терористическите групи са вън от градските чети. Специални инструктори засилена Организация. Предпочитам първото. Да има терористични групи и по-нататък
ще ги обучават, за да действуват с взривни вещества. Тия инструктори ще се подготвят от може да няма градски чети.
школа с подготвителни курсове от България. Да се обучават повече и от тях да се избират Чакаларов Не се направиха атентати с донесения от Сарафов и
Гьорче динамит
атентат изпревари въстани¬
най-решителните и подготвени за действуване. Сега трябва да се определи каква връзка защото нямаше организация в това направление. Солунският
ето, защото атентаторите2’ бяха самостоятелни до един
месец1 "Р
да имат тия терористически групи с административните и боеви тела на Организацията.
елементи.
Пенчев е за тях. Във всички градове да има 5-6 души терористи. Началникът на тази ството привлича повече хора, а атентаторите-само наи-съ •
оистични ™,пи
група в града сам си избира другари. Остава да се определи каква ще е организацията на
групите и връзките им с Организацията. П. Ацев. Не всички членове са годни за едно
Ед
юациРта
ще уП0треби послед-
П. Ацев. Аз съм против отделни терористически групи. От градските чети да се пушки. Решено да се действа с бомби и че приготовляваме смъртта на
Орга-
вербуват хора, които да се обучават за работа с взривни вещества. ния си коз; като притурим и преторианст ппимер - Руската революция. Градските
Биолчев. Поддържам казаното от Ацев. Избраните градски активни членове да се низацията преди да сме постигнали неина . в яват ХОра за динамитните атентати. ,
обучават за тази цел.
Мончев. Градските четници не дават гаранция, че са годни за такава работа. В гру¬
пите да се избират хора из между най-добрите работници от десетките по доброволно
съгласие. Да се научат да боравят с взривни вещества и да се направят съзнателни работ¬
ници. Акциите да се вършат по жребие.
дейността на градските организации
Да запазят себе си. Да създадем
Действие. Г радската организация да
елементи ,к да тикат
_
ев
Да „яма отделни Р
Опасението, че
с П. Ацев и Д-ри ‘ Р Организацията
-н
Ча*алаРов Четничеството е старо и познато на всички. Открива се ново поле за Ристични групи.
бъдем съгласни
Г ™*ев и биолчев не трябва да се опасяват, че ще се създаде нова организация. Пенчев. Изглежда, че ще 6ият Организацията преТорианс-
население негодува задето гражданите нищо не вършат. Спасението на Органи¬ терористичните акции и атентат” ват причините, кои терористическите
зацията е в тези терористични групи.
нововъведение е опасно и съдбоносно за Организацията. Под-
Че живее до тогава докогато За мен не
тво не ще се отървем, но да Г 1 —адската чета, е^ дД
п| има

от граДската чета, -
държа П гРУпи ще бъдат отделни или час
Изтъкнаха се две мнения. •
истическите
гру ‘
се управляват
от на и
вербуват измежд^и-н/п рористич“и ГРУПИ за атентати. Момчетата от тези групи да се
РИТе раб0тници от ^адовете и селата. Да са отделни. ппедложение-
ГРУПИ те ше
Гласуване. Прие се първото
Александров Т г ПРГД
е по-голям, 2. защото'^?^13 ИМа теР°Ристични групи - 1. защото ефектът от атентатите
недоволството на селяните пакости на европейски интереси, 3. защото се намалява Подчинени само на нелегални съдилиша.
канските
Граждански съдилища
селяни™ от 801
бездействието на гражданите, 4. използват се много добри против‘
800 Матов. Ще ви наведа мот
 . I

4
I— J i.

архивите говорят явяват се недоволни и предате-

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
време на ръководните сили, 2.
РЪКОВОДНИ ОРГАНИ (Ш93-1919).
и Даскалов. Общините не могат да разглеждат Гол I, wm 2
- «ч—» “ 4-
1 „™Рмат

ЛИ’ може да се упражни.

I"““1 *“а’ “
пра“ н дове. съдебни дела, особено в
големите гра¬
има,
има но почти не От говореното, формулираха се две
ще повече предатели От сношението на българите
касап^ адюти, съдии и др. 3.? несправедливи
ия
мнения.
Да се ходи в турски съдилища или не; 2. Да
решения пак ще има, 4. много разноски има ли организационни съдилища, или

—
с турете не.
ше появят селяните. Александров. Ако се реши да не се холи
Предвид на това комисията реши да
има граждански съдилища. СЪДИЛИЩа и да и™а организацион-
V ни съдилища, къде ще се разглеждат делата’
Спвостранов.Добре е българите да се отстраняват от турските съдилища, за да се Гласуване. Прие се по вишегласие па и
отърват от експлоатация, но не трябва да има специални съдилища, защото ще се губи лища само в селата и градовете. ОколийскиХРлТш^

-
на присъдите. Да се предостави на
време и ще се яви нужда от насилствено прилагане
предвиждат,
Понеже часът минаваа един,
един дава се до
пп три часа отдих.
общините съдебната власт. Бъдеща дейност на Организацията
Чаулев. Едничката работа на повечето войводи е разглеждането
на съдебни дела.
Щом се реши нелегалните да гледат предимно боевата част ще има нужда от съдебни
институти, защото общините няма да разглеждат делата и не ще могат наложи присъди¬
дм2 '“Г“ » про.

те. Да има само една специална околийска съдебна комисия. главно в подготвяне към владеене на взривните вещества и извършване н ди^митни
Чакаларов. Общинските съвети няма да приемат тази работа, а в Костур например атентати. Или накратко намаляване на четническата дейност и усилване на атентаторе
няма община. Четата разглежда делата 80% по справедливо от турските съдилища.
Шалдев. Комисията мислеше да остави съдебните дела на общините, но не може, Хр. Силянов. В последно време вниманието на Организацията е било отвлечено в
едно, защото Екзархията е против Организацията и второ, защото може да се компроме¬ посторени работи, а главните са оставени на втори план. Подготовката към революцион¬
тират общините. на борба е оставена на второ място. Някой, напримерсерчани, искат същото и занапред и
Пенчев. Ние сме революционна организация дето няма място за граждански съди¬ да декла¬
декларират широки културни задачи. Това е гибелно отклонение и ний трябва задача,
лища, райфайзенови каси и др. Ако сме за културна дейност мястото ни е при Сандански. рираме даже, че Организацията дава първенствующе значение, има първа своя да
Но има създадена традиция, която не може да с.е премахне, за туй селски съдилища нека калява населението за една революционна борба. Жертвите давани от четите са безцел¬
резултати.
има. но да не са задължителни и да се занимават с дребни дела. Съдебните дела да се ни, когато с тия жертви и при други условия биха се получили значителни против гръц¬
оставят на общините не може, но доколкото е възможно, Организацията да се стреми Насоката на атентаторските акции на първо време да бъдат изключително
да предизвиква реакции, противене, нео¬
постепенно към това. ката и сръбската въоръжена пропаганда, без се
общество. Това се налага неот¬
Д-р Татарчев. Съмнявам се, че нуждите наложиха гражданските съдилища - вреда¬ добрение от българското градско съсловие и българското
се изражда в
помисли, че Организацията
та от съдилищата е голяма особено в градовете. Телата се отклоняват от революционна ложно в борбата с пропагандите и за да не се градовете, защото аслъ и сърбите и гърците
дейност, яви се корупцията, недоволствата и др. Опасността от това, че се допуска населе¬ анархистическа група. Тя трябва да бъде и в
се действа под мостове, железници, от
нието в турските съдилища, е преувеличена. Старейшинските съвети и общините могат от там започват своята борба. Не е по-добре датеорията, че ои
да вършат съдебната работа, ако се загрижим да издигнем в тях добри хора. това няма да заинтересува Европа, фалшивасе атентати да “
II. Ацев. От гражданските съдилища има повече вреда, отколкото полза. Поддър¬ тив, бихме я ожесточили. По същия начин Паша, който от В«™Р
“
д^и , ВИновен за всич-
жам казаното от Пенчев и Татарчев. режим, например акция против Хилми въздуха на къща-
Г. Мончев. Когато има съдилища трябва да има закони.
Матов. Или хич да не се ходи в турските съдилища или да се ходи, среден път няма.
динамит и
о
та на гръцки ръководител, е по-ефектноподобни axw.е единствеНия път, по който може
ден на ден
_
Войводите да задължават съдебните тела да си гледат сами работата. Общините не могат Даскалов. Работенето с защото д
да вършат съдебна работа.
Чаулев. Никакво дело да не се дава в турските съдилища. Няма хора за съдебни
Да тръгне нашата Организация,
туби шансовете за сполука. Условията
се и .
самото инаселение
сърби
губи вяра в четни-
Това служи като

Дела, но да се създадат. да се повлияя

ческия начин на дейност; а и се менят. н 0 „би Вяра в успеха на въстание,
аскер и всички са
предлог. Условията за въстание е йила с
Пенчев. ТУРските съдилища са подобрени. По принцип съм да се съдим в турски
понеже традицията не позволява, да оставим тази работа на старейшински- като това от 1903 г. Направи впечатлени
ве
е, ч 10
^оводиха сам0 да хроникират
излъчваме в
пощобна
i •
е би се помислило,
че
те
Раждански съдилища няма в никоя революционна организация - паднали мъртви, даже българските д
ApмeнcкaтaKpycкa?a, случка. Ако не променим начина на т Ц макар да се казва, ч
заинтересув
()т това

но. Единственото средство е ^^Европа ще се

a
сам0 с ДОСе-
владиката^ разгмж^съдХи“ еПарХИален съвет’ който се НаЛ0ЖИ но атентат на мост, железница ДР'’ т Рили
изгаряне на сел Хнлми Паша
отколкото от сражение в 108 1правление, например
н»^80 ' ще привлекат внима-
2. CbfleG^e^eMB^rna^^^^^ Да позволи никому да ходи в турски съдилища, съвсем слаби.
ташната наша бездейности се изд< ма заеМиграцията и
A
п - Р* елементи от набългарс-
някоя
Да Се Разглеждат в общинските
съвети, а в селата от ста- ний се компрометираме безцелно
вът^
рейшески съдилища
нае Р, мезе
елементи е в Никодим
нието на свободолюбиви ник . хвърли ня
съдебни комисии Да
»• да пом^п^.Ие ' °само,
помиряваме
Да Ходи в
а
ТУРСКИ съдилища. Аз съм против специални
не да съдим.
ката интелигенция. Днесудаде
пусия или без да му се слУчаИ да 803
802

т
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
говорят
АРХИВИТЕ
‘ С“4“ “™- ва. Ние за по-далечна бъдещност се стремим F Т"М
'' 2
„„ пад“а* ” “°
' “W°'

например, „—а 64 я»ш« «.М*«"

" жертва а има по-голям ефект. що предстои. Организирането на селската мас?вгТ^
макар да не почива на силна основа, а нищо не се пп М“ част е достатъчно направено,
”Т
7.Х”Х
Да не изщщам
спечеленото, но «« приемем и »в начин на действие.
лпп_ж.м п паскаП0в. Против предложението на Силянов, за-
се обърне по-голямо внимание на градищата и тог
В Градовете- Ето защо
революционизираната
трябва да

Й и тънкатурския
като борба между три пропаганди - българ-
а не като борба на потиснатото
население с тираните. Да се дейст-
са ще бъде и по-ефикасна и по-трайна
След такива употребени средства ще има и
ПпелппИ«„
отпадък Tn° градска ма-
е средство’ то не е «ел-
Щ0Т0 И

Тпртмо Сртад Дарежим.

ките организации, за да избегнем реакциите а йе сле™?“ ПОДГОТВИМ п°-рано гРадс-

Гй
Sa?аде
ръководещо лице-грък? не
Какво
забравяме
от това,
гърците,
че ще се вдигне във въздуха къщата
сърбите, но главната цел трябва да подготвим по-силна борба. Да не се изоставя
X. читалищата,
aTOBdadceor4MMe. а да можем да
Г—
Па и за пропагандите, ако 1урция би
борбата с режима и предимно него да бием. « Сам» „ри здрава маса може
SS2
желала би могла да ги спре. И за това пак тя е виновата. и след това реакция и пак ново подготовление.
близко въстание

Друго, на което трябва да се спрем са европейските

интереси. I ам трябва да се бие. Шалдев. Имаме цел, можем да предприемем акции, но трябва да си отговорим
когато му място. Един френец в Мароко вдига цяла Франция на -
Всеки го боли, е слабото
послужиха за претекст на цяла Европа там да се всичко това ще постигне ли целта? Политиката също трябва да взима участие. Не само с
крак. Няколко души европейци в Китай, нашите действия ще се реши въпроса. В ръцете на европейците е тоя въпрос и това не
озове. Европа си играе с нас, защото ние се боим, че щели да ни държат отговорни. Тряб¬
Паша, против европейс¬ трябва да се изпуска предвид. Вярно е, че на първо място е Организацията с действията
ва да се борим до край против администрацията, против Хилми си, но да бъдат те осезателни тряова да бъдем силни, а за това трябва да се освободим от
ките интереси и против европейските агенти. Но режима на първо място и после другото. сръбската и гръцката пропаганда. Начинът е друг въпрос - според условията; и с атента¬
Ил. Биолчев. Борба, но не против пропагандите, защото и без това ни наричат про¬ ти, и с чети. И то първо срещу по-слабия, после срещу по-силния. Не атентати за ефекти
паганда. Срещу властта на първо място, а после европейците в техните интереси и капи¬ в село за пред Европа, а в градищата, които са центрове предимно на гръцката пропаган¬
тали, защото само това ги кара да се интересуват. Да попречим на домогванията им и да. Със сръбската пропаганда по-иначе; срещу учреждения, училища, пансиони в несръб-
интересите им с вдигане на мостове, железници и пр. - атентатите срещу властта и евро¬ ски центрове да се унищожават.
пейските интереси, а не срещу пропагандите. П. А цев. В досегашния живот на Организацията случиха се ред грешки, които я
Чакаларов. Атентаторски акции на първо място, четнишки - на второ и на трето - отклониха и скъпо и струват. Ред афери и най-голямата - въстанието. Когато през 1905
организиране на преса. Атентати, защото само с това ще заинтересуваме Европа. Пре¬ година заживе. по определено след 1903 г., когато бе в мъгла, то пак пътя и бе не един.
димно срещу европейските интереси, само срещу властта пак не бихме заинтересували, с Сега я виждаме разделена на фракции и различни начини на действие. Нии вече вражду¬
предвиждане на резултатите. Жертвите няма защо да ни плашат. Също е невярно твърде¬ дейност от враждуването. За да се определим по-нататък
ваме и аз обуславям бъдещата
нието, че това би било последния куршум, така се мислеше и преди въстанието, но то Това ли ще казват четите
също трябва да си обясним що е била и що е Организацията. олизс до, И д ес
мина и пак съществуваме. Съвсем без жертви нищо не може да се спечели. Казали сме
„Свобода или смърт“. Не! Също и за 1903 г. - четническо движение
не четничеството съставлява нашата Организация.
ли е то? Не!
Всичко,
То бе >
масо^ есслед
че дейността на Организа-
Четническата дейност е необходима, особено там където нападат пропагандите. До¬ п 0
риемем. трябва да ВИД™
сегашната наша дейност против тях възбуждаше само плач в пресата. Занапред трябва да
се усили тази дейност и да се навлиза в сръбска и гръцка територия, а не да се посяга само като прегледа силите на Организацията. доид Д me сме започнали
на отделни лица, шпиони и пр. само за отбрана. Не щяло да бъде хуманно, ами има ли цията е била кекава и несъобразена с целта. ~ на’еление
дохождаше до това заклю-
Да действаме наравно с двете пропага,“Я сърбите и
някой да е спрямо нас хуманен? Всеки защитава свои интереси, ами и ний трябва да от ВОДИТелите само за противпоследните
пазим своите интереси. Да почнем да бием, колим, палим техните братя особено е важно чение и се запитваше, дали то не е пов иата да се предприемат
в градовете. гърците и да е забравено главната цел. ’ за докарването на тези пропаганди,
е
акции против турския режим, а и Турция Р илите нуждите и сегашното положе-
i
Пресата е фактор, който всичко изменя, даже се злоупотребява с нея и нашите успе¬
хи се представят за наши поражения. Например Бъкстон’" явно говори как ний действа¬ Поддържам по-активна дейност, но с внимавън
i
н’
да се самооблъщаваме. че
от
запнтересу
ние. Трябва да обърнем внимание на ще се
’
ме как защитаваме правата кауза, а гърците печелят. Те са погрижили организирали свят, когато го боли

ра
??еса’ те са спечелили
зает^прии^1108646' Че НИе Не следим и не опровергаваме. Ние даже в
това отношение и общественото мнение даже там не сме
роля. Етоапя^Вигр^?ТИВ°РеЧИе
насочена ппотин пптт-
тури атентаторскадейшю^
ло шпиони що образуват
срещусюГа^^
„Прави сте - казвет - ад не
те даже.“
дейност. Не само близка, но
Д Щата
804
.
се и
това много ще спечелим - не е право, ъ хуманен т п0 земята. Европа под КУЛ17Р„ето
св„и
Р
гръцкото общество, което не знае що е лъжа и като чете
ва, не го ли боли, не се интересува. Няма
България слабо сме герство държи колониите си и нам ник заинтересува. Не тег
спечелили.
интересите на вънкашния свят, само треФр
~
•
а Организацията,
. te
Има У тия що ГОВОРЯТ, че четничеството е изиграло своята това
лението е причина за Мюргщегските иването на "нтеРес”^р^ завоева-
позв°^^£е
Па ДаЖе И в чужда територия. Как без чети?! Борбата
”С вярвам’ че ще Д0веДе До успех. На първо место да се мирното положение, които не печелят икономически,^^ Ако дейст-
власт> например Хилми Паша и всички наоко- интересува. Но понякога и обратнот , •
ние тряова да ДЪР
е нш
лесно
Тогава Не е
Му’ Които са причина всички афери, сетне атентати телни интереси от страна на Евр0Д иУЖДИТе интереси, положението на Китай,
у
ваме успоредно, против режим“ атента в Солун и въста ‘ на всички европеис-
и инкре
На до^ра пРеса- Англичаните ни наричат юнаци, ^Поставянето на несполучливияпр
умни. ърците печелят чрез печата, а вие не опровергава- Така - нов начин на действие запитаме - възможно ли е.
Ки Държави. градовете налага
нида
805
Пренасянето на борбата в Р
и по-далечна трябва да ни интересу-
 J

J I I

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ
архивите говорят НА ЦЕНТРАЛНИ
това добра основа? Борбата дълготрайна ли ще бъде
или кратка? С бързане
ни. Те са вътрешни, вътре в самата Оо •
КП1ЮД11И органи
iiw.iiio) т„м /, „„„ 2

отнХХГчГп“^
Имаме ли за
ще може ли да Д°ст" “^по-ефектни градските акции, но и загубите са много по- режим^ С вътрешните трябва да се
=оЖ- сражения. Те оправдани ли ще бъдат? Да, по-оправдани откол-
против интересите на вънкашния свят.
сПЪва Организацията и да я оставят да върви
се спрем специално.
За неприятеля - сърби и гърци - мис
~ Д Са
рви сп°коино по свояникакба "I*41“*- да
път. На това друг ден ще
защото са против режима и
тРя™
"X Сгодни
Но не а Да се забравя, че нашите сили са в селата, а не в градовете. Тези сили пак щс
с градските
по дееспособни и за дейност в градищата. Самоще се убедим,сили не бихме
правим илюзии. Ние имаме насреща сръбек^и^ Можем да го надвием- Да не си
с тях да действаме. Още веднъж че селските
могли а и няма защо само
дадат материал и за акции и днес. Пак с тях можем да действаме, а хора в градо-
сми ше използваме и в бъдеще. Да се
вете ще трябва сега да подготвяме, за да можем ги
да
направи и една промяна в дейността ни и поради измененията
жение на Македоно-одринския въпрос. Една по-активна
на международното поло¬
дейност, но с внимание.
изродила дейността ни в анархистична и бихме се компрометирали окончателно Уп
ребени само в градове със слаоо българско население, биха предизвикали такава паника, “-
Е. Спространов. Да действаме чрез атентати срещу сърбите и гърците, ще рече да такава сеч (оправдана според всички държави), че много скъпо би ни коствало. Такива
действаме срещу себе си. Ще дадем още едно средство на Хилми Паша, за да поддържа
акции трябва да бъдат придружени с елементи, които да показват народното негодува¬
самоизтреблението. А против Хилми Паша на първо място, защото би се отворил въпро¬ ние, а не анархистически действия. При това тези акции не трябва да ни съсипват оконча¬
са за негов заместник - християнин или турчин. Толкова повече, че въпросът е открит. телно, нашите източници трябва да бъдат неизчерпаеми. Защото с 50 атентата пак не
Абсурдно е твърдението, че четите са си изиграли своята роля. И днес те пак ще бихме предизвикали намеса или тя би била случайна.
допринесат най-много. Те пренасят материалите; те ще подготвят; те ще спомагат; те ще Така спрямо пропагандите трябва да действаме дотолкова, че да не се каже, че има
бъдат прибежище. гражданска междуособица. Срещу Турция дотолкова, че да не ни се изчерпат силите. И
Не е добре да говорим против европейските интереси. Макар и да правим атентати най-после информацията да се използва в най-голям размер, значението вече се изказа от
това би озлобило Европа още повече. Само с анархия в режимът бихме заинтересували други достатъчно. То е от най-голяма важност. Всяко и най-малко явление да се коменти¬
външния свят. Сърбите, гърците и четите са също съдействащи на нашата кауза, като ра и прави достояние на обществото в България, и в Европа.
всяват още анархия. В. Чакаларов. Вярно, неразумни акции биха дали лоши резултати - сеч. Всичког.
от 190?
Хр. Силянов. Казах, че на първо време трябва да действаме против пропагандите, а трябва да бъде разумно и планомерно предвидено. Даже да има сеч, нима тази
заинтересованост. За четничеството. Не поддържам, че си е изиграло ро¬
не съм пропуснал прямата цел. Поддържах и поддържам, да се действа предимно срещу не предизвика в други места,
лята, а да се отнеме първостепенното му значение. Защото ще се действа
турския режим, Хилми Паша и пр. Но пък забравим ли сърбите и гърците? Не! Те ни
парализират, нещо повече, отнемат ни цели райони. В населението се всява убеждение, че
те печелят постоянно все повече и повече и то безвъзвратно. А особено сърбите, при
HU
°
Матов"
Хр. Подбъдеща дейност трябва да се разбира тази
дейност, която гони за¬

нашата продължителна бездейност, дали завинаги няма да задържат завзетите райони. И

ако се изказват всички, че четите не постигат гонимата цел, то не се ли налага действия
силването на Организацията. Де“но^
ря подред. Всякога за основа на нашата а
това що
6оева подготовка,
по нов начин - с атентати? Или да скръстим ръце спрямо тях и така да ги оставим. Не има, що е направено в разните окръзи м «а д п0 действия и пр. Така ще
въоръжеНи
съм поддържал, че единствено или предимно да действаме против тях. На първо време да изразена в боеви сили (главно милиц ), р Р обърнато главно към ооевата
всеем респект в пропагандите с няколко смели удара и пак по-нататък към прямата цел. бъде и тепърва, т.е от сега вниманието н нн0 на нея, т.е на боевата подготовка,
Хр. Татарчев. Песимизмът на някои спрямо населението не е оправдан. Бездейност подготовка. Покрай това, обаче и ona™ap д05ивки (като отиване в
не турски съд, не-
Организацията е извоювала някои пра злоупотребления със спахилъка.
,
има, но тя е у ръководителите, поради амбиции, партизанство и пр. И въпреки това насе¬ допущане
лението понася всичко и е пак дееспособно. Също не е оправдано твърдението, че четни- допущане в селата на золумджии тур > св(1Я страна са реална основа да “ я
отнемане на чифлици и т.н.), коит 1 би му додеяло от Революционната ор '

чеството си е изиграло своята роля. Бъдещето пак е на четничеството. Когато говорим за

оъдеща дейност то това може да бъде в тоя смисъл: културна Организацията. На селянина ПО-Л
ОТНошение, а да не
вижда от пр
ли трябва да бъде тя или ако беше работата да се подготви тезиi уч е реална
революционна? Поддържал бих културната, кой би
говорил против нея. Нека поправим рефорМите създават
постижими
^о_
шосетата, Дайте доктори, аптекари, нека предприемем безплатно церене и пр., но къде са полза, близки, лесно форма.
такива хора. Условия да работим има ли? Значи културната дейност изисква условия, за полза. Организацията още повек 1
Д Р
шва се милицията подготовка
да може да се предприеме културно употребления за събиране на op goeBaTa подготов сама по сеое
подигане, а при настоящата налич¬
че, тая реална полза се базира именно
идва
ност можем да компрометираме само икономическо
и
и най-добрите идеи.
н ираного шкеле ни
да се
пасна миг1ЛнГа
днешните vcnnf,
Се И нещо сРеДно, по
еволюционен път да се достигне революция. Прек-
ИМа ЛИ ?словия за еволюционно-революционна
дейност? Може ли при
и пак боева подготовка.
Pe^a^авлението
СИ, т.е и без намесата на ръковс
Д (в Р*1“
сегаШното състояние
на раоо-
нашият народ да се повдига полека- лека и да се подготви за револю- око не бяха ежбите и слабос година и особено Р низацИЯТа сега. Считам,

Що може да се предприел
ае
ция? Мисля up р
действа по евппю1шлИН° погРешно’ ако не и престъпно да се мисли, че може днес да се
начин' Остава чисто революционната дейност,
вЦДИ състоянието^раз6ираме боевата'
тите. За да се отговори, тря по_силна от • "одство сме пет пъ направим от.
‘и с
като единствено
Трябва да се споем сямл И изРа®отените от конгреса до сега статути посочват пътя,
t сега Организацията е два управление. Р н11е можем п
революционна дейност. определим по-ясно пътя, по който трябва да върви тази Действие, а не управление. сегашнот° 807
дейност ЪЗа да се намери този път, трябва
да се види кои са неприятелите тези сили, с които разполага
806
 A
i.'

ВМОР° ДОКУМЕНТИ нл
архивите говорят ЦЕНТРЛЛ11ИП р
може да се каже изобщо сме по-
ледаш по отделно из окръзите,
'^"и чш-ни». r„M
през 1003 г.
1903 г 1Гледано по-калени по-въоръжени сили. Та- формални действия, ще имаме комбин-,, h чип 2
колкото
силни навсякъде. Имаме ду
ка гледано можем да
по-обучени
в’състояниекъде,
да _и
действаме, ако желаем. Поддържам да
не съм на мнение
те. Да се защитава терористичната
в™" пункт. Терористичната
метаде^^^^^^
ДейносттТ^ П°Неже
Действия и терористичен
^чкиса съглаа и
«"трализ“
действаме, но> да се из „ да не се действа, ако той намери, че не е
инак е предопределена на неуспех. Ето
ните тела и да се ръководи от Централния комХ
И

1а “ “
даже предостави само на нелегал^
“пХбпащо в момента. По какъва иначин да се действа също може да говорим. Чрез Понеже друг желаещ да говори не се яви
градовете, по железниците, и мостовете, и рудниците, и пр. реши: Предоставя на бюрото да състави дезол^и» счита въпР1К:а за изчерпан и
атентати но не само постигне
по
много обстоятелства. 11оддържам да се дейс¬ революционна, не само по отношение на козй™ ДИЛ’
Какъв резултат ще се ще зависи от
после срещу турския режим, а не може да изос- “ СМИСЪЛ Г 0РганииДията е чисто
’

Н° и в тактиката си, 2. Главната

тва първо сречц' европейските интереси, и непосредствена задача на Организация™ р
тавим пропагандите и дори да бихме искали. И пак не може да кажем за резултата, че ще турно-икономическата дейност, се възприема м- населението- 3 КУЛ’
бъде еди какъв си, а не еди какъв си. Ний ще правим това що зависи от нас. Независими
без обзор на външните условия.
низанията, доколкото не е в разрез
с нейните Xt™ рСП‘,магателно средство «а На¬
°°еВИ 1аШЧИ' 4 °Ргани‘а‘
сме. но разбира се не до там, че да
Резултатите не могат да се предскажат и
може да
не
действаме
могат да се предвидят. Поддържам още дей¬
цията действува винаги когато намери
димно терористична.
Р за НуЖН°’ 5POnrTBLHH
нужно 5' Организационната
активност е пре-
ността ни да бъде разнообразна, като се запази единство и в разнообразието. Заседанието се закри в 91Я ч. вечерта.
П. Пенчев. Относително бъдещата дейност на Организацията, трябва да различава¬ Бюро на конгреса
ме три въпроса: въпрос на същност, на време и на форма. Въпросът на същност предпо¬ Председател: Хр. Матов
лага бъдещата дейност сама по себе си - дали тази дейност трябва да бъде еволюционна Подпредседател: П. Аисв
или революционна. Еволюционната дейност, прокарана от пиринските върхове се състои Секретари: Д Даскалов
в постепенното и неусетно завземане от страна на Организацията всички функции на
държавната власт. Правосъденото е превзето, черковното-училищно дело също, разсъж¬
дават еволюционистите, народното здраве става вече грижа на Организацията, ще се по¬ Протокол 5
веде повсеместна икономическа борба, ще се бойкотират данъците, ще се учредяват рай- Пето заседание на... редовен конгрес, 9 март 1907 г.
файзенови каси, синдикални банки и пр., и турския режим пада сам по себе си. Еволюци- Заседанието се откри в 8W часа сутринта от председателя г. Христо Матов. Пръв
онизма в този ред на мисли има само една грешка, но за нещастие, тя е основна. Той въпрос на дневния ред е материалната издръжка на Организацията.
забравя, че необходимата предпоставка за успешното реализиране на всички тези поже¬ Вътрешни приходи на Организацията.
лания е политическата свобода и следователно ние, преди всичко, трябва да извоюваме Е. Спространов. Организацията може да има много свои вътрешни приходи,
но не
тази свобода. Но веднъж тя извоювана, Организацията губи своя смисъл и тогава борбата са добър приход, обаче трябва да се събират на сроко¬
се грижи особено за това. Налозите
за културно-икономически и правови придобивки, ще тръгне по легалния път на Западна ве и правилно да се разхвърлят. с имотно-
Европа. Предвид ограничеността на своя идеал и предвид своето временно съществуване, к ф 11 Р '- Нещо
JЛеЛтер за налозите.
пещи за нали Облагането трябва да бъде пропорционално труда в
Организацията не трябва да се намесва в чужди сфери и с това да си присвоява атрибути¬ с налози може да се използва
то състояние на обложеният. На членовете вмени 0
те на държавата, която е вечна. Предвид пък и чисто революционния идеал на Организа¬
цията, който обуславя една чисто революционна тактика, Организацията трябва да се някои обществени имоти или Ако е имал0 до сега греш-
м
откаже от еволюционната теория на серчани, която от самите тях е поставена само за 11. Ацев. Системата на налозите: не на тази система, както и на
етикет, но не и за практическо осъществяване. И тъй дейността, тактиката на Организа¬ ки и неприятности, те се дължат на на ш Р
н0 неудобно.
негодните приложители. Използването на РУ
цията трябва да бъде и не може да не бъде строго революционна.
Македонския въпрос е възел в международно отношение. Революцията не изключ¬
ва дипломацията и модерния революционер трябва да държи сметка за отношението и
П. Чаулев. От нечленове не може
Г. Момчев. Също. Налозите да
Д
не се
«вземащ а сам0 налози.

налОзи и членски вноски

се смесват.
интересите на външните фактори, от които зависи съдбата на защитаваната кауза. Ако Т. Александров Изглежда, на че
през 1897 г., през Гръцко-турската война, Организацията беше готова и действаше, сигур¬ Налог е сумата, която се определя -гените да се вземат само нало
но нямаше да има Македонски въпрос. Същото би станало, ако по-лани султана беше
у ит и ние действахме. Същото почти би станало и сега по повод предложенията на Еду¬
ард рей . 1редвид на това външно съображение, Организацията трябва да бърза да
приготви в минимум време максимум сили за действие. Това
е теория на бързането.
лейстмш^ТД^Т™ "° отношение на своите въоръжени сили е държава. Тя има своя П. Пенчев. Налозите да
с опъжие и
(легални и нелсгални), своя запас (милицията) и свои складове
минават общите организационн * налозите се събират само
така не може и Onrau КактоеДга Държава не може да бъде ни минута без военни сили, там да се прибягва до подкупи. остават и за “Хр^ния комитет население-
Събранието реши: членски в^с уСмотРенп^ през КОито мина-
Теорията, че въстанието е продължение на една продъл-
жителна подготовка
до
мин^м^^събитията^
това ни се налага от
дР*>ва Да бъде, да намаляваме
°ВКа’ 3d бъдем гот°ви да действаме, винаги когаз о
от нечленове; там дето има про гЖ Съшото важи
то Може да не се облага с ник* та
.

взе-
ват общите канали на Органи аЦИЯта. ,ДСТва е важен. Поединичното 809
I,

предимно четническа. Обсега я ’

има и своята форма. До сега тази дейност беше
’ 1Ряова Да бъде предимно терористична, а във време на
2. Външни приходи «а °₽ГХане от Българи cP
Хр. Силянов. Въпроса за
 * J.n

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА „

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
lк р са трябва да реши щото само Представителството да силянов. Независимостта на Органи^ ‘
мане да се запрети и наказа * едЛагат чрез разни компрометирани личности, средства от България.си,Организацията трябва л7“ СЪВСеМГ'реДИ
Не се о6уславя от вземането на

има право да взима. Ако пое

д на себе тя ще изпадне в най , всичко на себе си- 4x0 се
м и корумпира Организацията, като например се осланя самоорганизация и положение- Тя би се превърнала в
както и ако с тях с U
P^P Тогава средствата обезателно да се отказват. готованска и действията й би пигТ
дава на разни като стана причина за отцепването на сер- зацията трябва да може да отказва средства.' ПоддъпжамТгЪгш И Се MBaT' °рГаНИ’
« Е е най-важен, тъй
юзи въпрос разчита на себе си и 2. Да се отказват средства елств1>то сее Ра)вРат-ТК°
Паскадов Този ПреДИ
Даскалов,
средства ни компрометира пред българското общество.
«ХЯ краен случай да прибягва
Употреби всичко за своята издръжка и само вклон на българското вва мда се правят икономии, като се определи иипъжкЯтР
^“редели издръжката на четници и войвопи и кита с?
ГРЯ°-
?ЪМ помощта на правителството. Вземането ни изражда като пра- съкратят до минимум разходите. Да се узакони щОТ0 от вътре нскените суми Хвди
и други да се оставят на 1 1редставителството, а не да се разходват от ония, които ги носят
общество бяха щедри, правителстве¬ П. Пенчев. Дава допълнителни осветления на своята мисъл.
В Чаказаров Ако емиграцията и българското П. Ацев. Средствата на България засилиха Организацията, но деморализираха дей¬
ната помощ би станала ненужна. На Организацията трябват крупни суми за терористи-
чески“ии. които ще се предприемат. Вътрешните приходи са съвсем недостатъчни. ците. Вината е в самото правителство заши™
низацията. Правителството желае щото Onr-»^11'6 ли’ности и ГРУПИ’ а не на Орга-
До°ЪДе слаба' Подобно заявле-
Гноп™ н11™™
Ето зашо ние трябва да взимаме от правителството, но без
ангажименти и само чрез
Представителството. Безразборното даване, обаче, надали ще се избегне, понеже прави¬ ние е правил покойния г-н Петков"данатъпей еТР<Ж Вземането от правителството
телството не познава нашите различия и борби и ще помага или на всички или на никому. убива желанието на Организацията Lvr пари“ХХЛТ^з^рХ
Ако сме силни ще се дава само нам.
отиват за безразборното издържане на
но
ма вреда. По принцип съм за взимането,четниците. правит^
Оръжието взето от д
Т. Александров. От вътрешните приходи не можем да се издържаме и за това от суми на комитетите, за да се образува общ окръжен капитал. Подобно
правителството ще трябва да взимаме. Има корупция в четниците и войводите, от което се предава срещу
решение има взето от Битолския окръжен конгрес. Да не се дават даром пушки, понеже
произтича харченето на големи суми от страна на Представителството. 1ази корупция подаяния. Споделя мнението на Силянов да не се вземат сред¬
трябва да се махне. Трябва да има система на вземането. За това само, че правителството населението привиква къмкогато прави политика.
давало пари и на други, ние не трябва да се откажем от предлаганите суми. Вместо отказ ства от правителството, един малък
трябва наказание на тези, които вземат мимо Представителството. Вземането не ни ко¬ Матов. За правилното решение на въпроса е необходимо да се направи първи път взе¬
Организацията не за
румпира, крайните елементи и без това ще са срещу нас. Ангажименти не даваме, защото исторически преглед в миналото на Организацията.
Стоилово време Централния комитет
взе 500 напо-
не могат да се дават. ма средства от правителството. Презчрез братя Иванови'4 взеха пушки, които се изпратиха
Петров
леона. По-рано Делчев и Г.против Даже при борба¬
Спространов. Организацията е прибягвала към правителствена помощ само в кра¬ вземането, когато се явиха споровете. или невзимането
ен случай. Сега трябва да е същото. Безразборност има, но не във вземането, а в даването. вътре. Почна да се говори като елемент на различие
взимането
Само Представителството трябва да взима. Въпроса за начина на взимането - направо та с върховистите не се поставяше
различия, казано изобщо, между нас не
съществуват, а се
се, че вземането
или посредствено - е въпрос на такт на дипломация. Той не е важен. В резюме - ние на средства. Принципиалните и с въпроса за средствата.
Схваща
създават след разцепление, така стана Особено групата на Сандански фанатично
отс¬
трябва винаги да взимаме, но с резервите, които изказа г-н Силянов.
Г. Мончев Въпросът има друга страна. Правителството дава, добре, но ако не дава на средства обуславя самостоятелността.
-тогава? Организацията, която живее само на държавна издръжка, тя е мъртва. Важно е
веднъж да отговорим на въпроса, ако правителството не дава тогава де да се търсят сред¬
ства.
тоява тази позиция. (Следва). Общия конгрес Сандански
Шапкарев.
г *
—
През 1905 г. на
пошуш
средства. Тогава Г. Петров ако ги взима.
му. ий «А р важно
Сандански
““
отстъпи и нищо не се
а ким i и
дали се взимат средст ва. прото-

П. Пенчев. Никоя организация не е разчитала само от приходите от своите членове. взима. Опасно е Даме Груев, създават. Сега,
продължават да сеголеми
Обществената благотворителност, използването на родната емиграция и официалната колира по този въпрос. р на чети. Лич-
помощ винаги са били най-съществените приходи на революциите. Гърците вземаха от Принцип
Матов. (Продължава.)различия из р и неизПращането изчезнат явяват се
едни различия
например, се поставят като
Англия и Русия; новоосвободените италиански провинции от свободния Пиемонт; араби¬ конкрет-
Разлия ‘пуччи средства е еластичноЛряова Вътре
те вземаха от Англия; вземали са сърбите, критяните, кубанците. Защо тогава и ние да не обуславят представители,
авители. ътре
вземаме помощите, които ни се предлагат. Не е вярно, че истинския революционер тряб¬ ните амбиции и ежби
само в KPal ^оито изберем за

_ "Р^^ГА^
нови. Мнението да се вземат ще практ ичнщ Д
се мисли правилно
и
ва да бъде далеч от официалните източници, пито пък е доверие н
вярно, че с това революцията се но да се говори и да се има
компрометира. С България ние имаме едва ли не само точки на допиране и сходни инте¬ под непосредствените впе“ за като станаха прещ
реси ни налагат да не отказваме нейните помощи. По Арсов, Е I Р’ а бяха ни.
ли тук дейците повече почват
гда Д Р
щи не трябва да се изключват. Въпросът, да даваме принцип значи официалните помо¬ представ
Стефанов,
години Поради това сега
има
ли или не ангажименти, няма практи-
Също стана и с бившите Преди д тиназходите на ед"а 1
_ взима. Заключе-
1еска стойност, понеже и да
иска Представителството не може да даде, както и не е дава-
ставители бяха за взимане. некасе от официални
езервите, които Силянов прокарва са несъществени. ’е отказва
Важната
за ^Редставителството, но веднъж Трябва да се внимава в
избрани трябва да се има вяра в тях. Щожни по-малко от
нужда от много източници
к^и аХ° всичкона
лИца, за У
J)?’ ~ се ВНимава добре,
от прави-
бва да се отказваи ще оъдат
има ппаво °баче’ не се кРие в казаното до тук. Една организация, за да
М Да разяита пРеди
всичко на себе си. Ако тя се осланя само на
разчит
ние: 1. Организациятадоверие
F ите си, но Р са много
на се6е
държавни подаяния’
средства Политическите М?рТВа' Ето защо тя тРябва Да издири незабавно източници на помощи, 3. Да се има
Ча„4.,. «Ч»- " “
суми. Но сегашните
Хе«
обязаност на новия IЦентрален
[?нтп
КаТ0 СИСТема> трябва да носят
орои отклониха вниманието
комитет
КРУ""И
ни от подобни опити. Първа помощи.
телствените Атент
огромни
цие мс
811

olU
е да ги усвои незабавно. скъпи, за това трябват , t ’ "• 1'
 DMOPO. ДОКУМЕНТИ НА
АРХИВИТЕ говорят ЦЕНТРАЛИ".
'ЪК°“ои"и 0Ргл"11 <iw3-i9l9) т„я w,„
пя нр се забравя че има
бедни околии. Против Ацевото предло- „особен да се наложи по законен път -
добиват крупни сУми'”°дя‘‘"„ението „одарени пушки, понеже се нуждаят и най-бедните.
2

жение да се продават постоян£Н капитал. От събраните суми се купува

ганизационните закони и въз основа
HaS^*™ жетвата. Затова наруши ор-
няма ?
Андреев. Различия на практика да съд«н и наказан.
пьж^Гоето се продава на селските
тала Е за обирите, като система.
комитети
Случаи има
и получената сума се прибавя към капи-
много.
чрез убийства е престъпен и за това той трябва
та, от когато е започнал да дерибейства и да Z
& ВЪПрос за надм»шие.
Начинът
Той е виновен «т момен-
е, че досегашната практика при вземането „а
Z зационен член и като такъв трябва да се съди п Организацията. Той още е органи-

—
Силянов Матовото убеждение
средства не може да се избегне. Това е невярно. Мимо доверието към личностите трябва тане на организационните наредби, 3. За убийс™^п За паР™за«<™о, 2. За незачи-
'

да има Организацията изрично предвидена директива.

от правителството да се обръща на
П. Ацев. Обяснява предложението си оръжието
пари от окръжните комитети.
Прие се прекратяване на дебатите.
Дякон Евстати. Подкрепя Мончев за обирите още повече, че правителството само
тогава ще ни предлага пари.
Шалдев. Действията на Организацията не се направляват от вън. Същото е за сред¬
ствата. Средствата не обуславят самостоятелността на Организацията. Гаранцията е в
личностите, които ще се избират.
Понеже часът минаваше един даде се до три и половина отдих.
Председателя прочете телеграма (отговор на покана за конгрес), че г-н Чернопеев е
готов да дойде щом го освободят.
Без дебати по въпроса за средствата от официални източници се прие да се редакти¬
ра резолюцията в смисъл: Организацията не е по принцип против взимането на средства
от официални източници, обаче тя разчита преди всичко на своята самостоятелна изд¬
ръжка. Препоръчват се политически обири и залавяния на личности. Относно официал¬
ните средства се приеха известни резерви, които се представят за редактиране на Хр.
Силянов.
Ssraz
„ „а Втория Лщ конгрес s~
, 4 Терор., Сереко. Тр*,.
1
9™»
*ОМ.
вдъхновители за да се накажат и порицаят. Трябва: 1. Да се издаде присъда срещу непос
редствените убиици, 2. Да се направи изложение до серското население и да се покани да
преследва Сандански, 3. Да се изкаже презрение към вдъхновителите.
Пенчев. Убийството на Гарванов, Сарафов и Даев има своята предистория. То се
обяснява само с амоиция на Сандански да се наложи на Организацията. Тази амбиция
датира твърде отдавна. Особено силно се прояви през 1905 г. по време на Първия общ
конгрес. Там Сандански се коалира със Сарафов, комуто не преди много заедно с мен бе
издал смъртна присъда, осуетена благодарение на Даме Груев. По предложение на Сан¬
дански прие се амнистия на всички провинени до конгреса 1905 г. и Сарафов биде избран
за ревизор на четите. Компромисът не биде траен. На следващия Общ конгрес Сарафов и
Сандански действаха самостоятелно и в последствие се яви в едно незначително меншес-
своите оръдия
тво. Като се убеди, че по легален начин не ще се наложи, Сандански чрез група и намерени¬
разтури конгреса. От тогава датира отцепването му начело на отделна

я=
бяха предизвестени за тези прес¬
Пристъпи се към втора точка от дневния ред: Групата на Сандански и убийството ето му да се наложи с меч и куршум. Представителите до настоящи ,защого
тъпни намерения, но не желаеха да предприемат
нищо
на 28 ноември 1907 г.
само Общия конгрес е единствено
Е. Спространов. Сандански още от 1905 г. правеше опити да се наложи на Организа¬
низацията въпроси. Верни на своето решение
представител отказаха да въоръжат де-
цията. До миналия конгрес борбата ако и остра бе легална. От тогава Сандански помисли ШС1 че иска
да се наложи с оръжие, резултатите са известни - 28 ноември увенча кървавото дело на
Сандански. Даже и да бяха виновни убитите за тях имаше съд и не е Сандански, който
до Илия. Даева, неврокопските
да води борба срещу Сандански. Оста
“ЗВестно.
що
Относно идейните различия на
каже. Различията са етикет и
може да произволничи. Принципни различия няма има само лични амбиции, които про¬ Сандански и съмишлениците му няма осооено
Сандански уби
диктуваха убийството. Понеже той действа нелегално, то и Организацията трябва да пос¬ нищо повече. на формално гледище.
тави в нелегално положение и да го изключи от редовете си.
Силянов. Принципни различия няма. Те са маска за Сандански. Ако ги има в дейст¬
Кл. Шапкарев Одринския окру
неговите представители и за това той
се
’
Чл 205 От Правилника на
оуква д t - >

вителност, тогава в името на тези различия, които изключват революцията и българския вира присъдата си, като издадена „н
организации с цели подоони
извър.
характер на Организацията, последната пак би трябвало да преследва Сандански. Него¬
вия републиканизъм е абсурден; еволюционизма му, ако се приложи, тогава Организаци¬
със смърт се наказват водите)^^
организация и тия които я цепят ’
обнова
на този чл^^
организация подобна
да има
_ицателен случай могат
ята сама трябва да си тури кръст; интернационализма му е престъпен. След
убийството ши убийството. Обяснява защо. ДРУ ‘ откажат и само в с комитет минават
ноемвРи’ Сандански хвърли ръкавица на Организацията. Тя трябва да се отърве от водителите им трябва да бъдат к
прИСъди издадени комитети. Серския ок-
Да бъдат убити. Чл. 190 гласи. Р онират от Другите 1„ представител на
точ
Сандански не бъде наказан
може да става. Ненаказанието ще бъде санкциязанадисциплина в Организацията и дума не
J10 като
през Централния комитет и се поЛОжения. Прел 8 ‘ |дскам специален съд за У0И1
произвола.
п^г,СаНДаНСКИ ръжен комитет наруши всички т
Впемен™™ 0ПРавдава убийството с вземането на средства от страна на
СЪЩ° С новите идеи- Интернационализмът доколкото е
,цес срещу О1Нда ет предлагам: 1
Одринската организация ПО0ДИ1'‘' на ЦентраДния се явят пред специален
Уб^Ткойто
съ ,
възможно е бил
това отношение Дпугит?
МН°Г0 по"Рано другаде, когато Сандански
нищо не е направил в твото с членове бившите член2. Д напуСнат окръг*
киим”ди^ раЗЛИЧИЯ също не са състоятелни. В същност Санданс-
Да се наложи на Цялата
изкл ючат от Организацията, ШаПкарев за
специален съд. конгреса
Организация. Понеже не е Че бъде в друг окръг. вяното Миение ,На
ВъппТГ
способенсум то поибягва „те се подчини и
Д. Даскалов. Споделяi по ок атеЛна ДУ^1
Шалдев. п
пазлии^ of Z
та организация не се
Р™0' 3 °Pra™3ai™™ трябва да го унищожи.
Разглежда по същност и форма. По същност Серска-
прибърза, ако каже своята по с е отпи в
нНМа
'

Са^м0.
^топнем
ние не сме пар-
Спространов. Съдът сам обяСнен
статутите на Организацията организаЧиите на другите окръзи. Сандански наруши
TaJ изтъква идейни различия, които не съществуват. Нес-
812 Признае конгреса? Санданс
 .' J
f
.u
t
‘ .
А

АРХИВИТЕ говорят
вМоРо.докума1ТИНАЦЕ11тр^
де « да могат да
пъпжава дето
ламентарна държава
стават подобни процеси и за това е против съда на съден. Представителството е знаело много
кия окръг за това, но предвид общестм™ адешге J'
ДВДа намеренията
и то v»
з '■

^Хнов Откритото писмо, което е

изпратено на окръжните комитети предрешава П. Пенчев. Въпроса за съд н» к Добре е да се
решеше да се канят серските делегяТИ г подигнал, ако в съвенит
поХТ°МИЛ°
въпоос" да Убийците правят
Сандански открито се заканва и
признания и въз основа на тях ние можем да ги осъдим.
на конгреса не остава друго освен да го осъди. РърХОвно организационно Учреждението^ П0Не*е Общ^к^™“
страна на въпроса важна е фактическата. ята и взима мерки за нейното преуспяван ° ВДЛата дейност
аа Организми
П Пенчев. За нас не е важна формалната
Сандански се отцепва от Организацията, той и обявява борба и смешно е да се мисли, че
На удара с удар трябва да се отговаря. Ако
безсмислен. Ако съдът би бил възможен
държим за формата, а за същността. toZ^^^ СЪДИ И Накама-
Инак X
‘ СеКИ би оил гласувал за него. Да не се
ше признае конгреса и ще приеме някакъв съд.
осъди чрез настоящия конгрес убийците и не ги накаже, тя няма право П. Ацев. Конгреса трябва да влезе в рпо
Организацията не и то по-скоро. ята на висш съдебен институт да
Сандански и осъди
i на съществуване. В. Чакаларов. Убийството на Сандански
Шапкарев Убийството ме интересува като одрински
делегат. За това именно нас¬
ОТ години’ не може да бъде
нямат обратна сила и понеже убийството е извършено при ста¬ акт на самозащита. Понеже се заканва то вопйии nJ0™”0
тоявам за съд. Законите от конгрес. накажем. ’ В°ДИМИ от истинска самозащита, трябва да го
рия правилник, то Сандански трябва да бъде съден от съд, а не
П. Ацев. Сандански и другарите му нарушиха законите на Организацията. Те се Матов. Сандански е подсъдим Шо се иск» «т
отцепиха, а обвиняват Организацията, че се е отцепила от тях. Ние имаме право да ги от съда - мотиви. Конгреса има мотивите изложени
съдим, защото те са убийци. Ние трябва да ги третираме като престъпници и би трябвало да го съди. Заговор даже да има, това не оправдава Сандански. Самата мотивировка на
да ги дадем под съд. Но възможен ли е съд? Самия Сандански заявява, че ще дава отчет присъдата не се базира на заговора, а на цялата Организация. Правилника не изключва
пред Общ конгрес свикан от него и състоящ се само от негови хора. Настоящия конгрес съденето на окръжните членове от Общия конгрес. Той не предвижда специален съд и
може и трябва да влезе в ролята на върховен съд. Като делегат от Битолско, комуто ако направим такъв ще му направим отстъпка.
представителя е убит, иска наказанието със смърт на подписалите присъдата и физичес¬ П. Пенчев. Да се гласува по следния начин: 1. признават ли се убийците за виновни
кия убиец Паница. или не, 2. да се дадат ли под съд или не, 3. изключват ли се убийците от Организацията, 4.
Д. Даскалов. Трябваше серчани да пратят делегати за настоящия конгрес, като се що да се прави с вдъхновителите - да се осъдят ли нравствено?
изключат убийците и тогава да се осъдят последните. Сандански заявява, че притежава Гласувани предложенията се приеха. Д. Даскалов не гласува за първото предложе¬
документи и факти, ето защо тия документи трябва да бъдат видени и обясненията чути. ние.
Лично той е уверен, че няма подобни факти, но да се отнеме възможността на Сандански Т. Николов. Разправя един епизод със Сандански. През 1907 г. на Гьоргьов ден на
да заблуждава общественото мнение, да се учреди съд. Сандански бил даден банкет в хотел „Брезник“. Там са квартирували негови четници,
Силяиов. Сандански не може да разполага с документи, които да го оправдават. Ако които се сбили със Сандански. Той веднага сондирал Сарафов да отиде и убие Сандански,
ги имаше, щеше да ги изнесе. Сандански не за първи път си служи с комплоти и измами но той категорично отказал. Той срещал Сандански на няколко пъти в бирария „Батен¬
нищо не му е направил, ледователн
и сега ние сме в правото си да го съдим и осъдим. берг“ и по улиците, но по запрещение на Сарафов
Ил. Биолчев. Откритото писмо ни освобождава от необходимостта да викаме убий¬ заговор не е имало.
Г Скрижевски, А. Буйнов и Т. Па-
ците и да учредяваме специален съд. Съдът е безсмислен защото е 1. невъзможен, 2.
- Конгресът реши Я. Сандански, Ч. Ка„иев у6иРйството
на Даев ще се напра.
убийците ще ни се изсмеят над нашата наивност. Ние вече имаме най-необходимото ница се признават за виновни и се считат за въпреки, че признава Сандански и
неговите признания, откритото писмо. ви анкета и убиецът тоже ще се накаже, д. д * специален съд, се въздържа от
Другарите му за престъпници, предвид,
П. Чаулев. Съденето е желателно, но то е невъзможно в Македония. Сандански че
иска да се налага и заплашва, за това трябва да бъде наказан. Но да се обясни - що да се гласуване. , „_.,и„ия в състав: П. Ацев, Хр. Силянов,
на резолюцията се
прави в окръга? избра
Г. Мончев. Откритото писмо на Сандански е изпратено и до окръжните комитети. За редактирането
Ог него е ясно, че той не зачита Организацията и обявява борба, Тогава за какъв конгрес
П. Пенчев и Кл. Шапкарев.
говорим? Съдът е излишен. Заседанието се закри в 9|Яч. вечерта.
Д. Даскалов. Настоява за съд, не защото оправдава убийците, а защото не трябва да Бюро на конгреса Председател: Ад Мапюв
се отнема правото на обвиняемия да се защитава. Конгреса Подпредседател: П. Ацев
трябва да отнеме всички Д. Даскалов
оръжия от страна на Сандански и за това съдът е още по-необходим. При това писмото Секретари: П. Пенчев,
говори за комплот и той трябва да бъде изследват. Със съд нищо не се губи, защо да не се
учреди тогава? 1
’ 8®
та oine^ntA^Hfl₽°B АК° ^андански по логиката на Д. Даскалов има право за самозащи-
ЦЯ313™ 9Рганизадия- Сандански е
осъден от цялото обществено
мнение и НИЗ“иия' Няма ИУВДИ Да се даде на Сандански да се доизказва. Пра-
вилника не ни свъп т
ците, понеже интересиз^наОпгани^6
Р
И Д“ СВЪрзва’
а иРганизацията са върховни.кингРесът
трябва да осъди убий-
Задачи на Организацията. на дневни» R'
П Ан 815
андански е един убиец и то не
обикновен и за това той трябва да бъде
814 Пристъпи се към първата 1 /
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ »,
архивите говорят ^ОВОДни ОРГАНИ
изчерпан с говореното за вземане и невземане на средства
(Ш931919). Т„м I. чист 2
Протокол
Матов. Въпросът е почти точка. Девето заседание на Общия конгрес, 13 9
пт България. Да се мине на
втора март 1908 г
България са ненормални. Като се има Заседанието се откри от председателя
п Пенчев Нашите отношения с официалнапреследваме както и еднаквостта на елемента приемане на вътрешния правилник член по гчленХп П.м Пенчев» ДНеМН ред:
предвид сходството на интересите, които 1
оперираме, помежду Организацията и България би тряб- Чл. 70 се изхвърли.
/българското население), с които
За съжаление българското правителство обик¬ Чл. 71-74 приети без изменение
валодаима едно по-интимно сближение.
Организацията. Чл. 75 се реши да се ппехвъп»» „ главата за общите
и с това отблъсква Всява в
новено експлоатира с освободителното делосъздава нежелани конфликти. Ако тази екс¬ Чл. 76 приет. указания.
нейните редове недоверие и омраза и с това
плоатация както и с неустановеността на България по
македонския въпрос не съществу¬ Чл. 77 минава в главата за общите указан»
напоследък в Организацията не биха съществували. Чл. 78 изхвърлен от самата комисия
ваше. то сигурно печалните борби но едновременно да
Изхождайки от казаното нам се налага да оъдем добре с България, Чл. 79 минава при общите указания
бъдем осторожни към нейните официални фактори и да не им позволяваме да се месят в
нашите работи и да компрометират нашата самостоятелност.
След непродължителни дебати, почти всички в горния смисъл, събранието счете вТ°Р‘Т*
въпроса за изчерпан и представи на бюрото да редактира резолюция в духа на говорено¬ “°”"“ А», «„.on™,.™.
то. Чл. 90-94 приети.
Пристъпи се към втора точка от дневния ред. Чл. 95 отхвърлен като излишен.
Матов. Въпросът е ясен. Взетото решение в Първия конгрес може да остане несме- Чл. 102-106 приети.
нено. Борбата срещу пропагандите, а особено срещу техния въоръжен курс, трябва да Чл. 107 отхвърлен, като съдържащ се на друго място.
бъде по-интензивна. Чл. 108 приет.
Събранието намери, че взетото решение в Първия конгрес през 1905 г. е подходящо Предвиди се нов член за оправдаването изразходваните суми по затворниците.
по-после.
и го усвои по принцип. Премина се към трета точка от дневния ред. Глава V, отнасяща се до нелегалните комисии се изостави за Цялата глава Чл.
кореспонденция, архиви.
Матов. Въпросът за културно-икономическата дейност на Организацията е изчер¬ Премина се на глава VI - поща, канали,
пан в точката за бъдещата дейност и излишно е да се разглежда специално. 135-153 се прие с няколко незначителни изменения. Централен комитет, Представителс¬
П. Пенчев. Съгласен с Матов. Да се предложи на Централния комитет да изработи Глава VII-общи указания за върховните тела -
нужните инструкции по тази материя. се изхвърли (Чл. 154-158). Реши се щото тия тела да не се подвеж¬
тво и Ревизионно тяло понеже такова е само ЦентралнияЧл.комитет.
Събранието усвои горните мисли и пристъпи към почленно приемане на вътрешния дат под общо понятие върховно управление, 166 отхвърлен. 167-169
правилник. Гл УШ - Централен комитет. комитетЧл. 159-165 се приеха. Чл. формата и надписа на своя
сам ще определи
Членове 21-36 се приемат без изменение. Чл. 32 се изхвърли. Чл. 33 се прие. Чл. 34 и приети. Чл. 170 приет. Централниясъхраняван в Солун, ще
35 са изхвърлени от самата комисия. Чл. 36-53 приети. При Чл. 53 се прибавя забележка в печат. Стария комитетски печат, а на 174 става
отговорностите на Централното р •

смисъл, че легален член станал нелегален запазва длъжностното си положение само по Прие се нов член за в глава V .
разрешение от прямото си началство. Чл. 54-58 без изменение. Чл. 59 се измени в смисъл, нов член. Чл. 175-176 приети. Чл. 177 минава
че избора на местните комитети се санкционира от Околийския комитет. Чл. 60-62 се Глава IX - Представителство.
приеха. По Чл. 63, в който се предвиждат случаи за конституирането на телата при невъз¬ Чл. 178 приет.
можност да се изпълнят формалностите по правилника, станаха оживени спорове. Съб¬ Чл. 179 се вмести в Чл. 178.
ранието реши щото при подобни случаи да определя Временно тяло до съставянето на
конгреса или да става писмено разбирателство. Чл. 64-69 се приеха.
Чл. 180-182 приети. и преса.
Матов. Предлага да се прибави нов член в смисъл, ако в даден пункт всички тела
Чл. 183 минава в Литература
Чл. 184-187 приети.
всеки член на^^кционират,
то организационните работи могат да се водят временно от Чл. 188-191 отхвърлени.
Да
на Организацията.
рпиалната издръжка 110ед.
Организацията.
Чл. 192-201 приети.
тъмни лХ:Х™Чи^^
работ™а'сеп^и?^
Така бе Се йаЛ0 възможност на

на Матов- Понеже на бюрото

РаЗН"
предстоеше доста
Чл. 200 минава в главата матер^
Понеже часът бе
за
Г'2заседани
*
четенето
3^след

член по,
проекто-правилника.
приложе.
писмена (След почивката). ва предложи
Бюро
R^n. на конгреса
Т0СезакРив 14 часа след обед Докладчика П. Пенчев из проД^^ Комисията
от е Р задължи да изработи специ
приехавИтелств(™
Чл. 203-204 се приеха без
кои
Председател: Xp. Матов ни в отделен лист към проекта, 817
Подпредседател: П. Ацев терори^’
Относно школата за
Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов аЛнИ инструкции. 1
816
i r?/ .■

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ на ЦЕНТРАЛН™

ЦЕНТРа
РХИВИТЕ ГОВОРЯТ ръководни орглни (
ппъжката на нелегални лица зад граница, се предвиди: Четниците се хра- наПраво от окръжното тяло в съгласие с респективна
Относно издръжката гостилници и квартируват в определени хоте- войводи, както и инструкторите са под разпорежданият °колийско- Четите и техните
определените от преде* за лични нужди. Останалите нелегални лица ^нача“щ
те членове
ком^ия^Ппчвй“““
нят в на окръжните комитети се H“HH'
ЛИ. Там се предвиждат
седм
н инструкторите и помощник войводите до се реши щото въз той да се представи на специална Правмника за
Г1Равилника Ще се израооти
~е и ж> 15,1 ,,а
пеп конгреса
СЛ£Д основа на положения които шя легнат
’ °ИТ2
„ '

във вътрешния правилник. За

вете на Централния комитет
до 200 лева. членове бе 111/2 и се даде
пр
на
яз комисията се избттт
избраха. п
П. и
Чаулев, Д. Даскалов, В. Чакаларов и П Пенчев
Часът до Зч. почивка.
Реши се дасТприбавят няколко новиоръжието
члена относно: 1. ангажирането на четници зад
от завърналите се и 3. отнемане оръ¬
(След почивката.)
граница от войводата, 2. прибирането на Докладчикът П. Пенчев продължи четенето на проекта за вътрешния правилник.
жието на провинените в буйства. Гл. X. Инспекторат.
комисията, понеже конгресът бе
Глава X - инспекторат - е изхвърлена от самата
на ревизора по право принадлежат на
Чл. 215-216 се изхвърлят от самата комисия, понеже функциите на ревизорите при¬
решил в едно от първите заседания, че функциите надлежат по право на Централния комитет. Последният делегира нелегални лица вина¬
Централния комитет. ги, когато намери за добре.
Заседанието се закри в 5 часа след обед. Премина се към изоставената от преди глава V. Нелегални комитети - Чл. 109-134.
Бюро на конгреса Понеже се реши да няма отделни нелегални тела, а само при околийските и окръж¬
Председател: X/>. Матов ни управления да има нелегални членове, то цялата глава се включва в общите указания
Подпредседател: П. Ацев за комитетите.
Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов Чл. 109 предвид на горното се изхвърли, като бе променен.
Чл. 110 се прие.
Протокол 10 Чл. 11 Г 112 се изхвърлят от самата комисия.
Десето редовно заседание, 14 март 1908г. Чл. 113-114 се приеха.
Чл. 1 15 се изхвърли, като съдържащ се в общите
указания.
Заседанието се откри в 9 часа сутринта от председателя господин Христо Матов със
същия дневен ред от миналото заседание. Понеже комисията по вътрешния правилник Чл. 116-118 се приеха.
Чл. 1 19 се отхвърли понеже В“
бе занята с някои поправки и изменения в проекта, пристъпи се към четенето член по
член на проекто-правилника за четите. Докладчика Петър Чаулев прочете членовете 1, Чл. 120 се прие след обстойни
“дебати^ откоси и ВЗаимоотношения-
Двтор половина на члена се
2,3. та на боевия началник, нелегалните членове и войводата,

Чаулев. Аз съм против смисъла на Чл. 1. Той трябва да се ревизира приблизително изхвърли. временно да напускат
така: Ако околия според величината, нуждите и положението си се раздели от боевия Чл. 121 се измени както следва:
нелегалш „прнпве могати прямото си началСтво.
д
района си само със съгласието на
началник на военни участъци, във всеки участък се предвижда по един инструктор. Наб¬ сво Изключение
лягам, че е излишно приемането на проекта, понеже повечето от положенията му се съ¬ и за почи повече от 3 месеца наведнъж.
едновременно не с
Отпуск се използва по болест ВСички членове
се прави по твърде уважителни причини.
Отпуск
държат в проекта за вътрешния правилник, дето е тяхното място. Вътрешния правилник
обуславя този за четите и след приемането му не остава освен една комисия да изработи позволява.
специални инструкции за четите. Чл. 122-123 се отхвърлиха. бо началНици.
Чл. 124 се приспособи само
Чакаларов. Инструкторите да се сношават само с един от членовете на Околийския за
комитет, който да бъде боеви началник на околията. Войводите на четите да са зависими
от боевия началник. Чл. 125 се прие.
Ацев. Войводата на четата да бъде зависим от всички членове на околийското тяло. Чл. 126-129 се отхвърлиха.
Боевата част трябва да се отдели от административната и да бъде в ръцете на един боеви Чл. 130-131 се приеха. непегалните.
началник. Независимо от него във всяко околийско тяло да има от 1 до 3 нелегални, с Чл. 132 се изхвърли. .
в „исъл да
« Ревизира ар
които началника, който по право е член на тялото, да съставят специално боево тяло на Чл. 133 се прие с прибавка и функций на
околията. Плановете за действие се изготвят от цялото боево тяло, а се предоставят само Чл. 134 се прие. относ длъжностнс
относително
на боевия началник. Околиите се разделят на военни участъци с по един инструктор. Там
Предвидеха се два нови члена
дето има нужда, предвиждат се специални
чети с временно съществуване. Четите се ръ-
гям°п™ °Т во“води’ зависещи от
околията, а по добре от окръжното боево тяло. Предла-
основа^първия
то е Изра$оти след приемането на вътрешния правилник, кой-
анистративна Р^, населението, а за
Чл. 227 По тоя член стаН"
твимост Г^иипн™^Пр0СТраН°В’ Матов и Пейчев посочват за практическата неосъщес-
гането или невъзлагането и ооУ1' се ири
цленът
с‘0 с боевото
•
Р ‘ аИе На специални боеви тела поради липсата на подходящи сили,
Събоан Последните да се занимават -скИте управле 819
членове дабъзат^и^ )• дин управления влизат и нелегални (могат всички Пата работа да се грижат око
от нелегалните е боевия началник на околията, назначен Чл. 228 се прие.
818
 РХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Глава X. Терористични
групи.
Чл. 229-231 се приеха.
Чл 232 По тоя член се
повдигнаха силни спорове.
П Анев Терористичните групи
иначе тооомстите ще се
обърна? на
^ро^окуМЕНТИНА11ЕНТРллните
Чл. 267-275 се приеха. Пково“"иоргани^^^^
Предвидиха се два нови члена относ
трябва да са подчинени на цялото околийско тяло,
И правото
на съвещателен глас. Реши
се чХ^Т Юлег™ в Общия конгрес
право делегати за Общия конгрес. Тия на Поеп~ Централния комитет да бъдат по
дактор имат само съвещателен глас. Избираеми „ елството’ а също и на главния ре-
преторианци. За акциите трябва да се исказнанието
на боевия началник. Ако тялото не се те зад граница са избираеми, само ако са напХ/ ИМ° активните Работници.
Живущи-
а не само са и членовете из Пг ревмюционната територия по-рано

~
цялото околийско тяло, от една година. Избираеми
и съгласието на
съгласи тогава решава Централния комитет.
на дадена акция, това
пунктовите
У началници само в случай
У ’ че К ся п!
уРедсгавителството, главния редактор и
И биЛЙ една
членовеР.
П Пенчев. Да знаят легалните за предприемането конспиративност и значи пос¬ Чл. 276-278 се приеха. организационни
ледната да не стане. По тая материя е необходимо пълна безусловна По предложение на Андреева се прие, щото извънредните
дисциплина Акциите се предприемат по инициатива на нелегалните окръжни членове, а ват не само по инициатива на Централния общи
щ конгреси да се свик-
свик
1 ранния комитет,
комитет но и „на половината от окръжните
по-важните - направо от Централния комитет. Изпълнението се представя изцяло на
un «
упривленил.
„пения г
началника на групата. П. Ацев. Чл. 268 относително мандата на делегатите се прие неусетно. Членът тряб¬
Матов е на същото мнение. Околийското тяло не трябва да знае нищо, обаче, на¬ ва да се измени в смисъл, че мандата е само за конгреса, за който е избран делегата.
чалника на терористичната група е длъжен да го предупреди ден-два преди акцията. Това предложение се прие. По напреднал ост на времето - часът бе 10 - заседанието
Последните две мнения комбинирани в едно се възприеха от заседанието. Членът се се закри.
прие. Бюро на конгреса
П. Ацев остана на особено мнение. Председател: Хр. Матов
Чл. 232-236 се приеха. Подпредседател: П. Ацев
Прибавиха се нови членове относително: 1. инициативата за акции, 2. протоколира¬ Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов
не на решенията за акции, 3. усъвършенстването на терористите и 4. съдействие на теро¬
ристите от страна на местните комитети. Протокол 11
Глава XI. Въоръжаване.
Чл. 237-241 приети. Единадесето редовно заседание 15 март 1908 г.
Заседанието се откри в 10 часа сутринта от председателя Христо Матов. Дневен ред:
Чл. 242 изхвърлен от комисията. се протоколи
1. Приемане проекта за вътрешния правилник и 2. Избори. Прочетоха
Чл. 243-244 приети. 5—10 включително и се приеха с незначителни изменения.
Глава XII. Материална издръжка и финансово устройство на Организацията. Докладчика П. Пенчев чете:
Чл. 245 приет. Чл. 280-282 приети.
Прибавят се два нови члена относително облагането на вноски и налози и освобож¬
даването на такива при известни условия.
Чл. 246-249 приети.
Чл' ^е^и^Ще
284 се прибави в алинея «в
конгр У •
Централното бюро (бюрото се избира отЦентралния ком на g 0 може
Прибави се нов член относително постъпленията за общите каси. няма подходящи лица, то се определя от
Чл. 250-252 приети. да бъде натоварен и някое окръжно
^въстаническите

—
действия.
Чл. 253-254 се отхвърлиха, като се предостави на комисията да предвиди подходящ Повдигна се въпроса за решава степени и понеже за напред те недаще
Матов. Понеже въстаническите «е1'"в
контрол за сметките на управителните тела. организацията, то излишно е се
Чл. 255 се прие. на
Чл. 256 се отхвърли.
Чл. 257 се промени в смисъл: външните постъпления на Организацията са на разпо¬
ложение на Централния комитет, като отдели нужните кредити за Представителството.
дни общи конгреси
Глава XIII Конгреси. с е
Организацията от обикновената - Органи-
Чл. 258-260 приети.
Чл. 261 се отхвърли като безпредметен
приемане трЛ. » се (««“ "
Шапкарев.
„е—™ «ZJ
Чл. 262 се прие с прибавка: делегатите на околийските конгреси са 10-15 души. зацията, то делегатите да бъдат д делегатите инструк
Чл. 263 се прие. За норма на окръжните конгреси се
предвиди един делегат на 2 500 «ат- „пат е един
абсурд- Дасед
ЧЛ ена. конгреси- Реши се щото
П. Пенчев. Императивен общите
в проекта по невнимание от Чл. 263 се прескача на 266. Чии, това означава да не стават никакв п А.Щ конгреси, свикани

±
Чл. 266 се отхвърли.
П° Т0Я ЧЛен се повдигаха големи спорове. X. Матов, Т, Александ-
По въпроса говориха Т.
се
Алексан
ботанически действия да условия-P^aBf
п иНЦИп
еДйН делегат
о^^
на
2. с болшинство 2/3
от

dob
намали
намали. Реши гр
dXa Щ0Т° числото на Делегатите
за общите конгреси значително да се специално за тая цел при е цмперативен' 821
се щото един делегат да бъде на 12
000 члена. Наличните делегати. Мандатъ
820

1— >'J
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНигг
И1Е РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
(IB93I9I9). Тим I, че™ 2
6. С редактиране на декларацията по въишииа гв»,
Климент Шапкарев, Христо Силянов и Георги <

291 ^294 изхвърлени

°ЮР0Т0 На
от комисията . Й
Мошюв
Председателя съобщи, че са постъпили до конгреса
заявления по чисто вътрешни
Чл. 295- 299 приет. от комисията.
работи на о трумишкото и Радовишко
j

Чл. 300- 302 изхвърлени тави се на Централния комитет да се занимае с тия въпроси. управителни тела. Предос-
околийски

Чл. 303-305 приети. Понеже програмата се изчерпа, председателя закри конгреса в 5 часа
следобед.
Чл. 306 се изхвърли. Бюро на конгреса
Чл. 307 -310 приети. Председател: Хр. Матов
Глава XV. Граждански
съдилища. Чл. Jll-J в духа на взетите
да прередактира настоящата глава
Подпредседател: П. Ацев
Предостави се на комисията предвиждат само в селата. Те съдят като Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов
решения по въпроса (граждански съдилища
се
апелира пред отделна за случая комисия от селс¬
първа инстанция. Недоволната страна
кия комитет. В градовете съдят еснафите.) Публ. в К. Пърличев, Кюстендилския конгрес на ВМРО, София, 2001, с. 16 - 123.
XVI. Печат и литература.
Чл. 315-318 приети.
Чл. 219-320 ще се променят съобразно духа на
взетите решения.
1 Петър Нсчев (Нейчев) Шишков, от Битоля, търговец, член и касиер на Битолския окръжен революци¬
XVII. Общи указания. онен комитет, делегат на Битолския окръжен конгрес (1906) и Кюстендилския общ конгрес (1908); псев-
Чл. 321-322 приети. доним - Вилхелм.
Даде се почивка до 4 ч. след обед. 2 Сципион, псевдоним на Илия Николов Биолчев (1880, Прилеп - 1937, София), учител, книжар и търго¬

вец, запасен член на Костурското горско началство през Илиндеиско-Преображенското

въстание.
(След почивката.)
Премина се към провеждане на изборите. 4
-
Стоян Мишев (1882, Щип 1924, Щип), учител, член на Щипския околийски
комитет, щипски око¬
Щипско; през 1922 г. напуска ВМРО и
1. За членове на Централния комитет получиха: Петко Пенчев - 23
гласа, Павел лийски войвода, през Балканската война е войвода на чета в
Христов - 22 гласа, Ефрем Чучков - 13, Аргир Манасиев - 6, Христо Чернопеев - 5, Петър постъпва на сръбска служба, за което е наказан със смърт от Кирил Григоров.

- - -
Ацев 5, Васил Чакаларов 2, Д. Даскалов - 2, С. Икономов 2, Слави Ковачев -
2,
’Акации, псевдоним на Тодор Черваров, род. през
Скопската революционна околия (1906- 1907), член на
1880 г. в Скопие, учител в Скопие, ръководител на
Скопския окръжен революционен комитет ( 1907),
Георги Попхристов С1. (1907-1908).
Избрани се считат Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков. представител на Скопски окръг в ЗП в София
2. За допълнителни членове на Централния комитет получиха: Ст. Икономов - 19 ' Лефтер, псевдоним на Христо Шалдев.
тук и по-долу като Петър Пенчев.
-
гласа, Петър Ацев - 15, Аргир Манасиев - 14, Христо Чернопеев 6, Добри Даскалов - 4,
Георги Попхристов - 4, Петър Чаулев - 3, Климент Шапкарев - 3, Дякон Евстатий - 3,
6
Името на Петко Пенчев неправилно е разчетано,
' Морел, псевдоним на Георги Василев,
деец на ВМОРО в Скопско и
Радовишко.
-
Самарлжиев Джемото ( 1884. с.
-
Васил Чакаларов - 2, Ефрем Чучков - 2, Тодор Александров 1, Милан Гюрлуков - 1. N
Разчетено грешно като Христо Самарджиев.
Дабиля, Струмишко 1911. е. Дабиля, Струмишко),
Става дума за
учител в
Костадин
с. Дабиля и Робово, Струмишко. четник
Избрани се считат: Ст. Икономов, Аргир Манасиев и Петър Ацев. -
при Хр. Чернопеев (1906- 1908), струмишки
войвода (1911).
3. За членове на Представителството получиха: Христо Матов - 26 гласа, Апостол за Обединение и Прогрес,
арменските революцио¬
Димитров - 20, Михаил Дорев - 19, Пею Яворов - 11, Христо Силянов - 3, Д-р Христо ’През 1907 г младотурцитс от Отоманския комитет
-Дашнакцутюн и др. революционни и рт^рми^
с искането Ор¬
атарчев - 3, Васил Чакаларов - 1, Климент Шапкарев - 1. нери от Арменската революционна федерация империя се ооръщат към ВМОРО
ганизации, съществуващи в рамките на Отоманската конгрес на младозурците в Париж. Предло-
За избрани се считат Христо Матов, Апостол Димитров и Михаил Дорев.
4 допъ™ителни членове на Представителството получиха: Пею Яворов - 23 гла-
ганизацията делш а за участие
шя га да изпрати делегат у
Сарафов
във Втория общ
Хписто Матов Сарафов
и Хрис P_ оил уоит
в края на ноември 1907
на Империята,
п v
атаРчев “ 22, Христо Силянов - 17, Васил Чакаларов 5, Христо Матов -
-
жението било насочено
г- и затова не участвал в
към Борис
конгреса, а Матовотказ" I Д дакем7р^ } г цзрабоТенага на
/frtwm Пет,ъР -
ЧаУлев - ’■ Тане Николов - 1, Павел Христов 1, Георги *> за нейното „пропадане“. Конгресът
се съст организация
. и до нейните печатни орга-
м
Мончев ’ - 1, Борис
- 1, Слави Ковачев Мончев - 8. Френски език обща декларация била
изпратена до Вътрешнат. |

Пориви"1 2™ C4MTdT 11ею Яворов, Д-р Христо Татарчев и Христо Силянов. ни, а вестниците „Илинден“ и „Одрински
глас инфо
Ьесараои
р^ р^ „ на Българското
„рь„ председател Благодетелката
Димитър Агура (1849, Чешме Варунт
телни членове^птовнп1^860™007’
Представителството да се ^*ду
С която се ползват в обществото избраните допълни-
"°'демокРа™^ елементи и предвид необходимостта “Нсшето училище в София, член
министър
на ЬКД и
Г1посвещеиие
на на|^дй дснско4|реображе
(1883). председател на
въстание.
учител, петричкн
ИЗВес,ТНИ важни въпроси със сведущи и авторитетни Историческо дружество, след Петричко),
vMecTHnV3
лица, конгресът счита за Щ°Т° изораните Допълнителни членове да бъдат еднов- комисия за подпомагане на бежанците -
Рибница.

ниците не поддават из1р^

ременно и съветници на Ппепстя

ален член по тоя въпрос

ТаЯ длъжност се счита за почетна. Съвет-
3 °Т Рганизацията- В правилника ще се предвижда специ-
" Мануш Георгиев (1881, сТурново,
Ок°лийски войвода.
(Гичето),
Струмишко
н ,воляни Леринско.
от с. Горно Н д Константинов з„™
Даутница.Вслсш
к в планината
12
Вероятно Григор Иванов подпор)ч*
околииск
„„йгки войвода
МСстността Куртев
сметките^^Нит тава дума за велешкия
Групчев, Петър Чаулев, Петър Ацев и Д. Даскалов, Вр.
която да прегледа 25 юни 19«>
СТ° И ®Ременнот° представителство. Ако първото със сръбска чета на
откаже, ще се съобщи на окръзите
окоъчит за надлежно разпореждане. ^Ражение 823
822
 1 : •

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ Софийско - 1 907, е. Русяци, Кичевско), кичев-
НЛ ЦЕНТРАЛИ
н Албански, псевдоним на п Рялев П87S, е. Градоман,
пп Радев
Петър । Мз Чл. 2 - При постъпването
си в Опг
игГА"И ъ* /,
ски войвода (1905-1907). Серския революционен окръг, заедно
„ята клетва за вярност: Р ан«анията 2
всеки член е длъжен да положи след-
Ки„лиев от Кукуш, агитатор в
Става дума за Димитър "^ски войвода (1906-1907).
ДНо
„Заклевам се във вярата, съвестта
”
сП К Яворов издават в. „Свооода или с у
малкотърновски войвода.
ич
ния и Одринско с всички свои сили и средства*^ 46 ВД Ра5°ТЯ за св"6°Дата »а Македо-
войвода Петър Ангелов, бивш подчинявам на интересите и наредбите наа
Става дума за паланечкия ДСИСТВИЯТа си ще
0nr»2
„ Става д ма за кумановския
войвода Псню Шиваров, бивш малкотърновски
войвода.
нека бъда наказан“. “
Организацията. Ако наруша съобразявам и
тая си клетва,
„ Става дума за Щерю Канаксов, род.
ок. 1877 г. в е. Ливада, Гевгелийско, паланечки войвода.
-
Чл. 3 Всеки напуснал организационна
„ Велешкият войвода Стефан Димитров загива на 27 април 1905 г. в местността Орешки ливади, Вслеш- Ако обаче, се възвърне или бъде избран на ояРИТ°РИЯ Члек 176,1 пРавата си на такъв
заДгранична длъжност, правата му се
ко в сражение със сърбоманска чета. възстановяват. ‘
Дачо Йотов (ок. 1884 г.,с. Турски Тръстеник, Тетевенско -
1911, с. Войнищ!, четник в четите Заб [ележка] - Настоящият член е в гина и »
тТ н“ с=^
войвода ( 1 706 1907).
на Ст. Димитров и пор. П. Константинов, велешки околийски ВСТе И
^™PB™
Д-р Владимир Руменов. Ч
причини“
21
ВЪЗЛ0ЖеНата W «ъжност или работа, освен
22
Става дума за Петър Котсв Лигушев, учител в Битоля, член на Битолския
околийски и окръжен
ПО твърде уважителни ”
революционен комитет, арестуван след Дсмирхисарската афера, след извършени предателства спрямо Чл. 5 - Всеки член е длъжен да дава редовно определения му членски внос.
организационните дейци се преселва в Цариград, където и умира.
-1 Д-р Георги Николов е не от Воден, а е от Охрид, но е работил като лекар във Воден.
Чл. 6 - Всеки член е длъжен да се грижи за въоръжаването и боевото си усъвършен-
ствуване, а също да държи оръжието си в изправност.
24

25
Става дума за ениджевардарския войвода Апостол Петков.
Български търговски агент в Солун е Атанас Шопов. —
Чл. 7 Всеки член е длъжен да следи за всичко относяще се до Делото и видяното и
чутото веднага да съобщава на прямото си началство.
Чл. 8 - Всички членове, без разлика на длъжностно положение, са длъжни както в
26 По това време (1903-1908), управляващ Одринска епархия е митрополит Мелетий Велешки (1896,

Битоля - 1924, Цариград).

27
По това време управляващ Българското търговско агентство в Одрин (след 1910 г. - Българско кон¬
отношенията си към Делото, така и в частния си живот, да бъдат примерни и безукориз-
сулство) е д-р Георги Кожухаров (1904-1913).
нени. Пиянство, разврат, лъжи, кражби, своеволия, злоупотребление с положението на
31
Става дума за войводите Петър Васков, Лазар Маджаров и Бойко Чавдаров.
организационен работник, било по каприз, било за частни облаги, и пр. се преследват и
наказват.
Чл. 9 - Запретявя се най-строго на всеки член да завежда тъжби, от какъвто харак¬
й
В печатното издание е набрано неправилно като „атентаторството“.
” Вероятно Ноел Бъкстон.
тер и да са те, против организационни работници пред турските съдилища.
събрания на групата си, а
” Едуард Грей (1862-1933), английски държавник, член на Либералната партия, министър на външните
работи (1905-1916). Чл. 10 - Всеки член е длъжен редовно да посещава всички
присътствие.
също и тия, в които се изисква неговото
22
Неправилно разчетено като Лефтеров.
Ч п 1 1 - Плъжностните лица и въобще всеки
член са длъжни да указват нужния
”политически
Става дума за Димитър Петков (Свирчо Петков Чолака) (1858, с. Башкьой, Добруджа - 1907, София), едного, който е натоварен да ревизира делата или да изслед-
и държавен деец, публицист. Лидер на Стамболовистката партия. Кмет на София (1887—1893). прием и съдействие на всеки
Министър на обществените сгради (1893-1894), министър на вътрешните работи (1903-1906), министър- вапр—
председател и министър на вътрешните работи (1906-1907).
24
Братя Иванови, търговци на оръжие, дейци на ВМОК. ДРУгаР- uq пппакване пред местното
управително тяло от
Протоколи 6 и 7 от 10 и 11 март 1907 г. не са запазени. Чл. 13 - Всеки член има право
ония разпоредби, постъпки или
«а °™ £начаЛството му, които намира
и устни,
за

неуместни, несправедливи или нез

оплакванията могат да бъдат
търпи отлагане,
от естеСтво, което не
тогава натовареният член«ъ3—^
след това можеда
№268 Забележка] - Ако да д юпълни и сам0
Правилник на ВМОРО, изработен от Кюстендилския длъ е
общ конгрес на ВМОРО подаде оплакване.
пред широка свобода на за такива,
Чл. 14 - На членовете се от обща отговзР ричното съгласие на
[С. Жабокрът, Кюстендилско, 5-15 март 1908 г.] за деяния от лична отговорност За изисква се изри
Правилник на Вътрешната М.-О. Р. Организация
които могат да бъдат рискован 1ННи работи
член има право на
местното управление. и,вър1Цване оргаНИТпппеделя от околийското
управ-
(Изработен от Общия конгрес през 1908 г.)
помощ - той и семейството пцзационни причинемигрантнта се удостоверява с пълн
органи
Отдел I пение. Емигриралите по
Състав Заб[ележка] -Самоличн по организационн
Чл. 1 - Член на r
1 ЛаВа 1 Членове на Организацията но от околийското управлен творници и 3 тоЧеници
здръжка.
нейната територия гражданин”^
Р^нданин,
М
° Р' °РганизаЦия може да бъде всеки живущ в
без разлика на пол, нация, религия и
Чл. 16 - На нуждаюИ^
предвижда от околийската
месе^ изДР 825

824 убеждение.
 t ! .A

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ нл ЦЕНТРЛПии

архивите говорят
инвалид при служене на Организацията, се ползува
Чл 17 - Всеки работник, станал Отдел II
с право на прщле» Управление

п™ на избираемост имат само

навършилите 18 години неопятнени и нео- Чл. 28 - В административно отношен5'ЦИ УКЗ МНИИ
“ни за^организационни престъпления лица, които са биле поне една година членове на окръзи. Всеки окръг се разделя на няколк^и^^™"“™
ко населени пункта (град, село или колиби) ’
територия «
околия се състои ит
ВСЯКа
Разпределя
някол’
на Организацията. длъжности, изключая изрично Заб|ележка] - Сегашното разпределени?
Забележка] - Настоящият член е въ сила за всички Чл. 29 - Изменения в административното п™ “
И
°K0™" ПрИеМа КаТ° WeH°'
предвидените. конгоес за окръзите Р разпределение стават по решение на Об¬
щия конгрес
„ШЯ окоъзите и на Централния
комитет за околиите. В последния случай се
Глава II Групи и групови началници
Чл. 19 - Във всеки населен пункт с повече от 15 члена съставляват се групи (десет¬
иска изричното съгласие на заинтересования окръг, а също
ито ще бъдат засегнати от изменението.
и мнениХа
околиит ко
околиите, ко-
ки) от по 10 души всяка. Чл. 30 - Всяка организационна административна единица се управлява от едно упра¬
Чл. 20 - Разпределението на членовете по групи, както и разместването и замества¬ вително тяло. Управленията се разделят на местни, околийски и окръжни.
нето на излезлите по някоя причина или умрели членове, а също и образуването на нови Чл. 31 - Всяко управително тяло се състои от три легални члена: председател, секре¬
групи, става по усмотрение на местното управление. тар и касиер. При наличност2 на способни сили предвиждат се до двама съветници. Чле¬
Чл. 21 - Всяка група е длъжна да има поне един път в месеца редовно заседание, в новете сами разпределят длъжностите си. При разногласие решава прямото началство.
което се разглеждат всички текущи въпроси. Извънредни заседания се свикват винаги, Чл. 32 - Председателят свиква и ръководи заседанията на управлението, подписва
когато е необходимо. заедно със секретаря кореспонденцията и следи за изпълнение обязаностите на останали¬
-
Чл. 22 Всяка група се управлява от един десетник. Десетниците се назначават от те членове.
Чл. 33 - Секретарят води и завежда писмената част на управлението, държи пара¬
местното управление с едногодишен мандат.
Чл. 23 - Десетниците са длъжни: лелни сметки с касиера, води протоколите на по-важните заседания, приготовлява списъ¬
а) да следят за поведението на подведомствените си членове и да се грижат за тяхно¬ ците на организационните лица и вещи и пр.
то поправление; Заб[ележка] - При претрупаност от работа на секретаря се определя помощник
някой измежду съветниците, в случай, че има такива.
б) да свикват десетката си на заседание; управлението. Той прибира всички
Чл 34 - Касиерът завежда паричната част науправлението
в) да й съобщават и прочитат изпратените съобщения, приказания и въобще всичко и разходва по решение
относяще се до Делото; приходи, които предстоят да постъпят в касата на
всички необходими суми. местните управления. 2 за
г) да се грижат за умственото, нравственото и революционно повдигане на членове¬
наР
Забележка] - За малки текущи раз д на лична отговорнОст може да разходва
те, чрез прочитане на разни революционни, обществени и белетристични книги, вестни¬
ци и списания, чрез държане беседи, сказки и пр.;
околийските и 4 за окръжните - касиерът
нужните суми.
сам
_
Р

си на местното управление от 5
д) да се грижат за боевото повдигане на членовете и за изправността на оръжието Чл. 35 - Касиерът не може дадър!“ ' ’ Останалите суми се дават на съхране-
им; лири, на околийското от 20 и на окръ която се пази у секретаря.
е) да съобщават на местното управление за състоянието на групите в боево, дисцип¬ ние у някое доверено лице срещу раз ' секретарЯ редовно за всички
постъпле-
линарно, оръжейно и въобще във всяко едно организационно отношение; и Чл. 36 - Касиерът е длъжен да
той ДР
ва сметка за приходо-разхода
ния и разходи на управлението, ек нередовности и злоу с
— м всички парични
ж) да събират членските вноски и ги предават по принадлежност.
24 Ако повече от половината членове на десетката изкажат недоверие към Чл. 37 - Касиерът е прямият отг цялото управление.^
десетника, то местното управление е длъжно да го смени. Недоверието
трябва да почива ребления. Пред
началств^
Чл. 38 - Всички членове
вупр са
Равн0^
умението управлени . Приi разногласие решава
на^доказани факти на злоупотребления, превишаване или пренебрежение на длъжността

Чл. 25 - В пунктове с повече от 18 десетки се по просто болшинство. При

на
ята се вземат по общо съгласз равно™ решава предо-
вногласие постоянно -
месгож№лст в един
•
и същ
(петдесетки), които се управляват от по един петдесетник.се групи от по 5 десетки всяка
уреждат длъ
Чл. 39 - Членовете са щия член, прави се изклю-
mena’iS пТ’ ’К°ГаТ0
гледа, щото петдесетките да™°
На членовете не е кратно на 50, тогава трябва да се
бъдат приблизително равни по численост.
пи. Те певизипатТп^ТНИЦИТе грижат и отговарят за общото състояние на своите гру-
Се

то намерят за^еобходимГй™^ подведомствените си десетници1 на заседания, кога-

33 проводник между тях и
местното управление. В които се разглеждат всичвинаги, гат0 това Нередовните чле-
Чл 27 - Пят
на председателя , заССДаНИЯТа. Неред
бъдат сменявани ако^оима
условия предвидени в
Т°Же °Т местното управление. Те могат да
,двеД°мствените десетници им
искажат недоверие, при
Циатива
Държи протокол. ии реД^ще.
управ. 827
Чл. 41 - Членовете са
чл 24 Д
т0

826
нове се наказват от името
. I .
 1 i *
I
AL

В0 вят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА НЕНТпл

_
уважителни причини.

-и
п0
Чл. 58 - В случаи че допълнителни
Забележка] -°тсътс™
окръжни управления
упр имат свои еднообразни печати. кОИТо членове не са "Ремидени,
п или са недостатъчни
Чл. 42 -Околийските и на централния комитет. или изчерпани, тогава Местните
управленията се nom.nZ
могат да се изменяват или протоколите на заседанията, актовете, окръж- мсно 59 - Ако някое управление
разбирателство.
Чл.
управления се поп^т^*^
престане изпял Да.tB00p,“HU
“ по пис-
чл' 51 и 53-
ФункииониРа- тогава прямото
“ началство незабавно пристъпва“ към конститчипш
ВС
п ппчч ш че послеп ните
К(1НСГИ1уиРането на ново от допълнителните, члено-
Достатъчни, или са изчерпани, тогава се постъпва съоб¬
в Две управления не се позволява. Ако, обаче, има
НИТС
рази0 предидущия злен. До поемане длъжността от новото управление, действува специ¬
пипчшиячпеи П
недостиг от подходящи лица, прави се изключение. ален пълномощникв на началството.
2 45 - Всеки легален член, принуден да стане
управлението, освен по решение на последното,
нелегален, губи членството си в
санкционирано от прямото началство.
Чл. 60 - Ако
някой пункт всички управителни тела престанат изцяло и’ едновре¬
менно работници самии вземат
да функционират не могат да бъдат заменени с нови по законния ред, тогава
Чл 46 - Разпри и недоразумения между членовете на управленията се изглаждат в местните Мандатът на местнитегрижата за временното им заместване.
техните заседания по просто болшинство. Недоволната страна може да апелира пред пря¬ Чл. 61 - и околийски управления е едногодишен, а на окръж¬
мото началство. ните двегодишен.
Глава II Нелегални членове
Чл. 47 - Всеки член има право на оплакване пред началството си от ония постъпки
другарите си, които намира за неуместни или несправедливи. Чл. 62 - В околийските и окръжни управления се предвиждат от 1УЗ нелегални
на определена длъжност в управ¬
Чл. 48 - Всяко управление е длъжно във всички свои действия да се съобразява и члена, равноправни и равноотговорни с легалните, но без
подчинява на разпоредбите на своето началство, а също да го уведомява и му иска мнени¬ лението.
ето и съгласието за по-важните си мероприятия. -
Чл . 63 Нелегалните членове в околийските
другари. Те подпомагат, допълнят или Р зам“прн н^
управления имат същите функции как
Чл. 49 - Всяко управление държи своето началство в постоянното течение на орга¬ вито имат техните легалниуправлението.
димост цялата дейност на заедно или
низационните работи и събития в неговия район (село или град, околия, окръг), а всеки 6 членове, независимо от това дали са
месеци му изпраща подробен отчет за общото състояние на района. -
Чл. 64 Нелегалните околийски управление, но в духа на взетите решения, в
поотделно, действуват от името на цялото се разбират устно
заседания на управлението. За новоизникналите
Чл. 50 - Недоразумения и спорове между едностепенни управления (напр. околийс¬ въпроси те
ко управление и околийско) се разглеждат и изглаждат от прямото им началство. общите
или писмено. членове, се предвижда по
нелегалнитена всички боеви сили и ма¬
Чл. 51 - Управителните тела са изборни. Местните управления се избират непосред- независимо отразпоредител
ственно от самото население. За пунктове с по-малко от 4 десетки избиратели са всички Чл. 65 -
Във всяка околия,
непосредствения
един боеви началник, който е с околийското управление боевиятбързото началник раздава,
членове: за по-големите от 4 и по-малките от 10 десетки избиратели са само десетарите и съгласие въоръжава¬
по двама члена от всяка десетка, избрани от самата нея; за по-големите от 10 десетки териали в околията. Вскладира оръжието и мунициите; грижи и терористичните групи;
се за
прибира, разпределя и легалните чети
милицията; уреждаинструкторите и въобще взема всички
пунктове избиратели са само десетарите и петдесетниците. необ¬
Чл. 52 - Изборът на местните управления се санкционира от Околийското управле¬ не и боева подготовка на нелегалните
чети и околията.
ние. направлява дейността на материално и духовно преуспяване управление.
на
ходими мерки за боевото в околийското административно граж¬
Чл. 53 - Ако по някои причини в даден пункт е невъзможно да се състои избор, е по право член
Чл. 66 Боевият началник е запретено да се занимава
- с
тогава местното управление се назначава направо от околийското.
Чл. 54 - Околийските, и окръжни управителни тела се избират от надлежните конг¬ -
Чл. 67 На боевияначалник управле¬
околията. позволява
данските работи на само в случаи, че в околийското
реси. Изборът подлежи на санкция от респективното
организационните наредби, както и при избиране началство. При явно нарушение на Забележка] се
- Изключение освен
членове о и подробнода
изучава военните
неподходящи или неправоимащи лица,
ние няма нелегални
други
Рта
е длъж
държи точни статис-
старото
Се КаСИра’ ИЗЦЯЛ0 или отчасти, и до
избирането на ново тяло действува временно началник
- организация
Чл. 68 Боевият на властта и военните
той
За тая целматериали, следи
пунктове
за войс-
и съобще-
Чл - 55 - Ако по някои причини конгрес не може
да се състои, тогава управленията се сили и военната разпределение
количественото
на
и планс'
у и. СТраТегическите
население.
П° писмево разбирателство
случаи че няма избрани делегати. между делегатите, или респективните управления, в тики за размествания
ковите движения, също духа и подп
турСКОТо
ии са напълно всички
респектив-
подчинени навкупом на -
нията в околиите, а началници, а
поепзшсанптг^и,^,К0^
551тогава
ИЛИ 0КРъжна организация не е в състояние да изпълни
-
Чл. 69 В боево отношение
боевите
членове, ко пяк1Уга на
нейното управително тяло се назначава направо от
ните нелегални окръжни занимаватна "^“Х^силии
И
Централния комитет п матерна-
Назначеното™™1™
ръжното. УпРавления се назначават по представление на ок-
писменото разбирателство0 ДеИСТВуВа като вРеменно до произвеждането на конгреса или Централния комитет. к се
състояниетоли вси им око-
Чл. 70 - Нелегалните
Управлението. Те се
грижат и
ят за
а на нелегалните *

както и боевият
началник,
и окр ’н За кички свои по-важни
деи
2Ф4 допълнителни члена п™ «Кп° " ПрИ писмените разбирателства, се предвиждат от
отстранените или загинали Д Раното управление, от които се попълнят излезлите, ли в окръга и направляват околийски си ДРУ
някои действителен член с “твующи членове на управлението. При заместването на лии- аден ве.^дегалните 829
Чл. 71 - Нелегалните
на своята
828
члене^ил^
Забележка] - Настоящият член е в СЪГЛаСИеТ0 на ПРЯМ°™ началство,
сила и за местните управления. Държат в течение
д
,с fl i* ^Г-
 t i
- dl.

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛИ
архивите говорят °ГГЛНИ
спънки, те са длъжни да сондират послед- Заб [ележка] 2 - За околийските член,
мероприятия, щом за това няма непреодолими
т™ чоги 2

ните.както и
обратно^ ни членове в управлеНията (включително и боевите
Глава Щ
Чл. 83 - Местното управление р1 ко
Местм?
управления
”
ИМ° 18'

Чл'
хL да имат веднъж, поне на 4 месеци, съвместни заседания. в пункт и се грижи за неговото преуспяванГЕ™^ Работи в поверения му
коХТразг™ по-важните текущи въпроси и се взема директива за предстоящата циците, десетарите и милицията и се стреми
Чл. 84 - Местното управление е длъжно па Р
«еиностга и поведението на работ-
Н°ВИ ЧЛенове в Организацията.
дейност на управлението.
Заб[езежка] - В случай, че съвместното заседание е
извършва писменно.
невъзможно или особно риско¬ та и безопасността на
пункта или минават през него.
иТп™
нелегалните лица и четите Hd иРганизацията,
М "РИеМа’ посРешането, крана-
които пребивават в
вано, разбирането се
Чп 73 - При необходимост нелегалните членове могат
да се движат по отделно. В -
Чл. 85 Управлението се грижи и
такъв случай те сами разпределят работата си и се разбират по всички текущи въпроси
и пялост на оръжието,
опъжиетп кореспонденцията
материмТа»^
пощата, на складовете с общо оръжие и други материали, а също каналите и
за своевременното преп-
по начини, каквито намерят за уместно. и другите пратки, които минава през
Чл. 74 - Всички положения, предвидени в предидущата глава за взаимоотношенията П шета
на легалните членове в управлението (чл. чл. 38G47) са в сила и за нелегалните. Недора¬ Чл. 86 - Управлението, в рамките на възможността, се грижи за духовното и
еконо-
зуменията и разприте между легалните членове от една страна и нелегалните от друга се мическо подоорение на населението. То се стреми да доставя революционни и други по¬
изравняват от тяхното началство. пулярни орошури, вестници, списания; въздействува за подобрение на черковно-училищ¬
Чл. 75 - Нелегалните членове и боевите началници се издържат от касата на управ¬ ното дело и на общините; следи за поведението на лихварите, чифликчиите и чорбаджии¬
лението, на което са членове. те спрямо Делото и запазва работното население от притеснения и експлоатация.
Заб [ележка] - Настоящият член е в сила за всички нелегални лица в Организация¬ Чл. 87 - Местното управление разглежда като първа инстанция всички дела от орга¬
низационен характер.

—
та.
Чл. 76 - Нелегалните членове, включително боевите началници, могат временно да Глава IV Околийски управления
напускат района си само със съгласието на цялото управление и на прямото си началство. Чл. 88 - Околийското управление се грижи и отговаря за организационните работи
Отпуск се позволява по болест и за почивка не повече от 3 месеци на веднъж. Изключе¬ в поверената му околия. Първа обязаност на всяко управление е да се погрижи заначалник,
бързото
ние се прави по твърде уважителни причини. Едновременен отпуск на всички членове не и достатъчно въоръжаване на околията. По предложение и съгласие с боевия цялостна
се позволява. то купува оръжие и разни необходими боеви материали и се грижи за тяхната
Забележка] - Настоящият член е в сила и за членовете на Централния комитет.
Чл. 77 - Никой член не може да се откаже от длъжността си и напусне района си без
предварително позволение от прямото си началство. Ако, обаче, след двукратно заявле¬
ние търсеното позволение се забави повече от 2 месеци, тогава подалия оставка е в право¬
то си да постъпи както намери за добре.
.
доставка в околията.

.
Чл 89 - Околийското управление е длъжно да вземе
мерки
всички възможни оързи. енер-

Чл. 78 - Запрещава се на нелегалните членове и въобще на всички нелегални лица лии, по предложение на окръжното упра ,
ни статистики за всички
да вършат жестокости и убийства над населението. Убийствата над организационни ра¬ Чл. 90 - Всяко управление е длъжно да
дър
Q низацИЯТа въобще за
„ Освободи-
ботници трябва винаги да бъдат оправдани с формална мотивирана,присъда, издадена от произшествия в околията, имеющи знач Представителството. С последнята обя-
надлежното управление и минала през всички необходими съдебни инстанции. Наруши¬
телите ще се наказват най-строго.
телното дело и своевременно да ги съо . лице вън от личния си
състав, което

Чл. 79 - Нелегалните околийски членове се избират в околийските конгреси, а ок¬

ръжните се назначават от Централния комитет. Ако половината от заинтересованите
околии изкажат недоверие към някой новоназначен окръжен член или към всички, Цен¬
да се изоягват. изнасяне
тралният комитет е длъжен да ги смени. Боевите
те окръжни членове в съгласие с респективното началници се назначават от нелегални¬ Заб [ележка] 1 - Информатори*®^
околийско управление. Изборът подле¬ ни и неточни сведения. Желателн
жи на санкция от Централния комитет. сведения и чрез ок-
фактите е достатъчно. да препращат с
пм е по.удоб-

_
^аместването на убитите или напуснали нелегални околийски членове ста- според
Заб[ележка] 2 - Информат^^^о началство,
гаТ
вя ат
членове. В случай, че подобни не са предвидени или са изчерпани,
постьпвя ^азно чл Заместването на боевите началници и окръжните членове РЪжното управление
И или погран « да се предвижда
_,,nirre може
и
става както и и-
назначаването им (чл. 79). но. лпсТ На
информаторите
необходимост,
заместването^? УпРавление изцяло се лиши от нелегалните си членове, тогава, до
заместването им, е техните
Забележка] 3 - При
за чн на организационните
и на р
боеви функции се натоварват легалните им другари. ®ъзнаграждение. жИ списъДи легалНИТе чети
ИК И нелегален Чл. 91 - Всяко УпРавлеН“д’ериалит^ мИЛИ ‘’ неле-
окРъжен член може да бъде назначен всеки, и издръжката налица в
Количеството на оръжието, на организ ъ(1ръжаването
който е грамотен
година нелегален °Не ЗДНа година легален и
половина нелегален, или пък цяла „ егални
““
намалявала половинаТаНИ
„» отдели з» ,е
като се спос°бни сили пРави се изключение от горния ценз, Чл. 92 - Околийското
талиите чети в околията, ако
УпР^таКива. а *
831
,у, „
830 т
i. 1 ...

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
архивите говорят
ЦЕНТИпи^
В ръководни органи
чт-инв). т,,* /.
Направените разходи се оправдават с разписки, надлежно под.
2
НеРеД0И0СТИ « провинения,
околийската организация. окръжното управление взема
ПИСачпнуждаещи
93 Околийското управление се грижи
за редовната и достатъчна издръжка На
всич^ затворници и заточеници. За За иУадающите се организационни
се затворници и заточеници от околията по организационни причини. Р‘ влението определя специална затворническа
комиlua Околийските и мегтии У равления са длъжни да изпращат
ja

™cSZe от властта работници се дават препоръки и се съдеиствува материално

за избягването им зад граница.
’

окръжното управление, редовно

vnn-inneiiHe пг п
v™.

на тая комисия, чрез

всички предвидени суми за своите затворници, които
раздават по представените списъци. Комисията се грижи също за облекчение
и 94 - Околийското управление се грижи за културно-възпитателното повдигане суми се
на околията и ръководи економическата борба на местните организации, съобразно мес¬
положението на затворниците и заточениците, за улесняване избягването им, за подкуп¬
тните условия и инструкциите на конгресите и Централния комитет.
ване някои административни и съдебни органи, с цел на оправдаване някои по-активни и
Забележка] - Желателно е в това отношение да се взема мнението на вещи и опит¬
полезни работници, и пр.
Чл. 108 - Комисията оправдава изразходваните суми чрез разписки, подписани от
ни лица. получателите. Разписките се предавате на окръжното управление за препращане по при¬
Чл. 95 - За по-бързото и добро ръководене организационните работи, по-обширните надлежност.
околии, по усмотрение на управлението, могат да [се] разделят на участъци. Отдел III
Чл. 96 - Участъците се управляват от участъкови управления, които по отношение
на своите участъци имат същите функции, каквито имат околийските управления спрямо _ Централен комитет
цп [09 Вътрешната организация в своята цялост се управлява от един Централен
околията. комитет, състоящ се от три нелегални члена, равноправни, равноотговорни и без опреде-
Чл. 97 - Участъковите управления са напълно подчинени на околийските. Те дейст¬ прня ппъжност в комитета.
вуват от тяхно име, но само по въпроси, по които имат изричното им съгласие. и гла
Чл 110 - Централният комитет е върховният разпоредител
в Организацията
Чл. 98 - Участъковите управления се избират в участъковите събрания от делегати¬ *
те, които избират такива за околийските конгреси (чл. 107)
Глава V Окръжни управления
състоянието на Делото. власт в
„„„тпопна Организацията.
Чл. 99 - Окръжното управление се грижи и отговаря за вървежа на Делото в целия
Чл. 111 - Централният комитета ™а “ телното тял0 и отделните управле-
окръг. То взема мерки за повдигане западналите околии, съдеиствува им за сформиране¬ Р
то и изпращане чети, ако имат нужда от такива, бди за добросъвестното изпълнение обя- Той следи за дейността и направлениее на Организацията и нейните печатни ор¬
ния, контролира принципиалното
Р
заностите на управленията и длъжностните лица и взема мерки за наказанието и отстра¬
гани и урежда Общия конгрес. комитет може да издава
Чл 1 Р - В духа на организационните
нението на виновните, следи за изправността и добрия ред на каналите и урежда нови нар Дби Централният
Р нововедения със
такива. окръжни а по наложителни половината от
Чл. 100 - Окръжното управление препоръчва, чрез специални окръжни, мерки и специални инструкции и конгрес обаче
нововедения със задължителност за целия окръг. Окръжните по никой начин не могат да задължителност за цялата Pr Централният комитет е
длъжен
окръзите изкажат своето неудобрение е Р разпоредител с всички осеви енл
противоречат на общия дух на организационните наредби. Ако половината от околиите Р комитет на теро
изкажат неудобрение спрямо нововеденията, управлението е длъжно да ги отмени. Чл. 113 - Централният Той ръководи дейността
материали и нелегални тела' мането на по-важните
акц
Чл. 101 - Управлението е длъжно да подпомага материално от общата окръжна и материалНата
каса всички западнали околии и да им оказва необходимите съдействия и отстъпки.
Чл. 102 - Управлението държи точни списъци на всички организационни вещи в се р
окръга, разпределени по околии, а също статистики на организационните членове, мили¬ издръжка на Организацията и околийските и окръжни
тет следи за правилнос организационните
ционери и легални четници и сметка за приходо-разхода, тоже отделно за всяка околия. зационни пари. < тела,
Препис от тия списъци, статистики и сметки се испраща на Централния
комитет чрез -
Чл. 115 Централният функциониране на р
Централното бюро. конгреси, грижи се за редовно заместване с нови. течение на общите Р*“^“
Чл. 103 - Окръжното управление е длъжно да дава
на околиите, щом те му бьдат поискани, всички необходими осветления
а също своевременно да ги осведомява за по-
важните съобщения от страна на Централния комитет. 6
®КРЪЖНОТО
"
управление е длъжно поне два пъти през годината да направи
На сметките и Делата на
вътрешното положение миТет може наЛОжителни пич
прпм
да характе-
L околийските управления. Натовареното с ревизия лице
се снаодява с нужното пълномощно,
надлежно подписано. Чл. 117- Централи^ ко^
управлението*143^ " М°Гат да се

мо от нелегалното*1
само ' На на
нелегалните членове
d
натоварват с ревизия лица и не от личния състав на
Четите’ ^оевите началници и инструкторите се извършва
легира специални прат
рана мисията.
-
дителното движение чр Р снабдени с пъ

ПъЛНОмоЩН^
да бъдат орг
,,нИзационни
н
членове,
те са отговор
оба-

окръжното управление. Забележка] - 1 както и за пр 833

Чл 106 -
^бележката на предидущия член е в сила и за настоящия.
, че за резултата на миси
ултатът от ревизията се съобщава в специален пред Организацията-
отчет на Централния
832
J

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА Нентралните

комитет ревизира два пъти през годината дейността на РЪК(1110а11
Чп 1 18 - Централният ок. ' ‘"М”'9' г"- '■
ПИЯ комитет,
член от състава си, или чрез специални ревщ0. издава специални декларации п 2

пъжните организации лично, чрез някой

Готите от ревизиите се докладват в
винените лица и тела се съдят и наказват.
специален отчет пред Оощия конгрес. Пр0.
урежда специално инфорХХТю?±РМаВД^
свой специален печат, надписа, формата и раз. вителството слУ*ба, Предста-
Чл 119 - Централният комитет има
мерите на който ще се съобщят на окръжните
организации със специално окръжно. заплата.
пия
Бюрото получава всички ИЛИ
сведения от
( чл. 90) и, след като ги прередактира
иннХ
™^РИТе
изнася
ДВе лица с "оДВДяша
При околий«ите управле-
Общия конгрес с двугодишен мандат.
Чл. 120 - Централният комитет се избира от усмотрение Представителството може да вХлХ
8 °Ългарския и чУжлия печат. По свое
Конгресът избира и 3 допълнителни члена, от които се заместват убитите и излезли чле¬ И ДРУГИ °бязаности- като
напр. следене на печата по македоно-одринския въпрос
нове на комитета.
Чл. 121 - Заместването на действителен член с допълнителен става по определение • -'л— »
на окръжните управления. За тая цел последните изпращат чрез централното бюро на нето на оригинална и преводна революционна литература"
’аСЪВДаВа’

останалите членове на комитета по една бюлетинка с името на кандидата (или кандида¬ -

Чл. 133 Със съгласието на Централния комитет, Представителството може да вли¬
тите), взет помежду допълнителните членове, и получилият (или получилите) най-много
за в сношения, в името на цялата Организация, с всички външни революционни и
гласове се прогласява за избран. твени фактори и корпорации, винаги когато това се диктува от интересите на Организа¬
Заб(ележка) - Настоящият член е в сила и в случай, че допълнителните членове се цията. Никакви ангажименти не се позволяват, освен за случаи, които са в духа на взети¬
изчерпят. те решения в общия конгрес, и то при изричното съгласие на Централния комитет.
Чл. 122 - Ако повече от половината окръжни управления искажат недоверие към Чл. 134 - Представителството следи и парализира шпионската мрежа зад граница
някой член от Централния комитет или към целия комитет, тогава се постъпва съобраз¬ на неприятелите на Организацията и взема мерки за премахването на шпионите. За тая
но предидущия член. Във втория случай бюлетините се изпращат на Централното бюро, цел то урежда своя тайна полиция.
или на Представителството, в случай че няма бюро. четите, въоръжава и
Чл. 135 - Представителството вербува инструктори и лица за
Заб[ележка] - Членове 119-122 се приспособяват и за Представителството. във вътрешността по надлежно разпореждане. Направените разноски се
изпраща такива подписана от войводата или
Чл. 123 - Паралелно с Централния комитет се предвижда едно Централно бюро посрещат от надлежната околия, а се оправдават с разписка,
състояще се от 3 легални члена. Бюрото действува от името на Централния комитет и го инструктора, и заверена от Представителството. да дава войводски чин.
представлява с неговото съгласие там, дето е необходимо.
Чл. 124- За своите действия бюрото е отговорно пред Централния комитет. Чл. 122
-
Забележка] 1 Представителството не може
съгласието на Представителството да анга¬
има сила и за Централното бюро. Заб[ележка] 2 - Войводите не могат без
жират четници. сама да посрещне разноскитеданая своята
Чл. 125 - Бюрото се назначава от Централния комитет без определен срок. Може да
Чл 136 - Ако някоя околия не е в състояние
окръжно управление е длъжно
подпо¬
чета или инструктори, тогава респективното
се натовари с функциите на бюрото и някое окръжно управление.
Заб[ележка] - Ако през сесията на Общия конгрес има подходящи лица, тогава
бюрото може да се избере от конгреса. могне. (чл. 101) като изпрати на Представителството
е в невъзможност да
стори това, тогава р “«X™
ното управление
Чл. 126 - Членовете на бюрото не заемат определена длъжност. Техните взаимоот¬ сумата от своите постъпления. ге стпеми за
ношения, права и отговорности са същите, каквито са тия на членовете на управленията, Централния K0“aT"’
Чл. 137 - В споразумение с други т0 влиза в
непосредствени
ма”Р“^Одимост делегира специални пратени-
1 1
(отдел II, гл. I.) и
откриване источници за оръжие не а при
Отдел IV сношения с фабрики, учреждения и пр.,
нужните пътни и на око-
„ Представително тяло ци, на които се предвиждат изпълнява поръчките
могат и сами да
Чл. 138 - Представителството
е Д
управленията
нотяло съст^и^^
ност в тялото
°РганизаНията се представлява от едно Представител¬
СВЯТ
трима равноправни и равноотговорни члена, без определена длъж- лийските и окръжни управленияспециа
за оръ ли
мРЩНИци. Когато, обаче,
покупките ста-
на Представителства
извършват своите покупки чрез т0 и съдействието или внякое
обязателно^съгп^ смранеш,е в последното
Организацията^ дедХънит!7™ Т° главна за«ача пази и повдига престижа на
т*3е длъжно 33 Да
яа употребява всички усилия и матери-
ват зад граница, изисква сепокупката
ТО. В тоя случай парите за извършване на покупката
сумат
зв
'

ти‘
ални жертви, за да спечели с™
ЯТ'
от н „ Р авитеЛството оправдателни
мнение Учреждение или удобрено пълномощниците, а друг
«^Р^
лице,
и да използува морално и
Рмате™^”76Разните благотворителни организации симпатизи-
аЛН°
Н3 оългаРското и европейско обществено
на пълномощниците, които дават Се даВа на
РУющи, или пък слепна пш
тая пРепис
направените разходи. Един управ ™„Изапията от частни
Дея то Устройва "<™агане на Освободителното дело. За
За
подарени на Р телствотонасрещу
се Да влиза в сношение с влиятелни поли- изпраща на респективното вещи,
'

5-ТРеми и
тически личности и
Чл. 129 - Представител Р°ШУРИ> МеМОаРИ И ПР' Чл. 139 - Суми, оръжие и Разн Рнств0> прием^^'1^
се
се пред
разПоложение Цен-

спрямо Делото, грижи се за из™™ Следи за настроението на пресата и дипломацията а *

в Българ него,
лица или дружества подпеча < каса. Централ-
аждане л°шия ефект от известни нетактичности или квитанции, подписани и ,пгянизационна
изстъпления на Организацията „ своевременно
JB”Xите парични постъпления
на
Рес неин ад-
опровергава всички клевети по тралния комитет. се издържасума от
Чл. 140 - Представителство днмата
о34
РУпните събития Представителството, със съгласието на Централ- ният комитет отделя за тая ие . » , . г
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛИ '
К0°,>Д"И ПРГЛНИ
РХИВИТЕ ГОВОРЯТ "*>3-1919). т„м /, w„, 2
недостатъчни, недостигът се посреща от другите При. определят по един помощник и нужното чи
тя. яко последните са определят по усмотрение на ПредставителХо” И КурИери’ заг“™те «а които се

—
на пр Чл. 155 - Пунктовите началници са длъжни
ството може да си назначи необходимото число служащи,
ХОДИ,

д.„Х“ а заплатите и. ™т» ее оприеллт

се грижи за
по пегп.о усмотрение.
всички забегнали по случаи на афера и ги
а) да указват всички възможни съдейстя
лица, минаващи границата, и да ги укриват
на четите и нелегалните
У ,аи на опасност или преследване от
Чл. 142 - Представителството властта;

-
подпомага временно, ако са бедни.
б) да препращат предназначените за вътрешността сериали,
Чл 143 - Нелегални лица - четници,
гални околийски или окръжни членове -
войводи, боеви началници, инструктори, неле¬
дошле временно в България по болест, почивка,
ност.
в)7 да завеждат пограничните канали и
КаНаЛИ н - материали-
и «а бдят за тяхната изправност и тай-
работа или друга някоя причина, се издържат от
Представителството, но само ако са
снабдени с нужното позволително от прямото им началство. На неимеющи подобна пре¬
поръка, освен на ранени и дошле след сражение, без да са имали възможност да се снаб¬
„ да уреждат складове'за"W' •*— “
оръжие и други материали и
*—
да указват всички улеснения
-
д)
дят с пълномощно, се отказва всякаква помощ. за организационните акции, които предстоят да се извършат в пунктовата им територия.
Чл. 144 - На четниците се отпуска безплатно храна и квартира и от 3X5 лева седмич¬ Чл. 156 Всички чети и единични лица при влизането си вътре са напълно под
но. на инструкторите и помощниците войводи - до 100 лв. месечно, а на нелегалните разпорежданията на лица
пунктовия началник. Всеки произвол се преследва и наказва от Пред¬
околийски и окръжни членове, войводите и боевите началници - до 150 лв. Членовете на ставителството. На и чети, неимеющи пълномощие от Представителството, се от¬
Централния комитет могат да разходват до 200 лв. месечно. казва всякакво съдействие.
Заб[ележка] 1 - Разноските по облеклото не влизат в личната издръжка. или органи¬
Чл. 157 - Всички материали и кореспонденции за вътрешността, частни началник
пункт. Кореспондиране мимо пунктовия се
Заб[ележка] 2 - Взетите от вътре пари за лична издръжка се имат пред вид. зационни, минават през надлежния
Чл. 145 - Ако някое нелегално лице се забави повече от 3 месеци, освен по независя- преследва.
следи за шпионите и контрабандистите
щи от него причини, издръжката му се прекратява. Чл. 158 - Пунктовият началник е длъжен да
мерки.
Чл. 146 - На завърналите се нелегални, които не желаят повече да работят в Орга¬ в пункта и да взема необходимите в случая
низацията, както и на ония, които са излишни, се предвижда издръжка, съобразно чл. 144,
до 15 дни.
— всички направени неплатени разноски по
Чл. 159 Пунктовият началник следи за и завърналите се чети и единични лица
заминаващите
пограничните пунктови канали от вменява се в обязаност на последните, когато не са
и своевременно ги изплаща. За тая цел
Заб[ележка] - В изключителни случаи срокът може да се увеличи. да оставят разписки.
в състояние да изплатят изразходваното, приоира под
Чл. 147 - Всеки 6 месеци Представителството представя на окръжните управления, вътре чети и лица пунктовият началник
чрез Централното бюро, сметка за изразходваните суми за нелегалните лица, отделно за Чл. 160 - На завърналите се от им предава при завръщанието им.
всяка околия. Разходите своевременно се изплащат и приходът постъпва в общата каса. разписка оръжието и другите вещи, които членове и боевите началници могат да си за-
Забележка] - Нелегалните окръжни
Чл. 148 - Представителството бди за поведението на нелегалните работници и взема
държат револверите. може временно да даде револвери
мерки, щото те да не компрометират Организацията. По възможност на четниците се
определя за живеене през пребиваванието им зад граница някой изолиран пункт, дето да Чл. 16 1 - Представителството
при
по свое
тръгването
угмотпение
у
и
Р
fip се £ за буйства и сканда-
могат се занимава с практическата си подготовка и със самообразованието си в устроени¬ на завърнали се лица, които чл 149
ЛИ оръжието се отнема и виновните четниците единичните лица оставят под разпис-
се «"
те за тях курсове. вътре
Чл. 162 При влизането хранение у
а
тия вещи се запрещава.
Чл. 149 - Провиненията на четниците се разглеждат и наказват направо от Предста¬ -
ка дрехите и другите си вещи
си
на пункта
то с
съд от
Вещите на убитите работници остават могат уволнявани и давани под
вителството, а тия на останалите нелегални длъжностни лица - от специална комисия, в
определена за дадения случай от Представителството и находящите се зад граница члено¬
ве на Централния комитет. Нелегалните окръжни членове могат да апелират пред нова Чл. 163 - Пунктовите
началници
ко
п0ТУе6лениес длъжността В слу-
си.

комисия, определена по взаимно съгласие, в случай че са недоволни от първото решение. Представителството пред специална
Чл. 150- За временно пребиваващите зад граница организационни работници Пред¬ чая се иска съгласието на Централния у
ставителството урежда специални курсове, в които се обясняват на популярен език орга¬ околийски, окръжни
Конгреси и общи,
и
низационните принципи, правилника и др. и се правят опити за техническата подготовка
три вида конгреси:веднаж на всяка година, а окръжнитемясто-
на нелегалните работници. Ч се
~ Предвиждат конгреси се свикват а също определяне датата урежда
и
151 " личата’ предназначени за терористични акции, постоянна Чл ~ Околийските за свикването,
управление. Общият конгрес
се
а в която преподават вещи подготвени се урежда
лица, определени от Представителството. общи^' ~ На Две години. Инициативата
то На °нгресите принадлежи на
респективното конгреси, които се
П°Граничната 30на с ТУРДИЯ се разпределя на няколко пункта. Във всеки и извънредни съгласие
пункт re Д ’

ПуНКТ0В началник> назначен от Представителството в съгла-

от п тралния комитет. редовните, предвиждат се с изричното
но самоинициативата на Цен-
Цен^алнияко1митеИН от
166 ~ Независимо винаги когатоконгреси
е необходимо,
се свикват по
сие с
сВйКп^- Пак По същия начин
На п М0Т0 началство. Извънредните
общи
от окръзите
пожелаят. 837

съгласието на Представителството, пунктовите началници могат да си тРал Ння комитет, ако половината 7’
836
i I '

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
АРХИВИТЕ говорят ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
конгреси се избират от местните управления. конгреси държат и протоколи за всяко
u 167 Делегатите на околийските ^19191 т°м '■
окол^йскХ ’делегатите.
2
, управление разделя околията на няколко избирателни секции, «а особено мнение се протоколира по искане
На определената дата всички местни управления по^™йни. Всяко
слото Забележка] - В случай че резолюцията Р У'
секция^изпрашат члена от своя състав, кои-
H.
един или двама
в секционния център по ят протокол се подписва от всички делегати. “ "°ДПИШе Само от
бюРОТ0> тогава първи-
.ш™'
от
Чл. 180 - Всеки околийски конгрес изпп
Забележка] 1 - Ако околията е разделена на
участъци, тогава изборите стават в тивното окръжно управление, а всеки окръжен - а централния комитет и сиреспективни-
ОТ ретолюцията на респек-
участъковите центрове. те околийски управления. Общият конгпес Р
да се представлява лично, р‘1Ща ре10Люцията си до
Заб[ележка] 2 - Ако някое управление не е в състояние лийски и окръжни управления. всичките око-
тогава то делегира пълномощници, които гласуват вместо него.
Чл. 168 - В околийските конгреси се предвиждат от 10-15
делегати. Боевият начал¬
—
Заб[ележка) Самият оригинал на
документи ако има такива, се съхраняват в архивата на
и.,—.

уп^^“' " ДРУГИТе

ник е по право делегат. Чл. 181 Централният комитет може да делегира свой пълномощник
ча следене
Заб[ележка] - Числото на делегатите се определя по усмотрение на околийското хода на даден окръжен конгрес. Окръжните управления делегират пълномощници а окщ
управление. лийските конгреси.
Чл. 182 - При явни нередовности и беззакония прямото началство може да обяви
Чл. 169 - Делегатите на окръжните конгреси се избират от околийските конгреси.
конгреса за незаконен и да касира неговите избраници. В такъв случай се взимат незабав¬
За норма се приема един делегат на 2 500 члена. Делегатите на общите конгреси се изби¬
но мерки за произвеждането на нов конгрес.
рат от окръжните конгреси. За норма се приема един делегат на 12 000 члена.
Чл. 183 - Конгресите избират респективните управления и делегати и се занимават
Забележка] - Ако числото на членовете не е кратно на 2 500 или 12 000, тогава се
с разни въпроси в кръга на тяхната компетентност. По въпроси от общ характер могат да
прибавя още един делегат, в случай че остатъкът е по-голям от 1 500 за окръжните конг¬ се изказват само мнения.
реси и от 6 000 за общите. Чл. 184 - Извънредните конгреси могат да се занимават само с ония въпроси за
Чл. 170 - Членовете на Централния комитет са по право делегати в Общия конгрес, които са специално свикани.
а тия на Представителството се приемат като съвещателни членове (без право на глас).
Чл. 185 - Общият конгрес е законодателното тяло на Организацията. Той ревизира
Чл. 171 - За делегати в Общия конгрес могат да се избират само активни вътрешни и допълня организационните правилници, статути и директиви и издава нови такива.
работници. Всеки напуснал от повече от една година организационната територия член Чл 186 - Общият конгрес има върховната контролна власт в Организацията.
Той
губи правото си на избираемост за делегат в Общия конгрес. приема докладите на Централния комитет и Представителството, разглежда и се произ¬
Чл. 172 - Членовете на Представителството могат да бъдат избирани за делегати в нася по тяхната дейност, а също и по тая на окръжните управления.
лр‘>взвася и 110
Общия конгрес. Могат да бъдат избирани също и пунктовите началници и главния редак¬ организационните органи и определя тяхната оъде а“ р
направлението на
на провинените членове от
тор на организационните органи, но ако са биле поне една година членове на Организаци¬ Чл. 187 - Общият конгрес се произнася за виновността
ята в самата нейна територия. и определя .
Централния комитет и Представителството общото направление на Организацията Организацията и
Заб[ележка] - По решение на Общия конгрес, стари заслужили дейци могат да се Чл. 188 - Общият конгрес се произнася по
приемат в конгреса с право на съвещателен глас.
Чл. 173 - Изборът на делегатите се удостоверява с лично пълномощно, подписано от
определя нейната бъдеща дейност и преД‘“^^ действия могат да вземат само
Чл. 189 - Решения по принцип за общ цектралнця комитет, в съг-
Бюрото на конгреса. Препис от конгресната резолюция, въз основа на която е издадено извънредни общи конгреси, свикани спед се приема един делегат на 8
(XX)
пълномощното, се изпраща в конгреса, за който са избрани делегатите. тоя ма наличните
ласие с половината от окръзите. В .
глаСували за него
са гласу поне 23 от
Чл. 174 - Мандатът на делегатите важи само за конгреса, за който са избрани. След члена, а решението може да бъде законно, ако
всеки състоял се или осуетен конгрес, незабавно се избират нови делегати. Делегати.
Отдел VI
.
_
Чт 175 - Конгресът е законен ако присътствуват поне 3/4 от предвидените делегати.
В случай че не се явят необходимия минимум делегати, той се отлага за два месеци най- Боево ведомство
и оръжие и да издържат
_
много. Глава I Милиция
Чл. 176 - Заседанията на конгреса са законни ако присътствуват поне 2/3 от налич- в пален пункт,
_
гА
CnilvVUniK
Чл- I9» - Всички на пункта. _ _ . uv боевият началник
седателЛеГаТИ Решенията се вземат по просто болшинство; при равногласие решава пред* нелегален живот, образуват мил ^л0 съобразно
нужд WBe могат да
.

Чл. 191 - Във всеки пункт - ^Р^ща милиция),

^^«лно една от друга,
пявят^Л ^ървото заседание на конгреса се счита за предварително. В него се прове-
~

ппепгрП^А°М0ЩНИТе делегатите и се конституира бюрото на конгреса, състоящо се от

На
определя по една легална чета (де действуват напъл
се определят по 2 или 3 чети, д за действие •
(
и пр у
( четник на ю
милици-
Поепняпит^нР6^0^"17671 и един или двама секретари, избрани по просто болшинст- Всяка такава чета има опреде лег Р чети може да
X
_
во
178 и
3асеДание се председателствува от
най-стария делегат. Заб [ележка] - За норма за g малк11Те.
*
нелегален ВОйВода.
войводата е по прав
през °Нери в големите пунктове и е ед
траянето на
ако е НУЖНО това> се предвиждат пътни и дневни за уПравлява от
Чл 179 -
еСа’ размер- на които се определя от респективното управление.
Чл. 192 -Всяка легална
то се подписва ПрИ закриването си изработва мотивирана резолюция, коя- който се назначава направо -елена длъжн 839

838
и делегати, или поне от конгресното
бюро. Окръжните и общите •честното управление, но без Р
* ,
 _
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Чл 19з Там дето има няколко
легални чети, един от войводите се определя за
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА Црнтол

Чл.207-Местните управления са длъЗЗ^

друга са подчинени нему.
гтапши поугите
старпш на групата и началника й. Те дават на разположени, ВСИЧКИ съдействия и улеснения
о ят от самия войвода. Всеки четник след 6 месечно средства и лица, винаги когато той им поиска такива'* НаЧаЛНИКа «есбходимото оръжие,
си повиност и се сменява от войводата с нов
служене в четата се счита за отбил военната Чл. 208 - Предприемането на акциите по ппим
Четник Всички отбили военната

оръжие не са задължителни.
си
Чл 195 - Четниците се въоръжават от
длъжен да има пушка, поне 200 патрони,
Оръжието
повиност

винаги
се
четници образуват запаса за дадения пункт.
общото оръжие на пункта. Всеки четник е
опинци, кепе (гуна) и раница. Револвер и хладно
трябва
грижи и
да бъде чисто и в изправност. То се
отговаря за него; след отбиването на
₽==х==^
предава под разписка на четника, който нието от изтъпленията на властта, които биха могле да последват.
повиността то се взема обратно. Чл. 210 - За своето усъвършенствуване терористите се изпращат временно зад гра¬
Заб[ележка] - Четници, които имат свое оръжие, служат си с него. ница, дето, в уредената от Представителството специална школа, се обучават за действу-
Чл. 196 - Четниците са длъжни по чисто четнишките работи да се подчиняват безус¬ ване с избухливи вещества.
ловно на войводата си. При първо негово повикване те трябва веднага да се явят, даже и Чл. 211 - Необходимите разходи за акциите се посрещат от окръжната каса. В слу¬
да имат най-неотложна работа. Всяко своеволие и незачитане заповедите на войводата се чай на нужда Централният комитет отпуска кредити и от общата каса.
наказва най-строго. Чл. 212 - Централният комитет по свое усмотрение може да определи специално
Чл. 197 - В случай че някоя организационна чета или отделни нелегални лица се лице за уреждане и ръководене терористичните групи в цялата Организация.
намират в опасност, всички околни легални чети са длъжни веднага да им се притекат на Глава III Въорз,жаване
помощ. В случай на нужда войводите вземат и резервна милиция. Войвода, който е имал Чл. 213 - Околийските управления се грижат за постепенното въоръжаване на ми¬
възможност, но не се е притекъл на помощ, наказва се със смърт. Четниците и милицио¬ лицията, като започват от най-способните нейни членове. По-състоятелните
милиционе¬
нерите се наказват с глоба и побой. Наказанието на четниците за едно и също престъпле¬ ри се въоръжават на свои разноски. Оръжието им се доставя чрез Организацията.
ние е двойно от това на милиционерите. оръжия и муниции, които
Чл. 214 - За всеки милиционер се предвиждала има ония
Чл. 198 - Войводата е длъжен да прави поне един път в седмицата военни обучения
със своята чета. Когато някой инструктор или боевия началник е в пункта, обученията се предвиждат за легалните четници.
управление. За тая цел же-
стават под негов надзор. Там дето има нелегални чети, всеки легален четник е длъжен Чл 2 15 - Частното оръжие се доставя чрез околийското
поне 5 дни да прекара с нея.
Чл. 199 - Военното обучение на четниците предполага основно запознаване със стрел¬
ба на различни разстояния, избиране и правяне позиции, устройване засади (пусии), изу¬ наведнъж за всички желающи в околията. собственост на
чаване стратегическите места в пункта и пр. Войводата трябва да се стреми да развива
лична инициатива в четниците, като им предоставя самостоятелна работа.
от с
Чл. 2 17 - Частното оръжие се пази местння воивода1 в
P
Чл. 200 - Боевият началник може да раздели околията, според нуждата и величина¬ ка
та й, на няколко военни участъци и да определи за всеки от тях по един военен инструк¬ те и местния войвода. То може да се о
0К0ЛИЯта не разполагат
тор. следните случаи: с общо;
от р > когато
Чл. 201 - Военните инструктори се грижат само за боевото възпитание на населени¬ а) при належащи нужда и
да вземе учас-
ето. Тям е запретено да се месят в работите на управленията. Инструкторите се намират б) при афери, когато има МОЖе или не е способен
в безусловно подчинение на боевия началник, с когото единствено се сношават.
в) при възстание, когато
притежателят му не
и достатъчно в с
I лава II Терористични групи
Чл. 202 - В градовете и по-големите села се устройват от боевия началник терорис¬
тие в него. ди за равномерното
Чл. 218 - Централният по.Модерно оръжие.
тични групи от 5Ш8 души всяка, които се подбират предимно измежду легалната чета, от на цялата Организация с по въ изацията оръжие «:р окръжната
0
Чл. 219 - Подареното в името им се продав
която са неразделна част. 7

чп
теп<>пи^,ЧаЛНИК
теР°Ристична група се управлява от свой началник, назначен напра-
В съгласие с околийското управление.
Началникът сам избира
нието на Централния комитет
или общата каса.
е

са длъжни да си оказ най-голямо

• _
съдействие и
спъва пренос-
своите
изпитГни
липа «питани, смели
лица ’
Н° С тяхното грипно съгласие,
и готови за самопожертвувание.
като внимава щото избраните да бъдат Чл. 220 - Околиите и Никое управл^^ Виновниците
улеснение при преноските н , пък да Задър
б₽3^?ИСТИТе “
подчиняват безпрекословно. сношават само помежду си и със своя началник, комуто
Техните имена се пазят в пълна тайна.
се ката в по-отдалечените раио пИСЦиплината.VII
се наказват като нарушител отдел иа Организацията
СВ°И действия началникът се подчинява на боевия началник,
Той не може да лпепппин? бе3 негово разрешение или заповед. Изпълнението на
акциите, обаче както и
Чл. 206 - На теоо
и^- кИЩ°
°ТКата на плана се предоставя изключително нему. материална
се възлага екзекутирането на видни политичес- Чл. 221 - Своята
ки личности, правене ГтентаЧНИТе
ппИи1И
ГР^И
“сяка заповед веднага се изпълнява. Оня, който се а) редовни членски
в№ 841

б) доброволни помощи
откаже без уважителни
У
И П^'
ителни причини, подлежи на най-строго
мо наказание.
, i r . f
t ' ,
.1 ; ‘

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРлпии^

архивите говорят ПК,)В0ЯНИ0”*НИ(1,^^
и пожертвувания, изпратени чрез представителството в Чл. 231 - Рел.к
Редакционният комитет се състои от
в) от разни външни помощи единият се определя за главен редактор Репакт™™ Д“аМа или трима члена' от които
името на цялата Организация,
Ррение
на Централния комитет и Представител^ И СМеНЯВат
н «'-жителството. Гям се предвижда "° усмот'
„ подходяща зап-
г) глоби, лзтл.
д) приходи добити е оръжие и
е) непредвидени.
с имущественото състояние на обло¬
“ ПреДВИЖДа спев^ен бюджет, който се урежда от

ч 222 - Членските вноски са пропорционални

предполагаемия годишен приход). Съвършено бед- Чл . 233 - Редакторите са длъжни да се съобразяват при редактирането на органите с
жения (приблизително около 1/20 от духа на дадената им директива от Общия конгрес или от Централния комитет.
също и членовете в ония села,
ните членове се освобождават от вноски. Освобождават се Чл. 234 - За отклонения от директивата или прииципиалното направление на Орга¬
засегнати от пропагандите, или през които минават общите канали на
които са особено низацията редакторите, в съгласие с Централния комитет, се уволняват от Представи¬
Организацията.
Чл. 223 - Членските вноски се събират ежемесечно от десетарите и се предават на
телството.
Чл. 235 - Представителството урежда специален литературен фонд за издаването на
касиера на местното управление. Глобите се събират от самото управление веднага или в оргинална и преводна революционна литература. За засилването на фонда Централният
определен срок.
Заб[ележка] - В градовете и по-големите села вноските могат да се събират веднаж
комитет ежегодно разхвърля по окръзите определени суми, които се разпределят от ок¬
ръжните управления между подведомствените околии.
на 6 месеци или на година. Чл. 236 - По-добрите литературни трудове, имащи значение и полза за Организаци¬
- организационни издания.
Чл. 224 Налозите се разхвърлят предимно върху нечленове от местните управле¬ ята откупуват от Представителството и се издават като
се
ния, в съгласие с околийското, и се събират срещу квитанции по начин, какъвто управле¬ Отдел IX
нието намери за добре. Правосъдие
Чл. 225 - Суми добити с оръжие (грабеж, откуп и пр.) се разпределят по следния Глава I Организационни съдилища
начин: Ако не са повече от 200 лири, те остават в полза на околията или околиите, които длъжностното им положение са равни
237 " Всички членове. независимо от в някое закононарушение или в друго
са ги придобили. Ако са повече от 200 л. и по-малко от 700 от цялата сума се вадят 200 л. ЦИ°ННИТе 3aK0™' ВСеКИ пР°винен
съобразно характера и величината' на
за възнаграждение на заслужилата околия, а остатъкът се предава на окръжното управ¬
ление за нуждите на целия окръг. Суми по-големи от 700 л. се предоставят на разположе¬ опг-шиР
ппеп
организационно престъпление, се съди и наказва
прест ъплението му. управления. На
ние на Централния комитет. От тая сума се отделят 200 л. за заслужилата околия и други
- правосъдие се раздава от надлежните
Чл. 238 Организационното местните членове, груповите началници (десетари и
500 за окръга.
местните управления са подсъдни подсъдни членовете
Чл. 226 - Всяка отделна организация има своя каса, която е под ведомството на околийските управления са на око¬
легалните членове на респективното управление. Касите са местни (селски или градски), петдесетници) и легалните четници.наНаместните чети и инструкторите. Членовете
терористичните
околийски и окръжни. Целокупната Организация има своя обща каса, която е под ведом¬ на местните управления, войводите
началници, войводите и началниците на
на Централния коми¬
ството на Централното бюро. Прямият началник и отговорник на касата е касиерът на лийските управления и боевите управления, а членовете на тия -
групи са подсъдни на окръжните
управлението. и местните войво¬
инструкторитетерористичните
Заб[ележка] - За общата каса не се предвижда специален касиер. тет. чисто боеви характер гру¬
Чл. 239 По провинения
- и началниците
от на
Чл. 227 - В местните каси постъпват всички приходи на местните организации: внос¬ началник, а войводите
ди се съдят само от боевия членове. нелегални
пребиваващите зад граница
ки, налози, глоби и др. Местните каси отделят всеки 6 месеци
от приходите си за окръжни
респективните околийски, тия - по 1/4 за окръжните, а последните 1/3
по
- по 1/2 за общата каса.
пи от- нелегалните началници и временно
Чл. 228 - Независимо от предвидените постъпления в членове
225 и 227 в околийс¬
-
Чл 240 Пунктовите
провинени , р
ките каси постъпват и налозите върху нечленове, подаръците
за околията и другите слу¬ длъжностни лица за своите представителство
се
чайни общеоколийски постъпления. В окръжните каси Цата легални
постъпва приходите от продаде¬ Представителството. и Задграничното по подсъдност се
ните на населението подарени пушки и други материали,
а в общите каси - получените тоже пред на Централни на централното бюро
чрез 1редставителството суми, в името на цялата
Организация, и специални налози раз¬ -
Чл. 241 Членовете конгрес. Чл
длъжностнилица, из-
хвърлени от Централния комитет по окръзи. съдят и наказват от Общия окръжните управл • ш ВСИчки ония надлеж-
Чл. 229 - Всяко управление, изключая
местните, трябва да има своя приходо-разход- приравняват към тия на
конгрес са подсъдн да 6мат наказани по
Чл. 242 - На
крупни престъпления, следните наказания:
В която се в™сва веднага Общия
всяко постъпление и разход. Управленията държат и
всяко
на касиера и подпечатана с постъпление се издава квитанция, подписана с псевдонима
книги' върщили особено Предвиждат се
околийския печат. НИя ред.
смърт. ко е въз.
Отдел У1П
Преса и литература
Чл. 243 -
мъмране, глоба, побой, отнемане
екстерниране о
р
жителСтвото и
присътствието ааоВлите’се разПитват
Чл 230-0
и за вътрешността31^^1™12 ИМа СВ0И лечатни органи, предназначени за външния свят членските права,
ОбвинениятаПрисе Р^ "Р"^ Т
Заб”^ УРеЖАаТ ОТ СПеЦиален Редакционен комитет. Чл. 244 -свидетелите. лица, определени
от упра 843
П
българското обществено
мнение”3
Д0статъчни сРеДетва, издава
се само един орган за можно, и на
По Делегация (чрез
специални
842
архивите говорят вмою^у^тииацент
-
q 24S - Ако обвиняемият няма възможност или
откаже да присътствува при разг. Ч,.259-Т*жб„отвеи(,
съпроводено с опасност за ХаРактер и за крупни
присътствието му
то управление, могат да се апелип™ „
би било
пежпане на делото му, или ако задочно. Задочно се съдят и неявилите се при първа Ор-
ганХията
наобвиняеми, тогава той се съди
без да са представили за това в срок от
пока-
7 дни уважителни причини пред
Чл. 260 - В градовете и
еснафите и другите легални учпежлеи!
no-roneM^0^^
Села ^ланското ппавосъ™.

управлението, или комисията, която ги съди.

специално лице или анкетна
Чз 246 - При необходимост съдебната власт делегира Резултатът от
комисия за разследване дадено провинение на самото место. анкетата се Отдел X
съобщава в обстоятелствен отчет и управлението, въз основа на него, издава нужната
присъда. Чл. 261 За - по-сигурно* аРхива

по-опРХ~м^т’
°рганизацията си слУжи със своя
Чл. 247 - По предложение на респективното управление, всяко провинено длъж- тайна поща, която се завежда по начини каквито
носттно лице може временно - до издаване на присъдата - да се отстрани от длъжност. -
Чл. 262 Пощата се води
Чл. 248 - Недоволните от първата присъда могат в срок от една седмица да апелират Кореспонденцията и другите вещи изпратени пошят°ИТ°“
пратени по пощата, се разнасят с купирпи ”
Па1ЯТ абсолютна тайна.

пред по-горнето управление. Решението на последнето е окончателно и веднага влиза в тт оло г)

изпълнение.
Забележка] - Ако апелираната присъда не търпи отлагане, тогава осъдената стра¬ тоянните куриери се предвижда заплата, която се изплаща от надлежната кжа
на е длъжна да се съобрази с нея. Зао (ележка] За постоянникуриери се предвиждат лица смели и добри познавачи 1
Чл. 249 - Присъдите на Централния комитет, като първа инстанция, подлежат на на околната местност. се посрещат от надлежната
апелиране пред специална комисия, определена от Комитета. За членове на комисията се Чл. 264 - Разходите по поддържане пощенската служба издържат от окръжната каса.
избират лица опитни и безпристрастни. околия. Постоянните куриери на пограничните канали се
канали, а също и по тия. по които минават
Чл. 250 - Смъртните присъди над длъжностни лица влизат в изпълнение, след като Чл. 265 - Населението по пограничните чрез отпускане на храна, разни съестни
се санкционират от Централния комитет. За обикновените членове, груповите начални¬ четите, се подпомага от окръжната организация,
ци и легалните четници санкцията се дава от окръжното управление.
припаси или чрез парични помощи. и др., на преносва-
- като оръжие, боеви материали
Чл. 251 Ако осъденият представлява особена опасност за Организацията, (напр.
ако е станал шпионин или ако явно предателствува), тогава на отговорност на управлени¬
-
Чл. 266 За по-крупни преноски,
възнаграждение, съобразно извършената
чите се дава известно парично обща разписка, подписана от преносвачите (или само от
работа. Израз¬
ето, което го е осъдило, той може да се екзекутира незабавно, без да се чака нужната ходваните суми се оправдават с околията, на която принадлежат материалите.
санкция. неколцина) и после се изплаща от
ако са снабдени с удостоверениеот окръжното управ¬
от Представителст¬
Чл. 252 - Смъртните присъди срещу нечленове, провинени в жестокости и измъчва¬ Ч п 267 - Четите се пропускат
началник, или ако имат позволително
не на населението, или в преследване на Организацията се издават от околийското управ¬
ление в съгласие с окръжното.
вото, заверено от пунктовия отделните лица - от надлежното
ление, в случай че се връщат; В противен случаи
четите У"Ра~^
•
известие,
Забележка] - Доказаните шпиони и врагове на Организацията могат да се убиват ако за тях е предварително съобщено. задържат, докат . у „ужното
.
от всекиго без никаква присъда. ват и се повръщат обратно, а пратките се
Чл. 253 - Обезобразяване и гаврене с труповете на убитите и умишлено мъчение при
изпълнение на смъртните присъди се забранява най-строго.
За обикновената поща не се иска длъжни
са “"^"т ТР,
Чл. 268 - Управленията или минаващи р У
'
прием и пропускат
щом като притежават
всички чети и
нужните
Чл. 254 - Съдебните органи са длъжни да изучават най-обстойно възложените им единични лица, пребиваващи отделни лица да отва-
„сетните управления и отстраняват от
дела, да^бъдат напълно справедливи и безпристрастни и да се въздържат от лични разпри
и нагрубявания спрямо подсъдимите.
документи.
Чл. 269 - Запрещава се най-строго
ип щ
нРте
упраВления се
Чл. 255 - По роднински или доказани приятелски връзки с една от страните, предя¬ рят, забавят или усвояват пратките наказват. отговорност на управлението,
само по
вява се отвод. Заинтересованите в процеса съдии се сменяват с други, но само за даденото Длъжност, а отделните
лица се под
се позволява,
дело.
Забележка) - Забавяне
17

твърде уважителни причини. аДР«ан^

т на
«"«аткореспонденция,«"Хериа-пи
Глава II Граждански съдилища
и припрепра-
гражданс^ "
споРове и тъжби от неорганизационен характер учредява се специален Чл. 270 - Куриерите да
кътната, а устните поръчки
« точно, без
ри
крупн а
и даже снабдени
пълномощ-
мз а’ И3 ! раждански съдилища се предвиждат само в селата. Те се състоят от три-
РаНИ П° СЪ1ЦИЯ начин, по който се избират членовете на местните управле-
Чл. 271- При пренасяне
Щание чети и лица, куриерите изпр< т
"2^ специални ли ( ,
с нужното
за частни нужди.
с отрова. За особени мисии се
ния спец1,а ” „ шифрована азбука.
„ изплащане14’
на с
би като раж^анскиТ? съдилии1а разглеждат всички постъпили до тях дела и тъж- Но.
се
издават своето стРемят да погодят спорящите страни и ако не успеят,
едоволната стРана може да апелира към местното управ-
ление, което ако намели зя нужно,
безапелационно Р определя специална комисия, решението на която е „
Чл. 272 - Забранява
Чл. 273 Ор™»»»»"
-
Предвиждат се три вида
Хш»
в околийската
ор g45

снощцват помежду си всичк - NT. f’

844
 t

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА Uehtp.

архивите говорят иснТрллнИТЕпк°^^ '•ЛЩЦ Том
войвода, инструктори). С окръжния - окръжните управле-
_
/, чист 2

ппрния боеви началник,

на Резолюция на Кюстендилския №269
Управления, °, а £ общия Централния комитет с Представителство- общ конгрес на ВМОРО
по-важната кореспонденция употребява се специално сек-
то и окръжните управления. За [С. Жабокърт,
петно мастило. Кюстендилско, март 1908 г.]
н се извършват чрез окръжното управле¬
Чл 274 - Сношенията на съседните околии
ние, а на окръзите чрез Централния комитет.
Представителството се сношава с окръзите
Резолюция
тоже чрез Централния комитет. ""“•'"'Де...,.,,,,,.
Заб[ележка] - Изключение се прави по твърде уважителни причини.
Чл. 275 - Пограничните околии се сношават направо с пунктовия началник, по на¬
чин какъвто взаимно си определят, но само по въпроси от информационен характер.
.
Конгресът се състоя през м. март т. г от 5 д 1$< включително със следните 28 деле-

Чл. 276 - Местата и ръководните лица се означават с псевдоними, известни само на

гати:
П. Ацев, Т. Николов, В. Чекаларов X Матов
,1(Х-вГХ™
Un Y т, г-

-
правоимащите. Подписване на какъвто и да е документ със собственото име от легално В. C„poew И Гру™,. д,„
лице, независимо да ли е длъжностно или не, не се позволява. Когато обозначаването на МрДфе..
истинското име е необходимо, служи се със секретно мастило.
Чл. 277 - Шифърът, псевдонимите и секретното мастило се пазят в най-строга тай¬
на. Те по никой начин не могат да се поверяват на частни лица и да се служи с тях за
лични нужди е забранено.
»4 ю
“ о***—
и
• е м-.г г-
-
Д. Даскалов, П. Пенчев, Г. Мончев, П. Дели-Иванов' П. Чаулев от Солунския
'
Чл. 278 - Сменяването на шифъра, псевдонимите и състава на мастилото става в окръг;
следните случаи: -
Август и Асен от Одринския окръг;
околия).
Морел - от Струмишкия окръг (делегат само на Радовишката
а) при афера, когато има съмнение или опасност за откриването им;
б) при доброволно или принудително отстранение от Организацията на ръководни Не се явиха в конгреса делегатите: Т. Антов, Д. Стефанов и -
И. Илиев от Солунския

лица, вдъхвающи недоверие; окръг, С. Икономов и П. Шишманов - от Одринския окръг.управлението на Серския ок¬
се постави
в) след 2УЗ годишно употребление, и въобще винаги когато това се намери за необ¬ Пред вид нелегалното положение, в което Даева, делегатите на окръга не се приеха в
ръг с убийството на Гарванова, Сарафова и
ходимо. си те са провинени в убийството, а за изби¬
конгреса; толкова повече, че в болшинствотовъзможност.
ране на нови непровинени делегати нямаше редовните делегати: те поставяха своето
Чл. 279 - Организационната архива се състои от: 1) протоколи на по-важните засе¬
дания на управленията, 2) кореспонденция по Делото, 3) копия от изходящите окръжни, явиха
рапорти и отчети, 4) по-важните входящи окръжни и предписания, 5) копие от сметките, От Струмишкия окръг тоже не сеосвобождаването на Чернопеева от предварител¬
разписки, квитанционни кочани и приходо-разходните ведомости, 6) статистики на чле¬ присътствие в конгреса в зависимост от
нееднократните заявления на
новете, на боевите материали и пр., 7) разни други документи, представляющи организа¬ ния му арест. Имайки пред вид и желайки да почакат непр _ и това от1а.
Друго да присътствува на конгреса,
ционен интерес.
^"^срокм ^свикването
ки другари, делегатите отложиха явиха, ако и р на конгреса да се

.““X
Чл. 280 - Архивата се съхранява под разписка у частни лица с изпитана честност и се
гане, Струмишките делегати не

„ делегатите
преданост към Делото. Маловажните документи с протоколно решение се унищожават.
Продължи с още 10 дни. m осуети конгреса,
Документите в предидущия член, изключая не важните в точка 2 и 7, обязателно се съх¬
раняват. Особено важната архива на окръжните управления и Централния комитет се Опасявайки е. -е 6»
изпраща на съхранение у Представителството. се принудих, д. се кпнетщир» за
се (изЛ0Жение по окръзи),
Чл. 281 - При смяна на управленията архивата се предава на техните заместници Конгресът счете за нужно да
под разписка, също и при смяната на секретарите. 1) Дивното положен» комитет Р
«к
Чл. 282 - На нелегалните длъжностни лица се запретява най-строго да носят у себе 2) Дейността на Централния
си архива и кореспонденция. 3) Бъдещата дейност на
Организацият' ,
дейност,
4) Културно-економична
5) Граждански съдилища,
6) Четнишкият институт,
Военноисторическа библиотека. Печатно. Публ. в Св.
Елдъров, Правилникът на ВМОРО от 1908 1
(1908 г.), с. 124-
168.
-
ВИС, г. 55, София, май юни 1986, кн. 3,
с. 185 - 204; К. Пърличев, Кюстендилският конгрес на tw 7) Организацията в Одринсксь цията_
на р
8) Материална издържка
) Литература и преса, България,
' В оригинала е „десетици“. Организацията и Екзархията,
2
1
В оригинала грешно е набрано
В оригинала грешно е
като „наличоост“.
[Организацията] и
[Организацията] и
пропагандите,
акция, 847

1$) Мюрцщегската реформена

набрано „н“.
* В оригинала е „натова“.
846
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
14) Ревизия на правилниците
15) Организацията и другите революционни
16) Убийството на
17) Избори
Гарванова, Сарафова и
организации в Турция,
Даева и

Относително днешното положение на Организацията от

изложението, което деле¬
гатите дадоха за състоянието на Организацията отделно за всеки окръг, конгресът нами¬
ра:
1) Липсва дисциплина между работниците и свръзка между отделните администра¬
к““™ ‘“Ч— « .»

Относително останалите въпроси конгресът взе следните решения:

I. Бъдещата дейност на Организацията.
—
Относително насоката на бъдещата дейност на Организацията, конгресът се устано¬
ви на следните положения:
1. Конгресът подчъртава чисто революционния характер на Организацията не само
в крайния идеал, но и в тактиката й. Еволюционната тактика, проповядвана от някои
безогледни идейници, която предполага постепенното и неусетно завземане всички функ¬
.. .

тивни единици на Организацията.

така^я
ции на държавата от страна на Опгантяпиа™ ПрИ WeH0T0 Пол” в
«

Органи™S
2) Партизанствата между дейците в България, подбуждани главно от чисто лични
ХтГе
Македония и Одринско и като Глав'
съображение, са се отразявали отрицателно във вътрешността, като са създавали неже¬
лателни ежби и деморализация.
„ата и непосредствена задача на
управителни тела
на населението. Вменява се в обязаност на околийските оръжие и други боеви
дГсепогоижат
маТерн!
3) Чувствува се голяма нужда от подходящи интелигентни сили - легални и нелегал¬ на своите околии с нужното количество
за снабдяването във военно изкуство. Централният ко¬
ни. ли, а също да се подготви достатъчно милицията достатъчно въоръжаване на цялата
4) Поради систематичното преследване на властта и Екзархията спрямо по-интели- митет тоже се задължава да се погрижи заибързото и
гентните легални работници, дейността на легалните тела е твърде слаба. Нелегалните нуждите важността на всяка отделна околия.
Организация, като има пред вид
възстаннишки действия като крайно
тела почти навред са станали господари на положението.
2. Организацията продължава да счита
общите
5) Днешната система на управление, прокарана във вътрешния правилник, със своя режим. Организацията предприема своите действия
средство в борбата си срещу турския момента на действията за¬
широк демократизъм и децентрализъм се явява голяма спънка за деятелността на упра¬ Степента, характера и
винаги, когато намери за необходимо.
подготовка на населението. Решение по принцип
за
вителните тела. В конгреса единодушно се изтъкна необходимостта от изменения в пра¬
вилника. висят главно от достатъчната боева да вземат само извънредни общи конгреси, свикани
общи възстаннишки действия могат изрично указани в правилника.
Действия по
6) Парично Организацията е в неудовлетворително състояние. Вътрешните приходи специално за тая цел, по начин и условияа започнатите не се прекратяват.
-
на отделните организации едва достигат за посрещане на чисто вътрешните разходи. За
външни подбуждания не се предприемат, подготовка на населението, Организацията ще
обще-организационните разходи и акции не се разполага почти с никакви суми.
3. Като има пред вид днешната боева активност ще бъде
от досегашната; тая Централния ко¬
7) Боевата подготовка на населението е незадоволителна. Оръжието и мунициите проявява активност сравнително по-интензивна
по тая точка ще се съобщят от
са недостатъчни.
предимно терористична. Подробностите окръжни управления.
8) Културно-економична дейност се е направлявала без общ определен план, съоб¬
разно местните условия и нужди. На места економичната борба и частно бойкота, като
митет конфиденциално на всички конгресът възп-
дейност.
неумело водени и без оглед на действителността предприемани, са давали тъкмо обратни II. Културно-економична революционния характер на Организацията,
Изхождайки от строго
резултати.
9) Борбата срещу пропагандите е задоволителна. Това се дължи главно на непосред¬ Риемакултурно-економичната дейност, във
всич^
нищщиоГцеХ0^”
СПеЦИаЛНИ
ствения отпор на населението, умело ръководен от някои нелегални сили. През последня- ще mpa6°™ П° Т°Я ВЪ"Р°С
та 1907 г. се спре успеха на въоръжените пропаганди, а на места даже се отнеха някои от селата. Тие съдилища
Граждански съдилища. саМо в
апелира пред специална
ко-
за напред граадан^
техните позиции. III.
Конгресът предвижда гражданските
10) Турската власт развива особена енергия по преследване на организационните
разглеждат дела като първа инстанция, н сза ното деЛо. В градовете
чети. Ред нововъведения са предприети във войската, които дават своите резултати. Сре¬ управление дд^
щу това организационните боеви сили са направили твърде малко за своето реформиране мисия, определена от селското Без да долу ‘ обождаване от
гражданското право¬
и приспособяване към новосъздаденото положение. Дела се разглеждат от
еснафите.
ва, Организацията се стреми
за постепенното
с
други подходящ
четнишкият институт сеуказва
Заключението на конгреса е следното:
раздаване, като намира
1) Общото положение на Организацията е незадоволително.
2) Сравнително с 1903 г. Организацията е по-силна в боево отношение, а е по-слаба IV. Четнишкият
институт.
продукт »»>»»- “
в своето управление, което е разстроено главно
поради вътрешни борби. е™™
яа яеймое\” инстрУктоРн-му Р р 2. толигошите
върлуват,
при новите условияопределят ну ч1Ю1о
неПосредствената пропаганди особено
всяка околия ще се ят ^ръжените
ето в боево изкуство и ръ^од
ще
Конгресът не намери за уместно да произнесе
митет, Представителството и Временнотосепредставителство
по дейността на Централния к°"
Четите се предвиждат за
.сасега мозащитава.
леждане сметките на Представителствата през 1906 и 1907 г. За прег¬
а населението не е в състояние да
848
избра се специална комисия в състав: П. Аиев, - Ч Я
 i

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

РЪКОВОДНИ
тм /. 2
V. Организацията в Одринско.
географически и политически условия на Од- мията и за постигането й Организацията ше въп»
XXZ ДрИНСК0 от ТВ°Я
Пред вид особените етнографически, Конгресът изказва протест за изключването Районен път.
ринско, конгресът намира, че дейността на Организацията в този край трябва да се със¬ ция.
обекта на реформената ак-
тои само в поддържане революционния дух на населението посредством единични агита¬ IX. Организацията и България.
тори-организатори. Изпращане чети и предприемане акции не се позволява. На населе¬ Конгресът не може да отрече естественото
самозащита. На Централния комитет се
нието ще се доставя оръжие само за неговата та на своите неосвободени сънародници в
вменява в обязаност да проучи по-обстойно положението на окръга и, съобразно с нужди¬ констатира, че българските правителства не са имали конгРесът тр^ва да
околии, да вземе, в разбирателство с окръжното управление,
те и условията на отделните македонска политика и че нерядко са експлоатиоали амо за
необходимите мерки.
издръжка на Организацията.
чужди нему. Пред вид па това, конгресът bZ^
бъде особено осторожно спрямо официалните фактори на Българи
VI. Материална Р и отстоява срещу
Организацията разчита преди всичко на собствената си материална издръжка. Като всяка цена независимостта и престижа на Организацията.
счита, че самостоятелността и силата на Организацията зависят много от нейната финан¬ X. Организацията и Екзархията.
сова уредба, конгресът препоръчва следните мерки за финансовото подобрение на Орга¬ Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветител-
низацията: но учреждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрално спрямо вреволюци-
1. По-рационално и справедливо разхвърляне на вътрешните приходи на Организа¬ онното движение. Усвоената напоследък политика на Екзархията, изразена действия
цията - вноски, налози, глоби и др. пряко враждебни на Организацията, ще се преследва, колкото това и да е нежелателно.
отговорни както централната
2. Въздействие за организиране външната благотворителност, особено тая на емиг¬ За последствията от тая политика Организацията държи
рацията в България. екзархийска власт, така и нейните черковно-училищни органи.
3. Предприемане политически обири и залавяне известни личности с цел за откуп. XI. Организацията и пропагандите.
По отношение на пропагандите конгресът стои на становището, което бе усвоено от
Пред вид сегашното си критическо положение, Организацията може да приема сред¬ продължава да счита пропагандите, а особено тех¬
ства отвред, отдето биха й се предложили, но без да дава в замяна каквито и да са ангажи¬ конгреса през 1905 г. Организацията
дело и ще ги преследва по-енер-
менти и без да унищожава с това -своето достолепие. Средствата се приемат само чрез ния въоръжен курс, като пакостни за освободителното
Представителството. Единични лица, уличени в приемане средства, се наказват най-стро¬ гично от всеки друг път.
XII. Ревизия на вътрешния правилник.
го.
Пред вид голямата непрактичност и
неприложимост на много отзаположенията на
необходимо да
Изхождайки от единството и неразделността на Организацията и в частност пред конгресът счете
вид предстоещата по-активна дейност на Организацията, конгресът намира, че Органи¬ действующия вътрешен правилник на Организацията,
да внесе известни
нововъведения, като вина™ ®
зацията трябва да има своя обща каса. За образуването на общата каса се предвиждат направи някои изменения в него, а също като се е старал от друга страна
до
следните постъпления: изхождал от дадената действителност и след възстанието. Измененият пр
1. Известен процент от приходите на окръжните организации; да се придържа о създадените традиции
2. Специални налози в полза на касата, разхвърлени по околии; разпрати своевременно из вътрешността. революционни организации
другите орга.
3. Приходите, добити с оръжие и XIII. Организацията спрямо за.общи акции с други р^ крайната цел
влиза в споразумение
Турция - цел, прокламирана
4. Външните постъпления на Организацията. Организацията се диктув ,
VII. Литература и преса низации в Турция, винаги когато това KVPHa
„„стоянни представители при
* Оо-
Конгресът набляга на голямата необходимост за Организацията от революционна от последния техен Общ конгрес в
Париж.
Раша ите организации.
литература и преса. Като констатира със съжаление, че отличните инак решения през низацията, конгресът намери за добре д
1905 г. по тоя въпрос са останали неприложени, конгресът вменява в обязаност на Цент¬ Щия Централен и Изпълнителен
комитет на ф Д i РДР •
Осъждане състоянието
Сарафова ща
ралния комитет да се погрижи за учредяването при Представителството на специален
литературен фонд за издаването на оригинална и преводна литература в духа на организа¬ XIV. Убийството на Гарванова,
организационе подобрението МУ
Конгресът, като най-висш р да се вземат зада се не спре р
ционните схващания. За в полза на фонда окръжните управления ще разхвърлят специал¬
Делото в неговата цялост и мерките ',кои
ик\ не можеше до
ни налози на околиите и ще ги изпратят по принадлежност. Издаваният в София маке¬
конгреса през 190.- г Р т разгледа обстойно ' я окръ-
донски вестник „Илинден“ ще служи за проводник на организационните гледища и инте¬ °т изработения от
откритото писмо което се
ните деяния на Серския окръжен к™"
ева,> а съЩ0 и
реси, за която цел неговата издръжка ще се поеме всецяло от Организацията. Редакторът
убийството на Гарванова, Сарафова
Д<
низацията и до оълг р
на неговите
автор
Доо^^ глед^щето
на вестника ще се определи по взаимно съгласие на Централния комите и Представител¬ букви д
ството с подходяща заплата. За вътрешността за сега не се предвижда специален орган. «ен комитет, изпратено гвот на шъ - Р Тите, понеже
Чисто организационните въпроси ще се третират в притурки на „Илинден“, предназначе- посочват мотивите на убиис тет се базира б

и ж Конгресът намира, че тоя Организаш > >

овите съмишлсниц
визира друР „ корпорации едно незна1,. же и да
VIII. Мюрщцегската реформена акция.
Съвършено несъстоятелна по съдържание, Мюрщцегската реформена акция не да- именно
които отцепила от тях.
отцепници, как я
верско. На конгреса е непонятно
Ако е въпрос за ация. че се е 851
РезУлтати- Единственото средство за да се прекрати царящата
P , ужасна от преди, и да се въведе действителен порядък в страната, е автоно- ця
Цинство, могат да обвиняват . е f- -V” я '*
850
 1. i 1
: I

архивите говорят
рафова и Даева, а именно: Яне Сандански, Чудомио Кант»™. д
"2
бяха убитите отцепници“ или „водители
на друга революционна корпорация с целеднак¬
по силата на същия тоя член 205, буква д, те би трябвало фор¬ Георги Скрижовски, както и физическия убиец Толоп S ’ Буйнов и
ва на Организацията“, то самоволно и беззаконно трите убийства. Частно СанпаигкиТ’
“ Т°Ва’ Че са извъРшили
да работят мимо Организацията и да бъдат
мално да бъдат поканени „да прекратят признава за виновен и за стремлението си да цепи Организамят-’8 Г°РНИТе убийства се
наказани със смърт само в случай на отказ.
Ь терор. който W»™» Серския , *->»
Независимо от пълната несъстоятелност на подвеждане
присъдата под чл. 205, Сер¬
силата на чл. 190, смъртните си да запази единството и дисциплината в Организацията и да
J
изко! си^Хана
ския комитет е извършил ред важни закононарушения. По
своеволията и пред вид заканите в откритото писмо за нови убийства ни
присъди, издадени от окр[ъжните] комитети, „влизат в сила след като минат през Цент¬ коНгР™
душно реши, щото указаните по-горе автори на убийството да се изключат о~ете
ралния комитет и се потвърдят от останалите окръжни комитети“. Гова изрично поста¬ Организацията и да се считат за нейни врагове. По убийството на Даева, понеже конгре¬
новление на правилника не е изпълнено. Частно за убийството на Гарванова и Сарафова сът не разполага с достатъчно данни, ще се направи разследване и физическият убиец или
трябва да се забележи, че тяхното длъжностно положение, като представители, ако и убийци ще се подвергнат на същото наказание, наложено на другите убийци.
временни, на повечето окръзи, изискваше щото те да бъдат подведени по подсъдност към Към оние съмишленици на Сандански, работници в Серския окръг, които не са со¬
чл. 189, който гласи, че членовете на Централния комитет и Представителството се съ¬ лидарни с кървавия акт на убийците, конгресът апелира де се възвърнат в организацион¬
дят и наказват от „околийските и окръжни комитети“. Същото положение е в сила, ако ните редове, дето тяхната свобода на убеждение и легална пропаганда ще бъде напълно
се приеме, че убитите трябва да се третират като членове на Ревизионното тяло, за какви- гарантирана.
то бяха избрани от Общия конгрес през 1905 г. (Забележка на същия чл. 189). Не трябва XII. Избори
да се изпуска из пред вид, че убитите бяха и делегати за предстоящия Общ конгрес. За членове на Централния комитет се избраха: П. Пенчев с 23 гласа, П. Христов с 22
Изхождайки от цитирания чл. 189, става излишно силаването на чл. 193, който гла¬ и g Чучков с 14. За допълнителни членове се избраха: Ст. Икономов с 23 гласа, П. Ацев
си, че обвиненията се разглеждат в присъствието на обвиняемия и свидетелите. и Манасиев с 14. За членове на Задграничното представителство се избраха: Хр.
с 15 Apr.
допълнителни членове
гласа, Апостол Димитров с 20 и Михаил Дорев с 19. За
Обвинението за някакъв заговор от страна на убитите срещу членовете на Серския Матов с 26
Силянов с 17. Реши се
гласа, Д-р Хр. Татарчев с 22 и Христо
окръжен комитет конгресът намира за съвсем несъстоятелно и с нищо необосновно. Не¬ се избраха: Пею Яворов 22 с
Представителството. Легални
зависимо от това, присъдата не може да се гради на подобен заговор, понеже съгласно шото допълнителните членове да бъдат и съветници на тяло не се изораха понеже
духа на чл. 189, заговорът не е формално констатиран от надлежната съдебна власт. членове за Централния комите и членове за Ревизионното комитет, които за напред щ
Освен явната незаконност на присъдата, конгресът обръща внимание и на някои конгресът възложи функциите на тия тела на Централния
странични обстоятелства, които хвърлят достатъчно светлина върху истинността на из¬ състои само от нелегални работници
несените в откритото писмо обвинения. В откритото писмо, публикувано в печата, името Бюро на конгреса (подп.) Председател: Хр. Матов
на Гарванова не фигурира като осъден на смърт, когато в писмото до окръзите неговото Подпредседател: П. Ацев
име е наред с това на Сарафова и Даева. Отпущението е умишлено. Може-би, то цели да Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов
изкара пред обществото убийството на Г арванова като акт на необходима самозащита от
страна на Паница. За дата на присъдата е поставена 10 октомврий. Известно е - това
може да се докаже - че тогава както Паница, така и Сандански бяха в България. Значи, о 1 ОПЯ г 16 с. Печатно. Публ.
в К.
присъдата е издадена не в организационна територия.
Еднакво несъстоятелни са и идейните мотиви на убийството, които в откритото
Резолюция на Общия конгрес на ВътРешнЛр^
ВМРО ТО г„ * Гарванов. Спомени,
документи,
Пърличев, Кюстендилският конгрес на
•

писмо така обстойно се разглеждат. Като подчъртава, че Организацията толерира всич¬ материали, с. 335 - 342.
ки мнения и убеждения в своите редове, непротиворечещи на нейните основни принципи,
конгресът намира, че няма причини, които могат да оправдаят отцепването от Организа¬
-
цията на Сандански и неговите съмишленици в Серския окръг, а още по-малко да оп¬
равдаят подобни подли убийства. В духовен плен на разни анонимни неотговорни маке- ' П. Дели-Иванов, става дума за
Петър (Туше) Дели*

донствующи от България, Сандански и съмишлениците му прокламират ред различия с

Организацията, които на практика никога не се отстояват, по простата причина, че са
неосъществими. Конгресът не може да не отбележи престъпното влияние на тие маке-
донствующи, които чрез свои оръдия, като Сандански, от три години насам умишлено Декларация от на к v
всяват раздори и борби в Организацията и които, най-малко, косвено подготвиха трите М
по обсъжданите март 1908 г.]
Жабокрът, Хюсп дм
убийства. Към тях конгресът изказва своето презрение. [С.
След като посочва всичката юридическа и идейна несъстоятелност на присъдата,
конгресът се спира на престъпната амбиция на Сандански да се наложи с терор на цялата „„„и-»»"»"“-”"""
Организация, като на единствен мотив за трите убийства.
От изложените обстоятелства и факти, както и пред вид 1) формалното признание
"•*"
на убийците, съдържаще се в тяхното открито писмо и 2) обстоятелството, че откритото акция не да-
писмо съдържа и мотивировката на убийството от гледището на неговите автори, конг¬ 853
ресът се счете за достатъчно осветлен, за да се произнесе
ие. онгресът признава за виновни подписалите по разглежданото престъпле-
смъртната присъда на Гарванова, Са-
Съвършено несъстоятел <

852

А.
архивите ГОВОРЯТ W0W иа ЦЕНТРАЛНИТЕ
’
'
> ।
V ; /
, fl
L- . '
I
.
средство да се прекрати царящата анар- пмвоани
де никакви практически резултати. Единственото реши, щото подписалите откритото писмо Т"м '■ 2

™я по-ужасна от преди, и да се въведе в действителен порядък в страната еавтономията,

по своя революционен път. Конг¬
от редовете на Организацията и да се считат
а
М Се «—ат
и за постигането й Организацията ще върви неуклонно
протест за изключването на Одринско от обекта на реформената акция. От Бюрото на конгреса.
ресът изказва
2. Бъдещата дейност на Организацията
Конгресът подчертава чисто революционния характер на Организацията не само по Публ. в Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония,
Т. П, София, 1943, с.
отношение на крайния идеал, но и в тактиката й. Главната и непосредствена задача на 558-559.
Организацията е пълната и всестранна боева подготовка на населението. Еволюционна¬
та тактика, при днешните условия в организационната територия, е абсурдна и трябва да
бъде чужда на Организацията. Културно-икономическата дейност се възприема само до №271
Съобщение във в. „Реч“ за завършване ваботатя к»™
толкова, до колкото подпомага и не е в разрез с непосредствено боевите задачи на Орга¬
низацията.
конгрес на ВМОРО и за избирането на ръководни органиЗ ВМОРОЩ
3. Организацията в Одринско София, 19 март 1908 г.
Организацията има пред вид особените условия в Одринско и ще се съобрази с тях в
бъдещата си дейност в тоя край. Новият македонски управителен комитет
4. Четнишкият институт Представителите на разните райони от Вътрешната македонска организация са имали
Естествен продукт на революционното развитие, четнишкият институт се оказва, тези дни конгрес във вътрешността на Македония и са решили да се изключат из състава
при новите условия за дейност, непригоден в досегашната му форма. Вместо чети във на революционните области в Македония Серският и Струмишкият окръг, управлявани
всеки район ще се определят нужното число инструктори, които ще обучават население¬ от войводите Сандански и Чернопеев.
то в боево изкуство и ще ръководят непосредствената му борба срещу пропагандите. Че¬ Избрали са за Централен комитет на организацията г-н, г-н Чучков, П. Пенчев и
ти се предвиждат за сега само там, дето въоръжените пропаганди особено върлуват, а Пав. Христов; за Задгранично представителство г-н, г-н Хр. Матов, Аце Дорев и Апостол
населението не е в състояние да се самозащищава. Димитров; за съветници на Задграничното представителство г-н, г-н д-р Татарчев, П.
5. Организацията и България Яворов и Хр. Силянов.
Конгресът не може да отрече естественото право на България да се грижи за съдба¬
та на своите сънародници в Турция. За съжаление, конгресът трябва да констатира, че
българските правителства не са имали изработена една ясна и постоянна македонска В. „Реч", София, 19 март 1908 г„ бр. 224, с. 2. Публ. в Д-р Хр. Татарчев. Спомени, документи, материали,
с. 327; Архив Христо Матов, с. 279.
политика и че нерядко са експлоатирали с освободителното дело за цели чужди нему.
Предвид на това, конгресът вменява в обязаност на Представителството да бъде особено
осторожно спрямо официалните фактори на България и да отстоява срещу всяка цена
независимостта и престижа на Организацията. 272
6. Организацията и Екзархията Писмо »т д-р Христо Татарчев д. Ч ,
Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветно уч¬ на Кюстендилския оощ конгрес на В. ппгшизацията
реждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрална спрямо революционното решения, за изборът на ръководни opi ан”
движение. Усвоената напоследък политика на Екзархията, изразена в действия пряко и за отношението към серчани
враждебни на Организацията, ще се преследва, колкото това и да е нежелателно. За пос¬ София, 19 март 1908 г.
ледствията от тая политика Организацията държи отговорни, както централната екзар¬
хийска власт, така и нейните черковно-училищни органи.
7. Организацията и пропагандите Драги Руменов,
да т „.твопя и прокараха се тъй
Днеска получих писмото ти и бързам
По отношение на пропагандите конгресът стои на становището, което бе усвоено от
конгреса през 1905 г. Организацията продължава да счита пропагандите, а особено техни¬ Аз ходих на конгреса гдето стоях само пет
дена^
р
ят въоръжен курс, като пакостни за освободителното движение и ще ги преследва по- °™““
както ги разбирахме тук, преди бр съобщени от Хр.
станал
енергично от всеки друг път. намериш в „Ден“ и във вчерашния ’ зациЯ) гдето е да се работи.
се окастри. Допусна се само в селск
_
н^Там
8. Убийството па Сарафова, Гарванова и Даева вече може и с него години. Също
по-горните инстанции е доста огра инстанциичислот , е ig за Общия конгрес
Конгресът, след като разгледа предшествуващите факти на убийството на Гарвано¬
ва, Сарафова и Даева, а също и самопризнанието и обясненията на провинените, съдър¬ Конгресите, както и изборите за в п0 Рните не повече от „пеминава в общините,
жащи се в тяхното открито писмо, заключи, че убийството е продиктувано от стремежа е доста нама
числото на делегатитеинститут се за в селата, а дР^га
чани въпросът е по-друг
на авторите му да се наложат с най-осъдителни средства на цялата Организация. В жела¬ например. Съдебният зап бор6а; а за с?Р^ерн0Пеева.
Последният
нието си да запази единството и дисциплината на Организацията и да изкорени система¬ еснафите. По отношение на серес 0 не дойдоха д Р
от дулата. Те под
та на своеволията и пред вид заканите в откритото и по-труден. Те бяха канени на ко гр конгреса, а на 855
писмо за нови убийства, конгресът Освободен отчасти със съдсист
854
гС Г
 архивите говорят ВМОРО. „НТИ НА
ЦЕНТРЛЛНт ръкойодни
„ „питеелЬ обявяват го за незаконен; питат дали са канени серчани; те
ХдятТрТението
с“ресчани
навеса, в кои точки се схождат и те ще служат за златна среда
за създаване едно административно единство Организацията.
на
Тази клауза е обаче формална. Поради и™™
ке„онската революционна организация и въобще ХбоТ^
'1^4 Тм I,
К0ИТ0
2

Ма-
нас и конгреса. на Представителство Струмишкия окръг, бяхме готови да отстъпим от смИ^„ ,° дело’ ние- Д^аите от
Улт^атумът се получи късно и не се разисква в
допълнени с
Изборът
Яворов, Силянов и аз. Центра¬ низанията и да се явим на свикания от
неизвестни ин—
ЧЛ'1 3 статугите на Орга-
е известен то е Матов, Дорев и А. Димитров,
Друга комбинация не можеше
донски конгрес, като мислехме, че при съществуюшиТп/^ В КюстенДи”ко Маке-
лен ком[итет] са П. Христов, Чучков и Пенчев - секретар. окръзи всяка среща на. дейци из различни краища на Мак~^
да се намери по горните два института.
Директивата. Подготовка и терористическа дейност, за последната когато се наме¬ же би и единодушие.
разбСХо™^^^
преследваната от всинца ни цел: да дойдем до взаимно 1 ипра‘слство, търпимост, 33
—
а мо-
ри за добре от представителите и Ц[ентралния] ком[итет]. Четнишкият институт тран-
сформирва се в инструкторство; запазва се там, където има борба с пропагандите. Дър¬
жането на правителството спрямо нас е много неопределено и изглежда, надали ще си
_ Но ние не можахме да се явим на конгреса. Причините за това
но все пак ще ги изложим тук, защото сме убедени, че те - тия случайни нагле
наглед са случайни
Ясно осветляват понизения морал сред организационните членове и дават да разбере “еХини
определят линия на поведение до избора. При пръв - угоден случай ще говоря на Ляпчев че раздорите са плод и на лоши страсти, а не само на идейни несъгласия.
за теб, макар че не вярвам да излезе нещо; понеже той лесно обещава и скоро забравя... След уоийството на Ив. Гарванов и Б. Сарафов в София властите арестуваха и пред¬
Много здраве от жена ми до г-жата ти и теб седателя на Струмишкия революционен комитет нашия другар Хр. Чернопеев. Акта на
Хр. Татарчев серския терорист Паница беше наистина от естество да ожесточи нападнатия лагер и да
Р. S. Прочети това писмо на Д. Мирчев, за да не повтарям и нему същото го предизвика на безмилостна отмъстителност. И тяхното нахвърляне срещу нас в пър¬
Същи вия момент бе обяснимо: озлоблението им бе допустимо и те изпаднаха до обикновеното
правило у застрастени хора - „който не е с нас, е против нас“. На техните лъжливи доне¬
сения се дължеше и арестуването на другаря ни Чернопеев. Те ни преследваха, защото
ние действително не съчувствувахме на комитета Гарванов - Сарафов, било като незако¬
ЦДА, ф. 1949 к, on. 1, а.е. 25, л. 8-9. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Д-р Хр. Татарчев, Македонският въпрос, нен (не излязъл от конгрес), било и като нарушаващ, както независимостта на Организа¬
България, Балканите и Общността на народите, с. 323-324; Архив Христо Матов, с. 279-280.
цията. така и нейните традиционни революционни задачи и отричащ въпиющата нужда
днес от нейното реорганизиране.
Мина, обаче, първото озлобление, а преследванията против нас не само не спряха,
1
Вж. следващият док. 273. но и добиха една много осъдителна форма.
група - от
Съмишлениците на покойния Д. Груев от една страна и Сарафи™ мърт
и Сарафова; веднага
друга, се бяха слели под влиянието на Гарванова
пактаинопо «як
обаче, двете групи се раздвоиха; от начало те тайно враждуваха и
№273
Изложение от Струмишкия революционен окръг до революционните ^а
група от своя страна правят приятелски
групи очевидно не съществуваше вече зада
окръзи и околии в Македония за решенията па Кюстендилския общ стремеше да засили „своята пар-
тях се стрем
пазване мощта на Организацията; сега всяка от
конгрес на ВМОРО тия“ и след туй да „завладее“ °РганизацИЯ™ крайно
р новото правителство набеше
[Струмишко, втората половина на март] 1908 г. Между туй правителството в БългариI съмишлеНиците покойния
враждебно към Сарафистите и крайно азиалните учители в София Хр. Матов
<

Д. I руев, които сега се бяха групирали " на заден план. И на лице

и Еф. Спространов. При туй положени Р > танаха някогашните Груевистиi и п
Израждане
на Македонската революционна организация (Писмо от Струмичани) като фактори в македонското дело за
Гарвановисти.
г тл
около
Те се сплотихартп ХР^т^"
тази група,
_
тяхната среда требва да е и >н бъл
е с благоволението
да ни „реследва нез
«е за да ни мъсти,
^д
г j

инициативата за на
До г. г. Председателите на гарското правителство, продълж спечели«къМ себе си ,
чрез ито очак.
Окръжните и Околийски революционни като нямаше за какво, - а само Д ” издействуват „освобожд лъжливи донесе-
тела в Македония нашия другар Хр. Чернопеев в за °^’задкулИсно те п0ДХРа”“*^ Въпреки всичкото
ваха от него някакви ангажиме • задържането на ср то за убийството
на
чия, съдебноследственните непра да се подвед^ _ят нищо, ама абсолютно
В началото на март тази година в Кюстендилско, България, се състоя „таен маке¬
донски конгрес“, инициаторите на който ние до днес точно не
знаем. желание на озлобените, да моЖ вл
пеев
„пасти не можаха
да освободят,
тоябваше да гоизвърши.един -
.
В тоя конгрес Серския окръг не беше никак поканен, а нашия, Струмишкия, бе по¬ Сарафов и Гарванов, следствени* деЛ0. И да се
канен по частен ред - с писма от познати. нищо, даже да разпитат Чернопеева т0 издеиствУ четири години сега
иск д
Според статутите ни (чл. 3) вън от територията на Организацията няма организаци- озлобените искаха чрез нат протИВ Хр.
Чернс
ет0 е бил
онев
nunu„,7eH°-Be начи’ КОНГР^ свикан в чужда територия не може да се счете за организа-
делегатите’ Даже когато са правилно избрани и дошли направо от Маке- се възобнови; едно дело, зн > ’
съдебен скандал: едно !авР” 0 което Чер»“*® поднови. Туй беше <лл
еК0! сега Хр- пеев дар Р>
тря6ва да
пония , nnprn-TT°
р ават формално да са организационни
членове, щом преминат границата. вателя и всяко следствие е било
криеше ПР**РОЙ даваше на 857
ство и следователя не
856
4
 • ’jLJ-b

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
А РХИВИТЕ ГОВОРЯТ Т"* '■
се споразумее с македонските кръгове...
Нам ни беше срам да гледаме дейци от Органи. пуснат. Очевидно, правителството и конгп 2

а да прибягват д полиция и чрез шпионства

с тях,
и набедявания да преследват егоис-
до като другаря ни Хр. Чернопеев се
дела против Хр. Чернопеев само за
Всички бяхме готови да заминем за
еди^Хми’ "
°Ф°РМиха и закриха.
—те но-
цели И отказвахме всяко общение
Хи 6иде освободен Но в София бяха вече присгитЪи?^
°Ще ден’ в ко™ Чернопеев
умишлено в затвора. Тогава те се озлобиха и явно вече говореха, че Чернопеев
дълго не ще бъде освободен, тъй като против него имало - „куп дела.
Между туш конгреса се свика. И тогава по-честните единици между конгресистите
(д.р Татарчев,
ите работи
Ефт.
вземал
Спространов
решенията
и др.), ко ито съо6Хх^
Стошии1„ ”
ДеЛегатите в
Греса е пРик™чил сво-
си и чакал нас Р>мичани, само да
за избере Представи-
телство и Централен комитет. ’
видяха всичката безцелност на всяко партизанствуване в една Революционна организа¬

.
Това ни смути. Всичко около тоя конгрес до сега
ция За делегати се бяха явили огромно болшинство чиновници, лекари и вестникари от Малко общооРга-
България, а хора на работата - само шепа. 14 ни един от другите лагери. Даже Сарафисти-
низационно и толкова много партизанско че ни Kin-Je съмняваме; дали приведе-
те са били съвсем слабо застъпени. Можеше ли да бъде такъв конгрес дееспособен? „„
ното горе писмо и последвалото освобождение на Хп
Ето това е стреснало по-видните делегати и те, за да привлекат нас, Струмичани, да
участвуваме в конгреса, отправиха следното писмо до Чернопеева в затвора - писано от
. конгрес. е.мо
подведат да гласуват партизански решения с надежда, че и ние, Струмич ще ПрР
единим към такъво едно безразсъдно действие в един тъй съдбонсюеи момею “
съ¬
мястото, където бе свикан конгреса:
За да не санкционираме възможната подобна игра на партизанствующите ръково¬
„Драги Христо, дители на конгреса, ние решихме да се явим в него само след предварително разбирател¬
Не можахме да направим нещо особено за освобождаването ви, докато бяхме в Со¬ ство. 14 отправихме до бюрото на конгреса следното писмо:
фия, защото имахме много малко време на разположение. Трябваше непременно на 5 „За г-на председателя на конгреса! Подписаните делегати на Струмишкия револю¬
того най-късно да дойдем тук за конгреса. А и от друга страна нямахме възможността да
намерим за толкоз късо време нужната сума, която се иска като гаранция за освобожде¬ ционен окръг, макар да считаме за незаконен всеки конгрес, вън от територията на Орга¬
низацията, все пак предвид критическите дни, които преживява македонското делои щях¬
нието ви. Представителството няма нужната сума на разположение. Ако да я имаше, на окръжния ни комитет най-
непременно щеше да я внесе и да се свърши работата. При все това направиха се постъп¬ ме да участвуваме в тоя конгрес, ако само председателя
умишлено арестуван. А сега, когатотой е
стар наш другар Хр. Чернопеев не се държеше
ки от страна на Представителството за освобождението ви без гаранция. Даже двама по всяка вероятност, конгреса е привършил работите си
свободен и всички сме събрани,
решения.
министри са били замолвани да се застъпят за вас пред съда, но отговора е бил: „че не
и така остава само нашето присъединяване към взетите му
значение за нас не можеше да е в
Като смятаме този конгрес за незаконен, неговото
могли да направят нищо за вас, бидейки това работа на съда, и че даже да се представела
исканата от съда гаранция, пак било съмнително, дали ще ви освободят, тъй като вие сте участие в него, а в създаване на една атмосфера
се обвинявали за две убийства.“ Така стоеше работата до започването на конгреса. решенията, които ще се вземат с нашето взаимното подвеждане под една административ¬
В конгреса първия въпрос бе вашето освобождение. Целия конгрес изказа силно на разбирателство, за споразумение и за
желание да ви види освободен в тези съдбоносни за Организацията моменти, като се на цялост враждующите лагери. привързаност на конгреса, до като той още не
надяват, че вие много ще спомогнете за правилното разрешаване на въпросите, които Отнета сега тази възможност, порадиза следното.
предстоят за разрешаване. е разтурен, нека влезем в разбирателство ли на узрялата в цяла
Македония идеин.
ипейна
1 Взетите в конгреса решения почиват
платформа отричане на четничеството.допиране между „„„елените
Вследствие на туй желание взе се решение, да се направи всичко възможно за по-
скорошното ви освобождение. Като се взе предвид, че постъпките правени за освобожде¬ - конгреса точка на
р
разделените страни на Органи-
нието ви без гаранция излязоха несполучливи, конгреса се спря върху другото средство. 2. Намерил ли е
поканен ли е в
Реши се да се накара Т. Ляпов от името на конгреса, самичък или с помощта на други, да зацията. 0Кпъг и тоя окръг
г.пгкия окръг
намери нужната сума за гаранцията, която да внесе, та да бъдете освободен. 3. Какво е решил конгреса
по отношение Серския
в територи-
.-с i Dnpue един законен конгресконгрес да се
Писа се в същото време и на Т. Ляпов да внесе непременно нужната сума за изиску¬ конгреса.
емата гаранция. Добре ще бъде, ако и вие имате някой човек, който е готов заедно с Т.
Ляпов да стане гарант та да улесните Т. Ляпова в случая.
4. Решил ли е конгреса да
свика
ята на Организацията и от делегати
в най
- ден
наР0
„ейност
низацията, в конто
на Организацията, ПОКанен ли е
Ако и след всичко туй вие пак не бъдете освободен, ще се направят и други възмож¬ консултира, по взаимно съгласие за бъдещата п нашня окръг
за сви
6. Кои са взели инициативата
ни опити за улесняване на положението ви. получили- не ще
официално, тъй като такава покана пРедсед^ЛКкОетО
сме заели
Като вярваме, че тези наши постъпки ще ви убедят в искреността на конгреса
спрямо вас лично и Струмишкия окръг изобщо, мислим, че не ще бъде зле, да ви помо¬
лим, да се постараете, до колкото ви е възможно, да убедите
делегатите от вашия ок¬
Какъвто и да бъде вашия
ни разколебае в средното примири л
заявяВаме, г.
отговср^ държанв1 между двата е
Рсмеглавните
готови и сега д лае
в конгреса, ако
яви’м
взел такива
г конституирането на
решения
^
ръг, ако ги има такива избрани, да дойдат час по-скоро в конгреса,
за да вземат участие през последните години. От туй ър„
в решенията му. г вземал
ни се заяви, че той не е искрено :
п0
осветя ше P
Надявайки се да ви видим скоро между нас, решения, имаме всичкото в които ние
6 март 1908 год.
оставаме с искрен поздрав.2
конгреса, върху дебатите и реш държане, н‘ о„„„лищкня революционен
окръ

От комисията (подписани): Д. Даскалов, П. Ацев, Е. Чучков, Август“ използуваме в примирител регати"“

От * ни заеха цели
иот0 писмо
на
вания^и^ппсг^и писмо и пРавителствените врагове в София омекнаха спрямо аресту- мзнето и подпис»^0
приемане
РУ р. ие представихме гаранция (с донесена от окръга
ни сума) и той биде Съвещанията ни, после •. 1/1 *
858

VJ 11 «V
архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ °р
м тъкмо когато щяхме да отправим
писмото, полицията наново арестува друГар„
какво можехадело, ” 1Мз""4
нГх^Чер^пеев аТнего окръжен комитет - Петър те да се облягат? Туй биоаз '■ 2
и втория член на Струмишкия лЮционното трябваше да има свХвн7?ХГ^^^
^Трата на конгресистите и на правителството беше ясна: те са чакали два дни да македонец трябваше да знае. До днес Органи
дирижира от софийските канцеларии - тъкмо ш как™ 'Хм?0™"’ К0ИТ0 и « »« и
Т°ЛК0Ва низк°’ да
се явим на ко^са, а тъй като ние “
смятали са, че се „отделяме“ от тях и са
се забавихме,
се дирижират от- канцелариите в Атина и Белград S Р^КаТа и сръ6«а пропаганди
“пибегнали па?до своето срамно средство - натиск чрез полицейски разкарвания. Хр.
си село в Северна България, a 1 1етър
организация
опната на нашите свещени революционни
със сръбските и гръцкишХТ^^
Чернопеев биде интерниран в родното Китанов оплюване гообнипи 7™
Мафии Равн«силно с
предстоеше да бъде интерниран в Аккадънлар (едно наи-затънтено
село в Делиормана).
Това ни вече озлоби, но не ни докара до заслепение. Изключително критичните дни,
които преживява Организацията, ни караха да не забравяме важната роля, която ни се
налага, както от географическото положение на окръга ни, така и от самите наши идейни ушилия се тъй
разбирания и лични връзки с дейците от двете враждующи крила в Организацията - ония партизански конгрес.
от Серския окръг и тия от противния лагер. В съвещанията ни се изтъкна, че един мотив за чиновническото безразсъдство в
От две години ние, Струмичани, се държим другарски независимо към Серско и конгреса трябва да е преди всичко следното:
опонираме на противния им лагер само идейно, а в действителност търпим техни хора в Ръководните кръгове в конгреса са се облягали на българското правителство,
окръга си и пропущаме техни материали за навътре в Македония. Туй наше средно дър¬ което трябва да им е обещало голяма морална и материална помощ, за да се съкрушат
жание едничко можеше сега да задуши възбудените страсти и враждувания в Организа¬ чуждите пропаганди в Македония.
цията. Трябваше на всяка цена да влезем в разбирателство с конгресистите, за да наме¬ Ние се спряхме на това предположение и всестранно го разгледахме. Ако основния
рим програмни положения, които биха сближили двата враждующи лагера поне до тол¬ в горното наше предположение, ние
коз, че въпроса за проляната кръв да е въпрос за отделни личности, а не генерален въпрос мотив за смешния свършек на конгреса се криешеокръг, достатъчно право да признаем
за враждуване между цели крила от Организацията, и още - въпроса за неминуемото
намерихме, че то не даваше нам, на Струмишкия и да се откажем от разбира¬
съществуването на формално разцепление в Организацията
реорганизиране на революционното дело в Македония да не е задача само на някакво в основата си съществующето отдавна течение сред ма¬
ляво крило в Организацията, а да стане общ въпрос, който да ангажира ума и волята на телство с конгресистите. Защото
моралната и материална подкрепа на Бъл¬
всички налични в страната революционни сили. кедонските революционери, да се облегнат на пропаганди в Македония, както и за
гария в борбата срещу анархията от националните
течение беше едно заблуждение, една
При арестуването на другарите ни Хр. Чернопеев и Петър Китанов властите са тур¬
постигане крайните задачи на движението, - това на Хилми Паша, които деоне да сведе
нали ръка и на приготвеното и подписано вече от нас писмо до конгреса в Кюстендилско.
А тъй като те, властите, действуваха в съгласие с ръководните кръгове в конгреса, то на
тия последните веднага е било донесено за нашето писмо. Това писмо трябва да е напра¬
вило известно впечатление на конгресистите, тъй като скоро последва разпореждане да
—
грешка, изкуствено подхранвана от управлението
шовинистическо
нашата Организация на ...nnnuur-ruureKo
бунтарска

тство и сръбското четничество, та по тоя начин

донския роб. Като грешка, като заблуждение
да компрометира
гръцкото андар-
бунтарска нога и да я изравни с дело на маке¬
правото
междуособна
да се счете за
туй течение, прочее, не може война. Във
се освободят нашите другари. Петър Китанов още не беше интерниран и биде пуснат на разцепление, за
престъпно, за предателско, че да е мотив въстание тоя въпрос е бивал бурно повдиган
за
свобода. Но Чернопеев беше вече зад Стара планина, та му се телеграфира, че е свободен чув¬
да се върне. всичките наши конгреси след Илинденското са намирали просветен ум и високо
кръгове в Организацията страдания, от нацио¬
и винаги ръководните по-горе от племеннитеръководните сили в Орга¬
ни
ство да поставят революционното знаме
В тоя момент всички мислехме, че недоразуменията между нас и конгресистите са
това високо чувство в него ояха присъствувапи
налното ни озлобление. Тоя просветен
окончателно отстранени и че щом пристигне Чернопеев, ние ще се явим на конгреса. ум,
конгрес ако
Но какво беше нашето учудване, когато само след един ден се научихме, че конгре¬ сега в Кюстендилския
низацията биха намерили имакедонското и иорче е Р
систите не са искали да ни чакат: те са закрили конгреса, като са избрали Централен дело, като Пере Тошев
комитет от шестима души, Задгранично представителство също от шестима, и са приели всичките налични сили в
Петър П(оп)арсов, и Серчанш И ак
р компроме.
за вестник на Организацията недостолепносписвания македонски лист в София „Илин¬ било мм0 м да
избре,
Димитър Стефанов, Струмичани е
ден . Очевидно в конгреса бе надделяла партизанщината. Тия хора, събрани там, в Кюс¬ не поканят Р високохуманн„те принципи на ма¬
Реса да не дочакат нас и да
пред и наши незао-
тират пред народа, пред човечеството,
тендилско, обявиха себе си за противен лагер не само срещу Серско, но и срещу нас, Р днес
печална хитрост и
Струмишките делегати, които бяхме готови да им подадем ръка.
кедонската революция, в името на
която хитро чиновници,
ни само окръг, да
Всичко туй беше не само жалко, но и смешно. Защото сред събраните там, в Кюс¬
тендилско, имаше само седем - осем души активни хора на делото, равими другари, то това е само
да
печална
бъде повод за
.
. паб0ТНиците
•
откажем
в Струмишкия
от разбирателство
винаги
с конг-
можем да
отдавна отпаднали от организационното дело и - всички други бяха може то
нищо повече. И не положение, което държи* йци с които
Ние
бяха заседнали в топли чиновнишки и Напуснем средното
други кътчета в живота на свободната страна. При
туй ние знаехме от частна преписка с Ресистите, между които има
ценни за дело и друго:
конгресистите, че поне половина от тия седем - осем
активни работници, които участву- се разберем. „„ппния се изтъкна
Са ^ИЛИ опозиция на
разперем.
болшинството и са чакали нашето явяване, за да се
- поради тра-
ния конгпес^Кя свеждаше
организационното дело от така несериозно свърше-
J»r,a.Ba MeXa Да вьршат
Се
Серскяте деици, 861
там е в полза на новото
кедонската революционна тия шестима задгранични представители на Ма¬
тайно правителствено давление
певолюиип организация, като се откъсваха от нас, хората на работата? На То
860
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА централния „
архивите говорят ръководни
ОРГАНИ
революционна нога - никога не са се поДДапа. тизъмзадача нашата
и има за задача да извоюва
(/

диционното си държание на независима

В Турция
правов ''2

“и на правителствените спекули с
Но и това второ предположение
македонското
също така
дело.
не можеше да ни застави да скъсаме
тази Организация няма право на
е България, където няма средновековен
°Хст^
абсолютХ^Т
ВъН Оттми ™™в и

още от началото решавахме да се явим на конгре- строй, има възможност да се води борба на легална има пР»ов Държавен
сношенията си с конгресистите. каква среда ще отидем. Въобще, дълбок е смисъла
Когато
убийството на Сарафов - Гарванов, престава да е акция Hd Т°Ва ВСЯКа акция’ подобна
са в Кюстендилско, ние знаехме в на македонски революционер и на
на м
оня член от организационните статути, по
силата на които всеки от нас престава да е превръща в един престъпен и вреден за делото акт се
член на Организацията, щом се намира вън от
територията и. Ние, македонските
люционери чужди на идейните кипения на другите революционни
рево-
движения, и лишени „б „„„
от всякаквареволюционна литература, щом се озовем в свободното княжество, лесно се съвещания «инодуия,. пяо.янст щ , „0
отдаваме на преобладающето шовинистическо в страната настроение, враждебно по дух възникна и второ предложение, което се формулира така: Р У
и същност на революционното дело. А един конгрес, свикан вън от организационната
Акцията на Серчани е плод на дълготрайно и основно зло в живота на Организаци¬
територия, и главно състоящ се в голямото си мнозинство от бюрократи и жълти вестни¬ ята и потушването на изоухналата кървава вражда в революционните лагери и е въпрос
кари и със съмнително революционно минало и настояще „дейци , не може да не е под не на частично осъждане, а на принципиално разглеждане изцяло на злото, което разяж¬
влиянието на официалните власти, на шовинистическия печат, и на политическите коте- да делото и го води към израждане; трябва, прочее, по революционно-съдебен ред и са¬
рии в Княжеството. Затуй тежко престъпление извършиха онези, които осуетиха участи¬ мокритика да се ликвидират всичките престъпни деяния, станали в името на освободи¬
ето в тоя конгрес на активните македонски дейци само затуй, че те още веднъж биха телното дело и вършени от отделни членове или от цели тела в Организацията. А тая
могли да издигнат македонското дело на нужната висота, и с това биха още веднъж поп¬ широка възродителна задача е по силите само на един редовен и правилен конгрес, в
речили на българските правителства да използуват страданията и борбите на македонци¬ който да се застъпи всестранно ума и душата на целокупната Македонска организация.
те за свои груби партизански борби по избори и за свои дипломатически успехи, чрез Туй предложение възникна в съвещанията ни след едно по-щателно разискване вър¬
кървави афери вътре в Македония. И ако мотива на ръководните кръгове в конгреса, да ху „отвореното писмо“ на Серчани, с което те, като обясняват мотивите на своята кърва¬
не чакат нас и да не викат другите е горния, той е твърде осъдителен. Но все пак и тоя ва акция в София, идат да се поставят на военна нога не само вече срещу турското прави¬с
мотив не ни даваше право да скъсаме окончателно своите връзки с конгресистите и да се телство, но и срещу правителствата в България, Сърбия и Гърция, като обясняват това
откажем за винаги от всяко разбирателство с тях. факта, че в България е съществувала една конспираторска, значи не правова организа¬
ция, която е предприемала всичко, за да „превземе“ Революционната
организация в Ма-
След туй в нашите разисквания се изтъкна трето предположение, като мотив за
партизанския характер на конгреса, и туй предположение на всинца ни се виде за най-
сериозно. То се заключаваше в следното: ^Т/ри разискванията поединтояконгрес
пункт ние дойдохме до
да се разкрие в пълна картина моралния криз
,
Болшинството в конгреса са лични приятели на загиналите Борис Сарафов и Иван за криене че трябва пред години.
Гарванов; те не могат още да забравят кървавата акция на Серчани; а тъй като пие, който преживява Организацията през последните о ссвоите послед-
които по своето
Струмичани, още не сме се изказали по тоя акт, те - болшинството от делегатите в Ние намерихме, че има грозни факти,
да се заемат
ствия трябва да се пренесат към акцията на Серчани,
конгреса - са решили от остървение да се откъснат и от нас, като са ни счели за съчув¬
ственици на Серчани. ценят и съдят като общо зло.
Ние в съвещанията си признахме, че туй предложение е най-съществено. Но и вед¬ Ето тия факти: развращават от една страна
се обезоръжават други и
xa ^,
нага намерихме, че и тук конгреса е изпаднал в груба грешка. По убийството на Б. Сара¬ Изтеглят се милиони от българската
фов и Иван Гарванов бе арестуван председателя на Окръжния ни комитет и най-стария в беззаветни македонски революционни ра
н у ^
подържат се непопулярни войво¬
да се осакатяват с побоища по участъцит
работата наш другар Христо Чернопеев. Значи преди да се произнесем ние върху акцията
ди във високо идейни центрове, като
се.довеждат разцепления, които
с чети, ооезоРъ
на
революционен
на Серчани, трябваше да чакаме края на съдебното следствие, което едничко можеше да е на чети 3
хвърли светлина върху основателността или неоснователността на подозренията спремо шпионство предтурците; «°^pBa“^0
в народа (Белее);
Чернопеева. Ако ние се изкажехме по въпроса предварително, постъпката ни би имала от друга и се възмущава мало и
пари и оръжия опълчват се раио
войводиРсре1цу
окръжните тъм.
значение на защита за арестувания ни другар. А невинния нема нужда от защита. (Серско). Създавнаанот° " роб е будило в
В заключение при съвещанията си и върху трите пункта намерихме, че въпреки окръг и се докарват до самоизтребление^Р и крепене
всичко ние можем - и трябва - да влезем в преговори с делегатите закрития конгрес,
от но и жестоко посегателство вър У заслепение, коетс които са се отпу-
да проучим техните решения и да намерим общност
в разбиранията, стремленията и дейс¬ свободната страна (България) "Р® яване на цялата нац g имет0 на Македония - за
на хищнически правителства и адели от министри ръЖИЯ, а доставеното
твията между тях и нас. Така ние бихме могли пак да се
заемем средно положение между
враждующите крила в Организацията и бихме могли, може Щади за Македония, наполовин се
би, да намерим непосредстве-
н <я път за спиране на враждите и подхващане с нейното освобождение са правен ите войници пРа страшни злоупотре
лен ,
маке
чрез реорганизиране на революционното дело. общи сили мъчната задача:
обновление, срещу
че
подсеща*^ _
Указвало толкова негодно,
В нашите съвещания ние дойдохме пушките им. Всичко туй на България Р
ним и до необходимостта да изяс- будело в гражданството и в ин
тановиЩето си спрямо Серчани. Първо
се яви следното категорично съюзници само в наР°д”вте револю-
предложение-
Да Не 0СЪДИМ
къРвавата акция на Серчани.
Донските дейци.
.„«тъгюи-иможеда^^
А нашето дело нали ТЪР за свобода м
бъдем ние,
македо

ката революционна организация се та интелигенция? И какви о р

мотивира от средновековния абсолю- Г "■ '
862
 ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРалнит
архивите говорят °Рглни т„.„ „„„ ,
пионери когато ставаме виновници
за крепене на престъпни режими сред общество, в околиичаст
и тя или изпълняше турските затвопи
прехвърляна в България Р ИЛИ избягваше в четите и биваше »
/.

което сме намирали най-много съчувствие? та си

Онова обаче което Серчани резко
изтъкват в писмото си - че ще продължат своята По тоя ред легалните маси изгубиха ли.™
„ делото станаха четите. Турските разбойници с ZZ

^
останат на военна нога не само срещу турската цещ Все и вся
терористичен система, т. е., че
тоачна власт но и срещу авантюри на
ще
правителствата
търсят
в България. Сърбия и 1 ърция - с в
причините на илюстрираното със стращ.
се подрина, над всичко взе връх четата. А
ужасни, зачестиха, презачестиха предателства
зХ0ТогСт“^
основата си грешно. Защото с туй
ните факти по-горе зло не в самите
Серчани
грешни системи и институции, които израждат Рево. свирспост върху съмнителните и слабодушни хоп кХ
сппям^
Нахвърли с мас™ическа

революцията
СКОВа наР0Да в Р°б™
люционната организация, а единственно в чуждите правителства
и в патриотствующата подчиненост, само че не вече спрямо турците а еВ°ЛЮЦИ0ННИТе
македонска емиграция. Туй беше израждане на ипея Ж На четата ставаше твърде

При зараждането си Македонската революционна организация бе подведена от осо¬

бените условия в страната по един крив път и в по-нататъшното си развитие ни докара до население и то почна да иска - чХ
суров, твърде опасен, твърде възбуден С
ще се предаваме на турците“, викаха вече и беловласи тави.““4“”'
ИЗМЪченост У
”МИ ВЪСТаНИе ИЛИ
днешното безисходно положение.
Македония - види се, като представляваща през векове център на турските евро¬ Харамиите, македонската емиграция в България, патриотите тук и самите прави¬
пейски владения и още. може би, поради близостта си със средновековно примитивната телства това чакаха. В Македония се прехвърлиха големи чети, въпреки волята на Орга¬
Албания - никога не е била умиротворена поне до толкоз, до колкото са били умиротво- низацията. И тъй като населението, подчинено на суровата власт на четите, на много
места от цялото революционно дело беше възприело само едно, - че четите са по-силни
рени граничните области на империята, каквито са били земите на днешното Княжество то и не се явяваше да се опре срещу новите вече бунтарски, а не
България. от турската власт, никой
революционни чети, нито пък можеше и биваше някой да ги предава. И останаха само
Македония, даже и през десетина години след освобождението на България, беше
арена на своеволия на необуздани бегове, които боравеха с разбойнически банди и завла¬ революционните чети да се сражават срещу нереволюционните. къс един срок се наложи Илин¬
дяваха (заграбваха) цели села - една анархия, която в Мизия и Тракия е била спряна от А това не можеше да се понесе, от населението и в се вдъхновяваше от най-чис-
организация, която
денското въстание. Така Вътрешнатанеусетно се изроди в бунтарска. И не можеше друго¬
султанската власт още в първата половина на XIX столетие.
Срещу тази разбойнишка анархия в Македония през цялото десетилетие на 80-те топлътна революционна идеология, около „планинските юнаци“, а не около културните
години и до средата на 90-те вирееше, като противовес, християнско разбойничество - яче да бъде: цялото дело бе се завило паланките.
центрове в страната - не около градовете и
„харамиите“. въстание най-добре доказа грешката в системата и институци¬
Самото Илинденско в по-големи раз¬
При появяването си още Революционната организация се сблъска с тая разбойниш¬ То беше едно четнишко движение
ка анархия в страната. Самите широки работни маси в села и паланки тласкаха Револю¬ ите на Революционната организация. скъпо плати населението в цял Битолски окръг,
ционната организация в борба против разбойничеството, което най-много тежеше на на¬ мери - една партизанска война, за която отпор на турските войски, поне в
защита на родни¬
селението, т. е. на мирните хора, на робите. без само то да е в състояние да прояви един въоръжен протест, а не въоръжена оор< а.
те си пепелища; всичко туй беше само от
И революционните ръководители, вместо да потърсят - или да създадат - борческа
готовност и боеви сили в самото легално население, в самия роб, те оставиха роба пак да организация,
идеше
породи
^о-четниша^
Освен туй генерално зло, което се от същата система р
си е роб и прибягнаха до „юнашкия“ авторитет на християнските разбойници в планини¬ та революционна „ „„пчинявяха на свои
ко пакостно от генералното.
те - харамиите. Така се създаде четнишката система. С-течение на времето компромети¬
раните в градове и села легални дейци избягваха при четите. С туй на тия чети се наложи Четите, станали все и вся в
живота на
съд, разглеждаха дела,
ма^даа“™мР ’и присии. ставаха дик-
А войводите се подчи-
чистия морал на идейниците. Старите харамии - които бяха хайдушки души - ставаха войводи; тия назначаваха подчиненост,_ ад™ сштлина. силен, до колкото
татори и изгубваха идейната самм0 д0 ТОлкова та а на
невъзможни в наложената така идейна дисциплина и биваха изгонвани в съседните кня¬
по-горен комитет, който пък.биваше
жества (главно в България). Те там вече ставаха една опасност за Организацията, защото няваха на един войводите. Де™ морал отпадна. Замениха
-
тяхната система в Македония - да се движат чрез ятаци, чрез доверени хора се беше печелеше предаността насъревнования ме у „та
Идейния
усвоила неусетно и от Организацията. При туй четите, морализирани от идейниците, до¬ народа. Така се почнаха авантюризм. политика
възведе във върховнакато четите
я диктаторски наклонности и
биваха голямо обаяние сред народа и с туй правеха легалните дейци от една страна недос¬
татъчно влиятелни сред населението, а от друга - недостатъчно предпазливи, да се не А това е почва за анархистични
като народа
де^е^^
_ и
комитета.
тъй
1“в^Чиваше вид на
компрометират тъй като компрометирането им пред властите ги още повече издигаше
те веднага избягваха в четата и добиваха по-голямо влияние, добиваха власт, а тия, които
- на Организацията. Тъй
пък бяха подчинени на войводите
на СВОИТе
Македонската органимц^^
извърш
не биха могли да издържат суровия живот на четите, знаяха,
че ще бъдат изведени здрави
и чигави в България, където биваха посрещани като герои и им даваха
комитетите грандомани или ав
чисто анархистическа. Готвенит
Р^„в Цариград, .
в Букурещ * ацня слава
ини уб йс.
на диво оун-
една от причините, да се изтеглят добрите
служби. Туй беше
революционни дейци из населението и чрез на един фотограф и после на ед *• Р революционната 1Р н вниманието, на ко¬
четите да се прехвърлят в България. тва на шпиони в България за предI Д нарОДпяспечмим...
№ИТ0 искахме е Р страшната и гръц-
да грешка
тм и ?Т дРУга стРана размножилите се така революционни
чети стреснаха турските влас-
сисгематично Да ги преследват. Подзетата така кървава война между
тарска, почти разбойнишка сим:
ито търсехме да привлечем, най-съкрушнтелно е сръбските

извоюва Револ!2циоините чети не можеше да бъде достатъчно сериозна, за да

°™0 облаги за населението, а беше
гибелна за самото дело: почнаха
на
в системата и институциитекоито вижеха революи g65
афери слей аЖе™
ф р , които разораваха цели
села, компрометираха интелигенцията в цели ки чети по същия път, по . .«.И /
”'7

г» V .
864
-.т
 t h id 1!
. . nJ U, !

вМоро. документи на централните РЪК0В0а11и

архивите говорят ПРГАНИ
да им се опрат! Една десетгодишна Революционна
'•1919). Тп* I, чист 2
селата боево подготв'ен топя които
в Рш’
цеди околии и десет души легални боеви сили в защита тите и насси.в разбиранията и тактиката, за да намерим и възстановим другарски връзки
помеЖДУ
нГнародната кауза! И от вред робите пак завикаха: дайте ни чети! Те, тия чети, можеха Но след дълги наши срещи и разбирателства 1™.
- само да дойдат и да се бият срещу гръцките и сръбски
сякаш да бвдат и наемни банди
като ни дълго мамиха) ние със скръб трябваше Ме*ду нас’ дсй«^ в
патриоти с
най-искренна вяра Струмишко, и между болшинството от хората които сан™ ’ И решенията
потръгнаха пак наши чети, изпращани от софийски В Кюстендилско,
няма почти нищо общо нито в пазб„
Илинденско въстание не “ стр,!Мленияга'
в каузата си но и с най-печален край: Македония и в самото „и го във възприетата за напред система и такт за действа
даде толкова много жертви, колкото се дадоха с четите
през последните четири години!
Конгресистите в Кюстендилско са възприели тенпеи..™!,
И населението се насити от афери и кръвнини, а в София все още бълнуваха за ново ра гивиа македонска организация вън от организационната тер™^
въстание! Да се наложат
от там на македонското население също тъй както Х т„
Р Я)’ за
Заблуждението е наистина в София, но туй заблуждение само по себе си рухва днес: ческите конспиративни организации в Атина и Белград. Ние сме
населението не ще вече чети! И доста е революционните тела да доловят болките на конгресистите може да са имали и искреното желание да засилят борбата борбата Яа като
народа и да ги упътят с нова система в реорганизирани революционни институции; доста използуват неговото недоволство. Но това желание у конгресистите, да се засили
е македонското освободително дело да се отърси от горско-четнишкия характер и да до¬ у роба, е воля тяхна, която те решават да наложат на роба вътре. Няма сред тия хора ни
бие масово културен революционен характер, доста е това, за да се отнеме всяко оръжие засили „боевата подготовка на населението“, разбира се, чрез
мисъл друга, освен да сеМакедония,
на патриотическото безумие и на монархическия авантюризъм в свободната страна! прехвърляне оръжие в чрез реорганизиране четите „в инструктори за боево
Успее ли се в тази трудна задача, готовността на Серчани да воюват с правителства¬ изкуство“ и чрез „засилване четничеството против пропагандите.“ Вдухана всичките им
та в България, Сърбия и Гърция става безпредметна; домогванията на последните не ще ни се съпротиви и вътре в Македония, и вън от нея
решения се чете: горко му, който
решение).
намират съществующите до сега и подържани от Революционната организация условия: (даже е било взето такова тайно
вече споменахме, не за пръв път
от една страна население безпрекословно подчинено на четнически своеволия, а от друга Македонската революционна организация, както създадена и действующа в сво¬
четнишки пътеки по планините, нелегални герои и хитри укриватели. Разбира се, до като
се реорганизира революционното дело Серчани не могат да не стоят на своята позиция,
се вижда съпоставена срещу такава
бодна страна. Илинденското въстание
конспиративна клика,
в Македония през 1903 год. бе предшествувано -
която са веднъж заели. - през
предизвикано от Джумайското окръг и ние 1902 -
год. Туй печално въстание една престъпна
твърде добре познаваме идейната и нравс¬
Като изчерпихме с всичко гореизложено, в съвещанията си, въпроса за дълбокото -
авантюра бе създадено в нашия „Върховисткия
Тогава цяла Македония чу за струмишките
зло, което разяжда Македонската революционна организация, ние решихме: твена сила на подобни бунтарски клики. „върховисткото възстание ‘. А ние
1. Нашето категорично осъждане акцията на Серчани би ни сближило с конгресис- комитет“, за „върховистките чети“ и за защото се опълчихме против готвеното
за разбойници,
тите, би ни реабилитирало пред властите в свободната страна, би ни примирило с българ¬ революционери, обявени роб, което бяха предприели
бяхме виДни
македонския
ското общество и за туй би било от голяма полза за окръга ни, но с това пък ние бихме се престъпление със страдалчеството на
полковници), конспиративно организирани в оунтарск
отдалечили от пряката задача на всеки искрен македонец днес - да изтръгнем злото от софийски патриоти (генерали и
корен, да възродим морала в Организацията и да постигнем въдворяването на нейната
на върховисткото течение:
комитет.
кръго-
желана мощ чрез реорганизиране. Защото бихме частично решили и предрешили един Е го на късо каква бе същноста софийските патриоти, в съгласие с „висши“ цел: да се
въпрос, разрешаването на който ще е по силите само на един конгрес, в който да са застъ¬ хубавия девиз „автономия“ и си зададоха за
и въже хоранахвърлят
пени със своите искрени дейци всичките революционни райони в дела Македония и .
в разполагайки със средства, събираха от кол големи
организация, катоевропейската намеса.
чети в Ма¬
2. Ще влезем в разбирателство с конгресистите, ще проучим решенията им, ще съз- аложат на Македонската революционна
в бунт, за да предизвикат с четите
дадем търпимост помежду ни; ще направим после същото със Серчани и ако туй ни се
удаде, ще излезем с обстоятелствено изложение (каквото е настоящето писмо) до всички
кедония и увлекат населението това. Опълчи се на борба Организацията
виждахме тогава от
Известно е, до колко те успяха в туй безразсъдно движение
в карта
турял на
революционни райони в Македония и ще свикаме македонски революционен събор, кой¬
то само ще може да възроди освободителното дело. си. Ние, македонските революционери, (който не веднъж
българския монархизм политика), а от друга
е
-
един гол
След това решение нашия председател Хр. Чернопеев устрои среща с Хр. Матова и
една страна авантюризма на чисто династична
своя чужд на всяка трезва мисъл и на всякакъв рево-
Делото на македонския роб за
не
в един четиричасов разговор за грешките на Представителството и за злото в Организа¬ съвсем революционна организация ‘^тогава
цията са се разделили приятелски, като Хр. Матов е обещал да ни даде в срок от два-три патриотически напън, който беМакедонската
на преди
л'°Ционен дух. Идеологията пропаганда
чрез културно-гражданска сп=
сам пред
дни преписи от конгресните решения.
През това време излезе в печата и декларацията, която е била изработена в Кюстен¬ ^ше бунтарска. Революционната
за свободен граждански живот, та
Р°ба, да го направи узрял
дилския конгрес.
Пешките п^а/б^о
си кървава революц^ . Рпът:
срещу
опълчихме като срещу
КЪсичък
да
туй,

_
Както трябваше да се очаква, в тази декларация, предназначена за публикуване, чрез
в нашата органи
Ц •
РЖавните власти, било
конгресистите са вложили само една част истина от своите решения, а другата част исти- тази революционна идеология европейската намеса. илюзор- ,т е
можеше и да бъде другояче: всяка открита декларация не може да има Дигнем бунт и да предизвикаме с изстрадалата можеше да даде някаквине и едно
пХ ЦеЛ’ освен да спечели разположението
на едни кръгове, а в други - създаде респект. амо като срещу една опасна
игра
твърде л . а никак МИМ1>
на бунт,щс
нда можем
" Не М°Же Да бъДе една
ДиРектива. Затова ние настояхме да проучим ЧЮ, което можеше да се
постигне само едн. а и Р
оставаше народа,
оания hi кпнт^ Решения, които ще хвърлят пълна светлина и върху публичната декла-
р стите, а след туй вече да определим,
какво общо има между конгресис-
ни резултати, но което пак си
Психично и политично
революционизиране на
866
Г Г
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ на ЦЕНТРАЛНИТЕ
архивите говорят РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
(M93./9/gj
беззаветно, и сред българската интелигенция, която едничка хвърли в
Tlhl
си право за човешки живот и благоденствие в
всички пречки - да изтръгнем от враговете няколко от най-светлите си представители. нашите гробници
Не, това грозно положение не бива да продължи! п хи
СВ0ЯТД№с тогавашните ни борби принадлежатПредлаганото
вече към историята. 14 за всекиго е ЯСИо
на чия страна е била разумността и правдата.
от върховистите средство
колкото можеше да очаква бун гарската клика - поколения, които се възпитаха сред епическите борби на
организация и тия поколения днес не могат да не се червятМакедонската
H°M
°ЛЮЦИ0™а X™™
6VHT - се употреби в по-големи размери от
от грозни
в даде се разорителното Илинденското въстание. И резултатите са на очи: те ни
в цяла Македония от непрежалимия Делчев, не може да е оставал чужд
София:
ви обнадеждят! Нашето безразсъдство засили, като модернизира, за на сърцата
отчаяха, наместо да съвременните младежи в нашата родина. И ние дълбоко вярваме, че настигналата
тирания, разори най-цветущите крайове в страната ни, разкъса народната душа нова
турската македонска младеж - надеждата на роба - се отзове сега в борбата, сред тия критичес¬
ще
и хвърли в горчиво разочарование широките работни маси... ки минути, които преживява народното ни дело; тя, младежта, ще подкрепи живите още
И ето, при тоя опит от вчерашното ни минало и при тая очебиюща действителност и непречупени стари дейци - където има такива, - а където няма, тя сама ще застъпи
днес, хората от Кюстендилския конгрес са възприели за основа на всичките си решения първите редове на борбата за нов подем на революционното чувство, на революционното
следния разорителен и безизходен път: дело в Македония!
Македонското население, което вече даде едно кърваво въстание, доказа своята Силни с тази вяра, ние апелираме към всички окръжни и околийски революционни
готовност за въоръжена борба; но то сега е оголено, неговото въоръжение иска големи тела да се отзоват на нашата инициатива за свикването на един извънреден македонски
средства, прочее, трябва да се облегнем на българското правителство и да нахвърлим революционен събор. Не е днес време да правни конгреси с подпечатани от районните
оръжие и хора в Македония, за да дигнем пак въстание, та да предизвикаме нова и по- тела бели бланки, в които после в София партизанствующите войводи вписват имената
ефикасна европейска намеса. в тоя събор трябва да се
на свои, а не на народни делегати... Стига игри, стига лъжа:по-спасително
Каква необяснима слепота - да не виждаш неуспеха на едно кърваво въстание и да отзоват действителни представители на районите! - И толкоз ще бъде, ако
хора, които живеят сред угнетяваните народни слоеве, та
искаш непосредствено второ. те са добри легални работници,
Тоя път, който са възприели конгресистите, е като идея едно повтаряне на старото ще могат да отразят в събора техните въжделения!
Като се надяваме, че с нашата инициатива изразяваме
назрялото в страната съзна¬
авантюрство, което в Джумайско беше само пакостно, в Илинденското въстание се указа грешките и покварата в
като непростима разорителна грешка, а сега ще бъде пряко убийствена. ние за необходимостта от окончателно ликвидиране
ореола на историческо творчество в жи на
По тоя избран път вървят, навярно, всичките малки и големи, явни и тайни решения онното дело за да се издигне то пак до
македонските роби, ние ви замолваме,
на конгресистите в Кюстендилско. Те са против всяка истинска революционна тактика;
културно-икономическа дейност те допущат само, доколкото подпомагали „боевите за¬ къс срок да съобщите на Струмишкия окр се^пппазумеят определ времето
споразумеят за определяне Р и
дачи на Организацията“; четническия институт намират уж за непригоден, а предвиждат както да посочите и делегатите си, е които да
не революционни организатори, ами някакви бунтарски ефрейтори - „инструктори, кои¬ мястото, където ще се състои събора.
то ще обучават населението на боево изкуство“ и добавят - „чети се предвиждат засега 1908 год. революционен окръг."
само там, гдето въоръжените пропаганди особено върлуват, а населението не е в състоя¬ От делегатите на Стру.нишкия
ние да се защитава“; заявяват, че ще „воюват“ с чуждите пропаганди, със Серчани, и с
всички вътре и вън от Македония, които „говорят лошо за Организацията“, - значи и с на Струмишкия революционен
ок-
нас? И - ще воюват от София, в съюз с българското правителство? пто ддвижение. Едно изложение
Публ. в Струмичани и революционното дел .
„
м щ-щ, с 7.42.
Не, очевидно, конгреса в Кюстендилско е вложил в решенията си всичките елемен¬ ръг от 1908 год. Библиотека „Македонско
ти на едно израждане на революционната мисъл и на революционния дух в Организация"
та. И ако конгресистите биха намерили средства и биха се опитали да реализират реше¬
нията си, повторния погром би бил ужасен.
А историческия момент, който преживява Македония е критичен. Тъкмо сега Орга¬
1
Изложението е отпечатано през 1930 ^"лик^сГфня.^
върховиетка »' ‘ на „автономизма “ и
низацията трябва да разполага с духовна мощ и с несъкрушима устойчивост срещу опас¬
предговор: „Предговор. Изложението
това, че дава една отлична характерис и
тогавашната
се прикриваше и зписи
ната тенденция в реформите, налагани при европейска намеса. За всеки човек със здрав на българските правителства и дворец
о зв
.
движен е, начело със
конгрес пре3 ““Р1 \ин0 движение,
революционно
Сер <
смисъл е ясно, че реформаторите в Македония искат пак да ни оставят в ноктите на
варварския абсолютизм.
която начело е Матов в
представителка на Вътрешната opi ан
a Skoto „„„пели 20 години наистина
И в това критическо време нашата организация се разяжда в няколко воюващи по¬ НИ обяви за „предатели“. >
Фашистки „автономизъм което днес е много "°
между си групировки. И това става не с участието на широките
работни маси в Македо¬
Сходството между днешния
поразително. Разликата е само в е
Гг^т;1 и формите на това нас яоактера и
онази p«’ о6ед||НИ
на Р
ния, които са плътта и кръвта на революцията.
само за сметка на тия
. тяхното схващане на
Наопаки,
широки маси, в тези вражди, които нямат нищо общо то става открито и по-цинично. интерес и но отноши авлвввха
стреме
с чистоплътните идейни борби, Изложението на Струмичани преЛ"^ движение,
революционно-освоб^ цсНтьр Маа^ддаското
™Уват само отчаяни, заблудени и покварени единици, които в болшинството си от- борба в
пчо? °Рганизационни членове. Озовали се като емиграция в свободната страна,
Методите на в
гРУпировка, която искаше да ш Р Р така нареченито „
*ини върхови^
м‘ •
хвърляне мое м
дкте страни,
6яхв
епиничии
°Т ТУЙ’ Че В
най-«Ритически момент са напуснали родината си, тия крилото на серските революционер до вие
издигнат
Се СЪ )Лазияватот празношумен живот и патриотствуват за сметка на от- Струмичани идейно стояха близо до СсР^ не „озволи
пущаните nJn македонски фондове. И с туй дълбоко оронват светлото дело на Те изпаднаха в една основна i РеШК< ’
нМ
македонския ред оная част на българското общество,
Р която ни е съчувствувала най-
868
 .1

I
ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НЛ ЦЕНТРАЛНИТЕ ръководни
А РХИВИТЕ
Основната грешка на Струмичани бе тая, че те, вместо да поведат
.
революционно“ за онова .
течение на българското т„л /, чист 2
застанали серските революционери. се в Организацията върховизъм, заловиха се да го сместят и и главно
правителство un
израждане на революпиони^
безпощадна борба против загнездилия ”епчапи,0«. ,1
и и позициите в,
копитото на революционното
между върховизма и
движение.
революционното
Апостоли на „обединението , те не можаха да разберат, че
движение няма и не може да има допирни точки и че всяко скалъ¬
Й»- .0«— Sp.
5*"
пено обединение в края на краищата ще значи предаване
ръководството на Организацията в ръцете на
софийските агенти. Тяхната роля на посредници, въпреки
отрицателното им становище спрямо върхо-
вистите, ги водеше към опасни компромиси. Така, за тях връзките на вътрешните върховисти е българ¬ №274
ското правителство и черпенето на материални източници от последното за целите на Организацията Бележка от д-р Никола Генадиев до българския княч (Ь™
било само едно заблуждение - неговите автори не могли да се считат за престъпници и предатели.
Стремежа на болшинството от Кюстендилския конгрес да „изолират серските дейци, които - поради
за разговора му е д-р Хр.
за състоянието на ВМОРО и за
Татарч^^” 1
традиционното си държане на независима революционна нога - никога не са се поддавали на правител¬
ствените спекули с македонското дело“, за Струмичани не е от особено значение. Това било резултат на на оългарското правителствоотношението
към нея
„настроението... в полза на новото правителство и конгресистите несъмнено са се поддали на тайно
правителствено давление“. По този начин, вместо да подирят причините в корена на върховизма - бъл¬ Б.м., Б.д.
гарския милитаризъм и империализъм - те наивно обясняват, че се касае за временно настроение. При
определяне характера на борбата на македонския народ вътре, Струмичани тоже се лутат във формули, Бележка
като тая за масов културен революционен характер, вместо да се изкажат ясно в полза на масовата Христо Матов, представител на Вътрешната организация и д-р Хр. Татарчев дойдо¬
революционна борба и революцията в Македония. Застанали по средата на два пламнали фронта, Стру¬
мичани рискуваха да се обезличат, ако не бяха се определили към една от воюващите страни. Претърпе¬ ха да ме видят и да се посъветват тази вечер.
ли фиаско с тяхната инициатива за „извънреден македонски революционен събор“, те все повече се Началникът на полицията е показал на Матов едно писмо от министър Такев, кой¬
приближаваха до Ссрчани, а след Младотурската революция, в единомислие с последните действуваха то му предписва да заповяда на този последния да напусне територията на княжеството.
наедно в Народната федеративна партия. Вътрешната организация преживява критичен момент. Преследванията на държав¬
Безплодния опит на Струмичани да хвърлят мост между Ссрчани и вътрешните върховисти представля¬ ните власти я поставят в принизено положение пред Сандански. Правителствената акция
ва един класически пример, който ясно подчертава, че среден път между върховизма и революционното против нея охладява младите и ги подтиква към тези, които са враждебни на сътрудни¬
движение няма и всеки опит в това направление е осъден на провала. чеството с България. От тук до едно разбирателство със Сандански не е далече. Матов и
Тази поука с още по-голяма сила важи и за днес. Без съмнение, това не ще рече, че македонските сили основавайки се на факта, че генерал Паприков1 е във външните работи подози¬
Татарчев полити¬
трябва да бъдат пръснати. Касае се за изолирането и безпощадното бичуване на върховизма и неговите рат че свикването на пионерките части срещу Вътрешната организация е личнанадявам,
ка на Негово Величество. Аз им посочих абсурдността на това подозрение
носители. А обединението на запазените и честни революционни сили трябва да стане и то ще се нало¬ и се
че успях да ги убедя. Но трябва да ги уверим и да им въздействуваме.
жи не с цената на идейни компромиси, а под чистото и независимо знаме на македонската революция.
Това е знамето, което издигна Гоце, след него го поеха Ссрчани и днес се развява от ВМ РО (Обединена).
Не е разумно да отслабваме Вътрешната организация.
‘

„Македонско дело“. Вж. с. 3-6.

пооеди ,
2 „Писмото
от начало до край не почива на истината. Тъй като: 1) никакви обвинения върху Чернопеева бата против Сандански и този злосторник ще излезе антИпинастическнте
националните връзки между двата склона на Рила и ПОДКР
е
за убийство нямаше, това знаеше цяла София, камо ли да го не знаят поне някои от подписавшите
се потвърди идеята, че Негово Величество
Вели
писмото; 2) исканата от съда гаранция щеше да бъде намалена в апелацията (самия прокурор настоява¬ елементи. Не е по-разумно и да оставим да

Г"4”"
ше на 1000 лева), но повлия се чрез министри и гаранцията не се намали; 3) предлагания в писмото
гарант Т. Ляпов се яви сам при нас с готовност да гарантира, ние намерихме и друг гарант, поискахме от
’"'EESX» « » 4»«»™ » “
банката да ни отпусне заема, в банката се съгласиха, но когато, щеше да се разрешава тоя заем минис¬
терските хора пак се намесиха и го осуетиха...“ Бел. на ред. на „Македонско дело“. Вероятно с тава дума опитат да го убедят, че той трябва да промени дър
за Таки Ляпов.
Писмото от делегатите на Струмишкия революционен окръг до Хр. Матов, който председателства
Кюстендилския конгрес след отказа на в. „Илинден“ да го отпечати е поместено във в. „Одрински глас“ ЦЦА. ф. 3 к, on. 8, а.е. 1213, л.
под заглавие „Писмото на струмичани до конгреса на новите върховисти“ със следния коментар: „1 1онс- Македонският въпрос, България, Ьалканит
же вестник „Илинден“ проявява едно упорно стремление да представи, че Струмичани са почти соли¬ 280-281.
дарни с неговите редактори и че делегатите им не са присъствували на конгреса на илинденци само
защото Чернопеев е бил в затвора, ние се заинтересувахме да узнаем, как стои работата и се обърнахме . .>пмия Началник-тнб на
с тази. цел за разяснение към един от делегатите на Струмишкия революционен окръг. В отговор на генерал от българската министър
ПИРДОП-^ ^на.
л
нашето запитване, той ни даде писмото на Струмчане до конгреса, което печатаме по-долу. По същест¬ 'Ген. Стефан Паприков (1858, Министър
во го на писмото ще се изкажем в идния брой. Сега ще забележим само, че и до днес Струмчане не са Западния корпус по време на Сръбско- ‘ Р инИСТЪр в Петербур ( ’
получили отговор на писмото си от делегатите на илинденския конгрес.“ Вж. в. „Одрински глас“, г. 1, бр. на външните работи (1908-1910), ПЪЛНОМ°пХренция през Балканската
13, София, 6 април 1908 г.,с. 4. ската делегация на Лондонската мирна ко ч
Сгава дума за правителството на Демократическата партия, възглавявано от лидера Александър
г й
Малинов.
Става дума за убийствата на фитовски и Михаеляно,
извършени от терористи на ВМОК и ВМОРО.
н^г^вппи комен^аРи
h
ог Цялото писмо на струмичани са публикувани във в. „Одрински глас“ със след-
до ппеп(^паЛп?И Hd
“зяазя печат писмото на делегатите от Струмишкия революционен] район
захаоактепигтиЛ °^ьжнигс) комитети в Македония. Това писмо е от грамадно значение не само
а на линденци и техния „общ“
конгрес; не само за интимните връзки между това
871
I
870 • /
L

ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪК0В0ДНИ

архивите говорят
275 Но със самото констатиране на факта без е

Статия от Павел Делирадев

„Няколко думи за решенията разберем защо „Общият“ конгрес е бил фактически
цялата Организация.
V еСКИ само самоТ™6'
конТ>ес на “
НИе бихме могли
Илинденците, а
на „Общия“ конгрес“ с на
Както се знае, македоно-одринското движение е вече престанало „
София, 23 март 1908 г.
сДин обШ Център.
Няма вече една обща политическа мисъл,която
го в мисълта, организацията и действието. И напразно ще се
да г? а^
мъчаЛавХцХ-
Няколко думи за решенията на „Общия“ конгрес“ общата“ организация да възстановят покрусеното единство. И причините за това не исе
I. крият в личните недостатъци на малки и големи водители, те се крият в самия живот.
Най-после, многоочакваният конгрес на „Вътрешната революционна македоно-од-
Вътрешната организация, която се издигна върху убеждението, че е възможна една авто¬
номна Македония и Одринско, и то за едно най-скоро време и с помощта на един отчаян
ринска организация се състоя и „благополучно“ изпълни възлаганата му „историческа“
напън, почва бързо да се разпада, щом като това убеждение почна да губи своята убеди¬
мисия След неговото закриване единството в разпокъсаното до сега македоно-одринско масата. Ето защо и там, където тази идея е изгубила и най-много от своята
движение е свършен факт. И ако се съди по възторга на патриотическата преса, с който телност засила, там и старата организация е и най-чувствително подкосена. Типичен при-
бе посрещнат този конгрес, би трябвало да се повярва, че действително конгресът е над¬ обаятелна
за това ни дава Одринско. Реакцията против досегашната деятелност в този окръг е
минал в.ъзлаганите му надежди. Така, според в. „Ден , в редакционната колегия на който ай-силна, затова и Организацията, която поддържаше тая деятелност е най-слаба, почти
се намира и един от новоизбраните „почетни“ представители, г. Силянов, Македоно-од- есъществуваща. И в първо време тази реакция се прояви само с отрицанието на старото,
ринската революционна организация в този конгрес „заздравила своето съществувание“ 5 а може да му се противопостави нещо определено ново. Сега вече този недостатък е
и се явила пред света „преустановена, обновена, и решена да продължи своята трагическа ° махнат. Одринци почват високо да говорят против досегашната практика и не- чеза тятова,
че е ‘революционна“ и че, следователно, се
мисия“. 14 колко хубаво щеше да бъде, ако и ние бяхме надарени с „патриотическите“ боят от нея, а тъкмо за обратното ес
добродетели да вярваме на всичко, което патриотическата преса с такъв непристорен исторически доказана нереволюционност.
възторг разправя! Тогава ние щяхме да повярваме и [на] нашите македонствуващи патри¬
оти, че последният конгрес е „преустановил“, „обновил“ толкова терзаната от собствени¬
те си недъзи и чуждо кощунство Организация, че е подигнал нейната боева готовност, за да се представка ^техния
И това ново направление е за Илинденци „предателско“
конгрес. Пък и
място на такъв конгре^
и като такова, не можеш
да бе поканено даже, пак - ние сме уоедени

да може с достойнство да продължава своята трагическа мисия. Това ние, обаче, не мо¬ в това - то не можеше да намери своето
Срещу конгреса се обявиха «
жем да повярваме и деятелността на конгреса иде тъкмо да усили нашия скептицизъм ’ ново не казват. И именно лутане-
към неговата ползотворност. И ето от къде произтича нашият съзнателен скептицизъм. Те се бунтуват против старото, а тероризъм, до които те
Най-рано, състоялият се конгрес беше ли и можеше ли да бъде „Общ“ конгрес и то на серчане е една от причинит спасят Организацията от израждане, оез да
ис Но макар и непосле-
представляваше ли този конгрес „Вътрешната“ организация? На тези два органически инстинктивно прибягват; с него теоще по У усилват този процес.
подозират, че със своите действия можеха, д ИСкаха, присъствуват на един
свързани въпроси може да се даде само отрицателен отговор. Този конгрес не беше общ, дователни „новатори“ все пак те не
р
_
защото в него не се представляваха всички революционни окръзи. От 6-те окръзи факти¬ напоследък пр
чески са се представлявали само два - Битолския и Скопския. Останалите четири окръзи
конгрес, който бе свикан главно да ко ение към стаНалитено a<1
:
или никак не са участвали в конгреса, или ако са участвали, то това е било само формал¬ Струмчене заемат още
мени в живота и Организацията, а
пош^иР®^6 _
ите традиции
межд^ положение,
междинно
са по-мили,
групата на ср
р
но, без спазването на елементарните организационни изисквания. От неучаствалите ок¬ илинденската Вашхея
ръзи на първо място стои Серският, един безспорно най-добре организиран окръг. След на Илинденци - те не могат. Държейки
Петров и др. се клатушка към Д
по-близо доп«л«^ тяхна зада-
него иде Одринският окръг, който също така не е участвал на конгреса, по простата оитолче .
причина, че там почти, че не съществува организация от стария тип. толския окръг - и серчене. Сто пъпжат и към въпреки всичко
ражения и организационни единоде« на Орган«з^ още повече я тлас¬
Двамата негови заръчани делегати, чиновници на българската държава, от никого
на е да се спази изгубеното винаги си тази гр^
не са пращани и никого не представляват.
Солунският окръг, също така, не е бил представен, приблизително по същите при¬
това, последният конгрес вместо ,
на в ляво, към серчене. А знайно г
"Р^СКИЯт
Скопския.
окръг за сега има реш
най-слабите в рево-
чини. върху Солунския окръг и отчасти > „Общия“
След това фиктивно е и представителството на Струмския окръг, тъй като неговите Остават, следователно, Р
ие окръзи -Бит низацця. представ и
деятели (Чернопеев и др.) са се обявили решително против конгреса и оспорват по най- люционно и организационно ° фирМа на
обща * не е
категорически начин неговата „законност“. Общ е, следователно конгреса само за битол-
чене и скопчене. За болшинството окръзи той е конгрес само на двете групи - на партиза¬
ва, че конгреса е запазил само
съмнител
стар^ „общност".
от нег°Хора с изработена' ® а М11СЪД и
Но освен, че е лШИНство
ните на Г арванова и Сарафова, но в никой случай не и на цялата Вътрешна организация.
„вътрешността“. Подавлявагце на
б
вътреши^^а Рев0Л^а деятелност
лн,ццята, вложили и
своята
иителиген .
на
Но това не е всичко, което може да се каже против това съмнително качество на забравили революционния м Р
пошпиканст^
•

конгреса - против неговата „общност“. За нас той не d общ, не толкова по съображението, на бюрократи и
неспос^ да се въодушевят Те«^в малп
Деи^^
от Р глас се е
че той не е спазил един организационен принцип, че
неговите организатори не са се пог¬
рижили да създадат необходимите условия, за да стане необходимо възможно участие¬
то на всички окръзи, но главно за това, че в него не са и плът и в кръвта
кръв и пл морална и J били
риемство всички идейни направления. Този конгрес не можли да намерят нужното гостоп¬ определяли неговата поли™' л0Т0 хора’ н° болшинств°' 87'
и идеино. 14 това именно са преследвали е общ, не само организационно, но имало и искрено предани н скИ цастр°е
неговите организатори. слушал с досада от бюрократ
872

1 ...
 Ui
ВМОРО ДОКУМЕ11ТИ „а ЦЕНТРАЛНИТЕ пководни орглни
А РХИВВТЕ ГОВОРЯТ т
па вика: да живее
руския цар!, а утре: да живее Едуард Грей'
(

човек да си представи и стойността, рево.

При този състав и настроение, лесно може
люционната стойност на този толкова знаменит конгрес. Но за това в идущия брой. Челната ипрР
политика вътре в самата Организация и пр ’ асърчаваш «моизтреби-
пя

Против този чист революционен характер на движението, ние

се борим с всички средства, но разбира се, в никой случай не книжните
В миналия брой показахме доколко Илинденския
конгрес бе „Общ“ конгрес па „Вът¬ ри“ ще
които конгресът е постановил да се води „борбата“ със серчене противиск
ягит
сХХ
чи^рХюци
македоно-одринска революционна организация. Сега ни остава да разгледаме
решната“
по-отблизо неговата „плодотворна“ и „революционна“ деятелност.
И за да не бъдем об¬ онен характер,
не е бил и не
обаче, никои от визираните „безотговорни
може
диктринери в
да бъде безотговорен. И тяхната задача не е да отклоняват Кня="
винени в „предателство“ и „изопачаване“ на истината, ние имахме всичкото желание да
отделни
направим своето изложение въз основа на официалния рапорт на конгресните решения.
революционери от прямолинеиния път на революцията, а да спомогнат, според силите
си, всички, независимо от национални, културни и религиозни различия, които са недо¬
Това, обаче, не можехме да направим и не по своя вина. Илинденците, които са инак волни от деспотическия режим, да влязат с младенчески ентусиазъм и дружно в прямо-
отчаяни защитници на теорията „на бързането'“, в този случай предпочетоха противното. линейния път на чистата революционна борба, а не да стават, съзнателно или не -това е
Те съобщиха веднага след закриването на конгреса, че последният бил изработил една уГ въпрос, жалки оръдия
на чужди за революционната кауза интереси. А кой чувствува
декларация. Но факт е, че и досега тази изработена от конгреса декларация не може да по-голямата отговорност пред светостта на революционната идея - П. Пенчев или него-
излезе на бял свят, ни навежда на мисълта, че подобна декларация конгресът не е прие¬ ите безотговорни“ противници, не са Илинденците, които ще разрешават този етичес¬
мал и че ако такава декларация се действително даде, то тя ще бъде изработена и приета ки въпрос.
след закриването на конгреса. И тъкмо такава ще бъде „декларацията“ на „Общия“ кон¬ Но след съкрушителен поход против „книжните агитации , в. „Илинден оърза да
грес. А това обстоятелство още повече компрометира „колективната мисъл“ на Илин¬ плбчви че покрай „чистата“ революционна дейност, Организацията до сега не е била
денския конгрес. След като тази мисъл бе прекарана, по един твърде „революционен“ „прнебпегвала нито едно средство от нереволюционно
естество, което е в състояние, да-
начин, през няколко решета, до конгресната декларация е могла да се добере само само hi населението известни
изгоди, да повдигне в неговите очи престижа и значение-
нейната есенция, изразена в „революционното съзнание на революционните дейци“ г. П. ва също така подчертано от конгреса. Революционната
Р н— това
ТО на or И било
средства. Твърде дооре, макар ie
Пенчев и Сие. Но все пак, ние ще очакваме появата на „конгресната декларация“, за да
кажем своите думи, а сега ще се спрем само на онези решения, които са станали достоя¬
организация може си с у « и нереволюционии
да;служи с Р
яват но ТОГава нашите Илинденци нека ни
ние за интересуващите се от работите на този конгрес. „книжните а™татори с това кое ; ВОЛЮЦИ1)Нно. По какви оелези можем
Като първа заслуга на „Общия“ конгрес в. „Илинден“ изтъква подчертаването на
покажат кое, според тях, е Револ“““ ’своята същност средства, почитаемите Илин-
да различаваме тези две против че ар на техните революционни средства не
боевия, чисто революционен характер на Организацията. Като мотиви за подчертаване¬
денци не ни съобщават, но изглежда
ЯПсенала
и динамита. ,
ар
то на нова сметка на „боевия, чисто революционен характер“ на Организацията в. „Илин¬ включва в себе си нещо като казармените им0 от люоов
ден" изтъква следните две важни причини: 1. „книжните агитации, които се водят от
Но признаването и на нер—и Р
С това свое решение Илинденци си
разни неотговорни доктринери в Княжеството, без оглед към македонската революцион¬ на тяхната мисъл,
на действителност, и които имат за цел да отклонят отделни революционери от тоя към по-голямото разнообразие те щели
постилат за Одринско, в което
‘ ак0 е вярно изразена
прямолинеен път и 2. развитието на македонския въпрос в политическо и дипломатичес¬
пасивна деятелност. Това от едн i стр
ана. От дру Илнн което също
ко отношение, разбира се, че за Илинденците първия мотив е бил много по-сериозен, тъй и четничеството, с
ки своето неудоволство, отрица , решения.
като за тяхната „революционна“ деятелност развитието в политическо и дипломатичес¬
конгреса бил принуден да взима „р Ф рев. Р атОрСКи“
р
действителност, кои Р‘ са
Няй-оано

'тези
. поди^
ко отношение на македонския въпрос няма никакво значение. Това развитие може да злюц
два факта из македонската
действува само върху количеството на тяхна революционност, но никак не и върху същ¬
ността й. Остава, следователно, първата причина като решающия мотив за новото под¬
а се
схванати и вярно преценени о „ Д дчерТават необходимодеятелностт
^и тга в Одринско и
чертаване на „чистия“ революционен характер на Илинденската организация. А това е денци. Ето защо и те бяха длъжни енията п0

доста занимателно. ните“ средства. Какъв е конкретн каже декларацият • подигнат в конгреса
четническия институт това ше ‘
1
бил сам0 мпмохотношението за
на
„Книжните агитации“ на „разни неотговорни доктринери“ да заставят цял един кон¬
принципиален ^^декларацията, е
грес да извършва една излишна работа да подчертава „чистия революционен характер на
Организацията“, на който параграф тя никога до сега не била изменяла, всичко това зву¬
Друг един
и по който също така ще «каме ДЯ^^ин вТУР“и’а^ так г . щенцц са чужди вьР№ВИС™;а
във
Организацията към другите Ре«’п ание задачите и «
нава състава, политическото възпи^
чи някак си странно, „революционното съзнание на ръководните дейци“ изглежда, че е
доста много смутено от тази „книжна агитация“. Ето защо и те
бързат да подчертаят на
Нашите
н Р. п1^
^олютю^^
революиионш
_
него този въпрос не може и
нова сметка „досегашния чист революционен характер“, че по този начин да попречат на
револ
Д
движение пр
0
практи
в
отношение на общото де с действията и ' •
„безотговорните доктринери“ да отвличат, със своите „книжни агитации“, революционе¬
рите от „прямолинейния път“ на „чистата“ революционна
борба, която водят Илинден¬
гат да координират своите от
‘ иет0 „книжна
досегашната да W
^ябва
да бъДат
да нап-
ците. А „чистотата“ на тази борба е добре
известна на нашите читатели. Да запазиш трябва преди всичко да се L
паи.терство. ‘
„чистия революционен характер на Организацията“,
който се скверни от „книжните аги¬ онзи път, който сочат на Д
а нащето Външ верЯва активен
доверчл
едно патриотическо отделен основан
фоВ щял
да мърз °
У^^
тации на „безотговорните доктринери“ -това на прямия р0СТ: „За
език на „революционната“ илин¬
денска действителност ще рече: да
взимаш по „неотговорен“ начин пари от българските
пРавителства, Да пропиляваш тези пари по „неотговорен“ начин, да пра-
равят и Lтогава г. Г
„Илинден“ , че ако не било неща Макар и да "'
да
на г. Г. бре на ненния оР
М
^н
НИК0Га да не Мислят за „отговорността“ на своите действия, да раздух- на Парижкия опозиционен*"^ ние препоРдКОНГресния 875
И И Релотиозни разпри, за което
пред никого да не чувстваш „отговор- се говори или само добро, я изразено
ност“ , да
пяплпл
поддържаш.заблужденията в емиграцията в Княжеството и един път да я караш нието на младотурската
874

T
архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
т» '■ 2
секрет как ще се освобождава Одринско;
„Р, ИЗацията (разбирай П п
има предвид особенитеусловия в Одринско
Наистина всеки одринчанец к0™ГбраЗИ С Тях в
в този край“. на техния роден край знае
какв-iZ огомо*еДасе оЧа^
осовободители
бъдаще „ще се съобразят“
и
с „особените условия““ Но“
ГараИЦИЯ дават те че наи™РИТе
пенсита организация. Но какво добро ще спечели македоно-одринското движение от
насърченото самоизтребление - върху тази страна на въпроса не се замислюват нашите
равим нескромната
според
молба към Илинденци да ни кажат
особените негови условия и
кГ
каХса“
Позво™ Да щ
в Одринско,интерес както за одринското българско ” НИЗаусловия- т°ва е от
Илинденци, тъй като те чувствуват, че гроба, който се готви на Организацията, не е дос¬
татъчно дълбоко изкопан...
най-голям
колкото се отнася до нас, ние сме на
населе
мнение
рация. А дейност в Одринско, защото хората чиито в’™ чЖ одР"н«ата емиг-
Казва толкова мал“
за бъдащета по това и защото в случая наистина
нямат мнение мълчанието1'е?
Пре?ставлява’ сами
В. „Одрински глас“, г. I, София, бр. 11, 23 март 1908 г„ с. 2-3 и бр. 12, 30 март 1908 г., с. 2-3.

12, София, 30 март 1908 г„ с. 4.

В „Одрински глас“, г. бр.
I,
1
-
Вандея. вандейски войни междуособиците, които избухнали в Западна франция по време на Великата
френска революция в резултат на подстрекателството на духовенството и благородниците.
2
Григор Василев (1883, с. Радово. Трънско - 1942, София), адвокат, публицист и журналист, народен №277
представител, деец на БРСДП (ш.с.), на Демократическата партия и Демократическия сговор, един от Отворено писмо от Христо Чернопеев по
становището на в. „Илинден“
революционен
лидерите на Петорката, участва активно в максдоно-одринското движение и публикува редица статии и
речи по македонския и тракийския въпрос; сътрудничи активно по това време на вестниците „Илинден“ срещу отвореното писмо на делегатите на Струмишкия
на
окръг за работата и взетите решения Кюстендилския
и „Камбана“.
общ конгрес на ВМОРО и подробности около
неговото
’ПоСтава дума за Втория общия конгрес на младотурците в Париж, проведен от 27 до 29 декември 1907 г.
арестуване и задържането му в ареста
този повод Хр. Матов пише в своите бележки-спомени следното: „През декември 1907 г. наши ар¬
менци, Гр. Василев и др. ме увещаваха настоятелно да ида или да пратя делегат в Париж на конгреса, Б. м., Б. д.
устроен от Ахмед Риза. Не се съгласих. (Канеха ме с писмо и тслеграфичсски). Говорех в смисъл: а) Ние
искаме автономия; нямаме интерес да се присъединяваме към ония, които искат възраждането на Тур¬
ция. Едно наше присъствие там би навредело на тенденцията да се разшири реформената акция до Едно обяснение. е поместена
логическия й край. И старотурци и младотурци и европейци наши неприятели ще се възползуват с това
В бр. 38 от органа на чиновниците
„революционери“, в. с„Илинден“,
откритото си писмо да
против нас. б) Аз бях против съюзяване с арменците на почва на положителни искания; с това понижа¬ за дето сме излезли
статия, с която Илинденци ни се сърдят, революционери вършат за LMe™a на
а
ваме и усложняваме нашия напреднал македонски въпрос и ще накараме Русия да се стъписа назад (или
изнесем позорната игра, която тия излязло много дълго, оих изнесъл и с с
набедени
поне да не крачи много напред). С арменци и дори с млатурци можем да се разбираме само на разруши¬
телна почва: и те и ние вършим действия, които подкопават авторитета на турската власт.“ Вж. Хр. донския роб. Ако писмото ми не би „Общия конгрес на
л ’
„революционери“, от които се е състоялот канцелариите си пи ^ре
дд Македония
Матов, Македонска революционна система, с. 52-53.
Ществото,
тия, които
що за бабаити са р
измъчват м
и решават бунт, а на самите тях е
неприятен барутния
и
канцелариите си. „ ли
„ ни считат безотговорни
отговорност
около
Голямо е желанието на господата
№276 неПосредствена
Становище на в. „Одрински глас“ по декларацията че като хора,обществот истинския портрет на
няколко
на Кюстендилския общ конгрес па ВМОРО недисциплинирани, само за това,изкараме пред
пред народа си, сме излезли да истина, пак ще я
безотговорни канцеларски мекерета. „„«„ме горчивата довчера
София, 30 март 1908 г. Илинденци да и
ИЗПълняваха спрямо
Колкото да е неприятно на те
и рУ
Декларация на новите върховисти. повторим: След убийството на Гарванова Българията и др- още оплаква
и Фактил ква

__
В брой на в. „Илинден ‘ е отпечатана многоочакваната декларация, под- ните си другари шпионска роля. Ето
последният
лъжесвидетелствуваза
за г.
а^а ”
Т ЮРОТО на к°нгреса . Тая декларация поразява

«ТиДЦИ’
със своята хилавост, тя има
Че е скъРпена на бърза ръка в редакцията на в. „Илинден“, и е един
1. Дядо Илия
2. П. Пенчев лъжесвидетелствува в моят.
след [.
стуване биде докаран
tokvmpIt
У ичната революционна мисъл на хората около тази редакция. за
си в затвора.
всички наши хора
Дните
3. П. Пенчев веднага след моет Рлъщлък? и пос°1
менегХ^о^Т™ Обст°йио ВЪРХУ тази декларация в идния брой, за сега ще спо-
На Одринско’ к°ито тъй успешно са водили освободителната
кампания в тоя кпяй В СК°Р° време с благосклонното
2 минути освободен. Какъв беше тоз
придружава- полицията
<
ифалирали
им съдействие то ще бъде осво- 4. Повечето техни хора отношение,
бодено от бългаоския р ТИЯ 0СВ°б°Дители не са го забравили. Те са протестира- арестуване.
лично ,
еъмнителна пмор^
хора стоящи
д идейн0
877
и в бъдаще ^Йка "7“ “ ПР°СТреЛИ И върхУ °Дринско. Но още по-радостно е, че те
от своята плодотворна мисия в тоя край. Разбира се, за сега е Хората около „Илинден“,
Идейници, намират, че е престъплен
876
'
I ' , J
'
± : .... J' -
. ;i.
/.»<•■ . I .

if’ ' .' '

‘ своя живот, своите мисли, своето спокойствие даже, тия неканени „освободители“ сеят
Л щото колкото право имат Пенчевци, Яворовци, Силяновци, Гришовци1 и компания да
j .
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
РЪКОВО^
да се занимават с македонския въпрос и затова
сипят хули по адрес на хората, които №279
съчувствуват нам, като се произнасят дословно: „Те (струмичани)
не ще посмеят да отре¬
кат печалния факт, че са оръдия в ръцете на разни анонимни македонствующи, които за
сметка на Делото, желаят да удовлетворят своите престъпни амбиции. Без да жертвуват
своите доктринерски обструкции в иезакрепналото съзнание на наивни някои революци¬ София, 4 май 190S г.
онери и с това създават деморализация и отклонение в редовете на Организацията“.
На Пенчев и компания.
Тъкмо тук Илинденци се самооплюват и тъкмо тук показват своя тепегьозлук, за-
В бр. 41 на в. „Илинден“ патентованите патриоти, а най-много известното фукало
македонствуват, толкова има и всеки български гражданин. И ако ние според Илинденци върху ми в една цяла колона, като ми прикачват разни
Пенчев са се нахвърляли на епитети
а изобикалят въпросите,
сме попаднали под влиянието на хора, чиито идеи са по-силни от нашите, се е по-малко които трябваше да отговорят.
престъпление, отколкото да попаднеш под влиянието на правителството и неговите оръ¬ Пенчев отива още по-далеч та ме праща в комисарството; същия най-нахално отка¬
дия. Странно им се видяло на Илинденци, че не сме казали нещо и за несъществующата в за невинния сам по себе си факт, че е бил арестуван при мен няколко минути, като разп¬
техните решения реформа На четничеството. И тук изпъква тепегьозлюка им, защото равя, че съм имал видения. Какъв безсрамен лъжец е този господин се вижда от писмото,
какво друго значи да говориш за реформи и намаление в четничеството и в същото време което по-долу печатиме:
да изпращаш нови и да държиш тук в София повече от стотина - двеста четници, в Кюс¬ „Уважаеми г-н Чернопеев.
тендил 20 души, в Рила 20, предназначени да воюват със серчани и да разорят Серския В отговор на писмото ви от 28 того, явявам ви г-не, че с положителност твърдя, че
окръг, както разориха Скопския и Битолския? при задържането на П. Пенчева, на 29 ноември м. г., по случай убийството на Борис
Знам колко, какви и за къде са заминали чети, знам че се приготовляват чети и за Сарафов и Ив. Гарванов в I-й полиц[ейски] участък, той бе обискиран по редът си и за-

-
беше по същия случай задържан в
такива райони, в които няма никаква пропаганда и в които населението се е изказало пъожан в голямата стражарска стая на участъка, гдето
няколко минути от задържането на 1 1.
• < против четите още преди 2-3 години и ако Илинденци продължават и да шарлатанству- тази същата стая и войводата Хр. Чернопеев. Следбъде освободен, като в нищо не уличен
ват, ще напечатим списъка им. Пенчев последва заповед, щото той, последния да
i !; Нищо по-естествено, ако човек прогресира, нищо по-естествено и от това, че аз ста¬
нах републиканец, а хората около „Илинден“ царедворци.
?“pee„oi™
поредено. че Хр. Чернопеев да бъде задържан сам в
&
ФЖЕ'"“
отделна стая на участъка.
Хр. Чернопеев. С почитание:
полицейски] пристав: Т. Карагьозов.
1

Бивш на 1 уч.
София, 29. IV. 1908 г.“ па седне да се обяс-
В. „Одрински глас“, г. I, бр. 16, София, 27 април 1908 г., с. 3. След всичко това, кой не ще почувствува
нява с подобен нравствено изпаднал публиче
,сеое си кр^ ™ижен

Чернопеев.

'„Пенчевци, Яворовци, Силяновци, Гришовци“ - по имената на Петко Пенчев, П. К. Яворов, Христо

Силянов и Григор Василев, сътрудничещи на в. „Илинден“.
4.
в. „Одрински глас“, г. 1, бр. 17, София, 4 май 1908 г„ с.

№278
Опровержение от делегат от Струмишкия революционен окръг но повод
на публикация на в. „Илинден“ за откритото писмо на струмичани ОтговорЕ на Христо Чернене „Илинден
нден“ „ „
във в. I90S г_
Б. м., Б. д.
Едно обяснение.
В ор. 40 на в. „Илинден някакъв си ревизионен За илинденци- ^линден“, но я им отговоря.
Решил бях да се не занимавам патентова
войвода излиза да отговаря на отк¬
ритото ни писмо в качеството си на член от Битолския където не
с
революционен] окръг.
™e В писмото си апелираме към революционните тела вътре в Македония,
станат’ както споразуменията за общ конгрес (събор), така и самия
бр. 46 на вестника си (уводната
Според тях, престъпление е, ако н статия^
нас „рисъствув^
техните
0 пед
работи; пре^
тсхните. Изл 9
според
събоп, раме за нужно да отговаряме на каквито и да
било ревизори в София. са говорени чисто „революционн (
които не трябва да се УР ^рсиш
ако човек се среща с хора, УбеЖ^”еД0Нския ре80”10“ те му п°^0(ъ да говориш
Един струмишки делегат.
Разбиранията на илинденци, на м . койтояваНадеят
веН пътнапрал
0^те, като на кон, та да не вижда ДРУ^, крйВ0 g79
В. „Одрински глас“, г. I, бр. 17,
Софии, 4 май 1908 г„ с. 4. и°ва революционна мисъл, да осъжд<
878
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
ГОВОРЯТ РЪКОВОани
А РХИВ ИТЕ
излизаш от рамките на статутите, това спорец №281
за окастрюване на гнилото и др., без да Отворено писмо на Христо Чернопеев за ръководителите
илинденци, е престъпление и за това, който се занимава с
ление, провъзгласява се от тяхна папска милост за
такива работи, изгубва благово¬
еретик и се изключва. Излиза тогава и бележка на редакцията на в. „Одрински глас“ по на ВМОРп
на в. „Илинден“ иа писмото
отговорР
че за да бъде човек македонски революционер, трябва непременно да върви по техния
предначертан път, а кой е той, не е трудно да разбере всеки човек, който познава илин- £■ м., 25 май 1908 г.
денците и тяхната деятелност. Изгубили всякаква вяра в себе си (аслъ и не са имали
такава), а следователно и в Организацията, докарали населението (със своята работа) до Против експлоатацията с македонското дело.
отчаяние, да отиде до там, че на някои места да вика сърбите, турците и др. за защита от
своите войводища, те упорито продължават да вървят из явно пагубния вече път. Пода- Под това заглавие в. „Камбана“ печата следното писмо на известния македонски
лъзнали се веднъж и тръгнали по наклонената площ, те продължават да вървят напред, деец Хр. Чернопеев:
въпреки това, че виждат къде отиват; види се, искат поне пред смъртта си да ритнат и От година време насам една група от бивши фалирали македонски революционери,
затова дошли до заключение че единственото средство, което ще ги извади от това труд¬ под предлог, че ще спасяват българското население от
настоящи чиновници в България,обявиха
но положение, е да се облегнат на „свободата“ и предизвикат между България и Турция пъпката и сръбска пропаганда, себе си за Вътрешна организация, изтеглиха гра-
война. Намерено веднъж разковничето, решили „бракята“ да реализират тази си мисъл и мтдни суми, които пропиляха в София, а положението на българите, вместо да подобрят,
ше повече го влошиха. Сега за тия янлъш
започнаха от четирите краища на България да проповядват за война. В старата столица патриоти главния източник, по всяка вероят-
се подвизава известния Мирчев1, учител (бивш член от Центр[алния] к[омите]т в Маке¬ ипет ше да е спрял, а трябва да се яде, и затова
запретнали са се да събират пари от
дония), дошъл, след като оправи Македония, да оправи и България. Излиза, „брата“ и с гпчжпаните в България. До колко представителството им Матов и Сие е законно, вижда
им подпечатват с нов печат, направен от тях, понеже нямат
една аргументирана реч (която Илинденци напечатиха) доказва (като всеки военен капа¬ се от факта че разписките се
че са „незаконородени . Ооръщам
цитет), че България ще победи Турция. Във Варна се подвизава друг член от Центр[ал- куража
™жт да стария - а нямат
m поискат стар го, защото знаят,
ния] к[омите]т, известния на варненци ревностен защитник на войната П[оп]коцев2. В милее за македонския роб, да не си дава
ак0 то
София Гришката, широк социалист (илинденец), за 200 лева, държи друга подобна реч1, в
К. Агач и т. н. не може да става.
и дума
Илинденци пък, по заповед на които се вършат тия глупости, като главен щаб, пра¬ само зло донасят в Организацията, а за добро
вят извадки от речите на своите съмишленици, издават им брошурите и доказват, че
Турция не може изкара повече от 100 души войници срещу България и следователно по¬
бедата е осигурена. Илинденци и писмото на Хр. т сам0 ТОВа, че
Трети пък клечат, като просеци, на вратите на Военното и др. министерства и ча¬ По писмото на Чернопеева в Дамбана“ «
Чернопоева, като личност
кат... да капне нещо и да дадат разпореждания. Такава е тая пасмина, която от България не те събирали пари по кюшетата, а Благоде
j
и рев
провъзгласява себе си за Вътрешна организация, за най-революционна фракция, за най- си служат те? Като не могат нищо да кажат XopaTaj чиет0 нещастие е
голяма защитница на националната българска кауза от България. Тази пасмина е, която люционер, те са намерили само един спосо и ефтино да им « *
иск0 да Ги ценят р
толкова много заслуги има в антигръцкото движение в България, което още повече раз¬
пали националистическите ежби в Македония, която като виде, че бързо губи всякаква
в това, че тия, иа които те са °РЪДИЯ’
щат, с дребнави хули се мъчат да пр Д п“^авят
Чернопеева като
н Ту0Т едни, ту от
®
други, ту Р “рвен фес му
почва в Македония, развика се: война, война! карикатурна форма. Той бил постоянно „Илинден“,знае Да ‘
Несъмнено, войната за тях е най-привлекателното нещо; самите те, като турски
поданици, които не са служили войници, и следователно не разбират от военно изкуство
надявали, ту републиканска
шап™и^
си, види се, иска да надмине всички, У
Чернопеева и не 1ур аз съМ младо-
хопим за напред в и ще прог-
и не са годни за строя, си запазват ролята само на военни капацитети. Жалното е там, да плаче. „Без оръжие, казал му ЧеР^^ ще прогоним^^
гдето светът разбра, че всичкия им шум се върти около въпроса: работа вършим, пари турчин; ще въведем конституционно у р на своя ум си е най-напред
дайте! ласим република“. Какво свидетелство J би могъл да
тор, пред всички, които познават поне трезва и бодър ум. 1вър беше вярно,
Хр. Чернопеев.
се хвърля у него в очи, това е неговия револвер
научи почтения редактор от т(^
^лте да отговоря^
каквото разправят Илинденци, мог о ли се оставят да б Д
В, „Одрински глас“, г. I, бр. 20, София, 25 май
1908 г„ с. ЗФ4. нени дейци като Чернопеева бягат ,
туй преди всичко против самите Ил
1
Става дума за Димитър Мирчев.
2
Става дума за Христо Попкоцев. В. „Одрински глас“, г. 1, бр. 20, София, 25
май

в^овТдмХК
М5,
ВаСилев ”Към Р“’Решение на македонския въпрос“, държана
революция. София, 1908, с.
в която подлага на критика и 881

880
 I
I>
..;..! £ 1 ... s
•
* u ' —А iiiukifc
b >'

1
Жp АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТРАЯНИТЕ р.^^
11
'■
№282 Но когато ний в първото си открито писмо ги каних *
Второ открито писмо на Серския окръжен революционен комитет
своята теория, «=7
както и да докажат в що се състоят Шите Самооп№лят и изложат
«октринерски утопии и “*
за излизащите във в. „Илинден“ материали против дейци те ракции, те умишлено замълчават.
на
на Серския окръг и за истината за смъртната присъда Вместо да подложат критика и разглеждат по
на Михаил Даиев Пенчев със свойствения му езуитски маниео
писмото ни,елемент в
съ
л^ "Рнииипните въпрос11 в
^ТЮЧИТелно предимство
па личния енергия той се напъва да очертава
и се пуща странични и биографични
[Серско, първата половина на май 1908 г.] При изблтт на
невероятна нашата идеолог
'

k i,
"
изволно мисли и възгледи, преди още да са успели да изложат с<Л?Т° Приписва ПР°-
^’”'""3'™'“
Второ открито писмо от Окръжния комитет Нагърбени с една доволно неблагодарна роля Пенчев' апочв
и същ мисли, пълни с противоречия и приповторения"
ВСИЧКИТе си
на Серския революционен окръг статии с едниТова ний доказахме и в първото си писмо,
Едва ли би могло да се мисли, че ние сме длъжни да отговаряме на всички фантас- ни позиции. като иитиоа
; тични измислици, пръскани с такава енергия от реакционерите около вестник „Илин¬ »о .„ре™., А тук «е р.„„ t
ден“. Разполагащи с кабинетни удобства и свободно време, цели два месеца, те безоглед¬ жим на едно системно разглеждане всичката несъстоятелност на техните миел и въ™
но хулиха и ругаха всички, които не мислят и не чувствуват като тях. С едно крайно жения отправени нам. Затуй именно ще се спрем на основния въпрос, защото в същност
озлобление, което ги докара до помрачение, патриотите от в. „Илинден“, революционни¬ и главния спор се води около него.
те величини не намериха за себе си спокойствие и утешение, освен в най-вулгарни псувни, Ренегатите от „Илинден упорито настояват да се прокламират за партизани на не¬
закани, крясъци срещу серските революционери. Организацията. Но и тук, както и по всички други въпроси, те не ни
зависимостта надоказателства
След като изгубиха всичкото си равновесие, революционерите на българска терито¬ дават никакви за подкрепа на тезата си. Те само отрицават своята опоро-
ченост и твърдят, че са за една свободна от чужди влияния революционна дейност. Но
рия, с фанатизирано чувство устроиха хайка срещу онези, които разобличаваха мизерната тям елемент, те считат, че има точка на допиране и
им революционна психика. Те повдигнаха на война почти цялата патриотическа българ¬ тъй като противоречието е свойствен
дейност с България. Обаче формулата на
ска преса; те я дирижираха, вдъхновяваха, настройваха да бъде безпощадна към чудови¬ следователно е допустима еднаква и съвместнареволюционни пътища да извоюва икономи¬
Организацията е, че тя се стреми по чисто
щата, които застрашаваха Велика България. цялата страна, когато самите Илинденци предопре¬
Крепителите на българския монархизъм, креатурите на короната, изметът на об¬ ческа и политическа независимост за поле за дейност на България. Е добре, но понятие¬
делят дипломатическите пътища като че досега тя
. ществото - Симон Радевци - им подадоха ръка, влезоха в духовно единение и устроиха
съюз да заличат Организацията и да турят черен кръст на нейното съществувание. Цяла¬
та група Илинденци поставиха в движение полицията и шайките на Генадиевци, като още не е водила своя държавна
истинно, тъй като едногласно се признава, лице, на
то България не е толкова пълно иполитика, а е била жертва на някакво трето
някакви „неотговорни ръце“. , а ние само
тероризираха всичко свободно и мисляще в България и, за да наситят своето диво отмъ¬
Това го констатират самите реакционери
в ред статии на в. „Илинден
-
щение, застреляха Г. П[оп]василева в участъка, фондовете на правителството щедро се
вземаме акт от тези им признания. организация,
пръскаха от илинденците; започнаха подкупите, шпионажа, предателствата, пренесени с дейността на Революционната
успех и във вътрешността, за да се разбие силата на серските революционери. Македония и Одринско, като обект на
и тнк-
В този си поход на освирепела война те не пощадиха никого и нищо. Те ни клеймиха има свои специфични интереси. въпроса, где тези
а

Ние поставихме в първото си писмо че не0ТГ0внрни-

и позориха и с ред данни, неимеющи навременно значение, с ред фантастични факти, за борба, ако допусна ч1|СТ0 нейна но понеже
да ни представят в най-некрасиви черти. Те изопачаваха същността на миналото, като си ретната форма за съвместната с БългарияБългария ще оъд
те ръце“ ще се отрежат и политиката на тук ни о еделен0 и недоста-
служиха с безсъвестни маниери на извъртания, и за да постигнат целта си, съвсем загуби¬ истина, те и Р
ха пътищата на истината. Те не ценяха обективно, не водиха никакъв спор и издигаха себе патриотите не обичат смелата
си до идеализирани граници, за да могат толкоз по-лесно да ни свалят низко.
Те говориха от името на вътрешността, идентифицираха себе си с Организацията; Те поставят, като първа точка на допиране,,автономн ® положение, ние обаче
да заведе сво
& положение
да не
представляваха се за изразители и тълкуватели на мислите и чувствата на цялото населе¬ зацията и възприет от България. Макар и
ние и смело, с магическа сила ни осъждаха и обсипваха с проклятия. искаме ясен и определен отговор когаръце • необходимо е да се ртзясни.^
„неотговорните България и Ор
политика, не тази на ,.ъШИнската
на борбата, онов V
Идва ли някога известно събитие е повдигало толкова суетен шум. Нашето право на 1
Ще си разпределят ролите за съвместна
дейност
съществуване биде отречено и то тогаз, когато още не сме казали всичко, което трябва да господствуващото Р як1Не
България? Отко и кога
се каже. ята? Кое влияние ще бъде или пък ту си.
заинтересуваната страна, Организацията, собствеНите
Бюрократите от „Илинден“ твърдят с апломб, че различия няма и бързат да пи ’ та страна? не може да
изхожда преди всичко тя, от тези на Органи
на една допирането
приписват своеобразна нереволюционна дейност и пасив в най-черни краски, когато те се
Ще могат да се обобщават интересите на ите оТ нас
ограждат с ореола на светлата - чиста революционност. Силата и центъра на тяхната категорично,
мисъл се свежда към туй, че ний се явяваме, като новатори, напоени с абстракции и
утопии, тогаз когато те са реалисти - революционери. Според тях нашето течение е пер¬
Ако Илинденците можаха да
има съществено значение, докато не
ОТКРИ^ пояснени
оъд. гнгянизацията опери-
организац
идните наемници
е, че
сонално и се изразява от няколко само единици, стоящи извън областта на истинските въпроси. все на
опират по яистите, вървейки
нужди и стремежи на масата. Позитивистите и ултраопортюнистите Пенчев и Матов, Другият пункт, на който се елемс национа-
п^ограм ,ИДната пРетенЦня, че са едно колективно цяло, с яка и установена революционна Рала изключително с българския
съмнения ебаНйя,
и колеб
Най-после, след толкова
1 882 . . i t.
v’yrsa
 „
ПМОРО. ДОКУМЕНТИ ИЛ ЦЕНТРллНитгЬРЪКОВОДЦИ
архивите говорят
,
ОРГ.,„

дясно се оформиха с горните две точки

XZ и понеже чуждите нации,
на допиране. Те установяват неизменно
не се подчиняват на Организацията,
автоном-
заключение.
българската ,ащ»то т, е
ю даЧ»
„
държава и догде се разграничават ин^п
Чание-
,
РУ аТа ^ана, те
тое толкова лесно, щото трябваше техния ум да намери общия път на Революционната Ний, обаче, не можеше да допущаме че т
постигането крайния идеал. След откритието на горните въпроса да докажем техните конкретни КИ С толкова Далеч кя™
bZ” бмгарск^
организация и България за на
вят резко
беше необходимо с такава настойчивост па «
истини, патриотите се помиряват със своето комфортно положение в България - отдават
се на една еснафска дейност, като апелират ту към България, ту към великите сили за
нима
отговаря щеше да заличи техния позорен компРоМИ * Т°Ва СИ
?
спасяване на непоносимото положение. А за да мисли и населението във вътрешността,
военно, вътрешно или външно ми!
Хо
българското
мо ли е „Р аИСа^
ливи, щото да правят
общо достояние разписките

^“ Дад
че те развиват някаква дейност; за да им вярва и се надява, те не изпушат случая да
устройват „народни“ манифестации пред крайните представители на руския абсолюти- получаваните публичност
пари и материали? Ясно е за всекиго
именно Идинденци искат
чХ от па^тите
На не
зъм, за да ги трогнат и умилостивят. По този начин те не само отрицават всякакъв рево-
люционизъм, но и съзнателно вършат един акт на самоунижение.
може да имаА това доказва,и чеза втуй
своето безсилие и отчаяние те докУмент^но да ги
изобличим. нека тогава ни отговорят от где черпят своите с К“К да се заЩяша-
Защото Организацията оперирала с българския елемент, естествена била и претен¬ ват! Е добре, Д“ *ивеят 8 Бълга-

цията на България да се меси и я дирижира по своему. Но България се грижи само за рия и да пращат масови чети във вътрешността Самата bZ™
съдбата на своите „сънародници“ и не би се решила да бъде великодушна към другите нужните средства или българските правителства’Според
възможност да намерят източници
тяхно'0"
ocrZ^“'16
ЛИ СНа6дява с
ненами'
нации, а в такъв случай, следвало би тяхното положение да си остане неизменно. Инак, рат и не виждат никъде
те считат, че завинаги трябва да се ползуват от reZT^ ПраМ‘
като компенсация за своя труд и жертви, тя би искала заробването и присъединяването
на цялата страна, включая и всички народности.
телства. И понеже
НИЦИ, странно е гдето
още продължават да се етикетират Революционна" зация
Каква стойност, или какво значение ще има впоследствие сегашния етикет на авто¬ вместо да се признаят веднъж завинаги като българска националистична nZT
номния принцип, когато единствения идеал на България е подчиняването икономически В настояще време едва ще се намерят невежи хора, които да не познават дейността
на „свободната“ Македония. на България, развивана тъкмо в противоположна посока на онази на Организацията. Не
с Организацията, тя създаде върховистите. за да
Разпространяваната мисъл, че тя се ръководи в политиката си само от грижата за за туй ли, че България върви в разрези дело на последната?
българския елемент е един абсурд, тъй като туй е привидния претекст за нейните претен¬ разрушат и заличат всяка начинание
един и същ идеал и могат да дейст¬
ции, които в същност имат по-дълбоки мотиви и съображения. Но тук вече реакционери- Ако действително тези два фактора преследватедин случай, в който България, при
те от клуба на „Илинден“ в свойта изобретателност, бързат да отклонят въпроса и се бе да се посочи поне
вуват в хармония, необходимо
не съществува,
удивляват, че може от сега да се предрешава бъдещето. Според тях нищо по-естествено с Организацията. Подобен случай наместници,
своето поведение, да се е съобразявалатърговските
от да се отдадем на България, докато постигнем временната си цел, без да държим смет¬
ка, че по този начин улесняваме и подготвяме задачата й. Но ако за нас е безразлично
- агенти и екзархийски
тогаз когато нейните проводници държава. В историята на Организацията съществу¬
са

най-усърдните крепители на турската изключително от развращаюшата аги¬

ват безчислени афери и нещастия, предизвикани
дали ще последва присъединяване, тогава още от сега следва да турим край на нашата
дейност; да премахнем всякаква Революционна организация и да предоставим всичко на притежаваме данни за дейността на
време ний
тация на агенти и владици. В сегашнонаместник,
българските агенти и власти. Ако, обаче, искаме да действуваме като Революционна ор¬
агент и екзархийски резко насочена срещу Организацията,
положение.
ганизация на вътрешна почва, ний се ръководим еднакво от интересите на всички потис¬ серския български
и да се помири с робскотоотсибългарските
нати, без примес от външно влияние. Тъй като зараждането на Организацията е предиз¬ като учат населението да предава своето оръжиепо-добри помощници и оръдия
1урските валии и паши не могат намери сред населението.
викано от тукашните условия и в името на тези общи интереси, то тя не може да служи на корупцията и създават шпионажа язва и от
никоя чужда сила. агенти и владици, които насаждат в сравнение с цялата онази
Истина, може би, печална, но тя е нищожна
о
Стремежът на България да я завладее, за да маневрира и политикаиствува по свое¬ не може и няма да прощ'
атмосфера, идяща от България. А Организацията
_
му, се обуславя изключително от собствените й интереси. Тя съзнава от друга страна, че Кмгаоско прави-
своеобразно сътрудничество.
не може да действува мимо Организацията и за туй се стреми да я обезсили.
Нима могат патриотите да отрекат,
че в настояще
в^“е “ и има край ПОд свое

_
Партизаните на нейната кауза, днешните бюрократи от „Илинден“, които имат е ти- Илинденците Пенче , гра-
ката като евангелие, не се стесняват да убеждават всекиго, че те са свободни и независи¬ телство, чиито партизани се числят тълпа от шал й четнИци
на полицейските
ми революционери и че още никакви „реални ангажименти“ не са дали на България; че покровителство и издръжка една многобройнас вътрешнос ролята вилнеюши
ницата, предназначени да нахлуват и воюват открито и
те я лъжат, че те й вземат парите и оръжието, без да накърняват с нищо самостойността шайкаджии, въ границата работ-с
си, тъй като утре те са готови пак да й се противопоставят. Колкото завидна, толкова и агенти е заета от горните патриотически и стрелят вър вербуват
фондове и се със са
позорна дейност на взаимно надхитрюване от страна на дипломатическите виртуози и свободно и безнаказано, като тероризират на България
непостижими интелигенти на Организацията. пРави разпорежда
ник. Неоспорима истина е, че те са рожба свооодно
А щом веднъж те се индентифицират с България, изхождат от нейните интереси и се единствената задача, да избият нас и тогаз аспирации,
отдават на безграничното й доверие, глупост е да бъдат „осторожни“ във взаимоотноше¬ само българските
Та вътрешност. не корона.
ще се разбият дата
Грозна самоизмама, дето неминуемо, треп Р
нията си. фразите никого няма да излъжат да ги повярва, че още не са се предали напъл¬ ничеСтво,
но. Могат ли те да направят една самостоятелна стъпка без парите на България и без Но и амбициите на „неотговорните ръце' и турското
на %-твя
почва-
чети „а
нейното намесване? Или трябва да се мисли, че тя само ще им дава средства, без да иска
При този си поход наемниците могат да Р< д^д ефенд •
да им се бърка. „да ПР11
На нашия въпрос в първото ни писмо, дали винаги ще се нуждаят от помощта на
а за тяхното посрещане, като агитира ПОТ^Р‘
а Щото прочутият и фанатичен турски между насеЛението ^5

884
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИЯ ПКОВОДНИ ОРГАНИ ,
архивите говорят
на пращаните от тях масови чети, нещо конетеИраН0 ;
властта, понеже царете помежду си, лесно се
България, които [не] ще се преследват от ностга и да отхвърлят този институт, оставя и 8 първото ни п
пак, макар
като я обкръжават е безчиелени усХ^
г
спога?Д още, че Организацията положение, Ф рм
може ли след горната илюстрация да се твърди да се търпят? Онези,и изменения, същите риф.»
България преследват един и същ идеал и че следователно трябва к„„„ дателни чети из наши»
нашия
които са „загубили всяка почва във вътрешността, ренегатите от „Илинден , напусто ще
окРъ11С ледвало би
я да се мисли, че декларацията ще внеСе пх
се силят да доказват противното.
Още по-рано чрез своя „Илинден“, те отричаха, че са черпили средства от Генадиева върху отношенията на Организацията към България
естественото право на България да се
КоН±^ ?°ТаеиНамеРМ' « ..не
Ли"’ на своите «на-
Итегоричност

без да ни посочи как трябва да се грижи и дХ-

отрече
и настояваха да докажем, това, но сега Матов, в своето секретно писмо до вътрешността,
родиици .само
. но в България ли, или и в организационна
може да Дбата

като отговор на нашето - признава напълно открито този факт. От това ний взимаме
само акт и ще третираме по-специално въпроса във вътрешността. й право“, правителства не са имали изработена е™
“нста-

Съзнаващи добре, че са загубили всякакъв резон детър, лишени от обект за пряка тира, че българските не редко са експлоатирали с
донска политика и че освободителю " П0СГ0ЯННа маке-

дейност и откъснати органически от Организацията, реакционерите се силят да убежда¬

ват наивниците, че те са още революционери. Напразно се суетят и апелират да бъдат
констатират общоизвестни неща’
нему“. Нима е нужно да се противното на горното. Тогава би EXT"’ Р0СЪТ да
признати за единствени организационни дейци; напразно представляват другите за сек- беше „констатирал конгреса ₽ИЛ ° е до извесг‘
усвоеното си становище.
танти и утописти - те са безвъзвратно банкрутирали и, ако още живеят, това дължат на степен оправдание на конгреса вменява в обязаност на представителството, да бъде
единствено на подаянията на българските правителства. ... Пред вид на това, официалните фактори на България и да отстоява срещу всяка
Мислейки, че с парите на българската държава могат да завладеят света и да пече¬ особено осторожно спрямо на Организацията...“
лят последователи, продажниците отидоха твърде далеч, като импровизираха произвол¬ цена независимостта (?) и престижа са постъпвали авторите му и за туй горната фор¬
Това е казано неведнъж, но не тъй
но някакъв Общ организационен конгрес.
Един конгрес станал в България, почти без участието на истински представители на мула си остава само книжна. конгресът се е изказал съвсем не достатъч¬
вътрешността, а съставен от странични и неимеющи нищо общо с Организацията хора, По отношение на чуждите пропаганди, ги преследва по-енергично от всеки друг път“.
но, като е вложил прибавката,
че „ще
не може да не бъде освен един акт на ново престъпление. За нас не е важно дали заседани¬ отбележи, че степента на „енергичното преследване“ ще зависи
ята са ставали в Българското външно министерство, или като за куриоз, конгресистите Пропуснато е само да се българската хазна средства.
са отишли до кюстендилската граница, а самите взети решения претендират да са израз от размерите на отпущаните от пункт на декларацията,
обаче, конгресът в последния
на вътрешността. Крайно „енергичен“ е бил,
на Гарванова, Сарафова и Даева и единодуш¬
Съдбата на цяла Революционна организация, на едно борящо се милионно населе¬ гдето е разгледал фактите (?) по убийството организация Серчани, да се
се изключат из редовете на Вътрешната рекрутиране на чети,
ние, се решава цинично от някакви плащани български чиновници и случайни патриоти. но (?) е решил да
средства от България за
Някакви ветерани, разложени духом и паднали идейно хора, се стремят да се налагат и считат за нейни врагове... и да се вземат
разпореждат от България. Едва ли може да съществува по-голям парадокс и по-безсрам- които да избият серските отцепници.
страна на банкрутиралите да
но демагогство. И същите тези хора, които отдавна, са забравили Македония, се осмеля¬ Можеше да се допуща всичко от истината, да дезама р адт 4jca
изопачават
-
ват да изключват вътрешните дейци от редовете на Организацията. Те, които имат за рия. всичко бе простено за тях: да
поле на дейност България, са били истинските революционери, а другите подлежат на
проклятие и „безпощадни преследвания“.
заблуждават профаните, да си дават
проводници на чисто български аспирации
физиономии на с р
и
човешките
дворцови
очаквания
- н0 върхът на
е лъжливият
нан-ци-
мистериозно -
Такава е прословутата, безсмислена и пълна с изтъркани фрази, декларация на пат¬ ничното демагогство, надминаващоподло от тях. организация, едно
риотическия конгрес. И действително, Илинденци чрезмерно се пресилват, да парадират престъпния конгрес, стъкмен така спекулиране с цяла вв0„юшюнна страна; едно
на думи. „Конгресът подчертава революционния характер на Организацията“... „Еволю¬ Един акт на най-безсъвестно идеалите на еДна и ИЗМЪЧенасвои гибелни
g за ВСИЧките
ционната тактика е абсурдна“... кощунство и ехидно продаване на на позори
Дело, което предстои да заклеймено дето « са
с вътрешността,
Вероятно почтените Илинденци ще се задоволят само да „подчертават“ и да „реша¬ бъде
ват“, тъй като кога и как мислят да действуват, това остава неизвестно. Може би за тях е последствия. че са се посетили
про
достатъчно да констатират за лишен път явленията и все пак да стоят далече от всяка За лишен път ренегатите доказват,
морална стоинос .
непосредствена дейност. загубили вече всякаква идейна и
И след всичко туй, по едно странно смешение на понятията нам се приписва, че сме
привърженици на еволюционния метод. Но докато те не подкрепят мислите си с нужните * ’ * ФаксимялИР „к"
е а Д«Дем
сериозни доводи, ще бъде безполезно да спорим. Безспорно, ние не отричаме предвари¬
Действително, в първото си
открито ^"’1?ществувашия заГОВ3Р ^ение,сегавъпреки
ше
телният подготвителен процес на организиране, както и не отхвърляме революционния истината това с
писмата на Даева, установяващи успяхме 31ГЬлним сй обещанийе за
Да'

метод, щом той не се обуславя от чужди, външни натиски. Изглежда, обаче, че Илинден-
Ръг- Не ний сме виновни, обаче, че
не да^
опитванията си и като потвърждаваме
ците мислят да действуват пряко, по разрушающи ощ
то България им наложи това.
пътища, но главно и единствено, кога-
Ki.''
Нй •
Дем само текстуалния препис на тези пием'
Друг не малко интересен пункт от декларацията е онзи за
i

четнишкия институт. Още 887

много по-рано горния въпрос е разискван в
разен този институт и именно сега, смисъл да се реформира и направи по-целесъ-
толкова късно, трябваше да се убедят те в безполез-
886 rf I: ,
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ Ь КОВод^14 Qp
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ Глни ('«ч./я,,
28 септември
Декларация 1907 г. Тпл f

Подписания Михаил Даев, драмски околийски войвода, в присъствието на комиси¬

ята, натоварена от Окръжния конгрес да разгледа положението в Драмската околия и
МГ1 —
Др[аги]' Буйнов,
Паница изяви желание да замине за Бълг
’

членовете от Окръжния комитет, заявявам следното: Съзнавам сторената миналата го¬ добре очистена, впоследствие на
че не била едно усложняване в смисъл на гангп
koS°
"ричина "а раната »

“аН°
го м^тявал0 с«
дина грешка през време на Общия конгрес с недоброто мое поведение към другарите ми
от Серския окръг на чието становище бях отстъпил и напуснал; признавам, че съм непос¬
ността на
отпуснах 10 (десет) лири помощ за церене.
Р ане' аз се съгласих да Икн **•

редствен виновник за разстроеното положение в Драмската околия, поради дългото ми Нищо особено няма да е станало в околията
отсъствие, което съзнавам, че лошо повлия върху дисциплината и на добрия контрол над
С поздрав: И /Дм
другарите ми четници.
В заключение, като вземам акт от горното и като създавам своите задължения и Същността на плана за действуване и неговите подробности Д‘'СВ п °Т П№м"вост
отговорности, правя настоящето заявление: в бъдеще възприемам и се солидаризирам с бъде заловено писмото, е избегнал да ги помене
гледището на своите другари от окръга, - ще се старая да поправя грешките и слабите си иопасение да не
устно да ги изложи. Понеже част от тия подробноГ4”0’ ' пред0(>
тавил на сиПаница
страни, като се стремя своевременно да удовлетворя нуждите на околията.
22 септември 1907 г. първото писмо, сега е почти излишно още веднъж да ги излагаме
на Пенчева, да оспори съществуването на
Любоп^^"
заговоГкшХТ
то желание в случая
Драмски околийски войвода: М. Т. Даев“ произволно разни небивалици и неистини. Ясно, обаче, проличава тяхната тност X’
хът им да бъде разкрито всичко и затуй с особена предупредителност бързат да заява^е
Писаните подробности във в. „Илинден“ по повод на горното са предположения и въпросът се е касаял до някакво легално противодействие и опозиция.
измислици, неоснователни и крайно тенденциозни. До този случай Пенчев пълнеше „Илинден с най-безсмислени басни и неправдопо¬
Декларацията е писана от Даев и пратена отпосле на членовете от Окръжния коми¬ добни данни, за да може да избегне отговорността, която тежи и върху него.
Даев биде поканен и той се яви самичък при Буйнов и Кантарджиев. На
тет, след като са напуснали Драмската околия, гдето никакъв натиск, нито намек е пра¬ следния
вен Даеву за отстранение, а напротив постъпено най-снизходително. му заявено, че той подлежи на обезоръжаване, без никакъв протест,
ден, след като биде
Не много, обаче, след получаването на декларацията, пристига при Кантарджиева и поиска сам да си сложи оръжието. Ний, обаче, като близки негови другари щадим негова¬
Буйнова сам Паница, пратен, за България от Даева и носящ писмото му до Гарванова и та памет и ни е мъчно да описваме подробности, които съвършено биха опровергали
Пенчева, адресирано на плика до най-незаинтересовано лице в България и скрито в пач¬ ниските инсинуации на в. „Илинден“.
ката на револвера, по изричното наставление на самия Даев.
„До другарите от Окръжния комитет
„Драмско, 23 септември 1907 г. виновен, че за личниt мои дерто
... Въпреки всичко това, признавам се за о
Драги Иване и ти Петко, заемал да кроя планове, като съм мислил да ангажирамсеи нар смърТното си
Изпратих нарочно човек до консула в Солун - сиреч направих нужното от моя стра¬ рите да повярват, че напоследък от всичко това
°“ воляват да се заст-
сам
на. Направете и Вие от Ваша. Причината за неуспеха ми до сега тук бе несъгласието на наказание и благодаря на другарите Буйнов и Чудомир,инициатива, каТо съм напълно
спо-
Паница да възприеме нашите идеи. Сега вече е свършен факт - той е с нас. А лък това, релям. Настоящето правя в пълно съзнание и по моя
знаете ли какво значи за мен? - победа на противниците ни. коеп и удовлетворен.
Лошо ме загазиха този път. Още малко бе останало да ме турят в капана, но пак ЗО.Х.1927г.
отстраних опасността, като дадох декларация за верноподаничество към окръга. Ако мис¬
лите да помогнете на този народ, то първо и първо трябва да отслабне Серския окръг,
който винаги ще Ви бъде клин в очите, докато е в ръцете на Сандански. Ако пък мислите
само да се намирате в работа, кажете ми да зная какво да правя. „Мили родители,
Тежка и горчива е новината, която Ви яв
Аз. Вашия скъп МихаиМ^
народ, се
Повтарям, не се ли съкруши Сандански - немислимо е никакво обединение в Орга¬
години насам бях вече не Ваш, а син на поро
маяедонски
принципите н
юционната
низацията, от което пък зависи успеха на освободителното дело. шение заШОТо
Изслушай добре това, което ще ти говори Паница. Планът, който ще ти развие той, по причина, че сторих някои прегрешения по да бъдаосъде преставам
е най-обмисленият. За доброто на този народ прави, каквото ще правиш, но помогни ми в организация, за които горчиво се разкаях. а ще броите,
о
наченатото дело. Като съкрушим малцината да станем обединителна халка за цялата ое нужна за дисциплината в Организацията- целува»’ в прел»
Организация. По ще успеем ако действуваме без знанието на Матов и Сарафов. Ако ни «а съществувам.
0 сте
правили за ъ жени и еднички»
едни»»
помогнете с време, то знайте, че успеха ще бъде пълен. Народът е с нас. Благодаря Ви за старанията и гри*11”’ Целувам бра»» ще За мен-
Приемете сърдечния ми поздрав: М. Т Даев' ^Ргния си
— час всичките си сестри, братя ив де^ които пр
си зет. Целувам *
vn
за
• ОЪПЧЛП I V Ч"-;
благодаря и
4UV VW

Цепопя»л и Катина, Mi
За да бъде напълно оправдано и замаскирано
v » 5™-.п

е. целувам »» ’ gaIIi С11И

с горната мисия, Даев пише със същата дата: заминаването на Паница за България Македония, 30 октомври 1907 889
 44» 4,*, 2

архивите говорят ВМОРО ДОКУМЕНТИ нл Централния-кПко^ниОНАНи ,

И
» »
* ''
J.
„До другарите от Околийския
комитет , орган на ренегатите се
’* 2

Другари помните моите изявления пред Околийския конгрес и частно пред Вас
По Във В. „Илинден
своеобразна самоувереност се ^чни
с една
СТат
повод избирането ми за войвода.
Ваш войвода и че съм безполезен, а
Още тогаз,
даже и
аз
вреден
Ви
с
казах,
моето
че не мога да бъда за бъдеще
стоене за интересите па околи¬
гдето Пак
а.
същият Пенчев, който се чувствува
не била вземана в самата вътрешност
ЛН° знач^
фалщ*
виноТ“ ““
Данни »

ята. присъдата заявяваме, че всичко писано от Пенчева и в своите

ТВЪр,|Н1 че

Пред вид на това и пред вид на признанията, който направих пред Окръжния коми¬ Ний обаче истина. подробности
тет за моите престъпни мисли и кроежи против целостта и единството в окръга, за което щено лишено от всяка
горчиво се разкайвам.
ш За в бъдеще аз преставам да бъда войвода на Драмската революционна околия. -
и Дълг считам да Ви кажа, че за в бъдеще да си продължавате своята работа тъй честно и Съвременната обстановка на Македонския въпрос ло™ представлява лесно
акуратно, както сте го правили и до сега. Подчинявайки се на органите на комитета и разрешима задача, а напротив, повелителна е нуждата от
и смисъла на революционно™^ Напусто
Sвникване и
чакайте за по-нататъшни разпореждания заповед от Окръжния комитет. всестранно изучаване същността
изстъпление /°И*ение-
ре-
На край моля да ми простите, както Вий, така също и народа, когато съм представ¬ акционерите дохаждат напусто употребяват всички средства^
в от всяко новаторство в отнасяне към
лявал от две и половина години за сторените от мен грешки, за които да ще си получа дадената действителност;
исторически процес на еволюиране Те метл»^“
пр1’тивп"оставят
своето наказание. Като заключавам писмото си, желая Ви успех и напредък на цялата
околия.
на неминуемия
на България, която в своите егоистични домогвания, е отнемала най
?
X™
ней™ЕеНи
30. X. 1907 г. организацията, и я е тласкала във вътрешни борби, за да пречи на засилване и
С другарски поздрав, свободно развитие.
Миналата година, уведомени за нашата мисъл за
да уредим издаването на организаци¬
бивш Ваш войвода: М. Т. Даев“ да намерят начин уталожване на своите развинте¬
онен вестник, ренегатите не можаха заявява натъртено, че ако ний се осмелим във
„30. X. 1907 г. ни нерви. На един наш приятел, Пенчев
им и доказваме тяхната продажност... ще се леят кър-
вестника си да разбулваме маската
До другарите... ви. че са вземали и ще продължават да
Другари, прегреших на законите на Организацията, за което се разкаях, но за дис¬ След като обаче Матов в писмото си, признава, става напълно изяснен и дока¬
циплината в Организацията и за напредъка й, аз сам се осъждам на смърт и се застрел¬
вземат средства от българската държавна хазна въпросът
. вам със собствения си револвер. Бъдете верни на делото. Уважавайте и почитайте прин-
ципите на Организацията Имайте пълно доверие към другарите Буйнов, Чудомир и на зан.
Растящото съзнание у голяма част от организационните
дейци, както и духът на
на една обща и силна организа¬
критицизъм и възраждане, ще спомогнат за създаването
! другите другари от окръга. Простете ми. Пазете оръжието си и умрете с него. Умирам с
ционна мисъл, способна да спре пътищата на реакцията.
пълно съзнание и с вяра в Организацията. Целувам всички.
(Ц Ваш бивш войвода и другар: М. Т. Даев“
Окръжен комитет и 0^
„30. X. 1907 г.
v
Мишел,1
Прощавай. Не ме осъждай. Умирам верен на Организацията. Поздрави домашните Спомени. Ж'ме"™-
си и всички приятели. Сам се застрелвам.... ИДА, ф. 1508 к, on. 1, а.е. 476, л. 29-46.
комитет на Серския революционен окръг, С.» 1 •
Твой Михаил“ материали, с. 343-353.

„30. X. 1907 г. цитираните локу-

факсимилиранн достоверност.
Антоне1 прощавай. Сам се застрелвам. Това ме утешава. Присъдата заслужих. ссрчани не показаха
и никъде по-късно което да. може да
i
потвърди тяхната
Предай моя предсмъртен поздрав на... K1°ri'era’ така и никога
Meu ги. Досега същите
не са открити и е архивите,
Целувам те. Михаил Гсрджиков. ПубЛИШ^’ , на в.и.
рГ руин*’“"'
’
’
•
, „чител, писател- Дра
-
Михаил Македония.“ ’иАнтон Страшимиров (1872, Варна -
ВМОРО, автор на биографиите на ^^^и политици и
’ от Пето дни • -
„30. X. 1907 г. участва в редактирането на в. „Реформи , • • Глас
, ^.1Шц
шЖивот а за оъл»
и П^а В пълно съзнание. Застрелвам се сам.
Имай най-добро мнение за Буйнов и ^^Нстно-''"
единство“, сп. „Демократически преглед , сп..пг>
Г°^ На КНИГИТС „Роби“, „Книга
КнИ1
намерен по очи, затиснат каменна
"jwirapiiTC
с я1Н»плоч»иС“
иг. I„„енна
Чудото. Макар разкаян за сторените от мен по
отношение
напълно си заслужавам присъдата, която сам турям в на Организацията грешки, аз ’ ***НН Михаил Даев той е самоубийство.
изпълнение... н;азРавянето
РЪце ^Рба, Костови
н-
противоречие с версията за
Целувам те Михаил“
1
891
 НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОщ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ т.„,
АРХИВИТЕ ГОВОРЯ!
№283 път ренегатите доказват че са Пр0СТИЛи с вьтрешностт. ГДеТо' 2
За лишенвсяка идейна и морална стойност “ са
глас“ за излизането на Второто загубили вече
’
Съобщение и коментар на в. „Одрински се разкрива следното- Даев л
отворено писмо на Серския революционен окръг По убийствата
бил провинен пред
Серския рев[олюдиХ&^ ® септември ,
S?
София, / юни 1908 г сЛед като с другарите си [и] ще се поправи. Не след З»
ДХГ*
солидарнописмо на Кантарджиев и Буйнов, което ^вало да предаде на
* Щедей™* a
М

Ново открито писмо на Серчани.

следнотов София: 1 й
"
е поместено второ открито писмо на Серския революцио-
Пенчева 23. IX. 1907 г.
В бр. 221 на в. „Камбана“ „Драмско,
Драгий Иване и ти
Петко,
нен окръг, по убийството на Гарванов, Сарафов и Даев. Това писмо хвърля нова ослепи¬ до консула в Солун - сиреч
телна светлина както върху различията между двата враждуващи лагери, тъй и специал¬ нарочно човек
но по убийствата. Новото писмо иде окончателно да разбули онази мистериозна покрив¬
Изпратих
на. Направете
и вие от ваша. Причината за неуспеха ми д0 ce^LT^”“0"^'
есъгласиет» "а
нашите идеи. Сега е вече свършен Факт "'' А 01,1
ка. която Илинденци искаха да хвърлят върху убийствата, като се представят за една
невинна жертва. Новите разкрития хвърлят всичката вина върху оная революционна фрак¬
Паница да възприеме
значи за мен? победата на противницщ^и
знаете ли какво този път. Още малко бе останало да ме турят в кап™ а’ "аК
ция, която погази статутите на Организацията и стана оръдие на българския монархизъм Лошо ме загазихакато
и властвуващото тогава българско правителство, организирайки с неговите средства окон¬ отстраних опасността, дадох декларация за верноподаничество към йрскияХг
чателното подчинение на цялата Организация, чрез избиването на по-видните дейци в
Серския окръг. Ето съкратеното изложение и няколко извадки от това интересно писмо: . лите да помогнете
които винаги
на този
ще ви бъде клин
народ,
в
то първо и първо трябва да отслабите
очите, докато е в ръцете на Сандански. Ако «X
работа кажете ми да зная какво да правя. обединение в Орга¬
Илинденци, изпаднали в помрачение, употребили всички средства, за да подигнат само да се намирате вли съкруши Сандански - немислимо е никакво
цяла хайка срещу своите неприятели; те наострили целия печат срещу тях, те се съюзили Повтарям, не се
с всички крепители на монархизма и реакцията в България, а също тъй и с полицията и успеха на освободителното дело.
низацията, от което пък ще зависи ще ти говори Паница. Планът, който ще ти развие
шайките на Генадиевци; най-после Илинденци убили Г. П[оп]василева. Изслушай добре това, което този народ прави, каквото ще правиш, но помогни
Писмото разкрива принципните различия между двете течения. Серчани се явяват доброто на
той, е най-обмисления. За съкрушим малцината да станем обединителна халка заАко
ця¬
сторонници на пълната самостоятелност на Организацията от българското правителст¬ ми в наченатото дело. ще успеем, ако действуваш без знанието на Матов
Като и Сарафов.
во. Те отричат да има някакви точки на допирания между Революционната вътрешна лата Организация. По знайте, че успеха ще бъде пълен. Народът е с нас.
организация, която се бори за общи свободи на всички нации в Македония, и българските ни помогнете с време, тоГ..„] ПГППИЯВ:
националистични аспирации. Автономията, макар и да се постави като близка цел на Приемете сърдечн[ия] ми поздрав. МГ.Д»“
българската политика в Македония, но тя не е нейната крайна цел, последната може да
По-нататък в писмото се казва: замаскирано
бъде само подчинението на меншествата в Македония чрез присъединението на послед¬ » Кмгагащ
ната. Но не може да има точки на допиране и в дерижорството на движението. Българс¬ и заминаването на
ката държавна власт, респективно „неотговорните ръце“, които ръководят външната бъл¬ „За да бъде напълно оправдано
същата дата:
гарска политика, когато Организацията стане зависима от българското съкровище, ще с горната мисия, Даев пише със
искат да бъдат и пълни дерижори на движението. А интересите на тия „неотговорни ръ¬ „20. IX. 1907 г. раната си. Разправя
це“, както и българските националистични интереси не съвпадат с тия на революционно¬ Др/аги/ Буйнов, „„«чина на важ
замине за България
Паница изяви желание да вследствие ^.оляло Съзнавайки
да тръгне
аз се съгласих
то движение вътре. на ко
Ето защо серските революционери се опълчват енергично против вземането средс¬ ми, че не била добре очистена, гангре
костта на едно усложняване в смисъл
на
тва от българското правителство и против всяко посегателство от България на револю¬
отпуснах 10 (десет) лири помощ за церене.
ционното македонско дело.
в околията.
Че действително Илинденци са вземали пари от Генадиева, това се доказва за изли¬ Нищо особено няма да е станало поздрав: М.Т.Д^- ’
шен път от секретното писмо на Матова до вътрешността, в което писмо се признава
той признава
напълно вината
този факт.
Конгресът на Илинденци е едно санкциониране на тяхната изпитана вече практика. В откритото писмо се дават и писма
на. да -
П ева с които комитет
Ето какво казва изобщо за конгреса писмото: « в™ едно от тях: до
„Можеше да се допуща всичко от страна на банкрутиралите революционери в Бъл¬
изявления прел ^«„те ве «воля-
_
гария, всичко бе простено за тях: да изопачават истината, да замаскират фактите: да зао- че «
Другари, помиите моите Още тога.‘ муето стоене
>
луждават профаните, да си дават физиономия на мъченици за идеи, да отричат, че са Окръж["ия]

_
ПовоД избирането ми за войвода.
даже и вред „
проводници на чисто български аспирации и дворцови стремежи, но върхът на най-ЦИ- а направих V оКръга,
ничното демагогство, надминаващо човешките очаквания, е лъжливият и мистериозно - В“Ш войвода и че съм
ята.
безполезен,
„ които
целостта «м
престъпнишки конгрес, стъкмен така подло от тях.
Един акт на най-безсъвестно спекулиране с цяла Революционна организация, едно
на
Пред вид на това и пред вид и кроежи ир
мисли
"Р^^ротив ^[ионна] окол®-
'

комитет, за моите престъпни 893

на ДрамскаТ
"
кощунство и ехидно продаване на идеалите на една воюваща и измъчвана страна: едно а Което горчиво се разкайвам.
дело, което предстои да бъде заклеймено на позорния стълб за всичките свои гибелни да бъда всойвода
последствия. За в бъдаще аз преставам
892
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА НЕНТРЛЛцИТГ
„
архивите говорят
Пълг считам да ви кажа, че в бъдаще да си
продължавате своята работа тъй честно и 4 Първото
скрито писмо на Серския окръжен револювип
по него е от 21 февруари 1908 г Вж и ^'""еогм
, "" т А

акуратно, както сте го правили и до сега. Подчинявайте се на органите на комитета и на Хр- Матов
' Мат'Р<«н.
чакайте за по-нататъшни разпореждания заповед от Окр[ъжния| комитет. в скобите вероятно
е добавен от А. Томов.
На край моля да ми простите, както вий, така също и народа, когото съм представ¬ 'Текстът е направен от А. Томов от съхранявани» „„рхив «а Солунския
лявал от 2 1/2 години за сторените от мен грешки, за които аз ще си получа своето нака¬
'■ Преписът окръЖс„
Янков през 1910 г.
тег от Хр.
зание. Като заключвам писмото си, желая ви успеха и напредъка на цялата околия.
30. X. 1907 г.
С другарски поздрав бивш ваш войвода: №285
М. Т. Даев“. от писмо от ЦК на ВМОРО до Солунския окоъж™ „
Ще могат ли след всичко това илинденци да заблуждават света? Ще чуем какво ще Резюме
комитет за тежкото положение, в което се намира
г кажат и ще се повърнем. и за наложитслността от свикването на нов общ ковгмГ
и искане на мнението на Окръжния комитет по въпроса
В. „Одрински глас“, г. I, бр. 21, София, 1 юни 1908 г., с. 3 - 4. 13 юни 1908 г.1
Навсякъде тежки
Общото положение, според сведенията, е „близко плачевно“.
до
губят се сили, без да могат да се възстановят. От две
№284 удари претърпява Организацията;
и прави големи успехи. Правителството дейс¬
Писмо от Христо Матов от името на 311 на ВМОРО до Солунския окръжен години неприятелската коалиция действува шум афери, арестува последните сили, прис¬
твува умело против Организацията, дига без
комитет за необходимостта от правилници на Организацията в Битоля, си против четите, създаде военни центрове и пръсна войска нав¬
пособи част от войската окръг, който да не чувствува тях¬
за разпространението на отговора па Матов на Първото сякъде. Гърци и сърби улесниха правителството.
Няма
отворено писмо на серчани, за вземането на мерки срещу ното нахлуване и техните удари. От многото райони можем да ги изпъдим; в много
не
и заедно с тях
наши селяни влизат в четите имбързо
солунския консул А. Шопов, за заминаването на дейци райони са „привлекли някои села дотам, че тяхна полза. Влиянието им се разп
на Организацията за вътрешността и др. се подвизават“. Условията за сега са сложени в
действуват турски качаци с ооири и уонис
ространява. Гдето няма гръцки и сръбски чети, на българин. Посред село те у •
Вавилон [София], 12 юни 1908 г.'
тва. В много райони ден не минава без убийство и войската спрямо • 1
чувствувайки благосклонното държание на властта “ -
Защо не сте в сношение с Битоля? Да им изпратят правилници на адрес Надежда
Христова, ученичка от I клас. Защо не сте изпратили пари? „Сега, когато сме на тясно...“ очакваме добро. Техният контрол никак не
ще ни спа
ивни трябва да бъдем, ако мислим, че Европадействува. В 1 7“^^ ^ажения
по.рано) израбо-
Защо не се погрижите за информация за в. „Илинден“ и европейския печат? Псевдоними: Общият к Р на иякои окръ-
немски офицер е командувал турската войска.
Екзархия - мухлясал, владика, наместник - дембелин, агент - кукла, бълг[арско] прави¬ ти само правилник. Той не е проникнал добре в неноРм^лн^, .. времето за свикването
-
телство зелените. Против вашата кукла Шопов2 нещо ще направите ли? Членовете на ЗИ. Болката може да се цери пак чрез обш
конгрес. Наоли конгрес. Ако да,
му. Съгласни ли са членовете на Окр[ъжния] комитет
ЦК са на мнение, че трябва да се направи. Павел Христов и Пенчев са вътре, Чучков д
и:
скоро ще пристигне? Против много наместници и учители в Скопско ще се вземат мерки.
Защо сте изпратили копие от моето писмо, написано в отговор на първото открито писмо
Ще им изпратят програма на предстоящите за разглежд1
на Сандански?4 (В това свое писмо Матов признава, че Представителството получавало
суми от бълг[арското] правителство)5. Те нямали да изнесат казаното в печата? Те са
способни на предателство. В Скопско и Битолско на селяните няма да се позволява да ОДА, ф. 1932 к, on. 1, а.е. 285, л. 23-24. Препис. Машинопис.
отиват в Бълг[арското] агентство, за да се вразумели „зелените“. Готвил се да заминава
окръжният солунски войвода Добри Даскалов, а едновременно може би и Дончо Лаза¬
ров.'1 .„ъженрево'"1“"*"““"'
оъръ* I*
,2 ГоДината е дадена грешно като 1906. съхранявания архив на Солунския
Преписът е направен от А. Томов от
Тет от Хр. Янков през 1910 г.
ЦЦА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 285, л. 26-27. Препис. Машинопис.

1
А. Томов при преписа вероятно е сгрешил годината
и вместо 1908 е преписал 1907 г.
Става дума за солунския български търговски агент Атанас
Шопов.
11. Христов, П. Пенчев и Е. Чучков са избрани
за членове на ЦК на ВМОРО на Кюстендилския обш
конгрес на ВМОРО през март 1908 г.
I
. ... 1. .

I ГД
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕЬПКОВОДНИ
Рт^п
Органи п
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№286 «™°™ - О“"»" ’■ «»•№»«,,,„„
Писмо от Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО
до Битолския младотурски комитет за възможността от съвместни "
Съотечественици, ако Вие, които проливате кръвта е
действия на двете организации за извоюване човешки права
Битоля, 3 юли 1908 г. изложената програма, съединете се с нас и съединете се към
ние, което в скоро
времеще получим ако отмахнем ръцет™?^^^ ПОЯЩОТО
на^рате тук

Угнетителио
правителство.
До почитаемия Младотурски революционен ко- Всички, които живеят в отечеството ни - турци арменци
Щ митет в Битоля араби, евреи и кюрди
заемат места в парламента, всички еднакво ще б
п"’
- всичките са братя, всичките са синове на емо ЧССТ8°' П’РИН' арна)ти'
всичките
От няколко време насам слушаме за предприетата от Вас борба против сегашния равноправно ще всички ще бъдат наравно назначени
несносен режим, който еднакво тежи на всички народности, населяващи нашето любимо мандири във войските, на р
раз™ и всички
"
отечество. Борбата Ви за извоюване човешки права за всички ни е симпатична, защото общо ще се трудят за напредъка
на обществото.
тя по идея съвпада с досегашните наши тежки борби и стремления. Като Ви поздравява¬ Ето любезни братя, тук я изложихме нашата цел и програма Ако тая цел и наме
(естествено е, тъй като сте любители на свободата ) за да
ме с това свето начало, изпращаме нашите най-горещи съчувствия. ние се приемат от Ваша страна
време многообичната свобода. Нека не оставаме угнетителното
Доколкото ни е известно. Вашият комитет се изказал за задружно действие. Ние извоюваме в най-кратко да всее между нас семената на раздор и е станало
посрещаме с най-голяма готовност това предложение. Крайно съжаляваме, че не ни е правителство, както по обикновенному
измежду нас. И днес то още продължава своето угнетител-
възможно да Ви дадем какъвто и да било отговор, понеже той зависи от окончателното причина за проливане на кръв
прегръщаме Вас и целия български народ, който се
решение на Централния ни комитет, а последният, за да вземе правилно решение, жела¬ но и тираническо управление. Като
сълзи и отправяме Ви целувките си.
телно и необходимо е да се съобщят точни сведения върху основите, на които се води бори за свободата си, проливаме нежни зло, не са между нас, на
ни. Онези турци, които Ви правят
започнатата от Вас борба. Бог е Бог на всички
До получаването на един окончателен отговор ние ще действаме щото българското такива злодеи дайте им прилично наказание.
население да се отнася симпатично към Вашето дело, а същевременно молим и от Ваша
се вижда, че Вашите тамошни братя
страна да направите всичко възможно, за да убедите и Вашите в същото. От едно писмо, което получихме от Охрид, овцата могат да живеят
С най-добри пожелания задали питането: „ Аджеба, дошло ли е времето,Вие, когато вълкът вълци - ние всички сме
и
нито ние сме
От Окр[ъжния] комитет: (п.) М. Матов. заедно?“ Това ни се съобщи от там. Братя, нито влезли вълците на тираническотс> пра
овце, обаче що да се прави, когато помежду ни са своет р
вителство и като разпръснали стадата по отделно
и с нашите меса хранят
ческо управление. ре Р'
щастливо н „«.vmrwa- '
Публ. в М. Матов, Най-комитата разказва... (Живот за Македония), София, 2002, с. 1 1 1-112.
ще пасем и ще живеем
от нас „
Ако ние се съюзим, тогава спокойно
та земя, с която ни е надарил Бог.
Любезни братя, да вървим по правия и справедлив ,
№287 поздрави и почи-
Писмо 108 от Османското прогресивно и съюзно общество до Битолския
благоволението на Бога. отправяме искр си
Като Ви целуваме най-горещо, наново Ви
окръжен революционен комитет на ВМОРО с предложение тания.
за единодействие на всички потиснати в Отоманската империя
Битоля, 4 юли 1908 г,, петък.
|П"“Т1
^^-^Z
Любезни братя,
С голямо удоволствие получихме писмото Ви, поздравите и целувките Ви - като Ви
прегръщаме, целуваме Ви с най-голяма нежност. Запитахте ни: „Коя е целта ни и кой е Публ. в М. Матов, Най-комитата разказва, с. U2
планът ни? Ето тук долу излагаме Ви високонравствената ни цел: ние мислим, след като
се прегърнем с нашите храбри съотечественици - българи, които от 15-20 години се тру¬ прогрес"
№288 и
дят за свободата си, но които малко погрешно проливат кръв, и с всички други нации,
които населяват Турция - без разлика на вяра и народност, да отстоим гражданските си комитет на комитета
„Единство
права, да възстановим конституционното правителство, да възвърнем народното предс¬ Пр°К^ацИя на Цк на Отоманския
средствата за действие [преди8юли
и
1908 г.]
тавителство (парламента) и като седнем всички съотечественици в този парламент на
едно място и един до друг - без разлика на
народност и религия, с взаимни сили да отмах-
° Солун за Целите Солун,

а^„^°ЯЩИЯ деспотически и незаконен режим, да избавим завинаги нещастното ни

лив пе^и J*
оепиАите
На Угнетителите> в които плува в кръв да го надарим с един щаст-
и
разискваме върху неговото възраждане да влезнем в командата на
люците, на алаите и пр. (думата за войската) и по този начин братски да
Господине,
Преди приблизително един месец
„ отоманския коми«т
’
Л 896
 J

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ

честта да връчи на Министерството на външните работи, както и на някои
личности, представители на Великите сили, меморандум, чието резюме гласи:
политически 6. Комитетът „Единство и прогрес“ е убеден X
органи
А ^12
послужи, както обикновено, с всякакви хитрости, за да "Р^^о St? ше си
„Единствената причина за мъките, изстрадани от населението на Македония, е ре-
зултат от зловредното управление на сегашното отоманско правителство, което предиз¬ целта на комитета е да настрои расите една срещу друга и че
срещу християнските раси. Ето защо ние
ския фанатизъм срещу 6уДИ мкх:ю™ан.
виква същите опустошения и на цялостното положение в империята. Македонски въпрос енергично подобни искаме
няма, Комитетът „Единство и прогрес“ е убеден, че с премахването на сегашния деспоти¬
чен режим, който цари в цялата империя, ще може да се вкара в релси македонският
раме недостойни и лъжливи инсинуации
Комитетът заявява енергично, че преследва една-единствена „еп- „ е
"ротести-
“
"^епие
°Г ДеСП°ТИЗМа
въпрос. В името на тази цел една голяма част от отоманската нация се е обединила под на НаСТ°ЯЩИЯ ₽ежим и заменянето
едно име и работи в тази насока, готова на всякакви жертви. Европа, която обича да си
измисля някакъв македонски въпрос, трябва да преустанови намесата си, която няма, а и 7. Отоманският комитет „Единство и прогрес“ не простира действието
си в Р™-
не може да има какъвто и да е благодатен ефект.“ лийските вилаети, както на някои им се иска да вярват. Действията му се простират във
всички части на империята, в които е съсредоточил значителни сили, достатъчни за да
Ето какво казахме преди един месец, а оттогава, преследвайки целта, която сме си
набелязали, тръгнахме по пътя на действията. Доказахме го пред всички с последовател¬ осигурят успех на делото му. Той ще го доказва непрекъснато, със същите справедливи
ните, гъвкави и точни удари, които поразяват смъртоносно неправдата. действия като тези в Румелия.
Следователно комитетът навлиза в действената си фаза, ето защо виждаме необхо¬ Комитетът няма да сложи оръжието, докато не види делото си увенчано с успех.
димостта от публикуването на настоящата прокламация, която да обясни както подобава Заключения:
нашата цел и методите ни на действие. Като се има предвид, че нашето единствено и най-горещо желание е да прекратим
1. На всички е известно, че една група лица, имената на които са записани от коми¬ завинаги мъките, под които стене цялата нация, да не допуснем да бъде пролята невинна¬
тета, пожертвува интересите на нацията в името на своите лични интереси, като по този та кръв на един отчаян народ, наранен от тиранията на настоящия режим, да подготвим
начин издълба пропаст между Нея и владетеля й. Тези лица чрез последователни и непре¬ идването на благоденствието и на щастието на всички отомански поданици, и че с тази
къснати инсинуации винаги са му представяли народа като враг на неговата особа. цел се е обединила цяла една нация, полагайки клетва, че ще изтръгне свободата с цената
По този начин управлението на страната беше обект на тяхната тирания. Деспотиз¬ на кръвта си. ние сме сигурни, че Европа няма да предприеме ненавременна и излишна
намеса, под предлог, че е нарушено общественото спокойствие.
мът им нарастваше с всеки изминат ден и след като страната изтърпя в продължение на
Убедени сме също така, че европейското обществено мнение ще бъде с нас, оцени
свобод¬
тридесет и две години лишения и страдания, накрая изпадна в крайна мизерия и изтоще¬
ните османлии, които са поели в свои ръце освобождението на нацията, и че то
ще
ние.
и подкрепи нашето дело. ,
Ние сме убедени, че ако нацията не се обедини и не опита е общи усилия да изкорени
от страната колкото се може по-скоро деспотичния режим, то непоправимият и трагичен Да, ние сме тук, цялата обща европейска история е и
ци, възпели любовта към свободата, любовта към равенст
край е неизбежен.
заклеймили тиранията и деспотизма!
2. Комитетът с името „Отомански комитет Единство и прогрес“ бе създаден на здрави
и непоклатими основи с цел освобождаването на скъпото ни Отечество от злото, което го
разяжда. Комитетът обедини под знамето си в продължение на няколко години, без раз¬ пг ц [I В Би 1яр£Би, Вътрси!“
лика от религия и раса, елита на нацията: честни и интелигентни хора, страстни патрио¬
ти, една голяма част от мюсюлманите, евреите, арменците, албанците, българите, гърци¬
ФР“С"^
ЦЦА. ф. 3 к, ОП. 8, а.е. 1256, л. 6-9. Препис на
ната македоно-одринска революционна организация, «...„отупската революция,
Младотурскат ре ИДА. кн .
и Народната федеративна партия (българска секция) след
те, сърбите и арабите, и накрая най-вече цялата армия. фия, 1988, с. 123-127.
3. Основната цел на комитета е, както е посочено в 1, да унищожи сегашния
правителствен режим и да го замени с конституционен, установен с органически устав от
1293 г. [1876 г.], основан на принципите на свободата, равенството и предоставянето на 289
права на всички граждани, живеещи под отоманска националност, и по този начин да общество до Битолския
възвърне на нацията правата на човека, които са й били отнети. Писмо от Османското прогресивно и . на вМОРО
4. Комитетът „Единство и прогрес“, отчитайки равенството на жителите, носещи окръжен революционен 1908 г< петъК.
името османлии, респектира еднакво правото на живот и на владеене на имуществото на
всеки един от тях и им осигурява еднаква защита пред закона независимо от религията и
от езика им. ДоБ.^^^
5. Отоманският комитет „Единство и прогрес“ е запознат с имената и с броя на „тен ПРаЗНИК И ТЪЙ
лицата, които са заинтересувани от продължаването на сегашния режим. Знаейки, че те БРатя, та, счита се
за един « мадиМ опросте-
спъват успеха на свещеното му дело, комитетът ще прибегне, в случай на нужда, към Днес, с обнародването на консти ктувани престъпяни ,
•

всякакви енергични мерки, за да превъзмогне трудностите. като се освободиха и опростиха всичк р в Лигушев-
Те и обвиняемия от Ваша страна Петър
Държим особено да подчертаем следното положение: Всички действия на комите¬
та ще бъдат насочени единствено към премахването
на деспотите и на агентите на
[Печат]
тиранията на настоящия режим.
899
Ето защо ви молим да обърнете сериозно внимание на тази
точка. пУбл. в М. Матов, Най-комитата разказва.. . с- 1
898
 .j a j.

д РХИВ UTE ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
№290 №291
Гад

Прокламация от Младотурския комитет „Единство и прогрес' Манифест от Яне Сандански към всички народности
в Турската империя
до всички отомански поданици, за линията която за подкрепа на Младотурската
революция
ще следват младотурците
В. м., Б. d. Солун, 18 юли 1908 г.
Манифест
До всички отомански поданици Към всичките народности в империята
Блага вест, братя! Драги съотечественици.
От тридесет и две години насам някои части от милото ни Отечество се отделят, а Толкова очакваният лъч на свободата изгря. Нашето измъчено отечество е възпоп •
пък тези части които са останали в нашите ръце в червена кръв се багрят. но. Позорният абсолютизъм е в агония. Против него възстана целия народ в1щ то
От тридесет и две години насам цели тридесет и пет милиона народ като добитък се всички съставляващи го нации. Революционният позив на братската нам
революционна организация намери радушен отклик в душите на толкова измъчения на¬
МлаХск
третират, някои се изпращат в заточение, някои се вързват във вериги, някои се погубват
по затворите; с оръжието на войската се злоупотребява; нравите на чиновниците се раз¬ род. И народът роб стана господар. 14 неговата свещенна присъда е:
валят; имотът на заможните се разрушава, последната парица на сиромасите се ограбва. Смърт на абсолютизма! Смърт на угнетителите!
Тридесет и две години става с лъжа и безчестност една шепа хора втикат разруши¬ Драги съотечественици.
телните си нокти в сърцата на народа. Днескашният момент е велик. В него ще се реши великият въпрос: ще бъде ли или
Съединителното Отоманско дружество „Напредък“, благодарение на Бога, събра не свободен нашия народ? Кой ще бъде победител -това зависи изключително от вас -от
всичките братя на Отечеството под знамето на любовта и съединението; то стана причи¬ вашата готовност да мрете за свободата. И нима, граждани, които вече вкусихте от слад¬
на един други да се обичаме, с едно сърце ръка за ръка да отърве Отечеството от ръцете ките плодове на свободата, ще се поколебаете да изпълните своята присъда и да закопае¬
на зверовете; всякой се радва, но затова, за да се завърши с успех това нещо, Дружеството те престъпния абсолютизъм?
ви дава следующата заповед: не се отделяйте по никакъв начин от правдата и честта; Съотечественици турци.
вие и най-много
никой да не посегне на честта, на имотът, на животът на когото и да било; всякой да Вие съставлявате голямото болшинство от народа, но заедно с товавие бяхте не по-
уважава тези свети неща като себе си - особно към чужденците, наши приятели, които сте чувствали злините на общите врагове. В своето „Турско царство“
живеят в нашето Отечество; техните имущества под нашата протекция да се земат; за да малко роби от вашите съотечественици християни. Нашите
управници до сега лъжеха, че
вие разбрахте кои са вашите братя и кои ваши враго¬
оставим едно вечно добро име в историята, потребно е да се трудим за спасението на християните са ваши врагове. Сега с вас са всички аши
Отечеството с чест, любов и ред; не се откланяйте пито на косъм от специалните средст¬
ва на Дружеството и разпоредбите на Организацията, които тя избра за работата.
ве. Вие първи влязохте в борбата за свобода и равноправие.
ят възглас: „Народите са братя и като братя трябва да
Заедно
живеят - згре _ £-
Наказанието на онези, които се противопоставят на наредбите и решенията на Дру¬ янското население и го улесни в мъчния въпрос: из кой път може да се ° цеЛ0КуП-
дата. Прочее, да живее подетата от вас борба против тиранията,
жеството ще бъде строго и бързо, защото величието на османското име се крепи само
върху патриотизъмът и честта; Отечеството само това търси от вас... кия народ.
Да живее Отечеството! Да живее народа! Да живее свободата!1 Драги съотечественици християни. , .„ тЛизтичаха от
и вярвахте, че вашите ии1£ога не е
И вие не по-малко бяхте заблуждавани
тиранията на целия турски народ. И това заолуждение Д • . с този съюз
сте си подали op
имал интерес да му бъдете роби. Сега виесега, свобода. Застя-
,„.,ваните от него национални
ЦДА, ф. 135 к, on. 1, а.е. 92, л. 7. Печатно. Публ. в Ц В. Билярски, Вътрешната македоно-одринска и так
революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федератив- вие ще извоювате толкова желаната до
на партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 128-129. гайте този съюз. Нека погребем заедно с абсолютиз
самоизтребителни борби.
Сънародници. оя на свободата,
можете рад«-
жертви пр
Вие, които сте дали толкова скъпи ето за^и вашата борба 1 става н
' По белите полета има следния ръкописен текст, вероятно от Симеон Радев, адресиран до Григор Василев:
„Важни събития настанаха! Три дни наред илюминации! Обществото е пияно. С хиляди прокламации, ™° да въздъхнете. Сега вие не сте сами Д - офии
надеждна. С общите усилия на всички нар м • ще се поведе от с р а се къМ
като тази се пръскат из града. Велика свобода. Митинги цял ден с десетки хиляди народ. У нас снощи
посред нощ, се пееха: „Жив е той“ и „Ботевата молитва!“ Голяма чест се прави на българите. Дори не подавайте на престъпната агитация, която с турския ’
н^род и неговата
вярваме на очите си, дали това не бе сън? До кога ще бъде? Драма ли е, комедия ли е, или е факт. в България против вашата задружна борба
свобода интелигенция. би пожелал
В сряда тръгваме и четвъртък сме там.
ли' вас на
Отзарана бяхме в хукумята. Хилми Паша и последния хамал равно стоят. Метачи викат да живее наро¬ Драги съотечественици. ма; че пък и кой и р
бившата
ната свобода
Жребието е вече хвърлено. вРъШ‘"'" На безправието
да, да живее войската. Из улиците гамени тичат със знамена и подобни викове. Кръвопролития до сега
атмо Vpa смъртта за
малко. Убит българин полицай Бакалов, защото скъсал прокламация. Кочо е добър, Милка замина за
се върне на ново към смрадната ч F g^^e
тирания? Нека всички си дадем дума,
Воден отзарана. Направи постъпки докато дойда.

пРед гнусния харем на робския живот.

Пиша ти от чаршията, гдето стават митинги.“ 901

900
:J
4

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ Кт

РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
Бодрост, самопожертвенност и постоянна готовност за борба - ето кое трябва да ни 2) Изрично предвиждане свободата на политическа Т“' '■ 1
въодушевлява в този велик момент. вото и печата. децентрализация ДРУ^НлРеДс^^
Смърт на тиранията - за да живее народа. 3) Пълна в управлението
конкретно изразено Апмини
в областно събрание прХяТ°
Да живее свободата! Македония,
и на контрол върху местното управление.
с Само^вление за
ния ще бъде говоримия от населението. Само с централните Вл зик^
Да живее солидарността на народа! джет Официалните облас™я
Да живее великата народна борба!
Да живее народа! на турски.
“ Ластните У^режде-
сношенията ще бъдат
II. Ново административно разпределение в зависимост от
Сандански отделните народности. ‘ С™ическите граници на
III. Пълно равенство между всичките нации и религии. Допускане™.
ЦДА, ф. 771 к, оп. 2, а. с. 17, л. 1. Печатно. Публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно-одринска всички длъжности, включително и военните. Официална религия'не се
IV. Реформиране и намаление на армията и флотата съобразно податните пкХТ™ Д°

революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федератив¬

на партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 128-129. населението и съобразно международното положение на империята Намалена сннана L
Zu
повинност, обща за всички народности.
V. Предвиждане мерки за повдигане търговията, индустрията, земледелието
прос¬
1
Манифестът по всяка вероятност е написан от Павел Делирадев, а само е подписан от Яне Сандански.
вещението в страната. У чилищата са държавни, в тях се преподава на говоримия език на
Вж. Рапорт 686 от Янко Пеев до ген. С. Паприков, Солун, 27 юли 1908 г. Я. Пеев пише: „След издава- областта. Основното изучаване на турски език е задължително.
нието известния манифест на Сандански към всички отомански поданици редактиран по всяка вероят¬ VI. Пълна амнистия на всички политически затворници, заточеници и емигранти.
ност от Делирадев“. (ЦДА, ф. 3 к, on. 8, а.е. 1256, л. 54.) VII. Детрониране на настоящия султан.
Тия са точките, които Вътрешната организация намира за необходимо да предложи
на вниманието на Отоманския комитет. Като се въздържа за сега да даде обширна прог¬
№292 рама на своите искания и като си запазва правото да подложи програмата си на санкция
Обръщение от ЦК на ВМОРО към Младотурския комитет от един общ конгрес в случай, че това би се указало, Организацията намира че е необхо¬
,Единство и прогрес“ в Солун за отношението на Организацията димо изработването на една обща платформо-програма за всички нации чрез тяхното
към Младотурската революция и изложение на основните колективно сътрудничество. За тая цел би бил желателен един общ конгрес на всички
революционни и само революционни организации в империята, както и учредяването на
точки от програмата на ВМОРО един постоянен федеративен комитет, който да ръководи движението до момента когато
революционната борба ще отстъпи своето място на политическата.
Солун, 23 юли 1908 г.
Като предявява своите общи искания и като преустановява сид
почва
Организацията заявява, че ще продължи своето съществувание : ои.
До Отоманския комитет „Единство и Прогрес“ фактически
в Солун било на полулегална, до момента когато исканите свободи р и и не ще
приложени. Организацията не ще предаде своето оръжие и членове на
Вътрешната Македоно-Одринска революционна Организация поздравлява най-сър¬
позволи да се преследват нейните работници или да се прину "ат астават ще му
дечно Отоманския комитет „Единство и прогрес“ за неговата бляскава победа. Ония иде¬ с)да комитет, тя
али, за които ратуваха храбрите отоманци, винаги са били скъпи за Организацията и тя Отоманския комитет. Напълно убедена в искреността на одни задачи, но само
окаже нужното съдействие за реализуванието на него ата на черната реакция
като свободна и независима организация. В случаи, ооа . 1тните
именно за тяхното реализуване се е борила от 15 години насам. Организацията не е иска¬
ла друго освен човешки и политически свободи за македоно-одринския роб и на автоно¬ от ВСички консти-
би посегнала на тая независимост, или пък ако за не отн
мията тя е гледала като на най-лесно постижима реална гаранция за запазването на тия
туционни свободи не бъдат приложени или бъдат п • ‘тогава Организацията
вс11чки краища
н’
свободи. Сега обаче, когато на автономията се противопоставя принципа на единството и п0
во ще изтегли своя меч. Тя ще запали огъня на Р1®
неразделността на Турция, Организацията е готова да направи ревизия на своята крайна
Дония и Одринско ще се бори на живот или смърт,
тая борба ще бъдеотоманци.
цел. Тя възприема идеалите на Отоманския комитет и ще укаже всичкото си съдействие и
На- И в своята борба тя ще има право да поиска
своите братя
за тяхното реализуване. фактът, че тя веднага разпусна своите чети и преустанови своята
деятелност, е най-голямото доказателство за нейната добра воля да се възстанови норма¬ които ратуват тъкмо за същите идеали.

m ,,.r
лен правов ред в империята.
Като указва обаче своето съдействие и като възприема • .Я0Н0-0ДРИЯС,:а
младотурската програма, Организацията си запазва правото основното положение на
да иска ония свободи за J*W. «р. «. 5
мак[едоно]-одр(инското] население, без които умиротворението на страната е невъзмож- Ционна
организация, Съюзът на ВългаРски „_,,люция, е. 130-'^-
Ртия
(българска секция) след Младотурската р
I. Радикална ревизия на възстановената
ния демократически конституционализъм; от 1876 г. конституция в духа на съвърше¬
1) Унищожение или поне 903
модернизиране на сената.
902
if .. ' '
if / АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО- ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГАНИ ,
f №293 TllM

1 Обръщение на Централния комитет на ВМОРО ।обръщението е приложено

към следния
рапорт 7m
до министъра на външните раСи"и ““'"'““"‘и» 6MrdpcKlm,
към Комитета „Единство и Прогрес“ с исканията ство в Солун Янко 11еев
• |> на Организацията юли 1908
nCl^n,2K министре, г.

_ Солун, 28 юли 1908 г.

Обръщение на Централния комитет на Вътрешната организация

към Комитета „Единство и Прогрес“
Господине
В допълнение
на рапорта ми от вчера, под Н-р 700 чест ми
между представителите
на Вътрешната организация и
несигурно. След заминаването
който в съгласие с ,
на Павел Христов за Битпп.
г. С PaZ
&'”***»&
.
въоижг
преговорил
"° 9* Хр‘М^'
на
4vilnir
«
«
)
остана върху г. I! I1енчсв,
Солунския комитет за „Съединението ™" г
В желанието си да даде ново доказателство за своята умереност и добра воля и за състави и предаде наискания, прилаганието на които, спореди
1 привързаността си към конституционното управление, за укрепването тя желае искрено държаше известни веднага. 11реписи
от това писмо са преХ„Г е
да сътрудничи, без каквато и да е задна мисъл, Вътрешната организация реши да премах¬ трябвало да се извърши се със симпатиите на Op^Xa'/u|Г'
реформатори и консули, ползуващи
не от програмата, връчена на 23/5 този месец от Централния комитет на Комитета „Един¬ на 27 того, по агитация
от където щял да
за Белее, отиде а Щип В нХ « *®и
снчс’ “чииа

mbX»™1* “
Г MaTUS
ство и прогрес“, спешният й характер и да гледа на нея само като на една принципна жи преговорите с младотурците. Очаква се, за сега, отговор? който
"И»
декларация, чието прилагане би могло правилно да бъде решено единствено на общ кон¬ и Напредъка“ на горепосоченото
писмо. Хората на Организацията
грес на всички отомански групи за действие, който ще бъде свикан впоследствие. зависи и края, който ще вземат преговорите, водени бавно и неохотно™^
Отчитайки, че въпросът за короната на Отоманската империя има религиозен и пълно доверие в Сандански и другарите му, с които Организацията не може да c
но действие.
'X™
канонически характер и че султанът е едновременно халиф и владетел, Вътрешната орга¬
низация счита за свой дълг да не настоява за осъществяването на първоначалното си Благоволете да приемете, Господине министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.
намерение за абдикацията на главата на сегашната държава, който преди всичко е отго¬ Управляющий Агстството- Я. Пеел.
ворен пред целия мюсюлмански свят. Вярно за секретар: С. ЪМуюл.
Вътрешната организация ще продължава, както е правила това от първия ден на [Печат „Българско търговско агентство в Солун“.]“
съществуването си, да използува цялото си влияние, за да съдействува за поддържането
на реда и за разумното прилагане на свободата. Тя смята, че за заздравяването на новия
режим е от особено значение той да заинтересува широките народни маси за опазването
си, като ги извика веднага да участвуват във функционирането на някои клонове от адми¬ Вж. ОДА, ф. .3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 59. Оригинал. Машинопис. Янко
пълномощен министър в
Пеев, дипломат, секретар!на
Албания (1936), Египет (
Бълга^
. повия
ското генерално консулство в Солун, изпълнявал, заел
нистрацията, основани на изборния принцип. Смята, че първата стъпка в тази насока е да (1942), Китай ( 1943). От края на Първата световна война, като консул в Цариград
бъде наредено, а това зависи изцяло от Комитета „Единство и прогрес“, да се пристъпи д-р Георги Николов длъжността на представител на ВМРО.
незабавно към избори за общински и административни съвети, съгласно закона за вила¬
етите от 1869 г., който никога не е бил прилаган от предишното правителство.
Участието на народностния елемент при етнизирането на местните интереси би имало 294
онова предимство, че ще даде на европейския свят и на балканските държави доказател¬ клуб в Солун
ство за възможностите на конституционното управление за осъществяването на ефикас¬ Устав на Българския конституционен 4 август 1908 г.
Солун,
но сътрудничество в рамките на правителството между всички националности, изкустве¬
но разделяни досега от дързостта на деспотизма.
Все така загрижена за бъдещето на новия режим, чието идване на власт тя поздрави Устав
най-горещо, Вътрешната организация смята, че е наложително бързото организиране на
"d ® ^лгарския
конституционен клуб в Солун
някакъв вид народна защита срещу съпротивата, която би могла да срещне прилагането Цел
на конституционните принципи и срещу евентуалните атентати, обект на които би могла цел: народ в духа на
Нст1ИТУиионен]
г клуб има за на българскиясамоуправление в
да бъде самата конституция.
Като запознава Комитета „Единство и прогрес“ със становищата си за положението . въспитание
и политическо извуювание областноконституция.
във Вътрешната организация, Централният комитет се надява, че ще бъде правилно оце¬
а) Да даде гРажДанско
.КокституцИ0Нн свободи с най-близка цел -
108 от Отоманската
4КеДония т 4 ИСКание се основава върху чл.
нено патриотичното чувство, което ги вдъхновява, и ще бъде набелязана навременността и да ратува
зад
на предложените мерки, продиктувани от доброто желание, което винаги е съпътствува- култура.
б) Да Пази ^азвиеа българската народна народности в държавата
ло делата на организацията.1 в) Да пп„„’ с другите империя.
*Н() с тяд
бРатска дружба
и величието на Отоманската
страната.
за ^еУспяванието подиганне на
Препис на френски език. Ръкопис. В. „Илинден“, бр. 60,5 август 1908
г) Да се гРИжи за икономическото
Средства месеца.
Бългапгкит? ^AЯ|>CKU• Вътрешната максдоно-одринска революционна организация, Съюзът на 2'3ада ^стви тези цели, клубът: вечеринки най-малко
революц^ГвМЗ?601* а) УстпмЯВг1 СьбРания> Урежда сказки и
И Нар0Дната ФеДсРа™“на партия (българска секция) след Мла-
дотурската
б) Изда вестници, списания и брошури.
Ва
 1

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ
НА ЦЕНТРАЛНИТЕ Рт.рп
К0В°ДНИ ОРГАНИ,,
архивите говорят
№295
в ) Урежда читалища и библиотеки, вечерни и неделни училища, екскурзии и други от Яне г
Сандански до редакцията на в е
Писмо на МОРО в легалния политически ™СГИт>«и°нна
за участиетовърху
подобни. заря»
г) Съдействува за основаване на кооперативни и взаимно кредитни дружества.
Членове. империи принципите, декларирани в п "а
й
*”7 °CMa»i
3 - Член на клуба може да бъде всеки Солунски гражданин от 20 годишна възраст на Со^4117август1908г
горе.
4 - Членовете на клуба са основни, редовни, почетни. Писмо до редакцията
Основните членове, освен месечния внос, внасят при записванието си най-малко Гражданинът-революционер Яне Сандански ни моли лз
ние поместваме изцяло и с най-голямо^Х“
п™
на «едните
една лира. Редовните членове внасят само месечен внос. Почетни членове са ония, които
са принесли особени заслуги на народа или на клуба, или пък които подарят на клуба най-
няколко реда, които
Другари редактори,
’ «таствие.

малко 5 лири. ка.вкаквато

Бъдете тъй любезни да разгласите чрез вестника в каква™ форма намерите задоб-
5 - Основните и редовните членове имат еднакви права. Почетните членове нямат ре, следующето: моите другари по оръжие и борба сме предмет на
От месец и повече насам аз и измислици, на отвратителни
никакви права в клуба.
6 - Всеки член на клуба внася месечно по 5 гроша. на неокачествими
жестоки отлично схващаме целите на тази безспорно добре и систематически
обвинения, клевети жи " Ги
вдъхновя’
7 - Делата на клуба ръководи дванайсеточленно настоятелство, което се избира с ции. Ние и нямаме абсолютно никакво намерение да държим сметка за
тайно гласуване от общото събрание на членовете за една година. вана кампания срещу нас
аспирации сме водели до сега и ще водим още
8 - Членовете на настоятелството избират помежду си с тайно гласувание един пред¬ благоразположението на фактори, с чиито и извъртания,
седател, двама подпредседатели, един касиер и двама секретари. по-смело за в бъдаще непримирима война. На всички клевети, измислици
декларацията на нашата
нашият отговор е вече даден с програмата и
9 - Председателя ръководи общите събрания на клуба и заседанията на настоятелс¬ от дето и да идат те, отпочнат в тяхно име. От тоя момент нататък нека
твото, пази печата на клуба. В негово отсъствие го замества едина от подпредседателите. организация и борбите, които ще им да ни ругаят, да ни приписват всевъзможни небива¬
се
10 - Касиерът ръководи касата на клуба. Той държи в себе само 1 000 гр. за текущи знаят нашите противници, че пътя и нас отговорни за мненията и
нужди на клуба, а другите суми по решение на настоятелството се внасят в някое кредит¬ лици, да ни окарикатуряват, да държат Организацията с нашето дело, е вече пресечен. От
нямащи нищо общо
но учреждение. изявленията на случайни хора, ясно формулирани идеи и принципи, които ще
днес нататък ние сме граждани-борци с които ще се борим с всичките си сили
11 - За всяка получена сума касиерът издава квитанция, подпечатана с клубовия защищаваме с най-голяма енергия и преданост и
за
печат и подписана от него, а за разходените суми прибира форменни оправдателни раз¬ срещу всички врагове.
писки.
С отлично почитание: Яни Сандански
12 - Секретарите по ред водят кореспонденцията на клуба, държат протоколите на
общите събрания и на заседанията на настоятелствата и водят сметките на клуба.
13 - Всеки шест месеца настоятелството дава пред общо събрание на членовете от¬
чет за дейността си и равносметка за приходо-разходите на клуба. ^Публ-вН.»1^^
в. ..Конституционна заря“, Солун, г. I, бр. I, 8 авг^ПА
1ЦП8Г
1987, кн. .4 с. 92-93.
14 - В края на дружествената година общото събрание избира помежду си тричлен¬ Македоно-Одринската революционна организация,
Д София,
на контролна комисия, която преглежда сметките на клуба и приготовлява годишна рав¬
носметка.
Общи разпоредби №296 .тввте крила на ВМОРО,
-
15 Всеки член е длъжен да се подчинява на решенията, взети в общите събрания
Проект за обща платформа дейност
за н
на клуба.
-
16 Член, който три месеци под ред не внесе членския си внос, се изключува от
клуба. Секрети»
17 - Общи събрания се свикват по инициативата на настоятелството.
18 - Общо събрание може да се свика и когато поискат с писмено заявление 1/5 от
членовете на клуба. организация.
на провинции-
19 - Общото събрание се счита законно, ако присъствуват 2/3 от членовете на клуба. ВътРешната
"а администрацията (чл. 109)
като
(чл. 108), Тя също предвижда„генерален съ-
20 - Клубът има кръгъл печат с надпис на български и турски: „Български Консти¬ че
' пРеятжда в един Европейс-
На дечснтРализацията.
туционен Клуб в Солун“.
властно представителство провинция“. принцип,
ГлЛ?в °Ргцц
Новв прИНци
т
ДеЦентпаЛИЗация център на всяка
ръководена оттоя
устав,който „безад-
да
областниятурскипровинции,
9 Тая
Be? °^т° Ще Се
Кдт’ ^^Исия всяк ^инав Органически „най-широката
РеФормц „^Р^Йските
ЦДА, ф. 3 к, on. 8, а.е. 1256, л. 74-75. Препис. Машинопис. Публ. Ц.
един проект
в В. Билярски, Вътрешната макед р за базираше m
но-одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народ Пре в г- На Bl1исоката] порта империя“,
та федеративна партия (българска секция) след Младотурската
революция, с. 133-135.
цинството на
ЛЯстта и ед
Отоманската
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРЛДНИТГL и, п

министративна децентрализация“. За съжаление, осъществлението на тоя проект бе не на Вътрешната организация, представлявани ,

т

възможно при бившия режим - обстоятелство, което и предизвика европейска намеса с

двете крила
,рху
ВЪ|
бъдещата деятелност при новосъздаденото
отношения и нсприязнености между волите™
полХв
и Сандан<
ТШ Ha#*«Ko за
"4 2
*да^'“"'
С110Па,

цел да се постигне постепенно онова, което бе предложено от В[еликите] сили в 188(1 год. личните в най-близко бъдеще. Основата на тия п ’ “^Ни оа се п
За да се чувствуваме вън от нуждата да се осланяме на благосклонното съдействие на ,бш конгрес
платформа на Организацията, препис от коХТ & 'ЛВа "’Рабс^”7’ НаУМо«схем“
щ

Европа, ние не искаме друго, освен логическото развитие на тоя принцип. Постоянната
цел на нашите непрекъснати усилия, подкрепяни от европейската дипломация, е била в
бъдеща
ци„ от другарите
на Матова, но категорично отхвъп^н"РИЛаГам
"₽"
еднХГ “ Сан«« "Р"
и противоконституционна. Г. Наумов, който
миналото, както ще си остане в бъдеще: локална лично ви докладва по тия преговори та на Л "° с

.
да
има случаяЗаслужва да се отбележи обстоятелството че г„^
1) Образуването от Македония (нейните естествени граници) една област начело иърху тях. щателно укривана и след 2-3 дни ше
На ^'««"ски
" ппяТ™
Te4Ha«lWau^_ “*
с генерал-губернатор, на един директорски съвет и на едно местно областно събрание бъдеща програма
ппи1™ж"Ра8И
"убли"Но Достояние т ca,,ara
обгръща 10 политически
и 4 икономически искания
с компетенция на местно законодателство, на контрол в местното управление и на
искания (7 точки) резюме, от които тоже прилагам\|ЦРУ ^“ирителни
съставяне на бюджет, както приблизително се предвижда в „Закона за вилаетите“ от от точките на тая програма напълк^
"“"Вето- Както н сами

1880 година.
2) Окончателното реформирание на жандармерията, подпомогната от една мест¬
забележите някои
чени в неговата програма,
от която в скоби казано,
тенденция се забелязва от снощи насам.
саХ^1
комитет гаче ли се отказва, поне г

на милиция, организирана въз основа на предложената база от европейската] дипло¬ Вътрешната организация представлявана от г Матова тоже бх на "Р«грама
в духа на представената схема
мация. от г. Наумов и може би днес
3) Връчения на В[исоката] порта меморандум от посланиците на франция, Русия и нено тая програма ще бъде
ление ВЪВ ВЪНШНИЯ СВЯТ поради
възприета
Р д” своите
на всякъде в страната
^«сравнителни умер™^^ -
rKZ
W111"0 * W произведе добро впсЧаГ.
Англия в Цариград през 1895 год. по повод арменските кланета; предлагаше, заедно с
едно „евентуално намаление броят на вилаетите“ (което напълно отговаря на горепоме- онални задачи.
Благоволете да приемете, господине министре, уверение в отличното ми към Вас ц^ние.
натото наше искание), и „едно ново административно деление“, основано на принципа, Улравляющий Агентството: Я. Пт

‘
щото населението да бъде разпределено в административните единици на всяка про¬
винция колко се може в по-хомогенни етнографически групи. Изработеният проект за
[Печат: „Българско търговско агентство в Солун“]“ Вж. ЦДА, ф. 3 '
административни реформи от същите посланици за реализиранието на тая цел, предлага¬ охранява и друга схема за споразумение на ВМОРО с младо-
ше, щото „границите на всяка нахия да бъдат колкото е възможно фиксирани, така В архивната колекция ф. 396 к в ЦДА се гъхлаиип
турчите, която е възможно м на е «Раоотена по същото време. Тя има следното съдържание:
щото селата от една и съща религия да бъдат групирани в една и съща нахия“.
Схема м СП0Разумение с младотурците
Същият принцип би могъл да намери щастливо приложение и при по-голямото ад¬ публични и политически права на
I Извоюи констилУиия' която да гарантира всичките
министративно деление. За съжаление европейската] дипломация не можа да реализира
тоя принцип, формулиран в чл. 3 на Мюрцщегската програма. А Австро - руската нота от
всички турски и<т\ни^‘‘
тическа, а не адм/
еДнакво’ което да осветява принципа
и която да установява едно
на децентрализацията
независимо народно
(разбира се, поли-
представителство с
и да контролира цялото упраяченме
28 септ. 1907 г. даже формално се отказа от тоя член. При все туй, безсъмнено, с тая правата да зак > общия държавен бюджет
делимитация би могло да се послужи като с най-рационално средство за уталожвание на °У ' СЯС 1вУва» ла гласува
на империя г л С‘ изпълнителната власт да зависи от законодателната
[власт] и министерството да
националните борби и може би, при добрата воля на отоманските народности, сега вече * ДОВсРие или неД°верие на парламента).
става и п » п-. П0 област, съста-
за една административнагенерал-губер-
-
еманципирани и изравнени в своите права напълно да се постигне тая важна задача,
призната за непостижима от европейската] дипломация.
2, Призн
вна и неп п|НС ° Н/
1 Македония (в нейните естествени граници)
местно самоуправление,
‘част1от империята, но с права намилиция.
на отделен
Македония да подлежи
Във всичко друго, разумява се, праща
нагор h i )ластно събрание и на своя местна
Подобно етнографическо административно деление би могло да послужи за база и
при определявапието на новите избирателни окръзи по образеца на новия австрийски
°
на обшитс> условия, в които ще се намират и останалите части на
империята (като,
свои депутати в общоимперския парламент). имперския каои
избирателен закон от 1907 г., който има щастливите последствия да отстрани на втор з. Назначаването на двама българи (най-малко, един) замминистри в „а м» офицери
план националните претенции при изборите. 4. Приемането на служба в турската войска, квартир
4) Само по себе си се разбира, че религиозните общини трябва да запазят непокът¬ македои” ' за
ИЗ българската
войска със същите чинове, коиз _ йски контрол Д“ с *
нати своите права и привилегии, своите имоти, да продължават да се ползуват от обичай¬ 5. До постигането на население да« ' сс
но осветените даждия и да администрират своите училища и богоугодни заведения (чл. Да се ускори
горните положения,
и гарантира това постигане, да се
двеШВаанае
правото на и
а „реките
-
чл. 275 286 от „Закона за вилаетите“.)2 зира и въоръжи, за да послужи като евентуа

-_
нагърбят с извеждането на тия задачи.
парл»М1еигареа"
Мотиви: wue пак
конституционен
'• Доказаната неприязненост на султан Хамид към всеки
. „„иравиоправ"0^" „мпернит"3
ЦДА, ф. 3 к, on. 8, а.е. 1256, л. 82-84. Заверен препис. Машинопис, Публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешна ia а коцс-
Режим.
македоно-одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и на¬ ^него °
родната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 136-139. , Недоверието към него на всички борци за с Дление, като ®ва^иИЯ.
Ненадейността на турската войска и турско ней"“
^Ционен режим и като отпор на „ |1ри^
ционни о°пъЛ .сдИняванс1') 1,3 L

-
«
•
Стремлението на Гърция и Сърбия ЙСЛЯТ
м своите респективни „лстано’”’"^,'^ мо»е “а Р

koXXS^ ’
741
ХсрДаг^“
август 1908 г. от Я. Пеев до ген. С. Паприков, държави. Германия ла , а Г«РМ1" ръ1а>г*"
м Заинтересоваността на А|встро]-Унгари Ь
?
„Господине министре, и & оригняа'1-
А[встро]-Унгария да запази
ТУРДИЯ,
за себе си
ае да л. 22 909
два три дена, чрез посредството на г. Н. Наумов, водиха
се усилени преговори между
както и до сега.“ Вж. ЦДА. Ф- 396
*’
908
 А

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
№297
Окръжно писмо на ЦК на ВМОРО до окръжните и околийските комитети
Солун. Селяни, на които черквите «училищата са
л<«яето иМ-
Ря
затворени,
трябва да оказват най-широко съдейства
222 остъпки за отва-
10 Комитетите
на Организацията за водените преговори с Младотурския комитет „ициатива заотуреждането
легнат
поТ*
в градовете конституционни
„Единство и напредък“ и препоръка да вземат мерки за запазване тия клуоове е несъмнена. Те ще ръководят клуб >
Д кМйнаДа «^т
« Ползата
на боевите сили и оръжието, за подготовка па населението
за предстоящите избори и др.
„а българския
"ата Работа.
народ и с това ще допълнят Организацията,
Целта на тези клубове е ооластно самоуправление кояХ"^
засш^
Солун, 12 август 1908 г.
^клубовете да влизат всички по-съзнателни и интелигентни
клубове могат да се основават и
организдио^
(с т™ г "
с българските
ще бъде по-друга - те ще ратуват само засмесени
11. Наред
но тяхната задача теХ
ония и Р™' «>ит0 са
До околийските и окръжни управления
на Вътрешната организация.
&
пр ),
за всички народности.
12. Комитетите трябва да изискват от турските комитети учредяването на временни
Поради новосъздаденото положение в Македония Организацията намери за умес¬ правителства, които ще действуват до въвеждането на един нормален ред в страната. Ще
на членовете на различните народности да бъде пропорционал¬
се изисква щото числото Ще се прави изключение само
тно да легализира своите чети. Централният комитет на Организацията веднага влезе
в преговори с Младотурския комитет „Единство и напредък“ и му изложи своите иска¬ но с тяхната численост. за турското население, като се
ния. от които най-същественото не можеше да бъде това за самоуправлението на Ма¬ допуска щото, колкото и малко да са те, техните членове да бъдат колкото нашите. Това
кедония. От разменените мисли, както и от поведението и изявленията на някои чле¬ е едно изключение, което се налага.
нове на Отоманския комитет става ясно, че принципът на областното самоуправление 13 Комитетите ще се стремят да въздействуват за произвеждане на избори за идаре
ще бъде решително отхвърлен от младоту рците. - меджлиси1, за да може българското население да бъде застъпено в тях според своята
Недоволно от поведението на младотурската организация, неимеюща гаранции, че численост. Същото ще се иска и за останалите административни съвети.
14. Комитетите ще подготвят населението за предстоящите депутатски избори.
По
обещаните свободи ще бъдат осъществени и, което е най-важно, непостигнала още на¬
пълно своя идеал, Вътрешната организация по необходимост трябва да сгъсти своите тоя въпрос ще се издадат впоследствие специални инструкции. да вярва,
редове и да застане бодро на своя пост. Предвид на това Централният комитет намира за искаi
Като препоръчва горните мерки, Централният комитетнавременност дарите
и важност, вед
необходимо да препоръча следните мерки: от околийските и окръжни управления, съзнавайки тяхната
1. Войводите (боевите началници) по никой начин да не напускат своите райони, а нага ще се приведат в изпълнение.
да се движат постоянно из селата, за да поддържат борческия дух на населението. Жела¬ От Централния комитет
Организация ]
телно е войводите да се поприкриват, за да не би при една реакция внезапно да бъдат [Печат: „Централен комитет. Вътрешна М.-О. Р.
заловени или избити. Ония войводи, на които би се правило спънки от властта за свобод¬
ното им движение из селата, да съобщават това незабавно на Централното бюро на Орга¬
низацията, което ще има постоянно седалище в Солун. пе К Ншом Непубликуван»
W-
2. Нелегалните окръжни членове да определят на всеки войвода по един помощник, НБКМ БИА, ф. 583, on. 1, а.с. 56, л. 510. Хсктограф. ’^|М'

който ще замести войводата в случай, че той бъде заловен или убит. Имената на помощ¬ менти от архива на Охридския околийски революционен ко
ниците ще се пазят в най-голяма тайна. За удовлетворение пред населението на всеки от
тях ще се издаде нужното пълномощно. Там, дето окръжните членове не могат да опреде¬
лят помощници, ще ги определят самите войводи.
' Идаре меджлиси (тур.) - управителен съвет.
3. Всички останали четници ще се разпратят по домовете им. На ония, които не са
от околията, оръжието ще се прибере. Войводите ще се издържат от околийската каса. За
храната им ще се грижат гражданите и селяните, както е било досега.
4. Оръжието ще се държи в изправност и в пълна тайна, особено от неорганизирани 298 ппоектопрогРама
хора. Всеки, който продаде, изкаже или предаде оръжието си, освен че ще се лиши от Писмо от Солунския окръжен к°м"^организация. израо°т
него, но и ще се накаже най-строго. Същото се отнася и за скривниците.
5. Всичката архива и кореспонденция на комитетите и войводите ще се прибере и
на Македоно-Одринската революция СтруяиШКия
окр^"
Солунския и 1W г j
складира в тайни места. от Серския,
6. Легалните длъжностни лица не трябва по никой начин да се откриват пред турс¬
ките комитети, понеже при една реакция те сигурно ще пострадат. ^орга^1*
7. Окръжните комитети (управления) се задължават да прегледват сметките на око¬
лийските комитети и на войводите. Резултатът ще се съобщи на Централното бюро.
Проекто-програма на М[акедоно]-Одр(ииска а революии0“®
окр^^
8. Запретява се най-строго на организационните работници да дават клетва на мла- Програмни искания на Македоно-Одрин<*
дотурските комитети. Ония, които бъдат насилвани, трябва да се отказват най-катего¬
рично и да заявяват, че като членове на Организацията те не могат да бъдат членове на
(Проект, Солунския и Р-
изработен от Серския, С<^
никаква друга организация. За всеки подобен случай да се прави оплакване пред властите
и да се съобщава веднага на Централното бюро.
9. Комитетите и войводите трябва да следят за
шени върху населението, и за всичко своевременно всички произволи и беззакония, вър¬ “^Рошеният преди няколко вьНШИ
да долагат на Централното бюро в Рил > Които на
първо време се изрази в Р
910
, I

ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ЪКОВОДНц ОРГ/[д

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ "
за свободно политическо, икономическо и к^ Развитие. Да ИМа'•„
I, «cm 2

лютически терор при когото бяха невъзможни никакви легални политически действия гаранции развръшанЛ?рно
[еловия за правилното
^
и безприпятствено
извика и постави, както е известно, Революционната организация в по-други условия на нация със свои специфични особености и и S’" Пр°ИЗВ0^ни
съществувание и при особена сфера на действия и борби. В настоящият момент тя е стъ¬ като отделна културно предста^ Като МиР=н
сдно просветено
и семейство, което ще
пила вече на легална почва и докато трае този момент или по-добре до като съществуват и културна. В името на този идеал
ТУРЦИЯ коренно
обгпъиГ3
гаранции, че старото положение е разклатено в основите си и че монархическата реакция новена, модерна който
искания, които е предявявало и за които се е
«явюляаа положи-
не може вече да възстанови своето господство в Империята. Организацията не ще съмне¬ всички
телно то е дало цяла генерация жертви, цяло море от кръв и съп/ НаШеТ° Население «
ние, ще стои тоже на легална почва и ще проявява своите действия и борби в легални които ”
срешу който политическите наишш^.
шарлатани и фокусници нямат в
форми. Какъвто и да бъде обаче, изхода от извършения политически преврат, който има М0Мент а6с“-
нравствено право и никакви политически и
да се бори с несъкрушените още остатъци от абсолютната и дълговековна монархия, си¬
лите на която тоже се мобилизират; каквито и да бъдат, казваме, крайните последствия
лютно никакво и Солунският окръжни
ват, Серският, Струмският ония първи и общи политически и
застъпени
комитетиХиха
икономи”^
от започналата се борба между свободата и тиранията, Организацията не може да стои рама, в която са на които е и разрешението основната проблема в нашия въпрос
неутрална и да преживее без борба и без намеса тоя важен исторически момент, факт удовлетворяването Революционната организация се вика на борба при новото
исторически е, че тази Организация допринесе най-много за революционното движение, С тая програма-проект,
Исканията изложени в нея трябва да станат достояние
на цялата Организа¬
което е обхванало днес цялата турска държава, а от това следва че тя и днес е повикана да
играе най-важната роля, в това движение и че тя първа трябва да се намеси в новото
положение. възприемат от отделните й части и чрез един нейн конгрес, главната задача на
ция, да се или видоизмени в някои пунктове, даискания, се издигне един лозунг за
политическо положение и да даде най-мощния тласък на всички останали революционни който ще бъде да я приеме на общи на общи задачи и
обща и солидарна борба в името
сили и организации към смазването на монархическата реакция. В борбата си за постига¬ на обща платформа,
не на тази си крайна цел на освободителното движение обаче, Организацията стои на идеали. ок¬
по пълномощия от Серския и Струмския
становището, че нейната роля като въоръжена боева сила още не е изиграна, макар и да Солунският окръжен комитет, койтопроекто-програмните искания на Организаци¬
се ползува за момента със свобода за легално действие: С други думи, тя не си прави ръжни комитети взе грижата да разпрати и да разпореди за свикването на
организационен кон¬
илюзии, че абсолютизма в Отоманската империя е изиграл своята роля и че е настъпила ята до всички околийски комитети Солун, като пристъпва сега към изпълнението на възло¬
вече ерата на основната и легална демокрация на тази империя. Очаквайки всеки мо¬ грес от името на трите окръга в първа обязаност да апелира към всички преданни и прос¬
мент едно настъпление на реакцията, Революционната организация е па своя борчески жената му работа, счита за своя да кръстосат по всичките направления организационна¬
дори и на най
в програмата достояние
пост и е готова тоже всеки момент да си послужи със силата на оръжието иротив ветени дейци на Организацията
монархическите попълзновения от където и да идат те. Това становище на Организаци¬ та територия и да направят исканията изложени да се вдигне на р ,
маса в тоя момент трябва р
ята е единственото, което отговаря на днешния момент, защото само като сила, която е в последния член на Организацията. Цялата из градовете
състояние да създаде вътрешни сътресения и гражданска война, тя може най-решително и публични събрания
да се раздвижи и въодушеви и в големи на Организацията, да се мм
да респектира реакцията и да тласне останалите революционни сили в това число и мла- пунктове да се манифестира жизнеността и готовността на граждан инги нека се
дотурското движение към най-радикални преобразувания на Империята в духа на една рации и резолюции програмните искания осъществление. На тия с™ра а д0 сега. Нека и тия
истинска демокрация и още, защото само в тая си форма Организацията може да брани ки сили и средства за пълното й в състава на Орган ‘ жи ^ека ТИя искания
себе си и населението при едно евентуално възбуждане на тъмните сили в страната, на- стичат хора от другите нации, не влизащи за доброчестието нацио-
разлика наоткрита
съсквани и фанатизирани към разрушение от агентите на кървавия абсолютизъм. Сло¬ подкрепят тия искания, които са искания
жена на тия основи или по-добре запазвайки напълно своя досегашен характер Органи¬ интересуват
бъдат разяснени на всички, които се и решителна, °Р
от новит Р
постоянна и
зацията в тоя момент остава единствената представителка на интересите на населението въодушевена исторически всички дейци в Орга-
в своята територия и само тя е, която може и трябва да поведе и организира настоящите
налност и религия. Работаизвънредно
-ето що „алага днешния важен нашето
и ред в
момен^ избиране делегати
да
борби на това население в името на неговите собствени близки и по-далечни искания. низацията, на всички борци за свобода
Водими от подобно схващане на днешното политическо положение, и схващайки Поради невъзможността да се свикаткоми
ясно нуждите на момента, който преживяваме в главно необходимостта от определени и организационния конгрес, трите окръжни един деле
‘
Рсяка
ОКОлия. Датататр да бъ-
^уцай делегатите
Р
бър.
решителни действия, Окръжните комитети на Серския, Солунския и Струмишкия рево¬ ките конгреси, които и ще изберат по допълнително. когато ста мемат
люционни окръзи обсъдиха и изработиха следващия по-нататък проект на програмни йионния конгрес ще се съобщи
ет0 иМ изоор
искания на Организацията придружени с една декларация на същата относително заво¬ Дат избрани по възможност по-скоро,
за да стан съМнение, че в
юването на необходимите предварителни гаранции за правото и свободата. зо. Понеже конгреса е такъв на Организацията, прав начин. че покая щн,а вконгреса органи-
Изхождайки от идеалите на организираното население, в името на което е същест¬ участие само членовете й и по приетия в съобши, кон-
натоварен оКРъаЯгаНИзационен
останалцте организ
вувала и съществува Революционната организация в Македония и Одринско, окръжните Солунският окръжен комитет
е
комитети на изброените по-горе революционни окръзи поставят за главна задача и ос¬
новна цел в предстоящите борби не откъсването на Македония и Одринско от Отоманс¬
Ще бъде отправена и към околийските
зационната територия които биха
«^"^ат
пожелали
Д
участие в тоя
Солуис,ш
пкрьжгн к.ожшпс'п
ката империя, не тласкането им по пътищата и със средства, които не хармонират це¬
лостта на една правова и културна турска държава не отчуждаването им от общите кул¬
грес със свои избрани представители.
турни, политически и икономически връзки с останалите части на обширната и богата
1урека империя, което би възбудило отново кървавите междунационални раздори и сът¬ 913
-
ресения опората на всяка политическа реакция - а въдворяването на едно положение
при което всяка нация, включително и нашата - българската
- да има обезпечени всички
912
 1

I / 1 J .J

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

РЪК0В0Ми
Програма на Македоно-Одщшската Революционна Организация. Истинското демократическо управление изиска ” г„ „с,„ ;
(Проект, изработен от Серския, Солунския и Струмски.: революционни окръзи). които
Жавни функции,правилнотоса не по силите на местните 0Dr^^ «а ония пъп
Солун, 8-21 август 1908 г. изпълнение на които изискв са
С)НИЯ функции,
Мак[едоно]-Одр.1нскгта револ[юи;юнна| Организация, извикана по силата на исто¬
рическата необходимост да се бори против политическото и гражданско безправие на
местното самоуправление,
твена централизация,
които се намират под прекщ
която парализира инициативата и к^ на щ
ЛнанаР°м. Всяка изкус
сферата на неговите местни и областни интереси, може само да
македоно-одринското население при господството на абсолютизма в Отоманската импе¬ на наР°да «
°°Щ0Т0 икон»ми-
рия; ческо и културно развитие и да бъде източник на политическо v
Поставя като главна задача на своята дейност: на децентрализация, като обособява и изолирва отделните Xar6™6' чРезмер-
т«вио
развитие на собствените им сили, огражда ги от културно взаимн
1) Борбата против всяко политическо угнетение и икономическа експлоатация.
начин прави невъзможно използуванието колективните сили на импе "по'оързоти
Такъв
П°

2) Извоюванието необходимите условия за свободно политическо и културно разви¬
тие на народа.
3) Гарантирането на неговото благосъстояние.
М[акедоио]-О[дринската] Революционна] Организация признава, че постиганието
на тая задача е възможно само при пълното развитие производителните сили па Македо¬
ния и Одринско; че това развитие, до сега е било спъвано най-много от националните,
племенни и религиозни борби на народите в Отоманската империя, когато напротив,
мирът и сътрудничеството на тия народи в обширните предели на Отоманската империя
представлява най-благоприятното условие за развитието на производителните сили във
всичките части па Империята; че тия вътрешни борби могат да съществуват само при
липсата на политическа свобода и господство на деспотизма; и за тора поставя като
Първо свое искание:
Премахването на всички остатъци на абсолютическия режим и въдворяванисто
господството на народния суверенитет; пълна демократизация на цялата Отоманска
империя, от която Македония и Одринско съставлява неразделна част.
Въвеждането на конституционно-парламентарния режим. Еднокамарио, пълнов¬
ластно народно представителство. Пълна министерска отговорност.
ръцетеТц^^^^^^^”
и по-интензивно развитие на ония части от нея, местните сили на
за това. Ето защо, като настояваме да се предадат в
ите от оощ интерес за държавата, изпълнението на които е не по силите
органи на самоуправлението, и че би могло да става без ущърб за общото развити ю
Тм™
цялата страна и отделните и части, ний искаме да се предостави широка свобода на наро
да да взема непосредствено участие в управлението на общината, окръга и областта, на
които да се делегират останалите обществени функции и интереси. Само при такава една
организация на държавата, могат да се използуват за едно правилно и спокойно развитие
на страната всички сили, както на отоманския народ в неговата цялост, така и на отдел¬
ните народи, които населяват обширните предели на Империята. Само при такава орга¬
низация може да се осигури правилния развой на всички националности, да се премахнат
всички вредни по между им търкания и да се използуват всичкиАкоположителни страни на
абсолютизма пазеше
националността за общия културен подем на цялата страна. обезсилвание чрез
целостта на Империята чрез потъпквание националностите и тяхното
демократическа Турция ще запази тая цялост хиляди пъти по-добре
взаимните им борби, гарантират на наро¬
чрез широката свобода и широкото самоуправление, коитоинапълно
да възможността за самопределяне в държавата, областта общината.
признава, че управлението
М[акедоно]-О[дринската] Револ[юционна] Организациявласти,

_
Пълновластното, еднокамарио народно представителство е основата па конститу¬ изпълнителни ще оъде съооразно
на централните и местни, законодателни и
тогава, когато
ционния режим и олицетворява господството на народния суверенитет. Чрез своите на¬ интересите на народа и нуждите на неговото развитие само
произхождат направо от неговото доверие и за това поставя
родни представители народът създава всички закони, контролира действието на всички като
управителни органи на държавата и в случай на престъпна дейност дава министрите под
съд. Определя приходите и разходите на държавата; решава въпросите за война и мир, Трето свое искание: „/„„иш-кЩ.

Избиранието на всички централни и местни (00''^

изобщо ръководи цялата вътрешна и външна политика на държавата. Народните предс¬ въз
законодателни и административни учреждения
ос direct, secret et
тавители имат законодателна инициатива. un ,
Съществуванието на втора камара (сенат), която да ограничава, отхвърля или спо¬ ко, тайно и пропорционално изборно право; (Suffrage
тогава, когато все-
деля законодателната и контролна власт на народното представителство е отрицание на proportionel).
воля на целия на само
пълното господство на народа и за това трябва да се премахне. Изборното право ще изразява пълната дам навърШи
ки гражданин, без разлика на народност, вяра игодш > раквит0 й да било други У1™’
пол,
М[акедоно]-О[дринската] Революционна] Организация признава, че правилно ико¬ 20 години и да бъде избиран щом навърши 25 д на„дните избраници да пр
номическо и културно развитие на народите в Отоманската империя е възможно само тряова да
вия, имуществени или образователни цензове.вотъ
За
тия ПОСледиите из P сис.
когато за изходна точка се взема-културното равнище на всяка област, когато не се поста¬
вят никакви пречки за развитието на една. народност в полза на друга, когато бъде пред¬ ставляват истинската воля на избирателите, многостепенна
пряк, без каквито и да било посредници (ДВУСТ^ тмнено влиянието на вла
ставена пълната възможност за самоопределяне на народа, както в цялата държава, тъй
и в общината, окръга и областта (провинцията), и за това поставя като: тема) и таен, защото само тогава може да
бъде
учреждения ки партии,
...... на деня. А за да бъдат представени °т
народ в онова разнообразие, което се пред ателНа система. ,о инсТвото
Второ свое искание: ч. изби-
да бъде въведена пропорционална имат ще спъва
— партии, които
Самоуправление на областите влизащи в състава па Отоманската империя: са¬ трябва атова
ментовата’налЯОто
моуправление на окръзите в областта; на общините, в окръга в кръга на техните реждения се представляват само политич ще §ъдат потъ ’ и ще за-
вътрешни работи и интереси. Ш
ратели на своя страна, интересите на
—
Централната власт в Отоманската империя организирана върху основите па
демократическия конституционализъм завежда общите дела и интереси на държава¬
правилното развитие на политическия
силва сепаратическите тежнения. ^Р0'1г
ж
.
изборно P
дадени за вся
’ гарантира
условие
то
:н
пР

та: външната политика, армията, финансиите, митниците, пощите и телеграфите, же¬

- Мандатите съобразно количествотона ^печава Ц
групови интер
страната. А
лезниците, всички останали функции на държавата са предоставени на органите на
местното и областно самоуправление. СТавителството на меншествата натов
и по 915
легална борба за защита интересите
914
 . hi . <

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

06°ЯНИ ОРГАНИ,
важното условие за емоционалното развитие на обществото и неговите органи. вете на никоя националност, религия, съсловие или v„ ,0
Л '■ ’•« i
М[акедоно]-Одр[инската] Революционна] Организация признава, че правилното фуИ- гражански или политически права, от тия на останал™ Не Тряйва Да
в Им"ериятТ&
имат пп
кционирание на конституционно-парламентарния режим е немислимо без да бъде гаран¬ жс признаванието на коя и да е религия за господт2^дани
авторитета и средствата на държавата за подкреп^^
тирана свободата на мисълта и дейността, както и на отделната личност, тъй и на ония та,
към национален и религиозен сепарХ"
обществени групировки, които се явяват носители на колективната мисъл и за това пос¬ друга, което води
частно дело на верующите, а църквата да бъде
религ'« » тщъ
б
тавя като да се признае п’' Т°Ва Р^ията т
б
Четвърто свое искание: те общини и да няма никакви връзки с държавата, която е
Пълна свобода на съвестта, на словото, на печата, на събранията (митингите) и всички вероизповедания и националности в името на общХит“ресинастРаната.На гРа*Даните от
М[акедоно]-О[дринската] Революционна] Организация
една демократическа организация трябва да легне светскГна™^
на сдружаванията. Че в “‘И01’™ на
Непрекосковеност на личността, жилището и на кореспонденцията.
трябва да бъде всеобщо; че за да стане то достояние на целия напоя “р,адание- '

Гарантиране на всички обществени групировки и слоеве, пълната възможност да на държавата, отделните области тьйиблатп ИСеИЗПОЛзу‘
ват всички сили кактонационалностите
и за това поставя’като "Ратаите условия,
се борят за защита на своите материални и духовни интереси. които представляват
Личността не трябва да бъде ограничавана, предследвана или изнасилвана заради Шесто свое искание:
своите политически убеждения и религиозни вярвания. Тя трябва да има пълната свобода Всеобщо, задължително и безплатно първоначално образование на матерния език ;
да работи и да се бори, за да направи своето индивидуално убеждение, вярвание или раз- Разпределяне държавния и областния бюджет за народното просвещение между
бирание-общественно. И за това трябва да й бъде гарантирано свободата на словото, пе¬ различните националности пропорционално на тяхното число. - Специална изборна
чата и сдружаванията, защото само чрез тия средства индивидуалната прогресивна ми¬ комисия ще бди за прилагането на тоя бюджет и за организацията на народното прос¬
съл може да стане общественна сила и да упражни своето благотворно влияние върху вещение.
общественния и политически живот, а така също и върху държавното управление. Без Народното образование не може да бъде привилегия само на едни, то трябва да бъде
тия условия не е възможна никаква легална политическа борба, - никакво мирно полити¬ всеобщо и задължително за всички, а за да бъде достъпно и за бедните, то трябва да бъде
ческо развитие. безплатно. Образованието се усвоява най-леко и най-бързо само когато то става на ма¬
Свободата на мисълта и убеждението е немислимо без да бъде гарантирана непри¬ терния език.
косновеността на личността, жилището и кореспонденцията. Когато всеки представител Понеже средствата на държавния и областните бюджети се вземат от всички народ¬в
на власта може да затваря, интернира или екстернира - гражданина, защото подозира в ности, то за да не се употребяват за училищата преимуществено на една националност
ущърб на други - елементарната справедливост го изисква, щотодапредназначените
за на¬
него носител на противни за държавата мисли; когато всеки орган на властта що може да и бюджети се разпределят между
родното просвещение суми в държавния областните
на всяка една от
училищата на различните националности, пропорционално числеността
влиза в жилището на гражданина да прави обиски и претърсвания, когато му скимне, или
да конфискува и преглежда неговата кореспонденция - тогава не може да има никаква
свобода на мисълта и едничкия свобод за борба в името на своите убеждения остава кон¬
спирацията и революцията.
тях? А това ще бъде възможно само тогава, когато
самата организация на народното просвещение, бъдат
разпределянето
ръководени
тет или комисия в която да влизат представителите на всички
от
на тия
един
суми, както и
заинтересова Р _
Но при днешното всесилие на всяка държавна власт, при икономическата и общес¬ 11ри голямото разнообразие на народностите в Турската
^^P^P” ^Hlie може
твенна зависимост на личността, свободата на мисълта и непрекосновенността на лич¬ щите национални борби и ежби, само тая °Рганизация на
да използува всички положителни сили на националностите
Д
ността са фикция, ако на личността не й бъде гарантирана пълната възможност да дири •

спора за своята мисъл и своя интерес в икономическите и политически организации на

гражданите, които мислят еднакво или имат еднакви икономически и духовни интереси. М[акедоно]-О[дринската] Революционна]иОрганизации^ , може да бъде
Следователно трябва да бъде гарантирана пълната свобода на икономическите, полити¬ зопасност на държавата, както и вънкашния мир с РУ
J организирани
ческите и други видове сдружавания. Нещо повече. Трябва да бъде предоставена на тия гарантиран само тогава, когато военните сили наза кИР 5ил0 ПОлитическоугнете-
навън, и за това поставя
ка
сдружавания, както и на всички видове обществени групировки пълната възможност да така, щото те да не могат да бъдат използувани
се борят за идеите и интересите на които те се явяват носители. ние вътре в страната, нито пък за каквато и да било р
М[акедоно]-О[дринската] Революционна] Организация признава, че досегашните Седмо свое искание: „„„«тя въоръжена
милиция-
национални борби са били пречка за правилното развитие на страната поради угнетява- Заменяванието на постоянната войска с,,аржие
граждани. Ми-^
да става
нето на една националност от друга или поради привилигированото положение на една
националност пред друга; че до като отделни националности, обществени слоеве или кла¬
воинска повинност за всички способни да нося
Свикванет
мамената
ържавата.
Жи само в пределите на своя окръг. „0,пели за подоб-
и‘ р
си се ползуват с разни привилегии, това ще парализира борбата на гражданите в името на и ге когато се заплашва свободата и целос Империята не са о№ искание
общите интереси на страната и за това поставя като Пред вид на това обаче, че У^*Х^
- повинност
^
на организация на военните сили като пр з Наи-мн°
Пето свое искание: 2
Премахването на всички национални, съсловни или класови привилегии. Пз-лно Организацията смята постоянна войска, слуЖбата до
)енна

Разлика на националност и религия, намал своята минала, тъйна

равенство на всички националности и религиозни групировки. Правото на всяка наци¬
оналност свободно да се организира и самоопределя. Го и териториална служба на войската. опганизация както т0 положение
Отделянието на църквата от държавата.
В основата на това искане лежи принципът, че всички граждани в Империята, без и в своята бъдеща дейност не може да т и експлуатай У17
разлика на националност и религия, трябва да имат еднакви права и задължения. Члено- тРУДящите се маси, икономическата завие
916
... .ш
архивите говорят ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
ни техните политически права - и за това, ще се бори и за реализиранието на следните по-
важни
а .1Гат с прогресивен данък.
-
Македоно Одринската Революционна Организацил ”
'• ’«■
оии политически и икономически искания
започва своятаимето
Икономически искания в и и тия „ пърпи
бопК, „ и
1. Премахванието на всички права и тегоби, които поставят селското население в еСК
?п^пвите и които ще съставляват за в бъдаще предмет
крепостна зависимост. на пппглк Ши
2. Конфискация на султанските и вакъфски земи, задължителното отчуждаване от програми за общинските и окръжни съвети, за
областните
държавата на чифлишките земи и раздаването им на общините и безимотни селяни.
Земята в ръцете на вакъфите и султана, експлуатирана с всички първобитни средст¬
парламент в страната. събрания
««SZS
ва и крепостнически повинности, при пълната безимотност на селското население, което Декларация
се явява най-пряко заинтересования производител, - не може да даде оная производител¬ Македоно-Одринската Революционна Организации лопати m
ност на земледелския труд, която се изисква от условията на модерния труд. Тоя начин па кичения султански абсолютизъм и пълното политическо fennan 1™Т° "а Не^
владение и експлоатиране на въпросните земи държи от друга страна във вечно недовол¬ възможно проявлението па свободната политическа мисъл и на сХ.™ I™ "ра“™
ство безимотното селско съсловие, което е било и ще бъде елемент на постоянно разми¬
-
рие и компрометиране спокойствието на Империята; за това тези земи трябва да бъдат
дадени без всякакви нови тегоби и откупи на самите производители. Само тоя път е ед¬
твие в пределите на Отоманската империя, е била принудена w
почва и с оръжие в ръка да преследва своите задачи и идеали. В
понеже в Империята са въдворени първите и елементарни условия за
настоят
XT”’
wranXX “
ничкия път, който може да обезпечи развитието на най-подходящата организация на зе¬ ка акция борбата на Организацията се проявява също в легални форми без да се гюибяг
меделския труд и собственост, за да се получи максималната производителност от селс¬ ва до силата на оръжието. За да не се счита обаче, че Организацията с тоя си акт изменя
кото стопанство. Що се отнася до чифлишките земи, които тоже са били и ще бъдат своя основен характер на въоръженобоева сила тя дипки да декларира, че оръжието не е
винаги източник на сътресения и бунтове, държавата трябва незабавно да пристъпи към сложено и че тя е готова всеки миг да го вземе в ръцете и да продължава борбата в
тяхното откупване и да ги раздаде след това на най-износни за общините и безимотните съответните нелегални форми.
селяни условия. Македоно-Одринската Революционни Организация като има от друга страна всич¬
3. Законодателна защита на наемния земледелски и промишлен труд. кото желание да се турне веднаж за Винаги край на кървавите граждански и политически
Раздаването на земя на безимотното селско население ще облекчи само временно борби в Отоманската империя заявява,
положението на една част от населението, но то не може да задоволи със собственост че с готова да се реорганизира и превърне от организация конспиративна и боева
макар и временно, всички безимотни. 14 понеже, както споменахме и по-горе, икономи¬ в организация за легално политическо действие, т. е. в легална политическа партия.
ческата зависимост и експлоатация, в която наемният труд поставя не малка част граж¬ Като гаранция за това тя обаче иска щото новото политическо положение да обезпечи
по законодателен път всички условия за свободното проявление на политическите
бор¬
дани и селяни, прави невъзможно равноправното ползуване на всички от политическите акции в пе-
и граждански права, за това, като абсолютна необходимост за всяка модерна държава се би, за безпрепятствено организиране на гражданските и политически
явява законодателното покровителство на труда на ония селяни и занаятчии, които са рията. по-горс атмосфера
изгубили или ще изгубят своята собственост. Нужно е с особени закони да се ограждат Като предварителни мерки, които могат да обезпечат желаната
наемните работници от безмерната експлоатация и изнуряване, които способствуват за М[акедоно1-Одр[ипска] Револ[юционна] Организация счита:
изграждането им, както и за намаляването производителността на техния труд. 1. Свикването на Общо-Имперски парламент въз услов .
основа на всео що
4. Премахването на всички видове преки и косвени данъци (в натура или парич¬ пряко и тайно избирателно право и гласоподаване и то при.
наро.
вьзра
ни) и заменяването им с един общ прогресивен данък върху дохода и наследствата. а. На 50 000 души население без разлйка па пол и
Освобождавание от всякакъв данък на приходите, които са по-ниски от минимал¬ Ден представител. ценз.
години иикаЙв друг
,

ния доход необходим за съществуване. б. Избиратели да бъдат, всички навършили 21 се с избиратсл-

п. Избираем да бъде всеки грааданин. отомански
Тъй като от културните институти на държавата се ползуват повече ония, които пода
имат повече имоти и доходи за това и най-справедливата данъчна система за една демок¬ но право и навършил 25 години без никаки други °гра
ратическа държава е само оная, която облага само дохода на гражданите и то толкова по- г. Турският.език да не е задължителен за първия
пар контрол на
силно, колкото по-голяма е величината на дохода. По тоя начин се премахва несправед¬
Д. Изборите да бъдат произведени под ръководството
- ос^дствения
ливостта на преките данъци, при която владетеля на известни имоти, които не дават специално избраните за тази цел комисии. п0-’иг”
никакви или твърде малки доходи, плащат огромни даждия и следователно бива прину¬
ден често пъти да продава или залага имота си на държавата. С прогресивно-доходния
данък се премахва и външната несправедливост на косвените данъци, при която безимот¬
2- Общо Имперския парламент
амнистия
да
и да ревизира конституцията от
^^и^ незабавно общата ния
народа отговор-
ните граждани са принудени от дохода, който едвам им стига за препитание, да плащат в на организацията. е на избрани от
Предаване местните органи на властта
в
огромни размери; тъй като косвените данъци падат върху предметите от първа необходи¬ е на р«ак'
мост. и комитети и евентуално на
4. Въоръжаване на народа за борба срещу
яК0
Очевидно най-справедливата данъчна система е оная, при която се облага дохода, е готова да при^в
който надминава необходимия за едно елементарно просъществува ние доход, и размерът Цията. ^кия заявява, чее“НИзация
на облаганието расте прогресивно паралелно с величината на самия доход. Мак[едоно]-Одр[инската} усилият. 91,
Имотите получавани по безвъзмезден начин, като наследство, също трябва да се е съдействие подкрепи
или да
918 : /

——
I J "

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ UMOPO ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

Империята без оглед на съществующите принципиални различия или исторически враж- (напР- осигуровка на чиновниците, на п“°водниОРГЛНИ
И ДРУ ги »°ЛО^НИ
т„„ I- чист
ди стига само действието на такава организация да бъде насочено към на завоюването Декларация-
i
Работниците, на «Илиците 2

тия предварителни гаранции без които е немислимо установяването на един истински Предварителни искания.
И||р)
конституционно-демократически режим, който едничък е в състояние да въдвори ред м Нсмедлсното свикване на общоимперския парламент въз осно»» u
спокойствие в Империята и да обезпечи свободното културно и икономическо развитие
на народите, които я съставляват?
।)
телно право-на конституцията от 1876 г. в духа “ “еобщото, равно „
2) Ревизия на програмата.
3) Нсмсдлено
установяване и прилагане на всички гаранции за
личност
4) Пълна политическа
амнистия от парламента.
5)|1редаванс местните властта в ръцете на избрани от народа
НБКМ - Книжовен фонд №79406, c. 1-19. Печатно. АТНИ.ф. 32. Печатни материали. Публ. аЦ. Биляр- органи на
комит
ски, Документи на Македоно-Одринската революционна организация, с. 82-92. 6) Въоръжаване на народа за всеки случай.
7) Организацията е готова да подкрепи действията, на която и да било щ»., mi
това действие да бъде насочено към завоюването на тия предиритмии
цията счита немислимо въдворяването на конституционно-демократич<хХж„„мВж-ИДА,ф-Зк,"п.
п’
“.Т
1
Писмото е от 14 август 1908 г., а проектопрограмата и декларацията са от 8/21 август 1908 г. д а е. 1256, л. 85-86. Препис. Машинопис.
2 По повод на това искане във вестник „Конституционна заря“ е отпечатана следната бележка: „Поправ¬
ка. В „Проекто-програмата на М.-Одринската Революционна Организация“, стр. 13, шесто свое иска-
ние, точка първа погрешно е напечатано всеобщо, задължително и безплатно първоначално образува¬
ние на матерния език, а трябва да бъде: всеобщо, задължително и безплатно първоначално образува¬ №299
ние. Образувание на матерния език. Това е решението на Серски, Струмски и Солунски революционни Окръжно писмо от Солунския революционен окръг до Околийското
окръзи, което ще отстояват до Общо-организационен конгрес. В извлечението от Проектопрограмата управление на Дойранската революционна околия за отношението
на френски, напечатено по-долу, текста е верен превод.“ Вж. в. „Конституционна заря“, Солун, бр. I, 8 на Солунския комитет към Проектопрограмата на МОРО
август 1908, с. 4.
и за свикването на Общ конгрес на Организацията
’1908
Кратък вариант на програмата и декларацията са приложени към рапорт 741 от Солун от 7 август
г. от Я. Пеев до ген. С. Паприков. Вж. ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1256, л. 81 и бел. 1 към док. 286. Те имат Солун, 23 август 1908 г.
следното съдържание:
„Главните точки от програмата на групата Сандански. До Околийск[ото] управление
Политически искания на Дойранс[ката] революционна] околия.
1) Премахването на всички остатъци на абсолютическия режим и въдворяването господството на на¬
родния суверинитет; пълна демократизация на цялата Отоманска империя, от която Македония и Од¬
Известно Ви е, че преди няколко дни излезе от печат една брошура, озаглавена „Про-
ринско съставляват неразделна част. Въвеждането на конституционно - парламентарния режим; едно- ек[то]-Програма на Мак[едоно] Одринската] Революционна] Организация и е предста¬
камарно, пълновластно народно представителство. Пълна министерска отговорност. вена като проект изработен от Сер[ския], Струм[ишкия] и Солунски окръзи.
Дълг ни се налага да заявим, че горния факт никак не ангажира нам като
парт
2) Самоуправление на областите, окръзите и общините.
на известна група.
3) Избиране на всички законодателни и административни учреждения, въз основа на всеобщото, равно, 6ши черти
пряко, тайно и пропорционално изборно право. Личностите от Солун[ския] окръж[ен] комитет разменявали ica
мис^, н0 тшюто
4) Пълна свобода на съвестта, словото, печата, събранията и сдружаванията. със Сандански и другарите му по Проек[то]-програмата и .
5) Премахването на националните, съсловни или класови привилегии, равенство на всички национал¬ колективно съгласие не е било сондирано. Сандански и i друр р кгомите]т са в обши
ности и религиозни групировки. горепоменатото какво отделните личности на Солунския Солун[ски] и
6) Всеобщо, задължително и безплатно първоначално образование. Образование на матерния език. Раз¬ черти за нея програма помислил, че това е именно мнен
пределение бюджета (областния) за народното образование между различните националности съобраз¬ като следствие вписва и името ни. е §1И
отопълномошен
но тяхното число. Инициативата взима за конгреса С°л[Унски] 0КР* ’
7) Обща воинска повинност и намаляване срока на службата. Териториална служба. Като крайно иска¬
не - народна милиция.
Сер[ския] и Струм[ишкия] окръзи както се говори <ки
и другарите му- У
ект[о]-програмата и която покана бе изпратена от Сандански * СВИКване на 06ш
8) Безплатно правосъдие за всички.
9) Местните чиновници да знаят двата главни езика в местността, а висшите чиновници най-малко
-
”4 окръж[ен] комитет след едно общо
конгрес до всички околийски комитети. По отн
разбира^^
център Солун- по ,.тношение
отн
трите главни езика на страната. Така и с кореспонденцията.
10) Пълна амнистия на всички политически престъпления и санкциониранието й от първия парламент
е едно отсрочвание до 25-ий септември т. г., a
Солунският окръг строго се придържа в рам сбор^^ ^алността
на империята.
Икономически искания.
Двете
течения. -и
1) Премахване на крепостната зависимост. [Кръгъл печат: „Солунски революционен ок
2) Конфискация на султанските и вакъфски земи и задължителното
на чиф' на Мак*"1’'
лишките земи за раздаване на общините и безимотните селяни. отчуждаване от държавата
3) Законодателна защита на наемния труд. Публ
4) Премахване на данъците в натура. 1 I
Ф- 1508 к, on. 1, а.е. 477, л. 1-2. Оригинал- Ръкопис-
регресивен налог върху дохода и наследството. Освобождаване от
всякакъв данък ония приходи, които са по-ниски от
Ринската революционна организация, с. - 921
миналия приход, необходим за съществувание.
920
1

-\ '■ | I
р
k
9'
-J
.i
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
300
Резолюции от Извънредния конгрес на Одринската
революционна организация
Одрин, 29 август 1908 г

Резолюции, приети в Извънредния конгрес

на Одринската революционна организация.
СМЯ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
«« нашето

31
-
Излизайки от тези съображения, конгресът прие следнята п
1. Премахване на всички остатъци на абсолютическия
„ародния суверенитет. Първата камара да се обяви за
SXISE*
2 юши;
Учредително " ВШ(,ряване "а
‘
— 1

В Появилите се нови политически условия в Турция след 1 1 юли 1908 год. наложиха на 2- Ревизия и разширение на Конституцията: а) еднокамарна
Одринската револ[юционна] организация свикването на един Извънреден конгрес за раз¬
глеждане на новосъздаденото положение и разменяне мисли върху него. Конгресът се
министерска отговорност; в) изменение на избирателния закон
право - всеки гражданин може да бъде избирател, щом е навърши^!! ’ "M"“

откри на 29 август 1908 г. в Одрин, на който присъствуваха делегати от всички революци¬ избираем на 25 г. възраст; г) пропорционална избирателна система
онни райони в Одринския вилает. 3. Ново административно деление на Отоманската империя при база- запаз.,,^
Първият въпрос сам по себе си се постави пред вниманието на конгресистите: ново¬ етническите групировки в разните вилаети.
децентрализация на държавата,
•■'■«нане

създаденото политическо положение в Турция е ли от естество да удовлетвори и гаранти¬ 4. Пълна самоуправление на областите, окръзи¬
ра програмните искания на Одринската революционна организация и дава ли достатъчно те околиите и общините в кръга на Отоманската империя. 1

условия за превръщането й в легална политическа партия или же още не са се премахна¬ 5. Пълна политическа свобода: право на здружавания - политически и икономи¬
ли причините, които и дават raison d'etre и, следователно тя трябва да продължава същес¬ чески. Свобода на печата, словото и съвестта.
твуването си. 6. Отделяне на църквата от държавата (мохамеданска и др.)
Конгресът, като взе пред вид, че настоящето политическо положение не е оконча¬ 7. Обща военна повинност - срок 2 годишен и в пределите на окръга, въоръжава¬
телно стабилизирано, тъй като то не е санкционирано от общото народно желание, изра¬ не на населението.
зено чрез първото учредително народно събрание и че попълзновенията на реакцията да 8. Цялото обучение в училищата да става на матерен език. Първоначалното обра¬
въдвори старото политическо положение имат всичкия шанс на успех, ако няма една зование да бъде задължително и безплатно. Разпределение на областния и държавния
организирана сила, която да им се противопостави реши: бюджети за народната просвета между респективните националности, пропорционал¬
Одринската революц(ионна] организация продължава да съществува. Тя остава но на тяхното число. Специална комисия, която да контролира правилното разпреде-
и за напред революционна по замисъл и средства. Конгресът зема всички мерки за
стягане на нейните редове. Конгресът на Одринската революционна организация е убеден, че
Конгресът на Одринската революционна организация е убеден, че прогласената от политически свободи ще останат фикция, ако те не бъдат допълнени CJ* на
1876 г. конституция не може да удовлетвори свободолюбивите стремежи нито на една чисто икономически и аграрен характер, които са тъй наложителн
нация и, че тя не може да умиротвори страната. Ето защо, той предявява известни поли¬ народното благосъстояние. ипивилегян
тически искания, които единствено са в сила да донесат едно нормално развитие в стра¬ Вековният абсолютизъм в Турция се е крепял главно върху'
което е ПОСТа-
ната и едно естествено и неспъвано от никого проявление на всички сили в тая страна. на известна класа в ущърб на интересите на всички други, о
ъстоян)^е Вън от това,
Онова, което за други страни е утопично и вредно, от гледището на някои политици, вило голяма част от селското население в чисто крепости от ровете, въпреки
за Турската империя се явява необходимост. Например. Ако за другите страни постепен¬ голяма част от селските земи са били заграбени и екип плащапи данъците: другаде
ното реформиране, съобразно политическия ръст на населението, се явява твърде целе¬ обстоятелството, че селяните са ги владеяли законно произволно, а насе¬
съобразно явление, за Турската империя само катастрофалното реформиране в пътя на че™ села, заедно с къщата и средствата за производств щ иа господар’-
Дър
най-широката свобода ще спаси тази империя от разрушаване. В тази смисъл Одринска¬ лението пролетаризирано и наемния труд плащан п цис,цирала произволи
та революционна организация счита себе си права да претендира, че ония хора вършат хавата вместо да се намеси в защита на ограбените тя е® ит0 е раздавала оста-
най-добра политика и работят за величието на империята, които излизат с широко де¬ грабителите, и закръглявала пролетаризирането с тов;1 е закрепвал
мократични искания. налите незаграбени земи ту на короната, ту на вак <р тиранията. I, бла-
Спре ли се Младотурския комитет на полумерки; прояви ли страх при прокарване тори, които са били най-голямата опора на десп
седя сведено до пълна. и
на широки свободи в Империята, с това ще направи лоша услуга на отечеството си. Без Това лошо икономическо положение на , осъдена във ®с“азре1иението на
широки свободи, които да дават възможност за всестранното проявление на отделните одарение прилагането на най-лошата данъчк раздаване на земи р одрииси“
’

нации в империята не е възможно нито мир, нито каквото и да е развитие на страната. Ултурни страни. И ако не се побърза с безпл в някои кр' едн0 револ
•

В широките свободи именно ще се разтопят всички сепаратични тежнения, велики¬ УВДжирския въпрос, който тъй повелител стоящ1е да пРед да
те национални идеали и завоевателните стремежи на Великите сили, които от толкоз
години тормозят Империята.
си°НН° агРаРН0 но даже
Движение,
ще оъде в
^ает, Организацията не само, че тяне ще се £ ангаЖЯрана
я девиз.
•

мческите oTHoUJtl' ' я.

От казаното до тук се вижда, каква голяма е връзката между нашите политически подкрепа,
искания и културно-икономическия напредък на отечеството. за да остане вярна на своя досе иконо^
за Орган
В свръзка с горните мисли ИЗПд * нсКи дър»вИЦИ^
Искаме още две думи да кажем, за да се избягнат всякакви недоразумения. Това се
касае до нашите искания досежно народната просвета. По този пункт дължим следните
О
томанската империя със съседните балканец
много пъти: с
тЯ

— имала ше бъде
ДО
0 яснения- Организацията
смята, че до когато страната не даде по-големи признаци на изказва
случай да се
922
Етнически съюз между всички балкански дър*
Д
'

>I Г-ч
- -
Viв . I ’
- Id <1
Buf. “7
» ''
MW архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪК0и(

W
1
за подигане икономическото благосъстояние на
населението, но още ще подготви
политически условия за по-скорошното конфедериране
всички
на държавите от Балканския по- *тъПление.
С нищо не може да се замени идеята
и факта "" А ,
J който и в днешно време прибягва към принцип* „ сгРУПяРването ня
я
f , !
луостров и действителното прокламиране на свободата, братствоз о и равенството,
По тези съображения Извънредния конгрес на Одринската революционна организа-
той се поставя
ави на знае, че в революционни в
Нека се
обединението,
сме^пХ^
времена достатъ*
за ц“’
* у ция прие следнята резолюция: точка, за да вървят ръка за ръка. Лозунг^
допирателна на
организациите пХ
на^КЦИИТе Да «мXT*
1. Премахване на всички права и тегоби, които поставят селското
крепостно състояние.
население в в желанията всекиго. Без това
от друга страна, конгресът като S *
Но зема пред вид лич ИТР »4HoHH11
2. Конфискация на всички султански, вакъфски и незаконно заграбени бейски те на фракциите в Македония, които оказват голямо
земи; откупване от държавата на законните чифликчийски земи и безплатното им
раздаване на общините, безимотните и малоимотните земледелци.
поръчва при
малкото ище
невъзможността на обединението, федерир^^г
абсолютно неооходимото, което ревоздо^™^^ X
3. Премахване на косвените данъци и заменяване преките с прогресивно подохо¬ дериране даде за резултат следнята парола, паралелно „/^^"Р^.Товафс-
ден данък. бием. Ако македонските революционери не съумеят да постиг • На едн(’
между крайно революционни и крайно умерени партии то каквя^’ КОето постига
4. Освобождаване от всякакви данъци на приходите, които са по-малки от мини¬
малния доход, необходим за съществуване. от тях? Това едно. Друго. Обединената наша организация трябва "Ма-Днес "Р“™ “
5. Законодателна защита на наемния земледелчески и промишлен труд. пия с всички други революционни организации, начело с м™™пСк„
6. Повръщане на завзетите след 1903 год. от муаджирите села и земи на техните образуването на една фактическа сила, която да направи невъзможно
реакцията. Тези близки отношения ще дадат и тоя добър резултат, че
^110
по^-
владетели.
ри от разните организации ще станат, под взаимното влияние по-радикални в „
7. Ревизия чрез специална комисия на всички дела и актове за владение на земи, по-смели в делата си. Ооаче, за да не ои това да остане само желание, конгресът
заграбени преди 1903 год. на Олоин
ската революционна организация повдига въпроса за образуването на един международен
8. Създаване на митнически съюз с всички балкански държавици, съседни на комитет. Как практически ще се осъществи това дело, остава да се замислят отделните
Отоманската империя. организации. Важното е да се работи в това направление.
Революционната организация никога не е вземала функциите на никоя от съществу¬ С конституционните клубове конгресът препоръчва задружно работене. Нещо пове¬
ващите пропаганди. Тя това не е правила защото инак би изменила своя характер и би че - пълното сл иване на тия две организации. Това желание на конгреса може и трябва да
напакостила на делото. Тя не е покровителствувала и ничия пропаганда, защото резулта¬ стане факт: никакви особени пречки няма за това. Този, който ще действува в обратна
тите от това би били пак пакостни за свободата. Политиката на покровителство и нацио¬ посока, той ще стане агент на хора, чужди на интересите на свободата и на нашата навия,
нални привилегии бе присъща на старото монархическо правителство, което с това гоне¬ и нам ще бъде твърде леко да го изолираме от другите, тези съображения продиктуваха
ше целта да обезсили националностите, да ги компрометира пред чуждия свят и да смаже следнята резолюция:
силата на революцията. 1. Да се работи преди всичко за обединението на разпокъсаните революционни
Организацията се опълчва против това положение и препоръчва на младо турското сили в Македония.
правителство да се прости с тази палеативна политика, ако иска да предостави свободата 2. При невъзможност на обединение, Одринската революционна] организации
на националностите за самоопределяне и организиране. Ще работи за федерирането на Македонските революционни организации, в коит с .
Не стига това. Организацията като поставя над всичко свободата и като смята, че тя чан и тя ще влезе като федеративна единица.
може да се нащърби от острите национални конфликти, препоръчва най-голяма въздър¬ 3. Да се влезе в обширни връзки с арменските и младоту реките рев
жаност в това отношение и ще смята за врагове на свободата на нашата нация ония люде, ок-
които с неуместното и ненавременното повдигане на националните въпроси, провокират
организации, като се поддържат постоянни и близки отношения
ръжни и централни комитети на другите организации.
отделните националности. Обаче Организацията] смята, че всичката нейна благоразум- „еволюционните
ност [и] препоръчана тактика ще отиде напразно, ако новото правителство не побърза 4. Конгресът намира, че само тогава желанието да се сдд между-
сили, за да крепят свободите, ще стане факт и фактор, ког ¥|ощиге $ ва е1Нн
чрез закона и справедливи присъди да разреши черковно-училищните разпри и с това да народен комитет в Цариград от представителите на
революционни
премахне източника на пакостите за свободите, национални конфликти.
същ
--одите „ МИрът в Ото-
Водим от горните мисли, конгресът прие следнята резолюция: Ртанизации, който да решава всички въпроси, свързан;
1. Премахване на всичките национални привилегии. На всяка националност се
майската империя. „т препоръчва политика
дава пълно право и свобода за самоопределяне и организиране. По отношение на конституционните клубове, кон Г пОдОбни сдружава
2. Организацията се опълчва против всички национални борби, които са от ха¬
।
‘ взаимно разбирателство. Организац(ията) пито
г°
рактер да пакостят на делото на свободата. Желае да й пречат.1
3. Организацията настоятелно иска по-скорошното разрешение на черковно-учи¬
лищните разпри и се противопоставя на всяко покровителство на една националност В- -Конституционна октомври I90S г„ с
спрямо друга от страна на властта. заря“, г. 1, бр. 13, Солун, 3
Одринската революционна организация в лицето на своя конгрес изяви желанието
да работи най-напред за обединението на нашата Революционна организация и след това ' В. -Одрински
глас“ е отпечатано следна
„I
ведно да определи своите отношения към другите организации. Да се обединят българс¬
ките революционни организации, това значи да се извърши най-насъщната задача. Без
това обединение организациите рискуват да извършат най-голямото историческо прес- орГа ‘
Ни' « състоя конгреса на бивши
"редстояишта им дейност. Взима се реше 14септсмври
на * 4. 925
“«изация.- Вж. в. „Одрински глас“, г. 1, бр.iОлР^
Л 924
 I
KjAi .J

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

ВКОВОДНИ
ОРГАНИ
№301 5, Ново административно делене въз основа гп™Ип Т°* '■ г
Програмна декларация на Съюза на българските съвети постоянни комисии.
и
и с изборни съкратена и режионална
тиране
хомогенни
етничн
конституционни клубове 6. Обща, военна тегоба "
Солун, 1908 г. 7. Образование на матерен език. Основно изучаване А
вата в националните
права с
средни учебни заведения.
Cb^udS^
ония, които свършват държавните училиХ
“"к на дърх,
училшца ползуват *
Програма на Съюза на Българските конституционни клубове
еднакви е
8. Основното образование е задължително, безплатно и т
в Отоманската държава отделя съотвествующата част от данъка за просвещението
< Г0ДИНИ'
Държавата
за щдър*ане
Декларация лиша. основните учи-
Съюзът на Българските конституционни клубове има за основен принцип запазва¬ 9. Правата на отоманските българи в религиозно и култупно от
не целостта и общите интереси на Отоманската държава и нейното преуспяване. по силата на държавни актове, произходящи от върховната или изпълнителна'"^
Изхождайки от горния принцип и пред вид:
а) че идеалът на съюза е, щото неговите членове да бъдат граждани на една силна 10. Официалния език на Отоманската държава е турският. Всякой стомана „„
държава; ник има право да дава - (явление на своя език до всички държавни учреждения "•"“"и4'“
б) че механическата асимилация на народите, населяващи една държава, е не само Върховния касационен съд и министерствата. ’
невъзможна в началото на ХХ-я век, но е и против напредъка на културата и цивилизаци¬ 11. Резолюциите на учрежденията, разните разпоредби и законите на държавата се
ята; публикуват на официалния език и на езика на болшинството.
в) че свободното проявление и развитие на духовната и материална култура на от¬ 12. Всички граждани, включително и административните чиновници, са подсъдни
делните нации е необходим елемент за напредъка на държавата; на обикновените съдилища; жюри за криминални политически престъпления и дела по
г) че тоя напредък на частите е напълно съвместим с идеала за една силна държава; печата; учредяване на всякъде мирови съдилища с по-широка компетентност; отменява¬
д) че географични, стопански, етнични и културни особености в обширната държава не смъртното наказание за политични престъпления.
налагат най-широка децентрализация в управлението, осветена и от самата Конституция 13. Общ закон за всички граждани по завещанията и наследствата. Класифициране
в чл. 108; земите на собствени и вакъфски. Специален закон за вакъфите.
е) че сегашното административно разпределение е непригодно и произволно; 14. Снабдяване със земя селяните по начин лек и справедлив за държавата и селяни¬
Съюзът на Българските Конституционни Клубове намира за необходимо да поста¬ те; устройване и подкрепяне с кредит взаимноспестовните земледелчески каса; повръща¬
ви като максимална точка на своята програма: не на незаконно заграбените земи на стопаните им; отваряне и нареждане по модерен
Групиране на отделните националности в нови административни единици по въз¬ начин държавни земледелчески, технически и промишлени училища.
можност по-хомогенни, с областно самоуправление, 15. Създаване ефтин, бърз и общедостьпеп кредит.
16. Равномерно и справедливо разпределение на данъците, реформирането
1
Програмни искания: концесии.
1. Ревизия на сегашната конституция върху базата на народния суверенитет; 17. В държавните предприятия за напред да не се допускат
а) Всеобщо, пряко, равно и тайно гласоподаване за всеки поданик от 20 години наго¬ 18. Създаване на модерно обществено законодателство.
ре. Гарантиране правата на меншествата;
б) Парламентарна законодателна инициатива;
в) Пълна и солидарна министерска отговорност пред законодателната власт; ЦДА, ф. 131 к, оп. 2, а.е. 338, л. 3. Печатно. Пу5л. elf. М
г) Еднокамарно законодателно тяло;
ренолюционна организация, Съюзът на Бълге-ските констигуни'
на партия (българска секция) след Млздотурсота революция, и .
д) Пълна свобода на личността, убежденията, словото, печата, събранията и сдружа¬
ванията.
2. Самоуправление на общината като първа административна единица, с право да се
грижи: 302 и кдубове
Устав на Съюза на българските конези
.
а) За гарантиране личната и имотна безопасност в своя район;
б) За общото задължително образование;
в) За подобрение на съобщенията и за всички нужди от местен характер;
г) Запазване в градовете махленските съвети, като се разширят техните дела във
фискално, училищно, хигиенично, рекрутно и благотворително отношения.
Устав отома—
3. Общината има свой бюджет, в приходната част на който ще има право да вписва
На Съюза на Българските конституци - да бъде все-
и особен допълнителен данък за просвещението.
I- Членове. Конститунион®1 ИЬ в профаматя "
4. Общината има право да кореспондира с по-горната административна власт на ки 6 ~ Член на Съюза на служи на не1,ите’
езика на мнозинството от населението й. За своите вътрешни нужди официален е еднакво -
отомански гражданин, koi та и еж месеЧно
кубовете. 927
с тоя език и оня на малцинството.
Чл. 2. - Всеки член е длъжен да пр*,те*ав ^анспена^1
•
926
АРХИВИТЕ ГОВОРЯ! ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ПКпип„
па внася в местната клубна каса един
определен внос, който може да 61,де изплатен и
Чл. 17. - Казалийското събрание се открива от '' бюро1
наведнаж за цяла година. Минимума на членските вноски се определя от бюрото на клу.
бовете, съгласно местните условия.
след което си избира свое бюро, проверява
пия ред.
пълЕомХТ™^
щият“
На
н“ Делегатите и определя дн£
Чл. 3. - Приемането на нови членове в клубовете става по лично - писмено или Чл. 18. - Задачите на казалийското събрание са-
устно - заявление и по решение на местното бюро. а) Да изслушва доклада за състоянието на всеки клуб-
Чл. 4. - От клубовете се изключава всеки, който грубо е нарушил устава или е про¬

.
б) Да изслушва отчета на местните административни съветници-
тив неговите основни програмни искания, а също и оня, който е извършил някое безчес¬
тно деяние. Изключването става в общо събрание на членовете от местния клуб. Обтъж- ’
каза^
в) Да определя кандидатите за общинските, нахийските каз<мииските и санджакс-
ването на това решение се отправя до Централното бюро - като към първа инстанция, и ките съветници;
т » Ч-—» «-
до Конгреса, като към втора и последна инстанция.
II. Клубове. “
20. - Казалийското събрание може да бъде свикано
Чл. и в извънредни случаи по
Чл. 5. - Членовете от всеки град или село, щом броят им не е по-малък от 10 души, инициативата на 1/4 от клуоовете в каазата; в такъв случай в поканата се съобщава по
могат да образуват местен клуб.
чия инициатива се свиква събранието.
Чл. 6. - Клубът в общо събрание на членовете избира бюро, състояще се от 3 - 12 IV. Конгрес.
члена, които избират измежду си: председател, секретар и касиер.
Чл. 20. - Всяка година, през втората половина от м. август се свиква общ конгрес. В
-
Забележка. Ако през годината някой член от бюрото престане да бъде такъв, той съгласие с казалийските бюра, Централното бюро определя мястото на конгреса. За не¬
се замества е лицето, което е спечелило следующето по ред число гласове. говото свикване се обявява най-малко два месеца преди откриването му.
Чл. 7. - Местното бюро се избира с тайно гласоподаване от самите клубни членове. Чл. 21. - Дневният ред на конгреса се определя от Централното бюро, което, при
Право на глас има само този член, който е изпълнил задълженията на устава. това, взима във внимание предложените мнения на клубовете и отделни
членове. Днев¬
Чл. 8. - Избор на местно бюро става всяка година, веднага след редовния конгрес. със за свикването на конгреса.
ният ред се обявява едновременно съобщението
на клубовете. Той се
Избраното бюро веднага след конституирането си съобщава на Централното бюро за Чл. 22. - Конгресът съставлява върховното представителствокойто брои 100 члена,
избора, като посочва избраните лица. в страната. Всеки клуб,
състои от делегати на всичките клубове
двама, а от 200 члена на горе - по трима.
Чл. 9. - Местните бюра дават всеки три месеци отчет за деятелността си на Цент¬ -
избира по един делегат; от 100 200 члена по
по-малко от 50 члена, могат да се групират
ралното бюро. Забележка 1. Клубовете, които броят
делегати според общата им численост. Центъра
Чл. 10. - Местните бюра са длъжни всеки месец да изпращат 1/3 от приходите си в в една изборна секция и избират свои
касата на Централното бюро. на секцията се одобрява от Централното бюро. гдето и да
избират членове на клубовете,
-
Чл. 11. Местните бюра са длъжни да дават всеки 6 месеца отчет за своята деятел¬
ност пред общите събрания на членовете. Общи събрания се свикват и всеки път, когато
Забележка 2. За делегати могат да се
живеят те.
тайно гласоподаване.
трябва да се разглеждат въпроси от по-широк политикообществен характер. Забележка 3. Делегатите се избират с
Чл. 12. - Местните бюра са длъжни да имат редовни заседания най-малко един път участвуват в конгреса по право имат
Чл. 23. - Членовете на Централното бюроотносящи се до
в седмицата, а извънредни всякога, когато се яви нужда. решающ глас по всички въпроси, изключая тия на делегатите, избира
свое оюро
Чл. 13. - Местните бюра се ползуват с пълна свобода на действие във всички адми¬ Чл. 24. - Конгресът проверява пълномощията
нистративно финансиални въпроси на своя клуб. По въпроси, обаче, от широко-полити- дневпил ред.
определя дневния
определя ред.
Чл. 25. - Конгресът върши следното:
ко-обществен характер, както и по такива, свързани с големи парични разходи, те са парла-
л-ъжда пиППЯ-
длъжни да свикват общи събрания от членовете на клуба и да взимат мнението на Цент¬ а) Изслушва отчета от Централното
ралното бюро. ментарната дейност на депутатите във бюро; вилаетските
Чл. 14. - Местните бюра са длъжни да пропагандират програмата на Съюза на Бъл¬ б) Избира членовете на Централното една рез р непредвидени разх»
в) Определя годишния бюджет и вписва
гарските конституционни клубове и да работят за политическото възпитание на гражда¬
ните в духа на програмата, За тая цел, между другото, те трябва да се грижат за разпрос¬
Ди; както и по всички въпроси, каса-
транението изданията на клубовете, да устрояват възможно по-често публични сказки и
г) Взима решение по всички внесени пРедл0*еН^.1НИЯ на клубовете; възник
беседи по обществени и политически въпроси.
ющи се до организацията, дейността и
програми пни и недоразумения,
Чл. 15. - Всеки клуб има свой печат с надпис: „Български конституционен клуб инстанция,
д) Разрешава, като върховна кубове.
(града или селото). Печатът носи и турски надпис.
нали между членовете на Централното
бюро и р
да ре касата на Централното
III. Казалийски събрания. право
е) Избира три лица, които имат &
Чл. 16. - Най-малко два пъти в годината, по покана на градското клубно бюро, свик¬
когато намерят за добре. свикан: а) ОТ Централното
ват се в казалийския център общи казалийски събрания, в които участвуват, с право на
Чл. 26. - Извънреден конгрес може
бъде
д преди
глас, само редовно опълномощени делегати от местните клубове в каазата. клубове. най-ма
Заоележка 1. Всеки селски клуб може да изпрати не повече от 5 души делегати. предложение на 1/3 от всички извънреден кс
нп)ес се обявява
Забележка 2. В тия събрания може да участвува и всеки член от клубовете в кааза¬ Чл. 27. - За свикването на 929
та, но само със съвещателен глас. събирането му.
i f :
928
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА
Забележка. В останалото са в сила параграфите за редовните конгреси. ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪК0В0ДНИ
V. Централно Бюро.
Чл. 28. - Всяка година общият конгрес избира чрез тайно гласоподаване Централно, Правилник за вътрешната №303
уредба
то бюро, състояще се от 5 члена, от които председателят се обозначава при самия избор на
Съюза на българските
конституционни клубове
Един от останалите членове ще бъде секретар, а друг касиер.-
Забележка В случай че някой от членовете на Централното бюро престане да
бъде такъв, останалите членове на Бюрото повикват на негово место лицето, което е Солун, 1908 г.
добило следующето по ред гласове.
-
Чл. 29. Членовете на Централното бюро могат да получават за деятелността си
известна заплата.
Всеки, който желае па "
-
Чл. 30. Централното бюро върши следното: Чл. 1.
а) Насочва в духа на програмата всички работи на клубовете;
б) Урежда издаването на вестници;

~
в) Изпълнява всички решения на конгреса;
г) Изучава всички предложения и желания на клубовете и отделните членове на
клубовете;
член и се увери, че то притеж^а изисоаии^
»»
СВеДеНИЯ м лицето. което иска

д) Свиква конгрес и обявява дневния ред. °™™

-
Чл. 31. Централното бюро има свой печат с надпис: Централно бюро на Съюза на Чл. 3. Приемането става чрезJ явно гласоподаване.
Българските конституционни клубове. В средата същото по турски.
-
Чл 4 Спрп
карта запИсва го в спиХ^^^^^
..
Чл. 32. Седалище на Централното бюро е гр. Солун. ВН0С
VI. Клубови издания. II. Права и длъжности на членовете.
-
Чл. 33. За пропагандиране принципите и програмните искания на клубовете изда¬
ват се списания, брошури и пр.
Чл. 5. Всеки член е длъжен:
В»,.», „.
VII. Материални средства. Д ВуМ за привличането на нови членове;
-
Чл. 34. Паричните нужди на клубовете се посрещат: посещава, редовните и извънредните събрания на клуба;
б) Да посеш>»
а) От членски вноски; Да изпълнява особените задължения, които клубът би му възложил-
б) [От] волни помощи;
в) [От] подаръци и завещания и ното бХ б^прслоръчало^^6“”16
към в«чки членове на
"бр0ШуР"'
клубовете и да се пази от всекаква
г) [От] приходите на печатните издания.
VIII. Изменение на устава. постъХХ™^ *
’
пристойно
о ои могла да компрометира и него, и клубовете
ИМЯ годишна членска карта, и да внася редовно
в
пред обществото;
касата на клуба своя месечен
-
Чл. 35. Предложение за изменение на устава може да стане само ако 1/3 от члено¬
внос
6

вете на конгреса се изкажат за това изменение, а решението за пристъпване към измене¬ които стават в събрания-
®секи член може да взима участие в разискванията,
нието на устава е само тогава валидно, ако за него са подали две трети гласове от члено¬
вете на конгреса. та‘ на^Л ползува от
да прави бележки и запитвания и да
^Уоа, да дава мнения по всички въпроси, книгите, списанията и пр. на клубната
ВЪПРОСИ за Разискване; да се
IX. Общи разпореждания.
-
Чл. 36. Всички досегашни устави на Българските конституционни клубове преста¬ библи"^3
Ш. Изключване членове от клубовете. в устава случаи, и при
след-
ват да са в сила. Клубовете се реконструират съгласно настоящия устав.
Един член се изключва, освен при предвидените
Настоящия устав се разгледа и прие от I Учредителен конгрес в заседанието му от
ните конгреса; косато хвърля хули
12-ий септемврий 1908 год. или решенията на клубове и неговите членове.
а) Когато грубо наруши програмата конституционни]
клевети върху Съюза на Българските за прокарването на клубна листа и подпомага
Когато не действува във време на избори
срами клубовете и комп¬
ИДА, ф. 131 к, оп. 2, а.е. 338, л. 3. Печатно. Публ. в Ц В. Билярски, Вътрешната македоно-одринска ,
ротивниците на клуба;
революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федератив¬ безнравствен живот,
б) Когато, чрез пиянство или въобще
на партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 145-148.
под „„ „пи не е
рометира общото дело, и явил в 6 съ рания
не се е
в) Когато, без уважителни причини, месеци. „„мпожение на бюро-
Несъл вноските си в продължение на
три
на В Пред-
Чл. 8. Изключването се решаваправи
в общо събрание
обстоятелствено изложение
еНие на Рработата.
то> което, при всеки подобен случай,
930 > I
I '• ' f
A-L.

архивите говорят в.ОРО. документи на

^радНИТЕПко
ставеният за изключване член требва да бъде повикан в същото събрание, и, ако се е политически въпроси; урежда научни дружества чн
явил, събранието, преди да се произнесе, изслушва обясненията му. и ДР- ’ "
талИ1щ> вечерни и нелепа
'• *
Чл. 9. Лицата, които мислят, че са несправедливо изключени, могат да се оплачат разпространяването на клубните
пред Централното бюро - като първа инстанция, и пред общия конгрес - като последна
е) Организира
“
инстанция.
разните книги и брошури, които спомагат за
ж) пСГне
Свиква митинги, устроява манифестации
редактип
ве
" Стсания-
ЦеЛИ;
^то и на
Чл. 10. За всеко изключване надлежния клуб своевременно уведомява Централното
бюро, което, ако намери за добре, обнародва това.
чаши листове било по случай на избори, било
въпроси от общ или местен характер;
за осветлЗ
е ло
п
ВЪЗВания W
обЩествено-политически
Чл. 11. Лица, изключени от един клуб, не могат да бъдат записани в друг, до като не з) Устроява екскурзии (разходки) в съседните
е отменено решението за техното изключване. села и градове-
и) Събира и урежда местна клубна читалня и
IV. Образуване нови клубове. к) Изучва библиотека-
икономическото положение на населението в района
Чл. 12. Ако в едно село или в един град, гдето нема още клуб, се намерят неколцина л) Следи за всички явления и случки в своя район от си-
(не по-малко от 10 души), които възприемат и поддържат програмата и Устава на Съюза обществен и “‘“ионален
напипал харак-
тер и за по-важните от тях съобщава в Централното бюро;
на Българските конституционни клубове и желаят да влезат в неговите редове, те могат м) 1 1оддържа връзки с Централното бюро и с другите
да образуват местен клуб, като в едно събрание си изберат бюро поне от 3 лица и подпи¬ клубове;
и) Наглежда, дали всеки член редовно изпълнява задълженията
шат един протокол за извършеното. си спрямо Съюза
съюза,
съгласно чл. 5 от правилника, и 1
Чл. 13. Препис от съставеният протокол, с едно писмо от избраното бюро, се изпра¬ о) Става арбитър (посредник) за изглаждане и отстраняване всички раздори
между
щат до Централното бюро и се изискват нуждното число членски карти. членовете на клуба и настоява за помирението на скараните.
V. Управление на клубовете. Чл. 23. За всеко тримесечие бюрото представя отчет:
Чл. 14. Делата на всеки клуб се ръководят от едно бюро, състояще се от 3-12 члено¬ а) За общото състояние на клуба;
ве. Бюрото се избира в общо събрание за едногодишен срок и, по възможност, в първите б) За състоянието на касата с изложение на станалите приходо-разходи, и
две недели след общия конгрес. в) За своята деятелност.
Чл. 15. Членовете на бюрото в частно събрание избират изпомежду си един предсе¬ Чл. 24. Бюрото на всеки клуб държи следните книги:
дател, един секретар и един касиер. Ако бюрото брои повече от три члена, назначава се и а) Статистически списък на членовете, който да съдържа бележки за възрастта,
библиотекар. За извършеното се съобщава на Централното бюро. занятието, образованието, месечен внос и пр. на всеки член;
Забележка. В нужда длъжностите секретар и касиер могат да бъдат възложени б) Входяща книга за всички постъпили писма, било от Централното бюро, било от
върху едно и също лице. другаде. В тая книга се записва датата и номера на постъпилото писмо, от кого е постъпи¬
Чл. 16. Никой член на клуба не може да се откаже от длъжността член на бюрото, ло и за какво се отнася на кратко;
без особено уважителни причини. в) Изходяща книга за всички писма, които излизат от бюрото;
Чл. 17. Когато некой от членовете на бюрото, натоварен с длъжностите председа¬ г) Протоколна книга, в която на кратко се забелязва, кога е станало “
тел, секретар, касиер или библиотекар, отсътствува, длъжен е да си остави заместник бюрото или събрание на членовете и какви решения са взети. Протоколите
измежду останалите членове на бюрото. Ако ли отсъствуването му бъде за по-дълго вре¬ от членовете на бюрото.
ме, дължен е да си даде оставката писмено, за да се избере друг вместо него. д) Приходо-разходна книга, в която на една страна, в
съответствуюшата графа, се
Чл. 18. Бюрото на всеки клуб се събира най-малко един път в седмицата на редовни -
вписва прихода, а на другата разхода; член е внесал вноските
заседания в дни и часове, които то само си определя, а на извънредни - когато има нужда. е) Книга за членските вноски, в която се държи сметка, кой
Чл. 19. Редовните заседания стават без покана, а за свикване на извънредните се си и кой не.
разпорежда председателят. ж) Кочан за приходни квитанции. длъжности;
Чл. 20. Заседанията се считат законни; ако присъствуват повече от половината чле¬ Чл. 25. Председателят на бюрото има следните ПРЯ® бюрото, така и
нове на бюрото. Въпросите се решават с вишегласие. а) Свиква и ръководи редовните и извънредни събрания,
Чл. 21. За всеко заседание на бюрото се държи кратък протокол в общата протокол¬ общите събрания на клуба;
„а1Пооеждания изходящи
от Централното
на книга на клуба и се отбелезват взетите решения. б) Грижи се за изпълнението на всички р Р

_
Чл. 22. Бюрото на клуба върши следните работи: бюро; изпълнението нанавсички
касов
ре-
а) Свиква членовете на редовни и извънредни събрания; в) Ръководи и подписва кореспонденцията, и за изправността
б) Проучва и приготвя въпросите, които ще се поставят на разисквание в общите Шения на бюрото; следи за правилното воден 1РНтпалното
книги; и за пред Ч «ч’
събрания; събрания на клуба
с
в) Прилага в изпълнение взетите от клуба решения; г) Приготвя отчетите за пред общите
„«ос председателя,
г) Събира вноските от членовете, както и другите приходи на клуба, и изпраща при-
падающата се част на Централното бюро; събира също и волни помощи, когато се укаже
нужда; всички изходящи писма на бюрото,архив-
ДЪР
н щабните
вещи- 933
д) Устроява публични събрания и беседи за разискване на текущи обществени и
Щата и протоколната книга, пази
932
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВИОРО. ДОКУМЕНТИ НА централните
Забележка. Всички постъпили писма, както и черновките на излезлите, се пководни
запазват
в особна папка и в края на годината се нареждат и съшиват по реда, по който са постъпи¬
ЧЛ. 39. След като се свършат разискванията " А'■
гласуване предложените мнения. Гласуването бивапо епии
2

ли или излезли. "^Д^ят tvM

Чл. 27. Касиерът води приходо-разходната книга и е дължен да отрезва от кочана
твото поиска тайно гласуване. Решенията
се взимат по
делява страната, към която се присъедини председателят X™ WH°’ освен ако 6™ш «с
квитанция за всека постъпила сума, както и за всека разходна сума взема разписка, от VI. Централно бюро.
лицето на което тази сума е броена. Той събира членските вноски от членовете и при Чл. 40. Като главен управителен орган на Съюза
всека вноска се разписва в надлежната членска карта. За нередовните членове своевре¬ клубове, Централното бюро върши следните работи'
на ьългаРС1®те
К
конституционни
менно уведомява бюрото.
а) Следи дейността на клубовете и решава, какви мерки
Забележка. В по-големите градове бюрото на клуба може да назначи, под своя требва ля „
отговорност, измежду клубните членове, един и или неколко помощници на касиера по ония от тех, които никак не действуват, или же действуват слабо и мат спремо
си се отклоняват от програмата и решението на общия конгрес-’ ’ деятелността
събирането на вноските. б) Определя, какво требва да се прави в известни места
Чл. 28. От събраните суми касиерът ежемесечно внася в Централното бюро припа- създаването на такива; MeCTd’ където нема кубове за
дающата се част. Останалото се харчи за местни нужди, според както клубът нареди. в) Следи текущите обществени и политически събития в страната
Забележка. Когато в клубната каса се съберат повече от 10 лири, касиерът уведо¬ и дава директиви
за деятелността на клуоовете; директиви
мява бюрото и внася връхнините в некое кредитно учреждение или доверено лице на г) Дава съдействието си за усилване дейността на клубовете;
съхранение. д) Следи принципиалното направление на клубните печатни органи;
Чл. 29. Касиерът е лично отговорен за всека нередовност и неточност в сметките и е) Следи издаваните книги и брошури и препоръчва на клубовете ония, които наме¬
постъпилите в касата суми. ри полезни за просветата на членовете; избира въпроси, по които би требвало да се напи¬
Чл. 30. Когато длъжностите секретар и касиер не са разделени, секретарят държи шат книги и брошури и се грижи за печатането и разпространението им;
списъка на членовете, входящата, изходящата и протоколната книга; оная на членските ж) По тъжба от заинтересуваните страни се произнася върху решенията на клубове¬
вноски и кочанът на приходните квитанции. те за изключване клубни членове и решава като арбитър всичките важни спорове, които
Чл. 31. Библиотекарят е дължен да пази книгите на клубната библиотека, да държи биха се явили в клубовете и би довели до раздори и разцепление.
списък за тех и да ги дава срещу разписка на членовете, които би ги поискали. Чл. 41. Централното бюро, когато намери за нужно, назначава лица и комисии за
Забележка. Местните клубове могат да си наредат особени правилници за управ¬ проучване и популяризиране въпроси от общ и местен характер.
лението на своите библиотеки. Чл. 42. Централното бюро има канцелария с постоянно присъствие. То държи след¬
Чл. 32. Всеки път след избирането ново бюро на клуба, старото му предава всичките ните книги: а) протоколна, б) входяща, в) изходяща, г) касова, д) партидна за прихода, е)
книжа, архивата, библиотеката и др. клубни вещи и пари, по един опис, който се подписва партидна за разхода, ж) партидна за недоборите, з) квитанционна (кочан), и) статисти¬
от членовете на двете бюра. чески списък за клубовете и к) инвентар на вещите на бюрото.
Чл. 33. Ако членовете на бюрото са занемарили длъжността си или със своите дейс¬ Чл. 43. Централното бюро е длъжно да се събира на редовни заседания най-малко
твия накърняват интересите на Съюза на Българските конституционни клубове, те могат два пъти в седмицата, и на извънредни - всеки път, когато се яви нужда.
да бъдат сменени и преди изтичането на срока им от общото събрание на клуба.
Чл. 24. Общите събрания на членовете от всеки клуб биват редовни и извънредни.
Чп. 44. За да бъдат заседанията на Централното
съствието на повече от половината му членове. Решенията 0ЮР°’а*°^ за
на всички клубове
.
Редовните стават веднаж в 6 месеца за изслушване отчета на бюрото и за решаване теку¬ Чл. 45. Централното бюро, веднага след конгреса, съоощава
-
щи въпроси, а извънредните всеки път когато има нужда. своето конституиране. изпълнението на всички
Чл. 35. Общите събрания се свикват обикновено от бюрото на клуба, обаче те могат Чл. 46. Председателят на Централното бюро гр' за изправността на касо-
решения на бюрото; следи за правилното водение н
и ттоваря на всички
да бъдат свикани и с покана, подписана поне от четвъртината на членовете от клуба, в за-
случай че бюрото е отказало да направи само това в разстояние на три дни. Във всеки вите книги; ръководи и подписва кореспонденцията клубовете относително тяхна-
случай, требва всички членове както и бюрото, да бъдат предизвестени, и в поканата, с питвания, които му се правят от бюрата, дава упъ чия на клубовете, годишния
която се свиква събранието, требва да бъде означен ясно и подробно дневния ред. та деятелност, приготвя, на основание получените.
който се представя за одобрение на Централното Р из8ЪНредни събрания
на
Чл. 36. Общите събрания са законни, когато при първо повикване присъствуват по¬
вече от половината членове. Ако по неявяване на нужното число членове първото събра¬ Чл. 47. Председателят свиква и ръководи
тралното бюро. Във всеко заседание, председате
редовн^^ нужда Да
ние не се е състояло, при втора покана събранието се счита за законно, колкото членове
та кореспонденция и представя на разглеждан
ля^Д
писма, по които има
и да присъствуват. ъК на клу-
Чл. 37. Общите събрания се ръководят от председателя на бюрото. При откриването вземе некое решение. я„„., книга, сгатистичеСл^по
секретарят
на събранието председателят обявява дневния ред, а секретарят прочита списъка на чле¬
новете и отбелязва отсъствующите. Бележки за протокола държи секретарят.
Чл. 48. Секретарят държи входяща и ”“°едание ЦентраЛН^ивите
на
б°вете, адресна книга и инвентар. За веем. • ИЗЛагат заедно
им, а за по-
дърЖИ в ред
написва протокол, в който вземаните ре аНИТе мнения-
Р кдТ0 за всеки У
Чл. 38. Разискванията стават под ред; всеки, който желае да говори, требва да поис¬
ка думата от председателя. По един и същи въпрос всеки важните въпроси се бележат накратко и на изходя
член може да вземе думата само всички писма, както
отваря отделна папка и в края на година” Х^нва
ПЪТИ ВЪВ важни входящите, тъй в томове,
съб
«У™ думата може да се даде и трети път, но с разрешение на 935

934
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ „МОРО. документи НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
Чл. 49. Касиерът води приходо-разходните книги на Централното бюро; прибира Рък0В0анИ0рг^
приходите и прави разходите съгласно бюджета; грижи се за събиране недоборите; Целият български народ в Отоманската импепи, г“« ,
всека разходена сума взема разписка от лицето, на което е броена сумата; съставя шест¬ скоро да се възстановят правата на гражданите и с Нането
месечните приходо-разходни отчети, веднага след изтичанието на всско
Чл. 50. Член 29 важи и за касиера на Централното бюро.
шестмесечие. заграбени.
резолюция III
са незакХ
Пй

Конгресът на Съюза на Българските конституционни

Настоящия правилник е изработен от 5-то членна комисия, избрана от Конгреса и клубове ии -
по решение на последния, е прегледан и съгласуван е устава от Централното бюро. 1 ) че тиранията на стария режим, хвърляйки в жестока '
голяма част от населението в страната бе се вдало в
- ки прсд внд:
нелегалнХГИСНатите "“Р*
р и вди ое напуснало
бащините си огнища и емигрирало в странство;
ЦДА, ф. 131 к, оп. 2, а.е. 338, л. 3. Печатно. Публ. в Ц В. Вимрски. Вътрешната македоно - одринска
2) че свещен дълг е на държавата и цялото гражданство да извика ип „
революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федератив¬ първите и връщането в родните огнища на вторите; л«ален живот
3) че една от главните пречки за постигането на тази цел е
на партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 149Т154.
искането на властите
«листите да
се изплатат закъснелите данъци от 4X5 последни години,
смята за свой приятен дълг да апелира към съдействието на цялото гражданство и
304 чувствата на справедливост на правителството за опрощаване на закъснелите данъци
Резолюция IV.
Резолюции, приети от Учредителния конгрес на Съюза на българските
Конгресът на Съюза на Българските конституционни клубове имайки пред вид:
конституционни клубове
1) че стария режим си служеше със споровете за собствеността на черквите, учили¬
Солун, 7 - 13 септември 1908 г. щата и манастирите против принципа за свободата на съвестта и против истинските ин¬
-
тереси на държавата да царува мир между гражданите;
Резолюции на Учредителния конгрес на Съюза на Българските конституционни 2) че дълг е на цялото гражданство в страната да се възстанови нормалния ред
клубове в Отоманската държава върху горепоменатите принципи;
Резолюция I. 3) че този ред е възможен само когато властите попречат на своеволията, каквито
Централното бюро на Съюза на Българските конституционни клубове е упълномо¬ станаха в някои краища на отечеството ни и след 11 юли,
щено: смята за свой приятен дълг да апелира към всички граждани и правителството, за
1) да уведоми телеграфически Великия везир, какво конгреса е привършил работи¬ по-скорошното възстановяване правата на населението върху черквите, училищата върху
и ма
те си; да го увери в лоялността и преданността на българския народ към новия режим и настирите, заграбени или затворени, след като строго се запрети всяко насилие
му поднесе своите почитания; съвестта на гражданите.
2) да изпрати на Великия везир в особено писмено изложение Програмата и резо¬
люциите; Учредителният конгрес на Съюза на Българските справедли-
3) да благодари на Н[егово] Превъзходителство] Валията и градския кмет за гаран¬ манската империя моли Парламента в името на патриотиче юлн да
тираната в града свобода на разискванията и симпатиите на всички солунски граждани востта да се санкционира тържествено общата политическа а
към делата на конгреса; година.
4) да предаде на Младотурския комитет Програмата и го увери в солидарността на Резолюция VI. urvnuoHHn клубове в Отоманс-
в^икия везир, шото
българския и турски народи относно запазването на конституцията и справедливото й Централното бюро на Съюза на Българските
приложение и ката империя е упълномощено да направи енергични по K0^L п
нановоотворени и неза
5) да поздрави принц Сабах-Еддин1. затворените български черкви, училища и манастир
Резолюция И. бавно предадени на населението, чиято собственост
Конгресът на Съюза на Българските конституционни клубове имайки пред вид: Бюрото моли Великия везир час по-скоро и по на
1) че имотите на една голяма част от населението на европейските вилаети са заг¬ за българските черкви, училища и манастири.
рабени от друга част на това население, вследствие анархията на стария режим и станали¬ Резолюция VII.
те смутове през 1902 и 1903 год. - тези имоти и до ден-днешен са в ръцете на незаконните ^нститудиония клубове
им владетели; Конгресът на Съюза на Българските ркзархия, Вътрешна
Дълбока и искрена благодарност към Св[етат 1
п„ичцнители на
и цапредък
, к'
2) че новата ера от 11 юли насам е протест срещу всяко насилие и че следователно ска организация2 и Отоманската лига „Обед
налага се моралното задължение за възстановяването на законния ред на нещата; йовото политическо положение в империята.
3) че собствеността е поставена под защитата на основния закон - конституцията и
РезолюцияУШ. „ ,игтитуииоННИ кл^ове
В отоманската
е един от основните правни начала за съществуването
пол^4^.
на държавата; Българските кс
4) че възстановяването на въпросните незаконно заграбени имоти е необходимо ж‘‘Да УчРедителният конгрес на
имаики пред вид: иията всички вратите
осъД
условие за умиротворяването на страната в сегашния
оъдащето политическо групиране на гражданите, заявява: политически момент и стимул към 1) че след прогласяването на конст1^^ннИ(1ПО него *

936
Рестъпления бидоха признати от народ'
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
те и крепостите бидоха широко отворени за задържаните политически затворници -Даж 305 Т“м '• J
2
и за криминалните затворници; Окръжно писмо от Солунския окръжен
2) че осъдените за политически престъпления при стария режим бидоха признати рево1Ю|1ип
ДО Одринския околииски революционен комитет комитет
от всички за мъченици на свободата; на общия конгрес на MOPQзаЯ Насро'1ван«мтата
3) че освободените народи от тиранията винаги са се грижили да не остават
те си в тегло, като са страдали веднаж за свободата; синове-
Солун, 21 септември
4) че сред цялото отоманско гражданство от българска народност най-вече жертви 1908 г.
за свободата е дало учителството, което не е преставало и да бъде на чело на борбата От Солунския] окръж[ен]
Одринск[ия] околийски]комитет
свобода, организатор и изпълнител на освободителното дело;
за До
5) че голяма част от учителството, след като е изпълнило през дълги години профе¬ Нуждата от един оощ конгрес се чувствува от всички и ето защо комитет
сионалните си и патриотически задължения, остава днес, за нещастие, без работа и необ¬ нуждно да излагаме причините, които налагат немедленното свикванениена не считай XТХ
ходимите средства за препитание, и е, следователно, задължено да дири прехраната си
странство и то в една епоха, когато отечеството има нужда от всичките си просветенив
Всички са на мнение да се свика по-скоро общ конгрес, който да обсъди новото
ние и да изработи обща платформа за преговори с Младотурския комитет Солун1сквд1
поХ
синове, изказва следното пожелание: окръж[ен] к[омите]т, имаики това предвид, реши да вземе инициативата за свикването на
Всички учители, прогонени при стария режим било поради политически причини, такъв конгрес в недалечно бъдаще.
съдебни преследвания или инак, да бъдат възстановени в правата им, запазвайки
тяхното На 25-ий т. м. всеки делегат трябва да бъде в Солун, сборния пункт.
старшинство, съгласно закона. Делегатите трябва да бъдат снабдени с пълномощно подпечатано е печата на околи¬
ята, която ще представляват на конгреса.
Пътни и дневни на делегатите са за сметка на респективните околии.
Публ. в Дневници (стенографски) на Учредителния конгрес на Българските конституционни
клубове в
Солунски окр[ъжен] комитет
Отоманската държава, Солун, 1910, с. 91-92 и в Д. Я Билярски, Вътрешната македоно-одринска револю¬ [Кръгъл печат: „Солунски революционен окръг“]
ционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове
и Народната федеративна пар¬
тия (българска секция) след Младотурската революция, с. 155-157.

ЦДА, ф. 1508 к, on. 1, а.с. 477, л. 3. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Ц. Биляраш, Документа на Макао-
но-Одринската революционна организация, с. 94.
1
-
Принц Мехмед Сабахедин (Сабахатин) (1877 1948), роднина на султан Абдул Хамид, турски офицер,
живее в изгнание в Париж, един от водачите на младотурското движение и на Комитета за частна
инициатива и децентрализация, водач на партията „Хюриет ве
иттиляф“ („Свобода и съгласие“), орга¬ 306
низатор на Първия младотурски конгрес (1902 г.). Той е привърженик на Радикална децен трализация на
Апел па Серския окръжен революционен комитет
империята, т. е. всеки вилает, всяка каза, и всяко село да имат автономно управление. По-късно влиза в за ооя
конфликт с Младотурския комитет „Единство и прогрес“. независимост на България
г.
- На 13 септември е избрано Централно бюро на СБКК в състав Тома
Карайовов, Тодор Лазаров, Ема¬ Солун, 15 октомври 1908
нуил Ляпчев, д-р Владимир Руменов и Борис Мончев, всичките дейци на ВМОРО. В заключителното си
слово пред Учредителния конгрес, секретарят му С. Добрев заявява:
„Каквито и да бъдат между нае
различията, не можем да не признаем за фактор Вътрешната Македонска Организация. Тя цели 15 Апел към македоно-одринските
революцион
късогледи и заслепени поли-
години неуклонно е кръв, с ужас, с терор се бори; тя и
преди пет години ее разрази в Илинденското Другари,
въстание. То почна с възгласи за свобода и свърши с разочарование; но
велик е народа, койзю и в своето монархизъм
разочарование вижда бъдещето. Нашите герои падаха в Балкана с усмивка на уста. Граждани, днес за На 22 м. м. българският
тици и държавници извърши един акт на под Р
пръв път българският народ заседава в конгрес и решава съдбата си. Това плод
е на нашето гражданско
възпитание, забито в тая организация. Нашата благодарност към нея.“ Резолюция VII е приета на пящата на краката си конституционна Турция, на бсзчеСтиенаци к • ^|Пер11ЯТа,
мо освободителното движение в нейните пред „ ата българска „ вложена
последното заседание на конгреса, като д-р Димитър Владов
същевременно предлага конгресът1да поз¬
драви „ония живи дейци, които централизират около себе си Организацията.
Да поздравим г. Матов' . току що отдъхнала от страшните неволи и стра които най-мн0^ мадкаТа
да се озаря своводата, «
на-
но оттегля предложението си след репликата на Никола
Ризов, че „Вътрешната организация е дело на при господството на стария султански абсол почна
уКнчаят с Усп*еР и пеПелиша наса
Дежда, че героическите нейни усилия наи-после ш
българския народ. Тя не може да се въплоти в една личност. Нашата благодарност е до всички.“ Вж.
Дневници на Учредителния и Втория конгреси на Българските човешка денствие ,
конституционни клубове в Отоманската която цяло море от кърви се е проляло, и цели план®
държава, с. 77-78, 92.
« издигали, ще пусне своите корени и ще се от та
и
„ наи-д^
яековно-страдающите презрени и народ, ко" с праВ0 очакваш
ое^Р^^Хстен аа^
бе страня
Дежди, българският народ в ТУРЦИ\ °
ожеше да цени свободата, защото нам- огоото са се наме авЯли претоя роД е
Репата на всички ония фактори, които в и са се КО1(ТО
неговите грозни и разорителни боро за същр 1те задачИ *
939
б°РНи за същата свобода, като борци
938
 <4

Ц архивите говорят
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
j изнесъл на плещите си цяла верига от непрекъснати безчестил, грабежи, опустошения пите актове дава още едно ново и решително докям^ Т"" '■
'
Ли11 ’"™ -’

"мполитически
кръвнини. Първият от този фактори беше Княжество България. Съмнение можеше
има у македонските] българи, че Бълг[арското] Княжество първо от всички държави
не е вписано и желанието да се подкрепят
за право и свобода като граждани в Отоманската империХ X? " !1его’^
П'РИ
замисли
около Турция, ще трепне от радост при един такъв велик акт какъвто бе обновлението ш
Хи отдавна. Отдавна ние сме налучквали тайните наме 1И?Х ’
\ империята, започнато преди няколко месеци? Съмнение можеше ли да има у максдонс' ъМ който никога
не е пропускал в миналото случай да
наХ
оръдия в делото на македонското не се
мо"«'рхи-
ките българи, че Българското княжество в лицето на своето правителство още на първия несъзнателни
ден след конституционният преврат ще подаде ръката си на млада Турция и ще подкрепи ни и ocBo6oX41*^^
даХ^
искрено и енергично започналото се освободително движение, което тъкмо от такава съвсеминедаликуваме сега, че събитията дойдоха тъй
бляскаво И «"«
К поддръжка имаше най-голяма нужда при страшните развалини и при всеобщата коруп- рения оправдаят борбите ни с монархическата реакция в нашето
с кърбим за това, толкова
по-дълбоко колкото по-непримирима
беш/З
лХ Г™
ция, които му бе завещала дълговечната монархическа] реакция?
Суетни и наивни останаха надеждите и очакванията на македонските българи. Стра¬
ната, чиято помощ най-много очакваха, остана мъртва за техните радости. Правителст¬
монархизъм. който е главният виновник за пролятите в междуособните н
Тая именно скръо, която възоужда наново нашето отвращение към българския £м<3
вото на „братска“ България равнодушно и студено приятелствуваше при развитието на
зъм, който никога не се е въодушевлявал от идеалите на нашето население, ии
да се обърнем с апел към всички македоно-одрински революционери и деятели намира
заставяй
най-важните и най-съдбоносни събития в недрата на Турската история. То се държеше в
щи се в средата на това население да издигнем гласа си и високо да заявим, че нямат
„резерва“. Нещо повече: то се мъчеше по всякакъв начин да пречи на естествените и нищо общо с аспирациите на българския дворец, че нямат никакви точки на съприкосно¬
непринудени манифестации между турци и българи в името на свободата и братството, в
името на солидарността и равноуправието при новата конституционна ера в живота на вение с ония кръгове на официална България, които избраха най-неблагоприятния мо¬
империята. И тая „резерва“, която не можеше да не смути борците за възраждането на мент и най-предизвикателния способ за скъсване на договорните връзки с Турция, когато
страната, най-после на 22 септември прояви своя същински характер и своето вдъхнове¬ това можеше да стане по един най-легален начин, без всякакви сътресения и като условие
за свръзване на едно трайно и непоколебимо приятелство между двете държави толкова
ние. Монархът на България, сега вече окичен с блясъка на „царско величие“ безотгово¬ необходимо и тъй много желано от двата съседни народа.
рен и безконтролиран в своите действия и амбиции и по височайшата повеля на когото
българското правителство стоя неутрално и резервирано тъкмо в моментите, когато то Другари.
трябваше да прояви най-голяма активност в процеса на възраждането на Турция, тоя В нашата среда има деятели, които не са можали на времето да схванат различията
монарх, както е известно, в дните на най-щумните и най-сърдечните турско-бълг[арски] и противоречията между идеалите на нашето население и македонската политика на офи¬
циална България, дирижирана от българския дворец. Ние, серските деятели сме
пили
въодушевени манифестации сновеше тайнствено из подземията на австрийския дворец, оългарс
оня фатален дворец, който трепери пред мисълта от едно сближаване на балканските предмет на много и разнообразни обвинения заради непрестанната ни оороа с
народи, който е готов да извърши най-циничните и най-безсъвестните подлости и ковар¬ кияабсолютизъм, който по разни пътища с пари и оръжия е успявал дазак . .
ства само и само да се задръсти и препречи пътя на едно трайно умиротворяване на Тур¬ нието на лековерни борци за свободата и да ги прави оръдия на своите
ция чрез установяването на правов политически и културен порядък за всички нейни е вече днес моментът за отрезвлението на такива деятели. °ва "° п011т1.
на
населения. Там, в тоя дворец, на мракобесието, българск[ият] княз, обладан от суетни
владетелски амбиции, които нямат нищо общо с желанията и интереси те на българския
ните интереси и нужди на народа, чиито водители са били пр
чески режим. Не дирим ние морално удовлетворение „ р Р^_
^ме ^„щята
и разб11рання.
да
Наша-
народ и срещу които разпокъсаната българска демокрация е още безсилна да се противо¬ тържествуваме за потвърждаването на нашите ревот ц е сач0 от МцСЪЛта да
се
постави, стана оръдие на една замисъл подла и коварна, стана проводник на една полити¬ та цел се издига високо над тия дребнавости, ние се вдъхн на мина.
ка насочена да компрометира освободителното дело в Турция, което ако се закрепи, ще погледне трезво върху днешните критически обстоятелст j. Чуждя на нарОда
ни
турне кръст върху всички грабителски аспирации на алчни дворове, готови всяка минута ло и минали разбирания да се издигне общ глас на пре всичкн лагери, изключая
да хвърлят народите в самоизтребление, за да заграбят отпосле земята и свободите им. и провокации от гдето и да идат те. Нека дея яа има ни храна-
свободата на своята
слепите оръдия на българския монархизъм, за ко р
Актът в Търново, предшествуван от едно безпричинно окупиране и заграбване на
Източните железници, съпроводен още с обиди и заканвания срещу Турция, бяха събития въздух в тая нещастна страна, вдъхновени от иде- новеНия вътре
и от
жестоко предизвикателни спрямо младотурското движение, което не бе дало още никак¬ поведат дружна борба, срещу опасните
език ясен и енергичен дадат да се разбере к
Реакц™“^, от целия
Турция, тъй и ша1
за
ви поводи, за да бъде излагано по такъв брутален начин на позор пред света и да бъде тъй
борят само и изключително за възражданет ото отечество, wa Начин
безпричинно компрометирано пред реакционните монархически сили в империята. Ре¬
го ват нека подкренар дигне и
зултатите от тия предизвикателства са вече на лице. В Търново и София може би и днес Действието на всички националности, които с целия царските,
се устройват изкуствени тържества под командата на дворцовите любимци, но ние - ма¬ и Делото на истинската демокрация в Българи ’ ушевни и п0. "С^рЪВнини и paJ°Pe'
-
кедонските българи чуваме само ехото на една студенина, на една враждебност, които с тържества и манифестации много по-шумн ,
Турци и вМест чнстц пътяi за
всеки ден се усилват към нас от страна на ония, които с живи симпатии и с нечувана
сърдечност ни подадоха ръка за обща работа, за общо благоденствие и доброчестина.
Ще
възстанови отново мир и доверие между
ййя, към всяко
о
които монархизмът е готов народ и‘отЦЯЛа1
народи^ салижеиие ме
„т кръвожад
t

Днес ние сме изоставени на собствената си участ, срещу нас се насъскват отново другите страстно желаното от
от целия български
националности, едно недоверие към нас и нашите стремежи и желания отново се възбуж¬ Двете държави
- единствения залог за тяхно
да без да сме в състояние да убедим когото и да било,
че ние нямаме и не можем да имаме ници .,1- не крЪС1
нищо общо с монархическите попълзновения на
с тях и българският народ в Княжеството.
царска България, както няма нищо общо
Ние говорим да се турне кръстш а ми« ни ругаяТ. РУга ‘й1
нека продължават
Спор не може да има, другари, че българският монархизъм със своето поведение и . от
Сношение на нас. Нас
X 940
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ Пк°ВОДНИорГаи
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
режим, че целта му е само да СТаНови стриктното
Ан" .
ни от новиязакон - шариата?
Т‘л '•
нека ни убиват. Готови сме и сега, както и досега да умрем на своите позиции. Готови СМе
>

дори да мрем по няколко пъти наред, ако това е възможно. религиозен На

От друга страна, фактите, скорошните събития Карат
Ние искаме да се турне кръст на господствующето до сега в някои среди разбира!
че делото на македонските българи може да се хармонизира с онова на българския м™’ види, че старотоссположение
се връща. Насили £Т Wbmhckot население да
извършват не само по граници?! и Макед°ния
ВИд' «“
нархизъм. °' д(,ри убийства
(Кавадарци, Кочани). Що се отнася? (Тетово г’
Опитайте се да го хармонизирате! и в центъра иАзия, Вие го знаете най-добре от всички™3'КОето в Ap^Sap)'
Р
Ние сме на постовете си! цяло в Мала
Армията и гражданското управление си остава ®а’ Каквито винаги „ в
“
Серски окр/ъжен/ комитет. Следователно налага се и алмии»
е. предимно турски. "Wan мS
същият - и той въобще не се е променил. - за да може с^
Т'

упражнява върху християнското население и

В. „Конституционна заря“, Солун, 15 октомври 1908 г., бр. 15, с. 1-2. мент.
Дори при парламентарните избори, в които младотурците им™»
ние, неможе да се открие нито една област, в която турците да не
307 местната администрация, за да действуват произволно и против разпоредбите на р '

Писмо от Христо Матов до Поел Бъкстон, президент на Балканския комитет телния закон.
Вие, англичаните, сте били винаги бързо и точно информирани върху положението
в Лондон за разочарованието на ВМОРО от политиката
Убедени сме, че и сега сте в състояние да си дадете сметка за истинското положение на
на младотурците нещата, за да можете да го прецените и да реагирате не така, както биха искали някои, а
Скопие, 27 октомври 1908 г. според реалността. В това ще си останете верни на традициите на вашата раса, която не
се обвързва с идеите, а се съобразява с реалността, с фактите. свободи ще
До г-н Ноел Бъкстон, президент на Балканския За нас тук е вън от всякакво съмнение, че истински конституционни респектира ефи¬
когато се създаде нещо, което да може да
комитет, Лондон бъдат възможни само тогава,
и следова¬
касно турската маса. Само тогава тези свободи ще престанат да бъдат фикция
Господин Президент,
телно ще преминат от света на идеите в света на реалността. Тогава ще видим християн¬
Веднага след като получих телеграмата, която сте изпратили до мен, аз Ви изразих участвува във всички дялове на администрацията и местна¬
ското население допуснато да практически начин, че идеята
по телеграфа искрените ми благодарности за Вашия благороден демарш, като същевре¬ та власт. Впрочем английският народ показа пръв по един
самоуправление, диктувана от нуж
менно Ви съобщих, че веднага ще последва и писмо. за възможно най-пълна децентрализиация и местно не си прот
дите на културното, традиционно и национално развитие ни
Преди всичко ние се радваме, че вие, англичаните, приятели на Македония, сте се най-малко
обявили и приятели на конституционна Турция, каквито впрочем сме и самите ние. Сле¬ чи с идеята за единството на държавата. продължите да:ис„«пиелствува-
дователно от самото начало нашето и вашето поведение съвпадат. Доколкото се отнася Бихме искали да вярваме, че вие англичаните, ще катосъ Р
до нас, доказателството за това може да се открие във факта, че веднага щом конституци¬ те своето благожелателно приятелство към Македония,изключв- имн0
ята бе обявена, нашите чети побързаха да слязат от планините. Според нас това беше приятели на конституционна Турция. Двете неща не се господин ре цент да ПрИемс-
едно осезаемо доказателство за искреното ни желание за лоялно сътрудничество в общо¬ И така, въодушевен от подобни чувства, аз Ви
моля,
р в подкрепа иа
то дело за консолидиране на новия режим. те моите най-искрени благодарности за всичко, което сте
Събитията от пети и шести октомври' изискаха от нас ново доказателство за лоял¬ нашата кауза, и да Ви изразя моето дълбоко и искрено ув Христо Матм
ността на държането ни. И без забавяне ние дадохме това доказателство. Дори преди
получаването на Вашата телеграма нашите конституционни клубове бяха решили да взе¬
(отВътрешнатаорганизаиия).
мат участие в събранията, организирани в протест срещу нарушенията на Берлинския
договор. И ние не се отказахме да участвуваме в тях, макар и да знаехме добре, че Турция език Ръкопис.
Оригиналът е на френски ИДА,
първа би нарушила същия този договор, като не бе приложила разпоредбите на чл. 23 на
споменатия договор и като резултат в течение на десетилетия бе изложила християнско¬ П^Рситстът м. Монреал, колекция Ноел
ВМРО н
Бъкстон.
Балканския комитетвъв Великобритания.
Ип- Илчев
В к°нтактите между
то население в Македония на преследвания и непрекъснати страдания. кн 5’ с- 98- 100.
че
' '

Сега се питаме какви гаранции ни предлага за трайността си новият конституцио¬

нен режим; какви доказателства ни предоставя, че прокламираната конституция е едно
дело приложимо и трайно, когато виждаме с очите си, че реакцията е силна и се усилва от
ден на ден. Как да приемем, че конституцията ще бъде прилагана реално, когато конста¬ Става дума за анексията на Босна и Херцеговина
тираме, че младотурците всъщност са едно нищожно малцинство по отношение на ог¬
d България.
ромната маса турско население? Не виждаме ли ние, че тази маса, която въобще не е
образована политически, нито подготвена за едно конституционно съществуване, иска 943
завръщането на стария ред; че тя прие последния преврат само поради уверенията, даде"

942
 архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
ОРГлни
№309 <W}l^r„.eli4ni2
№308
Писмо от Христо Матов до д-р Владимир Руменов за руска та позиция 11ИсМ° JКо- 11 от Народната федеративна партия
(Българска секция)
конституционни клубове
по реформената акция в Македония, за преместването па учители до Съюз на българските
партии при подаване на петиция до за единодействие
в Лъджене и Дупница и за подготовката на конгрес ,,а 1
по аграрния парламента
въпрос
София, 1 декември 1908 г.
Солун, 23 февруари 1909 г.
Драги Докторе, До г. председателя на Централното
Честита Нова Година! бюро
на Съюза на Българските конституционни
Колкото и да изглежда без перспектива за щастие, се пак може да излезне щастлива бове. клу¬
и много щастлива. Щастието и когато върви съвсем ненадейно.
Малко сос за празниците: Руският джанд[армерийски] офицер в Солун - Сурино' Г. председателю!
скоро се върнал от Пит[ер]б[ург]. На министра Жостак2 му казал: „За Русия е решен Известно Ви е, че нашата Партия урежда петиция до Парламента по аиония във
въпрос да иска нови по-широки реформи. Сега се занимаваме с прокарване досегашните рос. Понеже последният е един от най-крупните и сплетени въпроси, с който е свързана
и съдебните реформи. В м. март, когато се почва тур[ската] фин[ансова] година, ще иска¬ рабската участ на грамадната част отмежду
нашите сънародници и предвид обстоятелството че
минималните искания и във Вашата npotpa-
ме: 1) да се увеличи четвърта мак[едонска] джанд[арме]рия заедно с офицерите; 2) да им искания по тоя въпрос даса поставени
се даде команда; 3) да се намали войската и 4) да влезне в района на реформ[ената] акция ма, счетохме за нужно потърсим и Вашата подкрепа, като с едно окръжно писмо под¬
и Св[ета] Гора.“ хора да указват нужното съдействие за подпечатването и подписването от
каните Вашите цел листове от
Понеже не ще се съгласи Турция, добавил „предвижда се по-сериозна намеса“. мухтарите и аазите на чифлигарските села приготвените специално за тая
Това също от г-жата на Сурино, но е тайна: само пред свои люде е говорил. нас и като им дадете нужните адреси.
Не вярваме Сиромахов да излъже. Ти във секи случай бъди спокоен. Нали 100-те лв. Молим незабавно да ни съобщите Вашето мнение.
са предишните задържали? От Настоятелството на Българската)
Повикахме Ив. Гйоргова, не се явил, дали ще дойде. За речи говорихме с Д-ра’ и др., н/ародна/ фед/еративна) партия в Солун.
не се спряхме на нещо определено по много причини.
Коцов4 неохотно се отзовава за преместване. Сега искаме да се преместят 1 - 2 наши
учители в Лъжене и Дупница. За тука - по-тайно. на Българските
Публ. в Дневници (стенографски) от Втория конгрес Вътрешна J“.“1
Ти не си харен с Русев, па и Генадиевци5 не гледат на тебе с много добро око. Приче- 1910, с. 170 и в Ц. В. Болярски, ' федеративна парти»
майската държава. Солун, фед
кай. Къде 8-и ще се оттеглят, или пък след 2 месеца. на организация. Съюзът на Българските
конституционни клубове и Народната
с. 157- . •
Да не ти е мъка, че не ти пиша писма. Карам Тод. Алекс|андр]ов - и за другите. (българска секция) след Младотурската революция,
Тъкмим конгр[ес] за къде 20-и - ама кой знае.
Преследванията срещу Санд[ански] и хората му тук не са особено сериозни.
С поздрав и към г[оспо]жата X. Матов. №3w клубове
секция)
Г/исмо№з96от партия (Българска петиция
ЦДА, ф. 246 к, on. 1, а.е. 25, л. 10-11. Оригинал. Ръкопис. С ^и^°ДНата ^Р^ивна
d' Да Им се
3еМПЛЯр от ИЗГ0Твеи“та
програмата на партията 1909 г.
п° аграрния въпппс
ЪПрос и от
Солун,25февруари
на Настоятелство-
Става дума за руския офицер Николай Сурин, участник по прилагането на Мюрцщсгските реформи на
н[ародна] федеративна)
председателя
1

До господина
турската жандармерия в Македония след 1903 г. Вж. Н. Сурин, Тиквеш - Морихово. Спомени - алоум,
Б. д„ 29 с. го на Б[ългарската1
!
Вероятно става дума за руския генерал Ф. А. Шостак, участник по прилагането на Мюрцшегските Ви, че
аграрния
реформи на турската жандармерия в Македония след 1903 г.
Гоен у конституционни
г.,под ft 11,
съобщаваме
февруари т. на българските но,
клубове
справедливо
’ Става дума за
Става дума за д-р Хр. Татарчев.
кат ида са пое-
4
Хр. Попкоцев. вЪ[1рВ Ц[ентпТ° бюро на Съюза
fajlH0T0Jисканията,в Програмата
на Съюза,
направени каквито
11
По името на д-р Никола Генадиев, Вероятно има предвид Народнолибералната
партия, лидер на която е д-р Генадиев.
(Стамболовисгка)
2аРпледЯНи>*ава
с Другите рлни
°е’ т°я въпрос Доста сплетен,
всестранно
предида бъдат
проучен. не ни са известни:отсамо-
преде-

°^Н0ВН0 и за тази цел листове

г нам подпечатана
’ Ребва да
само
е.6 за петиция,коятотребва
спеДиално да бъде
945
Ъвляв/^гвените
аг Ф°рма
Лите готп^.
-
Ва
/■
 .। . iA ,u

архивите говорят

то население „пи
бъдат •W46™
" си ат РФ^-
п Формуляри за събиране на сурови материали, които отпосле да
или пм
нам не ни е известно. Ето защо, умолявате се,
гоено-
един образец от тези листове. Умолявате се същев- №312 "'"т-
Дине
ПР«С*Д^ един екземпляр
от Програмата на 1 1артията Ви,
Писмо 18 от Народната федеративна
конституционни павтия
също^а^и до Съюза на б^гарските (Бъ
така съобщите личния състав на настоятелството Ви, за да може, в случай „аа
от писмо 11 за единодействие при клубове е новта^ СеКЦИЯ)
нужда, въпроса бъде обсъждан и лично.
да
д
поставянето Lar^Z“
Солун, 11 март 1909 г.
Секретар: Б. Мончев
Понеже петицията, за уреждането, на която потърсихме и r.„„w

Пу6л в Дневници (стенографски) от Втория конгрес на Българските конституционни клубове в Ото-

ме да подадем още при тази сесия на Парламента, умолявате се да
вечер, дали ще ни отговорите на писмото ни от 23. II., под№ 11 ни XX“'
навреме нуждните мерки за подписването й колкото се може от или не за да можем ю
мянската държава с 171 и в Д. В. Билярски. Вътрешната македоно-одринска революционна организа-
Xcw^t на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска сек-
повече чифлици
ция) след Младотурската революция, с. 158. От Настоятелството
на Бълг [арената/ народна федеративна партия.

№311 Пуол. в Дневници (стенографски) от Втория конгрес на Българските конституционни клубове в Ото¬
Писмо 13 от Народната федеративна партия (Българска секция) манската държава, с. 171 и вЦ. В. Билярски, Вътрешната македоно-одринска революционна организа¬
ция. Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска сек¬
до Съюза на Българските конституционни клубове за необходимостта ция) след Младотурската революция, с. 159.
да се постави на обсъждане в парламента аграрният въпрос
и сведения по управлението и програмата на партията
Солун, 2 март 1909 г. №313
Писмо от Христо Матов до Данаил Крапчев за дейността на Я. Сандански,
В отговор на запитването Ви с писмото от 25 февруари 1909 г., под№ 396, бързаме да Хр. Чернопеев и Серската група след Младотурската революция
Ви съобщим, че ние не се ласкаем от приятната надежда за окончателно ликвидиране на Скопие, 16март 1909 г.
аграрния въпрос още в тая сесия на Парламента. Нашата цел, като уреждаме сега още
петиция по тоя въпрос, е да принудим Парламента да се занимае с него, надевайки се, че Частно. Не за печат.
в резултат, ако не друго, поне ще се назначи специална комисия за неговото проучване,
което от своя страна, сигур ще доведе едно относително ограничение на нетърпимата За Крапчев1 и Сие,
С кого?
понастоящем експлоатация от страна на „бега“ и ще урегулира със закон отношенията на Чета в „Отечество“2 (последния бр. 7): „Нашите принципиални различия! ще речете, защото
владетеля към чифлигарина. Листовете, на които чифлишките мухтари и аази от всека С „народоволците“’ или co „санданисТите“ или и с едните и с другите,
околия по отделно, ще требва да сложат подписите си, подкрепени със селските печати, са едно.
както Ви писахме и в първото си писмо, са предназначени изключително за тая цел. Яд ме фаща след опита от 4X5 години и особено от последните 7Ш8 месеца (°*
формулярите за събиране на сурови материали са отделни листове, от които тук приклю¬ за
„хуриета“ насам), кога чуя да говорят умни люденашите,
„принципи у' - п„слеJ
чен, изпращаме Ви един екземпляр, придружен с един такъв от отредените за подписите Чернопеев). Околу 1905 г. мнозина бяха оние от коит“ '
чстечението
повече и повече намаляваха. У Гарванов още продължаваше
листове. Петицията, в която ще бъдат формулирани общи искания на чифлигарите, ще да Р ’
на - -нн це Санд[ан)ски
оповестим чрез идущия брой на вестника. Партията ни нема още по законен ред избрано
свое Централно бюро, както нема и окончателно установена обща програма. По необхо¬
на Сандански било някакво социалистическо. И той иi скуд у
основа наМират

димост, временно, до свикването на общ партиен конгрес, длъжността на такъво ще из¬

няма в основата социализъм, а има лична амбиция
почва сякакъв род „принципи“, на първо място разоира с _ иалистически> защото со-

_
‘ ПОЛОжение е бил обик-
пълнява Настоятелството на местната организация, което, по важни и от жизнен харак¬ ЦИалисти го заобикалят и защото те са вечна
опоз ц , <анизация]Та е виждал да се
тер за успеха на партията въпроси, длъжно е предварително да сондира всички околийски
новено той, по простата причина че винаги над не 1
бих казал - отстъпи
организации на Партията. Когато стане нужда да се уреждат лични срещи, можете да се
издигат други „личности“ и умове. В това о™0“ j j/2 ггодина
завика, че движещия „
отнасяте до временно изпълняющия длъжността секретар на Партията Хр. Янков. -
Молим в най-скоро време да ни дадете категоричен отговор на първото ни писмо. теоретикът П. Пенчев, но и той отстъпи: и той оти^ д^ у Сарафов)
нерв у Санд[ански] не е „принципът ‘ (срв. Мур ’
От Н/астоятелст/вото на Българската/ скудоумието. след тая дата, за
Пя говорим за
н/ародна] федеративна/ партия в Солун. Но да не говорим за миналото преди
може да се извинявате с къса памет или е
ботите, Та да
‘
се
^"“^ашият
вярвам, ше сетоУбе е п0‘прав. Вие
ме-

Разсъждавате по момента. В това отнош моМента.събужиИ да*е обвииЯватев.,в

тод е същият метод на Сандански, изх в * от МП
майската държава,
ция.
V 171
Съюзът на Бългаоските
гТ ВТОРИЯ КОН|'РСС на Българските конституционни клубове в Ото-
Вътрешната македоно-одринска революционна организа¬ закъснявате, проспале сте (с „прео р< ’
нта и се
извинение мо^ з;црилнчавате на оня р рИцар
9 9
ция) след Младотурската революция^Тв”^^6^ " НароДната ФадеРа™вна партия
(българска сек- Друг момент, когато той е вече

946
 _
архивите говорят
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ'■
който заспал в летаргия три века и се събудил да живее пак по старому, без да подозира
че вече ще е годен за перото на Сервантеса. 1
'
2. „Не искаме да се махне Екз[архия]тз“ - клевет
РЪКОВОДНИ ОРГАНИ
"W'9)- , 2

Санд[ан]ски през първите 5 седмици на хуриета излезе с три програми: 3. „Не искаме и ние тур[ски] ез[ик] в уч[или]Щата^.. I

.
а) Изпърво викаше - конст[иту]ция, с младотурците заедно, бива тур[ски] ез[ик] u С "оздрав X Минци.
бъл[гарските] уч[или]ща (реч от Делирадев6). б) След 2-3 седмици излезе с хектографи-
рана програма - галиматия: четохме я - нищо не разбрахме (по първата точка за Мак[ед0-
ни]я иска ли обособяване административно, не иска ли, не разбрах). След 2 дни си я оттег¬ шван. *. м ««. i >«■ «. и.м Хрга
ли, виде се, па за да заприлича на мл[адо]тур[ци]те, които също си оттеглиха в 2 дена
първата програма, в) След 5 седмици вече излезе с печатната програма, в която иска -
както ние - самоупр[авлени]е и пр., и пр. За тая програма Санд[ански] и Черноп[еев] един
вид се скараха: той вика „моя е“, той вика „моя е“.7
' Данаил Крапчсв от Прилеп, журналист, деец на ВМОРО, редакторг на в " ди|
тор стопанин на в. „Зора“.
„ „
.дирек-
1 Вестник „Отечество“ започнал да излиза през януари 1909
Но не мислете: от любов към принципите, предлагани в нея, а - за да използуват г. като орган на Сък». на българеете
конституционни клубове. Негов редактор оил Е. Спространов. Неговата програма в*,
момента. Това го искаше момента - настроението. в ЦДАфЩ к
оп. 2, а.е. 338, л. 1 и 4. ’
Докъде Митровден Сандански] се фалеше, че е за Орг[анизация]та и „Конст[итуци-
По името на излизащия в Солун в. „Народна воля“ (1910-1911).
онна] заря“ бе орган на Революционната] орг[аниза]ция“. Чернопеев пък бе позагазил ’
4
Атанас Мурджев.
вече накъм „Единство и напредък“8 и запроповядва в своето „Единство“ не принципите
на напечатаната програма, а разцепване на бъл[гарски]я елемент - чрез други клубове и
5
11 юли 1908 г. - началото на Младотурската революция.
Павел Делирадев, участва в създаването на Народната федеративна партия (българска секция) и ре¬
чрез отнимане правата на Екз[архия]та (ако не и задигането й от Ц[аригра]д). Санд[ан]ски ‘
дактира нейния печатен орган „Народна воля“. Изработва Манифеста на Я. Сандански и уставът и
помръщи се, повърте врат, па туку и той заличи рев[олюционно]стта на Орг[анизация]та програмата на партията. За дейността му с Я. Сандански и Хр. Чернопеев вж. книгата му П. Деш/мАч
из вестника си, па после замиже (види се от блясъка на златния тур[ски] телец) по подо¬ Яне Сандански, София, 1946.
бие на Черноп[еев] и туку ето ти го с него в ,,Нар[одна] воля“ - с демократическите] 7
Манифестът и програмите на Я. Сандански и ръководените от него Максдоно-Одринската революци¬
клубове, минимални конституционни] искания (не по прогр[ама]та напечатана) и без онна организация (МОРО) и Народна федеративна партия (българска секция) вж. вЦ. Бимраш. Доку¬
оформен възглед за Екз[архия]та. Сетне ще се оформяват: Днес вече той целува ръка менти на Македоно-одринската революционна организация от 1908 г., с. 77-95 и Ц Бимрсш Вътрешна¬
та Македоно-Одринска революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клуоове и
Авксентия’ и на Екзарха и им говори, че са го оклеветиле оние, които са казвали, че бил Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 128-1-9 и 167-1II
против Екз[архи]ята. Напред Хилми Паша охотно го приемаше, сега не го приел (за лице
може би); сега с Екзарха заживява. " Става дума за Младотурския комитет „Единство и прогрес е първоначално
седалище в

Забравих: през м. м. юли - август не щяха да чуят за клубове нац[ионал]ни, сега ’ Авксентий Пелагонийски, велешки и битолски български митрополит.
основават но отделни, разбира се. Когато турците не бяха още си показале ушите, той Димитър Икономов.
рев[олюционе]р наравно с Мл[адо]тур[ския] к[оми]тет; когато вече Мак|едони]я започва Герасим Огнянов (Петканчин) (1885, Банско - 1912, Кукуш), малешевски
вш
да прилича пак на ад (и това парламента го констатира), той с легални клубове ще върши "
работа, с хлопане по пашовски врати (трябва да е интересна картината: рев]олюционе |рът
в роля на просител коленопреклонно) и с внушаване доверие у турците чрез приемане
мизерно-отровни подаяния.
Обръщения на Младотурския комитет и от ’
Н< Р
Такъви ни се виждат „сан[дани]стите“ en gras и купно земени. Ами ако се състави да старотурци
иззапише, кога, къде, пред кого що е говорил - той, Чернопеев, Икономов111, Герасим »» ВМОРО е пр»». » «
Малешевски" и др., и др. Калейдоскоп ще излезне. А Вие сериозно сте седнале да говори¬
те за принц[ипиални] различия.
Човек с голяма (и речи болна) амбиция и с малко ум, Сан[дан]ски ще изпада винаги
в противоречия и - в крайности. Бъднината му (може - би близка) ще бъде за него: а) да
Мили съотечественици!
От преди 8 месеца народа беше роб,
^.и«-гвото застрашено.
събрание започна
Ho i
У
онира.
силата
“
възприеме екз[архий]ската лег[ално]-култ[урна] борба и с близост с тур[ци]те (било като
се съединят демокр[атическите] с другите клубове - чрез летен к[онгре]с без и чрез кон¬
бойци и армията събориха деспотизма.
Радостта ни беше неописуема. Обаче вра е ^аР^на
народа, тези низки
сменяват ]т0 Назим Па¬ - мииисть-
_
‘
цесии, било като останат отделни по желание на тур[ци]те, а може би и на екз[архийски-
те] органи - за да викат против „агентите на фер[динан]да“) и то без същински прин- седател на парламента Ахмед Риза ’/б“
а>
на няколко табори и софтите разтурват mip м[инисть]ра на
паша, 8 офицери
ПР“®0^
жертва, а намер
След всичк
Ша, местния депутат - Арелан Бей и С< Д на
цип[иални] различия, или б) да фане гората (нещо което и досега би го сторил, ако не бе ра на марината и мнозина офицери Р‘ и турят реда*“
уморен и позастарял). реакдионер
^иЛМИ ^Р мискя- ^аша.и
Убежище у англ[ийското] посолство. нИ
разтуря каби под нозете на7 6paHHe,
Мъчно би се предположило само да земе за него най-подходното решение: да свие
врат към Европа. Вест[ ник] „Танин“ и „Шурай юмет ,
к0?а
няма да паДН с
Нар[одното]
чава друг реакдионер. Но нашата Р8® е право яаД^°1пИЯТ и третият корпу
Да Ви кажа сега какво ще Ви отговорят в ,,Нар[одна]
воля“: ни. Султанът амнистирал убийците, оТмъшава- BTt Р 94
1. „Не искаме да се обезличим като
народ“ - клеветите! народа никога не може да ги прости,
948
архивите говорят
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ рЪК0В0дни
доброволци, под командата на Махмуд Шефкет
Паша’, IV-я корпус и доброволците
целия Анадол са тръгнали за Цариград под командата на Иорахим Паша4. На
ведливости, на които бе изложена през стария пеж *
това унижение, като плаща откуп срещу изпълнен^
2
Братя, да унищожим тези мискини, за да не могат още еднаж да надигнат главата ни«° беще да Пон.
на една от първите
си, за да спасим отечеството си. ски обязаности. "
Прогласяванието на Конституцията дойде да Tvnu
Вие, пазете тишината в селата си, а за всяка реакция бъдете готови. Християни -
турци, съединени сме. Армията ще командува. Събирайте се, доброволци за смазване на
реакцията. Желаещите да се борят за свободата на народа си.
и
Запишете се в особен тет-
равсдливости. Съгласно
пред законите и всички
чл. 17 от Конституцията
имат равни права и еднакви ?си3<^
заедно с премахването на другите несправедливости наслелен ВСИЧКИ
рад, който след написването пратете тук. Ще чакаме разпореждане за действие. че
Протестирайте против бламирането на кабинета Хилми Паша и Ахмед Риза, ще
премахнато и безосновното подразделение на гражданите нХ СТария Р™“4
неправоимеюши да носят оръжие, и че ще бъде възприета™’^1 П₽авм^ бъде
искаме възобновяването на мандата им. повинност, и с това ще бъде премахнат и военния данък В този На °6“18 военна
На обща борба против реакцията! рации от официялни лица и учреждения. пРавени беха и декла-
[Турски печат] Обаче, с настъпването на новата финансова година
отново се поияз
този данък. Това извика буря от негодуване почти у всички немюсюлмаиг рането на -
много места станаха протестационни събрания и митинги. По този повод
Другари, пили в канцеларията на Централното бюро маса писма, с които се съобщава за
Предвид настъпилата реакция, която се мъчи да унищожи конституцията - Револю¬
ването недоволство у населението и се искат упътвания. у'

Централното бюро на Съюза на Бълг(арските) конституционни клубове

ционната организация наново встъпва във формата си до 11 юли. Затова подканят се
ръководните тела да заемат местата си, да подберат способните за оръжие момчета и
веднага да ги изпратят в Неврокоп, гдето се въоръжават и заедно с армията ще се потегли
за Цариград.
[Печат: ВМ-ОР Организация“]
ЦДА, ф. 1932 к, on. 3, а.е. 9, л. 1. Препис. Машинопис.
Д-р Ахмед Риза Бей (1859-1930), един от водачите на младотурското движение в Европа и на Отоман¬
1
осветен принципа на равенство в права и задължения между стоманите с чл. 17схващайки
от Конс¬
титуцията, намира за уместни и справедливи всички единични и колективни искания,
които целят по възможност по-скоро да превърнат прокламираното равенство в реал¬
ност. Митингите и протестите в този случай са напълно легални средства, разбира се, ако
не се отива до крайности. Но в случая не требва да се изпуска из пред вид. че нов закон за
въоръжените сили на Империята още не е изработен, и до когато Парламента не израбо¬
ти такъв закон, стария не може да бъде отменен. Както е известно, такъв законопроект
има вече изработен и наверно наскоро ще бъде внесен за разглеждане в Парламента.
Ето защо, Централното бюро е на мнение да не се прави за сега безогледна опози¬
ция при събирането на военния данък и да се избегват всекакви крайности. Достатъчно
ще бъде, ако се ограничим с протести и настоятелно искаме да се внесе законопроекта
по-скоро в Парламента и да се удовлетвори нашето справедливо искане. Срещу разхвър

ския комитет за „Обединение и Прогрес“ в 11ариж; заедно с Халил Ганем издават в 1 1ариж, вестниците
„Млада Турция“ и „Мешверет“; депутат (1908, 1912), а по-късно председател на Отоманския парламент ления данък за текущата година може да бъдат правени следните контестации.
1. Да се прегледат списъците и да се отстранят всички съществуващи вi тех
нет
(1908,1912,1918).
2 По
това време Хилми Паша е бил велик везир. ности, като напр. да не бъде едно и също лице записано в
се иска да се заличат имената на лица заминали зад граница и .
’Македония,
Махмуд Шевкет Паша, родом от Багдат, армейски началник на Третия корпус и главен инспектор в
поданство, да се заличат имената на умрелите и пр.;
дипломат. Потушил бунта на превратаджиите старотурци през април 1909 г., велик везир при определянето
опред
(22 януари - 11 юни 1913). 2. Да се иска точното спазване на предвидената от закона норма
4
Ибрахим Хаккъ Паша (1862-1918), велик везир (12 януари 1910-29 септември 1911), турски дипломат, размера на данъка по отделно за общините. Центра-iKomo бюро.
посланик в Берлин (1915 - 1918), участва в преговорите в Брест-Литовск (1918).

Публ. в Дневници (стенографски) от Втория конгрес

№315 едоНО-оДринска яарт
Окръжно писмо 436 на Централното бюро на Съюза на българските майската държава, с. 174 и в Ц. В. Болярски, Вътрешна федеративна
конституционни клубове с искане да се ревизира военният данък
бия, Съюзът на
Българските конституционни клуоове
Чия) след Младотурската революция, с. 160-161-

[Солун], 25 април 1909 г.

-
Един от най-тежките данъци у нас, безспорно, е военния данък „бедел“. Този да¬
нък, както е известно, до сега се е плащал само от поданиците немюсюлмани, и с това
последните се поставяха в едно изключително положение. Стария режим делеше гражда¬
ните на две категории: на граждани, способни да защищават отечеството с пушка в ръка
и ползуващи се с пълно доверие, и граждани, неспособни да носят оръжие, и към които се
хранеше вечно недоверие. Тази втора категория граждани, покрай многото други неспра- 951

950
 .J •
,1.1

архивите говорят
ВМОРО ДОКУМЕНТИ ИЛ
ЦЕНТРЛЛНИТР
№316 nK0B0^40rrAHI<
Писмо от Тома Карайовов до Тодор Александров за необходимостта
от активизирането на борбата срещу сръбската пропаганда в Скопско,
Декларация на Учредителния конгресна н»п„
Юцц

^еДеративна парТия
2

Кумановско и Кривопаланечко, като за това се използва

и турската власт и за сгодния момент да се набави оръжие
Солун, 9 юли 1909 г. Солуц 1909 г.
Декларация на Учредителния конгрес на народната
(Бълг[арска| секция) $ ‘ ₽ативна
Драги Тодоре, паРтия
Интересите на националните меншества в
Завчера говорих тука за положението в Паланка с двама тамошни учители. Вечната Отоманскат
истина пак изпъкна с всичката си голота пред мене; а именно: докато има пропаганди на трудящите се маси от народа, с интересите на революцията
реси. Бързото развитие на производителните иМЛРИЯ
Се Пнкриват с
сили и подиганет Щодържавн“те инте-
™я
-
няма никакъв успех за нищо наше; а пропаганди ще има или по-добре те ще бъдат в
върховната държавна нужда. Нейното задоволяване е поминъиите - ето
постижим?3
.
сила да ни пречат сериозно - докато ние не излезем срещу тях в атака, а се ограничаваме
само с отбрана. нататъшнотооттържество на революцията, което тържество
значи обв "° "ЪТЯ На по'
Атака? Каква и с какви средства? то население тежкия економически гнет на средневековните чиЛ™?™1'6 На pa6t’TH,>-
Л™ от «ьр,„
-
Не намаля - а вярвам и ти ще се съгласиш че сегашната наша атака трябва да главно създаване на политически условия за економическия прогрес на стоС?^
почива само на грубата сила. Знанието, силата и хитростта - ето средствата за нашата
атака. Че на турските държавници - министри, валии и каймаками - изнася да поддържат
ряване на вътрешния ред и сигурността чрез гарантиране пълното и свободно развои
проявление на националните меншества и чрез пълното тържество на народовластието
-
тая краста в Скопско това е ясно. Но какво ще сторат те, ако им отнемем оръдията,
които непосредствено действуват. Стражарят, чаушът, мюдюрът, мюстендинът, а където
което ще постави като господствующи в обществения и държавен живот интересите на
е възможно и каймакаминът имат много по-голямо значение от В[еликия] везир за мяс¬
трудящия се народ. Само чрез либералните порядки, осигуряващи свободното проявле-
ние на националните меншества и тържеството на едно истинско народовластие, могат
тото, където действуват. Ето защо да се купят те, па даже и някой силен турчин и да се да се парализират спъващите най-много по настоящем общественото] и политическо
направляват умело, да се подкрепят материално, ако не изцяло, то поне отчасти ония развитие на страната тенденции на национален сепаратизъм. Меродавните днес във вът¬
селяни, които страдат от изкуствено създадени процеси - ето на кратко един скромен
план за атака. Главната наша цел трябва да бъде да унищожим с всички горни средства решния обществен живот политически групировки - „Юнион и Прогрес“ и конституци¬
въоръжените сръбски чети, за да освободим от техния терор селяните. Срещу един пер¬ онните националистични клубове - са проводници на спъващия развитието и обновлени¬
фиден противник средствата не се избират! Ако ние успеем енергично да приложим тия ето национален сепаратизъм. Макар всички те да са революционно настроени спрямо
средства в общата им сложност в Кумановско и Паланечко, все много ще запушим тая монархическата реакция, техния национален сепаратизъм, като ги въоръжава една срещу
уста, която изригва сръбските чети на всяка страна. Тука аз няма да се спра да препоръ¬ друга, прави ги безсилни и срещу самата реакция. Само „Юнион и Прогрес”, националис-
чам още един път влизането по на 2 - 3 наши хора в джемиета1 за наше прикритие и за тичната политич[еска] групировка на господствующата нация, имаща на своя страна въ¬
парализиране на сръбските усилия. Отиването на Д. Накова2 в Паланка е полезно. Към оръжените сили на народа, е от естество да бъде гаранция срещу тази монархическа реак
него трябва да му се придадат още 2-3 наши хора, за да водят тая работа. Парите щс Ция. Но по отношение действителното тържество на революцията, действителното
дадем ние отделно. Куманово може да се загащи между Скопие и Паланка. Пиши на жество на народовластието и интересите на трудящите се народни масиi вс
Тодора1 или Бориса4 дали си съгласен и какво мислиш да сториш. политически групировки са консервативни сили. Тия групировки се явя
хи на близките интереси на национално-подразделените паразитиi
з
Друго. Пред вид на това, че всичкото внимание е обърнато към гърците, мисля че и
времето е много сгодно за снабдяване с оръжие. В парично отношение готови сме да ки слоеве, както например господствующите интереси за орган зеМлев.тдалии и
направим потребното - особено след някой ден. Но нека не се забравя, че бързането, рее са интересите на турската бюрокрация и интелигенция, диктуват запазва¬
което може да изкара картите ни пред властите, е много вредно. Тая вреда ще я усетим, на оформящата се турска едра буржуазия, чиито наст0™ народа, или на същите
най-силно, когато турците се разправят с гърците. Ето защо и келепирът, що сте открили чето на превилигированото положение за себе си за см тържество на народом*'
в Щип е от естество най-зле да се отрази, ако захванем с големи количества, а от малки елоеве от другите нации, а това нема нищо общо с ИСТ1* националистични ^У ° ‘
каква полза? Помисли добре върху това и главно изброй до десет! тието и революцията. В организациите на конституц камарили^1*
Поздрав: твой Т. Карайовов осподствующите интереси, това са интересите духовни и светски
оюр
не
Важно. Веднага унищожи писмото. чшни аспирации, интересите на привилигиро 'да от неоформе
вРемените близки интереси на съответната нади°^ едра
Се до съзнанието на своите общя Мазапазваиезасеоесинад
ЦДА, ф. 1933 к, on. 1, а. е. 21, л. 1-3. Оригинал. Ръкопис. u«H™a4a
HajiHa група
от тази буржуазия води борба за
i използуван своето
Джемиета, настоятелство (тур.)
«°стьп ДО държавната власт и най-широка
Сок°ВИя И източници. Тия групировки имат в
в*^^ да оре
лиегиЧна борба
'
сяЛЙ
„а ево-
ваТре1олюиин
разединяват из
1
сепаратната нац
2
Димитър Наков, род. през 18X4 г. в Кочани, учител, председател на Кочанския околийски
нен комитет.
революцио¬ ят^^^^И0 знаме знамето на
Нация и Д° колкото това могат да направ ,
и
аКИ непосред^втия
са заинтер У нтересите парт
’
4
Тодор Лазаров.
Борис Мончев.
В^И
Нит
на трудящите се маси от целия нарс^ Щхо^" f
ржеството на революцията и народ конгрееС На Нар[°я
ТРУДещи се маси от народа, Учредителния
Tnv 953
952
 —
L J J: 7
-... < ,i
4ЛЖЖ4

архивите говорят

..
* ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ рх
коа°Дниорг.
издига следното най-важно ръководно начало: организирането на трудящите се маси
.
Г
народа, в името на техните близки и по-далечни интереси срещу монархизма, шщИ()|.
лизма и срещу паразитическите и експлоататорски слоеве, срещу днешната констит *
„„
то има революционна
мисия в обществото може
непримиримата 6орва с <•«„* »«
,
т, 1
>

<
ционна реакция, подържана и от самата организация] „Юнион и Прогрес“, както и
сепаратизма на конституционните] национ[ални] клубове; издигане на общоотомац!
I'

ско демократично знаме срещу знамето на националния сепаратизъм.

Тъй като всестранните интереси на представеното на конгреса население съвпадат с Публ. в Решения на Учредителния конгрес на Ни™
в. Билярски, Вътрешната
лун, 1909. с. 3-8 и в // маквдон1^Дера^ "“Р^ия (Бм
общите всестранни интереси на трудящите се народни маси, които са интереси на демок- на Българските
конституционни клубове и Народната л Дрин™ Р«В‘м<юш,он„а^Га'кк» “««и). Со-
Ц рацията, Народната федеративна партия, чрез своя конгрес възприема програма от таки¬ дотурската революция, е. 161-163. ,d сек“ия)с,|Сд
Млг,-
ва искания, които могат да бъдат искания на трудящите се маси от народа, без разлика на
нация, искания изобщо на демокрацията. На първо место Народ[ната] федеративна] пар¬
тия поставя ред общи политически искания, от естество да гарантират пълното проявле¬
ние на народния суверенитет, най-широко участие на народа във вътрешните работи на
страната и ред економически искания по народните поминъци, народното здраве и благо¬ Програма „а
състояние, от естество да облегчат тежестите на днешното несигурно и мъчително еко-
- номическо съществувание на работните населения, предимно дребните собственици и
чифлигари. По разединяющия най-много прогресивните сили от разните нации въпрос Програма на Народната федеративна] партия
Солун, 1909 г.

националния, Народ[ната] федеративна] партия предявява както по всички други въпро¬

си искания, които са еднакво приемливи от всички национални елементи. Националният Гл. I. Върховно правителство.
въпрос за Народ[ната] федеративна] партия не е въпрос за изменение на неравенството,
а за демократически порядки, за гарантирането максималната възможност за свободно Чл. 1. Върховната власт принадлежи народу.
проявление и развитие и за най-малките национални меншества. До като партиите,
които се борят за национално надмощие, се организират под знамето на националния чрез митинга, протести и ^Тто^вд
сепаратизъм и се стремят да сгрупират всички елементи от своята нация срещу останали¬
те нации, Нар[одната] федеративна] партия поставя своята организация на интернацио¬ Щин™он^ Доверието му. Държавния глава назначава първия
нална основа. Нейните крайни искания по националния въпрос са нищо друго, освен об¬ министър Р’ комуто п™т ,
komvto предоставя сам да избира другарите си.
2,
щи и крайни искания на демократизма: гарантиране най-пълно проявление на всека Гл. II. Вътрешно управление.
нация в общината, в санджака, във вилаета, в областта. Ревизия на конституцията върху базата на народния суверенитет: а| всеобщо.
Възприетият принцип на пропорционално изборно право ще осуети всека възмож¬ пропопш °]]ално, равно, тайно и преко гласоподаване на всеки гражданин избирател от
ност за тирания на едно национално болшинство над меншествата, в какъвто случай пос¬ 20 гоп И30иРаем от 25 год. нагоре; б) пълна министерска отговорност пред парламента;
е властта за
ледните както в целата държава, тъй и в областта ще бъдат винаги болшинството в ръко¬ в) мин
РИТе Сй ОТГОВОРНИ пРеД съд[ебните] власти за злоупотребления жите-
водните тела. личн И° Лс1ги’ Еднокамарно пълновластно и законодателно тело, избрано на 40 000 митинги-
ли п един депутат; г) пълна свобода на съвестта, словото, печата, събранията,
Относително просветното дело предявени са също тъй общи демократически иска¬ ° личността, жилището и кореспон-
ния, които да гарантират по възможност по-големо и по-широко равноправие на езиците, И стачките. д) неприкосновеност на
развитие на национални култури, като се гарантира и по възможност най-голема заинте¬ денСДРУЖаВаНИЯТа
Те
нафузите и тескеретата при пътуването във вътрешността,оо
слоеве да се
ж)

ресованост и най-големо участие на народа в уредбата на онова дело. Само по такъв на¬ ran™’ пРемахване
< рантиране пълната възможност на всичките обществени
групировки и
чин учебното дело ще бъде поставено на подобающата му висота и избавено от опеката рят за защита на своите материални и духовни интереси.
на външни и вътрешни реакционни фактори. Пред вид мъчнотиите, които среща общата Чл. 5. Премахване на всички национални, съслов' класови привилегии. Пълно
на всека на
партийна организация в нееднаквостта на езика, в културните особености и съществува¬ равенство на всички националности и религиоз Р Правото
нето покрай общите условия за борба и специални за всека нация, Народн[ата] федера¬ налност свободно да се организира и самопределя. нужди на насе-
ну.~
тивна] партия възприема принципа на федеративността, която поставя за основа на своя¬ е и културни околии и
та организация. Единството на партията ще бъде реализирано в общо централно бюро и Чл. 6. Като се вземат предвид стопанските, области, окр
на
обща каса на националните секции, в общи бюра и каси на местните организации, в об¬
лението, да се направи едно справедливо раз ни групнровкЯ-
политически общини и се създадат до колкото е възмо
щото урегулиране на партийната пропаганда, устна и печатна, в сдружените виляети, а пров ^бликапи»,
акции. Принципа на федеративността, обаче, не може съвършено да изключва временото Забележка]. За област не се взимат '
съществуване на общи организации по тактически съображения. Пред вид, че нашата Чл. 7. Областно и общинско сам00ПРаВ 00
освен на официалния -д^щето местя0
страна както и съседните ней имат наложителен интерес да се противопоставят на импе¬
_ главните ийй на

^^
още и на езика на по железниците
риалистическите стремежи на Великите сили, особено на Австро-Унгария и Русия, а това Чл. 8. Централното правителство у^афинансиите, мини ’ цаиТе от м
е възможно само като се федерират, то Нар[одната] федГеративна) партия издига лозунга оината, марината,
за източната федерация. вънкашната полити. влеНиет° ' съвети'3“
На края, Учред[ителният] конгрес на Народ(ната) фед[еративна] партия, която из¬
елегРафИте, митниците, като се предос* •

°™есТН
Рактер на респективните области и оо употр дявани 955
дига ново знаме, която се организира в името на нов политико-обществен мироглед, коя-
Чл. 9. 40% от приходите на областит
954
 .LA .i .. . . .- <1
Г/ :У. архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА централнитес
^вководни орган

~
пътища, обществено здраве, народно образование, местна полиция и за развитието п।
основа прогресивно-подоходната система. ПрОгресивен „а '*
' Гр.
поминъците. "°‘“т
}

Чл. 10. Общините сами експлоатират и управляват своите гори, пасбища, минерал
ни води, езера и рибарници. Държавата само упражнява финансовия контрол.
Чл. 11. Общината кореспондира безплатно с по-висшата власт на езика на мнозинс¬
S*SSFГл. V. Просвещение.
«въцред.
Чл. 31. Безплатно общо и задължително първоначална
твото от населението й. разшири на шест години. Пълна свобода на образованието
се «рсда
Чл. 12. Премахване от бюджета параграфите за безотчетните фондове, за вероизпо¬
веданията и отделяние религиозния култ от държавата.
училищаизучва
като се
от един и същ вид. Основното и средно образовани“
задължително и официалния в средните у[чили1шГ На
“а
МаТЧния «ик
вс^
I Чл. 13. Знанието на официалния език от чиновниците е задължително, но те требва Чл. 32. Управлението на националните училища се повеля»
да знаят говоримия от болшинството на населението между което служат език. на °™ни
учебни съвети, чийто членове се избират от нацията. областни
Чл. 14. Всички чиновници, освен областните управители, мютесарифите, прокуро¬ Забележка]. Към тия съвети се организирват дисциплинарни
рите и председателите на съдилищата да бъдат назначавани от респективните съвети
като се вземат от нациите пропорционално с числеността им във всека околия.
занимават с изследване и наказване провинените учители ’ ^01110 да сс

Чл. 15. Реорганизация на чиновническия контингент, премахване излишните длъж¬

ности, опростотворяване канцеларската процедура.
Чл. 16. Увеличение заплатите на нисшите чиновници и намаление тия на висшите.
Чл. 17. Лична отговорност на всички чиновници пред съдилищата за престъпления
по службата.
Гл, III. Земледелие, търговия и индустрия.
Чл. 18. Ревизия чрез специални изборни окръжни комисии на всички дела и актове
на заграбени земи и възвръщане последните на правоимеющите.
Чл. 19. Снабдяване на безимотното земледелческо население, в местата дето то жи¬
вее, със земя достатъчна за поддържане на всяко семейство, взета от землевладелците
срещу възнаграждение, равно на емлячната оценка и платима в срок не по-малък от 20
години безлихвено.
Чл. 20. Кадастриране на земите, заменяване сегашните крепостни актове с такива, в
които да е поместен плана на самите места.
Чл. 21. Частни земи, които не се обработват, да се обработват като такива, които се
обработват на изполица.
Чл. 22. Реформиране функциите на земледелческите каси и насърчение въобще кре¬
Гл. VI. Народно здраве.
Чл. 34. Отваряне болници във всички околийски центрове и откриване специални
отделения в окръжните. Поставяне всички минерални извори под надзора на санитарно¬
то управление. Увеличение числото на лекарите и фелдшерите като се смета да има по
един лекар с нужното число фелдшери на 20 000 жители с участък не по-голем от 211
километра в радиус. У чилищни лекари за подобрение училищната хигиена и преподаване
тоя предмет в училищата.
Гл. VII. Правосъдие.
Чл. 35. Коренна организация на съдилищата: а) несменяемост на съдите и повиша¬
ването им съгласно специално изработен закон; б) въвеждане института съдебни заседа¬
тели във всички углавни политически и дела по печата; в) премахване на смъртното на¬
казание; г) прогресивност в митата и бериите; д) избираемост на мировите съдии, е) уни¬
щожение митата и бериите за дела подсъдни на мировите съдии; ж) безплатна зашита за
бедните и освобождаване последните от всекакви такси и разноски, з) въвеждане защита
та при предварителното дирене; и) отговорност пред общите граждански съдили а
престъпления от общ характер на военни лица; к) уреждане съдеона поли
твено подчинена на прокурорския паркет; л) признаване на колектив
(

дитното дело.
Чл. 23. Осигуровка от държавата против суша, градобитнина и всекакви други сти¬
дическа личност.
Гл. VIII. Пътища и съобщения.
хийни нещастия.
Чл. 36. Незабавно подобрение пътищата, като данъкапъ
повинност се употребя-
Чл. 24. Разпределение и намаление данъка върху овците и козите съобразно дохода, ва само за тая цел. Съединение по-важните околийски це Р с железшщи.
който те дават и премахване този върху свините. Освобождение овощните дървета и мо¬ ^мзеца на европейски-
дерните пчелни кошери от данък. Чл. 37. Коренно преобразование пощите и телеграфите У Чре^
Чл. 25. Намаление данъка върху местните спиртни питиета и увеличението му върху те. въвеждане телефонна служба, намаляване пощенски1
не между-селска поща и откриване телеграф[о]-пощц НЦИ1| в паланките.
тия идящи от странство. Увеличение вносното мито върху спирта.
Чл. 26. Да се изработи закон за насърчение местната индустрия, чиито наредби да се
отнасят до самите предмети, без да има право Министерството на търговията да приви¬
легирова едни предприятия в ущърб на други от същото производство.
Чл. 38. Н[арСодната)
федеративна]
Р ходНа форма възприема равна военна повин поло
служба на една и в Р
Чл. 27. Да се покровителствуват сдружаванията в дребната индустрия и занаятите
имащи за цел набавянето кредит, продажба на изработени стоки, произвеждание на таки¬
‘ ез разлика на религия. Намаление на военн
^хотата °РъЖх мидие“.
и две години за специалните родове
контингентите
ва, покупка на нужните за производството материали и взаимноспомагание. в своите провинции. Премахване дивизият'
да: а) дама-
>, *

Чл. 28. Техническото образование, независимо от специалните училища, да се разп¬ Гл. X. Защита на труда. ппганизиране и зашита ' за незДРавоС
ространява чрез пътующи учители - майстори.
лени
^Л Министерство на труда за 3aK°”“° намаление натез
J _
Чл. 29. Вдигане митническите граници между балканските държави и Турция. И опРеделение на работните
Ловни и придружени
часове. Г ^цаИ Абс^},
таКъв за жен
Гл. IV. финансии. с опасност работи. ^прешенйе
Чл. 30. Коренна промена в данъчната система. Премахване на досегашните непрак-
тични и съсипателни за населението данъци и заменяването им с такива, които имат за 3аПрепЛ 4°’ Закон за защита на труДа'
Р Щение извънредна рао
на нощната и
жените Я 957

I 956
I
’' i л .a 1' *

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

ЕПК°ВОДниОрГЛ1.и
работа за мъжете освен в производства, чието естество налага това. Да се забрани на дси. за сведение в централното бюро, което, ако намел т- '‘Чип 2
орг^^^
„1аВа
по-малки от 15 години да работят, да се намалят работните часове на 6 за деца от 15 д0। или го съобщава само на местните
J тийния орган
години.
Чл. 41. Премахване глобите зимани от надниците.
Чл. 42. Седмична почивка; денят се определя от окръга, като се гарантира свободата
Чл. 8. Лица изключени от една местна организ™
такава, До като не е отменено решението за тяхното“^
Чл. 9. Всеки партиен член е длъжен: 1) да изпълнява
да се приемат „
ПаР'
.
на култа. цията му е възложила; 2) да пропагандира всякога
инавс^^^
Чл. 43. Осигуряване работниците против нещастни случаи, като болест, смърт и пр
за сметка на държавата и господаря.
ж и, началата вестник и др. партиини
ва партийния
на партията
издания. новиХ о^?’
и да действува за привличане
еном' Да разпространя-
Гл. XI. Външна политика. Чл. 10. Всеки партиен член може да взима участие в
Чл. 44. Н[ародната] федеративна] партия ще се бори за осъществяването идеята за събранията на местната организация, да дава бележки и ^ват в
източна федерация. прави запитвания на местното бюро, да предлага въпроси за naw. въпрвд- м
ползува от книгите на партийната библиотека, ако има такава ’СЬЩ° " и ге
Чл. 11. Всеки член когато заминава за други град или село за
месеца, длъжен е да съобщи за това на местното бюро, за да не по-малко m з
Публ. в Решения на Учредителния конгрес на Народната федеративна партия (Българска секция), с. се задържи
членовете. ^писъка на
9-16 и в Ц. В. Билярски. Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Съюзът на Бъл¬
гарските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотур- II. Местни партийни бюра.
ската революция, с. 163-167. Чл. 12. Партийните членове от всеки град или село избират в общи партийни събра¬
ния местно бюро, състояще се от 3 - 5 члена, което ръководи делата на партията в мест¬
ността. Избиране на местно бюро става чрез тайно гласоподаване.
№319 Чл. 13. Местното бюро се избира всяка година, скоро след редовния конгрес на пар¬
Правилник на Народната федеративна партия (Българска секция) тията. Местното бюро незабавно съобщава на централното бюро за избора и адреса си,
след като си е разпределило длъжностите секретар и касиер.
Солун, 1909 г. Забел [ежка] . В нужда длъжностите секретар и касиер могат да се наложат върху
едно лице.
Правилник на Народната федер[ативна] партия Чл. 14. Никой член от организацията не може да се откаже от длъжността член иа
(Бълг[арска] секция) бюрото без уважителни причини, но, ако напусне последното, на негово място се избира
I. Партийни членове. друг по същия начин.
Чл. 15. Когато някой от членовете на местното бюро, натоварен с длъжносттаi сек.
_
Чл. 1. Член на Бълг[арската] секция на Народната федеративна партия може да
бъде всеки българин, отомански гражданин навършил 20 год., който възприема партий¬ ретар, касиер или библиотекар ще отсъствува временно, длъжен е да остави за за
ната програма и се числи към една от местните организации. ник някого от останалите членове.
иминпс-
Забележка. Приема се за член и гражданин от друга нация, до образуването на пар¬ Чл. 16. Местните бюра се ползуват с пълна свобода на действие: по
тийна секция от тая нация. тративно-финансови дела. По въпроси обаче от широк партиен 510расадлъж-
Чл. 2. Всеки член е длъжен да се снабди с установената партийна карта и редовно да характер, както и по такива свързани с големи парични разход ,
внася своя внос, който бива седмичен или месечен и определен от самия него.
Чл. 3. Приемането на членове в местните организации става чрез лично заявление
пред местното бюро и по препоръка от 2 членове.
Чл. 4. Изключване на член от организациите може да стане в общо местно партийно
ни да свикат общи събрания на партийните членове.
Чл. 17. Членовете на местното бюро могат да ®ъяат
СЪс своите действия
увреждат интересите на партията.
’
_ длъжността си, или
преди изтичане на срока им, ако се забележи, че те са за Р -и уволнените се изон-
и
обШото събраниече

събрание. Обтъжване на тези решения се отправят до централното бюро, като към първа Рат по същия ред нови.
. й иква членовете на рм®
Раб°™' реШения: 3) част®"‘^нтрал-
и до конгреса като към последна инстанция. ^л- Местното бюро върши следните събира!
Чл. 5. Един партиен член подлежи на изключване при следните случаи: 1) когато «звънредни
и
събрания; 2) прилага в изпълнение взетт трета »
р
.
извърши некое безчестно деяние; 2) когато престъпи грубо програмата или решенията на
партията, хвърля хули и клевети върху нея и нейните членове, или пък във време на
избори не работи за прокарване на редовно приетата партийна листа, а дава помощта си
•ЮтГбТ6’
б10ро' КЛКТ0
ПРИХОДИ на °рГаНИЗаиЛкаже нужда: 4)
И Др-
Събира волни помощи, когато се у ралнОто оюро “
° ПаРтийните издания; 5) води сношени
нирт
на противниците на партията; 3) когато без уважителни причини не се е явил в 6 събра¬
ния под ред, или не е внесъл вноските си за 6 месеци, макар и да му е било напомняно за
Ции
На
сдаДН1Пе книги^Р
това. един^' Местното бюро на всяка паРтийд а°да съдържа
19'
'Татистически списък на членовете, к° нос и пр- яа все
Чл. 6. Изключване на член от партията се решава в общо събрание на местната р
занятиет°, образованието, мес^Н ентр[алното] б»Р
-иЛ0 от 3)
организация по предложението на местното бюро. Представения на изключване партиен *НигаСТТа’Всички за кака0®“ проГО-
член трябва да бъде поканен на същото събрание и, ако се е явил, събранието преди да се
произнесе изслушва обясненията му.

958
Чл. 7. За всеки изключен член от партията, надлежното бюро своевременно съоб-
Книга се постъпили писма, бил“
Колн„ ХоДяЩа книга за всички писма, к
“оТО
писмо,
geJW3Ba, к°г
к"ига, в която съвсем на кратко ше се зао
_
 , архивите говорят ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТр Пг ЬКОВОДнц Оргл
на конгреса са: а) да ПрИема
"тз-19'». г.л I- чест 2
U или на организацията и какви решения са взети; 5) една приходно-разходна книга Чл. 28. Задачите
т0
която на едната страна, в съответствующата графа се вписва прихода, а на другата разх0. нето
партията и от депутатите за
делата на бюро муРВ)п
и определя седалището
рната Дейн^Т заИзбиРа
да; 6) една книга за членските вноски, по която ще се държи сметка, кой член е внесъл Централното]
се до организацията и деятелността на пД
ВЖма Рещ«"я по всии
Ла

вноските си и кой не. В тази книга имената на всички членове ще се вписват още в нача¬ касаюши за непредвидени разходи; д)
лото на годината, а сетне при всяка вноска ще се забелязва срещу името на вносителя в жет, също и сума между членовете на Центр алнЖ КаТ0 Ло«една S.?’
съответствующата графа номера на квитанцията, срещу която е внесена вноската. всичкииразногласия
случаите предвидени в чл. 4-и; е) да избира п
Чл. 20. Освен държането на горните книги секретарят ще води партийната корес¬ телно и шестима за съветници, като се гледа nocm-™.Z Мт> за UchtoZ
понденция, ще подписва изходящите писма на бюрото и ще спазва архивата за текущата бюро
федеративна] Партия има свои
m година и партийните вещи. ща, дето Нар[одната]
Чл. 21. Касиерът е длъжен да отрязва кочанна квитанция за всяка постъпила сума Чл. 29. След завръщането си от конгреса, делегатите са п з

——
както и за изразходвана такава, да взима разписка от лицето, комуто тая сума е броена’ партийните организации, които са представлявали на конти '

Той събира вноските от членовете и при всяка вноска забелязва в членската карта номе¬ IV. Събрания. ..
ра на прерязаната квитанция; за нередовните членове своевременно съобщава на бюро¬ Чл. 30. Събранията биват частни на мест[ното] бюро и общи на всички паптийии 1
то. членове от една местна организация. най-малко два пъти в месеца
В по-големите местни организации местното бюро може да назначи под своя отго¬ Чл. 3 1 . Местното бюро се събира на редовни събранияпът,
когато то определи, а на извънредни всеки когато има нужда.
ворност измежду партийните членове един или няколко помощници на касиера за съби¬ в дни и часове,
от половината члено¬
ране вноските. Чл. 32. Събранието се счита законно, ако присъствуват повече
Забел(ежка]. Касиерът държи на своя лична отговорност до 10 лири. Останалите ве на бюрото. Въпросите се решават по вишегласие.
един кратък протокол в общата
пари се дават с лихва, като гарантира за това цялото бюро. Чл. 33. За всяко събрание на бюрото се написва взетите решения от него.
Чл. 22. Всеки път след избирането на ново местно бюро, старото му предава всички протоколна книга на организацията и се забелязват местна организация биват редовни и из¬
книжа, архивата, библиотеката и други партийни вещи по един опис, който се подписва Чл. 34. Общите събрания на членоветеизвънредните всеки път, когато има нужда.
от
от членовете на двете бюра. вънредни. Редовните стават всеки месец, а от местното бюро по начин, който
1П. Конгреси. Чл. 35. Общите събрания се свикват обикновенно свикани и с покана, подписана поне
се намери за най-практичен. Обаче, те могат в случай че местното оюро е отказало да
да бъдат
Чл. 23. Всяка година се свиква редовен партиен конгрес. Централното бюро в съгла¬
сие с местните бюра определя времето и мястото на конгреса. За свикването на конгреса от една четвърт от членовете на организацията, с поканата се известява и
дневни ре .
се обявява най-малко два месеца преди събирането на конгреса, като се обяви и привре¬ свика събрание. В последния случай, заедно Централното оюр
бъде свикан: 1) от
менния ред на конгреса. Чл. 36. Извънреден конгрес може да
предложение на една трета от всичките местнисе обявява най-малко 10 дена преди Съби-
бюра.
Забел[ежка]. Числото на делегатите бива съразмерно с числото на членовете от конгрес
организацията: организации с членове от 10 - 50 избират по 1 делегат, организации с Чл 37. За свикване на извънреден
членове от 50 - 200 избират по 2 делегати; организации с членове от 200 нагоре по 3 райето му.
V. Централно бюро и партиен съвет. секретарят и касиерътщ
делегати. трима души, шест ДуШИпар-
Чл. 38. Централното бюро се състои
от
За изборна единица се взима околията.
Чл. 24. Селските и градски бюра са в свръзка с едно околийско такова, което ще се означават при самия избор. Прифедеративна]
разни крайща, дето има Народ[на]
тХ
Центр[алното]Партия, които заедно образуват

представлява околийската организация. Околийското бюро се избира чрез делегати от

R ние всеки 4
месеци, а на извън
пълномощници на селските и градската организации. тийния съвет. редовно съор.
на
Забел[ежка] . И тука избора на делегати на общия партиен конгрес ще става съглас¬ Чл. 39. Партийният съвет се свиква от вде съвет контро Р
но приетата норма в член 23. редно, когато намират за добре една трета на пар а Партийният
парламентар
Чл. 25. Делегатите се изпращат със средства на околийската организация. Делега¬ Чл. 40. Централното бюро води делата nap I |’гаН и
до.разходен протчет
тите по възможност трябва да са членове на ония организации, които представляват. принципиалното направление на партията, .
илидруга
Чл. 41. Централното бюро дава всеки поеДна
тряб-
Забел[ежка]. Новопостъпилите членове могат да избират делегати и да бъдат изб¬ от
рани за такива, ако са постъпили в партията иай-малко три месеца преди откриването Чл. 42. Ако някой член от Централното
предста» - Р’^
^ндидати, к0
на
и отговаря на
Да бъде такъв, то Центр[алното] бюро
на конгреса.
Чл. 20. Местни организации, които не се изпълнили предвижданите уставни и конг¬ ва да се удобри от местн[ите] бюра. кореспондени членовете
'
ресни задължения, без уважителни причини, съобщени своевременно в Цен[тралното] Чл. 43. Секретарят »
бюро, се лишават от правото на представителство в конгреса. всички прав
запитвания, които му се партии ела13аходана центр^^ 1
,

Центр[алното] бюро в течение на

приходите: м шюизвезма
Чл. 27. Преди събирането на конгреса, местните организации обсъждат в обши съб
заседание.
Това се отнас
рания въпросите поставени в привременния му дневен ред. Избраните делегати са сво
бодни в мненията и гласуванията си, обаче те могат да изказват и мненията на организа Чл. 44. Касиерът прибира
цията, която представляват, в случай, че са задължени за това. ро, за която цел държи приходо-разход 961
те бюра.
., т. /■

960
архивите говорят
централните РЪК0В0ДНИ
ВМОРО. документи НА
VI. Образуване нови организации.
Чл. 45. Ако в една местност, дето няма партийна организация, се намерят 10 дуЦ1и
които поддържат партийната програма и желаят да влязат в партията, те могат да
беговете и там
и момичетата
последните и техните служащи
на чифлигарите; безчин^/^развратничеха жените
ствуваха и
с
4 w‘"2

вят нова местна организация, като си изберат бюро и подпишат протокол за извършено'
съста’ също от тия времена е прието,
3) щото във всеки чиЛп» к
няколко янкесиджии1, наричани авалета или субаши1, да дъРж’т по
то. нагледват раоотата, а в същност да които fe™
Забел[ежка] . Препис от съставения протокол, с едно писмо от бюрото, се изпраща ват и тероризират морално и
* р е иИ HdKP““- «ляните плащат и
па развратничат с жените и момичетата на чифлигапите
до Централното] бюро, за да се съобщи за станалото.
ЧеСкимаадени^
Чл. 46. Към Бълг[арската] секция на Нар[одната] Федеративна] Партия могат се
хранят тези свои мъчители;
4) беговете, без знанието и съгласието на чифлигарите уславят г
числи временно и ония местни смесени организации, които приемат партийната програ¬
да пазят изобщо полетата и посевите и накрай селяните пак плащат и Р хп^ падаРи>
nan,™
М
ма, но, по тактически съображения, не са поставени на федеративни начала. макар че беговете взимат на половин от берекета;
ези
Чл. 47. В места, където възникнат местни народни организации на Народната 5) заведено е правило, щото когато беговете поискат, могат да дават на трети липа
федеративна] Партия от друга националност, съществуващата организация на Българ¬ под наем - иджар - своите чифлици, без, разбира се да питат чифлигарите. 14 чифликин
ската] секция влиза във формални връзки с първите, като формират общо ръководно емателите, за да спечелят, отново хвърлят чифлигарите на нови и нечувани произволи;
тяло, състояще се от секретарите на отделните местни организации и по 2-ма членове на 6) чифликсайбиите разполагат с чифлигарите, както и за каквото си щат; те са
техните бюра. неограничени господари над тях, чифлигарите са съвършенно безправни същества, чиф¬
Чл. 48. При възникването на други секции от Нар[одната] Федеративна] Партия, ликсайбиите имат право, стига да искат, да изхвърлят от къщите и чифлиците със своите
Центр[алното] бюро на Българ[ската] секция влиза във формални връзки с централните чифлигари, макар че техните деца и прадеди и самите те са се раждали там и в случая
бюра на тия секции, като се формира общо ръководно тяло от секретарите и по двама чифлигарите имат по-големи права над чифлиците, защото чифликсайбиите буквално не
членове от централните бюра и същевременно се образува обща партийна каса. знаят къде са границите на чифлиците и кои са съседните им;
Чл. 49. Печатът на организациите на Народната федеративна Партия има елипсовид¬ 7) когато беговете отдават на чифлигарите чифлиците си, те дават семето и когато
на форма и носи следния надпис: „Народна федеративна Партия - Българска секция“ - съберат берекета, изкарват последното и останалото делят наполовина; значи беговете
местото и превод на турски в средата. само един път дават семе, а би трябвало всяка година, след като се раздели берекета
наполовина, беговете да дават семето от своя пай;
8) в чифлиците покрай работната земя в повечето има мери -
пасоища и гори;

Публ. в Решения на Учредителния конгрес на Народната федеративна партия (Българска секция), чифликсаибиите ги дават на трети лица под кирия, или взимат от чифлигар .
дребен добитък кирия по няколко гроша, когато за да се оораоотва „.
1

с. 17-27 и в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Съюзът на к

те
Българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция) след Мла- за наторяване на нивята и едър добитък да я обработва, значи дървата тряова да плащат по
дотурската революция, с. 167-171. от мерите: един път от наема и други път от тора; също и за
5 или 10 гроша на глава; който На много
9) във всесилни; е чифликсайбийски времен . без пари, кокошки, яйца
№320 места и сега е в сила: чифлигарите да носят на чифлик прин ни да дават,
защото иначе
Резолюции, приети от Учредителния конгрес на Народната федера гивна и пр. - въобще да ги издържат безплатно. Селените са
партия (Българска секция)
Ще бъдат изхвърлени из чифлиците; „ съобщат на чифлигари-
10) чифликсайбиите могат да продават ЧИФД11? сега «
на трети лица, както
Солун, 1909 г. те или запитат дали искат да ги купят: нРОД^
практикува: правителството обявява, че ще про
щждщите и заявява,
се ддва н1|Каква
че
възм ис^
Да се брои стойността за чифлиците; и по такъ
Резолюции 5отни и
Аграрният въпрос. селяните да се снабдят със земя; «пение посадва малки градини,
У вредителният конгрес на Народната Федеративна Партия като взема пред вид теж¬ 11) всеки чифлигарин за домашно УП0ДР^ натура или в пари, цели
кото положение на чифлигарското население, не само лишено от правото на владение Други такива; чифликсайбията и от тях взи ена са присвоявал^ рИП0Лагатс
върху обработваната от него земя, напоена с кръвта и потта на неговите деди и прадеди, 12) мнозина от чифликсайбиите в владение; те и дае в онова
но и на един небивал режим на експлотация и малтретирания, нестесняван от никакъв села и празни пространства и са ги обРъцд разполагат с такиваi конституция™
закон и напомнящ най-суровите режими на средневековното робство, което може да се никакви документи за тези имения или СЛед прокламир ^церения, за ж<
време как са ги взимали, даже някои напоследък
сл дадпеча Макар
характеризира по следния начин:
1) Чифлигарското население живее в къщи, които в удобствата по нищо не могат да
се отличат от яхърите и курниците на беговете; последните никога не си правят труд Дл
разтичаха се из селата, за да искат от по
могат посредством тях да се снабдят Д Р ителството
с ну ^фликсайбиите^к,. се
удостоверения хъде. в коя м коджа6а.
направят или поправят къщите в чифлиците си, за да ги направят удобни за живение, селата на много места не са дали i g коато да ‘ съсеДи та тога
нито пък позволяват на селяните сами да направят това; не стига това, но последните са заявили, че са длъжни да подадат зав > са и кои са тех е подпечатат^'^^рения;
длъжни да плащат наем за тези къщи; Намират чифлиците им, от колко ДЮ ‘ лнИ проверки, »еж снабдили с У
2) от всесилните времена на беговете бе заведено като правило в свободното време шиите, като направят нужните пр^^нгурно са се 963
и празничните дни чифлигарите да отиват заедно с децата си да работят без пари на Верения, обаче и без тези удостовере
962
 Ц' i k : uXJll - .4

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

"-РЪКОВОДНИ
Рт.™
ОРГАНИ
13) обикновенно, за да държат своте чифлигари в абсолютна зависимост, чифлик- бостаните и тям
дините, няколко дюлюма които те са посеяли зяа
подобни, Т°‘ '■ >
сайбиите се ползуват от трудното им положение като им дават сечива, работен добитък и им отделят земя за тая цел- ЯОМашно употреблени
пр. и по този начин чифлигарите потъват в дългове, които вечно растят и се наследват от 11 ) когато чифлигарите по някое нещастие остают к
бащи и самите длъжници не са в състояние да знаят произхода и размера на своите дълго¬ ““
ве;
тък други от
и земледелчески потреби, чифликсайбиите
са^
половината стойността, на които да бъде повърната чифлигаритеНабаМт
oS “ 2
14) в някои чифлици чифликсайбиите взимат обработените и добре наторените от вестен срок и без лихва;да определи на първите е щ.
селяните ниви, които обработват самите те; друга част от нивите дават на селяни от други J 2) парламентът една комисия от хооа nofi™
села да обработват, а на чифлигарите остават да обработват най-долнокачествената от всички чифликсайбии крепостнитеакЗТ’^^^
които да съберат отчифлиците
1 чифлиците земя; рят; да се отнемат от притежателите на незаконни
15) в много чифлици чифликсайбиите не позволяват на чифлигарите да си съграж¬
дат училища, черкви и други обществени здания необходими за духовното и културното ци, за които няма никакви крепостни актове;
пХТ™
раздадат на чифлигарите, които ги обработват. Също така да се пи и с актпве и се
ония чифли-
им повдигане. Освен че не им отпускат място за тая цел, но и всячески им пречат да 13) чифликсайбията при продажбата на чифлика си да няма право да
направят това. трети лица освен на чифлигарите си; ако взаимно споразумение върху размгоо продаде Та и»
не може да се постигне, двете страни определят при равно представителство една коми
пей
Учредителният конгрес на Щародната] Федеративна] Партия като взима пред вид
гореизложеното предявява следните близки искания: сия, която под председателството на председателя на съда, да определи цената на чибли
създаване закон, с който да се урегулират отношенията на чифлигарите с чифлик¬
ка и начина на изплащането му; 7
14) опрощаване на всички стари дългове с каквито до сега са задължени чифлигари¬
сайбиите, за да се облекчи отчасти несносното положение на първите, а именно:
те пред чифликсайбиите;
1) да се строят нови, според предварително изработен за тая цел от правителството 15) чифлигарите трябва да бъдат оставени свободно да обработват колкото земя
план, къщи в чифлиците и да се поправят, когато потрябва от чифликсайбиите, които, искат и само останалата земя могат да обработват чифликсайбиите или да я дадат на
ако след трикратно подканване от чифлигарите пред свидетели или писмено чрез прави¬ селяни от други села;
телството, не сторят това, чифлигарите да имат право да строят и поправят къщите за 16) чифлигарите да имат право да си правят училища, черкви и др. обществени
сметка на чифликсайбиите; не трябва да се взима никаква кирия от селяните за гдето здания на места, където те си изберат; чифликсайбиите да нямат право да им пречат в
живеят в къщите; освен това чифликсайбиите да нямат право да взимат последните, кои¬ това.
то, щом като са построени от чифлигарите, да се считат за тяхна собственост; Конгресът на Народ[ната] федеративна] Партия като предявява горните искания,
2) съвършенното премахване безплатното работене, т. е. ангарията; които целят да отстранят острите кризи, които сегашното положение на чифлигарите
може да предизвика, нс се отказва същевременно да поддържа и предприема за
спра
3) авалетата (субашите), ако чифликсайбиите искат да имат такива, трябва да се
плащат и хранят от тях и никакви обиди и оскърбления да нямаз' право да нанасят на ведливото и окончателно разрешение на аграрния въпрос.
чифлигарите; У чилищният въпрос.
4) падарите (бегчиите) трябва да бъдат уславяни с предварително взаимно споразу¬ Изхождайки от основните положения на партията, че амите тях че в пите¬
мение и непременно да са, измежду селяните-чифлигари; йните в страната и специално на българите трябва да се уре външни и реакционни
5) чифликсайбията, когато иска да даде чифлика си под наем (иджар), да няма пра¬ реса на самото дело е, щото то да се изтръгне из ръцете на р напмно реализирано
вътрешни фактори и се повери на самата нация, че гоа по-далечно
во да го дава на трети лица, а само на чифлигарите си; ако взаимно споразумение върху въпрОс на едно
при осъществяването на нашата партийна програма, а
ческите пропаганди най-
размера на наема не може да се постигне, тогава и двете страни определят една комисия
с право на равно представителство, която, под председателството на председателя на съ¬ бъдаще; имайки пред вид още, че влиянието на нац н(уг0 им състояние
' са на ¬

да (джеза-реизи), да определи размера на наема (иджара) и начина на изплащането му;

сипно се проявява чрез училищата, че последните ря конституционен йем,,кР“™^н0
могъще средство за подготвяне привърженици зъМ; от друга
страна, one
6) чифликсайбията в никой случай да няма право да изпъди от къщите и чифлика си ки режим в страната, а такава на национални Р ркзархията катосе има. P
чифлигарите, ако някой от тях се е провинил в някакво престъпление или обида спрямо за българското просветително дело, което се УР^ беше преди
Десет1!®
ъМ като е
него; последният е длъжен по съдебен ред да иска удовлетворение;
7) чифликсайбиите, които дават чифлика си да се работи наполовина, трябва да
че последната, от един национален
превърнала в институт за разпространяване “™^иянието на българеда^^^^
в ръцете на 1
ед
послед
че с
саМ0 че вс
дават от себе си семето и накрая, когато приберат берекета, без да извадят семето, да го
делят по равно като от дела на чифликсайбиите се остави семе за идущата година. А
Централизирала просветителното дело
пълното отстранение на народа от управле и3^
на това де.то, и СПЪва негово-
когато чифлигарите дават семето, тогава те взимат две трети, а чифликсайбията една Може да се развива и съдеиствува за повд съшият^
уреждането на Д . че прИ сегаш
трета част от берекета; то развитие; че с участието на духовенезв! невежеството
главно
ните, което мо
8) чифликсайбиите да нямат право да отдават на трети лица под наем или да взимат
от чифлигарите си наем за пасбища и гори, които се намират в и около чифлиците; пасби¬
върши не делото на прогреса и културата, а
«ото положение на пионерите на напред мизерия, тов^^^ ааРсветаТа
Д^^^лния
не
конгрее на
«
щата да служат за издръжка на чифлигарския добитък, а дървата за домашно употребле¬ Да се
характеризира с материална и духо Р^ уч|^ идаНйЯ;
«апреД; изхождайки от всичкиit ^ря-отома»^
ние; ^ива
ната федеративна Партия (Бълг[арск ]
предя®ява
, от всички околия,
_ 9) чифликсайбиите да нямат право да взимат безплатно от чифлигарите: яйца, ко-
кошки, масло и др. такива продукти; 1) свикване на един национален cwop^^ трима
«и, навършили 20-годишна възраст (Д’
и0Т
955
'Х Ю) също така чифликсайбиите да нямат право да взимат в натура или пари от гра-
I 964
 I
.пС J. I .1

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ипГО. ДОКУМЕН'

Вм .CUTU НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
на всеобщото, равно, тайно и пряко изборно право), който събор да изработи устави и п Билярс™’ »
Вътрешната ОРГАНИ
правилници, с които да се гарантира правото на всички българи - отомански граждани да
ТИ» " В конституционни
V македоно-оцринска революционнаЦШ-1919). Тм I, ш 2
ицарОдната федеративна
участвуват еднакво в уреждането на просветителното дело на последните и да избере дотуР^1
организация, Съюзина
партия (българска
един мирски съвет с мандат от две години, който единствено да ръководи просветително¬ семщя) спец
Мла-
то дело на българите в страната;
2) равномерно разпределение бюджета на просветата, като се намалят грамадните разбойник, крадец (тур.).
заплати на светските и духовни бюрократи - екзархийски чиновници и се увеличат тези
।

на основните учители; гарантиране на последните правото да се проявяват свободно като ’- Управител на чифлик, главен инспектор в община (тур )
граждани и обществени дейци; 1
Мярка за повърхнина, равна на 919,3 м! (тур.).
3) да се премахне централизъма и бюрократизъма, които господаруват в областта Изселник (тур.).
на просветата и да се предостави на градските и селски национални общини и училищни
’’Илия Иванов Бижов (1882, с. Крушово, Дсмирхисарско-1966 СгА
настоятелства свободно да уреждат своите училищни дела; хисарския околийски революционен комитет, член на Окръжната
4) пълното отделяне училищния отдел от духовния и запрещение на духовните лица • Димитър Янакиев Влахов (1873, Кукуш - 1953, Белград) учител ч™ uT ЛетРич < ’W
"
да се месят в училищните дела. ционен комитет, депутат в Турския парламент, български дипломат „ револю-
°Л“а 09,4‘ |9|Я
На края, Учредителният конгрес на Н[ародната] Федеративна] Партия заявява, че търговски представител в Киев (1918) и Виена (1923); окръжен хппшчт
основателите и ръководителите на НфП (българска секция) и на ВМРО
п “ (191^вд
партията ще се бори енергически за премахването на всяко влияние и въздействие на бъл¬ „Балканска федерация“ и в. „Македонско дело“, член на БКП и ЮКП на 01
гарските правителства и дворец върху просветителното дело на българите - отомански Димитър Кощанов (1879, Горна Джумая - 1915, р. Струма), анархист и терорнег.
граждани и против превръщането на Училищния отдел от един национален институт в ’ смолянски юйвоИ
Лазаров (1878, е. Ваташа Тиквешко - 1950, Петрич), учител, тиквешки войвода, едик
партизански, като се преследват всички учители, които не искат в своята обществена дей¬ ’теДончо от
ност да се проявяват като оръдия на българския монархизъм и се фаворизират онези от тях,
на Тиквсшкото въстание (1913).
Иван Манолов (1871, Кукуш - 1930, София), учител, член на Гевгелийския околийски революционен
“
които работят за тържеството във всеки случай не на свободата и народния суверенитет; комитет.
заявява още, че делото на културата е дело на Нар[одната] Федеративна] Партия.
Никола Петров Русински.
Военната повинност и народният учител.
Стойко Неделчев Пашкулов, род. в с. Гърмен, Неврокопско, учител в с. Белотинци. Гърмени Долен,
11
Учредителният конгрес на Нар[одната] фед[еративна] Партия, като намира, че за¬ Неврокопско, член на Неврокопския околийски революционен комитет, убит през 1912 г. вс. Марчево,
кона за военната повинност онеправдава народния учител, а привилегирова държавния, Неврокопско.
като съзира от друга страна в тази акция на закона едно онеправдано посегателство, кое¬
то цели да нанесе чувствителен удар на правото на всяка нация да използува всички свои
сили за културния напредък на отечеството, предявява като наложително и неотложно
искане: №321
Пълното приравняване правата и привилегиите на всички народни учители, издър¬ резолюции, приети на Втория конгрес на Съюза на българските
жани или не от държавата. конституционни клубове
Мухаджирският въпрос.
Хамидовската политика, за да разреди и прогони българския елемент, колонизира с
-
Солун, 20 26 август 1909 г.

мухаджири4 мерите на българските села в Лозенградско, Гюмюрджинско, Софлийско,

Резолюция по общото положение предени
Малешевско и др. кат0 о6лди и
Вторият конгрес на Българските Конституционни във всич-
проявленията на едногодишният конституционен ре • помалкоиля
Въпреки постоянните молби на населението да им се повърнат насила заграбените повече,
имоти, още нищо не е направено. За това днес няколко хиляди отомани влачат един ока¬ ки отрасли в управлението - в администрацията. прав
законодателството -вижх
ЛНЧ1В1 на колективна
ян живот. фор
рязко очертан един стремеж, който цели да се пром
Конгресът на Нар[одната] федер[ативна] Партия, като взе всичко това пред вид, на потисничеството, упражнявано от управляющот останалите наро
настоява да се повърне час по-скоро несправедливо и насила заграбените имоти на каза¬
ното население и да не се дава земя на нови пришълци. реши: политика,
т ИСТорияга
Делегати на Учредителния конгрес на Народн[ата] федер[ативна] Партия (Бълг[ар-
ска] секция):
1) да протестира енергично срещу тази наше
Добре разбраните интереси на Отоманската империя, обшото бързии ефик^ отеч^Т“°исни
мер-
Ил. Бижов5, Ал. Божиков, ф. Байрактаров, Д. Влахов11 ', М. Щоп/гьошов, 2) да иска от парламента и
Д. Даскалов, Елезов, Г. Захариев, Ив. Икилюлев, Казепов, Т. Клифов, и, които да осигурят правовия конституШ
Д. Кощанов1, А. П[оп]киров, Д. Лазаров*, Ив. Манолев4, П. Манушев,
Д. Миразниев, Г. Митров, Хр. Медникаров, Гер. Огнянов, Ник. Петров ,
То
благосъстояние. «ъпооси. има преД вИЯ'
Т. Паница, К. Самарджиев, Cm. Пашкулов", Я. Сандански, Г. Скрижевски, Спасов, Резолюция по аграрния и
Кр. Стамболиев, Cm. Хаджиев, Б. Христов, Хр. Чернопеев, IO. Шурков, Хр. Янков. Вторият конгрес на Бълг[арските] не е доСгатъ
1- че правното положение на собствен на
кактонаРаЗВ! 967 .L
Публ. в Решения на Учредителния конгрес на Народната федеративна партия (Българска секция),
2- че начинът на земледърженет
966
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ИМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
земледелието въобще и на увеличението на народното производство така също и на сво ПКОВОДНИО1ТЛН1,
снабдяването му със земя чрез създаването на ели»
на^^^
,
бодно проявление на инициативата на земледелческото население, което е поставено в
крепостническо положение; ’^селението
Ьша
до 2/3 от покупната стойност
в срок от 30 - 50 години; малка лихва, като
3. че съществуващата десятъчна данъчна система спъва образуването на народния 2. Да се въведе от Землед[елческата] банка личния кпе„
капитал и като такава е осъдена от нацията и е твърде несносна за земледелческото
разноски на изполичарите и въобще на селското “
население; разноските, както и лихвата, население
при отпускане реален МаЛ1ГГ
и тт
4, че съществующата Землед[елска] банка, макар да прибира в полза на своя те и кит
капи¬ V. За мухаджирите. 1
тал 1% от десятъка, не отпуска никакъв кредит на населението, от което прибира тези
пари; Да се предупреди правителството за лошите последствия
5. че настаняването на мухаджирите в Македония и Одринско е донасяло в минало¬ пето на мухаджири в Македония и Одринско за
то много безспокойствия на населението за личната безопасност и имота, че това твърде
Проект за резолюция по военната повиност в отоманската дъпж Р
вероятно е да се случи и сега, Вторият конгрес на Българските Конституционни Клубове
като те
реши: 1. Съзнанието, че военната служба е една от най-високите патриотически^
ти, които създават равноправното гражданство; длъжиос-
I. По правното положение на поземелната собственост.
2. Историческия факт, че военната мощ на нашата държава е била в своя оазп»^
1. Иска от правителството да предложи на парламента общи закони за собственост¬
та и унификацията на разните видове собственост, като се премахнат в най-скоро време докато тя си е служила в многобройните войни с немухамеданските елементи коитоа
били организирани в местна войска;
всички юридически последствия на началото, че земята принадлежи на държавата, като:
3. Друг исторически факт, който свидетелствува, че държави с режионална военна
а) запрещението да не може да се гради върху земята без разрешение; б) запрещението да
не може владелецът на земята да се ползува от нея в натура; в) земята да не може да се система са излезли победители над други с противна система, а че тая режионална военна
продава за дълг на владелеца след смъртта му и пр.; като същевремено се мобилизира служба, съществующа и днес в разноплеменни държави като нашата, е не само съвмести¬
собствеността чрез премахване на всички излишни формалности и чрез реформиране на
ма със съществуването и спокойствието на казаните, но нещо повече: тя е източник за
режима за тапиите;
тяхната призната общоевропейска военна мощ, даже при наличност на военни единици,
съставени от отделни народности,
2. Да се премахне ограничението, прокарано в закона за тапиите, според което селя¬ реши:
ните не могат да се ползуват от правото на предпочитане при продажба на чифлишки
земи; 1. Счита за най-пръв дългиза най-висока чест общата и задължителна военна служба;
3. Да се назначат смесени административни комисии във всяка кааза, които с та- 2. Намира режионалната система единствено съгласна с яко затвърделите възгледи
пийския представител да определят кои от мерите и балталъците1 в каазата са частна
на населението по тая материя, а следователно и единствено изпълнима, както и най
собственост и кои обществена; добре отговаряща на максималното повдигане на военната мощ на държавата
4. Да се повърнат на населението заграбените мери и балталъци от насилници пак Резолюция по екзархийския въпрос. ,
по административен начин, за която цел да се създадат местни смесени комисии; Вторият конгрес на Българските Конституционни
цията на Първия Учредителен конгрес за значението на ългарс
/р^дая за бъл-
5. Да се повърнат по административен ред всички имоти на законните им собстве¬ Екзаряшския
ници. гарския народ, като намира за необходимо да се пристъпи към P
устав, за да се тури той в хармония със съвременните нужди у ’
II. По земледържането.
1) да иска точното изпълнение на Екзархийския устав във
всички неговипОстанов-
1. а) Да се прокара по законодателен ред началото, че землевладелеца не може да ления, които не противоречат на сегашните условия, и
изпъжда земледелеца освен чрез съд и то по законни причини; б) да се задължи тоже със от Екзархийския
закон землевладелеца да плаща поправките и подобренията направени от земледелеца, 2) да се свика в най-късо време народен събор, устав в хармония с новите
ако той по законен ред бъде заставен да напусне земята; в) да се задължи също землевла¬ Устав, който чрез една надлежна ревизия да тури Ек р без да чака HJP
чужди и схващания на времето. Конгресът се надяв £ ,
делеца да обезщети земледелеца за направените от него постройки на земята на първия; а
2. Да се създаде специален закон за уреждане правоотношенията между изполичари инициатива, сама ще удовлетвори тая назряла и н
и землевладелци с бърза и безплатна процедура по подобие на оная спомената в закона за Резолюция по спорните черкви и училища. клубове, като взе
пред’
еи
чифлишките земи в Босна от м[есе]ц сефер 1276 г.2 Вторият конгрес на Българските Конституци умишленотовъ
3. Да се унищожи бекчилъка’ и се създаде института за селската полиция. 1) Че много от бедствията на отечеството
III. По десятъка и тахмиса. °стрюване националните страсти от стра поПречи на е
Осъжда несправедливата и съсипателна десятъчна система и иска от правителство¬ Разединението между еднородни елементи и з разре018®8
то да реформира новия начин за събиране десятъка (тахмис); а) като се намали с известен оформяване; ппедставения зак°н0пПОектза
процент на сто общото средно число от последните пет години; б) да се нареди събиране¬ 2) Че същата тая политика проглежда и в { противен
то на този данък в продължение на 8 месеца през годината. Не Църковния
спор;
3) Че тоя закон е лишен от политик гка
и юриди^^ск*
като в_
np<n и
IV. По земледелческия и поземелния данък.
осиЯвните защо'
1. Да настои пред правителството да се улесни възможността на селското население
ре« който конституционни свободи; в чя- 3 и
църквата е собственост на население
968
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДИ»
възприема тоя на привилегията за оногова, на името на когото е издаден ферманът 3- „„дюнионна организация, Съюзът на Българските
консти™иови '■
граденето, и още защото в чл. чл. 7 и 8 той се стреми да положи прегради за национално1* Партия (българска секция) след Младотурската Рсволюци^^
етничната еволюция в бъдаще. Като такъв тоя закон противоречи на принципа на равен
ството и на тоя за свободата на съвестта;
4) Че въпросът за спора на черквите, бидейки едно от разклоненията на културно, част от гора, разрешена за сечене (тур.)
। общинска гора,
историческия процес за етнично-национално оформяване, в същото време се намира в Август 1859 г. (тур.).
пряка връзка, колкото се отнася до начина на разрешението му, с каноническото и граж¬ •=
Служба пазач (тур.).
данското право;
5) Че едно просветено правителство, въодушевено от искреното желание да създаде
условия за траен мир и единство в държавата, не може и не трябва в никой случай да се №322
противопоставя на необходимостта, що казаният културно-исторически процес налага-
„
“Ze -
Окръжно писмо 142 на Съюза на българските конституционни
6) Че от гледище на каноническото право под думата църква се разбира общество до председателите на оългарските конституционни
от верующи в Христа и съединени с еднакви тайнства (Матей 16, 18), а храмът, съграден в 1урция за закриване на клубовете и прекратяване
за извършване на тези тайнства, принадлежи на обществото (църквата), а не на христови¬ на политическата им дейност
те служители. (Картаг. 42; Антиох. 24, 25; Теоф. 10, 11; Апост. 38);
7) Че по силата на принципа от гражданското право, според който всяка вещ при¬ Солун, 18 ноември 1909 г.
надлежи на оногова, който е положил труд и средства за придобиването й, църквите след¬
ва да са собственост на населението, което ги е градило за своите верски нужди. До Господа Председателите
8) Че в хармония с § § 6 и 7 се намира и съществующето законодателство, според на Българските Конституционни Клубове
което собственици на църквите и на свързаните с тях имоти са самите общества-църкви в в Отоманската държава
каноническа смисъл (чл. 2 от „Привилегиите“, дадени на патриарха от Султан Мохамеда Господине Председателю,
II), а духовните началници са само управители на храмовете (чл. 1 от същите „Привиле¬ На 10 юлий м. г. едно слънце изгря над нашето отечество: това бе прогласената
гии“) и посредници между правителството и населението, колкото се отнася до ходатайс¬ конституция. Нашият народ я поздрави с възторг и работи с енергия за нейното затвърая-
тър
твото на построяване на църквите (§ 6 и 7 от Хати-Хумаюна от 1856 г.; текстът от берати- ване. Плод на тоя възторг и на тая енергия са конституционните клубове, акво
те на владиците; уставът за управлението на Патриаршията, в който само ставропигиал¬ шиха те в сравнително краткото време на съществуването им е известно.
ните и други монастири се поставят под пряката управа на патриарха и на владиците, без за мирното възобновление на отечеството, като призоваха на мирен на
да се споменва нищо за църквите). Въз основа на гореизложеното реши:
1) Осъжда политиката на правителството по църковния въпрос, като такава, която
волюциони дейци; те бяха школата за политическото
конституционните свободи; те бяха гранитната скала, от
защитата
а на която
6нв^а
oninim
можеше
за
реакция и произволите на зле вдъхновявани чиновници, и под
се вдъхновява от целите и средствата на миналия тиранически режим и се лишава от
Да цъвти и крепне свободата.
чувства на широко и искрено отоманство. Осъждаме поведението на ония администра¬ съществуване под ударите
тивни чиновници, които, вдъхновявани от традицията на стария режим, стават оръдия на За жалост, тия наши клубове трябва да прекрат ._шен0: в Битоля властта
е
чужди пропаганди; на Закона за сдруженията. Първото посегателство е веч иваието му. Слънцето,
2) Протестира срещу внесения законопроект за разрешение на споровете на църк¬ снела надписа на клуба и вече действува по съде ен р
вите и на свързаните с тях имоти като противен на културно-историческия процес, проти¬ изгряло така бляскаво на 10 юлий м. г., се помрачава.... народно съгласие и на
вен за създаване на условия за траен мир в отечеството, противен на конституционните Ние, които създадохме клубната организаци^^
родна сплотеност, не можем да не почувствуваме всич ,
начала, които освещават гаранциите за частната и обществена собственост, тия за равен¬
ся на един само клуб. Най-напред усетихме тая
огато парл^^
ството между гражданите и ония за свободата на съвестта; |С много
по-тежка, з (-егащю-
3) Настоятелно иска правителството да вземе всички мерки, за да се дадат гаран¬ Закона за сдруженията. Днес тая болка става з
р даК всички ДРУ ш1(Телен
ции за личността, за отстраняване всички физически насилия и морален разврат на насе¬ Битоля пада жертва на същия закон. Лятос ние ционен с Н'’

лението от чужди пропаганди-злини, от които то страда и днес при наличността, на които летните битолски граждани изпълниха своя кон^
е невъзможно гарантирането свободата на съвестта; протест, към който, убедени сме, се присъединя® аа Се намират те. кат0 мир-
Ки членове на къде които ни законът за»
4) Иска настоятелно да се измени тоя закон, като се постави в хармония с горните клубната ни организация,
С ТИЯ пРотести се изчерпват всичките средс^ наши
понеже, в Р всичките др. н^ "1*”^
изисквания и принципи, а именно: Да се признае, че църквите и нейните имоти принадле¬ оТ0
жат и вървят с населението и че в смесените села от екзархисти и патриаршисти те при¬
надлежат на мнозинството с право за малцинството да бъде парично обезщетено пропор¬
конституционни граждани. И
«а се прилага или по-скоро да се налагатнам остаМ о
„ наш
на сво

йки, че това
е За послеДен път по най-енергичен
ционално с неговата численост. То само
<
ми
n%KTa’
та Добра да закРием всички наши клубов ,
воля, а по наличието на закона, йнИЯ съвет,
въз^ сПОръч-
с ар
Публ. в Дневници (стенографски) от Втория конгрес на българските конституционни клубове в Ото¬ п, ЦентР[алното] бюро в съгласие 18 т- « за разтуреН
манската държава, с. 109, 155, 178, 199-200, 219 и в Ц. в. Билярски, Вътрешната македоно-одринска ПьРво от
се съобразява с него и се счита
970
архивите говорят

надписите
в градовете,
ва и на всички клубове, В рд
оттяхтрябвада^™^
_където последните имат самостоятелни
веднага, помещенията да се затворят, и помещения,
пастоятелс-
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ Пип.
От друга страна,
та досега, като.
1. Фаворизиране една
К°В0ЦНЦ ОРГАНИ
престъпленията, вършени от мла1(тт
национал^.^
'■ з
’

твата да престанат д д го създаване

на българска партия от група "*’
социалисти и
изборите™
На Wt 2 &Г
Това ше продължава се обмислят начините за създаване па друга
".копията и насилията, вършени, по време на
неоформения
организация,
ния. Проникнати от съзнаниет0 че конституцията
’ което група просветени граждани
и свободите могат да се развива т
сили, ние се ласкаем да вярваме, че само
една
полагат отново стара- дейност на
парламента; 5. С прилагането на
четите“; < истематичното
6. арестуване и избиване на о
всички^
’йшествени новата ни българи - бившипобои
организационни ръководители, войводи
арестувания, и насилия с цел да се омаломощи и 1
^ин-
„ИТе
пр. - създават в страната такова анархично По,(1жДИОК^
на закона за сдруженията. ленис и пр., игрупировка
Прочее, прощавайки се с нашите досегашни клубове, нека се готвим за новата рабо¬
та, що ни предстои за запазване на конституцията и преуспеване на отечеството. Затва¬
политическа
на време.
за легална политическа борба став^
’слено- безполезно
,,.^

губене
ряйки клубовете, които ни струват толкова скъпа кръв, нека извикаме: Да живее свобо¬ Най-сериозното съображение, което може се изтъкна за създаване ле™
дата! ура! ура! ура! ческо сдружаване на българите в Турция е: опасността да не би хора от
зация, които са за легална борба, да отидат в Народно - федеративната партия
Председател: Т. Карайовов.
Секретар: Cm. Симеонов. След предателствата, които извършиха и продължават да вършат хората на Народ
Членове: Д-р Вл. Руменов, Ан. Христов, Д. Кандиларов. но - федеративната партия, след потераджийството, побоите и изтезанията, вършени от
добри и честни българи в Турция са се погнусили
тях над българското население всички
от тия изроди и не ще помислят вече да отидат при тях. Колкото пък за онези, зана онези, които
тежат крупни престъпления в миналото и търсят начин да ги прикрият, или
които за материални облаги са способни да продадат и съвест, и всичко, тях
ЦДА, ф. 135 к, on. I, а.е. 91, л. 20. Печатно. Публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната максдоно-одринска нищо не е в
революционна организация. Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федератив¬
състояние да спре от хлъзгавия път, по който са тръгнали. легална политическа
И ако има даже условия и необходимост за създаване нова от заетите позиции
на партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 181-182.
не отстъпва
организация на българите в Турция, тя трябва в нищо даобратен път ще се оправдае, даже
на клубната организация, защото в противен случай по
323 одобри, противоконституционния закон за сдружаванията.
Писмо от ВМОРО за закриването на Българските конституционни клубове сдружаване със същата програма, ко
Пък и да се създаде национално политическо ще намерят модус чрез друго зъзку
в Турция, за турския терор над българите, за действията на членовете ето да изобиколи Закона за сдружаванията, турците разтурят и новата орг
на НфП (българска секция) в услуга па властите и за необходимостта ване на закона, или ще създадат нов закон, само за да
от организиране на дейците на закритите конституционни клубове каквото име и да носи тя. ше
Ако се създаде, както мнозина предлагат, някаква паР™
на българ с .1^ у(]11()Тур-
ще се
Cotjiim, 25 ноелшри 1909 г. се нанесе най-чувствителния удар на единствотоСоциалисти,
санкционира предприетото вече от Санданисти и ше се лдаат
Другари, Ците раздробяване на българите в Турция на разни
партии. нн-рагП1чги,щеулес-
фанатизирани партизани, които гонейки се за някакви
„при
Едно окръжно от Централното бюро на Съюза на българските консти туционни клу¬
няват задачата на турците. на нови
бове в Турция до настоятелствата на клубовете и един манифест, напечатан във в. „Оте¬
средства п опити за създаване полза- но ше
чество“, бр. 79, оповестиха решението на Централното бюро, в съгласие с Партийния За да не се губят напразно време и
няма да никаква своите Р
Чии, които ще бъдат временни и не само
Д ‘
съвет, за закриването на клубовете от 18 т. м. ат ОКоло в
Първият въпрос, който се налага след закриването на клубовете, е: ще трябва ли и в вредни, най-добре ще бъде българите в Т^ция Д“ Мрежим, като кртяж^
общини и училищни настоятелства, както беше Р1 ците примери за -
то
каква форма ще се възобнови легалната политическа организация на българите в Тур¬ мл. не
Щата пак ще бъдат тласнати от шовинизма на 3 в Турция * ‘ и и «т ар-
ция, за да отговаря на техните нужди и идеали и да бъде търпима от оформените беззако¬
ния със „закона“ за сдружаванията? «емем от гърците, които и след обявяванесплс
и иови партии или клубове, а останаха
н^^рковнитееи^ Р.
За да отговорим на този въпрос, ще разгледаме вкратце условията в Турция и някои .Ktvr0 безправна-
по-важни мотиви за и против основаване ново политическо сдружаване. енците, които продължават да се борят прот . предстоят в
След обявяване конституцията в 'Турция, създадоха се минимални условия за легал¬ Патриаршията си. „
, зад;1ч.пе- ТуР“"я;"
на политическа дейност. Тия условия дадоха живот на Българските конституционни клу¬ Наистина засега общините не са и нуждите
Ус изТръгванеИз^еР
на
“’^лския
бове. Ооаче, колкото повече време минаваше, толкова тия условия ставаха по-стеснител- Ка_ЪВсеслУчай- предвид новосъздадените
Tav
за
ни, додето чл. 4-ти от Закона за сдружаванията тури кръст на клубната и подобна ней употребят енергия и средства
Рбаджийско-реакционния елемент, за
ре нателна
°
организации.
Доколкото тия условия напоследък бяха станали неблагоприятни, може да се съди «НУЖДИ и като се поверят на интелигентната ^ства
яьлгар“'
ние, о^з

по-жалко го, да не кажем нещо повече, съществуване, което водеше клубната организа- е пригодят за целта.
Групирани само около черковните <”
г 1инииучилиШ1и1
архивите говорят
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ Кт» кОВ°ДцИ Ор
те в Турция: 1. не ще оформяваме толкова желаното от турци и други неприятел
се изпращат в непознати за тях места, по еднимс,. г”
българщината раздробяване на нацията; 2. ще употребим силите и енергията си за у“ безправи/^
Чел, I

„и сродници
на някой забегнал от турското
дане и засилване на общини и училищни настоятелства, тия трайни учреждения,
играли толкова важна рол в миналото и които ще са потребни во всякакъв случайкои ”
* “изредят
Диша
българите там, дето са те компактна маса,
за да ТпГ" *" и"
М се
турци - мохаджири); изпращат се по българее
X
Са
on На
много дълго време; 3. ще манифестираме пред турци и външен свят, че в Турция ц 1а от изроди-българи оивши войводи в Серско, които
истински конституционен режим - няма условия за легална политическа дейност- '’S-
ЧесТ()

— мъжете*
и "Ребиват
да си Р" ' в момента, когато
'
подчертаем националната си солидарност и единомислието на българите в Турция11112 .. , Р "Ресни бългщх

отношение нещастния „Отоманизъм“ на младотурците. 1 ция изпитва министрите на Царство

тгитп .„.пил-...

наПравиха своите изявления в камарата по отношенията на

БългаХ м™
"’'“'««.Тур.
Бъ^™?
изопачават '
И Г^ириков
Подписали: д-р Христо Татарчев, А. П[оп]димитров турени на тясно от тур[ското] правителство, почнаха да ги ТурЦИЯ сет«
Пею Яворов, Т. Александров тълкувание, с което самооплюват себе си и позорят България!) да1,Мдават " Друго
5. Систематично избиване или безпричинно арестуване
организационни ръководители, войводи, четници и пр„ и пр.и осъждане СИЧКИ оивши
36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличсв, е. 416-418. И понеже ние станахме нелегални, за да не се оставим да бъдем осъдени за изв, nlw
ни преди Хуриета, за амнистирани вече политически престъпления, и избягахме за не L
паднем убити от турски или подкупен куршум, всред градовете, както скопския' войвода
324 Васил Стоянов2 или по пътищата из засада, както десетки наши бивши другари: .млади¬
Писмо от Тодор Александров до българските вестници от името те“ турци, безподобните „революционери“, безочливи претенденти на Нобелевата пре¬
на нелегалните в Битолско и Ениджевардарско за започналата
мия на мира, за да си отмъстят на нас, намериха, види се, за по-юначио да изтезават и
изселват нашите домашни и роднини, да се разправят с невинни деца, жени и старци,
младотурска реакция в Македония1 вместо със самите нас, които сме „престъпници“ в техните очи. С това те ни предизвик¬
ват дръзко, но нека знаят, че ние ще отмъстим за тая гавра със свободата и честта на
[София, преди 25 ноември 1909 г.] нашите домашни и роднини, нека знаят, че жилавият български народ ще умее да защити
правата, вярата и честта си, не ще остави да бъде обезличен и онеправдан. Ако военни
„Младите“ турци опиянени от лесната победа и „бяла“ революция, възгордени от експедиции не можаха да подчинят слабоорганизационните араби в Йемен и полудивите
ласките на великите сили, замислиха „велики“ планове. Замечтаха да си възвърнат отне¬ албанци, още по-малко ще успеят „младотурците“ да обезсилят и поробят с репресии
тите им по неспособност да ги управляват области: Босна и Херцеговина, Източна Руме¬ българите, своите учители в революцията, както ги наричаха в първите дни на своеоораз
лия и Крит и „отоманизират“ (потурчат) нетурските нация в империята; по тоя начин да ния „Хуриет“ ! .
създадат една силна държава, от която да треперят сички Велики сили, както са трепери¬
ли едно време, когато турците се явили като завоеватели в Европа. Като Ви благодаря предварително от мое и на
ре, за учтивостта Ви да поместите тия ми редове, надея се, че щ
По първото - възвръщане бившите техни области, сега попаднали в състава на мо¬ на вестника си нещастните наши домашни и роднини и ще запо Ч1П-аТелиге си с
дернизирани държави с по-културни нации не успяха - разбиха се илюзиите им. Остава оъдем с р обществото
безправното положение на българина в Турция, за да непрн-
запазване
i
да полагат усилия - да си опитват щастието с второто „отоманизирането“, с което сигур¬ за мерките, които ще бъдем принудени да предприемем ли
но ще си разбият главите! к и човеш-
И почнаха те да си служат със сички простени и непростени средства, каквито може
косновеността на личността, жилището и семейнотоцели народ в империята
кото си достойнство, и ония, които ще предприеме а|)е на истинска
свобода,
да измисли само тяхната ориенталска фантазия, за да потурчат нетурците като: в защита на своите придобити и неотемлени права, и за
1. фаворизиране една националност за сметка на друга; равноправие, законност и правда.
Оставям с дълбоко
уважение .
2. Разцепление на самите нации на враждебни лагери: създаване полицейска бъл¬
гарска „партия“ от група „социалисти“ и пройдохи от България (толкова умело прилага¬
ния при Хамид-Хилми-Пашовия режим принцип в управлението: „разделяй и владей , а Непх«м^
нс
легна и в основата на младотурския „конституционен“); Т Длександр08, '
3. Опитите да турят ръка на верската и училищна автономия на християнските на¬ W 135 к, оп. 5, необработен, 2 л. Оригинал.
ени> документи и материали. Съст. Ц. Билярски. °Ф
Ж с 84<
ции в империята;
4. Реакционното законодателство на камарата: а) закона за безделниците, предназ¬ °
начен за бившите български войводи и четници, останали без работа (прилагането на тоя Григор Василе
варварски закон се прекрати благодарение намесата на Европейските сили, за което им Писмото на Т. Александров е приложено към следн^него-описмол»
дължим признателност); б) закона за сдружаванията, под ударите на който паднаха сички н°ември 1909 г.:
национални политически организации на нетурските нации, включително и клубната, а
остана да съществува Младотурския комитет, който продължава да се меси по най-бру та* ’* приготвил това за тукашните вестници от име. ия нелегалните
нейде-
» БИТОЛСКЛ
с СДН» °
лен начин в законодателната дейност на камарата и в управлението на държавата, с кое ени, деца и роднини са арестувани, за да 'И ‘
то ги компрометира; в) закона за четите, писмо
който, макар и не вотиран от камарата и сена¬ Теб° Г° намеРиш Добро, помести го в някой вестн
, т0
та, се прилага по един чудовищен начин от
„конституционното“ министерство на Хилми
сърди 975
Наша, разстройват се десетки български
семейства, задигват се деца, възрастни и старци,
974
 НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО ДОКУМЕНТИ
да търгуват с Македонското]
дело в борбата против буржоазна
:Става дума за скотския войвода Васил Стоянов Стойков - Аджаларски (18X0, с. Аджаларс С
О|,с*о -малко
п(,
официална
1909, Скопие), убит от турците на 11 ноември 1909 г. вСкопие. ’
Бълг[ари]я- - княза рекъл!
Санд[ан]ски се стреля _
Йово Йованович
се -
~~ стреля пак княза!
/чтпопст riQV

Чети имало
има.^ в Мак[едони]я
v . - княза!
.

задигат фамилии към Анадола

Арестуват, изтезават, Бълг[ари]я виновна за борбата
325
Писмо от Христо Матов до Григор Василев за отношението на българския Или изобщо официална
население и с това компрометират
nnZ-
УР“° на измъчено-
борбата mvу оощопРеЛтУРЦииевр<).
княз Фердинанд I и българските социалисти по македонския въпрос то македонско] разбира ли от човещина и братство!
и необходимостта от създаването на течение в техните среди пейци. Търговия социалистите не са се компрометирало
1 ’ не с са се °Р«илиле толко-
за правилно ориентиране в македонския въпрос 5. Никогаш обаче
ва, колкото напоследък,
а) Когато не се възмутиха -
Ница, II януари 1910 г. нишо за изтезанията.
не писаха нищо предателстмта и поте
изтезанията, предателствата

раджийството в Неврокопско
възмущаваха от последните турски мерки в Мак[едони|я, включи¬
Драги господин Василев, и б) когато не сеинспекторство на Ив[анови]ча над бълг[арските] уч(йли|ща.
-
Получих и отвореното Ви писмо, и статията - същински шок с благодарност, и телно и от турското
Йова
главно ни създадоха белите, не следват тесняшкия
картичката - поздрав от младите. Нямам много свободно време, та затова не мога да 6. Тесняци социалисти, които едно измъчено население; „ни ходи, ни седи- са те
отговарям своевременно. Вярвам, че не ще ми връзвате кусур. социализъм -види се само за пакост на
-
Снощи четох в „Камбана“ от Леонидов (?) що, мислите? - пак търговия с Маке¬ в нашата работа.
в държанието си спрямо мл(адо]турците
са същински бур-
донското дело. По тоя случай трябваше да Ви предам накъсо, в отделни мисли, развити¬ 7. Сички пък социалистиположението, за истинското положение на масата и особе¬
ето на които вие сам да го направите (или: аз ще се изкажа, когато се видим), моите жоа, които не щат да знаят за от хвалбите за равенство и свобода на властвува-
неизменни и не нови възгледи за експлоатацията или - по-широко - за политиката на но на раята, ами се оставят да се водят
се водят от луксът на
съществуващото наполовина
бълг[арски]те социалисти изобщо по Мак[едонски]я въпрос. щия буржоазен младотурцизъм, да
същност долу грозно, гроз¬
сичко е тъй Мак(едони]я
право за събрания и за своб[оден] печат, когато в
защото сам Хамид е в
1. Винаги най-вече си е пащало Македонското] дело от най-горе и от най-доле: от (Да не би
княз и от социалисти. Две фатални влияния от Бълг[ари]я са тормозили Орг[анизация]та: но както в Хамидово време и нещо по-лошо.
върховисткото течение - влияние от най-горе - и социал[но]то - влияние от най-доле. Кое - в Солун?) „ „ „„ гмпале едно —
Стига толкова сега.1 социалист стори
от тия фатални влияния е било по-фатално, историята ще реши, толкоз повече че процеса
Не ще ли се намери майчин син - Македонското]1 ’
да да се спасиме от
не е свършен. най-годен за тая
2. По въпроса за война винаги трогателно единение е съществувало между княз и свестно течение между социалистите мислите ли, чс
по 0 сте
между широките
белите, ако не и да ни се помогне? И не шение
работа? До кога ще чекате и ще търпите -
социалисти: той против, те против. Що ми важи, или що важи за Мак[едонско]то дело, че поради риск Р
q поздрав X Д/ш""8
той излизал от друго становище, социалистите - от друго. Чужденец по рождение, чуж¬
денци по идеи (да прощаваш): еднакво не ги боли.
- Да пада отговорност и върху Вас?

3. Сички бълг[арски] правителства са експлоатирале с Македонското] дело. И коя

опозиция не е експлоатирала с него? Социалистите като вечна и като крайна опозиция - Пуол. в АР
Христо М»"*
с

-
най-вече. Тряба да се бие прав[ителство]то, покрай друго, с Мак[едонско]то дело ще се ЦДА, ф. 135 к, on. 1, а.е. 35, л. 105-107. Оригинал. Ръкопис.
бие: ако върви напред защо върви? Ако остава надире, защо остава?
Хр- Матов
4. Орг[анизация]та Вътрешна, като външен за Бълг[ари]я фактор, както е била в
дотик с опозицията, така е била и не е могла да не бъде в дотик (съпротивление, сноше¬ и
ние) с прав[ителство]то или с неговите органи. И нигде никога не може да бъде инак при
1
За отношението на българските социалисти । Сакъзов.
случаи,
пише н брошурите си „Писма за Македония. |,юцусиати
тия условия. Винаги или обикновено прав[ителство]то навиквало нас, щом види че Орг[ани-
зация]та дружи с опозицията; и наопаку, опозицията, за да пакости на прави[ителство]то,
Македония на д-р Кр. Раковски, София
^‘‘к^Донска революционна система, с.
191
»
И.^
гледала е да поддържа опозиционно-настроено течение в Орг[анизация]та (каквато не
може да няма в една широка орг[анизаци]я като нашата) без оглед дали то е право или не,
дали не служи преди сичко на свои амбиции, дали не е орган дори на чужди съвсем влия¬
ния и дори орган на турци. Тъй постъпва опозицията не защото е убедена, не затова, тя не
си дава и труд да вникне в работите, ами защото като се поддържа страната на Вътреш¬
-
ната] Орг[анизаци]я изобщо, а не на някое нейно изродено течение, не винаги може да
се бие прав[ителство]то. Нищо не значи, че една опозиц[ионна] партия утре ако дойде на
власт ще бъде принудена от очебийни факти противното да върши. Понеже социалистите
не се готвят утре власт да поемат, не се считат и толкова длъжни да вникват в работите и
<**■""‘4 976

* 3
 I

архивите говорят
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
ЪЮВОднн ОРГАНИ
рт^
№326 '

Писмо от Христо Матов до Тома Карайовов за отношенията между СБКК наопаки очаквайте едно другарско разочарование
жалявам, ако не сте получили още изпратените чрез у Ва
Т"* '• част 2
’
и ВМОРО, за преследването на революционните дейци от турската власт г
за необходимостта от вестници за разясняването па македонския въпрос
2. Има място и за тебе за една полезна и предання
Още щом се научихме че си се вече отстранил
СМа '
Л
БоРисоВо- и
Съ’

и положението в Турция след Хуриета и др. питаш. Т0Ва

"
поддържах и поддържам сега още ти да тръгнеш на запад
Ако идете скоро в София доразберете се по това, колкот
с
Х?
PW п№
нШ1
а Л
Ница, 26 януари 1910 г., н.ст.
а не и за отиване или не. А и по един професор с Вас - или
XНа
севМизток
Хи Т™ “
Да
Г0ВиР«
Тома,
Днес бе у дома, когато се получи твоето Браилско писмо, та той ти носи исканите от
3. За вестник - от средствата зависи; по това разбиране и съХ
случай аз не желая един вестник като принц-Саабединов’- само виИИНе фи™ци Във с«и
тебе отговори както и отговора на въпроса, зададен от него + д-р Руменов и Христов. щата партия и за правова държава, а вестник. ПРОТИВ Управлява-
При се това, на ти и писмен отговор. а) Нищо не е излязло от Хуриета,
1. Никаква „сянка“ на легална организация, никакъв онанизъм. „Да оставим ли тур- б) не може да излезне за нас,
ци и чужденци под установеното впечатление, че ние сме минали окончателно в другата в) зулумите,
фаза?“ г) Вътрешната] орг[анизаци]я работи пак за авт[ономи]я - обл[астно] самоупрГав
- Да, отговарям й ако не беше се установило у тях такова впечатление, трябваше да лени]е - и тя е права. По-скоро европейците да наложат Ревал* и повече, за да се тури
сторим сичко за по-скоро да им го установим, главно у чужденците. Това е потребно, за да край.
се заговори час по-скоро за македонския] въпрос, преди да се е дошло до въоръжен кон¬ Аз съжалявах и съжалявам, че емиграцията в София вика в резолюцията си само*
фликт на Балканите и за да се дойде. лошо е в Турция. Во Варна - по-добре: по мое настояване. Изобщо аз съм за вървене
надпревара: искай много или сичко, та хем усложнения, хем обръщане по-скоро внима¬
-
Чудя се на ума ти, че като човек от вътре могъл си да помислиш нещо като това: ние върху положението в Мак[едони]я и в Турция. - Се по същите причини името на
турците да вярват, че няма рев[олюционна] дейност, та гоненията да не са силни. Да си вестника ,,La question Macedoiniene“ в бълг[арски]те вестници настоявам отдел „Македон¬
мислиш противника глупав, значи сам да се лъжеш и чрез това да рискуваш да правиш ски] в[ъпро]с“, а в Солун - „Равенство“ - разтегливо понятие.
грешки. Закона за четите кога излезна на бяло и кога започна да се прилага? Пали тогава С поздрав към всички ви X. Мипюн
още парадирахме в клубове. Валията солунски не беше ли ти казал: „Нейсе Вие, ама
По-скоро мемоара - статистиката: аман от бабуване. Сто пъти Ви виках: по-скоро
другите - другите.“ Ами нали след Хуриета правехме преговори с младотурците като па макар само статистиката, теориите в него не важат много.
Революционна] орг[анизаци]я, нали месеци наред при беззаконието - се като орг[аниза-
ци]я фигурирахме, къде повече, къде по-малко?
И за друго ти се чудя на ума: и ти като обществото в Бълг[ари]я (да не кажа и в ЦДА. ф. 1079 к, 011. 1, а.е. 389, л. 8-11. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив Христо
Матов, с. 305--®.
странство) тревожиш се като че ли задето 50 - 100 души рев[олюционе]ри попаднали в
затвор, а не за 999-те мъртви погребани, убити от турци, не за зулумите безброй в Гости-
варско и Дебърско, не за настъпилото икон[омичес]ко положение на чифлигарите. (Сил-
но и неправо ще бъде да ти припиша един плач, какъвто винаги настава у бълг[арско]то 1
Милан Матов. от Ен1|дже Вардар.
общество, когато евентуално турците посегнат и на чернокапци или на църк[овно] - *
Диониси Христов, учител, деец на СБКК, депутат на Първия конг
учил[ищни] правдини, а - никакъв плач когато стават зулуми като горните над негови ' Панчо Дорсв.
братя - българи, освен когато ние чрез усилна агитация и жертви им бучим в ушите). Ако 4
Авксентий Пелагонийски.
е работа да се оплакват попадналите в затвори борци зарад сполуката в самата борба,
плача и аз (Имам и по-гслямо основание: и близки другари - борци, и рожден брат - ’ Секретарят на Българското генерално консулство в Солун Янко
" Вероятно Борис Мончев. дви*е"и
борец1), но това не ми дава право да забравям, да изоставя назад каузата. водачите на млад1лурското
- Дори - трагизъм! - при едно бълг[арско] общество като гореописаното трябваше ’Става дума за принц Мехмед Сабахедин (Саб*ахатин), мсшвереС. BpeMt ю
Вероятно се имат предвид вестниците „Шуреи -
един съдебен трагичен силен ефект, за да бъде раздвижването и гоненията да поспрат, и на а ”йския
крал и руския Lui«mhh.
оръжието да се поспаси и - зимно време да се спечели. Ако тебе, ако д-р Рум[енова], ако " Хр. Матов има предвид решенията за Македония за за№ючвансто на Мл-и°т> 4

-
Диониса Христов2 не мога да убедя, че именно от повик, от заплашвания вътрешни и Ревелската среща от 1908 г„ станали един от поводите
външни - турците се боят и на това отстъпват (и ето отстъпиха донегде) а не на молои и
увещания като твоите или Панчевите3, или Авксентиеви4, - тогаз не знам, кого другиго
бих убедил.
И тъй, никакви сенки, никакъв онанизъм. И ако, както викат, биле и други в Солун
на подобен ум, наклонен съм да считам Вас повече за отговорни за това - с държането Ви,
отколкото тях или секиго от тях по отделно. Затуй именно, ако наистина има у някои в
Солун мисъл за образуване сенки, Вие сте длъжни да сторите сичко, за да ги отклоните.
Бяхме най-коректни спрямо Вас и лег[ална]та орг[анизаци]я изобщо, искаме и от Вас
коректност и сте длъжни да я дадете. От нас не очаквайте вече никакъв компромис,
978
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРЛЛ11МТЕ
№327
Писмо от Христо Матов до Григор Василев за необходимостта да започне
излизането на социалистически вестник по македонския въпрос,
македоно - одринското революционно движение

Iд.р Владимир Бурилков (1882,

к. .
кин въпрос. Кр. Станчев е член на БРСДП (ш4 като ”Камбана“ винаги е бил трибуна
за м
; }

Малко Търново 1968 К

- JPraC)’ ад”окат' публицист ’ '
>
за положението в Македония и др. на СБКК, член на Демократическия сговор,
главен
вечерна поща“. През време на пел» и ж»™-.™
и „Бургаска
София, 12 февруари 1910 г. „Дневник“ в Iурция, откъдето изпраща своите
кортспондеюми
Македония и Одринско (1908 - 1912). Младотурската
ртволю^
“Иалсн к°1«™>*нт н
В* Ю
поща“
„
Драги Василев, в „Дневник“. Съст. 14 Бурилкова, Ц. Билярски. София, 1-У1^ В
1998 «орапондент на |

Кр. Станчев1 слушам бил уволнен от партията. А „Камбана“ се стария език държи 'Янко Сакъзов (I860, Шумен - 1941, София), лидер на
Матов но вижданията му по македонския въпрос вж. БРСДП (ш с) публшшгт
„Работнически] в[естни]к“, казват, добре се държал. Бурилков2 снощи подзагатна, че с
Аргир Манасиев.
в посочената брошура™
'4 в
rv
“ Хр
Вас може да се сдружи, та заедно да основете друг секидневен вестник. Сигурно Бу’р[ил-
4
н“ Док. 325.

ко]в не е мислил много върху това. Па и дали трябва да остане „Дневник“? С. Радев
тъкми да почне по-нататък свой вестник.
За нашата кауза би било много добре покрай сегашните два в[естни]ка („В[ечерна]
п[оща]“ и ,,Дн[евник]“) да има още един - два: Радевия и друг, дето Вие да пишете от
социалистическо] становище като противовес на ,,Камб[ана]“. В смисъл: От социалисти¬
ческо становище едно правилно и бързо - с война - разрешение на мак[едонски]я въпрос
ще проправи път.
а) За пропагандиране на социализъм вътре в Мак[едони]я,
б) За урегулиране и стабилизиране на правилен парламентарен режим в своб[одна]
Бълг[ари]я.
Излизам от магьосания кръг в Бълг[ари]я да се наредим вътрешно като направим
невъзможни лични режими, та после да решаваме мак[едонски]я въпрос; или да решим
първо мак[едонски]я въпрос, ако искаме после да заживеем истински парламентарен ре¬
жим. Разбира се, аз, а вярвам и Вие, съм проповедник на втората идея, като единствено
вярно в моите очи. И съм дълбоко убеден, че с време тая идея ще се наложи като вярна -
на сички, но да не би да е късно, да не би да се каем като разсъждаваме с руски ум: след
дъжд качулка.
Оправдавам Ви, че има да се бавите още два - три месеца, но това не ми отнима
правото да съжалявам, че се случи в такъво време.
С кои социалисти тук по било възможно да се разберем не за да ни помагат, но поне
-
за да се неутрализира колко годе камбанарско - социалист[ическа]та турска и предател-
ска политика по мак[едонски]я въпрос? Избройте ми някои големци и дребни работни¬
ци?
’
ния и Одринско. Р ,
Става дума за провеждането на антибългарската обезопъж«-ь.»и„ . „
и dKlmi1 °Т турските
власти в Македо-
№328
Апел от Централното бюро на Народната федеративна партия
(Българска секция) към партийните организации за разцеплението
в редовете на партията и за решенията на Извънредния й конгрес
Солун, [след П април 1910 г.]
Апел
към партийните организации и съмишленици
Извънредният конгрес на Народната федеративна] партия съзнаващ ясно трудните
задачи, които настоящите критически за страната моменти налагаха на партията от оне¬
зи безизходни пътища, до които бе доведена от една част помрачени от озлобленне хора.
Членовете на бившето Централно бюро, преди още да бяха се загрижили за закреп¬
ването и засилването на партията, преди да бяха извършили какво да е положително
Дело, преди да бяха проявили силата на своите творчески способности, с
един необмислен
жест се впуснаха да клеймят най-безразборно по-голямата част от партийните другари.
Не намирайки достатъчно аргументи да обосноват един свой
произволен акт, те
само те. всички други, които
стигнаха до най-големите абсурди: партията олицетворявахада бъдат ругани и окачеств
не мислеха като тях трябваше да бъдат изринати, трябваше
вани с безчет недостойни епитети, трябваше най-после да бъдат
считани к-

—
плошадни духовите
Повърнете ми моите писма до Я. Сакъзов’. Обществената мисъл бе дълго шокирана от техните
Последните 2-3 седмици по-системно гонят вътре в Мак[едони]я. В Куманово без нави иронии.
повод изпозатвориха 40 - 50 души селяни. В Охрид Телял викал: който произнесе думата
„хуриет“, 75 гр. джеза (и дребни башка - в затвора няколко етапа). Аргир войвода в I ев-
Партийното единство, другарската толерантност
ха подложени на жестоки изпитания, а партийния орг.
и
, ре Р съще^^
тенденци
гелия стрелян - неулучен4. Заловено вътре окръжно от Цен(тралния] младотур[ски ] к[оми- проводник на най-извращаващи и противопартийни в отдавна
те]т до местните к[омите]ти. В съгласие с властта Ви явяваме, че макар Бълг[ари]я да Безчет нелепости, провокации и донкихотски заканвания намери.
„

дига врява, законът за четите ще се прилага и отсега; редифите нека са готови, може ои престаналия да служи на партийните интереси орган. бързина и изисква-
ще бъдат извикани преди определеното време.5 да се прояви
Тогаз, когато въпросите от обществено
. партията трябваше застра
Поздрав и от Яворов, Т. Александров Ха навременното заемане на конкретни позиви нги н обрания, пред
чРез организирани политически акции, израз ние на чифлигарското
'
X. Матов.
мухаджирско нашествие, пред влошеното ^дбата;
четит
изместено от мухаджирите и оставено
на Р 11е1(Т против върхухрис.
ОДА, ф. 135 к, on. 1, а.е. 34, л. 7-80. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив Христо Матов, с. 307-308. лагане на още неприетиявластта;
тьпления на органите на
от ПаРламен ^те посегателства
оставайки
наш
безини
Тиянските училища, тъкмо тогаз, нищо изменено,
1
Кръстьо Станчев, публицист и журналист, главен редактор на в. „Камбана“ и „Заря“. Тясно свързан с
ните въпроси заявяваше, че в положени 981

980
 4
„.1

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРЛЛНИТГ
При тъй развилата се печална действителност, единствения разумен и спасяващ Пап ъков°ани орглци,,
тията от обезличаване път, можеше да бъде само в свикването на един извънреден конг „ 329 Ди
рее. Писмо от Ръководния комитет на Бъзга '•«cm 2

Но хората на бившето Централно бюро, без да изхождат от партийните принципи и

без никакъв сериозен довод се противопоставиха с най-непростени средства на горната
инициатива. Нищо не бе в състояние да ги вразуми, техният път бе неизменен, въпроса за
самата партия бе предрешен в най-парадоксална форма, тъй като и с един само човек тя
можела да продължи съществуването си. м., 30 април
Обаче, с всичката си неумолима сила трезвата мисъл и обективния поглед трябваше 1910 г.
да се наложат и турят край на горнята тровяща атмосфера. Партийните организации в До Господина
Господин Председателю, Председателя иа- София
своето болшинство, представени на Извънредният конгрес, приеха в духът на партийните Прокламирането на фамозния „Хуриет“ в Турция
принципи съответните резолюции. бе
страна на турските управници. С тоя си акт младотерцигеет^
рлнхацрахв очите«иат
ЛМък от
Близките задачи на Народната федеративна партия изискват влагането на всички свят. на целия
усилия, от страна на партийните организации, за най-широкото разгласяване на горните Между измамените в очакванията си сме и ние българите
резолюции всред народните маси и тяхното подготвяне към предстоящите борби. Изди¬ mм
поХТм"
~
гането на партията до степента на силен обществен фактор, както и възможността й да и емиграцията. Този политически, турски замах внесе смут в °Дрннско
упражни необходимото влияние в защита на исканията си, е в пряка зависимост от дей¬
ността, която трябва да развият партийните организации.
свободна е'ра°ВеЧеТ°
°Т ”аС 46 М И“
Нужна беше, обаче, само една година да се разбере прекия фалш.
Пробуждането на непосредственно заинтересуваните обществени слоеве, създава¬ Тук не мче място¬
нето на политически интерес у тях към развиващите се събития, както и издигане на
гражданското им съзнание, за да стъпят в процесът на общественните борби, трябва да
то и едва л и е нужно да се спираме подробно върху новосъздаденото
положени»
Днес почти всички, които изпитват прелестите на новия режим върху гърба
си
тХя
твъм!п
едногласно. че новото положение във всеки случай е по-несноено и опасно по последстви¬
съставлява най-важната грижа на партийните другари. Само в бързото засилване и на¬ ята си, отколкото в Хамидово време. Смяната, обаче, на режимите бе тъй неочаквана и
растване на партийните организации, възможността да се отстоят чрез повсеместни ми¬ момента тъй шеметен, че и М[акедоно]-О[дринската] революционна организация, която
тинги, позициите на партията по най-жизнените и текущи въпроси като: мухаджирския, води 15 годишна епическа борба и най-много съдействува за настъпването на тоя момент,
законопроекта за четите, чифлигарския и други - добива най-сигурни изгледи. Ръководи- не можеше да се не поддаде и тя. Вместо да се свикаше един организационен конгрес, за
мо от горните съображения, избраното от Извънредният конгрес Централно бюро, апе¬ да прецени положението и начертае бъдещата директива, ръководителите й не направиха
лира към партийните организации и съмишленници да подпомогнат делото на Народна¬ това. Умишлено или не, не му е тук мястото, за да се спущаме в подробности. Ние знаем
та федеративна Партия, което е и дело на прогреса, както и да побързат с поддържката положително само това, че сериозни пречки за конгрес нямаше. Но, както и да е, тези
си за издаването на новия партиен орган. натяквания са сега излишни. Едно е ясно днес - по македонския въпрос се формираха две
Централно бюро на Нар[одната] федеративна] партия: противни едно от друго мнения. Когато едни приемат, че Турция ще се реформира, и ако
Д-р Хр. Тенчов1 А. Буйнов, Д. Миразчиев, и недостатъчна, но все пак има една относителна свобода за водене легална бороа. други
наопаки, твърдят, че Турция е нереформируема, следователно само една подновена рем
*,

Ч. Кантарджиев, А. Спасов.
люционна борба ще бъде в състояние да спечели многоочакваната политическа а
Временния адрес на Централното бюро е: Pharmacie „Nadejda“ Messieurs Jv. & K.
Tentchoff - Salonique (За Централното бюро).
мия на Македония и Одринско. Събитията едно след друго идат да потвър^^^^
мнение. Да се възобнови ли старата Революционна организация, кг'
кания вече път, да се реформира ли тя съобразно новите
трябва да се създаде една съвършена нова организация, ето в р •
_ м
които
или
занимават
начело
ЦДА, ф. 1508 к, on. 1, а.е. 484, л. 1. Печатно. Публ. в Ц. В. Билярски, Вътрешната македоно-одринска Днес активните
македонски дейци и са на разрешаване, м чрез свиква-
революционна организация, Съюзът на Българските конституционни клубове и Народната федератив¬
грешка,
водители Матов и Сие да се заемат с поправянето на crop от хора На органнзаци-
та те почнаха д
на партия (българска секция) след Младотурската революция, с. 183-184. нето на един общ конгрес, за което не веднъж биваха под
ята, те продължават да вършат мистерии; нещо ’ряи преди да се родят-
образуват конституционни и тям подобни клубове, коит у Р пов^
1
Д-р Христо Тенчов, род. от Кукуш, учител, деец на Българското тайно революционно братство в Солун, ислим, че на експериментите трябва да се тури кр _ 1908 гоИЯН1'.В()т паздо-
на ВМОРО и Народната федеративната партия (българска секция).
п
ПИ
Възползувани от случая, че в
К0
м“лобР°ен комшийски конгрес, имею _
разните ДДЪ*Н„1В заяасни Ai№
°рганизация, в който конгрес те си разпред ‘ и давел Хрис • и Дп дщиит-
чименно:
•

за Централен комитет -
^Улев и Добри Даскалов и за Представителство^ прРодълж^д^
~ запасни: д-р Татарчев, Силянов и Яв< Р ’ « и ако, въПР делото м и
п
°Т 17 ДУШИ Делегати 12-тях бидоха Р шеще да "Р^организаЦИЯТ'1 к яе
на из ИР на принципите
Тели ОНТРолния институт, числото
98.
р
"еДйте. Мнозина г-да измениха вече
от тези
982
 архивите говорят
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
само, че се отказаха от революционната борба, но се обявиха и за нейни върли врагов
Независимо от това, най-важното в случая е, че даже да се приемаше изборът им за зако 6. Че благодарение липсата на ръководители^
вдавала
'■ г
такива лица патриотизъм и далновидност ТВЪРД мрактеп
нен, мандата е вече отдавна изтекъл. П„г и и. <
Недавна се научихме, че г. г. Матов, Татарчев, Лазаров, Александров и др. водели ди, неимеющи нищо общо с идеалите й държРаВИНИ’аЦИЯТа се *
8 Услуга на
м
7. Че по същите причини статутите на Опг
продължават да водят преговори с официалните и неофициални фактори, в качеството сии
Чуж-

на представители, свиквали братствата и дружествата да искат съдействието им за изтег¬

ляне остатъците от Македонския фонд.
8. Че вследствие нередовностите и злоупотребя
От до тук изложеното Вие виждате, г-не председателю, какви представители и ко¬
ръководителите си, Организацията като търсеше и
митети са казаните г-да и какво е тяхното юридическо право и основание да се представ¬
ляват и налагат за такива.
Ръководими от единственото желание да се тури край на експлоатацията с освобо¬
подкрепа на властите, емиграцията и обществото чрез
То време съзнателно водеше борба против тези фактори
св= и
ралната и
An 1редстави™<™>,
MaTePa8«Ha
на
в също-
дителната кауза и се почне една планомерна, съобразна с новите условия и отърсена от
бае вярата в собствените сили на народа за постигане [на]
днешната апатия; с£™
1 1 “оите иде<1Ли и да се докара
Рт,лс'

грешките на горчивото минало революционна борба, счетохме за нужно да Ви осветлим 9. Че „Представителството“ е един излишен и вреден инс™ „
по въпроса. Към такава борба вече се е пристъпило и скоро ще сме в положение да потър¬
сим Вашето съдействие.
коства скъпо и на Организацията, но и е съдействал най-много за
самоизтреоление, като е злоупотребил със своето изключително синХр™
Р и
Като имате всичко това пред вид, дружеството Ви само ще определи линията на положение
10. Че в моменти като обявяването на Хуриета Организацията вследствие широката
поведение, която то ще трябва да държи по този жизнен за всички нас въпрос. си децентрализация и липсата на дисциплина не можа да наложи поставената си цел -
Приемете, г-не председателю, уверението в отличното ни към Вас почитание. автономията, а застана на един кръстопът и не знае где да върви и до днес;
За всички другари и съмишленици и с тяхно съгласие: 11 Че със законите си за четите, за сдружаванията, мухаджирството и др. младо-
Г. Занков, Георги Васатеро, Чернопеев, Апостол войвода, турците ясно подчертаха панислямската си политика, по-вредна и по-опасна от последст¬
за неграмотността и по личната му просба подписвам го аз А. С. Бозуков. вията си, отколкото до Хуриета;
12. Че след Хуриета една част от водителите на Организацията се отказаха от рево¬
люционната борба като възприеха легалната;
ЦДА, ф. 1957 к, оп. 1, а.е. 11, л. 1-2. Оригинал. Машинопис. 13. Че и тия, които след дълги лутания, признаха необходимостта от революционна
борба и за в бъдеще, още не искат да съзнаят погрешния път, по който се е вървяло досега
и продължават да се представляват за водители, макар че мандатът им отдавна е изтекъл и
14. Че новите условия в Турско налагат необходимостта от една революционна бор¬
№330 ба, поставена на чисто национална почва, която да се противопостави
Резолюция от Учредителното събрание на Българската народна лямизъм и [да] ратува за националното политическото
македоно-одринска революционна организация култура и прогрес са достигнали само
си обединение и че национализмът не е изгубил
к0
значението си вРнастояЩия
век, както
4 май 1910 г. искат да утвърждават утопистите и сепаратистите,
Резолюция
на Учредителното събрание на Българ|ската] Народна .М[акедоно]-О[дри11ска1 1. Да се пристъпи към образуване на една автономията на
Револ [юционна] Организация, 4 май 1910 г.
волюционна Организация на национална почва 11ПЛИТическо обединение.
Събранието като взе предвид:
Македония и Одринско като етап за духовнот ВСичкп земи населени
1. Че всички балкански държавици се освободиха от турското владичество в името
на националното си самосъзнание и обединение;
с българи и ония, където биха се намерили
3. Да се изхвърли институтът
‘ъми"ат0 ^полезен и вреден и [да] се
2. Че всяка една от тези държавици е извоювала свободата си само със силата на
оръжието и при въоръжената подкрепа на някоя външна държава; по‘голя”
3. Че при борбата за освобождение на Македония и Одринско тази историческа истина 1 ttopcu 1

е била игнорирана, като при създаването на Вътрешната М[акедоно]-О[дринска] Революци¬

..
онна Организация борбата е била поставена на интернационална и сепаратистка почва; свързани с

„„
Плиментк
Д
«3 , ,01(1.1911), Идари-
4. Че стъпила на тази погрешна база, Организацията си е задала и погрешни цели, п йп

като е поставила политическата формула „Македония за македонците“ за цел, а не сред¬ щ». ф. «

възстановяването

___
ство; на Вътрешната ।tq
Чески преглед, София,1994-1995, кн. 1, С-
5. Че подобно криво схващане е станало причина щото между свободните българи
да се образуват организации под формата на Върховните Комитети, които схващайки
целите и средствата от национална гледна точка, неминуемо трябваше да доведат до оно- 985
ва самоизтребление, на което бяхме свидетели;

X 984
 I

архивите говорят ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ

№331
Устав и правилник на Българската народна македоно-одринска
Глава V
революционна организация (БНМОРО) Наказания
Чл. 14. Всеки, които се провини във вредени,
1910 г. правилника.Въз основа на настоящия ’’Рганизавдята, се н
Чл. 15. Устав’ изпяк^
1 отен е подпопац
Устав на Българската Народна М.-О. Революционна Организация зацията. Р Н п_
ПравилНИк на Органн.
(Изработен и приет от Учредителното събрание през 1910 г.).
Правилник на Бълг[арската) Народна
Глава I М(акедоно1 Ог
Революционна Организация 1'0(я₽инска]
Цел (Изработен и приет от Учредителното събрание
Чл. 1. Българската Нар[одна] М[акедоно]-О[дринска] Революционна] Организация през 1910 год.)
има за цел извоюванието пълна политическа автономия на Македония и Одринско.
Чл. 2. Организацията се противопоставя на стремежите за дележ.
Глава I
Състав
Глава II Чл.1. Член на Българската] _Нар[одна]М[акедоно^^
Средства ганизация може да бъде всеки, които въсприема принципите, прокарани в чл чл i „
Чл. 3. За постиганието на тая цел Организацията се стреми да сплоти в едно цяло Устава, без разлика на пол и вероисповедание. ' ' '

всички недоволни от турската власт елементи. Тя се бори за премахвание на чуждите Чл. 2. При постъпванието си в Организацията всеки член е длъжен да положи <ад-
шовинистически пропаганди, действува за развиване революционния дух и боева подго¬ ющата клетва за вярност:
товка на населението за една обща и повсеместна революционна борба. „Закле вам се във вярата, честта и съвестта си, че ще работя с всички силя за автоно¬
Глава III мията на Македония и Одринско и че в действията си ще се съобразявам и подчинявам на
Състав интересите и наредбите на Организацията. Ако наруша тая си клетва нека бъда наказан.“
Чл. 4. Българската Нар[одна] М[акедоно]-О[дринска] Революционна] Организация Чл. 3. Никой не може да се откаже от възложената му работа без особено уважител¬
се състои от всички окръжни организации вътре и вън от Турската територия. ни причини.
Чл. 5. Член на Бълг[арската] Нар[одна] М[акедоно]-О[дринска] Р[еволюционна] Ор¬ Чл. 4. Всеки член дава определения съгласно материалното му състояние членски
ганизация може да бъде всеки, който въсприема прокараните в чл. чл. 1 и 2 принципи.
внос.
Чл. 5. Всеки член се грижи за въоръжаванието си. Бедните се въоръжават от средс¬
Чл. 6. Основната единица в Организацията са групите. твата на Организацията. .
Чл. 7. Всека местна организация се ръководи: Чл. 6. Всеки член е длъжен да следи за всичко отнасяще се до ргаииза
а) в Турция: от селски и градски комитети, районни и окръжни боеви тела; веднага да съобщава на началството си.
пй и П()
б) вън от Турция: селски, градски, околийски и окръжни комитети и Чл. 7. Всеки член е длъжен да бъде примерен, както в да помага на
в) над всички стои Главния Революционен Комитет. отношение работите на Организацията. Вменява се в оояз
Чл. 8. Селските и градски комитети са подчинени на районните (околийски), пос¬ испадналия в нещастие другар.
ледните на окръжните, а всичките на Главния Революционен] Комитет. Чл. 8. Всеки член е длъжен редовно да посещава ^Р4”” лицата натоварени
Чл. 9. За контролиране финансите на Главния Комитет се учредява особен Контро¬ Чл. 9. Всеки е длъжен да указва нуждния прием и съдеи
с организационна счете,
лен Институт. мисия. тпипто началство, когато
Чл. 10. Длъжностните лица биват изборни и по назначение. Чл. 10. Всеки член има право на оплаквание на по о-аче,п)йедлъ
Чл. 11. В Организацията, освен Комитетите, съществува и боеви институт, който се
1е Дадената
му заповед е неуместна. В случаи нетьр (ИЙ дисменио.
а я изпълни и след това да се оплаква, безразли' член и
урежда с особени правилници и инструкции, издавани от Глав[ния] Комитет. оннй работи
, Чл. 12. Районните (околийски), окръжните и Главния Комитет имат свои печати.
Ч. 1,. Всеки пострадал при
4 П°МОЩ той и семейството му, размера на коят
- и пострадали
се «
Глава IV
п„„ ^бележка. Самоличността на
подобни еми ‘ „,гаонни Ра&яи к
Материални средства. Мено от надлежния Комитет.
Чл. 13. Материалните нужди на Организацията се посрещат от: Чл. 12. На нуждающите се затворници из яточениии по орг1|Н
ц3бираемост “маТ
а) редовни членски вносове, Пп
Явижда редовна месечна издържка от ка и праВа. Прав
б) доброволни помощи и налози, Чл. 13. Всички членове имат равни изо1 ravnn«,
навършилите 20 год[ишна] възраст. съСтавляват гр-
Са^
в) помощи и подаръци, изпратени за Организацията, 0
f
г) глоби и
По3 Органи^
Чл. 14. Основната единица на
ДУШИ' Исключение се прави за УЬ
987
д) непредвидени приходи, добити със силата на оръжието. ДУЩи^3 i

986
 J ^,1J-

архивите говорят
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕс гpiь р
' ^ОВОпи л
Чл. 15. Образуванието на групите, а така също и распределението на членовет
е им
става по распореждание на съответния Комитет. 1- ’‘вещ 2
Чл. 16. Всяка група се управлява от избран изпомежду членовете й групов начал
с мандат 3 години. Тригодишния мандат важи за всички изборни тела на Организация"'*
Чл. 17. Груповите началници са длъжни да свикват най-малко веднъж в месеца
ранията, да съобщават своевременно разпорежданията, да следят за изправността на on са б
РУК Г°Чл. 34. То е длъжно най-старателно да изучи военнит
власт в района, стратегическите особености, духа
жието, за поведението на членовете от групата си и да събират членските вносове. Ъ турската
У
Чл. 18. В места с повече от 20 групи уреждат се дружини, състоящи се от по 5 групи
Чл. 35. Членоветена районното боево тело се издържа? На
HenP“*W
°рГанимцио™“та каса
Чл. 36. Членовете на районното боево тело могат да ив™
управлявани от дружинни началници, избрани от груповите такива. Длъжностите на тия
началници са същите, изброени в чл. 17. съгласието на Окръжното боево тело. ‘ускат Раните си само със
Исключение се прави само, когато има нужда да се пвикоият „
Чл. 19. Всички групи в едно село или град съставляват местна организация, която се
управлява от съответствен Комитет, избран от груповите началници. В места, гдето има случай на наранявание. Във всеки случай те са длъжни да попиват
началството си. съобХ^своевременно на
образувани дружини - от дружинните началници. Чл. 37. Ако против цялото боево тело или против некой от членовете m
Чл. 20. Всеки Комитет се състои от 3 члена: председател, секретар и касиер, които недоволство в района, въпросът се внася на разглеждание и решение в Окръжи™
сами разпределят длъжностите си помежду си. При разногласие длъжностите се распре- тело. Решенията на това последното са окончателни.
делят от районните боеви тела. Чл. 38. Всеки шест месеца районното боево тело е длъжно да дава отчет за боевата
Чл. 21. Председателя свиква и ръководи събранията на Комитета и подписва заедно готовност на района си, както и за стратегическите пунктове, дислокацията и силите на
със секретаря кореспонденцията. неприятеля пред Окръжното боево тело. Във важни случаи се донася веднага. Освен тези
Чл. 22. Секретаря води писмената част и паралелно сметките с касиера. Последния случаи Окръжното боево тело може да поиска сведения във всяко време и районното
прибира всички приходи и произвежда расходите по решение на Комитета. Размера на тело е длъжно да ги достави своевременно.
сумата, която касиера може да държи у себе си се определя от Комитета; остатъка се Чл. 39. Районното боево тело води списъци за числото на организационните членове
внася на съхранение. и се грижи за издържката на нелегалните боеви единици в района. Направените разходи
Чл. 23. Касиера е прямия отговорник за всички нередовности и злоупотребления. се оправдават с надлежно подписани расписки.
Пред началството си, обаче, е отговорен целия Комитет. Забележка. На нелегалните членове се забранява да държат у себе си списъци, пис¬
Чл. 24. Половината от приходите на членските вносове се внася в касиера на район¬ ма и въобще каквато и да е кореспонденция. Такива трябва да се пазят в безопасни .места.
ното боево тело. Добитите по други начини суми остават в районната каса. Ако сумата Чл. 40. Членове 21, 22, 23, 24 и 25 се отнасят и за районните боеви тела.
надминава 1000 лири, горницата се внася в Окръжната каса. Чл. 4 1 . За испълнение на административната, както и паричната,
Чл. 25. Всеки три месеца касиера е длъжен да представи сметка за състоянието на и др. от небосви характер служби, районното боево тело назначава лег
Комитетската каса. ред нуждата, които действуват по негова заповед. «.легални
Чл. 26. Комитетите са длъжни поне веднаж в месеца да имат редовни заседания, а Забележка. Ако некой район изгуби боевото си тело и
извънредни - когато се яви нужда. За по-важните заседания се държи протокол. (войводи, четници), които да ги заместят временно, наз м им(|а.
Чл. 27. Комитетите могат да извършват покупка на бойни материали само със зна¬ гални го заместват, като същевременно съобщават на р
нието и под контрола на районното боево тело. чавание на ново боево тело. , единня измежду които се
Чл. 28. Комитетите дават всеки 6 м[есе]ца редовен отчет за състоянието на органи¬ Чл. 42. Боевите тела в Окръзите се състоят от .
зацията на по-горното началство, а в други случаи веднага, когато такъв бъде поискан. назначава за началник. райони, назначава
районните
Чл. 29. Изборът на комитетите се санкционира от районното боево тело. 11ри невъз¬ Чл. 43. Окръжното боево тело распределя окръг
можност да стане избор, Комитета се назначава от това последното. боеви тела и проучва всестранно окръга в
Чл. 30. Съобразно местните условия селските и градските организации образуват ра¬ Чл. 44. Все„т месеца О^^
йонна организация, управлявана от районно боево тело, назначено от Окръжното такова. главния Комитет. Втората половина на чл. 3 родите си в ка
Правата и длъжностите на боевите тела са предвидени в особена глава.
Чл. 31. По същите съображения няколко районни организации съставляват Окръж¬ K»M™V5 OKp™^^ “
на такава, управлявана от Окръжното боево тяло, назначено от Главний Комитет.
Забележка. В териториите извън Турция се запазват административните Околии и
Чл. 46. Членове 34, 35, 36, 37, 38, 40, 41 и 4
«
°ТурцИЯ вмесъЧ^ мТ0 по
, Чл. 47. В организационната теРиторИЯ аолийскн и 0КРъ*”"р^пределенпет0 1,11
Окръзи, с тая още разлика, че Комитетите им са изборни. оеви тела начело на Организациите стоятго тер^Р^давний
Глава II *чост се спазва административното се определя о ата цародна Mla н0|.
Управление чните суми и материалите на тези ком т Българс* ‘^рии, гае от
Чл. 32. Боевите тела в районите се състоят от 3-ма души, от които единия се назна¬
чава за началник. По нямание на достатъчно лица, районното боево тело може да бъде и 0,
Чл. 48. Окръжните организации^^
[дринска] Революционна Организац Главен > комитет,
от по-малък състав.
Чл. 33. Районното боево тело е непосредствения распоредител на всички боеви сили
^ишленици. Тя се управлява от един
Чия конгрес.
989

988
А РХИВ HTE ГОВОРЯТ ^.документи на централните
Пкое1
I Временно до свикванието на Конгрес делата на Организацията Забележка). В местностите
ЧяйелГежка]
се извън
събрания за избирание на комитетите им
УРВДЯ
оъководят
Р ОТ един 5^0 членен временен комитет. Се "№иждат
окръжни
Чябел(ежка] II При избора на Главний Комитет избират се и 3-ма запасни Чл . 63. Конгресите се свикват от Главний к «колийски

.
ип до Членовете на Главний Комитет са равноправни и равноотговорни. Тс членове. Редовните се свикват всеки 3 години, аювънХи " и би^ редовни ии
опре-
пелят помежду си секретар и касиер. Останалите трима образуват директорат. Р «■ «
цп SO Главний Комитет разпределя революционните окръзи и назначава
лицата на т« «рт» „ожел.ят това. то™
Чл. 64. Конгресите са законни когато
Х^лХо
окпъжните боеви тела в Турско. Той се грижи за въоръжаването и боевата подготовка
и образувание нови организации там, гдето няма такива.
Чл. 51. В духа на организационните наредби Главний Комитет може да издава инст¬
Чл. 65. Датата и местото на конгресите
Чл. 66. Конгреса се състои от по 2-ма
nnU„

ce^LT от делегатите.
деле°гПРеДеЛЯТ
°7 РЛаВНИЙ ^”митет-

рукции и окръжни по всички назрели и наложителни нововъведения, задължителни за

цялата Организация до свикванието на Конгреса. те с право на съвещателен глас.
КонХ^Е™ ® Турско и 00 един от
другите. Членовете на Главний Комитет и «сродния Институт участвуват в конгреси-
Чл. 52. Главний Комитет е върховний распоредител с всички боеви сили на Органи¬ Забел [ежка] . Избора на делегатите вън от г
’ чРез
СЪ0Рания> а в Турция
зацията. Той ръководи дейността на терористическите групи и решава предприеманието по делегация на окръзите.
на по-важните акции. Той, обаче, не може да ангажира никой окръг в подобни предприя¬ Чл. 67. Мандата на делегатите се удостоверява с лично пълномощно, подписано и
тия без неговото съгласие. подпечатано от Окръжните тела. Техния мандат важи само за конгреса, за който са ий
Чл. 53. Главний Комитет е длъжен да държи в течение на общите работи окръжните рани.
тела и да им дава своевременно всички сведения и опътвания. Всеки шест месеца той Чл. 68. Заседанията са законни, когато присъствуват 2/3 от явившите се делегати.
испраща на последните изложение за общото състояние на Организацията. Решенията се вземат по вишегласие.
Чл. 54. Главний Комитет се сношава с всички външни фактори, като делегира за Чл. 69. Дневния ред и бюро за ръководение заседанията се определят от Конгреса.
това членове или частни лица, снабдени със специални за мисията им пълномощни. За Извънредните конгреси решават само ония въпроси, за които са свикани.
делата на подобни пълномощници Главний Комитет отговаря пред Конгреса. Чл. 70. Всеки институт и член на Организацията може да внася по канал в Главний
Чл. 55. Главний Комитет ревизира поне веднаж през годината дейността на Окръж¬ Комитет въпроси за в общий конгрес. Най-малко един месец преди свикванието на об¬
окръзите.
щий конгрес. Главния Комитет изпраща проекта на дневния ред за проучване в
ните организации лично или чрез специални пълномощници. Резултатите от тези реви¬
Организацията. Той
зии се докладват в специален отчет пред Конгреса. Чл. 71. Общия Конгрес има върховната законодателна власт ви допълнения, обсъж¬
издава закони, ревизира действующите и внася нужните изменения
Забележка. В Турско ревизията се произвежда от състава на Главний Комитет под мерките, които треоа да се вземат
ред и само когато той се укаже недостатъчен, като изключение, могат да упълномощават да състоянието на Организацията в нейната цялост иКонтролен
и лица не от състава му, но непременно организационни членове. за подобрението й. Приема докладите на Върховния
за общата дейност на Главния Комитет и определя
подсъдимостта и н^™^'
Чл. 56. На Главний Комитет се възлага пропагандиранието идеята чрез печатни
органи, сказки, събрания и др. Той урежда и Общий Конгрес. провинившите се членове. Ппшштпията

Чл. 57. Когато некой от членовете на Главний Комитет излезе от състава му, заме- Чл. 72 Окончателно решение за от поШма Делегати. Пот,™
нява се със запасен. В случай че запасните се изчерпят, то чрез писмено разбирателство с
Окръжните тела, избират се нови запасни до свикванието на Конгреса.
йонните боеви тела.
Чл. 58. Ако повече от половината окръжни тела изкажат недоверие против някои Глава IV
член от Главния Комитет, такъвато се заменява със запасен; ако ли недоверието е против Контрол Комитет от Конг-
целия Комитет, то запасните членове заедно с двама упълномощени от Окръж[ните] бо¬ част и сметките на Главния
Чл. 73. За контролирание паричната Институт с мандат
за 3 год.
еви тела поемат ръководението делата на Организацията до свикванието на Конгрес.
Върховен Контролен направи поне два пъти през
Чл. 59. Главний Комитет и Окръжните тела имат свои специални печати, формата, а се избира един 3-членен
Институт е длъжен да а внезапно кога намира за
размерите и надписите на които се определят и съобщават конфиденциално от Главнии Чл. 74. Върховния Контролен на Главния Комитет,
Комитет. Ако се яви нужда от такива за районите (околиите), Главний Комитет распо- ^дината редовни г ревизии на сметките навсиж
режда за това. "УЖно. резултати Инсттугадокладваписменс
Чл. 60. Главний Комитет разглежда и уравнява недоразуменията, възникнали меж¬ ^Л’ 75,3а добитите от всяка ревизия
ду Окръжните тела или между членовете на некое такова тело. Недоволните имат право
на апел пред Конгреса на Организацията. За решенията на Окръжните тела по тъжбите
ок
икръзи.
це^’ 76' Право на инициатива
за внезапни
останалите
. "Р0™ за
“ да мотивира
членове Инициал длъжен
на районните (околийски) той е последната инстанция. тая инийиатора сондира
да я предприеме.
Чл. 61. Местопребиванието на Главний Комитет се определя от Конгреса. Ако оба¬ Ревизия,Институтът е длъженкарат да иска реви'
че, се явят обстоятелства, които изискват променявание на местото, Главния Комитет т°йно причините, които го Глава V длъжностно, са
решава, като за това уведоми Окръжните комитети и докладва в конгреса. Наказаниянезависимо от даното
Глава III Организацията, 991
Конгреси Чл. 77. Всички членове назакони.
Чл. 62. Висшия институт на Организацията е Конгресът. Равни пред организационните
 ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
|| ( АРХИВИТЕ говорят
наказания, мъмрене, глоба,
ръководни органи
г.,. ,. г
Я\ цл yg Виновните подлежат на едно от следните изгуб- №332
длъжност, изключвание от Организацията и смърт. Предложение от Българската народна
f ; вание правото на глас, сменявание от македоно-одринска
’I 1 цд 79 Наказанията се налагат от съответните комитети, боеви тела и Главния Ko¬ „еволюционна организация след преговорите с Христо Матов за принципите,
митет, освен смъртното, за което е необходимо решение
на окръжните боеви тела, пот- 1
i' на които тряова да се основава Вътрешната организация
; Г вьрдено от Главний Комитет. В случаи нетърпящи отлагание Окръжното боево тело се след обединението на двете организации
J ! разпорежда за привеждание в испълнение наказанието и след това донася в Главини Ко-
I [ . митет. Варна, 26 май 1910 г.
II Чл. 80. Със смърт се наказват:
ш а) всеки, който след направеното му веднаж мъмрение и наложени наказания от Предложение
li надлежните комитети, продължава в името на Организацията с измама да събира пари Понеже от разменените мисли за споразумение между г. Христо Матов от една
/ или други материали от населението за себе си или другиго. страна и г-да Бозуков, Чернопеев, Занков, Апостол войвода и Т. Николов от друг7стра
б) Групови началници, ръководни лица, войводи и делегати, които не би предали на по въпроса за подновяване на революционната дейност в Македония и Одринско се
делата на техните заместници след трикратна покана от надлежний Комитет. вижда, че между едната и другата страна не съществуват принципни различия върху
в) отказавшите се да се подчинят на наложените им наказания за проявена слабост целта, средствата, задачите и др. на революционната дейност в Македония и Одринско
с думи, например, разгласявание поверените му тайни, комитетски хора, планове и дейс¬ в днешния момент и като вземеме пред вид, че Хр. Матов декларира и поддържа какво
твия; изказване недоволство и роптание против ръководните лица и делата им по незако¬ той и другарите му са заварени представители на Вътрешната М.-О. Р. Организация, че
нен ред, произвеждание раздор между другите членове; самохвалство, злоупотребление той неотстъпвайки от това становище, съгласен е да заработи с горните лица, да и.м
на селските ръководни лица с длъжността си при отвеждание квартири, назначавание даде материали, за да заминат във вътрешността на Македония и Одринско -там къде-
куриери, пазачи и др.; им
то им посочи Представителството, без да иска от тях декларация за припознаването
г) всеки, който умишлено издава тайните на Организацията; представители и че е съгласен да изработи заедно с тях една временна директива
като
д) водителите на всяка друга с цел еднаква с тая на Организацията, отказавши се да от 10-15 точки.
прекратят да работят мимо Организацията; група, която казва, че те не
Като вземеме пред вид също декларацията на другата
е) Отцепниците, постъпивши без разрешение в редовете на друга Организация с следователно никакви неини предс¬
еднаква цел след трикратно предупреждение; признават какво има още В. М.-О. Р. Организация и Матов, другарите му. както и себе
ж) всеки, който се опита да цепи Организацията или да заграби част от нея; тавители не могат да съществуват; че те признават Хр. материали и да заработят заедно, но
си само за бивши дейци; че те са съгласни да вземат
з) който пречи на прилаганието организационните закони с цел на самовластие и формирана вече организация (което
непокорство; с условие, че тези материали ще им се дадат като на устав и правилник, на които са се
и) всички неорганизационни чети, били те разбойнишки или принадлежащи на дру¬ Хр. Матов не признава), която си има своя изработен конгрес, че те не искат да се ръм
водят
га организация; клели вече и ще се водят по тях до свикването навярват, че е възможно см рс
к) блудниците, които се домогват с насилие, особено когато в похожденията си екс¬ от временни наредби с по 10-15 точки, защото не Ра
плоатират с името на Организацията; свика конгрес, пито е възможно писмено разбирателство
още сега си njlSepaT
тази причина те намират за необходимо нужно още сега par
11
л) непоправимите крадци след трикратно залавяние и изчерпвание на всички попра¬
вителни мерки; Главен ръководен комитет и да си разпределят
подписаните, които с
посредничим за
м) шпионите и техните съобщници; и Като взехме предвид горното, ние средств0 да се постиг-
речените групи, намира , - разцеплението, което ще
н) ония турци и турски чиновници, които измъчват населението и образуват потери споразумението между
срещу организационните нелегални членове и др. боеви единици. не желаното и от двете страни споразумение ида
платфОрама:
бъде само гибелно за освободителното дел
,
Чл. 81. I аврене и обезобразявание труповете на убити и умишлено мъчение при
и двете стр
изпълнение смъртните присъди строго се забранява. Да се съгласят и признаят за момент
Глава VI 1. Няма Организация и Представителство,
Разни 2. Няма устави и правилници;
Чл. 82. Устройството на организационната поща, начина на кореспондирание и па- представители и да се по те
зение архивата, както и други разни секрети се уреждат от Окръжните тела и I лавния 3. Че има само бивши дейци и вПеменни представители
Комитет. 4. Да се избере по един от двете стр‘‘™ботятИЛИ от двамата
се
Работа по временни наредби, които ще
1 ‘
Чл. 83. Специалните правилници и инструкции Ко1,ев Г. Цветков.
ог
боево свойство тела и групи се издават от Главния за боевите, терористически и др-
Комитет. ” ““ посра»* *
Подписаните приемаме по
От Другарите си сме готови веднага да Р
”
полМ пасвам
ч HOtieee, Т аз: А- Бозуков.
3*^
i
НА БАН, ф. 73 к, on. 1 не п п ос п ,, г0
убл' в
Билярски, Документи на Българската
(Подписали:) А. Бозуков. Г
народна Македоно-Одрииска аТН0'
Р Kd револю организация от 1910 г„ Векове, г. XV, София, 1986, кн. 5, с.
73-77.
неграмотността му и по-
9)3

992
 . * з
1

.
SJ p АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Г-н Xp. Матов поиска четиридневен срок, за да отговори окончателно. ВМ0Р0Д°КУМЕНТИНЛ^ТРлянИТЕп
Н Д'Р Ст' Златаров, Хр. Коцев, Г. Цветков Организацията], т.е. без да се създават опасни Т"“ '■
предст[авители]те в желание да властвува“
I И• '
„В добавка към отговора счете се нужно и
и без да може да се

П°ДПИСал Т
обвинят

\ Г
1

ЦДА, ф. 1957 к, on. 1, а.е. 11, л. 12. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив Христо Матов, с. 309-310
1. Представителството] не ще чака неппем
следното- ЛазиР«в
оттегли. Досегашните правилници предвиждат и m поТ'™
И СТане' та тогава да
«а *
се
1
В началото на 1911 г. е постигнато споразумение между БНМОРО, ВМОРО и бившите дейци на
ВМОК
2. През 1904 г. се нареди комисия при ПредНтитя
представители], както понякога говори [Поп]коцев а "Т“
М избиранс тела;
Не Се избраха нови
и Организацията е възстановена със старото си название ВМОРО и продължава дейността си
съгласно 3. И Занков, и Апостол, и Танго и nnlvrui
формулираните цели и задачи от последния й конгрес - Кюстендилския от 1908 г.
Ако искате, ще Ви изпратим на коя дата, кой какво е
Някои, които се числяха към недоволните престанаха да
пТучиТ ”
раЗПИСЮ,тс се пазят'
4. бъдат с тях.
5. Самите недоволни днес изхвърлят някои измежду своята среда. Защо се сърдят
333 че
Представителството] не приело да разисква въпроси със сички от тях?
Писмо от ЗП на ВМОРО в София до Главния комитет на Българската 6. По-преди в държането Ваше - на Варненци - недоволните са виждали косвено
народна македоно-одринска революционна организация за условията насърчение. Сега Вашето предложение е едно ново насърчение за тях.“
на Вътрешната организация за обединението на двете организации Тодор
София, 30 май 1910 г.
ЦДА, ф. 1957 к, оп. 1, а.е. 11, л. 13-14. Препис. Ръкопис.
Ще препиша само по-важното, с което пряко отговарят на нашето предложение].
Така:
„В желанието си да предотвратите възможността за разцепление, не би трябвало да
давате предимство на известно число недоволни дейци, които се намират в България и №334
дигат врява в ущърб на много други, които също са в Бълг[ария], но не дигат врява и още Окръжно писмо от Временния Главен комитет на Българската
в ущърб на дейци, които са вътре в Макед[ония] и които нямат възможност да дигат народна македоно-одринска революционна организация
до Константин Кондов, във Велико Търново за
провеждане на изоор
врява пред Вас. Не трябваше да изпускате из предвид: институт на Организацията
а) че може да се простира революц[ионната] мрежа извън територ[ията] на Орга- за Главен комитет и Контролен финансов
низ[ацията] и обратно; София, 11 юни 1910 г.
б) че едно Задгранично] представ[ителство], или дейци, намиращи се вън, не са
компетентни и да отменят досегашните основи на Организац[ията];
в) че институтите не трябва да се оставят незастъпени от тела лица; -
г) че Задграничното] представ[ителство] се избира пряко или по делегация от вът¬
ре, а не оттук (даже сменяването да се иска само от дейци на Вътр[ешната] орган] изация],
а камо ли както е в случая и от хора, които никога не са били членове на Вътр(ешната]
Сюд привършването подготвителната

вен комитет престават

на] М[акедоно]-О[дринска] Рев[олюиион
да бъдат вече
Да избере предвидените в Правилника
работа, главно съставянето на боевите
р[
Орг

Р
^^ се свика едно събрание, което
и се пристъпи веднага
_айонни тела в Турско
и ор
към

на
организация], па дори такива, които никога не са били вътре); не населението. ега а именно: липса g послея.
д) че едно Задгранично] представителство] не може и не бива да си даде оставката Ред пречки попречиха да стане ™валедюне'
от страна на р влас™Т^ич^ прину-
Другарите из провинцията, силно Р
т едновременно
и Р
0СТНИте лица да

СоФ[ииска^ ^дтол«‘^
пред дейци намиращи се вън.
НО време невъзможността всички да щото
При това, каза Ви се, че четиримата, които застъпват Задгр[анично] пред[ставител- е предвид Р
ство] са готови и бяха готови, да сторят това, но гледаха колко годе да се понареди вътре Ди инициаторите от случай „ата си в препоръчано
стане с писмено разбирателств , «прати „ректорат); един (
революционната] мрежа. Каза Ви се още, че тия дейци до Великден признаваха гласно татреба да
или негласно и искаха да работят със Задграничното] пред[ставителство] получавали са
и известна издръжка от него.
За това всеки другар от
Писмо, като впише в нея именаi а
ПР°ВИ^ за
за Контр Гдавния комитет трео^
за запасен член на Главния к даг0 състав малочи
След като недоволните се бяха сговорили да не признават Представителството] и щото
излязоха с декларация във вестниците, за да се не спъва работата, Пред[ставителство]то Според чл. 48 И
бъде от 5 лица и запасни към
забеЛ^*^,г0
3. СъбрД®1^® реши с
съобра*еН ' а не бъдат из -Р • тела числото
р а назначавани
се съгласи да им дава издръжка и да ги изпрати вътре, без да иска да опровергаят декла¬
рацията си. Бидейки вътре, те би имали възможността да си кажат формално своята дума инциаторите и по чисто«кретаР
Практи। К „я коМ" ] и районни
।
институт наМалява
за
за директива и за състава на Представителството] и по тоя начин се отмахваше опас¬ Длъжностите касиер и
от Гл[авния] комитет, както е
н0 за
KohtP[o««J окрД
ността от разцепление.
Това е, що Ви се каза и що трябва да Ви се каже, без да се наруши приетия ред в
на запасните на Глав[ния] к[ оТ3 на
запасните от 3 на 1 и за инст
- 995

994
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ В^ОРО ДОКУМЕНТИ НА
Централниге
Препоръчаните писма с бюлетината ще се изпращат на адрес: Г-н Филип борците водеха борбата безсистемно и ням-,»
РЪКОа°ЛНИ ОРГЛНИ
Хотел „Македония“, София. Георгиев1, наха да я водят. писани устави,
Резултатите от избора ще ви се съобщи своевременно. Избраните тела трябва Българската държава и
Македония.
диРсктивиипр.,Тенепреста-
бъдат между изброените в приложения тук списък на инциаторите. Които не са да Македонската емиграция и
ли установената клетва ще подпишат приложената при настоящето декларация, положи¬ българите
сънародник
минута да се интересуват от участта на от свободната
която
ще замени клетвата и ще я повърне заедно с бюлетината си.
С другарски поздрав
материално. Ако е имало сериозна пречка за успеха
ална България със своето неопределено, загадъчно на борбата, то е *
Z"SZh
Членове на Вр[еменния] Гл[авен] комитет поведение на българската държава можеше да бъдеповедение по въпроса
то, че ней предстоеше съединение, консолидирание отчасти оправдано, с обстоятелство¬
А. Бозуков, Хр. Чернопеев
давание силна армия и пр„ днес подобно поведение международното си положение,
престъпно. Държавата като чесъз-
иска да измени на народния идеал. Симптоми за товаеима ли
инициатива, обаче, не е отстъпвала и няма да отстъпи достатъчни. Частната народна
ни крачка в борбата.
ЦДА, ф. 959 к, on. 1, а.е. 17, л. 1. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Ц. Билярски, Документи на Българската телствата го наложат и държавата няма да бъде пощадена, Ако обстоя¬
народна Македоно-Одринска революционна организация от 1910 г., с. 77-78. идеала - държавен и национален и държавата трябва добре дазащото
схване
не може да има два
Македонското движение преди Хуриета. това.

1
Филип Георгиев, род. от Лерин, учител в с. Боймица, Гсвгелийско, Лерин и др., председател на Лсрин
ския околийски революционен комитет.

Вътрешна М[акедоно]-О[дринска] Революционна] Организация. Основателите, обаче, на

335 тази организация извършиха една фатална грешка. Като игнорираха историята, те я пос¬
Позив от Българската народна македоно-одринска революционна тавиха не на народна, а на интернационална почва, като си зададоха недостижими цели -
образуване независима македонска държава, която да послужела за ядро на бъдещата
организация към всички съмишленици, като продължител балканска федерация’. Макар че тази им интимна мисъл да не бе прокарана в основите,
на революционните борби в миналото, но стояща на национални позиции но тя бе ръководяща през всичкия петнадесетгодишен живот на Организацията. Когато в
и критика към отклоненията и външните влияния в движението 1896 г. някои видни дейци в Турско се опитаха да я национализират, като пристъпиха към
от
образувание Революционните братства“, организацията, подкрепена, по неразбиране,
София, 1 август 1910 г. върховните комитети, им обяви отчаяна борба и ги унищожи.
Като допуснаха за членове хора без разлика на пол, вяра, народност и убеждение, те
Позив към всички съмишленици социалисти, анархисти и всякакви
широко отвориха вратите на Организацията на разни на техните теории върху гърт а
на м[акедоно]-о[дринската] освободителна кауза.
„исти“, които почнаха да правят опити за приложимостта
Никога досега вярата в собствените сили и правотата на народния идеал не е падала на измъченото и беззащитно население. Отричайки всякакъв мора. _
до толкова в нашия народ както днес. В новата си история българския народ брои два менти способствуваха най-много, шото Те не се замислюваха
крупни политически акта - Съединението и Независимостта, които бидоха довършени Организацията не удовлетвореше исканията им ,
ц и а наПоследък и
само с едно махване на народната ръка. върху начините за намиране на средствата^ 1е средство за печелене па-
Вместо още по-силна вяра в бъдещето, ние сме свидетели на една с нищо не оправ¬ тУРЦи, само и само да се добият средства. °Ргани3" целГне
може да се отрече,
дана апатия, на безплодни мъдърствувания и юдейски страх. ри, а не парите средство за постигането на ОР™ , загинаха твърде рано, а остана-
Хуриетите. че в нейните редове имаше и много идеални орJ в0 направление
на Вътреш-
нея и емиг
да спРат между
И всичко това вследствие на един дипломатически похват на турците - обявяването лите живи се почувствуваха безсилни борба
се ПОЧне освобод."аиуза.
на „Хуриета“. Ако паметта не беше къса и ако само се вгледахме в историята на освобож¬
дението на християнските балкански държавици, ний щяхме да оценим този турски акт и
«ата Революционна] Организация стана "Р"^11ИНИ на
Рантските върховни комитети, която приье^, чеедн0 временно спора^^
До колко Турция е била слаба се ви» именно, ад
нямаше да се поддадем на измамата. Във всички времена, когато Турция е била поставе¬
на на тясно, тя е прибягвала към хитрости. Хатишерифа и Хатихумаюна1 са актове, има¬ борците я принуди да прибегне към с рц . прийоМИ, а
в орГанизацият . , тсъвърШено един

щи за цел да се избегне чуждата намеса. Когато европейската дипломация възприе взгля- м"ята тя обяви Хуриета. Ако имаше Д конгре нямаше, освен
„о, РезУлтаТИ^йенконгрес
довете на княз Горчакова2, че турския въпрос може да се реши само по един от тия спосо¬ положен^
. к°нгрес в тоя момент, за да прецениче
по-други от днешните. И чудното е,
зд подооен

би: автономия или анатомия, и Европейската комисия се събра в 1876 г. в Цариград1,

турците обявиха Мидхадпашовата4 конституция. Солунските случки, обаче, с консулите5 Разномислието и дезорганизацията. „-.ттуршие- Вероломния
един на м- инквизиторски сьои
дойдоха да убедят европейските дипломати, че анатомията е единственото средство и Движението след Хуриета- п0
войната биде обявена. Резултатите от тая война са известни, за да не ги повтаряме. Кога¬
то в Берлин заседаваше конгреса, по Кресненските висоти македонската кръв се лееше тУРчин е броил числото и системите и
Раха туй оръжие, което с толкова *
Р
и кърви б> 997
J '
изобилно. Силните наложиха волята си, но въоръжената борба продължи и, макар че

'Л 996
I / 'i

А РХИВ ИТЕ ГОВОРЯТ

отклониха от преследваните цели, като едни се отказаха публично от революциош -

деятелност, други мълчаливо се примириха с новото положение, трети се запретнах'™
: княз Александър Горчаков
(1798-18й), руски
> Става дума за Цариградската
Тоя ,
Ре<ьД?‘,*р'Н|’и’ "
основават конституционни клубове, федеративни, прогресивни и какви не още парт посланическаа ’"""""bp на лъч,™
тила проект за реформи в Империята I’a6°™’ канцтР-
Вчерашните революционери днес са най-отчаяните противници на революционната бТ на изработената от Мидхад Паша конституция
С
не
("«ември 1я7Л.
били приети
И1Р А>-
ба. И макар че днес всички се убедиха в необходимостта от нея, амбицията им це яи две автономни области със столици Търново пР^стбъл,;„^
позволява да заявят открито това, а само търсят мотиви да оправдават необмисленшгг (вилает) влизали санджаците Софийски, ВидинскиН?""
Н ° християни В аДНаТ“
си и прибързана постъпка. Чорбаджийството се възстановява и „младите чорбаджии“ се и каазите Струмица. Тиквсш, Велес и Коступ В и™ ‘1КИ’ С*0"с|<и, част от Бит™.
Търновски, Тулчански, Врачански ИЗТ0ЧН1т област (вилает) ки' част от Ссрски
стараят да уверят народът, че само там е спасението. Ролята на чорбаджиите-изедници е ки Слипг или ,•
добре позната на народа ни и той отдавна ги е охарактеризирал само с две думи.
4Мидхад Паша(1822,Ловеч- 1884,Таиф Арабия)
От 100 и повече години в Турция не е имало кабинет без арменец или гърк министъ-
нЖ^нТ™^^
т
ниците на младотурското движение, управител
ри, при все това, техните съотечественици систематически са били клани. Наши вчераш¬ седалище Русчук, велик везир. 1 физрен, валия на
Дунавския вилает със
ни „борци“ искат да ни уверят, че българският народ в Турско е спасен, ако някой от Германският и френският консули били убити от разярената турска
младите чорбаджии стане министър на джадетата, текетата и хайристите. Свещенна прос¬ ’
опит да защитят едно потурчено момиче по време на Априлското тълпи и с.
тота или искариотствуване. Народът, обаче, не живее в Солун, Цариград и Смирна, а в въстание 0870
земята си и изпитва всичките прелести на новия режим и мисли трезво, без преструвки, * Допусната е грешка - ВМОРО е създадена не през 1894 г„ а на 23 октомври 1893 г
без скрити цели и намерения. ’ Това твърдение не отговаря на истината. Организацията при създавснето
си не се бори за образуване
Искрените народни дейци не можеха да се не вслушат в народния глас и обмислят,
на независима македонска държава“, а за „вридобивание пълна политическа
и Одринско . Цитатът ОТ спомените на първия председател на
автономия
Вътрешната организация
«Кд-р Христо
как да поведат борбата отново. С тая цел станаха ред събрания и обмен на мисли. Печал¬ Татарчев гласи: „Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме
върху
но е, че някои още не могат да разберат новосъздадените условия и извлекат уроци от автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледище¬
горчивото минало. Някои от борците, като Матов и компания, след като фалираха в клуб¬ то „прямо присъединение на Македония с България“, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъч¬
ните си опити, се отказаха да участвуват на тия събрания. Считайки себе си избрани от нотии поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на
Турция. Минавате ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с
един интимен кружок, когото наричат конгрес от 1908 г., и, предопределени от съдбата за България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на
ръководители, те продължават да вървят по отъпкания път. една федерация на балканските народи.“ Вж. док. 9 в настоящия сборник и ПървиятЦентрален комитет
Макар че мандата им, даден от комшийски 17 членен конгрес да е отдавна изтекъл, на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев. София, 1928, с. 102.
те продължават да се „борят“ с подсмърчание по високите капии и да заблуждават об¬ к
Става дума за Българското тайно революционно благотворително братство в Турция, ръководено от
ществото в Турско и в Българско. Иван Гарванов.
Какво да се прави?
След всичко изложено можеше ли да се дойде до друго заключение, освен до естес¬
твеното, исторически доказаното, а именно, че само революционната борба е в положе¬ 336
ние да докара желаната политическа автономия на Македония и Одринско. Единствено¬
то възражение против тази борба за сега е, че една част от народа е уморена. Нищо по- Протокол 1 за обединението на
лесно от това, уморените да си отидат и отпочинат. Понеже и за децата е ясно, че борба¬ македоно-одринска революционнаоргани:
та ще се увенчае с успех, само когато бъде подържана от въоръжената намеса поне на и принципите,
България, то този фактор не може да се игнорира. Върху него трябва да се въздсйству- [София], 26 февруари 1911 г.
ва когато стане нужда, а могат да въздействуват само нейните синове, затова и се
явява необходимост, щото бъдещата Революционна организация да бъде чисто народ¬ Протокол 1
събрание комисия
на и поставена на такива начала, щото да се наложи народната воля на държавата. състоящ„тп се на... того
Такава организация е вече образувана и действува. Нека искрените дейци не падат духом
и не се подават на изкушения. Скоро ще се разберем и в подробностите й, сплотени рамо
Днес, 26 февруари 1911 г. избраната от
о състав: П. Христов, Чернопеев, Т.
Бюуковза разбиране
А®^“₽едн0
съгласие за като Р вид:
ме^
до рамо ще поведем борбата отново, защото само в една планомерна и систематическа вещите с македонското дело групи и по Комисията д0
революционна борба е спасението. До скоро виждане другари и съмишленици! Дерзайте. пристъпи към изпълнение на дейци след на Рево-
От Главн[ия] к[омите]т 1. Че още през май м. г. груп легалиа бороа и че
,1К0СтараТа организа-
на Бълг[арската] Нар[одна] М[акедоно]-О[дринска] Революционна] Организация. заключение, че в Турско няма усл заобпазуване на нова ’ ЛСТВОто не е могло да
люционната вътрешна организация реговорнте с I IpW представителствотокатоо
по

се дойде до едно споразумение.в^ата пР“в°оМитетса

6 април 190? , . с. а
Пия е престанала да съществува е отричала изпъквали!
<
ВГ^Камбми^лп 1¥гбр:'987,'4август 1910» с. '1. Публ. в Ц. Билярски, Документи на Българската народна
Македоно-Одринска революционна организация от 1910 г., с. 78-80.
изтичане Р^сякакъв съществува и м
срока му, а 0ТС^СТВИ”,цИята е преста11^' * Представителств о
стр ии
еДно доказателство, че Органи От своя
<
& СкоПско под
свикване на едно учредително Р вече е п вИГелството и поч Р зултат и
Р
че възобновяването на
р
1
Хатишериф (3 ноември 1839 г.) и Хатихумаюн (18 февруари 1856 г.) постановления на султан Абдул Да работи
не оставало друг°> осв варна прегов 999
Меджид (1823-1861) за прокарване на реформи в Отоманската империя за подобрение на положениеЮ
на християните, представляващи най-важния дял от Танзимата.
Негово разположение. Водените
998
 . .b La. JU

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ™ОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТр

с ръководни
групата след като изработва свои устави, правилници и избира комитет престъпва к-ьм
Александров^^
9) Тм1
образуване на нова революционна] организация. ‘ Статия от Тодор
2. Че между уставите и правилниците на Вътрешната организация и тия на
иоват- или провокаторство“
БНМОР Организация съществува принципиално различие, а именно когато според уст-
вите и правилниците на Вътрешната] организация нейн член може да бъде всеки спод^ София, 17 март 1911 г.'
лящ целта й без разлика на вяра, народност и убеждения и по тоя начин тя се явява интер¬ Революция или провокаторство
национална, уставите и правил[ниците] на новата организация забраняват членството за Под горното заглавие в бр. 1186 на в
Камбана“ е
другите народности, освен българската и то само българи, които са с националистически на която се сили да стовари всичката си вина за младсХ^^^ автоРът
убеждения; по отношение на българския елемент в Македония на политика
3. Че според уставите и правилниците] на Вътр[ешната] организация членството в Ето как казва за обесените в един и същи ден в Шип тпи • ДУ " патриотчета“
нея се прекратява щом някой нейн член излезе вън от турската територия (чл. 3 от пра- невинни българи: „Те бяха невинни и турците знаеха затовТ Е™
Но
вил[ника]). Когато според уставите и правилниците] на БНМОР Организация нейн член
може да бъде всеки националист българин, гдето и да живее той;
ваше да си отмъстят, (к. н.) А си отмъщаваха заради избити турни от разни чети
един - два несполучливи атентата по железопътните линии“. Р “X
4, Че според уставите и правилниц[ите] на Вътр[ешната] организация] Представи¬ „За турците е безразлично кой ще бъде наказан (к. н.) (невинни хора - наказани....
телството е институт избиран от конгресите, когато уст[авите] и правилн[иците] на БНМОР при това със смърт чрез обесване!) за стореното престъпление.“
Организ[ация] този институт е съвършено изхвърлен като е предоставено право на коми¬ Авторът продължава: „...софийските македонски революционери вършат съзнател¬
тета да си назначава и уволнява представителите си когато намери за добре и но или несъзнателно работата на провокатори (к. н.), които искат най-добре да улесня¬
5. Че при невъзможността в настояще време да се свика общ конгрес за избиране ват турската власт в нейната опустошителна политика по отношение на българите част¬
Централен (Главен) комитет и Представителство, а нуждата от тези тела за еднаквост в но и на християните изобщо“.
действията на окръзите и разбиране с външните фактори и организации, преследващи Според тая логика македонските революционери може да се изкарат виновни за
цели еднакви или близки с целите на Организацията е очевидна: изтребителната политика на турците по отношение на гърци, арменци, араби, албанци,
Реши: друзи и пр., и пр.
1. Признава и подчертава необходимостта от едно разбирано и обединение на всич¬ Добое, ако така могат да се оправдаят турските власти за обесените в Щип и Кочани
• «ека
ки групи в една организация; 8 души невинни българи, „защото си отмъщавали за избити турци от разни
попитаме: 1. Кое предизвика турците веднага след хуриета да почнат да фаворизират
2. До свикване конгреса, който ще се занимае с измененията в уставите и правилни¬ другите националистични пропаганди за сметка на оългарите.
ците на Организацията, които времето и нуждите са наложили да се изработи и одобри от
общо събрание една временна инструкция, като за в бъдеще се приемат членове в Орга¬ 2. Кое ги накара при депутатските избори да На Хилми Паша
низацията само членове-българи-националисти. рите само 4 души депутати? (Скопският санджа Р
-
quo еврейско, влаш-
3. В същата инструкция да се приеме, че членовете находящи се извън Турция да
бъдат само спомагателни.
има: 87 000 души мъжко българско
ко, гръцко, циганско и сърбоманско. На 0 на«лен^ У мъжк0 население
оин и i сърбин
се избира 1 депу-

тат. Турците „избраха“ там за депутати 2 тур , атентати" си отмъщаваха, като

4. Представителството да се избере след писмено разбирателство между окръзите
като предварително общото събрание се установи върху лицата още от тук. Комисията 17 ..J»™
КОИ ОТ
избиха: в Неврокопско войводата Дим. а Р чет(ДО раве, в Прилеп 8 души оъ. Т
намира като най-подходящи г. г.... и да’; в Скопско войводата Васил Аджарлар войВОди, четници и
ръковс
5. Избирането на Централен (Главен) комитет в състав четирима да стане тоже от един ден и други 70-80 души българи, вс
окръзите, като предварително се установят върху лицата още тук и оформят избора след организацията?
влизането из окръзите. Комисията намира за най-подходящи за членове в комитета г. г. Няпии?
българите другите
Кой провокира турците? Христи с
Т. Александров, Хр. Чернопеев, Чаулев и подполк. Протогеров.
4. За да отнемат училищната автоно*®
омия на
За всичко гореизложено се състави настоящия протокол:
Членове на комисията: П. Христов, Чернопеев, Т. Александров, А. Бозуков
5. За да гласуват закона за бездел
6. За дасъздаватзаконаза^^
с на
^^тически
помоиггалегалнн попит сдружава-
конституционни клубове и въобще за че
чудовищен „закон
ЦДА, ф. 1957 к, on. 1, a.e. 11, л. 20-27. Оригинал. Ръкопис.

” '

8. 3. м предприе»»’ "
тая политика изгониха българ и от Б»сН реВолк>нионн'
къщи настаниха пришълци му*‘ стацаха, к°г 1001
Всички изброени до тук Фа
1000
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

преустановила своята дейност и не показваше признаци на живот, когато „надутите

риотчета“ с нищо не провокираха турците, когато нямаше избити от чети невинни пат- Кочанско. Убит от турците един жандарм и двам "" 4 г
ци, нито атентати. тур- тви. -От нападателите никакви жер-
2. На 12 август м.г. се опожариха имотите на mw
А кой предизвика турците да водят също така изтребителна политика по
отношение Невичани, Кочанско и се избиха няколко души m2'“** близо до с
на гърци, арменци, албанци, араби, друзи и пр., и пр.? 3. През м. септември с.г. се убиха в Кратовско дчмб
Че ще се дават жертви, щом се почне революционна борба, това знаеха както
неле щяло цялото българско население в тая околия и един жХ от когото 6е пРопи-
галните сили, тъй и организираното българско население в Македония. Последното
съгласи на тия жертви, защото и без революционна борба жертви се дадоха и щяха да се се 4. На 15 септември с.г. в с. Чурилек, Кочанско^
и аскер. От турците паднаха двама офицери и 12 души аскерр и много 2y
дават, но жертви напразни, а при революционната борба и ако се дават жертви, поне Ранени, а от четата
надежда, че в замяна на това рано или късно ще се добие свобода и равноправие,
има 5 души убити и един заловен.
без 5. На 1 октомври се извърши динамитен атентат на товарен трен между гарите Ку-
които е невъзможен живота на българите в Турция. Нещо повече, ако Революционната
организация не отпочнеше борбата и ако нелегалните сили не дадяха на турците „повод маново и повреден,
Аджарларе. Загуби: релсите на 3 м. дължина счупени тренът дерайлиХоко-
за отмъщение“, последните са достатъчно изобретателни, за да си създават сами такива мотивът Остатъците 7 вагона изпочупени, всичката стока разпръсната и
повредена и един
спирач убит. от трена, стоящи на място няколко седмици, додето дойде от
поводи, както това вършеха цели две години. Ето нови примери:
Цариград комисия, която да прегледа и оцени загубите на самото място (за тоя атентат в.
1. В Паланечката околия, която е на границата на България и Сърбия, миналата „Камбана“ от 6. X. с. г. помести уводна статия, с която поздравяваше авторите за сполуч¬
година няма никакви чети, никакви убийства и атентати. Въпреки това там станаха най- ливия атентат, но считаше за такива сръбски или албански революционери, защото мяс¬
големи жестокости при обезоръжаването; там се упражни и продължава да се упражнява тото на атентата било 14 ч. далеч от Кратовските планини, дето могли да отстъпят бъл¬
най-голям терор над българското население. Там каймакаминът и жандармерийският гарски четници след такъв атентат).
юзбашия събираха насила „помощ“ за турската флота, пари за телефон (в Паланечко 6. На 9 октомври се избиха до гр. Щип 6-те души турци Пазарджик, известните зверо¬
телефон!), пари за нови дрехи на поляците в селата и пр., и пр. Карат насила българските ве за българите, Халил Чаръклията и др. Тия турци се избиха за побоите и изтезанията,
селяни да станат сърбомани и да приемат сръбски учители и свещеници, за да се спасят които нанесоха турците на предадените яко овца на заколение от българското правител¬

. “■“= яжXZSZ
от терора. Там не позволяват на българските свещеници да бъдат по селата, за да извър¬ “ Девебагър“ - до селата им. В тоя смисъл се остави
ство бежанци по пътя от границата -
шват требите. Там не може български селянин да отиде при архиерейския наместник или
в общинския съвет, преди да вземе за това разрешение от правителството, като каже
предварително за каква работа отива и пр., и пр.
" нТ.Гм”'»™ Т.»— ™> е— »
2. В края на м. август м. г. жандарми и башибозуци от с. Баня, Кочанско избиха една пява да спре трена, преди да стигне до счупените р
нощ в околността на с. Спанчево 5 души българи овчари деца, а на сутринта набиха стоти¬ катастрофата. гара, вслед-
на селяни от Спанчево и Соколарци и арестуваха 30 души като виновници на тия убийст¬ 8. 11рез декември стана експлозията на д
машина g КуманОвската
зданието на гарата срутен,
ва. ствие на което влагалището биде разрушено, бити (Тая аДска машина
ое
През октомври м.г. чаушът от Плешенската кула, Кратовско с жандарми, аскер и всичката стока от влагалището повредена и якъсносаНдъка, не го приемат
за
башибозуци от турските села Дренък и Рудари нощя изважда от къщите им Мино, жена нагласена за експлоадира другаде, обачедамомчето
му и син му от Пробищип (снаха му Достана Василева, родилка, неможейки да ходи, тоя трен, а го оставят във влагалището близо до с. Злетово,
1

опитали се да я убият в къщата, но случайно останала жива; от раните изгубила само 9. През ноември се избиха трима
арнауги водени Р и в Кемеро,
зрението си. Тя дохожда да се цери, когато тук бе председателят на Балканския комитет Кратовско стана
пин , Кумановско
ппи сС. пчиня, г
Бъкстон. Последният я вижда.), Илия от с. Калнище и кмета от Маричино и ги избиват
близо до с. Пробищип. Благодарение на случайността, че кога да ги убиват, Миновият
10. На 11 февруари т.г. при
четата на Цане, състояща се от 4 душ ,
н дуШи скороас р
j чауш и 17 души
заоя^ тържествено
син, ранен, успява да избяга от ръцете на турците и Достана остана жива - те двамата От турците има убити 1 офицерин ( в’куманово са погрео
засвидетелствуваха кои са убийците, та не залавяха за тия убийства българи от селата. четата не е дала никакви жертви. УР
Разбира се, не заловиха „нито един от турците, макар свидетелствата да показаха на влас¬ дунш.
соаженпе в село Долни
Убития офицерин. състоящ се от 9са уоити. ьлма
11. На 28 с.м. същата чета, СЪСТояша
тите“ падналата през нощта шапка на чауша, предводител на убийците.
Авторът на въпросната статия като че дава право на турското правителство, което от
2
Стобул, Кратовско. В това сражениепак не са дадени никакви Р в Кратовскатаселяни.ок
разполага и със сила, и с власт, да отмъщава на невинни българи за избити турци, а аскери и много ранени. От четата
Д
у
намира за провокаторство, за престъпление систематически унищожаваното и тероризи¬
рано българско население в Турция в лицето на своята революционна организация да си
отмъщава за избити свои братя, за отнета чест, за ограбени имоти, за поругано човешко
Убитият Елмаз ЧаУ“
пия. Той беше опасен потерад
От него бе пропищяло цяло Кра
™^2яям Вестта
оплакват, а
смърт
за,’ ПГ.1ОИ« в града, 00 „
кхен »сул _
^P^a0HcenaM са

достойнство, за накърнено религиозно чувство и пр. нека да си

А за да се види „провокация“, „революционни опити“ или „игра на революция“ ли е
тово да затворят дюкяните си я‘ са се
“ поовокаторств^’ НЯКаква после-
Устроявали почерпки и гуляи, риМенти“ и -Л някаквисист й каторството на
вършено при миналата година в Македония, достатъчно е да изброим извършените ак¬
ции и атентати в разстояние само на няколко месеца в един революционен окръг на Ор¬ Т» „е с.
послужим с неговите изрази тъК в статия бществото( юоз
ганизацията - Скопския.
'
Дователност в работата. И п0‘ продължава-
1. В края на м. юли 1910 г. се нападна жандармерийската кула при с. Пашаджиково,
тия своего рода революционер
архивите говорят
МОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
тия хора се плаща от известни политически крьгове у нас само, за да провокират п П. Възстановяването на Организа1(ията
Македония...(к. н.)“
„Ние имаме сведения, че известни политически групировки в България, гузни пред
обществената съвест, разтворили са кесиите си с крадени пари, за да подкрепят провока¬
торите в Македония и да упражнят с това една политическа диверсия върху събитията у
нас. И ако някои от набедените македонски революционери се поддадат на тия нечисти Ш. Както по-рано, така и сега, политическата пея п
домогвания, ние ще излезем да демаскираме шарлатанство...“ придобиване автономия на Македония и ОдриискХ^
По тая своеобразна логика ето де може да се стигне: Знае се, че „младите“ турци
повече и от Хамида са разтворили кесиите си, за да уреждат своя шпионска мрежа и да
IV. Бойната цел на Организацията трябва да бъде-
гоброина, но здрава революционна армия, която поъги»т
съХ ниа тай^^
ma Маке-10ни" и Од-
подкупват чужди вестникари. Авторът на въпросната статия върши известна услуга на ринско, да може, от една страна, да отстоява срещу всички
турците, като се сили да доказва, че революционното движение в Македония се създава спасят нашия народ, от друга да приготовлява [бойци] и I ml ™?“еЯИЯ’
кои го могат да
оръжената ('юР«а във
изкуствено от външни заинтересовани фактори Какво следва да се заключи по тази форма, каквато времената ще искат и условията ще допушат
логика? V. Групата вярва, че Организацията вътре може па клета» и па
Нека прочее оставим подозренията към македонските революционери изобщо, бъл¬ всичкото време си остане самостоятелна, а тя ще бъде такава, косато бъл финащтР
гарските държавници и България въобще, с което вършим услуга на турците, а ако има но независима от никоя чужда мощ, от никоя държава без изключение
факти за някакви „набедени революционери“, нека ги извадим наяве, за да опозорят зас¬ Опитът [ни] учи, че оез един ефективен годишен доход в касата на комитета от 300-
лужено подобни престъпници. 350 хиляди лева, немислима е целесъобразна и постоянна организационна дейност На¬
мирането на тоя доход, групата туря като изходно начало на всичко. Тя дасчита [за] негов
източник самата Македония и Одринско, гдето Организацията трябва наложи един
пост оянен данък от 4-5% върху годишните доходи натиявсяко семейство. Като изхвърля
членския внос; групата счита, че 2% от доходи ще бъдат употребени за
В. Камбана, 1198, 17 март 1911 г., с. 1-2. Публ. и Борбите в Македония и Одринско 1878-1912. Споме¬ по тоя начин в касата на Централния
ни. Съст. К. Пандев, Зл. Нонева. София, 1981, с. 667-671; Т. Александров, Непубликувани спомени, доку¬ храна, и поддръжка на четите вътре и 3% ще се внасят направо
комитетската каса суми, както и всички доходи добити по други
менти и материали, с. 86-92. комитет. Внесените 3% в по точния установен щат на раз¬
безвредни начини, ще служат: за заплата на работници,
на населението и купуване запаси от
ните организационни работници; за въоръжаване
общественото мнение в Европа и пр.
бойни и други материали; за осветление на
да почива на ясна, Iискрена 1и пi ълна
Мястото и датата са по номера на публикацията във в. „Камбана“.
VI. Групата намира, че Организацията трябва се ръковода
1

централизация. Затова тя поддържа управлението

Неврокопският войвода Димитър Запрев е убит на 27 май 1909 г. между селата Долна и Горна Сингар- да •
'1НИ_
^н0^астеН1С
2

да бъде изпиран отко гр

,
тия, Неврокопско. от легалните дейци. Централният комитет
’ Леринският войвода Золс Гергев е убит в края на 1909 г. из засада. ка на Вътрешната М. О. Революционна Организация. най-сетнемандатът му
неопределено местопребивание,да отговаря само пред ко П2
338 да бъде три години. представителство Дпянямат ... „нишожи.значение,
Забележка: Институтът „Задгранично онова
Проектопротокол за възстановяването на ВМОРО и за обединението
VII. Групата е убедена, че писаните
закони в i изацИЯта туря повече в зави-
1
на дейците на бившия ВМОК с ВМОРО и принципите, па които което обикновено им се дава и затова и в
успехи мъртвите оуквианакапра-
колкотое отважно
да се гради възстановената революционна организация симост от хората, които я съставляват че за Рг
’ мцията
между
не числото,
всички бълпр
убедена,
вилниците. Групата е дълбоко макар и
София, 15 март 1911 г. и да Р й.предани, най-мощна г
твото. Затова Организацията, количество
от
Да се обляга само на едно малко с и
Протокол ОТ каквато и да било зависимост
борци. да 6ъде до висш
Днес 15-и март 1911 год. групата от бившата организация на Върховния М. О. Коми¬ VIII. Групата поддържа, че Организаи^
тет1, в отговор на любезната покана на обединените революционни групи, като разгледа комитетите, където и да бъдат те, тря при към съедине-
днешното положение на македонския въпрос, правилника на Вътрешната М. О. Револю¬ то съществуване. гпупата реши да се
ционна Организация и измененията, които обединените революционни групи са направи¬ Ръководена от тия основни ус тпшюнии групи, в духа на
ли, счита за свой дълг, преди да изложи решението си, да очертае ясно становището, на ните вече две групи, при следните
•
уединените рево « македоно-одри-
което, при днешните условия, трябва да стоят всички ратници за свободата на Македония
и Одринско. Д° тук изложените гледища и се
и Р даде
яа данамер1 Р' телица:
Това становище се очерта в следните 8 пункта: ки Централен комитет, който след Д ‘ ой ,. ,оД.
I. Групата е на мнението на обединените революционни групи, че обстоятелствата
повелително налагат пълното възстановяване на Македоно-Одринската организация,
защото без нея нашият народ в Турско е осъден да чезне лека полека под ударите иа 2) Ако комитетът се съст
съветници- л
Проп^^
Р
Тддор Алекс
турското крайно шовинистическо и тираническо управление, да губи вярата в собствени¬ Членове
]Ofl5
те си сили, да отвиква от борбата и да остане безличен зрител на разложението на Тур-

1004
 ’ I ', )■

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ръков

Един от тримата членове съветници на обединените групи3, по избор на тия п
ните, заема подпредседателското място в комитета. °след. са изострили уши и дебнат сгодния повод
християни.тая обстановка на събитията що
даизле^CH,,BW^OTyoillil,„ ’

РХу
За всичко тоза се състави настоящия протокол, препис от който да бъде връче При преживявам,
обединените групи не по-късно от 16 того.
р н 1на и готови на позициите си. аме’ ние трябва да 6ьдем „
Групата опълномощава г-на Стефана Николова да завери преписа и го ппедале
па стоим будни на българите в
И
а r- Положението Македония е ужасно Т
на Тодор Лазарова. свят; даже самите младотурски лидери не могат L oXLT
K0HCTaT1W
X
от целия
Настоящият препис е верен с оригинала.4 население в Македония е изложено на по-големи гон и
Българите там са дошли до полуда от
46

изстъп^^
(подписал) Стефан Николов дово време.
рода не
Погнусен
дава
е
вече вяра на никакви Хатишерифи и
той и от Конституцията, па била тя Митхадпашом ш,
п Хатих^Хг . м?™
власт- н-"
е той от
вижда, че всичките тия тържествени актове, придружени с neZHZ^

=
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1925, л. 2-13. Препис. Ръкопис. Публ. в Кр. Гергинов, Ц. Билярски, Из архивното
наследство на Тодор Александров, ИДА, София, 1990, кн. 60, с. 213-215. „
ки, не му донасят друго освен унижение, дълбоки рани и сълзи горчи!
""'’Т3’
се е прост»» окончателно
»««"«изтезания, затвори, бесилки, самоунижение, затваряне училища и черш
на сяка крачка човешките му права и игнориране и стремеж за удушване сяко национал'
бой,

1
Върховният македоно-одрински комитет официално е разтурен от българското правителство на .11 но чувство.
януари 1903 г., а на 10 ноември 1905 г. неговият ръководител ген. Иван Цончев в писмо до Дамян Груев, Със сърцераздирателен глас вика той своите синове и ги кани да го3 поведат или
който е председател на Рилския конгрес, заявява, че ВМОК прекратява по-нататъшната си революцион¬ към славната смърт или към сладката свобода.
на дейност. Вж. Ц. Билярски, Т Петров. Циркулярите на Вътрешната македоно-одринска революцион¬ Да. борба иска народа, борба на живот и на смърт, защото е уверен, че тя и само тя
с нейните успехи
ще го изкара на спасителния бряг. Петнайсетгодишната епическа борба
на организация, съставени след Рилския конгрес от 1905 г., с. 200-201.
тая борба. Но борбата костува
екземпляра, публикуван от Г. Ив. Велев като членове съветници са предложени: „Ал. Протогеров, и резултати му дават и куража, и вярата, и надеждатасев нагьрбва
2В
с даньта на кръвните
Тодор Лазаров, Тодор Александров, Христо Матов или Павел Христов“. Вероятно този екземпляр е по- жертви: жертви кръвни и жертви парични. Народът нечувана самоотверженост и стоическо
ранен, тъй като протоколът цели и да се ликвидира Задграничното представителство на ВМОРО, а жертви; тон стремително и безогледно, с една
Матов е проивник на това, поради която причина неговото име е изключено. Вж. I. Ив. Белее, Из мина¬ смъртта, която или лаврови венци ще му оплете, или
хладнокръвие, върви гордо към
лото - един документ, Илинден 1903-1929. Сборник в памет на голямото македонско въстание. София, . човешки нрава ще му донесе.
1929, с. 67-72.
Българското гражданство и емиграцията пък са длъжни да дадат паричните
си ^РТ
’Става дума за дейците на прекратилата дейността си Българска народна македоно-одринска револю¬ енергия, употребете
ционна организация, възглавявана от Хр. Чернопеев, и за дейците на Скопския революционен окръг, ви. Прочее, турете в движение синката патриотическите си
си
авторитет и по сякакъв начин докажете другари у познати съграждани.
ръководен отТ. Александров.
Вие щедри, за да извикате щедростта у концерти и по Р ж наРсумите,
и^ Рната
4
Преписът носи дата 16 март 1911 г.
Устройвайте представления, вечеринки,ще се отрази у н чест и народ-
защото сяко закъсняване зле, много зле
ните идеали чувствително ще пострадат. йаз р >
сладкарница „Охрид“.
339 С умите ще изпращате само на адрес. »!•
Писмо от ЗП на ВМОРО в София за постигнатото единство
в Организацията и за започването на революционни те
С П“™Т:
Временен
» е—» «"l-—1
действия „ Р-р
[Печат: „Вътрешна М.-О. иР
„
София, март 1911 г.
Вътрешната
македоно-одринска
федератиа-
клубове и Народната
Билярски,
Почитаеми Господине, Публ. в Д В.
конституционни
ОДа, ф 57 ае- !62, л. 1. Печатно.
’•
В ръцете си държите един документ за отрядния факт, който, сигурно, ще извика на Българските революция, с. 184-186.
Оп-
Рео°люципи„.’ организаЦИя, СъюзътМладотурската
радостни тръпки в сърцето на секи българин. на партия (Hd
ЪЛ1 арска секция)
след
Постигнато е отдавна желаното единство в Революционната Организация.
Всички дейци си подадоха братска ръка и, сплотени в едно тяло като един човек, власт по всякакви
държавната октомври
готвят се и скоро ще заминат да дадат жертвите що отечеството иска, жертвите що - 3аДрасКаното
-
Калеми“ до всички органинахатишернфот3 на живота,
Гюлханския сигурността правната
народните идеали налагат. °Т "Див>,н Вслучаядокумент „се гарантира осигуряват
УПпан^^^0
;
нистраната.
(шсрнап'кнаи)съд,п33S.очнващвърхумюск1л-
СК°
Моментът е съдбоносен и престъпление ще бъде, ако не го използуваме. Арабите >1сни,;то първия Тези документи
^!1Тиу^ВЪР3аНи с християни“.
юнашки се борят и са на път да постигнат целта си; албанците развиват трескава дейност h
и-™а,ОНа ВсиГ>РУ‘Р"
от 28 Ь г.
- мюсюлмани Според
кадийски
и
1 док.

^^ТаниТ^“
ЛОЛаиици Вж. и бел.
и дават всичките прояви и докази за едно отчаяно възстание на пролет; арменците, спла¬ На коетосредновоковннятосигури.
'КИ

шени от поголовна1 сеч, зимат бързи мерки, които непременно ще се изродят във въоръ¬ На РЯЛото Насе еление’
т° Р<-‘ЛИ1ИОЗН 'Vaio,нс бил
в състояниеда 101)7

жен бунт; Крит стои като Дамоклев меч над главата на Турската империя; старотурците 3 р Нсн<> на
° ръка.
°
й
еДопъп„
1006
... . » I > ' .РЩ.ь . .- ... . .

ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ pi

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ПКОво^оРГм.
340 „ , №341
Писмо от Тодор Александров до Христо Чернопеев с възлагане Писмо от Тодор Александров до Христо Че
на задача да накаже навлезли без разрешение войводи от него обиколка в Кратовско, Щипско и К; Пе“ за извършена
във вътрешността на Македония
на организационния налог от населението“01*4 за съб»»Ране

Б. м., II юни 1911 г.

от Организацията атентати и за
избор^^”"
л, 11 юни 1911 г.
Лично само за тебе Драги Христо,
Драги Чернопеев,
Писват ми от София, па и Стамен потвърди това, че са заминали за вътре се отбор Замислен в текущи работи не ти писах досега.
1) Обиколих по неколко села в три околии: Кратовска, Щипска и Куманов™ „

~I
юнаци, прочутия харамия Дончо Златков1, известния Тане2, битолският разбойник Трай¬
ко (Кральо)2, софийският гамен Сандо Чапата’с още неколцина, вероятно от същия ка¬ констатирах, че духът на населението е отличен, насекъде добре приемат е
лъп, те са заминали сигурно без ничие разрешение или даже знание, инстернирани- най- услужват и са готови на всекакви рискове и жертви. 2) Гражданите още се противят
почнаха да им съоират налог. 3 ова ще ги вразуми особено след като се накажат и прину
малко от некой от бившите върховисти и от българското правителство чрез Кипров4 по-
вечето от тия хора и досега са пренасяли само вреда на каузата на роба, както когато са дят някои насила да внасят налога си; само на кратовци се разхвърлиха около 250 лири;
били вътре в Македония, тъй и вън от нея в България и на врата им тежат много и крути около половината са вече събрани. 3) Разхвърлих налог и на власите; те ще си внесат по-
престъпления останали досега ненаказани. Понеже тези своеобразни дейци не са се съоб¬ скоро и по-лесно, защото са сега в ръцете ни. Вярвам, че и ти според мен както говорих¬
разили с организационните] наредби и с това са посегнали върху единството в Организа¬ ме, си разхвърлил налог на власите. Побързай с изпращане парите в София, за да намести
цията, което (единство) трябва да пазим свято, понеже като чужди оръдия ще бъдат само Лазаров1 в банката похарчените от чужди околии суми, а след това трябва да замислим да
вредни за освободителната кауза и понеже миналите им крупни злодеяния, престъпления приберем това лято повече пари, за да се осигуриш от парична страна, защото от това
и злоупотребления в името на делото на роба са достатъчна гаранция, че за напред от тях най-много зависи, само - стойността на Организацията и успеха на работата. 4) Ужасно
не може да се очаква нищо добро, в интереса на делото, съгласно правилника трябва да се се ядосвам, че не успяхме да бомбардираме султанския трен; несериозностга на Милана
Гюрлуков натоварен с тази акция и предаването във Велес на неговия четник Амрея.
постъпи най-строго с тях. Сърадвам те, че на тебе се падна тая чест, да очистиш Органи¬ атентат; сега наскоро
брат на Сандо Чапата, осуетиха тоя толкова важен и с последствия
зацията от тая мисия, от тая революционна] утайка, събрана от всички окръзи, с което
ще защитим постигнатото вече единство в редовете на Организацията, ще убием охотата
във всички подобни продажни типове да търгуват с делото на роба, ще дадеш заслужено¬
то от по-рано наказание на тия закоравели престъпници, ще отървеш роба от тия обира¬
ще се мъчим да предприемем 2-3 атентата по линията; сега имат те
предизвикат голям ефект; ако може разпореди за 1-2 подоони
Струмишко и Солунско. 5) Ала най-важните и полезни за
железница, по европейски фабрики, чифлици а
кауз ~
гол^озн™
шеств[ени] згради
ни и разбойници, ще повдигнеш престижа на Организацията и пред общественото мне¬ край които минава
и мостове, атентати; добре е да задължим всички падове
ние в България, и пред правителствата в България и пр., и пр. С една дума ще извършиш железница да предприемат поне 1-2 атентата. 6) м по
едно крупно благодеяние, един подвиг. Надея се, че ще изпълниш отлично това си задъл¬ които ](C|taT да мбегнат
ни (арменци, гърци и др.) войници, зле третиран УР _ужат агитират
жение.
Поздравлявам те сърдечно
канал за България; наредих хора в повечето градов ф
на
ла извършат по някоя работа като убиване и зад висш
с тях
-
и да ги
и ЧИНОВннк, бомбардира¬
за да им се
не№ЛК0 Пущки. извър
Т. Александров не казарма, правителствени дом или до бои подобни акции,
Даде канал за България. Голяма полза би
тука от арменци, гърци и др.; опитай това у ва писмо, за оформяване
Р
ти препис от
ЦЦА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 1925, л. 42-43. Препис. Ръкопис. Публ. в Кр. Гергинов, Ц. Sum/kku, Из архивното в
РИ Солунско. 7) Пращам
наследство на Тодор Александров, с. 215-216. Цен[трален] комитет и представителство, из мата> Атанас Каса
ци от тебе работи, можеш да пишеш от имет
ти Т ,мандри“
Сърдечно поздравлявам тебе и другарите
' Дончо Златков, петрички върховистки войвода. _ Из архивното
2Таню Николов.
'Трайко Кралот (Трайко Кралев Митрсв) от с. Бърник, Прилепено, прилепски и горноджумайски пой
в
- Публ '
ЦДА. ф. 3 к, оп. 8, а. е. 1925, л. 44-45. Препис- Ръкопи
вода, загинал на 27 март 1912 г. между с. Тросково и с. Дебочица, Горноджумайско.
наследство на Тодор Александров, с. 216-21 А
4
Сандо Чапата, псевдоним на Александър Андреев (1883, София - 1928, София), велешки войвода.
4
Александър Димитров Кипров, одрински войвода и бивш пунктов началник в Хебибчево.

Задграничният представител Тодор Лазаров

1009

—
’ т— j । »1«. . w
 • ' ।
'
, , •
i .■ ui i

I
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

342 ПМ°РО ^^ГИ НА централна ПК()и

ЪКОвОДНЧОРГАНи
Акт от създаването на Отоманска политическа партия ,,
с
през Илинденско-Преображенското въстание, народен г,„
Г7
Т'“ '■ ,
кия парламент, български генерален консул в Дуп»
Битоля, 12 юни 191] (.92,) и в Унгария (1924), пълномощен министър « Скопен
%'
Акт
- Ахил Минджов, учител в Охрид, деец на ВМОРО
Александър Развигоров ( 1874, Щип - 1946, София)
' ’ W5 ' Цариград

Днес, 12 юний 1911 год., ний, подписаните граждани от Битоля, Прилеп, Охрид р . ’ ЩИ"’ "РС" К‘1ЧаНСК"Я
учител,к
революционен Куман,
сен, Костур, Лерин, Крушово и други градове на Битолския вилает, събрани впомещени- 4Йордан Бадев (1888, Битоля - 9 септември 1944 г CnAu \
j ето на Българското училище в града, след като изслушахме изложението на
народен представител Т. Павлов1 върху положението на страната изобщо и частноскопския
на отоманските българи, и след обстойна размяна на мисли по тоя въпрос, решихме-онова
тик, деец на ВМОРО и ВМРО и на македоно-одринското
«2ГвХ^^ кР«-

1. Възприема се по принцип основаването на нова легална отоманска политическа

партия, в основата на която да легнат следните основни положения: №343
Акт от създаването на Отоманска
а) Цялост и неделимост на Отоманската империя. политическа партия
б) Затвърдяване и разширение на конституционните свободи. Солун, 19 юни 1911 г.
в) Ратуване за сближение между всички народности в Империята на почвата на
пълна равноправност и строга законност. Акт
г) Зачитане езика, нравите и културните особености на разните националности в Днес, 19 юний 1911 год., ний, подписаните граждани от гр. Солун
и други градове на
страната и пълно гарантиране на придобитите от християнските черковно-училищни ин¬ Солунския вилает, събрани в помещението на Българското училище „Св. Климент“ след
ститути права и привилегии. като изслушахме изложението на скопския народен представител Т. Павлов върху поло¬
д) Разрешение по законодателен ред на аграрния въпрос и уреждане на евтин и лес¬ жението на страната изобщо и частно онова на отоманските българи, и след обстойна
нодостъпен земледелчески кредит. размяна на мисли по тоя въпрос, решихме:
е) Повдигане и развитие на търговията и индустрията, улеснение на пътните съоб¬ 1. Възприема се по принцип основаването на нова легална отоманска политическа
щения и уреждане благоустройството на градовете и селата в стопанско и хигиенично партия, в основата на която да легнат следните основни положения:
отношения. а) Цялост и неделимост на Отоманската империя.
2. Названието, подробната програма и уставът на новата политическа партия ще б) Затвърдяване и разширение на конституционните свободи.
бъдат изработени от учредителния конгрес на партията, състоящ се от делегати, избрани в) Ратуване за сближение между всички народности в Империята иа почвата на
по инициатива на временните партийни бюра в разните градове на страната. пълна равноправност и строга законност.
3. Времето и мястото на конгреса ще се определят допълнително по взаимно спора¬ г) Зачитане езика, нравите и културните особености на разните националности в
зумение на разните временни партийни бюра. страната и пълно гарантиране на придобитите от християнските черковно-училищни ин¬
4. Подписавшите настоящия акт се ангажират, всеки в своя град, да разяснят в част¬ ститути права и привилегии.
ни интимни събрания основните положения на партийната проектопрограма и да образу¬ евтин и лес
ват временни партийни бюра. д) Разрешение по законодателен ред на аграрния въпрос и уреждане на
5. За публично разяснение и пропагандиране целите на партията постановява се,
нодостъпен земледелчески кредит. й_

покрай съществуващите в страната вестници, основаването и на един за първо време

седмичен печатен орган в Цариград. Членовете на партията се грижат за неговото разп¬
е) Повдигане и развитие на търговията и индустрията, улеснение
Щения и уреждане благоустройството на градовете и селата
в
на
п^1гиеннчно
ространение и му указват възможната материална и морална поддръжка. отношения. политическа партия ще
Настоящият акт се състави в два екземпляра, единият от които остава на съхране¬ 2. Названието, подробната програма и уставът наЯ™ оящ се от делегати, избрани
ние в местното временно партийно бюро, а другият се предава на депутата Т. Павлов. бъдат изработени от учредителния конгрес на партията, е на СТраНата.
Подписали членове на събранието: по инициатива на временните партийни бюра в разн по взаимно спора-
нитеЛно
3. Времето и мястото на конгреса ще се определят
д
Т. К. Танев, /7. X. Робев, Д. П[оп]пандов, Еф. Хр. Ризев, Данаил Ризов,
д-р Анг. Робев, А. Е. Кецкаров, А. Димитров, Сотир Секулов, Д. Бомболов, зумение на разните временни партийни бюра. ^воя Гр(1Д да
разяснят в част-
П. Робев, ф. Г. Чочков, К. В. Хаджов, Ах. Минджов2, П. Иванов, 4. Подписавшите настоящия акт анга*’’ра^
се проектопрограма и да оораз)
Ал. Развигоров2, Йорд. Бадев2, Сп. Мирчев, Ив. Василев, К. Д. Илиев, И. Кочов. ни интимни събрания основните положения на
„»лите на партията
ват временни партийни бюра. постая” ‘

Публ. в Cm. Симеонов, Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална
5. За публично разяснение и
покрай съществуващите в страната вест
пРопа^>^„оваването и на един
грижат за НСГО“°Т
«партията сеподдр
запъ^
политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, сп. Македонски преглед, г. XII, кн. , мичен печатен орган в Цариград. Чле р и морална на сМране-
София, 1940, с. 84-86. транение и му указват възможната мат единият от коит -р Павлов.
екземпляра, щ депутата
Настоящият акт се състави в два
1
Тодор К. Павлов, род. през 1878 г. в Скопие, учител, член на щаба и на Крушовското горско началство ние в местното временно партийно зюр ,
1010
.4 л ' > lu 'utu.. * *

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Подписали членове на събранието:

ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА
централните РЪК0В0Д11и
Ив. Васков, Н. Наумов, Д. Тодоров, Ив. Дунков, Архимандрит Евлогцч №345
Хаджи Йован Весов, Т Мацанов, С. Ризов, Спиро Гр. Ричов, К. Г. Самарджиев
т
Писмо от Тодор Александров до Христо Чепнп
на декларацията на ВМОРО до
възстановяване на революционниТ”УЛИ И п₽ССЗТз
Д. Попгиорчев, М. Баирамов, Йорд. Д.
Стоянов за
4yZ ' за овката
Заб [ележка] . Солунското събрание натоварва до свикването на учредителния
pec Цариградската комисия да ръководи предшествуващите конгреса дела. koi за необходимостта Организацията да се
създали се с Италиано-турската
вт ? Деиносг'

на организационен война д„ИЗДаването

Публ. в Cm. Симеонов, Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на
политическа партия в Турция в навечерието на Балканската пойна, с. 83-84. легалн-
344
Окръжно писмо от Тодор Александров до околийските инструктори
и пунктовите ръководители в Скопски революционен окръг със забрана
да се оказва помощ на турците в Италианско-турската война
Б. м., 27 септември 1911 г.
За нелегалните] околийски инструктори и пунктовите ръководители в Скопски ре-
волюц[ионен] окръг.
Известно Ви е, че Италия обяви война на Турция.1 Турците турски, па страх и тесно
сега заявили, че са братя с българите, като обещавали за напред да дадат равноправие и
искали от българите в градове и села „помощи“ в доброволци, коне, пари и др. Така
например на българите от гр. Кочани наложили помощ 200 лири помощ, а на български¬
те села в Кочанско по 5 - 10 - 15 и повече лири. Още не е засъхнала кръвта на избитите от
турци по градове и села през хуриетските 1-2 год. бивши войводи, четници и селски
ръководители; още не са заздравели раните от побоите и изтезанията при обезоръжение-
то; още са пресни гробовете на обесените от турците невинни българи и на убитите от
вестник и мг'
Б м., 29 септември
1911 г.
Драги Чернопеев,
Днес ти писах и иначе чрез града декларацията' била
готова и наскопо „„ „
до вестниците и преведе на френски до консулите в Цариград; скоро ще
окръжното] за вътре. Поради Италиано-турската война полага ни се и ние да тиТра“ копие™
това каквото можем; добре е да предприемем неколко атентати по железниците истопим в гпТ
дове; отличен случаи бе Младотурския конгрес в Солун; една адска машина е
часовник би
могла да отнеме живота на най-големите народни врагове. Това можеха да се помъчат да
сторят некои от Кукушко, но късно е вече. Оплака ми се, че имаш нужда от ингелегентни
-
сили; сега има при мене 2-ма студенти Христо Симеонов2 и Лесев. Първият си познавал
добре. Той е тук 2-3 м[есе]ца; съгласен е да дойде при тебе и да работи където го пратиш.
Той може да земе Кукушко; запознат е добре с динамитното изкуство и може много да ти
услужи щом се получи утвърдителен отговор от тебе, веднага ще тръгне за натамо през
Радовишко. Ако ти е потребен пиши и към коя страна да се отправи, за да те намери по-
скоро. Наскоро ще да почне да излиза организационен] вестник, под редакторството на
Крапчева, който ще го редактира за тебе безплатно; седмичен ще е? Турците тук почти
насила искаха помощи в пари, коне, доброволци и др. от българите. По този повод изда¬
дох окръж[но] в Скопски окръг, никой българин да не дава на турците никакви помощи,
нито пари, нито коне, нито нищо, войниците да дезертират, доброволци да не се записват
и пр., вярвам, че и ти си така наредил.’ Вместо помощи ние I*3™3
железниците и в градовете само дано излезнат всички сполучливи, наче . •

турците невинни българи и на убитите от турските шайки и аскера овчари и пътници, за потери почти нема, предателство хич; налог от власи и граждани niW • атента-
да ги забравим и дадем помощи за най-големия народен враг, на петвековния ни тиран. много добре, остава само да манифестираме силата на Р™“3не се ооадиха. . Да не ти е
Забранява се под страх на най-голямо наказание на всички членове на Организацията да ти навсякъде и това вярвам ще можеш стори. Битолчани хич Д

дават каквито и да било помощи на турците. Не трябва да им се дават, ни доброволци, ни писал на тебе Чаулева.
пари, ни изпратени коне и др. неща, трябва да забегват и новобранците, ако почнат сега Сърдечен поздрав на тебе и другарите Т. Александров
да ги събират, ако турците се опитат на сила да събират пари, коне и др. Трябва да се
дават харзовали и телеграми до валии и министерства, да се правят оплаквания и до
чуждестранните консулства; разноските за това може да се дават от селските или пункто¬ „ .«гш Из архаон»™
ви каси. в
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1925, л. 46-47. Препис. Ръкопис. Публ.
Задължават се селските ръководители и войводи да бдят за прилагането по горното наследство на Тодор Александров, с. 218-219-
нареждане.
С поздрав Т. Александров
на щ яЗМОРО. Свобода или смърт“] 'Тази декларация е Мемоарът на ЦК на
щизацелщ-' изб .. консули на Великите сили в Солун, Скопие, Би ,.аНизаиия, ^S^oiypcxara рсюлюи»
ски. Вътрешната македоно-одринска Р^^^Хгарска секция) след Млял
онни клубове и Народната федеративна парт н" с г' 1
ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е 1925, л. 53-54. Препис. Ръкопис. Публ. в Кр. Гергинов, Ц. Билярски, Из архивното
наследство на Тодор Александров, с. 217-218. '«6-188. . „г,.,та (>.
;
Христо Симеонов, род. от Пловдив, секретар
Радовишки войвода, един от организатори <
а^а?ите в Кочани. Ш«" “
на четата
наСеку-

1
През Итало-турската война (1911-1912) Италия успява да завладее Триполитания (Либия) и Додекане
е радовишки войвода.
' Петър Василев Лесев, род. през 1891 г. в Ямбол,
учител,
„иител, ш>моШВ,"‘ "° ’ 1013
mil
зите.

1012
 I

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

(ноември 1911), околийски войвода във Велешко (от февруари до октомври 1912), участва
ВМОРО. ДОти „л централните ръководн11
за национално обединение, старши подофицер в Партизанската рота на пор. Н. Лефтеров
във
' В0Инитс
разтуря, а само преустановява своята дейност n0K. Т°л '■ г
4
Става дума за в. „Вардар“, редактиран от Данаил Крапчев. прокламираните конституционни принципи: свобода И Как « вложат
5Вж. окръжното от 27 септември 1911 г. ЦИИ, както и исканото самоуправление за
И затуй, именно, със знанието на Централния
Македония ’° раждани и
мла
рентата организация съществуваше открито (с управите^"“ ЮМИТет и власПа Ви-
346 ция и пр.) пет месеца наред - до откриването на Паоламе^п"^
Мемоар на ЦК на ВМОРО, връчен на генералните консули на Великите вървят работите на турците, Организацията още през първата m “Р’ Ви*яайки
“ед Хуриета
смай
в Солун, Скопие, Битоля и Одрин за започване на активни революционни да влезне в своята революционна роля, но това не стана
превратът на Цариград и младотурците като смениха султана Т°ГМа настьпи
действия в Македония и Одринско
Б. м., Октомври 1911 г.
ръцете си, взеха да се препоръчват един вид с нов хуриет. нов коз, че ням™ °
им пречи за приложат на дело свободата и равенството, та маса свят и и вън °т
“т
Турция заживяха с нови надежди.
Мемоар на Вътрешната Революционна Организация1 Щом не излезна нищо от тая залъгалка, естествено, населението
обезнадеждено съв-
(Връчен на генералните консули на Великите сили сем, още щом настъпи нова пролет, поде своята нелегална - революционна дейност тол¬
в Солун, Скопие, Битоля и Одрин) коз повече, че тъкмо тогава, поради обезоръжаването настъпиха чудовищните изстъпле¬
Минаха се вече три години, откак турците с една изкусно скроена игра сполучиха да ния. И вече тая година, ако негде в някой кът от революционната територия още не е
замажат очите на света и да се отърват от македонската реформена акция, която в своя подета революционната дейност, не трябва да се мисли, че там е останала капка вяра в
развой бе стигнала до Ревелската програма. Оттогава насетне, особено в последните две
турската конституция, а просто по съображения тактически от чисто вътрешен характер
години, работите в Турция изобщо и в Македония в частност взеха такъв обрат, че не на Организацията.
можеха да не предизвикат дълбоко възмущение у цивилизования свят. И наистина, прок¬ Дали и до колко Вътрешната организация е жизнеспособна и жилава, може да се
съди от нейното дълготрайно (13-годишно) минало при толкова митарства (афери, сра¬
ламираната конституция фактически не се чувствува; парламентът е само едно украше¬
ние. Положението в цялата империя и частно в Македония е се тъй грозно, както и при жения. въстания, атентати и пр.). Младотурците си правеха илюзии, че съществуването
султан Хамида. И днес християнското население, особено селското, е изложено на произ¬ на революционното движение се дължи на неспособността на хамидовата армия да се
вола на всевъзможни мюсюлмански деребеи: грабежи, убийства, обезчсстявания и завли¬ справи с четите, но твърдо сме убедени, и те скоро ще се примирят с мисълта (ако още не
са се примирили от опита в тия година - две), че и в това отношение, както и по други
чания на жени и моми са обикновено нещо. Държавните закони, каквито са си поне, не се въпроси, не стоят по-добре отколкото султан Хамид, че войската може да оъде сигурен
прилагат в защита на християните. фактор за опора против външни, а не и против вътрешни врагове.
Ние добре знаем, че революционното движение е свързано
И днес нищо не се прави, нито се е помислило да се направи нещо за подобрение с
мизерното икономическо състояние. Наопаки даже. Днес положението на християнското нас не ни стряска, защото жертвите и тъй си вървят и дори ® . квазиконституци-
население в Македония е по-грозно отколкото преди Хуриета. И за чудо, това вече се отделно и пръснато, та по-незабелязано. От събитията на по g никоя Турска
дължи на неспособността и слабия авторитет на властта да турне ред и сигурност в дър¬ онни години, както и от опита на целия XIX век, за лишен гарантира свободата и
жавата, толкова и на възприетата дър[жавна] политика, системно прилагана. Така, из¬
пъждането на безимотните селяни от беговете чифлик-сайбии, мухаджирите, политичес¬
провинция не е възможно да се въдвори ред и
равенството между гражданите без разлика на вяра и
р сиг^° докато тя
^’не
-провинцията
се повери в ръцете на
ките убийства, чудовищната инквизиция небивала в хамидово време, повсеместните тур¬
ски шайки устроявани за кандардисване по-събудени люде, скотското положение на хрис¬
власт и упра
- не се откъсне от пряката цариградскавъведе -
в нея автономно у Р
управление под покрови-
местното население, т.е. докато не се
тияните земани във войската, разните извън законни налози (за флота, за телефони и др.) телството и гаранцията на Великите сили. не може да
изтръгвани със заплашвания, създаване закон за четите, назначаване муарифски учители население и на мирапрограма
в екзархийски училища, изобщо тенденцията за отоманизиране нетурските училища и Ето защо, изхождайки от интересите на
се съжалява, че се вдига европейската реформ
из^акцИя
и че не се прилага
нации, de facto узаконеното съществуване на конспиративна младотурска организация и аскер и ДРУ олю.
пр., и пр. - всичко това е очевидно осветена държавна политика, и понеже, както се знае, изработена в Ревел. нивята на чети с га.

_
сега султанът е същинска кукла2 без никакво значение, целият грях за тая политика се Като явява на всеуслушание, че пред
Ционни прояви в Македония през минал откри т с вСИЧки
пада B'&fky младотурскит^ ‘водители, които по тоя начин се явяват не като проповедници, е да заяви
низация счита се заставена от нейното пс в миналото, Македония.
а като изменници на свободата и равенството. В очите на населенията, днешното положе¬ й
ние на работите се вижда триж по-грозно в сравнение с положението на последните годи¬ Цивилизования и хуманен свят, че и за на Р ’
своя автоном 11ентралния комитет
ни преди Хуриета, когато в Македония имаше какъв годе европейски контрол и когато средства, с които разполага, за постигане
на
страната във финансово отношение бе добила известна автономност.
на Вътрешната
мак[едон°]-°др1
При такива политико-икономически условия за живот твърде естествено бе да се
продължи революционното движение, преустановено на 10 юли 1908 г. Собствено тогава
още в преговорите между Вътрешната революционна организация и младотурците из¬ 1015
рично бе казано, че слизането на четите от горите е условно и че Организацията не се в- Камбана, 3. Публ- в
9
1381, г. V, 26 окт. 1911, с.
9
I I

1014
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА централните
ционна организация, Съюзът на българските конституционни клубове и Народната ръК0В0Ц11
федеративна ,1аР'|'Ня (от Кратовско търсили
(българска секция) след младотурската революция, с. 186-188. ‘ керлък избягаха
досега не е дало
около 80 on 7«
Цикое село помощи послучай вой У“”*' Досега не “довени
Побързай с отговора си. ИНата и пр. ни един).
Сърдечен поздрав на тебе, Николаева и всичкия
'Т. Александров в няколко свои писма до Хр. Чернопеев и П. Чаулев съгласува съставянето на ките ти другари
до генералните консули на великите сили за възстановяване на революционната мемоара
дейност на ВМОРО.
Вж. ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1925, л. 46, 49-50. IША. Ф- 3 к, оп. 8, а.е. 1925, л. 49-50. Препис. Ръхлпш- пе Т а ,
наследс тво на Тодор Александров, с. 219-220.
'
ГЧ»чнпи, Ц Еиляра1и
2
На 27 април 1909 г., т. е. на следния след потушаването на старотурския метеж в
Абдул Хамид бил детрониран и на негово място се възкачил стария и безволев султан
Цариград, султан
Мехмед V Решид
(1909-1918).
има предвид Христо Чернопеев, друП1ят
' Вероятно 1 1. Чаулев член на цк омиго.
2 Става дума за Милан Матов.
347 ' Христо Чернопеев.
Писмо от Тодор Александров до Христо Чернопеев за получено писмо 4 Става дума за Христо Симеонов.

от Петър Чаулев, за необходимостта да се предприемат повече атентати ' В. „Вардар“, нелегален печатен орган на ВМОРО.
от ВМОРО, за изпращането на Мемоара на Организацията
за възстановяване на революционната й дейност
до чуждите консули и др. №348
Окръжно писмо 10 от Струмишки революционен окръг до дейците
Б. м., 19 октомври 1911 г. на ВМОРО в окръга за създалите се благоприятни условия
Драги Чернопеев, за действие вследствие Италиано-турската война
Едновременно писах на тебе и Чаулев с химическо мастило; след това на тебе писах
и за издадения Мемоар на ЦК до чуждестранните консули
още две писма по канал. Днес получих отговор от Чаулева, а ти нема още да се обадиш. за възстановяване на революционната дейност
Ще ти препиша изцяло писмото от Чаулева, защото е и мало кратко. Ето го: „8 октомври Струмишко, 19 октомври 1911 г.
1911 г. Др.... Не съм ти писал, защото не мога корен да хвана. Чудя се ти защо не пишеш
по-начесто. Багажа (динамит, капсул, патрони и жици и др.) ми благополучно пристигна. Окръжно
Ти си близко там. Щом мислите с комшиите там да правим. Аз съм на мнение сега или Братя,
войнаi доказм
никога, та макар да съм критически поставен, сам самичък ще предприема неща, макар
дюня натласкан, но вие и онзи зад тебе1 що правите. Ако и този момент не използуваме
Както Ви е известно Италия отвори война на Турция. С тази
целия свят, па и на тия от нашите, които до вчера поддържаха в наро
ЯСН01(аТ0
се*
що разбрахме. Милан2, се разболе; не било старото рече и тръгна за София. Ще може ли Европа е с Турция, че няма защо да работим и др. подоони ега;* ц несамосе
да мине Вардар, или пак ще остане при М. Гюрлуков не знае. Работите вършете от мое бял ден, че работите в Турция тръгнаха по стария път и ьвре и да п1НКкаме от
име и след туй явявайте ми. От Христо’ получи ли некое писмо и що писва, що върши. зае с нас. Тая война, добре дошла, сега трябва да използува р нем и тозн МОМент, ние
“
Поздрави домашните ти от домашните ми. Европа да се разреши и нашият македонски въпрос, ко цм ценТралният
С поздрав Петре“ Ще бъдем най-големите глупци и проклинати от покол ейск|ГГе правителства,
как-
Както виждам от писмото Чаулев е на мнение да използуваме момента и да предп¬ комитет на Организацията издаде един меморандум ДО Р
це ОргаНИМШИга ше
риемем колкото се може повече атентати по линията, градове и др. и пр. и аз ти писах в то и до българския цар и др. правителства, [в] ко . ^вен това почти всич
тоя дух, тия дни очаквам 200 кгр. динамит. Щом го получа ще сляза надолу, за да сторя започне да действува, ако не ни се разреши и на може пра
всичко възможно да предприема редица атентати. Има доста динамит в Кукушко. Не Държави, които са около Турция се готвят з .ЗПОреждания. които
мислиш ли да го използуваш за нещо в Солун и по железницата. Ако имам нужда от запали, затова Главният комитет между ДрУгит "
нема па.данидасе
повече динамит или др. неща за предприемане атентати, пиши Лазарову да ми прати. Ще има следното разпореждане:
авност, а там където
изпра
Защо не ми отговори за Симеонова4 имаш ли нужда ти от него. Той е запознат с динамит- 1) Колкото оръжие има, да се приведе в
ното изкуство или да заминеш за Кукушко, Солунско. Приключвам ти препис от декла¬ набават час по-скоро (най-малко по 200 патро , ^ри нДр
подо
рацията (мемоара) ни. Тия дни получих я преведена на френски и отлитографирана, под¬ 2) Да не се дават никакви помощи на турни да
печатах я с печата на Централния комитет. За подписване от тримата трябваше много ИД₽- двойниД^““’*
3

време, пък и не практично ми се виде и я разпратих до Солун, за да я препратят иа консу¬ 3) На некои места турците са се опитали ля събират
лите на 6-те сили в Битоля, Одрин, Солун и Скопие. Написана е в много мек тон в дипло¬ не се плащат. записва
пи яа не се
•
матична форма, както предлагаше ти. Пратих ти един брой от „Вардар“5. Получи, ли го? изпрати наето
Тука работата върви добре. Селянина работи охотно и с присърце. Гражданите внасят
налога си макар и по-често с плашене и наказание. Явяват се и от граждани отделни
4) Никакви доброволци от
5) Хубавите коне да се крият и да
нашИТе^Р^ния> Окръжни мИ1ет
iot7
млади мераклии за работа момчета. Турците кротуват; почти всички, потърсени за ас- Вследствие на всички горни разпоре
1016
1
i > .1 . .
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДИ
щето окръжно, като Ви заповядва най-строго и скоро да изпълните горните разпоп» Само борбата ще реши изхода * '• ‘чет
ния. Разпоредете се веднага да се направят налози за купуване патрони. Другото Да"
това нетърпимо състояние на нещата Ние 2
което ще се придобие ще ви се раздаде своевременно, но сега веднага да се от
ОТ

патрони на ваши средства, за това което имате. * Вят

досг^’ изправи пред нови и по-страшни изпитни. СМе убедени,
'
че скоро Ту
По-важно е, какво ще бъде впечатлението у Евпопя п *я '

Прочее напред, Бог е с нас. Долу скапана Турция, да живее свободата m на нервите на стара Европа.
ее ция не мисли да играе
се трогне. Ала необходимо е Тая
се’ ВМор Органа
Целокупна България! ’ ‘
От Окръжния комитет
сТига тя за миг да
повърне към разрешението до 1908 год. на нашия
обиХХ6™’ W

Автономия или анатомия

така стои и днес въпроса; с прибавката, че по настояшем пп
ЦДА. ф. 3 к, оп. 8, а.е. 1925, л. 51-52. Препис. Ръкопис. Публ. в Кр. Гергинов, Ц. Билярски,
Из архивното домия с Одринско стои и автономията на Албания. автономията
на Маке-
наследство на Тодор Александров, с. 220-221. Но по-горе от всичко стои, какъв отзив ще получи революции
на българското общество. Ние знаем веднага, какъв ужас ще oiE
‘ всички> като се по-
№349 мисли за възможните репресии.
Декларация на ЦК на ВМОРО за извършените атентати от Организацията Колко ли жертви ще струват тия атентати?
на територията на Европейска Турция И до това искрено безпокойство потурнаците ще прибавят познатите
проклинания. Те ще инсинуират, ще печатат позиви на анархисти-хафиета, щевизантийски
ридаят над
София, 27 ноември 1911 г. изчезващите надежди за бъдещето на Турция. Ние знаем, обаче и това, че българският
народ, в своята цялост, ще даде нужното съдействие на революционерите. Ако има слепи,
Думи и дела. те ще прогледат. Ако има заспали, те ще се събудят. Македония не може да се остави
Преди няколко дена само Вътрешната македоно-одринска революционна организа¬ беззащитна на
ция издаде своята декларация към Европа1 за съществуването си и за намерението си да мирното изтребление.
действува с всички средства, докато са осъществи нейния идеал. По съобщенията на те¬ Тя протестираше, когато и бе позволено. Когато това й са забрани, тя се бори със
леграфа, представителите на силите в Солун са приели тоя документ с истинско внима¬ силата на мисълта и себеотрицанието. Кой ще й отрече върховното право на национално
ние. Това не попречи на турските вестници и на рафинираните потурнаци в София да се самосъхранение и освобождение и кой може да и посочи друго средство към тая цел,
надсмиват на революционната закана. И за да се разбере, че ВМОР Организация може не освен тоя на революцията?
само да говори, но знае и да действува, стигаха две седмици. Поздрав на борците! Да живее свободата на Македония!
*
। Атентатите
-
по железопътната линия Скопие Солун и Солун - Серес, а същевремено с тях и тоя
в Щип са най-доброто доказателство, че Македония се крие в своите недра, въпреки всич¬
в Гр. Ваем Един вд
ки заплашвания, въпреки ежедневните репресии, неизчерпаеми сили на революцията и В. „Камбана“, год. V, бр. 1408, София, 27 ноември 1911 г., с. 1. Публ.
на революционното дело. българин (Избрани произведения). Съст. Ц., София, 1994, с. -
Ние сега нямаме на ръка всички сведения по тия атентати, за да ги ценим като
удари. Нито ни е позволено при тия условия да се произнасяме до колко те са целесъоб¬ консули В Европейска
разни. За туй ние ще се задоволим да си отговорим на други няколко въпроси, които се 1011 гг. до чуждите
.
1
Става дума за Мемоара на ЦК на ВМОРО от октомври 1911
налагат от само себе. Турция.
юли 1908г
1908 г.
Става дума за началото на Младотурската революция на 11 м Революи1исннаг<|^
юл‘’
Време ли е за революционна дейност 2
съща декларация w на Григорр
в Макед[ония] и в цялата Отоманска империя? Не е ли възможна легална бороа 3 т mnao“
Тая статия, написана от наш приятел за „Вардщ •
о R д е и
£аМбана“.) Л А-
там? На този въпрос на може да се отговори двусмислено. Само младотурците и техните Организация по последните атентати. - (Бел. на ред.
хафиета си дават вид да вярват, че в Македония може да се води сериозна легална полити¬ Василев.
ческа борба. От две години насам турските управници отнеха обратно всички свободи,
които един юлски ден неочак[вано] донесе.2 Никакви предупреждения не помогнаха. Нап¬
разно европейски политици и писатели умоляваха или заплашваха младотурците. Пос¬
ледните скоро поеха пътя на Хамида и го достигнаха. Революционната организация след
преврата сама се разтури, но нейните сили не се изгубиха. Днес тая организация отново
възкръсва и втори път тя няма да изчезне освен при изгрева на македонската свобода.
Това турците и потурнаците трябва добре да запомнят!
Какво влияние оказват тия атентати върху младотурците и правителството? И3*
лишно е да се мамим с хитроумни фрази. И младотурци и старотурци не могат да не
чувствуват, че Турция не може да бъде запазена от тях в днешната си форма. Народности¬ 1019
те искат да живят, а турската аристокрация иска да запази своето положение на господс-
твуващ елемент. И ние не чакаме вразумяване нито у младотурци, нито у старотурци.
А 1018

/йу
Хт
—-
„ай.”
w rit-1
* ""
-
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРЛЛНИТГ
Ъково^оргАНИп
350 да се реформира една държава. Така бе и с франи„
Комюнике на ВМОРО за водените преговори между Организацията
можно
ЛЮДИЯ.
Р ‘“’но време '•
на Великат, п ’
и младотурски представители Отговор. Да, вярно е, че в кратко време не може Р
„ една година, за да се видят пътищата, по които се
изпъждание безимотните селяни е
София, 9 март 1912 %
лоши по-лоши:
избивание войводи и четници, устроивание турски
от
шайки
е чифлик
nw*
и
К
Турските емисари и Вътрешната организация.
Преговорите и резултатите.
т0 население,
скотско третиране на християнските войници
за телефони, чудовищни изтезания, формени
хр,
и36мР™н ншш-
гстиянск":
зи за флота,
Задграничното представителство на ВМОРО ни дава следните сведения относно пре¬ турските училища и нации, разтурвания политическите национ™ МантиРане «а не-
говорите с пребиваващите преди няколко дена турски емисари в София: пр. И при това в ония места в Македония, гдето вие младотурците ^РГаНИЗаци" "Р-
" "
Ето в главни черти исканията, предявени от страна на турската мисия, състояща се На положението, там се правят най-големи пакости. Колкото за вХ™?""’""’“Р"
от главния секретар на Вътрешното министерство Шукри Бей и инспектора на Народно¬ шия парламент пет пари не даваме за тях; от тях Организацията
очаква и"съвсем
щ неXT
нищо “
то просвещение Абдул Керим Бей, и отговорите, които им се дадоха от името на Задгра¬ не я интересуват.
ничното представителство на Вътрешната организация. ТМ. Поради вашата революционна дейност властите са принудени да вземат меп™
Турската мисия (ТМ). Дошли сме по изричното желание на министър Талят бей1 за против населението, което я поддържа. Ако ние бихме изпратили чети в България в ме "
споразумение: да узнаем какви условия би поставила Вътрешната организация, за да прес¬ тности населени с турци, нали и българското правителство щеше да вземе мерки против
танат динамитните атентати и да се разтурят революционните чети; разходите, направе¬ турското население, ако то ги укрива.
ни до сега, можем да ги изплатим. Отговор. Вярно и българското правителство в подобни случаи би взело крути мер¬
ки, но само против провинилите, а не безразборно, както правите вие в Македония, из¬
Отговор. Тоя въпрос за Организацията е предрешен и за туй няма нужда предвари¬
хождайки от убеждението, че чрез репресии ще сломите борческия дух на населението.
телно да се пита Тайния Централен комитет на Организацията, който, както винаги, се
Такова нещо не си позволява една правова държава. И вие с това не само не постигате
намира вътре в Македония, за да ви се даде един бърз и положителен отговор. А тоя очакваните резултати, ами наопаки, докарвате вода във воденицата на Организацията:
отговор е категоричен отказ: Организацията ще си следва своя революционен път и не защото населението, виждайки, че се гонят и ония, които не взимат участие в революци¬
желае да влиза с вас, турците в никакви преговори. онната борба, казва си: и така и така можем да си патим, ами барем както можем и с
ТМ. Но все пак би било по-добре, ако можехме да се разберем. Ето на, из Македония каквото можем нека помогнем и ние в борбата. Колкото за изпращание турски чети в
да изгуои македонска¬
и Албания е тръгнала реформена комисия начело с министър X. Адил бей. българска територия, опитайте си късмета, ако щете; от това нямасведения, вашият Мла¬
Отговор. От опита на миналото ни е известно, че вие говорите за разбирателство та кауза. Аслъ миналата година, според нашите най-положителни
дотурски комитет в Разлога, действително бе замислил подооно
нещо.
само когато сте на тясно, а не за да устоите на дума. В 1904 г. тогавашния ваш министър
ТМ. Макар да казвате, че Организацията не приемаминистър.
на вътрешните работи Мемдух Паша, бидейки държавата ви на тясно, също бе пратил да ’
мисия до тогавашните задгранични представители на Вътрешната организация д-р Хр. се пак помежду си и пишете, ако има нещо, направо на |1ЯТасана
Татарчев и Хр. Матов за преговори. И тогава, както и днес, отговори ви се отрицателно: Отговор. Друг отговор не чакайте; в това
не влизаме в преговори с вас, защото не стоите на обещания и защото и да искате не сте един ум: никакви преговори с вас турците, - Орган <щ
‘ върви неуклонно по

способни да въведете ред и сигурност, а пък не желаете да въведете децентрализация своя предначертан път.
съобразно с областните и племенните нужди. Затуй стремим се да постигнем нашата
позната цел - автономията - чрез ефикасна международна европейска намеса и тая наме¬
са, както и по-преди, неминуемо ще дойде, рано или късно. И сега, като сте дошли за В- Лен“, София, бр. 2763, 9 март 1912 г., с. 3?
преговори сигурно сте натясно и това ни радва. В тия две години, откак е подновена
преустановената революционна дейност, трябва да сте се достатъчно разочаровали във
вашите младотурски надежди, че като вземете своего рода енергични мерки (устройване
ловджийски команди, свързване с телефони селските жандармерийски и военни постове, 1
Мехмед Талаат бей (Таляат бей) (1874 - 1921), цигани»
разни репресии) ще успеете да се справите с четите и Организацията изобщо, че усилията турската революция, министър на вътрешните ра >

ви не ще бъдат безрезултатни, защото войската и жандармерията ви не били като в сул¬ -

(1917 1918), масон, велик майстор. <. бр.^»9*3^ V Внея« коментЧ“
тан Хамидово време. Но ето че сте излъгани в надеждите си, а Организацията в тия две Комюникето е отпечатано и във в. „Нова
„Ден“ на с. 1 е отпечатана уводна ^^дропо^корокатооп иД аванси
години е окуражена, защото вижда, от една страна готовността у населението да се бори '
и
IwnoJiK>Ul,oHH,lK Д ule се направ” на _ м|(рН0 или
„п.
и от друга страна вижда вашето безсилие и вашите бързи материални и морални загуби. на турската мисия за преговори
Дването с
Колкото за вашите „реформени“ комисии нищо добро не очакваме от тях, па и не обръ¬
мение, а да се „узнае сегашното настроение ” приема.
щаме внимание на тях.
Д°
колкото е възможно, в техните бъдещи намч даЛн македо ^^ядноина#; и млад^
За ново побратимяване, турците са искали да Р«* Р каква и да «нТ^рЖават»
ТМ. Ние, младотурците, досега не сме взели изцяло управлението на ръцете си (сега
напр. имаме само двама чисто наши министри, другите са оглашени), та не е чудно, че не войнствено разположени,.дали те са изгубил
’ или Тая дейност е в навечерието си
пак , а
Тия
^юционно Д
паК кри
сме могли да сторим много нещо да въведем програмираните конституционни реформи. с/ото управление, което не е да не знае, че едно^ та « и д0 преД1
Ето сега с новите избори ще вземем изцяло управлението и тогава ще можем да реализи¬ ощто тя се бори с толкова много мъ^,н0 ’
РазмиШлснИЯ
раме нужните преобразования. Освен това трябва да признаете, че в 3-4 години е невъз- Им* гибелни последствия за нея“... „СъЩИ^

1020
л РХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
ПКОВОДНИ ОРГАНИ,,
отстъпки, младотурците сс стремят да парализират
своите сегашни аванси, с обещанитетиясидни пред чуждите правителства да ходатайствуват м
македонските делегати, изпратени
население "^г" а
за ОДобрение

^,гст“
участта на християнското в Турско.“

Отговорът мой ги смути особено пред своята кате

№351
Писмо от Христо Матов до Иван Йосифчев за опитите на младотурците
Леп характер-
но, че тъй се
На Абдул Керим бей почти му се свързаха
излага държавата им. S'?“”
лиците срам и и Hani^e-
от
яд, навяр. от
за споразумение с ВМОРО по време на тяхната мисия в София Софийски един турчин адвокат (един е аслъ) запитал Петки! п
ли е дошла т[урска] мисия и пр.?“ - „Истина.“ - Затуй
както ££ -.Истина- •

София, 9 март 1912 г к[онсул]ство виждах ги смутени и ми казаха: не може сега, други
Всички тук, както вярвам и там, се радват, че им направихме такъв 2хомиТ’ ТУР1СК°1ТО
Драги Йосифчев1, окуражи населението вътре, б) ще се подигне реномето на Орфиизация^З
В събота сл[ед] об[ед] дошли дома двама с най-хубаво купе - пайтон и поискали да ско]то общество и прав[ител]ство, в) а също и в странство: пртелеп!афЕ
и венчки
ме видат. Казали им: не е тук, пък и не бях. Втори път пак тъй, след един час идват, пак не коресп[онден]ти. Y

ме намират. „Не можем ли, казали, да го почакаме в стаята му?“. „Не може, отговорили Прочети това на всички наши приятели и ги поздрави.
им“. Заедно дома живеем със Ст. Атанасов, що издава сп. „Библ[иоте]ка за самообр[азо- Твой X. Матов.
вани]е“, та и той това им казал. Оставили картичка: „За споразумение по един важен и В Битолско (според сведения някои) нашите са разрушили два шосейни (за топове)
сериозен въпрос да се срещнем в хот[ел] „Булев“ 6.“ железни мостове и казармата във Витолища (Мориховско - мюдюрлък7).
Съветвах се с нашите2 и отидох. Адрес: пак сладк[арница] „Охрид“.
„Много здраве от господ[ин] Таляат бей“ - почнаха те. Другото вк[лючва] в главни
черти комюникетата от снощи във в. „Ден“ и ,,Бал[канска] трибуна“.3
Говорихме повече от 2 1/2 ч. Ще ви съобща някои неписани неща. АТНИ. ф. 32, а.е. 2, л. 89-90. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив Христо Матов, с. 313-315.
Т[урската] мисия. С революционната] дейност страда населението там и се влоша¬
ват отношенията с България.
О[тговор]. - Населението и така страда, а за отношенията с България аслъ ние ' Иван Йосифчев (Охрид, 1873- София, 1855), секретар
на Пловдивското
македон^
искаме да се влошават. Драго ни е, като виждаме, че вие сте си турци и пак турци и секретар на VI конгрес на ВМОК (1899), поддържа връзки с
федерацията на арменския ре -
тогава, когато начело на б[ългарско]то правителство стоят миролюбци като Гешова или ри и Пловдивското арменско дружество.
Данева, та и те да речат с турци няма разбирачка. !
В смисъл на ЦК и ЗП на ВМОРО.
Т[урската] мисия. Ама ако стане война, ние сме по-силни, та ще надвием на Бълга¬ ’Вж. док. 350.
рия, освен ако е с нея Австрия или Русия. Даже ако ни извадат вън от б[ългарска]та 1
Мютесариф (тур.) - окръжен управител. Сяп (1908) и на консул-
територия, за 10 години не ще се съвземе България, както стана с Тесалия - 1 ърция. ' Д-р Никола Семенов, управляващ Търговското агентство
в Битоля (190. ) и
О[тгово]р. Камо да дойде войната, та победителка или победена България, се ние твото в Сяр (1910). , , „„„пигт и толидиег. вреж'®4'
македонците] ще спечелим права. А пък и тъй за България не е мъчно да има съюзници '■Петър Н. Даскалов (1870, с. Хърсово, Разградско - , „
близки и далечни, а възможно е и без съюзници да ви набие хубаво, и то преди да се
окопитите.
кореспондент и редактор навестниците „Вечерна нощ.
ма“, „Народен глас“, „Независимост“, „Софийска
вечерна поща , Българска .
звезда* и др

Т(урската) мисия. Чети минуват оттук, рахат не ни оставяте да приложим рефор 7

Мюдюрлук (тур.) - община.
ми.
др
О[тговор]. Четите изникват вътре. И аз, и брат ми и Чаулев и Т. Александров и
и др. се вътре сме работили и за първо на легални начала и после нелегални. И всичД №352 «ливната инф<>Рмация’
сме оттам; Чернопеев е оттук. Войводи, четници, като се изморят вътре, след година - Писмо от Христо Матов до Иванвъв с мисията на профе1°Р
- три идват тук на почивка, постоят два - три месеца, па хайде пак. Никой не е в пол“ я Давана от софийските вестници
Милет 1Ч в
ПетербуРг
ние да спре границата. Вий понякогаш по три кордона поставяте и пак не можете Иван Георгов и Любомир /()
спрете: какво ще ви прави б[ългарско]то правителство, особено за единични. Наивн е
ония бъл[гарски] министри, които си мислят, че могат да спрат граница. С
не се свършва работа; трябва да изпозатворят всички, а за това нямат право, ако и^РИ^ме Дневник ),
даже държава абсолютна монархия, камо ли пък когато е конституционна] ДЪР ‘ ие Драги Йосифчев, е органи С^^^ург.
Ако не вярвате, че министри миролюбци като тие действително правят всичко, за Д & Не е истина това, що пишат ДВОР приета добр®
допуснат никакво преминаване даже на отделни лица (а може да не им вярвате, заЩ^ да мисията на Мил(етич] - Гьоргова, не била пр
Не е дйПЛОмати
LaTH®»®1”31*3
българи), не вярвате ли на вашите погранични войски и офицери? Те що не мог< изсмукват си го из пръстите. Обратнот
затворят границата херметически? тия. Засега толкова.
Друго. Каквото да пишат по вестниците, тия лица са същите, с каквито излезна
1022
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Кажи това на приятелите и ги поздрави. ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА централните РЪКОво

ТвойХ Матов. Каквото свършите в тез 2-3 седмици, Тпл
ще се разпилеят по курорти.
Щ бъде
сушено заш
Тук големците пак един вид се фалят по м, г ’ Х0Рата
АТНИ, ф. 32, а.е. 2, л. 93. Оригинал. Ръкопис. Публ. в
Архив Христо Матов, с. 315. нямало и тая намеса няма откъде,
да остават тъй. Войната Тур[ско] - итаГианЙНСКИ1Я в(ъпрос] „
намеса
ще видим.
Вълчия «то
към
К1 ще донесат
освен от ЛГарИЯ- Не М0ГЛа Да « «ъпц^ ,ИМа

353 Много се радват, че Вилхелм се показал премного б„

Писмо от Христо Матов до Иван Йосифчев за
мисията па професорите
програмата за посрещането в Берлин. В своя
лична
оставете на мене да определя програмата. За другите Я а ден<| ПИШИ: те^
"ри определяне
Sh?
Любомир Милетич и Иван Георгов в Европа
на митинг в Пловдив
и за провеждане разни развлечения за изоор.“ -
”3а пър8яя
вие определете: ето«
вн
Вътре по-нататък ще си кажат думата.
Иди непременно при кап[итан] Чентов и го помоли от мое име
/ София], 2 май 1912 г.
Драги Йосифчев,
чи по-скоро делото на кукушанчето войник Ковачев който бе
на Ковачев е добър рев(олюционен) работник, та затуй заслужа»»^
СТОри И Наср°-
ДруГ Воиник Брат “
Днес Милетич заминава за Петербург
- от академията. Гьоргов не може да дойде. брат т„с.
„Нека дойдат същите лица или други“ -
си Гьоргов. телеграфирах ти. Ще им разправи впечатленията
Прие се в конференцията да се устроят митинги, Поздрави всички наши приятели. Поздрави и твоята компания (в гост(илни]цата);
на Бъл[гари]я, за да не се пропусне моментът. резолюции; да се намеси официал¬ съжалявам, че не можах да взема сбогом, понеже тръгваме тъкмо преди обед.
Добре е да устроите митинги в неделя; като се върнат Пиши ми по събирането и за Ковачева - твой X Матов.
вят впечатленията си от мисията Милетич Гьоргов пратениците ви, ще ви разпра¬
е необходимо предварително да сте чули - било преди, било след митинга. Не
се разправят впечатленията им публично,Мил[етич] - Гьоргов, защото не е политично да
защото друг път не биха дали прием такъв в АТНИ, ф. 32. а.е. 2, л. 4-5. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив Христо Матов, с. 316-317.
странство. Дипломатите не щат да се разправя публично
това, което интимно се говори.
Есенцията нека се каже на митинга, а именно: в Европа
мисли да прави България“. тя казала на мисията „Що Пловдив, деец на
1
Климент Точков, от Охрид, касиер на Благотворително дружество „Братство в
С поздрав към всички приятели на делото: кедоно-одринекото легално движение в България и на ВМОРО.
X. Матов.
!
Става дума за охридския войвода Иван Битраков.
Предупреди ме, ако идват някои! комитет и. македонска
Христо Трайков от Кукуш, деец на ВМОРО и на ВМРО (об.) и на Акционния
прогресивна емиграция в България.

АТНИ, ф. 32, а.е. 2, л. 91. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив

Христо Матов, с. 315-316.
№355
на бившия ВМОК
Протокол 1 от заседание на дейцибратства
354 и Българските офицерски Дюни 1912 г.
София,
Писмо от Христо Матов до Иван Йосифчев за събиране па средства
за ВМОРО и за политическото положение в Европа и България
Протокол 1. _
СИ1 дейци в
дома
София, 30 май 1912 г.
Днес 17 юни 1912 година, по покана на ня^°ЛКб°м^ц
върху ,ьпрМа: "^сеправи
Драги Йосифчев, на г. д-р д. Владов, се състоя събрание, за ДО
и
прави за едно бързо и справедливо разреше дедите наза Бъ. Р ат Kpaa
Миналия вторник ти се изпрати кочан от сто разписки, подписани от тукашната за да се въздействува върху нашето правител кауза и, веднъж вина
Централна комисия. Със същия такъв кочан събираха пари и във Варна. Да се застъпят те най-решително за българска прасъствуваха
Вие не трябва да закъснявате със събранията. Според нас, ако е необходимо, коми¬
сия да определя колко кому да се иска, най-добре е ти, Атанас и Кл. Точков1 да я свърши¬ на македонския въпрос“. обеЯ от г. °,, Ддполковннк К.

те тая работа, или вие двамата + Петре Ацев. За ефекта на

П. Ацев или Битракова, иже нарицаемия някои места водете със себе си
часа
На събранието, открито в 10 1/2 под
следните лица: 1) полковник Спасов , 2)
^лковНИК
ЧвР^^йор Дрангов“,
ВиНаров , Д.
7>
м’
Моурзоука2. Той ще
(смях) в неблагодарната работа. Някъде нека отиват други два внесе малко малко хумор Джеров1, 4) подполковник А.
- трима като комисия. йор Дървингов7, 8) капитан Цончев
, Д*
, р Узунов, ц»25
1024 Ц) капитан Илиев", 12) капитан Стаматов
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

16) Г. Попов, 17) д-р Ср. Данов, 18) Ст. Русев, 19) Ст. Николов1’, 20) д-р Д. Влалоп on BVOPO. документи на централните
пководни
р П. Нейчев14, 22) капитан Б. Стрезов15, 23) Вл. Дамянов, 24) Г. Ив. Белев, 25)
шев16. Хп'
’ ' Р' Т-
Д'
1анУ- ма. Предлага да се обяви, че се възобновяват етапите м г
Р™ Мак[едоно].одр(
Л Т°* h
>
и чс се свиква конгрес.
Най-напред г. Ст. Николов от името на инициаторите благодари на присъствув- Предобедното заседание се закри в 12 часа.
те за дето се озоваха на поканата, след което се пристъпи към избор на бюро
ръководи заседанията. По предложението на г. д-р П. Нейчев събранието избра-
коетЩИ'
Следобедно заседание.
дател г. Ст. Николов; подпредседател г. д-р Д. Владов и също секретар Г. Ив. ппеп Заседанието се откри в 3 1/2 часа. След
Е Ст. Николов говори за положението в Македония и Одринско и изтъкна,
Белев прочитанието пя „
заяви, че той иска да знае и да се формулира ясно каква
нетърпимо и нашите национални интереси днес са най-много застрашени. чето е автономия или е целта събраниетоГ иГ Ста"4'»
Haf”°KMa
се иска: дележ на Македония. какво ще
към членовете на събранието за една дейност, която да тури край на теглотоТой апелим
на българи Г. Д-Р П. Нейчев. Що се отнася до въпроса подигнат ОТ
те в Турско и да осигури нашите национални интереси. г. Г Станев ,
трябва да вземем една резолюция, с която да осъдим всяка™ еЖ ше е- ’ че ние
Г. д-р Д. Владов говори върху ролята на общественото мнение и официална
Бълга¬ почитаме турския ярем пред дележа на Македония “ М 3“ВИМ- че
рия по македоно-одринския въпрос и изтъкна, че общественото мнение в България Г. д-р Д. Владов е против такава декларация дадена от сегашното събрание
давало ту голям импулс на македонското движение, ту се отнасяло с пренебрежение е сен е за такава декларация, но тя трябва да изхожда според него от друго по голямо Съгла
въпроса. Той изтъкна малкото влияние на българските правителства върху македонския към рание от един конгрес например. Събранието се съгласи с предложението на д-р П Вла¬
въпрос, поради липса на определена линия на поведение по тоя въпрос. Ораторът иска дов.
действия, чрез които да се раздвижи общественото мнение в полза на македонския въп¬ Г. Борис Стрезов иска да обяснят инициаторите кое е накарало инициаторите да
рос, защото от неговото въздействие ще зависи в бъдеще. свикат днешното събрание и как мислят те да се действува.
Той говори и за делбата на Македония. Осъди това гледище. Обърна внимание, че Г. д-р П. Нейчев в отговор на запитването, казва: ние ще трябва да изберем сега
Англия, франция и Италия отдавна бяха дали съгласието си за автономията на Македо¬ едно временно бюро, което ще се грижи да организира постоянни тела във всеки град в
ния, а Едуард VII17 бе направил една от целите в живота си. България. Тия организирани тела свикани на конгрес, да изберат едно постоянно тяло,
Изминатият път не трябва да се напуща. Иска и нашите правителства и нашия цар което ще ръководи работите на организацията. Това е необходимо да стане така, защото
да се ангажират с разрешението на македонския въпрос в тая форма. само действията изходящи от една организация могат да имат значение и своята тежест.
Що се отнася до мнението на г. Л. Стоенчева за действия от бързи характери, това що
Г. д-р П. Нейчев говори върху целта на събранието. Той иска българските граждани изложих не изключава тия бързи действия.
да се организират в рамките на закона, за да представят една сила, която да действува и
да въздействува за автономията на Македония и Одринско. Г. А. Протогеров намира, че организацията, която се предлага е работа бавна, а
събитията изискват работа бърза. Той предлага да се организира една тайна организация,
Г. майор Винаров намира, че само едно силно движение, едно въстание в Македо¬ която действува бързо, енергично. Явното може да бъде само като клон на тайната.
ния може да раздвижи общественото мнение и правителството у нас, и пита има ли из¬ бърже и решител¬
Г. Ст. Гаруфалов иска да се избере едно тяло, което да действува
точници сега за издръжка на такова движение. но, понеже събитията не ни чакат. „«-шита-
Г. Б. Стрезов предлага да се свика в София, в най-скоро време един всенароден
митинг, за да се раздвижи народа тук и да се въздействува тука правителството за застъп¬
Г. майор Винаров поддържа мнението на
ция начело с г. Ст. Николов. Тая организация, в р
Пр0™^ да подготви
кЪлгапия. Що се отнася до
ничеството му по македонския въпрос. въстание в Македония и така да се предизвика намес1п пр0ТНв всякакви конг-
т е пр
Г. полковник Спасов предлага да се напечата речта на г. Ст. Николов във вестници¬ средствата, комитетът да се погрижи и да ги намери. Ораторът
те. Той одобрява идеята за свикването на всенароден събор. Намира, че е крайно време да реси. „ и тя действува. Сегашното
се събуди и раздвижи българската интелигенция, българския народ в полза на автономи¬ Г. Б. Стрезов казва, че тайна организация ана м въпроса и за
една
ята на Македония и Одринско. Иска една организация, която да дава импулс, живот на събрание според него трябва да се ограничи сам - а
средства въздействие
върху правителс
работата. организация, която да се грижи за събирание
понеже, като
Г. Г. Станев иска събранието да разреши въпроса за организиране дружества с цел иряие за тайна организация
твото-
да се въздействува на бълг[арското] общество и българското правителство за намесата в Г. майор Винаров поддържа своето м
работата на Турция и даване автономия на Македония и Одринско. на тя ще бъде по-опасна за всички. же да стане иедна
* явна оррга.
Г. Л. Стоенчев, като поддържа мнението на преждеговорившите, иска паралелно с
една логична деятелност имаща за цел чрез общественото мнение да се въздействува на
Г. Ст. Николов заявява, че без
организация не може да добие средствата.
“Хоже
средства да даде само
^ере. Той
правителството за едно по-енергично действие, да се възприемат, като тактика и някои низация. „порпението на което ш _
бюрото, не
нелегални действия имащи за цел по-скоро да възбудят общественото мнение, тъй като
ние сме в навечерието на важни съдбоносни събития, които биха ни изпреварили, ако ние
Г. Л. Стоенчев иска да се определи „П°Х^тна^
иска да не се правят никакви Декл<1Р‘'в ’ действува легал ’ резултати, не може
се
понеЖе не сеотзнаят _мн
-
н
приемем една система на постепенно организиране. може да се наложи нищо никому,вШ в0ЙнаТа и
от
при това като се действува за една ‘ завИси ре * бъдат из™
против всякакви
Г. Г. Попов поддържа предложението на Л. Стоенчов. вИ
Г. Ст. Попов е съгласен с г. Л. Стоенчов, но иска да се възприеме и мнението на г. П. Да се иска непременно това или е
Нейчев за организирвание и въздействие на обществото. Други обстоятелства. При избора доверие на съ Р 1027
102
Г. Ст. Русев намира за необходимо да се възобнови организацията в старата й фор' минало и авторитет и да имат пъ
1026
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
категоричност в изявленията и иска паралелно с организирването на дружествата и
греса, избраното тяло да действува според обстоятелствата тук и вътре в Македония*”11' 4Подполковник Александър Протогеров, от Охрид по "Ю319"»- Т„. h
окръжие в Нова Загора. ' това време е началник на
Г. д-р Ср. Данов иска да действува вътре в Македония и паралелно с това дч 32-ро По

-
‘ д се 'Майор Никола Винаров, от Русе, командир на батарея «оенно
работи и тук за образуването на една организация. .
в 9 AnР™Лерииски
Майор Борис Стоянов Дрангов (1872, Скопие- 1917 фпонта
Г. д-р Д. Владов изтъква, че нашите държавници слабо са запознати с въпросите
МакедоиХТл ?
в Илинденско-Преображенското въстание и във войните MaKe“om»). кратовски пой»™
като така, имат нужда от осветление и даване потик; ето защо казва той, нуждата от едно товна война е командир на 5 и 9 пехотен
тяло, което да дава потик е необходима. Ораторът иска офицерството да се организира Скопие, посмъртно - полковник. По това време е преподавател » мг«" «Не ,
да въздействува върху правителството за една война. и й
’Майор 1 1стър Дървингов, от Кукуш, по това време преподавател 8 С*я
Г. Ст. Гаруфалов иска да се остави правителството на страна, а да се действува във В
Македония, за да се вдигне там едно движение, което да обърне вниманието на Европа в ’Капитан Никола Цончев, от Дряново, ротен командир на 26 пехотен I
iT™™
Г. полк. Спасов е против всяко движение в Македония, ако не се намеси България с
една война. Той намира за уместно да се организираме така както се предлага, за да се
въздействува тук на обществото и правителството.
Г. Хр. Танушев поддържа, че македонският въпрос е неразривно свързан с Бълга¬
X*СТ°еНЧСВ'
1'
ОТ ВСЛИК°ТЪРН0В°’ "°™" "Р8- Р°™ командир в 20 пехотен Добруд-
Капитан Никола Илиев, от София, младши офицери в Софийския крепостен батальон.
рия и като така с движението в Македония трябва да се раздвижи и България. Без подк¬ « Капитан Стамат Стаматов, от с. Дренок, Дебърско, командир на батарея в
1 Планински артилерийски
репата на България всяко движение вътре е безполезно. Ораторът иска да се организира¬ полк. н
ме и така да се въздействува на обществото и на правителството, което в нашата подкре¬ 15 О. з. подполковник Стефан Николов, от Прилеп,
по това време зачислен в 6 пехотен Търновски полк.
па (в подкрепата на народа), ще черпи кураж и ще върви напред, към това, към което ни 14 Д-р Полихрон Нейчев, председател на Изпълнителния
комитет на Максдоио-одринските братства в
вълнува. България, журналист и публицист, редактор на в. „Мир.
Г. Л. Стоенчев пак поддържа: паралелно с легалните действия, да се действува и 15
Капитан Борис Стрезов, от Ресен, по това време младши офицер в 5 пехотен Дунавски полк.
нелегално. 16 Капитан Христо Трайчев Танушев (1877, Крушово - 1953, София), войвода на ВМОК, участва в Г орно-

Г. А. Протогеров поддържа, че македонският въпрос ще бъде разрешен само с една джумайското и Илинденско-Преображенското въстание и във войните за национално обединение и в
война бт България. Македонските въстания могат да бъдат само като претекст за война. Отечествената война; служи в 1 и 5 пионерна дружина, началник на автомобилния транспорт в I армия,
Г. д-р П. Нейчев намира, че едно въстание вътре не ще принесе никаква полза. Ето достига до чин подполковник. По тава време е ротен командир на 1-ва пионерна дружина.
защо, той поддържа преди въстанието да се организираме тук за въздействие върху пра¬ 17
Едуард II (1871-1910), английски крал, изявил се като отличен дипломат.
вителството, в полза на една война при едно въстание вътре. Организацията, която пред¬
лагаме може да е излишна вътре; но тук тя е необходима за делото, казва ораторът.
Г. Ст. Николов поддържа, че без интервенцията на България хиляди въстания не ще 356
сторят нищо добро за Македония, ето защо трябва да се действува тук и то по легален Писмо от Тодор Александров до нелегалните дейни
на ВМОРО
начин. Той предлага да се избере сега едно тяло, което в най-скоро време да свика един в Скопския революционен окръг за кризата, к“я
всенароден конгрес в София, от тия тела, които ще се организират от вас във всеки град Турция, и за необходимостта да се
предприемат
на България. атентати с динамит
Събранието прие това предложение. Б.М., 29 юни 1912 г.
По предложението на г. Николов избраха се следните лица в У правителното тяло: 1 )
д-р Д. Владов, 2) д-р П. Нейчев, 3) д-р Ср. Данов и 4) Ст. Русев.
За нелегалните сили
Събранието помоли, към изброените по-горе лица да се присъедини и г. Ст. Нико¬
лов. воСкопскиярево^
Д-р П. Нейчев благодари на събранието за избора и за доверието и помоли всеки да През тоя месец почнаха масово да р ,
офицери и аскери, някъде цели табури е м събити
дезс^^ ^""^ад-
напомня
година о ” снм
се погрижи да популяризира разменените идеи и взетите решения. ясъшата ,

Събранието се закри в 6 1/2 часа вечерта. Енвер' и Ниязи2 през юли 1908 год. и юлските пртнунд^. w.
Оригинала подписали: Ст. Николов, д-р Д. Владов, секретар: Г. Ив. Белее. чиите“4, сплашени от Ревалската сРеш ’ „/на държавата си, за Р сега турците,
някакъв „Хуриет“, само за да запазятi ц
на^ес"'
Ропейската„чии^ дезертирания да я
кроят
късването на Македония, за да секлак др[уги] дт раздро6ваие
„интиляфчии“, „иттихадчии или да залазят
НА БАН, ф. 73 к, on. 1, а.е. 2197, л. 1-4. Препис. Ръкопис. някаква нова игра, преследват очев Д иелта да «печел
н”й.малко
спасят от кризис, който прекарва, неЛегални да каквато
Като се знае всичко това, 6или тУРцИ “визират и “Издадени18
ЯЛ
те
Да не се поддават на никакви ’ гради да не " прецени и°в 19о« г.
1
Полковник Алекси Спасов, от Велес, командир на 12 пехотен балкански полк.
Подполковник Христо Чаракчиев, от Севлиево, началник на Информационно-цензорната секция при
група да са. Срещу никакви
внимаваме
2

Щаба на армията. да се събере общ конгрес на Ор ДД

5
Подполковник Климент Джеров, от Охрид, командир на 35 пехотен Врачански полк. условия, да земе надлежно решение
' 9 I.
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
Знаейки, че Турция сега преживява най-голям кризис, ние трябва да ЦЕНТРЛЛН11те
ме от тоя най-удобен за нас момент и като предприемем в най-скоро времесе възп °Лзува' 0РГЛНИ
и н С"КЪДе
майор Дървингов, Георги Попхристов Пяи», v ,
редица динамитни атентати над тренове, гари, мостове, в градове и др
Нека в ЕфтиМов' и К. Дзеков2. Две седмици след^^ Христо Цветк 4 ' 1
че по тоя начин ще наложим разрешението на нашия въпрос. Ще
извоюваме °иомия- АвтошГ^6’ ха още 6-7 други дейци. Както на първата така ВТОра
положението в Турция и дейността на ОрганизавХГ0'’"3 на АлеКснвнър
та на Македония и Одринско.
Сега или никога! дойде до заключение:
среци «
Р^низацията, на емиграциятГи Размен^^8^
"°*
МЙС,1И
на К
Прочее на работа сички! 1. Войната с Италия, борбата в Йемен "
Със сърд[ечен] поздрав: правят положението в Турция всеки ден вс^ въста
по-крщХсЛ™ И ВЪТрешн^ кризиси
НО изказаха убеждението, че в такова важно време
Нелег[ален] окръжен и чл[ен] в Центр[алния] Комитет: престъпно. «ездеиствието може да се счита

само№.
за
Т. Александров 2. Изложи се, че положението на Организацията
вътпе НР
Всички присъствующи като се поклониха пред
вътре, не можеха обаче да не отбележат факта че Оргаиюз™ ДеИСТВИЯ °’ но не нае "дейц№
Розово,

НА БАН, ф. 73 к, on. 1, а.е. 2834, л. 1. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Ц. Билярски, Б.

Николов, Непублику беше миналите революционни епохи; в нея липсва онова едиис™^ ' ТаКаВа
вани писма на Тодор Александров, ВНС, г. 58, кн. 3, София, 1989, с. 154-155.
’ се мислят решителни действия; тя е лишена от достатъчно маге
люционни сили; революционните окръзи като че ли работят РиХ°™ М

членовете от Задграничното представителство съшо като че ли всекидействуват всекистделио

'Енвер Паша (1881 - 1922), един от водачите на младотурското движение, генерал, ръководи
армия през Междусъюзническата война при превземането на Одрин; военен министър турската
през Първата
световна война (1914-1918). През юни 1922 г. загива в сражение с Червената армия вТуркестан, ръково¬
дейки сепаратистки мюсюлмански войски.
2 Майор
Ахмед Ниази бей, албанец от Ресен, служил в Ресенския гарнизон. Един от водачите на Младо-
турската революция, който първи повел турския гарнизон в Ресен в планината и сложил началото на
революцията.
’Става дума за Младотурската революция. На 3 юли 1908 г. майор Ниязи бей начело на част от гарнизо¬
на в Ресен забягва в планината, като твърде скоро е подкрепен от почти всички гарнизони в Битолския
и Одринския вилает. Под натиска на младотурците султан Абдул Хамид И на 24 юли с. г. обявява възс¬
тановяването на конституцията от 1876 година.
4
Става дума за членовете на Младотурския комитет „Етихад ве тераки“ (Единство и прогрес).
5На 10 юни 1908 г. в Ревел (дн. Талин) се срещат английския крал Едуард VII и руския император
Николай 11. На тази среша е съставен съвместен проект за реформи в Македония и й се предлага авто¬
номия.
за сметка на оня окръг, който представляват и от горе на всичко това един
съжаление, Тодор Лазаров, от една година лежи на легло. Лж "
При това състояние на Организацията, всички присъствующи единодушно дойдоха
до заключение, че Организацията може да бъде силна, както в миналото, ако се турне
единство в ръководството на представителството и ако се извикат на работа многоброй-
ни, нови и стари, борчески сили.
3. Емиграцията през последните години е толкова апатична, колкото нихогаж не е
била досега. Тя не е организирана и нейните сили никой не се е потрудил да използува. За
тая апатичност, колкото и да виновни всички дейци, обаче главната вина се пада на Пред¬
ставителството. Присъствующите останаха при убеждението, че емиграцията е един ва¬
жен фактор в освободителното дело и, каквото и да говорим, все пак всред нея ще се
намерят средства и сили, за да може да се подхване една интензивна организационна и
борческа дейност, каквато днешните времена изискват.
4. Официална България може смело да се каже, че спи. Тя може да се
д“
сън и да се застави да се намеси само ако Организацията оъде теостана’
силна със своите герои и несъкрушима със своето единодушие, р
„

я народ на
•

ха с убеждението, че, каквато и да е официална България, дух:

е така патрцо-
неговите партийни водители, на цялата армия и на пРе че сега е МОмента да се
357 тически настроен и никога не е бил толкова убеден. ко
Протокол на събранието на дейците на ВМОРО и бившите дейци на ВМОК и Одринско.
намеси България, за да извоюва автономията на 1КЛИГИЯ в състав:
доктор Владо»,
по помирението и обединението, и по състоянието След размяната на тези мисли, събранието из ра възложи
комисия Тодор Лазаров
се да отиде
на Организацията във вътрешността майор Дървингов, Георги Попхристов и К. Д3® '
СОндира г-н
в Горна Баня; в санаториума на доктор Краисе за по
[София, след юни 1912 г.] революциои гру да се обединят
групи
1. по въпроса дали не е време разните
не една интензивна дейност, налагана от съ ’
е на това обединение вътре и
До...
Господин Павел Христов, член от Задграничното представителство на Организаци¬ 2. при утвърдителен отговор, дали групи, които действуват
ране на едно временно тяло, което да из г г. Христ“
ята и г-н Георги Попхристов, бивши деец от Битолския революционен окръг, съзнавайки
важността на моментите, които македонския въпрос преживява и имайки пред вид неед
Да функционира до свикване на един кон р
зад ена да вземе мнени
нократните викове за подкрепа от дейците вътре, които оставаха много пъти неудовлет¬ По същите въпроси комисията биде споменатите, пра-оше
ворени, в началото на месец юний т. г., взеха инициативата да разменят мисли с бивши ге
дейци от Организацията, живущи в България, досежно какво би трябвало да се направи,
Матов и професор Милетич.
В края на юний в едно събрание в
.
» което
присъству»®
от нея дрепо
от които
когато от една страна Турция се разкапва, а от друга страна Представителството на ево около 40 бивши дейци, комисията про
споделя напълно И*
___ люционната организация и самата емиграция, като че ли не проявяват нищо, с което да
покажат своето съществуване.
вим следните извлечения:
1. Тодор Лазаров отговорил, че
от които се вдъхновява комисията,
той, кат0 частна
ли® ’гкопския Рев°
предсгаВ1)Тел «а ,031
Първата среща стана в къщата на Ст. Николов. Тук присъствуваха: Ст. Николов,
/ 1030
ui i ..i ; .i j. j i, ,, ,4

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
окръг, той не може да гласува за подобни идеи без да се пита вътрешните ръководят ЕПкШоднИ ор
в поменатия революционен окръг. ели №358 ""9> Т"‘ I- 'linn 2
Тодор Александров до
2. Христо Матов отговорил, че той е съгласен за избиране на едно такова Писмо от действува околийските
почване на една интензивна дейност при сегашните важни политически моменти тяло
срещу турците с динамит™ ДИ на ВМ«Р0 сппг„
ако У
се гарантира, че до на есен македонският въпрос ще добие своето благоприятно разпей Г да се
» населението „
ние. н Р е-
3. Г-н Милетич отговорил, че обединението не трябва да се прави, защото Европа 2 септември
щяла да каже, че е имало разцепление и че сме били слаби. ‘ 1912 г
За околийските
Освен всичко това комисията заяви, че тя от разговорите си с поменатото по-горе войводи
останала с убеждението, че принципиални различия между тях и комисията няма е От Струмишко ми писват, че преди
и че
най-добре ще бъде вместо да се избира ново временно тяло, да се посочат на вътрешните
дейци да изберат при сегашните три члена на Задграничното представителство
окръжни писма, изпратени от Чернопеева за нелегалните в тоя X? ТурШте дм
още три¬ С тия окръжни Чернопеев, първо, канил сички нелегални
ма нови и по тоя начин да се въведе единство в ръководството. там н» «
Събравшите се одобриха инициативата за обединението, обявиха се възторжени
щитници на една интензивна организационна и борческа дейност и решиха комисията за¬
да обмислят по какъв начин да се действува занапред; с динамитни
зански действия („партизански атеХи
отмъщения“), друго, искал от тях незаба но 2’^
дХ X
отиде още един път при Тодор Лазаров, за да получи неговия последен отговор. да вят списъци какво и колко оръжие трябва за околиите и трето, задължавал
да не указват никакво съдействие, а да преследват най-безпошадно „върховиста" оаз
неХХе
Една седмица след това, в друго едно събрание, комисията изложи следующето: 1. бойник Тане Николов, който тия дни заминал вътре с 20-30 д[уши] другари.
-
че тя намерила за необходимо да се срещне още един път и с Матова, че тая среща тряб¬ От направените опити и с партизански действия и с динамитни атентати очевидно
вало да стане на 2-й юлий и че Христо Матов отказал да се среща с комисията, като стана за сички, че динамитните атентати са за предпочитане във секо отношение при
заявил, че той не е представител на Организацията, а Тодор Лазаров. нашите условия пред партизанските действия:
2. Тодор Лазаров отговорил: а) че той получил отговор от Тодор Александров, кой¬ а) Сега ние нямаме нито време, нито средства (пари), нито възможност да набавим
то бил на мнение да не се изменява сегашното положение на Организацията, а който достатъчно оръжие во сички околии, за да предприемем во скоро време силни, внуши¬
обичал да работи да заповядал вътре; б) че мнението на Тодор Лазаров било че не могло телни партизански действия; когато четирима смели и опитни хора co 20 - 30 килограма
да се допълва Представителството, защото вакантните места били заети от д-р Кушев, д- динамит могат в най-късо време да предприемат няколко дин(амитни) атентата над тре-
р Татарчев и Пею Яворов; в) че мнението на Тодор Лазаров е че той нямал нищо против нове, мостове, гари и в градове и с тях да сплашат турците, да увеличат анархията, в
ако се подеме една интензивна дейност в България от когото и да е. страната и да ускорят и наложат даже европейска намеса.
б) Условията у нас не са както в Албания, Йемен и другаде да отговарят за
масови
Отговорило се от комисията, че именно само при обединението ще може Организа¬
цията да има средства и сили, които се искат от сегашните моменти.
да се водят
в) Духът в населението значително е отпаднал, за да може успех
с
В това последно събрание се взе следното решение:
1. Да се избере една комисия в състав: Ст. Николов, Павел Христов, Александър партизански действия. повече жертви.
Протогеров, доктор Владов, Георги Попхристов и К. Дзеков. Комисията да отпочне
извънредно активна дейност в България, каквато се налага от съдбоносните моменти,
г) Партизанските действия изискват повече
повече кръв и по-опустошителни са за бълг[арското] население
®еот ХнамИтните
атеита-
които преживяваме. ТИ. докосват
почти никак непо-задълго
2. Да се възложи на комисията, която водеше преговори по обединението, да се
обърне към всички дейци вътре с настоящето изложение и ги помоли да облекчат изора¬
д) Партизанските действия по-малко плашатг
търговията и интересите на европейците, защото
гр
турц
1 _ пМСПешно и
далеч ГОлемнте насеае
ната по-горе с правата на Задграничното представителство докато се свика конгрес. време да се водят из гористите места кРаи
и
1едствИе на което по-неси^рио
Maiiop Дървингов пунктове, от железниците и от главните пъти ’ >итните] атентати над^тждават
01|ейските интереси
бавно водят към европ[ейска] намеса. Когат и р
П. Христов
тове, гари и в градове засягат най-чувствително
силите към бърза и ефикасна намеса и пр., • скове доставя~
Колкото и да е съпроводено с ^““^въоръжа83 (тия
ЦДА, ф. 1958 к, on. 1, а.е. 1 б, л. 1-2. Оригинал. Машинопис. пак треба да се стремим по възможност Д и групи в села ще замест
Q край железни
Щита и за улесняване нелегалните и ате
.1Н[скцте] Действ
тор[ски] групи в градовете и по “лаД’ известни случаи
1
Александър Евтимов, род. през 1874 г. в Битоля, учител, битолски войвода, участник в Илинденско
Преображенското въстание и в Балканската война.
изцяло легалните чети в миналото), а Р[1Новременно ди
които да засилят ефекта на предприети а] е разпорел^ на другаря
му. Тоя
Чер
чо _
{ан «
Много уместна и от полза Тане Никола каТ0 е нарУ11'^ я прел
2
Константин Г. Дзеков (1870, с. Гумендже, Гевгелийско - 1919, София), гевгелийски войвода, за Opr >
тел на Гумендженското братство в София, редактор на в. „Македония“ (1910-1912) и „Автономна а с За недаване съдействие и за преследва! ОргаНИ3^аи лълНарск0^0! ° оРъдие на ие’
на
дония“ (1914), участва в Балканската война като гевгелийски войвода. последните години е принасял само аР, низацията] "Р6® апоследък ста
ници и устави1 компрометирал е Р I ^далото
чужденци, деморализирал е добри де
2,
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ДОКУМЕНТИ НА
ВМОРО. ЦЕНТРАЛНИТЕ
колцина честолюбци от старите върховисти, които искат да завладяват Органи-щс
LnKOBoaHH оргаир,.
инициаторите за свикванието на
постигане на свои и чужди нечисти цели. за били
събор и пр.
повсеместни мит™ '■ ’«« 2
Задължават се сички нелегални да земат най-сериозни мерки за преследване • митинги, HaDn„
т
м < е на Та- в) Ти писваш трето, което за мене е най-вярно Р
не и другарите му.
Преди 3-4 седмици тук имахме войводски съвет С
Со сърд[ечен] поздрав
Скопски нелег[ален] окръж[ен] и член в Централния] комитет: в София, на същото основание на което се спирахме
прекрати борбата, която особено сега е
най-нежелателна
МтлХ’СИ^
ПпХ “ ' И м‘®
ставител избрахме наи-честния, и с най-голямо право от таТДТ ПавлеТа м пред. “
S“
Т. Александров
и Павлета се писа, ченаВътрешната] организация не попи
ви пРиниипиални
Шения до свиквание общия конгрес. нару-
Отговор още не съм получил, но какъвто и да е отговора
НА БАН, ф. 73 к. on. 1, а.е. 2835, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Кр. Гергинов, Ц. Билярски знай че „
кувани За дейността на Тодор Александров и ВМОРО (1910-1919), ВНС,
кн’.
г. 56,
Henvfinu
2 София" мощил никого за водение на преговори и за някакво обещание нит,
съществува друга организация. ’ ито пък зачитам да
Съгласен бих бил да излезнем официално, ако времената не бяха толкова съл^
ни; но когато виждаме и самия печат напр. в. „Камбана“ да закрива тези софийси Zt
тии, по-добре би било чрез писмо да им се даде да разберат.
' На 24 септември 1908 г. Таньо Николов извършва първия атентат срещу Яне Сандански. Не по-малко от Николовци мен измъчват и Матовци. Самото давание миналата
година на Милана печат, без знанието на никого от нас, даже и от мене с когото трябва да
се живее; а най-много от едно скорошно писмо изпратено до Ванча Джонев1 от Таки
№359 Ляпов, писано по внушение на Хр. Матов и Татарчев, в което при другото се казва: „За
Писмо от Петър Чаулев до Тодор Александров за необходимостта това ли те изпратихме? Вместо да гониш Чаулева, гониш Милана. Не знаеш ли какви ти
от обединението на македоно-одринското революционно движение, бяха обещанията ти? и пр.
за трудности в организационната работа в Охридско и др. Що значи това?
Аз не гоня Милана за някакво първенство, защото за такъво не съм бил лаком нико¬
Б. м., 12 септември 1912 г. га и въпреки туй това го притежавам, а гоня го защото извършил дела непростими, зарад
са съвсем на
които изпратените от брата му да ме гонят, гонят го него, защото фактите
Драги Александров, мегдан.
отдавна ои си го заклал
Писмото ти от 24 м. м. получих го навреме. Оплакваш се, че не си получил мое Хилядо пъти съм казал: ако би си бил ти на мое място
писмо. Аз съм получил 2-3 твои, макар да не излизаше нищо, все пак редовно ти отгова¬ Добре щеше да бъде, ако другарите
бяха въоръжени от Охридското братство. Имам голяма у
Д
рях чрез София. Направо не ти съм писал, защото не знаех къде си.
Писваш за изпратената от Стеф. Николов1, чета със старшията Пет. Николов2, за да за да допълня празните места - Костурско и Преспанско.
Павле ме запитва дали искам за Битолско Тано
°лов \
ме убива. защото зная го
Сега за пръв път ли ни са тези смъртни присъди? И само Николовци ли са? Тук ме Писах му да го изпратят. От неговото партизанс™^
убива Мил. Матов, от София изпраща убийци Хр. Матов и Татарчев; не стигали те, изпра¬ добре, а пък места като за него има доста. Ако в с у vneH атентат, за
когото се
ща и Стеф. Николов; аз казвам пак: Майна им на всички... Едничката ми работа за сега е урежданието ш войвода ма-
Пет пари не давам. Съжалявам само, че още не съм подивял, та да ги изтребя, ако не надявам скоро да излезне сполучлив и преслед преди няколко време:
пак
всички, то поне някои от тия Софийски търтеи. йор Джемал ефенди. Той обикаля с една голяма чет .
безнадеждно ранен Д
КОЯто "Р
т м вечерТа имахме
Дирах и умряха 4 души, а 7-8 са
Аз съм заблуден от всички Софийски „революционери“ и не зная що да се прави. кратка престрелка. попада*
МдаН0ВИ
R нч0 Джонев скн
Лазаров писва много кратко, та не може да се схване истинското положение. Материала, разписките и др. изпрате™прави материи-
с този
Павле-1 писма цели колони и пр. От твойто писмо разбирам трето. ръце. Аз не съм взел нищо. Готви ли нещо д Р риал и скор делега-
Не можайки да заемам една поза и определя становище по поведението, което тряо- не зная. Аз го привършвам вече миналогодишни*^
ва да се държи спрямо всички, отнесох се преди няколко дена с едно писмо до Алек. След свършвание на последния и очаква . .щение, че за изб°Рй’
Протогеров, за когото имам най-добро мнение на честен и истински патриот, та да видя, ти и ще свикам редовния окръжен конгре същото твоет
какво ще ми отговори. По въпроса за изборите издал съм окр , нит0 пък
се надсмис^ ек
Не мога да се установа защото парламенти, кабинети и пр. пет пари не ’аЯНР окръжи^ етакъв“
а) Лазаров като описва техните дела казва, че са се разделили на две: едни със Ст. Добре ще бъде, ако излезнем с ед ните краиШа’ йСЛЙ, че той дез°Р ‘е говори,
Николов, други с Дървингов и Владов. Ще можем да дадем гласност и в най-з
светът ще си м заШОто
навр
б) Павле писва: че шестте души под председателството на Алек. Протогеров не пред¬ се интересува, а при неотивание да г У ^де с подпис
ставлявали Представителство или някакъв револ[юционен] комитет; а чисто комитет Ако намираш за добре стори това, от 1035
легален в София, който ще се грижи да подига борческия дух в България. Така напр. те са 11е нямало единство в Организацията.

1034

Г» ... 1
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
„МОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
железнопътната компания не я подадох, защото не са се
Разписката на ЪК01,ЦДНИ0Рглии
явили поц
торно в тая страна. Изпращай по начесто писма и адреси. Ако ви зная къде сте, За бягство и неизпълнение заповедта на войвода
^^«съдиосъжя '•
2
бих пис¬ R
вал често пъти. ния на смърт.
Войводата се грижи за храненето
Колко за срещата ни пообмисли му. 5. и обличан
Аз не се чувствувам още уморен за почивки и не мисля и тая зима да димото от населението в Турско срещу разписки ** Ч"ата’ реквизира неов
Вардара, бакалъм!5
прехвърлям който населен пункт мине четата взем
6. През
Иска ми се работа. Чувствувам се силен, бодър и имам всичката
направя колкото атентати искам, но съм беден и гол, та няма що да правя.възможност да
Най-главното
отведат до следния населен пункт, след което се
първите се освобождават.
вземат“^
куриери т П0СЛе;Ц)ия * «а п,
е че съм далеч. На освободените куриери се дава донесение- какво
Поздрав от всички до всички. предприето до тогава и резултата; от събраните сведения .Г™"6™061“0 Действие е
ТН0Т0 Нвдение, къде
Пожелавам ви успех във всичко. има наблизо около
какви войски (роти, дружини, пътя на движението му От
Сърдечно те поздравявам цели части има полкове, батареи еска.тонТ1^™"° “
Пет. Чаулев книжки за донесенията - те от пункт на пункт или направо се донасят и?“ “ ПИШе “
пунктов началник, който телеграфирва
донесението Д ПТНИЧНИЯ
до Щаба на аоми™

НА БАН, ф. 73 к, on. 1, а. с. 2893, л. 1-4. Оригинал. Ръкопис."

най-близкия военен началник, а самото донесение задържа при себе си-
съобщава за изменението състава на четата.
вХнияте ията се

7. Ако войските са минали границата, четата праща донесенията си до най-близката

войскова част.
1 Подполковник Стефан Николов.
8. Четата според нуждата може да се подразделя на малки чети или на няколко чети
- Петър Николов, от с. Лешани, Охридско, охридски войвода; през Балканската война е в партизанската да се съединят наедно. В последния случай един от войводите се избира за общ началник,
рота на П. Чаулев, убит от сърбите през 1913 г. в Охридско. който се ползува с правата на ротен командир.
•’ Павел Христов. 9. Четите са длъжни да си помагат взаимно.
населе¬
Иван Костов Джонев (1882, Крушово- 1967, Плевен) участник в Илинденско-Преображенското въста¬ 10. Войводата при нужда присъединява към четата си въоръжено българско
ние 1903 г., четник, а от 1911 г. е крушовски войвода. ние.
5
-
Бакалъм (тур.) гледам, виждам 11. Четата се грижи и за запазване на българското население. на щаба на отря¬
списък
На т.рвата страница на писмото в горния ляв ъгъл Т. Александров е резолирал: „Да се запази в 12. Всеки войвода, като сформира четата си дава подробен и при преминаване на
архивата. Т. Ал.“ да; такъв списък той изпраща чрез граничния пунктов началник
границата, за да се знае с кои хора е влязъл в Турция.
границата, е длъжен да пред
1 3. Четник, който напусне четата преди да е миналакато и®1-"'
№360 пушката и патроните си в щаба на партизанския отряд,
съд за дезертьор
разпиляване на
Правилник за доброволческите чети в Македония и Одринско си. В противен случай ще се привлича на военен
оръжието. дад като е преминал
през Балканската война ще трябва да се върне в ългар от месТното
14. Четник, който по болест дават н
Б. м., Б. д. границата, вземат му се пушката и патроните и се
Т„0Ю да се представи
от
население, който ще го замества. връ ща,
защо го
Правилник за доброволческите чети, които ще действуват Войводата дава бележка на четника, на. описва п
в Македония и Одринско в Освободителната война четника в щаба на отряда в София или гдето седонася на отряда, като
1. Назначението на четата е: 15. За отличилите се четници войводата преди да
В дадения й район, както и по пътя, докато стигне в района, да разрушава мостове, Робно, какъв е подвига. суми и оръжие.
железници, телеграфи, складове с храна, оръжие и шосета; 16. Войвода, който разпилее четата и
дад •
България,
Да напада на обози - изобщо с всички средства да пречи на противника в движени¬
ето, хранението му и в съобщенията по телеграфи, телефони, железници и шосета;
границата, ще се съди от военните съдилища. прннуден да отстъп
17. Войвода, който след бой с си в Typmw-
Да разузнава движението и числото на противника. Длъжен е да влезе отново и да продължи иет0 в Турция. чета
със
зад'
2. Четата и членовете й са военна команда и за престъпления подлежат на съдене от ® с
18. Запрещава се събирането на пари от
обрИува местна ава близки-
военните съдилища.
3. Четата дава клетва, че ще служи на Царя на всички българи и на Отечеството и
ще се жертвува за тях.
19. Във всяко село, гдето четата д
специално предназначение да разузнава
п^еХто на
меЖДу четите
и Д'
да държи връз 1037
4. За началник на четата се назначава един войвода, който има правата на младши Те съобщителни средства,
офицер спрямо членовете на четата му. служба.

1036
WB
j 1 , .. „ ,, _
архивите говорят ДОКУМЕНТИ НА
BMOPO. ЦЕНТРАЛНИТЕ ъ,
ЪкОВОДНИ Органи „
Настоящият правилник е утвърден от щаба на македоно-одринските
Доброволчески те села, иградове
и местности: а) Какви войски
има 61 Квди '■ ,
отряда: припаси другинаматериали има; в) Какво движен^ / v
«Шие с хп
Подполковник Николов /състоянието пътищата, железниците и моето

укрепят“ "“«Роен^°
Подполковник Протогеров войските на противника; е) Какво е настроени™ 1 Какво е
във
Майор Дървингов българско, гръцко, сръбско или турско; ж) Какви МССГНоТи
9. Сведенията за войските на противника трябва
ЪДе
“аи се строят’
ЦДА, ф. 2069 к, on. 1, а.е. 413, л. 1-3. Печатно.1 пехота, кавалерия, артилерия, пионери, болници, обози ае™₽ЖаГ Квди Меки има

фи. Не е достатъчно
да се каже, че има пехота, навалелия ?^
“°
₽'’ Трябва да се
приблизително колко дружини, баталиони, колко батареи (с
ко ескадрона кавалерия има. Ако е възможно да се кмВа hot
1
Върху първата страница на правилника има печат на Изпълнителния комитет на Македоно-одпинсх
v 1"ки' познава от пагоните, шапките и пр. Числеността на войската п°" което
“
те благотворителни братства.
узнае колко хляба се приготовляват на ден, колко говеда или овпеТ^НаИ'Д"6ре а1“се
овес или ечмик се взима на ден. Ако са на бивак, на палатки (чадъпи^“"’
№361
колко чадъри има. Особено важно е да се донася веднага отсъствието на «JE
гдето по-рано е бил или ако се забележи, че има войска там, гдето по-рано нямал» в т я
Инструкция за разузнаването в тила на противника, организирано случай се донася къде е отишла войската, или от къде е дошла. Ако не може да се узнае от
от Македоно-Одринското опълчение еднаж, от къде е дошла или къде е отишла, донася се веднага само за това, което се знае
а после се старае да се узнае и другото и се донася допълнително.
Б. м., Б. д. Когато неприятеля е в движение забелязва се дължината на колоната, като се отбе¬
лязват отличающите се ясно една от друга части, рода на войските, обоз, с каква скорост
Инструкция за разузнавателната служба в тила на противника, се движат, посоката, височината на дигнатия прах и блясъка на оръжията.
извършена от органите на Македоно-Одринското Опълчение 10. За настроението, духът на войската се дават следните сведения: има ли да бягат
какво; какво се
Организирание на ръководителни тела войници и от какво, има ли негодувание между войници и офицери и от
1. За уреждане разузнаването във всеки район по досегашните наредби на Револю¬ говори за нашите войски.
ционната организация, има чети и ръководители тела. Във всяко важно село и град има: 11. За настроението, духът на местното население да се
донася: услужва ли на войс¬
ръководител, негови помощници и куриери. ката и дали тая услуга се прави с готовност или е насилствена, враждебно ли е настроено
или сърбомани и турци и как те
2. За ръководител се назначава интелигентно лице, което ще може да схване добре към войската или не; има ли гърци или гьркомани, сърби
и туриите и как към
цялата работа и да дава упътвания по разузнавателната служба. се отнасят към войската; как се отнася войската към са въоръжени и пр
българите
3. Пограничните ръководители, както и вътрешните се подчиняват на пунктовия другите; въоръжено ли е населението и кои народности
началник, който ще бъде указан от Щаба на Опълчението. От пунктовия началник ще колко пушки има в населението. „„„„«ипетточ-
къде, на “я
получават всички упътвания и заповеди, към него ще се обръщат за всичко и на него ще 12. За укрепленията да се дават сведения; дъл ив един или няколко
изпращат всички донесения. но определена, какви укрепления има, като се укажетопове, тезв укрепления
4. Ръководителя си избира за свои помощници от 1 до 3-ма интелиген тни работници реда са построени; за пехота ли са само или има и за
и за куриери нужното число. от войска или се само пазят; ако се заемат колко войска ^оже да к
ходи при
5. Единия от помощниците трябва да бъде таен и неподозрен от властта на против¬ Укрепленията ако са строени от местното цимент.
тях, да се дават и размерите, а също дали само от
пр
Се дават
сведения къде
ника и населението, та да може да остане и замести ръководителя когато последния бъде
подозрен и принуден да стане нелегален. Изобщо така трябва да се нареди ръководител- 13. За складовете с храни, бойни припаси и ДРУ^Хри се изнасят от
«л^
ното тяло, щото никога да не прекъсва своята работа. има складове, какво има в тия складове колк
6. Войводите, четниците, ръководителя, неговите помощници и куриерите ще се счи¬ колко се внасят ежедневно; от къде идват пр ^^купува или взима др.
п0

тат за органи на Македоно Одринското Опълчение, ще бъдат зачислени по списъците

- от къде получава хляб, месо и други припас*ър' ’ к пренасят от
на Опълчението и ще се ползуват с всички права и задължения като опълченци. или от пазаря, или ги пренасят от Сърбия и кой ^.т
7. Назначението на ръководителното тяло са: 1) Да организира населението и го кой път става пренасянето. „ железниците се дона дв11Жат
готви морално и с оръжие за участие в свещената борба за свободата на нашата таткови- 14. За състоянието на пътищата, МО^°В по кои пътища
на Македония и за целокупното й присъединяване към Велика България. 2) Да разузнава могат да се движат кола и от къде до къде
Я
да и дават
све движн кола,
войски и товарни коне; къде има мостове м
оК; по него
оп
за силите и средствата на противника, за движението на силите и средствата и за намере¬ ^щ0 да се
нията на противника; 3) Да дава съдействие на четите в задачите, които ще им бъдат Дървен, каменен или железен; колко е дъл п0
жедезния
възлагани от Щаба на Опълчението; 4) Да изпълнява всички поръчения, които ще му пази ли се моста от караул и от колко , • ватата,
ако
съдържа'събраанИ сведеният
бъдат възлагани от Щаба на Опълчението направо или през негови органи - пунктови Мостовете и дали се пазят и от колко в< 6
началници, специални пратеници и др. са
15. Всяко сведение трябва да бъде
Разузнавателна служба селото или градът от който се изпраща,
8. Разузнавателната служба се състои от събиране сведения в селото, града, околни-
।
«а "

1038

4LW »« ""
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
се указва на имена; подпис на ръководителя или войводата като не пише
условен знак, който трябва да го знае пунктовия началник. името си, а 8) Да не се посяга на мирното и
беззащитно wnr
РЪкоаод11н
"*«'»«). гм „ем , ,
Сведенията да се изпращат винаги по два пътя, та да се получи навреме Де на изстъпление, самозащитата се налага. А
население.
ако обаче то се прс
А много важните сведения да се изпращат по три пътища. Сведението поне едното 9) Налага се в тоя тържествен момент да
престанат
р
трябва да бъде
вярно, точно и да се получи навреме. За да бъде сведението вярно ръководителя каквито съществуват до сега. «...
ежби и недоразумення
го получава едновременно от два източника и по възможност да го проверява трябва да
пъти селяните преувеличават войските: ако видят 100 войника казват хиляда,сам. Често
10) Онзи, който не изпълни или попречи на гооритрп^п
За Окр[ъжно] боево тяло: -
Р “Редон, наказва се със
смърт
10 топа, казват 20; страхливия преувеличава нещата. Едно невярно сведение ако видят П
принесе полза, ще бъде вредно за нашите войски и полезно за противника, вместо да Г
да се обръща голямо внимание за верността на сведението. затова трябва
Сведението трябва да бъде точно; неточното сведение ще заблуди
войската.
Сведението трябва да се получи навреме - да не закъснее. Сведението ЦДА, ф. 1830 к, on. 1, 1 л. Ксерокопие от оригинала. Ръкопис. Публ.
ако се получи навреме, за да се използува, иначе то няма значение. има значение куршума. Кореспонденция, с. 39-40.
вП К Я^. м«ду „иха и
Да се има предвид, че сведенията, които се дават, служат за основа на
нията на началниците. Едно важно донесение се цени по-високо даже и от голямразпорежда-
на лична храброст. подвиг 1
Константин (Коце) Николов Бояджиев (1880, е. Баня, Разложко- 1938, София), драмски войвода
Поет
Балканската война с войвода на чета 13 и действа в Драмско.

ЦДА, ф. 2069 к, оп. 1, а.е. 413, л. 4-5. Хектографно копие. Ръкопис.

363
№362 Мемоар на Централния комитет на Вътрешната македоио-одрииска
Окръжно писмо-заповед 153 от Боевото тяло на Серския революционен революционна организация до Българския цар Фердинанд I
окръг до българското население в окръга за оказване на съдействие Солун, 6 декември 1912 г.
на четите на ВМОРО и па българската войска по време
на Балканската война До Негово Величество Фердинанд I,
Цар на българите
Серско, 30 септември 1912 г. в Солун
Ваше Величество, радостния ден да видим
До българското население
След многовековни страдания бяхме честити да доживеем
в Серския революционен окръг. Ваше Величество в главния град на освободена Македония.
Заповед
Крайната цел на въстаническата борба, която бе
организиранаi от нашето насеяение
Понеже тия дни избухва войната срещу Турция от страна на България, Сърбия, Гър¬
ция и Черна гора за освобождението на Македония и Одринско, вие сте длъжни в тоя
в Македония и Одринско, бе освобождението на
гарския народ целокупно да заживее мирен културен ж
^Р06®“^3.^
‘
мечтата на
н>
съдбоносен случай да засилите и усилите своята организираност, за да дадете най-голямо
съдействие на четите, войводите и на освободителните войски, и да изпълните безпрекос¬
ловно и незабавно следните разпореждания:
българския народ - ето вече се сбъдва, и няма да има
дни, Ваше
Бъл ар
свободата огрее всички кътове на етнографическа во е ,лг
Вслпчесз '
““ а
трепери за запад-
да ПрцСъединим
Узрели, че в тия съдбоносни и
1) Милиция и оръжие да са на военна нога; ване на жизнените интереси на нашето българско
към израза на своята дълбока благодарност за СТ”Р®
'
пл^ от game Величество,
почнатото освободително
2) Храна, месо, сухари да се складират в по-голямо количество на някое безопасно
израз на голяма тъга, която ни навява ст рашната ' /,мнена скъпото ни отечесгв
място;
3) Да не се дава реквизиция (мекоре) никакви конье, волове, храна, сено, жито и пр.,
Дело може би да се завърши с частно политическо раз
и пр. на турската войска, всичко да бъде скрито или препратено в България, където е
възможно;
4) Никой да не постъпва в турската войска и никой да не бъде заловен и арестуван.
5) Да се съобщава за движението на турската войска, количеството и частите (табо- най-виновна за унищожението на С[ан|-<теф ,м най-съшест смНанне. че
ри, ескадрони, роти, батареи, дружини) на четите или на други оставени за тая цел хора. на целия български народ, като се откъсне а
s организация Берлин-
6) Да се развалят телеграфите, телефоните, пътищата, железниците, въобще да се Р^
за нас част - Македония. Вътрешната по-. к възвърне и не даде
попречи на турската войска - в съобщенията й. колкото повече време се губи, толкова ни народ непрек
7) Да се нападат обозите (прекарване на оръжие, храна, сено и др.) и да се нападат
пор
ския договор, със скромните сили па > 0 д разклашанс. 1041
отделни части на турските войски; покой на Турската империя до окончате.
• д
I.
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Въпреки големите мъчнотии, с които Вътрешната организация трябваше да се бо “""° ,т,ят

и тук и вътре, тя неуклонно преследваше все една и съща свещена, цел - да се
българска Македония за българския народ целокупна, неразделна. Пред вид па
оп-?"
очевидни4 „ . №364

-
т 2
Писмо от Тодор Александров до задГпанич
те грабителски замисли на околните държави и мъчното прямо освобождение на цело за изпращането на проф. Любомип
купна Македония с помощта само [на] българската военна сила, Вътрешната организа¬ w. п₽еипа»ител П К я.
ция се спря на идеята за първо време да действува само за автономия на Македония
именно за да я спаси от разпокъсване. Тази идея се указва до толкова спасителна, че най-
"«««то
от Македония за присъединяване
на всиТ
i™1"
"’Пението
сетне и съюзните сега с България държави, до вчера открити и решителни неприятели на български земи към БългариГ"*’0^
автономията я възприеха, и невъзможният до скоро съюз на балканските държави се
осъществи. Както целият български народ, така също и ние тук, с възхищение посрещ¬ (-олун, 14 януари 1913
нахме новия съюз и в пълно доверие във Ваше Величество и славната българска армия Драги Яворов,
ние неуморно се старахме да бъдем полезни на освободителното дело, без да правим раз¬ Тая заран заминаха за София П. Шатев' н Гр Попев;
лика между съюзниците: нашата Организация помагаше с всички средства и на сърби и Те те с
и тебе, за да Ви обяснят положението тука и да искат някои у™£Х^“
на гърци. Ала за голяма наша жалост, едвам що се завърши окупирането на наши българ¬ та, с която са натоварени. Имайте пълно доверие в тях и им
ски земи от сръбската и гръцката армии, и вече се явиха признаци, които ни вдъхват услужете
македонска мисия ,
Карайовов пише до Симеонова тук: добре е да се прати едиа
страх за нашето национално бъдеще. Почнаха сръбски власти в Куманово, Кратово, Ско¬ Европа или от неофициални лица, или от 2-3-ма духовни - владици и 2-3-ма мир «
пие, Велес, Прилеп, Охрид, а гръцки в Енидже, Воден, Лерин открито да съветват бълга¬ или от 2 - 3-ма чл[енове] от Организацията. Той предпочита да са владици и миряни Ъ
рина да се отрече от своето име, от своя род. Правят се приготовления, които сочат че отишли с пълномощно, подпечатано от всички макед[онски[ общини, особено спорните'
чуждата окупация в нашите области не е само временна. Народът ни в Скопско, който за да изявят народното искане - да се запазят всички бълг[арски[ земн за България - в
героически до сега е поддържал револ[юционната] борба, вече основателно подозира, че Петербург, Париж и Лондон. Предлага това да станело след сключване мира е Турция
може би ще бъде оставен под чужда власт. Радостта почва да се смесва с отчаяние и В тая смисъл аз бях говорил тука с някои от професорите много отдавна.
мисълта, че денят на успокоение, на мирна културна работа, който ни се пристори тъй Непременно и веднага обмислете Вие с г. Мплетича върху това и си дайте мнението.
близък, няма скоро да настъпи в нашата злочеста Македония. Аз мисля, има смисъл да се изпрати една такава мисия, която да представлява и
В тия тежки дни на надежди и съмнения македонският българин съзира най-силна Организацията и макед[онското] население, които аслъ са почти едно и също нещо. В
опора в патриотизма, мъдростта и решителността на Ваше Величество, доказани в много състава й може да има и едно духовно лице. Пълномощни могат да имат и от Организа¬
досегашни критически обстоятелства и толкова ценни в сегашните решителни за бъде¬ цията и печати от общините. Само че това иска много време, за да се нареди, пък и няма
щето на целокупна България дни. подходни лица, умни, интелигентни, които да владеят френски ез[ик| и да познават добре
За това Вътрешната организация, вярна на своя скъп завет, да работи за свободата македонския въпрос. Най-подходящи за тая рабо' 'а са г. г. професорите] Милетич и Геор-
на целокупна Македония, като излага пред Ваше Величество гореказаното, осмелява се гов, като се прибавят при тях още 1 - 2 от тука. Но съмнявам се дали ще приемат те
да поднесе от името на измъчения ни народ молба, да се застъпи Ваше Величество с -
двамата и друго г. Милетич, като военен доброволец, не вярвам да ю оставят да върши
всички средства до край, да се избегне каквото и да е разпокъсване на Македония. Нека подобна работа военните.
бъде Ваше Величество уверен, че за тази цел може да разчитва на помощта на македонс¬ Чакам най-бързия Ви отговор по тел въпрос.
портрет за тебе. Ако
кия българин до последната му капка кръв. Изпратих чрез майка ми, ул, „Гурко“ 43, един комитски
От Централния комитет на ВМОР Организация си го получил още, потърси и прибери си го.

.
[Печат на ЦК на ВМОРО]1 Сърдечно поздравявам госпожата, тебе и всички лруг-Р1- Т. Александров

ЦДА, ф. 568 к, on. 1, а.е. 1017, л. 1-2. Оригинал. Машинопис. Публ. в Т. Александров, Живот легенда.
Съст. Ц. Билярски. София, 1991, с. 125-127; Т. Александров, Непубликувани спомени, документи и мате¬
риали, с. 167-169.
«М „
„ ж « .. .
Кореспонденция. Съст. Ц. Билярски. София, 21К . , с.

~
охист участък В
Салунек"1' "£н и
1Във в. „Македония“, г. II, 1 10, София, 16 януари 1921 г., с. 2 е отбелязано, че този мемоар е ' Павел Шатев (1882, Кратово -1950. ВМО и »
осъден и заточен във фезан, Либия, деец на
в Солун от професор Милетич, подписан и подпечатан от г-н Т. Александров като член на Цсн ip,
вМОР .
#
комитет.“ Съкратен вариант на мемоара е публикуван в Г , Баждароа, Войната и македонския! въ
в затвора до 9 септември 1944 г.; ипобългарски« « У’*’*
Сп. Македония, г. 1, София, 1922, 4, 10-11. лежи в югославски концлагер но обвинение
1 ригор Стефанов 11опев (1869, Прилсп и па Цснтрян таен договор- 1 ><
' ’

член на Битолския окръжен революиион • WT

^гаро-ерт руск1|>1 император-
*
’саСтава дума за „спорната зона“ в се поиска арйпра
на кого да принадлежи след войната е ip !
104.1
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
В.ОРО. ДОКУМЕНТИ НА
№365 ЦЕНТРЛЛ11ИТЕ
Мемоар от ръководството на Скопския революционен окръг па ВМОРО ние не само на българите от Македония, но и
докрай взеха най-активно участие в църковнитена fix
бо^Т
част 2
до председателя на Министерския съвет в София Иван Ев. Гешов
първите македонски епархии, която се удостои царство
’ Скопс№ епархия Т
Т.
в което се говори за българския характер на населението в Скопско
и се настоява то да не се оставя под чужда власт В революционните борби
СкопскоХс
организация още от своето начало тук взе широки ра^Т™'-
"
Януари 1913 г. Винишката в 1897 г„ в която пострадаха ревел^ин^^^ Ремлю«иОнната
жра бе
жак. В самия град Скопие бе седалището на Окръжния
кем^ ^"На
ЛИЯ ClwncK,< саВД-
До Господина Ив. Ев. Гешов, жителката акция в Македония младотурските пласти с Изй п
РМ ьреме 11а°б«оръ-
се нахвърлиха върху Скопско като най-съзнателно "M° ожесточение
председател на Министерския съвет.
Високоуважаеми Господине министър-председателю,
Тук най озн
та през Хуриета революционна дейност. Първите динамитин "„^’“"^’нояена- " ярост
при гарите Аджарлар,
Ние, организираните българи от Скопския революционен окръг, обзети от онова
ха Куманово, Бояновци; в същата юдина
мюдюрлукът вс, Койнаре, Скопско. беТаз™
го щна ое разрушенНОг сгана-
с динамит
благодатно чувство, което изпитва петвековният роб пред зарята на своето освобожде¬ Като Ви излагаме горното, Господин
министре-председателю ние не™
помним на българското правителство - припомнюване
ние, приветствуваме чрез Вас своите северни събратия за техния незабравим подвиг -със
своята мощна десница да възкресят забравената и поругана правда на Балканския полу¬
остров.
държавници като Вас, - че нашият край с неразделна частможе би излишноТп^Х
останалата българка
дония и че следователно през настоящата война, с която сеотпреследва М?ке
Като синове на същото отечество ние с трепет следим съдбоносните събития и очак¬ българските земи под турско владичество, не може да се забрави освобождението на
и нашият край и да се
ваме да се осъществи заветната мечта за общобългарска родина и държава. От тази дър¬ остави под ново чуждо владичество. Обаче за дълбоко наше съжаление до нас стигат
жава ние не искаме да бъдем отлъчени, защото Скопско, погледнато от всяка страна, твърде печални слухове, които непрекъснато ни терзаят. Мълви се, че нашият роден край
съставя неразривна част от останалото българско землище и особено от Македония. Всички е пожертвуван или че той ще бъде пожертвуван на сърбите за тяхното участие в настоя¬
безпристрастни, чужди и наши географи отнасят Скопско към Македония. Един повърх¬ щата война. Поведението на сърбите иде в подкрепа ка тия слухове и нашите опасения се
ностен поглед върху картата е достатъчен, за да се види, че Скопско е рязко разграничено усилват. Сръбските власти у нас се настаняват като че ли завинаги, те като че ли от
от Стара Сърбия чрез Шар и Църна гора, които служат за вододел между басейна на Скопие правят втора сръбска столица. Те не търпят българското име и непрекъснато
оскърбяват нашите национални чувства. Ако ние търпим временните издевателства на
Дунава и Адриатическо море, от една страна, и Бяло - от друга. От стратегическо гледи¬ съюзниците сърби, това правим с надеждата, че няма да се намери българско правителс¬
ще Скопско господствува над цялата Вардарска долина, с която е неразривно свързано. тво, което да отстъпи на сърбите един така чисто български и съзнателен в национално
Когато българските царе са владеели Скопие, те са били господари и над цяла Югозапад¬ отношение край като Скопския; че няма да се намери българин, конто да хвърли, и то
на Македония; след като в XIV век Душан тури ръка на Скопие, скоро Сърбия завоюва и след толкова пролята кръв, в черни дни it погибел своята собствена земя.
цяла Македония. И в културно-географско отношение Скопско е неразделна част от Ма¬
кедония. То е тясно свързано с центъра на Македония - Солун, и стопански, вносно-из¬
Смеем да Ви уверим, Господин мш.нстре-председателю, че българите
край, които са дали толкова много скъпи жертви, са готови и наi нови “J’
^копския
носната му търговия се извършва чрез Солун. националния идеал - присъединението невсички българи към Царство
От управлението на Скопели» революционен*
Етнографски Скопско образува една цялост с останалото македонско българско на¬ .
окръг
селение. Нигде другаде не са тъй естествени етнографските граници между сръбското и [Печат на Скопския револ. окръг]
българското племе, както са тук Шар и Църна Гора. В Скопско, а особено в града Скопие
българите представляват компактна маса и са със силно национално съзнание. В Скопие
има повече българи, отколкото в Прилеп, Щип, Велес, Битоля, Охрид и други македонс¬ Публ. в Документи за противобзщгарскитс действия на сръ ’ските и
на гръцките власти в
Македония
Супник от документи и
ки градове. Българският език се е наложил на скопската чаршия и на скопския пазар при през 1912 - 1913 г. Съобщс-u Л. Милстич. Софии, 1929, с. 287-»’-
покупко-продажбите. От 38000 жители в Скопие около 20000 са българи, а останалите са материали, с. 582-584.
турци и албанци. В Куманово и околността, и то според сръбски източник, от 50000 жите¬
ли 35000 са българи. В самото Куманово според направеното сега от сръбските власти
преброяване 1194 къщи са български, а сърбомански 319. В Тетовско и Гостиварско от
80000 жители 32000 са българи. ' Кара Трифун, от Скопие, крез XVI в. тьргувм с църковН!»^
Въпреки факта, че Скопие и околността му са били най-дълго време в сръбски ръце ;Кирил Пейчинович (ок. 1770. с.Теарце.Тстовско-18^^^
Учител и проповедник, игумен на Лешочкня .манастир, д^гарехи език,
преди завоюването им от турците, сърбите не са успели да заличат българския им харак¬ грешннм“ и др.; привърженик на идеята за прро ета
1|М

тер. Не само средновековната, но и новата история на Скопско е история предимно бъл¬

гарска. Далеч още преди създаването на Екзархията тук имаме културни проявления от
голямо значение за националното ни възраждане. В епохата на тъмното робство, чак в
XVI век, в Скопие е имало българска книжарница на Кара Трифун1; Кирил Пейчинович
от с. Лешок още в 1816 г. почва да печати своето „Огледало“ на местен „български език
В 1835 г. е съградена прочутата в народните борби „Пресветая Богородица“, във фермана
на която изрично е казано, че е предназначена за българите. Скопяни първи прогониха 1045
гръцки владика още в тридесетях години на XIX век и с това дадоха пример за подража-

1044
 :
1
у
i
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

ЦЕНТРАЛНИТЕъ ,,
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
№366 РЪ^ОВОДЦЦ орг
Мемоар на Централния комитет на Вътрешната Македоно-Одринска прямото или посредствено, чрез автономния „ "*« /и»,
Така щото, както Ви е известно Господ"’ "°литич'«о
‘
/
Революционна Организация до българския министър-председател българи.
’ '

то начало е било средство, за да се спаси целотя, обединен

с която се настоява българското население в Македония
да не се оставя отново под чужда власт до прогласяването на младотурската н ' S
Н’ ад"ки

международн?^ ЛХ
подкрепваното на реформената kohcthtwm и
Солун, януари 1913 г. Но благодарение на стеклите се ДСШе към
обстоятелства
ед„а държава няма да мине през автономния а»тоном
навайки ясно, че рано или късно на Македонияетап СледХНИеТ°На6ъяга№янарои8
5 До Господина
ще се подготви политическото обединение на
ще се X Та Среща
X
Господина Ив. Ев. Гешов, председател
нение прогласиха младотурската конституция бългапскйян^
ЗапочНЯ7.
Р™™ и че с
’аДаос^^ том
на Министерския съвет народ. Известна Ви е, Господин министре-председателю »
Високоуважаеми Господин министре председателю!
Църковната борба, един от младите дейци на която сте и Вие, целеше, както знаете,
политика, която не пощади нито гърците в
Сърбия. Вследствие на тая жестока политика,
Отоманската и потисническа
Революционната»^
знаменатеХТ' ‘
Стара
културно обединение на българския народ. Ратниците на националното възраждане, съз¬ установената въоръжена борба. Турянето под еднакъв П0Ж,ВИ Пре‘
нателно или инстинктивно, подготвиха и възкръсването на старото българско царство в
неговите етнографски граници. И не се излъгаха. Пет години само след учредяването на
Българската народна църква, - Екзархията, - Н[егово] И[мператорско] Величество Ца¬
би от Стара Сърбия от една страна, албанското движение,
претенции относно етнографските граници на Албания и което което се
велика сила и толерираше от известни турски кръгове от друга,
яви^
се насърчаваше от ед
рят Освободител Александър II и братският нам руски народ, трогнати от страданията на сение в оалканските държави, което ги обедини. Още тогава се предизвикаха общо
предвиждаха пречките
X
българите, по силите на които не беше тогаз сами да унищожат турското владичество, които ще прави тази велика сила на освободителното балканско дело.
предприеха паметната Освободителна война, която се завърши със Сан-Стефанския ми¬ Както и да е, застрашеното бъдеще на балканските държави и
рен договор. техните сънародници в Турция предизвикаха сегашната война, която сетежката съдба на
свърши с бляска¬
Както Ви е известно, според тоя договор почти всички български земи образуваха ви победи на българското оръжие. Но в момента на най-голямата радост започнаха и
една политическа единица. Ала, за дълбоко наше съжаление, имаше европейски сили, страшните терзания на българския народ. Благодарение на факта, че нашата храбра ар¬
които било поради интерес, било поради непредвиждане на бъдещето, в Берлин осуетиха мия държеше свободен гърба на съюзниците ни, като срази главните турски сили при
Сан-Стефанска България. Люле Бургаз и като спря при Чаталджа азиатските пълчища, нашите съюзници без голе¬
Сан-Стефанска България стана от тогава всенароден идеал за българския народ и ми усилия и жертви можаха да окупират две трети от Македония. Временното окупиране
страшилище както за Турция, така и за християнските съседни нам държави. От тогава от сърби и гърци на български земи само по себе си не е заплашително в една съюзна
война, като настоящата. Онова, което терзае нашия народ, е поведението на съюзниците
така наречената славянска опасност постоянно се мяркаше пред плахия поглед на гърка, ни спрямо българското население в окупираните от тях места. У тях като че ли се съоу ж
и той си служеше с всички простени и непростени средства, за да задържи под своя духо¬ да с по-голяма сила старият страх от Сан-Стефанска България. Поне предприетите о
вен гнет част от българите и да не допусне политическото ни и културно обединение. мерки ясно говорят за това. Гърците се стараят да погърчават и ме™™' певинсда
Малко по-късно Австрия, за да отклони Сърбия от естествения й стремеж да обгърне в няма да изпразнят заетите от тях български околищ Костурска а р
своите граници Босна и Херцеговина, хитро я тласна към Македония. Така щото и брат¬ Воденска, Енидженска и част от Солунска. Със сърбите е
ска Сърбия стана враг на Сан-Стефанска България. Ала най-голяма неприятелка на по¬ посърбяват и да взимат мерки, които говорят че и те р
литическото обединение на българския народ беше, като непосредствено заинтересува¬ завоюМни земи в
тите от тях български краища. Особено се държат к Тетовско и Гостиварс-
на, Турция. На това се дължат преследванията на българите в пределите на Османското Прилепско, Кичевско, Дебърско, Скопско, Кумановск ,
царство.
Присъединението на Източна Румелия към Княжеството дойде още повече да заси¬ Всичките тия, потискани днес от нашите
ли турската подозрителност, и преследванията против българите взеха широки размери. Дават скъпи жертви за обединението на българския нар1_ р н съ^н наШи краища ни
Тъй като с обединението на двете части от сегашна България се нарушаваше равновеси¬
Сегашното тревожно положение в окупираните:
от 0И молцм да не
ето на Балканския полуостров, нашите християнски съседи още повече се разтревожиха и отговорност дни С
кара, Господин министре-председателю, да °°ър рзани с тежка ф^^Т^рий-
Сърбия предприе братоубийствената война в 1885 г. След неуспеха й в тая война с озлоб- преставате да се застъпвате в тези съдбонос то на вснчки
българс
ление тя се нахвърли върху българска Македония, а нейната пропаганда в родната ни всички средства, с които разполагате за присъе
земя бе посрещната с открити обятия от турците. Не по-малка щета нанесе на народното ср« посьр6ява-
& кп
ни дело и гръцката пропаганда, която, като се стараеше с всички средства да задържи под
НИНИ към българската държава. бмгар«и земи пи
Не се ли постигне това, оставят ли
владичество, населението в тях, подложен сенасилствензз
ведомството на Патриаршията и да гърцизира българските селища, едновременно услуж-
погър мдеме непо-
ваше на турците. прцнуденосъмняв*
на
е страдания-
че
Така, Господин министре-председателю, всички окръжаващи ни народи се противо¬
не. оскърбено в националното си чувство * се на
поставиха на тази политика, страданията на неосвободената част от българския народ
силната, неравна борба за своето освобож. оТКЛцК, както до ледователно гра ‘
та на част от българското племе ще на Р ogcniee в цар<^ ’
станаха непоносими. Македонските българи, не можейки да реагират в границите на за¬ България, и пак няма да настъпят мир и народ, росено
пре
коните срещу насилията, прибягнаха до нелегална дейност и туриха основите на Револю- ните жертви, които даде целокупният о 104
, ционната организация. Последната, едновременно със законната отбрана, преследваше Дителна война, не ще постигнат напъл
си
1 1046
. /
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Убедени, че схващате тежката отговорност, надяваме се, че срещу

ВМОРО. документинл ЦЕНТРАЛНИТЕ
никаква цена Пг
ма да жертвувате части от българското национално тяло. От своя страна
уважаеми Господин министре-председателю, че за преуспяването на тези уверяваме И’
общобългап
1Г и др. узнах, че той е заминал за Щип. За да не му
Моля те, разправи му
Органи,,
мнението ми по тия въпроса? ’ аК° не е там и„„„„ ,
въжделения ние сме готови да прибавим всички възможни жертви
кедония е дала в продължение на ред години. към ония, които! М™ Сърдечно поздравявам г[оспо]жата и
тебе
И
П03драви- ако m
° Я^щнеш,
С дълбоко почитание:
От Централния комитет на BMP Органичаиня т Александра
[Печат на организацията] ' ЦДА, ф- Ю к, оп. .3, а.е. 255, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис п г
Кореспонденция, е. 131-132. Публ- в П. К.
Яворов *ДусТ|«а" куршума.

Публ. в Документи за противобългарските действия на сръбските и на

гръцките власти в Македония
през 1912-1913 година, с. 290-293; Т. Александров, Живот легенда, с. 128-132;
вани спомени, документи и материали, е. 170-173.
Т. Александров, Непублику- • Става дума за генерал Михаил Савов, помощник - главнокомандващ.
2 В личния архив на Коста Митев Саръкостов (Адмирала)
се
присъстващите войводи и дейци на ВМОРО в Кешан, 2 март ВДг“ 4epHowm списък от
„В Кешан
367 На 2. III. 1913 г., в състоялото се заседание под пред[седателството|
на А
Писмо от Тодор Александров до П. К. Яворов за изпращането на писма Станчев, присъст[вуваха] следните войводи - П1ЮТ0геР‘>к «кр|тар| Кр.
Ал' Пит

и делегации до българското правителство и до политическите партии I. Дончо Златков - Дядо Дончо, син на войводата дядо Златко, от село
Палат Мелнишко лит ,к,„
в България да изразят протеста си срещу вероятната подялба - Велешко; Аце Чолака - Петричко; Моичо Саранджи - с. Долен Сарандол.
Петров - гр. София, Христо Ананиев - София, Кочо Х[аджи|манов -
Горнолж™“™
на българските земи между Сърбия и Гърция и за свикването Плевня, Драмско.
гр. Струмица Кочо Car t
на всички дейци на ВМОРО в Малгара II. Стефан Чавдаров - Ст(ара] Загора; Стоян Медникаров - (Стара Загора]; Христо Божков
- Дупница
Крум Пчелински -[Дупница]; Иван Зандерлика-Ст|ара) Загора; КиркоТроев-Новата Махала.
Солун, 27 януари 1913 г. Сфра|
Загора, Стоян Филипов - е. Старчища - Неврокоп; Стоян Мълчанков-с. Скребатао-Неврокоп; Йонко
Вапцаров - гр. Банско; Аргир Манасиев- Гевгели; Маминото - с. Тр.; Ангел Барбучика -с. Ковачсяци;
Драги Пейо, Дим. Рохов - гр. Сливен; Чудомир Кантарджиев - Сливен; Тодор Н. Паница -гр. Оряхово; Стою Хаджи¬
Снощи получих дългото ти писмо. Слава богу, че почнахте да се обаждате. Досега се ев - с. Голешово, Демирхисарско, Серско; Георги Скрижовски - е. Скрижово, Драмско; Яии Саянисм!
чувствувах като изоставен и се мъчех сам доколкото мога да върша работите, които счи¬ - с. Влахи, Мелнишко; Георги Пенков - с. Мечкул, Гор[но]джумайско; Ат. Таскага Серски Броячен:
Тане Мурджев - гр. Прилеп; Христо Цветков - с. Кономлади, Костурско; Хованес Косат: Симеон Мале-
там за належащи сега. ров - гр. Банско; Андон Кьосето - гр. Велес; Таско Стоилков - с. Кочериново, Дупиишко; Борис Голея -
Депутации се изпратиха вече от Скопие, Куманово, Солун, Прилеп, Костур и мн[ого] гр. Банско; Дончо Ангелов - гр. Кратово; Лазо Тодоров фертиката-гр, Щип; Славчо Абазов-с. Ъсто
др[уги] градове. Днес отпътува[ха] от Битоля. Те се срещат с министри и шефове на др[уги] во. Кратово; Симеон Георгиев Кочански; Ичко Хр. Димитров (Попчето) -с. Царевици. евгмш®,
партии. Петър I оведарчето - гр. Самоков; Панайот Байчев - гр. Шумен; Хр. Чернопеев-с. 'Т““" '
ско; Геор. Занков - гр. Самоков (с. Баня); Михаил Герджиков -Копривщица (■ ‘ 11 Дшнид гр.
„_
Изпратихме също писмо и от Центр[алния] комитет и от Скопското окръж[но] уп¬ жн|стоенчсв - Стара 3;,гора; Иван Стоянов - с. Цер, Кичевско
равление. Това ти е разправял Шатев. Ще сторим всичко възможно, за да не позволим Софии (Четаляр); Вангел Пет. Талев - Битоля; Матси Геров гр.
бъл[гарското] правителство да подарява български земи на сърби и гърци, за да хваща Трайко Павлов- Паланишко; Георги Радев-с. Гор[но] Броди, о
-
(Адмирала) с. До®"
(уб[ит| на Сулф"]
някакъв съюз най-малко потребен нам, поне занапред. Ако не успеем да сторим друго, Хисар, Дедеагачко; Цветко Бизев - гр. Банско; Иван Ангелов - р
поне ще изпълним дълга докрай и ще дадем да разберат силата на всички „съюзници“.
По повдигнатия от Карайовов въпрос за изпращане депутация от владици и патрици
тепе); Кръсто Българията род. от Враца (заг[инал| на Чер[ната]
- ' в_^'БроИвк;
Ектати Дяко-
Васил Чекаларов - с. Смърдеш, Кост[урско|; Пандо Сидов, 9““* , Вж цда, ф. 17» 0IL '■ м ’
на; Иван Янев - опълчението; Иван Попов (самоубил се на
во странство, преди да получа отговора ти и аз изказах мнение като твоето: понеже „съ¬ л. 1-4 като док»*
юзниците“ сами ще разпределят помежду си завзетите земи, няма смисъл да се пращат тази среща. Тъй р
никакви депутации во странство, освен ако, за наше нещастие, тоя въпрос се пренесе в
В Централния
военен архив е запазена документацията от
анизация. дейците на ко”“ а
ментите са от голямо значение за историята на Вътрсшн' п|(.,ючваме изцяло: .,„ият,,ктво те®'
ръцете на европейците. на част от българската армия през Балканските воин
Македонското ж*""0 Т*
Главнокомандуващият генер[ал] Савов’ кани всички четници, войници, доброволци '■ Телеграма 1188 от Александров до губернатора н
Т.
и др[уги] да се явят в Малгара на разположение на военните там.2 За да не им дам ника¬ рал-майор Михаил Вълков;

.
къв коз против себе, тия дни заминавам с четници и милиционери, но мисля да се отоия «Господин генерал Михаил Вълков. рвяН*^”^ Mo® h
за 1 ден, за да науча задачите, които мислят да ни възложат, и да наредя по-правилно лиТг1М * ruao » в0Йв0,1И „
въпроса за командуването на нашия отряд. ЗапитахгелегРафичсскипом(ощник]-глаВнок^
^о [за] Малгара се отнася за цялата орга
.u ihjivk».

В мое отсъствие оставям тука да продължат работата ни Д. Крапчев и Баждаров. Д°

тях се отнасяй за всичко.
Разпоредете незабавно въоръжаването о
милиционери. ,
с
чети

„.iMlaKcaoHol-o»^'
нцзашш ”
П. Пенчев ми пише от грант - хотел „Прентан“ там по същите въпроси - депутации Член на Централния комитет на Въ1р[е111 1049
ЦВА, ф. 1647, оп. 2, а. е. 42, л. 27. Бланка. Риг11нал. Рък01"“'
1048
 т
1 : J. • 4 (
J

[' •

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРЛЛНите
2. Телеграма 1549 от Т. Александров (Солун от 30 януари 1 91 3 г.) до помощник-главнокоман се прояви:
генерал-майор Михаил Савов: ' ™10Щия А тая борба
т W‘"
„От няколко деня чакаме трен да заминем [за] Малгара. В Солун десетина дути войводи 1. Срещу органите на Гръцката Патриаоп™. ' 1
ристотин четници и милиционери, на гара Кукуш 200 - 300 души, на гара Дойран 600-700 тпи
с ~
не духовнотоминалото
половина
освобождение и националното™^
Вчера 150 души от другарите на гара Кукуш се изкачили върху вагоните с въглища и
разпореждането Ви веднага да се композира трен.
дун
заминали”
‘ М
"Р на столетие именно в Запада м Не’
2. Срещу сръбската пропаганда която въ МаКедоНйя1
Започнатоп^
13
4 "ри
"Wm
власт да се сломи
политик
българската мощ, не можа да
I Член на Центр[алния] комитет на ВМОРО Т. Александров“ Вж. ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е 251
Оригинал. Ръкопис. Върху тази телеграма има резолюция на ген. Савов: „На господин
л 222 Б
3. Срещу държавата за подобрение на
n^c™rWHaTa
НИКаКВИ
й nWna m
РеХти
съобщи, че помощникът на главнокомандующия не е готов, за да се занимава е Алексанвп
Ice неговите чети п' люционната организация, която разклати основите^
постъпи така, както са постъпили всички негови другари, които без водители заминаха, предизвика европейска намеса, реформи и най-сХ ^Ската империя ,
Рр
спрели. Най-после ако срещне затруднения, да се обърне към македонския губернатор, закъдето бях и
X
'

ще уреди неговия въпрос. Г. -л. Савов.“

който вепоятил м. българя
1
3. Писмо от Т. Александров (гара Солун от 31 януари 1913 г.) до коменданта на българските само те милееха за нея като за своя родна земя, докато На
Маке««ния.
‘
войски п поддържаха турското господство и пращаха чети, които S' " Ърция-
Солун и Солунско полковник Спас Чилингиров:
ледваха борците за свободата. «дружно с турската войсказапрес-
нея
„Приключен тук, чест ми е, да Ви изпратя списъка на заминаващите с мене от Солун четници,
войводи Тъй ясно проявеното национално съзнание на
и др. от Битолския рев[олюционен] окръг и доброволци от гр. Солун.
Член в Ц[ентралния) комитет на ВМОРО Тодор Александров Вж. ЦВА, ф. 1647, оп. 2, а. е. 42, л.
Оригинал. Ръкопис. Списъкът включва 246 имена на дейци на ВМОРО, а върху писмото има следната 177.
ското население на Македония не е могло“се^п^
факт и от науката, и от политиката. А това се установява
Д“Н e"eCTBe" дади

резолюция: „Копие до губернаторството. /7. Ч. Сяр, 5. III. 1913.“ Публ. в Т. Александров, Непубликувани 1 . От общото мнение на чужденци пътешественици из Македония
спомени, документи и материали, с. 257-258. висти, че тя главно се населява от българи; в »“>теиитесла-
на учените сля

I1 368
2. От турците съжители, които в Македония познават само българи я гърци (пое
ледните дето ги има) и от турската държава със Султанския ферман за учредяване Бъл¬
гарската екзархия от 1870 г., със закона за спорните черкви, гласуван от парламента през
1910 год., и с много други държавни актове;
Меморандум от сдружената македонска емиграция в София до чуждите 3. От гърците съжители, които признават само вулгари, и от гръцката пропаганда,
дипломатически мисии, организиран и подготвен от ВМОРО която в Македония не е признавала сърби, но е признавала българи, макар и под името
„вулгарофони“;
15 май 1913 г. 4. От факта, че българският език в обикновения живот се е наложил на всички ино-
родни малцинства, включително турците;
През миналото столетие Балканският полуостров, terra incognita дотогава за широ¬
кия чужди свят, прояви напълно своята истинска национална физиономия. Пробудилото 5. От Международната конференция в Цариград през 1876 год., която, като намира,
че Македония е населена главно с българи, включваше я в българската реформена оо
се у тия народи историческо съзнание има за необходимо последствие тяхното национал¬ ласт;
но-политическо обособяване. Върху територията на вътрешно разкапващата се Отоман¬ 6. От Русия, която със Санстефанския договор от 19 февр. 1878 г J*™™™
№'
ска империя последователно изникнаха сръбската, гръцката и българската държави като Македония като българска страна в създаденото от нея Княжество р
представителки на трите християнски нации на полуострова. Европейската дипломация 6>м
обаче, с чието съдействие се създадоха тия държави, не закръгли още тогаз техните наци¬
При тия очевидни доказателства за националния образ на ‘‘™йенят
и безплодни
всички усилия на Гърция и Сърбия с насипни средства даi го . ствен0 мненИе по тоя
онални граници: области с преимуществено гръцко, сръбско и българско население се останаха всички техни опити да заблуждават европеиск върху тая българска
оставиха да носят ярема на турското робство. въпрос, за да подкрепят и оправдаят своите
От тия три разнонационални части на полуострова, оставени под турско владичест¬
во, на Македония, преимуществено българска област, е било писано да изпита най-гор-
чивата участ. Гърция, полакомена от пръснатите по македонското крайбрежие гръцки
област. Страдална Македония чезнеше да дочака
Държави ще се вразумят, ще престанат да я терза
Щински национални граници и в споразумение с Р-
’1ват, ще разберат своите
царство всички задр. -
поселения и използувайки властта на гръцката Цариградска патриаршия, и Сърбия, изгу¬ Да осъществят и к
своето национално обединение. ша съ10за на балканец
била надежда да придобие своите сънародници на запад от кралството, насочиха своите
погледи към Македония и с безогледни средства се заловиха да наложат на населението и
Ето защо македонското население
Жави и задружната война срещу турското госп Д с^°^0 на Балканите, за
нег0 надедав
от
кърва-
своя национален образ. Техните усилия обаче, преки и косвени чрез турската власт, както На с пълна увереност осъществяването на ле
азъМ се
впусна борци
и тяхното злато не сполучиха целта си: те само притуриха към теглата на населението от ТуР^ко робство и национално обединение, то *НИЦИТе много*“ ^меките I*
политическия му потисник и патила от православни християнски държави. а борба с вековния враг. Македония даде а дивни подви* чет11 Се би Г
1аст от тях сформираха опълчението, което Р одст , м^^бскатаи0^
Македонското население се намери пред тежко изпитание: предлежеше му или да
заличи своя образ и да му е мирна главата, или да поведе непосилна борба срещу трима Ини и на крайбрежието на Мраморно МОР*’ дорамосгръ“*“'тяхната”*1 _
Роиски с врага по македонските височини р МакедоНИя
сдружени врагове и мъжествено да понесе жестоките удари на съдбата. Гордо със своето
минало, осеяно от светли ликове на себеотрицание, излезли из неговата среда, македон¬ Та воиски. Цялото българско населе
6ваЦ|е да
доложен* тр прИятеля, “Р „и ^"Р^янно
ското население без колебание поведе борбата и високо издигна народното си знаме, за гпя
В тая война България по своето „
„ор^
да види и се убеди цял свят, че то е и остава българско, и по език, и по съзнание, и по Давни сили в
Тракия, дето беше съсреДъ° ките герои сь Р- 105
чувства и стремежи. еличавана от азиатските пълчища.
 1

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ »
тракийските долини и достигнаха Чаталджа и Галипол. Съюзнишките сръбски
войски трябваше да разбият изолирания и слаб неприятел в Стара Съпбия PnUn грЪцки’ з. Че, установено и кристализувано в
своя ""то с т. ,'• чист 2
’ ИР и част от ква да бъде третирана част от него като
задоволяване чужди и с нищо неоправданиразмеН*
Македония. 1

Навред българското население в Македония посрещна радушно гръцките

Пред вид на това македонското население
притаи '“чбинации и
Bllu

ките войски и им показа широко гостоприемство, като им отвори домовете и

нахрани и напои. Наистина то очакваше да види като освободители своит си кат
синов/” която извиква къмназадружна война срещу ТТОцит/®^ „ „
братя, своята сънародна българска армия, ала тая липса не попречи
е
/
па изблик ”
даде възможност техните армии да запиша и
рия, която главно изнесе на плещите си
И
п/Т™
и със
неговата радост, защото то знаеше, че свободата му се изкупува с българска
Лозенград, Одрин, Люле Бургаз, Чаталджа и Булаир, защото то разбираше, че
кръв ппи армията си и даде наи-тежки жертви - невойната
ще допусне С
01
XL7°MTa
«и/
ките войски в Македония изпълняват от своя страна задълженията си спрямо съюзниш пия организъм и от гледище на своя интерес и
Съюза бъдеще между балканските държави и Щ на
толкоз желания мир в
Войната се свърши с блестящ успех, но - уви! - и радостта на македонското
ние бе мимолетна. населе¬ 2. Че другите заинтересовани фактори на
Балканите ше™ -
Военните и граждански власти в завзетите от гърци и сърби места в Македония не изкуствени политически граници между балканските недържави
дали повод за бъдни смутове и размирил. - граници, които би
твърде скоро взеха враждебно поведение спрямо населението. Съзнавайки, че се намират За македонските братства:
в чужда страна и забравяйки своите съюзнишки задължения, те незабавно се заловиха с
всички осъдителни средства да осъществят сега своите стари мечти: да принудят един Следват подписи, по 3 за всяко братство, а именно- Скопен к„
Кичевско, Паланечко, Кратовско, Дебърско, Демирхисарско Охридско
народ да се отрече от своето име, от своето съзнание, от своята духовна същност. Религи¬
озните представители на българите в тия места - митрополити, архимандрити и свеще¬
ници - техните учители и обществени дейци, войводите и всичките борци за свободата на
Бипюлско Крушовско Прилепско, Велешко, Костурско. Леринско,
Воденско, Солунско, Ениджевардарско, Серско, Кукушко, Разложко, Щипско’ Е^ти^
Не^
тая злочеста страна - са предмет на ругатни, на жестоко преследване, на арести, на побо-
ко, Кочанско. ’ '
ища и убийства и на безследни изчезвания. Българската черква, българското училище,
българското име се преследват навсякъде и в лицето на всеки българин. Тия нечути наси¬
лия върху съвестта на българина се придружават и с едно явно и систематично ограбване Centre de Recherches et de documentation Balkanique, Roma (Italia), Cassella Postale 5030.
на имота му и изнасилване на семейната му чест. Изложено на такива жестоки преслед¬
вания и ограбвания, населението с пълно право счита своите „освободители“ за врагове и №369
по-жестоки от турците притеснители. То чакаше след войната да се наслаждава на свобо¬ Декларация (мемоар) на Вътрешната Македонска Революционна
да и на правов ред, а дочака по-тежка тирания и по-големи произволи. Организация
От това печално положение на работите, тъй ясно изложено и фактически аргумен¬ Македония, 16.най 1913 г.
тирано в чуждия печат и от чужденци, безпристрастни наблюдатели, изпъква пак тая
гола истина: гърци и сърби сами идат да покажат, че Македония е чужда за тях страна.
Поведението на съюзниците на България и особено това на сърбите буди у пас Декларация на Вътрешната Македонска Революционна
дълбоко възмущение и навява ни тъжната мисъл, че се замислюва покушение върху Организация1 че
нашето народно тяло, присвояване на наша родна земя. Насъщна нужда имат балканс¬
ките народи от траен мир след толкова ожесточени борби, възстания и войни през мина¬
Тъкмо когато изстрадалото и борческо население на
е войната, наречена освободителна, се туря край на неговите п(ьгрозни от
> пю^огам то
лото столетие. Мир на Балканите иска и европейската дипломация, защото от размирия- вижда, че отпреде му се изпречват нови изпитания - се ^дадоина, т, е. на ю(г] от
та се увреждат културно-економическите интереси на великите държави и защото искра¬
първите с въпроса за някакви „спорни земи“ в границ ‘иет0 му е безгранично.
та на балканското размирие заплашва да подпали огъня в цяла Европа. И Балканска! а Шар планина и на с[е вер] от р. Бистрица. И естествен , КОето в старо
време
Как може да става спор за земи на онова
война се предприе в името на освобождението на българи, сърби и гърци от турско! о
робство, та, като прибере всяка балканска държава своите сънародници в естествените
си граници, да престанат смутовете на Балканския полуостров, и народите да се предадат
отвори очите на целия български народ, като му J д
книги; което даде първото старобългарско
и дамо
- и превода
огнише - Р^^даРуда
е

изключително на своето културно развитие. Поведението обаче на гръцките и сръоскигег Методиевия ученик Св. Климент2, откъдето с Р столици иго"
°'
власти и техните замисли да се установят трайно в завзетите македонски места правя ив целия славянски свят; което даде двете Р 6ългарски
с“
пр°тив р ода»
мира на Балканите абсолютно невъзможен. Охридската патриаршия; което даде първото t 0 ВЪСТание Петър делян на
в Ю40 год. под водителството на цар Саму
Българското македонско население, което със самоотвержната си борба за запазва а първа
искра w иНк\ на-
не националното си име и за постигане политическия си идеал, е доказало, че не е инерт И нали в ново време именно в
въВ вели
на маса, чрез сдружените свои представители от цяла Македония високо заявява. българския народ, първа печатница(в Солун), първа
1. Че то не признава никакви спорни места в границите на Македония, защото тя
ли тамошните българи зеха най-живо и пър иаселение.
кос
Целокупния български народ по църковни
отдавна е определила и с кръвта на своите синове е обрисувала националната си физионг
мия; „ Особено пък може ли да
оНОва ^епическа
борба w £

н
2. Че то счита за свое сърце именно тия части от Македония, които по горчива "аи-ново време изнесе на плещите си дало и 1053
ирония на съдбата бидоха завзети от инородните съюзни войски;
d с едно
голямо въстание, каквото е
шкИ жертв ’
Плеада борци и с безброй материални и
1052
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТг и, „
епковОДНи
(Щип, Кичево, Кочани), едно население, което тъй дълго време държа в напрегнато съ 370
. °1еклаРаиия
ХГ.

тояние и Турция, и България, и Европа, и което тъкмо даде поводът, първопричината Съобщение на ЗП на ВМОРО за изпратена
се дойде до война, подета главно и преди всичко в името на неговото освобождение ' до българското правителство и до представители
йт
И в самата тая война цели тридесет хиляди доброволци, синове на Македония
биха като българи било на македонските планини - на партизански начала, било из
се
т’т
за Спорната зона в
Македония' На Великите сили
кийските полета, организирани в редовни дружини.
При това, чудно нещо тоя спор идва, след като вече в недавнашно минало това насе¬ 5 1 18 юни 1913 г
ление си е извоювало признание и санкция на неговата права кауза за Македония като Вътрешната македонска революционна организация „•
българска област, цяла и неделима в държавни и международни актове, а именно: фер¬ вителство и на представителите на Великите сади деклХ.и
аТИ "а
6MraR<no пра-
мана за Екзархията от 1870 г., решенията на Цариградската международна конференция ческо изложение тя заявява, че не “
признава като спорна зона’ ЮЯТ° Мед едно "™Ри-
от 1876 г.; Сан-Стефанския договор, па и Мюрцщегския проект и Ревелската програма. Декларацията завършва с думите: „Ако македонският въпрос п рот,1ВИ0
Ние недоумяваме, що друго и що повече може да се иска от едно население, за да се ние на желанията на населението, организацията не ще преустанови Роше¬
види неговото силно развито национално и политическо самосъзнание и за да се чуе него¬ на дейност и увлечена в борбата, не ще се поколебае да си послужи с ТГ
вата воля да живее един неразделен живот с неговите родни братя. които разполага, без да държи сметка нито за Женевската, нито 3dза
международна конвенция.“
какват^и пГ“’
н » е ДРУ«'
И ако, въпреки всичко това, факторите от които зависи да решат съдбата му, ако го
счетат за безчувствена маса, или за разменна стока, та рекат да го режат на части, за да Представителството на Органи шцията.1
задоволят сърби и гърци, неговите неприятели, които до вчера се биеха рамо до рамо с
турците против него, против неговите прекомерни усилия за добиване политическа сво¬
бода и които и днес в окупираните от тях български земи за лишен път показаха, че са ЦДА, ф. 10 к, оп. 3, а.е. 564, л. 1-2. Копие. Ръкопис. Публ. в П. К. Яворов, Между стиха и куршума
-
истински негови заклети врагове, това би означавало да се върви в разрез с всяко чо¬ Кореспонденция, с. 45-46.
вешко и морално право.
Ето защо Вътрешната организация, познатата изразителка на чувствата и интереси¬
Това съобщение на 311 на ВМОРО в София е съставено от П. К. Яворов и е предназначено
те на това борещо се население, като счита неговата самоопределяща се воля за върховна 1 да «съобщи
воля и поради това, като не признава спорни земи, а само български земи в границите на чрез печата за изпратената декларация от ЦК на ВМОРО.
Македония, дължи да заяви своевременно и категорично, че ако5 македонският въпрос не
се реши така, както желае тя не ще прекрати своята революционна дейност и че във №371
за подготовката
вихъра на борбата не ще се подвоуми да си послужи със сички възможни средства, с Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРОролята, която тряова
които би могла да разполага, без да води сметка ни за Женевска, ни за други международ¬ па Междусъюзническата война 1913 г. и за
ни конвенции. да изпълни Организацията в нея
От Централния комитет [Щип/, 10 юни [1913] г.
на Вътрешната македонска революционна организация
Другари, П0ЧТц „ьрщена.
срещу съре' Р BinW(.w под на-
НБКМ БИА, II Д 923. Чернова. Ръкопис. Публ. в Т. Александров, Живот легенда, е. 13.3-135; Т. Алексан¬ Концентрацията на бъл[гарската] войскавсе това о р( начин, в
Вероятността за война е много голяма, при п0 МИреН
дров, Непубликувани спомени, документи и материали, с. 173-175. мъчи да разре Гостиварс-
тиска на Великите сили още се колебае и се Скопско, у Тетовско,

__
който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: сега
ко, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр.
Солун. ие за да си вземем
1
Заглавието на документа е написано върху задрасканото „Мемоар на Вътрешната организация“. За да свърши веднаж завинаги нашето национ^ноо^
тряова непр
2 Следва задрасканият текст „и седмочислениците изобщо.“ всички български земи: и Спорна зона, и Солун, вътрешността,
^РЦи, и със сърби. цастн във
Следва задрасканият текст „населението което в ново време даде първа.“
Щом Главната квартира разреши на юпра^
даi се и наложимво“^
Следва задрасканият текст „което за най-живо“. зависи г за воинат
4

отпочнат атентатите, от нас сега не изПЙЛзу-

нас.
’ Следва задрасканият текст „се допусне противното“. това сторихме с акциите и атентатите през' леЖИ върху и н „ вОцски.
знае всичко това - голяма историческа правителствона Ор _ цията,да изпил
да уп^
ваме момента, за да улесним задачите на и за
ускоряване, па
11рочее, дълг се налага на секи “а^^дата на МакеДО^ за
Реби сички усилия в тия съдбоносни
за зависяшето ,и и гърци
сички другар 1055
своя дълг: да пожертвува сичко но р Рящата война У
свое, с •

Гане и изкарване на благополучен край

правата поЖелавам
Уверен в пълната сполука на

1054
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ОРАЛНИТЕ
Да живее целокупна България!
Довиждане в свободните български градове: Скопие, Битоля и Солун.
4. Съобразно с международното]
раздвижването на македонците ще поеслеп»
положГениГ^
1 и с «««е на 0Au„r '• а
Нелегален окръжен [и] член в Централ[ния] комитет
?•
по-големи
КОЛКотопо-сигурно
толкоз
части от Македония] X
европейците ще бъдат свилХ 7 Сърби и
*
XX че
Александро»

НБКМ БИА, ф 405, а.е. 2, л. 1. Препис. Ръкопис. Публ. в Кр. Гергинов, Ц.

Гюля/хки, Непубликунши
учликувани
документи за дейността на Тодор Александров и ВМОРО (1910-1919 г.), с. 198.
№372
Писмо от Христо Матов до П. К. Яворов за впечатленията му от фронта,
за възможностите да се освободи Македония по пътя па автономията
и чрез съглашение в рамките на Австро-Унгария, които трябва
да се застъпват от изпратените делегации и др.
5. Аз сега не съм в състояние напълно спокойно и се г
ня бъдащето наше полож[ение]; затова са потребни и 30ран,и иаедно Но
колкото бих могъл да преценя, предпочитам австрийско!
ка] окупация пред сръбско и гръцкото. При тая измяна нХla™™’! и австр[ийс-
друго чувство не може да говори освен чувство на омраза и Хт с^Х?
6. Трябва да се отоива у бълфреките] големци всяка помисъл за ЛХе1
“
съроите подир някоя и друга година. Изгубеното за българщината сега, Д на
та изгубено почти за винаги. Подир 5 год[ини) младежта ще бъде посърбена и
башка. Затуй сега каквото може да стане - да стане, макар чрез
попХн"или
се чи

теглилата Австрия
к
Черна скала, 18 юли [1913 г.], рано
- под Австрия.
Обаче ако е невъзможно да се съгласи Австрия да ратува за автон[омна] Македония
и ако едно завзимане на Македония от Австрия влезе подире влияние си като условие Sine quo
Драги Яворов, руско (предполагат, че
Получих писмото ти от К[юстенди]л. На 15 срещу 16 аз бях при Протогерова на non2 и подчиняване досегашна свободна Бълг[ария] подтогаз да се оставят българ¬
позициите и там спах. Казаха ми и той и Крапчев, че сте тръгнали за София с Г. В. завзимайки Македония Австрия ще подчини и Сърбия),въпрострябва и те сигурно ще го решат в
ските] държавници свободни да си решат тоя тежък па макар и да препадне под
Радев и Кр. Станчев. И Крапчев настояваше да дойда и аз в София, както пишеш и ти. смисъл: да се запази независимостта на досегашна България,
Мен не ми се идва сега, преди седмица - още по-малко. Подир някой ден ако стане прими¬ гърци и сърби цяла Македония.
рие и ако положението върви - поне относително - към подобрение, тогаз друго нещо. да иска намесата на Австрия.
7. Разни. Депутация от бежанци да отиде формално припознаване папата за духовен
Ето моето мнение: Казах го на Протогерова и Крапчева - почти на един ум бяхме с Ако за това е потребно непременно униятство, - (т. е.
възможността
тях след моите обяснения, а вярвам, че и с тебе и Кр. Ст[анчев] и др. не ще бъдем по глава, а догми и обряди - православни, да се
възприеме и
-
учил[ищна]
това: то ще
автономия, а възмо
даде
. р
на Австрия да се застъпи за църк[овно] сметка за българо-маке ]с
принцип на различни мнения.
1. Нищо не трябва да предприемаме, което би било по принцип против едно убежде¬ бидейки - да стреснем Русия, та по да
води
инстинкти нямм в £^и
ние и решение на бълг[арското] правителство и на опоз[ционните] шефове, които - както Впрочем като познавам сръбските насилнически Р ’я|)ите да не купу-
виждаш постоянно се съвещават и дружно работят. Подир тая война с тия жертви, които униятството като ефик[асно] средство: сръбските
си с
влас™
- р
ориентировка най-
даде бълг[арският] народ, и при това критическо положение, една наша отделна полити¬ ват от гражданите - българи. Служи ли и как сто У р
ценни са първите сведения от там: има се със Станишев . Тон
ка не може да се оправдае и да даде резултат. Каквото вършим трябва да бъде в съгласие и др. Срещай
ята; има ли и какво съглашение с Австрия
и се ВМВърнатчеместата
с офиц[иална] България, а не против нейното желание. (Говоря за сега само, а не за след до
нека се вижда с Генадиева. искат на глааа“ “
време). др. ше
Англичани, сърби, гърци ипо-добре в • дайте да к разбере,
2. Един вик за автономия би бил - при днешното положение - най-желателен, но за се земе нещо ‘
-
Мидия Енос, за да ни ограбят че ак0 може дада се *мд
това трябва да се вземе съгласието на офиц[иална] България, а тя ще си даде съгласието: преди всичко, ни интересуват земите
в Макс,1
настоява може
в Македония пряко или под вид на автоном нт ПОНе - пред англи
, '

а) ако види, че е възможно да се реализира такъв план, т. е. ако Тройният съюз и Англия
биха поддържали, също и Румъния; в) ако не се даде само повод и подтик на Гърция и Мидия Енос: това открито да се изтъква
- *0 е сърбих* Пс. напуснаха
”

.
Турция да постоянствуват да искат автономия за Одринския вилает и за Ю[жна] Тракия би и пред руси, които имат
интереси къ р
изобщо. (В „Утро“ от 17 т.м. личеше телеграма от Берлин, че в дипломатическите] кръ¬
гове божем повече замислювале подобно нещо). гърците; т«6щ» добре сме » Я» ““К™»
С Р «Л»
да ПОвериш
3. Било, че се съгласи офиц[иална] Бълг[ария] да се ратува за автономия, било че не Поздрави Милетича, Георгова, Нему
се съгласи едно организиране и раздвижване от наша страна е много уместно и трябва да м писмо*
стане. Чрез това ще може до някъде да се отбиват гръцки и сръбски лъжливи агитации в
странство, а може и да се добият полож[ителни] резултати. Раздвижването горе - доле си
го представлявам така: а) пак декларации от братствата, б) пак декларации от Организа¬
цията, в) и още повече - раздвижване на бежанците: депутации от граждани и революци¬
онни] ръководители (каквито сигурно са мнозина между бежанците) начело с попове и
владика) от мак[едонски]те) се пращат в Лондон, Виена, Рим, Прага, П[е]т[ер]б[ург], Мос¬
ква; Протести писмени и шествие от бежанците из София покрай европ[ейските]
и особено революционни]
ръковод
пьлном[ощни] министри и под. г— v -Yr И

1056
 ; —I —7
I
7
f -■ ।
- -л *■ 1 iiir 'ЧдЬлЩлЖ— « . .лт м.«в bl I
*

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

4. Ha 17 в 2 - 3 1/2 ч. след пладне съсипани бидоха гърците между ВМОРО ДОКУМЕНТИ НЛ

центрллните Пко
Лешко - Ка ~ "
•

Струма: кръстосан огън от три страни. Наши разезди към Радовиш и Струмишко
ричко. и 11еТ" п“ на БАН, редактор на сп. „филисофски
преглед» Tn
Прага (1923 - 1927), посланик в Москва (1934-тл сбориик»
'■ 2

5. Чухме за пет дневно примирие. Не ми фаща око да могат да се разберат 1 Никола Милев (1881, с. Мокрени,

ците - за да стане мир. по т-

рани- Костурско- 1925 С л"Я)’
секретар на Цариградския революционен коми доц™т “
Както дадоха сърбите премного жертви на Калиманци и както гърците тор на в. .«председател на "°
"порил в Со<Ьий^„

са подгонр мократическия сговор. толи

ни, ако има гранати, надали е добре да не се продължат действията. журналисти, един
* създател^ на Де’
1
Имената са написани в долния край на листа.
Същи ХМ. 4 С това пълномощно
проф. д-р Ив. Георгов проф л п п м

||Д ЦДА, ф. 1933 к, on. 2, а. е. 18, л. 1-3 и 6-7. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив
Христо Матов, с. 326-328
проф. Н. Милев пътуват и се срещат с редица
политически
представители на ВМОРО с цел да се иска застъпничеството
им за автономия
Д’р Михалче“' ГР
на
"

№374
1 Става дума за Георги (Гоце) Петров Радев, род. в Битоля, завеждащ Консулския отдел Пълномощно от ЦК на ВМОРО на Тодор Павлов, проф.
на МВРИ Иван Георгов
дипломат, пълномощен министър в Рим (1922-1929). и проф. Александър Балабанов да пропагандират идеята за
1 1
2 (лат. ез.)
- Условие, без което нс може! на Македония по време на мисията им в чужбинаавтономия
’ Става дума за инж. Христо Станишев.
Б. м., Б. д.
4
Александър Филипов, род. 1881 г. в София, гюмюрджински войвода; през Балканската война е добро¬
волец в 9 Велешка дружина на МОО. ВРМ Организация, която след подчинението на Македония под гръцко и сръбско
..г8' иго се вижда принудена да поднови своята деятелност натоварва г-дата Т. Павлов, deputi
du parlement turc, m-r le prof. Dr Iv. Gheorgoff et m-r le prof. Dr Al. Balabanoff1 да осветляват
373 обществото в чужбина върху тежкото положение на българското население в тая провин¬
Пълномощно от ЦК на ВМОРО, издадено на проф. д-р Иван Георгов, ция и да пропагандират идеята за автономия в полза на всичките населяващи я народнос¬
проф. д-р Любомир Милетич, проф. д-р Димитър Михалчев, ти.
проф. Никола Милев и Григор Василев да представляват От Ц[ентралния] к[омите]т на Революционната] организация
населението на Македония в чужбина в искането *
да се гарантира автономията на Македония
Македония, юли 1913 г. в П. X Я^ Между стиха и куршум
ЦДА. ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 234, л. 1. Чернова. Ръкопис. Публ.
Кореспонденция, с. 47.
Пълномощно
ВМОРО, която се вижда принудена поради жестокото разкъсване на Македония да
възобнови своите деяния, натоварва г-н [проф. д-р Ив. Георгов, проф. д-р Л. Милетич,
проф. д-р Михалчев1, Гр. Василев - адвокат, Н. Милев2 - адвокат]1 да асистира в чужбина
от нейно име принципа: гарантиране от Великите сили автономия на тая страна в [полза]
Александър
Балабано^^.^
поет, професор по класическа филология в
метей“ и в. „Развигор“.
Софийския унии Р
‘

на всичките населяващи я народности.

От ЦК на ВМОРО
ВМОРО след падането на Македония под сръбско и гръцко робство е принудена да
прояви активност, като натоварва Господата да съобщят в чужбина за непосилното със¬ ^Гпигор Василев с инструкции
тояние на българското население в тази област и да пропагандира идеята за автономия в
полза на всички жители, които сега я населяват.4
[На гърба на листа има печат на ЦК на ВМОРО]

НБКМ БИА, II Д 927 Публ. в Зл. Хлебарово, След Илинден, София, 1985, е. 153; II. К. Яворов, Между от Цсн{тралния]
стиха и куршума. Кореспонденция, с. 47.

комитет на Вътрешната] орган _ възможн У ]059

Димитър Михалчев (1880, Лозенград - 1967, София), философ, дипломат, професор по философия в
1
Василев, Н. Милев и др- , за д‘
Софийския университет, член на БАН, председател на Тракийската организация в България, председа- г
I
1058 24 И»
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

дония. Поменатите г-да могат да вършат агитации и постъпки било поотделно, било вморо.д°куМЕНТИНацентрллните
се групират по двама или трима, според случая. ’ ато Г[ригоре], моля прати препис ОТ Пк™одниоРГЛ11и
Сичко, каквото вършим сега - постъпки за налагане на автономията, сондажи номощно без тия инструкции. настоящето на Милев,а.
комуто пратихме само пъл-
унията под австро - [унгарски] протекторат дали може да си запази националносттач
кедонският българин в заграбените от сърби и гърци места, в краен случай действия 'мл"^ Съи/ия.
минат някои околии (като Дебър, Тетово, Охрид, Битоля, Лерин, Костур и др.) в
и пр., и пр., - става със знанието и съгласието на българското правителство. Албания
ЦЦА, ф. 135 к, оп. 3, а.е. 23 л. 5. Оригинал.
Ръкопис Публ » к г
По мнението на Матов и др., между друго, ето какво може да се говори, агитирайки
за автономия.

..
1. Населението в Македония е предимно българско. Вътр[ешната] организация
години бе за автономия; Сърбия и Гърция винаги против автономия, защото 20
населението п
Писмо от V №376
Христо Матов и П. К Явопов пп
е българско. И сега, ако остане Македония под сърби и гърци, ще означава, че с
войната
подета главно и преди сичко в името на освождението на Македония, свършила се е с «т »«
нейното поробване. за македонските българи
2. Жестокостите (кланета, безчестил и пр.), вършени от сърби и гърци в Македония Б. м., [август 1913 г.]
показват за лишен път, че те са врагове на местното население. Също 150 хиляди бежан¬
ци, дошли в България: довод против Сърбия - Гърция и в полза на България. Londes, S. W. Princes Gate, 2.Le president du Commite Balcanique M-r Noel
Buxton.
3. Завоевателите са принудени да си служат с терор, за да намалят и унищожат Ние имаме Вашия апел. Вътрешната организация съжалява, че в Лондон и другаде
българското население; значи по необходимост, толкоз повече че то е свикнало на кърва¬ се говори за Македония като за Конго или Мароко. Нека се знае, че това българско
ви револ[юционни] борби през цели 20 год.; а то и без тоя терор би се борило. Значи и от население, което се е борило в продължение на двадесет години и което вдигна въста¬
едната, и от другата страна неизбежна е кървавата борба. По тоя начин няма траен мир, нието през 1903 г., ще бъде все тъй силно и в бъдеще и не ще остави други да си играят
тъй много желан от Европа. с неговата съдба. Да се надяваме, че Балканският комитет, който беше създаден преди
всичко да подпомага неговата справедлива кауза, ще държи сметка и за аспирациите на
4. Че действително в Македония живее борческо и жилаво население, се вижда от българите.
факта, че през 20 год. репресиите не ги сплашиха и разните неефикасни реформи, предла¬ Представители на Организацията:
гани от Европа, не ги задоволиха: Христо Матов, Пейо Яворов.
в 1902 г. - пъдарските реформи,
-
[в] 1903 [г] Мюрцщегските [реформи], в П. К. Ятрт. Събрани
-
[в] 1904 [г.] финансовата реформа,
[в] 1906 [г.] - проекта за съдебната [реформа],
ЦДА. 1932 к, on. 2, а.е. 231, л. 1. Чернова на френски език. Ръкопис. Публ.
съчинения, т. V, София, 1979, с. 259, 575.

[в] 1908 [ г.] - Ревелската програма;

Подир мл[адо]тур[ската] конституция -
Пак револ[юционна] борба - докато най-сетне се обяви войната. Пълномощни1 от ЦК на ВМОРО
и Антон Димитров за водене на Р ° съвиеСтна борба
И сега трябва да вярваме, че тъй ще бъде:
Недоволство - револ[юционна] борба - отглас в България, Австрия и пр.
организация „ОоеХ=п& [София], септе мври 1913 г.
5. За в Англия, Франция и Русия: с дявола биха отишли макед[онци]те само да не
останат под гърци и сърби, които рамо до рамо се биха с турците против българските
революционери. , се свърже и Цариград,
проведе разговори е
иманки
ЦК на ВМОРО натоварва г-н и прогрес" в
6. Македонците предпочитат да влезне Македония, като автономна област в незави
сима Албания - дуализъм; или поне Битолския вилает, или най-малко съседните околии
Централния комитет на организация м’кдония ЦК на ВМОРО
цел една обща борба за автономия
(Костурско, Охридско, Дебърско, Тетовско и др.) - Сега за сега за отделни околии пред
немци не е политично да се говори.
2. Дионисий Кандиларов2
7. Сърби и гърци не допускат свобода на съвестта. В Букурещ сръбските делегати
формално са отказали да приемат взаимност на църк[овно] - училищна свобода. Сър и ге 3. Антон Димитров’
през юни изпъдиха българските владици и заставят силом свещениците да не признават
Екзарха и в черквите да споменуват белградския митрополит. За български училища и НБКМ-БИА, II Д 927. Чернова. Ръкопис
на ФР
представител на ВМОРО
в
черкви и дума не дават да се продума. задграничеи
При свободно време добре е да пишете неща, които ни интересуват на адрес по това време
'
1061
Хр. Матов, гостилница „Балкан“. 1
Пълномощното е написано о
in
к Яворов,

Сърдечно Ви поздравявам: Т. Александров.

1060
; I . ...

архивите говорят
ПМОРО ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪК0В0ДИИ
София, на френски език с корекции от съпругата му Лора Каравелова. Имената на Д Кандиларов
Димитров са добавени допълнително с номера 2 и 3, което означава, че на тях също са извадени иА 191,1 Т°" '■ W
отделни 379 ’*™ 2
пълномощни, а не както отбелязва Зл. Хлебарова, че те „изразяват възможността за комбиниране Бележки от делегатите на ВМОРО до министър
тава на Представителството“. Вж. За. ХАеГюрпва, След Илинден, с. 157. със- д-р Никола Генадиев за започналите
2
Дионисий Кандиларов, род. през 1876 г. в Кукуш, учител, председател на Скопския окръжен обсъждани ВЪНШИИТе Работи
представители за създаването на българо-тумкГ
онен комитет (1897-1899).
револищи.
организация, за освобождение на
МладотУРските
’ -
Антон (Андон) Димитров (1867, с. Айватово, Солунско 1933, София), един от създателите и
член на на границите и, зоните за Македония,
действия
о^едеТиГ3
ЦК на ВМОРО, учител по турски и български език в Солун и Битоля, директор на българските
в Прилеп (1903 - 1904), член-съдия на Битолския апелативен съд, участва в създаването и
училища за ръководство и др. и центрова
дейността на
СБКК в Солун, работи в Министерство на правосъдието и Министерство на външните работи и
данията в София, подпредседател е на Изпълнителния комитет на македонските братства в
изпове¬ [Цариград], 29 септември 1913
България г.
(от 1920 г.), учител по турски език в Българското търговско училище в Цариград (от 1922 г.), деец
на Кратки бележки.
Македонската федеративна организация.
1. Първо заседание под председателството] на Талят Бея я п™
Бей1, двама техни представители и един представител в» п™, Р твие “а Джемал

378 Сюлейман Аскери2.

комХТгТ°
правителство, собствено председателя на Изпълнителния КОМИтет в Г ^Мижинско -
Пълномощно 950 на Тодор Александров, издадено от ЦК на ВМОРО 2. Подигнати следните въпроси:
за водене на преговори в чужбина за разрешаване а. Границите на Македония. След малко разменение на мисли, оставен този въпрос
на македонския въпрос като не влизащ за сега в наша компетенция, защото по него има трети заинтересувани
Б. м., 20 септември 1913 г. страни: Турция, България и несформируваната още Албания.
б. У стройството на страната: възприет принципа на националностите и пропорцио¬
Пълномощно1 налността на местното население, като се гарантира, даже и на меншествата, най-широ¬
ки общински права. Подигна се от тяхна страна въпроса за кантонална система на управ¬
Цен[тралният] комитет на В. М. Р. Организация упълномощава г. Тодор Александ¬ ление, но след като им се дадоха от наша страна възражения за несъстоятелността на
ров, нелег[ален] окръжен на Скопския революционен] окръг и член в същия комитет да горната система, се съгласиха да се изостави тя.
замине за странство, за да влезне в разбирателство по македонския въпрос с ония, които в. Организация: Централното смесено тяло ще има седалището си в Цариград;
кло¬
са изпратили устна покана чрез г. Наум Христов2. нове в София, Г юмюрджина, Струга и Корча. Софийският клон ще има зона на действие.
От Центр[алния! комитет вилает; Гюмюрджинс-
Неврокоп, Струмица, Пехчево, Кочани, Щип и пр. Към Скопския Западна Македония,
кия - Драма, Кавала, Сяр, Дойран, Гевгели, Солун и пр.; Стружкия -
т. е. Битолския вилает и Корчанския - Южна Македония.
харта за всички горни зони
ЦДА, ф. 10 к, оп. 3, а.е. 255, л. 18. Оригинал. Ръкопис, ф. 1932 к, оп. 2, а.е. 235, л. I. Чернова. Ръкопис. Джемал Бей обеща за утре да приготви специална
под пряките
Турският елемент в българ[ската] зона ще бъде
ските началници и обратно, - българ[ският] елемент УР
J
“ нужд щще а взаимно-
Където стане
1
В горния край на пълномощното Т. Александров е написал: „На френски“. зона ще бъде под заповедите на техните началници.
^„пин списък за
да
Наум Христов, деец на ВМОРО, драгоманин на Българското търговско агентство в Битоля, търговец, помагат. се да се при
2
д. За военния материал и паричните суми реши
посредничил в преговорите на ВМОРО с Куцовлашкия македонски революционен комитет. По това
време се намирал в Земун и Оршова. През Първата световна война снабдявя българската армия с дос¬ се види какво има и какво не достига. има окончател-
ппавителстваидеята
тавки на материали за обоза. Заключение: Впечатление, че между
едното
въпроси,
^одущевяватот
правителство
н ’
но разбирателство по всички почти умънското
най-кратко време тя да се реализира. Уверяват, че то е връчило я на
солидаризира с нас; защото имаме положите голяма сума пари. Предста
Цел на тамошната Македонска организация тази сума. прИстиг СТИГНе.’
на разполож
Южна Македония заяви, че той има вече
Утре подир обяд П-о заседание. Желател

Ръ
НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а.е. 2, л. 3-4. Оригинал.
воеиноморс
922), член на
младотурския триумоират, 1063
А*Мед Джемал Паша (1872-1
/
 .•<И в

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА

ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДНИ
„
палестинския фронт, наместник на Сирия, осъден на смърт от турски военен ОРГАНИ щ
191“н Тоенен Съветник в Афганистан (1920 - 1922), убит при завръщането си в Турция (юли съд (юли
1922 г.)
№381
Пълномощно на полковник Александър
^а дивизия представл^^Х^
Поото™™.,
,
’ КЛ Сюлейман Аскери бей, генерал -щабен офицер от турската армия, началник-щаб на
Шаркьойс- ОТ ЦК на ВМОРО да
член на ЦК на Младотурския комитет и председател на I юмюрджинския в преговорите
Върху първата р на бележките има следната резолюция: „Съобщена
комитет.
м(инист|ру Генадисву
сМладотурскатаорганизаХ
„Ооединение и прогрес“
800 30 ]Х 19)з А Т[ошев/.“ От своя страна Андрей Тошев,
‘БълЙ«т делегация, която подписва Цариградския мирен договор, още на 8 септември като
1913
г изпрщца следния доклад до министъра на външните работи и изповеданията за току що
започналите Октомври 1913 г
преговори между ВМОРО и младотурците в Цариград: ЦК на ВМОРО упълномощава1 г-н Ал. Протогеров ла
„Лично за министър Генадиев. ЦК на организацията „Обединение и прогрес“ по въпроса aBT.^J' ”’3“на”Македония.
рип,80Ри
Според както виждам Антон Димитров е дошъл да преговаря с известни кръгове по въпроса за автоно¬
на иномията '
мията на Македония. Сама по себе идеята не е лоша, макар и да не вярвам в нейното осъществяване ИК на ВМОРО
Едно споразумяване между нас и турците по този въпрос ще има за цел, ако не нещо повече, поне да се
терзаят сърбските и гръцки власти в Македония. Това естествено може да компрометира поменатите БИА, Д 931. Чернова. Ръкопис на френски език. Публ. в П К.
власти като същевременно им отнеме възможността да се консолидират в едно скорошно бъдеще там. В
НБКМ
Кореспонденция, с. 50.
местиха
- и куршума
тая акция от голяма важност е да се привлекат и албанците. Всичко това обаче трябва да се започне след
като ний сключим договорът за мира с турците и след като последните с оттеглянето си от егейските
области ни улеснят задачата за безпрепятственото ни настанявание и закрепвание в новите наши земи. 1 Пълномощното е написано от П. К. Яворов, по това време задграничен представител
Всяко прибързваме ще бъде в наша вреда. Тези опасения се потвърдяват донейде и от някои от разгово¬ на ВМОРО в
рите, които Димитров е водил с тукашните младотурски кръгове. Да се солидаризираме с турците за София, на френски език на бланка на Народния театър.
една съвместна дейност в Македония, преди да сме заели окончателно егейските си провинции ще рече
да вкараме вълкът в кошарата. По силата на подобно споразумяване турците ще трябва да минат с наше
съгласие през въпросните области, без обаче да можем да имаме гаранцията, че впоследствие по наше №382
желание те ще изпразнят Западна Тракия. Имайки предвид техният манталитет и обстоятелството, че Бележки на полковник Александър Протогеров, изпратени
нови и пресни войски не престават да прииждат от Мала Азия, те могат се намери пред изкушението да от Андрей Тошев до д-р Никола Генадиев за започналите разговори
задържат всичко каквото им попадне в ръка. Стремежът на младотурците да завземат Солун е неудър¬ с турските комитети
жим. Едва ли има съмнение, че в тая посока те се подтикват от Австрия; а пък владеянето на Солун
влече след себе си и владеянето на Егейското крайбрежие източно от тоя град. Мисля, че автономията [Цариград], 8 октомври 1913 г.
на Македония за младотурците е само средство, за да се доберат до Солун и крайбрежието до него. На
мнение съм по горните причини да не се бърза по този въпрос докато не разчистим окончателно смет¬ Протогеров съобщава:
ките си с турците. До тогаз можем само да ги залъгваме, (п.) Тошев. “ Вж. НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а.е. 2,
От днешното заседание на комитетите се вижда,
че турците повдигат
въстание от двата
“
л. 1-2. Чернова. Ръкопис.
десет-нетнадесет дена да може да се почне масово
да се оояви а
вземе положението в ръцете от страна на въстаналите,
иска подкрепата на силите. , „„„ „Ягг.т от друга
било добро мтаки дШ0 дд П1 правят,
№380 Те считат, че политическото положениезаминат кат
Открит лист на Панайот Карамфиловия за обиколката му в Поройско, страна казват, че имали маса хора готови да виждаше. дд в
и че
От вчерашното и днешното заседания се *“ ицн на Паша1
Дойранско и Демирхисарско, издаден му от ЦК на ВМОРО
Македония, септември 1913 г.
ното общо представителство двата албански
последният е в тяхна услуга. Те искалитурската
делегат
да дадат сит
пар
, р
. тукашното
да ЯЪржи положение
телство и организацията, за да може дд Албания.
ръцете си. Представители на Турския комит с нег0 да отидат
Открит лист
ЦК на ВРМ Организация натоварва Панайот Карамфиловия да обиколи районите
Поройски, Демирхисарски и Дойрански по организационна работа. Задължават се всич¬
Непременно по-скоро д-р Иванов в
Павел Христов и те да гледат да влязатзнае
да замине
СВР
за

и отсъди ка
^ани^
каКВ0 ‘
« става и иЮ" Ими в да има
ки комитети и съ чувствуващи лица да му оказват съдействие. ДРУги е неговите опозиционери и да се
на едните и другите; също кои се . ява какво става,- наЦ|ата легация
От Ц[ентралния] комитет
П. Яворов шифър и чрез София телеграфически
n0^P*aT
да У , да Букуреш
и у Р София. Негово-
Също да се ускори заминаването на
, ровано напра»
там да ме държи в течение телеграфиче^
куршума- то назначение е да узнае какво мислят.
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 233, л. 1. Чернова. Ръкопис. Публ. в П. К. Яворов, Между стиха и
Кореспонденция, с. 49-50. МА БАН, к, оп. 2, а.е. 2, л. 7-8.
Оригинал- гар"и'
ф. 175 Р
va-raap-“'^““ м
И*5
'. ..си, генерал
Беад Паша Топтани, едър албански земевлад
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА „
НЕНТРАЛ11ИТЕс РЪКОВОДНИ орган
зон в Щкодра по време на Балканската война (1912-1913), министър на войната в
правителството на получават по 4 т. л. месечно възнаграждение Освен т ва ^191 '■ 2
Исмаил Кемали и на вътрешните работи в правителството на Турхан Паша. На 2 октомври допълнителни средства
лага ще бъдат 8 л. месечно -
с за издръжка п№тавител™,
сръбска подкрепа се провъзгласява за министър-председател на Албания и върховен 1914 г. С1<
главнокомандващ които изобщоР бюджетХТ^
на
"’’"«"w осХ'*“
на албанската армия. През Първата световна война командва албанските отряди в
шенските войски на Солунския фронт. Убит през 1920 г. в Париж. състава на съгла- сега ще възлиза на 190 л. т. Тая сума ще“ н™
внася на
МИец на
пРеДставителствот0 по ~ °
2 Тази информация
полк. Ал. Протогеров изпраща спешно чрез А. Тошев още на 6 октомври Турския и Бълг[арския] комитети. ”
Константинопол-Пера с шифровано писмо 38 до д-р Н. Генадиев: Тя има следното съдържание: 1913 г. от Ако се явят непредвидени нужди, за тяхното поспеше реЩане гореказаните
„Лично. Ministre Ghenadieff.
отпуснат съответните суми. комитети ще
Вънкашно и вътрешно устройство на разните макета ,
Днес се виждах с Протогерова. Намерихме, че ще бъде полезно д-р Владов да се изпрати
като
тел на Организацията в Букурещ дето да влезе в контакт с тамошните куцовлашки кръгове.представи¬ 3. Различните македонски] комитети ще имат по един вънк
«ьнкашен център и по ня-
страна д-р Иванов да се изпрати, тоже от Организацията, в Албания. От друга колко клонове подчинени на тоя център.
а. Вънкашния център на Турския комитет ще бъде Гюмтояжки-, „ -
На Владова ще трябва да се препоръча да бъде крайно осторожен, защото всички почти куцовласи
тайни агенти на румънското п[равителст]во. са ве в Скеча, Неврокоп, Петрич и Струмица. В четиригГпХХ™“'“^
Р еЯНИ места «е
Моля отговорете за направеното. Тошев.“ Вж. НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а.е. 2, л. 5-6. Оригинал. бъдат смесени от бълг[ари] и турци.
Ръкопис. б. Вънкашния център на Бълфрския] комитет ще бъде София; той ще има клонове
’Става дума за д-р Димитър Владов. в Струмица, Горна Джумая и Кюстендил. Струмишкият клон ще бъде смесен.
4
Върху писмото има резолюция „Протелеграфирано. София. 8. X. 1913.
в. Арнаутският комитет ще има два въикашни центъра: единия в Елбасан, а другия
в Мат. Елбасанският ще бъде смесен от албанци, турци и българи, а Матският ще бъде
съставен само от албанци.
№383 г. Влашкият комитет ще има за център Корча. Този комитет ще се състои от власи,
Протокол, подписан между Вътрешната македоно-одринската революционна албанци и българи.
организация и Турския македонски комитет за съвместни действия 4. Всеки комитет ще има собствено специално устройство в зоната, която муе опре¬
делена да действува. Всеки комитет ще има отделни правилници за вътрешно устройст¬
на двете организации за добиване автономия на Македония да се организира по един комитет и във всяка
во. Във всеки казалийски център трябва
от турци, българи, албанци
Цариград, 17 октомври 1913 г. каза трябва да има най-малко по една чета. В смесените кази чети ще бъдат подчинени
и власи ще има по една чета от всяка националност. 15 души.Всичките
Протокол на казалийския комитет. Четата ще се състои от 6 до каза, те ще бъдат разглеждани в
в една
Ако се породят недоразумения между четите от решението на вътрешни комите¬
Турският и българският Македонски комитети, които желаят да се добие автоном¬ чета не е доволна
но управление за Македония, в границите означени по-доле, са се решили да прибегнат до казалийския комитет. Когато една въпроса за окончателно решение
всички законни и незаконни средства и да работят задружно за постигането на тая све- ти, ще се обърне към външния център, който ще отнесе
щенна цел. За обмислюване начините за придобиване автономно управление на Македо¬ на представителството в Ц[ари]град.
Всеки казалийски комитет е задължен
да сформирува комитети
ния, турският комитет е избрал за делегати г. г. Бекир Бей1 и Мехмед Али Бей2, а българ¬ милицията се доставя по с™“™ ° на6ам по равно от
ският - г. г. Алекс. Протогеров, Ан. Димитров, Б. Мончев и Д. Кандиларов. неговия район. Оръжието на алоанците и в
на всяка националност. А пък оръжието на чрез Външното смесено представителство
L
преде в
Гореспоменатите делегати, в разни заседания, са зели следующите решения: страна на българския и турския комитети на
бъдат в услуга
1. Турските и българските комитети, образувани във вътрешността на Македония, Ц[ари]град. начи-
вяра и
0
патриотичното
Всички македонци без разлика
ще имат едно смесено представителство в Цариград под името „Вънкашно представи¬ на на ВИСОко аа
гръцкото и сръбското правителства и така
биха ком1ггетските
телство на Комитетите за автономия на Македония“. Това представителство за сега се ще се из
след като ъ вземе, веднага
състои от пет души, от които тримата ще бъдат избрани от турска страна, а двамата от нание на вътрешните организации,решение: с,
българска. Специалният делегат от Албанския комитет за автономията на Македония, нацията, към която принадлежат, делОто е от такъвреха|»^^
осъденот да реши и изпълни която
о
който понастоящем заседава в събранията, ще бъде единия от гореспоменатите трима
’
от комитета, където пребивава мож национал с
не търпи отлагане, местния комитет комитета
на 11ТСМър.
турски делегати.
„Вънкашното представителство на Комит[ета] за автон[омия] на Македония“ ще задължава да изпрати убедителни аргуме м упоЧ^^ийски
местните
комитети, в
наказаното лице принадлежи. дела ще се р '^ar от
Обаче, т< P
работи, за да привлече към същата цел и съучастието на Албанския и Влашки комитети
всяка ||амионалност
в М»*^0'
в Македония. След като се постигне горното Албанския комитет ще избере и ще изпрати тно наказание. Обикновените
чийто район са извършени. действие на
във Вънкашното представителство още един делегат; същото ще стори и Влашкия коми¬
Границите на Македония и
зоната посоченин утвър
в при

представРаб^^
на която се
тет, по този начин представителството ще се състои от седем (7) души.
2. Делегатите на Смесеното представителство ще се избират от комитетите, те са
ния. ^ията
бъдат
5. Границите на Македония, ,
пълноправни и ще получават по 30 л. т. месечно възнаграждение.
Смесеното представителство ще има един секретар, владеющ турски и френски език
ложения тук под нумер първиикроки
Ьъл р
комитети- 1067
жДение от страна на Турския
и ще получава 12 л. т. месечно възнаграждение, също ще бъде назначен един писар с 8 л.
т. месечно възнаграждение. Представителството ще разполага с двама слуги, които ше
1066
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОД.
Зоната на действие на разните Македонски комитети е посочена в приложения
настоящия протокол под нумер втори кроки. Макар зоната на дейност, предоставел КЪМ представителство в Ц[ари]град, след като консу^Г^"*"*^
Албан[ския] комитет, организиран в Мат и да не влиза в пределите на Македония' "' низации на разните националности. Щом се вземе
съобщи на надлежните комитети.
М Решение Т
'’Ушните ре^, МН"И
за действуваме
понеже целта на Албан[ския] комитет е да присъедини казаната зона, която по паст
щем се намира под сръбско владение, към територията на независима Албания и
"° форма на автономията веднага
в
орГа'
щссе
пои
тая цел се схожда с общата дейност на Турския и Бълг[арския] комитети, за това в ц?.? Автономията на Македония има за основа пои
ящия протокол стана дума за тях (албанците) и тяхната зона е посочена в
вече кроки. поменати?
‘ е Път на
оналностите ще бъдат гарантирани във всички всият^?“^
пропорционалността ще бъде запазен във
админис^ ПР^
Принци
на на .
6. Старите казалийски комитети, които са съществували преди съставянето на
та организация, ще минат под управлението на вътрешния национ[ален] комитет, който нова¬
ции.Религиозната свобода изцяло е
на европейските Велики сили.
гарантирана. Автономия?
ще" ? под протекцията
бЩестве,,и °Рган™‘
натоварен да организува тоя район. Старият състав на управ[ителното] тяло или ще оста¬е 8. Турският и Бълг[арския] комитети се задължават да
не както е заварен, или ще се избере на ново. Четите на казаните комитети ще минат под токол с официалния печат на комитетите и да го повърнат подпечатат
като m
на™

в Смесеното представителство"?
управлението на казалийските центрове, например, според тоя принцип шефовете на тур¬
ските чети, както и лицата, които са организирали или ще организират турски казалийс¬
които ще бъдат изпратени за делегати
късно 15 дена от датата на подписването и разменяването на тоя Г™!™
npJSt*
ки центрове, например, според тоя принцип шефовете на турските чети, както и лицата тите.
които са организирали или ще организират турски казалийски комитети в българската Всеки комитет ще запази по един екземпляр от оригинала на настоящия протокол
зона, ще бъдат обадени (съобщени) на Българския комитет. Освен това Турския комитет след като се подпечата и потвърди от двете страни.
ще даде заповед щото горните лица да се подчиняват за напред на разпоредбите на Бълг[ар- 9. Комитетите, които са приели указаните условия в настоящия протокол, задължа¬
ския] комитет и да действуват съгласно тези разпоредби. Също нещо ще направят и ват се да довършат организирането в Македония всеки съобразно своя правилник най-
бълг[арските] комитети. Разните комитети се задължават взаимно да си помагат било късно след 5 месеца от деня на образуването на Смесеното представителство в Щари]град.
във време на организирането, било след това. В края на поменатия срок ще се съобщи и писмено ще се докладва на представител¬
Средства за постигане целта ството от страна на комитетите, че вътрешното организиране е довършено и във всяка
7. Средствата, които Вънкашното смесено представ[ителство] ще употреби за изво¬ каза какъв е броя на четите и от по колко души са съставени, и с каква милиция по
юване автономията на Македония, са два вида: легални и нелегални. разните села в казата се разполага, и колко оръжие е било доставено.
Потвърждава се и подписва се настоящия протокол, който се състои от 5 страници и
Легални средства 9 члена.
а) Доставяне на бързи и верни сведения относително жестокостите, извършени от Представители на Тур[ския] комитет:
гръцката и сръбската власти в Македония, които ще се публикуват чрез разни вестници и Бекир фикри.
брошури, за да се спечели общественото мнение. За тази цел Външното представителство Мехмед
ще нареди специално разузнавателно бюро. Всички сведения, доставени чрез рапорти от
вътрешните организации, получени от специални кореспонденти, назначени от предста¬ Представители на Бълг[арския] комитет.
вителството по разни места в Македония, а също така, новини, черпени от консулски
източници, ще бъдат класирани и в случай на нужда публикувани.
Представителството няма да скъпи средствата си и всичко ще жертвува за спечелва¬
не на общественото европейско мнение в полза на автономията на Македония. 7 о ще си ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.с. 11, л. 1-6. Чернова. ^он“ 4,0 "
служи с всички средства, за да спечели най-важните европейски вестници, да добие сим¬ ната македонска революционна организация УР
патиите на важните европейски организации, като Лондонския балкански комитет, про¬ 1921 г„ ИДА, София, 1994, кн. 67, е. 318-321.
чутите оратори по своите хуманитарни идеи и да ги спечели да действуват в полза на
каузата, като дават конферанси, писват статии и указват морално влияние на общество
то. Сумите за тази цел ще се изразходват по равно от Турския и Бълг[арския] комитети.
—1
Мехмед Али Бей, командир на турските w"*-™
боевете срещу
’
гърци1'’0
,ЕииджеиР^ "Р'*™
„1к.1стал« на Тур«ия
б) Да се пропагандира чрез легални средства между турското, бълг[арското], арна вител на Турския комитет в преговорите с В минисп,р Назим Паша. 1»
утското и влашкото населения в Македония за добиване на пълна религиозна и училищна 2
Майор Бекир фикри, бинбашия, убиецът на
воън
автономия и общинско национално самоуправление. комитет в преговорите с ВМРО. и0 в запа^ниЯ
Нелегални средства
1
Посочените кроки не се съхраняват в а.е. нанссени в ор‘**и
а) Противопоставяне с всички разрушителни средства срещу жестокостите,
извър 4
Имената на двамата български
шени от тях върху македонското] население от страна на гръцките и сръб[ски] власт оригинал на турски език протокола е
б) Унищожаване слабите гръцки и сърб[ски] войскови отделения.
в) Извършване на атентати по мостове, железници, тунели и пр.
дър
г) Разрушаване на банки, правителствени домове, казарми и др. обществени и
жавни заведения. 1069
д) Повдигане на частични или общо повсеместно въстание.
Времето за прилагане на тези незаконни средства ще се определи от Смесеното
1068
 вмоео. ДОКУМЕНТИ на Централните
Е
Също да вика и един кореспондент в пкоеодни llw'^ т» , „„ ,
Албания
384 Да се назначат на разни места като коп
Протокол от заседание на Турския комитет и ВМРО за конституирането Томата4 добре е да завежда тая работ/
f
на ^оманЬат»!
на Смесеното (общото) представителство от делегати па двете
организации и за взето решение за събиране па информация
цДА, Ф- 1909 к, огг 2, а.е. 40, л. 102. Чернова.
Ръкопи’с п ° “ за съветник в
1
по дипломатически път от населението и от пресата
за сръбските и гръцки злодеяния над българското
и турското население в Македония
.
. д-р Назим Беи (Ссляникли) (1870- 1926), един от водачите на

-
——
Цариград, 4 ноември 1913 г. „Тешкиляти махсусе , генерален секретар на Младотурската партия
(1913 г.), представител на Младотурския комитет в преговорите
Хн°"***на"Ч**
"Р1^»"
8

К"нитт "Р" Г
Протокол осъден задочно на смърт от Турски военен съд (юли 1919 г. обесен
"
-
' Анкара за участие в заговор
Днес 4-и ноември 1913 г. в гр. Стамбул се събраха делегатите на Турския комитет Мустафа Кемал Ататюрк. срещу
д-
р Назим1 и Атиф2 и на Българ[ския] комитет А. Протогеров и [...] и решиха:
1. Съгласно проект 8-и от заключителния протокол от 17-и септември т. г. Българс¬ XST
кия и Турския комитет са утвърдили и приели тоя протокол заедно с анексираните към ’ Вероятно става дума за Букурещкия мирен договор от 28 юли / 10 август 1911 г подписан между
една страна България и от друга - Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия. През същата година били
от
него две карти и са ги подпечатали. Тези протоколи с приложенията си размениха коми¬ подписани Лондонския договор от 17/30 май 1913 г. между - от една страна Турция и от друга - Бълга¬
тетите. рия, Гърция, Сърбия и Черна гора, Цариградския договор от 16/29 септември 1913 г. между България и
2. Днес се конституира представителството състоящо се от поменатите по-горе 4 Турция и Гръцко-турския договор от 1/14 ноември 1913 г. между Гърция и Турция.
делегати. 4
Става дума за Тома Карайовов.
з. [-]
№385
1) Да се изпратят специал[ни] кореспон[денти] (за сега само турски) легални за съ¬
биране на сведения: Солун, Кавала, Драма, Серес, Лерин, Янина, Кълкъш, Костур...; съ¬ Писмо от полковник Александър Протогеров до д-р Никола Генадиев
що и консулите. Да се пратат кореспонденти] в Австр[ийските] консулства в Скопие, и ген. Климент Бояджиев за бюджета на Турския македонски
съвет
комитет, определен му от Турския министерскичаст,
Битоля, Белград, Прищина и пр. Да се приучи населен[ието] всеки пазар да дава всички действие като военна
и за взетите решения за
за необходимостта българското правителство
све№ния, като най-добре тия свед[ения] се събират от някои ходжи в джамиите. Жела¬ също
телно е да се направи анкета какво е направено от подписването] на мирът3 до сега; средства за за
да отпусне реципрочно
-
какво е направено след Албан[ското] въст[ание] всички турци са изклани и всички села
на съвместната дейност г.
изгорени от сърбите. Цариград, 10, 12 ноември 1913
Да се уреди едно бюро и във Виена, за да се събира сведен[ия] от Австр|ийското]
външно министерство]. Ако може да се наемат за тази работа и чужди поданици-ра-
бот[ници] по железниците (чуждите компании, по пристанищата и пр.) Каквито сведения България
се събират във Външното м[инистер]ство да се дават на Разузнавателното] бюро. Да се
дадат формуляри: за убити, бити, ограбени, за отнети имоти, за беззакония. Тук тези ра¬
министър
боти да се възложат на един интелигент[ен] човек, преимуществено журналист или ГЩ- Копие за военния
i;

оф[ицер], който да систематизира сведенията. За тая работа добър е и Панчо Дорев, кои¬
то знае тур[ски], гръц[ки], френ[ски] и немски. Да се назначат лица, които да следят чуж¬
I. Турската организация предвижда
БояяЖИеВяишен бюджет:

дата преса: гръцки, сръбски, румънски и черногор[ски], австр[ийски], френ[ски], итали- месечна всичко... 1$®° л *
лири 0... 6480 3280
ян[ски], нем[ски] и рус[ки] вестници, албан[ски] кореспон[денции] и списания по източ¬ На 500 четника по 3
месечн зап ат , залп всичк0...
месечна
ния въпрос. Тези вестници да ги абонира Външното м[инистер]ство и да се получават в На 54 войводи по 10 лири ?
Разуз[навателното] бюро. Да има една стая в легац[ията] за Разузнават[елното] бюро. На 18 войводи (дружинни кома 48®
всичкосекретаря1“
лири мес1е
Френ[ските] вест[ници] да прочита д-р Назим, секр[етар], нем[ските] Панчо; гръц[ките] Лири. ,тпве по 20 на
спец[иални] лица, сръб[ските], рус[ките] и черногор[ските] българ[ските] делегати. Всич¬ На 20 офицери за външните ^н^ена,
по 25 лири м месечно и за
ко писано по Мак[едония], Албан[ия], да се правят отрезки и един да ги свежда и докладва За комитета в Гюмюрджин >
задяата по - всичко- ^e4Ho,
месечно, всичко... 1510 лири. зМ0 челов^ до 20лиРи
на делегацията. Също да се докладват и събран[ите] сведения.
Също да се помоли и Вън[шното] м[инистер]ство в София всички събрани сведения
За 4 чети за 'полковите
4 войводи на тези чети и нача [
райони 0' п0 на полковите
р

от своите консули да ги изпраща на Вън[шното] м[инистер]ство в Цар[иград] от където и 5000 лири.

ще се вземат.
т Г
1070
 'LL Леи

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Всичко.... 39 000 лири.

Тая сума Министерският съвет реши още сега да се даде на председателя на
та в Гюмюрджина майор Сюлейман Аскери Бей и да пристъпи към работа.
сума Министерският съвет решил да се дадат 3000 лири за облекло, снаряжение д
к
ОспТ^6
и
майЧ)рТи”^
Корча Елбасан и Мат според
Р«6«та доста качества
им-"
прщоХ^ БекиР **Ше УРедХ^Х^1”
'' ’
потреби на четниците и войводите, а оръжие ще даде държавно. Освен това ще дадат
сега на представителството в Цариград 3000 лири. ‘ ‘
Турците организацията в Македония я правят военна като дават кадр за формати 20 офицери за албанската армия, макар
на 4 полка от по 3 до 5 дружини полка, а дружината от по 2 до 4 роти. За това турската• младежи от Албания за стипендианти в
нашите гим^ии ^' Добре е да се
зона се разделя на 4 полкови района с началник войвода на тоя район майор; да свършат нашето Военно училище. ‘ИИ На дъР*авм сметка и после те
полковия
район се разделя на дружинни райони, от 3 до 5, по числото на казите с началници 5. Да се използува антагонизма
майори У Р и албанци и сръбските училища в
с
или капитани, те и околийските] войводи, като всяка кааза ще формира една дружина бания да ги заменим с български Ал-
2 до 4 роти; дружинния район се разделя от 2 до 4 ротни района (според населението)от
началници капитани или поручици, те и войводи на ротните райони. с
Всеки ротен район се разделя на 3 взводни райони, с началници подпоручици или тели в разни пунктове и те да проучат условията, да се настанят и да дХват У
Поградец и Старово са на Охридското езеро и ако има училища, много българи ще
подофицери, от самото население и между служилите или пък измежду четниците. Всеки
взводен участък се разделя на отделения, а всяко отделение на групи от по 10 човека. се заселят там от Западна Македония. Имаме интерес да заселим български елемент в
Като имат 18 дружини средно по 3 роти в дружина ще имат 54 ротни командири. Албания. Да се поощряват български търговци македонци да се заловят на работа в Ма¬
Независимо от това турците смятат, че българското правителство може да формира кедония. Българите от Западна Македония вместо да емигрират в България нека отиват
две дивизии от служилото турско население от Гюмюрджинския окръг. Ние от своя стра¬ в Албания.
на може да формираме от българското население в Македония една дивизия и от емигра¬ 6. На един близък свой човек Галиб Бей*, делегат по мира с гърците казал: а. гърци¬
цията една дивизия. Добре е щаба на Опълчението2 да съществува още от мирно време, те са готови на всички отстъпки само и само да бъдат в съюз с тях. б. Румъния до едни
който да организира и обучава емиграцията чрез опълченските дружества. месец непременно ще влезне в сръбско-гръцкия съюз, за което почвата е приготвена от
2. Турският комитет постоянно прави разходи за представителството и е много неу¬ Таке Йонеску’, в. Корча непременно ще влезе в Албания.
следи
добно ние да не изпълняваме задължението си по протокола. За това моля веднага да се 7. При представителството откриваме две секции: а. политическа, която щевъпргч:
и Великите сили донския
внесат предвидените по протокола 100 лири месечно за всяка организация, като сега се всичката преса гръцка, сръбска, черногорска на по^маке
ще съобщава редовно сведе¬
внесат за два месеца, ноември и декември, всичко 200 лири. и ще държи в течение делегацията, б. разузнавателна - коятонация в Македония, тия све¬
господствующата
ния за всички беззакония на властта и на специални органи, а също и от "™а
3. В Гюмюрджина ще има комитет от 5 турски офицери и в Скеча двама. Необходи¬ дения ще се събират от турските консули и
мо е веднага да се аташира към комитета в Гюмюрджина един интелигентен офицер,
който да бъде свободен от всякаква служебна работа под формата да съдействува да знае
организация. Сведенията ще се дават на чуждите
и ще се
кореспондещ ' на
"3"Ра“а
“
систематизирани ще се издават в брошури Македония, за да държатт конференции
конфер или да
тва. конто симпатизират за автономия
(Я 'I всичко какво се върши. На тоя офицер да се дадат трима подофицери, от които единия ще на
стои в Скеча, а другите ще обикалят границата. Да се назначи майора от Генералния щаб
Стрезов3, понеже знае френски и е бил четник. Той да се съветва с председателя на Гю-
мюрджинската окръжна постоянна комисия Борис Мончев, който познава всички видни Владеюш гръцки, френски и немски, а
които
, София, жмотея». е » «
турци в организацията, а също познава и работите. 8. Всички сведения за Македония
„и
Да се има пред вид, че особено внимание трябва да се обръща какво прави I урския изпращат в Цариград, за да се предават
ед
да се
комитет в Гюмюрджинско - да не би да организира турското население в тоя край. гарската делегация се задължи Да „йопозиционни и да и
ин
4. От голяма важност е да се организира Албания, която ще даде една 5000 - 6000 сръбски вестника: официозния,А. Пиколо ю. Също да се абонира
армия; обаче преди всичко трябва да се помират партиите в Албания, за да се създаде направо до нашата легация за
едно правителство, та само след това може да се организирва армията им и комитетите. вестници.
абонират на гръцките
П.ЗРТЦИПН.
вестник. се
От разговора, който имахме с Джемал Бей додохме до заключение: сега да се изпрати Турците се задължиха да
(под.)Ф"т1''‘'/ш
официозно по един делегат от двете правителства и делегати от двата комитета, за да 10 ноември 1913 г.
въздействуват час по-скоро да се създаде правителството и организацията. 13 тото.
за Албания наизбере
От турска страна ще изпратят правителствен човек и един комитетски (Бекир Бей). Бей заминава ако се за
От наша страна за правителствен делегат може да бъде Т. Павлов4, а за комитетски хора турския комитет майор Бекир
че турците се безпокоят Те искат да се
на румънския
L Делегатът на видни лица се вижда, крал.
ще разчитват на
трябва да замина аз с П. Чаулев и Павел Христов. От Днешния разговор сВид" понеже той е роднина България трудно
Освен това в Албания да се изпрати и един генерал щабен офицер, който ще помага Турция и
княз на Албания княз ако той стане,
за организиране албанската армия. Албания ще играе голяма роль военно, понеже гРа^ попречи на тоя избор понеже и Сърбия; не и ср
чи с Гърция и Сърбия и политическа понеже там са смесени интереси - австрийски, и
лиански, турски, сръбски, гръцки и черногорски; за това генерал щабния офицер ТРЯ
Ебания за обща ai срещу Гърция Македония
за четите в Западна
да бъде избран от най-добрите: добър организатор, наблюдателен, да умее да ръководг
имаме база в Албания 1073
санджак).
правителство и войводи; да бъде пъргав, трудолюбив и да обича да прави чести ооико
1072
 —
архивите ГОВОРЯ I

Пред вид на това те искат час по-скоро да се изпратят в Албания делегатите

комитета да се въздействува да съединят там двете партии и да се действува щот^ ДВаТа
„ °
ците да поискат за княз или египетския фуад Паша12, или Изет Паша13» ипи „5 ноември 1913 г. Днес ми !1рсвежд1хя „ '
ИЛИ някой ДРУГ поправки. Според него организац^]
Г’РГЛ"И ,
турчин. ЛПУГ
е
М
^""«илта тхос
По тоя въпрос навярно най-главна роль ще играе Австрия; ако тя се
съгласи •
войводи и пр. от горе надоле.
района: 1-и район се състои от каазите- r ак
’ t14™?“’
«“-’’«а с
Турската
-Хени
На иси‘,ки
комитети
ра на принц Вид, трудно ще се противопоставим. На всеки случай, понеже пред”"*60"
началото на декември, албанците да си избират княз добре е да се реши от двете10"’ В
район от каазите: Зъхна, Серес, Демир
ХисТ^6 Ка5валс^ 11р;шиик
Т Ж‘ 4 ,ЮЛКоаи
4-и район от каазите: Енидже, Карафеоия RP’ 3’"?аИ0Н Ка;,’нте: Нигрита’ ч
”т 1рт:чи*и;
И
2-и
телства кандидатурата на кой княз да се поддържа в съгласие с албанците и д-i се
твува в тая смисъл. ‘ деис‘ е?Р?-И’
Днес имах среща с Енвер Бей и се установихме за една среща у него
на 13 того пгр
пладне, гдето ще бъде и Джемал Бей и ще се установим както по албанския въпрос Всека група доброволци от 10 чсл[овека] ще
по други организационни въпроси. ’ тъй и има не •
десетки (манги) формират едни „орта“ от
20-30 чсл|Х|"и Г4’’ Т"?“ нарича 2 «" •’
2. В Югозападната зона на Македония, която граничи със старата гръцка
граница и
с Албания, предполага се да се организират три полкови района, които да формират
2 орти
120 до
формират
1 80
един „такъм“ от 40 до 6(1
челика!
чсл|овека] образуват една рота и началника
и
й
нХвХ'^
XX "
‘“•‘Т1
стар||11И1 "1‘м|->Ф|ипер];
3 Таккма’ от
полка от по 3 - 5 баталиона. 1 три
1 една дружина и началника й бива дружинен
t К0?андиР;2 4 такъма образунат
кГомашнИп₽’ тпй и ка елински ‘°
от 3 до 5 батал( йона] образуват полк. войвода; от 3 5 каази или
до
Цариград, 12 ноември 1913 г. Значи няколко каази образуват полкови район; каазата се
подразделя
С почитание: (п.) Протогеров. -
район на три взводни райони; взводния район се раздел,
наготжяевия^Х^
на ротни райони от2до4 ротни»
десетар (Манга) = 10 чел]овска]
2-2 десетки (манги) = 20-30 чел(овека] = 1 орта - отделение
НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а.с. 80, л. 1-3. Препис. Машинопис. 2 (орти) отделения = 1 взвод (такъм) = 40-60 чел[овека]
3 взвода (такъма) = 1 рота (реиз,бюлюк) = 120-180 чел[овека]
2-4 бюлкжа, башуреиз (роти) = 1 друж[ина] (табур) = 360-540 чел(овека(
3-5 табура (друж(ини)) = 1 полк (селам, серкерде) = 1080-2700
1
Климент Евтимов Бояджиев (1861-1933), генерал-лейтенант, министър на войната в правителството Според устава, до края на тоя м[есе|ц организацията] трябва да бъда привършена - но това е невъзмож¬
на д-р Васил Радославов (1913 - 1914), началник-щаб на армията (1915), командващ I българска армия. но.
2
Става дума за Македоно - Одринското опълчение. 6 ноември 1913 г. Според моите бележки в правил[ника] прибавиха за каазите със смесено население,
като възприема да работи за каузата да работи задружно.
3
Майор Борис Наумов Стрезов.
Шамзи Бей ми представи делегатите.
4
Тодор К. Павлов, назначен за управляващ Българското генерално консулство във Валона и Дурацо комитетите; .) че се
Съставихме протокол с 2 пун[кта): 1) че се размениха подпечатани] проток|оли) на
(1913-1915). конституира делегация] д-р Назим, Атиф и аз. - щ
5
Става дума за началник-щаб на Македоно - Одринското опълчение през Балканските войни (1912 - Typ^^^nn^^
1913) майор 1 1етър Дървингов.. ни]к щаба на дивизия в Шаркьойската дивизия), J
Гюмюр[,1ЖННа] да устрои „
'■
Иван Димитров Кирпиков, от Таш бунар, Бесарабия, полковник от българската армия, служил в Со¬ Гюмюр(джина), където и ще стои. Заповяда му а:м с пункт Гюм|ор]лжннския| комитет ще се пол-
фийския крепостен батальон, 8 артилерийски полк, Военното училище, 20 пехотен полк и началник на комитета в Гюмк>р(джина] и пограничния] Скеченски

—— -
Школата за запасни офицери. чиннва (на] организацията]. да бъдат „„редени. а до 5
месеца и

7
Петър Мидилев, генерал, министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на правосъ¬ Разбрахме се, че външните центрове до кра
всички вътре.
. екз1емпляра] и да се номерира. От него
ще дадат и на нае за

..
дието в правителството на Кимон Георгиев (1934-1935), масон, велик майстор.
Заповяда се правилника да се отнемат
кАли Галиб Бей, от Гюмюрджина, турски генерал, член на Турската делегация при подписването на тур|ското] насел[сние| в нашата зона. секции: политическа, конте
.....пени
•ще -
.1^1в»
•

_UU,.CKO бюро със

мирния договор между Турция и Гърция (1913), член на Турския тракийски комитет.
Димитру (Таке) Йонсско (1858-1922), румънски политически и държавен деец, водач на Консерватив¬
F—
всичката чужда преса по м(аксд •ssCSKS» . “ "*
—
9

а ,ьпЛМНмГ Ппсговопите между

ден[ия| за всичко, което се върши в \
г-
но-демократическата партия, министър на вътрешните работи, министър-председател (1921-1922). Ръкопис. Публ. И-
в Македонци през
Става дума за Протогеров, тъй като бащиното му име е Николов. Вж. ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а- 4
революционна
111
ор
Вътрешната македонска на прелиДапли
11
Вилхелм фон Вид (1876-1945), немски аристократ, протестант, капитан от пруската армия, определен 1913 и 1921 г„ с. 323-324. Шемса,
Шамзи,
от Великите сили за княз на Албания; княз на Албания (от7 март 1914 до 3 септември 1914). 11леменник министър на марината.
е на румънската кралица Елизабет.
12 Фуад I,
египетски крал (от 1922 г.), високообразован монарх, завършил Туринската военна академия,
спомогнал за развитието на науките в Египет; през 1913 г. наистина е обсъждан въпроса да стане ал ан
ски крал.
13 Ахмед
Изет Паша, турски генерал и държавник, министър на войната (1913-1914), командващ турски
те войски в Кавказ през Първата световна война, велик везир и министър на войната (1918-19- ).
1075
14
По време на преговорите полк. Ал. Протогеров в Цариград води следните бележки, които доуточнява i
редица моменти от тях:
1074
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

№386
Писмо от полковник Джемал Бей, комендант па Константинопол Средства Т"
ч
Организацията ще се бори за„достига...е “'«а
т п
Чл. 2. " 1 '
'

до полковник Александър Протогеров за направените промени извоюва автономията на Македония е КИ Легални и ^легални сведе™ ,
и необходимостта от корекции в общия правилник Легални средства са: да се бори ‘ W Се
нас
на българо-турската македонска революционна всички законни средства, за да се извоюва
организация убийства, кражби побои и изобщо и всички " гад<*™У™№а нация
')Г,,1,И"СКИ "РЖ всичкис
та нация да сс събират с всички подробности
и да е
иотисничес^
X "
, МаСТТа и гад1онс™ующа-
।
Б. м., Ц, види, че властта е чужда за населението
се дават периодически мемоари.
За
‘ товГпГп^
евР°псй«»та преса, за да се
ка’ (гг сгРана населението
да
Мой скъпи простосмъртни приятелю. Нелегални средства: за бопбя спрши .
ция населението ще се бори с нелегални средст^ад^^ у<кподствующата иа-
п,™.

Щастлив съм преди всичко да Ви изразя пълното си задоволство и това на моите

другари вследствие на интимното сближаване, което става между нашите две страни с Европа, че населението не може да се помира с чуждХнемХ°01ВДТ^^ М"т'е
“
еднаква готовност.
Трябва да изразя нашите благодарности задето приехте да станете част от македон¬
има на Балканите докато не се даде автономия на МакедонияЛия
срещу потисничеството да се отплаща, като се убиват
рят правителствените] здания, като са правят атентати виновните потисници, като неХ^Ха
™иа£
ската кауза, която ще занимава от тук нататък двата елемента, турски и български, за да срещу
се разреши този въпрос съобразно желанието на тези две нации. Извинете ме, че закъс¬ ществени здания, личности и пр.; като се правят частични и общижелезници,
въстания.
мостове об¬
нях да изпратя правилника. Той ще бъде променен напълно в следствие на новите усло¬ Чл. 3. Централният комитет ще определя кога да се употребят
нелегалните средс¬
вия, но Ви го изпращам, за да удържа на думата си, както Ви обещах. Имам намерение да тва.1
Ви изпратя и новия правилник, но това не може да стане по-рано от месец. В него ще
променим цялостно някои клаузи като:
НБКМ БИА, ф. 189, а.с. 7, л. 1 1-12. Оригинал. Ръкопис.
1. Заглавието „Одринска“ ще бъде зачеркнато и организацията ще носи името Вът¬
решна македонска революционна организация.
2. Парламентарното устройство ще бъде премахнато, най-малкото ще бъде ограни¬
чено в по-голяма степен. 1
Запазени са следните два проекта за правилник с бележки по принципите, устройството и дейността на
ВМРО, отношенията й с българското правителство, цар и партии и ролята и във вътрешнополитическия
3. Ще се дадат по-широки права на нелегалните членове - войводите и техните под¬
живот на България, съставени от полковник Александър Протогеров на основание на постигнатите
чинени, отколкото на легалните членове, които ще бъдат в селата и градовете на страна¬ договорености но време на преговорите в Цариград:
та. 1 проект:
Това, което е от значение за вас е подчертано в правилника и някои страници от Рсволюц[ йонна] организация
и нелегални средства за нжжммне
него със син молив. Цел на революционната] организация) - да действува легални
е
Намирам за удобен случай да Ви помоля да благоволите да предадете най-добрите автономията на Македония.
население с легални средства чри протести
до
ни пожелания на Негово Превъзходителство и на останалите Ви другари. Легални средства: Да се повдига духът на българското]
черковно-училищни права.
чуждите консули и в парламентите да извоюват
Очаквам отговор скъпи ми приятелю, изпращам Ви искрените си почитания и се която да съоира всички окмении
i мв

надявам, че ще се виждаме често и ще поддържаме връзка с кореспонденция. Нелегални средства: да се устрои тайна мрежа,
игата нация и редовно да ее изпращат в ще се ip
3-
Винаги Ваш: „ складират и взривчати материали; атентата . ; а н гр;иска милиция, с оръжи-
големи чип Д
CCJk.k
Полковник Джемал Беи, 5человека, които да служат за кадър на
I д обриват в първо време
комендант на Константинопол СТО което се разполага, а после при възможност ще
създала "
ще се увеличават и
щс се
тайни групи от агитатори, а после те получават заповеди и се
Окръжни революционни тела. ...ппаментаоизъм, като се
нарламентар.
и без всякакъв
Организацията) е централистическа с неопре зелено ма
та ок ние
НБКМ БИ А, ф. 189, а.с. 4, л. 49. Оригинал на френски език. Ръкопис. организира и ръководи отгоре надолу. .,пмитет от 5 чел(овека]
ос-
Организацията] се управлява °^®"Нг н Албания с
Организацията] има свои представи . пята] разпр<ктр(анява|
Рацията чрез представителствата, и
387 dpi a ГИВоречат на създа¬

Правилник на ВМРО, съставен от полковник Александър Протогеров ван в Македония и в цялата 1 ърция уста|И1 к
правилници 1
зад-
г.] Р аниз[ацията] си служ
'
vr и obii« услови»'
революционни] комитет,, за
Б. м., [краят на 1913 - началото на 1914 извикани ^""Х’Албаи| екпя|
*

и В»*“1' P‘w
Мените по-горе наредби,
Организацията] влиза в сношение
с }Р в
Правилник за Вътрешната Македонска Революционна Организация Ружи и действия. & бъдеше
се занимават с македонския]
Политическо тяло. македон^1’ има за
I
Цел
Чл. 1. Целта на Организацията е автономията на Македония, като
се гараш ] Да се създаде едно политическо
правителство
п mj

•
11ОЛцтичееко
raj 1077
7 •

Р°с, независимо от
$ всички права на всички националности.

1076
 I

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ ЦЛ
Автономията на Македония, а най-близка цел черковно-училищни права.
Средства дипломатически: да уреди мрежа във вътрешността] на Мак[едония|, чрез която между Савова, Фичева, Нереза „ т '■
течение за всички изстъпления против българ[ите],тая мрежа ще бъде под введснието h i Pen v 11 Армията през войната нямате фактХТ Р ас*«Ю меж», „„ , *
ната] организ[ация]. * ||о1фюн. чески оставаше глав|нокомандуЮ|ш „ , " “«^«кя 0Tr1L^,™"CT"4 “।лшиин-, m
Да осветлява общественото мнение в България и в Европа за всичко, което вършат сърби и гърци
~ ЧРСЗ
командуват армията, нямаха нито
ята на 1 7-и, а правител ството] му
!|раваРЦИ™^«сиия. НаДимяла, к£Х
X.
изпълня^^™
даване сведения в пресата, чрез брошури и меморандуми. ’ lwa н™'»«рснн с и
Да следи чуждата преса (българ[ска], гръц[ка], сръб[ска], румън[ска], тур|ска], албанска] На кого трябваше да
черногопГея I
руска, австрийска], итал[ианска|, анг[лийска], герман[ска]) по същия въпрос и по балкан|ския1 рсж(дането] на нравител|ството1 ля run ж1л<1Нията1 Савов? Савов бе < и.UKH
пп ’
1 m "Р00 3) Виновен защото заповяда да се със» ч на 1х-ий юний. W°T0 из,1Миил разни-
изобщо. ’ PL °Т°ЧИ армията сРету Сърбия
Да бъде в контакт с българ[ското] правителство] и с шефовете на партиите. от към Румъния и Турция. и 1 ърция без п» .
Да има свои агенти в Белград, Атина, Цариград, Букурещ, Виена. 4) Виновен е, че мимо правител[ството|
заповяда да с '
с пялата армия, но само с 2-а и 4-а армия; „а
Във Виена да се издава Максдон|ски] кореспонденции. че тя е много по-слаба от противника.
2-а Р1 1 ‘"""Вда да "»™и кегато на 17-ий и то ис
™ия|
е било
Политичес[кото] тяло ще работи задружно с Революционната] организ(ация) и то ще бъде 5) Виновен, е че в Коронния съвет след 18
представителство; с Изпъл(нителния) комитет на братствата в България, с комитетите в Америка неговото ий юн “
другите държави. То ще има грижата навсякъде емиграц[ията] да се организира и то ще обединява
и „oZkX
кабинет като е имал намерението да промени
от Т роиното съглашение, без да можем, да бъдеме " "”Ма °6"1
"|,и"ината аа «оставен,,
жение към Румъния, Турция и Гърция м7^
~
всичката емиграция с населението в Македония. т
к"йт"
Да се издържат студенти, македонци в Белград и Атина, които да образуват Тайната студен[тска|
маке- става през март и по-рано и то сл д катХу“= «
°Т 1
дон[ска] организация. бе да се задоволи Австрия, без да може На"Р—
Ще се стреми да наложи на българ[ските] правителства и партиите да определят бълг[арската] нацио-
нал[на] политика, която да се реализира по време и пространство според условията. по тая ПОЛИ^ка" ,1Р°ДЪЛЖаВа Сам Да ръководи "М"1™ и да поддържа
раздора между партиите

1юлитичес[кото] тяло ще се грижи да се издават брошури и вестник за Македония, за да се поддържа
духът.
Политическото] тяло се подразделя на секции:
1) Организационна, която ще се грижи за организирането] емиграц[ията] в България, Америка и други¬
те държави и да бъде в постоянна връзка с тях;
2) Разузназвателна, която ще събира сведения в Македония и ще систематизира тия сведения за даване
на ежеднсв[ната] преса, в брошури и меморандуми;
3) Политическа, която ще следи чуждата преса и пресата в България;
4) Културна, която ще издава вестници и брошури за поддържане духа в Македония и вестник за освет¬
ление обществен|ото] мнение в Европа и България.
5) Революционна - която ще бъде в свръзка с Революционната] организация; ще изпраща чети и мате¬
риали по искането на Революц[ионната] организация.
По един член от всяка секция ще съставляват и 1 1редставителството на Революционната] организация,
7) Налагаше му се да образува общ коалиционен] кабинет или поне от
буржоазните] партии, който да
установи една трайна външна политика и да уякчи пътреш[ното| положение.
8) Опозиционните] партии се обявиха против политик(ата) с Тройния, съюз, само защото тя е негова
политика. В него българ|ския] народ е изгубил вяра. Не го вярват и в чужбина. Той като виновник повече
мисли да спаси себе си, отколкото да стабилизира външното и вътрешното положение на България.
И.
Какво правят партиите?
I. Народници4 и цанковисти5 носят отговорност за катастрофата и като виновници те мислят повече и
своето спасяване и внасят тая субективност в своите мисли и дела. Те не смеят направо ли кажат исти¬
ната защото ще трябва да обвинят себе си; за да не обвинят себе си те косвено защищават Царя и Русия
сами
- виновници на нещастието. Те всички стрели отправят срещу либералите', а Царя оовинявзт
защото ги крепи на власт.
2. Либералите носят отговорност, че
пенисто че той е виновника на катастрофата, тс с<

—
виновни, че ешклчтвуваха да
политиката в момент, когато не можеше да стават
1
а всички членове от секциите ще съставляват Управителното тяло. ч |ЮДИрскаваха Царя за .игата 17-

-
Членовете от Централ[ния] революц[ионен] комитет по право се считат за членове и в Управителното не се състави общ коалиционен] кабинет, те са
ий юний. Виновни са за онова, комюнике
подписано < . и Тончева-.
j 5инет: п. са виновни, че не
тяло.
За другарите 3. Демократи те са виновни също, че не се
-
споеоб[стВуваха] да се задържи 16ч> Об]икно»ено]
народ(но| Pl J помогнаха на правиге^етво-
1. Какво е положението сега - тук в България и Македония и какво се налага на нас като българи и като то] по един или друг начин.

--
виновници¬
македонски борци? За катастрофата има много виновници, вътрешни и външни. Начело на
те е Царят. Виновник е: 1) защото той систематично в царствуванието си цели 25 години е управляваля -
4. Радикали" виновни са.
монархически, а не констиз'уционно; той сам е дирижирал и ръководел външната политика,
каю 5. Земеделци12...

К^Г^да коалиционен]
във всички кабинети минис|трите| на външни! е paoom
насочвал против автономията на Македония;
и военни i t след
бяха негови креатури; всички дипломат[ически] агенти бяха негови креатури и кактоте, т ака напраон се
външ[ни1е] ра дош], каоин^ ,
аташета се сношаваха и се сношават направо с него, а не с м[ини]стъра на
се наз *
Да се състави общ
е, защото
дългарк-кият] народ и левитев
и с воен[ния] м[инис]тър, вторите; той сам дирижираше и войската; всички военни м|инис]гри реш1ното] положение]. а lt3H Ш1новншш
участници
вътреШН0
чаваха негови креатури, а не на кабинета; до войната беше същото положение, воещните] на ар
м|ин
Тоя обаче кабинет не можеше д « }ин(>в|ннцИТе1 H‘i < _
(наедно с фичев1) бяха негови оръдия; през време на войната той наложи свои хора
начело •
пар тии не можеха да оставят нена с ‘ сха - P’LmH'1
..
а нач[алн
сн. ренаЖв’ Тонче». Я и
а не хора на кабинета: негов помощ[ник], фактически глав[но|к[омандува]щ Савов, управлението] заедно с Царя * ^
Панев. Гешов. ^^пкнфоров1“. Ковачев
в
Р, (И(НОВН1Щ||.
фичев. . . • ида
на с,граната Понеже иинов[ници] са: Цар“; Р цдапа». щс наД?'"' на
2) 1 1рез време на войната той нито поемаше сам отговорността да ръководи поли ги ката
бъде глав[нокомандва]ш - да жъне това, което е сял 25 години и да има смелостта да носи
да в
с ‘ ‘
Тодоров'; Буров'", Маджаро
Малинов, те не могат да B3LW < У
всд1М
тЯХ? Нс
% ндазв|;,„сго|
позора на своя трон и своята воля, нито пък оставаше правителството като отг оворно та. А може ли да се състави
сам^ да
та, а помощ[никът] му Савов да води военните действия; той се явяваше и там, [и] 1ам
гс < кодКО стане само чрез революция- а 1079
да се каже, че той и все и вся; той попречи да се сключи примирието при Люде Бургас, а Първо Царя трябва да абдикира- 4
пъти е бил в конфликт със Савов още в първата война; той е поддържал раздора, в лавна

1078

- j
 1

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Второ да се състави кабинет извън парламента, в който да вземат участие видни хора от всички ц-,1Иии
не замесени в катастрофата. По силата на тоя ангажимент право или и К011^Нн органи ит,
IV. правителство. Правител(ств<хго|токаз^^ " !

Какво е сегашното положение? Токол също и ние показахме известно KlM

група в камарата. Сега у нас се поражда "P^HrcHlcT,,.^
Всички виновници, преди всичко гледат да се намесят в управлението, за да скрият своята виновност- • |р[отогеров| стои в Щариград], noeroZLI да
“ имаме« нас
Ие Kar
би тгащт-
"Равза^^Х^^
| Kaxw
власт може да се дойде само по благоволението] на Царя; ето защо всички него защищават; изключ ч
правят само тесните социалисти, които не искат да идват на власт, но и не мислят да създават а °
"I .„итс (Тош|ев]). Също. Кой е
Необходимо е ясно да си определим отнош|еният ***Р*и» H.I-
разрушават - водейки се не от национални, а от интернационални] интереси.
То знае, че ние не представляваме) нито морална
Може ли да се състави коалиционен] кабинет, даже само от буржоаз(ни| партии, ако остава да царува гали само да не би да му побъркаме за избора ' НИТ°
С
*‘1. "
(думите на Симоича ") но
Фердинанд)? Невъзможно е, защото той е, който ще ги скарва, за да ги владее и за да не изкарват на То е право защото ние сами чувствуваме че нс сме
ни
мегдан неговата виновност.
разделени на Санданисти, Чсрнопеевци, войшчппе
t Само ако той абдикира може да се състави коалиЦ йонен] кабинет и то с предварително определена Чаулев нищо не знае какви пари има, има пари и ие
СкХ Хт £ и“ “ °Т С№№с
платформа. Не бива да има каб[инет] само за избори и в това време страната да стои без определени
отношения с въшните държави; още повече това е невъзможно сега когато между съседите ни станат
не идва на събранията по изборите, като че ли той не ги
Изобщо пълен разнобой и раздяла. Всеки за себе е?
XT.
Д°В0ЛСН -
ИК™"“- СолУн "Р>-
"
"П“"™ « -Страж
"“Р“-

t
съюзи против нас и се повдигат капитални въпроси: за островите, за Албания и пр.» в които нашето
намисане може да ни изюди.
При първите отнош(сния) между нас и правителството! ние н™™.
ри и обещахме да я дадем още тогава за набприте н новите ’
.
V.
Какво бе нашето положение след катастрофата и какво трябваше да направим ние?
разчитват на нашите обещания, но те ке изпълнят
У нае има едно
cZe
колебание голямо, което ее дължи: на нашата безеиетемносг. на
Д’
"Р“"' Те
“
След катастрофата] ние като революционери трябваше да разрешим най-напред въпроса кой е винов¬
какво; на незнанието истинското политическо полож(ение), благодарение на
стсъстянст» на
шевност и определеност кои съставляват интимният кръжок за всичкои кое е .прате-фат») и ти„ L
ния за уничтож|енисто] на нашата татковина и да го накажем с всички легални и революЦионни] сред¬ което се влияем от зогоз-
ства. Ние обаче престанахме да бъдем революционери и се впуснахме да ставаме дипломати; почнахме оногоз.
да се грижим да поправяме положението] по дипломатически] път, а не по революЦионсн], като се За нас трябваше ясно да бъде определена каква трябва да бъде външната политика, след като се разбрах¬
подлъзнахме в това дипломат|ствуване] да ставаме съдруж[ници] с Царя и правителството] и косвено ме с турците. Ако ли не знаехме, да не завлизахме. Сега като че ли всеки се мъчи себе си да изкара прав,
станахме техни защитници. а другите криви.
Те ни излъгаха. В обществото |се] носи слуха, че ние крепим правител|ството] и Царя; че Генадиева и За всичко направено да се знае кои сме участници, и кои сме отговорници, а и в бъдеще да бъде така: а
неговите другари държи ги Царя, защото го заплашват, че ние сме с тях. не после някой да си протрива ръцете, че други сбъркали, а той бил прав. Не бива да се участвува в ъш
крупна работа, само за да се задоволи амбиция и любопитство, но трябва да се участвува с всичкото
Страхливата опозиция бои се от нас. съзнание, че се носи отговорност морална.
От друга страна ние се заангажирахме с турците, а сега не можем да открием война против Царя и * * *
правител[ството], защото това значи борба с турците. Може ли в бъдеще и трябва ли Революц(ииинт| организация да действува независимо от
От трета страна ние самите не представляваме никаква морална, нито материална сила. може да Действува самостоятелно, в какво ще «
то) правителство] или нс може? Ако бъдат отношенията е око-р^ш)
Македонските] дейци са разделени: дейност и от къде ще добива средствата си. В тоя случай какви ще
1) Ония които се обогатиха от войната вървят с правителството, за да задържат придобитите
богатства,
,
правителство). |ЖД че има самостоЯтелна
организацията
а може би и да делят с правител[ството] (Чернопеев, Чаков22, Думбалаков-’, Дончо ', Таке Николов- Ако нс може да действува самостоятелно защ
Д.<

Гьорчо2Л и пр.). всъщност да служи на тая или оная партия за ч с да а поставя п свръзка с
«
общата
2) Има дейци, партизани на разните партии, които поставят партийните по-горе от
революционни i е] Македонския] въпрос не е ли български и катос
такт» 1Ю време и ВЪЗМОЖЖч.т.

(Силянов27, Пенчев2*, Занков29 и пр.). държавна политика, с политиката за ооедищенотговорим

3) Има дейци, които търсят амнистия за престъпленията си (Сандански...). Ако ли действуваме самостоятелно да си
4) Има войводи, които чакат само да им се даде.
Алек|сандров|,
1) Можем ли да поддържаме създадените
2) Ако ли бълг(арското) правителство]
връзки с
УР^^ можем и пива ли да про-
5) Вътреш[ната] револ[юционна] организация) се свежда сега само в едно лице - Т.
защото той има пари на Организацията); той с тях дава вид че се проявява революционна]
прихода, нию
дейност, но
за разхода.
дъл|жаваме] да поддържаме
3) Също и с Албания и албан(ското)
създаденит^^
прав
,
реши Д*
„ със Сърбия.
тя е безсистемна; той прави това което иска и никому не дава сметка нито за гското] правител(ство|
морална връзю кога
Даже Централ[ния) комит(ет) не знае нищо за тези пари. Това става причината да няма 4) Какво ще бъде на нашата дейност,
даже между членовете от Центр[алния] комитет. като последната отстъпи Щип, Коча
•

за достигане тази цел. ^.йност?

5) Също и за Г ърция, ако отстъпи
ам
ЦК няма за това и системна работа: няма поставяне цел и изнамир[ване] средства ^д|1НЯН.1Т за
ко l(Mil w н от тях иi
Всичко което се върши е парчетия работа.
най-интимно; нищо скрито д
6) Кои са революционните) сили,
иМЪГВ?мс лн и '
Преди всичко необходими са личности и тези личности да са свързани тря )ва / < 7) Кос е ръководното)
няма. Щом има котерийност не може да се работи, за такива благородни цели. Всичко 8) Като сме се aHi'H*HP^H®yp“auiaW страна, ка™ ^||М?
открити карти.
това е себе си? Не излагаме ли с тон. ннс 6иМ ли да орга„„ (|И
Да се състави една конспиративна организация от интелигентни хора. Ако ли ан на
i
Ако правителството] е без РУ ,» да лпмьр.ме
каква организация] е невъзможна, Революционната] организ|ация] трябва да бъде opi °
държав(на) власт.
Нека нс си правим илюзии, нека не лъжем себе си и нацията си.
Каква системна работа ние
Революционна] организ[ация])
вътре -
^р111 нСетш
р
I08J
Отношенията ни с правителството.
влизане в pi и Духът на поробеното населен
«ь Ние се заангажирахме да поддържаме политиката на правителството]: съюз с Турция,
ния съюз. Тоя наш ангажимент е писмен.
• /
1080 ’ t "•
 ,
r • <
1

1' I
i

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Турците уредиха си вече организацията] в Гръцка Македония, като изпратиха една мрежа
^°^ОкуМЕНТИНАЦЕнтр^^
чел[овека] със заплата. ‘ от ~ 30
* *
редове много малко бяха интелигентните aS*"’ на!""1
мХ" ’ “
то «ь»*н ми,,г° «««ко
истински
Имаме ли ние интерес да бъдем с турците и мимо правителството]. Револк,ц| ионната| организ[ация| се
оказа и " 4
“
НБКМ БИА, ф. 189, а.е. 7, л. 13-26. Чернова. Ръкопис. много малко имаше войводи-офицери и «Способна hoc„b„ „

II проект:
а вътре имаше около 30 чети, но те не
подготовка вътре в Македония и защото вий» мож^Г1*
Ц
ПрсДИ
"Р”ЯМТ Н,|1И,И
*>йиа НсйН1т >***
’
бляскави 1слаР<'ТИ,асс"к"'юй|‘'сти,
Цел
от партиз[ански| действия.
вОЙВОДИТС

Ето защо във всяка чета трябва войводата да е

понятие X^“WW’ няма|"' ««ив,

Автономията на Македония интелип

Средства:
курс. Във всяка чета да има миньори и телеграфи™
обучение и по минното дело. * S X"*'
ЧКИЧет,|"ЦИ"а"Рекарат
Ш
едни курс на военни"
1 . Да се поддържа чрез, европейската преса убеждението, че не може да се въдвори мир в тая страна Използув|ане| организацията] за военни цели- да се
Балканите догдето не се даде автономия. ‘ и нч нанесат на картата укрепленията и се направят подробни
2. Да се организира населението в Македония в една тайна революционна] организация), Българ|ската] държавна власт (правител1ствп! и м. L
“
™pa wr
°’1ииния-
®«
която да
сам<к^
г
поддържа националния дух на населението и убеждението да работи с революционни] средства за осво¬ лиз|ацията] която внасяха те; беше ли Органи з|ацияп| ТСХНИТС домогвани*
«емоРа-
бождението си. отношенията на Организацията] с българ Z как“и
*ла
3. Да се разпространява между населението литература, вестник, и брошури, която да му напомня за
неговата минала революционна] борба, за неговото национално българ|ско] чувство, за неговата бъл¬ ята] да сс нарича само Македонска, а не Мак|сдоно]-Одринска. 4>чниз|аци

гарска черква и пр. Има ли интерес България Организацията] да бъде държавна? В тоя случай - ако държавата си ададе
От миналото знаеме, че революционната] организация] се спъваше от тур[ската] власт, от сръб[ската]
тая цел каква автономия тряова да се стреми да придобие Организацията]. Трябва ли ОргаииИацията!
да има и свой политически отдел?
и гръЦката] пропагандна и, от намесата на България. Сега в Македония ще имаме: - в гръцка терито¬
Какво участие да се взема в политическия, животна България. Македонският] въпрос дали е български
рия гръцка власт, турско население и отчасти влашко население и гъркоманско население и албанско въпрос, от българско държав|но] национално гледище или е сепаративен македонски] въпрос.
население; в сръбска територия - сръб(ска] власт, сърбоман|ско] население, турско население, отчасти
Щом революЦията] е средство на дипломацията] може ли Организацията] да има пълно познание на
влашко население и албанско, население. политЦческите] моменти, когато трябва да има въстание или отделни действия, за да се използват
Под турско владичество едновременно с революЦионната] борба водеше се и легална културна борба от тези моменти или това е достояние само [на] българ[ските] управници и като така само те могат да
Екзархията - с черквите и училищата - които бяха разсад]ник] на българ|ската| култура; сега обаче тоя определят тия моменти. Какви да са отнош[енията] на Организацията] с българ|ската] държав]на] власт
да присъединява
разсадник на българ(ската) култура Екзарх[ията| вратата на Македония й са затворени и българ[ски| в случай, че за нея стане по-мъчно достигаема автономията] и предпочете на етапи
стремя най-напред да вземе
учил[ища] и черкви не ще има. часта От- Македония, напр[имер|: ако влезне в Тройното съглашение ще се
Ето защо поддържането на българ(ското] чувство чрез черкви и училища не ще може да става. ЕдиЦствен] -
Серее Драма - Кавала. , „ „
Сърбия (до Вардарщ а после почета™).
. и.

разпространител на бълга[рската] култура, национал|ното] българ[ско] чувство ще остане Революцион¬ Ако влезне в Тройния съюз ще се стреми да вземе части от
с албанските.
Какви да бъдат отношенията] с турските комитети и какви,
ната] организация.
Как да се поддържа българ(ския] говор и да се учат децата на българ|ска]-матсрна писмеЦост]? Това е Бази в България и в Албания.
един много важен въпрос, с който трябва да се занимае РеволюЦионната] организация; това е една нова 1 1о атентатор]ските] действия. /Александров!. Чаулсв и Чернопсев);
: стария
задача за нея. Как да се организираме сега? Дали да смi остане ), и 1|редстаннте.нтво
и д-р Кушсв
със старите представители (Яворов14санданисти
Тая задача ще се постигне с тайната книжнина: буквари, брошури, списания и вестници: с тайните
читалища. Какви ще бъдат отношенията] със .
организационна су събрани досеП|?
За тая литература са необходими средства и тия средства трябва да ги даде България. Какво да се напрани, за да се съберат
За тая специална работа трябва да има специален комитет. Самата тая нова задача, която ще си зададе Откъде ще се намират средства в бъдице •
аниза
.
работници» които имайки
opi анифшнонн!
и
РеволюЦионната] организ[ация] показва че в нейните нелегални сили трябва да има интелигентни бор¬ Какво да се прави с войводите
пранитсл(ства] да дават
opi
ще действуват на своя глава. българ[с
ци, за да бъдат учители на българ]ския] народ. възмо ж(ността) в бъдеше на
Какво да се направи, за да се отнеме внасят раздор.
.
Досега невежеството на турската власт и на турското управляюще племе каквито и колкото и да ояха
войводите със слаба интелигентност стояха по-горс от уирав|ляющето] турско племе. За това можеха
да пари и оръжие на едни или ДРУ1 и , Америка и отнош|ени-

имат авторитет пред населението не само със силата на оръжието, но и със силата на култура! a, co а Не т рябва ли да има наскоро един
обаче когато властта е по-културна и революц) йонните] борци, за да имат авторитет трябва да
бьда! по 1 1о организирането] на емиграцията]
интелигентни. Това ни показва, че за войводи трябва да се изпращат интелигентни] хора. ето] с нея. Турция и Албания.
От друга страна известно е какви пакости се правеха досега на населението от невежи! е
войводи, oi За тайните тела в Гърция, Сърбия, паТр0Нташи и пр.
ом глпедите и в партии-
^цр^мес нашето
че от патриотарството] обърнаха на занаят, че i е г ледаха За складиране оръжие; направа
войводите с харамийски инстинкт. Известно е,
з
да забогатеят, и че сега между тях има и много богати - с хиляди лири. За пунктовите началници. България,
дивот на
Тоя тип войводи, компрометирани пред населението с грабежите, жестокостите, пиянството и
невежее Да се участвува ли в политически заВсжда органнз|аци-
‘ckiiI отдел, ко!
<т
IJ
_
твото трябва да се отстранят. те9
Итал МаК|едОнски) и^
,ф
Освободителната] война разви националното чувство и сега по-лесно ще се намерят интелиген
i ни вой За отнош[енията] с Австрия и им< ежегодно.
м[инистср]ство да Ф 1083
води между учители, офицери и подофицери. u 11Ри Вън[шно]
,тпус^на
Известно е на всички, какви пакости нанесоха на населението, па даже и в Освоб[одителната] война онните] работи в Македония. ре»»" катосе°
h
войводите-харамии; те и пред европ[ейския| свят очерниха българ[ското] име, понеже Анкетната] ко Досега Екзархията] играеше
мисия” изнесе грозни злодеяния вършени от тях и то само от тях.
1082
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО докуМЕНги нл
центрЛЛ11ите
отдел[ение] ще играе тая роля и с тези средства то ще борави. На Екзархията] вече ще се отпуска пкоооа11
’
бюджет само за канцеларията] на Екзарха и за училища за в Турция (Тракийско). и земеделието (1X94), министър на обществените ,
министър на финансите (1913-1918), министъп в ипera И МИНИСПФ «а в. ниши г
Открив[ане] училища в Албания.
Ст. Стамболов ( I XXX- 1 89 1 ), д-р К. Стоилов 11X94 4 ’’п’“™ 1 - 1 )>
т.1^
н» В Pa
Организацията] трябва да бъде държав[на] при Воен[ното] м[инистер]ство, Щ[аба] на ар|мията|, за да
бъде постоянна, независима от смяната на правителствата]; при нея ще има отдел училищно просвстн-
на ш-IC и на V и V! ОНС. '
Реков 1899),
’ ПРШедтел
'4
Става дума за Демократическата партия, възглавяв-
телен и военнореволюц[ионен]. Е добре, ако с държавна при В|оснното] министерство] не ще ли бъде

.
п Става дума за Радикал-дсмократическата
паптия
•
Алекса|«’-Р Малинов.
едно оръдие в ръцете на царя? и Става дума за БЗНС, възглавяван от Алексанш n’r’‘ГЛаМвана T<M<ip Влайков.
Не е ли по-добре преди да замислим за тая организация] да замислим да се възобнови управлението] в
Бъл(гария) и това управл[ение] да излезне държав[на] организ(ацпя|. с ава дума за БРСД11 (т.с.),
Сакъзон.
възглавявЗ^ Д,'МИПр Ьл;№“ БСДП с
"
(шх.), вънланянана отЯнко
Н Димитър Христов, род. през 1871 г. вс. Градец Котленск
НБКМ БИА, ф. 189, а.е. 7, л. 5-10. Чернова. Ръкопис. Ев'
вията и земеделието в правителството на Ив. Геаюи 1( пи J 1 9’
“"""стър на търга-
редактор на си. „Сила“. ’
Редактор на в. „България“,

* Ген. Иван фичев (1858. Търново - 1931, София), генерал, началник-щаб на армията (1910-1914), осно¬ “ Теодор Теодоров (1859, Елена - 1924, София), един
от лидерите на Н .
-
.и
правителствата на д-р К. Стоилов (1894-1899) и на Ив Ев Гешов (1911
рт""’ МИН1КП'Р "
вател на Военната академия в София, взима активно участие в Балканската война. Министър на война¬ im
та (1914-1915). пълномощен министър на Букурещ ( 1921 и 1923). Дописен (1898) и действителен (1900) Атанас Буров (1875, I орна Оряховица - 1954, Пазарджик), деец на Народната партия,
член на Българското книжовно дружество (БАН). 1 1рез Балканската война е началник - щаб на Дейст¬ банкер минис¬
тър на външните работи в правителството на А. Ляпчев ( 1926-1931), министър без портфейл в правите i-
ващата армия, член на българската делегация, подписала Букурещкия мирен договор (1913). ството на К. Муравиев (2-8 септември 1944), съден от Народния съд.
2 Генерал-полковник Стефан Нерезов (1867.
Севлиево - 1925, София), генерал от пехотата, служил в 17 Михаил Маджаров (1854, Копривщица- 1944, София), един
от водачите на Съелинистката и Народна¬
свитата на царя, инспектор на пехотата, началник на Оперативното отделение в щаба на армията. През та партия, член на Демократическия сговор (от 1923 г.), главен редактор на в. „Мир", русофил. публи¬
Първата световна война командва 9 пехотна Плевенска дивизия и 111 армия във военните действия в цист, директор (министър) на финансите на Източна Румелия, подпредседател на V ВНС. министър в
Добруджа, началник на Моравската военноннепекционна област, командва I армия на Южния фронт правителствата на д-р К. Стоилов (1894-1899), на Т. Теодоров ( 1919) и на Ал. Стамболийски ( 1919-1920),
при Дойран. След войната с началник на I военноннепекционна област, началник - щаб на армията пълномощен министър в Лондон (1913-1914) и Петербург (1914-1915), участвувал в преговорите при
(1919-1920). подписването на Лондонския мирен договор, член на БАН. Автор на трудове върху политическата иего-
’ Генерал - майор Радко Димитриев (1859. с. Градец, Сливенско - 1919, Владикавказ), участник в детро¬ рия на България.
нирането на княз Александър Батенберг, началник на 3 военноннепекционна област, началник-щаб на lx
А ксандър Л юдеканов (1854, Търново - 1922, Лондон), един от основателите и лидерите на Прогре-
д-р С гини
армията, командир на съединените 1 и 3 армия в Балканската война 1912-1913 г., номощник-гланноко- сивнолибералната партия, министър, министър на вътрешните работи в правителството на
мандващ през Междусъюзническата война 1913 г., пълномощен министър в Петербург (1913 - 1914). Данев( 1901-1903, 1911-1913).
След започването на Първата световна война напуснал дипломатическия си пост и преминал па служба 1 снерал-лейтенант Никифор Никифоров ( 1858, Ловеч - 1935, София), 'ZZZX
в руската армия. дир на 4 пехотна бригада, инспектор на л
Гешов (1911-1913), дипломатически агент в I ермания
4
Става дума за Народната партия, с лидер Иван Ев. Гешов.
5
Става дума за 1 1рогресивно*либералната партия с лидер д-р Стоян Данев.
6
Става дума за Народно-либералната партия с лидер д-р Васил Радославов. то министерство. В Балканската война нанася поражение на .
на ур миннсгьр „
’Става дума за писмото на д-р Васил Радославов, д-р Никола 1 снадиев и Димитър Тончев до българския санта при Шаркьой, командир на 2 / 3 бригада, началник
цар Фердинанд с вижданията им по външната политика на България за разрешаването на спорните правителството на д-р Ст. Данев (1913). министър в врави-
|П1)1Шивночибсралната партия,
въпроси със Сърбия и Гърция, изпратено от София на 23 юни / 6 юли 1913 г., което има следното съдър¬ Христо Тодоров, род. от Шумен, I сшов(191-
жание: „Ваше Величество! Когато бяхме повикани на съвещание в Двореца, ние Ви заявихме, че за да се телствата на д-р Ст Данев (1901-1903) и Ив. Ев.
разреши сполучливо спорът ни с Гърция и Сърбия чрез война, необходимо е да се обезпечим откъм 22 Войводата Михаил Чаков..
Турция и Румъния и да добием поддръжката на Австро-Унгария. Всичките условия за успеха на такава 24
1 1стричкият войвода Дончо Златков.
политика бяха налице, но нашите съвети не бяха взети под внимание. 1 1родължи се пълното подчинение 2'
Войводата Таню Николов.

--
на руската политика, въпреки въпиющите и всеки ден растящите злини от него, и но тоя начин Бълга¬ 26 Г
ьорче 1 !стров.
рия се докара до настоящите политически минути. Ние ечи таме, че сега няма вече място за нови греш¬ Христо Силянов.
„„ (Ра юелавистка)
27
партия.
ки. Ние мислим днес като вчера, че спасителният за Царството път е една политика на тясно приятел¬ НароЯно-л^^^
1 1 1 1енчев е активен деец на Демокрт
ство с Австро-Унгария. Тази политика трябва да се почне веднага, без бавене, защото всеки час е съдбо¬ Черно-м»
носен. 1 1равим позив към Ваше Величество да направите още днес съответните постъпки, за да се спаси Войводите Георги Занков и Христо
м»"
България от нови нещастия и династията - от нови отговорности. На Ваше Величество предани подани¬
партия и депутати в ИС. ВМРо и Турския
ци: Ц-р В. Радославов, д-р Н. Генадиев, Ц. Тончев“. Вж. НА БАН, ф. 175 к, оп. 2, а.с. 19, л. 162-163. 1 1репис. '' Става дума за подписания протокто М1.^^
Машинопис. Симеон Радев, по
” Става дума завойна цзс1едване на
(1912 - 19'39)- временния к Ф- На
* Д-р Васил Хр. Радославов (1854, Ловеч - 1929, Берлин), политически деец. Председател на 11 и VI
4
Балканската с Балкански иьрх)
Обикновено и на II Велико Народно събрание. Ръководи Либералната партия след отделянето й от Става дума за Карнегиеватаанкс№
”ги“ от 191.3 година в историчсск. с н011 уиод и Ламров ||рй
старата Либерална партия (1886). Води русофобска политика. Министър на правосъдието ( 1884- 1886, им(>убш1ството
на вМО1 <-> -
Джордж ф. Кенан. С„ 1995, 408 с- 0
1894), министър на вътрешните работи (1886, 1899-1900), министър-председател (1886-1887, 1913-1918)
м И. К. Яворов е задграничен нреД |1рс^дап-л на като военен

“^
и министър на народната просвета (1894). с а1>жи
9
Димитър Тончев (1859, Калофер - 1937, София), виден деец на Либералната партия, съдия и адвокат. септември 1912 г. 1919 СофиЛ
Подпредседател на IV Обикновено народно събрание (1886), министър на правосъдието (1886, 1888- 1085
1891), председател на III Велико и V Обикновено народно събрание (1887-1888), министър на търговията онен комитет, служи в 6 и»|
лекар в Планинската дивизия. Г
"Г
1084
 IT ТГТ Т7~ Л
:1; t! ......— 1 .

I
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НЛЦЕНТ .

388 К0В^НИ0РгЛ11и,,
„ №389
Писмо от д-р Георги Николов до полковник Александър Протогеров
за пристигането му в Цариград и поемането на длъжността
г
Писмо от д-р Георги Николов д0 пХ»
за молоа от Аскери Бей за сълейг-г. 1ик Ал«сандъп Пп„
представител на ВМРО в Смесения комитет, за предприетите Трак».
действия от Турския комитет, за разговорите му с за ^ите им в
Аскери Бей и Атиф Бей Македония К°Митет
Цариград, 3 януари 1914 г. Цариград, 13 януари 1914
। 1: Драги Александър,
г.
Александър, Пратих ти едно писмо, вярвам да си го получил Бл
Мина се вече един месец от как се разделихме. В това време бях зает с отивание в тени по Туфекчиева и Дорева. Три писма съм писал ня
отговорил! У верен съм, че не може и да ми отговори защотов?
хТ1” 1а по,аравите
изпра-
Бруса, настанявание в болница и проч. главоболия, в следствие на което досега не можах там?’ W [си| ми
да ти пиша.
Срещнах се с приятелите няколко пъти, говорих по някои въпроси и своевременно
писах на Христа1. Вярвам да ти е съобщил. Срещнах се и с твоя приятел Аскери Бей,
който нарочно те поздравява и мисли че си отишъл в Албания. Хората тук работят, а ние
на мъртвата точка и аз се старая да Ви представя, че отдавна
пари и муниции през новите земи за в Македония. Това напр. той искаше
сХче
S"^
Бей те поздравява и той ме моли да му се дадат нужните улеснени»? ,,pa™'Til АсКери
Скеча и от там до границата. Ооаче, като има в предвид последните неприятни.случки ш
още се занимаваме с глупости. Вярвам или по-добре съм убеден, че когато младоженецът са станали с помаците2, бои се да замине. По същия въпрос писах и на Христа Понеже
Христо не ми писа нищо а, от друга страна, приятелите пак ме запитаха, решихда пиша
дойде нашите кандила ще бъдат празни!... [на] теб може би ще ускорите, за да ми се отговори по-скоро.
Знаеш, че велзевулът Туфекчиев2 е тук. Той се е препоръчвал като човек посветен в П итаха ме дали е вярно, че имате конгрес с албанците във Виена, за гдето заминал
Организацията и предложил си услугите. С Панчо Дорев посетил е някои от лидерите на Хасан Бей, бивш прищински депутат1? Отговорих им, че не зная. Казаха ми, че ние ня.ма-
младотурците и им е обещал да приготви от тях някои хора, за да работят с динамит и ме доверие в него като итиляфчия’, та затова искаме да знаем дали вистина става такъв
бомби... От постоянните ми разследвания дойдох до заключение, че той под предлог, за конгрес.. . Д-р Назим ми зададе такъв въпрос: Ние турците си определихме вече програма
да им услужи иска да се добере до някои тайни на младотурците с нас и ги докладва на - ще се усилим по море и ще бием гърците и с това ще спечелим надмощие по море.
България ще може ли да се разправи със Сърбия ако Румъния немесеца, стои неутрална’ Отго¬
матушка Русия. Панче Дорев, след като направи въпросните обиколки с Туфекчиев до¬ а не сега.
ворих му, че тоя е един въпрос на когото ще ти отговоря след 2
’
хожда там. Досега нищо не съм получил от Вас там. На последното писмо поне отгово¬
рете ми, защото и аз съм в голяма неизвестност. Вчера се срещнах с Атиф Бей, който те Ние на пролет ще действуваме с чети ако и вие действувате не се боите ли, че Сър¬
поздравява също, се срещнах и с полковник Жеков4, който ме пита дали си отишъл в бия ще Ви отвори война; или по-добре готови ли сте?
Албания или не? Сърбия и Крция не може да отвори война на 4
бъдат съставени от българи от България, а от
^Х^Хат “aS
Шум селям на приятели и особено на г-н К. Шахов5.
С нетърпение чакам писма.
дят ограбеното от сърби и гърци отечество. Въооше се
да действуват сериозно и че карат се да направ
ц
вида * т Рците на „ролет искат
ивчера Ьи1р u
С поздрав стискам ти ръката
Георги Комисията, която замина с Бекир Беи през Ф
със Зейнел Бей (роднина на черногорския кр
^Р^
за
потурчен), "Р"™’
да П0В11Ка и зет Паша •
Р. S. Адрес: Chichli. Hospital Bulgar. За мен. Същия вител от Северна Албания. Тази комисия дг отчаеНи и бъдашата
дейност са ,р
княз на Албания, като народен избРан^’ т арестуването на Бекир Беи.
на по-реални основи. Не се безпокоят с
Знаеш ли Сандре, че от как съм до
се месец и
та ми казва, че съм
ПОЛОВ11-?назРаЧен
м като
6вал0 от
НБКМ БИА, ф. 189, а.е. 4, л. 117-118. Оригинал. Ръкопис. не съм получил, защото УпРавлени?Х^
ординатор в Ловчанската болница, пре
в
д0 сега м
съм
Ю пъти да това
удължава
там да ми се плаща! Писа се в ДИР^^на заемски начала. Акс Р
' Вероятно става дума за Христо Матов. бил [на] среща, за да се видя с прия издсзе краЯТ. се
има право даако ги сре -
2 Става дума за Наум Тюфекчиев.
На 9 януари 1914 г. Панчо Дорев, като началник на Отделението за печата в МВРИ
е командирован на
така може да си Т. 2 АлексанД^^
Поздрави се, поздрави Xpt < седяМ на г.н д-р
х ТаГарчев

за дето не му съм писал досега. У

3

работа в Българската легация в Цариград. нещ разбира се. Твой Георги.

4 Полковник Никола Тодоров Жеков (1864, Сливен - 1949, I ермания), генерал от
пехотам, на ia '

Стискам ти ръката
щаб на 1! армия през Балканската война (1912-1913), министър на войната в
Радославов (1915), главнокомандуващ българската армия (1915-1918). След ървага
" Pa
ьде , ю .-олини
живее в изгнание в Германия и Австрия. През 1921 г. се завръща в България и е ос и НБКМ БИА, ф. 189, а.с.4,л. 119-12!. ОР1" ‘
затвор като виновник за втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1 Ре'
се занимава с политическа дейност. През септември 1944 г. емигрира в 1 ермания,
къдело у р». ^депутат».Османски» 1087
5
Коста Шахов (1862, Охрид - 1917, София), журналист и публицист, редактор на в. Македония
, „ лае ~
^нта ц Косо**
македонски“, „Борба за свободата на Македония и Одринско“, „Борба“, деец на ВМО .
1
Хасан Бей Пригцина, лидер на Ал

1086
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА
централНИте Пгп
.
тове; особено е нужен той- персонал за Гюмюрдж™.
1908 г.), водач на голямото албанското въстание (през лятото на 1912 г.), министър на ВОЛ^огГА11и„
пощит' ,
рафите в правителството на Турхан Паша (от март 1914 г.), министър-председател, член
на АлГ'™*’1''
революционен комитет, политически емигрант при управлението на Ахмед Зогу, председател ‘-НСКи’1 върши от Турския комитет. РД*инско, за да следим
° ИКВ0Т0
5. За сега да се дадат на комитета 50000 л
тета за освобождение на Косово. на Коми-
иужди и за да се устрои разузнавателната служба ”
2
Вж. В. Георгиев, Cm. Трифонов, Покръстването на българите мохамедани 1912-19 1 1 Документи
1995,512 c. с i
•’-офии, “ "’южните
и вътрешността.

’ Итиляфчии - привърженици на „Итиляф и Хуриет“ (Въстание и свобода), противници

на етап
ръководство на „Итихад-ве Тераки“ и фракция в него. Наричат себе си итиляфчии
-бунтари Поели НБКМ БИА, ф. 189, а.е. 7, л. 229-230 и 231-232. Чернова. Ръкопис.
властта в Турция след излизането й от Първата световна война.

сл^,№кумент w.
доклад от ноември 1913 г„ тук, както и в
390
' Споменатият
на изборите е дадена на 20 декември
2
Оставката 1913 г и новото п».
Доклад на полковник Александър Протогеров до д-р Васил Радославов Т
Васил Радославов е сформирано на 23 декември 1913 г Д-р Ралосла™ "“l,0™0“ ^«лосц-р
изповед™.,’
с настояване българското правителство да изпълни поетите
ангажименти към ВМОРО след подписването
назначен за управляващ и Министерството на външните работи и
тогава оставка д-р Никола Генадиев.
1 ият нам>|‘™и на полип»
”” '
г

на протокола между Вътрешната организация ' Любомир Димитров Стоянчов (1876, Велико Търново - 19.4 София), пол«
малешевски войвода на ВМОК, участва в Горноджумайското и Илинденско-Преображеиското има
и Турския македонски комитет ния; през Балканската воина е командир на 9 Велешка дружина в MOO, а през Първата световна война
е командир на 28 пехотен Стремски полк.
Б. м., [началото на 1914 г.]
До Господин министър-председателя №391
и министри на външните работи. Писмо от Тодор Александров до полк. Александър Протогеров
Доклад от А. Протогеров, запасен полковник за необходимостта ВМРО да подкрепи в предстоящите
Многоуважаемий господин министре, избори Либералната партия на д-р В. Радославов
Както Ви е известно, протоколът, приподписан от представители на Македонските и за избирането на дейци на организацията
революционни комитети (българския и турския), представен Вам при доклад на... ноемв- за народни представители
рий 1913 год.1, бе удобрен от Министерския съвет. След удобрението аз заминах за Цариг¬ София, 31 януари 1914 г.
рад, като временен делегат и от 1 декемврий м. г. там се конститюира Общото представи¬
телство на двата комитета.
Драги Протогеров, поради заминава¬
Според протокола от наша страна в Цариград в Общото представителство трябва да
Вчера ти писах чрез Захари Новев1, сега
пак ти пиша няколко реда
има постоянно двама делегати, но заминах сам, понеже нашето правителство не отпусна
пари за делегатите, но обеща да направи това в най-скоро време. Като не дойдоха делега¬ нето за Струмишко на Радославова. изборите на нас тука са следните.
тите, аз напуснах Цариград и дойдох в София да узная причините, по които сс забавих и да Последните мисли по въпроса за
1) Иска ни се да спечели правителството нам
се ускори изпращането им. От Вас и г-н Генадиев ми се каза, че докато не станат избори¬ и то мисли, кто
а) понеже по външната политикасъществува за ра ,
те няма да изпращат делегатите.2 За да не прекъснем връзките с представителството в да закрепне
Цариград временно упълномощихме да ни представлява д-р Николов. б) защото при опасността, която правителст ’ една от групировките
Турският комитет постоянно настоява да изпратим нашите двама делегати и да поч¬ на България, тука трябва да има силно(заем) и да ис
пропуснат нови Я месена
България вътрешно, военно, финансовоизгуои из рпите ще се правителство оезразл
нем да прилагаме протокола.
на силите, а ако и сега правителството
Понеже изборите се свършиха и по-нататък с нищо не можем да се извиняваме пред Ценно време за нови избори,
произвеждани от това новите земи, като
Турския комитет, молиме в най-неотложно време да разрешите предвидените в протоко¬ u nnvrioH от

ла и доклада следните въпроси:

но.
да
2) Добре би било в камарата наприм Р п0"^”^вдД^ виждаме. грешки
р зашитода
месечно,
1. Да се отпуснат за представителството в Цариград по сто лири турски
начиная от 1-ий декемврий 1913 год., от когато то функционира и е наета къща, секрета¬ ее избират с цветът на либералите
ее кандидатираме с листата на
Либералната • ^^„^Такава дек^’
и правн-
ри, разсилни и са купени всички мебели и канцеларски потреби.
поли
външната робство под ®
^либерали
правилна ориентировка на m - р Р секнй случай' к ориенТировкат.
2. Майор Стоянчов Любомир3 да замине за Цариград, като наш делегат, а за
втори и за спасяване Македония от новото македон^1®^ т0 либерали
на
заангажирване към nap™
»
от гледището
делегат временно остане д-р
да Николов. е
Рация слабо « п0 избраните
3. Да се предвидат в бюджета за 1913 година 500 000 лева за издържане Организаци¬ телство изобщо изкръшкат бъдат разл P зД добре.
на външната политика, ще
ята, съгласно протокола. как
4. Според доклада да се дадат на разположение на комитета за сега 4 офицери
и Другари, да говорят и действуват
учители (по наше посочване), които ще послужат, за да заемат разните погранични пунк-
1
1088
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Мисля, че такива инструкции трябва да се дадат на сички наши другари В ВНОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛНИТЕ
съл аз отговорих на запитването на Ст. Филипов и на Борис Мончев и др. т°Я СМи' '“'ill: РЪКОяо
РЪКОВОДНИ ОРГлим
зацията не само си наложи пасивност в '■ 1
За да се изкорени разбойничеството еднаж завинаги и да се възстанови престни помощ на правителството, за да се заякчи КъД
КВ0Лк11ш
ННата дейност но и „
Организацията в този край, стори сичко възможно и ако е необходимо, за тая цел
там повече време - знаеш, че засега тука нема някоя важна и бърза работа ос "а"И
коят “
между нея и правителството. РеволюЦионнатаБ ИЯ " Се внесе е«инство в
ЕЕ
изисква твоето присъствие тука. Пиши и телеграфирай какво става и ако е нужно
во съдействие оттука за успешно свършване работата ти. ? <ак’ няк-^ обществото и да отхвърлят обвиненията против
подкрепата си на тая инициатива. Р лгаршината.
Правителството] двде
Сърдечно те позравявам Едновременно с това изпратиха се делегати
в Па
т. Александров в разбирателство с Турският революционен] комитТз^^
и българ[ското] население в Македония против сърби
икЕ
Организацията и в тоя случай действуваше в vmmu ~ '

Организацията] указа такова съдействие7 праке^ ?

НБКМ БИА, ф. 189, а. е. 4, л. 5-6. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Ц Билярски, Б. Николов, Непубликувани
писма на Тодор Александров, е. 155-156. ’
на
сключване мирния договор а също и за сближение между турско пр ви™
гар[ското] правител[ство] обаче в тоя случай не се отнесе към Организац1иятаЕХ X
то доверие и съдействие. То не устоя на думата си по отношение подкрепата, която
тояб-
ва да даде на Организацията и я изложи пред турците.
' Захари Новев, род. през 1877 г. в с. Баница, Гостиварско, учител, ръководител на околийските револю¬ Организацията], споделяйки външната политика на правителството, даде подкре¬
ционни комитети в Гостивар и Куманово, пунктов началник на Петричкия пограничен пункт
през Първата световна война е Тетовски околийски началник.
(1915); пата си на правител[ството], както в първите така и във вторите избори, до толкова до
колкото й позволяват интересите да остава извънпартийна във вътрешните работи на
България. Организацията] за тая си увереност се обвинява от опозицион|ните] партиите,
че тя е която крепи правителството, а заради него, тя е която крепи и главния виновник в
№392 катастрофата, Царя.
Доклад от полковник Александър Протогеров до министър-председателя В Организацията] имаше съзнание, че трябва да има единство в действията между
д-р Васил Радославов за постигнатото споразумение и подписания нея и българ[ското] правител[ство] и тя всячески се стремеше да съобразява своите дейс¬
протокол между ВМРО и Младотурския комитет за съвместни твия с тия на правителството.
В противовес на това правителството не само, че игнорира в много случаи
искания¬
действия срещу гръцките и сръбски окупатори на Македония върви по стария път на всички досегашни "Ра»"“ >- да
та на Организацията, но то .
и необходимостта българското правителство да изпълни си служи с Организацията само за чисто партийни цели, но не и <"ечеств
поетите ангажименти към Общото българо-турско пред Царя, така и пред опозицията. Правителството, както и
представителство българ[ската] национална политика, а
телства само не води пълн0
Б. м., април 1914 г. да властвува. С външната политика и армията пак
Правителството показа голяма безгрижн м г м да се подобри админис-
Многоуважаеми г-н министър-председател пъти се обръща към правител[ството] още пРе
траЦ ията] в новите земи, но всички тези ^ка без внимание; правител (ство-
задържи и чрез която да охрани
След нещастния погром след новото поробване политическо и културно и разделя¬ то] го интересуваше само едно -
властта, се
вредни за държавата.
нето на Македония, на Вътрешната македонска революционна организация се налагаше те ми
своите съпартизани, безогледно дали отношение българите в Македо-

^
преди всичко да установи кои са виновниците на катастрофата и след като постъпи с тях голяма през ноември м. г. изда¬
както диктуват статутите на организацията, да се залови за нова активна работа продик¬
Правителството пока^
ния. ОрганизаЦията] с доклад додасеор
.^(еля] още
българското] „ 3Хнни
тувана от новите условия. Организацията не направи това, защото ценеше трудното поло¬ жи какво трябва да се направи, за поддържание националния дух
жение на свободна България, оградена от всякъде с неприятели, които очакват всеки
Q
да има не
като Организацията] дво1
одобрен, о никакво съдействие
благоприятен момент да я разпокъсат. цели. Съобщи се че тоя доклад е ю за
Организацията] си наложи една пасивност, едно благоразумие несвойствено на ре¬ зацията, за да се реализира тоя
д (
g Македония. -гелеграЩна]
волюционера, не съответствующе на чувствата за отмъщение към всички врагове външ
ни и вътрешни, чувства на отчаяние предизвикани от големите непоносими страдания
Правителството] нищо не знза Д е южво Р^ ^Mp|cMTal
за
рево това. Даже не е уредило служба ОрганизаДОта. затвориха се
физически и душевни, на които е изложен македонският] българин, македонския агенция; а голяма част от тези свещеници и учите- апретено е да се име
люционер. Изгониха се от Македония
Тая пасивност ни наложи съзнанието, че и свободна България може би не е избегна
ла още по-голяма катастрофа, от чувството че ние революционерите македонски сме
и заякчи това ядро
ъ
о
ВСИЧКИ български иерквииГ*—
нуват българи; още има з Р
в
дк0 т0 е оезси
»
а
^ъзможно^
сИ Справедл
и
^от, не
гари и като българи преди всичко трябва да гледаме да се запази ' правителство не само че мъ ’нз1ация] тя да вдиг правителство
прав не про
българ[ското] племе Свободна България и само около нея и с нея да може да се до
поне на РеволюЦионната] орган^ бъЛ,.арскощ 1091
свободата и на непоробените българи. кан[ският] комитет в Л нд
Съзнавайки важността от заякванието положението на свободна България, органи
1090
~
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВИОРО. Док„ НА
се застъпва за черковно-училищни права на българ[ите] в Македония, по силата на Бе иЕНТРЛЛНип
лин[ския] договор, кой ще се застъпи? ‘ Р" Тим/. ^„3
Организац[ията] се обърна на няколко пъти, за да се изпрати владика в Албания и №393
Протестно писмо от Македоно-Одринското
да се основе българска черковна община преди идването на принц Вид; все се обещаваше на ВМОРО и македоно-одринската опълчение, дейците
но нищо не се направи. Организацията] обръщаше вниманието на правителството] да се до Едуард Грей, председател на емиграция в България
даде помощ на албанците, за да се създадат връзки с албанците, които също страдат от конференция, д-р В. Радославов, Лондонската мирна
сърби и гърци и които ще ни бъдат полезни. Правител[ството] обеща да даде подкрепа на министър-председател
на България, пълномощните министри
албанците и това им се съобщи, но и обещаната подкрепа не се даде и се изложихме пред в България и др. срещу заграбването на Великите сили
на Македония
албанците.
от Сърбия и Гърция
Много пъти Организац[ията] се е обръщала към правител[ството] да се даде работа
на някои войводи, които сега гладуват, а в миналото целия живот са си посветили в служ¬ София, II май 1914 г
ба на българ[ската] кауза; винаги се обещава, обаче нито един не е назначен.
Многоуважаеми г-н министре, в предвид на гореизложеното Организацията Ви мо¬
ли да дадете устен положителен отговор на нейните представители:
1. Какво решение сте взели по българския национален въпрос и в зависимост от
това смятате ли в бъдеще, че трябва да има единство между българ[ското] правителство] ция, Великооритания, Италия и Русия в Со¬
и Македонската] революц[ионна] организация. Смятате ли и в бъдеще българ[ската] на¬ фия, негово превъзходителство г-и д-р В. Ра¬
ционална политика да води Царя? дославов, министър-председател на Царство
2. Ако смятате че трябва да има единство, то да се установи постоянна връзка между България.
правител[ството] и едно лице от представителите на Организацията], на което прави- Колие до уважаемия президент на Конферен¬
тел[ството] би могло да доверява държавните тайни в свръзка с работата на Организаци¬ цията за мир, Хага, уважаемия президент на
ята. Централния комитет на Социалистическия
3. При положителен отговор да се даде съдействие, за да се организира служба спо¬ интернационал в Брюксел, уважаемия прези¬
дент на Централния комитет на Лигата за
ред представения доклад, без да се свързва въпроса за отношенията ни с Турския коми¬ г-н
правата на човека в Париж, уважаемия ко¬
тет. Също да се предвиди бюджет по това организиране. Ноел Бъкстон, председател на Балканския
4. Да се кажат причините по които се отлага въпроса с турците, за да излезем от д-р Милюков,
митет в Лондон, уважаемия г-иПетербург, ува¬
това безизходно положение, в което сме поставени с Турския комитет. депутат в Руската дума, Санкт
Париж, уважае¬
5. Да се назначат на работа войводите, за които е представен списък. жаемия г-н Жорес, депутат, към Министер¬
Не се ли даде положителен отговор, Организацията ще остане при убеждението, че мата Дирекция на пресбюротои изповеданията
и сега след катастрофата правителството върви по стария път, по който вървяха всички ството на външните работи
г-н Жак Д. Буршие, ко¬
правителства и тя ще бъде принудена да излезне от досегашната си пасивност и да се на Царство България, на Балканите, София,
респондент на „Таймс“
залови за своята работа, както диктуват интересите на поробения българин. представител на Руската
г-н Николай Сурин, на Санкт Петербург, Со¬
С отлично почитание. телеграфна агенция представител на Ко¬
Стокласка,
фия, г-н Шарл в Софш г-н
бюро на Виена
респондентскотокореспондент на „Тан Софт
НБКМ БИА, ф. 189, а.е. 7, л. 209-212. Чернова. Ръкопис. Коста Батолов, кореспондент на „Газетдьо.
Чермак. кореспон-
г н Р Фон
Мах,
София, г-н Козяк
Колон“„ Мятен" идр, г-ца д-р 1. Яи-
и ДР-. София,
ч тагеблат",
дент на „Матен

Москва.
„Русское слово",
и оплаква
своите чеда.
е в траур
РВ
Македония

стенещи под турско мамата

Ваше превъзходителство,
избавлението македоно-одринците,
на нациите,
Когато в името навойна на Турция, от радост при новината,
че часът на
1093
мъния, Америка- и
Бесарабия, подскочиха
държави обявиха
- —т г

1092
7»'—
 " -r—'-T-r-j—7
ii J:
-г—Л —~
- J

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО^ ДОКУМЕНТИ НА
битка за свободата е дошъл; те веднага се обединиха в
опълчение и чети в СосЬия и ^ТРЛЛНИТЕ
Македоно-одринското опълчение, наброяващо 16000 доброволци, замина за театър
1 па
Ето защо днес ние пак протестираме
но състояние на нещата, наложено от Буй™ У нлачевнаго,
срещу пп UWl9">- ,
бойните действия. ‘ ‘ нечот-иг
В Тракия ние водихме ожесточени боеве: при Кърджали, при Балкан Тореси та иа народите и към цивилизацията да оъ^ з^б^Д0Г0В0Р’ «отправяме
признати наш^е * КЪМ апеГЧУД"“ИЩ-
Дедеагач, при Малгара и фереджик, където ни се падна честта да пленим Мехмед пои ни Македония.
Паша с цяла една армия от 10000 души, при Шаркьой, където отблъснахме десанта Явеп -
Ние изискваме за страната ни Македония
рошени на всякакви жертви, и искаме настоятелно откоято ПрИНВДе*« за която сме
корпус на Уршид Паша и Енвер Бей. И в Македония, където нашите части завзеха на 10
някол- помия за Македония. X™. " свят авто
“Рова и цивилизования
. ' ко града много преди пристигането на редовните войски: Кратово, Велес, Кичево Охрид
Ние, бившите македоно-одрински
I Струмица, Кукуш, Сяр, Кавала бяха завзети от нашите чети. ’ опълченци
тестираме с всички сили срещу нечуваното и и щ цялата ма. ®’“®
През тези паметни дни на славна борба срещу общия враг - турчина, докато нашите Македония.
мовХ!
Разп<жъсване на нашата скъпа
редици бяха прострелвани от смъртоносното олово, докато българската армия летеше от
Благоволете, Ваше Превъзходителство, да оцените
победа към победа и носеше най-тежкия товар на Балканската война, съюзниците поавотята
България, Сърбия и Гърция без големи трудности завзимаха българска Македония, къде¬
на и молейки Ви да приемете увереността на нашата Дълбогапризиталн^Т™ "И
то бяха посрещнати с отворени обятия като съюзници на България, като освободители! честта да бъдем на Ваше превъзходителство, покорни слуг? ’ имамс
Македоно-одринско опълчение. 1 батальон от Дебър (Сърбия),
Но илюзията не продължи дълго. Ние скоро научихме, че в така наречените освобо¬ 2 батальон
пие (Сърбия), 3 батальон от Солун (Гърция), 4 батальон от Битоля (Сърбия) 5 от Ско- батаХ
дени райони нашите сестри, нашите жени и нашите майки били изложени на възмутител¬ от Одрин (Турция), 6 батальон от Охрид (Сърбия), 7 батальон от Куманови (Сърбия) и
ни обиди от страна на сърби и гърци и че Македония щяла да падне под ново и по-тежко баталъон от Костур (Гърция), 9 батальон от Велес (Сърбия), 10 батальон от Прилеп (Сър¬
иго от турския терор, който убиваше човека, който убива духа на народа в неговите най- бия). 11 батальон от Сяр (Гърция), 12 батальон от Лозенград (Турция), 1.1 батальон от
чисти прояви. Кукуш (Гърция), 14 батальон от Воден (Гърция), 15 батальон от Щип (Сърбия).
В първия момент ние не пожелахме да повярваме, че съюзниците на България ще се Македоно-одрински братства: Солун (Гърция), Одрин (Турция), Битоля (Сърбия),
окажат толкова нечестни, че даже и кралете няма да признаят своя подпис, че във век, в Велес (Сърбия), Горно Броди (Гърция), Сяр (Гърция), Демир Хисар (Гърция), Костур
който националностите са отдавна образувани, ще се намерят държавници, търсещи да (Гърция), Емборе (Гърция), Лерин (Гърция), Кичево (Сърбия), Куманово (Сърбия), Кра¬
подчинят героични народи като нашия и по този начин ще нанесат най-тежкия удар на тово (Сърбия), Крушово (Сърбия), Кочани (Сърбия), Малешево (Сърбия), Охрид (Сър¬
така успешно създадения Балкански съюз. бия), Струга (Сърбия), Е. Паланка (Сърбия), Скопие (Сърбия), Дебър (Сърбия), Гетово
Не искахме да повярваме, че Македония, в която сме се родили, би могла да бъде (Сърбия), Тиквеш (Сърбия), Щип (Сърбия), Прилеп (Сърбия), Ресен (Сърбия).
И пран
отново поробена, особено след блестящите победи на българската армия и огромните и За македоно-одринската емиграция: д-р Л. Милетич, д-р Ив Георгов.др
Матов Тод.

^
безкористни жертви, които България си беше наложила, за да ни дойде на помощ. джулов, д-Р Хр. Татарчев, Г. Баласчев, Хр. ГЛеори*
Уви! Събитията започнаха достатъчно рано, за да съзрем призрака на една нова
борба за освобождение на Македония от нейните нови поробители.
Глушков, П. Чаулев. Ат. Яранов, Д. Кушевалиев, Г.
Кр Йосифчев, Ив. Хаджиниколов, Ив. X Божинов,
П^Р^
Ив^еяХр Димитров. Мажи

Сърбия и Гърция, отначало тайно, под маската на военни лиги, по-късно открито, ров, Ник. Наумов, М. Коцев, Ил. Дундов,
За македоно-одринското опълчение,
Т
д-р Д ‘дД Точкм д Кочев. М Ан-
• nPAmuMm, Д. Цонев. К Секу-
по най-брутален начин, започнаха да изявяват претенции за по-голямата част от Македо¬
тонов, М. Дамянов, Сп. Велев, Д. ХРистов’ в.
ния. Даже беше сключен гръцко-сръбски съюз за подялба на нашата нещастна страна. И лов, Г. Занков, Анг. Атанасов, An. Христов,
в момента, в който българският народ героично продължава борбата срещу общия враг,
съюзниците на България се готвеха да й нанесат вероломен удар. По този именно сцена¬ За Македонския изпълнителен
рий бе подписан мирът в Букурещ.
Букурещкият договор беше най-силният и най-нечестният удар, който злата съдоа
до този момент бе нанесла на македонците. В същото време, в което ни отнеха страната,
поробиха нашите братя в Добруджа.
да
Ние всички протестирахме срещу произвола, който позволи на гърци и сьрои
напоят с кръвта на нашите братя гробовете на бащите ни и да ооявят извън закона честта
на нашите огнища, живота на нашите жени и деца.
Непрекъснато и по всяко време пристигат нови и страшни новини от злочестата
Македония. Кървавият шовинизъм на нашите нови потисници е в своя апогей. А
там, в
азбука и .
. ,
Ъпеискиезик-^’4’^ „Хр. Татари

страната на двамата свети братя Кирил и Методий, създатели на българската

просветители на славянството, за първи път от единадесет века насам ще бъде за ранен 24Д0,
ОДА, ф. 313 к, on. 1, а. е- л-
документи, материали, с. 335-3- 8, Р
да се почете паметта на почитаните апостоли. И не само че не могат днес да
празнува
големия славянски празник, но те не могат даже да кажат, че са българи. Именно така г«
п
силата на една несправедливост от нашата вековна борба за защита на националност
ни, на религията ни, на нашите училища - борба свещена и героична, днес нищо не остава 1095
от нашите църкви, нашите училища и единственият факт, че си българин, е считан като
престъпление.
1094
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

-
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ на
ЦЕт.рллн^ РЪКОВОДИМ
№394
като привърженик на Исмаил Кемал4 Henn»
()РГ

Писмо от Павел Христов до полковник Александър Протогеров ,

Есад Паша е голямо, даже и явни Демонздиет
р ции °
W
майор Петър Дървингов и д-р Георги Николов за дейността му кабинета. стават
във Балона и п кабинет <>т
в Албания по прилагане на постигнатото споразумение Тиран, Круя, Мат, Малесия и Шкодранско апк Пр°Т"“
на Вътрешната организация с 1>рския, Влашкия ци И постоянно викат: ние искаме Бабо (султана) са фанатик
и Албанския македонски комитети 1 1езадоволството против сегашния кабинет го
щото Есад 11аша и другарите му министри са австроф^И ВЪТШнибе за-
Дурацо, 16 март 1914 г. фИл, следователно с новия кабинет печели
своите интриги за падането на кабинета.
австрийс&| литика, а Италия ще пуска
1 поли™
За г-да Николов, Протогеров и Дървингов 1lo-горе ви загатнах, че Албан(ският) комитет ни ппе^-.г
в София.1 зяването им с Тур[ския] комитет. По тоя въпрос досега ""'Р“*™41™, м съю-
Писах ред^писма до Централ[ния] комитет, излагах положението в Албания в свръз¬
ка с нашите работи, но отговор само от Чаулев получих едно писмо и едно от г-н
танца в Румъния но той не е успял, защото 4цт пмТожилГ
са
На Д'Р Тем°
'
Нико¬ ри Ефенди и другарите му, осъдени за известната Ви афера. Според мен 7X7
лов. От мълчанието разбирам, че или положението на кабинета не е стабилизирано, или ем да пипнем здраво юздите на Централния] комитет тук, когатосами
ни мом
безпаричието, а може би двете причини заедно спъват да ми отговорите по-обстойно. като се съюзят с Тур[ския] комитет аз вярвам, че управлението ще мине в ™(сХ^
Сръб[ската] пропаганда значително се бе разширила в Малесия, особено около на¬ защото всякога вярата (турската) играе и ще играе роля в Албания.
шите села, повече от 200 000 л. са прахосани от сърбите за подкупничество на бегове, но В общи черти ви описах положението на работите тук, ако нещо съм пропуснал
благодарение Албан[ския] комитет можахме да парализираме дейността на сърбите. Ариф можете да ме запитате да ви пиша повторно върху някои въпроси. Вие ще ви моля след
Икмет, автора и явния агитатор на сърбите е изпъден с оръжие от Албания и избяга в като прочетете настоящето обмислете и ми отговорете на следното:
Охрид2. Лиман Льеш', също подкупен от сърбите идва в Тиран и стоя скрит, опасявайки 1. Да засилим ли тукаш[ната] организация?
се да не бъде арестуван. Днес, последния изпрати братовчед свой при нас и ни моли да 2. Да започнем ли дейност с чети, или атентати?
ходатайствуваме пред комитета, за да го опростим. С една дума може да се каже, че 3. Албан[ският] комитет да го държим ли в наши ръце, или да го оставим на произ¬
сръб[ската] пропаганда е на изгасване. вола?
Албанският комитет се приготовлява за акции, но предварително иска да уговори 4. Минимум 2000 пушки с патрони и пари ще могат да се отпуснат или не?
5. И ма ме възможност да потопим 7-8 парахода гръцки в една неделя
при срещата с нашия комитет, за програмата на дейността. Албан[ският] комитет никога ? Да действува
не може да се постави на наша почва, защото съвършено противоположно е социалното ме ли?
да чакаме или нг
,
положение тук. Гласът на народа тук не се слуша, а гласът на бегове, паши и байрактари, 6. Динамит, бомби, капзи, машинки и други потребности
до Ирфана, нсншк
следователно организирани байрактарите и главатарите, организирана е и Албания. Ма¬ 11. Чаулев се обещаваше да дойде и е писал писма Дта.
кар и да се организират беговете и главатарите, даже дадоха беса4 помежду си да прекра¬ Аз мисля след срещата ви с Албан[ския] комитет,
най-малко] за да им
тят кръвното отмъщение, недоверието, а най-много грандоманията ги карат да не се тър¬ да знае турски
насов - Майора", или друг някой офицерин, които
пят помежду си и поради това цялата дейност на Централ[ния] комитет е в наши ръце. помогне да завземат тукашните комитетски Ра0°™
Тези дни пристигнаха представители от Мат, Малесия, Люма и другаде и всички търсят на нашия комитет, положе-
обрисувате лi
Повторно моля, след като миотговоре ите ВЪПроси.
нас и явно говорят, че ние не познаваме никого освен Българ[ския] комитет. В едно пис¬ нието на България към комитета, турците, т. е. сърбете не ше
мо ви загатнах да изпратите 30-40 души, между които да има и офицери, по тоя въпрос взе
че съм близо до населението наш^
че в
Мнозина съм слушал да говорят,
решение тукашния комитет и искаше да изпратим представители във всички погранични ни оставят да работим [в] комитет, но има мщото сърбите и
околии, които да ръководят работите и да ги обучават в динамитното изкуство. Накъсо в сръб[ска] територия което е готово Д Македония Не отказвам' Фа aMjjTti че ние
казано за сега е централизирана в наши ръце дейността на комитета. готвиха почва за револ юционна] деи * , правителство, hi w а«н-
Преди два дена ни предложиха да заминем за Цариград, за да посредничим за съюза да вървим в унисон с политиката
с Тур[ския] комитет, но не им дадохме дума защото сме без средства. трябва да изтъкнем на нова сметка мак да родят
македон|с сам0
дос
Хасан Бей настоява по-скоро да се уреди срещата, но чака Павлова 5, за да се разбе-е тати в Косово и 3-4 в Македония са
ката] организация ()Н[екцй] голосв
сс
рете телеграфи чески за датата и мястото. Същият между другото ми загатна, че Миналото нека ни служи за
paw
срещнал с г. Ризов в Рим6, последният му е казал разчитайте на подкрепата на България.
когато докажем велегласно, че Макед[о>^ / сПОндент вие на кружока
Осланяйки се на тези думи Хасан Бей ме моли да пиша Радославову да помогне
бан[ския] комитет с 80 - 1000 хил[яди] лева.
на л
Писах ви в едно писмо,
някой си Димитриевич-Миховид
че тук
,
дойде, к з човек е в
*
авТОном[на] •
^,5 за къву п
Д

От Елбасан, Поградец и Корча постоянно ни пращат депутации и ни молят да

зами Петербург, par»» за
и
нем нататък, а ние с „Ярън о бир пои“ (днес утре), поради средства мълчим. От писма в Сръб[ският] консул тукму като на сър ’ г.н Семенов
пътници дознаваме, че гърците се тъкмят да действуват с чети в Епира и Корчансколо, консулство, но арнаутите не ‘ ‘ ’ „инозамен^тщроД^*^
такъв случай, за да защитим Преспата (малката) и Костурско ще ни бъдат потребни
най , за
напр малъкмен
на един гъркоманин. трУД
мало 1000 пушки, но от къде? да Мен и и» поПТъРпо
също Моля г-н Протогеров парИ
Общото положение в Албания продължава да е хаотично. Принца Вид дойде, и да го помоли да ни изпратят „

и Турхан Паша7, който състави и кабинет. Пренк Биб Дода“ отказа да влезне в кабинета,
 Lit ..
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
към Поградец. Повече от месец живея на юнашка вересия, а от друга сточна пк°‘оаниО1‘гл1„
идването на принца стана извънредно много скъп. F животът
Жи
с Всяко село, град,
поля и върхове - с едни дума,
вс ,
македонски герои, които почиват сега
неизвестно к№Та‘*•с кръвт4
1
нитс
Писвайте ми с мастилото (бялото) на адрес: чрез г-н М. Татарчев
чрез нашето консулство. Вярвам, че имате работа, но писвайте ми bulear tonrikr
Въпреки това, не гледайки на неравната борба с
ната европейска дипломация - ни Илинденското
вековни ‘
гробове

нищо не зная от тамошните работи, които ме интересуват. по-начесто щото затворите, ни каторгите, тъй като тя се
’ пепелища, ни

изле£ юТ “ наХя
Моля книжки за прочит като „Оранжева книга“, по войните с Турция14 своите лични интереси, получавайки концесии, сключвайки и’'“»а и“

тете ми. и мру»ипра-

nnv™
пи сделки. Една само Англия през 1907 година
Шум селям на д-р Владова. Германия съумя да убеди Турция, че тя за да предотврати
ция през 1908 година, превърнала се впоследствие в много
* Мак«Х^
пмоша
месец^еРВИШ ХИМа " ПИСа еДН° писм0 на г"н Радославов и се кани да дойде в
София подир вия режим.
Общите усилия на съюзниците през 1912-1913 година сломи турската
^ШИЯ>от,н>л,«»п>Абдул-Хамия<Т.
тип
С поздрав кият роб за първи път въздъхна с пълни гърди, въобразявайки си' че вече М"М™1а
"“
свободата, но събитията ни доказаха, че той беше излъган тъй като след и" "а
П. Христов. настъпи дележа на Македония, а след това - Междусъюзническата войнаd’ завишили с иово поробване
на нашето отечество.
Но македонецът още нс губи надеждата за промяна към подобрение на неговата участ той пази вакла
НБКМ БИА, ф. 189, а.е. 4, л. 193-199. Оригинал. Ръкопис. в руския народ и се надява, че жестоката грешка, извършена от дипломацията, ще бие поправена л
Великата братска Русия, като завърши сега делото на славянското освобождение. П. Хриима:
Иконом Търпо Поповски (1848, с. Косинец, Костурско - 1927, София), екзархийски учител в Македо¬
”
ния, ръкоположен е за свещеник през 1893 г„ председател на Българската църковна община в Костур,
1
Пощенският плик е надписан: „Бързо. Чрез господин Коста Атанасов за г-да Николов, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО (1904-1906). Като Охридско-Дебърски
Дървингов, или
Протогеров в София. Чрез г. Сапунджиев, Триест.“ На гърба на плика пише: „Моля пратете отворено архиерейски наместник е член на българската църковно-училищна мисия в Албания за организиране на
писмо за получаването на настоящето. Същия.“ църковно-училищнота дело на българите в Албания (1913-1914).
2
Ариф Икмет в началото на 1914 г. от името на Ахмед Зогу води преговори със сръбски те власти да бъде 14
Става дума за книгата Балканската война или руска оранжева книга (Дипломатически документи,
полуостров -
остъпен Дебър на Албания. издадени от Руското външно министерство, докосващи се до събитията на Балканския
август 1912 г. - юли 1913 г.), София, 1914.
’Беса, албанска клетва, честната дума на албанците.
4
Лиман Льеш, албанец, мюдюрин в с. Рашана.
”
на княз Вид и настояват
Дервиш Хима, албански първенец. Заедно с фаик Бей Коница са противницина к
реславски
Албания да „остане под протектората на България с княз Кирил
5
Става дума за управляващия Българското генерално консулство във Балона и Дурацо Тодор Павлов.
6
Димитър Ризов по това време е пълномощен министър в Рим (от 1910), а от 1915 до 1918 г. в Берлин и
1 : в Сакскобургготското херцогство.
7
Турхан Паша Пермети, министър-председател и министър на външните работи на Албания (1914). 395
“ Прснк (принц) Биб Дода, предводител на мирдитите в Албания, с център Шкодра. Декларация на ВМРО
Исмаил Кемали (1844-1919), принадлежи на видна албанска фамилия във Балона (Вльора), висш тур¬
’ски [София, април 1914 г-1
чиновник, политически емигрант (1900-1908), депутат в Отоманския парламент (1909-1912), предсе¬
дател на Националния конгрес във Балона през ноември 1912 г., който провъзгласява независимостта
на Албания, министър-председател на първото албанско правителство.
Д-р Ибрахим Темо, албанец от Охрид, организатор на Младотурския таен комитет на студентите от
Македонската вътр[ешна]
ние жестокото дело на Балканската РРР^^ференция^зпокъсана,
Букурещ.
за Да
° на Не-
Висшето военномедицинско училище в Истамбул; ръководител на Влашкия комитет в Костанца. епически борби за освобождение от турс
11 Става
дума за майор Димитър Атанасов Думбалаков. робство още по-безизходно: Р°6с™
говите завоеватели в засвоените отна
"^донски надеж
12
Сп. „Македонский голос“, излизало в Санкт Петербург на руски език от 9 юни 1913 до 20 ноември 1914
г. под редакцията на Димитър Чуповски (Дмитрий Дмитриевич Чуповский). В него сътрудничил и Кръ- ка безскрупулност. Прочее, гласът
‘
< онскотокоято в един
българско на суетна
вСегдашната 1‘
ция
сьо Мисирков, като използвал псевдонима К. Пелский. Списанието било орган на Македонската коло¬
ния в Петроград (1912-1917). На 1 март 1913 г. колонията излязла с „Меморандум на македонците за
за праведенсъд! И Революционната]^
да беше сложила своите изпитани р с
ще си поСПужи
независимост на Македония“, който бил връчен на посланиците на Великите сили в Лондон, с койчо се
и неизменна позиция: автономията. гането на своя ^рбата ше А П. Я^ ‘в
Задграничен I ^л:
искало да се формира независима Македония в нейните етнически и географски граници. На 7 юни 191. >
г. колонията излязла с втори меморандум, който бил адресиран до обществеността в държавите от Бал
на
че за
Тя високо заявява пред светаправата У „ерипети^
канския съюз. Сред посочените сътрудници не беше открит кореспондент със споменатото име. Сред ки средства, които интересите
чужденците редактори и сътрудници на списанието са русите И. П. Кулезньов, Д. Д. Архангелския,
потомственият дворянин Леон Михайлович Шах-Паронианц и колежкият съветник Василий Михайло
вич Смелков. За това, че тази информация отговаря на истината говори поместеното писмо на Павел
Христов в бр. 10, с. 23 на сп. „Македонский голос“ от 13 август 1914 г., което е със заглавие „11исмо от матер1’ал“’ '
Дурацо“ и с мото, че „Автономна и независима Македония ще създаде траен мир и федерация на бал¬ ЦДА, ф. 10 к, on. 1, а.е. 30, л. 1- Р документи и 1099
канските държави“. В превод от руски на български език писмото има следното съдържание: „Многоу- Александров, Непубликувани спо
важаеми съотечественико! Нашата вековна борба с Турция за извоюване на автономия на Македония куршума. Кореспонденция, с. 50-
своевременно учуди целия свят. Жертвите, които даде Македония в борбата за свобода, са неизброими...

А 1098
«V
 .J JJ L

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

№396 като
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА

Буриданово магаре; едва

ЦЕНТРАЛНИТЕ
днес
ПКОВОДНИ ОРГАНИ,,
се съгласи п»
. ,
Писмо от полковник Александър Протогеров до Йордан Тренков
с покана за среща за обсъждане бъдещата дейност на
Т10фекчиева и да замине с наши средства [за] с В
За останалите около „благодетеля“ ще земе ’ Р“а И др'
БХ 7^
°Конч^но „ |)И1е на
„
ВМОРО tM НЯК°И
Бързам. Не мога да ти пиша повече. Мерки «а ги пръснем
София, 24 декември 1914 г. Сърд[ечни] поздрави на г-жата, теб и Димко, и
Коцеви’ к?сми «
Драги Тренков, АР- познати там.
На 27 вечерта свикваме тук една интимна среща от 15-20 души (от Б Александра
провинцията)
деятели и съчувственици на Македонската освободителна кауза, за да разменят
върху следните въпроси: мисли ЦДА, ф- 1935 к> 0П- Г а- е- 75, л. 1- Оригинал. Ръкопис.
1. Дейността на Организацията след тринадесета1;
2. Политическото положение в България; №398
3. Политиката на правителството; Писмо от Тодор Александров до Миле и Георги с инструкции за успешното
4. Държанието на опозицията; изпълнение на Валандовската акция от четите на ВМОРО
5. Настроението, вярата, бълг[арския] народ и др. Б. м., I преди 20 март 1915 г.]
Поканваме и Вас, ако обичате да дойдете на тая дата в София, за да присъствувате
на тая среща. Драги Миле и Георги,
Разписките ще Ви се показват. Мястото и часа на срещата ще узнаете в Щаба на 1. По телефона предадох, за да се изпрати първата група за Валандово. Освен устно
опълчението, ул. „Витошка“ 3, или в страноприемница „Охрид“.2 дадените инструкции сега пак ще повторя: а) сега условията са такива, че по никой начин
Поздрав: Протогеров не бива да се предава жив четник; самото самоубиване, когато не може да се спаси, е вече
за цял а Европа един подвиг по-голям от колкото атентата, защото с това ще се докаже наа
целия свят, че тук се борят идеалисти, а не разбойници. Предаванетоедин в ръцете на врага,
след това и предателството и разказването всичко е недостойно за не бива революционер.
ЦДА, ф. 2069 к, on. 1, а.е. 414, л. 119. Оригинал. Ръкопис. запазим духа на населението, да се дават
Да се живее малко, но достойно; б) за да
чиновници и на
жертви от самото население, а наопъки да се посяга само на сръбски
войската: ето защо атентата трябва да бъде насочен
срещу околийското управление, ка¬
учреждение и пр., да се изоягва
зармата, околийския началник, офицери, правителствено население, в) преди
да се хвърля бомба там където има и от местното адската
1
Полк. Ал. Протогеров вероятно има предвид годината на първата национална катастрофа „1913“.
2
На гърба на поканата Й. Тренков е отбелязал: „Рядко полит[ическо| явление. Борбата щеше да бъде не ременно да се провери дали знаят да си служат с
машииа^ н ищото
върху базата на нуждите на всеки окр[ъг], а върху база трябва ли Бълг|ария] да воюва, да пази ли нс-
утр[алитет], с кого да иде и пр.“
специално назначение за Валандово, нека имат на трен,
може би да им се удаде случай да направят
със себе си и
атентат . и м това Пак
та д у 1 ? vcneu срещу личност
възможност Валандово или да излезе неуспешно,
трябва да се проверят дали умеят да поставят
петарда a ‘ I •
НСПременно всеки
е
или срещу здание зависи главно от спокойствието един килограм взрив, а даже ако
£едгш^
397 тенекия атентат. но и
четник от групата да има поне по една ле не само за
Писмо от Тодор Александров до Георги Баждаров за опита
възможно с две по един килограм, понеже ‘
_
•
о_
на Наум Тюфекчиев да създаде нов Македонски комитет като ръчна бомба. „ Огвумица и даже
за две
София, 26 февруари 1915 г. 2. Да се търси подходящ смел J или по-скоро това
aTeHJa™P“/държавно И1*’“ йфШ1ер.
во, където по-вероятно може се намер“
р У4^"" ' „ ’
rpvna да му,
задачи, за две групи - едната за града гарнязона и пр- ДР.
'
къщаТа
Драги Баждарев,
Борис Мончев дойде едва вчера.
клуб, околийското] управление,
специално за родното село на ^ацаРч
нача^.
където да се хвърлИ
иВ.\
ли той: аПрцуд<юс
’таМ да се нападне Д «
пак^мД
Тюфекчиев замина завчера за Цариград, вероятно, за да докладва на турците докъде като се дебне, когато той бъде там или
е стигнала неговата организация и да занесе протокола, подписан от Шатевци, Зековци, трябва да се търси само там - в селото пролегга
Павле Христов, Джорлев и др. типове, с който протокол се избират от групата: случай, при по-добро време през зима
Благодетеля Наум Тюфекчиев, председател] на Македонския] комитет, Петър Ча-
улев [и] Павел Христов - подпредседатели [на Македонския комитет], К. Дзеков - каси¬
ер, Павел Шатев - секретар, дякон Евстати и др. - съветници, а след това следват подпи¬ ЦДА, ф. 1933, оп. 2,’’ а. е., л. 10. Оригинал.
Ма""1110'"
члена в. ЦК
И»
сите на „войводите“... •
..«а
П. Чаулев и Георги Попхристов още във втората среща са изругали Тюфекчиева и „нввмора"“11* 1101
не само не посещават събранията им, но правят сичко възможно да оттеглят и др. от там. ’
ШОО четник11
Симеонов и Славчо Абазов също се оттеглиха. Пав. Христов до снощи се колебаеше
1
Сутринта на 20 март 1915 г. около

1100
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО. ДОКУМЕНТИ НА
ЦЕНТРАЛ11ИТр ,
Организацията Петър Чаулев нападат и хвърлят във въздуха железопътния мост при
дени са трите укрепени пунктове в триъгълника Валандово - Пирава-Удово
Валанло. тишата и благоустройството: Д. Петков. м
Министър
ОРГ^
на Желсз н^л Т '- ч» г
Местното ба л
турско население се вдига на въстание, като войводите провъзгласяват установяването И фите: 11. Апостолов.
власт. Сръбското командване съсредоточава един пехотен полк с оръдия и картечници и Н1
к,
Вярно, Секретар на Министерския й
nmwv' ЯрСКа
съвет- /п х TeW-
танието и опожарява Валандово. Към България поемат около 6000 бежанци. Вж /' Марков II "ЪС‘ нечетлив)
те международни афери на Третото българско царство. София, 1998. ’ шумеяи-
ЦДА, Ф- 284 к’ оп- ’■ а- е- 3398, л. 1. Оригинал М
архивното наследство на Тодор Александров, с. 222-2В Пу6л'
“Ь „ г
* «ад/тщ. Ц,
399
Протокол 147 от заседание на Министерския съвет за предаване
на оръжие и др. на Тодор Александров, предназначени т №400
Писмо от Тодор Александров до полк. Александъп Пп
4
за 11-а пехотна македонска дивизия
София, 29 септември 1915 г.
подривни действия от страна на четите на
з» плана за
Жп М “"’waanre

Протокол 147 Брезник, I октомври 1915 г.

за заседанието на Министерския съвет от 29 септември 1915 година
Заседанието се отвори в 6 часа подир пладне. Присъствуваха: г. г. д-р В. Радославов Драги Протогеров,
Както ти писах снощи, на 28 и 29 м. м. са били изрязани синки телефони от погра¬
- председател на Министерския съвет и министър на външните работи и на изповедани¬ ничната зона в Сръбска Македония и сички телефони между градовете. Това узнах от
ята; Хр. Г. Попов - министър на вътрешните работи и народното здраве; П. Пешев
министър на народното просвещение; Дим. Тончев - министър на финансите; Хр. Ив.
- паланечките куриери, които изпратих снощи от Гюешево да изрежат веднага повторно
пак сички телефони, които свързват Паланка с Черната скала, Бождерица, Калин камък
Попов министър на правосъдието; генерал-майор К. Найденов - министър на войната; и др. Вчера пристигнаха куриерите от Кочанско с писма от Симеона1. И там е скъсана
Ж. Бакалов - министър на търговията, промишлеността и труда; д-р П. Димчев - минис¬ цялата телефонна мрежа. Симеон пише подробно за сръбските войски в Кочанско. Све¬
тър на земеделието и държавните имоти; Д. Петков - министър на обществените сгради, денията му напълно се схождат с показанията на дезертьорите. Паланечките куриери
пътищата и благоустройството и Н. Апостолов - министър на железниците, пощите и казаха, че имало големи зулуми след скъсване съобщенията. Добре е Баждаров. Кули-
телеграфите. шев-’ да съчинят нещо за тия зулуми, като представят работа, че дезертиралите българи
Слушаха. прилепчани и битолчани от 16 полк, като минал през Уризари за Калиманци се присъе¬
I. Доклада на Министерството на финансите (Отделение за митниците) от 24 сеп¬ динили при местните малки четници и изрязали сички телефонни и телеграфни линии.
тември 1915 година под 17267; поради което е имало масови арести, изтезания и кланета.
Постановиха: От пограничния ротен кап. Терекиов узнах, че генерал Тик¬
на II армия вчера към 3 ч. дойдоха в Кюстендил)’ казвал, че две • нмяютза
Одобрява се да се освободят без мито и без всякакви други данъци, такси и берии шево -Паланка и Черна скала - Царево -Кочани, ще обхо 3наЧ„ Ма-
платовете по товарителница 6035 от 30 септември текущата година, вложени в 101 няколко дена да сломят съпротивлението на съроите нека А ние докато стигнат Брезник
бали на тежест 15000 килограма, пристигнали в Софийската митница на името на Изпъл¬
нителния комитет на македоно-одринските братства.
II. Доклада на Министерството на финансите (Отделение за митниците) от 29 сеп¬
- Трън - гранката
кедония ще окупират части от 7-а дивизия и 3-а Ьа.
и сетне Враня - «е в
коменданта от 7-а дивизия, като през миналата
Македо-^
окупирана и снабдена с
а адви-
’
гийските] н(ачални|ци на
тември 1915 година под 17514; чев (Струмица), Тонков и др. Дойран и пр-. и пр Това ме ужаСява. аз с
Постановиха: лавова, както Кацарова и Сие разбойници и да замиНех - •
и
-
’

д
Одобрява се даденото от Министерството на финансите, разрешение да се
освободят Снощи те търсих по телефона да говоря да въздействувам . с войските,
без мито, без всякакви други данъци, такси и берии и без магазинаж, находящите сун-
се в през Кочанско, да се намеря вътре се ще м от нас да мда се
Софийската митница при гарата 41 колета, кгр. 1702, съдържащи пушки Мартинови, това зло. Или, ако това не може, не би л ение теб и остана * потребиото
година от
ки и патрони и два колета със санитарни материали, изпратени още през 1914 „ ервен които ще нахлуват през Царево, за да дър намериш за ®’'’|Г1Сат в Македония-
а вторите до Дружество зимат о време мерки. Обмислете н’тоя
въ^ония
.
.
първите Т. Александров, войски,
Цариград и адресирани: до
пред Жекова и др. да приемат 2-ма от , сутрин тря >а
Ужасно мъчение би било за нас, когато чакаме шинелиУРе*^
и
кръст“, но и двете пратки, предназначени за 11 Македонска дивизия. 11 гърмежите
Заседанието се затвори в 9 часа вечерта. 1ЛИ
и на изпове
Председател на Министерския съвет и министър на външните рабогиздраве_
Трън „я о«»
почнато настъплението по целия фр печат Р
n^ -
народното Л брат
данията: д-р В. Радославов; Министър на вътрешните работи и
Попов; Министър на народното просвещение: П. Пешев; Министър на финансите.
Д. > Тук намерихме Лев Карадим^ь лъжин*.
еДна нощ е квартирувал в казарма >
писах*
чев; Министър на правосъдието: Хр. Ив. Попов; Министър на войната: генерал-лшиор „ моЖе и Бачо файтона-
кМ 110.1
Министър ки зад полка. До Трън имало 26 бр.
Найденов; Министър на търговията, промишлеността и труда: Ж. Бакалов; Изпращам Славе, за да ни докар*
земеделието и държавните имоти: д-р П. Динчев; Министър на обществените сгради,

.д- I 1Ю2
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ВМОРО ДОКУМЕНТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ Р,
ПКОВОЛНИ пгг
снощи Славе ще дойде с нас като куриер и, при нужда ще го пращаме да свърши работа г Спсрт задрасканото „Ви“.
пак да си дойде при нас. и
Димитър Точков (1874, Охрид - 1941, Спфия)
’,912-1913
Д-р
г. е доброволец в Македононздрннс^
,huu
Банова срещнах в Радомир. Питах го за картечниците. Не ги е зел, но сетне разпоре¬ )Юп|,
ди да ги пратят и се надее да ги получи след 3-4 дена?!... нис> ЛирскТОр яа Софийската ^112
лотария. 11ил“а ««ей»
Казах му, щом дойдат да даде да се поправи приклада на строшената. < Думата е задраскана в текста.
Не забравяй да земеш 4-5 одеяла от Точкова, като изреже от шинелно сукно по 2, В долния край на листа Т. Александров е отбелязал- Отт.
20
м. дълги. приеме сам. Тодор Александров“ . Ген. Сава Савов (l^,
Изпращам ти 1 хубав брезнишки хляб и 8 кила кюстендилски] круши, малко от
които да пратиш у дома.
българската, Балканските (командир На 22 пехотен вол ) и
Дунавска дивизия и на III и IV армия), министър на войната
Пъ^ Й
«V
Сърд[ечен] поздрав от Чаулев и мен. офицер от свитата на цар Фердинанд и маршал на двореца. ' ^8010 “а А». Малиж» (,м

Т. Александров
Снощи изпратих 4 групи по 5-10 души куриери, четници и бежанци като проводници
към войските които ще действуват: 1. Гюешево - Паланка, 2. Голяма чука - Метежево - №402
Герман, 3. Руен - Султан тепе (дето ще се отбраняват нашите) и 4. Черна скала - Царево. Писмо от Христо Матов до полк. Александър Протогеров
Дадох на сички тия хора по 5 л. Отидоха много въодушевени. и Тодор Александров за разговорите си с министър-председателя
д-р Васил Радославов за воденето на военните действия,
за участието на 11 Македонска пехотна дивизия в боевете,
ЦДА, ф. 1933 к, on. 1, а. е. 32, л. 1-3. Оригинал. Ръкопис. за положението в Моравско, за преговорите с Гърция,
за отношенията с Албания и др.
София, 10 октомври 1915 1
1
Симеон Гергиев Клинчарски (1866, с. Пресека, Кочанско- 1921, с. Жиленци, Кюстендилско), кочански
войвода.
Драги Протогеров -Александров, с
получих. Чакахме камионите, та да пратим
1. Писмата от Кюстендил и от Скопие ги няма. Пращам Ви туй писмо чрез Стра-
2
Георги Кулишсв (1885, Дойран - 1974, София), учител в Дойран, Щип, Солун, член на Солунския окръ¬
жен революционен комитет, директор на в. „Македония“ (1926-1929), редактор на в. „Вардар“ (1929-
1930), редактор на в. „Ниви дни“, министър на външните работи (1946), подпредседател на Пруезидиума -
тях шофьорите герм[анци], ама до днес
още
хила нямайки някой да едва направо. щом иска Гл[авната] квартира.
-
на Народното събрание (1954-1971), народен представител (1945-1974).
албанците да вървят,
-■

2. Радосл[авов] се съгласи заквартира военни власти тук, та оттам

компетентните
’Генерал Георги Тодоров (1858, Болград, Бесарабия - 1934, София) завършва Военното училище в Со¬
фия през 1879 г. и Генералщабната академия в гр. Николаев, Русия (1885). През Балканската война е - до
Чакахме заповед от ГлГавната] нищо. Решихтогазда ида при военния иш[исть|р. . "
командир на 7-а пехотна Рилска дивизия, а през Първата световна война (1915-1918) командува после¬ съобщение и до нас, не последва положение, -
не бивала си съз
дователно 2-ра и 3-а армия. се яви против: „Знам, казва, политическото]че в преговартнията
с
3. Узнах от мин[истъ]р,
компетентен Кавала з •
р. Места (без
,

ректификация на границата, именно

опасност“, каза да им обръщат
№401 ра жел[езни]ца. „За Битоля на се силите си прав у
Писмо от Тодор Александров до престолонаследника княз Борис Търновски гръц[ки] вестници изглежда, че съгласен-
ъди(мия1 мин[нстъ]р - му- яам за
с молба да бъде приет заедно с д-р Димитър Точков внимание. да
съгласен. Рекохме, о
Рече

-
Враня. гари
4. Нищо не последва и заСоф[ийския] п0ДбраХме хора. са-
София, 10 октомври 1915 г. нач[ални]ка на

.
Прати ме при Нищо още тук ще си 1
секи случай записка. Дадох му. другите негови хораДобре сторихте в
До Негово Царско Височество
Княз Борис Търновски, Престолон[аследник]'
-
един двама от своите да ги
води;
5 ОМШМС Tero» -окр[ъжен] у Р
илях11

Пристигнах в София за 1 ден. Ползувам се от случая да2 В[аше] Ц[арско] В[исочест- вам им, ама по никой начин княз го> Т.
во] да благоволите да ни приемете заедно с г. д-р Д. Точков3, за да ви изложа2 дадени Моравската долина (в^Багдат)Мирчев и др. »«^ах MV [на]
Лукан*
обяснения по един важен, актуален въпрос. Нека - Т. Павлов или Йорд. ’ ,„1.,пно1то прав[1,тел 17“°
тъ]р2. Ще ГО предвидят вероятно
в Щип.
Ваш предан Тодор Александров1 кри®- богато половин
бълфф-
град го предвиждаме.
- УпРавлен“^с^^
6. „Меко лабаво е воина в е
Мопавския
право ляМ н крацща - и
"Р^Х^нно
14
- ,ля м
ЦВА, ф. 22, ОП. 3, а. е. 227, л. 135. Чернова. Ръкопис. Публ. в Т. Александров, Непубликувани
спомени, за отговорност да отвори
противното,
ския] народ мислеше крути
(и
на
него от 11
^ви £
4“ •“*“
да
онова
документи и материали, е. 259.
не смее да предприеме
коятоднеш
ще меРа
върху
(зашото шел
л биле 1105
време. Отговорността,поради
после на Бълг[ари]я,
' Борис III (1894-1943), български княз (Борис Търновски) и цар (1918-1943).
1104
 - —
-V-
.

i-ti i ... 1!^ .it

—~
. L .11.
,

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

левите течения у нас) ще бъде много голяма. С други думи, днешната отговорност от един
строги мерки е дребна работа пред отговорността пред бъдещето.“ Това са подробности Разпоредих по селата да дойдат
сички четници л х
казах [на] Луканов да предаде на министъра. Добавих: „в положение съм да знам, че
вашите чиновници в Моравската долина започнали са да сфащат, че само с благо държа¬
вече Сега идва Стоян Мишев4 със сички четници,
Сърд[ечен] поздрав които са тук?1* ' '' с ™х.
Ше яойде той
1

не нищо не излиза.“
7. За пленниците - бълг[ари] от Мак[едони]я каза ми воен[ния] мин[истъ]р, решено Т
да се отделят от сърбите. Отделиха ги.
Амжашдров
I 8. Писмо получих от г. Милетича от Берлин. Поместил дописка във „Voss. Zeitung“ НБКМ БИА, ф. 189, а. е. 4, л. 10. Оригинал. Ръкопис.
със съдържание - онова, което изработихме аз и той за подпредседателя] на Райхпост.
9. Проф. Георгов заминава към Виена други ден.
। Капитан Никола Лефтеров по гова време е
10. Какво поръчал устно д-р Татарчев по Секулов, делегата на Черв[ения] кр[ъст] за македонската четническа рота при посрещането на
командир на партизанската рога в
Погацсц Ком™™
11 Мак[едонска] дивизия, - не разбрах. кайзер Вилхелм в Ниш.
11. Басри Бей пледира за уния с Албания. Ние казваме: не е време отсега да се отва¬
2 Кръстьо Лазаров (1881, с.
-
Коню, Кумановско 1944, Куманово),
1934); убит е през септември 1944 г. от сърбите заедно с още 40 кумановски околийски войвода (1904-
българи от Куманово, като Кр. Лазаров
ря въпрос - беля. е жив погребан.
12. Поведението на Гърция, продължава да ни вдъхва недоверие. И в Румъния е '
1910 г. до смъртта си е войвода в Скопско.
-
Лазар Велков (1880 г., с. Дивял, Скопско 1924, с. Жишше, Кумановско),
член на ВМОРОот 1896 г . от
спокойно; герм[ански] войски по нашия Дунавски бряг. 4 през Първата световна
война (1915-1918) Стоян Мишев е старши подофицер и командир на
13. Срещна ме Бозуков. „Вашето излезна право, казва, нека е честито“. Весел бе. От Светини-
колския партизански взвод.
там ще видите изобщо настроението у русофилите. Има впрочем, рядко много и небла¬
гоприятни изрази на отделни лица.
14. Радосл[авов] казал на д-р Ник[олов]: „Отлични отзиви има сега за държането в №404
бой на мак[едонци]те от 11 Ма[кедонска] див[изи]я. Дори по-добре от други дивизии.“ Писмо от Константин Ципушев до Тодор Александров за несъгласуваността
С искрен поздрав X. Матов. в действията на ВМРО и армията, за заминаването
П. П. Мъчно инак за пращане писма, та пак гледайте куриер да има. на партизанските отряди за местоназначението
им и за водените бойни действия в Струмишко
Струмица, 22 октомври 1915 г.
ЦЦА, ф. 1909 к, on. 1, а. е. 266, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив Христо Матов, с. 336-338.
Драги Тодоре,
Приключеното тук писмо е писано и проведено ощеголеми на 18 по Моне Гюрков, обаче е
спънки.
повърнато обратно, понеже поручик Смрикаров правил контра нас - Организацията.
Голяма част от военните действуват систематически
1 По това време военен министър е ген. Калин Найденов (1915-1918).
и игнориране, но щом се
яви трудна
Министър на вътрешните работи в правителството на д-р В. Радославов е Христо Попов (1913-1918).
Забелязва се известна неприязън, па понекога
2
управител в I (ршпина. нас.
’ Димитър Влахов по време на Първата световна война (1915-1918) е окръжен работа и отговорности, веднага прибягват до
тези въпроси, обаче деликатното
Много има да ти докладвам по
ми писмо ще оъде цензурира!
тавлява да мълча - сигурно и настоящото
№403 наши отряди са
Писмо от Тодор Александров до полк. Александър Протогеров Още в навечерието на войната сички
заповеди от С <р и Ди-
ваше
ето на военните съгласно районнитесички куриери, о П мционии] куриери са в
ПроВОдн.х
за необходимостта от придвижване на чети проводени по районите им, а също - Конче. Остана,
на ВМРО към Щип и др. Р
митър Петров към Тиквешко, през фронт
Щип, 21 октомври 1915 г. услуга на пограничния командир. зная дали си писмото. Тткашиият
-Удово - Д|емир|
не
Писах ти и по г-на Ефремов, узнахме, P Останали са
От заловени трима роби на 3 н. м. към &
три фре«
Др[аги] Протогеров,
е да няма неприят¬ заминали
Капия няма сърби, сички са трена
стоварени
Коле Панев от 5-и полк е оставен тук в мелниците. Желателно от
ности той после. Макар да била дадена записка за неговото освобождаване, пак го зап¬ водачи. На първо време с 4 и обоз. Д г войниди - заа^а
Действуваха
лашвали с наказание. Без него ще спрат мелниците. полка заедно с техните муницииса имали М им се
Лазаров2 ри и сини шинели). Полковете отровни (фр У
Лефтеров1 казва, че са необходими тук поне 5-10 души местни четници. Кр.на 2-а ар¬ две горск
Души. Имаха една полска и патрони „дум м»
Р и 1107
писва, че много сръбски четници и войводи се крият в Кумановско, но щабът повече с бризантни гранати,
мия му забранил да върши каквото и да е. Пенчев ще ти донесе писмото на Кръстю.
1106
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

бие слабо, обаче артилерията им е силна. Тогава ние имахме срещу тях 3-а дружина от
и полк, една смесена рота на поручик Панов1 с мисия разрушението на Удовския м 144
ВМОР°'ДОКУМЕ"ТИ'-Ц^ЛЛНИТЕпков
занските отряди. В Дирекцията на печат» „
п”-
°РГЛНИ
т
пограничната рота. Обаче в последствие пристигнаха и другите две дружини от 14-и " кат публикуването им, понеже се отнасял Иресаха и одобрих»
и наскоро дойде и 44 п[олк]. Заедно двата образуваха една бригада. Отначало
само горска артилерия, обаче в последствие пристигнаха 13-и и 7-и артилерийски] имах^
по^
Що сторихте със списъка на дядо
полк и препратихте ли им открити Ильо“
дейс™я ’ не
та сега освен горската артилерия имаме 36 полски дългобойни оръдия, от които 10
рострелни. неск*’ Петровски. Дядо Илия1 дойде тук за дрехи^ И Назначени »
му оттук, не достигат, пък го пратихме л» “^Р
ули и патрони.
КшОТ '
КЪМ
ия на паЙс™
Анастасов на Петровския пограничен пункт Кюстеняад«ия “гГ
)
°Т дад“Мс
От два дни насам имаме усилена канонада, която продължи денонощно с
малки ппГ’
12въТРУЧИ*
контрабанджии и съмнителни хора М ДЯД0
Илия> а пускал
интервали за почивка. които уж
Каква е сега точно силата на противника, не знам, обаче сигурно имат много войска
рЛ,™ РИ ywi. Н1„о
че е назначен пунктов началник на партизански^
*
със силна артилерия. Сторете оттам, каквото можете чрез вдч[ални1ка
Вчера и онзи ден над Струмишко летеше неприятелски аероплан, след което почва¬ съдействие на дядо Илия. 1 ld 7’а Дивизия, за да явят
ше честа стрелба със сички родове оръжие. военните
С поздрав на всички ви
Днес очаквам Зике и Албански2, на които устно ще обясня някои подробности.
Сега е там окр[ъжният] управител, та той ти е обяснил за положението в Малеш и Г. Бажваро,
Радовиш.
Сърдечен поздрав на сички приятели НБКМ БИА, ф. 405, а. е. 1, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
К. Ципушев*
Р. S. Снощи получих писмо от Баждаров заедно с Матов4, в което ми явяват, че
Щабът на действуващата наша армия в Македония е изказал голямо задоволство от пар¬ 1
Става дума за полковник Константин Георгиев (1873-1925). През Първата световна война с началник на
тизанските отряди и пунктовете пред Военното министерство.5 -
Оперативното отделение в Щаба на Действующата армия (1915 1917), през 1918 г. е началник щаб на 5
пехотна Дунавска дивизия, помощник-началник щаб на армията, повишен в чин генерал-майор през 1920
г. председател на Съюза на запасните офицери, член на Демократическия сговор, народен представител.
Убит от терористи ческа бойна група на Военната организация на БКП на 14 април 1925 г. Неговото убийс¬
НБКМ БИА, ф. 405, а. е. 1, л. 25. Оригинал. Ръкопис. тво и опелото в „Света Неделя“ послужили за повод на атентата в храма на 16 април 1925 г.
- През Първата световна война дядо Илия Кърчовалията е пунктов началник на Петровския пункт на
ВМОРО.
1
Капитан Константин Георгиев Панов, началник на Разузнавателната секция при Партизанския отряд.
2 Атанас Якимов Албански (1880, с. Горно Еловци, Гистиварско - 1943, София), учител, член на Скопс-

кия окръжен революционен комитет, по време на Илинденско-11рсображсиското въстание е тетовски и 406

Димитър Точков
гостиварски войвода, пълномощник на ЦК на ВМРО в Петрич (1928-1934). Писмо от Тодор Александров до Христо Матов и
’ По време на Първата световна Константин (Коце) Ципушев е ръководител на Струмишкия революци¬ за разговора му с ген. Константин
Жостов,
па>
“ач
а™16анците
онен пункт и председател на Окръжната постоянна комисия в Струмица. на армията, за единодействие на българска
за семейстЮ1 ‘‘Р,
4
След освобождението на Македония Георги Баждаров с помощта на Христо Матов започва да издава през войната, за отпускане на помощи

ВКО^ ^1ат
ет0
в Скопие в. „Родина“, който излизал от 18 декември 1915 до 21 септември 1918 г. Матов е и член па за бойните действия при д Д Р^ск^р()
ПИсмеи
комисията по подпомагане на войнишките семейства и бежанците. да нареди на всички войводи на до момента
5 Следва задрасканият послепис: „П. Л. Срещнах Малинова. Каза ми между друго; чул споразумение с
Кавала, ако и koi a io отчет за действията си 191о г.,
гърците било постигнато на 20 н. ст. (Дава им се Гевг(ели] - Дойран, те ще ни дадат Кюстендил, 30 октомври
сме чули това. Малинов ме питаше, вярно ли е, че има споразумс
земат Валона. От другаде до днес не
ние.“
Драги Матов и Точков, етят На Славчо А <
. дата»1 - Якимов,

Вчера Ви писах едно

405 който води co себе болния баща на (То е
и го приберете. аа на длбания, сега
Писмо от Георги Баждаров до Тодор Александров за взаимодействието
и важно писмо, потърсете Абазов! да се реш*1 албански четни-
на партизанските отряди с действуващата армия Ген[енерал] Жостов2 намира
чека. и
а пратим^^
rvuull (1а сръбската

Б. м., Б. д.
това ще остане в тайна, а ние има даРорганизират
там. ни помогнет ’я
ЦИ, заедно с 10-15 наши в Алб< ’ се оггеглип0"л по.сКОро. Ние щи със
армия, част от която може да У враговете и мцалреД- А като подобно.
Драги Тодоре,
подло
Морос унищожаването^
заме с това, казва той, защото прОТиво;Щнтв
Началникът на Цензурната секция при Щаба на действуващата армия or nap Сърбия, лесно ще сломим по-къ
ник Георгиев1 не разреши да се публикуват сведенията за услугите, направени
1108
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

-
Казах му сички наши съображения, против, обаче, той, при това, намира от полза
ВМОРО. ДОКУМЕНТИ HAUEHTp
изпращането им. Говорете с Радославова по това, ако й той се съгласи, пратете Гиляпди КОВОЛНИО1ТЛ11И(1К1
през Царево - Щип - Велес с 40-50 души.’ Бележка ат Хра™ Mam и
Забравих аз да говоря на Радославова да отпусне още 20-30000 лв. за издръжка на
семействата на войниците и четници македонци. Той ми обещаваше по-рано, щом се
къде се кра„Ир„ Tw^L
свърши първата сума, да отпусне още. Напомни му.
-
Вчера имаше телеграма от кап[итан] Градски, отдето анг[ло] френците се опитали
Бележка за Преславския край
София, 15 ноември
/9/5 г.
, да преминат на левия бряг на Вардара, обаче Македонската 1 бригада ги отблъснала и •1. Долна
п гт
Преспа (главно малкото
/
преследвала с големи загуби за тях. Слава Богу успехи от нас. Преславско м
Н[ачални]к щаба нищо не знае за действията и заслугите на четите. Сега ще разпо¬
редя секи войвода, при съдействие на окол[ийския] началник или някой учител да опише
ръце, но година време бе в сръбски ръце: гърците
В Долна I Ipecna бе столицата на цар я
Самуила. В
сега е запазена черква с чудно хубава архитектура
заХХ^
остров* '
в
Г
по дати и с подробност сички действия на четата си, услугите, които е принесъл на войс¬ мраморна плоча на цар Самуиловата майка: В село I До и
ките и писмени и др. благодарности и похвали, които е получил. българска редакция. надписът е най г«фият
Ще нареда от тия „реляции“ да пратят по 1 препис: на Щаба на армията, на Протоге-
паметник от старо-
Ето защо желателно би било да се положат
рова и Вам. Използувайте ги чрез Кр. Станчев. сички усилия (ако потрябва и с отстъпки
другаде), щото тоя малък ъгъл да влезне в пределите
Тук в Кюстендил наредих Страхил М. Развигоров4 да ни служи за препращане писма пада, понеже по право бе сръбско владение. на България. Юри™Х?
За нас Долна Преспа много струва
*
и вестници през Паланка - Кратово за Щип. Добре е редовно да ни пращате по 5-6 броя от гърците нищо не струва. а
’ а
3-4 вестника и по-важните новини чрез него. 2. Тук ще отоележим още, че остров Град (в голямото Преспанско
Сърд[ечен] поздрав на сички Ви езеро) е също тъй
историческо място за нас и че е тъкмо до гръцката граница, та трябва да
веднага да се завземе от наши войски - за секи случай. се не пропусне
Т. Александров
Р. S. Приключвам 2 готови открити листове, които можете да използувате в по- По същите причини трябва веднага да се завземе с войска и манастирът „Св. На¬
важни случаи. ум“ (на юж[ния] бряг на Охридското езеро): там е изобразен Св. цар Борис-Михаил. И иа
Същия. тоя манастир гърците имат око, между друго[то] зарад големите му имоти.
3. И ако съществува и ако не съществува Албания като държава, трябва по възмож¬
ност целият западен бряг на Охридското езеро да остане в наши ръце.
Вж. приложената карта.1
ЦДА, ф. 1933 к, on. 1, а. е. 15, л. 1-2. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Архив Христо Матов, с. 346-347. Христо Матов. Т. АзекмнР/юв

1
-
Славчо Абазов (1884, с. Злетово, Кратовско 1928, София), дългогодишен
войвода в Кратовско, Кочан- ЦДА. ф. 3 13 к, ОП. 1, а. е. 675, л. 2. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Т. АмксанАрм, Непубликувани
документи и материали, с. 47-48.
спомени,

ско, Паланечко и Щипско.

2 Ген. Константин Жостов (1867-1916), участва в Сръбско-българската война;
началник-щаб на 111 ар¬
войни и началник-щаб на Действащата армия; военен аташе във Виена и 11ариж,
мия през Балканските
маршал на двореца. Картата не е запазена в архива на д-р В. Радославов.
записал: „Дадох си мнението за: I. При
’ По въпроса ген. К. Жостов в дневника си от 1 ноември 1915 г. е да се насочи в Западна Македония.
разпределянето на зоните за действие нашата I армия непременно
македонските българи получат своята свобода непосредст¬ №408 му
Александров за срещата
При все че ще е трудно пренасянето й, нека наши
Охрид. Той да го освободи. 2. Да не ангажира
вено от българските войски. Генерал Бояджиев е от
стане нужда.“ Вж. Г ен. С. Савов, ген. К. Жостов. Паметна бележка от Тодор обсъжданите въпроси
чести в похода в Албания и Черна гора, ако от такъв
Ц. Билярски, Т. Андонов. София, 2000, с. 108. е цар Фердинанд I и за 9 януари 1916 г.
Интимните причини за погромите на България. Съст.
4
Страхил Развигоров (10 октомври 1897, Щип - 1948, Пазарджик), адвокат, син на Мише Развигоров,
на ЦК на ВМРО.
пълномощник на ЦК на ВМРО в Свети Врач, член
Среща с царя на 9.1.1916 г. хра-
1- Глав[ното] командуване - Жостов - пътищата, опасност
Правителството от св1ршв[ане)
2. Тилово управление - лошо
прехранване;
ната; да не се изнася никаква [храна]
3. Комитета на предвидливостта
4. Награди за офиц[ери] и войници
5. В. „Родина“
6. Администрацията

1110
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

7. Точков - Берлин
8. Розелиус' - икономическото] повдиг[ане] страната; никому концесии- Манпопг 1 По редица от въпросите, които Т Алек< »
^ая^ Ши,
ум - тютюнът; Канала - Рейн - Майн с Дунава ’ «CJ4’a- бележки:
рд Нанл 1
„1. Продоволствуването на армията я о» той
9. Тюфекчиев - Коница, обещ[ал] Добрович2
10. Изпращане хора в странство - Точков...
чава 1/2 хляб. Освен на лошите пътиш,
ТИЛОВО управление.
"ЪТНЩа’ ™ва ее тп°
Л°Ш° урсино-
дължи до Чели ма-

11. Коя партия хора на Организацията]?! Необходимо е да се назначи no-деятелен

и по-умен ч На" ГмЙ1
12. Гърция - Румъния между силите немци? 2. Има голяма опасност да- останем бездостатъ.,и„ "^ВДите о*.,,
13. Адреса от Битолското братство
14. Отношение с Пр[авителство]то - пролетта без храна - износа забранен’
ния. Желанието е да се забрани
износав^"04’“"'^^
3. Големи грабежи върши Комитетът за обществ и крма.
ето на армията на реквизиционните комисии г™“?"|*Д,ВДп*хтАсегаПосга.
15. 200-тях милиона помощ за войната - Тончев - заем диване’ мирното население в градовете с необхолч Комитета' дасег,^
16. Администрацията на. Най-добре е да се остави само на рекн^
17. Почистването - Моравско и Македония - чети Пирот, Княжевац - Негот[ино].
обществена] предвидливост] за прехрм[ване| L X™
К°МИСИЯ и 01 м" «а
"оХ^Ко^^^
“
.
да “'"и по-бържс старата
Т. Александров4 новата да се извършва в брой. реквизиция а
4. По-добър подбор на назначаваните административни]
чиновник м
Ма1'сд0',ия МоР»«о.
5. Необходно е да се пратят повече професори, журналисти
и лп » "
кауза на България, да отбиват клеветите на гръцки и лп
"*
ИШИ,Щ№
"Р»«ата
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 133. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Т. Александров, Непубликувани спомени
аХия
.
ние. особ[ено] неутралните страни и в Германия и
документи и материали, с. 48-50. пнаша М d Pd’HI1 вьпроси raaBHU |ю
нашите аспирации по отношение на Гърция - Кавала.
6. 200-тях милиона лв. безвъзмездна помощ за Германия сега се обръща
"
заем с лях,,, Мислим
1
Лудвиг Розелиус, германски търговец, свързан с оръжейните доставки за 1 1 Македонска пехотна диви¬
да се употребят усилия от всички страни* да остане помощ за да не се
1ар[скнят] народ .
товари с излишни XX
зия, почетен български консул в Бремен. Вж. ЦВА. ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 191. Оригинал. Ръкопис.
2 След Бележки към бел. 4: 1 Следва задрасканата дума „макар“. “Следва задрасканото,си'. ’Следва задраска¬
тази среща Т. Александров си отбелязва следното: ната дума „работата“. 4 Следват задрасканите думи „за предвидливост“. s Т. Александров е написал
,,Н[аум] Тюфекчиев и фаик бей Коница се обещаваха писмено на Н[егово| В[еличество] Ц|аря|, че ще
организират Албания да остане под протектората на България е княз Кирил Преславски начело. Затова
‘
думата „снабдяване“ над думите „за прехранване“, която е зачертал. Думите „от всички страни' са

Тюфекчиев извикал Коница и искал среща от царя за двамата. ’

изписани над зачеркнатите „от индустриалците“. Следва задрасканата дума „данъкопл.“ " Следват
заличените цифри „7“ и „8“, а след последната и задрасканата дума „необходно“.
Говорих на Н[егово] Ц|арско] В[исочество] за опасностите за България от тая въдица в срещата на 9. 1.
1916 г., когато ме извикаха за награждаване с герм|аиски] и бълг|арски] орден.
Тодор Александров“ №409
Тази бележка Т. Александров е написал на гърба на следното писмо на проф. Никола Милев от понедел¬ Протогеров
Писмо от Тодор Александров и полк. Александърда-
ник 28 декември 1915 г.: ,Мраги Александров, Взехме си белята с тия арнаути. Антрефилето за фаик бей
до цар Фердинанд I за българо-германските
Коница, в редакцията, в която е поместено в „Народни права“, го донесе у нас Матей Геров; и понеже аз на
чувах често това име, поместих го, като го измених. Преди празниците ме срещна Церниш Хима. който и за германската помощ за оборудването
ми благодари, но ме помоли да поправим съобщението, в смисъл, че ф. б. К|оница| не е бил министър пехотна дивизия
на Wied, и че те и двамата били противници на княза, когото считали пакостен за Албания. Да се Б.м., 14 януари 1916 г.
ще н>
връщаме сега пак на неговата личност, ще бъде излишно и досадно. Съобщение-го на албанците
227, л. 134.
препратя в „Народни права“. Със сърдечен поздрав Н. Милев.“ Вж. ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. на там, неу-
Оригинал. Ръкопис. Добрович е Страшимир Добрович, дългогодишен частен секретар и началник(оз Ваше Величество, Индустриалния съюз
Тайната канцелария на княз Фердинанд и на цар Борис III. Wied е Вилхелм фон Вид княз на Албания от Германия -представите
7 март 1914 до 3 септември 1914).
Нашите приятели
морно работиха, както е известно' на Ваше -
' и на България и на Р
’ Същите въпроси, обсъждани с цар Фердинанд в 14 т. вж. и в бележката на Т. Александров
в същата а.
с мощна Германия. Те разбраха добре жиз ение и сега д бойна
е., л. 193. Тя има следното съдържание: грижеха да бъдат те удовлетворени. В “°*а
„9. I. 1916 г. Говорих на царя на срещата на 9. 1. 1916 год. при награждаването с герм[анския]
ж[елезен] ват голяма дейност. Благодарение на т
Тилово управление -
отряди. „
ат насърчени
кръстс б(ант] III ст[епен]. 1. Глав[ното] командуване - Жостов и правителството. 2.
на храна. . . оми готовност Македонската дивизия и сапар к за България *’ да им се ук“же
лошо прехранване; пътищата; опасност от свършване храната; да се запрети износа
та на предвидливостта. 4. Правителството и Организацията] - вътрешна политика, комитет озелнус,
[на] пред За всичко онова’, което досега
занапред да работят по-усърдно, бимотрябвало^ 6лаговоли
Ваш
я*
”
видливостта, назначенията. 5. Пречистването Моравско и Македония - чети. 6. Коя napi
ия. 7.
че това
Манесман и фридр[ихс] - ордени - Точков. Икономич[еско] повдиг(ане) страната,
никому концесии, един израз на благодарност. Това
сме вПечатлението.
тази g зашото
Манделбаум - тютюнът, канал Рейн - Майн - Дун[ав]. 8. Изпращане хора в странство...
Д-р очков. • Удостои с подходящи декорации. покори
Осмеляваме се да отправим
недос¬
200 милиона помощ - Д-р Точков - заем. 10. Тюфекчиев. Конница - Добрович. 11. Гърция и ходатайство,
татъчните] сили от Германия - гледището ни. 12. Румъния... 13. Адреса на Битолското братство. отличие се очаква да бъде направ да УДудовлетвори н i

Ако благоволи Ваше Величество

Наградата за офицери и войници. „Родина“.“

1112
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

лим да бъде възложено на нашия другар д-р Д. Точков, който наскоро Ще ^о.ДокуМЕНТИ11АиЕнтрАл1^
наш делегат за Берлин, да им предаде въпросните отличия. замине като а) бърза и коренна прОмяна в
к
б) излишните храни и др. CVD0RM „ за 0°и1еств[сна1 „„
Й“" «Ц
Възползуваме се от случая да поднесем на В[аше] В[еличе]ство кратко ' 1
изложе или бюро, в който случай печалбите да ®«
на въпросите, повдигнати в приема, с който биде удостоен тия дни нашият дпугап
сандров.
д
17 1 Т ллек’ п"Ие държавата. ‘ ат Част м
Сме на Ваше Величество 5. Лоша администрация в новите " " 1а
6. Никакво желание от министъра н-
земи
Искрено предани: [... димо е за министър на вътрешните работи да
во, добросъвестно и честно.
д поста«и «поТ Раб<1™
ю « подобри тя
др[уГ0] лице н .
тя- н<ЗДо-
ЦВА. ф. 22. оп. 3, а. е. 227, л. 189. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Т.
(Ако е полезно, Организацията може да
земе уЧасгие 6 vn„
”
Алексан^юп. Непубликувани спомени 7. България, поне до мира трябва да W Лението
документи и материали, с. 259-260. ’ решно и с пълно доверие пред съюзниците.има мошна Р и пРавителство силно т.
)

Поради това считаме, че не е добре сега да

став-
' Следва задрасканата дума „това“.
важни политически причини, външни и вътрешни
ция: ’
no-SZ ““
Игаииия ка6инет
“димо е да стане "°
реконструк-
2
Думата е написана над задрасканите думи „не престават“. а) Главнокомандующия Жеков да стане и военен
министър
’ Следва задрасканата дума „обаче“. б) Министърът на вътрешните работи да се замени с друго лице
в) Министърът на финансите Тончев да земе др^-о) министерство,
Пиперков да се уволни, г ' а секретаря му Mv

г) Ако е нужно, могат да излезнат от кабинета и министрите Динчев1 и Апостолов'.

№410 Пропуснато да се говори:
Паметна бележка от разговора на полк. Александър Протогеров 1. Щабът на 2-а армия изгонва от Неврокоп пунктовите началници Ст. Филипов и
и Тодор Александров с княз Кирил Преславски за проблемите Ив. Вапцаров и ги замества с Паница и др[уги] подобни. (Генерал Тодоров5 на годишни¬
във военното ръководство па българската армия, за вътрешното ната от смъртта на Сандански ходил на гроба му на поклонение.)
положение и евентуално участие на ВМОРО 2. За началниците на Военно инспекционните области в Македония и Моравско.
в управлението на страната След няколко дена виждаме заедно с Протогерова и поотделно Н[егово] Ц[арско]
[След 10 Mail 1916 г.] В[исочество] престолонаследника. Говорихме и по последните два въпроса.
На Протогерова му бе много мъчно, задето царят не ни прие, макар да бяхме искали
квар
това с писмо. Тогава правителствените] хора бяха пуснали интрига, че о-лав(нага) •
Паметна бележка от разговора на полков[ник] Протогеров и Т. Александров военна лига. [
тира (полк[овник] Сапунаров6 с Протогеров) образували
с Щегово] Ц[арско] В[исочество] Княз Кирил Преславски' на 9. V. 1916 год.
нови, че франкмасонската ложа, в която влизат горните двама, са я , ' „вс
(Дадена на княза на 10. V. 1916 год.) У станови се също, че донесените сведения от Протогеров. ик^
на годишнината се
1. Лошо прехранване на войската
2. Глад в Македония
група офицери от Щаба на 2-а армия са били на 'Р0®’
оказа неверно. Царят направил бележка на генерр J _
а последнияг доказал, С
Протогеров и мен.
че

Главната причина на това е антагонизма между военния министър и началника на това не е верно, и царят му съобщил, че тая . 0 н пре1 гхн[ерал| Тодоров,
Глав[ното] тилово управление. това се изложихме тв[ърде] много както пред Ц“Р ’ и ХОрата на Вътр{ешната] орган
Продоволствието на войската и населението трябва да се ръководи от едно и също който почна систематически да преследва Иротогер
място. зация.7
Необходимо е да се внесе единство във военните учреждения, като главнокоманду-
ющия стане и военен министър, в който случай, при нужда, да оставя заместник, както
това бе през Съюзническата война с генерал Ковачев2. » “
3. Грабежите в Комитета за Обществена предвидливост. ЦВА, ф. 22, on. 3, а.е. 227, л. 144-145, 147-148..Оригинал.
4. Износа на храна и др. сурови материали досега ставаха от отделни лица и големи ни спомени, документи и материали, с. 5 5
те „печалби“ оставаха в тяхна полза. Последствията от това са неимоверно поскъпванела
на
живота, липса на най-необходимите за живеене продукти,
годетелствувани партизани, което поражда:
забогатяване на отделни о
' Княз Кирил Преславски (1869-194Л),
бр
— регент (Чсел-кн“!’1
фердпнанл।
пдмсетемвр"

слу*ш' а031"“
а) завист и злоба всред пренебрегнатите партизани и от опозицията, осъден на смърт от Народния съд, вюр оТ пехота» 1 Була" L „„рави^'
б) упадък в духа на армията, '

Ген. Стилиян Георгиев Ковачев

нистерство.
сражение2в
в) отчаяние всред населението и В Балканската война 1115
При Шаркьой, командир на 2/3 бриг ада»
г) отслабване в нашите съюзници вярата им в нашите сили и способности. вото на д-р Ст. Данев ( 1913).
Мислим, че е нужно:
Ш4
 lii

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Петър Динчев, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1913) и на .

^^МентИнаце11Тра^
’листо ‘ 3eMC;w’ 3
и държавните имоти (1913-1918) в правителствата на д-р В. Радославов.
Писмо от Тодор Александров д0 1 *
4
Никола Апостолов, министър на железниците, пощите и телеграфите в правителствата h i п п r р
/ лавов (1913-1918). * д'РВГаДос- между I лавната квартипа I за
' Ген. Георги Тодоров (1858-1934), генерал от пехотата, служил в 20 пехотен полк, началник на 7 пехотш
дивизия, командващ 3 отделна армия, генерал-адютант на българския цар Фердинанд I.
6
Полк. Михаил Стефанов Сапунаров, началник на 3 пехотна дивизия (генерал-майор от 1918 г.)
отношения Р
геРМаиските
’следното
По повдигнатите въпроси Т. Александров е водил следните бележки на отделни листове, които
имат
съдържание:
„Ст. Коцов, 1 Доп|ълняюща| друж[ина], майор Шапкарев и друж[инния] поручик Паскалев,
Ваше Величество, Sm-< 11916^
При съдбоносни за отечеството моменти unu
Д. Чавов - 1. Учител [...] инвалид Райко Дамянов, 2. Зах. Гсорг[иев.„]
ребления вътре в страната, винаги сме се огмев» ПрИ Известни "'Редовткт»
1. Против амнистията в интернелац[ията|
2. Законът против разбойничеството
писмено или устно, за да излагаме нашето
на важните актуални въпроси с най-близките
скроен
i 1 3. Наем на бежанките
Методи Гелев- Швейцария, жена му близка роднина на един влиятелен политически] мъж в Швейц[ария],
които може да наложат нови изпитания и жертви
дълг да помолим наи-почтително В[аше] В[еличество) л наХ&Р"
£
Н0Мте
1 Нарад C4"Td4e «
член във федератив[ния] съвет. изложените тук обстоятелства1, които грозят да излмХ^ “
В Русия - Стеф. Лечев знае (срещу кого се изпращат сърбите.] досегашните бляскави политически и военни успехи пос™™^
1. При Черна наши 10 батареи, техни 40 то ръководство на държавния кораб на В[аше в£=
2. Гаубична артилерия и муниции;
3. Подкрепления - пресни, запазени части (корпуси),
морални и кръвни жертви, дадени от бълфрекифъоръжен
твие, оказано от нашите съюзници. Е J тТнХЕ
ценното съдене-

-
1 . Грешки а) искат да вземат „Чеган“, Ф[ердинанд] не позволи, б) 9 дивизия ноще изтеглена от Мори-
хово, в) 12 и 23 п|олкове] - изпр[атени] от Кемал - издържаха, г) при Добруджа 8 дена изгубени...(4200
Бриг.), д) Румъния по-рано (Сскт)
2. Триенията - послед(ните] скандали
3. Кюстендж[анското] губернаторство - на нашите войски не дават храна в Балчик брашно закупено
по-рано от гсрм(анските] фирми. Петрол и бензин не дават на нашите.
1. Вътрешното положение - Правителството декл[арира] - няма да има амнистия; Законопроект про¬
тив разбойничеството (Балкан); Депутати решили да дискредитират] I лавн|ото] командуване.
3. Комитетът за Общ[ествена] предвидливост дават дневно 102 вагона вместо 40. Полков. Лавчеп
храни и фураж.
Кюстенджа: 1. Бижутерии, платове (манифактурни] стоки), готови дрехи, гумени работи, кожени
изде¬
лия, мобили, 2. Незачитане откр(ити) листове на нашата Глав[на] квартира, 3. Надменно държане.
4. 1е
Известно е на В[аше] Величество], че отношенията между Глав|ната| квартира
правителството, resp. между главнокомандующия от една страна и министър-председате¬и
ля и министъра на войната, от друга - бяха отдавна недобри, обаче от известно време те
останаха крайно обтегнати. Това не може да се укрие от населението и войската и се
отразява много зле както върху вътрешното положение в страната, тъй също и върху
духа на войниците и на фронта. (От обявяване[то] на войната досега има около 50000
бегълци от армията). Тия лоши отношения са причина да се намалява нашето значение
пред съюзниците ни2. Триенията между Глав[ната] квартира и правителството или меж¬
ду военните власти и гражданските чиновници са една от главните причини, за .та може
- да се уреди въпросът за прехраната: войските на фронта се хранят твърде слабо и нере
довно. македонското население гладува (има вече много смъртни случаи от глад! вре
раната на населението и в старите предели на царството е
убива духа на войника и ако не се вземат най-бързи мерки, за д с
n)W

съобщават на наши ранени войници кога има трен, а влачат пол[ковия] лекар [от] Добрич
д-р Станишсв.
Сърбите 6 карт. на дружина, а у нас полк. - 4 кар.
катастрофата е очевидна и неизбежна. повод на „аШцте
Срещу 12 наши батареи - те 40 бат[ареи]. Несъгласиието между Глав[ната] квартира и пов
инак доблестни съюзници, германците, да изменят
пРав“™^си спрям0 България
до-
от българската
Нови 1 руска бригада, 2 италиански бригади и 1 нова фр[енска] кон.
като в началото те оценяваха добре принесените в по gMrapnre, след като е
узнаха
Само от Кюстенджа 20- 2! вагона- Морфов.
Кюстенджен[ския] ген[ерал] - губернатор научил от Хинденб[ург, че е] подч[инен]
на Макен[зен], а след намеса във войната и бяха много внимателни спр недобре спрямо нас
нашата Глав[на] квартира. нашите вътрешни недъзи и слабости4, n04H“a“aBaT
нашите заслуги-
това само известиха в
Тая телегр[ама е] подадена лично |на] I анчева.
стремят да намаляват нашето значение, ома нашаТа
Главна] кварн Р •
Генер. Типен - н[ачални]к щаб при Макензен, българофоб. Сект.
мат командуването на нашите войски от ръц в няма да зшШ
се месят във вътрешните ни работи и е силата на
Полк. Хесен при Макенз[ен], отличен човек.
енергично нашите законни права над лрид д0 голяма ,
нзаестнн
.
В Кюстснд/Кз* и
1201X10000 кгр. бензин, 40 милиона газ, 30 [милиона] машин[но],овес 100 (вагона), ечемик 800 [вагона!,
30 стари и не поробени български земи. То 6ата си един
носене течн[ости], 280 вагона. 11 локомотива, брашно 700 вагона
боб 400 (вагона], жито 600 вагона], царевица 400 [вагона] - 30000000 [вагона].
[вагона L то, че правителството и Глав[ната]
случаи напоследък почнаха да прибяга. ^^ието
ПРодукти и
на
суров
от
^чнп ’Р" f а
Мак^
да игнорира Макснзена, а да
Мекленбург(ския] херцог - Славкову - Народ(ното] събр[анис] не трябва
хвали само нашата армия и телегр[афира| само Тошеву.
Безконтролният износ на
ния, Моравско и стара България и ос хРаН^1В^ ^‘^^пнипроРУ^^в^гла^
Бълг[арските] железници в герм[ански] ръце, ни припаси, назначаването на кюстен нас храни •]са после^оЛ|ПИЧески и
[...] Вж. ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 167, 167 а-167 г. Оригинал. Ръкопис. Да не получим никаква част от не(’
д°ашК0 и др[Угй1 ^квартиР*’
°бщи усилия и жертви Добруджа и Влаш^ Глав[ната]
к„ р
Miwro ill?
тоя антагонизъм между правителс ,
I, •;

1116
 АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ вморо. Документи НЛЦЕН

икономически въпроси се разрешаваха неблагоприятно за България, защото не се Овоан»орГлнИ(1я9*

ват с предварително споразумение' между правителството и Глав[ната] квартира РСШа
При това несигурно6 положение в България появява се и турската опасност. Tvm
Промемория от ЦК на ВМОРц№ 412
водят вече усилена пропаганда всред турското и мохамеданско население в Македошщ
Албания за автономията на тия две области с мохамедански принц. Те7 агитират ripe" консорциум
турското население в Гюмурджинско“ и пред съюзниците ни, за да си възвърнат досепщц
ния Беломорски край на царството. Промемория
Неблагоприятното вътрешно положение, външните опасности и слабите изгледи за След злощастната война в 1913 год. Интересите
скорошен мир налагат пълно единодушие между всички фактори в страната. ориентировка на външната политика. При известна БмгаРия налагаха tlu.
В много случаи на неблагоприятни политически затруднения, на вредни икономи¬ ето, българското правителство през 191$
год.
чески обвързвания и на вътрешно отслабване, непременната намеса на Ваше Величество кия банков консорциум, с което направи първата ® Герм^
на подобни важни въпроси е спасявало България. И сега погледите на българския народ мощна Германия. Като схващахме така политическото^
сближени/^
" Р ЧКа Пм с6«««ние с
са обърнати към Ваше Величество за отстраняване на злините, които угрозяват отечест¬
вото.
ците, тогава най-решителните партизани на това
“
’*М’’ нвс
но от своя страна, за да се осъществи тая финансова сделка й рав,вме КИЧ|<0 шимож-
Много верно преценява положението Ваше Величество, като счита крайно вредна
промяната сега на м[инистър]-председателя д-р В. Радославов и на главнокомандующия,
защото това ще се отрази зле върху духа на войската, ще убие вярата в населението вътре
които твърде чувствително увреждаха стопанските интереси
накърняваха и държавното й достойнство. България, която дото®
всички свои задължения коректен платец, принуди се да даде тежките жертви
с новия заем.
.
F ".уврени
в страната, може да се изтълкува зле от нашите съюзници и ще се използува в наша вреда
от нашите врагове. Необходимо е, обаче, да се стори всичко възможно да се създаде, ако Ние не се противопоставихме, въпреки силното обществено негодувание конто из-
не пълно единство, поне по-голяма близост между м[инистър]-предс[едателя] и главноко¬ викаха неприемливите във всяко друго време условия на заема, защото за нас беше по-
мандующия, като се стараят те занапред със взаимни усилия под умелото ръководство на важно тогава, като изхождахме от най-висшите интереси на България, да се тури първата
Ваше Величество 1/ да отстранят или намалят вътрешните търкания и недъзи, 2/ да уре¬ основа на политическия ни съюз с Централните сили.
дят във възможно кратко време най-важния въпрос - прехраната на войската и населе¬ Най-чувствителната в материално и морално отношение жертва, наложена на Бъл¬
нието, като за тая цел назначат диктатура по прехраната (от 2-3 енергични лица), както е гария от договора на заема, бе отстъпването на банковия консорциум в безсрочна експло¬
почти във всички воюващи държави, понеже от формирания с толкова грижи Центр[ален] атация каменовъглените мини в Перник и Бобов дол. Тези мини са едничкото от тоя род
комит[ет] за ст[опански] гр[ижи] и об[ществена] пр[едвидливост] нищо не излезна досега, наше държавно богатство на България, с което се регулира народното стопанство. - се
3/ да взимат задружно нужните противомерки за отстраняване външната опасност (мис¬ поддържат държавните ни железници, зародилата се индустрия, снабдява се населението
а само за
лим, че е нужно'7 да се реагира срещу малките своеволия и посегателства, вършени от с топливо и пр. Тези мини не биваше да служат за обект на бюджетни ресурси,
тия мини на
германци и турци, за да не се разширяват и вземат опасни размери) и въобще да се напра¬ средство за народностопанствено преуспяване. Да се отдадат ‘
ви всичко възможно за благополучното завършване [на] великото народно дело - обеди¬ риемачи на експлоатация, в същност е изместване на Т8ХН<™™
нението на българското племе под скиптъра на Ваше Величество.1" При все това банковият консорциум настоя да вземе BC”

_
се
тая реална гаранция била необходимо условие, за дадоверието
придобие му „
ския заем на германските борси, като се
(Нопададено, защото се реши да искаме среща с НЦВ заедно с полк. Протогеров.
aDrvMeicr можеше
България. да има
Т. Александров) При положението на България през 1914 row® 1*^ истаНа на

ЦВА, ф. 22, ОП. 3, а. е. 227, л. 142-143. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Т Александров.

Непубликувани споме¬ и своето оправдание. Но след като България пможение. геРмаИСк‘’ Бьл.
Днее
на Централните сили, създаде се за нея съв“” Ратериалните в морални^^^
ни, документи и материали, с. 260-263. Ществено мнение много по-добре е уведоме съюзюши- вРавв " . в доЛ При
гария, и доверието, с което тя сега се
реални гаранции, каквато е уговореното от
пол^в‘
У
не На мината даПер1»1^
ода тези дк)| i се:
във маДение
о не предСГ^
1 Над „обстоятелства“ Т. Александров е изписал „факти“, което е зачертал. все това банковият синдикат тъкмо сег Р засма неп ре се предаде
2 Следва задрасканата дума „така“. на тая мина. Сега за сега емитирането и на
ЯТ и ако сега без нужда се отнеме мина на Балкан ()бШест1зевиср* е да
Първоначално е изписано „пренесените“, което е задраскано.
’ ръцете на частни предприемачи, ког всичките ^^„^вията от тоМ_м ние
* Следва задрасканата дума „те“. това ще предизвика буря от негодувай реката. П - Предвн*даме
s Следва задрасканото „и“. то може се пренесе дори и в 1^^тнип|^^
ia
• Думата е написана над задрасканото „затруднено“. бъдат пагубни за общите цели, . .„„„о да се
отправяме горещ апел, за да се отср ни кзраД°°Р Родство
7 Следва задрасканото „вод“.

" Първоначалният текст, който е зачертан, е „Гюмурджинският

случай Дикат до по-благоприятно време. отечество. съДбата на 111’ |0

Не е само предаността ни към

която е задраскана. iш загри*ени
’1,1„Нужно“ е изписано над думата „необходно“, сме
Други варианти на това писма има с дати 23 и 26 февруари 1917 г. Вж. док.
416.
застъпим затова, но и защото г ., G :

t I 1118 Г"”
 , ‘ ’ > 5 " " . i ,.

у7
н АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ ДОКУМЕНТИ НА
ВМОРО. ЦЕНТРАЛНите п
ш I АНИ
на двата народа, което днес тъй щастливо владее между тях и което подобни
мероприятия, засягащи и националното достолепие, могат да подкопаят. безогледни №414 ' I, ччсщ J

J
Друг е въпросът, ако за постигане и нам скъпите военни цели е Писмо от Тодор Александров до цар Фердинанд
решаване на въпроса за мини 1 за благоприятното
мината Перник да получи едно по-рационално използуване от онова, потребно, щото
днес, и ако за това е нужно, щото тя да бъде напълно милитаризиранакоето се достига за предстоящата смяна на Перник и за слуховете
ръководството на военни специалисти. Ние сме готови с всички сили да и поставена под
главнокомандуващия
ген. Никола Жеков
съдействуваме за
това и на правителството и на Главното командуване, стига експлоатацията
става от името и за сметка на Българската държава. на мината да £' Л, I преди 17 декември
1916 г1
Ласкаем се от надеждата, че Почитаемото Германско правителство ще
. сърце нашия апел и че и за напред ще ни даде доверието си за истинската вземе при- С намесата по въпроса за мината Перник Blame! ri
която питаем към него и към германския народ, с които бихме желали да ни преданост, богатства за България (само Пернишкия басейн се изчи^Т6™01
СПаси ^РДни

-
m2
СТ°ЙН0СТ 15 МИЛЙаРЛ»
1

винаги приятелски чувства. свързват за лв.), предотваратихте една сделка, която щеше да бъде най
сегашната политика за сближението между германския и (kZi/™ ?ПШа
!а

От Македонския комитет.
Да се «де еи»о „р»» р1„ , „
СИЛИ. ‘ J

ЦВА, ф. 22, оп. 3, а.е. 227, л. 136-137. Копие. Машинопис. Публ. в Т.

ни, документи и материали, с. 176-178.
Александров, Непубликувани споме¬ Счетохме за нужно да доведем до знанието на Ваше Величество] и по един друг
въпрос. Между правител(ствените) среди се носи слух, че главнокоман|дуешия] Жеков
щял да бъде сменен с генерал Найденов, генер[ал] Нерезов или генер(ал] Тодоров. Тези
трима генерали имат своите качества и тях най-добре познава Ваше Величество дали
№413 имат качествата за тоя висок пост. внимание на В[аше] Величес¬
Писмо от Тодор Александров до цар Фердинанд I, с което изразява протеста Обаче считаме за нужно да привлечем Величайшето
смяна ще произведе лошо впечатление в
си срещу опасността мини Перник да се предадат на Германия тво], че от голяма важност е да се знае че тая
ше стане по
пръскат слух, че тая смянаармията
армията, толкова повече, че заинтересованите оправдание пред само
София, 2 декември 1916 г. смяна ще намери тя
искането на германците. Ако става офицерството е по-силна личност.
и ако заместника
Ваше Величество, когато има мотиви преглеждани от Величество е ко^
Правителството приготовлява предаването на мината Перник на чуждестранния бан¬ В армията се знае от всички, че Ваше
под непосредственото мъ р Р
е
и да бъде главнокоман(дуещия) той смяна ще има влияние в р. . < Р
ков синдикат. На Ваше Величество е известно брожението, което се повдигна на времето ,
из цялата страна поради това отстъпване на най-голямото природно богатство, което В[еличество], при все това обаче тая внасят смущение в оощест
служи за повдигане па народното стопанство. Сега, когато всички държави тургат ръка Даже и само слуховете за смяна
върху частните предприятия, за да постигнат по-добре военните цели, правителството
върши фатална грешка, като отстъпва едно свое държавно имущество на частни дружес¬
тва. Опасяваме се, че това прибързване с предаването на мината, за което за най-голямо
наше съжаление замесват и името на Ваше Величество, може да предизвика нови вълне¬ документи и материали, с. 264-265.
ния, които ще се отразят върху духа на армията и ще увреди бъдещите отношения със известни
.. -Инполалсни по
съюзниците, още повече, че предаването на мините ще стане съгласно едно тайно писме¬
но задължение на министъра на финансите, направено мимо договора и без знанието на —
облизал на първия
лист в горния ляв
ъгъл следи -
Народното събрание. ' Т. Александров е
причини. Т.Ал. 17. XII. 1916 г.“
Ако при днешните приятелски отношения с Германия правителството не може да
спаси за България това богатство, желателно е поне да не се замесват престижът на Ко¬ Александров,
роната и Династията в тая сделка.
на ВМОРО,
изготвензаради службата от Тодор
Поради това осмеляваме се да помолим най-покорно Ваше Величество да благово¬
ли да се намеси, за да се отложи отстъпването на мината, което да стане при мирна обста¬ Ък на войводи
и четници за отличия
новка, та да не излага светлата Особа на Ваше Величество.
интересу¬
които партизанските отряди
да бъдат представени
им в
Б. м., Б. д.
Ако се касае само за засилване производството, което сега може силно да
ва Главното командуване и правителството на нашата доблестна съюзница Германия, отряди,
това може да се постигне и с милитаризирането на мината при евентуално съдействие
на
от партизан1ските1 Александров
сметка на българската държава. и четници занаграда
германски специалисти, но от името приЗадгранично-
секция],Тодор
и за
които се представляват
Списък на войводи раз[узнавателната] съветник
начал[ник]нанаВМРО,д-рД- Точков -
За другарите: Тодор Александров

споме¬ [и] Петър Чаулев-

-
Кап[итан] Пан0®пве на ЦК
член
1121

ЦВА, ф. 22, ОП. 3, а. е. 227, л. 138. Оригинал. Машинопис. Публ. в Т. Александров. Непубликувани
ни, документи и материали, е. 263-264.
гТ
1120
 4..
Че ь!
1
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

то] представителство, поруч[ик] Лефтеров - бивш войвода и взв[оден] в ВИОРО. тНТИ НА

партизанската]
рота, Хр. Матов, П. Карамфилович, Т. Костов, П. Овчаров, Н. ф. Кузинчев, ЦЕНТРАЛНИТЕ
тани
Сл. Пирчев, Сим. Георгиев, Ив. Янев Бърлю, Дончо Ангелов, Ив. Вапцаров, Стоенчен,
Л. Отечеството и Династията, най-покорно
молим Blam-l
Кр. Лазаров, Алек. Стефанов, Стойчо Чочков, Ичко Дими[тров]?, 16. И. А. Тодоров’ удостои с прием' и да ни изслуша
‘ ’ 1МИЧеСТВ0' благо^и
f
лично. «а
Гюрлуков, 18. Хр. Георгиев, 19. Д. Петров, 20. Гоце Междуречки, 21. Кр. Лесев, 17. м’
да [ни]
Най-искрено предани на Ваше
Шишков, 24. Ан. Петров, 25. П. Пенчев, 26. Г. П[оп]христов, 27. Пав. Леондев, 22. I I. Величество
Матов, 29. Ив. Джонев, 30. М. Костадинов, 31. Лаз. Велков, 32. Иван Христов, 28. М.
Пальоша, 33. Радев Протогеров, Александров.
Странджа, 34. Лаз. Делев, 35. Ст. Мутев, Ангел Узунов, Ив. Караджов, Ст.
Новев, Юр. Тренков, К. Ципушев, Ар. Манасиев, Марко Иванов, дяк[он] Филипов, Зах. ЦВА, ф. 22, ОП. 3, а. с. 227, л. 141. Оригинал.
Абазов?, Кръсто Н. Стефанов [и] Рашко Н. Лесев - близки, придружаващи]
Евстати, Славчо Ръкопис.
предс[едателя] д-р Радославов, Христо Ат. Клятев - дългогодишен] четник минис[тър]-
при
Протогеров, Хр. Матов, д-р Татарчев, проф. Д-р Л. Милет[ич], [проф.] д-р Ив. полков.
д-р Д. Точков. Георг[ов], 1
След „прием“ следва задрасканият текст „по
възможност по-скоро“
Да се пита Панайот Кондев с него войвода и кои са.
П. Чаулев, подпор. Хр. Божков - списък на офицерите, Анд. Великов, дядо Илия,
Мито Илиев, Ив. Стоянов, Чучков и П. Ацев. Л. Кльонков.
При г-н м[инистъ]р-председателя Кръсто Н. Стефанов, Рашко Н. Лесев за кръст. №417
Писмо от Т. Александров до княз Борис Търновски
с молба за аудиенция
ЦВА, ф. 22, on. 3, а. е. 227, л. 217-219. Чернова. Ръкопис. Публ. в Т. Александров, Непубликувани спомени, София, 21 март 1917 г.
документи и материали, с. 54-55.
Ваше Царско Височество,
В свръзка с някои важни въпроси от вътрешен и външен характер, почтително моля
В[аше] Ц[арско] В[исочество] да благоволи да бъда приет и изслушан.
№416 На В[аше] Ц[арско] В[исочество] най- искрено предан
Писмо от Тодор Александров и полк. Александър Протогеров Тодор Александров'
до цар Фердинанд I с молба да бъдат приети
за разговор по кризата в отношенията между Главната квартира спомени,
и правителството, отразяващи се на отношенията в Т Александров. Непубликувани
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 179. Чернова. Ръкопис. Публ.
със съюзниците, за влошаване на отношенията документи и материали, с. 269.
с турското военно командване.
София, 26 февруари 1917 г. е могълна приеме Т.
Александров, поради което той
повторя молба¬
' Явно че княз Борис Търновски не съдържание:
си за аудиенция от София, 26 март
1917 г. Тя има следното
та
Ваше Величество, ,.В[аше1 Щарско/ В/исочество/, да ме приеме
При съдбоносни за Отечеството моменти или при известни нередовности и злоупот¬ Повторно моля най-почтително В[аше]
Щарско] В[исочество] да благоволи „
някои важни и бързи въпроси. 71»>цр 4 зленж »
ребления вътре в страната, винаги сме се осмелявали да обезпокояваме Ваше Величество завинаги най-искрено предан:
писмено или устно, за да излагаме нашето скромно мнение, плод на обстойно проучване Съм на В[аше] Щарско] В[исочество]
Ръкопис.
на важните актуални въпроси с най-близките ни другари. И сега, при новите усложнения,
оп. 3, а. е. 227, л. 140. Чернова.

които могат да наложат нови изпитания и жертви на бълг[арския] народ, когато отноше¬
нията между правителството и Главната квартира resp. между м[инистъ]р-председателя още
и главнокомандующия са крайно обтегнати, когато въпросът за прехраната стои
същевременно глад и
неуреден и бърка за водене [на] военните операции, като причинява
нашите инак доблестни съюзници,
отчаяние вътре в страната, когато отношенията ни с
германците, са много влошени, когато турците почнаха противно на България
агитации
(въстание), считаме за
и когато в Моравско сърбите са повдигнали четнишко движение и
свой дълг да помолим най-почтително В[аше] В[еличество] да благоволи да ни приеме
Знаем, че от
изслуша по изложения дотук и др[уги] под[обни] важни и спешни въпроси.
известно време В[аше] В[еличество] страда и се измъчва много от тежка болест, за което
искрено съжаляваме и съчувствуваме, но предвид важността на въпросите, в интерес
на

1122
 ..
^"I— -
, . .. . .
*' T

x
'
• k • * -
-T J I I

.
| 4
^
.
^
. ^

.
'

, ; ~7~
1
- АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

№418

... "тз-^CWraт»г, *•
Протокол от заседание на ЦК на ВМОРО за състава па ЦК, б) Задграничното представителство
за сделките с немските индустриалци Манесман и Розелиус' Точков за свои съвещателен члеи и „ В° иа п
Hd °РганизацияТЯ „ ' 2
РИ
и за дейността на д-р Д. Точков запазва касиерската длъжност да го натоварва
S’*“ *РТ°йД
5 М Ь. м., 4 май 1917 г.
2) Натоварва се г. г. д-р Д. Точков
и Кр Станч
\ ' ЧГ Протокол
" и i, V
Централният комитет на Вътрешната] М.-О. Р. Организация в заседанието си па 4
май 1917 год. разгледа следните въпроси:
то остатъка от сумите да се предоставят на
При заминаването им г. г. д-п Точков тяхно "юл<,ление. рХ^
и ев ще се снабдят с нужното
1) По повод, писмото на г. д-р Д. Точков от [...] Т. Александров докладва някои факти, препоръчително писмо.1 в случая
с които доказа, че д-р Точков с държането си често е излагал престижа на Организацията Членове в Централния комитет на
Вътрешната] М.-О. Р Ор[гани3ация|-
пред чужденци и наши и че е използувал Организацията за лични цели. Вследствие на това Генерал-мшорА. Протогеров, Т. Александров, П. Чаулев
реши: а) Централният комитет ще продължава работата си в законния си състав от трима
души генер[ал]-майор Ал. Протогеров, Т. Александров и П. Чаулев, б) Да не се допуска д-р
‘ Точков да замине самичък в Берлин, а да го придружава непременно Кр. Станчев. ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 12, л. 2. Оригинал. Ръкопис.
2) По предложение на П. Чаулев реши се да имаме наскоро събрание заедно с д-р
Точков и Кр. Станчев, в което да се изтъкнат известни грешки на д-р Точков и да се дадат
инструкции на двамата по мисията им в Берлин. 1
Върху гърба на една телеграма на Кр. Станчев Т. Александров отбелязва следното:
3) До взетите за 11 Макед[онска] дивизия суми от Бюрото Манесман - Розелиус „Телеграфирано на 27 май 1917 год. от Външното министерство до легацията в Берлин: Генерал Прото¬
(индустриалците) в Берлин, по предложение на генер[ал]-майор Протогеров, реши се: а) геров и Тод. Александров молят г. министър Ризов да съобщи на Манесман, Розелиус и фридерикс. че
да се занесе равносметка на индустриалците за тия суми и б) за останалите неизразходени Кр. Станчев е техен пратеник - да имат пълно доверие в него.
суми самите индустриалци да определят за какви др[уги] обществени цели да се изразхо¬ Ако не е получено още изпратете до него пълномощно за Кр. Станчев. Т. Александров. Вж. ЦВА, ф. 22
дят или да си ги приемат обратно, тъй като дивизията е снабдена, вече със сичко и бъл- оп. 3, а. е. 227, л. 249. Оригинал. Ръкопис. Телеграмата на Кр. Станчев от Берлин 26 май 1917 г до ген.
Ал. Протогеров гласи: „Моите писма, включително пълномощното са изпратени чрез М[инистерсг-
гар[ската] държава е поела вече издръжката й. ми се
во]то на вън[шните] раб[оти] от София в Берлин но и до днес не са получени. Необходимо е даХенинг,
Членове на Централния комитет на ВМОР Организация]: изпрати телеграфически пълномощно чрез бълфрекия] пълномощен] министър Ризов
и на

Генерал-майор Ал. Протогеров, Т. Александров, П. Чаулев ул. Бел-вю 14. В сряда отпътувам. Станчев, Кайзерхоф.“
[Печат: „Вътрешна М. - О. Р. Организация. Централен комитет“]

№420
“ ТДХЖ
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а.е. 12, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
Телеграма. изпрах™ "
и геи. A..«w OpW » “
№419 искана аудиенция за продоволствена™^^
подаде оаавката като
на Протогеров да си на С1 ин
Протокол от заседание на ЦК на ВМОРО е решение ЦК да продължа директор
по-нататъшната си дейност в законния си състав, за Берлин
на ЗП и за пътуването на д-р Д. 1очков и Кр. Станчев до
състава 1
Б. м., септември 1917
112 ч. сутринта.
10172 2 чл тг

за доставки за 11 Македонска дивизия

Генерал Протогеров и Т
Б. м., 10 май 1917 г. чество] и на Т[ехни] Ц[арски] В[исоче^ н неотложНи
въпроса от
ско] В[исочество] Престолонаследни ф„рам шифровано
заседанието си на
Протокол рактер.
з „.„.тване.
внезапното • помолиха ме да
протяводейс-
Централният комитет на Вътр[ешната] М.-О. Р. Организация, в Като им казах за р голямото
10 май 1917 г. се занима със следните въпроси: и бързо следното:
решл Д^ си подаде оставката а,оади
i
той с тод. Алекса
р
се: а) Централният комит
1) По повод писмото на г. д-р Дим. Точков от [...] решиименно, Генерал Протогеров е готовата ^наследника],
ще продължава работата в си законно избрания си състав,
109 от
а
Правилника
генерал-м Р
на рга [
твие, което среща’. Преди Д’ т г[арско]
искаха аудиенция при
81исочХВможе да се спаси страна .
тогеров, Т. Александров и П. Чаулев, съгласно чл.
та], който член гласи: „Вътрешната организация в своята цялост се управлява жат подробно причините катастрофа- 1125
Централен комитет, състоящ се от трима нелегални члена, равноправни, равноо продоволствена криза и мс
и без определена длъжност в комитета“. - (Т '

1124
 'т?
.Ц

/
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

-
чество] и Н[егово] Ц[арско] В[исочество] [Престолонаследника, те са
там с първия влак. съгласни да дойдат беше обаче моето учудване, когато
:/ Молят най-почтително за бърз отговор, защото работата не търпяла след
та да се приказва главно от приятелите няколко деня
гане, тъй като след 24 часа трябва да връчи оставката си? никакво отла- на м[ини£ьЬ т М° Почна 1,3 ' 2
Уличите и
,,
Научих, че тая интрига е
станала със знан
В[аше] Ц[арско] Височество]. Това
1 * Ь1Р Да бъде д-пр
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 176. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Т
Алексан^юп, Непубликувани
лекувани спомени,
спомени
е
тъ]р Тончев. Подобно мнение аз не една
помислювал даже, защото познавамсамо
неспоГучлива^Л1“^ %») и
документи и материали, с. 270-271.
5-6 месеца с тоя г-н аз съм скъсал
не съм изказва.,
добре тая с лоша
mt
Н° И никогаЧинис-
пеп™?
ОТ
всякакви връзки "'и почти ’ (я'р Точк'иссъм
и отстраня от нашия кръг, обстоятелство 1В» и
1
Следват задрасканите думи „от м[инистъ]р-председателя“ Намерих за нужно да явя горното на отдавна известно на mIhhS
2 Думата е написана над задрасканата дума „явна“. го донесете до знанието на Н]егово]
Като се надявам'1 и да мога при удобен
В[ели^во]“
Blame) Ц[аоско1 Шит««тО„1

’ В горния ляв ъгъл на листа с молив е добавено: „Евксиноград поради болестта на царицата“. Ц[арско] В[исочество] както по тоя, тъй и послучай да осветля устно по-подробно В|аше)
Оставам завинаги най-искрено преданиядр[уги] въпроси. 1

№421 Тодор Александров

Писмо от Тодор Александров до княз Борис Търновски за ролята
на цар Фердинанд I за обединението на българските земи и народ,
за необходимостта от промени в правителството
на д-р В. Радославов
София, 17 октомври 1917 г.
Ваше Царско Височество,
Приятен1 дълг ми е да изкажа на В[аше] Ц[арско] В[исочество] моите сърдечни бла¬
годарности за оказаното внимание към мен: с покана на ресепцията и с представянето ми
₽"СМа' И б" покансн "Р1““-
на Н[егово] И[мператорско] Величество] Кайзера2 и да уверя В[аше] Ц[арско] В[исочес-
тво] в искрената ми преданост към Отечеството и Династията, която е емблемата на ^ед разговорите и cJott “ “ тлавиокомаюпющи. н|ачмнн]к
на Д(сйствующата] армия мнозина' !МИНИСГрИ'
мини. и др„ към
Депутата ч « на рог»
1 1 1/2 5« ^рк,
националното’ обединение, страж за вътрешното уреждане и преуспяване както и за всес¬ “laoa
Пе>к«изст.
Н”Р в една група,
тата Д. Кьорчев юи-атосе^™ г°^ Hlcn>Bal
състоя! престолонаследника и
транния напредък на обединена и силна България. Щ^рско} В(исочеспю]
Ганчев Пщ-лелиият^повика ПО^ЯИЗО
ШН
че ме представят на кайзера
Няколко пъти търсих случай да изкажа устно чрез В[аше] Ц[арско] В[исочество] "олк. Д”ИЯТ Ме двамата и ми
до казаха, ще
седнал приказвашес Кюлман,
някои нови данни за лошото вътрешно положение, за големите триения с нашите съюз¬ Тръгнах след тяу м прсз саЛ0Н!1’ Дето Н[сгово/ Величество] Царя Н[егово] Величество] Щарят]
ници - германците, за липса на запаси с храни за войската и др[уги J под[обни]. Като не ми ДЪржЬвен I секпЬ И?аДМе се малко пред тях и с поклон ги поздравих. Наближих вратата на
салона, дето
прекъсна п- • *-°П0^а си за малко и ми отговори тв|ърде] любезно.с непознато мен гражданско]лице от
се удаде случай за това, осмелих се да пиша тия няколко реда. внушителна стоика, приказваше минни полк, фон
ген. Паприкоа. След няколко
кайзерът •
3еЛ СДНа 0ТВ0Рсна
Другарите и аз много пъти молихме Н[егово] В[еличество] Ц[аря], В[аше] Ц[арско] опози МеНчакашс своя РеД запасният}
И[мператорско] Величество) Кайзера усмихвайки се
В[исочество] и министър-председателя за една промяна в кабинета на двете фатални за Масон МС Завслс $лизу и ме представи: Щегово) защото в Ниш Ви виждахме в др(уго) облекло,
ми стИСНа Ръката и ми каза: „Не можахме да Ви позная, направили по-силно
икономическата независимост на България личности - министрите Тончев и Найденов и четници, които в Ниш му бяха
а сег-а с ге в цивилно“ - запита ме за никои войводи и на чужди сз]ици]. След това аз изказах
блаюдар-
заменяването им с лица пак от либ[ералните] партии, но да бъдат честни и неопетнени с п ечатление едни с външността си, други със знанието народ и на умората rep“»"“ “j"“ “
ж

на бълт(арския| ооединенж.то на
нищо досега. е Гите на сички македонци и признателността освобождението на Македонки ,
С голямо задоволство узнаваме, че Н[егово] В[еличество] много отдавна4 е съзнавал дават за
Действието, което дадоха и продължаватда w И|мпям.
също тая неотложна необходимост и е настоявал за това, обаче неговите благородни стрем¬ 1 (прекия] народ. След това аз му казах: нарол е пртзн.|ладохп:
т еле^ш1
_
бълфреки] Лао< о
сме най-благодарни и пелият
за
ления са се разбивали от силното противодействие на министър-председателя. За голямои ^^^иците армия за садейстиега, което
наше учудване и съжаление напоследък м[инистъ]р-пред[седателят] д-р Радославов
тог>ИЙ Величество] и на храбрата германска нароя.
торско] бълфрекия] да садейстауш/е
можахме
за
М11кеДония и за обединението на
м[инистъ]р Тончев много са се сближили и има силни улики, че те вършат заедно всичков съюзниците. Ние се считаме
изаооединението
измъченото македонско население
ПОМОЩ е дълг на
- и добро, и лошо. Лошото вътрешно положение5 у нас увеличава недоволството вътре п3кИМНата
—
°^>оождението на
о<
.
страната, убива духа у войниците на фронта и което е много опасно за бъдещето на Цар¬ късан бълг[арски) народ. 7/ ме аизер
ството, почва да се отразява зле върху авторитета и популярността на Династията'’ особе¬ Доволни ли сте от станалото досега, запита
но като се знае, че вътрешните врагове на последната7 и България, продължават да вър¬ - Много доволни сме, В(аше] Щмператорско) А поразен»
за Българи»
и заел)
,ен«им"«*
нови ’
шат подземно своята разрушителна] работа. ~ След срещите ни в Ниш станаха мн]ого] нещо пожелах (ърбия. 1127
Преди няколко седмици за последен път направих опит да съглася м[инистъ]р- - Да, В(аше| Императорско] В(еличество):
предс[едателя] за такава промяна. Говорих за същото и на м[инистъ]р Петков. Какво
1126
 1 4. Л-Ц i
Ju

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

Румъния за подлостта, която извърши тя срещу България през 1913 г. при измяната спрямо Съюз-
в^^^тинлиЕН
- Да, тя е наказана мн[ого] заслужено и добре. '
LnKO‘oaHHOfr I
до Ди„”
от т 423
7 - Още един нов неприятел на Съюза се яви на Балкана, това е Гърция, вековният заклет враг на Бълг1аг Писмо
ГТ
Тодор Алексацдров
* ч

- И с нея ще се разправим, каза с енергичен тон Кайзерът. Погледна в тоя момент ордените ми
които личеше Железният кръст II ст[епен], с който благоволи да ме награди чрез Нкгово] В1сличее !
в Ьерлин, за изпращане^ р
ИЗов’ "^«мошен М1
Царя при срещата в Ниш, Нишката среща’ и ми каза: „Заповядахме да Ви предадат ордена, с който
награждаваме. Ви
Поблагодарих му за това ново внимание спрямо мен. София, 9
Стисна ми пак засмян ръката и ми каза: „Предайте нашите поздрави на генерал Протогеров когото декември 1917 г.
виждах преди малко, и на другарите ви.“ Вж. ЦВА, ф. 22, оп. 3, а.е. 227, л. 169-170. Оригинал Ръкопис
Уважаеми г. Министре,
Публ. в Т. Александров, Непубликувани спомени, документи и материали, с. 68-70. Със знанието и съгласието на м!инистъ1п п
’4 Над „националното“ е изписана незадрасканата дума „народното“.
Следва задрасканата дума „също“.
щам Ви днес с куриера Цвятко Христов в 1
български и препис на френски) по повод Манифеста LnTSV’^^^
НХ («ригинали на
5
Следват зачертаните думи „на работите“. митет с молба да имате добрината незабавно да го изпратите ко-
6
Следват зачертаните думи „още повече“. със спец[иален) куриер, до пълномощния м[инистър| в
7
Следва зачертаният текст „които съзнателно или не са врагове“.
своя страна ще го прати на комитета и ще телеграфира
това да се публикува в пресата тук и в странство. Р
тук
У кога е Р
’
воъчеяТ^
д же след"
” Ставри Наумов, издател на в. „Вечерна поща“, редактор във в. „Дневник“. Нямайки време и възможност да Ви пратя сега препис от протеста
’ Следва зачертаната дума „чрез“. оставям плик-,
отворен, с молба, ако имате време, без да се бави препращането, да си снемете преписи
Следва задраскан нечетлив текст. като наредите да се запази чист.2 г
11 Следва задрасканият текст „ че при удобен случай“.
Бързам, за да не пропусна куриера.
Сърдечно Ви поздравявам и оставам с почит
Т. Александров

№422
Писмо от Тодор Александров до княз Борис Търновски ЦДА, ф. 1434 к, on. 1, а.е. 10, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
за необходимостта продоволствените въпроси на армията
да не се разискват публично в камарата
Б. м., 17 октомври 1917 г. 'Александър Греков, дипломат, общественик и журналист, офия
единот организаторите на Наро
основател и редактор на в. „Слово“, убит на 21 май 1922
ев ,
Ваше Царско Височество, македонските българи с дал л Р коифереиам и Сток-
-'Екземпляр от протеста на
междунар ‘ иналвсТическ» с. «XW07. Ди™
В Н[ародното] събрание днес ще определят деня за разглеждане на някои интерпе- дско - скандинавския комитет, който организира и и матерНали,
лации на опозицията. Понеже при разглеждане някои от тях, особено ония по прехрана
и, Сборни
холм по балканските въпроси вж. в Македония. один бр, 501, 27 декември 1917
г., е. I--
всичките складове я вземаме от публикацията на протеста във в.
„ те’на1икаиотръип“а1^*^
възможно е да се изнесат известни данни като напр[имер], че във вижда, че
’
протестът
да се знаят запазения оригинал в ЦДА във ф. 396 к се
няма1 никакви запаси храни за войската и др[уги] под[обни], които е вредно
уместно с одоб¬
от враговете на България, В[аше] Ц[арско] Височество] ли
не намира за
В[еличество] Царя да внуши на м[инистъ]р-председателя подоши
рението на Н[егово] 424
въпроси да се разглеждат в тайни заседания на Камарата? от ЦК на ВМОРО,
Оставам на В[аше] Ц[арско] В[исочество] винаги най-искрено Александров Протест на македонските
против мнението на ч социалистическа
въпроси
конф Р
организирал Международ нск11Те
ПО балкан декември 19‘7 г.!
Александров, Непубликувани спомени, В Стокхолм, [Ск()П1и< 27
ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 227, л. 172. Чернова. Ръкопис. Публ. в Т.
документи и материали, с. 273-274.
свети своята
Господине председателю, сКандинавСК11Я -^Хрите в глас на
й 1 Следва задрасканата дума „складирани“. Манифестът, с който Хола™лбоко
съдбата
I формула за постигане мир, зася повелИ 1ШИЯ въпрос кода
Д 2 Следва нечетлива дума.
за свой
считатаТЛширеН11е на наш
ните от името на последните
протест срещу едно предложен тата от Руската Р® 1)29
толкова и нецелесъобразно. няфест е възпР
Една от основите на казания
м у
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

ла: мир без анексии, но с право на народите за самоопределение. Обаче за

съжаление и очудване същият комитет предлага едно решение на голямо н
балканските
което е съвсем противно на поставената вече основа. Така той предлага: да се споп ,Ue’
херои, каквито са; Делчев от Кукуш
Неврокоп, Чакаларов от КостурскоАп^^С^^
r "°“"" Ofr^ 111Ю]
,„
възст и
Сърбия, обединена с Черна гора, и да й се даде цяла Западна Македония с Вардапа
да й служи за съобщение с Бяло море, а на България да се оставят земите койт”
източни 1,1
от Гевгелийско, Узунов от Охрид,
Щип, Попюрданов от Велес, Васил
от
С^в
Ад^лагски °с
П' Т°Шев ^Шенско иР”С К''Ра(м«"«г
ПрилЙ

.
Вардар.
m
тви и живи. Скопие и
хиляди, xX7-3B"rol’w
Между тия въстанически движения ’
Вековните страдания в далечното и близко минало на нашата страна, нейното най
тояще и нуждата от създаване условия за траен мир - всичко това издига високо нас¬ т0 бе общо за цяла Македония, но което се проям^0 МХВа,щ «нова от
1903 г
протест срещу едно решение, което крие в себе си нови изпитания и жертви за глас на Ма«ед„™ - Биткжа, Охридско.
народ. Македонската земя е била, е и трябва да остане в народностно и нашия Ше,еко,Ки,е«к«-тъкМо,онн,„е„, кта '

отношение неразделна от останалите български земи. На това й дава право политическо ча на сръбския чужд и затова жесток режим. ДългогХш
*
нейното ми¬
нало като люлка на българската просвета в старо време и в ново време и нейните епични борби, в които Македония даде толкова големи
ция в трите последни войни на свободна България които
жещТи^ своята

.Междусъюзнишката^ча™
“к-
борби създаване и поддържане яка българска държава, в границите на която да влизат
за
та на Македония и обединенението на българското племе в «чада-
всички земи, населени с българи. войни - Балканската и
В старо време Македония даде на българския народ и на целия славянски свят сла- българи, а . Е.рЦ.™’. н 3
вяно-българската азбука и първите книги, чрез които тоя език стана църковен и книжо¬ волчески дивизии. ” цсли “"“Р“-
вен за целия български народ. Най-западният град на Македония - Охрид - е първото Революционната борба за свободата на македонските българи продължи през
българско просветително огнище благодарение бляскавата дейност на Св[ети] Климента и три
годишното владичество на сърбите в Македония. Като не говорим за редица сражения
Охридски (+916 год.); освен това Охрид е столица на старите български царе и седалище със сръбските войскови части на кумановския войвода Кръсто Лазаров, велешкия войво¬
на българския патриарх. да Владе Сланков. Ресенския войвода Кръсто Льондев и др., и др., ще споменем за две по-
В ново време пак от Македония почна Възраждането на българския народ: оттука крупни революционни прояви. А именно: през есента на 1913 год., два месеца след Буку¬
излезе първата искра за пробуждането на българите - Българската история на Паисий рещкия договор, в Охрид, Струга, Дебър под войводството на П. Чаулев (родом от Охрид)
(1762 r.)j тука се написаха първите български книги на чисто народен български език от и М. Матов (родом от Струга) избухна въстанишко движение, което сполучи да прогони
Хаджи Йоаким Кърчовски от гр. Кичево (1816 г.) и Кирил Пейчинович Тетовец (1817 г.). сръбските гарнизони и да настани за известно време местна българска революционна
Тука е отворена първата българска печатница в 1838 год. от архимандрит Хаджи власт. В началото на 1915 г. местните големи революционни чети разбиха сръбските войс¬
мост на
Теодосий (от Дойран) - най-напред в с. Ватоша, Тиквешко, а после в Солун; оттука е кови о1'деления в теснината на Демир Капия и хвърлиха във въздуха най-големия
излязъл първият български педагог Неофит Рилски от Банско и първият сборник с на¬ Вардара. Освен това македонските набори, рекрутиранисилом от сръоскитев^нни
ти. при пръв удобен случай на групи забягнаха придругисвоите аР™
пък, ’ ' . ,чаят
Ла|>
родни песни от Бр[атя] Миладинови от Струга. Македонските българи тоже първи подиг- веднага влизаха в редовете на българската войска, . в
наха църковния въпрос за възстановяване старата независима българска църква, и то
именно в Скопие - през 1828 г. Подире тая борба постепенно се разшири и доби повсемес¬
евац, отказаха да дадат клетва в името на
ляни при възгласа им: „Да живее обединена Б р
сръос= и -W»'“ '
Р
Г
ет-
тен и всенароден характер, та принуди на отстъпки и Гръцката патриаршия, и турското неговите права идър-
Благодарение на такива усилия и борби на н на щла Европа, от
правителство; гръцкият патриарх Григорий VI издаде знаменития проект от 1867 год., -
според който проект границите на Българската църква се поставяха западно от Охридс¬
нографически граници са признати от
жавноправните актове на Турция, па и от самите
межд^“е
наши противници
р сърбите,
кото езеро; от друга страна, турското правителство издаде ферман за създаване на Екзар¬ В реда на тия актове ще споменем. екзархия. 1872 год
хията в 1872 год. Още в онова време, Т. е. преди създаването на Българското княжество, и 1. фермана на турското правителство защ „не Българската
според КОято Македон
то въз основа на плебисцит, Скопската и Охридската епархии се сдобиха с български европейска конференция
владици. 2. Цариградската
влизаше в българската реформена оош г , СПОред който цяла Маке
(

Борческият дух на българите от Македония се е изразил и в редица рисковани оорои 187»

от политическо естество, в които те по един блестящ начин със страданията и е кръвта си 3. Сан-Стефанския договор в , въста-
са запечатали единството си с българското племе от другите части на общото българско състава на новата българска държав-реф & земите,
в които из .
4. Мюрцщегската програма
за Р
-
отечество. През епохата на двете робувания - под византийско и под турско иго тукаш¬ шс СП(,меием:
ните българи не по-малко от-другите свои братя са оказали пасивно и въоръжено съпро¬ ние от 1903 год.
р на наШИте противници до 1870 п», •
тивление на чуждата политическа власт до извоюване свобода и обединение. Така в и/ с В реда на признанията от с „.„обождениет0 на не и за сърби:
век македонските българи под водителството на цар Самуиловия внук Петър Делян
център Скопие с оръжие в ръка дигнали въстание, разбили и пропъдили византийските
1. Цялата сръбска
литература се говори изрично <лит®Ра^о 3°а
б^^
оча сръбският реформе1 ‘
съгласие“^
'

войски и възстановили своя родна власт. През XIX и XX векове революционните движе 2. Мълчаливото
ния на македонските българи съставляват една голяма кървава страница в историята
на за създаване на Българската ек < Р която оо теЛство и от „роектир“
Европа и са добре познати на европейската дипломация и на европейското обществено Цариградската европейска к «^ протокол
мнение: в 1878 год. избухва Кресненското въстание, в 1881 и 1882 год. се открива Охрид¬ от 1867
3. Протокола
комитет,
ОД^Р
год,
к0Йт0
ското и Прилепското революционни съзаклятия, а от 1895 год. до избухването на Балкан¬ гарски революционен J'
ската война Македония е театър на непрекъснати и систематично организирани револю¬ ната тогава българска държа ~Т~ '
ционни движения, които създадоха във всяко село във всеки град безброй самоотвержени
1130
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
ПМОРО ДОКУМЕНТИ
4. Последният мемоар на Сръбската социалистическа партия до Холандско-ска "АЦЕНТРАЛНИТЕ
навския комитет, в който мемоар изрично се признава, че ядрото на сръбското И деец по черковната борба, писател и ппъп к
намира между Морава и Адриатическо море. плем
' Ме се след създаването на Българската екза
Спиро Г. Гайдарджиев от Скопие
Д
»«<" «иТроПолит „ ” А
г
’ •'
От изложеното дотук очевидно е, че Холандско-скандинавският комитет реже „ U
ти от живото тяло на българския народ и с това отива в разрез не само с ч- революционен комитет; осъждан и лежал22по творите На Ск*ия ме„ен -
естествените
традиционни идеали и борби на българския народ за свобода и обединение, ами и е 6 ПЪТИ. за революцио ^раи
ристрастните държавни актове на официална Европа, официална Турция, па дажебезп¬ Кралио X. Марков от Скопие 78-гоп гт мУ»носг-
и нч Скопие през 1848 - 1850 год. при учителите:
Българскат^ ? '
официална Сърбия; по тоя начин напуща и своите здрави позиции на морална междуна¬ Игнатий « 8

извоюване самХХЙГ
Скопие; оил е дългогодишен член на
у,илиш
родна организация и влиза в ролята на дипломация, която разделя народите без оглед
правото им за самоопределение. на настоятелство; участник в борбите за
Но Холандско-скандинавският комитет не се спира и на тая грешка; в желанието си Лазо Велков от с. Дивля, Скопско, дългогодишен Z " На
ptla

да задоволи Сърбия, предоставя й на разположение и централния нерв на Македония вода на българската революционна чета в Скопско ппг, Яеятел в Си>пие; вой-
река Вардар, под форма „за съобщение с Бяло море“. А това не се оправдава и не може да-
се оправдае с никаква наложителна икономическа необходимост, защото и тъй за да удо-
кедония (1913-1915 год.), чиято чета се е сражавала
Хаджи Зафир Тасев от гр. Куманово. 71-год. старец-
н^л^
учиз се
ще в гр. Куманово през I860 год. при българския учител
волетвори икономическите нужди на Сърбия, комитетът й дава изход на Адриатическо
море и обединение с Черна гора. Тъкмо този начин за разрешение на сръбския въпрос на дишен деятел по черковно дело в гр. Куманово. ймеон S омчеджиков, мгого-
Балка