Авторът на тази изключително ценна книга проф. Иван Добрев убедително доказва, че големият Воденски надпис (6497 год. от ерата “Сътворение на света”/С.с., индикт 5) и малкият надпис от с. Скрът са НАПЪЛНО АВТЕНТИЧНИ уникални домашни епиграфски източници за българската история към края на Х век. Проф. Ив. Добрев приема датировка на Воденския надпис 989 г. от н.е. – историкът-лингвист Чавдар Ивайлов Георгиев също приемаше тази датировка, когато изследваше Воденския надпис (в непубликувано историческо-лингвистично изследване през 2002 – 2005 г.), смятайки, че датирането е според официалната “Византийска ера от С.с.”, т.е. с коефициент 5509/5508 години преди Христа, а индиктът е сгрешен, но по-късно Ч. И. Георгиев променя мнението си като приема, че датировката “6497 г. от С.с., инд. 5” няма никаква грешка и означава, че става дума за така наречената “Българска ера от С.с.” с коефициент 5505/5504 години пр. Хр., окрита от руски изследователи в староруския сборник летописи “Повесть временных лет”, което означава, че Воденският надпис датира от 992 г. от н.е. Датировката 992 г. е напълно логична, ако приемем, че хронологически е коректно сведението на арабския летописец Яхия Антиохийски, който пише, че българският цар Роман-Симеон, съвместен владетел на цар Самуил след 976 г., е пленен през 991 г. Ч. И. Георгиев смята, че Воденският надпис във вида, достигнал до нас, представлява КАМЕНЕН ПРЕПИС на оригинала, най-вероятно от края на XII – началото на XIII век, обаче ПРАВОПИСЪТ и ГРАМАТИКАТА на надписа напълно отговарят на нормите на старобългарския език в края на Х век!
Авторът на тази изключително ценна книга проф. Иван Добрев убедително доказва, че големият Воденски надпис (6497 год. от ерата “Сътворение на света”/С.с., индикт 5) и малкият надпис от с. Скрът са НАПЪЛНО АВТЕНТИЧНИ уникални домашни епиграфски източници за българската история към края на Х век. Проф. Ив. Добрев приема датировка на Воденския надпис 989 г. от н.е. – историкът-лингвист Чавдар Ивайлов Георгиев също приемаше тази датировка, когато изследваше Воденския надпис (в непубликувано историческо-лингвистично изследване през 2002 – 2005 г.), смятайки, че датирането е според официалната “Византийска ера от С.с.”, т.е. с коефициент 5509/5508 години преди Христа, а индиктът е сгрешен, но по-късно Ч. И. Георгиев променя мнението си като приема, че датировката “6497 г. от С.с., инд. 5” няма никаква грешка и означава, че става дума за така наречената “Българска ера от С.с.” с коефициент 5505/5504 години пр. Хр., окрита от руски изследователи в староруския сборник летописи “Повесть временных лет”, което означава, че Воденският надпис датира от 992 г. от н.е. Датировката 992 г. е напълно логична, ако приемем, че хронологически е коректно сведението на арабския летописец Яхия Антиохийски, който пише, че българският цар Роман-Симеон, съвместен владетел на цар Самуил след 976 г., е пленен през 991 г. Ч. И. Георгиев смята, че Воденският надпис във вида, достигнал до нас, представлява КАМЕНЕН ПРЕПИС на оригинала, най-вероятно от края на XII – началото на XIII век, обаче ПРАВОПИСЪТ и ГРАМАТИКАТА на надписа напълно отговарят на нормите на старобългарския език в края на Х век!
Авторът на тази изключително ценна книга проф. Иван Добрев убедително доказва, че големият Воденски надпис (6497 год. от ерата “Сътворение на света”/С.с., индикт 5) и малкият надпис от с. Скрът са НАПЪЛНО АВТЕНТИЧНИ уникални домашни епиграфски източници за българската история към края на Х век. Проф. Ив. Добрев приема датировка на Воденския надпис 989 г. от н.е. – историкът-лингвист Чавдар Ивайлов Георгиев също приемаше тази датировка, когато изследваше Воденския надпис (в непубликувано историческо-лингвистично изследване през 2002 – 2005 г.), смятайки, че датирането е според официалната “Византийска ера от С.с.”, т.е. с коефициент 5509/5508 години преди Христа, а индиктът е сгрешен, но по-късно Ч. И. Георгиев променя мнението си като приема, че датировката “6497 г. от С.с., инд. 5” няма никаква грешка и означава, че става дума за така наречената “Българска ера от С.с.” с коефициент 5505/5504 години пр. Хр., окрита от руски изследователи в староруския сборник летописи “Повесть временных лет”, което означава, че Воденският надпис датира от 992 г. от н.е. Датировката 992 г. е напълно логична, ако приемем, че хронологически е коректно сведението на арабския летописец Яхия Антиохийски, който пише, че българският цар Роман-Симеон, съвместен владетел на цар Самуил след 976 г., е пленен през 991 г. Ч. И. Георгиев смята, че Воденският надпис във вида, достигнал до нас, представлява КАМЕНЕН ПРЕПИС на оригинала, най-вероятно от края на XII – началото на XIII век, обаче ПРАВОПИСЪТ и ГРАМАТИКАТА на надписа напълно отговарят на нормите на старобългарския език в края на Х век!