МИНАЛОТО И

ПАМЕТТА В
ПОЕЗИЯТА НА
НИКОЛА
ВАПЦАРОВ –
„ИСТОРИЯ“.
ИЗГОТВИЛА: ЗАПРИНА ГЛУШКОВА – СТ.
УЧИТЕЛ ПО БЕЛ
1. НИКОЛА ВАПЦАРОВ И НЕГОВОТО
ВРЕМЕ
2. ЛИТЕРАТУРНИЯТ
КОНТЕКСТ
3. ТВОРЧЕСКА
ИСТОРИЯ НА
СТИХОТВОРЕНИЕТ
О „ИСТОРИЯ“

Първа публикация – поместено е за

първи път в известната „Кафява
тетрадка“
По-късно – през 1946 г. в
стихосбирката „Избрани
стихотворения“
 4. ЖАНРОВИ
ОСОБЕНОСТИ НА
ВАПЦАРОВАТА
ПОЕЗИЯ

Жанр на творбата - стихотворение

 КОМПОЗИЦИОНН
И ОСОБЕНОСТИ
НА
ВАПЦАРОВАТА
ТВОРБА
„ИСТОРИЯ“

б) Композиция на антитезите
в цялата творба
(противоположни образи, теми
и чувства) а) Заглавие на творбата:

Историята като памет Историята като човешка драма

Писаната история Неписаната история
Външна събитийност Вътрешна събитийност
 в) Трите образа на историята:

КОМПОЗИЦИОНН Политическата история. Социалната история.

Това, което Вапцаров и През първата половина на 20. век се
И ОСОБЕНОСТИ неговото време разбират под развива един нов модел на
НА „история“, днес е само един от историческия разказ – социална
типовете исторически разказ – история, възникнала като
ВАПЦАРОВАТА „политическа история“. противодействие на политическата
ТВОРБА история.
„ИСТОРИЯ“
Устната история.
Като един от по-новите методи на
историческата наука, устната
история се изправя срещу
обективистичния разказ на
политическата история, който
изключва личната човешка гледна
точка към описаните събития.
СЪДЪРЖАНИЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО „ИСТОРИЯ“

Осемнадесет Форма на изказа

строфи Диалогичност
Колективният лирически
герой се обръща към своя
събеседник
(историята)

Ни, Ний - форма

Три части Лирическият говорител -
част от обикновените
хора, от масите, част от
миналото, настоящето и
бъдещето

Първа част – от 1. до 5. строфа:
обръщението към писаната
история
портрет на колектичния
лирически герой
лирическият говорител – част
от колективното
трагичните прозрения за
паметта
Композиционна рамка
Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.
Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.
Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.
 на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.

Като мухи сме мрели есен,

жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.
Втора част – от 6. до 13.
Онез, които сме оставали,
строфа: се потехме и под езика,
животът на неизвестните, работехме къде що хванем,
хилядите, които ще останат работехме като добитък.
извън писаната история
раждането и крахът на Мъдруваха бащите в къщи:
надеждите - кулминация "Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато

и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.

О, как сме чакали напрегнато


Трета част – от 14. до 18.
строфа:
авторовият глас за историята,
поезията и паметта
антитезата: минало – бъдеще
композиционна рамка
Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно –
защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.
За мъката – не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
 МИНАЛОТО И ПАМЕТТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО
„ИСТОРИЯ“

Първа част
„Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници?“
Втора част: Животът
„Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова“
„ние“ - форма на Вапцаровия
лирически говорител,
представя себе си като напълно
сам – сам срещу историята и
сам срещу живота.
 ЕЗИКЪТ НА
ЛИРИКАТА И НА
ИСТОРИЯТА

Силна диалогичност - характерна за

цялата Вапцарова лирика.
„Какво ще ни дадеш, историйо?“
„Ще бъдеш ли поне признателна?“
„Но разкажи със думи прости“.
„и няма никой да разказва
за простата човешка драма“.
„и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита“
„под буквите и редовете ще вика нашето
страдание и ще се зъби неприветно“
 ОБОБЩЕНИЕ
1. Смислови части. Писаната история и ненаписаната човешка мъка.
2. Заглавието, началото и краят на творбата
3. Мотивите:
- мотивът за историята
- мотивът за поезията
- мотивът за борбата
- мотива за конфликта между поколенията
- мотивът за страданието.
4. Образи на историята в „История“
5. Лирическият говорител и колективният герой ‒ хората от неговото поколение:
- Лирическият Аз в „История“
6. Конфликтите:
- между разказа на историята за отминалото време и драматичната истина за истинския живот на хората от това време;
- между манипулираната история и манипулативната поезия, от една страна, и драматичната истина за белязаното от
трагизъм историческо битие на човечеството;
- между бащите, приели примиренчески участта си, и синовете, пожелали да последват мечтите си;
- между миналото, преминало под знака на установеното статукво и белязано от социална неправда, и утрешния ден,
когато „бъдещите хора“, поели поста на борещите се свои предшественици, ще построят нов живот.
7. Междутекстови връзки
ДОМАШНА
РАБОТА:
НАПИШЕТЕ
ИНТЕРПРЕТАТИВНО
СЪЧИНЕНИЕ НА ТЕМА
„ЧОВЕКЪТ И
ИСТОРИЯТА“

Изгледайте това видео като помощ на вашата

подготовка