МНОГО ВАЖНО!!!

See discussions, stats, and author profiles for this publication at: https://www.researchgate.
net/publication/321781109
ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТРОИТЕЛНО-ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ МЕТОДИ ЗА

ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ С ДЪРВЕНА КОНСТРУКЦИЯ /Research of the
Construction Methods of Timber Buildings/
Thesis · December 2017

DOI: 10.13140/RG.2.2.25068.05767/1
CITATIONS READS
0 2,399
1 author:
Georgi Angelov
University of Forestry
10 PUBLICATIONS 14 CITATIONS
SEE PROFILE
Some of the authors of this publication are also working on these related projects:
Изследване на строително-технологичните методи за изграждане на сгради с дървени конструкции View project
All content following this page was uploaded by Georgi Angelov on 04 March 2018.
The user has requested enhancement of the downloaded file.

ВИСШЕ СТРОИТЕЛНО УЧИЛИЩЕ „ Л. КАРАВЕЛОВ”
СТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ
Катедра „Технология и мениджмънт на строителството”
ДИСЕРТАЦИЯ
за придобиване на научна степен „ДОКТОР”
ТЕМА:
ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТРОИТЕЛНО-ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ
МЕТОДИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ С ДЪРВЕНА
КОНСТРУКЦИЯ
Изготвил: инж. Георги Георгиев Ангелов
Научен ръководител: проф. д-р инж. Христо Владимиров Бояджиев

Съдържание
Въведение ……….……………………………………………...…………………………….6
Глава 1. Аналитичен обзор
1.1. Общи сведения .………………………………………………………………………….7
1.2. Дървесината като строителен материал – видове, свойства, предимства и
недостатъци, изделия ...……………………………………………………………………..11
1.2.1. Видове дървесина използвана в строителството …………………………………..12
1.2.2. Свойства на дървесината …………………………………………………………….16
1.2.2.1. Физични свойства ………………………………………………………………….16
1.2.2.2. Механични свойства ……………………………………………………………….19
1.2.3. Предимства и недостатъци ...………………………………………………………...22
1.2.3.1. Предимства ………………………………………………………………………....22
1.2.3.2. Недостатъци …………………………………………………………………...…....23
1.2.4. Обработка на дървесината против биологични вредители ………………………..24
1.2.4.1. Защита на дървесината от гъбни организми ……………………………………..24
1.2.4.2. Защита на дървесината от животински вредители ………………………………24
1.2.5. Продукти от дървесина ………………………………………………………..……..25
1.3. Видове скрепителни средства ……………………………………………..……..…....33
1.3.1. Гвоздеи ..……………………………………………………………………………..33
1.3.2. Винтове ……………………………………………………………………………….34
1.3.3. Болтове ………………………………………………………………………………..35
1.3.4. Планки ………………………………………………………………………………...35
1.4. Дървесината като строителен материал и дървените сгради в България …...……...36
1.5. Дялово разпределение на дървените сгради в България и чужбина ………………..39
1.6. Цел и задачи на дисертационния труд ………………………………………………..40
Глава 2. Технологично-конструктивен анализ на сгради с дървени конструкции
………………………………………………………………………………………………...41
2.1. Класификация на дървените конструкции …………………………………………...41
2.1.1. Масивна система ……………………………………………………………………..41
2.1.2. Рамкова (гредова) система …………………………………………………………. 42
2.1.3. Панелна система ……………………………………………………………………..43
инж. Георги Ангелов 2

2.2. Технологични особености при изграждане на сгради с дървена носеща конструкция
по различни строителни системи ………………………………………………………….44
2.2.1. Видове фундаменти и сутеренни стени при сгради с дървена носеща конструкция
………………………………………………………………………………………………...44
2.2.1.1. Фундаменти ……………………………………………………………...…………44
2.2.1.2. Сутеренни стени ……………………………………………………………………47
2.2.2. Технологични особености при изграждането на сгради с масивна дървена
конструкция ………………………………………………………………………………....50
2.2.2.1. Сгради съставени от необработени трупи дървесина …………………………...50
2.2.2.2. Сгради съставени от фасонирани трупи дървесина ……………….…………….52
2.2.3 Технологични особености при изграждането на сгради с дървени рамкови
конструкции …………………………………………………………………………………54
2.2.4 Технологични особености при изграждането на сгради с панелна конструкция ...71
2.3. Изводи от глава 2 ………………………………………………………………………73
Глава 3. Технико-икономически анализ на сгради изградени със стоманобетонна
конструкция изпълнени по монолитен метод и сгради с дървена конструкция ………..74
3.1. Сравнителен анализ на грубия строеж на сгради изпълнени по традиционен
монолитен метод, тухлени сгради с дървен гредоред и на сгради с дървени носещи
конструкции на база ценова стойност ……………………………………………………..74
3.2. Сравнителен анализ на грубия строеж на разгледаните сгради на база разход на
труд, разход на механизация и трудоемкост …………………..……………………….....80
3.3. Изводи от глава 3 ………………………………………………………………………85
Глава 4. Експериментално изследване на възел „ребро – подложна столица” в
дървените конструкции ...…………………………………………………………………..86
4.1. Същност и цел на експерименталното изследване ...………………………………...86
4.2. Описание на опитните образци и постановка на проведения експеримент ...……...86
4.2.1. Опитни образци ...…………………………………………………………………….86
4.2.1.1. Типове скрепителни средства …...………………………………………………...87
4.2.1.2 Клас на дървесината ...……………………………………………………………...89
4.2.1.3. Посоки на натоварване ...…………………………………………………………..93
4.2.1.4. Означения на опитните образци ...…………………………………………….......95
4.2.2. Аналитична носимоспособност на опитните образци .............................................97
4.2.2.1. Аналитична носимоспособност на опитните образци в съответствие с Еврокод 5
………………………………………………………………………………………………...97

4.2.2.2. Аналитична носимоспособност на опитните образци в съответствие с НПДК -90
.................................................................................................................................................106
4.2.2.3. Аналитична носимоспособност на опитните образци в съответствие с
американските норми – IBC и NDS ....................................................................................109
4.2.2.4. Носимоспособност на опитните образци в съответствие с данните на
производителя ......................................................................................................................114
4.2.3. Опитна постановка на проведения експеримент ...……………………………….115
4.2.3.1. Апаратура за провеждане на експерименталното изследване ...……………….115
4.2.3.2. Разположение на индуктивните датчици за измерване на премествания ....….118
4.2.3.3. Опитна постановка ………………………………………………………………..121
4.2.3.4. Описание на начина на прилагане на натоварването ..........................................121
4.3. Стойност и времетраене на изпълнение на опитните образци …………………….125
4.3.1. Ценова стойност на съединителните средства в опитните образци .……….…...125
4.3.2. Времетраене на изпълнение на опитните образци ……………………………….127
4.3.3. Взаимовръзка между ценова стойност на съединителните средства и времетраене
на изпълнение на опитните образци .…………………………………………………….129
4.4. Изводи от глава 4 ...…………………………………………………………………...131
Глава 5. Резултати и анализ на получените резултати ...………………………………..132
5.1. Резултати от проведеното експериментално изследване …………………………..132
5.2. Деформации и пукнатини проявили се вследствие от приложеното
експериментално натоварване ............................................................................................158
5.2.1. Деформации и пукнатини проявили се при Група I ...……………...……...……..160
5.2.2. Деформации и пукнатини проявили се при Група II ……………………..…........163
5.2.3. Деформации и пукнатини проявили се при Група III ……………........………....166
5.2.4. Деформации и пукнатини проявили се при Група IV ...………………………….171
5.3. Анализ на получените резултати ...…………………………………………………..171
5.3.1. Сравнителен анализ на аналитичната носимоспособност получена чрез
нормативните документи ....................................................................................................176
5.3.2. Сравнителен анализ на носимоспособността на групите скрепителни средства
спрямо Еврокод 5 ................................................................................................................ 179
5.4. Изводи от глава 5 ……………………………………………………………………..181
Глава 6. Обобщени изводи ...……………………………………………………………...183
Научни и научно-приложни приноси в дисертационния труд …………………………186
Насоки за бъдеща работа ………………………………………………………………….187

Приложение 1 ……………………………………………………………………………...188
Литературни източници …………………………………………………………………..191

Въведение
Строителството на сгради е един от първите цивилизационни признаци на

човечеството. Вероятно, то се е зародило поради липсата на достатъчно на брой
естествени подслони или желанието за преместване към други ареали на
обитаване, където са липсвали естествени подслони. Най-ранно датираните
засега постройки се отнасят към 500 000 години пр. Хр. в района на Токио,
Япония и са били изградени от Хомо еректус. Първите селища се отнасят към
неолитния период датирани около 10 000 години пр. Хр. ситуирани на
Балканския полуостров. С течение на времето строителството се усъвършенства
заедно с развитието на обществата, методите за строителство също се развивали,
като строителството става по-лесно и с по-малък разход на труд и материали.
Въпреки че строителството се е развило значително, основните материали не са
се изменили съществено. Те остават тези, които са били най-достъпни за хората,
а именно: камък, глина, дърво и слама. В последствие материали, като бетон и
стомана също са започнали да се използват широко. Днес те са предпочитаните
материали за изграждане на конструкции в България. За разлика от България
дървеният материал е останал основен строителен материал за жилищно
строителство в редица страни като: САЩ, Канада, Австралия, Русия, Япония,
страните от Западна Европа и много други.
Най-старата съществуваща дървена сграда е будистка пагода и се намира
в Япония (фиг. 1.1.), завършена е през 711 г. сл. Хр. Носещата конструкция на
тази сграда е изцяло дървена, като фасадата също е решена с дървена облицовка
[80].
Фиг. 1.1. Храмът на процъфтяващия закон, Икаруга (Япония)
инж. Георги Георгиев Ангелов 6

Глава 1. Аналитичен обзор
1.1. Общи сведения:
 Първите жилищни сгради с дървена рамкова конструкция се отнасят към

2000 г. пр. Хр. Те са били съставени от дървени колове, които са били сключени
в горния си край и забити в земята в долния си, за да се получи затворено
обитаемо пространство тези сгради са били покрити с кожи, снопове слама или
мъхове.
 В периода между 500 и 200 г. пр. Хр. с развитието на строителната

технология и наличието на инструменти за обработка на дървеният материал,
хората изобретяват така наречената дървена сглобка „жлеб - шпилка” (фиг. 1.2.),
с помощта на която се намалява разхода на дървен материал и се образуват
повече и по-големи отвори (врати, прозорци).
Фиг. 1.2.
 В периода около 10 век сл. Хр. се случва промяна в строителството, която

на пръв поглед незначителна променя завинаги начина на изпълнение на
сградите. Колоните които преди това са били забивани директно в почвата (фиг.
1.3.а.), вече се поставят върху дървени греди, които от своя страна стъпват върху
каменна зидария или върху отделни камъни в ъглите на постройката (фиг.
1.3.б.). Благодарение на тази промяна се удължава дълготрайността на
дървените елементи защото образуването на гъбични организми значително
намалява, поради ограничаването на допира с водата.

Фиг. 1.3.а. Фиг. 1.3.б.
 В района на северна Европа и Северна Америка където е имало изобилие

на дървен материал, населението не е обработвало отделните трупи, а ги е
използвало цели като отделните трупи са били напасвани едни спрямо други
(фиг. 1.4.а.). Обикновено дължината на отделните стволове са били определящи
за размерите на сградите. Възможен е бил и вариант на замяна на кръглите с
правоъгълни трупи на сглобка „лястовича опашка” (фиг. 1.4.б.), но този вариант
е бил по-трудоемък за изпълнение.
Фиг. 1.4.а. Фиг. 1.4.б.
 През късното средновековие в страни от Западна Европа: Германия,

Англия, Франция, Швейцария и др. се развива нов тип дървени конструкции
(фиг. 1.5.б. и фиг. 1.5.в.), който тип все още се изпълнява в същите страни. Този
тип представлява дървена рамкова конструкция съставена от колони и греди,

като отворите, които се обособяват между вертикалните елементи се запълват с
различни материали (тухли, кирпич, глина плюс слама или животински чоп).
Измазва се с мазилка върху иззиданите стени, като са били оставяни неизмазани
дървените части на конструкцията. Понякога са били закрепяни допълнителни
дървени елементи по фасадите с цел да подобрят естетичният вид на сградите,
но това се е правило и когато вертикалните елементи не са били идеално прави,
което не е придавало достатъчно естетичен вид. В България е било много
разпространено строителството на подобен вид къщи, като обикновено основите
и сутеренните части са били изпълнявани от каменна зидария, а скелета на
сградите е бил от носещи едроразмерни дървени елементи (фиг. 1.5.а.).
Облицовката им е била изцяло мазилка, мазилка и видими дървени елементи или
изцяло дървена обшивка. Подобно на българските къщи и западноевропейските
за известен период са били строени еркерно издадени, но тяхното строителство
било отменено с закони, защото създавали нехигиенни условия на полутъмните
улиците под тях. Част от сградите са имали първи етаж съставен от каменна
зидария.
Фиг. 1.5.а. Българска възрожденска къща
Фиг. 1.5.б. Фиг. 1.5.в.

 Друг етап в развитието на дървените конструкции е ранно-колониалният
американски начин на строителство. Благодарение на наличието на огромни
незасегнати от сеч гори в Северноамериканският континент, строителите са
имали на разположение дълги и дебели дървета, които са били използвани с
цялата си дължина и така един ствол е обособявал цялата дължина на дадена
жилищна сграда, а също и цялата височина. Стенните конструкции са били
изготвяни на земята и след това повдигани наведнъж цели. Въпреки изобилието
на дървен материал в Америка не са използвали богати украси и орнаменти, а
строителите са се стремели изчистената и опростена фасада да е водеща. За
разлика от американският начин в Европа въпреки недостига на материал са
били осъществявани богати украси, но от друга страна въпреки този недостиг са
били използвани дори неправолинейни стволове.
 Модерните дървени конструкции, които се използват за жилищно

строителство днес се характеризират с типизация, както на размерите на
отделните елементи (гредички), така и на разстоянията помежду им когато са
вложени в конструкциите – обикновено през 30, 40 и 60 сm (фиг. 1.6.а.). Широко
се използват естествено дърво, дървени композитни материали, пластмаси,
метали и други материали. Цялата конструкция представлява гъста мрежа от
дървени гредички/талпи свързани помежду си, като към тях са заковани
плоскости от дървени частици или шперплат (фиг. 1.6.б.), които образуват
външната черупка на сградата. Кухините образувани между гредичките се
използват за прокарване на инженерните инсталации и полагане на
топлоизолация. От вътрешната страна на външните стени, както и всички
вътрешни стени и тавани се облицоват с гипсокартонени плоскости, върху които
се нанасят вътрешните облицовки. Фасадата може да се изпълни с каменна или
тухлена облицовка, пластмасова облицовка (сайдинг) или друг вид (фиг. 1.6.в.).

Фиг. 1.6.а.
Фиг. 1.6.б.
Фиг. 1.6.в.
1.2. Дървесината като строителен материал – видове, свойства, предимства

и недостатъци, продукти
Горите в България заемат около 30% от територията на страната, като

80% от нуждите на потреблението се обезпечават от вътрешното производство.
Широколистната дървесина заема дял 67%, а иглолистната 33% от общата площ
на горите. Дървото като строителен материал е един от на старите използвани от
човечеството. Напълно възобновяем ресурс той е един от малкото екологични
материали, като за добиването му са необходими значително по-малко средства
и енергия. Все пак поради ограничената му наличност в дадени страни той не се

използва, а в други страни се пренебрегва като строителен материал поради
психологическата нагласа на населението. В строителството се употребяват
различни видове дървесина [5], [82], [83].
1.2.1. Видове дървесина използвана в строителството:
 ДЪБ – използва се за строителна дограма и за различни по вид

дърводелска продукция. В миналото повече се е използвал за носещите
конструкции на сгради, пилоти и дюбели. Поради високата му ценова стойност
разпространението му в строителството е под формата на някои продукти –
паркети, дограми, врати, стълбища. Употребява се и в мебелната промишленост.
- максимална възраст - 500-600 години, като някои дървета достигат и до
1000 годишна възраст;
- дълготрайност – относително голяма;
- обработваемост – трудно обработваема дървесина, трябва да се пробиват
отвори при използване на гвоздеи и винтове. Изсъхналата дървесина трудно се
обработва, но по мократа е възможно да останат следи от корозията на
металните уреди (ръжда);
- съхнене – много бавно, като се цепи особено в началото на процеса на
съхнене. Сечение от 150х150 mm може да съхне от 5 до 7 години;
- разни – благодарение на високото съдържание на танин, не е необходимо
третирането му срещу насекоми или гниене. Беловината е доста мека и
предразположена към гниене, няма носещи способности;
- цена – относително висока;
 БУК – той е доста плътен, но неподходящ за външна употреба. Изложен

на вода бързо почернява и започва да гние. Подходящ е за паркети, орнаменти,
врати (вътрешни), стълбища, фурнири и други.
- максимална възраст - 300 години;
- дълготрайност – относително недълготраен;
- обработваемост – лесно се обработва;
- съхнене – може да съхне доста бързо, но се цепи и при изсушаването
трябва да се следи влажността на дървесината;
- цена – средна;

 ТОПОЛА – бързо растящо дърво, дървесината се използва в
строителството за носещи покривни конструкции, външна облицовка (сайдинг),
огради, дограми и дърводелска продукция, в мебелната промишленост, в
миналото се е използвала и за кофражни скелета и кофражи;
- максимална възраст – 400 - 500 години;
- дълготрайност – сравнително недълготрайна;
- обработваемост – добра обработваемост;
- съхнене – относително бързо;
- цена – сравнително ниска;
 БОР – широко разпространено дърво има 125 вида из целия свят.

Използва се в строителството за носеща конструкция, подпори, кофражи,
дограми, врати, стълби, мебели. Когато се импрегнира срещу вредители и
атмосферни влияния може да се използва за веранди, тераси и различни
постройки. Поради лесната си обработваемост от древността е използван в
строителството.
- максимална възраст – 200 - 300 години, като някои дървета достигат и
до 600 годишна възраст. Най-старото живо борово дърво е на над 4800 години и
се намира в Северна Америка;
- дълготрайност – от сравнително малка до средна в зависимост от вида
бор;
- обработваемост – от лесна до не много трудна, като остриетата, които
режат дървесината трябва да се почистват през определен период поради
натрупването на смола по тях;
- съхнене – от много бързо до много бавно;
- разни – след отрязване, боровете нямат защита против насекоми и гниене
и изложени на атмосферни влияния те се разрушават бързо за 1-2 години в
зависимост от средата, затова е благоприятно да се използват вътре в сградите.
Гниещите борови иглички повишават киселинността на почвата и
предотвратяват растежа на широколистните дървета;
- цена – от относително ниска до висока;

 ЕЛА – дървесината и се използва широко в строителството, най-вече за
носеща конструкция, но също и за различна дърводелска продукция.
Раздробената дървесина се използва за направата на плоскости от дървесни
частици, шперплат и други видове плоскости, както и в мебелната индустрия.
По-лека е от смърча.
- максимална възраст – 600 - 800 години, като някои дървета достигат и
до 1400 годишна възраст;
- максимална височина - най-високото дърво е било 127 метра отрязано в
Британска Колумбия (Канада);
- дълготрайност – сравнително недълготрайна;
- обработваемост – лесно се обработва;
- съхнене – относително бързо, като няма значителни измятания на
дървесината и цепене;
- разни – след отрязване, елите нямат защита против насекоми и гниене и
изложени на атмосферни влияния те се разрушават бързо за 1-2 години в
зависимост от средата, затова е благоприятно да се използват вътре в сградите;
- цена – от относително ниска до средна;
 СМЪРЧ – дървесината се използва в строителството за огради, дограми и

дърводелска продукция. Като носещ материал се използва в ГЛУЛАМ (лепени
слоести греди);
- максимална възраст – 600 - 700 години, като най-старият смърч е на
9550 години и се намира в Швеция;
- максимална височина – някои достигат до 100 метра височина;
- дълготрайност – сравнително недълготраен;
- обработваемост –добра обработваемост;
- съхнене – относително бързо, като трябва да се взима под внимание
колко бързо съхне, защото понякога се получават измятания и пукнатини;
- разни – след отрязване, смърчовете нямат защита против насекоми и
гниене и изложени на атмосферни влияния те се разрушават бързо за 1 - 2
години в зависимост от средата, затова е благоприятно да се използват вътре в
сградите. Бързо растящо дърво, може да порасне с 1 - 1,5 метра на година, но
след като навърши 20 години забавя растежа си;
- цена – сравнително ниска;

Таблица 1.1. Характеристики на дървесни видове използвани за конструкции [82], [86]
Максимална Плътност, (kg/m3)
Вид Зрелост, (год.)
височина, (m) Мокра Суха
Дъб 35-45 15-20 1050 750
Бук 40 15-20 1000 750
Топола 15-50 6-12 610 455
Бор 35-40 8-15 720 530
Ела 30-100 15-30 670 450
Смърч 40-70 20-25 740 480
В таблица 1.1. са дадени някои характеристики на конструктивните

дървесини, които се употребяват най-често в България. Ако се разгледат
максималната височина и плътността на отделните дървесни видове, ще се
забележи че има зависимост между височина и плътност – изглежда че колкото е
по-високо дадено дърво толкова по-ниска обемна плътност има.
Освен тези най-разпространени в строителството видове дървесина се
употребяват още кедър, ясен, както и екзотична дървесина от Азия и Африка:
махагон, тиково дърво, сапеле, бамбук и много други. Тези видове се използват
главно с декоративна цел – подове, орнаменти, дограми и други.
Трупите дървесина се фасонират по различни схеми, като две от тях са
най-широко разпространени в дървообработващата индустрия. Те са обикновена
и секторна. Чрез използването на всяка от тези схеми дървесината има различна
характеристика, както в ценово отношение, така и в строителното им
приложение.
- обикновена – дървените трупи се разрязват по дължината на стъблото
(фиг. 1.7.а.). При елементи получени по тази схема, пръстените на ствола
образуват ъгъл по-малък от 90 градуса. По този начин нишките от граничните
пръстени са в по-голяма степен в допир с околната среда и елементите получени
по този начин са податливи на изкривяване и усукване. Широко се употребяват
за рамковите конструкции на сградите.
- секторна – ствола на дървото се реже на четвъртинки по дължина, след
което от всяка четвъртинка по дължина и перпендикулярно на пръстените се
фасонират елементите (фиг. 1.7.б.). По този начин се получава дървесина, която

е по-устойчива на изкривявания. Този тип на рязане има по-голям процент на
отпадък от всеки ствол. Такива елементи обикновено се правят по поръчка, по-
скъпи са и се употребяват за паркет или за скъпи мебели.
Фиг. 1.7.а. Фиг. 1.7.б.
1.2.2. Свойства на дървесината
1.2.2.1. Физични свойства
 Плътност – плътността е една от най-важните свойства на дървесината.

Тя е признак за якостта на видовете дървесни видове (колкото по-плътна е
дадена дървесина, толкова по-високи якости притежава). Обикновено когато
дървото расте в по-влажни региони, то има по-ниска плътност. Влияние върху
плътността има и климатичните особености (продължителността на зимата и
лятото), почвата, надморската височина и други фактори. В таблица 1.2. са
дадени обемните плътности на някои дървесни видове [82], [86].
Таблица 1.2. Плътност на дървесината на различни дървесни видове

Дървесина вид Плътност (суха) Дървесина вид Плътност (суха)
kg/m3 kg/m3
Абанос 960-1300 Корк 200-250
Бамбук 300-400 Круша 600-700
Бор 530 Орех 650-700
Бук 700-900 Сапеле 640
Дъб 600-900 Смърч 430-480
Ироко 660 Тик 650-980
Ела 450-530 Топола 350-500

Кедър 380 Ябълка 660 - 830
Клен 600-750 Ясен 670
 Влага – колкото по-голямо е количеството на влагата толкова по-тежка е

мократа спрямо сухата дървесина. В строителството за конструкции не се
допуска повече от 12% съдържание на вода в дървесината при категория на
експлоатация 1, като дървесината може да бъде и с по-голямо количество влага
при другите категории [52]. Най-благоприятно време за отсичане на дърветата е
късна есен и ранна зима, когато дървото е намалило до минимум наличието на
сокове и се е приготвило да зимува – това определя минимално количество влага
в дървесината. Тя се суши въздушно (непринудено) или в сушилни камери
(принудително), като неправилното или твърде бързо изсушаване води до
измятания, усуквания, огъвания и образуване на пукнатини. Прясно отрязаните
дървета имат до 35% вода в състава си или над 35 % в зависимост от дървесните
видове. Тъй като дървото е хигроскопично, когато се намира в среда с висока
влажност дървените елементи трябва да се покриват с лакове и други защитни
покрития. Когато дървесината е под вода тя не гние, но когато е изложена на
цикли редуващи мокра с суха среда тя бързо се разгражда.
 Съсъхване и набъбване – дървесината притежава качествата съсъхване и

набъбване, то се изразява в намаляване и увеличаване обема на напречното
сечение на дървесината, в следствие на което се образуват пукнатини, които
намаляват носещата способност на елемента. При процеса непосредствено след
отрязване на дърветата трябва много внимателно да се съблюдава тези процеси,
тъй като при неправилно съхнене се получават пукнатини, които намаляват
полезната дървесина, която може да бъде добита от дървото.
 Топлофизични свойства – дървесината има нисък коефициент на

топлопреминаване, което я обуславя като подходящ материал при енерго-
ефективното строителство [84]. Температурното разширение е незначително.

Таблица 1.3. Коефициент на топлопреминаване на дървесина и на някои материали
Вид дървесина λ, (W/m*K) Материали λ, (W/m*K)
Дъб 0,1826 – 0,1923 Стоманобетон 1,6
Бук липсват данни Кухи тухли зид 0,52
Топола 0,1276 Гипсокартон 0,21
Смърч 0,1243 OSB плоскости 0,13 – 0,15
Ела 0,1136 – 0,1457 Минерална вата 0,035 – 0,045
Бор 0,1093 Стиропор (EPS) 0,035 – 0,042
Коркови плоскости 0,043 Стиродур (XPS) 0,028 – 0,034
Дървесината има сравнително добри топлоизолационни качества в

сравнение с тухлената зидария, но не и спрямо материалите използвани за
топлоизолация. В таблица 1.3. са дадени коефициентите на топлопреминаване на
строителна дървесина и някои широко употребявани в България материали.
Добре е да се комбинират топлоизолационни материали с дървена носеща
конструкция – така се получава най-енергоефективна сграда. Възможно е и
изграждането на „пасивни” къщи, при които почти не е необходимо отопление.
Въпреки че има този коефициент на топлопреминаване, дървесината има и друго
важно свойство – това да задържа и в последствие през нощта да излъчва
натрупаната през деня топлина, по този начин дървесината подобрява
микроклимата в къщата. Също ако се използват вътрешни стени от плътно
дърво, това повишава удобството на живущите. Колкото повече дървесина се
използва в строителството на една къща, толкова по-голям излъчващ топлинен
ефект се наблюдава [85].
 Горимост – дървото е лесно запалим материал, който под действието на

огън или висока температура започва да гори и поддържа самостоятелно огъня.
Повърхността, която е в непосредствена близост с огъня се овъглява, това
овъгляване представлява естествена защита от огъня. Колкото е с по-голямо
сечение даденият елемент, толкова по-малък ефект има огънят върху носещата
му способност. Също влияние върху горимостта на дървеният елемент има и
напречното сечение – колкото по-голяма повърхнина има дадено сечение,
толкова е по-висок пожарният риск (двойно-Т сечение по-лесно се възпламенява

сравнено с квадратно или правоъгълно сечение при еднаква ширина и височина
на сечението). За повишаване на пожароустойчивостта върху дървените части
могат да се нанесат различни противопожарни покрития, а също и някои
облицовки подобряват огнезащитата. Друг вариант е поставянето на
противопожарни системи.
1.2.2.2. Механични свойства
Основните механични свойства на дървесината са:

- якостна натиск и смачкване – по направление на влакната и напречно на
влакната;
- якост на огъване;
- якост на опън – по направление на влакната и напречно на влакната;
- якост на срязване – по направление на влакната и напречно на влакната;
- якост на прерязване – напречно на влакната;
Якостта на дървесината зависи от вида на дървото и от климатичните
особености в които расте даденият вид. Например ако даден иглолистен вид
бъде преместен от своят естествен ареал с дълги и студени зими в район с по-
меки и кратки зими допълнени с по-голямо количество валежи, то дървесината
ще намали якостните характеристики. Те зависят още от възрастта,
съдържанието на влага и дебелината на годишните пръстени и плътността на
дървесината.
Таблица 1.4. Изчислителни съпротивления на дървесина (по НПДК 90)

Изчислителни съпротивления,
kN/cm2
Означение
Вид напрегнато състояние Дъб,

Бор,ела по категории
бук,
I II III ясен
Огъване Rb 1,4 1,3 0,8 1,6
Опън по направление на влакната Rt 1,0 0,7 - 1,3
Опън напречно на влакната Rt  0,025 0,02 - 0,035

Натиск и смачкване по направление на Rc , R p 1,4 1,3 0,8 1,6
влакната
Натиск и смачкване напречно на влакната Rc  0,18 0,18 0,18 0,3
(по цялата повърхност)
по направление (при огъване) Rs 0,16 0,14 0,14 0,2
Срязване
напречно Rs  0,1 0,08 0,06 0,13
Прерязване Rs  0,6 0,6 0,6 0,9

Модул на линейна деформация Е [kN/cm2]
Напрегнато състояние Иглолистна дървесина Дъб / бук
Опън, натиск, огъване по влакната [E] 1000 1150
Натиск напречно на влакната [ E ] 50 40
Хлъзгане по влакната [G] 50 40
Таблица 1.5. Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-1

Характеристични стойности, kN/cm2
Вид напрегнато Означение Топола и иглолистни дървесни видове
състояние
C14 C16 C18 C22 C24 C27 C30 C35 C40
Огъване f m,k 1,4 1,6 1,8 2,2 2,4 2,7 3,0 3,5 4,0
Опън успоредно f t ,0, k 0,8 1,0 1,1 1,3 1,4 1,6 1,8 2,1 2,4
на влакната
Опън
перпендикулярно f t ,90, k 0,03 0,03 0,03 0,03 0,04 0,04 0,04 0,04 0,04
Натиск
успоредно на f c ,o , k 1,6 1,7 1,8 2,0 2,1 2,2 2,3 2,5 2,6
влакната
Натиск
перпендикулярно f c ,90,k 0,43 0,46 0,48 0,51 0,53 0,56 0,57 0,6 0,63
Срязване f v ,k 0,17 0,18 0,2 0,24 0,25 0,28 0,3 0,34 0,38
Средна стойност
на Е успоредно E0,mean 700 800 900 1000 1100 1200 1200 1300 1400
на Е E90,mean 23 27 30 33 37 40 40 43 47
перпендикулярно
на Е при Gmean 44 50 56 63 69 75 75 81 88
срязване

Широколистни дървесни видове
D30 D35 D40 D50 D60 D70
Огъване f m,k 3,0 3,5 4,0 5,0 6,0 7,0

Опън успоредно f t ,0, k 1,8 2,1 2,4 3,0 3,6 4,2
Опън
перпендикулярно f t ,90, k 0,06 0,06 0,06 0,06 0,07 0,09
Натиск
успоредно на f c ,o , k 2,3 2,5 2,6 2,9 3,2 3,4
влакната
Натиск
перпендикулярно f c ,90,k 0,8 0,84 0,88 0,97 1,05 1,35
Срязване f v ,k 0,3 0,34 0,38 0,46 0,53 0,6
на Е успоредно E0,mean 1000 1000 1100 1400 1700 2000
на Е E90,mean 64 69 75 93 113 133
перпендикулярно
на Е при Gmean 60 65 70 88 106 125
срязване
Препоръчва се при изграждане на дадена дървена конструкция, изчислена

по дадени нормативни документи, да се употребява дървесина сертифицирана за
клас на якост в съответствие с същите нормативни документи.
Таблица 1.6. Изчислителни съпротивления на дървени плоскости (по НПДК-90)

Изчислителни съпротивления, kN/ cm2
Означение
Шперплат с ПДЧ с ПДЧ с

Вид напрегнато състояния
дебелина дебелина дебелина
15-21 mm 13-20 mm 6-12 mm
по направление Rc 2,0
Натиск 0,4 0,4
напречно на Rc  1,6
влакната
по направление Rt 1,3 0,3 0,3
Опън
напречно на Rt  1,1 0,06 -
влакната

по направление
Rb 2,0
Огъване 0,5 0,4
напречно на
Rb  1,5
влакната
по направление
Rs 0,09
Срязване - -
напречно на
Rs  0,09
влакната
Прерязване Rs  0,9 0,2 -
Модул на по направление
E 700
линейна на влакната
280 280
деформация напречно на
E 400
влакната
Таблица 1.7. Характеристични съпротивления на дървени плоскости (по Еврокод 5.1-1)

Клас на якост на слепен
GL 24h GL 28h GL 32h GL 36h
слоест материал
Якост на f c ,0, g , k 2,1 2,4 2,65 2,9
натиск f c ,90, g ,k 0,24 0,27 0,3 0,33
Якост на ft ,0, g ,k 1,4 1,65 1,95 2,25
опън ft ,90, g ,k 0,035 0,04 0,045 0,05
Якост на f m, g ,k 2,4 2,8 3,2 3,6
огъване
Якост на f v , g ,k 0,22 0,27 0,32 0,38
срязване
Модул на E0, g ,mean 1160 1260 1370 1470
надлъжна
еластичност E90, g ,mean 32 39 42 46
Модул на
напречна Gg ,mean 59 72 78 85
еластичност
1.2.3.Предимства и недостатъци [5], [88], [95], [96]
1.2.3.1. Предимства
Предимствата на дървесината са:

 напълно екологичен и възобновяем материал – при подходящо залесяване
е практически неизчерпаем;
 лесно добиване, транспортиране и обработване на дървеният материал;
 ниски енергийни разходи за производството на единица продукция в
сравнение с другите строителни материали – бетон, стомана и др;

 използват се целогодишно независимо от сезона;
 добра дълготрайност при следване на техническите изисквания при
изпълнение и експлоатация на конструкциите;
 малка обемна маса, което води до олекотяване на конструкциите –
подходящ за покривни и противоземетръсни конструкции;
 подходящи за сглобяемо строителство;
 добри топлоизолационни и звукоизолационни качества;
 позволява конструкциите да бъдат без температурни фуги поради почти
нулевият коефициент на линейно разширение по направление на влакната;
 химически устойчиви в слабо и средно агресивни среди;
1.2.3.2. Недостатъци
 дефекти причинени от неправилен растеж:

o витораслост – спираловидно усукване на влакната по дължина на ствола;
o наличие на чепове – намаляват носещата способност на елементите освен
това при изсъхване на дървените елементи е възможно разхлабване и
падане на част от тях;
o едностранно удебеляване – получава се от едностранно натоварване от
вятър;
o прекалено изтъняване на стеблото по дължина – намалява се добитата
дървесина от един ствол;
o изкривяване на ствола по дължина в една или няколко равнини -
намалява се добитата дървесина от един ствол;
o подкожушване – резултат е от надлъжна пукнатина по някой от
годишните кръгове;
o пукнатини причинени от ниски температури или от силен вятър;
 влага – промяна на якостните характеристики на дървесината в следствие
промяна процентното и съдържание;
 промяна размерите и линейността на елементите в следствие от
съсъхването;
 ниска температура на запалване и поддържане на огъня;

 гниене – предизвиква се от гъбични организми, които от своя страна имат
нужда от подходящи влажностни и температурни условия за развитието им;
 ниска защита от дървоядни насекоми – термити, дървояд, дървесна оса и
други;
1.2.4. Обработка на дървесината против биологични вредители [5], [7], [10]
Дървесината е биологичен строителен материал и е податлива на

влиянието на биологични вредители – гъбни организми и дървоядни насекоми.
1.2.4.1. Защита на дървесината от гъбни организми
За да се развие гнилостният процес в дървесината е необходимо да са

налични всички от следните условия:
- спори на гъбни организми;
- влажност на дървесината от 20 до 70 %;
- температура на околния въздух от 3 до 40оС;
- контакт с неподвижен въздух;
Когато едно или повече условия не са налични, гниенето практически е
невъзможно. Мерките за ограничаване на гнилостните процеси са разделят на
две групи:
1) Конструктивни мерки – чрез тях се цели влажността на дървесината да
се ограничи до 20%.
2) Химическа защита – тя цели да направи дървесината непригодна за
развитието на гъбни организми, чрез обеззаразяване с химически препарати.
Съществуват различни методи за обеззаразяване – повърхностна обработка
(антисептиране) и дълбока обработка (импрегниране). Препаратите могат да
бъдат маслени, органично разтворими и водоразтворими.
1.2.4.2. Защита на дървесината от животински вредители
Животинските вредители са основно дървоядни насекоми, част от тези

насекоми се хранят с дървесината по време на растеж, а част с вече отрязаната
дървесина. Основно два типа са мерките за борба с дървоядните насекоми:

1) Профилактични мерки – те са свързани с експлоатацията на сечищата и
последвалата първична обработка на дървесината
2) Химическа защита – изсушаване и опушване на дървесината, както и
антисептиране и импрегниране.
1.2.5. Продукти от дървесина
Дървесните видове се използват за производството на широк набор

продукция за строителството. Те могат да се употребяват за носещи
конструкции, за обшивки, облицовки и ламперии, за дърводелски продукти
(дограми, каси на врати, врати), за подови настилки (паркети, дюшемета,
ламинати, первази), за мебели и други.
 Елементи от масивно дърво – най-използваният материал за носещи

конструкции, получава се от профилирано рязане на цели дървени трупи. В
зависимост от размерите на получените елементи те носят и различни
наименования – греди, бичмета, талпи, дъски и летви. Всички елементи се
изпълняват с дължина от 2 до 6 m, като масово произвежданите в България са от
2 до 4 m. Те се добиват по обикновена и секторна схеми на рязане. В таблици
1.8.a и 1.8.б на посочени асортимент на елементи изработени от иглолистна
дървесина.
Таблица 1.8.а. Асортимент на греди, бичмета, летви [58]

ГРЕДИ
Широчина, Височина, mm
mm 100 125 150 175 200 225 250 275 300
100 + + + +
125 + + + + + + +
150 + + + + + + + +
175 + + + + + + + +
200 + + + + + + +
250 + + + + + + + +
300 + + +

БИЧМЕТА ЛЕТВИ
Широчина, Височина, mm Височина, mm
Широчина, mm
mm 60 75 100 125 30 35 40
40 + 20 + + +
50 + 25 + +
60 + + 30 + +
75 + + + +
Таблица 1.8.б. Асортимент на дъски [57]

ДЪСКИ
Широчина, mm
Дебелина, mm
100 125 150 175 200 225 250 300
19 + + + +
22 + + + + + +
25 + + + + + + + +
30 + + + + + + + +
40 + + + + + + + +
44 + + + + + + + +
 Лепени „глулам” греди (glue laminated beam – glulam) – това е греда

съставена от отделни елементи (ламели), които са слепени със смоли (лепила).
Повърхностите, по които ще се нанася лепилната смес се рендосват, за да се
получи гладка повърхност. Челата по тясната страна на елемента се зарязват
клинозъбно (фиг. 1.8.а.), и се намазват с лепило и чрез натиск двата елемента се
слепват – така се образува двойно по-дълъг елемент. Тези дълги елементи се
поставят един върху друг, като трябва слепванията да се разминават в
отделните редове. Върху първият ред се нанася слой лепило и се поставя
следващият елемент. След като се поставят достатъчен брой пласта, за да се
слепят подходящо се прилага натиск и се оставя определено време да престои, за
да стегне лепилото (фиг. 1.8.б.). Възможно е да се изготвят, както праволинейни
греди, така и образуващи арка греди. Този вид греди имат високи якости, могат
да се използват за преодоляване на големи отвори и могат да се оформят, както
линейни, така и криволинейни. Употребяват се за строителни конструкции на
сгради с обществено преназначение, мостове и много други (фиг. 1.8.в. и 1.8.г.).

Фиг. 1.8.а. Фиг. 1.8.б.
Фиг. 1.8.в. Фиг. 1.8.г.
 Кръстосано залепена многопластова дървесина (cross laminated

timber - CLT) – този продукт е съставен от нечетен брой пласта. Първият пласт
е съставен от талпи или дъски разположени по дължина върху тях се нанася
лепилната смес. Следващият ред е съставен от талпи или дъски разположени
перпендикулярно на първите. По този начин полученият панел има нечетен брой
пласта залепени едни за други. По краищата на панелите се правят жлебове
(глъб и зъб), така че захващането да е максимално улеснено (фиг. 1.9.а.). Якостта
му е доста висока и това позволява изпълнението на сгради с етажност 10 - 12
етажа, има и проекти за строителството на 20 етажни сгради в Канада изцяло
съставени от този вид дървени панели (фиг. 1.9.б.).

Фиг. 1.9.а. Фиг. 1.9.б.
 Фурнир – фурнирът е тънък слой получен чрез рязане по дължина на

трупите или чрез така нареченото „развиване” на непрекъсната лента (фиг.
1.10.). Той се използва за направата на шперплат и за декоративни повърхности.
Употребява се като видим слой на ламинати, плоскости от ПДЧ за мебели.
Създава естетичен и скъп вид на продукта, които в действителност не
притежават тези качества.
Фиг. 1.10. Фурнир
 Шперплат – продукт получен от слепването на пластове фурнир, като

всеки следващ е перпендикулярен на предходния пласт. Обикновено са 3, 5 или
повече нечетен брой слоя (фиг. 1.11.а.). Чрез тази подредба на фурнира,
шперплата получава доста висока якост. В зависимост от типа лепило
шперплата се дели на водоустойчив (фиг. 1.11.б.) и водонеустойчив.
Водоустойчивият се използва за производството на кофражни платна, като той
има и ламинирана повърхност. Шперплата се използва за плоскости които
ограждат конструкцията и образуват затворена черупка, за ламперии когато е

залепен декоративен фурнир, също за крилата и касите на вратите и в мебелната
промишленост.
Фиг. 1.11.а. Фиг. 1.11.б.
 Плоскости от дървесни ленти – плоскости съставени от залепени едни

до други дървени квадратни или правоъгълни в сечение елементи, които
образуват ядрото на плоскостта и фурнир, който се залепва върху тях, за да се
повиши естетическото възприятие. Дебелината им варира от 12 до 43 mm.
Употребяват се за плътни панели, за крила на врати и за мебели. Има три вида
плоскости от дървесни ленти и те се обуславят от сечението на лентите
употребявани за направата на плоскостите:
o Ламинирани плоскости (laminboard) – ленти с широчина до 7 mm. От
двете страни се залепва фурнир (фиг. 1.12.а.).
o Блокови плоскости (blockboard) - ленти с широчина до 25 mm. От
двете страни се залепва единичен или двоен шперплат (фиг. 1.12.б.)
o Летвени плоскости (battenboard) – ленти с широчина над 30 mm. От
двете страни се залепва шперплат (фиг. 1.12.в.).
Фиг. 1.12.а. Фиг. 1.12.б. Фиг. 1.12.в.
 Шпервани плоскости – шперваните плоскости наподобяват плоскостите

от дървесни ленти. Ядрото е изградено от елементи с правоъгълно или

квадратно сечение и върху тях са залепени фурнир или шперплат. Разликата е че
в ядрото елементите не са залепени плътно едни до други, а има оставени
кухини, които могат да се запълнят с изолационен материал или да се оставят
незапълнени. Тези плоскости се употребяват за панели, каси на врати и други.
 Плочи от растителни влакна – това са плоскости от раздробени

растителни влакна, които са отпадъчен продукт от земеделската промишленост
– житни, оризови, и други видове растения. Те се раздробяват на ситно, добавя
се лепилна смес и под влиянието на температура и натиск се изготвят
плоскостите (фиг. 1.13.). Плоскости с ниска плътност се употребяват за
акустични нужди, а с голяма плътност се използват за конструктивни нужди
(преградни стени, когато има готова носеща конструкция), както и в мебелната
промишленост.
Фиг. 1.13. Плоча от растителни влакна
 Плочи от ориентирани частици (oriented strand board – OSB) – това са

плочи изградени от частици с размери 2,5 х 15 cm. Те са разположени на
пластове, като обикновено се насипват на три пласта, средният е с частици
разположени перпендикулярно на посоката на външните пластове частици. По-
голяма якост на плочите е в посока успоредна на частиците от повърхността
(фиг. 1.14.). Тези плочи не са водоустойчиви, когато са от тип 1 и тип 2 и са
водоустойчиви, когато са от тип 3 и тип 4. Когато плочите не са водоустойчиви
върху тях се полага хидроизолация. Употребата им е широка, особено за

ограждащи плоскости за конструкциите на сградите. Тези плочи имат свойства
близки до тези на шперплата, но цената им е по-ниска.
Фиг. 1.14. OSB плочи
 Плоскости от дървесни частици (ПДЧ) – тези плоскости са съставени

от дребни дървени стърготини слепени с видове лепила, които под действието
на висока температура и голямо налягане образуват плътни плоскости (фиг.
1.15.). Върху тях може да се залепи декоративен фурнир и така получените
плоскости да се използват за ламперии, мебели и други. Не са устойчиви на
влага и се разпадат под влиянието ѝ.
Фиг. 1.15. ПДЧ плоскости
 „Дървесна вълна” (woodwool) – съставена е от дълги дървесни нишки,

които са покрити от всички страни с циментов разтвор. След това се прилага
налягане, което да е толкова, че да остави голямо количество празнини.
Обикновено се получава паралелепипед с ширина от 60 cm и дебелина от 5, 7 и
10 cm (фиг. 1.16.а.). Празнините позволяват материала да има добри топло и
звукоизолационни качества. Повърхността на положените плоскости е добра
основа за мазилка и те често се употребяват за оставащи кофражи. Може да се

използват и за видим елемент, като цвета може да варира чрез добавянето на
пигменти (фиг. 1.16.б.).
Фиг. 1.16.а. Фиг. 1.16.б.
 Композитна дървесина (composite lumber) – това са материали, които са

съставени от дървени стърготини, и полимерни или минерални свързващи
вещества:
o Елементи от полимери и дърво – този продукт обикновено е съставен в
отношение 1:1 обемни единици дървени стърготини и пластмаса, като
дървесната маса може да достигне до 70% (фиг. 1.17.а.). Възможно е
добавянето на пигменти за получаване на продукция с разнообразна
цветова гама (фиг. 1.17.б.). Така получените материали имат висока
устойчивост на гниене. Възможно е да се оформят във всякаква форма.
Използват се най-вече за подложени на атмосферни условия, като тераси,
пешеходни пътеки (фиг. 1.17.в.), огради, облицовка (сайдинг), пейки,
врати, дограми и други.
Фиг. 1.17.а. Фиг. 1.17.б. Фиг. 1.17.в.
o Елементи от минерални свързващи вещества и дърво – този продукт е

съставен от дървени стърготини и свързващо вещество (портланд

цимент). Те могат да се формоват в най-различни форми от плоскости
(фиг. 1.18.а.) до тухли (фиг. 1.18.б.). Те са негорими и се обработват
(режат) лесно. Продуктът може да е с малка, средна и голяма плътност.
Употребяват се за външна облицовка (сайдинг), за оставащ кофраж (фиг.
1.18.в.), за звукови прегради и други.
Фиг. 1.18.а. Фиг. 1.18.б. Фиг. 1.18.в.
1.3. Видове скрепителни средства
Елементите изработени от дървесина се закрепят едни за други с помощта

на скрепителни средства. С тяхна помощ се образува конструкцията на сградата.
В миналото най-разпространени са били дърводелските сглобки са съединяване
на отделните елементи, изготвянето на които се характеризирало с относително
висок разход на труд и продължителност на изпълнение. С помощта на
скрепителните средства се улеснява изготвянето на дървените конструкции и се
съкращават сроковете за изпълнението им.
1.3.1. Гвоздеи – съединителни средства най-често цилиндрични с заострен връх

в единият си край и уширена част – глава – в другия (фиг. 1.19.). Те се изготвят
от стомана, алуминий, месинг и от други материали. Възможно е изпълнение на
покритие, което да предпазва гвоздеите от различни въздействия – поцинковане
(предотвратява корозията), керамично, пластмасово или друго покритие. Тялото
на гвоздеите може да бъде гладко, усукано и оребрено, като оребряването
увеличава допълнително съпротивлението на изтръгване. Главите са нормални,
малки (за скрити работи) и уширени (за покривни и други работи). При по
твърди дървесини е наложително пробиването на отвори, за да се предотврати
разцепването на дървеният елемент. При по-големи диаметри на гвоздеите също
се пробиват отвори дори и в по-меки дървесини, понякога се затъпяват

върховете на гвоздеите. Забиването им става посредством чук, пневматичен
пистолет-чук или с малки експлозиви (патрони). Гвоздеите работят на триене по
дължината си, на срязване и на огъване. Употребата им е широка, като са много
подходящи за изготвянето на носещата дървената конструкция.
Фиг. 1.19. Типове гвоздеи
1.3.2. Винтове – крепежни средства с цилиндрична форма с винтови нарези по

протежение на тялото (фиг. 1.20.а.), връх и специално формована глава (фиг.
1.20.б.) позволяваща използването на отвертки или гаечни ключове с помощта
на които винтовете закрепят различи елементи едни за други. Те могат да имат
покритие предотвратяващо въздействието на околната среда. Употребяват се
при изготвянето на дървена носеща конструкция, както са подходящи и за
закрепване на гипсокартон и други неносещи елементи на сградите. Възможна е
да се употребяват на трудно достъпни места, където е невъзможна употребата на
болтове. Работят на срязване и изтръгване.
Фиг. 1.20.а. Типове винтове Фиг. 1.20.б. Типове винтови глави

1.3.3. Болтове – скрепителни средства, които имат цилиндрична форма с резба
по цялото или част от тялото, главата обикновено е квадратна, хексагонална или
обла. При тях се употребяват шайби и гайки, които се затягат с гаечни ключове.
Предварително се пробиват отвори в които се набиват болтовете, след което се
притягат. Те работят на срязване. Болтовете се делят на машинни, коларски
(фиг. 1.21.а.) и анкерни (фиг. 1.21.б.). Първите са с квадратна или хексагонална
глава и се употребяват при изпълнението на носещи конструкции. Коларските
имат резба по цялото или част от тялото и имат квадратно уширение под облата
главата, което при затягане навлиза в дървесината и не позволява болта да
превърта. Анкерните болтове се залагат в бетона преди или след втвърдяване му,
те имат функцията да свържат горната носеща дървена конструкция с
монолитните основи и да подобрят предаването на натоварванията от връхната
конструкцията на фундаментите.
Фиг. 1.21.а. Фиг. 1.21.б.
1.3.4. Планки – те са крепежни средства, изпълнени най-често от поцинкована

стомана (фиг. 1.22.а.). Те имат различни форми, които се определят от
функцията им [98], [99]. Имат отвори, през които се прокарват гвоздеи, винтове
или болтове, които позволяват сигурното закрепване на дървените елементи
едни към други с цел осигуряване на пространствена работа на конструкцията.
Обикновено те се употребяват: където има челно допиране на греди в подовата
конструкция, за свързване на покривната конструкция към носещите стени, при
противоветрови, антиземетръсни връзки и други. Друга разновидност са
ноктевите плочи, които представляват планки със зъби от едната си страна (фиг.
1.22.б.). Те се употребяват най-много при покривните ферми, за да свържат
отделните елементи в едно цяло. Употребяват се по двойки (от двете страни на

свързваните елементи). В допълнение е възможно да се употребят някои
свързващи средства (гвоздеи, винтове).
Фиг. 1.22.а. Фиг. 1.22.б. Ноктева плоча
1.4. Дървесината като строителен материал и дървените сгради в България
Дървесината е била един от най-употребяваните материали за

строителство на жилищни, обществени и религиозни сгради през дълъг период
от време по нашите земи. Въпреки това, данни за използването на дървесина,
като строителен материал през Ранното Средновековие почти липсват. Основна
причина са сухите почви с висока киселинност, които предизвикват бързо
гниене на дървото [17]. Поради тази причина липсват ранни останки от дървени
постройки. За наличието им се съди косвено от ями, в които са били забити
дървените колове, частично запълнени с различен от околната почва материал.
Останките на сграда, при изграждането на която дървесината е била основен
строителен материал е открита в центъра на старата българска столица Плиска.
Не е открито наличието на метални скрепителни средства, което води до
заключението, че дървените елементи са се свързвали помежду си чрез
дърводелски сглобки. Предполага се, че строителството на дървени сгради
предхожда или от части съвпада с времето на строителството на каменни сгради.
Основни строителни материали по нашите земи са били – дървесина,
камък, непечени тухли, бяла мазилка, както и различни видове материали
употребявани за покриване на къщите. Видовете материали са били
употребявани в различни комбинации. Дървесината е била дълговечна, защото е

била цепена, а не бичена. По този начин не се е нарушавала структурата – не са
отваряни порите и каналите на дървесината [15].
Преди заселването на българите на Балканския полуостров, територията
на Тракия и Мизия била покрита с гъсти непроходими гори, това
благоприятствало употребата на дървесина за строителни цели [11]. С нея се
строи лесно и бързо, защото тя притежава редица предимства - сравнително
малко обемно тегло, лесно се обработва, има добри топлоизолационни качества
и т.н. Не трябва да се пренебрегва, че дървената сграда е с по-малка маса, което
намалява влиянието на земетръса, съществуват сгради на възраст повече от 5
века, оцеляли под въздействието на природните бедствия.
Според Н. Мавродиев дървените къщи са се развивали паралелно с
тухлените и каменните. За строителството на дървени къщи, главните
строителни материали през Средновековието са: дърво, глина и слама. По-
бедните жители живеели в землянки, а по-богатите в по-солидни надземни
постройки. Според много древни исторически извори, жилищните сгради на
населението били изпълнявани предимно от дървесина. През периода XV-XVIII
в. къщите са с доста опростена и примитивна конструкция. Например през 1571
г. къщите в Русе са описани, като ниски, изградени от забити в земята стълбове
и пръти, преплетени с по-тънки пръчки и измазани с пръст. Тези къщи били
покрити с напластена слама или дървени капаци. В София са били ниски
едноетажни, обшити с вертикални дъски. В Пловдив са били също ниски,
изградени от глина, кал и дърво. В Одрин подземието е било иззидано от камък,
а горният етаж направен от дърво. Въпреки тази си примитивност, българските
къщи не се различавали съществено от къщите строени през същият период в
други европейски страни – Германия, Полша, Чехия, Словакия, Румъния,
европейската част на Русия, черноморските брегове на Турция, Грузия и др.
Традицията да се строят къщи от дърво най-трайно е запазена в България, като
най-трайно се съхранява в богатите на дървесина планински райони [11].
Според С. Стаматов българските къщи се делят на четири основни типа:
дървена къща, каменна, каменно-паянтова и каменно-паянтова с дъсчена
обшивка. Конструкцията на къщите според същия автор е много бегло засегната
от изследователите. Първоначално е била използвана масивната дървена
конструкция, стените на която са съставени от наредени едни върху други греди
с обло или квадратно сечение, свързани помежду си с дървени чивии и чрез

зарязване в ъглите. Размерите на сградите изградени по този метод се
ограничават от дължините на дървеният материал. Приемник и разновидност на
масивната дървена конструкция е талпената, разликата е че гредите се заместват
от талпи. Сглобяването става само в ъглите чрез зарязване и застъпване.
Непосредствено след падането на България под турско робство сградите били
изграждани с талпени стени, сглобени в хоризонтално положение по така
наречената стълбово-талпена система. Талпите са били обработени на ръка, като
дървесината била: чамова или букова. Размерите били от 1 до 4 m дължина, 30
до 50 cm широчина и от 5 до 10 cm дебелина. В по-ранен период талпите се
сглобявали в ъглите чрез сглобки, а в последствие през периода XVII-XIX в.
били поставяни в жлебове направени във вертикални стълбове разположени в
ъглите на сградите. Стените се състояли от долна и горна подложна греда,
стълбове с жлебове и талпи. На разстояние от 1 до 2,5 m чрез сглобки в двете
подложни греди се разполагат стълбовете, в жлебовете на които се нанизват
талпите.
Най-опростената форма на предвъзрожденското жилище е приземната
талпена къща. Стените на приземната къща се изграждат на терена, като се
повдигат на големи камъни в ъглите или върху каменна основа. За под на
приземната къща служел теренът, който се е измазвал с жълта пръст. Когато за
настилка се е употребявало дюшеме се е изпълнявал гредов под. Височината на
помещенията била от 150 до 170 cm. Покривната конструкция се състояла от
триъгълни ферми заковани с дървени чивии, столици, ребра и покривна обшивка
от широки дъски. Над колоните били употребявани и дървени възглавници,
които разпределяли товара от гредите. Приземната къща изградена от талпи се
строи до края на XVII век, в началото на XVIII в. се замества с скелетно-
гредовата (паянтова) система. Стенните конструкции били съставени от греди и
стълбове, образуващи носещ скелет. Отворите между елементите се запълвали
от плет и кал, кирпич или др. Вътрешните стени при тази система били
измазвани и варосвани или са били обшити с широки чамови дъски. Разликата
между паянтовата и изцяло дървената къща, била че надземният етаж бил
скелетно-гредови вместо талпен. Основите и приземният етаж били съставени от
каменна зидария на калов разтвор. В различни райони на страната за покриване
на къщата най-разпространените материали били едноулучни керемиди, цепени
каменни плочи и дървени дъски.

1.5. Дялово разпределение на дървените сгради в България и чужбина
Въпреки че напоследък, дървените конструкции не са на особена почит в

България в много страни предпочитаният материал за строителство на жилищни
сгради е дървесината. В таблица 1.9. са показни дяловете на жилищните сгради
изградени с дървена конструкция [110]. Трябва да се отбележи, че данните за
България означават, че в дадената сграда е употребена дървесина, като
конструктивен елемент (подови, стенни или покривни конструкции). Изцяло
дървени къщи според преброяването проведено от НСИ през 2011 г. [118] са
около 1,2%.
Таблица 1.9. Дялово разпределение на дървените конструкции в различни

държави
Държава Дял на дървените конструкции [%]
Австралия 90%+
Великобритания 8%+
Ирландия 10%
Канада 90%+
Норвегия 90%+
Русия 20%
САЩ 90%+
Швеция 90%+
Япония 45%
Средно за развитите държави 70%
България 96% (1,2% изцяло дървени)
От данните в таблицата се наблюдава огромен процент на строителство с

основен материал – дървесина – в много от развитите икономики в света.
Дървесината е екологичен материал, който не замърсява околната среда и има
относително добри възможности за рециклиране, което прави употребата ѝ
актуална в много държави. Считам че е целесъобразно да се изследват сградите
с дървена конструкция за по-широкото им приложение в България, поради
икономически, екологични, технологични и други фактори. Освен това в

огромен брой жилищни сгради у нас дървесината е употребена, като
конструктивен материал, което определя нуждата от изследване на дървените
конструкции. Дървените покривни конструкции се употребяват както при
дървените сгради, така и при сгради изпълнени със стоманобетонова
конструкция или сгради с носеща тухлена зидария. Те са широко
разпространени в България, като един от най-важните възли е възелът „ребро –
подложна столица”, което прави изследването на това възлово съединение
особено важно за строителната практика.
1.6. Цел и задачи на дисертационния труд
Целта на дисертационния труд е изследване на технологични проблеми и

решения при изграждане на сгради с дървена конструкция. Във връзка с така
поставената цел ще се разгледат следните задачи:
 Технологично – конструктивен анализ на изгражданите у нас и в чужбина

сгради с дървени конструкции.
 Сравнителен технико – икономически анализ на сгради изпълнени с
традиционна монолитна система и на сгради с дървена конструкция.
 Експериментално изследване на различни крепежни средства при възлово
съединение „ребро – подложна столица”.
 Изводи и препоръки за строителната практика.

Глава 2. Технологично-конструктивен анализ на сгради с
дървени конструкции
2.1. Класификация на дървените конструкции
Дървените сгради могат да се класифицират спрямо носещата си

конструкция на няколко основни вида конструктивни системи – масивни,
гредови (рамкови) и панелни. Съществуват и смесени системи, които са
комбинация от някои от трите основни вида. При панелната система е
разгледана само CLT-системата, а поради приликите при изграждането на
сгради по рамковата система чрез лек тип стенни панели, леките панели ще се
причислят към рамковата система. Технологията на изпълнението на основните
три системи се различава значително, както и трудоемкостта и
продължителността на изграждането им.
2.1.1. Масивна система – тази система е употребявана от древността,

разпространена в Северна и Източна Европа, Северна Америка и други.
Характеризира се с използването на цели фасонирани или обли трупи дървесина
за външните и вътрешните стени (фиг. 2.1.а. и 2.1.б.). Доста трудоемка, поради
напасването на отделните трупи едни към други (особено в миналото). Трупите
могат да бъдат фасонирани в дървообработващите фабрики и по този начин да
имат еднакво сечение, което от своя страна значително улеснява изграждането
на сградите с масивна система. При нея разходът на дървесина е значително
завишен в сравнение с гредовата, но благодарение на голямото количество
вложена дървесина микроклиматът е подобрен. С течение на времето влагата в
дървесината започва да намалява, което води до образуване на пукнатини,
слягане на конструкцията и други дефекти свързани със съсъхването на
дървесината. Подобен процес с обратна стойност се наблюдава при повишена
влажност, тогава дървесината поема влагата и набъбва. Тази система позволява
изграждането на високи сгради (най-високата е около 40 метра в Русия), но
обикновено сградите са ограничени до два етажа [93].

Фиг. 2.1.а. Фиг. 2.1.б.
2.1.2. Рамкова (гредова) система – това е най-разпространената в момента

система, по която се изграждат дървените сгради. Тя има две разновидности – с
едроразмерни сечения на дървените елементи и с дребноразмерни сечения (фиг.
2.2.а. и 2.2.б.). Вторият тип е най-разпространен, масово се използва в САЩ,
Канада, страните от Западна и Северна Европа, Япония и други. При втората
разновидност за стените най-често се употребяват елементи със сечение 5х10 cm
или 5х15 cm, като осовото разстояние между отделните елементи варира от 30,
40 и 60 cm в зависимост от натоварването, което поемат и разположението на
стената (външна или вътрешна). Разходът на дървесина при изграждането на
сгради по тази система е най-малък в сравнение с останалите две системи. В
обособените кухини между отделните гредички се полага топлоизолация, по
този начин този тип сгради въпреки сравнително малкият разход на дървесина
придобива доста добра енергоефективност. За подовите конструкции най-често
се употребяват греди/талпи със сечение 5х20 cm, 5х25 cm или 5х30cm, осовите
разстояния са от 30, 40 и 60 cm. Покривната конструкция се изготвя или на
работната площадка, или е предварително изготвени в цех полуферми или цели
ферми се съединяват и поставят в проектно положение. Въпреки че е рамкова
система, сеизмичното въздействие се поема от вертикални елементи – стени-
шайби. Изготвената рамкова конструкция се обшива с шперплатови плоскости
или плоскости от дървесни частици. Изграждането на дървена конструкция на
двуетажна къща чрез гредовата система се свежда до 2-3 седмици в зависимост
от броя работници на строителната площадка. Поради ниската си маса този тип
конструкции поемат доста добре земетръсното влияние, особено ако са
изпълнени качествено връзките между горната дървена конструкция и

фундаментите на сградата. По-лошо понася вятърното въздействие, особено ако
е от ураганен тип вятър, тогава малката маса не е предимство. Някои автори [10]
причисляват тази система към панелната, когато тя се изгражда в цехове за
строителни елементи и се доставя на обекта на сегменти.
Фиг. 2.2.а. Фиг. 2.2.б.
2.1.3. Панелна система – тя е сравнително нова система при строителството на

дървени сгради. Употребяват се CLT-панели – съставени от няколко
последователно залепени пласта масивна дървесина, всеки пласт се състои от
наредени едни до други дъски или талпи. Елементите в следващия пласт се
разполагат перпендикулярно на предходния и се слепят с помощта на лепила.
Така се получава продукт подобен на шперплата с много високи якости, който е
подходящ за изграждането на високи сгради и поемането на сравнително големи
натоварвания. Стените представляват дървени панели, които са носещи и те
могат да бъдат плътни или с предварително изготвени отвори за врати, прозорци
и други (фиг. 2.3.б.). Фасадите могат да се изпълнят с дървесни панели, стъклени
окачени фасади или друг вид фасадни панели. Подовата конструкция е
съставена също от дървесни панели. Свързването на панелите е чрез глъб и зъб,
винтове, гвоздеи и планки. Сградите изпълнени по тази система имат добри
топлофизични свойства, добра сеизмична и огнеустойчивост. Друго предимство
е намаляване сроковете за изграждане на дадена сграда, защото панелите идват
готови от производителя и само трябва да се положат в проектно положение
[90], [91]. По тази система е възможно изграждането на над 20 етажни сгради
(фиг. 2.3.а.).

Фиг. 2.3.а. Фиг. 2.3.б.
2.2. Технологични особености при изграждане на сгради с дървена носеща

конструкция по различни строителни системи
Както всяка сграда, така и сградите с дървени конструкции са съставени

от три части: фундаменти (основи), сутеренни стени и носеща конструкция над
кота нула. При някои сгради може да не е целесъобразно изграждането на
сутеренни стени, а при други да не е необходимо. Във всички случаи има основи
и носеща дървена конструкция. Важно условие за предаване на натоварванията
и въздействията от горната конструкция на фундаментите, е те да бъдат здраво
свързани едни с други.
2.2.1. Видове фундаменти и сутеренни стени при сгради с дървена носеща

конструкция
2.2.1.1. Фундаменти – те предават натоварванията и въздействията от носещата

дървена конструкция върху земната основа. Обикновено са от стоманобетон,
който може да е монолитен или сглобяем. Съществуват основи от метал и от
дървесина. Каменната зидария не е много подходяща, защото не създава
благоприятни условия за достатъчно добро свързване на дървената конструкция
със зидарията – особено при конструкции подложени на сеизмично или ветрово

въздействие. В зависимост от климатичните и почвени условия се предписва и
начина и материалите за фундиране.
 Стоманобетон – той е най-разпространеният материал за изграждане на

основи. Лесно се формова, полага и има много добри якости. Има ограничение в
зависимост от климатичните условия, при които се полага и отлежава, както и от
агресивността на почвата. Също трябва да се обърне внимание и дълбочината на
фундиране да е под дълбочината на замръзване на земята. Някои от
ограниченията могат да се преодолеят чрез метода на полагане или чрез
използване на сглобяем стоманобетон. Във всеки случай трябва да се предвиди
връзката между дървесината и стоманобетона – анкерирането дали ще е преди
или след бетониране. В зависимост от почвените условия се предписва дренажна
система.
 Метал – металните основи са на принципа на пилотите. Те се набиват или

завинтват в земната основа на известна дълбочина, която трябва да под точката
на замръзване на почвата, за да не повлиява движението на земята под
действието на цикъла замръзване-размръзване на стабилното им положение.
Най-общо казано представляват стоманени тръби (фиг. 2.4.а.) или плътни
елементи, които са галванизирани, за да предотвратяват корозията на метала.
Този тип основи се налага от състоянието на земната основа, а също и новото на
покачване на водата. Те заменят дървените колове, които в древността са се
използвали за наколни жилища (фиг. 2.4.в.). При използването на метални
основи скоростта на изграждане на сградата се увеличава значително, като също
веднага след набиването им в земята може да започне изграждането на горната
носеща дървена конструкция. Някои видове имат винт в долния си край, чрез
който се завинтват в почвата и регулиращ винт в горния си край, на който
стъпва дървената конструкция, с помощта на който се получава исканото ниво
(фиг. 2.4.б.) [107].

Фиг. 2.4.а. Фиг. 2.4.б.
Фиг. 2.4.в. Метални основи
 Дървесина – дървесината не е материал, който може да си представим да

бъде използван за фундаменти на сгради, поради лесното гниене и вредителите,
които могат да го повредят, но все пак се употребява като такъв. Дървените
основи представляват дървена скара от импрегнирани гредички и талпи (фиг.
2.5.). При употребата на дървесината, за фундаменти трябва да се спазват някои
условия. Използваната дървесина трябва да е импрегнирана срещу гниене и
вредители с подходящи препарати. Не е препоръчително да се режат дървените
елементи, а ако това се случи трябва отрязаната повърхност да се обработи с
препарати, за да не се компрометира здравината на основите. При свързването
на отделните елементи в единна скара се употребяват галванизирани гвоздеи.
Най-долните елементи от скарата са талпи положени с широката си част към
подготвената основа. Тази основа представлява пласт дребен чакъл, който

позволява лесното преминаване на водата към място където е предвидена помпа
или към земната основа. Предвиждането на помпа зависи от почвените и
климатичните условия, както и на влажностният режим. Доброто дрениране е
задължително условие при употребата на дървесина като фундаменти [104],
[105].
Фиг. 2.5. Дървени основи
2.2.1.2. Сутеренни стени – те са връзка между фундаментите и горната дървена

носеща конструкция. Приложението им се налага от желанието на
инвеститорите, но се ограничава от особеностите на земната основа.
Нецелесъобразно е изграждането им, когато нивото на подпочвените води е
високо. Въпреки че е възможно да се изградят сутеренни стени в почви с високи
подпочвени води, средствата ще съответстват на изграждането на сух плувен
басейн. Хидростатичното налягане ще подложи на прекомерно натоварване дори
най-добрите хидроизолационни и дренажни системи. Затова е уместно да се
съобразяваме с почвените условия. Дори и при благоприятни почвени условия е
добре да се изгражда дренаж извън контура на сградата и да се използва
подходяща хидроизолация [100], [101], [102]. Сутеренни стени се делят на
следните типове спрямо материала, от които са изготвени:
 Монолитен стоманобетонов сутерен – сутеренните стени изградени от

монолитен стоманобетон са най-разпространените, които служат за основа на
дървената конструкция. Дюбелите лесно се полагат както преди бетониране,

така и след бетониране. В сравнение с останалите типове сутеренни стени са
най-водонепропускливи, но обикновено се полага и хидроизолация. При
употребата им не е необходимо да се спазва модул за размерите, както при стени
изградени от сглобяем стоманобетон. Имат недостатък, че са сравнително по-
скъпи от останалите типове сутеренни стени, поради допълнителните кофражни,
армировъчни и бетонови работи извършени на строителната площадка, цената
на труда и ограниченията свързани с по-късното им въвеждане в експлоатация.
Стените от монолитен стоманобетон могат да се изпълняват с обикновен
кофраж, предстени и оставащ кофраж.
 Сглобяем стоманобетонов сутерен – те са подходящи при еднотипни

сгради, тогава цената сравнена с монолитният стоманобетон е по-ниска, но
трябва да се направи икономически анализ поради необходимостта от монтажна
техника. Предимствата са доста голяма бързина на изграждане и въвеждане в
експлоатация значително преди монолитният стоманобетон. Недостатък може да
е ограничението в размерите. Водата може да навлезе в сутерена през
вертикалните фуги, където се свързват отделните панели, ако не са достатъчно
добре изпълнени. В България употребата на сглобяем стоманобетон се
ограничава от Наредба № 2 [53] в зависимост от сеизмичния коефициент (Kc).
 Зидани сутеренни стени - те се изградени от кухи или плътни тела

свързани помежду си с разтвор (фиг. 2.6.б.) [42]. В миналото са се използвали
керамичните тухли и камъкът за изготвяне на сутеренни стени, но напоследък се
употребяват бетонни кухи тела (тухли) (фиг. 2.6.а.). В зависимост от
необходимостта в получените кухини се поставя армировка и се налива бетон.
По този начин се увеличава якостта и водоплътността на сутеренната стена. При
този тип стени водата може да проникне през фугите между отделните бетонни
тухли. Добре е да се предвиди хидроизолация и дренаж около контура на
сградата. Когато кухините са запълнени с бетон представляват подходяща среда
за полагане на анкерните болтове, които свързват стената с дървената
конструкция. Въпреки че са сравнително евтини, те имат редица недостатъци. Те
имат нужда от квалифицирани работници, които да изпълнят зидането на
стените. Освен това при ниски температури не е възможно да се изготвят,
защото разтворът замръзва и по този начин се компрометира връзката между

отделните бетонни тела. Когато кухините не са запълнени в тях се задържа вода
дори когато почвата е изсъхнала и създава условия за продължителен воден теч
идващ от събралата се вода в кухините.
Фиг. 2.6.а. Фиг. 2.6.б. Сутеренни стени - зидария
 Дървени сутеренни стени – дървото не е традиционен материал за

сутеренни стени, но въпреки това е възможно да се изградят с помощта на този
материал. Задължително при строителството на този тип стени трябва да се
употребява импрегнирана срещу гниене и вредители дървесина. Освен това е
необходима добра хидроизолация и много добре изпълнен дренаж, който да не
позволява задържането на вода, а да я отвежда до подходящото място за
отвеждане ѝ. Самата стена е съставена от елементи с размери 5x10 cm или 5x15
cm разположени през 30 cm осово разстояние (фиг. 2.7.). Тези гредички са
разположени вертикално успоредно едни на други, като в основата си стъпват
върху дървените фундаменти, а в горният си край са свързани с горните
носещите гредички. На страната, която е в допир с земните маси се прикрепя
импрегниран шперплат с дебелина в зависимост от почвеното натоварване, а
върху тези плоскости се полага хидроизолация. В някои части на САЩ се
използват, както дървени фундаменти, така и дървени сутеренни стени [104].

Фиг. 2.7. Дървени сутеренни стени със система за отвеждане на подпочвената вода
2.2.2. Технологични особености при изграждането на сгради с масивна

дървена конструкция
2.2.2.1. Сгради съставени от необработени трупи дървесина – този тип

строителство на сгради изпълнени с необработени в дървообработваща фабрика
дървесни стволове се е използвал от древността без особена промяна [41].
Първоначално след поваляне на дървото клоните е трябвало да се премахнат до
нивото на ствола. След това кората се е премахвала изцяло, по-лесно е било
кората да се отделя когато дървото е прясно отрязано. Тя се отделяла, за да не се
задържат вредители под нея и да се намали риска за компрометиране на
дървесината. Обикновено за строителството на дървените къщи се използвал
иглолистен материал. По принцип дървесината трябва да е над 45 cm от земното
равнище, за да не попада вода и кал по трупите. При неспазването на това
условие се повишава риска от гниене на най-долните редове трупи и
нападението им от дървоядни насекоми. При невъзможност това условие да се
спази, трябва първият или първите редове трупи да са импрегнирани. Около
контура на сградата почвата се третира с агенти срещу насекоми или около
сградата се насипва чакъл, за да предотврати напръскването на трупите.
При този тип строителство се употребяват трупи с дължини, които са с
размери на цялата дължина на стените. Първият ред от стените започва с
половин сечение трупи (фиг. 2.8.а.). Понеже необработените трупи имат
различно напречно сечение при основата на дървото и при върха, те трябва да се

разполагат, като върху голямото сечение се полага малкото сечение на
следващият ред (фиг. 2.8.б.). По този начин се придава хоризонталност на
стените. При сглобките в ъглите при стени изградени от кръгли трупи се
употребяват най-много два вида – кръгли и квадратни (фиг. 2.8.в.).
Фиг. 2.8.а. Фиг. 2.8.б. Фиг. 2.8.в.
Има два вида строителство на сгради с необработени трупи – с и без фуги

между отделните редове дървесина. Без фуга е тогава когато от горният стол се
отстрани част от дървесината в формата на полукръг, така че двата
последователни реда трупи да прилепнат плътно едни към други. При този
начин се поставя уплътнителна подложка между отделните трупи, за да не се
позволява обмен на въздух от вътрешността на сградата с такъв от околната
среда. Другият тип е когато се оставят няколко сантиметра разстояние между
отделните трупи по височина на стената. По този начин се спестява значително
количество труд, защото не се обработват долните части на стволовете.
Образуваните фуги се запълват с материали, които да предотвратят
преминаването на въздушните маси през стената. На (фиг. 2.9.) са показани два
метода на запълване на фугите между отделните трупи.

Фиг. 2.9. Начини на запълване на фугите между обли трупи
Освен сглобките в ъглите на сградите, трупите се свързват механично

чрез шпилки, винтове, гвоздеи, клечки и други. Те се поставят от 45 до 90 cm
разстояние едни от други, като се забиват перпендикулярно на ствола в
предварително направени отвори. По този начин се свързват отделните трупи в
една цялостна конструкция, която е способна да поема въздействията от вятър и
земетръс без да наруши целостта си.
2.2.2.2. Сгради съставени от фасонирани трупи дървесина – принципите по

които се изграждат сгради съставени от фасонирани трупи не се различават от
тези, чрез които се изграждат сгради с необработени трупи. Фасонираните трупи
са продукт получен от дървообработващите фабрики [108], [109]. След като
дървесината премине обработка се получават сечения с еднакви размери и
дължини. По този начин се улеснява и ускорява изграждането на сградите. В
тези фабрики могат да се създадат строителни комплекти, които включват
всички необходими елементи от конструкцията. Те се сглобяват и разглобяват
във фабриките и след това се транспортират до строителната площадка, където
се сглобяват окончателно. Всеки елемент има номерация, така че да се
предотвратят грешките при строителството. Фасонираните трупи могат да бъдат
кръгли, квадратни, правоъгълни или с друга форма (фиг. 2.10.а.), като
обикновено се обособяват глъб и зъб. Чрез този вид сглобка се намалява

преминаването на въздух през фугите. Във всяка фуга се поставя пластична
уплътняваща лента (фиг. 2.10.б.) или друг вид уплътнители, които запечатват
фугите и отделят вътрешността на сградата от околната среда.
Фиг. 2.10.а. Фиг. 2.10.б.
При прокарването на електрическите кабели се предвиждат отвори във

вътрешността на трупите, като те се пробиват преди всеки елемент да бъде
поставен в проектно положение. Възможно е тези отвори да са изпълнени и в
цеха за заготовка на елементите. ВиК инсталациите не е добре да се поставят във
външните стени, а ако е невъзможно да се изпълни това условие се прави
допълнителна рамкова стена долепена до външната, в чиито кухини се
прокарват тръбите.
Вътрешните стените и подовете се изграждат чрез рамковия метод греди
или талпи разположени през определено разстояние, така че да образуват празни
пространства помежду си. В тези стени и тавани е удобно да се прокарват
всякакъв тип инсталации. Те са лесни и бързи за изпълнение, но понякога не е
възможно вътрешните стени да се изпълнят по този метод, а от естетична гледна
точка се изисква да се изготвят с трупи дървесина.

Строителството на сгради с масивна дървена конструктивна система е
най-трудоемко в сравнение със сградите с рамковите и панелните системи.
Разходът на дървесина е значителен, като той може да се сравни единствено с
панелната CLT система. Може да се забележи, че строителството значително се
ускорява при употребата на фасонирани трупи/греди, но те обикновено са с по-
малко сечение от необработените и следователно трябва да се предвиди и
допълнителна топлоизолация за външните стени. При това положение е
възможно стойността на такава сграда да се изравни и дори да надмине
стойността на традиционното монолитно строителство.
2.2.3. Технологични особености при изграждането на сгради с дървени

рамкови конструкции
Сградите, които са изпълнени с дървени рамкови конструкции се делят на

да основни типа – с едроразмерни и с дребноразмерни носещи конструктивни
елементи. Тези конструкции, които са съставени от едроразмерни елементи имат
способността да образуват по-големи отвори, но това се получава за сметка на
използването на носещи елементи с голямо сечение и дължина – минимум 20х20
cm. Носещите елементи са греди и колони, които обикновено се свързват чрез
сглобки. Този начин на строителство е бил използван от човечеството векове
наред. Позволявал е значителна икономия на дървесина при строителството на
сградите, а отворите които неминуемо са се образували са запълвани по
различни начини - зидарии, запълване на празнините с дървен плет, пръст и
животински чоп или слама и други. Този метод е бил и традиционен за
България, като в много случаи първият етаж е бил изграден от каменна зидария,
а следващият е бил с дървена носеща конструкция. Сгради с носеща рамкова
конструкция съставена от едроразмерни носещи елементи няма да е обект на
дисертационното изследване.
Обект на изследването ще са сградите с дървена рамкова конструкция
изградени с дребноразмерни елементи. Този тип конструкция представлява
гъста мрежа от гредички/талпи [31], [39], [45], [49]. Основно има три вида
конструкции в този тип сгради – подова, стенна и покривна. И при трите се
обособяват празни пространства между носещите елементи, които служат за
полагане на топлоизолации, звукоизолации, инженерни инсталации (Ел., ВиК,

ОВ), телекомуникационни кабели и други. При подовите конструкции се
употребяват елементи с размери 5х20, 5х25 и 5х30cm. Те се разполагат на осово
разстояние 30, 40 или 60 cm едни от други (фиг. 2.11.). Подовата конструкция е
съставена от импрегнирана подложна греда, която се закрепва с анкерни болтове
или планки към стоманобетоновата основа и под която има хидроизолационна
подложка. Върху нея се заковават фасадните греди, към които се закрепват
подовите такива. Подовите греди в единият си край стъпват върху подложните
греди (обрамчващи целия контур на сградата), а в другия си край върху носеща
вътрешна стена или носеща главна греда. Главните греди могат да бъдат от
дървесина (лепени блокове, LVL или други) или да са стоманени (обикновено с
двойно-Т сечение).
Фиг. 2.11. Подова конструкция при дървените рамкови конструкции
Между носещите греди/талпи се поставят укрепителни елементи, които

осигуряват подовата конструкция пространствено. Тези връзки е възможно да са
дървени или метални, както и да са плътни или не (фиг. 2.12.а.). Те
предотвратяват усукването и измятането на подовите греди и придават
стабилност на подовата конструкция. Когато плътни дървени укрепителни
връзки се поставят в една линия се затруднява заковаването им, затова се

практикува разместване на тези елементи с цел по-лесно закрепване (фиг.
2.12.б.).
Фиг. 2.12.а. Фиг.2.12.б.
Основен носещ елемент в подовите конструкции са гредите/талпите. В

зависимост от натоварването и от решението на проектанта те могат да се
произвеждат по различни технологии и да имат различна форма. Следните
типове греди са най-разпространените при строителството на дървени сгради с
рамкова система:
 Обикновени греди /талпи/ – този тип е един от най-разпространените.

Гредите представляват талпи получени при фасонирането на трупите, който са с
правоъгълно сечение и размери 5х20, 5х25 или 5х30 cm. Ограничение се налага
от големината на отвора, който се преодолява, защото обикновено дължината
предлагана в търговската мрежа в България е до 4 m. По поръчка е възможно да
се доставят и по-големи дължини.
 Лепени греди – този тип греди са съставени от последователно залепени

дървени ламели (фурнир - LVL, дъски и т.н.). Имат правоъгълно сечение, което е
по-голямо от това на обикновените греди. От тук следва, че те притежават и по-
големи инерционни и съпротивителни моменти следователно и по-голяма
носимоспособност, т.е. те преодоляват по-големи отвори без да са наблюдава
провисване. Обикновено се употребяват, като главни греди там където не е
предвидена носеща стена.
 Двойно–Т греди – тези греди може да са дървени, стоманени или

комбинирани. Стоманените греди заменят функцията на лепените греди при

някои строежи. Дървените са съставени от стебло и два пояса (фиг. 2.13.).
Поясите могат да бъдат направени от масивна или от слоеста дървесина. Когато
поясите са от шперплат, те представляват няколко последователно залепени слоя
шперплат. В поясите се профилира жлеб, в който се поставя стеблото. Чрез
лепила се прикрепят поясите към стеблото. Стеблото може да е от шперплат или
OSB плочи. Този тип греди могат да преодоляват по-големи отвори.
Фиг. 2.13. Двойно – Т греди
 Решетъчни греди – този тип греди са от фермов тип. Представляват

умалени-ферми с горен и долен пояс, вертикали и диагонали. Горният и долният
пояс винаги са от дървесина, докато диагоналите и вертикалите са или от
дървесина (фиг. 2.14.а.) или от метал (комбинирани) (фиг. 2.14.б.). Разхода на
материал е значително по-малък, но трудоемкостта за направата им е по-голяма.
Обикновено те се изготвят в цехове и се транспортират до обекта. За
прикрепване на отделните части на решетъчните греди се употребяват лепила,
гвоздеи и ноктеви плочи.
Фиг. 2.14.а. Дървени решетъчни греди

Фиг. 2.14.б. Комбинирани дървено-стоманени решетъчни греди
В чужбина, както и в България се употребяват всички видове решетъчни

греди. У нас най-често се прилагат обикновените и гредите от лепени блокове,
въпреки това в практиката намират приложение всички видове решетъчни греди.
Закрепването на подовите греди към фасадните такива става чрез
заковаване само с гвоздеи или използването на планки (фиг. 2.15.а.). Употребата
на планки подобряват носещата способност на връзката и ускорява
изграждането, но се предписва от проектанта. Съществуват много
разновидности планки, но принципа на всички е един и същ (фиг. 2.15.б.).
Носещите греди, които поемат натоварването от етажната плоча се поставят в
планките, които са предварително прикрепени към фасадните греди с гвоздеи.
Фиг. 2.15.а. Фиг. 2.15.б.
Гредите могат да лягат директно върху подложната греда (фиг. 2.11.), да

са окачени с планки към фасадните греди или зидовете (фиг. 2.15.а) или да лягат
в специално оставени джобове в стоманобетона или зидарията (горният ръб на
гредата е на нивото на бетона или подложната греда). В последния случай се
предвижда хидроизолация, която да отдели дървеният елемент от влагата в

бетона или зидарията. В подовите гредите понякога се налага да се обособят
отвори или ниши за прокарване на инженерните инсталации. Има различни
изисквания към големината и местоположението им, но най-общо представа
може да се вземе от (фиг. 2.16.), която е в съответствие с (IRC) [71].
Фиг. 2.16. Максимална големина на отвори и зарязвания в греда според IRC
Върху гредичките се заковават плоскости от OSB или шперплат. От

горната част на носещите елементите преди да се положат плоскостите се
поставя лепило, което предотвратява скърцането причинено от търкането на
дървените повърхности едни в други и допълнително свързва гредите с
плоскостите. Понякога се полагат два пласта плоскости едни върху други, като
фугите трябва задължително да се разминават. Това се прави, за да се увеличи
коравината на подовата конструкция и да се намали преминаването на въздух от
по ниското ниво (особено ако това ниво е сутеренно).
Дървените рамкови конструкции се делят на три типа:
 Рамкови конструкции от едроразмерни елементи – този тип

конструкции са най-древните от трите. Представляват скелет от дървени
греди/колони със сечение 15х15, 20х20 и 25х25 cm, които се свързват помежду
си посредством сглобки и дървени клечки/дюбели. За направата на сглобките се

изискват високо квалифицирани строители. Стойността, на дървеният материал
и трудовите възнаграждения на строителните работници, които ще изградят
дървената конструкция, е значително по-висока от тази на останалите два типа
рамкови конструкции. Този тип се е употребявал масово до около 1800 година.
 Рамкови конструкции от дребноразмерни елементи – за разлика от

горната този тип конструкции употребяват малоразмерни елементи от порядъка
на 5х10 и 5х15 cm за стенните носещи елементи и 5х20, 5х25 и 5х30 cm за
подовите носещи елементи. Това обуславя по ниската себестойност на
строителството в сравнение с едроразмерните. Освен това не се изисква високо
квалифицирана работна ръка, тъй като за свързване на отделните елементи се
употребяват гвоздеи, планки и други, а не дърводелски сглобки. В САЩ има
обособени два етапа в развитието на рамковите конструкции от дребноразмерни
елементи:
o „Балонна” рамкова конструкция – следващ етап в развитието на

дървените конструкции се явява „балонната” рамкова (фиг. 2.17.). Тя
заменя едроразмерните елементи с дребноразмерни. Това води до
понижаване цената на строителството и ускоряването му. При този тип
конструкция се използват колони/стойки с дължина, която обхваща двата
етажа на сградата. Тези вертикални елементи не са прекъснати, а
подовата конструкция се закрепя към стойките. Обособявали са се ниши
във вертикалните елементи, където са стъпвали фасадните греди.
Стенната конструкция е била изграждана в хоризонтално положение,
след което е била повдигана в проектно положение и укрепвана до
завършване на подовата конструкция. Този тип конструкция има и
основен недостатък – огънят при пожар се разпространява
безпрепятствено и изключително бързо до двата етажа на сградата.
o „Платформена” рамкова конструкция – тази система се заражда около

1930 година, като решение за предотвратяване на пожарният риск при
„балонната” система. Сеченията на елементите и при двете
разновидности са едни и същи. Разлика се наблюдава единствено в
дължините. При този тип стойките вече са с дължина съответстваща на

етажната (фиг. 2.17.). Върху тези стойки се изгражда подовата
конструкция на следващия етаж, като тя стъпва на носещите стените.
Както и при „балонната” рамкова конструкция и тук стените се изграждат
хоризонтално и се повдигат след това в проектно положение Друго
предимство е че при изграждането ѝ не е необходимо използването на
строително скеле. Недостатък се явява съсъхването, като фасадните и
подови греди намаляват сечението си. Това води до намаляване и
увеличаване височината на сградата с няколко сантиметра в зависимост
от сезона.

Фиг. 2.17. Специфични особености при двата основни типа рамкови конструкции

При строителството на сгради с дървена рамкова конструкция основно се
използва типа – платформена рамкова конструкция. Тази система има редица
преимущества – сравнително евтина, сравнително малка трудоемкост,
сравнително бърза скорост на изграждане, не е необходима
висококвалифицирана работна ръка и други. Стените в този тип сгради се делят
на носещи и неносещи. Разликата се обуславя в сечението на дървените
елементи и в разстоянието помежду им. Стените се изграждат в легнало
положение на пода на сградата и след това се повдигат във вертикално
положение и се прикрепят към подовата конструкция с гвоздеи и с анкерни
болтове/планки, ако строежа е в земетръсна зона.
Типичната стена се състои от вертикални и хоризонтални елементи (фиг.
2.18.) с еднакво сечение – 5х10 или 5х15 cm. В повечето случаи тези елементи се
свързват помежду си с гвоздеи. Вертикалните елементи стъпват върху
подложната греда, която ляга върху подовата конструкция с широката си страна.
Ако подът е дървен тази греда се заковава, ако подложната греда ляга върху
стоманобетонна стена тогава е добре да е импрегнирана. Полага се и
хидроизолация между дървесината и стоманобетона, за да не се позволи влагата
да достига дървесината. Скелета на стената се изгражда в легнало положение,
след което тя се повдига във вертикално проектно положение. През пробити
отвори в подложната греда анкерните болтове захващат стенната конструкция
към стоманобетонните сутеренни стени. Върху подложната греда се закрепят
вертикално стойки със същото сечение през осово разстояние от 30, 40 или 60
cm. Върху тези вертикални елементи се заковава греда, която е с еднакво
сечение с останалите елементи от скелета на стената – тя се нарича връхна
греда. Върху тази греда се заковава друга, която има функция да свързва
отделните сегменти от стенната конструкция – по дължина и в ъглите.

Фиг. 2.18.
В кухините образувани между елементите се полага по различни способи

топлоизолация, която има и функцията на звукоизолация. Във вътрешните стени
на една сграда, когато те обособяват самостоятелни жилища, обикновено се
поставя топлоизолация/звукоизолация.
Носещите стени се различават от неносещите по разстоянието между
стойките, а също и по начина как се преодоляват отворите служещи за прозорци
и врати (фиг. 2.19.). Когато стената е носеща отворите се преодоляват чрез
елементи съставени от заковани едни за други гредички. Натоварването се
предава на стойките, като се поставят допълнителни стойки около отворите,
които се заковават към основните вертикални елементи.

Фиг. 2.19. Стенна рамкова конструкция
Земетръсното въздействие в сградите с дървена рамкова конструкция от

дребноразмерни елементи се поема от стени-шайби. По същество те пак са
изградени от стойки, подложни и връхни греди. Разликата се състои в следното:
 Заковават се разпънки по средата на стойките и перпендикулярно на тях
(фиг. 2.20.). По този начин се намалява изкълчвателната дължина на
вертикалните елементи. За по-лесно заковаване, тези разпънки леко се
разминават. Понякога се слагат и диагонали. Разпънките изпълняват и
противопожарна функция, като намаляват размера на кухините, в които може да
се разпространи огънят.

Фиг. 2.20. Укрепване на стенна рамкова конструкция
 От едната или от двете страни на изготвения скелет на стената се

заковават плоскости OSB или шперплат. Тези плоскости имат функцията да
поема срязващите усилия причинени от сеизмично или ветрово въздействие.
Така полученият елемент от конструкцията може да противодейства на
въздействия не само от земетръс, но и от ветрово въздействие. На фиг. 2.21. е
показано разрушение на противоземетръсна/противоветрова дървена шайба,
когато няма разпънки.

Фиг.2.21. Разрушение на стенна конструкция вследствие странично натоварване
 Към долната част на стойките се прикрепят специални антисеизмични

планки, които от своя страна се закрепят към анкерните болтове. По този начин
се осигурява здрава връзка между горната дървена конструкция и
стоманобетонните основи (фиг. 2.22.б). По подобен начин се осигурява връзката
между първия и втория етаж, като там се употребяват метални стеги, шпилки и
планки (фиг. 2.22.а.).
Фиг. 2.22.а. Типове крепежни елементи при връзка етаж-етаж

Фиг. 2.22.б. Типове крепежни елементи при връзка сутерен-етаж
Дървените рамкови конструкции от дребноразмерни елементи освен

посочените подови и стенни конструкции се състоят и от покривни. Покривната
конструкция следва особеностите при изграждането на подовите и стенните.
Размера и вида на конструктивните решения зависи от натоварването, което ще
поема покривната конструкция и от отворът, който ще бъде преодоляван с нея.
Най-общо делението е на два типа:
 Ребров тип – при този тип покривна конструкция носещите елементи са

ребрата (фиг. 2.23.). На билото се поставя билна греда, която свързва двете ребра
от двата ската на покрива. Ребрата обикновено са със сечение по-голямо от 5х15
cm. Те са единствените носещи елементи, които пренасят натоварването към
подложната столица. Тя в много от случаите представлява закованите едни за
други връхна и свързваща греди от стената. Ребрата се зарязват, където ще
стъпват върху столицата и се прикрепят с гвоздеи за нея. Когато е необходимо,
във възела „ребро – подложна столица” се поставят допълнителни планки, които
да поемат ветровото въздействие. При по-голям отвор се закрепят и
допълнителни елементи – клещи. Върху изготвеният скелет се заковават
шперплатови или OSB плоскости, полага се хидроизолация, керемиди, битумни
керемиди (шингли) или се решава по-друг начин.

Фиг. 2.23. Покривна конструкция – ребров тип
 Фермов тип – този тип конструктивно решение е по-често налаганото

при преодоляването на по-големи отвори. Фермата се състои от долен и горен
пояс, диагонали и вертикали (фиг. 2.24.). Обикновено се употребяват елементи
със сечение 5х10 или 5х15cm. Те се свързват помежду си в единна структура
чрез ноктеви плочи във възлите, както и чрез допълнителни съединителни
средства (гвоздеи, винтове, болтове). Както и при горният тип фермите лягат
върху столиците и се прикрепят с гвоздеи и планки поемащи ветрово
въздействие. Разстоянията между фермите зависи от снеговото натоварване, но
обикновено е или на всяка съответстваща стойка от стената или през една.
Върху фермите се прикрепят плоскости, изпълнява се хидроизолацията и след
това се полагат различни видове керемиди. Фермите обикновено се доставят на
строителната площадка цели или като полу-ферми.

Фиг. 2.24. Покривна конструкция – фермов тип
Връзката между покривната конструкция и столиците се осъществява с

гвоздеи и различни видове планки, те служат, за да закрепят покривната
конструкция към долната конструкция. Предотвратяват отделянето на покрива
вследствие смученето от вятъра или вследствие земетръсно въздействие. На фиг.
2.25. са показани различни противоземетръсни връзки на покривна конструкция
със стенна конструкция.
Фиг. 2.25. Типове крепежни елементи при връзка етаж-покрив

2.2.4. Технологични особености при изграждането на сгради с панелна
конструкция
Панелната конструкция е съставена от свързани помежду си дървени

панели от кръстосано залепена многопластова дървесина (CLT-панели) [114],
[115], [116]. Панелите са съставени от залепени едни за други ламели, като всеки
следващ пласт се разполага перпендикулярно на предходния. Пластовете са
нечетен брой, като те обикновено са 3, 5, 7 броя. В зависимост от желанията на
проектантите може да се изпълнят панели с по-голям брой пластове и дебелини
достигащи 40, 50 cm. Този тип материал е сравнително нов – за първи път
изготвен през 1970 година в Швейцария. Той е по-разпространен в Европа,
навлизащ в Северна Америка (все още се разработва правилник за
приложението му в строителството, като конструктивна система), а в Австралия
предстои популяризирането му. Най-близката страна производител на CLT-
панели до България е Австрия.
Изготвянето на CLT-панелите става в цех, като след това пристигат на
обекта с предварително изрязани отвори за врати и прозорци. Те най-близко
могат да се съпоставят по качества и характеристики със стоманобетонните
панели, въпреки че имат тегло от 1/4 до 1/5 от това на стоманобетона.
Дървесината е с количество влага около 12%, това е една от причините тези
панели да имат почти пренебрежимо малко съсъхване и набъбване. Тези панели
могат да се оставят да бъдат видими или да бъдат скрити, това зависи от
сертифицирането на панела, като такъв с видима повърхност.
Панелите се делят на подови и стенни. Размерите могат да достигнат до
18х3 m с дебелина до 50 cm. По принцип за предпочитане е по-дългите стени да
се разделят на по-малки сегменти, а не да се употребяват панели с цялата
дължина на стената. Отделните стенни елементи е възможно да се свържат
помежду си с предварително изготвените в цеха глъб и зъб и допълнителни
ламели, които навлизат в отворите. След това те се закрепят с винтове или
гвоздеи, които имат усукано или оребрено тяло. Има много варианти за
свързване, като те включват профилиране на панелите, само с винтове, с
различни метални приспособления, планки и други. На фиг. 2.26. са показани
някои връзки между стенен-стенен панел и подов-подов панел.

Фиг. 2.26. Типови връзки между CLT-панели
За закрепяне на стенни с подови панели и за осигуряване на

антисеизмичността на конструкцията се поставят Г-образни планки в ъглите там
където се допират двата вида панели (фиг. 2.27.б.). При закрепянето им се
употребяват винтове, гвоздеи и болтове. Болтовете обикновено се използват при
връзката стенен панел-фундамент. Някои разновидности Г-образни планки са
показани на фиг. 2.27.а. При употребата на гвоздеи е благоприятно да се
използват такива с усукано тяло, а не с оребрено [115]. Планките може да са от
едната страна на стенния панел или и от двете страни, това се преценява от
проектанта, чрез изчисления.
Фиг. 2.27.а. Фиг. 2.27.б.

За да прилепнат панелите плътно едни към други се употребяват
специални приспособления – стеги. Те може да бъдат метални (фиг. 2.28.) или
текстилни, които се притягат и осигуряват плътност на съединението. Те се
премахват, след като са поставени приспособленията за окончателно закрепване
(винтове, гвоздеи, планки). Това се налага, защото както при строителството на
сгради от стоманобетонни панели и при строителство на сгради с дървени
панели се изисква висока точност на изпълнение. При липсата на висока точност
на изпълнение в панелите се появяват неблагоприятни усилия. Фугите между
отделните панели трябва да се почистват преди полагане на панелите, като
допълнително се поставя уплътнителна ивица, която предотвратява
преминаването на звуковите вълни, а също образуването на топлинни мостове.
При строителството с CLT-панели са налице предимствата на панелното
строителство – производството на елементите в цех, съкратени срокове на
строителство поради монтажа на готовите елементи на обекта, висока точност
на връзките (сглобки) и т.н.
Фиг. 2.28. Инструменти за притискане на CLT-панели
2.3. Изводи от глава 2

На база изследваните в глава 2 три конструктивни системи следват
следните изводи:
- при масивната система изготвена от необработени трупи е необходимо
наличието на висококвалифицирана работна ръка, а при фасонираните е
необходима висока точност на проектиране и заготовка на трупите в цеховете;

- при гредовата система, поради големият брой съединения е
целесъобразно употребата на възможно повече механизация;
- при панелната система е необходимо наличието на тежка механизация
(кран), висока точност на проектиране и изготвяне на панелите в цеховете;

Глава 3. Технико-икономически анализ на сгради
изградени със стоманобетонна конструкция изпълнени по
монолитен метод и сгради с дървена конструкция
3.1. Сравнителен анализ на грубия строеж на сгради изпълнени по

традиционен монолитен метод, тухлени сгради с дървен гредоред и на
сгради с дървени носещи конструкции на база ценова стойност
Сравнена по количествено-стойностни показатели е двуетажна

еднофамилна къща (фиг. 3.1.) с РЗП 100 m2, изпълнена със стоманобетонна
носеща конструкция, с носещи тухлени стени и гредоред или по една от трите
дървени конструктивни системи (гредова, масивна и панелна) и проектирани
спрямо действащите нормативни документи. Ще бъдат сравнено изпълнението
на сградите до степен - груб строеж. При получаване на количествено-
стойностната сметка не се включва изграждането на сградата до кота нула,
приема се че нулевият цикъл е един и същ за всички сравнени конструктивни
системи – стоманобетонни фундаменти и стоманобетонна плоча на кота нула.
Също се приема, че покривната конструкция е идентична за всички
конструктивни системи – дървена носеща покривна конструкция. Приема се
поради факта, че повечето еднофамилни жилищни сгради се изпълняват с
дървена покривна конструкция. Трябва да се отбележи, че колкото по-ниска е
сградата, толкова приносът на нулевия цикъл и покривната конструкция към
стойността на грубия строеж е по-голям.
При сравнението ще се разгледат двете подови конструкции и двете
стенни конструкции над ниво нула до ниво покрив.
Ще бъде разгледана и сграда с тухлени стени и гредоред, защото в
зависимост от данните получени при преброяването проведено от Националния
статистически институт през 2011 г. се отбелязва, че 26 % от полезната площ от
сградният фонд в България се състои от тухлени сгради с дървен гредоред [118].
Затова би било редно да бъдат изследвани и сравнени и тези типове сгради.
В таблица 3.1. е представена количествено-стойностна сметка на
двуетажна къща със стоманобетонна гредова конструкция и изпълнени тухлени
зидове. Колоните са с размери 25/25 cm, гредите са с 25/30 cm, а дебелината на

плочите е 12 cm. Външните тухлени зидове са с дебелина 25 cm, а вътрешните
са 12 cm. Конструктивната височина на етажа (горен ръб плоча до горен ръб
плоча) е 270 cm.
двуетажна къща изпълнена от носеща зидария от плътни тухли с дебелина на
зида от 25 сm, стоманобетонни пояси с размери 25/25 cm и дървен гредоред от
греди със сечение 16/14 cm, както и дъсчена иглолистна обшивка прикрепена
към подовите греди с дебелина 2,5 cm.
двуетажна къща изпълнена от дървесина по една от трите конструктивни
системи.
При гредовата дървена конструкция стенната конструкция е изпълнена от
типа показан на фиг. 2.19., т.е. от стойки със размери 5/10 cm разположени през
30 cm една от друга при носещите стени и през 60 cm при неносещите. Подовата
конструкция е съставена от греди (талпи) с размери 5/20 cm, разположени през
30 cm една от друга. Вертикалните стойки и гредите се укрепват чрез разпънки
по средата на отвора си от елементи с идентично напречно сечение, яснота
дават фиг.2.20, фиг.2.12.а и фиг.2.12.б. От външната страна на външните стенни
конструкции са прикрепени плоскости OSB с дебелина 1,8 mm, същата дебелина
OSB плоскости са прикрепени към подовите греди. Конструктивната височина
на етажа (горен ръб подова конструкция до горен ръб подова конструкция) е 270
cm.
При масивната дървена конструкция стените са изпълнени от фасонирани
трупи (греди) с размери 10/10 cm. Подовата конструкция е съставена от греди
(талпи) с размери 5/20 cm, разположени през 30 cm една от друга. Те са
прикрепени към външните стени и се разполагат върху вътрешните. Към
подовите греди са прикрепени плоскости OSB с дебелина 1,8 mm.
Конструктивната височина на етажа е 270 cm.
При панелната дървена конструкция стените и подовете са изпълнени от
CLT панели с дебелина 10 cm. Конструктивната височина на етажа е 270 cm.
CLT панели се произвеждат само извън България и средната цена за m3 дървен
материал е 977,83 лв. (€500) без ДДС и без доставка на панелите [50].
Всички цени в таблици 3.1., 3.2. и 3.3. са без ДДС и без включена печалба
за строителя. Всички цени с изключение тези при CLT панелните къщи и на
тухлената зидария от плътни тухли са взети от „Справочника за цените в
строителството” брой 3/2015 [51].

Таблица 3.1. Количествено-стойностна сметка за стоманобетонна конструкция с тухлена зидария

Таблица 3.2. Количествено-стойностна сметка за тухлена сграда с дървен гредоред

Таблица 3.3. Количествено-стойностна сметка за трите вида дървени системи

Фиг. 3.1. Разпределение на етаж 1 и етаж 2
На база данните от таблици 3.1., 3.2 и 3.3. за по-голяма яснота е съставена

таблица 3.4. В колона 1 са дадени видовете конструкции, които се разглеждат и
сравняват. В колона 2 са дадени общите цена за всяка конструкция, а в колона 3
са дадени цените в лева за 1 m2 РЗП.
Таблица 3.4. Ценова стойност на вид конструкция

Вид конструкция Обща цена Единична цена
[лв.] [лв./m2]
1 2 3
Стоманобетонова конструкция 11338,72 113,39
Тухлена зидария с гредоред 13391,24 133,91
Дървена – гредова система 7372,93 73,73
Дървена – масивна система 12217,94 122,18
Дървена – панелна система (CLT) 29100,22 291,00
От колона 2 в таблица 3.4. е видно, че при изпълнението на грубия строеж

на двуетажни еднофамилни къщи, най-икономически обосновано излиза
строителството чрез употребата на дървесина и по-специално – гредовата
система. Значително по-скъпо е да се изпълни дадена сграда чрез
стоманобетонова конструкция с тухлена зидария. Масивната дървена система е
дори по-скъпа, като тя най-близо се доближава до стоманобетоновата.

Широкоразпространените къщи с тухлена зидария и гредоред, ако биха били
построени в сегашно време биха били дори по-скъпи от масивната система. Като
се наблюдава, че стойността на материалите за изпълнението на стените от
зидария от плътни тухли и стени изпълнени с дървесни трупи е доста близка.
Най-икономически неизгодна е панелната (CLT) система, поради голямото
количество вложена дървесина и специфичните характеристики на
производствения процес, като при нея стойността би била дори по-голяма,
защото не са включени транспортни, монтажни и трудови разходи. Затова е
необходимо да се изследва по-обстойно дървената гредова система, най-вече
поради голямата си конкурентноспособност, но и поради преимущества ѝ.
В колона 3 са показани цените за 1 m2 РЗП и отново е видно доказаното
по-горе твърдение, че дървената гредова система е най-икономически изгодна.
3.2. Сравнителен анализ на грубия строеж на разгледаните сгради на база

разход на труд, разход на механизация и трудоемкост
В настоящата точка ще бъдат анализирани трудовите разходи и разходите

за механизация, както и трудоемкостта за изпълнение на грубия строеж на
разглежданите сгради от т.3.1. Таблица 3.5 е изготвена на база таблици 3.1., 3.2.,
и 3.3., като в нея в колона 1 са представени разглежданите типове сгради. В
колона 2 са дадени разходите за труд за един квадратен метър разгъната
застроена площ (РЗП) за съответната сграда. Колона 3 представя разходите за
механизация за един квадратен метър разгъната застроена площ (РЗП) за
съответната сграда.
Таблица 3.5. Стойност на труда и механизацията според вида на конструкция

Вид конструкция Труд Механизация
[лв./m2] [лв./m2]
1 2 3
Стоманобетонова конструкция 17,30 1,79
Тухлена зидария с гредоред 11,48 0,73
Дървена – гредова система 8,33 0,05
Дървена – масивна система 16,61 0,06
Дървена – панелна система (CLT) - -

Най-ниски стойности на труд и механизация се наблюдава при гредовата
система. Сградите изпълнени със тухлена зидария и гредоред следват по
отношение трудовите разходи, но разходите за механизация са доста по-големи в
сравнение с масивната система. Най-големи са разходите при изпълнението на
стоманобетонова сграда с тухлена зидария. Масивната система има доста близки
до монолитната сграда трудови разходи макар и малко по-ниски. Панелната
(CLT) система не се разглежда поради големият брой неизвестни, при
определянето на разходите (транспортни, монтажни и трудови), това се дължи и
на това, че страните производители са основно Австрия, Швейцария, Германия,
Финландия и др.
Наблюдава се, че при дървените гредови и масивни системи разходите за
механизация са сравнително ниски, това говори че българските строители все
още не използват в пълна степен наличната механизация, която би намалила
трудовите разходи дори повече. Целта е да се увеличат разходите за
механизация за сметка на разходите за труд. Това способства и за намаляване на
трудоемкостта при изпълнение на дадена сграда.
В таблици 3.6., 3.7. и 3.8. е представена трудоемкостта в зависимост от
типа разглеждана сграда. Колона 1 е шифърът на извършената работа в
съответствие с [51], в колона 2 е дадено наименованието на съответните СМР.
Мярката за измерване на различните видове СМР е дадена в колона 3. В колона
4 е дадено количеството СМР в съответствие с мярката на измерване от колона
3. Данните от колона 5 изразяват нормата време (Нвр), получени в съответствие
с „Трудовите норми в строителството” [55]. В колона 6 е получената
трудоемкост в човекочаса [чч] за отделните СМР и общата трудоемкост за
изпълнението на съответната сграда. Трудоемкостта (Тр) е получена с помощта
на формула 3.1 [9].
(3.1.) Тр  Q.Нвр,[чч]
, където
Тр – трудоемкостта на дадено СМР
Q – количеството строителна продукция
Нвр – количеството работно време за произвеждането на единица
доброкачествена продукция;

Таблица 3.6. Трудоемкост при строителство на сграда с стоманобетонна
конструкция с тухлена зидария
Стоманобетонова носеща конструкция с тухлена зидария
Нвр
Q [чч/ед. Тр
[количество] прод.] [чч]
1 2 3 4 5 6
02.003 КОФРАЖ ЗА КОЛОНИ, ГРЕДИ И
ПОДОБНИ С ИНВЕНТАРНИ
КОФРАЖНИ КОНСТРУКЦИИ РАЗЛ.
МОДЕЛИ m2 78,9 1,65 130,19
02.010 КОФРАЖ ЗА СТ.БЕТОННИ ПЛОЧИ С
ИНВЕНТАРНИ КОФРАЖНИ
КОНСТРУКЦИИ РАЗЛ. МОДЕЛИ m2 82,30 1,09 89,71
03.006 ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА
ЗАГОТВЕНА АРМИРОВКА t 2,13 27,19 57,91
04.078 ДОСТАВКА И ПОЛАГАНЕ НА
АРМИРАН БЕТОН КЛАС В30 ЗА
КОЛОНИ, ГРЕДИ И ПОДОБНИ m3 8,93 0,78 6,97
АРМИРАН БЕТОН КЛАС В30 ЗА
ПЛОЧИ m3 9,85 0,75 7,39
05.132 ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ 120 ММ ОТ
ТУХЛ. БЛОКОВЕ (25/25/12) НА
ВАРОЦИМЕНТОВ РАЗТВОР m2 56,12 0,46 25,82
05.142 ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ НАД 120 ММ ОТ
ТУХЛ. БЛОКОВЕ (25/25/12) НА
407,18
Таблица 3.7. Трудоемкост при строителство на тухлена сграда с дървен

гредоред
Тухлена сграда с дървен гредоред
Нвр
Q [чч/ед. Тр
1 2 3 4 5 6
02.003 КОФРАЖ ЗА СТБ. ПОЯСИ С
ИНВЕНТАРНИ КОФРАЖНИ
КОНСТРУКЦИИ РАЗЛ. МОДЕЛИ m2 32,93 1,65 54,34
03.006 ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА
ЗАГОТВЕНА АРМИРОВКА t 0,29 27,52 7,98
АРМИРАН БЕТОН КЛАС В30 ЗА СТБ.
ПОЯСИ m3 4,15 0,78 3,24

ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ НАД 120 ММ ОТ
ПЛЪТНИ ТУХЛИ НА
08.011 ДЪРВЕН ГРЕДОРЕД ОТ БИЧЕН
ИГЛОЛИСТЕН МАТЕРИАЛ (16/14CM) m3 5,00 19,32 96,60
08.221 ОБШИВКА НА ПОДОВЕ С
НЕРЕНДОСАНИ ИГЛОЛИСТНИ
ДЪСКИ 2,5 CM m2 82,50 0,21 17,33
317,69
Таблица 3.8. Трудоемкост при строителство на трите вида дървени системи

Гредова система
Нвр
Q [чч/ед. Тр
1 2 3 4 5 6
08.011 ДЪРВЕНИ СКЕЛЕТИ ОТ БИЧЕН
ИГЛОЛИСТЕН МАТЕРИАЛ m3 9,38 19,32 181,22
08.221 ОБШИВКА НА СТЕНИ И ДР. С OSB
ПЛОСКОСТИ m2 240,80 0,21 50,57
231,79
Масивна система - фасонирани трупи

08.011 ДЪРВЕНИ КОНСТРУКЦИИ ОТ БИЧЕН
ИГЛОЛИСТЕН МАТЕРИАЛ m3 24,00 16,10 386,40
08.221 ОБШИВКА НА СТЕНИ И ДР. С OSB
ПЛОСКОСТИ m2 94,40 0,21 19,82
406,22
Панелна система (CLT)

CLT панели m3 29,76 - -
-
На база данните за трудоемкостта от колона 6 от таблици 3.6., 3.7. и 3.8. е

съставена таблица 3.9., където в колона 2 е дадена трудоемкост за 1 m2 РЗП. При
панелната система не е изследвана трудоемкостта, поради липсата на данни за
тази система.

Таблица 3.9. Трудоемкост за 1 m2 РЗП в зависимост от типа сграда
Вид конструкция Трудоемкост
[чч./m2]
1 2
Стоманобетонова конструкция 4,07
Тухлена зидария с гредоред 3,18
Дървена – гредова система 2,32
Дървена – масивна система 4,06
Дървена – панелна система (CLT) -
Ясно се вижда, че най-малка трудоемкост е при изпълнението на

дървената гредова система и ще бъде с почти два пъти по-малка трудоемкост в
сравнение със сградата със стоманобетонова конструкция и тухлена зидария,
следват я сградите с тухлена зидария и гредоред. Почти идентични са
трудоемкостите при стоманобетоновата и дървената масивна система. От тук
следва заключението, че дървената гредова система е най-целесъобразна при
кратки срокове на изпълнение.
От проведеното в глава 3 изследване следват следните изводи:

- дървената гредова система е най-целесъобразна от гледна точка общата
ценова стойност на грубия строеж в сравнение с разгледаните конструктивни
системи;
- масивната и панелната система са по-скъпи от сградите изпълнени по
традиционна монолитна стоманобетонова конструкция, което показва че тези
две системи биха били употребявани само когато цената не от решаващо
значение за инвеститорите, а се търси архитектурният ефект;
- най-ниски разходи за труд и механизация за метър квадратен се
получават при дървената гредова система;
- най-малка трудоемкост има гредовата система, почти два пъти по-малка
от сградата със стоманобетонова конструкция;

Глава 4. Експериментално изследване на възел „ребро –
подложна столица” в дървените конструкции
4.1. Същност и цел на експерименталното изследване
С провеждането на настоящото експериментално изследване се цели да се

установи съотношението между реални и изчислителни стойности на
носимоспособността на връзката „ребро-подложна столица”. Експеримента цели
да се установи ценовата стойност, разходът на труд и времетраене за
реализиране на връзката на едно готово съединение. Ще бъдат изследвани
следните въпроси:
• взаимодействие между ребро-подложна столица при традиционно
прилагани в България крепежни средства и други нетипични за нашия начин на
строителство;
• носимоспособност на възела;
• разход на труд за реализиране на съединението при различни крепежни
средства;
• разход на време за създаване на връзката ребро-подложна столица при
различни крепежни средства;
• себестойност на създадения възел.
Получените резултати ще послужат за изясняване работата на възела
ребро-подложна столица, реализиран с различни крепежни средства и за
евентуално допълване на методиката за изчисляване, конструиране и
реализиране на възел ребро-подложна столица.
4.2. Описание на опитните образци и постановка на проведения

експеримент
4.2.1. Опитни образци
Опитните образци са изработени от иглолистна дървесина. Те

представляват възлово съединение в дървените конструкции – „ребро-подложна
столица”. Реброто е с размери 4/20/50 cm, а столицата е с размери 10/10/30 cm.

На фиг.4.1. е показан вида на един опитен образец, независимо от употребените
скрепителни средства и посоката на натоварване.
Фиг.4.1. Схема на опитните образци
4.2.1.1. Типове скрепителни средства
Реброто и подложната столица са свързани помежду си с четири типа

крепежни средства, така че да се обособят четири групи образци.
• Група I – употребени са три броя гвоздея с гладко стебло (фиг. 4.2.а.) с

дължина l=100mm и диаметър d=4mm, заковани косо под ъгъл от 45о в реброто
съответно изискванията на Еврокод 5, така че навлизането на гвоздеите в
столицата да става през средата на реброто (фиг. 4.2.б.). За забиване на гвоздеите
е използван чук;
Фиг. 4.2.а. Фиг. 4.2.б.

• Група II – употребен е един брой винт TimberLOK на фирма FastenMaster
(САЩ) (фиг. 4.3.а.) с дължина l=200mm и диаметър d=5mm. Той е завинтен без
предварително пробит отвор под ъгъл от 22,5о, като са спазени предписанията на
производителя (фиг. 4.3.б.). Главата на винта е в столицата, а върха на винта е в
реброто. За завинтване на винтовете е употребена бормашина с мощност 400W;
Фиг. 4.3.а. Фиг. 4.3.б.
• Група III (планка тип 1) – употребени са десет гвоздея с оребрено стебло с

дължина l=35mm, диаметър d=3,5mm (фиг. 4.4.а.) и една стоманена планка H1Z
на фирма Simpson (САЩ) (фиг. 4.4.б.). Гвоздеите са забити в отворите на
планката, като четири попадат в столицата, а шест в реброто на разглеждания
възел;
Фиг. 4.4.а. Фиг. 4.4.б.

• Група IV (планка тип 2) – употребени са десет гвоздея с оребрено стебло
с дължина l=35mm, диаметър d=3,5mm (фиг. 4.5.а) и една стоманена планка
H2.5AZ на фирма Simpson (САЩ) (фиг. 4.5.б). Гвоздеите са забити в отворите на
планката, като пет попадат в столицата и пет в реброто на разглеждания възел;
Фиг. 4.5.а. Фиг. 4.5.б.
4.2.1.2. Клас на дървесината
Класът на дървесината преди навлизането на европейските стандарти, се

е определял в съответствие с БДС 427:1990 [58]. Класът на дървесината спрямо
Еврокод 5 е определен чрез измервания съгласно европейски стандарт БДС EN
384:2004 [65]. Взети са дванадесет дървени елемента (призми), като за всеки от
тях са измерени: теглото, обема и влажността на дървените елемента. Теглото е
измерено с електронна везна с точност до половин грам (0,5 g). Размерите са
измерени с ролетка и шублер с точност до половин милиметър (0,5 mm).
Влажността е измерена с електронен влагомер Brennenstuhl Moisture Detector
MD (фиг.4.6.) с точност една десета от процента (0,1 %).

Фиг. 4.6. Влагомер - Brennenstuhl Moisture Detector MD
В таблица 4.1. са дадени размерите и обемът на дървените призми, които

са взети за определяне на плътността на дървесината. Размерът „а” от колона 2 е
дължината, размерът „b” от колона 3 е широчината, а размерът „c” от колона 4 е
дебелината на дадената дървесна призма. За да се получат стойностите от
колони 2,3 и 4 са извършени измервания в поне шест различни точки, като
вследствие са взети средноаритметичните стойности. В колона 5 е даден обемът
на всяка призма.
Таблица 4.1. Обем на пробите от дървесина

№ Размер „a” Размер „b” Размер „c” Обем на призма
(cm) (cm) (cm) (m3)
1 2 3 4 5
1 49,825 19,35 3,95 0,003808
2 49,64 19,55 3,9 0,003785
3 49,59 19,6 3,93 0,00382
4 49,555 19,3 3,95 0,003778
5 50,105 19,3 3,95 0,00382
6 49,56 19,6 3,95 0,003837
7 48,94 19,38 3,95 0,003746
8 49,575 19,5 3,9 0,00377
9 49,505 19,6 3,9 0,003784
10 49,645 19,225 3,9 0,003712
11 49,555 19,425 3,95 0,003802
12 48,615 19,4 3,95 0,003725

Таблица 4.2. Плътност на пробите от дървесина
№ Тегло на проба Обем на проба Средна Плътност
(kg) (m3) влажност (%) (kg/ m3)
1 2 3 4 5
1 1,732 0,003808 10 454,8021565
2 1,575 0,003785 9,9 416,1380392
3 1,602 0,00382 9,85 419,3916521
4 1,822 0,003778 9,2 482,2880348
5 1,878 0,00382 8,45 491,6546113
6 1,492 0,003837 10,8 388,8520192
7 1,323 0,003746 9,6 353,1384535
8 1,47 0,00377 11 389,9019377
9 1,575 0,003784 10,65 416,208375
10 1,86 0,003712 9,7 501,0427633
11 1,757 0,003802 9,55 462,0895614
12 1,718 0,003725 9,45 461,1625626
В колона 2 от таблица 4.2. са дадени средните на измерените трикратно

дървесни призми. Колона 3 се състои от обемите на призмите взети от таблица
4.1. Средната влажност от колона 4 се състои от средно аритметичните
стойности на измерените на няколко места влажности от всяка дървесна проба.
Плътността от колона 5 е отношението на колона 2 към колона 3.
За да се определи характеристичната плътност на дървесината и от там
класът на якостта в съответствие с БДС EN 338:2001 [64] е необходимо да се
придържаме към БДС EN 384:2004 [65] и в частност формулата (4.1.), като в
този случай характеристичната плътност на дървесината ще бъде равна на
стойността получена от формула (4.1.):
 _

(4.1.) 05     1, 65.s  ,[kg / m3 ]
 
, където
_
 е средната стойност, а
s е стандартното отклонение

В таблица 4.3. е получена крайната плътността (колона 6), като са
следвани препоръките на БДС EN 384:2004 [65]. Описано е, че за проби които са
с влажност по-ниска от стандартната, а именно 12%, е необходимо за всяка
процентна единица разлика от стандартната влажност, плътността от колона 2 да
се увеличи съответно с 0,5%. Следователно в колона 5 е даден процента на
увеличение на плътността за всяка проба.
Таблица 4.3. Плътност спрямо стандартната влажността

№ Плътност Средна Разлика спрямо Процент на Крайна
влажност стандартната увеличение на плътност
(kg/ m3) (%) влажност плътността (%) (kg/ m3)
1 2 3 4 5 6
1 454,8021565 10 2 1,0 459,3502
2 416,1380392 9,9 2 1,0 420,2994
3 419,3916521 9,85 2 1,0 423,5856
4 482,2880348 9,2 2 1,0 487,1109
5 491,6546113 8,45 3 1,5 496,5712
6 388,8520192 10,8 1 0,5 392,7405
7 353,1384535 9,6 2 1,0 356,6698
8 389,9019377 11 1 0,5 393,801
9 416,208375 10,65 1 0,5 420,3705
10 501,0427633 9,7 2 1,0 506,0532
11 462,0895614 9,55 2 1,0 466,7105
12 461,1625626 9,45 2 1,0 465,7742
_
Средна стойност (  ) 440,7531
Стандартно отклонение (s) 46,5957
От стойностите в колона 6 получаваме - средната стойност и

стандартното отклонение. Чрез използване на формула 4.1 получаваме
характеристичната плътност в съответствие с [65].

 _

05     1, 65.s    440, 7531  1, 65.46,5957   363,8702 ,[ kg / m3 ]
 
Следователно, класът на якост на дървесината спрямо Еврокод 5 е:

• Клас C 24 с  k  350 [kg / m3 ] ;
4.2.1.3. Посоки на натоварване
Опитните образци се подразделят на четири групи в зависимост от

употребените скрепителни средства – Група I, Група II, Група III и Група IV.
Всяка от тези групи ще бъде подложена на разрушително натоварване
приложено в три перпендикулярни едно на друго направления. Скрепителните
средства от Група II, Група III и Група IV са изпитани от производителите с
натоварване приложено по тези основни три посоки на натоварване. Това
допълнително разделя групите на три подгрупи, а именно:
• Група 1 – съответства на посока 1. Силата е приложена по посока

направлението на реброто. Силата (F) е приложена върху столицата посредством
хидравличен крик, а реброто е застопорено от хидравлична преса, така че да не е
възможно неговото изместване по време на прилагане на натоварването. На
фиг.4.7. е показана схемата на прилагане на натоварването от посока 1.
Фиг. 4.7. Схема на натоварване от посока 1

• Група 2 – съответства на посока 2. Силата е приложена по посока
напречно на реброто. Силата (F) е приложена върху реброто посредством
хидравличен крик, а столицата е застопорена от хидравлична преса, така че да не
е възможно нейното изместване по време на прилагане на натоварването. На
фиг.4.8. е показана схемата на прилагане на натоварването от посока 2.
• Група 3 – съответства на посока 3. Силата е приложена вертикално

симулираща изтръгване на реброто от столицата. Силата (F) е приложена върху
реброто посредством хидравличен крик, а столицата е застопорена от дървени
трупчета с размера на столицата, които от една страна се опират в столицата, а
от друга в горната плоча на хидравличната преса, така че да не е възможно
нейното изместване по време на прилагане на натоварването. На фиг.4.9. е
показана схемата на прилагане на натоварването от посока 3.

4.2.1.4. Означения на опитните образци
Означенията на опитните образци се състоят от римски и арабски цифри

и малки букви. Означенията са от типа: I.1.a (фиг. 4.10.а.), I.3.б, II.1.a (фиг.
4.10.б.), II.2.a, II.3.в, III.1.a (фиг. 4.10.в.), III.2.б, IV.1.а (фиг. 4.10.г.), IV.3.в и т.н.
Фиг. 4.10.а. Фиг. 4.10.б.

Фиг. 4.10.в. Фиг. 4.10.г.
Римските цифри определят типа на скрепителните средства и стоят на

първо място в означението на даденият опитен образец:
• I – употребени са гвоздеи от фиг. 4.2.а.;
• II – употребени са винтове от фиг. 4.3.а.;
• III – употребени планки от фиг. 4.4.б. и гвоздеи от фиг. 4.4.а.;
• IV – употребени планки от фиг. 4.5.б. и гвоздеи от фиг. 4.5.а.;
Арабските цифри определят посоката на натоварване на опитните

образци, тези цифри стоят на второ място в означението:
• 1 – посока на натоварване 1 от фиг. 4.7.;
Буквените означени са с малки букви от кирилицата, като те стоят на
трето място в означението и разграничават един от друг три идентични
образеца, както и последователността на изпитването им:
• а – 1-ви образец;
• б – 2-ри образец;
• в – 3-ти образец;
Така общият брой образци е тридесет и шест броя (36), като от всяка
група скрепителни средства са изработени по девет (9) идентични възлови
съединения. Тези девет образци са разделени в три (3) подгрупи, като съответно
са натоварени в три перпендикулярно едни на други посоки. Трите подгрупи се

състоят от по три (3) идентични възлови съединения. На фиг. 4.11.а. и фиг.
4.11.б. са показани част от готовите образци.
Фиг. 4.11.а.
Фиг. 4.11.б.
4.2.2. Аналитична носимоспособност на опитните образци

Еврокод 5
Аналитичната носимоспособност на опитните образци е изчислена на

база Еврокод 5. Използвана е характеристичната стойност на плътността на

иглолистна дървесина с клас С 24. Носимоспособността на възела при Група III
и Група IV се определя от приноса на якостта на огъване на едносрезни метални
клечковидни свързващи елементи (гвоздеи) при свързване на „дървесина с тънка
метална плоча”, якостта на смачкване на дървесината и носимоспособността на
изтръгване. При изчисляването на носимоспособността на възела „ребро –
подложна столица” не е взета под внимание носимоспособността на планката
при групи съединители III и IV.
Меродавно за Група I и Група II се приема носимоспособността на
изтръгване на съединителните средства. Това се приема поради изискванията на
Еврокод 5. При определяне на формите на разрушение за Група III и Група IV са
използвани формите на разрушение при едносрезни съединения тип „дървесина
към тънки стоманени плочи” (фиг. 4.12.). Всички означения са дадени в
Приложение 1.
Фиг. 4.12. Форми на разрушение при съединения „дървесина към стоманени плочи”

• Гвоздеи – I
Посока – 1
за образци I.1.a; I.1.б; I.1.в.;
t1  45mm
 t2  lg  t1  1,5d  100  45  1,5.4  49mm
Характеристичната носимоспособност на изтръгване на гвоздеи при косо коване

за гладки гвоздеи е:
 f ax ,k .d .t pen  2, 45.4.49  872, 2 N

Fax , Rk  
 f ax ,k .d .t  f head ,k .d h  2, 45.4.45  8,58.8,5  1492,11N
2 2
, където
f ax ,k  20.106. к2  20.106.3502  2, 45 N / mm 2
f head ,k  70.106. к2  70.106.3502  8,58 N / mm 2
 Fax , Rk  872, 2 N
Посока – 2
t1  45mm
 t2  lg  t1  1,5d  100  45  1,5.4  49mm

 f ax ,k .d .t pen  2, 45.4.49  872, 2 N

Fax , Rk  
2 2
, където
f ax ,k  20.106. к2  20.106.3502  2, 45 N / mm 2
f head ,k  70.106. к2  70.106.3502  8,58 N / mm 2
 Fax , Rk  872, 2 N

Гвоздеи – I
Посока – 3
t1  45mm
 t2  lg  t1  1,5d  100  45  1,5.4  49mm

 f ax ,k .d .t pen  2, 45.4.49  872, 2 N

Fax , Rk  
2 2
, където
f ax ,k  20.106. к2  20.106.3502  2, 45 N / mm 2
f head ,k  70.106. к2  70.106.3502  8,58 N / mm 2
 Fax , Rk  872, 2 N

• Винтове – II
Посока – 1 и Посока – 2
за образци II.1.a; II.1.б; II.1.в.; II.2.a; II.2.б; II.2.в.;
Характеристичната носимоспособност на изтръгване под ъгъл 22,50 на винтове

е:
Fax , , Rk  nef  .d .lef  . f ax, , k  1.  3,14.5.43 .16,52  3030, 43N

0,8 0,8
lef  43mm
, където
f ax ,k 23,57
f ax , ,k    16,52
sin   1, 2.cos 
2 2
sin 22,5  1, 2.cos 2 22,5
2
f ax ,k  3, 6.103. k1,5  3, 6.103.3501,5  23,57 N / mm2
Винтове – II
Посока - 3
за образци II.3.a; II.3.б; II.3.в.;
Характеристичната носимоспособност на изтръгване под ъгъл 22,50 на винтове

е:
Fax , , Rk  nef  .d .lef  . f ax, , k  1.  3,14.5.43 .16,52  3030, 43N

0,8 0,8
lef  43mm
, където
f ax ,k 23,57
f ax , ,k    16,52
sin   1, 2.cos 
2 2
sin 22,5  1, 2.cos 2 22,5
2
f ax ,k  3, 6.103. k1,5  3, 6.103.3501,5  23,57 N / mm2

• Планки и гвоздеи – III
Посоки – 1, 2 и 3
за образци III.1.a; III.1.б; III.1.в; III.2.a; III.2.б; III.2.в; III.3.a; III.3.б; III.3.в
Якостта на опън на стоманата на гвоздеите е: fu  600 N / mm 2

Характеристична стойност на пластичния момент е:
M y , Rk  0,3. fu .d 2,6  0,3.600.3,52,6  4675,7 Nmm
Характеристична стойност на дървесината на смачкване, без предварително

пробити отвори е:
f h,1,k  f h,2,k  0, 082.k .d 0,3  0, 082.350.3,50,3  19, 71N / mm2
t1  t2  35  1  1  1,5.3,5  28mm
Характеристичната носимоспособност на изтръгване на гвоздеи при коване

перпендикулярно на влакната за негладки гвоздеи е:
Fax , Rk  f ax ,k .d .t pen  2, 45.3,5.28  240,1N
, където
f ax ,k  20.106. k2  20.106.3502  2, 45 N / mm2
Форми на разрушение при едно- и двусрезни съединения тип „дървесина към

стоманени плочи” – фиг.4.12.
Характеристичните носимоспособности на една равнина на срязване на един
съединител при разрушения съгласно фиг.4.12.:
Fax, Rk
не повече от 25% за гвоздеи с жлебове
4
a) Fv , Rk  0, 4. f h ,1,k .t1.d  0, 4.19, 71.28.3,5  772, 6 N
Fax, Rk 240,1
b) Fv, Rk  1,15. 2.M y , Rk . f h,k .d   1,15. 2.4675, 7.19, 71.3,5   983, 7 N
4 4

• Планки и гвоздеи – IV
за образци IV.1.a; IV.1.б; IV.1.в; IV.2.a; IV.2.б; IV.2.в; IV.3.a; IV.3.б; IV.3.в;
Якостта на опън на стоманата на гвоздеите е: fu  600 N / mm 2

Характеристична стойност на пластичния момент е:
M y , Rk  0,3. fu .d 2,6  0,3.600.3,52,6  4675,7 Nmm
Характеристична стойност на дървесината на смачкване, без предварително

пробити отвори е:
f h,1,k  f h,2,k  0, 082.k .d 0,3  0, 082.350.3,50,3  19, 71N / mm2
t1  t2  35  1  1  1,5.3,5  28mm
Характеристичната носимоспособност на изтръгване на гвоздеи при коване

перпендикулярно на влакната за негладки гвоздеи е:
Fax , Rk  f ax ,k .d .t pen  2, 45.3,5.28  240,1N
, където
f ax ,k  20.106. k2  20.106.3502  2, 45 N / mm2
Форми на разрушение при едно- и двусрезни съединения тип „дървесина към

стоманени плочи” – фиг.4.12.б.
Характеристичните носимоспособности на една равнина на срязване на един
съединител при разрушения съгласно фиг.4.12.б.:
Fax, Rk
не повече от 25% за гвоздеи с жлебове
4
a) Fv , Rk  0, 4. f h ,1,k .t1.d  0, 4.19, 71.28.3,5  772, 6 N
Fax, Rk 240,1
b) Fv, Rk  1,15. 2.M y , Rk . f h,k .d   1,15. 2.4675, 7.19, 71.3,5   983, 7 N
4 4

От получените характеристични носимоспособности за един съединител
се получават характеристичните носимоспособности на един възел, като се
вземат най-ниските стойности на Fv,Rk за съответните съединители и посоки на
натоварване, както и разликата в броя на съединителите (Група III) забити в
реброто и в столицата. Чрез взимането под внимание на тези условия са
получени стойностите в таблица 4.4.
Таблица 4.4. Характеристична носимоспособност на възлово съединение

Брой съединители Fv,Rk Носимоспособност на възела
[брой] [N] [N]
Столица Ребро Столица Ребро
1 2 3 4 5 6
Група I
Посока 1 3 872,2 2616,6
Посока 2 3 872,2 2616,6
Посока 3 3 872,2 2616,6
Група II
Посока 1 1 3030,4 3030,4
Посока 2 1 3030,4 3030,4
Посока 3 1 3030,4 3030,4
Група III
Посока 1 4 6 772,6 3090,4 4635,6
Посока 2 4 6 772,6 3090,4 4635,6
Посока 3 4 6 772,6 3090,4 4635,6
Група IV
Посока 1 5 5 772,6 3863 3863
Посока 2 5 5 772,6 3863 3863
Посока 3 5 5 772,6 3863 3863
В таблица 4.4. носимоспособността на едно възлово съединение при

Група III се избира: за посока 1 стойностите от колона 6, а при посоки 2 и 3
стойностите от колона 5, защото разрушението при прилагане на натоварване по

посока 1 би се състояло в реброто, а при прилагане на натоварване по посоки 2 и
3 би се състояло в столицата.
Изчислителните стойности на носимоспособността на дадения възел са
изчислени в съответствие с формула 4.2 от Еврокод 5 и са дадени в таблица 4.5.
RV , Rk
(4.2.) RV , Rd  kmod . ,[ N ]
m
, където
RV , Rd е изчислителната носимоспособност, [N];
RV , Rk е характеристичната носимоспособност от колони 5 и 6 от таблица 4.4.,
[N];
kmod е коефициент на изменение. kmod  1,1 за категория 1 по условия на
експлоатация и категория по продължителност на натоварване - мигновена

(вятър, случаен товар);
m е частен коефициент за характеристиката на материала.  m  1,3 за
съединения;
Таблица 4.5. Изчислителна носимоспособност на възлово съединение

Характеристична Изчислителна
носимоспособност на възела носимоспособност на възела
Rv,Rk ,[N] Rv,Rd ,[N]
1 2 3 4 5
Група I
Посока 1 2616,6 2214,05
Посока 2 2616,6 2214,05
Посока 3 2616,6 2214,05
Група II
Посока 1 3030,4 2564,2
Посока 2 3030,4 2564,2
Посока 3 3030,4 2564,2

Група III
Посока 1 3090,4 4635,6 2615 3922,4
Посока 2 3090,4 4635,6 2615 3922,4
Посока 3 3090,4 4635,6 2615 3922,4
Група IV
Посока 1 3863 3863 3268,7 3268,7
Посока 2 3863 3863 3268,7 3268,7
Посока 3 3863 3863 3268,7 3268,7

НПДК -90 [54]
За всяка група съединения е определена изчислителната

носимоспособност в съответствие с таблица 11 от НПДК-90 и изискванията от
раздел III. Всички означения са дадени в Приложение 1. Двата дървени елемента
от възела са от иглолистна дървесина. Носимоспособността на възела се
определя от приноса на якостта на огъване на едносрезни метални клечковидни
свързващи елементи (гвоздеи и винтове) при свързване на „дървесина с
дървесина” и на „дървесина стоманена плоча”, якостта на смачкване на
дървесината и носимоспособността на изтръгване. При изчисляването на
носимоспособността на възела „ребро – подложна столица” не е взета под
внимание носимоспособността на планката при групи съединители III и IV. В
колона 5 и 6 от таблица 4.6. са дадени изчислителните носимоспособности на
възловите съединения. Носимоспособността на група III при посока 1 се взима
от колона 6, а при посоки 2 и 3 от колона 5.
Посока – 1 и Посока - 2
l  100  2  1,5.de  100  2  4  92mm

 a  9, 2  4,5  4, 7cm и c  4,5cm
(д) Td  0,35.c.d  0,35.4,5.0, 4  0,63kN

Td  2,5.d 2  0, 01.a 2 , но не повече от 4d 2 
(ж)
 2,5.0, 42  0, 01.4, 7 2  0, 62kN
Посока – 3
Tte  Rte . .de .l1  0,3.3,14.0,004.0,041  0,00016MN  0,16kN
Посока – 1 и Посока - 2
l  200mm
 a  9, 2cm и c  10,8cm
Td  k .a.d  0,38.9, 2.0,5  1, 75kN

(г) a 9, 2
  0,85  k  0,38
c 10,8
(д) Td  0,35.c.d  0,35.10,8.0,5  1,89kN
Td  2,5.d 2  0, 01.a 2 , но не повече от 4d 2 

(ж)  2,5.0,52  0, 01.9, 22  1, 47kN  4d 2  4.0,52  1kN
 Td  1kN
Посока – 3
Ttv  Rtv . .d .l2  1.3,14.0,005.0,05  0,00079MN  0,79kN

Посока – 1, Посока – 2 и Посока – 3
l  35  2  1  1  1,5.d e  31  1,5.3,5  26mm

 c  2, 6cm
(д) Td  0,35.c.d  0,35.2,6.0,35  0,32kN

(ж) Td  2,5.d 2  2,5.0,352  0,31kN
Посока – 1, Посока – 2 и Посока – 3
l  35  2  1  1  1,5.d e  31  1,5.3,5  26mm

 c  2, 6cm
(д) Td  0,35.c.d  0,35.2,6.0,35  0,32kN
(ж) Td  2,5.d 2  2,5.0,352  0,31kN

Брой съединители Td Носимоспособност на възела
[брой] [kN] [kN]
1 2 3 4 5 6
Група I
Посока 1 3 0,62 1,86
Посока 2 3 0,62 1,86
Посока 3 3 0,16 0,48
Група II
Посока 1 1 1,0 1,0
Посока 2 1 1,0 1,0
Посока 3 1 0,79 0,79
Група III
Посока 1 4 6 0,31 1,24 1,86
Посока 2 4 6 0,31 1,24 1,86
Посока 3 4 6 0,31 1,24 1,86
Група IV
Посока 1 5 5 0,31 1,55 1,55
Посока 2 5 5 0,31 1,55 1,55
Посока 3 5 5 0,31 1,55 1,55

американските норми – IBC [70] и NDS [73]
Аналитичната носимоспособност на опитните образци е изчислена на

нормативните документи употребявани в САЩ – International Building Code
(IBC) [70] и National Design Specification (NDS) [73]. Разгледани са още:
International Residential Code (IRC) [71], Wood Frame Construction Manual
(WFCM) [76], Special Design Provisions for Wood and Seismic (SDPWS) [74] и
други. Всички означения са дадени в Приложение 1. Използвана е иглолистна
дървесина, като основна характеристика при изчисляването спрямо NDS e
относителното тегло (specific gravity), със съответна стойност G=0,42.
Носимоспособността на възела при Група I и Група II се определя от якостта на
изтръгване. Носимоспособността на възела при Група III и Група IV се определя
от приноса на якостта на огъване на едносрезни метални клечковидни
свързващи елементи (гвоздеи) при свързване на „дървесина с метална плоча”,
якостта на смачкване на дървесината и носимоспособността на изтръгване . При
изчисляването на носимоспособността на възела „ребро – подложна столица” не
е взета под внимание носимоспособността на планката при групи съединители
III и IV. Носимоспособността на група III при посока 1 се взима от колона 6, а
при посоки 2 и 3 от колона 5.
При определяне на формите на разрушение за Група III и Група IV са
използвани формите на разрушение при едносрезни съединения в съответствие с
NDS (фиг. 4.13.).
Фиг.4.13. Форми на разрушение при едносрезни съединения спрямо (NDS)

Посока – 1
W  1380.G 5/ 2 .D  1380.0, 425/ 2.0,158  24,93 lbs / in
 W  W . pt  24,93.3,94  98, 23 lbs
 W '  W .CD  98, 23.1, 6  157,17 lbs
 W '  699,1 N
Посока – 2
W  1380.G 5/ 2 .D  1380.0, 425/ 2.0,158  24,93 lbs / in
 W  W . pt  24,93.3,94  98, 23 lbs
 W '  W .CD  98, 23.1, 6  157,17 lbs
 W '  699,1 N
Посока – 3
W  1380.G 5/ 2 .D  1380.0, 425/ 2.0,158  24,93 lbs / in
 W  W . pt  24,93.3,94  98, 23 lbs
 W '  W .CD  98, 23.1, 6  157,17 lbs
 W '  699,1 N

Посока – 1
W  2850.G 2 .D  2850.0, 42 2.0,197  99, 04 lbs / in
 W  W . pt  99, 04.1,969  195, 01 lbs
 W '  W .CD  195, 01.1, 6  312, 02 lbs
 W '  1387,9 N
Посока – 2
W  2850.G 2 .D  2850.0, 42 2.0,197  99, 04 lbs / in
 W  W . pt  99, 04.1,969  195, 01 lbs
 W '  W .CD  195, 01.1, 6  312, 02 lbs
 W '  1387,9 N
Посока – 3
W  2850.G 2 .D  2850.0, 42 2.0,197  99, 04 lbs / in
 W  W . pt  99, 04.1,969  195, 01 lbs
 W '  W .CD  195, 01.1, 6  312, 02 lbs
 W '  1387,9 N

ls  0, 05''
lm  1,38  0, 05  0,138  1,192 ''
Fem  3350 psi
Fes  45000 psi
Fyb  100000 psi
Rd  K D  2, 2
D.lm .Fem 0,138.1,192.3350
Im) Z    250, 48 lbs
Rd 2, 2
k2 .D.lm .Fem 0,567.0,138.1,192.3350

Z   123, 71 lbs
(1  2.Re ).Rd (1  2.0, 074).2, 2
2.Fyb .(1  2.Re ).D 2
k2  1  2.(1  Re )  
3.Fem .lm 2
IIIm)
2.100000.(1  2.0, 074).0,1382
 1  2.(1  0, 074)   0,567
3.3350.1,1922
Fem 3350
Re    0, 074
Fes 45000
 Z '  Z .CD  123, 71.1, 6  197,94 lbs

 Z '  880,5 N

ls  0, 05''
lm  1,38  0, 05  0,138  1,192 ''
Fem  3350 psi
Fes  45000 psi
Fyb  100000 psi
Rd  K D  2, 2
D.lm .Fem 0,138.1,192.3350
Im) Z    250, 48 lbs
Rd 2, 2
k2 .D.lm .Fem 0,567.0,138.1,192.3350

Z   123, 71 lbs
(1  2.Re ).Rd (1  2.0, 074).2, 2
2.Fyb .(1  2.Re ).D 2
k2  1  2.(1  Re )  
3.Fem .lm 2
IIIm)
2.100000.(1  2.0, 074).0,1382
 1  2.(1  0, 074)   0,567
3.3350.1,1922
Fem 3350
Re    0, 074
Fes 45000
 Z '  Z .CD  123, 71.1, 6  197,94 lbs

 Z '  880,5 N

Брой съединители Z’(W’) Носимоспособност на възела
[брой] [N] [N]
1 2 3 4 5 6
Група I
Посока 1 3 699,1 2097,3
Посока 2 3 699,1 2097,3
Посока 3 3 699,1 2097,3
Група II
Посока 1 1 1387,9 1387,9
Посока 2 1 1387,9 1387,9
Посока 3 1 1387,9 1387,9
Група III
Посока 1 4 6 880,5 3522 5283
Посока 2 4 6 880,5 3522 5283
Посока 3 4 6 880,5 3522 5283
Група IV
Посока 1 5 5 880,5 4402,5 4402,5
Посока 2 5 5 880,5 4402,5 4402,5
Посока 3 5 5 880,5 4402,5 4402,5
4.2.2.4. Носимоспособност на опитните образци в съответствие с данните на

производителя
В таблица 4.8. са дадени препоръчителните от производителите

максимални натоварвания, които е възможно да поемат дадените скрепителни
средства в зависимост от посоката на прилагане на натоварването.

Таблица 4.8. Носимоспособност на възлово съединение – производител
Носимоспособност на възела [N]
1 2
Група I
Посока 1 -
Посока 2 -
Посока 3 -
Група II
Посока 1 1430
Посока 2 1430
Посока 3 2380
Група III
Посока 1 960
Посока 2 2160
Посока 3 3020
Група IV
Посока 1 710
Посока 2 710
Посока 3 3360
4.2.3. Опитна постановка на проведения експеримент
4.2.3.1. Апаратура за провеждане на експерименталното изследване
• Хидравлична преса (фиг. 4.14.) – употребява се за осигуряване на

запъването на опитният образец (фиг. 4.15.), така единственото възможно
преместване е в зоната на приложеното от хидравличния крик натоварване.
Осигурява неподатлива повърхност, върху която са закрепени индуктивните
датчици;

Фиг.4.14. Фиг.4.15.
• Хидравличен крик – ENERPAC 30 TON MOD L RCH 302 B J8B (фиг.

4.16.). Той служи за прилагане на натоварването върху столицата или реброто в
зависимост от посоката на натоварване. Това се извършва чрез подвижно бутало,
което се намира в центъра на цилиндричният крик. Хидравличният цилиндричен
крик е със следните параметри:
- капацитет на крика – 30 ton;
- височина на тялото на цилиндъра – 178 mm;
- външен диаметър на тялото на цилиндъра – 114 mm;
- работен ход на буталото – 64 mm;
- максимален ход на буталото – 242 mm;
- външен диаметър на буталото – 63,5 mm;
- контактна площ на буталото – 46,6 cm2
Фиг. 4.16. Хидравличен крик - ENERPAC 30 TON MOD L RCH 302 B J8B

• Ръчна хидравлична помпа ENERPAC (фиг. 4.17.а.) – свързана е с
цилиндричния хидравличен крик посредством маркучи (фиг. 4.17.б.), като
свързаната система е пълна с хидравлично масло. Помпата нагнетява течността
и буталото на крика се премества, прилагайки сила върху опитните образци;
Фиг. 4.17.а. Фиг. 4.17.б
• Индуктивни датчици (WA-T-050W) – служат за измерване на линейни

премествания с работен обхват 50 mm (фиг. 4.18.а. и фиг. 4.18.б.) . Закрепени са
към металните плочи на хидравличната преса с помощта на магнитни стойки и
подвижната част на датчиците, които регистрират преместванията са опрени в
определени точки на опитните образци. Датчиците са свързани към
измервателната система и предават данни в реално време;
Фиг. 4.18.а. Фиг. 4.18.б.

• Електронен манометър (P2VA1 1000 Bar) – измерва налягането в
системата „крик-маркучи-помпа” и предава данните на измервателната система;
• Измервателна система Spider8 (фиг. 4.19.) – служи за прием на данните от

индуктивните датчици и електронният манометър. Тя е свързана с
измервателните уреди и предава данните на софтуерният продукт;
Фиг. 4.19. Измервателна система Spider8
• Софтуер за управление на информационната система за измерване

Catman Professional 5.0;
Електронните измервателни датчици, измервателната система и софтуера
са на фирма Hottinger Baldwin Messtechnik GmbH (HBM).
4.2.3.2. Разположение на индуктивните датчици за измерване на

премествания
Индуктивните датчици се разполагат по три различни начина в

зависимост от посоката на натоварване. Точките които са избрани за опиране на
подвижната част на датчиците са избрани, така че данните получени от тях да
дават средното преместване за дадената плоскост. Подвижните части на
датчиците се опират в плексигласови плочки (фиг. 4.20.) залепени върху
дървената повърхност. Това се прави с цел грапавините и податливостта на
дървесината да не оказват влияние върху отчитаното преместване.

Фиг. 4.20.
• Разположение на датчиците при прилагане на натоварване от посока 1

(фиг. 4.21.) – върху столицата, където е по-дългият край на реброто са
разположени два датчика в точки 1 и 2;
Фиг. 4.21. Схема на разположение на датчиците за измерване на преместванията от

посока 1

(фиг. 4.22.) – върху широката страна на реброто са разположени три индуктивни
датчика в точки 1, 2 и 3. Те са от страната на хидравличният крик, която е без
обозначителен етикет;

посока 2

(фиг. 4.23.) – от долната страна на реброто, където е връзката със столицата са
разположени два датчика в точки 1 и 2;

посока 3

4.2.3.3. Опитна постановка
Опитните образци се изпитват, като се натоварват със сила съгласно една

от трите схеми на натоварване представени в точка 4.2.1.3. Изготвя се системата
„крик-маркучи-помпа”. Всеки образец се захваща между металните плочи на
хидравличната преса по такъв начин, че да се ограничи нежелано преместване.
Цилиндричният хидравличен крик се поставя максимално близо до контактната
зона на реброто и столицата, като в същото време се следи да няма контакт с
употребените скрепителни средства. Поставят се индуктивните датчици за
измерване на премествания съгласно точка 4.2.3.2. Датчиците и електронният
манометър се свързват към измервателната система. Буталото на крика се
премества, така че да има контакт с повърхността, върху която ще се прилага
натоварването. Зануляват се данните получени от датчиците и манометъра и се
пристъпва към прилагане на натоварването.
4.2.3.4. Описание на начина на прилагане на натоварването
Върху опитните образци се прилага натоварване в съответствие с БДС EN

26891:2003 [63], като:
1) се натоварва до достигане на 0,4 Fest, след което силата се задържа за 30
sec;
2) след това се разтоварва до достигане на 0,1 Fest, след което силата се
задържа за 30 sec;
3) след това натоварването се увеличава до достигане на разрушителното
натоварване или до реализиране на преместване в размер на 15mm;
В таблици 4.9.а., 4.9.б., 4.9.в. и 4.9.г. е указан начина, по който са

изпитани опитните образци. За част от посоките са взети данните получени
съгласно Еврокод 5, а за друга част тези препоръчани от производителя, като е
взета по-ниската стойност от двете. Екипът извършил експерименталното
изследване максимално се е опитал да се придържа към стойностите от
указаните таблици, въпреки употребата на ръчна хидравлична помпа.

Таблица 4.9.а. Начин на прилагане на натоварване върху опитни образци от група I
Посоки 1 и 2 (по Еврокод 5)
Скорост Скорост
Натоварване
Стъпка (N/s) (N/min)
(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 1046,6 8,72 2,18 ------ 523,32 130,83 ---------
Б Задържа се 30 sec, следва разтоварване
В до 261,66 8,72 2,18 ------ 523,32 130,83 ---------
Г Задържа се 30 sec, следва натоварване
Д до 1831,62 8,72 2,18 ------ 523,32 130,83 ---------
Е до 2616,6 2,62 ------ 4,36 156,96 --------- 261,60
Посока 3 (по Еврокод 5)

(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 1046,6 8,72 2,18 ------ 523,32 130,83 ---------
В до 261,66 8,72 2,18 ------ 523,32 130,83 ---------
Д до 1831,62 8,72 2,18 ------ 523,32 130,83 ---------
Е до 2616,6 2,62 ------ 4,36 156,96 --------- 261,60
Таблица 4.9.б. Начин на прилагане на натоварване върху опитни образци от група II

Посока 1 (по производител)
(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 572,00 4,77 1,19 ------ 286,00 71,50 ---------
В до 143,00 4,77 1,19 ------ 286,00 71,50 ---------
Д до 1001,00 4,77 1,19 ------ 286,00 71,50 ---------

Е до 1430,00 1,43 ------ 2,38 85,80 --------- 143,00

(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 572,00 4,77 1,19 ------ 286,00 71,50 ---------
В до 143,00 4,77 1,19 ------ 286,00 71,50 ---------
Д до 1001,00 4,77 1,19 ------ 286,00 71,50 ---------
Е до 1430,00 1,43 ------ 2,38 85,80 --------- 143,00

(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 952,00 7,93 1,98 ------ 476,00 119,00 ---------
В до 238,00 7,93 1,98 ------ 476,00 119,00 ---------
Д до 1666,00 7,93 1,98 ------ 476,00 119,00 ---------
Е до 2380,00 2,38 ------ 3,97 142,80 --------- 238,00
Таблица 4.9.в. Начин на прилагане на натоварване върху опитни образци от група III
(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 384,00 3,20 0,80 ------ 192,00 48,00 ---------
В до 96,00 3,20 0,80 ------ 192,00 48,00 ---------

Д до 672,00 3,20 0,80 ------ 192,00 48,00 ---------
Е до 960,00 0,96 ------ 1,60 57,60 --------- 96,00

(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 864,00 7,20 1,80 ------ 432,00 108,00 ---------
В до 216,00 7,20 1,80 ------ 432,00 108,00 ---------
Д до 1512,00 7,20 1,80 ------ 432,00 108,00 ---------
Е до 2160,00 2,16 ------ 3,60 129,60 --------- 216,00

(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 1208,00 10,07 2,52 ------ 604,00 151,00 ---------
В до 302,00 10,07 2,52 ------ 604,00 151,00 ---------
Д до 2114,00 10,07 2,52 ------ 604,00 151,00 ---------
Е до 3020,00 3,02 ------ 5,03 181,20 --------- 302,00
Таблица 4.9.г. Начин на прилагане на натоварване върху опитни образци от група IV

Посоки 1 и 2 (по производител)
(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 284,00 2,37 0,59 ------ 142,00 35,50 ---------
В до 71,00 2,37 0,59 ------ 142,00 35,50 ---------

Д до 497,00 2,37 0,59 ------ 142,00 35,50 ---------
Е до 710,00 0,71 ------ 1,18 42,60 --------- 71,00

(N)
от (+/-) до от (+/-) до
А до 1344,00 11,20 2,80 ------ 672,00 168,00 ---------
В до 336,00 11,20 2,80 ------ 672,00 168,00 ---------
Д до 2352,00 11,20 2,80 ------ 672,00 168,00 ---------
Е до 3360,00 3,36 ------ 5,60 201,60 --------- 336,00
4.3. Стойност и времетраене на изпълнение на опитните образци
Определени са ценовата стойност и времетраенето за изпълнение на

опитните образци. Изследвана е връзката между ценова стойност и времетраене
за изпълнение на образци. Сравнени са четирите групи съединения,
употребявани при изготвянето на разглеждания възел.
4.3.1. Ценова стойност на съединителните средства в опитните образци
Ценовата стойност на даден опитен образец включва само стойността на

необходимите скрепителни средства. Това се налага поради причина, че
единствената разлика между опитните образци се явява при избора на
скрепителни средства. Всички стойности дадени в таблица 4.10. са в български
лева с включено ДДС към месец Септември 2014г.

Таблица 4.10. Стойност на съединителните средства в един опитен образец
Групи Вид крепежни средства Брой Единична Обща стойност
стойност /лв./ /лв./
1 2 3 4 5
Група I Гвоздеи (10 cm) 3 0,0263 0,0789
Група II Винтове (TimberLOK) 1 1,8524 1,8524
Група III Планки (Simpson H1Z) 1 1,3356 1,3356
Гвоздеи (3,5 cm) 10 0,016 0,16
1,4956
Група IV Планки (Simpson H2.5AZ) 1 0,9222 0,9222
Гвоздеи (3,5 cm) 10 0,016 0,16
1,0822
В колона 1 от таблица 4.10. са дадени четирите групи опитни образци.

Видовете крепежни средства необходими за направата на един образец от
дадена група са дадени в колона 2. В колона 3 са представени броят на
необходимият брой скрепителни средства от дадена група. Колона 4 представя
единичната ценова стойност на дадено скрепително средство. Стойностите в
колона 5 са получени като са умножени колона 3 с колона 4, по такъв начин се
получава общата стойност на едно възлово съединение „ребро – подложна
столица”.
На база колона 5 от таблица 4.10. е съставена диаграмата от фиг. 4.24.
Забелязва се, че опитните съединенията от Група I са най-икономически
изгодни, следвани от съединенията от Група IV, Група III и на последно място,
като на скъпо струващи се явяват съединенията от Група II.
Съединенията от:
- Група IV са 13,72 пъти ценово по неизгодни от Група I;
- Група III са 18,96 пъти ценово по неизгодни от Група I;
- Група II са 23,48 пъти ценово по неизгодни от Група I;

2
1,5
1
лв.
0,5
0
Група I Група II Група III Група IV
Фиг. 4.24. Ценова стойност на съединенията
4.3.2. Времетраене на изпълнение на опитните образци
Времетраенето на изпълнение на опитните образци се отчита с помощта

на хронометър с точност от десет стотни от секундата. То започва от момента на
допир на първото скрепително средство с дървесината и приключва с направата
на готовото съединение. За забиване на гвоздеите от Групи I, III и IV е
употребен чук, а за завинтване на винтовете от Група II е употребена бормашина
ЕЛПРОМ БУР 101Е с мощност 400W (фиг. 4.25.).
Фиг.4.25. Бормашина – ЕЛПРОМ БУР 101Е

Таблица 4.11. Времетраене на изпълнение на един опитен образец
Средна
Време необходимо за изпълнение на един образец
Групи стойност
/s/
/s/
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
№ 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Група I 55,3 58,3 50,3 60,9 58,0 42,6 57,0 46,8 43,4 52,51
Група II 17,9 13,2 12,7 11,3 11,5 8,7 11,2 8,4 10,8 11,74
Група III 92,4 68,9 91,6 81,3 76,7 60,2 83,5 67,9 68,7 76,8
Група IV 79,9 58,4 67,5 68,1 67,1 66,6 60,7 56,6 56,3 64,58
В таблица 4.11. стойностите от колона 2 до колона 10 включително

представляват секундите необходими за направата на един опитен образец, като
стойностите за всяка една група отговарят на изготвени по идентичен начин
възли. Колона 11 представлява средно аритметичната стойност на съединение от
дадена група.
На база колона 11 от таблица 4.11. е съставена диаграмата от фиг. 4.26.
Наблюдава се, че съединенията от Група II изискват най-малко време за направа,
следвани от съединенията от Група I и Група IV, а най-много време за направа е
необходимо за тези от Група III.
Съединенията от:
- Група I отнемат 4,47 пъти повече време за направа сравнено с Група II;
- Група IV отнемат 5,5 пъти повече време за направа сравнено с Група II;
- Група III отнемат 6,54 пъти повече време за направа сравнено с Група II;
80
70
60
50
40
sec
30
20
10
0
Фиг. 4.26. Средна стойност на времетраене за изпълнение на едно съединение

4.3.3. Взаимовръзка между ценова стойност на съединителни средства и
времетраене на изпълнение на опитните образци
Връзката между ценовата стойност и времетраенето на изпълнение е

важен фактор при определяне на рентабилността на дадено скрепително
средство. На база таблици 4.10. и 4.11. е съставена таблица 4.12.
Таблица 4.12. Взаимовръзка между ценова стойност на съединителните

средства и времетраене на изпълнение за едно съединение
Групи Стойност за Времетраене Брой за Рентабилност
един брой минута
лв. секунди минути ед.прод/мин. (лв.*мин)/ед. прод.
1 2 3 4 5 6
Група I 0,079 52,51 0,8752 1,143 0,069
Група II 1,852 11,74 0,1957 5,109 0,363
Група III 1,496 76,8 1,28 0,781 1,914
Група IV 1,082 64,58 1,0763 0,929 1,165
В колона 2 са дадени ценовата стойност в български лева на

скрепителните средства в едно съединение. Колона 3 се състои от времетраенето
за изпълнение на един опитен образец в секунди, а колона 4 представя същото
времетраене преобразувано в минути. В колона 5 е дадено отношението на
единица продукция към колона 4. На диаграмата от фиг. 4.27. е показано колко
бройки съединения е възможно да бъдат изготвени за една минута. В колона 6 е
представено отношението на колона 2 към колона 5. Така получената стойност
изобразява рентабилността. С понятието рентабилност се има в предвид реално
каква е стойността на едно съединение за минута, т.е дадено съединение ще е
по-евтино, ако е изпълнено за по-малко време.

6
5
4
3
Брой за минута
2
0
Фиг. 4.27. Количество съединения изпълнени за една минута
От колона 6 от таблица 4.12. става известно, че съединенията от Група I

са най-рентабилни, а съединенията от Група I са:
- 5,26 пъти по-рентабилни сравнени с Група II;
- 16,88 пъти по-рентабилни сравнени с Група IV;
- 27,74 пъти по-рентабилни сравнени с Група III;
Диаграмата от фиг. 4.28. представя горните зависимости, като колкото е

по-голяма стойността толкова е по-нерентабилно даденото съединение в
сравнение с най-рентабилните от Група I съединения.
30
25
20
15
Рентабилност
10
0
Група I Група II Група IV Група III
Фиг. 4.28. Рентабилност на групите съединители

На база изследването, което е проведено в глава 4 следват следните

изводи:
- когато ценовата стойност е решаваща за проектантите се препоръчва да
се употребяват съединителите от Група I (гвоздеи);
- когато времетраенето за изпълнение на едно възлово съединение е
решаващо за проектантите се препоръчва да се употребяват съединителите от
Група II (винтове);
- на база рентабилност се препоръчва да се използват съединенията от
Група I (гвоздеи) и Група II (винтове);
На база аналитичните носимоспособности, получени в глава 4 следват
- при Група I (гвоздеи) независимо кои нормативни документи са
използвани (Еврокод 5, НПДК-90, NDS) най-ниска носимоспособност се
получава при натоварване приложено по посока 3;
- при Група II (винтове) при използване на Еврокод 5 и NDS най-ниска
носимоспособност се получава при натоварване приложено по посоки 1 и 2,
докато при употреба на НПДК-90 най-ниска носимоспособност е получена при
натоварване приложено по посока 3. Това се обяснява с приликите на
предпоставките между Еврокод 5 и NDS, докато при НПДК-90 прилагане на
натоварването по посока 3 се препоръчва да се избягва;
- при Група III (планка тип 1) и Група IV (планка тип 2)
носимоспособностите са еднакви независимо от посоката на прилагане на
натоварването, като разлика има в стойностите получени в зависимост от
нормативните документи (Еврокод 5, НПДК-90, NDS);

Глава 5. Анализ на експериментални и аналитични
резултати
5.1. Резултати от проведеното експериментално изследване
Прилагането на натоварването става с помощта на оборудването описано

в точка 4.2.3.1., въз основа схемите на прилагане на натоварването от точка
4.2.1.3. Последователността и големината на натоварването се указани в точка
4.2.3.4. Датчиците отчитащи преместванията се разполагат съгласно точка
4.2.3.2.
В таблица 5.1. са дадени датите, през които са изпитани дадени образци
съпроводени с температурата и влажността на въздуха от съответния ден.
Таблица 5.1. Атмосферни условия в лабораторията по време на изпитване на

опитните образци
Дата Температура Влажност на въздуха Изпитани опитни образци
27.07.2015 25,6 o C 47% I.1.а; I.1.б; I.1.в;
II.1.а; II.1.б; II.1.в;
28.07.2015 24,4 o C 54% III.1.а; III.1.б; III.1.в;
IV.1.а; IV.1.б; IV.1.в;
10.08.2015 27,9 o C 34% I.2.а; I.2.б; I.2.в;
II.2.а; II.2.б; II.2.в;
12.08.2015 24,4 o C 40% III.2.а; III.2.б; III.2.в;
IV.2.а; IV.2.б; IV.2.в;
I.3.а; I.3.б; I.3.в;
II.3.а; II.3.б; II.3.в;
III.3.а; III.3.б; III.3.в;
IV.3.а; IV.3.б; IV.3.в;
В таблици 5.2.а., 5.2.б., и 5.2.в. са дадени разрушителните сили в (N)

получени по време на експерименталното изследване. Дадени са и
преместванията в (mm), като там където стойностите са по-малки от 15mm е в

следствие ограниченият работен ход на индуктивните датчици отчитащи
преместванията.
Таблица 5.2.а. Максимална носимоспособност при 1-ва посока на натоварване

Максимална натоварвания Средна стойност Премествания
[N] натоварване [N] [mm]
Образец а б в (а+б+в)/3 a б в
Група I 4622,72 4585,44 4380,4 4529,52 15 15 15
Група II 4809,12 4902,32 4604,08 4771,84 11,539 10,333 15
Група III 7101,84 2945,12 5946,16 6524 15 15 15
Група IV 2124,96 1509,84 1435,28 1690,03 15 14,064 15
При образец „б” от група III в таблица 5.2.а. стойността е по-ниска в

сравнение с образци „а” и „в” от същата група, защото планката е обърната с
„ушите” по посока на билото, а не е както при останалите образци по посока на
челната дъска. Поради тази причина, при определянето на средната стойност на
натоварване не се взима под внимание стойността от образец „б”.
• Образец I.1.а – на фигура 5.1.а. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. Стойностите по абцисната ос
представляват времето в секунди. След достигане на максималното натоварване
следва разтоварване съпроводено с продължително пукане/скърцане;

Фиг.5.1.а.
• Образец I.1.б – на фигура 5.1.б. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец;
Фиг.5.1.б.

• Образец I.1.в – на фигура 5.1.в. е показана графиката от проведеното
експериментално изследване на дадения образец. Резкият спад при около 476-та
секунда се дължи на спиране работата на измервателната система, не е
следствие на крехко разрушение на опитния образец;
Фиг.5.1.в.
• Образец II.1.a – на фигура 5.2.а. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. Двата спада след 566-та
секунда се дължат на предпазливост при изпитване на образеца, поради
надвишаване на максималните изчислени натоварвания;

Фиг.5.2.а.
• Образец II.1.б – на фигура 5.2.б. е показана графиката от проведеното
Фиг.5.2.б.
• Образец II.1.в – на фигура 5.2.в. е показана графиката от проведеното

Фиг.5.2.в.
• Образец III.1.a – на фигура 5.3.а. е показана графиката от проведеното
Фиг.5.3.а.
• Образец III.1.б – на фигура 5.3.б. е показана графиката от проведеното
експериментално изследване на дадения образец. Планката е на обратно –

„ушите” са ориентирани към билото на покрива. Спада на силата при около 416-
та секунда се дължи на спиране работата на измервателната система, не е
следствие на крехко разрушение на опитния образец;
Фиг.5.3.б.
• Образец III.1.в – на фигура 5.3.в. е показана графиката от проведеното


Фиг.5.3.в.
• Образец IV.1.a – на фигура 5.4.а. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. Натоварването е съпроводено
със скърцане;
Фиг.5.4.а.

• Образец IV.1.б – на фигура 5.4.б. е показана графиката от проведеното
експериментално изследване на дадения образец. Натоварването е съпроводено
със скърцане;
Фиг.5.4.б.
• Образец IV.1.в – на фигура 5.4.в. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. Липсва скърцане;

Фиг.5.4.в.
Таблица 5.2.б. Максимална носимоспособност при 2-ра посока на натоварване

Максимални натоварвания Средна стойност Премествания
[N] натоварване [N] [mm]
Група I 1994,48 1491,2 1547,12 1677,6 15 15 15
Група II 1696,24 1696,24 2702,8 2031,76 15 15 15
Група III 1304,8 1752,16 1342,08 1466,35 15 15 15
Група IV 1696,24 1938,56 1230,24 1621,68 15 15 15
• Образец I.2.a – на фигура 5.5.а. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. „Преместване (1-2)”
представлява усреднена стойност на данните от датчиците за преместване в
точки 1 и 2, „преместване (1-2-3)” е средната стойност между данните от
„преместване (1-2)” и данните получени от датчика за преместване разположен в
точка 3. Резкият спад при около 473-та секунда се дължи на крехко разрушаване
– разцепване на реброто, където са забити гвоздеите. Крехкото разрушение се е
реализирало при стойност на преместванията от около 19 mm. Липсва
продължително пукане/скърцане по време на прилагане на натоварването;

Фиг.5.5.а.

експериментално изследване на дадения образец. Максимално допустимото
преместване от 15 mm се реализира преди да е достигната стъпката за задържане
при стойност 0,4 Fest. Липсва продължително пукане/скърцане по време на
прилагане на натоварването;

Фиг.5.5.б.

експериментално изследване на дадения образец. Максимално допустимото
преместване от 15 mm се реализира преди да е достигната стъпката за задържане
при стойност 0,4 Fest. Липсва продължително пукане/скърцане по време на
прилагане на натоварването;

Фиг.5.5.в.
• Образец II.2.а – на фигура 5.6.а. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. Липсва продължително
пукане/скърцане по време на прилагане на натоварването;
Фиг.5.6.а.

Фиг.5.6.б.


Фиг.5.6.в.

Фиг.5.7.а.

Фиг.5.7.б.


Фиг.5.7.в.
• Образец IV.2.а – на фигура 5.8.а. е показана графиката от проведеното
Фиг.5.8.а.

Фиг.5.8.б.


Фиг.5.8.в.
Таблица 5.2.в. Максимална носимоспособност при 3-та посока на натоварване

Максимални натоварвания Средна стойност Премествания [mm]
[N] натоварване [N]
Група I 913,36 1323,44 1248,88 1161,89 6,082 5,079 4,03
Група II 1770,8 2535,04 2777,36 2361,07 7,03 8,088 11,038
Група III 4715,92 4529,52 3951,68 4399,04 3,636 3,773 5,611
Група IV 5368,32 6952,72 9394,56 7238,53 5,5 6,681 8,311
• Образец I.3.а – на фигура 5.9.а. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. Изследването се преустановява
преди да е достигната стойността от 0,4 Fest поради ограничения работен ход (50
mm) на индуктивните датчици, отчитащи преместванията. Липсва

Фиг.5.9.а.
Фиг.5.9.б.

Фиг.5.9.в.
• Образец II.3.а – на фигура 5.10.а. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. Липсва пукане/скърцане;

Фиг.5.10.а.
Фиг.5.10.б.

Фиг.5.10.в.
експериментално изследване на дадения образец. Наблюдава се пукане по време
на натоварването;
Фиг.5.11.а.

Фиг.5.11.б.


Фиг.5.11.в.
• Образец IV.3.a – на фигура 5.12.а. е показана графиката от проведеното

експериментално изследване на дадения образец. Наблюдава се продължително
пукане и скърцане по време на натоварването;
Фиг.5.12.а.

Фиг.5.12.б.


Фиг.5.12.в.
5.2. Деформации и пукнатини проявили се вследствие от приложеното

експериментално натоварване
Въз основа на приложено разрушително натоварване върху опитните

образци се наблюдават редица деформации и пукнатини, които са следствие от
настъпване на крайно гранично състояние. Те се проявяват по една или няколко
от повърхностите дадени на фиг. 5.13. Повърхностите от реброто са означени с
Р1, Р2, Р3, Р4, а тези от столицата с С1, С2, С3, С4.
Фиг.5.13. Повърхности на опитните образци

Скрепителните средства от различните групи преминават през следните
повърхности:
• Група I – два гвоздея през повърхност Р3, един гвоздей през повърхност
Р4 и трите гвоздея през повърхности Р1 и С1;
• Група II – един винт повърхности С2, С1 и Р1, като главата на винта е в
повърхност С2;
• Група III – планката е прикрепена чрез 10 гвоздея, като три от тях
преминават през Р3, три през повърхност Р4 и четири гвоздея през С4;
• Група IV – планката е прикрепена чрез 10 гвоздея, като пет от тях
преминават през Р3 и пет през повърхност С4;
Единствено при Група I се наблюдават дефекти причинени от
изработването на съединението. При доста от образците от тази група, по
повърхност Р1 от реброто се образува пукнатина следствие на забиването на
гвоздеите. Освен това повърхности Р3 и Р4 се нараняват вследствие
необходимите удари за забиване на гвоздеите.
Деформациите и пукнатините описани в следващите подточки са
вследствие направено обследване на опитните образци, след приключване на
същинското изпитване. На фиг. 5.14. са показани означенията на остатъчните
деформации, които са отчетени. Предният край при посоки 1 и 2 е този от към
челната дъска, а задния е от към билото.
Фиг.5.14. Схема на остатъчните деформации на съединение

5.2.1. Деформации и пукнатини проявили се при Група I
• Образец I.1.а :
– врязване главите на двата гвоздея по повърхност Р3;
– изместване столицата в посока преден край с 8 mm;
– a’= 0 mm и а’’= 8 mm (фиг. 5.15.);
Фиг. 5.15.
• Образец I.1.б :
– врязване главите на двата гвоздея по повърхност Р3, образувани
пукнатини (фиг. 5.16.);
– пукнатина по Р1 от изготвяне на образеца измерена от повърхност С4 на
столицата към преден край 12 mm преди натоварване (42 mm след
натоварване) и от С3 на столицата към заден край 29 mm преди
натоварване (55 mm след натоварване);
– a’= 0 mm и а’’= 9 mm;

Фиг. 5.16.
• Образец I.1.в :
– врязване главите на двата гвоздея по повърхност Р3, по-голямо врязване
на гвоздея от към задния край (фиг. 5.17.);
– врязване на гвоздея по Р4;
– пукнатина по Р1 от изготвяне на образеца измерена от С3 на столицата
към заден край 25 mm преди натоварване (52 mm след натоварване);
– a’= -1 mm и а’’= 10 mm;
Фиг. 5.17.
– врязване главите на двата гвоздея по повърхност Р3, по-голямо врязване
на гвоздея от към задния край;
– разцепване на реброто по Р4 от гвоздея към предния край (фиг. 5.18.а.);
–   20o (фиг. 5.18.б.);

– b’= 2 mm и b’’= 12 mm;
Фиг. 5.18.а. Фиг. 5.18.б.

– по-голямо врязване на гвоздея от към задния край Р3;
– пукнатина по Р1 измерена от С4 на столицата към преден край 42 mm и
от С3 към заден край 69 mm;
–   26o ;
– b’= 0 mm и b’’= 14 mm;
– врязване главите на двата гвоздея по повърхност Р3;
– без пукнатини по Р1;
–   22o ;
– b’= -2 mm и b’’= 14 mm;
– разцепване на реброто по Р3, започва от по-близкия гвоздей до предния,
разцепване и при задния гвоздей (фиг. 5.19.а.);
– разцепване на реброто по Р1 (фиг. 5.19.б.);
– c’= 1 mm и c’’= 4 mm;

Фиг. 5.19.а. Фиг. 5.19.б.
– врязване на задния гвоздей по повърхност Р3;
– c’= 1 mm и c’’= 7 mm;
– врязване на предния гвоздей по повърхност Р3;
– c’= 1 mm и c’’= 6 mm;
5.2.2. Деформации и пукнатини проявили се при Група II
• Образец II.1.а :
– врязване главата на винта в дървесината (смачкване на дървесината) по
повърхност С2 (фиг. 5.20.);
– няма странична устойчивост – реброто се завърта свободно около винта;
– a’= 0 mm и а’’= 5 mm;

Фиг. 5.20.
• Образец II.1.б :
– a’= 0 mm и а’’= 5 mm;
• Образец II.1.в :
– врязване главата на винта в дървесината 2 mm (смачкване на
дървесината) в повърхност С2;
– a’= 2 mm и а’’= 4 mm;
–   13o ;
– b’= - 2 mm и b’’= 6,5 mm;

–   12o ;
– b’= 1,5 mm и b’’= 6 mm;
– смачкване на дървесината при контакта между С1 и Р3;
–   7o ;
– b’= 2 mm и b’’= 4,5 mm;
– няма никаква странична устойчивост – реброто се завърта свободно
около винта;
– c’= 3 mm и c’’= 5 mm;
– c’= 4 mm и c’’= 6 mm;
дървесината) в повърхност С2 (фиг. 5.21.);
– c’= 5 mm и c’’= 14 mm;

Фиг. 5.21.
5.2.3. Деформации и пукнатини проявили се при Група III
На фиг. 5.22. за по-голямо улеснение при описание на деформациите и

пукнатините е дадена номерацията на гвоздеите забити в столицата.
Фиг. 5.22.
• Образец III.1.а :
– деформация на планката (фиг. 5.23.);
– смачкване на дървесината под планката при гвоздей № 4;

Фиг. 5.23.
• Образец III.1.б :
– планката е сложена на обратно в сравнение с другите образци (фиг. 5.24.);
Фиг. 5.24.
• Образец III.1.в :
– деформация на планката;
– частично изваждане на гвоздей № 3 (фиг. 5.25.);
– смачкване на дървесината под планката при гвоздей № 4;

Фиг. 5.25.
–   12o (фиг. 5.26.);
Фиг. 5.26.
– разхлабване връзката между планката и реброто;
–   10o ;

Фиг. 5.27.
– деформация на планката;
– частично изваждане на гвоздей № 1 и отлепяне на планката;
– значително врязване на планката при гвоздей № 3 (фиг. 5.28.);
–   14o ;
Фиг. 5.28.
– съединението е разхлабено особено при връзката със столицата;
– известно разхлабване във връзката с реброто;
– поява на пукнатина успоредна на влакната на дървесината при гвоздей №
1;
– c’= 0 mm и c’’= 2 mm;

– поява на пукнатина успоредна на влакната на дървесината при гвоздей
№ 1 – с дължина от 22 mm;
№ 4;
– смачкване на дървесината под планката при гвоздей № 4 (фиг. 5.29.);
– c’= 0 mm и c’’= 2 mm;
Фиг. 5.29.
– съединението е разхлабено при връзката със столицата;
№ 1 – с дължина от 45 mm (фиг. 5.30.);
№ 3 – с дължина от 15 mm (фиг. 5.30.);
– c’= 0 mm и c’’= 2 mm;
Фиг. 5.30.

5.2.4. Деформации и пукнатини проявили се при Група IV
На фиг. 5.31. за по-голямо улеснение при описание на деформациите и

пукнатините е дадена номерацията на гвоздеите забити в столицата.
Фиг. 5.31.
• Образец IV.1.a :
– деформация (усукване) на шийката на планката (фиг. 5.32.а. и фиг.
5.32.б.);
Фиг. 5.32.а. Фиг. 5.32.б.

• Образец IV.1.б :
– деформация (усукване) на шийката на планката;
• Образец IV.1.в :
– деформация (усукване) на шийката на планката (фиг. 5.33.) ;
Фиг. 3.33.
• Образец IV.2.а :
– деформация (усукване) на шийката на планката (фиг. 5.34.а. и фиг.
5.34.б.): по-малка деформация сравнено с деформациите причинени от
натоварване от посока 1;
Фиг. 5.34.а. Фиг. 5.34.б.

– деформация (усукване) на шийката на планката (фиг.5.35.);
Фиг. 5.35.
– деформация (усукване) на шийката на планката – по-малка деформация
сравнено с деформациите причинени от натоварване от посока 1;
• Образец IV.3.а :
– деформация (усукване) на шийката на планката (фиг. 5.36.а.);
– изместване на планката при контакта с реброто (фиг. 5.36.б.);
Фиг. 5.36.а. Фиг. 5.36.б.

– деформация (усукване) на шийката на планката;
– изместване на планката при контакта с реброто и при контакта със
столицата (фиг. 5.37.);
– образувала се е пукнатина при гвоздей № 2 с дължина 36 mm (фиг. 5.37.);
– образувала се е пукнатина при гвоздей № 4 с дължина 10 mm (фиг. 5.37.);
Фиг. 5.37.
– деформация (усукване) на шийката на планката (фиг. 5.38.а. и фиг. 5.38.б.);
– изместване на планката при контакта с реброто (фиг. 5.38.в.) и при контакта със
столицата (фиг. 5.38.г.);
– образувала се е пукнатина при гвоздей № 4 с дължина 6 mm;
Фиг.5.38.а. Фиг.5.38.б.

Фиг. 5.38.в. Фиг. 5.38.г.
5.3. Анализ на получените резултати
В настоящата точка ще бъде извършен сравнителен анализ на резултатите

получени чрез разгледаните в глава 4 нормативни документи с цел да се
достигне до причината, поради която аналитичните носимоспособности
получени вследствие използването на различните нормативни документи се
различават коренно едни от други.
Ще бъдат анализирани и сравнени резултатите получени от
експерименталното изследване на възловото съединение „ребро – подложна
столица” и аналитично получени резултати в съответствие с Еврокод 5.
В таблица 5.3. са дадени стойностите на аналитичната носимоспособност
на възловото съединение, които са необходими, за да се извърши сравнението.
Всички стойности от таблицата са дадени в нютони [N]. Данните са взети от
точка 4.2.2. – таблици 4.5., табл. 4.6., табл. 4.7. и табл. 4.8., както и точка 5.1. –
табл. 5.2.а., табл. 5.2.б. и табл. 5.2.в.
В таблицата са дадени стойностите за четирите основни групи изследвани
съединения, както и посоката на прилагане на натоварването в колона 1. В
колона 2 са дадени разрушителните натоварвания получени по време на
експерименталното изследване. В колони 3, 4 и 5 са дадени изчислителните
носимоспособности получени спрямо съответните нормативни документи. В
последната - колона 6, са дадените от производителите на скрепителни средства

препоръчителни носимоспособности. При закупуването на съединителите от
Група I не са представени данни на производителя, защото производителя не е
извършвал подробни изпитвания на поведението и носимоспособността на
съединителите в дадения възел – „ребро – подложна столица”.
Таблица 5.3. Аналитична носимоспособност на възлово съединение „ребро –

подложна столица” [N]
Разрушително Еврокод 5 НПДК-90 NDS Производител
1 2 3 4 5 6
Група I
Посока 1 4529,52 2214,05 1860 2097,3 -
Посока 2 1677,6 2214,05 1860 2097,3 -
Посока 3 1161,89 2214,05 480 2097,3 -
Група II
Посока 1 4771,84 2564,2 1000 1387,9 1430
Посока 2 2031,76 2564,2 1000 1387,9 1430
Посока 3 2361,07 2564,2 790 1387,9 2380
Група III
Посока 1 6524 3922,4 1860 5283 960
Посока 2 1466,35 2615 1240 3522 2160
Посока 3 4399,04 2615 1240 3522 3020
Група IV
Посока 1 1690,03 3268,7 1550 4402,5 710
Посока 2 1621,68 3268,7 1550 4402,5 710
Посока 3 7238,53 3268,7 1550 4402,5 3360
5.3.1. Сравнителен анализ на аналитичната носимоспособност получена

чрез нормативните документи
В настоящата точка ще бъде извършен анализ на аналитичните стойности

на носимоспособността на възловото съединение получена чрез разгледаните
нормативни документи, като целта е да се установи какви са причините, поради
които при употребата на едни нормативни документи са получени дадени

стойности, а при употребата на други нормативни документи са получени
коренно различни резултати. Ще бъдат дадени препоръки към проектантите, кои
нормативни документи са най-подходящи за употреба при кои условия.
Забелязва се от данните в таблица 5.3., че най-ниски стойности на
носимоспособността на възловото съединение се получават при употребата на
НПДК-90. Носимоспособностите получени по NDS и тези от данните на
производителите са сравнително еднакви и са по-големи от тези получени по
НПДК-90. Най-високи стойности получаваме, когато е употребен Еврокод 5.
Аналитичната носимоспособност спрямо НПДК-90 е най-ниска, защото

тя е създадена през по-ранен времеви отрязък на базата на други европейски
норми, които я предхождат. При определяне на аналитичната
носимоспособността на съединенията влиянието на по-малко на брой фактори са
отчетени:
- диаметър на съединителя;
- дебелина на двата съединявани елемента;
- налице са само 3 вида разрушение на съединението;
Презапасяването е в голяма степен, защото не се отчита якостта на

дървесината и на съединителите. Това води до по-голям брой съединители
необходими за изпълнението на дадено възлово съединение в сравнение с
Еврокод 5 и NDS. Освен това в НПДК-90 се препоръчва да бъдат избегнати
възли, където съединителите работят на изтръгване, като се допуска само при
второстепенни съединения. Това е причината носимоспособността получена от
3-та посока на натоварване да е по-ниска.
Аналитичните носимоспособности получени по NDS и тези от данните на

производителите са сравнително близки, защото производителите на
скрепителните средства са провеждали изпитванията въз основа на NDS. Освен
това производителя е отчел деформативността на планките. При определяне на
носимоспособността на съединенията спрямо NDS влияят следните фактори:

- якостта на дървесината;
- якостта на съединителя;
- плътността на дървесината;
- налице са 6 форми на разрушение на съединението;
- отчита се продължителността на натоварването при ASD;
Благодарение на по-големия брой фактори носимоспособностите
получени спрямо NDS се доближават и общо взето са по-малки от реалните
разрушителни носимоспособности. Трябва да се отбележи, че при употребата на
LRFD и понякога ASD се употребяват повече на брой коефициенти за сигурност
отчитащи различни характеристики. Все пак не трябва да се извършва сравнение
между разрушителните стойности от колона 2 и колони 5 и 6 от таблица 5.3.,
поради различия в начина на изпитване на опитните образци. Например при
NDS няма разтоварване и задържане на натоварването, както е указано в глава 4,
което може да се забележи на фигурите от точка 5.1. Все пак NDS са характерни
за САЩ.
Аналитичните носимоспособности получени спрямо Еврокод 5 са
сравнително близки до разрушителните стойности и общо взето са по-ниски от
тях. Близостта на стойностите говори за отчитане на сравнително реално
поведение на дадените скрепителни средства. При определяне на
носимоспособността на съединенията спрямо Еврокод 5 влияят следните
фактори:
- диаметър на главата на съединителя;
- отчита се дебелината на металната плоча;
- якостта на дървесината;
- якостта на съединителя;
- плътността на дървесината;
- налице са 6 форми на разрушение на съединението (при
дървесина – дървесина) и 5 форми на разрушение при
съединение дървесина – метална плоча;
- отчита се приносът на нишката, като при него се взима под
предвид типа на скрепителното средство (гвоздеи, винтове,

болтове и т.н.), както и вида на тялото (гладко, оребрено и
т.н.);
- отчита се продължителността на натоварването и
съдържанието на вода, които влияят върху якостта;
Както се забелязва броят на факторите е значително по-голям в сравнение
с другите разгледани нормативни, което от своя страна говори за по-
реалистично представяне на работата на съединението. Това е така, когато
всички материали и продукти са сертифицирани в съответствие с Еврокод.
Тогава бихме имали предвидими съединения с висока степен на икономическа
изгодност. Когато не е възможно да се сдобием с необходимите сертификати,
които удостоверяват характеристиките на материали, би било по рационално
конструкциите да бъдат проектирани в съответствие с НПДК-90 поради по-
ниските изисквани носимоспособности. Ако пък искаме да включим
носимоспособността на съединителните средства и другите описани по горе
характеристики би било по-подходящо избора на Еврокод 5.
5.3.2. Сравнителен анализ на носимоспособността на групите скрепителни

средства спрямо Еврокод 5
Ще бъдат сравнени и анализирани помежду си четирите групи възлови

съединения, като това ще се извърши в съответствие аналитичната
носимоспособност на съединенията получена спрямо Еврокод 5 и
експерименталните резултати. В колона 1 от таблица 5.4. са дадени четирите
групи съединения. В колони 2,3 и 4 са дадени стойностите на процентната
разлика на реалната носимоспособност на съединенията в сравнение с
аналитичната носимоспособност получена по Еврокод 5 в зависимост от
посоките на прилагане на натоварването. Колона 5 дава средноаритметичната
процентна разлика на дадените групи съединители, тя е средноаритметичната
стойност от колони 2, 3 и 4. Всички стойности са дадени в проценти [%].
Отрицателните стойности показват, че дадената група съединители натоварени в
съответната посока, са се разрушили преди достигане на изчислителните спрямо
Еврокод 5 стойности на носимоспособността.

Таблица 5.4. Разлика в % между аналитичната носимоспособността на
съединенията спрямо Еврокод 5 и разрушителното натоварване
Посока 1 Посока 2 Посока 3 Средна разлика в %
1 2 3 4 5
Група I 104,58 -24,23 -47,52 10,94
Група II 86,10 -20,76 -7,92 19,14
Група III 66,33 -43,93 68,22 30,21
Група IV -48,30 -50,39 121,45 7,59
На база средната процентна разлика на съединенията от колона 5 от

таблица 5.4. е определено кои групи съединители имат по-предвидимо
поведение. Класификацията е изготвена не само на база най-големите стойности
от колона 5, но и също големината на стойностите от колони 2,3 и 4.
Следователно с най-предвидимо поведение са съединения от:
1) Група II
2) Група III
3) Група I
4) Група IV
Съединителите от група II са най-подходящи не само за изпълнение на

дадени съединения, но и за усилването на съществуващи възлови съединения.
Съединенията от групи III и IV също биха могли да се употребяват за усилване
на съществуващи възли.
150
100
Група I
50 Група II
0 Група III
Група IV
-50
-100
Посока 1 Посока 2 Посока 3
Фиг. 5.39.

На фиг. 5.39. са представени стойностите от колони 2,3 и 4 от таблица
5.4. Наблюдава се, че натоварване приложено спрямо посока 2 е най-
неблагоприятно. Следователно трябва да се вземат мерки при изграждането на
конструкциите, а именно ребрата да се укрепят помежду си в посока
перпендикулярна на дължината си, т.е в посока 2. Също се наблюдава, че
съединителите от групи III и IV притежават доста предвидимо поведение спрямо
посока 3 и те са подходящи за поемане на натоварвания приложени в тази
посока.
Въз основа на направеното изследване на възела „ребро – подложна
столица” следва, че възлите изпълнени със съединители от Група I и натоварени
по посока 2 и посока 3 се разрушават вследствие изтръгването от страната на
върха, а при посока 1 наподобява носимоспособността на срязване при
свързване „дървен материал – дървен материал” при форма на разрушение (c) от
Еврокод 5 точка 8.2.2. При групи III и IV разрушенията се дължат главно на
деформация в планките. Изглежда, че група III не е предвидена за поемане на
натоварване от посока 2, а група IV не е предвидена за поемане на натоварване
приложено по посоки 1 и 2.
На база изследването, което е проведено в глава 5 следват следните

изводи:
- най-ниски стойности на аналитичната носимоспособност на възловото
съединение се получават при употребата на НПДК-90, поради отчитането на по-
малък на брой фактори, отчитащи поведението му;
- NDS и Еврокод 5 имат сходни алгоритми за получаване на аналитичната
носимоспособност на възлово съединение;
- аналитичните носимоспособности получени спрямо Еврокод 5 са
сравнително близки до разрушителните стойности, поради големият брой
фактори определящи сравнително реалистичното поведение на съединението;
- необходими са по-малък брой съединители за изпълнението на едно
възлово съединение при употребата на Еврокод 5 в сравнение с другите
нормативни документи;

- когато не е възможно да се сдобием с необходимите сертификати, които
удостоверяват характеристиките на материалите и продуктите, би трябвало да
употребим НПДК-90 поради вложената в тях по-ниска носимоспособност.
Когато целим да включим носимоспособността на съединителните средства и
другите характеристики на материалите и продуктите е подходящ избора на
Еврокод 5;
- на база общата предвидимост на поведението на съединението в
сравнение с Еврокод 5 се препоръчва да се употребяват съединителите от група
II (винтове). Те могат да се употребяват самостоятелно, но и като усилване на
съществуващи възли;
- съединителите от групи III (планка тип 1) и IV (планка тип 2)
притежават сравнително голяма предвидимост на поведението спрямо посока 3
и те са подходящи за поемане на натоварвания приложени в тази посока
(смучене на вятър). Те също биха могли да се употребяват за усилване на
- съединителите от групи I (гвоздеи) са подходящи за поемане на
натоварвания само от посока 1;

Глава 6. Обобщени изводи
1) На база анализа направен в глава 1, следва че дървесината, като

конструктивен материал е широко разпространен при строителството на
жилищни сгради в България, както в миналото така и сега.
2) На база изследваните в глава 2 три конструктивни системи следват
- при масивната система изготвена от необработени трупи е необходимо
наличието на висококвалифицирана работна ръка, а при обработените е
необходима висока точност на проектиране и заготовка на трупите в цеховете;
- при гредовата система, поради големият брой съединения е
целесъобразно употребата на възможно повече механизация;
- при панелната система е необходимо наличието на тежка механизация
(кран), висока точност на проектиране и изготвяне на панелите в цеховете;
3) На база проведеното в глава 3 изследване следват следните изводи:
- дървената гредова система е най-целесъобразна от гледна точка общата
ценова стойност на грубия строеж в сравнение с разгледаните конструктивни
системи;
- масивната и панелната система са по-скъпи от основният конкурент на
дървените конструкции – стоманобетона, което показва че тези две системи биха
били употребявани само когато цената не от решаващо значение за
инвеститорите, а се търси архитектурният ефект;
- най-ниски разходи за труд и механизация за метър квадратен се
получават при дървената гредова система;
- най-малка трудоемкост има гредовата система, почти два пъти по-малка
от сградата със стоманобетонова конструкция;
4) На база изследването, което е проведено в глава 4 следват следните
изводи:
- когато ценовата стойност е решаваща за проектанта се препоръчва да се
употребяват съединителите от Група I (гвоздеи);
- когато времетраенето за изпълнение на едно възлово съединение е
решаващо за проектанта се препоръчва да се употребяват съединителите от
Група II (винтове);

- на база рентабилност се препоръчва да се използват съединенията от
Група I (гвоздеи) и Група II (винтове);
3) На база изчислените носимоспособности, получени в глава 4 следват
- при Група I (гвоздеи) независимо кои нормативни документи са
използвани (Еврокод 5, НПДК-90, NDS) най-ниска аналитична
носимоспособност се получава при натоварване приложено по посока 3;
- при Група II (винтове) при използване на Еврокод 5 и NDS най-ниска
аналитична носимоспособност се получава при натоварване приложено по
посоки 1 и 2, докато при употреба на НПДК-90 най-ниска стойност е получена
при натоварване приложено по посока 3. Това се обяснява с приликите на
предпоставките между Еврокод 5 и NDS, докато при НПДК-90 прилагане на
натоварването по посока 3 се препоръчва да се избягва;
- при Група III (планка тип 1) и Група IV (планка тип 2) аналитичните
носимоспособности са еднакви независимо от посоката на прилагане на
натоварването, като разлика има в стойностите получени в зависимост от
нормативните документи (Еврокод 5, НПДК-90, NDS);
4) На база анализа на разликата на аналитичната носимоспособност
получена чрез разгледаните нормативни документи, което е проведено в глава 5
следват следните изводи:
- най-ниски стойности на аналитичната носимоспособност на възловото
съединение се получават при употребата на НПДК-90, поради отчитането на по-
малък на брой фактори, отчитащи поведението му;
- NDS и Еврокод 5 имат сходни алгоритми за получаване на аналитичната
носимоспособност на възлово съединение;
- аналитичните носимоспособности получени спрямо Еврокод 5 са
сравнително близки до разрушителните стойности, поради големият брой
фактори определящи сравнително реалистичното поведение на съединението;
- необходими са по-малък брой съединители за изпълнението на едно
възлово съединение при употребата на Еврокод 5 в сравнение с другите
нормативни документи;
- когато не е възможно да се сдобием с необходимите сертификати, които
удостоверяват характеристиките на материалите и продуктите, би трябвало да
употребим НПДК-90 поради вложената в тях по-ниската носимоспособност.

Когато целим да включим носимоспособността на съединителните средства и
другите характеристики на материалите и продуктите е подходящ избора на
Еврокод 5;
5) На база изследването на носимоспособността получена вследствие на
експерименталното изследване и аналитичната носимоспособност получена
спрямо Еврокод 5 следват следните изводи:
- на база предвидимостта на поведението на съединението се препоръчва
да се употребяват съединителите от група II (винтове). Те могат да се
употребяват самостоятелно, но и като усилване на съществуващи възли;
- съединителите от групи III (планка тип 1) и IV (планка тип 2)
притежават сравнително голяма предвидимост на поведението спрямо посока 3
и те са подходящи за поемане на натоварвания приложени в тази посока
(смучене на вятър). Те също биха могли да се употребяват за усилване на
- съединителите от групи I (гвоздеи) са подходящи за поемане на
натоварвания само от посока 1;

Научни и научно-приложни приноси в дисертационния
труд
1) Представена е класификация на конструктивните системи при

сгради с дървена носеща конструкция:
- Масивна система:
- Масивна система от необработени трупи;
- Масивна система от обработени трупи;
- Рамкова (гредова) система:
- Рамкова (гредова) от едроразмерни елементи;
- Рамкова (гредова) от дребноразмерни елементи;
- Панелна система;
2) Определено, е че при сравнението на технико-технологични

характеристики на грубия строеж на двуетажна сграда изпълнена по
традиционен монолитен метод и сгради с конструктивно участие на дървесина,
дървената гредова система е най-икономически изгодна и с най-малка
трудоемкост.
3) Определени са скрепителните средства, които са най-целесъобразни

при изготвянето на възлово съединение „подложна столица – ребро” от гледна
точка на:
- Ценова стойност – гвоздейни механични съединители;
- Времетраене за изпълнение – винтови механични съединители;
- Рентабилност – гвоздейни и винтови съединители;
4) Изчислена и анализирана е аналитичната носимоспособност на възел

„подложна столица – ребро” спрямо Еврокод 5, НПДК-90 и NDS (американски
норми) и са дадени препоръки при употреба в практиката.
5) Сравнени и анализирани са експерименталните и аналитични

резултати получени в съответствие с Еврокод 5 и са дадени препоръки при
употреба на типовете съединители.

Насоки за бъдеща работа
Необходимо е да се изготви подробно сравнение и анализ на дървените рамкови

(гредови) системи и на сградите изпълнени по традиционен монолитен метод, като това
се извърши на база готова сграда с изпълнени довършителни работи. Така би се
повишила точността на съотношението между технико-икономическите показатели на
разгледаните сгради.
Изследване на възела „основи – дървени стени” е важен при земетръсните условия в
България. Добре е да се изследват различни методи за закрепване и сравнение на
технологичните им параметри.
Влиянието на импрегнирането върху якостните характеристики на дървесината и
скрепителните средства е добре да се изясни.
Трудовите нормите в строителството и усреднените цени в строителството
отнасящи се до изграждане на дървени конструкции е необходимо да се прецизират,
поради факта, че дървените сгради изпълнени по различни конструктивни системи
имат различни технико-икономически показатели. За целта е нужно да се изпълнят
голям брой наблюдения и измервания на строителния процес при изграждането на
различните дървени конструктивни системи.

Приложение 1
Означения по Еврокод 5:
f u - якост на опън на стоманата на съединителя;
M y , Rk - характеристичен пластичен момент за свързващ елемент;
f h ,i ,k - характеристична якост на местно смачкване в дървен елемент „i”;
 k - характеристична плътност на дървесината;

d - диаметър на свързващия елемент;
 - отношението между якостите на смачкване за дървените елементи;
ti - дебелината на дървесния елемент или дълбочина на проникване с индекс
1 и 2;
l g - обща дължина на свързващия елемент;
f ax , k - характеристична якост на изтръгване, перпендикулярно на влакната;
f head ,k - характеристичната якост срещу пронизване на елемента от страната
на главата;
d h - диаметър на главата на свързващия елемент;
nef - ефективен брой на свързващия елемент;
lef - дължина на проникване на нарязаната част от страната на върха минус
един диаметър на свързващия елемент;

f ax , ,k - характеристичната якост на изтръгване под ъгъл  спрямо влакната;
t pen - дълбочина на проникване от страната на върха или дължината на
набраздената част, проникнала в елемента от страната на главата на

свързващия елемент;
kmod - коефициент на изменение, отчитащ ефекта от продължителността на
натоварването и съдържанието на вода;

 m - частният коефициент за характеристика на материала;
Fax , Rk - характеристичната носимоспособност на изтръгване на свързващия
елемент;

Fv , Rk - характеристичната носимоспособност за една равнина на срязване на
един свързващ елемент;

RV , Rk - характеристична стойност на якостта на възловото съединение;
RV , Rd - изчислителна стойност на якостта на възловото съединение;
Означения по НПДК-90:
l - изчислителна дължина на механичния съединител;
d e - диаметър на механичния съединител;
a - размер на единия съединен елемент;

c - размер на другия съединен елемент;
Td - изчислителна носимоспособност на един механичен съединител за един
срез;
d - диаметър на механичния съединител;
Tte - изчислителна носимоспособност на изтръгване на един гвоздей;
Rte - изчислителното съпротивление на изтръгване на гвоздея за единица

допирна повърхност между гвоздея и дървото;
l1 - изчислителната дължина на гвоздея;
k - коефициент в зависимост отношението а/с;

Ttv - изчислителна носимоспособност на изтръгване на един винт;
Rtv - изчислителното съпротивление на изтръгване на винт за единица

допирна повърхност между винта и дървото;
l2 - дължина на нарязаната част на винта;
Означения по NDS:
G - относително тегло (specific gravity);
ls - дебелина на елемента, в който се намира главата на съединителя (side
member);
lm - дебелина на елемента, в който се намира върха на съединителя (main
member);
Fem - носимоспособност на елемента, в който се намира върха на
съединителя (main member);

Fes - носимоспособност на елемента, в който се намира главата на
съединителя (side member);

Fyb - носимоспособност на съединителя, зависи от вида на механичния
съединител;
Rd - редукционен коефициент, зависещ от формата на разрушение и
диаметъра на съединителя (reduction term);
K D - коефициент зависещ от дебелината на съединителя;
D - диаметър на съединителя;
k1 , k2 , k3 - коефициенти зависещи от носимоспособността на дървените
елементи, металните плочи, механичните съединители, както и дебелините
на свързваните елементи и диаметрите на механичните съединители;
Re - отношението Fem / Fes ;
Rt - отношението на lm / ls ;
Z - нормативна носимоспособност на огъване на съединител;
Z ' - изчислителна носимоспособност на огъване на съединител;
C D - коефициент за продължителност на натоварване (load duration factor);
W - нормативна носимоспособност на изтръгване на съединител;

W ' - изчислителна носимоспособност на изтръгване на съединител;
pt - дължина на резбата на винта навлизаща в дървесината или дължината на
проникване на гвоздея в дървесината;

Литературни източници
1. Бояджиева, Д. – Дървени конструкции – Ръководство. София, 2012

2. Бояджиев, Х. – Дървени конструкции по Еврокод 5 в записки и примери. София,
2015
3. Бояджиев, Х. – Как да си построим дървена къща и камина. София, 2000
4. Гочев, С. – Носещи конструкции от стомана и дърво. София, 1983
5. Делев, К. – Дървени строителни конструкции: Основи за проектиране. София,
2010
6. Делев, К. – Огнеустойчивост и огнезащита на строителни конструкции. София,
2000
7. Даков, Д., Тотев, И. – Дървени и пластмасови конструкции. София, 1990
8. Йорданов, В. – Дървени и пластмасови конструкции. София, 2012
9. Йорданов, Й. – Технология на строителните процеси. София, 1989
10. Йорданов, С. – Съвременните български сглобяеми къщи. София, 2009
11. Стаматов, С. Дървена народна къща, Систематика и типология. София, 2007
12. Тасев, Г. – Как се разработва докторска дисертация. София, 2012
13. Национална дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение
на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от
обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд 2016-
2020 г., 2017 г.
14. Ангелов, Г – Определяне на взаимовръзката между стойност и времетраене на
изпълнението на възел „подложна столица-ребро” в дървените конструкции
15. Ангелов, Ч. – Дървото в архитектурата – традиция и съвременност
16. Годинячки, Г., Орешков, Д. – Изграждане на стени в сгради със скелетно-
гредова конструкция от дървесни материали
17. Рашев, Р. – Дървеното строителство в Плиска
18. Ангелов, Г., Бояджиев, Хр. – Експериментално определяне на
носимоспособността на възлово съединение за закрепване на конструктивни
елементи от дървесина
19. Cheng, J. – Testing and Analysis of the Toe-Nailed Connection in the Residential
Roof-to-Wall System

20. Reed, T., Rosowsky, D. – Uplift Capacity of Light-Frame Rafter to Top Plate
Connections
21. Riley, M., Sadek, F. – Experimental Testing of Roof to Wall Connections in Wood
Frame Houses. USA, Maryland, 2003
22. Rosowsky, D., Reed, T. – Establishing Uplift Design Values for Metal Connectors in
Light-Frame Construction
23. Satheeskumar, N., Henderson, D. – Wind Uplift Strength Capacity Variation in Roof-
to-Wall Connections of Timber-Framed Houses
24. Schoenmakers, D., Jorissen, A. – Failure Mechanism of Dowel-Type Fastener
Connections Perpendicular to Grain
25. Shanmugam, B., Nielson, B. – Statistical and Analytical models for Roof Components
in Existing Light-Framed Wood Structures
26. Smith, Ian, Foliente, G. – Capacities of Dowel-Type Fastener Joints in Australian Pine
27. Smith, Ian, Foliente, G. – Load and Resistance Factor Design of Timber Joints:
International Practice and Future Direction
28. Vessby, J., Kallsner, B. – Evaluation of Softening Behaviour of Timber Light-Frame
Walls Subjected to In-Plate Forces Using Simple FE Models
29. Allen, Edward, Iano, Joseph – Fundamentals of Building Construction. USA, New
Jersey, 2003
30. American Wood & Paper Association – National Design Specification (NDS) for
Wood Construction Commentary 2005 Edition. USA, Washington DC, 2006
31. Benson, Tedd – Timber-frame Home. USA, Connecticut, 1997
32. Breyer, Donald, K.F., K. Cobeen – Design of Wood Structures ASD. USA, New
York, 1999
33. Canada Mortgage and Housing Corporation – Canadian Wood-Frame House
Construction. Canada, 2014
34. Chudley, Roy & Roger Greeno – Building Construction Handbook
35. Cochran, Brice – Creating a Timber Frame House. USA, 2014
36. Craftsman Book Company – 2016 National Construction Estimator. USA, California,
2016
37. Crespell, Pablo – The Value Proposition for Cross-Laminated Timber. Canada, 2011
38. Fastenmaster Technical Bulletin. USA, 2012
39. Haun, L. – The Very Efficient Carpenter. USA, Connecticut, 1998
40. Kolb, Josef – Systems in Timber Engineering. Switzerland, 2008

41. Mackie, B. – The Owner-Built Log House. USA, New York, 2001
42. Mehta, Madan, W. S., D. Armpriest – Building Construction. USA, New Jersey, 2010
43. Midon, Mohd, Pun, C. – Construction Manual of Prefabricated Timber House.
Malaysia, 1996
44. Newman, Morton – Design & Construction of Wood-Framed Buildings. USA, New
York, 1995
45. Simpson, Scot – Complete Book of Framing. USA, New Jersey, 2012
46. Smith, Ryan – Solid Timber Construction. USA, 2015
47. Stungo, Naomi – Wood: New Directions in Design and Architecture. California, 2001
48. The Taunton Press – Framing Floors, Walls, Ceilings. USA, Connecticut, 1997
49. Wagner, John D. – Ultimate Guide to House Framing. USA, New Jersey, 2009
50. CBI Product Factsheet: Cross Laminated Timber (CLT) Western Europe
51. Справочник за цените в строителството бр. 3/2015
52. Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-1 Основни положения.
Основни правила и правила за и правила за сгради. 1995
53. Наредба №2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони
54. Норми за проектиране на дървени конструкции. 1990
55. Трудови норми в строителството – архитектурно строителни работи. 2015
56. Строителен обзор бр.1/2017
57. БДС 17097:1989. Дъски от иглолистни дървесни видове. Размери и технически
изисквания
58. БДС 427:1990. Материали фасонирани от иглолистни дървесни видове. Греди,
бичмета и летви
59. БДС EN 12512. Дървени конструкции. Методи за изпитване. Циклични
изпитвания на съединения с механични свързващи елементи
60. БДС EN 1380. Дървен конструкции. Методи за изпитване. Товароносимост на
съединения с гвоздеи, винтове и болтове
61. БДС EN 1382. Дървен конструкции. Методи за изпитване. Съпротивление на
свързващите дървения материал елементи при изваждане
62. БДС EN 1383. Дървен конструкции. Методи за изпитване. Съпротивление на
свързващите дървения материал елементи при изтегляне
63. БДС EN 26891:2003. Дървени конструкции. Съединения изпълнени с механични
свързващи елементи. Общи Принципи за определяне на якостта и
характеристиките на якост и деформация

64. БДС EN 338:2001. Строителен дървен материал. Класове на якост
65. БДС EN 384:2004. Строителен дървен материал. Определяне характеристичните
стойности на механичните характеристики и на плътността
66. БДС EN 408:2010+А1:2012. Дървени конструкции. Строителен дървен материал
и слепен слоест дървен материал. Определяне на някои физични и механични
свойства
67. БДС EN ISO 8970:2010. Дървени конструкции. Изпитване на съединения с
метални свързващи елементи. Изисквания за плътност на дървесината
68. BS EN 408:1995. Timber Structures – Structural Timber and Glued Laminated
Timber – Determination of Some Physical and Mechanical Properties
69. DIN EN 384. Structural Timber. Determination of Characteristics Values of
Mechanical Properties and Density
70. International Building Code (IBC) 2012
71. International Residential Code (IRC) 2012
72. F 1667 – 05: Standard Specification for Driven Fasteners: Nails, Spikes, and Staples
73. National Design Specification (NDS) for Wood Construction 2012 Edition
74. Special Design Provisions for Wind and Seismic with Commentary 2008 Edition
75. Technical Report 12: General Dowel Equations for Calculating Lateral Connection
Values. USA, Virginia, 2015
76. Wood Frame Construction Manual Workbook (WFCM). USA, Washington DC, 2005
77. Wood Frame Construction Manual Workbook (WFCM) for One- and Two-Family
Dwellings 2015 Edition. USA, Virginia, 2014
78. Когда крыша дышит: https://rg.ru/2017/03/23/v-rossii-razreshat-stroit-
mnogoetazhnye-dereviannye-doma.html
79. Постучим по дереву: https://rg.ru/2017/09/04/v-rf-zarabotaet-subsidirovanie-
kreditov-na-stroitelstvo-chastnyh-domov.html
80. The World’s Oldest Wooden Building:
http://www.timetravelturtle.com/2013/05/horyuji-japan-oldest-wooden-building/
81. Timber Used in Construction: http://www.timbergardenbuild.co.uk/faq-s/timber-used-
in-construction/
82. The Wood Database: http://www.wood-database.com/
83. Choosing Your Wood Species: http://www.loghome.com/choosing-your-wood-
species/

84. Термични свойства: https://loghome.com/articles/article/choosing-your-wood-
species; http://pkv-tp.blogspot.com/2009/07/blog-post_11.html
85. Do Not Take R Value of Solid Wood as Face Value:
http://homerefurbers.com/members/daltxguy/blog/139
86. Wood Densities: http://www.engineeringtoolbox.com/wood-density-d_40.html
87. Hold-downs: http://www.mcvicker.com/vwall/page008.htm
88. Benefits of Timber frame: http://www.deesidetimberframe.com/misc-pages/benefits-
of-timber-frame/
89. Residential Construction Framing:
http://www.infoforbuilding.com/home_construction_phase_2.html
90. Cross Laminated Timber (CLT): http://www.naturallywood.com/emerging-
trends/cross-laminated-timber-clt
91. A Different Way to Build a House – Cross Laminated Timber (CLT):
http://blogs.howstuffworks.com/2011/01/04/a-different-way-to-build-a-house-62-
cross-laminated-timber-clt-construction/
92. SOM’s Timber Tower Could Cut the Carbon Footprint of Tall Buildings by 75
Percent: http://inhabitat.com/soms-timber-tower-could-embodied-slash-carbon-
footprint-by-up-to-75-percent/
93. Mass Timber and Wood Framing:
http://continuingeducation.construction.com/crs.php?L=324&C=946
94. On the Level: Timber Frames Make Rotten Houses:
http://www.telegraph.co.uk/property/propertyadvice/3305395/On-the-level-timber-
frames-make-rotten-houses.html
95. Advantages and Disadvantages of Timber Frame Construction:
http://www.environ.ie/en/Publications/DevelopmentandHousing/BuildingStandards/Fi
leDownLoad,1677,en.pdf
96. Pros & Cons of Timber Frame Buildings:
http://www.constructionchat.co.uk/articles/timber-frame-buildings/
97. Guidelines for Conventional Light-Frame Wood Construction…:
http://www.ventura.org/rma/build_safe/pdf/handouts/B-91.pdf
98. Pryda Timber Connectors – Catalogue:
http://www.pryda.com.au/media/fckuploads/files/Pryda%20Catalogue%20NOV2013.
pdf

99. Wood Construction Connectors – Simpson Strong-Tie - Catalogue :
http://www.strongtie.com/ftp/catalogs/c-c-2015/c-c-2015.pdf
100. Basement Wall and Basement Floor: http://www.basementsystems.com/basement-
waterproofing/basement-learning-center/basic-construction/wall-floor-leak.html
101. What Are the Different Types of Basement Construction:
http://www.wisegeek.com/what-are-the-different-types-of-basement-construction.htm
102. Basement Construction and Structural Design: http://www.about-home-
design.com/basement-construction.html
103. Simplifying Design and Construction:
http://www.basements.org.uk/iimni/dlfiles/alan_tovey.pdf
104. Wood Foundation Basics and Techniques:
http://www.familyhandyman.com/walls/wood-foundation-basics-and-
techniques/view-all#step1
105. Compatible Foundation Types: http://woodframesystem.wordpress.com/wood-
frame-system/foundation-systems/
106. Earthquake Retrofitting: House Bolting, Foundation Bolting & Cripple Wall
Bracing: http://www.earthquakesafety.com/retrofitting/seismic_retrofitting.html
107. What’s a Screw Pile?: http://www.postech-foundations.com/screw-pile/whats-a-
screw-pile.html
108. Ten Common Myths About Log Homes:
http://www.thelogconnection.com/tenmyths.html
109. Log Home Kit Construction Details:
http://www.katahdincedarloghomes.com/thekatahdindifference_constructiondetails.cf
m
110. Sustainable Homes: Timber Frame Housing:
http://www.sustainablehomes.co.uk/Portals/63188/docs/Timber%20Frame%20Housin
g.pdf
111. An Investigation Into the Use of Wood vs. Steel and Concrete in Construction of the
New SUB:
http://mynewsub.com/files/APSC261_WoodvsSteelandConcrete_Group01_Clean.doc
x
112. Timber, Balloon, or Platform Frame? - http://thecraftsmanblog.com/framing-timber-
balloon-platform/
113. Сглобяеми къщи „Хубав дом” – http://hubav-dom.com/main/

114. Cross Laminated Timber (CLT) – http://www.woodsolutions.com.au/Wood-
Product-Categories/Cross-Laminated-Timber-CLT
115. CLT Handbook –
http://www.seattle.gov/dpd/cms/groups/pan/@pan/documents/web_informational/dpd
s021903.pdf
116. American Wood Council (What is Cross Laminated Timber?) –
http://www.awc.org/helpoutreach/faq/faqFiles/cross_laminated_timber.php
117. Lumber by the Numbers -
http://continuingeducation.construction.com/article.php?L=5&C=645
118. Преброяване 2011 – Национален статистически институт –
http://www.nsi.bg/census2011/
View publication stats

МНОГО ВАЖНО!!!

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

МНОГО ВАЖНО!!!

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

See discussions, stats, and author profiles for this publication at: https://www.researchgate.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТРОИТЕЛНО-ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ МЕТОДИ ЗА

Thesis · December 2017

Изследване на строително-технологичните методи за изграждане на сгради с дървени конструкции View project

The user has requested enhancement of the downloaded file.

Катедра „Технология и мениджмънт на строителството”

за придобиване на научна степен „ДОКТОР”

Изготвил: инж. Георги Георгиев Ангелов

Научен ръководител: проф. д-р инж. Христо Владимиров Бояджиев

инж. Георги Ангелов 2

инж. Георги Ангелов 3

инж. Георги Ангелов 4

инж. Георги Ангелов 5

Строителството на сгради е един от първите цивилизационни признаци на

Фиг. 1.1. Храмът на процъфтяващия закон, Икаруга (Япония)

инж. Георги Георгиев Ангелов 6

1.1. Общи сведения:

 Първите жилищни сгради с дървена рамкова конструкция се отнасят към

 В периода между 500 и 200 г. пр. Хр. с развитието на строителната

 В периода около 10 век сл. Хр. се случва промяна в строителството, която

инж. Георги Георгиев Ангелов 7

 В района на северна Европа и Северна Америка където е имало изобилие

Фиг. 1.4.а. Фиг. 1.4.б.

 През късното средновековие в страни от Западна Европа: Германия,

инж. Георги Георгиев Ангелов 8

Фиг. 1.5.а. Българска възрожденска къща

Фиг. 1.5.б. Фиг. 1.5.в.

инж. Георги Георгиев Ангелов 9

 Модерните дървени конструкции, които се използват за жилищно

инж. Георги Георгиев Ангелов 10

1.2. Дървесината като строителен материал – видове, свойства, предимства

Горите в България заемат около 30% от територията на страната, като

инж. Георги Георгиев Ангелов 11

1.2.1. Видове дървесина използвана в строителството:

 ДЪБ – използва се за строителна дограма и за различни по вид

 БУК – той е доста плътен, но неподходящ за външна употреба. Изложен

инж. Георги Георгиев Ангелов 12

 БОР – широко разпространено дърво има 125 вида из целия свят.

инж. Георги Георгиев Ангелов 13

 СМЪРЧ – дървесината се използва в строителството за огради, дограми и

инж. Георги Георгиев Ангелов 14

В таблица 1.1. са дадени някои характеристики на конструктивните

инж. Георги Георгиев Ангелов 15

Фиг. 1.7.а. Фиг. 1.7.б.

1.2.2. Свойства на дървесината

1.2.2.1. Физични свойства

 Плътност – плътността е една от най-важните свойства на дървесината.

Таблица 1.2. Плътност на дървесината на различни дървесни видове

инж. Георги Георгиев Ангелов 16

 Влага – колкото по-голямо е количеството на влагата толкова по-тежка е

 Съсъхване и набъбване – дървесината притежава качествата съсъхване и

 Топлофизични свойства – дървесината има нисък коефициент на

инж. Георги Георгиев Ангелов 17

Дървесината има сравнително добри топлоизолационни качества в

 Горимост – дървото е лесно запалим материал, който под действието на

инж. Георги Георгиев Ангелов 18

1.2.2.2. Механични свойства

Основните механични свойства на дървесината са:

Таблица 1.4. Изчислителни съпротивления на дървесина (по НПДК 90)

Вид напрегнато състояние Дъб,

Огъване Rb 1,4 1,3 0,8 1,6

Опън по направление на влакната Rt 1,0 0,7 - 1,3

Опън напречно на влакната Rt  0,025 0,02 - 0,035

инж. Георги Георгиев Ангелов 19