You are on page 1of 28

Технически университет София

филиал Пловдив

Курсов проект
по дисциплина: „Тягов и релсов състав“

Тема: Проектиране на локомотив

Студент: Атанас Медарски


Фак.№ 258169
Специалност: „ТТТ“
Курс: IV
Катедра: „Железопътна техника”
Факултет: ФМУ

Дата:
………….. Преподавател:………………………

/доц. д-р инж. Кирил Велков/


I. Изходни данни:
1. Вид на локомотива – дизелов;
2. Тип на локомотива според вида на службата, която изпълнява –
маневрен;
3. Мощност на допирателната теглителна сила при конструктивна
скорост - Nд = 460 kW
4. Конструктивна скорост – Vk = 75 km/h;
5. Тип на предавателната система (за дизеловите локомотиви) –
електрическа предавателна система (ЕПС);
6. Допустимо натоварване на ос – Q = 190 kN/ос;
7. Междурелсие – S = 1435 mm;
8. Минимален радиус на вписване на локомотива – R = 100 m.

II. Теоретична част:


1. Определяне на основните параметри на локомотива:
1.1. Определяне на праговата скорост и максималната теглителна сила -
V пр km/h, F Kmax , kN
Изчисляването на V пр и съответната й теглителна сила F K max се
извършва на базата на препоръчителните стойности на коефициента
K Fmax.
V k F K max
(1) K Fmax= =
V пр F K min
V k – конструктивна скорост, km/h
V пр – pпрагова скорост, km/h
F Kmax – теглителна сила при V пр , kN
F Kmin – теглителна сила при Vk , kN

Стойностите на K Fmax зависят от типа на локомотива и


предавателната му система и са показани в таблица 1.

Тип локомотиви ЕПС ХПС


Магистрални 5÷ 7,5 4,5÷ 5,5
Маневрени 8÷11 5÷ 6
Таблица 1. Стойностите на K Fmax: ЕПС – електрическа предавателна
система; ХПС – хидравлична предавателна система
Vk 75
От (1) следва: V пр= K , km/h => V пр=
8
=9,37 km /h
F max

V пр=¿ 9,37 km/h


F Kmax = F Kmin K Fmax, kN
F Kmin се определя от условието:
(2) N Д =F Km∈¿V ¿ , kW
k

Където:
N Д – допирателна мощност на теглителната сила при V k , Kw
F Kmin – теглителна сила при V k , kN ;
V k – конструктивна скорост, m/s.
(2) N Д =F Km∈¿. V ¿, kW => 460 kW = F Km∈¿¿ . 75 km/h =>
k

460 460
F 460 = 75000
=
Km∈¿= ¿ 20,833 = 22,080 kN
75
3600
F Kmin=22,080 kN =>
F Kmax = F Kmin K Fmax => F Kmax = 22,080 . 8=176,64 kN
F Kmin=¿ 22,080 kN
F Kmax = 176,64 kN

1.2. Определяне на продължителната скорост V ∞ и съответната й


теглителна сила F К ∞, kN.
Изчисляването на F К ∞ и V ∞ се осъществява с помощта на избраните
стойности на опитно установения коефициент K F.
FK ∞ VK
(3) K F= F =
V∞
Kmin

Препоръчителните стойности за K F са показани в таблица2.

Тип локомотиви ЕПС ХПС


Магистрални 3,5÷4,5 3÷ 4
Маневрени 5÷ 6 4÷ 5
Таблица 2. Стойности на коефициента K F

FK ∞
5= => F K ∞=5 . 22,080 = 110,4 kN.
22,080
F K ∞= 110,4 kN
VK
Продължителната скорост V ∞ определяме от (3) K F= V =>

20,833
5= V => V ∞ = 75 / 5 = 15 km/h

V ∞ = 15 km/h

1.3. Определяне на ефективната мощност на топлинния двигател – N e ,


kW.

(4) N e = , kW
ηβ

Където:
N e – ефективна мощност на топлинния двигател kW

η – кпд на предавателната система. Стойностите зависят от типа на


предавателната система и варират в граници η=¿ 0,8÷ 0,84.

По – високите стойности са типични за локомотиви с ЕПС, а по –


ниските за тези с ХПС.
β – коефициент, отчитащ разходите на мощност за спомагателни
нужди. β=¿0,85 ÷ 0,95. При газотурбинни локомотиви β = 0,97, а при
същите, но с допълнителен дизелов двигател за захранване на
спомагателните нужди β = 1.[3]
NД 460 460
(4) N e = , kW => N e = 0,84 . 0,95 = 0,798 = 576,44 kW.
ηβ

N e = 576,44 kW

1.4. Изчисляване на сцепната маса на локомотива mсц, t.


F Kmax
(5) mсц = λ .ψ g , t
K.

Kъдето:
m сц – сцепна маса на локомотива, t;

F Kmax – теглителна сила при V пр , kN;

λ – коефициент на използване на сцепната маса. За нуждите на


първоначалните изчисления за локомотиви с индивидуално
задвижване на колоосите, стойностите са λ≥0,92, а при тези с
групово задвижване λ=1.

g – земно ускорение;
ψ K – коефициент на сцепление на колелата с релсите.

Изчисляването на ψ K се извършва по някоя от следните емпирични


формули:

(6) ψ K = 0,25+8/(100+72.V)

или

(7) ψ K =7,5/(44+V)+0,161

където:

V – скорост на движение, km/h.

λ =0,93;

g=9,81

от (6) ψ K = 0,25+8/(100+72.V) =0,25+8/(100+72.9,37)=0,2603 => ψ K


=0,2603
176,64
от (5) mсц = 0,93 . 0,2603 . 9,81 = 74,381 t => mсц=74,381 t

m сц=74,381 t

1.5. Определяне на броя на локомотивните колооси – n

Изчисляването се извършва по формула (8).

(8) n=mсц . g/Q, бр.

Kъдето:

n – броя на колоосите;
m сц – сцепната маса на локомотива, t;

g – земно ускорение;

Q – допустимо натоварване на колоос (по задание), kN/ос.


m сц=74,381 t

g=9,81

Q=190 kN/ос

n=74,381. 9,81/ 190 => n=3,840 бр. ≈ n=4 бр.

1.6. Определяне на минималния диаметър на локомотивното колело – D kmin

Изчислението се извършва по формулата (9).


Р
(9) D kmin ≥ Р , mm
доп

P – натоварване на едното колело на локомотива, kN/колело;


Pдоп – допустимо натоварване на един милиметър от диаметъра на
колелото, kN/mm. Съгласно [3] Pдоп= 0,22÷0,27

Р = Q/2; P = 190/2=95 kN/колело, съгласно формулата


Р
(9) Dkmin ≥ Р =>
доп

95
Dkmin = = 380 mm; Dkmin = 380 mm
0,25

1.7. Изчисляване на минималната дължина на локомотива - Lmin

(10) Lmin≥mсц . g/q, m

Kъдето:
Lmin – минимална дължина на локомотива, m;

m сц– сцепната маса определена от формулата (5), t;

g – земно ускорение

q – допустимото натоварване на 1 метър от релсите на пътните


съоръжения, kN/m . q = 73,5 ÷ 88,5 kN/m, [3].

Съгласно (10) Lmin=mсц . g/q, m


m сц=74,381 t;

g=9,81;
q = 73,5 ;

получаваме Lmin=74,381. 9,81/73,5 => Lmin= 9,27 m

2. Изчисляване и построяване на теоретичната теглителна характеристика


на локомотива

2.1. Общи сведения

Определение: Теглителната характеристика на локомотива, това е


зависимостта на теглителната сила Fк от скоростта на движение V.
Теоретичната е тази теглителна характеристика, която се изчислява и
построява по чисто теоретичен път в началния стадий на
проектиране (фиг.1).

Фиг.1. Теоретична теглителна характеристика: 1 – ограничение по


сцепление; 2 – ограничение по мощност; 3 – ограничение по
конструктивна скорост; FKmax – теглителна сила при прагова
скорост; FK∞ – теглителна сила при продължителна скорост; FKmin –
теглителна сила при конструктивна скорост; Vпр – прагова скорост;
V∞ – продължителна скорост; VK – конструктивна скорост.

2.2. Изчисляване на ограничението по сцепление.

Ограничението по сцепление (фиг.1.1) се определя по формула


(11) Fk = mсц . λ . ψк . g

Където:
mсц – сцепна маса на локомотива, t;
λ – коефициент на използване на сцепната маса;

ψк – коефициент на сцепление на колелата с релсите;

g – земно ускорение.

(11) Fk = 74,381 . 0,93 . 0,2603 . 9,81 = 174,64 kN

Задавайки стойности на скоростта от 0 до Vпр , със стъпка на нарастване


от 3 до 5 km/h и използвайки (6) или (7) за определяне на ψк се
изчисляват стойностите на ограничението по сцепление.

2.3. Изчисляване на стойностите на ограничение по мощност

В теорията на локомотивите е пояснено, че то трябва да представлява


хипербола, характеризираща постоянната мощност. Те. за интервала
на изменение на скоростта от Vпр до Vк мощността се запазва
постоянна и равна на Nд. Това значи, че задавайки стойностите на
скоростта в посочения интервал със стъпка на нарастване 10 km/h
могат да се определят и съответстващите им стойности на Fк , по (2).
Тук трябва задължително да се включат и предварително
определените по т.1.2. V∞ и FK∞.

Построяване на идеална теглителна характеристика на локомотива.

1. Изчисляване на точките от ограничението по сцепление, като се


изчисляват според указанията от 2.2.

Използваме получените данни от т.1, т.2, и формула (6) или (7)

Получените резултати са показани в следната таблица:


„Ограничение по спецпление“
V,km/h 0 5 9,37 10
ΨK 0,33 0,2673 0,2603 0,2597
Fk = mСЦ . λ . ψK . g, kN 223,94 181,39 176,64 176,23

2. Извършват се изчисленията по т.2.3. Резултатите са илюстрирани в


следната таблица: „Ограничение по мощност“

V, km/h 9,37 10 20 30 40 50 60 70 75
Fk =NД/V, kN 176,74 165,64 82,808 55,202 41,40 32,122 27,601 23,657 20,080
Теглителна характеристика
200

180

160

140
Ограничение по сцепление
120 Ограничение по мощност
Vk
V∞
Fk, kN

100
Vпр
80 Fk max
Fk min
60 Fk ∞

40

20

0
0 10 20 30 40 50 60 70 80

V, km/h

III. Избор на прототип

При избор на прототип за дизелов локомотив е възможно да се наложи


форсиране или дефорсиране на ЛДД в зависимост от изчислената
ефективна мощност Ne [7] на разработвания проект.
За целта се използва следната зависимост, известна от теорията на
двигателите с вътрешно горене:
(12) Ne = Pe . Vs . n . z / (30 . i), kW

Ne = 0,6 . 64 .1500 / (30 . 4) = 480 kW

Където:

Ne – ефективна мощност на ЛДД, kW;


i – тактност на двигателя, съответно i=2 за двутактови двигатели и i=4 за
четиритатктови двигатели;
Vs – работен обем на цилиндъра, dm3;
Pe – средно ефективно налягане, MPa;
n – обороти на въртене на коляновия вал, min-1;
z – брой на цилиндрите на двигателя.
Vk, V∞, n, Dkmi, Lmin, Dk,
Ne, kW mсц, t L, m
km/h km/h броя mm m mm
Проектиран
75 15 576,441 74,381 4 380 9,27
локомотив
Серия 51 80 8,8 440 62,20 4 1040 11,24

Таблица с параметрите на двигателя избран за прототипа


Налягане на въздуха след компресора Pk, MPa Габаритни
Честота на въртене на коляновия вал n, min-1

размери, m

Специфичен разход на гориво ge g/kWh


Работен обем на цилиндрите VSz, dm3
Средно ефективно налягане Pe , MPa

Средна скорост на буталото Cm, m/s

Диаметър на цилиндъра D, mm
Ефективна мощност Ne kW

Ход на цилиндъра S, mm
Брой на цилиндрите z

Суха маса P∂ , t
Тип двигател

Височина
Дължина

Ширина
12KVD21

1500

0,19

10,5

4,15

2,63

1,67
440

180

210

235
0,6

1,6
12

64

При сравнение на тези резултати със справочните данни от таблица 3 се


вижда, че възможен прототип е локомотив серия 51, но съгласно
казаното преди ще се наложи дизеловият му двигател да бъде
форсиран по средно ефективно налягане. От формула (12) следва, че:

Pe = 30 . i. Ne / (Vs . n . z) = 30 . 4 . 576,44 / (64 . 1500) = 0,72 MPa

Pe = 0,72 MPa
IV. Построяване на теглителна характеристика на локомотива

А. Дизелови локомотиви с електрическа предавателна система (ЕПС)

4.1. Общи сведения за характеристиките на тяговите електрически


машини

При този тип локомотиви теглителната характеристика се изчислява и


построява на базата на работните характеристики на тяговите
електрически машини. Това са така наречените генераторна
характеристика на главния генератор и електромеханични
характеристики на тяговите елетродвигатели. За нуждите на
разработвания курсов проект тези характеристики се построяват на
основата на т.н. универсални такива, които са валидни за подобни
електрически машини. Стойностите на параметрите им са отнесени
към определен брой базови стойности и по този начин са
представени в бездименсионен вид. От теорията на подобието е
известно, че характеристиките на подобни електрически машини
притежава еднаква форма, а също така относителния дял, на
различните загуби на мощност е както при машината – оригинал. За
базови стойности при универсалните характеристики обикновено се
използват параметрите на продължителния режим на работа като:
продължително напрежение - U∞ , продължителен ток - I∞ ,
продължителен кпд - η∞ и др. На фиг.2 и фиг.3 са илюстрирани
такива характеристики. Конкретното построяване на тези
характеристики и в крайна сметка на теглитената характеристика на
локомотива е обяснено стъпка по стъпка в следващите точки.

4.2. Определяне на максималното напрежение на главния генератор – Umax

Ограничението по максимално напрежение в генераторната


характеристика се въвежда по ред причини, някои от които са: маса
на главния генератор и предавателната система като цяло;
диелектрична якост на изолацията; насищане на материала на
магнитопроводите и др. От дългогодишни изследвания и
производствен опит са установени препоръчителни стойности на Umax
за локомотивните генератори:

- Umax = 850 ÷ 950 V – при смесено свързване на ТД; [3]


- Umax = 650 ÷ 750 V – при паралелно свързване на ТД. [3]
При избора на стойността на Umax в препоръчителния интервал масата
на предавателната система отнесена към мощността на локомотива е
минимална. В процеса на разработване на курсовия проект първо се
избира схема на свързване на ТД, а след това се определя стойност за
Umax в посочените граници.

Фиг.2 Универсална (бездименсионна) генераторна характеристика на главен


генератор: 1,2 – кпд на постоянно токов и синхронен генератор; 3 –
напрежение на генератора; η – кпд; U r – напрежение; I r – ток в генератора
Фиг. 3 Универсална (бездименсионни) електромеханични характеристики на
тягов електродвигател (ТД): ω 2 – честота на въртене на ротора на ТД; М –
въртящ момент на вала на ТД; I – ток през ТД; 1,2,3,4 – честота на
въртене на ТД при отслабване на полето αв , съответно 0,25; 0,38; 0,6 и
1,05; 5 – при UГ/UГ∞ =1 и αв =1; 6,7,8 и 9 – въртящ момент при αв =1; 0,6;
0,38 и 0,25

4.3. Изчисляване на предавателното отношение на колоосния редуктор –ip

(13) ip = (1,8 . DK . ω2max )/Vk

Където:

Dk – диаметър на колелата на локомотива (от прототипа), m;

ω2max – максимална честота на въртене на ротора на ТД, s-1;

Vk – конструктивна скорост на локомотива, km/h;

Максималната честота на въртене на ТД, ω2max е в следните


препоръчителни стойности (максимални), ω2max = 230÷ 250 s-1 , за
постояннотокови ТД [3]. Така изчислената стойност на ip се проверява
от гледна точка на габаритните ограничения на редуктора, но за
нуждите на проекта това няма да се извършва.

(13) ip = (1,8 . Dk . ω2max )/Vk =>

Dk = 1040 mm = 1,04 m;

ω2max = 230 s-1;

Vk = 75 km/h;

ip = (1,8 . 1,04 . 230 )/75 = 5,74

ip = 5,74

4.4. Изчисляване максималната относителна (бездименсионна) скорост на


локомотива Vmax и съответната максимална относителна
(бездименсионна) честота на въртене на ТД - ω2max .

(14) V max = ω 2 max = ω2max / ω2∞ = Vmax / V∞ [3]

Където:
V max – максимална относителна (бездименсионна) скорост;

ω 2 max – максимална относителна (бездименсионна) честота на въртене на ТД:

ω2max – максималната честота на въртене на ТД, определена в т.4.3., s-1

ω2∞ - продължителна честота на въртене, съответстваща на V∞ ;

V∞ - продължителна скорост на локомотива (виж т.1.2.) km/h;

Vmax – максимална скорост на движение на локомотива, при което се


използва напълно мощността на локомотивния дизелов двигател, km/h.

При магистрални локомотиви Vmax = Vk , а при маневрените Vmax = (0,6÷


0,8)Vk .
V max = ω 2 max = ω2max / ω2∞ = Vmax / V∞ =>

ω2max = 230 s-1 ;

V∞ = 15 km/h;

Vmax = (0,6÷0,8) . Vk = 0,8 . Vk = 0,8 . 75 = 60 km/h (при маневрен 0,6÷0,8)


V max = ω 2 max = 230 / ω2∞ = 75 / 15 => 230 / ω2∞ = 5 => ω2∞ = 230/5
ω2∞ = 46 s-1

4.5. Избира се минималната степен на отслабване на полето - αв . Ниските


степени са характерни за високоскоростни локомотиви. Изборът се
извършва по фиг.3, за изчисленото в т.4.4. ω 2 max.

4.6. Определяне на I min

От определения в т.4.4. ω2max избраната в т.4.5. - αв и фиг.3, се определя I min

4.7. Определяне на U max

От определения в т.4.6. I min и по фиг.2 се определя U max

4.8. Определяне на продължителните стойности на тока и напрежението Iг∞


и Uг∞ .

(15) Uг∞ = Umax / U max , V

Където:

Uг∞ – продължително напрежение на генератора, V;

Umax – максимално напрежение на генератора, V;


U max – максимално относително (бездименсионно) напрежение.

(16) Iг∞ = Nг∞ . 103 / Uг∞ , А

Където:

Iг∞ – продължителен ток през генератора, А;

Nг∞ – продължителна мощност на генератора, W;

Uг∞ – продължително напрежение на генератора, V.

От своя страна

(17) Nг∞ = Ne . βη∞ = Uг∞ Iг∞ . 10-3 , kW

Където:

Nг∞ - мощност на генератора в продължителен режим на работа, kW;

Ne – ефективна мощност на ЛДД, kW;

β – коефициент за използване на мощността за спомагателни нужди;


η∞ - кпд на главния генератор в продължителен режим на работа ≈ 0,96;

Uг∞ - напрежение на главния генератор в продължителен режим, V;

Iг∞ - ток на генератора в продължителен режим, А.

4.9. Построяване на размерната външна характеристика на главния


генератор. Използвайки получените стойности за Uг∞ и Iг∞ в т.4.9. , се
снемат стойности от универсалната характеристика на генератора
(фиг.2) и се преизчисляват в размерни величини на Ur и Ir . По така
изчислените данни се построява реалната (размерна) външна
характеристика на главния генератор. За междинните мощностни
позиции методиката на изчисление е аналогична. Тук е мястото да се
отбележи, че начинът за построяване на характеристиката на главния
генератор и изчисляването на отделните й параметри са валидни за
случаите на ЕПС – постоянен – постоянен ток (постояннотоков
генератор) и променлив – постоянен ток (синхронен генератор). Но
във втория случай параметрите на генератора и характеристиката му
са снети след токоизправителната група, т.е. от страна „постоянен
ток“.

4.10. Изчисляване на въртящия момент на ТД и честотата му на въртене в


продължителен режим - M∞ и ω∞.

(18) ω2∞ = ω2max . V∞ / Vk , s-1

Където:

ω2∞ - честота на въртене на ротора на ТД в продължителен режим, s-1 ;

ω2max – максимална честота на въртене на ротора на ТД (определена в


т.4.3.), s-1 ;

V∞ - продължителна скорост на движение на локомотива, km/h;

Vk – конструктивна скорост на локомотива, km/h;

ω2∞ = ω2max . V∞ / Vk , s-1 => ω2∞ = 230 . 15/75 = 46 s-1

ω2∞ = 46 s-1

(19) М∞ = N1∞ . ηтд∞ / ω2∞ , kNm

Където:
М∞ - въртящ момент на вала на ТД, kNm;

N1∞ - мощност на един ТД в продължителен режим, N1∞ = Nг∞/m, kW; m –


брой на ТД в локомотива;

ηтд∞ - кпд на ТД в продължителен режим. Изменението му е показано на


фиг. 4;

ω2∞ - честота на въртене на ротора на ТД в продължителен режим s-1.

Фиг. 4. – кпд на ТД: ηтд∞ - кпд на ТД в продължителен режим; N1∞ -


мощност на ТД в продължителен режим.

4.11. Определяне на силата на тока и напрежението на ТД в


продължителен режим Iтд∞ и Uтд∞.

Стойностите на Iтд∞ и Uтд∞ зависят от избраната схема на свързване в т.4.2.

- При паралелно свързване:

(20) Iтд∞ = Iг∞ /m, А

Където:

Iтд∞ - сила на тока в ТД, в продължителен режим, А;

Iг∞ - сила на тока в главния генератор, в продължителен режим (определена в


т.4.8. формула (16)), А;

m – брой на ТД в локомотива (виж. т.4.10).

(21) Uтд∞ = Uг∞ , V


Където:

Uтд∞ - напрежение, подавано на клемите на ТД в продължителен режим, V;

Uг∞ - напрежение на главния генератор при продължителен режим, V.

(22) Iтд∞ = Iг∞ /p, A;

Където:

Iтд∞ и Iг∞ - както формула (20)

p – брой на паралелните клонове.

(23) Uтд∞ = Uг∞ /2, V

Където: Uтд∞ и Uг∞ - както формула (21)

4.12. Построяване на действителните (размерни) електромеханични


характеристики на ТД.

По определените вече в предходните точки стойности на ω2∞ , М∞ , Iтд∞ и чрез


тях преизчислявайки стойностите от универсалните характеристики на ТД
(фиг.3) се построяват електромеханичните характеристики. Т.е. от фиг.3 се
отчитат безразмерни стойности за ω и М при изменение на тока I и за
съответните стойности на αв . След това се преизчисляват в размерни и се
построяват на милиметрова хартия с формат А4.

4.13. Изчисляване и построяване на теглителната характеристика на


локомотива Fk=Fk(V).

Изчисляването се извършва на базата на построените съгласно т.4.12.


електромеханични характеристики за ТД. Т.е. задавайки различни
стойности за ω2 – честота на въртене на ротора на ТД, в диапазона
ω2 = 0 ÷ ω2max за всяка от тях се отчита и съответния въртящ момент М. Тази
операция се извършва за различните степени на отслабване на полето αв .
Трябва да се поясни, че електромеханичните характеристики на ТД се
построяват при постоянна стойност на напрежението на клемите им. В
действителност при движение на локомотива силата на тока през ТД се
променя, а следователно и в генератора. Изменението на силата на тока в
генератора води до промяна в напрежението му, съгласно характеристиката
на главния генератор – т.4.1., фиг.2. Поради това всяка отчетена стойност на
ω2 от електромеханичните характеристики на ТД се коригира с Uг = Uг /Uг∞,
отчетено от безразмерната генераторна характеристика за сила на тока,
съответстваща на ω2 от електромеханичните характеристики. След това за
тези стойности се изчислява V и Fk, както следва:

(24) V = 1,8Dk . ω2 U г / ip, km/h

Където:

V – скорост ма движение на локомотива, km/h;

Dk -диаметър на локомотивното колело ( от прототипа), m;

ω2 – честота на въртене на ротора на ТД, s-1;


U г – бездименсионно напрежение на главния генератор, отчетено от
генераторната характеристика за бездименсионен ток I, съответстващ на ω2;

ip – предавателно отношение на колоосния редуктор, изчислено по формула


(13).

(25) Fk = n . 2 . M . ip . ηмех /Dk, kN

Където:

Fk – теглителна сила на локомотива, kN;

n – брой на тяговите двигатели на локомотива;

M – въртящ момент на ТД, снет от електромеханичната характеристика за


съответната стойност на ω2, kN . m;

ip – предавателно отношение на колоосния редуктор;

ηмех – кпд на зъбната предавка в колоосния редуктор, ηмех ≈ 0,98;

Dk – диаметър на локомотивното колело, m.

Така изчислените стойности на Fk и V се нанасят на милиметрова хартия


формат А4. Важен момент при построяването на теглителната
характеристика е правилно да се определят полетата на застъпване на
кривите на движение при αв = 1,0; 0,6; 0,38 и 0,25. Т.е. застъпването между
точките на превключване от αв = 1,0 на αв = 0,6 при увеличаване на
скоростта на движение и точката на превключване от αв = 0,6 на αв = 1,0 при
намаляване на скоростта трябва да бъде 10 ÷ 15 km/h, за да не изпадне
автоматичната система за превключване в звънчев режим. Аналогично се
постъпва и с другите степени на отслабване на полето.

Фиг.5. Поле на застъпването на точките на превключване от пълно към


отслабено поле и обратно. Fk – теглителна сила; V – скорост на движение;
αв – степен на отслабване на полето на ТД.

V. Построяване на теглителната характеристика на локомотива.

1. Определяне на Umax.

Приема се смесено свързване на ТД. Следователно Umax = 920 V (виж т.4.2.)

2. Изчисляване на iр

Приема се ω2max = 230 s-1

По формула (13) iр = 1,8 . 1,04 . 230 /75 = 5,74

iр = 5,74. При това изчисление Dk = 1,04 m ( от таблица 3).

3. Приема се αвmin = 0,25 (т.4.5.)

4. ω2max = 75/15 = 5, ω 2max = 5 (т.4.6.)

5. Чрез ω 2max = 5, по фиг.3., за αв = 0,25 се определя I min = 0,6

6. С помощта на I min по фиг.1 се определя U max = 1,7

7. По (15) Uг∞ = Uгmax / U max , V => Uг∞ = 920/1,7 = 541,17 V


Uг∞ = 541,17 V (т.4.9)

По (17) Nг∞ = Ne . β . η∞ = 576,44 . 0,95 . 0,96 = 525,71 kW,

Nг∞ = 525,71 kW (т.4.9.)

По (16) Iг∞ = Nг∞ . 103 / Uг∞ , А => Iг∞ = 525,71 . 103 / 541,17 = 971,43 А

Iг∞ = 971,43 А

8. За I гmin ÷ I гmах = 1,4 се снемат U гmax ÷ U гmin и с получените вече Iг∞ и Uг∞ се
преизчисляват в размерни. Резултатите са показани в следващата таблица:

Iг 0,6 0,7 0,8 0,9 1 1,1 1,2 1,3 1,4


Uг 1,7 1,4 1,3 1,2 1 0,9 0,92 0,8 0,75
Iг , А 582,86 680 777,14 874,28 971,43 1068,57 1165,72 1262,86 1360
Uг , А 920 757,64 703,52 649,4 541,17 487,05 497,87 432,94 405,87


V Генераторна характеристика на главен генератор (размерна)
920
880
840
800
760
720
680
640
600
560
520
480
440
400
360
320
280
240
200
160
120
80
40
0
0 200 400 600 800 1000 1200 1400

Iг, А

Фиг.6. Генераторна характеристика на главен генератор (размерна) при


Umax = 920V
9. По формула (18) се изчислява ω2∞ = 230 . 15 / 75 = 46 s-1

ω2∞ = 46 s-1

10. По формула (19) се изчислява М∞ като : N1∞ = 525,71 / 4 = 131,43 kW

N1∞ = 131,43 kW

От фиг.4. ηтд∞ = 0,9

М∞ = 131,43 . 0,9 / 46 = 2,57 kNm

М∞ = 2,57 kNm

11. По формула (22) от т.4.12 Iтд∞ = 971,432/2 = 485,72 А

Iтд∞ = 485,72 А

По формула (23) Uтд∞ = 541,17/2 = 270,85 V; Uтд∞ = 270,85 V

12. Построяват се електромеханичните характеристики на ТД, съгласно т.4.12.

Получените резултати са показани в следните таблици, а самите


характеристики са построени на фиг.7

αв = 1,0
I 0,6 0,8 1 1,2 1,4 1,6
I, A 291,43 388,57 485,72 582,86 680 777,15
ω 2,1 1,3 1 0,8 0,7 0,6
ω2 , s-1 96,6 59,8 46 36,8 32,2 27,6
M 0,5 0,6 1 1,2 1,7 1,8
M, Nm 1,28 1,54 2,57 3,08 4,37 4,63

αв = 0,6
I 0,6 0,8 1 1,2 1,4 1,6
I, A 291,43 388,57 485,72 582,86 680 777,15
ω 3,0 1,8 1,3 1 0,8 0,7
ω2 , s-1 138 82,8 59,8 46 36,8 32,2
M 0,4 0,7 0,85 1 1,3 1,7
M, Nm 1,03 1,79 2,18 2,57 3,34 4,37
αв = 0,25
I 0,8 1 1,2 1,4 1,6
I, A 388,57 485,72 582,86 680 777,15
ω 3,3 2,3 1,7 1,3 1
ω2 , s-1 151,8 105,8 78,2 59,8 46
M 0,4 0,6 0,8 0,7 0,98
M, Nm 1,03 1,54 2,06 1,79 2,52

ω2 , s-1 M, Nm
230 10
220
210 9
200 αв = 1,0 αв = 0,6
190 αв
180 8 = 0,25 M αв = 1,0
M αв = 0,6 M αв =0,25
170 αв = 1,0 αв = 0,6
160 7
αв = 0,25 M αв = 0,6
150
M αв =0,25 M αв = 1,0
140 6 = 1,0
130 αв αв = 0,6
120 αв = 0,25 M αв = 1,0
110 M5αв = 0,6 M αв =0,25
100 αв = 1,0 αв = 0,6
90 4 = 0,25
αв M αв = 0,6
80 M αв =0,25 M αв = 1,0
70 αв
3 = 1,0 αв = 0,6
60 αв = 0,25 M αв = 1,0
50 M2αв = 0,6 M αв =0,25
40 αв = 1,0 αв = 0,6
30 αв = 0,25 M αв = 0,6
20 1
M αв =0,25 M αв = 1,0
10
0 0
200 300 400 500 600 700 800 900 1000 1100

I, A

Фиг.7. Електромеханични (размерни) характеристики на ТД.

13. На базата на предишната точка и съгласно формули (24) и (25) се


изчислява V и Fk . Стойностите за U г са указани в т.8. Получените
резултати са обобщени в следващите таблици:
αв = 1,0
ω2 , s-1 96,6 59,8 46 36,8 32,2 27,6
V, km/h 53,55 33,15 25,50 20,40 17,85 15,30
M, Nm 1,28 1,54 2,57 3,08 4,37 4,63
Fk , kN 55,38 66,63 111,20 133,27 189,09 200,34
αв = 0,6
ω2 , s-1 138 82,8 59,8 46
V, km/h 76,51 45,90 33,15 25,50
M, Nm 1,03 1,79 2,18 2,57
Fk , kN 44,56 77,45 94,33 111,20

αв = 0,25
ω2 , s-1 151,8 105,8 78,2
V, km/h 84,16 58,65 43,35
M, Nm 1,03 1,54 2,06
Fk , kN 44,56 66,63 89,13

250
Fk , kN

200

150

αв = 1,0
100 αв = 0,6
αв = 0,25

050

000
000 020 040 060 080 100

V, km/h

Фиг.8. Теглителна характеристика на локомотива


VI. Определяне на местоположението на центъра на тежестта на
локомотива, както и разположени ето на отделните му агрегати.

Фиг.9. Схема на основните размери и отделните агрегати на локомотива

Изчисляваме общ коефициент спрямо мощностите на прототипния и


проектирания локомотив:
N e прототип 440
(26) К= N проектиран = 480 = 0,91 и спрямо този коефициент пресмятаме
e

масата, а оттам момента и разстоянието.

сила на
Aгрегат тежестта момент рамо
  N N.m m
Двигател-генераторна група 212411,41 1943564,46 9,15
Въздухочистителни и въздухоизпускателни 6873,86 84695,66 12,32
тръби на двигателя
Охладител и котел подгревател 54008,95 654653,34 12,12
Водна , топлинна и маслена система 17300,71 160270,40 9,26
Рама 97510,71 848304,20 8,69
Кош 111187,03 1032038,01 9,28
Спирачна ,пясъчна и въздухопроводна 14685,07 138445,05 9,42
системи
Електрооборудване и електростанция 48143,85 348296,68 7,23
Спомагателно оборудване 21094,73 122663,78 5,81
Инструменти и принадлежности 5293,77 46342,72 8,75
Гориво 38475,80 331222,78 8,60
Вода 10801,79 117758,96 10,90
Масло 13926,27 152074,93 10,92
Пясък 3570,84 31552,29 8,83
Локомотивна бригада 1785,42 15646,17 8,76
Горно строене с екипировка 657070,26 5674393,13 8,63
11701922,6
1314140,53 4

∑ М i ¿ 1314140,53 =8,90 m
(27) Хц ¿ център на тежестта на проектирания
∑ N i 11701922,64
локомотив.

VII. Схеми на спомагателните системи ( горивна, мазилна водна,


пясъчна и пневматична).
Фиг.10. Горивна система на дизелов локомотив серия 51

Фиг.11. Мазилна система на дизелов локомотив серия 51


Фиг.12. Охладителна система на дизелов локомотив серия 51

You might also like