МЕДИЦИНСКА ЕТИКА.

ПРИНЦИПИ, РЕГУЛИРАЩИ
ПРОФЕСИОНАЛНОТО
ПОВЕДЕНИЕ НА ЛЕКАРЯ В
КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА

 Проф.д-р Красимира Янева, доктор

 ПЛАН НА ЛЕКЦИЯТА:
 1. Особености на труда на лекаря
 2. Медицински морал – основни черти
 3. Основни етични принципи в
клиничната практика:
- Автономност на пациента
- Информирано съгласие на пациента
- Лекарска тайна
- PRIMUM NON NOCERE!
- Безпристрастност, справедливост и
честност
- “Златно правило”
 4. Лекарска грешка – видове,
отговорност, препоръки за избягването й
 ОСОБЕНОСТИ НА ЛЕКАРСКИЯ ТРУД:
 1. Медицинската професия – автономна, независима
 2. Непосредствен контакт с пациента – емпатия -
чувство на взаимно разбиране, съчувствие и доверие
 3. Значително емоционално напрежение (стрес) –
отговорност за здравето и живота на пациента
 4. Клинично мислене – специфична мисловна
дейност – съчетаване на теоретични знания и
клиничен опит за решаване проблемите на болния
 5. Действеност и активност – бързи, животоспасяващи
действия, да вдъхне вяра и оптимизъм на болния
 6. Неограничаване в рамките на работното време
 7. Не винаги резултата е адекватен на вложения труд
Медицината е изкуство, базирано на науката и
изскващо голямата обич на лекаря!
 НОРМИ, РЕГУЛИРАЩИ ПОВЕДЕНИЕТО
НА ЛЕКАРЯ
 1. Правни норми – закони, подзаконови
нормативни актове и наредби. Това са
писмени регламенти, имащи разрешаващ,
забраняващ или задължаващ характер и
действащи върху поведението на лекаря
чрез държавна принуда.
 2. Морални норми - наричани още етични
или деонтологични, те са “неписаните
закони” на лекарската професия
 Единство и различие между
правните и моралните норми:
 1. Основното единство е това, че основната им цел е
осигуряване на високо качество и ефективност на
медицинската помощ.
 2. Някои етични принципи с голяма значимост, прилагани
продължително време и достигнали висока степен на
яснота и приемственост са станали и законови норми –
напр.лекарската тайна.
 3. Разликата между тях е в това, че моралните принципи
действат върху поведението на лекаря чрез вътрешна
мотивация и самоубеденост, а правните норми – чрез
държавна принуда.
 Морал:
 1. Определение: Моралът е съвкупност
от принципи, норми, критерии, идеали,
стандарти и др., които човечеството е
създало през годините на своето
съществуване и на тяхна основа се
преценява кое е правилно, добро и кое
не е в поведението на хората.
 2. Термини – Морал, Етика, Деонтология
 Медицински морал – основни
черти:
 1. Дълговечност – възниква със зараждането
на медицината като професия – Хипократ
(ІVв.пр.н.е.)
 2. Безинституционален авторитет –
моралните норми регулират поведението на
човека чрез самосъзнанието му.
 3. Поведенческа необходимост – моралните
норми действат върху поведението на
индивида чрез вътрешната самоубеденост и
мотивация.
Модели на взаимоотношението
лекар:пациент
Основните морални норми регулират
поведението на лекаря към болния.
Взаимоотношенията лекар:пациент могат
да се обособят в 3 основни модела:

- Патерналистичен, Хипократов модел

- Автономен модел, Инженерен модел
- Модел на партньорство – бизнес-
модел, модел на договореност, на
съглашателство и др.
 Патерналистичен модел:
При патерналистичния модел лекарят упражнява
бащинска, покровителствена роля към пациента - той
взема решения, а пациентът ги изпълнява
 Джеймс Чилдрес: “Патернализмът представлява отказ
от търсене на съгласие при осъществяването на
искания и желания на друг човек в името на доброто на
този човек”.
 Този модел датира и е водещ модел от времето на
Хипократ до 60-те години на 20 век.
 Медицинският патернализъм нарушава автономността
на пациента, правото му да решава въпросите ,
касаещи неговото здраве и живот.
 1997г. – Фрайбург – Конгрес на СМА – Патернализмът
трябва да бъде преодолян !
 Силен и слаб патернализъм:
 Силен патернализъм – когато действията
на лекаря ограничават доброволния и
информиран избор на пациента, който е
компетентен да го направи.
 Слаб/оправдан патернализъм - в спешни
и неотложни ситуации; при малки деца;
при психично болни; при инфекциозно
болни, които са опасни за другите; когато
пациентът не е в състояние сам да вземе
решение – той е под въздействие на
силна болка, стрес, психотропно в-во и
др.
 Автономен модел:
 Пациентът е автономна личност и когато
той е компетентен по отношение на
своите здравни проблеми – може да
участва в своето лечение, като избере
начина на лечение и сам поеме
отговорност за резултата от него.
 Автономен модел:
 1. СПОСОБНОСТИ НА АВТОНОМНАТА ЛИЧНОСТ:
- да формулира и осъществява своите планове;
- да защитава своите права и интереси;
- да направи разумен избор след предоставяне на
достатъчна информация;
- да управлява поведението си;
- да поема отговорност за своите дела;
- да подчини емоциите и спонтанните си желания на
разума;
- да се самоконтролира, саморазвива и осъществява.
 2. УСЛОВИЕТО за компетентност на пациента!
 3. ПАТЕРНАЛИСТИЧНИЯТ И АВТОНОМНИЯТ
МОДЕЛИ са двете крайности във взаимоотношенията
лекар-пациент.
 Модел на партньорство:
Моделът на партньорство е процес на
активна обмяна на информация,
договаряне и обсъждане на възможни
решения между лекаря и пациента
Той почива на факта, че и двете страни
– и лекаря и пациента имат обща цел –
справянето с болестта, и двете
личности са автономни и трябва да
стигнат до консенсус по всички въпроси
на лечението!
 Морални принципи в лекарската практика:

 1. Принцип за автономност на пациента:

(Декларация от Лисабон, 1981г.)
 - Всеки пациент има право да избере своя лекар;
 - Всеки пациент има право да приеме или откаже лечение, след
като е получил необходимата информация;
 - Всеки пациент има право да приеме или откаже участие в
проучване;
 - Лекарят трябва да уважава правото на пациента за избор на
лекар и лечение;
 - Пациентът има право да очаква, че лекарят ще зачита
поверителността на информацията, която научава за него;
 - Пациентът има право да получи подробна информация относно
заболяването си.
 Пациентът има право за умре с достойнство.
 МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ В
ЛЕКАРСКАТА ПРАКТИКА
2. Принцип за информираното съгласие на
пациента – Декларация от Хелзинки
(1989г.), Международен кодекс на
медицинската етика
Компоненти на информираното съгласие:
- Компетентност на пациента
- Информационна компонента
- Доброволно съгласие на пациента
 Принцип на информираното съгласие
 1. Компетентност на пациента – пациентът
притежава капацитет да направи съзнателен и обмислен
избор сред различни алтернативи
 2. Информация относно:
- До каква степен представите и желанията на пациента
могат да бъдат реализирани;
- Подробно разясняване на медицинските мероприятия,
които трябва да се предприемат и предупреждение за
евентуални неудачи или увреди, които не винаги могат
да се избегнат;
- Обсъждане на метода на лечение с преценка на
преимуществата и рисковете;
- Задълбочена преценка на “полза-вреда” от бъдещите
действия
- Финансова стойност, начин и размер на плащане
- 3. Съгласие на пациента - писмено, устно
 Лекарска тайна:
 Принципа за лекарската тайна (професионалната
дискретност) е дълговечен, а днес е и правна
норма!
 Професиите на лекаря, юриста и духовника се
наричат „професии – изповедници на човешката
душа“.
 Римският поет Вергилия е нарекъл медицината
«Арс мута», т.е. Изкуство да се мълчи.
 Този принцип е базиран в Хипократовата клетва,
Женевската клетва, Международен кодекс на
медицинската етика, Лисабонската декларация и
други документи.
 Лекарска тайна

 Този принцип задължава лекарите да

пазят в тайна медицинската информация
за пациента, като при нарушаването му
лекарят понася морална и правна
отговорност.
 Степени на разкриване на
лекарската тайна:
1. Нулева степен – няма нарушение – в случаите на
споделяне на информация за пациента между членовете
на лекарския екип.
2. Първа степен – незначително – споделяне на
информация без идентификация на пациента – напр.
описание на казуси в учебници, статии и т.н.
3. Втора степен – значително – споделяне на
информация и идентифициране на пациента.
4. Трета степен – тежко нарушение – споделяне на
информация и идентификация на пациента, което нанася
тежки морални и материални щети на пациента.
 МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ В
ЛЕКАРСКАТА ПРАКТИКА:
 4. PRIMUM NON NOCERE!
 4. ПРЕДИ ВСИЧКО НЕ ВРЕДИ!
Този принцип задължава лекарите да
лекуват само това, което могат, но в
същото време той означава лекарят да не
“бяга” от отговорност и трудни ситуации, а
да прилага всички знания и опит за
спасяване на болния, но задължително
така, че да не се влоши състоянието му.
 МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ В
ЛЕКАРСКАТА ПРАКТИКА:
 5. Безпристрастност,
справедливост и честност
Всеки пациент трябва да получи оптимално
лечение според нуждите си. Социалният
статус, положението му в обществото,
фактори като пол, раса, етническа
принадлежност и др. не трябва да влияят
върху качеството и количеството на
лечението.
 МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ В
ЛЕКАРСКАТА ПРАКТИКА:
 6. “Златно правило” – “Отнасяй се с
другите така, както би желал те да
се отнасят с теб!”
Отношенията между лекарите да са
колегиални, на базата на взаимното
уважение и зачитане авторитета и
достойнството на другия.
 МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ В
ЛЕКАРСКАТА ПРАКТИКА:
 7. Морално задължение e лекарят да
не се саморекламира
В Международния кодекс на медицинската
етика пише: “За неетично поведение се
счита саморекламирането на лекарите,
освен ако е позволено от
законодателството на страната и Етичния
кодекс на Националната медицинска
асоциация.
 МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ В
ЛЕКАРСКАТА ПРАКТИКА:
 8. Морално задължение на лекаря за
самоусъвършенстване
Лекарят трябва да поддържа на
съвременно ниво своите знания и
умения, т.е. следдипломното обучение и
усъвършенстване е морално изискване
за лекарите.
 МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ В
ЛЕКАРСКАТА ПРАКТИКА:
 9. Да не се заблуждават пациентите,
да не се представя лечението по
неверен начин - както по отношение на
финансовата страна на лечението, така и по
отношение на евентуални грешки, допуснати в
хода на лечението. Тези усложнения не бива
да се премълчават, а да се обясняват по
подходящ начин на пациентите.
 ЛЕКАРСКА ГРЕШКА
 Дефиниция: Неправилно, неквалифицирано, или небрежно
лечение на пациент от лекар, зъболекар, медицинска
сестра, фармацевт или други медицински
професионалисти. Това може да включва неточна или
непълна диагноза или лечение на заболяване, травма,
синдром на поведение, инфекция и т.н.
 1. Грешка, дължаща се на обективни причини:
несъвършенство на стоматологична техника и технологии,
липсата на време, лоши условия на труд и т.н.
Тези грешки не се вменяват във вина на лекарите!
 2. Грешка, дължаща се на субективни причини:
липса на знания, небрежност, лошо изпълнение на задълженията.
Тези грешки са по вина на лекарите; лекарите носят
отговорност за професионална небрежност!
 ВИДОВЕ ОТГОВОРНОСТ:
 1. Дисциплинарна отговорност – при
нарушаване на трудовата, служебната и учебната
дисциплина
 2. Административно-наказателна
отговорност - глоба или отнемане на
правоспособност за различни срокове
 3. Гражданска отговорност - чрез граждански
иск в съда и включва имуществена отговорност за
обезщетение.
 4. Наказателна отговорност - най-тежката
отговорност за лекари, които са извършили
квалифицирано като “престъпление” действие.
 ЯТРОГЕНИЯ
Ятрогенията е възникване на заболяване или
влошаване на съществуващото, причинено от
медицинския персонал. Бива:
1. Пряка - предизвикана от небрежно,немарливо,
нехайно отношение към задълженията.
2. Непряка – предизвикана от неблагоприятно
психическо въздействие на “словото”.
3. Егротогения - неблагоприятно отражение върху
психиката на пациента на информация, обменена
между самите болни.
 ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА
ЛЕКАРСКА ГРЕШКА:
 1. През цялата си професионална кариера
лекарят да поддържа на съвременно ниво
своите знания и умения.
 2. Всеки етап от лечението на пациента
щателно да се регистрира и документира.
 3. Всяка манипулация да се предприема
след получаване на информираното
съгласие на пациента, желателно писмено.