Dokumen - Pub 2009nbsped-9789545859878

ВСИЧКИ ПРАВА
НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
ЗАПАЗЕНИ!
Никаква част от това издание
не може да бъде възпроизвеждана
под каквато и да е форма
и по какъвто и да е начин
без изричното
разрешение на
ИК „БАРД“ ООД.
Обадете се на телефон
943-76-89
и ще получите безплатен цветен каталог на БАРД
или ни посетете на интернет адрес
www.bard.bg
Може би ще откриете книгата, която ви интересува.
Ще я получите направо вкъщи.
ROBERT BAUVAL
THE EGYPT CODE
Copyright © 2006 by Robert Bauval
© Венцислав Божилов, превод, 2008
© „Megachrom“ - оформление на корица, 2009
© ИК „БАРД“ ООД, 2009
ISBN 978-954-585-987-8
Робърт бовал
египетският
КОД
От същия автор:
В подземията на Египет
Загадката Орион
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Звездата начело на небето........................................................ 19
2. Търсенето на вечността............................................................ 53
3. Мемфиският Ду ат.....................................................................91
4. Каквото горе, това и долу..................................................... 129
5. Завръщането на Феникса........................................................ 163
6. Господарят на юбилеите.........................................................187
7. Заключение: „Кодът“ и храмът на космоса.......................... 217
Приложения:
1. Честване на хеб-сед................................................................. 226

2. За възможното познаване на прецесията
от древните................................................................................... 240
3. Преглед на теорията „Корелацията с Орион“ (КО) -
наистина ли ъгълът на наблюдение е бил
52,2° южно от изток?...................................................................273
4. Космическият ред, египетският календар и
християнството............................................................................ 293
5. Смъртта на живия бог.............................................................301
Бележки 318
На Мишел
Благодарности
През последните 25 години целта на работата ми бе да

върна към живот старата небесна религия на Египет и да
покажа как тя е вдъхновила египтяните да превърнат стра
ната си в „огледало на небето“. През 1994 г. публикувах
първоначалните резултати от изследванията си в „Загадка
та Орион“, която получи подкрепата на научнопопулярния
филм на ВВС „Голямата пирамида — портал към звездите“.
През следващите пет години се появиха още три книги на
тази тема. „Египетският код“ е кулминацията на четвърт-
вековно проучване и затова реших да я напиша в Египет.
През февруари 2005 г. се настаних в един апартамент в
зеленото предградие Хадайек Ел Ахрам, на по-малко от ки
лометър от Гиза. Въоръжен с мощен компютър с бърза връз
ка с интернет и широк подбор египтоложки книги и статии,
през следващите осем месеца аз обединих материалите, съби
рани дълги години в Обединеното кралство. Работата в по
добен жанр не е лека, но аз бях вдъхновяван от силуета на
Голямата пирамида, която виждах от прозореца на кабине
та си. Не зная как човек може да е благодарен на една
инертна маса камъни, взираща се неумолимо в него по цял
ден и цяла нощ, и все пак изпитвам точно това.
Бих искал да благодаря и на много колеги и приятели,
които ми помогнаха. На първо място ще спомена съпругата
си Мишел за огромното й търпение, толерантност и безус
ловна подкрепа. Сигурно не е лесно да живееш с мъж, чий-
то ум е в Древен Египет. Благодаря и на чудесните ми деца
Кандис и Йонатан; докато правех проучванията си за кни
гата, дъщеря ми ме направи дядо. Благодарен съм и на брат
ми Жан-Пол, на близначката ми Терез и на майка ми Ивон,
които винаги се отзоваваха, когато имах нужда от тях. Бла
7
годаря също на астрономите Мери Брюк (Единбург), Арчи
Рой (Глазгоу), Джон Браун (кралски астроном на Шотлан
дия), Чандра Викрамасинге (Кардиф), Пърси Сиймор (Пли-
мут) и Джулио Магли (Милано) за техния колегиален инте
рес и конструктивни критики. На писателите Греъм Хен-
кок (Бат), Колин Уилсън (Девон), Ахмед Осман (Лондон),
Джон Гордън (Съри), Майкъл Бейджънт (Бат), Робърт Ло-
мас (Брадфорд), Юри Стоянов (Ерусалим), Тимъти Фрик
(Гластънбъри) и Джон Уест (Ню Йорк) за дружбата и по
лезните съвети. На приятелите ми Мохамед Назми (Риза),
Хода Хаким (Кайро), Роджър Билбоу (Лондон), Шафик и
Paшa Котри (Александрия), Мохамед и Найра Езат (Алек
сандрия), Ян и Йозет Орфанидис (Атина), Гуда Файет (Ги-
за, Назлет Ел Салман), Хавиер и Ева Сиера (Малага), Адри
ано Форджоне (Рим), Ариана Менда (Торино), Сандро Май-
нарди (Флоренция), Рол Оостра (Хилверсум), Андреа и Пат
риция Витуси (Триест), Дебора Синьорети (Рим), Марилена
Ланчети (Болоня), Линда и Макс Бовал (Хаваи), Робер Бе-
рюб (Квебек), Марк Скъри (Мелбърн), както и на Ихаб, Мет-
хат, Хатем, Емил, Инас, Алия, Ахмед, Фати, Шереен, Са-
мех и всички останали от „Куест Травъл“ за тяхната гри-
жовност, безценното египетско гостоприемство и доброто
им чувство за хумор. Бих желал да изразя дълбоката си
благодарност към литературните ми агенти Бил Хамилтън
и Сара Фишър от „А. М. Хийт & Ко. Лимитид“, които вина
ги ме окуражаваха, съветваха и стоически изслушваха ен
тусиазираните ми брътвежи, от които сигурно им е дошло
до гуша. Също толкова благодарен съм и на моя редактор и
приятел Марк Бут и на Тимъти Ендрюс от „Сенчъри Букс“,
„Рандъм Хаус“, за търпението и безценната помощ. Нак
рая искам да благодаря на всичките ми читатели, стари и
нови, и да изразя надеждата, че за тях прочитането на „Еги
петският код“ ще бъде същото откровение, каквото бе напис
ването й за мен.
Робърт Г. Бовал,
Кайро, пирамидите, октомври 2005 г.
8
Въведение
За какво служат пирамидите?!!

Ема Фройд, във филма на ВВС 2
„Голямата пирамида - портал към звездите“, декември 1993 г.
Царят е Озирис, пирамидата на този цар е Озирис,

тази негова постройка е Озирис...
Текстове от пирамидите, 1657
Ето, той се яви като Орион, Озирис

се яви като Орион...
Текстове от пирамидите, 820
Космическа атмосфера
Какво представляват египетските пирамиди от епохата

на Старото царство? За какво биха могли да служат? Защо
в тях има ниски тунели, дълги и тесни шахти, водещи на
никъде, галерии и камери, които са съвсем голи и празни?
Защо са ориентирани спрямо звездите? Защо са пръснати
на купове в една 40-километрова ивица в пустинята? И,
което е по-интригуващо, защо някои са съвсем безмълвни,
а стените на други са покрити с текстове, които говорят за
циклите на слънцето и звездите? До неотдавна стандартна
теория гласеше, че пирамидите са огромни гробници, чи-
ято основна задача е да приютят телата на мъртвите владе
тели. А сложните вътрешни системи от тунели, шахти, ко
9
РОБЪРТ БОВАЛ__________________________ ______
ридори и камери били предназначени предимно да обърк
ват и обезсърчат грабителите, а астрономическите им ори
ентации били без значение или просто случайни. Колкото
и изумително да изглежда, подобни становища останали
неоспорвани почти две столетия въпреки влудяващата под
робност, че в нито една пирамида (нито в близост до нея)
не е намерено тяло на цар, скелет, череп или дори парчен
це кост. А още по-подлудяващо е, че никой не бил в състо
яние да обясни защо, ако наистина са гробници, пирами
дите не са разположени в един ясно обособен некропол, а
вместо това са пръснати на групички из огромната пустинна
равнина западно от Нил, като някакви странни вулканич
ни острови в море от пясък. В същото време уликите, ко
ито показват, че пирамидите имат много по-съществено
предназначение, са в изобилие и винаги са били пред очи
те на всички. Тези улики буквално крещят за връзката
със звездите. Например:
1. Основата на всяка пирамида е ориентирана според ас

трономическите посоки и подреждането на звездите.
2. В най-големите пирамиди (и по-конкретно в пирами
дата на Хуфу в Гиза) има вентилационни шахти, ориен
тирани към важни звездни системи, като Орион, Сириус
и полярните съзвездия.
3. Пирамидите са имали „звездни“ имена или имена, ко
ито загатват за звезди („Пирамидата на Джедефра е звез
да сехеду“; „Небка е звезда“; „Хор е Звездата начело на
небето“ и т.н.).
4. Таваните на камерите в някои пирамиди са украсени с
петолъчни звезди (Стъпаловидната пирамида и пирами
дите от Пета и Шеста династии в Сакара).
5. По вътрешните стени на някои пирамиди (пирамидите
от Пета и Шеста династии в Сакара) има надписи, гово
рещи за звездната религия и съдбините на царете в един
звезден свят на име Дуат, в който се намират Орион и
някои други съзвездия.
10
ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
Така че има нещо странно — меко казано — във факта, че
при толкова много „звездни“ връзки не се е намерил нито
един египтолог, който да се замисли сериозно над „звезд
ната“ функция на пирамидите. И тъй като този важен въп
рос е останал така дълго неизследван, не е чудно, че всякак
ви лаици, дилетанти, чудаци и шарлатани излизат с как
ви ли не теории — от нелепи и смешни до откровено безум
ни. Пирамидите били дело на изчезналата цивилизация
на Атлантида; за построяването им била използвана заб
равена технология, включваща левитация; пирамидите би
ли електроцентрали; електромагнитни приемници за меж
дузвездни комуникации; дело на извънземни; строителите
им били евреите по време на египетския им плен; в Голя
мата пирамида били кодирани, до най-малката подробност,
историята и бъдещето на света; тя била каменна Библия.
Така че когато през 1994 г. се появих на сцената с първата
си книга „Загадката Орион“ и показах, че подреждането
на трите пирамиди в Гиза и относителната им позиция
спрямо Нил отразява подредбата на трите звезди от Пояса
на Орион и относителното им разположение спрямо Млеч
ния път, темата вече бе дотолкова омърсена и компроме
тирана, че всяка нова теория, споменаваща звезди или ас
трономия, се посрещаше от академичната общност с без
различие (в най-добрия случай) или с яростен отпор. Ре
акцията бе още по-бурна, защото теорията ми имаше под
крепата — макар и предпазлива — на един от най-видните
и уважавани египтолози в света — сър. И. Е. С. Едуарде,
който най-безстрашно подкрепи някои от идеите ми в един
научнопопулярен филм на ВВС. С това той спечели гнева
на колегите си, но все пак принуди част от тях да се за
познаят по-подробно с теорията ми. През следващите го
дини обаче — и особено след смъртта на Едуарде през 1996
г. — аз бях осмиван и приковаван на позорния стълб от
клика египтолози и други „експерти“, явно твърдо реше-
ни да развенчаят „Корелацията с Орион“, както започнаха
да наричат хипотезата ми (вж. Приложение 3). Тази ярос
тна академична атака бе обезсърчаваща и тежка, но аз
продължих да отстоявам позициите си не само защото бях
11
РОБЪРТ БОВАЛ
получил подкрепата на широката публика и международ
ните медии, но и защото теория ми се вписва много добре в
контекста на Епохата на пирамидите в Египет и осигурява
„липсващото звено“ в една иначе смущаваща загадка. Дори
и най-големият скептик трудно би могъл да обяви връзката
Орион-Гиза за „съвпадение“.
От излизането на „Загадката Орион“ минаха дванадесет
дълги години. През това време книгата бе издадена на по
вече от двадесет езика и се появиха десетки научнопопу
лярни филми, изцяло или частично базирани на Корела
цията с Орион (британските ВВС 2 и Channel 4, амери
канските ABC, NBC и FOX TV, също Discovery Channel и
History Channel, италианската RAI 3, германските ZDF и
ARD, южноафриканските SABC и M-net TV, холандската
AVRO TV в Холандия, Channel 4 в Австралия, египетската
NILE-TV и много други в Близкия и Далечния Изток).
Предстои излизането на два нови филма - „Неразгаданите
тайни на Пирамидите“ на National Geographic Television1
(в който ще има критичен преглед на теорията ми) и един
за италианската RAI 2 и холандската AVRO, изцяло бази
ран на настоящата книга.2 Бавно, но сигурно, подобно на
крадец в нощта, Корелацията с Орион намери мястото си
в академичната египтология и новата дисциплина архео-
астрономия. И макар да е много критикувана, вече не мо
же да се отрече, че е разклатила пословичното самообла
дание на академиците.
В интерес на истината, не всички учени бяха склонни
да отхвърлят веднага „Загадката Орион“. Някои видни
египтолози, като д-р Яромир Малек от института „Гри-
фит“ и американският египтолог д-р Ед Мелцер останаха
открити за идеята ми, също като покойния сър И. Е. С.
Едуарде. Още по-стимулиращо бе, че теорията получи пред
пазлива подкрепа от астрономическата общност, и по-точ
но от професор Арчи Рой от университета в Глазгоу, про
фесор Мери Брюк от Единбургския университет, професор
Джулио Магли от Миланския политехнически институт,
професор Пърси Сиймор от университета в Плимут и про-
12
фесор Чандра Викрамасинге от университета в Кардиф.
Макар че запазиха здравословния си скептицизъм, тези
изтъкнати астрономи все пак намериха теорията за доста
тъчно интригуваща и заслужаваща внимателно разглежда
не и по-нататъшни проучвания. С годините се пропука и
академичната броня на египтолозите, когато д-р Яромир
Малек (който през 1994 г. направи преглед на теорията
ми в оксфордското списание Discussions in Egyptology)3 обя
ви, че е склонен да приеме, че разположението на на пръв
поглед безразборно пръснатите пирамиди от Мемфиския
некропол (дълга 40 км ивица в пустинята Нил край Кай
ро, западно от Нил) може да се окаже свързано по-скоро с
„религиозни, астрономически или подобни“ идеи, откол-
кото с чисто практични обстоятелства, като топографията
и геологията на терена. И други египтолози, като амери
канеца Марк Ленър, чеха Мирослав Вернер и англичанина
Дейвид Джефрис (вж. Глава 3) изразиха подобни станови
ща. Според мен обаче професорът по астрономия и антро
пология в университета в Колгейт, Антъни Авени, дава
може би най-добра обща представа за нагласата на древни
те архитекти, проектирали и планирани подобни загадъч
ни структури - не само в Египет, а и в други части на
света:
За да разберем как древните са възприемали света около себе си,

трябва да наблюдаваме явленията през техните очи. Познаването на
всяка отделна култура е необходимо, но е задължително и да позна
ваме небесните тела и тяхното движение... Изглежда странно, но
цели градове, царства и империи са били основавани на базата на
наблюдения и тълкуване на природни явления, които минават неза
белязани под носовете или над главите ни?
Д-р Авени пише това във връзка с цивилизациите на ма

йте и инките, но то спокойно би могло да се отнасе и към
Старото царство на Египет. Сега съм още по-убеден, че по
добно твърдение е вярно по отношение на свещените градо
ве, пирамидите и храмовете, издигнати от древните египтя-
13
ни из дългата хиляда километра долина на Нил през трите
хилядолетия на тяхната цивилизация. И главно това смя
там да докажа в настоящата книга.
Към 2000 г. бях готов да изложа резултатите от проучва
нията си в книга. Представих резюме на издателя ми в
„Рандъм Хаус“ в Лондон и той даде зелена светлина на про
екта. В началото на 2004 г. вече бях готов с първата черно
ва. Окончателният вариант обаче бе завършец в Египет.
Престоят ми там ми даде уникалната възможност да обога
тя книгата чрез преки наблюдения на пирамидите в Долен
Египет и големите храмове в Горен Египет, а също и да
уточня и проверя различни идеи. Смятам, че благодарение
на магията и вълшебството на тези древни обекти успях да
стигна до естествен завършек на издигнатата преди две де
сетилетия теория за връзката небе-земя, и то не само по
един път.
Използвах първоизточници всеки път, когато имах въз
можност, и разчитах единствено на научни изследвания
на египтолози и други учени, публикувани в специализи
рани издания или учебници. Събирайки всички тези дан
ни, стигнах до извода, че древноегипетската теокрация се
е регулирала от космически ред, известен като Маат, кой
то е не друго, а редът в небето, или с други думи — наблю-
даемите, точни и предсказуеми цикли на слънцето, луна
та и звездите. Освен това направих заключението, че древ
ните египтяни са вярвали, че този космически ред влияе
на материалния свят и най-вече на жизненоважното го
дишно прииждане на Нил, защото нищо не е очаровало и
изпълвало със страхопочитание древните египтяни така,
както разливането на могъщата река, което започва в края
на юни и завършва в края на септември. Това било еже
годното чудо, което обновявало реколтата и целия живот
в Египет. Слабият разлив през юни обаче можел да доведе
до глад и мор. Затова този двуостър меч, висящ неотклон
но над Египет, принудил обитателите на Долината на Нил
да намерят магически средства, с които да осигурят добри
разливи. Още в дълбока древност те забелязали, че в края
14
на март Сириус и звездите на Орион изчезват под западния
хоризонт след залез и задълго (около три месеца) остават
в „подземния свят“, преди да се появят отново на източ
ния хоризонт по изгрев в края на юни, точно когато во
дите на Нил започвали да се надигат. Жреците-астроно
ми забелязали също, че през този съдбоносен период, ко
гато звездите пътуват през „подземния свят“, слънцето пре
минава от една точка на еклиптиката точно под яркия куп
на Плеядите (бележещи точката на пролетното равноденс
твие) до друга - непосредствено под гърдите на небесния
Лъв (лятно слънцестоене), който обгръща съзвездието Ори
он и Сириус. Постепенно се зародила идеята, че когато
пътува през тази специална част на небето -- Дуат, както я
нарекли, - богът-слънце изпълнява магически ритуал, по
добно на картините, изобразяващи мъките на Христос, и
осигурява прераждането на звездите и на Нил, когато в
края на юни Сириус се появява преди зазоряване на из
точния хоризонт. Това съвпадало и с деня на лятното слън
цестоене, когато слънцето достигало най-северната си точ
ка; затова съвсем основателно този ден отбелязвал нача
лото на новата година и се наричал „Раждането на Ра“,
Около тази космическа и нилска тема се развили мито
логия и свързана с небето религия; по-интригуващото е, че
около 2800 г. пр.Хр. постепенно започнал да се заражда
амбициозен план - космическият ред да бъде „свален до
лу“, за да може фараонът, в качеството си на син на Ра, да
предприеме същото магическо пътешествие в един земен
Дуат и така да осигури на Египет „добър“ разлив. Или ако
използваме херметическия принцип — каквото горе, това
и долу. За целта бил започнат мащабен проект, който включ
вал построяването на групи от „звездни“ пирамиди на пред
варително определени места, които да представят Орион и
Плеядите, както и огромни „слънчеви“ храмове от двете
страни на Нил, представящи частта от еклиптиката, в която
богът-слънце пътува през Дуат от пролетното равноденст
вие към лятното слънцестоене.
Но моята нова теория не се изчерпва с това - на следва
15
щите страници ще покажа и че бавните циклични промени
в небето, свързани с прецесията и със своеобразието на еги
петския граждански календар през трите хиляди години
цивилизация, се отразяват в промените из цялата Нилска
долина - в еволюцията на храмовете през същия този пе
риод. С други думи, настоящата книга се наема да докаже,
че в географията на Нилската долина, простираща се в по
сока север-юг е закодиран един „космически Египет“, кой
то навремето е бил регулиран и управляван в буквални сми
съл от жреци-астрономи, начело с цар-слънце. И този „кос
мически Египет“ е просъществувал повече от три хилядо
летия и все още може да се съзре в разположението на за
пазените до наши дни пирамиди и храмове.
Противно на това, което повечето египтолози най-веро
ятно ще заявят, „Египетският код“ не е поредната нюейдж
книга, преповтаряща шантави предположения и теории, ко
ито не могат да бъдат потвърдени. Моята теза може да бъде
проверена изцяло, потвърдена и в крайна сметка опровер
гана, ако се намерят основания за това. Всъщност приветс
твам всички египтолози и други учени, занимаващи се с
археология и история на Египет, които биха пожелали да я
оборят. Нека не се заблуждават и да не я подценяват зара
ди четивния стил и сбитите аргументи. Спрях се на тях
заради широката публика, която, в крайна сметка, си оста
ва истинският съдник на всички нови идеи.
В заключение искам да добавя, че докато пишех послед
ната версия на книгата в Кайро, често правех кратки по
чивки и зарязвах компютъра, за да се кача на покрива на
сградата. Оттам се разкриваше пряк изглед към пирамиди
те в Гиза, които бяха на не повече от километър разстояние.
Понякога имах чувството, че мога да протегна ръка и да ги
докосна. Погледът ми обаче винаги се зарейваше отвъд Ги
за, към южния хоризонт, където се виждаха очертанията
на първата пирамида в Египет, Стъпаловидната пирамида в
Сакара, проблясващи през тънкия воал на маранята.
Търсенето на „Египетският код“ започна там, когато един
ден застанах до фигурата на владетеля, построил този стра-
16
нен монумент. Статуята, незнайно защо, е направена така,
че да се взира за вечни времена в звездите около полюса.
Затова сега ви каня да дойдете с мен там и да проследите
моето търсене на Светия граал на древноегипетските строи
тели на пирамиди и храмове.
И тъй, да ви представя фараона, започнал всичко това...
2. Египетският код 17
I. Звездата начело на небето
Бог самодържец, Творецът на вселената, предостави на

земята за кратко твоя велик баща Озирис и великата
богиня Изида... Именно те установиха ритуалите на
почитане, които съответстват точно на светите си
ли на небето. Именно те осветиха храмовете...
Уолтър Скот (ред.), Hermetica
И Бог подреди Зодиака съобразно циклите на природа

та... (и)... създаде таен механизъм. (т.е. системата на
звездите), свързан с безпогрешната и неизбежна съдба,
на която по необходимост да бъде подчинено всичко в
живота на хората, от тяхното раждане до окончател
ното им унищожение; и всички други неща на земята
също да бъдат управлявани от действието на този ме
ханизъм...
Уолтър Скот (ред.), Hermetica
Сакара
Всички открития започват с въпроса „защо“. Всъщност

именно желанието да разберем „защо“ ни различава от дру
гите създания на тази планета и, което е по-важно, то е в
основата на всяко познание. Задаването на този въпрос зад
вижва процеса на съждение и дава началото на проучване,
което — ако върви добре - води до важно откритие. Ваната
прелива, слънцето изгрява и залязва, ябълката пада, сблъс
кват се въображаеми велосипеди; някои надарени хора са се
19
РОКЪРТ БОВАЛ _ _______________________________
запитали „защо“ и в следващия момент виждаме човека да
върви по Луната. Всъщност питането защо ни отвежда от
въд Луната, отвъд Слънчевата система, отвъд нашата га
лактика, отвъд най-смелите ни мечти и — кой знае — може
би. един ден до самия Бог. Моето „защо“ и проучването,
което тръгна от него, започна преди двадесет и пет години.
Моята падаща ябълка се намираше съвсем буквално в небето,
а нейното съответствие — в пустинята западно от Кайро в
Египет. През 1994 г. представих плода от това проучване
(известен като Корелацията с Орион или КО) в книга, коя
то се превърна в международен бестселър.1 Тя обаче не бе
краят на това странно интелектуално приключение. Друга
ябълка продължаваше да виси несигурно в ума ми и търпе
ливо очакваше подходящия момент да падне. Това стана
осем години по-късно, когато посетих за пореден път най-
стария пирамиден комплекс в Сакара. Там, също за поре
ден път, разгледах седналата статуя на собственика на
пирамидата, вперил поглед към северното небе. И ето че,
по известни единствено на боговете причини, за първи път
се запитах защо. Защо владетелят бе изобразен вгледан в
небето на север? Не намерих задоволително обяснение в мно-
гобройните специализирани книги в библиотеката ми и ре-
ших сам да нагчеря отговора. Ето защо разказът започва
оттук, от Сакара, с въпроса „защо“.
Областта Сакара се намира на около 20 км южно от
Кайро. Дълга е пет километра и е широка два, простира се
като някаква сюрреалистична изоставена лунна станция в
западната пустиня, непосредствено до зелената долина на
Нил. Във всеки случай това е най-големият царски
некропол на Древен Египет. Преди 5000 години на това
прашно и брулено от ветровете плато една могъща идея
принудила хората да се впуснат в строителна лудост, как-
вато никй вече нямало да повтори. Тя набрала такава за
шеметяваща инерция, че продължила почти половин хи
лядолетие. Резултатът от това на пръв поглед ирационал-
но начинание може да се види и днес — огромните пирами
ди, пръснати като каменни островчета на 40-километров
20
архипелаг сред пясъците. Египтолозите наричат този за
гадъчен район Мемфиски некропол поради близостта му
до несъществуващия днес град Мемфис. Изчислено е, че в
продължение на няколко поколения безброй работници са
добили, пренесли, замъкнали, изсекли, оформили, повдиг
нали и подредили 50 милиона тона камък. И всичко това
било извършено без помощта на железни инструменти, без
превозни средства на колела и повдигащи механизми, до
ри без помощта на един-единствен скрипец. Това била, как
то се изразява покойният сър И. Е. С. Едуарде, Епохата на
пирамидите par excellence.
Астрономически изображения по тавана на гробницата на Сенмут
21
Първата пирамида, издигната в Мемфиския некропол,
не била с гладки стени като онези от прочутата триада в
Гиза, а постройка на шест нива, известна на египтолозите
като Стъпаловидната пирамида от Сакара. Според общоп
риетата хронология Стъпаловидната пирамида е построена
около 2650 г, пр.Хр. от Джосер, владетел от Трета динас
тия. Смята се, че е продукт на гения на Имхотеп, архитект
и астроном, първожрец в Храма на Слънцето в Хелиополис
— основен религиозен и интелектуален център по онова вре
ме. Имхотеп, който бил и везир на Джосер, нарекъл архитек
турния си шедьовър „Хор е Звездата начело на небето“.2
Защо е избрал това загадъчно име? Що за странна косми
ческа функция би могла да има Стъпаловидната пирамида?
И изобщо каква е функцията й?
Ортодоксалното становище е в общи линии следното: Стъ
паловидната пирамида е просто гробница — вярно, много
голяма и сложна, но все пак гробница. А са я издигнали в
Сакара просто защото царят е искал да я вижда от двореца
си в Мемфис. Но тази теория (защото е само теория) за мен
лично не е убедителна. Най-малкото защото не обяснява
защо нито в пирамидите в Сакара, нито в другите пирами
ди в Мемфиския некропол не е намерено мумифицирано
тяло и дори парченце от ленената обвивка на мумия. Освен
това не обяснява и защо Стъпаловидната пирамида е наре
чена „Хор е Звездата начело на небето“. Подобно име опре
делено не звучи като типична епитафия. Така че, поне спо
ред мен, всичко това би трябвало да има друго обяснение,
което да съответства на мащабите и контекста на разкри
ващото се пред очите ми.
Да започнем от самото начало. Методичните проучвания
в Сакара започват в началото на 20-те години на миналия
век и са свързани с делото на британските археолози Чарлз
М. Фърт и Джеймс Е. Куибел. По-късно към тях се присъ
единява и французинът Жан-Филип Лоер. Лоер, архитект
и археолог, бил тъй запленен от магията и мистерията на
това място, че посветил следващите 60 години от живота си
на опити да възстанови възможно най-пълно някогашната
22
му слава. Първото, което поразява при пристигането при
Стъпаловидната пирамида, е внушителната входна фасада.
Тя е неразделна част от 10-метровата оградна стена, опасва
ла някога целия комплекс. Дълга 550 метра и широка 220
метра, тя сама по себе си е великолепен шедьовър на слож
на архитектура, която би представлявала сериозно предиз
викателство и за съвременните строители. По-късно ще се
върна на тази необичайна стена, защото е много повече от
проста граница на комплекса. Междувременно, щом мине
те през входа и по покрития коридор с колони, ще излезете
в огромен открит двор, от който дъхът ви ще секне. Защото
в северния му край, подобно на гигантско каменно цунами,
се издига 60-метровата Стъпаловидна пирамида. При така
ва близост тя пленява въображението и сетивата. Всъщност
Стъпаловидната пирамида е строена на няколко фази, дове
ли в крайна сметка до шестте нива или ..стъпала“, които
виждаме днес. Някога тя била облицована с полирани бели
варовикови плочи, които — с изключение на няколкото пад
нали с времето от първите две нива — били свалени през
Средновековието от арабите и използвани в строежите на
джамии и вили в Кайро.
За да влезете в Стъпаловидната пирамида, трябва да се
спуснете по наклонената шахта, изсечена в материковата
скала от северната страна. На дъното, на около 20 метра
под повърхността, попадате в сложна и много странна сис
тема от тунели, коридори, камери и ями. Таванът на една
от подземните камери е покрит с изящен мотив от пето
лъчни звезди - напомняне, че това сумрачно място няко
га се е смятало за космична среда, общуваща със звездния
свят на боговете. По стените на помещенията с прозаично
то име Царските покои има изображения, на. които владете
лят изпълнява ритуали във връзка с юбилеите му, които,
както предполага се, е трябвало да бъдат чествани безк
райно и в отвъдния свят. Тук човек изпитва странно и
много обезпокоително усещане за присъствието на царя
— невидим, нечут, но осезаем. А ако искате да видите
материално изображение на неговото алтер его, ще трябва
23
да излезете от пирамидата и да отидете в едно странно
малко помещение, което прилича на контролна кабина на
строителен кран и дълго е озадачавало египтолозите със
своето значение и функция.
Сердабът
Представете си мощен лазерен лъч, започващ от Царски

те покои и излизащ от северната страна на Стъпаловидната
пирамида. Представете си как минава през главата и очите
на статуята на царя, която се намира в малка каменна ка
бина. Известна като сердаб („мазе“ на староарабски), за мен
тази странна кабина бе черната кутия на целия комплекс.
Сердабът е открит през 1925 г., когато Фърт и Куибел
разчиствали насипите около северната стена на Стъпаловид
ната пирамида. Изследователите били заинтригувани от ди
зайна му — поради някаква странна причина помещението
не било хоризонтално, а килнато към най-долното стъпало
на пирамидата. Ясно било, че причина не е разместване
или пропадане на пластове, тъй като сердабът бил вграден
в зидарията на Стъпаловидната пирамида, точно като ка-
пандура в полегат покрив. С други думи, наклонът бил съз
даден нарочно. Още по-интригуващо било наличието на две
кръгли дупки в северната стена на сердаба на нивото на
очите. И когато Фърт и Куибел надникнали за първи път
през тях, за свое огромно изумление се озовали пред спо
койния поглед на седящата статуя на царя в естествен ръст
(днес тя е преместена в главната зала на музея в Кайро и на
нейно място е сложен дубликат). Сега, когато я погледнах
отново, не можех да се отърся от чувството, че царят не се
взира просто вън от сердаба, а някъде много надалеч, в
точка в долната част на северното небе.3 Знаех, че това не
би могло да е слънцето или луната, тъй като те никога не се
появяват в тази област на небето. Тогава оставаше един-
единствен възможен кандидат -- някоя звезда. Заключени
24
ЕГИПЕТСКИЯТКОД
ето определено приляга на името на Стъпаловидната пира
мида „Хор е Звездата начело на небето“. Колкото до иден
тичността на „Хор“, според американския египтолог Марк
Ленър, „Джосер е името, дадено на този владетел от посе
тители на обекта от времето на Новото царство, хиляда го
дини по-късно. Единственото царско име, открито по сте
ните на комплекса, е Хор-името Нетджерихет.“4 Това се
потвърждава от египтолозите Йън Шоу и Пол Никълсън от
Британския музей, според които „в асоциираните с пира
мидата надписи от Третата династия се открива единствено
Хор-името Нетджерихет и връзката между него и Джосер
се прави единствено в графити от времето на Новото царст
во.“5
Статуята на фараон Джосер в сердаба, ориентиран на 4°35' на изток от

север към звездата Алкаид от Големия черпак (от Голяма Мечка), отбе
лязваща изгряването на Сириус на изток.
25
РОБЪРТ БОВАЛ_________________________________
Хор бил небесен бог много „тясно асоцииран с царя“.6
Всъщност толкова тясно, че владетелят не само получавал
Хор-име, но и титлата Златен Хор по време на коронация-
та. Казано направо, царят бил възприеман като въплъще
ние на Хор на земята. Богът Хор винаги е изобразяван като
сокол или като човек с глава на сокол. Според „Речник на
Древен Египет“ на Британския музей, „очите му символи
зирали слънцето и луната и по време на Старото царство
(2686-2181 г. пр.Хр.) често бил описван като бог на изтока
и оттам - на изгрева. В този си образ той станал известен
като Хоремахет („Хор на хоризонта“) и освен това се слива
с Ра (бога-слънце) и става Ра-Хорахти (Хор от хоризонта).7
Египтолозите ще ви кажат, че съществуват множество фор
ми на Хор, като „Хор детето“, „Големият Хор“, „Хор от
Едфу“, „Хор от Бехдет“, „Хор, синът на Озирис“ и т.н.8 Но
това е все едно да кажеш, че има множество форми на Исус,
защото четем за „детето Исус“, „мъжа Исус“, „Исус, син
Божи“, „Исус, син Йосифов“, „Исус, Божият агнец“, „Исус
Месията“, „Исус от Назарет“, „Исус Витлеемски“ и т.н. Не
отдавна американският египтолог Едмънд Мелцер сложи
край на това съвременно объркване и убедително показа,
че има само един Хор с „различни аспекти, или прояви на
една и съща божествена персона“.9 Трябва да се съглася, че
в това има много повече здрав разум. Във всеки случай
египтолозите са съгласни, че най-често срещаният аспект
на Хор в цялата история на Древен Египет е „Хор, синът на
Озирис“. И както обяснява Мелцер, „Живият цар се възп
риемал като Хор на земята, а мъртвият (неговият баща/
предшественик) -• като Озирис. След като умирал, царят
ставал Озирис... Хор е царският приемник par excellence,
образец на законното наследяване на престола.“10
Другият проблем е, че според повечето египтолози бог
Озирис не бил познат до Пета династия, много след постро
яването на Стъпаловидната пирамида. В последните години
обаче това твърдение също бе подложено на критики и все
повече учени приемат, че през раннодинастичната епоха Ози
рис е бил известен като Хентиаментиу — „Най-бележитият
26
от намиращите се на запад“ (т.е. от мъртвите).11 Трябва да
имаме предвид и един друг аспект на Хор, когато разглеж
даме Стъпаловидната пирамида. Както видяхме, Хор е не
бесен бог, тясно свързан и понякога дори сливащ се с бога-
слънце Ра. Защо тогава Стъпаловидната пирамида се свър
зва със звезда, а не със слънцето? Озирис е звезден бог,
идентифициран с Орион, а съпругата му — звездна богиня,
идентифицирана с Голямо куче (кучето на Орион според
гръцката митология). Те са родители на Хор и в този астра-
лен контекст е напълно основателно да очакваме и той да
има астрални атрибути. И наистина, според британския егип-
толог Ейдън Додсън, „Пирамидата била замислена като
гробница за фараона, но комплексът изпълнявал ролята и
па храм на бог Хор, с когото фараонът се идентифицирал
по време на земния си живот, както и на Озирис, в когото
се превръщал през следващия.“12 Има обаче един проблем
— нито Орион, нито Голямо куче могат да се видят ниско
над северния хоризонт. Това са южни съзвездия и могат да
се видят само как изгряват от изток и пътуват през южното
небе на запад. На езика на древните египтяни думата akhet
означава „хоризонт“ и по-конкретно източният хоризонт,
където изгряват слънцето и звездите. От друга страна, ду
мата netjer означава „божествен“ или „бог“. „Хет“ от Хор-
името на Джосер явно означава „сдружаване“ на много древ
ни богове.13 Така името Нетджерихет би могло да означава
„Божественото сдружение“, което поне за мен е безсмисли
ца. Възможно ли е „хет“ в името да бъде фонетично (а не
шифровано) средство за извикване на идеята за „хоризонт“
— „ахет“? Може би Хор-името Нетджерихет означава „Бо
жественият Хор на хоризонта“? Дали Хор не е бил възпри
еман като звезда, родена от Озирис-Орион и Изида-Голямо
куче? Но тогава защо статуята на Нетджерихет в сердаба
гледа на север, а не на изток? Дали тя не прави нещо пове
че, освен просто да гледа към северното небе? Но какво?
Седяща така властно и вперила поглед в далечината, тази
статуя на царя-Хор Нетджерихет създава силното впечат
ление, че сякаш контролира нещо в северното небе от
РОБЪРТ БОВАЛ___ _____________________________
мястото си на земята. И макар днес тази идея да ни изг
лежда странна, за древните египтяни убеждението, че ца
рят наистина може да управлява космическия ред от ка
мера във или долепена до пирамидата му, било точно тол
кова валидно, колкото съвременното схващане, че прези
дентът на Съединените щати е в състояние да контролира
света от Овалния кабинет в Белия дом. Но как според тях
е осъществявал подобен контрол? Какво от това, което зна
ем за този сердаб — или за подобните на него, — би могло
да ни разкаже повече за космическата му функция? До-
колкото успях да установя, в другите комплекси, в Мем-
фиския некропол и другаде, не са открити сердаби. По
всичко личи, че сердабът на Джосер е уникален. Има оба
че множество сердаби към мастабите - подобни на бункери
постройки с плосък покрив, смятани от мнозина египто
лози за предшественици на стъпаловидните пирамиди. Ус
танових обаче, че нито един от тях не е наклонен към
небето и няма изрязани в северната страна отвори, както
при сердаба на Джосер. Все пак всички имат общи черти —
като статуята на собственика вътре и ориентацията им (ма
кар и без наклона) на север.
Представяне на Сириус и Орион от времето на Средното царство
28
_ ______ _____________ _______ ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
През 1912 г. при разкопки южно от Алеята на Сфинкса в
Гиза немският археолог Херман Юнкер открил сердаб, до
лепен до мастабата на чиновника от Пета династия Равер.
За щастие върху него имало надписи. Съдейки по местопо
ложението на мастабата, Юнкер стигнал до заключението,
че Равер е бил много важен служител, а може би дори и
член на царското семейство. Макар че сердабът му нямал
дупки за гледане, на северната му стена имало дълга цеп
натина, която вероятно служела за същата цел. И наисти
на, според британския египтолог А. М. Блекман цепнати
ната символизира „очите“ на сердаба. А най-показателното
е, че над „очите“ са изписани думите „дом на ка“.14
Египтяните вярвали, че човешкото същество е съставено
от различни невидими елементи, точно както ние смятаме,
че човек има дух, душа, его и т.н. Особено важен е ка,
описван от египтолозите като „двойник“ или „същина“ на
личността, един вид друг аз, неразделна част от живота на
човека тук и в отвъдния свят. Друг важен елемент е ба,
определян обикновено като „душата“ на човека, за която се
вярвало, че след смъртта се превръща в звезда. По-нататък
отново ще се върнем на ба и връзката й със звездите. Що се
касае до ка, египтологът Мапчип-Уайт дава подробно и дос
та показателно определение:
Ка се ражда с човека и при смъртта му остава свързано със земята. В

момента на смъртта ка и тялото на човека се обединяват. Ка живее в
гробницата с мумията, храни се с ежедневните дарове и обитава ста
туята, затворена в сердаба15... Идеята, че ка „обитава“ статуята на
покойника, е очевидна в следния откъс от древните погребални текс
тове, в който покойникът заявява: „Нека моят Ка бъде запомнен след
мен; нека статуята ми се запази и името ми да пребъде...U1G
За ка-статуята в сердаба трябвало да се полагат същите

грижи, каквито и за покойника приживе. Разбира се, жерт-
вената храна е символична и се изобразява в рисунките по
стените на гробницата, макар че и истинска храна се е при
насяла като част от гробните дарове. На подобни рисунки
29
често се изобразява бут на говедо или теле. Бутът -- или по-
скоро неговата подобна на плуг форма, както ще видим по-
нататък - се наричал месхетиу. Обикновено се носел от
жрец, който тържествено го предоставял на ка на покой
ния. Любопитно е да се отбележи, че същата дума се из
ползва за малък метален режещ инструмент, нещо като дър
воделска тесла, използвана при т.нар. „отваряне на устата“
на мумията. При тази церемония устата на мумията симво
лично се разрязвала с инструмента, за да може в тялото на
покойника да влезе „дъхът на живота“. Странно, но думата
месхетиу се използвала и за съзвездието, което наричаме
Плуг (или Големия черпак). Това съзвездие често се рису
вало по таваните на гробниците и по капаците на сарко
фазите във формата на говежди бут, понякога заобиколен
от седем звезди. Общото между тези три вида месхетиу -
говеждия бут, дърводелската тесла и Плуга - несъмнено е
формата. От астрономията зная, че Плугът винаги се виж
да в северното небе и че веднъж дневно би трябвало да по
пада в полезрението на ка-статуята в сердаба.
Прегледах Текстовете от пирамидите - свещените писа
ния, открити по стените на царските пирамиди от Пета и
Шеста династия в Сакара17 — и попаднах на пасаж, който
даваше доста живописна картина на мъртвия цар, споде
лящ пирамидата си със своя ка. Впечатли ме най-вече
любопитният начин, по който се описва самата пирамида:
„Благодат е... че тази пирамида и храм са построени за мен
и моя ка... Всеки, който посегне на тази пирамида и този
храм, които принадлежат на мен и моя ка, ще е посегнал
на Дома на Хор на небето...“18 Както се досещате, в енигма-
тичното споменаване на „Дома на Хор на небето“ има нещо
познато. Разбира се, то е необичайно близко до името на
Стъпаловидната пирамида — „Хор е Звездата начело на не
бето“. Ясно е, че и двете имена показват, че пирамидите
имат свои съответствия в небето във формата на звезди.
Или, ако обърнем нещата — че някои звезди (в случая свър
зани с Хор) имат символно съответствие на земята - опре
делени пирамиди. Още през 1977 г. египтологът Алегзан-
30
_____________ _______________ ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
дър Бадауи обръща внимание именно на връзката пирами
ди-звезди, когато отбелязва, че „в имената на пирамидите
на Снофру, Хуфу, Дедефре и Небре ясно личи звезден под-
текст, докато тези на Сахуре, Нефериркаре и Неферефре
описват звездната участ на Ба (душата).*419
През 1981 г. изтъкнатият британски египтолог И. Е. С.
Едуарде разглежда загадъчната корелация между звезди и
пирамиди и отбелязва, че имената на пирамидите на Дже-
дефра и Небка от Четвърта династия — „Джедефра е звезда
сехед“ и „Небка е звезда“ — „ясно свързват собствениците
им с отвъдния свят сред звездите“.20 По-късно египтологът
Стивън Куирк отново повдигна темата, отбелязвайки, че
„(имената на) Стъпаловидната пирамида на Нетджерихет
(Джосер) и комплексът Абу Руваш на Джедефра са изрично
звездни, като в единия случай се използва думата себа,
„звезда“, а в другия - сехду, „небесна твърд“ или „звездно
небе“. В същото време нито едно име на пирамида не от
вежда категорично към слънцето.“21
Тези „изрично звездни“ имена на пирамидите имат ясно
и недвусмислено послание — пирамидите на земята трябва
да се разглеждат като „звезди“. Ако това е вярно, последи
ците ще се окажат поразителни и ще се наложи цялостно
преосмисляне на това какво е мотивирало древните египтя
ни да строят пирамиди. Точно това направих аз, започвай
ки през 1983 г. с пирамидите в Гиза. Знаех, че сега ще
трябва да направя същото с комплекса на Стъпаловидната
пирамида в Сакара. Имах подозрения, че Стъпаловидната
пирамида представя на земята не коя да е звезда, а жизне
новажна за добруването на Египет, звезда, за която се вяр
вало, че контролира напълно „всички неща на земята“, както
се казва в херметическите текстове.
31
Плуг, Черпак или Бут ~ всичко това е в Мечката
Строго погледнато, Плугът не е съзвездие. Някои астро

номи ще настояват да бъде наричан астеризъм, защото се
демте му ярки звезди са част от по-голямото съзвездие, ко
ето наричаме Голяма мечка (Ursa Major). Но за всеки обик
новен наблюдател изпъкват именно тези седем звезди, об
разуващи характерното очертание на плуг или черпак, а не
цялото съзвездие. Това често е причина мнозина да използ
ват погрешно името Голяма мечка, когато всъщност имат
предвид Плуга. За съжаление това важи в пълна сила и за
египтолозите и е причина за много обърквания. А древните
египтяни, подобно на повечето хора, са възприемали само
съчетанието на седемте ярки звезди, които оприличавали
не на плуг, а на говежди бут. Наричали това съзвездие мес-
xemuy и то заема важно място в религиозните им текстове
и погребални рисунки, свързани със задгробния живот на
царе и благородници. То било едно от трите ясно различи
ми съзвездия (наред с Ursa Minor — Малка мечка — и Draco
— Дракон), които се въртели непрекъснато като колело около
северния небесен полюс. Звездите на тези съзвездия били
наричани ихему-cem, което означава „неразрушимите“ или
„безсмъртните“22, и са известни на съвременните астроно
ми като околополюсни звезди, защото непрекъснато се вър
тят около северния полюс. Те са идеална метафора за „ве
чен живот“, тъй като никога не залязват и винаги могат да
бъдат видени в нощното небе. Още през 1912 г. влиятелни
ят американски египтолог Джеймс X. Брестед пише, че
„именно тези (звезди), наричани „Безсмъртните“, се смята
ли от египтяните за дом на мъртвите. За тях се казвало, че
са в северното небе и предположението, че става въпрос
именно за околополюсните звезди, които никога не заляз
ват и не изчезват, е най-вероятното.“23
Днес възгледите на Брестед са общоприети. Всъщност
британският египтолог Р. Т. Рандъл Кларк доразвива идея-
32
та с твърдението, че „никой друг древен народ не е бил така
дълбоко повлиян от вечното обикаляне на звездите около
една точка в северното небе. Там би трябвало да е средото
чието на вселената, центърът на регулацията.“24 В същия
дух археоастрономът, всепризнат специалист в своята об
ласт, Е. К. Круп посочва, че египтяните свързвали Плуга
„с вечния живот, тъй като звездите му са околополюсни.
Неумиращи, безсмъртни светила. След смъртта си царят се
възнасял в околополюсния им свят и там запазвал косми
ческия ред.“25 Идеята, че царят запазва „космическия ред“
или хармонията във вселената, използвайки околополюс-
ните звезди като „център на регулацията“ е крайно интри
гуваща, тъй като наистина може да обясни космическата
функция на ка-статуята в сердаба и защо погледът й е зави
наги прикован към тези звезди. Всъщност „космическият
ред“ на Круп бил наричан Маат от древните египтяни, За
тях Маат е най-фундаменталният и важен религиозен прин
цип и бил изобразяван като седнала богиня с щраусово пе
ро („перото на истината“) на главата. Фараоните често били
изобразявани как представят малка фигурка на Маат на
боговете — върховна проява на благочестие и уважение — и
приемали епитета „Възлюбен от Маат“. Богиня Маат заема
видно място в така наречената Сцена на съда, при която
душите на умрелите се претеглят спрямо перото на истина
та. Всъщност не би било пресилено да се каже, че Маат е
цялата религиозна конструкция, върху която се е опирала
фараонската теокрация.
Макар че египтолозите обикновено я описват като „исти
на, справедливост и равновесие“, едно по-внимателно разг
леждане показва, че Маат е тясно свързана и с хармонията
и реда в космоса, което води до величественото движение
на звездите и връзката им с циклите на природата. Египто
лозите Йън Шоу и Пол Никълсън обясняват:
В космически мащаб Маат представя божествения ред във вселената

като въведен още в момента на Сътворението. Вярвало се, че именно
силата на Маат определя смяната на сезоните, движението на звезди-
РОБЪРТ БОВАЛ_____________________ ___________
те и отношенията човек-бог. Ето защо концепцията била централна
както в космогоничните представи на египтяните, така и за етичес
кия им кодекс.28
Царската власт била свързана основно с ролята на владетеля да нала

га ред и да не допуска хаос. Функцията на царя като представител на
боговете била да запази изначалната хармония във вселената и затова
голяма част от иконографията в египетските храмове, гробници и
дворци била свързана много повече с тази задача, отколкото с инди
видуалните подробности около владетеля в един или друг момент.27
От тези определения ясно се вижда, че египтяните са вяр

вали в сила, регулираща движението на съзвездията в небе
то и промяната на сезоните на земята, и че царят е можел да
контролира някак тази сила. Наред с това е съществувала и
идеята, че е имало време, в което небето и земята са били
едно цяло, намиращо се в съвършена хармония. В така наре
чения Хелиополски мит за сътворението богинята-небе Нут
и богът-земя Геб отначало били здраво прегърнати и плодът
на любовното им съединение били душите-близнаци и архе-
типни любовници Озирис и Изида, които станали първите
божествени цар и царица на Египет и създали първия Хор-
цар. Но след това Нут „погълнала“ децата си, за да ги напра
ви „звезди“ в тялото си. Заради детеубийството й било наложе
но вечно наказание — да бъде отделена от съпруга си от ръ
ката на баща й Шу, бога на въздуха.23 Но така хармонията
между небето и земята била нарушена. Цикълът на звездите
в небето вече не съответствал точно на природата на земята.
За египтяните, чието оцеляване зависело изцяло от регуляр-
ността на разливите на Нил, това било сериозен проблем.
Както ще видим в следващата глава, годишният разлив тряб
вало да бъде предсказуем и „добър“, в противен случай земята
и хората ги очаквали нещастия. И тъй, от този постоянен
страх се родило вярването, че космическият ред на небето -
съвършен и безупречно точен — може да се свали на земята с
помощта на магическата сила на ритуалите. Единствено чрез
стриктно придържане към Маат фараонът можел да осигури
34
добруването на Египет и редовното — и правилно ~ разлива
не на Нил.
До нас са достигнали египетски текстове от I в., известни
като Corpus Hermeticum, който, както вече споменахме, из
разява основните положения на системата от вярвания, виж
даща връзка или взаимно „влияние“ между цикъла на звез
дите и този на хората и всички неща на земята:
Бог подреди Зодиака [дванадесетте редуващи се сезонни съзвездия]

съобразно циклите на природата... (и)... създаде таен механизъм
(т.е. системата на звездите), свързан с безпогрешната и неизбежна
съдба, на която по необходимост да бъде подчинено всичко в живота
на хората, от тяхното раждане до окончателното им унищожение; и
всички други неща на земята също да бъдат управлявани от дейст
вието на този механизъм...29
Богиня Нут (небето)
Давах си сметка, че занимавайки се с това архаично въз

приятие на видимия свят, всъщност се опитвам да разбера
начина на мислене на древните египтяни. Трябваше да за
почна да мисля не като учен, а като космически човек. Тряб
ваше да повярвам като тях, че съзвездията са колелото на
космически механизъм, който може да влияе на събитията
на земята. Трябваше да повярвам, че царят и неговият ка
могат да контролират действието на този космически механи
зъм. И накрая, трябваше да повярвам, че комплексът на
35
Стъпаловидната пирамида не е просто гробище, а „център на
регулация“, от който царят е можел да контролира космоса.
Знаех, че единствено така ще разбера истински древните егип
тяни и тяхното завещание от пирамиди и храмове.
Друг надпис от сердаба на Равер осигурява поредното лип
сващо парче от този странен и заплетен пъзел. Според Блек-
ман непосредствено над цепнатината върху северната стена
на сердаба има ред йероглифи, които гласят просто „очите
на ка-дома“.30 Но според египтолозите терминът „нга-дом“ се
отнася не само за сердаба, а за комплекса на мастабата, от
който сердабът е само част. Разбира се, това означава, че
двата отвора в северната стена на сердаба на Джосер също са
се смятали за „очи“ на целия комплекс на Стъпаловидната
пирамида. От предишните си изследвания знаех, че пирами
дите са възприемани не само като звезди, но и като самите
фараони. В Текстовете от пирамидите на много места се каз
ва, че душата — или ка — на мъртвия цар става „звезда“.30
Освен това, както посочи Ричард Уилкинсън, „Нут (богиня
та-небе) станала неразривно свързана с концепцията за въз
кресението в египетските погребални вярвания и се смятало,
че мъртвите се превръщат в звезди в тялото й.“32
Тази интригуваща звездна връзка между царя и пирами
дата му става още по-очевидна от серията надписи и изобра
жения върху ключовия камък (пирамидион) на една пира
мида от Дашур - на фараона Аменемхет III от Дванадесета
династия. На източната страна на пирамидиона са изобразе
ни две големи „очи“ и ред йероглифи, изписващи „Нека ли
цето на царя се отвори, за да може да види Господаря на
хоризонта, когато пресича небето; нека той направи царя да
блести като бог, като неунищожим господар на вечността.“33
Името на тази пирамида е „Аменемхет е прекрасен“ и нищо
чудно, че за египтолога Марк Ленър това означава, че „по
добно на имената на пирамидите... очите (на пирамидиона)
ни казват, че пирамидите са персонификации на мъртвите
владетели, погребани в тях.“34 Американският египтолог
Алегзандър Пианкоф, известен с превода си на текстовете от
пирамидата на Унас (владетел от Пета династия, построил
36
пирамида в Сакара), също пише, че „балсамираното тяло на
царя лежи във или под пирамидата, която заедно с всичко
около нея се смятала за негово тяло. Пирамидите били пер
сонифицирани...“ Освен това Пианкоф показва персонифи
цирането на царската пирамида с титлата, възприета от ца
риците от Шеста династия, и дава като пример титлата на
дъщерята на цар Унас - „царската дъщеря на тялото на „Съ
вършени са местата на Унас“, като се има предвид името на
пирамидата на фараона. Според Пианкоф мъртвият цар по
чивал във или под пирамидата си „като Озирис в отвъдния
свят и получавал прехраната си чрез сложен ритуал.“35
Както вече видяхме, има няколко пирамиди с безспорно
звездни имена, като „Джедефра е звезда сехед“, „Хор е Звез
дата начело на небето“ и „Небка е звезда“. Видяхме също,
че Алегзандър Бадауи твърди, че и други пирамиди, иденти
фицирани с царската ба, или душата, трябва да се приемат
за звездни, тъй като ба става звезда в небесната твърд. По
силата на просто транспониране, ако А е равно на В и В е
равно на С, то А е равно на С. С други думи, ако царят
стане звезда в небето и същевременно стане пирамида в Мем-
фиския некропол, то би трябвало звездата му да се разг
лежда като негова пирамида и обратното. Това със сигур
ност би трябвало да означава, че определени групи пирами
ди като тези в Гиза и Абусир може би представляват групи
звезди, т.е. съзвездия. Нека обаче оставим за момент тази
интригуваща възможност и да се върнем към двата отвора
в сердаба на Джосер.
Когато се заех по-подробно с него, със задоволство устано
вих, че мнозина видни учени също са стигнали независимо
един от друг до приблизително същото заключение относно
звездната функция на отворите. Например френската егип-
толожка Кристиане Зиглер стига до заключението, че „през
двете дупки царят можел да гледа към „неумиращите“ звез
ди около Северния полюс“.36 Макар да не се впуска в раз
съждения защо е нужно на комплекса, Зиглер все пак посоч
ва, че отворите са свързани със звездите. Същото твърди и
Марк Ленър:
37
РОБЪРТ БОВАЛ ___________________ _______________
На северната страна на Стъпаловидната пирамида Джосер се „поя
вява“ от гробницата си като статуя в специална кабина (сердаб),
която има два отвора, през които да може да вижда навън...37 С
очите си, инкрустирани някога с планински кристали, статуята на
владетеля гледа през отворите на кабината, наклонена на 13° нагоре
към северното небе, където той се е присъединил към околополюс-
ните звезди...38
В подкрепа на заключението си Ленър цитира пасаж от

„Книга на мъртвите“, в който покойният казва: „Отворени
за мен са двойните порти на небето, отворени са двойните
порти на земята. Отворени са резетата на Геб за мен, отк
рит е покривът... и Двата отвора.“ В добавка към заключени
ята на Зиглер и Ленър, изтъкнатият руски астроном про
фесор Александър Гурстейн пише, че „на северната страна
на Стъпаловидната пирамида на Имхотеп има наклонена
на север каменна кабинка с две малки дупки на предната
стена, сякаш за да може мъртвият фараон да прави астро
номически наблюдения.“39
В моя опит с подобни неща е чудесно, когато няколко
изследователи стигнат до едно и също заключение по даден
въпрос, защото това най-вероятно означава, че са на верен
път. Всъщност трябваше да се признае, че доводите в полза
на звездната функция на сердаба - и текстови, и астроно
мически, и архитектурни — са съвсем убедителни. Остава
ше само да се разбере към коя точно звезда на северното
небе гледат отворите.
И защо.
Мястото е отбелязано с X
За да видите сердаба на Джосер, трябва да минете пок

рай източната страна на Стъпаловидната пирамида и да за
виете наляво. Още от ъгъла ще видите сердаба и дори ка-
статуята през малък прозорец в горната част на странична
38
та му стена. А застанете ли пред самия сердаб, незабавно
ще забележите отворите.
Ако се облегнете на северната стена, и погледнете място
то в небето, към което са насочени отворите, и го отбележи
те мислено с X, дори и през деня няма да е трудно да си
представите как Плугът пресича знака при ежедневния си
цикъл. Ако знаем точния наклон на сердаба и азимута му,
сравнително просто ще изчислим коя от седемте звезди на
Плуга попада върху хикса по времето, когато е бил постро
ен сердабът - ок. 2650 г. пр.Хр. Подобни данни могат да се
открият в специализираната литература. Оказа се обаче, че
проблемът е далеч по-сложен, отколкото предполагах.
Откриването на азимута, или ориентацията на северната
страна на сердаба, бе най-лесната задача. Достатъчен ми бе
азимутът на северната страна на Стъпаловидната пирами
да, към която е долепен сердабът. Знаех, че последното про
учване относно астрономическата ориентация на египетс
ките пирамиди е на немския египтолог Йозеф Дорнер в на
чалото на 80-те. За съжаление Дорнер не бе публикувал
данните си, а ги бе включил само в дисертацията си за уни
верситета в Инсбрук. По една случайност италианският ас
троном Джулио Магли от Миланския политехнически
институт, когото познавам добре, бе успял да се сдобие с
копие от дисертацията на Дорнер и с готовност ми предос
тави нужните данни. Според Дорнер страните на пирамида
та „не са ориентирани точно по посоките на света — се
верната е отклонена с 4°35' източно от географския
север“.40 Той (а и други египтолози) бяха склонни да припи
шат това доста голямо отклонение или на небрежност, или
на неспособността на древните да направят точни измерва
ния. При по-внимателно проучване обаче се оказа, че това
обяснение не издържа на критика. Например добре извест
но е, че египтяните от Епохата на пирамидите са били на
пълно способни да ориентират огромните си постройки с
голяма точност. Разбира се, най-добър пример са пирамидите
в Гиза, при които отклоненията са в рамките на 20 дъгови
минути. Голямата пирамида е ориентирана към географс
39
кия север с поразителната точност от 3 дъгови минути (0,05°),
което е почти 100 пъти по-точно от 275-те дъгови минути
(4°35') на Стъпаловидната пирамида! Няма обаче основа
телна причина да се предполага, че земемерите на Стъпало
видната пирамида са били по-неумели или не са разполага
ли със същите устройства и методи за наблюдение като не
посредствените им приемници. Всъщност построените пре
ди пирамидата мастаби са ориентирани според посоките на
света с точност до 1°. Освен това всеки практикуващ геоде
зист ще потвърди, че една грешка може да се сметне за
такава, ако е в рамките на 1°, докато отклонение от поря
дъка на 4°35' е твърде голямо, за да се приеме за обикновен
пропуск. Дори най-неопитният геодезист с най-простите ин
струменти няма да направи подобен гаф. Съществуват само
две реалистични обяснения за това странно отклонение -
или строителите не са се интересували от географския се
вер, или — според мен по-вероятното — ориентацията е
към нещо друго в небето, което се е намирало на 4°35' източ
но от географския север. Имах предчувствието, че второто
обяснение ще се окаже вярното. Опитът неведнъж ми е по
казвал, че строителите на пирамидите не са оставяли абсо
лютно нищо на случайността.
И точно тогава разбрах, че не съм се сетил за една много
важна и много древна церемония, свързана с астрономичес
ката ориентация на пирамиди и храмове. С все по-нараст-
ващо вълнение осъзнах, че липсващото парче в този пъзел
като нищо би могло да се намира в ръцете на една доста
необичайна и красива дама геодезист.
Господарката на звездите
Още от зората на писаната си история древните египтяни

са изпълнявали религиозна церемония, известна като „опъ
ване на въже“, за да ориентират своите свещени монумен
ти. В церемонията участвал царят и една прелестна жрица,
40
символизираща богинята Сешат. Сешат е ерудитът сред мно-
гобройните богини на Древен Египет. Някои дори я смятат
за архетип на жените библиотекари и строителни инжене
ри. Висока, стройна и много привлекателна, тя била почи
тана от царските писари в „Дома на живота“ (храмовата
библиотека), защото наред с останалото била и покровител
ка на свещените писания и пазител на летописите, свърза
ни с коронациите и юбилеите на владетелите.41 Имала и
друга, по-техническа функция — да помага на царя да опре
дели четирите ъгъла на бъдещите храмове и пирамиди и да
ги ориентира спрямо звездите. Колкото и странно да е обаче,
в книгите по египтология няма да намерите много Сешат.
Например Марк Ленър не й отделя никакво внимание в
наскоро излязлата „Пирамидите“, а Ричард X. Уилкинсън
я споменава бегло в последната си книга „Боговете и боги
ните на Древен Египет“.42 Други египтолози или я под
минават като Ленър,43 или я споменават съвсем мимохо-
дом, сякаш е дребна бележка под линия в египетската ми
тология. И дори в редките случаи, когато й се отделя пове
че внимание, тя се представя като хубавелката, която съп
ровожда царя в ритуала „опъване на въжето“ само за да
украси и придаде пищност на събитието. Това, разбира се, е
неуместно; защото ако трябва да кажем истината за Сешат,
както е направил един египтолог през 40-те години на ми
налия век, тази загадъчна богиня е не просто красиво лице
в египетския пантеон, а надарена с голяма власт жена, ко
ято решава колко дълго ще е царуването на владетеля, а
вероятно и — поне според един виден египтолог — колко
дълъг ще е животът му.44
Във всеки случай Сешат винаги се изобразява в леопар
дова кожа, прилепваща към стройното й тяло. В съответст
вие с тогавашната мода дрехата й е изрязана ниско, разк
ривайки добре заоблени гърди. Жълтите петна на леопар
довата кожа понякога са представени като звезди, явно
символизиращи способността на леопарда и на Сешат да
виждат в тъмното.45 На главата си тя носи златна тиара с
подобен на антена израстък, завършващ със седемлъчна звез
41
да или резета. В пантеона тя е представена като съпруга на
Тот, бог на мъдростта, изобретател на свещените йерогли
фи, на науките и най-вече на астрономията. Нищо чудно,
че Сешат разполага с редица впечатляващи епитети, подо
баващи на тази привилегирована връзка — „Първата в Биб
лиотеката“, „Господарка на писането в Дома на живота“,
„Пазителка на царските летописи“ и т.н.46 Много често тя и
Тот се изобразяват заедно, как записват юбилеите или ко-
ронациите на царете върху палмови клонки. Могат да бъ
дат видени и като божествени пазители на времето или ас
трономи par excellence, записващи годишния цикъл на не
бето и календара. Френската изследователка Ан-Софи Бо-
мар, признат авторитет по древноегипетския календар, обяс
нява този аспект така:
Разпознаването на годишния цикъл и неговото определяне, свързва

нето на небесните феномени със земните събития, са основни предва
рителни условия за установяването на какъвто и да било календар.
Това начинание изисква продължителни наблюдения на небето и звез
дите, както и тяхното трайно записване, за да могат да бъдат прове
рявани в дългосрочен план. Ето защо е напълно естествено, че божес
твените наставници за Времето и Календара би трябвало да са Тот,
богът на науката, и Сешат, богинята на писмеността и летописите.47
Като една от „божествените наставници за Времето и Ка

лендара“ и водеща царските летописи, Сешат е пряко
отговорна за изчисляването на дългосрочните юбилеи. Бри
танският египтолог сър Уолис Бъдж обръща внимание на
един релеф от епохата на Новото царство, на който богиня
та е представена:
...стояща пред колона йероглифи със значение „живот“, „сила“ и

„тридесетгодишни фестивали“, поставена върху седнала фигура, ко
ято държи във всяка ръка „живот“ и символизира „безчет години“.
Във връзка с това следва да се отбележи откъсът от един текст, в
който тя заявява на царя, че е записала за него в описа си живот,
който ще продължи „стотици хиляди тридесетгодишни периоди“, и
42
е предопределила годините му на земята да бъдат колкото годините
на Ра (бога-слънце), или с други думи - че ще живее вечно.18
Като цяло египтолозите смятат, че първият царски юби

лей (или празникът хеб-сед, както са го наричали древните)
бил честван през тридесетата година от управлението на
царя. Други обаче са на мнение, че 30-годишният период е
календарен, тоест празникът се е отбелязвал на цикли от
по 30 години без значение от колко години управлява ца
рят. Във всеки случай в цитирания от Бъдж текст ясно се
вижда, че терминът „тридесетгодишни фестивали“ е евфе
мизъм за царски юбилеи. Освен това споменаването на „три
десетгодишни периоди“ редом с „годините на Ра“ говори,
че изчисляването на този период е свързан по някакъв на
чин със слънцето и по-скоро с годишния му цикъл, а оттам
~ и със слънчевия календар. Подобна асоциация с небето и
царските задължения на Сешат се потвърждава и от цере
монията „опъване на въжето“, тъй като — както ще видим
по-нататък — тя изисква наблюдаване движението и положе
нието на околополюсните звезди. Всъщност поради тази своя
последна роля Сешат е наричана и „господарка на строите
лите“, „богиня на изграждането“, „основателка на архитек
турата“ и — може би най-подходящо -- „господарка на звез
дите“. С други думи, можем да мислим за Сешат като за
царски библиотекар, царски писар, царски астроном, царс
ки архитект, царски строител, царски вестител и може би
дори царски съветник 49 — една своеобразна Кондолиза Райе
на фараоните.
Установено е, че церемонията „опъването на въжето“ се
е практикувала поне от Втора династия (ок. 2900 г. пр.Хр.)
насетне. Египтологът Джордж Харт обяснява: „Още от II
династия тя (Сешат) помага на владетеля... при забиването
на очертаващите колчета за церемонията „опъване на въ
жето“. Това е особено важна част от ритуала по основаване
то на храма.“50 За да бъдем по-точни, трябва да отбележим,
че голяма част от известното ни за „опъването на въжето“
идва от много по-късни надписи и най-вече от храмовете в
43
Едфу и Дендера. По-ранни свидетелства за церемонията се
откриват единствено под формата на рисунки без никакви
обяснителни текстове. Все пак, както правилно отбелязва
И. Е. С. Едуарде,
Въпреки относително късната дата на надписите, споменаващи от

делните моменти от церемониите по основаването, няма причина да
се съмняваме, че те представляват древна традиция. Известни све
дения за подобни церемонии от Епохата на пирамидите могат да
бъдат открити в релеф в Храма на Слънцето на Ниусерра от V ди
настия, където са изобразени царят и жрицата, в ролята на Сешат,
с чукове в ръце и кол, към който е привързано измервателно въже.
Сцената напълно съответства на текста в храма в Едфу, където ца
рят казва: „Вземам колчето и стискам дръжката на чука. Държа
въжето със Сешат“...51
В многобройните описания на церемонията, открити из

цял Египет, Сешат винаги е обърната към царя и двамата
държат колче в едната ръка и чук в другата. За колчетата е
завързано късо въже и от сцената ясно се вижда, че двама
та ориентират оста на храма или пирамидата, като опъват
въжето, насочват го към някакъв далечен обект и след това
фиксират ориентацията, като забиват двете колчета в земя
та. Ето някои от надписите от храмовете в Едфу и Дендера,
описващи сцената:
[Царят казва:] Държа колчето. Хващам дръжката на чука и опъвам

измерващото въже със Сешат. Обръщам очи към движението на звез
дите. Насочвам поглед към бута на бика [месхетиу, Плуга]... Правя
сигурни ъглите на храма...52
[Жрец казва:] Царят опъва радостно въжето, обърнал глава към бу
та на бика, и основава храма както в стари времена.53
[Царят казва:] Хващам колчето и чука; опъвам въжето със Сешат;

наблюдавам движението на звездите и погледът ми е прикован към
бута на бика; аз съм богът, който отмерва времето с инструмента
мерхет. Аз определих четирите ъгъла на храма.54
44
[Жрец казва:] Царят... наблюдавайки небето и звездите, обръща пог
лед към бута на бика...55
Неотдавна британската египтоложка Кейт Спенс от Кейм

бридж предложи различен от „опъването на въжето“ метод,
наречен от нея „метод на едновременния транзит“, който
вероятно е използван от древните строители на пирамиди
те.56 Теорията й предизвика огромен интерес в междуна
родната преса отчасти защото се появи за първи път в прес
тижното научно списание „Нейчър“ и отчасти поради со
лидната подкрепа, която получи от видни учени, като хар-
вардския астроном Оуен Джинджърич и египтоложката Бет-
си Брайън от университета „Джоне Хопкинс“.57
Според Спенс древните египетяни ориентирали осите на
пирамидите не спрямо една звезда, а според „едновремен
ния транзит“ на две околополюсни звезди с помощта на
прост отвее, закрепен за дървена рамка, и свещ за наблюде
ние през нощта. Вече съм коментирал детайлно теорията
на Спенс, така че тук нямам намерение да повтарям всич
ко.58 Ще отбележа само, че съм против нейния „едновреме
нен транзит“ по простата причина, че той изисква египтя
ните да ориентират оста по звездите, когато те са точно
една под друга - а това се случва само за около 20 секунди
два пъти в денонощието. Като се има предвид, че древните
не са разполагали с оптични инструменти и че цялото начи
нание е трябвало да се върши в пълна тъмнина, според мен
египетските астрономи не са можели да постигнат с този
метод невероятно високата точност, която виждаме в ори
ентацията на Голямата пирамида. С други думи, методът
на Спенс работи на теория, но не и на практика. Тук обаче
искам да насоча вниманието към една от двете звезди, към
които се предполага, че са гледали древните - Мицар от
Плуга (другата е Кохаб от Малка мечка, или Ursa Minor).
Спенс наистина е улучила вярното съзвездие. Но не й е
дошло на ум да постави под въпрос истинността на главно
то си предположение — че основното намерение на строите
лите винаги е било да ориентират пирамидите си възможно
45
РОБЪРТ БОВАЛ___________ __ ___________________
най-точно спрямо географския север. В нейна защита ще
напомня, че и никой друг не е поставял този постулат под
въпрос. Затова за нея отклонението на всяка ос от географ
ския север се дължи само на едно — бавното изместване на
звездите поради прецесията, което повече или по-малко съ
ответства на отклоненията на пирамидите, както показва
тя с математическите си графики. Спенс бе тъй убедена в
теорията си, че като мнозина свои привърженици, смяташе
за неопровержима истина твърдението, че древните египтя
ни са били слаби астрономи, защото не били забелязали
ефекта на прецесията — за разлика от гърците много по-
късно. В резултат тя твърди, че високата точност на астро
номическата ориентация на Голямата пирамида се дължи
на факта, че „Хуфу просто имал късмет“.59
Подобни умствени гимнастики от страна на египтолог,
целящи да наместят фактите според теорията, винаги са
ме изумявали. Едва ли някой, който е проучвал Голямата
пирамида и се е възхищавал на този изначален образец на
древната инженерна мисъл, би могъл да заключи, че
късметът има нещо общо с точността на ориентирането й.
Съвсем очевидно е, че ориентацията й е точна, защото стро
ителите са искали да бъде такава. В заключението на Спенс
обаче има нещо, което ме накара да се замисля за ориен
тира, спрямо който древните египтяни са искали да под
равнят пирамидата си. Наистина ли е географският север,
или са по-скоро звездите? Може би наистина става въпрос
за късмет, но не за Хуфу. Може би късмет е извадил геог
рафският север, защото звездите са се случили точно там,
когато египтяните са правили наблюденията си. Хрумна
ми, че погледнато така, в Текстовете от пирамидите - и
където и да било другаде — не може да се намери нищо,
което да подсказва, че географският север е имал някакво
особено значение за египтяните. От друга страна, в същи
те тези Текстове има огромен брой доказателства, че око-
лополюсните звезди са изключително важни за живота на
царя в отвъдното. Интерес за древните са представлявали
звездите на север, а не самият север. И дори да се съгла
46
сим със Спенс, че околополюсните звезди преминават през
географския север два пъти на ден, това трае само секун
ди. През останалите 24 часа те се намират или на запад,
или на изток от него. В такъв случай възможно ли е това
да е причината повечето пирамиди — с изключение на Го
лямата пирамида — да се отклоняват по малко на изток
или запад от географския север? И ако е така, какво е
определяло точното време на наблюдението и съответно
положението на една или друга звезда? Подсказка за пос
ледния въпрос неволно дадоха египтолозите Йън Шоу и
Пол Никълсън, които посочиха, че при церемонията „опъ
ване на въжето“ са извършвани наблюдения не само на
звездите от Плуга на север, но и на Орион на юг.60 Разбира
се, това веднага привлече вниманието ми, защото добре си
давах сметка за особената роля на Орион в небесната рели
гия на строителите на пирамидите.61 Внезапно осъзнах, че
отговорът е точно пред мен. Знаех защо Голямата пирами
да е точно ориентирана спрямо географския север. И нещо
повече — имах силното предчувствие, че на същата причи
на се дължи и значителното „отклонение“ на Стъпало
видната пирамида.62
Орион и аз
Малко е да се каже, че имам специален интерес към Орион

и Голямата пирамида. За да бъда съвсем коректен обаче,
трябва да подчертая, че развих този интерес доста късно, в
средата на трийсетте си години. Когато през 1967 г. напус
нах родния Египет и се установих в Англия, бях едва на
деветнадесет. И през ум не ми минаваше, че един ден ще
напиша бестселър за Орион и Голямата пирамида. Всъщ
ност, след като през 1973 г. завърших университета в Саут
Парк в Лондон, започнах кариера на строителен предприе
мач в Близкия изток и Африка, без да се интересувам нито
от астрономията, нито от Голямата пирамида. Работех в
47
Саудитска Арабия, когато направих стряскащата и неочак
вана връзка между Орион и пирамидите в Гиза. Връзката,
която промени живота ми. Една нощ, докато гледах трите
звезди от Пояса на Орион в ясното небе над пустинята, вне
запно ми хрумна, че са подредени една спрямо друга и спря
мо Млечния път точно като пирамидите в Гиза и разполо
жението им спрямо Нил.
Това необичайно съотношение ме заинтригува още пове
че, след като открих, че царете от Епохата на пирамидите са
виждали района на Орион като част от небесния отвъден свят,
наричан от тях Дуат.63 Научих и че през 1964 г. двама учени
от Калифорнийския университет установили, че някъде око
ло 2500 г. пр.Хр., когато била построена Голямата пирами
да, една от шахтите й е сочела към Пояса на Орион. Нужни
ми бяха 12 години, за да събера проучванията си в книгата,
която публикувах през 1994 г. в Лондон. Подкрепена от на
учнопопулярния филм на ВВС, тя стигна до първо място в
списъка на бестселърите. Едно от нещата, които разглеждах
в нея и които имат отношение към настоящата дискусия, бе
следното - с помощта на две илюстрации, представящи Плу
га и Орион, аз показах как долният меридианен транзит на
Плуга на север съвпада точно с времето на изгряване на Пояса
на Орион на изток. Заключението ми бе, че древните геоде
зисти са ориентирали Голямата пирамида спрямо звезда в
Плуга не защото тя се е намирала на географския север (ма
кар тогава да се е случила точно там), а защото е можела да
бъде използвана като времеви маркер, който да покаже кога
точно Поясът на Орион ще се покаже на изток. Те са се
интересували не от северното небе като такова, а от механиз
ма на околополюсните звезди като индикатори на изгрява-
нето на Пояса на Орион на изток. С други думи, изгревът на
Пояса е бил основната им цел, когато са ориентирали пира
мидата спрямо Кохаб или Мицар (или и двете, както твърди
Спенс) по време на транзита им на север. Така малкото отк
лонение в ориентацията на Голямата пирамида не се дължи
на вертикалното отклонение на двете северни звезди при „ед
новременния транзит“, а на факта, че това е била ориентаци-
48
ята, която са търсели жреците, за да бъде постройката зак
лючена завинаги във времевата рамка (ок. 2500 г. пр.Хр.),
когато Поясът на Орион изгрявал (т.е., „прераждал се“) на
изток. Така чрез механизма на звездите Голямата пирамида
била свързана за вечни времена с датата на „прераждането“
иа Хуфу като Озирис-Орион. Имах силното предчувствие, че
подобно ще е и обяснението на „неточността“ в ориентиране
то на Стъпаловидната пирамида в Сакара. С други думи, да
ли изгревът на някоя звезда на изток не е причина за „отк
лонението“ от 4°35' при сердаба?
Както вече видяхме, Стъпаловидната пирамида се датира
най-общо към 2650 г. пр.Хр., макар че повечето учени оста
вят толеранс от порядъка на 150 години напред и назад във
времето. От работата на Дорнер разполагах с ориентацията
й. Трябваше ми само точният наклон на сердаба, за да уста
новя към коя звезда в Плуга е бил насочен. В последната си
книга за пирамидите Марк Ленър твърди, че сердабът е нак
лонен нагоре, на 13° към северното небе.65 Обикновено бих
приел подобно твърдение за чиста монета, но скоро открих,
че относно ъгъла на наклон има сериозно объркване. Соче
ният като най-голям авторитет по Стъпаловидната пирамида
Жан-Филип Лоер дава много по-голяма стойност от Ленър.
Ще го цитирам дословно: „Две кръгли дупки, пробити в се
верната страна на сердаба, който е наклонен успоредно на
наклона на пирамидата, позволяват на статуята да „общува“
с външния свят...66 Наклонът на страните е почти 16° от
вертикала...“67 Същата стойност, от почти 16°, е дадена и от
сър И. Е. С. Едуардс. За да станат нещата още по-объркани,
видният френски египтолог Жак Вандие дава стойност 17°.
Дадох си сметка, че единственият начин да бъда сигурен, е
да измеря наклона сам. Възможност за това ми се удаде през
юли 2002 г. След няколко опита с прост креномер (инклино-
метър) с отвее и спиртен нивелир с голям ъгломер устано
вих, че ъгълът на наклона наистина е много близък до 16°,
както твърдяха Лоер и Едуарде.69
Реконструкция
Въведох координатите на Стъпаловидната пирамида —

29°49' С, 31°15' И в мощната астрономическа програма
StarryNight Pro v. 4 (имах и Skymap Pro 7 като резервен
вариант). След това промених годината на 2650 г. пр.Хр.
Секунда по-късно вече гледах древното небе над „новопостро
ената“ Стъпаловидна пирамида. Завъртях изгледа към се
верната част на небето и поставих курсора на азимут 4°35’
и на 16° над линията на хоризонта. Сега гледах точно към
мястото, в което така усилено се взираше ка-статуята в сер
даба. Пуснах въртенето на небето с 300-кратно ускорение и
зачаках. След няколко наблюдения на долните транзити на
Плуга бях почти сигурен, че търсената звезда е Алкаид,
„копитото“ на месхепгиу, крака на бика.70 Опитвах различ
ни данни в рамките на ±150 години и се уверих, че наблю
дението е правено някъде около 2800 г. пр.Хр. След това
„замразих“ небето в тази дата и точно в момента, когато
Алкаид бе на една, линия със сердаба, и обърнах изгледа на
изток. А там бе той, по-бляскав от всичко на хоризонта —
звездата на Хор бе Сириус!
И тогава си спомних, че Имхотеп, архитектът на комп
лекса на Стъпаловидната пирамида - а вероятно и на аст
рономическата му ориентация — е бил първожрец в Хелио-
полис. Известно е, че Хелиополис е мястото, където са се
провеждали редовни наблюдения на Сириус още от начало
то на египетската цивилизация и именно въз основа на нав
ременния изгрев на тази звезда в Хелиополис около 2800 г.
пр.Хр. - същата дата, която се виждаше на екрана — е бил
създаден календарът. И макар че Хелиополис е бил посве
тен на бога-слънце Ра, според професор И. Е. С. Едуарде:
Титлата на Имхотеп „Началник на наблюдателите“, която станала

обичайна за първожреците на Хелиополис, може би предполага за
нимание, свързано по-скоро с наблюдението на звездите, отколкото
50
на слънцето... Показателно е, че първожрецът в самия център па
слънчевия култ в Хелиополис носел титлата „началник на астроно
мите“ и е изобразяван с украсена със звезди мантия.71
Дали Имхотеп е изучавал различните цикли на Сириус,

„звездата начело“ на всички други звезди в небето? И дали
е закодирал тези цикли в комплекса на Стъпаловидната
пирамида?
И с каква цел?
51
Нил и разливите му били доминиращите фактори в но
вообразуваната египетска държава...
Яромир Малек и Джон Бейнс,
Културен атлас на света - Древен Египет
Важността на Сириус за египтяните се дължи на фак

та, че годишното появяване на звездата на източния
хоризонт преди из грее-слънце бележи началото на го
дишния разлив на Нил, което пък бележи началото на
земеделската година...
Р. X. Уилкинсън,
Боговете и богините на Древен Египет
Египетската година започвала на 19 юли (според по-

късния Юлиански календар), което е датата на хелиа-
калния изгрев на звездата-куче Сириус...
Йън Шоу и Пол Никълсън,
Речник на Древен Египет на Британския музей
Египтяните... първи открили слънчевата година и я раз

делили на дванадесет части. Научили се на това от
звездите.
Херодот, История, 11:4
Усет за вечност
„Търсенето на вечността било най-същественото занима

ние на египетската цивилизация“ — пише френският учен
Ан-Софи Бомар.1 Това изказване е доста сдържано. Търсе
53
РОБЪРТ БОВАЛ___________________ _____________
нето на вечността било raison d’etre- за древните египтяни.
Всяко тяхно действие, всеки построен паметник, всяка цере
мония, всеки ритуал, всеки надпис бил пряко или непряко
вдъхновен от идеята за вечността и начина да се свържат с
нея. И ако някой се нуждае от напомняне, достатъчно е само
да погледне към пирамидите в Гиза.2 Нищо друго не е в
състояние да обясни мрачното им присъствие. Но ако пира
мидите са символи на вечността, то истинската й манифеста
ция несъмнено са вечно течащите води на Нил и най-вече —
цикличното им разливане. През 5 в. пр.Хр. историкът Херодот
нарекъл Египет „дарът на Нил“. Самите египтяни отишли
още по-далеч. За тях изворите на свещената река били на
небето, сред звездите.3 Както уместно отбелязва видният френ
ски египтолог Жан Керисел, „загадката на далечните извори
на Нил и неспособността да се обясни механизмът на разли
вите, следващи един редовен календар... сигурно са подх
ранвали образа на божественост и усещането за вечност“.4
Изворите на Нил се намират далеч на юг, на 4000 км в
сърцето на Африка. Древните египтяни обаче не са знаели
това. Всъщност точното местонахождение на изворите на
Нил — и съответно причината за годишните разливи - оста
ва неизвестно чак до края на XIX в. Ето защо египтяните
насочвали вниманието си към загадъчния далечен юг в очак
ване на ежегодния животворящ разлив. Както обяснява бри
танският астроном Алан Чапман, Нил „тече от юг на север,
следвайки почти точно меридиана, така че когато човек пог
ледне на юг, небесните тела винаги изгряват от лявата му
страна, достигат кулминацията си в меридиана над Нил и
залязват надясно, зад западната пустиня.“5 Подобни възг
леди са изразени и от американския египтолог Джон А.
Уилсън, според когото:
... (египтянинът) се ориентирал по река Нил, източника на целия

живот. Той се обръщал на юг, откъдето идва течението. Една от
думите за „юг“ означава също и „лице“; обичайната дума за „север“
* Смисъл на живота (фр.) - Б. пр.
54
вероятно се е свързвала с думата за „тил“ или „обратната страна на
лицето“. От лявата страна на реката бил изтокът, а от дясната -
западът. Затова се е използвала една и съща дума за „изток“ и „ля
во“, както и за „запад“ и „дясно“.6
В Древен Египет Нил бил свещен, представян като бог с

отпуснати гърди и корем, подут от храна и пиене. Египтя
ните горещо вярвали, че изворите на Нил не са на земята, а
в някакъв дълбок, изпълнен с пещери район в отвъдния
свят. А самият отвъден свят, както се вижда в редица древ
ни текстове, бил свързан със света на звездите. Наричал се
Дуат и, както показват мнозина египтолози, имало подзе
мен Дуат и звезден Дуат. Например Дж. Гуин Грифитс твър
ди, че „Озирис е особено свързан с Дуат — воден небесен
район, - където живее заедно с Орион и Сотис (Сириус),
предвестници на разлива и плодородието. Той е също така
и Господар на вечността...“7 А Марк Ленър пише: „думата
за „отвъден свят“ е Дуат, често изписвана като звезда в
кръг и означаваща Орион, звездното изражение на Озирис
в отвъдния свят. Озирис е Господарят на Дуат, който, подоб
но на небесния свят (и същинската Долина на Нил) е ед
новременно водно и земно царство.“8 Но небесният Дуат и
подземният Дуат най-вероятно за египтяните са били едно
и също нещо. Това може да се обясни с наблюдението, че
всеки ден звездите залязват (спускат се в подземния свят)
на западния хоризонт и се появяват дванадесет часа по-
късно на изток. С други думи, през половината денонощие
те прекосяват подземния свят, а през другата половина -
небето. Но за египтяните Нил не само извирал от звездния
Дуат, но и годишният му цикъл на разливане отразявал
цикъла на звездите. В небето имало обаче една по-видима
особеност, която утвърждавала корелацията земя-небе. „Ни
ма самият животворен Нил не е отразен в небето във фор
мата на Млечния път?“ — пита астрономът Алан Чапман.9
Говорейки за „небесния свят и отвъдния“, Марк Ленър отбе
лязва:
55
Всъщност самото небе сякаш има ниски и високи брегове на запад и
на изток. Млечният път бил „отъпканата пътека от звезди“, макар
същевременно да е и воден път. Две полета изпъкват особено ясно в
небето - Полето на тръстиките, блатист район в източния край, и
Полето на приношенията на север, недалеч от Безсмъртните. Всъщ
ност египтяните възприемали Млечния път като Долината на Нил
при разлив.10
Няма съмнение, че за древните египтяни блещукащата

ивица звездна светлина, която наричаме Млечен път, е би
ла небесният Нил, по който са плавали боговете. „Ако Еги
пет е отражение на небето, то божествата плават във водите
на великата река, която вдъхва живот на космоса — Млечния
път“ — пише антроположката Люси Лейми.11
Разливът
Всяка година великата река започвала да приижда през

юни и накрая излизала от коритото си и наводнявала при
лежащите земи. Този феномен бил пълна загадка за егип
тяните. Те нямали абсолютно никаква представа защо се
случва, още повече че разливът не ставал по време на дъж
довния сезон, а в самия разгар на лятото, когато е най-
сухо. Както отбелязал Херодот след посещението си в Еги
пет ок. 450 г. пр.Хр.,
Защо Нил се държи точно така, не можах да науча нито от жреците,

нито от когото и да било. Най-много ми се искаше да разбера защо
водите започват да се надигат около лятното слънцестоене за около
стотина дни, след което се отдръпват и остават така през цялата
зима, докато отново не дойде лятното слънцестоене.12
Хора, живеещи в страна, където слънцето грее почти през

цялата година, и свикнали да виждат изгрева всяка сутрин
и залеза всяка вечер, неизбежно биха забелязали, че го
дишният цикъл на разлива като че ли е в синхрон с годиш-
56
ния цикъл на небето. Бързо биха открили, че когато слънце
то достигне най-северното си положение на хоризонта (при
лятното слънцестоене), Нил започва да приижда. Забеляза
ли също и че преди слънцестоенето на източния хоризонт
винаги доминират едни и същи съзвездия. Всичко това ги
накарало внимателно да отбелязват броя на дните между
отделните събития. Няколко години са им били достатъч
ни, за да установят, че цикълът е с продължителност 365
дни. Освен това съвсем естествено за тях е било да приемат
лятното слънцестоене за първи ден от новата година и да
му дадат подходящото име „Раждането на Ра“.13 Това се
дължи на факта, че редица небесни и земни явления, случ
ващи се по това време на годината, предизвиквали асоциа
ция с ново начало и раждане. Нима целият Египет не се
прераждал заедно с Нил по време на лятното слънцестоене,
както видяхме във Въведението? И нима при достигането
па лятното слънцестоене самият Ра не се появявал от пъту
ването си през Дуат, света на мъртвите?
Изтокът и зората
„Древните египтяни били истински майстори в наблюде

нията“ — пише Ан-Софи Бомар.14 Те внимателно следили
природата, нейните създания, растежа и циклите й. Нищо
обаче не ги завладявало така, както наблюдението на не
бесните тела. Още от най-дълбока древност те най-добросъ-
вестно следили и отбелязвали изгрева на слънцето и звез
дите на източния хоризонт, наричан от тях „мястото, къде-
то се раждат боговете“.15
Ако наблюдава изгрева от едно и също място, човек бър
зо ще забележи, че слънцето променя мястото си по източ
ния хоризонт в рамките на годината и варира между две
крайни точки - лятното слънцестоене на север и зимното
слънцестоене на юг. В тези екстремни позиции слънцето
сякаш остава в тях за около седмица, откъдето е и терми
нът „слънцестоене“. Според нашия Григориански календар
57
Различните астрономически цикли, познати на древните египтяни.
58
лятното слънцестоене се пада на 21 юни, а зимното — на 21
декември. Броят на дните между две летни слънцестоения
е 365, или „година“. Повечето историци на науката са съглас
ни, че това откритие е направено за първи път в Египет,
вероятно през IV хил. пр.Хр. Най-вероятно около 2800 г.
пр.Хр. жреците от Големия храм на Слънцето в Хелиополис
въвели 365-дневния слънчев календар.
Точната слънчева (тропическа) година е 365,2422 дни (ма
кар че за удобство този допълнителен 0,2422 ден се приема
за 0,25, или точно четвърт ден). Затова на всеки четири
години добавяме по един ден към месец февруари и така
поддържаме календара си в синхрон с годишните сезони.
Наричаме тази специална година, „високосна“. Египтяните
обаче не са имали високосна година, а оставяли календара
си да се разминава със сезоните. Както обяснява видният
британски египтолог Флиндърс Питри:
Всички ние сме запознати с високосната година, в която добавяме

един допълнителен ден в календара, за да не му позволим да изоста
не. Цялостното сверяване на хронологията се опира на безспорния
факт, че египтяните не са имали високосна година и са броили само
по 365 дни на година... Всяка година месеците им изоставали с по
четвърт ден, тъй като те не правели корекция, както ние с нашия 29
февруари. С изоставането на месеците или с избързването на сезони
те в календара, за 1460 години месеците от календара правели пъл
на обиколка през сезоните.16
„Безспорният факт“ за липсата на високосна година у

египтяните означавал създаването на цикъл от 1460 годи
ни, който може да се разглежда като Голяма година. Броят
на годините се получава при простото делене на 365 на 0,25.
И макар че дадената от Питри стойност се използва и от
съвременните египтолози заради синхронизиране на кален
дара със сезоните, приемането на отклонение от четвърт
ден, разбира се, не е съвсем точно. Реалното отклонение е
0,2422 дни на година, което ни дава 1506 години за Голе
мия слънчев цикъл. Всъщност цитираният от Питри ци
59
къл от 1460 години няма за цел синхронизиране на кален
дара със сезоните, а по-скоро с хелиакалния изгрев на Си
риус — събитие, наричано от египтяните wp rnpt, или „от
варящ годината“ (вж. по-долу).17 Хелиакалният (или на
зазоряване) изгрев на Сириус има две особености, които
не останали незабелязани от египтяните. Първо, той се
случва около лятното слънцестоене, което пък съвпада със
сезона на разлива. И второ, измествал се напред в кален
дара с точно един ден на всеки четири години.18 И макар
че много добре знаели за това изместване на календара,
древните египтяни не се опитали да го коригират с въвеж
дането на високосна година. Това имало огромно отраже
ние върху начина, по който египтяните възприемали вре
мето и реда във вселената. Защото макар и да е почти
сигурно, че в един момент в тяхното минало те са разг
леждали хелиакалния изгрев на Сириус като първи ден на
календара и дори са наричали събитието „отварящ го
дината“, през трите хилядолетия съществуване на циви
лизацията им, те най-упорито са отказвали да въведат ви
сокосна година. Въпросът каква е причината за това упор
ство се налага от само себе си. Защо египтяните просто не
са добавяли по един допълнителен ден на всеки четири
години, за да поддържат календара си в синхрон с хе
лиакалния изгрев на Сириус?
Както ще видим, отговорът се крие в простия факт, че те
не са изчислявали календара си линейно, започвайки от
някакво събитие (като раждането на Исус) и продължавай
ки напред до безкрайност, а в цикъл, който винаги се връ
ща в началната си точка. С други думи, за египтяните вре
мето било не линейно, а циклично.
60
Годината нула - Голямото завръщане
Нашата западна християнска култура има фиксирана „го

дина нула“ в календара си — раждането на Исус, за което се
предполага, че се е случило преди 2005 години (докато пи
ша тези редове).
Коя е „годината нула“ за египтяните?
Преди да се заемем с този въпрос, нека първо се освобо
дим от погрешното название на египетския календар.
Съвременните египтолози го наричат „граждански“, което
създава дразнещото впечатление, че древните египтяни са
били унили служители, чийто календар е служил за оп
ределяне на работните и почивните дни, за събиране на да
нъци и други такива скучни общински и административни
задачи. Разбира се, това е много далеч от истината. Най-
малкото защото понятието „граждански календар“ не идва
от египтяните, а от много по-прагматичните римляни. То се
появява най-напред през трети век в произведението Die
Natali на римския летописец Цензорин, който най-проза-
ично отбелязва, че „тяхната (на египтяните) пълна граж
данска година има 365 дни без допълнително вмъкнати в
календара“.19 В действителност обаче египетският кален
дар е бил предимно религиозен и се е възприемал като свое
образен космически инструмент, с който би могло да се пос
тигне космическият ред на земята. Египетският календар
бил не граждански, а божествен. Въпреки цялото ми неже
лание обаче аз ще се придържам към утвърденото му наз
вание, за да избегна евентуално обърквание.
Гражданската година се разделяла по следния начин -
12 месеца по 30 дни, като всеки месец имал три „декади“ от
по 10 дни. Общо месеците правят 360 дни, към които се
добавяли още пет, известни като „епагоменални“ или „пет
дни към годината“, с които общият им брой става 365. Еги
петската година имала само три сезона от по четири месеца
— Ахет (разлив), включващ месеци I-IV, Перет или Пройет
61
(поява, излизане или покълване), месеци V-VIII, и Шему
(жътва), месеци IX-XII. Първоначално месеците нямали име
на, а само номера от едно до дванадесет. Първият ден на
първия месец от първия сезон се означавал като I Ахет 1,
или месец I, сезон Ахет, ден 1. По-късно, по време на Ново
то царство, месеците получили официални имена: I — Тот,
II — Фаопи, III — Атир, IV — Хойак, V — Тиби, VI - Мехир,
VII — Фаменот, VIII — Фармути, IX — Пахонс, X — Пайни,
XI - Епифи и XII — Мезоре.20 Египтолозите и историците
така и не могат да стигнат до съгласие колко стар всъщност
е египетският календар. Има обаче много данни в подкрепа
на заключението, че той вече е действал по време на Старо
то царство, тъй като няколко пасажа в Текстовете от пира
мидите загатват индиректно за него:
Озирис се появява, скиптърът е чист, Господарят на дясното е из

дигнат през Първия (ден) от годината... Господарят на виното в раз
лива, сезонът му го разпознава... Небето го е заченало, зората го е
преродила и този цар е заченат с него в небето, този цар е прероден
с него в небето... царят се е издигнал от източното небе...21
Царят прекарва нощта (в гробницата си)... и светилището се отваря

за него, когато Ра (слънцето) изгрява. Царят се издига... в присъст
вието на Ра в деня на Празника на годината...22
0, царю, ти не си умрял; живей сред безсмъртните духове; когато

настъпи Сезонът на разлива (Ахет), донеси водите, които излизат от
Озирис...23
Царят пътува към източния край на небето, защото е бил заченат

там и се е родил там. Принцът (наследникът на царя) се издига в
огромна буря от вътрешния хоризонт; той вижда подготовката за
празника, подготвянето на мангала, раждането на боговете пред теб
през Петте епагоменални дни...21
По-преки данни за гражданския календар през Старото

царство се откриват в Гиза, в гробницата на дъщерята на
62
цар Хуфу, принцеса Мерсианх III от Четвърта династия (ок.
2500 г. пр.Хр.). Един надпис при входа, проучен от амери
канските египтолози Доус Дънкан и Уилям Симпсън през
1974 г., ни дава датата на смъртта й (спомената като „вли
зане в Дома на пречистването“) и датата на погребението
(„влизане в прекрасната й гробница“):
Царската дъщеря Мерсианх, година 1, месец 1 от Шему, ден 21:

упокой на нейния Ка и влизане в Дома на пречистването.
Царската дъщеря Мерсианх, година 2, месец 2 от Пройет, ден 18:

влизане в прекрасната й гробница.25
Колкото и да е странно, между смъртта и погребението

на Мерсианх са минали 273 дни,26 което е много близко до
девет месеца. Някои учени смятат, че става въпрос за „пе
риода на съзряване“ на мумията (като своеобразен „плод“)
и очакването на прераждане в гробницата, Но каквото и да
е означавал този интервал между смъртта и погребението
на принцесата, безспорно е, че древният писар е използвал
гражданския календар. Колко стар е обаче този календар?
Колко време преди смъртта на Мерсианх е бил въведен?
Точно тук може да ни бъде полезно отклонението на ка
лендара от хелиакалния изгрев на Сириус.
„Прераждането" на Сириус
В много древни култури Сириус е известен като „искря

щата“ и „изгарящата“ звезда, а по римско време — с не
толкова ласкателното название „звездата-куче“. Тези стран
ни имена се дължат на факта, че хелиакалният изгрев на
Сириус се случва в разгара на лятото, когато слънцето е в
най-горещите или „кучешки дни“ в римската година. Гър
ците пък наричали звездата „Сотис“.27 Съвременните астро
номи я познават като Алфа на Голямо куче (Alpha Canis
63
Maj oris) или под обичайното име Сириус.28 Американският
астроном Робърт Бърнхам Джуниър я описва като
...най-ярката от неподвижните звезди, „водачът на небесното войн

ство“ и прекрасен обект за наблюдение през зимните месеци в север
ното полукълбо. За американците появата на Сириус е предвестник
на коледните празници и събужда мечти за изпълнени с искрящ
скреж нощи... На Нова година той доминира в небето на юг и дости
га кулминацията си точно в полунощ.29
Сириус обаче не е сам. Той е част от ярко съзвездие,

известно ни като Cams Major или Голямо куче, което се
намира непосредствено зад Орион Ловеца. Като най-ярка в
небето Сириус е с яркост -1.42. Това я прави девет пъти по-
ярка от всяка друга звезда от първа величина. Дори се
твърди, че може да се наблюдава и през деня със слаб те
лескоп. На цвят Сириус е ярко синьо-бял, понякога със
слаби пулсации в синьо. Иначе казано, Сириус е същински
Кохинор в звездния свят. Отдалечен е от нас само на 8,7
светлинни години, едва ли не в двора ни. Единствено Алфа
Кентавър се намира по-близо до Слънцето.
Днес, наблюдавано от географската ширина на Гиза, Си
риус изгрява на около 20° южно от изток. Това ще си оста
не в общи линии така в рамките на един човешки живот.
Поради прецесията обаче (вж. Приложение 1) тази точка
ще се измества все по на юг. Когато Имхотеп построил
комплекса на Стъпаловидната пирамида в Сакара някъде
около 2650 г. пр.Хр., Сириус е изгрявал на 26° южно от
изток. През 5000 г. пр.Хр. се е издигал на 37° южно от
изток, през 8000 г. пр.Хр. — на 58° южно от изток, а през
далечната 11 500 г. пр.Хр. — почти точно на юг (90° южно
от изток). Безспорен факт е, че египтяните са наблюдавали
с особено внимание Сириус и най-вече изгрева му на изток.
Може би той е най-следеното небесно тяло, дори повече от
слънцето. Да видим защо.
64
Хелиакалният изгрев на Сириус
Моментът на изгряване на една звезда се забавя с почти

четири минути на денонощие, а ако наблюдавате изгрева на
Сириус в началото на август, той ще се падне призори. По
търсете го в края на октомври и ще го видите да изгрява в
полунощ. В началото на януари пък ще изгрява привечер.
От края на януари до края на май Сириус изгрява през
деня и ще го видите да „изниква“ в притъмняващото след
залеза небе (когато то стане достатъчно тъмно, за да се виж
дат звездите). Ако се намирате при пирамидите в Гиза в
началото на март и гледате на юг по смрачаване, Сириус ще
се появи в небето точно над Голямата пирамида.30 Има и
време, когато Сириус може да се наблюдава увиснал над
хоризонта след залез. Това се случва в края на май. През
следващите дни той вече няма да се вижда, тъй като се
намира твърде близо до ярката слънчева светлина. Тази
„невидимост“ продължава около 70 дни, до 5 август. Тога
ва се появява отново на изток малко преди изгрев. Техни
чески тази първа поява призори е известна като хелиака-
лен изгрев на Сириус и египтяните са го смятали за пре
раждане на звездата.
Поради прецесията хелиакалният изгрев на Сириус бав
но ще се измества през сезоните. Днес той е през август, в
края на лятото. През 2781 г. пр.Хр. е бил на 21 юни, в деня
на лятното слънцестоене.31 Това съвпадение със сигурност е
впечатлило древните звездобройци край Пил. То станало
още по-знаменателно поради факта, че водите на Нил се
надигали по това време на годината. Няма съмнение, че
това тройно съвпадение — на лятното слънцестоене, хе-
лиакалния изгрев на Сириус и началото на разлива — е раз
глеждано като доказателство, че прераждането на слънцето
и на Сириус в един и същи ден е космическият тласък,
отприщил водите на Нил. Нищо чудно, че египтяните виж
дали тези мистериозни 70 дни преди разливането на Нил
като магическа трансформация в подземния Дуат от смърт
та към прераждането. В Карлсбергски папирус I (древен
египетски ръкопис, копиран от кенотафа на Сети I и дати
ращ от ок. 1150 г. пр.Хр.) се казва, че „Сириус... прекарва
по седемдесет дни в Дуат... погребението му е като при хо
рата... тоест подобно на траурните дни, които се отбелязват
за хората днес... седемдесетте дни, които те прекарват в
дома за балсамиране... така се прави при смърт...“32 Не е
трудно да разберем защо древните астрономи-жреци са пред
положили, че ако към техния мъртъв Хор-цар се приложи
същата космическа „магия“, предизвикала прераждането
на звездите след 70-дневния им престой в Дуат, то и той ще
се прероди след 70-те дни в „дома за балсамиране“.
Хор, синът на Озирис
В хелиополския мит за сътворението е дадена генеалоги

ята на пантеона (известен също като Великата Енеада или
Великия съвет на Деветимата), съставен от четири поколе
ния богове. На първо място е Ра-Атум, който се проявява в
слънцето. Чрез мастурбация или от слюнката си той създал
бога на. въздуха Шу и богинята на влагата Тефнут, От тях
произлезли богът-земя Геб и богинята-небе Нут. Отначало
двамата били съединени и създали четири деца - Озирис,
Изида, Сет и Нефтида. След това Геб и Нут били разделени
от въздушния бог Шу (вероятно оттук е идеята, че небето е
отпечатано на земята и че Египет е „отражение на небе
то“).33 Тук митът навлиза във втората си фаза, известна
също и като мит за Озирис. В него се разказва как Озирис
и Изида станали любовници и управлявали Египет като пър
вите фараон и царица. След това завистливият им брат Сет
замислил да убие Озирис. Според една версия той удавил
Озирис в Нил, а според друга насякъл тялото му на 14 час
ти и ги пръснал из цял Египет. Сет седнал на трона, а поч
ти обезумялата от мъка Изида започнала да търси Озирис,
66
намерила го и го съживила благодарение на магическите си
сили, но само колкото да поеме семето му и да забременее.
След това се скрила в тръстиките на Делтата и родила сина
си Хор. Когато пораснал, Хор предизвикал Сет на дуел.
Последвала голяма битка. Великият съвет на Деветимата,
представен от Геб, се намесил и разделил Египет между
двамата съперници. След това обаче Геб променил решени
ето и постановил Хор, „синът на Озирис“, да владее цял
Египет, а Сет ще бъде прогонен в пустинята. Колкото до
самия Озирис, той се възнесъл в света на звездите и създал
царството на мъртвите, наречено Дуат.
Египтолозите отдавна знаят, че в древноегипетската кос-
мология Озирис е идентифициран със съзвездието Орион34,
а неговата съпруга и сестра Изида — със звездата Сириус,
наричана от древните египтяни spdt или sopdet. Например
в „Речник на Древен Египет“ на Британския музей ще на
мерим следното определение: „Заедно със съпруга си SAH
(Орион) и сина си SOPED, Sopdet е част от триада, съответ
стваща на семейството Озирис, Изида и Хор. Ето защо в
Текстовете от пирамидите тя се описва като съединила се с
Озирис, за да роди Зорницата.“35 Археоастрономът Едуин
К. Круп обяснява:
В Древен Египет това ежегодно повторно появяване на Сириус се е

случвало около лятното слънцестоене и е съвпадало с разливането
на Нил. В образа на Сириус, Изида била ,,господарката на началото
на годината“, тъй като египетската нова година започвала с това
събитие. В новогодишните церемониални текстове от Дендера се каз
ва, че Изида успяла да придума Нил да започне да приижда. Тази
метафора е астрономическа, хидравлична и сексуална и съответства
на функцията на Изида в мита. Сириус съживява Нил, точно както
Изида съживява Озирис. Времето, през което тя се крие от Сет, е
времето, през което Сириус не се вижда в нощното небе. Тя ражда
сина си Хор, също както Сириус дава началото на новата година, и
в текстовете Хор се отъждествява с новата, година. Тя е двигателят
на обновлението на живота и реда, Изгрявайки за един кратък момент
през лятото, тя стимулира Нил и започва новия годишен цикъл.26
67
РОБЪРТ БОВАЛ______________ __________________
Едно предупреждение — мнозина египтолози са склонни
да използват гръцкото име Сотис, когато говорят за звезда
та Сириус. Например типичен откъс от Текстовете на пира
мидите в превод на британския филолог Р. 0. Фокнър зву
чи така: „0, царю Озирис, стани, изправи се... Сестра ти
Изида идва щастлива при теб, изпълнена с любов. Ти я
постави на члена си и тя пое семето ти, готова като Сотис, и
Horus-Spd произлиза от теб като „Хор, който е в Сотис“.37
Макар че признава, че „Horus-Spd“ е също и звезда, Фок
нър не успява да даде адекватно обяснение защо тази неи
дентифицирана звезда „произлиза“ от звездата Сотис, т.е.
от Сириус. Подобно твърдение е просто безсмислено.
През 1994 г. младата френска египтоложка Натали Бо
решава да оспори превода на Фокнър. В тясно сътрудничес
тво с американската египтоложка Вирджиния Л. Дейвис от
университета в Йейл, тя забелязва, че в Текстовете от пира
мидите има не едно, а две имена, които сякаш се отнасят за
звездата Сириус — едното е spd, а другото е с добавена нас
тавка t, при което се получава вариант в женски род — spd-
t. Но какво означава това? Натали Бо обяснява загадката:
Явно е, че първоначално са съществували форми в мъжки и женс

ки род - Spd и Spd-t - и е логично да се предположи, че те се
отнасят към две различни звездни същности. Д-р В. Л. Дейвис
изказа предположението, че втората форма (Spd-t) е името на съз
вездието, част от което е Сириус, изхождайки от факта, че повече-
то съзвездия са с женски имена. Тази хипотеза има предимството
да дава смисъл на текстове, като например ред 458а (Унас) ‘Spd е
жив, защото е жив Унас, синът на Spd-t’, където ясно е показано,
че синовната връзка Spd/Spd-t представлява принадлежността на
звездата към съзвездието.38
След това Бо цитира използвания от Фокнър откъс от

Текстовете на пирамидите, като използва новата интерпре
тация за spd и spd-t: „0, царю Озирис (като Орион), стани,
изправи се... Сестра ти (съпругата ти) Изида идва щастлива
при теб, изпълнена с любов. Ти я постави на члена си и тя
68
пое семето ти, готова като Spd-t (Голямо куче), и Horus-Spd
(Сириус) произлиза от теб като „Хор, който е в Spd-t“ (Си
риус, който е в Голямо куче).“39 Сега откъсът определено
има смисъл. Освен това разполагаме и с коректната мета
фора, описваща едно действително астрономическо наблюде
ние. Защото когато древните жреци са описвали Horus-spc/
като намиращ се „в Spd-tli, те наистина са искали да кажат,
че звездата Сириус се намира в Голямо куче, или на езика
на мита — че Хор е в утробата на Изида. Находчивата ин
терпретация на Бо и Дейвис ни дава и вярно съответствие
между звездната триада Орион, Голямо куче и Сириус и
митичната триада Озирис, Изида и Хор.
Проверката с други откъси от Текстовете на пирамидите
ясно показва, че интерпретацията на Бо на spd и spd-t е
вярна. Например:
Орион се обгръща в светлината на утрото, докато „Живият“ се умива

на Хоризонта. Голямо куче (Spd-t) се обгръща в светлината на утрото,
докато „Живият“ се умива на Хоризонта. Цар У нас се обгръща в
светлината на утрото, докато „Живият“ се умива на Хоризонта.
Нека небето се озари, нека Сириус (Spd) живее, тъй като цар У пас е
„Живият“, синът на Голямо куче (Spd-t).
„Живият“ несъмнено е царят-Хор (в случая - Унас), пре

родил се като звездата Сириус или spd, която е част от съзвез
дието Голямо куче, или spd-t.40 Самите йероглифи се четат
така: nh spd п wnjs js nh s3 spd.t (spd е жив, защото Унас е
Живият, синът на spd-t).41 Ако Натали Бо бе проучила ори
ентацията на сердаба на Джосер, несъмнено би забелязала,
че ако човек погледне на север точно в мига на прераждане
то на spd (изгряването на Сириус на изток), ще види звезда
та Алкаид от бута на бика (Плуга), разположена на около
4°35’ източно от север и на около 16° над хоризонта — точно
мястото в северното небе, спрямо което е ориентирана ка-
статуята в сердаба, който пък се явява част от Стъпаловид
ната пирамида, носеща името „Хор е Звездата начело на
69
РОБЪРТ БОВАЛ__________ _______________________
небето“. И макар че наблюдението само на това място от
небето на пръв поглед не показва нищо особено, то се прев
ръща своеобразен „задвижващ механизъм“, щом бъде заето
от звездата Алкаид, „копитото“ на небесния бик, която „ин-
дуцира“ прераждането на Сириус, звездата на Хор.
Очевидно терминът „Хор е Звездата“ е еквивалентен с Хор-
spd, или Хор-Сириус. В такъв случай възможно ли е комп
лексът на Стъпаловидната пирамида да е своеобразен архи
тектурен символ на Сириус и неговите специални цикли?
Как?
Защо?
Египетският феникс - предвестникът

на добрите новини
„В крайна сметка часовниците ни са съобразени със звез

дите. Основният часовник е нашата Земя, която се върти
около оста си спрямо неподвижните звезди“ — пише астро
номът Р. У. Столи.42 Разбира се, той има предвид склон
ността ни да забравяме, че времето не е движещите се стрел
ки на часовника ни или обръщането на листа на висящия в
кухнята календар, а реалното наблюдение на величествено
то движение на небесния балдахин около Земята. Аст
рономът Едуин Круп също напомня, че „съобразените с не
бето архитектура и церемонии ни показват, че нашите пра
родители са наблюдавали небето точно и систематично.“43
Вече би трябвало да е очевидно, че комплексът на Стъпало
видната пирамида е изкусно проектиран и ориентиран спря
мо звездите, за да може да служи за „съобразени с небето“
церемонии, свързани най-вероятно със звездата Сириус. Ма
щабите на комплекса обаче следва да ни накарат да се за
мислим не просто за годишния цикъл на тази звезда, но и
за по-дългия й период от 1460 години. Този голям цикъл е
известен като „сотически“ и както вече видяхме, е причи
нен от изместването с четвърт ден на година на гражданс
70
кия календар спрямо хелиакалния изгрев на Сириус.44 През
239 г. римският летописец Цензорин пише:
Началото на тези години винаги се изчислява от първия ден на ме

сеца, наричан от египтяните Тот, който тази година се падна на
седмия ден от юлските календи [25 юни]. Сто години назад същият
ден се е паднал на дванайсетия ден от августовските календи [21
юли], когато Каникула [Сириус] изгрява в Египет.'15
С това многословно съобщение Цензорин се опитва да

обясни, че сотическият цикъл е започнал на 21 юли 139 г.,
когато 1 Тот от гражданския календар (I. Ахет 1), или нача
лото на новата година, съвпаднал с хелиакалния изгрев на
Сириус. Бърза справка със StarryNightPro v.4 потвържда
ва това твърдение. Сириус наистина изгрява хелиакално на
21 юли 139 г. по Юлианския календар, ако се гледа от Алек
сандрия, където най-вероятно са били правени наблюдени
ята -- по онова време градът е бил столица на Египет и един
от най-големите културни центрове.46 Така Цензорин пред
лага на бъдещите хронолози отправна точка, от която с при
бавяне и изваждане на 1460 от 139 може да се определи
началото на другите цикли. Така получаваме 1321 г. пр.Хр.,
2781 г. пр.Хр., 4241 г. пр.Хр. и т.н. От това следва, че
египетският граждански календар трябва да започва на ня
коя от тези дати. Веднага ще отхвърлим 1321 г. пр.Хр.,
тъй като календарът е действал от много по-рано, както се
вижда от Текстовете от пирамидите. Повечето египтолози
приемат, че календарът е започнал да действа през 2781 г.
пр.Хр. Малцина — ако изобщо има такива — са склонни да
се спрат на по-ранната дата — 4241 г. пр.Хр., тъй като егип
тяните били „на недостатъчно високо ниво на развитие“,
както се изразява хронологът Маршал Клагет.47
Но не всички специалисти застават зад това становище.
Например историкът Дейвид Е. Дънкан в популярната си
книга „Календарът“ изказва предположението, че египетс
кият календар може да е „още от 4241 г. пр.Хр.“48 Окс
фордският астроном Алан Чапман също изглежда уверен,
71
когато твърди, че „може би още към 4500 г. пр.Хр. египтя
ните са забелязали, че малко преди разливането на Нил
през юни звездата... (Сириус) изгрява непосредствено пре
ди слънцето“.49 Подобни възгледи застъпват и покойният
немски хронолог Едуард Майер и уелският историк Дж. Е.
Мейчип-Уайт, които дръзко отнесоха създаването на еги
петския граждански календар към 4241 г. пр.Хр.50 Ето за
що въпросът за произхода на календара си остава открит.
Аз лично смятам за разумно да се предположи, че макар да
са наблюдавали и записвали движението на небесните тела
още от 4241 г. пр.Хр. (а защо не и от по-рано), едва през
2781 г. пр.Хр. египтяните са решили да възприемат кален
дара като официален инструмент за определяне на религи
озни празници и събития. Много неща говорят, че именно
съвпадението на лятното слънцестоене и хелиакалният из
грев на Сириус през 2781 г. пр.Хр. е довело до това реше
ние. Астрономът Е. К. Круп прави интересен коментар, който
подсказва как древните астрономи-жреци от Хелиополис са
интерпретирали хелиакалния изгрев на Сириус: „Светът за
почнал наистина там (в Хелиополис), когато Сириус, звездни
ят знак за разлива на Нил, при първото си завръщане в
небето преди зазоряване кацал подобно на птицата на сът
ворението бену върху бенбена, след което отлитал, когато
слънцето го последвало в небето, за да донесе светлина,
живот и ред в космоса.“51
Бену или „птицата на сътворението“, за която говори
Круп, е египетският феникс. В Хелиополис имало „храм на
феникса“, койтс се споменава в Текстовете от пирамиди
те.52 Според легендата фениксът се появявал в града през
дълги периоди, за да постави началото на нова календарна
епоха. Възможно ли е тогава да има връзка между завръ
щането на феникса в Хелиополис и завръщането на хелиа
калния изгрев на Сириус, когато 1 Тот (първият ден на
новата година) съвпадал с лятното слънцестоене, веднъж
на 1460 години? Круп явно има предвид тъкмо това. В края
на краищата храмът в Хелиополис бил център на отчитане
то на времето и календара и се знае, че именно там се е
72
чествало хелиакалното изгряване на Сириус, наричано от
астронома Антъни Дж. Спалингър „идеален новогодишен
ден“.53 Всъщност римският историк от 1 в. Корнелий Тацит
споменава нещо, което предполага, че завръщането на еги
петския феникс в Хелиополис е не друго, а „идеалният но
вогодишен ден“ на звездата Сириус, настъпващ веднъж на
всеки 1460 години:54
...след като изминали много векове, птицата, наричана феникс, се

появила в Египет и дала на най-учените мъже на тази страна и на
Гърция изобилен материал за обсъждане на чудното явление... това
създание е посветено на слънцето и се различава от всички останали
птици по клюна и обагреността на перата си, както единодушно
твърдят онези, които описват природата му... Някои твърдят, че
може да се види на интервали от 1461 години и че предишните пти
ци долитали в града на име Хелиополис...55
В коментара към текста на Тацит египтологът Стивън

Куирк, уредник в музея за египетска археология „Питри“ в
Лондон, пише следното:
Интересно е да се отбележи, че римският писател Тацит говори за

цикъл от 1461 години, което е четири пъти по 365 и една четвърт.
Това число има скрито значение за Египет, където древният кален
дар закръглял реалната слънчева година. На Земята й трябват 365 и
една четвърт дни, за да обиколи Слънцето, но закръгленото число
си има своите предимства при пресмятането и египтяните не изпит
вали нужда да добавят по един ден във високосни години. На всеки
1461 години Новата година на египетския календар съвпадала отно
во с „истинската“ слънчева Нова година и съответно - със земедел
ския календар. Това предполага нилски произход на феникса поне
във версията, представена ни от Тацит.56
Трябва да отбележим и че състоящият се от 1460—1461

години сотически цикъл понякога е наричан Голяма годи
на. Във връзка с това съществува един коментар на Пли-
ний Стари (23—79 г.) върху Манлий, в който се потвържда
73
ва, че „видният сенатор, прочут с неимоверните си и раз
ностранни знания, придобити без учител... твърди, че пе
риодът на Голямата година съвпада с живота на тази птица
(т.е. на феникса) и че тогава се завръщат всички признаци
на сезоните и звездите...“57 В такъв случай е ясно, че за
Тацит и Плиний цикълът на феникса и този на Сириус са
едно и също нещо. Египтологът Р. Т. Рандъл Кларк подк
репя това становище:
Зад всичко това се крие схващането, че времето е съставено от пов

тарящи се цикли, които са определени от боговете - денят, десет
дневката, месецът, годината (и) дори по-дълги периоди... от 1460
години, определени според съвпадането на движението на слънцето,
луната, звездите и разлива на Нил. В известен смисъл, когато надал
прастария си вик, фениксът положил началото на всички тези цик
ли и затова е патрон на всички деления на времето, а храмът му в
Хелиополис е станал център на календарната регулация. Като вес
тител на всеки нов период, той се превръща в оптимистичен пред
вестник на добри новини.58
Дали комплексът на Стъпаловидната пирамида, „Звезда

та на Хор“, не е построен като своеобразен календарен цен
тър, свързан с „идеалния новогодишен ден“ и сотическия
цикъл?
Клетвата на Хор-царя и календарът
Неотдавна бях домакин на група посетители от Великоб

ритания. Сред тях бе и д-р Джон Браун, кралския астроном
на Шотландия.59 Той идваше за първи път в Египет и иска
ше да види обектите, за които се смяташе, че са свързани с
астрономически наблюдения. При посещението си в Храма
на Изида във Фила наблюдавахме изгрева и заговорихме за
египетския граждански/слънчев календар. Но когато му ка
зах, че древните египтяни не са правили никакви корек
74
ции, за да компенсират годишното изместване с четвърт
ден, въпреки че са знаели за него, той го сметна твърде
трудно за разбиране. Изказа предположението, че може би
не са имали представа за изместването с четвърт ден. Посо
чих, че това не е така и че специалистите имат солидни
доказателства, че египтяните са знаели, че календарът им
се измества спрямо сезоните. Цитирах думите на експерта
в тази област професор Ролф Краузе, според когото „вече не
може да се твърди, че египтяните не са знаели за липсата
на четвърт ден в подвижната им година... календарът от
365 дни е нарочно замислен и въведен с движението си през
сезоните“.60
„Но тогава защо не са правили корекцията?“ — попита д-
р Браун. За него, като учен, това упорство бе мъчително и
дразнещо. Отговорът, казах му, не е научен, а религиозен
— египтяните са разглеждали календара си като „дар от
боговете“, което го прави свещен и недосегаем. За тях не
календарът се е измествал спрямо сезоните, а обратното -
сезоните (и заедно с тях издигането и спускането на слън
цето) се измествали спрямо календара. Щом космическият
ред изисквал слънцето да променя позицията си с един ден
на всеки четири години, тъй да бъде. Това бил Маат, кос
мическият ред, и никой - дори фараонът -- не можел и
нямал право да прибавя или изважда от него, без значение
колко нелогично ни се струва това днес.
След като определя Маат като „етически концепции за
истина, ред и космическо равновесие“, американският
египтолог Доналд Редфорд продължава с твърдението, че:
Едно от основните задължения на царя било да поддържа космичес

кия ред, придържайки се към принципа на Маат чрез правилно и
справедливо управление и служба на боговете. Египетският народ
пък имал задължението да се придържа към принципа Маат чрез
подчинение на царя, който изпълнявал ролята на посредник между
сакралния и профанния свят.61
Британският египтолог Сирил Олдред пък отбелязва, че

„...царят е персонификация на Маат — дума, която пре
75
веждаме като „истина“ или „справедливост“, но има по-ши
роко значение, като правилен космически ред по времето,
когато бил установен от Създателя“.02 Затова от владетеля
не просто се очаквало да се придържа към Маат — той бил
въплъщение на Маат и основната му роля била да се погри
жи чрез божествената си сила редът да остане непокътнат.
Но как би могъл царят или който и да било да „променя“
космическия ред? Подсказка за това ни дава македонският
поет Арат, посетил Египет през III в. пр.Хр. като гост на
Птолемей Филаделф. Той пише, че „всеки египетски цар
при възкачването си на трона полагал клетва пред жреци
те... да не вмъква дни или месеци, а да запази продължи
телността на годината на 365 дни, както е постановено от
древните.“03 Сър Норман Локиър пък е сред първите съвре
менни учени, приели изцяло, че „така запазването на годи
ната от 365 дни е станала първи закон за царя и изобщо за
фараоните; оттогава египтяните се придържали към това
правило през цялата си история, въпреки че впоследствие
се убедили в неадекватността му“.04
През 238 г. пр.Хр. „гръцкият“ фараон Птолемей III се
опитал да наложи високосна година в календара, но срещ
нал такава свирепа съпротива от страна на египетските жре
ци, че бързо изоставил идеята.05 Юлий Цезар също напра
вил опит през 48 г. пр.Хр., но дори този нов „Юлиански
календар“ бил отхвърлен. Високосната година била въведе
на едва след идването на Цезар Август през 30 г. пр.Хр.66
Това упорство от страна на египетските жреци може да се
обясни единствено с твърдата им решимост да не променят
Маат. В последно време учените също започнаха да приемат,
че „изместващата“ се година от 365 дни всъщност се само-
наглася дългосрочно много по-точно от всеки изкуствен ка
лендар, включващ високосна година или други фини ко
рекции. Да видим как става това.
В книгата си „Египетският календар — дело за вечност
та“ Ан-Софи Бомар нарича календара „плъзгащ се“, защото
той прави именно това — „плъзга се“ през сезоните. Просто
то изчисление показва, че ако бъде оставен да се измества
76
така, календарът се връща, в началната си точка на всеки
1506 години и отново се синхронизира идеално със сезони
те.67 Бомар твърди, че е напълно ненужно добавянето на
високосна година, или други математически нагаждания,
тъй като според нея това е „най-големият препъникамък за
всеки календарен модел“. Например, макар че добавяме ви
сокосна година, нашият Григориански календар не съот
ветства идеално на сезоните, тъй като приемаме, че сезон
ната година е 365,25 дни, докато тя всъщност е 365,2422
дни. Затова от време на време е необходимо да се правят
допълнителни дребни промени. Но дори и с най-финото наг-
ласяне е невъзможно постигане на абсолютна точност; из
числено е, че нашият календар ще изгуби цял ден за около
3000 години и съответно ще се нуждае от поредната корек
ция. От друга страна, както вярно посочва Бомар, като ос
тавят своя 365-дневен календар да се измества през сезони
те, древните египтяни са постигнали съвършената система
на дългосрочно отчитане на времето, защото гражданският
им календар съвсем естествено се синхронизирал на всеки
1506 години, което го прави много по-добър инструмент от
нашия Григориански календар, който се нуждае от непре
къснати поправки, за да бъде в крак (но никога точно) с
истинската слънчева година.68
Истината е, че нашата планета се върти около Слънцето
за непълен брой дни.69 Ако брои тези дни от изгрева на 1
януари до следващия 1 януари, човек ще трябва да чака
допълнителни шест часа (или горе-долу до пладне) края на
истинската слънчева година. Но подобно пресмятане проти
воречи на начина, по който възприемаме „деня“. За нашето
съзнание денят е времето от изгрев до изгрев (или от залез
до залез, както предпочитат евреите), и възприятията ни
сериозно се затормозяват, ако трябва да си представим де
ня само като част от този период. В това отношение древни
те не са се различавали от нас. Разликата е в начина, по
който мислим за слънцето. За хората от миналото то било
манифестация на върховния бог, който по известни само
нему причини е решил да се плъзга през сезоните във ве
77
личествен бавен цикъл от 1506 години (наричан от нас
Голям слънчев цикъл). И тъй като фараонът е манифеста
ция на слънцето на земята и основната му задача е да
поддържа космическия ред, той трябвало да се въздържа
от всякакви опити за промяна на този неоспорим факт.
Всъщност, както вече видяхме, при коронацията си фара
онът полагал тържествена клетва да не променя „година
та“. Това довело до ясно различим феномен — започвайки
от новогодишния ден (1 Тот), слънцето бавно започва да се
плъзга с времето по източния хоризонт. От точката на из
грева в деня на лятното слънцестоене, 28° северно от из
ток, ще се премести на 28° южно от изток в деня на зимно
то слънцестоене, след което бавно ще запълзи обратно,
като целият процес ще продължи 1506 години. С други
думи, мястото на „раждането на Ра-Хорахти“ се изменя от
точка на север до точка на юг и обратно за период от 1506
години, или един Голям слънчев цикъл. Този цикъл, как
то ще видим по-нататък, може би е причина за любопит
ното циклично преселение на жреците на слънцето от се
вер на юг и обратно, което се наблюдава в трихилядната
история на Египет.
Но за това по-нататък. Сега нека се върнем на комплекса
на Стъпаловидната пирамида на Джосер, но този път имай
ки предвид тези дългосрочни цикли. Видяхме, че Стъпало
видната пирамида е ориентирана така, че да служи за вре
меви маркер за изгряването на Сириус. Тази особеност, както
и името „Хор е Звездата начело на небето“, със сигурност
намеква — или потвърждава, — че пирамидата е символ на
Сириус. Заключението може да не се окаже пресилено, както
изглежда на пръв поглед, ако се знае, че основното занима
ние на архитекта Имхотеп (който е бил хелиополски жрец)
било наблюдаването и записването на циклите на Сириус
във връзка с прераждането на фараона и разливането на
Нил. В края на краищата именно Хелиополис е центърът
на изучаване на календара и мястото, където на всеки 1460
години се завръща фениксът - събитие, което вероятно пред
ставлява завръщането на сотическия цикъл, или на хелиа-
78
калния изгрев на Сириус на 1 Тот веднъж на 1460 години.
Възможно ли е комплексът на Стъпаловидната пирами
да да представлява архитектурен израз на феникса?
Сотическият цикъл и стената
От средата на 80-те използвам ресурсите на библиотека

та на института „Грифит“ в Оксфорд (сега част от новата
библиотека „Саклър“). „Грифит“ е на по-малко от час път
от дома ми и има предимството да е част от музея „Аш-
мол“, който притежава чудесна египетска колекция.
Познавам се с директора му, д-р Яромир Малек, от 1987
г.70 Институтът „Грифит“ разполага с най-различни кни
ги, монографии и статии по египтология, както и с обши
рен раздел с трудове върху пирамидите, на който най-много
се радвам. При едно от посещенията ми там случайно по
паднах на книга на някакъв френски изследовател. Тъкмо
се канех да я върна на мястото й, когато съдбата ме нака
ра да я изпусна и тя падна отворена на страница, озагла
вена ‘Le complexe calendaire de Djeser □ Saqqara’ (Кален
дарният комплекс на Джосер в Сакара). Разбира се, загла
вието моментално грабна вниманието ми. За своя изнена
да открих чертеж на оградната стена на комплекса с чис
лото 1461 до нея. Веднага направих ксерокопие и го отне
сох вкъщи.
Ако се вгледаме по-внимателно в любопитните архитек
турни детайли на оградната стена според реконструкцията
на Жан-Филип Лоер, ще видим, че тя има общо 192 ниши
и издатини, 14 фалшиви врати, четири ъглови бастиона и
един главен вход. Малцина учени обаче са обърнали особе
но внимание на стотиците стройни хоризонтални панели,
които са неразривна част от дизайна. Иай-интригуващото
при тях е, че в западната страна на стената те са 1461, а на
източната — 1459. Необичайната близост на тези числа със
сотическия цикъл от 1460—1461 години бе очевидна. Лич
79
но за мен това не можеше да е просто съвпадение, особено
предвид заключенията, до които бях стигнал за връзката
между Стъпаловидната пирамида и Сириус. Но какъв би
могъл да е смисълът и целта на всичко това?
Юбилеен център за вечността?
В източната част на комплекса има подредени в редица

четири каменни павилиона, наричани от египтолозите „бу-
тафорни постройки“. Те представляват модели на преноси
ми дървени павилиони, Използвани в така-наречените хеб-
сед фестивали, или царски юбилеи. Смята се, че тези
бутафорни павилиони са били предназначени за хеб-сед фес
тивалите, които царят смятал да отбелязва през вечния си
живот в отвъдното. Както посочват египтолозите Йън Шоу
и Пол Никълсън, „... първите гробни комплекси били за
мислени във връзка с представянето на царя на сед-фести-
вала. Източната страна на комплекса на Джосер в Сакара
включва най-ранната архитектурна постановка за празни
ка.“71 В своето описание на комплекса на Стъпаловидната
пирамида Марк Ленър отбелязва, че „строителството на гроб
ници явно е част от някакъв по-голям церемониален ци
къл... фиктивната архитектура е служила на царския ка в
отвъдния свят.“72 С други думи, комплексът на Стъпало
видната пирамида — или поне голяма част от него — предс
тавлява юбилеен център за вечността.
Най-общо египтолозите описват фестивала хеб-сед (нари
чан понякога просто хеб-сед или сед-фестивал) като царски
юбилей. В действителност обаче той е много повече. В ран
ните периоди бъдещето управление, а може би дори и жи
вотът на царя са зависели от успешното му провеждане.
Защото този фестивал бил един вид изпит по физическа
подготовка, на който царят трябвало да се подлага от време
на време, за да покаже на народа си, че все още има всички
способности и сексуална мощ, необходими му да управлява
80
Детайли от оградната стена на комплекса- на Джосер.
6. Египетският код
81
РОБЪРТ БОВАЛ__________________ ______________
Египет като бог и — което е още по-важно — че е способен да
поддържа космическия ред. Египтологът Дж. Уейнрайт обяс
нява:
...повече от сигурно било, че фараонът е божествен... Владетелите

от този тип съдържали в себе си силата, осигуряваща благоденст
вие... За да направи всичко това, божественият плодовит цар трябва
да се поддържа в добро здраве и да живее добре подреден живот.
Докато действа според утвърдените правила, вселената ще остане
стабилна и ще продължи по установения ред, тъй като той самият е
вселената. Работата на такъв цар винаги е била да осигури плодоро
дието на земята и заедно с това - добруването на народа...73
Първият хеб-сед фестивал за царя обикновено се отбе

лязвал след тридесетата година на управлението му, но има
много свидетелства, че е можело да се провежда и на по-
кратки интервали. Според Уейнрайт първоначално празни
кът се отбелязвал след седем години управление.74 Той смя
та, че фестивалът хеб-сед произлиза от древната религия,
свързана с небето и плодородието, при която селскостопан
ското изобилие зависело от способността на царя да контро
лира времето и Нил — концепция, за която се знае, че се
корени в най-дълбока древност.75 Във всеки случай египто-
лозите са съгласни, че фестивалът хеб-сед се е отбелязвал
още от Първа династия.
Надписите, даващи подробни описания на случващото се
на този важен празник, са малобройни и съвременните уче
ни обикновено основават интерпретациите си на запазените
изображения. Най-ранната от тези т.нар. хеб-сед сцени е от
абаносова плочка от Абидос, приписвана на цар Ден от Първа
династия (ок. 2900 г. пр.Хр.). В лявата част на сцената Ден
е показан с двойната корона на Горен и Долен Египет, сед
нал на трон под ced-павилион, напомнящ бутафорните
постройки в Сакара. В дясната част владетелят е изобразен
тичащ между два каменни маркера, символизиращи грани
ците на държавата. Най-важният ритуал по време на праз
ника изисквал от царя да тича около двор, или може би
82
около оградната стена, на церемониалния комплекс. Уейн-
райт обяснява:
(хеб-сед) представлява по същество церемония на бягане, изпълнява

на в архаични времена пред царя и от Първа династия нататък - от
самия цар... В нея участват някои от старите небесни богове... Цере
монията определено може да се проследи до праисторически време
на... Физическата активност е особено важна в свързаните с плодоро
дието ритуали, както ясно се вижда тук. Няма съмнение, че подвиж
ността на царя осигурявала плодородието на нивите и индуцирала
необходимите действия в небето за осигуряване на необходимата во
да... Така разбираме, че фараоните са божествени, контролират
действията в небето, поддържат здравето на народа, окопават земята,
жънат реколтата, изпълняват церемония за плодородието на полята
и се грижат за отварянето на дигите за разлива... Фараоните били
всъщност царе на плодородието, от чието здраве и надлежно спазване
на обичаите зависело здравето и добруването на страната...70
Допълнителни данни, че комплексът на Джосер в Сака

ра е замислен да служи като вечен хеб-сед център, дават
Царските покои под Стъпаловидната пирамида, както и
т.нар. Южна гробница до нея. Там има релефи, показващи
как фараонът изпълнява ритуалното бягане. Според егип-
толога Доналд Редфорд хеб-сед комплексът „е своеобразен
микрокосмос на самия Египет... Символизмът е ясен — пис
тата за бягане е самият Египет“.77 По време на бягането —
което включвало четири обиколки на открития двор - ца
рят правел различни прокламации, пресъздаващи връзка
та му с египетските богове, една от които е „Аз прекосих
земята и докоснах четирите й страни“. Най-вероятно „чети
рите страни“ са четирите посоки на света. В един надпис се
казва, че царят „тича, прекосявайки океана (небето) и че
тирите страни на небето, достигайки далеч като лъчите
на слънчевия диск, когато преминава над земята“ .п Съ
щите „четири страни на небето“ се споменават, когато ца
рят трябва да пусне четири стрели към четирите посоки на
света.79 Според редактора на списание КМТ Грег Рийдър,80
83
Двата успоредни знака, които приличат на летящи врати, но всъщ
ност представляват двете половини на небето, често се изобразяват в
пряка връзка с трите знака за камъни, означаващи териториалните
маркери, около които царят бяга по време на хеб-сед фестивала.
Така той не само обикаля полето (или Египет) при публичната церемо
ния, но и прекосява небето в една, по разбираеми причини, не чак
толкова публична форма.
Рийдър цитира пасажи от Текстовете на пирамидите в

подкрепа на корелацията небе—земя в ритуалите хеб-сед:
„царят прекоси и две небеса, обиколи Двата бряга.“ Рий
дър вижда като част от ритуала и оприличаваното на царя
на бог Хор, както се посочва в друг откъс: „0, царю, Хор
разчиства пътя пред теб, ти блестиш като самотна звезда
насред небето, надарен си с криле като широкогръд сокол,
като ястреб във вечерното небе. Нека прекосиш небесната
твърд по водния път на Ра-Хорахти.“ Всичко това загатва,
ако и да не потвърждава, че хеб-сед е преди всичко събитие,
случващо се в символична обстановка, в своеобразна кос
мическа среда, в която царят следва пътя на бога-слънце
Ра-Хорахти, или Pa-Хор на Хоризонта. Разбира се, пътят
на слънцето е неговият годишен цикъл по еклиптиката за
365 1/4 дни. Това означава, че обикалянето на двора по
време на фестивала е в известен смисъл календарно. Сега
вече изглежда резонно, че комплексът на Стъпаловидната
пирамида не е бил построен за еднократно честване на хеб-
сед. Подобно мащабно начинание предполага дългосрочно
използване. Дали Имхотеп не е проектирал комплекса та
ка, че да служи за „суперюбилеи“, отбелязвани на всеки
1460 години и бележещи „завръщането на феникса“? За
това ли понякога фениксът бил наричан „Господар на юби
леите“?81
Идеята, че хеб-сед фестивалът може да бъде изчислен
чрез Голямата година на Сириус не е толкова чудата, кол-
кото може да ни се стори на пръв поглед. Всъщност тя е
издигната от сър Флиндърс Питри, най-почитания британ
ски египтолог, който направил проучване върху връзката
84
между хеб-сед фестивала и сотическия цикъл на Сириус.
Заключенията му са публикувани в книга със странното
заглавие „Проучвания в Синай“. В нея той пише: „Във връз
ка с въпроса за изгрева на Сириус и хронологията трябва да
вземем предвид и големия фестивал сед, или край, който
бил първостепенно задължение на царя.“ След това Питри
дискутира как всички египтолози по принцип са съгласни,
че сед фестивалът се чества през тридесетата година от уп
равлението на царя, но добавя, че той самият не е убеден,
че този период означава годините на царуване, тъй като
редица данни показват, че владетелите, заемали престола
по-малко от три десетилетия, също са чествали този праз
ник. Според него има много „основания тези фестивали да
се свържат с някакъв фиксиран период“. В подкрепа на
това той посочва колко „важно е било наблюдението на Си
риус за определянето на годината и как целият цикъл на
изместващите се през сезоните месеци е свързан с изгрява-
нето на звездата. В такъв случай, ако месеците са свързани
към цикъл от 1460 години, какво би могло да бъде по-забе-
лежително от изместването им?“82
Да си припомним, че египетският календар се състои от
месеци с по 30 дни всеки. В сотическия цикъл, или Голя
мата година на Сириус, това би трябвало да съответства на
120 години (30/0,25 = 120). Това означава, че веднъж на
всеки 120 години всеки месец заема мястото на предишния
по отношение на сезоните. Следователно хелиакалният
изгрев на Сириус би трябвало да се пада в началото на все
ки месец на всеки 120 години - факт, който според Питри
определено не е останал незабелязан от египетските астро
номи-жреци. След това Питри открива данни, че
...(сед фестивалът на) 120 години се наричал хенти и се означавал

със знаците за „път“ и две слънца, което предполага връзката му с
минаването на времето... Можем ли в такъв случай да отделим три
десетгодишния празник от 120-годишния? 120 години е времето за
изместване с един месец; 30 години е времето за изместване с една
седмица. При наличието на подвижен календар би било странно да
85
РОБЪРТ БОВАЛ__________________________ ______
не се забележат повтарящите се периоди в него, така че празниците,
чествани на всеки 120 и на 30 години, са естествен белег на тази
система.
В сотическия цикъл от 1460 години един ден съответства

на четири години, десетдневката или декадата - на 40,53
години, а месецът — на 121,66 години. Това означава, че
период от 30 години съответства на 7,5 сотически дни, кое
то може да се закръгли надолу на седем дни. Видяхме как
в архаичната епоха „жизнения период“, определен от боги
ня Сешат на царя по време на сед фестивала е седем годи
ни, докато по-късно периодът на управление, свързван с
празника, се посочва като тридесетгодишен. Възможно ли
е идеята за тридесетгодишен юбилей да идва от календарни
изчисления? Според Уолис Бъдж,
...тя (Сешат) се явява в образа на хронограф и хронолог; използва

нето на заострената палмова клонка като символ на отчитане на
годините ни връща назад към един обичай, който вероятно е бил
широкоразпространен в преддинастичния период. На друга сцена
пък откриваме богинята изправена пред колона йероглифи, озна
чаващи „живот“, „сила“ и „тридесетгодишни фестивали“ (хеб-сед),
поставена върху седнала фигура, държаща във всяка ръка „живот“
и символизираща „безчет години“. Във връзка с това следва да се
отбележи откъсът от един текст, в който тя заявява на царя, че е
записала за него в описа си период на живот, който ще продължи
„стотици хиляди тридесетгодишни периоди“ и е предопределила го
дините му на земята да бъдат като годините на Ра (бога-слънце),
или с други думи - че ще живее вечно.83
Дж. А. Уейнрайт обаче е твърд в убеждението си, че от

реденият на царя период е седем години и той може да се
поднови с хеб-сед фестивалите. Пак според него Сешат „яв
но носи древния дар на седемгодишно управление, остатъ
ци от който могат да се открият и в династичния период.
Като осигурява живот, който не е вечен, Сешат определя
съдбата на царя и решава времето на смъртта му.“84 Но
86
защо тъкмо седем години? Според Уейнрайт „през цялото
Старо царство и чак до Деветнадесета династия символът
на Сешат неизменно е със седем венчелистчета, листа, лъчи
и какво ли не друго... Ето защо Сешат съвсем определено се
свързва с числото седем.“ Следва също да си припомним,
че Сешат участва в церемонията по „опъването на въжето“,
включваща наблюдение на Плуга. Във връзка с това астро
номът Е. К. Круп не закъснява да отбележи, че числото
седем би могло да е свързано и със седемте звезди на това
съзвездие:
Сешат обикновено се изобразява със седемлъчна звезда (макар че

някои я наричат цвете със седем листенца), поддържана от жезъл,
закрепен в изправено положение на главата на богинята. Подобно
на балдахин над звездата виси нещо, което може да се интерпретира
като обърнати нагоре рога на крава или бик. Този символ е също
така йероглифът, с който се означава името й. И рогата, и седемте
лъча на звездата, изглежда, са свързани с Големия черпак. Вече
знаем, че Бутът на бика, или Месхетиу, е Големият черпак, а той се
състои от седем звезди. Сигурно е, че египтяните са свързвали чис
лото седем с Големия черпак, тъй като на няколко изображения на
Месхетиу от Дендера, Едфу, Есна и Филе кракът на бика е заобико
лен от седем звезди.85
Стъпаловидната пирамида, която е ориентирана спрямо

Плуга, е със седем нива (шест стъпала и ключов камък), а
оградната стена на комплекса има 14 (2 х 7) „фалшиви вра
ти“. Египтологът Али Радван обяснява това с довода, че „се
дем винаги се е смятало за свещено число (например, Ре е
имал седем ба) и производните му би трябвало да имат също
то значение“.86 Възможната връзка между Сешат, хеб-сед и
календара се потвърждава и от египтолога Жан Йойот:
Годината се нарича rnpet, което произлиза от думата rпер - „млад

съм, обновявам (се)“ във връзка със света на растенията, животни
те, хората, боговете и звездите; тя често се превежда като „нов“ в
контекста на повтарящото се разливане на Нил. Йероглифът, опис
87
ващ думата и служещ за идеограма за нашето „година“, представля
ва палмова клонка без листа с малък израстък. Това е опростената
форма, която боговете връчват на царя, дарявайки го със стотици
хиляди тридесетгодишни юбилеи - обещание за вечност. Йерогли
фът за юбилея (хеб-сед) често се изобразява окачен на горния й край.
В долния й край може да се види попова лъжичка (знакът за 100
000) върху кръгъл знак (shen), представящ вселената, кръстосвана
от Ра и управлявана от фараона. На тази клонка лунният бог Тот,
който отчита времето, закриля учените и писарите, притежава поз
нанието и помага за сътворението, и богиня Сешат, която закриля
царските надписи, книгите, архитектурните планове и рисунките,
броят годините назад към миналото и напред в бъдещето.87
Дали тези „стотици хиляди“ сед-фестивали са свързани

някак с безкрайните сотически периоди от по 1460 години?
Дали комплексът на Стъпаловидната пирамида е предназ
начен за тези „вечни“ цикли?
Произходът на сотическите цикли
Макар да е правилно да се каже, че древните египтяни са

вярвали във вечността и са се опитвали по всякакъв начин
да се свържат с нея, те са вярвали и в началото на времето,
наричано от тях. zep tepi, буквално „първото време“, нераз
ривно свързано с мита за сътворението и завръщането на
феникса.
Египтологът Ричард Уилкинсън смята, че още от дълбо
ка древност „в египетския храмов символизъм се повтарят
три основни теми — първоначалното космическо устройст
во, съществуващият космически ред и космическото въз
раждане“,88 а колегата му Рандъл Кларк стига до заключе
нието, че всички ритуали и празници са „повтаряне на съ
битие, случило се в началото на света.“89 Пак според Кларк
Основните принципи на живота, природата и обществото били опре

делени от боговете много отдавна, преди установяването на царска
88
та власт. Тази епоха - zep tepi, или „Първото време“ - започвала от
първото раздвижване на Върховния бог в Първичните води до въз
качването на Хор на трона и избавянето на Озирис. Всички истинс
ки митове се отнасят за събития или манифестации от тази епоха.
Всяко нещо, чието съществуване, или авторитет, трябвало да бъде
оправдано или обяснено, трябвало да се позове на „Първото време“.
Това се отнася за природните явления, ритуалите, царските инсиг-
нии, плановете на храмовете, магическите или лечебните формули,
йероглифната писменост, календара - всички характерни черти на
цивилизацията... Всичко добро и ефективно се основавало на прин
ципите, заложени през „Първото време“ - което, следователно, се
явява златен век на абсолютното съвършенство - „преди да се поя
вят яростта, безпокойството, врявата и глъчката“. Нямало смърт,
болест и нещастия през онази блажена епоха, известна също като
„времето на Ре“, „времето на Озирис“ или „времето на Хор“.90
При наличието на толкова силни вярвания нима не е

логично да се приеме, че хеб-сед също е свързан с „Първото
време“? Подкрепа на тази хипотеза можем да открием в
имената, дадени на някои от фестивалите, като например
zep tepi heb-sed, което се превежда като „хеб-сед от Първото
време“ и zep tepi uahem heb-sed, или (повтаряне на хеб-сед
от Първото време“.91 Както вече видяхме, сотическият ци
къл има основна точка на всеки 1460 години. Ако броим
назад през 1460 години от 139 г., ще получим основни като
дати 1321 г. пр.Хр., 2781 г. пр.Хр., 4241 г. пр.Хр., 5701 г.
пр.Хр., 7160 г. пр.Хр., 8621 г. пр.Хр., 10 081 г. пр.Хр., 11
451 г. пр.Хр. и т.н. Коя от тези тях може да се разглежда
като zep tepi, „Първото време“?
Ако днес гледаме как Сириус пресича южния меридиан
над Голямата пирамида, той ще бъде на 43с над хоризонта.
Ако наблюдението се извършва през 2500 г. пр.Хр., когато
Голямата пирамида е била току-що построена, кулминаци
ята на Сириус е на 36° над хоризонта. Ако се върнем до
около 11 500 г. пр.Хр., кулминацията му ще бъде на 1° над
хоризонта. Преди тази епоха звездата изобщо няма да се
вижда, тъй като ще се намира под хоризонта. В такъв слу
89
РОБЪРТ БОВАЛ_________________________ ______
чай каква ли е била реакцията на древните звездобройци,
станали свидетели на първата поява на Сириус в небето над
Египет някъде около 11 500 г. пр.Хр.? Дали това събитие
не се е разглеждало като „Първото време“?
Ако се обърне на изток, докато Сириус се показва далеч
на юг, наблюдателят ще види появата и на друго величестве
но съзвездие. Както веднъж отбеляза астрономката Нанси
Хатауей, „Лъв прилича на животното, чието име носи. Зад
ните му крака са очертани от правоъгълен триъгълник...
предната част на съзвездието, приличаща на огромен обър
нат въпросителен знак, определя главата, гривата и пред
ните крака. В основата на въпросителния знак е Регул, сър
цето на лъва...“92 С други думи, Лъв прилича на полегнал
лъв с ярка звезда — Регул - в гърдите. На платото Риза има
полегнал лъв, когото наричаме Големия сфинкс. Той също
гледа право на изток. Между лапите му има голям камък,
покрит с надписи. Един от редовете гласи: „Това е Велико
лепното място на Първото време“.
Извадих карта на района на Мемфис, показваща всички
пирамиди западно от Нил и посветения на слънцето град
Хелиополис, който най-вероятно е излъчил импулса за пост
рояване на всички тези гигантски пирамиди, пръснати на
пръв поглед безразборно из пустинята. Загледах се в мястото
на Хелиополис, после в пирамидите в Гиза и другите групи
пирамиди на юг. В тази карта се криеше дух. Можех да го
почувствам, почти го виждах. Мъглата бавно започна да се
разсейва и под нея заблестя странен звезден пейзаж. Знаех,
че гледам „Великолепното място на Първото време“...
90
Имали ли са египтяните от Епохата на пирамидите
много по-големи астрономически и географски познания,
отколкото сме предполагали досега?
George Gouyon,
Kheops: Le Secret des Batiseurs des Grandes Pyramides
Идеята, че разположението на пирамидите се диктува

от определени идеологически (религиозни, астрономичес
ки или други) съображения, е привлекателна. В края на
краищата, ако е имало подобни причини за проектира
нето на пирамидите и за отношението между памет
ниците на един обект, защо да си затваряме очите пред
възможността подобен начин на. мислене да се крие зад
на пръв поглед почти безразборното разпределение на
пирамидите в района на Мемфис? Аргументът, че егип
тяните не биха могли да постигнат това, дори и да са
го замислили, не може да се приеме за сериозен.
Я. Ма лек,
Орион и пирамидите в Гиза
Музикални столове с пирамиди
Основател на великата Четвърта династия е фараонът

Снофру, син на Джосер. Но вместо да построи стъпаловидна
пирамида като тази на баща си в Сакара, Снофру замислил
91
РОБЪРТ БОВАЛ_ ___________ ______________
новия дизайн на „истинската“ пирамида с гладки стени и
построил не една, а две в местността Дашур, на седем кило
метра южно от Сакара. Колкото и да е странно, Дашур не е
издигнато място като Сакара, нито пък има някакви специ
ални геоложки характеристики, които да обусловят толко
ва голямо отдалечаване от Стъпаловидната пирамида. Вед
нага след смъртта на Снофру неговият син и наследник Ху-
фу постъпил обратно на баща си — избрал място на 12 км
северно от Сакара и построил своята гигантска пирамида на
височината, ксято днес наричаме платото Гиза. Това любо
питно движение напред-назад продължава и със сина му
Джедефра, който се изместил на още осем километра на
север и построил пирамидата си в местността Абу Руваш.
Двамата му наследници Хафра и Менкаура се върнали в
Гиза и построили пирамидите си редом до тази на Хуфу.
После дошъл ред на Пета династия. Нейният първи фараон
Усеркаф се върнал в Сакара и построил пирамидата си ре
дом до Стъпаловидната на Джосер. Шестимата му наслед
ници обаче издигнали своите пирамиди в местността Абу-
сир, северно от Сакара. Последният владетел от Пета ди
настия пак се върнал в Сакара, за да построи пирамидата
си южно от тази на Джосер.
Какво е карало тези царе да играят на музикални столо
ве с пирамидите си из пустинята? Да вземем например Ху
фу. Стандартното обяснение е, че се е спрял на Гиза, тъй
като от платото се разкрива изглед към целия Мемфиски
район. Но ако това е истинският мотив за избора му, следва
да се запитаме защо баща му Снофру или пък дядо му Джо
сер не са си харесали първи това първокласно място за зад
гробен живот. Видният чешки египтолог Мирослав Вернер
се занимава с тази загадка от друга гледна точка:
Причините, поради които древните египтяни са погребвали мъртвите

си в края на пустинята на западния бряг на Нил, са достатъчно оче
видни. Това обаче не може да се каже за причините, поради които са
избрали едно или друго място за издигане на пирамидите си. Защо
например основателят на Четвърта династия Снофру е построил пър
92
вата си пирамида в Мейдум, но после изоставил това място и издиг
нал други две пирамиди на около 50 км на север, в Дашур? Защо
синът му Хуфу е разположил своята гробница, прочутата Голяма пи
рамида, още по на север, в Гиза? ...въпросите са многобройни и като
правило техните отговори си остават в сферата на догадките.1
През 1983 г. започнах да правя свои догадки. Писах на

неколцина изтъкнати египтолози и споделих мнението си,
че причината за това на пръв поглед безразборно разхвър
ляне на пирамиди по 60-километровата ивица от пустиня
та, наричана Мемфиски некропол, е свързано не толкова с
геоложки доводи, както често се предлага, колкото с рели
гията. По-конкретно, предложих една нова идея - че рели
гиозният мотив е бил да се повторят на земята звездите,
които според египтяните попадат в Дуат. Както можеше да
се очаква, бях снизходително посъветван да си гледам рабо
тата.2 Според египтолозите пирамидите нямаха нищо или
почти нищо общо със звездите, а бяха символи на слънце
то. Този „соларен“ етикет бе така вкоренен в египтология-
та, че всеки осмелил се да предположи нещо друго, беше в
най-добрия случай игнориран, а в най-лошия — подигра
ван. Колкото до странното разпределение на пирамидите на
групи из пустинята, това нямало нищо общо с въображае
ми звездни планове (или с каквито и да било планове), а
просто с прищявката на фараона пирамидата му да е близо
до двореца му или до източник на варовик. Нямаше обаче
убедително доказателство, че дворците на фараоните са би
ли на различни места, а както посочва Мирослав Вернер,
„варовикът се среща почти навсякъде в района на Мемфис-
кия некропол и техническите трудности при добиването и
транспортирането му до мястото на строежа не са варирали
значително при различните обекти“.3
Към 1994 г. обаче започнаха да се появяват и други мис
ли относно „религиозната“ идея.
Видяхме как директорът на института „Грифит“ в Окс
форд, д-р Яромир Малек, след като се запозна с книгата ми
„Загадката Орион“, реши, че „идеята, че разположението
93
Карта на Мемфиския некропол. 14, 15, 16 и 17 са пирамидите в Абусир. 18 и

19 са Храмовете на Слънцето в Абу Гораб. 22, 23 и 24 са пирамидите в Гиза
94
на пирамидите се диктува от определени идеологически (ре
лигиозни, астрономически или други) съображения, е
привлекателна.“4
Марк Ленър също стана по-отстъпчив с предположение

то, че е „възможно древните геодезисти да са били повлия
ни и от някакъв религиозен или космичен импулс, наред с
чисто практичния“, макар като цяло да си остана скепти
чен относно звездния план.5 Колкото до него, вероятният
„космичен импулс“, който би могъл да повлияе на избора
на място за една или друга пирамида, произлиза от утвър
ждаващия се мощен слънчев култ към Ра в Хелиополис,
който явно е достигнал своя връх по време на Четвърта
династия. Колегата му д-р Захи Хавас стигна дори дотам да
твърди, че Хуфу, вторият владетел от династията, е насто
явал да бъде почитан като Ра на земята - теория, която за
известно време получи солидната подкрепа на други егип
толози. Наистина има много неща, които насочват към по
добни възгледи. Например вярно е, че след смъртта на Ху
фу мнозина от приемниците му вмъкнали името Ра в своето
— Джедефра, Хафра, Менкаура, Сахура и т.н. Освен това
приели и титлата „син на Ра“.6 Според Марк Ленър,
...пирамидата, построена от сина и приемника на Хуфу, Джедефре,

(се намира) на 8 км на север на възвишение, от което се разкрива
изглед към платото Гиза. С това свое разположение (в Абу Роаш)
пирамидата на Джедефре се пада по на запад от центъра на слънче
вия култ Хелиополис, отколкото Гиза. Може би владетелят е бил
мотивиран от религиозни причини, тъй като е първият фараон, приел
титлата „син на Ра“.7
Ленър може и да е прав в подозрението си. Да се твърди

обаче, че пирамидата на Джедефра „се пада по на запад“ от
Хелиополис е донякъде прекалено. Ако погледнем картата
на Мемфиския некропол8, ще видим, че пирамидата на
Джедефра е по-близко до 27° на югозапад от Хелиополис.
На тази ширина това е ориентацията на залязващото слън
95
це по време на зимното слънцестоене. И обратно, ако се на
мирате при пирамидата на Джедефра и погледнете на изток
към града, ще видите слънцето да изгрява точно над Хелио
полис в деня на лятното слънцестоене или много близо до
него,9 което при тези обстоятелства едва ли може да се при
еме за съвпадение. Читателят ще си припомни от миналата
глава колко важно е било лятното слънцестоене за честване
то на „раждането на Ра“, когато бил въведен гражданският
календар. Във всеки случай преходът от Четвърта към Пета
династия вероятно се е дължал на някакъв династически
преврат, след като жрицата Руджеджет, съпруга на върхов
ния жрец на Хелиополис, родила тризнаци и обявила, че са
заченати от самия Ра.10 И на тримата било писано да станат
царе. Двама от тях — Сахура и Неферикара — включили име
то на Ра в своето, а третият - Усеркаф - макар и да не
направил това, предприел безпрецедентната стъпка да пост
рои храм на слънцето, копие на Големия храм на Ра в Хели
ополис.11 Любопитното при храма на Усеркаф обаче е това,
че той не е в близост до пирамидата му в Сакара, а в Абу
Гораб, на около три километра на север. Всъщност петима от
т.нар. слънчеви владетели от Пета династия след Усеркаф
също построили храмове в Абу Гораб, макар че пирамидите
им били издигнати на около километър на юг в Абусир (по-
близо до Сакара).12 До неотдавна никой не разбираше защо
всъщност са построени тези храмове и — което е още по-
интересно — защо са разположени така далеч от съответните
им пирамиди. Само два от шестте храма са открити от ар
хеолозите — тези на Усеркаф и Ниусера. Знаем за другите
само от надписите от онова време - „Твърдината на Ра“,
„Жертвените поля на Ра“, „Любимото място на Ра“, „Жерт-
вената маса на Ра“, „Насладата на Ра“ и „Хоризонтът на
Ра“. Тази много очевидна връзка с бога-слънце на Хелиополис
обаче не е била просто духовна. Според една нова теория на
британския египтолог Дейвид Джефрис основно значение има
ло точното им разположение спрямо Хелиополис.
В края на 90-те Джефрис проучвал района на Мемфис по
поръчка на Египетското изследователско дружество. Въо-
96
Карта на района Гиза-Аусим-Хелиополис
ръжен с най-новите топографски карти и добро оборудване,

той бил озадачен от факта, че макар да имал пряка види
мост към Хелиополис от храмовете на слънцето на Усеркаф
и Ниусера, ако се премести мъничко на юг, към пирамиди
те от Абусир, линията на погледа му се прекъсвала от Му-
катамските хълмове.13 В пристъп на вдъхновение Джефрис
осъзнал, че може би именно това е причината храмовете на
слънцето да са отдалечени на север от съответните им пира
миди. Разбира се, това означавало също, че от всички пира
миди северно от Абу Гораб (тези в Зауиет Ал Ариан, Гиза и
РОБЪРТ БОВАЛ__________ _______________________
Абу Руваш) също се открива пряк изглед към Хелиополис,
докато от тези южно от Абу Гораб (Абусир, Сакара, Дашур
и всички останали до Мейдум) такъв няма. На Джефрис му
просветнало, че само пирамидите от Четвърта династия и
слънчевите храмове от Пета династия имат пряк изглед към
града и че именно за тези две династии се твърди, че от
давали особена почит на хелиополския бог-слънце Ра. Как
то казва самият Джефрис,
Повторното проучване на местоположението на пирамидите, чиито

собственици показват или претендират за специална връзка с култа
на слънцето, издава разположение на групи, за които може да има
политическо и религиозно обяснение... Пирамидите в Гиза е може-
ло да бъдат видени от Хелиополис... Ето защо следва да се запитаме
кои обекти и паметници в Нилската долина са били видими един
спрямо друг и дали техните местоположения, хоризонти и изгледи
са свързани с нещо повече от проста случайност.14
Най-сетне се появи виден и уважаван египтолог, който да

предложи не друго, а „повторно проучване на местоположе
нието“ на пирамидите, което да обясни „колебанието в раз
положението им“. Това спокойно може да се нарече сериозен
пробив. Именно благодарение на него академичната общност
започна да приема, че има голяма вероятност пирамидите
(или най-малко онези, от които се открива пряк изглед към
Хелиополис) са били свързани с един и същи топографски
мотив, предполагащ наличието на основен план, обхващащ
огромния район на Мемфиския некропол и Хелиополис.
Основният план
Работил съм години наред като строителен инженер в

Близкия изток, често съм измервал огромни райони в
пустинята за нови пътища и отдалечени военни бази и зная,
че проект с мащабите на предложения по-горе изисква фик-
98
сирака точка или кота, от която да започва мрежата на
топографското проучване. В идеалния случай тази отправ
на точка би трябвало да бъде там, където се пресичат някоя
основна дължина и меридиан, които да играят ролята на
оси на огромна координатна система. Тъй като основната
цел на проекта е да разположи пирамидите по ивица от
пустинята от Абу Руваш до Абусир така, че да имат пряк
изглед към Хелиополис, идеалното място за тази отправна
точка е някъде на запад от Хелиополис и северно от Гиза. С
помощта на добра карта на района лесно установих, че въп
росната точка би трябвало да попада в рамките на днешно
то градче Аусим, наричано навремето Летополис от гърци
те и Хем от древните египтяни.
За Летополис се знае малко, освен че е бил важен рели
гиозен център, посветен на бог Хор Стари още от времето
на Първа или Втора династия, а може би дори от праисто
рически времена. Днес от него не е останало нищо освен
няколко руини от късния период, приписвани на последните
истински фараони, сред които и Нектанебо I (380-362 г.
пр.Хр.). Днес Аусим е типичен бедняшки квартал на Голя
мо Кайро (за съжаление същата участ е сполетяла и древ
ния Хелиополис - днешната Матарея),15 Както и да е, доста
примамливо е да се предположи, че някога в Летополис е
имало наблюдателница, от която древните геодезисти са мо-
жели да проектират линиите на своята мрежа към Хелио
полис на изток и към различните пирамиди на юг. Жорж
Гойон, директор на Националния институт за научни изс
ледвания в Париж и професор в „Колеж дьо Франс“, оп
ределено е на това мнение...
Обсерваторията на Евдокс в Летополис
В началото на 70-те Жорж Гойон живо се заинтересувал

от произведенията на римския географ Страбон, който посе
тил Египет някъде около 30 година сл.Хр. Според него
99
...град Керкасора, разположен недалеч от обсерваторията на Евдокс,
е от либийската (т.е. от западната) страна на Нил; там има наблюда
телна кула, която се вижда от Хелиополис (и) от която Евдокс наб
людавал движението на небесните тела. Това е в Летополския ном.16
Гойон не бил чувал за този загадъчен град Керкасора, но

поради подробното описание на Страбон предположил, че ста
ва дума за древния Летополис и че споменатата наблюдател
ница е някаква обсерватория, използвана от древните жре
ци-астрономи на Хелиополис. Тъй като Страбон я нарича
„обсерваторията на Евдокс“, Гойон решил да разбере въз
можно ли е именно в Летополис Евдокс да е провеждал про
чутите си наблюдения на „движението на небесните тела“.
И зометричен изглед към платото Гиза, Летополис и Хелиополис
Евдокс Книдски (408—355 г. пр.Хр.) бил един от най-

големите математици на Гърция и се знае, че е ок. 370 г.
пр.Хр. е посетил Египет за две години като ученик в храма
на слънцето в Хелиополис, за да изучава астрономия от
египетските жреци. От анализа на коментара на Страбон и
на други древни автори, споменаващи мимоходом загадъч
100
ното местоположение на Керкасора (Херодот, Помпоний Ме
ла и Квинт Курций), Гойон установил, че градът се е нами
рал на около 100 стадия (15,7 км) северно от Гиза и на 100
стадия западно от Хелиополис. Тези координати попадат
много близо до съвременния Аусим» Виждайки, че Аусим е
точно на север от Голямата пирамида, Гойон се убедил, че
кулата, от която Евдокс изучавал звездите, вероятно е била
остатък от много древен жалон, използван като наблюда
телница от древните строители на пирамидите за определя
не на географския север по време на строителството.17 Той
предположил, че кулата на Евдокс най-вероятно е прили
чала на кулите с форма на обелиск, издигали се край
храмовете на слънцето в Абу Гораб, и че подобно на тях
върхът й вероятно е бил увенчан с полиран метален диск,
отразяващ слънчевите лъчи подобно на фар.18
Хипотезата на Гойон е доста убедителна, тъй като е доб
ре известно, че от дълбока древност Летополис е бил столи
ца на Втория ном на Долен Египет с емблема бичи крак,
който според Гойон „означава съзвездието Голяма мечка“
(или по-скоро Плуга, както видяхме по-горе).19 Британски
ят египтолог Дж. Уейнрайт също показва, че божеството,
известно като „Хор от Летополис“, е традиционният пази
тел на ритуалната тесла за „отварянето на устата“, ксято
била с формата на плуг и имала същото име — месхетиу,
или бичи бут.20 Да си припомним, че това съзвездие е било
и небесната мишена в церемонията по „опъването на въже
то“, с която пирамидите и храмовете били ориентирани на
север. Съществува обаче и друго важно съзвездие, играещо
роля в церемонията по ориентиране, която според Ричард
Уилкинсън разчитала не само на наблюдаването на Голя
мата мечка, но и на „съзвездията Орион“.21 Данни за такъв
астрономически символизъм за определянето на севера и
юга се откриват в храма на Хор в Едфу, където в един над
пис се говори за церемонията по „опъване на въжето“ и
освен това се казва, че северната страна на храма е „бутът
на бика“, а южната - „Орион“.22 Същият символизъм се
вер-юг може да се види на много от така наречените астро-
101
РОБЪРТ БОВАЛ___________ ____ _________________
комически тавани от епохата на Новото царство, където
северът се представя от бичи бут, а югът — от Орион (а
също и от Сириус).
От всичко това следва, че древният наблюдател, заста
нал на платото Гиза през нощта и гледащ право на север,
ще вижда как Плугът пресича меридиана точно над Лето
полис, докато обърнатият на юг наблюдател в Летополис
ще види Пояса на Орион -- над Голямата пирамида. Така
Гиза и Летополис са свързани помежду си и градът, който
освен това се намира точно на запад от Хелиополис, следва
да се добави в основния план, който предлагам. Тези три
местоположения — Гиза, Летополис и Хелиополис — обра
зуват огромен Питагоров триъгълник, чиито два ъгъла -
северният при Летополис и южният при Гиза - изглежда,
представят на земята две важни съзвездия - Плуга и Пояса
на Орион. И двете се намират западно от Млечния път. Въз
можно ли е третият ъгъл в Хелиополис, който се намира от
другата страна на Нил, на около 18 км източно от Летопо
лис, също да бележи някое важно съзвездие, разположено
източно от Млечния път и наблюдавано на изток от Летопо
лис? И кое съзвездие е това? Един случаен надпис, в който
се говори за церемонията по „опъването на въжето“, ни
дава насока - „Царят построи Големия храм на Ра-Хорахти
в съответствие с хоризонта, който носи диска му; въжето е
опънато лично от Негово Величество, който държа пръта в
ръката си заедно със Сешат...“23
Възможно ли е Големият храм на Ра-Хорахти - име,
употребявано единствено за Големия храм в Хелиополис -
да. е представлявал важно съзвездие, което съвпада със слън
чевия диск на източния хоризонт в момента на изгрева?
Сливането на Ра и Хорахти на изток
„Важен митологичен аспект на слънчевия бог на небето

може да се открие в образа му на космически лъв“ - пише
102
египтологът Ричард Уилкинсън. Освен това той смята, че
„съзвездието, известно днес като Лъв, също било възприе
мано от египтяните като полегнал лъв... (и) било пряко свър
зано с бога-слънце“.24 Уилкинсън изказва предположение
то, че при възхода на култа към Ра по време на Четвърта
династия той се „слял“ с по-стария бог Хорахти, при което
„станал Ра-Хорахти в образа на изгряващото слънце“.25
Повечето египтолози ще се съгласят с последното твър
дение на Уилкинсън — че Хорахти (Хор на хоризонта) се е
слял с бога-слънце Ра и е станал Ра-Хорахти, като двамата
заедно са символ на изгряващото на изток слънце. Във все
ки случай това се потвърждава от Текстовете от пирамидите,
в които се говори за издигането на Ра-Хорахти в „източната
страна на небето... мястото, където се раждат (т.е. изгря
ват) боговете“.26 Египтолозите ще се съгласят също, че ва
жен митологичен аспект на бога-слънце, особено при изг
рев и залез, е този на космическия лъв. И наистина, както
посочват Йън Шоу и Пол Никълсън,
Тъй като (в Египет) лъвовете по принцип живеели на границата на

пустинята, те били възприемани като пазители на източния и за
падния хоризонт, местата на изгрева и залеза. Във връзка с това
понякога замествали източните и западните планини, символ на ми
налото и бъдещето, от двете страни на йероглифа за „хоризонт“
(Akhet)... Тъй като самото слънце можело да бъде представено като
лъв, в глава 62 на Книга на мъртвите се казва: „Нека ми бъде даде
на мощта на водите... защото аз съм онзи, който прекосява небето,
аз съм лъвът на Ра“...27
Малцина обаче виждат нещо важно във факта, че думата

akhet означава едновременно „хоризонт“ и „сезон на
разлива“. Става въпрос за онова специално време в година
та, когато съзвездието Лъв изгрява призори на източния
хоризонт или, както биха казали астролозите, когато слън
цето се слива с Лъв. Но въпреки тези събуждащи интереса
свидетелства, едва ли някой египтолог би се съгласил с Уил
кинсън, че между слънчевия лъв на древните египтяни и
103
нашето съзвездие Лъв може да се сложи знак за равенство.
Аз обаче го правя. По този въпрос заставам на страната на
Уилкинсън, защото съм убеден, че слънчевият лъв, споме
наван в много египетски текстове и фигуриращ в астроно
мическите им изображения, е всъщност съзвездието Лъв.
И съм убеден, че това може да се докаже.
Спасителната лодка на Египет
Самото съществуване на Египет, неговото земеделие, еко

логия и оцеляването на жителите му, зависело от разливи
те. Ако водите на Нил не придойдат, щяла да настъпи пъл
на катастрофа. Всъщност не би било преувеличено да се
каже, че разливът е бил спасителната лодка на Египет и
нищо не е ужасявало древните египтяни повече от мисъл
та, че един ден той може да не дойде или че водите няма да
се издигнат до оптималното ниво, измервано в Елефантина
край Асуан. Йън Шоу и Пол Никълсън обясняват:
Стопанското благоденствие на Египет зависело от ежегодното разли

ване на Нил. За добра реколта водите на реката трябвало да се из
дигнат на около осем метра над нулевата точка при първия праг
край Асуан. Надигането само със седем метра означавало лоша го
дина, а шест метра - гладна смърт. Множество литературни и худо
жествени източници недвусмислено показват, че в Древен Египет е
имало подобни случаи.28
На малкия скалист остров Сехел южно от Елефантина се

намира така наречената „стела на глада“, върху която е
записан разказ за ужасен седемгодишен глад, отнел живота
на една десета от населението и добитъка на Египет по вре
мето на Джосер. Друг продължителен глад явно е настъпил
по време на Пета династия, ако са съди по изображенията
на умиращи от глад хора по стените на коридора към пира
мидата на Унас в Сакара.29 Тези ужасни събития със сигур-
104
пост са били причинени от прекадено слаб разлив. Лошо
било обаче и твърде силното прииждане - бурните води
удавяли посевите и унищожавали селата по пътя си. Ето
защо разливът трябвало просто да бъде подходящ. Нито
твърде силен, нито твърде слаб. Въпреки това не било дос
татъчно само нивото на водата при Елефантина да се пока
чи с осем метра. Също толкова важно (ако не и повече)
било небесните знаци да се проявят в подходящото време
па годината. Разбира се, въпросното подходящо време било
лятното слънцестоене, когато слънцето достига апогея си.
Едва с удовлетворяването на тези две важни изисквания
можело да има идеален разлив.
За щастие на египтяните разливът в повечето случаи бил
умерен и всичко вървяло добре. Въпреки това страхът от
донесените от реката хаос и смърт никога не напускал мис
лите на египтяните и той висял заплашително като гигант
ски Дамоклев меч над самото сърце на Елефантина, откъ-
дето смятали, че се появяват водите на разлива. Ето защо
било напълно естествено жреците-астрономи да обръщат осо
бено внимание на климатичните условия и на небесните
явления по това време на годината. Били провеждани вни
мателни наблюдения на звездите, особено призори, за да се
види кое съзвездие изгрява преди слънцето. Без съмнение
хелиополските жреци са следили най-вече появата на Ори
он и Голямо куче, които изгрявали в началото на сезона па
разлива, и ги приравнили с Озирис и Изида, предвестници
те на прераждането и обновлението. Ето защо следва да се
запитаме дали не са следили и с кое съзвездие съвпада
слънцето в този критичен момент. По-точно, дали древните
египетски звездобройци са обръщали внимание на факта,
че лятното слънцестоене се е случвало в съзвездие Лъв? Би
било странно, ако не са. Твърдението на Уилкинсън, че егип
тяните са познавали съзвездието Лъв като полегнал звяр,
трябва да се съгласува с факта, че в умовете на хелиополс
ките жреци по-старият бог Хорахти се е слял с бога-слънце
Ра в Ра-Хорахти. Египтолозите превеждат името Хорахти
като Хор на хоризонта, но може да става въпрос за игра на
105
РОБЪРТ БОВАЛ_________________________________
думи с Ахет, сезона на разлива, което пък напомня за не
бесна фигура, сляла се със слънцето на хоризонта тю време
на разлива. Възможно ли е в такъв случай Хорахти пър
воначално да е бил звезден бог, или, ако искате, съзвездие,
което наистина се сливало със слънцето по времето на раз
лива, когато в Хелиополис набрал сила култът към Ра?
Иначе казано, дали древните жреци не са чествали влиза
нето на лятното слънцестоене в съзвездие Лъв?
Домът на изгряващото слънце
Схващането, че религията на Хелиополис е била звездна

и едва по-късно е погълната от соларния култ към Ра, е
много спорен въпрос в египтологията. Например изтъкнати
ят германски учен Херман Кеес посветил дълги години на
Текстовете от пирамидите и стигнал до заключението, че „ха
рактерният за Хелиополис култ е бил към звездите. От тях
ното почитане се развил култът към Ра във формата на „Хор
на хоризонта“ (Хорахти), бога на изгряващото слънце.“30 Ке
ес не е единствен в това свое виждане. Още през 1912 г.
влиятелният американски египтолог Джеймс Хенри Брестед
показал, че в Текстовете от пирамидите се споменава звезден
култ, който е по-ранен от соларния култ на Хелиополис, и
че в крайна сметка „звездното начало било погълнато от со
ларното“.31 Следва да се спомене и становището на Реймънд
Фокнър, известния преводач на Текстовете от пирамидите,
според когото „много добре е известно, че древните египтяни
са проявявали огромен интерес към звездите... знае се също,
че зад това се крие много древен пласт на звездна религия...“32
Това виждане се налага по-решително от И. Е. С. Едуарде,
може би най-видния авторитет по Епохата на пирамидите,
според когото „само въз основа на наличните сведения може
да се заключи, че заклинанията в Текстовете от пирамидите,
които се отнасят към звездите, са с независим произход от
соларните и че в крайна сметка едните и другите са се слели
106
н хелиополските (соларни) доктрини“.35 Сега би било по-ло
гично да се предположи, че сливането на Хорахти и Ра пред
ставя момента, когато звездната религия е била погълната
от новата слънчева религия на Хелиополис. Това като че ли
се потвърждава от Текстовете от пирамидите, в които на из
точния хоризонт изгряват не едно, а две отделни божества,
за да се присъединят към мъртвия цар - Ра (слънцето) и
Хорахти.
Кой тогава е Хорахти?
Текстовете от пирамидите изрично посочват, че тези две
божества се издигат заедно над източния хоризонт, когато
Пил започва да приижда — а това, разбира се, се случва по
време на лятното слънцестоене:
[Царят казва]: Тръстиковите салове на небето са приготвени за Ра, за

да прекоси по тях до хоризонта; тръстиковите салове са приготвени
за Хорахти, за да прекоси по тях до Ра; тръстиковите салове па небе
то са приготвени за мен, за да стигна по тях до Ра; тръстиковите
салове са приготвени за мен, за да стигна по тях до Хорахти и до Ра.
Тръстиковите поля са наводнени и аз преминавам по Лъкатушещия
воден път; пресичам към източната страна на хоризонта, преминавам
към източната страна на небето, моя сестра е Spdt (Голямо куче)...31
Лъкатушещият воден път е залят, за да мога да го прекося до хори

зонта, до Хорахти...35
Царят ще бъде спътникът на Хорахти и ръката му ще бъде държана

на небето сред следовниците на Ра. Полята са напоени, каналите
днес са пълни с вода за този цар... Стани, царю, приеми своите
води... приеми тази своя чиста вода, която изтича от Елефантина
(митичния извор на Нил)... Царю, твоята прохладна вода е Големи
ят разлив, който изтича от теб...36
Тръстиковите салове на небето са приготвени за мен, за да прекося

хоризонта до Ра и до Хорахти. Напоителният канал е отворен, Лъ
катушещият воден път е залят, за да мога да премина към източна
та страна на небето, където са се родили боговете...37
107
Като се има предвид географията и екологията на райо
на, става очевидно, че тези текстове описват какво се е виж
дало на източния хоризонт призори, когато водите на Нил
започвали да се надигат в края на юни.38 Очевидно е също,
че текстовете са написани от гледната точка на Мемфиския
некропол (може би от Летополис или Гиза), тъй като ни
представят картина на нилските низини, гледани от запад
към изток, или към свещения град Хелиополис. Времето
на годината се потвърждава от наличието на източния хо
ризонт на spd-t, т.е. на Голямо куче — съзвездието, съответ
стващо на Изида, митичната сестра и съпруга на покойния
цар Озирис, който е Орион в небето:
Виж, той дойде като Орион; виж, Озирис дойде като Орион... 0, ца
рю, небето те зачева като Орион, утринната светлина те ражда като
Орион... Ти ще се издигнеш с Орион от източната страна на небето...39
Издигам се (изгрявам) на източната страна на небето, където са се

родили боговете, роден съм като Хор, като Хор на хоризонта (Хо
рахти)... защото Spdt е моя сестра, Зорницата е мое дете.10
От горните откъси от Текстовете от пирамидите става

ясно, че времето от годината е някъде около лятното слън
цестоене и именно тогава става сливането на покойния цар
с Ра и с Хорахти на изток по изгрев-слънце. Със StarryNight
Pro лесно може да се провери, че тези небесни явления са
се случвали едновременно през епохата 2800--2500 г. пр.Хр.,
което съвпада идеално с времето, когато според египтоло
зите в Хелиополис започнал да се налага култът към бога-
слънце Ра. В онази епоха и по онова време на годината
домът на слънцето бил в съзвездие, наподобяващо полег
нал лъв. Би било абсолютно неестествено да смятаме, че
такива наблюдателни звездобройци като хелиополските жре
ци не биха видели в това съчетаната фигура на Ра-Хорахти.
Нека обаче се запознаем с начина, по който слънцето пъту
ва по неподвижния фон на съзвездията, за да разберем по-
добре този аргумент.
108
Зориакът
Гледано от земята, слънцето като че ли пътува по кръ

гъл път, известен като еклиптика или зодиак. По протеже
ние на този кръгъл път са разположени 12 съзвездия. Това
са зодиакалните съзвездия, наречени така, защото очерта
нията им напомнят живи същества („зодиак“ идва от гръцка
та дума zodiakos, означаваща „кръг от животни“). 12-те зо
диакални фигури, или знаци, са: Овен, Телец, Близнаци,
Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водо
лей и Риби.41 В действителност само за две зодиакални съз
вездия може да се каже, че приличат на създанията, на
които са наречени - Лъв, като полегнал лъв, и Скорпион, с
разперените си клещи.
Лятното и зимното слънцестоене, наред с пролетното и
есенното равноденствие, бележат четири точки в зодиакал
ния кръг (наричан също „зодиакален пояс“), описван от
слънцето. В Епохата на пирамидите точката на лятното слън
цестоене се е намирала в Лъв, есенното равноденствие - в
Скорпион, зимното слънцестоене — във Водолей, а пролет
ното равноденствие — в Бик (около Плеядите). При годиш
ната си обиколка на зодиака слънчевият диск пресича на
две места и Млечния път. В епохата на пирамидите първо
то пресичане ставало в началото на април, а второто — в
началото на октомври. Пак тогава хелиакалният изгрев на
Пояса на Орион се пада на 1 юни (по Григорианския кален
дар), 70 дни след 21 март (пак по Григорианския кален
дар), деня на пролетното равноденствие. На 21 март слън
цето изгрявало точно на изток, непосредствено под малкия
звезден куп, известен като Плеяди.42 Така този ден бил пос
ледният, когато Поясът на Орион можел да се види в небе
то преди „възкръсването“ му (хелиакалния му изгрев) на
изток призори. В продължение на 70 дни Орион пребива
вал в Дуат, където също като Озирис е бил подложен на
магия, благодарение на която отново се издигал на изток.
109
Но докато Орион бил невидим, слънчевият диск можел да
се види как пътува през мистериозния район на Дуат, кой
то пресичал меридиана през деня. В продължение на 70
дни слънцето пътувало на изток от точката край Плеядите,
пресичало Млечния път и накрая стигало точка пред глава
та на Лъва. Точно тогава настъпвал хелиакалният изгрев
на Орион, или възкръсването на Озирис. Три седмици по-
късно, на 21 юни, се падал хелиакалният изгрев на Сириус
и отбелязвал раждането на сина на Озирис Хор. Лесно можем
да видим в тези събития космическите метафори за пре
раждането на мъртвия фараон като Озирис и издигането на
сина му като новия Хор-цар.
Денят на хелиакалния изгрев на Сириус бил идеален за
начало на новата година, тъй като бележел официалното
начало на сезона на разлива. Тук се натъкваме на поредна
та силна метафора, при която придошлите води символизи
рат родилните води на Изида при раждането на Хор сред
тръстиките на Нил. Като се има предвид граничещия с ма
ния интерес на хелиополските жреци към съзвездията, осо
бено в деня на хелиакалния изгрев на Сириус, би било мно
го странно да не са забелязали оформеното като лъв съзвез
дие, което приютявало слънцето по това време на годината
и било идеална метафора на Ра-Хорахти, сливането на Ра с
космическия лъв. А ето че египтолозите искат да приемем
точно това. Все пак нека бъдем честни към тях - те призна
ват, че древноегипетските астрономи са можели да наблю
дават и идентифицират съзвездието, в които се намира
слънцето. Но повечето учени отричат, че въпросните астро
лози са виждали в очертанията на това съзвездие полегнал
лъв. Този странен предразсъдък е резултат от дълбоко вко
рененото им убеждение, че зодиакът е бил непознат на еги
петските астрономи до пристигането на ^-„цивилизовани
те“ гърци през IV в. пр.Хр. Самите гърци обаче твърдят, че
именно египетските жреци са разкрили на посетилите стра
ната им гръцки учени всичко за движението на звездите и
слънцето. Например налице е добре известно свидетелство
на Херодот, посетил Египет близо век преди гърците да оку
110
пират страната. Там той възхвалява хелиополските жреци
за астрономическите им познания, които били много по-
развити от тези на гърците:
... те първи открили слънчевата година и я разделили на дванадесет

части. Научили се на това по звездите. Според мен те са замислили
своята година много по-умно от елините, тъй като последните вмък
ват по цял месец на всяка втора година, докато египтяните, разде
ляйки годината си на дванадесет месеца с по тридесет дни всеки,
добавят по пет дни допълнително, като по този начин кръгът на
сезоните се завърта равномерно.
За грък като Херодот признанието, че не елините, а егип

тяните първи разделили годишното движение на слънцето
на дванадесет части благодарение на познанията им за звез
дите, е на практика същото като да каже, че те са създали
зодиака. Защото той е именно това — разделяне на годиш
ния път на слънцето на дванадесет, части. Херодот пот
върждава това отново, когато споменава, че египетските жре
ци „първи въвели имената на дванадесетте богове и елини
те ги взели от тях“. А ето че въпреки всички тези сведения
на „бащата на историята“ египтолози като Уолис Бъдж мър
морят, че било „неправилно от това да се заключва, както
правят някои, че египтяните са изобретателите на зодиака,
тъй като те са заимствали знанието за знаците на зодиака
от гърците, наред с много други неща“.43 Защо е „неправил
но“, Уолис Бъдж не благоволява да обясни; явно просто се
основава на академичното схващане, показващо пристрас
тие към гръцкото превъзходство по подобни въпроси. И та
ка, твърде несправедливо според мен, само с една фраза той
със замах предава на гърците честта за създаването на зо
диака „наред с много други неща“. По-конкретно казано,
експерти като Уолис Бъдж твърдят, че гръцкият учен Ев
докс Книдски, сочен за „основател на научната астроно
мия“, пръв идентифицирал дванадесетте богове с дванаде
сетте знака на зодиака. Евдокс вероятно е заимствал идея
та си от по-ранни сведения, макар че съвременните учени
111
по-често цитират вавилонски, отколкото египетски източни
ци. Самият Евдокс никога не е стъпвал във Вавилон, но за
сметка на това е посетил Египет. Прекарал цели две години
в Хелиополис по времето на фараона Нектанебо I и тамош
ните жреци го учили за движението на звездите. Гойон пише:
В Гърция преди Евдокс астрономията се представяла в метафизичен

план. Никой не наблюдавал сериозно небето. Твърди се, че Евдокс е
първият, прибягнал до преки наблюдения. Но както вече видяхме,
той е използвал египетската обсерватория в Керкасора. Направил
открития в областта на геометрията и астрономията, които предпо
лагат много развити научни познания. Всъщност толкова развити,
че е невъзможно да се приеме, че сам е успял да стигне до всички
тях. Единствено наблюденията (на небето) и продължителното им
записване в течение на столетия би могло да ги осигури.44
Все пак учените не отричат, че египтяните са наблюдава

ли грижливо и са записвали движението на звездите и че
може би дори са разделили слънчевата година на дванаде
сет части или „месеци“ още през третото хилядолетие пре
ди Христа.45 И в същото време те отказват да признаят, че
древните обитатели на Нилската долина са били в състоя
ние да разпознават в тези части или съзвездия фигурите на
създанията по начина, по който са го правели гърците или
вавилонците. Това е в пълно противоречие не само със све
денията на Херодот и други автори, но и с археологически
те данни. Защото са открити свързани с древноегипетската
космология изображения, показващи човешки и животинс
ки фигури, които съвсем ясно представляват съзвездия -
Орион като Озирис, Голямо куче като Изида, Плуга като
бичи бут, Дракон като бременен хипопотам и т.н. Егип
толозите ще побързат да посочат, че тези съзвездия не са
зодиакални, т.е. не са онези дванадесет, през които минава
слънцето в течение на годината. Така е. Но на астрономи
ческите изображения от таваните на царските гробници от
Рамезидския период ще открием и животински фигури, ко
ито са несъмнено зодиакални, като скорпиона, лъва и ове-
112
на. Разбира се, няма да пропуснем и космическите везни,
символизиращи Маат. Подобни ясни сведения от време на
време събуждат възраженията на по-непредубедени учени
като видния руски астроном Александър Гурстейн, за кого
то няма съмнение, че „древните египтяни са се посветили
па астрономията. Те създали първия практичен календар в
света, който изисквал измерване на положението на слън
цето на фона на звездите, или иначе казано — разпознава
нето на зодиака.“ Ще спомена също и британския египто
лог Ричард Уилкинсън, който, както вече видяхме, бе сред
първите от своята гилдия, които признаха, че „съзвездие
то, известно днес като Лъв, е било възприемано от египтя
ните като полегнал лъв“ и че това „съзвездие било пряко
свързано с бога-слънце“. Към това можем да добавим и про
фесионалното становище на други учени, като египтолож-
ката от „Йейл“ Вирджиния Лий Дейвис, която във връзка с
украсените със звезди полегнали лъвове по астрономичес
ките тавани на по-късните гробници твърди, че „очертани
ят със звезди лъв би трябвало да е едноименното съзвез
дие“,46 а също и на американския учен Доналд Ец, изказал
същото твърдение в една статия за Journal of the American
Research Centre in Egypt J7 През 2001 г. пък на конферен
ция в Стокхолм испанският астроном Хуан А. Белмонте
също представи убедителни данни и сподели пред колегите
си, че „анализът на астрономическите данни, представени в
диагоналните рамезидски часовници, ни позволява да под
готвим потенциален списък на корелации между египетс
ките звезди, представени в тях, и реалните звезди в небето.
Някои резултати са недвусмислени, като например иденти
фицирането на... лъва с нашето съзвездие Лъв.“ Белмонте
показа също, че „идентифицирането на лъва (в рамезидския
часовник) с нашия Лъв и с изображенията на звяра от тава
ните на гробниците“ е едно и също. Не е нужно обаче да се
оплитаме в този безкраен научен дебат относно зодиака.
Трябва да обърнем сериозно внимание не на това дали кон
цепцията за зодиака е била позната на египтяните, а дали
са виждали в подредбата на звездите от съзвездието, които

наричаме Лъв, полегнал лъв, и ако е така, дали са нарича
ли този образ Хорахти.
Затова нека насочим вниманието си само към този въп
рос.
Образът на „Хор на хоризонта“
През цялата човешка история лъвът е символ на мощ,

благородство и божествена царственост. Достатъчно е само
да се разходим в някой музей или художествена галерия,
за да се изправим пред този очевиден факт. В градове като
Париж, Лондон, Рим и Венеция лъвове могат да се видят
по площади и пиаци, като пазители на входа на вили и
държавни сгради, край фонтани или изобразени по стените
на църкви и дворци. Лъвският символ може да се открие в
гербове, монети и дори на стария британски паспорт. Архе
ологът Селим Хасан ни представя своето виждане за изпол
зването на лъвския образ, особено в Древен Египет:
Още от дълбока древност лъвът е бил най-силното и впечатляващо

животно, познато на египтяните, и като такова той символизирал
царя... закрилника на народа; те очаквали от него да ги пази от
враговете, да ги води в бой, да им намери нови ловни полета и да ги
нахрани в гладни времена. В представите им царят и лъвът били
едно и също.'18
А ето го и становището на И. Е. С. Едуарде:
В египетската митология лъвът често фигурира като пазител на све

щени места. Не е известно как и кога е възникнала тази концепция,
но най-вероятно корените й се губят далеч в миналото. Подобно на
много други примитивни вярвания, тя била включена от хелиопол-
ските жреци в соларния култ и лъвът започнал да се смята за пази
тел на Отвъдния свят (Дуат).49
114
Както всеки знае, в Египет лъвът много често бил изоб
разяван като сфинкс, или хибридно създание с тяло на лъв
и глава на мъж или жена, на овен и дори на сокол. Всъщ
ност последният вариант бил много популярен в скулпту
рата и религиозното изкуство и е известен като йерокосфинкс
(„соколосфинкс“ на гръцки). Той може да се види на един
релеф от пирамидния комплекс на Сахура в Абусир и най-
вече в храма в Едфу, главното светилище на слънчевия бог-
сокол Хор.50 Според археолога Пол Джордан „най-ранната
хибридизация на лъва, известна от археологически данни,
включва не човешки елементи, а глава и криле на сокол и
е напълно възможно идеята за сфинкса да е възникнала
първо като трансформация на Хор с лъвско тяло“.51 В хра
ма в Едфу има и надпис, който като че ли потвърждава
алхимичното сливане на сокола и лъва в образа на бог Хор:
„Хор от Едфу се преобрази в лъв с лице на човек.“52
Сфинксовете се срещат в изобилие в Египет, но най-про-
чут, разбира се, е Големият сфинкс в Гиза. Кого или какво
изобразява той? Наполовина лъв, наполовина човек. Дали
е някой бог, чието име сме забравили? На основаващия се
на надписите и релефите от Едфу може да бъде простено,
ако смята, че Големият сфинкс изобразява Хор. Но подобна
праволинейна интелектуална дедукция не е характерна за
умовете на египтолозите, когато стане въпрос за идентич
ността на грамадната статуя. Всъщност това е може би най-
горещо обсъжданият въпрос в египтологията. Причината
за това е комплексна, но в основата си се върти около неп
реклонната вяра, че не съществуват синхронни с Големия
сфинкс надписи, в които да се говори за него, още по-малко
— кого изобразява. Както обяснява Селим Хасан, проучвал
дълги години Сфинкса, „това само по себе си е загадка“.53 В
същото време Сфинксът е разположен пред пирамидата на
Хафра и мнозина египтолози са убедени, че той изобразява
този фараон; но и това заключение има своите противници.
Изтъкнати учени като Райнер Щаделман и Васил Добрев са
също толкова убедени, че Сфинксът не е Хафра, а Хуфу.
Има и други, които в желанието си да останат неутрални в
115
РОБЪРТ БОВАЛ____________________ _
дебата са готови да видят в статуята не изображение на
конкретна личност, а символ на бога-слънце. Например Марк
Ленър пише: „Лъвът е соларен символ в не една близкоиз
точна култура. Царствената глава с лъвско тяло символи
зира власт и могъщество, контролирани от разума на фара
она, гаранта на космическия ред — Маат.“54
Всички египтолози обаче са съгласни, че Сфинксът е съз
даден по време на Четвърта династия, и, естествено, никой
от тях не би отрекъл, че има тяло на лъв и глава на човек
или цар, както и че гледа точно на изток към мястото,
откъдето изгрява слънцето при равноденствията. Както мо
же да се очаква, в Текстовете от пирамидите покойният цар
е умоляван да се присъедини към или да се превърне в
Хорахти на източния хоризонт. Съответно Селим Хасан стига
до заключението, че:
Тогава дошъл моментът, когато египтяните пожелали да създадат вну

шително изображение на своя цар и бог, който след смъртта си бил
наричан Хорахти - „Хор, обитателят на хоризонта“, господар на не
бето. Но как да го изобразят? Вероятно отначало им е хрумнало да
използват образа на лъва, но това не отговаряло точно на нуждите
им, тъй като в умовете им лъвът вероятно се е свързвал освен с
царственост и със свирепост, а те са искали да представят мъдро и
могъщо, но доброжелателно божество. Може би именно по този начин
се е развила идеята за сфинкса, който изразява грацията и ужасява
щата сила на лъва и по-висшата интелектуална мощ на човека.
По-нататък той обяснява, че:
...във вярванията на египтяните царят е земен образ на този бог и

разполагаме с доказателства, че в най-ранния период мъртвият цар
бил наричан именно Хорахти. Големия сфинкс бил изработен по
подобие на Хафра, което ще рече по подобие на Хорахти, с когото е
бил идентифициран.55
Що се касае до Хасан, уравнението е просто и недвусмис

лено: Хорахти бил идентифициран с лъв; Хафра създал Сфин
116
кса; мъртвият Хафра бил идентифициран с Хорахти; Сфинк
сът е пазител на гробницата на Хафра; по силата на логика
та Сфинксът трябва да е изображение на мъртвия Хафра
като Хорахти. Следва да се отбележи, че от цитираните по-
горе откъси от Текстовете от пирамидите научаваме, че ца
рят се присъединява не само към Ра или слънцето, но и към
Хорахти на източния хоризонт, когато „Водният път е за
лят“, или по време на лятното слънцестоене, когато прииждат
водите на Нил. В епохата на Хафра по това време слънцето
се е намирало в съзвездие Лъв. Образът на Хорахти е лъв.
Сфинксът е соларен символ. По силата на здравия разум след
ва, че Хорахти е Лъв и че Сфинксът в Гиза изобразява бога-
слънце Ра, „обединен“ с Хорахти по времето на Четвърта
династия, когато според египтолози като Уилкинсън, както
ще видим по-нататък, е станало това „сливане“ или синкре-
тизъм!56 Колкото и да е странно обаче, подобна праволиней
на логика не винаги върши работа на египтолозите. Всъщ
ност идеята за Сфинкса като символ на слънцето в Лъв е
една от най-отхвърляните в тази дисциплина. Но защо?
Първо, протестира френската египтоложка Кристин Зи-
ви-Кох, „в текстовете от Старото царство няма сведения за
Сфинкса“, да не говорим за такива, които биха могли дори
далечно да загатват, че той или Хорахти са символ на съз
вездието Лъв.57 Както твърди д-р Зиви-Кох, името на Голе
мия сфинкс било Хоремахет, „Хор в хоризонта“, а не Хо
рахти, „Хор на хоризонта“. Vive la difference! Но във всеки
случай, както посочва тя, дори Хоремахет не е името на
Сфинкса, тъй като то не било дадено от създателите му от
Четвърта династия, а хиляда години по-късно от владетелите
от Осемнадесета династия, които го реставрирали. Следова
телно това име, твърди тя, не може да се приеме за истин
ското име на Сфинкса, а като един вид фараонски псевдо
ним. Така Зиви-Кох строго предупреждава всички, че няма
абсолютно никакви основания да се говори за Хоремахет,
когато става дума за Старото царство. И точка по въпроса.
В най-общи линии това е основният аргумент, издиган от
повечето египтолози.
117
РОБЪРТ БОВАЛ ____________ ______ ______________
Но дръзкото твърдение на Зиви-Кох „в текстовете от
Старото царство няма сведения за Сфинкса“ отчаяно се
нуждае от перифразиране. Всъщност тя би трябвало да ка
же, че от Старото царство няма сведения за Хоремахет и че
това име се среща чак в текстовете от Новото царство —
което, разбира се, е нещо съвсем различно. Всъщност в тек
стовете от Старото царство има множество сведения за
Сфинкса — много, ако приемем, че през Новото царство той
е бил наричан и Хорахти, както показа Хасан. Както вече
видяхме, името Хорахти се среща много често в Текстовете
от пирамидите. А по време на разкопките си в Гиза Хасан
открил около Сфинкса множество вотивни стели, върху ко
ито „редом с името Хоремахет откриваме и Големия сфинкс,
наричан също Хорахти“.58 Това становище се повтаря и от
колегата му Ахмед Фахри, който също стига до заключени
ето, че „стелите и вотивните фигурки на сфинксове, лъвове
и соколи, открити около Сфинкса, разкриват имената, с
които е бил познат и почитан. Най-често бил наричан Хо
ремахет, „Хор в хоризонта“, или Хорахти, „Хор на хори
зонта“... напълно подходящи имена...“59 Хасан открил съ
що и изображение в гробница от Осемнадесета династия в
Гиза, на която се вижда коленичил пред Сфинкса мъж и
надпис „Поклонение пред Хорахти, Великия бог, .Господа
ря на небето...“60
При наличието на всички тези данни може да се разбере
колко противоестествено е от страна на Зиви-Кох и колеги
те й упорито да настояват, че „в текстовете от Старото цар
ство няма сведения за Сфинкса“.61 С риск да се повторя ще
кажа, че в действителност Текстовете от пирамидите са пъл
ни със споменавания на Хорахти, отнасящи се към Старото
царство, и че това име, наред с Хоремахет, е било използва
но за Големия сфинкс в Гиза по време на Новото царство.
Да, но през Новото, а не през Старото царство, ще побързат
да се обадят критиците. Но защо египтяните от Новото цар
ство да не знаят истинското име на Големия сфинкс, дадено
му от създателите му? Ами само защото египтолозите каз
ват така. Този аргумент обаче е неиздържан. За Сфинкса,
118
_____________________ ___ - ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
както и за всичко друго в Текстовете от пирамидите, се
говори в космически термини. В края на краищата, както
посочи Ленър, той е символ на фараона като гарант на кос
мическия ред. Фараонът след смъртта си става едно цяло с
Хорахти. Следователно Сфинксът е символ на Хорахти, а
той, въпреки възраженията на Зиви-Кох, се споменава изк
лючително често в текстовете от Старото царство.
Хелиополис е бил до такава степен посветен на Ра-Хо-
рахти, че шефът на Службата за опазване на старините в
Египет д-р Захи Хавас го нарича „Градът на Ра-Хорахти“.62
И има основателна причина — върховният жрец на Хелио
полис бил наричан „Главен гадател на Ра-Хорахти“,63 а
обектът на култа представлявал коничен или пирамидален
камък, наричан бенбен, който според египтолога Лабиб Ха-
бачи „бил свещен за Ра-Хорахти, изгряващото слънце“.64
Освен това в Хелиополис има обелиск, посветен на Ра-Хо
рахти от Сенусрет I от Дванадесета династия,65 а Сети I от
Деветнадесета династия проектирал храм за Хелиополис,
описван като „паметник за моя баща Ра-Хорахти“. Инте
ресно е да се отбележи, че Сети I нарича Хелиополис и
„Хоризонта на небето“, което е идеален епитет за неговия
бог Ра-Хорахти, или „Pa-Хор на хоризонта“.66 На един от
двойката обелиски на фараона Тутмос III от Осемнадесета
династия, издигали се някога в Хелиополис, е написано:
„Тутмос съгради този паметник за баща си Ра-Хорахти, ка
то издигна за него два големи обелиска с пирамидиони от
електрум на третото честване на Юбилея...“67 Факт е също,
че Хелиополис е съществувал преди пирамидите в Гиза.
Факт е, че е бил важен център за календарни изчисления
най-малко от времето на Трета династия. И е факт, че вър
ховният жрец на града е носил титлата „Началник на аст
рономите“, което според И. Е. С. Едуарде означава наблю
дение не само на слънцето, но и на звездите:
Титлата на Имхотеп „Началник на наблюдателите“, която станала

обичайна за първожреците на Хелиополис, може би предполага за
нимание, свързано по-скоро с наблюдението на звездите, отколкото
119
на слънцето... Показателно е, че първожрецът в самия център на
слънчевия култ в Хелиополис е носел титлата „началник на астро
номите“ и е изобразяван облечен в украсена със звезди мантия.68
Всеки добър звездоброец, особено такъв, чиято основна

работа е да наблюдава изтриването на звездите призори,
знае, че през годината слънцето минава през неподвижния
фон на звездите и че по време на лятното слънцестоене то
изгрява на фона на съзвездие с ясно различимите очертания
на полегнал лъв. Създаването на гигантска статуя, която се
взира вечно към изгряващото слънце, кръщаването й Хо
рахти, твърдението, че мъртвият фараон се присъединява
към Хорахти на хоризонта, когато Нил се разлива, и посве-
щаването на статуята на фараона би трябвало да ни дадат
достатъчно данни, ако не и сигурни доказателства, че ста
туята е соларно-звезден хибрид на лъв и човек, символизи
ращ сливането на бога-слънце, или слънчевия диск, с Хо
рахти, или съзвездието Лъв.
От 1983 г. насам защитавам звездния символизъм на пи
рамидите от времето на Четвърта и Пета династии, макар
вече да е очевидно, че те принадлежат и на соларния култ.
Както недвусмислено отбелязва астрономът и историк
Александър Гурстейн, „астрономическите наблюдения на
слънцето определят положението му на фона на звездите.
Ето защо елементите на соларния култ са неразривно свър
зани с елементите на астралния.“63 В книгата си „Загадката
Орион“ показах как пръснатите пирамиди по западния бряг
на Нил са разположени според общ план, целящ пресъзда
ването на звездите западно от Млечния път. Според теория
та ми трите пирамиди в Гиза изобразяват трите звезди от
Пояса на Орион.70 Ето защо заключението бе, че древните
строители на пирамидите са искали да направят копие на
звездния Дуат на земята, или, както се изразяват те, да
построят „Дуат в Мемфис“. Изглежда парадоксално, но Марк
Ленър, който е противник на тази теория, все пак потвър
ждава, че „думата за „отвъден свят“ е Дуат, често изписва
на като звезда в кръг и означаваща Орион, звездното изра
120
жение на Озирис в отвъдния свят. Озирис е Господарят на
Дуат, който, подобно на небесния свят (и същинската До
лина на Нил) е едновременно водно и земно царство.“71 Ос
вен това, според египтоложката Натали Бо,
Знаците „петолъчна звезда в кръг“ или просто „петолъчна звезда“

са най-често използваните за означаване на Дуат. Трябва да се отбе
лежи, че „петолъчната звезда в кръг“, срещана в Текстовете от пи
рамидите, се отнася единствено за Дуат. Един откъс показва съвсем
ясно какво е значението на знака: „Орион е „погълнат“ от Дуат,
докато Живият (изгряващото слънце) се пречиства на хоризонта
(Ахет); Spd-t (Голямо куче) е „погълната“ от Дуат, докато Живи
ят се пречиства на хоризонта; (Унас) е „погълнат“ от Дуат, до
като Живият се пречиства на Хоризонта...“ По-конкретно, Дуат е
мястото, където звездата се подготвя за появата си - поява, която
винаги се разглежда като „раждане“.72
Откриваме, че същата идея се дискутира и от египтолога

Селим Хасан:
...докато слънцето изгрява и се пречиства на хоризонта, Орион и Со-

тис (Сириус), с които се идентифицирал царят, са обгърнати от Дуат.
Това е реално наблюдение и наистина изглежда сякаш звездите биват
погълнати всяка сутрин от засилващата се светлина на утрото. Може
би звездата в кръга, определител за думата Дуат, илюстрира идеята
за това поглъщане. Когато тръгва да се присъедини към звездите,
мъртвият цар първо трябва да мине покрай (или през) Дуат, който ще
го упъти в правилната посока. Това се вижда от Заклинание 610 [от
Текстовете от пирамидите]: „Дуат насочва стъпките ти към Дома на
Орион... Дуат направлява ръката ти към Дома на Орион.“73
Както вече видяхме в миналата глава, в Карлсбергски

папирус I (ок. 1300-1150 г. пр.Хр.) се казва, че
Орион и Сириус, които са първите богове, прекарват по седемдесет

дни в Дуат (и изгряват) отново... на изток те честват първия си праз
ник... Погребението им е като при хората... тоест, подобно на тра
121
РОБЪРТ БОВАЛ_____________________
урните дни, които се отбелязват за хората днес... Седемдесетте дни,
които те прекарват в дома за балсамиране... е продължителността на
престоя им в Дуат... всяка от звездите, тоест седемдесет дни... така се
прави при смърт. Онзи, който определя, е този, който го прави...“74
Въпреки яростната съпротива срещу Корелацията Орион

от страна на египтолозите, за непредубедения читател въпро
сът е очевиден — възможно ли е всички тези текстови и
архитектурни данни да означават, че огромният регион,
обхващащ пирамидите и храмовете от Четвърта и Пета ди
настии, е един вид модел на звездния Дуат?
Каквото горе, това и долу
Идеята за създаване на огромен свещен пейзаж в земен

модел на звездния Дуат определено е главозамайваща, но
именно такова предизвикателство биха отправили към спо
собностите си древните строители на пирамиди. Възможно
ли е настойчивото херметическо твърдение, че „Египет е
направен по образ на небето“ в крайна сметка да се окаже
вярно?
Строителите на пирамидите не се интересували от Орион
сам по себе си, а по-скоро от 70-те дни, които той прекарва в
подземния Дуат, т.е. от последния му залез на запад приве
чер (хелиакален залез) до първия му изгрев на изток призо
ри (хелиакален изгрев). Днес с помощта на компютрите е
сравнително лесно да се покаже, че в Епохата на пирамидите
тези 70 дни са попадали между 21 март и 1 юни (по Григори
анския календар). През този период Орион бил „невидим“ в
Дуат, но това не се отнасяло за слънцето. То било виждано
да пътува през този загадъчен район през деня, от точката
непосредствено под Плеядите (ректасцензия* 24h 00') до точка
* Небесната проекция на географската дължина, или посоката изток-запад. Ас
трономите използват двадесет и четири часа, разделени на хнестдесет части, за да
определят ректасцензията, и същевременно деветдесет градуса, за да изразят „дек-
линацията“, или проекцията на географската ширина (север-юг) - Б. пр.
122
пред Лъв (ректасцензия 4h 30'). След още три седмици се
наблюдава хелиакалният изгрев на Сириус, който също се
появява от мрачния район на отвъдното царство. Така стига
ме до 21 юни, деня на лятното слънцестоене. Сега слънцето
е стигнало до точка между лапите на Лъва (ректасцензия 611
00'). Така може да се каже, че входът на Дуат се намира
точно под Плеядите, а изходът — между лапите на Лъва.
Пека засега да приемем, че слънчевият храм на Ра-Хорахти
в Хелиополис символизира съзвездието Лъв, „домът“ на слън
цето през лятното слънцестоене. Да приемем също, че трите
пирамиди в Гиза наистина са земни съответствия на трите
звезди от Пояса на Орион. Ако сравним небесната и земната
карта лесно ще установим, че на небесната карта положени
ето на слънцето при влизането му в района на Дуат е в точка
непосредствено под малкия звезден куп Плеяди; ако го про
ектираме на земята, ще установим, че точката най-общо съ
ответства на храмовете в Абу Гораб, непосредствено „под“
малката група пирамиди от Пета династия в Абусир.75 Ако
това е вярно, то линията между храмовете в Абу Гораб и
храма в Хелиополис би трябвало да представлява онази част
от еклиптиката, която слънчевият диск трябва да измине в
Дуат от входа до изхода, или от 21 март до 21 юни, когато
Орион и Сириус се намират в подземния Дуат — или, както
се казва в Текстовете от пирамидите, когато Изида извърш
ва магическите си ритуали над Озирис (мъртвия цар), за да
го върне към живот.
А сега нека проверим тази хипотеза с факти и числа.
Портите на Дуат
Абу Гораб се намира в пустинята до западния край на

Долината на Нил, на десетина километра югоизточно от
Гиза. Можете да стигнете там с кола по пътя, който минава
покрай стар канал, след което да продължите пеша през ед
на ферма и нататък през пустинята. Другият вариант е да
123
извървите разстоянието от намиращите се наблизо пирами
ди в Абусир. Обектът е затворен за реставрация, но няма
огради и не е трудно да го посетите извън пртокола, така да
се каже. От двата запазени храма реално си заслужава да
бъде видян само този на Ниусера. Другият е в много окаяно
състояние и прилича по-скоро на сметище за строителни от
падъци, отколкото на светилище. Храмът на Ниусера най-
общо представлява голяма ниска правоъгълна постройка, в
която някога се е издигал масивен обелиск или кула с пред
полагаема височина 36 метра, вероятно увенчана с полиран
метален диск, отразяващ слънчевата светлина. В миналото,
когато въздухът не е бил така замърсен, от кулата вероятно
се е виждал северният край на Мукатамските възвишения, а
също Хелиополис и отвъд него. На източната страна на пра
воъгълната основа има масивен алабастров олтар, чиито стра
ни са ориентирани по посоките на света и основната му ос
минава по линията изток-запад. Около него са пръснати
странни големи каменни вани, в които вероятно е била съби
рана кръвта на жертвените животни.76
Тези загадъчни слънчеви храмове отдавна интригуват
египтолозите и според Мирослав Вернер, копал дълги годи
ни тук, значението им „остава спорно... (но) те са представ
лявали важна част от култа към мъртвия цар и са били
икономически и религиозно свързани с пирамидния
комплекс“.77 Всеки храм имал алея, водеща към края на
Нилската долина, която стигала до светилище с пристани
ще. Тъй като самият Нил се намира на няколко километра
по-нататък, явно пристанищата са имали само символична
функция. Интересно е да се отбележи, че на алеята към
храма на Ниусера е открит релеф, изобразяващ церемония
та по „опъването на въжето“ — непряко свидетелство, че
вероятно при ориентирането на алеята и допълнителното
светилище се е изпълнявал някакъв свързан със звездите
ритуал. Според американския астроном Роналд Уелс за оп
ределяне на жертвоприношенията призори в храмовете са
се правели наблюдения и на звездите, и на слънцето.78 И
макар че основната ос на храма обикновено е ориентирана в
124
посока изток-запад, алеята се отклонява рязко с 46° на
север, или най-общо в посока към Хелиополис, Това любо
питно разполагане е забелязано от Ричард Уилкинсън79 и
Марк Ленър.80 А за да станат нещата още по-загадъчни, на
южната страна на храма на Ниусера е открит и 30-метров
кораб от кирпич, чиято функция Ленър описва така: „Това
колосално подобие на кораб може би символизира митич
ния съд, с който богът-слънце прекосява небесния океан.
Освен това то намеква, че подобно на пирамидите, храмът е
бил възприеман като символично пристанище, от което се
потегля към света на боговете.“81
„Митичният съд, с който богът-слънце прекосява небес
ния океан“ би трябвало също да плава по еклиптиката и
през дванадесетте зодиакални съзвездия при годишната си
обиколка. Вече видяхме, че в Епохата на пирамидите от
края на март до началото на юни слънцето е минавало през
звездния Дуат от точката под Плеядите до лапите на Лъва.
Ако хипотезата ми е вярна, това разстояние в небето би
трябвало да съответства на разстоянието на земята между
Абу Гораб и Хелиополис.
Но как да проверим това на практика?
Пътуване в Дуат
Астрономите измерват видимото разстояние между звез

дите в градуси и го наричат „ъглово разстояние“. С помощ
та на астрономическата програма StarryNight Pro v.4 може
да се определи, че ъгловото разстояние между Плеядите и
Лъв е 90°, което съответства на разстоянието, изминато от
слънцето около 2781 г. пр.Хр. (когато е установен египетс
кият граждански календар и вероятно е замислен основни
ят план) от 21 март до 21 юни — една четвърт от пълните
360° на годишната обиколка. Ако използваме официално
публикувана карта на района, ще видим, че разстоянието
от Абу Гораб до Хелиополис е 27 000 метра. В тази корела
125
тивна схема това означава, че 1° ъглово разстояние в небето
се равнява на 333 метра на земята.
Да проверим това.
Разстоянието между двете външни пирамиди в Гиза (на
Хуфу и на Менкаура), измерено между продължените им
северозападни диагонали, е 928,33 метра. То представлява
ъгловото разстояние между двете външни звезди от Пояса
на Орион, Алнитак и Минтака, което е 2,75°. Така получа
ваме 1° ъглово разстояние в небето за 337 метра на земята,
което влиза в рамките на 2% отклонение от стойността,
определена за разстоянието между Абу Гораб и Хелиопо
лис! С нарастващо вълнение реших да проверя това с разс
тоянието между пирамидите в Гиза и пирамидите в Абусир.
То е 11 420 метра. Ъгловото разстояние между Пояса на
Орион и Плеядите е 35°. Това означава 1° ъглово разстоя
ние за 326 метра на земята — само 1% отклонение от горни
те изчисления.82 Предвид много близкото съответствие на
резултатите вече бях убеден, че не става дума за съвпаде
ние. Древните строители на пирамиди са разполагали па
метниците си според звездна карта, използвайки отноше
нието 1° = 333 метра.83
Но какво толкова важно има в разстоянието, изминавано
от слънцето между Плеядите и Лъв през 2781 г. пр.Хр.?
Нужното за това време е било около 90 дни, между 21 март
и 21 юни (по Григорианския календар), съответно между про
летното равноденствие и лятното слънцестоене. Подсказва
ни така нареченият Карлсбергски папирус I, от който науча
ваме, че звездата, „която отива в земята (залязва), влиза в
Дуат. Тя спира в дома на Геб (т.е., под земята) за седемдесет
дни... Намира се в Дома за балсамиране... освобождава се от
несъвършенствата си в земята. Тя се пречиства и се появява
(изгрява) на (източния) хоризонт като Сириус.“84
Пак с помощта на StarryNight Pro може да се види, че

дните, през които Поясът на Орион и Сириус са „невиди
ми“, т.е. се намират в Дуат, са общо около 90, което съот
ветства на 90-те дни, през които слънцето пътува от про
126
ЕГИПЕТСКИЯТ код
летното равноденствие към лятното слънцестоене. Във връз
ка с Карлбергски папирус I астрономът Ед Круп коменти
ра, че „този цикъл (на прераждане) е същността на Египет.
За него се говори в мита. Той се разиграва в небето.“85
Би трябвало да е ясно, че възкръсването на Озирис се е
разигравало не само във въображаемо небе, но и в свеще
ния район на Мемфис-Хелиополис, изграден по подобие на
Дуат с пирамиди-звезди, накацали по западния бряг на Нил/
Млечния път.
127
Комплексът на Стъпаловидната пирамида в Сакара.
Стъпаловидната пирамида на Джосер в Сакара.

Детайли от оградната
стена на комплекса на
Стъпаловидната пирамида
в Сакара.
Робърт Бовал измерва

наклона на сердаба.
Нощна снимка
па сердаба със статуята
на Джосер, гледаща към
околополюсните звезди.
Изглед през дупката

към статуята на Джосер
в сердаба в Сакара.
Пирамидите в Гиза в сезона
на разлива.
Нил при Асуан в сезона на разлива.
Слънцестоенията
и равноденствията, гледани
на равнината на пустинята
Небесният район Дуат, включващ Сириус (долу вляво), Плеядите
(в дясната половина на средната част), Орион (в средата) и Млечния път.
Големият черпак, обърнат нагоре.
Изгряващият Сириус
(долу вляво).
Обърнете внимание на Орион
над двата силуета.
Пътуването на слънцето
през Дуат:
влизане в Плеядите
(пролетно равноденствие)
и излизане в Лъв
(лятно слънцестоене).
4. Капото горе, това и долу
Самият космос е онова, което е имало значение за на

шите прадеди. Техният живот,, вярванията, съдбата
им — всичко било част от тази грандиозна процесия.
Както храмовете им ставали свещени чрез метафори
на космическия ред, така цели градове и големи ритуал
ни центрове са били ориентирани и организирани спо
ред астрономически наблюдения. Всяка свещена столи
ца повтаряла темата на космическия ред според
виждането на строителите за вселената. Принципи
те, които обществото смятало за собствени — които
подреждали живота и му придавали характерния об
лик, — се заимствали от. небето и били изразени в пла
новете на градовете.
Е. К. Круп,
Отгласи от древни небеса
Напълно възможно е религията от историческия период

на Древен Египет да се корени в далечното минало, чии-
то боговете също са били в небето... Възможно е и от
делни членове на някоя група да са били натоварени със
задачата да наблюдават и запомнят положението и дви
жението на слънцето, луната, планетите и звездите...
Джейн Б. Селър,
Смъртта на боговете в Древен Египет
За период от хиляда години древните наблюдатели са

могли да различат... бавното изместване на Великия
жироскоп... Симетриите на механизма се оформили в

умовете им. И това било истинска машина на времето,
както я разбира Платон, „движещ се образ на вечност-
та“... Прецесията е имала непреодолимо въздействие. Тя
се е превърнала в непроницаем модел на самата съдба...
Джордже де Сантилана и Херта фон Декенд,
Мелницата на Хамлет
С поглед на юг
В Египет винаги си давате сметка, че страната е разделе

на наполовина от Нил. В Древен Египет се казвало, че сте
или на изток, в страната на живите, където изгряват небес
ните тела, или на запад, в страната на мъртвите и мястото
на залеза. Изтокът бил животът, а западът — смъртта. Да
пресечеш Нил от изток на запад означавало да влезеш в
света на мъртвите. Да го пресечеш от запад на изток озна
чавало да се родиш, или както казвали древните египтяни,
да бъдеш там, „където са се родили боговете“.
В древността над Нил нямало мостове. Единственият на
чин да се прекоси реката било по вода. В ритуалите около
възкресяването на царя в Текстовете от пирамидите мърт
вият владетел „преминава“ през „Лъкатушещия воден път“,
когато „тръстиковите поля са наводнени“. Това е явна алю
зия за пресичането на залетите низини в периода на разли
ва в района на Хелиополис. Но в контекста на възкресител-
ните ритуали това се случва не на земята, а в звездния свят
на небесния Дуат, който се вижда на изток:
Тръстиковите поля са наводнени и аз преминавам по Лъкатушещия

воден път; пресичам към източната страна на хоризонта, премина
вам към източната страна на небето...1
Лъкатушещият воден път е залят, за да мога да го прекося до хори

зонта, до Хорахти...2
130
Лъкатушещият воден път е залят, за да мога да премина към източ
ната страна на небето, където са се родили боговете...3
В такъв случай източният хоризонт е мястото, „където

са се родили боговете“, където в контекста на възкресител-
ните ритуали небесните тела изгряват, или, иначе казано,
се прераждат. Но апотеозът на царското прераждане се дос
тигал не в кой да е ден, а в момента на хелиакалния изгрев
План на храма „Раждането на Изида“ в Дендера
131
на Сириус в началото на сезона на разлива. Точно когато
Озирис-Орион се появява от подземния Дуат (възкръсва) и
когато синът му, новият Хор-цар, го наследява — събитие,
белязано от прераждането на звездата Сириус, изгряваща
хелиакално след 70 дни в отвъдния свят.
По време на тези критични 70 дни Нил се издувал като
бременна свиня. И когато водите му започвали незнайно
защо да стават червени (заради червената латеритна прах
от Централна Африка, носена от надигащите се води чак до
Египет), сякаш самата Изида се освобождавала от водите и
плацентата си, раждайки Хор в тръстиките на Делтата. От
един надпис в храма „Рожденото място на Изида“ в Денде
ра научаваме, че богинята „обича червения цвят“, което
явно намеква за червените води на Нил при изгряването на
Сириус — феномен, виждан от мнозина и в модерни време
на, в това число и от известната английска пътешественич-
ка лейди Дъф Гордън, която през 1867 г. станала свидетел
на започващия разлив и описала водите на реката като „кър
вавочервени“.'1 Това се наблюдавало всяка година около вре
мето на лятното слънцестоене. Но завършването на Високия
бент при Асуан през 1965 г. го прекъснал окончателно. То
зи бент сложи завинаги край на цикъла на Нил, поддър
жал екологичното равновесие на Египет. За древните егип
тяни това би значело, че космическият ред е нарушен и
земята ще бъде сполетяна от злощастия. В един драмати
чен откъс от херметическия текст „Плач“ бог Тот рисува
мрачна картина на замърсяването и хаоса, които ще споле
тят Египет, ако жителите му престанат да уважават Нил,
старите богове и космоса.5
Може би икономическите и социалните условия в съвре
менен Египет са свидетелство за древното предсказание. Днес
замърсяването на Нил и каналите му с токсични и отходни
води гарантира на страната най-лошия мор, предизвикан
от самата нея, а хаосът, предизвикан от растящото в гео
метрична прогресия население (днес в Кайро живеят 20 ми
лиона души, докато преди 50 години са били 1 милион) и от
безконтролното замърсяване на въздуха правят столицата
132
един от най-нездравословните и замърсени градове в света
според последните данни на ЮНЕСКО. Египтяните вече не
виждат великолепието и магията, донасяни от разлива в
страната им. Във връзка с това си заслужава да цитираме
думите на един очевидец от XIX в., описващ радостта, обх
ванала цял Египет при прииждането на реката в разгара на
лятото:
Може би в Природата няма по-ободряваща гледка или друга така

вълнуваща проява на Бог от разливането на Нил... прииждащите
му води... разнасящи живот и радост сред пустинята. Малко са не
щата, споменът за които събужда у мен по-голямо удоволствие от
гледката на първото надигане на Нил... Сякаш цялата Природа на
дава радостни викове. Хората, децата и биволите подскачат в осве
жителните му води, широките вълни проблясват от рибните паса
жи, а над тях пляскат с криле цели ята птици. И този празник на
Природата не е запазен само за висшите й творения. Веднага щом се
навлажни от прииждащите плодородни води, пясъкът буквално ожи
вява от безброй насекоми. Невъзможно е да застанеш до някой от
онези прекрасни потоци и да гледаш как, нараствайки, отмива вся
ко препятствие по величествения си път, и без да почувстваш, че
сърцето ти се изпълва с любов, радост и вяра във великия Създател
на това ежегодно чудо на милостта... плодородие и красота, каквито
трудно могат да се намерят в друга страна по което и да е време на
годината. Яркозеленото на растящата пшеница, наровите горички,
пламнали от алени цветчета, свежият ветрец, изпълнен с благоуха
нието на розови градини и портокалови дръвчета, ароматните цве
тове, обсипали всяко дърво и храст... от Александрия до Асуан...
навсякъде е едно и също само защото би било невъзможно да се
добави нещо към сладостта на цъфтежа, пищността на цветовете,
изящната красота на толкова много видове растителност... Всичко е
монотонно, но с монотонността на Райската градина.6
За древните египтяни този пищен изблик на нов живот

бил дар от боговете и по-конкретно от богинята Изида, из
ползвала великата си магия (както направила с мъртвия
Озирис), за да възкреси отново Нил и да накара водите му
133
РОБЪРТ БОВАЛ___________________________
да се надигнат от подземния Дуат (при Елефантина). Ето
защо не бива да се изненадваме, че хора, виждащи страната
си като „отражение на небето“, а царя си като „син на Изи
да“, биха поискали да създадат свещен ландшафт, наподо
бяващ Дуат, за да може владетелят да премине през същото
чудо на прераждането, през което минават реката и Ози
рис. Апотеозът на възкресителния ритуал (прозаично нари
чан „погребение“ от египтолозите) според мен се е извърш
вал в храма на Ра-Хорахти в Хелиополис. Във въображени
ето си виждам кортежа с балсамираното тяло на царя, пос
тавено на лодка или кораб (великолепен пример на такава
„слънчева“ лодка може да се види в Гиза) и пътуващо от
храмовете в Абу Гораб по предписания „слънчев“ път, след
това през Нил и нататък към светилището на феникса в
Хелиополис. Там мумията на царя трябвало да очаква
„(пре)раждането па Ра-Хорахти“, настъпващо с хелиакал
ния изгрев на Сириус. На този ден звездният Дуат е изцяло
видим на утринното небе и разкрива взаимовръзката меж
ду Орион и Плеядите, както и пътя на слънцето от звезд
ния куп до Лъв, съответно от западната и източната страна
на Млечния път, както е определено и на земята от пира
мидите в Гиза и Абусир и от слънчевия път от храмовете в
Абу Гораб до Хелиополис. Интригуващ факт е, че ако зас
танете на някоя висока точка в Летополис-Аусим, където
някога се е издигала така наречената Кула на Евдокс, пог
леднете на изток към небесния район на Дуат и мислено го
завъртете на пълни 90° по часовниковата стрелка, така че
да се намира на юг, ще се случи нещо странно и прекрасно
- Млечният път ще „потече“ по меридиана подобно на Нил
на земята, а трите звезди от Пояса на Орион ще бъдат от
дясната му страна (т.е. от запад) и ще изглеждат като трите
пирамиди в Гиза западно от Нил. Ако нанесем небесната
карта на земята с мащаб 1° = 333 метра (вж. Трета глава)
ще видим, че Лъв се пада точно над Хелиополис, а малкият
куп на Плеядите съвпада (не напълно, но почти точно) с по-
малката група пирамиди в Абусир. И ако начертаем въ
ображаема линия, маркираща пътя на слънцето от Плеяди
134
те до Лъв, ще видим, че тя проследява пътя от храмовете в
Абу Гораб до храма на слънцето в Хелиополис. Така разпо
лагаме с една почти съвършена корелация земя-небе или,
както биха се изразили древните, звездният Дуат се налага
върху Мемфиския Дуат.7 Каквото горе, това и долу. Наис
тина, съответствието не е математически точно поради гео
ложките особености и топографията, но сходствата между
небесната и земната карти са толкова необичайни, че много
трудно би могло да се приеме, че става дума за съвпадение.
Елементите от пъзела пасват толкова добре на религиозни
те вярвания на строителите на пирамидите и техните умели
астрономически ориентации и архитектурни планове, че на
дали всичко това е каприз на случайността.
Но преди да разгледаме сериозно тази възможност, нека
видим дали има данни, че древните египтяни са „завърта
ли“ небето във въображението си, за да накарат Млечния
път да минава в посока север-юг като Нил. Иначе казано,
дали изток на небето е юг на земята?
Докато правех проучванията си за тази книга, прехвър
лих няколко статии, публикувани през 1994 г. в Hommages
U Jean Leclant. Една от тях привлече вниманието ми. Беше
написана от френския египтолог Ариел Козлоф и носеше
заглавието „Звездобройството в Древен Египет“.8 В нея ав
торът застъпваше тезата, че блестящата ивица на Млечния
път се е разглеждала като небесен еквивалент на Нил -
идея, която, както видяхме, е хрумнала на редица други
изследователи, в това число и моя милост. Интригуващото
в статията на Козлоф обаче бе предположението, че древни
те египтяни са възприемали Млечния път не за простиращ
се от изток на запад, както се появява в небето, а от север
на юг, подобно на Нил! Както пише самият Козлоф,
Подобно на слънцето, звездите сякаш се движат в небето в посока

изток-запад. Това означава, че ярката ивица в средата на небето,
ако се приеме за река, също тече от изток на запад. За възприема
щите Млечния път като река египтяни небето трябва да е имало
различна ориентация. Знаем, че са смятали, че река Ефрат тече от
135
РОБЪРТ БОВАЛ________ ___ _________ ___________
юг на север. Така че вероятно и реката в небето за тях е течала на
север, ако тече на запад. Ако географският запад се превръща в
нилски север, то географският север става нилски изток, географс
кият изток - нилски юг, а географският юг - нилски запад... Веро
ятно не е просто съвпадение, че съзвездието Орион, което традици
онно се идентифицира с Господаря на Запада Озирис, се появява в
южната част на небето, или с други думи - на западния бряг на
небесната река.9
И тъй, според Козлоф древните египтяни са завъртали

небето на цели 90° във въображението си, така че образите,
видими в източното небе, се проектирали върху южното и
течението на Млечния път съвпадало с течението на Нил. С
други думи, небесният изток се превръщал в нилския юг.10
Ето как откритието на Козлоф неволно подкрепя моята
теория за корелацията небе—земя.
Към тази теория има и един много остроумен и оригина
лен поглед, предложен неотдавна от финландския египто
лог аматьор и археоастроном Крис Тедер. Той забелязал, че
може да се прокара линия от пирамидата на Джедефра в
Абу Руваш, която минава през групите пирамиди в Гиза,
Зауиет Ал Ариан и Абусир чак до Сакара. Вниманието му
било привлечено от факта, че линията би трябвало да е
ориентирана на около 52,2° на югоизток; на същия градус
са разположени една спрямо друга пирамидите в Гиза, но в
посока югозапад. Така се получава симетрия, която трудно
би могла да е случайна. На заинтригувания Тедер хрумна
ла блестящата идея да види какво ще се получи, ако Поя
сът на Орион бъде завъртян на 52,2° на югоизток по посока
на линията и бъде представен така, както се е виждал око
ло 2475 г. пр.Хр., когато са построени пирамидите в Гиза.
Запознатият с моята Теория за звездната корелация Тедер
бил поразен от факта, че когато Поясът на Орион достигал
азимут 142,2°, или 52,2° на югоизток, такъв бил ъгълът,
който трите звезди от Пояса на Орион сключвали с хори
зонталата - същият както ъгъла, който трите пирамиди
сключват с хоризонталата. А когато си представил, че се
136
намира в Абу Руваш и гледа на юг, с Пояса на Орион става
ло нещо много интересно при пресичането на меридиана —
трите звезди сключвали ъгъл от 16,2°! Сега вече Тедер осъз
нал, че е попаднал на нещо. Защото макар че постоянно се
движи около Земята, не би могло да е случайност, че точно
при ориентация 52,2° на югоизток небесният образ не само
съвпада с минаващата през пирамидите северно от Сакара
линия, но и сключва същия ъгъл като на пирамидите в
Гиза, а също така и ъгъл от 16,2° с хоризонталата, съответ
стващ на ъгъла на трите пирамиди, гледани от Абу Руваш.
Египтолозите и скептиците виждат във всичко това чис
то съвпадение и осмиват изследователи като Крис Тедер,
наричайки ги нумеролози и фантазьори. Други обаче, по
добно на самия Тедер, не могат да приемат с лекота, че
такава чудесно взаимосвързана геометрия и ориентации меж
ду небе и земя е просто резултат на случайността. За Тедер
било очевидно и че Абу Руваш е място за наблюдение, от
което може да се обхване целият район на Мемфис и Сака
ра. Взето само по себе си, в това има резон. В края на кра
ищата Абу Руваш е най-високата и същевременно най-се-
верната точка в Мемфиския некропол и определено е иде
ално място за разполагането на наблюдателен пункт. С из
ключение на едно нещо — Абу Руваш не попада на мериди
ана на Гиза, а е на 52,2° северозападно от него. Но, както
вече видяхме във Втора глава, Летополис-Аусим се намира
точно на север от пирамидите в Гиза. Всичко в Гиза и осо
бено Голямата пирамида свидетелства за най-точно устано
вяване на първичен меридиан, минаващ през нея. В такъв
случай напълно разумно е наблюдателната точка да се на
мира в Летополис-Аусим, с което се определя първичният
меридиан на земята за Мемфиския некропол. И това ни
насочва към едно друго, далеч по-спорно обяснение на Тео
рията за звездната корелация.
137
Обяснение от трети вид
Макар идеята на Тедер да обясни Теорията за звездната

корелация да е изключително находчива, в нея има един
мъчителен проблем — в нейна подкрепа не могат да се отк
рият никакви текстови свидетелства* От друга страна, има
обяснение, солидно подкрепено от текстовете, но същевре
менно е тъкмо от материала, подклаждащ обвиненията в
ерес от страна на египтолозите. То се състои в следното —
ами ако наистина е имало време, когато и Млечният път, и
Нил са се движели в посока юг—север, а Поясът на Орион и
пирамидите в Гиза са съвпадали идеално, гледайки на юг
към меридиана? Ами ако — и точно тук е ереста! — именно
това е било „Първото време“ или zep tepi, споменавано така
често от древните египтяни в техните религиозни текстове,
когато е положено началото на всичко в района на Мемфис-
Хелиополис? Да си припомним как с помощта на сотичес-
кия цикъл и първата поява на Сириус в района колебливо
отнесох „Първото време“ към 11 541 г. пр.Хр. Нека рекон
струираме небето от тази година и да видим как изглежда
Поясът на Орион, когато се е намирал на южния меридиан.
Ако погледнем от Летополис-Аусим — и за по-голям дра
матизъм, от въображаемата наблюдателница11 — на юг към
небето на „Първото време“ бързо ще установим, че Млечни
ят път се слива с Нил далеч на юг, сякаш небесната река го
„подхранва“ с небесните си води в далечната Елефантина
на южната граница на Египет. Непосредствено вдясно от
него ще видим Пояса на Орион. Двете му най-ярки звезди
(Алнитак и Алнилам) сключват с меридиана ъгъл от 43°20'.
На земята вдясно от Нил е некрополът Гиза, чиито две най-
големи пирамиди (на Хуфу и Хафра) също сключват ъгъл
от 43°20’ с меридиана!12 И докато завъртате бавно картата
на района на Мемфис-Хелиополис, гледайки направо към
138
Художествен изглед от „обсерваторията на Евдокс" в Летополис (съвре

менния Аусим). На тази карта Млечният път представлява Нил, трите
пирамиди в Гиза - Пояса на Орион, пирамидите в Абусир - Плеядите, а
храмът на Ра-Хорахти в Хелиополис - слънцето в Лъв. При тази корелация
земя-небе 90-те дни, през които слънцето преминава от точката под Плея
дите до Лъв съответства на линията, свързваща храмовете в Абу Гораб и
храма, в Хелиополис.
южния меридиан, ще стане напълно ясно, че онова, което

виждате на земята, забележително напомня картината в не
бето. Не само Поясът на Орион съответства на пирамидите
в Гиза в тази зашеметяваща корелация небе-земя; можем
139
да забележим също, че съзвездието Лъв се намира точно
над Хелиополис. Това означава, че наблюдателят в Ле
тополис-Аусим през „Първото време“ ще може да наблюда
ва едновременно Пояса на Орион право на юг и Лъв точно
на изток, на местата, където в бъдеще ще се намират пира
мидите в Гиза и храма в Хелиополис. И тъй — колкото и
невероятно да изглежда — образът на небето през 11 541 г.
пр.Хр. като че ли съответства на земния план от 2500 г.
пр.Хр.!
Но как е възможно това? Как да си обясним празнотата
от 8000 години между небесната и земната карта? Или, иначе
казано, как са могли египтяните от 2500 г. пр.Хр. да знаят
как е изглеждало небето през 11 541 г. пр.Хр.?
Досадно усложнение
Зная, че всеки път, когато говоря за древноегипетска

астрономия, рано или късно ще ми се наложи да запозная
аудиторията си с проблематичната тема за прецесията. Слу
шателите ми обаче изпитват огромно облекчение, когато й
отделя не повече от трийсетина секунди. Просто им казвам,
че прецесията всъщност е много бавно поклащане на земна
та ос с цикъл от 26 000 години. За да си го представят, ги
приканвам да си помислят за въртящ се пумпал. Така всич
ки бързо схващат най-общо идеята. „Днес - пише покойни
ят професор Херта фон Декенд, - прецесията е добре извес
тен факт... (но) същевременно и само едно досадно услож
нение. А някога тя е била единственото величествено дви
жение, за което са можели да се сетят предците ни, когато
са търсели някакъв голям цикъл, който би могъл да въз
действа на човечеството като цяло. Но пък нашите предци
са били едновременно астрономи и астролози.“13 Веднага
възникват въпросите - дали древните египтяни са знаели
за прецесията? И, което е по-важно, дали са я следили през
вековете и така са научили цикъла й? Египтолозите и пове-
140
чето историци на науката ще ви отговорят с твърдо и ка
тегорично „не“. Други обаче не са чак толкова уверени. А
има и малцинство (аз съм от него), убедено, че не гърците
са открили прецесията, а египтяните — и то много преди
тях.
Не друг, а Ан-Софи Бомар е сметнала за необходимо да
напомни на египтолозите, че древните египтяни са били
„майстори в наблюдаването на природата“ и особено на дви
жението на небесните тела. Като цяло, египтолозите не въз
разяват на подобно твърдение, но ще побързат да посочат,
че наблюдаването на движението на небесните тела е едно,
а прилежното изучаване и записване на различните цикли
- съвсем друго. За целта трябва да сте астроном, а както
твърдят египтолозите, за сериозна астрономия в Египет мо
же да се говори едва от IV в. пр.Хр. нататък, след идването
на гърците. Според един такъв специалист египтяните „са
заимствали знанието за знаците на зодиака от гърците, на
ред с много други неща“, а друг презрително твърди, че
„Египет не е допринесъл с нищо в историята на математи
ческата астрономия“.14 Възможно ли е това дълбоко вкоре
нено схващане, — че цялата наука и философия е дело на
гърците, — да е причината за пренебрежителното отноше
ние към древноегипетските звездобройци?
Освен че е субективен, в този начин на разсъждение има
сериозни недостатъци. Защото докато египтолозите твър
дят, че египтяните са се научили на астрономия от гърци
те, самите гърци твърдят тъкмо обратното. Например вели
кият Платон непрекъснато се възхищава на мъдростта на
египетските жреци и на това как те „прекарват нощите си в
наблюдаване на звездите“.15 Страбон пише, че египтяните
„се отличават с познанията си по астрономия“.16 А Диодор
възхвалява жреците им и съобщава, че „Демокрит живял
при тях пет години и научил много неща за астрономията.“17
Ще спомена и Ямблих, според когото Питагор прекарал два
десет години сред египетските жреци и „от тях възприел
науката, на която по-късно бил провъзгласен за гений“.18
Ямблих ни съобщава също, че „Питагор посетил с голямо
141
усърдие всички храмове в Египет... (и) бил много почитан
от жреците, с които живеел и от които научил най-прилеж-
но всички неща... и най-вече геометрията... и астрономия
та.“19
Но как стои въпросът с прецесията? Дали някой от тези
древногръцки автори ни казва, че не сънародниците им, а
именно египтяните са нейните откриватели? Поне един. За
щото макар че откриването на прецесията да се приписва
на Хипарх Родоски (ок. 127 г. пр.Хр.), големият учен Про
къл Диадох от Никея (410-485 г.) категорично посочва, че
това изобщо не е вярно и откривателите са египтяните. Ос
вен това Прокъл твърди, че това били думи на великия
Платон:
Нека онези, които вярват на наблюденията, че звездите се въртят на

изток около полюсите на зодиака с един градус на сто години, както
посочват Птолемей и Хипарх преди него, знаят... че египтяните раз
казали още на Платон за изместването на неподвижните светила.
Защото те били предварително подучени от боговете и използвали
по-ранните наблюдения на халдейците, правени много преди тях. И
не споменават само веднъж, а много пъти говорят... за преместване
то на звездите.20
Чешкият египтолог Збинек Заба, известен с проучвания

та си върху древноегипетската астрономия, казва следното
за коментара на Прокъл:
Досега се смяташе, че египтяните не са знаели за движението на

звездите, причинено от прецесията. Смятам, че египетските рисун
ки на звездното небе говорят за нещо съвсем друго. Прокъл Диадох
твърди, че египтяните са открили не само изместването на звездите,
но и прецесията на равноденствията, което е още едно следствие от
поклащането на земната ос. Засега не разполагаме с доказателства
за това и е възможно откриването на прецесията на равноденствия
та наистина да е дело на Хипарх. Но все пак смятам за напълно
вероятно древните египтяни да са знаели за нея и Прокъл да е бил
добре информиран...21
142
Но колко добре е бил информиран Прокъл? Първо след
ва да се посочи, че той не е бил дилетант, и това важи с
особена сила, когато става въпрос за произведенията на Пла
тон. Затова твърдението му, че египетските жреци са нау
чили Платон на тайните на прецесията, не е изсмукано от
пръстите.
Прокъл е роден през 411 г. в Константинопол (днешен
Истанбул) и дълги години бил ученик на големия философ-
неоплатоник Олимпиадор Александрийски. По-късно учил
при Плутарх и Сириан в прочутата Атинска академия, коя
то, както всички знаят, е основана от Платон. По-късно
Прокъл оглавил Академията и бил важна фигура в нея чак
до смъртта си през 485 г. Станал специалист по трудовете
па Аристотел и Платон, които му били достъпни без изклю
чение. В едно от произведенията на Платон великият фило
соф писал колко „прекрасно и ясно е небето в Египет“ и как
това позволявало на египтяните да виждат „всички звез
ди“, които те наблюдавали и изучавали „от десет хиляди
години, или от цяла вечност, тъй да се каже“. Платон не е
единственият, който приписва дълбока древност на тради
цията на египетските звездобройци. Учени като Аристотел,
Сенека, Диодор, Симплиций и Страбон също споменават,
че египетските жреци са водили внимателни наблюдения
па звездите от хиляди години.22 Ако това е вярно — а няма
причина да мислим обратното, — то е трудно и направо не
възможно да си представим, че бдителните жреци не биха
забелязали за няколко поколения изместването на звезди
те, причинено от прецесията.
Идеята, че прецесията вероятно е била известна на древ
ните египтяни, е издигната за първи път през 20-тс години
на XIX в. от френския астроном Жан-Батист Био, член на
престижната Френска академия. Био не само бил убеден,
че древноегипетските жреци са знаели за прецесията на
равноденствията, но и че са следили ефекта от нея през
вековете:
143
...те биха могли дори само за няколко години да разпознаят, че точ
ките на изгрева и залеза на различните звезди се променят на хори
зонта след известен период от време и че местоположението им вече
е друго. Така биха могли да установят общото постъпателно измест
ване на небесната сфера спрямо меридиана, което е и най-очевидни-
ят ефект от прецесията на равноденствията.23
Следващият учен, споделящ подобни възгледи, е британ

ският астроном сър Норман Локиър:
Различните видими движения на небесните тела, причинени от вър

тенето на Земята и прецесията, били познати на египтяните, колко
то и несведущи да са били те относно онова, което ги причинява; те
внимателно изучавали онова, което виждали, и се опитали да обоб
щят познанията си по най-удобния начин, свързвайки го със странни
те образи от своята система от вярвания.24
В последно време руският астроном д-р Александър Гур-

стейн, заместник-председател на отдел „История на астроно
мията“ към МАС (Международен астрономически съюз), из
ползва целия си академичен авторитет в подкрепа на идеята,
че древните египтяни са знаели за изместването на равно-
денствените точки спрямо неподвижните звезди, а следова
телно и за прецесията на равноденствията.25 Същите възг
леди споделя и италианският астроном Джулио Магли, до
цент в Математическия факултет на Миланския политех
нически институт.26 Дори обикновено скептичният амери
кански астроном Е. К. Круп е отворен за тази идея, когато
отбелязва, че
...косвените данни показват, че на древните вероятно е било добре

известно изместването на равноденствията, тъй като откриваме -
поне в Египет - редица култове, чиято иконография и фон пада
върху двойствеността, бика и овена съответно в периодите, когато
поради прецесионния цикъл пролетните равноденствия са попадали
в Близнаци, Бик и Овен.27
144
План на развитието на храма на Сатет на остров Елефантина
Круп обаче добавя: „дали египтяните са знаели за преце

сията е едно, но дали са реагирали на нея - съвсем дру
го,“28 Проучванията след написването на тези думи показа
ха, че древните египтяни са реагирали на прецесията, про
меняйки ориентацията на много от храмовете си спрямо
изгряването на Сириус. Можем да посочим най-малко три
подобни примера, при които това се е правило в течение на
стотици години — храма на Сатис (Сатет) на остров Елефан
тина, храма на Изида в Дендера и храма на Хор на хълма
Тот край Луксор.

РОБЪРТ БОВАЛ________________ ___ _____________
Храмовете на Сатис, които следвали Сириус
Остров Елефантина е само на около километър и полови

на надолу от първия праг на Нил, край днешния град Асу-
ан.29 На това място реката е най-широка и водата й е крис
тално чиста, с прекрасен тъмносин цвят. Бреговете са пок
рити с палми и многоцветни бугенвилии и олеандри. На
западния бряг се издигат високи пясъчни дюни, улавящи
розовата светлина на току-що изгрялото слънце. Бели чап
ли летят над реката, биволи се плискат мързеливо в
плитчините, деца плуват наоколо, жени са наклякали на
брега с прането си. Дарът на Нил се оценява добре в Еле
фантина.. На това място реката наистина е великолепна.
Някога Елефантина е била столица на Първи ном на Го
рен Египет и свещен град на Хнум, бога-създател с глава на
овен, сътворил хората на божественото си грънчарско коле
ло. Почитана била също и елегантната му съпруга, богиня
та Сатет, или Сатис (на гръцки), която била тясно свързана
с разлива на Нил. Именно тази богиня доминирала в Еле
фантина, тъй като в древността това място се смятало за
вход към подземния свят или Дуат, откъдето се надигали
водите на Нил.30 Сатис била и пазителка на южната грани
ца на Египет, като бранела страната от нашественици с бо
жествения си лък. Както може да се очаква, по-късно за
почнали да я идентифицират с богинята-ловец на гърците
Артемида.
Най-ранните споменававния на Сатис се срещат по съдо
ве, открити при разкопки в комплекса на Стъпаловидната
пирамида в Сакара. Това е особено интересно за нас, тъй
като богинята била идентифицирана също и със звездата
Сириус, предвестникът на разливането на Нил. Читателят
сигурно помни как в Първа глава свързахме Стъпаловидна
та пирамида в Сакара със Сириус - факт, за който говори и
името й „Хор е Звездата начело на небето“. Сатис се споме
нава и в Текстовете от пирамидите, според които тя пречис
146
тва мъртвия цар с божествените води на разлива, донесени
в стомни от Елефантина.31 Обикновено се представя като
висока стройна жена с бялата корона на Горен Египет, от
която стърчат два рога на антилопа. Често в предната част
на короната може да се види петолъчна звезда, която почти
със сигурност е Сириус, символът на разлива. Редица епи
тети на богинята също свидетелстват за тясната връзка на
Сатис със звездния свят и загатват за космическата й иден
тичност със Сириус — „Господарката на звездите“, „Пове
лителна на източния хоризонт, при чийто вид всички се
радват“, „Великата в небето, владетелка па звездите“, „Са
тис, която озарява двете земи с прелестта си“ и т.н.32
Остров Елефантина е дълъг само два и широк половин
километър. На него са открити няколко древни храма, най-
големият от които е храмът на Хнум, разположен в южна
та част на острова. Археологическите проучвания показ
ват, че островът е обитаван още от праисторически времена.
Екип от Германския археологически институт в Кайро отк
ри под храма на Сатис следи от по-ранни светилища, отна
сящи се към Раннодинастичния период. Всъщност особено
то на храма на Сатис е това, че е построен върху руините на
няколко други храма, разположени един под друг като ни
ва на огромна сватбена торта; най-отдолу е светилище от
Раннодинастичния период, датирано към 2900 г. пр.Хр.,
следвано от сграда от Старото царство (2200 г. пр.Хр.), от
Средното царство (ок. 1800 г. пр.Хр.) и от Новото царство,
а накрая е реставрираният храм от времето на Птолемеите
от II в. пр.Хр., който виждаме днес.33
През 1983 г. астрономът Рон Уелс от Калифорнийския
университет се заинтересувал от храма на Сатис и решил да
проучи ориентацията му.34 Имал предчувствието, че про
дължилата 2800 години еволюция на храма и фактът, че
Сатис била тясно свързвана с разлива на Нил и съответно с
хелиакалния изгрев на Сириус, може да дадат интересни
астрономически резултати. Той знаел, че последният храм
на Сатис е построен през Птолемеевия период и било оче
видно -- и без измервателни уреди, — че оста на постройка-
147
План на храма на Сатет
та е отклонена с няколко градуса на север в сравнение с

оста на по-ранния храм под нея. Уелс предчувствал, че това
изместване ще се обясни с изместването на Сириус на се
вер, причинено от прецесията. Използвайки Полярната звез
да (Алфа на Малка мечка), за да установи географския се
вер, той изчислил, че ориентацията на Птолемеевия храм е
24,65° на югоизток, а на по-ранния храм от Новото царство
— 30,60° на югоизток. За свое изумление Уелс открил, че
тази разлика от 5,95° съответства точно на прецесионното
изместване на Сириус за периода между построяването на
двете сгради.35 Макар че оста на раннодинастичния храм
148
отдолу не можела да се определи със сигурност, било оче
видно, че той е ориентиран по на юг от другите, което озна
чавало, че древноегипетските строители са знаели за ефек
та от прецесията върху Сириус и, което е по-интригуващо
- проследили са я в течение на почти три хилядолетия.36
Ново проследяване на Сириус - or Рамзес !1

до Цезар Август
Същото любопитно проследяване на Сириус се вижда и в

Дендера. Този район в северната част на Горен Египет се
намира край днешния град Кена, на около 60 километра
северно от Луксор по въздушна линия. Известен в минало
то като Иунет или Тентере (Тентирис на гръцки), градът
бил столица на Шести ном на Горен Египет. Днес посеще
нието на Дендера започва от Луксор, където колите трябва
да се включат в конвой под въоръжена полицейска охрана.
С изключение на това занимателно неудобство пътуването
покрай Нил е чудесно, тъй като тази част на Горен Египет
е плодороден земеделски район с множество красиви тра
диционни селца. При Кена пресичате реката по съвремен
ния мост до западния бряг, където големият храмов комп
лекс на Хатор се издига величествено и самотно на ръба на
пустинята.
Произходът на Хатор се губи някъде в праисторията. Тя
е заемала много високо място в египетския пантеон. Изоб
разяват я с кравешки уши, закрилница на любовниците и
танцьорките, забавленията и сексуалността. Името й бук
вално означава „Дом на Хор“ (Hat-Hor)37 и като такава тя
се разглежда като божествената дойка (а според някои и
като майка) на управляващия Хор-цар. Хатор била много
тясно свързана с богинята Изида, съпругата на Озирис и
майка на Хор. Близостта между двете била толкова голяма,
че през Птолемеевия период имената им или се смесвали,
или били взаимозаменяеми, както ясно се вижда от след
149
РОБЪРТ БОВАЛ__________ ___________ ___________
ния надпис от Дендера, отнасящ се за Хатор: „Прекрасна
та, която се явява в небето, истината, която направлява
света на носа на слънчевата лодка, будещата благоговение
царица и господарка, владетелката (на богове и) богини.
Великата Изида, майката на богове.“38 Отначало важен цен
тър на култа към Хатор бил Мемфис, където тя била из
вестна като „Господарката на смокинята“. По време на Ста
рото царство обаче я почитали най-много в Дендера.
Древността на Дендера е засвидетелствана от гробници
те, някои от които се отнасят към първите династии.39
Храмът на Хатор в днешния му вид бил започнат от Птоле-
мей XII Авлет през 54 г. пр.Хр. и дострояван през римския
период, но е известно, че на. това място е имало и по-стар
храм по времето на Тутмос III (ок. 1450 г. пр.Хр.). Един от
надписите споменава също и фараона Пепи I от Шеста ди
настия (ок. 2350 г. пр.Хр.), което предполага още по-дре
вен произход на храма. Освен това в една от криптите има
надписи, в които се говори за легендарните Шемсу-Хор,
или „Следовниците на Хор“ (макар че египтолозите ги ома
ловажават, като „митични“ предци).40 В един от надписите
се твърди, че оригиналният план на храма е начертан от
самите Шемсу-Хор и е запазен на стените му от цар Пепи I:
Цар Тутмос III издигна тази сграда в памет на майка си, богинята
Хатор, Господарката на Дендера, Окото на слънцето, Небесната ца
рица на боговете. Планът му бе намерен в град Дендера, в древна
рисунка върху кожен свитък от времето на Шемсу-Хор (Следовни
ците на Хор); намерен бе (също) върху кирпичена стена от южната
страна на храма от времето на цар Пепи.'11
Обикновено в комплекса Дендера се влиза през внуши

телна арка в северната страна на оградната стена, зад която
следва огромен открит двор. До храма на Хатор, който е
грубо ориентиран в посока север—юг, се стига по церемони
ален път, започващ от арката. Когато стигнете огромната
му порта, пред вас се изпречват шест величествени колони,
чиито четиристенни капители са покрити с изображения на
150
Хатор. Колоните поддържат огромните напречни греди по
протежение на северната страна на покрива. В първата хи-
постилна зала има други 18 колони, а във вътрешната се
издигат още шест. Непосредствено на запад от открития
двор е mammisi или „родилният дом“, построен през римс
ката епоха. Западно от основния храм може да се види дру
га от тези загадъчни постройки от времето на Нектанебо I,
както и един санаториум. По-нататък покрай западната стра
на на храма е свещеното езеро (днес пресъхнало и обрасло с
палми). Зад основния храм има малко светилище, което се
издига самостоятелно и има собствен монументален вход в
източната страна на оградната стена на комплекса. То е
също своеобразен mammisi с много специални претенции -
твърди се, че това е родилното място на Изида и затова е
известен и като Храм на Изида. По-долу ще се спрем върху
ориентацията именно на това светилище.
Храмът на Изида е уникален с това, че външната му
част е ориентирана в посока запад—изток, а вътрешната ос
минава в посока север—юг и съответно е успоредна на оста
на основния храм на Хатор. Човек остава с впечатлението,
че на източния хоризонт има нещо, което е трябвало да
бъде наблюдавано едновременно с нещо друго на юг. Но
какво точно?
През 1891 г. астрономът сър Норман Локиър обърнал
особено внимание на Храма на Изида, след като попаднал
на трудовете на френския египтолог Огюст Мариет, който
приписва на светилището пряка връзка със Сириус. В една
от работите си Мариет посочва, че храмът „е на югозапад от
храма на Хатор, порталът му е обърнат на изток и слънце
то го осветява, когато се издига да доведе деня“. Ето и пре
вода на Мариет на надписа, намекващ за тази космическа
функция: „Тя (звездата на Изида) свети в храма в нового
дишния ден и смесва светлината си с тази на своя баща
Ра на хоризонта.“42 Едва ли има място за съмнение, че
древният автор описва хелиакалния изгрев на Сириус.43 Чи
тателят ще си припомни, че именно този изгрев е белязал
началото на новата година при въвеждането на календара
151
ок. 2781 г. пр.Хр. (което, явно, е същата Нова година, отбе
лязвана и в Дендера). На този ден статуята, изобразяваща
ба (звездната душа) на Хатор-Изида, била качвана на пок
рива на храма преди изгрев, за да посрещне лъчите на изг
ряващото слънце. Както отбелязва астрономът Едуин Круп,
„някои от запазените в Дендера традиции са на хиляди го
дини“.44 Той също твърди, че тези надписи са „метафорич
но описание на хелиакалния изгрев на Сириус“ и цитира
един от тях:
Блестяща изгрява златната (Хатор-Изида-Сириус) над главата на баща

си (близо, но преди слънцето) и загадъчният й образ е на носа на
слънчевата му лодка... Докато другите божества (звезди) се сливат с
лъчите на баща й в проблясъка на зората, Дендера е изпълнена с
радост... Всички ликуват при вида на Великата, посрещана с праз
ници в свещения град, която уверено крачи в прекрасния новогоди
шен ден...45
Според Круп,
Хелиакалният изгрев на Сириус представлява краткотрайна поява

на звездата, преди да се изгуби в светлината на слънцето. Това съби
тие е съюз или брак, който с консумирането си възстановява светов
ния ред, бележейки „рождения ден“ на слънцето и началото на но
вата година. Астрономическото събитие със сигурност е било наблю
давано от покрива на храма в Дендера...46
Норман Локиър обаче е първият, който е забелязал, че

оста изток-запад на малкия храм на Изида е ориентирана
на около 18°30' южно от изток, което, както скоро ще ви
дим, директно го свързва с много важни звездни цели. По
принцип египтолозите не са си правили труда да проверяват
ориентацията на този (или на който и да било) храм, тъй
като са приемали (погрешно), че всички светилища просто
е трябвало да гледат към Нил. В района на Дендера обаче
Нил прави рязък завой на запад за около 20 километра,
преди да поеме отново на север при градчето Наг Хамади.
152
Между Дендера и Гебел Лау реката тече приблизително на
18° южно от запад, което означава, че ако човек застане на
източната порта на комплекса с лице към храма на Изида,
ще гледа в посока на течението. Локиър имал силното пред
чувствие, че тази уникална ориентация е свързана с изгре
ва на Сириус по време на построяването на храма. И наис
тина, изчисленията показват, че през 54 г. пр.Хр. — годи
ната на основаването на Птолемеевия храм — Сириус се е
изгрявал на 18°30‘ южно от изток и съответно е бил на една
линия с оста на храма на Изида.47 Заключението на Локиър
е, че „храмът на Изида в Дендера е бил построен за наблю
даването му [на Сириус]“.48
В комплекса има и други надписи, които потвърждават,
че оста на основния храм на Хатор е ориентирана на север
към Плуга с помощта на традиционната церемония по „опъ
ване на въжето“. Локиър определил, че тя е отклонена с
18°30' на изток от север, към звездата Дубхе в Плуга.49 Той
обаче е работил с остаряла хронология и затова реших лично
да проверя ориентацията. С помощта на StarryNight Pro ре
конструирах небето над Дендера от 54 г. пр.Хр. и веднага
забелязах, че Плугът се намира източно от север, точно как
то твърди Локиър. Открих обаче, че при изгрева на Сириус
на изток една от ярките звезди в Плуга, известна като Мерак
(Бета на Голяма мечка) се намира на 18°30' източно от север,
с което не само отбелязва изгрева на Сириус, но и образува
прав ъгъл с него. Любопитно е, че от този период са запазени
изображения, на които се вижда човешка фигура с маска на
ястреб, явно представяща Хор-царя, която боде с остен или
копие върха на бичи бут, заобиколен от седем ярки звезди
(Плуга), сякаш показва на някого (може би на Сешат?) на
къде да насочи или ориентира храма или пирамидата. Мяс
тото, към което сочи върхът на остена, е точно там, където
би трябвало да се намира звездата Мерак.50
Изглеждаше почти сигурно, че древните са ориентирали
свързано осите на двете сгради — храмът на Хатор е бил
насочен към Мерак в Плуга, а храмът на Изида — към изг
ряващия Сириус (да си припомним, че много подобна схема
153
РОБЪРТ БОВАЛ____________________________________________________
е била приложена при ориентирането на Стъпаловидната
пирамида в Сакара, но с използването на Алкаид като мар
кер за изгряващия на изток Сириус). Надписите в Дендера
също говорят за подобно едновременно наблюдение на из
тока и севера:
Великата богиня Сешат носи записите за твоето изгряване, о, Хатор

(като Сириус), както и за изгрева на Ра (слънцето)...51
Царят опъва радостно въжето, обърнал глава към Месхетиу (Плу

га), и основава храма, както в стари времена.52
Малцина египтолози обръщаха внимание на всичко това

до 1992 г., когато французойката Силви Ковил, известна
със задълбочените си проучвания на надписите от Дендера,
предприе подробно изследване на астрономическата ориента
ция на малкия храм.33 Според нея храмът на Изида в Ден
дера е бил до голяма степен игнориран от египтолозите и
никой не обръщал внимание на интересните астрономичес
ки открития на Локиър и коментарите на други астрономи
като Ед Круп. Давайки си сметка, че това е грешка от стра
на на колегите й, Ковил потърсила съдействието на астро
нома Ерик Обур за повторно проучване на ориентацията на
сградата.
В днешния си вид храмът на Изида е предимно дело на
Цезар Август, наредил през 30 г. пр.Хр. издигането му върху
останките на много по-стар храм, чиито основи били на два
метра под земята. Неотдавнашните археологически про
учвания на един френски екип показаха, че обектът е мно
гократно преустройван през вековете. В основите на храма
на Август са открити блокове от времето на Нектанебо I
(ок. 350 г. пр.Хр.); беше установено, че Птолемей VI Фило-
метор (ок. 150 г. пр.Хр.) и Птолемей X Александър I (ок.
90 г. пр.Хр.) също са реставрирали сградата. Най-интерес
но за Ковил обаче било намирането на повторно използвани
блокове от периода на Рамзесите (ок. 1250 г. пр.Хр.), па
които се чете името Ха-емуасе.т, син на великия Рамзес II.
154
Възможно ли е основаването на храма да се отнесе към
1250 г. пр.Хр.? Виждайки явната разлика между ориентира
нето на оста на оригиналния храм и постройката на Август
над нея, Ковил помолила Обур да провери дали това има
нещо общо с прецесионното изместване на Сириус. Пред
чувствието й се оказало вярно. Отначало Обур определил,
че ориентацията на храма на Август е на 18°40’ южно от
изток, което съвпада точно с изгрева на Сириус през I в.
пр.Хр. След това проверил ориентацията на първоначал
ния храм и установил, че оста е завъртяна на 21°1Г, което
съответства на изгрева на Сириус в епохата на Рамзес II.
Така отново е намерено несъмнено доказателство, че древ
ните не само са знаели за прецесията на Сириус, но и са
реагирали на ефекта от нея, като са променили ориентаци
ята на храма.
Естествено основният храм на Хатор е прочут със своя
кръгъл зодиак (както и с по-малко известния „правоъгъ
лен“ зодиак на тавана на първата хипостилна зала). Кръг
лият зодиак е не толкова зодиак, колкото планисфера или
небесна карта, която показва звездите от перспектива, при
която северният небесен полюс се намира в центъра. Сами
ят зодиак, който се вижда на тавана на параклиса на гор
ния етаж на храма, е съставен от дванадесетте познати гръ-
ко-вавилонски астрологични знаци, разположени в клуп око
ло небесния полюс, а по-голямата ивица съдържа Зб-те
декани на Древен Египет, използвани за отчитане на време
то и възкресителните ритуали (тъй като съдържат Орион и
Сириус). Струва си да припомним, че деканите били позна
ти още от Епохата на пирамидите, което ако не доказва, то
поне предполага, че планисферата от Дендера включва в
себе си много древни елементи. На нея Орион-Озирис е пред
ставен като крачещ мъж с царска корона, а Сириус-Изида
— като полегнала крава с петолъчна звезда над рогата си.
Интересно е да се отбележи, че зад Изида-Сириус се вижда
фигура на жена с лък и стрела; това почти със сигурност е
Сатис Елефантинска, която, както вече видяхме, също е
била идентифицирана със Сириус (и по-конкретно с хелиа-
155
калния му изгрев и разливането на Нил). Много близо до
центъра на центъра на зодиака виждаме изображение на
малък чакал върху нещо като мотика. От лявата му страна
има голям изправен хипопотам, представляващ съзвездие
то Дракон, а от дясната — познатият бичи бут на Плуга.
Както вече видяхме, тези две съзвездия могат да се просле
дят чак до Епохата на пирамидите и отново свързват пла-
нисферата от Дендера с далечното минало.
Кръглата карта, която виждаме днес в храма, е копие от
20-те години на XX в. Оригиналът е свален и откаран във
Франция по време на нашествието на Наполеон през 1798
г. и днес може да се види в Лувъра. Има много книги и
статии за значението и датирането на планисферата, но
техният преглед далеч не е предмет на настоящото изслед
ване. Няма съмнение, че. тя датира от времето на построя
ването на храма, т.е., ок. 54 г. пр.Хр., но далеч не е така
ясно дали показва небето от тази епоха или от някоя много
по-древна, както предполагат някои. Иначе казано, дали
планисферата от Дендера не е копие на някоя много по
стара карта, към която са добавени гръко-вавилонските ас
трологични знаци? Ако наистина е така, това произведение
несъмнено е символ на прецесията на равноденствията, при
която астрологичните знаци преминават оста изток—запад
в безкрайния си 26 000-годишен цикъл.
Първият учен, изказал подобно предположение, е френс
кият астроном Жан-Батист Био (за него вече стана дума в
тази глава), който твърди, че внимателното проучване на
разположението на съзвездията и планетите върху планис
ферата говори за много по-древно небе, а съответно и за поз
наване на прецесията.34 Обикновено подобни идеи категорично
се отхвърлят от египтолози и историци, но с неотдавнашни
те открития на Ковил и Обур в съседния храм на Изида въз
гледите на Био може би ще бъдат реабилитирани. Дендера
вероятно ще се окаже религиозен център за астрономически
наблюдения и записи, продължили хиляди години, може би
още от времето на легендарните Шемсу-Хор, „Следовниците
на Хор“ (онези, които следили Сириус) през вековете.
156
Унгарци на хълма Тот
Третият известен пример за подобно продължително сле

дене на Сириус през вековете се намира в храм в южната
част на Тиванските възвишения, на т.нар. хълм Тот. Този
загадъчен храм е открит от Георг Швайнфурт и проучен от
Флиндърс Питри през 1909 г. Отначало се смятало, че пред
ставлява останки от хеб-сед параклис на Санхакаре Менту-
хотеп от Единадесета династия, но през 1995—98 мащабни
те проучвания, на хълма от унгарска експедиция от уни
верситета „Еотвос Лоранд“ под ръководството на д-р Гиозо
Ворош установиха, че макар и издигната по време на споме
натия владетел, сградата не е хеб-сед параклис, а малък
храм на Хор. Изградена е от кирпич на терасирана плат
форма с изглед към източния хоризонт и се състои от вхо
ден пилон и вътрешно светилище с три малки помещения.
По време на разкопките унгарците бързо установили, че
сградата от Единадесета династия е построена върху остан
ките на много по-древен храм от архаичния период (ок.
3000 г. пр.Хр.), чийто план странно прилича на храма на
Изида в Дендера. И тук, подобно на Дендера, оста на храма
била изместена с около 2° на юг спрямо оста на архаичното
светилище. Според египтолога Ричард Уилкинсън,
Според проучилия обекта унгарски екип тази разлика може да се

обясни с изместването на астрономическите ориентации през изми
налите столетия. Проучванията показват, че по-късният кирпичен
храм е ориентиран спрямо Сириус. През архаичния период въпрос-
ната звезда се е появявала на малко повече от 2° по на юг - точно
колкото е разликата в ориентацията на по-ранната сграда. Така,
вместо да следват физическата ориентация на по-старото светили
ще, архитектите от Средното царство грижливо променили ориента
цията, за да насочат новата постройка отново точно към Сириус,
който се идентифицира с Хор, божеството патрон ка храма.55
157
РОБЪРТ БОВАЛ___________________________ ___ ____
Отново попадаме на доказателство, че древните египтя
ни не само са имали представа за прецесията на звездите,
но и са я следили и следвали през вековете, като са проме
няли ориентацията на храмовете си спрямо изгрева на Си
риус. В такъв случай въпросът не е дали са били запознати
с прецесията, а откога са знаели за нея? Иначе казано,
колко назад във времето се е появило това знание? Видях
ме, че Платон без никакви колебания казва, че египтяните
са записвали движението на звездите „от десет хиляди го
дини, или от цяла вечност, тъй да се каже“. Възможно ли е
да е бил прав, говорейки за така необичайно древни тради
ции на египетските звездобройци? Възможно ли е древните
египтяни да са наблюдавали и отчитали прецесията още от
дълбините на праисторията?
Космически ред,
фиксиран към времето на сътворението
По-горе в тази глава сериозно зададох въпроса дали пи

рамидите от Четвърта и Пета династии и свързаните с тях
слънчеви храмове от Абу Гораб и Хелиополис са били ори
ентирани според някакъв общ план. Преди няколко годи
ни, когато предложих тази идея в „Загадката Орион“, тя си
спечели анатемата на египтолозите. Сега, след тезата на
Дейвид Джефрис за видимостта между всички тези обекти,
моята хипотеза не изглежда чак толкова еретична. Празно
тата, изглежда, започва да намалява. Въпреки обвинения
та на някои критици на теорията ми, аз никога не съм
твърдял, че тези паметници са построени от някаква изчез
нала цивилизация на „атланти“ и напълно споделям стано
вището на египтолозите, че всички пирамиди и храмове в
района на Мемфис са издигнати от египтяните в периода
между 2700 и 2200 г. пр.Хр.56 Въпросът, по който определе
но имаме различия, е следният — аз смятам, че общият
план, осъществен от Четвърта и Пета династии, е религиоз
158
но представяне на небесния Дуат, както е изглеждал ок. 11
541 г. пр.Хр., или в епохата, съответстваща според мен на
онова загадъчно zep tepi, „Първото време“ на сътворението.
Казано по друг начин, аз твърдя, че за да разположат
паметниците си, владетелите от Четвърта и Пета династии
са използвали много древни чертежи, които вероятно са се
съхранявали от астрономи-жреци в продължение на много
поколения; или пък че са можели да екстраполират небето
от XII хил. пр.Хр. благодарение на познанията си за преце
сията. Смятам, че и двата сценария са възможни въпреки
твърдото нежелание на египтолозите да се заемат сериозно
с тях.
Към края на живота си египтологът Хенри Франкфорт
осъзнал, че „Египет е разглеждал вселената като статична.
В нея се съдържал онзи космически ред, който бил устано
вен веднъж завинаги в момента на сътворението.“57 По-къс
но американската египтоложка Джейн Б. Селърс писа, че
космическият ред „е форма, създадена от боговете на небе
то, поради което е неизбежно над хората да властва негова
земна имитация“.58 Аз твърдя, че за древните този загадъ
чен „космически ред“ е не друго, а величествените небесни
цикли и по-точно онези, които се наблюдават в онзи специ
алния район от звездния свят, който те са наричали Дуат.
Твърдя също, че са се опитвали да пресъздадат този небе
сен район около Хелиополис и Мемфиския некропол. Сва
лянето на космическия ред на земята е точно онзи амбици
озен замисъл, който би могъл да се очаква от хелиополски
те жреци, и тяхното завещание са колосалните звездни пи
рамиди и слънчеви храмове, оцелели и до наши дни. Под
ходих астрономически към Текстовете от пирамидите и из
влякох от тях календарна дата, която би могла да съответ
ства на „времето на сътворението“. Това бе направено с връ
щане на небето назад до първата поява на Сириус в този
район и чрез съчетаването му с началото на сотическия ци
къл. Датата, която се получава, е 11 541 г. пр.Хр. През
тази година, когато Млечният път е съвпадал с течението
на Нил в посока юг-север и Орион е пресичал южния ме
159
ридиан, районът Дуат в небето има необичайна прилика с
Мемфиския район на земята. Логиката и математиката са
солидни - разбира се, като се имат предвид топографските
ограничения и подчиняваното на астрономическите наблю
дения на религиозните нужди. Естествено давам си сметка,
че подобна дата силно тревожи и дразни египтолозите и
историците. Не мога да им помогна. Все едно да кажеш на
Коперник (и всъщност са му го казали!), че хелиоцентрич-
ната му теория тревожи и силно дразни епископите в Рим.
Истината не е нещо, за което може да се гласува със „за“
или „против“ от епископи или научни светила, нито пък се
нуждае от одобрението им. Истината си е истина. И факти
те са си факти. Затова нека се занимаваме с фактите, а не с
гласовете и мненията.
Египтологът Дейвид 0’Конърс бил достатъчно дързък
да заяви: „Според мен единствената теория, даваща ця
лостно и логично обяснение на комплекса на пирамиди
те... е онази, според която в своята цялост той представя
космология, космично обновление и космическо управле
ние.“59 Показах, че „космичното обновление“, което така
вълнувало древните египтяни, е завръщането на феникса,
което в календара се отбелязвало от цикличното завръща
не на хелиакалния изгрев на Сириус в новогодишния ден
на всеки 1460 години. Твърдо съм убеден, че идеалното
„космично обновление“ от около 2781 г. пр.Хр. (когато
хелиакалният изгрев на Сириус съвпада с деня на лятното
слънцестоене) е било религиозният импулс, въодушевил
хелиополските жреци да осъществят плана си за превръ
щането на целия регион на Хелиополис-Мемфис в своеоб
разен триизмерен (почти холографски) модел на Дуат във
вида, в който е бил по време на сътворението. Както вече
видяхме, Текстовете от пирамидите потвърждават, че ра
йонът на Хелиополис-Мемфис е мястото на „сътворение
то“ с появата на Изначалния хълм, на който кацнал фе
никсът бену, за да задвижи „времето“ и звездите и на кой
то щял да се завръща на всеки 1460 години. Ако това е
така, би следвало да имаме сведения за подобно завръща-
160
не някъде около 1321 г. пр.Хр., при завръщането на соти
ческия цикъл (2781 - 1460 — 1321 г. пр.Хр.) в рамките на
познатия исторически период, около хилядолетие и поло
вина след Епохата на пирамидите.
И тъй, случило ли се е през 1321 г. пр.Хр. нещо, което
би могло да се интерпретира като „завръщането на феник
са“ в Хелиополис? И ако да, откъде се е върнал този „фе
никс“?
И кой е той всъщност?

След това поех нагоре по течението и направих някои
наблюдения, които допълнително ме убедиха и подкре
пиха въртящата се в ума ми идея, че не само ориента
цията на Едфу, но и на всички проучени от мен големи
храмове е на астрономическа, основа.
Сър Норман Локиър, Зората на астрономията
...странно е да се каже, че всички тези познати и проу

чени досега каменни сгради, издигнати от двете страни
на реката от египетски и етиопски владетели, предс
тавят убедителни доказателства, че дългата пореди
ца храмове, градове, гробници и паметници показват ха
рактерен хронологичен ред, чия,то начална точка се на
мира при пирамидите, на върха на Делтата.
X. Бругш, Египет на фараоните
Царствата Горен и Долен Египет
Съгласно съвременното ни европейско мислене при пъ

туване на север ние използваме изрази като „вървя наго
ре“, а когато се насочваме на юг, казваме „слизам на юг“,
без да се замисляме много над думите си. Всъщност тази
концепция произлиза от начина, по който картографите от
XVII в. са решили да разположат севера — в горната част на
картите си. За това обаче не съществува някаква научно
обоснована причина. Земята е носеща се в пространството
163
РОБЪРТ БОВАЛ__________ ______ _______ ________
сфера и всяка посока може да се смята за „горе“ в зависи
мост от това как решим да я възприемем. Решението севе
рът да се постави „горе“ е просто избор, а не научна реал
ност и всеки географ ще потвърди това. Няма основателни
причини да не поставим юга горе, стига да пожелаем. За
древните египтяни югът бил „горе“, тъй като Нил тече на
долу от юг и защото там слънцето достига най-високата си
точка по пладне. Ето защо южната част на страната се въз
приемала като „Горен“, а северната — като „Долен Египет“.1
Друга особеност на египетската география се състои в
това, че на Египет винаги се е гледало не само като на „го
рен“ и „долен“, но и като на две отделни страни. Според
египтолозите страната, която днес наричаме Египет, още от
самото начало била разделена на две отделни, макар и
обединени царства, едното на север, или в „Долен Египет“,
а другото на юг, или „Горен Египет“. Във всеки пътепис
неизменно ще прочетете, че някъде около 3000 г. пр.Хр.
един могъщ владетел на Горен Египет на име Менес (с ва
рианти Нармер или Скорпион) нападнал Долен Египет и го
обединил с Горен, създавайки по този начин „Царството на
Двете земи“, своеобразно фараонско сливане на севера и
юга. Ще ви бъде казано също тъй уверено, че Менес, Нар
мер или Скорпион, построил столицата на двойното царст
во в Мемфис, на 15 километра южно от съвременно Кайро.
Например И. Е. С. Едуарде обяснява:
Менес, отначало цар само на Горен Египет, покорил южното царство

и обединил двете държави под една корона, с което се утвърдил като
владетел на цялата страна. Ето защо районът Мемфис се явява за
него естествен избор за основаването на силно укрепен град... Обе
диняването на двете царства било опитвано многократно и преди
него, но само с временен успех. Менес обаче не само постигнал воен
ната победа, необходима за обединението на двете държави, но и се
погрижил делото му да пребъде с проницателната си политика, на
която се основава величието на Египет при следващите династии.
Въпреки това историческият факт, че Египет отначало е представ
лявал две отделни царства, никога не е бил напълно забравен от
164
_______ _ ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
народа, тъй като чак до идването на римляните сред многобройните
титли на фараоните фигурирала и „Цар на Горен и Долен Египет“.2
Подобно на мнозина египтолози от своето поколение, Еду

арде, изглежда, приема, че „обединението“ на Горен и Долен
Египет е реално историческо събитие. Някои специалисти
обаче не са толкова сигурни в това и смятат, че може и да
става въпрос за „полумитична история“. Например Майкъл
Хофман, признат авторитет по Преддинастичния период,
твърди, че съществуват съвсем малко данни, подкрепящи
едно такова историческо „обединение“. Според него тази
история „е скалъпена от документи, създадени стотици, ако
не и хиляди години след предполагаемото събитие, когато
Менес — ако изобщо е съществувал — е бил превърнат в
културен герой, чийто живот и дела придобиват полуми
тична окраска.“3 Това е мнението и на чешкия египтолог
Мирослав Вернер, който признава, че „някои изследовате
ли смятат Менес за изцяло легендарна фигура“,4 както и на
влиятелния д-р Яромир Малек от института „Грифит“, кой
то дори изказва предположението, че произходът на идеята
за две отделни царства е „може би проекция на характер
ния за египетските идеологии дуализъм, (а) не отражение
на реална историческа ситуация“.5
Но ако „обединението“ не е било историческо, откъде
или от какво са извлекли древните египтяни подобен дуали
зъм относно страната си?
Единение на земя и небе
През 1800 г., по време на окупацията, мародерстващи

френски войници от армията на Наполеон намерили южно
от Кайро голям черен камък с редове йероглифи. Камъкът,
използван от местните селяни за мелене на зърно, отначало
попаднал в казармите в Александрия, а след капитулация
та на французите през 1801 г. бил взет като военен трофей
165
РОБЪРТ БОВАЛ_______________________________________________ ____
и изпратен в Англия на Ърл Спенсър, който явно не знаел
какво да прави с него и в крайна сметка го дарил. Днес
черният камък може да се види на южната стена на парте
ра на египетската галерия в Британския музей в Лондон.
Представлява правоъгълен гранитен блок с размери 92 х
137 см и е покрит с 64 реда йероглифен текст. Макар че
голяма част от оригиналния надпис е сериозно повредена
от времето, запазеното ни дава безценна информация за то
ва как древните египтяни са възприемали началото на двой
ното си царство, както и произхода на „божествените4* ца
ре, които го управлявали. Текстът е известен на египтоло
зите като Мемфиската теология и според Франкфорт в ос
новната си част излага „теория на царската власт“, основа
ваща се на митично потекло.6 Камъкът и надписите по него
са от 750 г. пр.Хр., по време на царуването на Шабака,
поради което понякога се нарича и Камъкът Шабака. Ня
кои египтолози обаче смятат, че текстът е зает от много по-
стар източник, което се потвърждава и от самия древен пи
сар, който го е копирал:
Този надпис бе изписан наново от Негово Величество (цар Шабака) в

дома на баща му Пта-южно-от-Стената-му (Мемфис), тъй като Него
во Величество откри, че е дело на предците, което бе проядено от
червеи и не можеше да се разбере от началото до края. Негово Вели
чество го преписа наново, така че той стана по-хубав, отколкото бе
преди...7
Египтологът и филолог Мириам Лихтхайм, която проу

чила надписите върху камъка, стига до заключението, че
„текстът е съставен по време на Старото царство, но точна
та му дата е неизвестна. Езикът е архаичен и напомня този
от Текстовете от пирамидите.“8 На подобно мнение е и
Франкфорт, според когото някои доктрини в Мемфиската
теология идват от „изключително древни традиции44. Пак
според него, „текстът е космология... той описва реда на
сътворение и представя Египет... като неразривна част от
реда44.9
166
Първата част на надписа разказва за сътворението на
Египет, когато изначалните води се оттеглили и при Хели
ополис се появил „Хълмът на сътворението“. След това ис
торията бързо преминава към епичната борба между сина
па Озирис Хор и чичо му Сет за правото върху египетския
престол. Накрая конфликтът е решен от бога-земя Геб, ба
щата на Озирис, макар и под егидата на Съвета на боговете,
или Великата Енеада:
Геб, господарят на боговете, свика Деветимата богове да се събе

рат при него. Той отсъди между Хор и Сет; той сложи край на
враждата им. Направи Сет цар на Горен Египет в земята на. Горен
Египет, до мястото, където бе роден, което е Шу (недалеч от Хе-
раклеополис). И Геб направи Хор цар на Долен Египет в земята на.
Долен Египет, до мястото, на което баща му (Озирис) бе удавен,
което е „Пределът между Двете земи“. Така Хор се възцари над
едната област, а Сет над другата. Те сключиха мир в Аян (край
Мемфис). Това бе разделянето на Двете земи. Геб каза на Сет:
„Иди на мястото, където си се родил.“ Сет каза: „Горен Египет.“
Геб каза на Хор: „Иди на мястото, на което бе удавен баща ти.“
Хор каза: „Долен Египет.“ Геб каза на Хор и Сет: „Разделих ви на
Горен, и Долен Египет.“ После му се сторило неправилно, че частта
на Хор била като частта на Сет. Затова дал на Хор наследство
то на Сет, защото той е синът на първородния (Озирис). Геб каза
на Деветимата богове: „Посочих Хор, първородния.“ Геб каза на
Деветимата богове: „Само негово, на Хор, е наследството.“ Геб ка
за на Деветимата богове: „На този наследник е моето наследст
во.“ Геб каза на Деветимата богове: „На сина на моя син, Хор...“
Тогава Хор се възцарил над страната. Той е обединителят на тази
земя, провъзгласен във великото име Та-тенен, Южно от Стената
му, Господар на вечността. Тогава израснали двамата велики ма
гьосници (корони) на главата му. Той е Хор, който се издигна като
цар на Горен и Долен Египет, който обедини Двете земи в нома на
Стената (Мемфис), мястото, където се обединиха Двете земи.
Тръстика и папирус бяха поставени на двойната врата на Дома
на Пта (бог-творец). Те са Хор и Сет, умиротворени и обединени.
Те се побратимиха, за да не враждуват помежду си където и да се
167
РОБЪРТ БОВАЛ ______________________________________________ ____ _
намират, бяха обединени в Дома на Пта, „Равновесието на Двете
земи", където се претеглят Горен и Долен Египет. Това е страна
та (на) гроба на Озирис...10
Не е нужно голямо въображение, за да видим, че в опи

саното според Мемфиската теология „обединяване“ на Го
рен и Долен Египет се съдържат и митични, и космически
елементи. Страната на „гроба на Озирис“, или Мемфиския
район, е почти със сигурност и Дуат, звездния отвъден свят,
в който попада Орион, или небесната форма на Озирис. Имай
ки предвид това, думите на канадския египтолог Самюел
Мерсър имат особен резонанс, когато съобщава, че „Дуат е
своеобразно копие на Египет. Имало е Горен и Долен Дуат,
както и голяма река, преминаваща през него.“11
Това естествено поражда въпроса възможно ли е корени
те на идеята за Горен и Долен Египет да са в астрономията?
Астрономическо становище
През 1891 г. английският астроном сър Норман Локиър

развил огромен интерес към Древен Египет и неговите
загадъчни пирамиди и храмове. Бил озадачен защо един
народ, който толкова силно почитал слънцето и следял как
точката му на изгрев се мести в течение на годината по
източния хоризонт, от точката на лятното слънцестоене на
север до тази на зимното слънцестоене на юг, е разделил и
страната си според подобна концепция за север и юг. След
дълги размисли върху тази географска особеност и силния
религиозен фокус на египтяните към небето, Локиър за
почнал да подозира, че „двойният произход на народа, пред
положен по астрономически основания, може би е причина
за името на „двойната страна“, както се използва в царска
та титла“.12 Век по-късно, през 1992 г., същата идея хрум
нала на астронома Роналд Уелс, който се изказва по-конк
ретно от Локиър:
168
Следенето на бога-слънце явно е било едно от най-ранните предди-
настични наблюдения в Долината на Нил; би било съвсем естествено
годишното му движение по източния хоризонт от най-южната точка
в деня на зимното слънцестоене до най-северната при лятното и об
ратно да се интерпретира като посещение на бога на всяко от двете
царства, небесната граница между които се бележи от равноденстве-
ната точка.13
Видяхме как египтяните поставили начало на календара

си с лятното слънцестоене на 2781 г. пр.Хр., когато то
съвпаднало с хелиакалния изгрев на Сириус и началото на
сезона на разлива (Ахет). Ето защо няма нищо чудно, че
този първи или новогодишен ден бил наричан wp rnpt
(буквално „отварящият годината“) и се използвал като епи
тет на Сириус.14 В гражданския календар той фигурирал
като I Ахет 1, тоест първи месец, сезон Ахет, първи ден.
Накрая започнали да го наричат просто 1 Тот, или първи
ден на първия месец - по същия начин, по който ние нари
чаме новогодишния ден 1 януари според нашия Григориан
ски календар?5 Новогодишният ден обаче има и друго, мо
же би още по-показателно име — ms-wtr — „Раждането на
Ра“, или, ако трябва да сме по-точни, „Раждането на Ра-
Хорахти“ (Pa-Хор на хоризонта). През 1905 г. хронологът
Едуард Майер показал, че с „Раждането на Ра“ се означава
ло лятното слънцестоене. Това обаче е вярно само за време
то ок. 2781 г. пр.Хр., когато новогодишният ден съвпадал с
лятното слънцестоене. Тъй като при гражданския кален
дар слънцестоенето се измествало с по четвърт ден на годи
ната, същото се случвало и с новогодишния ден, а съответ
но и с „Раждането на Ра“. Съвсем простото изчисление по
казва, че след 753 г. (1506 / 2 = 753, половината от Голе
мия слънчев цикъл) „Раждането на Ра“ се е изместило до
зимното слънцестоене, или с цели 54° на юг от точката на
изгрев в началото на лятото. С други думи през 2028 г.
пр.Хр. (2781 - 753 = 2028) слънчевият диск е изгрявал на
28° южно от изток в деня на зимното слънцестоене, а не на
28° северно от изток, както е било през 2781 г. пр.Хр. Несъм
169
РОБЪРТ БОВАЛ_________________________________
нено това съвпадане на „Раждането на Ра“, отбелязано с
крайната южна позиция на слънчевия диск на хоризонта,
трябва да е имало огромно религиозно значение за жреците
на соларния култ, намиращи се в най-южната част на Египет.
Сякаш космическият ред е постановил, че сега те трябва да
поемат контрола над слънчевата религия и че управля
ващият фараон трябва да премести столицата на страната
от север на ново място на юг.
Има ли индикации, че подобно нещо се е случило? Ако
хипотезата ми е вярна, то в Южен Египет трябва да наме
рим голям религиозен център, въздигнал се някъде около
2028 г. пр.Хр., който не само че е бил посветен на тази нова
позиция на бога-слънце, но и чийто основен храм е бил
ориентиран към точката на изгрева в деня на зимното слън
цестоене.
Бащата на археоастрономията
Може и да изглежда странно, но едва в края на XIX в.

европейските учени започнали да подозират, че древните
храмове на Египет може би имат астрономически ориента
ции. И макар отдавна да било известно, че основите на пи
рамидите са разположени спрямо четирите посоки на све
та, все още никой не подозирал, че храмовете имат нещо
общо с изгряването или залязването на слънцето или звез
дите. Както видяхме, повечето египтолози смятали (и до
някъде все още смятат), че египетските храмове просто би
ли разполагани така, че да гледат към Нил. Всичко това
започнало да се променя в една студена ноемврийска вечер
на 1890 г., когато астрономът сър Норман Локиър прочел
своя грижливо структуриран доклад в Кралското минното
училище в Лондон пред малка аудитория господа на средна
възраст с бели якички и черни вратовръзки.
Онази вечер Локиър представил идея, която смятал за
напълно нова и революционна — че всички древноегипетс-
170
ки храмове най-вероятно са били ориентирани спрямо слън
цето или звездите. Той си представял архитектите на тези
комплекси не просто като суеверни, жреци., а като астроно
ми (макар и подчинени на религията си), които хитроумно
въплътили космологията и небесните си митове в ориента
цията и символизма на религиозните си сгради. Всичко то
ва изглеждало напълно ново и много спорно за присъства
щите образовани господа — с изключение на един, който
след лекцията учтиво информирал с писмо Локиър, че ня
кой си професор Нисен от Германия го е изпреварил - бил
публикувал статия по темата преди много време. Явно сму
тен от тази новина, но оставайки до последно джентълмен
и учен, Локиър пише следното признание в предговора към
прочутата си книга. „Зората на астрономията“:
След лекцията получих много любезно писмо, с което един мой слу
шател посочваше, че според негов приятел професор Нисен от Гер
мания вече бил публикувал статии относно ориентацията на древни
храмове. Незабавно ги поръчах. Преди да ги получа, заминах за
Египет, за да направя проучвания на място във връзка с някои въп
роси, които ме интересуваха - при предишните измервания и отбе
лязване на ориентациите не се е знаело каква полза би могло да има
от тях, поради което се налагаше да събера допълнителни данни. В
Кайро разтревожих приятелите си археолози. Казаха ми, че този
въпрос не е бил обсъждан; че, доколкото знаели, идеята била съвсем
нова... Сред тях бе и Бругш бей, който прояви голям интерес към
темата и бе така добър да прегледа някои стари надписи. Едип ден
той ми каза, че попаднал на много интересен текст относно основа
ването на храма в Едфу. От него ставало ясно, че идеята не е нова, а
вероятно е съществувала още преди шест хиляди години. След това
поех нагоре по течението и направих някои наблюдения, които до
пълнително ме убедиха и подкрепиха въртящата се в ума ми идея,
че не само ориентацията на Едфу, но и на всички проучени от мен
големи храмове е на астрономическа основа. Върнах се в Англия в
началото на март 1891 г. и след няколко дни получих статиите на
професор Нисен. Сметнах за необходимо лично да споделя това, за
щото освен че показва връзката между моето проучване и работата
171
РОБЪРТ БОВАЛ________ _________________ _
на професор Нисен, така мога да призная, че - доколкото ми е из
вестно - той пръв е изказал подобно предположение.16
Въпреки тези научни любезности не Нисен, а именно Ло -

киър е удостоен в аналите на науката с титлата „баща на
археоастрономията“ — сравнително нов клон на археологи
ята, използващ астрономията за изучаване на древни хра
мове и свещени обекти.
Джоузеф Норман Локиър е роден през 1836 г. в семейст
во от средната класа в Ръгби.. Учил в частни училища в
Англия и различни европейски страни и на младини рабо
тил в Министерството на войната в Лондон. Именно там се
зародил интересът му към астрономията. Създал малка
обсерватория в дома си в гористото модерно предградие
Хампстед. Така по своя скромен и малко чудат начин Ло
киър започнал блестящата си кариера в астрономията. През
1862 г. бил избран за член на Кралското астрономическо
дружество, а две години по-късно, след като купил първия
си спектроскоп, се насочил към изучаването на Слънцето.
През 1868 г., докато работил в Химическия колеж в Лон
дон, Локиър наблюдавал ярките емисии по време на пълно
слънчево затъмнение и стигнал до заключението, че те са
от непознат дотогава елемент, който кръстил „хелий“ —
четвърт век преди сър Уилям Рамзи да изолира този газ в
лабораторията си. През 1885 г. Локиър станал първият про
фесор по астрофизика в света.17 Той е първенец и в едно
друго, не така известно начинание — през 1869 г. заедно с
издателите „Макмилън и компания“ сложил началото на
влиятелното научно списание Nature.За откриването на
хелия и други постижения в науката Локиър получил ри
царско звание през 1897. Обсерваторията и планетариумът,
които основал със сина си на Салкомб Хил в Девъншър
през 1912 г., все още носят техните имена — „Обсерватория
Иорман Локиър и планетариум Джеймс Локиър“.19
През есента на 1890 г., на 53-годишна възраст, Локиър
започнал да проявява жив интерес към астрономическите
ориентации на древноегипетските храмове.20 Заровил се в
172
многотомните публикации от кампанията на Наполеон от
1798 г. и на пруската експедиция от 1844 г., но бързо
осъзнал, че и двете не са „взели под внимание евентуалните
астрономически идеи на строителите“. Самият Локиър по
дозирал, че „най-вероятно астрономическите доводи играят
изключително важна роля за посоката, към която гледат
храмовете“. Ето защо в края на ноември 1890 г. решил да
замине за Египет и да провери лично хипотезата си. При
пристигането си в Кайро се свързал с отговарящата за ста
рините служба, която по онова време била ръководена от
германския египтолог Емил Бругш бей.21 По една случай
ност неговият по-голям брат, видният професор Хайнрих
Бругш бей, бил признат авторитет по астрономическите над
писи по древните храмове и гробници и съответно на драго
сърце се съгласил да помогне на Локиър в проучванията
му.22 Именно от разчетените от Бругш надписи Локиър на
учил за церемонията по „опъване на въжето“ и бързо осъз
нал, че ритуалът описва астрономическото ориентиране на
храмовете. Силно окуражен от това, той заминал нагоре по
течението към Луксор — пътешествие, отнело почти три
седмици.
Зимата е идеалният сезон за пътуване по Нил и, подобно
на всички тогавашни пътешественици, Локиър сигурно е
изпитвал растящо вълнение, докато малкият параход „Мех-
мет Али“ наближавал Тива и големия храм на Амон-Ра в
Карнак. Нито едно съвременно определение не е в състояние
да опише правдиво въздействието на този храм. За. древни
те египтяни той бил ipet-sut, „най-прекрасното от всички
места“. За мен (разбира се, след пирамидите в Гиза) това е
мястото, което най-добре пресъздава великолепието и вели
чието на някогашен Египет. Наописуеми са емоциите, кои
то завладяват човек, докато върви сред делата на поколе
ния жреци-архитекти, превърнали Карнак в най-големия и
прекрасен религиозен център на древния свят. И макар че
през хилядолетията обектът е бил разграбван и рушен,23
изумителният храм все така зашеметява съвременния по
сетител.
173
В съвременния си вид храмът на Амон-Ра в Карнак се
състои от четири основни секции, които са свързани по
между си. Първа е внушителната алея със сфинксове с гла
ви на овен, която води към портите на храма. Минавате
покрай първия пилон, извисявал се някога на 40 м височи
на, и се озовавате в огромния открит двор. Зад него е голя
мата хипостилна зала, а след още 200 м започват различни
те вътрешни светилища. По линията изток-запад целият
храм е със зашеметяващата дължина от 300 метра. Главни
ят вход е от западната страна, но има и вход от изток, кой
то води към по-малък храм, на Ра-Хорахти, построен до
основния храм на Амон-Ра, като вътрешните светилища са
помежду им. Има и седем други второстепенни входа в ог
ромната стена, ограждаща целия комплекс, както и свеще
но езеро и още няколко храма, посветени на „гостуващи
божества“ и разположени във и около ограденото простран
ство. Най-забележителни са тези на боговете Хонсу и Мон-
ту, както и на богинята Мут. Заедно всички тези постройки
образуват огромен ансамбъл, покриващ площ от 1500 х 800
метра. Не бива обаче да се забравя, че грандиозният комп
лекс е бил развиван, разкрасяван, дострояван, променян,
преустройван и възстановяван в течение на почти 1300 го
дини. Ето защо много от нещата не са такива, каквито са
били в началото. Сигурно е обаче, че основната ос на храма
си е останала непроменена.
Когато през 1891 г. Локиър пристигнал тук, храмът не
бил реставриран, нито почистен от развалините, Налагало
му се да се катери по натрошени камъни и паднали колони.
Въпреки плачевното състояние на храма обаче, Локиър бил
смаян от видяното. „Този храм на Амен-Ра — пише той, - е
безспорно най-величествената руина на света... един от най-
затрогващите душата храмове, замисляни или строени от
човешка ръка.“ Интересът на Локиър бил привлечен най-
силно от дългата ос изток-запад. Според преценката му, тя
се простирала „на около 500 ярда“ и най-важното било, че
„оста би трябвало да е абсолютно открита, права и точна“.
Според Локиър,
174
Оста е насочена към хълмовете западно от Нил, в които се намират
гробниците на царете... всъщност, това са два храма (западният е на
Амен-Ра, а източният - на Ра-Хорахти), долепени гръб до гръб и на
една линия, като основният гледа към точката на залеза в деня на
лятното слънцестоене, а другият най-вероятно е ориентиран към
изгрева в деня на зимното слънцестоене... лесно е да се види, че тези
ориентации говорят за астрономическото използване на храма...2'1
Локиър описва храмовете в Карнак като „хоризонтални

телескопи“, които според него били проектирани така, че
да бъдат завинаги насочени с източния си край към изгрева
в деня на зимното слънцестоене, а със западния - към за
леза в деня на лятното слънцестоене. Оттук и заключението
му, че Карнак е „слънчев храм“ par excellence.
Летен залез или зимен изгрев?
Простите изчисления показват, че на географската ши

рина на Карнак (25°48’) при основаването на храма към
2050 г. пр.Хр. точката на изгрева в деня на зимното слън
цестоене би трябвало да е на 26°54’ южно от изток.25 Точно
това е ориентацията на оста на храма и по-точно на из
точната част, посветена на „бога на изгряващото слънце“
Ра-Хорахти. През 1973 г. астрономът Джералд Хокинс по
лучил резултат 26°54' южно от изток от подробните топог
рафски карти на Френско-египетския изследователски цен
тър в Карнак.26 През 1999 г. пък египтологът Люк Габолд
от френския Национален център за научни изследвания в
Карнак получи малко по-ниския резултат от 26°44', само
10 дъгови минути по-малко от стойността на Хокинс.27 Това
означава, че ако в деня на зимното слънцестоене на 2050 г.
пр.Хр. наблюдателят стои на оста на храма в Карнак с гръб
към източния вход (и съответно обърнат към източния хо
ризонт), ще види как слънцето изгрява точно пред него.
Ако шест месеца по-късно се завърти на пълни 180° към
175
западния хоризонт, същият наблюдател ще види слънцето
да залязва точно пред него в деня на лятното слънцестоене.
Главният вход гледа на запад и Локиър решил, че храмът е
бил нарочно ориентиран спрямо залеза в деня на лятното
слънцестоене, за да могат лъчите на слънцето да проник
нат във вътрешността и да достигнат до светая светих. В
заключението му обаче има един сериозен проблем - Ти-
ванските възвишения непосредствено пред храма карат слън
цето да се скрие от поглед около пет минути преди да дос
тигне хоризонта и съответно — подовото ниво на храма. Из
численията показват, че през 2050 г. пр.Хр. в деня на лят
ното слънцестоене слънцето е залязвало над Тиванските въз
вишения на около 1°25’ западно от точката, към която е
ориентиран храмът. Това означава, че лъчите не са могли
да проникнат и да осветят вътрешната част. Така че макар
Локиър да не греши в твърдението си, че главната ос е
ориентирана към залеза в деня на лятното слънцестоене,
все пак околният терен не позволява на слънцето да озари
вътрешността на храма. Не бива да забравяме, че Локиър е
бил в Карнак през февруари 1891 г. и съответно не е видял
събитието in situ. Ако е бил там на 21 юни, със сигурност
би осъзнал, че слънчевият диск не се изравнява с централ
ната ос, а изчезва зад Тиванските възвишения, след като е
напуснал южния ръб на портата при втория пилон.28
През 1973 г. Джералд Хокинс решил този досаден проб
лем, като предположил, че оста на храма не е насочена към
залеза в деня на лятното слънцестоене, а в обратната посо
ка — към изгрева в деня на зимното, където няма хълмове,
които да пречат на видимостта.29 Хокинс отбелязва:
Ipet sut било името на най-стария храм в Карнак, построен около

2000 г. пр.Хр. Той се е намирал източно от пилона, в посока към
изгрева... По-нататък в същата посока се намира храмът на Ра-Хо
рахти. Това съчетано божествено име се превежда грубо като Изгря
ващо, Ярко сияещо слънце на хоризонта... Храмът на Ра-Хорахти е
разположен по същата дълга линия на главната ос, която започва
при Нил, минава през центъра на алеята със сфинксовете, през от-
176
___ ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
вора между шестте пилона и през олтара на най-ранния храм ipet
sut.., където статуите на фараони и богове се взирали с каменните
си очи към далечината на изток. Уверен съм, че тази линия е сочела
към някое небесно тяло. Статуите са били разположени, за да видят
някакво небесно събитие...30
Разбира се, споменатото от Хокинс „небесно събитие“, е

раждането на Ра-Хорахти в новогодишния ден, който към
2028 г. пр.Хр. съвпадал със зимното слънцестоене, или 753
години (1506 / 2) след 2781 г. пр.Хр., когато новата година
настъпвала в деня на лятното слънцестоене. Това означава
ло, че слънчевият феникс е дошъл (или се е върнал) на юг
— силен небесен знак, че сега богът-слънце предпочита юга
и новото жречество. Новогодишният ден бил I Ахет 1 (пър
ви месец, първи сезон, първи ден) и в няколко древни тек
ста се твърди, че в този ден се ражда Ра-Хорахти. Напри
мер според хронолога Р. Вей в Папируса Гардинър (ок. 1100
г. пр.Хр.) се казва: „13 година от царуването на Рамзес IX,
раждането на Ра-Хорахти, първи месец, първи ден“,31 а в
т.нар. календар от Едфу (100 г. пр.Хр.) също четем „Раж
дане на Ра-Хорахти, първи месец, първи ден“.32 Има също
и текст от Каирския календар,33 който описва раждането на
Ра-Хорахти така: „I Ахет 1: Раждането на Ра-Хорахти; пре
чистване на цялата страна във водата на разливащия се
Нил, която приижда като свеж Нун.“34 Според астронома
Маршал Клагет, „последното твърдение спокойно би могло
да отразява много древното схващане, че годината трябва
да започва с внезапното покачване на водите на Нил“. Раз
ливането на Нил започва около лятното слънцестоене, ко
гато съзвездието Лъв се „ражда“, или изгрява заедно със
слънцето. Египтологът Алан Гардънър също твърди, че но
вогодишният ден се е смятал за подходящ за коронация на
царете, тъй като те били тясно свързани с Ра-Хорахти.35
Поради изместването па новогодишния ден спрямо истинс
ката слънчева година, 753 години след 2781 г. пр.Хр. раж
дането на Ра-Хорахти се оказва в деня на зимното слънцес
тоене. Тъй като знаем със сигурност, че 2781 г. пр.Хр. раж-

РОБЪРТ БОВАЛ_________________________________
дането на Ра-Хорахти се е падало по време на лятното слън
цестоене, ориентацията на храма в Карнак от 2028 г. пр.Хр.
на 26°54’ на югоизток отразява този астрономически факт.
През 2003 г. испанският астроном Хуан Белмонте повтаря
този неоспорим факт:
Има едно ранно споменаване в гробищен доклад от Деир ел Медина

за празник на име mswt re-hr-ahty (Раждането на Ра-Хорахти), чест
ван на I Ахет 1 по време на XX династия... Затова изказваме хипо
тезата, че тази връзка може да се свърже с момент, когато I Ахет 1
е съвпадал със зимното слънцестоене... По-конкретно, поради дви
жението на гражданския календар през сезоните е имало два слу
чая, в които I Ахет 1 се е падал в деня на зимното слънцестоене:
...2004 г. пр.Хр. и 500 г. пр.Хр. Като се има предвид, че в текста за
фестивала се споменава XIX династия (sic.), следва да отхвърлим
втората дата. Така ни остава 2004 г. пр.Хр. Това е изключително
интересен момент в египетската история. Според повечето приети
хронологии, Ментухотеп II току-що е обединил повторно страната
от Тива и за първи път в най-южната част на страната започнало
строителството на нови монументални сгради.35
Ментухотеп II е владетел от Единадесета династия, цару

вал от 2061 до 2010 г. пр.Хр., точно когато Раждането на
Ра-Хорахти съвпадало със зимното слънцестоене през 2028
г. пр.Хр. Още по-показателно е, че именно той мести столи
цата от Мемфис в Тива и се смята, че е определил първона
чалната ос на храма в Карнак, чиято източна част, както
вече видяхме, е посветена на Ра-Хорахти, а оста му е ори
ентирана спрямо изгрева в първия ден на зимата. С премес
тването на столицата и основаването на нов религиозен цен
тър в Карнак сякаш самият Хелиополис или идеята на Хе
лиополис се преместила на юг. Сега цял Египет бил обхва
нат от два огромни религиозни центъра, един на север, ос
нован ок. 2781 г. пр.Хр., когато Раждането на Ра-Хорахти
е съвпадало с лятното слънцестоене (най-северната точка
на изгрева), и втори на юг, основан ок. 2028 г. пр.Хр., ко
гато Раждането на Ра-Хорахти съвпада със зимното слън-
178
цестоене (най-южната точка на изгрева). Ето защо няма ни
що чудно, че районът на Тива бил известен като „Хелиопо
лис на Юга“. Според египтолога Сирил Олдред терминът
„Хелиополис на Юга“ може по-конкретно да се отнася за
Карнак, както се вижда в царската титла на Ехнатон като
владетел на Тива37 - „Велик цар в Карнак, Златен Хор,
онзи с високите корони в Южен Хелиополис, цар на Горен
и Долен Египет.“38 Според Доналд Редфорд град Тива бил
познат като „Южният град“ или като „Горноегипетският
Хелиополис“, което отново потвърждава идеята за северен
и южен Хелиополис.39
В такъв случай излиза, че Египет е обхванат от два цен
търа, посветени на бога на източния хоризонт и изгряващо
то слънце Ра-Хорахти и повтарящи най-северната и най-
южната точка на изгрева. Хипотезата се потвърждава още
повече и от факта, че тези два центъра са основани съответ
но ок. 2781 г. пр.Хр. и ок. 2028 г. пр.Хр., когато Раждане
то на Ра-Хорахти се е падало в лятното слънцестоене (2781
г. пр.Хр.) и в зимното слънцестоене (2028 г. пр.Хр.). Спо
ред тази теория обаче Египет би трябвало да е бил свидетел
и на още по-драматично събитие — когато „Раждането на
Ра-Хорахти“ отново се е озовало в деня на лятното слънцес
тоене 753 години по-късно, през 1275 г. пр.Хр. Според въз
приетата хронология това се случва по време на царуването
на най-могъщия египетски фараон Рамзес II (ок. 1290-1224
г. пр.Хр.). Но за да получим тази дата, ние правихме из
численията си според Големия слънчев цикъл от 1506 го
дини. Ако бяхме използвали сотическия цикъл от 1460 го
дини,40 щяхме да получим 1321 г. пр.Хр. (278.1 - 1450 =
1321). А както знаят всички историци, така се оказваме
мъчително близо до управлението на увенчания с най-по-
зорна слава египетски фараон - Аменхотеп IV, повече из
вестен като Ехнатон (ок. 1353—1335 г. пр.Хр.).
Да разгледаме по-подробно този въпрос.
179
В очакване на Новата епоха
На 31 декември 1999 г. истерията покрай милеииума в

Кайро достигна апогея си. С наближаване на полунощ хора
от всякакъв произход и сой започнаха да се събират с хиля
ди край, пирамидите в Гиза, за да приветстват настъпването
на новия век. Няколко месеца преди това от Върховния
съвет по старините бяха обявили, че специално за случая
ще поставят златен ключов камък на върха на Голямата
пирамида, по случай началото на седмото хилядолетие от
историята на страната. Световните медии се приготвиха и
изпратиха стотици телевизионни екипи и журналисти, които
се надпреварваха да си осигурят изключителни права вър
ху репортажите. В последната минута обаче всичко се про
вали. Поставянето на златния пирамидион бе отменено от
страх „да не се повреди пирамидата“, а за да станат нещата
още по-лоши, димът от фойерверките образува във влажния
въздух гъста мъгла, която скри пирамидите от поглед. Вмес
то с гръм, новата епоха започна със скимтене. Самият аз
също бях в Гиза в онази безумна нощ. Напразно се опитвах
да обясня, че 31 декември 1999 г. от нашия Григориански
календар не означава абсолютно нищо за древните египтя
ни. Те не са мислили в хилядолетия, а в сотически цикли с
продължителност 1460 години. Последният цикъл е започ
нал през 1599 г.,41 а началото на следващия се очаква през
3059 г. Затова, ако трябва да сме точни, подраняваме с це
ли 1059 години! Все пак всичко това ми показа странната
лудост, която може да обземе хората при настъпването на
нова астрономическа епоха. Можем само да си представим
какво са чувствали египтяните, когато наближавало нача
лото на следващия сотически цикъл през 1321 г. пр.Хр.
През 1995 г. астрономът Александър А. Гурстейн предс
тавил доклад пред Руската академия на науките със спор
ното име „Големите пирамиди в Египет като светилища по
случай началото на Зодиака — анализ на астрономическите
180
данни“. В него той обсъжда сотическия цикъл от 1460 години
и въвеждането на египетския граждански календар през
2781 г. пр.Хр., след което прави следните интригуващи ко
ментари:
1460 години след въвеждането на слънчевия календар в Египет ем

пирично се установило, че неговата подвижна начална точка се връ
ща в изходната си позиция и съвпада едновременно с хелиакалния
изгрев на Сириус и с разливането на Нил. Това завръщане се случва
през 1321 г. пр.Хр. Периодът се свързва с две събития: (1) През
1366 г. пр.Хр. фараонът Ехнатон преместил столицата си в Ахет-
Атон.2
В статията си „Еволюцията на Зодиака в контекста на

древноизточната история“, излязла в британското списание
Vista in Astronomy, Гурстейн пише:
В една от първите си публикации върху Зодиака предположих, че

изявата на Аменхотеп IV (Ехнатон) като истински слънцепоклон-
ник вероятно е повлияна от астрономически доводи... През осмата
година от управлението си този фараон-еретик преместил столицата
си в средата на Египет, недалеч от съвременното селище Тел Ел
Амарна... Историците не знаят мотивите му, но те може би ще се
изяснят, ако си припомним, че Ехнатон заема престола преди края
на големия (сотически) цикъл от египетския календар, настъпил
според сведенията на Цензорин през 1321 г. пр.Хр. - година, която
потенциално се оказва в рамките на живота на царя... Позволявам
си да допусна, че Ехнатон е знаел (и е бил длъжен да знае) обстоя
телствата около въвеждането на гражданския календар... Управле
нието му започнало малко преди първото завръщане на новогодиш
ния ден в първоначалната му точка. Подобно събитие било тържес
твено посрещнато хилядолетие и половина по-късно от римския им
ператор и, разбира се, със сигурност е имало огромно значение по
времето на Ехнатон.13
181
Конфликтът
Когато Ехнатон бил коронясан през 1353 г. пр.Хр., Раж

дането на Ра-Хорахти, т.е. новогодишният ден или 1 Тот
наближавал лятното слънцестоене. Видяхме как седем ве
ка по-рано Раждането на Ра-Хорахти е съвпадало със зим
ното слънцестоене, което вероятно е подбудило Ментухотеп
II да премести столицата на юг в Тива и, което е по -важно,
да основе нов религиозен център в Карнак. Седем века по-
късно, по времето на Ехнатон, Раждането на Ра-Хорахти
бавно пълзяло обратно към лятното слънцестоене в най-
северната точка, и съответно отново на север, към Хелиопо
лис. Възможно ли е това завръщане към началото да е пов
лияло на младия Ехнатон в желанието му да върне, както
ще видим по-нататък, религиозния център обратно в Хели
ополис? Споменахме, че според испанския астроном Хуан
Белмонте Раждането на Ра-Хорахти се е чествало в деня на
зимното слънцестоене в Карнак и Тива; следва да се отбеле
жи също, че „точно когато раждането на Ра съвпаднало със
зимното слънцестоене на I Ахет 1, празникът бил твърдо
замразен на този ден за останалата част от египетската ис
тория“.44 Ако Белмонте е прав в находчивото си предполо
жение (а аз определено смятам, че е така), тогава жреците
на Амон-Ра в Карнак се оказват в пряк конфликт с Маат -
космическия ред, изискващ завръщането на Раждането на
Ра-Хорахти при лятното слънцестоене и наред с това връ
щането на религиозната власт на хелиополските жреци на
север. Напълно разбираемо е, че жреците от юга едва ли са
били склонни да се лишат от властта и богатството в полза
на северните си колеги. За техен ужас обаче младият Ехнатон
явно е подкрепял подобно прехвърляне с довода, че е длъ
жен да се придържа към Маат. Това създало условия за
избухване на религиозна война.
В действителност бавният процес по връщането на рели
гиозните правомощия на хелиополските жреци започнал
182
много по-рано. Още от 1420 г. пр.Хр. има данни за сериоз
но замисляне на този ход от страна на управляващия фара
он — прадядото на Ехнатон Аменхотеп II дарил жреците на
север с великолепен храм край Големия сфинкс в Гиза, който
бил посветен на хелиополския Ра-Хорахти. На една стела
край Големия сфинкс има надпис, в който Аменхотеп се
описва като „Божествен владетел на Хелиополис“ и „Пото
мък [син] на Хорахти“ — ясен показател за предпочитания
та на царя към стария бог-слънце на Хелиополис.45 Синът
на Аменхотеп II Тутмос IV отишъл още по-далеч. Още като
млад принц той заявил, че Ра-Хорахти му се явил в образа
на Големия сфинкс и му обещал трона на Египет. Както
отбелязва египтологът Доналд Редфорд, „по собственото си
признание царят се качил на трона с помощта на бога-слън
це Ра-Хорахти, който му се явил насън.“46 В знак на благо
дарност към благодетеля си Тутмос IV заповядал Големият
сфинкс да бъде разчистен от пясъците и възстановен в ня
когашното си великолепие.47 Тази новопоявила се преда
ност към Ра-Хорахти и хелиополските жреци се засилила
при сина на Тутмос IV, великия Аменхотеп III. През цяло
то това време жреците в Карнак мрачно мълчали. Открити
ят конфликт обаче щял да избухне с възкачването на прес
тола на Ехнатон, сина мечтател на Аменхотеп III.
Разривът с Карнак
В историята Ехнатон е известен с това, че забранил по

читането на всички богове в Египет с изключение на Атон,
неговият явно нов бог-слънце, представян като диск със
струящи надолу златни лъчи. С други думи - една рели
гия, един бог-слънце, един символ. Нищо чудно, че затова
Ехнатон често се сочи като един от предтечите на монотеиз
ма; някои дори твърдят, че е бил не друг, а истинският
патриарх Мойсей.48 Но какъвто и да е бил, загадъчния вла
детел, има едно нещо, което прави най-силно впечатление в
183
РОБЪРТ БОВАЛ_________________ _________ _______
страстните му декрети и прокламации — неговата абсолют
на и пълна посветеност на космическия ред Маат. В древ
ните текстове отново и отново се набляга, че Ехнатон е ankh
ет maat, „живеещ в Маат“. Както отбелязва британският
египтолог Сирил Олдред, „Царят е персонификация на Ма
ат — дума, която превеждаме като „истина“ или „справед
ливост“, но има по-широкото значение на подобаващ кос
мически ред по времето, когато бил установен от Създате
ля... В учението на Ехнатон е налице непрекъснато набля-
гане върху Маат... каквото не се открива нито преди, нито
след него.“49
Когато Аменхотеп IV (бъдещият Ехнатон) се възкачил
на трона през 1353 г. пр.Хр., вероятно на шестнадесетго
дишна възраст, той царувал заедно със застаряващия си
баща Аменхотеп III. Много се спори колко е продължило
това съвместно управление, но най-вероятно не е било пове
че от няколко години. Във всеки случай Аменхотеп IV по
бързал да започне голямата си религиозна реформа, изди
гайки в Карнак храм на Атон, вероятно за да раздразни
могъщите жреци на Амон-Ра. Тук обаче има една уловка.
Както отбелязва Розали Дейвид от Манчестърския универ
ситет,
Ехнатон вероятно отначало си е представял култа като тясно свър

зан с по-старите вярвания; за това говорят ранните надписи от ка
менната кариера при Гебел-ел-Силселех, където той описва себе си
като „Главен пророк на Ра-Хорахти, Ликуващия на хоризонта, в
неговото име на Слънчева светлина, която е в Атон“.50
Египтологът Джордж Хард от Британския музей отива

още по-далеч. Според него „Атон всъщност е бог Ра, по
гълнат от иконографията на слънчевия диск.“31 Това стано
вище се подкрепя и от германския му колега Херман Шлогл,
според когото в първите години от управлението на Ехна
тон „богът-слънце Ра-Хорахти... бил идентичен с Атон“ и
че „дидактичното име Атон означава „Живият, Ра-Хорах-
ти, който ликува на хоризонта“.52
184
Векове след основаването на храма в Карнак и определе
но по време на възцаряването на Ехнатон жреците на Амон-
Ра били натрупали огромни богатства от данъци и дарения,
както и от полагащия им се дял от военните трофеи. Дан
ните сочат, че са притежавали огромни парцели земя и на
практика са контролирали изцяло търговския живот на Го
рен Египет. Жреците от Карнак представяли своя Амон ка
то върховен бог, поглъщащ правомощията и дори имената
па по-старите хелиополски богове Ра и Хорахти. Символи
те, иконографията и номенклатурата на Амон започнали да
се появяват навсякъде и да изместват тези на хелиополски
те соларни божества, което неизбежно довело до разрив меж
ду Севера и Юга. По същия начин много по-късно в истори
ята ще се получи друга схизма между Изтока и Запада по
ради различните символи, иконография и номенклатура на
исляма и християнството, макар и двете религии да почи
тат един и същи всемогъщ бог.
С огромната си власт и богатства жреците се превръща
ли в политическа заплаха за фараоните — както се казва в
старата поговорка, абсолютната власт развращава абсолют
но. От множество приписвани на Ехнатон изявления става
ясно, че отношенията между него и жреците в Карнак се
напрегнали до скъсване и младият фараон се страхувал за
трона и дори за живота си. Дали неимоверната мощ на жре
ците в Карнак е накарала Ехнатон да погледне в миналото,
към времето, когато слънчевата религия е била в ръцете на
лоялните жреци от Хелиополис? Или основен двигател е
бил космическият ред, показващ неизбежното завръщане
на слънчевия феникс и че той, Ехнатон, ще доживее този
момент? А може би са изиграли роля както страхът му от
жреците, така и неизменният космически закон? Каквато и
да е причината, през четвъртата или петата година от управ
лението си Аменхотеп IV променил името си на Ехнатон,
което означава „Славата на Атон“. Това определено е изка
рало от нерви жреците на Амон-Ра, които несъмнено са
приели замяната на Амон-Хотеп с Ахен-Атон (както също
се изписва името) за плесница. Критичният момент
185
РОБЪРТ БОВАЛ____________________ ________________________________
настъпил, когато Ехнатон забранил култа към Амон-Ра и
официалното заторил най-гол емия храм в Карнак. След то
ва немислимо решение последвал друг, още по-сериозен удар
срещу тиванските жреци -- Ехнатон обявил, че смята да се
премести заедно с целия двор в нов град, посветен на Атон
и носещ името Ахет-Атон („Хоризонтът на слънчевия диск“),
който смятал да построи на север.
В началото на пролетта на 1348 г. пр.Хр.53 царят и част
от двора посетили мястото на бъдещия град, на няколко
километра западно от съвременното градче Тел Ел Амарна.
Застанал в колесница от електрум и блестящ като самия
слънчев диск, Ехнатон провъзгласил, че „неговият баща“
Атон е избрал това място за своя нов и вечен слънчев град.
Очевидно Атон се е явил на царя в Тел Ел Амарна и му е
казал: Мястото „ще ми принадлежи за вечни времена, като
хоризонт на слънчевия диск“.54
Що за космическа визия е подбудила Ехнатон да избере
точно това м:ясто за своя град на мечтите?
Възможно ли е тя да е свързана с положението на слън
цето там, което да има някакво жизненоважно значение за
идеята за вечен слънчев град? И ако е така, какво е то?
Какво е видял Ехнатон в Тел Ел Амарна, та е бил така
убеден, че именно тук е истинското земно царство на бога-
слънце?
186
Птицата бену (фениксът) била наричана „Господар на
юбилеите"...
Р. Уилкинсън,
Атон: „Господар на юбилеите" .

Френсис Левелин Грифит, Юбилеят на Ехнатон
През шестата година Атон получил ново прозвище -

„Честващият юбилеи".
Ахмед Осман, Ехнатон и Мойсей
Ще построя на това място „Дом на ликуването" за

Атон, моя- баща, на острова „Атон бележитият в юбиле
ите" в Ахетатон.
Прокламация на Ехнатон
при церемонията по основаването на град Ахетатон.
Живият и велик Атон, който чества, юбилей в храма си

в Ахетатон.
Надпис от Амарна, по Р. Уилкинсън,
Пустинно място
През ноември 2002 г. посетих за първи път Тел Ел Амар

на — самотно място на източния бряг на Нил в средата на
Египет. Бях в компанията на четиридесетина шумни ита
187
лианци, доведени в Египет от моя добър приятел Адриано
Форджоне, редактор на римското списание Нега. Всяка
година Адриано организира специална обиколка на Египет
за своите читатели и често ме моли да ги съпровождам.
Приемам с удоволствие, стига да съм свободен, защото така
имам възможност да се срещна с някои мои читатели, а
нерядко и да създам нови приятелства.2 На разсъмване
тръгнахме с два автобуса от хотел „Меридиан“ в Гиза и
поехме по новото асфалтирано шосе за Фаюм. Беше прият
но топъл есенен ден и всички бяхме в добро настроение.
Отдавна трябваше да съм посетил Тел Ел Амарна, но все не
ми се отваряше удобен момент да ида дотам.
Наближихме оазиса Фаюм и шофьорът зави на югоизток
към Нил. Няколко часа следвахме реката и накрая стиг
нахме оживеното пазарско градче Ал Миня. След кратка
почивка продължихме нататък и стигнахме до малкото селце
Малави, където пресякохме Нил с разнебитен стар ферибот.
Тук оставихме тучната Нилска долина зад гърба си и нав
лязохме в пустинята, за да стигнем до огромна долина с
формата на полумесец, обградена от ниски каменисти хъл
мове. Намирахме се в прочутата Тел Ел Амарна.
Но къде беше легендарният град на слънцето?
За жалост Ахетатон е изчезнал напълно, отнесен от ви
хъра, както гласи популярният израз,, Отдавна ги няма раз
кошните дворци и великолепните светилища на това място.
Отдавна го няма и прочутият Голям храм на Атон. Личат
единствено очертанията на основите и две счупени колони
от т.нар. Малък храм на Атон. Според Бари Кемп, ръково
дител на експедиция „Тел Ел Амарна“ на Египетското изс
ледователско дружество през 1977—78 г., „Амарна никога
не е била изгубен град в смисъл, че е станала невидима,
макар че за един дълъг период е останала незабелязана по
ради липса на интерес.“3 Е, сега е напълно невидима. По
добно на родната ми Александрия, Ахетатон трябва да се
гледа не с очи, а с въображение.
В ново време руините на Тел Ел Амарна са забелязани за
първи път от французина Едме Жомар, старши член на
188
Наполеоновата експедиция от 1798—99 г. На път към Кай
ро той с изненада се натъкнал на оскъдните останки на
явно огромен град, който не фигурирал на никоя карта. „За
жалост повечето постройки са разрушени и няма почти ни
що за гледане освен основи“ — оплаква се Жомар. Той по
паднал съвсем случайно на изгубения град Ахетатон, или
по-скоро на останалото от него след преднамереното му раз
рушаване камък по камък от вбесените жреци на Амон-Ра
ок. 1335 г. пр.Хр. Жомар направил няколко скици на гра
да, които служели като основен източник до 1824 г., когато
сър Джон Гарднър Уилкинсън предприел мащабни архео
логически проучвания. След него през 40-те години на XIX
в. там копал пруският археолог Рихард Лепсиус. Система
тични разкопки обаче били започнати от сър Уилям Питри
през 1891 г. От 1917 г. нататък са предприети няколко де
тайлни проучвания на Ахетатон, последното от които е на
Бари Кемп и Абдел Азис Авад през 1977-78, резултатите
от което бяха публикувани през 1993 г. от Лондонското
египтоложко дружество.4 Всички тези разкопки, и особено
проведените от Кемп и Авад, дават възможност за изграж
дането на доста реалистична картина на Ахетатон. Днес има
дори модел на града, дело на архитектите от лондонското
ателие „Ингъм“, който е изложен в сградата на Лондонското
египтоложко дружество.5
Древният Ахетатон представлявал огромен град с дъл
жина 12 и ширина 2 километра. Току-що построен, той ве
роятно е приличал на блестяща перла на източния бряг на
Нил. Реалните му граници обхващат и двете страни на ре
ката и включват зелените поля на западния бряг. Според
преценките само за няколко години населението му е на
раснало на 30 000 души, което прави Ахетатон истинска
метрополия в сравнение с другите примитивни култури от
II хил. пр.Хр., когато хората все още живеели в малки се
лища, където броят им рядко надвишавал хиляда души.
Както било обичайно в Египет, строежът на Ахетатон
започнал с гробниците за царското семейство и другите ви
сокопоставени служители. Те били изсечени в източните
189
хълмове зад градския център. Царският район се наричал
„Атон, бележитият в юбилеите“ и се състоял от огромни
храмове с открити дворове, пищно украсени дворци и вили
с градини и частни кейове край Нил, както и различни
помощни постройки, като казарми, работилници, правител
ствени сгради, архиви, конюшни и складове. Имало вели
колепен булевард, който играел ролята на церемониален
път за царя и минавал успоредно на реката между Големия
дворец и Големия храм на Атон. Последният бил известен
като gem-pa-aten — „Домът на Атон“.6 Бил огромен, с из
дължен правоъгълен план и вход от западната страна, през
който се стигало до вътрешен двор, наричан „Дом на ликува-
нето“, следван от други шест, свързани помежду си дворо
ве. В задната част на храма имало кланица за жертвените
животни, а още по-нататък, при самия край на комплекса,
било Светилището на Атон, представляващо серия открити
дворове със стотици жертвени маси. Целият комплекс бил
дълъг зашеметяващите 760 и широк 290 метра и бил на
пълно затворен от висока оградна стена. Дворецът, или Цар
ският дом, се намирал непосредствено на юг и малък мост
го свързвал с царските градини край Нил. Южно от Царс
кия дом се издигал т.нар. Малък храм на Атон, който вероят
но служел като личен параклис на фараона. Градът имал
две основни пристанища, едното за Големия храм, а друго
то — за двореца. Имало също и голям пристан със серия
малки кейове, обслужващи многобройните складове и жи
лищната част на града.
Външно в Ахетатон всичко било идеално. За съжаление
обаче градът бил построен набързо — отгоре-отгоре, както
казва Доналд Редфорд, - за да бъде задоволено желанието
на царя да премести колкото се може по-бързо двора си от
Карнак. Дори и да беше оцелял, едва ли сградите му са
щели да устоят дълго време, без нужда от постоянни ре
монти и повторно украсяване. Колкото до разположението,
царят трудно би могъл да направи по-лош избор. Мястото
представлявало негостоприемна пустинна низина, животът
в която бил още по-неприятен заради възвишенията на
190
изток, които безмилостно отразявали слънчевата жега. Ле
тата в Ахетатон несъмнено са били безкраен изгарящ кош
мар. Без да срещат преградата на пищната растителност на
Пилската долина, ветровете непрекъснато навявали прах
от сухата и безжизнена източна пустиня. Дори днес райо
нът е безлюден, обитаван само от няколко семейства фелахи,
живеещи в крайна мизерия. Защо тогава царят е избрал
точно това място за вечно седалище на бога-слънце?
Според египтолога Сирил Олдред Ехнатон решил да пре
мести столицата от Тива в Тел Ел Амарна някъде около
петата година от управлението си, защото така му било на
редено от бога-слънце Ра-Хорахти.7 Намек за това има в
т.нар. Ранна прокламация на Ехнатон във връзка с града,
която „започва с високопарно рецитиране на имената и тит
лите на Ра-Хорахти-Атон, следвано от тези на царя“, след
което се заявява: „Моят баща живее, божествен и царствен,
Ра-Хорахти, ликува на хоризонта в образа на Светлината,
която е Атон (слънчевия диск), живее вечно и завинаги...“8
Смятаният за авторитет по Ехнатон Доналд Редфорд об
ръща внимание на един надпис, в който „царят изразява
вярата си, че боговете някак са се провалили или са „прес
танали“ да бъдат дейни, и описва своя новоприет бог като
абсолютно уникален и намиращ се на небето... множество
описания категорично показват, че въпросният бог е Ра-
Хорахти, „Ра, Хор-Хоризонтът“, великият бог-слънце на
Хелиополис.“9 Освен това посочва, че върховният жрец в
Ахетатон бил известен като „Главен пророк на Ра-Хорах-
ти“, което според Редфорд е „титла, несъмнено заета от
соларния култ на Хелиополис“ ,10 Както вече видяхме, Ра-
Хорахти бил богът на изгряващото на изток слънце. Въз
можно ли е видението, вдъхновило Ехнатон да избере Тел
Ел Амарна, да е свързано по някакъв начин с изгрева над
източните хълмове в определен ден на годината?
191
Голямото завръщане
Царуването на Ехнатон продължило около 18 години и

е известно като „Период Амарна“, тъй като се развива най-
вече в новия град Ахетатон при Тел Ел Амарна -- от пета
та година след заемането на престола до падането му през
1335 г. пр.Хр. Отначало периодът представлявал завръ
щане към много по-старата (и съответно по-чиста и леги
тимна) соларна религия на Хелиополис и нейния бог Ра-
Хорахти. За египтяните, а и за много други древни култу
ри, идеалният модел бил не настоящето, а миналото, дъл
боките религиозни убеждения и най-вече стриктното спаз
ване на космическия закон, както ясно се вижда от големи
те пирамиди и храмове в Хелиополис. За Периода Амарна е
характерна и явна промяна в изкуството, своеобразен фара-
онски ренесанс, както го нарича египтологът Артър Уей-
гъл: „Ето защо може да се каже, че изкуството на Ехнатон
е един вид ренесанс — завръщане към класическия период
от архаичните дни; движещият мотив на това завръщане е
желанието да се наблегне върху царя, като символ на най-
древния от всички богове — Ра-Хорахти.“11
Така всичко показва, че Ехнатон е смятал себе си (или
може би покойния си баща Аменхотеп III) за завърнал се
слънчев бог със стар хелиополски произход,12 нещо като ме
сия, който ще изтръгне религиозната власт от покварените
жреци на Амон-Ра в Карнак и ще я върне на истинските й
пазители, жреците на Ра-Хорахти в Хелиополис. Първона
чалното намерение на Ехнатон е напълно ясно — да покаже
върховенството на Ра-Хорахти и как хелиополският бог се е
слял с Атон в Ра-Хорахти-Атон. Но защо при такава силна
демонстрация па преданост към Ра-Хорахти Ехнатон не е
върнал религиозната власт на хелиополските жреци, а я е
задържал за себе си в Тел Ел Амарна? Въпросът става още
по-уместен, ако си припомним, че неговият баща, дядо и
192
Царят и Сешат изпълняват
церемонията „опъването на
въжето“, Карнак.
Възпроизвеждане на
церемонията „опъването на
въжето“.
Хор отбелязва с
копие място в
Големия черпак.
Некрополът в Гиза,
изглед от изток.
Авторът. Изглед
от покрива на сградата,
в която живее.
Въздушен изглед па Гиза.
Пирамидите в Гиза, гледани

от североизток. Обърнете
внимание на отклонението
иа най-малката пирамида.
Орион. Обърнете внимание
на отместването па най-малката
звезда (Минтака) от Пояса на
Орион.
Поясът па Орион
и отместването па Минтака.
Звездните шахти на Голямата пирамида.

Авторът
при пирамидите
в Абусир.
Изглед
към пирамидите
в Абусир
от храма
на слънцето в
Абу Гораб.
Обърнете
внимание на
алабастровия
жертвеник долу
вляво.
Авторът при храма в Карнак, западен вход.
Сър Нормън Локиър, ок. 1899 г.
Остров Елефантина и Асуан

на заден план. Авторът е сниман
в градината на хотел
„Старият праг“.
Изгрев в деня па зимното слънцестоене, Карнак.
_ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
прадядо са започнали процеса на преместване на центъра в
Хелиополис.13 Смятам, че отговорът отчасти се крие във въз
приетата от Ехнатон политическа стратегия за осъществява
не на големия план за религиозна реформа, поради която
няколко години след поемането на властта той изоставя иде
ята за съчетан слънчев бог в полза на един-единствен - Атон.
Много ясно се вижда, че образът на Ра-Хорахти (човек с
глава на сокол и със слънчев диск над нея) изчезва напълно
от религиозното изкуство на Тел Ел Амарна. .Разрешава се
показването единствено на слънчевия диск Атон. Това не
означава, че царят е забранил почитането на Ра-Хорахти,
защото през целия Период .Амарна името му се споменава с
голямо благоговение от високопоставени чиновници и жре
ци в Ахетатон. Всъщност върховният жрец в новата столица
носел титлата „Главен пророк на Ра-Хорахти“. Най-вероят
но причината да не виждаме образа на Ра-Хорахти през вто
рата половина на Периода Амарна е в растящата нетърпи
мост на Ехнатон към разноликите представяния на бога-слън
це вместо простия златен диск със струящи към земята бла
готворни лъчи. С други думи, царят позволявал представя
нето на бога-слънце по начина, по който той наистина се
явявал на света. Единственият намек за допълнителен сим
волизъм били странните, подобни на листа длани в края на
слънчевите лъчи (вероятно замислени да символизират зак
рилящата и благосклонна топлина и енергия на слънцето) и
малките знаци анкх, символите на живота, които понякога
се изобразяват на върха на тези длани. Но това било всичко.
Никъде в Египет не било позволено богът да се представя с
човешки и животински изображения, пито с каквито и да
било други символи.14
С един замах Ехнатон премахнал различните иконогра-
фии, довели до разрива между слънчевия бог на севера (Ра-
Хорахти, мъжът с глава на сокол и слънчев диск над нея) и
този на юга (Амон-Ра, с човешка глава и с двете божестве
ни пера). Но макар всичко това да обяснява уникалността,
приписвана от Ехнатон на Атон, не става ясно защо фарао
нът е избрал именно Тел Ел Амарна за център на култа

РОБЪРТ БОВАЛ ______ _____________________________________________
към своя бог-слънце. Защо не е върнал култа в Хелиопо
лис, както би могло да се очаква от първоначалната му
преданост към Ра-Хорахти и близостта между него и Атон?
Може би се е страхувал, че преместването в Хелиополис ще
предизвика религиозна война между Севера и Юга? Или
пък най-желаният му епитет „живеещ в Маат“ го е задъл
жавал да действа в съответствие с космическия ред? И не е
ли възможно да е намерил решение чрез Маат (което в края
на краищата е не друго, а равновесието между космичес
кия ред на небето и земята) и да се е опитал да балансира
религиозните сили, раздиращи Египет?
Както вече видяхме, космическият ред, или равновесие,
като че ли е бил всичко за древните египтяни. Това е засви
детелствано най-убедително от сцената на съда, когато ду
шите на мъртвите се претеглят на везните на Маат, като на
другото блюдо се поставя перото на истината и справедли
востта. В природата този механизъм на равновесие (днес го
наричаме екология) може да се види във всичко, а в Египет
най-силната му проява несъмнено е ежегодното разливане
на Нил и неговата деликатна екология. Видяхме, че препа
лено слаб или силен разлив може да означава катастрофа.
А оптималният разлив налагал тънко естествено равнове
сие между нивото на водата при Елефантина и времето от
годината. Оцеляването на Египет зависело напълно от ба
ланса между силите на природата и небесните сили, управ
ляващи времето. По същия начин трябвало да се баланси
рат и противоположните сили между хората, както Хор и
Сет са били балансирани по време на сътворението. Може
би затова за Ехнатон е било важно уравновесяването на Се
вера и Юга. И тъй като Египет от времето на фараоните е
преди всичко религиозна държава, това равновесие щяло
да се установи чрез религията.
От Единадесета династия нататък, необузданият възход
на южното жречество в Карнак сериозно нарушил религиоз
ния баланс между Севера и Юга. Въпреки това идеята за
връщане на духовния авторитет обратно на хелиополските
жреци щяла да влоши положението още повече. Тел Ел
194
Амарна се намира почти по средата между Карнак и Хели
ополис и е можела да играе ролята на географска ос между
„Хелиополис на Юга“ и „Хелиополис на Севера“. Дали в
такъв случай решението за преместване в Тел Ел Амарна е
било политически акт на уравновесяване от страна на царя
и изобретателен опит за елиминиране на северния и южния
религиозни центрове в полза на един-единствен, разполо
жен в средата на Египет? Докато стоях под звездното небе,
насред руините на бленувания град на слънцето на Ехна
тон, обгърнат от тишината, аз много добре си преставях
огромната драма, разиграла се тук преди повече от три хи
лядолетия. Запитах се - нима слънчевият диск няма и сред
на точка (равноденствието), която „балансира“ двете
крайности на лятното и зимното слънцестоене? И ако Еги
пет наистина е изграден „по подобие на небето“, нима не би
трябвало да има подобна религиозна среда или ос в центъра
на страната? С растящо вълнение започнах да осъзнавам,
че Египет наистина би могъл да стане космическо царство,
функциониращо според закона на Маат, онзи неизменен и
вечен цикъл на слънцето, който го кара да се движи между
севера и юга. Ако наистина това е бил тайнственият мотив
на Ехнатон, то стратегията му е била наистина блестяща.
При успех тя би сложила край на хилядолетия религиозна
дихотомия, която вече се превръщала в сериозна полити
ческа междуособица. В същото време един такъв ход би
поставил всички под един символ на бога-слънце, видимия
слънчев диск, или Атон, чиято съвършена форма предста
вя единствения творец на вселената и чийто единствен ре
лигиозен център ще се намира в самото сърце на Египет.
Но подобно на всички вдъхновени от идеологии мечти,
амбициозният план на Ехнатон бил обречен на провал от
самото начало. Защото той сериозно недооценил и друг ва
жен фактор — човешката природа. Жреците на Амон-Ра в
Карнак прекалено много обичали придобитата власт и бо
гатства, за да позволят на Ехнатон да ги отнесе в новата си
столица Ахетатон — въпреки че владетелят бил, поне в соб
ствените си очи, слънчев фараон, „живеещ в Маат“. Абсо-
195
РОБЪРТ БОВАЛ~_
лютната власт развращава абсолютно и жречеството в Кар
нак било окончателно загубено. Твърдото управление на ре
лигиозните дела им донесло несметни богатства и неоспор-
ван авторитет. Когато Ехнатон се възкачил на престола, те
на практика контролирали царската съкровищница и всич
ки финансови приходи и най-вероятно са облагали с данък
стопанските начинания и доходите на всяко семейство в
страната. Естествено те нямали намерение да се откажат от
всичко това само защото в царствената глава на един мис
тично настроен и вероятно леко налудничав младеж се е
пръкнала идеята, че е някакъв слънчев месия, дошъл да
„монотеизира“ древната религиозна система на Египет. И
макар отначало да нямали друг избор, освен да търпят сво
енравното момче-цар, накрая били принудени да отвърнат
на удара. Трябва обаче да отдадем заслуженото на младия
владетел - на жреците от Карнак им били нужни цели 17
години, докато се почувстват достатъчно уверени, за да
направят своя ход.
Бележит в юбилеите
В грандиозния план на Ехнатон има и нещо друго, което

според мен е останало незабелязано - много силната връзка,
създадена от самия владетел, между Ахетатон и царските
юбилеи. Както вече посочихме, това е очевидно от името на
градския център — „Атон, бележитият в юбилеите“. Във
Втора глава свързахме тези юбилеи със сотическия цикъл
и съответно със слънчевия феникс, който понякога се нари
ча със странното прозвище „Господар на юбилеите“.13 Фе
никсът бил особено свещен за Хелиополис, тъй като кац
нал именно там по време на сътворението (zep tepi, Първото
време), за да задвижи циклите на времето и небето. Ето
защо е много показателно, че Ехнатон описва Ахетатон ка
то „Тронът от Първото време, който той [Атон] направи за
себе си, за да може да си почива на него“.16
196
Колко юбилеи е отпразнувал Ехнатон в Ахетатон? И в
чест на кого? Отговорите зависят от това на кой египтолог
ще повярвате. Доналд Редфорд, например, му признава са
мо един юбилей при това не в Ахетатон, а в Карнак. Също
то прави и живеещата в Египет Джослин Гоъри, признат
специалист по юбилея на Ехнатон (макар че, за разлика от
Редфорд, тя оставя въпроса донякъде открит).17 Други пък
предполагат, че през седемнадесетгодишното си управле
ние Ехнатон е чествал два, а може би и повече юбилеи.18
Каквато и да е истината, всички тези учени са съгласни, че
в началото на царуването си (може би през втората или
третата година от него) Ехнатон, колкото и странно да изг
лежда, решил да провъзгласи юбилей не за себе си, а за
„баща“ си Атон. И това станало три години преди разрива с
жреците на Амон-Ра в Карнак. Напълно възможно е в сво
ята наивност царят да е решил, че с подобно събитие ще
наложи по един елегантен начин новия си бог на жреците.
Във всеки случай странното му желание да отпразнува юби
лей в самото начало на управлението си — освен че бил за
Атон — станало причина за мащабна строителна програма
в Карнак буквално под носа на жреците на Амон-Ра. Сред
множеството набързо построени храмове в Карнак изпък
ват два — т.нар. Gm-(t)-p-itn („Слънчевият диск е намерен“)
и Hwt-bnbn („Домът на бенбен“) тези храмове, подобно на
всички останали светилища, построени от Ехнатон, били
разрушени след смъртта му от жреците на Амон-Ра, а ка
мъните се използвали за строежа на новите сгради в Карнак.
През последните 50 години археолозите откриха в стени
те на пилони, построени след смъртта на Ехнатон, огромен
брой малки каменни блокове — вече са около 45 000, —
които някога са били част от Gm-(t)-p-itn и Hwt-bnbn. Егип
толозите наричат тези малки блокове talatat, дума с на пръв
поглед неясен произход.19 Отначало предприемчиви египто
лози решили, че ще могат да ги подредят подобно на ги
гантски пъзел, но процесът се оказал толкова сложен и до
саден, че дълги години не било постигнато почти нищо.
През 1965 г. обаче американският офицер от запаса и лю
197
бител на древните изкуства и технологиите Рей У. Смит
предложил използването на компютърни технологии за вир
туална реконструкция на различните стенни панели, от ко
ито били свалени тези talatat. Успял да привлече неколци
на видни египтолози и стартирал проекта „Храмът на Ех
натон“. През 1972 г. Смит бил заместен от египтолога До
налд Редфорд, който установил, че почти всички камъни са
от храма Gm-(t)-p-itn („Слънчевият диск е намерен“), обс
лужвал юбилея на Ехнатон в Карнак. Поради липсата на
подобни данни за юбилей в Тел Ел Амарна Редфорд стигнал
до заключението, че след втората година от управлението
на царя не е имало друго честване. Но тази липса на архео
логически данни (особено на място, разрушено така безми
лостно от армиите на Амон-Ра) силно контрастира с многоб-
ройните текстови косвени улики, според които Ехнатон най-
малкото е възнамерявал да чества множество юбилеи в но
вия си град, при това не само за себе си, но и за своя „баща“
Атон. Всъщност ясно личи, че от самото начало намерението
на Ехнатон било Ахетатон да служи като юбилеен център
дори и след смъртта му, за вечни времена — същото, което
според мен е целял и фараонът Джосер от Трета династия с
построяването на комплекса в Сакара 1300 години преди то
ва. Едно от хвалебствията, често отправяни от Ехнатон към
Атон, повече от сигурно потвърждава това намерение: „Ве
ликият жив Атон, който е в празника, господар на небето,
господар на земята, насред „Ликуването“ в Ахетатон.“20 Атон
на няколко пъти бива наричан от фараона imy hb(w) sd и nb
hb(w) sd21 — „Бележит в юбилеите“ и „Господар на юбилеи
те“,22 а в един надпис от първата гранична стела на града,
поставена от самия Ехнатон, ясно се посочва: „Да ми бъде
направен гроб в източните хълмове; погребението ми да бъде
извършено там, сред множеството юбилеи, които ще нареди
за мен Атон, моят баща.“23
198
Домът на ликуването
Известно е, че истинският баща на Ехнатон, Аменхотеп

III, е чествал най-малко три юбилея, като последният е
бил през тридесет и седмата година от управлението му.
Според египтолога Франсис Грифит дворецът на Аменхо
теп III. в Западна Тива, който бил наричан „Домът на ли
куването“, включвал „голяма фестивална зала за отбеляз
ване на юбилея“:
Сред сградите, замислени от Ехнатон за украса на новата му столица,

има две с името „Дом на ликуването“. На четвъртата година от цару
ването си, когато оповестил намерението си да основе Ахетатон или
„Хоризонтът на слънцето“ при съвременната Тел Ел Амарна, Ехна
тон наредил речта му да бъде изсечена върху скалите северно и южно
от границите на града... В нея владетелят се кълне в Атон да построи
всякакви паметници в Ахетатон и да не се мести другаде. Наред с
другите неща той казва: „Ще построя на това място „Дом на лику
ването“ за Атон, моя баща, на острова „Атон, бележитият в юбиле
ите“ в Ахетатон; и ще построя на това място „Дом на ликуване
то“... [за] Атон, моя баща, на острова, „Атон бележитият в юбиле
ите“ в Ахетатон“ Липсващата част от надписа ни пречи да разбе
рем защо е трябвало да има две сгради с едно и също име, цел и
местоположение; възможно е да става дума за свързани помежду си
дворец и юбилейна зала, както е било в жилището на Аменхотеп III.
Грифит явно е на мнение, че Ехнатон е смятал да пост

рои постоянен юбилеен храм в Ахетатон, посветен на него
вия „баща“ Атон , който да се намира някъде до двореца
му. Тази идея се подкрепя от факта, че истинският му ба
ща, Аменхотеп III, построил постоянна юбилейна зала до
собствения си дворец в Западна Тива, известна като „Вели
колепието на Атон“ и „Дом на ликуването“. Археологичес
ките данни показват, че храмът „Дом на ликуването“ в Ахе
татон е част от Големия храм на Атон, наричан „Дом на
199
Атон“. Всичко това почти със сигурност означава» че Ехна
тон е възприемал Атон като бог на юбилеите - до такава
степен, че, според Джордж Харт, в съзнанието му „Атон
също е чествал юбилеи като фараона“.25 Британският егип
толог Стивън Куирк изказва предположението, че Ехнатон
често е използвал термина „баща“ по отношение на Атон,
тъй като „явно е настоявал, че баща му е оцелял в слънче
вия диск.“ Според Куирк е възможно „това да е причината
за отбелязаните големи фестивали от деветата и дванадесе
тата му година и може би за основаването на град Ахетатон
на шестата година. Фестивалите (хеб) сед (юбилеите) про
дължавали да се честват за Атон, сякаш по-старият цар бил
жив на земята.“
Джослин Гоъри също посочва, че „в някои случаи, кога
то е изразявано желанието царят да празнува много сед-
фестивали (юбилеи), това изглежда е имало някаква връз
ка с времето, продължителността на царуване, продължи
телността на живота и прочее.“ Тя отбелязва, че в това „про
чее“ вероятно, според някои изследователи като Флиндърс
Питри, се съдържа „част от сотическия цикъл“27. Нека си
припомним от Втора глава, че предположихме, че хеб-сед
фестивалите се базират на календарни изчисления, провеж
дани на различни интервали в рамките на сотическия ци
къл, и че на всеки 1460 години са се чествали нещо като
върховни фестивали. Фактът, че краят на един такъв пери
од се е паднал около 1321 г. пр.Хр., и то по време на живо
та на Ехнатон (тогава трябва да е бил на 48 години), може
наистина да обясни изобилието от епитети, празненства и
храмове, свързани с хеб-сед през Периода Амарна. Перио
дът Амарна е сотически период.
Ако това е така, вероятно има връзка и фактът, че по
време на сложната организация на първия юбилей за трий-
сетгодишнината от царуването на Аменхотеп III, царят на
редил в ритуалите да се използват 780 статуи на богинята
Секмет, соларно божество. Числото 780 е издълбано и на
много от олтарите, разположени около Големия храм на
Атон в Тел Ел Амарна, тъй като, според Доналд Редфорд,
200
ходът на времето и постоянството на календара изцяло
зависят от неуморната регулярност на слънчевия диск, а
като че в чест на календарната цялост, от едната страна на
Grn-itn били разположени 365 маси за жертвоприношения
и още толкова от другата страна - общо 730 маси, а 730,
разбира се, е половината от сотическия цикъл (1460
години). Джослин Гоъри пише, че „относно специфичния
момент от гражданския календар, в който се чества фес
тивала (хеб) сед, датата I prt 1 се смятала за идеална“.29
Това становище се споделя и от Длан Гардинър, както и
от експерта по календара Ричард Паркър.30 В египетския
граждански календар I prt 1 е първият ден на първия ме
сец на втория сезон. Известен е също като 1 Тиби (Тиби е
името на петия месец). При въвеждането на календара през
2781 г. пр.Хр. 1 Тиби се е падал четири месеца (4 х 30 =
120 дни) след лятното слънцестоене, което според нашия
Григориански календар е 19 октомври. За мен лично тази
дата имаше особено силен резонанс, тъй като по една слу
чайност на два пъти ми се случва да посетя точно тогава
Големия храм на Рамзес II в Абу Симбел, а всички египто-
лози знаят, че точно на този ден слънцето се изравнява с
главната ос на храма и лъчите му проникват в светая све
тих и озаряват четирите статуи вътре, едната от които е
на Ра-Хорахти. И тогава разбрах, че във всички тези свър
зани помежду си улики има нещо, което ще промени зави
наги виждането за значението на тези големи религиозни
центрове на Египет.
Юбилейни центрове за вечни времена
За първи път видях големия скален храм на Рамзес II в

Абу Симбел през пролетта на 2002 г., когато съпровождах
група посетители на обиколка из Египет.31 Излетяхме рано
сутринта от Кайро и след кратък престой в Асуан продъл
жихме още половин час на юг, до Абу Симбел.
201
РОБЪРТ БОВАЛ_______ _____ ____________________
Първото, което човек забелязва на това сухо и горещо
място на южната граница на Египет, е чистият и спокоен
въздух, който е още по-впечатляващ след праха и мръсоти
ята на Кайро. През онзи ден подухваше лек топъл ветрец и
небето сякаш бе боядисано в яркосиньо, без нито едно обла
че. От летището поехме с автобуси по неравния път покрай
езерото Насър до Големия храм. След обичайната бъркотия
около купуването на билети и проверки за оръжие ни пове
доха по пътека, спускаща се надолу към езерото. След един
рязък завой се озовахме пред четирите седнали колоса на
Рамзес II, доминиращи над фасадата на храма. Макар да
бях подготвен за срещата, ме завладяха силни емоции. Чув
ствах се някак смален, смирен, вдъхновен, изпълнен със
страхопочитание и въодушевление. Идеше ми да плача и да
се смея едновременно.
Рамзес II от Деветнадесета династия е управлявал от 1290
до 1224 г. пр.Хр. и често е наричан Наполеон на Древен
Египет. Той безспорно е най-известният фараон; за славата
му допринесе дори Холивуд, който го превърна в суперзло-
дея, решен да попречи на Мойсей и евреите да прекосят
Червено море на път към Обетованата земя. Тук няма да
разискваме дали това е историческа истина, или не. Най-
много ни интересува фактът, че наред с всичко останало
Рамзес II е бил строител от голям мащаб. По време на уп
равлението му из цялата страна били започнати мащабни
строителни програми, гигантски статуи на фараона се из
дигали при входовете на огромните храмове и разкошни
дворци. Например в храма в Луксор ви посреща висока 15
метра статуя на седящия на трона си Рамзес II. Ще го види
те и в храма в Карнак, този път изправен край входа при
втория пилон. И в Мит’Раин (древния Мемфис), където има
негова гигантска статуя, сега лежаща като спящ великан
под навеса, построен през 60-те от Службата за старините.
Най-внушителните статуи на Рамзес II обаче са четирите
седящи колоса, охраняващи входа на Големия храм в Абу
Симбел. Видите ли ги, те ще останат завинаги в паметта ви
като напомняне, че е имало времена, когато царете са смя
202
тани за гиганти и богове, и изображения им били увекове
чавани в камъка.
Но колкото и странно да ви се струва, този труден за
пропускане храм е бил „изгубен“ след римската окупация
през 30 г. пр.Хр. Преоткрит е едва през 1813 г. (наполови
на погребан в пясъците) от швейцарския пътешественик
Лудвиг Буркхард, докато пътувал нагоре по Нил към Ну-
бия. Пръв обаче в него влязъл скандалният италианец Джо-
вани Белцони през 1817 г. Според преценките, за построя
ването на храма са били нужни около 30 години и това
няма да ви изненада, ако се вгледате по-внимателно в него.
Четирите седнали колоса на фасадата са изсечени от мате-
риковата скала и са високи 21 метра — най-високите ста
туи, откривани някога в Египет.32 Над тях и центрирана
спрямо оста на храма е изсечена изправена статуя на бога-
слънце Ра-Хорахти в обичайния си образ на мъж с глава на
сокол и слънчев диск над нея,33 която подчертава силно
соларния характер на храма. Горният корниз е украсен с
ред от 22 мъжки песоглавци (павиани), свещените майму
ни на бога-слънце. Тези създания имали навика да се съби
рат призори по бреговете на Нил и да посрещат изгрева с
вдигнати ръце и странни крясъци. За египтяните те сякаш
„говорели“ на бога-слънце.34 В древноегипетската митоло
гия небето има много „порти“, като през дванадесетата от
тях се излиза от подземния Дуат на източния хоризонт.
Според Джордж Харт песоглавците са пазителите на едина
десетата порта на небето и били виждани в „района непос
редствено преди зазоряване“, затова били наричани „песог
лавци на изгрева, боговете-носители на ярката светлина“.35
Песоглавците, особено от този вид, често могат да се срещ
нат в украсата на храмови фасади и по пиедесталите на
обелиски.36 Богът на науката и писмеността Тот (гръцкият
Хермес) бил божествен песоглавец, който гордо заявява в
един надпис от Новото царство: „Аз съм Тот и говоря езика
на Ра като вестител.“37 В друг надпис четем, че „песоглав
ците оповестяват раждането на великия Ра... Те са от двете
страни на този бог, докато се издига на източния хоризонт;
203
те танцуват за него, скачат радостно за него, пеят за него,
възхваляват го, викат за него... Те са, които възвестяват Ра
на небето и на земята.“38
Както ще видим, горните текстове описват идеално тези
22 песоглавци от фриза на храма в Абу Симбел.
Симфония от светлина
Когато през 60-те години оглавил екипа на ЮНЕСКО за

спасяване на храма Абу Симбел от надигащите се води на
езерото Насър, холандският египтолог Ян ван Хааген не
пропуснал да забележи, че всяка сутрин слънцето осветява
редицата от 22 песоглавци в горната част на фасадата.39
След като се издигнело още малко, лъчите му докосвали
слънчевия диск върху главата на изсечения в централната
част на фасадата Ра-Хорахти. Веднага след това идвал ред
на четирите седнали колоса на Рамзес II, а когато се изди
гало на около 1° над хоризонта, цялата фасада на храма
заблестявала в утринната светлина. Това обаче ставало в
най-обикновен ден. Около 19 октомври по изгрев се случва
ло нещо невероятно — слънчев лъч прониквал на цели 60
метра навътре в храма и осветявал четирите седящи статуи
на Пта, Амон-Ра, Рамзес II и Ра-Хорахти в светая светих.
Резултатът — на който бях два пъти свидетел - е наистина
вълшебен и в продължение на няколко минути (около 24
според преценката ми) вътрешността на храма е като „сим
фония от светлина“.
Хааген имал предчувствието, че ориентацията на храма
не е случайна и че той е нарочно проектиран така, че да
пропуска лъчите на изгряващото слънце на 19 октомври.
Но защо тъкмо на тази дата? Според френския египтолог
Луи Кристоф, колега на Хааген в проекта на ЮНЕСКО,
различните статуи от Абу Симбел символизират процеса на
обожествяване на Рамзес II като бог-слънце, който се из
вършвал по време на юбилеите, чествани, според Кристоф,
204
около 19 октомври (по Григорианския календар). През жи
вота си Рамзес II е празнувал 14 юбилея, като датите и
местата на някои от тях са известни с висока степен на
сигурност. Петият и шестият били чествани в Мемфис и
според изчисленията на д-р Кристоф са се провели на 22
октомври. Тази дата е толкова близо до 19 октомври, че го
накарала да стигне до заключението, че храмът в Абу Симбел
(на 1250 км южно от Мемфис) вероятно е планиран съглас
но юбилейната дата, когато се изпълнявали церемониите
по обожествяването на фараона.40 Хааген принципно приел
изводите на д-р Кристоф и все пак смятал, че има някакво
обяснение на тридневната разлика между мемфиската дата
(22 октомври) и тази на Абу Симбел (19 октомври):
Ето и моята хипотеза. Астрономът в Тива или Мемфис, който тряб

вало да определи точното положение на слънцето на 22 октомври в
Абу Симбел, може да не е имал точна информация за обекта - в
края на краищата разстоянието между Мемфис и Абу Симбел е 1250
км. Освен това може да е използвал „идеална“ линия на хоризонта
на нивото на самия храм. В действителност обаче слънцето изгрява
5 минути след „идеалния“ момент, тъй като редицата хълмове на
източния бряг на реката, на около 3300 м разстояние, са достатъчно
високи да забавят появата му. И тъй като през октомври на това
място еклиптиката е на 66° спрямо хоризонта, първият сегмент от
слънчевия диск се появява в точка, която е малко по па юг, отколко-
то би била при „идеален“ хоризонт. Проблемът се усложнява още
повече от факта, че линията на хълмовете далеч не е хоризонтална и
точно на това място има ясно изразена падина.
Разбира се, „идеалният“ хоризонт е възможен единстве

но в откритата пустиня или в морето. В контекста на Абу
Симбел, където истинският хоризонт е скрит от хълмовете,
слънцето изгрява малко по-късно, отколкото ако можем да
го наблюдаваме при „идеални“ условия, поради което пози
цията му е малко на юг или на север в зависимост от сезо
на. Хааген успял да изчисли, че при „идеални“ условия
слънцето би трябвало да освети вътрешността на храма на
205
Ориентация на Големия храм на Атон в Тел Ел Амарна
21 октомври. Като се вземе предвид и малко по-различния

наклон на еклиптиката през 1290 г. пр.Хр., слънцето би
трябвало да се появи малко по на юг, с което датата се
измества на 22 октомври. Това означава, че древният астро
ном, определил ориентацията на главната ос на храма в
съответствие с „юбилейната дата“, е изчислил положението
на слънцето, вместо да го наблюдава реално. Иначе казано,
206
древният астроном е игнорирал възвишенията и макар да е
имал наум 22 октомври, проектът му се получил за 19 ок
томври. Хипотезата на Хааген е много оригинална, но не
смятам, че се е случило точно това. Всъщност за несъответ
ствието в датите има по-вероятно обяснение.
Както вече посочихме, Рамзес II е управлявал от 1290 до
1224 г. пр.Хр. В предишната глава видяхме, че новогодиш
ният ден отново съвпада с първоначалната си точка -- деня
лятното слънцестоене — през 1275 г. пр.Хр. (2781 - 1506 =
1275, според Големия слънчев цикъл). Веднага можем да
забележим, че тази година попада в периода на управление
на Рамзес II.41 Това означава, че 1 Тиби („юбилейната, да
та“, която е 120 дни след новогодишния ден) би трябвало да
се падне на 19 октомври по Григорианския календар.42 С
помощта на StarryNight Pro можем да определим положе
нието на изгряващото слънце в Абу Симбел на 19 октомври
-- почти 11° южно от изток при „идеален“ хоризонт. Като
вземем предвид хълмовете от другата страна на езерото На-
сър (а също и силната рефракция по това време от година
та), тази стойност следва да се промени на около 12°30'
южно от изток. Точно така е ориентиран и храмът. Това
отново не може да е съвпадение и трябва да заключим, че
древният астроном всъщност е желаел оста на храма да бъ
де насочена именно към изгрева на 1 Тиби (19 октомври),
както се е наблюдавал над хълмовете в далечината. Така,
било то по случайност или нарочно, всеки, който иска да
наблюдава изгрева на 1 Тиби точно по оста на храма, тряб
ва да е там в началото на нова епоха или на следващия
сотически цикъл. Разбира се, това се отнася за вечни вре
мена.43 И макар да е вярно, че в деклинацията на слънцето
има малко изместване поради фактора на Милкович (вж.
Пета глава, бел. 25), то не се отразява много върху положе
нието на слънцето на 19 октомври.44
207
„Юбилейната дата“ в Гиза
През зимата на 1995 г. бях на платото Гиза с Греъм Хен-

кок и холандския телевизионен продуцент Роел Оостра.
Бяхме дошли да снимаме изгрева на 21 февруари.45 Бях
изчислил, че на тази дата слънцето ще изгрее на една ли
ния с древната алея покрай Големия сфинкс и искахме да
запечатаме събитието за филм за Discovery Channel. Разпо
ложихме камерите на стотина метра зад Сфинкса и по оста
на алеята, която е на 13—14° южно от изток. Докато чаках
ме изгрева, не ми хрумна, че със същия успех бихме могли
да дойдем и на 19 октомври, тъй като тогава слънцето ще
ше да изгрее на същото място. Разбира се, това се дължи на
факта, че слънцето изгрява на едно и също място два пъти
на всеки шест месеца. Ако се бях сетил тогава и ако знаех
за работата на Хааген в Абу Симбел, щях незабавно да се
досетя, че „юбилейната дата“ 1 Тиби е кодирана и в плана
на некропола в Гиза. Според приетата хронология Големи
ят сфинкс и алеята са от ок. 2500 г. пр.Хр. Това означава,
че са били построени 281 години след въвеждането на граж
данския календар (2781 г. пр.Хр.). През 2500 г. пр.Хр. 1
Тиби няма да се падне на 19 октомври, а на 28 декември
заради изместването на календара. Положението на слън
цето на тази дата би трябвало да е на около 26° южно от
изток и съответно много настрани от ориентацията на але
ята — 14° южно от изток. С други думи, за да сочи точно
към изгрева на 1 Тиби, алеята трябва да е била ориентира
на ок. 2781 г. пр.Хр., а не ок. 2500 г. пр.Хр. Има ли обаче
данни, които да подкрепят това?
Британският геолог Колин Рийдър участва в т.нар. „Де
бат за възрастта на Сфинкса“ от края на 90-те и спечели
признанието и уважението на египтолозите със своя урав
новесен и професионален подход към проблема. През 1997
г. той проучи геоложката обстановка около Сфинкса и от
начало подкрепи утвърденото становище, че Сфинксът, не-
208
говите храмове и алеята се отнасят към Четвърта динас
тия и съответно следва да бъдат датирани към 2500 г.
пр.Хр. Поради новите проучвания обаче Рийдър промени
становището си и през 2002 г. публикува ревизираното си
датиране в Journal of the Ancient Chronology Forum.46 Но
вите данни го накараха да заключи, че Сфинксът и алеята
не могат да се припишат на Четвърта династия, а трябва
да се отнесат към Раннодинастичния период. Показателно
е, че един от аргументите му е ориентацията на алеята -
внимателното й проучване заедно с това на двете кариери
до нея показва, че „е била построена по някое време преди
строителството на Хуфу в Гиза... Смятам, че Сфинксът и
много други свързани с него структури би трябвало да са
по-ранни от Четвърта династия. Вземайки предвид най-
ранното известно използване на каменна зидария в Еги
пет, отнасям комплекса на Сфинкса към Раннодинастич
ния период.“ Рийдър не отрича, че фараонът Хафра от
Четвърта династия е работил сериозно по Сфинкса, „но не
като негов създател“:
Смятам, че уникалният план на гробния комплекс на Хафре, който

включва Сфинкса и неговия храм, се е получил в резултат на това,
че този фараон е присвоил или преработил вече съществуващия ком
плекс на соларния култ. Какъв по-добър символ за единството на
царя с бога-слънце от свързването на „вечното обиталище“ на Хафре
(пирамидата му) с отдавна установения обект на поклонение към
слънцето и вечния цикъл на раждане, смърт и прераждане, мани
фестирани от ежедневния изгрев и залез?
Раннодинастичният период, към който Рийдър отнася

Сфинкса и алеята, попада някъде между 2920 и 2770 г.
пр.Хр.47 Така се оказваме мъчително близо до вълшебната
2781 г. пр.Хр., когато бил въведен гражданският кален
дар. Не е нужно да се подчертава за пореден път силно
астрономическата (а съответно и календарна) насоченост на
некропола в Гиза като цяло — в предишните ми книги „За
гадката Орион“ (1994) и „Пазителят на сътворението“ (1996)

най-детайлно бяха разгледани всички звездни и соларни
връзки на паметниците. Никъде другаде в Гиза соларният
елемент не е показан така силно, както в комплекса на
Сфинкса. Както видяхме, самият Сфинкс е обърнат към
изгряващото слънце при пролетното и есенното равноденс
твие и календарният символизъм е ясно засвидетелстван от
двете серии от 12 колони в храма му, което поне според
един виден египтолог го прави „паметник на годишния слън
чев цикъл, а също и на часовете“.43 Ако Рийдър е прав в
заключението си, че комплексът на Сфинкса се отнася към
Раннодинастичния период, и ако приемем дата около 2781 г.
пр.Хр., това ще свърже Сфинкса с времето, когато нового
дишният ден е съвпадал с лятното слънцестоене. Ако тази
хипотеза е вярна, би трябвало да открием връзки между
комплекса на Сфинкса и лятното слънцестоене. В едно свое
изследване върху астрономическия контекст на Сфинкса
Марк Ленър открива, че
...при залез в деня на лятното слънцестоене се създава драматичен

ефект, ако се гледа от храма на Сфинкса. По това време и от тази
гледна точка слънцето залязва почти по средата между пирамидите
на Хуфу и Хафра, с което създава мащабен образ на йероглифа akhet
- хоризонт. Отново ще посоча, че ефектът се наблюдава най-добре от
колонадата на храма на Сфинкса или на същата височина източно
от него, където пясъците се издигат. От това място образът на Сфинк
са се смесва със силуета на пирамидата на Хафра. Този изглед всъщ
ност може да се оцени от почти всяка гледна точка източно от Сфин
кса и храма на Хафра?9
С оглед на всички тези силни соларни връзки на комп

лекса на Сфинкса би трябвало да очакваме, че ориентаци
ята на алеята на 14° южно от изток също има важен слън
чев контекст. Силна индикация за това е фактът, че посо
ката 14° южно (или северно) от изток е известна в астроно
мията като крос-четвърт, или средната точка от 28° -- ори
ентацията на изгрева в деня на зимното (южно от изток)
или на лятното (северно от изток) слънцестоене, наблюда
210
вано от географската ширина на Гиза. През 2781 г. пр.Хр.
отклонение на 14° южно от изток би ориентирало алеята
спрямо изгрева на 19 октомври (по Григорианския кален
дар), което, естествено, е 1 Тиби, или „юбилейна дата“. До
заключението, че хеб-сед (юбилеят) се е празнувал в нек-
ропола Гиза, стига и Джеръми Нейдлър в последната му
книга „Шаманска мъдрост в Текстовете от пирамидите“.
Д-р Нейдлър, който се занимава с история на културата,
пита: „Наистина ли пирамидите и заобикалящите ги сгра
ди и церемониални дворове са били построени само за да
обслужват погребалния култ, или са имали и някаква мис
тична цел? Възможно ли е например да са били използва
ни за изпълняване на обреди като тези на фестивала (Хеб)
Сед, в който участвал владетелят приживе?“ След това ав
торът грижливо привежда огромно количество археологи
чески и текстови свидетелства, които явно сочат (и всъщ
ност доказват), че фараоните от Четвърта, Пета и Шеста
династия са чествали своите хеб-сед/юбилеи в комплекси
те на пирамидите си. В предишните глави вече обсъдихме
хеб-сед ритуалите на Джосер в комплекса на Стъпаловид
ната пирамида в Сакара. От времето на приемника му от
Четвърта династия има „стела на Снофру от комплекса на
Огънатата пирамида, на която царят е показан седнал на
трон и облечен в късата туника на (хеб) сед фестивала“.51
Синът му, прочутият Хуфу, явно също е изпълнявал хеб-
сед в комплекса на пирамидата си, както се вижда от един
каменен фрагмент от северната стена на алеята на Голя
мата пирамида -- там той също е изобразен в характерната
за празника къса туника.52 Нейдлър показва и че на прак
тика всички останали пирамиди в Мемфиския некропол
вероятно са се използвали за честване на хеб-сед.
Но как стоят нещата с Големия храм в Ахетатон, „Хори
зонта на слънчевия диск“, който изглежда посветен изк
лючително на Атон, „Господаря на юбилеите“ и „Бележи
тия в юбилеите“? Един цитиран от Ричард Уилкинсън над
пис гласи: „Атон, живият и великият, който празнува
юбилей, обитава в храма на Атон в Ахетатон“.53 В такъв
211
РОБЪРТ БОВАЛ____________ ____________ ________ _
случай би трябвало не друг, а именно този храм, да е ориен
тиран към изгрева на „юбилейната дата“.
Хълмовете на изгрева
Вече видяхме, че по времето на Рамзес II началото на

новата година се връща в деня на лятното слънцестоене
през 1275 г. пр.Хр. При възцаряването на Ехнатон ок. 1352
г. пр.Хр. имало още 77 години преди това събитие. Поради
изместването на календара с един ден на всеки четири години
1 Тиби е трябвало да се пада не 120 дни след лятното слън
цестоене (на 19 октомври), а само 101 дни — на 30 септемв
ри. С помощта на StarryNight Pro установих, че в Тел Ел
Амарна точката на изгрева на 1 Тиби би трябвало да е на
около 3,5° южно от изток. Такава ли е и ориентацията на
Големия храм на Атон?
Откриването ориентацията на храма се оказа не чак тол
кова лесна задача. Свързах се с Лондонското египтоложко
дружество, откъдето ме информираха, че нужната ми ин
формация може да се намери в публикувания отчет и кар
тите на Бари Кемп от университета в Кеймбридж, който
провел последните проучвания в Тел Ел Амарна през 1977-
78 г. от името на Дружеството.54 За да спестя време, реших
да направя справка в библиотека „Саклър“ в Оксфорд, коя
то е по-близо до дома ми. За щастие там имаха екземпляр
от публикацията. Открих търсената информация в карти
те, означени като Листа 3, 4 и 5. Имаше великолепен чер
теж на Големия храм, показващ оста му и северните линии
R40 и Q40 на положената от изследователите квадратна мре
жа. Внимателно измерих ъгъла на. Големия храм спрямо
квадратната мрежа и установих, че той е 14° южно от изток.
На Лист 3 обаче Бари Кемп дава съответните ъглови корек
ции - магнитният север бе на 1°23’ западно от квадратната
мрежа, а географският север бе на още 1°30' западно от
магнитния. Това означаваше, че ориентацията на храма е
14° + 1°23’ + 1°30' == 16°53’ южно от изток.
212
Така ориентацията на храма е с около 13,38° южно от
точката на изгрева на 1 Тиби. С други думи, храмът не е
ориентиран спрямо „юбилейната дата“, както очаквах. Бях
озадачен. Сградата бе специално посветена на изгрева и
свързвана с юбилеите. Всъщност мнозина египтолози
подкрепят идеята, че мястото на храма (и на града) е изб
рано от самия Ехнатон, когато видял слънцето да изгрява
между два хълма на източния хоризонт, образувайки йе
роглифа akhet („хоризонт“) — два хълма със слънчевия
диск между тях. Затова бях сигурен, че Големият храм на
Атон е ориентиран спрямо изгрева на „юбилейната дата“ 1
Тиби. А ето че резултатите говореха друго. И тъй, защо
храмът е бил ориентиран към слънцето, когато е изгрява
ло на 16°53' южно от изток? Проверката на тази дата със
StarryNight Pro ми даде датата 29 октомври според Григо
рианския календар. Какво се е случило на 29 октомври
1352 г. пр.Хр., което е накарало древните геодезисти в
Ахетатон да ориентират Големия храм към изгряващото
слънце?
Не бива да забравяме, че Ехнатон е бил пурист, желаещ
да се придържа към космическия ред във вида, в който е
бил установен от старата религия на Хелиополис. Именно
старите жреци-астрономи от този град установили през 2781
г. пр.Хр. новогодишния ден, или I Ахет 1, да съвпада с
хелиакалния изгрев на Сириус. По онова време това съби
тие съвпаднало с лятното слънцестоене.
Според Ролф Краузе на I Ахет 1 в Ахетатон се чествал
празник, наричан mswt-itn, „Раждането на Атон“. Но пора
ди прецесията хелиакалният изгрев на Сириус през 1352 г.
пр.Хр. се е преместил с 10 дни след лятното слънцестоене.
Така че ако по времето на Ехнатон новогодишният ден е
бил все така свързван с хелиакалния изгрев на Сириус, ако
се преброят дните в календара, започвайки 10 дни след 21
юни, т.е. от 1 юли, „юбилейната дата“ според подвижния
календар се измества напред с още 10 дни - от 19 на 29
октомври! Не можех да повярвам, че е съвпадение. Бях си
гурен, че Големият храм на Атон всъщност е ориентиран
213
спрямо „юбилейната дата“ в съответствие с оригиналния
хелиополски календар, свързващ новогодишния ден с хе
лиакалния изгрев на Сириус! Ехнатон се оказа далеч по-
голям пурист, отколкото някой е очаквал.
В края на октомври 2004 г. имах възможността да посе
тя за втори път Тел Ел Амарна. Приятелят ми Роел Оостра
правеше документален филм по книгата ми и искаше да
заснеме изгрева в Тел Ел Амарна на 29 октомври. Според
изчисленията ми слънчевият диск трябваше да се види меж
ду двете изправени колони на Малкия храм на Атон, който
е ориентиран също като Големия до него. Тъй като от са
мия Голям храм не е останало много, Роел смяташе, че
издигащото се между колоните слънце ще има по-драмати-
чен ефект за целите на филма.55 Затова на 28 октомври тръг
нахме от Кайро за Ал Миня и прекарахме нощта в един
малък хотел край града. Въоръженият полицейски конвой,
който ни съпровождаше, също отседна там - този район на
Египет се смята за свърталище на религиозни фанатици,
които с атаките си срещу чужденци искат да сложат край
туризма, Вечерта местният ни водач се опита да убеди ко
мандващия конвоя да ни позволи да посетим Тел Ел Амар
на преди изгрев-слънце, но онзи бе непреклонен. Легнахме
си обезсърчени и уморени. През нощта обаче нещо явно го
накара да промени решението си, защото в 5 ч. сутринта
развълнуваният водач ни събуди с новината, че команди
рът е отстъпил и е позволил на конвоя да ни придружи до
Тел Ел Амарна. Бързо изскочихме от стаите си, глътнахме
малко хладък чай с бисквити и потеглихме. Въоръжените
полицаи от конвоя махаха и ни се усмихваха радостно, дока-
то карахме към развалините на Ахетатон. Дружеското
„убеждение“, каквато и форма да бе приело, определено ги
бе направило щастливи.
Пристигнахме на обекта около 30 минути преди изгрева и
имахме достатъчно време да нагласим, камерата по оста на
Малкия храм с драматичния му изглед към източните въз
вишения. Отворът между двете колони играеше ролята на
прозорец към мястото на изгрева. Оставаше само слънцето
214
да се подчини и да се покаже там, където го очаквах. Нервно
проверих изчисленията си. Изгревът трябваше да настъпи в
7:05 ч. на около 16°53’ южно от изток на една линия с оста
на храма. Мохамед, местният инспектор от Върховния съвет
по старините, бе много скептичен. Според него слънцето из
грявало между колоните не през октомври, а през август.
Бил работил тук от 17 години и бил наясно с тези неща.
Съобщих му възможно най-учтиво, че греши. Тьй просто сви
рамене и отиде да побъбри с командира на конвоя, който
като че ли изобщо не се интересуваше от ставащото.
Източният хоризонт започна да изсветлява. Малкото ви
дими звезди бързо избледняха. Над източния хоризонт бе
увиснал дразнещ облак, който заплашваше да провали ефек
та, който се надявахме да постигнем. После сякаш благо
дарение на някаква магия облакът се разкъса и разкри слън
чевия диск в цялата му прелест. Както бях предсказал, той
се издигаше точно между колоните. Бяхме така развълнува
ни от гледката, че за малко да забравим да включим камери
те. Мохамед и пушещият полицай запазиха гробна тишина и
се взираха в изгрева, сякаш виждаха призрак. После Моха
мед дойде при мен, усмихна се, стисна ръката ми и каза:
— Умен човек! Ио как разбрахте?
Обясних, че са ми помогнали законите на небесната ме
ханика.
По пътя към Кайро от главата ми не излизаше тържест
вената клетва на Ехнатон, изсечена за идните поколения
върху граничните стели на неговия слънчев град:
Казах, че ще построя на това място Дом на ликуването за Атон, моя

баща, на острова „Атон, бележитият в юбилеите“ в Ахетатон. И пос
троих на това място Дом на ликуването за Атон, моя баща, на острова
„Атон, бележитият в юбилеите“ в Ахетатон. На това място правя всич
ко, което трябва да бъде направено за Атон, моя баща, в Ахетатон.
Ехнатон бе спазил обещанието си. Но жреците на Амон-

Ра бяха разбили мечтата му с железния юмрук на не
търпимостта.
215
Тогава разбрах, че търсенето ми е приключило. Разбрах
също, че никой не ще успее да се добере до Светия граал на
Древен Египет. Понякога обаче може да ни се струва, както
в онзи ден, че той е точно пред нас, в светлината на изгре
ва. И когато това стане, не ни остава друго, освен да отда-
дем дължимото на мистерията на нашето съществуване на
тази малка самотна планета и да ликуваме в решението си
да оставим, нещата така.
216
Древен Египет е бил подчинен на закона Маат, косми
ческия ред, за който се вярвало, че е бил установен на зе
мята от боговете при сътворението - златния век, известен
като гер tepi или „Първото време“. Текстовете от пирами
дите поставят драматичния акт на сътворението и zep tepi в
Хелиополис, където космическият феникс кацнал на Изна
чалния хълм и задвижил „времето“, циклите на-слънцето,
луната и звездите. В Хелиополис в „Храма на феникса“ се
състоял първият изгрев на свещения камък бенбен, увенча
ващ Изначалния хълм.1
След поколения наблюдения и записване движението на
небесните тела астрономите-жреци от Хелиополис разгада
ли онова, което смятали за механизъм или „код“ на косми
ческия ред, и още по-важното — как той можел да се изпол
зва за регулиране събитията на земята и особено на годиш
ното разливане на Нил. Те стигнали до заключението, че
вселената се управлява от шест основни цикъла — три крат
косрочни и три дългосрочни, — включващи движението на
слънцето и звездите. Измервани в „дни“ или „години“, тези
цикли са:
Краткосрочни:
1 ден слънчев ден

365 дни слънчев цикъл, слънчева/тропическа
година без 0,243 дни
365,25 дни сотическа година; периодът между два
хелиакални изгрева на Сириус
217
Дългосрочни:
1460 години сотически цикъл; съвпадането на ново

годишния ден с хелиакалния изгрев на
Сириус
1506 години Голям слънчев цикъл; съвпадането на
новогодишния ден с лятното слънцес
тоене
26 000 години прецесионен цикъл, или Голяма година
За символичното представяне на механизма на египетс

кия космически ред можем да нарисуваме шест концент
рични окръжности, така че полученото изображение ще
напомня кръгъл лабиринт или Коперникова диаграма, в
центъра на която има точка, представяща самия наблюда
тел. Ако търсим по-голям реализъм, можем да съставим
кръгла звездна карта или планисфера, показваща пояса
зодиакални съзвездия, които да поемат трите слънчеви ци
къла, като същевременно покажем и основните деканни
съзвездия (като Орион и Голямо куче/Сириус), които се
грижат за трите звездни цикъла и чийто център е север
ният небесен полюс. Този външен пояс може да бъде раз
делен на четири части, представляващи двете равноденст
вия и двете слънцестоения, както и четирите посоки на
света. Такава кръгла звездна карта до голяма степен ще
напомня на кръглия зодиак от Дендера. Но египетските
астрономи-жреци наблюдавали също и изгряването на не
бесните тела на изток и особено на Слънцето и на някои
специални съзвездия, като Орион, Голямо куче и Лъв. Та
ка те ще регистрират слънчев цикъл от северната точка
(лятното слънцестоене) до южната (зимното) и обратно,
продължаващ 365 дни. Тъй като не взимали предвид раз
ликата от 0,243 дни с истинската слънчева година, егип
тяните би трябвало да регистрират и подобен, но дългос
рочен слънчев цикъл от 1506 години (Голям слънчев ци
къл) по отношение на лятното слънцестоене, както и друг,
218
с продължителност 1460 години, по отношение на хелиа
калния изгрев на Сириус. Освен това биха регистрирали и
много бавното (прецесионно) движение на звездите от юг
на север.2 За да предадем схематично това, бихме могли
да начертаем издължен правоъгълник, представящ източ
ния хоризонт, и да отбележим двете крайни точки на се
вер и юг. В рамките на този правоъгълник попадат съзвез
дията. Подобен чертеж също би напомнял много на издъл
жения правоъгълен зодиак от Дендера. В такъв случай
следва да се запитаме дали храмът в Дендера не е бил
център за записване на различните дългосрочни астроно
мически цикли? Или, както са се изразявали древните егип
тяни, дали Дендера не е била център за регулиране на
Маат на земята? Потвърждение за това може да се намери
във факта, че ориентацията на двете оси на храма на Изи
да (зад основния храм в Дендера) следят прецесионното
изместване на Сириус в продължение най-малко на 1200
години.
Според представените в тази книга идеи сведения за „сле
дене“ на космическия ред от страна на древните астрономи-
жреци би следвало да се намерят в избора иа местоположе
нието и ориентацията на различните паметници и религи
озни центрове, построени в рамките на три хилядолетия (от
3000 г. пр.Хр. до 30 г. пр.Хр.) по бреговете на Нил. По-
конкретно, промените в небето (отразени в трите дългос
рочни цикли) би трябвало да съответстват на промените в
местоположението и ориентацията на паметници и религи
озни центрове. Освен това сведения за zep tepi/Първото време
би трябвало да се намерят в района на Хелиополис, където
е започнало отчитането на „времето“, или на дългосрочни
те космически цикли.
219
Zep tepi и района на

Мемфиския некропол-Хепиополис
Навсякъде в литературата на Древен Египет — от Тексто

вете от пирамидите от Старото царство до херметическите
текстове от гръко-римския период — се натъкваме на убеж
дението, че Египет е направен по образа на небето. Основ
ната му географска особеност — Нилската долина — се прости
ра от юг на север и в контекста на това вярване би трябвало
да съответства на основната особеност на небесния ланд
шафт - Млечния път. В такъв случай дали е случайност, че
Млечният път също е минавал от юг на север в епохата на
11 451 г. пр.Хр., до която, както видяхме в Четвърта гла
ва, се достига с връщане назад според сотическия цикъл,
започвайки от 139 г. и стигайки до „началото“ на циклите
на Сириус? Определихме 11 451 г. пр.Хр. за zep tepi, „Пър
вото време“. Колкото и спорно да изглежда това отначало,
видяхме също, че ако пресъздадем небето от онзи период,
трите звезди от Пояса на Орион ще се подредят по мериди
ана като трите пирамиди в Гиза, с което образът на zep tepi
в небето (триъгълникът Орион-Плеяди-Лъв) поразително на
помня образа на zep tepi на земята (триъгълникът Гиза-
Мемфис-Хелиополис). Небесният район, съдържащ триъ
гълника между Орион, Плеядите и Лъв, се наричал Дуат и
би изглеждало, че негово копие е създадено в района на
Мемфиския некропол, обхващащо Стъпаловидната пирамида
и най-вече мястото, където трите пирамиди в Гиза симво
лизират Пояса на Орион, пирамидите в Абусир край Мем
фис - Плеядите, а Хелиополис — слънцето в Лъв. Дали
тези места също са били центрове за регулиране на космичес
кия ред на земята?
220
Големият слънчев цикъл и сотическият цикъл
Ако тестваме „кода“ по-нататък, би трябвало да открием

доказателство за разположение север-юг и обратно на со
ларните култови центрове на периоди от 730 години (поло
вин сотически цикъл) или 753 години (половин голяма слън
чева година). В Пета глава видяхме как големият соларен
център е основан в Хелиополис през 2781 г. пр. Хр., но
след около 750 години е преместен на юг - в Карнак. Ви
дяхме също и как около 750 години след изграждане цен
търа в Карнак Ехнатон се е опитал да върне соларния култ
в Хелиополис. Открихме и конкретно доказателство за от
белязване на сотическия цикъл от 1460 години в така наре
чената юбилейна дата, отразена в направлението на оста на
храма на Атон в Тел Ел Амарна. Намерихме и доказателс
тво за Голямата слънчева година от 1506 години в направ
лението на оста на Големия храм на Рамзес II в Абу Симбел,
както и в направлението на алеята на Хафра в Гиза.
Прецесионният цикъл и голямата година
Данни за познаването на дългосрочния цикъл на преце

сията и особено на Сириус бяха намерени в строените един
върху друг храмове на Сатис на Елефантина през периода
от 3000 г. пр.Хр. до 100 г. пр.Хр., в храма на Хор на хълма
Тот от 3000 г. пр.Хр. до 1900 г. пр.Хр., както и в храма на
Изида в Дендера от 1275 г. пр.Хр. до 30 г. пр.Хр.
221
Мисията на Ехнатон
По всичко изглежда, че Египет е бил „направен по подо

бие на небето“ и включва в уникалната си география и в
местата и ориентацията на пирамидите и храмовете си раз
лични астрономически цикли, за които се смятало, че се
управляват от космическия ред Маат. Освен това чрез ин
тегрирането на космическия ред в самата тъкан на религи
озната митология и ритуалите, и в социалната и законовата
система се създавала идеална държава, регулирана от приз
натите от всички естествени закони. Накрая обаче чистият
механизъм на космическия ред бил нарушен от жадните за
власт жреци и сложната митология и иконография, която
вложили те в него. На Ехнатон се паднало да разчисти бър
котията, да освободи естествената стара религия от игото
на жречеството и да я пречисти от объркващите образи и
митове, центрирайки я около един-единствен символ - слън
чевия диск, символ на единствения бог. След седемнадесет
години опити Ехнатон в крайна сметка се провалил, но въп
реки това успял да посее крехкото семе на монотеизма, ко
ето по-късно ще повлияе на трите големи семитски рели
гии на модерния свят.
Послепис
За жалост трите основни религии — християнство, юдаи-

зъм и ислям — отново са попаднали в ръцете на жадни за
власт свещеници, а също и на първожреци-политици. Пред
нас отново се надига заплашително големият конфликт.
Единственият начин да предотвратим предстоящата ка
тастрофа е да възстановим естествената религия и да събу
дим у хората чувството за космически ред, който се опитва
да постигне хармония и равновесие, вместо сляпо да ни
222
_______________________ .ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
води към ядрения Армагедон, който със сигурност ни очак
ва в бъдеще. Иначе казано, да възстановим гносиса, основан
на законите на природата и на осъзнаването, че човек не е
неин господар, а пазител, който усърдно ще поддържа крех
кия баланс между социалното и естественото битие и ще го
пази за идните поколения.
Колкото до научното изследване, което представих на те
зи страници, надявам се то да е показало убедително, че
най-малкото е крайно належащо да се отхвърли утвърде
ния консенсус и заключения, наложени от последните две
поколения египтолози. Надявам се новата генерация
специалисти да разбере, че Древен Египет не е мъртва ци
вилизация, която може да се изучава безстрастно, а по-ско-
ро жив културен модел, който трябва да бъде разбран, част
от принципите му трябва да бъдат въведени в практиката
за доброто на човечеството. Мъдрите и наблюдателни жре
ци на Древен Египет не са учели с догми и доктрини, нито
са сплашвали населението с гнева на техния бог; вместо
това те са предлагали изкусна и възвишена инициация, ко
ято да отвори умовете и да изостри чувствата, така че при
родата да се възприема като манифестация на божествени
те принципи, а самия човек - не само като нейна неразрив
на част, но и като отговорен за поддържането на хармония
та и равновесието. Много добре знам, че египтолозите треп
ват при подобни приказки, наричат ги „врели-некипели“
на нюейдж писатели и предпочитат да ги игнорират и да се
придържат към собствената си суха наука и безстрастен
научен подход. Но грешат. Древен Египет не може да бъде
разбран така. Той не е наука, а идея. Защото кое е по-важ
но - материалното или духовното му наследство? Кое е по-
важно - древните камъни на пирамиди и храмове или иде
ите и стремежите, които те представят? Когато се занима
ваме с Древен Египет, ние имаме работа с духовна цивили
зация, категорично вярваща във вечността и в задгробния
живот, до който се достига чрез придържане към космичес
кия закон. И следва да я изучаваме именно като такава.
Показах, доколкото ми позволяват възможностите, че ас-
223
РОБЪРТ БОВАЛ _____________________________________________
трономията — и по-точно астрономическите наблюдения —
следва да се добави към инструментариума на египтолози и
археолози. И макар че тук-там някой се сеща да се позове
на нея, астрономията като цяло се игнорира. Ако обаче чо
век не познава или не разбира основните цикли на звездите
и слънцето, или пък ефекта на прецесията, то изучава само
инертния хардуер на древноегипетското наследство, без да
може да се докосне до софтуера, който го е съживявал и
управлявал. Той просто гледа изпотрошената „космическа“
машинария, без да има представа за задвижващия я двига
тел. Защото е повече от очевидно, че древноегипетските жре
ци, и особено онези от Хелиополис, са използвали астроно
мически наблюдения в своята система на обучение. Вярно,
че са го правели не толкова по научни, колкото по религи
озни причини; но това не омаловажава делото им. Свиде
телства намираме в многобройните им религиозни тексто
ве, като Текстовете от пирамидите, както и в астрономичес
ките ориентации, които в крайна сметка са не друго, а сим
воличен архитектурен израз на техните вярвания. Ето за
що е абсолютно задължително религиозните текстове и ар
хитектурата да бъдат свързани с астрономията — едва тога
ва те ще се задействат, за да разкрият своето по-дълбоко
значение и цел. Всички египтолози и изучаващите египто-
логия трябва по необходимост да са запознати с основните
положения на астрономията, ако искат да се справят ус
пешно с древните религиозни текстове и свързаните с тях
паметници.
Ще загърбя скромността и ще изразя вярата си, че успях
да направя видим онзи древен „код“, който може да по
могне на египтологията да хвърли повече светлина върху
най-великата и духовно най-извисената цивилизация, коя
то светът е познавал или ще познае в бъдеще. Нашата съв
ременна цивилизация отчаяно се нуждае от този древен мо
дел на мъдрост. Защото трябва да съживим уважението към
природата и естествения ред на нещата и да осъзнаем, че
планетата ни може да процъфтява единствено когато не й
се бъркаме. Трябва да престанем да се възприемаме като
224
господари на тази планета и да гледаме на себе си просто
като вид, съжителстващ с всички останали. Нашият свят
не е безкрайна кариера, която можем да ограбваме, а дар,
който трябва да бъде пазен и поддържан. Древните египтя
ни не само са знаели това, но са използвали цялата си рели
гиозна и обществена система за изпълняването на тази бла
городна задача и са превърнали Египет в храм на космоса,
в който всички да могат да живеят в Маат. Именно затова
са издигали такива огромни строежи и са ориентирали звез
дните си пирамиди и слънчеви храмове към звездите и слън
цето, и са ги наричали „хоризонти*''.3 От „Книга за това
какво има в Дуат“ (написана около 1400 г. пр.Хр. и базира
на на Текстовете от пирамидите) научаваме, че
Който направи точно копие на тези форми (съзвездията в Дуат) и го

познае, ще бъде дух, добре подготвен и на небето, и на земята, и
нормално, и за вечността... Който направи точно копие и го познае
на земята, то ще бъде негов магически закрилпик и на небето, и на
земята, и нормално, и за вечността.4
Кой знае, може би са прави. Може би трябва непрекъсна

то да ни се напомня, че сме неразривна част от космоса и че
всички ние на тази планета сме космически същества с едно
и също космическо предназначение. Във всеки случай това е
по-добре, отколкото да хвърляме бомби едни, върху други,
Tout passe, tout casse, tout c’efface. Всичко отминава, всич
ко прекъсва, всичко се заличава.

Приложение 1.
Честване на хеб-сед
От Грег Рийдър
Настоящата статия е публикувана от Грег Рийдър и е

поместена тук с негово разрешение, изцяло и без никакви
изменения.
(Публикувана в KMT, Vol. 4:4, 1993, рр. 60—71; фотогра
фиите и илюстрациите не са включени.)
Династичните монарси на Египет периодично били под

лагани на смърт и прераждане, като по този начин маги
чески давали нови сили на властта си и осигурявали бла
годенствието на Двете земи и тяхното население.
Царете на Древен Египет били въплъщение на „духа на

Плодородието“. Те били отговорни за добрия разлив на Нил
и богатството на реколтата. „...Господар на съдбата, създа
ващ. изобилна реколта; ...Стълб на небето; Греда (опора)
на земята; Водач, що насочваш двата бряга на Нил... Всичко
расте в изобилие, където стъпят сандалите му.” Такива
неща казвали ласкателите за Рамзес II.
Когато в най-древни времена Нил не се разливал добре и
реколтата бивала унищожена или когато царят се разболе
ел, или бил твърде слаб заради възрастта си, той бил жерт
ван физически. Впоследствие царете се изхитрили да зао
бикалят участта си, като си намирали заместници. „Накрая
започнало да се смята, че силите на царя са магически и
могат да се възобновят с магия.“2 Иначе казано, чрез риту
ала на магическото раждане царят можел не само да подно
226
ви собствения си живот и власт, но и да гарантира плодоро
дието на земята и народа си. Най-общо в това се корени
празникът на обновлението, известен като хеб-сед. Неb е
древноегипетската дума за „фестивал“, но филолозите все
още спорят за дефинирането на sed. Дали фестивалът е кръс
тен на бог Сет, или на дрехите, които е носел царят по
време на церемониите? Може би на бичата опашка, прикре-
пяна към костюма му, докато той обикалял из полето и
демонстрирал своята жизненост? Или пък е на името на
самата земя, възстановена от царя за Египет?3 Доводи мо
гат да се намерят за всяко от тези предположения и е труд
но да се определи в кое от тях са вярвали древните; възможно
е пък да са приемали и всички едновременно, като една
синкретична цялост.
Повечето египтолози приемат, че хеб-сед носи обновле
ние за царя и за цял Египет. Въпросът в кой момент от
управлението се е провеждал, си остава проблематичен. Из
глежда, най-подходяща за честването на фестивала била
тридесетата годишнина, след което празниците се отбеляз
вали много по-често. Тази практика обаче има толкова мно
го явни изключения, че трудно може да се говори за ясно
определено правило. Възможно е отбелязването на хеб-сед
да се е обуславяло от здравословното състояние на царя
(или на страната) в определен момент, тъй като фестивалът
имал за цел обновлението както на Египет, така и на владе
теля му.
Колко често се е празнувал хеб-сед?
Коментаторите по темата обикновено казват, че в идеал

ния случай сед-фестивалът се чествал, след като царят е
заемал трона 30 години, след което се повтарял на по-крат
ки интервали; същевременно обаче има сведения за чества
не на хеб-сед от седмина владетели (най-вече от Осемнадесе
та династия), за които се знае, че са управлявали по-малко
227
РОБЪРТ БОВАЛ_____________ __________ __________
от три десетилетия — например Хатшепсут и Аменхотеп II,
дори и Джосер от Трета династия, който бил цар само 19
години. Това предполага най-малко две обяснения. Първо
то е, че царят вероятно е „рекламирал“ оптимистичното си
намерение да празнува хеб-сед в бъдеще, а изображенията,
показващи го да „тича по пътеката“, са символични, а не
записи на реално случило се събитие. Второто е, че хеб-сед
е бил цикличен празник, честван на интервал от 30 години
независимо от годината на управление. Това би могло да се
демонстрира с примера на Аменхотеп III, който е чествал
три сед-фестивала през тридесетата, тридесет и четвъртата
и тридесет и седмата си година, но който е представен да
„тича по пътеката“ на един от най-ранните паметници от
дългото си управление — трегер от демонтирания портик на
Тутмос IV в Карнак. Възможно ли е 30-годишният цикли
чен хеб-сед да е бил нужен в самото начало на царуването
на Аменхотеп (ок. 1391 г. пр.Хр.), когато той бил десет-
дванадесетгодишно момче? Ако броим още 30 години назад
ще установим, че предишното сед-събитие би трябвало да
се пада през 1421 г. пр.Хр., по времето на Аменхотеп II (ок.
1427-1401), който е показан да „бяга по пътеката“ и на
някои статуи е изобразен със ced-роба. Ако се върнем още
три десетилетия до 1451 г. пр.Хр., трябва да очакваме хеб-
сед по времето на Тутмос III (ок. 1479-1425 г. пр.Хр.), кой
то също е изобразяван в сед-дейности. Още 30 години и се
озоваваме в 1481 г. пр.Хр., по времето на Тутмос I (ок.
1491—1479); той също е показан да „тича по пътеката“ в
релефите от Деир Ел Бахри, а една негова статуя от Асуан
е облечена в сед-роба. Същото ще видим и при Аменхотеп I
(ок. 1525—1504 г. пр.Хр.) през 1511 г. пр.Хр... и т.н. Къде
тогава е мястото на Хатшепсут, която несъмнено „тича по
пътеката“ на няколко от релефите в нейния Червен парак
лис? Лесният отговор е, че жената фараон е правила неща
та по неин си начин и е можела да чества хеб-сед независи
мо дали моментът бил подходящ, или не.
Макар да са известни изображения на сед-фестивал вър
ху различни паметници, датиращи чак до архаичния пери
228
од, по-голямата информация за събитието идва от няколко
основни обекта — комплекса на Стъпаловидната пирамида
на Джосер в Сакара, Храма на Слънцето на Ниусера в Абу
Гораб, храма на Аменхотеп. III в Солеб в Нубия и т.нар.
Фестивална зала на Осоркон II в Бубастис. Като добавим
към тях изображенията от различни блокове и други изо
лирани сцени,4 ще получим картина на загадъчните ритуа
ли на хеб-сед.
Не разполагаме със запазено пълно описание на фести
вала и затова учените спорят относно последователността и
значението на неговите ритуали. Както изглежда, подго
товката за хеб-сед можела да продължи години наред. Из
дигали се светилища и се извайвали статуи на царя, които
били разпращани из цялата страна, за да провъзгласят ус
пеха на царското обновление. Мемфис — поне по време на
Старото царство — бил основното място за провеждането на
ритуалите; има причини обаче да смятаме, че празникът се
е чествал и в Тива. Сигурно е и че Аменхотеп III е построил
цяло градче-дворец в Малката, на западния бряг срещу Ти
ва, специално за юбилея си.
Сред сградите в тези обекти има „дворец“ с покои, в ко
ито царят можел да почива между церемониите и да сменя
одеждите си според изискванията на различните ритуали.
Има данни, че царското погребение и гробната камера съ
що са фигурирали в хеб-сед постройките; освен това „били
издигани временни храмове, наричани „домове на фестива
ла Сед“ и изпълнявани в архаичен стил като тръстиковите
светилища от праисторически времена.“5
Самите ритуали включвали пречистване, осветяване на
тронове и параклиси с огън и процесии на царя с висши
чиновници, статуи на богове и редици жреци, сред които
жреци сем, магьосници, писари от Дома на живота и дори
„Отварящият устата“.
Царят посещавал всяко от многобройните временни све
тилища и поднасял дарове на божествата в тях; той, на
свой ред, бил посещаван от същите тези божества, докато
седял на трона си в специален павилион. Царят посещавал
229
РОБЪРТ БОВАЛ __________________ ________ _
също и бика Апис, чието светилище се отваряло и „...бикът
бил извеждан навън, за да бъде представен пред царския
трон“.6
Някои учени смятат, че царят правел посещение и на
гробницата си, но на това ще се спрем по-нататък. Освен
това извършвал и ритуално бягане, наречено „посвещаване
на полето“. Според холандския египтолог Хенри Франкфорт
„не знаем в кой момент от празника е ставало това“, но
фестивалът определено е включвал ритуал, в който царят е
тичал със своя скиптър-млатило и документ или „завеща
ние“, което му давало „...власт над египетската земя“.7
Други хеб-сед ритуали изисквали от царя да издигне ко
лоната джед, да пуска стрели в четирите посоки на света и
да се възкачва на четири различни трона. Всички тези це
ремонии се провеждали в присъствието на архаичното бо
жество Упуат, изобразявано като застанал върху знаме вълк
със странно оформена „торба“ пред него. Разкопките на ком
плекса на Стъпаловидната пирамида в Сакара, започнати
през 1924 г. от Чарлз М. Фърт, Джеймс Е. Куибел и Ж.-Ф.
Лоер, хвърлиха много светлина върху физическото разпо
ложение на различните дейности по време на фестивала.
Бяха открити останките от свързаните с тези събития сгра
ди и някои бяха реконструирани през следващите години.
Сред тях са двете редици обърнати едно срещу друго свети
лища, каменни варианти на праисторически тръстикови ко
либи. Светилищата от западната страна представляват Го
рен Египет (юга), а онези от източната — Долен Египет (се
вера).8 Двойната редица постройки се наричала itrt — дума,
свързана с река или речен канал.9 Това били „домовете“ на
хеб сед, юбилейните жилища. Повечето учени смятат, че те
„не са истинските постройки, използвани в Сед-фастивала,
а само техни копия“.10 Наричат ги „бутафорни параклиси“,
които трябвало послужат на Джосер в задгробния му жи
вот. Самите постройки всъщност са само фасади с плътна
вътрешност. Във всяка има по една ниша, където се поста
вяла статуя на божество. Тезата за бутафорни параклиси се
подкрепя и от общоприетото схващане, че комплексът на
230
Стъпаловидната пирамида е погребален по своя характер и
затова светилищата трябвало да се използват от покойния
цар. „Не може да се даде по-добро обяснение от това, че са
били предназначени за честването на Сед-фестивали в бъде
щия му живот.“11 Тук ще предложа различно обяснение.
Не бива да забравяме, че сградите в комплекса на Джо
сер са най-старите в света, изградени от обработен и укра
сен камък. Те били издигнати под надзора на великия ар
хитект и везир Имхотеп от майстори, които били умели в
извайването на статуи и каменни съдове, но без опит в камен
ната архитектура. Това може да се види в колонадата при
входа в комплекса — тук варовиковите колони са имитации
на изработваните от свързани растителни стебла колони.
Майсторите на Имхотеп били толкова несигурни в новия
строителен материал, че нито една от колоните не е свобод
но стояща, а е свързана със стените. Параклисите в хеб-сед
двора им създали не по-малки трудности - трябвало да
изработят от камък нещо, което дотогава се правело от дър
во и рогозки. Още Фърт разпознал тези древни строителни
дилеми, когато отбелязва, че „всичко било построено со
лидно, след което изваяно като статуя“.12 За сед-паракли-
сите би следвало да се мисли повече като за „статуи“ на
архаичните светилища, с място само колкото да поберат
преносимото изображение на божеството, което трябвало
да приютят за обновителния фестивал.
Аналогичен е случаят с наоса в храма на Хор в Едфу.
Както отбелязва Вари Кемп, „...светилището в храма [е]
изваяно от един-единствен блок сиенит“.13 Този наос е го
лям точно колкото да побере статуята на Хор. В случая
обаче не става въпрос за „бутафорно“ светилище, което все
пак отдава, почит на идеалната архетипна форма на тръсти
ковата колиба. Всички други архитектурни елементи са из
дигнати около подобен наос, независимо дали става дума за
параклисите от комплекса на Джосер или по-късните голе
ми храмове с техните сложни архитектурни разработки на
идеалния тип. Това обаче все още не отговаря на въпроса
защо Джосер е решил да издигне от камък нещо, което
231
РОБЪРТ БОВАЛ ________ __ _ _____
дотогава се е изработвало от нетрайни материали. Подобно
начинание би осигурило неизменност, позволяваща на ца
ря да отпразнува своите „милиони“ еед-фестивали, както
несъмнено се е надявал. „Свързването на дара от милиони
години с дара от Сед-фестивали показва желанието на царя
да намери начини за продължаване на своя живот и уп
равление.“14 Както хеб-сед е бил магическо събитие, гаран
тиращо дълголетието на царя, така и строежът с камък би
трябвало по магически начин да направи временното уп
равление на Джосер вечно.
В южния край на хеб-сед двора при Стъпаловидната пи
рамида има останки от подиум, на който някога е имало
два трона. Именно там е седял Джосер, когато е приемал
почестите на посещаващите го богове. От един по-късен сед-
фестивал разполагаме със сведения, че е имало и церемо
ния с факли, при която са били осветявани двата трона.
Носеният от царя факел след това се използвал за запалва
не факлите на жреците от процесията, които отнасяли огъ
ня до параклисите на различните божества.15 Тази церемо
ния би могла да обясни малките кръгли дупки в горната
част на централната колона в параклисите от хеб-сед двора
на Джосер, които така озадачаваха египтолозите. Тези дуп
ки спокойно биха могли да са гнезда за запалените факли,
осветяващи двете редици светилища и другите постройки в
комплекса, свързани с фестивала.
Непосредствено зад хеб-сед двора в Сакара има интерес
на конструкция, означена като Храм Т. Тя е от особено
значение, тъй като е от малкото „истински“ постройки око
ло Стъпаловидната пирамида с пълен интериор от по
мещения и коридори.10 Отначало Фърт я свързва с „дворе
ца“ или съблекалнята, използвана от царя за почивка и
преобличане по време на фестивала.17 Западно от хеб-сед
двора и зад Храм Т е голямото поле, където Джосер тичал
около изправените камъни, символизиращи границите на
страната Кемет. Самата Стъпаловидна пирамида е в север
ния край на полето и в нейните подземни галерии (някои
облицовани със синьо-зелени плочки) са открити изработе
232
ни в нисък релеф стели, изобразяващи царя да тича или да
изпълнява жертвен танц, както го описва Херман Кеес. Юж
ната от трите стели показва Джосер да тича съвсем гол,
само с Бялата корона (? - главата липсва), изкуствена бра
да и покривало за пениса. Пред него има колонка загадъч
ни знаци, които като че ли споменават родилна стая, нами
раща се на югозапад (в югозападната част на някаква огра
дена територия?).18 В югозападния ъгъл на комплекса на
Джосер има една забележителна и загадъчна постройка, ко
ято не дава покой на учените, откакто е открита. На повърх
ността тя е белязана от стена, увенчана със свещени змии,
а подземните й помещения са подобни на онези под Стъпа
ловидната пирамида. Някои са украсени със синьо-зелени
плочки; има и други три стели на царя, едната от които го
показва да тича съвсем гол и с колонка символи, също спо
менаващи родилна стая. Предназначението на Голямата юж
на гробница, както е наречена от учените, е пряко свързано
с въпросната родилна стая. Надписи от по-късни еед-фести-
вали дават ценна информация за подобна идентификация.
От релефите, описващи сед-фестивала на Осоркон II от
Двадесет и втора династия, имаме сведения, че по време на
честването царят е влизал в гробницата си (или постройка
та, определена като негова символична гробница).19 Точно
преди тази сцена са изобразени жреци, сред които Отваря
щият устата, седа-жрец и друг, държащ нож и пръчка.20 В
своята чудесна статия за сед-фестивала Ерик Ъпхил диску
тира въпросната сцена, както и паралели в релефи от хра
ма на слънцето на Ниусера и кенотафа на Сети I в Абидос.
На последния пример царят е показан проснат върху лъвс
ка носилка и облечен в дреха, която много напомня носена
та при церемонията по възцаряване по време на хеб-сед, а
над Сети има един-единствен йероглиф, който го призовава
да се „събуди“.21
В Сакара най-видно място по време на сед-фестивала за
ема богът-вълк Упуат, „Отварящият пътищата“. На всички
шест подземни стели на Джосер (три под Стъпаловидната
пирамида и три под Голямата южна гробница) Упуат е
233
РОБЪРТ БОВАЛ_______________________________________ ____________
изобразен върху своето знаме високо над царя, а пред него
се вижда загадъчна „торба“. Знамето с Упуат съпътства Джо
сер при бягането и е ключа към осъзнаване предназначени
ето на Голямата южна гробница. За това божество Франк-
форт казва, че „вълкът... е господар на шедшед — издутина
та, показана пред него; казва се, че с този шедшед царят
отива на небето.“22 Иа своите стели Джосер е изобразен да
тича и да посещава светилища в ced-двора, съпровождан от
летящия бог-сокол Хор и знамето-вълк на Упуат с неговия
шедшед. Когато посещава светилищата, царят е съпровож
дан от допълнителна „торба“ на знаме, която вероятно сим
волизира собствената му „царска плацента“. Франкфорт
посочва, че „знамето на плацентата и предметът на знамето
на Упуат са показани по един и същ начин, като и в двата
случая повърхността им е покрита с малки точици“. По-
нататък той отбелязва, че „...царят желае да влезе в тялото
на богиня Нут, за да се прероди чрез нея и това са индика
ции... царят влизал в тялото на богинята-майка чрез
симпатическа магия, използвайки предмет, който е дошъл
от нея“.23 Дали в такъв случай шедшед не е кожата, или
торбата, символизираща обгръщащата плацента на богиня
та? Може би царят се е загръщал в нея, с което магически
е способствал за ритуалната си смърт и прераждане? Защо
— поне в по-късните изображения на фестивала за обновле
ние — Отварящият устата (участващ в погребението жрец) е
показан непосредствено преди живият цар да влезе в своя
та истинска или символична гробница?
Неотдавна в една своя статия американската египтолож
ка Ан Мейси Рот хвърли нова светлина върху церемонията
по отваряне на устата с изненадващи изводи за обсъждания
тук въпрос.24 Тя показва, че произходът на погребалния
ритуал е в родилния процес и че ножът pss-kf (песеш-кеф),
използван за „отваряне“ на устата на покойника, е същият
инструмент, с който се прекъсва пъпната връв на новороде
ното. Рот пише, че „наличието на pss-kf може да се обясни
като ритуален жест, който първоначално е играел ролята
на възвестявано, но след това е придобил магическо значе
234
ние. Преди раждането си детето се храни директно от май
ката през пъпната връв; когато тази жизнена нишка се пре
реже, то трябва да приеме една по-агресивна роля.“ Затова
ножът се вдигал пред лицето на бебето „да му покаже, че е
отделено от майка си и че вече трябва да се храни са
мостоятелно".25 Рот посочва как родилният процес се ими
тира от церемонията по отварянето на устата. Заклинания
от Текстовете от пирамидите показват, че прероденият цар
е сучел, ял и са му никнали зъби като на бебе. За сученето
на младия цар се говори в сед-релефите на Осоркон II. Следва
да се спомене също и иконографското подмладяване на Амен
хотеп III след чествания в Малката хеб-сед. Цар Аменхотеп
искал да изпълни ритуалите на фестивала по почина на
древните си предшественици, поради което назначил един
мъдрец и негов съименник — Аменхотеп, син на Хапу - да
проучи най-верните форми на честване, тъй като бил „пос
ветен в божествените книги [и] вещ в тайните им“.20 По
време на сед-фестивалите на Аменхотеп III синът на Хапу
съпровождал царя през различните древни ритуали. Явно в
проучванията си от името на царя мъдрецът е получил не
вероятни прозрения относно цялостния смисъл на сед-ри-
туалите, както са се изпълнявали по времето на преддинас-
тичните владетели на Кемет.27 Американският египтолог
Реймънд Джонсън показа как през последното десетилетие
от живота си Аменхотеп III е изобразяван на статуи и реле
фи с „преувеличено младежки вид“, което е „много показа
телно, когато човек смята, че в последната фаза от живота
си трябва да съответства точно на времето непосредствено
след честването на първия юбилей през тридесетата му го
дина“.28 Джонсън смята, че Аменхотеп III бил обожествен
като пряк резултат от сед-фестивала, като се е „...слял за
винаги с бога-творец“. Той отбелязва: „вероятно това е бил
основният момент на Сед-фестивала през Старото царство —
ритуалната смърт на царя и сливането му със слънцето след
тридесет години управление. По същество Аменхотеп III се
превърнал в жив „мъртъв“ цар.“29
Докато обсъжда ролята на сем-жреца в церемонията по
235
РОБЪРТ БОВАЛ____________ ____ ___________________________________
отварянето на устата, Уолис Бъдж посочва, че „...преди да
легне на леглото, той [жрецът] се увивал в кожата на бик
или крава, тъй като целял покойникът да се върне чрез
този акт и се вярвало, че с минаването през бика човек
получавал дара на новото раждане или за себе си, или за
човека, когото представлявал“.30 Разбира се, при изпълня
ването на същия ритуал царят действал като посредник па
цял Египет. За момент на прераждане по време на хеб-сед
намеква и предназначението на Голямата южна гробница в
Сакара. Ритуалната смърт и прераждане на Джосер вероят
но трябвало да се състоят в малката „погребална“ камера,
открита под паметника. Това пространство е с площ едва
1,6 кв.м, твърде малко за легнал човек според учените.
Трудно е да се повярва, че тази камера е била замислена да приеме

мъртво тяло. То би могло да премине през отвора в покрива, но не и
да бъде положено легнало, тъй като помещението е прекалено мал
ко. Какво е било така безценно за Джосер, че да е достойно за тази
гробница и същевременно да е нежелано в пирамидата? Неговата
плацента? Или сърце, черен дроб и т.н. - обичайното съдържание
на канопите? Или нещо друго?... Имаме ясни сведения, че по време
на смъртта на Джосер пирамидата е била недовършена, докато юж
ната гробница е била затворена, стълбището й - грижливо блокира
но, а отгоре й била построена суперструктурата. Не виждаме причи
на да предполагаме, че работата е била прекратена набързо. Нищо
не говори, че в нея е извършвано погребение.31
Куибел добавя, че Фърт не е намерил никакви фрагмен

ти от кост, тъкан или дърво в камерата. Тъй като тя е твър
де малка, за да побере изпънат човек, възможно ли е да е
била предназначена за свито в ембрионална позиция тяло,
както са били погребвани хората през архаичния период?
Какъв по-добър символизъм от това живият цар да легне,
имитирайки едновременно старата погребална позиция и
идентичното положение на плода в утробата преди ражда
нето? Може би именно в тази малка подземна камера в Го
лямата южна гробница Джосер — вероятно увит в „кожата“
236
(символичната плацента) на майка си, богинята-крава — е
бил символично погребан и е очаквал прераждането си.
Не е известно колко време е трябвало да прекара царят в
това тясно пространство. Съществува известна представа как
во се е очаквало да изпитва по време на това затваряне в
символичния гроб/утроба. Двойка знаци, приличащи на
летящи врати, но които всъщност представляват двете по
ловини на небето, често може да се забележи пряко свърза
на с трите подобни на изправени камъни знаци за терито
риалните стълбове, около които царят тича по време на
фестивала. Така той не само обикаля полето (т.е. Египет) в
публичната церемония, но и небето. Един откъс от Текстовете
от пирамидите ни помага да осветлим тази концепция: „Те-
ти премина и през двете небеса, обиколи двата бряга.“32
Набляга се и на сливането на владетеля с небесния Хор,
така важен за царската власт: „0, царю, Хор разчиства пъ
тя пред теб, ти блестиш като самотна звезда насред небето,
надарен си с кри ле като широкогръд сокол, като ястреб във
вечерното небе. Нека прекосиш небесната твърд по водния
път на Ра-Хорахти, нека Нут сложи ръка върху теб.“33 Пос
ледното пожелание е отправено за живия цар, а не за мърт
вия, както твърди филологът Алан Гардинър: „Не са ми
известни други египетски текстове, в които жив фараон да
се слива с Озирис или мъртъв - с Хор.“34
Отварящият устата вероятно е помагал на царя, когато
наставало време да излезе от символичния си подземен гроб.
След това той излизал на повърхността и започвал да тича
около териториалните стълбове, отначало само с покривало
за пениса, гол почти както в деня, в който се е родил. Това
бягане се провеждало четири пъти и най-малкото в още
един костюм - къса пола. Джосер е изобразен да тича със
своя скиптър-млатило в едната ръка и документ, или заве
щание, в другата. Един текст от храма в Едфу обяснява:
„Тичах, държейки тайната на „Двата партньора“ [Хор и
Сет], (а именно) Завещанието, което ми даде баща ми пред
Геб. Преминах през страната и докоснах четирите й стра
ни; бягах през нея, както желая.“35 В изображенията на
237
РОБЪРТ БОВАЛ______________________________ __
своите сед-фестивали царете са показани да тичат и с други
предмети. Някои носят стомни с вода от Нил, други — греб
ло и един интересен инструмент на име хепет. Той е с три
ъгълна форма и повечето учени го смятат за някакъв нави
гационен уред, макар че точната му идентификация засега
е несигурна. Между четирите обиколки царят се оттеглял в
своя „дворец“ или съблекалня, за да си почине и да смени
регалиите си. Именно там той обличал късата до коленете
роба, носена при коронацията - заключителната церемо
ния на фестивала. След това по цялата страна се откривали
статуи на царя в това хеб-сед облекло, с което се обявявало
успешното обновление на владетеля и на страната. Статуя
на Джосер в цял ръст и с юбилейни одежди бе открита в
един сердаб в североизточния ъгъл на Стъпаловидната пи
рамида. Малкото помещение е странно наклонено към се
верното небе и статуята гледа през дупки в стената като
някакъв съвременен астронавт, готов да се понесе към кос
моса.
Загадката на хепет
Така и не съществува задоволително обяснение какво точ

но представлява инструментът xenein (hpt). По принцип уче
ните смятат, че е някакъв навигационен уред, но не е ясно
дали се е използвал за управление на кораб или за ори
ентиране в пустинята (както може да се предположи). На
хеб-сед релефите е показан заедно с гребло — царят ги носи,
докато тича. Използваният йероглиф се изписва и в името
бика Апис и в думите за „скрит“, и във връзка с плаване
(вж. Worterbuch, Vol. 3, рр. 67—70). Може би същият уред
се вижда в украсата на оригиналния вход в пирамидата на
Хуфу, над знака за хоризонт. Всичко това потвърждава мне
нието, че става въпрос за навигационен инструмент.
Пирамидата-гробница на Джосер се издига в северния
край на полето, което е прекосявал при тичането си и е
нещо повече от маркер на вечното жилище на царя, когато
238
наистина напусне този свят. За Джосер тя била също и
„Слънчевата планина, Бенбенът, посветеният на слънцето
обелиск. Тя е изначалният хълм, издигнал се от водите при
сътворението на света.,. Пирамидата, или планината, била
изпълнена с животворна енергия; тя била центърът на зе
мята, мястото, където общували Горният и Долният свят.“36
Какъв по-могъщ и магически инструмент би могъл да пос
трои царят, за да свали на земята великолепието на небето
и така да осигури живот и благоденствие за самия себе си и
за народа?
239
За възможното познаване на процесията от древните
Giulio Magli
Dipar timento di Mathematica, Politecnico di Milano
P.le Leonardo da Vinci 32, 20133 Milano, Italy
(NB: Настоящата статия е публикувана на адрес http://

arxiv.org/abs/physics/0407108; поместена е тук с разреше
нието на д-р Магли и със съгласието му да се направят
някои корекции в английския текст, тъй като оригиналът
е на италиански.)
/. Въведение
Земята се завърта около оста си за 24 часа, а земната ос

се върти около оста, перпендикулярна на еклиптиката,
описвайки конус. Така движението на планетата е подобно
на движението на пумпал. Периодът на това завъртане (пре-
цесия) е изключително дълъг в сравнение с продължител
ността на човешкия живот — за описването на един пълен
кръг са необходими 25 776 години.
Прецесията има много важна роля за дългосрочните аст
рономически наблюдения с просто око. На първо място, про
дължаването на земната ос в небесната сфера определя аст
рономическия север. Посоката, в която сочи той (евентуално
към някоя звезда, която става полярна) се променя непре
къснато с времето. Ето защо днешната Полярна звезда няма
240
___________ ___ _ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
да бъде такава след няколко столетия и всички звезди, на
миращи се близо до описвания от полюса кръг (на практика
не точно затворен кръг поради различни пертурбации), мо
гат да станат „полярни“ по време на прецесионния цикъл.
Например по времето на палеолита северният полюс е преси
чал Млечния път и през 15 000 г. пр.Хр. полярна звезда е
била Делта на Лебед — а това означава, че северното небе е
било напълно различно от сегашното (доминирано от двете
Мечки и Дракон); вероятно това е отразено в рисунките от
прочутата пещера Ласко (Rappenglueck 1998).
Макар че се демонстрира най-добре с движението на се
верния полюс (или южния, тъй като изборът зависи
единствено от географската дължина, на която се намира
авторът, докато пише това), прецесията оказва влияние вър
ху всички звезди. Например тя бавно измества точката на
изгрев на останалите звезди, както и тяхната кулминация.
Фиг. 1. Кръгът, описван от северния небесен полюс за един прецесионен цикъл.

От това следва, че разположението на видимите звезди в
небето зависи от прецесията. Като пример можем да вземем
групата звезди Кръст-Кентавър, видима в района на Сре-
диземноморието („Южен кръст“ е „отделен“ като съзвездие
едва през XVI в.). Групата е много ярка и е била важна за
хората от древността, както показа проучването на Майкъл
Хоскин върху мегалитните „светилища“ на Менорка, Ма-
йорка и Малта (по-късно ще се върнем отново на този въп
рос). През вековете обаче тези звезди са се спускали все по-
ниско и по-ниско над хоризонта; днес заради прецесията те
кулминират под линията му и съответно са невидими (ще
се появят отново едва през 12 000 г.).
Възниква въпросът кога всъщност е била открита преце
сията. Стандартното научно виждане е следното:
1) Прецесията е открита за първи път през 117 г. пр.Хр. от Хипарх

Родоски.
2) Прецесията е била напълно непозната за предколумбовите култу
ри. С други думи, тя не е била известна в двете Америки преди
пристигането на европейците.
Обратната идея, че всички стари цивилизации са позна

вали прецесията от дълбока древност, бе изказана и ав
торитетно защитена от Джорджо де Сантилана и Херта фон
Декенд в прочутия им труд „Мелницата на Хамлет“ (1983).
Макар да е изключително интересна и да си заслужава да
бъде прочетена, тази книга не може да ни бъде от полза,
когато дискутираме основния въпрос за откриването на пре
цесията, тъй като всички приведени в нея „доказателства“
не могат да се смятат за такива в научния смисъл на дума
та. Авторите наистина цитират внушителен брой случаи на
съвпадения на образи, едни и същи числа и ситуации в
множество космологични митове от цял свят. Макар да е
добре известно, че митовете понякога се използват за пре
даване на технически език, без независима проверка на твър
денията в съответния контекст „образите“ и „числата“ не
могат да се приемат за „доказателства“.
242
Целта на настоящата статия е да разгледа какво говори
за откриването на прецесията преди Хипарх и съответно да
стимулира по-нататъшни проучвания в тази област.
2. Астрономически данни
Дори за много опитен астроном от древността би било

почти невъзможно да открие прецесията в рамките на
собствения си живот, единствено въз основа на собствените
си наблюдения - просто феноменът е изключително бавен в
сравнение с краткотрайното ни пребиваване на този свят.
Достатъчно е обаче да разполага със събирана в продълже
ние на две-три столетия достоверна информация - напри
мер за височината на транзита на някоя ярка звезда, - за
да се осъзнае, че „нещо се случва“ с небето с много бавна,
но измерима скорост. (Точно такъв бил случаят с Хипарх -
той събрал огромно количество астрономически данни за
над 800 небесни тела от Александрийската обсерватория и
откритието му е базирано именно на тях.) Разбира се, тук
ще се спра върху откритието, че „нещо се случва“. Това
означава, че няма да говоря за възможното откриване на
самия механизъм и/или продължителността на прецесион-
ния цикъл (макар това откриване да не се изключва a priori),
а за наблюдаването на несъответствия в конкретни визуал
ни данни, които оттук нататък ще наричам прецесионни
ефекти. Като типичен пример за прецесионен ефект може
да се посочи „прецесионната ера“ — наблюдението, че през
пролетното равноденствие слънцето изгрява на различно
място в рамките на едно съзвездие и в крайна сметка се
мести в друго съзвездие на всеки 2000 години, или пък
промяната в деклинацията на хелиакалния изгрев на една
или друга звезда.
243
2.1 Вавилонска култура
Редица древни култури са водили записи на астрономи

чески наблюдения в продължение на векове. Разбира се, на
първо място сред тях са месопотамските (често споменава
ни под събирателното име Вавилонска култура). Разполага
ме с астрономически данни, записвани от вавилонските ас
трономи на глинени таблични; в тях се съдържат наблюде
ния с точност под една дъгова минута. Тъй като е почти
невъзможно подобна точност да се постигне с просто око,
вероятно още тогава са изобретили някакъв примитивен те
лескоп (Pettinato 1998). Пример за вавилонски каталог на
звездите е прочутият Мул-апин. Написан вероятно около
1000 г. пр.Хр., той съдържа астрономически данни, които
могат да се проследят до 2048 г. пр.Хр. Сред тях са:
1) Списък на 71 небесни тела (съзвездия, отделни звезди и петте

планети), разделени на три „курса“ (Енлил, Ану и Еа).
2) Списък на хелиакалния изгрев на редица звезди.
3) Списък на едновременния изгрев/залез на двойки звезди.
4) Списък на забавянията между изгрева па някои звезди.
5) Списък на едновременния транзит/изгрев на някои двойки звезди.
Трудно е да се повярва, че астрономи, разполагащи с

толкова точни данни, не са забелязали ефекта на прецесия
та върху, да кажем, хелиакалните изгреви. Засега обаче не
е открит писмен паметник, споменаващ изрично феномена.
2.2 Култура Инд-Сарасвати
Допреди двадесетина години историята на индийската ци

вилизация се доминираше от глупавата и антиисторическа
идея за т.нар. арийско нашествие. В най-общи линии тя
244
гласи, че цивилизацията била внесена в Индия от индоев-
ропейски народ — арийците — някъде около 1000 г. пр.Хр.
След откриването на съществувалите през 2500 г. пр.Хр.
градове Харапа и Мохенджо Даро арийците започнаха да се
смятат за воини и нашественици, но се запази идеята, че
ведите — фундаменталните книги иа хиндуизма — са съста
вени след инвазията им. Днес вече знаем, че арийците просто
никога не са съществували и че индийската цивилизация
(традиционно свързвана с Харапа и Мохенджо Даро, но в
действителност заемаща много по-обширен район ) се е раз
вила между двете големи реки Инд и Сарасвати (Feuerstein,
Как and Frawley 1995). Втората река се споменава изрично
във Ведите, а е пресъхнала около 1900 г. пр.Хр. — доказа
телство, че книгите (които всъщност не били записвани, а
наизустявани от брамините) са най-малко от този период.
Наред с този нов подход към Ведите в последните години
се появи и друг подход към онова, което бихме могли да
наречем ведическа астрономия (Как 2000).
Основна роля във ведическата астрономия играят петте
видими планети, слънцето и луната, които се идентифици
рат със седемте главни божества. За следене на движението
им обаче били използвани 27 небесни тела, наричани нак
шатри (групи звезди/съзвездия), които се използвали за
разделяне на еклиптиката на равни части; слънцето „почи
вало“ около 13 1/3 дни във всяка една от тях. Накшатри се
редуват по определен списък. Например могат да се иден
тифицират (със съвременните им имена) Плеядите, Алфа
на Бик (Алдебаран), Бета на Бик, Гама на Близнаци, Бета
на Близнаци (Полукс), Делта на Рак, Хидра, Регул и т.н.
Интересно е да се отбележи, че списъците на накшатри от
различни периоди съдържат едни и същи обекти, но започ
ват в различни точки. Началната точка се определя от слън
цето през пролетното равноденствие и това означава, че
ведическите астрономи почти със сигурност са осъзнавали,
че слънцето „сменя накшатрите“ със скорост повече от ед
на накшатра за около хиляда години (25 776 / 27).
245
2.3 Египет - астрономически данни от

Средното и Новото царство
Изучаването на астрономическите познания в Древен Еги

пет години наред се възпрепятстваше от авторитета на един
от най-видните учени в тази област, Ото Нойгебауер, който
на няколко пъти изразява становището си, че „Египет няма
принос в историята на математическата астрономия“
(Neugebauer 1969, 1976). Достатъчно е обаче само да проче
тем информацията, съдържаща се в монументалния труд
на самия Нойгебауер и Ричард Паркър върху древноеги-
петските астрономически текстове (Neugebauer, Parker
1964), за да видим, че подобни твърдения са далеч от истина
та. Друг сериозен проблем, породен от негативното влия
ние на Нойгебауер, е идеята, че астрономията не е същест
вувала през Епохата на пирамидите (Старото царство). Всъщ
ност, книгата на Нойгебауер и Паркър започва със Средно
то царство (по-нататък ще видим, че и това твърдение е
очевидно невярно).
Голяма част от объркването се дължи на обстоятелството,
че не разполагаме с нито един египетски текст на строго
астрономическа тематика — нещо, което според мен се дъл
жи на факта, че въпросните папируси просто не са били част
от гробните дарове, които са най-честите находки. Във всеки
случай е несъмнено, че египетските астрономи са записвали
голямо количество астрономически данни. Това може да се
види от „астрономическите текстове“, използвани в погребален
контекст и изписани върху саркофази от Средното царство и
в редица гробници от Новото царство, като прочутата гроб
ница на Семнут, архитекта на царица Хатшепсут, както и в
много гробници на Рамезидите в Долината на Царете.
През Средното царство се използвали т.нар. деканни спи
съци. Деканите са 36 звезди (или групи звезди), чийто
хелиакален изгрев (деня на първото изгряване преди зазо
ряване след период на съвпадане със слънцето, или невиди
246
мост) настъпвал в последователни „седмици“ (египетската
седмица се състояла от 10 дни). Така календарът се разде
лял на декани (36 х 10) плюс 5 епагоменални дни, които
също били свързвани със специални декани (в случая става
дума за т.нар. религиозен или сотически календар, основа
ващ се на хелиакалния изгрев на Сириус, който е и първи
ят от деканите).
Нойгебауер и Паркър показват, че възможните декани
трябва да се намират в ивица южно от еклиптиката (деканна
ивица), но смятат категоричното им идентифициране за не
възможно. Това не е вярно и всъщност днес имаме доста
ясна представа на кои звезди отговарят те (Belmonte 2001а,
b). Деканите се използвали и за отчитане на времето през
нощта. Това се доказва от т.нар. звездни часовници, при ко
ито нощните часове се броят, като последният час на първия
ден се свързва с декана, който е изгрял хелиакално същата
сутрин. След една „седмица“ изгревът на този декан се из
мества назад във времето, отбелязвайки предишния час, ка
то на негово място застава друг — и така 12 пъти. Разбира се,
всеки подобен час няма твърдо установена продължителност.
За нас часът е фиксиран, а нощта е с различна продължител
ност в рамките на годината, но за египтяните било обратното
(нашето разделяне на деня на 24 часа идва от египетското
разделяне на 12 + 12, добавено към фиксираната продължи
телност на вавилонските часове).
Фиг. 2. Примери на рамезидски звездни часовници.
247
През Новото царство деканите били наблюдавани при
транзита им (пресичането на меридиана) вместо по изгрев,
но начинът на следене на небесните събития бил почти съ
щият. Това се потвърждава от т.нар. рамезидски звездни
часовници. На тях се вижда мъж (помощник на астронома
или може би статуя) зад списък с 9 колони и 13 реда. Редо
вете са свързани с часовете на нощта, а колоните — с части
от „човека-еталон“, като транзитът или положението на звез
дите през нощта се бележат от специално означени места.
Схемата се променя на всеки 15 дни. Тук няма да се спирам
подробно върху проблемите на интерпретирането на подоб
ни текстове. Искам само да посоча, че такива астрономи
чески средства, макар и изобразени в гробниците (като „во
дачи на душата през нощта“) почти със сигурност са копи
рани от научни източници (ако иска, читателят може да
сложи в кавички „научни“, но аз няма да го направя). И
тъй, по време на Средното царство египетските астрономи
вече са можели да следят с висока точност 36 небесни тела
и движението им (час на изгряване, период на невидимост
и т.н.) и следователно би трябвало да са избрали свойствата
им от огромни количества налични астрономически данни.
Абсолютно сигурно е, че за период от около три столетия
може да се открие прецесионен ефект в хелиакалния изг
рев на звезда, ако данните са с точност от порядъка на 0,5
градуса. Това накарало Пого (Pogo 1930) и Заба (Zaba 1953)
да предположат, че в Египет прецесията вероятно е била
позната от дълбока древност. Освен това заслужава да се
отбележи, че за да обяснят любопитното подреждане на съз
вездията в прочутото кръгло изображение на небето, из
вестно като Зодиака от Дендера, неколцина автори изказ
ват предположението, че в него се съдържат сведения за
прецесионното движение на северния полюс (вж. напр.
Trevisan). Зодиакът обаче е от първата половина на I в.
пр.Хр. и съответно след откритието на Хипарх. В случая
отново не разполагаме с изрични записи, които могат да се
свържат еднозначно с откриването на прецесионен ефект.
248
2.4 Мезоамерика
Както е известно, майте са следили небето и са водили

изключително точни записи на наблюденията си (Aveni
2001). За съжаление само четири техни „кодекса“ са пре
живели ужасното аутодафе, устроено от епископа на Юка-
тан Диего де Ланда. В тези кодекси се съдържат сведения
за затъмнения, Венера и Меркурий. Данните са толкова
точни (например таблицата за Венера от Дрезденския ко
декс се основава на наблюдения в течение на десетилетия),
че няма никакво съмнение, че астрономите на майте са би
ли в състояние да правят изключително прецизни из
мервания. Невъзможно е обаче прецесията да се открие чрез
наблюдаване движението на слънцето, планетите и луната,
а не разполагаме със записи на наблюдения на звезди (един
ственото изключение вероятно се съдържа в Парижкия ко
декс, който все още не е разбран напълно).
3. Астрономически ориентации
Дотук разгледахме възможните текстови сведения. Има

обаче и друг начин да се следи движението на небесните
тела и наученото да се запази за идните поколения — чрез
ориентиране на постройки спрямо звездите. Като се следи
точността на това ориентиране в продължение на няколко
столетия, лесно могат да се открият прецесионни ефекти.
3.1 Египет - ориентация на храмове
Пионерът в изучаването на астрономическата ориента

ция на храмовете в Египет е Норман Локиър (Lockyer 1894).
В книгата си той разглежда ориентирането на много пост
249
ройки, но тук ще се спра по-подробно само на двата основ
ни тивански храма, Карнак и Луксор, тъй като те са доста
тъчни за целта на настоящата статия.
Тези два храма имат хилядолетна история и са украсява
ни и разширявани на няколко пъти. Различни фараони от
различни епохи са добавяли нови галерии по основната ос и
па двата комплекса. Ако погледнем плана на Карнак, ясно
ще видим, че при всички разширявания стриктно се е спаз
вала оригиналната посока на основната ос. Локиър показ
ва, че това е посоката на залязващото слънце в деня на
лятното слънцестоене. Трудът му бил подложен на крити
ка, тъй като хълмовете на хоризонта би трябвало да попре
чат на лъчите на залязващото слънце да проникнат в гале
рията, а днес знаем, че наблюденията всъщност са правени
в другия край на храма, в един параклис, също ориентиран
успоредно на главната ос и съответно — към изгрева в деня
на зимното слънцестоене (Krupp 1983, 1988). Както и да е,
ориентирането на храма спрямо слънцестоенето е ясно и
тъй като прецесията не се отразява върху видимото движе
ние на слънцето, разширяването на храма винаги е ставало
в една и съща посока.
Фиг. 3. План на храмовете, в Карнак и Луксор
250
Другият основен храм в Тива, наричан днес храма в Лук-
сор, е ориентиран не спрямо слънцето, а спрямо звезди. Това
се вижда съвсем ясно, тъй като оста му се отклонява леко
най-малко четири пъти, при всяко следващо разширение,
правено през вековете. За съжаление, макар да разполагаме
с няколко описания на церемонията при ориентирането на
храмове спрямо звездите, наричана от египтяните „опъване
на въжето“, нямаме информация как точно се е изпълнява
ла тя. Например в много случаи се казва, че ориентирането
се прави спрямо съзвездието Мес, или Големия черпак/Плу-
га, възприеман от египтяните като Бут на бика; не знаем
обаче към коя точно звезда се е гледало. Ето защо все още не
е ясно спрямо коя звезда или астеризъм е ориентиран храма
в Луксор (доколкото ми е известно, предположението на Ло
киър за Алфа на Лира или Канопус все още чака потвържде
ние). Във всеки случай леките отклонения на главната ос
ясно говорят за откриването на прецесионен ефект.
3.2 Египет - ориентация на пирамиди
Всеизвестно е, че основните пирамиди от Четвърта ди

настия (трите в Гиза и двете на Снофру в Дашур) са ори
ентирани с висока точност спрямо посоките на света. Отк
лоненията на изток от географския север са както следва:
Мейдум -20' ± 1,0'; Огънатата пирамида -17,3' + 0,2';
Червената пирамида -8,7' ± 0,2'; Гиза 1 (Хуфу) -3,4’ + 0,2’;
Гиза 2 (Хафра) -6,0' ± 0,2'; Гиза 3 (Менкаура) +12,4' ± 1,0'.
Получената от строителите точност е толкова голяма, че
е абсолютно сигурно, че използваният метод за ориентиране
се е основавал на звездите, а не на измерването на сенки
(неотдавна френската мисия под ръководството на М.
Валоджа установи, че ориентацията на пирамидата в Абу
Роаш [Mathieu 2001], построена вероятно от Джедефра,
управлявал между Хуфу и Хафра, е -48,7', но тази грешка
е толкова голяма спрямо останалите, че явно става дума за
друга, може би соларна, церемония по ориентирането).
251
Астрономическите методи, предлагани в миналото, като
например наблюдаването на изгрева и залеза на ярка звез
да на изкуствен хоризонт, не се влияят от прецесията. Как
то обаче отбелязва Хаак (Haack 1984), данните убедително
говорят за наличието на зависимо от времето начало, което
причинява систематична грешка — и това начало със сигур
ност е прецесията. Този проблем накара Кейт Спенс (Spence
2000) да предложи метод на ориентиране („едновременен
транзит“), състоящ се в наблюдаването на „невидимата ли
ния“, свързваща две околополюсии звезди — Кохаб (Бета на
Малка мечка) и Мицар (Вета на Голяма мечка), когато те се
намират точно една над друга. И тази линия минава през
небесния север. Поради прецесионното движение на земна
та ос обаче тя не винаги ще показва географския север —
бавно се измества отляво надясно, поради което през XXV в.
пр.Хр. ще се намира вдясно от полюса. Като начертава отк
лонението от севера през вековете, Спенс показва, че съот
ветната права линия съответства много добре на отклоне
нието на пирамидите, ако „церемонията по ориентирането“
се е състояла през 2467 г. пр.Хр. ± 5 години за Гиза 1.
(Макар да не разполагаме с писмени данни за церемонията
от Старото царство, „опъването на въжето“ може да се види
на една стела от периода, известна като Палермски камък.)
Ако се приеме, че наистина се е използвал този метод, на
чертаната графика може да се използва за калибриране на
датите на построяване на всички пирамиди от Четвърта ди
настия, които се оказват с около 80 години по-късни от
общоприетите.
В допълнение към работата на Спенс Белмонте (Belmonte
2001c) изказва предположението, че използваният метод на
истина се състоял в отчитане на подреждането на две звез
ди (каквато е идеята на Спенс), но на други - може би
Мегрец (Делта на Голяма мечка) и Фекда (Гама на Голяма
мечка), — които не попадат от двете страни на небесния
полюс. Така положението на полюса се получава с продъл
жаване на въжето, минаващо под или над него. Това изг
лежда по-естествено (поне за съвременния наблюдател) и
252
примирява астрономическата хронология с общоприетата.
Следва обаче да се отбележи, че астрономическото датиране
на така наречените вентилационни шахти на Гиза 1 (Trimble
1964, Badawy 1964, Bauval 1993) подкрепя хронологията
на Спенс.
Фиг. 4
Предложеното от нея решение относно ориентацията на

Гиза 2 съответства на калибрационната линия само ако съот
ветната точка се „повдигне“ вертикално в положителния
регион. При решаването на този проблем Спенс изказва пред
положението, че ориентирането на втората пирамида е нап
равено не през същия сезон, през който са били ориентира
ни останалите, а през противоположния (през лятото вмес
то през зимата). Този проблем се появява и в предложение
то на Белмонте и се решава с приемането на специална про
цедура за ориентирането на Гиза 2. Аз лично съм склонен
да приема, че една религиозна церемония като ориентира
нето на огромната царска гробница не би могла да се из
пълни когато и да е, а в строго фиксирано време, определе
но от астрономически наблюдения, каквито са например
свързаните с цикъла на Сириус ритуали. Ето защо изказах
предположението, че грешката в ориентацията на „втората
пирамида“ всъщност показва, че тя е била построена преди
Гиза 1 или по-точно, че двата проекта са замислени заедно
263
(може да се покаже, че тази идея не противоречи на архео
логическите данни - за повече подробности вж. Mag'll 2003).
Конкретно в случая за нас е интересно, че грешките в
ориентирането на пирамидите ни дават набор експеримен
тални данни, от които може да се изведе прецесионен ефект.
Каквато и да е причината, ефектът е абсолютно приложим
точно при най-големите и идеално построени пирамиди -
Гиза 1 и Гиза 2. Може обаче да се предположи, че ориента
цията на Гиза 3 е била правена спрямо ориентацията на
Гиза 2 и съответно да се наблюдава прецесионен ефект, во
дещ до отклонение от 18,4', или около 1/3 от градуса. Ис
кам да наблегна на факта, че астрономически определените
дати от Гиза (ориентация на вентилационни шахти и пира
миди), както и множество астрономически препратки в Тек
стовете от пирамидите показват напълно категорично, че
по време на Старото царство астрономията е била фунда
ментална част от мисленето (религия и познания).
3.3 Малта
Средиземноморският Малтийски архипелаг (състоящ се

от островите Малта, Гозо и Комино) има кратка история,
започваща според всички данни през V хил. пр.Хр., когато
тук стъпили първите хора (Trump 1991, 2002). Само 1500
години по-късно обаче, с началото на т.нар. Храмов период
(ок. 3500-2500 г. пр.Хр.) цивилизацията на Малта първа
издигнала мегалитни постройки (само няколко мегалитни
гробници са по-ранни, като например Кинтроу в Шотлан
дия, докато първите каменни фази на Стоунхендж и други
те мегалитни паметници — различни от гробници — се отна
сят към първата половина на III хил. пр.Хр.).
През мегалитната фаза били изградени над 40 храма. Ду
мата „храм“ всъщност би трябвало да се сложи в кавички,
тъй като далеч не е ясно каква е била реалната им функ
ция. Все пак са налице ясни следи от съществувал култ
към „богиня майка“. Храмовете се състоят от постройки
254
(до три, отнасящи се към последователни фази и номерира
ни по съответния начин), които отвън са с овална форма, а
вътрешният им план представлява серия помещения, раз
положени по една и съща ос и завършващи с „апсида“. Ве
роятно тези помещения образуват формата на „Богинята
майка“.
Най-добре запазените храмове са Джантия (мястото на
гигантите) на о-в Гозо и Хагар Ким, Мнайдра и Тарксиен
на о-в Малта. Храмовете показват явния интерес на строи
телите им към небесните феномени. Това се вижда особено
в Мнайдра II, който представлява каменен слънчев кален
дар — оста е ориентирана точно на изток, а „олтарните“
камъни са разположени така, че може да се следи годишно
то движение на слънцето от крайната лява до крайната дясна
точка на „апсидата“. Осите на всички останали храмове са
обърнати на юг и ориентацията им се отклонява на юг от
всички възможни положения, свързани със слънцето и лу
ната (като точката на изгрев в деня на зимното слънцес
тоене или южния застой на луната). Благодарение на про
учванията на екипа на Майкъл Хоскин и на Клаус Албрехт
днес разполагаме с доста ясна картина на астрономическа
та ориентация на малтийските храмове. Тук ще се спра най-
вече на Джантия.
Двата храма на Джантия се отнасят към две последова
телни фази и вторият е ориентиран по на юг в сравнение с
първия. И при двата е налице соларна ориентация в левия
олтар, който е обърнат към изгрева в деня на зимното слън
цестоене (Albrecht 2001), както и звездна ориентация на
основната ос, която гледа към астеризма, състоящ се от
Южен кръст и двете ярки звезди на Кентавър (да не забра
вяме, че Южен кръст е обособен като съзвездие едва преди
няколко века и че в никакъв случай не е задължително
древните съзвездия да съвпадат с нашите. Във всеки слу
чай нашите съзвездия принадлежат на месопотамско-гръц-
ката традиция) (Hoskin 2001).
Макар откривателят на соларната ориентация Албрехт
да твърди, че звездната хипотеза е несъстоятелна, аз съм
255
склонен да смятам, че това е чудесен пример, при който са
реализирани едновременно и соларна, и звездна ориента
ция. Разбира се, проблемът се състои в това, че докато со
ларната ориентация си остава точна векове наред, звездна
та се променя заради прецесията. Затова е много изкуси
телно да се стигне до заключението, че древните строители
са били заставени да издигнат втория храм, за да следват
изместването на астеризма на юг.
Фиг. 5 План на храмовете Джантия
3.4 Майорка
Около хиляда години след Малта - през бронзовата епо

ха — мегалитни звездобройци заселили Балеарските остро
ви Мепорка и Майорка се появяват звездно ориентирани
мегалити. Така наречените светилища, сред които и прочу
тите таули на Менорка — мегалитни структури от два моно
лита, разположени като огромно Т — били ориентирани на
256
юг към споменатия по-горе астеризъм на Южен кръст и
двете ярки звезди на Кентавър (Hoskin 2001).
Тук ще се спрем по-конкретно на светилището Сон Мас
на о-в Майорка.
След като екипът на Хоскин проучил обекта, станало
ясно, че той е ориентиран спрямо ниската дъга в южното
небе в края на долината, описвана от астеризма Кръст-Кен
тавър някъде около 2000 г. пр.Хр. Към 1700 г. пр.Хр. оба
че долната част на астеризма престанала да се вижда пора
ди прецесията. Това означава, че ако наистина е свързан с
астрономически наблюдения, обектът би трябвало да е изос
тавен някъде около тази дата. По време на проучването
Хоскин не знаел, че екипът на Марк ван Стридонк от Бел
гийския кралски институт за културно наследство е полу
чил същите дати с помощта на радиовъглеродния метод за
датиране и се чудел защо точно тогава обектът е бил напус
нат!
Така Сон Мас се оказва много интересен пример за това
как археоастрономията може да бъде „пророческа“ наука.
За нас, разбира се, най-важното е, че астрономическото ори
ентиране показва, че „нещо се е случило“ в южното небе на
Майорка и е накарало хората да изоставят обекта.
3.5 Знахарските колела
Така наречените „знахарски колела“ са каменни памет

ници, състоящи се от купчина камъни в центъра, свързан с
радиални редици с външен кръг и други купчини. Повече-
то от тях могат да се открият в Албърта, Канада, но най-
прочутият — Биг Хорн — се намира край Знахарската пла
нина в Уайоминг, откъдето е и името на групата.
Има няколко типа колела, но някои от тях несъмнено са
свързани с астрономически наблюдения. Най-напред това
било открито за Биг Хорн. Занимаващият се със Слънцето
физик Джон Еди установил, че малките купчини камъни
по външния кръг служат като астрономически маркери за

редица небесни тела. Еди разпознал лятното слънцестоене
и хелиакален изгрев на Алдебаран, Ригел и Сириус (Eddy
1974,1977). Поради прецесията ориентациите са валидни в
течение на последните три века, а независимите археологи
чески данни потвърждават, че Биг Хорн е на възраст 250
Фиг.в. Астрономическите ориентации на знахарско колело Биг Хорн.

открити от Еди
Интерпретацията на Еди получи чудесно потвърждение

след археологическо проучване на друго колело от Лосова-
та планина. Ориентациите му са към същите небесни тела
но интервалът на валидност е напълно различен и попада в
последните векове преди нашата ера. Радиовъглеродните
дати, получени от археолозите Том и Алис Кекоу, потвър
диха „астрономически предсказаната“ възраст на обекта с
което се показва наличието на постоянен интерес на (все
още неизвестните) създатели на колелата към едни и същи
небесни тела в течение на две хилядолетия - друг велико
лепен пример на археоастрономията като пророческа наука
( действителност, астрономическата традиция на колелата
е много по-стара - колелото Мейджървил в Албърта е из
258
ползвано за наблюдения на слънцето през 2500 г. пр.Хр.).
За нас особено интересна е липсващата „D“ ориентация,
установена по-късно от Робинсън и при Биг Хорн, и при
Лосовата планина (Robinson 1980). Той открил, че посоката
е свързана с изгрева на Фомалхаут от съзвездие Южна риба
(да не се бърка със зодиакалното съзвездие Риби). Интерва
лът на валидност на тази ориентация обаче е изместен във
времето с няколко века спрямо изчисленията на Еди за
Лосовата планина. Това изглежда странно, но радиалната
линия камъни е извита по дължината си. Сякаш отначало
тя е сочила по на запад, след което е била променена, за да
следва прецесионното изместване на точката на изгрева.
Подобно отклонение се вижда при купчината, сочеща към
Сириус — друга южна звезда, която се влияе по-бързо от
прецесионния цикъл в сравнение с Алдебаран и Ригел.
Така знахарското колело от Лосовата планина е сериозен
кандидат за място, на което упорити астрономи са открили
прецесионен ефект.
3.5 Теотихуакан и
„семейството на седемнадесетте градуса“
Вече ясно видяхме как майте са записвали астрономи

ческите си наблюдения; същото обаче не може да се каже
за другите култури на Мезоамерика. На практика не знаем
нищо за астрономията на т.нар. култура-майка в района -
тази на олмеките — и не разполагаме с писмени паметници
от най-важната култура в Мексиканската долина, процъфтя
вала тук преди класическия период на майте (най-общо меж
ду VI и II в. пр.Хр.) и повлияла всички по-късни циви
лизации в Централно Мексико, в това число тези на толте-
ките и ацтеките. Разбира се, говоря за мястото, което сами
те ацтеки са смятали за град на боговете — Теотихуакан.
Теотихуакан се намира недалеч от Мексико Сити и дори,
според нашите критерии е голям град, който в момента на
най-големия си разцвет е имал население над 125 000 ду
259
РОБЪРТ БОВАЛ ______ _ ______________________
ши. Градът бил планиран според строг проект, целящ да
повтаря ландшафта. Това ясно се вижда от факта, че двете
основни постройки — т.нар. Слънчева и Лунна пирамиди
(това са късни наименования; няма никакви доказани връзки
между съоръженията и двете небесни тела) — са разположе
ни така, че да бъдат „копие“ на двата върха Серо Гордо и
Серо Патлачике.
Градът бил планиран и построен според „кардинална схе
ма“, основавагца се на две оси — „Т-север“ (градски север),
ориентирана на 15,3° източно от север, и „Т-изток“ (градс
ки изток), ориентирана на 16,5° южно от изток. Това в ни
какъв случай не се дължи на геоморфологични причини
(достатъчно е само да споменем, че пресичащата града река
е била вкарана в канал, за да съответства на схемата). Така
посоките на Теотихуакан са завъртени спрямо „истински
те“ и са наклонени с още един градус една спрямо друга по
някакви символични причини. Тук астрономията играе ос
новна роля, тъй като най-разумното обяснение е следното:
Ориентацията Т-изток е соларна. Тя е твърде близка до
географския изток, за да отбелязва някое специално съби
тие в движението на слънцето на хоризонта (слънцестоене
и дни на зенитния пасаж). Слънцето обаче залязва на Т-
запад на 13 август и 29 април, а между тези две дати има
260 дни. Известно е, че т.нар. свещен календар на Мезоаме-
рика (добре засвидетелстван за времето на майте, но веро
ятно наследен от някоя по-ранна цивилизация и кодифици
ран ок. IV в. пр.Хр.) се е състоял от 260 дни. Началото му
би трябвало да бъде зенитният пасаж на слънцето, който
зависи от географската ширина и се пада на тези две дати
на предкласическия обект Изапа (за подробна дискусия вж.
Aveni 2001). Така Т-изток ориентацията вероятно е напом
няне за свещения слънчев календар. За нас обаче особено
интересна е ориентацията Т-север, тъй като тя почти със
сигурност е звездна.
Перпендикулярната на Т-север ос (която, да припомним,
не е успоредна на Т-изток) се отбелязва от линията между
два т.нар. издълбани кръста — врязани в земята символи,
260
единият на хълм на западния хоризонт, а другия — в цен
търа на града. Линията сочи към точката на залез на Плеяди
те през 1-4 г. сл. Хр.; астеризмът е изгрявал хелиакално
горе-долу в деня на зенитния пасаж на слънцето (18 май) и
е кулминирал също около зенита (Dow 1967).
Фиг. 7. Карта на Теотихуакан
Теотихуакан запада два века по-късно и затова е малко

вероятно астрономите му да са осъзнали, че ориентацията
му вече не е точна поради прецесията. За нас в случая е
особено интересно т.нар. семейство на седемнадесетте гра
дуса (Aveni and Gibbs 1976).
Въпросното семейство обхваща няколко археологически
обекта в Централно Мексико. Всички те показват — в продъл
жение на няколко века до 1000 г. — една и съща (или много
близка) Т-север ориентация (например първата фаза на
огромната пирамида в Чолула, толтекския храм в Тула, пи
261
рамидите в Тенаюка и Тепоцтеко). Така семейството обеди
нява съоръжения, създадени няколко века след 400 г. и съ
ответно Т-северната ориентация вече не е била замислена да
показва изгрева на Плеядите. Очевидният въпрос в случая е
дали архитектите са знаели, че ориентират сградите в посо
ка, която вече няма астрономически смисъл по една или друга
причина, и ако случаят е такъв — дали са се питали защо е
така, или просто са продължавали да го правят „в памет“ на
миналата слава на Теотихуакан, без дори да знаят какво е
първоначалното значение на ориентацията.
4. Допълнителни загатвания
4.1 Култът към Митра
Смятам, че представените факти сочат, че прецесионни-

те ефекти са открити още в древността. Възниква обаче проб
лемът защо никъде не разполагаме с изричното им споме
наване. Като физик аз харесвам загадките (т.е. поддаващи
те се на разрешаване проблеми) и не вярвам в „мистерии“.
Тъй като е много изкушаващо да се сметне, че откритието
не е споменато, защото се е смятало за нещо, което следва
да се пази в тайна или най-малкото е било достъпно само за
група посветени, естествено е да проверим дали следи от
това откритие се откриват в култове от такъв вид, поне от
исторически времена. Оказва се, че следи има.
Както е известно, достъпните само за посветените култо
ве се наричат в историческата литература мистерии, едни
от най-прочутите от които са Елевзински мистерии в Гър
ция. Подобен бил и култът към Митра, добил широко раз
пространение в Римската империя през първите три века
от нашата ера. Интересно е да се отбележи, че именно в
него се съдържа един изключително интригуващ момент,
намекващ за откриването на прецесията в древни времена.
262
Хипарх прави откритието си някъде около 127 г. пр.Хр.
на остров Родос, но е ползвал данните от Александрийската
обсерватория в Египет. Около 50 години по-късно Помпен
се сражава с фригийски пирати и легионерите му се за
познават с религия, която през следващите два века се раз
пространява из цялата империя, преди да бъде унищожена
при християнизирането й — митраизма.
В култа към Митра ритуалите били пазени в тайна за
непосветените и не разполагаме с техни писмени описания.
Археолозите обаче се открили и проучили подземни „свети
лища“, най-известното от които може да се види в ката-
комбите на Сан Клементе в Рим. Благодарение на това доб
ре познаваме иконографията на култа, която е винаги една
и съща, изваяна или изрисувана в завършващия „парак
лис“ на светилището. Там виждаме бог Митра в образа на
млад мъж да убива бик с меча си. Богът не гледа животно
то. Под него скорпион пронизва гениталиите на бика; виждат
се също фигурите на куче, змия, гарван, лъв и някакъв
съд. Опашката на бика прилича на житни класове. Често се
срещат и зодиакалните знаци и планетите.
Историята на модерните изследвания върху митраизма е
много показателна и почти невероятна. През 1896 г. белгийс
кият учен Франц Кюмон излиза с теорията, че става въпрос
за адаптация на древноирански култ към божество на име
Митра. Много от аспектите на иранския култ липсват в рим
ския. Като в иранския липсва епизодът с убиването на би
ка. Авторитетът на Кюмон обаче е толкова силен, че стран
ният му начин да изведе римския култ от иранския
(например заемането на бика от друг ирански мит, в който
злият бог Ариман убива бик, а Митра изобщо не фигурира)
бил приет чак до 1970 г.!
Тази „догма на Кюмон“ е чудесен пример за риска, кои
то представляват учените с авторитет на „гиганти“ (или мо
же би на предполагаеми гиганти), приемани безусловно от
останалите.
През 1971 г. някои учени най-сетне започнали да разг
леждат тези догми и незабавно станало ясно, че изследва
263
нията върху митраизма трябва да започнат от самото нача
ло и че естествената отправна точка е астрономията. Всъщ
ност още през 1869 г. германският учен К. Б. Старк за
белязал ясни и силни връзки на иконографията със съзвез
дията. Кюмон обаче отсякъл, че макар астрономията наис
тина да играела роля в по-ниските степени на инициация,
основната тема в по-висшите била иранската традиция за
началото и края на света.
Тъй като в случая основните персонажи са Митра и би
кът, няма съмнение, че животното следва да се идентифи
цира с Бик; не е ясно обаче на кое съзвездие отговаря Мит
ра. Всички предложени след 1970 г. астрономически интер
претации (като хелиакалния изгрев на Бик) имат сериозен
проблем с това идентифициране. Например някои предла
гат Орион, но той се намира под, а не над Бик.
Решението на загадката бе намерено от Дейвид Уланси
(Ulansey 1989). Той отбелязва, че над Бик се намира Пер-
сей — съзвездие, свързано още от V в. пр.Хр. с фригийски
Фиг. 8. Иконография на Митра
264
воин. Но защо тогава в иконографията има и скорпион?
Ако върнем небето назад във времето към края на ерата на
Телеца (ок. 2000 г. пр.Хр.) ще видим, че другото равноден-
ствено съзвездие е Скорпион. Небесният екватор по това
време е пресичал Бик, Голяма мечка, Хидра, Чаша, Врана
и Скорпион (както и малка част от меча на Орион). Остава
Лъв, но през същата епоха в него попада точката на лятно
то слънцестоене. Житните класове от опашката на бика на
помнят за пролетното равноденствие. Така култът може да
се отнася за бог, който е толкова силен, че е способен да
промени установения космически ред на движението на
слънцето спрямо звездите. Това е много убедителна ин
терпретация. За нас обаче е интересен начинът, по който
Уланси обяснява произхода на култа. Според него се е слу
чило (в най-общи линии) следното: През 128 г. пр.Хр. Хи-
парх открива прецесията. Вестта за откритието се разпрос
транява бързо и пасва на символичната схема на стоическа-
та философска школа в Tapс. Тъй като за стоиците природ
ните сили са манифестации на божества, за тях било нор
мално да въведат нов бог, отговорен за новооткритото дви
жение на космоса — толкова силен, че можел да премести
„неподвижните“ звезди. Тъй като Персей вече бил почитан
в Tapс, идентифицирането станало съвсем естествено. Кол
кото до липсващата връзка с пиратите, които били първите
исторически документирани поклонници на Митра, Уланси
посочва, че те са имали „контакти с интелектуалци“ и, би
дейки моряци, добре са познавали звездите.
Веднага трябва да отбележа, че не вярвам в находчивата
интерпретация на Уланси и не мога да приема обясненията
на произхода на култа. Причината е съвсем проста. Въпре
ки че направих всичко по силите си, не успях да намеря и
един пример в човешката история, при който научно отк
ритие се превръща в религия. Би могло да се превърне в
мит в рамките на религиозна система, както смятат автори
те на „Мелницата на Хамлет“, но не и основа на култ към
нов бог. Има и техническа причина да не приемам интер
претацията на Уланси. Да предположим, че научното
265
РОБЪРТ БОВАЛ_________ __________
откритие на някакъв механизъм се превърне в религия. Ре
лигията обикновено се свързва с есхатологията; ние очаква
ме някакво бъдещо събитие — например, второ пришествие.
Ето защо съм по-склонен да приема, че новата религия ще
бъде основава на края на настоящата ера (прехода от Овен
към Риби), отколкото на края на предишната, настъпил 2000
години — повтарям, две хиляди години -- по-рано. Подобно
възражение вече бе повдигнато, макар и на базата на малко
по-различна мотивация. Отговорът на Уланси се основава на
факта, че изчислената от Хипарх скорост на прецесията би
ла твърде ниска (около един градус на столетие). В резултат
на това той сметнал, че бъдещата промяна на прецесионната
ера ще настъпи след още много векове (около 800 години), а
не когато това станало действително — през I в. сл. Хр.
Макар да смятам, че това е вероятно обяснение на запа
дането на култа към Митра (не зная друг да е правил това
наблюдение, но за мен то изглежда естествено), не мисля,
че обяснява основния въпрос, тъй като „времето на религи
ята е времето на боговете“, така че обикновено не същест
вува копнеж по есхатологични събития.
Като цяло мисля, че произходът на прецесионната ико
нография на митраизма може да бъде много по-древен от
откритието на Хипарх. Все пак отново ще посоча, че стано
вището ми е чисто спекулативно. Надявам се, че бъдещите
епиграфски и археологически открития ще помогнат за изяс
няването на този интересен въпрос, по поне една археоло
гическа находка вече е налице.
4.2 Котелът от Гундеструп
Така нареченият котел от Гундеструп представлява голям

съд, изработен от сребърни плочки. Открит в Дания през
1880 г., днес той е изложен в музея в Копенхаген и е най-
известният шедьовър на келтското изкуство от I в. пр.Хр.
(датирането е само приблизително, тъй като няма известни
методи за определяне възрастта на подобни предмети).
266
_ЕГИПЕТСКИЯТ КОД
Котелът е богато украсен със загадъчни образи. Няма
съмнение, че върху него са изобразени келтски персонажи,
като бог Цернун, но могат да се видят и ясни „ориенталс
ки“ мотиви (има изобразени дори слонове). Все още се спо
ри за значението на сцените, а най-горещи са дебатите око
ло централната сцена. На нея се вижда умиращ бик и воин,
гущер и куче, подредени в кръг около него. В сцената като
че ли присъства и мечка, както и клонка с три листа.
Лесно можем да се досетим какви интерпретации са би
ли предлагани за това изображение. Естествено имаме си
работа с „ритуално жертвоприношение“, „ритуална борба с
бикове“, „ритуална борба между бикове и кучета“ и т.н.
(всъщност липсва само думата „корида“). Накрая френски
ят изследовател Пол Вердие (Verdier 2000) излезе с тезата,
че символизмът на котела има астрономическо съдържа
ние. Например една от страничните пластини има две иви
ци, разделени от клонка. В горната са показани четирима
ездачи (слънцестоенията и равноденствията), а в долната —
дванадесет воини (месеците на келтския лунен календар),
докато клонката символизира Млечния път. Централната
пластина вероятно изобразява края на ерата на Телеца, по
добно на митраистката иконография. Всъщност, ако пог
леднем небето от 2000 г. пр.Хр., можем да видим по посока
на часовниковата стрелка Гущер, Голямо куче, Орион (вои
на) и Бик, а двете Мечки „наглеждат“ сцената от северния
небесен полюс. Смятам, че воинът в същата сцена спокойно
би могъл да е Персей, а не Орион, тъй като, ако се движим
в спирала по часовниковата стрелка към Бик ще попаднем
на Персей, както е показано на фиг 9. Така сходството с
култа към Митра е поразително. Във всеки случай обаче,
астрономическата интерпретация на сцената е несъмнена.
За съжаление нямаме представа какво е било нивото на
познание на келтските астрономи, тъй като по-голямата част
от информацията за тях е от втора ръка и най-вече (което е
наистина любопитно) от елинистическия стоик Посидоний,
без да се броят римските източници, като съчиненията на
Цезар. Все пак разполагаме и с известно количество извори
267
Фиг. 9. Небето на географската ширина на Копенхаген, 2000 г. пр.Хр.
Фиг. 10. Централната пластина на котела от Гундеструп и нейната

астрономическа интерпретация. Ако се движим в спирала по часовникова
та стрелка от полюса (Мечка), ще открием Гущер, Голямо куче, Орион
(всъщност Персей, ако трябва да следваме спиралата) и Бик.
268
от първа ръка, като например календарът от Колъгни —
лунен календар, записан на келтски език с римски букви.
Астрономическите познания от бронзовата епоха в Северна
Европа тепърва ще разкриват тайните си, както показа не
отдавнашното откриване на т.нар. диск от Небра от XVI в.
пр.Хр., на който са изобразени 32 звезди, лунен сърп и
слънце, и вероятно представя небето в точно определен ден.
Във всеки случай трудно може да се повярва (поне за мен
е така), че келтите също са побързали да възприемат откри
тието на Хипарх до такава степен, че майсторът от I в. пр.Хр.
да представи в шедьовъра си прецесионно събитие, състояло
се преди две хиляди години.
5. Заключителни бележки
И тъй, не разполагаме с категорични и недвусмислени

сведения за откриването на прецесията преди епохата на
елинизма или от някоя предколумбова култура. Има обаче
- поне според мен — ясни данни, че някои прости астро
номически феномени, като хелиакалния изгрев на ярки звез
ди или движението на равноденствената точка през зодиа
калните съзвездия, са били следени достатъчно дълго и дос
татъчно точно, за да доведат древните до откритието, че
„нещо се случва“ в небето, макар и изключително бавно в
сравнение с продължителността на човешкия живот.
Определено има нужда от нови изследвания по тази те
ма, най-вече в Египет. Проблемът с астрономическата ори
ентация на египетските храмове следва да се преразгледа,
като се има предвид, че днес египетската хронология е да
леч по-ясна и точна, отколкото е била в края на XIX в. и
като твърденията на Локиър се проверят от количествена
гледна точка (например като се проучат по-късните разши
рения на Луксор с оглед прецесионното движение на звез
дите). Нужни са също и теоретични изследвания на различ
ните деканни списъци, дошли до нас от различни столетия.
269
РОБЪРТ БОВАЛ_________________________________
Необходимостта от по-нататъшни изследвания е в сила
също така за Малта и за всички други места, показващи
интереса на строителите към променили се поради преце
сията ориентации.
Използвана литература
Albrecht, К, (2001) Maltas Tempel: Zwischen religion und

astronomic, Naether-Verlag, Potsdam.
Aveni, A. F. (2001). Skywatchers: A Revised and Updated Version
of Skywatchers of Ancient Mexico, University of Texas Press, Aus
tin.
Aveni, A. F., Gibbs, S. L. (1976). On the orientation of pre-Columbian
buildings in central Mexico. American Antiquity Vol. 41: 510-517.
Badawy, A. (1964) The stellar destiny of pharaoh and the so called
air shafts in Cheops pyramid. M. I. O. A. W. B. 10 p. 189.
Bauval, R., (1993) Cheop’s pyramid: a new dating using the latest
astronomical data, Disc, in Egypt. 26, p. 5.
Belmonte, J. A. (2001a) The Ramesside star clocks and the ancient
egyptian constellations, SEAC Conference on Symbols, calendars and
orientations, Stocholm.
Belmonte, J. A. (2001b) The decans and the ancient Egyptian skylore:
an astronomer’s approach, INSAP III Meeting, Palermo.
Belmonte, J. A. (2001c) On the orientation of Old Kingdom Egyp
tian Pyramids, Archaeoastronomy 26, 2001, SI.
De Santillana, G., Von Dechend, E., (1983) Hamlet’s Mill, Dover.
Dow, J. (1967). Astronomical orientations at Teotihuacan: d case
study in astroarchaeology. American Antiquity Vol. 32: 326—334.
Feuerstein, G., Kak, S., and Frawley, D. (1995) In search of the
Cradle of Civilization. Wheaton: Quest Books.
Eddy, J. A. (1974). Astronomical alignment of the Big Horn Medi
cine Wheel. Science 18: 1035.
Eddy, J. A. (1977). Medicine wheels and plains Indian astronomy.
In Aveni, A. (ed. ), Native American Astronomy, University of Texas
Press, Austin, pp. 147-170.
270
Haack, S. (1984) The astronomical orientation of the Egyptian pyra
mids, Archeoastronomy 7, S119.
Hoskin, M. (2001) Tombs, Temples and their Orientations, Ocarina
books.
Kak, S. (2000) Birth and Early Development of Indian Astronomy.
In Astronomy Across Cultures: The History of Non-Western As
tronomy, Helaine Selin (ed), Kluwer, pp. 303—340
Krupp, Е. C. (1983). Echoes of the Ancient Skies, Harper. New
York.
Krupp, Е. C. (1988) The light in the temples. In Ruggles C. L. N.
(ed. ) Records In Stone: Papers In Memory Of Alexander Thom.
Cambridge: Cambridge University Press.
Lockyer, N. (1894). The Dawn of Astronomy.
Magli, G. (2003) On the astronomical orientation of the IV dnjnasty
Egyptian pyramids and the dating of the second Giza pyramid (pre
print).
Mathieu, B. (2001) Travaux de I’Institut Frangais d’Archeologie
Orientate en 2000—2001, Bull. Inst. Franc. Arch. Orient, p. 101.
Neugebauer, O. (1976) A History of Ancient Mathematical As-
tronomy, Springer-Verlag.
Neugebauer, O, (1969) The Exact Sciences in Antiquity, Dover Pub
lications, New York .
Neugebauer, O. Parker, R. A. (1964) Egyptian Astronomical Texts,
Lund Humphries, London.
Pettinato, G., (1998) La scrittura celeste, Mondatori, Milano.
Pogo, A (1930) The astronomical ceilng decoration of the tomb of
Semnut, Isis 14, p. 301.
Rappenglueck, M. (1998) Palaeolithic Shamanistic Cosmography:
How is the Famous Rock Picture in the Shaft of the Lascaux Grotto
to be Decoded? In XVI Valcamonica Symposium Arte preistorica e
Tribale, Sciamanismo e Mito
Robinson, J. H., (1980) Fomalhaut and Cairn D at the Big Horn and
Moose Mountain Medicine Wheels, Archeoastronomy: Bull. Center
for Archaeoastronomy, 15 - 19
Spence, K., Ancient Egyptian chronology and the astronomical ori
entation of pyramids, Nature 408, 320 (2000).
Trimble, V. Astronomical investigations concerning the so called.
271
air shafts of Cheops pyramid, M. I. 0. A. W. B. 10 (1964) p. 183; A.
Trump, D. H., (1991), Malta: An Archaeolgical Guide, Progress
Press Co. Ltd.
Trump, (2002) Malta: Prehistory and Temples, Midsea Books.
Ulansey, D. (1989/ The Origins of the Mithraic Mysteries, Oxford
University Press, Oxford.
Verdier, P. (2000) L’Astronomie celtique : I’itnigme du chaudron
de Gun-destrup, Archeologue 6.
Zaba, Z., L’orientation astronomique dans I’ancienne Egypte et la
precession de Vaxe du monde, Prague 1953.
272
Храмът на Хатор в Дендера.
Храмът „Раждането на Изида“ в Дендера. Изглед от покрива на храма на Хатор.
Авторът в параклиса на Озирис в храма на Хатор в Дендера.

Изгрев при Големия храм
на Рамзес II в Абу Симбел
по време на октомврийския
фестивал на слънцето.
Големият храм
на Рамзес II в Абу Симбел.
Светая светих, озарена
от слънчевите лъчи
на 19 октомври.
Големият храм на Рамзес II в Абу Симбел. Изгрев, 19 октомври.
Фотомонтаж на
Ян ван дер Хагеп
от ЮНЕСКО (1961) на
различните точки на изгрева
между 17 и 22 октомври
преди храмът да бъде
пренесен на по-високо
място. Вижда се,
че ориентацията на оста
е спрямо изгрева на
19 октомври, когато
слънчевият диск се появява
над далечното възвишение
на източния бряг на Нил.
Ехнатон.
Музей в Кайро.
Ехнатон припаси
дарове на слънчевия
диск Атон.
Останките от Малкия храм на Атон в Тел Ел Амарна.

Авторът по изгрев-слънце на
30 октомври в Тел Ел Амарпа.
Хеб-сед (юбилейна) сцена

от Стъпаловидната пирамида
в Сакара.
Хеб-сед (юбилейна)
сцена от Карнак.
Царят сс надбягва
със свещения бик.
Хеб-сед (юбилейна) сцена от храмовете на слънцето в Абу Гораб.

Преглед на теорията „Корелацията с Орион“ (КО) ~

наистина ли ъгълът на наблюдение е бил
52,2° южно от изток?
Крие Тедер
Настоящата статия, бе публикувана от Крис Тедер и е

представена тук с негово разрешение в пълния си вид и без
никакви изменения.
Обща картина
През 1983 г. Робърт Бовал забеляза сходството между

астеризма от три звезди в Орион и разположението на трите
пирамиди на платото Гиза. Това наблюдение става основна
идея в теорията за Корелация с Орион КО). Следвайки пре
поръката на д-р Едуарде, Робърт Бовал публикува в Discus
sions in Egyptology (Vol. 13, 1989) статията си „Общ план за
разположението на трите пирамиди в Гиза според конфигу
рацията на трите звезди от Пояса на Орион“.
По-широк тематичен замисъл?
До нас не са достигнали никакви планове или докумен

ти, които да хвърлят светлина върху логичната основа зад
революционния дизайн на централния компонент в царс
кия погребален комплекс — истинската пирамида, — да ни

РОБЪРТ БОВАЛ _________________________
дадат текстови сведения относно евентуалния тематичен за
мисъл за групата в Гиза или връзки с други групи пирами
ди покрай западното плато. Липсата на извори ограничава
възможността ни да интерпретираме археологическите ос
танки от този вълнуващ период на иновативни архитектур
ни разработки. Въпреки това различни данни, съдържащи
се в разположението на трите комплекса, в небето над Дре
вен Египет и в най-ранните запазени погребални надписи
по стените на пирамидите от края на Пета династия биха
могли да представят един по-широк поглед върху групата в
Гиза. Тези текстове ни дават идеологическия фон на идеята
за тематичния замисъл, вдъхновен от голямото и внуши
телно съзвездие Орион или по-конкретно - от характерния
астеризъм от три звезди, известен като Пояса на Орион.
Ъгълът на наблюдение
Пирамидите в Гиза са ориентирани по посоките на света

и изглежда напълно естествено, ако е правен опит взаимното
им разположение да представи Пояса на Орион, съответст
вието да се появи, когато астеризмът се намира точно на
юг. По време на Старото царство обаче (ок. 2686-2160 г.
пр.Хр.), когато са построени пирамидите в Гиза, подобно
съответствие не е имало. Ъгълът от центъра на пирамидата
на Хуфу до центъра на пирамидата на Менкаура е 52,2°
южно от запад, но когато астеризмът се е намирал точно на
юг, ъгълът между съответните звезди, Алнитак и Минтака,
е бил едва 16,2°. Разположението на пирамидите в Гиза
спрямо меридиана отговаря на Орион не през Старото цар
ство, а във вида, в който е изглеждал около 8000 години
по-рано — през 10 500 г. пр.Хр., когато съзвездието е било
в най-ниската точка от прецесионния си цикъл. Но дори
едно връщане толкова назад във времето не е достатъчно за
точното съответствие между астеризма и Гиза - за целта е
нужно да се отдалечим с още 1000 години в миналото. Изг
лежда много малко вероятно древните египтяни от времето
274
на Старото царство да са знаели за прецесията и за дългос
рочното й въздействие върху Орион, за да си представят как
е изглеждал той в най-ниската си точка на прецесионния
цикъл и да го изобразят в Гиза. Също толкова малко вероят
но изглежда планът да е дело на цивилизация, съществува
ла девет хилядолетия преди Четвърта династия. Връщането
толкова назад в миналото всъщност е ненужно, тъй като съ
ответствието може да се открие по времето на Четвърта ди
настия, макар и не точно на юг, както би следвало да се
очаква. При издигането на Орион над югоизточния хоризонт
има момент, когато Алнитак и Саиф се подреждат вертикал
но - доста удобен ориентир, ако желаем приблизително да
определим относителните позиции на трите звезди в астериз-
ма. Когато Алнитак и Саиф се подредят вертикално (на 52,2°
южно от изток), астеризмът в Орион съответства на разполо
жението в Гиза. Интересно е да се отбележи, че това е огле
дален образ на ъгъла между пирамидите на Хуфу и Менкау-
ра, който е 52,2° западно от юг. Според Текстовете от пира
мидите „Полето на приношенията“, където са „Безсмъртни
те звезди“, може да се намери с помощта на отвес (Текстове
от пирамидите, 1196). Това е може би алюзия за вертикално
то подреждане на звезди в небето, което да помогне за „нами
рането“ на царските погребални комплекси.
Връзката между разположението в Гиза и Орион в небе
то на югоизток се подчертава и от друга интересна следа,
включваща всички групи пирамиди между Сакара на юг и
Абу Руваш на север. Ако се погледне на югоизток от пира
мидата на Джедефра в Абу Руваш, на 8,5 км северозападно
от Гиза, групите пирамиди по западното плато над Нилска-
та долина чак до Сакара лежат на една или от двете страни
на права линия, започваща от пирамидата на Джедефра (син
на Хуфу) на север и завършваща с пирамидата на Усеркаф
(син на Менкаура и правнук на Хуфу) на юг. Комплексът
на Усеркаф бил построен непосредствено до североизточния
ъгъл на заемащия 13 ха комплекс на Нетджерихет (Джо
сер), който доминира в некропола в Сакара. Когато трите
звезди от Пояса на Орион се намират над комплексите на
275
робърт _______ ____________ ______
Усеркаф и Нетджерихет, гледани от произволна точка на
въпросната линия, те съответстват на разположението в Гиза,
гледано от север на юг. Появата на астеризма в небето на
юг тясно съответства на разположението в Гиза, гледана от
северозапад на югоизток по протежение на 52,2 градусова
та линия, която очертава астеризмът в югоизточното небе,
когато най-много съответства на разположението в Гиза.
Линията между комплексите на Джедефра и Усеркаф/Нет-
джерихет е с отклонение 52,2° южно от изток и минава
покрай двете важни групи пирамиди в Гиза и Абусир. Те се
простират извън линията на североизток към ръба на пла
тото и най-общо са ориентирани към важния религиозен
център Иуну (Хелиополис). Ясно е, че разположението на
групите се диктува от общото югоизточно направление на
платото, но не съвсем точно, тъй като не всички се намират
по ръба. Двете пирамиди в Зауиет ел-Ариан са разположе
ни близо до ръба, но погребалният комплекс на Джедефра е
на около 2 км, а на Менкаура — на около 1 км от края на
платото. Предпочетеното място за тези комплекси обикнове
но е възвишение, от което да могат да се виждат ясно от
големи разстояния - и определено не са криели гробниците
си, както през по-късните епохи.
Пирамиди като „звезди"?
Пирамидите са характерни особености на ландшафта и

първоначалният им вид — с бяла облицовка от огладен
варовик, отразяваща слънчевата, лунната и звездната свет
лина — предполага, че са блестели ефирно през нощта. През
деня първите слънчеви лъчи осветявали върховете им и ги
карали да блестят като звезди над иначе тъмната околност
— величава редица маяци/„звезди“ по западното плато. Ефек
тът се повтарял и по залез, когато слънцето потъвало на
запад и осветявало единствено върховете, докато всичко дру
го тънело в сенки.
Името на погребалния комплекс на Нетджерихет в Сака-
276
ра, в южния край на линията пирамиди, било „Хор е Звез
дата начело на небето“ (Quirke/Helck) или „Звезда на Хор,
най-първият в небето“ (в Текстовете от пирамидите Хор е
наричан „Утринна звезда“). Името на пирамидата на Дже-
дефра в северния край е sHdw Dd=f га, или „Звездата на
Раджедеф“ (J. Р. Allen). Една от двете пирамиди в Зауиет
ел-Ариан, приблизително по средата между Абу Руваш и
Сакара, била наречена „Небка е звезда“ (Edwards).
Истинското значение на тези изрично звездни имена ста
ват явни едва в най-ранните запазени погребални текстове
върху стените на пирамиди от края на Пета династия. Цар
Унас (първият, включил в картуша си прозвището „син на
Ра“) се пречиства в прохладните води на звездите и се къпе
в звездното небе (Текстове от пирамидите, 138), „Безсмърт
ните звезди“ го издигат нависоко (Текстове от пирамидите,
139) и Унас води „Безсмъртните звезди“ (Текстове от пира
мидите, 373). Унас се ражда като звезда и се явява като
звезда (Текстове от пирамидите, 262). Унас отваря мястото
си в небето сред звездите, защото той е „Самотна или Един
ствена звезда“ (Текстове от пирамидите, 251). „Бащата“ на
Унас, Атум, го причислява към прекрасните и мъдри бого
ве — „Безсмъртните звезди“ (Текстове от пирамидите, 380).
Той е син на Сопдет (персонификация на Сириус, най-ярка
та звезда в небето) (Текстове от пирамидите, 458) и му е
гарантирана Велика сила от Сах (Орион), „бащата на бого
вете“ (Текстове от пирамидите, 408).
Този текст от Заклинание 273-4 се разглежда като един
от най-старите от корпуса текстове, открити в пирамидите
от Пета-Седма династии. Във връзка с него Бадауи отбе
лязва: „Поне едно от споменаващите Орион заклинания от
пирамидите се отнася към най-старата група, тъй като се
появява в контекста на т.нар. Канибалски химн“ (Badawy
1964: р. 199).
„Гаранцията“, дадена на царя от Сах, е може би алюзия
за небесна, „задгробна“ версия на документа, който царят
държи в ръката си по време на церемониалното хеб-сед бя
гане и за който се смята, че узаконява правото му да управ
277
лява Горен и Долен Египет, или, както казва Ленър, „...за
вещание за цял Египет“ (Lehner 1997: 92).
Под Стъпаловидната пирамида и нейната „Южна гроб
ница“ от Трета династия са намерени изображения на Нет-
джерихет, изпълняващ хеб-сед бягането със „завещание“ в
ръка. „Стъпаловидната пирамида включва множество ар
хитектурни елементи, предназначени да осигурят вечното
добруване на царя в задгробния живот. Откриваме симво
лични компоненти от царския дворцов комплекс, от които
царят може да управлява завинаги. Елементите, свързани с
честването на хеб-сед (фестивал за обновяването на царска
та власт) изразяват желанието владетелят да продължи да
управлява и в отвъдното“ (Wegner 2002: 72).
Текстове от пирамидата на Унас от Пета династия: „Сах
(Орион) е обгърнат от Дуат, чист и жив на хоризонта. Сопдет
(Сириус) е обгърнат от Дуат, чист и жив на хоризонта. Аз
(царят) съм обгърнат от Дуат, чист и жив на хоризонта.
Добре е за мен и за тях. Приятно е за мен и за тях, в обяти-
ята на моя баща, в обятията на Атум“ (Текстове от пирами
дите, 151).
Идеограмата за Дуат (N15) е петолъчна звезда в кръг -
точно като мъртвия цар, явяващ се като звезда, обгърната
от Дуат. Подобно на този класически древноегипетски мо
тив, „украсяващ“ царските погребални комплекси, пира
мидата има пет върха, които определят формата й — четири
в основата и един горе. Три ранни пирамиди имат имена,
които са категорично звездни. Данните от края на Пета-
Шеста династия показват, че самата пирамида се смятала
за тялото на царя и че той след смъртта си се прераждал
като звезда и се явявал като звезда — „0, Атум, простри
ръцете си над царя, над тази постройка и над тази пирами
да като ръцете на Ка, за да може царят да пребивава в нея
и да пребъде навеки“ (Текстове от пирамидите, 1653).
Пианкоф отбелязва: „Пирамидите се персонифицирали
(С. Wilke, ‘Zur Personifikation von Pyramiden’, ZAS, LXX
[1934], 56—83), а титлата на цариците от VI Династия по
казват, че името на пирамидата се използва за име на са
278
мия покойник. Така дъщерята на Унас е дъщеря на тялото
(пирамидата) на „Съвършени са местата на Унас“; вж. Р.
Montet, ‘Reines et Pyramides*, Kemi, XIV (1957), 92—101)
(от ‘The Pyramid of Unas’, Piankoff 1968: p. 4).
Имената на пирамидите „Звездата на Джедефра“ и „Неб-
ка е звезда“ предполагат, че по време на Четвърта династия
царската погребална идеология е била значително повлия
на от звездното небе. Ра вече ставал популярен по това вре
ме и името на бога-слънце, най-яркото небесно тяло, било
включено в името на сина на Хуфу Джедефра. Въпреки
това изрично звездното име на пирамидата му показва, че в
царските погребални вярвания има и важно звездно съдър
жание. Царят се явява като звезда — ярка звезда, която
пътува далеч и всеки ден носи дарове на Ра (Текстове от
пирамидите, 263).
Пресъздаването на нощното небе над Гиза от времето на
Четвърта династия показва, че Поясът на Орион съответства
на разположението на пирамидите, когато астеризмът се
намира на 52,2° южно от изток. Подреждането на групите
пирамиди по западното плато маркира астеризма, а линия
та от пирамидата на Джедефра на север до тези на Усеркаф/
Нетджерихет на юг е също на 52,2° южно от изток, което е
огледално отражение на разположението в Гиза. Това озна
чава, че „бащата на боговете“ Сах (Орион) „стои изправен“
— „жив“, след като е лежал „мъртъв“ на изток — метафора,
използвана от египтяните да илюстрират възкръсващия цар,
който се изправя от легнало положение, за да застане жив в
своето небесно царство.
Основните засвидетелствани в Гиза божества са Хор, Ха
тор (букв. Домът на Хор), Сет, Тот и Анубис. Името на бог
Хнум е включено в пълното име Хнум Хуфу, което показ
ва, че той също е бил важен бог. Името на бога-слънце Ра
се включва в имената на синовете и внуците на Хуфу Дже
дефра, Хафра и Менкаура, а прозвището „син на Ра“ се
среща най-напред при Джедефра; всичко това показва, че
Ра също е имал централна роля по онова време, макар че
култът към него намира по-пълен израз в строежа на хра
279
мовете от Пета династия. От по-късните Текстове от пира
мидите знаем, че Ра е брат на Сах (Орион) и Сопдет (Сири
ус) (Текстове от пирамидите, 2126). Сах, Сопдет и северни
те „Безсмъртни звезди“ играели важна роля в погребалните
вярвания и когато се вземат предвид изрично звездните име
на на поне три пирамиди от Трета и Четвърта династии
изглежда резонно да се приеме, че тези звезди също са фи
гурирали в погребалните вярвания и тогава. Ако горната
южна шахта в пирамидата на Хуфу е насочена към Сах
(Орион) и разположението на групата в Гиза е реализация
на тематичен замисъл, включващ Сах, това отразява само
един аспект от многопластовата система от вярвания на егип
тяните.
„Звездните шахти“
Робърт Бовал не е единственият, забелязал възможната

връзка между пирамидите в Гиза и Сах (Орион). През 1954
г. египтологът д-р Алегзандър Бадауи изказва предположе
нието, че в плана на пирамидата на Хуфу е заложена връз
ка между постройката и съзвездието. Той смята, че горните
шахти в пирамидата би трябвало „...да се смятат като отк
рити пътища за душата на царя, по които тя да достигне
околополюсните звезди на север и съзвездието Орион на
юг“ (Badawy, 1954, р. 138). Бадауи предлага логична обос
новка на египетските религиозни/погребални вярвания зад
тези звездни връзки в статията си „Звездната съдба на фа
раона и т.нар. вентилационни шахти в пирамидата на Хе-
опс“ от 1964 г., а в съпътстващата статия „Астрономически
проучвания на т.нар. вентилационни шахти в пирамидата
на Хеопс“ Вирджиния Тримбъл показва, че Поясът на Ори
он ,,...е минавал веднъж на ден в точката на кулминация
директно над южната шахта в Голямата пирамида по вре
мето, когато е била построена“.
Д-р И. Е. С. Едуарде, заслужил пазител на египетските
древности в Британския музей и един от водещите авто
280
ритети по пирамидите, отбелязва: „Символизмът е една от
най-важните черти в египетската погребална и храмова ар
хитектура. Често интерпретирането му е трудно, било за
щото се знае много малко за източника му, било защото
елементите са станали твърде стилизирани и трудни за раз
познаване. Д-р Бадауи посвети редица статии на различни
аспекти на тази тема и с тях показа, че много добре разбира
начина на мислене на древните египтяни и как те са възп
риемали света. Статиите му за т.нар. вентилационни шахти
от Голямата пирамида положиха пътя към окончателното
изясняване на тези особености, създавали толкова главобо
лия на учените.“
Ако предложението на Бадауи е вярно и горните шахти,
започващи от камерата със саркофага, наистина гледат на
юг към Орион и околополюсните звезди на север, те по прин
цип могат да се датират астрономически, както показва Вир
джиния Тримбъл. Ако наистина „целите“ са били астериз-
мът от Орион и тогавашната полярна звезда Тубан, то спо
ред данните астрономическото датиране на двете шахти е
ок. 2570 г. пр.Хр. ± 10 години, което е в рамките на пред
полагаемото време на управление на Хуфу (2590-2550 г.
пр.Хр. ±50 години).
Имаш своята гробница, о, царю, която принадлежи на сърцето на

Онзи, чиито места са скрити; той открива за теб небето, отваря пор
тите на небесната твърд (?), проправя ти път, за да се издигнеш по
него сред боговете, за да живееш като птица (Текстове от пирамиди
те 1943).
Тези малки архитектурни компоненти в царския погре

бален комплекс може да са били връзка с „бащата на бо
говете“ Сах (Орион) и със северните „Безсмъртни звезди“
(ixm.w-k, букв. „онези, които не знаят унищожение“), опис
вани в погребалните текстове като akh (духове) и богове.
Текстовете от пирамидите от периода на Старото царство
описват как царят се издига в небето сред Безсмъртните
звезди, как негова сестра е Сопдет (Сириус), водач му е
281
РОБЪРТ БОВАЛ________ ______ ____________________
Утринната звезда (Хор) и как те го държат за ръка в „Поле
то на приношенията“ (Текстове от пирамидите, 1123b). Хор
от Дуат, „Утринната звезда“ (Текстове от пирамидите, 1207),
поставя царя начело сред ах (духовете), „Безсмъртните звез
ди“ в северното небе... (Текстове от пирамидите, 1220).
Издигната е стълба към небето за царя сред „Безсмърт
ните звезди“ (Текстове от пирамидите, 1941) и той отива до
северните богове, „Безсмъртните звезди“ (Текстове от пира
мидите, 818с). Царят води „Безсмъртните звезди“ (Тексто
ве от пирамидите, 373) и е начело на ах (духовете), „Безс
мъртните звезди“ (Текстове от пирамидите, 656с). Той ста
ва „Безсмъртна звезда“, син на богинята-небе, живеещ в
„дома на Селкет“ (Текстове от пирамидите, 1469а). Върху
по-късни „астрономически“ тавани Селкет се изобразява в
северното небе до Месхетиу — астеризма Плуг/Голям чер
пак, който също е „Безсмъртен“ (Текстове от пирамидите,
458).
Сах (Орион) в южното небе е една от най-малко двете
звездни фигури, разпознавани от египтяните и включени в
погребалната им идеология. В най-ранните запазени погре
бални текстове по стените на пирамидите от края на Пета
династия Сах е „баща на боговете“, като вероятно въпрос
ните богове са ах (духове) на мъртвите царе, станали „Без
смъртни звезди“ или богове/величия. Царят бил велика звез
да, спътник на Сах, който пътувал в небето със Сах, който
прекосявал Дуат с Wsir. Царят се издигал от изток в небе
то, обновявал се в съответния сезон и време, и небето го
износвало със Сах (Текстове от пирамидите, 882-3).
Древните египтяни са наблюдавали небесните цикли и са
ги използвали за определяне на правилните дати за своите
празници и ритуали. Върху един фрагмент от релеф в ка
мера А от параклиса на мастабата на принц Каваб (Четвър
та династия) се вижда хоризонтално поставен лунен сърп
(N11) над петолъчна звезда (N14), които заедно образуват
знака за „месец“. Според Гардинър идеограмата показва
„времето според звездите“. Това предполага, че наблюдава
нето на небесните цикли е било важна част от работата в
282
храма за определяне на правилното или подходящото вре
ме за ритуални практики и за спазване на свещения кален
дар. Откъс от Текстовете от пирамидите (269) може би е
алюзия за подобни наблюдения: „0, вие, които сте над ча
совете, които сте преди Ра...“ Звездите съпътстват бога-слън
це Ра по пътя му през небето, но светлината му напълно ги
скрива. Текст от кенотафа на Сети I гласи: „Докато той (Ра)
плава в мрака, тези звезди са зад него... тези плаващи звез
ди влизат след него и излизат от него.“
„Краят на годината се приравнявал със смъртта и погре
бението, а началото на новата — с възкресението. Големият
празник Уаг бил посветен на мъртвите. Тогава в храмовете
и некрополите се изпълнявали церемонии и процесии“
(Englund, 2002: 282). Този важен празник е засвидетелст
ван през Четвърта династия и се споменава в Текстове от
пирамидите (716) — на него били клани „млечни крави“ за
царя, а Сах (Орион) бил „Господар на виното“. Царят бил
заедно със Сах в небето — светлината на зората го зачевала
със Сах. Царят се издигал със Сах на изток и се спускал със
Сах на запад — Сопдет (Сириус) го води по божествените
пътища в небето.
Реализиране на тематичния замисъл в Ги за
С цел ефективно използване на Гиза вероятно на платото

са били отбелязани три подходящи строителни площадки,
като планирането на отделните комплекси е било оставено
за съответните архитекти, които отговаряли за всеки от тях
— просто подредено планиране на обекта, което взима пред
вид ограниченията на терена, потенциалните кариери и т.н.,
и възможен тематичен замисъл, отразяващ един аспект на
царската погребална идеология. Това дава възможност все
ки отделен проект да започне с минимум суетене. Отговор
ни за планирането и построяването на погребалния комп
лекс и за реализирането на тематичния замисъл били архи
тектите/майсторите строители, надзиратели на зидарите
283
каменоделци, надзиратели на кариерите, на транспорта и
т.н. — всички заети в строителството, чиято основна гри
жа била всеки проект да се изпълнява възможно най-бър
зо и ефективно. Често те не били в състояние да завършат
комплекса според първоначалните предписания, тъй като
се случвало царят да умре преди това. Въпреки това пра
вели всичко възможно култовият комплекс да функцио
нира и царят да бъде погребан на сигурно място в пи
рамидата си. Висши служители, отговорни за царските
строежи, участвали в няколко проекта — от Старото царс
тво имаме примери на архитекти, служили на повече от
един владетел.
Някаква част от всеки комплекс може би е била марки
рана при избирането на платото Гиза за подходящо място -
например центровете на пирамидите, центровете на източ
ните страни, където щели да се издигнат култовите комп
лекси, или на северните, където например се намира вхо
дът в пирамидата на Менкаура. Детайлите на комплекса
били оставяни за архитектите, отговорни за отделните ком
плекси. Така съгласуваният цялостен план можел да бъде
осъществяван постепенно и всеки архитект да следва сход
ни правила, вземащи предвид или продиктувани от взаим
ното разположение на пирамидите. Това позволява на от
делните комплекси да изразят по свой начин аспекти на
погребалната идеология, като същевременно дава възмож
ност за един общ тематичен изглед към обекта; това обаче
означавало, че всеки цар трябвало да построи комплекса си
на предварително посочено място, удовлетворяващо прак
тически и идеологически нужди.
Царят така или иначе планирал комплекса си и бил сво
боден да го проектира както пожелае. Строежът на място,
което имало допълнителната „магия“ да е част от по-широ
ка тематична идея, може да се е смятал за нещо много прив
лекателно — точно както Усеркаф построил своя комплекс
непосредствено до североизточния ъгъл на оградната стена
на Нетджерихет от Трета династия. Сякаш по-късният фа
раон е искал да свърже своя „вечен дом“ с огромния све
284
щен обект, доминиращ в некропола Сакара, за да може част
от „магията“ му да се прехвърли и върху него.
Някои повдигнаха въпроса защо ако за Гиза е имало те
матичен замисъл, по-късните владетели не са продължили
да строят тук? Д-р Яромир Малек даде някои възможни
обяснения защо не е било обичайно последователни владе
тели да издигат редом съоръженията си:
Всъщност може да се намери само един случай, при който пирами

дите на двама последователни царе са били издигнати относител
но близко една до друга - тези на Сахуре и Нефериркаре. Неизбежно
се налага заключението, че новата пирамида се строи на известно
разстояние от тази на предишния цар, често на различен „обект“
(деленето на Мемфиския некропол на „обекти“ е съвременно). Въз
можни са следните причини за това:
1.В случай на неочаквана смърт на предшественика мястото било
толкова задръстено с остатъци от строителните дейности и най-
вече с огромните рампи, че планирането, правенето на необходими
те топографски измервания и строежът на новата пирамида не
можели да започнат до намиране на изход от ситуацията.
2. Ако пирамидата на предшественика била завършена към момен
та на смъртта му, околният район трябвало вече да е бил поне
частично зает от гробниците на жреци и висши сановници. Бли
зостта на кариерите, лесното транспортиране и достъпът до съ
ответната строителна площадка е много важно, но предвид огро.ч-
ното идеологическо значение на пирамидите е невъзможно свърза
ните с тях решения да се свеждат до подобни съображения. Предло
жените в миналото обяснения, като вражди в царското семейство
или местоположението на царските дворци, са още по-неубедител-
ни. Идеята, че разпределението на пирамидите се ръководи от под
даващи се на определяне идеологически (религиозни, астрономичес
ки и т.н.) съображения, е привлекателна... (Malek, Orion and the
Giza pyramids, Discussions in Egyptology 30, 1994, pp. 101-114).
Едно от възраженията срещу идеята за по-широк тема

тичен замисъл за групата в Гиза е, че всеки цар бил загри
жел единствено за собствения си комплекс и не се интере
.285
сувал от другите наоколо. Вярно е, че всеки погребален
комплекс е независим и обособен и че архитектурните компо
ненти на всеки от тях изразяват някакъв аспект от погре
балната идеология — например входът от север може би е
връзка със северните „Безсмъртни звезди“ и/или прохлад
ния северен вятър.
Всеки компонент от царския погребален комплекс има
практическа функция и/или задоволява някакви идеологи
чески нужди, но е възможно цялостното разположение на
обекта да бъде израз на един аспект на погребалната идео
логия, който, изглежда, е сложна плетеница от традицион
ни и нови идеи — понякога явно противоречиви, което ка
рало жреците да преустройват реда в небето, за да го приго
дят спрямо вярванията на царя относно отвъдното. Основ
но тези традиционни и нови идеи се центрират около нощ
ни и дневни небесни феномени и за разбирането на архитек
турните доводи зад плановете следва да се вземе предвид
небето с всичките му завладяващи аспекти.
Ако разположението в Гиза наистина е целяло връзка
със Сах (Орион), то вижданото в небето — три точици
светлина, две на една линия и третата леко изместена, като
външните звезди са на почти еднакво разстояние от тази в
средата — просто било начертано на око и дадено на геоде
зистите да го мащабират в съответствие с обекта. Не са би
ли необходими точни измервания на астеризма, тъй като
рисунката на око би била достатъчна. Смята се, че най-
старото графично представяне на Пояса на Орион е от тава
на на гробницата на Сененмут от Новото царство в Деир ел-
Бахри. На него изместването на крайната звезда е 3°. Реал
ното отместване в астеризма е 7°, а в Гиза върхът на пира
мидата на Менкаура е изместена от останалите с 11,5°, или
със 6,6°, ако се сравняват центровете на източните страни,
където са се издигали култовите комплекси.
Посочва се също, че ако разположението в Гиза е било
замислено като символично представяне на астеризма, то
посоките север-юг са обърнати — небесният север е юг на
земята, с което „Египет се обръща наопаки“ и цялата идея
286
се обезсмисля. Ако обаче се спазват верните посоки, ще се
получи „неестествен“ огледален образ на астеризма, а един
огледален образ не е символично или естествено представя
не на видяното в небето.
Когато изобразяват реалния свят, древните египтяни взе
мат всеки отделен елемент и го представят по възможно
най-ясния и естествен начин, независимо от несъответстви
ята. В една рисунка на езерце от гробница в Тива водоемът
е показан, сякаш е гледан отгоре, но рибите, гъските и дър
ветата са показани гледани отстрани. Нима това означава,
че древните египтяни са мислели, че рибата плува на една
страна или че дърветата растат успоредно на земята? Раз
бира се, че не. Може да се каже, че не са можели да го
покажат „по двата начина“ — или е трябвало да променят
изображението на езерцето, за да съответства на останалите
елементи в сцената, или да обърнат по съответния начин
рибите, гъските и дърветата.
Условностите на техния дизайн обаче налагали всеки от
делен елемент да бъде изобразен възможно най-естествено
въпреки очевидните противоречия. Релефният портрет на
Хесира, изваян върху дървената врата на гробницата му
(ок. 2650 г. пр.Хр.), също ни дава добра представа как е
действал умът на древноегипетските художници и за из
ползваните от тях стилистични конвенции и правила. Всичко
е трябвало да бъде показано от най-характерния му ъгъл.
Главата най-лесно се вижда в профил, затова я рисуват нас
трани. Но когато мислим за човешкото око, ние го
възприемаме гледано фронтално. Съответно точно в такъв
вид е рисувано то върху обърнатото настрани лице. Горната
половина на тялото, раменете и гръдният кош се възприе
мат най-добре отпред, тъй като тогава виждаме как край
ниците са свързани с тялото. Но движението на ръцете и
краката се виждат много по-ясно отстрани. Това е причина
та египетските изображения да изглеждат плоски и изкри
вени. Освен това на художниците било трудно да предста
вят и двете стъпала, гледани отвън. Предпочитали ясния
контур от големия пръст нагоре. Затова и двете стъпала са
287
показани от вътрешната страна и на релефа Хесира сякаш
има два леви крака.
Дори съвременният архитект, ако му се поръча да пред
стави астеризма на земята като три пирамиди, вероятно ще
стигне до същото решение, което виждаме в Гиза. Ако древ
ните египтяни са представили Пояса на Орион като три
пирамиди и са ги свързали със звездите чрез шахти или
„модели“ на пътища, насочени към небето от главните ка
мери на пирамидата на Хуфу, то начинът, по който са го
направили, е бил „правилен“ и естествен според тяхното
виждане на нещата въпреки оплакванията на съвременни
те астрономи, че Египет е обърнат наопаки и че има „логи
чески несъответствия“ в плана.
Астрономически тавани
Сопдет (Сириус) и Сах (Орион) с деканите от групата на

Сах са изобразени в гробницата на Сененмут от Новото цар
ство, върху южната част на тавана и в центъра на горния
регистър. Някои от деканните звезди на Сах са показани в
горната част или над, както и в долната част или под него.
Ако създателите на този „астрономически“ таван са смята
ли, че „горе“ или „над“ е север, то би трябвало да покажат
деканните звезди като намиращи се в северната част или
северно от Сах. Те обаче не са го направили по този начин,
което подсказва, че тяхното „горе“/“над“ и „долу“/“под“ е
естественият начин, по който са разбирали небесните посо
ки в този контекст. Това не е единственото, което може да
ни каже „астрономическият“ таван за начина, по който древ
ните египтяни са възприемали небесните посоки и са изоб
разявали небето. Плоският таван е разделен на южна и се
верна половина. Горната част на Сах (Орион) в южната по
ловина е по-отдалечена от северната половина, отколкото
долната му част. Съвременните астрономи може да се опла
чат, че художникът е „обърнал Египет наопаки“ - за да
изобразява правилно небето, сцената в южната половина на
288
тавана би трябвало да е обърната. Едва тогава горните звез
ди на Сах (Орион) ще бъдат по-близо до северната част на
небето.
Както се вижда от този „астрономически“ таван от Ново
то царство, в случая древните египтяни не описват звезди,
които са били по-високо в небето или по-близо до хоризонта
като намиращи се съответно на север или юг и явно не ги е
било грижа и като че ли дори не са осъзнавали, че неволно
показват Египет наопаки в тази картина.
Гробницата на Сети I (1294—1279), построена 180 години
след гробницата на Сененмут, има подобен „астрономичес
ки“ таван, също разделен на две части. Незабавно обаче
могат да се забележат две интересни разлики — таванът не
е плосък, а има лек „елиптично“ извит профил и онази част
от него, където са изобразени Сопдет (Сириус) и Сах (Ори
он), е показана правилно ориентирана спрямо другата по
ловина. Горните части на двете картини се срещат в центъ
ра на тавана, докато при гробницата на Сененмут горната
част на северната половина се среща с долната част на юж
ната.
Таванът в гробницата на Рамзес VI (1143—1136) е подо
бен на този на Сети I, но таванът от храма на Рамзес II
(1279-1213) в Луксор е подреден подобно на тавана на Се
ненмут — горната част на Сах (Орион) е отдалечена от гор
ната част на северната група. Сцените са разположени на
„ивици“ една над друга, което много прилича на запазения
воден часовник от Карнак, датиран към времето на Амен
хотеп III (1390-1352), където подобни „астрономически“
сцени са подредени една над друга в три ивици, обикалящи
около съда.
Тези „астрономически“ тавани не са звездни карти и всич
ки направени на тяхна база заключения следва да се прие
мат предпазливо. „Оцеляването на свързан с погребалните
практики материал доминира в представите ни за онова,
което знаем за способностите на древните египтяни.“ Пог
ребалното изкуство от гробниците и вътрешните стени на
саркофазите, изобразяващо небесни сцени, задоволяват ре-

лигиозни/погребални нужди - ритуална магия и т.н. - и
вероятно не дават реална картина за „техническите“ позна
ния на небето, необходими за разработването на календара,
отчитането на времето, ориентирането в пустинята и геоде
зичните техники за ориентиране на свещените сгради. Тези
примери обаче ясно разкриват част от мисловната нагласа
на художниците.
„Диагоналът на Гиза“
Египтологът Марк Ленър години наред е изучавал нек-

ропола в Гиза и макар да не е намерил свидетелства за
наличието на цялостен план, е проучил данните за различ
ни ориентации, които отчасти биха могли да определят раз
положението на пирамидите една спрямо друга и спрямо
останалите елементи в рамките на некропола и извън него.
„Когато дошло време да се строи пирамидата на Хафра,
ориентациите на пирамидата на Хуфу може да са били пред
намерено избрани при залагането на плана. В същото време
планът на некропола от един комплекс към друг не следва
някаква схема, заложена в самото начало на управлението
на Хуфу като едно органично цяло, в което някои тематич
ни идеи може да са били пригодени спрямо определени ге
ологични и топографски ограничения“ (Lehner, 1985).
„Диагоналът на Гиза“ е забелязан от Ленър. Линията,
свързваща югоизточните ъгли на пирамидите на Менкаура
и Хуфу, е успоредна на линията, свързваща центровете на
пирамидите на Хафра и Хуфу. Североизточната посока на
„диагонала“ е на около 43,3° източно от север, което озна
чава, че „ако линията се продължи, тя ще сочи най-общо
към Иуну. Този аспект е интересен, тъй като точно толкова
градуса е и наклонът на реброто на пирамидата на Хафра и
се приближава до наклона на горната половина на южната
(Огънатата) пирамида на Снофру в Дашур, което предпола
га, че главните строители/архитекти са планирали комп
лексите според едни и същи правила. Египтолозите (в това
290
число и Ленър), които са работили в Гиза и Абусир, подк
репят идеята, че и двете групи пирамиди са ориентирани
спрямо големия религиозен център Иуну, намиращ се на
северозапад от другата страна на реката. Ако това е така,
то всички архитекти, работили върху тези над половин ду
зина царски комплекси, са следвали една и съща стратегия
на ориентиране, просъществувала в течение на много поко
ления. Същата идея повлияла на местоположението на пог
ребалните комплекси спрямо другите в рамките на същата
група - с други думи, може да е имало и други ограниче
ния освен чисто практичните, които да определят местопо
ложението на всеки отделен комплекс. Идеологически еле
менти, отношението на комплексите един спрямо друг в
рамките на една група, спрямо други по-отдалечени групи
и/или спрямо някое важно свещено място извън некропола
може също да са повлияли наред с практическите съобра
жения върху цялостния процес на проектиране и строи
телство.
Ние се опитваме да поддържаме нещата прости в един
понякога отчайващо сложен свят и аргументът за „огра
ниченията на топографията“ се възприема като прост до
вод, който може логично да обясни по-голямата част от оно
ва, което трябва да знаем за разположението на пирамиди
те в Гиза; не бива обаче да се забравя, че това наблягане
върху чисто практичното може да отклони вниманието ни
от други важни замисли в плана, които не са така очевид
ни. Ограниченията на терена са взети предвид, но вероятно
нуждата страните на пирамидата да са точно ориентирани
по посоките на света също е била важна. Наличието на ка
риерите също ограничава процеса на вземане на решения,
но както предполага Малек, „близостта на кариерите, лес
ното транспортиране и достъпът до съответната строителна
площадка са много важни, но предвид огромното идео
логическо значение на пирамидите е невъзможно свърза
ните с тях решения да се свеждат до подобни съображения.“
Ако за Гиза е имало някакъв по-мащабен замисъл, това
би трябвало да означава наличието на тясно сътрудничест
291
РОБЪРТ БОВАЛ ___________________________ _____
во между хората, отговарящи за трите отделни проекта, за
да могат да действат според общия план, който включва
отделните комплекси в едно съгласувано цяло. Ръководе
щите строителството често били близки роднини от едно
голямо царско семейство, понякога баща и син. „Надзира
телите“ на грандиозните погребални проекти от Снофру до
Менкаура вероятно са образували едно сплотено братство с
обща цел и нагласа. Те работели заедно в развитието на
един революционен и вълнуващ проект за царска гробница
с различни архитектурни и структурни иновации, повлия
ни вероятно от развитието на царската погребална идеоло
гия. Някои висши служители са служили на повече от един
владетел и техните познания, опит и евентуален тематичен
замисъл се предавал на следващото поколение архитекти/
строители.
Царските погребални комплекси били построени за го
лямата фамилия на Хуфу в един и същи обширен некропол
покрай западния бряг на реката между „Бялата стена“ и
Иуну и ако се открият данни за някаква обща стратегия в
подреждането, която да свързва тези комплекси помежду
им или с големия религиозен център в Иуну, това не би
трябвало да ни изненадва. Екипът архитекти/майстори стро
ители и надзиратели може би също е разбирал тематичния
замисъл за Гиза, вдъхновен от онзи аспект на царската пог
ребална идеология, който се обръщал към небето — слънце
то, луната, планетите и звездите — в надеждите на царя за
вечен живот.
292
Космическият ред, египетският календар

и християнството
Най-малко пет хилядолетия са изминали от началото на

фараонската цивилизация. Две хиляди години ни делят от
окончателната й гибел. Но благодарение на великолепните
умения на строителите й да издигат масивни каменни мо
нументи, на обсебеността на представителите й от задгроб
ния живот и запазването на тялото в гробницата и на нави
ка на писарите й да оставят надписи върху камък, днес
знаем повече за нея, отколкото за т.нар. библейска цивили
зация. За разлика от купищата археологически находки от
Древен Египет (те са толкова много, че са изпълнили реди
ца музеи и извън страната), не разполагаме с никакви све
дения, които да подплатят описаната в Стария завет исто
рия. Предвид тази крещяща реалност някои автори дори
започнаха да твърдят, че библейските разкази са просто
митична псевдоистория, вероятно отчасти заимствана от ре
алната история на Древен Египет.1
До XVIII в. Египет на фараоните бил мъгляв спомен,
почти сън. Европейската мисъл от времето на Средновеко
вието и Ренесанса била объркана от слухове и неточни съ
общения на самотни пътешественици. Едва след Наполео-
новата инвазия в Египет през 1798 г. цивилизацията на
фараоните била събудена за историята. За щастие Наполе
он взел със себе си група учени и художници, които започ
нали систематично да записват древните паметници по бре
293
РОБЪРТ БОВАЛ_________________________________
говете на Нил и да събират организирано артефакти. Част
от наследството на тези първи египтолози е Френският ин
ститут в Кайро — научният зародиш, който по-късно ще
изиграе ролята на модел за различни чужди археологичес
ки институти в Египет и, което е по-важно, за бъдещата
Служба по старините, която щяла да бъде основана през
1856 г. от французина Огюст Мариет паша (и която през
1994 г. бе преименувана на Върховен съвет по старините).
Преди учените на Наполеон да започнат с преоткриване
то на Древен Египет, страната от няколко века била под
чужда окупация, разкъсвана от междуособни войни, а древ
ните гробници дълго време били разграбвани най-безоглед-
но. Първи дошли персите през 525 г. пр.Хр. и окупирали
страната до 380 г. пр.Хр. (и за втори път от 365 до 332 г.
пр.Хр.). По време на тези две окупации бил нанесен тежък
удар по древното наследство - не само материален, но и
духовен. Персите били изместени през 332 г. пр.Хр. от Алек
сандър Велики, чийто пръв генерал Птолемей, син на Ла
гос, основал през 305 г. пр.Хр. т.нар. Птолемеева династия
в Александрия. За разлика от персите, Птолемеите били
просветени господари, които вместо да унищожават и гра
бят, възстановявали старите храмове и построили много нови
по бреговете на Нил. В Александрия те основали нова
столица, която със своите прочути библиотека, универси
тет и музей се превърнала в център на науката и философи
ята в продължение на много векове.
На всичко това обаче бил сложен край през 30 г. пр.Хр.,
с пристигането на римските легиони под командването на
Цезар Август. Египет бил превърнат в римска провинция и
с фараонската цивилизация било свършено. Древното й нас
ледство пострадало най-силно именно по време на римля
ните и най-вече при християните. Храмовете били предна
мерено разрушавани или превръщани иа църкви, а през
491 г. сл.Хр. малкото, в които все още се практикувала
старата религия, били официално закрити, а техните жре
ци и жрици — избити или прогонени. Последен бил храмът
на Изида на остров Филе, който бил разграбен от християн
294
ски монаси през 550 г. и превърнат в базилика. Само за
няколко десетилетия старата религия била забравена и до
ри вече никой не разчитал йероглифите. Страната била на
пълно обърната в новата християнска вяра; новопокръсте
ните египтяни станали известни като копти. По ирония на
съдбата, именно контите се нахвърлили с най-голяма ярост
срещу „езическите“ си корени, надминавайки чужденците.
По още по-голяма ирония, просъществувалата три хилядо
летия стара религия била твърде дълбоко вкоренена в самата
земя и в съзнанието на народа. Тя отказала да умре, просто
задрямала в тялото на римското християнство и останала
там като вирус, който от време на време изпускал своето
неуловимо и подсъзнателно влияние. Няма съмнение, че
огромна част от иконографията и митологията на христи
янството е заимствана от Древен Египет. Изида и детето
Хор се превърнали в Девата и детето Исус, дори мъките на
умиращия и възкръснал богочовек Озирис послужили като
модел за мъките на Христа.2 Друго, може би не така добре
познато наследство от Древен Египет, което засяга ежедне
вието ни, е календарът.
Произходът на египетския календар е изпълнен с проти
воречия и несигурност. Египтолозите постоянно спорят ко
га е бил въведен и дори дали не са съществували едновре
менно повече от един календар. Темата е толкова огромна и
проблематична, че излиза далеч извън рамките на тази кни
га. Тук можем да се запознаем с нея само повърхностно.
Във Втора глава вече разгледахме дебата относно произхо
да на египетския граждански календар, така че ще оставим
настрана този въпрос. Достатъчно е да кажем, че според
съществуващия консенсус той бил въведен в обръщение (а
може би и изработен) през 2781 г. пр.Хр., когато хелиакал-
ният изгрев на Сириус съвпаднал с лятното слънцестоене и
началото на сотическия цикъл. Египетският календар (по
добно на всички други) не бил предназначен единствено за
управление на селското стопанство или събиране на данъ
ци, както често се твърди, а и за чисто религиозни цели и
най-вече за да се следят множество годишни празници и
295
РОБЪРТ БОВАЛ___ _ __ _ ______________ __________
церемонии, свързани с циклите на слънцето, луната и съз
вездията. Отначало повечето египтолози били убедени, че
древните египтяни са имали три календара, действащи за
едно - стар лунно-сотически, съобразен с хелиакалния изг
рев на Сириус; 365-дневен граждански календар, вероятно
свързан с годишния слънчев цикъл, но оставен да се из
мества или „плъзга“ през сезоните със скорост четвърт ден
на година, и втори лунно-граждански календар, прикрепен
към 365-дневния. Макар да признават с готовност, че на
практика няма никакви данни в подкрепа на тази хипоте
за, египтолозите продължават да твърдят, че при наличие
то единствено на граждански календар би било невъзмож
но да се фиксират датите за всички религиозни празници,
свързани със сезонни явления като разливането на Нил.
Затова с предположението, че е съществувал и стар лунно-
сотически календар, съобразен със сезоните, проблемът на
мира решението си.
Автор на хипотезата за три календара е хронологът Ри
чард Паркър, публикувал тезата си през 1950 г.:
Остава неясно кога точно е бил въведен вторият лунен календар, но

вероятно не дълго след разграничаването на двата вида година (слън
чева и лунна). Едва ли ще сбъркаме, ако посочим времето около
2500 г. пр.Хр. Оттогава в Египет вече имало три календара, които се
използвали до самия край на езическия период.3
Напоследък обаче някои хронолози поставиха под въпрос

хипотезата на Паркър. Испанският астроном Хуан А. Бел
монте Авилес стигна дори дотам да твърди, че през цялата
история на Египет е действал един-единствен календар и то
ва бил гражданският със своите 365 дни.4 Тук нямам за цел
да дискутирам достойнствата и недостатъците на календар
ните теории. Всички можем да се съгласим, че граждански
ят календар е съществувал най-малко от 2781 г. пр.Хр.; лич
но аз смятам, че се е използвал и по-стар лунно-сотически
календар за определяне на датите на религиозни празници
съобразно сезоните. Смятам, че представените в Шеста глава
296
аргументи относно „юбилейната дата“ силно подкрепя (а мо
же би и доказва) хипотезата, че подобен лунно-сотически
календар е бил използван от жреците за техните религиоз
ни нужди.
Във всеки случай е известно със сигурност, че граждан
ският календар е действал в Египет от ок. 2781 г. пр.Хр. до
идването на римляните. Според преданието през октомври
48 г. пр.Хр. младата и прекрасна царица Клеопатра VII
била занесена при Юлий Цезар увита в килим и чисто гола.
По онова време Цезар бил на зрялата възраст петдесет и
две, а тя - само на двадесет и две. Римският поет Лукан
(39-65) твърди, че помежду им пламнала любов от пръв
поглед и че двамата правили любов още същата нощ. Ня
колко седмици по-късно Клеопатра дала пищно празненст
во в чест на Цезар, на което заслепила всички с красотата
си — била облечена в дреха от сидонска тъкан, която разк
ривала „бялата й гръд“, а косата й била украсена с гирлян
ди от рози. Именно по време на това разточително алексан
дрийско соаре Цезар научил за гражданския календар от
учения Акорей. Авторът на бестселъра „Календарът“ Дей
вид Е. Дънкан пише: „По време на този разговор Цезар
научил за зависимостта на Египет от слънцето, за да опре
деля годината — измервана по годишния изгрев на Сириус
на източния хоризонт и по разливането на Пил, който спо
ред александрийския мъдрец (Акорей) „не надигал водите
си преди изгряването на звездата-куче (Сириус).“5 Тогава
Цезар заръчал на дворцовия астроном Созиген да създаде
нов календар за Рим, основаващ се на египетския граждан
ски календар.
Созиген бил автор на няколко книги за звездите (всички
изгубени) и съответно бил добре запознат с разликата от
четвърт ден между истинската слънчева година и граждан
ския календар. Но знаел също, че египетските жреци вина
ги са отказвали да се месят в календара поради клетвите,
които полагали. Въпреки това той посъветвал Цезар да до
бавя по един ден на всеки четири години („високосна годи
на“), за да бъде календарът в синхрон със слънчевия цикъл
297
РОБЪРТ БОВАЛ_________________________________
и сезоните. Така бил създаден т.нар. Юлиански календар,
който се използвал в Рим и в цяла Европа до края на XVI в.
През 1583 г. обаче станало очевидно, че календарът отново
се е изместил с около десетина дни спрямо сезоните. Това
се дължи на факта, че истинската слънчева година продъл
жава 365,2423 дни, а не 365,25, както предполагал Сози-
ген. Така според Юлианския календар годината излизала с
11 минути по-дълга и през XVI в. той вече избързвал с 10
дни. По времето на папа Григорий XIII календарът бил ре
формиран и така се появил Григорианския календар, който
използваме и до днес. В основата си той е същият като
Юлианския с това изключение, че изисква по-чести фини
настройки, за да върви в крак със сезоните.6
Изворите със сигурност сочат, че по времето на Клео-
патра Нова година се чествала в деня на хелиакалния из
грев на Сириус. Денят се свързвал също и с Изида, така че
няма нищо странно, че Клеопатра, подобно на много вла
детелки преди нея, се смятала за реинкарнация на Изида.
През 48 г. пр.Хр., когато се възкачила на престола, хели
акалният изгрев на Сириус се падал на 22 юли по нововъ
ведения тогава Юлиански календар. В епохата на Птоле-
меите Изида била тясно свързана с богинята на красотата,
любовта и изцелението Хатор, чийто голям храм в Денде
ра бил основан от предшественика на Клеопатра Птолемей
Авлет, Самата Клеопатра била изобразена на стените му
като богиня Изида. Именно там особено тържествено се
чествали новогодишните празници в деня на хелиакалния
изгрев на Сириус (22 юли по Юлианския календар), кога
то звездата изгрявала на една линия с оста на малкия храм
на Изида, разположен в южния край на комплекса.
Много по-късно, когато Рим станал център на новата хрис
тиянска религия, много от атрибутите на Изида били прех
върлени на Дева Мария. Когато християнството се превър
нало в официална религия на империята, култът към Изи
да вече бил широко разпространен и много храмове на бо
гинята съществували в самия Рим, а също така в Галия
(Франция) и дори в Оксфорд в Англия. Изида била архетип
298
на майчинската всеотдайност и с лекота приела облика на
Мадоната. Възможно е също в раннохристиянска гностич-
на традиция комбинираната богиня Изида-Хатор да е била
идентифицирана и с Мария Магдалина, спътницата (а спо
ред някои извори — и любима) на Исус, чийто древен архе-
тип бил умиращият и възкръсващ богочовек Озирис. Ето
защо може би не е случайно, че празникът на Мария Маг
далина също се пада на 22 юли, в деня на хелиакалния
изгрев на Сириус» Този празник със сигурност е бил утвър
ден още при употребата на Юлианският календар, а най-
вероятно това е станало по времето на гностиците. Извест
но е, че те изпитвали особен пиетет към Мария Магдалина
и сред т.нар. гностични текстове, открити през 1946 г. в
Наг Хамади, има и запазено евангелие от нейно име. Инте
ресно е да се отбележи, че Наг Хамади се намира само на 40
километра от Дендера, където била почитана Хатор-Изида
(чийто празник се определял от хелиакалния изгрев на Си
риус на 22 юли). Във връзка с това си заслужава да
споменем, че когато през 1129 г. се изправили пред твърди
ната на „еретиците“ катари (за които се смята, че практи
кували ранна форма на християнство, много наподобяваща
гностицизма) Безие, папските войски под командването на
Арно-Амалрик избрали да атакуват града именно на 22 юли
и обсадили катарските лидери в църквата Мария Магдали
на, където те потърсили убежище.8
Напоследък култът към Мария Магдалина преживя лю
бопитно възраждане след излизането на „Шифърът на
Леонардо“ на Дан Браун. Основавайки разказа си на раз
лични алтернативни исторически книги като „Светата кръв
и Свещеният граал“ на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и
Хенри Линкълн и „Жената с алабастровия съд“ на Марга-
рет Старбърд, Дан Браун популяризира спорната теория,
че Мария Магдалина е била любимият тринадесети апостол
и вероятно тайна съпруга на Христос, от когото е имала
дете и чиято кръвна линия или „света кръв“ е не друго, а
истинското значение на думите Свещен граал — на вече от
мрелия език на катарите те могат да се транслитерират ка
299
РОБЪРТ БОВАЛ_________________________________ ___________________
то sang real, или „свещена кръв“. В книгата на Дан Браун
съществена роля играе шедьовърът на Леонардо да Винчи
„Тайната вечеря“, в която според автора младият голобрад
персонаж с дълга коса от дясната страна на Христос е всъщ
ност Мария Магдалина. Други изследователи виждат в името
на още по-известния му шедьовър „Мона Лиза“ игрослови-
цата “Monad Isi.de“, или „Изида Единствената“. Дебатът да
ли във всичко това има историческа истина може да про
дължи безкрайно. За мен лично по-интересното е, че Изида
и нейната звезда си остават все така вкоренени в колектив
ната психика на човечеството. И ако съчетаем този странен
феномен с факта, че много християнски празници са свър
зани със слънчевия цикъл (Коледа и зимното слънцестоене,
денят на св. Йоан и лятното слънцестоене, Великден и про
летното равноденствие и т.н.), а той на свой ред е свързан с
календара, чийто произход е в Древен Египет и изгрева на
Сириус, то може да се твърди, че космическият ред, който
толкова силно е влияел и обуславял религиозния живот на
древните египтяни, си остава с нас и до днес, макар и пре
минал през лъкатушни пътища и подложен на какви ли не
изпитания на съдбата. Символът на Сириус е петолъчната
звезда, която в края на декември украсява рождественски-
те сцени и коледните елхи на милиони християни по цял
свят. Съществува една най-малкото странна ирония, че та
зи много древна архетипна звездна богиня продължава да
се спотайва под воала на религиозния мит.
300
Смъртта на живия бог
Ако Божественият остарявал и отслабвал, Духът в не

го също губел сили...
Маргарет Мърей,
Великолепието на някогашния Египет
Онази, която пресмята продължителността на живо

та, Господарка на годините, Повелителка на съдбата...
Дж. А. Уейнрайт, Сешат и фараонът
Цареубийство
Много древни народи смятали, че техните водачи или

царе са от божествено потекло. Така царят се е възприемал
като пряка връзка между земния и небесния свят. Ето за
що хората не само го почитали като бог, но и, колкото и да
е парадоксално, правели всичко възможно божествените му
качества да не се помрачат от възрастта — а това често воде
ло до ритуалното му убийство.1 Жертвоприношението и
смъртта на царя несъмнено трябвало да се възнагради с
„прераждане“ сред божествените предци на небето. Този ужа
сяващ обичай вероятно е възникнал далеч в праисторията
и е моделиран според митове, обикновено включващи бого-
човек, който се жертва и доброволно се съгласява да даде
живота си за доброто и благоденствието на своя народ. Във
Фригия (в съвременна Западна Турция) този умиращ и въз-
301
кръсващ човек-бог бил Атис, във Финикия (съвременна Си
рия) - Адонис, в Гърция — Дионис, в Персия (Иран) и Рим
— Митра, в Древен Египет — Озирис, а в християнството —
Исус.2 Древните царе с готовност се идентифицирали с по
добни „умиращи и възкръсващи“ богове и в някои крайни
случаи доброволно жертвали живота си в разцвета на сили
те си за спасението или благоденствието на народа си. Във
великолепната си книга „Златната клонка“ изтъкнатият ан
трополог сър Джеймс Фрейзър обяснява този страховит
подтик:
Примитивните народи... понякога вярват, че сигурността им и дори

сигурността на света е свързана с живота на някой от тези богочове-
ци или човешки въплъщения на божеството. Ето защо те съвсем
естествено полагат огромни грижи за неговия живот, пазейки по
този начин своя собствен. Но никакви грижи и предпазни мерки не
могат да попречат на богочовека да остарее, да стане немощен и
накрая да умре. На обожателите му се налага да се съобразяват с
тази тъжна необходимост и да я посрещнат по възможно най-добрия
начин. Опасността е огромна, защото ако ходът на природата зависи
от живота на богочовека, може да се очаква истинска катастрофа от
постепенното отслабване на силите му и окончателното им секване
със смъртта. Има само един начин да се избегнат тези опасности.
Богочовекът трябвало да бъде убит, щом се проявят първите симп
томи, че силите му започват да го напускат, и душата му да се прех
върли в по-жизнен наследник, преди да бъде сериозно увредена от
заплашващото я разложение...3
Според Фрейзър ритуалното убийство на царя преди не

избежния процес на остаряване да го отслаби или осакати и
така да изложи на риск добруването на царството било чес
то срещано сред древните народи. Много примитивни пле
мена в Африка и Азия, изглежда, са практикували ца-
реубийство в една или друга форма. Фрейзър посочва за
пример примитивните племена в Камбоджа, Конго, Етио
пия, шилуките на Бели Нил и динка в Южен Судан, както
и много други в Централна и Южна Африка.4 Освен това
302
той обръща особено внимание на свързаните с цареубийст-
во ритуали, практикувани в съседното на Египет древно
царство Мерое, където владетелите били почитани като еги
петски фараони: „...когато жреците решели, изпращали вес
тител при царя и му нареждали да умре, като твърдели, че
така е рекъл оракулът на боговете. Царят винаги се подчи
нявал на тази заповед...“5
Ритуалното цареубийство се практикувало не само в Аф
рика и Азия, но и в Европа. Например древните крале на
Прусия доброволно приемали да бъдат изгорени живи на
клада в съответствие с „божествения закон“. Скандинавс
ките крале се оставяли да бъдат екзекутирани с меч след
деветгодишно управление „по заповед на боговете“.6 Пак
според Фрейзър,
...има основания да се смята, че управлението на много гръцка царе

било ограничено до осем години или поне че в края на всеки период
от осем години се смятало за нужно ново освещаваме, ново излияние
на божествената милост, за да могат да изпълняват своите светски и
религиозни задължения. Така в Спарта имало закон, че на всеки
осем години ефорите трябвало да изберат ясна и безлунна нощ и да
наблюдават мълчаливо небето. Ако по време на бдението си видели
метеор или падаща звезда, те стигали до заключението, че царят е
прегрешил против божеството, и го лишавали от функциите му, до
като делфийският или олимпийският оракул не го възстанови. Този
обичай, около който витае ореолът на огромна древност, съществу
вал до самия край на спартанската монархия; дори през трети век
преди нашата ера един цар, който станал противен на реформистката
група, бил свален въз основа на скалъпени обвинения, сред които и
твърдението, че в небето бил видян злокобен знак.7
Фрейзър говори и за един особен аспект от този ритуал,

практикуван от спартанските царе, при който „ако срокът
на царската длъжност формално се ограничавал на осем
години, съвсем естествено е да се запитаме защо е бил изб
ран точно такъв период? Причината вероятно се крие в ас
трономическите съображения, определили ранния гръцки
303
календар...“8 Фрейзър е принуден да заключи, че поне в
някои от тези древни култури царете били „подлагани на
детрониране или смърт в края на някакъв астрономически
цикъл“.9 Разбира се, това незабавно ни напомня за изпъл
няваните от богинята Сешат ритуали (вж. Втора глава), ко
ято наред с другите си функции трябвало да решава броя на
годините на „управление“ или „живот“ на царя. Напомня
ни също и за изключително важния царски фестивал хеб-
сед, честван в Древен Египет (вж. отново Втора глава). Егип
толозите обикновено го описват като „царски юбилей“. В
действителност той е нещо много повече и всъщност е един
вид фараонски еквивалент на пълен медицински преглед,
който да потвърди пред народа, че царят все още е запазил
сексуалната си мощ и физическите и умствени възможнос
ти. Както обяснява Дж. А. Уейнрайт,
...повече от сигурно било, че фараонът е божествен... Владетелите

от този тип съдържали в себе си силата, осигуряваща благоденст
вие... За да направи всичко това, божественият плодовит цар трябва
да се поддържа в добро здраве и да живее подреден живот. Докато
действа според утвърдените правила, вселената ще остане стабилна
и ще продължи по установения си ред, тъй като той самият е вселе
ната. Работата на такъв цар винаги е била да осигури плодородието
на земята и заедно с това - добруването на народа.10
В такъв случай възниква въпросът какво се е случвало,

ако царят „се провали“ на изпитанията, наложени му от
хеб-сед?
Първият хеб-сед фестивал обикновено се чествал след
тридесетата година от управлението на царя, но има и све
дения, че е бил отбелязван и на по-кратки периоди и че
първоначално се е повтарял на всеки седем години.11 Спо
ред Уейнрайт, фестивалът хеб-сед произлизал от „старата
религия, свързана с небето и плодородието“ и продължа
вал назад „поне до праисторически времена“.12 Повечето
египтолози са съгласни, че хеб-сед е много стар и се е прак
тикувал от Раннодинастичния чак до Късния период. Вла-
304
детели от Новото царство, като Аменхотеп III и Рамзес II,
изглежда, са чествали своя първи хеб-сед на тридесетата
година от управлението си; след това обаче са изпълнява
ли и други хеб-сед на по-кратки интервали. За съжаление
са запазени само няколко надписа, даващи подробности за
събитията по време на фестивала, и интерпретациите на
учените по-често се основават на изобразените сцени, от-
колкото на текстове. Най-добрите подобни сцени са от храма
на Ниусера в Абу Гораб (за съжаление те са свалени през
нашата епоха и сега са изложени в различни музеи по цял
свят).13 Знаем за един важен ритуал, изпълняван на хеб-
сед, който изисквал от царя да тича около оградната стена
на церемониалния комплекс, а в някои случаи това може-
ло да означава разстояние над километър и половина. Уейн-
райт пише:
(Хеб-сед) представлява по същество церемония на бягане, изпълня

вана в архаични времена пред царя и от Първа династия нататък -
от самия цар... В нея участват някои от старите небесни богове...
Церемонията определено може да се проследи до праисторически
времена... Физическата активност е особено важна в свързаните с
плодородието ритуали, както ясно се вижда тук. Няма съмнение, че
подвижността на царя осигурявала плодородието на нивите, и цере
монията включвала необходимите действия в небето за осигуряване
на необходимата вода... Така откриваме, че фараоните са божестве
ни, контролират действието на небето, поддържат здравето на наро
да, прекопават земята, жънат реколтата, изпълняват церемония за
плодородието на полята и се грижат за отварянето на дигите за раз
лива... Фараоните били всъщност царе на плодородието, от чието
здраве и надлежно спазване на обичаите зависело здравето и добру
ването на страната...14
Ритуалите на хеб-сед в никакъв случай не били единстве

ните, в които царят трябвало да участва лично. Той ежед
невно изпълнявал ритуали в чест на боговете, за да издейства
благоденствие за народа си и за Египет като цяло. Ако трябва
да вярваме на древногръцкия писател Диодор, посетил Еги-

пет през I в. пр.Хр., всяка стъпка на фараона от момента на
събуждането му до оттеглянето му вечерта била диктувана
„според план“:15
...не само съсловието на жреците, но и общо взето всички жители на

Египет са по-малко загрижени за собствените си жени, деца и иму
щество, отколкото за безопасността на царете си... всички техни (на
царете) действия се ръководели от предписани правила; това засяга
ло не само управлението, но и начина, по който прекарвали деня и с
какво се хранели. Часовете на деня и нощта били установени според
план и през определените часове било абсолютно задължително ца
рят да върши онова, което повелява законът, а не каквото му хрум
не. Защото било определено не само кога да приема просители и да
раздава на правосъдие, но дори и кога да се разхожда, да се къпе, да
спи със съпругата си - с една дума, всяко нещо в живота му.16
Законът, който според Диодор регулирал всеки час от

живота на царя, почти със сигурност бил Маат. И както
казва Уейнрайт, последното задължение на владетелите спо
ред космическия закон било „да се откажат от живота си в
подходящото време за доброто на народа“.17 В пълно съгла
сие с това заключение антропологът Джоузеф Кембъл в кни
гата си „Маската на бога: първобитна митология“ твърди,
че на древните царе на намиращите се южно от Египет Су
дан и Напата (която дори била в един момент част от него)
се разрешавало да управляват ограничен период, който се
„изчислявал“ от астролози-жреци според движението на звез
дите. Когато били попитани как определят продължителност
та на периода, те обяснили, че „всяка нощ следим звездите
и не ги изпускаме от поглед. Всяка нощ наблюдаваме луна
та и знаем кои звезди я приближават и кои се отдалечават
от нея. По този начин научаваме.“13
Всичко това предполага, че древните жреци от тези об
ласти не само са практикували свързана с небето религия,
чийто „закон“ бил записан сред звездите, но и са използва
ли небесните тела, за да определят момента на смъртта на
своите владетели. Комбинацията между звезди и луна е мно
306
го ясно изразено в символизма, свързан с богиня Сешат,
която според Дж. А. Уейнрайт първоначално носела на гла
вата си обърнат лунен сърп, символ на месеца, обгръщащ
седемлъчна звезда или цвете.19 Сешат била също и съпруга-
спътница на лунния бог Тот, смятан за откривател на аст
рономията.20 Египтоложката Джейн Селърс изказва инте
ресното предположение, че в ритуалите на цареубийството
по някакъв начин били замесени затъмненията:
Трябва да се разгледа възможността пълните затъмнения да са били

смятани за божествен знак... Възможно е в Египет при затъмнение
живият цар, който бил въплъщение на Хор, да е трябвало да замести
Озирис (т.е. да стане Озирис) и на трона да седне нов Хор... Забележи
телната гледка как слънцето бива погълнато и после се „възражда“
имала подобна образност за живота след смъртта и подобен спектакъл
би могъл да се разбира като знак, че живият Хор, който е син на Ра,
трябва да заеме мястото на баща си и самият той да бъде заместен. Това
е смърт и прераждане, които трябва да се състоят, но не просто образ
на звездно или слънчево божество, а прераждане с промяна на приро
дата... Смъртта на Хор и раждането на Хор; смъртта на Озирис и раж
дането на Озирис - несъмнено се е вярвало, че тези събития се опреде
лят от ставащото в небето. Менес, първият владетел на обединения
Египет, може да е заел трона при затъмнение, но на друг владетел
вероятно е било заповядано да умре. Това е смърт, която трябва да
обещава прераждане. Новият цар щял да стане нов Хор, а мъртвият
владетел - да се слее с душата на Озирис и да стане Озирис...21
Дългосрочните предсказания с помощта на астрономия

та обаче обикновено се правели чрез наблюдаване на
звездите. Във Втора глава видяхме как седемлъчната звез
да и рогата на главата на Сешат може би символизират се
демте звезди на Плуга (Големия черпак). Според Е. К. Круп,
Сешат обикновено се изобразява със седемлъчна звезда (макар че

някои я наричат цвете със седем листенца), поддържана от жезъл,
закрепен в изправено положение на главата й. Подобно на балдахин
над нея виси нещо, което може да се интерпретира като обърнати
307
нагоре рога на крава или бик. Този символ е също така йероглифът,
с който се означава името й. И рогата, и седемте лъча на звездата,
изглежда, са свързани с Големия черпак. Вече знаем, че Бутът на
бика, или Месхетиу, е Големият черпак, а той се състои от седем
звезди. Сигурно е, че египтяните са свързвали числото седем с Голе
мия черпак, тъй като на няколко изображения на Месхетиу от Денде
ра, Едфу, Есна и Филе кракът на бика е заобиколен от седем звезди.22
Сешат е известна най-вече с ролята си в церемонията по

„опъването на въжето“ и според Круп „процедурата
изисквала наблюдаване на определена звезда в определено
време и може би в определена позиция... и ориентацията
на Големия черпак в кръговия му път около полюса“.23
Дали тези звезди не са били използвани за съставяне на
нещо като „хороскоп“, определящ продължителността на
управление на царя?
Царски заместник?
Възможно е също ритуалното цареубийство да е било за

менено от убиването на заместник като тотемно животно,
идентифицирано с царя. Предвид това знаем, че още от най-
ранния период в Египет е имало такъв тотем и той бил
бикът, познат под името Апис. Според египтолога Джордж
Харт култът към Апис започнал през периода на „обединя
ване“, някъде около 3100 г. пр.Хр.24 Бикът Апис бил дър
жан сред големи грижи и разкош в един храм в Мемфис и
се смятал за манифестация на Пта, бога създател на този
район. Когато обаче умирал (вероятно умъртвен), той се
идентифицирал с Озирис, чието съзвездие Орион понякога
било и астралната форма на покойния цар. Ето защо е на
пълно възможно приживе Апис да е смятан и за заместник
на живия цар, земното въплъщение на сина на Озирис Хор.
Това, изглежда, се потвърждава от факта, че за „майка“ на
Апис се сочи богинята Изида, майка на Хор и съпруга на
Озирис. Джордж Харт отбелязва:
308
В погребалния култ тази връзка между царя и Апис продължава...
бикът се мумифицирал върху алабастрови маси с лъвски глави, ня
кои от които са запазени в Мемфис. На пищното и тържествено
погребение мъже влачели към гробницата шейната с балсамирания
и обсипан с накити бик, поставен в полегнала поза с вдигната глава.
Самото погребение се извършвало в северните части на пустинното
плато Сакара... Когато Изида, майката на Апис, умирала, тя била
докарвана в Мемфис с божествения си потомък и погребвана в нек
ропола в Сакара, в т.нар. Изеум, който все още не е напълно проу
чен... Следвайки концепциите за положението на мъртвия фараон в
отвъдния свят, след смъртта си Апис се превръщал в бог Озирис.25
Херодот (V в. пр.Хр.) съобщава, че Апис бил „теле на

крава, която не може да зачене повече; египтяните казват,
че светкавица паднала върху нея от небето и от нея тя ро
дила Апис. Това теле има следните белези: черен е, с бяло
триъгълно петно на челото, а на гърба си има образ на
орел.“26 Няколко века по-късно Плутарх (I в. пр.Хр.) пише:
„Казват, че Апис е въплътен образ на Озирис и се ражда,
когато животворна светлина от луната падне върху готова
за разплод крава.“27 Кравата е символ на богиня Изида,
която се изобразява и с лунния диск между кравешките
рога на главата си. Апис се идентифицира с Озирис и ог
Диодор (I в. пр.Хр.), който вероятно е бил свидетел на пог
ребение на бика:
След великолепното погребение на Апис специално натоварени жре

ци търсят друго теле като предишното и когато намерят, слагат край
на оплакванията и траура; тези жреци отвеждат телето в града на
Нил и го хранят четиридесет дни. После го поставят в една баржа
със златна кабина и го превозват като бог до Мемфис... За обожава
ното на бика изтъкват следната причина - казват, че душата на
Озирис се преселва в бик и до ден-днешен продължава да се пресел
ва от един бик в друг.28
Всички египтолози са съгласни, че живият цар е бил

възприеман като въплъщение на Хор, син на Озирис и Изи-
309
РОБЪРТ БОВАЛ______________ ___________ _______
да, а след смъртта си започвали да го идентифицират с Ози
рис. От това следва, че щом мъртвият Апис се идентифици
ра с Озирис, то живият би трябвало да се смята за Хор-цар.
Това ясно личи от една от титлите на Апис — „Син на Ози
рис“, т.е. Хор.29 Джордж Харт обяснява следното:
Фараонът се идентифицира тясно с Апис - образът на бика (с присъща

та за него идея за сила и плодовитост) е древна характеристика в про
пагандата на царя-бог, както може да се види по релефите върху пло
чите-палитри и в едно от имената, използвани в царския протокол -
„победоносен бик“. При честването на юбилейния фестивал, свързан с
обновяването на силата на монарха, фараонът крачи енергично редом
до галопиращ Апис. Ритуалът се извършвал в Мемфис и е живописно
изобразен на един релеф от разтурен параклис в Карнак.30
Джейн Б. Селърс също смята, че жертването на Апис

може би има връзка с фестивала хеб-сед и че може би бикът
е използван като заместник при цареубийството: „...Ако е
имало нужда от заместник, възможно ли е Апис да се е
явявал вместо царя? Може ли това „ритуално цареубийство“
да обясни загадъчните празни саркофази или странния оби
чай да се дублират гробници на владетелите от първите ди
настии?“31 Идеята на Селърс, изглежда, се подкрепя от не
колцина антични авторитети (сред които Плутарх и Амиан
Марцелин), според които Апис можел да живее само опре
делен брой години, след което бил умъртвяван, обикновено
чрез удавяне.32 Римският историк Плиний съобщава, че Апис
бил умъртвяван, след като навършел определена възраст,
като го удавяли в Нил.33 Това несъмнено е паралел със смърт
та на Озирис, тъй като от Текстовете от пирамидите знаем,
че той също бил удавен в Нил на едно място на име Недит,
което се намира подозрително близо до Мемфис и Сакара,
основните центрове на култа към Апис. Всъщност биковете
Апис били погребвани именно в Сакара, в каменните сарко
фази на огромния подземен лабиринт. Показателно е също,
че районът на Сакара (Мемфиският некропол) бил известен
и като „гроб на Озирис“.34 Тук са и т.нар. Слънчеви храмо
310
ве в Абу Гораб край Сакара, които следва да се разгледат в
контекста на възможното жертвоприношение на царя или
бика. Тези храмове са на царе от Пета династия и, както
вече видяхме в Трета глава, съдържат релефи, със сцени от
фестивала хеб-сед.35 Интересно е също и че храмовете имат
„кланица“ и огромен жертвеник, който може би се е из
ползвал за ритуални убийства. Според Ричард Уилкинсън
Слънчевите храмове вероятно са били ориентирани „към
звезди, които са изгрявали над хоризонта преди зазоряване
около 2400 г. пр.Хр. Ако това е вярно, може би храмът на
Усеркаф в долината е функционирал като астрономически
часовник за жертвоприношения, правени по изгрев-слън
це.“36 Според Джордж Харт „средната продължителност на
живота на Апис била четиринадесет [два пъти по седем?]
години... След смъртта му Египет го оплаквал, сякаш е за
губил самия фараон.“37
Взети заедно, всички тези сведения ни дават обезпокои
телна картина на епоха, в която царят или тотемно живот
но-заместник може би са били ритуално умъртвявани съг
ласно „закон“ или религия, свързана със звездите и други
небесни тела. Но ако това е вярно, кой се е нагърбвал със
зловещата задача да убие царя? Кои са били царските екзе-
кутори?
Жреците на Сет
Според Уейнрайт култът към Сешат бил толкова древен,

„че вече отмирал по време на Старото царство“.38 Това отна
ся богинята назад към време, когато египетските царе са
били тясно идентифицирани не само с Хор, но и със Сет. В
Текстовете от пирамидите Сешат е тясно свързвана с боги
нята Нефтида, съпруга на Сет и сестра на Озирис и Изида.
Всъщност Нефтида има титлата „В името й Сешат, Госпо
дарката на строителите“.39 Пълният текст, засягащ възкре
сението на Озирис-царя, гласи:
311
Хор сбра боговете за теб (Озирис-царю) и те никога не ще избягат от
теб на мястото, където се удави. Нефтида е събрала всичките ти
части в името си „Сешат, Господарката на строителите“. Тя ги кара
да теглят за теб, който си даден на майка си Нут в името й „Сарко
фаг“; тя те прегръща в името си „Ковчег“ и те отнасят при нея в
името й „Гробница“. Хор е подредил частите ти и не ще позволи да
загинеш; той те е събрал и нищо не ще те безпокои. Хор те е подгот
вил и няма да има несигурност. Озирис-царю, възрадвай сърцето
си, бъди горд, отвори уста, защото Хор те закриля и ще продължава
да те закриля. Озирис-царю, ти си могъщ бог и няма друг като теб.
Хор ти даде децата си, които да те подкрепят... Живей, за да можеш
всеки ден да идваш и да си отиваш; бъди дух в името си „Хоризонт,
от който се издига Ра“; бъди силен, бъди деен, бъди душа и имай
силата за вечни времена.40
Горният откъс ни представя драматична сцена на смърт

та на „0зирис“-царя и ни съобщава как „възкресението“ му
се извършва под грижата на неговия син и наследник -
новия цар, идентифициран като Хор. Материалните компо
ненти от възкресителните ритуали като самата гробница-
пирамида, саркофага и ковчега са символи на богинята-не
бе Нут. Марк Ленър предлага интересна интерпретация на
този откъс от Текстовете от пирамидите:
Царската гробница е също и космическа утроба - идея, изказана в

Текстовете от пирамидите (616d-f): „Ти си даден на майка си Нут в
нейната същност на ковчега; тя те приема като в саркофаг; издигаш
се към нея в нейния образ на гробница.“ Това предполага, че накло
нените коридори на пирамидите, спускащи се към погребалната ка
мера, били разглеждани всъщност като „издигане“ към Нут в От
въдния свят. Този свят е Дуат, често изписван като звезда в кръг -
знак за Орион, звездния израз на Озирис в отвъдното. Озирис бил
„Господарят на Дуат“, който подобно на небесния свят (и истинска
та Нилска долина) бил едновременно водно и земно царство.
Редовете „Хор е подредил частите ти и не ще позволи да

загинеш; той те е събрал и нищо не ще те безпокои. Хор те
312
е подготвил и няма да има несигурност“ много ясно намек
ват за ритуала на разчленяване, изпълняван с тялото на
царя, може би при разиграване на разчленяването на тяло
то на Озирис от Сет, за което съобщават други разкази за
смъртта на бога.41 Маргарет Мърей42 е убедена, че митът за
Озирис бил непрекъснато разиграван от фараоните и че то
ва е „може би най-добрият пример на онази вяра, която се
открива в толкова много страни, а именно — че Бог се е
въплътил в човек; подобно вярване обикновено е свързано
и с убийството на Богочовека“.43 Според Мърей,
Основните центрове на култа към Озирис били Абидос на юг и Бузи-

рис на север; разликата в ритуалите показва, че в Абидос се е набля
гало върху смъртта на бога, а в Бузирис на възкръсването му. В мис
териите от Абидос, изглежда, се е изигравала пиеса, показваща мъче
нията, смъртта, погребването и възкръсването на Озирис. През Пто-
лемеевия период това било куклен театър, но по време на фараоните
изпълнителите били живи актьори и едва ли можем да се съмняваме,
че отначало онези, които играели ролите на Озирис и Сетех (Сет)
наистина са били принасяни в жертва... в началото жертвата е бил
владетелят, а по-късно вместо него бил умъртвяван заместник.44 ...Сет
бил един от най-важните египетски богове... неговият култ, изглеж
да, е бил много примитивен и е включвал човешко жертвоприноше
ние, може би на царя... Сет е тясно свързан с жертването на царя.
Странният жрец Ха-бау-Секер, който е бил главен служител в све
тилището на Анубис, е имал високо положение и в светилището на
Сет; и в двата случая смятам, че той е бил екзекутор на царя или на
неговия заместник. Отнася се към Трета династия... може би... жре
цът на Сет е бил натоварен да бъде екзекутор на божествения цар.45
В тази връзка Мърей дискутира ролята на Сешат в цере

монията по „опъване на въжето“ и добавя:
Друга нейна [на Сешат] функция е да записва името на царя върху

листата на Дървото на живота,46 така че да се запази завинаги. Но
тъй като най-ранният й известен жрец, страховитият Ха-бау-Секер от
Мемфис, бил също така жрец на Анубис и Сет и съответно свързан със
313
РОБЪРТ БОВАЛ_____ __________________ ______ ____
смъртта на Въплътения бог (царя), възможно е Сешат да е била божес
твото, изчислявапт,о продължителността на живота на владетеля.47
Една от ролите на Сешат е на „божеството, изчисляващо

продължителността на живота на владетеля“; друга — да
помага на царя при „опъването на въжето“ за ориентиране
на гробницата му към околополюсните звезди, и по-точно
към съзвездието Бичи бут (Плуга). Както видяхме в Трета
глава, това съзвездие е „Бедрото на Сет“48 и има седем ярки
звезди. Според Уейнрайт Сешат отначало отпускала на фа
раона седем години власт и по-късно добавяла още. Доста
необичайно би било в седемте звезди на Плуга да не се види
общата черта с двете роли на Сешат. Мнението на Мърей,
че Сешат е „божеството, изчисляващо продължителността
на живота на владетеля“ и съответно определяла и времето
на смъртта му, се споделя и от Уейнрайт:
...с развитието на религиозните идеи и появата на антропоморфни

[с човешка форма] богове в небето жрецът или царят става въплътен
бог на земята, където действа вместо небесния си прототип. Тук
обаче се появява една трудност, защото дори най-божественият чо
век си остава смъртен. Затова божественото начало в него ще оста
рее и изнемощее заедно с отслабването на човешката му обвивка.
Това не може да се допусне и затова носителят трябвало да се прости
с живота си, докато е в разцвета на силите си, за да предаде цялата
си сила непокътната на своя наследник... Начинът и времето на
божествената смърт варират силно. Често царят трябвало да се са
моубие в определен момент... В Египет ще се види, че богът на бури
те Сет бил под заплахата на смъртта и според преданието тази смърт
била от огън. Но в историческия период той и фараонът като негов
представител можели да се спасят...49
Уейнрайт смята, че много от тези по-стари небесни бого

ве са „толкова древни, че се изгубили през по-късните
периоди“ и че Хор, Сет и Сешат са сред малцината оцеле
ли.50 В Заклинания 570-1 от Текстовете от пирамидите ца
рят заявява:
314
Аз избягвам деня на моята смърт, както Сет избегна деня на своята
смърт. Аз избягвам половината месец от моята смърт, както Сет
избегна половината месец от своята смърт. Аз избягвам месеца на
моята смърт, както Сет избегна месеца на своята смърт. Не разбивайте
земята, ръце мои, които вдигат небето подобно на Шу [бога-въздух];
костите ми са здрави и крайниците ми са Безсмъртните звезди. Аз
съм звезда, що озарява небето, аз се издигам до бога, който ще ме
защити, защото никога не ще бъда лишен от небето и земята. Аз
живея до вас, боговете на Ниското небе, Безсмъртните звезди...51
Аз съм червенината, която излезе от Изида, аз съм кръвта, изтекла

от Нефтида, аз съм здраво привързан в кръста и боговете нищо не
могат да направят за мен, защото съм Ра и не умирам. Чуй, Геб,
главен сред боговете, и ми дай моята форма; чуй, Тот, у когото е
мирът на боговете. Отвори, Хор; застани на стража, Сет, за да мога
да се издигна от изток в небето като Ра, който се издига на изток в
небето.52
След това в Заклинание 572 Изида посреща преродения

цар със следните думи:
„Колко е хубаво да те видя, колко е приятно да те съзра!“ - казва

Изида, когато се издигаш в небето с цялата си сила, с целия си
ужас, с цялата магия в краката ти; помага ти Атум, боговете в небе
то се събират при теб, боговете на земята се събират за теб, поставят
ръце под теб, правят стълба (пирамида?) за теб, за да се издигнеш по
нея в небето, небесните порти са отворени за теб, вратите на звездна
та твърд се отварят за теб... Нима са те убили или са казали, че ще
умреш? Ти няма да умреш, а ще живееш вечно.53
Описаните по-горе събития, които явно се разиграват сред

околополюсните звезди, се случват призори и по време на
хелиакалния изгрев на Сириус. Това звездно съвпадение до
пълнително се подчертава в Заклинание 573, където покой
ният цар се обръща към Хорахти (Хор на хоризонта) със
следните думи:
315
Нека се събудиш [възкръснеш] в мир, о, Пречистени, в мир! Нека се
събудиш в мир, о, Хор на изток, в мир! Нека се събудиш в мир, о,
Хорахти, в мир! ...0, татко мой [Озирис], вземи ме със себе си при
майка ти Нут, за да се отворят небесните порти за мен и да се отво
рят вратите на звездната твърд. Аз идвам към теб, за да можеш да
ме нахраниш, да заповядаш да седя до теб, до Него [Хорахти], който
сутринта е на хоризонта... заповядам на Онзи, който има живот, на
сина на Сотис [Хор-Сириус като „син“ на Голямо куче] да се застъпи
за мен и да ме постави в небето...5'1
От цитираните откъси можем да реконструираме пълна

астрономическа картина на хелиакалния изгрев на Сириус
ок. 2800 г. пр.Хр. за географската ширина на Хелиополис.
С помощта на астрономически програми като StarryNight
Pro или StarMap можем да видим, че това събитие е настъ
пило около един час преди изгрева в деня на лятното слън
цестоене. По това време Орион и Голямо куче доминират
над източния хоризонт. Можем да видим също, че на север
Плугът/Бутът на бика стои изправен, като звездата „копи
то“ се е намирала на около 4°30’ на изток (вдясно) от съвре
менния меридиан и на около 16° над линията на хоризонта.
Първата поява на Сириус призори след 70 дни в отвъдния
свят била знак за космическо прераждане и Дуат трябвало
да отвори портите си, за да приеме покойния цар сред око-
лополюсните звезди. Може би можем да видим защо жри
ците на Сешат са полагали особени грижи да помогнат на
царя в ориентирането на пирамидата или погребалния ком
плекс към този район в небето и — както е в случая със
Стъпаловидната пирамида — да синхронизира наблюдение
то с изгрева на Сириус на изток. Може би точно в този
момент жриците на Сешат са „изчислявали годините жи
вот“ на новия цар и са ги записвали на прочутата палмова
клонка. Да си припомним, че Сешат е била също така тясно
свързана с фестивала хеб-сед, като имаме предвид какво
пише в книгата си „Царската власт и боговете“ Хенри Фран-
кфорт, професор по предкласическа древност в Лондонския
университет и директор на института „Уорбърг“:
316
Фестивалът Сед обикновено се нарича юбилей, но не е просто чест
ване на годишнина от възкачването на трона. Той бил истинско въз
становяване на царската сила, обновяване на царската власт ех ор-
ere operato. Понякога празникът се чествал тридесет години след
заемането на властта, но неколцина владетели са го отбелязвали
многократно и на по-къси интервали. Малко вероятно е простото
броене на годините да е било решаващият фактор, но не знаем на
какви условия се е решавало, че силата на владетеля е трябвало да
се обнови...
Пак според Франкфорт, фестивалът хеб-сед бил честван

в много специално време ст годината, което било
...същото като определеното за коронацията, а именно - първият

ден на първия месец на „Сезона на попълването“ - 1 Тиби. Послед
ните пет дни от предишния месец Хойак били посветени на мисте
риите на Озирис; забележително е, че за разлика от коронацията,
фестивалът Сед изобщо не споменава Озирис. Тази разлика лесно
може да се обясни. На (хеб) Сед фестивала царят се появява не като
току-що възкачил се на трона, а като действащ години наред владе
тел. Съответно това не е наследяване (Хор след Озирис), а обновява
не на всички онези благотворни отношения между небето и земята,
които царската власт контролира.55
Възможно ли е жриците на Сешат и наблюдаването на

седемте звезди на Плуга да играят основна роля при опре
деляне на броя години на управление на царя, а в по-древ
ни времена - на датата на ритуалната му смърт?
317
Бележки
Въведение
1. Продуциран от Pioneer Production Ltd., UK.
2. Продуциран от Роел Оостра, Crescom Ltd.
3. Discussions in Egyptology, Vol. 30, раздел c преглед и рецензии на
публикации.
4. Anthony Aveni, Starways to the Stars: Skywatching in Three Great
Ancient Cultures, Cassell, 1997, pp. 11-12.
1. Звездата начело на небето

1. Robert Bauval and Adrian Gilbert, The Orion Alystery, Heinemann,
1994.
2. Stephen Quirke, The Cult of Ra, Thames & Hudson, 2001, p. 116.
3. Била ли е наклонена оригиналната статуя? Равният под на серда
ба предполага, че не. Но дали е било нужно да бъде наклонена?
Главата е разположена зад двата отвора, които са наклонени към
северното небе, точно както би седнал астроном зад бинокъла си,
когато гледа нещо ниско над хоризонта. Във всеки случай наклонът
е само около 15—17°, което изисква съвсем лек наклон на главата, за
да се гледа същото място в небето.
4. Mark Lehner, The Complete Pyramids, Thames & Hudson, 1997, p. 84.
5. Ian Shaw and Paul Nicholson, The British Museum Dictionary of
Ancient Egypt, The British Museum Press, 2003, p. 87.
6. Ibid., p. 153.
7. Ibid., p. 134.
8. Ibid.
9. The Ancient Gods Speak, ed. Donald B. Redford, Oxford University
Press, 2002, p. 165.
10. Ibid.
11. Вж. ‘Osiris’, in Shaw and Nicholson, op. cit., p. 213-14. Хентиа-
318
ментиу бил старият бог на Абидос — свещен за Озирис град и място
на Озирейона, построен от Сети I.
12. The Ancient Gods Speak, op. cit., p. 359.
13. Знакът kh, който е нещо като животински корем (може би на
крава). Знакът е част от Хор-името Ntjr-y-(kh)-t, при което цялото
му значение е „Най-божественият от Благоутробието“ или „Благоут-
робието е божествено“.
14. A. М. Blackman, ‘The Ка-House and the Serdab’, Journal of Egyp
tian Archaeology QEA), Vol. 3, 1916, pp. 250-4.
15. J. E. Manchip White, Ancient Egypt, its Culture and History, George
Allen & Unwin Ltd, 1979, 2nd Ed, pp. 40-1.
16. Ibid, p. 41.
17. The Orion Mystery, op. cit.
18. Pyramid Texts, 1277-9.
19. Alexander Badawy, ‘The Periodic System of Building a Pyramid’,
in Journal of Egyptian Archaeology (JEA), Vol. 63, 1977, p. 58.
20. Edwards, The Pyramids of Egypt (JEA), Penguin, 1982, p. 295.
21. Quirke, op. cit., p. 117.
22. Терминът „Неразрушими“ бе използван от И. Е. С. Едуарде във
филма на ВВС 2 „Голямата пирамида — портал към звездите“, излъ
чен за първи път през февруари 1994 г.
23. James Н. Breasted, Development of Religion and Thought in An
cient Egypt, University of Pennsylvania Press, 1972, p. 101.
24. R.T. Rundle Clark, Myth and Symbol in Ancient Egypt, Thames
and Hudson, 1978, p. 58.
25. Е. C. Krupp, Echoes of the Ancient Skies, Oxford University Press,
1994, p. 212. Според Марк Ленър, „Безсмъртните“ са околополюсните
звезди... Тъй като те обикалят северния небесен полюс и нито изгря
ват, нито залязват, дългите тесни коридори, водещи нагоре от погре
балните камери в северните страни па много пирамиди са насочени
към тях като телескопи.“ The Complete Pyramids, op. cit., p. 28.
26. Shaw and Nicholson, op. cit. p. 166.
27. Ibid, p. 153
28. R. H. Wilkinson, The Complete Gods and Goddesses of Ancient
Egypt, The American University in Cairo Press, 2003, p. 129.
29. Walter Scott (ed.), Hermetica, Shambhala, Boston, 1993, p. 485,
30. Blackman, op. cit., p. 254. Описанието и дадените от Блекмън
319
имена идеално биха подхождали на пирамидата на Джосер с т.нар.
„Царски покои“ под нея, които са ориентирани спрямо (т.е., обърна
ти нагоре и към) сердаба отвън.
31. The Orlon Mystery, op. cit.
32. Wilkinson, op. cit., p. 161.
33. Edwards, op. cit., pp. 267-8. Интересно е да се отбележи, че
надписът споменава също и съзвездието Орион - знак за връзката
между тези звезди и душата на фараона.
34. Lehner, op. cit., р. 34.
35. A. Piankoff, The Pyramid of Unas, Sollingen Series 5, Princeton,
1968.
36. Christine Ziegler, Les Pyramides D’Egypte, Paris, 1999, p. 52,
37. Lehner, op. cit., p. 28.
38. Lehner, p. 90.
39. Alexander Gurshtein, ‘The Evolution of the Zodiac in the Context
of Ancient Oriental History’, Vista in Astronomy, Vol. 41, Part 4, 1997,
p. 509.
40. Josef Dorner, Die Absteckung und astronomische Orientierung
agyptischer Pyramiden, University of Innsbruck, 1981 (Thesis
+C14169207).
41. Wainwright, ‘Seshat and the Pharaoh’, Journal of Egyptian Ar
chaeology (JEA), Vol. 26, 1941, pp, 30-40.
43. В изследването си върху египетските митове и символи Р. Т.
Рандъл Кларк не споменава Сешат (вж. Rundle Clark, op. cit.).
44. Wainwright, op. cit.
45. Krupp, op. cit., p. 212.
46. Wainwright, op. cit.
47. Anne-Sophie Bomhard, The Egyptian Calendar: A Work for Eter
nity, Periplus, 1998, p. 4.
48. E. A. Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. I, Dover Pub
lications, New York, 1969, p. 425.
49. Тази традиция на свръхжената/богинята е засвидетелствана през
цялото съществуване на египетската цивилизация чак до края й
при царица Клеопатра IV, за която се твърди, че владеела отлично
седем езика и изучавала астрономия, математика, архитектура и
медицина в Александрийската библиотека.
320
50. George Hart, A Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses,
Routledge & Kegan Paul, 1988, p. 193.
51. Edwards, op. cit., pp. 249-50.
52. R.W. Stoley ‘Primitive Methods of Measuring Time with Special
Reference to Egypt’, Journal of Egyptian Archaeology (JEA), Vol. 17,
1931, p. 170.
53. Z. Zaba, L’Orientation Astronomique Dans L’Ancienne Egypte et la
Precession de VAxe du Monde, Prague, 1953, pp. 58-9.
54. Ibid.
55. Ibid.
56. Kate Spence, ‘Ancient Egyptian Chronology and the Astronomical
Orientation of Pyramids’, Nature, Vol. 408, 2000, pp. 320—4.
57. The Times, The Daily Telegraph, The Scientific American и New
Scientist бяха сред многото вестници и списания, които на 15 и 16
ноември обявиха откритието на Кейт Спенс.
58. Robert Bauval, A Brief Evaluation of Kate Spence’s article in Na
ture, vol. 408, 16 November 2000, pp. 320-4' Discussions in Egyptology,
Vol. 48, 2000, pp. 115-26.
59. В интервю за The Dallas Morning News Спенс заявява пред научния
редактор, че „Голямата пирамида на Хуфу е най-точно ориентираната
от всички, защото се е случило да бъде строена по времето, когато
линията между Кохаб и Мицар е минавала точно през полюса...“
60. Shaw and Nicholson, op. cit., p. 42.
61. Всичко това е разгледано най-обстойно в The Orion Mystery, op.
cit.
62. Ibid, Plate 15a.
64. Цялата история е разказана в „Загадката Орион“.
65. Lehner, op. cit., р. 90. Ъгълът на Ленър за наклона на сердаба
(13°) неотдавна бе цитиран в един документален филм с участието
на мнозина египтолози като д-р Кейт Спенс (Кеймбридж), д-р Джеймс
Алан (музей „Метрополитън“, Ню Йорк), д-р Розали Дейвис (Ман-
честърски университет) и д-р Захи Хавас (Върховен съвет по стари
ните в Египет). Филмът бе озаглавен „Големият Сфинкс“, излъчи се
през пролетта на 2002 г. и бе заснет от ВВС за Discovery Channel.
66. Jean-Phillippe Lauer, Histoire Monumentale des Pyramides
D’Egypte, I, Le Caire, 1962.

67. Ibid. р. 3.
68. Edwards, The Pyramids of Egypt, 1993, Penguin ed., p. 41. Жак
Вандие обаче дава ъгъл 17° за вертикалата (вж. Jacques Vandier,
Manuel D’Archaeologie Egyptienne, Tome I, Paris, 1952, pp. 936-7).
69. През юли 2002 г. имах възможност да ида в Египет. Взех със
себе си 15-инчов нивелир „Стекли“ и професионален транспортир
„Стедлер“, който можеше да се закрепи на плоската повърхност на
нивелира. Освен това направих прост транспортир с помощта на го
лям картон, върху който бяха отбелязани ъглите между 15 и 18
градуса, и закрепен в центъра отвее. Успях да направя няколко из
мервания от западната, източната и северната страни на сердаба.
Освен това измерих и наклона на долната редица облицовъчни ка
мъни на самата Стъпаловидна пирамида, върху които е облегнат
сердабът. От резултатите ставаше ясно, че ъгълът на наклон е много
близо до 16°. Същата стойност се посочва от Лоер и Едуарде, поради
което я приемам за вярна.
70. За 2800 г. пр.Хр. и ориентация 4°35' източно от север StarryNight
Pro v.4 дава височина 15°37', a Skymap Pro 7 -15°33'. И двете стой
ности са в рамките на очакваните рамки на точност и отговарят на
наклона от 16° на сердаба.
71. Edwards, op. cit., pp. 284, 286.
2. Търсенето на вечността
1. Anne-Sophie Bomhard, The Egyptian Calendar: A Work for Eternity,
Periplus Publishing, London, 1998, p. 2.
2. Живея на около километър и половина от Гиза и от апартамента
ми се открива ясен изглед към пирамидите на Хуфу и Хафра. Пос
ледната чернова на тази книга бе написана там.
3. R.A. Schwaller de Lubicz, The Temple of Karnak, Inner Traditions,
Rochester, Vermont, 2001, p. 1.
4. Jean Kerisel, The Nile and its Masters: Past, Present, Future Source
of Hope and Anger, A,A. Balkema, Rotterdam, 2001, p. 37.
5. Allan Chapman, Gods in the Sky: Astronomy from the Ancients to the
Renaissance, Channel 4 Books, London, 2002, pp. 32—3.
6. Henri Frankfort and John A. Wilson, Before Philosophy, Pelican
Books, 1961, p. 51. Освен това британският египтолог Дж. М. Плъм-
ли отбелязва, че „за разлика от нас, древните египтяни са се ориен
322
тирани спрямо юга. Зад гърба им се намирало Средиземноморието и
останалия древен свят. Западът им се падал отдясно, а изтокът —
отляво.“ Ancient Cosmologies, edited by Carmen Blackex' and Michael
Loewe, with contributions by J.M. Plumley et al., George Allen & Unwin
Ltd., 1975, p. 19.
7. The Ancient Gods Speak, op. cit., p. 254.
8. Lehner, The Complete Pyramids, op. cit., p. 29.
9. Chapman, op. cit., pp. 32-3.
11. Lucie Lamy, Egyptian Mysteries, Thames & Hudson, 1981, p. 48.
През 1989 г. също бях изтъкнал, че „една от основните характерис
тики на отвъдния свят, споменавана често в Текстовете от пирами
дите, е „Лъкатушещият воден път“, който най-вероятно е бил смя
тан за небесно съответствие на Нил“ (Bauval, Discussions in Egyptology,
Vol. 13, 1989).
12. Herodotus, The Histories, Book II 18-24, p. 136.
13. Richard H. Wilkinson, The Complete Gods and Goddess of Ancient
Egypt, op. cit., p. 45.
14. Bomhard, op. cit., in Preface.
15. Pyramid Texts, 1, 704.
16. W. M. Flinders Petrie, Researches in Sinai, John Murray, London,
1906, pp. 163-4.
17. Leo Dupuydt, Civil Calendar and Lunar Calendar in Ancient Egypt,
Uitgeverij Peeters en Department Oosterse Studies, Leuven, 1977, p. 9.
18 Juan Belmonte, ‘Some open questions on the Egyptian Calendar:
an astronomer’s view’, Trabajos de Egyptologia, Issue 2, 2003, p. 10.
По една случайност векторът на движение на Сириус е такъв, че
почти през цялата епоха на фараоните годишният цикъл на звезда
та бил точно 365,25 дни, което означава, че на гражданския кален
дар са му трябвали 1460 години (365 / 0,25 = 1460), за да се върне в
изходна точка при хелиакалния изгрев на Сириус.
19. Censorinus, Die Natali, Chapter 18. Вж. също Dupuydt, op. cit.,
p. 9.
20. Неотдавнашните проучвания дават основания да се предположи,
че имената на месеците може да са съществували и по-рано, може
би преди въвеждането на календара, но засега това не е потвърдено
от писмени източници. Вж. Belmonte, op. cit., р. 7.
323
РОБЪРТ БОВАЛ_______________________________________________
21. Pyramid Texts, 1520.
22. Pyramid Texts, line 1773.
25. Dows Durham & William K. Simpson, The Mastaba of Queen
Mersyankh III G7530— 7540, Department of Egyptian and Ancient Near
Eastern Art, Museum of Fine Arts, Boston, 1974, p. 8.
26. Пет дни към изчислените 267.
27. Възможно е да са получили това име от Сатис, египетската боги
ня на разлива в Елефантина, която била идентифицирана със Сири
ус. Звездата била наричана също „Сихор“ от евреите и „Сирио“ от
римляните.
28. R. Burnham Jr., Burnham’s Celestial Handbook, Vol. I, Dover ed.,
1978, p. 387. Сириус е най-ярката звезда в небето. Абсолютната му
яркост е 23 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Освен това масата
му е два пъти по-голяма от масата на Слънцето и е много по-горещ
- температурата на повърхността му е 9400°К (9100°С), поради кое
то изглежда съвсем бял.
29. Burnham, op. cit., р. 387.
30. Ако стоите пред Голямата пирамида около час след залез-слънце
и гледате към небето на юг.
31. Възможно е отначало лятното слънцестоене да е било първият
ден на гражданския календар. Идеята била предложена през 1894 г.
от астронома сър Норман Локиър в „Зората на астрономията“. Нем
ският хронолог Е. Майер изказва същата идея през 1908 г. В пос
ледно време испанският астроном Хуан Белмонте съживи идеята и
освен това предположи, че лятното слънцестоене е било в основата
на първоначалния календар (Belmonte, op. cit.).
32. Otto Neugebauer & Richard Parker, Egyptian Astronomical Texts,
Vol.l, 1964, pp. 38-43; pp. 70-3.
33. Scott, Hermetica, op. cit., Asclepius III
34. За идентифицирането на Сах c Озирис и Орион вж. Kurt Locher,
‘New Arguments for the celestial location of the decanal belt and for
the origins of the Sah-hieroglyph’, in VI International Congress of
Egyptology, Torino, Vol. II, 1993, p. 279. Вж. също S. Hetherington
(ed.), Encyclopaedia of Cosmology, Garland Publishing Inc., New York
10993, p. 193.
324
35. Shaw & Nicholson, op. cit., p. 275.
36. Krupp, Echoes of the Ancient Skies, Oxford University Press, 1997,
p. 22.
37. R.O. Faulkner, The Ancient Egyptian Pyramid Texts, Oxford Uni
versity Press, 1970, p. 120.
38. Nathalie Beaux, ‘Sirius Etoile et Jeune Horus’, Plommages a Jean
Leclant, Intitute Fran^ais D’Archeologie Orientale, Bibliothcque D’Etude
106/1, 1993, p. 64, n,14.
39. R.O. Faulkner, op. cit., p. 120.
40. Според Натали Бо в Текстовете от пирамидите Сириус понякога
е наричан и „Утринната звезда“ (вж. Beaux, op. cit.).
41. Beaux, op. cit., p. 64.
42. R. W. Sloley, ‘Primitive Methods of Measuring Time, with Special
Reference to Egypt’, Journal of Egyptian Archaeology, Vol. 17, 1930,
p. 167.
43. Е. C. Krupp, op. cit., p. 23.
44. Хронологът Лио Дюпуид посочва, че е по-подходящо името ис
торически сотически цикъл, тъй като периодът от 1460 години не
е постоянен и се променя поради движението на самата звезда и в
резултат на прецесията (вж. (see Leo Dupuydt, ‘On the Consistency
of the Wandering Year as Backbone of Egyptian Chronology’, Jour
nal of the American Research Centre tn Egypt, Vol. 32, 1995, pp. 45—
6). За вариращата продължителност на сотическия цикъл вж. М.
F. Ingham, in Journal of Egyptian Archaeology, Vol. 55, 1969, pp.
36-40.
45. Petrie, op. cit., p. 164.
46. Височината на Сириус е приета за 1°, а на Слънцето — за 9°.
Сириус би трябвало да е с азимут 109° 16'.
47. Маршал Клагет пише: „Ако тръгнем назад от 139 г. ще получим
възможните четиригодишни дати за началото на три сотически ци
къла преди започващия през тази година — 1321 — 1318 г. пр.Хр.;
2781-2778 г. пр.Хр. и 4241-4238 г. пр.Хр. Майър смята, че започ
ващият от 2781-2778 г. пр.Хр. цикъл е твърде късен за установява
не на календара и затова приема по-ранните дати. Той сметнал, че
доказва това, когато от доста неубедителните си разсъждения върху
григорианските дати на разливането на Нил стига до заключението,
че цикълът от 4241-4238 г. пр.Хр. най-добре отговаря на появата
325
на Сириус и надигането на речните води. Но с развитието и приема
нето на „късата хронология“ на египетската история, която може да
се координира е късата хронология другаде в Близкия изток, мне
нието на повечето специалисти се насочи към Ш хил. пр.Хр. като
време на установяване на гражданския календар, тъй като в начало
то на по-ранния период египетското общество е било недостатъчно
развито и не било обединено в единна държава“ (Marshall Clagett,
Ancient Egyptian Science, Vol. II, Calendars, Clocks and Astronomy,
American Philosophical Society, 1995, pp. 30-1). Вж. също Richard
Parker, The Calendars of Ancient Egypt, Chicago University Press,
1950. За по-нови дискусии по темата вж. Paul Jordan, Riddle of the
Sphinx, Sutton Publications, 1998, pp. 35-7.
48. Duncan, op. cit., p. 21
49. Chapman, op. cit., p. 59.
50. Manchip-White, op. cit., p. 138.
51. Е. C. Krupp, Skywatchers, Shamans, and Kings, Willey Popular
Science, 1997, p. 223.
52. „0 Атум-Хопрер (изгряващо слънце), ти се издигаш във висини
те, издигаш се като камъка бенбен в Дома на Феникса в Хелиопо
лис.“ Текстове от пирамидите, Заклинание 600.
53. Redford, The Ancient Gods Speak, op. cit., принос на Spalinger, p.
125.
54. Тацит също разглежда феникса като соларен символ и твърди,
че „при консулството на Павел Фабий (34 г.) чудодейната птица,
известна на света като феникс, се появила отново в Египет след ве
ковно отсъствие“ (Thomas Bulfinch, Bulfinch's Mythology: The Age of
Table, Mentor Books, New York, 1962, p. 353).
55. Cornelius Tacitus, The Annals of Tacitus, trans. Alfred John Church
and William Jackson Brodribb, Macmillan, 1877.
56. Stephen Quirke, The Cult of Ra: Sun-Worship in Ancient Egypt,
Thames & Hudson, 2002, pp. 27-8.
57. Pliny the Elder, Natural History, Vol. Ill, trans, by H. Rackham,
Harvard University Press, 1983, pp. 293, 295.
58. R.T. Rundle Clark, Myth and Symbol in Ancient Egypt, op. cit., 1959,
p. 246.
59. Запознах се c д-р Джон Враун на конференция в Глазгоу през
юни 2004 г. и го поканих на обиколка на Египет, която щях да
326
направя през ноември същата година за компанията „Куест Травъл“
от Кайро.
60. R. A. Krauss, Sothis und Monddaten, Hildesheim, 1985, p. 201.
Вж. също R. Weill, Bases, Methodes et Resultats de la Chronologic
Egyptienne, Paris, 1926, pp. 133-5. Също и Clagett, op. cit., p. 37,
който оспорва, че продължителността на слънчевата година била
известна през Преддинастичния период.
61. Redford, The Ancient Gods Speak, op. cit., p. 189.
62. Cyril Aldred, Akhenaten, Pharaoh of Egypt: A New Study, London,
1968, pp. 25, 67.
63. От коментар на Германик върху Арат, преведен от Нигидий Фи-
гул. Вж. Mommsen, Chronologic, р. 258. Вж също Bomhard, op. cit. р.
9.
64. Lockyer, op. cit., p. 248.
65. Clagett, op. cit., p. 326. Това е т.нар. „Канопски закон“, издаден
на деветата година от управлението на Птолемей III.
66. Според римския поет Лукан (39-65) Клеопатра дала пиршество
в чест на Юлии Цезар, на което той за пръв път чул за египетския
календар от александрийския учен Акорей. Според Дейвид Е. Дън-
кан, автор на „Календарът“ (Duncan, The Calendar Fourth Estate
Publishers, London, 1999), „по време на този разговор Цезар научил
за зависимостта на Египет от слънцето, за да определя годината —
измервана по годишния изгрев на Сириус на източния хоризонт и
по разливането на Нил, който според александрийския мъдрец (Ако
рей) „не надигал водите си преди изгряването на звездата-куче (Сири
ус)“. Това подбудило Цезар да поръча на дворцовия астроном Сози-
ген да състави нов календар за Рим. Няма съмнение, че календарът
на Созиген използва за основа египетския с неговите 365 дни, но
този път той най-накрая добавя по един допълнителен ден всяка
„високосна година“. Въпреки това този нов „Юлиански календар“
грешал с около 11 минути спрямо истинската слънчева година и се
наложило да бъде коригиран през 1582 г. от Луиджи Лилио по запо
вед на папа Григорий XIII. Така се появил Григорианският кален
дар, който използваме и до днес.
67. Bomhard, op. cit., р. 83.
68. Реформата на Юлианския календар била извършена през 1582 г.
Първите 10 дни били прескочени, за да може календарът да влезе в
327
крак със сезоните. След това започнала да се прилага формула, коя
то да го придържа възможно най-близко до истинската слънчева
(тропическа) година. Тя премахва високосните дни за годините, ко
ито са кратни на 100 и не са кратни на 400. Това обаче не е доста
тъчно за точното съответствие с истинската слънчева година и след
3000 години ще доведе до разлика от един ден.
69. Продължителността на тропическата година се променя с време
то. Днес тя е 365,2422 дни, но през 3000 г. пр.Хр. е била 365,2425
дни. Belmonte, op. cit., pp. 10 and 36.
70. Д-р Малек направи преглед на първата ми книга „Загадката
Орион“ през 1994 г. Вж. Discussions in Egyptology, Vol. 30.
72. Mark Lehner, op. cit., p. 84.
73. G.A. Wainwright, op. cit., pp. 14-18.
74. G.A. Wainwright, ‘Seshat and the Pharaoh’, Journal of Egyptian
Archaeology, Vol. 26, 1941, pp. 30-40.
75. Ibid. pp. 21-3.
76. Wainwright, The Sky Religion, op. cit., pp. 24-5.
77. Donald B. Redford, Akhenaten the Heretic King, The American
University in Cairo Press, 1989, p. 126.
78. H. Frankfort, Kingship and the Gods, Chicago, 1948, p. 86.
79. Redford, Akbenaten, op. cit., p. 127.
80. Вж. Приложение 3.
82. Flinders Petrie, op. cit., Chapter XII, pp. 177-8.
83. Wallis Bridge, The Gods of The Egyptians, Vol. 1, Dover Publi.,
Ed. 1969, p. 425.
84. Wainwright, The Sky Religion, op. cit., p. 24-5.
85. Е. C. Krupp, Echoes of the Ancient Skies op. cit., pp. 25-6.
86. AH Radwan, ‘Step Pyramids’, Treasures of the Pyramids, ed. Zahi
Hawass, White Star Publishers, 2004, p. 102.
87. Bomhard, op. cit., p. xi.
89. Rundle Clark, op. cit., p. 27.
90. Ibid, p. 263.
91. Patrick F. O’Mara, ‘Was the Sed Festival Periodic in Early Egyp
tian History?’, Discussions in Egyptology, Vol. 12, 1988, p. 55.
92. Nancy Hathaway, Friendly Guide to the Universe, New York, 1994.
328
3. Мемфиският Дуат
1. Miroslav Verner, Ahusir: Realm of Osiris, The American University
in Cairo Press, 2002, p. 11.
2. Един швейцарски египтолог, чието име предпочитам да не споме
навам тук, любезно ме посъветва в свое писмо да бъда „добър инже
нер“ и да забравя за пирамидите.
3. Verner, op. cit., р. 14.
4. J. Malek, ‘Orion and the Giza Pyramids’, Discussions in Egyptology,
Vol. 30, 1994, pp. 101-14.
5. Lehner, The Complete Pyramids, op. cit., pp, 106-7.
6. Ibid, p. 120.
7. Ibid.
8. David G. Jeffreys, ‘The Topography of Heliopolis and Memphis:
Some Cognitive Aspects’, in H. Guksch and D. Polz (eds.), Stationen:
Beitrage zur Kulturgeschichte Дgyptens, Rainer Stadelmann Gewimdet,
Mainz, 1998, p. 70.
9. Азимутът на изгряващото слънце в деня на лятното слънцестоене
е почти 28° северно от изток. Ако отпуснем височина 2°, за да може
целият диск да се покаже над хълм или обелиск от Абу Руваш,
азимутът ще се приближи до 27° северно от изток.
10. Историята е записана върху папируса Уесткар (Берлински му
зей). Verner, op. cit., р. 70.
11. Malek and Baines, The Cultural Atlas: Ancient Egypt, op. cit., p.
154.
12. Според Мирослав Вернер името Абусир произлиза от гръцкото
Бузирис, което е изопачен вариант на египетското Per Usir — „Цар
ство на Озирис“. Вж. Verner, op. cit.
13. Мирослав Вернер приписва това откритие на Вернер Кайзер
(Verner, op. cit., р. 42).
14. Jeffreys, op. cit., pp. 63—71.
15. Аусим се намира на около 20 км северно от Гиза.
16. Strabo, Geographia, Vol. XVII, I, 30.
17. George Goyon, ‘Kerkasore et L’ancien Observatoire D’Eudoxe’, Bul
letin de L’institute Francais DArchcologie Orientate, Tome 74, 1974, p.
142.
18. George Goyon, ‘Nouvelles Observations Relatives a 1’Orientation de
329
la Pyramids de Kheops’, Revue D’Egyptologie, Tome 22, Paris, 1970, p.
85.
19. Ibid., p. 89. Вж. също Baines and Malek, Atlas of Ancient Egpyt,
op. cit., p. 15.
20. G. A. Wainwright, ‘Iron in Egypt’, Journal of Egyptian Archaeol
ogy, Vol. 18, 1933, pp. 6—11.
21. Shaw and Nicholson, op. cit., p. 42. Also Z. Zaba, L’Orientation
Astronomique dans L’Ancienne Egypte et la Precession de I’Axe du Monde
Prague, 1953.
22. Zaba, op. cit.
23. Ibid., p. 60.
25. Ibid., p. 205.
28. Ibid., pp. 96-7.
29. Ibid.
30. Herman Kees, Ancient Egypt: A Cultural Topography, Faber & Faber,
London, 1961, p. 155.
31. James H. Breasted, Development of Religion and Thought in An
cient Egypt, University of Pennsylvania, 1972, p. 101.
32. R. O. Faulkner, ‘The King and the Star Religion in the Pyramid
Texts’, Journal of Near Eastern Studies, \To\. 25, 1966, pp. 153-61.
33. I. E. S. Edwards, The Pyramids of Egypt, Penguin, 1982, p. 292.
34. Pyramid Texts utterance, 263.
38. Lehner, The Complete Pyramids, op. cit., p. 28
41. Един от знаците — Везни — не е нито животински, нито човеш
ки.
42. Известни и като Седемте сестри.
43. Е.A. Wallis-Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 2, Dover Pub
lications, New York, 1969, p. 312.
44. George Goyon, ‘Kerkasore et L’ancien Obsevatoire D’Eudoxe’, op.
330
cit., р. 144.
45. Belmonte, op. cit., p. 32.
46. Virginia Lee Davis, ‘Identifying Ancient Egyptian Constellations’,
Archaeoastronomy No. 9 (JHA, Vol. XVI, 1985).
47. Donald V. Etz, ‘A New Look at the Constellation Figures in the
Celestial Diagram’, Journal of the American Centre in Egypt, Vol.
XXXIV, 1997, pp. 143-61.
48. Selim Hassan, The Sphinx, Its History in the Eight of Recent Exca
vations, Government Press, Cairo, 1949, p. 69.
49. I. E. S. Edwards, The Pyramids of Egypt, Penguin, 1961, p. 122.
50. Hassan, op. cit., p. 94.
51. Paul Jordan, Riddles of the Sphinx, Penguin, op. cit., p. 181.
52. Hassan, op. cit., p. 80.
53. Ibid., p. 127.
54. Lehner, The Complete Pyramids, op. cit., p. 127.
55. Hassan, op. cit., pp. 139-40.
56. C Греъм Хенкок използвахме същата логика през 1996 г. в кни
гата ни „Пазителят на сътворението“ като част от аргумента ни, че
Сфинксът изобразява Лъв.
57. Christian Zivie-Coche, SPHINX!, Edition Noesis, Paris, 1994, p.
89.
58. Hassan, op. cit., p. 139—40. Връзката между Хорахти или Ра-
Хорахти и Сфинкса се прави и от Сирил Олдред (Aldred, Akhenaten,
King of Egypt, op. cit., pp. 142, 237). Вж. също Redford, Akhenaten
the Heretic King, op. cit., p. 20.
59. Fakhry, Ahmed, The Pyramids, University of Chicago Press, 1969,
p. 164.
60. Hassan, op. cit., pp. 55—6.
61. Zivie-Coche, op. cit., p. 89.
62. Zahi, Hawass, ‘The Temples of the Rising Sun’, in Horus Maga
zine, April 2001.
63. Redford, op. cit. p. 180.
64. Labib Habachi, The Obelisks of Egypt, American University in Cairo
Press, 1994, p. 5.
65. Ibid, p. 47.
66. Ibid, p. 90.
67. Ibid, p. 165.
331
РОБЪРТ БОВАЛ____________________________________________________
68. Edwards, The Pyramids of Egypt, 1993, op. cit., pp. 284, 286.
69. Alexander Gurshtein, ‘The Evolution of the Zodiac in the Context
of Ancient History’, Vistas in Astronomy Journal, Vol. 41, Part 4 (1997),
p. 512.
70. Bauval and Gilbert, op. cit.
72. Natalie Beaux, ‘La douat dans les Textes des Pyramides’, Bulletin
de I’Institut Fran^ais D'Archaeologe Orientale, Vol. 94, 1994, pp. 1-6.
73. Hassan, op. cit., pp. 278—9.
74. Bauval and Gilbert, op. cit., pp. 262-3.
75. Южноафриканецът Уейн Хершел достигнал независимо до съ
щото заключение, че групата пирамиди в Абусир представляват Пле
ядите. Той публикува това в книгата си „Тайните записи“ (Herschel,
The Hidden Records, Hidden Records, 2005). Тъй като книгата му
излезе преди „Египетският код“, признавам, че авторството на това
заключение е негово.
76. Malek and Baines, op. cit., p. 154.
77- M. Verner, op. cit., p. 266.
78. Ronald A. Wells, 'The 5th Dynasty Sun Temples at Abu Ghorab as
Old Kingdom Star Clocks: Examples of Applied Ancient Egyptian As
tronomy’, Studien zur Altagyptischen Kultur (SAK). Band 4, 1990, pp.
95-105.
79. Wilkinson, p. 121.
81. Ibid, p. 152.
82. При използване на географски координати: Абусир-Хелиопо-
лис = 27 620 м; Гиза-Абусир = 11 420 м; Летополис-Хелиополис =
17 000 м.
83. Смята се, че строителите на пирамидите са използвали за мерна
единица т.нар. царски лакът, който е равен на ок. 0,525 м.
84. Bauval and Gilbert, op. cit., pp. 262—3.
85. Е. C. Krupp, op. cit., p. 22.
4. Каквото горе, това и долу

1. Pyramid Texts Utterance, 263.
332
4. Lady Duff Gordon, Letters from Egypt 1862—1867, Ed. Gordon
Waterfield, Routledge & Reagan Paul, London, 1969, p. 180.
5. Scott, Heremetica, Asclepius III, op. cit.
6. Quoted in Lockyear, The Dawn of Astronomy, Cassell, 1894, pp.
231-2.
7. Казвам „почти съвършена“, защото естествената морфология па
района и контурите на Мемфиския некропол налагали ограничения,
които принуждавали древните геодезисти да се отклоняват от иде
алния план. Като цяло обаче образът на небесният Дуат може съв
сем ясно да се види на земята.
8. Arielle Kozloff, ‘Star-gazing in Ancient Egypt’, Hommages a Jean
Leclant, Institute Frangais d’Archeolgie Orientate, Bibliothdque D’Etude,
Vol. 4, 1994.
9. Ibid.
10. През 1989 г., няколко години преди излизането на статията на
Козлоф, бях стигнал в общи линии до същото заключение, когато
писах, че „една от основните характеристики на (небесния) отвъден
свят, споменавана често в Текстовете от пирамидите, е „Лъкатуше
щият воден път“, който най-вероятно е бил смятан за небесно съот
ветствие на Нил... „Лъкатушенето“ на небесния Нил идеално опис
ва извивките на Млечния път над нас, които определено могат да се
разглеждат като „лъкатушещ воден път“ (Bauval, Discussions in
Egyptology, Vol. 13, 1989).
11. Днес там има съвременна многоетажна сграда, която в общи
линии служи за същата цел!
12. От изследването на Флиндърс Питри: Разстоянието от пирами
дата на Хуфу до пирамидата на Менкаура, измерено от продълже
нията диагонали ЮИ/СЗ дава ъгъл 43Р50’. Други, като Робин Кук,
коригират ъгъла на 43°20'.
13. Hertha von Deschend and Giorgio de Santillana, Hamlet’s Mill,
Nonpareil Books, 1992, p. 67.
14. E. A. Wallis-Budge, The Gods of the Egyptians, Dover, 1969, Vol.
II, p. 312. Вж. също Otto Neugebauer, The Exact Sciences in Antiq
uity, Dover Publications, New York, 1969. Също и Otto Neugebauer,
‘The History of Ancient Astronomy’, Journal of Near Eastern Studies,
Vol. IV, 1945, p. 24.
15. Proclus, Commentaries on the Timaeus of Plato, Vol. I, 40B.
333
16. Strabo, Geography, Vol. XVII, I, 29.
17. Diodorus, Bibliotheca Historia, Vol. I, 98.
18. lambilicus, Life of Pythagoras, 12.
19. Ibid., 4,19.
20. See Proclus, op. cit., Vol. IV. Вж. също Schwaller de Lubicz, Sa
cred Science, Inner Traditions, New York, 1982, p. 286. Според Херта
фон Декенд (Hamlet’s Mill, op. cit., p. 143): „Има основателни при
чини да приемем, че той (Хипарх) всъщност е преоткрил онова, ко
ето е било известно хиляди години по-рано и че през архаичната
епоха дългосрочното отчитане на времето се е правело според преце
сията.“
21. Z. Zaba, L’Orientation Astronomique dans L’Ancienne Egypte et la.
Precession de ГАхе du Monde, op. cit., p. 55.
22. Schwaller de Lubicz, op. cit., pp. 279-80.
23. Quoted by Schwaller de Lubicz, op. cit., p. 285.
25. Alexander Gurshtein, ‘The Great Pyramids of Egypt as Sanctuaries
Commemorating the Origin of the Zodiac: An Analysis of Astronomical
Evidence’, Physics-Doklady, Vol. 41, No. 6, 1996, pp. 228-32. Вж.
също A. Gurshtein, ‘On the Origins of the Zodiacal Constellations’,
Vista in Astronomy, Vol. 36, Part 2, 1993, pp. 171-91.
26. Статията на Джулио Магли е поместена и онлайн на http://
xxx.sissa.it/abs/physics/0407108.
27. Krupp, op. cit., p. 201.
28. Ibid.
29. Праг е промяна в нивото на реката. Нил има общо шест основни
прага, като шестият е непосредствено на север от Хартум в Судан.
30. Wilkinson, op. cit., р. 165.
31. Ibid.
33. Ron Wells, ‘Sothis and the Satet Temple on Elephantine: A Direct
Connection’, Studien zur Altagyptischen Kultur (SAK). Band 12, 1985,
p. 258.
33. R. Wilkinson, op. cit., p. 212. Най-ранната фаза на храма на
Сатет (Сатис) представлява раннодинастична „колиба“, построена в
ъгъла на затворено от три канари пространство. По времето на Тре
та династия тя била разширена и бил добавен преден двор. Допъл
нителни работи имало и по време на Шеста династия; върху руини
334
те на по-ранния храм били построени нови сгради през Единадесета
и Дванадесета династии, особено от фараона Сезострис I. През епо
хата на Новото царство царицата-фараон Хатшепсут от Осемнадесе
та династия напълно преустроила храма на Сатис и го издигнала на
около два метра над първоначалните три канари. Сградата от Осем
надесета династия по-късно била разширена на изток през Рамезид-
ския период, както и по времето на Двадесет и шеста династия.
Накрая през Птолемеевия период бил издигнат напълно нов храм
върху развалините на предишния.
34. Wells, op. cit. р. 255.
35. Ibid., pp. 258-62. Уелс открил също, че храмът е ориентиран
също така към Пояса на Орион и Големия черпак. Според него е
„очевидно, че Орион също е пресичал напречната ос на храма... по
зициите са изчислени за звездата Алнилам (Епсилон на Орион), сред
ната звезда от Пояса.“ Уелс установил, че архитектите на храма
като че ли са искали да покажат двете крайни вариации на Големия
черпак при въртенето му около северния небесен полюс. Това е изк
лючително интересно - да си припомним, че и други религиозни
постройки от Старото царство също са свързани със Сириус, Орион
и Големия черпак; най-вече това се отнася за комплекса на Джосер
в Сакара и за Голямата пирамида в Гиза.
36. Крайните скептици възразяват, че по-късните строители не са
знаели, че по-старите оси вече не са били насочени към Сириус и
просто са ориентирали новия храм, без да осъзнават промяната. То
ва би могло да е вярно, ако имаше само едно отклоняване. Първона
чалната ос обаче е била променяна няколко пъти. Аргументът става
съвсем неоснователен като се има предвид, че древните геодезисти
определено са знаели, че храмът е посветен на богинята на разлива
Сатет и съответно с хелиакалния изгрев на Сириус.
37. „Думата Hwt („Хат“)... се използвала в Новото царство със зна
чението „храм“. Jaroslav Cerny, ‘The Temple as an abbreviated name
for the Temple of Medinet Habu’, Journal of Egyptian Archaeology,
Vol. 26, 1940, p. 127.
38. Krupp op. cit., p. 258.
39. Malek and Baines op. cit., p. 112.
40. Robert Bauval and Graham Hancock, Keeper of Genesis, Heinemann,
1996, pp. 208-214.
335
41. Heinrich Brugsch, 1891, Thesaurus Inscriptionum Aegyptiacarum
p. 189 цитиран y Lockyer, op. cit., pp. 204-5.
42. Auguste Mariette, Denderah, Vol. I, 1875, pp. 142 and 263.
43. Макар да показахме, че Хор е бил идентифициран със Сириус в
Текстовете от пирамидите (ок. 2300 г. пр.Хр.), от Осемнадесета ди
настия (ок. 1500 г. пр.Хр.) нататък Сириус започнал да се иденти
фицира с майка му Изида. Вж. See, ‘Sirius, Etoile et Jeune Horus’,
op. cit., p. 64, n.14.
44. Krupp, op. cit., p. 257.
45. Ibid.
46. Ibid., p. 258.
47. Lockyer, op. cit., p. 193. Локиър направил измервания на място
и стигнал до заключението, че ориентацията на храма на Изида е
18°30'; горе-долу същите стойности са измерени преди това от Леп-
сиус и Мариет.
48. Lockyer, op. cit., р. 200.
49. Изчисленията на Локиър за ориентирането на основния храм
спрямо Дубхе (Алфа на Голяма мечка) се базират на много ранни
дати, които не могат да се приложат към съществуващата построй
ка.
50. Тези изображения могат да се видят у Zaba, L’Orientation
Astronomique dans LAnclenne Egypte et la Precession de L’axe du monde,
op. cit.
51. Mariette, Denderah, p. 206; вж. също Lockyer, The Dawn of As
tronomy op. cit., p. 194.
52. Zaba, op. cit., p. 59.
53. Sylvie Cauville-Colin, ‘Le Temple d’Isis a Dendera’, Bulletin de la
Societe Frangais D’Egyptologie (BSFE), Vol. 123, March 1992, pp. 31-
48.
54. John A. West, Serpent in the Sky, Quest Books, 1993, p. 103.
56. C изключение на Големия сфинкс, чиято възраст все още е пред
мет на спорове.
57. Henri Frankfort, Kingship and the Gods, University of Chicago
Press, 1978, p. 4.
58. Jane B. Sellers, The Death of Gods in Ancient Egypt, Penguin,
1992, p. 94.
336
59. David O’Connor, ‘The Interpretation of the Old Kingdom Pyramid
Complex’, H. Guksch & D. Polz (eds) Stazionen: Beitrage Zur Kulturges-
schicte Agyptens, Rainer Stadelmann Gewidmet, Mainz, 1998.
5. Завръщането на феникса
1. Тази терминология се използва и в наши дни. Когато пътувате от
Кайро за Луксор казвате, че отивате от Долен Египет в Горен.
2. Edwards, The Pyramids of Egypt, op. cit., p. 3.
3. Michael A. Hoffman, Egypt Before the Pharaohs, Ark, 1984, p. 289.
4. Verner, op. cit., p. 16.
6. Frankfort, op. cit., p. 24.
7. Miriam Lichtheim, Ancient Egyptian Literature, Vol. 1, University
of California Press, 1975, p. 52.
8. Ibid., p. 51.
10. Lichtheim, op. cit., pp. 52-3.
11. Samuel Mercer, The Religion of Ancient Egypt, London, 1949, p.
331.
13. Ron Wells, ‘The Mythology of Nut and the Birth of Ra’, Studien
zur Altagyptischen Kultur (SAK), Band 19, Vol. 19, 1992, pp. 303-21.
14. Dupuydt, Civil and Lunar Calendars in Ancient Egypt, op. cit., p.
62.
15. Ibid.
16. Lockyer, op. cit., Preface. По този въпрос Локиър пише и следно
то: „Лекциите, които изнесох през ноември 1890, бяха публикувани
в Nature, април-юли, 1891 под заглавието „По някои въпроси на
ранната история на астрономията“ със следната бележка: „По бе
лежки върху лекциите, изнесени в Музея по приложна геология,
Джърмин Стрийт, ноември 1890. Бележките бяха прегледани в Асу-
ан през януари. След завръщането си от Египет през март открих,
че част от разглежданите на лекцията въпроси са били обсъждани
преди това от професор Нисен, който използва същите материали
като мен. Ето защо следва да се признае, че - доколкото ми е извес
тно — той пръв изказва предположението, че древните храмове са
били ориентирани според астрономически съображения. Статиите

му могат да се намерят в Rheinisches Museum fiir Philologie, 1885.“
17. В Кралския научен колеж, Саут Кенсингтън, сега част от Импи-
риъл Колидж.
18. Локиър останал редактор на Nature до смъртта си през 1920 г.
19. Историческа астрономическа обсерватория и радиостанция, соб
ственост на общинския съвет на Ист Девън и управлявана от Астро
номическо дружество „Норман Локиър“.
20. Едва през 1981 г., почти сто години след Локиър, професионал
ните астрономи признаха археоастрономията като „истински меж
дународен“ клон на науката на Първата международна конферен
ция по археоастрономия в Оксфорд (вж. Krupp, op. cit., Foreword).
21. Бругш били двама братя, Хайнрих и Емил. Тъй като и двамата
имали титлата „бей“, не мога да кажа с кого точно се е срещнал
Локиър през 1891 г. По това време Хайнрих е бил на 64, а Емил -
на 49 години. Емил е бил помощник-уредник в музея в Кайро. Десет
години по-рано, през 1881 г., той станал известен със спасяването
на царските мумии от Деир ел Бахри в Горен Египет и закарването
им в Кайро. През същата година Емил участвал и в изследователс
кия екип на Гастон Масперо, който открил Текстовете от пирамиди
те в Сакара. Локиър споменава различни публикации на „Бругш
бей“, така че най-вероятно се е срещнал с Хайнрих.
22. Heinrich Brugsch, ‘Astronomical and Astrological Inscriptions on
Ancient Egyptian Monuments’, trans, by George Chamberlain from
Thesaurus Inscriptionum Aegyptiacarum, by Heinrich Brugsch, Vol. 1,
1883. Английският превод първоначално бе публикуван под форма
та на 18 статии (от април 1979 до януари 1980) в месечното списа
ние Griffith Observer (издавано от обсерватория „Грифит“ в Лос Ан
желис).
23. Едва когато Огюст Мариет основал през 1856 г. в Кайро Служба
та за старините започнали опитите за запазване на древните обекти.
24. Lockyer, op. cit., pp. 98-106.
25. Днес оста на храма в Карнак вече не е точно ориентирана спрямо
изгрева и залеза на слънцето при слънцестоенията заради т.нар.
„фактор на Милкович“ - най-общо казано, точката на изгрева се
колебае между 22° и 24,4° за период от ок. 40 000 години. Днес
земната ос има деклинация (наклон спрямо равнината на еклипти-
ката) от 23°27’, но тя е била почти 24° по време на строежа на Кар-
338
нак. Вж. Gerald Hawkins, Beyond Stonehenge, Arrow, 1977, p. 206.
26. Gerald Hawkins, Beyond Stonehenge, Arrow, 1977, p. 206.
27. Luc Gabolde, ‘Breves Comunnications’, Revue d'Egyptologie, Vol. 50, 1999,
p. 278.
28. Аз видях същия изгрев на 21 юни 2003 г. (вж. цветните
илюстрации).
29. Хокинс не е провеждал реални астрономически наблюдения в
Карнак. Той получил ъгъла на ориентиране от топографските карти
на Френско-египетския изследователски институт в Луксор и също
като Локиър преди него изчислил положението на изгрева и залеза
в деня на слънцестоенето, вместо да го наблюдава. Няколко години
по-късно обаче астрономът Ед Круп потвърди стойностите на Хо
кинс с реални наблюдения на зимното слънцестоене от храма в Кар
нак (Krupp, op. cit., pp. 253-7). Круп провел наблюденията си от
източния край на храма през светилището на Ра-Хорахти и т.нар.
„Висока стая на слънцето“ в югоизточния ъгъл на храма.
30. Hawkins, op. cit., р. 205.
31. Вж. Raymond Weill, Bases, Methods et Resultants de la Chronologic
Egyptienne, Paris, 1926, pp. 121-2.
32. Marshall Clagett, Ancient Egyptian Science, Vol. II, Calendars, Clocks
and Astronomy, American Philosophical Society, 1995, Fig. III. 6a.
33. Abdel Mohsen Bakir, ‘The Cairo Calendar of Lucky and Unlucky
Days (Journal d’Entre, no. 86637)’, Annales du Service des Antiquites
de L’Egypte, Vol. 48, 1948, pp. 425-31.
34. Clagett, op. cit., p. 136, n. 25.
35. Ibid., p. 137.
36. Belmonte, op. cit., p. 36. Разликата между моята дата 2028 г.
пр.Хр. и датата на Белмонте (2004 г. пр.Хр.) се дължи на факта, че
според него гражданският календар е въведен през 2757 г. пр.Хр.
вместо през приетата от повечето учени 2781 г. пр.Хр.
37. В т.нар. „златно Хор-име на Ехнатон (Aldred, Akhenaten, op.
cit., p. 89).
38. Redford, Akhenaten, op. cit., p. 133.
39. Ibid., op. cit., p. 95.
40. Leo Dupuydt, ‘On the consistency of the wandering year as back
bone of Egyptian Chronology’, Journal of the American Research Cen
tre in Egypt (JARCE), Vol. XXXII, 1995, pp. 45-6.
339
41. W.M. Flinders Petrie, Researches in Sinai, John Murray, London,
1906 p. 177: „По случай големия празник на обновяването на соти-
ческия цикъл през 139 г. върху монетите от Александрия са изобра
зени знаците на месеците.“ За вероятните чествания през 1321 г.
пр.Хр. вж. Dupuydt, ‘On the consistency of the wandering year’, op.
cit., p. 46.
42. Gurshtein, ‘The Great Pyramids of Egypt as Sanctuaries Commemo
rating the Origin of the Zodiac: An Analysis of Astronomical Evidence’,
op. cit., p. 229.
43. Gurshtein, ‘The evolution of the Zodiac in the context of Ancient
Oriental History’, op. cit., pp. 515-16.
45. Hassan, Sphinx, op. cit., pp. 184-5. Вж. също Aldred, Akhenaten,
op. cit., p. 142.
46. Redford, op. cit., p. 20.
47. „След смъртта на сардоничния стар воин Аменофис II (Аменхо
теп II) тронът на Хор бил наследен от младия Тутмос Менхеперура.
Възможно е преди него властта да е преминала у някой по-голям
брат, който е играел ролята на баща и съвладетел, но е умрял преди
да успее да утвърди властта си. Тутмос IV приписва късмета си на
застъпничеството на върховния бог на Долен Египет Ра-Хорахти,
му се явил насън и му обещал короната, ако разчисти пясъците,
засипали огромното му изображение - Сфинкса в Гиза...“ (Aldred,
Akhenaten, King of Egypt, op. cit., p. 142).
48. Автор на тази хипотеза е Ахмед Осман. Вж. Ahmed Osman, Moses
and Akhenaten, Bear & Company, Vermont, 2002.
49. Aldred, Akhenaten, op. cit., pp. 25, 67.
50. Rosalie David, The Cult of the Sun, M. Dent, London, 1980, p. 187.
Вж. също Alexandre Moret, Alexander: Kings and Gods of Egypt, G.P.
Putnam’s Sons, New York, 1912, p. 52.
51. George Hart, A Dictionary of Egyptian Gods and Goddess, Routledge
& Kegan Paul, 1988, p. 42.
52. Hermann Schlogl, ‘Aten’, in The Ancient Gods Speak, op. cit., p.
23.
53. Редфорд посочва 1377 г. пр.Хр., а Малек и Бейнс — 1353 г. пр.Хр.
и тази дата се приема от повечето египтолози.
54. Redford, op. cit., р. 144.
340
6. Господарят на юбилеите
1. Открит е скарабей на Аменхотеп III с тази титла; вж. William М.
Flinders Petrie, Historical Scarabs, London, 1899, PI. 40, no. 1263
(British Museum Catalogue BM 16912).
2. Ha тази обиколка се запознах със Сандро Маинарди от Флорен
ция, който се погрижи за графичното оформление на настоящата
книга.
3. B.J. Kemp and S. Garfi, A Survey of the Ancient City of El’Amarna,
The Egypt Exploration Society, London, 1993, p. 10.
4. Ibid.
5. Моделът е проектиран от Майкъл Малинсън. Бари Кемп и Кейт
Спенс били консултации.. Моделът може да се види на http://
www.amarnaproject.com/pages/model_of_the_city/index.shtml. През
1999 г. бе изложен в Музея за изящни изкуства в Бостън.
6. Kemp and Garfi, op. cit., Map Sheets 4 and 5.
7. Aldred, Akhenaten, op. cit., p. 15.
8. Ibid., p. 47.
9. Redford, Akhenaten, op. cit., pp. 172-3.
10. Ibid., p. 180. Явно царят също е носел тази титла; вж. David, op
cit., р. 187. Also Moret, op. cit., p. 52.
11. Arthur Weigall, Life and Times of Akhenaten, Pharoah of Egpyt,
G.P. Putnam’s Sons, New York, 1923, p. 63.
12. Може би си заслужава да се отбележи, че през 1360 г. пр.Хр.,
когато Ехнатон преместил двора в Тел Ел Амарна, Халеевата комета
се е появявала на изток преди зазоряване. Може би е била приета за
космическия феникс, завръщащ се в Хелиополис?
13. Redford, op. cit., р. 139.
14. Много рядко в основата на слънчевия диск се изобразявала и
малка кобра (т.нар. уреус).
15. Wilkinson, op. cit., р. 212.
16. Redford, op. cit., p. 139. Редфорд превежда zep tepi като „Първи
случай, т.е. началото на сътворението“.
17. Jocelyn Gohary, Akbenaten’s Sed-Festival at Karnak, Kegan Paul
International, London, 1992, pp. 29-30.
18. Gohary, op. cit., p. 29.
19. Ha арабски думата означава „три“, но може да произлиза и от
341
италианското tagliati (парчета), което има повече смисъл.
20. Francis Llewellyn Griffith, ‘The Jubilee of Akhenaten’, Journal of
Egyptian Archaeology, Vol. 5, 1918, p. 62.
21. Gohary, Akenaten’s Secl-Festival at Karnak, op. cit., p. 32.
22. See note 1 above.
23. Inscription on the First Boundary Stone, 13th Day, 4th Month, 2nd
Season, 6th Year.
24. Griffith, op. cit., p. 62.
25. Hart, op. cit., p. 44.
26. Quirke, op. cit., p. 154.
27. Gohary, op. cit., pp. 2—3.
28. Redford, op. cit., p. 146.
29. Gohary, op. cit., p. 4.
30. Ibid.
31. Това стана по време на ежегодната обиколка на Египет, която
организирам с „Куест Травъл“.
32. Сфинксът е висок 15 м. Друга статуя на Рамзес, лежаща в Мит’Ра-
ин (Мемфис) би достигала височина 18 м, ако беше изправена.
33. Твърди се също, че статуята е криптограма на името Усер-маат-
ре, носено от Рамзес II при коронацията му.
34. Baines and Malek, op. cit., p. 184.
35. Hart, op. cit., p. 82.
36. H. te Velde, ‘Some Remarks on the Mysterious Language of the
Baboons’, Essays Dedicated to Prof. M.S.H.G. Heerma van Voss, Uni
versity of Amsterdam, Kampen 1988, p. 129.
37. J.M.A. Janssen, Hieogliefen, E.J. Brill Leiden, 1952, p. 7.
38. Jeane-Claude Goyon ‘Textes Mythologiques II, Bulletin de L’Institut
Frangais d’Archeologie Orientate (BIFAO), Vol. 75, 1975, p. 376.
39 Jan K. van der Haagen, ‘Au Grand Temple D’ Abou Simbel: Le
Secret des Prctres et des Astronomes’, Courier de I'Unesco, October
1962.
40. Haagen, op. cit. Интересно е да се отбележи, че един изсечен в
скалата надпис край храма в Абу Симбел гласи Rameses-ashahebsed,
което се превежда като „Рамзес, богат на юбилеи“. Египтолозите го
приписват на приближен на царя със същото име, който е ръково
дел строежа на храма (Вж. T.G.H. James, Ramesses the Great, The
American University Press in Cairo, 2002, p. 177).
342
41. Заслужава си да се спомене и още нещо около астрономическата
ориентация на храма, привлякло вниманието на белгийския астро
ном професор М. Боневал, колега на Хааген. Той открил, че ок.
1260 г. пр.Хр., когато вероятно започнало строителството на храма,
от края на май до началото на декември можел да се наблюдава друг
рядък небесен спектакъл — трите ярки звезди от Пояса на Орион се
издигали над скалите на изток на една линия с оста на храма. Хаа
ген пише: „Знаем, че Орион или по-точно трите звезди от пояса му
са били от голямо значение за египтяните... От различни текстове
знаем също, че Орион (Сах на древноегипетски) се отъждествявал с
Озирис, бога на възкресението.“ (Haagen, op. cit.)
42. Върховният съвет по старините обаче бе толкова убеден в заклю
ченията на Хааген, че храмът Абу Симбел бе преместен на по-висо
ко място в средата на 60-те и ориентиран спрямо изгрева на 22 ок
томври, т.нар. „Празник на слънцето“.
43. Видяхме, че древните египтяни дълбоко са вярвали, че е имало
„Първо време“, началото на вечния цикъл на бога-слънце, който
според изчисленията им се връщало в началната си точка на всеки
1460 години. В действителност обаче за точното съвпадение с граж
данския календар са необходими 1506 години. Видяхме също как
началната точка е била лятното слънцестоене, което днес се пада на
21 юни. Ето защо смятам, че при тези случаи на завръщане се е
чествал „супер“ юбилей, както през 1275 г. пр.Хр. Тогава „юбилей
ната дата“ 1 Тиби се пада 120 дни след лятното слънцестоене, което
означава 19 октомври. Храмът на Рамзес II в Абу Симбел може всъщ
ност да е паметник на такова събитие. В подкрепа на хипотезата
могат да се посочат имената, давани понякога на юбилеите -- zep tepi
heb - Sed, както и zep tepi whmw heb-sed, които се превеждат съот
ветно като „юбилей на Първото време“ и „юбилей на завръщането
към първото време“ (вж. Flinders Petrie, op. cit., p. 180. Вж. също
Patrick F. O’Mara, ‘Was the Sed Festival Periodic in Early Egyptian
History?’, Discussions in Egyptology, Vol. 12, 1988, p. 55).
44. Ha тази географска ширина изместването за 5000 години би би
ло на практика незабележимо за наблюдаващ с просто око.
45. Сфинксът е обърнат точно на изток, но алеята е обърната с 13—
14° южно от изток. Изчисленията показват, че изгревът се пада на
това място на 21 февруари и на 19 октомври.
343
46. Colin Reader, ‘Giza Before the Fourth Dynasty’, Journal of the
Ancient Chronology Forum, Vol. 9, pp. 5-21.
48. Mark Lehner, ‘Giza: A Contextual Approach to the Pyramids’,
Archiv. Fiir Orientforschung, Vol. 32, 1985, pp. 136—159.
49- Ibid.
50. Jeremy Naydler, Shamanic Wisdom in the Pyramid Texts, Inner
Traditions Publishing, Rochester, Vermont, 2005, pp. 71-122.
51. Ibid., p. 99, Fig. 4.11.
52. Ibid., p. 103, Fig. 4.15.
54. Kemp and Garfi, op. cit., Map Sheets 4 and 5.
55. Филмът на Роел Оостра бе за холандския канал AVRO и итали
анския RAI II.
Заключение
1. Pyramid Texts Utterance, 600.
2. За периода от 26 000 години звездите също така се издигат от
север на юг и обратно. Но тъй като историческият период на Дре
вен Египет е продължил малко повече от 3000 години, по това
време можело да се наблюдава единствено движението от юг на
север.
3. Wilkinson, op cit., pp. 77—9.
4. E.A. Wallis Budge, The Egyptian Heaven and Hell: The Book of
What Is in the Duat, Vol.l, Martin Hopkinson & Co., London, 1925,
pp. 240, 258.
Приложение 1. Честване на хеб-сед

1. G. Wainwright, The Sky Religion in Egypt (Cambridge, 1938), pp.
16-17.
2. Ibid., p. 4.
3. Jocelyn Gohary, Akhenaten’s Sed-Festival at Karnak (London, 1992),
p. 2. Това е отлично проучване на различните теории за Сед-фести-
вала, с много пълна библиография по темата.
4. Основните трудове върху хеб-сед са важни за разбирането на слож
ността на празника. Те са: С.М. Firth and J.Е. Quibell, The Step Pyra
mid (2 vols.) (Cairo 1935); F.W. von Bissing and H. Kees, Das Re-
Heiligtum des Konigs Newoser-Re II and III (Leipzig, 1923 and 1928);
344
Е. Naville, The Festival Hall of Osorkon II in the Great Temple of
Bubastis (London, 1892).
5. H. Frankfort, Kingship and the Gods (Chicago, 1948), p. 80.
6. Ibid., p. 84.
7. Ibid., p. 85.
8. Firth and Quibell, op. cit., Vol. I, p. 11. Франкфорт твърди точно
обратното (Frankfort, op. cit., p. 80).
9. Alan Gardiner, ‘Horus the Behdetite’, Journal of Egyptian Archaeol
ogy, Vol. 30, 1944, p. 27.
10. Ibid., p. 28, бел. 1.
11. Firth and Quibell, op. cit., Vol. I, p. iii.
12. Ibid., Vol. I, p. 23.
13. Barry J. Kemp, Ancient Egypt, Anatomy of a Civilization (London,
1991), p. 100. Това е отлична дискусия върху идеалния тип в еги
петската архитектура.
14. Е. Uphill, ‘The Egyptian Sed-festival Rites’, Journal of Near East
ern Studies, Vol. 24, 1965.
15. J. Wilson, ‘Illuminating the Thrones at the Egyptian Jubilee’, Jour
nal of the American Oriental Society, Vol. 56, 1936, pp. 293 ff.
16. Kemp, op. cit., p. 97.
17. Firth and Quibell, op. cit., Vol. I, p. 69.
18. Ibid., Vol. II, pi. 15.
19. Wilson, op. cit., p. 378.
20. Ibid., p. 377.
21. Ibid., p. 379.
23. Ibid, pp. 364-5, n. 49.
24. A.M. Roth, ‘The Pss-Kf and the “Opening of the Mouth“ Ceremony:
A Ritual of Birth and Rebirth’, Journal of Egyptian Archaeology, Vol.
78, 1992, pp. 113-47.
25. Ibid., p. 124.
26. W.J. Murnane, ‘Servant, Seer, Saint, Son of Hapu; Amenhotep,
Called Huy’, KTM, Vol. 2:2, Summer 1991, p. 11.
27. Ibid., p. 13.
28. W.R. Johnson, ‘The Dazzling Sun Disk: Iconography Evidence that
Amenhotep HI reigned as the Aten Personified’, KMT, Vol. 2:2, Sum
mer 1991, p. 22.
345
29. Ibid., р. 60.
30. W. Е. A. Budge, The Book of Opening the Mouth, London, 1909, p.
31.
31. Firth and Quibell, Vol. I, p. 58.
32. A. J. Spencer, ‘Two Enigmatic Hieroglyphs and Their Relation to
the Sed-festival’, Journal of Egyptian Archaeology, Vol. 64, 1978, p.
55.
33. Raymond 0. Faulkner, ‘The King and the Star-Religion in the Pyra
mid Texts’, Journal of Near Eastern Studies, Vol. 25, 1966, p. 160.
34. Alan Gardiner, ‘Review of J. Fraser’s The Golden Bough’, Journal
of Egyptian Archaeology, Vol. 2, 1915, pp. 121-6.
36 A. Piankoff, The Pyramid of Unas (Princeton, 1969), pp. 4-5.
Космическият ред, египетският календар и християнството
1. Ahmed Osman, Moses and Akhenaten, Bear Publications Inc. New
York, 2004. Вж. също Timothy Freke and Peter Gandy, The Laughing
Jesus, Harmony Books Inc, New York, 2005.
2- Timothy Freke and Peter Gandy, The Jesus Mysteries: Was the origi
nal Jesus a pagan god?, Harmony Books Inc., New York, 1999.
3. Richard A. Parker, The Calendar of Ancient Egypt, Chicago, 1950,
p. 56.
5. Duncan, op. cit., 1999.
6. Изчисленията за Григорианския календар се основават на стано
вището, че годината се състои от 365,2425 дни, или 365 97/400.
Правилото е на всеки четири години да се добавя по един денд както
при Юлианския календар, но не и в годините, които се делят на 100,
но не и на 400. В действителност точната слънчева/тропическа го
дина се състои от 365,2422 дни, което означава, че на всеки 3300
години Григорианският календар ще се измества с един ден спрямо
истинската година.
7. Anthony J. Spalinger, Revolutions in Time: Studies in Ancient Egyp
tian Calendrics, Van Sielen Books, 1994, p. 51.
8. Robert Bauval and Graham Hancock, Talisman, Penguin, 2005, p.
119.
346
Смъртта на живия бог
1. Margaret Murray, The Splendour that was Egypt, Sidgwtck and Jack-
son, 1954, pp. 164—5. Вж. също G.A. Wainwright, The Sky-Religion
in Egypt, op. cit.
2. Timothy Freke and Peter Gandi, The Jesus Mysteries, Harmony Books
Inc., New York, 1999.
3. Sir James Fraser. The Golden Bough, 1922, Chapter 24,’The Killing
of the Divine King’, pp. 264-82.
4. Ibid., pp. 266-75.
5. Ibid., p. 266.
6. Ibid., p. 274.
7. Ibid, p. 279.
8. Ibid.
9. Ibid, p. 280.
10. Wainwright, op. cit., pp. 14—18.
11. G.A. Wainwright, ‘Seshat and the Pharaohs’, op. cit., pp. 30—40.
12. Ibid, pp. 21-3.
13. E. Uphill, ‘The Egyptian Sed Festival Rites’, Journal of Near East
ern Studies, Vol. 24, 1965, pp. 365-83. For illustrations see Miroslav
Verner, Abusir, The Realm of Osiris, The American University in Cairo
Press, New York, 2002, p. 83.
14. Wainwright, The Sky Religion, op. cit., pp. 24—5.
15. Т.нар. „крал-слънце“ Луи XIV е бил буден по изгрев поне в един
период от живота си.
16. Diodorus Siculus, Bibliotheca Historica, Vol. I, pp. 70, 71. Wain
wright, op. cit., pp. 25-6.
17. Wainwright, op. cit., p. 26.
18. Joseph Campbells, Primitive Mythology, Penguin, 1959, pp. 151 —
66. Diodorus, Bihlioteheca Historica, Vol. 3, pp. 5—6.
19. Wainwright, ‘Seshat and the Pharaohs’, op. cit., p. 31.
20. George Hart, A Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses, Routledge
& Kegan Paul, London, 1986, p. 214.
21. Jane B. Sellers, The Death of Gods in Ancient Egypt, Penguin,
1992, pp. 285-6.
22. Krupp, op, cit., pp. 25—6.
347
РОБЪРТ БОВАЛ______________ ____ _________________________________
23. Ibid., р. 6.
24. Hart, op. cit., p. 28.
25. Ibid, pp. 29-30.
26. Herodotus, Histories Vol. Ill, p. 28.
27. Plutarch, De hide et Osiride, Chapter 43.
28. Цитирано от Lewis Spence, Myths & Legends: Egypt, Dover Publi
cations, New York, 1990, p. 285.
29. Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. II, Dover Publica
tions, New York 1969, p. 350.
30. Ibid, p. 29.
31. Sellers, op. cit. p. 292. Много саркофази от ранните царски гроб
ници били открити „празни“, като напр. на Джосер, Хетеферес I и
други владетели от Старото царство. Освен това ранните фараони
били „погребвани“ на две места - в Абидос на юг и в Сакара на
север, като на едно от местата се прави „кенотаф“, или символична
гробница.
32. Wallis Budge, op. cit., p. 349.
33. Ibid, p. 347.
34. Miriam Lichtheim, Ancient Egyptian Literature, Vol. I, University
of California Press, 1975, p. 53.
35. Wilkinson, op. cit., p. 120-1.
36. Ibid, p. 121.
37. Hart, op. cit., p. 29.
38. Wainwright, op. cit., pp. 30-40.
41. E.A. Wallis Budge, Egyptian Religion, Barnes and Noble Books,
New York, 1994, pp. 101—2.
42. Murray, op. cit.
43. Ibid, p. 164.
44. Ibid. pp. 168-9.
45. Ibid, p. 171, 173. Murray spells Seth as ‘Setekh’.
46. Добре запазена сцена, изобразяваща Сешат и Тот да записват
продължителността па живота върху Дървото на живота, може да
се види в Едфу върху горната част на тавана на едно от помещения
та в североизточната част на храма.
47. Murray, op. cit., р. 179.
348
48. Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. II, op. cit., p. 250.
49. Wainwright, The Sky Religion, op. cit., p. 4.
50. Ibid., p. 9.
55. Henri Frankfort, Kingship and the Gods, University of Chicago
Press, 1978, ed, p. 79.
349
Американска, първо издание
Превод Венцислав Божилов

Редактор Боряна Даракчиева
Художествено оформление на корица „Megachrom“
Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД
Боряна Даракчиева
Формат 60/90/16
Печатни коли 23,5
ИК „БАРД“ ООД - София 1124

жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II
тел. 943 76 89
e-mail: bard@cablebg.net

Dokumen - Pub 2009nbsped-9789545859878

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

Dokumen - Pub 2009nbsped-9789545859878

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Dokumen - Pub 2009nbsped-9789545859878

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ВСИЧКИ ПРАВА

1. Звездата начело на небето........................................................ 19

4. Каквото горе, това и долу..................................................... 129

5. Завръщането на Феникса........................................................ 163

7. Заключение: „Кодът“ и храмът на космоса.......................... 217

1. Честване на хеб-сед................................................................. 226

През последните 25 години целта на работата ми бе да

За какво служат пирамидите?!!

Царят е Озирис, пирамидата на този цар е Озирис,

Ето, той се яви като Орион, Озирис

Какво представляват египетските пирамиди от епохата

1. Основата на всяка пирамида е ориентирана според ас­

За да разберем как древните са възприемали света около себе си,

Д-р Авени пише това във връзка с цивилизациите на ма­

Бог самодържец, Творецът на вселената, предостави на

И Бог подреди Зодиака съобразно циклите на природа­

Всички открития започват с въпроса „защо“. Всъщност

Астрономически изображения по тавана на гробницата на Сенмут

Представете си мощен лазерен лъч, започващ от Царски­

Статуята на фараон Джосер в сердаба, ориентиран на 4°35' на изток от

Представяне на Сириус и Орион от времето на Средното царство

Ка се ражда с човека и при смъртта му остава свързано със земята. В

За ка-статуята в сердаба трябвало да се полагат същите

Плуг, Черпак или Бут ~ всичко това е в Мечката

Строго погледнато, Плугът не е съзвездие. Някои астро­

В космически мащаб Маат представя божествения ред във вселената

Царската власт била свързана основно с ролята на владетеля да нала­

От тези определения ясно се вижда, че египтяните са вяр­

Бог подреди Зодиака [дванадесетте редуващи се сезонни съзвездия]

Богиня Нут (небето)

Давах си сметка, че занимавайки се с това архаично въз­

В подкрепа на заключението си Ленър цитира пасаж от

За да видите сердаба на Джосер, трябва да минете пок­

Още от зората на писаната си история древните египтяни

Разпознаването на годишния цикъл и неговото определяне, свързва­

Като една от „божествените наставници за Времето и Ка­

...стояща пред колона йероглифи със значение „живот“, „сила“ и

Като цяло египтолозите смятат, че първият царски юби­

Въпреки относително късната дата на надписите, споменаващи от­

В многобройните описания на церемонията, открити из

[Царят казва:] Държа колчето. Хващам дръжката на чука и опъвам

[Царят казва:] Хващам колчето и чука; опъвам въжето със Сешат;

Неотдавна британската египтоложка Кейт Спенс от Кейм­

Малко е да се каже, че имам специален интерес към Орион

Въведох координатите на Стъпаловидната пирамида —

Титлата на Имхотеп „Началник на наблюдателите“, която станала

Дали Имхотеп е изучавал различните цикли на Сириус,

Важността на Сириус за египтяните се дължи на фак­

Египетската година започвала на 19 юли (според по-

Египтяните... първи открили слънчевата година и я раз­

„Търсенето на вечността било най-същественото занима­

... (египтянинът) се ориентирал по река Нил, източника на целия

* Смисъл на живота (фр.) - Б. пр.

В Древен Египет Нил бил свещен, представян като бог с

Няма съмнение, че за древните египтяни блещукащата

Всяка година великата река започвала да приижда през

Защо Нил се държи точно така, не можах да науча нито от жреците,

Хора, живеещи в страна, където слънцето грее почти през

1. Основата на всяка пирамида е ориентирана според ас

Д-р Авени пише това във връзка с цивилизациите на ма

И Бог подреди Зодиака съобразно циклите на природа

Представете си мощен лазерен лъч, започващ от Царски

Строго погледнато, Плугът не е съзвездие. Някои астро

Царската власт била свързана основно с ролята на владетеля да нала

От тези определения ясно се вижда, че египтяните са вяр

Давах си сметка, че занимавайки се с това архаично въз

За да видите сердаба на Джосер, трябва да минете пок

Разпознаването на годишния цикъл и неговото определяне, свързва

Като една от „божествените наставници за Времето и Ка

Като цяло египтолозите смятат, че първият царски юби

Въпреки относително късната дата на надписите, споменаващи от

Неотдавна британската египтоложка Кейт Спенс от Кейм

Важността на Сириус за египтяните се дължи на фак

Египтяните... първи открили слънчевата година и я раз

„Търсенето на вечността било най-същественото занима

„Древните египтяни били истински майстори в наблюде

Нашата западна християнска култура има фиксирана „го

Озирис се появява, скиптърът е чист, Господарят на дясното е из

В много древни култури Сириус е известен като „искря

...най-ярката от неподвижните звезди, „водачът на небесното войн

В хелиополския мит за сътворението е дадена генеалоги

Явно е, че първоначално са съществували форми в мъжки и женс

„Живият“ несъмнено е царят-Хор (в случая - Унас), пре

„В крайна сметка часовниците ни са съобразени със звез

Началото на тези години винаги се изчислява от първия ден на ме

Зад всичко това се крие схващането, че времето е съставено от пов

Дали комплексът на Стъпаловидната пирамида, „Звезда

Неотдавна бях домакин на група посетители от Великоб

Едно от основните задължения на царя било да поддържа космичес

От средата на 80-те използвам ресурсите на библиотека

Първият хеб-сед фестивал за царя обикновено се отбе

(хеб-сед) представлява по същество церемония на бягане, изпълнява

Допълнителни данни, че комплексът на Джосер в Сака

...тя (Сешат) се явява в образа на хронограф и хронолог; използва

Дж. А. Уейнрайт обаче е твърд в убеждението си, че от

Основните принципи на живота, природата и обществото били опре

Марк Ленър също стана по-отстъпчив с предположение