ЕВРОПЕЙСКА СЕНЗАЦИЯ ПРЕДИЗВИКВА СБОРНИКЪТ С ЕЗИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ

ПЕСНИ "ВЕДА СЛОВЕНА"

„Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“ Сборник с
народно песенно творчество публикуван от босненския хърватин Стефан Веркович в два тома през
1874 г. и през 1881 г.
Книгата е описана в северомакедонските издания, но не като сборник от български песни, а като
македонски?! Разбира се, те не публикуват снимка на началната страница, където с големи букви пише
"Български народни песни". Каква желязна психика трябва да имат северомакедонските писачи, да
лъжат съгражданите си толкова евтино, сякаш с мегафон тръбят "Ние сме лъжци".
Съдържанието на сборника е представено за пръв път през май 1867 г. на Първата всеруска
етнографска изложба в Москва, където предизвиква сензация, тъй като показва културно наследство от
югозападните Родопи, наличие на митологеми и исторически спомени от предхристиянски времена.
Двата тома на „Веда Словена“ включват 23 809 стиха. Изложените в сборника умотворения са с
необикновена тематика и съдържание - говорят за езически богове, свръхестествени същества,
митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди
ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българския народ.
Първият том съдържа почти 8000 стиха, които пренасят спомена за древни предхристиянски времена –
преселението на Дунава, почитта към Орфей (във Веда Словена се споменава като Орфен) и
др.“Българският фолклор е запазил мотива за митичния певец Орфей, макар и в твърде променен вид…
Д. Маринов предава легендата за Боен, която обяснява възникването на обичая Боенец. В образа на
царския син Боен са оставили следи Боян и Орфей — славянският и тракийският певец. Според
легендата Боен свирел толкова омайно, че „когато засвирел или запойвал, птиците, дивяча, дори
листьето на гората спирали да го слушат". Разбирал езика на птиците и животните, който научил от
змийския цар, а с пръстена на този цар правел магии. Самовилите залюбили Боен, отнесли го в своето
царство, където го оженили за най- младата и хубавата самовила. Момите се разтъжили и за да не го
забравят, почнали всяка година през пролетта, когато самовилите го отнесли, да играят Боенец.” **
В дискусията за автентичността на песните от сборника се включват редица български, руски и
западноевропейски учени. Спорът не е само за митовете, стереотипите и мистификациите. Спорът е за
нас, българите, за нашия принос в съкровищницата на човешката цивилизация.
Селата, в които са събирани песните и преданията са основно в Татар-Пазарджишка кааза – Селча,
Чавдарли, Касакли, Доспат, Цицюво, Плетена, и в Неврокопска кааза – Джиджево, Теплен, Крушево,
Карабула, Долно Дряново, Рибница, Абланица, Лъжен, Фъргова.
Песните от сборника са предоставени на Веркович от българския учител Иван Гологанов от село
Търлис, Неврокопско, който ги е записвал в продължение на 12 години.
Двата тома на „Веда Словена“ включват 23 809 стиха. Изложените в сборника умотворения са с
необикновена тематика и съдържание – говорят за езически богове, свръхестествени същества,
митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди
ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българския (дунавски) народ.
Сензационното съдържание на „Веда Словена“ става повод за възникването на научни спорове, които
съществуват и днес. След издаването на двата сборника от Веркович конфронтацията се задълбочава от
двата предговора, в които публикуваните песни и предания са квалифицирани като сензационно
откритие на епос, съхранил верски представи и обредни реликти, представящи славянските-български
народи като носители на етнокултура, по-стара от ведическата. Този възглед е близък до мнението на
българския революционер Георги Раковски, че древните българи са носителите на санскрит, но славата
им бива приписана погрешно на други народи.
Фототипното издание на „Веда словена“ през 1980 година става основа за нова дискусия сред
литератори-фолклористи като Кръстьо Куюмджиев, Владимир Свинтила, Никола Георгиев, Михаил
Неделчев, Илия Конев, Невена Стефанова, Стефан Елевтеров, Тодор Ризников, Тадеуш Шишмански,
Тодор Балкански и др. След дългосрочно анкетиране в Родопите, Тодор Ризников изразява убеждение в
автентичността на песните. През 1991 г. се появява монографията на Иван Богданов „Веда Словена и
нашето време“, която доказва автентичността на цикъла.
https://www.google.bg/books/edition/%D0%92%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%BE
%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0/ePjZAAAAMAAJ?hl=bg&gbpv=1&pg=PR2&printsec=frontcover