Professional Documents
Culture Documents
Hristiqnstvoto I Antisemitizma
Hristiqnstvoto I Antisemitizma
И АНТИСЕМИТИЗМЪТ
Николай Бердяев
Религиозната съдба
на еврейството
Леон Блоа, един страстен католик, бе писал: "Представете си, че хората около вас говорят
постоянно и с огромно презрение за баща ви и за майка ви и че отношението ви към тях се
изразява с унизителни обиди и сарказми; как ще се чувствате? Тъкмо това правят по
отношение на нашия Господ Иисус Христос. Забравят или не искат да знаят, че нашият
Бог, който е станал човек, е евреин, преди всичко евреин по кръв, че майка му е еврейка,
цвете на еврейската раса, че апостолите са били евреи, както и всички пророци, накрая че
нашата свещена литургия е взета от еврейските книги. Как да изразим тогава
чудовищността на оскърблението и кощунството, каквото всъщност представлява
унизяването на еврейската раса?"
Тези думи са насочени главно към християните антисемити и те трябва да бъдат чути от
тях. Наистина, поразително е лекомислието на християните, които смятат, че могат да
бъдат антисемити. Като плод на човешкия дух християнството е религия от еврейски, т. е.
месианско-пророчески тип. Именно еврейският народ внесе месианско-пророчески дух в
световното религиозно съзнание, дух, който беше абсолютно чужд на гръко-римската
духовна култура, както и на индийската култура. "Арийският" дух не е месиански и не е
пророчески, той е чужд на еврейското напрегнато чувство за история, чужд е на
очакването да се яви Месия в историята, чрез който метаисторията да направи пробив в
историята. Трябва да признаем за твърде знаменателен факта, че германският
антисемитизъм се превръща в антихристиянство. Върху света се е стоварила вълната на
антисемитизма, която заплашва да залее много страни и която разрушава всички
хуманистични теории на ХIХ век. В Германия, Полша, Румъния, Унгария антисемитизмът
тържествува. Но той се надига дори във Франция, една страна тъй силно просмукана от
хуманистичните идеи, страна, в която той бе претърпял поражение след аферата Драйфус.
Уместно е да посочим такъв тревожен симптом, какъвто е появата на книгата на Селин
истински призив за погром. Увеличава се броят на фрацузите, които не могат да се
примирят с това, че Леон Блум е евреин, макар че Леон Блум е един от най-честните
идеалистически и културни дейци на Франция. Антисемитизмът твърде рязко се очертава
на повърхността на политическия живот и днес ние постоянно четем за това във
вестниците. Но еврейският въпрос не е просто политически, икономически и правов или
културен въпрос. Той е фундаментален религиозен въпрос, който засяга съдбините на
човечеството, той е оста, около която се върти религиозната история. Тайнствената
историческа съдба на евреите.
Самото оцеляване на този народ е нещо учудващо и необяснимо по рационален път. От
гледна точка на обикновените исторически обяснения еврейският народ би трябвало да е
престанал да съществува. Нито един народ в света не е издържал на подобни исторически
изпитания. Еврейският народ е народ с историческа мисия. Той внася в историята на
човешкото съзнание самата категория историчност. А историята се оказва безпощадна към
него. Тя винаги му е предлагала гонения и непризнаване на най-елементарни човешки
права. И след дългата история, която е изисквала от него небивало напрежение на силите,
за да се самосъхрани, този народ е успял да запази своето неповторимо лице - където и
сред останалите народи да са пръснати евреите, всички различават физиономията му,
различават я, но често го проклинат и мразят. Нито един народ на света не би могъл да
живее тъй продължително разпръснат и сигурно би изгубил физиономията си. Но по
неведомите пътища Господни този народ трябва да се запази до свършека на света.
Разбира се, историческата съдба на еврейството най-трудно би могла да се обясни от
гледна точка за материалистичното разбиране на историята. Тук ние се сблъскваме с
тайните на историята.
Еврейският въпрос може да се разгледа от различни позиции. Но той е особено важен като
вътрешно-християнски въпрос. В миналото антисемитизмът се зароди главно сред
християните, за които той всъщност е най-недопустим. Християните имат огромен грях
спрямо еврейския народ. Този грях се прояви особено силно през средните векове, когато
феодалните рицари преследваха и унищожаваха евреите, за да не им изплащат дълговете
си. И днес именно християните дължат на евреите защита. В Германия това вече става. Тук
е уместно да споменем името на Владимир Соловьов, който винаги е смятал защитата на
евреите от християнска гледна точка за една от най-важните задачи на своя живот. За нас,
християните, еврейският въпрос не е въпрос за това дали евреите са добри или лоши, а
дали сме добри или лоши ние, християните. С голямо съжаление трябва да признаем, че по
този въпрос християните са се оказали твърде лоши; погледнато от висотата на
християнското съзнание, обикновено те са били много по-лоши от евреите. А въпросът за
това дали аз съм добър е много по-важен от въпроса за това дали е добър моят съсед,
когото аз съм склонен да обвинявам в нещо. Християните и християнските църкви до
голяма степен трябва да се разкайват не само по еврейския въпрос, но и по социалния, по
въпроса за войната, за конформизма по отношение на най-отвратителния обществен строй.
Въпросът за недостатъците на евреите няма принципно значение. Не е нужно, разбира се,
да се отричат тези недостатъци, те са много. На евреите е присъщо наистина едно
самолюбие, което дразни. Но то е психологически обяснимо: този народ е бил унизяван от
другите народи така, че той компенсира унижението със съзнанието за своята
предопределеност, за своята висока мисия. По същия начин и германският народ, унизяван
в продължение на редица години след войната, компенсира това унижение със съзнанието
си, че е висша раса и че е призван да господства над света. Така и пролетариатът, най-
унизената класа в капиталистическото общество, търси компенсация в съзнанието за
своето месианско призвание да бъде освободител на човечеството. Еврейският народ е
народ с полярно противоположни едно на други качества. Той носи едновременно и
възвишени, и низки черти, жажда за социална справедливост и склонност към трупане на
богатства и капитали. С биполярността на своя характер руският народ също показва
черти, по които си прилича с еврейския. Той прилича на него и по месианското си
съзнание. Антисемитите често обичат да казват, че Библията свидетелствала за себелюбие
у еврейския народ. Но кой народ не е бил себелюбив? Не са ли били себелюбиви
вавилонците, асирийците, египтяните? Не са ли имали някои отвратителни черти също
гърците, създателите на най-великата световна култура? За един народ трябва да съдим по
върховите му приноси, а не по недостатъците. За германския народ трябва да съдим по
неговите велики философи, мистици, музиканти и поети, а не по пруските юнкери и
бакали. И за еврейския народ народ с религиозно призвание трябва да съдим по неговите
пророци и апостоли, а не по еврейските лихвари. Всеки е свободен да има свои
национални симпатии и антипатии. Има хора, които не обичат германците, поляците и
румънците. Тук нищо не може да се направи и никой никого не може да принуди да обича
някого, тъй както не може да бъде унищожена нечия неоправдана антипатия. Но омразата
към един цял народ е грях, тя е човекоубийство и мразещият трябва да носи отговорност за
омразата си. Въпросът с отношението към евреите е по-сложен. Евреите не може да бъдат
наречени просто националност. Цяла редица признаци на нацията не могат да бъдат
открити при евреите, а има признаци, които пък останалите нации не притежават. Евреите
са народ с особена, изключителна религиозна съдба. Народът, избран от Бога, народът,
който е дал на света Месията и който го е отрекъл, не може да има историческата съдба на
останалите евреи. Този народ се е консолидирал и обединил за векове не с онези качества,
които обикновено консолидират и обединяват другите народи, а изключително със своята
религиозна съдба. Християните са принудени да признаят богоизбраността на еврейския
народ, това го изисква християнското вероучение и те го правят, но неохотно, а често и
забравят за нея. Днес ние живеем в епоха на зверски национализъм, на култ към грубата
сила, на истинско връщане към езичеството. Свидетели сме на процес, обратен на
християнизирането и хуманизирането на човешките общества. Национализмът би трябвало
да бъде осъден от християнската църква като ерес. Католическата църква не е далеч от
такова осъждане. Но евреите стават жертва не само на този национализъм. Корените на
антисемитизма са по-дълбоки. Безспорно, съществува известен мистичен страх от евреите,
макар че такъв страх обикновено изпитват хора с твърде високо културно равнище, хора,
които лесно се поддават на най-нелепи, долнопробни митове и легенди.