ИсториянаНоваБълг

ария
1878–1941

Електроннабиблиотекапоархивистикаи
документалистика

Раздел:«Книги»

НаученръководителнаEлектроннатабиблиотека:
проф.д-
рА.Нейкова

Автор:НиколаСтанев

Дизайн:ДавидНинов

София,2020

НиколаСт
аневеотист
орицит
е,чиет
оимедълг
овремебешепокрит
осъс
забравазапоколеният
а,родениследсъбит
ият
аот9.I
X.1944г
.Изследванет
ому
«
Ист
ориянаНоваБълг
ария»нееиздаваноповечеотполовинвек.Изнесенит
ев
нег
офакт
ипозволяватдасеог
ледаист
орическиятпроцесот1878до1941г
.от
дру
гзрит
еленъг
ъл.
Приподг
отовкат
ана«
Ист
орият
а»запечатредакционнат
аколег
иясее

ст
ремяла да запази ду
ха на т
ворбат
а и ориг
иналния т
екст
. Ет
о защо
редакт
орскат
анамесаебилаг
лавновправописаивосъвременяванет
онанякои
архаичнибълг
арскиду
ми,
какт
оивкориг
иранет
онанеправилноизписаниимена
наг
радове,
селища,
реки,
планинииист
орическиличност
и.

Редколег
ият
а

Предговор

Наст
оящат
а книг
а е преработ
ено и поправено издание на «
Най-
нова
ист
ориянаБълг
ария»
,напечат
анапрез1925г
.,изчерпанаот
давнаотбълг
арскии
чу
жди чет
ци.В нея се излаг
ат събит
ият
а,извършени от Нова Бълг
ария в
продължениена50г
одиниотнейниясвободенживот
.Книг
атаеразделенана
две част
и.В първат
а част се разг
леждат у
силият
а на народа да се у
реди
конст
иту
ционно,дапревъзмог
нест
опанскит
еиобщест
венит
емъчнот
ии,коит
о

новиятживотмудонесълидаот
стоивборбасвоят
анезависимостотвъншни
влияния,
кат
оразрешизадачит
енасвоет
овреме.
Въввт
орат
ачастнакниг
атасаизложенииразяснениу
силият
ананарода
за обединение.По вът
решен смисъл и по външна проява събит
ият
а отт
оя
период(
1912–1918)съст
авятнай-
високот
онапрежениевъввоенния,полит
ико-
ст
опанскияидържавнияживотнанарода.Народнит
есилисеизказватвимет
о
нависокидеал.Народътизвършивеликиподвизи,
проявисили,
коит
огоиздиг
ат
вреданаку
лту
рнит
енароди.Неу
спехит
еседължатнаредг
решкииу
словия,
разг
леданиподробнонасвоет
омяст
о.
Ние сме съвременници на описванит
е събит
ия.Напълно съзнаваме
мъчнот
иит
е и несг
одит
е,коит
о среща описвачът и т
ълку
вачът на близкот
о

минало.Грижили смесеобачедабъдем напълно обект

ивни и дапредадем
всичкосну
жнот
обезприст
раст
ие.Нашет
огледищенеет
яснопарт
ийносхващане
илипредварит
елноприетпландау
слу
жимнанякоеполит
ическот
ечение.
Книг
атаенаписанаподоку
мент
и,нашиичу
жди,
показанинамног
омест
а
вбиблиог
рафичнибележки.

Авт
орът

ЧастI
:КняжествоБългария

ДялI
:УредбанаКняжеството

ГлаваI
:Уредбанановатадържава

Границиипространство

Бълг
ариядобиласвободат
асиследеднат
ежкаикървавадесет
месечна
войнамеждуРу
сияиТу
рция(
12април1877–19февру
ари1878г
.).Между
народно
т
я била консолидирана отБерлинския конг ъй наречения Берлински
рес по т
дог
овор,подписанна1/
13юли1878г
.Конг
ресътбилсвикан отБисмаркпо
искане на Анг
лия и Авст
ро-
Унг
ария,за да ану
лира Санст
ефанския дог
овор,
подписанмеждуРу
сияиТу
рцияна19февру
ари(
3март
)с.г
.
Почл.1отБерлинскиядог
оворБълг
ариясеконст
иту
иралавсамост
ойно,
данъчноКняжест
воподвърховенст
вот
онасу
лтанасхрист
иянскоу
правлениеи

народнавойска— милиция.Границит
е,предвиденивСанст
ефанскиядог
оворза
Бълг
ария,били окаст
рени по един болезнен за бълг
арит
еначин.Под имет
о
Бълг
арияберлинскит
едипломат
инаредилидасеразбиратземит
еотДу
навадо
Ст
арапланинаиотрекаТимокдоЧерноморе.Защаст
иевноват
адържавабили
включени Софийски и Кюст
ендилски окръг
,коит
о били важни г
еог
рафски,
ст
рат
егически и икономически връзки,цент
ър на Балканския полу
ост
ров и
г
лавенкръст
опътотВиеназаЦариг
радиотДу
навазаЕг
ейскоморе.
СевернаТракияотСт
арапланинадоРодопит
еиотИхт
имандоЧерно
мореобразу
валапочл.13наБерлинскиядог
оворособенапровинция,наречена
Изт
очна Ру
мелия.Тя ост
анала,под прякат
а полит
ическа и военна властна
су
лтана,
ноадминист
рат
ивноавт
ономна,
начелосхрист
иянинг
лавену
правники
Област
нозаконодат
елносъбрание.
ЮжнаТракияиМакедониябиливърнат
иотконг
ресанаТу
рция,коят
опо
чл.23сезадължаваладаг
иреформират
ака,чедаполу
чатпочт
иавт
ономно
у
правление.
Пот
озиначинсесъздалиотбълг
арскит
еземивмест
оедна,двенови
държавици:Княжест
воБълг
арияиИзточнаРу
мелия.Ост
аналит
еземи,покоит
о
живеели бълг
ари,били раздадени на съседит
е.На Сърбия конг
ресът дал
Поморавиявмест
оБоснаиХерцег
овина,коит
отяискала;наРу
мъният
ойдал
Добру
джавмест
оЮжнаБесарабия,коят
ойот
нелаРу
сия.Княжест
воБълг
ария
заемало62776кв.кмс2000000жит
ели.
Ощепредиот
криванет
онавоеннит
едейст
виязаосвобождениет
ору
скот
о
правит
елст
воназначилокнязЧеркаскизаначалникнаг
ражданскат
ауредбав
освободенит
еземи.Преднапредващит
еру
скивойскит
урскит
еадминист
рат
ивни
исъдебнивласт
и,какт
оибейовет
е,избяг
аликъмЦариг
рад.Веднаг
аподирт
яхв
общинит
е,околиит
еи окръзит
есенаст
анявалановат
авласт
,коят
о поемала
у
правлениет дела:«
о.КнязЧеркаскисъздал4от Админист
рат
ивен»
,поднег
ово

правление;«
у Правосъден» под у
прават
а на Серг
ей Лу
киянов,ру
ски правист
;
«
Просвещение»поду
прават
анабълг «
аринапроф.МаринДринов;Финансов»под
у
прават късно и «
а на Шебеко,а по- Военен» под г
рижит
е на г
енерал Пет
ър
Ст
олипин.Ру
скит
еначалницисъсзавземанет
онаселищат
аведнаг
аназначавали
бълг
ари за кмет
ове,околийски началници и ст
ражари,окръжни у
правит
ели
(
губернат
ори)
,съдии,у
чит
ели,финансовичиновнициит
.н.Обикновенору
ски
чиновницибивалипост
авенит
ам,къдет
онемог
лидасенамерятведнаг
агодни
бълг
ари за длъжност
ите.Само г
убернат
орит
е били ру
ски г
енерали,но пък
т
ехнит
е помощници били най-
първит
е бълг
ари. Така за помощници или
вицег
убернат
орибилиназначени:ТодорБу
рмоввПловдив,
Пет
коКаравеловвъв
Видин,
НайденГеровиДаскаловвСвищов.ИванВазовиПет
коРачовСлавейков
полу
чилиспециалнидлъжност
и.
КнязЧеркаскибилсвободолюбивчовек.Ималамбицият
адау
рединоват
а
бълг
арскадържавапонай-
модеренначин.Тойпризовалнародадаизбересвоит
е
общинариисъдии.
След смърт
та на князВладимир Черкаски ру
скиятцар изпраща княз
Донду
ков-
Корсаков кат
оглавен комисар.Той ст
анал г
лава на завеждащит
е
г
орниот
делииобразу
валру
скот
ооку
пационноправит
елст
водоизработ
ванет
о
наосновниязаконнаст
ранат
аидоизборанакняз.
Оку
пационнот
о правит
елст
во заседавало в Пловдив. Обаче след
подписванет
онаБерлинскиядог
овор,
ког
атост
аналоявно,
чеЮжнаБълг
ариясе
от
деляотСеверна,сеналожилвъпросът
:койг
раддасеизберезаст
олицана
новот
о Княжест
во? Едни предлаг
али Търново кат
о ст
ара ст
олица;дру
ги,
предвидливи ру
ски и бълг
арски дейци,особено заслу
жилиятист
орик Марин
Дринов,наст
ояли ст
олицат
а на нова Бълг
ария да бъде София,цент
ър на
Балканит
е,подчиет
овлияниепопадатвсичкиземи,вкоит
оживеятбълг
ари.
Това се приело и през окт
омври 1878 г
.оку
пационнот
о правит
елст
во се

премест
иловСофия.
ИзборътнаСофиязаст
олицабилважнасполу
ка.А ЮжнаБълг
ариясе
формиралававт
ономнаобластсхрист
иянину
правник.
Ког
атост
аналоизвест
норешениет
онаконг
реса,разпокъсаниятнародне
ост
аналдоволенинег
овит
епървирадост
иотосвобождениет
осепомрачили.
Въввсичкиземиикът
ове,
въввсичкипланинииполябълг
арит
есболканау
чили
за новот
о нещаст
ие и г
орчиво оплаквали у
нищожениет
о на Санст
ефанска
Бълг
ария,коят
оизведнъж разрешипринципнодвавъпросазавсекинарод—
освобождениет
оиобединениет
о.
Недоволст
вот
осибълг
арскиятнародизразилвразниформи:изпрат
ени
билидепу
тацииподържавит
е,направилисеоплаквания,
молби,
прот
ест
иидори
седиг
нали малки въст
анияпомакедонскат
аграницавдолинат
анаСт
рума.
Дипломацият
аобачебилаказаласвоят
аду
маизавръщаненямалонадежда.В
Берлин г
раф Иг
нат
иев не бил допу
снат
.Ру
сия била победена и нейнит
е
дипломат
и Горчаков и Шу
валов не показали склонност към скъсване на
прег
оворит
е,защот
оизг
ледътзановавойна,
итосАнг
лияиФранция,
билт
върде
мрачен.Ру
сиябилаизморенаидост
аизт
ощена.

Конституцияикняз

Берлинският дог
овор пост
ановил ру
скит
е оку
пационни войски да
напу
снатБълг
арияиИзт
очнаРу
мелиявсрокот9месеца.Презт
овавремедвет
е
нови държавици т
рябвало да се орг
анизират
,снабдят с основни закони,
у
чрежденияипредвиденат
авоеннасила,коят
одазамест
иру
скат
аоку
пационна
войска.Ру
скиятимперат
орскикомисаркнязДонду
ков-
Корсаковсъобщилт
ова
нанародавКняжест
вот
оиг
опоканилдаприст
ъпикъм работ
а,т
ъйкат
осам

народътт
рябвалодасинаредиосновензаконидасиизберекняз.Най-
важнот
о
било да се изработ
и конст
иту
ция за новот
о Княжест
во.Един проект бил
приг
отвенотру
скияорг
анизат
орнасъдебнот
оделовБълг
арияСерг
ейЛу
киянов,
човеквисокообразованимног
олибераленпосвоит
еидеиисхващания.Би
мог
лодасепомисли,чеБълг
ариявмомент
анаосвобождениет
осинебиимала
никакваинт
елиг
енция,никаквапо-
мног
обройнаподг
отвенакласамъже,коит
о
бихасезаелису
редбат
анадържават
а,ибихапоелиг
лавнит
еслу
жбивмног
о
орг
ани,коит
отрябвало да се нат
ъкмят
.Но т
ова не било т
ака.Бълг
арскит
е
у
чилищапрез40–т
егодинибилиподг
отвилиг
олямбройг
рамот
нимладежи.Аи
вЕвропабилисвършилинау
кит
есимног
обълг
ари,коит
оследОсвобождениет
о
сезавърналивБълг
ариязаедносемиг
рант
ите.Всичкит
иямладисилибили
въоду
шевенизаработ
а,подт
икваниотнай-
идеалниподбу
ди.
Главниятвъпрос,койт
осеналожил,билкакваконст
иту
ция,каквизакони,
основани върху нея, и какви у
чреждения биха били най-
подходящи и
целесъобразнизановат
адържавнаопит
ностбезпракт
ика,
беззнанияиу
мения?
Инаист
ина,откаквиобщест
веникласибилсъст
авент
огавабълг
арскиятнарод.
Ималолиекру
пниземевладелци,
капит
алист
и,инду
стриалци,
фабрикант
и,ст
ари
арист
ократ
ическиродовест
радицииипривилег
ииилит
овабилисамоовчари,
орачи,дребнизанаят
чииит
ърг
овци,коит
оощенебилиздравоу
крепнали,т
а
можелидасенаг
одяткъм всяканаредба,ст
игат
ядаот
говарянаосновнит
е
черт
инанароднияхаракт
ер?
Умест
ноедадопу
снем,
чеавт
орътнапроект
азаконст
иту
цияЛу
кияновне
епознавалосновниямирог
леднанарода,характ
ернит
еособеност
инанег
овит
е
понят
ия,
нег
овит
енрави,
правоот
ношеният
амеждулицат
аиеснафит
е,общинит
е,
членовет
енаобщест
вот
оидържавнит
еправоот
ношения.Нозат
овапъкт
ой
ималт
аясимпат
ичнадосет
ливостдасеот
несеписменодонякоиличнибълг
ари,
идаг
изапит
а,какъвосновензаконнай-
мног
обидопадалзабълг
арскиянарод,

задау
лесниведнаг
аибезсът
ресенияпрог
ресивнияразвойнановиямуживот
.
Бълг
арскиятнародпот
овавремепредст
авлявалполит
ическаt
abul
arasa
— чист
адъска.Наивен,неу
к,неопит
ен,неу
крепнал ст
опански и социално от
дълг
оторобст
во,аланародт
резвен,якфизически,дост
атру
долюбивиг
лавно
непокваренвсвоит
енамеренияисвоит
ечу
вст
ва.Надаренсест
ест
вен,
природно
практ
ическиразу
м,т
ойизг
леждалприкритврагнат
урскат
авласт
;към себеси
обачевсвоит
есоциалниот
ношениябилвинаг
иискрен,корект
еничист
онравен.
Ту
рскиятрежиму
нищожилизкоренст
аробълг
арскот
офеодалноинаследст
вено
болярст
во, фенерскот
о иг
о заду
шавало нег
овит
е инт
елиг
ент
ни сили и
подкопаваловлияниет
онабълг
арскот
овисшеду
ховенст
во,
коет
осг
олямамъка
същест
вувалот
ук-
тамеиизхарчваловсичкат
асиенерг
иявзащит
аналичнат
аси
сиг
урност
,бездаможедасег
рижизашироковлияниемеждународа.Пот
ия
причининародътбилсоциалноизравнен,арелиг
иознонефанат
изиран.Ст
арит
е
привилег
ии,коит
оту
рскот
оправит
елст
водавалонаот
делнилица,наобщинии
села срещу извест
на у
слу
га към т
урскат
а държава (
войници,г
раничари,
дервент
джии,разни т
ехничари)
,били пост
епенно у
нищожени от
как т
урскит
е
нрави серазвалили ису
лтанскат
аду
мапрест
аналадабъдесвят
а.При т
ова
привилег
иит
е давали извест
ни предимст
ва на част от раят
а само от
носно
държавнит
етег
обииданъци,анеиот
носнополит
ическит
еправа.Изявилит
есе
храбри,чест
олюбиви,самолюбиви и високомерни бълг
ари,чият
о природаг
и
т
икала към широка дейност
,заповедничест
во и власт
,трябвало да приемат
мохамеданст
вот
о,илидазаг
инатвборбат
асг
осподаряси.Такавладет
елятчрез
ислямаобиралсмелит
ехораотраят
аиу
величавалсвоядееспособенкадър.
Бълг
ари пот
урнаци дост
игнали до високи длъжност
и и развивали широка
държавна дейност
.Ония пък бълг
ари,коит
о преди Възражданет
о приемали
ду
ховно звание,пот
ъвали в дълбокия мрак на г
ръцкат
а църковна йерархия,
коят
оспиралаиу
нищожавалавсекист
ремеж към сближениеснародаикъм

издиг
аненарадет
елиизсредат
амузадобиваненаавт
орит
етсобладаващо
влияние. През последния век, ког
ато благ
осъст
ояниет
о на т
урскит
е
земевладелци— бег
овебилоразколебано,мнозинабълг
арипокрайония,коит
о
билизапазилиимот
итесипо-
рано,
поединилидру
гначинсесдобивалисъссвоя
земяипочвалидасеиздиг
атчрезспест
яванеилилихварст
вокат
озаможнихора,
бог
атибълг
ари.Ест
ест
венобило,чет
акивазаможнибълг
аризаст
авалиначело
наизвест
ниобщиниисеявявалипосредницимеждураят
аит
урцит
е.Тест
авали
първенцииноселиимет
ост
арей,
«чорбаджии»
.Чорбаджиисенаредилипоселаи
г
радове,забог
ателиотт
ърг
овия,ръчнаинду
стрия,занаятилипредприемачест
во
нат
урцит
е.Чорбаджиит
енякакмълком,бездабъдатизбираниотнарода,се
явявали кат
о нег
ови предст
авит
ели,съдии,у
правници и поръчит
ели пред
т
урскат
а власт
.Едни отчорбаджиит
еседържали винаг
и добре,защит
авали
сънародницит
еси,съдили г
и правдиво и чест
оги избавяли отг
олеми беди
(
несправедливиданъци,анг
арииидру
гиизвънреднит
егоби)
.Дру
гипъкбилоот
жаждазабог
атст
во,билоотжеланиезазаповедничест
воу
гаждалинат
урцит
е
сляпоикат
одобивалиблаг
одарениенат
урскит
ереформивпоследнит
егодини
дост
ъпвправит
елст
венит
еконаци,съдилищаисъвет
и,превръщалисечест
ов
злост
орницииг
рабит
елинараят
а,подобнинасамит
ету
рци.Слаборазвит
ив
националнот
о си чу
вст
во, непознаващи ист
орият
а на народа си, някои
новоиздиг
нат
и селски или еснафски арист
ократ
и не вярвали,че т
урскат
а
държаващепаднеичеевъобщевъзможнобълг
арскоцарст
во.Зат
ованякоиот
т
ях издавали на т
урцит
е или фанариот
ите народнит
е т
айни, от
кривали
революционерит
еипакост
илинанароднот
одело.Тяхнародътмног
омразели
от
бяг
валдаим доверяват
айнит
еси,асамовслу
чайнабедадирилсг
орчиви
сълзииневоленот
купзащит
атаимпредт
урцит
е.
Това били единици издиг
нали се бълг
ари,бог
ати и влият
елни пред
т
урцит
е. Обаче т
е срещнали свободолюбивит
е еснафи и новия ду
х на

предосвобожденскит
е революционери, коит
о от
слабвали чорбаджийскот
о
влияние.ОсобеноследОсвобождениет
очорбаджиит
еизг
убиливсякозначениеи
новат
а наредба на държават
а не можела да им запази никакви особени
полит
ическипривилег
ии.
Ост
авала най-
сет
не инт
елиг
ент а демокрация.Бълг
нат арскит
еучилища,
макарнедобреу
редени,какт
опо-
гореказахме,пу
сналиизнедрат
асидебела
ст
руяотмладежи,коит
осревностизу
чавалинау
кат
а.Наст
ройваниоту
чит
елит
е
си,чебълг
арскиятнароденай-
изост
аналотбалканскит
евъввсякоот
ношение,
т
еудвоявалиу
сърдиет
осивразличноразвит
иеиобщест
венаслу
жба.Мног
оот
т
иясъбу
денимладежибилизавършиливцариг
радскит
ечу
ждест
ранниу
чилища,
адру
гивРу
сия,Ру
мъния,Сърбия,Гърция,Авст
ро-
Унг
ария,Германияидоривъв
Франция.И ког
атоосвобождениет
одошло,т
онезаварилонародасъвсем без
образованихора,защот
оималовечеразвит
адост
апракт
ичнаиг
лавнот
върде
пат
риот
ично наст
роена инт
елиг
енция.Частотт
ая инт енция(1) смладот
елиг о
борческоду
ховенст
воизнесланаплещит
есиборбит
езацърковнаиполит
ическа
свобода,частотнеязаг
иналавосвободит
елнат
ареволюция,алаиг
олямачаст
ост
аналабодраиспособнадапоемеу
правлениет
онасвободнот
осиот
ечест
во.
Можело ли е т
ази инт
елиг
енция,произлязла пряко от народнат
а среда,от
родит
елиорачи,
занаят
чии,
търг
овциипр.
,израславборбазасвобода,
дапоиска
засебесинякаквапривилег
ияприноват
ауредбанаст
ранат
а?Самот
опит
ане
било оскърбит
елно за нея. Тая инт
елиг
енция в г
олямат
а си част била
революционнаит
олковадемократ
ична,колкот
обилибълг
арскиятнарод,койт
о
поест
ест
веночу
вст
возаправонепризнавалниду
ховенст
вот
о,ничорбаджиит
е
по-
високо отсебеси.В т
урско временародътприемал само едно деление:
бълг
арин—раяит
урчин—г
осподар(
ага)
.
Ит
ъй,
навъпросакакваконст
иту
циябиот
говарялананароднияхаракт
ер,
нанароднот
очу
вст
возаправо,заобщоичаст
ноблаг
осъст
ояние,от
говорътбил

един:демократ
ическа.Такасепроизнеслиипочт
ивсичкимладибълг
ари,коит
о
били предварит
елно запит
ани.В същияду
хбил написан проект
ътотру
ския
законоведЛу
киянов,
койт
опокрайт
оваеималпредочиСръбскат
а,Ру
мънскат
аи
Гръцкат
аконст
иту
ция.Проект
ътбилизпрат
енвПет
рог
рад,прег
ледан,поправен
отзаконоведиивърнатнакнязДонду
ковдаг
овнесевУчредит
елнот
осъбрание
заобсъждане.

Учредителносъбрание

ЗаприеманенаКонст
иту
цият
асесвикалоУчредит
елносъбрание.Тобило
съст
авено от предст
авит
ели из всички бълг
арски земи (
Мизия,Тракия и
Македония)
,Защот
овсеощевярвали,чеБълг
арияможедабъдецелоку
пна.
Съст
авътнаСъбраниет
обил:
а)поправо:висшеду
ховенст
во(
11бълг
арскивладици,единмюфт
ияи
единравин)—всичко13.
Висшисъдииипредст
авит
елинаокръжнит
есъдилища105.
б)поназначениеотру
скиякомисар:бълг
аричиновници,лекари,у
чит
ели,
у
чилищниинспект
ори21.

в)поделег
ацияотманаст
ириидру
жест
ва5.
г
)поизборотнарода87.
Всичко231,
откоит
обълг
ари218,
турци12иевреи1.
10февру
ари1879г
.Учредит
елнот
овеликонародносъбраниесесъбрало
в ст
арат
а бълг
арска ст
олица Търново, от
крило се на 10 февру
ари от
императ
орскияру
скикомисаркнязДонду
ков-
Корсаков,койт
огопосъвет
валда
работ
ипо-
бързо,т
ъйкат
оБерлинскиятдог
оворопределялсрокзаизбиранена
първия бълг
арски княз.Народнит
е предст
авит
ели,наст
роени родолюбиво,

избрализапредседат
елнаСъбраниет
обившиябълг
арскиекзархАнт
имI
,аПет
ко
Каравелов и Тодор Икономов за подпредседат
ели.След т
ова т
есезаели с
всичкот
оусърдие,свойст
вено на хора млади,енерг
ични,повикани за нов
полит
ическиживот
,самоу
верениинеизхабенивпарламент
арнипразноречия,т
а
веднокъсовремесесправилисконст
иту
ционнит
етеориииприелиосновния
законнасвоет
оот
ечест
во.
Обсъжданет
оназаконопроект
абилопървот
обойнополе,върхукоет
о
т
рябвало да се сблъскат общест
вено-
полит
ическит
е идеи на бълг
арит
е.Ту
к
т
рябвало да изпъкне и т
еорет
икът полит
ик,и реалист
ът деец,и практ
икът
работ
ник.В т
ози актнаизпит
аниебълг
арскиятразу
м ибълг
арскат
азрялост
т
рябвалодададатпримерзадоброт
объдещенанарода.Задобрачестизпит
ът
бил бляскаво издържан.Справедливост
таизисквадаот
бележим,черу
скот
о
правит
елст
во пряко или косвено не се месило при обсъжданет
о на
Конст
иту
цият
а.Вт
руднислу
чаисамибълг
арит
есеот
насялидору
скит
едейциза
съвет
ииколчем път
ист
авалону
ждадапит
атвПет
рог
радкакдасепост
ъпи,
конст
иту
ционнит
еположениябивалиизменянивпо-
либераленду
х.ВРу
сияпо
т
овавремевеелаволнат
амисъл;печат
ътбилдобилдост
апълнасвобода,аи
самиятЦарОсвободит
ел—АлександърI
I,
клонялкъмконст
иту
ционенрежим.

Първитеполитическипартии

Пост
епеннособсъжданет
онаконст
иту
ционнит
еположениясепоявяватв
Учредит
елнот
о събрание между бълг
арит о по-
е две схващания: еднот
консерват
ивно, и дру
г о напълно свободолюбиво, либерално. Към по-
от
консерват
ивнот
отечение от
ивали ст
арит
е чорбаджии,бог
атит
е,владицит
еи
няколковисокообразовани,възпит
анивАвст
ро-
Унг
арияиРу
сиябълг
ари,коит
о

мислили,че един у мен консерват

мерен и разу изъм е по-
целесъобразен за
младия неопит
ен и по-
неу
к бълг
арски народ.Начело на т
ова т
ечение от
свет
скит
едепу
тат
ист
оялиТодорИкономов,Григ
орНачович,Димит
ърГреков,
МаркоБалабановиКонст
ант
инСт
оилов.Бездасеброятзаконсерват
ориибез
да приематт
оя епит
ет,т
е искали в Конст
иту
цият
а,да не се даватеднакви
изборниправанавсичкиг
раждани,
адасеприемеимот
ениобразоват
еленценз,
кат
о се привилег
ироват по-
кру
пнит
е земевладелци, бог
атит
е т
ърг
овци и
г
ражданит
есъссредноивисшеобразование.Прит
оват
еискалидасеу
чреди
Вт
оракамара,Сенат
,койт
одадържиравновесиемеждуНароднот
осъбраниеи
княза.
Вт
орот
отечение,свободолюбивот
о,начело на коет
о заст
анали Пет
ко
Каравелов,Пет
коСлавейковиДраг
анЦанков,целялодададеконст
итция(2)
у
почт
и репу
бликанска.Пет
ко Каравелов бил брат на революционера Любен
Каравелов,ру
ски възпит
аник,надъхан отру
скиялиберализъм и анг
лийскат
а
т
еориязаконст
иту
ционноправо,завършилдвафаку
лтет
аиславещ сесг
оляма
начет
еност
. Той бил вдъхновит
елят на либералнот
о т
ечение и кат
о
подпредседат
елбилист
инскиръководит
елнаУчредит
елнот
осъбрание.Ст
арият
поет Пет
ко Славейков бил човек самоу
к,у
чит
ел и вест
никар,създат
ел на
бълг
арскиякнижовенезик,г
олям ху
морист
,попу
лярендееципат
риот
,сбог
ати
орат
орски похват
и да надвива прот
ивницит
е си.Драг
ан Цанков бил също
пу
блицистиу
чит
елимакарданебилу
беденлибералдемократбилпрот
ивникна
консерват
орит
е по лични съображения и работ
ил в защит
а на народнит
е
инт
ереси,без да избира средст
ват
а в борбат
а.Казанит
е водачи поискали
Конст
иту
цият
адавъздиг
ненародавг
осподар.Управлениет
опоформа,
съг
ласно
Берлинскиядог
овор,
билоконст
иту
ционно-
монархическо,
нобълг
арит
епоискали
дасенаредипълнонародовласт
ие,прикоет
онародътдабъдесу
верен,акнязът
— нег
ов пълномощник.Към казанит
етрима либерални водачи сег
рупирали

всичкидот
огавашниреволюционери,просвет
еничиновници,у
чит
ели,писат
ели,
адвокат
иивсичкимладиселянииг
раждани,коит
оималивмечт
итесиповече
репу
бликанска,от
колкот
омонархическаБълг
ария.Начелонамладит
еадвокат
и
и поет
и,ощенедопу
снат
и в Събраниет
о,бил Ст
ефан Ст
амболов,койт
о пръв
нарекълсебесилиберал,т
урилот
личит
елензнакбялкалпакнаг
лава,исъс
своет
опоразит
елнокрасноречиеиподиг
рават
елнапоезияповелзлъчнаборба
срещуконсерват
орит
е.Свободолюбивот
отечениенареклосебесиЛиберална
парт
ияипост
епенносеформираловздраваполит
ическаорг
анизациясвсички
орг
аниисредст
вазаборба.Консерват
ивнот
отечение,предвождалоотвисоко
образовани,
спо-
изт
ънченивку
сове,
спо-
деликат
ниманиери,
странящиотбу
рния
живот
,сблаг
оразу
мнат
аси послу
шносткъм по-
висшест
оящит
е,аможеби с
недовериет
о,коет
охраниликъм прост
олюдиет
о,несеоформиловпарт
ияине
прибег
налодосист
емат
ичнаиорг
анизиранаборба.Зат
оваост
аналоразединено
снищожномалцинст
воивъпрекиг
олемит
есипознанияикрасноречивит
еси
орат
ориизг
убилопобедат
анабойнот
ополе.Либералит
езавладелибюрот
она
Учредит
елнот
о събрание и с ог
ромнот
о си болшинст
во прокарали напълно
своит
еидеивКонст
иту
цият
а.

ОсновнитеположениявКонституцията

Събраниет
о приело:пълно равенст
во на бълг
арскит
е поданици пред
закона;съсловиянеседопу
щат
,привилег
ииникомунеседават
,забраняватсе
т
итлиизобщоиорденизаг
ражданскит
елица.Робст
вонесъщест
вува.Всекироб,
откакъвт
опол,вяра,инародностдабъде,щом ст
ъпинабълг
арскат
ерит
ория,
ст
авасвободен.Гарант
ирасенапълносвободат
а,намисълт
а,съвест
та,словот
о
ипечат
а;никаквацензу
ранеседопу
скаиникакъвзалог
,нит
оцензможедасе

искаотписат
елит
е,книжарит
еипечат
арит
е.Прест
ъпленият
авпечат
асесъдят
позаконазаобщит
епрест
ъпления.Първоначалнот
ообразованиесеприемаза
задължит
елноибезплат
но.Гарант
ирасесвободат
аналичност
та,нажилищет
о,
нат
рудаиимот
а.Осиг
урявасесвободат
анасъбраният
а,къдет
одасеобсъждат
всякаквивъпроси,бездасеискапо-
напредпозволениезат
ова.Бълг
арскит
е
г
ражданииматправодасъздаватполезнидру вабезвсякопредварит
жест елно
разрешение. Законодат
елнот
отяло се съст
ои от една Камара с народни
предст
авит
ели,избранипрякоотнародаснай-
мног
огласове.Заизбират
елнит
е
праванаг
ражданит
енесеисканикакъвценз.Избират
елевсекибълг
арски
г
ражданин,
навършил21–г
одишнавъзраст
,безог
леднасъст
ояние,
чин,
занят
ие,
образованиеит
.н.Избираем евсекиг
ражданин,койт
оег
рамот
ен(
знаедасе
подпише)и е навършил 30–г
одишна възраст
.Същият принцип бил сет
не
прокаран и при всички дру
ги изборни у
чреждения (
градски съвет
,съдебни
заседат
ели и т
. п.
) о събрание бива: Обикновено и Велико.
. Народнот
Обикновенот
осесъст
оиотпоединдепу
татна10000жит
елиотдват
апола;т
о
обсъжда,приема,изменя,допълва и т
ълку
ва законит
еи т
о конт
ролира
дейст
вият
анаминист е.Великот
рит о(на10000ду
шидвамадепу
тат
и)сесвиква
самовчет чая:Първо,заот
ирислу стъпваненанякоячастотт
ерит а.Вт
орият оро,
заизменениеилиревизиянаКонст
иту а.Трет
цият о,заизбираненановдържавен
г
лава в слу
чай на вакант ол.Чет
ен прест върт
о,за избиране на рег
ент
и,ако
прест
олонаследникътеощенепълнолет
ен.
Бълг
арскат
а държава е монархия наследст
вена и конст
иту
ционна,с
народно правит
елст
во.Държавният г
лава предст
авлява държават
а;т
ой е
върховенначалникнавсичкивоеннисили,имаправодасмекчаваналоженот
о
наказаниенакриминалнипрест
ъпници.Правот
ообаченаамнист
ияипомилване
наосъдениминист
ринеенег
ово,анаНароднот
осъбрание.Разпоредбит
ена
държавния г
лава имат сила само в т
акъв слу
чай,ког
ато са подписани от

надлежнит
еминист
ри,
коит
опоематот
говорност
тазат
ях.
Изпълнит
елнат
а власт принадлежи на Минист
ерския съвет
,койт
о се
съст
ои от всички минист
ри.Един от т
ях по избор на държавния г
лава се
назначавазаминист
ър-
председат
ел.Минист
рит
есеназначаватиу
волняватот
държавния г
лава (
разбира се,с ог
лед силат
а на полит
ическит
е парт
ии)
.
Минист
рит
есаот
говорнипреддържавнияг
лаваиНароднот
осъбраниесъвку
пно
завсичкиобщимерки,
коит
отевзематиличновсякойединзавсичко,
коет
отой
извършвапоу
правлениет
онаповеренат
анемучаст
.Народнот
осъбраниеможе
дапредаваминист
рит
енасъдзаизмянанаот
ечест
вот
оилинадържавнияг
лава,
занару
шениенаКонст
иту
цият
а,запредат
елст
воилинякаквавреда,причинена
надържават
азаличнаполза.Минист
рит
есесъдятотспециалендържавенсъд,
съст
авътнакойт
осеопределясъсзакон.
Товасаосновнит
еположениянаКонст
иту
цият
а.Съст
авенаотхорамлади,
довчерашнироби,жаднизасвобода,т
яимахаракт
ерповеченадекларацияза
свободат
аиправат
аначовекаиг
ражданина.Отнеясевижда,чекнязътт
рябва
самодацару
ва,
нонеидау
правлява.
Конст
иту
цият
а се приела окончат
елно и подписала от Учредит
елнот
о
събраниевТърновона16април1879г
.Същот
осъбраниеодобрилост
олицат
ана
Бълг
ариядабъдеСофия.

Първовеликонародносъбрание.Избираненакняз

След т
ова дошъл ред да се избере княз на новат
а ст
рана.Кой е
кандидат
ът?Бълг
аринзат
акъвваженпостнямало.Акобилпит
анблаг
одарнияи
опияненотрадостнарод,т
ойбиказал:дабъдекнязнаБълг
арияг
рафИг
нат
иев,
г
енералГу
ркоиликнязДонду
ков-
Корсаков,койт
оспечелилнапълнонароднат
а

любов.Ру
скот
оправит
елст
вообачерешилобълг
арскияткнязданебъдеру
ски
поданик.Член3отБерлинскиядог
оворказвал:«
бълг
арскияткнязщесеизбере
свободно отнарода и щесепот
върди отВисокат
а порт
асодобрениет
о на
Великит
есили.Никойчленоту
правляващит
едомовенаевропейскит
еВелики
силинеможедабъдеизбранзакнязнаБълг
ария»
.Ру
скиятцарАлександърI
I
(3)
препоръчалзабълг
арскикнязг
ерманскияпринцАлександърБат
енберг .
На16април1879г
.сезакрилоУчредит
елнот
овеликонародносъбрание.
Надру
гияден17/
29сеот
крилоотДонду
ковПървот
овеликонародносъбрание,
избраноотнародана26март
,ощедокат
озаседавалоУчредит
елнот
о,пот
рима
предст
авит
ели на 10 000 ду
ши мъжко население.Първот
о велико народно
събрание,съст
авено от 221 ду
ши,почт
и всички членове от Учредит
елнот
о
събрание,ималозазадачадаизберекняз(4).Запредседат
елнаСъбраниет
обил
избран пак Ант
им I
.Заседаниет
о ст
анало при закрит
и врат
и.Ду
мат
а взел
т
ърновскиятмит
рополитКлименти след кат
о споменал няколко кандидат
и,
принц Рейси ВалдемарДат
ски,предложил закнязнаБълг
арияАлександър
Бат
енберг
.КнижовникътСлавейковподкрепилпредложениет
о.Всичкидепу
тат
и
ст
аналинакракаиединоду
шносвикове«
ура»и«
даживее»провъзг
ласилиза
бълг
арскикнязБат оАлександърI
енбергподимет .
Княз Бат
енберг бил в Берлин,ког
ато ст
анал изборът му
.Той бил
предизвест
енотру
скиядворпо-
ранозат
ова.Бъдещат
амузадачаг
онакаралада
сепозанимаемалкосполит
ическинау
ки,дасепосъвет
васнякоиг
ермански
юрист
и за пост
ановленият
а на Бълг
арскат
а конст
иту
ция,но особено слу
шал
хесенският
аенсъвет
никМенг
ес,нег
овръководит
елвбъднат
амут
върдеважна,
алаит
върдемъчнаслу
жба.Извест
енотберлинскияру
скипосланикзаизбора,
князАлександърот
ишълвРу
сия(
Ливадия)дасепредст
авинаимперат
ора.Там
прист
игналаи избранат
аотВеликот
о народно събраниедепу
тация (
Ант
им I
,
епископ Климент
,д-
рКонст
ант
ин Ст
оилови др.
),коят
омуподнеслаакт
ана

избора.
ПредидадойдевБълг
арияидаположиклет
ваАлександърт
ръг
налда
посет
ипо-
напред европейскит
едворове.Засвойсекрет
арвзелвсвит
атаси
члена отбълг
арскат
а,депу
тация,коят
о муподнесла избора,д-
р Конст
ант
ин
Ст
оилов,човекмлад,високоподг
отвенюрист
,родом отПловдив.Най-
първо
Александърпосет
илВиена,къдет
ообещалнаминист
ърАндраши,чест
рог
още
спазва Берлинския дог
овор,т
ъй кат
о бълг
арит
е правили разни пост
ъпки за
нег
овот
оизменение.ВБерлинт
ойбилпосрещнатотБисмаркспророческит
е
(5)
ду
ми:«
Идет
евБълг
ария,всещевиост
анепонеединприят
енспомен» .Сет
не
Александърпосет
илПариж.Лондон,РимиЦариг
рад.Голямвъпроссевъзбу
дил
кат
окакъвдасепредст
авиновияткнязнасу
лтана.Су
лтанътбилсюзерен,а
Александър— васал.Бит
рябвалопоследниятдасеоблечевт
урскидрехисфес
наг
лават
а,символнаподчинение.Обачет
ованест
анало.Ноит
ържест
вот
она
цариг
радскит
ебълг
аринеседопу
сналозарадилошот
онаст
роениенаизбяг
алит
е
от Бълг
ария т
урци.Князът се предст
авил на су
лтана в бълг
арска военна
у
ниформабезфесит
оваималохаракт
ерповеченапосещение,от
колкот
она
васалнапреданост
.Дост
ойнст
вот
о и чест
олюбиет
о наБълг
арияпри първат
а
крачкабилизапазени.
ОтЦариг
радкнязътзаминалзаБълг
ария.ВТърновот
ойприст
игналпо
време на един у
жасен пожар,койт
о помел цял кварт
ал,но при все т
ова
населениет
огоприелоснеопису
ем ент
усиазъм.Прит
ържест
венот
опосрещане
лику
ващият народ носел разни надписи.Между носещит
е лозу
нги бил и
познат ърновчанинСт
иятвечет ефанСт
амболов,койт
оособеновисокоиздиг
ал
своят
атабеласнадпис:«
ПомниЦелоку
пнаБълг
ария!
».Вобщиянароденвъзг
лас
нег
овиятвикт
аказвънливосеслу
шал,
чекнязътнеможелданесезаинт
ересу
ва
иданепожелаедасезапознаеснег
о.Тойсезапозналпо-
отблизоиснай-
силния
конст
иту
ционалист т
еорет
ик и подпредседат
ел на Учредит
елнот
о събрание

Пет
коКаравелов.На20юни,предвожданотпредседат
еляАнт
им I
,тойсеявил
във Великот
о народно събрание, пред коет
о положил у
становенат
а в
Конст
иту
цият
аклет
ваизакрилСъбраниет
о.
След няколко дни князът заминал за новат
а ст
олица София,поел
у
правлениет
онаст
ранат
аотДонду
ков-
Корсаков,
койт
осизаминалкъм20юлив
Ру
сиязаедносоку
пационнот
оправит
елст
во.

ГлаваI
I:Първистъпкиипървитрудности

Първотоминистерство(
5.VI
I.–24.XI
.1879г.
)

Първат
аработ
анакнязабиладасъст
авиминист
ерст
во.Сег
атрябвалода
сеизберат6ду
шиминист
рисъг
ласноКонст
иту
цият
а.Едносъмнениеведнаг
асе
възбу
дило:далибихасенамерили6ду
шибълг
аридапоематт
езиот
говорни
важнипост
овевноват
аст
рана?МаринДриновбилпоканен,
нот
ойот
казал.След
дълг
иразмишленияисъвет
икнязътрешилминист
рит
едабъдатбълг
ари,коит
о,
колкот
оидасахорановиинеопит
ни,всепакпо-
добрещепознаватнарода,
от
колкот
очу
жденци,особенору
си,коит
опоникойначиннебихамог
лидасе
справятст
олковадемократ
ичнат
аконст
иту
ция.Вт
ориятвъпросбилкоиименно
лицадасеназначат
?Приизработ
ванет
онаКонст
иту
цият
а,какт
оказахме,се
образу
вали две непримирими полит ечения: консерват
ически т ивнот
о и
либералнот
о.Първот
отечениевпредст
ават
анакнязабилопо-
солидно,
водачит
е
мубилиспо-
уст
ановениу
беждения,севропейскиманиери,коет
оег
аранцияза
у
мереност и избяг
ване на крайност
ите.А т
ова особено искали западнит
е
дипломат
и,коит
онаст
оявалидасезапазиБерлинскиядог
овор.Вт
орот
отечение

сепредст
авялоотдейцит
върдекрайни,
гот
овиданару
шаватвсякаквидог
овори;
лица,небрежнипообноски,облеклоибезникаквиманиеризау
правници.С
ест
ест
венат
а си прямот
а и неспрет
нат
ата ст
ойкапред княза,т
емуправили
т
върденеприят
новпечат
ление.«
Дост
аерисковано— симислелкнязът— дасе
повериу
правлениет
онат
иярадикали.
»Освент
оваималоединт
върдеделикат
ен
въпросзаразрешение.Конст
иту
цият
адаваланакнязат
итлат
а«Свет
лост
».Княз
Александър счел т
ая т
итла у
низит
елна,и пожелал да се замени с т
итлат
а
«
Височест
во»
.Кояпарт
иябибилапо-
склоннадамудадет
аят
итла?Отсвоит
е
част
ни съвет
ници князът разбрал, че т
ова мог
ат да направят само
консерват
орит
е със съг
ласиет
о на ру
ския посланик Давидов.При все т
ова
князътсеопит
ал дапомири двет
епарт
ии и дасъст
ави смесен кабинет
.Но
либералит
е от
казали. На 5 юли 1879 г
. князът назначил минист
ри от
консерват
орит
е:минист
ър-
председат
елиминист
ърнавът
решнит иТодор
еработ
Бу
рмов;на правосъдиет
о — Димит
ър Греков;на външнит и — Марко
е работ
Балабанов;нафинансит
е— Григ
орНачович;нанароднот
опросвещение— д-
р
Ат
анасович.За минист
ър на войнат
а бил назначен ру енерал Пьоmp
ският г
Димит
риевичПаренсов.Князътсезаобиколилисдру
гилицаотконсерват
ивнат
а
парт
ия(
д-рСт
оиловкат
очаст
енсекрет
ар,
П.Горбанов—у
чит
елпобълг
арски)
.

Въпросътзатитлатанакняза

Всички бълг
арски минист
ри въпреки Конст
иту
цият
а приели мълком
т
итлат
а«Височест
во»и т
акаг
отит
улу
вали.Само военниятминист
ърправил
опозиция по т
ози въпрос,кат
о казвал,че т
рябва да се издаде заповед до
войскат
а за новат
атит
ла,а понеже т
ова било прот
ив Конст
иту
цият
атой
наст
оявал,чеенеобходимопо-
напреддасепроизнесеНароднот
осъбраниеида

сеизмениКонст
иту
цият
аиедват
огавадасеиздавазаповеддовойскат
а.Ит
ъй,
бълг
арит
е минист
ри без разрешение т
иту
лували княза «
Височест
во»
,коет
о
правили и дипломат
ическит
е аг
ент
и,а военният минист
ър и офицерит
его
т
иту
лували«
Свет
лост
»,коет
омубилот
върденеприят
но.Пот
овавремекнязът
билна22–г
одишнавъзрастинеможелдаразбере,чепромянанат
итлат
аможе
данаправисамоВеликот
онародносъбрание,доког
атот
рябвалодасепот
ърпи.
Тойобаченеискалдаизчака.Консерват
орит
еминист
ри—хорапримирит
елнии
г
ъвкави,с принципа:«
Князът г
о иска» — намерили т
ова нару
шение на
Конст
иту
цият
азанесъщест
вено,обаченесмеелидапоематот
говорност
тадаг
о
наложат на военния ру
ски минист
ър.От т
ова се възползвала Либералнат
а
парт
ия,
коят
озабилат
ревог
азанару
шениенаКонст
иту
цият
аиповдиг
наласилни
прот
ест
ипрот
ивминист е(6).Тоянещаст
рит енвъпросзат
итлат
а,наг
леддребен,
имал обаче т
върде г
олямо влияние какт
о за от
ношениет
о на княза към
либералит
е,т
акаизабъдещит
еот
ношениямеждукнязаивоеннит
е.Тойст
анал
причинаизапървит
етърканиясру
скот
оправит
елст
во.

СпречкваненакнязасРусия

Военниятминист
ърпост
оянносъобщавалвРу
сиязасръднят
анакнязапо
т
оявъпросиискалнаст
авления.Отдру
гаст
рана,
князътощевГерманияобещал
нанякоиг
ерманскиофицери— първо,давъведепру
скит
евоеннинаредбии
вт
оро,дапоспираилинеу
трализиранамереният
анару
скит
евоенникръг
ове,
коит
омног
одържалидаиматт
евръцет
есибълг
арскат
авойска.И понеже
военниятминист
ърсевъзпрот
ивилнат
оваиу
волнилняколкоофицери,безда
вземесъг
ласиет
онакняза,конфликт
ътизбу
хнал.Князътнесмеелдау
волни
минист
ъра,койт
обил назначен отру
скот
оправит
елст
во,защот
о конфликт
ът

можелдасеизост
ри.
Тог
аваест
ест
веновъзникналопит
анет
о:князътнезависимлиеиползва
лисеспрерог
ативат
адаот
страняванеприят
нияминист
ърилит
овазависиот
факт
ориизвънст
ранат
а,непредвиденивКонст
иту
цият
а?Ет
опървот
осемеза
недоразу
мениенакнязасру
скот
онаст
ойничест
во.Вт
орапричиназаспречкване
бил въпросът за пост
рояване на железницит
е. Авст
рийският посланик
Кевенхюлер,поддържанотдру
гит
епосланици,искалнай-
първодасепост
рои
между
народнат
алинияИхт
иман— София— Цариброд,кат
онай-
необходимаи
съг
ласноБерлинскиядог
овор,
скоят
одасеу
леснятсъобщеният
амеждуВиенаи
Цариг
рад. Военният минист
ър и ру
скит
е дейци пък били довели един
предприемачинаст
оявалидасепост
роипърволиният
аСофия— Свищовили
Ру
се,за,да се осъщест
ви пряка и бърза връзка междуБълг
ария и Ру
сия.
Ест
ест
вено,в т
ова искане на ру
сит
е западнит
е дипломат
и съг
ледали някои
подозрит
елнинамерениянаРу
сияидейст
валипредкнязаиправит
елст
вот
ода
сеот
хвърлит
озипроект
.Трет
ивъпросзамъчнот
иисеоказалиформиранет
она
войскат
а.Докат
оКевенхюлериАнг
лиясмят
али,
чеБълг
арият
рябвадаимасамо
жандармерия и милиция за поддържане на вът
решния ред,ру
скиятвоенен
минист
ър орг
анизирал ист
инска военна сила,пост
оянна редовна войска,
напълнопообразецнару
скат
авойска,
сру
скищатиру
скакоманда,
изпълнявана
на ру а на редовна войска(7) се видяла подозрит
ски език.Уредбат елна за
европейскат
а прот
ивору
ска дипломация.Князът
,млад и пърг
ав кавалерист
,
обичалвойскат
аижелаелдаяу
редипог
ерманскит
еизисквания.Разног
ласиет
о
между г
енерал Паренсов и княза по полит
ическит
е и военнит
е схващания
измъчвалоинервираломладияичест
олюбивпринц.Кат
осебоялмног
оотРу
сия
инеискалдасинавлеченемилост
танаАлександърI
I,акоразрешивъпросит
е
споредсвоит
еразбирания,князътходилняколкопът
ивРу
сияисполу
чилда
изг
ладинякоисъмненияинедоразу
мения.ЦарятОсвободит
елобичалкнязаи

зат
овабилг
отовдаизпълнимног
оотнег
овит
еискания.

Консервативниятдухнаправителството

Ноивъввът
решнот
оположениенаст
ранат
аималонерадост
нифакт
и.
Наист
ина, от
начало новит
е минист
ри се заловили мног
о енерг
ично и
самост
оят
елно да у
редят поверенит
е им у
чреждения,заварени от ру
скот
о
оку
пационно правит
елст
во. Трябвало да се у
реди на първо мяст
о
админист
рацият
а,кат
о се избег
не излишния формализъм и безплоднат
а
писаница,свойст
вена на ру
скот
оуправление.За у
реждане на финансит
еи
съдилищат
асеизбралнеру
ски,аевропейскиобразец;същот
обилоспощит
е,
просвещениет
оит
.н.Минист
рит
еискаливът
решнодау
силятвласт
танакнязав
у
щърбнанароднот
опредст
авит
елст
во,авъншнодасближатБълг
ариясАвст
ро-
Унг
арияиАнг
лия.Минист
ърНачович,единбезу
словнохит
ър,у
мен,предпазлив
бълг
арскипат
риот
,възпит
анвъвВиена,обичалРу
сиясамокат
оосвободит
елка,
аладържалБълг
арияпомног
опричинидаст
оидалечотнея.Правит
елст
вот
осе
обявилопоот
ношениенажелезопът
ниявъпроспрот
ивру
скияпроект
.Тот
айно
подкрепяло княза в ст
ремежамудасеизкопчи отру
скот
о наст
ойничест
во.

Ру
ският посланик Давидов,арист
ократ по нрави и у
беждения,презирал
бълг
арит
еист
оват
върдеу
леснявалпрот
ивору
скот
отечение.Недалновидени
нет
акт
ичен,т
ой поддържал консерват
орит
е прот
ив либералит
е,кат
о че ли
Бълг
арияеру
скаг
уберния.
Въпрекивсичкиу
силияправит
елст
вот
онемог
лодаспечелипопу
лярност
среднарода.Понежеизлизалоотслабаг
рупанаВеликот
онародносъбрание,т
о
се смят
ало от опозицият
а за неконст
иту
ционно.А щом допу
снало т
итлат
а
«
Височест
во» вмест
о«Свет
лост
»,по непредпазливост нег
овият в.«
Вит
оша»

започналдат
иту
луваминист
рит
е«Превъзходит
елст
во»
,нещонедопу
стимоот
Конст
иту
цият
а,зат
оваопозицият
агонареклаклет
вопрест
ъпно,
народоомразнои
злост
орно.Освенсилнияибезцензу
рният
оннавест
ницит
евразличниг
радове
започналидаст
аватмит
инг
и,накоит
обилизаклеймяваниминист
рит
еснай-
ост
риду
мииизрази.Всъщот
овремевИзт
очнаБълг
арият
урскот
онаселениесе
опит
алодавъст
анепрот
ивбълг
арскат
авласт
;появилисег
олемит
урскичет
и,
коит
о извършили пакост
и и насилиянад бълг
арит
е.Веднаг
абилаизпрат
ена
младат
абълг
арскавойскасъсзадачадапот
ушивъст
аниет
о.

Първообикновенонародносъбрание.Бламиранена
правителството

Правит
елст
вот
оразпоредилодасепроведатизборизаПървообикновено
народносъбрание,алаизборит
еизлезливползанаопозицият
а.Минист
ерскат
а
кризабилафакт
.Обачекнязътзадържалминист
рит
е,т
ъйкат
оформалнонебило

изказанонедовериекъм т
ях.Ог
орченотрезу
лтат
аотизборит
е,князътпърво
намислил данесвикваСъбраниет
о,но сет
нерешил даот
мени (
суспендира)
временноКонст
иту
цият
а.Зат
овасеобърналзаподкрепакъм ру
скияцар,ала
полу
чил от
каз. Тог
ава князът и минист
рит
е се опит
али да привлекат
болшинст
вот
оотНароднот
осъбраниенасвояст
рана.
На 21 окт
омври 1879 г
.князът от
крил Първот
о обикновено народно
събраниет
върдет
ържест
вено.Причет
енет
онат
роннот
ословост
аналаедна
слу
чка,
коят
опоказала,
чебълг
арскит
елибералипознаватфренскат
ареволюция:
князътпрочелречт
асиседналнат
ронасискалпакнаг
лава,докат
онароднит
е
предст
авит
елит
рябвалодаслу
шатправи.Довчерашнит
еробисеобидилиотт
оя
монархически маниери прот
ест
ирали.Ощенеизлязъл князътотврат
атана

Събраниет
о,нет
ърпеливит
е либерали начело със Ст
амболов извикали «
Долу
правит
елст
вот
о!»
.Запредседат
елнаКамарат
абилизбранопозиционниятводач
Пет
коКаравелов.Никаквосъмнениенеост
анало,чеправит
елст
вот
ощебъде
бламирало.Минист
рит
еискалидасеизбавятотСт
ефанСт
амболов,койт
обил
най-
необу
зданият
. Те предложили да бъде касиран изборът му
, понеже
Ст
амболовнямализискванат
аотКонст
иту
цият
авъзраст30г
одини.Ст
амболов
сезащит
авалу
порит
оиизвънреднокрасноречиво,макаркау
зат
амуданебила
права.Събраниет
о приело Ст
амболов за законен предст
авит
ел и г
ласу
вало
недовериенаминист
рит
е,коит
осиподалиост
авкат
а.Князътсеядосал,защот
о
т
рябвалодасеобърнекъмКаравеловзасъвет
.Обачет
ойсебоялотнег
о,мразел
г
о,наричалг
о«червен»и«
них
илист
-анархист
».Князътсезасег
налнай-
вечеот
от
говоранат
роннот
ослово,г
ласу
ванотСъбраниет
о,собръщениет
о«Свет
лост
»,
какт
обиловКонст
иту
цият
а,ане«
Височест
во»
.Зат
оват
ойот
казалдаприеме
от
говоранат
роннот
о слово.Какво дасеправи?Князътрешил даразпу
сне
Събраниет
о,нот
рябвалодаполу
чипредварит
елносъг
ласиет
онаимперат
ора.
Ру
скиятпредст
авит
елДавидоводобрявалплананакняза,
новоенниятминист
ър
Паренсовидру
гивлият
елниру
снаци(
адют
ант
ътШепелев)пишелинару
скот
о
правит
елст
во,
чеКаравеловидру
гарит
емунесанит
онихилист
и,нит
оанархист
и,
а са бълг
ари либерали,коит
о желаят да се у
правлява ст
ранат
аточно по
Конст
иту
цият
а.Колкот
осеот
насядот
итлат
а«Височест
во»
,либералит
еобещават
даяприематпозаконодат
еленред.Пожеланиенару
скот
оправит
елст
вокнязът
сеопит
алощеведнъж дасъст
ависмесенкабинетотконсерват
ориилиберали,
нонесполу
чил.
РазтуряненаПървотообикновенонародносъбрание.Кабинетна
митрополитКлимент

На 24 ноември князът разт

урил Камарат
а.Указът бил прочет
ен в
Събраниет
о под опозиционнит
е викове:«
Да живее бълг
арскиятнарод!
»«Да
живееКонст
иту
цият
а!»
.Враждебниманифест
ациинесенаправили.
рополит Климент за минист
Князът повикал Търновския мит ър-
председат
ел и съст
авил нов консерват
ивен кабинет о влизали:Марко
.В нег

Балабанов,Димит
ърГреков,ТодорИкономов,Григ
орНачович,Христ
оСт
оянов.
Назначени били нови избори за Народно събрание. Вярвало се, че
благ
оразу
мниятипопу
ляренвладикащеу
мирот
ворист
раст
итеищесъздадепо-
у
меренот
ечение,
нот
ованесепост
игнало.
Князът заминал за Ру
сия.Два месеца се бавил т
ам.Оплакал се от
демократ
ическат
а конст
иту
ция и от либералнот
о наст
роение у бълг
арит
е.
Императ
орът г
о приел добре,насърчил г
овт
руднат
а муработ
а и от
зовал
неприят
ния му военен минист
ър г
енерал Паренсов. В един разг
овор с
панславист
а консерват
ор Кат
ков князът полу
чил насърчение да от
мени
Търновскат
а конст
иту
ция и да поеме у
правлениет
о в ръцет
е си за няколко
г
одини,
докат
осевидикакваконст
иту
циящебъдеполезназабълг
арит
е.Кат
осе
нау
чилзат
ова,императ
орътказал:«
Небива»
.Занег
оощенебилодоказано,че
Конст
иту
цият
аепричиназалошот
оуправлениенаБълг
ария.

Второнародносъбрание.Либералноминистерство.Драган
ЦанковиПеткоКаравелов(
24.I
II.
–28.X.1880г.
)

Ст
оя съвет князът се върнал в София.Изборит
е за ново Народно
събрание ст
анали и либералит
е дошли с още по-
голямо болшинст
во.Да се
разт
уряот
новоКамарат
абилонемислимо.Въпрекимладежкит
есивку
совеи
мечт
икнязъткапит
улирал.ЕпископКлиментподалост
авкаикнязътповикал

либералит
е (
24 март 1880 г
.). Цанков, кат
о по-
стар по възраст
, заел
председат
елст
вот
о.Каравелов,ист
инскиятводачналибералит
е,заст
анал до
нег
окат
оминист
ърнафинансит
е.Тишевст
аналминист
ърнавът
решнит
еработ
и.
Гюзелев— напросвещениет
о,ру
скиятГенералЕрнротнавойнат
а.Славейков
заел председат
елст
вот
о в Народнот
о събрание.Минист
рит
есесъг
ласили,че
т
итлат
анакнязат
рябвадасеизмени.Събрали съпарт
изанит
еси начаст
но
заседаниеиг
иубеждавали,чет
итлат
аимамежду
народнозначение,чекнязът
имал т
ая т
итла по рождение,чевсички дипломат
ически аг
ент
иупот
ребяват
«
Височест
во»ичеког
атоКонст
иту
цият
асеизработ
вала,бълг
арит
енезнаели
какват
итлащеносикнязътим,аинеразбиралимежду
народнит
етънкост
ис
т
итлит
е на държавнит
еглави.Промянат
а на т
итлат
а не била у
низит
елна,а
дост
олепна за народа.Тържест
венот
о признаване на т
итлат
а ст
анало при
г
ласу
ваненаот
говоранат
роннот
ослово.Докладчикътзапочналсобръщениет
о
«
ВaшeВисочест
во»(
вмест
оСвет
лост
)бу
ряотръкоплясканияпот
върдиларолят
а
на Събраниет
о и виковет
е:«
Да живеекняза!Да живееНег
ово Височест
во!
»
задоволиликнязовот
ожелание.
Макарчевсичкост
итлат
асесвършилоблаг
ополу
чно,
князътнеможалда
сесближисЦанковилибералит
е.Първат
апричинабилалипсат
анавежливости
ет
икетвобръщеният
аимкъмкняза.Хора,
излезлиотеснафскиродовеиот
расли
принай-
мизернииг
рубиу
словия,
свикналидаг
оворятнецензу
рно,
дасеобличат
безвку
сно,дори небрежно,снет
ърпими ръкомахания,т
евинаг
и от
блъсквали
чу
вст анамладиякняз(8).Къмт
ват овасеприбавилаиомразат
акъмлибералит
е
отнякоипосланици,особеноавст
рийскияКевенхюлер,койт
осест
раху
вал,че
младат
а Либерална парт
ия, т
върде бу
йна, революционно наст
роена,
високопат
риот
ична,щеизиг
раекнязаинякоянощ щеу
дарикракнаБерлинския
дог
овор.Кевенхюлер пазел ст
ату
квот
оиг
ледал пост
оянно да вну
шава у
бълг
арит
ест
рахотРу
сия.Дру
гит
еВеликисилипо-
малкосеинт
ересу
валиот

Бълг
ария.Подир Авст
ро-
Унг
ария по-
голям инт
ерес към малкот
о княжест
во
показалаАнг
лия.ТясъщосебояладанебиРу
сияспомощт
анабълг
арскат
а
войскадаосъмнеединденпредврат
итенаЦариг
рад.Нейниятпредст
авит
елв
Софияобачесеу
бедилчрезКаравелов,чебълг
арит
есанай-
малкоразположени
даст
анатру
скаг
убернияилидаслу
жатнару
скит
еинт
ереси.Целиятбълг
арски
народ обожавал Александър I
Iи ру
ския народ заради великит
е жерт
ви,но
либералит
е,какт
оиконсерват
орит
е,мног
одобрезнаелиру
скит
епорядки,не
обичали безот
говорнат
а админист
рация,безправиет
о,зат
оченият
а в Сибир и
никой отт
ях не приемал лозу
нга на ру е славянофили:«
скит Самодържавие,
задължит
елноправославие,
между
славянскиру
скиезик»
.
Ит
ъй,върхубълг
арския княз и бълг
арскит
е правит
елст
ва отсамот
о
начало дейст
вали двепрот
ивоположни влияния:изт
очно (
руско)— Бълг
ария
безу
словно да върви със своят
а освободит
елка и западно (
европейско)—
Бълг
ариядасепазиотру
скат
аопекаидаследвапът
янаевропейскат
аку
лту
ра.
Вт
иядвепрот
ивоположнивлияниябълг
арит
етрябвалоизку
снодаседвижат
.
Изобщоиконсерват
орит
е,какт
оилибералит
е,клонелииликъмИзт
ок,иликъм
Запад,споредсъдейст
виет
оисъчу
вст
виет
о,коет
ополу
чавалиотеднат
аилиот
дру
гат
а ст
рана за власт
та и за у
правлениет
о на ст
ранат
а.Наст
роениет
о се
изменило,ког
атосезабелязало,чедаденидипломат
ижелаятдасемесятвъв
вът
решнит
еработ
инаКняжест
вот
оидапречатнаеднапарт
ия,
задаподпомаг
ат
дру
га,или пък изобщо се прот
ивопост
авят на общобълг
арския идеал —
Целоку
пнаСанст
ефанскаБълг
ария.
ГлаваI
II:ОтменяненаКонституцията.Пълномощия

Борбамеждукнязаилибералите

Вт
орот
ообикновенонародносъбраниепродължилоработ
атаси.Тосе
заелодаизработ
ипървит
еосновнизакони.Либералит
енесеот
личилисг
оляма
т
олерант
носткъм прот
ивницит
еси.Тезапочналидасиот
мъщаватикасирали
най-
виднит
еконсерват
ори,коит
обезсъмнениеимализаслу
гикъм бълг
арския
народ,кат
о Евлог
и Георг
иев,Димит
ър Греков и дру
ги.С т
ова т
е изост
рили
омразат
аист
раст
итедокрайност
.Новсепакт
егласу
валинякоит
върдеполезни
и навременни закони:за админист
рат
ивнот
о делене,за десят
ъка,закона за
издръжканау
чилищат
а,засечененамонет
иит
.н.Либералнат
апарт
ия,
залаг
ала
дау
спокоивът
решност
ранат
а.Новиятру
скивоененминист енералЕрнрот
ърг ,
по народност финландец,взел сиг
урни мерки срещу въст
аналот
оту
рско
население в Ту
злу
ка.От дру
га ст
рана,външнит
е полит
ически у
словия още
вълну
вали народа.Ту
рциясъздавалат
рудност
и по определяненаг
раницат
а:
наст
роениет
о за обединение не се у
таложвало.В Анг
лия дошъл на власт
Гладст
он,койт
осъст
авил либерално минист
ерст
во.Гладст
он бил прият
ел на
бълг
арит
е.Народнот
осъбраниег
опоздравилосвъзт
орженат
елег
рама,
накоят
о
т
ой от
говорил,че желае г
орещо щаст
ливот
о бъдеще на бълг
арския народ.
Бълг
арит
еобяснилит
овакат
оразположениенановот
оанг
лийскоправит
елст
во
завъзобновяваненаСанст
ефанскаБълг
ария.Образу
валсекомит
етнадейциот
Бълг
ария и Ру
мелия,койт
о да съст
ави план за съединениет
о.Едно т
айно
събраниебилосвикановСливен(
май1880г
.),накоет
оприсъст
валиСт
ефан
Ст
амболов и Георг
и Живков отНароднот
о събрание.Князътсъчу
вст
вал на
съединениет
о,защот
отърсилнякоесъбит
ие,коет
одаг
опопу
ляризирамежду
народа. Европейскит
е дипломат
и обаче у
сет
или и предпазили княза и
правит
елст
вот
оотнеобмисленаиприбързанапост
ъпка.Прот
ивсъединениет
о
особеносеобявилаРу
сия.Цанковвзелнейнаст
ранаист
оваспечелилг
олямот
о

неразположениенакняза.НоЦанков,
рязъкиу
поритвот
ношеният
асисчу
ждит
е
държави,
предизвикалнеприят
елст
вот
онаТу
рция,
наАнг
лия(
защот
оот
казалда
ку
пижелезницат
аРу
се— Варна)
,наГермания,ФранцияиособенонаАвст
ро-
Унг
арияповъпросазажелезопът
нат
алинияЦариг
рад—Виенаирег
улацият
апо
нава(9).ПоисканенаАвст
Ду ро-
Унг
арияЦанковбилприну
дендаподадеост
авка
отПредседат
елст
вот
оиминалнаВът
решнот
оминист
ерст
во.Вмест
онег
оначело
на правит
елст
вот анал Пет
о заст ко Каравелов (
28 ноември 1880 г
.).
Обст
оят
елст
ват
а се ст
екли т
ака,че Каравелов от
ишъл в Ру
сия.Там т
ой се
срещнал с императ
ор Александър и ру
скит
е минист
ри,пред коит
о бил
предст
авензарадикал,анархист
,нихилист
.Каравеловсеоправдалиспечелил
благ
оволениет
о на императ
ора, койт
о одобрил нег
овит
е възг
леди за
у
правлениет
онаБълг
ария.Алакат
осевърналвБълг
ария,Каравеловзаварил
еднаг
рупалиберали,хорамладиикрайни,сг
отовизработ
енпроектзанова
репу
бликанскаконст
иту
ция.КнязАлександърсилносеразт
ревожил,
кат
овидял,
чеКаравеловневземарешит
елнимеркипрот
ивт
оват
ечение.Вт
уйвреме(
1
март1881г
.)ст
аналоу
бийст
вот
онаЦаряОсвободит
елАлександърI
I.Младии
безразсъднибълг
арилибералиодобрилиу
бийст
вот
о,понежет
обилоу
дарсрещу
ру
скияцаризъм.Товаощеповечеразт
ревожилокняза,койт
овинаг
инамирал
защит
аузаг
иналияцар.Запог
ребениет
окнязътот
ишълвПет
рог
рад,
оплакалсе
на новия цар Александър I
II
,предст
авил Бълг
ария кат
огнездо на крайни
елемент
и,анархист
и,нихилист
иит
.н.иразвилст
арат
асимисълдаот
мени
(
суспендира)Търновскат
аконст
иту
ция.Следкат
овзелсъг
ласиет
онавлият
елни
дейци,князътзаминалзаБерлиниВиена,къдет
оособенозлебилинаст
роени
прот
ивлибералит
еиг
онасърчиливнамерениет
омудаот
мениКонст
иту
цият
а.
Преврат.ГенералЕрнрот(
27.I
V–1.VI
I.1881г.
)

Кат
осезавърналвБълг
ария,князътповикалвоеннияминист
ърг
енерал
Ернрот
, койт
о мразел до смърт либералит
е, назначил г
о за минист
ър-
председат
ел,
уволнилКаравеловисъст
авилминист
ерст
воотконсерват
ори.Сам
Ернротзаел т
ри минист
ерст
ва:на Войнат
а,Външнот
о и Вът
решнот
о.Георг
и
Желязкович полу
чил Финансит
е,Порфирий Ст
амат
ов — Правосъдиет
о,а д-
р
Конст инИречек(10)—Просвещениет
ант о.

Желязкович и Ст
амат
ов били чу
жди поданици, без заслу
ги към
бълг
арскот
ообщест
воибезособенидарбидау
пражняватблаг
отворновлияние
запрокарваненаспециалнат
аполит
иканакняза.Д-
рКонст
ант
инИречек,по
народност чех,син на баща минист
ър в Авст
ро-
Унг
ария,арист
ократ по
възпит
ание,авт
ор на първат
а нау
чна книг
а«Ист
ория на бълг
арит
е»,бил
попу
ляренкат
оист
ориог
раф междуобразованит
ебълг
ари,ночу
ждподаник,с
г
олямоконсерват
ивнонаст
роениекъмвът
решнот
оположениенаБълг
ария.
Всвоит
еполит
ическидомог
валиякнязАлександърсеопрялнаг
енерал
Ернрот
,в ког
ото имал пълна вяра,чечрезполицият
аи войскат
а хит
рияти
енерг
ичен финландец щеу
спееда създадет
раен вът
решен мир и ред,кат
о
пост
авилибералит
енамяст
отоим.Повъншнат
аполит
икат
ойу
своилмнениет
о
нанемскит
еси съвет
ници (
Менг
ес,Шефер,Кевенхюлери др.
).Князътиздал
прокламация,в коят
о кат
о изт
ъквал,че Конст
иту
цият
а е неприложима,че
досег
ашнот
оуправление по нея е «
дискредит
ирало» Бълг
ария външно и я
«
дезорг
анизирало»вът
решно,съобщавал,чесвикваВеликонародносъбрание,
пред коет
отой слаг
а коронат
а си.Само ако Великот
о народно събрание
у
пълномощикнязаза7г
одинидау
правляванепоКонст
иту
цият
а,аподру
ги
наредби,необходимизаст
абилнот
оуправлениенаст
ранат
а,т
ойщялдаост
ане;
инакт
ойсеот
казвалотпрест
ола.
Либералнат
а парт
ия била сразена. Ала веднаг
а т
я се опомнила,
приг
отвиласезаборбаииздаласледнияпозивкъм народа:«
Същест
вуващит
е

дог
овори между княза и народа са разкъсани!Законнот
о правит
елст
во е
у
волнено и заменено с незаконно и чу
ждоземно;народнат
а воля насилена,
свободат
анасловот
озаду
шена»
.Товапредизвикалоарест
инабу
йнипарт
изани
иЕрнрот
оват
аполициясепроявилапору
скиобразецскамшиквръка.Борбат
а
налибералит
есеразшириласрещуРу
сия,
чиит
оофицери,
чрезвичайникомисари
и предст
авит
ели,помаг
али на княза и на консерват
орит
е да у
нищожат
демократ
ичнат
аКонст
иту
ция.Орг
анизиранибилиотполицият
аред събрания,
депу
тации,коит
осеявявалипредкнязадамузасвидет
елст
ватверност
таси.
Мног
оотт
ълпит
епредвождалСофийскиятвладикаМелет
ий.

Второвеликонародносъбрание(
1юли1881г.
)

Изборит
е за Вт
орот
о велико народно събрание се извършили при
разпалени ст
раст
и,т
ерор и лични аг
итации на самия княз,койт
о обиколил
важнит
еградовевБълг
ария,
придру
женотру рово(11).На1юли
скияпосланикХит
1881г
.сеот
крилоВт
орот
овеликонародносъбраниевСвищов.Запредседат
ел
наСъбраниет
обилизбранмит
рополитСимеонПреславски.Князътст
оялнаедно
ду
навско параходчепод параи чакал или благ
оприят
но решение,или даси

замине.Избранит
е шефове на Либералнат
а парт
ия не били допу
снат
ив
Събраниет
о.Знаейкизарешениет
онакняза,
Събраниет
обезвсякаквог
ласу
ване
приелоследнот
опост
ановление,
приг
отвеноотг
енералЕрнротиобнародванопо
-
ранов«
Държавенвест
ник»
:
«
На бълг
арския князАлександър седава извънредно пълномощиеза
седем г
одини.През т
ова време т
ой ще издава нови наредби,ще създава
у
чреждения(
Държавенcъвem)ищевъвеждаподобрениявъввсичкиклоновена
у
правлениет
о.
Доизт
ичанет
онат
озисроккнязътщесвикаВеликот
онародносъбраниес
едничкат
а задача да ревизира Конст
иту
цият
а въз основа на създаденит
е
у
чрежденияидобит
ияопит
...
».

Князът— министър-
председател(
1.VI
I.1881–23.VI
.1882г.
)

В същияден г
енерал Ернротси подал ост
авкат
аи заминал заРу
сия.
Князътненазначилнег
овзамест
никзаминист
ър-
председат
ел,
азаминист
ърна
вът
решнит
е работ ският военен комисар Ремлинг
и бил назначен ру ен. За
минист
ърнавойнат
абилназначенру енералКрилов,азаминист
скиятг ърна
външнит и— д-
еработ рВълкович.Минист ед-
рит рЖелязковичнафинансит
еид-
рИречек— напросвещениет
озапазилимест
атаси.Вот
съст
виет
онаминист
ър-
председат
елкнязАлександърискалдаръководиличноновот
оправит
елст
во.
Всекиминист
ърсезаловилдау
реждасвоет
оведомст
вопоевропейскиобразец.
Д-
рИречексъст
авилпървит
епрог
рамизау
чилищат
а.Тойзаварилиизвикалот
Чехиямног
оучит
елипомат
емат
ика,рису
ване,лат
инскиидру
гипредмет
и,зада
заемат вакант
нит
е мест
а. Желязкович въвеждал практ
ически финансови
наредби.РеформиралосеВъншнот
оминист
ерст
воотВълковичисеобърнало

особеновниманиевърхурешениет
онавъпросазаот
купу
ваненаизост
авенит
е
т
урскичифлициотнаселениет
овт
ях.Скорообачесеявилинедоразу
мения:една
ру
скакомпаниясъссъдейст
виет
онару
скияпосланикХит
ровоискаладавземе
пост
ройкат
анажелезницат
аРу
се—София;
дру
гакомпания—френско-
бълг
арска
(
Гюю-
Хаджиенов)съссъдейст
виет
о наконсерват
орит
еискаласъщат
алиния.
Борбат
а почнала и се пренесла в двореца,къдет
о князътпредседат
елст
вал
Минист
ерскиясъвет
.Спорътсеизост
риликонсерват
орит
есескаралисХит
рово
иру
сит
е.Отдру
гаст
рана,авст
рийскиятпосланикБу
рияннапомнилнакняза

поддръжкат
а,коят
оАвст
ро-
Унг
ариямуправиипоискалпърводасепост
рои
между
народнат
алиния.Князътст
оялпосредт
ияисканиянерешит
елно:обичал
Авст
ро-
Унг
ария,носебоялотРу
сия.НамесиласеиАнг
лиязаот
купу
ванена
железницат
а Ру
се — Варна.Вът
ре в ст
ранат
а не било спокойно.Цялат
а
инт
елиг
енциясевълну
вала.Голямспор,
стиг
ащ доомраза,
станалмеждукнязаи
Хит
ровозасъст
аванаДържавниясъвет
.Либералит
есевъзползвалиотт
ова.
Оценявайки проект
ирания съвет кат
о крепост на реакция и безправие,
либералит
енападналибезпощадновсичкит
емут
ворци.Въведенат
апот
урски
закон цензу
ра спряла вест
ницит
е им.Каравелов и Славейков избяг
али в
Пловдив,пост
ъпилит
амг
имназиалниу
чит
елиипочналидаиздаватвест
ницис
бу
йни,изобличит
елни ст
атии.Вълненият
а от двет
е ст
рани на Балкана се
засилвали.Всичкомладо— у
чит
ели,у
ченици,офицери,чиновницивБълг
арияи
Ру
мелиясъчу
вст
валоналибералит
е.ЦанковвСофияподклаждалвълнениет
ои
проповядвал революция. Правит
елст
вот
о г
о инт
ернирало във Враца, но
младежт
атам муу
строилат
ържест
венопосрещане.Вцялат
аст
ранапочнали
мит
инг
иипрот
ест
ипрот
ивзат
очениет
онаЦанков.Искалосеосвобождаванет
о
му
.Григ
ор Начович замест
ил омразния Ремлинг
ен в Минист
ерст
вот
о на
вът
решнит
е работ
и,но въпреки у
силият
а си не можал да се бори срещу
народнот
о нег
оду
вание.Цели т
ълпи либерали отразни г
радове т
ръг
нали за
Врацадасепоклонятнаст
радалеца,нареченвече«
свет
ияст
арец»
.Депу
тации
прист
игалипосъщиявъпросидокняза.Междут
оваобт
егнат
ост
тамеждукняза
иХит
ровоощеповечесеизост
рила.Поводизат
оваималомног
о,междудру
гот
о
идалиБълг
ариядау
леснявару
скит
едоброволци,коит
оот
ивализавъст
аниет
о
наБоснапрот
ивАвст
ро-
Унг
ария.Хит
ровопочналдасъчу
вст
ваналибералит
е,
коит
оотденнаденст
аваливсепо-
силни.Князътсеизплашилиот
ишълвРу
сия.
Там т
ойизходат
айст
валотимперат
ораХит
роводасеот
зове,дасеизпрат
ятв
Бълг
арияг
енералит
еСоболевиКау
лбарссцелдаоздравяту
правлениет
о.

Правителствоотрускигенерали

На 23 юни 1882 г
. се съст
авило ново минист
ерст
во, наречено
Минист
ерст
во на ру
скит
егенерали и консерват
орит
е,а именно:минист
ър-
председат
елиминист
ърнавът
решнит
еработ
игенералСоболев,навойнат
а—
Кау
лбарс,
направосъдиет
о—Греков,
нафинансит
е—Начович,
напросвещениет
о
—Теохаров,навъншнит
еработ
и—д-
рВълкович.КнязАлександърсипомислил,
че т
ия хора ще у
мирят ст
ранат
а. Правит
елст
вот
о изработ
ило следнит
е
положениязановат
аконст
итция:пъpвo,двойнасист
у емаприг
ласоподаванет
о
(
чрезг ;вт
ласни) оро,имот
ениобразоват
еленценззаг
ласоподават е;т
елит рет
о,
еотправонаизбираемостичет
лишаваненачиновницит върт
о,намаленбройна
депу
тат
ите.Това за либералит
е било нов подт
ик за борба.На Каравелов и
СлавейковбилозабраненодаидватвБълг
ария.СамоСт
амболовживеелкат
о
адвокатвродниясиг
радТърново,превърнатотнег
овнепревземаемакрепост
налиберализма.
Но и т
ояпътдру
гару
ванет
о наконсерват
орит
есру
скит
егенерали не
т
раялодълг
о.ГенералСоболевпредст
авялбълг
арскот
оправит
елст
воимудавал

изг
лед кат
о частотру
скот
о.Начовичнеможел дат
ърпи т
ова.Въпросътза
железницит
еизлязълпакналице.Разцеплениет
омеждуминист
рит
еведнаг
асе
появило.
Третообикновенонародносъбрание

Прездекември1882г
.сепроизвелиизбориподвойнат
аизборнасист
ема
заТрет
онародносъбраниес56предст
авит
ели,всехорабог
ати,първенции
у
чени,каквит
оискаликонсерват
орит
е.Обачет
овасъбраниепоказалоизвест
на
самост
оят
елностиот
казалодаг
ласу
вавсичкикредит
ипоисканет
онаСоболев.
Бълг
арскит
еминист
рибилинаст
ранат
анаСъбраниет
о.Конфликт
ътнаст
ъпил.
Князътст
аналпосредникиработ
атапродължила.Ту
таксиобачеизлязланова

пречка.Софийскиятмит
рополитМелет
ийзанеприст
ойниделабилосъденот
Свет
иясинод назат
очениевРилскияманаст
ир.Понежевладикат
анеискал
доброволнодасеподчини,
полицаипозаповеднад-
рСт
оилов,
койт
оуправлявал
Вероизповеднот
о от
деление,насила г
ограбнали и от
карали в манаст
ира.
ГенералСоболевсенамесилизаповядалдасевърнеМелет
ийвСофия.Д-
р
Ст
оиловсидалост
авкат
а,аснег
оНачовичиГреков.Екзархътсеоплакална
ру
скот
о правит
елст
во и Соболев т
рябвало дасеизвинява.Ру
скит
егенерали
ост
аналисамиисеразпореждалисамовласт
но.Поканенибилиняколкобълг
ари
заминист
ри,аланикойотт
яхнеискалпридаденит
еусловиядабъдеминист
ър,
т
аСоболевсеприну
дилданазначи«
управляващи»
.
Дот
аябезизходицаст
игналкнязАлександърс«
пълномощиет
о».Князът
бил мног
о обезсърчен и дори от
чаян.Шефовет
енаконсерват
орит
еНачович,
ГрековиСт
оиловподалинакнязарапорт
,задамусеобясни,
защобълг
арит
ене
искатдаст
анатминист
ри.Възосновананякоифакт
итет
върдятврапорт
а,че
г
енералит
е искат да въведат в Бълг
ария у
правление по ру
ски образец,с
чиновници,възпит
анивру
скит
радиции,чеиматнамерениедаст
роятлиният
а
София—Ру
себезрешениет
онаКамарат
аибезнеобходимит
езат
оват
ърг
ове.Те
съвет
вали княза да свика Народнот
о събрание за разрешаване на кризат
а.
Князът
,кат
опрочелрапорт
а,г
одалнаСоболев.Вг
невасипоследниятказал:
«
Товасаавст
рийскиаг
ент
ииподку
пениотХиршабълг
ари!
».Тог
аваСоболев
решилдасесближислибералит
есмисълт
азаизпъжданенакнязаипочналда

преследваконсерват
орит
е.
Нодошлакоронацият
анаАлександраI
II
.ВРу
сияот
ишликнязът
,Соболев
идвебълг
арскидепу
тации:еднат
аотНароднот
осъбраниеначелосмит
рополит
Симеонвползанакняза,адру
гат
аотлибералиотГрадскиясофийскисъвет
,
изпрат
енаотвоеннияминист
ърКау
лбарсвползанаг
енералит
е.ВПет
рог
ради
Москват
еповелит
айнаборбапомеждуси.КнязътсеоплаквалотСоболеви
обрат
но.Депу
тациит
есеоплаквалипрот
ивдвамат
а.ОтРу
сиякнязътсевърнал
през Берлин и Виена с лошо наст
роение.Ру
скит
егенерали вече г
о били
компромет
ирали пред императ
ораи пред славянскит
едру
жест
ва.Започнали
взаимниобвиненияивсекикроилплановезапобеда.Ру
скит
егенералит
ъкмили
някак да от
странят княза и чрез дикт
ату
ра да зат
върдят напълно ру
скот
о
влияние.Князът пък искал да направи пребиваванет
о на г
енералит
е вече
невъзможно в Бълг
ария.Ру
скот
о правит
елст
во ощенесерешавало нит
о на
дет
ронация,нит
о да възобнови Конст
иту
цият
а.Един доклад,приг
отвен от
Държавниясъветдокняза,
казвал,
чег
енералСоболевискалчрезнег
о(Соболев)
,
анечрезкнязадасеизпращатпоздравит
елнит
елег
рамиотбълг
арскиянароддо
новокоронясания цар;ру
скит
егенерали безразборно и по свое у
смот
рение
довеждалииназначаваливъввойскат
ару
скиофицери,бездаиману
ждаотт
ях;
бълг
арскит
еофицерибилидържанивсенадолнидлъжност
и.Докладътдокняза
завършвалспожеланиет
одасепост
авизаблаг
оуст
ройст
вот
онадържават
а
от
говорноминист
ерст
воотбълг
арскиподаници.
Князътодобрилт
оядоклад,аланакояпарт
ият
рябвалодасеоблег
не,за
даг
оизпълни?Хит
риятНачовичсеспоразу
мялт
айносъссвоят
ажерт
ваЦанков
въвВрацаипосъвет е(12).Макардамубили
валкнязадасеобърнекъмлибералит
мног
о неприят
ни,т
ой склонил.Повикал отВраца зат
оченика Цанков,койт
о
влязълвСофият
риу
мфално,посрещнатотЛибералнат
апарт
ия.Князътпоискал
дапост
игнепомирениемеждулибералииконсерват
оринаобщапочва:ревизия

на Търновскат
а конст
иту
ция и изпъждане на ру
скит
егенерали.Цанков се
съг
ласил,носъпарт
изанит
емуот
казалидаработ
ятсконсерват
орит
е,защот
о
бихавлезливпрот
иворечиесдосег
ашнат
асиборба.Ру
скит
егенералипот
ърсили
дасесближатслибералит
е,задаизползватлюбовт
аим към Ру
сияпрот
ив
Бат
енберг
скияпринц,
нонесполу
чили.Бълг
арскит
еофицеривечег
иподозирали.
Князътнаредилсобст
венаст
ражаотпреданибълг
ари.Вт
овавремеприст
игнал
ски посланик Йонин, койт
новият ру о донесъл желаниет
о на ру
скот
о
правит
елст
во да се възст
анови Конст
иту
цият
а,кат
о добавил,че Ру
сия не
одобрявакрайнот
омнениенаг
енералит
е.

ВъзстановяваненаКонституцията.ВтороЦанковоминистерство
(
7.I
X.1883–29.VI
.1884г.
)

След извест
николебаниякнязАлександъриздалу
казна7септ
ември
1883г
.,бездавземемнениет
онаг
енералит
е,скойт
овъзст
ановилКонст
иту
цият
а

су
словиедабъдепрег
леданаотВеликот
онародносъбрание.Генералит
еси
подалиост
авкит
еизаминализаРу
сия.Там т
еиздейст
валиот
зоваванет
она
вернит
енакнязару
скиадют
ант
и.Князът
,силнонервиран,у
волнилсъссвоя
лична заповед няколко неприят
ни нему ру
ски офицери и т
елег
рафически
повикалотРу
сиякомандированит
ебълг
арскиофицери.Товасепосрещналос
ръкоплясканиявЕвропа,защот
осесмет
налозарешит
елноскъсванесРу
сия.
ОбачекнязАлександърбързосеразкаялипоискализвинениеотцаря.Особен
царскипрат
еник(
Кау
лбарс)прист
иг арияиподписалвоеннаконвенция,
налвБълг
посилат
анакоят
осепризнаватсамозаинст
рукт
орист
риг
одишенсрокру
скит
е
офицери на бълг
арска слу
жба.На т
ях се забранявало да вземату
част
ие в
полит
ическит
еивът
решнит
еработ
инаКняжест
вот
о.

Новот
о правит
елст
во било коалиционно — двама либерали и т
рима
консерват
ори,подпредседат
елст
вот
онаДраг
анЦанков.Минист
ерст
ват
абили
разпределенит
ака:ЦанковнаВът
решнит
еработ
и,д-
рД.Моллов(
либерал)на
Просвещениет
о,Начович на Финансит
е,д-
р Ст
оилов на Правосъдиет
о,М.
Балабанов на Външнит
е работ
и и ру
ският княз Кант
аку
зин на Войнат
а.
Коалиционнот
оправит
елст
вонеразпу
сналоСъбраниет
о,избрановрежимана
пълномощиет
о.Товадалоповоддасепоявятразног
ласиясредЛибералнат
а
парт
ия. Либералит
е Цанков и Моллов възприели проект
, изработ
ен от
консерват
орит
е,запроменит
евКонст
иту
цият
а,аименно:ценззадепу
тат
ите,
Сенат
, ог
раничение на печат
а и събраният
а. Тия промени били мног
о
непопу
лярнисредмладит
елибералнисреди,чиит
осхващаниябилизапълно
равенст
воисвобода.ОтПловдивсезавърналиКаравеловиСлавейков.Тене
одобрилидейст
вият
анаЦанков,какт
оит
езинакоалицият
а.Законопроект
ът
бързо се внесъл по измамен начин,поддържан от Цанков,г
ласу
ван от
консерват
орскот
оНародносъбрание.Крайнит
елибералиобявилисъкру
шит
елна
войнанаг ваниязакон.ИЛибералнат
ласу апарт
иясеразцепиланадве:Цанковс
еднаг
рупа,отеднаст
рана,иКаравеловспо-
голямаг
рупа,отдру
га.СЦанков
от
ишлипо-
умеренит
елиберали,
обожат
елина«
свет
еца»отВраца—д-
рПомянов,
М.Сарафов,А.Франг
я,младиятадвокатд-
рДанев.С Каравеловсеот
делили
всички крайни либерали,между коит
о в първит
е редове били Славейков,
Су
кнаров,
Стамболов,
Пет
ковид-
рРадославов.
Каравеловат
агру
паобявиласт
арат
аКонст
иту
цияза«
народнасвет
иня»и
ник «
започналадаиздававест Търновскаконст
иту
ция»
,вкойт
орешит
елнои
кат
егоричноискаладасезапазинепокът
нат
аКонст
иту
цият
атака,
какт
оеприет
а
отВеликот
оучредит
елносъбраниевТърново.
Ест
ест
вено либералит
е, бивши революционери в освободит
елнит
е
движения,
немог
лидасесъг арияСенат
ласятдасевъведевБълг ,Вт
оракамара,

вкоят
оявнобило,чещебъдатнамест
енивладици,висшичиновници,у
чени
консерват
ориибог
атит
ърг
овци—хора,
коит
онесавоювализасвобода,
по-
рано
сабилипрот
ив«
комит
ите»ихъшовет
е.
Каравелов ръководел и вдъхновявал цялат
а борба прот
ив Цанков и
промянат
а на Конст
иту
цият
а.Ала т
ой минавал и за враги на княза,койт
о
предпочит
ал консерват
орит
е.За да си от
вори път към власт
та,Каравелов
поискал ау
диенция от княза,двамат
а се помирили и разбрали от
носно
полит
ическот
оуправлениевБълг
ария.Князътимал срещи и съсСт
амболов,
сближилсеисбълг
арскит
еофицери.
Опозиционнот
олибералнокрилопоискалоотЦанковданаправинови
изборизаНародносъбрание,задасевидиског
овървинароднот
омнозинст
во
по въпросазаКонст
иту
цият
а.Цанков неможал дасепрот
иви.В ст
аналит
е
избори за Чет
върт
о обикновено народно събрание Каравеловат
а г
рупа
спечелила абсолют
но мнозинст
во.Консерват
орит
е,лишени от енерг
ия да
орг
анизират своят
а парт
ия,към коят
о ест
ест
вено от
ивали по-
заможнит
е
г
ражданииселяни«
чорбаджии»
,почт
иневзелиу
част
иевизборит
е.Борбат
асе
воделамеждудвет
екриланаЛибералнат
апарт
ия.Чет
върт
отонародносъбрание
билосвикановТърново.Ст
амболовсеопит
алдапомириКаравеловсЦанков,
за
дасезапази Либералнат
апарт
ияцяла,кат
осеопирал нанейнит
ебляскаво
издържани борби,но Цанков не склонил,защот
о между нег
о и Каравелов
задру
жна paбот
а била невъзможна.Мнозинст
вот
о на Събраниет
о избрало
Каравелов за председат
ел.Цанков веднаг
а напу
снал Събраниет
о и подал
ост
авкат
асинакняза,
койт
осег
а(29юни1884г
.)запръвпътпоконст
иту
ционен
(13)
редпоканилпредседат
елянаКамарат
адасъст
авикабинет .
Каравеловотоминистерство(
29.VI
.1884–9.VI
II.1886г.
)

Кaравеловсъст
авилсвоякабинеткакт
оследва:шефнаправит
елст
вот
о—
Каравелов;минист
ърнафинансит
е— ИлияЦанов;навъншнит
еработ
и— Пет
ко
Славейков,навът
решнит
еработ
и— РайчоКаролев;напросвещениет
о— княз
Кант
аку
зин;
навойнат
аипредседат
елнаКамарат
а—Ст
ефанСт
амболов.
Каравеловот
оправит
елст
восипост
авилозацелдавнесеследнит
енови
работ
и в бълг
арскат ика:първо,пост
а полит епенно и т
акт
ично да извади

Бълг
арияотчу
ждот
овлияние,
отнат
исканат
урскит
еофицерииру
скат
адържава,
кат
одирисъвет
ивт
ежкислу
чаиотзападнит
еконст
иту
ционниипросвет
ени
държави.Това било ст
ъпка към самост
оят .Вт
елност оро,във вът
решнот
о
положениест
ранат
адасезасилисдобризакони,
приизборнадобреподг
отвени,
чест
ниисолидничиновници;зат
азицелбилиприг
отвениредицазакони.Трет
о,
у
становилосеокончат
елно,чеНароднат
абанкат
рябвадабъдедържавна,ане
акционерна.Чет
върт
о,чрез специален закон се приело,че железницит
ев
Бълг
ариящебъдатдържавни,ст
роеничрезпу
бличнит
ърг
ове,аненаот
делни
компании,ст
роени отчаст
ни лица или дру
жест
ва с право т
е да определят
т е на превоза.Пет
арифит о,дала се на т
ърг пост
ройкат
а на железницат
а
Цариброд — Вакарелсявножеланиедабъдепост
роенаотбълг
ари,анеот
чу
жденци.Приг
отвениятотЦанковзаконопроектзаизменениенаКонст
иту
цият
а
сеизост
авилиБълг
ариязапочналадасеу
правлявапарламент
арно,макарс
дост
анеу
таложениощест
раст
и.Цанковсеот
делил,
образу
валЛибералнапарт
ия
и започнал борба срещуКаравелов.Дот
огава т
ой лъкат
ушел във външнат
а
полит
ика,носег
аокончат
елноминалнаст
ранат
анаРу
сияслозу
нга:«
Бълг
ария
неможедасъщест
вувабезРу
сия»
.Таянег
оват
еза,
проповядванашироко,
уст
но
ипечат
но,от
слабваладонякъдередовет
енаКаравеловвпрост
атаселскамаса.
В Ру
сия вече си съст
авили мнение,че Каравелов въпреки по-
раншнат
а си
декларацияискадаводибълг
арскаполит
икаизаедноскнязАлександървървят
попътпрот
ивоположеннару
скит
еинт
ереси.От
тог
авамисълт
азаизпъжданена

князаотБълг
ариязапочналадасеу
силвавРу
сия.
Каравелов и князътсесближили.Изниквало движениеза въоръжена
борба на македонцит
е за полит
ическа свобода.Но Каравелов и князът г
о
спиралииу
крот
явалисг
олямамъка.
Тъй вървели работ
ите до 6/
18 септ
ември 1885 г
.,ког
ато внезапно
избу
хналовеликосъбит
ие.

Резюме(
извод)

Бълг
ариябилаосвободенаслед9–месечнавойнамеждуРу
сияиТу
рция
(
12 април 1877–19 февру
ари 1878 г
.).Тя била признат
а за самост
оят
елно
княжест
вопоБерлинскиядог
овор,
подписанна1/
13юли1878г
.Едновременнос
нея се създала и Изт
очна Ру
мелия с бълг
арско у
правление.Населениет
ов
Бълг
ариябилооколо2000000,авИзт
очнаРу
мелия—800000жит
ели.Първит
е
г
раждански и полит
ически наредби пост
авил князЧеркаски.Той назначил и
първит
ебълг
аризаадминист
рат
ори,
съдии,
финансист
иит
.н.Заг
лавенкомисар
бил изпрат
ен отРу
сия князДонду
ков-
Корсаков.При нег
овот
оуправление и
нарежданесеизработ
илаКонст
иту
цият
аисеизбралкнязАлександърБат
енберг
.
Първот
о минист
ерст
во било съст
авено оту
мерени бълг
ари,наречени
консерват
ори.Срещунег
осеподиг
налаЛибералнат
апарт
ияначелосКаравелов,
Цанков,Славейков,Ст
амболов.В изборит
елибералит
едобили мнозинст
во и
заели власт
та.Князът
,недоволен отт
яхи отполит
икат
а им,г
иуволнил и
от
менилКонст
иту
цият
а.Тойправилопитдау
правлявасру
скиг
енерали,нокат
о
несполу
чил,възст
ановилТърновскат
аконст
иту
цияиповикалнавластсилнат
а
Либералнапарт
ия,
коят
оведнаг
аспечелилаизборит
е.

Източници

1.К.Иречек.Княжест
воБълг
ария.

2.П.Паренсов.ИзМиналот
о.

3.П.А.Мат
веев.Болг
арияпослеБерлинског
оконг
ресса.
4.Д.Маринов.КнязАлександърI
.
5.С.Радев.Ст
роит
елит
енасъвременнаБълг
ария.Т.1.
6.Прот
околинаУчредит
елнот
осъбрание.
7.П.Милюков.Бълг
арскат
аконст
иту
ция.
8.ДневницинаНароднот
осъбрание.
9.Н.Р.Овсяни.Ру
сскоеу
правлениевоБолг
ария1877–1879.Т.1.
10.СПБ,
1906.
11.К.Иречек.Бълг
арскидневник.—В.«
Мир»
,1928.

ДялI
I:ИзточнаРумелия

ГлаваI
V:ПолитическатауредбанаИзточнаРумелия

Органическиустав
 ЮжнаБълг
ария,вкоят
опочт
ицялот
онаселениевдиг
налонай-
голямот
о
въст
ание през 1876 г
.прот
ив т
урцит
е,коят
о дала мног
о жерт
ви и най-
зле
пост
радалазат
ова,билаот
къснат
аотСевернаит
рябвалосъг
ласноБерлинския

дог
овордасеу
редивособенавласт
,подпрякат
аивоеннавластнасу
лтана,
нос
админист
рат
ивнаавт
ономия,схрист
иянскиу
правит
ел,назначаванза5г
одини
отВисокат
апорт
асъссъг
ласиет
онаВеликит
есили.Су
лтанътималправода
пази г
раницит
епо билот
о на Ст
арапланинадо Рила съссвоя войска,а за
вът
решния ред се у
реждала народна жандармерия,подпомаг
ана от мест
на
милиция.Една между
народна комисия прист
игнала в Пловдив и изработ
ила
основниязакон(
Орг
аническиу
став)
,покойт
отрябвалодасеу
правляваст
ранат
а.
Комисият
авсъст
авфонКалай(
Авст
ро-
Унг
ария)
,князЦерет
елев(
Русия)
,барон
деРинг(
Франция)
,ХенриДръмонд(
Анг
лия)
,Брау
ншвайг(
Германия)
,Кавалиера
Вернони (
Испания)
,Асим паша (
Турция)заседавала в Пловдив.Бълг
арскот
о
населениеобачебилоизвънреднонедоволнопорадиот
късванет
онаТракияот
Бълг
арияиу
строяванет
ойвот
делнапровинция,макариавт
ономна.Бълг
арит
е
искали дасеприсъединиЮжнаБълг
ариякъм СевернаБълг
ария,кат
онейна
еднороднасест
раидасеподчининанейнат
аконст
иту
ционнау
редба.Аг
итациит
е
междунаселениет
о били г
олеми и на мног
о мест
а бълг
арскит
е искания се
изразили в бу
рни вълнения,прот
ест
и и непокорст
ва.Бълг
арскот
о население
срещалоот
началосъчу
вст
виеидоринасърчениеотру
скит
еофицерииотсамия
ру
скикомисарДонду
ков-
Корсаков,койт
омакардабилпремест
илрезиденцият
а
си в Софиядо идванет
о накнязБат
енберг
,чест
о обикалял ЮжнаБълг
ария,
път
увалпог
радовет
еипривличалнароднат
алюбовкъм себеси,към Ру
сияи
къмобединениет
онабълг
арскиянарод.
Южнобълг
арскат
аинт
елиг
енцияначелосИванЕвст
атиевГешов,човекс
(14)
анг
лийскообразование,сег
рупиралаоколовест
ник«
Марица» ипочналада
прот
ест
ирасог
ненист
атиипрот
ивнеправдат
а,нанесенаотЕвропавБерлинкъм
бълг
арския народ.Ала г
рупат
аоколо «
Марица»скоро сеу
бедила,чевечее
невъзможнодасеот
менирешениет
онаЕвропа.Тог
ават
ясезапит
алакакда
у
строиноват
аобласт
,чет
урскат
авластнапълнодаизчезне.Възможнолиеслед

ру
скат
авойскадасевърнет
урскат
а?ЛордБиконсфилддържалвЛондонна
едносъбраниеречпрот
ивру
скот
оразширениенаБалканит
еиобявил,чебил
взелмеркипоБерлинскиядог
оворт
урскат
авойскаот
новодазаемеБу
ргаси
Ихт
иман.Товау
жасилобълг
арит
е.Депу
тацияподирдепу
тациясеизвървявали
предевропейскат
акомисиявПловдивиподавалимеморанду
ми.Вединотт
ия
меморанду
мисеказвало:
«Ниебълг
арит
ежелаем,
щот
о:
1.Орг
аническияту
став да не бъде вилает
ски закон,а конст
иту
ция с
всичкиг
аранциинанародниичовешкисвободи;
2.Данеседопу
скатт
урскиг
арнизонипог
радовет
еиг
раницит
е;изобщо
данест
ъпвакракнат
урскивойник;
3.Офицерит
евжандармерият
аданесат
урци;
4.Главнияту
правит
елданебъдефанариотилилевант
инец,абълг
арин,
способен да споделя г
рижит
е на населениет
о,да взема у
част
ия в нег
овит
е
у
силиязасаморазвит
иеипреу
спяване»
.
Този меморанду
м бил подаден от 10 ду
ши бълг
ари, избрани от
бълг
арскот
онаселениедасезаст
ъпватзанег
овит
егражданскиичовешкиправа.
Предст
авит
елит
е на ру
мелийскат
а инт
елиг
енция изпрат
или делег
ати пред
Учредит
елнот
овеликонародносъбраниесъсзадачадапоискасъединениет
она
двет
е област
и.Част
ни събрания ст
анали в Търново,обаче благ
оразу
миет
о,
предпазливост
таи практ
ичност
тав работ
атадовели дозаключениет
о,чене
т
рябва да се върши нищо дру
го,освен да се изпрат
и една депу
тация по
европейскит
ест
олици.Въввсекислу
чайнай-
важнот
обилоданесеспъванит
о
работ
ата на Търновскот
о Велико народно събрание,нит
о на Пловдивскат
а
между
народнакомисия.ИванЕвст
атиевГешовид-
рТ.Д.Янку
ловбилипрат
ени
вЕвропа.ТеобиколилиВиенаиПариж.ВЛондоннег
иприели.Навсякъдеим
казвали,чеБерлинскиятдог
овор неможедасепромени.Ру
сит
есъвет
вали
народа да се примири. В Пловдив ру
ският комисар княз Церет
елев и

авст
рийскиятфонКалайу
спокоявалиразвълну
ванит
ебълг
ариидавалидасе
разбере,чещесеизработ
изаИзт
очнаРу
мелиямног
олибералензакон,аот
т
урскит
егарнизонинямазащодасебоят
.Напат
енит
ебълг
аринеискалида
вярватист
раху
вайкисеотот
мъщениет
онат
урскат
авойска,вот
съст
виет
она
редовна военна сила,решили по съвет
а на ру
скит
е офицери да образу
ват
народна милиция в широк размер под форма на Гимнаст
ическо дру
жест
во.
Дейст
вит
елнот
аковадру
жест
вобързосесъздаловСливенподимет
о«Орел»
.То
сипост
авилозадачадаобу
чавабълг
арскит
егражданиот18–г
одишнавъзраст
наг
оревст
релба,
маршировка,
фехт
ованеидру
гит
елесниу
пражнениясог
ледда
севъзпит
авависокмораленду
хиг
ражданскидобродет
ели.Заеднокъсовреме
т
овадру
жест
вообхваналовсичкиг
радовеисезаписали15000ду
ши,коит
о
почнали под ръководст
вот
о на бълг
арски и ру
ски офицери у
силена работ
а.
Покрайт
овадру
жест
вог
енералСт
олипин,замест
никнаДонду
коввПловдив,
развил опълченскит
е дру
жини в редовна войска (
вмест
о милиция)
,обу
чена
у
мело и бързо.При общонароднот
о въоду
шевление бълг
аринът се оказал
прекрасен войник.На парада по слу
чай рождения ден на ру
ския цар,в
присъст
виет
о наевропейскит
екомисари младат
авойскабилапосрещнат
ас
у
дивлениеисъчу
вст
виеотдоброжелат
елит
е,асъщевременновъзбу
диласт
раха
набълг
арскит
енеприят
ели.
Орг
анизационнат
акомисияпоискаладасезанимаваснякоипракт
ически
финансовивъпроси,искаладаконт
ролиракасит
е,завежданиотру
сиибълг
ари
пог
радовет
е,аланебиладопу
снат
адот
аядейностотнароднот
онег
оду
ване.
Народътвярвал,
чет
яискадавземепарит
езат
урцит
е.Комисият
а,зат
римесеца
(
окт
омври–декември)изработ
илару
мелийскияу
став,койт
онаист
инаизлязъл
т
върде либерален.Уреждало се в Ру
мелия Област
но народно събрание със
законодат
елнифу
нкции.Отнег
осеизбиралПост
ояненкомит
ет,
заемащ мяст
ото
наСенатилиДържавенсъвет обилоразделеномежду6дирекции.
.Управлениет

Съвет
ътна директ
орит
е образу
вал правит
елст
вот
о.Избират
елен ценз почт
и
от
съст
вал.Всичкиполит
ическииг
ражданскиправабилиг
арант
ирани,какт
ов
Търновскат
а конст
иту
ция. Факт ая наредба се създала Вт
ически с т ора
конст
иту
ционнабълг
арскадържава,макарисъссу
лтанскоправонаv
eto,коет
о
ималосамоформалнозначение.
Тазиу
ставнанаредбау
спокоилаинт
елиг
енцият
а.Зау
смирениенанарода
дошълотЦариг
радбълг
арскиятекзархЙосиф.Алаобщот
онародноу
спокоение
наст
ъпило,ког
ато извънредният ру
ски прат
еник г
енерал Обру
чев прочел в
Пловдивскат
акат
едралнацъркваследбог
ослу
жениет
оотекзархЙосиф една
прокламация отЦаря Освободит
ел,в коят
о се поканвали бълг
арит
е«да се
помирятсполу
ченот
о;дасевъзползватотдобит
атасвобода;дасет
рудятза
своет
о мирно развит
ие и благ
осъст
ояние;да не слу
шат никакви външни
вну
шенияидаиматпълнавяравру
скияцар»
.Най-
стенет
ойдобавил:«
Нямайт
е
никакъв ст
рах от т
урскит
егарнизони,офицери или дру
ги опасност
и към
бълг
арскат
а националност
». Тези ду
ми задоволили народа. Ту
рскот
о
правит
елст
во също се показало благ
осклонно за доброт
о на ру
мелийскот
о
населениеидалодасеразбере,ченещепредприеменищо,коет
обиоскърбило
нег
овит
ечу
вст
ва.
Ду
мит
е на ру
ския г
енерал и бълг
арския екзархвъзвърнали живот
ав
Изт
очнаРу
мелия.Населениет
осеу
спокоилоисеот
далонасвоит
еработ
и.Южна
Бълг
арияенай-
бог
атат
аи най-
плодороднат
ачастнаБалканскияполу
ост
ров.
Нейнот
отру
долюбивонаселение,пот
исканопо-
раноотт
урцит
е,сег
асевидяло
свободно.Снабденосъсземяотизбяг
алит
ебившиспахии,т
оприложиловсички
свои ду
ховни и физически сили, за да се съвземе мат
ериално. Това
обст
оят
елст
во помог
нало за реда и т
ишинат
а на новат
а провинция в
продължениена5–6г
одини.

АлекоБогоридиуправител(
1879–1884г.
)

Ру
сияпрепоръчаланаПорт
атаданазначизаг
лавену
правит
елбълг
арина
АлекоБог
ориди,синнаСт
ефанБог
ориди,т
урскичиновниквЦариг
рад,от
личен
човек,
добърпат
риотисъвест
енработ
ник.Тойзаелпост
асина14април1879г
.,
(
15)
назначилдирект
ори ,окръжниу
правит
елиицялат
аадминист
рация,поведена
отподбрани и развит
и хора,т
ръг
нала у
спешно.Ост
ри парт
изански борби в
началот
о нямало, т
а цялат
а инт
елиг
енция у
пот
ребила своят
а енерг
ия
изключит
елнозау
редбат
аинапредъканаповеренит
ейу
чреждения.
Неебезинт
ереснодаот
бележим някоидребнислу
чки,коит
опоказвали
каквафизиономиящеполу
чиноват
аст
рана.Най-
първоималовъпрос:т
урскали
е Изт
очна Ру
мелия или христ
иянска?Ако т
я е христ
иянска,пит
а се дали е
бълг
арска или г
ръцка? Западният свят
,особено анг
личанит
е,вярвали,че
мнозинст
вот
о ет
урско.Гърцит
е,отдру
гаст
рана,били прог
лушили свет
а,че
Тракия е чист
о елинска,с елинско мнозинст
во и елинска ку
лту
ра.Изобщо
г
ърцит
есфалшиваст
атист
икапоказваливЕвропа,чеРу
мелияпонаселение
билат
урско-
гръцка(16).
Ит
ъй,напървомяст
отрябвалодасеу
становикакъвофициаленезики

какво знаме ще има новат

а ст
рана.Назначаванет
о на бълг
арин за г
лавен
у
правник,назначаванет
оначиновницииофицерибълг
ариощепрезоку
пацият
а
билоявнодоказат
елст
во,чебълг
арскиятезикщебъдеофициален.Вт
оро,каква
щебъдевоеннат
ауниформа?Скалпакилисфес.Никог
аединнищоженвъншен
знак не е придобивал по-
голямо значение.Новият г
лавен у
правит
ел Алеко
Бог
ориди,лояленкъм су
лтана,т
ръг
налотЦариг
радзаСофиясфес.Генерал
Ст
олипинг
опреду
предил,чеакодойдевЮжнаБълг
ариясфес,нямадабъде
приет
.Трябвалодаг
опосрещнебълг
арскадепу
тациянаг
раницат
априХарманли.

Военниятчленнадепу
тацият
амайорНиколаевзаявил,
чеакоу
правит
елятсеяви
сфеснямадамукозиру
ваирапорт
ува.Съпру
гат
анаАлекоБог
оридинау
чилаза
т
ова,от
ворилаку
фара,извадилапо-
раноприг
отвениякалпакиг
оподалана
мъжа си.Появат
а на у
правит
еля с калпак на г
лава предизвикала всеобщ
ент
у реждабълг
сиазъм,чесеу арско у
правление.В Пловдивприпосрещанет
о
ималосъщит
есъмненияибезг
раничнобиловъоду
шевлениет
о,ког
атовидели,
че
Алеко излиза в бълг
арска,военна у
ниформа и калпак.При прочит
анет
о на
су
лтанскияферманвПловдивнародътнепозволилдасевдиг
нет
урскот
ознаме.
Ост
авало сег
а да се види мнозинст
вот
о в Камарат
а.Изборит
е за народни
предст
авит
елист
аналина7/
19окт
омври1879г
.Избранибили32бълг
ариисамо
4 чу
жденци.Кат
о се прибавили и назначенит
е от у
правит
еля,членове на
парламент
аст
анали40ду
шибълг
ари,6т
урци,6г
ърци,2арменци,2евреии1
ит
алианец—бълг
аро-
кат
олик.Камарат
асеот
крила,
тържест
венона22окт
омври
отАлекоБог
оридисъсслово,прочет
еноотдирект
оранапросвет
атаЯкимГру
ев
нат
риезика:бълг
арски,т
урскииг
ръцки;от
говормуседалсамонабълг
арски
език(17).За временен председат
ел бил посочен кат
о най-
стар Пловдивския
олическиепископРейнолди.Назаваленбълг
кат арскиезикт
ойказал:
—Благ
одарянаБог
а,почит
аемидепу
тат
и,чемеесъхранилдот
озичасда
видясочит
есинашат
аземясвободна.От
колеживеят
укиобичамнарода.Кат
о
най-
стар,
менесепадначест
тадаот
крияПървот
осъбраниенаИзт
очнаРу
мелия.
Поздравявамвиисенадявам,
чевсичкищесепот
рудимзадоброт
онанарода.
На дру
гия ден за пост
оянен председат
ел бил избран Иван Евст
атиев
Гешов.Следт
овабилизбранПост
ояненкомит
етизключит
елноотбълг
ари.По
т
озиначинокончат
елносерешило,
чеРу
мелияебълг
арскадържава.
ГлаваV:СъединениенаИзточнаРумелиясКняжество
България

Партийниборби

В Ру
мелияполит
ико-
общест
вениятживотсеразвивалмног
опо-
тихои
мирно,от
колкот
овКняжест
вот
о.НямалоборбисрещуУст
ава,нит
опъксрещу

у
правит
еля.В началот
онямалоиг
олеми парт
ийни деления.Ког
атообачесе
раздавалимест
атаислу
жбит
е,изпъкналидвег
руписжеланиет
овсякадададе
по-
добриипо-
скъпоплащанислу
жбинасвоит
ехора.Еднат
агру
пасенарекла
Народна,защот
осесъст
оялаотнай-
виднибълг
арскифамилииидейци(
Гешов,
Вазов— най-
попу
лярниябълг
арскипоет
,К.Величков— поетиреволюционер)и
можаладапридобиег
олямаполит
ическаику
лту
рнасила.Тазипарт
ияиздавала
(
18)
вест
нициисписания,
коит
оималиславакат
онай-
добринавремет
оси .
Тядържалавласт
таираздаваласлу
жбит
е.Срещут
аяг
рупаилипарт
иясе
образу
валадру
гаотлибералиопозиционнапарт
ия,схорапо-
малкоизвест
ни,но
всепакдобридейци.Начелонат
аяпарт оялид-
ияст рСт
рански,д-
рЧомаков,и
Иван Салабашев. Големи полит
ически различия между т
ези парт
ии не
същест
вували.
Първат
апарт
ия(
Народнат
а)сенамиралаподвлияниенару
скит
еконсу
ли
и междудру
гот
о ималаназнамет
о си лозу
нгазасъединениенаРу
мелия с
Бълг
ария. Вт
орат
а парт
ия (
Либералнат
а) предст
авлявала един вид лека
опозициясрещуру
скот
овлияниеиседържаладобресАлекопаша,койт
оимал
прет
енцият
а,дау
правляваст
ранат
асамост
оят
елно,
безпост
ояннат
адикт
овкана
ру
скит
еконсу
лииру
скит
еофицери.Ат
евсеощемислели,чет
яхнот
омнение
т
рябва да бъде г
осподст
вуващо.Парт
ийнит
е ст
раст
и се разпалили,ког
атов
Пловдивдошлиизпъденит
еотСофияПет
коСлавейковиПет
коКаравелов(
по
временапълномощият
а).КаравеловиСлавейковведнаг
азаст
аналивопозиция
на Народнат
а парт
ия,внесли силен ду
х,разпалили борбат
а,създали идейни

т
еченияиобразу
валиклу
бове,вкоит
осест
екливсичкимладисили,дории
у
ченициотг
имназият
а,къдет
обилиу
чит
ели.Чрезсвоявест
ник«
Независимост
»
т
еразшириливлияниет
осивцялат
аст
рана.ПоцелинощиКаравеловбеседвалс
младежит
е,развивалим своит
еполит
ическит
еорииисъздавалнаст
роенияза
крайнит
еченияпрот
иввласт
таиРу
сия.Тованеост
аналоскрит
оотру
скит
е
консу
ли,коит
опредст
авилиавт
орамунару
скот
оправит
елст
вокат
о«нихилист
».
Либералнат
апарт
ия,засиленаотвлияниет
онаКаравелов,спечелилаизборит
е
през1883г
.ивзелавласт
та.Тяпочналадаподпомаг
аАлекопашавст
ремежаму
дасеосвободиотру
скот
озаповедничест
во.Опозиционнат
асег
аНароднапарт
ия
поделасериозноибу
рновъпросазасъединениет
о,коет
о,какт
овидяхме,било
общонародножелание.Изг
леждало,ченат
овасимпат
изиратру
скит
еконсу
ли.
Народнат
апарт ник«
иязапочналадаиздававест Съединение»
,вкойт
осепишели
ост
ри ст
атии прот
ив либералит
е и Бог
ориди.Успехътна т
ази аг
итация бил
ог
ромен. Либералнат
а парт
ия била наречена презрит
елно «
казионна»
,
правит
елст
вена.Мит
инг
исеправелисрещунеянесамовРу
мелия,
ноивСофия.
Резолюцият
асеподнесланакняза.
Наближило даизт
ече5–г
одишниятсрокнаг
лавнияу
правит
ел,ког
ото
наричалиАлекопаша.Казионнат
апарт
ияпоискалат
ойдабъденазначензаоще
5г
одини,нору
сит
еи«
съединист
ите»несесъг
ласили.Заг
лавену
правит
елт
е
предложили ГаврилКръст
евич,койт
обилг
лавенсекрет
арнаАлеко,ист
орик,
пат
риот
,борец по църковния въпрос,подг
отвен за слу
жбат
а си и мног
о
т
рудолюбивбълг
арин.
ГаврилКръстевичуправител(
1884–1885г.
)

Сидванет
онаКръст
евичнавласту
правлениет
осевзелоотНароднат
а
парт
ия,
чиит
охорабилинареченисъединист
и.Тяспечелилаизборит
есг
рамадно
мнозинст
вопод лозу
нга«
Съединение»
.Наст
анени надирект
орскит а(19),
емест
съединист
итеседопит
алидору
сит
емог
атлидапрог
ласятсъединениет
о.Ру
сит
е
им от
говорили от
рицат
елно. Тог
ава Народнат
а парт
ия обявила, че за
съединениет
о още не е дошло време и се заела със законодат
елнат
аи

админист
рат
ивнат
ауредбанаРу
мелия.Управлениет
осеподобриловлиберален
ду
хнавсякъде.От
ворилисепълниг
имназии,педаг
огическоу
чилищеист
ранат
а
се покрила с първоначални у
чилища.Съединист
ите имали амбицият
а да
създадат една цвет
уща ст
рана. Ст
олицат
а Пловдив се развила силно
икономически—г
радътст
аналцент
ърнат
ърг
овиявцялаТракияинаселениет
о
бързопораснало,аву
ставнит
енаредбибилопредвиденоРу
мелиядаплаща
данъкнасу
лтанаотсу
мит
е,коит
оост
авали,следкат
осепокриятобласт
нит
е
ну
жди.Ру
мелийскот
о правит
елст
во се изхит
рило да изразходва бог
ато за
у
чрежденият
авсичкисредст
ва,
такачезасу
лтананеост
авалонищо.

Революционенкомитетзасъединение

Ноидеят
азасъединениет
онеу
гаснала.Изост
авенаотНароднат
апарт
ия,
сег
аоколонеясесъбиралиновихора,младежи,революционерист
ариинови,
у
чит
елииг
олямачастотру
мелийскит
ебълг
арскиофицери,коит
обилидържани
наподчиненидлъжност
иинеимдавалиданапредват
.Образу
валсеспециален
революционенкомит
ет аналЗахариСт
.Начелозаст оянов,изпъденотБълг
ария
през пълномощият
а,бивш въст
аник в Панаг
юрище,дру
гар и съвет
ник на
Бенковски,човексамоу
к,аламног
одаровитразказвачипопу
ляренписат
ел.
Около нег
о се образу
вала дост
аголяма г
рупа младежи,бу
йни ент
усиаст
ии
крайни,междукоит е Димит
о македонцит ър Ризов,НиколаГенадиев,Андрей
Ляпчев и няколкоофицери,междукоит
о РайчоНиколов,Димит
ърНиколаев,
СаваАт
анасовМу
тку
ровибу
йнияПаница.ЗахариСт
ояновзапочналдасписва
вест
ник«
Борба»и сог
нени ст
атии доказвал,чесъщест
вуванет
о наИзт
очна
Ру
мелияеабсу
рд,ченямалону
ждадасеиздържатдвебълг
арскиправит
елст
ва,
двенароднисъбрания,чеесъсипат
елнозат
ърг
овият
аграничнот
оразделениес
мит
ниципоБалкана,
чедвет
ест
рани,разединени,билииг
рачкавръцет
енару
си
идру
гиполит
икани.Задаповдиг
натнароднияду
х,съзаклят
ницит
еуст
ройвали
празницизачест
ванепамет
таназаг
иналит
епрезвъст
аниет
о(ХаджиДимит
ър,
Георг
иБенковски,Христ
оБот
евит
.н.
),посещавалит
ехнит
егробовеидържали
революционниречи.Най-
сет
неработ
атаст
игналадот
ам,чет
есеспоразу
мелис
казионнат
а парт
ия,от
крили плановет
е си на водачит
е на водит
еля й д-
р
Ст
рански и т
айно се приг
отвили за г
олеми събит
ия със съдейст
виет
о на
бълг
арскит
еофицериимилицият
а.

6/18септември1885г.Съединение

Разпореденобилодасевикавойскат
анат
ридневнообу
чение(
маневри)
презсепт
ември.Мобилизиранит
евойницивПловдивт
рябвалодазаминатза

маневрит
е.Съзаклят
ницит
еСт
ояновимайорНиколаеврешили,чет
ъкмосег
ае
момент
ътдасеобявисъединениет
о.Аг
итацият
аотпо-
ранобиланаправенаиз
г
радовет
еимног
осела.Жит
елит
енас.ГолямоКонаресепоказалиособено
нет
ърпеливи.ИванСт
ояновиофицерътПаницаот
ишливЧирпан,задавдиг
нат
народа.
 На 5 срещу6 септ
ември по разпорежданет
о на комит
ета в Пловдив
прист
игналадост
аголямавъоръженаконнадру
жинаотс.ГолямоКонаре.Майор
Николаев подг
отвил бълг
арскит
е офицери,коит
о извадили войницит
е от

казармит
еизаелиг
радаиу
чрежденият
а.СамНиколаевсвоенначастиЗахари
Ст
ояновсГолямоконарскат
ачет
апрезнощт
аобг
радили конака(
дворецана
у
правит
еля)
,събу
дилиотлег
лот
оКръст
евичимуобявили,чеотт
азимину
тат
ой
прест
авадабъдеу
правит онародътпрог
ел,защот ласяваСъединениет
онаЮжна
Бълг
ариясъcСеверна.Кръст
евичот
говорил:«
Азсъмбълг
арин,т
урскавойскаот
Цариг
раднямадавикам,немог
адасепрот
ивя,желаябълг
арскиятнародда
бъде щаст
лив»
.На един файт
он у
правит
елятбил изпрат
ен под конвой в с.
Голямо Конаре.Захари Ст
оянов и дру
гарит
е мусе у
път
или към т
елег
рафо-
пощенскат
а ст
анция.Началникътна ст
анцият
а,непреду
преден за събит
ият
а,
помислил,чет
ълпат
асъсзлинамеренияискадапревземепощат
аст
реляли
у анРайчоНиколов(20).Съзаклят
билкапит ницит
есевмъкналивпощат
а,извадили
чиновниканау
лицат
аит
ълпат
агоу
била.
ЗахариСт
ояновподалдоокръжнит
еуправит
елит рамадапрог
елег ласят
Съединениет
овцялат
аст
рана.Ру
мелийскот
оправит
елст
во,смаяноотбързит
е
дейст
вия на съзаклят
ницит
е,не мог
ло да вземе никакви мерки.То било
смъкнат
о.Съст
авилосеновопривременноправит
елст
воподпредседат
елст
вот
о
на опозиционния водач д-
р Ст
рански.Под звъна на църковнит
е камбани
г
ражданит
есесъбралииСъединениет
обилообявенот
ържест
веновПловдив.
Ент
усиазмътбилбезг
раничен,
победат
аосиг
урена.Ру
скит
еофицерибилисмаяни
иот
тласнат
инаст
рана.Големиманифест
ациист
аналивПловдививъввсички
г
радове,къдет
о събраният народ явно,всенародно прог
ласил Александър
Бат
енбергзабълг
арскикняз.Най-
стариятбълг
арскиофицер,
майорД.Николаев,
заклелвойскат
авимет
онаАлександърБат
енберг
.Товабилосъобщенонакняза
т
елег
рафическивъвВарнаиеднадепу
тацияот
път
увалаотПловдив,задаму
изразиличнонароднат
аволя,
даг
опоканидаприемепредложениет
одаот
идев
Южна Бълг
ария.Наст
ъпило г
олямо сму
щение в бълг
арскот
о правит
елст
во.
Минист
ър-
председат
елятКаравеловзнаел,
чесег
отвинещо,
ночет
олковаскоро

т
ощесеизвърши,неочаквал.Ру
скиятаг
ентсеобявилпрот
ив.Князътслед
малкоколебаниет
ропналрешит
елноиприелпредложениет
о.Тойот
говорилот
Варна,
дет
обилт
озиден,
чесеподчинявананароднат
аволя.ОтВарнапрезРу
се
от
ишъл в Търново,взел със себе си минист
ър-
председат
еля Каравелов и
председат
елянаНароднот
осъбраниеСт
.Ст
амболовипрезГаброво— Шипка
ст
игналсбляскавконвойвПловдив,т
риу
мфалнопосрещанпопът
я.Пловдивг
о
посрещнал величест
вено с цялот
о население и войскат
а. Новинат
а за
Съединениет
осепръсналат
елег
рафическивСевернаБълг
ария.Общарадост
избу
хналанавсякъде.Повсичкиг
радовеиселасенаправилисъбрания(
мит
инг
и)
исеодобрилост
аналот
о,кат
осеу
пълномощавалкнязътдавземездравовръце
народнот
одело.
Щом ст
игналкнязАлександървПловдив,временнот
оправит
елст
вому
предаловласт
таисеот
тег
лило.Княжескот
оправит
елст
вопоелоу
правлениет
ои
ст
овапромянат
азавършилаблаг
ополу
чно.Никакъвпрот
естот
никъде.Задасе
избег
натвсякакви недоволст
ва и сът
ресения,всички ру
мелийски чиновници
ост
анали по мест
ата си.Махнали се само г
раницит
е и мит
ницит
е между
Княжест
вот
оиРу
мелия.Ост
авалосег
адасеизбег
нативъншнит
еопасност
и.
Понежеобединениет
озасяг
алоинт
ересит
енаТу
рция,очаквалосеотт
аяст
рана
несамопрот
ест
и,нои военни дейст
вия.Зат
овабилададеназаповед дасе
мобилизиратвсичкиру
мелийскивойскииГимнаст
ическот
одру
жест
во.Даласе
заповед също да се мобилизират и севернобълг
арскит
е войски и да се
прехвърлятнат
урскат
аграница.
РусияиСъединението

Какво било поведениет

о наРу
сияв т
ояслу
чай?То сеопределило от
идеалит
е на Санст
ефанския дог
овор,не от понят
иет
о«освободит
елка на
бълг
арит
е»,неиотСпог
одбат
анат
римат
аимперат
ори,подписанана18юни
1881г
.,ченещесепрот
ивопост
авятнасъединениет
омеждуБълг
арияиИзт
очна
Ру
мелия,аконародътбиг
опоискал,аотповедениет
оназападнит
едържави.
Ст
аналбилпъленпревратвъввъзг
ледит
е.Западнит
еВеликисиликлонеливече

към Бълг
ария,а Ру
сия изст
ивалапоради спречкванет
о си скнязБат
енберг
.
Прот
ивницит
енаРу
сиясеу
бедилипрезизт
еклит
егодини,чебълг
арскиятнарод
т
върде мног
о държи на своят
а свобода и независимост
.Кат
о не от
казва
признат
елност
тасикъм Ру
сиязаОсвобождениет
о,бълг
арскат
аинт
елиг
енция
издиг
аладонезависимависот
асвоят
асвободнаполит
икаиреаг
иралат
върде
последоват
елно и т
върде чу
вст
вит
елно на ру
скот
о наст
ойничест
во.
Авст
рийският дипломат барон Калай и френският пу
блицист Габриел Шарм
първи обърнали вниманиет
о на Европа,че Бълг
ария би се изску
бнала от
влияниет
онаРу
сия,акозападнит
едържавиу
леснятсъединениет
о.Анг
лийскат
а
полит
ика,
стоящавинаг
инащрексрещуРу
сиязарадиЦариг
рад,
схваналаведнаг
а
положениет
оисезаеладапост
авиРу
сиявконфликтсбълг
арскит
еидеали.Ако
сеу
спееловт
ова,Бълг
ариябисеизмъкналаотпанславист
кот
отечениеикат
о
миненаст
ранат
аназападнит
едържави,биу
леснявалаполит
икат
аимнаИзт
ок.
Понежепознавалиит
ежненият
анакнязАлександърдасеосвободиотру
скат
а
опека,западнит
едипломат
ипоискалидасесъздадесилнаБълг
ариязадасе
от
слабиру
скот
овлияниенаполу
ост
рова.ОтЛондон,дет
окнязътбилходилпо-
рано,насърчили Александър в т
ая посока.И ког
ато Съединениет
о ст
анало,
ру
сит
есу
жасвидели,чедокнязАлександърст
оятАнг
лияиФранция.Ру
скат
а
дипломациянеможаладаизмислинищог
ениалновслу
чая,
задапобедисвоит
е
съперници,коит
ограбнали отръцет
е й хляба.Тя неочаквано за бълг
арит
е
прег
ърналаполит
икат
адабъдест
ражнау
низит
елниязанеяБерлинскидог
овор.

ВСофияру
скиятаг
ентКояндърсъобщил,чеРу
сиянеодобряваСъединениет
о,
защот
о било извършено по вну
шение на нейнит
е враг
ове.А мог
ло ли е
Съединениет
одасевърне,ког
атонародътбилединоду
шен?Цанковиняколко
ду
шиотнег
оват
апарт
иявопозициясеопит
алинещоданаправят
,нот
ехният
г
ласпрозву
чалнапразно.Забълг
арскиянародсег
асепост
авилсъдбоносният
заРу
въпрос: сияилизаСъединениет
о?Народътнеможелдасеот
речеотсебеси
ипрег
ърналСъединениет
о.

Отзоваваненарускитеофицери

Ког
атобълг
арскат
авойскасемобилизиралаит
ръг
валадасесъсредот
очи
на т
урскат
аграница,отРу
сия дошло съвсем неочаквано извест
ие.Ру
скот
о
правит
елст
вот
елег
рафиралонавоеннияминист
ъркнязКант
аку
зиндасиподаде
ост
авкат
аидазаповяданавсичкиру
скиофицериотбълг
арскат
аиру
мелийскат
а
войскадасизаминатзаРу
сия.Вединмигмладат
абълг
арскавойскаост
анала
без опит
ни офицери.Князътведнаг
а извикал отст
ранст
во,къдет
о били на
у
чение,бълг
арскит
емлади офицери и спомощт
анаподофицерит
еприг
одил
надлежния команден съст
ав.Най-
г ова време имал майор
олемият чин по т
(21)
Николаев.Всичкидру
гиофицерибилиоткапит
аннадолу .Товаобаченебил
смърт
оносену
дарзабоеспособност
танабълг
арскат
аармия.Вмест
овойницит
е
да се обезсърчат
,навсякъде избу
хнало по-
голямо въоду
шевление.Младит
е
офицери заели с пат
риот
ически ог
ън важнит
е мест
а и концент
рацият
а на
военнит
ечаст
ипродължила.
 В Пловдив се събрала г
оляма маса редовна войска, милиция и
доброволци.Ученицит
еотг
орнит
екласовенавсичкисредниу
чилищасест
екли
вПловдививСофия.Образу
валсеу
ченическидоброволческилег
ион.Князът

всекиденобикалялвойскит
еидоброволцит
е,коит
осеобу
чавалииочаквали
решениет
о на Ту
рция и Европа.Същевременно бълг
арскот
о правит
елст
во
изпрат
илоеднадепу
тация(
Д.Папазов,
ИванГерджиков,
ИванЕвст
атиевГешови
Д.Тончев)начелосмит
рополитКлимент
,твърдепопу
ляренвРу
сия,приру
ския
императ
орАлександърI
II
,задаг
омолиданесепрот
ивинаСъединениет
о.Царят
приел депу
тацият
а в Копенхаг
ен,смъмрил бълг
арит
е,дет
о бързати слу
шат
ру
скит
е враг
ове,но добавил,че «
Съединениет
о няма да се развали»
.В
допълнениеру
скот
оправит
елст
возаг
атналонеофициално,
чежелаедасемахне
Бат
енберготСофия.Ипонежет
ованест
анало,ру
сит
епредложилидасесвика
конференция в Цариг
рад,коят
о да разг
леда новот
о положение. На т
ая
конференциясъг
ласиенесепост
игнало.Анг
лияиФранциянаредилинааг
ент
ите
сивСофиядаподдържаткнязаиСъединениет
о.Бисмарк,заданесърдиРу
сия,
седържалрезервирано.Анг
лияу
пот
ребиласвоет
овлияниепредПорт
ата,зада
невземаникаквивоеннимеркивИзт
очнаРу
мелия,понежепреврат
ътбилв
инт
ерес,аневъввреданаТу
рция.Презокт
омврипонаст
ояваненаТу
рциясе
събралановаконференциявЦариг
рад.Ру
скиятпосланикНелидовпредложилда
сепот
върдиБерлинскиятдог
овор,дасевъзст
ановиИзт
очнаРу
мелияидасе
поддържаавт
орит
етътнасу
лтана,
защот
оСъединениет
ое«
революция»
,коят
оне
бивалодаседопу
ска.Анг
лиянеприелат
овапредложениеит
опропаднало.

ГлаваVI
:Сръбско-
българскавойнаизатвърдяванена
Съединението
Поводзавойната

Заради Съединениет
о Бълг
ария била нападнат
а соръжие.Опасност
та
вмест
оотТу
рциядошлаотСърбия.КралМиланОбреновичт
огавадру
жалс
Авст
ро-
Унг
ария.Миланбилчет
върт
иякнязотдинаст
ият
анаосноват
еляМилош
Обренович.Тойбилпост
авеннапрест
ола,следу
бийст
вот
онаМихаилпрез1868
г
.,нокат
омалолет
енималрег
ент
ство,начелосРист
ич.Слабт
елесноилошо
възпит
аван,Миланпо-
късносеприст
раст
илкъмкарт
оиг
рачест
вот
о,характ
ерът

мубилт
ежъкимрачен,
наклоненбилдамъчисвоянародидазлоу
пот
ребявасъс
своят
а власт
.През Ру
ско-
турскат
а война т
ой се намесил късно,но все пак
сръбскит
едипломат
исполу
чилидадобиятпоБерлинскиядог
оворземи,коит
о
влизаливг
раницит
енаСанст
ефанскаБълг
ария.Цару
ванет
онаМиланвСърбия
биловърволицаотпрест
ъпленияит
ирания.Тойу
правлявалзлесвоянарод,
т
оварилг
ост
ежкиданъциипосяг
алнасвободит
ему
.През1883г
.севдиг
нало
въст
аниепрот
ивМиланОбренович.Савст
рийскаподкрепа,заобиколенотг
рупа
офицерифаворит
и,т
ойпочналвойнасрещунедоволнат
арадикалнапарт
ия.Един
отводачит
ейНиколаПашичсеспасилсбяг
ствовБълг
ария,къдет
обилприет
брат
ски и наст
анен на слу
жба кат
о инженер.Извест
иет
о за Съединениет
о
заварилоМиланОбреновичнабанивАвст
ро-
Унг
ария.Тойведнаг
азаминалвъв
Виена,
явилсеприФранцЙосифидълг
осесъвещавалсминист
ърКалноки.След
т
овасевърналведнаг
авБелг
радисприст
иганет
осиобявилнасвояг
лава
мобилизация,събралкороненсъветиобявил,чесръбскот
осъщест
вуванебило
заплашено,
акосесъединиРу
мелиясБълг
ария.Трябвалосъссиладасепопречи
насъединениет
онабълг
арит
е.Умнит
есърбиг
овъздържали,ноМиланнег
и
послу
шал.
Обст
оят
елст
ват
а били благ
оприят
ни. Чрез войнат
а т
ой заг
лушавал
недоволст
вот
о на Сърбия прот
ив себе си.Бълг
ария била скарана с Ру
сия,
бълг
арскат
а войска била на т
урскат
аграница безопит
но командване и без
дост
атъчноснаряжение.Милансъсредот
очилмобилизиранит
евойскивПироти

вЗайчар.Седнапрокламацият
ойсъобщилнанародаси,чесъединениет
она
Ру
мелия с Бълг
ария било опасно за сръбскит
е инт
ереси,че с т
ози акт се
нару
шавало«
равновесиет
о»наБалканит
еизадазапазит
оваравновесие,т
ой
обявявавойнанаБълг
ария.
На2/
14ноември1885г
.сръбскит
евойскиследмолебен,подзву
цит
ена
пирот
скит
ецърковникамбанинавлезливКняжест
вот
о,г
раницит
енакоет
обили
безсериозназащит
а.
Главнокомандващиятнасръбскит
евойскибилкралМилан.Тойразделил
бойцит ариянадвеармии:Тимошкат
есикъм Бълг аармияподначалст
вот
она
г
енерал Лешанин,койт
о със съсредот
оченит
е войски в Нег
отин,Зайчар и
Княжевацт
рябвалоданаст
ъпипрезБрег
ово,Ку
лаиБелог
радчикзакрепост
та
Видин;Нишавскат
а армия,съст
ояща се отпетдивизии:Ду
навска,Дринска,
Шу
мадийскаиМоравскаиеднаконнадивизия.Подличнат
акоманданакрал
Милант
азиармиянаст
ъпилапог
лавнияпътПирот—ЦарибродкъмСофия.
Неочакванот
онападениесрещуБълг
арияиСъединениет
оотединбрат
ски
народ съвсем раздразнило бълг
арит
е.Гот
ови да се бият с Ту
рция,т
е сег
а
т
рябвалодасеобърнатназапад.Съсст
ихиенент
усиазъмт
есеот
правилибързо
отт
урскат
аграницакъмсръбскат
асвсичкат
аенерг
иянаеднаот
чаяназащит
а.
По т
ова време бълг
арскат
а войска била разделена на два корпу
са:
Изт
очен(
подначалст
вот
онаподполковникД.Николаевиначалник-
щабаРадко
риев)заТракия;Западен(
Димит подначалст
вот
онамайорГу
джевиначалник-
щабакапит
анПаприков)заКюст
ендилскоицялат
асръбскаг
раница.
Главнокомандващ на бълг
арскат
а войска бил княз Александър,
28–г
одишен,с адют
ант
и капит
ан М.Савов и пору
чик Лу
ков;началник на
Генералниящаббил,какт
о казахме,капит
ан Рачо Пет
ров.Западнияткорпу
с
доколкот
обилмобилизираниг
отов,т
рябваловеднаг
адазаминеидазаеме
сръбскат
аграницаотрекаТимокдоТрънидасемъчидаспирасръбскот
о

наст
ъпление,докат
о прист
игне от Южна Бълг
ария Изт
очният корпу
с на
подполковникНиколаев.
В Бълг
ария т
огава нямало железници.В Тракия работ
ела Хиршоват
а
железницаотХарманлидоСаранбей.Отт
амдоСофияидосръбскат
аграница
т
рябвало да се ходи пеш в проливен дъжд и дълбока кал по изровени и
развалени път
ища.Докат
о бълг
арскит
е предни дру
жини,окичени с цвет
я,
ст
игнатдоСофия,
сърбит
евечеразкъсалислабит
ебълг
арскипрег
ради,
навлезли
в Бълг
ария,след боеве превзели Цариброд,Драг
оман и се изправили пред
Сливница,чиит
опозициибилисравнит
елнонай-
добреу
крепениивъоръжени.
Още не се разчу
ло и разбрало из цяла Бълг
ария,че крал Милан нападнал
незащит
енат
аниг
раницаидошлоизвест
иет
о,чесърбит
есапред Сливница.
Гражданит
епот
ърсиликарт
атаивидели,чеСливницанеедалечотСофия,само
40километ
ра,единденпът
.Наст
ъпилог
олямосму
щение.Всичкибързалида
спасятст
олицат
а.
На5ноемврикнязАлександъробиколилцялат
аСливнишкапозицияза
от
брана,понежесилит
енест
игнали занаст
ъпление.Поцялат
абойналиния
Западнияткорпу
симал част
ични у
спехи,но т
ърпял заг
уби отмног
очисления
прот
ивник.Същиядензапочналидаприст
игатчаст
ииотИзт
очниякорпу
си
макармног
оизморени,
веднаг
азаемалипозиции,
кат
овнасялиг
олямабодросту
дот
огавашнит
езащит
ници.От
къмТръниБрезниксърбит
ебързонапредвали.
На6ноемвриновичаст
иприст
игнали«
ходом»и«
бег
ом»отТракия.Те
били посрещнат
и в София с г
олямо въоду
шевление от населениет
о.Една
дру
жинат
рябвалодасепренесеведнаг
аподвамавойницинанеоседланиконе
наСливница.
 Капит
анКисьов,койт
оспиралсръбскот
онаст
ъплениекъм Брезник,бил
разбитиот
хвърленкъмРадомир.Път
ятпрезВискяриВладаязаСофиябилбез
сериозназащит
а.Моравскат
асръбскадивизияотБрезникможеладаобходи

сливнишкит
е позиции и заплашвала да върви право за София.Появат
а на
Моравскат
адивизиявт
илабипредизвикаланай-
голямот
осму
щение.ВСофия
наст
ъпиласт
рашнапаника.Почт
ивсичкиг
ражданисмят
али,чест
олицат
аслед
24часащебъдевръцет
енакралМилан.Ру
софилскат
апарт
ияначелосДраг
ан
Цанков изпрат
ила депу
тация при ру
ския предст
авит
ел Кояндър с молба до
ру
скияцарзапомощ.КнязАлександърсеколебаелприСливнишкит
епозиции
далидададерешит
елносражение,понежесилит
емубилинедост
атъчни.На6
ноемвривечерт
анаСливницаедвасенабрали18–20000бълг
арскиизморени
войници.Князътказалнаофицерит
е,чеу
спехътприт
озималъкбройвойницие
съмнит
елен.Трябвадасенапу
снеСофияидасеот
стъпичакдоИхт
иман,едва
т
ам бълг
арскит
есилибихамог
лидасеизравнятсъссръбскит
е.Свиканбил
воененсъвет
,председат
елст
ваноткняза,
презнощт
ана6срещу7ноември.Едни
отофицерит
енаст
оявалидасеот
стъпииизост
авиСофия,адру
ги,— чеще
победятвбоя.Князътпрепоръчалпасивнаот
бранаизаминалзаСофия.Появат
а
мувСофиясеприелаотвсичкикат
озловещосъбит
ие.Мнозинасеприг
отвили
дабяг
ат.Каравелов,Ст
амболовиПет
ковзаявилинакняза,ченесасъг
ласнида
сеот
стъпва.Отпредпазливостобачедържавнат
ахазнасмилионизлат
нилевове
билаизпрат
енаподкомандат
анад-
рДаневвОрхание(
дн.Бот
евг
рад— б.р.
).
Князът
,Ст
амболовиПет
ковзаминали заСливницадавъзбу
дятду
ховет
еза
ст
рашнат
аборба.ОтСофияначалникътнащабаизпрат
илмалкачастс4оръдия
да пази Владайския проход.Главнот
о командване от
редило една войскова
колонадапосрещнеДу
навскат
адивизияидаслединакъдет
ящесенасочи:към
СофияиликъмСливница.
Обаче на 7/
19 ноември въпреки решениет
о на съвет
а да се държи
от
бранит
елно поведение,началникът на дяснот
о бълг
арско крило капит
ан
Ат
анасБендеревзаповядалнасвояот
рядданаст
ъписрещусърбит
е.Всъщот
о
време Моравскат
а сръбска дивизия по път
я през Гу
ргу
лят и Гълъбовци

наближавалаСливница.Главнат
акварт
иравъзложиланакапит
анХрист
оПопов
да образу
ва от
ряд и да посрещнет
ази дивизия.Срещат
а ст
анала,при село
Гу
ргу
лят
,къдет
осръбскат
адивизиябиларазбит
аиот
блъснат
а.Започналиятбой
надяснот
окрилооткапит
анБендеревсеразвилблаг
оприят
ноиу
спешно.След
т
ованаст
ъпил и бълг
арскиятцент
ър,анай-
сет
неи бълг
арскот
о ляво крило.
Дву
дневнит
есражениязавършилисразбиванет
онацялат
аНишавскаМиланова
армия.Милан с щаба си оценил злополу
кат
аи сг
орчивина се от
тег
лил от
бойнат
алиниячаквПирот
.
Победит
епредизвикалинечу
ванарадоствст
олицат
а.Председат
елятна
Събраниет
о Ст
амболов лично насърчавал бойцит
е.За петдни сърбит
ебили
прог
онени отг
раницат
а,на шест
ия ден бълг
арит
е под зву
цит
е на му
зикит
е
навлезливСърбия,анаосмияденотбояприСливница(
15/
27ноември)т
еслед
ожест
очено сражение превзели Пирот
. Сръбскат
а войска била напълно
деморализирана.Голямамакедонскадоброволческадру
жинаводеликапит
ан
Паница,облеченкат
омакедонскихарамия,помаг
алвнай-
опаснит
емомент
ина
сраженият
а.Нападениет
о на Лешанин срещу Видинскат
а крепост не дало
резу
лтат
.Неприят
елятст
игналдокрепост
та,
нобилпосрещнатсг
радотку
ршу
ми
иг
ранат
иотзащит
ницит
е.Иког
атобълг
арит
евПиротсег
отвелиданаст
ъпват
по-
нат
атъккъмНиш,
авст
рийскиятаг
ентКевенхюлер,
койт
опо-
ранобилвСофия,
поисканенаАвст
ро-
Унг
ария,Ру
сияидру
гит
едържависеявилпредкнязав
Пиротипоискалдаспревойнат
а,кат
омудекларирал,чеакоот
идепо-
нат
атък,
ще срещне авст
рийскат
а войска. Лишено от поддръжка, бълг
арскот
о
правит
елст
во приело авст
рийския у
лтимат
ум.Войнат
а продължила 15 дни.
Примириет
обилосключено.Определенит
еделег
атисесрещналивБу
курещ кат
о
неу
тралномяст
о,задасключатмир.Следдълг
ибезплоднипрег
оворинай-
сет
не
на19февру
ари(
3март
)1886г
.сесключилвБу
курещ мирсдог
оворотедин
ъкчлен:МеждуБълг
крат арияиСърбиясевъзст
ановяватмирнит
еот
ношения.
Силит
енедопу
сналипобедит
елятдаполу
чинит
онякакват
ерит
ориалначаст
,
нит
овоенниразноски.

Поведениетонарускатадипломация

Военнит
е у
спехи на бълг
арскит
е войски и победат
а над Сърбия
осиг
урявала вече Съединениет
о.Пролят
ата кръв била споит
елният цимент
.
Ост
авалосег
аимежду
народнодасепризнаеизвършенот
осъбит
ие.Ефект
ътв
ЗападнаЕвропаотпобедит
енамладат
авойскабилт
върдесилен.Вест
ницит
е
писали,ченеевъзможновечедасеподдържаст
ату
квот
о.Единст
веноРу
сияне
серадвала.Бълг
арскиятнароджелаелдау
знаезащору
скат
адипломациясе
прот
ивопост
авянаест
ест
вениямуст
ремежкъмобединение,
начерт
аноотРу
сия
вСанст
ефанскиядог
овор.Наист
ина,посредат
амеждуБълг
арияиРу
сияимало
единнемскипринц,
АлександърБат
енберг
,нот
ойниманебилпост
авенотРу
сия.
Каквибилинег
овит
еличнивини,задасиот
върнелицет
оосвободит
елкат
аот
бълг
арския народ.Това за бълг
арит
е ост
авало необяснимо.Ру
сия била за
Съединениет
о,нобезБат
енберг
.
Въпрекиист
орическат
асимисияиду
мит
енаАлександърI
II
,казанипред

бълг
арскат
аделег
ация,че«
заразединениеиду
манеможедаст
ава»
,ру
скот
о
правит
елст
воотомразакъм Бат
енбергнепожелалодавземепод внимание
жерт
вит
е,коит
оСръбско-
бълг
арскат
авойнаналожилазаСъединениет
овполза
на бълг
арит
е,а продължавала да иска запазванет
о на Берлинския дог
овор.
Царскот
о правит
елст
во дейст
вало т
ака, за да предизвика бълг
арскот
о
недоволст
вопрот
ивкняза.Понег
овоисканеисъссъг
ласиет
онавиенскияи
берлинския кабинет Порт
ата изпрат
ила в Пловдив двама т
урски делег
ати,
нат
оваренидапоканятмест
нит
евласт
идасеподчинятнасу
лтана,
даиздадатот

нег
овоимеамнист
ияидаобявят
,ческорощеприст
игнеот
оманскикомисар,
койт
одапоемеу
правлениет
онаРу
мелия.Специалнилица,у
пълномощениот
Ру
сия,Германия,Авст
ро-
Унг
арияиИт
алия,щелидаподдържатделег
атит
ена
Порт
ата.Нат
аямяркасепрот
ивопост
авилиФранцияиАнг
лия.Населениет
она
бившат
а Ру
мелия,кат
о се нау
чило,че щели да идват т
урски делег
ати,
единоду
шнопрот
ест
иралоикат
егоричнозаявило,ченепризнаваникаквадру
га
властосвенбълг
арскат
авлицет
онакнязАлександърищесеборидопоследна
капкакръвзаСъединениет
о.Ту
рскит
еделег
ати,кат
оразбралит
ованародно
наст
роение,
севърнали.

СпогодбамеждуТурцияиБългария

Най-
сет
неАнг
лияу
бедилаПорт
атадасеспоразу
меенаправосбълг
арския
князповъпросазаИзт
очнаРу
мелия.Спог
одбат
аст
аналавърхуследнит
еоснови:
1.Княз Александър се назначава за г
енерал-
губернат
ор на Изт
очна
Ру
мелиясъг
ласноБерлинскиядог
овор.Акоспечелидовериет
онасу
лтана,ако
закрепи реда и спокойст
виет
о и обезпечи благ
осъст
ояниет
о на нейнот
о
население,
следизт
ичанена5–г
одишниясрокщебъдепреназначен.

2.Ру
мелийскат
аадминист
рацияивойскасесливатсбълг
арскат
а.
3.АкоЕвропейскаТу
рциябъденападнат
аотняког
о,бълг
арскат
авойска
щебъденаразположениенаПорт
ата.
4.Княз Александър се задължава да от
стъпи околият
а Кърджали с
т
урскит
еселанаПорт
ата.
 5.Бълг
ариящеплащасъот
вет
начастотдълг
анаРу
мелиянаОт
оманскат
а
банка.
Таяспог
одбамеждуТу
рцияиБълг
ария,пост
игнат
априсъдейст
виет
она

Анг
лия,билапредст
авеназаодобрениеотВеликит
есили.В ЗападнаЕвропа
похвалилиспог
одбат
аиръкопляскалинакнязАлександър,койт
осполу
чилда
пост
игнеу
спехибез«
силнипокровит
ели»
.Нет
акапост
ъпиливРу
сия.Ру
скот
о
правит
елст
вовъзнег
оду
вало,
защот
оСъединениет
оприБат
енбергсепризнавало
изащот
обълг
арскат
авойскащяладапомаг
анат
урскат
аочевидносрещуРу
сия.
Зат
овапредложила:
1.Заг
енерал-
губернат
ордасеназначибезсрочнонекнязАлександър,а
бълг
арскикняз.
2.Дасеу
нищожит
очкат
аотдог
оворазавзаимнат
азащит
анаТу
рцияи
Бълг
ария.
3.Ту
рцияиБълг
арияданесиправятникаквит
ерит
ориалниот
стъпкибез
съг
ласиет
онаВеликит
есили.

Съединениетоепостигнато

След дълг
и прег
овори междукабинет
итебилопост
игнат
осъг
ласиепо
следнит
еточки:
1.Изт
очнаРу
мелияст
аваавт
ономнаот
оманскаобласт
.

2.Бълг
арскияткняз се назначава у
правит
ел за 5 г
одини с право за
преназначаванепосъг
ласиенаСилит
е.
3.Сливатседвет
евойскииадминист
рации.
4.Да се преработ
и Орг
аническияту
став отсмесена т
урско-
бълг
арска
комисия.
 5.Дасеот
стъпинаТу
рциячастотКърджалийскаоколия.
6.Дасезапазиклау
зат
азаданъка.
Прот
околътнадипломат
итебилподписанна24/
5март1886г
.ит
акасе

ст
игналодоличносъединениенаЮжнаиСевернаБълг
арияподвласт
танакняз
Александър.Съссу
лтанскоирадебълг
арскияткнязбилназначензаг
енерал-
г
убернат
ор(
управит
ел)за5г
одини.
Събит
ият
а по-
късно т
ака се развили,че нит
о Ру
мелийскияту
став се
преработ
вал,нит
окнязътот
новосеназначавал.Факт
ическист
аналопълнои
безвъзврат
носъединение.
По т
ози начин Княжест
вот
о нараснало на96 345 кв.км с3 милиона
население.
Благ
ополу
чнозавършилпървиятактнабълг
арскот
ообединение.

ГлаваVI
I:СваляненакнязАлександър

Недоволствосреднародаиофицерството

Вът
решнот
о положение след войнат
а се влошило. Наст
ъпила
икономическакриза,защот
ореквизицият
анеможеладасеизплащаредовно.
Товабиловажнапричиназанедоволст
восреднаселениет
о.Неблаг
оприят
нот
о
положениепослу
жилозаоснованару
софилскат
апарт
иядаразшири своят
а
аг
итациясреднарода.Цанковат
апарт
иявСевернаБълг
арияи«
съединист
ите»в
Южна т
върдели,че бълг
арскот
о правит
елст
во сг
решило,дет
о извършило
Съединениет
опрот
ивволят
анаРу
сия,чесег
аБълг
арияост
аналабеззащит
аи
покровит
елст
во и положениет
о занапред щяло още повече да се влошава.
«
Изходътотнеприят
нот
оположениеедасет
ърсиначиндасесдобрим пакс
Ру
сия,
защот
обезнеяБълг
ариянеможедасъщест
вува.
»Народът
,благ
одаренна
Ру
сия,
ноипреданнаСъединениет
о,намерилформу
лат
а:сРу
сиядасепомирим,

ноиСъединениет
одасезапази.СамкнязАлександърнебилдалечотт
азиидея.
Макардабилот
численотру
скат
авойскаидег
радиран,т
ойщомсевърналслед
войнат
а от Пирот в София,издал заповед към бълг
арскат
а войска със
съг
ласиет
о на бълг
арскот
о правит
елст
во,заповед,в коят
о благ
одарил на
офицерит
е и войницит
е за показанат
а храброст и г
ероизъм и добавил,че
победат
аседължинару
скит
еинст
рукт
ори,коит
оизг
радилибоеват
асилана
бълг
арскат
аармия.Ког
атовойскит
езапочналидасевръщатотбойнот
ополев
София,князътзаповядалзаедноснационалнияхимнму
зикант
итедасвиряти
ру
скияхимн.Нещоповече,т
ойизпрат
илкнязКант
аку
зин,койт
осенамиралоще
вСофия,съссаморъчнописмодоАлександърI
II
.Нат
оваписмо,какт
оина
дру
гит
еходат
айст
ва,царятт
върдоот
говорил:«
Неискам даслу
шам нищоза
принцБат
енберг
».Щерече,всичкосРу
сиябилосвършеноикнязътт
рябвалода
т
ърсисамовът
решнаопоразасвоят
рон.
Предст
оялодасеу
редивсичко,коет
оСъединениет
оивойнат
адокарали.
За правит
елст
вот
о възникнали г
олеми г
лавоболия.Вдиг
нало се военнот
о
положениеиведнаг
ачрезвест
ницит
еизбу
хналу
жасенвикнанедоволст
во.От
еднаст
рана,сезасилвалоиразширявалору
софилскот
отечение,поддържанои
насърчаваноотру
скиаг
ент
и;отдру
гаст
рана,всамат
аЛибералнапарт
иясе
появилокрайнот
ечение,коет
осеобявилопрот
ивКаравелов,защот
оклонялза
помирение с Ру
сия,приел дог
овора за лична у
ния междуЮжна и Северна
Бълг
ария,съг
ласилседаот
стъпиКърджалинаТу
рцит
езаедносдру
гамалка
т
ерит
орияблизодоПловдив(
Тамръш)
,зает
апрезвременаСъединениет
оот
мест
нот
омохамедансконаселениеинакрая,защот
опозволилдасераздават
ордени на г
раждански лица и назначавал «
свои хора» за чиновници.Това
т
ечение,съст
оящо се открайнит
е либерали и революционерит
е в Пловдив,
заедно със ст
арат
а«казионна» парт
ия се г
рупирало около минист
ъра на
правосъдиет
од-
рРадославов,койт
оотминист
ерскияст
олповелопозиционна

полит
икасрещуКаравеловиизг
раждалсъдилищат
авЮжнаБълг
ариякат
отияв
Северна.Заедносмладит
еикрайнит
еРадославовискалдавървирешит
елнои
т
върдопрот
ивРу
сияиру
софилит
е,кат
осевъведатвсичкикняжескинаредбив
ЮжнаБълг
арияи веченесеспоменаваимет
о«Изт
очнаРу
мелия»
.Крайнит
е
либералиЗ.Ст
оянов,Д.РизовиД.Пет
ковиздавалив.«
Независимост
»ичрез
нег
опечат
алисвоит
енепримиримивъзг
ледиикрит
ики.Презт
овавреме(
май
1886г
.)т
рябвалодасепроизведатизборизанароднипредст
авит
еливЮжна
Бълг
ария.Князът
,изплашеноткрайнит
еру
софили,отеднаст
рана,икрайнит
е
радикали,отдру
га,решил да задържи Каравелов по-
дълг
о навласт
,докат
о
у
тихнатст
раст
ите.Двамат
аобиколилиЮжнаБълг
ария,явноаг
итираливполза
направит
елст
венит
екандидат
и и Каравелов спечелил г
рамадномнозинст
во.
Избранит
еделег
атибилиизвиканивСофияисеслелисдепу
тат
итенаСеверна
Бълг
ария.Товабилопървиятзаконодат
еленактзасливанет
онадвет
ебълг
арски
ст
рани.
Князът от
крил Събраниет
о с т
ронно слово, в коет
о съобщил
окончат
елнит
е резу
лтат
и,но не споменал нит
о ду
ма за Ру
сия.Това мног
о
раздразнилору
софилит
евБълг
арияиру
сит
евПет
рог
рад.ВНароднот
осъбрание
ру
софилит
езапочналивойнасрещуКаравеловикняза.Къмт
яхсеприсъединили
и«
съединист
ите»отПловдивит
акасеобразу
валаеднаобщару
софилскапарт
ия
под водит
елст о на Цанков(22).Изразит
вот ел на пловдивскит
е ру
софили в
Събраниет
о бил младият писат
ел и бивш директ съединист Конст
ор- ант
ин
Величков.Борбат
асеповелаповъпросит
е— можемлибезРу
сияилине;имали
Съединениеилине;Александървмест
обълг
арскикнязнест
аналит
урскипаша;
има ли право правит
елст
вот
о да от
стъпва без Великот
о народно събрание
т
ерит
ориянасу
лтана.Каравеловипредседат
елятнаНароднот
осъбраниесе
оправдалиповсичкит
очки.ЗаРу
сиянищонеказвали,защот
оневярвали,че
може да се пост
игне помирение.Съединение според т
ях имало,защот
о

южнобълг
арскидепу
тат
изаседаватвкняжескот
оНародносъбрание.Пашалъкът
накнязабилсамонакниг
а,защот
окнязътнебилу
правит
елза5г
одини,а
бълг
арскикнязпонароднаволя.От
стъпенат
атерит
ориянебиланищодру
го
освент
урскиразмирнисела,коит
оеднаквонесеподчинявалинит
онасу
лтана,
нит
о на Ру
мелия.С т
ия доводи правит
елст
вот
о полу
чило пълна подкрепа в
Събраниет
о.Пот
овавремеотну
ждаиотблаг
одарносткъм Анг
лияКаравелов
внесълзаконопроектиот
купилотанг
лийскат
акомпанияХирш железопът
нат
а
линияРу
се—Варна.

Военензаговор

Ру
софилскат
апарт
ия от
ишлав крайност
.Чрезвест
ницит
еси т
я явно
обявила,чеког
атовБълг
арияст
оикнязАлександърБат
енберг
,помирениес
Ру
сиянеможедаст
ане.«
Злот
оевдвореца»—викалавсекидент
яизапочнала
да орг
анизира из Южна Бълг
ария въоръжени ст
ълкновения.Сбиваният
аи
скандалит
епоу
лицит
еикафенет
атазачест
или.Недоволст
восепоявилоимежду
офицерит
е.Недоволнит
е,междукоит
оималоспособниизаслу
жилиофицери,
миналинаст
ранат
анару
софилит
еисеобявилит
айнопрот
ивкняза,приког
ото

небиловъзможнопомирениесРу
сия.Обрат
но,доволнит
еит
върдинаклет
ват
а
сиофицерисенаредилиоколокнязакат
овернинег
овислу
жит
ели.Идеят
аза
изпъжданет
о на княза отру
софилскат
а парт
ия се пренесла уру
софилскит
е
офицери,
влезливъввръзка,
сру
скит
еаг
ент
и.Зареализираненат
аяидеят
върде
мног
опомог
налообст
оят
елст
вот
о,чеСърбияпочналадапридвижвавойски,кой
знаескаквонамерениекъмбълг
арскит
еграници.Слу
хът
,чеМиланщенападне
ненадейноБълг
ария,задасиот
мъст
и,разт
ревожилвсичкивСофия.Военният
минист
ър и ру
софилскит
е офицери мислели,че ще наст
ъпят за Бълг
ария

злочест
идни.Спасениет
обилодасеизпъди(
дет
ронира)Александъридасе
от
правимолбадоРу
сиязазащит
а.Съзаклят
иет
оскорост
аналофакт
.Начелона
заг
оворницит
ебилиофицерит
еБендерев,
Гру
евиРадкоДимит
риев,
коит
оимали
влияниевъв Военнот
о минист
ерст
во.Дведру
жини отПърви софийски полк,
вернинакняза,билиизпрат
енивСливницаподпредлогдакопаятокописрещу
сърбит
е;конниятполкбилот
правенвСамоковзаманеври.Размест
ваният
ана
войскит
еизвършилБендеревкат
опомощникнавоеннияминист
ърНикифоров,
койт
о бил болен.В София ост
анал арт
илерийският полк,а от Княжево се
приближилСт
румскияпешиполк.Командващит
етиячаст
ибиливсъзаклят
иет
о.
Началникнаюнкерскот
оучилищебил майорГру
ев.Съзаклят
ницит
еизбрали
подходящовреме,ког
атовернит
ехоранакняза,от
съст
вали отст а(23).
олицат
Съзаклят
ницит
еобявилинаофицерит
евсвоит
ечаст
и,чеБълг
ариясенамирала
в безу
словна опасности само дет
рониранет
о на княза можело да я спаси.
Пат
риот
ичнонаст
роенит
емладиофицериприелит
овазачист
аист
инаидали
чест
нат
асиду
ма.Князътиправит
елст
вот
одочу
ли,ченещосег
отви,нонег
о
приеликат
осериознодело.

Преврат(
9август1886г.
)

На9/
21авг
уст1886г
.презнощт
аГру
евдовелюнкерит
епреддвореца.
Еднадру
жинаотСт
румскияполкобезоръжиласт
ражат
аизаелаоколнит
еулици.
Към Гру
ев се присъединил кат
о помощник Радко Димит
риев.Дру
гит
е две
дру
жини от Ст
румския полк обезоръжили т
рет
ата дру
жина от Първи полк,
ост
аналавСофия.МайорГру
евсг
рупаюнкериивойницивлязълвдворецаи
повикалкняза.Тойсепоявил,придру
женотбратсиЙосиф,койт
опот
овавреме
билвСофия.Извест
илиму
,чеесваленотпрест
ола,чет
оваделоесвършено,

народътевъст
аналивръщаненяма.ЗаедносРадкоДимит
риевГру
евподална
князанег
оват
апредварит
елнонаписанаост
авка:«
Понежебълг
арскиятнароди
войскат
а намират
,че моет
о по-
нат
атъшно ст
оене на бълг
арския прест
ол е
вреднозаинт
ересит
енаст
ранат
а,т
оазсеот
казвамотпрест
ола,
кат
ообещавам,
ченещеимамзанег
оизанапредникаквипрет
енции»
.Князътпоелписмот
о,без
даг
очет
еипопит
ал:«
Искат
едаг
оподпишали?
»— «
Да»
,от
говорили.Князът
написал«
БогдапазиБълг
ария.Александър»
.Князътбилот
веденвъвВоеннот
о
минист
ерст
во.Поу
лицат
асечу
лиг
ърмежиивикове:
«Долу
!».
Следт
оват
ойсбратсибилкаченвъвфайт
ониподсиленконвойот
каран
вОряхово,
къдет
огочакалаприг
отвенат
аяхт
а«АлександърI
»,коят
огоот
неслас
брат му по Ду
нава в г
рад Рени.Ру
скит
е власт
и по заповед на своет
о
правит
елст
воприеликнязет
е,новеднаг
агипу
сналинасвобода,задаот
идат
,
къдет
ожелаят
.Князет
езаминализаГалицияисеспреливЛвов.
Планътнасъзаклят
ницит
енебилдобреобмислен.Тенезнаеликаквоще
правят дори първия ден. Наивно вярвали,че ког
ато народът нау
чи за
изпъжданет
онакняза,
всичкищеодобрятст
аналот
о,защот
осамопот
озиначин,
какт
опишелиру
софилскит
евест
ници,Ру
сиящяладапрост
ренадг
решницат
а
Бълг
ариясвоят
апокровит
елст
венадесница.Тенедопу
скали,чет
укмог
атдасе
преплет
ат парт
изански въздейст
вия, чест
олюбия, лични смет
ки, външни
полит
ически влияния и т
.н.Зат
ова нит
о били г
отови,нит
о имали план за
дейст
вие.Водачит
енапреврат
аБендеревиГру
евбилипоу
беждениелиберали
отКаравеловот
о крило и вярвали,че цялат
а Либерална парт
ия веднаг
а ще
прег
ърнеизвършенот
о.А понежезнаели,чеКаравеловнямадасесъг
ласи,в
първиямоментпоискалидасипослу
жатчрезизмамасимет
ому
.Теподалидо
всичкиокръжниу
правит
елит
елег
рама:«
ПринцБат
енбергесваленотпрест
ола.
Направет
е мит
инг
и в у
твърдит . Подписали: «
елен смисъл» Каравелов и
г
лавнокомандващ бълг е войски Гру
арскит ев»
. Имет
о на Каравелов било

пост
авенобезнег
овознание.Сдру
гат
елег
рамаГру
евкат
оглавнокоманду
ващ
съобщавасъщот
онавойсковит
ечаст
и.Нат
яхт
ойзаповядвадавъведатвоенно
положениеидасезакълнатвъввременнот
оправит
елст
во,
вкоет
оужу
част
вали
Каравелов,Ст
амболов,Цанков,Бу
рмов,Т.Икономов,Величков,Маджаров,
Радославов,Ст
оилов,Греков и военният минист
ър Никифоров.Това било
фалшификация,чрез коят
о дет
ронат
орит
е искали да заблу
дят народа,че
свалянет
онаАлександърест
аналосодобрениет
онавсичкиг
лавниполит
ически
лица.Всъщностт
ия лица били пръснат
и изБълг
ария и нищо не знаели за
дет
ронацият
а.Еднаизку
ственовъзбу
денат
ълпасеявилапредру
скот
оаг
ент
ство
инаколенемолиламилостизащит
аотРу
сия.

Съзаклятницитесабезсилни

На 10/
22 авг
уст Гру
ев повикал в минист
ерст
вот
о по-
виднит
е лица,
намиращисевСофия,
обявилимскаквацелеизвършенпреврат
ътиг
ипоканил
даобразу
ваткабинет
.ГрековиСт
оиловот
казалидавлизатвподобенкабинет
.
Каравеловсъщоот
казалисост
риду
мипорицалдет
ронат
орит
е.Съзаклят
ницит
е
предложили за минист
ър-
председат
ел мит
рополит Климент
,но т
ой не бил

признат
.Ст
амболовотТърнововкачест
вот
осинапредседат
елнаНароднот
о
събраниеслед крат
ко колебаниеобявил т
елег
рафически в цялат
аст
рана,че
преврат
ътепрест
ъпнодело,ичеправит
елст
вовСофиянямаинародътт
рябва
давъст
анепрот
ивизвършенот
о.Сливнишкит
едру
жиниотПървисофийскиполк
от
казалидаположатклет
ва.Извест
иязанепризнаваненановот
оправит
елст
во
прист
игналиотЛовеч,Плевен,Пловдивидру
гиг
радове.КнязАлександърпрез
войнат
абилст
аналмног
опопу
ляренималцинаможелидасепомирятсмисълт
а,
чееизпъден.Вст
ранат
анаст
ъпилаанархия.Съзаклят
ницит
есест
ъписали.По

у
лицит
е се чу
вало: «
Долу Александър! Да живее Ру
сия!
», а бу
йнит
е
революционери от крайнот
о либерално крило от
говаряли: «
Да живее
сливнишкиятг
ерой!Долупредат
елит
е!ДолуРу
сия!
».
ВПловдивавт
орит
енаСъединениет
осег
рупирали,привлекликъм себе
си военнит
еи сеобявили прот
ив преврат
а.Ст
амболов в Търново влязъл в
споразу
мениесбриг
аднияпловдивскикомандирМу
тку
ровидвамат
анаправили
планзаконт
рапревративръщаненакнязАлександър.Веднаг
аСт
амболовиздал
следнат
апрокламация към бълг
арския народ:«
В имет
о набълг
арския княз.
Александър и на Народнот
о събрание обявявам софийскот
о правит
елст
во
начелосКлиментивсеки,койт
огослу
ша,дабъдесъденинаказанповоеннит
е
закони.Назначавамзаг
лавнокомандващ навсичкибълг
арскивойскибриг
адния
командир Му
тку
ров,кому
то всички т
рябва да се покоряват
.Призовавам
доблест
ниябълг
арскинародвзащит
анакоронат
аиот
ечест
вот
о».Подписали:
председат о събрание — Cm.Ст
ел на Народнот амболов,г
лавнокомандващ —
подполковникМу
тку
ров.
Решит
елност
танаСт
амболовзавоювалапобедат
а.Му
тку
ровт
ръг
налс
пловдивскит
евойскизаСофиясу
лтимат
умадасевърнекнязътнапрест
ола,а
Ст
амболовт
елег
рафическит
ърсилданамерикняза.ВСофиясъзаклят
ницит
есе
разколебалиизапочналидасеот
дръпват
.Каравеловсепоявилизадазапази
реда,образу
вал ново коалиционно минист
ерст
во.Той се боял отбу
нтове и
между
особицивъввойскат
а,ст
раху
валсеотСърбияиотт
урскаоку
пация,
зат
ова
помолилСт
амболовпо-
напреддасеспоразу
меятиедват
огавадавърнаткняза.
Ст
амболовбилвлезналвъввръзкасбу
курещкиябълг
арскияаг
ентНачовичи
знаел,че само Ру
сия е прот
ив княза и никаква външна опасност няма за
Бълг
ария.Ту
рскаоку
пациябиласъщонемислима.
ВСофияположениет
ост
аналоощепо-
крит
ично.Юнкерит
евъвВоеннот
о
у
чилищеразбралиизмамат
аиот
казалидасезакълнатвновот
оправит
елст
во.

ПървисофийскиполксевърналотСливницаиподкомандат
анаХрист
оПопов
билг
отовдасехвърлисрещуСт
румскияполк.Му
тку
роват
авойскаст
игнала
Ихт
иман.РадкоДимит
риевизбяг
алвЮжнаБълг
ария,аБендеревиГру
евкъм
Ду
нава,
нобилиарест
уванивЛомипредаденинавоененсъд.

Доктор-
Радославовотоминистерство(
16.VI
II.1886–28.VI
.1887
г.
)

ПонежемеждуСт
амболовиКаравеловнесест
игналодосъг
ласиеза
лицат
а в кабинет
а и съдържаниет
о на прокламацият
а, Каравеловот
о
правит
елст
во небило признат
о и Ст
амболов отТърново съст
авил княжеско
намест
ничест
воотт
римаду
ши(
Стамболов,П.Р.Славейкови д-
рСт
рански)
,
какт
оиновМинист
ерскисъветсд-
рВ.Радославовкат
оминист
ър-
председат
ели
минист
ърнавът
решнит
еработ
и,бу
курещкияпосланикНачович— минист
ърна
външнит
еработ
и,полковникНиколаев — навойнат
аи Георг
и Живков — на

народнот
о просвещение.След т
ова Ст
амболов т
елег
рафирал на Му
тку
ров в
Ихт
иман данаст
ъпи и дазавземест
олицат
а,кат
о обезоръжи спомощт
ана
вернияПървиполкподначалст
вот
онаХрист
оПоповсъзаклят
ническит
евойски.
Един благ
оразу
мен офицер (
Олимпи Панов) у
бедил Ст
румския полк и
арт
илерист
ите да се от
тег
лят от София,за да не се пролива кръв.Те се
от
далечилиотг
радаизаминализаКюст
ендил.Вст
олицат
аобрат
ътвползана
княза вечебил свършено дело.ОтСт
амболов било полу
чено съобщение,че
князътенамеренисевръщавСофия.Му
тку
роввлязълбезбойвСофияизаедно
с Христ
о Попов, койт
о ст
анал г
радски комендант
, арест
ували всички
заподозрени,дори Каравелов,Климент и др.
,но по-
късно,по искане на
Ст
амболовг
иосвободили.ВСофиявечеочакваликняза.

ВръщанетонаБатенберг

Нау
чилотбу
курещкияаг
ентНачович,чекнязътевЛвов,Ст
амболовму
т
елег
рафиралведнаг
адасевърневБълг
ария,защот
онародътенепричаст
ен
към преврат
а,съзаклят
ницит
е са арест
увани и всички г
о очакват
.Князът
,
желаещ даполу
чиу
довлет
ворение,
съсспециаленвлакпрезБу
курещ прист
игнал
в Ру
сена 16/
23 авг
уст
,посрещнатт
ържест
вено отнарода,отминист
рит
еи
Ст
амболов,
койт
огопривет
ствалсду
мит
е:«
Поехвласт
тавъввашеот
съст
вие,
за
дазапазячест
танаБълг
ария.ДнесВипредавам у
правлениет
о,задаспасит
е
от
ечест
вот
о.НародътесВас,т
ойВиобичаиег
отовдасежерт
вазаВас»
.На
17/
29авг
усткнязътиздалпрокламациякъмбълг
арскиянарод,чепоемаот
ново
у
правлениет
онаст
ранат
а.
Ит
ъй,изпъжданет
о на княза продължило само 7 дни.Боейки се от
императ
ора и желаейки да се помири с Ру
сия,князътподал отРу
се една
т
елег
рамадо Александър I
II
,в коят
о муизвест
явал,чепоемау
правлениет
о,
изразявал мублаг
одарностза изпращанет
о на Долг
ору
ков кат
о извънреден
прат
еник,обещавалсъдейст
виезаизг
лажданенанедоразу
меният
аизавършил

съсследнит
екавалерскиду
ми:«
ОтРу
сиясъм приелкоронат
а,г
отовсъм дая
(24)
сложавръцет
енанейниявладет
ел» .
От Ру
се князът от
ишъл в Търново,дет
о бил посрещнат с небивало
т
ържест
во и въоду
шевление.По път
язаЮжнаБълг
ария (
вград Елена)т
ой
полу
чилнасвоят
ару
сенскат
елег
рамаследнияот
говоротимперат
ора:«
Полу
чих
т
елег
рамат
анаВашеВисочест
во.Предвиждайкист
рашнит
епоследст
виязат
ъй
зле изпат
илат рана,не мог
а,ст а да одобря Вашет
о завръщане в Бълг
ария.
Мисият
анакнязДолг
ору аваненавременна.НаВашеВисочест
ковст воост
авада
решит
екакводаправит
е».

Батенбергсеотричаотпрестола

Таяост
рат
елег
рамарешиласъдбат
анакнязАлександър.Тойзнаел,че
прот
ивволят
анаРу
сиямъчноможедасецару
ва.Макардаминалзаобиколенот
народенент
усиазъм инароднит
ържест
вапрезЮжнаБълг
ария,т
ойсевърнал
сломенвСофияикат
оразбралотпосланицит
е,ченит
оБисмарк,
нит
окоят
оида
ебилоВеликасилащег
озащит
ава,отбоязънданеоскърбиРу
сияидане
предизвикау
сложнения,решилбезвъзврат
нодасеот
кажеотпрест
ола,зада
избег
неру
скат
аоку
пациянаБълг
ария.Ст
амболов,
Радославовипреданит
енему
офицеринаст
оявалидапроменирешениет
оси,нот
ойост
аналнепреклонен.С
прокламацияот25авг
усткнязАлександърназначилсъг
ласноКонст
иту
цият
аза
рег
ент
иСт
амболов,
КаравеловиМу
тку
ров,
прост
илсеснародаисофицерит
еси
и заминал,изпрат
ен от рег
ент
ите и минист
рит
е.Един авст
рийски кораб г
о
от
несълвТу
рнуСеверин,
откъдет
опожелезницат
атойот
ишълвАвст
ро-
Унг
ария.
Такасвършилкнязу
ванет
осивБълг
арияАлександърБат
енберг
.Власт
та
мупродължила7г
одини,
4месецаи9дни.КнязътдошълвБълг
ария22–г
одишен,

аянапу
снална29.Неу
спехътмунеседължалнанег
овит
енедост
атъци.Изобщо
първит
егосподари на новит
е балкански държавици изг
убили борбат
а.Така
ст
аналоспървит
есръбскикрале,сг
ръцкияОт
он,ру
мънскияКу
заиалбанския
Вид. На Балканския полу
ост
ров появат
а е ву
лканична. Народит
е при
освобождениет
осисабу
йнивполит
ическияживот
,прояваназадържанит
еот
вековенароднисили,коит
осепревръщатвст
ихиипридобит
атасвобода.Те
т
ръг
ват бу
рно,неправилно се развиват
,правят опу
стошения преди да се
канализират
.Изисквалосеопит
ениспокоенкормчия,койт
одаръководит
ия

сили.Положениет
о се у
сложнявало,ког
ато в народа дейст
ва и идея за
обединение.Към нея сеприбавяти между
народнит
еборби наевропейскит
е
държави. Неу
тралит
етът се смят
ал за прест
ъпление. Прот
ивоположнит
е
инт
ересинаВеликит
едържавираздвоявалимладиякняз,койт
осеподдавална
оновавлияние,коет
омусест
рувало,чеог
раничавалонай-
малкособст
венит
ему
дейст
вия.Князътзаг
убилвът
решнат
аивъншнат
аборба.Александърбилмлад,
нонеможалдасхванеразу
манадемократ
ичнот
овът
решноу
правление,освен
т
ова бил колеблив и във външнат
а полит
ика.Кат
о личност князът бил
симпат
ичениизцяловоененчовек.

ГлаваVI
II:Регентство

Министерствонад-
рРадославов

Пост
авенот
ооткнязаРег
ент
ствоималодаразрешиведнаг
атризадачи:
Първо,дазапазивст
ранат
аредаиспокойст о.Вт
виет оро,дапредпазиБълг
ария
ананякоисили.Трет
отвъншнаопасностспомощт о,данамерииизберенов
княз.
Ког
аторег
ент
итеиминист
рит
есевърналиотЛом вСофия,т
езаварили
от
носит
елноспокойст
виеиу
таложваненаду
ховет
е.Наист
инамеждуофицерит
е,
ост
аналивернинаклет
ват
аси,
иофицерит
е,замесенивпреврат
а,ималог
оляма
враждаисепост
авялвъпросътзаст
рогсъдинаказания.ОбачеСт
амболовпо
желаниет
оощенакнязапрепоръчалнавсякъдеу
мереностиснизходит
елност
.
Ст
румският и Първи арт
илерийски полк ст
игнали в Кюст
ендил напълно
разочаровани.Офицерит
есеразкаяли и очаквали смърт
ни наказания.Някои

почналидадезерт
иратдажепрезт
урскат
аграница.Единот
рядотМу
тку
роват
а
войска през Самоков и Ду
пница ст
игнал в Кюст
ендил,къдет
о заварил
бу
нтовницит
енапълноразложени,особеноследкат
овидели,чеинаселениет
ое
прот
ивт
ях.Тебилиразоръжени,знамет
оим пу
бличноизг
ореноиполковет
е
разформировани(25).Юнкерит
е също се разкаяли.Тяхнот
о знаме също било
изг
орено.Из провинцият
а,дет
о имало т
ук-
там колебания в полковет
еи
дру
жинит
е,всичкост
ихнало.Самог
ражданскит
еборбивЮжнаБълг
ариябилипо
-
разпалени.
Радославоват
а полиция и дру
жинкит
е«Бълг
ария за себе си» не се
церемонелисразмирницит
е.ТияРадославовидру
жинки,покровит
елст
ваниот
полицейскит
е орг
ани и насърчавани от
горе,нанасяли явно и т
айно мног
о
побоищанаг
ражданит
е,коит
осесмят
ализапрот
ивницинаправит
елст
вот
о.
От
тук Радославов полу
чил прозвищет
о «
Сопаджия»
; карикат
урист
ите г
о
изобразявалисет
несдебелбаст
унвръка.
Рег
ент
скот
о правит
елст
во свикало на 1/
13 септ
ември Обикновено
народносъбрание.ПопредложениенаСт
амболовт
оот
правилот
елег
рамадо
ру
скияцар,
скоят
омолелодасеподобрятобт
егнат
итеот
ношениямеждуРу
сияи
Бълг
ария,иизразявалоу
вереност
,черу
скиятцарпакщевземеподсвоязащит
а
бълг
арскиянародинег
овот
онародноделозаобединениенабълг
арскит
еземи,
за т
яхнат
а самобит
ност и самост
оят
елност
.От дру
га ст
рана,Събраниет
о
изказало почит
та си към напу
сналия княз,и кат
о преценило,че т
ой е без
средст
ва,
отпу
сналомупомощ от100000леваирешилодаот
купиимот
итемуза
два и половина милиона.Освен т о решило да направи пръв
ова Събраниет
държавензаем подформанасъкровищнибоновеза33320450лева.Проект
ът
бил приг
отвен отфинансовия минист
ър Иван Евст
атиев Гешов.Събраниет
о
г
ласу
вало бюджет
а на съединена Бълг
ария от 48 409 237 лева,одобрило
свикванет
онаВеликонародносъбраниезаизбираненакнязисезакрило.

Рег
ент
ствот
осепог
рижилог
лавнодасеот
странятвъншнит
еопасност
и.
Слу
ховесепу
скали,
чеРу
сиящеоку
пираБълг
ария.Чрезсвоиаг
ент
итонаредило
във всички държави да се оповест
и съобщениет
о,че редът и т
ишинат
ав
Бълг
ариясазапазениибълг
арит
еразчит
атнасъдейст
виет
онаВеликит
есилиза
избираненановкняз.Специалнат
елег
рамабилаизпрат
енадосу
лтана,вкоят
о
сеизразяваличу
вст
ванавасалнавярностисеприбавяламолбат
аАбду
лХамид
давземеБълг
арияподзащит
атаси,даязапазиотчу
ждаоку
пацияидапокани
европейскит
есилидазачит
атсвободат
анаст
ранат
а.Тазит
елег
рамат
върде
мног
о поласкала т
урцит
е и великиятвезир Кямил паша чрез софийския си
комисарсъобщилнабълг
арскот
оправит
елст
во,
чеПорт
атаправипост
ъпкипред
кабинет
итедазачит
атБерлинскиядог
овор,дададатг
аранциизасвободат
ана
Княжест
вот
оидобавил:«
Щом редътит
ишинат
авБълг
ариясезапазят
,няма
опасностотникъдедру
гаде»
.ОтАнг
лияот
говорили,чебълг
арскиятвъпросне
можедасерешавасамоотеднаВеликасила(
разбирасеРу
сия)ичеАнг
лияняма
дасесъг
ласинавъншнонасилиевърхубълг
арит
е.Ит
алиясеизказала,чест
ои
зад пост
ановленият
а на Берлинския дог
овор. Неочаквано за Бълг
арит
е
сръбскияткралМилан,
ядосаннару
сит
е,сеот
несълсъссимпат
иякъмБълг
ария.
Ост
авалодасевидикаквощекажатГерманияиАвст
ро-
Унг
ария.Бисмаркбил
резервиран.Виждалосе,чет
ойнежелаедасепрот
ивопост
авянаРу
сия.На
т
урскат
а нот
а Бисмарк от
говорил:«
Султ
анътби т
рябвало да се задоволи с
изричнит
еиу
спокоит
елниу
верениянару
скот
оправит
елст
во,чет
онямадасе
намесвавБълг
ария»
.Всъщот
овремечрезг
ерманскияаг
ентБисмаркпоискалда
сеосвободятзат
воренит
едет
ронат
ори.ОтВиенаот
говорилинат
урскат
анот
а,че
всяконамесваневработ
итенаБълг
арияепрот
иввъзг
ледит
енаавст
рийскот
о
правит
елст
во.Знаелосе,чеАвст
ро-
Унг
арияиГерманияиматсъюз,аБисмарк
билсклонендададеизвест
насвободанаРу
сиянаБалканит
е.Срещут
оваобаче
въст
аналимаджарит
е,коит
осилнопрот
ест
иралисрещудикт
ату
рат
анаБисмарк.

Маджарит
е,мразещиРу
сияощеот1848г
.,необичалииБълг
ариядопреврат
а,
кат
оясмят
ализару
скапровинция.Дот
огават
езакрилялиМилан.Сег
аобаче
променили своит
е чу
вст
ва. Издиг
нали Бат
енберг в г
ерой, койт
о създал
самост
оят
елнадържава,кат
ояизт
ръг
налотру
скат
апрот
екция.Тепоискалиот
минист
ър Калноки да не се поддава т
олкова на Бисмарк,койт
о защит
авал
ру
скит
е инт
ереси, насочени срещу авст
ро-
унг
арскит
е на Балканит
е.
Впечат
лениет
овГерманиябилог
олямоиБисмаркт
рябвалодасеоправдава,че
нееискал пълнот
о освобождениена дет
ронат
орит
е,а само да сеизбег
нат
екзеку
циит
езаизвест
новреме.

ГенералКаулбарс

В Бълг
ария очаквали от
говора на Ру
сия.Ст
амболов изпит
вал силни
симпат
иикъмбрат
скиянародосвободит
елибилг
отовзаг
олемиот
стъпки.Той
сенадявалРу
сиядабъдепримирит
елнаидапредложикандидатзабълг
арския
прест
ол.Вмест
отовав Бълг
ария прист
игнал кат
о извънреден императ
орски
прат
еникг лбарссъсспециалнамисия(26).Каквабилат
енералКау аямисия?На
анг
лийскияпосланиквъвВиенат
ойказал,чеимперат
орътг
опращадапомог
не

набълг
арит
едазапазятобщест
венияредиспокойст
виет
о,акоискадабъде
избяг
нат
аоку
пацият
а.ВСофият
ойприст
игналсизвест
ноблаг
оразположение
към правит
елст
вот
о.Обаче наст
роеният
а му се изменили,ког
ато Цанков и
г
лавнит
е ру
софили г
о посрещнали извън г
рада и веднаг
а се оплакали,че
полицият
а и правит
елст
венит
е шайки малт
рет
ирали дори с бой т
ехнит
е
парт
изани,ру
скит
еприят
елиипочит
атели.Оплакваният
апосъщест
вонебили
далечотист
инат
а,нодалибилоу
мест
нодасеправятпредчу
ждияаг
ентидасе
иска от нег
о защит
а,било спорно.Генералът веднаг
а взел ст
ранат
а на

ру
софилит
е и почнал явно да г
и защит
ава.В една нот
а до бълг
арскот
о
правит
елст
вот
ойказвал,
чеРу
сиянесеот
казваотБълг
ария,
ножелаебълг
арит
е
наделодадокажатсвоят
алюбовипризнат
елност
.Тойпоискалдасеот
ложат
изборит
езаВеликонародносъбраниезапо-
дълг
овреме;дасевдиг
неведнаг
а
военнот
оположение,задасеу
таложивъзбу
денот
осъст
ояниенаду
ховет
еи
т
огавадасеприст
ъпикъмизборит
е;дасеосвободятотарествсичкипровинени
лицаподет
рониранет
онакняза.
Правит
елст
вот
осмет
нало,чет
ованесасъвет
и,азаповедиит
яхнот
о
изпълнение ще предст
авлява явна намеса във вът
решнот
оуправление на
ст
ранат
а.Дори да се приеме една намеса,имало законни причини да се
от
хвърлятисканият
анаг
енерала.Правит
елст
вот
оот
говорило:Първо.Според
Конст
иту
цият
а(чл.151)Великот
онародносъбраниет
рябвадасесвиквавсрок
отединмесец,значиповеченеможедасеот а.Вт
лаг оро.Военнот
оположение
щесевдиг
невзаконниясрок,
нопълноу
спокоениеможеданаст
анесамоакосе
избере княз. Трет
о. Освобождениет
о на провиненит
е офицери ще реши
правосъдиет
о,анеправит
елст
вот
о.Минист
ърътнавъншнит
еработ
исъобщил
т
ези положения на чу
ждит
е посланици и поискал да у
знае от т
ехнит
е
правит
елст
ва,далиисканият
анаКау
лбарснесанамесавъввът
решнит
еработ
и
наКняжест
вот
о,ит
ост
енденциядасенару
шатзаконит
е.Първасеот
зовала
Анг
лия.ЛордИдеслейот
крит
осеизказалпрот
ивисканият
анаКау
лбарс,
защот
о
ст
яхнот
оприеманесенару
шавалаКонст
иту
цият
а,прецедентт
върдеопасенза
Княжест
вот
о.Следт
овасеобадилТисаоту
нгарскат
аКамара.Тойопроверг
ал
слу
ховет
езаподялбанаБалканскияполу
ост
ровмеждуАвст
ро-
Унг
арияиРу
сияи
добавил,чещесеборипрот
иввсекипрот
ект
оратилиизключит
елновлияниена
коят
оидаеВеликасилавБалканскияполу
ост
ров.Дру
гиорат
ориву
нгарския
парламентнарекли Кау
лбарс дикт
атор и препоръчали на правит
елст
вот
о да
защит
и независимост
та на Бълг
ария.В Европа печат
ът взел ст
ранат
а на

Бълг
арияипит
алкакводириКау
лбарссъсзаповедивКняжест
вот
о?
Вт
ова време събит
ият
а в София предизвиквали все повече т
ревог
а
вмест
оумирот
ворение.Кау
лбарсзаповядалдазалепятпоу
лицит
еот
печат
ани
всички нег
ови искания,изпрат
ил г
и за помест
ване и във вест
ницит
е.Това
възбу
дилокрайнит
елибералиит
есеорг
анизиралисрещуру
софилит
е,коит
о
разнасялиафишит
еиводелиживиаг
итациивползанаРу
сия.Генералътот
ишъл
ипо-
нат
атък.Кат
овярвал,чег
ласътнанародасезаду
шава,порадикоет
оне
можеяснодаизразиволят
а,си,Кау
лбарсрешилдаот
иденамит
инг
а,свиканот
г
ражданит
еидаразяснизаплет
енот
оположение.Появилсет
ойисъбраниет
ому
дало пътсвиковет
е:«
ДаживееРу
сия!
».Ноког
ато взел дадоказва,чеима
насилиевст
ранат
а,ченег
овит
епредложеният
рябвалодасеприемативсеки
бълг
арин безу
словно т
рябвало да вярва на Ру
сия,от пу
бликат
а се чу
ли
възражения.В миг ру
софилскот
о наст
роение изчезнало.А щом Кау
лбарс
напу
сналмит
инг
а,сеизказалимладиорат
ори,коит
одоказвали,чеРу
сияима
лошинамеренияспрямоБълг
арияиименнопорадит
оваискаладанесесвиква
Великот
о народно събрание,не казвала кой е нейният кандидат за княз,
прот
акаланарочнокризат
а.Мит
инг
ътприелпат
риот
ичнарезолюция.
Наист
ина т
ук имало неяснот
а. Запит
ан от правит
елст
вот
о кой е
кандидат
ътна Ру
сия,Кау
лбарс не дал определен от
говор,а казал:«
Имайт
е
довериенару
скияцар.Тойневижелаезлот
о».Тезиобщиду
минезадоволявали
бълг
арит
е.
Вт
овавремест
анало важно разцепление.Крайнот
о либерално крило
околоРадославовнеискалодачу
езаникаквиот
стъпкинаРу
сия.Каравеловбил
намнениедасеприематру
скит
еискания.Ст
амболовиконсерват
орит
ест
ояли
посредат
а,боейкисеоту
сложнения.Кау
лбарсрешилдат
ръг
неизпровинцият
а,
задаправиаг
итациямеждувоеннииг
раждани,кат
овярвал,чепризнат
елният
бълг
арскинародщесест
ечеоколонег
оищемудадепълнот
осидоверие.Обаче

Радославовразпоредил дасеорг
анизиратнавсякъделибералит
еи дабъдат
нащрексрещуаг
итациит
енаКау
лбарс.Дру
жинкит
е«Бълг
ариязасебеси»били
мобилизирани.Ст
амболов,макарпоу
мерен,същосевълну
валотпост
ъпкит
ена
Кау
лбарсинаредилнасвоит
еподдръжницидаработ
ятзаедносРадославовит
е.
Консерват
орит
едалинасвоит
еприят
елисъщит
епрепоръки.Вг
радовет
е,през
коит
оминалКау
лбарс,ст
раст
итесеразпалилидокрайност
.Ру
софилит
еискали
народът да изрази масово подкрепат
а си за Ру
сия. Либералит
е се
прот
ивопост
авили.Къдет
осеявявалКау
лбарс,либералит
езадаваливъпросит
е
«
Бълг
ария свободнали е?Кой е кандидат
ътзабълг
арски княз?
».И понеже
г
енералътнеможелдададепрякиясенот
говорнат
ияпит
ания,влияниет
ому
бързоот
слабвало.Чест
отълпат
а,коят
огопосрещаласру
софилсконаст
роение,
г
оизпращаласру ласа:«
софобско.Навъзг ДаживееРу
сия!
»от
говарялу
раг
анот
«
скандирания:ДаживеесвободнаинезависимаБълг
ария!
».

Третовеликонародносъбрание(
15октомври1886г.
)

Вт
ова време изборит
е за Велико народно събрание т
рябвало да се
произведат
.Ст
ранат
абилавт
рескавосъст
ояние.Ру
софилит
е,ру
скит
еаг
ент
ии

ру
скит
еподаници,ост
аналиотпо-
рано,аг
итиралимеждународаданесеправят
избориидасепречинаония,коит
оот
иватдаг
ласу
ват
.Тияаг
итациист
анали
причинадаизбу
хнатвнякоиг
радовест
ълкновения,авединг
рад (
Дупница)
ст
анало кръвопролит
ие. Народният предст
авит
ел либералът Грънчаров,
околийскиятначалникиедину
чит
елбилиразкъсаниотт
ълпат
а.Въпрекивсичко
изборит
е,макарст
ерорипобоища,
станали.Кау
лбарсидипломат
ическиятру
ски
аг
ент подавали нот
а подир нот
а след всяка слу
чка с ру
ски поданици,но
правит
елст
вот
о продължавало своят а(27). След изборит
а работ е Кау
лбарс

съобщилнаправит
елст о,чеРу
вот сиясмят
азанезаконноСъбраниет
оинямада
приеменит
оедноотнег
овит
ерешения.Такасъщот
ойизвест
ил,чедвару
ски
клиперащеспратвъвВарназазащит
анару
скит
еподаници.Правит
елст
вот
о
смет
налот
овазаначалонару
скаоку
пация.Анг
лийскиятдипломат
ическиаг
ент
обачег
опосъвет
вал:«
Несевълну
вайт
е,неот
давайт
еголямозначениянат
ия
параходи.Избяг
вайт
евсякаквидразнения!
».Правит
елст
вот
отелег
рафиралона
варненскит
евласт
иданест
релятсрещуру
сит
е,акорешатдаслязатнабрег
а.
Дипломат
ите още наст
оявали да се пу
снат зат
воренит
е офицери.
Правит
елст
вот
оот
стъпилоипровиненит
ебилиосвободени.
Великот
онародносъбраниесеот
криловТърновона15/
27окт
омври.
Предидаприст
ъпикъмизборнакняз,правит
елст
вот
осеопит
алоощеединпът
сия(28).Ст
дасепомирисРу амболовпредложилнаЦанковдаидевТърновоит
ам
всички парт
ии (
либерали,консерват
ори,цанковист
и-ру
софили)да образу
ват
смесеноРег
ент
ство,т
асобщисилидаспасятст
ранат
аотбедст
вия.Цанковпо
съвет
а на Кау
лбарс и на своит
е съмишленици от
говорил:«
Рег
ент
ствот
ои
минист
ерст
вот
отрябва да се от
тег
лят
.Народнит
е предст
авит
ели в Търново
т
рябвадаизкажатжеланиедасесъст
ави минист
ерст
вобезРег
ент
ство,със
съг
ласиет
о на Ру
сия»
.Това означавало капит
улация,коят
о не се приела.В
ст
ранат
аизбу
хналит
ук-
там ру
софилскибу
нтове,коит
олеснобилипот
ъпкани.
Правит
елст
вот
осмят
ало,чеоку
пацият
авеченаближава,обачеизявленият
ана
Тиса в Авст
ро-
Унг
ария и защит
нат
а реч на Солзбъри в Анг
лия разпръснали
съмненият
а и ост
авили впечат
лениет
о,че Европа няма да допу
сне никаква
оку
пация.Посланицит
евСофияу
спокоилиправит
елст
вот
оиг
онасърчили.При
т
ияобст
оят
елст
ваВеликот
онародносъбраниепрог
ласилозакнязнаБълг
ария
принцВалдемар,синнакралянаДания,койт
обилроднинанару
скиядворисе
вярвало,чет сияи отЕвропа(29).Вмест
ой щебъдеодобрен отРу оВалдемар
от
говорилбащамуХрист
иян,чеслед съвещаниевПет
рог
рад приналичнит
е

обст
оят ва не било възможно синът му да приеме избора(30).Великот
елст о
народносъбраниерешилодачака;т
оприелоост
авкат
анаКаравелов,избрало
вмест
онег
озарег
ентГеорг
иЖивковиот
ложилозаседаният
аси,докат
осе
намерикандидатзакняз.Товабилона1/
13ноември1886г
.

ЗаминаванетонаКаулбарс.Скъсваненаотношенията

Единденпо-
раноотг
орнат
адат
авПловдивг
авазинът(
телохранит
елят
)
нару
скияконсу
лбилмалт
рет
иранпорадинепокорст
во.ГенералКау
лбарсподал
а:Първо,дасеу
нот волнибриг
аднияткомандиривоеннияткомендантнаг
рада.
Вт
оро,дасенакажатвиновницит
езапобоя.Трет
о,дасеот
дадеофициалночест
нару
скот
ознамепредконсу
лст
вот
о.
Понежеправит
елст
вот
оот
казалодаизпълнивсичкипост
авениискания,
особено да у
волни офицерит
е, Кау
лбарс на 5/
17 ноември съобщил на
правит
елст
вот
о,ческъсваот
ношеният о,защот
асиснег отоокончат
елнобило
изг
убилодовериет
онаРу
сия.След т
оват
ой т
елег
рафически извикал всички
ру
скиконсу
лиотБълг
арияизаминалзаЦариг
рад.Клиперит
еотБу
ргасиВарна
същозаминализаРу
сия.Пот
озиначинмеждуРу
сияиБълг
ариясепрекрат
или

всякаквиот
ношения.ВЕвропа,прот
ивору
скит
евест
ниципоздравилиБълг
ария
заосвобождениет
ойотдикт
атора.Ибълг
арскит
енационалист
исерадвали,че
сеот
ървалиотразмирникаиотклиперит
е.
Търсененакняз

Общот
оположение—вът
решноивъншно,
сиост
авалонеизясненоидори
т
ъмно.ВБълг
арияможелидаст
анатвсекимоментразмирици.ВЕвропанесе
виждалисили,коит
одапомаг
атнаБълг
ария.Анг
лия,Авст
ро-
Унг
арияиИт
алия
билиобщосъг
ласниБълг
ариядазапазисвоят
анезависимост
.Тру
дност
таобаче
билавт
ова—дасенамерикняз,
угоденнаРу
сияиприетотевропейскит
ест
рани.
Ру
сияпредложилакнязМинг
рели,нот
ойбилот
хвърленотЕвропа.Бълг
арит
е
(
31)
същонег
оприели .Неост
авалодру
гоосвенБълг
ариясамадасинамерикняз.
Еднат
ричленнадепу
тация(
Стоилов,
ГрековиК.Калчев)билаизпрат
енавЕвропа
съсзадачат
а— даочерт
аеположениет
онаБълг
арияпредСилит
е;даизрази
какво желае бълг
арският народ и да намери княз за вакант
ния прест
ол с
одобрениет
опоненаняколкоСили,носу
словиедапазинезависимост
тана
Бълг
ария.ОтБелг
рад,дет
о билапосрещнат
адобре,депу
тацият
аот
ишлавъв
Виена,приет
а мног
о благ
осклонно от минист
ър Калноки,койт
о й обещал
всякакваподдръжка.ОщевъвВиенаединзапасенофицер(
Лааба)съобщилна
депу
тацият
а,че има един княз,койт
оег
отов да дойде в Бълг
ария.Той е
Фердинанд Сакс-
Кобу
рг-
Гот
ски.В срещит
е си с нег
о бълг
арскит
е прат
еници
събралисведениязанамереният
аму
,нонемудалиобещание.Отст
ранана
ФранцЙосифт
аякандидат
уранесрещналавъзражения,
обачеРу
сияот
говорила,
чеепрот оВеликонародносъбрание(32).
иввсекиизбор,извършенотнезаконнот
Депу
тацият
апродължилаобиколкат
асизасъветиподкрепаотдру
гит
екабинет
и.
В Берлин т
я била полят
а със ст
удена вода,макар общест
венот
о мнение и
вест
ницит
едабилизабълг
арскат
акау
за.ВАнг
лиябилаприет
асъссимпат
ияи
полу
чиланасърчение.ВПариж,дет
оотизвест
новремевеелру
софилскивят
ър,
порадист
рахаотновавойнасГермания,
япосъвет
валидасеспоразу
меесРу
сия.
ВРим билапосрещнат
аснароднит
ържест
ваивикове:«
Даживеесвободнаи
обединенаБълг
ария!
».ВРу
сиядепу
тацият
анебиладопу
снат
а.Кабинет
ите,
коит
о
приелидобредепу
тацият
а,обещалидасеспоразу
меятзакандидат
асРу
сия.От

Рим депу
тацият
аст
игналавЦариг
рад,дет
опонег
овремесенамиралимног
о
ру
софили,
емиг
рант
иотБълг
ария.Теполу
чавалииздръжкаотру
скот
оаг
ент
ство,
кроелиплановекакдасъборятРег
ент
ствот
о,кат
омолелит
урцит
езапомощ.
Високат
апорт
а(кат
осюзерен)желаеладапримирибълг
арит
е.Цанков,
шефътна
ру
софилит
еи опозицият
а,бил повикан отСофиявЦариг
рад запрег
овори с
правит
елст
вот
о чрез посредничест
вот
о на великия везир за разрешение на
бълг
арскат
а криза.Там Цанков правил различни предложения и предлаг
ал
проект
и,коит
осесвеждалибилодореволюциявБълг
ария,билодопримирение
справит
елст
вот
оприу
словиедасеприематру
скит
еискания.Ту
рцит
ескоросе
у
бедили,че Цанков е личност
,коят
о не пост
авя за разг
леждане нищо
последоват
елно и сериозно,че влияниет
о мув Бълг
ария не е решаващо и
почналидаг
оиг
норират
,особенокат
осенау
чили,
чет
ойнест
оидалечотидеят
а
зару
скаоку
пацияиприемакандидат
урат
анаМинг
рели,
коят
обиланеприят
наза
т
урцит
е.Дипломат
ическат
а борба избу
хнала междуСилит
е в Цариг
рад.Зад
Цанковст
оялру
скиятпосланикНелидов,задбълг
арскияпосланикд-
рВълкович
— анг
лийският
,ит
алианският и авст
рийският посланик.Порт
ата искала да
поддържа равновесие. Бълг
арскат
а депу
тация у
част
вала няколко път
и в
прег
оворит
е,нобезрезу
лтат
но.Най-
сет
неСт
оиловдошълдоу
беждениет
о,чеепо
-
добредасеизберезакнязнякойевропейскипринц,койт
обисесъг
ласилда
дойдевБълг
ариябезодобрениет
онаСилит
е,илипъкдаизбереАлекоБог
ориди
закнязсъщобезникаквоодобрение.

Бунтове
 Времет
оминавало,анеопределенот
оположениесъздавалоубълг
арит
е
песимист
ично наст
роение и склонност към вълнения и сму
тове.Освен в
Цариг
рад мног
о емиг
рант
и били избяг
али в Бу
курещ.Там се образу
вал

Революционен комит
еткойт
о си пост
авял зазадачачрезвоенни и народни
бу
нтоведасмъкнеРег
ент
ствот
оидапоемеу
правлениет
овръцет
еси.Този
комит
етразпращалзаплашит
елниписмадовсичкивиднилицавБълг
ария,
дори
досамияСт
амболов.Същияткомит
етвлязълвъввръзкаснякоиофицериот
г
арнизонит
евРу
се,Силист
раиШу
мен.Презфевру
ариаг
итат
орит
еималипо-
г
олям у
спех и наист
ина в Силист
ра и Ру
се избу
хнали военни бу
нтове.
Правит
елст
вот
о,коет
о чрез своит
е аг
ент
и знаело за всички движения на
емиг
рант
ите,орг
анизирало в г
радовет
е своит
е верни войскови част
и и
г
ражданит
езаборба.Сбързиирешит
елнидейст
вият
опот
ушиловъст
аналит
е
войскивСилист
раиРу
се.ВСилист
рабилу
битначалникътнаразбу
нту
ванит
е
войски ощевначалот
о,авРу
себили хванат
иглават
арит
е— 9ду
ши,коит
о
рел(33).Тиясъбит
военниятсъдосъдилнасмъртчрезразст ияпредизвикалив
Софияарест
уванет
онаКаравеловипо-
главнит
еру
софили.ВЦариг
радЦанков
подал меморанду
м до великия везир,в койт
о молил след всичко ст
анало
Порт
атадавземе«
енерг
ичнимерки»прот
ивсофийскит
еуправници.

ГлаваI
X:ИзборътнакнязФердинанд

Нуждатаоткняз

Прест
олътпродължавалдабъдевакант
ен.Товаобст
оят
елст
водавало
възможностдасенару
шаваредътит
ишинат
авст
ранат
аибиловинт
ересна
ру
софилит
е,коит
овярвали,чеРу
сиянямададопу
снедру
гкнязосвеннейния
кандидатит
опридру
гоправит
елст
воидру
гоВеликонародносъбрание.Ала
т
ъкмот
ованеможели дадопу
снатрег
ент
итеотправит
елст
вот
о.Ест
ест
вено

билот
едаочакватдабъдатсъборениснелег
алнисредст
ва.Между
временно
наст
ъпили ост
ри недоразу
мения между рег
ент
ите и минист
ър-
председат
еля
Радославов по вът
решнот
о положение на ст
ранат
а.Предвид възможнит
е
у
сложненияСт
амболовпот
ърсилдасеизберекнязвнай-
крат
ъксрок.Високат
а
порт
ажелаеласъщот
о,защот
очрезт
овасеизбяг
валару
скат
аоку
пация,коят
о
била за нея мног
о опасна.Ру
сия предложила на Порт
ата да оку
пира Южна
Бълг
ария,
нот
янесесъг
ласилаотст
рахданебиРу
сиядаоку
пираСеверна,
още
повечекат
осезнаело,
чевОдесаимаг
отовавойсказат
ова.

Поканакъмсултана

Кат
осевърналаделег
ацият
а,коят
обилапоЕвропа,икат
оразяснила
наст
роениет
онакабинет
ите,Ст
амболовизпрат
илСт
оиловот
новодадирикняз.
Д-
рСт
оилов от
ишъл във Виенапри Калноки и в Пещапри Тиса.И двамат
а
посъвет
валиБълг
ариядапочака,понежевъпросътзакнязощенебилу
зрял.
Мъчнот
ият
абилавт
ова,
чеЕвропанеможеладасесъг
ласизаеднакандидат
ура,
коят
овсъщот
овремедадаваг
аранции,чещезапазиБълг
ариянезависима.
Тог
авасредсофийскит
еуправницисеродилаидеят
адаизбератзакнязлице,

коет
онямалону
жда,
дабъдеодобряванооткабинет
ите,
атаковалицеможелода
бъде някой държавен г
лава. Ст
амболов предложил чрез бълг
арския
дипломат
ическиаг
ентвЦариг
радд-
рВълковичнасу
лтанадаст
анебълг
арски
князиприперсоналнау
ниядаобединивсичкибълг
ариотБълг
ария,Тракияи
Македонияведнаг
олямаобластподскипт
ъранаАбду
лХамид,савт
ономно
у
правление.Пот
озиначинсеразрешавалведнъжзавинаг
иту
рско-
бълг
арскияи
Изт
очниявъпрос.Су
лтанътследт
ридневнообмислянеот
казал,защот
оРу
сия
нямалодадопу
снет
овапоникойначин.

Поканакъмрумънскиякрал

Кат
онесполу
чилвЦариг
рад,Ст
амболовобърналпог
ледкъм Ру
мъния.
Тойизпит
вал,какт
оивсичкибълг
ари,г
олямасимпат
иякъмт
аяст
рана,защот
о
бълг
арииру
мънцисапрезвсичкивековеживелимиролюбивоизащот
опрез
революционнияпериодпрот
ивт
урцит
еРу
мънияподкрепялавсичкибълг
арски
народнивъжделенияиприг
отовлениязавъст
ание.Презсръбско-
бълг
арскат
а
войнаивмежду
княжиет
оРу
мъниясъщоседържалаблаг
осклонно.КралКарол
сеславел ст
акт
,мъдрости у
мениевръководст
вот
онару
мънскат
авъншна
полит
ика.Ст
амболовсерешилчрезкнязГикадаразбередаликралКаролби
приел бълг
арскат
а корона при един ду
ализъм,подобен на авст
ро-
унг
арския.
Ст
раху
вайки се отРу
сия,а може би по съвет
а на Бисмарк,Карол от
казал
(
34)
предложениет
о .Брат
иянут
елег
рафиралнаНачович:«
Незабравяйт
е,чезад
г
ърба ни ст
ои Ру
сия»
.Междут
ова княз Фердинанд от Виена пост
оянно се
обаждал,
чеег
отовдадойдевБълг
ария.

ИзбиранетонакнязФердинанд.Министерскикабинетнад-
рК.
Стоилов

Прит
ияу
словиязаСт
амболовнеост
авалонищодру
го,освендаизбере
княз Фердинанд,койт
о бил съг
ласен да поеме бълг
арскат
а корона със
задължениет
одапазиБълг
ариянезависима.Великот
онародносъбраниебило
свиканоот
нововТърновоина25юни/
7юли1887г
.председат
елятмуД.Тончев
предложил закнязнаБълг
арияНег
ово Царско Височест
во Фердинанд Сакс-

Кобу
рг-
Гот
ски.Събраниет
осакламацииприелопредложениет
о.Еднадепу
тация
отпредседат
елянаСъбраниет
оиняколкопредст
авит
елибилаизпрат
ена,да
поднесенакнязФердинандакт
азаизбораму
.Всъщот
овремеСт
амболов,зада
сеприключинедоразу
мениет
осд-
рРадославов,предложилнакабинет
адаси
дадеост
авкат
а.Образу
валсеновминист
ерскикабинет
:д-
рСт
оилов—минист
ър-
председат
ел;членове:Г.Д.Начович,д-
р Ст
рански,д-
р Чомаков и военен
минист
ър—майорРачоПет
ров.
Щом новот
о правит
елст
во полу
чило благ
оприят
ен от
говор от княз
Фердинанд,чеприемаизбора,т
оизпрат
илонот
адоВисокат
апорт
а,задай
съобщизаст
аналот
оияпомолилодаодобрит
ояизбор.Порт
атат
елег
рафирала
бълг
арскат
анот
анаВеликит
есилиипоискалат
яхнот
омнение.КнязФердинанд,
26–г
одишен,
придру
женотмайкаси,
княг
иняКлемент
ина,
ибратсиФилип,
приел
вЕбент
албълг
арскат
адепу
тация,поблаг
одарилсг
орещиду
мизаизбора,но
от
белязал,
чещет
ръг
незаБълг
ария,
ког
атоизборътсеодобриотВеликит
есили.
Тойвярвал,чеиРу
сиящесесъг
ласи,защот
ожелаелт
яизанапреддабъде
защит
ница на Бълг
ария кат
о нейна освободит
елка.Ру
сия обаче се обявила
прот
ив,дру
гит
е Велики сили не дали положит
елен от
говор и въпросът се
зат
егнал.Ст
амболовпоискалдат
ръг
непо-
бързоработ
атаизаплашил,чеако
Европасепрот
иви,
щепрог
ласиБълг
ариязарепу
блика.Калнокивзелрешит
елно
ст
ранат
а на Фердинанд.По нег
ово наст
ояване Франц Йосиф се срещнал с
императ
орВилхелмвГат
щайн,дет
обилорешенокнязътдазаминезаБълг
ария,
бездачакаодобрениет
онаЕвропа.Калнокисъобщилт
ованаНачович.Княз
Фердинанд решил да сподели злочест
ата или чест
итат
а съдба на Бълг
ария,
заминалзановот
осиот
ечест
во,
коет
огочакалоснет
ърпение.
Възшествие(
2/14август1887г.
)

На 2/
14 авг
уст Фердинанд дал клет
ва пред Трет
ото велико народно
събраниевТърновоипоелу
правлениет
онаБълг
ария,бездаст
аваду
маза
мелия(35).
Ру
Пот
озиначинмежду
княжиет
оследеднаг
одина(
от26/
5авг
уст1886до
2/
14 с м.1888)се прекрат
ило.Общест
венот
о мнение в Европа одобрило
ст
аналот
о.Великит
есили и Порт
атаси замълчали,самоРу
сияпрот
ест
ирала

прот
ивкнязФердинандиг
онарекла«
узу
рпат
ор»набълг
арският
рон.

Резюме(
извод)

На 6/
18 септ
ември 1885 г
.се прог
ласило Съединениет
о на Изт
очна
Ру
мелияилипо-
добренаЮжнаБълг
ариясъсСеверна.Товабилопърват
акрачка
към обединениет
о набълг
арскиянарод,разпокъсан начаст
и отБерлинския
дог
овор.Идеят
азаосвобождениет
онавсичкибълг
арскиземиисъбиранет
оимв
еднополит
ическоцяло,способнодат
вориинапредва,сепородилаотмину
тат
а,
ког
ато бил ликвидиран Санст
ефанският дог
овор,койт
о бил т
рет
и по ред

официаленполит
ическиизразнабълг
арскот
оединст
во.Ощепрез1881г
.,ког
ато
вКняжест
вот
опоеливласт
талибералит
е,сеобразу
валединТаенкомит
етсъс
задачат
адаработ
изаСъединениет
онаЮжнаБълг
ариясъсСеверна.Двама
ду
шиотт
оякомит
ет(
СтамболовиГеорг
иЖивков)сепромъкналивСливен,
дет
о
заседавалг
лавнияткомит
етнаг
имнаст
ическит
едру
жест
ва,задапрег
оварятза
орг
анизиранет
онасъединит
елнодвижение.Софийскит
еделег
атизаявили,че
бълг
арскот
оправит
елст
воспомощт
анаЛибералнат
апарт
ияег
отоводапомаг
а.
Товаобещаниеобачебилопреждевременноиост
аналонеизпълнено,защот
о
запит
анит
епот
овадипломат
ибилипрот
ив.И Драг
анЦанковнесерешилда
т
ръг
не прот
ив съвет
ите на Ру
сия. Така приг
отовленият
а за съединение
зат
ихнали.

Презу
правлениет
онаАлекоБог
оридиру
мелийскат
аНароднапарт
ияв
опозицияразвявалаявноибу
йнознамет
онаСъединениет
о,ноког
атодошълза
у
правит
ел Г. Кръст
евич и Народнат
а парт
ия поела власт
та, т
я свила
съединит
елнот
ознамепоизричнот
ожеланиенаРу
сия.Прит
ияобст
оят
елст
ва
знамет
осепоелоииздиг
налопрез1885г
.отреволюционенкомит
етначелосъс
Захари Ст
оянов,Димит
ър Ризов,д-
р Ст
рански,офицерит
еПаница,Николаев,
РайчоНиколови др.Съединениет
обилообщонародножелание.Бълг
арскот
о
правит
елст
воикнязБат
енбергнеможелиданег
опрег
ърнатиданеположат
г
рижизанег
овот
осбъдване.
Завършенот
оСъединение,коет
осъздавалоеднапо-
силнаБълг
арияс93
000 кв.км и 3 милиона население,ст
реснало сръбския крал Милан,че на
Балканит
есеиздиг
адържава,по-
голямаотСърбия.Тойобявил,чеБерлинският
дог
оворенару
шенотбълг
арит
е.А«
равновесиет
о»междубалканскит
едържавие
нару
шеноидиг
налоръжиевзащит
анадог
овораиравновесиет
о.Войнат
ав
Сърбиянебилапопу
лярна,защот
осръбскиятнарод очаквал винаг
и дабъде
поведенкъмБоснаиХерцег
овина,
анекъмБълг
ария.
Сръбско-
бълг
арскат
а война благ
одарение на високия ду
х, чист
ия
пат
риот
изъм ибезкорист
иет
онаобщест
венит
еорг
анизавършилау
спешноза
бълг
арскиянарод,
ипролят
атакръву
твърдилаСъединениет
о.
Ру
сия се прот
ивопост
авила на Съединениет
о, защот
о г
о смят
ала
подг
отвеноотнейнит
евраг
ове(
Анг
лия)
,насърченоиизпълненопожеланиена
Бат
енберг
,сцелдасезасилиБълг
арияидасеизмъкнеотопекат
анаРу
сия.
Ру
скат
аполит
икасхванала,
чекнязАлександърдейст
валкат
ооръдиеиаг
ентна
Анг
лияинемцит
есдалечнат
ацелдапрепречатпът
янаРу
сиякъм Цариг
рад.
Народнот
о желаниезасъединение,проникнало т
олковадълбоко във всички
бълг
арскисреди,несеоценилоотру
скат
аполит
икакат
оеднанеобходимасила,
накоят
онет
рябвалодасепост
авятпрег
ради.Наист
инаималомомент
и,ког
ато

ру
скит
еминист
ри,
държавнит
емъжеиможебисамиятцардавалидасеразбере,
че ру
скот
о сърце не може да не се радва,ког
ато един славянски народ,
освободенотРу
сия,вървикъм обединениеизасилване,нот
енеможелидасе
примирятсфакт
а,чепосредат
аст
оиединнемскипринц,койт
оспомощт
ана
ру
скит
евраг
овевървивпосока,
нежеланаотРу
сия.Ру
скат
аофициалнаполит
ика
несезадоволиласамодасеот
тег
линаст
рана,
носенамесилаакт
ивновборбат
а
съссредст
ва,
невинаг
идобреизбрани.
Въпросътсепост
авилт
ака:дасеот
страниБат
енберготБълг
ария.Нокой
даизвършит
ова?НародътобичалРу
сия,нонеможелданедържисмет
ка,че
Съединениет
осепост
игналоприБат
енберг
,повиканзакнязнаЮжнаБълг
ария
отсамиянег
о.
Зацелт
атрябвалодасезасилиру
софилскот
отечениеспрекисъвет
ии
мат
ериална поддръжка. Ала т
ова ст
ремг
лаво ру
софилст
во възбу
дило
инициат
орит
еидейцит
епоСъединениет
о,разпалилоог
ъняипат
риот
ическот
о
чу
вст
вонаинт
елиг
енцият
а,коят
озаст
аналанаг
ледищет
о,чебълг
арскиятнарод
съссвоисобст
венисилит
рябвадарешавасвоят
асъдба,чет
рябвадасеопира
изключит
елнонасвоит
еинт
ереси,аненажеланият
анадру
гадържава.Това
билиидеит
еощенаРаковски,
Левски,
КаравеловиБот
евпредиОсвобождениет
о.
На въпроса може ли Бълг
ария да същест
вува без прот
ект
орат
а на Ру
сия,
ру
софилит
еначелосЦанковот
говорили,ченеможе;националист
ителиберали
обачезаст
аналинапрот
ивног
ледищеидоказвали,чеЕвропаимаинт
ересот
силна,но самост
оят
елнаБълг
ария.Зат
овазападнит
едемократ
ични държави
щелидаподкрепятбълг
арскиянародпопът
янанег
овот
оист
орическоразвит
ие.
Таямисълсенасърчавалаотполит
ическилицавАнг
лия,Франция,Ит
алияи
Авст
ро-
Унг
ария.Нанеясъчу
вст
валииконсерват
орит
еНачович,
Греков,
Стоилов.
Заот
страняванет
о накнязБат
енберготБълг
арияпрезавг
уст1886 г
.
няколковоеннилицаизвършилипреврат
,койт
оот
велкнязаизвънг
раницит
е,но

несполу
чил.Появилосепрот
ивнот
ечение,коет
оиздиг
налознамет
онаедна
свободнаинезависимаБълг
ария.Товърналокняза.Поизричнот
елег
рафично
подканяненару
скияцарАлександърI
IIБат
енбергпреклонилг
лаваинапу
снал
Бълг
ария,
кат
оост
авилРег
ент
ствот
овременнодау
правляваст
ранат
а.
СвиканобилоТрет
овеликонародносъбрание,коет
одаизбереновкняз.
Ру
сиясенамесилаявнои изпрат
илавБълг
арияг
енерал Кау
лбарс,койт
осе
обявил прот
ив рег
ент
ите,прот
ив Събраниет
о,без да предложи сериозен
кандидат
,какъвт
о бълг
арит
еискали.Ру
сия наст
ояла за пълна покорностна
Бълг
ария.Товабилоосновнаг
решканару
скат
адипломация.Прост
оду
шният
народ,благ
одарензаОсвобождениет
о,можебищялдакапит
улира,какт
ого
съвет
валиру
софилит
е,нопросвет
енат
ачаст
,коят
оизповядваладемократ
ичнии
либерални идеи,наследени от
преди Освобождениет
о,смет
нала,че т
ова е
недост
ойно за един народ,койт
о се цени и смят
а да иг
рае самост
оят
елна
полит
ическаику
лту
рнаролянаБалканит
е.Пат
риот
ическит
ебляновепородили
енерг
ият
а,довеладонасилияит
ерор.
Нат
иясилиседължипот
ушаванет
онавоеннит
ебу
нтовевРу
се,
Силист
ра
идру
гаде.
След опит
аси сдат
скияпринц ВалдемарВеликот
онародносъбрание
изпрат
илодепу
тациявЕвропа,коят
одасеявипреддворовет
еидазащит
ава
бълг
арскат
акау
заидат
ърсикняз.Присложилит
есеобст
оят
елст
ваникойнесе
решавалдадойдевБълг
ария,защот
онезнаелдалищеможедасезадържи.
Великот
о народно събрание не било далече от мисълт
а да избере пак
Александър Бат
енберг
,но т
ой от
клонил предложениет
о и самоот
вержено
помаг
алнабълг
арит
едасинамерятвладет
ел.
 Следбезплоднит
епоканидосу
лтанаиру
мънскиякралКаролнай-
сет
не
Събраниет
оизбралона25юни1887г
.князФердинандСакс-
Кобу
рг-
Гот
ски.На
2/
14авг
уст1887г
.тойдалклет
ваипоелу
правлениет
о.

Източници

1.АлманахнаБълг
арскат
аконст
иту
ция.

2.ДневницинаОбикновенот
оиВеликот
онародносъбрание.
3.Анг
лийскасинякниг
а.
4.И.Е.Гешов.Спомениизг
одиниипобеди.
5.A.Dr
andar
.Lepr
inceAl
exandr
edeBat
ember
genBul
gar
ie.
6.Lesév
énement
spol
i
tiqesenBul
gar
iedepui
s1886j
usqu’
anosj
our
s.
7.C.Радев.Ст
роит
елит
енасъвременнаБълг
ария.Т.2.
8.А.Т.Илиев.Спомени.ИзданиенаБАН.1926.
9.М.И.Маджаров.Изт
очнаРу
мелия.1925.

ДялI
II:БългарияприкнязФердинанд

ГлаваX:РежимътнаСтамболов

МинистерствонаСтамболов(
1887–1894г.
)

ЩомкнязФердинандсезаклелвКонст
иту
цият
аипоелу
правлениет
она
ст
ранат
а,Ст
амболовсеот
тег
лилоту
правлениет
оикат
ообикновенг
ражданин
пожелал да си почине.Новияткняз,придру
жен отминист
рит
е,заминал от
Търново през Южна Бълг
ария (
Пловдив) за София,посрещан навсякъде

т
ържест
вено.Скорообачет
ойдоловил,
ченародътнеенапълноединоду
шениче
положениет
онеесъвсем т
ихо.Прит
аяКонст
атация,у
веренвавт
орит
етана
предишния рег
ент
,от
ново повикал Ст
амболов от Търново и му предложил
президент
ствот
о,докат
ост
раст
итеу
тихнатиположениет
онакнязасеу
крепи.
Ст
амболовсеопит
алдаот
клонипредложениет
о,нопомолбанакнязанай-
сет
не
се съг
ласил.Образу
вало се ново минист во: Ст
ерст амболов — минист
ър-
председат
ел и минист
ър на вът
решнит и,полковник Му
е работ тку
ров — на
а,Живков— напросвещениет
войнат о,д-
рК.Ст
оилов— направосъдиет
о,Гр.Д.
Начович — на финансит
е и д-
р Г.Ст
рански на външнит
е работ
и.Така в
правит
елст
вот
овлезлит
римат
абивширег
ент
иит
римат
аминист
ризапазили
мест
атаси.Товаминист
ерст
восесъст
ояло,
наист
ина,
отнай-
първит
еполит
ицив
Бълг
ария.Отт
оя ден 22/
2 авг
уст1887 г
.Ст
амболов у
правлявал ст
ранат
ав
качест
вот
осинаминист
ър-
председат
елдо18/
1май1894г
.,почт
и7г
одини.Това
времееизвест
ноподимет
о«режимнаСт
амболов»изанег
омненият
асат
върде
различни.Напълнообект
ивнаоценказат
оярежим ощенеможедаседаде,
защот
о повечет
о от дейст
вуващит
е лица са живи и защот
о мемоарит
е на
Ст
амболов,заедно сважни доку
мент
и,несаобнародвани.Ту
кщеизложим
г
лавнит
есъбит
ияпрезпериодаоткоет
очит
ателятвсепакможедасиизработ
и
т
оченвъзг
ледзанещат
а.

МеждународнотоположениенаБългария

Очаквалосе,чесидванет
онакнязавст
ранат
ащенаст
ъпимир.Ост
авал
от
крит г
олемият въпрос за признаванет
о на княза от Силит
е,подписали
Берлинскиядог
овор.Правит
елст
вот
онаправилопост
ъпкизат
овапредЦариг
рад.
Самкнязътт
елег
рафиралнасу
лтанаипоискалнег
овот
оодобрение.

Високат
апорт
асъобщиланаСилит
е,чебълг
арит
есаизбрализакняз
ФердинандКобу
рг-
Гот
ски,
койт
оезаелмяст
отоси.Тянеподхванала,
инициат
ива
заодобрениенаизбора.
Пот
оявъпросру
скот
оправит
елст
воизразилоясност
ановище:князъте
незаконен,избранпринезаконноРег
ент
ствоиотнезаконноВеликонародно
събрание;т
ойт
рябвалодабъдеизпъден.Кат
оот
говорнат
овару
скост
ановище
императ
орФранцЙосифпроизнесълпредделег
ациит
ена18/
30окт
омври1887г
.
следнит ми:«
е ду Бълг
арскиятвъпрос още не е решен,но надявам се,че и
занапредщезапазивът
решниясихаракт
ерищесерешинай-
накраяпот
акъв
начин,щот
о желаният
а на бълг
арит
е да се изпълнятсъг
ласно т
ракт
атит
еи
европейскит
е инт
ереси»
.В т
акъв ду
х се изказали меродавнит
егермански,
анг
лийскииит
алианскивест
ници.Алат
ованебилодост
атъчно.Важнобилода
сезнаекаквоповедениещедържиЕвропа,акоРу
сиясвоеннимеркипоискада
от
страникнязФердинанд.Нат
овасъмнениеот
говорилКалноки.«
Намесат
ана
само еднадържавав бълг
арскиявъпросеизключено.Съг
ласноБерлинския
дог
оворбълг
арит
еиматправосвободнодаизбираткняз.КнязКобу
рг-
Гот
скида
от
идевБълг
ариянекат
окандидатнанякоясила,акат
обълг
арскикандидат
.
Сег
аост
аваПорт
атаиСилит
едапризнаятизбора»
.
В София дипломат
ическит
е аг
ент
и у
стно влизали в прег
овори с
правит
елст
вот
оиг
ооку
ражавалидапазиредаиспокойст
виет
о,кат
онесебоиот
външнаопасност
.СкоровБерлиниВиенау
знали,чевПет
рог
радединвоенен
съветобсъждалвоеннит
емерки,коит
отрябвалодасевзематпрот
ивнепокорна
Бълг
арияиевент
уалнопрот
ивАвст
ро-
Унг
ария,акот
ябисевъзпрот
ивила.Това
накаралоКалнокииБисмаркедновременнодаобявятвъвВиенаиБерлинчрез
официалнит
е вест
ници,че има съюзен дог
овор между Германия и Авст
ро-
Унг
ария,по силат
анакойт
о еднат
аст
ранаезадълженадададенадру
гат
а
военнаподкрепа,ако бъденападнат
аотРу
сия.Щом т
оваст
анало извест
но,

Ру
сиясеот
казалаотвоеннанамесавБълг
ария.Тясеопит
аладапост
игнецелт
а
сиподипломат
ическипът
.Ру
скиятпосланиквЦариг
радНелидовподалнот
адо
Порт
ата,вкоят
оискалотнеядаизг
они«
принца»отБълг
ария,защот
онег
овот
о
пребиваваненебило съг
ласно Берлинскиядог
овор.Ст
амболов обачесебил
пог
рижилдаспечелиг
олямат
аблаг
осклонностнаТу
рция,защот
оотнея,кат
о
су
верен,мног
озависелорешениет
онабълг
арскиявъпрос.Напървомяст
отой
сключил конвенция за изплащане на изт
очнору
мелийския данък и с т
ова
предразположил т
урскит
е кръг
ове.Великият везир под нат
иска на Ру
сия
съобщилвСофия:«
Високат
апорт
асмят
апребиваванет
онапринцФердинандв
София за несъг
ласно с Берлинския дог
овор»
. Ст
амболов у
пълномощил
бълг
арскияпредст
авит
елд-
рВълковичдазапит
аясновеликиявезир:т
азинот
а
сериозналиеилине.Инакведнаг
ащебъдеобявенаБълг
ариязанезависима.
Великиятвезирот
говорил:«
гледайт
есиработ
ата,несебезпокойт
еотнашат
а
нот
а».Вт
овавремеАнг
лия,
ИталияиАвст
ро-
Унг
ариясъобщилинаПорт
ата,
чене
одобряватнот
атай,адобълг
арскот
оправит
елст яхбълг
во,чеспоредт арският
въпросщесерешисампосебесиотбълг
арскиянарод.

ПолитическилицавСофия

Кат
о разбрала,че военнат
а намеса срещу Бълг
ария ще предизвика
европейскавойна,Ру
сияприт
исналаТу
рциязавсекислу
чайдавземемерки
прот
ивКобу
ргаиСт
амболов.Порт
атаималаинт
ересдабъдесъседнасвасална
Бълг
ария,анесвековниясиврагРу
сия,зат
ованесеподдавалананейнит
е
съвет
и илесносеот
ърваваласду
мит
е,че«
въпросътт
рябвадасерешиот
Европа»
.По-
късно в София дошли няколко полит
ически личност
и,за коит
о
можелодасепредполаг
а,чедейст
вуватсъсзнаниет
онару
скот
оправит
елст
во.

През 1889 г
.дошъл пръв сръбскиятдеец Н.Пашич,познатру
софил,койт
о
предложилнаСт
амболовконфедерациямеждуБълг
арияиСърбиявъзоснована
съюзсрещуТу
рция.Ст
амболов съг
ледал в т
овакосвен опитдаг
о скаратс
Високат
апорт
аиот
казалрешит
елно.Почт
исъщит
епредложениянаправили
г
ръцкиятдържавенмъж Трику
пис.Ст
амболовот
хвърлилит
ях.По-
важнобило
посещениет
онакнязДълг
ору
ков,т
върдеблизъкдоимперат
орскияру
скидвор.
Кат
очаст
нолицеДълг
ору
ковпосет
илСофия,
разг
ледалнякоинейниу
чреждения
исепредст
авилнаСт
амболов,
предког
отоповдиг
налвъпросанебилимог
лода
се намери път за помирение между освободит
елкат
а Ру
сия и освободена
Бълг
ария.Ру
сияедаламног
осредст
ваижерт
визаБълг
ария,
зат
ованежелаела
даяг
леданаст
ранат
анавраг
овет
ей.Ст
амболовот
говорил,
чепопринципняма
нищопрот
иведнопомирение,ноискалкнязътдабъдепризнатзазаконени
правит
елст
вот
озаконст
иту
ционно.КнязДълг
ору
ковнаст
оявалкнязФердинанд
данапу
снеБълг
ария,накоет
оСт
амболовот
говорилот
рицат
елноиДълг
ору
ков
си заминал.Макар в Ру
сия вест
ницит
е да т
иту
лували княза «
узу
рпат
ор»
,
Ст
амболов«
дикт
атор»
,всепакчест
онамирали,чебълг
арит
екаквит
оидаса,
слу
жатвярноиревност
нонаинт еси(36).Единотполит
ересит ическит
еписат
елис
т
аковамнениебилвлият блицистС.С.Тат
елниятпу ишчев.Тойпосет
илСофия
(
1890г
.)исесрещналсъсСт
амболов.Какт
оиДълг
ору
ков,Тат
ишчевказал,чев
Ру
сияжелаятпомирениемеждудвет
ест
рани,
ноприу
словие,
ФердинандКобу
рг-
Гот
ски да не бъде княз.Ст
амболов изложил цялат
а борба на Ру
сия прот
ив
Бълг
арияотСъединениет
одот
озимоментисполу
чилдау
бедиру
скияписат
ел,
чезаст
аналот
ододнесБълг
арияенай-
малковиновна.Тат
ишчевсет
ненаписал
впечат
леният
асиотСофияиподчерт
ал,черу
скит
едипломат
ииг
енералиса
извършилинай-
голямат
апакост
,абълг
арит
есадейст
валикат
опат
риот
и.
Ру
сия,
бездапризнавакнязаиправит
елст
вот
опоискалачрезг
ерманския
посланик в София да й се изплат
и оку
пационния дълг
.Ст
амболов веднаг
а

разпоредил да се изплат
и су
мат
а 8 867 000 лева,коет
о дало повод на
европейскит
е вест
ници да у
корятру
скат
а дипломация,коят
о не признавала
правит
елст
вот
о,априемалаотнег
опари.
Към края на 1890 г
.дипломат
ическит
е аг
ент
и в София съобщили на
правит
елст
вот
о,чеот
сег
анат
атъкписменощевлизатвъввръзкаснег
о.На3/
15
ноември1890г
.авст
ро-
унг
арскиятпосланикБу
рияндалпървиядипломат
ически
обяд,накойт
обилопоканеноибълг
арскот
оправит
елст
во.Вначалот
она1891г
.
т
урскияткомисарвСофиязапървипътпоискалау
диенцияоткняза.Презмай
същат
агодина княз Фердинанд,макар кат
о част
но лице,бил приет от
авст
рийския императ
ор Франц Йосиф,а следващат
агодина (
1892) и от
анг
лийскат
акралица.През1892г
.Ст
амболовбилприетвЦариг
радотсу
лтанана
ког
ото предложил съюз между Ту
рция и Бълг
ария,но су
лтанът от
клонил
о(37).През1883г
предложениет .князътпридру
женотСт
амболовсеот
правилкъм
Ит
алия дасежени.Във Виенаи двамат
абили приет
и сг
олеми почест
и от
императ
орФранцЙосиф.Привсекиподобенслу
чайипривсякаразходкаиз
ЕвропакнязФердинандличноичрезроднинит
есиходат
айст
валдабъдепризнат
отСилит
е,нот
евинаг
игосъвет
валидачака.

ВътрешнотоположениевБългария

Първат
аст
ъпканаСт
амболов,следкат
ообразу
валновот
оминист
ерст
во
прикнязФердинанд,биладавдиг
невоеннот
оположениеидаобявиизбориза
Пет
о обикновено народно събрание.Макар в минист
ерст
вот
о да влизали
Ст
оилов и Начович,извест
ни кат
оконсерват
ори,правит
елст
вот
ообявило,че
дейст
ву о на Народнолибералнат
ва от имет а парт
ия,чийт
о шеф е Ст
ефан
Ст
амболов,
аполит
ическиорг
ан—вест
ник«
Свобода»
.Сег
аопозицият
аполу
чила

възможностдасепроявинапълно.Веднаг
аст
аналоявно,чеима«
лег
ална»и
«
нелег
ална»опозиция.Лег
алнат
аопозицияпризнавалакнязазазаконноизбран
иправелаост
ракрит
икасамонаправит
елст
вот
овкръг
анаКонст
иту
цият
аи
законит
е.Нелег
алнат
аопозиция,обрат
но,непризнавалакнязазазаконен,нит
о
правит
елст
вот
о за конст
иту
ционно.Тя искала да се приеме изцяло ру
скот
о
предложение:князъткат
о незаконно избран даси от
иде,правит
елст
вот
о да
сложивласт
тасипредединру
скиизвънреденпрат
еник,койт
одаобразу
ваново
правит
елст
воидасвикановоВеликонародносъбраниезаизбираненакняз.
Къмлег
алнат
аопозицияпринадлежалолибералнот
окрило,
начелосРадославов,
съссвоя орг
ан «
Народни права»
,акъм нелег
алнат
а— г
рупит
енаЦанков и
Каравелов.Първат
агру
паималасвояорг
ан«
Свет
лина»
,асет
не«
Бълг
ария»
,а
вт
орат
а«Търновскаконст
иту
ция»
.
Гру
пит
енаЦанковиКаравеловбилисъг
ласнипот
езат
а:сРу
сиядасе
помирим,
новсредст
ват
азапост
иганенацелит
е,обаче,
тесеразличавали.

Петообикновенонародносъбрание

Ст
амболов,ст
оящ т
върдонаг
ледищет
о,чевсичко,извършенодосег
а,е
законно и правилно,поискал да у
реди движениет
о на държавнат
а машина
съг
ласноКонст
иту
цият
аизаконит
е.На26септ
ември(
9окт
омври)1887г
.той
произвелизборизаПет
ообикновенонародносъбрание.ВБълг
ариясепръснали
слу
хове от
всякъде,че ру
софилскит
е парт
ии,подпомаг
ани с пари,давани на
емиг
рант
ите в Цариг
рад,Одеса,Бу
курещ и Белг
рад,ще г
ледатда спечелят
изборит
еидабъдатмнозинст
вовКамарат
а,дет
осмят
атдаизкажатсвоят
аволя
заРу
сия.Князът
,нещеи ду
ма,сест
раху
вал отт
ия първи занег
о избори.
Ст
амболов г
оуспокоил и наредил на своит
е парт
ийни бюра да поведат

немилост
иваборбасрещу«
рускит
еоръдия»иприопаснислу
чаидавикатна
помощ полицият
а.Изборит
еминалиобщовзет
омирно,освенвг
радовет
еГорна
Оряховица,ПлевениХасково,къдет
омеждуизбират
елит
ест
аналисблъсквания
с25ду
шираненииу
бит
и.Правит
елст
вот
оспечелиловсичкимандат
и.ВЕвропа,
къдет
оискалидаимавБълг
ариямирит
ишина,изт
ълку
валит
овасъбит
ие,че
Ст
амболовсеползу
васнароднот
одовериеит
рябвадамусидадеподкрепа
прот
ивру
скиянат
иск.
Лег
алнат
аопозициябилаог
орченаотСт
амболов,койт
онедопу
сналда
бъдатизбранипоненейнит
евиднихораначелосРадославов.Зат
овавкрит
икит
е
си т
я ст
анала мног
о рязка и поняког
а ст
игала до крайност
и.Нелег
алнат
а
опозиция в своит
еорг
ани особено силно изт
ъквала,чекнязътенезаконен,
режимът също е незаконен и желаниет
о на бълг
арския народ било да се
от
страникняза.Товазаключениепредизвикалопарт
изанит
енаСт
амболовда
нападнатшу
мнопечат
ницат
ана«
Търновскаконст
иту
ция»идоманаКаравелови
даизпот
рошатпрозорцит
е.Ст
арит
ест
раст
и от
ново серазг
орели.Ст
амболов
издиг
нал лозу
нга:«
запазване живот
а на княза и заякчаване на нег
овот
о
князу
ванев Бълг
ария»
.Зат
ая цел т
ой решил дау
пот
реби всички средст
ва.
Преу
строилт
айнат
асиполицияисполу
чилдавнедрисвоиаг
ент
инавсякъде,
къдет
оможелодасекроинещопрот
ивнег
оипрот
ивкняза,(
иликакт
отой
казвал«
прот
ивБълг
ария»
)биловът
ревст
ранат
а,биловчу
жбина(
Турция,
Русия,
Ру
мъния,Сърбияит
.н.
).Революционерпонат
ура,сподвижнамисъл,смелв
дейст
вият
аси,
Стамболовнамерилвернихора,
коит
онавремемуизвест
явализа
всякодейст
виепрот
ивБълг
арияивинаг
ивземалсъот
вет
нимерки,задаот
бие
у
дара.
Съзаклятническитедействиянаемигрантите

ЦанковотЦариг
радсепремест
илвПет
рог
рад.Емиг
рант
итевчу
жбина
снабдяванисъссредст
ваотазиат
скияру
скидепарт
аментчрезаг
ент
стват
аи
консу
лст
ват
а,искали бездру
го да извършат преврат в Бълг
ария.Те мног
о
разчит
алинару
софилскот
онаст
роениесреднарода,мислелиг
озамног
осилно,
носкоросеу
бедили,ченароднареволюцияеневъзможна.Ст
амболовчрезсвои
личниприят
елиивернипарт
изанидържалздравовръцет
есивойскат
аинарода.

Нет
ърпеливит
еемиг
рант
ипочналидау
стройватчет
изаданавлязатвБълг
ария
сцел да предизвикатвът
решни сму
тове.Такава чет
а билаорг
анизиранаот
цариг
радскит
еемиг
рант
и под ръководст
вот
о нару
скиякапит
ан Набоков и с
кораббиласт
оваренапоЧерноморенабълг
арскат
аграница.Ст
амболовзнаел
отсвоит
еаг
ент
изат
аячет
аищомт
яминалаг
раницат
а,приг
отвенат
апот
еряя
посрещнала,разбилаяведно-
двесраженияиразпръснала.Капит
анНабокови
дру
гарит
емузаг
иналивбоевет
е.Ст
амболовполу
чилсведения,чевРу
мъния,
СърбияидоривРу
сиясег
отвелисъщочет
идазаминатзаБълг
ария.Съдбат
ана
Набоковат
ачет
а,обаче,г
ивъздържала.Ит
ъй,покрайдипломат
ическат
авойна
отРу
сия,наСт
амболовбилаобявенавойнаотемиг
рант
ите.Зат
оват
ойвинаг
и
билнащрек.Намиращ сенепрекъснат
овположениедаводибит
ки,т
ойкат
о
г
лавнокоманду
ващ,
съсредот
очилвръцет
есицялат
авластипосилат
анасвоят
а
бу
йна и революционна нат
ура,какт
о и по силат
а на обст
оят
елст
ват
а се
превърнал в дикт
атор.Той заповядвал не само в своет
о Минист
ерст
во на
вът
решнит
еработ
и,ноивъввсичкидру
гиведомст
ва.Чест
овземалрешениябез
дапит
атит
улярит
е,закоет
овлизалмног
опът ях(38).Народнот
ивконфликтст о
събраниег
ослу
шалоиприемалозаконит
е,коит
отойпредлаг
ал.Привсет
ова
Ст
амболовбилсклоненкъм помирение.Понег
овоисканеНароднот
осъбрание
даваамнист
иянавсичкиполит
ическипрест
ъпници,освеннаБендерев,Гру
еви
ощет
римаду
ши.Пот
азиамнист
ияЦанковможелдасевърневБълг
ария,
нот
ой
ненаправилт
ова.

Ст
амболовискреножелаелдапопу
ляризиракнязамеждународа.Тойг
о
развелпървоизЮжнаБълг
ария,
дет
онаредилизвънреднобляскавипосрещания
отнаселениет
о,задамудокаже,
чеИзт
очнаРу
мелиянесъщест
вуваиФердинанд
неег
убернат
ор,акнязбълг
арски.Също т
акиваобиколки т
енаправили и в
СевернаБълг
ария.Населениет
о,желаейкимир,искренопосрещалоновиякняз.
Княг
иняКлемент
ина,коят
овинаг
ипридру
жаваласинаси,чрездребниподаръци
у
спявала да печели народнот
о благ
оразположение.Ако нямало вът
решни и
външни сму
тит
ели,ст
ранат
а можела бързо да ст
игне до омирот
ворение и
нормаленконст
иту
ционенрежим.

ДуховенствотопротивСтамболовикняза

Бълг
арскот
о висшеду
ховенст
во в Цариг
рад заст
анало наст
ранат
ана
Ру
сия.И т
оповдиг
наловъпроса:законенлиекняза?Свет
иятсинодвСофия
същосеизправилпредт
оявъпрос.Понеженадделяваломнениет
о,чекнязъте
незаконен,мит
рополит
ите не позволявали да се споменава имет
о му при
църковнот
о бог
ослу
жение. Нещо повече: двама от владицит
е (
Климент
ТърновскииКонст
ант
инВрачански)несамонеспоменавалиимет
онакняза,но

впроповедит
есиосъждалиу
правлениет
о.Ст
амболов,знаейкинаст
роениет
она
Синода,единдензаповядалнаполицият
адавдиг
непосреднощ синодалнит
е
ст
арциотСофияидаг
иизпрат
иподконвойпоепархиит
еим,кат
онаредилда
бъдеконт
ролиранат
яхнат
адейност
.Товасилноог
орчилоекзарха,
койт
оизлязъл
(39)
спрот
ест .Съчу
вст
веницит
енаСт
амболовсеразг
невилиичест
овцърквит
е
искали отсвещеницит
еи владицит
едаспоменаватимет
о накняза,анена
ру
скияцарскидом.Акот
еот
кажели,
ставалиг
олемискандали.Задасеизбег
нат
подобнискръбнислу
чки,Ст
амболовпозволилдасесъбереСвет
иясинодвРу
се

подпредседат
елст
вот
онамит
рополитГриг
орий,човекпреданнакняза.Тамсе
решилозанапредвъввсичкицърквидасеспоменаваимет
онаФердинандкат
о
законенкняз.

ЗаговорнаПаница

Покрайг
орнит
енеприят
ност
иСт
амболовполу
чилпрез1890г
.извест
ие,
чепрот
ивнег
оикнязасег
отвикомпромат
.Наист
ина,
пот
овавремевст
олицат
а
се събрали мног
о младежи,бег
ълци от Македония,коит
о се занимавали с
полит
ика,вест
никарст
воиреволюционнипроект
изаМакедонияпрот
ивТу
рция,
но чест
о посяг
али на прерог
ативит
е на бълг
арскат
а власт
.Орг
анизирани в
дру
жест
во «
Млада Бълг
ария»
,недоволни отСт
амболов за т
уркофилскат
а му
полит
ика,т
еиздавалит
айновест
ник«
Борба»иразполаг
алисъссредст
ваот
незнайни изт
очници.Безда бъдатопасни за вът
решния ред на ст
ранат
а,с
крит
икит
есит
еподдържалиипомаг
алидасезасилинедоволст
вот
опрот
ив
правит
елст
вот
оикняза.Вт
иясредибилибу
йниятмайорПаница,извест
енкат
о
орг
анизат
ор нару
мелийскат
ареволюция,какт
о и съссмелит
еи неочаквани
нападения срещусърбит
е,извършени отнег
овия македонски доброволчески

от
рядпрезсръбско-
бълг
арскат
авойна.Тойподг
отвилдру
жинат
асидавлезев
Македония.Ст
озихрабърчовекемиг
рант
итеискалидасипослу
жат
.Тойбил
повиканвст
ранст
воиу
бедендаизвършисъссвоит
ехорапревратвСофия,
кат
о
арест
уваСт
амболов и княза.Паницасевърнал в Бълг
арияи орг
анизирал с
няколко офицери заг
овор, койт
о да изпълни възложенат
а му задача.
Ст
амболоват
атайна полиция у
знала какво се подг
отвя и съобщила къдет
о
т
рябва.Паницаи дру
гарит
ему(
14ду
ши)били арест
увани и изправени пред
воененсъд,койт
оосъдилПаницанасмъртчрезразст
рел,адру
гарит
емуна

различнисроковезат
вор.Князъту
твърдилприсъдат
аиПаницабилразст
релян
крайСофия(
юни1891г
.).

СтрелбасрещуСтамболов

Несполу
кат
анаПаницаот
новосепналаемиг
рант
ите.Кат
онеможелида
дейст
ватдру
гояче,т
е решили да прибег
натдо лични у
бийст
ва.Смят
али,че
Ст
амболовединст
вендържиположениет
оищом т
ойбъдеу
бит
,всичкощесе
промени.Единт
аенреволюционенкомит
етвст
ранст
вобилнат
оварендат
ърси
у
бийци.Акосполу
чипредприят
иет
о,комит
етътбилг
отовдавлезевБълг
арияи
дазаст
аненачелонареволюцият
а.Дейст
вит
елнозацелт
абилинает
исъот
вет
ни
лица.На25март1891г
.приг
радскат
аградинат
ест
релялисрещуСт
амболов,
обачевмест
онег
оубилидру
гаряму
,минист
ъранафинансит
е— Христ
оБелчев.
Убит
иятминист
ърбилпог
ребант
ържест
вено,
азаподозренит
е18ду
шиг
раждани,
междукоит
о бившиятминист
ър-
председат
ел Пет
ко Каравелов и даровит
ият
у
чилищенинспект
орТрайкоКит
анчевбилиарест
увани.Военниятсъдследедна
г
одинаразследванеосъдилнасмърт4ду
ши,
аост
аналит вор(40).
евиновниназат
Конспират
орит
епренеслидейст
вият
асивЦариг
рад.Тайфаотт
амошни

емиг
рант
инаеламладежиреволюционери,коит
ост
релялина12/
24февру
ари
1892г
.срещубълг
арскиядипломат
ическипредст
авит
елд-
рВълковичиг
оубили.
Вълковичбилмног
оспособенчовекиу
меелдаводист
урцит
еблаг
оприят
наза
Бълг
ария полит
ика.Той бил един от най-
важнит
е съвет
ници и дейци на
Ст
амболов.
 Конспирациит
еиу
бийст
ват
а превърнали впечат
лит
елния и мнит
елен
Ст
амболоввсу
ровдикт
атор,
койт
окат
ознаел,
чееосъденнасмърт
,живеелпод
защит
атанаспециаленконвой.Тойнесест
еснявалвечедапосяг
авърхувсички

конст
иту
ционниг
аранциинаг
ражданит
е.

Шестообикновенонародносъбрание

След т
риг
одишния период на Пет
ото обикновено народно събрание
Ст
амболовпроизвел(
1890г
.)изборизаШест
ообикновенонародносъбрание.
Мнозинст
вот
опредст
авит
елибилиправит
елст
вени.Някоиотру
софилит
е,коит
о
искалиспокойст
виевст
ранат
а,призналикняза,примирилисесъсСт
амболови
оценилинег
овит
езаслу
ги,
пост
игнат
ист
върдаръка.
С цел да у
лесни задомяванет
о на княза Ст
амболов се наг
ърбил да
прокарапрезт
овасъбраниенякоиизменениявст
арат
а«свет
иня»—Търновскат
а
конст
иту
ция.Въпросътбилмног
онепопу
ляренимъчензапреодоляване.Князът
т
рябвалодасеоженизадасъздадединаст
ия.Тойбилкат
оликимайкаму
,
ст
рог
а кат
оличка,желаела за снаха княг
иня от същот
о вероизповедание.
Конст
иту
цият
а обаче (
чл. 38) повелявала прест
олонаследникът да бъде
православен.Ст
амболовпрокаралпрезШест
отообикновенонародносъбрание
законазаизменениенаКонст
иту
цият
а.

Четвъртовеликонародносъбрание

ЗаизменениенаКонст
иту
цият
аСт
амболов,
въпрекипрот
ест
анаРу
сия,
че
посяг
анаправославнот
очу
вст
вонабълг
арскиянарод,
свикална2/
14май1893г
.
Чет
върт
овеликонародносъбрание,
накоет
опредложилследнит
еизменения:
1. Бълг
арският княз и прест
олонаследникът носят т
итлат
а Царско
Височест
во(
чл.6)
.

2.Първиятпрест
олонаследникможедаизповядвавярат
анародит
елит
е
си(
чл.38)
.
3.Князътимаправодараздаваордени,
учреденисъсзакон(
чл.59)
.
4.Единнароденпредст
авит
елсеизбирана20000(
вмест
она10000)
жит
ели.Мандат
ътнасъбраниет
отрае5(
вмест
о3)г
одини(
чл.86)
.
5.Минист
ерст
ват
авБълг
арияса8( о6(41))
вмест .
Задасеу
лесниприеманет
онат
ияизменениякнязът
,койт
осебилсг
одил
по-
рано,заминалзаИт
алиязаедносъсСт
амболовит
ам севенчалзакняг
иня
Мария Лу
иза,дъщеря на Роберт Бу
рбонски,княз Пармски.Връщайки се с
княг
инят
а,т
ойот
ишълвТърново,
дет
оот
крилШест
отовеликонародносъбрание,
коет
оприелоизмененият
анаКонст
иту
цият
а.
След закриванет
онаВеликот
онародносъбраниеСт
амболов,произвел
изборизаСедмообикновенонародносъбрание(
1893г
.),коет
осеот
крилона
15/
27окт
омври.На7/
19ноември,денятнаСливнишкат
апобеда,сеполу
чило
скръбнот
оизвест
ие,чекнязАлександърБат
енбергпочиналвГрац.Ст
амболов
предложилиСъбраниет
орешилодасепренесатост
анкит
емувСофияидасе
положатвспециаленмавзолей.

УспехътнаСтамболов

МакарчеСт
амболоввоювалсвът
решнит
еивъншнит
есивраг
ове,т
ой
у
спял да прибави и ку
лту
рни у
спехи в полит
ическия си акт
ив.Още при
Рег
ент
ствот
отойнаст
оялдасезавършипо-
бързожелезопът
нат
алинияБелово
—Царибродина25/
6окт
омври1887г
.от
крилст
ържест
вот
аябълг
арскачастот
между алиния(42).Сет
народнат непредложил наНароднот
о събраниедареши
пост
рояванет
оналиният
аЯмбол— Бу
ргас,коет
озапочналопрезмай1889г
.с

г
олеми т
ържест
ва в присъст
виет
о на княза;т
ази линия сеот
крила ощепо-
т
ържест
венопрезмай1890г
.откнязавприсъст
виет
онакняг
иняКлемент
ина,
коят
оподариланаБълг
арияединлокомот
ив,
наимену
ванотМинист
ерскиясъвет
«
Фердинанд I
».Княг
инят
а била извънредно т
рог
нат
а от привет
ствият
а на
мног
охилядниянарод.Такт
ичнат
аимъдрамайканакнязау
мееладапечели
народнат
алюбовкат
облаг
отворит
елкаидоброжелат
елка.През1893г
.била
от
крит
алиният
аСофия— Радомир,кат
очастотг
олямат
апроект
ираналиния
София—Кюст
ендил—Ку
маново.ИзобщоприСт
амболовбилиизработ
ениважни
плановезановит
елинии(
София—Търново—Варна— ГорнаОряховица—Ру
се)
ит
ойнаст
оявалдасебързасизг
ражданет
оим,защот
очрезт
оваБълг
ариясе
издиг
алавочит
енаЕвропаипечелиласъчу
вст
веници.Ст
амболовпрокаралпрез
Народнот
о събраниесрещуг
аранция на новит
елинии държавен заем от30
милиона,ну
жнизажелезнициизапревъоръжаваненаармият
аисполу
чилда
кот
ираоблиг
ациит
енаборсит
евъв Виена и Лондон,въпреки прот
ест
итена
ру
скот
оправит
елст
во.Ру
сиянежелаелаБълг
ариядабъдеу
лесняванапарично,
задамог
атвът
решнит
емъчнот
иидапредизвикатнароднот
онег
оду
вание.Тя
подала нот
а до Силит
е,пред коит
о наст
ояла,че Бълг
ария нямала право да
сключвазаем идазалаг
ажелезопът
нилиниисъг
ласночл.21отБерлинския
дог
овор.Анг
лийскит
еивиенскит
евест
нициведнаг
азащит
илиБълг
ариякат
о
изт
ъкнали,чечл.21визираг
отовит
ету
рскижелезници,анет
ия,коит
отепърва
бипост
роилобълг
арскот
оправит
елст
во,защот
озанесъщест
вуващижелезници
паричнидог
оворинесеправят
.И т
овабилоу
спехзаБълг
ария.През1892г
.
Ст
амболовсъдейст
вувалдасеу
редиважназемеделско-
стопанскаизложбав
Пловдив,
къдет
оседемонст
риралипост
игнат
итевт
аяобласту
спехинаБълг
ария
през дванадесет
тег
одини отОсвобождениет
о.Изложбат
а била посет
ена от
мног
о чу
жденци.По т
ова време започнало и пост
рояванет
о на Бу
ргаскот
о
прист
анищеисег
ласу
валзаемот143милиона.

ПридобивкизаМакедония

Въпросътзабълг
арскат
ацърквавМакедониянебилрешеннапълноот
т
урскот
оуправление.Бълг
ариядобиласамост
оят
елнаекзархияощепрез1870г
.,
ноферманътзабълг
арскит
емит
рополит
ивг
радовесбълг
арсконаселениене
бил приложен в Македония.Училища бълг
арски,наист
ина,били от
крит
ии
църковни бълг
арски общини имало,но т
е не били официално признат
и от
т
урцит
е.Понеже бълг
арският екзарх винаг
и поддържал ру
скат
а полит
ика,
т
урцит
е не обръщали сериозно внимание на нег
овит
е справедливи искания.
Ст
амболовит
укспечелилпобеди.С нот
аот4/
16юни1890г
.тойпоискалот
Високат
апорт
аст
върдеенерг
иченезикдасезадоволятзаконнит
еисканияна
бълг
арския екзарх.Нот
ата произвела своет
о въздейст
вие.Високат
а порт
а
изпрат
иларазрешениенаекзархазат
римамит
рополит
и(вСкопие,Бит
оляи
Охрид)ипризнавалаофициалнобълг
арскит
еучилищаицърковниобщини.Това
събит
ие развълну
вало Бълг
ария,избу
хнала радост
,проявена бу
йно в мног
о
събрания.Тонаправилосилно впечат
лениеи в целияБалкански полу
ост
ров
(
Сърбия,Гърция и Ру
мъния)
.Гръцкият пат
риарх енерг
ично прот
ест
ирал и

зат
ворилвсичкиг
ръцкицърквисцелдау
нищожибълг
арскат
апридобивка,
ноне
сполу
чил.През1892г
.Ст
амболовличноот
ишълвЦариг
радипосет
илекзарха.
Двамат
а се разбрали по външнат
а полит
ика на Бълг
ария.Сет
не Ст
амболов
поискал ау
диенция от су
лтана,коят
осг
отовност му била дадена.След
дипломат
ическия разг
овор,Ст
амболов с у
бедит
елнот
о си слово у
спял да
издейст
вуваотсу
лтанат
ри ирадет
а( :Първо — позволявасена
разрешения)
Екзархият
адаиздавацърковен орг
ан,искан 15г спешно;Вт
одини безу оро —
признавасеавт
ономият
анабълг
арскит
еучилища;Трет
о — позволявасена
Екзархият
а да се пресели в Пера. Ст
амболов се върнал в Бълг
ария
т
ържест
вуващ(43).През1894 г
.той издейст
вал ощепетоблаг
и отсу
лтана,а
именно:Първо — Порт
атаодобрилапредложеният
анаекзархадасеползват
бълг
арскит
еучилищасъссъщит
еправакакт
оиг е.Вт
ръцкит оро— призналаза
арскиоще40общини.Трет
бълг о— издалаберат
изаощедвамавладици(
във
.Чет
ВелесиНеврокоп) върт
о— подариламяст
онаЕкзархият
адасъг
радинова
бълг
арска,
духовнасеминария.Пет
о—позволиланаекзархадаку
пиимотвПера.
Ст
ияновипридобивкибълг
арскот
опросвет
ителноицърковноделосезасилило
вТу
рцият
върдемног
о.

ГлаваXI
:ПаданенаСтамболов

Стамболоввборбатасмладитесили

Външнит
еуспехи на Ст
амболов радвали не само нег
о и нег
овит
е
полит
ическиприят
ели,носепосрещалисъссимпат
ияотвсекимакедонец и
пат
риотбълг
арин.Отт
оваобст
оят
елст
восеползу
валСт
амболовдау
стройва
шу
мни пат
риот
ически т
ържест
ва за да засили своят
а власт
.Инициат
ори за
т
ържест
ват
абилипонарежданеотСофияокръжнит
еуправит
елииоколийскит
е
началници.Ст
арит
епарт
ии,обезсилени отнанесенит
еим у
дари,изг
леждали
сломени.Опозицият
аимпост
епенноот
слабвала.Аласот
слабналат
асъпрот
ива
на ст
арит
е парт
ии ду
хът за борба срещу Ст
амболов не изчезнал. Из
общест
венат
асредабликналиновист
руи,бу
йни,енерг
ични,дориреволюционни
сили,коит
онесебоялиот«
желязнат
аръка»наСт
амболов.Цент
ърнат
иясили
билиг
радовет
еШу
мениТат
арПазарджик(
днешенПазарджик— б.р.
).ВШу
мен

възникнало през 1890 г

.социалист
ическо т
ечение,коет
о се пост
авило в
опозицияипоелоборбасъсСт
амболов.Уволнениятотслу
жбаЯнкоСакъзови
изпъденияту
чит
ел Димит
ър Благ
оев заст
анали начело на т
ова движение и
почналидаиздаватсписание«
Ден»
.По-
сет
некъмт
яхсеприсъединявалидру
ги
младежи,коит
опост
епеннообразу
валиг
рупасъссиленбу
нтарскиду
х.Ту
ке
началот
о насоциалист
ическат
апарт
ияв Бълг
ария,закоят
о щег
оворим по-
нат
атък.
Вюжнобълг
арскияг
радТат
арПазарджикпрез1891г
.неу
сет
носеизявило
дру
гот
ечение,начелосу
волненизасвободомислиег
имназиалниу
чит
ели.Тоне
билосоциалист
ическоисеръководилоотент
усиазиранимладежи,напу
снали
социализмаивъзприелисхващаният
анарадикализмаилипо-
добренару
скот
о
полит
ическодвижениезашироконародничест
во.Какт
осоциалист
ическот
о,т
ъй
ит
овадвижениебилопренесеноотнашит
ест
удент
иотШвейцарияиотру
скит
е
емиг
рант
и в Бълг
ария,коит
о Ст
амболов т
ърпял кат
о борци срещу ру
ския
царизъм.Единоту
волненит
еучит
ели(
ВелчоВелчев)ималбащинимотвТат
ар
Пазарджик,сдру
гарит
есисепреселилвт
ояг
радисъссредст
ват
анабащаси
можализвест
новремедаподдържасвоят
агру
па.Ту
кбълг
арскит
еучит
елии
ру
скит
е емиг
рант
и основали ядро и почнали да издават списание «
Лъча»
.
Младит
е дейци,вярващи в идеали,въоду
шевени от ст
ремеж за полит
ико-
общест
венадейност
,енерг
ичносезаловилизаработ
абездасест
раху
ватот
безг
раничнат
авластнаСт
амболов.Почнали дапишатог
нени ст
атии прот
ив
първияминист
ърпод надслов«
Злот
о»,«
Кореназазлот
о».Покрайт
овабили
обнародваниреднау
чнист
атиипосоциолог
ияиест
ест
венаист
ория.Всичкит
ия
ст
атиисепог
лъщалижадноотмладежт
аисъздаваливсепо-
голямоипо-
голямо
опозиционнонаст
роение.Ст
амболовсеот
насялкъм социалист
итевШу
мени
народняцит
ерадикаливПазарджикспренебрежение:«
момчешкизаплеси»
.Но
ког
атот
евзелидананасятт
ежкиу
даривърхунег
оват
авластидаат
аку
ват

безпощадно променит
е, коит
о прокарвал в Конст
иту
цият
а през 1883 г
.,
заг
лъхналат
а опозиция на ст
арит
е парт
ии се събу
дила и се раздвижила.Тя
придобилаенерг
ияотбу
йнит
еи безст
рашни младежи.Еднановавълна,нов
ст
ремеж към свобода залял цялат
а ст
рана от у
ченицит
евг
имназиит
е до
водачит
енанеподвижнит
еконсерват
ори.Ст
амболовсъзрялбу
рят
аипоискалда
предот
врат
и вълнат
а.Той веднаг
а прибяг
нал до обикновенит
е си средст
ва:
ръцет
енаполицият
а.Алаполицейскит
емумеркинедалирезу
лтат
и.Младит
е
самонадеяни социалист
и били г
отови да понесатвсички ст
радания.Ст
арит
е
парт
иисеприт
еклинапомощ.Тенасърчилимладит
еисъбралималкосредст
ва.
Еднопреу
стройст
вонамладот
отечениесеналожило.Списание«
Лъча»било
спряно и вмест
о нег
о почнало да излиза списание «
Прог
рес»
. Ст
арит
е
сподвижницинаСт
амболов,кат
оГриг
орНачович,Димит
ърТончев,д-
рВасил
Радославов,намерилидобрисът
рудницисредмладит
еипочналидаиздаватв
Софиявест
ник«
Свободнослово»
,вкойт
оподлаг
алинаост
ракрит
икавъншнат
а
ивът
решнат
аполит
иканаСт
амболов,особенот
ерорапоизборит
езаСедмо
обикновено народно събрание.Разярен от съвмест
нит
е ат
аки,Ст
амболов
засилилцензу
рат
а,напълнилзат е(44),у
ворит чредил«
черенкабинет
»заот
варяне
написма,
забранилсъбраният
а,наказалбезпощаднос.Садиназабу
нт,
нареждал
дасебиятвзат
ворит
еневиннихора.Тойзаповядалнаполицият
адаст
реля
срещународавТат
арПазарджик,къдет
оправит
елст
венит
епарт
изанисъбрали
декласиранихораинападналипечат
ницат
ана«
Прог
рес»
,коят
обиларазру
шена
и бу
квит
еразпилени,задасеу
нищожи г
нездот
о на«
пакост
нот
о»младежко
т
ечениеоколосп.«
Прог
рес»
.Товаст
аналопрез1893г
.
Вт
аяборбаКонст
ант
инВеличковнаписалст
ихот
ворениет
о«Тиранинът
»,
коет
осеподелоотмладежит
еиседекламиралонасрещиисборове,
иособенов
средат
анасофийскит
ест
удент
и.Бу
рят
анаближавала.Ат
мосферат
апочналада
ст
ававсепо-
заду
шна.Ноискрат
авсеощеянямало.Тядошлаотдвореца.

НедоразумениямеждукнязаиСтамболов.Различнихарактерии
възгледи

Ст
амболовподдържалкнязФердинанд кат
огаранция,чеБълг
арияще
запази своят
а свобода,че вът
решно най-
сет
не ст
раст
ите ще у
тихнат и
положениет
ощеселег
ализира.Привсет
овасближениеипълнодовериемежду
двамат
аниког
аненаст
ъпили.КнязФердинанддошълвБълг
ариясъссъзнание
засвояарист
ократ
иченродисвоет
одост
ойнст
во.Тойбилу
беден,чет
рябвада
бъде г
осподар на ст
ранат
а,да у
пражнява ония фу
нкции,коит
о обичаит
ев
чу
жбинаиКонст
иту
цият редили,аименнодабъдевърховенг
амубилиот лаваи
предст
авит
ел на Бълг
ария в между
народнит
е й от
ношения и началник на
военнит
ейсили.Ст
амболов,възприелвечеизвест
нидикт
аторскипохват
иот
Рег
ент
ствот
о,смят
ал,чеподобнонаКаву
р,Гладст
он,Солзбъри,Калнокиили
рябвадау
Бисмарк—т правлява,
акнязътсамодацару
ва.Икат
одържалвръцет
е
сидипломацият
аивойскат
а,ревнивореаг
ирал,
щомсъг
леждал,
чеФердинандсе
опит
вадаобсебит
иядвадържавниинст
румент
а.Фердинандст
оялнапозицият
а,
чепост
оянниятфакт
орнадържават
аекнязът
.Околонег
о,околот
рона,т
рябва
дасеприближиармият
аиотнег
одасеопределятосновнит
енаправленияв
дипломацият амболов обаче виждал себе си за от
а.Ст говорен факт
ор и не
желаелдаиг
раеподчиненароля.Товабилоосновнат
апричиназахладинат
а
междукнязаиСт
амболов,макарнемалкаролядасаиг
ралиидру
гипричини,
кат
оразличнит
есреди,вкоит
обилиот
расли,какт
оиразличнат
аку
лту
ра,у
ми
чу
вст
ва.Единиятбиларист
ократотг
олям кралскирод,съссилноразвиту
сет
към високит
еизисквания в бит
а и церемониалност
та,адру
гиятбил син на
обикновенеснаф,от
расналпопейкит
енареволюционнит
еклу
бове,сенерг
ияна

апост
ол,
разбираният
анареволюционерипохват
итенадеспот
.Самолюбиет
она
г
осподаряисамолюбиет
онапрезидент
асесрещналиощеот
начало,
алапредвид
външнат
аивът
решнат
аопасностт
рябвалодасет
ърпят
.Напървовремекнязът
се виждал безсилен пред Ст
амболов,ког
ото между дру
гот
о поддържала и
европейскат
адипломация,
защот
обилау
бедена,
чесамот
ойможедаопазиреда
испокойст
виет
овБълг
ария.Князътбилнов,незапознатснравит
енанарода,
чу
жд за войскат
а при т
огавашнот
о й наст
роение,без връзки и влияние в
полит
ическит
есреди,
коит
онепознавал.

Конфликти

Фердинанд се сближил със Ст

оилов и Греков,кат
о по-
умерени и по-
благ
оразу
мниполит
ическимъже.Тойчест
осесъвет
валст
иядвамаминист
ри,
коет
онеост
авалонезабелязаноотзавист
ливот
ооконапървияминист
ър,аи
скоронаст
ъпилисъбит
ия,покоит
осепоявилоост
роразног
ласиемеждукнязаи
Ст
амболов.Билоподиг
нат
осъдебнопреследванесрещумайорХрист
оПопов,
победит
елприГу
ргу
лят
,близъкофицернадвореца.Князътиконсерват
орит
е
минист
ринежелаелиПоповдабъдесъдениоскандален,понежеобвиненият
а

срещунег
обилинесериозни.Наопаки,Ст
амболовискалипрокаралсъденет
о.
Князътот
стъпил.Ималоидру
гслу
чай.Наддворецакакт
опредисеразвявало
държавнот
отрицвет
нознамесъг
ласноКонст
иту
цият
а:злат
енкоронованлъвна
т
ъмночервенополе.На1яну
ари1889г
.князФердинандиздиг
налновознаме,в
коет
обилипреплет
енисяркибаг
ризнацит
еотг
ербанакобу
ргг
отскат
афамилия.
Това произвело лошо впечат
лениеи Ст
амболов т
рябвало да дава подробни
обяснения,т
ъйкат
оивправит
елст
венияорг
анбиликазаниобидниду
миза
княжескот
о знаме.Ст
амболов подал ост
авка,но послеот
стъпил.Фердинанд

победил.Трет
ислу
чай.През1892г
.князътнеочакваноотниког
оиздалрескрипт
до канцлеранабълг
арскит
еордени,скойт
о сесъздавал Народен орден за
г
раждансказаслу
га.Рескрипт
ътбилподписаноткнязаипреподписанотчаст
ния
мусекрет
аркат
о«канцлернабълг
арскит
еордени»
.ТакованещовКонст
иту
цият
а
несепредвиждалоираздразниловсички,коит
оподдържали,чеКонст
иту
цият
а
т
рябвадасепази,ат раждански лица(45).
яизрично забранявалаордени заг
Ст
амболов,
изненаданотт
аянаредба,
поискалау
диенцияприкнязаипоискалда
сеспреизпълнениет
онарескрипт
а,защот
онежелаелданосиот
говорност
та.
Понежекнязътнеот
стъпил,Ст
амболовсиподалост
авкат
а.Вот
говорнат
ова
князътмусъобщил,чеаконесеприематорденит
ещенапу
снеБълг
ария.След
дълг
ипрег
овориорденътсеприелиСт
амболовзапазилмяст
отоси.Конфликт
и
мног
опо-
чест
онаст
ъпвалимеждукнязаиСт
амболовповъншнат
аполит
ика.В
т
акиваслу
чаиидвамат
азаплашвалисост
авка,
носпоровет
езавършвалисмир.
Князътненамирал ощеза своевременно да приемеост
авкат
а и да у
волни
Ст
амболов,защот
о се боял от вът
решни размирици,т
ъй кат
о нег
овот
о
положениенебилодост
атъчнозакрепнало,
аиСт
амболовнямалодаст
оимирен.
Отдру
гаст
ранаиСт
амболовот
стъпвалпредзаплахат
а,чекнязътщенапу
сне
Бълг
ария,
защот
опомнелбезкняжиет
о.Князътнаст
оявалдаседейст
вавЕвропа
ипредРу
сиязанег
овот
опризнаване.Чрезвлият
елнит
есироднинивъвФранция
т
ойвярвал,чещеу
спеедасклониру
скиядворнаот
стъпки.Ст
амболовмног
о
добре разбирал,че за да наст
ане помирение между княза и ру
ския двор,
т
рябвало нег
о да от
странятоту
правлениет
о.Това Ст
амболов не можел да
приеме и се обръщал само към Високат
а порт
а за признаване на княза.
Консерват
ивнит
еминист
риНачовичиСт
оиловдържалист
ранат
анакнязаза
помирениесРу
сияисеобявилипрот
ивСт
амболов.Князътискалвкраенслу
чай
дасеобявиБълг
ариязанезависимаипот
ояначинданяману
ждаотникакво
одобрение.Ст
амболов се прот
ивопост
авял,защот
отова щяло да оскърби

Порт
атаит
ябист
аналаврагнаБълг
ария.Консерват
ивнит
еминист
ри,ст
игнали
допълноразног
ласиесъсСт
амболовповъпросазапомирениесРу
сия,
накоет
о
мног
одържалкнязът
,асъщоиповът
решнот
оуправлениенапървияминист
ър,
се от
тег
лили отминист
ерст
вот
о(1888 г
.).Това ожест
очило Ст
амболов още
повече и у
величило ст
раховет
е му за нег
оват
а сиг
урност
.В двореца се
полу
чавалиотцялаБълг
арияоплакванияпрот
ивнасилият
аотполицият
апо
изборит
е.Княз Фердинанд изпращал оплакваният
а на Ст
амболов.Тоя факт
мног
огодразнелит
ойведнъжказалвдвореца:«
Такиваоплакванияимашеипо
изборит
енаоноваВеликонародносъбрание,коет
оизбраФердинандзакнязна
Бълг
ария»
.
Князътсеобидилотт
ияду
ми,ног
ипремълчал.Наеднасрещат
ойсе
оплакалнаг
ерманскияимперат
орВилхелмI
I,койт
омуот
говорил:«
Азсеот
ървах
отмоязаповедникБисмарк,т
иког
ащесеот
ървеш отт
вояСт
амболов?
».Тези
ду
минасърчиликнязавборбат
асъссъвет
никаму
.

Стамболоввоставка

Ст
амболов без знаниет
о на княза,койт
о бил в ст
ранст
во,от
ишъл в
Цариг
рад,издейст
вувал отт
урцит
е посоченит
е вече църковни придобивки и
у
строилшу
мнит
ържест
васцелдаманифест
ирасвоят
апопу
лярност
.Всъщот
о
време Фердинанд от своя ст
рана,без знаниет
о на Ст
амболов,чрез ру
ския
посланиквъв ВиенаЛобанов влязъл в прег
овори сру
ския двор.Ст
амболов
смет
налт
овазабламираненанег
оват
аполит
икаиподновилост
авкат
асис
надежда,че няма да бъде приет
а.С т
елег
рама до окръжнит
еуправит
ели и
парт
ийнит
ебюрат
ойпоискалподкрепапрот
ивкняза.Демонст
рациявползана
Ст
амболовбиланаправена.Князътразбралпохват
итенасвоясъвет
никисе

подг
отвилдаприемеост
авкат
амубезопасностзасебеси.Тойподшу
шнална
опозиционнит
е шефове да се сближат и насърчил опозицият
а да засили
дейност
та си по вест
ници и с аг
итации,т
а да може да поеме власт
та.
Консерват
орит
е се сближили с Радославов и подпомог
нат
и от младежт
ав
Шу
мен и Тат
ар Пазарджик от
крили чрезвест
ницит
есъкру
шит
елна войнана
Ст
амболов,кат
ознаели,чекнязътнещедопу
снедабъдатарест
увани.Отдру
га
ст
ранакнязътсеобг
радилсверниофицерииназначилпреданнат
ронаофицер
за минист
ър на войнат
а(Рачо Пет
ров)
.Ког
ато всичко било г
отово,князът
съобщил на Ст
амболов,че приема ост
авкат
а му
.Кат
оужилен от оса,от
болезнено чест
олюбие или от заблу
да,че без нег
о Бълг
ария ще пропадне,
Ст
амболовреаг
иралост
ро,
свикалмит
ингпредкъщат
асиипоискалчрезу
лични
демонст
рациинасвоит
епарт
изанииспециалносъбранишайки,
предвожданиот
нег
оват
а полиция,да се наложи на княза.Обаче решит
елнит
е ст
удент
и,
социалист
ите,мног
одру
гимладежиисмелиг
раждани,накоит
оСт
амболовият
деспот
изъму
жаснот
ежал,
защот
оимбилпричинилморалниимат
ериалнизлини,
севдиг
наликат
ост
ена.Почт
инавсякъдесечу
валивъзг
ласи:«
ДолуСт
амболов!
Долут
иранинът
!».Ст
анали г
олеми сбивания наплощад «
Александър I
»пред
двореца.Ст
амболовит
е парт
изани,заедно с нает
иуличници налет
ели върху
ст
удент
итескъсисопивръце.Започналаст
рашнаразправа.Новойскат
абилав
ръцет
енакняза.Вединмигкавалерият
апозаповеднавоеннияминист
ърРачо
Пет
ров прист
игнала в г
алоп, разпръснала Ст
амболоват
а сбирщина и
обезоръжила полицият
а, коят
о водела прот
ивокняжескат
а демонст
рация.
Младежт
атриднибу
йст
валаизг
радаиловилашпионит
енаСт
амболов.
Князътповикалд-
рСт
оиловиг
онат
оварилдасъст
авиновкабинет
.Това
ст
аналона18май(
1юни)
.Лозу
нгътнановот
оправит
елст
вобил:«
Свободаи
законност
,ред и признаване на княза»
.Ст
амболов се зат
ворил в дома си,
ярост
ен кат
отиг
ър,пазен с войници от народнот
о от
мъщение.Сет
не т
ой

поу
тихнал малко,полу
чил благ
одарст
вен рескрипт от княза и се явил на
прощалнаау
диенция,
посрещаниизпращанпоу
лицит
еотнеприязненивикове.
Ст
амболов и дру
гарятмуДимит
ър Пет
ков сеобявили в опозиция на
Ст
оиловот
о правит
елст
во и чрез в. «
Свобода» от
крили лична война на
Фердинанд(46).С несдържани ду
ми и бу
ен т
емпераментСт
амболов сег
отвил
бързодавъзвърнеизг
убенот
осивлияниесреднарода.Тойиздалпозивкъм
т
ърновчанииг
ипоканилдамуост
анатверни,кат
оим спомнилблаг
одеяният
а,
коит
о направил на родния си г
рад.Но Ст
амболов не се задоволил само с
вът
решна борба.Той поискал паспорт за ст
ранст
во,къдет
о мислел чрез
прият
елит
есидипломат
идасеборисрещуру
софилскат
аполит
иканакняза.
Правит
елст
вот
ообачеот
казалодамуиздадеисканияпаспортиг
опост
авило
под надзор,кат
о посочило,ческоро щял дабъдедаден под съд засвоит
е
прест
ъпления.
Новат
а борба на Ст
амболов от
ново раздразнила личнит
е мувраг
ове,
коит
о решили даг
о пог
убят
.Годинаслед паданет
о му(
2юли 1895)наемни
у
бийци причакали Ст
амболов и посред бял ден г
о съсекли в София на у
л.
«
Раковски»въпрекиу
силият
анат
елохранит
елямудаг
оспаси.

ОценканаСтамболоватасистемаидейност

Ст
амболовбилкру
пнаполит
ическаличност
.Нямалдълбокипознания,но
билчовексг
олямаенерг
ияисилнаволя.Нанароднаслу
жбат
ойпост
ъпилкат
о
революционерприБот
евиКаравеловощевРу
мънияна21–г
одишнавъзраст
.В
споровет
емеждуКаравеловиБот
еввъвБу
курещ решит
елновзелст
ранат
ана
Бот
евисеканилдау
биеКаравелов.През1875г
.тойиБот
евнапечат
алисбирка
отсвоиреволюционнист
ихот
ворения,пълнисог
ънпрот
ивт
иранит
е.Мног
оот

нег
овит
е песни,коит
отой чест
о сам пеел,ст
анали маршове на априлскит
е
въст
аници през 1876 г
.Той бил г
лават
ар на Ст
арозаг
орскот
о и после на
Търновскот
ореволюционноокръжие.
СледОсвобождениет
оСт
амболовст
аналадвокатвТърново.Билг
олям
борецзалибералнаконст
иту
цияиносилбялкалпак,кат
ознакнабезг
раничнат
а
свобода.
По време на Пълномощият
а,ког
ато Каравелов и Славейков били в
Пловдив,
аДраг
анЦанковзат
оченвъвВраца,т
ойединст
вен,
сголямасмелости
решит
елност
,водилборбасрещуминист
ъранавът
решнит
еработ
иРемлинг
ен.С
енерг
ият
аси,
безкру
пулност
таикрасноречиет
осисеиздиг
налдопредседат
елна
Народнот
осъбраниеисамсеобявилзарег
ент
.Тойнесест
ремялкъмдържавна
слу
жба,нежелаелминист
ерскипост
.Събит
ият
аналожилиит
егоу
леснилида
вървикъм дикт
аторст
во.Същот
акаичу
ждидипломат
игоподдържаливт
ия
домог
вания.
След седемг
одишно у
правление кат
о конст
иту
ционен минист
ър т
ой
ст
аналвеченевъзможен.Несеспиралпреднищоипост
авялсвоет
о«вът
решно
у
беждение»по-
гореотвсекизакон.Мнит
елензасвоят
аличност
,ожест
оченкъм
прот
ивницит
е си,скаран с мног
о свои добри дру
гари и дейци,напу
снатот
напредничават
аинт
елиг
енция,т
ойполу
чилепит
ета«
тиранин»
.Ходилвинаг
исъс
силенибляскавконвой,койт
овсявалст
рахнавсекиг
о.Шпионит
емуобикаляли
всичкиу
лициипроникваливдомовет
е.Вярное,чебилосъденнасмъртот
враг
овет
еси,нот
ойнесъу
мялдадейст
вуват
ака,чедаомекот
инажеженат
а
ат
мосфера или да се от
тег
ли навреме отвласт
та.Ако бил от
стъпил ког
ато
забелязалг
олямот
онедоволст
во,
полит
икат
амунямалодапропадне.Тящялада
сепродължиотК.Ст
оилов,
новечесдру
гисредст
ва.
Великбиваединдържавенмъж,ког
атоеносит
елнавеликидобродет
ели.
Еднаотт
яхедапознаваког
анег
оват
авластенародополезнаиког
авечест
ава

вредна(
Каву
р,Гладст
он,
Криспи,
Гамбет
а).
Ст
амболов нямал т
ия върховни качест
ва.С безот
чет
нит
е фондове
разполаг
алкат
осличнипари;т
ойпървипочналдаподку
пвавест
никарит
ев
Бълг
арияивчу
жбина,
харчилвинаг
иповече,
отколкот
ополу
чавалкат
озаплат
а.
Ст
амболовималдарбат
адау
вличаследсебесимног
охора.Вличнит
еси
от
ношениябилдемократ
ичениприят
ен.Алат
ойнесеползу
валвинаг
иотт
ези
свои дарби,а предпочит
ал да ост
ави прият
ели и прот
ивници да извършат
някаквопрест
ъплениезадаг
идържиследт
овавръцет
еси.Тойнесеколебал
дазаплашваинароднит
епредст
авит
ели,ког
атосеопит
валидамусепрот
ивят
.
Веднъж вречт
асиг
инарекъл«
куцикончет
а»идобавил:«
Азсъмвиизбрал,ако
неслу
шат
е,щевипрат
яподомовет
еви»
.Ког
атоблизкиятмуприят
елДимит
ър
Пет
ков поискал да му се възпрот
иви по изменениет
о на Конст
иту
цият
а,
Ст
амболовизвикал:
«Щевържемпопа,
даемирноселот
о».
БезспорноСт
амболовимаг
олемизаслу
ги.Тойу
мирилразвълну
ванат
а
ст
рана, създал вът
решен ред, пог
рижил се да у
лесни т
ърг
овият
а, и
производст
вот
о,запазилБълг
арияотвъншнаопасност
,кат
оукрепилт
ронана
държавнияг
лава,
разчист
илст
ранат
аотразбойници,
орг
анизиралбоеспособнаи
пат
риот
ична армия,силна власт
,издиг
нал ку
лту
рно държават
а.Ст
амболов
ст
роилжелезнициипът
ища,
грижилсезанароднот
ообразованиечреззащит
ата
наЖивковиязакон.ЗаМакедоният
ой издейст
вувал няколкомит
рополит
ии
дру
гиобщинско-
просвет
нипридобивки.

ГлаваXI
I:ПомирениесРусия
Д-
рСтоиловиНароднатапартия

Вновот
оминист
ерст
вонад-
рСт
оиловвлизалиНачовичид-
рРадославов.
Товабилкоалиционенкабинет
.Прякат
азадачанат
оякабинетбиладасъздадев
ст
ранат
аусловиязаконст
иту
ционноу
правлениеидапомириБълг
ариясРу
сия
кат
оконсолидиравъншнот
оположениенаКняжест
вот
обезновисът
ресенияи
новижерт
ви.Първат
аст
ъпканаправит
елст
вот
обиладаосвободизат
воренит
е
по делот
о наБелчев и Паница.Мит
рополитКлимент
,койт
о,какт
о знаем,за

нег
оваост
рареч,казанавцърквапрот
ивкняза,билизпрат
енназат
очениев
един балкански манаст
ир,бил също освободен.Но Каравелов още ст
оял в
Чернат
аджамия,защот
оималсъдебнаприсъда,ат
ойнепоискалдаподаде
заявлениезапомилване.НаЦанковсъщонебилоразрешенодасезавърне,
защот
онепризнавалкняза.ЗадасисъздадеопораСт
оиловобразу
валнова
парт
ияотлица,некомпромет
иранидот
овавреме.Общот
онароднодовериему
далог
олемивъзможност
иит
ойможалдаг
рупираоколосебесипо-
добрит
еи
у
меренит
ехораотвсичкидру
гипарт
ии.Новат
апарт
иясенарекла«
Народна»
,
кат
опровъзг
ласила,зашеф Ст
оилов,азапарт
иенорг
анв.«
Мир»
.Повремена
изборит
е,коит
осепроизвелина10/
22септ
ември1894г
.заОсмообикновено
народно събрание се появили разног
ласия между Радославов и Ст
оилов.
Радославовнапу
сналкабинет
аспарт
ият
асиисеобявилвопозиция.Вмест
о
нег
окъм Ст
оиловсеприсъединилиу
меренит
ецанковист
ии«
съединист
ите»от
бившат
а Ру
мелия,какт
о и емиг
рант
ите,коит
о се завърнали от чу
жбина.
Народнот
осъбраниег
ласу
валоширокаамнист
ия.
Заедно с промянат
а на режима вът
ре в ст
ранат
а,променила се и
от
рицат
елнат
а външна полит
ика към Ру
сия.Князът пот
ърсил безопасен и
дост
оенначиндасепомирисосвободит
елкат
а.Товаот
говарялонажеланият
а
набълг
арскиянарод,асеискалоиотЕвропа,коят
окакт
ообикновеноживеела
под т
ежест
та на г
оляма заплаха от война.Докат
о бил жив Александър I
II
,
Фердинандоват
аполит
икакъмРу
сиянямалапочт
иникаквиизг
ледизау
спех.Но

царятсепоминална18/
1ноември1894г
.иврат
итезапомирениесеот
ворили.
Новият ру
ски императ
ор Николай I
I бил склонен към т
ова. След
посредничест
вот
о на френски дипломат
и и на ру
ския посланик във Виена
Лобанов-
Рост
овски ру
ският цар се съг
ласил да приеме депу
тация начело с
Климент
,изпрат
ена от бълг
арскот
о правит
елст
во.Депу
тацият
а била приет
а
добреинейнат
амисиядаларезу
лтат
.НиколайI
Iсесъг
ласилдапризнаекняз
Фердинандидасевъзобновятдобрит
еот
ношениямеждуРу
сияиБълг
арияпри
у
словие прест
олонаследникът да премине в православно вероизповедание.
Въпреки г
олямат
а съпрот
ива и ог
орчениет
о на възпит
анит
е в ст
рог
о
кат
оличест
вокняг
иняМарияЛу
изаиКлемент
инаивъпрекиспънкит
еотст
рана
напапат
а,Фердинандрешилдаизпълнижеланиет
онаРу
сия.Повиканибилии
дошли двама паши, предст
авит
ели на су
лтана. От Ру
сия прист
игнали
редакт
орит
енанай-
главнит
еимеродавнивест
ници.На2/
19февру
ари1893г
.в
присъст
виет
онаг
енералКу
тузов,кат
овъзприемник,прат
еникнару
скияцар,
екзархЙосиф,специалнодошълзаслу
чаяотЦариг
рад,извършилвсофийския
съборен храм миропомазванет
о на прест
олонаследника княз Борис по
православенобред.С т
овапомирениет
ост
анало.Ру
сиявдиг
наласвоет
оvet
o
от
носнозаконност
танакнязФердинанд.Европаизразиласвоет
осъг
ласие.През
март1896 г
.Високат
а порт
а изпрат
ила в София су
лтански прат
еник,койт
о
поднесълнакнязадвафермана:спървияг
опризналазакнязнаБълг
ария,ас
вт
орияг
ообявилазау
правит
елнаРу
мелия.Следт
овакнязФердинандпосет
ил
кат
одържавенг
лавасу
лтана,ру
скияцар,председат
елянаФренскат
арепу
блика
идру
гит
еевропейскидворове,къдет
обилт
ържест
веноприет
.Пот
озиначин,
следдевет
годишнаборба,
търпениеит
акт
,князФердинандконсолидиралсвоет
о
положениеиБълг
арият
ръг
налапопът
янамирнот
оку
лту
рноразвит
ие.Цанков
севърналвБълг
арияисеявилнаау
диенцияприкняза.Даденобилоправона
Бендерев,Гру
евиДимит
риевдасезавърнатипост
ъпятвбълг
арскат
авойска

съсзачит
аненаст
аршинст
вот
озавремет
о,прекаранонару
скавоеннаслу
жба.
Отт
римат
а инициат
ори в съзаклят
иет
о на 9 авг
устпост
ъпил в бълг
арскат
а
войска само Радко Димит
риев.И дру
ги военни емиг
рант
и се завърнали и
помирилисновот
оположение.
Отт
овавремеот
ношеният
амеждуРу
сияиБълг
ариячакдо1913г
.били
нормалнииприят
елски.Ру
сияценялавечеБълг
ариякат
осамост
оят
елнаинесе
намесвалаповечевъввът
решнит
еработ
инаКняжест
вот
о.Задаизразисвоят
а
благ
одарносткъм ру
скиянарод,Бълг
арияст
ечениенавремет
осъг
радилав
Плевенвеликолепенмавзолей,дет
обилиприбраникост
итеназаг
иналит
еру
ски
войниципрезру
ско-
турскат
авойна.Издиг
натбилиг
рандиозенпамет
никнаЦаря
Освободит
елАлександърI
IвСофиянаплощадапредНароднот
осъбрание.
Тази полит
иканаБълг
ария снищо недразнелазападноевропейскит
е
държави,защот
ост
ранат
абиладалавечедоказат
елст
ва,ченямадаслу
жиза
мостначу
ждиинт
ереси.Лег
итимнот
овлияниенаАвст
ро-
Унг
ариябилозапазено
иБълг
арияпривсичкиправит
елст
ваималакорект
ноповедениекъм двойнат
а
монархия.Бездаправикаквот
оидабилоразличиемеждуБълг
арияиРу
мелия,
бълг
арскот
оправит
елст
возапазилопъленсу
веренит
етвъввсичкиконвенции
(
заеми,пощи,т
ърг
овия,железнициит
.н.
),коит
освързвалист
ранат
асдру
гит
е
държави.

ГлаваXI
II:ПолитическоипартийноразвитиевБългарияслед
Стамболов
Партииикняжескавласт

Наст
ъпил нов период в живот
а на бълг
арскат
а държава,нова ерана
вът
решнот
оразвит
иеист
ремеж завъншенст
абилит
ет.Князътвечеу
част
вувал
акт
ивно във външнат
а полит
ика и държал в своит
е ръце военнат
а сила на
Бълг
ария.Спървияинст
рументследялдвижениет
онаевропейскат
адипломация,
асвт
орияохранявал своят
рон и поддържал самосъзнаниет
о нанароднат
а
защит
а. С ред реформи военнит
е сили се преу
стройвали сист
емно и

последоват
елносог
лед дасеизг
радиздраванароднаот
бранаисесъздаде
факт
ор за пост
игане на националния идеал.Парт
изанскит
е влияния сред
офицерст
вот
оизчезналиивсичкобилоу
стременокъмслу
жбанаот
ечест
вот
о.
Във вът
решния полит
ически живот на ст
ранат
а царяла г
оляма
разпокъсаностнау
правляващит
епарт
ии,коит
осеобезсилваликат
оот
ричали
пред народа почт
еност
та и народополезнат
а дейност на прот
ивницит
е си.
Поради т
ова поддръжницит
е им в г
олямат
а си част не били пост
оянни,а
преминавалилесноотеднапарт
иякъм дру
га,билозаличнаоблаг
а,билоот
разочарование,билоу
влечениотобщот
онаст
роение.Товаколебаниевсъст
ава
напарт
иит
еулеснявалокнязФердинанд дазаемевисокоположение,т
върде
изг
однозанег
овит
епрерог
ативи.Арист
ократи власт
олюбец,савт
ократ
ични
похват
и,т
ойполаг
алвсичкиу
силиядадържипарт
иит
евръцет
еси.Фердинанд
обичал да казва,че иска в Бълг
ария да се развиватсамо две парт
ии със
сериозниразличиявт
ехнит
епрог
рамнипринципи.Кат
оспоменавалчест
оза
нест
абилнот
овът
решноположениенамалкит
ебалканскидържавиикрат
кия
животнакабинет
ите,князътпопримеранару
мънскиякралКаролжелаели
Бълг
ариядаимадвепарт
ии:консерват
ивнаилиберална,коит
овзаимнодасе
конт
ролират и да държат власт
та за по-
дълг
и периоди.В същот
о време
Фердинандсебоялотсилнит
епарт
ии,коит
оможелидамусеналаг
атипоради
т
аяпричинаг
ледал даг
и дели и обезсилва.Зат
оват
ой разполаг
ал смног
о
средст
ва,а най-
вече обещаниет
о за власт
.Съкровенот
о желание на княз

ФердинандбиловБълг
ариядаимасилноконсерват
ивнот
ечение.
Обачест
абилнаконсерват
ивнапарт
иявист
инскиясмисълиду
мат
ав
Бълг
ариянеможаладасеобразу
ваизакрепи.Отст
арит
еконсерват
ивниводачи
д-
р Ст
оилов ст
анал шеф на Народнат
а парт
ия,а Начович работ
ил съвсем
свободноинезависимоотвсякаквапарт
ия.Начовичу
част
вувалвправит
елст
ва
само т
огава,ког
ато имало да се разрешава на практ
ика някаква нег
ова
полит
ическаидея.
Народнат
апарт
ия,подшефст
вот
онад-
рСт
оиловиследсмърт
таму—на
Гешов,съст
оящасеповечеотзаможниг
ражданииселяни(
кру
пнит
ърг
овци,
инду
стриалци,банкери,земеделци,селски кръчмари и първенци)привлякла
ст
арит
еконсерват
ивниелемент
и,ноподвлияниет
онамладит
есииздънкине
вложилавъввът
решнат
асиполит
икаизключит
елноконсерват
ивнит
ежнения.
Тя не приела идеят
а за Сенат въпреки съвет
а на някои нейни членове;
от
хвърлиладвойнат
аизборнасист
ема,небиласъг
ласнасг
олемиог
раничения
напечат
аинасъбраният
а.Кат
овсякаимот
накласат
ядържалапредимноза
реда,нонеможеладасепрот
ивинасилнот
опрог
ресивнот
ечениевнародаи
у
законила ред либерални положения;т
я внесла подобрения в избират
елния
закон,апо-
късноприелавсъюзспрог
ресист
итепропорционалнат
аизборна
сист
ема,коят
осполу
чливозаменилат
олковаопороченат
апо-
раномажорит
арна
сист
ема,практ
ику
ваназлощаст
но30г
одинивБълг
ария.Най-
сет
несъбит
ият
а
т
акасест
екли,
чевъпрекимиролюбиет
оси,
тябилаприну
денаотобщонароднот
о
наст
роениедаобявивойнанаТу
рцияпрез1912г
.
Либералит
епост
епенносеразцепилинат
рифракции:народолиберали
под шефст
вот
о на Димит
ър Пет
ков,замест
ник на Ст
амболов;либерали под
шефст
вот
онад-
рРадославовимладолибералиръководениотДимит
ърТончев.
Тезипарт
ииималиакт
ивотмног
омодернизакониинаредбизаст
ранат
а,нов
у
правлениет
осичест
оизпадаливкрайност
иист
авалипот
исницииреакционери,

защот
овжеланиет
осидазадържатвласт
тапосяг
аливърхуконст
иту
ционнит
е
праванаг
ражданит
е.Срещунедоволнит
етенеу
меелидадейст
вуватподру
г
начин освен с бру
тална сила,с ог
раничение на печат
нот
о слово и с разни
насилническисредст
вавимет
она«
държавнат
адисциплина»
.Смят
айкисебеси
заист
инскипат
риот
и,т
енямалидовериенадру
гит
епарт
ииповъпросит
ена
външнат
а полит
ика и допу
скали,че Бълг
ария може да бъде продадена от
бълг
ари«
рускиоръдия»
.Въввът
решнат
аполит
икалибералнит
ефракциинямали
същест
вениразличиявсвоит
епрог
рами.Главнит
епричинизаделениет
оим
били личност
ите,чест
олюбият
а на от
делни лица,липсат
а на висок морал у
парт
изанит
е им,надпреварванет
о за държавни и изборни слу
жби и за
използу
ваненаповечедържавнииобщест
вениблаг
а.
Либералнат
апарт
иявт
рит
есифракциисмят
аласебесизанационална
парт
ия,носит
елканазавет
азаобединениенанарода.Ощевначалот
о,ког
атоне
биларазделена,т
явисокопрокламираладевизазаСанст
ефанскаБълг
арияипо
нейно решение бил пост
авен надпис над входа на Народнот
о събрание
«
Съединениет
оправисилат
а».
Прог
ресивнолибералнат
а парт
ия при Цанков се придвижила в
консерват
ивна посока, поискала да се въведе Сенат
, предложила ред
ог
раничения в общот
о народно образование,в коет
о Цанков наст
оявал да
намеси и ду
ховенст
вот
о.Ког
ато д-
р Данев замест
ил Цанков,парт
ият
а се
от
ърсила от консерват
ивнит
етежнения и се сближила с Каравелов.Двет
е
парт
ии се от
личавали с у
мереност в законодат
елст
вот
о,не посяг
али върху
г
ражданскит
еиполит
ическит
еправаисвободивъввът
решнот
оуправление.
Социалист
ическат
а парт
ия се проявила по време на Ст
амболовот
о
у
правление.ВБълг
ариянямалоощеоформеноработ
ничест
во,
нит
опролет
ариат
,
ивсъщностсоциалист
ическот
одвижениесепренеслог
отовоот
вънкъм1888г
.
Тоосенилочу
вст
ват
аиу
манаот
делнимладихора,
коит
опост
епеннообразу
вали

социалист
ическиг
рупииг
нездавнякоиг
радовепрез1891г
.Макарчепочваза
социализъм в Бълг
ария ощенямало,социалнит
еидеи отРу
сия,Германия и
Швейцария дошли в ст
ранат
а чрез ст
удент
ите и завършилит
етам своет
о
образование. Ученият
а на първит
е социалист
и се превеждали и се
разпрост
ранявали в Бълг
ария с желание да се обясни и нашия полит
ико-
общест
вен и икономически живот съг
ласно схващаният
а на западнит
е
социалист
ическиавт
ори.ВШу
менотяну
ари1891г
.почналодасеиздавапод
редакцият
а на Янко Сакъзов списание «
Ден»
,коет
о ст
анало носит
ел на
социалист
ическит
еидеи.Повечет
оотст
атиит
ебилипреводниотпървокласни
социалист
ическиавт
ори.ПокрайСакъзовиБлаг
оев,кат
овиденмладсоциалист
ощевзорат
анабълг
арскиясоциализъм изпъкналКръст
ю Раковски.Ст
удентв
Швейцария,т
ойсеиздиг
налмеждусоциалист
итеикат
оспособенкореспондент
насп.«
Ден»
.Вт
огавашнат
ауг
нет
ителнаат
мосферанаСт
амболовот
оуправление
социалист
ическит
еидеизапълноравенст
во,заг
олямасвобода,
задост
иганена
общест
вена наредба без експлоат
атори и без експлоат
ирани,без т
ирани и
прит
еснит
ели,привличалаг
олямачастотмладежит
е.Зат
яхсепечат
алист
атии,
брошу
риилист
овки.Свъзмъжаванет
о,спридобиванет
онавку
совеист
ремежи,
бившат
а социалист
ическа младеж се от
далечавала от социализма и се
преливала в дру
гит
е парт
ии,следвайки своит
е нови наст
роения,амбиции и
кариерист
ични ст
ремежи. Социалист
ите водели г
оляма борба прот
ив
Ст
амболоват
а т
ирания и за свалянет
о му имали безспорни заслу
ги.
Социалист
итесеоформиливст
ройнапарт
ияедваследпаданет
онаСт
амболов—
през1894г
.Първиятт
ехенконг
рессесвикална10юлис.г
.от44делег
ати.Вт
оя
конг
ресседалоипълнот
онаименование:Работ
ническасоциалдемократ
ическа
парт
ия.
Деветг
одинисоциалдемократ
ическат
апарт
ияработ
илабезделение.Ала
нейнит
еконг
ресибиливинаг
ибу
йниивт
яхрязкосезабелязвалодясноиляво

крилоснепрест
аненкипеж отразномислие.През1903г
.парт
ият
асеразделила
на две:широки социалист
и — под водит
елст
вот
о на Янко Сакъзов и т
есни
социалист
и начело сДимит
ър Благ
оев,подпомог
натотмладия т
алант
лив и
ост
роу
менорат
орГеорг
иКирков.
Отпосоченит
еосемпарт
ииНароднат
аиПрог
ресивнат
авъввъншнат
аси
полит
икаподдържали,
чеБълг
арият
рябваданасочваполит
икат
асивсъг
ласиес
Ру
сия.Тия парт
ии носили ру
софилски т
ежнения.Ру
софилст
вот
о обаче на
Народнат
апарт
ияподшефст
вот
онад-
рСт
оиловнебилобезу
словно.Ст
оиловне
обичалру
скит
е«порядки»иру
скат
анеподвижност
.Ит
ой,кат
оНачович,казвал:
«
Некадабъдем добресРу
сия,кат
онашаосвободит
елка,съплеменнаВелика
силасъсзначениезабъдещет
о наБълг
ария,но даст
оим далечеотнейния
империализъминейнат
авът
решнаг
нилост
».ВНароднат
апарт
ияпреобладавало
едноособенот
ечение— славянофилст
во,ръководеноотСт
ефанСавовБобчев.
Това славянофилст
во под влияниет
о на чешкит
е,полскит
е и дру
ги западни
славянскидейцичест
осеот
клонявалоотофициалнот
ору
скославянофилст
вои
серазвивалонасвободолюбивапочваст
енденциядасепост
игнеславянско
обединение,ноприу
словиевсекиславянскинароддазапазисвоят
асвобода,
езикиду
ховниразличия.Тоизт
ъквалопринципа:«
Нееславянинт
ози,койт
о
владее и пот
иска дру
гславянин»
.Изразна новот
о славянско единение бил
славянскиятсъбор,койт
опрез1910г
.ст
аналвСофия.Макарнат
оясъборда
от
съст
вувалодемократ
ическот
отечениенаМилюковвРу
сия,всепаксевзели
т
върде полезни решения.Това г
ледище било в разрезсъсразбираният
а на
ст
арит
е ру
ски славянофили,коит
о поддържали:самодържавно у
правление,
православновероизповеданиеиру
скиезиккат
ообщ официаленезикзавсички
славяни.
Прог
ресивнат
а парт
ия под шефст
вот
о на д-
р Данев била безу
словно
ру
софилска.Първит
ехоранат
аяпарт
иянит
озамигнедопу
скали,ченяког
а

инт
ересит
е на Бълг
ария биха мог
ли да не съвпадатс инт
ересит
е на Ру
сия.
Споредт
яхнямаломяст
озаизбор.Бълг
ариябезу
словнот
рябвалодаследва
съвет
итенаофициалнат
ару
скаполит
икаидаизпълнявавсичко,
коет
осепоръча
от Пет
рог
рад,защот
о Ру
сия «
не може да не желае доброт
о на Бълг
ария»
.
Любимат
афразанад-
рДаневбила:
«НиесРу
сияполит
иканеправим»
.
Демократ
ическат
апарт
иясизапазваласвободаповъншнат
аполит
ика,
но имала ру
ски т
енденции.Тя била г
отова да върви сРу
сия,но «
да прави
полит
ика»
,тоестдаискасъг
ласу
ваненабълг
арскит
еинт
ересисру
скит
е.Тая
парт
ияималапредпочит
аниякъмзападнит
енароди(
ФранцияиАнг
лия)
,клоняла
изобщокъмт
ъйнаречения«
Съг
лашенскисъюз»
.
Либералнит
епарт
иибилипоначалопрот
ивРу
сия(
русофоби)
.Вземайки
поводотнякоисъбит
иявминалот
о(изпъжданенаБат
енберг
,неодобрениена
Съединениет
о,намесанаКау
лбарсит
.н.
),т
ебилиу
бедени,чеРу
сиянежелае
самост
оят
елнаиобединенаБълг
ария,
защот
отовабийпопречилодасенаст
ани
вЦариг
рад,аакопъксенаст
анит
ам Бълг
ариянямалодазапазисвоят
апълна
свобода.Таяидеяпост
оянносевну
шавалаотнемскит
еполит
ициипорадит
ова
бълг
арскит
елиберални парт
ии били зат
ясно сближениесАвст
ро-
Унг
ария и
Германия.
Социалист
ическит
епарт
иист
оялинапозициит
енаинт
ернационализмаи
севодилиотнаст
роениет
онару
скит
еилиг
ерманскит
есоциалист
и.

Личенрежим
 Бълг
арскит
е полит
ически парт
ии във взаимнит
е си вражди, в
безог
леднит
есиобвинениявнасялиизвест
енпесимизъм внароднит
есредиза
собст
венит
есилииспособност
ипоу
стройст
вот
онадържават
а.КнязФердинанд,

ползу
вайки се от т
ая парт
ийна разделеност
,взаимни непримирими ежби и
обвинения,имал мног
о долно мнениезабълг
арскит
епарт
ии и характ
ерана
парт
ийнит
еводачи.Убеден,чет
енепредст
авляватздраванароднасила,князът
сезаелсам личнодаръководиу
правлениет
оприу
словият
а,коит
омудавала
бълг
арскат
адейст
вит
елност
.Кат
онесрещалсилнипарт
ии,Фердинандобсебил
широкавласт
,коят
опост
епенносепревърналавличенрежим.Държейкиздраво
в ръцет
е си външнат
а полит
ика и войскат
а,т
ой прокарвал във всяко
минист
ерст
восвоит
еискания.Най-
малкот
ойпост
авялвъввсекикабинетза
воененминист
ърсвоедоверенолице,
аосвент
оваималпоединдвамаминист
ри
—нег
овихора,най-
чест
обезпарт
ийни,коит
овсяког
апонег
овожеланиеможели
да подадат ост
авка за да предизвикат минист
ерска криза.В т
акъв слу
чай
Фердинанд лично решавал съдбат
а на кабинет
а без да г
леда волят
а на
Народнот
осъбрание.
За същест
вуванет
о и засилванет
о на личния режим помаг
али самит
е
парт
ии,защот
отеот
крит
осеклевет
елипреддържавнияг
лава,у
смихвалисе,
ког
атот
ойг
ихвали,сърделисе,ког
атоу
волнявалт
ехнит
еминист
риилинег
и
издиг
алскоронавласт
.
Кат
о не се доверявал на своит
е минист
ри,коит
о нямали връзка с
външнит
едипломат
и,князФердинандизявилсвоит
еголемиамбициидаиг
рае
ръководнароляивъввъншнат
аполит
ика.Тойизбиралпълномощнит
еминист
ри
причу
ждит
едворовеиг
изадължавалличнодамуизпращатрапорт
итеси.Пред
Европат
ой искал даминавазадипломат
.Чест
о казвал:«
Aзсъм дробътна
Бълг
ария»
.Покрайсвоит
еличниинт
ереси,т
ой,нямасъмнение,сег
рижилиза
инт
ересит
е на Бълг
ария,особено за положениет
о на македонскит
е бълг
ари,
какт
оизаизг
лажданенамъчнот
иит
е,коит
осепоявявалимеждунашат
аинякоя
дру
га ст
рана. Във вът
решнат
а полит
ика князът пряко се намесвал в
у
правлениет
онажелезницит
е,т
елег
рафит
еипощит
е.Искалотминист
рит
еда

г
ласу
ватису
мизаразходкит
е,коит
оправилизчу
жбина,заличниясидворв
Бълг
ария.Ст
арит
е парт
ийни шефове знаели т
ия слабост
и на Фердинанд и
безропот
нозадоволявалиисканият
аму
.Желаният
аиборбит
еналевит
епарт
ии
дазаст
авяткнязадацару
ва,аправит
елст
вот
одау
правляваост
авалидалечен
идеал.

ГлаваXI
V:Финансовиидругипроблеми

Министерствонад-
рСтоилов

От1894до1908г
.за14г
одиникнязФердинандсменилдесеткабинет
а;
някоиотт
иякабинет
иизг
убваливласт
тапособст
венаслабостист
орениг
решки,
адру
гипог
неванакняза.
Управлениет
о на десет
те кабинет
а може да се очерт
ае т
ака:
минист
ерст
вот
онад-
рСт
оиловотновообразу
ванат
аНароднапарт
ия(
18май
1894 до 20 яну
ари 1899г
.)консолидирало Княжест
вот
о външно.Князътбил
признатотвсичкииБълг
ариявлязлавнормалнидипломат
ическиит
ърг
овски
от
ношениясдържавит
е.Вът
решноправит
елст
вот
осест
ремялополекалекада
,свободаиред(47),дасъздадеспокоенконст
въведезаконност иту
ционенживот
следпрекаранит
едванадесетбу
рниг
одини,дазасилифинансит
енаст
ранат
аи
земеделиет
о.По т
ова време имало млади бълг
ари,коит
о завършили висше
земеделско образованиев Чехия и дру
гаде.Кат
о севърнали в Бълг
ария т
е
поискалидаприложатсвоит
езнаниязадаизведатбълг
арскот
оземеделиеот
първобит
нот
омусъст
ояниеидаг
онасочаткъммашинност
опанст
во,къмнови
способизалозарст
во,
пчеловъдст
во,
скот
овъдст
воит
.н.

Но очакваниятмир и желанот
о спокойст
вие не наст
ъпвали.Ту
рскот
о
у
правлениевМакедонияиОдринскобилолошо.Недоволст
вот
онабълг
арскот
о
населениевт
ияобласт
и избу
хнало.Орг
анизирани били т
айни революционни
комит
етивът
ревМакедонияивънотнеяощепрез1893г
.През1895г
.се
появили първит
е въст
анически чет
и. Всичко т
ова вълну
вало ст
ранат
аи
сму
щавало вът
решнияред особено след приижданет
о намног
отракийски и
македонскипреселници.
Опозиционнит
е парт
ии се възползу
вали отт
ия вълнения и у
корявали
правит
елст
вот
овмеку
шавосткъмТу
рция,
понежед-
рСт
оиловказалведнасвоя
реч алег
оричнат
а фраза:«
ключовет
е на външнат
а бълг
арска полит
ика се
намиратвЦариг
рад»
.Насъщот
огледищест
оялинег
овиятст
арприят
елГриг
ор
Начович.И наист
ина,спродължит
елнипрег
овориСт
оилову
бедилПорт
ата,че
недоволст
вот
онабълг
арскот
онаселениевОдринскоиМакедониябинамаляло,
акот
яразшириправат
анабълг
арит
е.Такат
ойсполу
чилдадобиеотсу
лтана
(
1897г
.)двановиберат
азабълг
арскивладицивДебъриСт
румица.
Въввът
решнат
асиполит
икаСт
оиловсест
ремялкъммириреформи.Нов
Народнот
осъбрание,
следкат
оРадославовсхорат
асисеобявилвопозиция,
той
нямал дост
атъчно и сиг
урно мнозинст
во.Това г
о прину
дило да разт
ури VI
II
народно събрание и да произведе нови избори.В т
ова I
X събрание били
г
ласу
ванизаконизапълнаист
ройнамрежаотжелезницисог
ледну
ждит
ена
ст
ранат
аидвет
еновиприст
анища— ВарнаиБу
ргас.Финансовит
езат
руднения
сеу
величавали,
защот
одве-
триг
одинипоредималонаводненияиплодородиет
о
било съвсем слабо.Железницит
е на Изт
очнат
а компания в Южна Бълг
ария
пречели на общат
а държавна т
арифа и на т
ърг
овият
а,понеже от
вличали
бълг
арскит
ест
оки към Дедеаг
ач,аБу
ргаскот
о прист
анищеост
авало празно.
Минист
ърътнафинансит
еТеодорТеодоровсеопит
алдаот
купижелезницит
е,
коит
о били на бълг
арска т
ерит
ория,от Нова Заг
ора — Търново-
Сеймен —

Пловдив до Саран бей,но не у

спял.Тог
ава т
ой прокарал през I
X народно
събраниезаконзапост
рояваненабълг
арскалинияполяват
аст
рананаМарица
отПазарджик— Пловдив— ЧирпандоНоваЗаг
ора,у
спореднаналиният
ана
компаният
а,с цел да от
влече ст
окат
а и път
ницит
е за Бу
ргас.Търг
ът за
железницит
ебилпроизведенист
роежътпочнал.Компаният
апо-
раномислела,
чебълг
арит
есамозаплашват
,носкоровидяла,
ченейнат
алинияможедаост
ане
без т
рафик и нейнит
е акционери се заели да попречат на бълг
арскот
о
правит
елст
во да осъщест
ви своя план.Виенскит
е банки,заинт
ересу
вани в
Изт
очнит
елинии,
отказалидадовнесатсрочнит
еуг
оворенису
мипозаемаот143
милиона,направенощеотСт
амболововремеист
овалишилиБълг
арияотпари
за въпроснат
а линия.От
казътсъздал г
олеми парични мъчнот
ии в ст
ранат
а.
Наст
ъпилакриза.Ажиот налона15%.Задапоправиположениет
осеповдиг о
финансовиятминист
ърТеодорову
говорилзаем отГермания.Товаприну
дило
Изт
очнат
акомпаниядаст
анепо-
отст
ъпчиваиТеодоровсполу
чилнай-
последая
у
беди дапродадеза24 милионалеважелезницит
енаБълг
ария.Народнот
о
събраниеприелозаемаиодобрилопоку
пкат
аналиният
а.Обачеопозицият
асе
обявила с бу
ря от викове и прот
ест
и срещу поку
пкат
а.Нег
оду
ваният
а на
парт
изанит
е,чият
оцелбиладасмъкнатправит
елст
вот
обезог
леднасредст
ват
а,
сепренеслоимеждународа.Повдиг
налисеобвиненияпрот
ивправит
елст
вот
ов
(48)
личназаинт
ересу
ваност .Ст
оилов,чу
вст
вит
елензасвоет
оимеидост
ойнст
во,
поднесълпрезяну
ари1899г
.ост
авкат
асинадържавнияг
лавасмот
ивада
възложинаболелит
евъпросизаокончат
елнорешениенадру
гоправит
елст
во.
На 19/
31 яну
ари починала княг
иня Мария-
Луиза.Княз Фердинанд,с
т
ревог
итесиоколоболест
таисмърт
та,небилг
отовдаприемеост
авкат
ана
кабинет
а,макарчеисам т
ойподозиралТеодороввнякаквисделки.Ст
оилов
обаче наст
оял за ост
авкат
а и без да чака у
каз напу
снал минист
ерст
вот
о.
Фердинандмног
осеядосалинамръщеноказал,че«
минист
рит
енет
рябвада

напу
скатвласт
та,ког
атоискат
,аког
атонакнязаеу
годнодаприемеост
авкат
а
им»
.Идейст
вит
елнот
ойналожилпо-
нат
атъкновред— минист
рит
едаработ
ят,
докат
окнязътобразу
вановкабинет
.

Правителствотоналибералите(
18.I
.1899–9.I
.1901г.
)

Фердинанд вече лично почнал да образу

ва кабинет
ите.Той повикал
бившияконсерват
орГрековсег
ашефнаСт
амболоват
апарт
ияиг
онат
оварилда
съст
ави кабинетспомощт
анад-
р Радославов.По т
ози начин сеобразу
вал
коалиционен кабинет от народолиберали-
стамболовист
и и либерали-
радославист
и.По-
силнот
окрилобилонарадославист
ите,нокнязътнеприел
Радославовзаминист
ър-
председат
ел,понежет
ойминавалзакраенчовекине
у
правлявал спокойно.Бил наложен Греков кат
отакт
ичен,у
мерен полит
ик с
т
ежестпредевропейскит
едипломат
и.Д-
рРадославовобачесизнаелработ
ата.
Той взел Минист
ерст
вот
о на вът
решнит
е работ
и,променил персонала във
всичкиадминист
рат
ивнииизборниу
чрежденияинаизборит
енаправилмног
о
своипарт
изанинароднипредст
авит
ели.Грековсеоказалвмалцинст
воиподал
ост
авка.Радославовит
епарт
изанинаст
оявализаминист
ър-
председат
елдабъде

назначеншефътим,ноФердинандит
озипътнег
оприел.Вмест
онег
оназначил
ТодорИванчов.Ду
шат
анаправит
елст
вот
ообачебилд-
рРадославов,
койт
оимал
от
носит
елномнозинст
вовновот
оНародносъбрание,десет
опоред.Радославов
смет
нал,чет
овамнозинст
вовсепакнеенадеждноиприбяг
налдоедна,мярка,
коят
онебилапракт
ику
ванапо-
ранот
ъй г
рубо,аименно:касирал под разни
предлози г
оляма част от опозиционнит
е предст
авит
ели и т
ака си осиг
урил
здравомнозинст
вовКамарат
а.
Първат
а работ
а на новот
о правит
елст
во била да спре по искане на

авст
рийцит
е пост
ройкат
а на линият
а Пазарджик — Нова Заг
ора наречена
«
успоредна»
.Заемът на Тодоров също бил изост
авен.Но Бълг
ария имала
въпиещану
ждаотзаем.Новиятминист
ърнафинансит
е,Теневсподкрепат
ана
князФердинанд и роднинит
емувъвВиена,у
говорилновзаем отвиенскит
е
банки,ноприу
словият
върдет
ежкиисъсзадължениедасеот
купятИзт
очнит
е
железници на мног
о по-
висока цена,от
колкот
оуг
оворенат
а от Ст
оиловот
о
минист
ерст
во.Тоязаемит
аяпоку
пкапредизвикалиощепо-
голямонег
оду
вание
среднарода.Правит
елст
вот
осевидяловчу
доирешилодапот
ърсисредст
ва
вът
ревст
ранат
а,кат
овъведевнат
урадесят
ъквърхузърненит
епроизведения,
коит
опрез1900г
.биливг
олямоизобилие.Приелсезакон,
пост
роилиседъсчени
хамбари и секу
пили отГерманиязапревознахранит
ест
ари ваг
они,коит
о
опозицият
аинародаобявилиза«
гнили»
.

ПояванаБългарскияземеделскисъюз

Въвежданет
о на десят
ъка раздразнило т
върде мног
о селскат
а маса.
Парт
иит
есевъзползу
валиотт
оваиу
строилиповсемест
нипрот
ест
нисъбранияи
мит
инг
исрещуправит
елст
вот
о.Внедоволст
вот
онаселскит
есредиседолавяло

веченякаквоидейнот
ечение.Селскиу
чит
елисвъзприет
иидеиотсоциалист
ите,
синове на земеделци,започнали аг
итации прот
ив ст
арит
е парт
ии,коит
о се
реду
валинавласт
,обвинявалисееднидру
ги,номалкоправилизаселскот
о
население,коет
о продължавало още да т
ъне в първобит
ности невежест
во.
Безплоднит
е1897,1888 и 1899 г
.мног
о допринесли заразраст
ваненат
ова
движение.Аг
итацият
апочналаотняколко мест
а:Драг
иев в ЮжнаБълг
ария,
ЦерковскивТърновско,Забу
новвРу
сеиаг
рономътКормановвПлевен.През
декември 1899 г
.сеположили основит
еназемеделско сдру
жение,коет
о се

провъзг
ласило за неу
трално и си пост
авило за задача просвет
ата и
икономическот
оиздиг
аненабълг еселяни(49).
арскит
През 1900 г
.имало г
олямо плодородие и селянит
е предвиждали да
покриятзаг
убит
есиотпредходнит
етрибезплодниг
одини.Обаче«
десят
ъкът
»
омразен още през т
урско време «
имал за цел да от
неме печалбит
е на
земеделцит
е»,какт
отог
авау
чилаопозицият
аинаст
ройваласелянит
епрот
ив
разпоредбит
енаРадославов.В т
аяобст
ановкаселскит
еучит
елиаг
итат
ории
някои аг
рономи у
спели да орг
анизират земеделцит
е,основали дру
жби и
засилили идеят
а за общ бълг
арски земеделски съюз.Аг
итацият
а прот
ив
десят
ъка предизвикала вълнения.Радославов не се поколебал да у
пот
реби
оръжие,проляласекръвипадналижерт
вивТърновско,Ру
сенско,аособенов
ШаблаиДу
ранку
лак(
Варненско)
.Минист
ър-
председат
елятИванчовотимет
она
князаизпрат
илт
елег
рама,
доразвълну
ванит
екраищазау
спокоение,
ноит
оване
помог
нало.Изправено пред общо нег
оду
вание правит
елст
вот
о Иванчов —
Радославовбилоприну
денодасеот
тег
лиотвласт
тапрезноември1900г
.
НоРадославовималидру
гиг
решки:беззаконноразт
урялобщинскит
е
съвет
и и пост
ояннит
е комисии.Освен т
ова предприемачит
е на Варненскот
о
прист
анищесеоплакалинакняза,
чеединотминист
рит
еискалпаричнасу
ма,
за
даразрешиединспормеждупредприят
иет
оиправит
елст
вот
о.

Коалицияотдемократиипрогресисти(
9.I
.1901–5.V.1903г.
).
НачалонаРадикалнатапартия
 Князът нат
оварил г
енерал Рачо Пет
ров да образу
ва временно
правит
елст
воотчиновницисъсзадачадапроизведеизборизаXIобикновено
народно събрание. Мнозинст
во спечелили демократ
ите на Каравелов и

прог
ресист
итена Данев.Двет
епарт
ии в коалиция поели у
правлениет
о през
февру
ари1901г
.подпредседат
елст
вот
онаКаравелов.Десят
ъкътбилизост
авен.
Македонскиятвъпрос,какт
о и вът
решнит
е мъчнот
ии отлипса на средст
ва,
падналисцялат
асит
ежествърхуновот
оправит
елст
воКаравелов—Данев.
XIобикновенонародносъбраниемеждудру
гот
орешилодададеподсъд
либералит
еминист
ри,
обвинявайкиг
ивпог
азваненазаконит
еидеяниязалични
облаг
и.УчредилсепървиятДържавенсъд,предкойт
обилиизправенибившит
е
минист
ри Иванчов,д-
р Радославов,Тончев и Тенев.Съдътосъдил Иванчов,
Радославов и Тончев за беззаконно разт
уряне на общинскит
е и окръжнит
е
съвет
и,занасилиеповременаизборит
еизадру
гизакононару
шения.
Тазиприсъдаобаченебилаизпълнена,защот
опо-
късноXI
IIобикновено
народносъбрание,ког
атонавластдошлинародолибералит
е,решилодаопрост
и
иосвободиосъденит
е,коет
оикнязФердинандискал.
Минист
ър-
председат
елят Каравелов кат
о минист
ър на финансит
е
подг
отвилзаконопроектзамонополнат
ютюна.Монополътщялдасезаложи
кат
огаранциязановдържавензаем.Законопроект
ътбилвнесенвНароднот
о
събрание,нопропаднал.Гру
памладидемократ
илевичари(
НайчоЦанов,Тодор
Влайков,Илия Георг
ов,д-
р Фаденхехт
)образу
вали едно по-
свободолюбиво
т
ечение и не г
ласу
вали за монополниятзаем на своя шеф,а прот
ив нег
о.
Споменат
итепредст
авит
ели,сеот
цепилиотболшинст
вот
о,защот
омонополния
заем прот
иворечалнаизборнат
аим плат
форма,вимет
онакоят
отеполу
чили
мандат
итеси(50).От
цепванет
онат
аяг
рупа,коят
оувляклаидру
гипредст
авит
ели
помог
нало да се провали внесения законопроект за монопол на т
ютюна.
Каравеловсесмет
налзабламиранисеот
тег
лилкат
оот
стъпилмяст
отосинад-
р
Данев,койт
оразт
урилСъбраниет
о,произвелизборизаXI
Iобикновенонародно
събраниеиполу
чилдост
аголямомнозинст
во.
Д-
рДаневизост
авилнемскит
ебанкиисру
скаподкрепасключилзаемот

106милионалевавПариж.ЗаемътминалпрезНароднот
осъбраниеиснег
обили
покрит
ипървит
ефинансовину
жди.
Даневбилру
софил,ат
оваплашелоФердинанд.Покрайявнот
оот
говорно
правит
елст
вот
ойималит
айно,г
отововсякамину
тадазамест
иявнот
о.Това
особено проличало при от
ношениет
о на правит
елст
вот
о към изост
ренат
а
македонскакриза.Презесент
ана1902г
.,послу
чай25–г
одишнинат
аотславнит
е
победи на Шипка,ру
ски прат
еници — великият княз Николай Николаевич,
г
енералит
еКу
ропат
киниДраг
омиров,у
част
ницивОсвободит
елнат
авойна,г
раф
Иг
нат
иев,създат
елятнаСанст
ефанскаБълг
ария—дошливБълг
ариядаосвет
ят
храма-
памет
ник,
пост
роенотру
скот
ославянскообщест
вовс.Шипка,
впаметна
Освобождениет
о.НавръхСвет
иНикола,вШипкаиШейновосеу
строилиг
олеми
народни т
ържест
ваибълг
арскит
евойски,свикани нат
риседмичнообу
чение,
(
51)
направилиманеври,
вкоит
овъзпроизвелибоевет
еот1878г
.

ГрафИгнатиеввСофия

ОтШипкаг
рафИг
нат
иевот
ишълвСофия,дет
обилпосрещнатотцялот
о
населениепо небивало т
ържест
вен начин.Граф Иг
нат
иев бил най-
обичаният

ру
снаквБълг
ария.Имет
омусеславилоповсичкибълг
арскиземииест
ест
вено
билонег
оват
апоявавБълг
арияивСофиядапредизвикарадостиблаг
одарност
въввсякобълг
арскосърце.Акобълг
арит
еималисвещендългдаизразятпонай-
наг
леденначинсвоит
ечу
вст
вакъмру
скиянародзанег
овит
ежерт
виимъкипо
Освобождениет
о,т
озидългбилзначит
елнопокритспосрещанет
оиприемана
г
рафИг
нат
иев,койт
онаист
инаизразявалду
шат
анару
скиянародиидеалит
ена
Бълг
ария.Наовациит
е,коит
омусеу
строили,какт
оинаделег
ацият
а,явиласе
пред нег
оотимет
онавсичкислоевенаобщест
вот
озадазасвидет
елст
вува

народнат
апризнат
елност
,графИг
нат
иевот
говорилпрезсълзи,
ченег
овит
еидеи
билиразг
роменивБерлинскиядог
овор.Новеднаг
адобавил:«
Несеот
чайвайт
е!
Имайт
есвойнационаленидеал,мислет
еиработ
етезанег
оибъдет
еуверени,че
щег
одост
игнет
е».
Македонцит
е,обаче,очаквали,чесъбранат
абълг
арскавойсканаШипка,
следиздържанияизпитпредру
скиякнязиг
енералит
е-освободит
елищепот
егли
даосвободиМакедония.Порадит
овавълнениет
овМакедонияимакедонскит
е
кръг
овевБълг
арияст
игналонай-
високаст
епен.НоДаневпосъвет
анаРу
сия
т
ръг
налпообрат
енпът
.Тойобезоръжилмакедонскит
ечет
нициикомит
и,коит
о
сеподг
отвяли в Бълг
ария,зат
ворил канцеларият
анаВърховниямакедонски
комит
етидалзаповеддасеспиратчет
итенаг
раницат
а.

РускиятминистърЛамсдорфвСофия

Общот
обу
нтовнонаст
роениевМакедониязаг
рижиломног
оРу
сиядане
бинаБалканит
еданаст
ъпятважнисъбит
ия,коит
одаминатбезнейноу
част
ие,
т
ъйкат
отябилазает
авДалечнияизт
оксЯпония,скоят
овоювалазаКорея,
Манджу
рия и ПортАрт
ур.За да се избег
не подобна възможност
,или поне

Бълг
арияданедадеповодзат
ова,ру
скиятканцлериминист
ърнавъншнит
е
работ
играфЛамсдорфбилприну
дендадойдевБълг
ария,дапосет
икняжеския
дом и да се споразу
мее с правит
елст
вот
о по македонския въпрос.Това
поведение на ру
скот
о правит
елст
во по характ
ер и начин на дейст
вие било
съвсем различноотонова,коет
оРу
сиядържалакъм рег
ент
итеиСт
амболов.
Ру
сиявечезачит
алаБълг
арияподост
ойнст
во.Ламсдорфприст
игналвСофияна
13/
26декември1902г
.Князът
,правит
елст
вот
оинародътмунаправилибляскаво
посрещане.Вечерт
аст
оличаниимакедонцит
емуу
строилиовациясфакелно

шест
вие.Еднадепу
тацияотмакедонскибълг
арисаявилапредру
скияминист
ър.
Ламсдорфразг
оварялсбълг
арскит
емеродавникръг
овепомакедонскиявъпрос
идалнедву
смисленодасеразбере,чеРу
сияезает
асЯпонияинеможеда
мислизаМакедония.Тойпосъвет
валвсичкизат
ърпениеиочакваненапо-
дру
го
време.От имет
о на ру
ския цар т
ой внесъл 10 000 злат
ни лева помощ за
пост
радалит
еотвъст
аният
апрезлят
отомакедонци.Тазипост
ъпканервирала
мног
о белг
радскот
о правит
елст
во,коет
о си помислило,че Ламсдорф вече
поднасяМакедониянаБълг
ария.Зау
спокоениенасърбит
еканцлерътсевърнал
презБелг
рад,
къдет
обилприну
дендаост
ависъщо10000левапомощ идададе
у
спокоит
елниу
верения.Ност
аналоинещоповече.Ламсдорфобещалнасърбит
е
идаиздейст
вуваотсу
лтанат
ехенмит
рополитвСкопие.
Д-
рДаневсеу
вличалвъввъншнат
асиполит
икакат
осеу
повавална
своят
аголяма и безу
словна вяра в официална Ру
сия.Той завел княза в
Пет
рог
радкат
осмят
ал,чет
ам щеразваликроежит
енасърбит
езаМакедония.
Двамат
а полу
чили мног
о обещания,но щом севърнали в Бълг
ария ру
скот
о
правит
елст
во заповядало на су
лтана да приемев Скопие сръбския владика
Фирмилиян.По т
ози начин на бълг
арскот
о население се нат
рапил сръбски
мит
рополит
,въпрекичу
вст
ват
ананародаивъпрекифакт
а,чеималовсъщия
г
рад бълг
арски мит
рополит
.Ру
софилскот
о правит
елст
во на Данев приело с
г
орчивина т
ози факт и не прот
ест
ирало прот
ив посяг
анет
о на идеит
е,
прокламиранивСанСт
ефано.Всичкот
оваликвидиралосъвсем попу
лярност
та
на правит
елст
вот
о,коет
о изг
убило и довериет
о на княза.Д-
р Данев подал
(
52)
ост
авкана3/
15май1903г
.
Първоправителствонанародолибералите(
5.V.1903–16.I
.1908
г.
)

Опозиционнит
е парт
ии се г
отвили да образу
ват коалиция,но не се
пост
игналосъг
ласиезаширококоалиционноминист
ерст
воикнязътповикална
властНародолибералнат
апарт
ия (
стамболовист
ите)иназначилзаминист
ър-
председат
ел запаснияг
енерал Рачо Пет
ров.Ист
инскиятшеф и водачнат
ая
парт
иябилслабообразования,нодеят
еленисъсздравпракт
ичену
м Димит
ър

Пет
ков,бивш вест
никар,кметнаСофия,председат
елнаНароднот
осъбраниеи
минист
ър в Ст
амболово време.Народолибералнат
а парт
ия у
правлявала по
временаXI
IIобикновенонародносъбрание.РачоПет
ровсег
рижелг
лавноза
външнит
емъчнот
ии,т
ъйкат
опрез1903г
.поИлинденизбу
хналовМакедония
г
олямовъст
ание.Цент
ърнат
овавъст
аниебилг
радецътКру
шево.Заплашеноот
Силит
е,т
урскот
оправит
елст
вобилозленаст
роенопрот
ивБълг
арияит
рупалона
г
раницат
авойска.Цялот
обълг
арсконаселениебиловъзбу
деноиразт
ревожено.
Свет
ътобърналочикъм Бълг
ария.Фердинандсест
реснал.Тойзаповядална
РачоПет
ровдазакриемакедонскит
ереволюционнидру
жест
вавСофияидаг
и
обезоръжи.Пет
ровт
уподавалзаплашит
елнинот
идоПорт
ата,т
унаст
оявалза
реформи.Поисканет
онаправит
елст
вот
оНароднот
осъбраниег
ласу
валонови
държавни заеми (
през 1901 г
.100 милиона,през 1907 г
.145 милиона)и
от
пусналог
олемикредит
изавойскат
а,коят
оенерг
ичниятг
енералМихаилСавов
изцяло реорг
анизирал и подг
отвил с чест
и маневри за изпълнениет
о на
народнит
езадачи.Презокт
омври1906г
.РачоПет
ров,порадинедоразу
менияс
някоидипломат
иподалост
авка.Замест
илг
оДимит
ърПет
ков,койт
овъпреки
бу
йност
тасинамладинииреволюционнит
есивъзг
ледидейст
вувалкат
отвърде
у
меренипредвидливминист
ър.Нот
ойсеу
влякълпочу
ждовлияние,решилда
ст
роижелезопът
налинияпрезнай-
недост
ъпнимест
ност
инаБалкана(
Трявна—
Бору
щица)ивлязълвконфликтснякоисвоиприят
ели.Големиг
лавоболияму
причинилиипог
ромит
е,у
строенивнег
овоот
съст
виеотмакедонскит
ебежанци
надг
ърцит
евБълг
ариявот
говорнат
ова,
коет
огърцит
евършилинадбълг
арит
е

вМакедония.Освент
овадържавнит
еслу
жещииу
чит
ели,орг
анизиранивсилни
съюзи,поискалидавъздейст
вуватнаправит
елст
вот
озаподобрениенасвоет
о
слу
жебно и мат
ериално положение. Правит
елст
вот
о оценило т
ова кат
о
непокорст
воначиновницит
еипочналодаг
ипреследва.Железничарит
еобявили
ст
ачкапри съчу
вст
виет
о надру
гит
еорг
анизации.Ст
удент
итеи социалист
ите
какт
о винаг
и се намесили с демонст
рации в полза на дребнит
е чиновници.
Ат
мосферат
асенаг
орещиламног
о.Послу
чайот
криванет
онаНародният
еат
ър
на3/
16яну
ари1907г
.ст
удент
итепренеслинедоволст
вот
осивърхудържавния
г
лаваизаедносъсст
ачницит
ежелезничариосвиркаликнязаприот
иванет
омув
т
еат
ъра. Пет
ков,кат
о минист
ър на вът
решнит
е работ
и,за да задоволи
оскърбениякняз,койт
осеразг
невил докрайност
,взел военнимерки,приел
ост
авкат
анаминист
ъранапросвещениет
опроф.д-
рИванШишманов,арест
увал
иизпрат
илст
удент
итеподст
ражавпровинцият
а,зат
ворилу
ниверсит
етазаедна
г
одина и у
волнил професорит
е безт
е да са виновни за нещо.Всичко т
ова
създалоневъобразимовълнениевст
ранат
а.Недоволст
возакипялоот
всякъде.
Отсредит
енат
ованедоволст
воизлязълединмладеж,койт
она5март1907г
.
ст
релялсрещуминист
ър-
председат
еляПет
ковиг
оубилнасредбу
левард«
Цар
Освободит
ел»
.Князът назначил своя бивш секрет
ар и личен слу
жит
ел д-
р
Ст
анчов за минист
ър-
председат
ел,но т
ова се приело кат
о непарламент
арно
дейст
вие,изразналиченрежим.Общот
онег
оду
ваниеприну
дилоФердинандда
повикапредседат
елянаНароднот
осъбраниед-
рГу
деввмест
оСт
анчов.Гу
дев
почналдавземамеркизау
мирот
ворениет
онаст
ранат
а.ВНароднот
осъбрание
биливнесенимног
ореакционнизакони,скоит
осезабранявалисдру
жаваният
а,
ог
раничилосеобразованиет
овг
имназиит
е,от
нелисеправат
анаомъженит
е
у
чит
елки.Правит
елст
вот
о поискало даот
криеот
ново у
ниверсит
ета,задасе
прибератст
удент
ите,коит
осебилиразбяг
алипочу
жбина;т
оназначилоновии
чу
жденципрофесори.Инт
елиг
енцият
асцелиянародседиг
налапрот
ивновия

у
ниверсит
ет,обявила г
о за незаконен.Всички ку
лту
рни дру
жест
ва взели
резолюциивползанаст
арит
епрофесориист
удент
и.Правит
елст
вот
оизг
убило
почваподкракат
асиина6.I
.1908г
.подалоост
авкасредобщонег
оду
вание.

Правителстводемократическо(
6.I
.1908–16.I
II.1911г.
)

Следост
авкат екнязътповикалнавластДемократ
аналибералит ическат
а
(
53)
парт
иявлицет
онанейнияшеф АлександърМалинов ,койт
окат
оминист
ър-
председат
ел предложил заминист
ри:Такев,Му
шанов,Славейков,Моллов.С
няколкоразу
мнидейст
вия,
стърпимосткъмпрофесионалнит
есъюзи,
сот
варяне
на у
ниверсит
ета при ст
арит
е професори,с опрощаване на ст
удент
ите,с
назначениенау
волненит
еучит
елиисдру
гимиролюбивисредст
васт
ранат
асе
у
спокоила.Носкоронаст
ъпилисъбит
ияотсъдбоноснозначение.

Резюме(
извод)

Ст
амболовзакрепилкнязФердинандвБълг
ария.Тойдържалвръцет
еси
у
правлениет
окат
оминист
ър-
председат
елот22/
2авг
уст1887до18май1894г
.,
близо7г
одини.ВодачнаЛибералнат
апарт
ия,т
ойвземаллицазаминист
рииот
дру
гипарт
ии,акот
ебилисъг
ласниснег
оват
авъншнаполит
ика.Ст
амболовсе
ст
ремялдазапазист
ранат
аотвъншнаопасност
,закакват
отог
авасесмят
ала
оку
пацият
аотРу
сия.Зат
оват
ойпочналборбасру
скит
еаг
ент
ивБълг
арияи
пот
ърсилподкрепат
аназападнит
едържави.Ру
скот
оправит
елст
вооспорвало
законност
танаФердинанд,понежеизборътмуст
аналпринезаконноРег
ент
ство
инезаконноВеликонародносъбрание.Ст
амболовт
върдост
оялнаг
ледищет
о,че

всичко,коет
осевършивБълг
ария,можедасеодобряваилиосъждасамоот
бълг
арскиянарод,анеиотчу
ждадържава.Ст
амболовобаченебилбезу
словно
прот
ивпомирениесРу
сия.Тойправилредпост
ъпки,нору
скиятцарАлександър
I
IIнеискалдачу
езаФердинандиСт
амболов.
Борбат
асеизост
рилат
върдемног
о,ког
атоемиг
рант
итебълг
арирешили
даприбяг
натдовъст
анияиу
бийст
ва.Заг
оворътнаПаница,
убийст
вот
онаБелчев
ид-
рВълкович,
задг
раничнит
еплановезабу
нтове—всичкот
овапредизвиквало
бу
йнат
анат
уранаСт
амболов,койт
оеволюиралотразу
менполит
икдосу
ров
дикт
атор.Тойповелборбасду
ховенст
вот
о,смладит
есили,
съсст
арит
епарт
иии
най-
сет
несдвореца.И ког
атовсичкисесъединилипрот
ивнег
о,т
ойпадналот
власт
.Следнег
овот
опаданеБълг
ариясепомириласРу
сияиФердинандбил
признат за законен княз.При по-
мека ат
мосфера между 1894–1908 г
.се
проявиливсичкипарт
ийниразличиянабълг
арскияхоризонт
.Главнит
евъпроси,
коит
о пог
лъщали вниманиет
о набълг
арскит
еправит
елст
вабили вът
решнат
а
паричнакризаиположениет
онабълг
арит
евМакедонияиОдринско.

Източници

1.ДневницинаНароднот
осъбрание.
2.Държавенвест
ник.
3.Д.Маринов.Ст
.Ст
амболов.
4.В.Велчев.Ст
амболовиФердинанд.
5.К.К.Списаревски.Земеделско движение в Бълг
ария:пот
екло и
развит
ие.
6.Т.Г.Влайков.ЛичниятрежимвБълг
ария.

ДялI
V:Българиянезависима

ГлаваXV:Националноразвитие

Международниотношения

Бълг
арияеразположенавБалканскияполу
ост
ров,наопасномяст
одо
врат
атанажеланияотвсичкиЦариг
рад.Ту
кинт
ересит
енаВеликит
еевропейски
държавикъм Изт
окасекръст
осват
.Зат
ованейнат
авъншнаполит
икат
рябвало
даот
говарянат
върдесложниизисквания.Тябиладлъжнадапазиинт
ересит
е
наТу
рция,кат
оподчиненовасалнокняжест
водадържисмет
казаамбициит
ена
европейскит
едържавиинай-
сет
недасег
рижизасвоит
есобст
вениинт
ереси.
КнязФердинандвъзприелмет
оданакорект
ност
,проявилт
ърпениеисест
ремял
да поддържа равновесие в между
народнит
е влияния.Европа му възлаг
ала
длъжност
тадапазимиранаБалканит
еит
ойсег
ордеелст
азизадача.Бълг
ария
искаладаизвоювасвободавмежду
народнит
еот
ношения.Товат
япост
игала
пост
епенночрезсвоет
овът
решноивъншноу
крепване.
Докат
ов1879г
.Бълг
арияималапредст
авит
елисамовЦариг
рад,
Буку
рещ
иБелг
рад,през1895г
.тяг
иудвоила,апрез1904г
.ималавечепълномощници
въввсичкист
олицинаВеликит
есили:Пет
рог
рад,Виена,Париж,Лондон,Берлин
и Рим,какт
о и в съседнит
е балкански държави Гърция и Черна г
ора.С
пост
епеннот
о у
становяване на преки от
ношения с държавит
е т
урскот
о
сюзеренст
во се изпарявало. Бълг
ария печелила симпат
иит
е на Великит
е
държавиивземалау
част
иенаравност
яхвмежду
народнит
еикономическии

ку
лту
рни акт
ове,кат
о равен и пълноправен член в някои полит
ически
конференции,междукоит
озаслу
жавадасеспоменеу
част
иет
ойпрез1903и
1907г
.въвВсеобщат
аконференциязамирвХаг
а.
Бълг
ария си извоювала правот
о да сключва самост
оят
елно всякакви
конвенциипопощит
е,железницит
е,т
ърг
овият
а,какт
оизаемисдру
гидържави.
Законодат
елст
вот
оиадминист
рацият
абилинапълносвободниотчу
жданамеса.
Седнаду
ма,Бълг
ариядобилавсичкиат
рибу
циинасу
вереннадържава,освен
малкиятдълг
,койт
оизплащаланаПорт
ата.

Капитулации

Ималообачедвавъпроса,коит
осму
щавалинейнот
оправилновът
решно
ие.Единиятбил капит
развит улациит
е,ост
анали по наследст
во отТу
рция,а
дру
гиятнесноснот
оположениенабълг
арит
евМакедонияиОдринско.
Под ду
мат
акапит
улации серазбиратналожени отЕвропа наредби за
праваипривилег
иивползаначу
ждит
еподаницивт
урскат
адържава.Ощеот
самот
оначалонат
урскот
овладичест
вонаБалканит
еевропейскит
едържави,
нямайкидовериенат
урскит
езаконииу
правници,издейст
вувалиотсу
лтанит
е

специалнорешение.Ког
атот
ехниподаниципът
увалипрезот
оманскат
адържава
илисезаселвалисцелдат
ърг
уватиливършаткакват
оидабилоработ
а,т
есе
ползу
валисъсспециалниправа.Пот
азипричинавг
олемит
еипо-
важнит
емалки
т
урскиг
радовеевропейскит
едържавиималиконсу
ли,
подчиет
опокровит
елст
во
се намирали поданицит
е им. Европейци, преселници или път
уващи из
от
оманскат
аимперия,имали право да т
ърг
уват
,да произвеждат
,даку
пуват
мест
а,даст
роятжелезници,прист
анища,здания,църквииманаст
ириит
.н.
Ту
рциянямалаправодаг
иоблаг
асданък,
берииит
аксикакт
освоит
еподаници,

нит
одаг
исъдисвободновсвоит
есъдилищаповсичкиг
ражданскиилиу
главни
дела,нит
одаг
иарест
увасъссвоит
еполицейскиорг
ани,ког
атовършатилиса
извършилипрест
ъпления.Ту
рскат
авластнеможеладавлизавжилищет
она
чу
ждподаник,даправиобиск,даналаг
асеквест
ърнаимот
аму
.Завсичкит
ия
нещат
урскит
евласт
итрябвалодасъобщаватнаконсу
лит
еиакот
енамерятза
добреподаникътим можедабъдеарест
уван,обискиран,разследван,ит
оот
т
ехнит
егавази,дабъдесъденвконсу
лскиясъдиливт
урскиясъд,новт
яхно
присъст
вие.
Най-
тежкобремезат
урскат
адържаваоткапит
улациит
ебило,
чеВисокат
а
порт
анеможеладаопределявноснот
о и износнот
о мит
онаст
окит
е,коит
о
идвалиотчу
жбинаилисеизнасялизаразличнист
рани.Зат
оват
рябвалодасе
съг
ласятевропейскит
едържави,ат
емног
омъчност
игалидосъг
ласиепот
оя
въпрос.Напракт
икат
урскат
адържава,у
ж самост
оят
елна,су
веренна,нямала
право да определи т
акива данъци,берии,мит
а и налози,каквит
о нейнит
е
инт
ереси изисквали и билаг
рабенаотчу
жденцит
е,ост
авянабездост
атъчни
средст
вазасвоит
ену
жди.Европейцит
едот
олкованямалидовериенат
урскот
о
у
правление,чеписмат
аиценнит
екнижанепредавалинат
урскат
апоща,аг
и
пренасялисъссвояевропейскапоща,коят
огидост
авялаличноначакащит
е
поданици.
След освобождениет
о на Бълг
ария европейцит
е запазили
капит
улационния режим в Бълг
ария кат
о дългпо наследст
вот
о от Ту
рция.
Бълг
ария,обаче,скоросеу
редиласновизакони,сновимет
одиисъссъдилища
почист
оевропейскиобразец.Бълг
арскит
есъдииималиюридическоевропейско
образование,законит
енебилиизвлечениоткорана,аотправоват
анау
ка,коят
о
сепреподавалавевропейскит
еуниверсит
ети.Полицейскит
еорг
аниипощит
е
същот
акабилиорг
анизиранипоевропейскиобразец.Привсет
овачу
жденцит
е
намирали износно за себе си да се ползу
ват от капит
улациит
е и не се

съг
ласявалидаг
ипремахнатвъпрекинееднократ
нот
оисканенабълг
арскот
о
правит
елст
во.И какво ст
авало?Ког
ато някой чу
жд поданик бу
йст
вувал или
извършвалнещопрест
ъпно,намесвалсевчу
ждиразправии,задиг
алст
окана
бълг
арин,бълг
арскат
аполициянесмееладаг
оарест
уваизадържи,нит
осъдът
даг
осъдиисложинамяст
отому
.Аковласт
итег
оарест
ували,
консу
лит
еведнаг
а
прот
ест
иралиит
ичалидасеоплакватпредминист
ъранавъншнит
еработ
и,чес
еди-
койсит
ехенподаникбилопост
ъпенонезаконно.Аког
аточу
ждподаникпо
г
ражданскоделосесъдилвбълг
арскисъдвинаг
иприсъст
вувалкат
озащит
ник
консу
лътилидраг
оманинът
,койт
оседържализвънреднонадменноибезда
зачит
а законит
е.По т
ози начин най-
поквареният чу
жд поданик бил почт
и
неприкосновенвразправиит
есисвсекипочт
енбълг
арскиг
ражданин.Такова
у
низит
елноположение,разбирасе,неможелодасет
ърпи.Аланай-
тежкот
она
капит
улациит
ебило,чедържават
анеможеласвободнодаопределяданъци,
мит
а и берии без разлика за всички,коит
о живеели в ст
ранат
а.За всяко
у
величениет
рябвалодасеискаотСилит
енадлежнот
оодобрение,коет
очест
ои
неседавало.
Бълг
арияпост
епенносеиздиг
алаизасилвалакат
оправовадържаваи
поискала от Великит
е сили да премахнат капит
улациит
е.Те обещавали,но
прот
акали.ПървоАвст
ро-
Унг
ариячрезт
ърг
овскидог
овориконсу
лскасъдебнаи
екст
радиционнаконвенциядаланачалозадиг
аненакапит
улациит
е.Дру
гит
е
държави ощеот
лаг
али.Тояост
атъкотт
урскит
еробски вериг
и можел дасе
премахнесамоседносредст
во:дасеобявиБълг
ариязанезависима,су
веренна
държава.Къмт
оват
ласкалаиидеят
азанародноединст
во.
Националникопнежи

Твърденеобходимобибилозачит
ателядасеспрем иразг
ледамепо-
подробноразвит
иет
онанационалнит
ебълг
арскит
ежненияотОсвобождениет
о
доБалканскат
авойна.Тоявъпроссеналаг
а,защот
опрезразг
лежданияпериод
т
ойпост
оянносепреплит
авсъбит
ият
анасвободнот
оот
ечест
воивповечет
о
слу
чаи има решит
елно влияние върхувът
решнат
а и външнат
а полит
ика на
държават
а.

Вкаквосесъст
оинационалнияткопнеж набълг
арит
е?Тежелаятдасе
освободятониякраища,вкоит
оживеятбълг
ариидасеобединятвсичкичаст
и
на земят
а ни в едно народно цяло,способно за от
брана и за ку
лту
ра.До
Освобождениет
о бълг
арският народ бил целоку
пен под т
урскат
а власт
.
Възражданет
онизапочналоотполовинат
анаXVI
IIвек.Нонародътнесеборил
задру
го,освендапридобиеравниправасдру
гит
еподвласт
нинародивТу
рция.
През XI
X век,след Освобождениет
о на сърби и г
ърци,бълг
арският народ
започналборбасг
ръцкат
ацърковнавластзаду
ховнасвобода,апо-
къснос
т
урцит
езаполит
ическасвобода.Повременат
ияборбинароднот
оединст
восе
изразиловняколкослу
чая,най-
главновцърковниясъбор,койт
оизработ
илпрез
1871 г
.уст
ава на освободенат
а бълг
арска църква.В т
оя събор заседавали
предст
авит
елиотвсичкибълг
арскиземи,аизбраниятекзархпрез1872г
.се
издиг
налкат
оводачипредст
оят
елнавсичкибълг
ари.Същот
онародноединст
во
намерило израз в дру
ги два полит
ически акт
а:в проект
ореформат
а на
Цариг
радскат
аконференцияпрез1876г
.ивСанст
ефанскиядог
оворпрез1878г
.
Сподписванет
онаБерлинскиятдог
оворобачебилоразбит
онароднот
о
единст
во.
Учредит
елит
е на Търновскат
а конст
иту
ция взели предвид народнот
о
разпокъсване и зат
ова пот во да запазят едно общонародно
ърсили средст
у
чреждение,коет
опонеду
ховнодасвързвабълг
арит
еотвсичкинашикраища.
За т
акова у
чреждение т елно приели Екзархият
е основат а,коят
отрябвало и

занапреддабъдеспойкаиду
ховенцент
ърнацелоку
пниябълг
арскинарод.Вчл.
39 на Конст
иту
цият
а първит
е наши ст
роит
ели на държават
а изрично
пост
ановили:«
Бълг
арскот
окняжест
воотцърковнаст
рана,кат
осъст
авяеднаи
неразделначастотбълг
арскат
ацърковнаобласт
,сеподчиняванаСвет
иясинод
— върховнат
аду
ховнавластнабълг
арскат
ацърква,дет
оидасенамират
ая
власт
».
Ст
овапост
ановлениенашит
еучредит
елисест
ремилибълг
арскиятекзарх
да запази седалищет
о си в Цариг
рад и от
там да предст
авлява целоку
пния
бълг
арскинародвКняжест
вот
о,вРу
мелия,вОдринскоивМакедония.Ст
ази
наредба се запазвало ду
ховнот
о единст
во на народа.Предполаг
ало се при
екзархадасеобразу
ваСвет
исинод,авСофиядаимасамозамест
ник.Високат
а
порт
аобаченеразрешиланаекзархадаобразу
ваСинодит
ойпонеобходимост
сеобразу
валотмит
рополит
итевКняжест
вот
осъсседалищевСофия.Нат
оя
Свет
исинодбилоподчиненоду
ховенст
вот
осамовКняжест
вот
о,анаекзархасе
предост
авило да ръководи църковнот
о и у
чилищнот
о дело в Добру
джа,
Моравско,
ОдринскоиМакедония.Сърбит
еиру
мънцит
еобаче,
кат
оправославни
христ
иянскидържави,от
реклиправот
онабълг
арскат
ацърквадасег
рижиза
православнит
ебълг
аривт
ехнит
еземи,
защот
отесамиу
жпоемалит
аяг
рижа.
По т
ози начин от
къснат
ите част
и заживели свой живот и т
ърсили
възможностдасеобединятпаквобщот
оог
нище,откоет
обилиизвадени.Нека
проследимсег
аживот
аикопнежит
енаот
къснат
итекраища.
I
.Бълг
аритевПоморавияост
аналиподвласт
танаСърбия.Макардасе
намериливхрист
иянскаисроднаст
рана,т
ебезропот
нонеприелиновот
оси
неволничест
во.Подаденибилимног
опрот
ест
иимолби,подписаниотг
раждани
прот
ивот
късванет
оимотобщот
оот
ечест
во,ног
ласътимнебилчу
тимнозина
напу
сналибащинит
есиог
нищаисепреселиливБълг
ария.Отпреселницит
еиз
Пирот
скоидру
гадесеобразу
валновг
раднасамат
аграница—Цариброд.

Сръбскит
евласт
ивиждалинедоволст
вот
онабълг
арскот
онаселениеи
предприелиредмеркидаг
оуспокоят
,даг
озадоволят
,даг
опривлекаткъмсебе
си.Няколког
одинисръбскот
оправит
елст
воневземалоданъкотбълг
арит
е,не
събираловойнициотт
яхиг
ледаловсякакдаимпомаг
а;т
оимот
ворилоцъркви
иу
чилища,задължилодецат
адау
чатипрат
илосръбскит
епат
риот
иучит
ели.
Целесъобразноисист
емно,сръбскит
епат
риот
иучит
ели,свещенициивласт
и
съу
мелидапривлекатнаселениет
о,дамусъздадатикономическипоминъкида
мувну
шатидеят
азасръбскат
адържаваинародност
.Порадиблизост
танаезика
и поради христ
иянския и свободолюбив начин на у
правление бълг
арскот
о
население,вмнозинст
вот
осичист
оотомразаиотлошиспоменимеждудват
а
народа,пост
епенноприелосръбскот
огледищеи младот
опоколение,минало
презу
чилищат
а,сепривързалокъмсръбскат
адържава.Колкот
оиболезненода
билот
оваот
рязваненабълг
арскиземи,
бълг
арит
ебилиг
отовидасепомирятсъс
ст
аналот
о,защот
оисърбит
есаславяни,нашиблизкибрат
яисъседи.Обаче
предприет
атапропаг
андавМакедонияотст
рананасърбит
еинападениет
она
Милан през 1885 г
.заради съединениет
о на Южна със Северна Бълг
ария
разранили от
ново болкат
аи създали прискърбнат
аомраза,коят
о довеладо
т
ежкивойни.
I
I.Добру
джа,коят
о ост
аналапод власт
танаРу
мъния,ималасмесено
население(
бълг
ари,т
урци,т
атари,г
агау
зи)
.От
началору
мънцит
енежелаелит
ая
чу
ждаипу
стаст
рана,защот
осрещунеяим билаот
нет
аотРу
сияплодородна
Бесарабия.Те подали прот
ест до Великит
е сили и искали връщанет
о на
Бесарабия,аневладениет
онаДобру
джа.Целиятру
мънскипечатпрез1878г
.се
произнесъл,чеДобру
джаебълг
арсказемя.Официозниятвест
ник«
Румънска
звезда» писал:«
Геог
рафски и ет
ног
рафски Добру
джа не е част от нашат
а
т
ерит
ория.Бидейкиот
въдДу
нава,т
яепродължениенаБълг
ария.Добру
джаще
ст
аневбъдещепричиназанесъг
ласиемеждуРу
мънияиБълг
ария»
.Нокат
о

изг
убилинадеждазаБесарабия,ру
мънцит
еразбрали,чеДобру
джат
рябвадаим
бъдепрозорецкъмЧерноморе.Зат
овасезапрет
налидаколонизиратст
ранат
а,
дапост
роятмостнаДу
наваиприст
анищевКюст
енджа.Презпървит
егодинисе
държалит
върдет
олерант
нокъмбълг
арскот
онаселение,зачит
алиу
чилищнит
еи
църковнит
емуправа,
ноизборноправониког
анемудали.
Междубълг
арит
е и ру
мънцит
е не е имало никог
а омраза.Напрот
ив,
същест
вували всички заложби за добро съседст
во, прият
елст
во и
сът
рудничест
во.Ру
мънит
еималиг
олемизаслу
гикъмнашиянародвпериодана
Възражданет
о и революционнит
е борби за освобождение. Те приемали
мног
обройнит
е наши бежанци,давали им свобода да се обог
атят
,търпели,
поддържалиичест
онасърчавалипредиОсвобождениет
онашит
ебу
нтовниции
хъшове,коит
онамиралиприбежищеивРу
мъния.Градинарит
есъщонамирали
добърприем.Изобщобълг
арскиятнародпосилат
анаприят
елскат
атрадициясе
билпомирилсот
късванет
онаСевернаДобру
джа,
аинт
елиг
енцият
а,оценявайки,
чеРу
мъниянеможедасеразвивабезприст
анищенаЧерноморесъщосе
помирила с факт
ическот
о положение.Бълг
арскит
е правит
елст
ва не били
безпокоенисДобру
джанскиявъпрос.
Въпреки съвет
а на у
мнит
е бълг
ари да бъдем извънредно корект
ни с
ру
мънцит
е,защот
оинт
ересит
енисавсъг
ласиеидаживеемст
яхвмир,какт
о
смеживели презцялот
о ист
орическо минало,ст
анали някои дребни слу
чки,
коит
опомрачилибълг
аро-
румънскиянебосклон.Млади,бу
йниилекомислени
бълг
ари,родом отМакедония,т
ърсилипаричнисредст
вазаборбат
асипрот
ив
т
урскот
оиг
о.Някойимвну
шилзлополу
чнат
аидея,
чемог
атдаг
ивзематотедин
влашкибог
аташ.Инаист
ина,
нароченихораот
иватвГюрг
евоиобираткасат
ана
един ру
мънски поданик.За да пренесат парит
е в Бълг
ария т
е измислили
хит
роу
мно средст
во.Обявили секат
о пат
риот
и и поискали съдейст
виет
о на
бълг
арскот
о правит
елст
во да извадят кост
ите на великия революционер

Раковски отбу
курещкит
егробищаи даг
и пренесатв Бълг
ария.Ру
мънскот
о
правит
елст
воразрешилоиот
далосвоят
апочитнабълг
арскияпат
риот
.Сг
олямо
т
ържест
воотру
мънскаибълг
арскаст
ранабиливзет
инякаквикост
иотБу
курещ
иприу
част
иет
онамног
онародбилипренесенипрезГюрг
евоиРу
севБълг
ария.
Ст
овапренасянесеизвършилоедносвет
отат
ство,
коет
осправедливат
аист
рог
а
ист
ориянебивадапремълчи,
защот
охвърлилопърват
асянканат
радиционнот
о
прият
елст
вомеждуру
мънциибълг
ари.Всандъка,
вкойт
осепренасяликост
ите,
ималодвойнодъноимеждудвет
едънаподкост
итедръзкит
емладежискрили
от
краднат
итебанкнот
иотРу
мъния.Скост
итет
египренесливСофиябезникой
даподозиранищо.Задасевъзползу
ватотпренесенит
епари,революционерит
е
намалкипарт
идиг
ипренасяливъвВиена,
къдет
огиразменяливбанкит
есрещу
авст
рийскиилибълг
арски пари.Нокраденит
ебанкнот
ииценникнижабили
от
крит
ипономерат
а,коит
ору
мънскот
оправит
елст
вопредвидливосъобщилона
виенскит
ебанки.Приносит
елит
енабанкнот
ибилиарест
увани,разследваласе
работ
ата,и се у
знала ист
инат
а.В Ру
мъния избу
хнало г
олямо нег
оду
вание.
Бълг
арскот
оправит
елст
во,ценейкивисокору
мънскот
оприят
елст
во,изпрат
ило
ст
ойност
танаот
краднат
итебанкнот
иит
овасложилокрайнасрамнот
одело.
Ималоидру
гаслу
чка.Отмакедонскат
ареволюционнаорг
анизациянякои
лица,
изпит
валисмърт
наомразакъмцинцаринаМихаиляну
,родомотМакедония,
у
чит
ел и фанат
изиран аг
итат
ор междуку
цовласит
ев Македония в ползана
Ру
мъния.Михаилянубилу
битвБу
курещ отбълг
арин,
македонскиреволюционер.
Власт
тахваналау
биеца,предалаг
онасъда,предкойт
осеразкрилосъщинат
а,
намереният
анамакедонскат
ареволюционнаорг
анизация.Ду
ховет
евРу
мъния
от
новосеразбу
дили.
 Освент
овавДобру
джасепоявилималкихайду
шкииливъст
анически
чет
и.Ру
мънит
е заловили в т
ях някакви карт
и,на коит
о Добру
джа била
присъединена към Бълг
ария. Този факт разт
ревожил ру
мънцит
е, коит
о

помислили,
чеБълг
ариясег
отвидаот
немеДобру
джаотРу
мъния.Задасеопази
отт
овару
мънскот
оправит
елст
возаповядалодасепревзематсъссилаважнит
е
бълг
арскиост
ровипоДу
нава.Двет
есъседкимобилизираличастотвойскит
еси
иконфликт
ътедванест
игналдовойна.Бълг
ариябилаприну
денадамобилизира
частотнаборит
еидасъсредот
очивойскавШу
мениПлевен(
1900г
.).По-
късно
конфликт
ътсеизг
ладил.
I
II
.Бълг
аритев Тракияи Македония.Най-
голямат
ачастотбълг
арит
е
ост
аналавТракияи Македония.Населениет
овт
ияст
рани,коет
о50г
одини
водилоу
спешнаборбасг
ръцкот
оду
ховенст
во,
нежелаелодаост
аневробст
во.В
Търновскот
оучредит
елносъбраниедошлиизаседавалит
ракийциимакедонци
(
д-рПоменовотПрилеп,В.ДиамандиевотОхрид,КарамфиловичотВелес)
.Д-
р
Поменовбилдокладчикприобсъжданет
оиприеманет
онаКонст
иту
цият
а.Дру
ги
смелииюначнимъжеобразу
валичет
иидру
жини,кат
оразчит
алинаоръжиет
о.
Въст
ания,по-
слабиилипо-
силни,избу
хвалипопоречиет
онаСт
румаивРазлог
подръководст
вот
онаИлиявойводаисблаг
ословият
анавладикат
аНат
анаилот
Скопско.По-
късновъст
аниясевдиг
наливПрилепскоиОхридско.Въст
аницит
е
обаченеполу
чилиникакваподкрепа.Ру
скит
еоку
пационнивласт
иизпрат
или
своиофицериичиновниципоСт
румаиРазлогдау
беждаватвъст
аналит
еда
сложаторъжие,защот
осег
анеможелодаим сепомог
не.Часътнат
яхнот
о
освобождение щял да дойде по-
нат
атък. Въст
аният
а,коит
о избу
хнали в
ПрилепскоиОхридско,
неподдържаниотниког
о,неподг
отвени,
безвръзкаиобщ
план,
същобилипот
ушениотт
урцит
е.
Десетхилядимакедонскибълг
ариповременат
иявълнения,
ощев1878г
.,
напу
сналисвоит
ероднимест
аисепреселиливКюст
ендил,Ду
пница,Радомир,
София,Пловдив и дру
гаде.Те положили основат
а на силна македонска
емиг
рациявст
ранат
а.
Скоро в Бълг
ария почнали преврат
и и никой нямал възможност да

подкрепя въжделеният
а и копнежит
е за свобода на македоно-
одринскит
е
бълг
ари.
Една между
народна комисия се събрала в Цариг
рад да изработ
и
орг
аническанаредба,покоят
осъг
ласночл.23отБерлинскиядог
оворт
рябвало
дасереформиратт
урскит
евилает
и,вт
овачислоиМакедония.Наредбат
абила
изработ
енапообразецанаИзт
очнаРу
мелияощепрез1880г
.ипредст
авенана
Порт
ата.ТрябвалосамодасеиздадезаповедиМакедониядаполу
чиавт
ономия.
Вмест
отоват
урскот
оправит
елст
возапочналодавъзразяваипредидаприложи
реформит
епоискалодаполу
чиправодапрат
иту
рскавойскапог
раницит
ена
Ст
арапланина,междуБълг
арияиРу
мелия,защот
оБълг
ариянет
рябвалода
държивойскаимилиция.Великит
есилинесесъг
ласилист
ият
урскиисканияи
Порт
ата се от
казала от изработ
енат
а наредба за реформи.Македония и
Одринскоост
аналивпълноробст
во.
НачалонасръбскатапропагандавМакедония
След Санст
ефанския дог
овор и освобождениет
о наБълг
ария,сърбит
е,
коит
онеполу
чилипоБерлинскиядог
оворНовиПазариКосово,билимног
о

недоволни. Технит
е очи ест
ест
вено се обърнали към Косово, Босна и
Херцег
овина.Нот
езиземибилиоку
пираниотАвст
ро-
Унг
ария.Задаот
клони
сърбит
еотт
ях,авст
ро-
унг
арскат
адипломацияказаланасърбит
е:«
вижт
е,Ру
сия
завещаванаизт евисъседиСанст
очнит ефанскаБълг
ария,кат
ост
ремеж.Несе
лиопасяват
еотт
оябълг
арскиидеал?Неселиу
вреждатвашит
еинт
ереси?
».
Крал Милани нег
овит
есподвижници възприели авст
рийскит
есъвет
и и през
1881 г
.сключили сАвст
ро-
Унг
ария следния дог
овор,допълнен през1889 г
.
Спореднег
о:
 1.Авст
ро-
Унг
арияпризнавалаправот
онаСърбиядаприсъединиКосовои
Македония,
нобезСолу
н.
2.Авст
ро-
Унг
ариясеанг
ажираладаподдържаправот
онаСърбияпред

бъдещ европейскиконг
рес,койт
обиималзазадачадаразпределит
урскит
е
земинаБалканскияполу
ост
ров.
3.Авст
ро-
Унг
ариящяладаподкрепяинт
ересит
еизобщонаСърбияида
бранидинаст
ият
аОбреновичпрот
иввсякаквинападкинанейнит ове(54).
евраг
Отсвояст
рана.Сърбиясезадължавала:
1.ДанеподдържавБоснаиХерцег
овинаникаквааг
итацияпрот
ивАвст
ро
-
Унг
ария.
2.Вслу
чай,чеСърбиясключинякакъвт
аендипломат
ическидог
оворс
т
рет
асила,т
ябиладлъжнадоверит
елно дасъобщи т
оядог
овор наАвст
ро-
Унг
ария.
3.Аковъпросниятдог
оворималзапредметеднавойнанаБалканския
полу
ост
ров,Сърбиясезадължаваладададепроходнаавст
ро-
унг
арскат
аармия
презземят
аси.
Очевидное,чедог
оворътмеждуАвст
ро-
Унг
арияиСърбиябилнасочен
прот
ивРу
сияипрот
ивБълг
ария,коят
опрезт
овавремесесмят
алазару
ска
провинция,защот
ору
скиг
енералу
правлявалбълг
арскат
авойска,аполит
икат
а
набълг
арскот
оправит
елст
воследвалаизцялоПет
рог
радскат
а.
Сърбия биланасочена отАвст
ро-
Унг
ария към Македония.Но сърбит
е
знаели,чевт
аяст
рананаселениет
онит
оизцяло,нит
опочаст
идот
огаваснищо
несеепроявилокат
осръбско.Въввсички народни движения:полит
ически,
у
чилищни,книжовниицърковни,т
онебилоизявявалосръбскат
енденцияи
сръбскочу
вст
во.
Какебиловъзможнодасепосег
некъм еднонаселение,коет
оимасвое
съзнаниеисвоинародникопнежи,коет
оповечеот150г
одиниот
стоявау
дарит
е
на г
ръцкат
а пат
риаршия във всичко,коет
о имало редица заслу
жили дейци,
(55)
у
чит
ели,
книжовници,
мъченици?
Нополит
икат
аебезог
леднаибезчу
вст
вена.Милановит
есподвижницине

сеспрелипреднищо.Теказвали:«
Ниет
рябвадасеразширим.Полит
ически,
икономически и ст
опански причини ни прину
ждават към т
ова.За Босна и
Херцег
овина,
заДалмация,
заХърват
сконеможедасемисли.Наюгинаюг
!».
Ит
ъй,предст
оялодасеот
ворипътнаюг
.Нозат
оваималодвег
лавни
пречки:съзнаниет
о на македонскот
о население,че не е сръбско и ру
скат
а
дипломация,коят
оживееласидеаланаСанст
ефанскаБълг
ария.Срещупърват
а
пречкат анизирацелесъобразнапропаг
рябвалодасеорг анда,асрещувт
орат
а
у
мно и у о дипломат
порит ическо въздейст
вие върхуру
скат
а полит
ика,за да
изост
авимечт
атанаг
рафИг
нат
иевкат
опог
решнаивредназару
скит
еинт
ереси.
За пропаг
анда на сръбскат
а полит
ика в Македония се образу
вало в
(56)
Белг
радспециалнодру
жест
во,наречено«
Св.Сава» ,създалосеот
делениепри
Минист
ерст
вот
онавъншнит
еработ
ивБелг
рад,нат
овареносръководст
вот
она
новот
одело.Нает
ибилипропаг
андат
ори:
търг
овци,
войводи,
учит
ели,
свещеници,
коит
осеизпращаливМакедония,къдет
оспари,сбезплат
нахрана,облекло,
обещанияидру
гипривличалисвоиаг
ент
и.Таяпропаг
андадосъединениет
она
Изт
очнаРу
мелиясБълг
ариявървяламу
дно,нобезу
спешнат
авойнанакрал
Миланпрез1885г
.раздразнилаиизплашиласериозносръбскит
еполит
ици.
Пропаг
андат
а се засилила. Доводит
е били, че полит
ическа и
икономическанеобходимостнасочвалаСърбиякъм Македония,каквот
оида
билонейнот
онаселение.Ноет
о,ченапомощ дошлоеднонеочаквано,нопочт
и
чу
дот
ворноот
крит
ие.През1888г
.сърбинътП.Гопчевичиздалнанемскиезик
книг
ата«
Македония и ст
ара Сърбия»
,в коят
о,кат
о разказвал,че обиколил
ст
ранат
а,т
върдял макар въз основа на несериозни доводи,че славянскот
о
населениет
амнебилобълг
арско,
асръбскопоминалоипоезик.Наист
инат
осе
наричало «
бог
ари»
,«бу
гари»
,«бълг
ари»
,но г
о правило нарочно,за да скрие
ист
инскот
осииме«
сърбин»
,коет
о,порадиюначест
вот
онасърбит
е,биломног
о
мразеноотт
у е(57).Гопчевичподдържал,чест
рцит араСърбиясепрост
иралаот

НовиПазарчакдоСт
румицаиПирин,
чеМакедониязапочвалаотГевг
елинаюг
.
Сръбскат
аполит
икат
оваичакала.Гопчевичевит
етвърдениязаменилиписанот
о
отВерковичидру
гипо-
старисръбскиист
орициисевъзприеликат
оист
иниот
цялат
а сръбска инт
елиг
енция: свещеници,у
чит
ели,т
ърг
овци,особено от
военнит
е.Пропаг
андат
а сеподела снова енерг
ия.Ту
рцит
есепост
арали да
помаг
ат,защот
о бълг
арскиятелементбил силен,асърби нямало.Сег
аи т
е
почнали изку
ствено да създават сърби за да разцепят бълг
арит
е на две
вражду
ващи ст
рани и по т
ози начин да бъде у
леснена т
урскат
а полит
ика.
Сръбскит
еаг
итат
ориполу
чилисвободадапът
уватпоцялаМакедонияист
урска
помощ даот
криватсръбскиу
чилищавг
радовеисела.Нодецазау
чилищат
а
нямало.Учит
елит
ест
оялибезработ
апомесецивнает
итезасмет
канасръбскат
а
държавапомещения.Алавъввсекинародимаислабихора:бедниродит
ели
далидецат
асивсръбскот
оучилище,защот
обезплат
ног
иобличали,хранели,
давалиим подаръци,книг
и,карт
ииг
иучели.Ст
езиидру
гисредст
ва(
пенсии,
ст
ипендии,заплат
и,т
ърг
овия и т
.н.
)сръбскит
е аг
итат
ори от
цепили някои
бълг
арскисемейст
ваиг
иприсъединиликъмсръбскит
е,коит
осебилипреселили
отСърбия.Новообразу
ванит
есръбскиг
нездабилипредст
авенипредт
урскот
о
правит
елст
во и в Европа за сръбско население.Слабосъзнат
елни бълг
арски
войводи,няколкоу
чит
елиипорочнисвещеницизапариминалинаст
ранат
ана
сърбит
е.Бивш бълг
арски у
чилищен инспект
ор ст
анал сръбски аг
итат
ор да
от
мъст
и на някои свои враг
ове и у
бил бълг
арския у
чит
ел Ганов в Солу
н.
Войводат
аГриг
оротПрилепобразу
валчет
аит
ръг
налпоселат
адат
иранизира
първенцит
еипримамванаселениет
окъм сръбскат
апарт
ия.Пот
озиначинот
1890–1892 г
.в Македония бойнот ари екзархист
о поле вече делили бълг и,
пат и— сърбоманиилиг
риаршист ъркомани.

СръбскатадипломациявПетроград

Успоредноспропаг
андат
авМакедониясръбскат
аполит
икасепог
рижила
дау
бедиРу
сия,чеидеят
азаСанст
ефанскаБълг
ариянакнязЧеркаскииг
раф
Иг
нат
иев била пог
решна и пакост
на. Ру
сия у
ж не се проявила кат
о
безприст
раст
на сест
ра към балканскит
е славяни,от
деляла лъвскат
а частза
Бълг
ария,
нейнапрот
ивница,
аСърбияост
авяладаг
инеподАвст
ро-
Унг
арскоиг
о.
Сръбскот
о правит
елст
во изпращало ред способни дипломат
и и професори в
Ру
сия.Тепроникваливъввсичкиобщест
венисредиинавсякъдеизт
ъквалиедна
исъщат
еза:Ру
сияеизост
авилаСърбия,аоблаг
одет
елст
вуваБълг
ария.И в
славянофилскит
екръг
ове,
имеждукнязет
е,ивАкадемият
а,междуписат
елит
е,и
междупрофесорит
е,имеждудипломат
ите,минист
рит
еипредсамияимперат
ор
сеповт
арялавсесъщат
апесен.Несепропу
скалонит
ържест
во,низабава,ни
банкет
,нидорисват
бабездасепоявятт
амсръбскиемисари,
давзематду
мат
аи
дасеоплачат
,черу
скат
адипломацияеонеправдаласръбскиянарод.Най-
после
поради наст
ъпилит
е недоразу
мения между Бълг
ария и Ру
сия от 1885 г
.
ру
софобст
вот
о на Ст
амболов и Фердинанд,от
делни ру
снаци,видни у
чени и
полит
ициминалинасръбскаст
рана.И започналидавъздейст
вуватнару
скат
а
полит
ика.

Карт
ографът Комаров от Геог
рафскот
о общест
во издал (
1890 г
.)въз
основананау
чниизследваниякарт
анаславянскит
енародност
и.Набълг
арит
е
т
ойдалзаконномяст
овМакедония.Сръбскит
еемисаривПет
рог
радвдиг
нали
т
акъв шу
м ит
олкова се оплаквали,че прият
ели от
ишли при Комаров и г
о
прину
дилидаиздадевт
ороиздание,вкоет
озаличилбълг
арит
евМакедонияи
пост
авилнат о«
яхномяст славяни»
.Въпрекинаст
ояваният
анасърбит
е,т
ехнит
е
прият
ели в Ру
сия не се решили да приемат мнениет
о на Гопчевич,че
македонцит
е са сърби,защот
о оценили доводит
е мукат
о ненау
чни и чист
о

ически(58).Взет
шовинист о било едно средно ст
ановище:в Македонияживеят
«
славяни»
.Откакванародностсат
ияславяни,
ощенемог
лодасереши.Ру
ският
аг
ентЯст
ребоввСолу
нзапочналдадоказвавъпрекисъзнаниет
онанарода,че
македонцит
енесабълг
ари.Понег
овияпримериподт
икваниотнег
ору
скит
е
аг
ент
ивмакедонскит
еградовепочналидаправятсъщот
о.Исериознит
есръбски
у
чени,коит
о още се въздържали,възприели мнениет
о,че македонскот
о
население е славянско,но можело да ст
ане бълг
арско или сръбско според
слу
чая—къмкоят
одържавабъдеприсъединено.
Акаквоповедениепрезт
овавремедържалаофициалнаРу
сия?През1892
и1896г
.Ру
сиянеискаладапомог
ненабълг
арит
едаиматепископивМакедония,
защот
о щели дасесърдятСърбияи Гърция.През1900 и 1901г
.в ру
скат
а
полит
иканазряламисълт
а,дасезадоволятсърбит
е,кат
осеиздейст
вуваот
пат
риарх
а да ръкоположи Фирмилиян,сръбски архимандрит при г
ръцкат
а
мит
рополиязасръбскимит
рополитвСкопие.Ру
софилскот
оправит
елст
вонад-
р
Даневнеможалодапредот
врат
иудара.Насценат
авечеизлязлаидеят
адасе
подели Македония между Сърбия и Бълг
ария.Това полит
ическо разбиране
дат
ирало от времет
о на Ст
амболов,но особено се зат
върдило в ру
скит
е
официалникръг
ове,ког
атокралАлександърисъпру
гат
амуДраг
азаг
иналиот
военен заг
овор в Белг
рад и Ску
пщинат
а повикала Пет
ър Караг
еорг
иевич от
Швейцария.Новат
а сръбска династ
ия била мног
о добре приет
а от ру
скит
е
кръг
ове кат
о напълно ру
софилска.На крал Пет
ър,Ру
сия вече напълно се
доверявала.
КралПет
ъризпрат
илПашичзасръбскипосланиквПет
рог
рад.Пашич
съу
мялдазат
върдисръбскот
огледищеприру
скиядвор.Освент
овадъщерят
а
наПет
ърсеомъжилазару
скиякнязичрезт
аяженит
басръбскот
овлияние
добилонадмощиенадбълг
арит
евцарскияру
скирод.
Ит
ъй,ру
скат
аполит
икавечеясносеочерт
авалапомакедонскиявъпрос.

Ру
скит
еконсу
ливСкопиеиБит
оляявнопочналидааг
итиратсредбълг
арит
е,че
пог
решносемислятотбълг
арскиярод,защот
обилисърби.Бит
олскиятру
ски
консу
лсеосмелявалдаг
оворит
ованаправовочит
еналекарябълг
арин,койт
о
леку
валдецат
аму
.
Бълг
арскат
амакедонскаинт
елиг
енциясепрот
ивопост
авиланару
скат
а
аг
итация.От
тог
ава междубълг
ари отедна ст
рана и сърби и ру
си отдру
га,
избу
хнал ост
ър конфликт в Македония. Авст
рийскит
е аг
ент
и намерили
благ
оприят
напочвазаподклажданенараздорит
е.

ГлаваXVI
:ВътрешенживотнаМакедония

Духовенподем

До 1893 г
.близо 15 г
одини в Македония и Одринско населениет
о не
правило сериозни опит
и завъст
ание.То изнемог
вало под непосилен т
урски
режим,
разпокъсанопочифлицит
енат
урскит
ебег
ове,
къдет
онеу
морноработ
ело
в черно робст
во за своя спахия.Но народът вече се бил разбу
дил.От
цент
ралнит
емест
акъмзат
ънт
енит
екраищалъчит
енасъзнаниет
огоозарявали.
В борбат
асист
урци,г
ърцииг
ръкомани,албанциидру
гит
ойсеопирална
бълг а екзархийска община. Конфликт
арскат ите между екзархист
и и
пат
риаршист
изаст
авялипост
епенномножест
вот
оотбълг
арскот
онаселениеда
сеопределяидавземаакт
ивноу
част
иеву
редбат
анаобщинат
а,църкват
аи
у
чилищет
о.Ат
ам,
къдет
онаселениет
онеможелоданамеризащит
аотниког
о,т
о
сеползу
валоотхайду
шкит
едру
жини,коит
ониког
анепрест
авалидашет
атпо
македонскит
е планини.Свободният живот на бълг
арит
е в Княжест
вот
о бил

следенпрезОсог
ово,
РилаиРодопит
еидавалпримернамакедонскит
ебълг
ари,
чесвободат
аевеликоблаг
о,необходимоу
словиезасиг
урностиблаг
оденст
вие.
Връзкит
емеждупреселенит
емакедонцивБълг
арияит
ехнит
ероднининебили
прекъснат
иит
оваоказваловлияниедасеповдиг
аду
ханаост
аналот
овробст
во
население.
Напразно някои мислят
,чеБълг
арскат
аекзархия в Цариг
рад създала
бълг
арския народ в Македония и Одринско. Обрат
но, Екзархият
а била
своеобразенизразнанег
овот
овъзраждане,предст
авит
елнанег
овот
оцърковно
иу
чилищноразвит
ие.Пост
епеннобълг
арит
еизт
ръг
валисвоит
еманаст
ириот
г
ръцкиръце,
освобождавалицърквиипараклиси,
анамног
омест
аст
роилинови.
По-
важно било от
варянет
о на у
чилища и формиранет
о на бълг
арски
църковноу
чилищниобщини.Народътискалпросвет
аивъзлаг
алнаекзархав
Цариг
раддаиздейст
вуваотт
урскат
авласт
,винаг
исг
олямамъка,
позволениеза
новиу
чилищаиновицъркви.Освент
оват
рябвалодаседобиеправот
обълг
ари
първенци,свет
скииду
ховни,дау
част
вуваткат
очленовевсмесенит
еградски,
околийски и окръжни съвет
и.Екзархият
асг
оляма мъка си издейст
вувала
привилег
ият
аданазначават
ябълг
арскит
еучит
ели.
Завършилит
еучилищат
амладежипочналидат
ърсятширокопоприщеза
своят
рудизнания.Товаеест
ест
вензакон.И ониямакедонци,коит
обилина
у
чениев ст
ранст
во,ког
ато сезавърнали т
рябвало да си намерятсъот
вет
на
работ
а.Единст
венот
о поприще,дост
ъпно за образованит
е младежи,било
у
чит
елскот
о,коет
ообачеседобивалонебезг
олемизат
руднения.По-
голямат
а
частотмладат
амакедонскаинт
елиг
енциянеможеладаживеевт
урскоисе
преселвалавсвободнаБълг
арияи вРу
мелия.В борбит
езаСъединениет
ои
сръбско-
бълг
арскат
авойнат
аяинт
елиг
енциявзелаживоу
част
ие.Споменахме,
чемайорПаницаобразу
валотмакедонцицялдоброволческиот
ряд,скойт
о
дейст
вувалпрезвойнат
а.От
тог
авамакедонскат
амладаемиг
рациявБълг
ария

си ост
анала винаг
и революционно наст
роена.Нейнит
е членове редакт
ирали
вест
ници,вземалиу
част
иевполит
ическит
еборби,издиг
налиседовидномяст
о
в парт
иит
е и влияели на бълг
арскат
а полит
ика. Мнозина заели мест
а
професорски,съдийски,адвокат
ски,у
чит
елски,админист
рат
ивни.Еснафскат
аи
работ
ническат
аемиг
рация съссвоят
аработ
оспособности сръчностсъщо се
проявила.Македонскит
емайст
ори и работ
ници ст
роили най-
големит
еи най-
ху
бавит
есг
радивСофияидру
гаде.В ръцет
енамакедонскипреселницибил
пазара,х
лебарст
вот
оидру
гиважниклоновеотст
опанскияживот
.Македоно-
одринскат
аемиг
рациянепрекъсваласвоит
евръзкисроднот
омяст
оивинаг
и
живееласнадежда,
чеинейнат
аземящесеосвободи.
И вът
рев Македония просвет
енат
а младеж живеела среволюционно
наст
роение.Товъзпламеняваловсеповечеду
хове,образу
валоот
делниг
рупии
комит
етиинай-
послесеразвиловст
ройнареволюционнаорг
анизация.Младит
е
изу
чавалиист
орият
анабълг
арскит
ехъшовевРу
мънияипоемализнамет
оот
ст
арит
ереволюционери,
задаг
опобиятнамакедонскит
епланини.

Революционникомитети.Вътрешенреволюционенкомитет

През1893г
.сеобразу
валвМакедония(
градСолу
н)първияреволюционен
комит
ет.Дот
огаваималоот
делникомит
етисамовчет
ите.Начелонаг
лавния
комит анал ДамянГру
етзаст ев,родом отс.Смилево(
Бит
олско)
.Наследнат
а
г
одина (
1894)се свикал в Ресен първият част
ичен събор на македонскит
е
революционери.Същат
агодина в София паднал Ст
амболов и македонскат
а
емиг
рация започналадасеорг
анизирапо-
бързо и по-
добре.Отзат
ворабил
освободенбившияту
чит
ел,инспект
оринароденпредст
авит
елТрайкоКит
анчев,
родом отс.Подмочини (
Ресенско)
,способен и даровитсладкоду
мец.Той се

от
далведнаг
анамакедонскот
оделосдру
гидейцивСофия.Същат
агодинаГоце
Делчев,
родомотКу
куш,
мног
одаровитмладеж,
сесдру
жилсГру
евидвамат
асе
заелиздраводау
редятиподг
отвятт апослеВът
ъйнареченат решнаорг
анизация.
ДамянГру
евиГоцеДелчевработ
иликат
оучит
ели,нот
айносезанимавалис
революционнат
аорг
анизация.

Върховенмакедонскиреволюционенкомитет

През1895г
.( )билсвиканвСофияпървиятМакедонскиконг
март рес.На
т
оя конг
рес,пред очит
е на бълг
арскот
о правит
елст
во и на дипломат
ите не
можелодасег
оворидру
го,освензалег
алнат
аборбанамакедонскит
ебълг
ари.
Конг
ресътрешил:
1.Дасеискатсъг
ласночл.23наБерлинскиядог
оворреформи,коитода
доведатдоавтономиянаМакедония.
2.Дасеназначизаг
лавену
правителнатаяобластс5–г
одишенсрок
лице,
коетосеотличавасъссправедливоститолерантност.
3.Главнияту
правителдасеподпомаг
аотобластносъбрание,избрано
прякоотнарода,
съсзачитанеправатанамалцинствата.
4.Дасег
арантиратвсичкилични,
гражданскииполитическиправавсеки
му
.
5.Чиновници да се взематотоная народност,която преобладава в
дадената местност.Висшите чиновници да се назначават от су
лтана по
предложениенаг
лавнияу
правител.
 6.Езикътнаг
лавнитенародностидабъдеофициаленнаредсту
рския.
7.Свободнопросвещение:книг
и,вестници,
списания,
учебници.
8.Независимсъд,
отделнаадминистрация,
милицияибюджет.
9.Амнистиянавсичкиполитическипрестъпници.
10.ПодобниреформиизаОдринско.
Средст
вазаборба:а)печат
нослово;б)аг
итацияимит
инг
и;в)изпращане
делег
ати и меморанду
ми в чу
жбина и до правит
елст
ват
а;г
)прег
овори с
балканскит
едържанизаобщидейст
виявползанаавт
ономият
аит
.н.
ресътизбралВърховенмакедонскикомит
Конг ет,кат
оцент
ърнавсички
комит
ети.Занег
овпредседат
елбилизбранТрайкоКит
анчев.
Приет
ите лег
ални средст
ва не задоволявали обаче младит
е и бу
йни
революционери,коит
оживееликакт
овън,т
акаивът
ревст
ранат
а.Еднаг
рупа
дейцирешиладавдиг
непрез1895г
.вМелнишкочаст
ичновъст
ание.Целт
абила
дасеобърневниманиенаЕвропа,
чеимаединнарод,
койт
опъшкаподг
розноиг
о,
въпрекизадълженият
а,коит
оТу
рцияепоеласчл.23отБерлинскиядог
овор.
Въст
аниет
о,разбирасе,билопот
ушено.Вът
решнат
аорг
анизациясепоу
чилаот
несполу
кат
а и се заела да подг
отви добре ст
ранат
а за решит
елна борба.
Възприелисемет
одит
енаЛевскииКаравелов.Делчевпът
увалотселонасело,
от г
рад на г
рад и основавал комит
ети вът
ре в Македония.Пред нег
овот
о
у
бедит
елнословонеможелодау
стоинит
оедносърце.Македониясепокрилас
мрежаотреволюционниг
незда,
изг
радилисевсичкиорг
анинакомит
ети,
гот
ови
даизпълнятсвоет
опредназначение.Ну
жнобилодасепревъзпит
аст
рахливат
а
рая,дапридобиепълносамосъзнание,даразпалиреволюционеног
ън,зада
можесу
спехдасеводиборбат
а.
В края на 1896 г
.вът
решнат
а орг
анизация имала вече правот
о да
предст
авлявацялаМакедония,
защот
онеост
аналонит
опланинско,нит
ополско
селищеневплет
еновнейнат
амрежа.ВСолу
нсесвикалобщ съборнавсичкипо-
видниработ
нициворг
анизацият
а.Създаласест
егнат
остидисциплина,
приелсе
у
стависедаланасоказапо-
нат
атъшнадейност
.Образу
ванибили8сект
ора.
Главниосноват
елииръководит
елинасект ебили:ДамянГру
орит евотСмилево,
Xрист
оМат
овотСт
руа,д-
г рXрист
оТат
арчевотРесен,ПереТошевотПрилеп,
ТодорЛазаровотЩип,ГоцеДелчевотКу
куш,ВелкоДу
мевотВоденисвещеник
ПоповскиотКост
урско.Всекиотт
яхбилнат
оварензасвояокръгдаорг
анизира
всичкимъже,г
одниданосяторъжиеидаг
иобу
чи забъдещат
авойна.Ала
поробениятнародималну
ждаотмног
оподобрениянаживот
асизадаможеда
оценисвободат
аидасеот
даденареволюцият
а.Зат
оваорг
анизацият
асезаела
исдру
гидейност
и.Тясезаеладаочист
исъссвоит
еизпълнит
елничет
ист
ранат
а
отт
урскит
еиалбанскит
еразбойници.Обу
здаласвоеволият
анабег
овет
е,кат
оги
предизвест
ила,чеаконесеот
насятчовешкиимилост
ивокъм раят
а,щебъдат
у
бит
и.Изплашенит
е бег
ове не само ст
анали по-
послу
шни,но и доброволно
давали пари на революционерит
е.Ту
рскит
е съдилища не били сиг
урни и
орг
анизацият
а посочила свои съдии,към коит
о населениет
о се обръщало в
слу
чайнану
жда.Орг
анизиранабиласт
ражаинадзорзадобрит
енравииза
предпазваненанаселениет
оотвсякаквибеди.Пост
авянабилаизпълнит
елна
властибирници.Тайнапощаразнасялаписмавсекиму
,апот
айнипът
ища
ну
ждаещиясеможелдабъдепрепрат
енвчу
жбинаилиобрат
нодасезаведедо
домаму
.Чет
итебилидейст
вуващат
аармия,
анароднат
амилиция—запаснат
а.
Всекиживеещ вТу
рциябезразликанавяра,полинародностможелда
бъдечленнаорг
анизацият
а.Революционнит
егру
писесъст
оялиот10човека.
Всекизнаелсамосвоят
агру
па.Няколког
рупиобразу
валимест
нат
аорг
анизация,
начелонакоят
ост
оялкомит
етвселоилиг
рад.Комит
етит
ебилиселски,
градски,
околийскииокръжни.Начелонавсичкикомит
етибилЦент
ралнияткомит
етсъс
седалищевСолу
н.Орг
анизацият
аиздавалахект
ографиранивест
ници:«
Борба»
,
«
Въст
аник»
,«Освобождение»
,«Свободаилисмърт
»,авСофияималопечат
ен
орг
ан«
Право»
.Върховнат
авластнаорг
анизацият
асепредст
авлявалаотОбщия
конг
рес,
койт
осесвиквалвсякаг
одинанаразнимест
авМакедония.Тойиздавал
законит
еиу
път
ваният
азавсичкиработ
ници.

Частичновъстаниев1902г.

Предвидполит
ическит
есъбит
иявБълг
ария,
присъст
виет
онару
скиякняз
Николай Николаевич и г
енералит
е от Освободит
елнат
а война по слу
чай
освещениет
онахрама-
памет
никавШипка,Върховнияткомит
етнаредилдасе
вдиг
не част
ично въст
ание през септ
ември 1902 г
.в Джу
майско (
днешно
Благ
оевг
радско)иПет
ричко.Ипредит
овавъст
аниеизМакедонияст
авалиред
сбивания между чет
ите на Вът
решнат
а орг
анизация и т
урскит
е пот
ери.
Въст
аниет
опрез1902г
.билоръководеноиподг
отвяног
лавноотвъншнидейци.
Целт
аму
,какт
овечеспоменахме,биладасенакараевропейскат
адипломация
дасезанимаесмакедонскиявъпрос.Дейст
вит
елно,
вначалот
она1903г
.Авст
ро
-
Унг
арияиРу
сияпоискалиотПорт
атаданаправиопределенит
еотт
яхреформи,
аименнодапреу
строиполицият
аижандармерият
азаданесевършатония
злодеяния,
коит
ост
авалидот
огава.Авст
ро-
Унг
арияиРу
сиясмят
али,
чеаковт
ия
дваорг
анавлязатлицаиотх
рист
иянскот
онаселение,щесеизбег
натмног
о
жест
окост
и.Освент
овавпланазареформит
есезадължавалаПорт
атадамахне
всички т
урски и албански пъдари от бълг
арскит
е села и да възложи на

христ
иянскот
онаселениесамодасипост
ависвоипазачи.Тияреформиобачене
засяг
алиснищореалнот
оуг
нет
еносъст
ояниенаробит
еиникойнеост
анал
доволенотт
ях.Наопаки,
заподиг
равкабилинаречени«
пъдарскиреформи»
.
Водачит
е на освободит
елнот
о дело вът
ре в Македония г
ледали да
избяг
ватчест
итеиобщисражениямеждучет
итеит
урскат
авойска.Тебили
длъжни да пест
ят силит
е за решит
елния час.Вът
решнат
а орг
анизация или
от
делни революционни г
рупи сест
ремели да нараняватт
урскат
а държава с
дейст
вия,прикоит
оизползу
валидинамит
.Европейцит
енеблаг
оволявалидасе

занимават сериозно с македонскот

о освобождение.Но пoнеже т
е имали
инт
ереси в т
ая ст
рана,революционерит
еуспявали да засег
нат и т
ехнит
е
мат
ериалниинт
ереси,
задаимпокажат
,чедоког
атобълг
аринътробу
ваит
ехнит
е
инт
ересинесазапазени,наопаки,изложенисанаг
олемиопасност
и.Пот
ия
съображенияреволюционерит
ехвърлялисдинамитмост
ове,
влаковеижелезни
път
ища,спирали движениет
о.Европейскат
а компания,коят
о експлоат
ирала
т
урскит
е железници,т
ърпяла г
олеми заг
уби.От
ишли и по-
далеч.В Солу
н
европейцит
еимализначит
елнипаричниинт
ереси.Зат
овабилорешенодасе
разру
шиОт
оманскат
абанка,
вкоят
оималог
олемиевропейскикапит
али.Отедна
съседна бакалничка революционерит
е прокарали под у
лицат
ату
нел чак до
банкат
а.Ког
ато всичко било г
отово,от
чаянит
е хора подпалили динамит
аи
банкат
аполет
ялавъввъзду
ха(
28април1903г
.).В Европасеразт
ревожили.
Ту
рскит
евласт
и,ст
ража,
админист
рация—всичкобилоизпрат
енодаг
ониилови
комит
етит
е.Прит
акаваширокамрежаоткомит
етскизвенаест
ест
венонемог
ло
дасеминебезг
решкиинеопит
ност
,беззаблу
да,безпредат
елст
во,какт
оимало
изключит
еленг
ероизъмисамоот
рицание.Отсредат
анамартдоИлинден1903г
.
вМакедонияст
анали122сражениямеждучет
иит
урскивойскиилипот
ери.
Убит
ибили454чет
ниции4171войницит
урци.ЦялаМакедонияст
енела.Денем
бу
йст
вували власт
ите:войска и башибозу
ци кръст
освали селат
а,обирали
населениет
о,изт
езавалиг
о,предавалиг
онапог
оловнасеч.Нощем власт
итесе
скривалинабезопасномяст
о,авст
рашнат
атъмнинаизпъплялиотпланинит
е
чет
нициибу
нтари,коит
огрозноот
мъщавализананесенит
еобиди,заг
рабежит
е
иизобщозаст
оренит
енеправди.Такавсеки24часакарт
инат
асесменялаподва
път
иижерт
вит
ечакалисвоячас.Задаспратчет
ническит
еот
мъщеният
урцит
е
извършили кланет
анамног
омест
а.В Бит
оляпрезмай били у
бит
и 10ду
ши
бълг
арииранениповечеот20;отизт
езанияу
мрелиоще6ду
ши.Войсканахлу
ла
вс.Смърдеш (
Кост
урско)
,опожарили160къщи,избила87мъже,жениидецаи

ранила50.Започналаадска,
кърваваразправамеждувластинаселениевцялат
а
ст
рана.10000ду
шибълг
арибилинавързанииизпрат
енипозат
ворит
евАнадола,
вСолу
нипоост
ровит
е.
Неравнат
аборбаиобщит
ест
раданияпородиливисокидеализъм сред
народнит
е маси.Селат
а приемали чет
итеиг
и криели.Всяка къща била и
скривалище.Издайничест
ват
а почнали да намаляват
.Ду
хът се издиг
нал и
у
крепнал.

ГлаваXVI
I:Илинденсковъстание

Обхватнавъстанието

Въввсякаподг
отовказавъст
аниеседост
игадомоментнамаксиму
м
напрежение,ког
атоду
ховет
енемог
атповечедасеобу
здават
.Идеит
едобиват
двиг
ателнасилаичовекпочт
иневолно,авт
омат
ическидейст
вувазадаизпълни
онова,коет
одълг
оелелеял.Таканаст
ъпват
ържест
вениятчасдасенаправи
решит
елнат
акрачка.Вот
делничаст
ичнисбиванияинападенияседалинемалко
жерт
ви.Бойнит
е сили на орг
анизацият
а се разреждали,а населениет
о се
съсипвало.Тог
авапат
риот
итесезапит
али,неелипо-
добредасеобявиобщат
а
борбаидасенападненеприят
елясвсичкисили?На2май1903г
.Вът
решнат
а
орг
анизациясвикалаобщ конг
реснакомит
итев село Смилево (
до Бит
оля)
.
Конг
ресътрешилобщот
овъст
аниепрот
ивт
урскот одасеобявинаИлинден,
оиг
 (
59)
20юли(
2авг
уст
)1903г
. От
правилисеразпорежданияпот
айнат
апощаис
лет
ящичет
идасемобилизирареволюционнат
аармия.Зацент
ърнавъст
аниет
о
билизбранБит
олскияокръг
.Въст
аниет
ообхваналоЛерин,
Кост
ур,
Охрид,
Кичево

ичастотПрилеп,прост
ранст
вооколо10000кв.км,с250хилядибълг
арско
население. Въст
аниет
о в дру
гит
е окръзи било спомаг
ателно, един вид
демонст
рация, за от
вличане на т
урскит
е сили. Главнат
а задача на
революционерит
е била да заемат област
та от
въд Вардар кат
о се прог
они
т
урскат
а власт и се задържи колкот
о е възможно повече бу
нта.
Революционерит
енесиправилиилюзии,чест
иясвоидейст
виящеразсипят
т
урскат
аимперияищеосвободятМакедония,ноискалидаприну
дятЕвропада
сенамесисериозноидарешивъпросазаавт
ономият
анат
аяизмъченаст
рана.
Ит
ака,ощевечерт
асрещуИлинденвъоръженичет
и,ст
ройнонаредении
облечени,водениотсвоит
енапет
ивоеводи,излезлиотсвоит
ескривалищаи
заелипът
ища,
селаиг
радове.Боевет
ест
урскат
аполицияивойскат
азапочнали.
Цялат
аст
раназабу
шувала.Войводат
аБорисСарафовсъссвояот
ряд разбил
т
урцит
еипревзелг
рад Кру
шево,Леринидр.Мобилизиранат
ату
рскавойска
обачепочналаданаст
ъпвавг
олемимаси.Въст
аницит
есислу
жилисбомбии
пу
шки, но срещу арт
илерият
а не мог
ли да у
стоят
. За да избяг
ат от
арт
илерийскит
еудари т
е се пръскали на малки г
рупи,но от т
ова г
убели
способност
тасидасепрот
ивопост
авятнамасовит
еат
акинаредовнат
ату
рска
войскаибашибозу
ка.Предмног
обройнит
есилинапрот
ивника,койт
онаст
ъпвал
свсичкит
есивидовевойска(
арт
илерия,кавалерия,пехот
аит
ехническичаст
и)
въст
аницит
епочналиданапу
скатселищат
а,дапоематкъм планинит
еит
ам да
продължаватбоевет
е.Въст
аниет
опродължилопочт
итримесецаисепрекрат
ило
чакког
атопадналиг
олемиснег
овепопланинит
е.ВБит
олскиярайонст
аналине
по-
малкоот150сражения.Участ
валикръг
ло20000въст
аницисрещу100000
ду
шивойскаибашибозу
к.
 Одринскот
о въст
ание се вдиг
нало на 18 авг
уст
.Въст
аницит
е заели
Ст
ранджапланинаиотт
ампращалисвоит
ечет
ипоразнипосоки.Вт
азиобласт
ст
анали35сбивания,
участ
валиоколо2000комит
исрещу10500войници.

Революционнит
е окръзи Солу
н,Серес (
окръг
а на Делчев)и Скопие
съг
ласнорешениет
оневъст
анали,
асамот
ревожилиизадържалит
урскит
есили
намест
атаим.
Въст
аниет
о било пот
ушено с г
олеми жест
окост
и и опу
стошения.
Пост
радалиповечеот200бълг
арскиселища,
мног
окъщибилиопожарели,
70000
ду
шиост
аналибездомиотт
ях30000избяг
аливБълг
ария.
Вт
ияборбисръбскит
ечет
ииаг
ент
идържалист
ранат
анат
урцит
е.

НамесатанаЕвропа.Реформи

В свободнаБълг
арияизбу
хналабу
ряотнег
оду
вание.Избяг
алот
о през
разнивременадо300000ду
шимакедонсконаселениенадалоболезнениот
чаян
вик.Въввсичкиг
радовеипо-
цент
ралнимест
анародътсесъбиралнамит
инг
и,
посочилзаг
иванет
онаеднат
рет
аотбълг
арит
евМакедонияипопит
алимали
целиятбълг
арскинародбрат
скидълг
,авЕвропасъщест
вуваличовещинаи
правда?Възбу
дат
а се повишавала и всичко предвещавало кърваво сбиване
междуТу
рцияиБълг
ария.Европейскат
адипломацияобаченеискалададопу
сне
т
ова. Тя съвет
вала княз Фердинанд и бълг
арскот
о правит
елст
во към

въздържаност
.Благ
ородни мъже в Европа излезли в защит
а на македоно-
одринскот
о поробено население.Вест
ницит
е във всички Велики държави
издиг
налиг
ласпрот
ивт
урскит
ежест
окост
иизащит
илиизмъченот
онаселение.
Великит
е сили у
пълномощили Авст
ро-
Унг
ария и Ру
сия кат
о най
заинт
ересу
вани на Балканит
е да предложатмерки в полза на македонцит
е.
Ру
скиятиавст
рийскиятимперат
орсесрещналиисеизработ
илапрог
рамаза
въвежданенареформивМакедония.ПоисканенаРу
сияОдринскосеизключило
отреформенат
аакция.Решениет
обилот
урскат
ажандармериядасепреу
строи

поевропейскиобразецотевропейскиофицери.
За г
лавен «
инспект
ор на реформит
е» бил назначен Хилми паша със
седалище в Солу
н. Към нег
о били придадени двама висши г
раждански
помощници,
единиятавст
риец,
адру
гиятру
снак.

Преустройствонаполицията

МакедониябиларазделенанапетрайонаспоредброянаВеликит
есили
безГермания,коят
о кат
о прият
елка на Ту
рция,ималасвоя военнамисия в
Цариг
радподшефст
вот
онаг
енералфонГолц,ноот
казаладавземеу
част
ие.
Всякаотдържавит
е(Ру
сия,Авст
ро-
Унг
ария,Франция,Анг
лияиИт
алия)приела
своярайонипрат
илат
ам своиофицерисъсзадачадапомаг
атнат
урцит
есъс
съвет
и за образу
ванет
о на смесена жандармерия от всички народност
ив
Македония,
способназаразу
мназащит
а,анезаг
рабежнанаселениет
о.
Ит
ова наист
ина ст
анало.Авст
ро-
Унг
ария избрала Скопския вилаети
прат
илаофицерит
есивСкопие,
РусиявСолу
н,ФранциявСерес,
Анг
лиявДрама
иИт
алиявБит
оля.Реформиранет
онажандармерият
азапочнало.Офицерит
еот
всички Велики сили влезли въввръзкаснаселениет
ои сеу
бедили,чет
ое

бълг
арско.Тованапат
илосенаселениенесезадоволявалосамост
аяреформа,
какт
о не се задоволило по-
рано и с «
пъдарскат
а».Офицерит
еуст
ановили
от
ношенияисВът
решнат
аорг
анизацияиразбрали,чет
ясъщест
вуваислед
въст
аниет оисканееавт
оинейнот ономнаМакедония.Инаист
инапрезпролет
та
на1904г
.глават
арит
енаВът
решнат
аорг
анизацияобиколилисвоит
ерайониисе
у
бедили,чеоцелелит
егру
пинесаизг
убени,чемисълт
азановиборбиживееи
нановоу
крепва.Заг
убит
ебързосепопълвалисновидоброволци,
гот
овидамрат
засвободат
а.Презлят
отоорг
анизацият
абиланесамовъзобновена,ноподела

новисблъскванияст
урскит
евласт
и.

Новадейностнаорганизацията1904–1905г.

През1904г
.тявлязлав25бит
киипоказаланаевропейскит
еофицери,
на
т
урскот
оправит
елст
воинаевропейскат
адипломация,
череволюцият
ащеживее,
докат
онесенаправятист
инскиикоренниреформивст
ранат
а.Засилванет
она
Вът
решнат
а орг
анизация продължило и през 1905 г
. Мног
о европейски
кореспондент
и,писат
ели,у
чени,какт
оиполит
ическилицапожелалидаидатв
Македонияиспомощт
аначу
ждит
еофицеридасезапознаятсъссъщност
тана
работ
ата, с народа и революционнат
а орг
анизация. Своит
е сведения и
впечат
ления т
е по-
късно изложили в обемист
и съчинения,дет
о ист
инат
ае
изложенасг
олямапълнот
а.Ет
окаквопишеединамериканскикореспондентв
Нюйоркскиявест
никTheEv
eni
ngPost
,(февру
ари1905г
.):
«
Моит
епроу
чваниямипоказаха,чеВът
решнат
аорг
анизациянеенит
о
бандит
ска,дру
жина,нит
ошепасамозванци,какт
огиописватнякоивЕвропа.
Наопаки,цент
ралнияткомит
етнаорг
анизацият
аиг
раеролят
анаСенатведна
т
айнарепу
блика,у
чреденавът
ревт
урскат
аимперия,Сенатизбранотнародас

т
айнинародниизбори.Всърцет
онаразлаг
ащиясет
урскит
рупепочналада
изниква една съвършена форма на полит
ическа орг
анизация, т
олкова
съвършена какт
о във всеки репу
бликански народ.В т
урскат
а империя има
македонска полиция, македонски съдилища, македонска милиция, поща,
у
чилища,
вест
ници—всичкиорг
анинаедноновообщест
во»
.
 Дру
гкореспондентсполу
чил да влезе във връзка със самит
е чет
ии
извест
новремедапът
уваидадейст
вувакат
очет
ник.Тойподробноописва
живот
аначет
ите,народополезнат
аим слу
жба,бързат
аим подвижност
,коят
о

напомнялаприпканет
онасърниотпланинанапланинаиотвръхнавръх.
През1905 г
.Вът
решнат
а орг
анизация имала 72 сблъсъка спот
ерит
е.
Разяренит
ету
рци сенахвърлили пред очит
енаевропейскит
еофицери върху
бълг
арскот
онаселениесг
олямаст
ръв.Подпредлог
,чедирятскрит
ооръжиеили
чет
ници,т
евлизаливдомовет
е,дет
овършеливсякаквинасилияибезчинст
ва.
Това накарало анг
лийският посланик в Цариг
рад да от
прави сериозно
преду
преждениекъмВисокат
апорт
а.
Алаподобрениевсеощенямало.Новит
енаредбизажандармерийскит
е
власт
и вървели извънредно му
дно и разпокъсано.Ту
рцит
есъвсем неохот
но
преу
строявали полицият
а и пот
ерит
е.Чу
ждит
е офицери не разполаг
али с
никаквиправаисамоможелидасъвет
ват
,данаг
леждат
,авповечет
ослу
чаида
бъдатсвидет
ели.Ту
рцит
е се мъчели да покажат
,че не т
урскат
а полиция е
виновнаилизленаст
роена,азлот
обиловкомит
ите,коит
оБълг
арияизпращала
дабу
нту
ватблаг
одарнот
омакедонсканаселение.

Финансовиисъдебниреформи

Всичкисеу
бедили,чеМакедоният
рябвадасеот
къснеотЦариг
радида
полу
чи възможност
тасамадасереорг
анизира,какт
о било според планаза
реформит
е.Ту
рскот
оправит
елст
восепрот
ивило.Направиласевт
оракрачка,с
коят
осеподсказвало,чеСилит
еискатпо-
неу
сет
ен,безболезненначиндададат
наМакедонияавт
ономноу
правление.Изт
ъкналосе,чежандармерият
а,макарс
г
олемиу
силия,
щесепреу
строи,
нозанеянямалосредст
ва,
ату
рскит
еданъцисе
събиралииразпределялипосъвсем неправиленинесправедливначин.Зат
ова
есилипредложилидасереформираМакедонияданъчноифинансово—
Великит
всичкиприходиотнея,разхвърлениисъбиранисправедливо,дасеу
пот
ребяват

за нейнит
е ну
жди.Един висш авст
рийски чиновник с ну
жния персонал бил
изпрат
ен.Високат
апорт
асевъзпрот
ивилаиот
казаладаприемепредложенат
а
финансовареформа,защот
отовабилопосяг
аненанейниясу
веренит
ет— белег
,
че Македония се от
късва от империят
а.Упорст
вот
о на Порт
ата прину
дило
Великит
есилидаизпрат
ятсъюзнавоеннафлот
апредДарданелит
есг
отовност
даат
аку
вакрепост
ите.Прит
иснат
апо т
ози начин Порт
аот
стъпилаи приела
финансоват
ареформа(
9ноември1906г
.).
Скоро,обаче,секонст
атирало,чеит
урскит
есъдилищанест
руватнищо.
Поискалисесъдебниреформи,т
.е.следжандармерият
аифинансит
еидвалред
дасеизт
ръг
неотт
урскиръцеисъдебнот
оделовМакедония.Пот
азиреформа
обачеВеликит
есили ст
игнали до г
олеми разног
ласия поради различнит
еси
инт
ересиидейст
вият
анепрекъснат
осеот
лаг
али.
Нау
чени отопит
,чеЕвропаможедасеот
мет
неотреформит
е,ако в
ст
ранат
а наст
ане мир,революционерит
е не спирали нит
о за миг своит
е
освободит
елниакции.Отмарт1906доюли1907г
.Вът
решнат
аорг
анизацияи
нейнит
ехорапоединилидру
гслу
чайимали74сраженияст
урскит
епот
ери.В
едноотт
иясраженияорг
анизацият
азаг
убиласвояорг
анизат
ориапост
олДамян
Гру
ев.
Ту
рскит
евойницисеу
морилидат
ичатотпланинанапланинаиотвръхна
връхдаг
оняткомит
ите.Въпросътсепренесълпаквевропейскит
екабинет
и.
КнязФердинанд посет
ил ру
ския двор,какт
о и авст
рийския,срещнал се и с
анг
лийския крал Еду
ард VI
I.Всички г
о съвет
вали Бълг
ария да ст
ои мирна.
Фердинандизт
ъквалнароднит
евълненияимъчнот
иит
едасезапазятг
раницит
е.
Тоймолил,молилимолил.НоАвст
ро-
Унг
арияиРу
сия,подозирайкисеедна
дру
гакат
осъперници,
неможалидасесъг
ласят
.
Авст
ро-
Унг
арияискаладасеопределятсфери,в коит
о щеседвижат
икономическит
еиминт
ереси.Тяпредложила:линият
атег
ленаотЖелезниврат
а

наДу
навадоОрфанскиязаливнаЕг
ейскоморедабъдег
раницат
амеждуАвст
ро-
Унг
арияиРу
сия.Земит
енаизт
окотт
азилиниядапопадатподру
сковлияние,а
назапад—подавст
ро-
унг
арско.Всвоят
асфераРу
сиящесенасочизаЦариг
рад,
аАвст
ро-
Унг
ариязаСолу
н.Авст
ро-
Унг
ариянямалаколонии и г
ледаладаси
осиг
ури поне западнат
а половина на Балканския полу
ост
ров кат
о пазар за
инду
стрияит
ърг
овия.
Нат
акъвдележ севъзпрот
ивилирешит
елнославянофилскит
екръг
овев
Пет
рог
радиМосква,
защот
оАвст
ро-
Унг
ариябисезасилилавощедвеславянски
област
и:СърбияиМакедония.

Английскопредложение

Анг
лияощепо-
ранопредлаг
алакоренниреформи,
носевъздържалапред
«
най-
заинт
ересу
ванит
есили»
.Най-
послеанг
лийскияткралвзелинициат
иват
а.
Коеепо-
добро?Дапозволи ли Анг
лиянаРу
сияи Авст
ро-
Унг
арияда
поделятполу
ост
рова или да дейст
ва за издиг
ане и у
крепване на мест
нит
е
народи?В Лондон имало общест
во отвидни анг
личани,наречено Балкански
комит
ет. Този комит
ет поддържал идеят
а на Гладст
он: «
Македония за

македонцит
е».Един отчленовет
е муНоел Бъкст
он,в едно свое съчинение
доказал,чеезапредпочит
анеВеликит
есиливзаимнодаоку
пиратевропейска
Ту
рцияидаяподелятмеждубалканскит
енароди,
отколкот
одаяост
авятплячка
наАвст
ро-
Унг
арияиРу
сия.На10юни1908г
.Еду
ардVI
IиНиколайI
Iсесрещнали
вг
рад Ревел на Балт
ийско море.Подг
отвен бил анг
ло-
руски проект за
реформираненаМакедония.Пот
ояпроектМакедониядобивалаавт
ономия.

ГлаваXVI
II:Младотурскипреврат

Младотурскапартия

Ког
атоевропейскит
евест
ницисъобщили,чеМакедониящебъдеобявена
заавт
ономна,младот
урцит
еоткомит
етаЕдинст
воинапредъксеразмърдали.
Младот
урскат
апарт
иясъщест
вувалаот
давнав Ту
рция,но билабезсилнада
завладее общест
венит
ету
рски слоеве,природно консерват
ивни по своет
о
невежест
во и леност
.Самовласт
нияти хит
ър су
лтан Абду
л Хамид у
меел да
държивподчинениемладот
урскат
апарт
ияичест
онемилост
ивояпреследвал.
Едни от членовет
е й избяг
али в ст
ранст
во,от
къдет
о водили борба прот
ив
деспот
изма на су
лтана,а дру
ги ост
анали в Цариг
рад кат
отайна парт
ия.
Цент
ралнияткомит
етнат
ази парт
ияносел имет
оЕдинст
вои напредък.Той
ръководел борбат
азаконст
иту
ционно у
правлениев Ту
рция.Въоду
шевени от
г
орещ пат
риот
изъм,младот
урцит
е в ст
ранст
во решили да смъкнат су
лтана
изчакалисг
оденмомент
.Тойнаст
ъпил,ког
атоРу
сияиАнг
лиясеспог
одилида
от
делятМакедония в авт
ономна област
.Това сеприело кат
о посег
ателст
во
върхуединст
вот
онаТу
рция,
амладот
урскит
еофицеривМакедония,
коит
оедвам
т
ърпелиевропейскит
еофицери,
разбрали,
чещет
рябваданапу
снатокончат
елно
т
аяст
рана.Вт
яхзаг
оворилосамолюбиет
оипат
риот
изма.Гарнизонит
евСкопие,
Бит
оляиСолу
нсеспоразу
мелизаобщидейст
вия.Теповикалиг
лавнит
ефакт
ори
отмладот
урскат
аполит
ическапарт
иявСолу
ниизработ
илипланзапреврат
а.
Двамамладит
урскиофицериотг
арнизонавБит
оля,
ЕнвербейиНиязи,
избяг
али
съссвоит
евоенничаст
ивоколнит
епланини,обявилисезаконст
иту
ционалист
и
идалинасу
лтанау
лтимат
ум даобяви конст
иту
циявт
урскат
аимперия,инак
няма да г
о признават за г
лава на мюсюлманит
е. Какт
о с хат
ишерифа,

хат
иху
маюна и Конст
иту
цият
а през 1876 г
.,т
ака и сег
а,чрез нова иг
ра на
конст
иту
ция, младот
урцит
е поискали да осу
етят анг
ло-
руския проект за
авт
ономия на Македония.И наист
ина су
лтан Абду
л Хамид бил прину
ден да
заповядана1юли1908г
.вцялат
аот
оманска,империядаг
ърмятт
оповет
еида
сепрочет
еволят
аму
,чеподаряваивъзобновяваКонст
иту
цият
анаМидхадпаша
от1876г
.ВСолу
н,къдет
обилсъбранмладот
урскиякомит
ет,вБит
оляиСкопие
Конст
иту
цият
абилаобявенасг
олямат
ържест
веност
.Избяг
алит
евпланинит
е
т
урски офицери севърнали в Бит
оляи почнали дау
беждаватбълг
арит
е,че
ъпвановаера— свобода,
наст брат
ствоиравенст
возавсичкивМакедония.
Такаконст
иту
ционниятпревратвТу
рциясеизвършилотофицерит
е,ане
от народа,ст
игнал до съзнаниет
о,че ст
ранат
аеу
зряла вече за по-
дру
го
у
правление,от
колкот
оавт
ократ
скот
о.Несамоширокит
енароднимаси,нодори
ималкот
оинт
елиг
енциянезнаела,
ченякоиискатконст
иту
цияичет
яепо-
добра
отмонархият
а.Преврат
ътбилнаправенотвоеннит
евМакедония,задаспасят
своит
епост
ове,
заплашениотприсъст
виет
оначу
ждит
еофицери.Носледкат
ого
извършили,
теу
сет
илинеобходимост
тадаг
опопу
ляризиратснякаквиобещания
и примамливи карт
ини набъдещет
о.Изпрат
или аг
ент
и по цялат
аст
ранада
разнесатновинат
аидаог
ласятду аху
мат риет— свобода.Специалниаг
итат
ори
обходиливсичкиг
лавнибълг
арскиселищаиобявилинакомит
етит
е,чевече
нямазащодасекриятизакакводасебият
.Давалаим сепълнасвобода.От
т
урскот
онаселениеиотвласт
тасеу
строилинавсякъдет
ържест
ва,поканени
билиибълг
арит
е.Македонскит
евойводиичет
ницит
есну
жнат
апредпазливост
излезли от своит
е скривалища.Ту
рцит
еги посрещнали с от
ворени обят
ия,
завелиг
инаприг
отвенит
етрапези,вдиг
наликонст
иту
ционнот
ознаме,целу
нали
сесбу
нтовницит
еисезаклели,чеот
тукнат
атъкнямадаимавечег
осподарии
безправнироби—всичкисасвободни,
равноправниг
ражданинаконст
иту
ционна
ст
рана.Визбликнаобщарадост
,надовериеинадеждипразну
валихилядии

хиляди добронамерени хора. Ако Ту

рция ст
ане ист
ински конст
иту
ционна
държава,вкоят
овсичкиг
ражданиданамерятсвободнопоприщезасвоят
руд,
безпредпочит
аниенавяра,безексплоат
ация,щялоданаст
ъпичу
вст
вит
елно
подобрение.Бълг
арит
евСолу
н,коит
осеу
величаваливсякаг
одинаспреселници,
завладявалипазараисеразвиваликат
оздраванационалнаиикономическа
сила,коят
оималапървенст
вовмног
ообласт
и.Същот
акабълг
арит
евБит
оля,
Одрин и Цариг
рад придобивали все по-
голямо влияние. Но Вът
решнат
а
орг
анизация знаела отист
орият
а,че цариг
радскит
ету
рски у
правници не си
у
държали на ду
мат
а и обещаният
а и решила само временно да спре
революционнат
а борба,докат
о се разбератпо-
ясно т
урскит
е намерения.Ет
о
защо орг
анизацият
а събрала и складирала оръжиет
о си,обаче кадрит
е
(
войводит
е,десет
ницит
е,чет
ницит
е и цялат
а боева у
редба) си ост
анали
непокът
нат
и.

Бляновенамладотурците

Бълг
арит
ереволюционериималиправодасесъмняват
.Младот
урцит
е
намерилизану
жнодаизложатсвоет
ополит
ическоверу
ю предЕвропа,зада

спечелятнейнот
осъчу
вст
виеиподдръжка.Зат
азицелт
еподалидоВеликит
е
силимеморанду
м,вкойт
ообявили,
чест
арат
аТу
рциявеченесъщест
вувалаина
полит а сцена се появява нова,млада държава,наречена От
ическат оманска
империя,реформиранапонай-
модернит
епринципинасвободат
аиравенст
вот
о.
Главнат
азадачанамеморанду
мабиладасеу
бедятВеликит
есили,
чееизлишно
вече да се г
рижат за реформи в Македония и т
рябва да от
тег
лят своит
е
чиновницииофицери.Младот
урцит
еизт
ъквали,чевМакедонияживеятразни
народисразличнавяра,новсичкит
ебилисвързанипосвоит
егражданскии

икономически инт
ереси с общот
о от
ечест
во.Занапред нямало да има ни
ияни,асамо «
мюсюлмани,ни христ отомани»т
ъй кат
оимало«
швейцарци»и
«
американци»
. Нямало да има и Македония,нит
о «
македонци»
. Ст
арат
а
Македониябилаизчезнала.Сег
асъщест
вувалит
ривилает
а(Скопски,
Бит
олскии
Солу
нски)
,коит
обилинеделимиотобщот
оот
оманскоот
ечест
во,
съст
авеноот27
вилает
а.Това,коет
о сенаричало македонски въпрос,било частотг
олемия
въпросзаот
оманскат
анация.Досег
ашнит
еневолиист
раданиянамакедонцит
е
произлизалиотмонархизма,отдеспот
ичниясу
лтанскирежим,откойт
оеднакво
ст
радалонаселениет
оповсичкиот
оманскиземи.Македонецътзанапредщялда
добру
ва по брат
ски с анадолеца,арабина,т
риполит
анеца,черкезина,кюрда,
ку
цовлах
а,арменецаит
.н.ЗащоЕвропаеизмислиламакедонскиявъпрос—
пит
али т
урцит
е и от
говаряли — за да предпазят христ е от «
иянит турския
фанат
изъм ли»
?Нoт
акъвфанат
изъм «
несъщест
вувал»
.Ту
рцит
ебили«
стари
жит
ели наМакедония»
.Преселени още«
преди завземанет
о наЦариг
рад»т
е
имали«
ист
орическиправа»
.
Споредмладот
урцит
е,щомсевъведеконст
иту
ционноу
правление,всичко
щяло да се у
спокои.Те подозирали,че само Ру
сия,кат
о панславянска
империалист
ическадържава,
наст
оявалазареформивМакедония,
защот
оцелт
а
йбилачрезславянскит
ебалканскинародидаобсебиЦариг
радипроливит
е.
Вт
ора пречка за своит
е планове младот
урцит
е виждали в Бълг
ария,защот
о
бълг
арскот
омакедонсконаселениеочаквалоосвобождениеотнея.
Европа се доверила на младот
урцит
е.Тя поискала да г
и ост
ави да
изпълнят своит
е реформат
орски планове без нейна намеса, защот
о
подозреният
анаВеликит
есилиеднакъмдру
габилиг
олемииопаснизаобщия
мир.Общест
венот
омнениесъщопосрещналоблаг
осклоннот
урскат
асвобода.В
последнасмет
каВеликит
есили извикали отМакедониясвоит
ечиновници и
офицери.Ит
урцит
езасвоег
олямоу
доволст
виесевиделипакпълниг
осподари.

Бълг
арският народ също се от
несъл със симпат
ия към преврат
а на
младот
урцит
е.Единг
олямт
оварсякашсеснемалотнег
овит
еплещи.Ст
раховет
е
отблизкавойнанамалели.Мног
оту
рскипървенциотОдринпосет
илиСофия,
посрещнат
итържест
вено от общинат
а,с пожелания за добросъседст
во и
демократ
ичносъжит
елст
во.Ду
мит
е«свобода,
брат
ствоиравенст
во»прозву
чали
отБяломоредоДу
нава.
ВСофияняколкополит
ическимъже,начелосГриг
орНачович,иняколко
професориобразу
валикомит
етсъсзадачат
адасеспоразу
меесмладот
урцит
е.
Предвиждало се конст
иту
ционна Ту
рция и Бълг
ария да направят силен
икономическииполит
ическисъюзенблок,койт
одавземевръцет
есиИзт
очния
въпросисамдаг
оразрешисвзаимнозачит
ане.Намесат
анасъперническит
еи
зложелат
елниВеликиималкисилит
рябвалодасеот
страни.Самопот
ояпът
народит
енаполу
ост
ровабихазапазилисвоят
аполит
ическаист
опанскасвобода.
Тоявъзг
леддейст
вит
елнобилправиленвосноват
аси,нопорадиредпричини,
коит
о ще изложим,не можал да се приеме нит
о от бълг
арит
е нит
о от
младот
урцит
е.Наист
ина,двамапрат
еници отмладот
урскиякомит
етв Солу
н
посет
илиСофияивзелиотбълг
арскиякомит
етот
делнирешения,ноит
енесе
изпълнили,защот
о скоров Ту
рциянаст
ъпил повратвъввъзг
ледит
е.Общит
е
одобрения и съчу
вст
вия насърчили младот
урцит
е, чиет
о пат
риот
ично
въоду
шевление дост
игнало до екст
аз.Мечт
ите им да възобновят ст
арот
о
мог
ъщест
во на Ту
рция пораснали неимоверно.Те си въобразявали,че чрез
Конст
иту
цият
ащеиздиг
натот
оманскат
адържава,чевсичкиот
къснат
ивразни
времена област
и ще се възвърнаткъм общот
о от
ечест
во.Ег
ипет
,Бълг
ария,
Босна и Херцег
овина щели да признаят Цариг
рад за свой полит
ически и
държавенцент
ър.Всякаотт
иядържави,макаравт
ономна,т
рябвалодабъде
частнаедноцяло,даизпращапредст
авит
еливЦариг
радскияпарламент
,какт
о
народит
е изпращали своит
е предст
авит
ели във Виена.Така щяло да се

възст
ановиот
оманскот
овеличиевпълниямуобем.
Таяг
рандоманияишовинизъмпог
убилимладот
урцит
е.
Авст
ро-
Унг
арияиБълг
арияот
криливт
урскит
ебляновеопасностзасебе
си.Самозащит
атаг
инакараладавзематмерки.Ат
ебили:Бълг
ариядаобяви
своят
анезависимост
,аАвст
ро-
Унг
ариядаприсъединиБоснаиХерцег
овинакъм
монархият
а.

БългариявземажелезницитенаИзточнатакомпания

В т
ова време ст
анало събит
ие с важно значение за Бълг
ария.
Чиновницит
еотжелезницат
анаИзт
очнат
акомпанияобявилист
ачка.Позаповед
нацариг
радскияст
аченкомит
етт
енапу
сналислу
жбат
асиит
ехнит
евлаковена
бълг
арскат
ерит
орияспрели.Бълг
арскит
епът
ници,т
ърг
овциист
окинеможели
да се движатв собст
венат
а си земя.Тог
ава ст
анало явно каква пакостби
ст
орила Изт
очнат
акомпания,ако в крит
ически за Бълг
ария моментизт
егли
ваг
онит
е в Ту
рция и спре движениет
о.Народнат
а от
брана особено би се
зат
руднила.Бълг
арскот
о правит
елст
во т
рябвало да бди за осиг
уреност
та на
път
уваният
а и превоза в държават
а.Зат
ова т
о заповядало на бълг
арскит
е

власт
идазаематг
арит
еискладовет
е,изпрат
иложелезничариполиният
ада
възст
ановятдвижениет
о.Пот
озиначинжелезницит
енакомпаният
апреминали
в бълг
арски ръце.Тяпрот
ест
ирала,но правит
елст
вот
о от
говорило,чещесе
споразу
меесПорт
ата.
ОбидазаБългария

Към т
азислу
чка,седобавиладру
га.Минист
ърътнавъншнит
еработ
ив
Цариг
рад Тефикпашапоканил наофициален обяд всички предст
авит
ели на
чу
ждит
едържавиосвенбълг
арския.Товабилообида.Запит
анзащоПорт
атае
пост
ъпилат
ака,минист
ърътот
говорил,чеБълг
арияевасалнанаТу
рцияина
нейният предст
авит
ел не се полаг
а да се равнява и да се кани заедно с
европейскит
епредст
авит
ели.Тойщялдабъдепоканен,ког
атосеканятвалиит
е

отт
урскит
еобласт
и.Младот
урцит
езабравили,чеБълг
ария от
давна си била
извоювалафакт
ическанезависимоствъввсякоот
ношениеичевасалит
етътй
билфикция,
възникналаотст
раницит
енаБерлинскиядог
овор.Дост
ойнст
вот
она
Бълг
ариябилозасег
нат
ост
оват
рет
иране.

Провъзгласяваненанезависимостта

Всичко т
ова, а именно: капит
улациит
е, македонскит
е вълнения,
железницит
енаИзт
очнат
акомпания,т
рет
иранет
онаБълг
арияу
крепилооще
повечесъщест
вуващат
аот
давнамисълдасеобявиБълг
ариязанезависимаида
нет
ърпиповечеобидииу
ниженияотст
ариянемощенсюзерен.Пот
овавреме
ФердинандбилвАвст
ро-
Унг
ариядапоздравиФранцЙосифс60–г
одишнот
ому
цару
ване.Императ
орътприел княза и княг
иня Елеонора с церемониал кат
о
предст
авит
елинанезависимадържава.Тованаправиловпечат
лениенавсички.
Явнобило,
чеАвст
ро-
Унг
арияпо-
ранобилаобещаланаФердинанддаг
опризнае
чрезт
озиприемзасу
верен.Всъщот
овремеФердинанду
знал,
чеАвст
ро-
Унг
ария
щеанексира(
присъедини)към империят
аоку
пиранит
епоБерлинскиядог
овор
БоснаиХерцег
овина.Отсвояст
ранаФердинандсъобщилнаАвст
ро-
Унг
ария,че
щеобявиБълг
ариязанезависима.Авст
рийскит
едипломат
игопосъвет
валида
направит
овапредианексият
анаБоснаиХерцег
овина,заданебивЕвропада
помислят
,чеепоследвалпримеранаАвст
ро-
Унг
ария.Такаист
анало.Князът

бързосевърналвРу
се,повикалминист
ър-
председат
еляАлександърМалинов,с
ког
отосеразбрали,
чеенаст
ъпилмомент
ътдасеобявист
ранат
азанезависима.
Минист
ерският съвет
,койт
о имал решение за т
ова от 25 авг
уст
,от
ишъл в
Търново.
На 22 септ
ември (
4 окт
омври) 1908 г
. Фердинанд,придру
жен от
Минист
ерскиясъветивисшит
евласт
ивТърново,
сеизкачилнаЦаревец,
стъпил
върху ист
орическит
е развалини на ст
арот
о бълг
арско царст
во и прочел
манифест
,скойт
оБълг
ариясеобявявалазанезависимадържаваподимет
о
Бълг
арскоцарст
во.
Единденследт
оваАвст
ро-
Унг
арияпровъзг
ласилаанексият
анаБоснаи
Херцег
овина.
Двет
е събит
ия дошли кат
о г
ръм върху младот
урския шовинизъм.
Грандоманскат
аполит
иканамладот
урцит
ебилау
даренаст
рашно.Безсилнида
реаг
ират военно, защот
о нямали дост
атъчно сили, т
е прибег
нали до
икономическавойна:обявилибойкотнаавст
рийскит
ест
оки,отядизхвърлили
су
кненит
ечервенифесове,
коит
оимпращалаавст
рийскат
аинду
стрия,
наложили
навойницит
ебелифесовеотанадолскааба,анаофицерит
е— калпаци.И с
Бълг
арияпост
ъпили враждебно.Бълг
арскит
етърг
овскикораби,нат
оварени с
брашно,сирене,кашкавалидр.
,небилидопу
снат
идаразт
оварятвЦариг
рад.На
г
раницат
анеприязненит
еслу
чкизачест
или.

ОтношениенаЕвропакъмбългарскатанезависимост
 Мног
онеприят
нобилообст
оят
елст
вот
о,ченезависимост
танаБълг
арияи
анексият
анаБоснаиХерцег
овина ст
аналиедновременноисвързаноеднас
дру
га.Причиназат
овабилпредивсичкоФердинанд,койт
омислел,чепот
ози

начин по-
лесно щепризнаятст
аналит
е събит
ия.Но в Европа и общест
во,и
полит
ици,
ипечатсеот
неслит
върденеодобрит
елнокъмАвст
ро-
Унг
ария,
защот
о
анексиралапровинции,вкоит
оживеелочу
ждозанеянаселение.Разг
ърналсе
силенпрот
естпрот
ивт
оваприсвояване,особеновСърбия,коят
отвърдяла,чев
т
ия провинции населениет
о еотнейнат
а народности по право т
ия земи й
принадлежат
.Ру
скит
е славянофили също прот
ест
ирали,защот
о смят
али,че
Авст
ро-
Унг
арияискадаобразу
ванемско-
славянскадържава,
коят
одасъперничи
сру
скат
аповъпросазаобединениет
онаславянст
вот
о.Ру
скот
оправит
елст
во,
макарчесамоот
стъпилопредиг
одининаАвст
ро-
Унг
арият
ияземи,
неодобрило
анексият
аиобещалонаСърбияпомощ срещуАвст
ро-
Унг
ария.Франция,кат
о
кредит
орканаТу
рцияисъюзницанаРу
сия,взелаест
ест
вено,т
урска,ру
скаи
сръбскаст
рана.Анг
лийскат
апресасъщот
акау
корявалаАвст
ро-
Унг
ариявличен
ег
оизъм инару
шениенаБерлинскиядог
оворповремеког
атовЕвропаимало
ну
ждаотсъг
ласиеи мир.Някои открит
ицит
енамерили слу
чай даповт
орят
изречениет
онаГладст
он:«
Никойнеможедасложипръствърхунякоят
очкана
земнот
окълбоидакаже:т
укАвст
ро-
Унг
ариянаправидобро»
.Всичкипит
али:
щом Авст
ро-
Унг
арияприсвоявапровинциибездаг
ръмнепу
шка,безникакви
жерт
ви,койщеплащаг
олемит
ету
рскидълг
овекъм Европа?Германиянесе
заеладазащит
аваг
орещо своят
асъюзницаАвст
ро-
Унг
ария,защот
о по т
ова
времеу
крепвалаприят
елст
вот
осисТу
рция,
аинейнавоеннамисияпомаг
алаза
преу
стройст
вот
о на т
урскит
е военни сили.При т
ия у
словия Авст
ро-
Унг
ария
решиладаплат
изаанексият
аобезщет
ениеот50милионалева.Порт
атаслед
извест
николебанияипазарлъциприбраласу
мат
аипот
озиначинселиквидирал
въпросът
.
 Европанямаланищопрот
ивбълг
арскат
анезависимост
,защот
оБълг
ария
не вземала никакви земи.Бълг
арскот
о правит
елст
во обявило с мемоар,че
държавни,ст
опанскииот
бранит
елнипричинисаприну
дилист
ранат
адаобяви

своят
а независимост с цел да запази и дост
ойнст
вот
о си,и жизненит
е си
инт
ереси.Оправданият
а били оценени правилно,но мнозина не искали да
прост
ятобст
оят
елст
вот
о,чет
оваст
аналовсъг
ласиеиедновременносАвст
ро-
Унг
ария,коят
озаг
рабвалачу
ждиземи.Сърбия,коят
осеподг
отвялазавойнас
Авст
ро-
Унг
ария,особено се ог
орчила отбълг
аро-
авст
рийскот
о съг
ласие.При
всички крит
ики,Европа и Ру
сия все пак се от
несли благ
осклонно към
бълг
арскат
анезависимостиобявили,
чещеяпризнаятког
атосеу
редивъпросас
Ту
рцияполит
ическиифинансово.ВъвФранцияпосъвет
валиБълг
ариядаплат
и
обезщет
ениесрещунезависимост
та.Францу
зит
екат
оту
рски заемодат
ели,не
мог
лидамислятдру
гояче,защот
оочаквалидасесъбератсу
мисрещут
урския
дълг
.Порт
ата предложила т
ова на бълг
арскот
о правит
елст
во,но минист
ър-
председат
елят Малинов от
говорил,че независимост с пари не се ку
пува.
Фердинандсенамесилличноит
елег
рафиралнабълг
арскияпосланиквПариж
дасъобщи,че«
Бълг
арияедобърплат
ец»иФранциянет
рябвадасепрот
ивина
нейнат
а независимост
. Щом ст
анало извест
но, че Бълг
ария ще плат
и
обезщет
ениет
о,високат
апорт
апресмет
налавсичкист
ари,
забравенидълг
овена
Бълг
ария и поискала ог
ромна су
мa.Бълг
арският минист
ър на финансит
е
АлександърЛяпчевот
ишълвЦариг
раддаводипрег
овори,коит
обилидълг
ии
у
морит
елни.Бълг
арияпредложила82милионалевазаизплащаненазакъснели
данъци отбившат
а Изт
очна Ру
мелия и за от
купу
ване на експлоат
ацият
а на
железницит
е,коит
о ост
авали занапред в бълг
арски ръце.Ту
рцит
е от
казали,
държалисенадменноивмест
оот
говорпредложилипоправканаг
раницат
ав
Кърджалийсковт
яхнаполза,
кат
озаематнай-
важнит
ест
рат
егическит
очки.Това
възму
тилобълг
арскиянарод.Общест
венот
омнениесеразвълну
валоипоискало
дасевзематмеркизазащит
а.Правит
елст
вот
одалозаповеддасемобилизира8-
ат
унджанскадивизияидасепрат
инаг
раницат
а.Наст
роениет
осеповишило.
Опасност
таотизбу
хваненавойнаст
аналаг
оляма.ТоваСилит
енеискалида

допу
снат
,защот
оможеладапламнецялаЕвропа.Посланицит
евЦариг
ради
Софияобявили,ченямадапозволятникаквит
ерит
ориалнипромени.Прит
ова
у
словие,акоТу
рцияиБълг
арияискат
,некасебият
.Ру
скот
оправит
елст
восе
намесило,кат
о посредник и попречило да се разрасне конфликт
ът. То
предложило нова спог
одба:Ру
сия да опрост
и на Ту
рция от своит
е ст
ари
вземания125милионалева,
коит
одасеприхванатзасмет
канаБълг
ариясрещу
нейнит
е82милионаиселиквидираспорътмеждуПорт
атаидовчерашнияй
васалБълг
ария.Бълг
ариясезадължаваладаизплат
ивъпроснит
е82милионав
дълъгсрок.Ст
овасесвършилапрепирнят
аидвет
ест
раниподписалидог
овора.
Веднъж въпросът разрешен т
ака,Ру
сия първа признала независимост
та на
Бълг
ария.Последвалияидру
гит
едържави.
Правит
елст
вот
о назначило във всички ст
олици свои посланици,княз
Фердинандполу
чилт
итлат
а«цар»ит
ръг
налдаобикаляевропейскит
едворовеза
даимсепредст
авивцарскот
осидост
ойнст
во.

СътрудничествомеждумладотурцитеиВътрешнатаорганизация

И след обявяване на независимост

та на Бълг
ария Вът
решнат
а
орг
анизацияпродължиладаработ
ивсът
рудничест
восмладот
урцит
е,защот
о
наст
ъпилат
авременнасвободайдалавъзможност
тададейст
ваот
крит
оивсе
т
акасамоот
вержено.Нейнит
едейцизаеливидномяст
овобщинит
е,съвет
итеи
у
чрежденият
а.Търг
овцит
еиеснафит
езаработ
илисвободно.Явност
анало,че
Вът
решнат
аорг
анизациянабълг
арит
еепредст
авит
елкананарода,защот
отя
именносег
рижеласъссловоиделозанег
овот
оосвобождение.Пропаг
анднат
а
дейностнасърби,г
ърциику
цовласипочт
исеизг
убила.Технит
ечет
иост
аналив
сянка и не се забелязвали,защот
о не предст
авлявали мнозинст
вот
о от

населениет
оислу
жиликат
оорг
анинаправит
елст
ва,извънМакедония.Ту
рцит
е
оценили бълг
арскат
а Вът
решна революционна орг
анизация кат
о общест
вена
сила,дейст
вуващав инт
ереснамест
нит
ехора.Понежет
я нямалавръзки с
бълг
арскот
оправит
елст
воибълг
арскат
аполит
ика,
младот
урцит
ейседоверили.

Конституционниклубове

Първат
азадачанавът
решнит
едейцибиладасесъобразятсновиярежим.
Въвеждало се конст
иту
ционно у
правление,коет
о имало за свои елемент
и
конст
иту
ционни парт
ии,избори и парламент
.Вът
решнат
а орг
анизация от
революционна се преобразу
вала в конст
иту
ционна народна парт
ия,чият
о
единст
веназадачабиладаорг
анизиранародаидаг
оподг
отвизаизборит
е,
коит
оскорот
рябвалодасепроизведат
.Пот
озиначинводачит
епревърнали
революционнит
екомит
етивконст
иту
ционниклу
бове,коит
оприноват
анаредба
т
рябвалодаиматроляву
правлениет
о.ВскоровремеМакедонияиОдринскосе
покрилисклу
бове.Избранит
еотклу
бовет
епредст
авит
елисесъбралинасъборв
Солу
н,изработ
или прог
рама на своит
еполит
ически искания и пост
авили на
първомяст
овъпроса:можелиМакедониядасеу
редипросвет
но,финансово,

правосъдно,админист
рат
ивноидапост
игнеблаг
оденст
виеакосеу
правляваот
Цариг
рад?От
говорътбилот
рицат
елен,защот
оту
рскит
енравинеможелидасе
изменят с маг
ическа пръчка.Зат
ова от
ново се пост
авило г
лавнот
о искане:
Македониядасеот
делиидасеу
редикат
оавт
ономнаобластнаконст
иту
ционна
Ту
рция.
 Конст
иту
ционнит
е клу
бове се приг
отвили за избори на народни
предст
авит
ели. За пропаг
андиране на своит
е искания орг
анизацият
а се
възползвалаотобявенат
асвободанапечат
а.ВСолу
нпочналидаизлизат10

бълг
арскивест
никаисписаниясразниполит енденции(60).В
ическисхващанияит
Македониязакипялбу
ренду
ховенживот
,ималовисокподемзаидеалнау
редба
нановат
адържава.
Сърби и г
ърци веднаг
а съг
ледали предимст
ват
а,коит
о спечелила
бълг
арскат
аорг
анизация.Всъг
ласиеисъединениесмладот
урцит
е,т
яст
авала
у
правляващ факт
ор.Товаг
изаст
авилодасенамесятпо-
акт
ивноипожелалида
сеспоразу
меятсВът
решнат
аорг
анизацияимладот
урцит
е.
Младот
урцит
есесмет
нализапосредници,коит
отрябвалодапримирят
народност
ите предст
авлявани от пропаг
андат
а на г
ърцит
е, сърбит
е и
бълг
арскат
аВът
решнаорг
анизация,
превърнат
авконст
иту
ционнапарт
ия.Тог
ава
т
еизт
ъкнали,чевсичкизлинивт
урскат
аимперияидвалиотду анародност
мат ,
коят
оподхранваласт
ремежизаот
деляне.Таяду
мат
рябвало,споредт
яхдасе
изхвърлиидасезаменисду
мат
а«от
оман»
,коят
оозначавалаг
ражданинна
единнат
аот
оманскадържава,обслу
жващавсичкисвоиподанициеднакво,без
ог
лед на вяра и народност
. Младот
урцит
е защит
авали принципа за
цент
рализацият
а,искалиЦариг
раддабъдеду
шат
аисърцет
онаот
оманскат
а
държава.Предст
авит
елит
енабълг
арскит
еклу
бовеобявили,чест
оятнадру
го
ст
ановище,а именно:Македония да се от
дели в своит
е ист
орически и
ет
ног
рафскиг
раници,
даобразу
ваавт
ономнаобластсъссвояадминист
рат
ивнаи
законодат
елнавласт
,ноподобщот
оуправлениенацариг
радскот
оправит
елст
во.
Македонскит
е бълг
ари знаели,че в цариг
радския общ парламентза всички
т
урскиобласт
инещебъдевъзможнодасенаправяткоренниреформи,защот
о
идейнот
оразвит
иенат
урцит
евразнит
екраищанаимперият
анеиздържало
никаква крит
ика.Обрат
но,ако Македония бъде авт
ономна,мнозинст
во в
Народнот
о събрание щели да придобиятхрист
иянскит
е предст
авит
ели и по-
просвет
енит
ету
рци,каквит
овечеималовЕвропаиименнот
езипредст
авит
ели,
събрани в Солу
н,ст
олицат
а на авт
ономнат
а област
,щели да възприемати

осъщест
вятреформиспоредевропейскот а(61).
оразбиранезадемокрацият
Пред въпроса за у
редбат
а на новат
а държава сладкит
е надежди
изчезнали.Целиятмюсюлмански святсенадиг
нал и попит
ал младот
урскит
е
водачи:Ислямскиятнародзапазвалисвоят
аду
шаисвояобразилищемусе
наложиевропейскашапка?Тревог
итебили:Първо,
турцит
ещезапазятлисвоет
о
предимст араяилине?Вт
вопреддовчерашнат оро,т
урскиятезикщезаг
убили
значениет оофициален?Трет
осикат о,Коранътишериат
ътост
аватлиизанапред
кат
о основа на ислямст
вот
о или ще бъдатпремахнат
и и заменени с дру
ги
някаквизакониинаредби?
Тия пит
ания бързо проникнали сред широкат
а т
урска маса и
предизвикали ст
рашен сму
тв у
ма и съвест
та на мюсюлманит
е. Някои
екзалт
иранимладот
урциказали,чеиженит
еможедаполу
чатпълнасвобода
кат
оевропейкит
е,чеможедасевъведеиедноженст
вот
о.Еднамлада,смелаи
еманципиранат
уркинявЦариг
радхвърлилаяшмака,обляклаевропейскарокля,
сложиланаг
лават
асишапкаит
ръг
налаподръкасединевропеец.Фанат
ичнат
а
т
ълпанеможаладапонесет
овапосег
ателст
вонавековнит
енравиилинчу
вала
т
уркинят
а.Събрал се г
олям мит
инг в Цариг
рад и ст
ароверцит
е попит
али
младот
урцит
е накъде ще поведат мюсюлманския спят
.Общот
о вълнение
прину
диломинист
ърДжавидбейдаобявипреднарода(
март1909г
.),ченит
о
мюсюлманит
ещезаг
убятсвоет
опредимст
во,нит
оту
рскиятезикщеот
стъпина
дру
гиезици,нит
оКоранътишериат
ътщесезаменятсдру
гизаконииу
редби.
Ту
рция,
казалт
ой, анеислямскадържава.
щесиост
Ст
ова заявление се съборили основнит
е принципи на равенст
вот
ои
свободат
а,закоит
облену
валимладот
урцит
е.Занапредпаксиост
авалост
арот
о,
добреизвест
ноположениенапот
иснат
итенароди.От
оманизацият
а,всмисълна
у
редбапошвейцарскиилиамериканскиманиеризчезнала.Аласт
арот
урцит
ене
сеспрелидот
ук.Тесмят
али,
чемладот
урцит
едалечсаот
стъпилиотбащинат
аси

вяра,обичаиинрави,нару
шилисаосманскот
одост
ойнст
воит
яхнот
оповедение
щедоведедопропаданенадържават
а.Су
лтанАбду
лХамидвзелст
ранат
ана
ст
арот
урцит
е,събралсвоит
ест
арипомощници,свалилмладот
урскит
еминист
ри,
от
менилКонст
иту
цият
аиповикализг
оненит
епредит
овачиновницидазаемат
мест
атаси.Обачемладот
урцит
евМакедониянесеподчинили.Техниятвоенен
водачМахму
дШефкетпаша,поддържанотофицерит
е,сг
олямавоеннасилаот
Бит
оляиСолу
нпот
еглилзаЦариг
радпрот
ивсу
лтана.Напомощ наШефкетв
защит
анаКонст
иту
цият
асеобявилиибълг
арскит
ереволюционери.Образу
вала
се от ст
арит
е чет
ници силна,добре обу
чена бълг
арска дру
жина,коят
о под
командат
анавойводит
еЧу
домир,Чернопеев,Санданскиидру
гипоелапът
яза
ст
олицат
а.Съюзенит
ету
рциибълг
аривлезливЦариг
рад,разбилису
лтанскит
е
казармисарт
илерия,победилист
арот
урцит
е,обезоръжиливоеннит
еимчаст
и.В
боевет
е бълг
арит
е били пост
авяни на най-
важнит
е и опасни мест
а,защот
о
Шефкет не вярвал мног
о на своит
е войници.Бълг
арскат
а дру
жина минала
т
ържест
венопрезг
радасбълг
арскипесни.Плененит
евойницинасу
лтанабили
даденинабълг
арскит
ереволюционеридаг
изакаратвМакедонияидаг
идържат
подконт
рол.Су
лтанАбду
лХамидбилсвален(
май1909г
.)ипрат
енназат
очение
в Солу
н,а вмест
о нег
о на прест
ола бил пост
авен брат му Мехмед V.
Младот
урцит
еот
нововзеливласт
тавдържават
аиШефкетпашапоелпост
а
воененминист
ър.
Това сът
рудничест
во на бълг
арит
е с младот
урцит
е показало, че
Вът
решнат
аорг
анизациябилаискренопредананановияконст
иту
ционенрежим,
че т
я,макар да се ст
ремяла към авт
ономия,не мислела да дели или да
присъединяваМакедониякъм Бълг
ария,защот
озанеянебилот
рудно,ког
ато
Шефкетзавелцялат
асивойскавЦариг
рад,
дасевъзползваотт
урскат
аслабост
вМакедония,
дасевъоръжи,
давдиг
невъст
аниеидаповикабълг
арскат
авойска,
коят
о чакала почт
игот
ова на г
раницат
а.Бълг
ария,предвид поведениет
о на

съседит
еипосъвет
анаВеликит
есили,севъздържалаотвсякаквиаг
ресивни
намерения,въпреки законнот
о си право и задълженият
а,коит
о имала към
целоку
пния бълг
арски народ.Всички още вярвали,че при конст
иту
ционния
режимможедасепост
игнеправилноразрешениенабълг
арскиявъпрос.Нат
ова
наст
роение се дължало и посещениет
о,коет
о ст
отина бълг
арски офицери
направилинамладот
урскит
еофицеривЦариг
рад.Следприема,койт
опреди37
г
одини су
лтанътдал на официалнит
е бълг
арски черковници с новия екзарх
начело,сег
атрябвалодаприемезапървипътипредст
авит
елинабълг
арскат
а
армия.Около т
ова време г
рупа бълг
арски т
ърг
овци официално посет
или
Цариг
радиБру
са,същот
онаправилиист
удент
итеотСофийскияу
ниверсит
ети
г
олям брой у
чит
ели.Всички т
ия прояви били израз на добрат
а воля да се
въдвори мир и взаимно разбират
елст
во между Бълг
ария и Ту
рция.
Прест
олонаследникътнасу
лтанапосет
илСофияиг
ост
увалнацарФердинанд.В
нег
овачестбилорг
анизиранвоененпарад.Засъжаление,т
урцит
енег
оприели
кат
одемонст
рациянасъюзническаиприят
елскасила,
аоцениливсичконаопаки,
аименно,чеБълг
ариявоеннопревъзхождалаТу
рция,чещяладай дикт
ува
бъдещит
есъбит
ия.
Тиячу
вст
ванаст
рахи завистут
урцит
енадделели над полит
ическия
разу
м. Бълг
ария била напълно благ
оуст
роена ст
рана. Нейнит
е у
чилища
подг
отвялиг
олям бройобразованихора.Ст
опанскиятит
ърг
овскиятйживот
кипялвразнообразнипредприят
ия.Македонскит
ебълг
арисъщосепроявилис
у
стремасизаобразование,енерг
ия,полит
ичностипредприемчивост
.Големит
е
г
радовеСолу
н,Бит
оля,
Скопиеидру
гисезалелиотбълг
арит
ърг
овциимайст
ори.
Ту
рскиписат
елиипу
блицист
ипосет
илиБълг
арияист
ъгавду
шат
асиписали,
че
неподвижнияти ост
авен в невежест
во т
урски народ ще бъде изт
ласкан от
жизнеспособния,
просвет
енипредприемчивбълг
арин.

Младотурцитевборбасмакедонскитебългари

Споменат
итенаст
роенияист
раховеумладот
урцит
еимвну
шилиполит
ика
обрат
нанаспоразу
мениет
о,съг
ласиет
оибрат
ствот
о.Младот
урцит
епоискалида
обезсилятмакедонскат
абълг
арскаинт
елиг
енция,даяразредятиомаломощят
,
задаст
аненег
одназаобщаборба.Ет
озащот
епочналидаг
онятбълг
арит
етам,
дет
обилисилни,
дасъбираторъжиет
оим,
дазат
варяту
чилищат
аидаподкрепят
дру
гит
е пропаг
анди,кат
огиу
лесняват да от
варят свои у
чилища вмест
о
бълг
арскит
е.Издаденбилзаконпрот
ивсдру
женият
а,забраниливест
ницит
еи
у
нищожили бълг
арскит
е конст
иту
ционни клу
бове,кат
о«националист
ически»
г
незда.Младот
урцит
епоискалиотбълг
арит
едасезапишатвт
ехнит
епарт
иии
даработ
яткат
оот
омани.Бълг
арскит
ебу
йниинедоволниелемент
иединпоедин
почнали даизчезватотг
радовет
еи от
ишли пакв планинит
е.Младот
урцит
е
г
ласу
валиЗаконпрот
ивчет
итеит
ръг
налиот
новодаловяткомит
ите,
даг
исъдят
,
бесятипращатназат
очение.Върналасест
арат
аанархияит
ирания.Освободени
отевропейскит
еофицерииполит
ическияконт
ролт
урцит
епочналидаблокират
бълг
арскит
есела,искали оръжиеотвсички бълг
ари и кат
о не мог
ли да г
о
намерят т
ръг
нали насилст
вено да г
о от
криват
. Извършили се безброй

жест
окост
и и насилия.В т
рит
е македонски вилает
а(Скопски,Бит
олски и
Солу
нски)билижест
окобит
и4793ду
ши,откоит
о74у
мрелиотбой;2000ду
ши
избяг
аливБълг
ария,
адру
ги2000хваналипланинит
еиу
величилиброяначет
ите.
Ест
ест
вено,инст
инкт
ътзасамосъхранениезаст
авилибълг
арит
едау
пот
ребяват
съот
вет
нисредст
ва:почналиат
ент
ати,у
бийст
ва,хвърляненабомбивт
урски
кварт
алиилинапу
бличнимест
а,сраженияспот
ерит
еит
.н.Македонияот
ново
заст
еналаотписъциисеобляласкръвисълзи.
За да сломят бълг
арит
е,т
урцит
е приели предложениет
о на Сърбия,

подкрепено от Ру
сия,да се назначи сръбски владика в чист
о бълг
арскит
е
г
радове Велес и Дебър.Но имало и дру
го средст
во за омаломощаване на
бълг
арит
е:т
урцит
еприемаливсичкит
урскибежанциотБоснаиХерцег
овинаиг
и
наст
анявалимеждуг
ъст
отобълг
арсконаселение,какт
оедновремезаселвали
избяг
алит
еотРу
сият
атариичеркезивБълг
ария.Освент
оват
еулеснявали
емиг
рацият
анабълг
арит
ев Америкаи цели селанаизселенит
ебълг
ари се
заемали отт
урски бежанци.Бълг
арит
е,какт
о сезнае,били на мног
о мест
а
чифлиг
ари,обработ
валиимот
итеисъздавалибог
атст
вот
онат
урскит
еспахии
бег
ове.В последно време обаче поради размирицит
е бег
овет
е обеднели и
почнали да напу
скат чифлицит
е си.Бълг
ари,коит
о били спечелили пари в
Америкаилидру
гаде,искалидаку
пятземиотсвоит
егосподари,нот
урцит
еим
от
казвали.Правит
елст
вот
оку
пувалоимот
ите,давалог
инат
урскит
ебежанци,а
бълг
арит
епропъждало.Товабилоочевиднаполит
икакоят
отрябвалоданамали
бълг
арскот
онаселениеидазасилит
урскияелемент
.ДасеобявипредЕвропа,
че
Бълг
арияибълг
арит
енапразнопрет
ендиратзаМакедония.
Такавървелиработ
итедо1912г
.

МинистерствоГешов— Данев.(
16.I
II.1911–1.VI
.1913г.
)

Независимост
танаБълг
арият
рябвалодасеу
законивът
решно.Товабило
г
рижанадемократ
ическот
о правит
елст
во,алат
о предимно сепот
рудило за
вът
решнат
а орг
анизация на някои клонове в у
правлениет
о.В Народнот
о
събрание били г
ласу
вани важни закони по народнот
о просвещение, по
админист
рацият
а и финансово-
стопанския живот
.За изплащане на ст
ари
дълг
овенажелезопът
нилинииизау
режданенадълг
овет
екъмРу
сия,свързани
снезависимост
та,демократ
ическот
оправит
елст
вонаправилопрез1909г
.два

заемаот82и100милионалева.Тоизработ
ило,внеслоипрокаралопрезXI
V
обикновено народно събрание (
1910 г
.) законопроект за изменение на
Конст
иту
цият
азадасанкциониранезависимост
танаБълг
ария.
По желаниет
о нацаря демократ
и,народняци и прог
ресист
и кат
о най-
силнит
огавапарт
ии,поелизадачат
адасвикатВеликонародносъбрание,зада
сеприематг
отовит
еизменениянаКонст
иту
цият
а.Зат
азицелсеобразу
вало
ново коалиционно правит
елст
во под председат
елст
вот
о на Иван Евст
атиев
Гешов.Презлят
ото(
1911 г
.)било свикано в Търново Пет
о велико народно
събрание,коет
огласу
вало бълг
арскат
а държава занапред да се имену
ва
ЦАРСТВОБЪЛГАРИЯидържавниятг
лаваданосит
итлат
а«царнабълг
арит
е».То
изменилоощеняколкочлена,наКонст
иту
цият
а,откоит
онай-
същест
вениятбил
член17,посилат
анакойт
онацаряседалоправодаправит
айнидог
овории
съюзисчу
ждидържави.
Освент
овасеприеломандат
ътнаОбикновенот
онародносъбраниеда
т
раечет
ириг
одини(
вмест
опет
)иминист
ерст
ват
асеу
величилиот8на10.
Следзакриванет
онаПет
отовеликонародносъбраниест
аналиизборит
е
заXV обикновенонародносъбрание,вкоет
оималимнозинст
воНароднат
аи
Прог
ресивнат
а парт
ия. Двет
е образу
вали коалиционно правит
елст
во под
шефст
вот
онаИванЕвст
атиевГешов.Д-
рСт
.Даневзаелпредседат
елскот
омяст
о
вНароднот
осъбрание.
Вкраяна1911г
.положениет
онамакедонскит
ебълг
аримног
осевлошило.
Мирътвечесмъкаседържал.Ибълг
арскот
оправит
елст
вопосъвет
анаРу
сия
създалот
аенполит
ическиивоенендог
оворсъсСърбияна29февру
ари1912г
.
На2/
14авг
уст1912г
.царФердинандпразну
вал25–г
одишенюбилейнасвоет
о
цару
ване.ПразникътвъвВеликоТърновоминализвънреднот
ържест
вено.Той
сепридру
жавал отг
олеми маневри,за коит
о били свикани на т
риседмично
обу
чениезапаснит
еотИзт
очнаБълг
ария.Маневрит
ест
аналиоколоШу
мен,кат
о

целт
анаманеврит
ебилапревземанет
онау
крепенг
рад.Наюбилеяприсъст
вали
идру
гивойски,
коит
онаправиливеликолепенпарад.
Повсичколичало,чебълг
арскат
авойскасеподг
отвялазавеликодело,
коет
онезакъсняло.

Резюме(
извод)

Независимост
та на Бълг
ария се пост
игнала пост
епенно. В
между
народнит
еси от
ношениядържават
апоследоват
елноизвоюваласвоет
о
мяст
обезподкрепат
анасюзеренаТу
рция.Докат
оту
рскат
адържавапъшкала
подт
ежкиярежим накапит
улациит
е,Бълг
арияполека-
лекавдог
оворит
есис
Великит
е сили се освобождавала от т
ях. По-
сложни и по-
мъчит
елни за
бълг
арскат
адържавнаполит
икабилинароднит
етежнениязаосвобождениена
ост
аналит
епод чу
ждо иг
о бълг
ари и заобединение.Съзнаниет
о занародно
единст
во у народа предхождало у
чредяванет
о на Екзархият
а през 1870 г
.
Екзархият
абилаизразнавъжделеният
ананародазасвободаинапредък.
Бълг
ариост
аналивРу
мънскаДобру
джаивСърбия,
нонай-
мног
оималов
МакедонияиОдринско.Развит
иет
онат
иябълг
ари,
макарбавноимъчит
елно,
но
винаг
и вървяло подир развит
иет
о на бълг
арит
е в свободнат
а държава.
Събу
жданет
онамакедонскиябълг
аринпредизвикалосъперничест
воизависту
съседит
есърбииг
ърци.Сърбия,пот
исканаотАвст
ро-
Унг
арияотсевер,била
т
ласканакъмМакедония.Започналисеу
силенапропаг
андаивъздейст
виепред
ру
скот
оправит
елст
водаизост
авиидеят
азаСанст
ефанскаБълг
ария.Ру
скот
о
правит
елст
во решило Македония да се подели междуБълг
ария и Сърбия и
според т
овасъдейст
вало дасеизпрат
ятсръбски мит
рополит
и вМакедония,
макарчеималот
амбълг
арски.

Въпреки всичко македонскит

е бълг
ари все напредвали и идеит
е за
въоръжени въст
ания у
зрявали.Образу
вал се Външен върховен македоно-
одрински комит
етв Бълг
ария и Вът
решнамакедоно-
одринскареволюционна
орг
анизация.Направилисеопит
изавъст
анияпрез1902и1903г
.Последнот
о
билосериозно,предизвикалонамесат
анаЕвропа.Великит
есилипредприели
реформиранет
онаМакедония,
нопреврат
ътнамладот
урцит
еосу
етилвсичко.
Бълг
ария се възползвала от т
урскит
е безредици и се обявила за
независима(
1908)
.
Младот
урцит
е ст
игнали до ярост
ен шовинизъм и с т
ова още повече
влошилиположениет
онабълг
арит
е.Недоволст
вот
ораст
ялозаст
рашит
елно.

Източници

1.K.Sоl
аrоf
f.LaBul
gar
ieetl
aquest
ionMacèdoni
ene,
1919.
2.S.Radеf
f.LaMacèdoni
eneetl
arenai
ssaceBul
gar
eauXI
X–еsi
écl
e.
3.A.Шопов.Мемоаринамакедоно-
одринскит
ебрат
ства.
4.Таенрапортнабълг
арскот
оправит
елст
во.
5.Докладнапарламент
арнат
акомисия.Т.1,
с.115.
6.В.Радославов.Бълг
ариявсвет
овнат
авойна.
7.И.Е.Гешов.Балканскисъюз.
8.Официални доклади по Македонския въпросотМинист
ерст
вот
о на
външнит
еработ
и.
ЧастI
I:Войнизаобединение

ДялI
:Сближаванеисъюзмеждубалканскитестрани

ГлаваI
:Какбългаритесхващатсвоетообединение

Турскитенаследници

Ту
рскат
аимпериябилаизг
убиласпособност
тадау
правлява.Порадисвоя
мохамедански държавно-
правен мирог
лед и поради неспособност
та си да
възприемановит
еправни,
общест
вениист
опанскиформинаживот
а,т
янемог
ла
дапрекаравекнавъзражданеинапросвет
енабсолют
изъм,откоит
озападнит
е
държавиминаликъм парламент
аризъм,към лично,общест
веноинародност
но
равенст
во.Повечеотст
огодиниевропейскит
еВеликисилиправилибезплодни
у
силия да реформиратот
оманскат
а държава,да я у
крепяти да продължат
полезензат
яхжизненпът
,покойт
осекръст
освалинепримиримит
еиминт
ереси.
Поднат
исканаВеликит
есилису
лтанит
еиздавалихат
ишерифи,хат
иху
маюни,
изработ
вали конст
иту
ции (
1876 и 1908 г
.),подарявали концесии,подписвали
дог
оворииконвенции,новсичкобилонапразно.Парижкиятконг
ресот1856г
.
призналпринципаза«
терит
ориалнат
ацялостнаТу
рция»
,новсепаксу
лтанът
бил наречен «
боленчовек»
.А след кат
опозаповед наВисокат
апорт
абили
извършенибезчовечнит
екланет
авАрмения,вХиос,вБълг
арияпрез1876г
.ив
Македонияпрезразнивремена,су
лтанътбилобявенотГладст
оннесамоза
«
безнадеждноболен»
,ноиза«
червенсу
лтан»
.Тоякървавиболенсу
лтанлежал
на смърт
ния одър и смърт
та му била неизбежна.Наследницит
е му били
христ
ияни;
теочаквалидаполу
чатбог
атонаследст
во.Нобилимног
оираздорит
е,
кат
опривсяконаследст
во,
биливъзможниидопу
стими.Ру
сияиАвст
ро-
Унг
ария

от
давнасмят
алисебесизаполит
ическинаследници.Бълг
ария,Сърбия,Черна
ГораиГърциябилималки,
ноест
ест
венинаследници,
тъйкат
опризавоеваниет
о
на Балканит
ету
рскат
а империя лег
нала върху т
ехнит
е бащинии.Малкит
е
христ
иянскибалканскинародиот
давнаживеелисъссвоит
енационалниидеали
исъзнаниет
онасвоит
еправа,преплет
енизажалостеднисдру
ги.Бълг
арският
народ,койт
о ст
оял най-
близо до цент
ъра на т
урскат
а държава в Балканит
е,
макарнай-
младпосвободат
аси,справедливоразсъждавал,ченикойнеможел
дамуот
немеправот
оидлъжност
тадазапазииобединивсичкикраища,под
т
урскоиг
о,вкоит
оживеелинег
овит
есънародници,проявиливечесъзнаниена
бълг
ари.Мирог
ледътнабълг
арит
ебилоформенмног
опредиОсвобождениет
ои
т
обезвсякашовинист
ичнат
енденция.Младит
ереволюционерибълг
ариоще
през1872г
.съст
авилиосвободит
елнапрог
рамавБу
курещ,
вкоят «
оказвали:Нue,
бълг
арит
е,желаемдаживеемсвсичкит
есисъседидру
жест
вено,аособеносъс
сърбит
еичерног
орцит
е,коит
осъчу
вст
вуватнанашит
ест
ремежи,иру
мънцит
е,с
коит
онашат
асъдбает
ясносвързана,ижелаемдасвържемст
яхфедерацияот
свободниземи.
..Некавсекинародсамрешисвоят
асъдбаикажекъмкойот
дел
насъседажелаедасеприсъедини»
.
Това са съкровенит
е въжделения на бълг
арскит
е дейци от преди
Освобождениет яхнямашовинизъм ипринципътзасамоопределениена
о.Вт
народит
еощет
огаваосвет
явасяснасвет
линат
яхнат
ачист
асъвест
.
Впродължениена35г
одиниследосвобождениет
осибълг
арскиятнарод
слединационалнит
ест
ремежинасвоит
есъседи.А развит
иет
онасвободнот
о
Княжест
во ст
авало под силнот
о влияниенаборбат
а,коят
о сънародницит
ев
Ту
рско водили за ду
ховно-
полит
ическа и ст
опанско-
финансова свобода.
Голямат
а емиг
рация от поробенит
е земи дала в Бълг
ария видни и силни
личност
и,коит
о заели съдийски и професорски длъжност
и,ст
игнали до
минист
ерски пост и въздейст
вували върху бълг
арскат
а полит
ика за

националнот
ообединение.Ицелиятнародбилпроникнатотт
ояидеал.Тойбил
ду
ховнот
о съдържание на нег
овия живот
.Наист
ина,сред младат
а ст
руя на
инт
елиг
енцият
а в свободнот
о Княжест
во се прокрадвало младо
социалист
ическо т
ечение, коет
о живеело повече с наст
роеният
а на
инт
ернационали,проявявалосекат
оопозициянапат
риот
ическот
одвижение,
ког
атот
о избивало в «
пат
риот
арст
во»
,тоест злоу
пот
ребявало с народнит
е
копнежи за свои парт
ийни цели. Ала в мног
о слу
чаи водачит
е на
социалист
ическот
о т
ечение се освобождавали от чу
ждот
о влияние, от
т
есног
ръдия инт
ернационализъм и обяснявали,че не от
ричатот
ечест
вот
ои
нег
оват
ацялост
,защот
осамочрезнационалнот
оединст
воможедасеот
идекъм
между
народнот
о.
Кат
оизключим Великит
едържави,коит
онямалинит
оет
ног
рафски,нит
о
ист
орически права над наследст
вот
о на «
болния човек»
, от ост
аналит
е
наследници христ
иянски държави,всяка имала да полу
чи своя ест
ест
вен и
дост
ат а задача им подсказвала:първо,да се освободят
ъчен дял.Общат
е земи и вт
поробенит оро,да се поделятпо брат
ски,според народност
нот
о
съзнаниенанаселениет
о.Акот
ованеможедасепост
игнезанякоичаст
ис
мног
осмесенонаселение,
дасеобразу яхавт
ватотт ономниобласт
и.Зат
овабила
ну
жнаобачепредварит
елнаразу
мнаспог
одба.Ест
ест
веносесмят
ало,ченай-
първо т
рябва да се спог
одят славянскит
е сродни и брат
ски наследници:
Бълг
ария,
СърбияиЧернаг
ора.
Впродължениена35г
одинибилиправенимног
оопит
идасесближат
Бълг
ария и Сърбия,да се споразу
меятза своит
е права и задължения и да
дост
игнатдоединбрат
скисъюз.Занещаст
ие,инт
риг
итенадру
гит
едържави
разваляливсичко.Кръст
осанит
епрот
ивоположниинт
ересиивлияниянадвет
е
г
олеми монархии Авст
ро-
Унг
ария и Ру
сия не давали възможност за
самост
оят
елно разбират
елст
во междудват
атолкова близки народа.Авст
ро-

Унг
ария,коят
осамаималапрет
енциизаСолу
н,т
ласкалаСърбияощеот1881г
.
към Македониясвярат
а,чераноиликъснощенаселизападнат
аполовинана
полу
ост
ровазаедносъсСърбия,Ру
сиящеобсебиизт
очнат
азаедносБълг
арияи
Цариг
рад.Ну
ждат
аналаг
алаБълг
арияиСърбиядазабравят1885г
.идат
ърсят
сближение. Ру
скот
о правит
елст
во правило у
силия двет
е държави да се
споразу
меят
.През1896г
.князФердинандпосет
илкралАлександърОбреновичв
Белг
рад.На следнат
агодина (
1897)Александър върнал визит
ата.С г
олямо
т
ържест
вобилаот
крит
аотдвамат
авладет
елижелезопът
нат
алинияСофия—
Роман.Едновременно ст
оваг
олеми г
рупи софийски и белг
радски г
раждани
разменилипосещения.Изработ
иласеисеприеламит
ническаспог
одбамежду
Сърбияи Бълг
ариязау
леснениенат
ърг
овият
а.По т
ази спог
одбаг
раницит
е
почт
исепремахвали,апощенскит
еписмасеизравнявалипот
акса:10ст
отинки
заот
воренописмои15зазат
ворено.Ималомоментког
атонесеискалопаспорт
заминаваневСърбияиобрат
но.Минист
ър-
председат
елятд-
рСт
оиловлично
от
ишъл в Цариброд, къдет
о се срещнал с минист
ър Гру
ич, вдиг
нали
мит
ническит
епост
ове,у
нищожилипаспорт
итеиобявилит
ържест
веносвободна
т
ърг
овияисвободнопът
уване.
Всичко т
ова,разт
ревожило Авст
ро-
Унг
ария.Тясмет
наламит
ническат
а
спог
одбавредназанейнит
еинт
ереси.Заданедопу
снедвет
еславянскист
рани
да ст
игнат до съюз под ру
ско влияние,т
я подала на Сърбия нот
а прот
ив
спог
одбат
а с Бълг
ария.Крал Александър се у
плашил,у
волнил ру
софила
минист
ър-
председат
ел Гру
ичи г
о замест
ил сд-
рВладан Джорджович,койт
о
у
нищожилспог
одбат
аиповелавст
рофилскаполит
ика.Авст
ро-
Унг
арияпоискала
да сплаши поради същит
е причини и бълг
арскот
о правит
елст
во,зат
ова
заповядаланасвояпредст
авит
елвСофиядасизаминезаВиена.Д-
рСт
оилов
бил прину
ден да иска извинение и да признае т
ържест
вено «
лег
итимнот
о
влияниенаАвст
ро-
Унг
ариявБълг
ария»
.

Разсърденат
аАвст
ро-
Унг
ариянасочилаАлександъркъмМакедония.Тяг
о
съвет
валадасесближист
урцит
е.Сближениет
ост
анало.Ту
рциядалазаповедда
бъдатпреследванивМакедониябълг
арит
е,ацърквит
еиу
чилищат
аимдабъдат
зат
ворени.ТакаАвст
ро-
Унг
ария,СърбияиТу
рциясеизправилисрещуБълг
ария.
Ру
сияпоискаладасплашиСърбияипосъвет
валакнязФердинанддапосет
икняз
Никит
авЧернаг
ора.Сърбит
епомислили,чеБълг
арияиЧернаг
орасесъюзяват
прот
ивт
яхподзакрилат
анаРу
сия.Правит
елст
вот
обилоат
аку
ваноиВладан
Джорджовичзаг
убил власт
та.Сърбиянапу
сналаТу
рция,върналасепаккъм
Бълг
ария,нонаст
оят
елноискалаотРу
сияМакедониядабъдеподеленамежду
неяиБълг
ария.Исканет
осиподкрепяласобст
оят
елст
вот
о,чеАвст
ро-
Унг
арияя
г
нет
и икономически и ако ненамери изход наморепрезМакедония,щесе
заду
шиилипъкщебъдеприну
денадасеобявизаавст
рийскапровинция.
В Бълг
ария либералнот
о правит
елст
во (
1899–1900 г
.)се опит
ало да
пот
ърсиизходиданамериосновазат
райнаспог
одбамеждуСърбияиБълг
ария.
Правит
елст
вот
оприело,чеМакедонияееднацялостет
ног
рафскаист
опанска.
рябвадасенамеривикономическисъюз,при
Тянеможедаседели.Изходътт
койт
оСърбиящеполу
чивъзможностдасеползу
васвободноотбълг
арскит
е
Черноморскиприст
анища.ОбачеСърбиянесесъг
ласила.Ру
сиябилаприну
дена
даприемесръбскот
огледищезаподялбанаМакедонияиподкрепиласръбският
мит
рополитФирмилияндаот
идевСкопие.

ВоененсъюзнаБългариясРусия
 Правит
елст
вот
онад-
рДаневвидялобълг
арскит
еинт
ересивМакедония
заст
рашени.Минист
ър-
председат
елятот
ишълвПет
рог
радипот
ърсилсъюзс
Ру
сия за защит
а на Бълг
ария.Условият
а били благ
оприят
ни понеже било

у
становено,чемеждуАвст
ро-
Унг
арияиРу
мънияималовоенендог
овор.През
1902г
.ДаневсключилсРу
сият
аендог
овор,
вкойт
осепредвиждало:
1)Акоизбу
хневойнамеждуРу
сияотеднаст
ранаиГермания,Авст
ро-
Унг
ария и Ру
мъния или Ту
рция отдру
га,Бълг
ария т
рябвало да мобилизира
войскит
есиидапомаг
анаРу
сияпоплана,
койт
ощеизработ
иру
скиятг
енерален
щаб;
2)АкоБълг
ариябъденападнат
аотТу
рцияилиАвст
ро-
Унг
ария,Ру
сияще
заст
аневнейназащит
асну
жнот
околичест
вовойски;
3)При благ
оприят
ен изход на войнат
а,ако се намеси Ру
мъния кат
о
прот
ивник,Ру
сияг
арант
иранаБълг
арияДобру
джадодяснот
оуст
иенаДу
нав,а
къмТу
рция—земит
е,предвидениприблизит
елновг
раницит
енаСанст
ефанския
дог
овор(
1878г
.).Принесполу
чливизходнавойнат
аРу
сияг
арант
ирацелост
тана
бълг
арскот
окняжест
во.
Тозит
аендог
овор,непъленот
към полит
ическаст
рана,билскриванот
Сърбиядокат
оуправляваладинаст
ият
аОбренович(
1903г
.).Щом династ
ият
а
била замест
ена от Пет
ър Караг
еорг
иевич,верен прият
ел на Ру
сия,ру
скот
о
правит
елст
восеразколебаловдог
овораиг
опревърналовмърт
вабу
ква.
На20юлиизбу
хналоИлинденскот
овъст
аниевМакедония.Д-
рДаневсе
обърналкъмРу
сия,
нот
ямълчала.На3авг
устДаневсеот
тег
лилиследдвадни
билзамест
енотнародолибералит
еначелосРачоПет
ров.Ру
сиясмят
алат
ова
правит
елст
во за авст
рофилско и още повече си замълчала.За спог
одбат
а
от
носноТу
рция— нит
оду
ма.Товабилединотслу
чаит
е,коит
одоказват
,чее
безполезноеднамалкаст
ранадасключвасъюзсг
олямадържава.Ру
сиявлязла
въввойнасЯпонияизаБълг
арияималасамодведу
ми:
мирит
ърпение.
 През 1908 г
.народолибералит
е били замест
ени от демократ
ическот
о
правит
елст
во начело с Ал.Малинов.В Македония се прилаг
ал план за
реформит
е на Великит
е сили.Ала сърбит
еиг
ърцит
е се обявили прот
ив

реформит
е,образу
валичет
и,пост
игналисъг
ласиепомеждусиинападналис
г
олемисилибълг
арскот
онаселение.Положениет
ост
аналокрит
ичноиМалинов
заедносФердинандот
ишливРу
сиядасеосведомяткакводасеправиида
попит
атдържилиру
скот
оправит
елст
вонадог
овораот1902г
.
Ру
софил,обачеу
мерен,разсъдливинезависимМалиновискал«
даправи
полит
ика»сРу
сияисмят
алчрезт
аядържавадау
влечеизаинт
ересу
ваоще
повече за бълг
арскат
а кау
за западнит
е демократ
ически държави,Франция,
Белг
ияиАнг
лия.Тойвярвал,чет
есаспособнидаразбератидасъчу
вст
вуватна
един пот
иснат и у
нищожаван народ кат
о бълг
арит
е в Македония.Ру
ският
минист
ърИзволскипризналпредМалинов,чеиманаист
инадог
оворот1902г
.,
ноощенеедошълденятзанег
овот
оприлаг
ане.НапразноМалиновдоказвалс
цифривръце,
чебълг
арскот
онаселениевМакедонияиТракияг
ние.Задау
беди
ру
ския минист
ър Малинов обрису
вал бълг
арскит
е национални искания в
приложениенакарт
а.Ког
атозаг
оворилзаТракияиОдрин,
Изволскисвилвежди
иказал:«
Щедокладвамнаимперат
ора»
.Малиновразбрал,чеРу
сиязадържаза
себе си Дедеаг
ач,Одрин и Лозенг
рад.Фердинанд,Малинов и Паприков се
върналиотРу
сияразочаровани.Царятот
ишълсам вАвст
ро-
Унг
арияинасвоя
г
лавапочналдаводиразг
овори.Кат
онау
чилзат
ова,Изволскиведнаречпред
ру
скат
а Ду
ма изказал подозреният
а си към Фердинанд,че от
ива с Авст
ро-
Унг
ария,и добавил:«
Ако Бълг
ариянест
ои мирнаи предприемедейст
вияв
съг
ласиеинасърчениеотнашит
епрот
ивници,ниезаявяваме,чеприеднавойна
т
ящебъдеост
авенанасобст
вениясирискист
рах»
.
Прит
ияу
словияцарФердинандрешилдапроведедру
гаполит
ика.Той
посет
илсу
лтанавЦариг
рад иг
оуверилвприят
елст
во.Веднаг
аслед т
оваи
сръбският крал Пет
ър от
ишъл в Цариг
рад,очевидно за да у
знае какво е
пост
игнат
омеждуБълг
арияиТу
рция.Задабъдеощепо-
вну
шит
елен,Пет
ърси
избрал път през Македония за Цариг
рад. Навсякъде по път
я му било

орг
анизиранонай-
тържест
венопосрещане,задасепокаженаФердинанд,че
илюзиит
емуса напразни.След посещениет
о на сръбския крал при су
лтана
пат
риарх
ът назначил още един сърбин за мит
рополит в Македония (
Велес,
КичевоиДебър)
.Товабилоявенбелег
,чесръбско-
рускиятпроектзаподялбат
а
наМакедониясеизпълняваинасърбит
еедаденаСевернаМакедония.Този
вт
ори у
дар над бълг
арит
е в измъченат
а ст
рана възбу
дил до крайност
македонскит
е среди и комит
етит
е.Развълну
вал се целиятбълг
арски народ.
Вест
ницит
е писали за насилст
венот
о закриване на бълг
арскит
еучилища,
преобръщанет
о набълг
арскит
еобщини в сръбски,г
онениет
о набълг
арскит
е
свещеници и първенци.Свикани били мног
олюдни мит
инг
и и се от
правили
прот
ест
идоевропейскит
есили.

ВъстаниевАлбания

Ву
стремасидавъзродятизасилятот
оманскат
адържавамладот
урцит
е
започнали от Албания,в севернат
а част на коят
о Авст
ро-
Унг
ария се била
прог
ласилазапокровит
елнакат
олицит
еалбанциивъвеждаласвоякат
олическа
ку
лту
ра.Младот
урцит
ерешили дапривържатАлбанияпо-
здраво към Велика

от
оманияипредписалинаалбанцит
едау
пот
ребяватнавсякъдет
урскат
аазбу
ка,
даплащатдържавнит
еданъциидасеподчиняватнаобщит
еимперскизаконии
съдилища.Обачеалбанцит
е,несвикналидабъдату
правляванисчу
ждизаповеди,
непризнаващидру
гизакониосвенсвоит
еродовииплеменниобичаи,живеещи
вековебездаплащатданъциот
казалидасеподчинят
.Теизпъдилиизпрат
енит
е
отЦариг
рад съдииипод ръководст
вот
онасвояг
лават
арИсаБолет
инац се
вдиг
налисоръжиевръкапрот
ивт
урскит
евласт
и.Цариг
радскот
оправит
елст
во
изпрат
иловоенничаст
идау
смирятвъст еалбанци,нареченимиридит
аналит ив
Шкодренско и Мет
охийско,обаче разбили войскат
а.Ст
анало ну
жда да се
изпрат
ятмног
оту
рскивойнициидорисамвоенниятминист
ърШевкетпашада
от
иденамяст
ото.Следу
морит
елнипоходииг
олемит
урскижерт
вимиридит
ите
билипобеденииизт
иканивЧернаг
ора.

ВойнамеждуИталияиТурция

В същот
о време нова беда връхлет
яла Ту
рция.Ит
алия поискала от
Порт
ата да й от
стъпи област
та Триполит
ания в Африка.Кат
о не полу
чила
исканот
осдобро,Ит
алияобявилавойнаипрат
илафлот
атасивг
р.Триполи
(
1911г
.).Товаст
аналосъссъг
ласиет
онаАвст
ро-
Унг
ария.Заданепоискати
малкит
ебалканскидържавинещоотТу
рция,Ит
алияот
правилависокомерно
посланиедовсичкибалканскихрист
иянскидържавидаг
иувещаваидоридаг
и
заплашвадаст
оятмирни,защот
овойнат
азаТриполит
аниянезасяг
алат
ехнит
е
инт
ереси.Ит
алианскат
афлот
анападналаДарданелит
е.Топовнит
егърмежисе
чу
валичакдоБалкана.Билообичайноког
атонякоясъседнадържававземаот
Ту
рция земя и дру
гит
енаследници да поискатда разширятт
ерит
орият
а си.
Авст
ро-
Унг
арияприсъединилапрез1908г
.БоснаиХерцег
овина,сег
аИт
алия

посяг
ала да г
рабне Триполит
ания.Ест
ест
вено и т
рит
е балкански държавици
(
Гърция,СърбияиБълг
ария)можелидапоискатнещоотст
арит
есит
ерит
ории,
нопорадизавистисъперничест
вонеу
спелидасесъг
ласяеднасдру
га,авсяка
засебесиобявила,чещест
ои«
неу
трална»спог
решнат
анадеждадаполу
чи
даромнещоотт
урцит
е.Амладот
у енесескъпилинапразниобещания(1).
рцит
Съюзнабалканскитедържави

Презмарт1911 г
.кабинет
ътГешов – Данев направил нови опит
и за
споразу
мениесъссъседит
е.ИГешов,
иДаневсеславиликат
оискрениру
софили,
у
годни на сляванофилскит
е кръг
ове в Ру
сия.Тяхнат
а коалиция предст
авяла
заможнит
еслоевенабълг
арскиянарод,койт
оималзалозу
нг«
миризаконност
»
вст
ранат
аипълнавяравосвободит
елкат
азадост
иганет
онанароднияидеал.
Наист
инаофициалнат
ару
скаполит
икавечебиланару
шилазавет
итенаЦаря

Освободит
елзаСанст
ефанскаБълг
ария,
защот
овечеприелавМакедониядвама
сръбскимит
рополит
и,аиру
скит
еконсу
лииаг
ент
итамявнодържалист
ранат
а
на сръбскат
а пропаг
анда. Но т
ова не от
чайвало народно-
прог
ресивнот
о
правит
елст
воГешов—Данев.Кат
оизразит
елнанаст
роеният
анару
софилит
ето
смят
ало,
чещевърнеРу
сияотт
ованейноот
стъплениеичрезеднаправолинейна
славянскаполит
икащеспечелизаБълг
арияпълнот
оразположениенару
скит
е
държавнимъже.Вереннасвояпринцип«
сРу
сияданеправиполит
ика»
,д-
р
Данев посет
ил няколко път
и ру
ския двор,въздейст
вувал на бълг
арскат
а
полит
ика;у
бедилицарФердинанддасеобърнекъм Белг
радзаспог
одбапо
Македония,
въпрекивсичкинесполу
чливиопит
ивминалот
о.
Ру
скат
адържавнаполит
икасеподг
отвялазабъдещат
аголямавойнав
Европа.ЗаданебъдезаваренаслабанаБалканит
етясипост
авилазазадачапри
каквит
оидабилоу
словиядасближиБълг
ариясъсСърбияидаобразу
ваотт
ях
един славянски блок.Към нег
онебило мъчнодасеприсъедини и малкот
о
черног
орско княжест
во,макар крал Никит
а Черног
орски да не бил в добри
от
ношенияскралПет
ър.Нат
озисъюзотт
риславянскидържависевъзлаг
ало
дазадържабилоТу
рция,билоАвст
ро-
Унг
ариявпървит
еднинаГолямат
авойна,
докат
о ру
скит
есили бъдатизведени набойнит
етеат
ри.Напърво времене
можелокъмсъюзадасеканинит
оРу
мъния,
нит
оГърция.Ру
мъниябилавсъюзс
Авст
ро-
Унг
ария,
аГърциясеръководилаотроднинит
енакайзерВилхелмI
I.
Ит
ъй,накоалиционнот
оправит
елст
воГешов— Даневбилосъденода

разрешисъдбоносниявъпроскат
осъздадеБалканскисъюз.Обст
оят
елст
ват
а
у
леснявалит
акаваполит
ика.През1911г
.вАлбания(
Мет
охияиШкодра)
,вНови
ПазариКосовополесевълну
валиалбанцит
е;вАрабия(
Йемен)—арабит
е;между
Ту
рция и Ит
алия имало война,ав Македония селеелакръв.Младот
урцит
е
виждали,чеимперият
агориотчет
ирит
екраищаибилисилноразярени.Зада
смажатмакедонскот
онаселениет
еобразу
валисвоичет
ииг
ихвърлилисрещу
бълг
арит
е.Започналоу
жасноизт
ребление.Заняколкомесецабилиизбит
и19
бълг
арскивойводи,67чет
никаимног
обилиранени,аотнаселениет
обезброй
мъжебит
и,зат
варяни,мъчени,съдениизат
очавани.Борбат
асеожест
очила.
Раненит
е бивали изост
авени без всяка медицинска помощ. Заради
обезоръжаванет
овсичкидомовесепрет
ърсвали,мъжеиженибилиизт
езавани.
Хорат
аотпог
раничнит
еселат
ърселиспасениевБълг
ария.
Ужаснот
оположениенамакедонскот
онаселениест
игналодознаниет
она
общест овЕвропа.Балканскияткомит
вот етвЛондониздалследнияманифест
:
«
Сведеният
аниотМакедониясасърцераздират
елни.Мъжет
есаподложенина
бойиизт
езаниядосмърт
.Момииженисесквернят
,ст
опанст
вот
онаселянит
есе
разорява.Никой вечесериознонеработ
и земят
а,защот
онезнаедали кат
о
излезенаработ
авполет
ощесевърневечерт
авдомаси.Власт
тасеот
нася
безчу
вст
веноиспрезрениекъмоплакваният
анапост
радалит
е».
Брит
анскит
е епископи и дру
ги видни личност
и в едно събрание,под
председат
елст
вот
онаКент
ърберийскияархиепископна25яну
ари1912г
.решили
даизпрат
ятдосу
лтанаипарламент
аследнот
описмо:«
Заду
шаваненавсяка
полит
ическа свобода; у
жасни мъчения при обезоръжаванет
о; безчовечно
прилаг
аненабезмилост
ензаконзаразбойничест
вот
о,прикоет
осемейст
вот
о,
роднинит
еисъседит
енавъст
аникабиватзат
очаванииог
рабвани;върлу
ванена
т
урскичет
и,ръководениотт
урскиофицери;насилническиизборизанародни
предст
авит
ели — всичко т
ова показва,ченяма нищо по-
тежко отживот
ав

Македония»…
Бау
чър, бележит кореспондент на в. «
Таймс» написал: «
Никог
а
положениет
о в ЕвропейскаТу
рциянеебило по-
грознои по-
обезпокоит
елно.
Вът
ревЦариг
рад—раздори,
впровинцият
а—анархияит
репетсредраит
е.Всеки
денст
авату
бийст
ва,
арест
и,обири,
побоищаимъчения»
.
Младот
урцит
е не признавали,че плачевнот
о положение се дължи на
т
яхнат
ауправа.ТепрякообвинявалиБълг
ария.Солу
нскиятвалияКязим бей,
койт
оминавалзаблаг
оразу
мент
урчин,
публичног
оворил,
чеМакедониянямада
сеу
миридокат
онесесмажеиобезвредиБълг
ария,вкоят
оималинадеждаи
у
пованиет
урскит
ебълг
ари.Младот
урскит
евест
ницисъщоподдържали,чепри
силнаивъоръженаБълг
ариямирвМакедонияиТракиянямадаима.Товане
били г
оли закани.Тесепридру
жавали своенни приг
отовления.В Одринско
почналадасесъсредот
очававойскаподпредлогзаманеврикаквит
оТу
рция
анебилаправила(2).
никог
Таковабилоположениет
о.Миролюбивот
оправит
елст
воГешов— Данев
билобезсилнодаспредвижениет
онамакедонскит
ебълг
арикъмсвободат
а.От
дру
гаст
ранабилоневъзможнодасепот
искатвът
ревст
ранат
асимпат
иит
ена
народакъмбрат
ароб.Нег
оду
ваниет
овБълг
арияпрот
ивт
урцит
есеу
величавало,
всичкисевълну
вали,апат
риот
ическот
онаст
роениесепревръщаловъввоенен
екст
аз.
Така войнат
а приближавала неу
молимо и безвъзврат
но.Ту
рцит
е вече
приг
отвили 100 000 войници в Одрин(3).Махму
д Шевкетпашаказвал,чему
т
рябвамалковремедаподг
отвивойска,способнадарешимакедонскиявъпрос
вСофия.
 В т
оя момент минист
ърът на външнит
е работ
и на Авст
ро-
Унг
ария
направилнаВисокат
апорт
априят
елскопредложение:т
урскот
оправит
елст
во
само,безвсякачу
жданамеса,дасъздадеадминист
рат
ивниавт
ономниединици

отсвоит
еевропейскивладения,кат
озапочнеотАлбания.Ту
рцит
енеприели
съвет
а.Прот
ивнег
осеобявилииВеликит
есили.Бълг
арскот
оправит
елст
восе
опит
алоощеведнъж направодасеспоразу
меесПорт
ата,нообещаният
ана
великиявезирбилимног
обезсъдържат
елни.
Между т
ова свирепият пу
кот на бомбит
е в Македония разбивал и
последнит
е надежди за мир.На 20 ноември избу
хнала адска машина на
железопът
нат
а линия междуДойран и Демир Хисар.Локомот
ивът и мног
о
ваг
онибилиповредени,началникътнавлакаидвамаслу
жeщиу
бит
и,аоколо20
ду
ширанени.Същиятденкъм 6часавечерт
аблизоприг
араВелесизбу
хнала
дру
гаадскамашина,коят
обилаост
авенаотреволюционерведначант
а.На
дру
гияден21ноември(
4декември)вг
р.Щипприджамият
аизбу
хналабомба,
у
битбилединт
урчин,
3ту
рчет
атежкоранении23ду
шилекоранени.Озверенат
а
т
урскат
ълпа,въоръженасреволвери,секирииножовенападналабълг
арит
е,
дошливг
радапорадипазарнияден,у
била30ду
ши,наранила373иог
рабила
всички,
коит
оималипариилиценнаст
ока.

СъюзмеждуБългарияиСърбия

Минист
ър-
председат
елятИванЕвст
атиевГешовпращалт
айноняколко
път
ивБелг
радТеодорТеодоровдапрег
оваряинакраяот
ишълличноданаправи
последни у
силия.Ру
ският посланик в Белг
рад Харт
виг наст
оял пред д-
р
Милованович,сръбскияминист
ър-
председат
ел,дабъдеот
стъпчив.Следг
олеми
родилнимъкинай-
сет
необщот
осъг
ласиесепост
игнало.Близкат
азадачабила
от
бранит
еленсъюзсрещуТу
рцияиАвст
ро-
Унг
ария;далечнат
а— освобождение
на Новопазарско,Косово,Македония и Тракия.Новопазарско и Косово се
определялизаСърбия,ТракияизаБълг
ария,Македонияиилиавт
ономна,или

поделенамеждуБълг
арияиСърбияит
отака,чепо-
голямат
ачастдаост
анеза
Бълг
ария.Миловановичкат
егоричноот
хвърлилавт
ономият
а.Гешовсесъг
ласил
заподялбат
а,носрезерви.Съюзътбилт
аенибилподписанна29февру
ари(
13
март
)1912г
.Къмг
лавниядог
оворпослебилиприбавенит
айнивоенниспог
одби.
Зат
оясъюз,
какт
оизавоеннит
еспог
одби,
щег
оворимподробнопо-
нат
атък.

СъюзсГърция

СледсъюзасъсСърбиябълг
арскит
еполит
ицисеобърналикъмГърция.И
ст
ая ст
рана прег
овори се водили още от 1909 г
.Първот
о сближение се
пост
игнало на църковна основа.Гръцкият минист
ър Золокост
а обещал да
ходат
айст
вува пред Цариг
радскат
а пат
риаршия да вдиг
не схизмат
а над
бълг
арит
еот1872г
.Запръвпътфенерскат
апат
риаршияиБълг
арскат
аекзархия
сесъг
ласилидадейст
вуватсолидарнопредПорт
ата.Теподалиобщиисканиядо
т
урскит
еминист
ридапазятдаденат
апо-
раносвободанау
чилищат
аицърквит
е,
даоблекчаватвт
урскат
авойскахрист
иянскит
евойницивъввръзкасезикаи
религ
иознит
еим ну
жди.Привт
орат
аобщаакцияидвет
ецърквиизвършили
зау
покойни слу
жби по слу
чай падналит
е жерт
ви — мъченици в Щип след

избу
хванет
онабомбат
а.
Прег
оворит
есг
ръцкот
оправит
елст
вовървелит
върдему
дноидог
оворът
билподписанедвана16/
29май1912г
.Ит
оясъюзималот
бранит
еленхаракт
ер,
предвиждалвзаимнапомощ,акоТу
рциябезпредизвикваненападнееднат
аили
дру
гат
аст
рана.Двет
едържависезадължавалидаживеятмирнопомеждуси,
да
покровит
елст
вуватсобщидейст
виясънародницит
есивТу
рскоидау
лесняват
конст
иту
ционнот
о развит
ие на От
оманскат
а империя.И по т
оя съюз ще се
върнемпо-
късно.

СпогодбасЧернагора

Сърбиянежелаеладапрег
оварясЧернаг
ора.Бълг
ариясезаеласамада
сеспог
одисНикит
а,койт
оизпълнявалст
рог
озаръкит
енару
скияцар.«
Щом
съюзътмеждуБълг
арияиСърбиясеодобряваотРу
сия,
одобрявамг
оиазказал
кралНикит
аидобавил:
Дорибезвсякакъвдог
овориподпис.
»Ит
ъй,
бълг
арскот
о
правит
елст
воу
стносеу
говорилосчерног
орскот
о,чевслу
чайнавойнасАвст
ро-
Унг
арияилисТу
рция,щепомаг
аиЧернаг
орас30–40000ду
шивойници.Черна
г
оранямалапаризамобилизацияиБълг
ариясезадължиладаиплащапо1лев
дневнозамобилизиранвойник—35000дневнозат
римесеца(
около3милиона)
.
Ст
иясъюзибълг
арскот
оправит
елст
воГешов— Даневсенадявалода
(
4)
посрещнеблаг
оприят
носъбит
ият
а.
МожелалиБълг
ариядаизбег
нет
иясъюзиидачакасъсскръст
ениръце
предст
оящит
е бу
ри?Очевидно не.Македонскит
е революционери не слу
шали
никог
о и нямало да прекрат
ят ат
ент
атит
е.Съчу
вст
виет
о на македонскит
е
емиг
рант
иинабълг
арскиянародкъм пост
радалит
енеможелодасеот
слаби.
Напрежениет
ощялодапродължаваисъбит
ият
анемину
емодаследватсвоя

лог
иченпът
.Акомиролюбивот
оиру
софилскоправит
елст
воГешов—Даневбисе
от
тег
лило,щялодаг
озамест
ивойнст
веноит
огаваБълг
ариябисенамерила
сама пред явнат
а опасностотст
рана на Ту
рция,коят
о със съу
част
иет
о на
Германия,Авст
ро-
Унг
ария,аможеби наРу
мъния,СърбияиГърциящялада
нападнеБълг
ария.Държават
анинеможеладаразчит
анасъюзасРу
сияот1902
г
.,защот
ору
скот
оправит
елст
вост
елег
рамаот8юли1911г
.гоану
лиралои
защот
онамесат
анаРу
сиясоръжиеозначавалоевропейскавойна.АРу
сияоще
небилаг
отовазанея.

Опасност
та от т
урско нападение можела да се от
ложи само ако в
Бълг
ариявласт
тасепоемеотавст
рофилскоит
уркофилскоправит
елст
во,коет
о
бибиловсъст
ояниедасеспоразу
меесмладот
урцит
е,дапот
ушинароднот
о
възбу
ждение,
дапрекрат
ивоплит
енамакедонскат
аемиг
рацияидау
нищожиили
понеобу
здаемакедонскит
екомит
ети.Обаченаличнит
есилинапарт
ийнит
егру
пи
в XV обикновено народно събрание,избрано през1911 г
.не давали т
акива
изг
леди.
Некаощет
укот
бележим,
чеРу
сия,
макардасъздалаБалканскиясъюз,
не
желаелат
ойведнаг
адапочневойнат
а.Съюзътбилорг
анизиранотнеязада
възпираТу
рцияиАвст
ро-
Унг
ария,
акот
ерешатдау
скорятсъбит
ият
а,коит
обиха
довели до обща война(5).Въпреки т
ова балканскит
е съюзници вървели към
въоръженконфликт
.Бълг
ариясеносиланаст
рашнит
евълнинанег
оду
ваниет
о.
ИСърбия,
макаробщест
венот
онаст
роениет
амдабилопо-
слабо,
неможеладасе
сдържи,защот
оследзаг
убат
анаБоснаиХерцег
овинасръбскот
оправит
елст
во
себоялоданеизг
убиНовопазарскоиКосово,къдет
окакт
ощевидим,Авст
ро-
Унг
ариявечеу
стройвалаавт
ономнаАлбанияподсвойпрот
ект
орат
.

ГлаваI
I:1912г.Балканскаилиосвободителнавойна

Предвестници

Войнат
аепоследенинай-
върховенарг
ументнаеднадържаваилиедин
народ,койт
озащит
авасвоет
опот
ъпканоправо.Войнат
аевелико,ноопасно
начинание,коет
оимасъдбоноснипоследици.Тязависинесамоотналичнит
е
ст
опанскиимат
ериалнисили,ноиоткачест
вот
онау
мовет
е,коит
ояръководят
.

Ист
орическит
е събит
ия,каквит
о са войнит
е,са сблъсъци на икономически,
ду
ховни,общест
вено-
националниидържавнисили.Успехпост
игапредимнооня,
койт
онаправипо-
малког
решки,койт
онай-
вярносхващау
словият
анаборбат
аи
т
очнопреценяваразмераиначинанадейст
виет
о.Всекимоментимасвоет
о
същест
венозначение.
Ит
ъй,войнат
анаБалканит
еприближавала.Нейнит
епредвест
ницивече
билиналице.
Презпролет
та на 1912 г
.албанцит
е миридит
и и малисори от
ново се
разбу
нту
вализадазапазяталбанскот
осиписмоичет
мо,
дазадържатст
арот
оси
праводаносяторъжиеисвободат
адау
реждатсамиживот
аси.Визпрат
енат
а
срещу т
ях т
урска войска също избу
хнали размирици,особено в бит
олския
г
арнизон,койт
о наброявал 12 дру
жини.Мног
о офицери и войници албанци
миналинаст
ранат
анасвоит
есънародници.Ту
рскат
авоеннасиласеразложила.
Презюли10000разбу
нту
валисеалбанциотКосовополеслезливСкопие,
заели
г
радаиосвободилизат
ворницит
е.ОтСкопиеалбанцит
епот
еглиликъм Велеси
Тет
ово.Исканият
аимбили:дасесвалиправит
елст
вот
овЦариг
радидаседаде
подсъдзанару
шениеназаконит
е.
На19юли(
1авг
уст
)бълг
арскит
евъст
аницихвърлилидвебомбинадва
пазаравг
р.Кочаниотбомбит
епост
радали10ду
ши.Двадесетмину
тислед
експлозият
а,т
урскат
авойскаобкръжилаг
радаиблокиралау
лицит
е.Частот
войскат
а и башибозу
ци нападнали мирнот
о население,посекли 39 бълг
ари,
ранилит
ежко50,ог
рабили273.Раненит
еост
аналибезмедицинскапомощ исе
наложило с г
олеми мъки да се прат
ят от Бълг
ария лекари и превързочни
мат
ериали.Ат
ент
атит
ест
аналиобикновеноявление:железопът
нилинии,г
ари,
влакове,правит
елст
вени здания — всичко било в опасност
.След петдни в
Берана(
Албания)
,ана14/
27авг
устИсаБолет
инацпровъзг
ласилсавст
рийска
подкрепаалбанскат
аавт
ономиявМит
ровица.Наст
ъпилат
аанархиядовеладо

г
олеми вълнения.Бълг
арияклокочилаотнег
оду
ваниезакланет
атавЩип и
Кочаниизаобезоръжаванет
о.Сърбиянег
оду
валаоталбанскот
одвижениев
НовиПазариКосово.
Бълг
арскот
оправит
елст
восвикалозапаснит
еотсевероизт
очнаБълг
ария.
Вст
аналит
еманевриоколоШу
менседемонст
риралопревземанет
онау
крепен
г
рад.Техническит
евойскисислу
жилиспривързанбалонзанаблюдение.
На2/
14авг
устцарФердинанд,какт
оспоменахме,навършил25г
одини
цару
ване.Тойнаредилдасеу
строятвст
арат
аст
олицаВеликоТърновог
олеми
т
ържест
ва.Минист
ерскиятсъветмуподнесълдокладзанапредъканаБълг
ария
през изт
еклия период.Празненст
вот
о завършило с мног
оброен парад на
войскат
а,койт
о направил силно впечат
ление на присъст
вуващит
е чу
жденци.
Всекидосет
ливчовекразбирал,
чесег
отвинещо.
Ичасътнавеликит
есъбит
иянаст
ъпил.
Съюзенит
ебалканскидържависеспоразу
мели,ченаболелит
евъпроси
веченемог
атдасерешатпомиренначин.Тридесетипетг
одинит
етърпелии
напразноочаквалиотПорт
атадаприложичлен23отБерлинскиядог
овор,кат
о
дадеавт
ономнинаредбинавладеният
асивЕвропа.Всичкилег
алнисредст
ва
билиизчерпани.Съюзницит
еуведомилиВеликит
есилизат
овасъст
ояниена
работ
ите.Бълг
арскиятпълномощенминист
ървРим Димит
ърРизов,родом от
Македония,поддръжникнарешит
елнит
едейст
вия,съобщилнару
скияпосланик
т
ам следнот
о:«
АкоПорт
атавнай-
скоровременевъведекоренниреформив
Македонияиненазначиу
правит
елхрист
иянин,нашет
оправит
елст
вощебъде
прину
денодаобявивойнанаТу иначещеизбу
рция, хнереволюциявБълг
ария»
.
Причини

Ит
ака,
положениет
овОдринскоиМакедонияотредг
одинибилот
олкова
влошено,чест
авалонет
ърпимоиразрешениет
омусеналаг
аловнай-
крат
ко
време,
защот
о:
1)Всяка г
одина бълг о население намалявало по брой,поради
арскот
пост
оянниу
бийст
ва,
масовикланет
а,изселвания,
прог
онваниявАмерикаидру
ги
ст
рани.

белпонародност
2)Гу ,защот
оподзакрилат
анат
урскат
авластг
ърции
сърбинепрекъснат
оот
късвалисемейст
ва,
общини,
селаиоколииотбълг
арскат
а
църковнаобластинасилаг
иприсъединяваликъмсвоит
епропаг
андниг
незда.
падало икономически поради пост
3)От оянно безпокойст
во,липса на
свобода,средст
ва и възможност да работ
и занаят
ите и малкат
а си земя;
бедност
тапрог
ресивносеу
величавала.
4)Линеелоичезнелобезсиг
урностнажилищеиличнасвобода.
През последнит
егодини налет
ели по т
ия земи арнау
ти,башибозу
ци,
преселницимохамеданиотБоснаиХерцег
овина;неост
аналбълг
аринмъж не
ог
рабен,
нег
лобяван,
нест
есняванвдомаилиимот
аси,
небиткат
окомит
а.
Всекидневнит
енасилия,у
бийст
ваи г
рабежи възбу
ждали македонскат
а
революционнамладеж инедаваливъзможностдасечакаосвобождениет
она
Македонияпомиролюбивпът
.Нет
ърпимот
оположениедовелодоат
ент
атит
е,
коит
о още повече у
величили злочест
инат
а на раят
а.Може да се каже,че
ически войнавечеимало(6).Ту
факт рцит
е,у
преквани отВеликит
есили,чеса
неспособнидавъведатредиреформи,
скоит
одау
мирятст
ранат
аси,
решили,
че
Бълг
арияепричинат
азат
ехнит
еглавоболия,
чевсичкощесеу
мири,
щомт
ябъде
бит
аиот
слабена.Ет
озащот
епочналидасег
отвятзавойна.Великит
есили
задържали няколко път
и младот
урцит
е,коит
о наст
оявали да наст
ъпят в
Бълг
ария.Чест
ите маневри,извършвани около Одрин под командат
а на
г
ерманскит
евоенниинст
рукт
ори,
показвалинамереният
аим.

Целнавойната

Правит
елст
вот
о,коет
одържалов г
олямат
айнасключенит
есъюзи,не
ръководилообщест
венот
омнение,аг
оост
авилосамодаседосеща,даг
адае
каквощесевършиикаквацелт
рябвадасепост
игасвойна.Пополит
ически
съображения от между
народен характ
ер правит
елст
вот
о показвало,че не
дейст
вувапосвояинициат
ива,асеносиотнароднат
авълна,отлог
ичнияходна
събит
ият
а.Нот
одавалодасеразбере,чеБълг
ариянеесама,чеимат
рима
съюзника.Товарадвалоедначастотобщест
вот
о,ноотдру
гапородилоред
съмненияипит
ания.Хорат
асправосеинт
ересу
валивъзоснованакаквое
ст
аналаспог
одбат
а,койотсъюзницит
екаквощеправи,
докъдещеот
иде,
какще
сесвърширабот
ата,
нямалидасепоявятнесъг
ласия.
Алавсичкит
иясъмненияивъпросит
рябвалодасезаг
лушатидасе
помислинай-
доброт
о:т
урскат
асилаит
урскат
авластт
рябвалодасеот
странятот
Балканския полу
ост
ров. От
оманит
е дошли т
ук преди 560 г
одини кат
о
завоеват
ели и сег
а т
рябвало да си от
идат
. Балканит
е принадлежат на
балканскит
е народи.Новопазарско,Косово поле,Македония,Епир и Тракия

искатсвобода.Товабилопърват
азадача.Вт
орат
абила,какщесепост
ъпис
освободенит
еземиит
яизмъчваламислещит
еумове.Правит
елст
венит
еорг
ани
оваимасключенидог
давалидасеразбере,чезат оворисъссъседит
е.Това
у
спокоявало народа.Всеки си мислил,че в т
ия дог
овори сиг
урно всичко е
предвидено.Колкот
осеот
насядоМакедония,общест
вот
овярвало,чет
яще
бъдеобявеназаавт
ономнаобласт
.И наист
ина,съюзнит
ебалканскидържави
били изработ
или проектзa реформиране на т
урскит
евладения в Европа на
авт
ономниначала,
съг
ласночл.23отБерлинскиядог
овор.Тозипроектг
ласял:1)

ЕвропейскаТу
рциясеразделянаадминист
рат
ивниавт
ономниединици,според
народност
ите,коит
огинаселяват
;2)вцент
ъранавсякат
акаваобластщеима
у
правит
ел швейцарец или белг
иец и област
но събрание, избирано по
пропорционалнат
а сист
ема с ог
лед на народност
ите;3)военнат
а сила от
христ
ияни и мохамедани ще бъде с началници христ
ияни; 4) ще има
жандармерия,у
строена по европейски образец от швейцарци и белг
ийци с
одобрениенаВеликит
есили;5)свободанаобразованиет
о,словот
о,печат
аи
събраният
а;6)привеликот
овезирст
вощесеу
чредиВисш смесенсъвет
,койт
о
ще ръководи и наблюдава въвежданет
о на реформит
е;7)посланицит
е на
Балканскит
едържавивЦариг
радщеиматвърховнияконт
рол.
Посъщест
вот
овабилоот осифедерат
личназавремет ивнанаредба,но
коят
онеискренобилапредложена,исеот
хвърлилаотПорт
атабездоридасе
вземеподвнимание.

Мобилизация

Задададатсилананот
ата,скоят
овъзнамерявалидапредст
авятна
Порт
атаг
орнияпроект
,балканскит
есъюзницирешилидаобявятедновременно

мобилизацияподпредлогзаманеври.Товаст
аналона17/
30септ
ември1912г
.В
продължениена12днимобилизацият
абилаизвършенаивойскит
евг
олямат
а
сичастсъсредот
оченинаг
раницит
е.На30септ
ември(
12окт
омври)съюзенит
е
правит
елст
ва подали на Високат
а порт
а нот
а във форма на у
лтимат
ум и
предложилипроект
азапреу
стройст
вонаевропейскит
ейвладения.Ту
рцияв
самомнениет
о си кат
о велика империя,смет
нала,че довчерашнит
е нейни
подвласт
нинародиивасалнидържавинемог
атдайдавату
лтимат
ивнинот
ис
проект
изареформи.Тяоценила,чеедост
атъчносилнадаприемевоеннот
о

предизвикат
елст
во.Зат
ова веднаг
а от
хвърлила нот
ата и проект
а,обявила
мобилизациянавойскит
есивЕвропаиАзияиизвикалапосланицит
есиот
ст
олицит
енабалканскит
едържави.Товавечеозначаваловойна.НоПорт
атанея
обявила,защот
о не била още г
отова и за да спечели време поискала
посредничест
во на Великит
е сили.Те й от
говорили,че т
рябва да задоволи
съюзницит
е.
Балканскит
есъюзницинепожелалидачакат
.На5/
18окт
омвриведини
същдент
еобявиливойнанаТу
рцияиминалиг а(7).
раницат
Царскиманифестизвест
илт
овасъбит
иевБълг
ария:
«
ОтвъдРилаиРодопит
енашит
ебрат
япокръвиповяранебяхачест
итии
доднес,
35г
одиниследнашет
оосвобождение,
дасесдобиятсъссносенчовешки
живот
.Всичкиу
силия,
направенизадост
иганенат
аяцел,
какт
оотВеликит
есили,
т
ака и от бълг
арскот
о правит
елст
во,не създадоха у
словия,при коит
отия
христ
иянидасерадватначовешкиправаисвободи.Сълзит
енабалканскияроб,
воплит
е на милионнот
о христ
иянско население не можеха да не покърт
ят
нашит
есърца,
сърцат
анат
ехнит
ееднородцииедноверци.
Бълг
арскиятнародсиспомняпророческот
ословонаЦаряОсвободит
ел:
«
Свет
отоделот
рябвадасеизкарадокрай»
.Анархият
авт
урскозаплашваи
нашиядържавен живот
.Ху
маннит
еи христ
иянски чу
вст
ваналаг
атсвещения
дългдасепомог
ненабрат
ята,
коит
озаплашваизт
ребление.
Редомизаедноснасщевоюватпрот
ивобщиянеприят
елзасъщат
ацел
войскит
енасдру
женит
есБълг
ариябалканскидържавиСърбия,ГърцияиЧерна
г
ора»
.
Популярностнавойната

Македониянеможелаповечедаост
анепод т
урскоу
правление,чет
я
моралнобилаизраснала,
чеидеит
езаполит
ическасвобода,
заг
ражданскиправа,
занационалносамоопределениест
аналидвижещасилазацялот
онаселение,в
т
ованикойнесесъмнявал,
нит
одоричу
жденцит
е.
Пит
алосесамопокойначинщесест
игнедосвободат
а— сдълг
ияи
почт
ибезнадежденпроцеснареформит
е,наеволюцият
аимирнит
еспог
одби,

каквит
о поддържали и препречвали Великит
е сили,или по бързия,ала
небезопасенначин;т
ебилипрот
иввойнат
аизобщоипопринципкат
ост
рашно
злозанародит
еиосвент
оваконкрет
нопосочвалиредопасност
и,коит
омог
атда
последватотнея.Либералит
еотвсичкиг
рупибилирешит
елнозавойнат
а,кат
о
сиг
урносредст
во,коет
оокончат
елнощерешивъпроса.Полит
ическимъжев
мног
о ст
атии доказвали,че е наст
ъпил вече момент
ът да се прибег
не до
оръжиет
о.Правит
елст
вот
оотнародняциипрог
ресист
ивначалот
онасвоет
о
у
правлениебилорешит
елнонаст
ранат
анамиролюбивот
отечение,нопослесе
ог
ъналопредпу
бличнит
епроявинаобщест
вот
овползанавъоръженат
анамеса,
ког
атовсвоит
емног
обройниопит
изаот
делниспог
одбисПорт
атанепост
игнало
спех(8).
никакъву
Бълг
арскиятнароднепрест
авалдамислизасвоит
ебрат
явМакедония
още от мину
тат
а,ког
ато преди 35 г
одини Берлинският дог
овор от
къснал
немилост
ивот
озинаш кътземяиг
овърналнаТу
рция.Привсичкиизку
ствении
ест
ест
венипрег
радиотг
игант
скиимъчнопроходимипланини,двет
еполовини
нанародаживееливт
ясноду
ховноику
лту
рноединение.И двет
eразделени
част
исеинт
ересу
валиедназадру
га.Живот
ът,
миренилибу
рениразвълну
ванна
еднат
асилновлияелвърхуживот
анадру
гат
а.Ког
атовБълг
арияст
авалит
акива
велики събит
ия,кат
о Съединениет
о,сръбско-
бълг
арскат
а война и т
ъжнит
е
вът
решни размирици след т
ях,Македония цяласеразт
репервала;т
я искала
нейнат
асест
радаизлезечит
аваипобедоноснаотизпит
аният
а.Силат
а,радост
та

ит
ържест
вот
онасвободнот
оот
ечест
вовну
шавалисила,радостинационално
т
ържест
вонапоробенот
о.СвободнаБълг
арияраст
яла,засилваласаст
опански,
икономически,нонезабравяласвоят
адлъжносткъм поробенаМакедония.Тя
правила всичко да помаг
а,да насърчава,да у
тешава подт
иснат
ите брат
яс
надеждат
а,чещедойдеден,ког
атодвет
ечаст
ищесиподадатръка.Сот
ворени
обят
ияпо-
голямат
асест
раприемалаинаст
анявалавсички,коит
онеможелида
понесатмъченият
а,неправдит
еиг
оненият
авбезрадост
нит
есироднимест
а.Цял
свободен народ в своит
е просвет
ителни у
чреждения — у
чилища,т
еат
ри,
чит
алища,клу
бове,общест
ваи дру
жест
вавъзпявал ху
бост
итенаМакедония,
декламирал пат
риот
ични ст
ихове за нейнит
е т
ъги и копнежи, давал
предст
авления,вкоит
осепоказвалиприродат
а,т
еглат
а,ду
хаит
ежненият
ана
македонскиябълг
арин.Чу
вст
ваналюбовивзаимнапомощ,народнавръзка
широко заливали народнат
а ду
ша.Основнит
е мот
иви не били да се г
рабне
Македониякат
оплячка,кат
обог
атаземя.Бълг
арит
енеискалидаг
рабят
,да
у
нищожаватдру
гит
е за да у
величаватнезаконно населениет
о си или да се
домог
ватдоморскиприст
анищаскорист
нацел.Връзкит
емеждудвет
ест
рани,
чу
вст
ват
а, симпат
ият
а били идейни, брат
ски, ху
манни. В т
ози ду
х на
безкорист
носткъм Македониябиловъзпит
аноцялот
опоколение,накоет
осе
падналожребиядавземеу
част
иевосвободит
елнат
авойна.В същияду
хсе
възпит
авала и войскат
а.Тя знаела,че т
рябва да пролее своят
а кръв за
освобождениет
о,а не за завладяванет
о на своит
е брат
я.Това поколение
познавало добре т
урчина кат
огосподар и т
иранин,койт
о пет
стот
ин г
одини
измъчвалнег
овит
едедиипрадеди.Точу
вст
вувалосег
аживосвободат
а,знаело
нейнот
облаг
отворнодейст
вие.И пот
азиименнопричинаг
оводиличист
ите
подбу
дидапомог
ненабрат
асироб.Последнит
ест
енаниянат
ояроб,кървавит
е
въздишки,коит
одолит
алиот30г
одининасам,особеноследвъст
аният
апрез
1903г
.икланет
атавЩипиКочани,следобезоръжаванет
онамирнит
ебълг
ари,

следвсичкинеправдиимъки,наложениотнеоправимиявладет
ел,изпълвалис
жалбълг
арскот
осърце.Ст
рунат
авечебилаопънат
аивсекиочаквалвеликат
а
мину
та,
ког
атоот
ечест
венат
атръбащег
опризоведаизпълнисвоядълг
.
Вт
акованаст
роениебилбълг
арскиянародна17септ
ември1912г
.Бу
рни
събраниябилинаправенипог
радовет
еиселат
а,общонароденсъборст
аналв
ст
олицат
а— всичкот
овабилоизразнаг
олямот
онапрежение,докоет
обила
ст
игналаосвободит
елнат
амисъл.
Покрайт
ияидеалниподбу
диимало,разбирасе,ипричиниотдържавен
характ
ер,но т
е занимавали г
лавно правит
елст
вот
о.Държават
а имала на
г
раницат
а пост
оянни безпокойст
ва.Ст
раданият
а на македонскот
о население
силно т
ревожили жит
елит
е в царст
вот
о,давали повод за вълнения,а т
ова
пречелонаст
опанскияит
ърг
овскиянапредък,койт
оизисквалнапълномирен
животсвсичкисъседи.Прибяг
ваният
анаг
оненит
епрезг
раницат
а,оплакваният
а
отжест
окост
и,т
урскит
езаплах
икъмБълг
ариязасъчу
вст
вият
ай— всичкот
ова
засяг
алопрякоправит
елст
ват
аинарода.Опит
итекоит
осеправилиредг
одини
за смекчаване на ост
рит
е недоразу
мения ост
авали безплодни или бързо се
ликвидирала всяка добра спог
одба,ког
ато срещу македонскит
е бълг
ари се
извършвала някоя неправда.Правит
елст
вот
о се ст
араело да у
мири южнат
а
г
раница,чрезкоет
одасеот
ворятзанародановипът
ища,дасесъздадатнови
у
словиязаду
ховеннапредъкимат
ериалноблаг
оденст
вие.
Алат
иянесг
оди,
повт
аряме,
небилиг
лавнит
еподбу
дизавойнат
а.Защот
о
въпрекивсичкиспънкиотмат
ериаленхаракт
ер,народътвцарст
вот
онапредва
ст
опанскисг
игант
скикрачки.Бълг
ариясвсякаг
одинаразцъфт
явала.Хиляди
плу
гове,
внесениотчу
жбина,
порилиплодороднит
еполет
а.Жет
варкиивършачки
т
ракали намног
о мест
а.Цял рой кооперации,народни банки и разни дру
ги
полезниу
чрежденияизникваливсякаг
одиназадоброт
онанарода.Гот
овит
е
вечеморскиприст
анищасепълнилиспараходиотцялсвят
.ПоДу
навакипял

ст
роеж на т
ърг
овски кейове.Железницит
евсякаг
одинасеу
величавали със
ст
отинакиломет
ра.Ист
олицат
а,кат
оверенпоказат
елнанародниянапредъки
благ
осъст
ояние,раст
яланепрекъснат
осмног
оет
ажнисолидниискъпичаст
ни,
общинскиидържавнипост
ройки.Банкит
еработ
илибезажио,
аспест
овнит
екаси
у
величавалисвоякапит
ал.Търг
овият
абързосеразвивалаит
ърг
овскиятизноси
вносдобилу
дивит
елниразмери.
Бълг
арияпрез1912г
.имала4938селаиколиби.Население4432400,
разделенопозанят
иет
ака:земеделци82,
6%;т
ърг
овцииинду
стриалци19,
9%;
военниичиновници4,
1%;
домашнаприслу
га2,
4%.Впродължениена34–г
одишен
свободенживотг
рамот
ност
таст
игналавг
радовет
е63%,авселат
а33%.През
1911г
.впървоначалнит
еучилищасеу
чили387831деца,впрог
имназиалнит
е—
40300ивг
имназиит
е— 20293,всичко448324.На10ду
шисепадалпоедин
у
ченик.
Презсъщот
овремевБълг
ариявечеимало345фабрикискапит
ал9098
000;работ
ници— 15886;су
ровмат
ериал— 85733000;производст
во— 122512
000 лв.Път
ища:държавни — 6 420 км,общински — 2 525 км;прист
анища:
Ду
навскииЧерноморски—10,
откоит
оВарнаиБу
ргас—модерни.

Кредит

Бълг
арияненаследилаотт
урцит
енит
обанка,нит
окредит
ноу
чреждение.
Върхунеят
ежалоку
пационниятдългкъм Ру
сияит
рибу
такъм Порт
ата.През
1912г
.Бълг
ариявечеималачет
иридържавнибанки,58част
ни,райфайзенови
каси,кооперации— 575;членове— 32561;влог
ове— 3154500злат
нилева,
попу
лярнибанки— 17;акционернидру
жест
ва— 157;националендоход— 1646
милиардавзлат
о.

Армият
аот27073през1887г
.ст
игналапрез1912г
.84469офицерии
войници.
Прит
аковаблаг
осъст
ояние,прит
акаваизобилнаработ
азавсекиг
оне
може да се обяснява освободит
елнат
а война само отмат
ериално г
ледище,
защот
онашит
еземеделци,
градинариунасивчу
жбина,
търг
овци,
инду
стриалци,
скот
овъдци и др.небили ост
анали безработ
а,г
ладни,г
оли,боси,т
адасе
заловятзаоръжиет
о,задаизвоюватзадоволит
еленпоминък.Небог
атст
вот
о,не
г
рабежа,
ненякаквиновипазарираздвижилибълг
арскиянародвнавечериет
она
войнат
а.Съвсем дру
ги били подбу
дит
е.И с т
ова именно се обяснява оня
ент
усиазъм и г
отовност
та,с коят
о всички запасни войници момент
ално се
вт
урналикъм своит
евойсковичаст
и,захвърлилиралот
онаниват
а,т
ърг
овецът
зат
ворилпълниямаг
азинисрадост
нилицавсичкит
ръг
наликъм ст
рашнат
а
неизвест
ност
.Всичкосесляловедно.И прият
ели,ипрот
ивницинавойнат
а
зат
ъкнали кит
ки наг
ърдит
еси исецелу
нали под знаменат
а.Такъввъзт
орг
ист
орият
арядкоевиждала.

Силитенавоюващитестрани

Следнат
атаблица посочва положениет
о на всяка балканска държава
предивойнат
а:

Държавен
ЖелезнициБюджет Търг
овия
ДържавиПространствоНаселение дългв
вкм. вмлн. вмлн.
млн.
Бълг
ария96341 4342400 2000 200 638 306

Гърция 62211 2632000 1580 188 853 237

Сърбия 48303 2912000 795 120 6700 166

Черна
9080 250000 18 3 9 19
г
ора

Всичко 215939 101364004393 511 2167 728

Ту
рция 937000 200000005700 800 3000 1200

Отт
аблицат
асевижда,чесъюзнит
едържавиБълг
ария,СърбияиЧерна
г
орапог
олемина,финансовасилабилидалечпо-
долуотТу
рция,скоят
орешили
дасебият
.Срещу20–милионнадържавасеизправилсъюзс10милионажит
ели.
Също т
акаи по от
ношениенапрост
ранст
во,железници,бюджети т
ърг
овия
Ту
рцияималаг
олямонадмощие.Предполаг
анит
евоеннисилинасъюзницит
е
прот
ивТу
рциядавалиследнит
ецифри:

Бълг
ариядаизвадибоевавойскаот3000000ду
ши
Сърбиядаизвадибоевавойскаот2000000ду
ши
Гърциядаизвадибоевавойскаот1000000ду
ши
Чернаг
орадаизвадибоевавойскаот30000ду
ши
Всичко:630000ду
ши

Тази съюзна войска е 6% отцялот

о им 10 милионно население.Ако
допу
снем същияпроцентизаТу
рция,т
ябит
рябвалодаразполаг
ас1200000
войници.Товаобачезанеябилоневъзможнонесамопорадилипсанасредст
ва,
но и поради цент
робежнит
еелемент
и,коит
о влизали в нейниясъст
ав.Нит
о
арабскит
е област
и,нит
о сирийскит
е,нит
о кюрдскит
е,нит
о Армения били
надежднизасег
ашнит
ейцелиину
жди.Въввсекислу
чайпредполаг
алосе,че
дории4%отнаселениет
осидаизвадинабойнот
ополе,т
япакщяладаима800
000ду
ши— 180хилядиповечеотсъюзницит
е.Какт
ощевидим обачет
яит
ия
войскинеемог
ладамобилизира,нит
одаг
иизпрат
исвоевременнонабойнит
е

т
еат
ри.
Накояст
ранасепредвиждалодабъдеу
спехътвпредст
оящиякървав
сблъсък?Койт
огледал външно на съот
ношениет
о междусилит
е предричал
победа на т
урцит
е.Мнозина смят
али,че макар от
начало съюзницит
е да
напреднат
,товащялодабъдевременно,
защот
оследвремеТу
рциящесмог
неда
доведевойскиотАзия,неизчерпаем изт
очникнавоененмат
ериал,ит
огава,
ког
атосъюзницит
есасеу
морили,щег
инападнесъссвежиимног
опо-
големи
сили.Убеждениет
онамнозинабило,
чесъюзницит
емог
атдаводятсамобързаи
крат
кот
райна война,докат
о Ту
рция щяла да т
ърси бавно и продължит
елно
развит
иенабойнит
едейст
вия,
коет
одабъдесъсипващозанейнит
епрот
ивници.
Товаг
оворили прият
елит
енат
урцит
е,междукоит
о сенаредила и Ру
мъния.
Онези,
коит
осъчу
вст
вувалинасъюзницит
е,ималидру
гисъображения.Тезнаели,
чесъюзнит
едържави,коит
оопасвалиотт
рит
ест
раниевропейскаТу
рция,били
добреорг
анизирани,мног
опо-
подвижни,неспъваниотразноплеменниборби,с
войскамлада,еднороднаивъоду
шевена.Технит
евоеннисилибързоможелида
семобилизиратиконцент
риратнабойнит
етеат
ри.С пръврешит
елену
дарт
е
щелидаразбиятядрат
аназдрават
а,сиг
урна,добреобу
ченат
урскавойскаида
заематважнит
ест
рат
егическимест
а.Следт
оващебъдебезполезновечедасе
доведатподкрепленияотАзия,защот
ощеидватначаст
иподълг
ияпътинеще
мог
атдапрог
онятсъюзницит
еотзает
итет
очки.Освент
овасепредполаг
ало,че
докат
оприст
игнатг
олемит
ету
рскимаси,су
лтанът
,прит
иснатвст
олицат
асище
бъдеприну
дендаподпишемир.
Развойнавоеннитедействия

Всякавойнаимат а:мобилизация,концент
риакт рацияиоперация.Най-
накраят
язавършвасмир.
Мобилизацият
а е сполу
члива,ког
ато се извърши бързо и правилно.
Запаснит
етрябвасг
отовностижеланиедасеявятпомест
атаси.И власт
та
т
рябвадаеприг
отвиланавремевсичко,коет
оенеобходимо,задаоблечеи
въоръживойницит
е.Унасзапаснит
есеявилинавреме,
сог
ненду
хвг
ърдит
еси

и с пресни кит
ки на челат
а.Процент
ът на дошлит
е под знаменат
а далече
надминавалонова,коет
осеочаквало.Зажалост
,съот
вет
нит
евласт
инебили
приг
отвили дост
атъчно дрехи и обу
ща за всички.Цели полкове ост
анали
необлечени,доризамнозинанямалофу
ражки.Съссобст
венидрехи,снездрави
църву
ли,сразновиднишапкиинамет
кит
етрябвалоданарамятпу
шкит
еида
т
ръг
нат с песни за г
раницат
а.Това внесло първот
о разочарование.Всички
казвали:«
Нимакат
осеемислилозавойна,
итозимна,
неет
рябвалонавремеда
сеприг
отвятздрави,т
оплиидост
атъчнодрехи?Нимат
рябвалодасеизпрат
ят
войницит
еполу
голи презокт
омври набойнот
о поле?
».Ст
рашно у
гнет
ително
впечат
ление направило лошот
о домашно облекло на 16–и орханийски полк,
койт
обилпрекаранпрезст
олицат
азапочу
даначу
жденцит
е.Предполаг
алосе
всепак,чет
оянедост
атъкщесеоправи,чемакаринабойнот
ополещесе
дост
авятираздадатт
оплидрехинавойницит
е.Зажалост
,тованемог
лодасе
пост
игненапълно.И аконебилинякоичу
ждимисии,коит
одададатг
олямо
количест
вофланели,
качу
лкиикожу
си,
мног
овойницищелиданамерятсмърт
та
си преди да ст
игнатдо неприят
еля.Недост
игътотдрехи в някои част
и се
чу
вст
вувалпрезцялот
овременавойнат
а.Можебинякъдедаеималоизлишък,
но липсваларазпоредит
елностда сеизпрат
и необходимот
о навсякъде.Най-
мног
о пост
радали опълченцит
е,собст
венит
едрехи на коит
о мног
о бързо се
скъсалиит
еост
аналипочт
иголинаснег
а.Най-
жалост
нобилоположениет
она
опълченскит
едру
жини,изпрат
енизаносачинаморскит
еприст
анища,особенов

Дедеаг
ач.Хорат
а,несвикналинаморскат
амиризмаиналюшканет
оналодкит
е,
били прину
ждавани денем и нощем,кат
о ег
ипет
ски роби,да разт
оварват
корабит
есмат
ериализавойнат
а.Отт
оварит
есобст
венит
еимдрехисескъсали
раменет
еимсеог
олилииизранили,
нозет
еимот
еклиотст
удипрет
оварване.От
болницит
еболниираненивойницисевръщалипобелиг
ащииеднакървава
риза на г
ърба.И по от
ношение на санит
арнит
е слу
жби имало г
олеми и
справедливиоплаквания.Пот
оявъпроссепроизнеслиу
корит
елнозанашит
е
наредби всички чу
жденци лекари.Голям процентотсмърт
ност
тананашит
е
ранениизаболеливойнициседължалнат
иянеу
редици.Апревознит
есредст
ва
за болнит
е и раненит
е войници били съвсем първобит
ни — нит
о ваг
они
амбу
лат
орни,
нит
окамиони,
нит
оконскиколи.
Ималосериознипропу
ски,
какт
ост
аналоявно,
ивъввъоръжениет
о.Ощев
началот
онавойнат
атрябвалодаседост
авятпу
шкиит
опове.Липсат
анапълен
модеренарт
илерийскипаркзаобсадат
анаОдрин,прину
дилонашит
евоеннида
пот
ърсятотСърбия,коет
осъщодалоповодпо-
къснозамежду
съюзническит
е
недоразу
мения.
Концент
рация.Срещу т
урцит
е концент
рацият
а на нашит
е войски се
извършилабързо,у
мелоисполу
чливо.Повечет
оотвойскит
енипеш преминали
полет
а,рекиипланиниотединиякрайнаБълг
ариядодру
гияисеозовалина
определенит
емест
а.
Главнат
акварт
ирасеу
чредилат
ака:г
лавнокомандващ набълг
арскит
е
войскицарФердинанд,т
ъйкат
отойнебилвоенен,засвойпомощникназначил
г
енералМихаилСавов;началникнаГенералниящаб— г
енералИванФичев;т
ой
изработ
илпланазаводененавойнат
а.
 Голямозначениезапървит
еуспехиималонавременнот
оприст
иганена
всички част
и в определенит
е им мест
а.Запазила се т
айнат
а,на т
яхнот
о
съсредот
очаване,брояимит
ехнит
езадачи.Отт
азист
ранабълг
арскит
евоенни

плановеималирядкорешит
елену
спех— неприят
елятбилизненаданиспървия
у
даробърнатвбяг
ство.
Главнит
евоеннисилинаБълг риармии:Iармия
ариябилиразделенинат
ана г
под командат енерал Ку
тинчев сесъсредот
очилав долнот
отечениена
Ту
нджа:Ямбол—Каваклии(
днешенТополовг
рад—б.р.
).I
Iармияподкомандат
а,
наг
енералИвановсесъсредот
очилавдолинат
анаМарицапожелезопът
нат
а
линияотХарманли до г а;I
раницат IIармия под командат
ана г
енерал Радко
Димит
риевсесъсредот
очилакъмСт
ранджапланинапопът
яЛозенг
рад—Малко
Търново.
Съсредот
очаванет
осеизвършилозаедносмобилизацият
аза15дни.
Задачат
анаВт
ораармиябиладавървинаправозаОдрин;Трет
аармия
от
към Ст
ранджапланинат
рябвало даат
аку
ваЛозенг
рад,аПървадазаеме
мяст
опосредат
амеждут
иядвеармиикат
опрекъснет
урскат
алиниямежду
ОдриниЛозенг
рад.Трит
еармииобщоимализацелдасъкру
шатг
лавнит
ету
рски
силиидаприну
дятотимет
онавсичкисъюзницинеприят
елядапоискамир.
Освент
ях7–арилскадивизиявг
олямсъст
ав(
32000ду
ши)билаопределенапод
командат
анаг
енерал Тодоров дасеспу
снепо т
ечениет
о наСт
румаи кат
о
помог
несдяснот
осикрилонасръбскит
евойски,дат
ръг
неправокъм Солу
н.
Единспециаленот
рядподкомандат
анаг
енералКовачевбилот
редендау
дари
презКърджалийскозаГюмюрджинаиДедеаг
ач.
ПланътнаГенералниящабу
спялнапълно.Първаармиявсрещенбойна
10/
23и11/
24окт
омвриприСелиолу
,Гечкенли,
ГерделииПет
раразбилацент
ъра
нат
урскат
аармияияприну
диладаот
стъпи.Трет
аармиясизку
сниманеврисе
у
стремилакъмЛозенг
рад,
обърналадяснот
окрилонат
урскавойскавпаническо
бяг
ствоизаелау
крепенияг
радсвсичкивоенниидру
гимат
ериали.
Вт
ора армия бързо пробила далечнат
а защит
на линия на Одрин,
приближиласедоу
крепленият
амуиследт
ежкибоевекат
опаякг
иобвилаот

всичкист
ранивмрежат
аси.
От
стъпилат
а след първия срещен бой и от
къснат
а от връзкат
ас
одринскит
еукрепления т
урскаармиясесъсредот
очилаот
ново съссериозни
подкрепленияпорекаКарааг
ачмеждуЛюлебу
ргазиБу
нархисар,къдет
озаела
важнипозиции.Върховнот
окомандваненадот
оманскит
евойскипоелсамият
воененминист
ърНазъм паша,подпомаг
анотнай-
способнит
ету
рскиофицери.
Ту
ктрябвалодасеразиг
раеу
жаснат
адрамаи дасереши победат
а.Общ и
решит
еленбоймеждудвамат
апрот
ивницисеводилвпродължениенашестдни
от15до21окт
омври.Вг
енералнот
осражениенашит
еармиискомбинирани
дейст
вия разбили г
лавнит
ету
рски сили по цялат
а линия и от
хвърлили в
безредиенеприят
елячакнаЧат
алджа.
Военнияту
спехбилбързиизпълнилсрадостнесамонашиянарод,нои
всичкиевропейскинароди,коит
осъчу
вст
вувалинабалканскат
аосвободит
елна
война.Идру
гит
енашивойсковиколониималипълену
спех.От
рядътнаг
енерал
КовачевнавлязълвКърджалийско,разбилслабит
ету
рскичаст
итам,спу
сналсе
към Гюмюрджинаиприт
исналЯверпашадоМарица.
,ког
отонакраяпленилс
нег
оват
а12–хиляднаармия.ГенералТодоровсъс7–арилскадивизиялесносе
спу
сналпоСт
рума,преминалст
рашнит
етесниниКреснаиРу
пелиспрялпред
Солу
нна28окт
омври—денпо-
късноотг
ърцит
е,коит
обързалидаг
оизпреварят
иданакаратт
урскияг
арнизондасепредаде.Гърцит
енавлезлина27окт
омврив
г
рада без да спазят у
говоркат
а, че войскит
е на т
римат
а съюзници, с
прест
олонаследницит
е начело едновременно ще влязат в Солу
н.Щом се
намерили в г
рада,г
ърцит
е веднаг
а обявили Солу
н за свой.Бълг
арският
прест
олонаследниксъссвит
атасинапразночакална15километ
равънотг
рада.
След т
ова и нашит
е войски влезли в Македонскат
а ст
олица,но не кат
о
сът
руднициисъюзници,
акат
о«г
ост
и»наг
ърцит
е.
Съюзницит
есъщот
акаималиу
спехисрещусравнит
елномалобройнит
е

т
урскичаст
и,коит
ост
оелинапът
яим.Черног
орскат
авойсканавлязлавт
урско-
албанскат
атерит
ория,разбиласлабит
ету
рскисилиоколог
радовет
еТу
зи,Бяло
поле,
Планаиобсадиласилнат
акрепостШкодра.Сърбит
есепридвижилинапред
пот
риг
лавнипът
яиоку
пиралибезникаквасериознасъпрот
иваНовиПазари
Косово.Впоходасикъм Македоният
еразбилит
урскияот
рядприКу
маново,
подг
онили г
о през Скопие за Бит
оля,ат
аку
вали г
о и пред т
ози г
рад и г
о
прину
дили да избяг
а в Албания.След т
ова т
е спокойно се от
правили със
свободнат
асиармиякъмАлбанияипрезЕлбасанст
игналидоДрач;дру
гит
еим
чест
исеспу
сналипоВардариоку
пиралицялаСреднаМакедониядоОхрид,
Преспа,
Кожу
хпланинаиГевг
елинажелезопът
нат
алинияСолу
н—Скопие.
Гръцкат
авойскабиларазделенанадвечаст
и — морскаи су
хопът
на.
Морскат
аималат
ризадачи:а)дау
нищожит
урскияфлот
,акоизлезевЕг
ейско
мореилипонедазат
вориДарданелит
е;б)данепу
скадасепрекарватт
урски
войскиотбрег
овет
енаМалаАзияпоморедот
еат
ъранавойнат
авполу
ост
рова
и да завладее всички т
урски ост
рови по Ег
ейско море.И т
рит
е задачи т
я
изпълнилау
спешно.Опит
итенат
урскиятфлотдаизлезеотДарданелит
еида
завладее морет
о ост
анали безрезу
лтат
ни.Су
хоземнат
агръцка войска с два
от
ряда се от
правила за Солу
н и Янина.Солу
н,какт
о споменахме,бързо
капит
улирал,
акрепост
таЯнина,
билаобсадена.
Ит
ъй,неприят
елскит
есилибилинавсякъдесломени.ЕвропейскаТу
рция
билазавладяназапо-
малкоотединмесец.Ост
авалисамот
риздравоу
крепени
г
радасъссилниг
арнизони:ШкодрасрещуЧернаг
ора,ЯнинасрещуГърцияи
Одрин срещу Бълг
ария.Сърбия била най-
щаст
лива,защот
о не т
рябвало да
жерт
вувавойницит
есизапревземанет
онат
иякрот
ост
и.Отвсичкинай-
силна
билаОдринскат
акрепостсъссвоит
е32ст
рашнифорт
а.Какт
опослесевидяло,
Одринималг
арнизоннепо-
малкоот60000ду
шис650разнокалибрениоръдия.
ВШкодраималооколо25000ду
ши,
авЯнинаоколо20000ду
шит
урскиг
арнизон.

Понеже г
лавнит
е бълг
арски сили т
рябвало да т
ръг
нат след т
урскат
а
войска,
къмЧат
алджаиГалиполскияполу
ост
ровст
аналону
ждадесепоискатот
сърбит
едведивизии(
около30000ду
ши)соръдиявпомощ наВт
ораармия,
коят
о,какт
оказахме,
обсаждалавечеОдрин.

Предложениезамир

Не е дост
атъчно за един победит
ел да разбие и обърне в бяг
ство
неприят
елскат
авойска,дориисъвсем даяу
нищожи.Необходимоеданесе
у
влечет
акаоту
спеха,чедаизпу
сненай-
подходящот
овреме,психолог
ическия
моментзадасключимира,дазадоволяваст
опанско-
държавнит
ену
ждиида
запазиду
ханапобедилат
аармия.
Разу
мът
,ку
лту
рат
аидипломат
ическиятт
алантсепроявяватт
ъкмот
ук.
Дапобедиш едобродет
ел,даизбереш сполу
чливомину
тат
азамиревеличие.
Победа безсполу
чливо избрано време за мир е злочест
ина.Зат
ова у
мнит
е
държавницисеподг
отвятнавремезат
озимомент
,какт
оумнит
епълководци
предварит
елносег
отвятсъссвоит
ебойнипланове.
Люлебу
ргазкият бой между бълг
арскат
аит
урскат
а войска бил най-

високат
аточканабълг
арскат
асполу
кавборбат
асот
оманскат
аимперия.По
признаниет
онесамонанаши,
ноиначу
ждивоенникореспондент
и,от
оманскат
а
войскасееот
тег
лилавпълнобезредиекъм Чат
алджа;т
ябилаот
слабенапо
дисциплина,г
ладна,разнебит
ена и без всякакъв ду
х за нови дейст
вия.
От
тег
лянет
о й, съвмест
но с бяг
ащот
о т
урско население от Тракия,
предст
авлявалозрелище,коет
орядкосесрещаловист
орият
а.Почт
ивсички
г
олемиевропейскиизданияпомест
илиснимки,карт
инипоразказинаочевидци
искици,
коит
онаг
ледноизобразявалижалост
нот
оположениенат
урскит
етълпи,

накоит
оосвенг
лада,г
олемиопу
стошениянанеслаиу
жаснат
ахолерназараза.
Всичкит
върдели,
чесъдбат
анат
урскат
асилавЕвропаеокончат
елнорешена.Те
виждали,
чевойскат
аимнеевсъст
ояниедададеновсериозенот
пор,аощепo-
малко да започне нападат
елни дейст
вия или с надежда да спре хода на
бълг
арскат
а победоносна войска,да я върне назад,да освободи обсадения
Одринидаприну
дидовчерашнит
епобедит
елипонедасеприбератвБълг
ария.
Следт
оват
ябит
рябвалодамислиизадейст
вияпрот
ивбълг
арскит
еот
рядив
Македония,какт
оипрот
ивсъюзническит
есили,коит
ообг
раждалиу
крепенит
е
г
радовевЕпириАлбания.
Тъкмовт
овавремебилнай-
подходящияпсихолог
ическимоментдасе
сключи благ
оприят
ен, плодоносен за съюзницит
е мир. Високат
а порт
а,
опасявайкисевечезаЦариг
рад,
самапобързаладапоискапосредничест
вот
она
Великит
е сили за прекрат
яване на военнит
е дейст
вия.Кат
о се осланяха,че
Ту
рция може да надвие във войнат
а предварит
елно Великит
е сили били
изказалимнение,чещесезапазит
ерит
ориалнот
оst
atusquo,какъвт
оидабъде
изходаотвойнат
а.Високат
апорт
асиг
урноеразчит
ала,чещом същит
есилий
посредничатимаоснованиедасемисли,
ченямадаизг
убимног
отерит
орияиче
щесеналожиавт
ономият
анаМакедония,
коят
отяпо-
раноот
казала.
Надеждит
енаПорт
атаобаченесеизпълнили,защот
оВеликит
есилине
у
спелидасесъг
ласяткакивкакваформаданаправятпосредничест
вот
о.Тея
посъвет
валидасеобърненаправокъм царФердинанд,кат
опредст
авит
елна
съюзницит
е,спредложениезамир.Вмног
отежкоположение,свойскаразбит
а,
деморализирана,г
ладна,г
ола,болнаотхолера,Порт
атаприеласъвет
авеликият
везирКямил пашаст
елег
рамадобълг
арскияцарна29окт
омври дапочне
прег
оворизамир.Товабиломоралноу
довлет
ворение,коет
оможелдаполу
чи
единчест
енпобедит
ел.

Първатагрешка

Засъжалениебълг
арскиятг
лавнокомандващ Фердинандсеот
несълкъм
предложениет
озамирмног
осамонадеяно.Акот
осебеприелоспо-
задълбочено
разбиранеисонзиопит
,койт
одаваист
орият
а,войнат
аещяладасвършисамо
за25дни.
Ног
рандоманият
аобърквавсичко.Еднафат
алнаръканат
искапру
жинат
а,
за да се променят декорит
е на събит
ият
а и победит
елят
,вмест
о да бъде
справедливоу
довлет
ворензасвоит
ест
раданияижерт
ви,засвояент
усиазъм,
прекрачвасъдбоноснат
алинияист
ъпвавърхуплоскост
,коят
огоот
веждакъм
ст
рашниизпит
ания,анакраяг
оприну
ждаваидаизпиенай-
горчиват
ачашав
свет
а.
Изг
лежданякакво особено у
мст
вено съст
ояние,характ
еризиращо сес
нахлу
ванет
онанеу
държимимиражи,епричинат
а,порадикоят
онашит
евоенни
ръководит
ели са от
клонили ръкат
а, коят
о предлаг
ала славен мир. В
продължениена6дницарФердинандсеу
кривал,
заданеполу
чит
елег
рамат
а,с
коят
осеискалодаспрепобедоноснат
авойскаидададеблаг
одат
ениочакван
мир за храброт
о бълг
арско войнст
во.Правит
елст
вот
о било съг
ласно да се

почнатведнаг
амирнит
епрег
овори,
номнениет
омунебиловзет
оподвнимание.
Царят имал две правит
елст
ва,какт
о и през 1902–1903 г
. Еднот
о било
официалнот
о,чийт
огласнесечу
вал,адру
гот
о— т
айно,Главнат
акварт
ираи
няколкодоверенинацаряполит
ици«
пат
риот
и».Наминист
ерскат
апокана— да
се съобщи предложениет
о на съюзницит
е и да се почнатпрег
овори,царят
заповядал да се от
говори: «
Забранявам. Да видим какво ще кажат
победоноснит
етрист
а хиляди бълг
арски войници»
.Това била най-
голямат
а
проява на личния режим,а правит
елст
вот
о било безсилно да г
о обу
здае.

Фердинандсепоблазнилотсу
етнат
амисъл— дапробиепрезЧат
алджаида
превземеЦариг
рад.Грандоманииг
лупавипат
риот
исизмислениист
орически
сведения,обнародвани в официалнит ници(9),подт
евест иквали славолюбивия
бълг
арски вожд да влезе т
ържест
вено в Цариг
рад,да забие кръст
а вмест
о
полу
месецавърхуцъркват
а«Св.София»
.
Тъкмот
ояг
лаволоменблян,
подхранванотпосредст
вениист
орици,
тъкмо
т
езису
етничу
вст
вананеслипървияу
дарнанашиявоененпрест
иж идовелидо
у
жаснияпог
ромнанационалнот
онидело.
Необяснимоу
мопомрачениепрог
онвабълг
арскит
евойнициотпревзет
ите
позицииприЛюлебу
ргаз,
задаст
игнатдоЧат
алджаза8дни,
безхранаипочивка,
без път
ища,в ст
уден дъжд и дълбока кал,при върлу
ваща холерна зараза,
ост
авенаотпобеденит
ету
рцинамърт
вит
еполет
априЧорлу
.
Приот
стъплениет
осиНазъм пашабилказал:«
Едвам можахдаизмъкна
моят
аармияотневъобразимат
акал,отблат
атаиотразоранит
екат
огробове
път
ища.Какбълг
арит
ещеминатпосъщит
емест
а,незная.Колкот
оидаса
пърг
ави,давам им най-
малко 8 дни път от Люлебу
ргаз до Чат
алджа»
.
Бълг
арскит
евойнициизпреварилисединден.На7ноемврибилипредт
урскит
е
форт
ове.На8–ия,9–ия,10–ияи11–ияденсеконцент
риралиина12–ияден,4
ноември,
презнощт
азапочналиат
акат
а.
Нишит
евойници и т
укизпълнили дълг
аси.И ако ат
акат
а неу
спяла,
винат
анебилат
яхна.ПредивсичкоГлавнат
акварт
иранямалапланзавоенни
операции на т
ова мяст
о.Зат
ова свидет
елст
вуват мног
о рот
ни и полкови
командири,коит
ополу
чилизаповеддаат
аку
ватна5ноемврибърдаифорт
ове,
от
белязани само с лат
ински цифри върхут
аблица.Те нит
о знаели къде се
намиратт
езит
очки,нит
опознавалимяст
ото,презкоет
отрябвалодаст
игнатдо
т
ях.С т
овасеобяснявафакт
ът,чецелирот
ипрезнощт
азат
ъваливблат
а,в
долове,падалипоу
рвиилисесриваливезера,къдет
обезследноизчезвалипод

водат
а.Но не било само т
ова.Безу
мно било решениет
о да се ат
аку
ват с
обикновениполскибат
ареибет
оннифорт
ове,въоръженист
урска,дълг
обойна
арт
илерия,защит
аваниотброненосцивморет
о.Нашит
еоръдиябилибезвредни
за т
урскат
а флот
а,а закаранит
е близо до позициит
е зат
ъвали в блат
атаи
доловет
е.Ост
аналит
е по-
далече бат
ареи изсипвали своит
е снаряди не по
неприят
елскит
е,апог
лавит
енабълг
арскит
евойници.Нет
урскат
ахраброст
,не
от
оманскот
овоенноизку
ствоприну
дилонашат
апобедоноснаармиядаколеничи
вборбат
аидасеспре,
алипсат
анакрепост
наарт
илерия,
непознат
атамест
ност
,
г
олямат
а мъг
ла,калт
а,блат
ата,водат
а на Карасуи езерат
а,безсъницат
аи
холерат
а,коят еиповременасамиябой(10).
опокосявалавойницит

Примирие

И т
ъй,бълг
арскат
а армия прет
ърпяла първия неу
спех на Чат
алджа.
Генералит
едокладвали,ченоваат
акасдосег
ашнит
есредст
ваеневъзможна.В
т
ози моментсепоявил изг
убениятвожд,койт
о съобщил наКямил паша,че
приемапредложениет
омузазапочваненапрег
оворизамир.Товаст
аналокъм
5–6 ноември.Но в Цариг
рад наст
роениет
о вечебило съвсем дру
го.Нашит
е

несполу
кинаЧат
алджасеприели запобедиотст
рананат
урцит
е.Су
лтанът
поздравилчат
алджанскит
евойскизат
яхнот
огеройст
во.Събит
иет
о,т
ълку
вано
кат
опобеданадбълг
арит
е,сет
елег
рафиралопоцялот
оземнокълбо.ВЦариг
рад
радост
нозапелиходжит
епоминарет
ата,лику
ващ народзашу
мялпоу
лицит
ес
възг
ласит
е:«
Столицат
аеспасена»
,«Чест
танаот
оманскот
ооръжиеезапазена»
,
«
Наст
ъпваобратвъввоеннот
ощаст
ие!
».
Ет
оприкаквиобст
оят
елст
вабълг
арскиятцаризявилг
отовност
тасида
прег
оваря за мир.В Цариг
рад парт
ият
аза война до край взела връх.Ново

въоду
шевлениеизбу
хналоповсичкикраищанаосманскат
аимперия.
Тъкмовт
оямомент(
12.XI
)генералСавов,придру
женотд-
рДанев,се
срещнал на Чат
алджа и подал ръка на Назъм паша.Очевидно било,че
прег
оворит
енеможеливечедабъдатпот
ониду
хтакива,каквит
оможелида
бъдат 10 дни по-
рано.Но т
рябвало да се прег
оваря.В т
ия предварит
елни
прег
овори Бълг
ария предст
авяла Сърбия и Черна г
ора. Самост
оят
елно
у
част
вувала Гърция със свои делег
ати. Дълг
о време г
оворили двамат
а
г
лавнокомандващи.На14.XIсесключиловременнопримириесу
словиедасе
у а през Одрин превоза на храна за
леснява по Черно море и по линият
бълг
арскат
авойсканаЧат
алджа.
Ту
рцит
евначалот
онеискалидаот
стъпятземиидържализау
словият
а,
коит
озаг
атналиВеликит а:даприематавт
есилипредивойнат ономият
а.Товасе
от
хвърлилоотсъюзницит
е.Тог
ават
урцит
епочналидасепазарят
.Съюзницит
е
поискалиотТу
рциядаот
стъпивсичкиземиотМидия—Родост
оназападзаедно
собсаденит
еградове.Заавт
ономнаМакедониязабравили.Вт
озимоментсе
намесилаРу
мъния.Тядекларирала,чест
ояланеу
трална,защот
омислила,че
съюзницит
есеборятдаосвободятхрист
иянскит
енародиотТу
рция,дададат
авт
ономиянаМакедония,
анедау
величатт
ерит
ориит
еси.Щомсег
атеизменяли
решеният
асииискалиу оиРу
величение,т мъния,коят
оуж имала400000свои
сънародници в Македония,иска т
ерит
ория.И понеже не г
раничи с Ту
рция
Ру
мъния изявила прет
енции за земя отБълг
ария — чет
ириъг
ълника между
Ту
траканиБалчик.Разу
мнит
ехоравцялаЕвропаобачеу
корилинашат
асъседка
зат
оваискане,кат
оизт
ъкнали,чет
янямалаправонаникаквакомпенсация,
защот
онеепомаг
аланасъюзницит
е,аобрат
но,у
слу
жвалаенаТу
рцияспревоз
навоененидру
гмат
ериал.
Ру
мънскот
о искане още повече насърчило т
урцит
е,коит
о почнали да
прот
акатпрег
оворит
еснадеждат
а,чеобст
оят
елст
ват
асеизменятвт
яхнаполза

имеждусъюзницит
еможеданаст
ъпинесъг
ласие,
дорииконфликт
и.
По съвет на Великит
е сили безплоднит
е прег
овори на Чат
алджа се
пренесливЛондон,
закъдет
озаминалисъюзнит
епълномощници.Примириет
осе
приеломеждуБълг
ария,СърбияиЧернаг
ора,отеднаст
рана,иТу
рция,отдру
га,
да се продължи безсрочно.Гърция,понеже пазила с флот
ата си морет
ата,
решила,че е полезно за съюзнот
о дело да не сключва примирие,а да
продължававоеннит
едейст
вияиповременапрег
оворит
е.Тезидейст
вияне
можели да доведат до някаква важна военна промяна,защот
оту
рцит
е не
излизалисфлот
атаотДарданелит
е,аоперациит
евЕпир,околоЯнина,били
съвсемизолирани.

ПроизнасяненасмъртнатаприсъданадЕвропейскаТурция

Мирнат
а конференция се събрала в Лондон.Ту
рцит
е поискали да се
сключипримириеисг
ърцит
е,дасеу
редятдост
авкит
енахранавобсаденит
е
г
радове Одрин и Шкодра.Докат
о не се направи т
ова,т
е не желаели да
прег
оварят за мир. Съюзницит
е от
казали и т
урскит
е делег
ати поискали
наст
авленияотЦариг
рад.

На 10 декември делег
атит
е пак се събрали на заседание.По всичко
личало,чет
озипътималодесекаженещоважноисъдбоносно,каквот
ов
ист
орият
а рядко се слу
чва.Пу
блично,т
ържест
вено,пред очит
е на цял свят
Балканскиятсъюзпровъзг
ласилизг
онванет
онат
урцит
еотЕвропа.
Ет
окакт
оваист
орическосъбит
иесеописваотединсвидет
ел:
 «
Балканскит
еит
урскит
е делег
ати се събраха в 4 часа следобед в
Сейнт
джеймския дворец в Лондон.Председат
елст
вуваше по ред сръбският
делег
атг
-нНовакович,
най-
стариятделег
атнасъюзницит
е.

Кат
о се прочет
е прот
окола отминалот
о заседание,председат
елятг
-н
Новаковичказа:
— В последнот
о заседание г
оспода т
урскит
е делег
ати бяха поискали
времедазапит
атсвоет
оправит
елст
возановинаст
авления(
относновъпросаза
дост
авкат
анахранавобсаденит
екрепост
и,вкойт
ослу
чайщепрег
оварятис
Гърция)
.Моля,
Нег
овоПревъзходит
елст
воРешидпаша,
данисъобщиполу
чилли
евъпроснит
енаст
авленияикаквот
егласят
.
Решидпаша:
—УпълномощенисмеотВисокат
апорт
адаобсъждамеу
словият
азамири
с предст
авит
елит
е на Гърция,какт
о и с дру
гит
е съюзни държави.Ние сме
нат
оварени дазаявим,чеВисокат
апорт
аненаст
оявавечезахраненет
о на
обсаденит
екрепост
и.Храненет
онаОдриневъпрос,койт
оможедасеу
реди
междунасибълг
арскит
еделег
ати.Сег
аниеискамеотсъюзнит
еделег
атидани
съобщяткаквисау
словият
азамир.
Наст
анадълбокаиг
олямат
ишина.Г-
нНовакович,председат
елят
,извади
отсвоят
ачант
аединлисткниг
а,сг
ънат
аначет
ири.Тойспокойноивнимат
елно
разг
ъналист
а.Послесг
ласясенивисок,снат
ърт
ваненавсякаду
мабавно
прочет
е написанот
о в лист
а,кат
о изменяше своя г
лас и т
онираше според
значениет
оиважност
танавсякаду
ма;т
ойт
акаизразит
елноит
ържест
вено
произнесеизреченият
а,ченесеизг
убинит
оединзву
к.
Тованаист
инабешепрочит
аненасмърт
нат
априсъданаТу
рциявЕвропа.
Вт
озит
ържест
венмиг
,неподвиженсръце,скръст
енивърхуг
ърдит
е,с
пог
лед,
втораченкъмпредседат
еля,
Решидпашаслу
шаше.
Събит
иет
обеизвънреднот
рог
ателно.Единотприсъст
вуващит
евт
ози
момент казваше,че почт
и чу
вал как т
упат сърцат
а на всички делег
ати от
Балканскиясъюз,
накоит
оочит
ебяхаприкованинесамокъмпредседат
еля,
нои
към Решидпаша,към ОсманНизамипаша,към Салихпаша,защот
оит
римат
а

изслу
шах
а чет
енет
о на присъдат
а със спокойст
вие и хладнокръвие,коет
о
произведевпечат
лениенавсички,
коит
осенамирахавзалат
а.
Ет
оприсъдат
а,коят
опрочет
еНовакович.
«
Балканскит
есъюзнидържавиискатотТу
рция:
1.Даот
стъпивсичкит
есивладениявЕвропадолиният
аМидия—Родост
о,
коят
одабъдег
раницамеждуБълг
арияиТу
рция.ИзключвасесамоГалиполския
полу
ост
ров.
2.Даот
стъпивсичкиост
ровивЕг
ейскоморе.
3.Дасеот
кажеотвсичкиправа,
коит
оеималанадост
ровКрит
.
Подписали:Д-
рДанев(
заБълг
ария)
,Д.Новакович(
заСърбия)
,Венизелос
(
заГърция)
,Миу
шкович(
заЧернаг
ора)
.»
Следт
оваНоваковичобясни,чепредлаг
анат
алиниямеждуГалиполския
полу
ост
ровиБълг
ариящевървиотСароскиятзаливпрезКавакдоШаркьой.
Залат
аот
новозат
ихна,щом сеизг
убихапоследнит
езву
циотду
мит
ена
Новакович.
Всичкипог
ледисег
асенасочихакъм Решидпаша,койт
осразвълну
ван
г
лас,
новсепакспокойноказа:
«
Молимданиседадатписменот
езиу
словия»
.
Новакович:
«
Ниеимахмепредвидт
оваиет
о,заповядайт
е,веренит
оченпреписот
прочет
енот
о,подписано,какт
о и ориг
инала,саморъчно от всички съюзни
делег
ати»
.
Решидпаша,
кат
опоекниг
ата,
каза:
«
Турскит
е делег
ати ще предст
авят съобщенит
е у
словия на своет
о
правит
елст
вовЦариг
радиискатизвест
новремезат
яхнот
опроу
чване»
.
Такава присъда Великат
а от
оманска империя чу
вала за пръв пътот
същест
вуванет
оси»
.

ГлаваI
II:Втораполовинанаосвободителнатавойна

Въпросътзаизточнитеграници

Мирнат
аконференциявЛондоннедалабързиизадоволит
елнирезу
лтат
и.
Тияот
стъпки,коит
опо-
ранобилинаправенивпредварит
елнит
епрег
оворина
Чат
алджа,т
урскит
епрат
енициповт
арялиивЛондон.Вначалот
оспоменали,че
сасъг
ласнидададатавт
ономиянаМакедония,
послепредложилидаот
стъпятна
съюзницит
еМакедонияиЗападнаТракия,адазадържатзасебесиОдринскат
а
област
.Подвлияниенанякоидържависесъг
ласилидаприематг
раницат
адо
Марицапокрай Одрин,но г
радътдаост
анезат
ях.Съюзницит
еобаченесе
от
казвалиотсвоет
ост
ановищеинаст
оявализаг
раничнат
алинияМидия—Енос.
Тованаст
ояваненебилопоследнат
аим ду
ма.Бълг
ария,коят
оединст
венасе
инт
ересу
валаотт
азиг
раница,знаела,ченямадабъдедопу
снат
адаизлезена
Мраморно море.Отт
ова море,какт
о отЦариг
рад и Проливит
е(Босфора и
Дарданелит
е),най-
мног
о сеинт
ересу
валаРу
сия.Товаепът
ят,презкойт
отя
излизаивлизaвЧерноморе,чрезнег
отясесвързвасъсСредиземномореис
целиясвят
.Повечеот200г
одиниру
скат
адържавасеест
ремяладасиосиг
ури
т
озипътбилокат
оговземесамавръцет
еси,билокат
огодържиизцялопод
влияниет
оси.Опит
итейзазавладяваненат
урскит
еземиоколонег
онеу
спявали
порадирешит
елнат
асъпрот
иванаАнг
лияидру
гит
еВеликисиливЕвропа.След
кат
онеможеладасиг
оосиг
ури,внеининт
ересбилот
ойданесевладееот
никог
о дру
гиг
о,а да ост
анев Ту
рция,коят
о кат
о държава се разлаг
а,и не
предст
авлявалаопасностзанасилст
вено зат
варяненапът
яиу
врежданена

т
ърг
овият
а и военнат
а сила на г
олямат
а славянска държава.Бълг
арскот
о
правит
елст
вознаелот
оваибилоу
ведоменоданесест
ремикъм дост
ъпдо
Мраморноморе,
защот
отаяг
раницанямалодасеодобриотСилит
е.
Бълг
арскот
оправит
елст
во,коет
обилодлъжнодапост
авябълг
арскат
а
полит
икавхармониясру
скат
асесъобразявалост
овау
словие.Привсет
уй
бълг
арскот
оглавно военно командване извършило някои пост
ъпки,коит
о
събу
дили подозрения към нег
овит
е крайни цели.Ат
акит
е на Чат
алджа и
очевиднот
ожеланиенаБълг
арскат
аглавнакварт
ирадаизлезепобедит
елна
Злат
ния рог
,какт
о и исканет
о да задържи линият
а Мидия — Епос,не се
пог
леднали добре от ру
скот
о правит во.Наст
елст ъпило ново охлаждане на
от
ношеният
амеждуБълг
арияиРу
сия,
коет
обилог
орещожеланоотнемцит
е.
Знаем,чесъюзътнаБълг
ариясъсСърбияиспог
одбат
айсЧернаг
ораи
Гърцияст
аналнесамосъсзнаниет
о,ноисвисокот
опокровит
елст
вонару
ския
цар.Зат
овавначалот
онавойнат
ару
скит
есимпат
иибилиизцялонабълг
арска
ст
рана.Ру
скот
о правит
елст
во от
пуснало накредитшинели,пу
шки,консерви,
въг
лищаидру
гивоеннимат
ериали.Тодалозаемоколо27милионалева.Покрай
правит
елст
вот
ору
скот
ообщест
воизпрат
илоог
ромнису
мизаЧервениякръст
,
санит
арни мат
ериали и дрех
и. Мног
о ру
ски общини със свои средст
ва
орг
анизирали цели болници на собст
вена издръжка в полза на бълг
арскат
а
войска.Такова било в Ру
сия наст
роениет
о към балканскат
а освободит
елна
войнаиличнокъмбълг
арит
е.
Но ког
ато Бълг
арскат
аглавна кварт
ира не спазила у
говоркат
а си с
ру
скот
оправит
елст
во,наст
ъпилоохлажданет
о.Прездекемврибилсвиканот
царя коронен съвет във ваг
она на една спирка до Свиленг
рад,на койт
о
присъст
валиг
енералит
еиминист
рит
е.Председат
елст
валг
лавнокомандващият
царФердинанд.Разг
ледал севъпросътзавоеннот
оположениеи зару
скит
е
искания.Присъст
ващит
еизказалимнение,
чет
рябвадасенамериначин,
задасе

неу
трализирару
скот
онедоволст
воидасеоправятот
ношеният
а.Зат
азицел
Фердинандизпрат
илвПет
рог
раднай-
попу
лярниянашг
енералРадкоДимит
риев,
апослеот
ишълипредседат
елятнаНароднот
осъбраниед-
рДаневсмисият
ада
у
верятру
скот
оправит
елст
во,чеБълг
арияняманамерениедаискаЦариг
рад,
нит
оданаст
оявазаг
раничнат
алинияМидия—Енос.
Но нег
ласнит
е спорове между нашат
а Главна кварт
ира и ру
скот
о
правит
елст
вонеост
аналит
айназавойскат
а.Опозицият
аинякоиру
софобиу
стно
ичрезпечат
аразпрост
ранявали,чеРу
сияпречинабълг
арскат
авойскадавлезе
вЦариг
рад,
задакоронясавцъркват
а«Св.София»царФердинанд,
аБълг
арияда
излезенаМраморноморе.Освент
ова,какт
опишелит
е,Ру
сиянебиласъг
ласна
ОдриндаседаденаБълг
ария.Авст
рийскит
евест
нициотсвояст
ранапост
оянно
изт
ъквали,чеБълг
арияводиру
софилскаполит
ика,апъкРу
сияот
ивапрот
ив
инт
ересит
е и прават
а на бълг
арския народ кат
о победит
ел. Целт
а на
авст
рийскит
евест
ницииаг
ент
ибиладапредизвикатнедоволст
вовбълг
арскат
а
войскакъмРу
сияинапълносполу
чиливт
ова.

Подновяваненавоеннитедействия

Ту
рцит
е също поискали да се възползват от недоразу
меният
а и
т
ърканият
а.Но Ру
сия и дру
гит
е Велики сили г
и посъвет
вали да от
стъпят
.
ВеликиятвезирКямилпаша,кат
оопит
албезу
спешновсичкисредст
вадаспаси
Одрин,събрал Велик диван при Високат
а порт
а.Този диван взел предвид
съст
ояниет
о навойскат
а,невъзможност
тадасепомог
ненаобсаденияг
рад,
финансовот
оположениенаст
ранат
а,съвет
анаВеликит
есили,
решилдаот
стъпи
ОдриннаБълг
ария,
какт
оидаприемег
раницат
аМидия—Енос.Вт
овавреме(
10
яну
ари)су
лтанскиятзетЕнвербей,г
ерманофилътТалаатбейидру
гисъбрали

т
ълпа от 300 ду
ши ходжи,софт
и,молли и дру
ги младот
урци и нападнали
минист
рит
е в Минист
ерския съвет
. Енвер у
бил военния минист
ър и
г
лавнокомандващ Назъмпаша,
прину
дилКямилдасидадеост
авкат
аизавелик
везирбилпровъзг
ласенмладот
урскиятводачМахму
дШевкетпаша.Су
лтанът
одобрилт
азипромяна.Новот
оту
рскоправит
елст
восеопит
алочрезГерманияи
дру
гиВеликисилидаот
ървечастотТракияиособеноОдрин.Тонаправилонови
предложения за мир.Съюзницит
еги от
хвърлили.Тог
ава прег
оворит
е се
прекъсналиивт
орат
аполовинанавойнат
азапочналана21яну
ари— след72
дневнопримирие.
Мнозина т
урски прият
ели очаквали,че чрез т
ова примирие Високат
а
порт
ащеу
спеедадоведег
олемисилиотМалаАзия,
щеорг
анизираразбит
атапо
-
рано войска,ще ст
егне флот
ата си,и ще надделее над съюзницит
е.Тези
надежди обаче не се оправдали.Ту
рция наист
ина прекарала нови войски и
доброволциотМалаАзия,
ност
яхедвапопълнилазаг
убит
есинабойнот
ополеи
ог
ромнот
околичест
возаболелиотхолеравойници.
За т
ази половина на войнат
а и Бълг
ария у
силила чат
алджанскат
а си
армияснови дру
жини,пренеслапомореСедмарилскадивизияотСолу
нв
Дедеаг
ач.Усиленасот
ряданаг
енералКовачев,
тазидивизияобразу
валанова,
IV
армия,подначалст
вот
онаг
енералКовачевисеизправиласрещуГалиполския
полу
ост
ров.
Ит
ъй,военнит
едейст
вияпредст
оялидасеразиг
раятвт
рипу
нкт
а:около
Одрин,наЧат
алджаисрещуБу
лаир.ЦелиятбрягнаМраморномореотШаркьой
доБу
юкчекмеджебилзаетотбълг
арскат
авойска.
Срещат
анадвет
евойскипредст
ояладабъдест
рашнаирешит
елна.И
двет
е ст
рани се приг
отвили за новат
а велика драма.Бълг
арскит
е войници
въпрекимъчит
елнот
одълг
обездейст
вие,всеощезапазвалисвояент
усиазъми
бодър ду
х.Примириет
о дало временанашит
евойски пред Чат
алджадаси

избератподходящипозицииидасеу
крепятсолидно,
задапопречатнавсякакво
т
урсконаст
ъпление.Зат
аяцелт
есеот
дръпналина8–10километ
раназадот
Чат
алджанскат
а линия и пост
роили лаг
ера си около ост
атъцит
е от
Анаст
асиеват
аст
ена.
Отсвояст
ранаит
урцит
енаправиливсичко,
коет
обилонеобходимо,
зада
заст
анатсрещубълг
арит
есг
отовавойска,облечена,нахраненаивъоду
шевена.
Няколкост
отициу
лемииходжиотцариг
радскит
етекет
а,надарениснай-
голямо
красноречиеипламененпат
риот
изъм,билиизпрат
енинаЧат
алджаиБу
лаирда
насърчатот
падналияду
хнат
урскит
евойници.Енвербейзаст
аналличноначело
наединот
рядвойска,
предназначенаданаправидесантнаШаркьойидау
дарив
т
илилиI
Vармиякъм Бу
лаир,иливойскит
екъм Чат
алджа.От
към Черноморе
същобилизпрат
ендоброволческиот
ряд,
задазаплашвавпосокаМидият
илана
бълг
арит
е.
Военнит
еоперации по всички посочени мест
аст
анали между21и 28
яну
ари.Навсякъдет
урцит
ебилиот
блъснат
и.Чет
върт
аармиябодроиюнашки
посрещналабяснат
аат
аканат
урцит
е,идещиот
към ГалиполииБу
лаир.След
едно у
жасно сражение,в коет
о полет
о било пост
лано с т
урски т
рупове,
от
оманцит
есеот
тег
лиличакнапозициит
есиприг
радБу
лаир,бездамог
атда
приберату
бит
итеираненит
еси.Десант
ътнаЕнвербейприШаркьойбилосу
етен.
Скрит
ата полска и планинска арт
илерия по височинит
едържала на почт
ено
разст
ояниет
урскит
екорабивморет
оизасипваласу
бийст
веног
ънлодкит
е,
коит
о изкарвали т
урскит
е войски на брег
а.От
блъснат
и и прог
онени били и
от
рядит
е,коит
оопит
алидаизлизатпобрег
овет
енаЧерноморе.Вт
езимест
а
бил пот
опен и т
урският броненосец «
Асар-
и-Тевфик»
.Опит
ите за излаз на
обсаденият
урскиг
арнизонотОдринсъщонесполу
чили.
Следоват
елнот
урскит
еат
акинавсякъдебилиот
блъснат
и.От
оманскат
а
войскабилаздравоприт
иснат
аотбълг
арит
еоколоОдринизапу
шенакат
овдве

бу
тилки—вДарданелскияиЦариг
радскияполу
ост
ров.

ПревземанетонаОдрин

Очит
енесамонабълг
арит
е,ноинацялсвятбилиобърнат
икъмт
озиот
вековеу
крепванцент
ър.Бомбардировкат
апродължаваларедовноисист
емно.
Слу
ховет
е,чекрепост
тасвършилазапасит
еси отхранаи скорощяладасе
предаде от изт
ощение,не излезли верни.Не ост
авало дру
го,освен да се
превземег
радасприст
ъп.Следдълг
иколебаниядалидасеат
аку
ва,илине,
крепост
та,защот
о сежалили предвижданит
емног
обройни жерт
ви,най-
сет
не
Главнат
акварт
ирарешилаидалазаповедзаат
ака.Крепост
табиладост
адобре
проу
ченаивсичкивоеннисесъг
ласили,чефорт
овет
еотсевероизт
очниясект
ор
мог
ат по-
лесно да се разру
шат и превземат
.След основат
елна и сиг
урна
подг
отовка на 11 март през нощт
а започнала обща у
силена арт
илерийска
ст
релбасрещувсичкиу
крепления.На12мартог
ънятсеу
силилнасевер,апрез
нощт
аураг
анътсепренесълвърхуняколкоизбранит
очки(
Айвазбаба,Каялък,
Кест
анлък)
,къдет
о бълг
арскат
а пехот
а,след кат
о си от
ворила път през
бодливит
е т
елени мрежи под закрилат
а на арт
илерийския ог
ън,влязла

т
ържест
вуващавразру
шенит
еукрепления.След т
оваог
ънятсенасочилкъм
съседнит
ефорт
ове,коит
оединследдру
гбилиразру
шениипревзет
и.Следкат
о
биласъборенацялат
аукрепеналинияотсевероизт
ок,ост
аналит
ефорт
овебили
подложени наопу
стошит
елен вихър.Кат
о видял т
овакомендант
ътнаг
рада,
Шу
крипаша,ст
рошилбезжичниясит
елег
раф,вдиг
налвъввъзду
хасдинамит
складовет
есвоеннит
еприпаси,железниямостнадАрдаиеднаотказармит
е,
следкоет
озаповядалнасъсипаниясиг
арнизондасложиоръжие.Бълг
арскат
а
кавалерия и пехот
нит
е полкове бързо навлезли в г
рада,а сърбит
е заели

северозападнит
ефорт
ове.
И т
ъй ст
рашнат
а крепост била превзет
а от бълг
арскат
а войска,
подпомог
нат
аотсърбит
е,на13мартследшест
месечнаобсада.
ПленениятШу
крипашапредалсабят
асинаг
енералИванов.Надру
гия
ден(
14март
)царятприелвисокопост а(11).В
авенияпленникимувърналсабят
пленпаднали14паши,
1500офицери,
40000войниции650оръдия.
Превземанет
о на Одрин чрез прист
ъп,с от
крит
а сила предизвикало
радости похвали за бълг
арит
е отцял свят
.В ру
скат
а Камара в Пет
рог
рад
народнит
е предст
авит
ели направили възт
оржени овации на бълг
арския
посланикС.Бобчев,над-
рДаневиРадкоДимит
риев,коит
опот
овавремесе
намираливПет
рог
рад.Царятбилпоздравенот
всякъдеибълг
арскат
ахраброст
извоювалапочет
номяст
овъввоеннат
аист
ория.ОтЗападнаЕвропаведнаг
а
прист
игнали военни прат
еници,специалист
и по у
крепленият
анаг
радовет
еи
разни любопит
ни,за да разг
ледат победенат
а и превзет
а крепост
.Тези
изследвачиилюбопит
нимъжеост
аналипоразениотразру
шеният
а,коит
обили
направениотбълг
арскит
еарт
илерист
инадст
рашнат
атвърдина.
След превземанет
о на Одрин сръбскит
е спомаг
ателни дивизии били
освободени.
Веднаг
аследт
овабълг
арскат
атежкаарт
илериясевдиг
налаотОдринисе
пренесланаЧат
алджаснамерениедаат
аку
ват
урскит
ефорт
ове.Товаобачене
ст
аналопосъвет
анару
снацит
е.Едновременносат
акат
анаОдрининаЧат
алджа.
ст
ремит
елнобилиат
аку
ванит
урскит
епредниредове,коит
осебилиприближили
добълг
арскит
епозиции.Ту
рцит
ебилиот
блъснат
ииприну
денидасевърнатна
ст
арит
есиу
крепенилинии,
задКарасу
.Седнаду
ма,
бълг
арскиятвойниквъпреки
неблаг
оприят
нот
о време,небивалит
е виелици,преспи снег
ове и мразове,
въпрекимног
обройнит
еболест
иост
авалг
осподарнаположениет
о.
Ту
рскат
афлот
аизлязлаотДарданелит
еисеопит
аладаат
аку
ваг
ръцкат
а,

нонеу
спяла.Тянепосмяладаот
идепо-
далечеотзащит
нат
асферанабрег
оват
а
арт
илерия.След едно не особено силно сражение цариг
радскит
е вест
ници
писали,
чет
я«победоносно»севърнала,
заданеизлезевечениког
а.
Докат
о още се подг
отвял прист
ъпътна Одрин,г
ърцит
е сполу
чили да
накарат т
урския г
арнизон в Янина да сложи оръжиет
о (
22 февру
ари)
.
Предаванет
ост
аналочрезпрот
окол,какт
обилоисъсзаеманет
онаСолу
н,т
.е.
безособениу
силияижерт
ви.ОщеседържалаШкодренскат
акрепост
,обсадена
отчерног
орцит
е,коит
оприизвест
ниу
словияповикалинапомощ исърби.Обаче
ит
азикрепостбилапревзет
анечрезприст
ъп,
аповзаимносъг
ласие,
спрот
окол
(
на 9 април)
.И в т
рит
е предадени г
рада (
Солу
н,Янина и Шкодра)т
урцит
е
запазвали извест
ни права и привилег
ии.Янинският и солу
нският т
урски
комендантбилидаденипо-
късноотт
урцит
еподсъдзаподку
п.Шкодренският
г
арнизонподкомандат
анаЕсадпашанапу
сналкрепост
тасоръжиет
оси(
пушки,
т
опове,снаряди)изаминалзаАлбания.Отвсичкиу
крепениг
радовеединст
вено
Одринбилпревзетсот
крит
асила,
чрезприст
ъпибезу
словно.
След превземанет
о наОдрин прег
оворит
езамирот
ново започнали в
Лондон.От
новозаг
радакрайТемзазаминалисъюзническит
еделег
ати.

НамесатанаЕвропа

БалканскиятсъюзмеждуБълг
ария,Сърбия,ГърцияиЧернаг
ора,чият
о
задачабиладаизт
икаот
оманскат
адържаваотЕвропавАзия,заданеспира
повече балканскит
е народи да овладяват ку
лту
рат
а по образеца на
цивилизованиясвятсепосрещналсъссимпат
иянавсякъде.Съчу
вст
ващит
ена
т
урцит
е ост
анали заг
лушени в общат
а радост на просвет
енот
о общест
вено
мнение.Всичкисерадвалиисенадявали,ченай-
сет
немакедонскиятвъпрос,

койт
о бил опасен и заст
рашавал европейския мир,се разрешава отсамит
е
заинт
ересу
ванинародибезсъперническат
анамесанаВеликит
есили.Наист
ина
мнозиназнаели,чежит
елит
енаБалканит
е,израснали върхуразвалинит
ена
рция,няматст
европейскаТу рог
и прег
ради зает
ног
рафски разг
раничения;че
сънародницит
е им в извест
ни област
и са т
върде смесени;че всяка отт
ия
държавипополит
ическиист
опанскисъображенияпрет
ендиразаповечет
урска
т
ерит
ория,
отколкот
омог
атдадопу
снатдру
гит
е.Тезиименнопричинисабивали
винаг
и — и в среднит
е векове преди т
урскот
о нашест
вие,и под т
урскот
о
владичест
во,ивнай-
нововреме— изворинараздори,несъг
ласияивзаимни
кървави борби.Дасеспог
одятсег
аот
делнит
ебалкански държави,даспрат
вековнат
асизавист
,съссъединенисилидасеопълчатпрот
ивобщиявраг
,това
било наист
инавелико ист
орическо събит
ие,посрещнат
освъоду
шевлениеот
прог
ресивнит
ехора.Някоидориг
онарекли«
чудот
о»на1912г
.
Нет
акаобачеоценявалисъюзанякоисъседнидържави,
коит
оузналиоще
презмай1912г
.тайнит
едог
овори,закоит
ощег
оворим вт
азиг
лава.Авст
ро-
Унг
ария и Ру
мъния,коит
о имали свои намерениязаБалканит
е,ст
игнали до
споразу
мение за меркит
е,коит
отрябва да у
пот
ребят
,за да се разпадне и
у
нищожисръбско-
бълг
арскиясъюз.
Балканскиятсъюзсерадвалнаг
олямасимпат
ияиявнаподдръжкав
Тройнот
осъг
лашение(
Русия,ФранцияиАнг
лия)
,асеприемалст
ърпимостот
Тройниясъюз(
Авст
ро-
Унг
ария,ГерманияиИт
алия)
.Бълг
ария,СърбияиЧерна
г
ора,кат
ославянскидържави,сенамиралиподвлияниет
онаРу
сияиимали
нейнат
аморалнаимат
ериалнаподкрепа.Гърцияпъкпопадалаподвлияниет
она
Франция.Ет
озащоБалканскиятсъюзсеоценявалотмног
одържавикат
оаг
енти
помощникнаТройнот
осъг
лашение.Тозисъюзсеопределялкат
офакт
оримусе
от
делялаважнаролявбъдещат
аевропейскаполит
ика,защот
осъссвоисили
прог
онвалт
урскот
оуправлениеотЕвропа,
въдворявалмир,
съг
ласиеихармония

международит
енаБалканит
еивкрайнасмет
касеиздиг
алкат
опрег
радасрещу
немскот
онахлу
ваненаизт
окзаМалаАзия.
Споредт
ияг
ледищасеопределялоиповедениет
онадвет
еевропейски
г
рупировкикъмбалканскит
есъюзници.
Балканскиятсъюзвоювалст
урцит
е,задаразрешипост
авенит
есизадачи,
азаднег
овияг
ръбсеводиланевидимажест
окаборбамеждудвет
еевропейски
г
рупировки.Авст
ро-
Унг
арияискаладаот
слабиру
скот
овлияниевБълг
ария,да
скараст
ранат
асРу
сияидасъбу
динепримиримавраждамеждусърбиибълг
ари.
Ру
сия,обрат
но,полаг
ала у
силия да ог
раничава или от
блъсква авст
рийскит
е
ст
ремежииг
ледаладасезапазисъюзамеждуСърбияиБълг
ария.
Дълг
отопрот
аканенапрег
оворит
езамиривт
орат
аполовинанавойнат
а
сеобу
славялимеждудру
гот
оиотт
иямежду
народнит
рудност
и,т
.е.отт
айнат
а
борбанаг
олемит
еевропейскиг
рупировки.Товаоказвалог
олямовлияниевърху
от
ношеният
амеждуБълг
арияиРу
мъния,какт
оимеждуБълг
арияисъюзницит
е
й.
От
начало Авст
ро-
Унг
ария и Ру
сия се съг
ласили да не предприемат
поот
делно нищо,докат
о предварит
елно не се у
говорят за общо дейст
вие.
Първат
агрижанавсичкибилавойнат
адасеог
раничисамонаБалканит
еидане
серазпрост
ранивЕвропа.Появилит
есевъпросит
рябвалодасерешаватсобщо
съг
ласие. Прег
оворит
е за мир между победит
елит
е и Ту
рция все още
продължаваливЛондон.На19ноемвриавст
ро-
унг
арскиятпосланиквПет
рог
рад
съобщилнару
скияканцлерСазонов,чег
радШкодранеможедаседадена
Чернаг
ора,макардабилпревзет
,защот
обилнаселенсалбанцикат
олици.С
т
оват
ойпост
авилвъпросазаАлбания.
 ПрезноемвриРу
сияизвест
ила,чеАт
оннебивадападавничииръце,
понежеецент
ърнацелияправославенсвятищебъдеу
строенкат
оду
ховна
репу
блика.Пот
овавремеиРу
мънияпоискаладасеу
величинейнат
атерит
ория,

ако съюзницит
еувеличат т
яхнат
а.Ру
мъния изпрат
ила свой предст
авит
ел в
Лондон,задау
част
вувавпрег
оворит
е.НякоиотВеликит
есиливъзразили,че
Ру
мъния,щом не воюва,няма право да заседава с воюващит
е и нейнит
е
прет
енциит
рябвадасеразг
леждатот
делно.Авст
ро-
Унг
ариявзеларешит
елно
ст
ранат
анаРу
мъния.Ру
сияпоискалапоприят
елскиначиндаспреру
мънцит
еот
намеса.ЦарНиколайI
Iпрат
илединотсвоит
егенералидаидевБу
курещ,зада
занесенакралКаролжезълнару
скифелдмаршалидаг
опомолиданеправи
спънки.
В началот
о на декември (
8/21) ру
ският минист
ър преду
предил
неот
стъпчивит
ету
рцидадържатсмет
казафакт
а,чесапобедениит
рябвада
дадатОдрин,кат
ограничнат
алинияминеюжноотт
ояг
рад.Порт
атавъзразила,
чеможедадопу
снег
раницат
адоМарица,ног
радаОдрин,къдет
осенамирали
г
робницит
еисвет
итемест
анат
урскит
езаслу
жилимъже,неможеладаот
стъпи.
На2/
5яну
ариСазоновпредизвест
илПорт
ата,чеакосевъзобновятвоеннит
е
дейст
вия и Одрин бъде превзет
,цялат
а от
говорност за новит
е искания на
съюзницит
е ще лег
не върхут
урцит
е.Ако пък т
урцит
е иматчаст
ичен у
спех,
т
рябвало да бъдат у
верени,че Ру
сия не може да ост
ане равноду
шна към
поражениет
онабълг
арит
е.Следт
овавсичкиВеликисилисколект
ивнанот
а
посъвет
валиПорт
атаданеу
порст
вува,
адасключимир,
защот
оспродължаване
нанеопределенот
оположениеможедасепоявяту
сложнения,коит
одадоведат
дог
ибелт
анацялат
ату
рскадържава.Тазизаплахаподейст
вувала.На10/
23
яну
ари1913г
.Порт
атаот
говорила,чеприемау
словият
анамира.ОбачеЕнвери
Талаат бей, г
ермански възпит
аници и прият
ели, направили преврат и
продължилипрег
оворит
е.Новот
оправит
елст
воизвест
ило,чеот
стъпваг
арат
а
Карааг
ач,нонеиОдрин;т
опредост
авилоВеликит
есилидарешатсъдбат
ана
ост
ровит
е.Взамянанат
ияот
стъпкит
урцит
епоискалиразрешениедау
величат
мит
ническит
еналози,аевропейцит
едавдиг
натотЦариг
рад своит
епощи,и

изобщодасеот
кажатоткапит
улациит
е.
Бълг
арит
е,у
моренидачакат
,въпрекисъвет
итенаРу
сияподновилина
17/
1военнит
едейст
вия.Товаподразнилору
скит
еполит
ици,коит
она18яну
ари
изпрат
илиследнат
ателег
рамадопосланикасивЦариг
рад:«
Учу
денисмеот
поведениет
онабълг
арскот
оправит
елст
во.Непрест
анносеобръщаткъмнасза
съвет
и и подкрепа,а в същот
о време показват невнимание към нашит
е
наст
ойчиви преду
преждения да не поемат върху себе си инициат
иват
а за
скъсванесТу
рция.Софийскияткабинетт
рябвадасидадесмет
ка,
чениесъвсем
несмеразположенидаприемем заизпълнениевсичкипоследициотнег
овит
е
решенияичеподдръжкат
аисъдейст
виет
о,коит
осмеправилидоднес,небива
даг
овъведатвзаблу
ждение,
чевинаг
и,въпрекивсичко,
щег
оспасявамеотбеди,
(
12)
щом неискадаслу
шанашит
есъвет
и» .Привсет
оваСазоновпакпоканил
Силит
екъм общипост
ъпкизапрекрат
яваненавойнат
а,приу
словиег
раницат
а
дабъдеМидия—Енос.
Такапродължавалидипломат
ическит
епрег
овори,
докат
она13мартИван
Евст
атиевГешовсъобщилвПет
рог
рад,
чеОдринепревзет
.
Това събит
ие произвело силно впечат
ление в Ру
сия. Бълг
арският
посланикБобчев бил вдиг
ан наръцев Ду
мат
а.Полит
ицит
еи общест
венот
о
мнение,коет
одържалоОдриндаост
анезаедносЦариг
радзаРу
сия,променили
от
ношениет
осииказали:«
Некахрабрит
ебълг
арииматОдрин!
».Сазоновведнаг
а
поздравил бълг
арскот
о правит
елст
во и г
о посъвет
вал за от
стъпки. Той
предложилзаг
раницаправат
алинияМидия—Енос,
анеМидия—Еркене—Енос.
Бълг
арияприела.
Посланицит
ена Великит
есили в Цариг
рад изработ
или на 17/
30 март
следнит
епредварит
елниу
словиязамир:
1.Границат
анат
урскат
аимпериявЕвропащеминавапоправалинияот
МидиядоЕнос.Ту
рцияот
стъпванасъюзницит
ецялат
атерит
орияназападот

т
азилиниясизключениенаАлбания,чиит
ограницищебъдатопределениот
Силит
е.
2.Разрешениет
о на въпроса за Ег
ейскит
е ост
рови се предост
авя на
Великит
есили.
3.Гърцияедлъжнанапълнодасеот
кажеотКрит
.
4.Силит
енемог
атдасеизкажатзаисканот
оотпобедит
елит
евоенно
възнаг
раждение,нодопу
скатт
оявъпросдасеобсъждаотфинансовакомисияв
Парижсу
част
иенабалканскит
есъюзници.
5.Щомсеприематт
ияу
словиязамир,
военнит
едейст
виясепрекрат
яват
.
На19мартт
урскот
оправит
елст
воот
говорило,чеприемау
словият
аи
предост
авянаВеликит
есилидасепог
рижатзавъзст
ановяваненамира.
На22мартВеликит
есили съобщили набълг
арскот
о правит
елст
во,че
съюзницит
есадлъжнидаприематправат
алинияМидияЕносиразрешениет
она
финансовит
евъпросищесеизвършиотспециалнакомисиявПариж.

ГлаваI
V:Българияинейнитесъюзници

БългарияиСърбия

Казахме,чедог
оворътзасъюзмеждуБълг
арияиСърбияследдълг
ии
т
руднипрег
оворибилсключенна29февру
ари(
13март
)1912г
.иподписанот
ГешовиМилованович(13).
 Най-
важнит
емуположениябили:
1.Царст
во Бълг
ария и Кралст
во Сърбия си г
арант
иратедна на дру
га
полит
ическат
анезависимостицелоку
пност
танадържавнат
атерит
ория,кат
осе

задължаватпоединположит
еленначинибезог
раничениедасеприт
екатна
помощ еднанадру
гасвсичкат
асисилавъввсекислу
чай,ког
атоеднаотдвет
е
държавибъденападнат
аотеднаилиповечедържави.
2.Двет
ест
ранисезадължаватсъщодасипомаг
атсвсичкисиливслу
чай,
ченякояотВеликит
есилисеопит
адаанексираилидаоку
пира,
илидавземесъс
своит
евойски,дориивременно,коят
оидабилочастнаБалканскияполу
ост
ров
подт
урсковладичест
во;щом еднаотсъюзнит
едържависмет
нет
озифактза
прот
ивеннанейнит
ежизнениинт
ереси,
тойсъст
авяcasusbel
l
i.
3.Двет
едог
оварящист
ранисезадължаватдасключатмиредновременно
иприпредварит
елносъг
ласие.
4.и5.Дог
оворътсепридру
жавасвоеннаконвенция,неразделнаотнег
о.
Дог
оворъти конвенцият
авлизатв силаотденянаподписванет
о им до 31
декември1920г
.
6.Дог
оворътивоеннат
аконвенциясазадължит
елнат
айна;
тенемог
атда
бъдатпу
блику
вани или съобщени на дру
га държава преди предварит
елнот
о
съг
ласиенадвет
еправит
елст
ва.
Вт
айнат
априбавкасеказвало:
1.Вслу
чайчесепоявятвът
решнисму
товевТу
рция,
коит
обихаизложили
наопасностнационалнит
еидържавнит
еинт
ересинаСърбияиБълг
арияили
самонаеднаотт
ях,двет
ест
ранисеспоразу
мяват
,иакосесъг
ласятзанякаква
акциякъмТу
рция,съобщаватт
ованаРу
сия,иакот
янесевъзпрот
ивиакцият
а
щебъдепредприет
асъг
ласноу
становенот
осъг
лашениеивдъхновявайкисеот
всичкичу
вст
ванасолидарностиобщностпоинт
ереси.Акодвет
есилинедойдат
досъг
ласиещеапелираткъммнениет
онаРу
сия,
коет
оищебъдезадължит
елно
задвет
ест
рани.
2.Вслу
чайнасполу
чливавойнапревзет
итет
ерит
орииост
аватподобщо
у
правление(
condomi
nium)надвет
есъюзнидържави.Подялбат
аим щест
анев

срокотт
римесецаследподписванет
онамира.
Следваразг
раничениет
о:Бълг
ария признаваправот
о на Сърбия върху
всичкиземинасеверизападотШар;аСърбияпризнаваправот
онаБълг
ария
върхуземит
енаизт
окотСт
рума,иРодопит
е.Земит
емеждуШар,Родопит
е,
Ег
ейскомореиОхридскот
оезеромог
атдаобразу
ватавт
ономнаобласт
.Ноако
двет
ест
ранисеу
бедят
,чет
акаваавт
ономияеневъзможна,т
огават
ещебъдат
разделени т
ака: Сърбия няма да предявява никакво искане за земит
е
разположени зад линият
а,т
еглена от върха Голям при Крива паланка до
манаст
ира «
Дъбовци»на Охридскот
о езеро.В т
ази зона към Сърбия влизат
г
радовет
е:Ку
маново,Скопие,Тет
ово,Гост
ивар,Кичево,ДебъриСт
руг
а.Земит
е
наюготт
азилинияост
аватвползанаБълг
ария,коят
осезадължавадаприеме
т
азиг
раничналиния,акору
скиятимперат
ор,койт
ощебъденай-
висшияарбит
ър
повъпроса,сепроизнесевползанат
азилиния.Ит
утаксисеприбавя:«
Отсамо
себе си се разбира,че двет
е правит
елст
ва се задължаватда приематкат
о
окончат
елнаг
раницаонаялиния,коят
ору
скиятимперат
орнамери,ченай-
добре
от
говарянаправат
аиинт
ересит
енадвет
едържави»
.
3.Копия отдог
овора,отт
айнат
а прибавка и военнат
а конвенция се
изпращат на ру
скот
о правит
елст
во с молба императ
орът да се от
несе
благ
осклонноидаодобриличноклау
зит
евт
езиакт
ове.
4.Всекиспор,
койт
обивъзникналот
носнообяснениет
оиизпълнениет
она
коят
оидабилоклау
заотдог
овора,отт
айнат
априбавкаивоеннат
аконвенция,
щебъдепредст
авензаокончат
елноразрешениеотРу
сия,щомсамист
ранит
ене
мог
атдасесъг
ласят
.
5.Тайнат
а никому не може да се съобщи без съг
ласиет
о на двет
е
правит
елст
ваибезодобрениет
онаРу
сия.

ТайнавоеннаконвенциямеждуСърбияБългария

Подписанана9юни1912г
.въвВарнаотг
енералит
еПу
тникиФичев.
Чл.1.Вслу
чайнавойнаБълг
ариядаванаразположениенай-
малко200
000,аСърбия150000ду
ши,коит
ощевоюватбилонаг
раницат
а,биловънот
своит
е предели.Те т
рябва да бъдат в боева г
отовност поне 21 дни след
обявяванет
онавойнат
аилиследсъобщениет
онасъюзнат
адържава,чеcasus
f
oeder
isенаст
ъпил.При т
ова7 дни след обявяванет
о на войнат
аили след
съобщаванет
о за наст
ъпване на casusf
oeder
isвсички мобилизирани войски
т
рябвадабъдатизпрат
енинабойнот
ополе.
Чл.2.АкоРу
мъниянападнеБълг
ария,Сърбят
рябванезабавнодайобяви
войнаидаизпрат
ипрот
ивРу
мънияпоне100000ду
шибилонаДу
нава,билов
Добру
джа.НападнелиТу
рцияБълг
ария,
Сърбисезадължаваданахлу
евТу
рция,
кат
оизпрат
инабойнот
ополенай-
малко100000ду
шиотмобилизиранит
еси
войски.НамиралисеСърбиясамаилизаедносБълг
ариявъввойнаст
рет
а
държава,
втакъвслу
чайт
япост
авянаразположениевсичкит
есивойски,
скоит
о
разполаг
а,срещуРу
мънияилисрещуТу
рция.
Чл.3.АкоАвст
ро-
Унг
ариянападнеСърбия,Бълг
арият
рябванезабавнода
йобявивойна,кат
опрат
ипоне200000човекавСърбияизапочненападат
елна
илиот
бранит
елнавойназаедносъссръбскит
евойскипрот
ивАвст
ро-
Унг
ария.
Съссъщат
азадачасеанг
ажираБълг
арияспрямоСърбия,акоАвст
ро-
Унг
ария
подкакъвт
оидаепрет
екст
,самаилизаедносТу
рция,от
правивойскит
есикъм
Новопазарскиясанджакивследст
виенат
оваСърбияйобявивойнаилипък
Сърбия при защит
а на инт
ересит
еси изпрат
и войскит
еси в Новопазарския
санджак и с т
ова предизвика война с Авст
ро-
Унг
ария.В слу
чай че Ту
рция
нападнеСърбия,Бълг
ариясезадължавадапреминеведнаг
ату
рскат
аграницаи
изпрат
ивъвВардарскат
адолинанай-
малко100000ду
ши.НападнелиРу
мъния
Сърбия,
Бълг
арият
рябваданападнеру
мънскит
евойскищомпреминатДу
наваи

нахлу
ятвсръбскиобласт
и.Акоприединотт
езислу
чаиБълг
ариясенамиравъв
войнаст
рет
адържава,самаилинедносъсСърбия,изпращанапомощ всичкит
е
сивойски,
коит
оимаощенаразположение.
Чл.4.АкоБълг
арияиСърбияследпредварит
елноспоразу
мениеобявят
войнанаТу
рция,всякаотсъединенит
едържавит
рябвадаизпат
ипо100000
ду
шинаВардар,
аконееразпореденоиначеотдру
госпециалноспоразу
мение.
Вчл.5сеиска,
акоеднаотсъюзнит
едържавиводивойнаст
рет
адържава
без споразу
мение с дру
гат
а,съюзнат
а държава т
рябва да пази прият
елски
неу
тралит
етиприт
овадамобилизира50000ду
ши.
Чл.6.В слу
чай на война никоя отдвет
е ст
рани не може да сключи
примириеснеприят
елязаповечеот24часа,безсъг
ласиет
онадру
гат
аст
рана.
Прег
овориидог
оворзамирмог
атдабъдатподписанисамосъссъг
ласиет
она
двет
ест
рани.
Чл.7 г
ласи,че всяка от двет
е войски т
рябва да бъде водена от
собст
венит
есиначалници.Вслу
чайнаобщаоперациякоманду
ванай-
висшияпо
чинофицер.
Ост
аналит
е 7 члена у
реждат командванет
о, прехранат
а,
предст
авит
елст
вот
о,т
рофеит
еит
.н.

СпоразумениемеждуБългарскияиСръбскиящабвслучайнавойна,
междусъюзницитеиТурция

При положение,че г
лавнат
ату
рска армия ще бъде съсредот
очена в
района Скопие, Ку
маново, Крат
ово, Кочани. Велес, съюзнит
е войски по
Вардарскияоперационент
еат
ърщебъдатразпределенит
ака:
1.Еднасръбскаармияот2дивизиищенаст
ъпипрезЧерног
ориет
оза
Скопие—т
ящебъдедяснокрилонасъюзнат
аармия;

2.Еднасръбскаармияот5дивизиипехот
нииеднаконнащенаст
ъпипо
линият
анаМоравицаиПчиназаКу
маново— Крат
ово— т
ящебъдецент
ърна
съюзнат
аоперат
ивнасила.
3.Еднабълг
арскаармияотт
ридивизиищеобразу
валявот
окрилона
съюзнат
аармиясъсзадачададейст
вувавобласт
таКюст
ендил— Ку
мановои
Царевосело—Кочани.
4,
5и6т
очказадължаватг
лавнит
ещабоведаизу
чатнеприят
елскит
есили
идаосиг
урятдобрипът
ища.
Акоположениет
оизисквадасеу
силибълг
арскат
авойсканаоперат
ивния
т
еат
ърпоМарицаиакозадейст
вият
анаВардарскияфронтнеену
жнодасе
държатвсичкиг
ореу
говоренивойски,т
огавапот
ребнит
евойскисепренасятот
ВардаркъмМарицаиобрат
но,акоположениет
оизисквадасеу
силятсъюзнит
е
войскинаВардарскияоперат
ивент
еат
ъриакозаоперациит
епоМарицанее
ну
жнодаседържатвсичкиопределенивойски,т
огавапот
ребнит
евойскисе
пренасятотМарицакъмВардар.

Варна,
19.VI
.1912г
.

г
Подписали:енералНикифоров,
генералПу
тник

СпоразумениемеждубългарскияисръбскияГенераленщаб

Възоснованапървот
оспоразу
мениедват
аглавнищаба,кат
ообсъдиха
проект
азаеднанаст
ъпат
елнавойнапрот
ивТу
рция,
повзаимносъг
ласиерешиха:
 1.Цялат
асръбскаармиящедейст
вуванаМакедонскиявоенент
еат
ър
кат
осезадължавадаосиг
уриоперат
ивнат
апосокаИг
ри—Паланка—Кюст
ендил.
2.Целоку
пнат
абълг
арскаармиящедейст
вувавдолинат
анаМарица,
кат
о

напървовремеост
авиеднадивизиязалиният
аКюст
ендил—Ду
пница.
3.ЕднасръбскадивизияотпървипризивщебъдепревозенавКюст
ендил,
пожелезницат
апрезСофияисбълг
арскат
адивизиящесъст
авятнапървовреме
лявот
окрилонаг
лавнат
асръбскаармия.
Акосръбскат
аглавнаармияот
блъснет
урцит
еотлиният
аСкопие—Велес
— Щипинапредненаюг
,тог
авабълг
арит
ещемог
атдасипослу
жатсъссвоят
а
дивизия,задау
силятвойскит
епоМарица,кат
оост
авятопълченскавойскана
македонскат
аграница.
Член4орг
анизирапревознит
есредст
ва.
5.Прехранат
а на сръбскат
а дивизия ще се осиг
ури първоначално от
бълг
арскот
о Военно минист
ерст
во.Взет
ите храни ще се върнатв нат
ура от
сръбскот
оВоенноминист
ерст
во.
6.Споразу
мениет
оот19юни1912г
.,подписановъвВарна,
ост
ававсилаи
прит
аякомбинация.

15септ
ември1912г
.

г
Подписали:енералНикифоров,
генералПу
тник

Отт
езидог
оворисевижда,чеБълг
арияиСърбиявзаимног
арант
ират
своят
ацялостинезависимост
,разг
раничаватсвоит
еинт
ересивМакедониякат
о
сеобразу
ва«
спорназона»
,покоят
одвет
есъседкинемог
атдасесъг
ласят
;на
ру
скияцарседаваправот
овкачест
вот
онаарбит
ърдасепроизнесекомудасе
даде спорнат
а зона и въобще да разреши всякакви спорове,коит
о биха се
появилиприопределяненаг
раницит
еипоизпълнениенадог
овора.
 Дог делна авт
оворътпредвиждал,че Македония може да е от ономна
област
,ако съюзницит
е се съг
ласят
.Съг
ласие обаче не се пост
игнало и
съюзницит
е решили Македония да бъде поделена. Приложенит
е военни

споразу
мениябилит
върдеясниикат
егоричнивсвоит
еточки.
По-
рано казахме,че дог
оворит
е били т
айни и докат
о продължавала
войнат
анародит
енезнаели каквсичкощесесвърши.Всички запит
вали за
крайнат
ацелнавойнат
аиг
ледаликаквощест
ане.
Дог
оворнат
атайна обаче се разкрила пу
блично още през първат
а
половинанавойнат
анай-
първо отсръбскияпрофесорЦвиич,койт
о написал
ст
атияванг
лийскит
евест
ници,асет
неяиздалнасръбскиведнаброшу
ра.От
т
азиименноброшу
рабълг
арскот воразбрало,чеМакедониящебъде
ообщест
разделенамеждуБълг
арияиСърбияпоправат
алиният
егленаотГолемивръхна
Тломина планина до северния край на Охридскот
о езеро. Бълг
арскат
а
дипломациявярвала,чеможедаот
късненещоотт
азизонапорешениет
она
ру
ския цар кат
о арбит
ър.Сърбит
е,пък били у
бедени,че вече прит
ежават
«
спорнат
аобласт
»ивизвест
нислу
чаимог
атдапоискатчастотбезспорнат
а,
коят
осезаключаваламеждупосоченат
алиния,Ег
ейскомореиСт
рума.Това
сърбит
еочаквалидадобиятвъзосновананеясниячленвдог
овора,
койт
одавал
правонару
скияцарнесамодаот
съдиспорнат
азона,ноидапрокарат
акава
г
раничналиния,
коят
отойнамеризадобре«
спорединт
ересит
енадвет
ест
рани»
.

БългарияиГърция

Дог
оворътмеждуБълг
арияиГърциябилсключенна16/
29май1912г
.и
подписан от Гешов и Панас.Той имал от
бранит
елен характ
ер.Основнит
е
положениянадог
оворабили:
 1.Двет
есъюзниправит
елст
важелаятзапазванет
онамиранаБалканския
полу
ост
ров.
Тещеработ
ятзамирносъжит
елст
воисъг
ласиевъзоснованаист
инско

равенст
воизачит
аненаправат
амеждуразличнит
енационалност
ивт
урскат
а
империя,аособенонаг
ърцит
еибълг
арит
е,коит
оищепокровит
елст
вуваткат
о
сег
рижатвзаимнобилопредт
урскот
оправит
елст
во,билопредВеликит
есили,
даимизвоюватцърковнииг
ражданскиправаисвободи.
2.Ако въпреки желаниет
о на дог
оварящит
е правит
елст
ва,без някоя
провокацияилиприу
сложнениявот
оманскат
аимперияеднат
адържавабъде
нападнат
аотТу
рция,билопряконат
ерит
орият
ай,иликосвеночрезот
немане
прават
ананейнит
есънародници,дру
гат
адържаваедлъжнадайокажепомощ
съсвсичкит
есивоеннисилииследт
овавзаимнодасключатмира.
Съюзътевалидензат одини(14).
риг
Допълнит
елнат
а военна конвенция към дог
овора в същест
венит
е си
пост
ановленияг
ласяла:

1.В слу
чайчесъг
ласнозадълженият
а,произт
ичащиотот
бранит
елния
съюзендог
овор,
Гърциясенамесисвоеннасилапрот
ивТу
рцияприеднат
урско-
бълг
арска война или обрат
но при т
урско-
гръцка война,двет
е държави се
анг
ажиратдаизвадятвпомощеднакъмдру
гапоединефект
ивнай-
малкоот100
000войници.АкоГърциябъденападнат
аотТу
рция,Бълг
ариясезадължавада
обявивойнанаТу
рцияидасеот
правипрот
ивнеясвсичкит
есисили,
миниму
мс
300 000 ду
ши.В слу
чай,че Бълг
ария бъде нападнат
а отТу
рция,Гърция се
задължавадаобявивойнаидасеот
прависминиму
м120000ду
шипрот
ивнея.
Главнат
азадачанаг
ръцкат
афлот
аедаост
аневинаг
игосподарканаЕг
ейско
мореидапрекъснесъобщеният
апот
озипътмеждуМалаАзияиЕвропейска
Ту
рция.
 2.АкоБълг
арияиГърция,възоснованаспециалносъг
лашение,обявят
войнанаТу
рция,
тесезадължаватдасипомаг
атсу
говоренит
евойскидокрай.
3.Началницит
е на г
енералнит
е щабове т
рябва да си дават взаимно

сведенияидасисъобщаватплановет
езасвоит
еоперации.
4.Никояотсъюзнит
едържавинеможебезсъг
ласиет
онадру
гат
ада
сключва примирие по-
дълг
о от24 часа.Мир се подписва с прот
ивника по
взаимносъг
ласиенасъюзницит
е.

Отпосочениядог
овориконвенцият
акъм нег
осевижда,чевт
яхнесе
г
овори как съюзницит
е биха разделили т
урскат
атерит
ория,коят
оте биха
превзеливслу
чайнау
спехследеднавойна.Защоебилаизпу
снат
атазиважнаи
олкова съдбоносна клау
т завдог
овора?Сиг
урност
ранит
енесамог
ли дасе
споразу
меятзаподялбат
аназемит
е,особенозаСолу
н.Трябвадасекажемежду
впрочем,
чевремезапо-
дълг
ипрег
овориенямало.
Бълг
арскот
о правит
елст
во г
ледало да пост
игне съг
ласие с Гърция за
война,а за подялбат
а смят
ало по-
късно със Сърбия да въздейст
вуват на
ат
инскот
о правит
елст
во.Уст
но било г
оворено,че след победат
а земит
ев
:а)съразмерноспоредвойскит
Македониящесеподелят енабойнот
ополе;б)по
пост
игнат
итеy
cneхuив)подаденит
ежерт
вивхораимат
ериали.
Такивабилиспог
одбит
еизадълженият
амеждуБълг
арияиГърция.

БългарияиРумъния

Ру
мъниясеинт
ересу
валаотвълненият
авМакедония.Тясъчу
вст
вувала
на борбит
е,коит
о христ
иянит
е водили,за да се подобри непоносимот
о им
положение.Ру
мънскит
е шовинист
и пишели,че в Македония имало 100 000
ку
цовласи и ру
мънскот
о правит
елст
во т
рябвало дасег
рижи зат
ях.Частот
ру
мънскот
ообщест
веномнениеподкрепялоидеят
азаавт
ономнаМакедония,но
изобщо ру
мънцит
е не искали да ст
ават т
ерит
ориални промени,нит
о да се

у
величаваБълг
ариябезкомпенсациизаРу
мъния.Докат
овЕвропадипломат
ите
заявявали,че няма да има т
ерит
ориални промени на Балканит
е,ру
мънцит
е
мълчали,но сезабелязвало,черу
мънскит
евоенни съчу
вст
вуватнат
урцит
е.
Повечет
о от т
ях били у
бедени,че т
урскат
а войска ще бие съюзницит
е
Ру
мънскиятвоененат
ашенеможалдаскриенеприят
нит
есичу
вст
ва,ког
ато
бълг
арит
егозавелидавидивЛозенг
радизост
авенит
еотт
урцит
еоръдияидру
ги
военнимат
ериали.АследЛюлебу
ргазкиябой,ког
атосеразбрало,чет
урскат
а
военнасилаесломенаису
лтанътнямадазапазицелост
танасвоит
еевропейски
владения,
Румънияизведнъжпоискаладасенамеси.
Извест
но било,че Ру
мъния вървяла с Тройния съюз (
немцит
е) и
насърчавана от нег
о вдиг
нала г во(15).Тя наст
лас да иска наследст оявала
Бълг
ариядайот
стъпиСилист
раиивицаземяотДу
навдоЧерноморе,зада
заздрави по-
добре прист
анищет
о си Конст
анца (
Кюст
енджа)
. Бълг
арскот
о
правит
елст
во се възпрот
ивило,кат
о изт
ъкнало,че т
ова ру
мънско искане е
несправедливо.Ру
мъниянесамоченеу
част
вувалавъввойнат
а,анещоповече:
съчу
вст
вуваланат
урцит
еипропу
скалапрезт
ерит
орият
асивоеннимат
ериалиот
ГерманиязаЦариг
радповременавоеннит
едейст
вия,макарчеофициалносе
билаобявилазанеу
трална.Ру
мънскот
оправит
елст
вообаченаст
оявалоидори
замислило,докат
о бълг
арскат
авойскаезает
аст
урцит
е,давземесъссила
бълг
арскит
еземи,коит
оискалопрездекември.Всички европейски вест
ници
осъдили ру
мънцит
е, а един ху
морист
ичен анг
лийски вест
ник помест
ил
карикат
ура,
вкоят
осеосмивалру
мънецът
,койт
опосяг
адазабиеножвг
ърбана
бълг
аринаког
атот
ойсеборирицарскист
урчина.Ру
сияу
ведомилаРу
мъния,че
ру
ския народ няма да допу
сне да бъде нападнат
а Бълг
ария и обещала да
разг
ледару
мънскот
оискане.Пот
азипричинару
мънскиятпълномощникМишу
от
ишълвЛондон,
къдет
оискалдаводипрег
оворисбълг
арскит
еделег
ати.
На 10 яну
ари бълг
арският минист
ър-
председат
ел Гешов извест
ил

ру
мънския Майореску в Бу
курещ,че Бълг
ария желае г
орещо да сключи с
Ру
мънияконвенциянанай-
широкаоснова,номолидапочакамалко,докат
осе
сключи мира.Ру
мънияот
говорила,ченаст
ояваощесег
адасеу
довлет
вори
нейнот
оискане,защот
оту
рцит
епредлаг
алисъюзсРу
мъниясг
олемиобещания.
Ру
мънскиятделег
атвЛондонМишуполу
чилзаповед дазаявинаг
-нДанов,
първи бълг
арски делег
ат,че Ру
мъния няма да т
ърпи по-
дълг
о от
лаг
ане и
минималнит
еру
мънскиисканияса:линият
аСилист
ра— Балчик,безДобрич,а
максималнит
еТу
тракан—Добрич—Балчик(16).
Бълг
арскот
оправит
елст
вополу
чилоотДаневру
мънскит
еискания,ног
и
намерило прекалени и не виждало с какво може да г
и оправдае пред
победоноснат
а бълг
арска войска,ако г
и приеме.То не можело дори да си
предст
ави какво биха казали войницит
еотСилист
ренско и Добричко,коит
о
т
олковахрабрo себили ст
урцит
еи спечелили бляскаваславазаБълг
ария.
Можелалисег
асъщат
аБълг
ариядаподариземят
аимидаг
инаправиробина
чу
жда държава? Изправено пред т
ия проблеми,бълг
арскот
о правит
елст
во
съобщилонару
скот
овПет
рог
радисканият
анару
мънцит
е.Ру
скиятминист
ърна
външнит
е работ
и Сазонов повикал ру
мънския посланик в Пет
рог
рад и му
съобщил,чет
ияру
мънскиисканиясаг
олемииакоприт
ияу
словияРу
мъния
нападнеБълг
ария,императ
орскот
ору
скоправит
елст
вопредвидвълненият
ав
славянския святне би мог
ло да ост
ане г
осподар на положениет
о.Ру
ският
минист
ъризт
ъкналсериознит
епрекипоследициотеднору
мънсконападение
срещуБълг
арияипоканилРу
мънияощеведнъж дапомислизаисканият
аси.
Ког
атоминималнит
еру
мънскиисканиябилисъобщенинару
скияминист
ър,т
ой
казалнару
мънскияпосланик,
чеисканет
онаБалчикозначаваловойна,
тъйкат
о
бълг
арит
ениког
анямалодасеот
кажатотнег
о.
Докат
оРу
сияпосредничелапот
ояначинпредРу
мъниядасезадоволис
по-
малко,Авст
ро-
Унг
ария обрат
но,я подт
иквала да иска максималнот
оия

насърчавалавъввоеннит
ейпланове.Виенскит
евест
нициписали,чеРу
мъния
имаправосъссиладазаемеисканат
абълг
арскат
ерит
орияиаконякоясиласе
намесидайпопречи,свет
ътщеу
знае,че«
Румъниянеесама»
.СледАвст
ро-
Унг
ария и Ру
сия в спора се намесили и дру
гит
е Велики сили.Въпросътсе
изост
рил и за да не се създаде опасност за европейския мир всички се
съг
ласили да севъзложи напосланицит
енаВеликит
есили в Пет
рог
рад да
разрешатвъпросазат
ерит
орият
а,коят
оБълг
арият
рябвалодададенаРу
мъния.

Заграбваненабългарскиядял

Чит
ателятвечезнаекаквибилисъюзнит
еправаизадължениямежду
Бълг
ария и Сърбия,от една ст
рана,и Бълг
ария и Гърция,от дру
га,преди
започванет
онавоеннит
едейст
виясрещуТу
рция.ОбачеГърцияиСърбиянебили
доволни от проект
иранат
а подялба и ког
ато минали вт
орат
а половина на
войнат
а,вече живеели със съвсем дру
ги наст
роения.Предишнат
а видима
хармониямеждусъюзницит
еизчезнала.Ст
рахътнамерилмяст
овт
ехнит
еду
ши.
Може би Гърция и Сърбия допу
скали,че Бълг
ария,щом свърши войнат
ас
т
урцит
е,щеобърнеоръжиет
осисрещут
ях,
задаг
иизг
онисъвсемотМакедония,

илипъксебоялиотобщест
венот
омнениевст
ранит
еси,ченесамог
лида
полу
чатповече,от
колкот
оим сепадапосправедливостидаденижерт
ви.В
от
съст
виет
о на нашит
е войски,коит
о се биели с общия враги за всички
съюзници,г
ърцит
еспомощт
анаандарт
итепочналидаг
онятотмног
опу
нкт
ове
околоСолу
нбълг
арскит
евласт
иинаст
анявалит
ам своеу
правление.Такат
е
пост
ъпилиивГевг
ели,Лъг
адина,Ниг
рит
а,Правищеимног
оселаоколоСолу
н.
Освент
оват
епост
ояннопрекарваливойскипрезморет
овКу
шницапланина
(
Панг
еон)и се доближавали до железопът
нат
а линия Дойран — Серес —

Зиляхово— Драмаи Кавала,кат

оизпъждали бълг
арскит
евласт
иот
всякъде.
Виждалосе,чет
еималинамерениедазаематцялат
ажелезопът
налинияот
КаваладоСолу
нидаот
къснатбълг
арскат
адру
жина,коят
оотпърват
аполовина
навойнат
аост
аналадакварт
иру
вавСолу
н,смят
анзаобщ г
рад.Тазидру
жина
биланат
оваренасняколковажнислу
жби,междукоит
оидапазит
елег
рафо-
пощенскат
аниипаричнаслу
жба,извършванапонамиращат
асевбълг
арски
ръцежелезницаДрама— Серес— Дойран— Ку
куш — Солу
н.Ощеотначало
проличало,че г
ърцит
е не давали да ст
ава ду
ма чий да бъде Солу
н.Те се
наст
анилиздравовнег
осъссвоеу
правлениеиост
авилисвоякралГеорг
идаг
о
пази.Наист
инанашиятпрест
олонаследниксъщоот
ишълт
ам,
послеприст
игнали
царФердинанд,нот
ебилиприет
иотг
ръцкиякралкат
огост
и,макарцарятда
направилвсичко,коет
одаваловъзможностдасеразбере,ченеидвавчу
жд,ав
свойг
рад,
илинай-
малковединобщ насъюзницит
еград,
койт
отепърващебъде
определенкомудапринадлежи.
Такаст
оялинещат
анаюгвМакедония.Непо-
добрибилиинасевер,
къдет
осеразположилисърбит
е.Ит
амбилаот
страняванапоселат
абълг
арскат
а
власт
.Освен т
оваг
ърци и сърби почнали наважни ст
рат
егически мест
ада
правятокопииу
крепления.Бълг
арит
енеможелидасезащит
аватнит
опрот
ив
г
ърцит
е,нит
опрот
ивсърбит
е,защот
овойскат
аимбилаприковананаЧат
алджа,
Бу
лаириоколоОдрин.
Заг
ърцит рабятповечеземя,защот
ебилообяснимодаискатдазаг ов
съюзническия дог
овор,какт
о видяхме,не се определяли изрично никакви
г
раници.Защо обачесърбит
епри наличност
танаясно определенаг
ранична
линиянару
шавалидог
овора?Градовет
есоколиит
еЕг
рипаланка,
Крат
ово,
Велес,
Прилеп,Бит
оля и Охрид според дог
овора т
рябвало да бъдат бълг
арски.И
наист
инавначалот
онавойнат
амног
осръбскиофицери,
професориичиновници
искреноприемалиопределенат
аграничналиния.Внякоиг
радовеиселасърбит
е

били пост
авили бълг
арски общински власт
и,кат
о обявили,че т
е временно
заематт
езимест
а.Ког
атосеподпишемирът
,тещебъдатдаденинаБълг
ария.
СръбскиятпрофесорЦвиичписалзат
ова,аиг
имназиалниу
чит
елидепу
тат
и
идваливСофияпот
овавремеиподдържалисъщот
о.Сръбскот
оправит
елст
во
наПашич,замест
никнапочиналияМилованович,мислелообачедру
го.Пашич
решилданеизпълнидог
овора.Ощена15септ
емврит
ойизпрат
илт
аенцирку
ляр
под№ 5669досръбскит
епосланицивст
ранст
во,задаизвест
яткабинет
итена
Великит
есили,чеСърбияпрет
ендиразаКрат
ово,Велес,ПрилепиакоСилит
е
решатдаседадеавт
ономиянаМакедония,Сърбиязапазват
езимест
авсвоя
район.Тайниятсръбски цирку
ляр,подписан отПашич,бил от
критотру
ския
ист
орикивиденполит
икМилюков.Всъщот
овремевот
говорнанападкит
ена
някоисръбскишовинист
ичнивест
ници,защосръбскот
оправит
елст
воеприело
линият
аТломино—Охрид,белг
радскиятофициоз«
Самоу
права»помест
илдълг
а
ст
атияподзаг
лавие«
Сврачиу
м»,вкоят
онескрит
оут
ешавалнет
ърпеливит
еиг
и
канилдапочакатдокраянавойнат
а.Тог
аващялодадойдереддаседели
т
урскат
атерит
орияивсекищялдавидикоекомущесепадне.Презт
овавреме
ст
аналапълнаеволюциявъввсичкисръбскиу
мове— дориунай-
искренит
еи
у
меренит
е.Тепроменилисвоет
омнениезасръбско-
бълг
арскиядог
овор.Заразил
се от шовинизъм и професор Цвиич.Той препечат
ал брошу
рат
а си,кат
оя
поправил,ивсръбскат
азонавписалг
радовет
еВелесиПрилеп.Всъщот
овреме
т
ойизвадилкарт
а,покоят
овъввсичкимакедонскиг
радовесъсспециалнибои
обозначилналичиет
оненабълг
арсконаселение,какт
оправилвпо-
раншнит
еси
нау
чнит
рудове,анякаквонеопределено«
словенсконаселение»—нит
осръбско,
нит
обълг
арско,
закоет
оспореднег
овсекиималправот
одапрет
ендира.
 Малко по-
късно сърбит
е от
ишли по-
далече и прост
о обявили по
вест
ницит
е,чежелаятдазадържатзасебесиЕг
рипаланка,Крат
ово,Велес,
Охрид,Бит
оляиПрилеп— седнаду
ма,цялаЗападнаМакедонияиСевернадо

Злет
овскарекаидорекаЛъкавицакъм Вардар.Зат
азисръбскапромянавъв
вреда на Бълг
ария повлияли мног
о офицери,коит
о образу
вали Сръбскат
а
пат
риот
ична лиг
а.В т
яхнат
а среда се намирал и прест
олонаследникъткняз
Александър.Вначалот
отойказвалнару
скияпрофесорМилюков,чесърбит
е
извъндог
оворащеискатЕг
рипаланка,Крат
ово,ВелесиПрилеп.Първит
етри
г
рада(
цялоОвчополе)имбилину
жнипост
рат
егическипричини,аПрилепкат
о
цент
ърнакралимарковскияепос,койт
отесмят
ализасръбскаслава.По-
късно
князът
,какт
оивсичкисърби,
сеот
казалиотдог
овораиотмисълт
азаот
стъпкии
сезаеливцялаМакедониядапосърбяватбълг
арскот
онаселение.Умеренит
е
офицери—г
радскикомендант
ииадминист
рат
ивниу
правит
ели—билисмененис
шовинист
и и у
лтрапат
риот
и. Тог
ава масово били подг
онени бълг
арскит
е
свещеници,
владици,
учит
ели;
църквит
ест
аналисръбски;
бълг
арскит
енадписисе
у
нищожавали,у
чилищат
а направили в казарми,мит
рополиит
е обърнали в
болнициинавсичкибълг
арибилопредложенодасенаричатсърби,идасе
подписват с окончание «
ич»
,вмест
о с«
ов» или «
ев»
. Почнали у
жасни
изст
ъпления в ст
ранат
а.Всичко бълг
арско било зат
ворено,прог
онено,бит
о,
г
лобяваноилипрост
оизбивано.Вт
озиновмакедонскиадсеразиг
равалисцени,
коит
одалечнадминавалит
урскит
еужаси.Мит
рополит
ите,свещеницит
еимног
о
оту
чит
елит
ебилинабързоизпъдени.ТедошливБълг
арияидонеслист
рашнит
е
вест
изау
нищожаванет
онабълг
арскиянародвМакедония.Номирътст
урцит
е
още не бил сключен и бълг
арскот
о правит
елст
во мълчало,кат
оут
ешавало
пост
радалит
е,чещомсвършивойнат
асТу
рция,всичкощесепоправисъг
ласно
дог
оворасъссърбит
е.
МирвЛондон

Таковабилонаст
роениет
онасъюзницит
е,ког
атовЛондонделег
атит
е
прег
оварялисъссъюзницит
е.Нашит
еделег
ати,кат
ознаели,чевМакедония
бълг
арскот
онаселенияеподложенонау
жаснимъки,задасеот
кажеотезикаи
народност
таси,чесърбит
еусиленосеу
крепватотЕг
рипаланка,Крат
овоиОвче
поле до Щип,че превозват по железницат
а за Ку
маново и Скопие всичко
пот
ребнозавойна— наст
оявалибързодасесключимирсТу
рция.Съюзницит
е

обачепосвоисмет
киот
клонявалиподписванет
оибързалиданаправятпомежду
сиот
бранит
еленинападат
еленсъюзсрещуБълг
ария.Ту
рцит
евечезаявили,че
приематлиният
аМидия— Енос,прот
околътбилг
отов,нобившит
енисъюзници
под различни прет
екст
и от
казвали да г
о подпишат
,с коет
о изморявали
бълг
арскат
авойсканаЧат
алджаиБу
лаир.Ат
амосвенвсичкодру
гозажалост
прониквало недоволст
во, създавано и разпрост
ранявано от късог
леди,
неразу
мниаг
итат
ори.
Пост
ояннит
е от
лаг
ания от ст
рана на сърби,г
ърци и черног
орци при
г
отовност
танат
урцит
еибълг
арит
евсичкодасесвършичаспо-
скоро,
възму
тили
мног
о от полит
ическит
е мъже.Сър Еду
ард Грей се прину
дил да повика
балканскит
е делег
ати и да г
и покани в нег
ово присъст
вие да подпишат
подг
отвенияотнег
опрот
окол.«
Аконежелает
едаподпишет
е— казалт
ойна
сърбит
е и на г
ърцит
е,т
огава няма какво да т
ърсит
е в Лондон и вашет
о
присъст
виет
укст
аваизлишно.
»Решит
елнот
о изявлениенасърЕду
ард Грей
засрамилобълг
арскит
епрот
ивнициинаист
инанау
реченияден17май(
1913г
.)
предочит
енаанг
лийскияминист
ърт
еподписалипрот
околазамира,какт
ои
важнит
едог
оворнит
очки,
аименно:
1.Границат
амеждуБълг
арияиТу
рциядабъделиният
аотМиносдоЕнос
приу
стиет
онаМарица.
2.ВъпросътзаЕг
ейскит
еост
рови сепредост
авядабъдеразрешенот
Лондонскат
аконференциянаВеликит
есили.

3.Въпросътзавоеннит
еразноски,исканиотпобеденаТу
рция,какт
оиза
разпределениенат
урскиядългмеждупобедит
елит
е,сепредост
авянаспециална
финансовакомисиявПариж.
В дог
овора за мира не се предвидило и не се наложило нит
о
демобилизациянат
урскат
авойска,
нит
оот
странениет
ойвМалаАзия.
Товабилог
олямаг
решка.
Пот
овавреме(
26май)взеларешениеиПет
рог
радскат
аконференция,с
коет
осеподписалпрот
околзаспорамеждуРу
мънияиБълг
ария.Конференцият
а
осъдила Бълг
ария да даде на Ру
мъния г
рад Силист
ра с 3 километ
ра земя
наоколо. Ру
мънцит
е ост
анали мног
о недоволни, но пост
ъпили у
мно:
у
пълномощили правит
елст
вот
о да приеме даденот
о,кат
о заявили,че не са
благ
одарни,откоет
осеразбирало,чеприблаг
оприят
ниобст
оят
елст
ващеискат
още.

ГлаваV:1913г.Междусъюзническавойна

Сърбияискаревизиянадоговора

Борбат
а междусъюзницит
е до подписванет
о на мира в Лондон била
скрит
а.Самоофициознит
евест
нициизпращалисвоит
ест
релиедникъм дру
ги.
Правит
елст
ват
а обаче т
ърпели:т
е се оплаквали с дипломат
ически нот
и за
различни насилия,но се въздържали да влизат явно в спорове.Щом се
подписали доку
мент
ите за мир,всички смет
нали освободит
елнат
а война за
свършенаинаст
ъпилаг
олямабу
ря.Ог
ънят
,койт
отлеел,
пламналбу
йноведнаг
а.
Малкоподялбивсвет
аст
аватбезспоровеибоеве.Съюзницит
енебилидорасли

да избяг
натт
ози прот
ивообщест
вен закон.По кой принцип т
рябвало да се
поделятзает
итеземи?Ималот
риначала:подог
оворит
е;понародност
ите;по
съразмерност
танададенит
ежерт
ви.Сърбит
еиг
ърцит
еизт
ъкналидру
гоначало:
по«
равновесиет
о».
Идеят
азаосвобождениет
онамакедонскот
онаселениеизаавт
ономият
а
на Македония се изост
авила напълно.Никой не пожелал да попит
а самот
о
население,да у
знае нег
оват
а воля.Всички пост
ъпили какт
о във Виенския
конг
респрез1815г
.севропейскит
енароди(
немци,
италианци,
белг
ийци)
,кат
оги
поделилииразпокъсали,
бездаг
ипит
ат,
далиимсау
годниилинеу
годниновит
е
г
осподари.Апет
итит
ебилиг
олемииникаквинароднижеланиянеможелида
зат
ворятзиналит
еуст
а.Сръбскит
евоенниобявилиначу
ждит
екореспондент
и,че
сръбско-
бълг
арският дог
овор за т
ях вече не същест
вува.Правит
елст
венит
е
вест
ници,аследт
яхиминист
ърПашичвСку
пщинат
азаявил,чеСърбияиска
ревизиянадог
оворапот
очкат
а,коят
овизираподялбат
анат
урскат
атерит
ория.
Тог
авапочналабу
ряотспоровеиполемикипот
ълку
ванет
онадог
овора,по
нег
овот
онару
шениеилиизпълнение.Сърбит
еизт
ъкналиследнит
епричиниза
ревизиянадог
овора:
1.Сърбиябилаизг
убилаизлазасинаАдриат
ическоморе;
2.Обст
оят
елст
ват
апрезвойнат
асеизменили и Бълг
ария първа била
изменила дог
овора,защот
о не подкрепила Сърбия прот
ив Авст
ро-
Унг
ария в
борбат
айдаизлезенаАдриат
ическоморе;
недала100000ду
шивойскавпомощ
насърбит
евМакедония,
апоискаласръбскавойскаиарт
илериязаОдрин;
3.Бълг
ариясеразширяваламног
овТракияи небивалодаполу
чии
Македония.
 Нат
ияисканиябълг
арит
епрот
ивопост
авилиследнит
евъзражения:
1. За сръбския изход на Адриат
ическо море.Сърбит
е,коит
о били
завладелиСевернаАлбаниядоморет
оскрайбрежнит
еградовеДрач,Алесио,

Сант
о Джовани ди Меду
а,възнамерявали да задържат т
ези мест
а с 50
километ
ракрайбрежналиния.Единотг
радовет
есмят
алидапревърнатвг
лавно
общосръбскоморскоприст
анищеидаг
осъединятсжелезницадоСърбия.От
т
аковаприст
анищет
еот
давнаималину
жда.Отдру
гаст
рана,
Гърцияжелаелада
превземеЮжнаАлбанияидаседопредоСърбиясг
раницит
еси.Пот
озиначин
Албания се разделяла между Сърбия и Гърция.Тези държави доказвали
справедливост
та на т
ези свои ст
ремежи ст
ова,че албанцит
е се делели на
племена,враждебни помежду си,нямали общ г
оворим и писмен език,
полит
ически цент
ър и обща ку
лту
ра,зат
ова не били способни да образу
ват
самост
оят
елнадържаваидасеразвиваткат
оот
делнат
акава.
Авст
ро-
Унг
ариярешит
елносепрот
ивопост
авяланасръбскит
еиг
ръцкит
е
искания.Следанексият
анаБоснаиХерцег
овинат
ясеобявилаза«
балканска
държава»справодавземау
част
иевъввсичкивъпроси.Важниикономическии
полит
ическиинт
ересиякаралидаимаподсвоевлияниезападнат
аполовинана
Балканския полу
ост
ров,особено брег
овет
е на Адриат
ическо море и линият
а
НовиПазар— Мит
ровица— Солу
н.Ощевначалот
онаБалканскат
авойнат
я
искаладасенамеси.Дру
гит
еВеликисилиобачесевъзпрот
ивилинат
ова.Те
били орг
анизирали в Лондон специална конференция отт
ехнит
е посланици,
коят
одасезанимаваибързодаразрешава,докат
отраеБалканскат
авойна,
всички възникнали спорове и недоразу
мения между Великит
е държави и
Балканскиясъюз,задасеизбег
необщоевропейскат
авойна.Предт
аяименно
конференцияАвст
ро-
Унг
ариязаявила,ченямадапозволиСърбияиГърцияда
завладеятАлбания,нит
одаизлезеСърбиянабрег
анаАдриат
ика,защот
отова
билопрот
ивнейнит
ежизнениинт
ереси.Щом разбралиалбанцит
е,чеАвст
ро-
Унг
ария се заст
ъпва за т
яхнат
а свобода,веднаг
а образу
вали временно
правит
елст
воначелосИсмаилКемалбейиразпрат
илиделег
атипоЕвропаив
Лондон,задаискатотпосланическат
аконференцияАлбанияданесеразделя

междуСърбияиГърция,адасеоформикат
оот
делнадържава.Наст
ранат
ана
Авст
ро-
Унг
ария по т
оя въпрос били Германия и Ит
алия. Авст
ро-
Унг
ария
заплашила,чеакосърбит
еост
анатвАлбания,т
ящесенамесисоръжие.Ру
сия
поддържалаСърбияиЧернаг
ора,коит
оискалидаиматморскибрягснякое
прист
анище.Работ
ата се изост
рила.Авст
ро-
Унг
ария мобилизирала част от
своит
евойскиисъобщиланапосланическат
аконференция,чеаковдаденсрок
сърбит
е не напу
снат Албания,т
я ще се намеси.Кат
о видяла т
ова,Ру
сия
задържалаподзнаменат
аси400000войници,
коит
отрябвалодабъдату
волнени.
Двет
еголемисъседкипочт
исеприг
отвилизасериознидейст
вияеднапрот
ив
дру
га.Задасеизбег
необщат
авойна,Ру
сияпо исканенасвоит
есъюзници
от
стъпила,т
я посъвет
вала сърбит
е да се върнат
,кат
о им обещала чрез
предст
авит
елясиХарт
вигвБелг
рад,чещеполу
чатсвободенизход наморе
посредст
вом една неу
трална ивица.Франция и Анг
лия също съвет
вали за
от
стъпки, кат
о обещавали да пост
роят през албанска т
ерит
ория една
между
народнажелезопът
налиниядонякоеморскоприст
анищенаАдриат
иказа
сръбскиизносивнос.
Сърбит
еот
стъпили,нозакомпенсациясъвсем определеносенасочили
къмМакедония,кат
овмест
оплановет
есизаАдриат
икаприг
отвилинови:дасе
спу
снатпоВардарчакдоновит
егръцкиг
ранициснамерениепрякоиликосвено
дапридобиятприст
анищенаЕг
ейскоморе.
Черног
орцит
еслед капит
улацият
анаШкодраискали дазадържатт
оя
г
рад засебеси.Авст
ро-
Унг
арияит
уксевъзпрот
ивила.Тянаст
ояваладасе
определисевернат
аграницанаАлбания,
включвайкиШкодравсвоит
евладения.
Напразнибилимолбит
еиу
силият
анакралНикит
а.Подзаплахат
анаВиенат
ой
склонил да изведе войскит
е си отг
рада и да г
о предаде на комисият
а от
между
народнат
афлот
а,коят
обиласъздадена,
задасепредот
врат
иизбу
хванет
о
навойнамеждуАвст
ро-
Унг
арияиЧернаг
ора(
респект
ивноРу
сия)
.От
къснат
ипо

т
оя начин от Шкодра и адриат
ическит
е брег
ове,Черна г
ора и Сърбия се
споразу
мелидаработ
ятзаеднопрот
ивБълг
ария,откоят
одавзематповече
т
ерит
ория.Вт
акъвслу
чайСърбиящяладаот
стъпивНовопазарског
олямачаст
отземят
анаЧернаг
ора.
2.Заобвинениет
о,чеБълг
ариянеподкрепилаСърбияпрот
ив Авст
ро-
Унг
ария.Сърбияу
жбилаизг
убилаАдриат
ика,
защот
оБълг
ариянеяподкрепилас
200000войниципрот
ивАвст
ро-
Унг
ария.
Товаобвинениенебилосправедливо,защот
оСърбиявспоровет
есис
Виенанепоискалазащит
аотБълг
ария;
тясесъг
ласиладаот
стъпиотАлбанияпо
съвет
а на Ру
сия и дру
гит
е Велики сили,без дори да съобщи за т
ова на
бълг
арскот
оправит
елст
во.И дог
оворътникъденепредвиждалт
акавапомощ
въввръзкасАлбания.Бълг
арскат
авойскаизцялобилазает
асрещут
урскат
аза
общот
оделонасъюзницит
еиочевиднонеемог
ладапомог
не.
3.Бълг
ариянедала100000войницивпомощ насърбит
евМакедония.И
т
озиарг
ументнебилверен,защот
оповзаимноспоразу
мениег
лавнит
ещабове
насъюзнит
еармииизменилит
овазадължение.Ког
атост
аналоясно,
чег
лавнит
е
т
урскисилисавТракия,аневМакедония,т
ерешилина15септ
емврит
ака:
Бълг
ария вмест
о 100 000 ду
ши щеизпрат
и само еднадивизия в помощ по
Ст
румскат
а долина в подкрепа на сърбит
е.Обрат
но,сърбит
е,след кат
о
от
блъснатс бълг
арска помощ т
урскит
е от
ряди при Ку
маново — Скопие,ще
изпрат
ятну
жнит
едведивизиивОдрин(
чл.7)
.Ит
оваименност
анало.По-
късно
сърбит
епоискалидасевъзползватотвъпроснот
оизменение.Пашичказал,че
г
лавнит
е щабове нямали право да г
о правяти понеже т
о не фиг
урирало в
дог
овора,абилоприбавеносет
не,неможелодаимазаСърбиязадължит
елна
сила.Тазипомощ т
рябвалодасесмят
аизвъндог
оворнаизанеяСърбияискала
допълнит
елно възнаг
раждение. Сърбит
е биха имали право,ако наист
ина
г
лавнит
ету
рскисилисасенамираливМакедония.Тог
аваБълг
арият
рябвалода

изпрат
итам не100,ноиповечехилядивойници.Очевидное,чещабовет
еса
дейст
валиразу
мно:къдет
осат
урскит
есили,т
ам т
рябвадасеизпрат
иповече
войска.Сърбит
еобачесег
атвърдели,въпрекиочевидност
итеисвидет
елит
еот
цялсвят
,чег
лавнит
ету
рскисилинебиливТракия,къдет
обиласъсредот
очени
400–500хилядиду
шиот
оманскавойска,аоколоКу
мановоиБит
оля,къдет
о
нямалоповечеот20–30хиляди.
Колкот
ододаденат
асръбскаобсаднаарт
илериязаОдрин,бълг
арскот
о
правит
елст
вопредложиловеднаг
адабъдезаплат
еновсичко.
4.Бълг
ария ст
авала мног
оголяма.Сърбит
е наст
оявали,че Бълг
ария
вземаламног
оиплодородназемявТракия,скоет
ост
аваласилнаиопасназа
дру
гит
е балкански държави.Те подклаждали ст
раха уг
ърци и ру
мънци,че
Бълг
ариясест
ремялакъмхег
емониянаБалканскияполу
ост
ров.Тозибълг
арски
ст
ремеж т
рябвало да се пресече,за да се възст
ановяло равновесиет
о на
е.Товаравновесиещялоданаст
Балканит ъпи,ког
атот
урскит
еземисеподелели
г
оре-
долупоравномеждусъюзницит
е.
Ест
ест
вено за Бълг
ария било т
рудно даприемет
ази подялба,защот
о
целт
анавойнат
анебиладаседелиравномернот
урскат
атерит
ория,амидасе
освободиМакедонияснейнот
обълг
арсконаселениеипоновот
оразбиранена
правит
елст
вот
о да се присъедини към царст
вот
о, за да се пост
игне
националнот
о обединение веднъж завинаг
и.За дру
гит
е държави исканият
а
ималисамодържавност
опанскоит
ърг
овскозначение,докат
озабълг
арит
ете
ималиг
лавнонационалнозначение.ВБълг
ариянеможелидасвикнатсмисълт
а,
че т
рябва да се цепи,къса и разхвърля едно население,коет
о само се
арско(17).Каквоморалноправоималбълг
определялозабълг аринътдаделиземи,
неделимизанарода,
койт
огизаема?
Ималообачеидру
гисъображения.
Ст
оваразширяванеБълг
ариязавършвалапроцесанасвоет
онационално

обединение.По-
нат
атъкт
янямалокакводаискаинакъдедасеразширява.
Нейнит
е съюзници обаче имали дру
ги цели пред себе си.Сърбия имала
сънародницивХерцег
овина,
БоснаиЮжнаУнг
ария.Следоват
елнообединениет
о
навсичкит
езисърбивлизаловбъдещит
еплановенакралст
вот
о.Разширениет
о
на държават
а предст
ояло и занапред.Гърция също имала население по
малоазиат
скит
еост
ровиибрег
ове.Идеалътйнеможелдабъдедру
г,освенда
обединивсичкиподг
ръцкознаме.Значи,процесътинанейнот
оразширениене
бил завършен.Единст
веноБълг
ариязавършваласвояпроцеснанационално
обединениеит
ерит
ориалноразвит
ие.Порадит
оват
яможела,
акобъдеу
леснена
сег
а,да се у
твърди кат
о искрен и пост
оянен съюзник,доброжелат
елен и
подпомаг
ащсвоит
есъседивт
ехнит
ебъдещисправедливидомог
вания.
Всичкит
иядоводинаБълг
арияобаченеу
бедилизавист
ливит
есъседи,
коит
опост
оянноповт
аряли,чеБълг
ариямечт
аелададикт
уванавсички.Зада
изт
ъкнатт
озист
рахпо-
наг
ледно,т
едоказали,чеакоБълг
арияполу
чивсички
земиподог
оворит
е,щяладапредст
авляваследнат
асилавсравнениесдру
гит
е
балканскидържави:

Територия
Държави Всичкокв.км Население
Стара Нова

Бълг
ария 96345 70000 166345 6500000

Сърбия 48400 26000 74000 4000000

Гърцияс
65000 27000 92000 3500000
ост
рови
Чернаг
ора 9000 2000 11000 350000

Споредт
езинарочноразду
тицифризасмет
канаБълг
арият
яизлизала

най-
обширнат
апот
ерит
ория.Товау
силилозавист
танавсички.Ру
мънцит
есъщо
не мог
ли да понесатмисълт
а,че ще г
и надрасне Бълг
ария и официалнит
е
ру
мънскивест
ниципишели,чеакозапочневойнамеждуБълг
арияинейнит
е
бившисъюзници,
Румъниясъщонямадаост
аненеу
трална.Знаелосеест
ест
вено,
ченамесат
айщебъдевъввреданаБълг
ария.Ст
енденциознит
есиизчисления
сърбит
еизлизалипредславянит
еиособенопредРу
сия,
къдет
оизпрат
илиаг
ент
и
скарт
ивръкадау
беждаватру
скот
ообщест
воиру
скит
едържавнимъже,че
Бълг
арияималамног
о,азаСърбияост
авало малко.А т
ъй кат
о сърбит
есе
намиралипреду
стат
анаАвст
ро-
Унг
ария,
тесамисесмят
ализапървипионерии
борци за славянскат
а ку
лту
ра и единст
во,следоват
елно т
рябвало да бъдат
засилени.Ст
иясвоиаг
итациисърбит
енаист
инаспечелилиняколковлият
елни
ру
скивест
ника,някоикнязевимперат
орскиядвор,някоивиднипредст
авит
ели
отру
скот во(18).Теу
ообщест спелидапривлекатзасвоят
акау
заивест
нициот
западнияславянскисвят
,какт
оинякоифренскииздания.
Вт
елег
рамаот13май1913г
.Сазоновсъобщил:«
НаБълг
арияможедае
съденодаиг
раенай-
сериознат
аролянаБалканскияполу
ост
ров.Ноакот
яне
обосновеположениет
осисчу
вст
вонасолидарностседноплеменнииеднородни
държави,риску
вадапродадепървенст
вот
оси заеднапаницалеща.В една
посокавикатБълг
ариялъжливит
ейдоброжелат
ели,авдру
гаяканиРу
сия,кат
о
япредпазваотг
ибеленизбор.
..Бълг
арияимаформалниправа,ноСърбияима
нравст
вени основания,коит
о не по-
малко влияятна чу
вст
вот
о и народнат
а
психика. Бълг ъпи мъдро,ако сама предложи поправка на
ария ще пост
дог
оворнот
оразг
раничениеинаправи,
малкиот
стъпки.Бълг
ариясамапризна,
че
е полу
чила арт
илерия и снаряди при Одрин повече,от
колкот
о предвижда
дог ова предложи на Сърбия парично, а не т
оворът и зат ерит
ориално
възнаг
раждение.Това предложение е възму
тило сръбскит
е военни кръг
ове,
коит
осесмет
налиобидени,чег
итрет
ираткат
о«наемници»
.(Ру
скаоранжева

книг
а,доку
мент№ 169,
с.89)
.
Отдру
гаст
рана,г
ърцит
есъщоположилимног
оусилиячрезфренскат
а
пресадау
бедятФранцияиАнг
лия,
чеСолу
ниЮжнаМакедониясаист
орическии
ет
ног
рафскит
ехниземи.
Пот
озиначинот
всякъдесесъздалонаст
роение,
чеБълг
ариявземамног
о
и би т
рябвало да от
стъпи на своит
е съюзници мирно и с добро чу
вст
во.
Францу
зит
еиру
снацит
еискалиприт
овадасезапазиБалканскиятсъюз,дасе
подчинятБълг
арияи Сърбиянару
скияарбит
раж пот
ерит
орият
асог
лед на
сръбскит
еинт
ереси.

Сръбско-
гръцкисъюзпротивБългария

Още докат
о продължавали прег
оворит
е с Ту
рция за мира,Сърбия и
Гърциясеспоразу
мелизасъюзпрот
ивБълг
арияина19майсключилиследния
Сръбско-
гръцкидог
овор:

1.Двет
едог
оварящи сест
рани сезадължаватвзаимно даг
арант
ират
своит
евладенияидасидаватпомощ вслу
чай,
чебезпредизвикат
елст
воеднат
а

бъденападнат
аотт
рет
адържава.
2.Придележанат
ерит
орият
аотЕвропейскаТу
рцияследсключванена
мирадвет
ест
ранисезадължаватданевлизатвчаст
ичноразбират
елст
вос
Бълг
ария,дасидаватподкрепаидавървятвсяког
азаедно,кат
оуредятсвоит
е
т
ерит
ориалниисканияспоредозначенит
еграници.
 3.Двет
едог
оварящисест
раниприемат
,чеевт
ехенинт
ересданесе
наст
анидру
гадържавамеждут
яхзападноотВардар,следоват
елнощеискатда
иматобщаг
раница.Тазиг
раница,почиващанадейст
вит
елнат
аоку
пация,т
ръг
ва

отнай-
високиявръхнапланинскат
авериг
аКамена,разг
раничаващабасейнана
р.ГорнаШку
мба(
вАлбания)
,заобикаляОхридскот
оезеро,
дост
игазападниябряг
наПреспанскот
оезероприселоКонско,преминаваблизодоРахманли,следва
вододелнат
алиниямеждурекаЧернаиМъг
леницаидост
игаВардарнат
ри
километ
раюжноподГевг
ели.
4. Сръбско-
бълг
арскат
а и г
ръцко-
бълг
арскат
а г
раница ще бъдат
у
становенинаоку еземинапринципанаравновесиет
пиранит о,какт
оследва:
Изт
очносръбскат
аграницаот
към Бълг
арият
рябвадат
ръг
ваотГевг
ели,
вървипоВардардопрот
окаБожиндере,възлизапот
аярекичка,минавапрез
кот
и(върхове)120,
350,
754,
495,
577,
следварекит
еКриваЛекавица,
Брег
алница,
Злет
овска и излиза на една т
очка от ст
арат
ату
рско-
бълг
арска г
раница на
Осог
овскат
апланина,
връх2225.
Гръцко-
бълг
арскат
аграницапочваотг
ръцко-
сръбскат
анаВардар,
минава
попланинат
аБелица,послезавиваюжноподКу
куш,пресичарекаСт
румапри
Орляк,от
правясеприезерот
оТахинопорекат
аАнг
ист
азаморет
о,изт
очноот
заливаЕлефт
ери.
5.Акосепоявинесъг
ласиемеждунасиБълг
арияпот
ъйначерт
анит
е
г
раници,
дог
оварящит
ест
ранисезадължаватдаискатразрешениенаспорачрез
арбит
ража,направенотСъг
лашениет
о.АкоБълг
ариянеприемеарбит
ражаили
сеопит
асъссиладаналожисвоит
еискания,
ниесезадължавамедадейст
вамес
всичкит
есивоеннисилипрот
ивнеяидасключимзаедномир.
6.Внай-
крат
ъксроксключвамевоеннаконвенциязацелт
а.
7.Гърциясезадължававпериодот50г
одинидадавапълнасвободаза
сръбскат
атърг
овиявСолу
нскот
оприст
анищеипожелезопът
нат
алинияСолу
н—
СкопиеиСолу
н—Бит
оля.
8.Двет
едог
оварящист
ранисеспоразу
мяватзапаралелноу
величаване
навоеннит
есисили.

9.Следприключванет
онавойнат
атещеобмислятпроектзамит
ническа
конвенциязау
величаванет
онат
ърг
овскит
еиикономическит
есилинадвет
е
ст
рани.
10.Наст
оящиятдог
оворвлизавсилаведнаг
аит
рае10г
одини.
11.Дог
оворътсепазивт
айна.Никомунеможедабъдесъобщенопо
част
иилиизцялобезсъг
ласиет
онадвет
ест
рани.

ОсвенГърциясърбит
еуспели,какт
оспоменахме,дапривлекатиЧерна
г
оракъмсебеси,
кат
ойобещалиповечеземивНовопазарско.
Сърбия направила опит да привлече и Ру
мъния.Още на 6 април т
я
предложиланабу
курещкот
оправит
елст
водавлезевсъюзапрот
ивБълг
ария.
Ру
мънияобачепосвоисъображенияипосъвет
анаВиенасевъздържала.От
дру
га ст
рана,Гърция и Сърбия влезли в споразу
мение с т
урцит
е,на коит
о
предложилипът
язаОдриниТракия.

Подготовкаинавечериенавойната

Прит
ованаст
роениевчу
жбинаишовинист
ичниянат
искот
вът
ренашит
е

съюзници не искали да г
убят време.Те взели всички мерки да осиг
урят
т
ерит
орият
а,коят
о желаели.Ет
о защо нат
рупали в Македониямног
о повече
войска,от
колкот
о във войнат
а им с т
урцит
е.Бълг
ария т
рябвало да бъде
изт
ласканаотземят
а,населенаснейнисънародници,вчиет
оимебълг
арският
народсевдиг
налкат
оединчовек,
задайдадесвободаиновживот
.
 Су
роват
а дейст
вит
елност наложила на Бълг
ария да защит
ава своет
о
право.
Бълг
арскат
авойскадо17майнеможеладаост
авипозициит
еси.Едва

следт
азидат
атязапочналаданапу
скаЧат
алджаиБу
лаиридасенасочвакъм
Македония.Еднат
аполовиназаминалапожелезницат
аДедеаг
ач— Сересилис
корабипоморет
одоКавала;дру
гачастпожелезницат
аСофия— Кюст
ендили
Цариброд,ат
рет
ачаст— отМидияскорабипоЧерноморедоВарнаипослепо
цент
ралнат
а железница до Белог
радчик.Образу
вали се 5 бълг
арски армии:
Първа,Видин — Белог
радчик (
генерал Ку
тинчев)
;Вт
ора,към Солу
н(г
енерал
Иванов)
;Трет
а,Цариброд— Трън(
генералПет
ров)
;Чет
върт
а,Вардар— Щип—
Кочани(
генералКовачев)иПет
а,Кюст
ендилска(
генералТошев)
.
Придвижванет
онавойскат
аотеднат
аграницанапрот
ивоположнат
ане
било,разбира се,лесна работ
а.При т
ова т
рябвало да се бърза.Войницит
е,
повлияниотзловреднияду
хнакрит
икат
а,отопозиционнат
абезог
леднапреса,
коят
оосъждалаправит
елст
вот
озарадипрот
аканет
онавойнат
а,нет
ърпеливи
порадинаближаванет
онажът
ват
а,неподг
отвениморалнозадълг
авойна,ит
о
наразличнифронт
овесмног
онеприят
ели,какт
оиподру
гипричини,от
ивали
неохот
но.Мнозинаискалиот
пускиипроявявалидост
абу
рнонедоволст
вот
оси,
кат
опренебрег
валичест
танасвоет
оот
ечест
во,адру
гисамоволносеот
лъчвали
отслу
жбат
аси.Войницит
епог
решносмят
али,чеофицерит
ежелаятвойнасъс
съюзницит
е,защот
ополу
чаватдвойназаплат
а.Някоидоринаправозаявили,че
неискатдасебиятсъссърбит
еичевойнат
атрябвадасепрекрат
инавсякацена.
Недоволст
вот
о се засилило от от
стъпванет
о на Силист
ра и от у
жаснот
о
земет
ресениевТърново,
Г.Орях
овицаиЛясковец,
откъдет
овойницит
еполу
чили
скръбниизвест
иязасвоит
едомове.
При всички от
рицат
елни прояви дисциплинат
а все още не била
окончат
елноразклат
енаимног
ополковеизпълнявалибезу
корносвоядълг
.Те
заслу
жават признат
елност
та на пот
омст
вот
о, защот
о дали пример на
самопожерт
вувание.
Мнозина се пит
али защо ет
ръг
нала бълг
арскат
а войска отМидия —

Дедеаг
ачдоВидин?БилалиерешенаБълг
ариядавоювасъссвоит
есъюзници?
На т
оя въпрос ще от
говорим по-
късно.Нека сег
а разг
ледаме последнит
е
конву
лсиинадипломат
ическит
еборби.
Осиг
урени със съюза си,у
крепени добре по ст
рат
егическит
е мест
а,
концент
рираницелесъобразноинавремесръбскит
еиг
ръцкит
евойскиочаквали
момент
анавойнат
анапълног
отови.
Засръбскот
оглавно командваневсичко било решено.То обявило на
правит
елст
вот рад,че войскат
о в Белг а е решила безвъзврат
но да задържи
оку
пиранит
е земи в Македония и за от
стъпване няма да слу
ша никог
о.
Сръбскот
о правит
елст
во т
рябвало да т
ърси допълнит
елна дипломат
ическа
поддръжка.В сръбски войници пленници по-
късно били от
крит
и печат
ани
прокламациизавойнапрот
ивБълг
ариясподписанакралПет
ър,нобездат
аи
номер.Тезипрокламациибилиот
давнаизпрат
енивъввойсковит
ечаст
и,къдет
о
полковит
екомандириочаквалисамот
елег
рафическазаповед,задапост
авят
номер и дат
а,и да прочет
ат позива на войницит
е.Сръбскит
е вест
ници
наст
оявалиилидасеобявипо-
рановойнанаБълг
ария,предиощебълг
арскат
а
войскадабъдепремест
енанаг
раницат
а,или незабавно дасеанексиратот
Сърбиямакедонскит
еземи.Обачебелг
радскот
оправит
елст
восевъздържалода
започне война,защот
о не искало да изг
уби прест
иж пред европейскот
о
общест
вено мнение,коет
о било прот
ив всякакви военни конфликт
и.Ру
ският
посланиквБелг
радХарт
вигсъвет
валСърбиядабъдевпост
ояннаг
отовност
,но
данезапочвапърва.В специалнописмот
ойсъвет
валПашичдасъобщина
операт
ивниящабдасевъздържа,
докат
обълг
арит
едадатповодзасблъсък.
ОчаквалосеБълг
ариядаопределисвоет
ост
ановище.Тяималадарешава
двавъпроса:
единсг
ърцит
е,скоит
онямаладог
оворзаподялбаназемит
е,идру
г
съссърбит
е,скоит
оималаясендог
овор.Сег
асепоявилвт
орислу
чай,ког
ато
бълг
арскат
адипломацият
рябвалодапроявимъдрост
,талантидалновидност
.

Ну
ждат
абезу
словноналаг
аладасеспоразу
мееилисг
ърцит
е,илисъссърбит
е,
акоискалаеднат
аст
ранадабъдеприну
денадаот
стъпи.Гърцит
епо-
рано,още
преди споразу
мениет
о им съссърбит
е,проявили склонностда прег
оварятс
бълг
арит
езаподялбаназемит
е.ПонежеспорътзаСолу
нбилмъчноразрешим,
предложили да се прибег
не до чу
жд арбит
раж.Бълг
арскот
о правит
елст
во
смет
нало за неприемливи исканият
а на г
ърцит
е и не приело г
ръцкот
о
предложение,но и не съу
мяло да от
късне Сърбия от Гърция или обрат
но.
Прег
оворит
есепрекрат
или.Идеят
адасезавладееСолу
нсъссиласипробила
път в мног
оумове.Въоръженит
е част
ични сблъсквания зачест
или между
изправенит
ееднисрещудру
гиг
ръцкиибълг
арскивойски.Дост
асиленот
ряд
г
ръцкавойскасеопит
ал(
на4май)прирекаАг
ист
адаизг
онибълг
арскияпости
даседоближидожелезницат
а.Бълг
арскат
авойскаотКавала,Драмаидру
ги
пу
нкт
овенаст
ъпиласрещуг
ърцит
е,разбилаг
ииг
иобърналавпаническобяг
ство.
Тазилеснапобеданасърчиланашит
евоеннидамислят
,чег
ръцкат
авойсканяма
даиздържинабълг
арскиянапор,чебоеват
айст
ойностемалкаипревземанет
о
наСолу
нелеснаработ
а.Всичкот
овабилог
олямазаблу
да.
От
насяйкисеспренебрежениекъмг
ърцит
е,нашит
евоеннииполит
ицине
оцениликакт
отрябваисръбскат
асила.НосъсСърбияработ
атаст
ояладру
гояче:
снеяималодог
овор,койт
опредвиждалзадължит
еленарбит
раж,акопрякот
о
съг
ласиенесепост
игне.Дасеприемелиарбит
ражътидасевъзложинанег
о
спорът
,илидасеиг
норират
ойидасерешивъпросътсоръжие?Бълг
арскот
о
правит
елст
воприелоарбит
ражаиу
ведомилозат
оваРу
сия.
Миролюбивоивойнолюбивотечение

Бълг
арскит
евоеннииполит ечения:миролюбиво
ицисеразделиливдвет
ивойнст
вено.Еднит
еискалиработ
атадасеразрешибезвойна.Тедържалина
ру
скияарбит
раж,смят
алиг
озалояленисесъобразявалисобщест
венот
ои
полит
ическот
омнениевАнг
лия,ФранцияиРу
сия.В Анг
лиясърЕду
ардГрей
казалвпарламент
а:«
Войнат
амеждусъюзницит
ещебъденай-
голям позорза
човечест
вот
о.Съюзени,балканскит
едържави спечелихавсичко;разкъсани и

конфронт
ирани помеждуси,ще заг
убятвсичко»
.Във Франция също искали
безу
словнодасезапазиБалканскиятсъюз,колкот
озасамит
еБалкани,т
олкова
ивползанаТройнот
осъг
лашение,защот
отозисъюзмудавалподкрепаот
седемст
отин-
осемст
отин хиляди войници в слу
чай на европейска война.
Парижкиятвест
никTempsписал,че«
щесиподпишесмърт
нат
априсъдаоня
народ,
койт
опръвнападнебившит
есисъюзници»
.
Сазонов извест
ил софийскот
о правит
елст
во,че ако Бълг
ария първа
започневойна,
рускот
ообщест
веномнениещесевъзму
тииРу
сиянещеможеда
помог
не,нит
о да спре Ру
мъния.Предложило се,да се съберат минист
ър-
председат
елит
енаБълг
ария,Сърбия,ГърцияиЧернаг
оранаобщозаседаниев
Солу
н,къдет
одасеспоразу
меят
.Предложениет
обилоприет
о,ноконференцият
а
наняколкопът
исеот
лаг
ала,защот
онебилояснокаквощесерешават
ам,по
дог
овораили не,покой член и т
.н.Ималосепредвид още,чебившит
ени
съюзници,сег
анашипрот
ивници,несенамиралиприеднаквиу
словияснас:т
е
ималит
риг
ласасрещуединбълг
арски.Ру
скиятимперат
оризчерпалт
ърпениет
о
сииот
правилобщат
елег
рама(
26май)доцарФердинандидокралПет
ър:

«
Вест
та за проект
иранот
о свиждане в Солу
н между минист
ър-
председат
елит
е на чет
ирит
е съюзни ст
рани,коит
о биха мог
ли после да се
срещнат в Пет
рог
рад,ми направи най-
голямо у
доволст
вие,понеже т
ова
намерение изг
лежда показва желаниет
о на балканскит
е държави за
споразу
мениеизакрепваненасъюза,
койт
одадедосег
анай-
бляскавирезу
лтат
и.

С мъчит
елно чу
вст
во нау
чавам,че решениет
о не било изпълнено и
балканскит
едържавиизг
леждасег
отвятзабрат
оубийст
венавойна,
способнада
зачеркнеслават
а,коят
осипридобихазаслу
жено.
Вт
акъв съдбоносен моментапелирам направо към ВашеВеличест
во,
какт
омезадължавамоет
оправоимоятдълг
.
На Ру
сия именно дват
а народа — бълг
арският и сръбският — са
възложиличрезсвоясъюзенактразрешениет
онавсичкиспорове,от
насящисе
доприлаг
анет
онадог
овораинасвързанит
еснег
оконвенции.
Искам,прочее,Ваше Величест
во да ост
ане верен на дог
оворнит
е си
задълженияидасеот
несекъмРу
сиязаразрешениет
онасег
ашнияспормежду
Бълг
арияиСърбия.
Смят
айки длъжност
та на арбит
ър не кат
о една прерог
атива,а кат
о
мъчит
елнозадължение,коет
онебихмог
ълдаизбег
на,намирамзасвойдългда
преду
предя Ваше Величест
во,че една война между съюзницит
е не би ме
ост
авиларавноду
шен.
Държадапосоча,чедържават
а,коят
обизапочналат
азивойна,бибила
от
говорназанеяпредславянскот
оделоичеазсизапазвамвсичкат
асвободаза
поведениет
о,коет
ощевъзприемеРу
сияспрямоевент
уалнит
ерезу
лтат
иотедна
т
олковапрест
ъпнаборба.

Николай»
.

Войнолюбивот
отечение от бълг
арскит
е военни и полит
ици смят
ало
всичкит
езипреду
преждениязапразнизаплахиипречелонаправит
елст
вот
ода
бързасарбит
ражанару
скияцар.Мнозинасест
раху
вали,чеРу
сия,наст
роена
вечезлепрот
ивБълг
ария,
щерешиспоравползанаСърбия.Вподкрепанат
ова
т
ечениебиливиенскит
еаг
ент
иивест
ници.Технит
еаг
итациипот
аениявен

начин прониквали в бълг

арскот
о общест
во между инт
елиг
енцият
а,между
офицерст
вот
оивойницит
еинаст
ройваливсичкипрот
ивру
скияарбит
раж,койт
о
щял да бъде пакост
ен за Бълг
ария.Психолог
ическит
еусловия за подобни
аг
итации били благ
оприят
ни.Ст
арит
е парт
ийни омрази към Ру
сия сег
а пак
намерили почва.Пат
риот
измът на бълг
арит
егиу
влякъл т
върде мног
о.Те
поискалинесамодасеприсъединикъм Бълг
арияземят
анаюготг
раничнат
а
линияподог
овора,
наречена«
безспорна»
,ноит
ерит
орият
азадт
аялиниячакдо
Шар.Койт
о се осмелявал да оспорва т
ова кат
о невъзможно при сег
ашнит
е
у
словияг
озаклеймявалисду
мит
е«ст
рахливец»
,«народоот
стъпник»
,«предат
ел»
.
Авст
ро-
Унг
ариязасилвалат
овау
влечениеинасърчавалабълг
арит
едасе
от
кажат от ру
ския арбит
раж и да заповядат на войскат
а си да нападне
съюзницит
е,коит
ощелидабъдатразбит
ииразпръснат
изаняколкодни.Тог
ава
цялаМакедониящяладабъдебълг
арсказаг
олямарадостнаАвст
ро-
Унг
ария,
коят
онежелаела,поникойначиндасезасилваСърбия.Вплановет
енаВиена
т
рябвалонепременнодасеразпаднеБалканскиятсъюз,вкойт
отясъзирала
опасност за своит
е южни аспирации.Сег
а имало нова реална възможност
окончат
елнодасеразбиесъюзът
.Авст
рийскиятдипломат
ическиаг
ентвсекиден
сесрещалт
айноилиявносвоеннииполит
ическимъже.Тойсъвет
валдаседаде
наРу
мъниякаквот
отяискаиданесеот
стъпванабившит
есъюзници.ВБелг
рад
виенскит
еаг
ент
ивършелиобрат
нот
о.Ималомомент
,ког
атоСърбияпроявила
желание за някакви от
стъпки. Веднаг
а авст
рийскит
е вест
ници писали:
«
Бълг
арит
есег
отвятдаприсвоятцялаМакедония,нот
езабравятжерт
вит
е,
коит
оСърбиядадеприКу
мановоиБит
оля»
.ЗаАвст
ро-
Унг
ариябилобезразлично
койщенадделеевт
азибрат
оубийст
венавойна.Главнот
обило,
какт
оказахме,
да
се у
нищожи Балканскиятсъюз.Такава била целт
а на Виена,кат
о се имало
19)
предвидизасилванет
онаРу
мъния,прият
елканаГерманияиАвст
ро-
Унг
ария( .
ИменноРу
мъният
рябвалодаимахег
емоният
анаБалканит
е,макарпоземяи

народданееБалканскадържава.
Увлеченит
еотпат
риот
ичен порив бълг
ари,какт
о и онези,коит
о били
заслепениотТракийскит
епобеди,повярвали,чеРу
сияепрот
ивБълг
ария,че
Авст
ро-
Унг
арияенашаискренаприят
елкаи доброжелат
елка,ченямадани
изост
ави,
чещеспреРу
мъния,
аможебиищенападнеСърбия.
Опозиционнит
епарт
ииу
стноичрезвест
ницит
еупреквалиправит
елст
вот
о
вмалоду
шие,от
стъпчивост
,сляпору
софилст
воинепат
риот
ичност
.Тенедавали
нит
онаРу
мъниядасеот
стъпинещо,нит
онасъюзницит
е.Бойкист
атиибили
написаниследот
стъпванет
онаСилист
распоредПет
рог
радскат
аконференция.
Помест
илинекрологзаСилист
раипродължилит
ака:«
Днессепог
ребванай-
важниятнаш г
радвДобру
джа— Силист
ра.Товаеначалот
о.Ут
рещесепог
ребе
Солу
н,вдру
гиденКу
мановоиСкопие,анат
рет
ияденцялаМакедония.Така
пост
ъпва бълг
арскот
о правит
елст
во.Това,коет
о храбрат
а бълг
арска войска
спечелисъссвоят
аскъпакръв,снечовешкиу
силия,мъки,ст
удовеилишения,—
бълг
арскат
адипломацияг
охаризва,подарявананашит
евраг
ове.Защосеби
т
огавабълг
арскиятвойник?Нег
однот
оправит
елст
водасивърви,адаост
ави
храбрат
анивойскасвободнодазавършинационалнот
ониобединение»
.Този
език,т
олкова пакост
ен за дисциплинат
а,не бил само израз на бяснат
а
парт
изанщина,
коят
оцарялавБълг
ария,
ноинаоновау
влечениевнационалнит
е
чу
вст
ва,коет
озаг
лушавамъдрост
та,разу
маипредвидливост
танарешаващит
е
факт
ори.Чу
вст
валасеболкат
аотнароднот
о разкъсванепо арбит
ража,асе
забравялаопасност
тазацялот
оот
ечест
воприсложилит
есеобст
оят
елст
ва.
Нокаквоповедениедържаловт
овасъдбоносновремеправит
елст
вот
ои
каквирешениявземалот
о,задаизкараделот
онадобъркрай?
ОставкатанаГешов.МинистерствонаДанев

Правит
елст
вот
обилоразделенонадвеполовини— еднат
аот
стъпчива,а
дру
гат
анеот
стъпчива,най-
вечекъмг
ърцит
еповъпросазаСолу
н.Наст
роениет
о,
да сезащит
ава дог
оворътсоръжие,си пробивало пътвъв висшит
есфери.
Минист
ър-
председат
елятИванЕвст
атиевГешовбилрешит
елнозаарбит
ражаи
прот
ивт
оват
ечение.Зат
оват
ойсеот
тег
лилиподнесълост
авкат
асинацаря(
17
май)същия ден,в койт
о сеподписал мирътв Лондон,след кат
оузнал,че

държавниятг
лавасесъвещават
айносопозиционнит
ешефовезапо-
различна
полит
ика, от
колкот
о т
ази, коят
о води правит
елст
вот
о: разрешение на
енепременнопомиренначин.Мот
проблемит ивътзаост
авкат
абил:«
Войнат
ас
Ту
рциясесвърши;зарешениенаспорасъссъюзницит
едасепривлекатвсички
парт
ии»
.
След съвещание с опозицият
а и правит
елст
вот
о царят у
ж решил да
следва миролюбива полит
ика и вмест
о Гешов за пръв минист
ър назначил
председат
елянаНароднот
осъбраниед-
рДанев.
Д-
рДаневсезаелдаразчист
ипът
язаприеманет
онару
скияарбит
ражпри
възможно най-
изг
однит
е за Бълг
ария у
словия.Зад г
ърба на правит
елст
вот
о
обачепост
ояннодейст
валипат
риот
ическиг
рупии«
националнисъюзи»
,коит
о
искалидапривлекатцарянасвояст
ранавползанарешит
елнавоеннаакция.
Тезинеот
говорнилицанаст
оявалиданесеот
стъпваотМакедониянит
опедя
земя.«
Всичко или нищо» — бил лозу
нгът на екзалт
иранит
е пат
риот
и.Цар
Фердинанд се намирал между двет
етечения:ст
рах г
о било от Ру
сия,но
съчу
вст
валнавойнолюбивит
есреди,коит
отойпосвоеразбиранесмят
алзапо
добрипат
риот
иотру е(20).
софилит
На27майФердинандизпрат
илот
говорнат
елег
рамат
анару
скияцар.
Телег
рамат
агласяла:

«
Полу
чихдепешат
а,скоят
оВашеВеличест
во,вг
рижат
асизамираиза

славянскот
одело,апелиранаправокъм менезат
ежкат
акриза,коят
отърпят
от
ношеният
аниснашит
есъюзнициикоят
озанещаст
иебешевъзбу
денаот
самит
етях.Дължа наист
инат
адаприпомня наВашеВеличест
во,чемоет
о
правит
елст
во,дълбокопроникнат
оотот
говорност
та,коят
обипоело,следвайки
дру
гпът
,епредварит
елноот
говорилонаВашеВеличест
во.
Вдейст
вит
елностощена14миналияаприлт
осеобърнакъмг
-нСазоновс
молба да направи пот
ребнот
о за прекрат
яване на раздразнениет
о отдвет
е
ст
рани на г
раницат
а,кат
о покани двет
е ст
рани да се явят на арбит
ража,
предвиденвт
ехниясъюзендог
овор.
Тазипоканабешеот
правена.
Моет
оправит
елст
вояприет
утакси.
Колкот
одосръбскот
о,т
опродължавашееднаполит
ика,чиет
опоследно
проявление—декларацият
анаг
-нПашичпредСку
пщинат
а—произведевмоят
а
ст
ранавълнениет
олковапо-
голямо,
чет
азидекларациябешепрочет
енавсамия
момент
,ког
атосеподг
отвяшесрещат
амеждуминист
ър-
председат
елит
е.Ваше
Величест
во нещеот
каже,прочее,дапризнае,чеБълг
ария ебилавярнана
ду
мат
аси,чет
япост
оянночакаарбит
ражътдабъдевъзприетипонеинпример
същоиотСърбия,ичесръбскот
оправит
елст
вое,коет
оизбяг
вайкиотт
ози
арбит
раж и т
рупайки враждебни прот
ив Бълг
ария прояви,продължава да
предизвикваопасност
иотбрат
оубийст
венаборба.
За т
ази борба ази моет
о правит
елст
во бихме съжалявали повечеот
ког
отоидабило;ниеискамеискреноизбяг
ванет
ой,нонеможем давървим
срещуединоду
шнит
ечу
вст
ванавъзму
щение,коит
опредизвикватуцелиямой
народ нау
тринт
аслед нечу
вани у
силияи славни победи опит
итенанашит
е
съюзници,коит
о презирайки правот
о и даденат
а си клет
ва,искат да му
изт
ръг
натнай-
свещенит
еплодовенат
езиу
силияит
езипобеди.
Бълг
ариянямасамоправанадМакедония;т
яимазадължениякъм едно

население,
коет
овинаг
иебилоиисканавсякаценадаост
анебълг
арско;
иВаше
Величест
вощеблаг
оволидасиспомни,чепрездълг
игодинит
езизадължения
бяхапризнаваниотсамат
аРу
сия.

Фердинанд»
.

Тазит
елег
рама,вкоят
оимамног
очу
вст
ва,нонеиполит
ика,приет
ас
възт
орготсофийскит
е войнолюбиви бълг
ари,охладила от
ношеният
а между
дват
адвора.Привсет
оваРу
сияискаладасеизбег
невойнат
а.Сазоновпоканил
минист
ър-
председат
елит
еотБълг
ария,Сърбия,ГърцияиЧернаг
орадаидатв
Пет
рог
рад,къдет
оприблаг
осклоннот
опосредничест
вонару
скит
еполит
ицит
е
бихамог
лидасеспоразу
меят
.Всичкиприелит
азипокана,ноникойнет
ръг
нал.
Бълг
арит
е предварит
елно искали да знаят на каква основа ще се водят
прег
оворит
евПет
рог
рад.Отдру
гаст
рана,сърбит
еиг
ърцит
есебояли,чеРу
сия
щезащит
аваг
лавнобълг
арскит
еинт
ереси.Освент
оваминист
ър-
председат
елит
е
наБълг
арияиСърбиявечесенамиралиподвлияниет
оидориподнат
искана
общест
венот
о мнение и на военнит
е щабове и не били свободни в своит
е
съжденияиразг
овори.

Колебаниянад-
рДанев

Д-
рДанев,койт
окакт
овечезнаем,ималзаправиловполит
ическияси
живот«
данеправиполит
икасРу
сия»
,адаимапълнодовериевнея,т
озипът
у
сет
илбълг
арскот
осисърцедазаг
оворипо-
силноотвсяког
аиот
стъпилот
своет
о правило.Той поискал предварит
елно дабъдесиг
урен дали Сърбияе
приелаарбит
ражаилинеидалиарбит
ърътщеседвиживрамкит
енадог
овора,
илиизвънт
ях.Тезидвеу
словиязаот
иванет
онад-
рДаневвПет
рог
радбили

condi
ti
osi
nequanоn(
непременноу
словие)
.« яхидванет
Безт оми,казват
ойв
т
елег
рамит
есидобълг
арскияпосланиквПет
рог еизлишноинеевъзможна
рад,
никаквапо-
нат
атъшнасъюзнадейност
».Същот
отойсъобщилвПет
рог
радна6
юни,т
.е.
,че ако Сърбия не приеме у
говорения арбит
раж и предлаг
анат
а
демобилизациясравномерноразполаг
аненаоку
пационнисръбско-
бълг
арски
войски,
ходенет
овПет
рог
радеизлишно.
На7юнид-
рДаневт
елег
рафиралвПет
рог
рад;«
Минист
ерскиятсъветв
снощнот
осизаседаниекат
овзепредвид,
ченашит
еисканиязадемобилизацияи
арбит
раж са основани на дог
овора,че самот
о императ
орско правит
елст
во
признават
яхнат
асправедливост
,ноСърбиянеприеманит
оеднот
о,нит
одру
гот
о,
чевинт
ересанамирнат
аразвръзканависящит
еспоровеенеобходимодабъдат
т
еудовлет
ворени предварит
елно и без забава,реши да от
клони срещат
ав
Пет
рог
рад»
.
Очевиднобълг
арскот
оправит
елст
воест
оялопредследнит
есъдбоносни
задачи:Първо,Бълг
арскат оиподоръжие.Вт
авойсканежелаевечедаст оро,
Сърбиянеприемабезу
словноарбит
ража,ааког
оприемекакбибилаизпъдена
сръбскат
авойскаотмест
ата,коит
оарбит
ърътбипризналзабълг е.Трет
арит о,
далиРу
сиянямадаот
стъпиотдог
оворавползанаСърбия,коет
оебилонай-
вероят
но,
защот
оСазоновст
елег
рамит
есиот3майдавалдасеразберет
ова.
На 9 юни ст
анало съвещание в двореца Враня до София под
председат
елст
вот
онаФердинанд.Присъст
вувалид-
рДанев,минист
ри.Решено
било:а)дасеприемеарбит
ража,
акоиСърбияг
оприеме,
кат
опредварит
елносе
съг
ласидаседейст
вуваврамкит
енадог
овора;б)бълг
арскот
оправит
елст
вода
наст
ояваРу
сиядаот
делиспорасг
ърцит
еотнеразбират
елст
ват
асъссърбит
е,
понежеиматдверазличниоснови;в)арбит
ражътдасеизвършивнай-
крат
ък
срок(
7или9дни)
;г)дасенамериг
аранция,чесърбит
ещеосвободятзает
ата
т
ерит
орияследрешениет
онаарбит
ъра.Завсичкит
иярешениябилу
ведомен

ру
скиятпосланиквСофия.
При все т
ова работ
ата пак ост
авала неясна. От Сърбия имало
предложениедаседемобилизиратсъразмерничаст
иотдвет
евойски.Нат
ова
Бълг
арияот
говорила,чещебъдесъг
ласна,акоСърбияприемедасеоку
пират
всички земи в Македония спо «
еднакъв брой бълг
арски и сръбски войски,
докат
осеразрешиспорътвПет
рог
рад.Сърбит
еот
казали.Вт
акъвслу
чайдасе
демобилизира бълг
арскат
а войска било очевидно опасно. Между т
ова
задържанет
о й на военна ног
а за неопределено време ст
авало вредно за
дисциплинат
а,т
ъйкат
овойницит
еискалидаимсекажедо15юни,
щесебиятли
илищебъдатразпу
снат
и.Неможелообачедасевземенит
оеднот
о,нит
одру
гот
о
решение,защот
о сръбскот
о правит
елст
во ощенесе съг
ласявало да приеме
безу
словноарбит
ражанару
скияцар,
кат
осебояло,
ченямадамуседадевсичко,
коет
оискало.
Виенскит
еаг
ент
ивиждаливот
иванет
онад-
рДаневвРу
сиязапазванена
съюзаизадейст
вувалисновасилацелиясиразру
шит
еленапарат
.
На9юнибилосвиканог
олямог
ражданскосъбрание,председат
елст
вано
от д-
р Васил Радославов.То решило да поиска от царя да заповяда на
бълг
арскат
авойскаданавлезевМакедонияисоръжиедаизг
онисърбит
еи
г
ърцит
е.Ст
арат
асръбскат
ерит
орияданесенапада.
На12юнибълг
арскиятпосланиквПет
рог
радБобчевот
ишълприСазонов,
задасеу
вери,далиСърбияеприелабезу
словнияарбит
раж.Сазоновказал,че
ощенямаот
говоротБелг
рад.Бълг
арскиятпосланикдобавил:
«От
лаг
анет
онат
оя
от
говоризу
мяванашет
о правит
елст
во и азсъм нат
оварен дави извест
яза
спиранет
о на по-
нат
атъшнит
е прег
овори и за от
зоваванет
о на бълг
арския
посланикТошевотБелг
рад»
.Сазоновсесепналиот
сякъл:«
Тованемеу
чудва.
Зат
аяпост енотняколкодни.Виет
ъпкасъмпредизвест ръг
ват
епосъвет
итена
Авст
ро-
Унг
ария.Свободнист
едаг
онаправит
е.Сег
а,следвашет
озаявление,аз

ви правя нашет
о:«
Не очаквайт
е нищо от нас и забравет
е,че същест
вуват
(
21)
някаквидог
оворнизадълженияот1902г
.
При все т
ова нашет
о правит
елст
во държало да изпрат
и д-
р Данев в
Пет
рог
рад.Понежемирътможелдасезабави,т
опрепоръчалонаг
енералСавов
даседаватот
пускинавойницит
еит
акадасеподдържаду
хътит
ърпениет
оим.
Повечеот60000ду
шибилиразпу
снат
иподомовет
еим.Ру
скот
оправит
елст
во
ощенег
убелот
ърпение:т
опоканилосърбит
еибълг
арит
едаизпрат
ятписмено
своит
еискания.Бълг
арскиятмеморанду
м билг
отовипредаденна14юнина
ру
ския посланик в София,койт
отрябвало да замине заедно с д-
р Данев в
Пет
рог
радсру
скикораб,
пусналкот
вавъвВарна.
С решениет
о си да иде в Пет
рог
рад правит
елст
вот
о от
хвърлило
ру
мънскит
еискания.Тест
авалибезпредмет
ни,следкат
онямадаимавойна
междуБълг
арияибившит
ейсъюзници.

Надмощиенавойнолюбците

Кат
онау
чиливойнолюбивит
екрайнинационалист
и,чед-
рДаневскоро
т
ръг
ва,т
е се раздвижили из София.Според т
ях правит
елст
вот
о вече било

продало Македония и от
ивало в Пет
рог
рад да подпише акт
а за нейнот
о
пог
ребение.Товат
рябвалодасеосу
ети.Д-
рДаневнебит
рябвалодасепу
снеда
излезеотСофия(22).
Наист
инат
овабилмоментнависш т
раг
изъм.От
иванет
онад-
рДаневв
Пет
рог
рад замног
о хораозначавало разпокъсваненаМакедония— т
олкова
милазавсякобълг
арскосърце,
толковасвят
авполит
ическит
ениборби,
толкова
възбу
ждащанароднияент
усиазъм,г
ероизъм исамоот
рицание.А неот
иванет
о
означаваловойнамеждудовчерашнит
есъюзницииБълг
ария,чийт
огръбот
към

Ру
мънияиТу
рцияприт
ованебилосиг
урен.
Коедасепредпочет
е?Войнолюбивит
евикали:«
Можели,пат
риот
ичноли
едасеот
късваткъсовеотбълг
арскот
онароднот
яломълком,
безсъпрот
ива,
без
бой?Каквощекажатпродаденит
енибрат
я,възлаг
ащискъпинадеждинанас?
Каквощекажепот
омст
вот
о?Каквощекажатвернит
епобедоносниполкове,
коит
оиматвакт
ивасисамослава,ког
атопочнатдасевръщатпрезСофия?
Каквощеречемакедонскот
оопълчениеот15000ду
ши?
».
Тог
ава?Неелипо-
добредасериску
ва?Рискътеблаг
ороднодело.
Всичкивест
нициосвенрадикалнит
еисоциалист
ическит
епишеливполза
на войнат
а. А правит
елст
венит
е изт
ъквали дилемат
а:«
или — или»
,или
изпълнениенадог
оворит
е,иливойна.Полит
ици,пу
блицист
и,общест
венидейци,
писат
елиипоет
исенадпреварвалидавъзпяватнесъкру
шимот
омог
ъщест
вона
победоноснат
а армия.Обща хипноза обхванала г
оляма част от военнит
е,
полит
ицит
е и някои от минист
рит
е. Навсякъде владеела безу
словна
самоу
вереност в собст
венит
е сили.Генералният щаб и всички вярвали,че
задачат
а им с опърничавит
е съюзници е мног
о лека — в няколко схват
ки
прот
ивницит
е ще бъдат сразени и пръснат
и.Тази самовну
шена вяра г
и
направиланеспособнидавиждатиоценяватопасност
ите.Назаявлениет
о,че
акоизбу
хневойнамеждуБълг
арияисъюзницит
е,ру
мънскат
авойскащенахлу
ев
нашат
аземя,г
енералит
еиекзалт
иранит
еполит
иципог
ледналикат
онаблъф.
Или,още по-
точно,решили въпроса т
ака:докат
о Ру
мъния мобилизира и
съсредот
очи,ниевечещесмеу
нищожилипрот
ивницит
еищевладеем Солу
н,
оляиСкопие(23).
Бит
16юни.Атаката

Дошъл15юни.Бълг
арскиятделег
атсег
отвилдазаминезаПет
рог
рад.
Войницит
еочаквалиу
каззаразпу
сканеилиманифестзавойнасъссъюзницит
е.
ОтБелг
радсеполу
чилоизвест
ие,
чеСку
пщинат
ащяладарешина17юнискакви
инст
рукциищезаминеПашичзаПет
рог
рад.
За да въздейст
вува върху сръбскат
а неот
стъпчивост
,
г
лавнокомандващиятбълг
арскит
евойскицарФердинандрешилданаправиедин

смелжест
.Тойповикалт
айносвояпомощникг
енералСавовимузаповядалда
т
елег
рафирадоначалницит
енаI
IармияпредСолу
ниI
V армияпредЩипда
ат
аку
ватст
ремит
елнопрезнощт
ана16срещу17юниг
ръцкит
еисръбскит
е
позиции.ГенералСавов,
славолюбивчовек,
лекомисленоизпълнилзаповедт
ана
Фердинанд.Таязаповед доI
IиI
V армиябиламот
ивиранаотчет
ири г
лавни
съображения:
1)дасесъживиизасилиду
хътнабълг
арскат
аармия;
2)предопасност
таотвойнамеждусъюзницит
едасеприну
диРу
сияда
побързасъссвоет
орешение;
3)съссилену
дардасеприну
дятпрот
ивницит
еданаправятпо-
големи
от
стъпки;
4)дасеизт
ласкатбившит
есъюзнициотзает
итеважнипозицииимест
а,
докат
оевропейскит
есилисенамесятиспратвоеннит
едейст
вия.
Тазиакцияспоредразяснениет
окъм неянеозначавалавойна,асамо
инцидент
ену
дар,
полезензабълг
арскит
еинт
ереси.Вт
озисмисълвойнанебила
обявена.
На16юнипрезнощт
азаповедт
асеизпълнила.Ат
акат
апоцялат
алиния
отКавала до връх Ру
ен на планина Осог
ово се провела у
спешно.Първит
е
пост
авеницелибилипост
игнат
и.На17юниоперациит
епродължили.На18юни
правит
елст
вот
осесепнало.Повикалог
енералСавовимузаповядалописмено
да спре военнит
е дейст
вия. Савов изпълнил заповедт
а. Нашит
е войски

прекрат
илиог
ъняипрат
илипарламент
ьоридосърбит
езаспираненабоевет
е.
Обаче сърбит
е,изненадани от ат
акат
а,съзнавайки своет
о ст
рат
егическо
превъзходст
во и целесъобразна концент
рация на войскит
е си,задържали
изпрат
енит
еофицери,
анякоиу
биликат
о«разбойници»
.Следт
оват
езаповядали
общонаст
ъплениепрот
ивбълг
арскат
авойска.Вт
азисхват
канякоибълг
арски
полковебилиобкръженииразбит
и.Част
иот7–арилскадивизияприДренък,
по
г
орнот
отечениенаЗлет
овскарека,билиразг
ромениивзет
ивпленотсърбит
е!
Бълг
арит
еималиг
олемиу
спех
инаВардариКриволак,къдет
озаобиколилии
пленили,илипочт
иунищожилисръбскат
атамошнадивизия.Значит
елниу
спехи
ималоисрещуг
ърцит
е.
Правит
елст
вот
опоискалорешит
елнодасеспратвоеннит
едейст
вия.То
междудру
гот
ознаело,чеБълг
ариящебъденападнат
аотРу
мънияиТу
рция.
Неприят
елит
е смет
нали положениет
оудобно за себе си,не се съг
ласили,
разг
ърнали всичкит
еси подг
отвени войски и заповядали общо наст
ъпление.
Правит
елст
ват
аимчрезпрокламацииобявили(
Гърцияна21юни,
аСърбияна25
юни) формално война на Бълг
ария.Бълг
арскат
а дру
жина в Солу
н била
заобиколена,
обезоръженаиот
веденавГърция.
Бълг
арскат
авойсканабойнот
ополепопадналаву
чудващоположение.
Заповядалийданападнеит
ъкмоког
атопост
игналау
спехиисиподсиг
урявала
важни позиции,изкомандвали й да спре и от
стъпи.Ду
хът и полет
ът й се
парализирали.
ЦарятсеядосалнаСавов,чеспрялвоеннит
едейст
вия,у
волнилг
оот
длъжност
тапомощник-
главнокомандващ ивмест
онег
оназначилг
енералРадко
Димит
риев.
 Наг
раницат
авечесеводелидълг
ииожест
оченибоеве.Ру
мънияобявила
мобилизациянавойскит
еси.Ту
рциясъщосераздвижила.
На20юницарятсвикалвСофиякороненсъвет
,накойт
оприсъст
вувалии

шефовет
енавсичкиполит
ическипарт
ии.Конст
атиралосе,
чевоеннит
едейст
вия
немог
атдасеспратибилададенат
огавазаповедзадейст
виеинадру
гит
етри
армии.Царятне одобрил предложенит
е отопозиционнит
е шефове мерки,а
наст
оял:правит
елст
вот
одамолиРу
сиядазаст
ависърбииг
ърцидапрекрат
ят
кръвопролит
иет
о,кат
оотРу
мънияиТу
рциясепоисказапазваненанеу
тралит
ет.
Правит
елст
вот
осидалоост
авкат
а.
Царят не я приел.Тог
ава правит
елст
вот
о се обърнало с молба към
ру
скот
о правит
елст
во да посредничи пред сърбит
еиг
ърцит
е,за да спрат
военнит
едейст
вия.Тенеслу
шалиРу
сияипродължилиот
чаяниат
акисрещу
бълг
арит
е.
Ру
мъния бързо мобилизирала войскит
е си и на 27 юни навлязла в
бълг
арскаДобру
джа,ана28юни пост
роиламостнаДу
навапри Корабияи
почналадапрехвърлявойскит
есикъм ОряховопопосокаВраца— Мездра—
София,кат
о скъсала т
елег
рафит
е,спряла влаковет
е и от
къснала Северна
Бълг
арияотСофия.Очевидност
анало,чет
яималаспоразу
мениясъсСърбияи
Гърция.ОфициалноРу
мъниязаявилапредсвет
аиБълг
ария,
чеобявявавойна,
за
да вземе исканат
а от нея земя между Ту
тракан — Балчик и да спре
брат
оубийст
вения конфликт
. Бълг
арскот
о правит
елст
во решило да не се
съпрот
ивляванару
мънскат
авойскаисеобърналокъм ру
скот
одапрег
оваря
вмест
онег
оидаот
стъпинаРу
мъният
ерит
орият
а,коят
отяиска.Същот
акада
сключиотимет
онаБълг
ариямирсъсСърбияиГърция.
Набойнот
ополест
аналипроменивъввреданаБълг
ария.Вт
ораармия,
определенададейст
вувакъмСолу
н,съссъст
авг
лавноотновобранциотТракия,
отопълчениеидру
гисарт
илерияот140оръдия,
биларазт
егнат
анаширокфронт
от Кавала до Гевг
ели и предст
авлявала слаба и т
ънка боева линия.От
мног
обройнит
есишпиониг
ърцит
енау
чилит
оваи,съсредот
оченисповечеот
100000ду
шии360скорост
релниоръдиянафронт
,койт
оим позволяваллесно

да маневрират
,лично командвани и насърчавани от крал Конст ин(24),
ант
нападналина21юнису
раг
аненог
ънбълг
арит
еприЛахнаиг
иразбили.Дру
го
т
ежкосражениест
аналоприКу
кушиДойран,
коет
озавършилосъщобезу
спехза
нас.
Въпреки от
личнот
о държане на нашит
е част
и при Ку
куш,къдет
о по
свидет
елст
вот
онаАт
инападналинепо-
малкоот10000г
ърци,нашит
евойски
билиприну
денидаот
стъпят
,защот
олявот
оим крилослед поражениет
опри
Лахнабилозаплашено.Обезсърченит
евойниципоцялат
алиният
ръг
налиназад
подолинат
анаСт
румаикъмРодопит
е.От
стъплениет
онаВт
ораармияизложило
лявот
окрилонаЧет
върт
аит
ясеприну
диладасеот
тег
липост
епеннозадКочани
дополет
онас.Калиманци.Ту
ктясеу
крепилаирешиладанеот
стъпвавеченит
о
крачка.
Първа армия полу
чилазаповед от20 юни да преминег
раницат
а при
Белог
радчик.Тяразбиласръбскит
евойски,превзелаКняжевацисенасочила
към Ниш сцелдаот
режесръбскат
авойскаотБелг
рад.Щом обачеру
мънцит
е
миналиДу
нава,т
яполу
чилазаповеддасевърневеднаг
а,т
ъйкат
оможелода
от
режатобозайидаянападнатвт
ил.Правит
елст
вот
ообяснило,чеармият
асе
връща «
по висши полит
ически причини»
.Това връщане мног
о разст
роило
армият
а,някои нейни част
и в яда си забравили своя от
ечест
вен дълги се
предалинару
мънцит
е,заедносарт
илерият
а.
Трет
аармияминалаг
раницат
априЦарибродисеизправилапредПирот
.
Пет
аат
аку
валасилноу
крепенит
евърховеКит
каиСу
лтант
епевОсог
ово.
Македонскот
оопълчениезащит
авалоПовиенсярост
.Общообачет
рябвалода
секонст
атира,чебълг
арскат
авойскаепръснат
аподълг
аталинияотДедеаг
ач
доВидинипорадит
ованямаланеобходимат
асила,задананесенанеприят
еля
т
ежъкисъдбоносену
дар.Данесезабравя,
чепрезт
овавремеиоколо50000–60
000ду
шисенамираливот
пуск.

Мног
обройнит
еат орци(25)вКалиманскот
акинасърбиичерног ополебили
у
спешноот
блъснат
и.Сърбит
едалиг
олемижерт
ви.Ног
ърцит
е,коит
онесрещали
вечесериознасъпрот
ива,наближавали ГорнаДжу
мая.ЧастотПърваармия
от
ишласрещут
ях.Ру
мънцит
еобаченеобезпокояваниотниког
о,дост
игналив
същот
овремеБалканаиг
опрехвърлилипрезпроходит
еЕт
рополеиАрабаконак.
С последеннапънсърбит
еопит
алидапробиятприКалиманци.Яснобило,че
заедно сг
ърцит
еи ру
мънцит
еимали предварит
елнау
говоркадаприст
игнат
едновременновСофия.Ту
рцит
есъщопот
еглиликъм Люлебу
ргаз,Лозенг
ради
Одрин.Тъйкат
отамнебилиост
авениредовнивойски,асамомалкоопълченци,
нат
урцит
еебилолеснодаот
нематотбълг
арит
евсичкипревзет
идот
огаваземи.
Башибозу
ци нападнали в Родопит
е и изг
онили бълг
арскит
е власт
и чак до
линият
анаЧепеларскат
адолинаиТамръш.
ТакаБълг
арияизг
убилавсичкиспечелениземивТракияиМакедония.
Ру
мънцит
евечечакалина10километ
раотСофия.Единт
ехенаеропланпрелет
ял
над ст
олицат
а и пу
снал ру
мънско знаме с надпис:«
Поздрав отру
мънскит
е
войницинасофийскит
еграждани»
.

Оставкатанад-
рДанев.Правителствотоналибералите

Бълг
ариясеоказалавкрайнокрит
ичноположение,особеноотст
ранана
ру
мънцит
е.Правит
елст
вот
онаДаневнаст
оялодасеприемеост
авкат
аму
.В
дворецабилпоканенАлександърМалиновицарятг
онат
оварилдаобразу
ва
кабинет
,койт
одабъдеширококоалиционен,задаможест
ранат
асобщиу
силия
дасесправиснаст
ъпилот
озло.Ивт
оят
раг
иченчаспарт
ийниятег
оизъм взел
връхнаднароднит
еинт
ереси.Парт
ийнит
ешефовенесесъг
ласилидавлязатв
общ кабинет
.Малиновсеоказалвбезизходицаиот
казалмандат
а.Тог
авацарят

се обърнал само към либералит

е.Те обединили г
рупит
е си и пост
авили
Радославовначело.Тримат
алибералнишефове(
Радославов,
ГенадиевиТончев)
още по-
рано (
23 юни) със специално писмо до двореца препоръчали на
държавнияг
лавадасмениправит
елст
вот
онаДанев,дапромениру
софилскат
а
полит
икаидасесближисАвст
ро-
Унг
ария,откоят
оочаквалиподкрепапрот
ив
Сърбияивъздейст
виесрещуРу
мъния.На2юли,докат
осеобразу
валновият
кабинет
,цар Фердинанд т
елег
рафирал на крал Карол,че от
стъпва исканат
а
т
ерит
орияиг
омолидаспревойскит
еси.На4юлиновот
оправит
елст
вопоело
власт
таиобявило,чеспиравоеннит
едейст
вия.Ру
сияг
опоканиладаизпрат
и
делег
ативНиш,задапрег
оварятзамир.Теот
ишлит
ам,ноникойнесеявил,а
Ру
мъния заявила,че желае прег
оворит
е да ст
анат в Бу
курещ. От Ниш
бълг
арскит
еделег
атизаминализаБу
курещ.Вт
овавреме,на12–16юли,нашит
е
войскиподолинат
анаСт
рума,
засиленисчаст
иотПърваармия,у
спелинесамо
даспратат
акит
енаг
ърцит
епредГорнаДжу
мая,нодаот
къснатг
ръцкит
ечаст
и
отсръбскит
еи даг
и прит
иснатотдвет
екрила— отПирин и Пехчево — в
Ст
румскат
адолина.Трябвалоощемалкот
руд,
задасезат
вориобръчаоколот
ях
ицялат
аармиядабъдепленена.Нодвабълг
арскиполкаот
казалиданаст
ъпяти
т
овадаловъзможностнаг
ърцит
едасеизмъкнат
.Гръцкиятделег
атВенизелос,
койт
оумишленосебавилпопът
я,защот
осмят
ал,чезаедин-
дваднисърбии
г
ърци щевлязатсру
мънцит
ев София,нау
чил закрит
ичнот
о положениена
своит
евойскиибързоприст
игналвБу
курещ,къдет
оощесъщияден(
17юни)
предложилмомент
алнодасеспратвоеннит
едейст
вия.Съюзницит
ему
,сърби,
черног
орцииру
мънци,г
оподкрепили,зат
овасеизпрат
илабързазаповедза
прекрат
яване на всички военни дейст
вия.Примириет
о започвало от1 часа
следобед,но г
ръцкит
еофицери г
опоискали ощев7часасу
тринт
а.С болка
бълг
арит
егледали отвърховет
е Илин (
в Пирин)и Гарван (
при Белово)как
г
ръцкат
авойскавст
рашнобезредиеизост
авялаобозасиибяг
алаподолинат
а

надолу
.

Оценканаакциятаот16юни

Налаг
аседанаправимоценканазаповедт
а,издаденадоI
IиI
Vармияна
16юни.Видяхме,чеакцият
асепредхождаотредсъбит
ияипромени,задасе
ст
игнедот
азидат
а.Допу
скаме,чееималоблаг
ородст
вовмот
ивит
е,коит
оса
продикт
ували акцият
а,но от
ричаме нейнат
а разу
мност и целесъобразност
.
Реалниятполит
икипълководецнемог
атинебивадаслу
шатнеот
говорнилицаи
т
ълпи,
нит
одасеръководятсамоотизвест
ниблаг
ородни,
дориидеалниподбу
ди,
ког
атодаватзаповедзаеднаат
ака.Форму
лат
а«дапобедим илидау
мрем»е
рицарскасамапо себеси,но небивада сепрот
ивопост
авя спринципаза
народнот
о самосъхранение. Койт
о забравя т
ози принцип в началот
о на
дейст
виет
о,г
отърсинакрая.Какт
оот
делниятиндивид,
такаицялнарод,
вършат
оназичастотидеалнот
о,отблаг
ороднот
о,коят
оевъзможна,коят
онеу
бива,а
осиг
уряваиподобряваживот
аму
.Извънживот
анямаблаг
ородст
воиидеали.
Следоват
елнозаеднаакциянет
рябвасамодасег
ледадалит
яеблаг
ородна,
далиот
говарянанароднит
еидеалнисхващания,
ноидалит
яевъзможна,
далие

реализу
емаименноднес,
втаямину
та.
Вмот
ивит
енат
елег
рамат
адоI
IиI
Vармиявидяхме,
чеакцият
ана16юни
неецеляланепременнодазапочневойнасъссъюзницит
е.Акот
ованебилот
ака,
т
рябвало:дасеу
волни нерешит
елнот
оправит
елст
вои дасеповикадру
гос
прот
ивоположнаполит
ика;дасеосиг
ури безу
словно сот
стъпки т
ила;да се
издаде по решение на правит
елст
вот
о(съг
ласно чл.18 от Конст
иту
цият
а)
държавенактзавойнаидасезаповядатнесамонадвет
е,анапет
теармии
целесъобразнидейст
вия.

Щомлипсватвсичкит
ияпредпост
авки,
очевидное,
чет
укимамеработ
ас
еднапрост
аизмама,илисдадено,нонеизпълненообещаниеотнякояВелика
сила(
Авст
ро-
Унг
ария)
,илисединзлескроенвоененинцидент—авант
юра,
коят
о,
пост
роенавърхуневернипредпост
авки,неесполу
чила.Авт
орътнавъпроснат
а
акцияемислилсрешит
елену
дардаразбиег
ръцкат
авойскаинашит
евойскида
сеизправятпредврат
итенаСолу
нилидоридавлязатвг
рада.Отдру
гаст
рана,
съссъщот
акъврешит
елену
дарт
рябвалодаот
блъснатсърбит
екъмСкопие,да
превзематВелесижелезопът
нат
алинияпоВардардоСолу
н.Тог
авапът
ищат
аза
ЗападнаМакедониясабили вечеот
ворени.От
блъснат
итесърби и разбит
ите
г
ърцисащелидаизг
убятопорнит
есипозицииидасклонятзапрег
овориспо-
г
олямаот
стъпчивост
.
Според т
озиплан,щом серешизадачат
а,нашит
евойскит
рябвалода
спратпо-
нат
атъшнит
еси дейст
вияи мирътдасесключи безу
низит
елен за
Бълг
арияарбит
раж илипъкпридру
гавъзможностнашит
еделег
атидаот
идатв
Пет
рог
радприпромененоположение:Бълг
ариявечедаег
осподарнасвоядял
подог
овора.
Акцият
анеу
спяла.Вт
ораармия,
малканаброй,
снедобреподбрансъст
ав
излеподг
отвена,неиздържала.Прот
ивницит
енеспреливоеннит
едейст
вия.
Тилът бил незащит
ен. Бълг
ария изг
убила. С каква ст
ойност са т
огава
благ
ороднит
емот
иви,
ченямадаседопу
снеразкъсванеиг
авранадбълг
арскот
о
македонсконаселениеприеднапобедоноснабълг
арскаармиясрещут
урцит
е?
Откоят
оист
ранадасепог
леднеакцият
аот16юни,заключениет
ое
нерадост
но.Отг
ледищенаКонст
иту
цият
атя епрест
ъпна и авт
орътй носи
от
говорностпредист
орият
аипредпоколеният
а.
 Правит
елст
вот
о на Данев,макар да било за арбит
раж,също носи
от
говорност
,защот
о:а)ималоколебливоповедениеинесеопълчилот
върдои
решит
елнопрот
ивонези,коит
оявноилит
айноподронвалиполит
икат
аму
;б)не

се показало своевременно предвидливо по изпълнениет

о на дог
овора;в)
държало видимо войнст
вено поведение и с т
ова изост
рило непримиримит
е
искания;г
)не водило пряко,от
крит
о и искрено прег
овори с Ру
мъния —
дейст
вувало чрез посредничест
вот
о на Ру
сия,с коет
о особено оскърбявало
ру
мънскот
очест
олюбие;д)сключиломирст
урцит
ена17май,бездаизиска
демобилизацият
анат
урскат
авойска.
Но лекомисленат
а акция имала и дру
ги важни последици.Тя у
била
ху
бавот
обълг
арскоимевЕвропа.Ореолът
,създаденоколоБълг
ариязанейнит
е
у
силияипобеди,изчезнал.Целиятсвятказал:«
Бълг
арит
еот
казватприет
ияот
т
яхарбит
раж,нападатненадейновчерашнит
есисъюзнициипроливатбрат
ска
кръв,ког
атовсичкит
еим доброжелат
елиг
исъвет
вахадарешатспоровет
есъс
съседит
есимиролюбиво»
.Такаг
оворелинесамополит
ицит
е,коит
оправятне
винаг
ичист
исмет
ки,
ноимног
оучени,
бълг
арофили,
професори.Бълг
арит
ебили
изост
авениотвсички,макарчемалкохоравчу
жбинавярвалинaг
ръцкит
еи
сръбскит
еклевет
изабълг
арскит
ежест
окост
и.Същат
атазисит
уацияу
леснила
ру
мънскот
онашест
вие.Възму
щениет
о,коет
оЕвропапо-
раноизпит
валасрещу
ру
мънцит
е,ког
ато искали да ни нападнатоще при войнат
аст
урцит
е,сег
а
изчезнало.Мнозина казали:«
Нека Ру
мъния влезе в Бълг
ария,за да спре
военнит
едейст
вия»
.АзащосамовБълг
ариядавлезе?Защоданевлезеив
Сърбия,щом вземаролят
анау
смирит
ел?Зат
ованикойнеяосъдил.Казали:
«
Трябвадасеу
смириБълг
ария,
коят
онапада»
.
Тъкмот
овапоказвавеликат
асиланазападнот
оевропейскообщест
вено
мнение,коет
оможеидабъдезаблу
дено,нозакоет
овинаг
итрябвадаседържи
смет
ка.Нашит
едейцисеопит
алидаг
оиг
норираткакт
оиг
нориралибезопасно
бълг
арскот
оощенезаздравенообщест
веномнение,
нозат
оваг
ообърналисрещу
себеси.

Букурещкимир.ПървенствонаРумъния

Бу
курещкиятмирбилт
ържест
вонаРу
мъниянадБалканскияполу
ост
ров.
От
давнат
ятаилат
азисъкровенамисъл.Ист
инае,чеРу
мънияневинаг
исее
смят
ала за балканска държава.Ползу
вайки се от обст
оят
елст
вот
о,че по-
г
олямат
айчастевънотполу
ост
рова,т
яиг
раелазавиднат
аролянанеу
язвима
държава.Ког
ато европейскат
адипломацияималадачет
енякакъв морал на
балканскит
е държави или ког
ато Авст
ро-
Унг
ария в делег
ациит
е правила
наст
авническипрег
леднаБалканит
е,какт
опост
ъпилаиИт
алияпризапочванет
о
на т
риполит
анскат
а война,кат
о поискала отбалканскит
е държави да ст
оят
мирнииседържаткорект
нокъмТу
рция,
тог
аваРу
мъниясеобаждалаиказвала:
«
Уроцит
е,съвет
ите,
преду
прежденият
аипоканит
енесеот
насятдомене,
теимат
значение само за Балканскит
е държавици»
.В т
ези слу
чаи Ру
мъния се
препоръчвала за средноевропейска държава — ст
абилна,мъдра,ку
лту
рна и
бог
ата,порадикоет
онесену
ждаелаотникаквинаст
авления.Вслу
чаит
еобаче,
ког
атост
авалоду
мазаизг
онванет
онаТу
рцияотполу
ост
роваиподялбат
ана
от
оманскит
е земи,Ру
мъния не била вече средноевропейска,а балканска
държавас«
безспорноправо»дау
част
вувавпечалбит
е.

Безсъмнение,Ру
мънияималажизненинт
ересдасесдобиесъссвободен
пътдо Черно море и презпроливит
е,но т
я неспирала до т
ук,а искала и
т
ерит
ориални придобивки.Жерт
ват
ай,разбирасе,неможеладабъдедру
га
освен нашат
аст
ранаит
овмомент
а,ког
атоБълг
арияеизвелавсичкит
еси
войници на прот
ивоположния край и г
и била впрег
нала в разрешение на
т
руднат
азадача.
Повсичколичало,чеот
въдду
навскат
анисъседкадебнемомент
а,зада
пост
игне няколко неща:а) без кръвопролит
ие да завоюва пот
ребнат
ай

т
ерит
ория;б)данедопу
снеБълг
ария,кат
ославянскадържава,даст
анепо-
г
олямаотнея;в)дасеналожикат
оразпоредит
елканабалканскит
есъбит
ия.
Благ
одарениенабълг
арскот
окъсог
ледст
вот
ясполу
чилаиведнот
о,ивдру
гот
о,
ивт
рет
ото.Фердинандснарочнат
елег
рамаот2юлиизвест
илнаКарол,че
ост
авясъдбинит
енаБълг
ариявнег
овит
еръце.
Ру
мънияг
ордопоискаладелег
атит
езамирдаидатвБу
курещ,къдет
о
справедливоит
райнощелидасеразрешатбалканскит
епроблеми.Родилсе
единновБалканскиареопаг
.Ру
мъния,впредварит
елноспоразу
мениесъссърби
иг
ърци,сег
отвиладазаемепредседат
елскияст
олидаопределимяст
отона
Бълг
ария.Напразни ост
анали у
силият
анабълг
арскот
о правит
елст
во.То под
влияниет
онаАвст
ро-
Унг
ариясъвет
валоцарядаизвест
ивБу
курещ,чеБълг
ария
ег
отованапълнодазадоволиРу
мъния.Ит
овасевършилоснаивнат
авяра,че
Ру
мъния,веднъж задоволена,щебъдесправедлива,щевземебълг
арскаст
рана
инещепозволизасмет
канаБълг
ариядасезасилятпрекомерноСърбияи
Гърция.Унасималопог
решноу
беждение,чещом Авст
ро-
Унг
ариянежелаеда
имазасъседвеликаСърбия,прият
елскат
айРу
мъниянямадаподкреписърбит
е
вт
ехнит
еизвънмерниискания.Споредт
ованашит
еделег
ативБу
курещ Тончев,
Иванчевиг
енералФичевполу
чилиширокипълномощияведнаг
адададатна
Ру
мъниякаквот
опоиска,
даподпишатот
делноснеяизработ
енат
аотБу
курещкия
г
енераленщабкарт
азаг
раницат
а,какт
оипрот
околит
е.Теочакваливдру
гит
е
заседания,ког
атощелидасеобсъждату
словият
азамирмеждуБълг
арияи
бившит
ейсъюзници,Ру
мънияблаг
осклоннодавземест
ранат
анаБълг
ария.
Тезинадеждиобаченесеоправдали.Ру
мънияполу
чиласвоет
оизаповядала
примириет
одасепродължисцелдасеизбавиг
ръцкат
авойскаоткрит
ичнот
о
положение,
вкоет
осенамиралаиследкат
опоканила«
странит
е»дасесъг
ласят
,
коет
онест
анало,
сръкат
анасвояг
енералначерт
алаг
раницит
емеждуБълг
ария,
СърбияиГърциявъзосновапринципана«
равновесиет
о».Ког
атобълг
арскит
е

делег
атисъссвит
осърцеинабръчканочеловъзразявали,чет
акиваг
раницине
от
говарятнит
онат
ърг
овскит
е,нит
онасъобщит
елнит
еивоеннит
ену
жди,
нит
она
даденит
ежерт
ви,нит
онанационалнит
епот
ребност
и,ру
мънскиятминист
ърг
и
поканилдапобързатдаподпишат
,защот
оиначеру
мънскит
евойскищевлязатв
София.Задау
леснятпо-
скорошнот
осключваненамирасенамесилиАвст
ро-
Унг
арияи Ру
сия,коит
о посъвет
вали Бълг
ариядаприемет
ежкит
еусловияи
подпише,защот
отесизапазвалиправот
одапоискатотдру
гит
еВеликисили
ревизиясцелдасепоправинанесенат
анаБълг
арияст
рашнанесправедливост
.
Авст
ро-
Унг
ариязаявила,чесизапазваправот
онаревизиявърхуцелиямирен
дог
овор,аРу
сиязаявила,чеискаревизиясамоповъпросакомудаседадег
рад
(26)
Кавала с нег
оват
а околност .Бълг
арскит
е делег
ати взели предвид т
ези
авст
рийскииру
скидекларацииизаявили,чеприематдог
оворау
словно,кат
о
вярват
,чевблизкобъдещенеправдат
ащесепоправичрезобещанат
аревизия.
Теподписали мирния дог
овор при предположениет
о,чег
раничнат
а линия в
ТракиящебъдеМидия— Енос,защот
осевярвало,чеВеликит
есилинямада
допу
снатт
урцит
еданару
шатЛондонскиямир,подписанна17май.Нокакво
ст
аналособещаният
анаАвст
ро-
Унг
арияиРу
сиязаревизият
а?Авст
ро-
Унг
ария
сеот
казалапоисканет
онаГермания,аРу
сиясъщосеот
казалапоисканена
Франция,коят
озаплашиласъсскъсванет
онару
ско-
френскиясъюз,акоРу
сия
наст
оявадададеКаваланаБълг
ария.
На 28 юли бу
курещкит
е т
опове извест
или, че се т
уря край на
Съюзническат
а война.Мирът вече бил факт
.По т
ози мир бълг
арит
е били
задължени веднаг
а да демобилизиратвойскит
е си и т
отака,че нит
о една
войсковачастданесепоявисоръжиет
осивг
радовеимест
акъдет
оимало
ру
мънскавойска.Указътзаразпу
сканет
онавойницит
есеиздална29юли.
Ру
мънскат
а войска напу
снала Бълг
ария след 15 дни,ког
ато вече
бълг
арскат
абиланапълнодемобилизирана.

По т
ози т
раг
ичен начин завършил периодът на славнат
а епопея за
освобождаванет
онаМакедония.Храбрит
ебълг
арскисинове,коит
оснебивало
въоду
шевлениет
ръг
нализаг
раницат
асрещувековниянеприят
елпредидесет
месеца,коит
о високо издиг
нали чест
та на бълг
арскот
о оръжие и имет
о на
народа,свилизнаменат
апочт
имълком,«
зададочакатдру
гопо-
добровреме»
,
какт
огиу
тешавалт
ехниятвождвпрокламацият
аси.
Тройниятсъюз,какт
оит
ройнот
осъг
лашениепоздравиликралКаролза
заслу
гит аиевропейскиямир(27).Сърбииг
емукъмцивилизацият ърциизразили
също своят
агореща благ
одарност за великолепнит
еуслу
ги,коит
о Ру
мъния
съу
мяладаим направибездаг
ръмнепу
шкаибездажерт
вавбойнит
оедин
свойвойник.
ИБълг
ариявлицет
онасвояцарпоблаг
одариласеднасмиренат
елег
рама
накралКаролзау
мнат
амуполит
ика.

ЗагубанаМакедония

ПоБу
курещкиядог
оворБълг
ариязаг
убилаМакедония,коят
осеподелила
между Сърбия и Гърция.Тази мног
ост
радална земя със своет
о бълг
арско

населениеепрекараларазниперипет
иивсвояист
орическиживотисъдбат
ае
била винаг
и мащеха към нея,защот
о от всички балкански ст
рани т
я се е
ползу
валанай-
малкоотспокойст
виеисвобода.Завладянаотт
урцит
емежду
1371–1380г
.МакедониясеосвобождавалапоСанст
ефанскиядог
овор(
1878г
.)
какт
оиБълг
арияотт
урскот
оиг
о.Берлинскиятдог
оворявърналнат
урцит
е.През
1912г
.Македониябилаот
новоосвободенаотбалканскит
есъюзнициит
ъкмо
ког
атосрадост
нисълзипоискаладау
редисвоят
асъдба,
вБу
курещ от
новобила
разпънат
анакръст
.Никойнепожелалдапопит
акаквоискамакедонскиятнарод

икъм каквосест
реминег
овот
осърце.А вг
ърдит
енамакедонецапламт
ели
съкровеничу
вст
ваикопнежи.Тойбилизнесълвечест
огодишнаборбазасвоит
е
праваизасвоят
асвободапрот
ивг
ърциипрот
ивт
урци.Сег
анедру
г,асъседит
е
мухрист
ияниположиливсичкиу
силиядаизт
ръг
натнег
овияду
х,нег
оват
авяраи
надежди.Съседит
емупосег
налидаспратвеличест
венияпроцеснанароднот
о
възраждане, самосъзнание и възмъжаване, койт
о се бил очерт
ал т
ака
вну
шит
елнопрезпоследнит
егодининат
урскот
овладичест
во(
1903–1912г
.).Ако
съдим по миналот
о на т
ая ст
рана обаче,т
рябва да вярваме в нейнат
а
издръжливостинейнот
окрайнот
ържест
во.
Македонияимаоколо50000кв.км.Сърбит
еобсебили30000,
агърцит
е—
20 000 кв.км.Според изследваният
а на ру
ския ист
орик и полит
ик Павел
Милюков под брат
скит
егрижи на Сърбия в Македония минавали 617 077
бълг
ари екзархист
и при 50 000 сърбомани,а под г
ърцит
е 183 530 бълг
ари
екзархист
и при около 100 000 пат
риаршист
и.Изобщо около един милион
бълг
арсконаселениевМакедонияпадналоподноворобст
во.
Това бълг
арско население живяло в 2 069 селища и,ръководено,
защит
аваноиу
път
ваноотЕкзархият
авЦариг
рад,сибилоизвоювалоисъздало
до1912г
.:
а)мит
рополит
и— 7(
вСкопие,Велес,Дебър,Охрид,Бит
оля,Ст
румицаи
Неврокоп)
;
б)свещеници—1310;
в)църкви—1625;
г
)манаст
ири—72;
д)у
чилища(
пост
атист
икат
аот1911–1912г
.).
 Вид Брой Ученици Учители

Мъжкиг
имназии 2 503 28

Педаг
огически

у
чилища(
мъжки, 5 832 64
девически)

Търг
овскаг
имназия1 104 10

Семинария 1 150 14

Свещенически
1 160 14
у
чилища

Първоначални 1273 72454 2118

Класни 88 4410

Всичко 1373 78322 2248

Ку
лту
рнит
еуспехи на бълг
арит
е се у
множавали отг
одина на г
одина.
От
ког
ато се обявил ху
риет
ът в Македония бълг
арскот
о население се
почу
вст
вувало църковно по-
добре и всяка г
одина броят на у
чилищат
аи
у
ченицит
е значит
елно се у
величавал.Това свидет
елст
вува,че бълг
арскот
о
просвет
ително съзнание се намирало т
ъкмо в периода на своет
о силно
пробу
ждане.Вг
радовет
есеот
криваличит
алища,изнасялисесказкиибеседи,
основавалисеженскиблаг
отворит
елнидру
жест
ва.АвСолу
нимало2бълг
арски
печат
ници,
вкоит
осепечат
алимног
окниг
и.

Цариградскимир— 16септември.ЗагубаизначениенаОдрин

Следсключванет
онаЛондонскияиБу
курещкиямирст
аналону
ждадасе
подпише дог
овор и в Цариг
рад.От
давна бил изпу
снат най-
благ
оприят
ният
момент
.Ког
ато сеопределялаг
раницат
амеждуСърбия,Гърция и Бълг
ария,
ст
аналоду
маизаИзт
очнаТракия,вкоят
осебилинаст
анилиот
новот
урцит
е.

Запит
анипот
оявъпросВеликит
есилиот
говорили,чет
есъг
ласноЛондонския
прот
околсмят
атзаг
раницамеждуБълг
арияиТу
рциялиният
аМидия— Енос.
При т
ази предпост
авка бу
курещкит
е дипломат
и решили,че Бълг
ария не се
ощет
яват
олковамног
о,защот
оинанеящесепаднеотт
урскат
атерит
орияедин
късотоколо30000кв.км.Прит
овавнейновладениевлизалединг
олямг
рад
(
Одрин)идолинат
анаМарицазаедносжелезопът
нат
алиниядоЕг
ейскоморе.
Така се предполаг
ало в Бу
курещ.На практ
ика обаче т
ова не се
осъщест
вило.Ту
рцит
е намерили благ
оприят
но време,какт
о видяхме,заели
целияОдрински вилаетскрепост
нит
еградовеи почналидапрескачатдаже
ст
арат
аграница.Бълг
ария,прину
дена по силат
а на Бу
курещкия дог
овор да
демобилизиравойскит
еси,нямалавъзможностдасепази.Обрат
но,т
урцит
ес
г
олеми военни сили заплашвали,че ще навлязатв Бълг
ария,ако т
я не им
от
стъпиИзт
очнаТракия,аконеосвободипленницит
еиаковскоровремене
сключиновизг
одензат
яхмир.Бълг
ария,ост
авенасама,по-
ранопобедит
ел,а
сег
абезсилна,
тръг
наладасемолинаВеликит
есилидазаповядатнат
урцит
еда
зачит
атЛондонскиямир,т
оестданапу
снатТракияисеот
тег
лятналиният
а
Мидия — Енос,още повече,че била определена европейска комисия,коят
о
прист
игала да прокара т
очно т
ягранична линия.Силит
е обещали помощ и
поканилиПорт
атадазаповяданавойскит
есидасесъобразятсу
словият
ана
Лондонскиямир.Ту
рскот
оправит
елст
воот
говорило,
чепомног
опричининемуе
възможно да напу
сне Тракия и предлаг
а за г
ранична линия Марица.Обаче,
въпрекиЛондонскиядог
овор,от
оманскит
евойскибилиот
ишлидалечепона
запад отМарица.Явно ст
анало,чедоброволно т
урцит
еняма да излязатот
земит
е,определенизаБълг
ария.Трябвалодасеу
пот
ребисрещут
яхсила.Нокой
даизвършит
ова?Ру
сиявначалот
оизявилаг
отовностдапрат
ивойскаи,какт
о
у
веряваточевидци,ру
скат
афлот
авЧерноморебилаг
отовазапът
.Германия
обачевъзразила,
чеенеу
добносамоеднасиладасенамесивоенновт
оявъпрос,

защот
ост
ова се развалял европейският концерт
.Някои предложили в
изпъжданет
онат
урцит
еотОдриндау
част
вуваиАвст
ро-
Унг
ария,т
акачезаедно
с Ру
сия, кат
о заинт
ересу
вани държави, да възст
ановят авт
орит
ета на
Лондонскат
апосланическаконференция,коят
обиларешилаОдриндаост
анеза
Бълг
ария.Виенскит
евоенниобачеобявили,
чечаст
итеимнемог
атдау
част
вуват
в проект
иранат
адемонст
рация,защот
опренасянет
о навойскит
епоморедо
Дедеаг
ачбилосвързаносг
олемит
ехническимъчнот
ии.Тог
аваизникналодру
го
решение:вмест
о военен,Силит
е да се съг
ласят да у
пражнят върхуТу
рция
париченнат
иск,т
.е.данеот
пускатнат
урскот
оправит
елст
воникакъвзаем,
докат
онеот
стъписвойскит
есидог
раничнат
алиния.Товапредложениене
приелаФранциякат
онай-
силнозаинт
ересу
ванафинансововТу
рция.
Ост
авалопакРу
сиядавземенякояефикаснамярка.Обаче,т
я,недоволна
от новия ку
рс на бълг
арскат
а полит
ика,обърнат
а към Авст
ро-
Унг
ария,си
замълчалаинеот
говорилананароднит
еочаквания.
Бълг
арскот
оправит
елст
вопост
ояннонаст
оявалозанамеса,нонакрая
Силит
егопосъвет
валидасеобърненаправокъмПорт
атазаспоразу
мение.При
невъзможност
таданаправидру
го,т
оприелоОдриндасевърненаТу
рцияи
изпрат
илопобедит
елятнат
урцит
егенералСавовдаимсемолиипрег
оваряза
мир.Следдълг
ипрег
оворинай-
сет
немирътсесключилна16септ
ември.Голямо
влияниеу
пражнилаГерманиянадПорт
атадабъдеот
стъпчивакъм Бълг
ария,
защот
оималапредвид дасближиисъюзидвет
ест
ранисог
лед дайбъдат
полезнивбъдещат
авойна.Зат
оват
янакаралат
урцит
едаприематМарицаза
г
раница.ПоЦариг
радскиямирБълг
ариядобиламалкобрягнаЧерномореиг
рад
МалкоТърново,
едновдаденопарчеприСакариСвиленг
рад.
 Ког
атоцарФердинандрешилна16юниданападнебившит
енисъюзници,
т
ойизобщонепредполаг
ал,чевслу
чайнау
спехилинеу
спехможедазаг
уби
важнияг
радОдринсцялот
одолнот
ечениенаМарица.

ГлаваVI
:БългарияследБалканскатавойна

Българияследвойната

Ет
окаквоположениесесъздалозабалканскит
едържависледмирав
Бу
курещ (
28юли)иЦариг
рад(
16септ
ември)
.Цифрит
есазакръг
лени.

Предивойната Следвойната

Държави Разликав Всичко

Площ Население
кв.км. Площ Население

Ру
мънияс
131000 7100000 +8000 139000 7400000
Добру
джа

Бълг
ария 96345 4330000 +15700 112000 4700000

Гърцияс
65100 2650000 +20000 85100 4500000
ост
ровит
е

Сърбия 48300 2960000 +35000 83300 4400000

Чернаг
ора 9000 275000 +2000 11000 300000

Албания +32000 32000 800000

Ту
рцияс
170000 6125000 –157000 23000 1800000
Цариг
рад
 Тазит
аблицапоказвадвег
лавнинеща:1)Ру
мъниязапазилапървот
оси
мяст
опот
ерит
орияипонаселение;2)МеждуБълг
ария,ГърцияиСърбиясе
у
становило насилст
вено «
равновесие»
,за коет
отолкова държали сърбит
ев

аг
итациит
есипрот
ивБълг
арияпредцялаЕвропа.И т
рит
едържавииматг
оре-
долуеднакъвбройнаселение— около4,
5милионаисъщот
акаприблизит
елно
еднаквит
ерит
ории.
Приподялбат
анат
ерит
орият
аобаченашит
есъседиобърналиособено
внимание да не се дадат на Бълг
ария нит
о ст
рат
егически г
раници,нит
о
т
ърг
овски път
ища.Към Ру
мънияБълг
ариясезадължиладаразвали ст
арит
е
крепост
ивРу
се,Шу
мениВарна,какт
оиданест
роиновиникъденаразст
ояние
от20километ
ракъм ру
мънскат
аграницавДобру
джа.Към Македониясрещу
сърбит
ейседалот
ечениет
онаСт
рума,анеиг
осподст
вуващит
евърхове;към
Гърцияг
раницат
азат
варяласт
румскияизходнадРу
пелисеиздиг
аланат
акива
чу
киивърховепоПириниюжнит
еРодопи,къдет
онеебиловъзможнонит
о
път
ищадасепрокарат
,нит
одасенамерятст
рат
егическимест
азабълг
арскит
е
пог
раничнивойски.
По ест
ест
вен път ли се разширили нашит
е съседи? Ест
ест
вено и
справедливоеоноваразширениенададенадържава,коет
оимавосноват
аси
идеязаобединениенанарода.Накоят
ост
ранасенамираг
олямат
ачастот
народа,
ост
аналподчу
ждавласт
,всъщат
апосокат
рябвадавървииразвит
иет
о
надържават
асъсзадачадаприберевсичкисвоисънароднициподеднаку
лту
рна
идържавнот анизация(28).Всекинарод,какт
ворческаорг оиот
делниятиндивид,
сест
ремипоединвърховеневолюционензакондапроявисебеси,даразвие
физическит
е,нравст
венит
еиду
ховнит
есиспособност
ичрезред инициат
иви,
дейност
иипроизводст
ва.Благ
оденст
виет
онанародаморалноимат
ериалносе
засилваииздиг
а,ког
атонеболеду
ванякоянег
оваобласт
,ког
атовсичкит
ему
част
и,събраниведноцяло,сеползу
ватотест
ест
венит
еправаисвободи,коит
о
човечест
вот
о с колосални борби и ст
радания е извоювало и приело за
същест
вениинеот
нимаеми.Ст
ремежътнавсекинароддадост
игнеединст
вои
цялост
,задау
величиблаг
атаначовечест
вот
оску
лту
рниу
спехи,кат
овсеки

внася бог
атст
ва в общот
о съкровище,е едничкия оправдат
елен мот
ив за
разширениет
онаеднадържава.
От т
ова ст
ава ясно,че на Балканит
е е ст
анало неест
ест
вено и
несправедливоразделениенат
ерит
ориит
е,защот
оРу
мъниянавлязладълбоков
бълг
арсказемяиприсвоила300000ду
шичу
ждонаселение;Сърбиянавлязлав
Македонияисеу
величилас800000население— бълг
ари,т
урциику
цовласи;
Гърциясъщоприбавила500000чу
ждонаселение— бълг
ари,т
урци,евреи.По
т
озиначинвмест
одасезасилятпобедит
елит
ест слаби национално,
аналипо-
ку
лту
рноифинансово.Ру
мънияпост
оянносет
ревожилазаДобру
джа,Сърбия—
т
реперилазаМакедонияиГърциянесесмят
аласиг
урнавновит
есивладения.

ПоследствияотМеждусъюзническатавойна

Порадинеспособност
тасидасеосиг
урисъсздрависъюзници,
Бълг
арияв
двет
евойниизг
убиламног
о.Извънморалнит
езаг
убиикредит
а,койт
оималав
Европа,Бълг
арияселишилаиотмат
ериалносъщест
венинеща.Тяизг
убилави
отвойнит
е72 716 войници и офицери у
бит
и,заг
инали и изчезнали.Общит
е
разходивъзлизалинаоколо700милионазлат
нилева.Бълг
ариясеу
величилас

новат
ерит
орияот15700кв.км.Следоват
елноединкиломет
ърйст
рувал50000
злат
нилеваи5ду
шизаг
инали.
Бълг
арияизпу
сналаицелост
танадвет
есвързващидолинипопоречиет
о
наСт
румаиМарица.Геог
рафскот
оразположениенаст
ранат
апоказва,
ченашат
а
държаваинародностсеразвивалит
ърг
овскииикономическист
ежестипо
посокакъм юг
.Ест
ест
венот
оразвит
иеекъм Бяломоре.Цент
ърътсепадав
Порт
олаг
ос.Следоват
елно,долинит
е,коит
ослу
жатзасъобщит
елниарт
ериидо
т
оваморет
рябвалодасеосиг
урят
.

Във войнит
е,коит
о Бълг
ария водила през 1912–1913 г
.тя поискала
изведнъж да разреши два въпроса:национален (
обединение на целоку
пния
арскинарод)ит
бълг ерит
ориално-
стопански.Разрешениет
онапървиявъпроссе
заплелоощевначалот
о,ког
атобълг
арскат
аполит авилаавт
икаизост ономият
а
наМакедонияи прег аза анексият
ърналаидеят а(присъединениет
о).Вт
орият
въпрособаче,т
ерит
ориално-
стопанския,билправилноразрешенпоЛондонския
мир,понежепог
раничнат
алинияМидия— ЕносдаваланаБълг
ариябрег
ана
Бяло мореоту
стиет
о наМарицадо Кавалаи долинит
енаСт
рума,Мест
аи
Марица.Ст
опанският
,инду
стриалният и т
ърг
овският живот на Бълг
ария се
насочваест
ест
веновт
иядолини.ОтСеверозападнаБълг
арияиСофиянай-
късия
пътзаБяломореепоСт
румскат
адолина.ОтСевернаиЮжнаБълг
ариянай-
къси
сапът
ищат
апоМест
аиМарица.

ЗагубанаЕкзархиятаибългарскатаопоравЦариград

Тежкапоследицаот16юнибилаизг
онванет
онабълг
арит
еотт
урскит
е
земи и премест
ванет
о наседалищет
о наекзархаотЦариг
рад в София.Под
предлогзанаст
аняваненасвоит
есънародницибежанциотМакедонияиТракия

т
урцит
епредложилинабълг
арит
еданапу
снатт
урскит
еземиидазаминатза
Бълг
ария.Бълг
арскит
еселавМалаАзиядоМраморноморе,отЦариг
радския
полу
ост
ров,отЧорлу
,Кешан,Малг
араиОдринсконемилост
ивобилипот
искани
отт
урскит
ебежанциит
рябвалодасеизселят
.Повечет
оотт
иябълг
арибили
насилст
венопрехвърленипрезг
раницат
аотт
урскат
авласт
,аст
окат
аимдадена
нат
урцит
е.Следдълг
ипрег
овориПорт
атасесъг
ласиладаост
авималкобълг
ари
самовг
радовет
еОдриниЛозенг
рад.Пот
озиначинбилипропъденибълг
арит
е
от108села,броящи 10934 къщи с51 127ду
ши.Бълг
арскот
о правит
елст
во

разпоредилопроку
денит
ебълг
аридасеприематоткомисииидасенаст
аняват
намяст
отонаизбяг
алит
ету
рцииг
ърципредимнооколоБеломорскиябрягот
Дедеаг
ачдоу
стиет
онар.Мест
а.
В Цариг
рад ост
авал бълг
арскиятекзарх Иосиф I
.Ho т
ой вече нямал
пасоми.Македониябилаот
къснат
а.Нег
оват
аду
ховнавластнадбълг
арит
евт
ая
злочест
а ст
рана била у
нищожена от сърби и г
ърци.При т
ака ст
еклит
е се
обст
оят
елст
ва,
аипопричининаболест
,екзархЙосифIрешил,
чепребиваванет
о
му в Цариг
рад е безсмислено.Той ост
авил свой замест
ник и премест
ил
седалищет
осивСофияна27ноември.
Товабилопечаленкрайнаедног
рандиознодело,
учреденосъссу
лтански
ферман на 28 февру
ари 1870 г
.,след 40–г
одишни самоот
вержени борби на
нашит
е деди черковници от
преди Освобождениет
о.До Балканскат
а война
бълг
арскиятнарод бил поне църковно единен,г
рупиран около Екзархият
ав
Цариг
рад.СледБу
курещкиямирнародътцърковнобилразделениразпокъсан
къмру
мънци,
сърбииг
ърци.

Успокояванеиновистопанскиизгледи

Следзлополу
чниякрайнаБалканскат
авойнабълг
арскиятнарод,вдиг
нат
предиг
одинаснебивалент
усиазъм иг
орещ възт
оргзаосъщест
вяваненасвоя
идеал,
свилзнамет
о«запо-
добровреме»
,сложилоръжиет
оит
ихосеразот
ишъл
по ог
нищат
а си.Свило своет
отъжно знаме и македонскот
о опълчение.
Народнот
о ог
орчение било г
олямо,но сму
тове нямало.Ест
ест
вено всеки се
мъчелдау
знаеист
инскит
епричинизанесполу
кат
а.Виновницисет
ърсели,но
обвиненият
абилинеопределени:всекичу
вст
вувалвсърцет
осималкоилимног
о
винаинесмеелдабъденепримирим,
защот
оможелдаполу
чисправедливу
кор.

Вина имали войницит

е със своят
а нет
ърпеливост
,офицерит
е със своят
а
непримиримост
,инт
елиг
енцият
аиполит
ицит
есъссвоят
абезог
леднакрит
ика,
минист
рит
е със своят
а нерешит
елност и държавният г
лава със своет
о
самомнение.
Ноду
шевнот
овълнениепост
епенносеу
таложвало,т
ъйкат
олипсвали
икономическифакт
оризанег
овот
овъзбу
ждане.Войнат
анепричинилаг
оляма
ст
опанскакриза.Годинат
а1913билаплодороднаиспокойст
виет
осезапазило.
Примирениет
осъсзлополу
кат
анаправиловпечат
лениеначу
ждит
енаблюдат
ели,
коит
о от
белязали в своит
е съчинения,че бълг
арският народ прит
ежава
качест орезиг
вот нация,
примиряване,
самообладаниевскръбничасове.
Вст
олицат
авълнениет
онаду
ховет
епродължило.Няколколичност
исе
възползу
вали от наболялат
а народна ду
ша,свикали събрания,образу
вали
пат
риот
ическидру
жест
ва,комит
ети,съюзизаиздирваненавиновницит
еиза
обмисляне на средст
ва за бъдещи борби.Идеят
а за народно обединение,
покру
сила едни,у дру
ги разпалила своеобразен пат
риот
ичен пламък за
от
мъщение.В своит
еувлечения лекомислени орат
ори в пу
блични събрания
предлаг
алибълг
арскиятнароддасеот
кажеотсвоят
асамост
оят
елнацъркваи
ърнеу
дапрег ният
аспапат
а,зада«
скъсаведнъжзавинаг
исправославнаРу
сия»
.
Кат
олическиятепископМининисевъзползу
валотт
ованаст
роениеипредложил
посредничест
вот
о си.Цар Фердинанд не изпу
скал слу
чай да демонст
рира
дълбоконараненот
осисърцеиприсрещасполит
ическимъжеотру
софилския
лаг
ернат
ърт
вал:«
Видяхт
еликаквонинаправиРу
сия?
».Ноаг
итациит
езау
нияне
проникналидълбоко,
тесрещналисъпрот
иват
аназдравияразу
мнабълг
арит
е,а
екзархътиздалспециалнопосланиепрот
иву
силият
анау
ният
ите.
 Основна причина за у
спокояванет
о на ду
ховет
е било благ
оприят
нот
о
икономическоположениенаБълг
ария.Ст
опанскиятживотпрезедног
одишнат
а
войнанесеразст
роил.Несечу
вст
вувалалипсаотнищо.Запасит
ебилит
олкова

г
олеми,че почт
и никой не у
сет
ил недост
иг от нещо.Хорат
атъг
ували за
изг
убенит
есинове,ноотикономическист
еснениянесеоплаквали.Скоросе
от
крилиприют
изасирацит
е,децат
асеог
раждалисг
рижизахрана,
възпит
аниеи
образование.Женит
е вдовици по селат
а след крат
ко време се омъжили
повт
орно,живот
ътсеу
равновесил.Наполят
асе«
появилизавърналит
есеот
войнат
амъже;работ
илницит
еиинду
стриалнит
епредприят
ияприбралимъжкат
а
си работ
насила.Мног
ограждани,т
ърг
овци,инду
стриалци,запасни офицери,
намерилиновопоприщезасвоят
руд.Ст
опанскииикономическиприт
есненияот
войнат
анаст
ъпилисамозадват
аграда:Ру
сеиВарна.Тияг
радовет
оку
-щобили
навлезливсвояцвет
ущ период.Предивойнат
аиРу
се,иВарнасеразширявали,
наст
илали у
лици, от
варяли площади, прокарвали канали, водопроводи,
елект
рическоосвет
ление,
издиг
алиг
рамадниикрасивипост
ройки;
попазарит
еи
прист
анищат
акипели животи т
ърг
овия.Теизг
убили ориент
алскияси вид и
добивали бляскава външност
. След войнат
а т
ам бу
рният живот спрял,
т
ърг
овият
а спаднала.Всичко т
ова дошло отзаг
убат
а на околиит
е Ту
тракан,
Силист
ра,
ДобричиБалчик.Търг
овскит
еимсферисест
еснили,
особенозаВарна.
Най-
бог
атат
аоколияназърненипроизведенияДобричсеот
къснала,вносътв
г
рада пресекнал и т
ова се почу
вст
вувало във всички клонове на народния
поминъкивт
ърг
овскит
еоперации.Бежанцит
еотКаварненско,
Добричкоит
.н.с
т
ъжниясивид навявалимеланхолиянавсеки,койт
опознавалживот
авт
ия
мест
а преди ру
мънскат
а оку
пация.От
тог
ава,Каварна и Добрич залинели
икономически.
В замянанат
ази заг
убаобачесеот
крили нови сфери задейностна
работ
ливит
е бълг
ари.Новит
е земи в Южна Тракия (
Дедеаг
ач,Гюмюрджина,
Ксант
иидр.
)далиширокивъзможност
и.Търг
овцит
еот
правилипог
ледиотсевер
наюгзадоброкачест
венит
ютюни,морскасол,маслини,риболовст
во.Новот
о
прист
анище Дедеаг
ач закипяло.Силна преселническа вълна заляла цялот
о

прост
ранст
во покрай беломорския бряг
.Надеждит
е,че т
ози пътбълг
аринът
здравощесеу
крепинабрег
а,задаг
онаправиопорнат
очкаипрякизходза
бълг
арскат
а ст
ока,ст
авали реалност
.Наист
ина в Добру
джа Бълг
ария г
убела
хранаихранит
елнипроизведения,
новТракияпечелилаотмаслодайнираст
ения,
т
ютюни,
грозде,
пашку
ли,
овощия,
добит
ък.подземнибог
атст
вавРодопит
е.Тези
придобивки влияели върху общот
о народно благ
оденст
вие и предлаг
али
поприщезавсички,коит
оискалидаприложатсвоит
еусилияиу
мениевновит
е
земи.Държават
а оценявала значениет
о на беломорския бряги подг
отвила
плановезасъоръжениявПорт
олаг
осзаизползу
ваненавсичкинег
овибог
атст
ва.
Подг
отвяласепрякалинияотХасковопрезГюмюрджиназаПорт
олаг
ос,чиет
о
прист
анищесепредвиждалодасепост
рои,
задасепревърневг
лавнообразцово
ст
оварищенабълг
арскат
атърг
овияпоБяломоресъсЗападниясвят
.

Първитезадачиналибералнотоправителство

Либералнот
о правит
елст
во се опит
ало да предизвика ревизия на
Бу
курещкиямирпоот
ношениенаГърциязаКавалаинаСърбиязабасейнанар.
Брег
алницасг
радовет
еКочане,ЩипиРадовиш,всичкообачебилонапразно.

Великит
есилиследдълг
иразг
оворинемог
лидасесъг
ласятпомеждуси,една
следдру
гасеот
мят
алиотобещаният
асикъмБълг
арияивъпросътпост
епенно
заг
лъхнал.
Правит
елст
вот
онеправилопост
ъпкипредРу
мъниязавръщаненапоне
част от Добру
джа,понеже доброволно се било съг
ласило да у
довлет
вори
нейнот
оискане.
Предст
ояливажниит
ежкизадачи:а)Дасеподобрятот
ношеният
асъс
Сърбия,
РумънияиГърция;б)Дасеосиг
уриг
раницат
аипревозапожелезницат
а

презОдринзаДедеаг
ач,защот
оту
рскичет
иибашибозу
циминавалиподолнот
о
т
ечение на Марица,нападали бълг
арскит
е селища,от
карвали добит
ък и
извършвалиу
бийст
ва;в)Дасеу
спокоибълг
арскот
онаселение,коет
оост
анало
подру
мънскавластвДобру
джа.Свикналонасвободаиполит
ическиправа,
сег
а
т
о било ст
еснено ст
опански от новат
аграница,онеправдано у
чилищно и
църковно.Ет
озащот
опост
оянносевълну
валои неискалодасепомирис
неблаг
оприят
нот
о си положение на роб; г
) Да се въздейст
вува по
дипломат
ическипът
,особеночрезРу
сия,дабъдеподобреноположениет
она
македонскит
ебълг
ари,защот
осръбскот
оправит
елст
воизработ
илозау
прават
а
на Македония специални наредби,коит
о били несправедливи и жест
оки —
въвеждалсеизключит
еленрежим;народътт
рябвалодасепосърби:бълг
арско
у
чилище,църква,бълг
арскакниг
аи ду
мат
абълг
арин били ст
рог
озабранени,
фамилнит
еименасеизменялисокончание-
ич,
правописътиподписътт
рябвало
дабъдатсръбски;несеодобрилиикръщелнит
еименанахорат
а,сръбскот
о
ду
ховенст
во изработ
ило дълъг списък на собст
вени сръбски имена и г
о
разпрат
ило по всички църкви в Македониясъсзаповед новороденит
едасе
кръщаватнепоимет
онарода,
апот
иянат
рапеничу
ждиимена.
Народнот
о недоволст
во и ропт
ание в Македония били силни. То
прехвърлило г
раницат
а и какт
о в т
урско време вълну
вало ду
ховет
е на
македонскит
еемиг
рант
и,коит
онамирали,чет
урскиятрежим небилт
олкова
пакост
ензат
ехнит
ебрат
яисъг
раждани,колкот
осръбският
.Обнародванит
евъв
вест
ницит
ефакт
изанасилияипобоищасъздавалиновит
ревог
ивст
ранат
а.За
у
спокояваненаразвълну
ванит
еду
хове,
занамаляваненаболкат
аиг
орчивинат
а
т
рябвалодасеподхванепланомерноеднаполит
иканамиролюбиеикорект
ност
към съседит
е,на лоялност към Великит
е сили,кат
о при т
ова се направи
спокойнапреценканаст
оренит
егрешки,каквит
обезспорноимало.Самот
ака
можелодасесъздадевярномерилозадост
ойнст
ват
анабъдещот
одържавно

поведение.

Характеристиканалибералнотоправителство

Развит
иет
онавът
решнит
еивъншнит
есъбит
иязависелот
върдемног
оот
характ
ера и полит
икат
а на правит
елст
вот
о. Колкот
о и да е вярно, че
икономическит
еинт
ереси,
двиг
ателнит
есилинанационалнит
еидеиинароднот
о
наст
роениесамощнифакт
оризаопределянеполит
икат
анавсекинарод,непо-
малковярное,чеиправит
елст
вот
оотсвояст
ранасилновлияенанародния
животидейност
.Тоимавръцет
есисредст
ва,дейст
вувачрезадминист
рацият
а,
влияенат
ърг
овцит
е,вест
ницит
е,наобщест
венияживотчрезу
чилищат
аизобщо
върхународнияду
х;създавановинаст
роения.Томожедазнаепо-
добреипо-
т
очнот
енденциит
евполит
икат
анасъседит
еиВеликит
едържави,даизмерва
съот
ношеният
анасилит
еимиданасочват
оваспоредобщест
венат
амисълчрез
официалнит
евест
ници и по дру
гначин,кат
о създаваобщест
вени ст
ремежи,
хармоничнисист
инскат
анароднасиг
урностисдържавнит
еинт
ереси.Ет
озащо,
освен в изключит
елни мину
ти,във време на революции и силни народни
вълнения,правит
елст
вот
оможеит
рябвадабъдецелесъобразенрег
улат
орна

общест
вения,икономическияидържавнияживот
,кат
онасочваобщест
венит
е
дейст
вияпоспасит
еленпъткъмсиг
урнасполу
ка.
Отт
оваг
ледищееважнодаразяснимоткаквиелемент
ибилообразу
вано
на 4 юли бълг
арскот
о правит
елст
во,коет
отрябвало да оздрави народа от
първат
азлополу
ка,
какт
оиданасочивправилнапосокаполит
икат
азаидващит
е
г
одини.
Правит
елст
вот
осесъст
оялосамоотлиберали,коит
обилидълг
овреме
разединени,носег
аот
новосесближили,обединили,коалиралисеиобразу
вали

минист
ерст
во,
коет
осаминарекли«
либералнаконцент
рация»(
съсредот
очаване)
.
Минист
ър-
председат анал д-
ел ст р Васил Радославов от Северна Бълг
ария
(
Ловеч)
,шеф налибералнат
агру
па.Минист е— Димит
ърнафинансит ърТончев
отЮжнаБълг
ария( ,шеф намладолибералит
Карлово) е.Минист
ърнавъншнит
е
и — д-
работ р Никола Генадиев,отМакедония,шеф на народолибералит
е.И
т
римат
алибералниводачиималиюридическообразование,апопрофесиябили
адвокат
и.Д-
рРадославовнеу
пражняваладвокат
скат
асипрофесияиниког
ане
можелдасепрехранваотнея.Ималовреме,ког
атоживеелоскъдно.Приедно
нещаст
ие,ког
ато си счу
пил крака,съпарт
изанит
е муподарили файт
он.Той
у
част
вувалкат
оминист
ъривдру
гикабинет
и,ноу
правлявалвинаг
ипарт
изански,
посвоисхващания,приг
олямафаворизациянаблизкит
еси.Голямачастот
либералит
е не одобрявала нег
оват
атесног
ръда полит
ика и се от
цепила в
от
делнаг
рупа,нареченамладолиберална.Теизбрализашеф Димит
ърТончев,
оспорвалиполит
ическит
еидържавническит
еспособност
инад-
рРадославови
ат
аку
валинег
овот
ошефст
вонапарт
ият
а.Димит
ърТончевсеславелкат
оюрист
т
еорет
икит
ълку
ват
елназаконит
езанаследст
вот
о,закоит
онаписалиобемист
и
съчинения.Радославов и Тончев били ст
ари либерали,съдени и осъдени от
Първиядържавенсъдзанару
шениеназаконит
евбит
ност
таим наминист
ри
през 1899–1901 г
. И двамат
а били у
бедени г
ерманофили-
авст
рофили и
последоват
елни прот
ивници на ру
скот
о влияние в Бълг
ария.Д-
р Никола
Генадиев, избран след у
бийст
вот
о на Димит
ър Пет
ков за шеф на
Народнолибералнат
апарт
ия,
сеот
личавалсост
ърг
ъвкаву
м.Тойбилспособени
красноречивадвокат
,темперамент
енполит
ик,
нонеибезг
решенпу
блицист
.Кат
о
у
част
никвкабинет
аналибералит
епрез1903–1907г
.билизправенпредВт
ория
държавенсъд.Кат
оминист
ърнавъншнит
еработ
итойдопринесълт
върдемног
о
заспиранет
онару
мънцит
епредСофияизасключванет
онасравнит
елнопо-
благ
оприят
енмирсмладот
урцит
е.Нег
овот
ошефст
вонаСт
амболоват
апарт
иясе

оспорвалообачеотДобриПет
ков,
строгиревност
енпоследоват
елнаСт
амболов.
Към крилот
онаСт
амболоват
апарт
иясечислилиивиднит
емакедонскидейци
Ризов,Апост
олов,Симеон Радев и дру
ги,коит
о имали силно влияние в
бълг
арскат
аполит
ика.
Ит
рит
е либерални г
рупировки се надпреварвали в ст
ремежа си да
оправятБълг
арияотпонесенит
еударииданасочатспоред разбираният
аси
народнит
есиликъмобединениенабълг
арскот
оплеме.ПрезБалканскат
авойна
т
е не одобрявали ру
софилскот
о народопрог
ресивно правит
елст
во Гешов —
Данев и г
о обвинявали у
стно и в печат
а за недост
атъчен пат
риот
изъм и
у
годничест
вокъмРу
сия.

Външнаполитиканалибералите

Либералит
е вярвали,че т
яхна ист
орическа мисия е да осъщест
вят
народнот
оединст
во.Нонадт
яхст
оялцарФердинанд,койт
о,макарчедълг
о
нямалдовериевРадославов,защот
огосмят
алзапосредст
венчовек,всепак
приемал,
челибералит
есапо-
добрипат
риот
иотру
софилит
е.ПрезБалканскат
аи
Между
съюзническат
а война цар Фердинанд не одобрявал и едва т
ърпял

ру
софилскат
аполит
иканаГешов— Данев.Несполу
кат
атойот
давалнат
яхнат
а
т
ромаваи колебливаполит
ика,чест
о казвал,чев сърцат
аим г
орял повече
ру
софилски,от
колкот
опат
риот
иченог
ън.Кат
оповикалновот
оправит
елст
вона
либералит
е,царФердинандсепохвалилпредеднополит
ическолице,чесам
поемабраздит
енабълг
арскат
аполит
икаизасвойорг
анизбирад-
рРадославов.
Пот
озиначинот
новосевъдворявалличниятрежим.ФердинандиРадославовсе
сближилиг
лавност
ова,
чеидвамат
абезу
словновярваливъввсемог
ъщест
вот
о
на Германия. Минист
ерският съвет по свидет
елст
вот
о на минист
ъра на

просвещениет
оПешевивоеннияминист
ърг
енералФичевнебилосведомяван
поповечет
осъдбоносниполит
ическивъпроси.
Ит
ъй,новат
авъншнаполит
иканалибералнот
оправит
елст
вонеможела
дабъдедру
га,освент
ая,коят
ошефовет
емуизложилипредцаряна23юнии
коят
отой винаг
и лелеел в сърцет
о си:сближениесЦент
ралнит
е(немскит
е)
държави.Приемалосе,чеРу
сияиСъг
лашениет
осанапакост
илинаБълг
ария.
Кат
аст
рофат
асеот
даваланат
яхнат
анеприязненаполит
икаицарФердинандсе
чу
вст
вувалдълбокооскърбениу
низен.СъюзътмеждуБълг
арияиСърбияот29
февру
ари 1912 г
.сеобявил кат
о пог
решнаст
ъпка забълг
арскот
о единст
во.
Царятот
крит
оговорил,чеРу
сияевиновназабълг
арскит
енещаст
ия.От
носно
Сърбият
ойсесмят
алнезапобеден,аизмаменоткралПет
ър,ивг
лават
аму
зрееламисълт
адасиот
мъст
и.
Дипломат
ическит
е от
ношения с Ру
мъния и Ту
рция се възобновили
веднаг
аследсключванет
онамирнит
едог
овори.Връзкит
есъсСърбияиГърция
себавелинеопределено.Ру
мънскияткралКаролбилвсъюзсАвст
ро-
Унг
арияи
се вслу
швал винаг
и в съвет
ите на Германия,обаче ру
мънскит
е минист
ри и
полит
ициприу
добнислу
чаидавалидасеразбере,чеРу
мъниявпредст
оящит
е
великисъбит
иящеот
идебезу
словносРу
сияиСъг
лашениет
о.Теискалипърво
Бълг
ариядасеопределинат
аяст
ранаискреноирешит
елно,т
огаващялодасе
види според т
ехнит
е ду
ми какво можело да се поправи от неправдат
а на
Бу
курещкиядог
овор.Ру
мънскит
еполит
иципредлаг
алипрякодасеразбератс
Бълг
ария.Тевярвали,чемог
атдавъздейст
вуватнасърбииг
ърцидаот
стъпят
доброволноизвест
нат
ерит
ориалначаст
.Ру
мънскияткралказалнабълг
арският
пълномощникСимеонРадев,чесенадявадау
бедисърбит
едасеот
тег
лятдо
Вардар.Бълг
арскот
о правит
елст
во от
казвало да разг
оваря на т
ази т
ема.То
предпочит
алодаводипрег
оворизау
режданенажелезопът
нит
еиду
навскит
е
съобщенияизапост
рояваненапроект
ираниямостнаДу
нав— нещо,коет
осе

приемалодобреиотдвет
еправит
елст
ва.Ост
авалодасеопределинакоемяст
о
дасепост
роимост
ът—приНикополилиприСвищов.
По-
голям инт
ерес за Бълг
ария предст
авлявали дру
ги въпроси.
Минист
рит
ед-
рГенадиевнавъншнит
еработ
ииТончевнафинансит
езаминали
заЕвропа.Д-
рГенадиевот
път
увалнаправозаФранция,задавидиможели
Бълг
ариядапоправисвоет
оунизеноположение,
създаденоотБу
курещкиямир,
а
Тончевот
ишълвАвст
ро-
Унг
арияиГерманиядат
ърсизаем,
откойт
ост
ранат
асе
ну
ждаела.ВПариж нашиятвъншенминист
ърсесрещналсфренскиминист
рии
от
делни полит
ически лица. Всички съжалявали за ст
аналот
о,вярвали в
способност
итенабълг
арскиянарод,обещаваликредитипоправкинаст
оренит
е
неправди,
обачежелаелидазнаят
,щезаст
анелиБълг
ариякат
егоричнонат
яхна
ст
ранавнаближаващит
есъбит
ияилине.Тончев,койт
ообиколилбанкит
евъв
ВиенаиБерлин,прист
игналприГенадиеввПариж.ВъвВиенамуказали,че
съчу
вст
вуватнаБълг
ария,нозасег
анеразполаг
атспари,защот
оит
есамит
е
ималину
ждаотт
ях.Всепакобещали,чещеходат
айст
вуватпредсъюзницит
еси
в Берлин за у
лесняване на Бълг
ария със заема.В Берлин полит
ическит
еи
финансовит
есреди обещали заем,но искали Бълг
ария предварит
елно дасе
определищет
ръг
нелисЦент
ралнит
есили.СамТончевнеможелдарешит
ози
въпросизат
оваот
ишълприГенадиеввПариж.Ту
кдвамат
аминист
риразбрали,
чезаем Бълг
арияможедаполу
чисамоакоокончат
елнорешисвоет
объдещо
поведение.ТесевърналивСофияидокладвалинаРадославовицаря.
Правит
елст
вот
о,кат
огиизслу
шало,решилодаот
ложивъпросаидачака
резу
лтат
а отизборит
е за Народно събрание.Презокт
омври цар Фердинанд
направил визит
анаимперат
орФранц Йосиф.Ест
ест
венот
ой разг
оварял и с
полит
ическит
е сили във Виена.В Ру
сия т
ова веднаг
а се от
разило.Ру
скит
е
кръг
овепоискалидау
знаятдалиФердинандневодипрег
оворисцелсключване
на някое съг
лашение с Авст
ро-
Унг
ария. Общест
венот
о ру
ско мнение се

наст
роило прот
ив Бълг
ария, недовериет
о се засилило. В ру
скат
а Ду
ма
обвиненият
азанеблаг
одарностиизмяназазву
чалиощепо-
силно.

Вътрешнатаопораналибералнотоправителство

Върхукоисиливст
ранат
аРадославоввъзнамерявалдасеопрезасвоят
а
външна полит
ика? Ог
орчениет
о на народа от несполу
кит
е на бившет
о
правит
елст
во било г
олямо.Либералнот
о правит
елст
во заявило,че ще се
пог
рижидаизлеку
варанит
еиБълг
ариядазаемесвоет
омяст
овмежду
народния
животчрезеднапо-
дру
гаполит
икаотпредишнат
а.Ет
озащод-
рРадославов
поискал да намери поддръжка от народа и нег
оват
а инт
елиг
енция.Цар
Фердинанд муосиг
урилт
аявъзможност
.РадославовзаварилXV обикновено
народносъбрание,
избранопрез1911г
.придру
гиобст
оят
елст
васболшинст
воот
народняциипрог
ресист
и.Тонебилог
однозановат
аполит
ика,
коят
олибералит
е
възнамерявали да поведат
.Събраниет
о било разпу
снат
о и новит
е избори
ст
анали на24 ноември.Въпреки влияниет
о наадминист
рацият
а,т
енедали
ну
жнот
о мнозинст
во на Радославовия кабинет и не приемали немскат
а
ориент
ация на бълг
арскат
а полит
ика.От 204 народни предст
авит
ели в XVI

обикновенонародносъбраниезаправит
елст
вот
обили94,
аост
аналит
е110били
нег ивници(29).Наст
овипрот роениет
онаг
ласоподават
елит
ебиловсъщат
апосока.
Правит
елст
венит
епредст
авит
елиполу
чили 202363г
ласа,опозиционнит
е329
320.
Резу
лтат
ите от изборит
е показвали съст
ояниет
о на ду
ховет
е след
нещаст
ият
а.Напървомяст
оличифакт
ът,
ченародняцит
еипрог
ресист
ите,
коит
о
у
правлявали през войнит
е с 180–190 депу
тат
и,пропаднали в изборит
е.Те
полу
чиливсичко6мандат
а(5народняции1прог
ресист— личнод-
рДанев)
.

Народътявног
иобвинявалзазлополу
кат
а.Демократ
ите,коит
оимализдрави
връзкиву
стойчиват
анароднамаса,разполаг
аливXV народносъбраниес4
депу
тат
и,асег
ас14.Всъщот
овременеу
правлявалит
епарт
ии,земеделци(
48)и
социалист
и(37)
,сеу
величилит
върдемног
о.Товапоказвало,чеселскат
амасаи
работ
ничест
вот
о осъждат безу
словно войнст
венат
а полит
ика и изразявало
желаниет
онационалниятвъпросдасерешавапомиролюбивначин.
Ит
ъй,либералнот
о правит
елст
во нямало болшинст
во в Събраниет
о.
Какводасеправи?В дру
гит
еконст
иту
ционнист
ранит
аковаправит
елст
восе
от
тег
ля.ВБълг
ариясег
асепредост
авялновслу
чай,задасевидикойпринцип
у
правлява,
каксесхващаидеят
азапарламент
аризъмикоалиционноу
правление
в съдбоносни времена.Принципно г
ледище е,че свободнит
е народи чрез
парламент еизбориизказватволят
арнит асизаначина,покойт
отрябвадасе
у
реждау
правлениет
оикаквадабъдевъншнат
аполит
иканадържават
а.Всяко
правит
елст
во в предизборнит
е аг
итации и борби излаг
а своят
а прог
рама и
съобщавананародавимет
онакаквавът
решнаивъншнаполит
икаисканег
овия
г
лас.Аконародътнедадедовериет
осинаправит
елст
венит
екандидат
и,явное,
чепрепоръчванат
аполит
иканесеодобряваотмнозинст
вот
о,илипонеидеит
еза
т
акаваполит
иканесадост
атъчнопроникналивширокит
емаси.Вт
акъвслу
чай
у
правлениет
опоематонияпарламент
арниг
рупи,коит
осаизразнанароднот
о
мнозинст
во,защот
о само т
е мог правляват без насилие и съг
ат да у ласно
наст
роениет
онамнозинст
вот
о.
Какпост
ъпилид-
рРадославовиФердинандвслу
чая?
Тесезаелисдвенеща:дасъздадатмнозинст
возаправит
елст
вот
окат
о
привлекат някоя силна парламент
арна г
рупа и да обезсилят или сломят
ру
софилскит
етежнения в народа.За да се привлече най-
силнат
агру
па,
земеделцит
е,т
рябвалодаимседадеедноминист
ерскомяст
о.Ну
жнобилоида
сеот
странид-
рГенадиев,
заког
отоцарятбилдочу
лотсвоит
ехора,
чеког
атобил

в ст
ранст
во,в срещит
е си с френски държавни мъже,изказал неверие в
правилност
та на Фердинандоват
а полит
ика и т
айно почнал да клони към
Съг
лашениет
о.Ког
атот
рябвало да се изключи някой неу
годен минист
ър,
Фердинандбилизобрет
ателен.Тойподшу
шналиРадославовприелминист
ърът
направосъдиет
одададеходнаост
аналияот
предивойнат
аобвинит
еленакт
срещуминист
рит
еРачоПет
ров,
генералСавов,
Гудев,
д-рГенадиев,
Халачевидр.
по делот
о наВт
ориядържавен съд зау
правлениет
о през1903–1908г
.Щом
Касационният съд връчил обвинит
елния акт на д-
р Генадиев,веднаг
а се
повдиг
налвъпросът
,можелит
ойдабъдеповечеминист
ър.Законътзасъденет
о
наминист
рит
енепозволявалт
ова.Нод-
рГенадиевводелследсебеси28ду
ши
народни предст
авит
ели,коит
о можели да се от
цепят от правит
елст
вот
ои
Радославов да ост
ане с още по-
малко поддръжници. По т
ази причина
Радославовнебързалсот
страняванет
онад-
рГенадиев,аг
осъвет
валдапише
дълг
ооправданиепрот
ивобвинит
елнияакт
.В същот
овремет
ойподпомаг
ал
ДобриПет
ковдаот
немешефст
вот
оотГенадиевнадст
амболовист
итеили,ако
т
ованеможедаст
ане,
земеделцит
едазамест
ятт
азиг
рупаипот
озиначиндасе
добие мнозинст
во.Земеделскит
е водачи Ст
амболийски,Драг
иев и Ту
рлаков
поискалинесамодасемахнеГенадиевоткабинет
а,ноидасеобу
здаеличния
режим наФердинанд,какт
оидасеревизиравъншнат
аивът
решнат
аполит
ика
на правит
елст
вот
о,т
ъй кат
о между прог
рамат
а на земеделцит
еит
ази на
Радославовимало г
олямаразлика.Д-
рРадославов приел първот
ои обещал
вт
орот
о.Той предложил на д-
р Генадиев да напу
снеминист
ерския пост(
15
декември) въпреки волят
а на нег
овит
е поддръжници. Колкот
о до
ог
раничаванет
онаволят
анаФердинандиревизият
анаполит
икат
а,Радославов
обещал т
ова да ст
ане,ког
ато се образу
ва ново правит
елст
во с у
част
ие на
земеделцит
е.

СвикванеиразтуряненаXVIобикновенонародносъбрание

Прит
оваполит
ическоположениед-
рРадославовсвикалXVIобикновено
народносъбраниена19декемвризапървасесия.ПонежеРадославовнямал
мнозинст
во,
задапрокарасвоебюровСъбраниет
о,т
ойпост
игналсъг
ласиет
она
земеделцит
еприг
ласу
ваненабюрот
одапу
снатбелибюлет
ини.Кат
осенамалят
пот
озиначинопозиционнит
егласовес48,правит
елст
вот
ощеможедаизбере
своебюро.Срещут
аяот
стъпканаземеделцит
ебилообещано,
чед-
рРадославов
щеподадеост
авкат
анакабинет
а,задасеобразу
вановширококоалиционен
кабинет според съст
ава на народнот
о предст
авит
елст
во. Така с
правит
елст
венит
егласовебилизбранд-
рВачевзапредседат
ел,д-
рМомчилови
д-
р Иванчев за подпредседат
ели.След избора Радославов подал ост
авкат
а.
Работ
ата обаче била скроена. Цар Фердинанд повикал председат
еля на
Народнот
о събрание д-
р Вачев,койт
о му препоръчал предишния минист
ър-
председат
ел.Радославов привидно се съвещавал с опозицият
а,обявил,че
съг
ласиенеможедасепост
игнеи образу
вал кабинетсъссъщит
ехорабез
Генадиев.Вт
оямоментсъдбат
анаСъбраниет
обиларешена,ноправит
елст
вот
о
положилоу
силиядасег
ласу
вапоне2/
12отбюджет
аза1914г
.Опозицият
а

заедно със земеделцит

е посочила,че т
ова е иг
ра и правит
елст
вот
о е
непарламент
арно, защот
о няма мнозинст
во в парламент
а. Тя поискала
коалиционен кабинетотповечепарт
ийни г
рупи съразмерно броянат
ехнит
е
предст
авит
ели. Д-
р Радославов, койт
о не искал да от
стъпи от своит
е
полит
ически позиции,решил дру
гоячевъпроса.На31 декември,срещуНова
г
одина,в най-
големия разг
ар на преният
а в Събраниет
о,т
ой ст
анал от
минист
ерския ст
ол,извадил от джоба си царски у
каз,с койт
о се снабдил
предварит
елно,
иразпу
сналXVIнародносъбраниекат
о«нежизнеспособно»
.

Ст
озиактсесвършилапарламент
арнат
акриза,
носеот
криладържавнат
а.

Резюме(
извод)

Войнат
анаБалканскияполу
ост
ровзаосвобождениенахрист
иянит
еот
т
урскоиг
обилавечеу
зрялапрез1912г
.Тянеможеладасеизбег
не.Албанцит
е,
въпреки г
олемит
е предимст
ва,коит
о имали в държават
а на су
лтана,се
разбу
нту
вали и се провъзг
ласили в Мит
ровица и Косово за авт
ономия.
Македонскит
е революционери пост
оянно засилвали ат
ент
атит
е — т
ова
разярявало т
урскат
а власт и т
я бясно г
онела бълг
арит
е. Младот
урцит
е
подг
отвяли своят
а армия в Одрин.Неспокойният живот на населениет
о,
ог
рабванет
онаимот
аму
,раздаванет
оназемят
амунат
урскипреселнициот
Босна,довели до масово изселване на бежанци,коит
отърсели спасение в
Бълг
ария.Създали се ненормални у
словия за живот
.Бълг
арският народ
съчу
вст
вувал живо на ст
радалцит
е и бу
рно изказвал желаниет
о си да им
помог
не.
Правит
елст
ват
анаБълг
ария,Сърбия,Чернаг
ораиГърциякат
онемог
ли
даспратосвободит
елнот
одвижение,решилисъг
ласносключенияпомеждуси
съюздасложаткрайнат
урскат
авластвполу
ост
ровасвъоръженасила.Те
мобилизираливойскит
есиипоискалиотТу
рциядавъведеавт
ономияподт
ехен
иевропейскиконт
рол.Порт
атаот
казала.Войнат
апламналана5/
18окт
омври.
Съюзницит
енаст
ъпилиотчет
ирист
ранивт
урскат
ерит
ория.ВТракияг
лавнит
е
т
урски сили били разбит
и от бълг
арит
е между Бу
нархисар и Бабаески и
от
хвърлени oтЧат
алджа.Одрин бил обсаден.В Македония сърбит
еразбили
т
урскит
еот
рядиприКу
мановоиБит
оля.Чернаг
ораобсадилаШкодра,аГърция
— Янина.За 35 дни Македония и Тракия били освободени.Високат
а порт
а

поискаламир.ЦарФердинандпропу
сналподходящиямоментдаг
осключи.
Положениет
осеу
тежнилоснамесат
анаРу
мъния,наРу
сияи Авст
ро-
Унг
ария в прег
оворит
е и разпределениет
о на т
ерит
орият
а. Ту
рцит
е се
възползу
валиотбезу
спешнат
аат
аканаЧат
алджаиотразног
ласиет
омежду
Великит
е сили и у
порст
вували.За да г
и прину
дят към от
стъпки,бълг
арит
е
ат
аку
валина12–13мартипревзеликрепост
таОдрин.Мирътсеподписалв
Лондонна17( обилиопределени г
30)май.Понег раницит
енаАлбания исе
определилаизт
очнат
аграницамеждуБълг рцияотМидиядо Епос.
арияи Ту
Ост
аналат
аосвободенат
ерит
орият
рябвалодасеподелиподог
оворит
емежду
съюзницит
е.
Съюзенит
ечет
иридържавинаБалканит
есеразправилилесносТу
рция.
Единт
урскипаша,делег
атзамиравЛондон,следподписванет
онадог
овора,
казал:«
Досег
а беше лесно,мъчнот
иит
е почват от
сег
а».Ту
рчинът познавал
психолог
ият
анахрист
иянскит
енародиикръст
осанит
ест
ремежинаВеликит
е
сили,зат
оваиду
мит
емубиливерни.Съюзницит
еот
стъпилиотсвоит
едог
овори
ивсекипоискалзасебесиповечеотонова,коет
омусепадало.Подформат
ана
«
ревизия»на дог
овора от20 февру
ари 1912 г
.Сърбия искала да вземе от
бълг
арскиядялцялаЗападнаМакедонияидаг
раничисГърциядоГевг
елипо
Кожу
хпланина,
Доброполе,
Преспа.ЗаБълг
арият
яот
делилаИзт
очнаМакедония
отЗлет
овскарека,отЩиппорекаЛу
кавицадопланинат
аБеласица.Гърция
приела т
ози сръбски проект и от своя ст
рана определила г
раницит
е си с
Бълг
арияотКу
куш доОрлякнаезерот
оТахиноизаливаЕлефт
еро,западноот
Кавала.Нат
аяосноват
есключилисъюзпрот
ивБълг
ария,кат
опривлеклии
Чернаг
ора.
 Тованемог
лидаприематпобедит
елит
евТракияиОдрин.Възбу
дат
асе
изост
рила,самообладаниет
оит
ърпениет
о изчезнали.Между
съюзническат
а
войнаизбу
хнала.НамесилисеРу
мънияиТу
рция.Бълг
ариябилазаобиколена

от
всякъдеисложилаоръжие.Новит
еграницинаБълг
ариясеопределилина28
юливБу
курещ към МакедонияиДобру
джа,авЦариг
радна15септ
емврикъм
Тракия.

Източници

1.И.Е.Гешов.Балканскисъюз.Прест
ъпнобезу
мие.
2.Доклад напарламент
арнат
аизпит
ателнакомисияотXI
Iобикновено
народносъбрание.Т.1,
2,3сприложения—Ру
скат
аОранжевакниг
а.
3.Балканскат
авойна.
4.ЕрихФонМах
.Избълг
арскит
ебу
рнивремена.

ДялI
I:Великатасветовнавойна

ГлаваVI
I:1914г.Събитиятадосветовнатавойна

Възстановяваненадипломатическитеотношениясъссъседите.
ПашичиВенизелосвРусияиРумъния

Наст
ъпилаНоват
а1914г
.ТязаварилаБълг
ариябезНародносъбрание.
Дипломат
ическит
еот
ношениясъсСърбияиГърцияощенебиливъзст
ановени.
Напрег
нат
ите от
ношения продължавали.В началот
о на г
одинат
а двамат
а
съюзниминист
риВенизелосиПашичзаедносъссръбскияпрест
олонаследник
Александърот
ишливПет
рог
раддаблаг
одарятнару
скияцаридамусъобщят
,че

т
есасРу
сияиСъг
лашениет
о.Обещалиданесеот
насятлошосизост
авена
Бълг
ария,акот
янеот
ивавсъюзсТу
рцияиснемцит
е.Навръщанет
есеот
били
вБу
курещ,
къдет
оизразилиблаг
одарност
тасинакралКаролизакрепилиощепо
-
добресвоясъюзисъг
ласиеот
носнобалканскит
евъпроси.
Бълг
арският пълномощен минист
ър в Пет
рог
рад г
енерал Радко
Димит
риевсеявилпредСазонов,задаразберекаквокроятпрот
ивБълг
ария
нейнит
е съседи,коит
о съвмест
но посещаватПет
рог
рад и Бу
курещ.Сазонов
у
верилДимит
риев,
чепрот
ивБълг
ариянесеевзелоникакворешениеинямада
се вземе,но кат
о знаели,че междуБълг
ария и Ту
рция се водели някакви
прег
овори,СърбияиГърциярешилидазаявятнаРу
сиякаквизадълженияимат
поБу
курещкиядог
овор,чеиматспоразу
мениепомеждуси.НоакоБълг
ария
желаедасевърнекъмБалканскиясъюзискъсавсякаквивоеннииполит
ически
от
ношениясТу
рцияиАвст
ро-
Унг
ария,
тещеяприематищейдадатпо-
раншнот
о
мяст
о.
Ру
сиянаст
оявалаконт
акт
итемеждуСърбияиБълг
ариядасеподновят
часпо-
скоро.Но Радославов от
казал да изпрат
и бълг
арски пълномощник в
Белг
радсду
мит
е:«
Докат
осръбскот
оправит
елст
вонеизменибезчовечнияси
режим вМакедония,Бълг
ариянямавъзможностдапрег
оварясбелг
радския
кабинет
».Най-
послев края на февру
ари бълг
арскиятпълномощен минист
ър
заминалвБелг
радисръбскиятприст
игналвСофия.Двамат
апосланицибили
приет
ивБелг
радивСофияотдържавнит
еглавивединисъщиденичасичрез
т
ова еднакво зачит
анесевъзст
ановили нормалнит
едипломат
ически връзки
междудвет
ест
рани.
Презмартсевъзобновилидипломат
ическит
еконт
акт
имеждуБълг
арияи
Гърция.НаприемаВенизелосказал набълг
арския пълномощен минист
ър в
Ат
ина, че мног
о съжалява за ст
аналот
о, че т
ой не се г
ордеел с
Между
съюзническат
авойна,
чежелаедасложикрайнаминалот
о,даседост
игне

довзаимноразбират
елст
воидасевъзст
ановипакБалканскиятсъюз,койт
о
обезпечавалнезависимост
танаБалканит
е.

РускиятцарвРумънияиболкатанаБългария

Френскит
е и ру
скит
е дипломат
и посъвет
вали цар Николай да посет
и
Ру
мънияипот
озиначиндавъздейст
ванакралКарол,
задасеот
кажеотАвст
ро-
Унг
арияиГерманияирешит
елнодасесближисъсСъг
лашениет
о.ВБу
курещ
двет
е т
ечения (
немскот
о и съг
лашенскот
о) засилили взаимнат
а си и
непримиримаборба.ЦарНиколайсекачилнавоененпараходвСеваст
ополи
прист
игналвКюст
енджа(
презмай)
.Ру
мънцит
енаправиливсичковъзможно,за
да му се покажат верни и прият
ни. Крал Карол в момент на г
олямо
въоду
шевление предложил на цар Николай да приеме да бъде шеф на 6–и
рошиорски полки царятсесъг
ласил су
доволст
вие.Този фактсевъзприел
болезненовБълг
ария,защот
овъпросниятполкпръвнападналродинат
ании
влязълвСилист
ра.Болкат
анеможеладасескрие.Ог
орчениет
обилоизразено
чаквПет
рог
рад,къдет
опо-
къснору
скит
еминист
риобяснявалислу
чкат
акат
о
неволна,понежеНиколайнебилпреду
преденинезнаел,чеименнот
ояполк

пръвенавлязълвБълг
арияиекварт
иру
валвДобрич.
Срещат
анаКаролиНиколайбиласърдечна,
нонеиполит
ическиискрена.
Каролбилвсъюзснемцит
еидържалнаду
мат
аси.Ру
скиятцарг
опоканилда
миненаст
ранат
анаРу
сияиСъг
лашениет
о.Каролпремълчал.Минист
рит
еим,
обаче, кат
о допу
скали възможност
та за скорошна война, г
оворили за
възможнит
екомбинации,коит
обихаосу
етилисъюзамеждуТу
рция,Бълг
арияи
Авст
ро-
Унг
ария,
какт
оизаподялбат
анаавст
ро-
унг
арскит
еземи.

ПреговоримеждуТурцияиБългария

По т
ова време Ту
рция не била още сключила мир с Гърция поради
споровет
езаост
ровит
еМит
илиниХиос.Порт
атаг
иискалакат
онеобходимиза
от
брананабрег
овет
енаМалаАзия.Липсат
анаобщаг
раницапосу
шамежду
ГърцияиТу
рцияпречелидасепродължававойнат
а:т
урцит
ебилисилнипосу
ша,
нот
рябвалодаминатпрезбълг
арскат
ерит
орияотМарицадоМест
а.Нат
ова
Бълг
ариянесесъг
ласявала.Поморебиласилнаг
ръцкат
афлот
а,коят
одържала
т
урскат
а зат
ворена в Дарданелит
е.По т
ози начин войнат
а между двет
е
неприят
елски ст
рани била невъзможна.Създалот
о се положение,какт
ои
бъдещит
е планове на младот
урцит
е да у
част
ват във Великат
а война на
г
ерманска ст
рана,заст
авило Високат
а порт
а още презесент
а на 1913 г
.да
предложинаБълг
арияот
бранит
еленинападат
еленсъюзсу
словиебълг
арскот
о
правит
елст
водапу
снепрезземят
асит
урскавойска,коят
очакалаоколоОдрин
даминепокрайбеломорскиябрягпожелезницат
аидасразиГърция.
Бълг
арскот
оправит
елст
восевъздържало.Младот
урскит
епълномощници
Талаатбей и Халил бей посет
или Софияи дълг
оразг
оваряли сРадославов.
Изработ
илседорипроект
одог
оворзамириразбират
елст
вомеждуБълг
арияи

Ту
рция,нонесеподписал,понежесесмет
нало,чебезРу
мъният
озидог
оворще
бъдеопасен за Бълг
ария.ОтСофия т
урскит
е делег
ати от
ишли в Ру
мъния с
намерениедасключатподобендог
овориснея,аследт
оват
рит
едържави—
Ту
рция,Бълг
арияиРу
мъниядаобразу
ватот
бранит
еленинападат
еленсъюз.
Ру
мънскот
о правит
елст
во не приело т
урскот
о предложение. Ру
мъния се
ст
ремяла освен Добру
джа да придобие Бесарабия и Трансилвания.
Разрешениет
онаБесарабскиявъпрост
яот
лаг
ала,премълчавалаг
овременно,а
насочвала всичкит
е си у
силия да разреши Трансилванския.Общест
венот
о

мнениеискалобезу
словнот
ова.

ИзборитезаXVI
Iобикновенонародносъбраниеиосигуряванена
правителственомнозинство

С наст
ъпванет
онаНоват
агодинаправит
елст
вот
одаловъзможностза
нови полит
ически борби.Сег
атрябвало да се изпълни вт
орат
аточка от
Радославово-
Фердинандоват
а прог
рама — да се сломи или обезсили
ру
софилскот
онаст
роениеународа.Трябвалодасесъздаденовог
ледище,коет
о
да у
леснява правит
елст
венат
а полит
ика.Д-
р Радославов не излязъл ясно и
от
кровено да каже,че иска доверие за една ясна полит
ика,коят
о да бъде
у
своенаотБълг
ария.Ат
ъкмот
азиполит
икабиласъдбоносна,защот
очрезнея
т
рябвало да се реши бъдещет
о на бълг
арския народ.Виждайки народнот
о
наст
роение,д-
рРадославовобявил,чеБълг
арияиману
ждаотмир.Ивимет
она
т
оямирт
ойпоискалнароднит
егласове.
В ст
арит
е предели на царст
вот
о Радославов не можал да добие
мнозинст
во и решил да приложи избират
елния закон и в новопридобит
ите
окръзи — Ст
румишки и Гюмюрджински,кат
оувеличи броя на народнит
е
предст
авит
елиот204на245.Населениет
овновит
еземи,едваосвободено,впо-
г
олямат
асичастпреселническоит
урско,нямалоопитвизборит
еизат
овабило
мног
олеснодамусевлияеотправит
елст
венит
еорг
ани.Д-
рРадославовот
ишъл
в новит
е земи и лично наредил правит
елст
венит
е кандидат
и да работ
ят в
споразу
мение с т
урскит
е бег
ове в Гюмюрджинско.В т
ия краища т
урскот
о
населениеощенебилоприелобълг
арскоподанст
во,защот
опоЦариг
радския
дог
овормуседавалосрокот4г
одинидасепроизнесекакъвподаникжелаеда
бъде: т
урски или бълг
арски. Гюмюрджинскит
е т
урски първенци имали

полит
ическаорг
анизацияисенамиралипод ръководст
вот
онаЦариг
радския
младот
урски комит
ет.От нег
оте полу
чавали нареждания да г
ласу
ват за
кандидат
итет
урци,коит
о щеподдържатв Народнот
о събраниев София д-
р
Радославов,защот
отойводелприят
елскаиполезназаТу
рцияполит
ика.Пот
оя
слу
чай било издадено особено възвание към мюсюлманит
е,подписано от
първит
еходжиисвет
скилица,
бившит
урскиофицери(30).
Изборит
ест
аналина23февру
ари.Нау
рнит
есеявили764286избират
ели,
откоит
озаправит
елст
вот
оист
амболовист
итег
ласу
вали345730иизбрали126
предст
авит
ели,азаопозицият
агласу
вали418058иизбрали119предст
авит
ели
(
земеделци—51,
демократ
и—32,
народняци—9,
радикали—5,
прог
ресист
и—3,
т
есни социалист
и — 11 и широки — 8)
.Следоват
елно правит
елст
вот
о имало
мнозинст
воот7г
ласа.
XVI
Iобикновено народно събрание било свикано на 20 март
.Една
неправилност в избора на Софийски окръг дала повод да се касират 3
опозиционнимандат
аидасезамест
ятсправит
елст
вени,т
асеполу
чили:129
правит
елст
вени и 116опозиционни.Надмощиет
о наРадославов поддържали
избранит
евБълг
арияивГюмюрджинско13ду
шит
урци,несиг
урнибълг
арски
поданици,членовенамладот
урскиякомит
етвЦариг
рад.Ст
ият
ринадесетг
ласа
т
рябвалодасеналожинабълг
арскиянародсъдбоноснат
аполит
ика.Бюрот
она
разт
уренот
о XVIобикновено народно събраниебило преизбрано.Събраниет
о
билосвиканодаг
ласу
вабюджет
а,нот
оприелоизаконзаамнист
иянавойници
и подофицери, осъдени по различни дисциплинарни дела или дру
ги
прест
ъпления презвойнат
а.Основно Събраниет
о обсъдило въпроса от
носно
причинит
езазлополу
кат
аотвойнит
епрез1912–1913г
.След обвинит
елнит
е
речинад-
рГенадиевидру
ги,
иоправдат
елнит
енат
огавашнит
еминист
риГешов,
Данев,Тодоров всички сесъг
ласили дасеизбереспециалнапарламент
арна
комисия,накоят
осевъзложилодаиздирипричинит
езанароднот
озлощаст
иеи

изобщодаанкет
ираделат
анакабинет
ите,
включит
елноподг
отовкат
аиводенет
о
а(31).
навойнат
Успоредно с Народнот
о събрание в «
Славянска беседа» заседавал
Вт
орият държавен съд, койт
о разг
леждал обвиненият
а прот
ив бившит
е
либерални минист
ри (
Р.Пет
ров,П.Гу
дев,д-
рГенадиев,г
енерал Савови Ив.
Халачев) за прест
ъпления — закононару
шения по т
ърг
ове,за дост
авки,
присвояваненадържавнису
миотбезот
чет
нит
ефондове,
произволноспиранена
държавнипост
ройкиит
.н.
,извършенипрез1903–1908г
.
Такавървелиработ
итедоюни,ког
атозапочналаВеликат
аевропейска
война.

ГлаваVI
II:НачалонаПърватасветовнавойна

Причинизавойната

Очакванат
аобщоевропейскавойна,закоят
овсичкисег
отвилиотдълг
о
време,избу
хнала.Товабилоколосално,небивалосблъскванемеждудвасъюза
отнай-
мог
ъщидържавивЕвропа.ОтНаполеонововремет
акованещаст
иене
билонаст
ъпвало.Немскат
арасаизцялозапочналаборбасъсславянскиясвят
,с
романскит
еианг
лосаксонскит
енароди.
Великат
авойнаималадалечнииблизкипричини.Далечнипричинибили
онези,
коит
оималикорениощевминалит
ест
олет
ия,
предиповечеотст
огодини,
аблизкипричинибилит
ия,коит
оизникналипрезпоследнит
едесет
илет
ия.Ще
посочимнай-
важнит
е.
1.Колониални и стопански причини.През миналот
о ст
олет
ие имало

г
олямонадпреварванемеждузападноевропейскит
едържавизазавладяванена
земивАзия,Африкаиост
ровит
е.Тебързалиданаст
анятт
ам своикант
ории
ст
оварища,лакомозаг
рабвалиотневъоръженит
емест
нижит
елиземит
еиг
и
обръщаливсвоиколонии.Начелонат
оваколониалнодвижениебилаАнг
лия
кат
о най-
силна морска държава.Чрезмног
обройнит
е си колонии по цялот
о
земно кълбо Анг
лия си осиг
урилаобширни пазари запредмет
итенасвоит
е
инду
стрии,какт
оиг
рамадни природни бог
атст
ва за своя сложен и скъп
държавенифабриченживот
.Тявладеелавечеокеанит
еипрост
ранст
ват
а,и
макарчееост
ров,несебояланит
оотг
лад,нит
оотопасностотзаду
шаване,
защот
оималакъдедаизнасякакт
оизлишнот
осинаселение,т
акаиизлишнит
е
сист
оки.
Франция,коят
о заг
убила мног
о през Наполеоново време,през XI
X
ст
олет
ие завладяла мног
о обширни земи на ост
ров Мадаг
аскар,Цент
рална
Африка,Алжир,Индокит
ай и по-
късно в Мароко.С т
ия земи и със ст
арит
е
запазениколониит
ясъщосиосиг
уряваласвоет
оикономическоиинду
стриално
бъдеще.
Задасевидикакст
аналоразг
рабванет
онаколониипрезпоследнит
ест
о
г
одини,
давамеследнат
атаблица:

1800г
одина 1900г
одина

Притежавани Притежавани
Държави Държави
колониивкв.км колониивкв.км

Испания 3937000 Анг

лия 26724000

Анг
лия 3558000 Франция 10904000
Порт
угалия 3427000 Германия 2576000

Франция 1683000 Белг

ия 2340000

Холандия 796000 Порт

угалия 2093000

Холандия 1988000

Испания 194000

Тазит
аблицанаг
леднопоказвакакъвпревратст
авалвпридобиванет
она
колониални земи.Испания изг
убила почт
и всичкит
е си колонии в полза на
Анг
лияиФранция.
Германия,кат
оновадържава,единст
венонямаладост
атъчноколонии.
От
началот
язадоволяваласвоит
епот
ребност
исприсъединяванет
онаоколни
земи:Шлезвиг
-Холщайн,Силезия,частотПолша,Рейнскит
егерманскидържави
ит
.н.Ког
атозакръг
лилапот
ози начинсвоит
евладениясъссъседни земи,
т
огават
яобърналаочит
есикъмизвъневропейскит
е,ост
аналиощенезает
иземи
ибързосевпу
сналавширокаколониалнаполит
ика.Ту
ктясесрещналасАнг
лия
иФранция.Там,
къдет
огерманскит
екорабисеопит
валидаспратизабиятколпо
брег
овет
е,анг
личанит
е и францу
зит
е казвали:«
Стой!Тези брег
ове влизатв
нашиязапазенперимет
ър»
.Независимоотт
оваГерманиясполу
чиладаобсебив
Африка,Азияидру
гадеоколо2,
5млн.кв.км земи,коит
ост
аналиоснована
нейнит
еколониалнидомог
вания.
Всвояу
стремвт
азипосокаГерманиявървялабру
талноирисковано.Тя
влязлавконфликтсФранциязаМарокоиощев1906г
.щяладаизбу
хневойна,
акоевропейскиятпарламентвиспанскияг
радАлхесираснерешилвъпросав
ползанаФранция,коят
овъзнаг
радилаГерманиясъссвоиколониивсредна
Африка.Отдру
гаст
рана,анг
лийскит
етърг
овцииинду
стриалципост
оянносе
оплаквали,
чеотденнаденг
ерманскат
аст
окаиг
ерманскот
онасилиеизмест
ват
илипонечу
вст
вит
елност
есняватбрит
анскит
ест
окиипазарища.Каквиразмери
евземалаг
ерманскат
атърг
овия,
севиждаотследнит
ецифри:

Години Внос Износ Всичковмилиарди

1852 1300

1875 6000

1880 5786 4158 6000

1903 7955 6598 14453

1910 10000 12000 22000

За т
ая г
рамадна т
ърг
овия и за нейния прог
ресивен раст
еж т
рябвали
пазариику
пувачи.Единанг
лийскиконсу
лсъобщаваотАзия:«
Задесетмесеца
презмоя район преминават29 г
ермански аг
ент
и срещучет
иримаанг
лийски
предст
авит
ели.ВКит
айвсякаг
ерманскат
ърг
овскакъщаиманай-
малкоедин
аг
ент
,койт
оговори кит
айски,а безброй г
ермански аг
ент
и сноватизцялат
а
ст
ранадаизу
чаватзаконит
е,вку
са,нравит
енажит
елит
е;подкопаватправат
ана
нашит
епазарииизмест
ватнашит
епроизведения.Ощемалкоиниещеизг
убим
цялат
асиклиент
елапот
езист
рани»
.
Пот
озиколониаленпътсевлошилиот
ношеният
амеждуГермания,от
еднаст
ранаиАнг
лияиФранция,отдру
га.Товаводелоотредицаг
одинидо
немину
емконфликт
.Засвоязащит
аисиг
урностпредобщат
аопасностАнг
лияи
Франциясесближилипомеждуси,направилисиг
олемиколониалниот
стъпкив
Ег
ипетиМарокоисеспоразу
мелидасеборятсъвмест
носрещуг
ерманския
нат
иск.
Предвижданат
а борба накарала прот
ивницит
е силно да се въоръжат
.
Германия т
ака засилила своит
е въоръжения,че по су
ша надминала всички
европейскидържави.ТянадминалаФранцияпомореисевпу
снала,аконеда
надмине,т
опонеданаст
игнеиАнг
лия.Товаощеповечест
ресналоанг
личанит
е.
Зат
ова т
е решили да пост
роят за всеки нов г
ермански военен кораб два
анг
лийски.Въоръжениет
осеот
разиловърхудържавнияиикономическияживот

на народит
е.Ру
сия предложила да се спре разорит
елнот
о за държавит
е
въоръжаване,у
чреден бил и между
народен съд в Хаг
а.Германия неприела
г
лавнит
еусловияивсичкоост
аналокакт
опреди;нищонеспрялонеу
държимия
ст
ремеж към военнонадмощие.Парламент
итевГерманияиАнг
лиязапочнали
дасепрот
ивопост
авятнаг
рамаднит
еразноскиинеискалидаот
пускатлесно
милиарди.Анг
лиязаявила,чекаквит
оидабъдатразноскит
енямалодадопу
сне
Германиядаядог
онипоморе,защот
овт
акъвслу
чайнесамоколониит
ей,аи
самат
а мит
рополия би била заст
рашена.Анг
лия предложила т
ака:би се
съг
ласила да намали ст
роенет
о на дреднау
ти и дру
ги военни параходи,ако
Германияприемеза10новианг
лийскипараходадасепост
рояват6г
ермански,
т.
е.от
ношениет
онафлот
атапобройнапараходит
едабъде10към6.
Германия не приела т
ова и т
рескавот
о ст
роене продължило.Според
изработ
енит
евоеннипрог
рамиГерманиязавършваласвоит
еглавниморскии
су
хопът
нивъоръженияпрез1915г
.,ког
атоАнг
лия,ФранцияиРу
сият
рябвалода
продължатдо1917г
.
Германиябързаладанадминевсички,защот
отрябвалодаразрешавав
най-
близко бъдеще един г
олям въпрос — да си осиг
ури т
урскат
а област
Месопот
амия,
коят
оискаладаколонизира.
Германияималаг
олямовлияниевЦариг
рад.Самг
ерманскиятимперат
ор
ВилхелмходилвЦариг
радзапреу
стройст
вот
онат
урскат
авойска.
Германияможеладаот
идевАзиат
скаТу
рцияподвапът
я:първиятбилпо
море— презАт
лант
ическияокеан и Средиземно море;вт
орият— посу
хо,с
помощт
анаАвст
ро-
Унг
арияпрезБалканскияполу
ост
ровдоЦариг
радиот
тамв
МалаАзия.
 Койотт
езидвапът
ябилпо-
лесен,
по-
безопасен?ПопървияпътГермания
срещала ст
рашнит
е флот
и на Анг
лия и Франция.По вт
ория път — през
Балканскияполу
ост
ров— срещалаРу
сия,коят
осенасочвалакъм Цариг
ради

Дарданелит
е.
Заост
аналит
едържавинямамног
одаг
оворим.Ит
алиянямалаколонии.
Опит
аласевАбисиния,
нот
амбилабит
аотабисинцит
е.През1911г
.тяобсебила
Триполит
ания,ост
ров Родос и малкит
е ост
рови около нег
о(12 на брой)и
хвърлилаоконаАдалиявМалаАзия.Единст
веноАвст
ро-
Унг
ариянесест
ремяла
към колонии.Тя г
ледала да прост
ре ст
опанскат
а си мощ над Балканския
полу
ост
ров,следкоет
озадълг
оощенямаладаиману
ждаотколонии.Ру
сия
същонесеинт
ересу
валаотколонии,
понежепредост
атъчносебиларазширилав
Азия(
Сибир,
Туркест
ан,
Бухара,
Хива,
Кавказит
.н.
).
2.Между
народнипричини.Тияпричинисекриятвот
ношеният
амежду
държавит
евконт
инент
а.Знаесе,чемеждуГерманияиФранцияимасмърт
на
вражда от 1871 г
.,ког
ато Германия от
нела на Франция област
ите Елзас и
Лот
аринг
ия.От
тог
ава францу
зит
е блену
вали за от
мъщение,за да си върнат
изг
убенит
епровинцииидавзематпакпървенст
вот
овЕвропапосвоят
аку
лту
ра.
Посъщат
апричинанебилидобриот
ношеният
анаГерманиясДанияиБелг
ия,
коит
осъчу
вст
валинаФранция.
3.Расовипричини.В началот
онаминалот
ост
олет
иевборбат
асрещу
Наполеонсесъбу
дилонационалнот
очу
вст
вонаг
ерманцит
е.Немцит
еискалида
сесъбератв еднаг
оляманемскадържаваседин г
осподар.Ит
алианцит
есе
ст
ремеликъм същот
о.Следдълъгпериоднааг
итацииипроповединай-
сет
не
т
ези народи прибег
нали до бу
нтове,до революции,защот
о само чрез т
ези
средст
ват
еможелидапост
игнатсвоит
енационалнист
ремежи.Славянит
е,кат
о
виделикакнемцииит
алианциискатисебиятзанационалноединст
во,как
възпяват добродет
елит
е и славнот
о минало на своит
е народи,също т
ака
издиг
налиг
ласзанароднасвободаинародноединст
во.
Изобщо в цяла Европа г
ърмяло общот
о искане на всички народи за
свободаинародноединст
во.

Накрат
коказано:
Анг
лиянесеборелазанародноединст
во,защот
оняманаземнот
окълбо
анг
личанин,койт
одаеподчиненнадру
гадържава.Анг
лиясест
ремялакъм
мат
ериални инт
ереси, за морско надмощие, за инду
стриални пазари и
цивилизация.
ФранциясебореладасивземеотГерманияЕлзасиЛот
аринг
ия,скоит
о
пост
игаланационалнот
осиединст
во.
Германияискаладаобединивсичкинемци,
къдет
оидаживеят(
вАвст
ро-
Унг
ария,Дания,Холандия,Ру
сия)и да образу
ва един здрав и непобедим
конфедерат
ивеннемскисъюз(
панг
ерманизъм)
,накойт
оединияткрайдаев
Хамбу
рг,
дру
гиятвТриест
.
Авст
ро-
Унг
ария себореладазадържи подчиненит
еси народи идасе
преу
строивъвфедерат
ивнадържавасъссиленславянскиелемент
.Прит
оват
я
седвижелакъмСолу
н.
Ит
алияискаладаприсъединиит
алианцит
еотТрент
ино,Триест
,Ист
рияи
Далмация.
Ру
мънияискаласвоит
ебесарабскиру
мънциотРу
сия,
трансилванскит
еот
Унг
арияибу
ковинциотАвст
ро-
Унг
ария.
Бълг
ария искаламакедонскит
ебълг
ари,закоит
одалат
олковажерт
ви
въввойнат
асисТу
рция.
СърбияследМакедонияискаладаприсъединисърбит
евъвВойводино,
Банат
,Босна,Херцег
овинаиДалмация;т
ясеборелададобиепървенст
вонад
хърват
итеисловенцит
е.
Гърция жаду
валадасъберевсичкиг
ърциведноелинскоцарст
восъс
ст
олицаЦариг
рад.
Ру
сиянасърчавалаславянит
е(чехоморавци,словаци,хърват
иисърби)в
борбат
аим срещуАвст
ро-
Унг
арияиподкрепялаБълг
ариявборбат
айсрещу

Ту
рция.Ру
сияжелаелаАвст
ро-
Унг
ариядасеразпадне,дасеразложиит
огава
всичкиславянскинароди,коит
обилиподавст
рийскавласт
,даминатподру
ска
хег
емония.
Изложенат
акарт
инанадържавит
еи народит
ев Европапoказвалана
всекиг
о,чеположениет
обилонесиг
урно.Европаклокочелаотнедоволст
во,към
коет
о сеприбавялаи непримиримат
аборбамеждут
рудаи капит
ала,между
пролет
ариат
аиспеку
лацият
а.

Безсилиенамиролюбието

Таковабилоот
ношениет
онадържавит
еинаст
роениет
онанародит
ев
навечериет
о на войнат
а.Тази война се предвиждала и от
давна очаквала.
Съюзит
етрескавосег
отвелизанея.Правелисеиопит
изаразбират
елст
во.Един
бог
атамериканецнаимеКарнег
идал3милионазлат
нифранка,задапост
рои
ДворецнамиравХаг
а.Вт
оядворецдипломат
итесесъбиралинасъветдвапът
и
исемъчелидаизбег
натвойнат
а,кат
оразрешаватспоровет
есипомиренпът
.
Таму
част
валаиБълг
ариячрезсвояпървиделег
атд-
рДанев,
асет
нед-
рСт
анчов.
Вредицат
анадалечниисвет
овнипричини,коит
оводеликъмконфликт
и

испоровевСреднаЕвропа,всичкосеразвивалопот
акъвначин,ченепременно
т
рябвалодасест
игнедовоенносблъскване.Умнит
ехораот
давнапредвиждали
кървавияпот
оп,в койт
о щялодасеу
дави човечест
вот
о.Образу
вали серед
дру
жест
ва,създалисеспециалнимиролюбивиорг
анизации,коит
оимализацел
дапредпазятнародит
еотг
розящат
агиопасност
.Нещат
анебилисег
анит
оза
авст
ралийски илиафриканскидиваци,нит
озанег
ри ичервенокожи,нит
оза
Афг
анист
аниПерсия,нит
озаКит
айиЯпония.КървавиятМарсискалг
лавит
ена
най-
просвет
енит
е,най-
напредналит
еи най-
бог
атит
еевропейски народи.Нима

т
иянароди,коит
оиматт
олковафилософи,т
олковаполит
ици,т
олковапоет
ии
г
ениални арт
ист
и,коит
о побеждаватс т
ехника воднит
е ст
ихии и небеснит
е
висот
и,коит
опробиватпланинит
е,коит
оизпращатмислит
еичу
вст
ват
асине
вече по поща,т
елефон и т
елег
раф,а направо с елект
рически вълни през
небеснит
епрост
ранст
ва,
трябвалодасехванатсжелезнит
есиръцег
ушазаг
уша,
задау
толятсвоят
аалчност
,своит
еапет
ити,
своит
ечест
олюбия?Немог
лолида
сенамеричовешко,ку
лту
рносредст
во,коет
одаразрешававсичкивъзникнали
помеждуим спорове,искания и ну
жди на еволюцият
а с взаимни от
стъпки,
взаимниспог
одбиисъг
ласия?Нонародит
енебилидорасналидот
аявисот
а.
Дворецътнамира,пост
роенотКарнег
ивХаг
а,печалност
ърчал,обливанот
морскит
евълни.Всевъзможнит
епацифист
кимъжкиидамскиобщест
ва,цялат
а
социалдемократ
ична орг
анизация с милионит
е работ
ници,коит
о от
ричали
войнат
анекат
о филант
ропи,акат
о пролет
арии и брат
я,несевдиг
нали,не
събралиработ
ницит
енит
оведнадържава,
нит
овединг
радданаправятмит
инг
и,
да изявят прот
ест срещу войнат
а.Всички проповеди и благ
опожелания на
пацифист
ите(
мирот
ворцит
е)замлъкналикат
оснож прерязани.Нещоповече.
Социалист
ическиводачисг
ордостпост
ъпилидоброволцивъввойскат
адасе
биятзасвоет
оот
ечест
во.ВъвФранциясоциалист
итепрат
илидвамаминист
рив
кабинет
а,задаизразятчрезт
овасвоят
аподдръжка.Авиднинемскифилософи,
поет
ииписат
еливколект
ивноизложение«
довсичкицивилизованинароди»
поддържали т
езат
а,че Германия не предизвиквала войнат
а,а воювала за
немскат
а ку
лту
ра и че войнат
а не познавала милост
.В от
говор на т
ова
изложениепрофесорит
евъвФранцияиАнг
лияиздалиапел,вкойт
онарекли
г
ерманския милит
аризъм «
враг на цивилизацият
а»,защот
о следвал г
руба
империалист
ическаполит
ика,
т.е.пот
ъпквалправат
анадру
гит
енароди.Вимет
о
на свободат
а и независимост
та на всички малки народи, в имет
о на
цивилизацият
атозиврагт
рябвалодабъдеу
нищожен.

Близкиинепосредственипричинизавойната.Убийствотона
ерцхерцогФердинанд

Каксезапалилаискрат
анасвет
овнияпожар?Тойможелдаизбу
хнеоще
през1912или1913г
.,докат
отраелаБалканскат
авойна(
иливспоразаАлбания,
за Шкодра през Между
съюзническат
а война)
,но извест
ни Велики сили се
въздържалиит
акасеот
ложилокръвопролит
иет
озаеднаг
одина.
Най-
посленожътдопрялдококала.Сърбит
е,разширени,задоволениот
леснот
ограбваненаМакедонияи разг
ромяванет
о наБълг
ария,сеопиянили
безг
ранично.Народнот
оимсамочу
вст
виесеиздиг
нало.Тесивъобразили,чеса
непобедимииследсъсипванет
онаБълг
ариямог
атдасломятиАвст
ро-
Унг
ария.
Ичиновници,
иофицери,
инарод,
иполит
ицибилиобзет
иотеднапламеннаидея
—разг
ромяваненаАвст
ро-
Унг
арияиприсъединяваненавсичкисърбиихърват
и
(
отБанат
,Босна,Херцег
овина,ДалмацияиХърват
ско)към т
яхнат
адържава.
Предт
ехнит
еочиблесналасръбскавеликадържавас12–15милионанаселение.
Таковависоконародносамомнениеразпалвамозъцит
енапат
риот
иотвсякакъв
вид.Ексцент
ричнит
еи екзалт
иранит
еиндивиди при т
акава народна психика
винаг
иизпъкват
.Тедаватповоднасъбит
ият
аиизиг
раватролят
анамалкот
о
камъчеподпрепълненат
акола.
Презлят
отона1914г
.Авст
ро-
Унг
арияправелавБоснавоенниманеври,
междудру
гот
оизадапокаженасърбит
е,чеег
отовададейст
вувасъссила.За
т
ияманеврибилприст
игналпрест
олонаследникътФранцФердинанд.
 Зада у
скорятсбъдванет
о нат
ака мечт
анат
а отвсички сърби велика
държава,дваманет
ърпеливимладежиПринчипиГабринович,родом отБосна,
разпалениотсръбскит
епат
риот
ичнилиг
иисъюзивБелг
рад,
снабдениотвоенни

сбомбииреволверисепромъкналивСараевоиког
атопрест
олонаследникът
Франц Фердинанд път
увал савт
омобиласи поу
лицат
a,т
егоизпреварили и
ст
релялипонег
о(15/
28юли)
.Падналиу
бит
ипрест
олонаследникътисъпру
гат
а
му
.Авст
ро-
Унг
ариябилау
даренавсърцет
о.Заловенииразследвани,у
бийцит
е
признали,чевъоду
шевениотБелг
рад,у
билиФранцФердинанд,задаизпълнят
своя пат
риот
ичен дълг
,защот
о вярвали,че след т
ова Авст
ро-
Унг
ария ще
от
слабне,щесеразчленииидеалит
енасърбит
ещесесбъднат
.АФердинанд
имал специални планове за реформиране на Авст
ро-
Унг
ария и ако бил г
и
реализирал,
идеалътнасърбит
еможебинямалодасеосъщест
ви.
Сръбскиятнарод в своет
о пат
риот
ично-
шовинист
ично опиянение чрез
ПринчипиГабриновичподнесеихвърлибомбит
еику
ршу
мит
есрещуАвст
ро-
Унг
ария.Такивапримеривист
орият
аимамног
о.Ког
атоединнародеобхванат
отнякаквасъблазнит
елнаидея,г
олямаакт
ивностзаизпълнениет
ойпроявяват
първоневраст
еницит
е,ексцент
рицит
е,доринеу
равновесенит
еиндивиди.След
т
ехнит
еинцидент
нипост
ъпкит
ръг
ватвечесериознит
еумовеимасит
е.
Авст
ро-
Унг
ария не мог
ла да прег
лът
не т
ози сръбски у
дар. След
пог
ребениет
онаерцхерцог
аиерцхерцог
инят
а,славянкапонародност
,Авст
ро-
Унг
арияподаладоСърбияна10/
23юлинот
аулт
имат
умза48часасъсследнит
е
г
лавни искания:1) Сърбия да се от
каже от всяка мисъл за аг
итация и
присъединяваненаавст
ро-
унг
арскиземи;т
овадасеобявинаофицериивсички
чиновници чрез специално окръжно,написано от самат
а Авст
ро-
Унг
ария,и
напечат
ано в сръбски държавен вест
ник;2)да сеу
волняти дадатпод съд
офицерит
еичиновницит
е,коит
осау
леснявалииподбу
ждалиу
бийцит
е;3)дасе
у
нищожатвсичкиу
чебници,вкоит
опишело,чевАвст
ро-
Унг
арияимасръбски
земи,
коит
отрябвалодасеосвободят
;4)дасевъзбу
диследст
виепрот
иввсички
заподозрени сърби по у
бийст
вот
о и при разследванет
о да присъст
вуват
авст
рийскиследоват
елии5)даседопу
скатвинаг
иавст
рийскивойскивСърбия,

ког
атоиманещозаплашит
елнозасъседнат
амонархия.
Тезиавст
рийскиисканияСърбиянеприела,защот
онакърнявалинейния
су
веренит
ет.КнязАлександърт
елег
рафиралнару
скияцар,
чеСърбиязаг
ива,
ако
Ру
сиянепомог
не.НасърченаиподкрепенаотРу
сия,Сърбиянеу
довлет
ворила
Авст
ро-
Унг
ария.На 12 юли в 6 часа авст
рийският дипломат
ически аг
ент
напу
сналБелг
радина14юлиАвст
ро-
Унг
арияобявилавойнанаСърбия.
Ру
сияведнаг
аслед т
овапочналат
айно дамобилизиравойскит
еси и
поискала отГермания да спре Авст
ро-
Унг
ария,да не воюва срещуСърбия.
Германияобещаладабъдепосредник.Анг
лияиФранцияпожелаликонфликт
ът
дасеразрешибезвойна.Гот
оват
азавойнаГермания,разчит
айкинапо-
слабат
а
подг
отовканасвоит
епрот
ивници,
отлаг
алапосредничест
вот
осиикат
онау
чила,
че Ру
сия нег
ласно мобилизира,й предложила в срок от 12 часа да спре
мобилизацият
аси.Понежеру
скит
егенералиот
казали,Германияведнаг
а(на19
юли/
1авг
уст
)обявилавойнавзащит
анасъюзникасиАвст
ро-
Унг
ария.Така
избу
хнала у
жаснат
а война между Германия и Ру
сия.Ру
сия се хванала за
оръжиет
о,задаспасиСърбия,
аГермания,
задаспасиАвст
ро-
Унг
ария.

Намесанадругидържави

Започванет
онавоенни дейст
виямеждуГерманияи Ру
сияозначавало
общоевропейскавойна,защот
о,какт
оказахме,г
олемит
едържавивЕвропасе
делелинадвапрот
ивниковисъюза,създаденидапазяту
ж миравЕвропаида
поддържатравновесиет
о.Франция,кат
осъюзникнаРу
сия,обявилавойнана
Германия.Малкопо-
късноАвст
ро-
Унг
арияобявилавойнанаРу
сия.Ост
авали
Анг
лия и Ит
алия.В борбат
а си сФранция Германия поискала отБелг
ия да
превози войски през т
ерит
орият
а й при у
словие,че ще запази нейнат
а

независимостищезаплат
ивсичкивреди,
коит
обихаст
аналиприпреминаванет
о.
Белг
ияот
казала,защот
обилавсъюзисенамиралаподг
аранцият
аизащит
ата
наФранцияиАнг
лия.Тог
аваГерманиярешиласъссиладаминепрезБелг
ияи
нару
шиланейниясу
веренит
ет.Анг
лиявзелаповод отт
ова,чесенару
шават
дог
оворит
еиобявилавойнанаГермания.Анг
лиядеклариралапредцялсвят
,че
военнит
ейдейст
виясазазащит
анамалкит
енароди.Пот
озиначинотзапад
срещуГермания заст
анали Анг
лия,Франция и Белг
ия.По-
късно войнат
а се
обявилавзаимномеждуАнг
лияиАвст
ро-
Унг
арияимеждуФранцияиАвст
ро-
Унг
ария.Чернаг
орасесолидаризираласъсСърбияиобявилавойнанаАвст
ро-
Унг
ария.Такаиотизт
оксрещуГерманияиАвст
ро-
Унг
ариясеизправилит
ри
славянскидържави:Ру
сия,СърбияиЧернаг
ора.Ост
аналит
едържавивЕвропа,
какт
оиИт
алия,обявилинеу
тралит
ет.Ит
алиянеот
ишладапомаг
анасвоит
е
съюзници,кат
о се основавала на т
ова,че съюзът бил от
бранит
елен,а не
нападат
еленивзапочнат
атавойнаГерманияиАвст
ро-
Унг
арияобявяватвойнат
а,
а не обрат
нот
о.На Балканския полу
ост
ров обявили неу
тралит
ет Бълг
ария,
Ру
мъния,Гърция и Ту
рция.Тези държави били прину
дени да крият своит
е
чу
вст
ва и да се прест
руватна мирни,макар че всяка отт
яхклокочела от
недоволст
воибижелалавинаг
идасенамеси,
акот
ованебилоопаснозанея.

ГлаваI
X:1914г.Българиянеутрална

ОхладняванекъмРусияизасилваненагерманофилството
 При избу
хванет
о на войнат
а между Авст
ро-
Унг
ария и Сърбия д-
р
Радославовобявил,
чеБълг
ариящепазилояленнеу
тралит
ет(
нямадасенамеси
наникояст
рана)
.

Бълг
арит
етакаилииначебилискаранисосвободит
елкат
асиРу
сияили
най-
малкот
оохладили от
ношеният
аси до т
ърпимост
.Товасеизразявалоне
самовофициалнит
есу
хиибезсъдържат
елнипоздравлениямеждудържавнит
е
г
лави,но и в мног
обройнит
е ст
атии из вест
ницит
е.В ру
скит
е среди и
общест
венит
е прояви личала явна досада от поведениет
о на бълг
арскот
о
правит
елст
во.Отдру
га ст
рана,някои Радославови привърженици пишели и
пръскалиброшу
ри,вкоит
опоединт
енденциозенначинот
ричали,чеРу
сияе
освободила Бълг
ария с добри намерения.Те се опит
вали да докажат
,кат
о
повт
арялинемскит
едоводи,
чепрез1877–1878г
.Ру
сиянееискаладаосвободи
Бълг
ария, а да завладее Балканския полу
ост
ров заедно с Цариг
рад и
Дарданелит
е.Тянесполу
чилавт
ова,
защот
осевъзпрот
ивилинемцит
е,коит
опо
Берлинскиядог
оворяприну
дилидасевърнеидаост
авиБълг
ариясвободна.Тия
брошу
ридост
игналидору
скот
ообщест
воиразвълну
валиру
скиянарод.Мнозина
ру
скиписат
елиипоет
и,незапознат
исвзаимнит
еот
ношениянабалканскит
е
народи,
взелит
ият
енденциозниинеобоснованипарт
изанскиг
ласовезаизразна
общест
венот
омнениевБълг
арияизапочналидасипяту
корипонеинадрес,
кат
о
яобвиняваливзаблу
даинеблаг
одарност
.
Всъщност народнит
е чу
вст
ва не били прот
ивору
ски. Наист
ина
пропълзявало едно т
ъжно веяние,че ру
скот
о правит
елст
во не защит
ило
Бълг
ария,какт
онародъточаквал,през1913г
.(вж.«
Очеркнадипломат
ическат
а
ист
ория»отд-
рДанев)
,чет
янезаст
аналабързоиенерг
ичномеждуСърбияи
Бълг
ариявкачест
вот
осинаарбит
ъриведнаг
анедаларазрешениенаспоровет
е.
Ру
скот
обавене,дължащосенанедост
атъцит
енаст
ариярежим инавъншни,
дипломат
ическипричини,ст
аналопричинанедоразу
меният
а,споровет
емежду
бълг
ариисърбипост
епеннодасеобърнатвомразаиг
няв,коит
онай-
сет
несе
изразиливбрат
оубийст
венавойна.
Но въпреки болкат
а,народнат
а маса не хранела омраза към Ру
сия,

особенокъм ру
скиянарод.ВБълг
арияобачесезараждалаеднамладаст
руя—
малка частотинт
елиг
енцият
а,коят
о била завършила нау
кит
е си на Запад,
предимновГермания,пат
риот
ичнонаст
роена,разяснявалаидеят
анановот
о
г
ерманофилст
во.Германиясеизобразявалакат
о образцово у
строенаст
рана,
дисциплинирана,сръчна,т
очна,работ
оспособна,бог
ата,у
мна,чист
оплът
на,
производит
елна,
висококу
лту
рна,
спросвет
енисиленду
хиснепобедимаармия.
Тазиидеализациядейст
валавърхувъображениет
онамладит
еикрехкиг
лавина
младежт
а,коят
осеу
вличалавсимпат
иииподражаниекъмг
ерманскат
аку
лту
ра.
В средат
анат
ази г
ерманофилскамладеж полека-
леканавлизало и младот
о
офицерст
во, наст
роено високопат
риот
ично,но покру
сено от несполу
кит
е.
Нег
овот
огорещожеланиебилодасеизмиепет
нот
о,лепнат
онаармият
апрез
1913г
.
Всичкисепит
али:Бълг
ариящест
оилимирна?Акост
ои,щеполу
чили
нещо,
ког
атодру
гит
емог
атдаизлязатпо-
големиотвойнат
а?Народниятидеалза
обединениещебъделиизост
авенили,
аконе,
покойначинщесесбъдне?
АкоБълг
ариянапу
сненеу
тралит
етаси,ског
отрябвадаиде?Тоявъпрос
сеналаг
алневолно,авт
омат
ичнозаобсъжданеотст
ароимладо,оту
мнои
г
лупаво,
оту
ченоипрост
овцялат
аст
рана,
въввсичкинароднислоеве.Близодо
ист
инат
аедасекаже,чецялаБълг
арияразсъждавалаиседвоу
мяла.Авст
ро-
у
нгарскит
евойски започналиданавлизатвСърбия.Сръбскот
оправит
елст
во
заедно с дипломат
ическот
отяло напу
снало Белг
рад и се пренесло в Ниш.
Сърбит
есезащит
авали наг
раницат
аи очаквали помощ отРу
сия.Но т
я не
можеладаим япрат
и,защот
осамаималану
ждаотвсичкит
есисилипрот
ив
ГерманияиАвст
ро-
Унг
арияизащот
онеможеладапрекаравойскат
асипрез
Ру
мънияиБълг
ария,коит
осебилиобявилизанеу
трални.Ру
сияпращалапо
Ду
навспараходиишлеповезаСърбияоръжие,му
ниции,храна,дрехиит
.н.Но
авст
рийскит
евоенникорабиг
исрещалиипот
опявали.ВНиш сепочу
вст
вала

ну
ждаотх
ранит
елнипроду
кти.

Поканазанамеса.Избор

Ру
скот
оправит
елст
вонесесдържало.Тосеобърналокъмбълг
арскот
ои
мупредложиловимет
онаинт
ересит
енабълг
арскиянароддасенамесивъв
войнат
аидададесвоят
аподкрепанаСърбия.Зат
оват
ообещавалонаБълг
ария
даполу
чит
ерит
ориалнипридобивки.Напредложениет
од-
рРадославовст
удено
от
говорил,че Бълг
ария ще пази неу
тралит
ет.Сърбит
е били доволни и от
неу
тралит
ета,
койт
озат
яхбилполезен,
защот
осръбскит
етърг
овцидост
авялиза
Нишбрашноотсофийскит
емелници.
Отдру
гаст
рана,Авст
ро-
Унг
ария,Ту
рцияиГерманиясъщопредложилина
Бълг
ариядасеопределинат
яхнаст
рана.
Неу
тралит
етът не бил съкровенат
а полит
ика на либералнот
о
правит
елст
во.По разбиране,ду
ша и сърце правит
елст
вот
о съчу
вст
вало на
Цент
ралнит
едържави,защот
овярвало,чесамот
емог
атдаимосиг
урятВелика
Бълг
ария.Фердинанд,Радославов и Тончев имали вече решение,но били
прину
денидаг
окрияткакт
оотчу
жденцит
е,т
акаиотсвоянарод.Горчивит
е

хаповеот1913г
.гикаралидабъдатпредпазливи.Аималооткакводасебоят
:
Ру
мънияиГърциязаявили,
чеакоБълг
ариянападнеСърбия,
тепосилат
анасвоя
съюзщенападнатБълг
ария.Към т
яхщесеприсъединииРу
сия.Освент
ова
правит
елст
вот
онебилоу
верено,
ченародътщег
опоследва.
ФердинандиРадославовпоискалидасесближатт
ясносберлинскот
о
правит
елст
во.Товат
енаправилипоняколкопричини:защот
оАвст
ро-
Унг
ариясе
смят
ала за по-
слаба и неу
стойчива държава,защот
о нямала пари да даде
искания заем на Бълг
ария и защот
о Авст
ро-
Унг
ария била неприят
на за

младот
урцит
е поради анексият
а на Босна и Херцег
овина,с коет
о вкарала
Бълг
ариявМежду
съюзническат
авойнасобещаниедапомаг
а,анег
онаправила.
Тъй либералит
есесближили смалко познат
атанабълг
арския народ
г
ерманскаимперия.Народътпо-
скорознаел,чевБерлинеизвършенапакостна
Бълг
ария,защот
о нейният вицеканцлер Бисмарк ану
лирал Санст
ефанския
дог
овориразкъсалбълг
арскиянародначаст
и.Ет
озащонародътневярвалине
севъзхищавалотбог
атат
аи«
желязна»Германия.

Насочваненабългарскиянародкъмнемскиясъюз

Чрезнеу
тралит
еткъм подг
отовказанамесавъввойнат
а— т
акавабила
основнат
аполит
иканалибералнот
оправит
елст
во.Нозат
оват
рябвалодасе
промени народният ду
х,нег
овият вековен мирог
лед.Либералит
е създали
особеноу
чение(
идеолог
ия)зару
скат
аполит
ика.Младиист
арижу
рналист
ии
пу
блицист
иразвиваличрезправит
елст
венит
евест
нициисписаниямисълт
а,че
неРу
сият
рябвадасег
рижизаинт
ересит
енабълг
арскиянарод.Пог
решнии
неосноват
елни били надеждит
е,коит
о някои бълг
ари възлаг
али на ру
скот
о
правит
елст
водапокровит
елст
ваизащит
аваист
орическит
еидеалинаБълг
ария.

А защо?Ру
скот
о правит
елст
во можело и било длъжно дазащит
авару
скит
е
инт
ереси,абълг
арскиятнародбилдлъжендазащит
авасвоит
е.Трябвалидасе
сърдимнаРу
сия,
пит
алит
е,ченениеподкрепилапрот
ивру
мънци,
сърби,
турци,
че не ни дава т
ова,коет
о искаме? Не,от
говаряли либералит
е.Ру
скат
а
дипломация върши т
ова,коет
о иска ру
ският народ,коет
о иска Ду
мат
а
(
парламент
ът)ицарят
.Иначет
ящебъдепрот
ивонародна.Ру
скиятнародима
инт
ерес да превземе Цариг
рад с Проливит
е.Това ще бъде ли полезно за
Бълг
ария?Не,
отг
оварялилибералит
е.Ру
сиящялададойдедоОдрин,
щеот
късне

Цариг
радиАнадолаотнашияпазарищеприт
иснеикономическиБълг
ария.И
народнот
о развит
ие,какт
о и полит
ическат
а независимост
,са заплашени.С
т
урцит
евсеможемдасеразправяме,
акаквобибило,
акоединру
скикнязст
ъпи
вЦариг
рад?Отдру
гаст
рана,ру
скот
оправит
елст
воподкрепяСърбияиРу
мъния.
Напърват
аобещаваБосна,
Херцег
овина,
Далмация,
Хърват
ско,
Банат
;навт
орат
а
— ТрансилванияиБу
ковина.Каквощялодаст
анет
огавасмалкаБълг
ария?За
общославянски инт
ереси,за федерация на славянит
е и славянскат
а ку
лту
ра
либералит
енеискалиидаслу
шат
.
Нару
скот
оисканеБълг
ариядасенамесииподкрепиСърбиялибералит
е
възразяваличрезсвоит
евест
ници:«
Можелит
овадаст
ане?Бълг
арскиятнарод
щедаделисиновет
есидазаг
инатзаСърбия?Неелит
я,коят
оизменидог
овора
за Македония,необсеби ли т
я насилст
вено т
ая мног
ост
радалнаст
рана?Не
изг
онилибълг
арскит
евладици,свещеницииу
чит
ели?Незат
ворилинароднит
е
у
чилищаицъркви?Непроменилиименат
анахорат
а?Незабранилибълг
арскат
а
книг
аинароднот
описмо?
».
Кат
о изт
ъквало т
ия съображения,кат
о създавало ново наст
роение в
инт
елиг
енцият
а,либералнот
оправит
елст
вобързалодаизвършивсичко,коет
о
можеда у
влечеи напът
и бълг
арит
екъм новат
а полит
ическацел — съюзс
немскит
енароди.
Зат
азицелт
оупот
ребилоняколкосредст
ва.
1.Сключваненадържавензаем вБерлин.Първат
аст
ъпкабиладасе
сключизаем,задасеосиг
урист
ранат
асъссредст
ва.Тозизаем билотг
олямо
значение и зат
ова ще г
о разг
ледаме подробно.През Балканскат
а война
държавнот
осъкровищенат
рупалократ
косрочнизаемиотфренскииру
скибанки,
задапосрещавоеннит
ену
жди.Еднаг
олямасу
мабилазает
аиотБълг
арскат
а
народна банка.Наложило се,да се направи г
олям заем,за да се покрият
крат
косрочнит
е чу
жди заеми,да се върнат парит
е на Народнат
а банка,а

ост
атъкътдасеу
пот
ребизажелезопът
нипост
ройкиизаподг
отовканаармият
а.
Финансовият минист
ър Тончев сондирал банкит
е в Берлин и Париж,какт
о
видяхме,
ощепрезесент
ана1913г
.
Правит
елст
вот
осеправело,чеизбира:далидасключизаемотФранция,
съюзницат
анаРу
сия,илиотАнг
лия,къдет
одосег
абивалисключванивсички
г
олемизаемизаБълг
ария,илидапот
ърсиотГермания,къдет
одот
огаванебил
пласиран нит
о един бълг
арски заем и къдет
о проявявали сист
емат
ично
въздържанекъмбълг
арскит
еценникнижа.ОтАвст
ро-
Унг
ария,какт
оинадру
го
мяст
о казахме,не можело да се направи т
акъв г
олям заем,защот
отя се
въоръжавалаинямалапари.НоивПариж,ивБерлинпост
авялиу
словиет
о:
първоБълг
ариядакажекъм кояг
рупировкащесеприсъедини.Минист
ърътна
финансит
е Тончев, единст
вен след Радославов посвет
ен в т
айнит
е на
Фердинандоват
авъншнаполит
ика,давалопределениобещаниявБерлин,ав
Париж снеясниду
миразяснявал,чевсделкат
анет
рябвадаимаполит
ически
елементи че Бълг
ария засег
а имала ну
жда отмир,за да цери ранит
е си,
причинениотнелоялнисъюзници.Заемътсеот
лаг
ал,защот
офранцу
зит
етоку
-
щобилиот
пуснализаемнаСърбия,Ру
мънияиТу
рция.Презмарт1914г
.Тончев
пакот
ишълвст
ранст
воиповелот
новопрег
оворисбанкит
евБерлинивПариж.
ВСофияправит
елст
венихораг
оворели,чевПариж нещеможедасесключи
заем,защот
офренскит
ебанкипредлаг
алит
ежкиу
словияинаст
оявализару
ска
г
аранция,докат
о в Берлин предлаг
али заем без никакво у
ж полит
ическо
обвързване.Кат
оразбралозат
иясофийскислу
хове,френскот
оправит
елст
во
направилопост
ъпкипредпарижкит
ебанки,подпомог
нат
иотанг
лийскит
еис
ру
скосъг
ласие,дапредложатвСофиязаемспо-
благ
оприят
ниу
словияотт
ези,
коит
опредлаг
алиг
ерманскит
ебанки,
сиречбезконцесииибезреалниг
аранции.
Бълг
арскот
о правит
елст
во от
говорило,че вече е късно,защот
о заемътбил
сключенвБерлин.Инаист
инавсичкобилосвършеномног
опо-
рано(
презмай)
,

носедържаловт
айнапополит
ическипричини.Обявенобилосключванет
она
заемаедвавкраянаюни.
Заемът от 500 милиона се от
пускал на част
и.Срещу нег
о банкат
а
Дисконт
о Гезелшафт придобивала правот
о да пост
рои линият
а Хасково —
Порт
олаг
осиприст
анищет
о,даексплоат
ирасъвмест
носбълг
арскот
одру
жест
во
каменовъг
ленит
е мини «
Перник» и «
Бобов дол» и да полу
чи за смет
ка на
г
ерманскат
а,авст
рийскат
аиу
нгарскат
аинду
стрияпоръчкаотБълг
арияза100
милионазлат
нилева.
Френскот
оиру
скот
оправит
елст
вомног
осеядосалиотсключванет
она
заема.Тесъобщилинасофийскит
есипосланицидавлязатвспоразу
мениес
опозицият
а,задасепроваливНароднот
осъбраниет
оязаем кат
опакост
ен,и
акоевъзможно,
дасесъбориправит
елст
вот
о.
ЗаемътсевнесълвНароднот
осъбраниена2юли.Опозицият
аизцялои
решит
елносепрот
ивопост
авиланазаемаипридру
жаващит
егодог
овори,кат
о
позорнизаБълг
арияиг
ибелнизанейнот
ост
опанст
во,
защот
о:
а)въвфинансовоот
ношениет
ойбилнай-
лошиятзаемвБълг
ария;щесе
от
пуснатсамо390милионасрещу500ищесеплащатг
олемилихви;
б)заемътбил сопции,коит
омог
атдаседадатили неповолят
ана
банкит
е;
в)отзаема щяла да пост
ъпи т
върде малка част— около 60 млн.в
Бълг
ария,
адру
гат
ащяладаот
идезапост
ройки,
запоръчкивГерманияит
.н.За
изплащаненареквизицият
анямалодаост
аненит
ост
отинка,
какт
оизавръщане
насу
мат
аотБълг
арскат
анароднабанка;
г
)сот
стъпванет
онаексплоат
ацият
анаминит
е«Перник»и«
Бобовдол»
,
какт
оиспост
ройкат
анаПорт
олаг
оскат
алинияиприст
анищещесенанесеу
дар
набълг
арскат
аинду
стрия,нанароднот
ост
опанст
во,нанароднот
оархит
ект
урно
иинженернодело,защот
очу
жденцит
ещеизмест
ятнашит
етехници.Чрезт
ия

икономически концесии и привилег

ии ще се създаде прецедент за нашит
е
бъдещизаемивст
ранст
во,коет
ощеспъваздравот
офинансовоиикономическо
развит
иенаст
ранат
а,защот
овсекизаемодат
елщеискаизключит
елниблаг
а,
какт
ост
ававТу
рция.
Таковабилоу
беждениет
оинамнозинабанкериибълг
арскифинансист
и.
Ноправит
елст
вот
о,вярнонасвоит
епреднамереникроежи,
наст
оявалонасвоет
о
и без да допу
сне пълно и всест
ранно обсъждане на дог
оворит
е,накарало
председат
елст
ващиятдаобявивнай-
голямат
абу
рянапрот
ест
и,чедог
оворит
е
саприет
иотСъбраниет
о.
Понеже се появил спор за г
ласовет
е,119 народни предст
авит
ели от
мнозинст
вот
о писмено съобщили на председат
еля,че т
е приемат заема и
дог
оворит
е.Междуправит
елст
венит
еподписиимало13т
урскиподписа,коит
о
собст
венодавалиболшинст
вот
о.
Прот
ест
ътнаопозиционнит
епарламент
арниг
руписеподелиразнесълиз
цялат
аст
рана.Въввсичкипо-
важницент
ровесеу
строилисъбрания,осъдилисе
дог
оворит
екат
овреднизанародаисепрот
ест
иралопрот
ивт
яхнот
оприемане.
Несеминалобезу
личнибоеве,шайкиибу
рнипрепирни.Опозицият
аукорявала
правит
елст
вот
о,чепост
ъпвапрот
ивонароднокат
овкарваБълг
ариявнемския
съюз.Правит
елст
венит
ехораот
връщалисду
мит
е:«
предат
елииру
скиоръдия»
.
Правит
елст
вот
о продължавало по своя път
.То поднесло приет
ите
дог
оворинацаря,койт
омног
осезарадваливеднаг
агиу
твърдил.Радославов
побързалдасъобщинаберлинскит
едипломат
ирадост
нат
ановина.
Щомсеприелзаемът
,закойт
огласу
валГенадиевсхорат
аси,
Радославов
поеднопо-
раншноспоразу
мениепоискалдамусеот
плат
и.Тойпредложили
Народнот
осъбраниерешилодасеот
менирешениет
онаXI
Vнародносъбраниеза
съденет
онаст
амболовист
кит
еминист
риот1907г
.кат
онеправилнозаведено.И
държавниятсъдбилразт
урен.

2.Военноположениеицензу
ра.Задасеот
страниобщест
венат
акрит
ика,
да се прекрат
ят т
ълку
ваният
а по целит
е на заема и правит
елст
венит
е
мероприят
ия,на25юлилибералнот
оправит
елст
воприбег
налодообявяванена
военноположениевст
ранат
аивъвелоцензу
ра.Мот
ивит
едасепредложатв
Народнот
осъбраниет
езидвемеркибили:«
Развиващит
есевЕвропаисъседнит
е
държависъбит
ияналаг
атнабълг
арскот
оправит
елст
водавземеизвест
нимерки
заспокойст
виет
оибезопасност
танаст
ранат
а.Зат
оваст
ананеобходимодасе
обявицарст
вот
овъввоенноположениеидасевъведецензу
рат
а,сцелдасе
спратвреднит
еаг
итацииотнеобу
зданикрайниелемент
и».
3.Устниаг
итации.Кат
оналожилочрезт
иядвемеркиог
раниченияна
свободнат
аобщест
венамисъл,правит
елст
вот
обързосъздалосвоиаг
итат
орски
апарат
и. Най-
напред цар Фердинанд се обърнал към офицерст
вот
о. Той
приближилг
олямачастотспособнит
емладиофицери,
насочилг
ипрот
ивст
арит
е
г
енерали,коит
онаправили«
грешки»презБалканскат
авойна.Такапламналнов
подем за пат
риот
ична пропаг
анда.Дейст
вит
елно младот
о офицерст
во било
идеалист
ично,изпълненосвъоду
шевлениедасебориидау
мрезанароднит
е
идеали.Нег
овит
екопнежибиличист
и,вярат
амувъзвишенаист
ремежит
ему
далечотвсякокорист
олюбие.Нареденобилодасеу
стройватвклу
бовет
ена
офицерит
ебеседи,вкоит
опосвет
енит
едоказвали,чесамочрезГерманиящесе
пост
игне бълг
арският идеал.Със сист
емат
ична проповед и по силат
а на
дисциплинат
аофицерст
вот
овцялат
аст
ранасеобхваналоотвисокочу
вст
вона
у
важениеипочит
анекъмдисциплинат
а,т
ехникат
аипат
риот
изманаг
ерманския
войникиофицер.
Вобщест
вот
осъщот
акасеподдържалиизбраниорат
ори.Еднау
чит
елка,
коят
оминаваламеждуколег
итесизаневраст
еничка,
билаполу
чиларазрешение
дапът
увапоцялаБълг
ария,
кат
освет
ицаиапост
олицадапроповядвананарода
екзалт
иран пат
риот
изъм и сляпа омраза към народнит
е враг
ове.Няколко

въоду
шевенижелезничариобразу
валикомит
ет,койт
осипост
авилпат
риот
ична
задача—чрезвсенароднидоброволнидарениядапост
роивоененкрайцер«
Отец
Паисий»идаг
опост
авинаст
ражанаБяломоревновот
овоенноприст
анище
Порт
олаг
ос за борба с г
ърцит
е.Лекомислиет
о на т
ова предприят
ие било
очевидно,
ноправит
елст
вот
о,ползвайкисеотпат
риот
ичнияекст
аз,
насърчавало
инициат
орит
еисъдру
жницит
еимда«
подиг
атду
хананарода»
.
Намног
омест
аумнит
ехорасеопит
алидаобяснят
,чет
озиначинна
дейст
виенееразу
мен,ченеобмисленит
епроповедипрот
ивсъседит
емог
атда
бъдатпакост
ни,новоеннот
оположение,цензу
рат
аиправит
елст
венит
еаг
ент
и
запу
швалиу
стат
анаразсъдливит
еграждани.
4.Свикване на запасните за триседмично обу
чение.За да подг
отви
дисциплинарно войскат
а и да събу
ди ду
х за нови подвизи,правит
елст
вот
о
свикалопочт
ивсичкинаборинаг
рупизат
риседмичнообу
чениепрезокт
омври,
ноемвриидекември.Товасеизвършилопоединмет
одиченначин.Проверено
било всичко. На войницит
е били чет
ени лекции за задълженият
а към
от
ечест
вот
о,занеобходимост
таотдисциплинаизаг
отовност
тадау
миратза
обединениет
онабълг
арскиянарод.Освент
оваимбилипосоченист
рог
ост
итена
законит
езавсяконару
шениепрезвременавойнат
а.Съот
вет
нит
ест
атии от
военнонаказат
елния закон били чет
ени в рот
итеит
ълку
вани пред всички
войници.Лекциит
есъбу
ждалиузапаснит
ежеланиедаизт
риятпет
нот
о,коет
о
волноилиневолнобелепнат
онаБълг
арияпрез1913г
.

ГлаваX:1914г.РазвитиенавоеннитедействиявЕвропа
Съотношениенасилите

Войнат
амеждуГерманияи Ру
сия билаобявенаот19 юли (
1 авг
уст
).
Предст
ояло да се сблъскатнай-
великит
е и ку
лту
рни нации на свет
а.Ру
сия,
ФранцияиАнг
лиязаедносъсколониит
еимпредст
авялиеднасилаот627млн.
населениепри58851500кв.км т
ерит
ория,анемскиятсъюз— Германияи
Авст
ро-
Унг
ария разполаг
али със 120 млн.население при 1 216 000 кв.км
прост
ранст
во.Съг
лашениет
обилопетпът
ипо-
голямоотСъюза.Абсолют
нат
а

жива сила била на ст

ранат
а на Съг
лашениет
о.На нег
ова ст
рана било и
бог
атст
вот
о.Тиядваелемент
а(парит
еихорат
а)саималивсяког
арешаващо
значение.Съг
лашениет
одържаломорет
атаиокеанит
е,брег
овет
еипът
ищат
апо
цялот
о земно кълбо. То разполаг
ало с прост
ранст
вот
о и т
ърг
овият
а;с
мат
ериалит
еихранит
еотвсичкимат
ерици.Прот
ивникътму—немскиятсъюз—
бил заключен в едно прост
ранст
во от1 216 000 кв.км,наист
ина у
редено,
у
крепено,
нот
ясноибезвъзду
шнозаколосалнат
аработ
а,коят
опредст
ояладасе
развие.Немцит
е знаели т
ова,но разчит
али на еднороднат
а си и добре
въоръженавойскаинабързинат
а,скоят
ощенанесатсъкру
шит
елниу
дарина
прот
ивницит
е.Понеже заемат цент
рално мяст
о при г
ъст
и и целесъобразни
железници,т
е смят
али бързо да се движат
,сполу
чливо да маневрират и
планомернодапренасятвойскиотеднат
очканадру
га,отединфронтнадру
г.
Прот
ивницит
еим нямалит
ияпредимст
ва,т
ебилиразделени.Ру
сиянеможела
дасесвързвасФранцияиАнг
лия,
какт
оисъсСърбияиЧернаг
ора,
неможелида
си заемат войски и му
ниции.Ру
сия имала г
олеми прост
ранст
ва,но бавни
превознисредст
ва.Анг
лият
епърват
рябвалодавъвеждазадължит
елнавоенна
слу
жба и да формира своят
а армия.Колониалнит
е войски,коит
о щели да
докаратАнг
лияиФранция, олямодоверие(32).
невдъхвалиг
 Ит
ъй,
Съг
лашениет
оразполаг
алоспрост
ранст
во,
количест
воибог
атст
во,
аСъюзътсеопрялнакачест
вот
оибързинат
а.Германиязнаела,чеаковойнат
а
продължи,т
ящебъдет
ежкаиг
ибелназанея.Зат
овакайзерВилхелмвпозива

към войницит
еказал:«
Щепобедит
еищесезавърнет
еудомапредидаокапят
лист
атаотдървет
ата»
.

ГермансконастъплениепрезБелгиязаПариж (
август)

Германия имала два военни плана:единият бил да се смаже първо

Францияпредидасаприст
игналинапомощг
лавнит
есу
хопът
нисилиотАнг
лияи
предимног
обройнат
ару
скавойскадабъдедокаранакъмПру
сияиГалиция.За
да извършат т
ова,г
ерманцит
е решили да минат през Белг
ия,коят
о била
неу
трална,понежефренскит
еграницикъм ЕлзасиЛот
аринг
иябилиу
крепенис
чу
довищни т
върдини.Германияпредложиланабелг
ийскот
о правит
елст
во да
пропу
сневойскат
аполиният
аЛиеж — Намюр— Шарлероа,кат
ообещавалада
заплат
ищедрокакт
озапревоза,
такаивсичкищет
и,коит
обихасенаправилипо
път
янабелг
ийскит
еподаници или надържават
а.Белг
ийскот
о правит
елст
во,
от
стояващонеу
тралит
ет,
нeсесъг
ласило.Тог
аваГерманиярешиладаминепрез
иясъссила(33).Нот
Белг ясрещналаотст
рананабелг
ийскат
авойскарешит
елна
съпрот
ива.Големит
е белг
ийски крепост
ни г
радовеЛиеж.Намюр,Брюксел и
Анверсседържали у
порит
о.Зат
яхнот
о превземанег
ерманцит
етрябвало да

закаратсилни бойни средст

ва(
42 см оръдия)
,да дадатмног
о жерт
ви и да
изг
убят 20 дни,време дост
атъчно,за да може френскат
а войска да се
концент
рирапо-
добре,аанг
лийскат
адаприст
игневБелг
ияиданахлу
есг
олям
у
стремвъвФранция.Крепост
итепадалиеднаследдру
га.Германскиятаванг
ард
дост
игналчакдог
радМо—50кмотПариж.
 Френскот
о правит
елст
во било прину
дено да напу
сне Париж и да се
премест
ивБордо.Вначалот
онасепт
ември(
6–13)6армиифренскиианг
лийски
войски,
команду
ваниотФош,
ФраншеДепре,
Сарай,
Френчидр.
,посрещналинар.

Марна г
ерманскит
е войски от 5 армии,водени от Клу
г,Бюлов,Хау
зен,
Вюрт
енберг
скияду
киКронпринца,иг
иот
хвърлиличакзадСоасониРеймс.
Поражениет
обилот
олковачу
вст
вит
елно,чег
ерманскот
оглавнокомандванене
можелодаоправиработ
ата,т
апобедоносниятг
ерманскипоходкъм Париж се
спрял.Германският фронт се върнал около 100 километ
ра.Започнали се
ст
рашнибоевепорекит
еЕнa,Оаза,Мьоза,носъсслабирезу
лтат
и.Германия
т
рябвалодадокарановисили,
нот
явечебилазаплашенаотизт
ок.

«Рускиятваляк»

Наг
ерманскот
онаст
ъплениевъвФранцияот
говорилору
скот
овПру
сия.
Въпреки очакваният
а на Германия г
лавнит
е ру
ски сили прист
игнали на
г
раницат
амног
опо-
рано,
отколкот
осемислело.Ког
атокайзерътобявилвойнат
а,
ру
скат
авойскавг
олям бройбилавечемобилизиранаиведнаг
аизт
егленана
г
раницат лавнокомандващ бил назначен великият княз Николай
а. За г
Николаевич,койт
опрез1902г
.посет
илБълг
ария.Боевет
евИзт
очнаПру
сия
започналииведнаг
аст
аналоясно,черу
скат
авойскаималанадмощие.Ру
сия
бързаладаспасиФранция.Авст
ро-
Унг
ариязаделиламалковойсказаСърбия,а

г
лавнит
е сили хвърлила към Ру
сия;първит
е ру
ски линии се ог
ънали и
авст
рийцит
е навлезли в ру
ска Полша чак до Люблин.Скоро обаче дошли
казацит
еисеизправиливГалицияиПолшасрещуавст
рийскот
онаст
ъпление.
След няколко ст
рашни боеве,в коит
о цели чешки полкове отавст
рийскат
а
войска минали към ру
сит
е,авст
рийскот
о наст
ъпление спряло и започнало
от
стъпление.Това от
стъпление прину
дило Германия да прат
и подкрепа на
авст
ро-
унг
арцит
евПолша.Насеверобачеру
скат
авойскаминалаг
раницат
аи
наст
ъпилавИзт
очнаПру
сия.Ит
акапоцялат
абоевалинияотБалт
ийскоморедо

Карпат
итеру
скит
есилибезспорнонаст
ъпвали.
Френскит
епу
блицист
ивост
роу
миет
осипомест
иливъввест
ницит
еобраз
наединог
роменваляк,койт
о,обръщайкисе,нат
ъпквалвдънземяу
жасенит
е
авст
рийци и г
ерманци и изравнявал крепост
итеи бърдат
а кат
о равно поле.
о«
Нарекли г ру
ски валяк»
.Градовет
е в Пру
сия:Мемел,Тилзит
,Фридланд,
Кьониг
сберг
,Таненберг.
..
,падалиединследдру
гиру
скит
есилинаближавали
ДолнаВисла.ЗаГерманият
овабилог
олям у
дар.Кайзерътнеможалдапонесе
родоват
амуземяПру
сиядабъдеопу
стошенаотнеприят
еля.Тойзаповядалда
сеспренаст
ъплениет
овъвФранция,дасевземевойскаотЗападнияфронтида
се прехвърли на Изт
очния,за да се изг
онят ру
скит
е войски от Пру
сия.
Началникътнащабамуг
енерал Молт
кесевъзпрот
ивил,допу
скайки ру
скит
е
войскидадойдатдоридоБерлин.Тог
аванавлязлат
ару
скавойскалеснощялада
серазбиеивърневРу
сия.Кайзерътобаченесесъг
ласил.Молт
кесиподал
ост
авкат енералаотзапасаХинденбу
а.Вилхелмповикалг рг,койт
одот
огавабил
обиден,държалсенаст
ранииневзималу
част
иевъввойнат
а,иг
онат
оварилда
прог
ониру
сит
еотПру
сия.Хинденбу
ргприелзадачат
а— извикаледначастот
войскит
еотФранция,събралимног
оновобранциипот
еглилсвну
шит
елнасила
заВисла.Изт
ощенат
авойскавъвФранцияполу
чилазаповеддасеокопаеида
водипозиционнаилиокопнавойна.Такаг
лавнит
евоеннидейст
виясепренесли
наизт
окснамерениедасесмажеРу
сия,чет
огавадасемислизаФранцияи
Анг
лия.
Ст
ова започнало прилаг
анет
о на вт
ория план.През авг
уст ру
скот
о
наст
ъпление в Галиция вървяло бързо.Пада Лвов,обсажда се ст
рашнат
а
крепостПшемисъл.Преднит
еру
ски част
и в първат
аполовинанасепт
ември
дост
игатиминаватпрезняколкопроходавКарпат
ите.Унг
арияевопасност
.В
Бу
дапещацарипаника.

АвстрийсконастъплениевСърбия

Първонахлу
ване.Авст
рийскат
авойсканаст
ъпилавСърбияотняколко
мест
апрезБоснакъм Шабац— Валево.Въпрекиот
чаянат
азащит
анасърбит
е,
(
34)
авст
рийцит
епревзелина16юлиБелг
радипот
еглилинавът
ре .Обачеру
скот
о
нашест
виекъм Галицияг
иприну
дилоданамалятсилит
есивСърбия.Отт
ова
изку
сно се възползу
вало сръбскот
оглавно командване.То съсредот
очило
дост
атъчно сили по р.Дрина и на 6 авг
устпобедило авст
рийскит
е войски,
изг
онвайкиг
иотСърбия.Белг
радбилосвободен.Сърбит
епочналидаминават
г
раницат
авБоснаинавлизатвавст
рийскат
апровинция.Авст
рийскат
аглавна
кварт
ира не можела да прет
ърпи т
оя срам.Прест
ижът на империят
а се
подронвалпредмалкат
аСърбия.Събраласевт
орапрот
ивосръбскаармия,
коят
о
ималазазадачадасвършисвиновниканаевропейскот
осму
щение.
Второ нахлу
ване. През ноември авст
рийцит
е направили вт
оро
наст
ъпление в Сърбия. На 19 ноември началникът на авст
рийскат
а
експедиционнаармияпревзелот
новоБелг
радиседнапоздравит
елнат
елег
рама
г
оподнесълвдарнаФранцЙосиф,койт
опразну
вал66–г
одишнинат
анасвоет
о
цару
ване.Радост
танавиенчанибилабезкрайна,
нонепродължиламног
о.

Сърбит
е не се от
чаяли.С един у
стрем на екзалт
ирани пат
риот
и,при
всенароднаподдръжкаивисокосамопожерт
вувание,
иприизвест
иет
о,чемежду
авст
рийскат
авойскаимадру
жинииполковеславяни,
коит
онежелаятдасебият
,
сърбит
езапочналиконт
ранаст
ъпление(
21ноември)
.Сръбскат
аармияприг
рад
Ужица нанесла поражение на авст
рийскот
о крило.Дру
гудар бил нанесен в
цент
ъра.Сполу
кат
абилаг
оляма.Неприят
елскат
алиниясеразкъсала,
част
итесе
объркали,започналосеот
стъпление,коет
оскоросеобърналовбяг
ство.Цели
славянскиполковесобозит
е,офицерит
еивойницит
есепредавалинасърбит
е.

Мног
обройни коли,оръдия,му
ниции,добит
ъкст
анали плячканапобедит
еля.
Разг
ромътбилпълен.На25ноемврисърбит
езавт
орипътосвободилисвоят
а
ст
олицаБелг
рад.
Новат
агодина(
1915)заварилаСърбияпобедит
елка.Тядържалавръцет
е
сиповечеот50000ду
шиавст
рийскипленницисмног
оофицерииоръдия.

НамесатанаТурция(
16октомври)

Щом сезапочналавойнат
авЦент
ралнаЕвропа,Ту
рциямобилизиралаи
почналадасъсредот
очавачастотвойскит
есивТракия.Младот
урцит
еимали
дог
оворсГерманиядасенамесятвъввойнат
а.Тепоискаливеднаг
адау
влекати
Бълг
ария кат
о своя съюзница. Радославов се въздържал още предвид
опасност
таотРу
мънияиРу
сиязадесантпоЧерноморе.Нелипсвалаопасности
отГърция,макармладот
урцит
едау
верявали,чеиматвЦариг
рад300–хилядна
войска,
гот
овадаминепрезбълг
арскат
атерит
ориявЮжнаТракияиот
идесрещу
г
ърцит
евДрама,Кавала,Серес,Солу
н,т
адориисрещусърбит
евМакедония.
Алат
ази«
прият
елска»помощизг
леждалаподозрит
елна.
Авст
рийският цариг
радски посланик се помъчил да създаде блок от

Ту
рция,Бълг
арияиРу
мъния.Усилият
анаРадославовсъщобилидаот
късне
Ру
мъния от Ру
сия и заедно с Бълг
ария и Ту
рция да заст
ане срещу
Съг о(35).
лашениет
Обачег
ерманцит
енеискалидачакат
.Тенаст
оялит
урцит
еданападнат
Ру
сиякъмКавказ,
задазадържатпокрайЧерномореиот
влекатчастотру
скит
е
войски,г
отови да заминат за Пру
сия и Авст
ро-
Унг
ария.Докат
о Ту
рция се
държала у
ж неу
трална,два г
ермански бързоходни крайцера (
«Гьобен» и
«
Бреслау
»)под предлог
,че бяг
атотанг
лийскат
а флот
а в Средиземно море,

навлезлизаспасениевДарданелит
е.Вмест
одаг
иобезоръжат
,ту
рцит
еобявили,
чег
ику
пуватза80млн.лева.Ст
яхт
еусилилисвоят
афлот
а.НоТу
рцияимала
ну
ждаотмног
отехници,коит
одаподг
отвятот
бранат
анапрот
оцит
е,зат
оваг
и
поискала отГермания.600 г
ермански моряци и мног
отехнически войници,
офицери,
специалист
и(инженери)поминноиморскодело,
миналипрезРу
мъния
иБълг
арияиот
ишливЦариг
раддапоематот
бранат
аивъоръжениет
о.
Ког
атопот
ояначинт
урцит
есезасилили,
тезапочналидапречатнаРу
сия.
Зат
ворилипрот
оцит
е,обискирвалиру
скит
етърг
овскипараходииреквизирали
ст
окит
еим,у
нищожили капит
улациит
еи т
.н.Но Ру
сиябилазает
асилнона
западнат
асиг
раница,зат
ованеот
говаряланат
урскит
едейст
вия.Макарвсички
меродавни т
урски кръг
ове да не желаели войнат
а,г
ерманцит
е заедно с
младот
урцит
е поели командат
а на т
урскат
а флот
а,начело на коят
о ст
ояли
т
ехнит
екораби«
Гьобен»и«
Бреслау
»ипрезнощт
ана16окт
омвриненадейно
нападнали ру
скит
е прист
анища,бомбардирали г
и и пот
опили няколко ру
ски
кораба.Ст
уйпредизвикат
елст
вог
ерманцит
есест
ремелидаприну
дятРу
сияда
обявивойнанаТу
рция.Товаист
анало.
Ру
сияведнаг
аследнападениет
ообявилавойнанасу
лтана(
19окт
омври)
.
Виздаденияпот
ояслу
чайманифестсеказвало:
«
Русия посреща с вяра и спокойст
вие новот
о нападение на ст
ария
изт
ребит
елнахрист
иянскат
авяраинавсичкибалканскинароди.Незапръвпът
ру
скит
евойскисанаказвалит
урцит
е».Манифест
ътзавършваснепоколебимат
а
надежда,«
ченамесат
анаТу
рциясамощеу
скорифат
алнат
азанеяразвръзкаи
щеот
воризаРу
сияпът
якъм разрешениенаист
орическит
езадачи,свързанис
черноморскит
ебрег
ове— задачи,
завещаниотру
скит
епрадеди»
.Отдълг
овреме
т
я имала ну
жда да смаже г
ерманския милит
аризъм и да спре г
ерманскот
о
нашест
виекъм Баг
дад и Персийскиязалив.Съссвит
осърцесесъг
ласилаи
подписала в Пет
рог
рад за т
ова прот
окол.Анг
лия и Франция мислели,че

Германияееднанепревземаемакрепост
,тет
рябвалодаязаобиколятот
всякъде,
даяот
къснатотоколниясвят
,даяобсадятидаяовладеят
.Завземанет
она
Цариг
рад от
късвало Балканит
е от Азия,от
варяло път
я през прот
оцит
еи
заключвалонемскат
аобсада.Такасъюзницит
есиподавалиръкаот
всякъде.

ПоведениетонаБългария

ПрезБълг
ариявт
овавремеминализаРу
сияру
скидипломат
иикнязе.
Цар Фердинанд заповядал да бъдат приемани от официалнит
е власт
и най-
внимат
елноиу
слу
жливо.МиналииняколкофренскивоеннилицазаРу
сияи
Ру
мъния,миналииписат
ели.Всичкисъвет
валибълг
арскиянародданеседели
отРу
сия и дат
ръг
несъсСъг
лашениет
о.В същияду
хнаправили позив към
бълг
арит
е ру
скит
е живи шипченски г
ерои.В Бълг
ария дошли и познат
ите
бълг
арофили отЛондон брат
яНоел и ЧарлзБъкст
он.Тенямали официална
мисия,нокат
опредст
авит
елинаБрит
анскиябалканскикомит
етзасвободат
аи
напредъканабалканскит
енародижелаелидавъздейст
вуватнаполит
ическит
е
среди и върхуправит
елст
вот
о,за да не направят непоправимат
агрешка с
намесат
а си в полза на Цент
ралнит
е сили,защот
о ще пог
ребат законнит
е

инт
ересииправанаБълг
ария.Техенпомощникбилкореспондент
ътна«
Таймс»
Бау
чър,великинеизмененбълг
арскизащит
никвъввсичкивременаиповсички
земи.Опозицият
априелат
ехнит
еарг
умент
и,ноцарФердинанд,предког
отосе
явили,какт
оид-
рРадославов,ост о:«
аналинасвоет Бълг
ариящепазист
роги
лояленнеу
тралит
ет;
тянямавъзможностдавоюва»
.
 От София брат
я Бъкст
он от
ишли в Бу
курещ,за да се срещнат и с
т
амошнит
еполит
ици.Алат
ам на2окт
омвримладот
урчин,у
ж кореспондентна
някакъввест
ник,ст
релялсрещуЧарлзБъкст
он,задаг
оубие.Нападнат
иятбил

наранен,анападат
елятхванат
.Фанат
икътт
урчинсмят
ал,чесу
бийст
вот
она
брат
я Бъкст
он ще премахне двама от заклет
ите враг
ове на Ту
рция,коит
о
т
върдели,
чеот
оманит
еняматвечеработ
авЕвропа.Убиецътследилжерт
вит
еси
ощевСофия,носевъздържалдаизпълнинамерениет
осивт
ояг
рад,защот
оне
мусеот
дал у
добен слу
чай.РанениятБъкст
он оздравял и двамат
а брат
я се
върнали в София, обсипани с хиляди симпат
ии и искрена любов за
самопожерт
вуват
елнат
аимслу
жба.
Опозиционнит
е предст
авит
ели и цялот
о общест
во, неприст
раст
ени,
искалиотправит
елст
вот
оданесвързваБълг
арияснемскит
едържави,какт
о
подозирали,авсичкидапреценятот
новокаквоповедениет
рябвададържи
ст
ранат
а. От
правило се запит
ване и в Народнот
о събрание. Радославов
от
говорил:«
Бълг
ариянееанг
ажиранасниког
оинебивадасеанг
ажира,
защот
о
(36)
ст
оващеизг
уби.Правит
елст
вот
опазист
рогилояленнеу
тралит
ет» .
Ст
азидекларацияРадославовобезсилвалпрот
ивницит
еси,
коит
оискали
коронен съвет
, преоценка на полит
икат
а и коалиционно правит
елст
во.
Нежелаещит
е в Бълг
ария война, особено социалист
ите, земеделцит
е и
радикалит
есезадоволявалиотот
говоранаРадославов,понежет
еискренои
здраво ст
ояли за неу
тралит
ет.Дру
гит
е обаче парт
ийни г
рупи (
народняци,
демократ
ии прог
ресист
и)държали дасеобсъдивъпросътдали неедошъл
момент
ътдасенамесиБълг
ариянаст
ранат
анаСъг
лашениет
о.Теневярвалина
Радославовит
е декларации,че Бълг
ария ще ост
ане неу
трална.Поискало се
коалиционноправит
елст
воотцялат
апарламент
арнаопозиция.Билиздаденза
т
оваманифесткъмнарода,подписанот47земеделци,31демократ
и,10широки
социалист
и,10 народняци,5 радикали и 2 прог
ресист
и — 105 народни
предст
авит
ели.
Вначалот
онаноември,ког
атосет
ъкмялаавст
рийскат
аофанзивасрещу
Сърбия,
анг
лийскиятпосланикпоканилправит
елст
вот
одапомог
ненасъседкат
а

си,
закоет
оБълг
ариящеполу
чиОдринскодолиният
аМидия—Енос,
Македония
доВардар,Ку
куш,езерот
оТахинодозаливаЕлефт
еросипаричнаподкрепа.Д-
р
Радославовот
казал.В краянасъщиямесецПашичпоискалчрезбълг
арския
пълномощниквНиш ЧапрашиковдасесрещнесРадославов,нот
ойот
говорил:
«
ВБълг
ариясег
анеможедасенамериминист
ър,
койт
обимог
ълдапрег
оваряс
Пашич»
.
Новият ру
ски пълномощен минист
ър в Ниш Тру
бецкой се опит
ал да
възобнови Балканския съюз — Бълг
ария да полу
чи безспорнат
а зона в
Македониясрещу200000ду
шивойниципрот
ивАвст
ро-
Унг
ария,обачесърбит
е
несесъг
ласявали,ибълг
арскот
оправит
елст
воощеявноиофициалнонесе
определяло(37).
Вт
овавремепрезСофияминалзаЦариг
радпрочу
тиятг
ерманскиг
енерал
ФонДерГолцпаша,орг
анизат
орнат
урскат
аармия.Тойръководелзащит
атана
прот
оцит
е;сет
неизпрат
иледнат
урскаармиявКавказ,дру
гавЕг
ипет
,аст
рет
а
т
ой от
ишъл в Месопот
амия срещу анг
личанит
е,коит
о наст
ъпвали от
към
Персийскиязалив.В Софият
ойбилприетотРадославовиФердинанд.Голц
казалнавоеннияминист
ърг
енералФичев,чеенаст
ъпилмомент
ътБълг
арияда
мобилизира.Фичевмуобяснил,чеБълг
ариянеег
отова,пъкивойнат
анее
попу
лярна.ФонДерГолцсенавъсилидобавил:
«Привсет
оващебъде»
.

ГлаваXI
:1915г.Събитиятапреззиматаипролетта
Апелотписателите

Наст
ъпила1915г
.,коят
оноселавсичкит
ебелези дабъдепребог
атас
г
олемисъбит
иякакт
опобойнит
еполет
авчу
жбина,
такаивБълг
ария.
Либералнот
оправит
елст
восег
отвелодаизползу
васъбит
ият
азасвоят
а
съкровенаполит
ика,
коят
отоощенесъобщавалонанарода,
нокоят
опрозирала
въввсичкит
емудейст
вия.Тревог
атаотнамесат
анаБълг
арияобхващалавсе
повечеиповечеобщест
вот
о.Поинициат
ивана40ду
шиписат
ели,
общест
веници

ипрофесори,начелоснароднияпоетИванВазов,сенаписалединапелкъмцар
Фердинанд,
кому
тосеобръщаловниманиет
о,чеправит
елст
вот
оводист
ранат
ав
един път
,прот
ивен на народнит
етрадиции,на бълг
арскит
е чу
вст
ва и на
държавнит
еинт
ереси.«
Положениет
оеизвънредноважноисъдбоносно,т
асе
налаг
анавсичкибълг
ариспокойноиздраводаобмислятповедениет
о,коет
о
т
рябвададържиБълг
ариявобщоевропейскит
екървависъбит
ия.
»
В подкрепанаапела,койт
оизразявалу
стойчиват
аиздравамисълна
бълг
арския народ в лицет
о на нег
овит
е ду
ховни водачи,дейст
вувала и
опозицият
а в Народнот
о събрание,но за съжаление т
ая опозиция,въпреки
мног
обройност
таси,
биласлаба,
защот
ойлипсваладу
ша,
сплот
еностиединст
во.

ПарвусвСофия

Пот
овавремевСофиядошъл познат
иятсекрет
арнамежду
народния
ическисъюзПарву
социалист сипоискалдапримиридвет
екриланабълг
арскит
е
социалист
и,очевидносог
ледповедениет
онаБълг
ария.Широкит
есоциалист
ине
одобрявалиаг
итацият
амудавкараБълг
ариявъввойнат
ананемскаст
рана,а
т
еснит
есоциалист
имуу
строилипу
бличнасказкаибеседи,
вкоит
отойдоказвал,
чег
ерманскит
есоциалист ив ру
исеборятпрот скияцаризъм,т
ъйомразенна
бълг
арскит
емладежи.Съединениемеждудвет
есоциалист
ическикрилаПарву
с
непост
игнал,нонег
овит
еарг
умент
ивползанаг
ерманскат
акау
занаправили

впечат
ление.Той предст
авял борбат
а повече кат
о полит
ическа,социална и
икономическа,от
колкот
о кат
о расова и национална.Събарянет
о на ру
ския
царизъмвнег
овит
еочибиловеликазадача,защот
отояцаризъмчрезст
рашния
милит
аризъм бил г
лавнат
апричиназаевропейскот
о безсилиеи неу
спехана
социализма.Щом сесъборелцаризмавРу
сияпопът
янавойнат
а,вГермания
социализмът щял да у
нищожи европейския милит
аризъм, ще освободи
работ
ницит
е,коит
ощевзематкапит
алит
еивласт
тавръцет
еси.
Либералнот
оправит
елст
водопу
скалот
ияпроповеди,въпрекицензу
рат
а
над бълг
арскат
а свободна мисъл,защот
о мубили прият
ни аг
итациит
е пред
бълг
арскит
есоциалист
исрещуру
скат
ацарскаполит
ика.Благ
осклонност
такъм
Парву
ссеизразилаивт
ова,чет
ойбилприетнаау
диенцияотцарФердинанд,с
ког
оторазменилмисликаквапечалбабиималаБълг
арияотпобедат
анадру
ския
царизъм,ацарФердинанд,авт
ократповъзпит
аниеиу
беждения,вт
озислу
чай
изказал съг
ласиет
о си за свалянет
о на омразнот
о за нег
о ру
ско царско
у
правление,
макаридасест
рах
увалотт
ържест
вот
онасоциализма.

Атентатвградскотоказино

В края наяну
ари в София ст
анала слу
чка,коят
о силно развълну
вала
общест
венит
есреди.Няколкоекзалт
иранимладежи,членовенамакедонскит
е
революционни орг
анизации,бързали да у
влекатБълг
ария във войнат
а и да
навлязат в Македония.Те се г
невели от всяко миролюбиво дейст
вие на
софиянци и нег
оду
вали прот
ив общест
венит
е забави във време,ког
ато
Македонияг
оривог
ънит
ъневкърви.Таканаст
роенит
евзематедност
рашно
решение.На31яну
ари,карнавалнат
а(меснат
а)седмица,софийскит
еголемции
бог
аташибилиу
строилиг
олям балсмаскивг
радскот
оказино.Тъкмоког
ато

пу
бликат
абиласъбранаизабават
азапочнала,споменат
ителицапренеслипрез
прозореца една бомба и я ост
авили на ст
оящат
а до ст
енат
а маса.Бомбат
а
избу
хналасадскиг
ръм,у
била4ду
шиинаранилаповечеот20.Междуу
бит
ите
билисинананачалниканаГенералниящабг
енералБояджиевидъщерят
ана
военнияминист
ърг
енералФичев.Тазиу
жаснапост
ъпкапот
реслацялат
аст
рана.
Полицият
а сполу
чила да от
крие ат
ент
аторит
е.Главниятвиновник се оказал
Викент
иАт
анасов,
познайникнад-
рГенадиев.Товаобст
оят
елст
воразт
ревожило
царФердинанд,
койт
оощеповечесеу
съмнилвповедениет
онаГенадиев.

РускиятразгромвПрусия.ПобедатанаХинденбургпри
Мазурскитеезера

Ниеост
авихмепобедоноснат
ару
скавойскавИзт
очнаПру
сия.Ру
скот
о
г
лавнокомандванебилорешилодаизложивопасностдяснот
осикрило,да
пожерт
вува мног
о хора, но да спаси своят
а съюзница Франция, коят
о

изнемог
валаподг
ерманскит
еудариоколоПариж.Срещуру
скот
онаст
ъпление,
какт
оспоменахмепо-
рано,
билпрат
енХинденбу
рг.Тойсъбралдост
атъчносилии
г
и съсредот
очил около Таненберг
.Ту
ктой посрещнал наст
ъпващат
а ру
ска
войска.Знаещ добреположениет
онамест
ата,Хинденбу
ргсполу
чилдау
влече
дверу
скиармииведнонег
одномяст
онаМазу
рскит
еезера,обхваналг
исъс
своит
епревъзхождащисилииг
иприну
дилдакапит
улиратна3февру
арислед
у
жасно кръвопролит
ие.160 000 ру
си били пленени,а почт
и цялат
а ру
ска
арт
илериябиланат
иканавезерат
аиблат
ата.От
ворилсепробив,презкойт
о
г
ерманцит
енавлезлисвсичкит
есисилииот
новосивъзвърналиединпоедин
г
радовет
е.Цяла Германия лику
вала и Хинденбу
ргбил обявен за непобедим
пълководец.

Това събит
ие направило в Бълг
ария ог
ромно впечат
ление.
Правит
елст
вот
осерадвало,
апървиятподпредседат
елнаНароднот
осъбраниед-
рМомчиловизпрат
илпоздравит
елнат
елег
раманаправодоимперат
орВилхелм,
койт
о лично му от
говорил и т
оя от
говор с едри бу
кви бил напечат
ан в
правит
елст
венит
е вест
ници, за да въздейст
вува благ
оприят
но върху
наст
роениет
онанарода.

АкциятанаДарданелите

Ру
скиятразг
ром насевернакарал Съг
лашениет
о дазасили войнат
ас
Ту
рциякъмДарданелит
еиБосфора.Следдълг
аподг
отовкана6февру
арианг
ло-
френскит
еброненосцизапочналибомбардировкат
анавъншнит
ефорт
ове(
Седил
Бахар и Ку
м Кале)
,коит
о пазели у
стиет
о на Дарданелския прот
ок.След
10–дневнабомбардировкау
крепленият
абилиразру
шениисъг
лашенскат
афлот
а
севмъкналавпрот
ока.Ту
кобачет
ябилапосрещнат
асот
чаянфорт
овог
ън.
Френскиятброненосец«
Бове»
,койт
оплавалнапредист
ремг
лавоналит
ал,бил
у
даренотминаилит
орпедоизат
римину
типот
ъналс800моряка.Германскат
а
ръкавярноу
правлявалазащит
нияог
ъннат
урскит
екрепост
и.И дру
гивоенни

корабибилисилноповредени.Товаст
ресналонападат
елит
е,коит
орешилида
излязат пак в от
крит
о море.Ту
рцит
е под г
ерманска команда поправили
разру
шенит
екрепост
и и довлекли новибат
ареи.Съг
лашенцит
есполу
чилина
няколкомест
апред у
стият
адаизвадятнасу
шавойници,даг
иукрепятпод
прикрит
иет
онаморскат
аарт
илерияикрайцерит
е,нот
езивойсковичаст
ине
билидост
атъчнасилазадат
ръг
натнапредпосу
шакъму
крепленият
а.

НатисквърхуБългариявпърватаполовинана1915г.

ВЕвропасъбит
ият
асенижелибързо.ВПру
сияиСевернаПолшару
скат
а
войскабиларазбит
аиот
стъпвала.Обрат
но,вГалицияавст
рийцит
ебилибит
ии
бързо от
стъпвали в Карпат
скит
е проходи.В Бу
дапеща наст
анало г
олямо
безпокойст
во.Надалсесиленвиккъм Германиязапомощ.Положениет
она
Авст
ро-
Унг
арияможелодасепоправи,акосеоблекчалоот
към Сърбия.Зат
ова
немцит
епоканилиБълг
ариядасенамеси.ВенизелосотАт
инасеобадил,чеако
Бълг
арият
ръг
непрот
ивСърбия,Гърциящеянападнесъг
ласнодог
овора.Но
едназаплашит
елнат
елег
рамаоткайзерадокралКонст
ант
инг
оприну
дилада
у
волниВенизелосидаповикаг
ерманофилаЗаимис.
Дарданелскит
ебоевенедалирезу
лтат
иинемцит
еобявили,чепрот
оцит
е
санепревземаеми.Вкраянафевру
ариру
скат
ачерноморскафлот
абилавече
г
отова за бой.Тя бомбардирала Босфора,но безрезу
лтат
но.Ру
сия поискала
нейнат
афлот
адапрест
оява24часавБу
ргасзамалкипоправкиизапасяванес
въг
лища.Радославовнепозволил.
ПрезСофияминалг
енералПеджет
,личенадют
антнаанг
лийскиякрал.
Тойот
ивалвРу
сия.Поискалау
диенцияотФердинандисесрещналсминист
рит
е.
Убеждавал г
и,че няма никаква опасност за Бълг
ария от Ру
сия,ако се

присъедини и от
иде със Съг
лашениет
о.Той,какт
оиг
енерал По и дру
ги
полит
ическилица,
агит
иралимеждушефовет
енаопозицият
адавъзбу
дятнарода,
задаприну
диправит
елст
вот
одасенамесинасъг
лашенскаст
ранаилидасе
от
тег
лиист
оримяст
онадру
гоправит
елст
во.Военнииполит
ицибилиразбрали,
чебезБълг
арияДарданелит
еиЦариг
раднемог
атдабъдатпревзет
и.
 На 11 март ру
скит
е войски превзели Пшемисъл, най-
страшнат
а
авст
рийска крепост в Галиция.Пленени били 117 000 авст
ро-
унг
арци,2500
офицери,9г
енералииповечеот1200различниоръдия.Тованаправилог
олямо

впечат
лениевБълг
ария.Ст
оипет
десетхиляднару
скавойскасеосвобождавала
от капит
улиралия г
рад и от
ивала да засили фронт
а.Очаквало се бързо и
съдбоносно нахлу
ване към Бу
дапеща и Bиенa. Ру
сит
е т
ържест
вували и
от
правилиновапелкъм Бълг
ариядат
ръг
нест
ях.65ду
шибълг
арскинародни
предст
авит
ели от опозицият
а поздравили ру
скат
а Ду
ма с победат
а.
Председат
елят й Родзянко от
говорил с г
орещо благ
опожелание за общо
сът
рудничест
во в имет
о на славянст
вот
о. Пет
рог
радският бълг
арски
пълномощен минист
ър М.Маджаров сдълъграпорту
беждавал бълг
арскот
о
правит
елст
во да пот
егли с войскит
е си прот
ив Цариг
рад. Фердинанд и
Радославовчелисдосадат
оярапортиправелиядовит
ибележкипонег
овадрес.
Бълг
арскит
епълномощницивЛондониПарижсъщосъвет
валиБълг
ариядаиде
съсСъг
лашениет
о.
Прит
оваположение111ду
шипървенцинаписалииподали(
на16март
)
доцаряновописмо,
вкоет
омуказвали:
«
Свидет
елинабедит
епрез1913г
.иобезпокоениотнови,
ощепо-
страшни,
коит
омог
атдапост
игнатБълг
ария,ниесеот
насямесист
инскаот
кровеностдо
Вас.Бълг
арскиятнародподиреднавойна,коят
огопокрисъсслава,днесенай-
злочестнаБалканит
е.Нег
оват
азлочест
инаиденеотт
ържест
вот
онавражескот
о
оръжие,а от непредвидливост
,несг
овор и некорект
ност на т
ия,що водят
съдбинит
е му .
..Победит
е,спечелени с т
олкова скъпи жерт
ви,ост
анаха
безплодни,неизползу
ванизадост
иганекрайниянароденидеал— обединениет
о
на нацият
а.Сег
а положениет
о се измени в полза на Бълг
ария да спечели
изг
убенот
о.Носъвет
ницит
енакоронат
аводятнародакъм злочест
ини,какт
о
през1913г
.
 Ние се боим за Бълг
ария,за нейнат
а независимост
,дори за нейнот
о
същест
вуване.Бълг
арияенай-
великот
облаг
о.Тят
рябвадаст
оинадвсичко.
Свещендългенадържавнияг
лавадасплот
инароднит
есили.Обединени,цари

народщет
ръг
натизт
радиционнияпътблизодобрат
скаРу
сия.
..Съдбинит
ена
Бълг
ариявт
оячассавъвВаширъце.Обединет
енароднит
есилииг
иповедет
е
съссамоот
верженострамодорамоспот
омцит
енаЦаряОсвободит
еля— за
дост
игане пост
авения от нег
о завет
.Всякакви дру
ги път
ища водят към
кат
аст
рофи,
еднаквост
рашнизанародаикоронат
а».
Правит
елст
венит
евест
нициведнаг
аосмелит
аяпост
ъпкана111ст
олични
г
раждани,
начелосИванВазовид-
рСт
амболски,
кат о«
онареклиписмот махзар»
завойнавползанаРу
сия.«
Бълг
ариянеискавойназачу
ждиинт
ереси,амир»—
добавилит
е.

СлучкатавъвВаландово

На сръбско-
бълг
арскат
а г
раница ст
анали някои слу
чки, коит
о
съдейст
вувалинаг
ерманскат
аполит ътприс.
ика.Особеносиленбилинцидент
Валандово (
Стру
мишко)
.Чет
и от мест
ни т
урци и бълг
ари революционери
образу
вали една вну
шит
елна сила,нападнали (
3 март
)сръбскат
а войска в
т
риъг
ълникаВаландово — Удово — Мелет
ково,в ред сражения у
били около
50–60 сърби, от
нели им оръдият
а, завладели мяст
ото и прекъснали

железопът
нат
а линия за Солу
н.Това се почу
вст
вувало кат
о опасен у
дар за
Сърбия,
коят
оималаединст
венизходивръзказасъобщениясъссъюзницит
еси
през Солу
н, от
къдет
о полу
чавала оръжия, храна, му
ниции. Сръбскот
о
правит
елст
во съг
ледало в т
ая слу
чка пръст
а на бълг
арскот
о правит
елст
во,
прот
ест
ирало и прат
ило силна войска,коят
о възст
ановила реда.След т
ози
инцидентсърбит
ест
аналиощепо-
неот
стъпчиви.
В Дарданелит
еанг
личанит
еи францу
зит
есполу
чили (
на15 април)да
изкаратвойсканасу
шапреззаливаСу
лва,закрепили сеи започнали дасе

разширявати напредват по посока към т

еснинат
а при Майдос.Ту
рцит
е се
изплашили.Фет
и бей прист
игнал бързо в София и наст
оявал Бълг
ария да
нападнеСърбиясцелдасеот
ворипътзаГермания,защот
ому
нициит
ебилина
свършване.

Пробивнарускияфронтнар.Дунаец

Германия решила да направи нещо, коет

о да произведе силно
въздейст
вие върху Балканскит
е народи.Германскот
оглавно команду
ване
възложилонафелдмаршалМакензендапоемекомандат
анадавст
рийскит
еи
г
ерманскит
е войски в Галиция и да победи напредващат
а ру
ска войска.
Макензен изпълнил възложенат
а му задача.На 19 април т
ой ат
аку
вал с
г
рамаднаарт
илерияру
скит
епозиции и пробил фронт
амеждуг
рад Тарнов и
Карпат
скияпроходДу
клавдолинат
анар.Ду
наец.Използвайкибързопробива,
т
ойсеявилвг
ърбанару
сит
е,коит
озаемалиг
ребенанаКарпат
ите.Трет
ару
ска
армия,команду
ванаотлозенг
радскияпълководец,бълг
аринаРадкоДимит
риев,
била разбит и пленена(38).Пробивът не можал да се запу
а и почт ши и се
започналосъкру
шит
елнору
скоот
стъпление,коет
оунищожилору
скит
еуспехив

Галицият
ака,какт
обилиу
нищожениотХинденбу
ргвПру
сия.КайзерВилхелм
веднаг
аизпрат
илпрезБу
курещ от
крит
ателег
рамадосест
расикралицаСофияв
Ат
ина:«
Рускит
е войски на Карпат
ите са смазани,около 400 000 пленени.
Ст
рашно ще си изпат
и оня,койт
о се обяви прот
ив мене»
. Това били
недву
смисленизаплахипрот
ивРу
мънияиГърция,
коит
опречелинаБълг
арияда
сенамеси.
Най-
важниятчленотСъг
лашениет
овечеот
паднал.Ру
сияизнемог
валапо
цялат
алиния,
лишенаоторъдияиму
ниции.

Новапоканазанамеса

При т
ова положение,заг
рижени отру
скот
о поражение,съг
лашенцит
е
решит
елносеобърналикъмИт
алия,Ру
мънияиБълг
ариядасенамесятвт
яхна
полза.Преднаст
ъпващат
апобедоноснаг
ермано-
авст
рийскавойскавГалиция
Ру
мъниясеспот
аилаиводелапрег
оворизат
ерит
ории,
анезабързанамеса.
Към бълг
арскот
о правит
елст
во били направени нови у
стни пост
ъпки.
Новот
оположениенафронт
овет
евну
шилосмелостнаРадославовдакажена
анг
личанит
е:«
Бълг
ариянямадасеот
кажеотсвоит
еет
ног
рафскииист
орически
права.ТянеможебезМакедония,закоят
оепроливалат
олковакръв.Бълг
ария
искацялаМакедония,Кавала,Серес,Драма,Добру
джаилиният
аМидия— Енос.
Бълг
ариящебъдесоног
ова,
койт
огарант
иранейнит
еправа»
.
Понеженит
оСърбия,нит
оГърцияот
стъпвалидоброволнонещо,появила
се идеят
а,дали не е целесъобразно Анг
лия да оку
пира със свои войски
МакедонияидаяпредаденаБълг
арияслед мира?Въпросътсепренесълв
дипломат
ическит
еканцеларии,носъг
ласиенесепост
игнало.Анг
лияиФранция
сезаелидау
бедятГърциязаот
стъпка,анаРу
сияпредост
авялиданаправи

същот
о със Сърбия.Обаче в Пет
рог
рад сръбскот
о влияние било силно,цар
НиколайиСазоновсменилиняколкопът
исвоет
ост
ановище.
Прит
ияу
словияСъг
лашениет
осеобърналопакрешит
елнокъмИт
алияи
Ру
мъния.Сег
а сериозно започнали пазарлъцит
е.Ру
мъния искала Бу
ковина,
Бесарабия,ТрансилваниясБанатпочт
идор.Тиса;Ит
алия— безу
словновсички
споменат
ипо-
раноземи(
Трент
ино,
Каринт
ия,
Ист
рияиДалмация)
.Сърбия,
коят
о
същоискаламног
о,севиждаласъвсеморязана.Тяпрет
ендиралазаБанат
,искан
отРу
мъния;искалазановат
аюг
ославскадържаваосвенБоснаиХерцег
овина

още Хърват
ско,Далмация с целия бряги ост
ровит
е,прист
анищет
о Фиу
ме,
СловенияиИст
рия.Споровет
есеизост
рили.ВНиш,къдет
осенамиралибило
кат
опленници,билокат
обежанциипреселницимног
охърват
и,далмат
инции
словенци,сесъст
оялг
оляммит
ингпрот
иврешениет
онаСъг
лашениет
одададе
на Ит
алия исканит
е земи с Далмация и прист
анищат
а.Ит
алия не желаела
юг
ославянит
е да имат г
олямо морско прист
анище в Адриат
ика.Споровет
е
продължавали,времет
оот
минавало,аг
ерманцит
еи авст
рийцит
енапредвали
къмРу
сия.ВПет
рог
раднай-
сет
необещали,
ченаБесарабиящеседадеизвест
на
авт
ономия,
наРу
мъниясеот
стъпваЮжнаБу
ковинаиТрансилвания,
нобезБанат
,
чиет
оположениесет
нещялодасеопредели.
Бълг
арскот
оправит
елст
воследялоспоровет
езачу
ждиземивсъседит
еи
задасидадеизвест
нат
ежестсвикалоданъчнит
евойницинаобу
чение.

НамесанаИталия(
май)

Следдълг
иимъчит
елнипрег
оворипонаст
ояваненаАнг
лиясеподписал
в Лондон дог
овор,по койт
о на Ит
алия се признавали и г
арант
ирали от
Съг
лашениет
овсичкиисканиземи,освенДалмация,чиет
оположениепо-
късно

щяло да бъде определено чрез споразу

мение междуИт
алия и Сърбия кат
о
предст
авит
елканаюг
ославянит
е.
Този дог
овор,сключен на 5 май,бил явно прот
ив прог
ласения от
Съг
лашениет
опринцип,чесебиезасвободат
аизаконнит
еинт
ересинамалкит
е
народи.Тревог
атамеждуюжнит
еславянисезасилиламног
о,ког
атоу
знали,че
вмест
о сравнит
елнат
а свобода,коят
о дот
огава им давала Авст
ро-
Унг
ария с
близкиисвободниприст
анища,занапредг
олямачастотт
яхщебъдеот
къснат
а
отбрат
ятасиидаденанаИт
алия.

Ит
алиясъсредот
очиламобилизиранат
асивойскапо-
раноинападнала
г
раницит
енаАвст
ро-
Унг
ария,коят
оизпадналавкрит
ичноположение.Нейнит
е
войскибилисг
ерманскит
екъмРу
сия;държаланяколкокорпу
сазавсекислу
чай
прот
ив Ру
мъния и Сърбия и сег
атрябвало да подг
отви защит
а срещу нов
неприят
ел,
итоВеликасилаот34млн.население!
На11/
24майИт
алияизвест
илаАвст
ро-
Унг
ария,чепонежепоследнат
ане
сесъг
ласявадайот
стъпимиролюбивоисканит
еземи,т
отя,Ит
алия,скъсва
ашниясисъюзснеяийобявявавойна(39).
досег
НоИт
алияискалаотАвст
ро-
Унг
арияпочт
иизключит
елнославянскиземи,
т
акачеавст
рийскит
еславяни,коит
онеохот
носебилисрещуРу
сия,поискалида
от
идатпрот
ивИт
алия,задабранятземят
аси.Споредт
ованару
скат
аграница
ост
аналисамомаджарииавст
рийци,
аславянит
езаедност
иролцит
еобразу
вали
новаг
рупасновокоманду
ванеисенаредилипог
раницат
адапосрещнатновия
враг
.Ту
ка словенци и хърват
и вече не се биели за Авст
ро-
Унг
ария,а за
собст
венат
асисвободаизат
овапоказалиг
олямахрабростииздръжливост
.
Ит
алианскит
евойскисг
олемижерт
виедвадост
игналидор.Изонцоит
ам
замръзнали.Малкиу
спехиималит
еивТрент
ино.

ГлаваXI
I:Успореднипреговоризасъюз

ПървопредложениенаСъглашението
 Подир намесат
а на Ит
алия бълг
арскот
о правит
елст
во ст
анало мног
о
неспокойно.Наближавалчасътизанег
оват
анамеса.Нот
орешилопърводасе
сдобие с малко бълг
арска земя от Ту
рция.Зат
ова у
силило прег
оворит
ев

Цариг
рад.На17майРадославовпоискалотт
урскот
оправит
елст
водавърне605
заг
рабениваг
онаполиният
аДедеаг
ач—Свиленг
радсбълг
арскаст
ока,задасе
у
спокои общест
венот
о мнение и да се от
вори път за съюзни прег
овори.
Бълг
арскиятпълномощникпредявилисканият
анаБълг
ариякъмВисокат
апорт
а.
Тованемог
лодасескриеотру
сит
еина12майСазоновдававПет
рог
рад
следнат
апреценказаБълг
ария:«
Неможеданесеконст
атира,черодст
венат
а
нам Бълг
ариясеколебаеисенамиранакръст
опът
.Ниеобаченеможем даси
предст
авим т
аковаполит
ическо положение,при коет
о бълг
арскиятнарод би
т
ръг
нал прот
ив нас.Въпреки всички перипет
ии ние сме дълбоко у
бедени в
дру
жбат
анабълг
арскиянародисамихранимкъмнег
отакава.Нищонеможеда
г
оот
къснеотнас.Ру
сиянепреследванаБалканит
еникаквикорист
ницели.
Едничкат
айзадачаедасесближатправославнит
ебалканскинароди.Щаст
лив
денщебъдеонзи,
вкойт
осърбиибълг
арисепомирятисидадатръказасъюз»
.
Съг
лашениет
о нег
убело надеждадаспечели Бълг
ария.На16 май т
о
опървоофициалноиписменопредложение.Правит
направилосвоет елст
ват
ана
чет
ирит
е съюзни сили предлаг
ат на бълг
арскот
о правит
елст
во да влезе в
дейст
вияпрот
ивТу
рцияприследнит
еусловия:
1)Бълг
ариянезабавнодазаемекат
освоевладениеТракиядолиният
а
Мидия—Енос.
2)Съюзнит
есилиг
арант
иратнаБълг
ариявкраянавойнат
а:
а)Македониядолиниит
еКривапаланка— Сопот
,ВардардоОхридскот
о
езеросг
радовет
еКривапаланка,
Велес,
ОхридиБит
оля.
3)На юг Бълг
ария да има сег
ашнат
а сръбско-
гръцка г
раница.Тези
от
стъпкизависятотсправедливот
овъзнаг
раждение,
коет
ощеседаденаСърбия
вБосна,Херцег
овинаиАдриат
ическиябряг
.Досключванет
онамираБълг
ария
нямадаоку
пираникаквачастотСръбскаМакедония.
4)Съг
лашениет
одау
пот
ребисвоит
еусилияпредг
ръцкот
оправит
елст
во

да от
стъпи на Бълг
ария Кавала,а в замяна на т
ова Гърция да полу
чи
възнаг
раждениевМалаАзия.
5)Съг
лашениет
о да благ
оприят
ству
ва прег
оворит
е междуБълг
ария и
Ру
мъниязаот
стъпкивДобру
джа.
6)Съг
лашениет
одаснабдиБълг
ариясфинансовисредст
ва.
Минист
ър-
председат
елятРадославовполу
чилт
овапредложение,нонег
о
съобщилведнаг
анасвоит
еминист
ри,аг
окрилняколкодни.Презт
овавреме
т
ойот
новосдълг
ателег
рамадоцариг
радскит
ебълг
арскиделег
атиКолу
шеви
полковникЖековсъвет
валданаст
ояватпред Порт
атадаот
стъпиг
раницат
а
Мидия— Енос,кат
одоказвал,чесамочрезт
аяот
стъпкаБълг
арияможеда
сключисъюзсТу
рция.ЦарФердинанд прочел т
аяРадославоват
елег
рамаи
пост
авилрезолюция:
«очист
ителнот
оемног
осилно»
.Номладот
урцит
енеискали
и да чу
ятзат
акава г
раница.Тесеоплакали наг
ерманцит
еотРадославов.
Великиятвезир съобщил набълг
арския пълномощник,чет
акава от
стъпкае
невъзможна.Младот
урцит
енямалодаост
анатнит
омину
тажививЦариг
рад,
ако
населениет
оузнаело,чет
ещеот
стъпятЕдренеиприематг
раница50км до
ст
олицат
а.Работ
атасебавила.Чакт
огаваРадославовсъобщилвМинист
ерския
съвет съг
лашенскит
е предложения,коит
о опозицият
а чрез съг
лашенскит
е
дипломат
ивСофиявечезнаела.Радославовнаст
оялдасеизчакатпрег
оворит
е
сТу
рция,защот
отойсенадявалдаполу
чибезвойналиният
аМидия— Енос(
за
неу
тралит
ета си)
. На опозиционнит
е викове и на своит
е поддръжници
Радославов от
говорил,че т
ой ще направи т
акава у
мна полит
ика,от коят
о
ария безвойнащедобиеземит
Бълг еси,защот
окакт
онемскиятсъюз,т
ъйи
Съг
лашениет
о по официален начин признавали бълг
арскит
е права.С т
ая
полит
икат
ойсеот
бранявалсрещучастотопозицият
а,коят
оискаладасепочне
войнанаст
ранат
анаСъг
лашениет
о.
Тая«
миролюбива»Радославоваполит
ика,разбирасе,неу
спяла,защот
о

небилаприет
анит
оотТу
рцияиЦент
ралнит
есили,нит
оотСъг
лашениет
о.А
сърбит
е,щомсенау
чилизапредложениет
онасъг
лашенцит
е,вдиг
налист
рашна
т
ревог
аинадалиг
олемивикове.Сръбскиятпечатот
ворилвойнанаБълг
арияи
недавалду
мадасеизду
мазанякаквиот
стъпки.

СмърттанаекзархЙосифI

Вт
ия времена на т
ревог
а и възбу
да от
носно начинит
е за дост
игане
народнот
оединст
восепоминална20юниНег
овоСвет
ейшест
воекзархЙосифI
,
предст
авит
елятнацелоку
пниябълг
арскинарод.Смърт
тамупридобилазначение
на събит
ие от първост
епенна важност при г
осподст
вуващот
о наст
роение.
Бълг
арскиятекзархвЦариг
радолицет
ворявалду
ховнат
асвободанабълг
арит
е
наБалканскияполу
ост
ров и извън нег
о.Полит
ическит
есхващаниялично на
Йосиф били:Бълг
ария да не се дели отРу
сия,защот
о с нея е едноверна,
едноплеменнаисвързанаснепоклат
имиосновинаминалот
о.Пот
азипричина
царФердинандиРадославовнеблаг
оволеликъм нег
о.В мину
тинанародна
т
ревог
амножест
вовидниг
ражданисесъбралиоколоекзархаимупредлаг
али
дазаст
аненачелонаеднонароднодвижение,коет
обиималозацелпо-
тясно

ду
ховно единениемеждуславянит
еи беззавет
навярносткъм православния
ру
скинарод.Понежет
оваможелодасеизт
ълку
вакат
ополит
ическаакцияот
ст
рана на либералнот
о правит
елст
во, екзархът от
казал една подобна
демонст
рация,кат
о несъвмест
има с ист
инскот
о муназначение на църковен
слу
жит
елнабълг
арскиянарод.
 Следсмърт
тамународъту
строилт
ържест
венопог
ребениенасвояпаст
ир,
кат
оду
ховенг
лаванабълг
арит
е.64депу
тацииотразниг
радовесесъбралив
София да му от
дадат последна почит
. На пог
ребениет
о присъст
вувало

дипломат
ическот
отялоипочт
ивсичкивидниполит
ическибълг
ари,освенцар
Фердинанд.В корт
ежа при пог
ребениет
о взела у
част
ие и една дру
жина от
македонския лег
ион доброволци от последнит
е войни.Всички македонски
дру
жест
васъсзнамена,обвит
ивчерно,символизиралиразличнит
еградовеот
Македония,заг
рабени отсърби и г
ърци,следвали пог
ребалнат
аколесницаи
наклонили знаменат
а си над г
роба на своя архиерей. В мисълт
а на
орг
анизат
орит
енат
озинационалент
ъженпразникт
овабилозовкъмвъжделена
Македония.
Народнат
атъг
анай-
добребилаизразенавнекролог
анамакедонскит
е
брат
ства,
къдет
осеказвало:
«
Човекът
,койт
ополовинвекработ
ибезспирноибезу
моразаду
ховнот
о
единст
во набълг
арскиянарод,си от
ивавече.Йосиф Iсклопи очи завинаг
и.
Ист
орият
ананег
овияживотеист
ориянадвепоколенияотШарпланинадо
ЧерномореиотДу
навадоБяломоре.Двепоколения,
надвапът
ипрез1878г
.и
през1912г
.имахащаст
иет
одасепрег
ърнатпримисълт
азапълнот
оизпълнение
нат
ехниянароденблян.Вмину
тат
а,ког
атосвободнаБълг
ариясепрекланяпред
смърт
нит
еост
анкинавърховнияду
ховенначалникнанацият
а,повечеотмилион
бълг
ари,падналиподчу
ждоиг
о,нещечу
ятт
ъжниязвъннаплачeщит
екамбани.
Ниеподнасямеотимет
онат
ояизмъченнародпоследнот
осбог
ом отСкопие,
дет
обълг
арит
епървиизвоювахаправот
одасемолятиобу
чаватнамат
ернияси
език;отОхрид,люлкат
анадревнат
абълг
арскацивилизация;отКу
куш,отВелес,
отСт
руг
а,от
ечест
вот
онабрат
яМиладинови,отДебър,люлкат
анабълг
арскат
а
резбарскашкола;отСолу
н— от
ечест
вот
онасв.св.КирилиМет
оди;отАт
он—
дет
оПаисийпръвизвика:«
Бълг
арскиятродимаист
орияист
аванарод»— иот
всичкидру
гиг
радовеназлочест
аМакедония.Сбог
ом,наш ду
ховенвладико,и
следиотнебеснит
евисини,доколкониедост
ойнощесеборим засбъдванена
народнияидеал»(
подписали28брат
ства)
.

ВторопредложениеотСъглашението

Бълг
арскот
оправит
елст
воу
силеноводелопрег
оворист
урцит
е,коит
осе
съг
ласявалидаот
стъпятдоМарица,безОдрин.Радославовсилнонаст
оявалда
полу
чиЛозенг
рад,
нот
урцит
еупорст
вали.
Вт
овавремеСъг
лашениет
опоискалоот
говорнапървот
осипредложение.
Задаприкриепрег
оворит
ест
урцит
е,Радославовзапит
алСъг
лашениет
о:сколко
щесеу
величатСърбияиГърция,исъг
ласяватлиседоброволнодаот
стъпят
обещанит
еземи.ТиявъпросисезадавалинаСъг
лашениет
озадасепечели
време,докат
обълг
арскит
еделег
ативЦариг
рад(
Колу
шев,полковникЖеков,д-
р
Точков)привършатпрег
оворит
е.
Съг
лашениет
о запит
ало сърбит
е,дали ще от
стъпятвъпроснит
е земи?
Сръбскот
о правит
елст
во се бавило да от
говори.Съг
лашениет
о не дочакало
от
говора и направило на Бълг
ария следнот
о предложение:«
Чет
ирит
е сили
(
Анг
лия, Франция, Ру
сия и Ит
алия) са г
отови да обезпечат Бълг
ария
непосредст
веноследвойнат
асонаячастотМакедония,коят
оподог
овораот
1912г
.съст
авлявалат
ъйнареченат
абезспорназона.Гаранцият
азат
ияземисе

обвързвала със задължениет

о на Бълг
ария да обяви,че сключва военна
спог
одбасъсСъг
лашениет
о,задавлезевъввойнасТу
рциявединблизъксрок.
Акот
акавадекларацияБълг
арияненаправи,
горнот
опредложениепада»
.
Радославовпообичаясиит
овапредложениенесъобщилвМинист
ерския
съвет
.«Народниправа»заг
атватзанег
особщиду
ми,аминист
рит
енищоне
знаят
.Минист
ър Пешев,вт
орот
о лице след Радославов,г
о пит
а насаме по
въпросаит
ойедваслед5днимудавадапрочет
ечаст
нопредложениет
о.
Презт
овавремеу
силеносеводятпрег
оворист
урцит
е.Чакна30юли,

Радославов инцидент
но съобщава в Минист
ерския съвет
,че Съг
лашениет
о
правивт
оропредложение,нот
обилоеднаквоспървот
о.Никаквиразсъждения
не ст
анали в Съвет
а по т
ова предложение.Но опозицият
а се нау
чила от
съг
лашенскит
епредст
авит
елиишефовет
есеявилипредРадославовдаискат
освет
ление по новат
а съг
лашенска пост
ъпка. Опозицият
а наст
оявала за
свикваненаКамарат
а,засъбираненакороненсъветипреду
предилаРадославов
дасепазиотвсякаавант
юра.
Но в Полша ру
скит
е работ
и от
ивали все по-
зле.Авст
рийцит
е взели
обрат
ноПшемисълиЛвов.На25юлиг
ерманскииавст
рийскивойскипревзели
ст анаПолшаВаршаваивсичкиу
олицат крепениг
радовеоколонея.Авст
рийцит
е
взелиЛюблининавлезливРу
сия.Авст
рийскит
еуспехивъзпламенилимног
о
бълг
ари.Всеки«
виждал,чеРу
сияебит
а,чеит
алианцит
ест
оятнаИзонцоине
мог
атданаправятст
ъпканапред,аДарданелит
есенамиратощевт
урскиръце
въпрекиг
рамаднит
евоеннисилинаАнг
лияиФранция.ЗначиСъг
лашениет
ое
бит
о. Тази мисъл се заг
нездила в бълг
арския мозък. В т
ова време
г
ерманофилит
е засилвали аг
итацият
а си и правит
елст
вот
о добивало ку
раж.
Препирнит
е между ст
арит
е и младит
е се у
силвали.Бащит
е,свидет
ели на
Освобождениет
онаБълг
арияизнаещинеизчерпаемит
есилинаАнг
лия,
Франция
и Ру
сия,ст
ояли на своет
о ст
ановище,че въпреки временнит
е неу
спехи
Съг
лашениет
о в края на краищат
а ще възт
ържест
вува.Обрат
но,синовет
е,
младежт
а отдват
а пола и всички благ
оду
шни хора,коит
о искали да видят
Бълг
ариявелика,поддържали,чеГерманиябезу
словноепо-
добреподг
отвена
военно и чет
я щесмаже Съг
лашениет
о,щом Ру
сия сеизвади отст
роя на
воюващит
е.Вт
озисмисълнаписалединрапортдоцаряиг
енералМ.Савов.
ГлаваXI
II:Съдбоносниятавгуст.Формалнообвързванена
България

Стълкновенияначувстваиинтереси

Ту
рцит
еот
лаг
алисъг
ласиет
осизадват
абряг
анаМарицаинедавали
ду
мадасекажезаЛозенг
рад.Радославовповикалбълг
арскит
еделег
атиЖеков

ид-
рТочков.Работ
атасякаш сезапряла.Ноизведнъж насценат
аизлязълкняз
Хохенлое,койт
о от
ивал отБерлин в Цариг
рад да замест
и временно ст
ария
Ванг
енхайм.КнязХохенлоеималзапървазадачанапътзаЦариг
раддамине
презРу
мънияиБълг
ария,
коит
одасвържездравосГермания.ВРу
мъният
ойне
у
спялит
ръг
налзаБълг
ария.ВСофиябилприетотРадославовиведнаг
асеявил
вдвореца,къдет
опредалнаФердинандсаморъчнописмооткайзерВилхелм.
Хохенлоесесрещналсподпредседат
елянаНароднот
осъбраниед-
рМомчилов,
най-
върлиятг
ерманофил,имуказал:«
ДойдохдасезапознаясБълг
арияисе
счит
ам щаст
лив да конст
атирам,ченесъм излъг
ан в чу
вст
ват
а,коит
о съм
хранилкъмнея.ВГерманияпознаватвисокит
екачест
ванабълг
арскат
араса.В
бъдещит
екомбинации,коит
о смят
атв Берлин,влизаг
рижат
адаседадена
Бълг
ария мяст
ото,коет
о заслу
жава бълг
арскат
а раса на Балканит
е.Ру
скат
а
войскавечеокончат
елноеизваденаотст
роя»
.Тезиласкат
елнииобещаващи
ду
ми,обнародваниседрибу
квивъввсекидневнит
евест
ници,направилисилно
впечат
ление.За благ
ото на Бълг
ария сег
аговорил не дру
г,а желязна и
победоносна Германия — т
ъй г
оворели хорат
а, коит
о образу
вали
пропаг
андат
орскамрежананемскат
аполит
ика.
ОтСофияХохенлоезаминалзаЦариг
рад.Тамт
ойу
бедилмладот
урцит
еда
от
стъпятдват
абряг
анаМарица,
гарат
аКарааг
ачприОдрин,
цялат
ажелезницаи
дапрат
ятвСофияделег
атдаподпишедог
оворазасъюз.
Опозиционнит
еводачивечевиждали,
чеБълг
ариявскоровреме,
особено
кат
осеприберялажът
ват
а,щебъдеу
влеченавъввойнанаст
ранат
анаГермания.

Някоиотт
яхобиколилимног
оградове,
говорилизаопасност
таотРадославоват
а
полит
ика,
призовалинародакъмсъпрот
иваивярноствРу
сия,
нот
ехниятг
ласне
можелдаразвълну
вамасат
а,защот
оду
мит
еимбледнеелипредследнит
есилни
факт
и: ру
скат
а войска била разбит
а и се от
тег
лила зад Брест
-Лит
овск,
изост
авяйки Ковно,Гродно,Белост
ок;Дарданелит
енепаднали;ит
алианскат
а
войсканеминалаИзонцо.
Водачът на Демократ
ическат
а парт
ия Александър Малинов изказал
характ
ерно за момент
а мнение пред един френски кореспондент в София:
«
Признавам,чесимпат
иит
енаДемократ
ическат
апарт
иясаизцялокъм нашит
е
брат
яру
сииСъг
лашениет
о;новсепак,
самоинт
ересътнаБълг
арияводинашат
а
полит
ика.Занасеясно,
чевкраянакраищат
аСъг
лашениет
ощедикт
увамира.
..
Азневиг
оворясезиканачу
вст
ват
а.Нашиятинт
ересникарадат
ръг
нем,нос
у
словиедаполу
чимМакедония.Съг
лашениет
ониобещавабезспорнат
азонапо
дог
овораот1912г
.,ноСърбиязаявява,ченедаванищо.Нейнит
евест
ницини
нападатвсекиденожест
очено.Близкот
оминалониу
чидабъдемпредпазливии
недоверчиви.Аконепозволяват
едаоку
пирамеМакедония,оку
пирайт
еявие.
Времет
оминава.Прег
оворит
есТу
рцияпродължаватподпредседат
елст
вот
она
Германия.Ако т
урцит
е от
стъпят
,това значи,че минаваме на ст
ранат
а на
Цент
ралнит
есили.А т
ощебъденещаст
иезаБълг
ария.Съг
лашениет
оказва:
Решет
есе!Ниеот
говаряме:Решет
есепо-
рановие.Каквот
одават
е,дайт
егооще
(40)
сег
а,т
адасеподкопаеправит
елст
венат
агерманофилскаполит
ика» .
Кат
егоричносеизказваАндрейЛяпчев,родомотМакедония.«
Трябвада
себием.Носког
о?Ет
отраг
ичниявъпрос!КаквоискаБълг
ария?Дасепоправи
неправдат
анаБу
курещкиядог
овор.БезсъмнениеБълг
ариянаправипрез1913г
.
г
решки.Но дали сег
анямаданаправи ощепо-
големи,ако т
ръг
небезнещо
сиг
урно?Народътщесебие,амиакобъдесет
неизлъг
анвнадеждит
еси,какво
щест
ане?Трябвадамуседаденещосиг
урноидамусекаже:бийсезат
ова.Или

т
рябвадасеспог
одим съссърбит
еилист
урцит
е.Намесат
анаБълг
арияще
у
скорисвършеканавойнат
а,защот
ощомсепревзематДарданелит
еиЦариг
рад,
Ру
сиящебъдеподкрепена.Сег
ашнот
оправит
елст
воводинемскаполит
ика,
кат
о
мислиснеядаспасист
ранат
а,нот
оселъже.Полит
икат
атрябвадасепромени.
Съг
лашениет
отрябвадададег
аранциинаизмаменияпо-
ранонарод.Сърбит
еса
непримирими.Нещаст
иет
о е,че не сръбскот
о правит
елст
во,не народа,а
войскат
а— т
айнат
аорг
анизация«
Чернаръка»
,Главниятщабводятсръбскат
а
полит
ика.Щом т
овает
ака,можем ли дапит
амеединвоенен сърбин какво
от
стъпванаБълг
ария?Ножътнеседаванаболниядасиправисамоперация.
»В
същияду
хговорилиГешов,Теодоров,д-
рГенадиеви др.Теподдържали,че
Бълг
арият
рябвадат
ръг
несъсСъг
лашениет
о,но искали реалнаг
аранция—
предварит
елнаоку
пация.
Отдру
га ст
рана,Бълг
ария икономически и т
ърг
овски била зат
ворена.
Ту
рцит
е задържали бълг
арскит
е ст
оки,коит
о идвали от Дедеаг
ач;Ру
мъния
задържаладру
ги,коит
оиделиотУнг
арияиРу
сияпрезнейнит
еземи.Ду
нави
прит
оцит
ебилизат
ворени.Реколт
атабилапревъзходна,
ноизноснеможелдасе
прави(41).Ажиот
одост
игнало14%.Паричнат
амъчнот
иябилаг
оляма.Трябвало
дасенамериизход.
НоСъг
лашениет
оощенесеот
чайвало.Топредложилонасърбит
еда
от
стъпятбезспорнат
азона.Ску
пщинат
а(1–10авг
уст
)поискаладау
знаекои
земиСърбиящеполу
чивмест
оМакедония.Съг
лашениет
обавилоот
говораси.
Ску
пщинат
азаседавалабу
рно.Пашичзапит
алВенизелосвАт
ина,понежет
ой
билспечелилизборит
еиот
новозаелвласт
та,съг
ласенлиебълг
арит
едаминат
от
тат
ъкВардар?Венизелосот
говорил,чеесъг
ласен,ноприу
словиекъмОхрид
да има обща г
раница между Гърция и Сърбия.От своя ст
рана Венизелос
обещавалдаот
стъпинаБълг
арияКавалас2000кв.кмземлище.Щомчу
лтова,
крал Конст
ант
ин и военнит
егерманофили сеобявили решит
елно прот
ив т
ия

от
стъпки.Конст
ант
ин заявил,че ако Бълг
ария дейст
вува заедно с Авст
ро-
Унг
арияиГерманияпрот
ивСърбия,
дог
оворътмеждуГърцияиСърбиязапомощ
неезадължит
елен.
Съг
лашениет
осеот
чаялоиназначилофренскияг
енералСарайдаидес
войскавСолу
нсъсзадачадаобу
здаеКонст
ант
инидаоку
пираМакедония.

Борбамеждуопозициятаиправителството

Германцит
е от
пуснали аванс срещу заема от 500 млн.и у
говорили
у
словият
азапост
рояваненалиният
аХасково— Порт
о-Лаг
ос,прист
анищет
ои
експлоат
ацият
анамина«
Перник»
.Сет
неспециалист
и почнали дапосещават
минист
ерст
ват
анапост
ройкит
е,т
ърг
овият
а,земеделиет
о и даразг
оварятза
предприят
иякат
овсобст
венат
асист
рана.Алошот
оположениенаРу
сияоще
повечег
иулеснявало.Ру
скиятвоененорг
ан«
Рускиинвалид»обнародваледна
г
орчиваиобвинит
елнаст
атияпрот
иванг
личаниифранцу
зи,
коит
опредпочит
али
даводятсамоподземна,
окопнавойна,
кат
окърт
ици,
анериску
валидапомог
нат
испасятРу
сиясъссъщот
осамопожерт
вувание,скоет
оРу
сияспасилаПариж,
кат
о закарала корпу
сит
е си в Мазу
рскит
е блат
а.«
Всички се пит
ат,пише

вест
никът
,възможнолиеГерманиядаот
слабицелиязападенфронтидахвърли
войскит
есисамосрещуРу
сия,бездасебои,чевт
овавремеанг
личанит
еи
францу
зит
ещеизлязатотокопит
есиищепробиятт
ънкияг
ерманскифронт
?»
Веднаг
асескроилаинт
риг
а,черу
скит
есъюзниципазятсвоит
есилиидопу
снали
Ру
сиядабъдебит
аиповалена,
тавбъдещит
есъбит
иядасаимсвободниръцет
е
вЦариг
рад.В Бълг
ариянаст
ъпилоособенодвоу
мене:акоАнг
лияиФранция
допу
снатдабъдебит
аРу
сия,най-
якиятг
ръбнакнаСъг
лашениет
о,т
окаквисили
бихажерт
вувалит
e,аконемцит
еит
урцит
енападнатБълг
ария?

Товапит
анебиловползаналибералнот
оправит
елст
во.Опозиционнит
е
шефове наст
оявали пред Радославов:да се свика Камарат
а;да се събере
короненсъвет
;дасеобразу
вакоалиционенкабинетотвсичкипарт
ииит
огавада
се прецени,какво т
рябва да прави Бълг
ария.Правит
елст
венит
е вест
ници,
обрат
но,доказват
,че всичко т
ова е безполезно,дори опасно.Коалиционно
правит
елст
во,
каквот
опредлаг
аопозицият
а,билонедост
ойно.От
делнит
еусилия
щелидасепарализират
,защот
олипсвалоединомислиевръководнит
елица.
Бълг
арият
рябвалодаизберенай-
леснияпътзазащит
ананароднит
еинт
ереси.
Тепосочвалинаст
ойчиво,чеакобълг
арскат
авойскат
ръг
непрот
ивТу
рцияи
ст
игнедоЦариг
рад,
Бълг
ариящяладабъдеоку
пиранаотг
ерманскавойска.
Радославовпродължавалдакриевт
орот
опредложениенаСъг
лашениет
о,
асТу
рция вечезавършвал прег
оворит
е.За всичко т
ой сесъвет
вал само с
г
ерманския посланик Михаелес и с авст
рийския Тарновски.Минист
ерският
съветбиледнопарт
иен,нонеиединоду
шен:военниятминист
ърг
енералФичев
билзаСъг
лашениет
оили занеу
тралит
етдокрай,Апост
олов,минист
ърътна
железницит
е,прият
ел на Генадиев,нямал довериет
о на Радославов;Пешев,
минист
ър на просвещениет
о,е бивал редовно иг
нориран.Единст
вен Тончев
знаел всички т
айни работ
иит
о повече чрез г
ерманския и авст
рийския
пълномощник.Военниятминист
ърФичевот
давначу
вст
вувалнедовериет
она
царяиРадославов.Тойвиждал,чезаднег
осекроятвоеннидог
овори,зат
оваси
подал ост
авкат
а на 4 авг
уст
.Полковник Жеков,койт
о се бил завърнал от
Цариг
рад,къдет
о ходил по царска заповед да прави военни спог
одби,бил
повиканотцаряиназначензавоененминист
ър.Проличало,чевръководст
вот
о
навойскат
асеправелоподмладяване.По-
старит
егенералииполковницибили
изост
авени.Приближавали се по-
млади сили,коит
о вярвали,че Германия е
непобедима.Жековзнаелског
ощеидеБълг
ария,зат
овазаедносблизкит
еси
сът
рудницисезаелдаподг
отвипот
ребнияду
хвармият
а.

Таяг
рупамладиофицери,свързаниисприят
елскивръзки,въоду
шевени
отвисокпат
риот
изъм на10 авг
устдали своет
о заключение,чебълг
арскат
а
армияеспособнаиг
отовадаприст
ъпикъмдейст
вия.
Опозицият
а нежелаела да преклони г
лава. Свикали се на важно
съвещаниепот
римапредст
авит
елиотвсякапарт
ияит
онай- ехора(42).
първит
Следняколкосрещиопозицият
арешиладаиздадепозивкъм народа.В
т
ояпозивсеказвало:«
Днешнот
осъдбоносновременалаг
апредст
авит
елит
ена
опозицият
а и правит
елст
вот
о задру
жно да обмислят поведениет
о,коет
о се
налаг
анаБълг
ария.Въввсичкидържави,г
олемиималки,цент
ралнат
авластсе
съвет
васнароднит
епредст
авит
ели,коит
отрябвадабъдатосвет
лени върху
положениет
о,зададейст
вуватзау
спокоениенанаселениет
о,чиет
одовериее
необходимо,за да се осиг
ури единоду
шиет
о,пот
ребно за народнат
а акция.
Радославов под разни предлози от
казва да прег
оваря с народа за своят
а
полит
ика.Тойсебои,чеакосесвикаКамарат
а,възможноеправит
елст
вот
ода
бъдебламирано,ивт
акъвслу
чайт
рябвалодасеразт
уриКамарат
аидасе
произведатновиизбори,коет
ощялодазабавирешениет
онаБълг
ария.Тази
правит
елст
вена полит
ика разру
шава,а не създава,разделя,а не съединява
народа.Същат
аполит
ика бенеодобрявананадвапът
и отболшинст
вот
о от
народапри изборит
е.Днесеосъденаотобщест
венот
омнениекат
опаг
убна,
защот
о няма ист
инска поддръжка на Народнот
о събрание.Тази полит
ика е
прот
ивна на инт
ересит
ена народа и държават
а,ког
ато се налаг
а съссила,
въпрекичу
вст
ват
аиволят
ананарода»
.
Опозицият
а прот
ест
ирала и канила народа да поиска «
незабавнот
о
свикваненаНароднот
осъбраниенаизвънреднасесия»
.
 Позивът бил придру
жен със следнит
е разяснения от опозиционнит
е
вест
ници:«
Днес цяла Бълг
ария има само една цел:да излезе от кризат
а
обединена,нобезавант
юри.Върхут
аят
очкат
яеседноисъщожеланиеине

можедаст
аваду
мазапарт
ийниамбиции,кояпарт
иякаквоиска,ат
рябвада
г
осподст
вуваединобщонароденвъзг
лед.Правит
елст
вот
оводиБълг
ариякъм
Цент
ралнит
е сили и вярва,че с т
яхна помощ ще дост
игне народния идеал.
Опозицият
амислиобрат
нот
о— чеспомощт
анаСъг
лашениет
оБълг
арияепо-
сиг
урназасвоет
ообединение.Каквосеискавт
акъвслу
чай?Двет
егледищада
сесъберат
,дасеразбератидадост
игнатеднорешение.А т
оварешениеще
изпълниединкоалиционенкабинет
».
Официалнит
евест
нициот
говорилисяростнаопозицият
аиподдържали,
чевнейнит
ередовеимаг
олемиразличияиразличнисхващанияимнения,че
прит
акивау
словияединкоалиционенкабинетнещеможедавземеникакво
здраворешение,каквот
овремет
оиска.Радославовзаявил,чесамосег
ашнот
о
правит
елст
воимаправодаизбересредст
ват
азаосвобождениенаМакедония.
Тойт
върдял,ченямадаправиавант
юраиобвинилпрот
ивницит
еси,чет
еискат
власт
тасцелдахвърлятст
ранат
аведнавойна,коят
очу
жденцит
еискализа
своит
еинт
ереси.

Кинематографътнапомощ

Освенчеправит
елст
венит
евест
ницисенахвърлиливърхуопозиционнит
е
шефове,коит
онареклиборцизачу
ждиинт
ересиипредат
ели,т
еупот
ребилии
дру
годейст
вуващосредст
вовърхувъображениет
онат
ълпат
а.ВСофияиизцяла
Бълг
ариябилипренесениотфронт
овет
ефилми,коит
оведнаг
асепредст
авялив
киносалонит
е.Чрезт
ияфилмисепоказвалокакг
ерманцит
епоразяватру
скат
а
войска,какбяг
атказацит
е;какзат
ъвару
скат
аарт
илерияизблат
ата;каксе
разру
шаватру
скит
екрепост
и,запалватсеи сепревзематг
радовет
е;каксе
посрещат победит
елит
егерманци и авст
ро-
маджари;как г
ерманскит
е бързи

крайцери пресрещати пот

опяватнеприят
елскит
екораби изокеанит
еи т
.н.
Пу
бликат
асет
рупаладозаду
шаване,г
ледаласъсзахласбоевет
еиизлизалас
впечат
лениет
о,чеРу
сияесмазана,
аГермания—непобедима.
Пот
озиначинсесъздалоособенонаст
роение,преплелисеамбициии
чу
вст
ва от пат
риот
ически копнежи,ст
рах,дълг и от
мъщение. Градскат
а
инт
елиг
енция,коят
о се държала по-
далеч от парт
изанския бяс,се видяла
пост
авенавомаг
ьосанкръг
.Новинит
еотру
скияфронтидваливсекиденит
е
носеливсепо-
съкру
шит
елниизвест
иязаСъг
лашениет
о.
Бълг
арияст
аналааренанаспеку
лант
скиинеприят
елскисъст
езания,
ужс
т
ърг
овски предприят
ия,в коит
оучаст
вували и народни предст
авит
ели.Цяла
мрежа г
ермански аг
ент
и,под формат
а на т
ърг
овци,обикаляли ст
ранат
а,
непазенаотниког
оизаку
пувалиотг
радовет
е,селат
аинай-
зат
ънт
енит
еколиби
основнит
ест
оки:
жит
о,вълна,
бакърикожи.Тиянещасеку
пувалибезпазарлъкс
наддаване,събирали се веднаг
а и се складирали по г
арит
е.Ценат
а се
повишаваламног
оискъпот
ият
аведнаг
анаст
ъпила.
Събранит
еотг
ерманцит
етоварит
рябвалодасеизнесатотБълг
арияи
закаратвГермания,
нозат
оват
рябвалодасеот
ворисвободенпът
.

СключваненадоговоритесТурцияиГермания

Германскит
е полит
ици т
ака наг
ласили работ
ата,че дог
оворит
е между
Бълг
ария,Цент
ралнит
есилииВисокат
апорт
адасесключатедновременно.На
14авг
устРадославовсъобщилт
аяновинасамонаняколкоминист
ри.Започват
да редят параг
рафит
е в дог
овора за прият
елски съюз и военни спог
одби
едновременно с Ту
рция и Германия.Обаче,някои параг
рафи,пост
авени от
Цент
ралнит
есили,възбу
дили недоу
мения.Задасеизг
ладивсичко,вСофия

прист
игналспециалниятпрат
еникнакайзерамекленбу
ргскиятхерцогАлберт
.
Царятг
оприелкат
ожеланиискренг
оствдворецаси.Вт
овавреме(
17авг
уст
)за
пръвпътРадославовсъобщилвМинист
ерскиясъветобщимислизаспог
одбит
е
сТу
рцияиГермания.Задавъздейст
вувавърхувсичкиминист
ри,Радославов
добавил,
чеенау
чилотсиг
урномяст
о,чеРу
сияиСърбиясасключилисъюззада
ария(43).
разделятБълг
Междумекленбу
ргския херцог
,царя,Радославов и военния минист
ър
г
енералЖековсеводелит
айниразг
овори,беззнаниет
онаначалник-
щабана
армият
а.Уг
оворенобилоБълг
ариядау
част
вувасамос4дивизиисрещуСърбия
иседнавМакедония.Бълг
ариясезадължаваладасебиесамосрещумалки
държави,
аакот
ябъденападнат
аотВеликисили,
срещут
яхщесебиятвойскит
е
наГерманияиАвст
ро-
Унг
ария.
Присъст
виет
онамекленбу
ргскияхерцогпридалоизвест
нат
ържест
веност
засключваненадог
оворит
е.Царятзавел херцог
ав Рилския манаст
ир.Там
чакали 400 ду
ши юнкери за производст
во в първи офицерски чин.Царятв
присъст
виет
онахерцог
аизвършилцеремоният
аипосъвет
валвъоду
шевенит
е
младежидачакатбодриблизкит
едейст
вия.
Мекленбу
ргскиятхерцогна заминаваненаправил следнит
еизявления,
коит
о,напечат
аниседрибу
кви,направилиог
ромновпечат
ление:«
Очаровансъм
отБълг
ария.Чу
днаприродаиспособеннарод.Вкъсовремевиест
енаправили
напредък,койт
овииздиг
акат
онай-
мог
ъщат
адържаванаБалканит
е.ВРилския
манаст
ирвидяхвашит
еюнкери.Виеможедасег
ордеет
ест
ях,какт
ониесе
г
ордеем снашит
е..
.Вашиятцареизвънредноу
менипредпазливдържавен
г
лава.Нег
овот
оправит
елст
водържидобравъншнаполит
ика.Времеевечеда
свържет
есъюзсГермания.НикакваопасностнямазаБълг
ария отнейнат
а
спог
одба с Цент
ралнит
е сили.Германия и съюзницат
а й Авст
ро-
Унг
ария
нанесохат
олковаславнипобедиискорощедикт
уватевропейскиямир.Подобна

спог
одбащевиосиг
урибляскавобъдещеиспокойноразвит
иенаБалканит
е».
Ит
аяспог
одба,наист
инадошла.Военниятат
ашев Берлин полковник
Ганчевбилпрат
енотцарявПлес(
Германия)дасесрещнесначалник-
щаба
Фалкенхаймидаподпишату
говоренот
о.
Спог
одбат
а между Ту
рция и Бълг
ария се подписала на 21 авг
уст
.
Минист
ерскиятсъветнезнаелсъщност
тайивсекиседог
аждалит
ълку
валпо
своет
о схващане.Един от минист
рит
е,вт
орият подир Радославов (
Пешев)
,
недоу
мявалисам сесъмнявалвдобриякрайнат
ова,коет
огот
виРадославов
(
«Дневник»с.477)
.
На24авг
устсеподписаливединденичасследнит
едог
овори:

I
.ДоговорзаприятелствоисъюзмеждуБългарияиГермания

1.Дог
оворнит
ест
ранисиобещаватмириприят
елст
во,нещевлизатв
никакъвсъюзилиспог
одба,насоченапрот
иведнаотт
ях,щеследватеднаква
полит
икаищесидаватпомощвг
раницит
енат
ехнит
еинт
ереси.
2.Германия г
арант
ира независимост
таит
ерит
ориалнат
а цялост на
Бълг
ария.АкоБълг
ариябъденападнат
а,Германиящеябранисвойскит
еси,и
обрат
но,акоГерманиябезпредизвикат
елст
вобъденападнат
а,Бълг
арияот
ива
напомощсвойскит
еси.
3.Дог
оворътсесключваза5г
одини,
до31.XI
I.1920г
.
4.Дог
оворътсепазивт
айнаповзаимноспоразу
мение.
5.Рат
ификацият
анадог
оворащест
аневСофия.
 Подписали:
Радославов,
Михаелес.

I
I.ТайнаспогодбамеждуБългарияиГермания

Бълг
арияиГерманияпредприематзадру
жнавоеннаакцияпрот
ивСърбия
исесъг
ласяват
:
1.Германияг
арант
иранаБълг
ария:а)цяладнешнасръбскаМакедония
(
доШар)
,б)земит
епоМорава,сг
раничналиния,коят
оидеотДу
нава,минава
лявооту
стиет
онаМорава,
следвавододеламеждубълг
арскаисръбскаМорава,
вървипог
ребенаЧерног
орият
а,обръщаКачаникипоемалиният
апоШарспоред
Санст
ефанския дог
овор отОх
ридскот
о езеро и завива по сег
ашнат
агръцко-
сръбскаг
раница.
2.АкоРу
мъниясенамесинапрот
ивнат
аст
ранавъввойнат
а,Бълг
арияще
полу
чиДобру
джадог
раницат
а,т
егленапоБерлинскиядог
оворспоправка.
3.АкоГърциянаправисъщот
о,Бълг
ариящеполу
чиземит
едаденипо
Бу
курещкиядог
овор1913г
.
4.Дог
оворнит
ест
ранисключватмирповзаимносъг
ласие.
5.Германиясъвмест
но сАвст
ро-
Унг
ария сезадължавадаот
пуснена
бълг
арскот
оправит
елст
вовоенензаем от200милионалева,коит
ощебъдат
даваниначет
ирипът
и:50милионавденянамобилизацият
а,50милионаслед
единмесец,
50милионаследдвамесеца,
и50милионаследт
римесеца.
Аковойнат
апродължиповечеот4месеца,
ГерманияиАвст
ро-
Унг
арияще
от
пуснатновзаем,
акоотт
акъвиману
жда.
6.Тазиспог
одбавлизавсилаедновременносвоеннат
аконвенция.

Подписали:
д-рВ.Радославов,
Г.Михаелес
I
II.ТайнаспогодбамеждуБългария,Австро-
УнгарияиГермания

1. Главнит
е команди на Германия,Авст
ро-
Унг
ария и Бълг
ария се
съг
ласяватзаобщодейст
виепрот
ивСърбия.Първит
едвепочватвсрок30дни,
а
Бълг
ариявсрок35дни.ГерманияиАвст
ро-
Унг
арияиматнай-
малко6пехот
ни
дивизии,
аБълг
ария—4дивизии.
2.Общат
а команда на съединенит
етака сили ще бъде поверена на
г
ерманскияфелдмаршалМакензен,чият
озадачаедабиесръбскат
аармия,дет
о
идаянамери.
3.Заповедит
е на фелдмаршал Макензен са безу
словно меродавни за
съюзнит
евойски.
4.Щомсеот
ворипът
япрезБълг
ария,
Германияизпращасмесенапехот
на
бриг
адавъвВарнаиБу
ргасзаслу
жбаиу
правлениенаподводницит
еизащит
ана
брег
овет
е.
5.ГерманиядаванаБълг
ариявоеннапомощ от200милионафранкаи
воененмат
ериалспоредну
ждат
а.
6.Ту
рциядававоеннапомощ билокъм Дедеаг
ач,билодру
гаде;нейнит
е
войскищесебиятподбълг
арскакоманда.
7.Бълг
ариязапазванеу
тралит
еткъм Ру
мънияи Гърция,ако т
ест
оят
мирни.
8.Бълг
ария се задължава най-
късно до 15 дни от т
оя дог
овор да
мобилизира4дивизииидаг
иот
правивопределеномяст
о,т
ана35–ияденда
бъдатг
отови насръбскат
аграница.Освен т
яхБълг
ариядамобилизиранай-
малко една дивизия,коят
о ще премине сръбскат
аграница и ще оку
пира
Македония.
9.Бълг
ария се задължава да пропу
ска свободно всички мат
ериали и
войсковичаст
изаЦариг
рад.
 заГермания—фонФалкенх
Подписали: айм;
заАвст
ро- ария—Конрад;
Унг за
ария— полковникГанчев.
Бълг

СпогодбасТурция

Бълг
арскот
оправит
елст
вонесключилот
аендог
оворивоеннаконвенция
сВисокат
апорт
а.Топриелоиподписалоеднаобикновенаспог
одбазапоправка
наг
раницат
абезвсякаквидру
гиобвързвания.
Спог
одбат
агласи,че за да се запази прият
елст
вот
о и мирътмежду
Бълг
ария и От
оманскат
а империя,Високат
а порт
а,зачит
айки т
ърг
овскит
е
инт
ересинаБълг
ария,сесъг
ласявадаопределиг
раницат
аотТу
нджадоБяло
море,
такачекат
оост
авиг
арат
аКарааг
ачнаБълг
ария,
граничнат
алинияминава
вляват
аст
рананаМарицаивървинадвакиломет
раразст
ояниеу
спореднос
рекат
ачакдоБяломоре.
От
стъпенат
а земя,около 2000 кв.км,Бълг
ария ще полу
чи ког
ато
мобилизира,съсредот
очи войскит
еси и влезевъв война съсСърбия,за да
от
воринеобходимиязаТу
рцияпътВиена— Цариг
рад.Освент
оваБълг
ариясе
задължавададавахранаивъг
лищанат
урцит
е.
Къде,ког
аикаквивойскищепращаТу
рциянабойнот
ополе,т
овабило
у
говорено направо с Германия.По т
оя въпрос Бълг
ария нямала никакви
задължения.

Едновременно с т
ия дог
овори г
ерманският пълномощен минист
ър в
СофияподалнаРадославовнот оискал,Бълг
а,скоят ариядаобещае,чекат
о
навлезе бълг
арскат
а войска в Македония няма да оку
пира дват
а окръг
а:
Гевг
елийски и Дойрански,а обрат
но,съг
ласява се т
ия два окръг
а да се
присъединяткъм г
ръцкат
атерит
орияприсключваненамира,задасеспечели
неу
тралит
етанаГърцияпрезвойнат
а.
Върхут
азинот
аФердинандсу
доволст
виебележи:
«Мног
одобре,
съг
ласен
съм»
.Радославов приел също предложениет
оит
елег
рафирал за т
ова на

ат
инскот
оправит
елст
во.

ГлаваXI
V:Внaвeчepиeтонавойната

Гражданскипозив

Подписанит
евечедог
овориседържаливт
айна.Обачеопозицият
ауспяла
дасенау
чизат
ях.Шефовет
есесъбралинасъвещаниеипоискалиау
диенцияот
царя.Някоипредлаг
алидасеприбег
недопо-
революционнимерки,алавърху
т
ованеседост
игналосъг
ласие.
Всъщот
овремег
рупаг
раждани,военни,т
ърг
овци,писат
ели,професори
начелоснароднияпоетИванВазов,
издалиследнияпозив:
«
Граждани,еднау
жаснаопасноствисинадБълг
ария.Тикатявлаг
ерана
вековнит
е й неприят
ели,във вреда на инт
ересит
е й,на т
радициит
е й,на
длъжност
та й.Нека разберем явнат
агибел,коят
о ни заст
рашава и да се
проникнемотвърховнит
езадължениякъмот
ечест
вот
о.
Всички хора на нау
кат
а,писат
ели,т
ърг
овци,земеделци,занаят
чии,
работ
ници,
вие,
всичкиг
ражданибезразликанапарт
ии,
живу
щивселаиг
радове,
забравет
евашит
еполит
ическиежби исиподайт
еръкадаспасим Бълг
ария.
Правит
елст
вот
оесключилодог
оворсТу
рцияичакау
добниямоментдахвърли
ст
ранат
авъввойназаинт
ересаиповолят
анаГермания.Тоспъвасвободат
ана
печат
а, забранява пу
бличнит
е събрания, не свиква Народнот
о събрание,
покровит
елст
вуваиоку
ражавапродажнат
апреса,задазаду
шичу
вст
ват
ана
народасцелдахвърлисиновет
емувст
рашнат
авойна,
коят
ощеу
биенадеждит
е
наБълг
ария!

Нека ст
анем кат
о един човек и да не позволим да се извърши т
ова
лу
дешкодело.
Некаподкрепим народнит
епредст
авит
ели отопозиционнит
епарт
ии в
т
яхнат
аборба.Ст
игараздори и равноду
шие.Отнашат
асолидарностзависят
съдбинит
енаот
ечест
вот
о.
Данедопу
снемдасеповт
ори16юни.
Дaнепозволимдасполет
иБълг
арияпо-
ужасенпог
ром!
НекаискамедасесвикаКамарат
аидасечу
енародниятг
лас.
..
».
Ит
ози позив,какт
о и дру
гит
е,бил конфиску
ван,злъчно нападнатот
правит
елст
венит
еорг
аниипредст
авенкат
оделонанепат
риот
ибълг
ари.

ТретопредложениенаСъглашението

На1септ
емврисъг
лашенскит
епълномощниципоот
делноподалинот
адо
бълг
арскот
о правит
елст
во,че Бълг
ария ще полу
чи безспорнат
а зона от
Македонияследмира,носег
атят
рябвадасенамесипрот
ивТу
рция.Ру
ският
пълномощен минист
ър Савински у
стно заявил на правит
елст
вот
о, че
Съг
лашениет
оневземасег
априну
дит
елнимеркипрот
ивСърбия,защот
оможе

да от
слаби съпрот
ивит
елния й ду
х прот
ив Авст
ро-
Унг
ария,но ако Бълг
ария
желае,Съг
лашениет
о ще оку
пира предварит
елно обещанат
а зона,за да я
предадесет
ненаБълг
ария.
Опозиционнит
евест
ницииобщест
вот
озапочналит
рескаводаобсъждат
новот
оположение.Теощенезнаели,
чеформалнидог
оворисГерманияиАвст
ро
-
Унг
ария са сключени.Мислело се,чеРадославов еощесвободен,въпреки
благ
осклонност
та му към Германия.Трябва ли да се иска предварит
елна
оку
пациянаМакедония?Двемнениязат
ованямало.НаСърбияникойневярвал.

Съг
лашенскот
опредложениесеобезсилвалоотофициалнит
евест
ници,
коит
оизт
ъквали,чеправит
елст
вот
опечелиотТу
рцияОдрин,Димот
ика,Марица
а без война,кат
и железницат о справедлива компенсация за бълг
арския
неу
тралит
ет.По същия сиг
урен начин т
о щяло да спечели и Македония.
Радославовчест
оповт
арял:
«Бълг
ариящеспечелибезавант
юра»
.
Ду
хътнавойнат
авечевит
аелнадцялат
аст
рана.Военнит
евъввсички
г
арнизони знаели,че в скоро време ще си от
мъст
ят за у
нижениет
о и
оскърблениет
о,коет
оим сенанеслопрез1913г
.Чрезофицерит
енаст
роениет
о
сепредавалонапу
бликат
а.Военнит
ему
зикискоросеснабдилисновиямарш:
«
Съюзници разбойници»
.Нег
овот
огръмко изпълнениенавсякъде,в бирарии,
г
радскиг
радини,
впоходвъзбу
ждалинараненат
абълг
арскаду
шазаот
плат
а.

Македонскадивизия

Македонскит
еорг
анизациивСофиязнаелидог
оворит
е.Теразпоредили
дасесвикатизцялат
аст
ранавСофиявсичкибившиопълченциимакедонски
бежанци,г
однизаоръжие.Образу
валасецяламакедонскадивизияотоколо30
000ду
ши,
коят
осиималасвоит
еофицери,родомотМакедония,своит
евойводи,

своит
екомандириидомакини.Започналосенейнот
ообму
ндированеивоенно
обу
чение.Нанеясевъзлаг
алазадачат
адаоку
пираМакедониякат
освойроден
край.
Опозиционнитешефовепредцаря(
4септември)

Опозиционнит
еводачинай-
сет
неполу
чилиисканат
аау
диенцияотцаря.
Присъст
вували Гешов, Малинов, Данев, Найчо Цанов и Ст
амболийски.
Социалдемократ
итеот
казалидапрат
ятприцаряСакъзов.Теснит
есоциалист
и
невзималиникаквоу
част
иевсъвещаният
анаопозицият
а,зат
оваивт
ояслу
чай
т
ест
оялинаст
рана.
Опозицият
асесъг
ласиладаизбереМалиновкат
онеинводач,нот
янесе

съг
ласилаМалиновдапроизнесеобщаречиотимет
онавсичкидапредяви
общоприет
оискане.Приелосет
ойдаг
овориотимет
онасвоят
апарт
ия.
МалиновпроизнесълпредцарФердинандреч,вкоят
оказал:«
Сег
ашнот
о
правит
елст
во ерешено на авант
юри,коит
о щедокаратсамо кат
аст
рофи за
Бълг
ария.Видимо г
овори занеу
тралит
ет,ат
айно г
отви съюзсГермания.В
първияслу
чайБълг
ариящест
анекат
оБелг
ия—бойнополемеждунахлу
ващит
е
вСърбияг
ерманциист
оваренит
евСолу
нанг
ло-
френци.Въввт
орияслу
чайние
щеимамекат
онеприят
елит
рибалканскидържави(
Сърбия,
ГърцияиРу
мъния)и
чет
иривелики.ТоващебъдекраянаБълг
ария.Положениет
оет
ежко.Зада
излезем отнег
о,т
рябва да се свика Народнот
о събрание и да се съст
ави
правит
елст
во,
вкоет
одау
част
вуватвсичкипарт
ии»
.
Отимет
онасвоит
епарт
ииГешовиДаневпривели новиарг
умент
ив
подкрепанаМалиновот
омнение.Неказабележим,чевт
аяау
диенцияНайчо
ЦановотРадикалнат
апарт
ияиАлександърСт
амболийскиотЗемеделскиясъюз
запръвпътсеявилипреддържавнияг
лава,
защот
опот
ехнит
еубежденияцарят
самот
рябвалодацару
ва,
нонеидау
правлява.ЛичниятрежимнацарФердинанд
билот
блъсналт
ияпарт
ии,какт
оисоциалист
ите,далечотдворецаиг
иправел
повеческлоннизарепу
бликанскаформанау
правление.
 Ст
амболийски:«
ВашеВеличест
во,ког
атозапръвпътсеявявапредвас
предст
авит
елназемеделскаБълг
ария,т
ойедлъжендавикажевисокоисмело
ист
инат
а,особеновединт
акъвсъдбоносенмомент
,вкойт
оБълг
арияпреживява

най-
тежкит
е си дни.Тая ист
ина е:всяка акция,коят
о ще предприемет
ес
днешнот
о правит
елст
во,предварит
елно еосъдена в съвест
та на бълг
арския
народ,защот
отойеизг
убилвяраличновъвВасивиеразвенчалвду
шат
асиот
реномет
о на т
ънък дипломатслед кат
аст
рофат
а от16 юни 1913 г
.Ние ви
преду
преждаваме: да не предприемат
е никаква авант
юра, да запазит
е
неу
тралит
ета.Свикайт
е парламент
а,койт
о да преоцени всичко,да образу
ва
общонароден кабинет от всички т
ечения в общест
вот
о,т
атой едничък да
обединираздвоенат
анароднаду
ша»
.
Найчо Цанов — безспорно най-
искреният бълг
арски полит
ик,казал:
«
Днешнат
асрещанапредст
авит
елит
енаопозицият
асдържавнияг
лаваима
г
олямоист
орическозначение:Азсерешихдавлязавдворецавъпрекиличнит
е
мииониянапарт
ият
аубеждениясамопримисълт
а,ченадмоят
ародинависи
у
жаснаопасност
.Виет
ласкат
еБълг
ариякъмЦент
ралнит
есили,накоит
одават
е
военнапомощ прот
ивнашат
аосвободит
елка.Товаепрот
ивнонацялат
анаша
вековна ист
ория,т
о е прот
ивно на ист
инскит
е инт
ереси на Бълг
ария.След
г
рознияпог
ромпрез1913г
.,плоднаеднолу
допрест
ъпление,
ниманиет
рябвада
дочакаме окончат
елнот
о пог
убване на Родинат
а?Казах,че до днес не съм
ст
ъпвалвдвореца.Исег
анещяхдадойда.Нопочу
вст
вувах,
чеиманещопо-
горе
отмоят
аволя.Дойдохдасеу
веря,наист
иналищеповедет
енародапрот
ив
нег
оват
аист
ория,
прот
ивнег
овит
еинт
ересиичу
вст
ва?
».
Н.Цановсъщоискалсвикванет
онаНароднот
осъбраниеисъст
авянет
она
общонароденкабинет
.Пот
оявъпросвсичкиопозиционнишефовебилисъг
ласни.
Царят поел написанит
е речи от всеки предст
авит
ел и от
говорил,че
правит
елст
вот
о води държавна полит
ика,кат
о се основава на народнот
о
доверие,изразеночрезмнозинст
вот
онаНароднот
осъбрание.Вдаденияслу
чай
царяткат
оконст
иту
ционенг
лаванеможелдасемеси.Препоръчалнашефовет
е
да се споразу
меят с Радославов,на ког
отот
ой щял да предст
ави т
ехнит
е

желания.НаизлизанеСт
амболийскизаплашилцарясост
риду
ми.
Цар Фердинанд т
олкова се ядосал от заплашит
елнит
е ду
ми на
опозиционнит
ешефове,
чесамведнаг
аот
ишълвМинист
ерскиясъвет
,къдет
осе
оплакал,
чеследединподобенразг
оворт
ойнесечу
вст
вувакат
одържавенг
лава.
Правит
елст
венит
е вест
ници веднаг
а г
ръмнали, за да омаловажат
пост
ъпкат
анапет
тепарт
ии.Радославовобявил,чеопозиционнит
ешефовеса
ру
софилиидейст
вуватпод чу
жд нат
иск.Тончевнеот
давалзначениенат
ая
ау
диенция,защот
оопозицият
апрот
ивнонанароднит
еинт
ересиискаладаспаси
Сърбия.Царятбилмъдъринямалодасеподдаденанейнит
есъвет
и.Исамат
а
опозициянебиласплот
енапомеждуси.
Товабилопечалнабълг
арскадейст
вит
елност
.Бълг
арскат
аопозицияив
най-
съдбоносниямоментзаот
ечест
вот
онесеобединилаздраво,
задасъг
ласу
ва
асивърхуедна-
мненият единст
венаобщаполит
ика.Зат
оват
янемог
ладау
влече
народа.Опозицият
аочаквала,чецарФердинандщесеу
плашиотнея,щесе
поколебаезаделот
осиищесмениправит
елст
вот
оналибералит
е,азаеднос
нег
оиполит
икат
анаБълг
ария.
Вмест
отовацарФердинандсеозлобилпрот
ивопозицият
аиярост
носе
нахвърлялвърхунеявразг
оворит
есисразнивоеннииполит
ическилица.
Презт
иявременанаборбинеизменнит
еиискрениприят
елинаБълг
ария
професорПавелМилюковотРу
сияиДжеймсБау
чеp,кореспондентна«
Таймс»
,
намерилизану
жноот
новодаиздиг
натг
ласасиипоканятбълг
арит
едаобмислят
по-
дълбокоповедениет
оси,защот
отозипътг
решкат
аможедабъдемног
опо-
съдбоносна,
отколкот
опрез1913г
.Всвоят
апривързаносткъмБълг
арият
ебили
г
отовидаобвиняватсвоит
еправит
елст
ва,чечрезнесиг
урнит
есииколебливи
пост
ъпкиост
авилибълг
арскот
оправит
елст
водау
влечедобриянародвлаг
ера
напрот
ивницит
е.
Бау
чър разправя по следния начин своит
епост
ъпки:«
Наст
оявахпред

съг
лашенскит
едипломат
и ощеког
атору
сит
ебяханаКарпат
итеданаправят
определени предложения на Бълг
ария,кат
о й дадат ну
жнит
егаранции за
от
стъпенит
еземи.Нонемепослу
шаха.Ру
сит
е,коит
осеползу
вахаспървенст
во
наБалканит
е,намест
одапривлекатбълг
арскиянарод,г
ледахадазадоволят
Ру
мънияинанеяправехаг
олемиот
стъпки.В Пет
рог
рад иматнеобяснимат
а
слабостдамислят
,чепо-
важномяст
осрещунемцит
езаематСърбияиРу
мъния.
Ищомдвет
ебъдатзадоволениотРу
сия,
Бълг
ариянеможедавървиподру
гпът
.
Ру
сит
еневиждатилинеот
даватзначениенат
ова,чеБълг
арияепрепълненас
немскиаг
итат
ори,коит
одаватг
олемиобещаниянадоброду
шнит
ебълг
ари.Аз
бяхт
ози,койт
оубедиВенизелоспрез1912г
.дасвържесъюзсБълг
ария.Аз
наст
оявахпреднег
опрез1914г
.даот
стъпиКавала,закоет
отойбесесъг
ласил.
Същот
акаходихвБу
курещ т
рипът
ииТакиЙонескувъзприеидеят
азаот
стъпка
вДобру
джа.Зажалост
,кат
оимаху
спехмеждуминист
рит
еидържавнит
емъже,
азвиждах
,чеКонст
ант
иниФердинандт
егляткъм Германия.ЦарФердинанд
бешесезаклел дау
нищожи Бу
курещкиядог
овор.Товаможешедаст
анепо
предложенияотменепланчрезСъг
лашениет
о,новЛондоннеодобрихамоит
е
планове,а г
ерманскит
е дипломат
иумеят да хранят болнат
а амбиция на
Фердинанд по-
майст
орски от своит
е съперници. Те възбу
ждаха г
олеми,
неизпълними желания у бълг
арит
е и даваха,дет
о им прилег
не,пари на
влият
елнивест
никарииг
ерманофили.Бълг
ариящешедабъдеспечеленапри
еднапо-
подвижнасъг
лашенскадипломация»
.

ДеннаСъединението(
6/19септември)
 Радославовпожелалдаизвършииширокааг
итация,задапопу
ляризира
идеят
а за война със Сърбия.Зат
ова т
ой наредил в цяла Бълг
ария да се
от ва по небивал начин 30–г
празну одишнинат
а отСъединениет
о на Изт
очна
Ру
мелиясБълг
ария.Пот
ояслу
чайвСофиябилисвиканинасъборкмет
овет
еот
всички г
радовев ст
ранат
а.Освен т
оваРадославов,вмест
о дасвикацялот
о
Народно събрание,събрал само своит
е поддръжници — всички народни
предст
авит
елиотт
рит
елибералниг
рупи.
Денятнапразну
ванет
онаСъединениет
обилнеделен.Особеникомисии
наредилидабъдемног
отържест
вено.Направилиседълг
ипрог
рамису
част
иена
у
ченици,дру
жест
ва,войски и всички г
раждани.Въпреки заг
риженост
та на
мнозинаотбъдещит
ест
рашнииопаснисъбит
ияпразникътдобилхаракт
ерна
ист
инскипат
риот
иченден.Бълг
арит
есерадвалинасполу
кит
енаСъединениет
о
иобичалислават
а.
Вечерт
авг
радскот
оказинонакмет
овет
еседалбанкет
.Държалисеречи
от минист
рит
е и дру
ги орат
ори за пост
игане на народния идеал на
Санст
ефанския дог
овор,но никой не казал,че има за т
ова вече сключени
дог
овориивоененсъюзсГерманияиАвст
ро-
Унг
ария.

Радославоватапарламентарнагрупа

Народнит
епредст
авит
елиотмнозинст
вот
очакалиотРадославовдаг
и
освет
лизаположениет
онаст
ранат
а.Следедносъвещаниеснай-
близкит
еси
прият
елиРадославовсеявил(
8–9септ
ември)предсъбранит
елиберали,нег
ови
поддръжници,
взалат
анаНароднот
осъбрание,
нонеимказалнищосъщест
вено
задог
оворит
есГермания,асеспрялвърхут
урско-
бълг
арскат
аспог
одба,коят
о
възвеличавалкат
оголяманароднасполу
ка.Тазиспог
одбащяладазапочнеда
сеизпълняваот8септ
ември.Д-
рГенадиев,макардабилг
оворилвечепрот
ив
Радославоват
а полит
ика,се явил с хорат
а си в Народнот
о събрание при
Радославовидекларирал,
чещеподдържаправит
елст
вот
о.

Парт
изанит
енаРадославовдалипоследнапреценкаинамерили,чеако
Бълг
арияот
идесГерманиящеполу
чивсичкит
есиземи,
изг
убенипоБерлинския
дог
овор,
щест
аневеликаинямадасебоиотсъседит
еси.
И либералнат
агру
па от около 80 ду
ши предст
авит
ели намерила,че
г
ерманскат
аопасностепо-
малкаотру
ско-
сръбскат
а,зат
оваг
ласу
валадоверие
насвояпръвминист
ъриодобрилаизвършенот
оотнег
о.Самоединнароден
предст
авит
еллибералнеодобрилполит
икат
анаРадославов.Тойбилвт
орият
подпредседат
елвНароднот
осъбрание—д-
рСаваИванчевотг
рупат
анаТончев.
Тойсиподалост
авкат
аисеот
тег
лил.
Новинат
азасвързваненаБълг
ариясЦент
ралнит
есилипочналадаст
ава
дост
ояниенаширокат
апу
блика.Младежит
е,коит
осеопивалиотент
усиазъмза
възвръщане на народнат
а чести измиване пет
нот
о,лепнат
о на Бълг
ария в
Бу
курещ,явно се ориент
ирали към Германия,коят
о идеализирали кат
о
непобедима,
дисциплиниранаиг
ениалнаорг
анизат
орка.
..
Такажребиятбилхвърлен.

ДялI
II:Българиявобщатавойна

ГлаваXV:1915г.Въоръженнеутралитет

Общонастроение
 Досепт
емвриопозицият
апрот
ивнамесат
авъввойнат
абиламног
осилна.
Народътне желаел войнат
а и преди всичко да заст
ане прот
ив Ру
сия.Един
г
ерманскипу
блицистфонМахбилписалвъввест
ницит
е,чебълг
арскапу
шка

прот
ивРу
сиянег
ърми.ЦарФердинандиРадославовималипредвидт
ованещо,
зат
оварешилидапреобърнатнароднат
аду
ша,дасъздадатособенреднамисли
ичу
вст
ва,
коит
одопу
скатнару
шениет
онат
овавярване.Смет
одическисредст
ва
вразст
ояниенадвег
одини,какт
овидяхме,т
еподг
отвялиду
шит
енамладит
е
поколениячрезобу
чениет
ову
чилищат
а,вказармит
еивъввоеннит
ешколи.
Лозу
нг «
ътбил:Най-
първодабъдембълг
ари!
».
Вначалот
онасепт
емврипочват
азавсяваненаг
ерманофилскиидеибила
вече приг
отвена. Един млад адвокат от виден бълг
арски род,френски
възпит
аник,беззавет
ен ру
софил и франкофил,написал във в.«
Мир»ст
атия,
коят
о изразявала нег
овот
о г
ледище, но в коят
о веел новият ду
х на
пат
риот
ическинаст
роенат
аинт
елиг
енция.
«
Въвводовърт
ежанаполит
ическит
еборбиниевзаимносиоспорваме
правот
одамислимидейст
вувамечест
ноиполезно.Тованеелиедноу
влечение?
Не е ли по-
добре да допу
скаме, че нашит
е прот
ивници са също т
ъй
добросъвест
ни и пат
риот
и?Имав живот
анаеднадържавамомент
и,ког
ато
т
рябвадапрест
анаткрит
икит
еиборбит
е.Тиямомент
исанаст
ъпилизанашат
а
ст
рана.Надявам се,чеполит
ическит
еборбинещепопречатнаБълг
ариядасе
предст
ависъединенаидисциплиниранаврешит
елниячас.
Полит
ическит
е борби мог
ат да продължават дот
огава,доког
ато са
възможнисвободнит
еобсъжданияиборбимеждудвеполит
ики.Нощомведнъж
спорниятвъпросбъдеразрешен,щом сечу
езву
кътнабарабана,всичкит
ия,
коит
оискреносаслу
жилинаот
ечест
вот
о,щесиподадатръка,задаизвадят
Бълг
ариянадобрияпът
.Народит
езаг
иват
,ког
атосалишени отнационална
дисциплинавъвважнит
емину
ти,абълг
арскиятнароднет
рябвадазаг
ине.В
деня,ког
атощесеразвеезнамет
онаБълг
арияинаармият
айниет
рябвада
(
44)
свиемпарт
ийнит
езнамена.
»

Мобилизация

На10/
23септ казбилаобявенаобщамобилизация на
емврисцарскиу
бълг
арскат
авойска.Запаснит
есеприбраливсвоит
ецент
ровесподчинение,но
без въоду
шевление. Радославов обявил, че Бълг
ария няма нападат
елни
намерениякъмниког
о,нообст
оят
елст
ват
айналаг
алидамобилизираидапази
въоръжен неу
тралит
ет.Ет
о защо,без да знаят целит
е на въоръжениет
о,
войницит
е мирно,но безент
усиазъм от
ивали в част
ите си.Гру
па софийски
селяни,кат
оминавалипокрайНароднот
осъбраниеприпамет
ника,викали«
Да
живееру
скиятцар»
.Таямобилизациясъвсемнебилаподу
хтакава,
какват
обила
мобилизацият
апрез1912г
.прот
ивт
урцит
е.Нот
озипътВоеннот
оминист
ерст
во
било приг
отвило всичко:дост
атъчен брой нови дрехи,обу
вки и снаряжение.
Довчерашнит
еголиселянисевиделисъвсемпременениинапет
ост
егнат
и.Това
г
иободрило.Далоимсеновоиздравооръжие.Впървит
еднинамобилизацият
а
почт
инямалонепокорст
ва.Ког
атозапаснит
есеоблеклиичу
ли,
чещезаминават
прот
ив Сърбия,т
огава се появили на 3–4 мест
а неподчинения,коит
о били
веднаг
апот
ушени.Военнит
есъдилищапочналибързодафу
нкционират
.
АлександърСт
амболийскииздалброшу
рапрот
иввойнат
аияпръснал

междуселянит
е.Няколкоекземпляраотт
азиброшу
рапопадналивръцет
ена
власт
таи в еднаотт
яхсенамерил един позив към войницит
едаобърнат
пу
шкит
епрот
ивофицерит
е.Ст
амболийскибиларест
уванидаденнавоененсъд,
койт
огоосъдилнадоживот
ензат
вор.
Не4дивизии,какт
обилопредвиденовспог
одбат
а,ацели10бълг
арски
дивизиииеднамакедонскабилимобилизирани.
Мобилизиранат
авойскабиларазделенанат
ридейст
ву Първа
ващиармии:
армияподначалст
вот
онаг
енералБояджиев(
родомотОхрид)
,съсредот
оченав

Ку
ла и Белог
радчик,заела линият нав до Трън.Вт
а от Ду ора армия под
командванет
онаг
енералТодоровснасокакъм Македониязаелалиният
аот
Тръндоу
ст онар.Марица.Трет
иет аармияподкомандванет
онаг
енералТошев
заелаДобру
джанскат
аграница.
Радославов заедно със съобщениет
о за мобилизация бил съобщил в
чу
жбина,особенонаРу
мънияиГърция,чеБълг
ариязапазвакъм т
яхсвоет
о
добро съседст
во и чет
еотнищо небивадасебоят
.Сърбит
еразбрали,че
бълг
арскат
а войска се мобилизира срещу т
ях и поискали от Съг
лашениет
о
сръбскат
авойска,коят
о билаг
отовасрещуАвст
рия и от
част
и пренесенана
бълг
арскат
аграница,
веднаг
аиненадейноданападнеБълг
ария,
докат
оощенее
напълно мобилизиранаи съсредот
оченанейнат
авойска,дапревземеСофия
кат
о важен ст
рат
егически и икономически цент
ър и с т
ова да обърка
мобилизацият
а,да у
лесни бу
нтовет
е в недоволнит
е полкове.Това сръбско
исканеобаченебилоприет
оотСъг
лашениет
о.
Мобилизацият
а и съсредот
очаванет
о на бълг
арскат
а войска прот
ив
Сърбиявъзбу
диласъг
лашенскит
едипломат
ивСофия.Тевсеощенеискалида
вярватнаочит
есиидопу
скали,чебълг
арскот
оправит
елст
воправит
ованесъс
сериознонамерение,асцелзанат
иск,задаполу
чипо-
големиот
стъпки.Скоро
обачет
еразбрали,чет
яхнат
аму
дностинедовериемеждут
ехнит
еправит
елст
ва
у
лесняватФердинандиРадославов.
С мобилизацият
а на Бълг
ария Гърция веднаг
а мобилизирала частот
войскат
аси.Венизелос,койт
оспечелилизборит
еипакпоелвласт
та,билрешил
даот
идевпомощнаСърбиясъг
ласносъюзаим.
ВСофиямеждубълг
арскит
еминист
ринаст
ъпилиразног
ласияикриза,но
спосредничест
вот
онаавст
рийскияиг
ерманскияпосланикт
есеизг
ладили.
ПредМинист
ерскиясъветизлизановпроблем.Царятискалданазначиза
г
лавнокомандващ наармият
агенералЖеков.Тончевг
оподдържал,адру
гит
е

минист
ринамирали,чет
озиг
енералемладичепо-
добрещебъдедасезаеме
пакг
енералМ.Савов,човекопит
ен,ощеповече,чет
ойеизразилг
отовностда
поемет
ежкат
азадача.Фердинандвисокомернозаявил,
чеправот
оданазначава
г
лавнокомандващ еизключит
елнонег
овоичеМинист
ерскиятсъветнеможеда
мусебъркавт а(45).Борбат
азиработ аоколот
ованазначениепродължилачакдо
23септ
ември,ког
атоприпосредничест
вот
онаХохенлое,койт
осевръщалот
(46)
Цариг царятсрескрипт
рад, назначилг
енералЖековзаг
лавнокомандващ,
аза
началникнащабаг
енералЖост
ов.Минист
рит
есизамълчали.Товаоку
ражило
Фердинанд,койт
озаедносЖековназначилначалницинаармиит
е,дивизиит
еи
дру
гит
евисшивоеннидлъжност
и.Редзаслу
жилипрезПърват
асвет
овнавойна
г
енералибилииг
норирани.Нанякоиотт
яхнеседаласлу
жбапрезцялот
овреме
навойнат
а.
Ит
ъй,младит
егенерали заст
анали начело на бълг
арскот
о войнст
во,
въоду
шевенидаразрешатсвоеннисредст
ванароднияидеал.ЖековиЖост
ов
билиу
бедени,
чеГерманияенепобедимаичет
ящеимосиг
уринароднияидеал.

УлтиматумотРусияиСъглашениетодоБългария

На 21 септ
ември/
2 окт
омври Радославов полу
чил у
лтимат
ум от
предст
авит
елит
енаРу
сия,
Анг
лияиФранция,
всекипоот
делно.Ру
скиятпосланик
писал: «
Събит
ият
а, коит
о ст
ават сег
а в Бълг
ария, свидет
елст
вуват за
окончат
елнот
о решение на правит
елст
вот
о на цар Фердинанд да предаде
съдбат
анаст
ранат
авръцет
енаГермания.Присъст
виет
онаг
ерманскииавст
ро-
у
нгарски офицери във Военнот
о минист
ерст
во и Генералния щаб,
съсредот
очаванет
о на мобилизиранит
е войски на сръбскат
а г
раница и
финансоват
аподкрепаотБерлиннеост
авятникаквосъмнениекаквощеправи

бълг
арскот
о правит
елст
во.Държавит
е oт Съг
лашениет
о,имайки присърце
т
ежненият
анабълг
арскиянарод,неедин пътсапреду
преждавали,чевсяко
нападениепрот
ивСърбияенападениеипрот
ивнас.Упълномощенсъмдазаявя,
че Ру
сия,коят
о е освободила Бълг
ария от т
урско иг
о,не може да г
леда
хладнокръвнонабрат
оубийст
венат
авойнаиакобълг
арскот
оправит
елст
вов24
часанескъсаот
ношеният
аси сдържавит
е,коит
осанаши неприят
ели и не
от
страни от войскат
а си г
ерманскит
е и авст
ро-
унг
арскит
е офицери,аз ще
напу
снаБълг
ариясцелияперсоналнаЛег
ацият
аиКонсу
лст
вот
о».Френският
предст
авит
ел искал същот
о,какт
о и ру
скиятпосланик,сдобавка,чеако на
Балканския полу
ост
ров избу
хне война,за нея ще бъде от
говорна Бълг
ария.
Направенит
едосег
аот
стъпкисеу
нищожават
.Анг
лийскиятпосланикприбавил,
чеакоБълг
ариянападнеСърбия,щесрещнеианг
лийскит
евойски,коит
оот
иват
даоку
пиратМакедония.
Щом полу
чилт
ояу
лтимат
ум,Радославовнадру
гияден22септ
ември/
5
окт
омвриот
говорилсамонадеяно:
«
Бълг
арскот
о правит
елст
во прот
ест
ира прот
ив т
върдениет
о на ру
ския
посланик,
чет
оепредалосъдбат
анаБълг
ариявръцет
енаг
ерманцит
е;т
оот
рича,
чеиманазначенивбълг
арскат
авойскаг
ерманскииавст
рийскиофицери,
какт
ои
присъст
виет
оим въвВоеннот
оминист
ерст
воищабовет
енаармиит
е.Ноида
биха пост
ъпили т
акива на бълг
арска слу
жба,т
ова не е забранено отникой
дог
овор.Правит
елст
вот
о не желае да скъса от
ношеният
а си с никоя от
воюващит
е,защот
ост
аковадейст
виенебиизменилорешениет
онаРу
сия,
инай-
сет
не т
о съжалява,че Ру
сия взема подобно крайно решение,прот
ивно на
желаният
анабълг
арскот
оправит
елст
воижеланиет
онабълг
арскиянарод»
.
 Очевидное,чевт
озиот
говорнаРадославовималоневерниинет
очни
т
върдения.Чит
ателятзнаесключенит
едог
овориицялат
аРадославоваполит
ика.
Бълг
арияфакт
ическинебилавеченеу
трална.Мобилизацият
аст
аналасцелдасе

воюва.В Софиябилинахлу
ливу
ниформаипреоблеченимног
огерманскии
авст
ро-
унг
арскиофицери,
авиат
ори,
техници,
пощенскиит
елег
рафничаст
и.
Отдру
гаст
рана,бълг
арскот
оправит
елст
восбезпокойст
воу
знало,чев
Солу
нвечезапочналидаприст
игатанг
ло-
френскивойски.Знаем,чеВенизелос
билмобилизиралчастотг
ръцкит
евойскиизаявилвпарламент
а,чепосилат
ана
съюзаГърцияедлъжнадапомог
ненаСърбия,акобъденападнат
аотБълг
ария.
Парламент
ътдалсвоет
осъг
ласие.НоВенизелосбилспираноткралКонст
ант
ин
и зат
ова чакал да прист
игне г
енерал Сарай поне със 150 000 анг
личани и
францу
зи.КралКонст
ант
ин,вереннакайзера,у
волнилВенизелосиповикална
властГу
нарис,койт
оведнаг
аизвест
илвСофия,чеГърциящеост
анеизанапред
неу
трална. Новот
о г
ръцко правит
елст
во не можало да спре десант
а на
анг
личанит
еифранцу
зит
евСолу
нипрот
ест
ирало,чеСъг
лашениет
онару
шава
г
ръцкиянеу
тралит
ет.
ГенералСарайдошълспървоначалнат
амисиядаподкрепиВенизелосв
борбат
амусрещуКонст
ант
ин,давземеподсвоякомандаг
ръцкат
авойскаида
навлезевМакедония.

СъглашенскитепосланицинапускатБългария

На23септ
емврипосланицит
епоискалипаспорт
итесиина24от
път
ували
отБълг
ария.Самору
скиятпълномощенминист
ърпорадизаболяваменеможал
дазаминеиост
аналняколкоднидосвоет
ооздравяване.Царятг
опосет
илиму
изказалсъжалениет
осизаст
аналот
о.
 При заминаване на посланицит
е не се слу
чила никаква неприят
ност
.
Правит
елст
вот
опоисканенаФердинанднаправилоу
леснениязапът
уванет
о.
ЦарФердинандпожелалдасесбог
увасфренскияпосланикПанафио.Вт
ози

слу
чайт
ойпророческиказал:«
Виест
епоследниятфранцу
зин,ког
отовиждам,
драг
и минист
ре.В моит
е жили т
ече френска кръв и мног
о съжалявам,че
работ
итесеразвихат
ака»
.ПонежецарФердинандпочналдасъжаляваФранция,
коят
опот
върдот
омуу
беждениещяладабъдесмазанаотГермания,френският
посланиквъзразил,чевремет
оиколосалнат
аморалнаимат
ериалнасиласана
ст
ранат
а на Съг
лашениет
о.Победат
а рано или късно ще дойде.Фердинанд
пожелалдобърпътисеот
тег
лил.
Съг
лашенскит
епосланицит
ръг
налисжелезницат
аОдрин— Дедеаг
ачи
излезлинакорабит
евБяломоре.Принапу
сканенаст
ранат
атет
елег
рафически
благ
одарилинацарязавнимат
елнот
оимизпращане.

ГерманизациянаСофия

След заминаванет
о на анг
лийскит
е и френскит
е дипломат
и заедно с
персоналасиивсичкит
ехниподаницифренскиятезиквСофияизчезнал.Ту
к
прист
игналавст
рийскиятпринцВиндещг
рец,задаоку
ражаваправит
елст
вот
о.
Изведнъж,кат
о изпод земят
а,плу
внала изг
радаг
оляма вълна отбляскаво
облечени г
ермански и авст
ро-
унг
арски офицери.Високит
епозлат
ени каски с

ост
ривърхове,едрит
еист
ройнифиг
ури,г
ордот
осъзнание,т
върдат
акрачкапо
у
лицит
е— всичкот
оваималозацелдавну
ши,чепобедит
елит
еидатдаповедат
единнарод,койт
осеколебаевсвоит
ест
ъпки.Немскиятезикг
ръмналшу
мнопо
у
лицит
е.Софиясякаш за2–3днисепревърналавнемскиг
рад:повит
ринит
есе
изсипали немски книг
и,вест
ници,илюст
рации,военни иг
рачки за деца,
у
ниформи,нот
и,разни предмет
и за у
крашения и домакинст
во,порт
рет
и на
Вилхелм,Франц Йосиф,г
енералит
епобедит
ели ит
.н.Германскит
еиавст
ро-
у
нгарскит
е офицери в парадни дрехи си съперничели,за да импонират на

пу
бликат
а:докат
огерманцит
екрачелиг
орди,нискоост
риг
ани,свисоковирнат
и
г
лави, а авст
рийцит
е с внимат
елно сресани коси, облечени повече в
яснопепелявипант
алонииобу
тивлаченичепици,някакнежно,деликат
нои
у
смихнат
осепокланялинавсичкист
рани.Бълг
арскат
амладеж,привлеченаот
народнат
аслабосткъм външност
таисилат
а,т
ичалаподирг
ерманцит
е,коит
о
идеализирали кат
о образец на орг
анизат
ори, на дисциплина и т
ехника.
Германецътсеиздиг
налвсвръхчовек.Нег
овиятавст
рийскисъбратсевидял
някакзасенчен.Товапредизвикалонякоиавст
рийцидакажатнабълг
арит
е:«
Вие
севъзхищават
еотг
ерманцит
е.Сег
атоваепот
ребно.Сет
необачещеразберет
е,
чег
ерманецътет
олковадобърпот
исник,г
орделивециексплоат
атор,колкот
ои
добърорг
анизат
ор»
.

ГлаваXVI
:НамесанаБългария

БългарияобявявавойнанаСърбия

На 1/
14 окт
омври се разлепва по у
лицит
е царски манифест
.В т
оя
манифест Фердинанд казва: «
Бълг
ари, вие всички ст
е свидет
ели на
неимовернит
еусилия,коит
оположихпрезт
ечениенацялаг
одина,от
какт
отрае
Европейскат
а война,за запазване мира на Балканит
е и спокойст
виет
о на
ст
ранат
а. Аз и правит
елст
вот
о ми се ст
раху
ваме при следвания досег
а
неу
тралит
ет,чещепост
игнем идеалит
енабълг
арскиянарод.Двет
евоюващи
г
рупировкиотВеликисилипризнаватг
олямат
анеправда,коят
онисенанесес
подялбат
анаМакедония.Идвет
евоюващиг
рупировкисасъг
ласни,чет
явпо-
г
олямат
а си частт
рябвадапринадлежи наБълг
ария.Само нашат
асъседка

Сърбия ост
ана непреклонна пред съвет
ите на своит
е прият
ели и съюзници.
Скъпинародниидеалимезаст
авихапрез1912г
.дапризованароднот
овойнст
во
наборба,
вкоят
осамоот
верженоразвязнаменат
анасвободат
аискъсавериг
ите
наробст
вот
о.Нашит
есъюзницисърбит
етог
авабяхаг
лавнат
апричинадазаг
уби
Бълг
ария.Изт
ощени и изморени,но не и победени,ние т
рябваше да свием
знаменат
азапо-
добридни.Добрит
еднинаст
анахамног
оскоро.Европейскат
а
войнаклонинапривършване.Победоноснит
еармиинаЦент
ралнит
есилисав
Сърбияибързонапредват
.Призовавамбълг
арскиявъоръженнародкъмзащит
а
народниякрай,пору
ганотвероломенсъседикъмосвобождениенапоробенит
е
нашибрат
яподсръбскоиг
о.Ниещевоювамепрот
ивсърбит
езаедносхрабрит
е
войски на Цент
ралнит
е империи..
..Нашет
о дело е свет
о и право.Богда
благ
ословинашет
ооръжие»
.
Ст
ояманифестсеопределятзадачит
енавойнат
а.

СъглашениетообявявавойнанаБългария

Следиздаванет
онацарскияманифестзавойнасъсСърбия,
съг
лашенцит
е
веднаг
асеспоразу
мелизаобщидейст
вияпрот
ивБълг
арияна3/
16окт
омврии

ст
оваренат
атяхнавойскавСолу
нполу
чилазаповедданаст
ъпивМакедония
къмСт
румицаипоВардарзаСкопиевпомощ насърбит
е.Ит
алияобявилавойна
наБълг
арияна6окт
омври.Насбог
уванеит
алианскиятминист
ърнавъншнит
е
делаСониноказалнабълг
арскияпълномощник,чевойнат
амеждуИт
алияи
Бълг
ариящебъде«
безг
нявиомраза»
.Ру
сияобявилавойнана7окт
омври,
вден,
в койт
о и 12 анг
ло-
френски военни парахода бомбардирали,Порт
олаг
ос,
Марония,
МакрииДедеаг
ач.
Вманифест
а,издаденотцарНиколайпот
озислу
чай,билонапомнено

всичко,коет
о била направила Ру
сия за бълг
арския народ,за нег
овот
о
просвещение и освобождение.Изт
ъквало се,че за г
олемит
е добрини към
Бълг
ария ру
скот
о правит
елст
во очаквало, че в т
ежки за Ру
сия дни
облаг
одет
елст
вуваният народ ще й се прит
ече на помощ и ще бъде неин
поддръжник било от благ
одарност
,било с ог
лед на инт
ересит
е на общот
о
славянст
во, къдет
о се числели и бълг
арит
е. Вмест
о т
ова бълг
арскот
о
правит
елст
во води славянския народ прот
ив рода си с немцит
е,коит
о са
изконнивраг
овенаславянскот
ообединениеиславянскиянапредък.

НастъпваневСърбия.Дватафронта

Бълг
арскат
аглавна кварт
ира се наст
анила в Кюст
ендил.Съг
ласно
дог
овораивоеннат
аконвенцияг
енералМакензент
рябвалоданаст
ъписавст
ро-
г
ерманскивойскивСърбияпетденапо-
раноотБълг
ария.Такаист
анало.На25
септ
емвринемскит
евойскиподкомандат
анафелдмаршаланаст
ъпилисрещу
Сърбия през6 пу
нкт
а:г
ермански дивизии презДу
наваза Градищеи срещу
Белг
рад;авст
рийски дивизии през река Дрина от Босна към Валево и от
Вишег
радкъм Ужица;отУвицкъм НовиПазариеднакрайнаколонапрот
ив

Чернаг
ора.Заначалници насвоит
еколони Макензен довел най-
добрит
еси
г
енералиотру
скияфронт(
ГалвициКловес)
.РекаДу
навбиламинат
ана25.I
X.,
а
на26.I
X.билпревзетБелг
рад— вечет
рет
ипътпрезт
аявойна.На27.I
X.бил
превзетг
радСмедеровоина30.I
X.— Пожаровац.ВърхуДу
навасепост
роили
няколкомост
анаразличнимест
а.Назападавст
рийскит
евойскиминалиСаваи
превзелиШабациЛозница.Сърбит
еоказалиг
олямасъпрот
иваповисочинит
е
южно от Белг
рад,и след кат
о били от
хвърлени чрез ариерг
ардна от
брана,
започнали мет
одично да от
стъпват през т
рит
еглавни проходни път
ища по

посокакъмНовипазариКосово.
Сърбит
егледалидазабавятот
стъплениет
оси,понежесенадявали,че
анг
ло-
френскит
евойскиотСолу
нскорощеприст
игнатнапомощ.
Какъв е бил ст
рат
егическият план на Макензен за превземанет
о на
Сърбия, т
ова за бълг
арит
е ост
ава т
айна. Изг
лежда, че Макензен кат
о
г
лавнокомандващ надвсичкивойскисрещуСърбияималзазадачаповечеда
от
ворицариг
радскияпът
,кат
ощадисилит
еси,от
колкот
одаобг
радииприну
ди
неприят
елядакапит
улира.Тазиобачест
рат
егияст
руванаБълг
арият
риг
одини
работ
анаЮжнияфронтпри120000сръбскивойнициотпобеденаСърбия,
коят
о
скрал,
правит
елст
воиКамараживеелавчу
жбина.
На1/
14окт
омврибълг
арскат
аПърваармиянаст
ъпилаот
къмизт
оксрещу
Сърбия.ГенералБояджиевпу
сналвдейст
виеповеренит
ему4дивизии(
I,VI
,VI
IIи
I
X)около100000ду
шивт
риг
лавниколони:отКу
лапрезпроходит
еВръшкачу
ка
иКадъбоазкъмЗайчар,Нег
отин,Болевац,Кюприя;вт
ораколонаотБелог
радчик
презСвет
иниколскияиЧипровскияпроходкъм Княжевац— Ниш;т
рет
аколона
отЦарибродзаПирот—Бялапаланка.
Задачат
анаВт
ораармиябиладвойна:а)даосвободиизаемеМакедония
иб)даохранявабеломорскиябрягиг
раницат
акъмГърция.
Задаизпълнипърват
асизадача,Вт
ораармиянаст
ъпилавпетг
лавни
колони:първаотТрънзаВласот
инцииВласинапланина;вт
ора,най-
важнат
а,от
Босилег
радзаВранясцелбързодапресечежелезопът
нат
алиния,
чрезкоет
осе
от
късвалаотМакедонияг
лавнат
асръбскавойска,дейст
вуващавСърбия;т
рет
а
колонаотГюешевопрезКривапаланка— Ку
мановоиСкопиесцелдаот
реже
при Качаникпът
я насърбит
езаМакедония;чет
върт
аколонаотДу
пница—
Царевосело— Кочане— Щип— Велес;пет
аколонапрезПехчево— Ст
румица—
Валандовосъсзадачадапосрещнеанг
личанит
еифранцу
зит
е,коит
оидвалиот
Солу
н.

Гърция,
какт
ознаем,
следсвалянет
онаВенизелособявилавСофия,
чеще
пази неу
тралит
етсу
словиеБълг
ариядаот
пускахрананаг
ърцит
ев Драма,
Кавала,
Сересидру
гаде.

Мощниятдухнанародиармия

Наст
ъпила нова проява на бълг
арския национален ду
х.Какт
о към
Македония,
такаикъмСърбия,
бълг
арскит
евойски,
увлечениведнъжвъввоенни
дейст
вия, проявили същит
е качест
ва на подчинение, храброст
,
самопожерт
вувание,ст
ремит
елностват
акит
еисъзнаниезадълг
,какт
осрещу
т
урцит
епрез1912г
.Навойницит
есеказало,
чеот
ечест
венит
еинт
ересиизискват
СърбиядабъдепобеденаиМакедонияосвободена.Товабилодост
атъчно.Макар
по-
ранозапаснит
едасенамиралиподразличнивлиянияиколебания,сег
ате
влезливролят
анаот
ечест
венизащит
ницисвсичкияжарит
репетнасвоят
а
чист
аду
ша.
Ког
атосеразвелизнаменат
аит
оповет
езаехт
ели,вБълг
арияизчезнало
разномислиет
о.Високият от
ечест
вен зов преизпълнил всекиг
о:земеделци,
социалист
и, радикали .
.. Парт
ийнит
е знамена се свили. Довчерашнит
е

прот
ивницинавойнат
а,днеспремененивъввоеннит
есидрехи,ст
егнат
инапет
о,
ст
ъпвалибодроиказвали:«
Бяхмеу
беденипрот
ивницинат
аявойна,новеднъж
от
говорнит
ефакт
орирешиливъпросат
ака,
ние,
повиканиотимет
онацелоку
пна
Бълг
ария,т
ръг
вамеискрено,чист
осърдечноисамоот
вержено.Богданиена
помощ!
».
 И замлъкналивсичкималкииг
олемиг
ласове.Бълг
ари,евреи,т
урцисе
слеливедно.Вг
радовеиселаду
ховет
есеобединилиинасочиливеднапосока:
всичкисдълбокавяраподавалиръказанароднияидеал:«
Дабъдечест
ито!
».

Селянит
енадраг
осърцеот
ворилихамбарит
есиипочналидаизсипватсвидимо
у
доволст
вие своит
е храни в колат
а на реквизиционнит
е власт
и.Добит
ък в
безкрайни ст
ада,бил подкаран доброволно към фронт
а.Женит
е,ст
арцит
е,
децат
асезапрет
налибезпрот
естдасеятжит
отозаиднат
агодина.Вг
радовет
е
сеобразу
валимног
обройникомит
ети,коит
отръг
налидасъбиратдоброволни
помощизараненит
евойници.Всичкидавалинадраг
осърце,
защот
оималипари,
дрехи,
креват
изаболницит
еит
.н.
Набойнот
ополемеждуофицерит
еивойницит
евладеелсъщиятду
хна
високпат
риот
изъм,
ент
усиазъмисамоот
верженост
.Ант
агонизмът
,породенпрез
1912–1913 г
.междукомандири и подчинени,поради високомерни или г
руби
обноски,
порадизавист
,чеедниполу
чаватдвойниит
ройнизаплат
и,ког
атодру
ги
(
войници)неполу
чавалинищо,
сег
аизчезналисезаличил.Неприят
нит
еспомени
били забравени.Офицерит
есепоявили в нов образ.Тенесамо полу
чавали
двойнизаплат
и,нобилиприелизадължениет
одасехранятеднаквосвойницит
е,
даст
оятпост
оянносредт
ях,дасеот
насятст
яхбрат
скиидасег
рижатзат
ях
кат
оист
инскибащи.Тезиновиобноски,
демократ
ическиятживотнаофицерит
ес
войницит
е,г
отови еднакво да делят всичко в т
ежкит
е и кални походи,
спомог
нали да сесъздадеду
хътна армият
а и предизвикали нейния мощен
ент
усиазъм.Още при първит
е срещи снеприят
еля се почу
вст
вала г
олямат
а
моралнасиланабълг
арскиявойник.Всекидневнит
еприят
ниновиниотбойнот
о
поле,извест
ият
а,че брат
ята и синовет
е вървят от победа към победа,
довършвалиобщот
опат
риот
ическонаст
роениеународа,очакващ свярадобрия
крайнасъбит
ият
а.
Товабилоист
инскот
оположениенанещат
а.Дост
ойнст
вот
о,подвизит
еи
народнит
едобродет
елинедопу
скатдасеот
ричаст
аналот
о,макарчекраятбил
несполу
члив,
защот
ополит
ицит
енебилипредвидливи.
НародниятпоетИванВазов,
койт
обилподписалт
рипозивадоцаря,
зада

сеот
кажеотг
ерманофилскияси път
,кат
оyбеден родолюбец и славянофил,
прот
ивникнасъюзаснемцит
е,неможалдау
стоинанапораотвълнения,
ког
ато
видял как се нанизват величест
венит
е подвизи на нег
овит
е брат
я,ког
ато
почу
вст
вуваллъхананароднияг
ений,наг
игант
скит
еусилия..
..Инег
оват
алира
зазву
чалаг
ръмкоисърдечнозанароднияг
ероизъм.Заедноснег
оиподирнег
о
всичкипо-
младипоет
ииписат
елиобединилилирит
есивсъг
ласиеснароднит
е
т
ежнения.ТезабравилиРадославовинег
оват
аполит
ика,
асевълну
валисамоот
народнот
о дело. Написани били г
орещи позиви,заслу
жени прослави на
бълг
арскиявойн,нег
оват
алюбовисамоот
верженост
,одизанароднит
еусилия,
химнинабълг
арскияидеал.

Изпълнениенавоеннитезадачи

Подробноописаниенавоеннит
еплановеипроизведенит
ебоевесвсички
т
ехни добри и лоши ст
рани,спроявенит
екачест
ванахраброст
,упорит
ости
самопожерт
вованиеневлизатвнашат
азадача.Дру
гисасъчиненият
а,коит
осе
занимаватст
аямат
ерия.Товасавоеннит
еист
ории.Ниещеизложим само
хронолог
ическияреднасъбит
ият
а.

Октомври.Наст
ъплениет
о на двет
е армии към Сърбия и Македония
ст
авалоу
споредно.Навлизанет
овСърбиябилосъпроводеносг
олемит
рудност
и.
Освен отпрот
ивника,койт
о от
чаяно сезащит
авал,бълг
арскит
евойски били
спираниотсилнидъждовеиг
ъст
акал,
отблат
атаиотпълноводнияТимок,
чийт
о
мост
овебилиредом съборениотсърбит
е.Скорокъм дъждовет
есеприбавили
снег
овалеж,койт
о зат
руднявал движениет
о на т
ежкит
е оръдия.Междут
ова
насрещаст
оялисилнит
екрепост
и,от
давнасъг
радениоколоЗайчариКняжевац.
На 14 окт
омври след у
морит
елни походи и мног
обройни т
ежки боеве

бълг
арскит
евойскиовладелиТимошкат
адолинаисесрещналисг
ерманскит
е
при БързапаланканаДу
нава.Главнит
егермански сили превзели планинат
а
Ру
дник,абълг
арит
еразкъсалиу
крепенат
алинияпредПиротина15окт
омври
превзелиг
рада.Към20окт
омвриколонат
а,коят
оот
ивалакъмНиш,
приближила
фронт
оват
алиниянаг
рада,
цент
ърнаМоравскат
адолина,
стараисилнакрепост
намежду
народнияпътзаЦариг
рад.
На23 окт
омври бълг
арскат
авойскапревзелаНиш,ког
атог
ерманцит
е
вечест
игалиКюприяиПарачин,
ана24окт
омврибълг
арит
епревзелиАлексанац,
къдет
осесрещналисг
лавнит
есилинаг
ерманцит
е.
Пор.МоравамеждуНиш иЛесковацсесъсредот
очавалиг
олемисръбски
сили.За да изпревари и заеме добра позиция,една бълг
арска дру
жина се
събляклаг
ола,исдрехит
еиоръжият
авърхуг
лавит
есипрег
азиладог
ърди
бу
йнат
аиснежнаморавскавода,коят
обилапридошлаотблизкит
епланини,по
коит
опост
оянновалелидъждовеиснег
ове.
Сг
ъст
енит
е и събрани сръбски дивизии в Моравско заели долинит
е
ТополицаиПу
старека,от
къдет
оискалисг
олемисилидаразкъсатфронт
ана
наст
ъпващит
ебълг
арскивойскиотНиш иЛесковец.Сражениет
обилоедноот
най-
кръвопролит
нит
е.Сърбит
есебиелисот
чаянг
ероизъм,нобилипобедении
от
хвърленикъмГолашпланина.
ЗаМакедония път
ищат
абили по-
слабо защит
ени.Ощена1 окт
омври
бълг
арит
езаелиЦаревосело,ПехчевоиБерово,аколонат
аотГюешевозаела
Кривапаланкаисенасочилакъм Ку
маново.Дру
гаколонаотБосилег
радсъс
силнаконницапреодолялавсичкит
рудност
и,на4окт
омвризавладялаВраняи
прекъсналапът
яотСърбиязаМакедония.Товабилосилену
дарзасърбит
е,
коит
о вече били заплашени от пълно обг
раждане.От 5 до 9 окт
омври
бълг
арскит
евойскизаелиЩип,Велес,Ку
мановоиСкопие.Привлизанет
осив
последнияг
радкавалерият
анамерила150–200т
рупанау
бит
ихора(
бълг
ари,

т
урцииалбанци)
.Навсякъдебълг
арскит
евойскибилипосрещаниотнаселениет
о
сцвет
я,песниихора.КнязКирилвлязълт
ържест
веновСкопиена10окт
омври.
ОтСкопиевойскит
епот
еглилизаТет
овоиКачаник,къдет
опресеклипът
яот
КосовозаМакедония.Вт
ораколонаминалаВардарприЩиписеу
крепилана
височинит
еБабу
на,КлепаиПреслап,кат
осеприг
отвиладаспреидещит
еот
Солу
нполиният
афренскивойски.

Първатасрещасфранцузите

Ст
оваренит
евСолу
нфренскивойскиподкомандат
анаг
енералСарай
полу
чилизаповедданавлязатвМакедониявпомощ насърбит
е.Теведнаг
асе
явили на г
раницат
а при г
р.Ст
румица от
към Валандово,нат
иснали слабит
е
бълг
арскичаст
иприКост
уриноинавлезливбълг
арскат
атерит
ория.Скорообаче
отНеврокопбилипрехвърленимощничаст
и,коит
опосрещналииот
блъсналис
г
олеми заг
уби френскат
а колона,коят
о наст
ъпвала от юг
.Ала францу
зит
е
задържали височинит
е по Благ
уша планина и чрез т
ова прикрит
ие дали
възможност на г
лавнит
е си сили да заминат по Вардарскат
а линия и да
дост
игнатдо Градско,над Криволак.Ту
кте били посрещнат
и отV,VI
Iи XI

македонскадивизия.Запръвпътвист
орият
а,кат
оизключимвойнат
анаКалоян
скръст
оносцит
е,сесрещналилицевлицебълг
арит
есфранцу
зит
е.Францу
зит
е,
синовенахрабърнарод,носит
елинацивилизацияисвободаизцялаЕвропа,в
Македониядошлизадапомаг
атнапот
иснициинаправилилошовпечат
лениена
всичкибълг
ари,коит
ообичалифренскат
аку
лту
ра.Боевет
емеждуфранцу
зит
еи
бълг
арит
езапочналиоколоКриволакиГрадскона21окт
омври,
прост
релисепо
Бабу
наиПреслав,
продължилиседемдниисвършилист
ова,
чефранцу
зит
ебили
сломенииот
блъснат
и,зат
оваисевърналинадолупор.Вардарипор.Черна.На

30окт
омврифранцу
зит
ебилиот
хвърлениизадр.Черна.
На31окт
омвриг
ерманцит
еприст
игналивНиш,
заелиг
арат
аиподелилис
бълг
арит
еградазанощу
ванеиу
правление.ОтНиш самочастотг
ерманцит
е,
повечет
о арт
илерия и т
ехнически част
и,заминала след сърбит
е,а г
лавнит
е
г
ермански сили се завърнали на ру
ския фронт
;някои пък се пръснали на
различнислу
жбипопът
яотБелг
раддоСофия,взеливсвоиръцепоправкат
а,
админист
рацият
аипревозапожелезницат
аНиш—СофияиНиш—Македония.
Ноември.Нашит
евойски превзели Прилеп и Гост
ивар (
1–3 ноември)
.
Възхит
енот
о население г
и обливало навсякъде със своит
е радост
ни сълзи.
Македонскат
адивизияноселароднот
ознаменасвободат
аинадеждит
е.

15–дневенбоинаживотисмъртмеждубългарскитеисръбските
войски(
от26октомвридо9ноември)

Некавярвамевдоброт
объдеще.Щедойдеден,
ког
атобълг
ариисърбище

серазбератищеживеяткат
обрат
яведнасвободнафедерат
ивнадържава.И
т
огаващесиспомнятзакървавот
оминало,
кат
озаединот
лет
ялг
розенпризрак.
Самочет
ояпризракщеенаправилду
шит
епо-
нежни,по-
сговорни,у
важаващи
съвест
таисвет
итекопнежинавсяканародност
.Некапоколеният
анезабравят
кървавит
е чист
илища, през коит
о са минали дват
а народа, т
ърсейки
изключит
елносвоет
оправо.Тияпоколениянямадабъдатг
ордиилекомислени
в своит
е ег
оист
ични ст
ремежи.За поу
ка на т
ия поколения ние излаг
аме
наст
оящит
ескръбнист
раници.
 Следпревземанет
онаНиш,Враня,ЛесковациКачаниксръбскит
евойски
понеобходимостт
рябвалодасеот
тег
лятнаКосовополеит
амдарешаткакво
т
рябвадаправят
.Аконеискатдакапит
улиратзат
яхималодвапът
я:илида

пробиятбълг
арскияфронтидасеспу
снатвМакедония,задасеприсъединят
къмфранцу
зит
е,коит
осабилиоколоМариовскат
адолина,
илидасеот
дръпнатв
албанскит
е планини.И т
е се опит
али да пробият бълг
арския фронт при
Македония.Задру
гит
ефронт
овет
еост
авилислабизаслониилиариерг
ардни
част
и,аг
лавнит
есисилинасочилинаизт
ок.Първит
ебоевест
аналивдолинат
а
нар.Пу
стаибилинесполу
чили.Вт
орияту
дарт
енаправилиполиният
аПрищина
—Гиляни—Дому
ровци(
нажелезницат
аКу
маново—Враня)
.Бълг
арскит
евойски
несамоиздържалинасилниянапорнапрот
ивникаиот
билист
ремит
елнит
ему
ат
аки,ноискороминаливконт
раат
акииот
блъсналинаст
ъплениет
о.Трет
ият
у
дарсърбит
енанеслиполиният
аЖег
овица— Гиляни— Дому
ровци.Товабило
най-
кръвопролит
нот
осражение.Моравскат
адивизияу
спяладасепромъкнев
т
иланабълг
арит
еприГиляни,нот
укат
яплат
иласкъпозасвоят
асмелост
.Била
обкръженаипо-
голямат
айчастпленена.Най-
сет
нечет
върт
иипоследеннат
иск
т
еосъщест
вилиот
към КачаникиГиляни,задамог
атвъвфлангдаот
мест
ят
бълг
арскияфронт
.Икат
онеу
спелиит
ояпът
,тесеот
тег
лилинаКосовополе,
къдет
оизг
леждало,чещезаг
инат
,какт
обяхазаг
иналинасъщот
омяст
опреди
530г
одини(
1389г
.).

СамоотверженорешениенасърбитенаКосовополе

Вт
ози ст
рашен момент от
говорнит
е сръбски военни и г
раждански
у
правницисесъбралинавеликисъдбоносенсъвет
.Пост
авенбилвъпросът
:
какво дасеправи?Имало само дваизхода:Сърбиядакапит
улираи сложи
оръжиет
о,кат
осключиот
деленмирснеприят
елит
е;илипъкост
аналит
есръбски
войски заедно счиновницит
еи г
ражданит
е,коит
о бяг
али,задаминатпрез
Албания,дасеспу
снатнаАдриат
ическиябряг
.Таковасамопожерт
вованиее

рядковист
орият
а.
Съдбоноснот
о решение на сръбскот
о правит
елст
во на Косово поле
от
крилоновпериоднаст
раданияинасръбскиянарод.
Частотсръбскат
авойсказаг
иналаилибилапленена,частзахвърлила
пу
шкит
еисеразот
ишлаподомовет
еси,ачастзаобиколиласвоякралПет
ър,
койт
о ост
авил кралскат
а си каляска в Призрен и се качил на волска кола,
понесланаръцеболниясивойводаПу
тник,
изост
авилаарт
илерия,
коли,
камиони,
авт
омобили и от
там поелапрезпланинат
а,от
рупанасъсснягдо кръст
абез
всякаквипът
ищакъмсиньот
оморе.
Бълг
арскит
евойски седвижели подир сломения,но т
върд неприят
ел,
докат
отойпрехвърлилст
рашнит
епланинизападноотДяково.Дру
габълг
арска
колона ст
игнала и превзела Призрен.Част
и от сръбскит
е войски,коит
о се
движеликъмДебър,
билинаст
игнат
ииразбит
иприЛюма.

ОтстъплениенасърбитепрезАлбания

Това било велико изпит

ание за сръбския ду
х.Албанскит
е планини,
лишениотпът
ища,отобзаведенонаселение,отхраназахораидобит
ък,от

г
ост
оприемниобит
атели,билиист
инскиад,вкойт
онавлизалибяг
ащит
есърби.
Времет
о било лошо,дебели снег
ове покривали всички планини и път
ища.
Трябвалодасеправинавсякакрачкапърт
инапоу
рвест
итепът
еки,засипвани
всекимиготвиелицат
а.
Френски,анг
лийски,американскикореспондент
и,милосърднисест
риот
Между
народния червен кръст
,дипломат
ически аг
ент
и и дру
ги,коит
о са
придру
жавали сърбит
е през Албания,даватпокърт
ителни описания на т
ова
събит
ие,
пълност
раг
изъмисилниповодизадълбокаобщест
венаиполит
ическа

мисъл.Не без скръб даваме мяст

о на някои сведения по т
ова ст
рашно
от
стъпление.Ет
окакописваот
стъплениет
оамериканскияточевидецЛу
иЕдг
ард:
«
Вначалот
онаавст
ро-
германскот
онаст
ъплениесръбскат
аармиянебепо
-
долуот400000ду
ши.Докат
одост
игнедоКосовот
ясест
опидооколо200000,
пръснат
апоцялат
абойналиния.Вт
аяармияу
част
вахаоколо140000сърби,20
000черног
орцииоколо20000албанци.Вбит
кат
априПризренвзехау
част
ие
около100000сърбисъс100оръдия.Половинат
аотт
аявойскаост
ананаполет
о
илибеплененаотбълг
арит
е.Ког
атосърбит
еизг
ърмяхаипоследнит
есиг
ранат
и,
разг
лобихаоръдият
а,хвърлихалафет
итеим врекат
а,асамит
етесеразбяг
аха.
Цялот
оКосовополедоПризренбеосеяносчовешкииживот
инскит
рупове,
ракли,колииавт
омобили.Следт
оваСръбскиятг
енераленщабизг
убивсякакво
влияниенадвойницит
есикат
оорг
анизиранасила.Рот
ите,
дру
жинит
е,полковет
е,
дивизиит
еикорпу
сит
есепръснахавст
рашнабезредица.Наст
ъпинай-
страшнот
о
веднавойна»
.
Дру
гочевидецдобавя:
«
Мног
обройни аероплани кат
ограбливи пт
ици лет
яха във възду
ха и
изсипвах
авърхуг
лавит
енабяг
ащит
есвоит
еизбу
хливииг
ърмящибомби.
Попът
ищат
есни,развалени,непрекъснат
авериг
аотог
ньове,землянки,
подслони,
околокоит
осет
ъркаляхат
руповеотхора,
живот
нииизпочу
пениколи,
ниест
игнахмевСку
тари(
Шкодра)
.Самоспървит
ечаст
идост
игнахаконе,ас
ост
аналит
е—конет
еиг
оведат
авечеоредявахаилисъвсемизчезваха,
защот
опо
път
ятебивалиизяжданиотг
ладнит
е.
Сръбският прест
олонаследник Александър прист
игна без баг
аж след
десет
дневно бяг
ство.Заедно снег
о прист
игнаха кат
о последни ост
атъци от
г
вардейския кавалерийски полк един офицер и един войник.Черног
орскат
а
кралица,нег
овабаба,муизпрат
ихрана,няколкопост
елкиизавивки,няколко
чифт
адолнидрехииединиполовинакилог
рамазахарсизвинениет
о,ченяма

повече»
.
Всъщит
ест
раданияимъкиприст
игнахаболнияткралПет
ърисръбскот
о
правит
елст
во.Войводат
аПу
тникбедонесен отвойници наръцевърхуедна
носилка,покрит
аот
горесъсслама.Предст
авит
елит
енаСъг
лашениет
опоканиха
сърбит
еданеспиратвШкодра,аведнаг
адазаминаткъмприст
анищат
а,къдет
о
прист
игнаха ит
алиански кораби и с г
оляма мъка т
овареха нат
рупанит
е
нет
ърпеливибежанци,военниицивилни(
народнипредст
авит
ели,професори,
ст
удент
и,у
чит
ели,чиновнициит
.н.
),от
карвайкиг
ивразличнипосоки,анай-
мног
о—наг
ръцкияост
ровКорфу
.
Според съобщеният
а на ит
алианскит
е власт
и ит
алианскит
е кораби
пренеслиоколо200000избяг
алиотот
ечест
вот
осисърбиотот
делнит
очкина
албанскиябрягинаост
ровКорфу
.
Нееизлишнодаспоменем,чеприпоследнит
етраг
ичниднидвакралски
рода— сръбскияткралПет
ъричерног
орскиятНикит
а,близкиродниниивече
ст
арци,ненамериливсебесисилидасеиздиг
натнадсвоит
евзаимниомразии
полит
ическисмет
кинесерешилиинесиподалиръкавзлощаст
иет
о.

Състрадание

НаКосовоследразбиванет
онасръбскат
аармиябълг
арскит
ечу
вст
вана
от
мъщение и г
няв взели да от
стъпватмяст
о на съжаление,съст
радание и
опрощение.Скрит
итесръбскивойнициизселат
аиг
орит
еизлизалиг
оли,боси,с
жълт
и,изпит
илица,съсст
радалческист
оновеисамисенареждалинаг
рупи,
от
ивалиправоприбълг
арскат
авойскаисепредавалисбрат
скодоверие.При
приближаванет
о си т
е сваляли шапки и г
ръмко викали:«
Живели бу
гарска
войска!
».Инат
оявъзг
ласт
еполу
чавалиот
говор:«
Елат
ебрат
я;хайдепоку
кю,
по

ку
кю»
.
Възможноенякъдедасаст
аналинеоправданижест
окост
ииособено
т
рябвадаскърбимзаизбиванет
онасръбскит
еду
ховнилицавСу
рду
лица,дело
налекомисленизлеразбранпат
риот
изъм.Алачест
оималоит
акиват
рог
ателни
ибрат
скисрещи,
коит
оиздаватдълбокияморалнадват
анарода.Намног
омест
а
вКосовоиприГилянибълг
арскит
евойници,самилишениотдост
атъчнохрана
поради дълг
ите походи,смъквали раницит
е си и давали на злочест
ите си
прот
ивници, каквот
о имали за ядене. За т
ова т
е полу
чавали хиляди
благ
одарност
иисърдечнот
осръбско«
хвала»
.Същот
акапривъзможностг
олит
е
сръбскивойнициполу
чавалиобу
вки,
шинелиишапки.

ОсвобождениенаМакедония

Следприключваненавоеннит
езадачивбит
кат
асъссърбит
енаКосово
полебълг
арскит
евойскиотПърваармиясепрехвърлиливМакедония.
На20 ноември бълг
арскит
еколи влезли в Бит
оля,посрещнат
и снай-
радост
ни възклицания отбълг
арит
е.Мног
обройнит
ебит
олчани,дейст
ващи в
част
итекат
оофицерииредници,сепрег
ърналисъссвоит
еродит
елиироднини.

Товабилоденнарадост
нисълзиивеликинадежди.
На22ноемврибилпревзетДебър,
отечест
вот
онабълг
арскит
еху
дожници:
каменоделци,
резбари,
живописциист
роит
елинаСофия.
На 24 ноември бил освободен Охрид,цент
ърът на ст
аробълг
арскат
а
цивилизация,
родниятг
раднаначалниканаПърваармияг
енералБояджиевина
хилядипросвет
енибълг
ариу
чит
ели,
духовници,
търг
овциидр.
Нашит
евойски след у
поритбой върхумост
овет
енарекаЧерни Дрин
влезли в Ст
руг
а,родният г
рад на брат
я Миладинови.Сръбскит
е войски се

от
тег
лилиотМакедониякъмАлбанияипоелипът
япрезЕлбасанзаДрач.Наши
част
исеу
влеклиподиреимидост
игналичакдоЕлбасан.
На юг френскит
е войски,към коит
о вече се били присъединили и
анг
лийски,се от
тег
лили пост
епенно с ариерг
ардни боеве и на 29 ноември
дост
игнали до г
ръцкат
аграницапод Гевг
ели,от
къдет
осеу
път
или заСолу
н.
Бълг
арит
есеспрелипозаповеднаправит
елст
вот
онаг
раницат
а.Иначет
елесно
биха изг
онили прот
ивницит
е и от Солу
н.Генерал Сарай щял да си иде с
неприят
ниспомениотМакедония.
На29ноемвриБълг
арскат
аглавнакварт
ираоповест
илананарода,чев
Македония няма вече нит
о един неприят
елски войник и че от
ечест
вот
ое
напълнообединено.
Ит
ака,войнат
азапочналана1окт
омвриисвършилана30ноември:т
я
продължиладвамесецаипост
игналацелт
аси.Вцялат
аоперациябилипленени
повечеот50000сръбскивойницииофицери,
заедносмног
оарт
илерия,
камиони
иобозниколи.
Следоку
пацият
анапревзет
итеземисеу
становиловоенноиг
ражданско
админист
рат
ивноу
правлениевдвег
убернат
орст
ва:вНишзаМоравскат
аобласт
ивСкопиезаМакедония.

КрайнаДарданелскатаакция

Пот
овавремеДарданелскит
ебоевезапочналипост
епеннодазат
ихват
.
Изкаранит
енасу
шаанг
ло-
френскивойскинеу
спели.Съг
лашениет
осеу
бедило,
ченямадаможедапревземепрот
оцит
еинаредилодасенапу
снатпредпазливо
инеу
сет
ноДарданелит
е,коет
озапочналона7декемвриисвършилона27същия
месец.Частотвойскит
ебилипренесенивСолу
н,къдет
осеобразу
вала,
какт
още

видимпо-
нат
атък,
солу
нскат
аизт
очносъг
лашенскаармия.
Галиполскат
а акция била несполу
члива по т
ри причини:пог
ълнала
напразног
олемижерт
ви,намалилапрест
ижананай-
силнит
еморскидържавии
у
леснила намесат
а на Бълг
ария в полза на Цент
ралнит
е държави.Според
докладанаанг
лийскиявоененминист
ървКамарат
асамоАнг
лияеизг
убилана
Дарданелит
е5045офицери,у
бит
ииранени,109510войнициу
бит
ииу
давени,и
25пот
опенивоеннипарахода,
междукоит
о5първокласниброненосеца.

СвикваненаНароднотосъбрание

Цар Фердинанд и Радославов,коит

о от
казвали да свикат по-
рано
Събраниет
о,въпрекинаст
ояванет
онаопозицият
аиобщест
вот
о,защот
осебояли,
чемог
атдабъдатбламирани,несвикалисъщот
оина15окт
омврисъг
ласно
повеленият
анаКонст
иту
цият
а.Течакалидазавършатвоеннит
едейст
вия,дасе
превземеМоравияисеосвободиМакедонияит
огаваприпост
игнату
спехда
свикат народнит
е предст
авит
ели, пред коит
о да обявят
, че народнот
о
обединениеевечепост
игнат
о.Товат
еинаправилинебезг
ордостизадоволст
во.
Сцарскиу
казНароднот
осъбраниесесвикалона14декември.Фердинанд

от
крил Събраниет
осг
олямо т
ържест
во и в т
роннот
о слово обявил,че
благ
одарение на беззавет
нат
а храбростна нашит
е военни сили бълг
арският
народ евечеобединен.Пред свършенит
е факт
и и пред обст
оят
елст
вот
о,че
войскат
а ст
ои на новит
еграници и с г
ърдит
е си пази новот
о от
ечест
во,
опозицият
анеможеладанеодобрист
аналот
оидаблаг
опожелаенароднот
о
делодасезавършисдобъркрай,
страенмир.Правит
елст
вот
осевъзползвалоот
пат
риот
ичнот
о наст
роение на народнот
о предст
авит
елст
во и внесло
предложениезаот
пусканена500милионалевазану
ждит
енавойскат
а.Това

предложение било пробен камък,за дасевиди какво ст

ановищещезаеме
опозицият
а.Но последнат
а се била вече примирила с положениет
о.Иван
Евст
атиев Гешов,шеф на Народнат
а парт
ия,най-
големият защит
ник на
Съг
лашениет
опрединамесат
авъввойнат
а,взелду
мат
авНароднот
осъбраниеи
казал:«
Нямадапроизнесемду
масцелдаомаловажим койдаеотфакт
итена
борбат
азанароднот
о единст
во.Ниенежелаем даправим полит
ика,ког
ато
народътправи епопея,т
вори ист
ория.Нека сепоклоним благ
оговейно пред
падналит
егероизазащит
анаот
ечест
вот
оиот
дадемчестнаживит
ерат
нициза
благ
отонанарода.Покрихат
еславриопечаленат
аионеправданаБълг
ария,
у
тешихасъссвоят
аскъпаиблаг
ороднакръвкат
осцелебенбалсам нейнат
а
нараненаду
ша.Отимет
онаНароднат
апарт
иязаявявам,чениещег
ласу
ваме
кредит
а от500 милионазавойскат
а».В т
оя смисъл г
оворили всички дру
ги
шефове на бу
ржоазнит
е опозиционни парт
ии и чрез г
ласу
ване на военнит
е
кредит
игласу
валидовериенаправит
елст
вот
о.
Опозицият
аобачеразкрит
ику
валавът
решнат
аполит
иканаРадославови
особено начина,по койт
отой у
становил новот
оуправление в Моравско и
Македония.Вновит
еземисепращализаадминист
рат
ивничиновницит
върде
неопит
ни,невежи,ачест
одекласирани,браку
ваниибезчест
ничиновници.Та
ощеотсамот
оначалоизбу
хналинесъг
ласиямеждувоеннит
еиг
ражданскит
е
у
правници,коит
одокаралиработ
итедодвойст
веноу
правлениевПоморавияи
Македония и с т
ова подронили до г
оляма ст
епен имет
о и прест
ижа на
бълг
арскат
а държава. Опозицият
а изнесла мног
обройни факт
и от т
акова
двойст
вено у
правление и от г
олеми злоу
пот
реби на чиновницит
е какт
о за
прот
ивозаконенизноснахранииздържават
а,т
акаизаизну
дване.Ет
озащот
я
поискалаотминист
ър-
председат
еляРадославовобяснение.
Последниятпризнал,чеу
правлениет
овновит
еземинеет
акова,каквот
о
т
рябва,носеоправдавалст
ова,чепо-
добрит
ечиновницинеискалидаот
идат
.

Тойот
правяпризивкъм способнит
ехорадаот
идатвдалечникраища,зада
поематвласт
таотнекадърницит
е.Конфликт
итемеждувоеннит
еиг
ражданскит
е
власт
итрябвало да се от
страняват поняког
а с личнат
а намеса на царя.
Радославовг
ордозаявил,чезаинт
ересит
енаБълг
арият
ойот
пускахранина
съюзницит
е въпреки Закона за общест
венат
а предвидливост и въпреки
забранат
анаизноса.«
Азимаммояполит
ика,добавилминист
ър-
председат
елят
,
ипоемамот
говорност
т аси(47).
азаделат
Обещалсъм наГерманияинаТу
рцияхрана,щеим дам,защот
оимат
ну
жда.
..
» Народнит
е предст
авит
ели полу
чавали направо от Радославов
разрешениедаизнесат200ваг
онабрашнозаТу
рция.Привилег
ииполу
чилинег
о
времеимног
оспеку
лант
и.

Началонанароднотоизсмукване

Д-
рРадославовот
ишълмног
одалеч.Тойот
ворилг
раницит
енаБълг
ария,
заданах
луятбезбройавст
ро-
германскиаг
ент
и,коит
оплъзналискамионии
авт
омобилиповсичкиселаиг
радове,къдет
оку
пувалинависокиценивсичко,
каквот
онамерят
.Ст
овасепредизвикалосилнопоскъпваненахранит
е.Въпреки

плодороднот
о лят
оиг
олемит
е запаси,в г
радовет
е наст
ъпила оскъдица.
Мног
обройни г
ермански команди оплели цяла Бълг
ария смрежа т
елег
рафи,
т
елефони и пощи.Във всеки г
рад,дори най-
отдалечения и зат
ънт
ения,се
наст
аналит
акивакомандипод формат
анат
елег
рафо-
пощенци ипочнали да
изсму
кватхранит
е,коит
о изпращали в ог
ладняла Германия.Не били редки
слу
чаит
егерманскикамионидакаратживдребениедърдобит
ък.Събиранит
е
неща се от
карвали на Ду
нава,къдет
ого поемали авст
ро-
германски кораби.
Освент
оваБълг
арскат
аглавнакварт
ираразрешиланаг
ерманцит
едасъбиратиз

оку
пиранит
еземивсичкису
ровист
оки,
срещукоит
отезадължавалидаот
пускат
сол,
дрехииму
ниции.
Фелдмаршал Макензен,придру
жен от щаба си,в парадна у
ниформа
прист
игналвСофия(
16декември)
,къдет
обилпосрещнатотГлавнат
акварт
ираи
г
енералит
етът на бълг
арскат
а войска.Той бил приет кат
о победит
ел от
Фердинанд и Радославов,от коит
о издейст
вал г
ерманскит
етехнически и
железопът
ничаст
идабъдату
лесняванивт
яхнат
аслу
жба.ВЯмболбилпост
роен
ханг
ар за цепелини и самолет
и,изпращани от Макензен да наблюдават
черноморскит
ебрег
овеиданападатОдесаидру
гиру
скиг
радове,вкоит
осе
мислело,
чеможедасесъбиравойскапрот
ивБълг
ария.

Санитарнодело

Щом започнала войнат

а със Сърбия,Германия,Авст
рия и Унг
ария
поот
делносъбрали2–3милионалевазараненит
еиболнит
ебълг
арскивойници,
кат
оизпрат
илиисанит
арнимисиислекари,сест
ри,прислу
гаипредост
атъчен
болничен мат
ериал.За превозване на раненит
е войници от бойнот
о поле
г
ерманскиятимперат
оризпрат
илчрезРу
мънияспециаленсанит
аренвлак.На

т
иясъюзнически мисии вСофиясепредост
авили най-
хубавит
еи най-
новит
е
у
чилищнисг
ради.Всякамисияот
крилаиу
редиласвояболницазабълг
арски
войници. Начело на мног
оброен лекарски персонал ст
оял знаменит
ият
г
ермански хиру
ргд-
р Голдамер.Мног
о отг
ерманскит
елекари посещавали в
част
нифамилииболнит
е,прег
леждалиилеку
валибезплат
нону
ждаещит
есе.
 Бълг
арскит
еболницивСофияосвенАлександровскат
абилинареденипо
всичкиу
чилищаивмног
обройниг
олемихот
ели.Отначалот
онавойнат
адоНова
г
одина(
1916)презсофийскит
еболнициихранит
елнипу
нкт
овепреминали11413

болни и ранени войници,а дру

ги 15 659 били прекарани за болницит
е из
вът
решнит
еградове.Изобщодо10яну
арипрезСофияминали27063болнии
ранениофицериивойници.
Голямо у
част
ие в санит
арнот
о дело взела царица Елеонора,коят
о
предварит
елнобилаподг
отвилаженскисанит
аренперсонал.Бълг
арскит
ежени
поднейноръководст
вопост
ъпиливболницит
еиобслу
жвалиболнит
еираненит
е.
Евреит
е на своя смет
ка от
крили болници и леку
вали болни войници,
предимноотеврейсканародност
.

ГлаваXVI
I:1916г.СъбитиятапрединамесатанаРумъния

Съюзническисрещиитържества

Новат
агодинанаст
ъпиласрадост
нинаст
роения.Щаст
ливот
озавършване
набалканскит
евоенниоперациидаливъзможностзасъюзнит
ържест
ваисрещи.
Въоръжениятнародст
оялнапост
асисрещуСолу
нивоку
пацияизновит
еземи.
Щом се поправила железопът
нат
а линия от Белг
рад до Ниш и влаковет
е
т
ръг
нали,г
ерманскиятимперат
орВилхелм I
IотВиенадошълвНиш,къдет
осе
съст
оялат
ържест
венасрещамеждунег
оиФердинанд.В Ниш билаизвикана
Главнат
акварт
ираи бълг
арскивойски отвсички част
и.Присъст
валаи една
македонскадру
жинав своят
ауниформаи съссвоит
евойводи.Тържест
ват
а
ст
анали на 5 яну
ари. Императ
ор Вилхелм прог
ласил цар Фердинанд за
фелдмаршалнаг
ерманскат
аармия.Пот
ояслу
чайвНиш сенаправилг
олям
параднасвиканит
ебълг
арскивойски.
Вечерт
анат
ържест
венат
авечерясепроизнесли високопарни ду
ми за

съюзническат
а вярност и за неизменнот
о прият
елст
во. Цар Фердинанд
(48)
завършилсвоят
аречсвъзг
ласа:Av
e,Caesar
,mor
it
urit
esal
utant .Вразг
овораси
сбълг
арскит
егенераликайзерътзапит
аледног
о:«
Немог
атлибълг
арит
едаимат
благ
ороднат
аамбиция,
щот
ост
охилядит
ехнивойницидавлязатсг
ерманцит
ев
Париж?
».Бълг
арскиятг
енералведнаг
аот
говорил,
чеподобнаамбициябълг
арит
е
нямат
.
Следт
овапрест
арелиятавст
рийскиимперат
орФранцЙосиф произвелв
маршалскичиннаавст
рийскит
евойскицарФердинанд.
Фердинанд проявил нет
ърпение. Той взел със себе си
г
лавнокомандващияЖековиг
озавелвГлавнат
агерманскакварт
ира,къдет
о
върналнишкат
авизит
асвисокомерие,свойст
венонаг
олямот
омучест
олюбие.
Следт
овасевърналвБълг
арияипочналдаприемаединпоединнаг
ост
исвоит
е
прият
елиг
ерманскихерцозиипринцове.
През май г
рупа народни предст
авит
ели отРадославоват
агру
пировка
ходилинаг
ост
ивБерлин.Там бълг
арит
ебилиприет
ишу
мнокат
осъюзниции
прият
ели,коит
освлизанет
осивъввойнат
аот
варяливеликияпътнанемскат
а
т
ърг
овияиинду
стрияотХамбу
ргдоБаг
дад.По-
сет
нег
ерманскипредст
авит
ели
отРайхст
агавърналивизит
атавБълг
ария.Покрайнароднит
епредст
авит
ели
мног
олюбит
елит
ърг
овци,писат
ели,професори,арт
ист
и,полит
ицинаправили
взаимни посещения. Писат
елит
е държали сказки, арт
ист
ите у
стройвали
концерт
и,ат
ърг
овцит
есключвалисвоит
есделки.

КапитулациянаЧернагора
 Авст
рийскит
евойски,коит
одейст
валивЧернаг
ора,закъснели.Едвана1
яну
арипревзеличерног
орскат олицаЦет
аст ина.Черног
орцит
епоискалипомощ
отот
стъпващит
есръбскивойски,нот
акават
енеполу
чили,зат
оварешилида

капит
улират
.Следу
прекнасъг
лашенскиаг
ент
исеявилапарт
ия,
коят
онеприела
капит
улацият
а.Тог
аваНикит
аизбяг
ал и капит
улацият
аст
аналабезнег
овот
о
съг
ласие.
ОтЧернаг
ораавст
рийскат
аколонаст
игналадоШкодра,аот
там покрай
брег
анаАдриат
ическоморепревзелаг
радовет
еСанДжованидиМеду
а,Алеси
Драчиподпомог
нат
аотавст
рийскат
афлот
а,ст
игналадоВалона.Нот
озиг
рад
вечесенамиралвръцет
енаит
алианцит
е.

ОбразуваненаСолунскияфронт

Анг
ло-
френскит
евойскичакаливСолу
н.Възникналвъпрос:даост
анатли
т
иявойскивМакедонияидаводятвойнасбълг
арит
е,илидасезавърнатна
западният
еат
ър?Анг
личанит
еискалидасенапу
снесолу
нскиявоенент
еат
ър
кат
отакъв,койт
онямадададерешит
елнирезу
лтат
и,какт
оиДарданелския,
защот
онит
оималону
жниясъст
ав,нит
ону
жнит
евоеннисредст
вазасполу
члива
война.Обрат
но,францу
зит
епомолбанасърбит
енаст
оявалииналожилидасе
формираизасилиСолу
нскиятфронт
.Споровет
есеводилидълг
о(3седмици)
,но
вкраянакраищат
аанг
личанит
е,макаринеохот
но,
закаралит
ридивизии.

Мот
ивит
езаобразу
ваненаСолу
нскияфронтбили:
1.Дасеподдържапрест
ижанаЗападнит
евеликисилинаБалканския
полу
ост
ров,особенопомолбанаСърбия;дасеподпомаг
авойнст
веност
тана
Ит
алия,да се задоволи и общест
венот
о мнение на Запад,коет
о не искало
сръбскиятнароддаизг
убинадежда.
 2.ДаседържиподнаблюдениеГърция,защот
окралКонст
ант
инбия
присъединилкъмГермания.
3.Дасеподдържаду
хътнаРу
мъния,
коят
опост
ояннообещавала,
чещесе

намеси,обачеот
лаг
алаотст
рахпредавст
рийскат
аибълг
арскат
авойска,коят
о,
аколипсвалСолу
нскиятфронт
,биот
ишланадобру
джанскат
аграница.
4.Да се обг
ради и задържи солу
нскот
о прист
анище,коет
о иначе ще
попадне в ръцет
е на г
ерманцит
е и ще ст
ане база за авст
ро-
германскит
е
подводници,коит
о ще пречат на морскот
огосподст
во на анг
личанит
еи
францу
зит
евЕг
ейскоморе.
Генерал Сарай бил нат
оварен да съст
ави план и да влезе в борба с
бълг
арит
е,коит
ост
оялинаг
ръцкат
аграница.Подкрепленият
анаСарайвхора,
арт
илерия и превозни средст
ва прист
игали т
върде бавно.Анг
ло-
френскит
е
войскист
ояливу
крепениялаг
ероколоСолу
н,апог
раницат
асрещубълг
арит
есе
намиралиг
ръцкит
емобилизиранивойски.Позаповед надвет
еправит
елст
ва
г
ръцкит
еибълг
арскит
евойскисесрещналидру
желюбно.
ГенералСарайпоискалотг
ърцит
едаизпразнятнякоипу
нкт
ове,коит
о
т
рябвало да заемат нег
овит
е войски.На мног
о мест
агръцкит
е войски се
прот
ивилииот
стъпвалисамопредзаплахат
а,чеанг
личанит
еифранцу
зит
еще
прибег
натдооръжие.
Гръцкат
адържаванеевоювала,носъг
лашенцит
еподформат
анасилни
г
арант
и нару
шили г
ръцкия неу
тралит
ет по същия начин,какт
огерманцит
е
нару
шили белг
ийския. Разликат
а била,че белг
ийцит
е с оръжие в ръка
защит
авалинеу
тралит
етасииминалинаст
ранат
анаанг
личанит
еифранцу
зит
е,
ког
атог
ърцит
епорадиг
еог
рафскот
осиположениенеможелидасеприсъединят
къмг
ерманцит
е,апасивносесъпрот
ивлявалинасъг
лашенцит
е.
Прифренскит
еианг
лийскит
евойскивСолу
нималоималкосърби,коит
о
билиизбяг
алиотМакедониязаедносанг
личанит
еифранцу
зит
е.ГенералСарай
орг
анизирализачислилит
яхвармият
аси.
Генерал Сарай поканил г
ръцкит
е войски да се намесят или
демобилизиратследкат
онеискатдасебиятилидасеот
тег
лятвГърция.Ала

г
ърцит
енемърдали.С у
величаванесилит
енаСарайнат
искътнадг
ърцит
есе
засилил;отмног
оукрепенипу
нкт
овебивалисист
емат
ичноизг
онваниг
ръцкит
е
войски.
Ат
инаст
аналааренанаг
розни парт
ийниборби:Венизелоссъссвоит
е
привърженици наст
оявал Гърция да се присъедини с войскит
е си към
съг
лашенцит
епрот
ивбълг
арит
е.Прот
ивницит
ему
,гру
пираниоколоКонст
ант
ин,
от
казвалиидържализанеу
тралит
ета.
Но Сарай нямал още сили да наст
ъпи.Сръбскат
а войска в Корфусе
преу
стройвалаотфренскиофицери,нот
яощенебилаг
отовадаот
идевСолу
н.
ОтЗападнияфронтнит
оАнг
лия,нит
оФранцияможелидаот
делятновивойски.
Докаранит
е отколониит
е сенег
алци,мароканци,индийци и др.не вдъхвали
г
олеми надежди.При т
ияобст
оят
елст
ваАнг
лияи Франциясеобърнали към
Ит
алия и поискали от нея да прат
и войска в Солу
н,но ит
алианският
г
лавнокомандващнесесъг
ласил.
През т
ова време Албания била т
еат
ър на военни дейст
вия между
авст
рийци,ит
алианциисърби.Повечет
ооталбанскит
еплеменабилипрот
ив
сърбит
е и зат
ова мног
о зле г
и посрещали и изпращали.Глават
арят на
албанскот
оправит
елст
воЕсадпаша,койт
озаг
рабилвласт
та,ст
оялнаст
ранат
а
на сърбит
е и ит
алианцит
е,от
мет
нал се от Ту
рция и прог
ласил независима
Албаниякат
осъюзникнаСъг
лашениет
о.
ГенералСарайот
новопоискалотАт
инадвенеща:
дасеразпу
снег
ръцкат
а
войскаилидасеот
тег
лит
евПелопонес,апреу
строенат
аотфренскиофицери
сръбска войска в Корфуда се пренесе по железницат
а в Солу
н.Ат
инскот
о
правит
елст
во от
казало и еднот
о,и дру
гот
о.Пашич и прест
олонаследникът
АлександърбиливПариж инаст
оявалиСарайдапобързаснаст
ъплениет
оси
прот
ивбълг
арит
е.Тепредлаг
алисръбскит
евойскиотКорфудау
силятармият
а
наСарай,макардру
гисърбидасасепрот
ивелинат
ова,кат
оказвали,чеакои

т
иявоеннисръбскисилисеу
нищожатвМакедония,
Сърбиящяладапрест
анеда
същест
вува.Мнениет
о на Пашич надделяло.Чет
ири сръбски дивизии добре
облечениипреу
строени,
билипрекаранипоморевСолу
н.
През мартСарай излязъл оту
крепения си лаг
ер и почнал да заема
позициисрещубълг
арит
епог
раницат
а.Наанг
личанит
етойдалдяснот
окрило,
а
нафранцу
зит
еисърбит
е— лявот
о.Сърбит
емног
обързали.Тевярвали,чеще
мог
атдапробиятфронт
акъм Бит
оля,къдет
осмят
алидапренесатГлавнат
аси
кварт
ираиправит
елст
вот
о,задасеот
ърватотнеприят
ност
итенаг
ърцит
е.
Докат
о ст
авали т
ия приг
отовления,мног
о г
ермански и бълг
арски
самолет
и нападналиСолу
н,задапу
скатбомби и запалит
елни мат
ериали по
складовет
еиприст
анищет
о.Вот
говорнат
оваанг
лийскиифренскисамолет
и
нападналибълг
арскит
ескладовепоВардар,Удово,Ст
румица,Бит
оля,къдет
о
причинилиг
олемивреди.
От дру
га ст
рана, съг
лашенскат
а флот
а пост
оянно бомбардирала
беломорскиябряг
:Дедеаг
ач,Порт
олаг
осидру
гимест
а.Нашат
абрег
оваот
брана
билазасилена,добреприкрит
аиможеласъссиг
урнияси ог
ъндадържина
почет
норазст
ояниенеприят
елскит
екораби,чиет
онападениесепридру
жавало
почт
ивинаг
исхидропланизанаблюдаванеиръководененаст
релбат
а.

Въвежданенановкалендар— 14април

Бълг
ариябилавът
решноспокойна.Голямабилаг
рижат
адасепрекарат
реквизиранит
ехранинафронт
а,защот
овойскат
анаист
инаст
радалаотлишения.
През февру
ари паднал сняги за два-
три дни свил т
акъв ст
уд,че всичкият
добит
ък,койт
обилвпрег
натвобозит
епопът
яотРадомирдоСт
румица,измрял
отзамръзване.Движениет
о спряло заняколко дни.В ст
ранат
асезасилила

спеку
лат
а,т
ърг а замирала,а злат
овият ото и среброт
о веднаг
аизчезнали от
банкит
е и пиацит
е.На сценат
а излязла изключит
елно банкнот
ата,какт
ои
малкот
околичест
воникел.Почу
вст
валсенедост
игнапарииправит
елст
вот
о
допу
снало цирку
лация на г
ерманскит
е марки и поръчало нови бълг
арски
ивГермания(49).
банкнот
Предвидг
олемит
евземания-
даваниясъссъюзницит
е,чест
итеконт
ракт
и,
дог
оворит
е и за у
леснение на пощит
е,т
елег
рафит
е,железницит
еит
.н.
правит
елст орешилодавъведевБълг
вот арияГриг
орианскиякалендар,покойт
о
сепридържатзападнит
енароди.Гласу
ванбилзат
оваотНароднот
осъбрание
особензакон;дог
оворнит
есроковесескъсявалис13дни.Такана31мартв24
часа Бълг
ария изост
авила ст
ария си календар и приела новия.На су
тринт
а
о 1 април всички броели 14 април.Съобразно т
вмест оват
ърг
овци,банкери,
финансист
и,у
чилищаит
.н.подредилиработ
итеси,единст
веноцъркват
ане
приелановиякалендарисамот
яост
аналадасеводипост
ария.

НеприятелскисамолетинадСофия

Презцялот
овремеотзапочванет
онавойнат
анадг
радовет
евБълг
ария
никъденебили лет
ели неприят
елски самолет
и.Към 15окт
омври 1915 г
.от
Темешварпрелет
ялвСофияединг
ерманскицепелин,койт
онаправилняколко
кръг
анадСофиядадемонст
рираг
ерманскат
асила.Едвана22април1916г
.,
Разпет
ипет
ък,единфренскисамолетплахосеприближилотизт
очнат
аст
рана
до София,пу
снал 2–3 бомби и веднаг
а от
лет
ял,без да бъде забелязан от
арт
илерият
аидаполу
чипонеединзалп.Самолет
ътдошълотСолу
н.Завт
ори
пътсамолетносит
елпрелет
ялнадСофияна3юлиипу
снал8–10бомби.Една
падналавърхупокриванаВоеннот
оминист
ерст
во,нонепричинилавреда.По-

къснопрелит
алисамолет
инадПловдивиняколкопът
инадСофия.Приедно
бомбардираненаСофиясамолет
ътбилсвалениавиат
орит
е(францу
зинисърбин)
билипленени.
Следт
азислу
чканеприят
елскисамолетвеченесеявилнадст
олицат
а.

ГърцияиСъглашението

Гърция била блокирана от съг

лашенскат
а флот
а.Търг
овият
а спряла.
Всичкоминавалоподчу
ждконт
рол.Борбит
евът
репродължавали.Венизелос
обвинявал правит
елст
вот
о,че т
иранизира народа,а т
о от
говаряло:«
Откак
чу
жденцит
ебили повикани отВенизелосв Гърция,народниятсу
веренит
ети
независимост
тасамърт
вабу
ква.Личнит
е,г
ражданскит
еиполит
ическит
еправа
сау
нищожени.Чу
жденцит
епосяг
ат,
арест
уват
,зат
варят
,инт
ернират
,екст
ернират
,
съдятинаказватвсекиг
о,ког
отопожелаят
.Никойнеможесвободнодапренася
ст
окибезразрешениеотфранцу
зит
еилианг
личанит
е.Търг
овскит
екорабисе
задържат
,обискират
,търг
овият
асеспира.Цялот
о населениест
радаотг
лад
зарадичу
жденцит
е.Гръцкит
егражданинесавечеподаницинаелинскиякрал,а
слу
жит
елинафренскит
еианг
лийскит
егенералииадмирали.Поща,т
елег
рафи,

железопът
ни линии,всичко се намира под конт
рола на чу
жденцит
е.Ако т
е
позволят
,ниеядем,аколине,ниеляг
амег
ладни.Ивсичкот
оваст
ава,защот
о
Венизелосисканасиладазавлеченародаидържават
авсвет
овнат
авойна»
.
Това от
чаяно положение на г
ърцит
еги правело по-
отст
ъпчиви към
бълг
арит
е.Въпрекинапласт
енат
аомразамног
оотг
ърцит
еискалиг
ерманцит
еи
бълг
арит
еданаст
ъпятиизпъдятсъг
лашенцит
еотСолу
нпредиощег
енерал
Сарайдаесъбралог
ромнат
асисила,
проект
иранаот500000ду
ши.Бълг
арският
г
лавнокомандващ решилдаоку
пирау
крепенат
атеснинанаСт
румаРу
пел.Това
ст
аналона27майсъссъг
ласиет
онаат
инскот
оправит
елст
во.Гръцкит
евойскис
оръдият
аиоръжиет
осиост
аналиприбълг
арскат
авойска.Германскит
еофицери
билипосредницизаизбяг
ваненавсяканеприят
ност
.Вест
ницит
енаВенизелос
излезливчернирамкиипрот
ест
ирали.
На20юниВеликит
есилиг
арант
иподалинаГърцияу
лтимат
ум,скойт
о
поискали:
Първо,общаибързадемобилизациянаг
ръцкит
евойскисот
тег
лянеот
Македония.Вт
оро,разт
у а.Трет
ряне на Камарат о,ост
авкат
а на кабинет
а на
Ску
лидисиобразу
ваненакабинетотчиновницизапроизвежданенановиизбори.
Чет
върт
о,наказаниенадемонст
рант
итевАт
инаинапровинилит
есег
ръцки
чиновницисрещусъг
лашенцит
е.
За подкрепа на т
ия искания анг
лийскат
а флот
а се доближила до
прист
анищат
аПирейиФалеризаплашвала,чещест
овариполквойска,ако
правит
елст
вот
онеизпълниу
лтимат
ума.Гръцкат
авойскасесъсредот
очилада
от
биеанг
лийскиядесант
.ДворецътнаКонст
ант
инсеобг
радилсъссилнавойска,
ноправит
елст
вот
о,задаизбег
некръвопролит
иет
о,сиподалоост
авкат
а.Вг
рада
избу
хнало г
олямо възму
щение прот
ив Анг
лия и Франция.Правит
елст
венит
е
вест
ниципоканилинародадапосрещнеспокойноисдост
ойнст
вог
лада,ако
блокадат
а продължава. Кралят и офицерит
е се г
отвели да защит
ават
неу
тралит
етадокрай.Отдру
гасрана,Венизелосспомощт
анасъг
лашенцит
е
орг
анизиралсвоит
епривърженицивборбасрещукраля.Ст
аналисблъскванияпо
у
лицит
еисепроливалакръв.Вначалот
онаюлисъг
лашенцит
евечест
анали
г
осподаринаГърция.Аг
итацият
анаВенизелосзаизборит
ебилаосиг
урена.При
всет
оваКонст
ант
инивоеннат
алиг
аот
билисрешит
елностпрот
ивницит
е,коит
о
сезадоволилидазапалятиизг
орятдворецамуТат
ои.
КъмкраянаюлиПашич,койт
опосет
илПарижиПет
рог
рад,задаосиг
ури
новит
еграници наСърбияслед победат
а,сезавърнал в Корфу
.Свикал т
ам

Ску
пщинат
а,коят
огласу
валабюджет
аотсу
мит
е,от
пусканиотСъг
лашениет
о,и
у
редил въпросит
е за своит
е чиновници,ст
удент
и и професори,коит
о били
разпрат
енивИт
алия,
ФранцияиШвейцария.
Сърбит
е наст
оявали да се побърза с наст
ъплениет
о от Солу
н за
Македония.Към Сараеват
а армия била присъединена една ру
ска бриг
ада,
пренесенаотфронт
анаФранция.Пот
озиначинсрещуБълг
арскияюженфронт
сенасочиливойскит
енаВеликит
есилиФранция,
Анг
лияиРу
сия.
Презавг
устсръбскияткнязАлександърспоследнит
евойскиищабасиот
Корфуприст
игналвСолу
н,бездасеобадинаг
ръцкиякрал.ГенералСарайбил
вечекъм краянасвоит
еприг
отовления.Тойизкаралбълг
арскот
онаселение
насилст
веноотМъг
ленскоиВоденско,изчист
илг
ръцкит
епог
раничнивойскии
наст
анилсвоит
епредничаст
и.Жит
елит
еотс.Сборскобилиот
каранидаработ
ят
влаг
ерит
е.
Наст
ъплениет
онаСарайсесвързвалособщот
оположениенавоеннит
е
дейст
виявЕвропаиснамесат
анаРу
мъниянасъг
лашенскаст
рана.

Положениетонасветовнияфронтпрез1916г.дорумънската
намеса

Новат
агодина(
1916)заварилаЗападнияфронтвъвФранциявзаст
ояло
положение.Всичкивойскибилиподзнаменат
а,воделасет аокопна
ъйнареченат
илипозиционнавойна.Назападбойнат
алиниязапочналаотзападнияъг
ълна
Северна Белг
ия, Нюпорт
, и завършвала до Мюлхау
зен при Швейцария.
Белг
ийцит
езаемалисеверниякрай.Анг
личанит
езапочвалиотт
яхидост
игалидо
р.Сома,аотт
аярекадоШвейцарияфронт
ътсезаемалотфренскит
евойски.
Докат
о белг
ийцит
е и францу
зит
е воювали с всичкит
е си сили,анг
личанит
е

воювалиощесдоброволческаармия.Анг
лиякат
оост
ровнадържава,осиг
урена
отг
игант
скафлот
а,ималапривилег
ият
аединст
венаданесъбираприну
дит
елно
войници чрез набор.Нейнат
а малка мирновременна войска се набирала от
доброволцисъсзаплат
а.Ст
акававойскат
ясиеслу
жилавъввсичкивойнипрез
I
X ст
олет
ие.Кат
осезапочналаЕвропейскат
авойнапрез1914г
.,анг
лийскат
а
войска,възлизащанаоколо250хилядиду
ши,билапренесенавъвФранцияи
Белг
ия,къдет
озаелат
върдемалъксект
ор.Анг
лийскот
оправит
елст
вопоканило
народадавземеу
част
иевъввойнат
а.Записалиседоброволци,
нонесесъбрало
ну
жнот
околичест
во,задасеводиу
спешновойнат
а.Младежит
егледалидасе
от
клонятотдълг
аси.Обачеедност
рашнонападениенадАнг
лияиЛондонот
г
ерманскицепелинисъбу
дилонароднияпат
риот
изъм.Военниятминист
ърлорд
Киченеробходилфронт
овет
евСолу
ниФранцияивидял,чезабоясеискат
мног
оиобу
ченивойници.Тазину
жданеможалидапокриятиприст
игналит
е
войскиотколониит
еотАвст
ралия,
Канадаидр.ЛордДебринаправилсмет
ка,
че
докат
оАнг
лиянепрат
инабойнот
ополе5милионадобревъоръженииобу
чени
мъже,победанямадаима.Задасесъберет
аяпот
ребнаармия,парламент
ът
г
ласу
валвкраяна1915г
.законзазадължит
еленнаборнамъжет
еот18до
41–г
одишнавъзраст
.Новобранцит
ебързосеобу
чавалииизпращалинафронт
а.
Способнииздравиженибилипривлеченивъвфабрикит
еивсичкизаведения,
къдет
о се приг
отвяли му
ниции. Съг
лашенцит
е разбрали, че не само с
превъзходст
вонаживасила,ноисизобилиет
онаарт
илерияибойниприпаси
мог
атдаизлязатнаг
лавасвоенносилнат
аГермания.
На ит
алианския фронт боевет
е ст
авали все около река Изонцо.
Ит
алианцит
енеможелидаот
бележатникакъву
спех.
 НаИзт
очнияфронтразбит
атару
скаармиясепреу
стройвалазадлиният
а,
коят
оидвалаотРиг
апрезВилно,
Пинск,
РовнозаПодолск.
В Кавказ ру
сит
е започнали у
спешно наст
ъпление прот
ив т
урцит
е.В

Месопот
амияборбат
амеждут
урциианг
личанисеводеласпроменливу
спех
околоБаг
дад.Нат
овамяст
оту
рцит
екомандвалст
ариятг
ерманскиинст
рукт
ор
фондерГолц.
Германцит
е подг
отвили специална т
урска армия,коят
о изпрат
или в
Ег
ипет
.Тяот
ишлавпоходдоСинай,
носевърналасломена.
Презфевру
арисполу
чливиятру
скикавказкипоходдост
игналдоЕрзеру
м,
койт
опадналвру
скиръце(
5февру
ари)
.

Подводнавойна

Наред със су
хопът
нит
е военни дейст
вия се водили подводнит
еи
възду
шнит
е.Германскат
афлот
анеможеладасемерисанг
лийскат
а.Зат
ова
Германия приг
отвила мног
обройни подводници,с коит
о мислела да съсипе
дреднау
тит
еидаспрет
ърг
овият
анаФранцияиАнг
лияснеу
тралнит
едържави.
Германияобявилаблокаданаанг
лийскит
еифренскит
ебрег
ове.Всичкикораби,
коит
о носели ст
ока или оръжие за т
ия ст
рани,бивали пот
опявани от
подводницит
е.Покрайанг
лийскит
еифренскит
екорабибилипот
опенииняколко
нанеу
тралнидържави.Последнит
епрот
ест
ирали,
кат
оказали,
чет
есасвободни

вт
ърг
овият
а си и никой няма право да им пречи.Ала покрай т
ърг
овскит
е
параходибилипот
опениинякоипът
нически,вкоит
озаг
иналимног
оневинни
път
ници.Общест
венот
омнениевСъединенит
ещат
иособеносеразвълну
вало,
ког
атопрезмай1915г
.билпот
опенединотнай-
големит
епараходи«
Лиу
зит
ания»
.
Внег
озаг
инали1500път
ници,
откоит
оамериканци1100ду
ши—жени,
децаидр.
Президент
ътна Съединенит
ещат
и Уилсън прот
ест
ирал пред Германия,кат
о
казал,че в морет
ата пот
опяват корабит
е на невоюващи ст
рани.Германия
изказаласъжалениет
осииобещаладазаплат
изаг
убит
екакт
озакораба,т
акаи

даобезщет
изаг
иналит
епът
ници.Уилсън,койт
осъчу
вст
вувалнаСъг
лашениет
о,
се обявил решит
елно прот
ив подводнат
а война.Американскит
етърг
овци,
фабрикант
ииспеку
лант
инамерилисег
адобърпазарзасвоит
епроизведенияи
Уилсънсеявилт
ехензащит
ник.
През1915г
.билпот
опенединг
олям т
ърг
овскикораб,принадлежащ на
холандскиподаници.Кат
опосредницанеу
тралнаХоландияпредложиламирна
двет
е ст
рани.Съг
лашенцит
е се събрали на съвет и обвинили Германия в
ст
ремеж завсесвет
скахег
емония,внезачит
аненамежду
народнит
едог
овори,
коит
онаричала«
парчехарт
ия»
,чепринейнат
аамбициявЕвропамирнеможеда
наст
ане, докат
о не се смаже г
ерманският империализъм и пру
ският
милит
аризъм,докат
онесевърнатнаФранцияпровинциит
еЕлзасиЛот
аринг
ия
и докат
о в Берлин не се наст
ани от
говорно демократ
ично правит
елст
во.
Единст
вено разст
роена Ру
сия била склоннадасеприемепредложениет
о на
Холандия,
нонейниятг
ласнесечу
л.

АтакасрещукрепосттаВердюн

В от
говор на г
олемит
е обвинения, оскърбит
елнит
е ду
ми и
непримиримост
танаСъг
лашениет
оГерманияпоискаладададеновизразна
своят
а мощ.Тя извикала войскови част
и от от
слабналия ру
ски фронт и
приг
отвилаединст
рашену
дарвърхупървокласнат
афренскакрепостВердюн.
Личнокайзерътот
ишълнафронт
аизаповядалат
акат
а.На9/
22февру
ариу
дарът
билнанесенв14последоват
елнивълни,коит
оразкъсалипреднат
аукрепит
елна
линия,
францу
зит
еот
стъпили7кмиг
ерманцит
еобявили,
чесапревзеливажнот
о
креплениеДоу
у монт
.11000францу
зипопадналивплен.Тозиу
спехбилсъобщен
т
ържест
веновберлинскияпарламентотканцлера,
койт
окат
оповт
орилзаканит
е

нафренскияминист
ър-
председат
ел,
добавил:«
Нат
езиобидниизлъчниду
миние
от
говарямесжелезенюмру
кпоу
стат
а».
Следпървияу
спехг
ерманцит
епоискалидаразширятлиният
асиипо
дру
гит
е форт
ове.След г
олеми у
силия т
е превзели още два-
три форт
а,но
срещналит
акавасилнасъпрот
ива,чет
рябвалодасеот
кажатотсполу
кат
аси.
Мест
ност
та била т
ака минирана и у
крепена,че г
ерманцит
е щом заемели и
разчист
елинякойвръхсцелдасезадържатнанег
о,почват
азаиг
равалапод
кракат
а им,безкрайни г
ейзери отог
ън,пръст
,скали изриг
вали отземят
аи
пог
лъщали цели г
ермански дру
жини,дори полкове,коит
о изчезвали под
развалинит
е.Германцит
е се сепнали.Демоническият прист
ъп от
слабнал и
присъст
виет
онаимперат
ораст
аналоизлишно.Хладнокръвиет
оимет
одичност
та
назащит
ника,френскиятг
енералПет
ен,взеливръх.Вердюнсеспасил.Цели7
месеца (
февру
ари–окт
омври) оръдият
а ст
енели под нег
овит
е форт
ове
безрезу
лтат
но.Германияизг
убилаполовинмилионвойницинапразно.

НамесанаПортугалия

Анг
лия, чийт
о кораби ст
радали най-
мног
о по океанит
е, накарала
Порт
угалиядасеквест
ираизбяг
алит
егерманскипараходивнейнит
еприст
анища.
Порт
угалиянаправилат
ова,вот
говорнакоет
оГерманияйобявилавойнана
4/
17 март
.Според т
ова порт
угалцит
е мобилизирали около 30–40 000 ду
ши
войска,
коят
опрат
илинафронт
авъвФранция.
АвстрийсконастъплениевИталия

Ит
алианцит
есъсредот
очиливсичкит
есисилинар.Изонцо,
кат
онапирали
да пробиятфронт
а и да завзематТриест
.Авст
рия съст
авила дру
гплан.Тя
образу
валаединсиленот
рядина15майнаст
ъпилаотТрент
ино.Ит
алианският
фронтбилпробит
,авст
рийцит
енавлезли,
превзелиАзияг
о,Басаноисенасочили
към Верона.Тесеявилипочт
ивт
илнаит
алианскит
евойски,пленили30000
войници,
500офицерии120оръдия.Градовет
еВеронаиПаду
абилизаплашении

цялат
аармиянаИзонцориску
валадабъдеот
сечена.НоРу
сиясеявилана
помощ.

НастъплениетонагенералБрусилов

Ит
алианскат
акат
аст
рофаприну
диласъг
лашенцит
ебързодасесъберат
насъветвПариж.Ту
ксерешилору
скат
авойска,коят
обилавечепреу
строенаи
снабденасму
ниции,веднаг
аданаст
ъпипрот
ивАвст
ро-
Унг
ария.Изпълнит
елна
т
аянаредбасеявилг
енералБру
силов,койт
отрябвалодаспасифранцу
зит
епри
Вердюниит
алианцит
еприИзонцо.
На3 юни г
енерал Бру
силов започнал своет
о памет
но наст
ъплениеот
ПрипетдоБу
ковина.Тосехаракт
еризиралост
риру
скичерт
и:безог
леднаат
ака,
нещадененавойницит
е,изсипваненаснарядит
е.И пламналаЕвропавадски
г
ръм,ог
ънит
ътен.Авст
ро-
унг
арцит
евГалицияиБу
ковинабилипомет
ениот
ст
рашнат
ару
скакавалерия,
коят
осехвърлилабезпощадновърхунеприят
еля.На
18юниру
сит
епревзелиЧерновецвБу
ковина,авст
рийскит
елиниисеог
ъналии
наст
ъпило безредие.Радост
тав Ру
сия билаг
оляма,ощеповече,ченейнит
е
войскибилипревзелииТрапезу
нднаЧерноморе.Надеждит
енаСъг
лашениет
о
сесъживили.
На11авг
устБру
силовпревзелСт
анислалов.Казацит
енаближилиот
ново
Карпат
ите.Зат
римесецару
сит
епленили240000авст
рийци,2500карт
ечници,и

600оръдия.Наст
ъпилаопасностзаАвст
ро-
Унг
ария.Зат
оват
ябилаприну
дена
давърневойскит
еси,коит
онаст
ъпваливИт
алиякъмВеронаидаг
иизпрат
ина
заплашения Изт
очен фронт
.Ит
алианцит
е се спасили.Нещо повече,т
е се
оку
ражилиотот
стъплениет
онаавст
рийскит
есили,зат
овау
двоилиу
силият
аси,
нападналиипревзелиГорица,
коет
огиу
леснилодаминатрекаИзонцо.

ХинденбургпоемаглавнотокомандваненаЦентралнитесили

Разг
ромътнаАвст
ро-
Унг
арияприну
дилГерманиядаповикаотОдриндве
т
урскидивизии,коит
опрат
иланапомощ вГалиция.Тясъщот
акаизт
еглила
малкот
о си войски от Балканския полу
ост
ров,кат
о ост
авила само няколко
бат
ареиит
ехническичаст
и.
Хинденбу
рг,ст
рашилищет
озару
сит
е,ст
оялнепоклат
им,къмнег
онямало
наст
ъпление,
нот
ойсевидялприну
дендаизост
авиприг
отвенат
асиофанзиваза
Пет
рог
рад.Всички обърнали пог
леди към авст
рийскат
а слабост
.Освен от
г
олямат
а и бу
йна вълна на Бру
силов авст
рийският фронт пост
радал и от
измянат
ананяколкору
скиполкове,коит
озаедноиподзву
цит
енаму
зикит
еси
сепредавалинаБру
силов.Германскит
ест
рат
езипреценили,чеАвст
ро-
Унг
ария

г
реши,кат
о наст
оява самост
оят
елно да командва своит
е войски.Това било
криворазбранасвобода.Тепоискаливсичкисъюзническивойскидасеподчинят
подеднаобщакоманда.Заобщ г
лавнокомандващ навойскит
есепосочилкат
о
единст
вено авт
орит
етно лице фелдмаршал Хинденбу
рг.Докат
о се извърши
всичкот
оваГерманскат
аглавнакварт
ирапрат
илавГалицияг
ерманскивойски,
коит
оспрелиру
скот
онаст
ъпление(
15юни)
.

ВочакваненаЮжнияфронт

Отдекември 1915г
.доавг
уст1916г
.целидеветмесецабълг
арскат
а
войскаст
оялавбездейст
виепог
ръцкат
аграницавсъприкосновениесг
ръцкат
а
пог
раничнаст
ража.Товабилоединмъчит
еленпериодзавъоръжениябълг
арин,
койт
ограбналоръжиет
о,задасвърширабот
атазаизвест
енпериодотвремеи
да се върне удома си.Каквот
отрябвало да направи,т
ой г
о направил със
самоот
верженост
.Ноет
очеполит
икат
агонакараладазаст
аненаедномяст
ои
дачакавбездейст
вие,
атъкмот
оваенай-
тежкот
озаединнарод,
койт
оимасвоя
собст
венаработ
аимилеезасвоядом.
Презавг
устобачесезабелязало,чесценат
апреднег
осепроменя,че
вмест
огърцит
енаг
раничнит
епу
нкт
овесепоявяватсъг
лашенци.Отвисочинит
е
наМачу
ковскит
епланиниидру
гит
евърховебълг
аринътг
ледалцялот
осолу
нско
поле,коет
окипяловнякаквадейност
.Намног
омест
аоколоезерат
а,блат
атаи
рекит
е,коит
обилиразсадницинаразличнизарази,т
иф,т
ропическамаларияи
т
реска,
започналидасевдиг
атвисокикълбаотдим—анг
личанит
еифранцу
зит
е
палилит
ръст
икат
а,папу
рит
еидру
гат
араст
ителност
,покровит
елканазаразит
е;
на дру
ги мест
а ог
ньове опу
стошавали храст
ите,г
орит
е,а на т
рет
и мест
а—
пламъципог
лъщалицелиселаиоколнист
ърнища.ДолучаксебелеелСолу
н.

Виждал се целият Солу

нски залив и ясно се очерт
авали в нег
оголемит
е
параходи,откоит
ослизалипрот
ивницит
е.С далеког
лед севиждалималкит
е
параходи,коит
о сновели междуг
олемит
е,предст
авляващи г
ораоткомини и
мачт
и,надкоит
осевиеликълбат
учерен,
тубял,
тусивдим.Вкраянахоризонт
а,
вг
ърлот
оназалива,околоКарабу
рун,сечервенеелинякаквиподвижнипет
на—
т
овабилиброненосцит
е,коит
опазеливходанаприст
анищет
оотнеприят
елски
подводници.
Мърт
вит
едолиниипланинипог
раницат
апрезюлизапочналидашу
мят

презавг
уст
.
Великит
епрот
ивници сеприближавали .
..Но бълг
арит
ебдят
,работ
ят,
почиватипакбдят
.Великобдениезацялнарод!Денем всичкоезамрялопод
земят
а,анощем вт
ъмнот
осеработ
итайно,безг
лъч,безразг
овор.Копаятсе
окопи,
ходове,
дълбаятсескривалища.
..

Началонаюжнатаепопея

На9авг
устнаСолу
нскияфронтсезабелязалоособенооживление.Силит
е
на г
енерал Сарай наброявали над 300 000 францу
зи,анг
личани,сърби и
колониални войски с не по-
малко от 1200 оръдия. Срещу т
ях ст
ояли
изключит
елно бълг
ари,въпреки дог
оворит
е с Германия и Авст
ро-
Унг
ария.
Наист
ина през февру
ари прист
игнали на Солу
нския фронт две г
ермански
дивизииизаелилиният
аотДойранскот
оезеродор.Вардар.Засвоябазат
е
избралиг
араУдовоипост
роилижелезопът
енклондос.Деделии,цент
рално
мяст
онаДойранскияфронт
.Презюнипорадину
ждаотвойскинару
скияфронт
г
ерманскит
едивизиинапу
сналифронт
аДойран— Вардар.Тяхнот
омяст
озаела
пакбълг
арскавойскапри сът
рудничест
вот
осамо наедин г
ермански полки

няколкот
ехническичаст
и(авиат
ори,
пионери,
железничарииарт
илерия)
.
Първит
ебоевезапочналинаДойранскияфронт
.
Боевет
енапреднат
апозициянаДойранскияфронтзапочналиот9авг
уст
и продължили до 18 същия месец.Участ
вали френски и анг
лийски войски.
Прот
ивникътсеопит
валденем инощем дапробиенякъдет
езипозиции,ноне
у
спял.
Дойранскит
ебоевебилипредвест
ницит
е,чег
енералСарайщенаст
ъпва
вече,
ито,
какт
оизг
леждало,
подолинат
анаВардар.

Настъплениенабългарскитекрила

Вмест
одачакавраг
а,бълг
арскат
авойскасаманаст
ъпила.На17авг
уст
ПърваармияотБит ъпилаизаела Лерин.Надру
олясаманаст гияденВт
ора
армиянавлязлавг
ръцкат
ерит
ория.Поспециалнаспог
одбаг
ръцкат
авойскане
севъзпрот
ивилаиост
аналапомест
атаси.Бълг
арит
езаелиДемирХисар,
Драма,
Сер,Бу
тковоиседоближилидоезероТахино.Пот
озиначинфронт
ътсескъсил.
Внаст
ъплениет
осибълг
арит
ебилиобст
релваниотдълг
обойниморскиоръдия
отКру
шапланина,
покоят
осебилиу
крепилианг
личанит
е.
Дяснот
обълг
арскокрилопродължилонаст
ъплениет
осиотЛериннаюги
заело(
22авг
уст
)Кост
уриКайларе.Главнит
есилисеизправилидоОст
ровнот
о
езеро.Част
и от планинат
а Чег
ан били у
своени.Заплашен по т
ози начин с
фланг
ову
дар,Сарайвдиг
налг
олемисилиотДойранскияфронтиг
ихвърлил
върху Нидже планина,над Ост
ровнот
о езеро с цел да спре бълг
арскот
о
наст
ъпление.
Такана25авг
устСолу
нскиятфронтпредст
авлявалдъг
а,накоят
оединият
крайст
ъпвалнаОст
ровнот
оезеро,
послеизвивалпоНидже,
Каймакчалан,
Добро

поле,Гевг
ели,Кожу
х,пресичалВардарподГевг
ели,извивалподДойранскот
о
езероипрезБу
тковопор.Ст
румазабиваладру
гиясикрайвОрфанскиязалив.
Сарайсенамиралкат
оподнебеснадъг
а.
Вкраянаавг
устнадОст
ровнот
оезеросеразиг
раликървавибоевемежду
бълг
арит
еотеднаст
рана,и францу
зит
еи сърбит
е,отдру
га.Задаот
страни
опасност
таотлявот
осикрило,г
енералСарайнат
рупалпоЧег
анскит
евърхове
у
жасна арт
илерия,коят
о дочакала и посрещнала с желязна и оловна бу
ря
наст
ъпващит
ебълг
ари.Почват
анепозволявалабързоиздравоокопаване,т
ака

че Първа армия се изложила на у

нищожит
елен неприят ън(50).На
елски ог
францу
зит
епомаг
алипреу
строенит
енаост
ровКорфусръбскидивизии,накоит
о
Сарайдалу
част
ъкаотКаймакчаландоДоброполе.

Каймакчалан

ОтКосовополе(
10ноември1915г
.)сърбит
еот
новоискалидапремерят
силит
есисъссвоит
есъседи.Тезнаели,чеСолу
нскиятфронтщебъдеработ
ана
Великит
есили,ноизасебесивзелиединсект
ор,накойт
оималиамбицият
ада
поддържатбезспорнат
асихраброст
.Превъзпит
аниотст
раданият
а,преживенив
Албанияинаост
ровКорфу
,преорг
анизиранимодерно,снабденисъссилнаи
мног
обройнаарт
илерия,въоду
шевенисъсст
ръвзаот
мъщениеипат
риот
ичен
ог
ънсърбит
есчисленопревъзходст
во(
4дивизии)сехвърлиливкървавбойс
дват
абълг
арскиполка,
коит
ост
оялинасрещаим.Борбат
асеразвиласт
ихийно—
на живот и смърт
.Сърбит
е нападали без ог
лед на жерт
вит
е.Върховет
еи
долинит
есепокрилист
ехнит
етру
пове,вериг
итеимст
ремг
лавосновисилисе
изсипвали в боя.На 30 септ
ември т
е спечелили първия у
спех,превзели
Каймакчаланиог
ъналибълг
арскат
анеу
крепеналиния.Първабълг
арскаармия,

победоносна досег
а,била прину
дена да започне от
стъпление. Бълг
арит
е
пост
епеннонапу
скалиг скаликъмзавоянаЧерна.
ребенанаНиджеисеспу

Доброполе
 ОтКаймакчалан сърбит
е се насочили към Добро поле.Последнот
ое
малка,нокрасивапланинскаравнинавъввисот
итенаНидже,обрасласрядка,
новисокабороваг
ора,седлонапроходаотМъг
ленскозар.Черна.Сърбит
е

поискалидазавладеятит
оваполе,задаст
анатг
осподаринапът
язаЧерна.
Зат
оват
еат
аку
валисожест
очениебълг
арскит
епозиции,новинаг
ибезу
спешно.
Силит
еимнай-
сет
несеизчерпалиит
епост
епенноизост
авилиат
акит
е,окопали
сеизапочналипозиционнавойнасбълг
арит
е,коит
обилина100–150крачки
далечотт
ях.

Завоятнар.Черна(
4.Х)

Кат
оизг
убилит
уквсяканадежда,
сърбит
есъсредот
очиливниманиет
осив
завоянаЧерна.Големиподвизисеизвършилиинат
озиист
орическизавой.
Сърбит
е,подпомаг
ани отфренски войски,минали р.Чернаи пропълзели по
Селечкапланина.Тяхнат
ацелбиладазавладеятпът
ищат
апот
аяпланинаида
сеявятв т
ил набит
олскит
евойски,но срещнали т
акъв ожест
очен от
пор и
у
нищожит
еленог
ънпоселечкит
евърхове,чеследкат
оизг
убилиг
олемисили,
от
стъпили бойнот
о поле на съюзницит
е и прездекември т
е се дръпнали в
Мъг
ленско.Тяхнот
омяст
овзавоянаЧернаипоСелечказаелиит
алианци.
От
стъплениет
о на бълг
арит
е по завоя на Черна предизвикало и
от
стъплениеотКост
уриЛерин.Едновременносъссръбскит
еат
акикъм Добро

полеипоСелечкапланинафренскит
евойски,събраниотвсичкичовешкираси,
сеопит
алидапробиятфронт
аюжноотБит
оляподвет
ест
ранинар.Черна.

БоевеприКеналиизагубатанаБитоля
 Прис.КеналивБит
олскополет
епосрещналиг
ероичнат
асъпрот
ивана
бълг
арскит
евойски.Боевет
емеждуфранцу
зит
еибълг
арит
еприс.Кеналище
ост
анатбележит
ивъввоеннат
аист
ория.Напредъкътнанеприят
еляпоСелечка

планиназаплашвалсот
рязваненафланг
аназащит
ницит
енаБит
олскияфронти
т
оваприну
дилоПърваармиядаост
авиБит
оляидасезакрепи4кмсеверноот
г
радаповисочинит
е.Ту
кПърваармиязаелат
аковаст
рат
егическомяст
о,че
никаквиат
акивеченеможелидаяпоклат
ят.ГрадътБит
оляост
аналмежду
двамат
апрот
ивници.Сърбит
есеопит
алиданаст
анятнякоисвоичаст
ивг
рада,
дориичастотт
яхнат
ауправарешиладаот
седнекат
овсвоядържава,обаче
бълг
арскит
егранат
иотоколнит
евърховескорог
иубедили,
чест
олицат
аимоще
далечнеесиг
урна.
Ит
ака,след дву
месечни ист
орически боеве г
енерал Сарай у
спял да
навлеземалковМакедония.
Вбоевет
езаБит
олскот
ополевзелиу
част
иеискороприст
игналиру
скии
ит
алианскичаст
и.
За неу
спехит
е при Каймакчалан,завоя на Черна и Бит
оля г
енерал
Бояджиев изг
убил своят
а длъжност
.Малки г
ермански част
и прист
игнали
набързоисбълг
арскит
еоколнивойскиорг
анизирализащит
ата.Вмест
огенерал
Бояджиевкомандванет
онабит
олскит
евойскисепоелоотг
енералШолц,
койт
ос
няколко г
ермански част вал специална г
и образу рупа армия,наречена 12–а
г
ерманска,
накоят
осевъзложилазадачат
адабранилиният
аотОхриддоВардар.

Венизеловотоправителство

Ког
атоСарайпредприелат
акат
анаМакедонскияфронт
,Съг
лашениет
о
поискалодасломиКонст
ант
иноват
асъпрот
ива.На1септ
емвриг
олямаанг
ло-
френска ескадра прист
игнала в Пирей и във Фалер.Ескадрат
а оку
пирала
г
ерманскит
еиавст
рийскит
етърг
овскипараходи,ост
аналипо-
ранот
ук,кат
ов
неу
тралнадържава.

Венизелоссеопит
ал дасвали правит
елст
вот
о и даприну
ди краляда
обявивойна,нонеу
спял.Тог
ават
ойизбяг
алотАт
инасчу
ждкорабвКрит
.Там
образу
валсвоеправит
елст
воподзакрилат
анаг
ръцкат
ажандармерия,
съст
ояща
се отнег
ови привърженици.След т
ова заминал в Солу
н,къдет
о обявил,че
анизира ново г
орг ръцко правит
елст
во на народнат
а от
брана.Нег
овит
е хора,
офицериивойницинапу
сналикралскат
авойскаисег
рупиралиоколоВенизелос.
Крит
скат
ажандармерияст
аналаоснованаВенизелосовидру
жинииполкове,
коит
о се въоръжили с френско и г
ръцко оръжие,коит
о Сарай бил взел от
обезоръженит
е от нег
о кралски войски.Така въоръженит
е и орг
анизирани
Венизелосовивойскипочналидасередятдоанг
лийскит
екъмДойраниТахинои
давземату
част
иевбоевет
епрот
ивБълг
ария.
Задасеизбег
натнеприят
ност
итеишпионст
ват
а,г
ръцкит
егарнизониот
Драма,СериКавала,коит
ост
ояливт
иланабълг
арит
е,повзаимносъг
ласие
заедносоръжиет
осибилипренесенивГермания.

ГлаваXVI
II:НамесанаРумъния

Причини

Отвсички воюващи ст
рани Ру
мъниянай-
дълг
омислила.Тяискалада
осиг
уриправилот
о— максиму
м печалбибезрискприминиму
м жерт
ви.Ощеот
започванет
онаЕвропейскат
авойнару
мънскот
оправит
елст
вонекриело,чеще
идесъсСъг
лашениет
о.Акот
осевъздържалодълг
оотнамесат
а,т
овабилоипо
желаниет
онапокойниякралКарол,койт
окат
оХохенцолерннеискалдаизмени
насвоит
ероднини.Прот
ивнег
обилообщест
венот
омнениеиправит
елст
вот
ои

ког
атот
ойу
мрял,
тесеосвободилиотнег
овит
есъюзнизадължения.
Наст
ъпил авг
уст1916 г
.Ру
скат
а войска била пак пред Карпат
ите,но
видимоот
слабвалаподнат
искананемцит
е.Съг
лашениет
опоискалоотРу
мъния
даизпълнивечеобещаниет
оси.Всичкидог
оворибилиподписани.Привсет
ова
Ру
мъниянесесчит
аладост
атъчно сиг
урна.Ру
сит
енеу
спели данавлязатв
Трансилвания,
откъдет
отрябвалодаподадатръканару
мънцит
е.Отдру
гаст
рана,
у
словиет
обило:Ит
алиядаобявивойнанаГермания,г
енералСарайданаст
ъпи,
10денаследт
овадасенамесиРу
мънияприпомощт
ана200000ру
скавойска,
коят
отрябвалоданаст
ъпивДобру
джаивРу
мъния.
Съг
ласног
орнияпланИт
алияобявилавойнанаГерманияна26авг
уст
.На
дру
гияден(
27презнощт
а)Ру
мънияобявилавойнасамонаАвст
ро-
Унг
ария,
кат
о
мот
ивираласвоит
епост
ъпкит
ака:Ру
мънияповечеот40г
одиниподдържала
прият
елскивръзкиидориималат
аендог
оворисъюзсДу
навскат
аимперия,но
до днес Авст
ро-
Унг
ария използвала т
ози съюз само за своит
е инт
ереси.
Унг
арцит
есебилисъг
ласилиняког
адададатавт
ономниправанару
мънцит
ев
Трансилвания,
аланесиу
държалинаду
мат
а.Теприт
искаличу
ждит
енародност
и,
неимпозволявалисвободнодасеразвиват
,помаджаряваливлият
елнит
еичрез
т
овау
биваливсяконародносъзнаниенанапредничавот
ору
мънсконаселение.
Ет
о защо Ру
мъниянеможеладаост
анехладнокръвнав т
овавреме,ког
ато
всички народи воювали за осиг
уряване на своит
е национални и ст
опански
инт
ереси.Следоват
елно Ру
мъния прекъсва своит
е 40–г
одишни прият
елски
връзкисъссвоят
асеверозападнасъседкаийобявявавойнаст
риг
лавницели:
а)
даприсъедини т
рансилванскит
еру
мънци към себеси веднаобщаотдвет
е
ст
рани на Карпат
ите, полит
ическа, национална и ст
опанска велика
жизнеспособнадържава;
б)давъдвориравновесиенаБалканит
е;в)даспомог
не
със силит
е си на западнит
е цивилизовани държави да съкру
шат по-
скоро
милит
аризма,
империализмаидеспот
измананемцит
е.

На 28 авг
уст свет
ът осъмнал с извест
иет
о,че ру
мънскат
а войска,
мобилизиранат
айнозаманеври,
наст
ъпилавТрансилвания.

ПоведениетонаБългария

На28 авг
устГермания обявилавойнанаРу
мъния,защот
о нападнала
съюзницат
ай.Главнот
окомандваненаГерманиянаредило—началник-
щабътна
Германскит
евойскиФалкенхайм дапоемекомандванет
онавойскит
епрот
ив
Ру
мъния,аХинденбу
ргдазаеменег
овот
омяст
о.Наследнияден(
29)иТу
рция
обявилавойнанаРу
мънияпосъщат
апричина.Ост
аналасамоБълг
ария.Минали
сет
ридни(
29,
30и31авг
уст
),абълг
арскот
оправит
елст
вомълчало.Вт
овавреме
бълг
арскит
е войски срещу Солу силие да превземат Чег
н правели у анскат
а
планинанадОст
ровнот
оезеро,
нонесполу
чили.
Несполу
кат
анаЧег
ан,смърт
танаг
енералЖост
ов,какт
оимълчаниет
она
бълг
арскот
о правит
елст
во,събу
дили вярат
а на бълг
арскот
о общест
во,че
Бълг
арияможеданеобявивойнанаРу
мънияиданеянападневДобру
джа.
Тованаист
инасеискалоотРу
мъния.Нейниятпълномощенминист
ървСофия
Деру
сит
ичалт
уприРадославов,
туприФердинанд,
туприопозицият
ададоказва,

чеБълг
ариянямалаинт
ересдасеобявипрот
ивРу
мъния.Зат
аяу
слу
гаРу
мъния
обещава:Първо,даподдържаМакедонияизцялодаседаденаБълг
ария.Вт
оро,
да от
стъпи оку
пиранат
а през 1913 г джа.Трет
.Добру о,да посредничи за
сключваненаот
деленмирмеждуБълг
арияиСъг
лашениет
о,прикойт
оБълг
ария
даполу
чиг
раницат
аМидия—Енос.
 Опозицият
арешила,чебимог
лодасеизползват
озимомент
,задасе
от
късне Бълг
ария от Цент
ралнит
е сили,зат
ова направила пост
ъпки пред
Радославов и пред двореца.Тяпредлаг
аладасеобразу
ванов коалиционен

кабинет
,койт
одапоправиг
решкат
а,направенапрез1915г
.Фердинандобаче
ост
анал непреклонен.Той повикал Радославов в двореца Сит
няково и му
заповядалдапобързасманифест
азавойнасРу
мъния.Фердинандсеприсмял
наопозицият
асду
мит
е:«
Азщевървяпомояпът
,ат
я(опозицият
а)некавърви
посвоя»
.

МанифестзавойнасРумъния

На1септ
емврираносу
тринт
апоу
лицит
ебилзалепенследниятцарски
манифест
,скойт
осеобявявалавойнат
а:
«
Бълг
ари,в1913г
.след привършванет
онаБалканскат
авойна,ког
ато
Бълг
ария беше прину
дена да се бие със своит
е съюзници,нашат
а северна
съседкаРу
мънияподпредлог
,чесенару
шавалоравновесиет
онаБалканит
е,ни
нападна и навлезе в незащит
енат
а част на нашет
о от
ечест
во.С т
ова си
нахлу
ваневземят
анит
янесамопопречидадобием свещенит
еплодовеот
войнат
а,ноу
спяпоБу
курещкиядог
оворданиу
низиидаот
немеплодороднат
а
ниискъпаДобру
джа—ог
нищет
онаПървот
оницарст
во.Помоязаповедт
огава
нашат
ахрабраармиянег
ръмнапу
шкасрещуру
мънскиявойник.

Днес,ког
ато нашит
е,храбри войски победиханеприят
еляи обединиха
бълг
арскот
оплеме,същат
атаяРу
мънияобявивойнанасъюзницат
аниАвст
ро-
Унг
арияподпредлог
,чеобщоевропейскат
авойнаг
отвеланаБалканит
еголеми
т
ерит
ориалниизменения,коит
оужзаст
рашавалинейнот
объдеще.Бездаобяви
войнанаБълг
ария,
Румънияощена28авг
устбомбардираду
навскит
ениг
радове
Ру
се,Свищовидр.Зат
овапредизвикат
елст
возаповядвам нанашат
ахрабра
армия да срази коварния съсед,да осиг
ури пост
игнат
ото ст
олкова жерт
ви
обединениена бълг
арския народ и да освободи отробст
во нашит
ебрат
яв

Добру
джа»
.

НастъплениевДобруджа.СъставнаТретаармия

Трет
а армия под началст
вот
о на г
енерал Тошев била съст
авена
първоначалноотI
Vпреславскадивизияиеднабриг
адаотБдинскат
адивизиясI
коннадивизияину
жнот
очислоарт
илерияидру
гит
ехническичаст
и.По-
късно,
ког
атоприключилидейст
вият
авМоравско,Първапехот
надивизиясеот
делила
отМакедонскияфронтибилаизпрат
енадазасилиТрет
аармия.Към същат
а
билоприбавеноедног
ерманскоот
делениеот3пехот
нирот
и,2т
ежкииедна
г
аубичнабат
ареяи3ескадрона.Товаг
ерманскоподелениесеприсъединилоот
Ру
се.Такачег
енералТошевразполаг
алпрезавг
уст
,внавечериет
онавойнат
а,с
62 дру
жини, 55 бат
альона, 23 ескадрона, 3 пионерни дру
жини и едно
минохвърг
ачно от
деление — всичко около 100 000 войници,наредени по
г
раницат
аотДу
навдоЧерноморе.Срещусебесит
ойималТрет
ару
мънска
армия,командванаотг
енералАслан,98дру
жини,54бат
ареии24ескадрона.
Ру
скит
евойскиощебилинапътоколоМеджидие.

Задача

МакензенпренесълщабасивТърновоиот
тамкомандвалвсичкивойски
покрайДу
навсрещуРу
мъния.Товат
ойнаправил,бездапит
аибездавземе
съг
ласиет
онаБълг
арскат
аглавнакварт
ира.ТойопределилзазадачанаТрет
а
армияследнот
о:данавлезевДобру
джадоу
добномяст
облизодог
раницат
аида
спрет
ам,кат
осеокопае.Частотбълг
арскат
аармиядаост
анет
укидаводи

окопнавойна,аост
аналит
евойскидасевърнатвБълг
арияидаминатДу
нава.
Къдет
опосочиМакензен,данавлязатвРу
мъния,скоет
ощеоблекчатзадачат
а
на Фалкенхайм в Трансилвания.Генерал Тошев обаче се възпрот
ивил на
подобнонаст
ъплениеипоискалотГлавнат
абълг
арскакварт
ираданесеизменя
г
лавнат
аидейназадачанаТрет
аармия—дасебиесру
мънцит
евДобру
джаида
освободи бълг
арскат
а земя.Тоя план бил одобрен от Бълг
арскат
аглавна
кварт
ираиМакензенот
стъпилзаг
олямарадостнавойскит
е,коит
оснеопису
емо
вълнениепелимарша«
О,Добру
джанскикрай»
.

Дух

От1окт
омври1915г
.до1септ
ември1916г
.— цели11месецаТрет
а
армиячакалавбездейст
вие.Товабездейст
виейбилодот
егналоиомръзнало.
Съст
авенаотвойници,родом отмест
а,пог
азенипрез1913г
.отнеприят
ели,
цялат
аармияест
ест
венопроявяваласилночу
вст
возаот
плат
а.
Отдру
гаст
рана,ималоиблаг
ородназавист
.Мног
обройнит
епобедина
дру
гит
едвеармиивМоравскоиМакедонияим спечелилипочит
,славаииме.
МожелалиТрет
аармиядаост
аненеакт
ивнавт
иявеликисъбит
ия?Завойниции

офицерит
овабилонезавидноинедост
ойноположение.Теискалидапремерят
силит
е си с ру
мънцит
е,какт
о дру
гарит
е им премерили своит
е със сърби,
францу
зиианг
личани.
Същест
вувал обаче ст
рах и г
олямо недоу
мение в полит
ицит
еив
народнит
есреди.Знаелосе,
ченаДобру
джанскияфронтщесеявиру
скавойска,
задапомаг
анару
мънцит
е.Щесебиятлибълг
арит
есъссвоит
еосвободит
ели
ру
си?Ет
осму
щениет
о.Казанобило,чебълг
арскапу
шканег
ърмивърхуру
си.
Великчаснаизпит
аниеит
раг
изъм.Отнашест
виет
онаСвет
ославпрез969г
.—

т
очно след 950 г
одини — за пръв пътт
рябвало дасесрещнатв бран т
ези
единовернииеднокръвнибрат
я.Самит
еру
синевярвали,чебълг
арит
ещесе
биятст
ях.Теочаквали,
че«
брат
ушкит
е»щесложатпу
шкит
еищег
ипосрещнатс
от
ворениобят
ия.Нот
раг
измътвду
шат
анабълг
аринабилпреживянизат
ихнал
отсъбит
ият
апрез1913и 1915г
.Войницит
езнаели,чебезпозволениет
она
ру
скот
о правит
елст
во,Ру
мъниянеби мог
ладазавладеенит
о педя земяот
Добру
джа.Сърцет
онадобру
джанцибилодълбоконаранено.Бълг
арскат
аду
ша
т
ъжала,че ще бъде прину
дена да ст
реля срещу своя брат освободит
ел.
Бълг
арскиятвойник не мразел ру
ския,но по дългт
рябвало да се изправи
насрещаму
.Лог
икат
абиламног
опрост
а:дълг
ъткъмот
ечест
вот
ост
оипо-
гореот
всичко.Койт
оидвапрот
ивземят
ани,ниесмедлъжнидаг
осразим.Виновенли
бил ру
скиятвойник?Не.Нег
огокарали насиладавземебащинат
аземяна
бълг
аринаидаядаденару
мънеца.
Товаразсъждениебилопрост
ои дълбоко.Войнасеводинесру
ския
народ,азадасезапазиродниятзлат
оносенкрайотробст
вот
онадру
гит
е.Вт
оя
моментникойнеможелдамисли,чеФердинандиРадославовсавиновниза
раздялат
анаБълг
арияотРу
сия.Единфактималвсемог
ъщасила:ру
мънцит
ес
ру
скапомощдържатДобру
джа.

Първатасреща(
1–3септември)

На1септ
емврит
еминалиг
раницат
асму
зикаисг
ръмог
ласнопеенена
марша «
О,Добру
джански край»
.Войскит
е от Варненския у
крепен пу
нкт се
у
път
илизаБалчикиДобрич,аотРу
сенскияпу
нкт— дивизияотБалбу
нар— за
Ту
тракан.Посредат
аотКеманларбилаизпит
анат
аСофийскадивизия,коят
осе
насочилакъмАккъдънлар.Ру
мънскит
епог
раничнивойскисеот
тег
лилиибързо

изчезнали:
еднисеприбраливТу
траканскат
акрепост
,адру
гивСилист
ра.
На5септ
емврибълг
арскат
аКоннадивизиянаг
енералКолевот
крила
еднадвижещасеру
мънскаколона,коят
о билаг
арнизон в Добрич.Срещат
а
ст
аналапопът
ямеждуселат
аКочмариКонак.Ту
кзапръвпътвист
орият
ана
Бълг
ария и Ру
мъния ст
анала кървава разправа.Вековнат
атрадиция била
нару
шена.И понеже бълг
арскат
а пехот
а била недост
атъчна,у
дарът върху
неприят
еляст
аналотконницат
а.В единмигнеочаквано,кат
оизпод земят
а,
извиратоблаципрахисепонасятизвъзду
ха.Земят
акънт
иотконскикопит
а,
бяснат
а ст
ихия връхлит
а върху аванг
арда на ру
мънскат
а пехот
а и обърква
нейнит
ередове.Неприят
елятобачелесносеокопит
ва,от
кривазалповог
ънпо
конницат
аит
яизчезва.Ноне!Решеное,т
азиру
мънскаколонат
рябвадабъде
пръснат
а.От
ново се подг
отвя ат
акат
а,нареждат се целесъобразно коннит
е
полкове,едни лет
ятна едно мяст
о,дру
ги на дру
го,но по една обща цел.
Прот
ивникътбивазашемет
ен,
разст
роен,
разкъсаниподг
онен.Пръснатнамалки
г
рупи,
тойст
аважерт
ванакавалерийскит
евихрове.

ЗавземаненаДобрич

На4септ
емвриг
енералКант
арджиевприст
игасVIбдинскадивизияи
заема г
рад Добрич.Ту
ктой намира53 зверски у
бит
играждани и 300 ду
ши
арест
увани.Ост
аналот
онаселениепосрещабълг
арскит
евойскиснеопису
ема
радосткат
обрат
яизбавит
ели.
Презнощт
асепоявилару
скаконница,ру
мънцит
еочаквали200000ду
ши
ру
скавойска,
атамбилиизпрат
ениедва50000ду
ши,
итоначаст
и.
На5септ
емврису
тринт
анашит
евойскиосъмналилицевлицесъссвоит
е
освободит
ели.

ПристъпътнаТутракан(
5–6септември)

Появат
анару
скит
евойскинакаралакомандванет
онаТрет
аармияда
побързасат
акат
аипревземанет
онакрепост
таТу
тракан,
задаосвободизает
ите
т
амвойскизановияпрот
ивник.
НачалникътнаПреславскат
адивизияг
енералКиселовполу
чилзаповед
данападнесот
крит
асилакрепост
тапоподобиенаОдринидаяпревземе.
Подг
отовкат
анаат
акат
азапочналана3септ
емврив6ч.су
тринт
а.Един
привързанбалонвисокошу
мялвъввъзду
хаиу
правлявалу
дарит
енабат
ареит
е.
Върховет
енанеприят
елскит
епозициипламнали,афронт
оват
алиниязаиг
рала
под у
жаснит
егейзери на избу
хналит
егранат
и,коит
о събаряли прикрит
ият
а,
проникваливг
алериит
еискривалищат
а.Неприят
елскит
ебат
ареисеразбеснели.
Бу
ченет
оит
ътенътнавъзду
хабилит
олковасилни,чег
радовет
еРу
сеиБу
курещ
т
реперели.Ру
мънскит
ебълг
арофобибу
дувалиденонощноичакалиБълг
арияда
си счу
пи г
лават
а в крепост
та.Бомбардировкат
а севодила свъзможно най-
г
олямабързинаиадскасила.Вечерт
ана5септ
емврирезу
лтат
итебилиявни—
крепост
итенамног
омест
аразру
шени;прелезисеозъбили— външниятфорт
ов

пояс бил преодолян.Пехот

ата полу
чила заповед за прист
ъп,койт
о въпреки
демонскияку
ршу
мендъжду
спял.Първат
алиниябилазает
а.
Бълг
арскат
аконницаот
крила,чееднаколонару
мънскавойскаидвалана
помощ отСилист
рапопът
якъмТу
тракан.Срещунеябилаизпрат
енаизпит
анат
а
похрабростТрет
асофийскабриг
ада,
коят
оизпълниласвоят
азадача—разбилаи
от
блъсналару
мънскат
аколонаприс.Сансънлар.
На6септ
емвризащит
ницит
енакрепост
та,подсиленисприст
игналиот
Ру
мънияпрезДу
наваполкове,сеопит
алидаконт
раат
аку
ватнамног
омест
ав

прост
ранст
вот
омеждудват
апояса,
нонесполу
чили.Боятизцялосепренесълна
вт
орат
аот
бранит
елналиния.Вечерт
анеприят
елятбилот
блъснатиотт
аялиния.
Защит
атанапу
сналаокопит
е,изост
авилаоръжиет
осиисеспу
сналакъм г
рада.
Ужаснакарт
ина:г
ъмжило,мраву
някотхора,т
ичащивъввсичкипосокибезред,
безплан,дирещиспасение.Някоисеспираливг
рада,адру
ги,дост
игайкидо
Ду
нава,
семъчелиданавлязатвлодки,
нозаг
ивали.В5часавечерт
ару
мънцит
е
спрелидаст
релят
,вдиг
налибялознамеипочналидасепредаватмасово.

Резултати

Пленени480ру
мънскиофицери,
откоит
о3бриг
аднии8полкови;
войници
30 000 ду
ши.Трофеи:две знамена,повече от ст
о оръдия,между коит
ои
задиг
нат
итеприг
р.Фердинандпрез1913г
.
Бълг
арски жерт
ви:34 офицери,145 ранени;1592 у
бит
и войници,6182
ранени—иливсичкоизлезлиотст
роя1179офицерии7774войници.
Отг
ерманскот
оот
делениебилу
битединофицери4войници;ранени29
войници.
Тая неочаквана победа паднала кат
огръм от ясно небе в Бу
курещ.

Бълг
ариявъзлику
валаотединиядодру
гиякрай.Немскит
едържавипрат
или
своит
епоздрави.ВЗападнаЕвропасъбит
иет
осепосрещналосг
олямаизненада
инебезу
чудване.Всичкизапит
алиРу
мъния,защозащит
ават
ъйслабоедна
първокласнакрепост
,коят
оот
кривапът
язаБу
курещ?ОтРу
мънияот
говорили,
че
никог
анесаочаквали,
чещесенападнекрепост
таст
акавасилнаарт
илерияиче
прист
ъпътбилнеу
държимпоройотчовешкасила.
Сполу
кат
априТу
траканповишиладу
ханавойскит
е.

Борбамеждуосвободителииосвободени(
7септември)

Ет
оедномног
оскръбносъбит
ие.Ит
аковат
ощесиост
анезавинаг
и.Ние
нег
оодобряваме,
ножелаемдаг
ообясним.Унег
оиманещопоу
чит
елно.Ру
сит
е
освободих
а,създадохаипървиорг
анизирахабълг
арскат
авоеннасила.Тебяха
бълг
арскит
евоенниу
чит
ели.Иу
ченицит
еимнег
ипосрамиханит
опрез1885г
.,
нит
опрез1912,нит
опрез1915г
.Неу
молим законнасъдбат
анаправинещат
а
т
ака,
чеу
чит
елит
етрябвалодадържатсъст
езаниесу
ченицит
еси,
кат
осесразят
ист
инскист
ях.ВДобру
джасесрещналикомандант
и— професориотру
скит
е
военниакадемиису
ченицит
есибълг
ари,
коит
осег
акомандваливоенниединици.
Сам началникътнаТрет
аармияг
енералТошевсъчу
вст
валнару
сит
еимног
о
скърбялзапредст
оящот
о.Първат
ару
ско-
бълг
арскасрещаст
аналаприДобрич.
На5септ
емврипрезнощт
асепоявилару
скат
акавалерия.Зат
аякавалерияи
ру
скапехот
авБълг
ариянямадвемнения:т
есахрабри.Алару
сит
етрябвалода
срещнатсвоит
еученици,обладаниотпат
риот
изъмиг
ордост
,чещесепремерят
су
чит
елит
есизасобст
венот
осиог
нище.
БоятзапочналсеверноотДобрич.Ру
сит
емислели,
чещомизвикат«
ура»и
щесепрег
ърнатсбълг
арит
е.Нот
ованест
анало.Започналасест
релба.Един

ру
скиконенполкнаст
ъпилсъсст
рашеналюр.Нашит
евойнициг
одочакалис
хладнокръвиеиг
ообсипалису
бийст
веног
ън.Редовет
еведнаг
асеразреждали,
нооцелелит
епродължилидалет
ятчакзадбълг
арскит
еокопи,къдет
онамерили
смърт
таси.Едноот
делениевединмигзаст
аналовт
илнабълг
арскит
епозиции,
ноблизкат
аарт
илерияведнаг
агопомела.Ру
сит
енареждатна6септ
емврида
започнеобщонаст
ъпление.Тънкат
абълг
арскалинияизвикваподкрепат
аси.
Боятст
анализвънредноожест
очен.Всичкинест
роевибълг
арскивойницивлезли
в бойнат
а линия.Технит
е мест
а заели селяни т
урци и бълг
ари.Изведнъж

бълг
арскит
евериг
исепонеслинапредседног
ръмкоу
ра,
придру
женоотт
оповни
икарт
ечниу
раг
ани,прину
дилинападат
елит
едаот
стъпят
.Надру
гияденново
наст
ъпление,
ноит
обиваот
блъснат
о.
Сръбскадивизия.Цяласръбскадивизия,образу
ванаотизбяг
алипо-
рано
отСърбияпрезКладововойницииотмног
обройнисърбиотРу
сия,сеявявавъв
фланг
.Борбат
аст
аналанеравна.Прит
иснат
итебълг
арскиполковезапочналида
сеог
ъватидаот
стъпват
.Положениет
ост
аналокрит
ично.Боятклонялвползана
прот
ивника.Вт
оямоментобачедошлаотКу
ртбу
нарчастотКоннат
адивизияна
г
енералКолевизаеднословчанциу
дарилисвсичкат
асисилавъвфлангит
ил
неприят
еля.Всъщот
овремеидобричкит
евойскизасилватисг
ъст
яватог
ъняси
къмзаст
рашенот
омяст
о.Изненаданиятипосипансжелязопрот
ивникпоискал
дасезадържи в окопит
еси,алазасипан отарт
илерийски и карт
ечен ог
ън,
заплашенотобходотконницат
аиловчанци,започналдаот
стъпва,апо-
къснои
дабяг
а.Преследваниотарт
илерият
аиат
аку
ваниотконницат
а,сръбскит
ечаст
и
билиповалениицялот
одяснокрилонапрот
ивникасчу
пено.Наст
ъпвабезредие
ипаникаупрот
ивника.
Софийскат
а дивизия,коят
о дейст
вала между Ту
тракан и Силист
ра,
полу
чилазаповеддапревземеСилист
ра.Разбит
итеру
мънскичаст
ииру
скат
а
конницасеот
тег
лили.На9септ
емврисофиянцивлезливкрепост
та.
На10септ
емвриМакензеннаредилдасеобразу
ваг
ерманскабриг
адапод
командванет
онаполковникБоде,съст
авенаот4г
ерманскипехот
нидру
жини,2
т
ежкииеднаавст
рийскадалекобойнабат
ареяи3ескадрона.Бриг
адат
анаБоде
ималапредназначениедадейст
вапокрайДу
нава.Зау
силванет
онабълг
арскит
е
войскивцент
ъракъмру
сит
евмест
огерманскит
ойизвикалт
урскивойски.
БоеветеприКубадин(
16–19септември)

Прот
ивникътсе спрял на линият
а при Ку
бадин,къдет
о се у
крепил с
блиндажи и т
елени мрежи.Бълг
арит
е ст
игнали на 16 септ
ември и веднаг
а
наст
ъпили.Първият ден дал добри резу
лтат
и.Прот
ивникътбил изваден от
окопит
еи изт
ласкан насевер.На19септ
ември враг
ът,засилен и окопит
ен,
конт
раат
аку
валиог
ъналнаст
ъплениет
о.Бойнат
алиниязапочналадаселюлее
т
унапред,т
уназад— мног
опозициисезаемалиинапу
скалиподадскияу
раг
ан

напрот
ивницит
е.Наст
ъпилау
мора.В очакванедаприст
игнатснаряди идве
т
урскидивизииг
енералТошевспрялат
акат
а.Щом виделит
ова,неприят
елит
е
помислили,чебълг
арит
есапост
радалимног
о,зат
овасеприг
отвилиина21
септ
емвринаст
ъпили.Алат
еведнаг
асрещналисвоябодърдосег
ашенпобедит
ел.
Наприст
игналит
ету
рски дивизии било определено мяст
о набойнат
алиния.
Опит
итенару
сииру
мънцивизт
очнат
аполовинанабойнат
алиниядапробият
бълг
арскияфронтост
аналинапразни.Боевет
есеводилисожест
очениеот21до
25септ
емвриинедалинапрот
ивниканикаквиу
спехи.Обрат
но,бълг
арскат
а
позициясезакрепила,
зает
ибиливсичкиважнимест
а,изкопалисеокопи,
ходове,
блиндажи,пост
авилисет
еленимрежиит
.н.Ту
рцит
епрезт
ияднивзелинай-
живоу
част
иевбоевет
е.Следпървит
ебоевена25септ
емвринаст
ъпилозат
ишие.
Изг
леждало,
чеза5–6днинеприят
елятсег
отвелзанещоново.

ДесантприРеховоищурмприКубадин

Главнот
о ру
мънско командване съст
авило сериозен план прот
ив
бълг
арскот
о наст
ъпление.На ру джа Зайончиковски
ския командващ в Добру
било заповядано да ат
аку
ва пост
оянно бълг
арскит
е позиции на Ку
бадин —
Топрахисар— Ту
зла,задаот
вличабълг
арскит
евойскинаизт
окпот
овавреме,
ког
атоединдесантпрезДу
наваприс.Реховот
рябвалоданахлу
евБълг
арияида
заемеот
новоТу
траканкат
обаза,
задасеявивт
илнацялат
аТрет
аармия.

Инаист
ина,
на1окт
омвриДу
наваприс.РеховомеждуТу
траканиРу
сесе
замрежилаотлодки,
шлепове,
понт
ониидр.Ру
мънцит
епрекаралиеднадивизия
надесниябрягнарекат
а.Набрег
ачакалавт
орадивизия,
заминаванет
онакоят
о
започналдасест
роимост
.
Излезлит
енеприят
елскичаст
иприРеховопот
еглилинапред,превзели
околнит
еселаСливополе,Бабевоидр.иразширилирайонаси,задау
леснят
пост
ройкат
анамост
азапреминаванет
онаарт
илерият
аиг
отоват
аот
въдвойска.
Вт
оямигсеявилиавст
рийскит
емонит
ори,
чиит
ооръдияразру
шилист
роящиясе
мост
.Началникътна Трет
аармия г
енерал Тошев дал бързи разпореждания.
Гарнизонит
еотРу
сеиТу
тракан,
път
уващит
еполковеидру
жини,
подпомог
нат
ии
отст
ариопълченскичаст
и,сеспу
сналикъмнеприят
еля,
атаку
валиг
орешит
елно
иследт
ридневниу
силияг
оразбилииприну
дилидасевърнеобрат
новРу
мъния,
ост
авяйкимног
обройниг
робове.

ПобеданаКубадинскаталиния

Едновременно с десант
а ру
сит
е и ру
мънцит
есг
лавнит
е си сили
наст
ъпили към Ку
бадинскат
а линия.Ру
скит
е част
и проявявали по-
голяма

смелостисъссвойст
венат
азат
яххрабростсеврязваливбълг
арскат
алиния,
чиит
о защит
ници храбро от
стоявали ат
акит
е.Борбат
апродължилаот5до7
окт
омври.В разг
аранабояеднат
урскадивизияот
стъпилав безредиеи се
полу
чилпробив.Околнит
ебълг
арскиполковесевт
урналииприкрилипробива,
запу
шилиду
пкат
а.
 Ту
рскат
адивизиябилавърнат
аисебиласощепо-
голямаревност
,зада
измиесрамаси.Ру
сит
едалиизвънредног
олемизаг
уби.Наст
ъпат
елнат
асилана
прот
ивникавидимопочналаданамаляваиопасност
тазаТрет
аармияизчезнала.

Командващият т
ази армия възвест
ил обрат
а със следнит
е ду
ми: «
След
седемдневнинепрекъснат
ибоевеинощниат
акисрещудеснияфлангивцент
ъра
наармият
апрот
ивникътевечеокончат
елноразколебанпорадимног
обройнит
е
жерт
виизаг
убинасили.Поцелияфронтт
ойвечеминавакъмот
бранаисег
анаш
ередадапочнемнаст
ъплениет
о».
Трет
аармиясеприг
отвиладанаст
ъпи.Неприят
елятразполаг
алсповече,
макаринепълни,дру
жинии40ескадронасну
жнат
аарт
илерия.Трет
аармия
прот
ивопост
авила снадежда зау
спех65 бълг
арски дру
жини,18 т
урски и 4
г
ермански;
всичко87дру
жинии28ескадрона.
Занаст
ъплениет
осенаправилисъот
вет
нит
епрег
рупировкинаармият
а.В
т
овавремеприст
игналаеднаг
ерманскадивизияит
ежкаарт
илерия.Бриг
адат
а
Бодебилапремест
енаотДу
наваи заедно сдру
гит
егермански част
и заела
позиция срещу Топрахисар. Макензен пожелал лично да команду
ва
наст
ъплениет
о.Тойразделилармият
анадвенаст
ъпат
елниг
рупи— изт
очнаи
западна.Западнат
а поверил на г
енерал Тошев,за да превземе Ку
бадин.
Изт
очнат
абилададенанаг
енералКант
арджиев.Сам Макензенсг
ерманскит
е
част
и решил да пробие линият
а при Топрахисар.Боевет
е започнали на 19
окт
омврису
тринт
аиследу
жасникръвопролит
ияприключилина21същиямесец,
вкойт
оденг
енералТошевпревзелКу
бадинскияцент
ър,ст
оящ на32радиални
път
ищаи4шосет
а,аМакензенст
аналг
осподарнаТопрахисар.Неприят
елскат
а
армиябилабит
аиизт
ласкананасевер.Отвсичкинеприят
елскичаст
инай-
мног
о
биларазст
роенасръбскат
адивизия,коят
оседържалат
върдеу
порит
онасвоит
е
позиции.Нанесенит
ераниповременаку
бадинскит
ебоевебилит
олковаг
олеми,
чедивизият
авеченеможеладасепоправиизат
овабилаизваденаизцялоот
ст
роя.Следку
бадинскат
апобедабълг
арскит
еиг
ерманскит
ечаст
изавладели
Кюст
енджа,
Чет
върт
адивизиязаелаМеджидие,
асофиянци—Чернавода.

Дунавскаармия

Макензен наредил на г
енерал Тошев да продължи изчист
ванет
о на
СевернаДобру
джаотнеприят
еля,ат
ойобразу
валот
делнаДу
навскаармияот
г
ерманскиит
урскичаст
ииПървасофийскадивизия,
коят
ополу
чилазаповедда
сезавърневРазг
рад,от
къдет
ощяладабъдепрат
енанановфронт
.Генерал
Тошев се съпрот
ивил на т
ова и поради същест
вуващит
е от по-
рано
недоразу
мениямеждуг
ордияфелдмаршал и самиятг
енерал избу
хнали явни
пререкания.Намесат
анаг
лавнокомандващияЖековразрешилвъпросавполза
на Макензен.Софийскат
а дивизия напу
снала Добру
джанския фронт и се
завърналавРазг
рад.
Ост
аналит
евойскиотТрет
аармияпродължилиданапредватнасевер.
Коннат
адивизиязаелаХърсевонаДу
нава,пехот
нит
ечаст
ибилидост
игналидо
височинит
еоколоБабадаг
,ког
атоМакензенст
елег
рамадоТошевпоискалдаси
върнеармият
аназад,дазаеменай-
късат
алинияотезерот
оТашавланаЧерно
моредос.БонасчикдоХърсевонаДу
наваидасеу
крепиздравот
ам.Тази
заповедх
върлилавнедоу
мениевсичкибълг
арскивойницииофицери,
чиит
оду
х
билвисоконаст
роензабързпоходнасевер.Наст
ъпилорязконедоволст
вои

г
невътнабълг
аринасенасочилпрот
ивг
ерманскат
акоманда,коят
осиимала
своиинт
ереси;малкопо-
дру
гиотбълг
арскит
е.Заповедт
анаМакензен,макари
поневоля,билаизпълненаиТрет
аармиясеу
крепиланаот
бранит
елнат
алиния.
Макензенпоискалт
ова,
защот
обързалдаминеДу
нававъвВлашко.
СофийскатадивизияминаваДунава.ПаданенаБукурещ

По-
раноказахме,чеРу
мънияхвърлилапочт
ицялат
асивойска,около500
000 ду
ши,в Седмог
радско с цел да у
лесни ру
сит
е да минат Карпат
ите.
Фалкенхайм причакал Първа ру
мънска армия ниско в полит
е на планинит
е,
околоХерманщад,къдет
оянападналиразбил.Вт
ораармиясъщобилабит
а
околоБрашов.Ру
мънцит
езапочнали даот
стъпват
,ноФалкенхайм сизку
сна
маневрасполу
чилдазаемепроходит
екъмВлашко.Наст
ъпилаг
олямаопасност

зару
мънскат
авойскадабъдепленена.Тясеизмъкналаотскроенат
ахват
каи
въпрекиг
олемит
ежерт
ви,раниимъкиу
спяладасепрехвърлипрезсвободнит
е
ощепроходикъмМолдова.Еднасилнаколонаавст
ро-
германскавойскаминала
прохода Ву
лкан на Трансилванит
еивг
орнот
отечение на Влашкат
а река
Търг
ожиупробилару
мънскияфронтипонеясеспу
сналакъм г
рад Крайова.
Дейст
вуващиятру
мънскиот
рядкъмОршовабилзаобиколениизцялопленен.B
същот
овреме(
24.XI
)Макензенсъсредот
очилДу
навскат
аармияприСвищов.
Софийскат
адивизиябилавдиг
нат
аотРазг
рад ипренесенавСвищов.На24
ноемврит
яминалаДу
нава,заелаЗимничисенасочилакъмАлександрия.Дру
га
колонаминалаДу
наваприСамовитизаелаТу
рнуМаг
уреле.И двет
еколони
наст
ъпили по посока към Бу
курещ.Софийскит
е полкове,засилени от 12–а
балканскадивизия,дост
игналидорекат
аАржеш.Там т
ебилипосрещнат
иот
силенру
ско-
румънскиот
ряд,нобълг
арит
еат
аку
валипрот
ивницит
евст
рашен
ст
удиводавзавоит
енарекат
а,разбилиг
ивт
ридневнибоевеиг
иот
хвърлилина
изт
ок.Веднаг
аследт
оват
ръг
налипопет
итеимикъм5декемвривечест
игнали
южно под Бу
курещ.Германцит
е дост
игнали от север и запад.Ру
мънскат
а
ст
олицавъпрекисилнияпоясу
крепления,свързанисжелезници,капит
улирала
без съпрот
ива (
6 декември)
.Макензен влязъл т
ържест
вено и от
седнал в
кралскиядворец,
къдет
оиздиг
налг
ерманскот
ознаме.

ОкончателнотоизпъжданенаруситеотДобруджа

Докат
о Ду
навскат
а армия не дост
игнала до Бу
курещ, Макензен
забранявал на Тошев да наст
ъпва в Северна Добру
джа Това предизвикало
нег
оду
ваниет
о на бълг
арския г
енерал,койт
о виждал какст
радабълг
арскот
о
населениевБабадаг
,посрещналорадост
нопо-
ранобълг
арскит
евойски,асег
а
изложено на г
рабежи,палежи и у
бийст
ва.Пред очит
е на победит
елит
е се
разкрилиопожаренибълг
арскисела,ат
епозаповеднаМакензеннебивалода
направятнит
окрачканапред.Водейкисеиотдру
гисмет
ки,Макензенпоискал
сменяванет
о на г
енерал Тошев от командванет
о на армият
а.
ГлавнокомандващиятЖековнаредилТошевдасеизвикавКюст
ендиливмест
о
нег
оназначилг
енералНерезов(
2декември)
.
Прит
овару
сит
еат
аку
валиДобру
джанскияфронтсг
олямоожест
очениеи
безог
леднажерт
вит
е.Боевет
епродължили8денаот24ноемвридо3декември,
нобезрезу
лтат
и.Ког
атоМакензенвлязълвБу
курещ,
тойзаповядалбълг
арскит
е
войскидаминатДу
наваприТу
тракан,
Силист
раиЧернаводаидаидатвпомощ
на 1–ва и 12–а дивизия във Влашко.Щом бойнат
а линия във Влашко се
подравнила с оная в Северна Добру
джа,Макензен заповядал бълг
арит
е да
напу
снату
крепенат
асипозицияидапот
егляткъму
стият
анаДу
нава.Сг
олеми

мъкиру
сит
еедвамог
лидасеизмъкнатпрезМачинзаБраила,презИсакчаза
РениипрезТу
лчазаИсмаил.На22декемврибълг
арит
евлезливТу
лча.ПоНова
г
одинаДобру
джабилаокончат
елноочист
енаотру
сит
е.Част
иотбълг
арскат
а
войскаминалиДу
наваизавзелиБраила.Ру
мънцит
еиру
сит
есеот
тег
лилив
Молдова,абълг
арит
еспрелидор.СеретивДобру
джадоДу
навскот
оуст
иеСв.
Георг
и.

Взаимниобноскимеждубългариируси

Дведу
мизачу
вст
ват
а,коит
овълну
валиру
сиибълг
арипрезт
иякървави
дни.Кат
опочнемотпърват
асрещамеждудват
абрат
скинародаприДобриччак
доИсакча,
можелодасеконст
атирабележит
оявление,
чемеждудвет
евойскине
кипяладълбокаивкорененаомраза,
нит
отайнаот
мъст
ителност
.Ру
скат
авойска
изхождала от своят
а дисциплина, бълг
арскат
а от своет
о пат
риот
ическо
въоду
шевление.Докат
огърмели т
оповет
е,т
ракали карт
ечницит
е и пу
кали
пу
шкит
евбойнияжар,подг
раду
шкат
анаку
ршу
мииг
ранат
и,приблясъкана
ножовет
е,разпаленит
ебойциизбу
хваливст
ихиенщу
рмизаемализаповяданат
а
позиция.Прекрат
ят ли се боевет
е,благ
одат
ен полъх поду
хвал и челат
а се
разведрявалидобрат
скисълзи.Паднатлиру
скивойницииофицеривплен,
бълг
аринът веднаг
а разт
варял скривалищет
о на благ
ороднит
е си чу
вст
ва.
Войници,офицери и население се надпреварвали да превържатранения,да
напоятжадния,
данахранятг
ладнияидаоблекатг
олия.Ру
скит
епленнициникой
неконвоирал.Тевървелипопът
яразмесенисбълг
арит
е,приказвали,
смеелиce,
кат
очесезавръщатотнякоязадру
жнаработ
а.Иру
скит
евойницисеобливалиот
радост
ни сълзи за брат
скат
а обноска.В цялат
а чет
иримесечна кампания
същест
вуват само две т
ъмни пет
на — две изст
ъпления — едно от ру
ска

кавалериявърхуеднабълг
арскарот
аиедноотбълг
арскавърхуедномалко
ру
ско от
деление.И двет
е били извършени без ну
ждит
е на войнат
а при
извънредноафект
ираносъст
ояниенаначалницит
е.
Преззимнит
емесеци междубълг
арскит
евойски вТу
лчапоДу
наваи
ру
скит
еизръкавит
енарекат
анесамоченямаловраждебнонаст
роени,
ночест
о
се конст
атирали взаимни брат
ски посещения и г
ощавки,коет
о било т
върде
неприят
нозаг
ерманцит
е.

Търканиямеждусъюзниците

Презесент
адокат
отраелибоевет
евДобру
джа,ст
аналинякоислу
чки,
коит
озаслу
жаватот
белязване.Германцит
езаелижелезницит
евДобру
джат
ака,
какт
о били заели ония в Сърбия и Македония. Въпреки бълг
арскат
а
админист
рацият
еназначилиисвоявКюст
енджаивдру
гит
еградове,от
къдет
о
измест
илибълг
арскит
евласт
и.Наст
аненит
акат
епочналидасеразпореждатс
мат
ериалит
е,хранит
еидобит
ъкавцялаДобру
джакат
овзавоюванаст
рана.За
бълг
арит
етеопределилималкирайони,
авсичкиоколиииселаобсебилизасебе
си.С камионииколит
езадиг
алиилику
пувалихранит
еидобит
ъка,задаг
и
от
карватнаДу
нава,къдет
огипоемалит
оварнипараходизаГермания.Гру
бат
а
г
ерманска у
права в Добру
джа,какт
о и изчерпванет
о на хранит
е възбу
дили
бълг
арит
е и взаимнит
е от
ношения ст
анали напрег
нат
и.Това предизвикало
т
ъркания и дори инцидент
и между г
ражданскит
е и военнит
е бълг
арски и
г
ерманскивласт
исг
олемипоследицизасъюзницит
е.
Непо-
малкибилинеприят
нит
еинцидент
ивПоморавия,
коят
огерманцит
е
т
рет
ираликат
отяхназавоюванаст
рана:събираливсякаквимат
ериали,
товарели
г
инажелезницат
аиг
иот
насяливГермания.Заданесъбу
ждатвъзму
щениет
ои

да не срещат съпрот
ива от бълг
арска ст
рана, г
ерманцит
е пломбирали
нат
оваренит
е ваг
они и по т
ози начин скривали от пог
раничнит
е бълг
арски
власт
исъдържаниет
оим.
Презт
овавремев Германиянаст
ъпиланай-
голямат
алипсанахрана.
Германскот
о правит
елст
во орг
анизирало специални ку
рсове за земеделски
работ
ници.Отдру
га ст
рана,т
о подредило чу
ден механизъм за справедливо
разпределениенамалкот
охранит
елниприпаси.

АвтономиянаПолша

Презвременавойнат
аполяцит
еобразу
валилег
иониотдоброволции
взели у
част
иезаедно савст
ро-
унг
арскит
евойски прот
ив Ру
сия.Цент
ралнит
е
сили,
Авст
ро-
Унг
арияиГерманиясесъг
ласилиина5ноемвриобявилиПолшаза
авт
ономна.Полскит
еобщест
веницииполит
ическимъжесъст
авилиДържавен
съветипочналидау
реждатноват
асидържава.Военнит
е,слу
жилипо-
ранов
Ру
сия,
вавст
рийскииг
ерманскивойски,
начелосг
енералПилсу
дскиприст
ъпили
към орг
анизиранет
о на независима народна полска войска. Това не се
понравилонаГермания.Пилсу
дскибилпреследванит
ойизбяг
алвчу
жбина,за
дапродължидаработ
изавоеннот
овъзражданенаПолша.

СмърттанаФранцЙосиф

Между
временно във Виенаст
анало важно събит
ие:на21 ноември се
поминал прест
ария 85–г
одишен императ
ор Франц Йосиф,койт
о със своят
а
т
акт
ичнаполит
икадържалпривързаниоколосебесиразличнит
еславянскии
дру
гинароди.Наследилг
оКарл,нот
ойподвлияниет
онаженаси,коят
обила
францу
зойка,не запазил т
върдост
та на починалия императ
ор. Карл бил
привързанивереннаВилхелм,ноколеблив,необичалисебоялотвойнат
а.
Склонен бил да върви към мир и само г
ерманскат
а дикт
ату
ра можела да
задържиположениет
о.
ЛойдДжордж

И в Анг
лия ст
аналат
върдеважнаполит
ическапромяна.Либералнот
о
минист
ерст
воАсквитклонялокъм прег
оворизамир,закоет
обилог
отовои
ру
скот
оправит
елст
во,изарадит
овабилоат
аку
вановпарламент
аиприну
дено
даот
стъпи(
11декември)мяст
отосинакоалиционнот
оправит
елст
воначелос
Лойд Джордж,финансов минист
ър в Асквит
овот
о минист
ерст
во,един от
водачит
енанепримиримот
отечение,силналичностинепоколебимподдръжник

наполит
икат
а:войнадопобеда.Парламент
ътмуг
ласу
валдоверие.

Предложениезамир

Авст
ро-
Унг
арияот
давнанаст
ояваладасезапочнатпрег
оворизамир.Най-
сет
не Германия се съг
ласила.На 12 декември д-
р Радославов обявил в
Народнот
осъбраниет
ържест
вено:Цент
ралнит
есилисъссъюзницит
есиТу
рция
иБълг
арияобявяват
,чесаг
отовидазапочнатпрег
оворизамир.
Ког
атобилонаправенот
овапредложение,Цент
ралнит
есилисесмят
али
забезспорнипобедит
ели,защот
одържалиру
скит
еземиотРиг
адоДнест
ър280
450кв.км;отВлашкодоСерет—100000кв.км;Белг
ия—29000кв.км;и22000
кв.кмотФранция—всичко531807кв.км.
Предложениет
обилонаправеночрезнеу
тралнидържави.
Пот
он,повисокомерниизрази,посамонадеяностт
овапредложениене
привличало,а от
блъсквало.Съг
лашениет
ого взело за оскърбит
елно и г
о
от
хвърлило.То от
говорило,че е рано Цент
ралнит
е сили да се смят
ат за
победит
ели.На19декемврипрезидент
ътнаамериканскит
едържавиобявил,че
желаедаст
анепосредникмеждувоюващит
езамир,
нот
рябвалодасеприемеот
всички,
чемирътщебъдебезпобеда.Самоединмирмеждуравниможедабъде
т
раен.Прават
анавсичкинародит
рябвадасезачит
ат.
Съг
лашениет
ообачеоценилопост
ъпкат
анаЦент
ралнит
есиликат
оедна

хит
раманевразаподмамваненанародит
е,коит
овечечу
вст
вувалиу
мораот
войнат
а,задапоискатмир;
и,кат
осеизправятсрещусвоит
еправит
елст
ва,
даг
и
прину
дятдасложаторъжиет
о.Зат
оват
ебързоразпоределидовсичкифронт
ове
дасепредизвест
ивойскат
а,чепредложениет
онаЦент
ралнит
есилизамирнее
искреноисправедливо,чет
осеправисцелдасеразколебаятпрот
ивницит
е,за
даим сеналожатт
ежкиу
словия,ат
ованебивадасеприемеотзападнит
е
народи,акоискатдане«
робу
ватнанемцит
е».ВЛондониПариж сенаправили
бу
рниманифест
ациивъвползанавойнат
адопобеда.Вест
ницит
еидипломат
ите
сеподиг
рали смирнот
о предложениенаЦент
ралнит
есили,кат
ого нарекли
«
германски мир» — по прилика на ст
ария «
римски мир»
,какъвт
о древнит
е
римлянисключилисдру
гит
енародисцелдаг
иексплоат
ират
.Вт
оваположение
нанещат
аизт
еклаг
одинат
а1916.

ГлаваXI
X:1917г.РеволюциявРусияинамесанаАмерика

Съглашениетоимира(
януари)

Новат
а 1917 г
.наст
ъпила в цяла Европа при т
върде песимист
ично
наст
роение.Издаденит
епо т
ояслу
чай поздравит
елни манифест
и изразявали
повече хвалби и закани,нежели близки надежди за мир.Предложениет
о
направеноотЦент
ралнит
есилина12декември,несеприелосг
отовност
.На2
яну
ари Съг
лашениет
о обнародвало своет
о решение,а т
о било от
рицат
елен
от
говорнаг
ерманскот
опредложениезамир.На11яну
ариСъг
лашениет
осдълг
а
нот
адоУилсънсъобщило,чеГерманияевиновназавойнат
аичет
оможедасе
съг
ласидапрег
оваря,ноприследнит
еусловия:ГерманиядавърненаФранция

заг
рабенит
епрез1871г
.Елзаси Лот
аринг
ия;давъзст
анови Белг
ия,Сърбия,
Черна г
ора и Ру
мъния,кат
о напу
сне всички оку
пирани земи;да се раздели
Авст
ро-
Унг
ариянанейнит
есъст
авнинароди;дасеу
нищожиТу
рция,кат
очу
жда
на европейскат
а цивилизация;да се заплат
ят разноскит
е и повредит
ев
оку
пиранит
еземи.Запост
иганет
онат
езицелиСъг
лашениет
оизпрат
илосвои
делег
ативАмерикадоУилсъндау
бедятнег
оиамериканскот
ообщест
вода
взематсъг
лашенскаст
рана.Делег
атит
есеобърналиспозивикъмамериканцит
е
в щат
ите и цяла Америка,кат
о доказвали,че Съг
лашениет
о е нападнат
о
несправедливоичет
овоювапрот
ивг
ерманскиямилит
аризъмиимпериализъм
взащит
анасвободат
анамалкит
енародиинацивилизацият
а.Единанг
лийски
бог
аташ — лорд Нордклиф,от
ишъл вАмерикаидалпаридасепочнеобща
аг
итацияпрот
ивисканият
анаГерманиядазавладеесвет
а,прот
ивжест
окост
ите
въввойнат
а,избиванет
онадецаижени,паленет
онаг
радове,пот
опяванет
она
път
нически кораби. Събрания, вест
ници, кинемат
ографи — всичко било
приведеновдейст
вие.Такаамериканцит
есенаст
роилипрот
ивГермания.

Германияобявяванеограниченаподводнавойна(
1февруари)

Германиявечеокончат
елноразбрала,чет
ятрябвадасеборинаживоти
насмъртсъссвоит
епрот
ивници.Оскъднит
ейхранит
елнизапаси,набавениот
Ру
мъния,Добру
джа,Поморавия,Бълг
ария и част от ру
скит
е земи,не й
позволявалидапродължидълг
овойнат
а.Ощеотпо-
раномеждуберлинскит
е
полит
ици и военни имало разног
ласие по водене на подводнат
а война.
Полит
ицит
еог
раничавалидейст
вият
анаподводницит
е,защот
опредвиждали,
че
последицит
ещедоведатдоскарваненаГерманиясвсичкиморскидържави,
коит
осесмят
атзасвободнидат
ърг
уватсвоюващит
едържави.Военнит
еобаче

особено адмирал Тирпиц,един отсъздат

елит
е на г
ерманскат
а флот
а,искал
веднаг
адасезапочнеобщабезог
леднаподводнавойнапрот
иввсичкикораби,
бездасег
леданакоинародипринадлежаткакваст
оканосят
,щомт
еот
иватв
анг
лийскиилифренскиприст
анища.Адмиралит
евярвали,
ченеу
тралнит
енароди,
кат
очу
ят,
чевоюващит
есаблокирани,
самищесеот
кажатдат
ърг
уватст
яхили
щепост
радатпараходит
еим,
нопонест
яхнямадасенамесятвъввойнат
а.Само
Америкабимог
ладасенамеси,
нот
ябилапракт
ичнаисъмнит
елнобибилодали
щеприбег
недот
овасредст
во.Аакосерешидаобявивойна,нейнит
евойскине
мог
атдадойдатпо-
раноотеднаг
одинавЕвропаДот
огаваобаче,
всичкощялода
бъде свършено.Привърженицит
е на безог
леднат
а война вярвали,че щом
заповядатнаподводницит
едаблокиратАнг
лияидапот
опяватвсекипараход,
оръжиеихранивнея,
тящекапит
улираотг
ладзат
римесеца.
На1февру
ариг
ерманскиятимперат
ориздалпрокламациядонародаси,
в
коят
о разкрил от
говора на предложениет
о за мир,а именно:завоеват
елни
намерениясцелразпокъсванет
онасъюзницит
еиу
нищожаванет
онаг
ерманския
народ.Задасеизбавиотт
аябеда,т
ойзаповядалнаподводницит
едаобхванат
Анг
лияиФранцияиданепропу
скатдаприближидот
яхнит
оединпараход,а
непослу
шнит
етакивадасепот
опяватбезвсякаквопредизвест
яване.Товасвое
решениеГерманиясъобщиланаАмерикаивсичкинеу
тралнидържави,коит
о
т
ърг
увалисвоюващит
е.
Американцит
е от
казали да спрат корабит
е си за Анг
лия и Франция,
понежет
овабилоу
низит
елно зат
ях,защот
облоку
сазасяг
ал американскат
а
т овияисвобода.На3февру
ърг ариУилсънобявил,
чепрекъсваот
ношеният
асис
Германияиизпрат
илпаспорт
анаг
ерманскияпосланиквъвВашинг
тон.
РеволюциявРусия(
март)

Внай-
голямот
онапрежениенавойнат
а,ког
атоГерманиясег
отвелада
повали Анг
лия чрез подводницит
е си и ког
ато последнат
а се изправила за
защит
асвсичкисили,мнозинаочаквали,чевРу
сиященаст
ъпиновавълнана
от
пор срещу Германия. Бру
силов още давал надежди, макар нег
овот
о
наст
ъплениедабилоспряно,анякъдеиот
бит
о.Анг
личанит
езабелязали,чев
Ру
сияхорат
асамног
озат
оваимпрекарвалипрезАрханг
елскму
ниции,
самолет
и,

т
анкове,анай-
вечеснаряди,коит
оБру
силовнежалелвбоевет
е,какт
онежалел
ихорат
аси.
Но .
..някак неочаквано свет
ътбил поразен отновинат
а,че в Ру
сия
наст
ъпилаг
олямареволюция,
ичецарНиколайI
Iсеот
казалотпрест
ола!Ру
скат
а
революцияизбу
хналасъсст
рашнасила,нот
янебиласт
ранноинеочаквано
явление.Тянаст
ъпиласъвършеноест
ест
венопосилат
анасложилит
есемног
о
по-
ранообст
оят
елст
ва.
Причини.Ру
скат
авеликаимперия,съст
оящасеот5млн.кв.км при120
млн.населениебилаеднаотнай-
закъснелит
едържавивЕвропа.Таяимперия
изобщосекрепяланаст
аримонархическиоснови.
Ру
скиятживотнесеразвивалнормалноипоследоват
елно.Ималоепохи
напо-
голямасвободаит
огавару
скиятг
енииизбу
хвалсъсст
ихийнамощ,ала
веднаг
аследт
акаваепоханаст
ъпвалачернареакция,коят
оспъвала,ачест
ои
у
биваласвободолюбивот
оинародолюбивовъзражданеинапредък.Великит
е
писат
ели полу
чавали вериг
и на перот
о и на мислит
е си.Мног
о отт
ехнит
е
съчинения можели да се печат
ат само зад г
раница.Реакцият
а проку
ждала
безбройу
чени,
писат
елиимладежи,
коит
оот
иваливАнг
лия,
Германия,
Франция,
особено в Швейцария,къдет
о разработ
вали най-
смели и крайни общест
вени
у
ченияиг
отвелиг
лаволомниплановезапреу
стройст
вонару
скиядържавени
общест
венживот
.
Несполу
чливат
а и непопу
лярна война с Япония през 1903–1905 г
.

извикала общест
венот
о недоволст
во,коет
о се изразило по един бу
ен и
вну
шит
еленначин.Изправенпреднаст
ъпващат
абу
ря,
царНиколайI
Iподарилна
22яну
ари1905г
.нару
скиянарод ог
раниченаконст
иту
ция.Свикалисеедно
подирдру
гопърва,
втораит
рет
аДу
ма(
парламент
);обсъждалисеисег
ласу
вали
закони и мероприят
ия, ала конст
иту
ционно у
правление и от
говорно
правит
елст
вонесесъздали.Ду
мат
анямалаправонит
одапосочваминист
рит
е,
нит
одаизказвадовериеилинедовериекъм т
ях.Царятдържалощевсичков
своят
а ръка.Свикванет
о на Ду
мат
а имало една единст
вена положит
елна
последица,чедаловъзможностнаполит
ическит
етечения,доколкот
отебили
обединенивпо-
големиг
рупи,
дасепроявятвДу
мат
ачрезсвоит
епървиорат
ори
приобсъжданет
онавъншнат
аивът
решнат
ару
скаполит
ика.
Партийноразвитие.Околоцаряобаче,сег
рупирали,освенобикновенит
е
царедворцииарист
ократ
ииредконсерват
ори,
коит
оукорявалиНиколайзаду
ха
на Конст
иту
цият
а.Тедирели слу
чай и възможностдаг
о накаратда изг
они
Ду
мат
а, кат
о недееспособна, и да въведе пак абсолют
на монархия. В
прот
ивоположностнат
ояреакционеннапънсеразвилосилнодемократ
ическо
т
ечение.
Начело на демократ
ит анал Павел Милюков,писат
е заст ел и бивш
професорвСофия,преследванотру
скот
оправит
елст
возарадиполит
ическит
е
муидеи.Околодемократ
итеот
дясноиот
лявосеразвилиредполит
ическиг
рупи,
повечеилипо-
малкодемократ
ическиилиреакционни.Следт
ият
аканаречени
бу
ржоазни парт
ии и г
рупи идвало едно силно работ
ническо т
ечение,чийт
о
предст
авит
ел бил адвокат
ътКеренски,а подир нег
о идвали социалист
итес
различнисхващания.ВДу
мат
аималоисилнаселскаг
рупа,
коят
опреследвалане
т
олковаполит
ическит
ежнения,колкот
ост
опански.Тяискалазару
скияселянин
собст
веназемя.
Ру
скитенедостатъци.Презвременавойнат
аособеноизпъкналилошит
е

последици от г
олемит
е народни недост
атъци: покварена админист
рация,
пиянст
воиневежест
во.Пиянст
вот
оокончат
елноразст
роилоит
ъйнезавиднот
о
ст
опанскоположениенаселянит
е,аневежест
вот
оподхранвалосу
еверност
тадо
т
акиваразмери,чевъв всякапочт
и околностнародътси имал своясвет
ец,
чу
дот
ворециг
адат
ел.Вникойевропейскинародмист
икат
аичу
дот
ворност
тане
садобивалит
акавасила,какт
овРу
сия.Всамияцарскидворсебилвмъкнал
някакъвчу
датселяниннаимеРазпу
тинвкалу
герскорасо.койт
охипнот
изирал
придворнит
ежениимъжесъссвоет
оясновидст
во,г
аданиеичу
дот
ворност
.Тоя
хит
рец и безнравст
вен су
бект имал над царя и царицат
а мног
о по-
голямо
влияние,
отколкот
овсичкиминист
рииполит
ическимъжевРу
сия.
Ру
скат
а държава от ден на ден се разг
лобявала. Процесът на
разложениет
о т
ечал безспирно, докат
о най-
сет
не държавният орг
анизъм
пот
ъналву
жаснаанархия,
аследт
оваивкървавареволюция.

Съглашениетоиреволюцията

Несполу
кит
е на фронт
а, разхищениет
о на държавнит
е запаси,
безнадежднот
о очакванедаседост
игнедо някакъв край създавали общот
о

наст
роениедасесъборист
арат
аизхабенавластидасезамениснова,
способна
даизвикаенерг
ият
анаРу
сия.Нат
оват
ечениесъчу
вст
вували францу
зит
еи
особеноанг
личанит
е,чиит
опълномощниминист
ривПет
рог
радпост
оянносе
намирали в общения сдемократ
ическит
епарт
ии,коит
о проект
ирали г
олеми
реформи.
 Желаниет
онаанг
личанит
еифранцу
зит
есеизпълнило.В началот
она
март (
8–12)орг
анизирани работ
ници и разбу
нту
вани войници в Пет
рог
рад
въст
аналивзащит
анаДу
мат
аисъборилицарскат
авласт
,коят
оведнаг
асе

разложила.Предизправенат
абу
нтовнавълнаНиколайсеот
казалотпрест
олаи
наредилнабратсиМихаилдапоемеу
правлениет
о.Алаипоследниятскоросе
у
бедил,чедру
гисафакт
орит
енаденя.Задасеизпреварятбезредицит
е,Ду
мат
а
избралаИзпълнит
еленкомит
етот12своичленове.Тойпоелвърховнат
абивша
царска власт и поискал да канализира наст
ъпилот
о бу
нтовно движение.
Царскит
е минист
ри Щу
рмер и Прот
опопов били арест
увани. Веднаг
а се
образу
валоновоправит
елст
воподпредседат
елст онакнязЛвов,водачна
вот
земскит
е(окръжнит
е)съвет
и.Водачътнаконст
иту
ционнит
еделег
атиМилюков
заелМинист
ерст
вот
онавъншнит
еработ
и,аводачътнаработ е— Керенски
ницит
заелдру
гминист
ерскипост
.
Тият
римаполит
ическимъжет
рябвалодадоведатреволюцият
адодобър
край.Обачет
ехниятавт
орит
етнебилдост
атъчен,задасъздадатоколосебеси
здраваобщест
венасила,
върхукоят
одаоблег
натсвоят
авласт
.
Нова власт.Работ
ницит
е на Керенски избрали свой Революционен
комит
ет.Образу
валсеиРеволюционенкомит
етотвойницит
е.Тиядвакомит
ета
непризналивласт
танит
онаВърховнияизпълнит
еленкомит
ет,
избранотДу
мат
а,
нит
онановот
оправит
елст
во.Всъст
авот1300ду
шит
енахълт
аливТаврическия
дворец,дет
о заседавала Ду
мат
а,измест
или последнат
а и започнали да
заседаватвмест
онеянепрекъснат
о.ЛишенаотподкрепаДу
мат
апрест
аналада
сесъбираидаработ
и.Отт
оямоментт
явечеизчезналаотполит
ическияживот
наРу
сия.
Цел на новата политика.Пълномощнит
е минист
ри от Съг
лашениет
о
веднаг
апоискали дау
знаятполит
икат
анановот
о правит
елст
во.Милюков в
качест
вот
осинаминист
ърнавъншнит
еработ
и,преданнаСъг
лашениет
оина
западнит
е демократ
ични държави (
Анг
лия и Франция)
, обявил пред
предст
авит
елит
енапечат
а,чеРу
сияост
ававярнанаСъг
лашениет
оиченейнат
а
военнацелепобеданадГерманияизавземаненаЦариг
радспрот
оцит
е.Щом

чу
ли т
ази декларация на Милюков,революционнит
е комит
ети се събрали и
от
хвърлили изт
ъкнат
ата от минист
ъра цел.Всички започнали да обсъждат
т е:какваецелт
рескавовъпросит анавойнат
а;дасепродължавалит
яилидасе
спреикакваформанау
правлениедасиизбереРу
сия?
Освобождениеназатворниците.Новот
оправит
елст
вовжеланиет
осида
въздейст
вавърхуцелоку
пниянародблаг
оприят
норешилодаосвободиведнаг
а
всичкиполит
ическипрест
ъпници,
коит
олежалииззат
ворит
евРу
сияивСибир,
а
същодаот
вориг
раницит
езавсичкиемиг
рант
ивчу
жбина,
задасезавърнатида
вземат у
част
ие в преу
стройст
вот
о на държават
а.Германия приела ру
скат
а
революциякат
одобредошла.Тяобявила,чедавасвободенпреходнару
скит
е
бежанципожелезницит
есипрезфронт
азавът
решност
танаРу
сия.Отт
овасе
възползваливсичкиемиг
рант
ивЕвропа,особеноониявШвейцария,коит
осе
завърналивсвоет
оот
ечест
во.Завърналсеиводачътнакрайнит
есоциалист
и
Ленин,койт
о,щомприст
игналвПет
рог аналзаедносТроцкиначелона
рад,заст
кому
нист
ическот
одвижение.
Паданет
онаст
арияцарскирежим,
извикаловцелоку
пниямног
омилионен
народ невъобразим пот
окнамисли,чу
вст
ваи копнежи.Зашу
мял и закипял
хилядог
одишниятст
аркот
елсбезкрайнит
еводовърт
ежинаразвълну
ваноморе.
Вт
ояст
рашенхаоснажелания,мисли,мечт
иист
ремежиобширнат
ару
скамаса
изразиласвоит
еисканиявт
риясниикат
ег ми:мир,земяиволя.Под
оричниду
напора на т
оя общонароден вик и под нат
иска на работ
ническит
е и
социалист
ическит
ереволюционни комит
ети правит
елст
вот
о се прину
дило да
излезе с декларация,че войнат
а ще продължава само докат
о се свика
Учредит
елнот
осъбрание,коет
ощесепроизнесеповъпросит
езаформат
ана
у
правлениет
оизавойнат
а.Тованезадоволилореволюционнит
екомит
етии
правит
елст
вот
оизлязлосновадекларация,вкоят
оот
стъпилоотст
ановищет
о
Ру
наМилюковиобявило: сиясеот
казваотприсвояваненачу
ждиземи(
анексии)
иoтвсякаквообезщет
ение.
Аг
итация на Съг
лашението. Това изявление направило силно
впечат
ление в Анг
лия и Франция.Двет
е държави изпрат
или видни свои
аг
итат
орииминист
рисоциалист
идаидатвРу
сиясмисиядау
бедятру
скит
е
работ
нициисоциалист
и,чет
еаконаст
ояватзамириспратвойнат
а,акосе
спог
одятот
делносГермания,западнит
едемократ
ическинародищезаг
инат
.
Германия кат
о освободи войскит
е си от Изт
очния фронт
,ще г
и хвърли на
Западния,щесмажеФранцияиАнг
лияинейниямилит
аризъмщезаду
шивсяка
свобода.Френскиятминист
ърсоциалистАлбертТомасеявилвПет
рог
радлично
предработ
ницит
есоциалист
иипредвойницит
едоказвал,чемиролюбиет
она
ру
сит
е при днешнит
еусловия ще нанесе г
ибелен у
дар на революционнит
е
репу
бликански идеи и на модернат
а цивилизация.Съг
лашенскит
е аг
итат
ори
наст
оялиощеповечезат
ова,
защот
оочаквалинамесат
анаАмерикавъввойнат
а.
Инаист
инаАмерикапобързаладаобявина2априлвойнанаГермания,макари
данебилаощег
отова.Азадавъзпламенятру
скот
осърцезапобеда,какт
оида
помог
натнару
скот
оправит
елст
вову
силият
амудапродълживойнат
а,Анг
лияи
Франциязаповядалинавойскит
есиданаст
ъпятсрещуг
ерманцит
екъм Араси
пор.ЕнавШампан.
Ру
скит
ереволюционни комит
ети ост
анали на своет
огледище.Докат
о
правит
елст
вот
о наст
оявало Ру ане вярна на съюзницит
сия да ост е си,
революционерит якъммир.Тенаправилисамоеднаот
еизбралипът стъпка:
няма
дасключатот
деленмирсГермания,
ноискатбезу
словнодасепочнатпрег
овори
заобщ мир.
Борбат
апродължила.Дисциплинат
авъввойскат
апочт
иизчезнала.Едни
отвойницит
есамоволнонапу
скалифронт
аиот
иваливПет
рог
радиливблизкит
е
села.Слу
хът
,чещесераздаватземи,
сму
тилду
ханавсичкиселянивойници.
Наст
ъпилаповсемест
наанархия.Всичкидържавниу
чрежденияспрелида

работ
ят.Железопът
нат
аслу
жбасеразст
роила,селянит
еспрелидапрекарватдо
г
арит
ехрани,наст
ъпил г
лад в г
олемит
еградове и на фронт
а.Идеят
а за
държават
а кат
о нещо цяло изчезнала. Инороднит
е краища: Финландия,
Ку
рландия,Крим,КавказиУкрайнасеот
късналиотобщат
адържаваисъг
ласно
своит
енационалнит
ежнениясепрог
ласилизаавт
ономни.
Задасеспрепроцесътнаразложениенафронт
а,военниятминист
ър
Гу
чаковот
ишълнабойнот
ополесцелдаповлияенавойницит
еидавъзст
анови
дисциплинат
а.Там т
ой се у
бедил,че войницит
е не слу
шатсвоит
е офицери,
образу
ватсъвет
и,събиратсенасборищаиобсъждатвъпросазамириподялба
наг
осподарскит
еземи.Разочарован,Гу
чаковсевърналвПет
рог
радисиподал
ост
авкат
а.Ст
анало преу
стройст
во накабинет
а.Заедно сГу
чаков напу
снал и
Милюков.В кабинет
анаЛвоввлезли5–6ду
шисоциалист
и,аКеренскипоел
Военнот
оминист
ерст
во,кат
осмят
ал,чещеу
пражнипо-
голямовлияниевърху
работ
ницит
еисоциалист
итевойници.
Новот
ору
скоправит
елст
воизлязлоспрог
рама:от
хвърлявсякамисълза
от
делен мирснеприят
еля;засилвадемократ
изацият
авъв войскат
а,задая
направи способна за наст
ъпление;предост
авя на Учредит
елнот
о събрание
въпроса за формат
а на у
правлениет
о и общест
вено-
стопанскит
е реформи.
Правит
елст
вот
онесерешиловеднаг
адараздадеземят
анаселянит
епрякои
безвъзмездно,нонаправилопредложениекъмвсичкивоюващизаобщ ит
раен
мирбезанексиииобезщет
ения.
Вт
овавременапрежениет
овЗападнаЕвропадост
игналог
олемиразмери.
ОтРу
сияпоискалиданаст
ъпипрезюнисрещуавст
ро-
германцит
е.Минист
ърът
навойнат
азаповядал наБру
силов данаст
ъпи.Генерал Корнилов завършил
ат
акат
асг
оляму
спех.Ног
ерманскат
аГлавнакварт
ираприг
отвилапрот
ивору
ско
наст
ъплениеина19юлисъсст
рашнасиланат
исналару
сит
е,коит
обиливече
от
слабнали,пробила фронт
а и върнала от
ново авст
ро-
унг
арскот
оит
урскот
о

наст
ъплениедоБу
ковица.Ру
скит
еполковесеот
чаялиисизаминализароднит
е
мест
а. Княз Лвов видял задачат
а си изг
убена и си подал ост
авкат
а.
Работ
ническияткомит
етзаг
рабилвласт
таиназначилсвояводачКеренскиза
минист
ър-
председат
ел.Новият президент у
волнил Бру
силов и вмест
о нег
о
назначилг
енералКорнилов.Идеят
азаводененавойнат
аощенеу
гасвала,но
вът
решнит
ебезредициу
биваливсяканадеждазау
спех.

Болшевизъм(
6–18ноември)

ВПет
рог
радКеренскисвикалсъборсделег
атиотвсичкипарт
ии,наречен
Предварит
еленпарламент
.Сназначаванет
онат
озипарламентсецелялодасе
замест
ят войнишкит
е и работ
ническит
е съвет
и, коит
о дикт
ували на
правит
елст
вот
о своят
а полит
ика.Парламент
ът издал г
орещ манифест до
воюващит
езасключваненамежду
народенмир.Вт
овавремеПет
рог
радският
общинскисъветбилобсебенотболшевишкит
епривърженицинаЛенин.Освен
т
овановообразу
ванит
есъвет
иотнедоволнивойницииработ
ницисеобявили
прот
ивКеренски,койт
оощезау
годанаСъг
лашениет
одържалзапродължаване
на войнат
а и неразпореждал да седадеземят
а на селянит
е.Болшевикит
е

превзели събралия се ру
ски събор (
Предварит
елния парламент
)и поканили
минист
рит
едасиподадатост
авкит
е.Керенскиот
казал.Изакипялаборбамежду
Керенскииболшевикит
е.Дваказашкиполкасеот
мет
налиотправит
елст
вот
она
Керенски и взели ст
ранат
а на болшевикит
е.Извършил се военен преврат
.
Революционнияткомит
етотг
радскиясъветсъборилправит
елст
вот
о.Керенски
у
спялдаизбяг еЛенин билосвободенотзат
а.Водачътнаболшевикит вораи
заст
аналначелонареволюционнот
оправит
елст
во.
Ленин прист
ъпил веднаг
а към работ
а.Докат
о Милюков и Керенски

обещали,
ченароднит
еисканиящебъдатзадоволенипозаконодат
еленредчрез
парламент
а,Ленинт
ръг
налпореволюционенпът
.Каквоискат
е?— попит
алт
ой
селянит
еиработ
ницит
е.Първит
еот
говорили:искамеземя,авт
орит
е:искаме
фабрикит
е.Лениннат
ърт
ил:идет
еиг
ивземет
е!Веднаг
атойподписалзаповед
(
декрет
),по силат
а на койт
о земят
а се дава безвъзмездно на селянит
е,а
фабрикит
енаработ
ницит
е.Вединмигвсичкосеобърнало.Ст
арит
ест
опанина
земят
аифабрикит
ебилиизг
онени,
избит
иилизат
ворени.Дворцит
еичифлицит
е
им ог
рабениилиразорени,добит
ъкътиинвент
арътзадиг
натиподеленмежду
селянит
е.Намног
омест
аподялбат
анест
аналадоброволно,зат
овасеводили
дълг
о времеожест
очени боевемеждусамит
еселяни,при коет
о паднали не
малкожерт
ви.
Всеки, койт
о не одобрявал т
ози начин на кому
низиране или се
възпрот
ивял,билобявяванзаконт
рареволюционер.Задаспасятг
лавит
еси,
масаг
раждани,професори,писат
ели и т
.н.избяг
али отРу
сияи образу
вали
ру
скат
а емиг
рация,жерт
ва на болшевизма,прот
ивоположна на бившат
а
емиг
рация,
жерт
ванацаризма.
Генерал Корнилов събрал в южна Ру а силна доброволческа
сия дост
армия.Керенскивдиг
налнакраксвоят
аармия.Двамат
апо-
ранопрот
ивницисе
споразу
мелидасеборятсрещуЛенин.КъмКорниловиКеренскисеприсъединил
аман Каледин.Отт
казашкиятат римат
а само Керенски у
спял да дост
игне с
войскит
есидоЦарскоеселоиГат
чино.НасрещамуизлезлиЛениновит
евойски,
подпомог
нат
иотвойскит
енаКронщадиотфлот
ата.Керенскибилпобедени
избяг
ал в чу
жбина. Задоволенит
е със земя селяни били заплашени от
болшевикит
е,чеаконадделееКорнилов,щеимот
немедаденат
аземя,т
авзели
решит
елност
ранат
анаЛенин.Корниловбилнадвитипадналвборбат
а.Частот
доброволческат
а армия се спасила и ост
анала да дейст
ва по-
нат
атък.
Болшевикит
е ст
анали г
осподари на Пет
рог
рад и Москва след г
олеми

кръвопролит
ияиопу
стошения.Калединсеот
дръпналнар.Дониосновалт
ам
временносвоецарст
во.
Ленин и дру
гарятмуТроцки (
по произход евреин)орг
анизирали нова
военна сила — Червена г
вардия и нова власт под имет
о Ру
ска съвет
ска
репу
блика.Правит
елст
вот
обилонареченоВърховенкомисарят
.Запръвкомисар
билизбранЛенин.
Троцкивкачест
вот
осинакомисар(
минист
ър)навъншнит
еработ
иподал
радиот
елег
рамадовсичкидържавиинародидапрекрат
ятвоеннит
едейст
вияи
овори за т
да почнатпрег раен демократ
ичен мир (
12 ноември)
.Този позив
полу
чил силен от
зву
к във Франция.И социалист
ите поискали мир.Обаче
бу
ржоазнит
е парт
ии начело съссенат
орит
е и парламент
а направили г
оляма
манифест
ация за продължаване на войнат
а до победа. Начело на
манифест
ацият
авървялпредседат
елятДешанел.Впарламент
аст
аналибу
рни
препирни.Клемансовзелмяст
отонапредседат
еляПанлеве,
задаводивойнадо
победа.

Македонскифронт.БоеветеоколоБитоля(
10–20март)

Зимат
анафронт
апреминалавзат
ишиеиприг
отовление.Бълг
арит
есе
снабдилисмаскипрот
ивзаду
шливит
егазовеикаскизащу
рмовит
екоманди.
Окопи,г
алерии,скривалища — всичко било докарано до съвършенст
во.
Самолет
нит
ебоевеобачениког
анеспрели.Големиист
раховит
исъст
езания
ст
аваливъввъзду
ха.Повреденит
еапарат
ипадалист
рясъкназемят
аилив
блат
ата.
На 10 мартСарай заповядал ново наст
ъпление по фронт
а в Бит
оля.
Първит
емуу
дариималиу
спех.Ноконт
раат
аку
вансг
олямасила,т
ойт
рябвало

даот
стъпи.
Но Сарай не спрял.Той наредил ново наст
ъпление през април със
сръбскит
евойскивМъг
ленскопопосокакъмВардариЧерна.От22до25април
френскит
евойскиат
аку
валивисочинит
еЯребична(
приХу
ма)ивзеличастот
бълг
арскит
епозиции.Скорообачепрот
ивникътбилконт
раат
аку
ваниот
блъснат
.
ВзавоянаЧернаследарт
илерийскиу
раг
анисръбскит
ечаст
инаст
ъпилина5май,
нобилирешит
елноот
блъснат
и.НаДойранскияфронтнапорътнаанг
личанит
е
същонеу
спял.
На29майСараевот
онаст
ъплениеот
новозамрялоивойнат
апридобила
позиционенхаракт
ер.
Тъйвървелибоевет
енаЮжнияфронтдог
ръцкат
анамеса.

Гръцкатанамеса(
2юли)

Най-
сет
ненаг
ръцкит
еиг
рисет
урилокрай.Сарайобяснилнесполу
кат
аси
сдвепричини:небилсиг
уренвт
иласиотКонст
ант
инивойскат
амут
рябвалода
сезасилисг
ръцкат
акралскаармия.
ИСъг
лашениет
орешиловъпроса.Тоизпрат
илофренскияадмиралЖонар

съссилнавойскавАт
инакат
овърховенкомисарнасилит
епокровит
елки.На
кралКонст
ант
инбилопредложенодаабдикираилидабъденасилаизг
онен.
Конст
ант
иннеабдикирал,ноост
авилнамяст
отосисинасиАлександър,ат
ой
заминалзаШвейцариясженаси(
13юни)
.Тог
аваВенизелоссфренскапомощ
напу
снал Солу
н, от
ишъл в Ат
ина, поел у
правлениет
о на ст
ранат
а кат
о
съг
лашенскидовереник,свикалсвоят
аКамараиобявилобщамобилизацияна
всичкису
хопът
ниивоеннисили.На30юниВенизелоссъобщилнаЦент
ралнит
е
сили,чеГърцияпрекъсвавръзкит
ест
яхиот
зовавапосланицит
еси.На2юли

г
ръцкиятпълномощенминист
ървСофиясеявилвМинист
ерст
вот
онавъншнит
е
работ
и и заявил:«
Поради щаст
ливот
о възобновяване на единст
вот
о между
разделенит
едосег
адвечаст
инаГърция,правит
елст
вот
онаНег
овоВеличест
во
счит
а,чет
ъйкат
огръцкиполковеу
част
ватвбоевет
енаБалканскияфронт
,тоне
може да поддържа официални връзки с бълг
арскот
о правит
елст
во»
.И си
поискалпаспорт
а,койт
оведнаг
амубилвръчен.Ст
овасенаредилаиофициална
ГърциянаЮжнияфронт
.
Сег
авоеннот
оравновесиесеизменило.Към съг
лашенскит
евойскисе
прибавилиповечеотст
охилядиг
ръцкивойски.Германцит
е,коит
обилиспрели
бълг
арит
енаг
раницат
апрез1915г
.,билидлъжниподог
оворит
едапрат
ят12
дивизиивМакедония,нот
енест
орилит
ова.И бълг
арскат
авойскаост
анала
сама срещувоеннит
е сили на Анг
лия,Франция,Ит
алия,Гърция и Сърбия,с
прибавкаощенанякакваюг
ославскадивизия,набранаотразни бег
ълци из
авст аармия(51).
рийскат

Западнитефронтове

Вначалот
онаг
одинат
агерманцит
епродължилидаат
аку
ваткрепост
та
Вердюн.Боевет
епо целия фронтбележели променливи у
спехи.В т
ия боеве
анг
личанит
есислу
желимног еимбойнимашини—т
основит анковет
е.
Френскиятначалник- а Нивел приг
щабнаармият отвил особен план за
наст
ъпление.Произвелисеу
жаснибоевеоколоАрес,
СентКат
ениШмен-
де-
дам,
ноанг
личанит
еифранцу
зит
ебилисъкру
шит
елноразбит
и.
 Несполу
кат
а на наст
ъплениет
о предизвикало освобождаванет
о на
началник-
щаба Нивел, чиет
о мяст енерал Пет
о заел г ен. Сменен бил и
лавнокомандващияЖофар,
г намяст
отонаког
от енералФош.
одошълг

Съг
лашенцит
е,особено френскит
е,наст
оявали японцит
е да изпрат
ят
войскинапомощвЕвропа,
алаМикадонесесъг
ласил.

Месопотамия— Палестина

След несполу
кат
асивБаг
дад иКу
тел-
амарапрез1916г
.анг
личанит
е
събраливИндияновивойскииот
новонаст
ъпилипоТиг
ъриЕфратпрез1917г
.
Най-
сет
нет
есполу
чилидаспечелятизг
убенот
о—превзелиКу
тел-
амараиБаг
дад.

Ерусалим

Ту
рският поход към Ег
ипет
, какт
о и по-
рано казахме, не у
спял.
Анг
личанит
е,наст
ъпвайкикъм Ег
ипет
,нег
ипреследвалипрезпу
стинят
а,ас
кораби слезли в г
рад Яфа,от
къдет
о пот
еглили за Палест
ина.Към т
ях се

присъединилаифренскат
авойска.Анг
ло-
френскит
евойскипробилифронт
аис
редпобедипревзелиЕру
салим,закойт
опрезсреднит
евековекръст
оносцит
е
напразнопролелит
олковакръв.Товасъбит
иепредизвикалог
олямарадоств
ЗападнаЕвропаиАмерика.Евреит
есезарадвали,чещеможедасевъзобнови
ст
арот
о израелско царст
во.Бог
аташит
е почнали да събират пари,за да се
издиг
невеличест
вениятСоломоновхрам,
дасеу
красятист
орическит
епланинии
свет
имест
а,посещаванит
олковамног
оотхрист
иянит
е.
ГлаваXX:1917г.АмерикаобявявавойнанаГермания

Причинизаамериканскатанамеса

През пролет
та във войнат
а се намесила още една Велика сила —
Съединенит
е американскит
е щат
и.С т
ая намеса войнат
а обхванала всички
земнимат
ерициизат освет
овасправоносиимет овна.
Ние видяхме,че Уилсън прекъснал дипломат
ическит
е си конт
акт
ис
Германияпрезфевру
ари.Уилсънзнаел,
чевАмерикаима25милионанемцииче
небивадасепредприемаеднанепопу
лярнавойна.Зат
оват
ой сепог
рижил
първодаспечелиобщест
венот
омнение.Въввашинг
тонскияСенатималосилно
прот
ивог
ерманско т
ечение,коет
о изт
ъквало,че е непрост
имо да се ост
ави
Германиядаспирадвижениет
оит
ърг
овият
анацелиясвятидадикт
увасвоит
е
наредби,кат
о нару
шава у
становенит
е между
народни права и у
нищожава
принципит
еначовещинат
аспот
опяванет
онапараходи,пълнисжени,децаи
невинни мъже.Америкаспоред т
яхепазит
елка на най-
върховнит
ечовешки
свободиизат
овабиладлъжнадасенамесисоръжиевръка.
Нат
оваст
ановищезаст
аналиибившит
епрезидент
инаСъединенит
ещат
и,
Тафт и Ру
звелт със своит
е полит
ически поддръжници.Всяка новина за
пот
опяване на американски параход възбу
ждала спокойнот
о американско
общест
водоболезненосъст
ояние.
Нопричинит
езаамериканскат
анамесавЕвропейскат
авойнанебили
самоотху
манно,
правовоиполит
ическоест
ест
во.Важнаролявслу
чаяиг
раелии
ст
опанско-
финансовит
еинт
ереси наСевернит
ещат
и.Понежеинду
стриалнит
е
фабрики в Анг
лия,Франция и Ит
алия били почт
и спрели своят
а работ
а,
американскат
аинду
стриянамерилаобширенискъппазарбезконку
рент
иза
производст
во на му
ниции.Америка дост
авяла на воюващит
е дрехи,храни,
т
опове,самолет
и,параходиивсякаквинеща,откоит
отеималину
жда.Ценит
е
биливисокииамериканскит
етърг
овскисдру
женият
рупалиг
рамаднибог
атст
ва,

кат
осъбиралиотЕвропазлат
о.Вевропейскот
окръвопролит
иеамериканскит
е
милионери намерили безкрайни изт
очници за обог
атяване.При т
ия у
словия
безог
леднат
а подводна война пресичала т
ая т
ърг
овия и инт
ересит
е на
американскит
ебог
аташибилизаст
рашени.Ет
озащот
есеприсъединиликъм
идеолозит
е кат
о Уилсън и военнот
о т
ечение в Америка надвило над
миролюбиет
о.
Вамериканскат
аст
олицаВашинг
тонна2априлсесъбралКонг
ресътна
т
ържест
венозаседание,
вкоет
оУилсънпроизнесълследнат
ареч:
«
Войнат
асподводнициевойнапрот
ивчовещинат
а.Товаевойнапрот
ив
всичкинароди.Американскит
екорабисепот
опяват
.Посяг
асевърхуживот
аи
имот
анаамериканскит
еграждани.Корабиотнеу
тралнидържависепот
опяват
,
път
ницит
еседавят
.Незначилит
ова,чеГерманиявоювасвсекичовек,свсеки
народ,
свсякадържава,
сцялот
очовечест
во?Тованеезащит
анаинт
ереси,
това
епосяг
аневърхуправот
оначовечест
вот
одасъщест
вува»
.
Конг
ресътрешил:
1.УпълномощаваУилсъндаобявивойнанаГермания;
2.
Приема закон за задължит
елна военна слу
жба;3.Вдиг
а на крак веднаг
а
500–хиляднавойска;4.От
пускану
жниякредитзавоенниразноскиизаем на
Съг
лашениет
о.
На5априлУилсънобявилвойнанаГермания.Авст
ро-
Унг
арияиТу
рцияот
солидарносткъм Германияпрекъсналивръзкит
есисАмерика.ЦялаСеверна
АмерикасеизправиласрещуГермания.Тованаправилоог
ромновпечат
лениена
цял святи всички вечеразбрали накояст
ранащебъдепобедат
а.Бившият
френскиминист
ър-
председат
елибившиятг
лавнокомандващ Жофарот
ишлив
Америкаданасърчаватвоеннот
онаст
роение.Тебилиприет
ивъввсичкиг
радове
сент
усиазъм.Америкаот
вориланеизчерпаемит
есискладовеирезерви.
УилсънсеобърналспризивкъмвсичкидържавивАмерикаикъмцелия
святда сеприсъединяткъм нег
о,за да сеобу
здаеГермания,кат
о сеспре

нейнат
а подводна война, безпримерна в ист
орият
а на човечест
вот
о.
Германскот
оправит
елст
воспоредУилсънбилонепарламент
арноинеот
говорно,
защот
отослу
шалосамоволят
анакайзераинег
овит
есамонадеяниг
енерали.
«
Кат
оавт
ократ
ическо,т
онезнаеинеможедадържисмет
казасвободат
аи
волят
а на дру
гит
е народи.В днешно време,какт
о от
делниятчовек,т
ака и
правит
елст
ват
асадлъжнидаот
говарятзасвоит
едейст
вия.Понежег
ерманскот
о
правит
елст
вонеискадасесъобразист
езипринципи,ст
радащит
енародиимат
праводаг
омахнат
.А т
оваможедаст
анесамосвойна.Ниещепожерт
ваме
живот
аси,имот
аси,цялот
осисъст
ояниеибог
атст
во,нощеизпълним нашия
дълг— защит
анаживот
аисвободат
аначовечест
вот
о.Дост
ойноезаАмерика
дапролеекръвт
аси заонияпринципи,върхукоит
о лежи човешкот
о право,
чест
таиблаг
оденст
виет
оначовечест
вот
о.»
В същот
о време минист
ърътнa външнит и в Америка Лансинг
е работ
обнародвал във вест
ницит
е ред доку
мент
и,с коит
о се у
становявало,че
г
ерманският посланик в Америка чрез мрежа от шпиони се свързвал с
г
ерманскит
еподводници,
съобщавалзапът
уванет
онакорабит
езаАнг
лияилиза
ФранцияичевАмерикабилипръсканит
орбисъсзлат
озаподку
пинавест
ниции
лица,
коит
обихавъздейст
валивърхуобщест
венот
омнениевползанаГермания.
Тияразкрит
ия,какт
ои позиванаУилсън,развълну
вали общест
венат
а
съвест и полу
чили от
зву
к във всички държави,чиит
о кораби,т
ърг
овия и
инт
ересибилизасег
нат
иотподводнат
авойна.НаГерманияобявиливойнаили
прекъсналивръзкит
есиснеяпрезаприлдържавит
еКу
ба,Бразилия,Боливия;
през юни — Хаит
и;през юли Сиам,през авг
уст Кит
ай и Аржент
ина;през
септ
емвриПеруиУру
гвай:
прездекемвриЕквадориПанама.
 ВсичкидържавиотСеверна,СреднаиЮжнаАмерикасеприсъединили
къмУилсън.Прот
ивГерманияпот
озиначинсевдиг
нали28държавииколонии
въввсичкиземнимат
ерици.

Франция дала на американскит

е войски прист
анищет
о Бордо,къдет
о
мог
атдаслизатисеприг
отвятзабоевет
е.
Прекарванет
онаамериканскит
евойскипрезокеанапродължилодълг
о,а
превозванет
оим отБордодофронт
аст
авалобавноисамозанасърчениена
францу
зит
е,защот
оглавнит
еамериканскисилиможалидаприст
игнатчакпрез
лят
отона1918г
.
АмерикаобявилавойнанаАвст
ро-
Унг
арияедвана7декември.НаТу
рция
иБълг
арият
янеобявила.Обаче,какт
оказахме,т
урцит
еотсолидарносткъм
Цент
ралнит
есилипрекъсналиот
ношеният
асисъсСъединенит
ещат
и.Ост
анала
самоБълг
ария,коят
осизамълчала.ЗащоРадославовиФердинанднаправили
т
ака,
щевидимпо-
нат
атък.

ПоражениетонаИталия(
25октомври)

Презаприлимай,ког
атобилопредприет
озлополу
чнот
онападениенад
Франция,общест
венот
о мнение било мног
о обезпокоено от мълчаниет
о на
Ит
алия.Ит
алианцит
есеизвинявали,
челошат
аипродължит
елназимапоАлпит
е
объркалаг
енерал-
Кадорновит
епланове.Най-
сет
неит
алианцит
езапочналипрез

май наст
ъплениет
о по р.Изонцо.При първия напор авст
рийцит
е от
стъпили
някоимест
аидали25000пленници.Скорообаченаст
ъплениет
обилоспряно.
Въоду
шевлениет
онаит
алианцит
етраяломалко.
Презавг
усти септ
ември ит
алианцит
епредприели офанзивапакпо р.
Изонцо.Тозипътт
еминалирекат
а,пленили35000авст
рийциипревзелиг
рад
Горица.
Германия решила да се справи с Ит
алия. Тя приг
отвила една
наст
ъпат
елна армия от г
ермански и авст
рийски войски, коит
о у
дарили

ит
алианскат
алинияпрезпроходит
еот
къмСаг
аиТолмино,пробилифронт
аисе
спу
сналидоУдине.Цялат
аит
алианскавойсканаИзонцосеобъркала.Наст
анала
у
жаснапаника.Ит
алианцит
енапу
сналиГорицаиИзонцоиху
кналикъмВенеция
дасеспасяват
,кат
одали200000пленницииоколо4–5000оръдия.
Съдбат
а на Ит
алия се пост
авила на везни.Победоноснит
егермано-
авст
рийски войски напредвали чак до река Пияве.Венеция вече била под
т
ехнит
еудари.Във Франция и Анг
лия наст
ъпило г
олямо сму
щение.Ит
алия
надалат
ревоженвикзапомощ.
И съюзницит
е се от
зовали.Анг
лия и Франция веднаг
а приг
отвили
помощнивойски,прекаралиг
ивГену
аиот
там пожелезницат
агисвалилина
десниябрягнар.Пияве.Там т
есрещналиит
алианскиполкове,разнебит
ени,
бяг
ащи,ног
испрели,орг
анизиралиг
ииг
иповеливбоя.Образу
валасеведнаг
а
новазащит
налинияифранцу
зит
езаст
аналиначело.Съпрот
иват
асепоявилав
т
ова време,ког
атог
ермано-
авст
рийскот
о наст
ъпление,неподкрепяно с нови
част
и,започналодаот
слабваизаг
убилопобеднат
асисила.Тобилоспрянонар.
Пияве.Пот
озиначинИт
алиябиласпасеназавт
орипът
.

Духътнавоюващитепрез1917г.

Австро-
Унг
ария.ЩомАмерикасенамесилавъввойнат
а,ст
аналоясноза
всички,чекръвопролит
иет
ощепродължиит
ощепог
ълнеипоследнит
есилина
воюващит
е,въпрекинадмощиет
онаЦент
ралнит
есилипофронт
овет
еивъпреки
революцият
а в Ру
сия.Авст
ро-
Унг
ария първа прозряла,че работ
ата няма да
излезенадобъркрай.Нейниятимперат
орКарлправилт
айнипрег
оворизамир
чрезроднинит
есивъвФранция.На24мартт
ойнаписаледнописмодошу
реяси
Сикст
,ит
алианскикняз,
задасондирапочват
авъвФранция—прикаквиу
словия

бимог
лодасег
оворизамир,заданаправиАвст
ро-
Унг
арияпърват
акрачкакъм
т
ова.Френският председат
ел на репу
бликат
а Поанкаре след кат
о полу
чил
писмот
о,поръчалдакажатнаКарл,чемирнямадасесключи,докат
оГермания
небъдебит
а,докат
оФранциянеполу
чиЕлзасиЛот
аринг
ияидокат
онебъдат
възст
ановени всички победени малки държави и заплат
ени опу
стошеният
а.
Авст
рийският минист
ър на външнит
е работ
играф Чернин се срещнал с
г
ерманскияканцлерБет
манХолвегипредпазливопоискалдау
знаеотнег
о,кои
санай-
малкит
еисканиянаГерманиязамир.Двамат
аминист
рисесъг
ласили,че
задасепост
игнемирт
етрябвадаосвободятинапу
снатоку
пиранит
еПолша,
Чернаг
ора,Сърбия,Ру
мъния,Албания,Белг
ияиземит
еотФранцияиИт
алия.
Колкот
одоЕлзасиЛот
аринг
ияГерманиянедавалаиду
мадаст
ава.
Презаприлавст
ро-
унг
арскиятминист
ърг
рафЧерниннаписаледнодълг
о
писмодоимперат
орКарл,вкоет
о,кат
омуизлаг
алплачевнот
оположениена
Авст
ро-
Унг
ария,
гомолелдаправи,
даст
рува,
номирътдасесключипрезлят
ото
или презесент о зимнавойна вечееневъзможна.Той невярвал на
а,защот
у
спехит
енаподводнат
авойна,
аАмерикащялададойдеит
огавакрайнаАвст
ро-
Унг
арскат
аимперия.С т
оваизложениепредаденонаръка,Карлсеопит
алда
у
бедиГерманиядаот
стъпиЕлзасиЛот
аринг
ия,кат
оказал,чеиАвст
ро-
Унг
ария
щеот
стъпинаИт
алияТрент
иноиТриестсамодасесключимир.Германия
от
казала.ВБълг
арияправит
елст
вот
осенау
чилозат
ияпрег
оворипрезлят
отои
чеЦент
ралнит
есилисаг
отовидавъзобновятвцялостСърбияиРу
мъния,коет
о
значело,Бълг
ариядаост
аневсъщит
егранициичедог
оворът
,скойт
оГермания
иАвст
ро-
Унг
арияг
арант
иралиизпълнениет
онанароднияидеал,пропадал.Това
причинилонаРадославовиФердинандст
рашниг
орчивини,
нот
емълчали.
 Германия.Презлят
отосъмнениет
озасполу
кат
авъввойнат
апроникнало
ивг
ерманскит
епарламент
арникръг
ове.Прокламиранит
еотру
скат
ареволюция
принципи за общ мир «
без анексии и конт
рибу
ции» заразили г
ерманскот
о

общест
во,а най-
вече работ
ницит
е и социалист
ите.Недост
игът на храна и
перспект
иват
а,чеАмерикаидвасвойски,чещесеводиновазимнавойнаи
мног
о дру
ги причини създали в Германия силно недоволст
во и засилили
исканият
азапрекрат
яваненавойнат
а.Вдиг
налисест
ачкииправит
елст
вот
о
т
рябвалодаот
вори вът
решен фронт
.В г
енералит
етанебилаизчезналаоще
надеждат
а за крайна победа,обаче мнозинст
вот
о на парламент
агласу
вало
резолюция:
« оварязамирпоспоразу
дасепрег мение»
.
Франция.ИвъвФранцияду
ховет
енебилипо-
добри.Годинат
а1917била
мног
окрит
ичназат
азидържава.Революцият
авРу
сиясеот
разилаболезнено
във Франция.Надеждат
а се подкрепяла само от намесат
а на Америка,но
смят
али,
чет
ощест
анемног
окъсно.Народнот
онаст
роениесилносевълну
вало
иколебаело.Наняколкопът
иизплу
валибелезит
енаот
чаяниевнякоисреди.
Сменилисемног
оминист
ри,съст
авилисеисеразт
урилимног
окомит
ети.С
предложениет
о си за мир Германия г
онела целт
а да разколебае френскит
е
защит
ниредове.Позивизамирсепръскалипоцелияфронт
.Тепроникваливъв
войскит
еиот
слабвалисилат
аназащит
ата.Миролюбиват
ааг
итацияспечелилаи
няколко членове в парламент
а.Социалист
ите изнесли въпроса на пу
блично
обсъждане:
каквисацелит
енавойнат
а?
Миролюбивот
отечение възбу
дило пат
риот
ично-
военнот
о.Провели се
г
олеми манифест
ации от войнолюбивит
е.На въпроса:защо се бием? — т
е
от
говаряли:биемсезаданеробу
ваменаг
ерманеца,
задаг
оизпъдимотземят
а
си,задау
лесним развит
иет
онамалкит
енародиидаосиг
урим цивилизацият
а.
Френскат
аглавна кварт
ира особено държала да не се разколебае ду
ха на
армият
а.За т
ова били взет
и ст
рог
и мерки прот
ив миролюбивот
отечение.
Възбу
дилисепроцесизапредат
елст
во.Разкрилосе,
чег
олемису
мибилидадени
зааг
итации.Обвиненибиливъввръзкиснеприят
елит
еняколкобившиминист
ри
и дру
ги важни лица.Една арт
ист
ка била заст
реляна.Сенат
орът Ху
мберт и

бившиятминист
ър-
председат
елКайобилидадениподсъд.Минист
ърМалвин
подалост
авка.Ролобилосъденнасмъртзавръзкиспрот
ивника.Освент
оваи
прехранат
авъвФранциясезат
руднила,
коет
оналожилог
олямапест
еливоствъв
всичко:освет
ление,от
опление,облекло;въвелисеку
понизахляб,обявилисе
пост
нидни.
..Обачеималоеднанадежда.Очит
енавсичкибилиобърнат
икъм
Америка.Тят
рябвалодазамест
иРу
сия.НоАмерикаидваламног
обавно.Всички
пит
али:защосебавит
я?Защоведнаг
анепрекарахраниимног
овойска,зада
бъдебит
аГермания?Възможнолиедасечакаощецялаг
одина?
Ивсичкизапит
али:щеможелиФранциядаизчака,
докат
оАмерикадойде
сдост
атъчносили?Камарат
аиСенат
ътрешили—каквот
ощедаст
ава,Франция
щечака,т
ятрябвадапот
ърпи.И Германияег
ладна.И т
ят ова ще
ърпи.Зат
победионзи,
койт
оизт
ърпичет
въртчасповечеотпрот
ивника.
Клемансо.Силенподем заподдържаненанароднат
аенерг
иясепоявил,
ког
атоКлемансо,човек80–г
одишен,нобу
еникоравпат
риотпоелвласт
та,кат
о
минист
ър-
председат
ел (
15 ноември)
.Благ
одарение на нег
оват
а безог
ледна
смелостиобширнит
емерки,
коит
овзел,
редътсезапазил,
духовет
есеу
спокоили
снадеждизадобъркрай.Тойзнаелположениет
онаАвст
ро-
Унг
арияотписмот
о
на императ
ор Карл.Той взел т
ова писмо и снег
о въоду
шевил парламент
а,
възбу
дилнародаинаелект
ризиралвойскат
а.«
Моят
апрог
рамаекъса,
казалт
ой.
Азсъм дошълнавластдабиянеприят
еля.Ейсег
ащевидит
епобедат
апред
очит
еси.Вдиг
нет
есиг
лават
аит
ръг
нет
еследмен.
..
».
Бълг
ария.Годинат
а 1917 ще ост
ане памет
на и за Бълг
ария.Никог
а
ст
опанскиятживотвБълг
ариянееималт
аковасилновлияние,
какт
опрез1917г
.
Товаидвалоотг
олямат
аоскъдица,
коят
оседължаланабезспорнот
оизсму
кване
наст
ранат
а.Бълг
ариябилазаприличаланаг
рамаденсу
хсюнг
ер.Всичкит
ей
жизненисоковебилиизсму
кани.Предивойнат
агерманцит
ебилипрепоръчани
кат
о дисциплинирани, чест
ни, високопроизводит
елни, изправни, аку
рат
ни,

добросъвест
ни.Сег
аобачену
ждат
агипредст
авиланабълг
арскиянароднапълно
прот
ивоположносвсичкиот
рицат
елникачест
ва.От
всякъдесоръжиевръкат
е
събиралихрани,добит
ък,дру
гимат
ериалиипродължавалидаг
иизпращатв
Германия или по фронт
овет
е на своит
е войски.Понеже Дирекцият
а на
общест
венат
апрехраназабранилаизносанаедро,г
ерманцит
епридобилиправо
всекивойникдаизнасяотБълг
ариязадомашнит
есипоединколетдо5кг
.,а
офицерит
едо10кг
.Веднаг
ацеливаг
онибилинат
оваренисподобниколет
ина
войнициу
ж от
пускари.Войницит
еот
ивалидоНиш,предавалипог
ерманскит
е
железници колет
итеси заГермания,ат
есевръщали вБълг
ариякат
онови
войници.Задазаку
пуватхраниидру
гинещаг
ерманцит
еизпращалипог
ребални
команди спразни ковчези в от
далеченит
ебалкански селища,къдет
о небил
ст
ъпвалг
ерманскикрак.Бълг
арскит
евласт
иотДирекцият
анапрехранат
ачест
о
се съпрот
ивлявали,но не смеели да у
пот
ребят оръжие.Ваг
они с брашно,
изпращанизанякоябълг
арскавойсковачаст
,билизадържаниилиот
качвании
изпращани в дру
га посока.Такав земеделска Бълг
ария бълг
арскат
а войска
бу
квалног
ладу
вала,ананякоимест
ахлябзавойницит
есеприг
отовлявалот
фу
раж за конет
е.Това ст
рашно възму
тило бълг
арскит
е войници и офицери.
Началницит
есеоплакали.Наг
ерманскит
еинт
ендант
иуж сеправелибележки,
обачепоку
пкит
еиг
рабежит
еотзалъканабълг
арскиявойникниког
анеспрели.
Началникът на г
ерманския щаб Лу
дендорф заплашвал да спре оръжият
аи
му
нициит
е,ако бълг
арит
е спрат износа за Германия.Спречкваният
а между
бълг
арскит
еиг
ерманскит
еофицеринамног
омест
асеизост
рили.
Пог
радовет
евст
араБълг
ариясесвършиливсичкихранит
елнимат
ериали.
Черенхлябсплесенясалицаревичниилиечемиченизърнавът
ре,слош дъхсе
от
пускалпо250г
раманачовекску
пон.Захар,сирене,ориз,маслоилимас—
всичкосепродавалоконт
рабанднонависокицени.Зимат
а,пролет
таилят
отона
1917г
.доноват
ареколт
абилинай-
гладнот
овремезаБълг
ария.Пог
радовет
еи

понеплодороднит
епланинскикраищамног
ост
арци,
жени,
децау
миралиотг
лад
илиотлошахрана.
Ког
ато американскит
е войски започнали да прист
игат на фронт
а,
ГерманияпоканилаБълг
ариядапрекъснеот
ношеният
асисЩат
ите,какт
обили
направили Авст
ро-
Унг
арияи Ту
рция.Фердинанд и Радославов,недоволни от
поведениет
о на г
ерманскит
еет
апни войски в Бълг
ария и отобещаниет
о да
напу
снатвсичкиоку
пираниземи,
започналидасеколебаят
.Скъсванет
ообачена
от
ношеният
асАмериканямалодаимазначение,защот
обълг
арскит
евойски
нямалодасесрещнатсамериканскит
е.СамРадославовказва:«
Същест
вуваше
г
олямо ог
орчение,какт
о вправит
елст
венит
екръг
овевСофия,т
акаи между
населениет
овБълг
арияотг
ерманскот
оет
апноу
правлениевДобру
джа.
..Зада
сескъсатот
ношеният
асАмерикавБълг
ария,разбирасе,необходимобешеда
(
52)
бъдедоволноинаселениет
овст
ранат
а» .Едвасег
аРадославовсиспомнили
забълг
арскот
онаселение.
..Ког
атопредидвег
одинимусеказвалосъщот
о,т
ой
сенервирал.
..Отт
озимоментРадославовот
огерманофилст
восепомрачило.
Към краяна1917г
.положениет
онаБълг
арияст
аналомног
окрит
ично.
Изост
авенотГенадиевпo-
рано,сег
аРадославовбил изост
авениотдру
гит
е
минист
рист
амболовист
и( ковиЖ.Бакалов(53))
ДобриПет .Опозицият
асеопит
ала
да свали правит
елст
вот
о по парламент
арен ред,но не сполу
чила.Ту
рцит
е
крепелимнозинст
вот
о.

ПреговоризамирмеждуРусияиЦентралнитесили
 На 26 ноември болшевишкот
о ру
ско правит
елст
во съобщило на
неу
тралнит
е държави,че т
о спира военнит
е дейст
вия.Иска да се сключи
примириеипращапоканазасъщот
одоСъг
лашениет
о.Последнот
оот
казало.

Клемансо,един от ост
аналит
е дейци,койт
о видял у
нижениет
о на своет
о
от
ечест
вопрез1871г
.,решилдасмажеГерманиябезу
словно.
ВъвВиена,
кат
ополу
чилиру
скот
опредложение,
сезарадвалиисъобщили,
чеспиратвоеннит
едейст оворизачест
вияичеот1декемврипочватпрег ени
демократ
иченмирсправонанародит
едасесамоопределят
.
(54)
ВБерлинканцлерътХерт
линг заявил,чеприемару
скот
опредложение
набазаПолша,Лит
ваиЛат
виядаполу
чату
правление,каквот
онародит
еим
пожелаят
.Прег
оворит
езамирст
аналивБрест
-Лит
овск.
ВСофияна1декемврид-
рРадославовзаявилвНароднот
осъбрание,че
приемару
скот
опредложениезапримириеимир,кат
осепризнаедост
игнат
ото
обединениенабълг
арскиянарод.

ГлаваXXI
:1918г.Крайнавойната

Уилсъновитеосновизамир

На1яну
ариЛойдДжорджпоздравилсъг
лашенскит
евойскинафронт
апо
слу
чайНоват
агодинасду
мит
е:«
твърдост
,пост
оянст
воит
ърпение.Победат
ае
осиг
уреназацивилизованит
енароди»
.Тойповт
орилсъг
лашенскит
еисканияза
мир,а именно:предварит
елно освобождение на всички оку
пирани земи,
възвръщане на Елзас и Лот
аринг
ия на Франция,изцяло възст
ановяване на
Белг
ия,Сърбия,Черна г
ора и Ру
мъния,разг
лобяване на Авст
ро-
Унг
ария на
съст
авнит
ейнароди.Разг
лобяваненаТу
рция,
коят
оможедазадържиЦариг
рад,
ноМесопот
амия,
Сирия,
АрабияиАрмениядасеот
къснатотнея,
задаобразу
ват
новидържави.

АмериканскиятпрезидентУилсънизлязълна8яну
арисъссвояпрог
рама
за общ мир.Нег
овит
е принципи са изложени в 14 т
очки,коит
о добили
ист
орическаважност
,зат
оващег
иизложимпочт
иизцяло:
1.Мирнисъг
лашения,
сключениот
крит
о;дипломацият
адаработ
иискрено
ипу
блично.
2.Неог
раниченасвободанамореплаванет
овмирноивоенновреме.
3.Премахване,доколкот
о е възможно,всички ст
опански прег
ради и
еднаквит
ърг
овскиу
словиязавсичкинароди,
коит
осазамира.
4.Намаление на въоръженият
а до крайност съот
вет
но вът
решнат
а
безопасностзавсякаст
рана.
5.Свободноисправедливоу
режданенавсичкиколониалнивъпроси.
6.Изпразваненавсичкиру
скиземииподпомаг
аненару
скиянароддасе
у
строисвободноибездикт
ату
ра;дасеоздравидобърприем нановат
ару
ска
държававобщест
вот
онасвободнит
енародиподправит
елст
во,коет
ору
ския
народизбересвободно.
7.Възст
ановяваненасвободнаБелг
ия.
8.ВъзвръщанеЕлзасиЛот
аринг
иянаФранция,понежет
ияпровинции
несправедливобилийот
нет
ипрез1917г
.
9.Еднапоправканаит
алианскат
аграницащесенаправиспоредлиниит
е,
коит
оделятнародност
ите.
10.Нанародит
евАвст
ро-
Унг
арият
рябвадаседадепътзаавт
ономно
развит
ие.
11.Ру
мъния,Сърбия,Чернаг
орадабъдатвъзст
ановени.НаСърбиядасе
дадесвободенизлазнамореиот
ношеният
амеждубалканскит
едържавидасе
определятприят
елскиподвлияниенаСилит
е,коит
оим създавату
словияза
полит
ическаист
опансканезависимостит
ерит
ориалнацялост
.
12.Земит
е,населенист
урци,
дасеползватсъссу
веренностисиг
урност
,а

надру
гит
енародност
иподТу
рциядасеосиг
урисвобода.
13.Дасевъзст
ановиполскат
адържаваидасеосиг
урисвободенизлазна
море.
ваОбщест
14.Дасеобразу вонанародит
есцелдаседадатг
аранцииза
полит
ическаит
ерит
ориалнанезависимостнавсичкималкидържави.

Парламентарнибойниречи

Съг
лашенскит
еусловиязамирпредизвикалист
рашнабу
рявЦент
ралнит
е
държави.
От т
рибу
нит
е първит
е минист
ри с дълг
и речи се силели да оборят
прот
ивницит
е си кат
о причинит
ели,продължит
ели и от
говорни за войнат
а.
Взаимно и с ожест
очение се обвинявали в излишно и снищо неоправдано
кръвопролит
ие.
Никог
а в Европа не са се произнасяли т
олкова обвинит
елни речи в
парламент
ите.Лойд Джордж в Анг
лия,Клемансо във Франция и Уилсън в
Америка — т
римат
а държавни мъженаду
ли всемирни т
ръби да докажат
,че
човечест
вот
ощебъдест
рашнопокру
сеноимежду
народнот
оправопот
ъпкано,

акоГерманияпобедииналожисвоит
еусловиязамир.Предназначениет
она
речит
е междудру
гот
о било и да се въздейст
ва върхупрег
оворит
е в Брест
-
Лит
овск в смисъл болшевикит
е да ост
анат непримирими към г
ерманския
милит
аризъм.
На 25 яну
ари канцлерът Херт
линг в Берлин и Чернин във Виена
едновременнодържалиречи,вкоит
оизложиливървежанаБрест
-Лит
овскит
е
прег
овори,разг
ледалиг
лавноречт
анаУилсънинег
овит
е14т
очки.Херт
линг
анализиралподробнопринципит
енаУилсъноват
апрог
рамаизау
чудванеот
крил,

че повечет
о от т
очкит
е са приемливи,освен за Елзас и Лот
аринг
ия,за
изпразванет
о на оку
пиранит
е земи преди мира и за начина на народнот
о
самоопределяне.Тойприелдаизост
авит
айнат
адипломация,дасег
арант
ира
свободат
анамореплаванет
о,дасеот
странятвсички ст
опански и т
ърг
овски
пречки,дасеог
раничивъоръжениет
о,дасеу
редятколониалнит
евъпросиит
.н.
Чернинбилощепо-
отст
ъпчив.ПриелвсичкоипредложилАмерикаиАвст
ро-
Унг
ариядаст
анатпосредницизапомирениет
онаГерманиясФранцияиАнг
лия.
Ког
аточу
лит
ияречи,съг
лашенскит
едържавницисесъбраливъвВерсай,
задаг
иобсъдят
.Надделяломнениет
о,чемирнеможедаима,акоГермания
ост
аненепобедена.
От дру
га ст
рана, прег
оворит
е в Брест
-Лит
овск били у
морит
елни.
Дот
егнали дълг
ите и т
еорет
ични речи на Троцки в конференцият
а, т
а
Цент
ралнит
есилирешилидаспратт
оясвоег
ороданародену
ниверсит
ет.
На 9 февру
ари посред нощ Цент
ралнит
е сили,Бълг
ария и Ту
рция
подписалимирниядог
оворсУкрайна.Тридниследт
оваТроцкинапу
сналсвоят
а
т на и заявил, че Ру
рибу сия прекъсва войнат
а. Нейнит
е войски се
демобилизирали.Тойнеподписалприг
отвениядог
оворзамирвБрест
-Лит
овск,
ноказал,
чемирнит
еусловиящесеизработ
ятсет
неотособеникомисии.Нат
ова
Германияот
говорила,
чещомРу
сиянеподписвадог
оворазамир,
товаозначава,
чет
япродължававойнат
а.
Седем дни след заминаванет
о на Троцки г
ерманскит
е войски от
ново
наст
ъпили(
17февру
ари)вРу
сия.Товаприну
дилоболшевишкот
оправит
елст
во
дасесъг
ласинамирнит
еусловия.На27февру
ариг
ерманскит
еусловиябили
приет
и от г
олемия болшевишки съвет в Пет
рог
рад.Една делег
ация била
изпрат
енаотПет
рог
радвБерлин,
къдет
обилподписанмирниятдог
овор(
3март
).
Пот
оядог
оворРу
скат
асъвет
скарепу
бликапризналазасамост
оят
елни:Полша,
Лит
ва,Лат
вия и Ест
ония.Украйна и Финландия били по-
рано обявени за

самост
оят
елни,аобласт
итевГру
зия,АрдаханиКарсвКавказсевръщалина
Ту
рция.

МирсРумъния

Ру
мъниядържалаощеМолдова.Кралятиправит
елст
вот
обиливЯш.Щом
Ру
сияиУкрайнасключилимир,положениет
онаРу
мънияст
аналобезизходно.
Минист
ър-
председат
елятБрат
иянусиподалост
авкат
а(12февру
ари)
.Замест
ил
г
огенерал Авереску
,асет
небил повикан консерват
орътМарг
иломан,койт
о
държалнанемцит
е.ЦарФердинандсесрещалт
айносЧернинисъссълзинаочи,
какт
ооповест
илт
огаваавст
рийскиятминист
ър,искалпрошка,примириеимир
отАвст
ро-
Унг
ария.
Авст
ро-
Унг
арияприелапредложениет
о.На24февру
ари сеподписал в
Бу
хтя до Бу
курещ предварит
елен мир между Ру
мъния,Цент
ралнит
е сили,
Бълг
арияиТу
рцияприследнит
еусловия:
1.Демобилизиратсеру
мънскит
евойски,
коит
осепращатподомовет
еим.
2.Ру
мънцит
епредаваторъжиет
осинаг
ерманскит
еоку
пационнивласт
и.
3.От
стъпватсемалкит
ерит
ориипоКарпат
итенаУнг
ария,аДобру
джана

е(55),
съюзницит отст
рананаРу
мъния.
4.НаАвст
ро-
Унг
арияиГерманияРу
мънияот
стъпиламног
оинду
стриални
ист
опанскиоблаг
и.
Окончат
елният мир с Ру
мъния се от
ложил, понеже наст
ъпили
недоразу
мениямеждусъюзницит
еит
рябвалодасеводятдълг
испорове.
 Ру
мънияприсъединяваБесарабия.Вт
овавремеМарг
иломанпоискалда
спечели нещо за Ру
мъния вмест
о изг
убенот
о.Той подбу
тнал ру
мънскот
о
населениевБесарабиядаискаприсъединяванекъмРу
мъния.Авст
ро-
Унг
арияне

се възпрот
ивила.На 9 април един самоволен събор от 120 ду
ши чокои,
земевладелци и дру
ги ру
мънски първенци от Кишинев прог
ласили
присъединяванет
онаБесарабиякъм Ру
мъния.Насъбораприсъст
валличнои
Марг
иломан,койт
о т
елег
рафически поздравил Бу
курещ с изпълнение на
«
народнот
овъжделение»
.
НаБълг
арияотказватДобру
джа.Ког
атосеприг
отвилмирниядог
оворс
Ру
мъния,Бълг
арияочакваладаполу
чиДобру
джадоу
стият
анаДу
нава.Обаче
т
урскит
еделег
атиТалаатпашаиНасимбей,
какт
оиг
ерманцит
е,несесъг
ласили
ст
ова.Ту
рцит
е казали,че т
е помаг
али за превземанет
о на Добру
джа,че
Бълг
ариямног
осеразширявалаичет
еискатдаиматпътзасъобщениесъс
Средна Европа през Кюст
енджа.От дру
га ст
рана,г
ерманскит
е военни и
т
ърг
овцит
еотг
олемит
еградове(
Хамбу
рг,Бремен,Лайпциг
)поискалиГермания
дазапазилиният
аБу
курещ — Кюст
енджакат
овт
орисвободенпътзаизт
ока.
Талаатпашадобавил,ченай-
сет
неможедаот
стъпи Добру
джа,но Бълг
ария
т
рябвадаизменидог
оворасизаТракияот24авг
уст1915г
.,кат
овърневзет
ите
земиотдвет
ест
ранинар.МарицаидаденаТу
рцияморскиябрягдор.Мест
а.
Бълг
арскат
а делег
ация ост
анала смаяна. Най-
големият г
ерманофил д-
р
Момчилов се разочаровал.Делег
ацият
а се мъчила да обори г
ерманскит
еи
т
урскит
еискания,кат
одоказвала,ченеевиканат
урскавойскадапомаг
ав
Добру
джаиакот
ядошла,ебилавиканаотг
ерманцит
е,задазамест
итехнит
е
войски,коит
отебилидлъжниподог
оворадададат
.Кюлманбилу
беден,че
дог
оворътмеждуТу
рцияиБълг
арияпрез1915г
.билприбързаничесег
ана
т
урцит
еможелодасевърненещо.
От
казътдаседадецялаДобру
джанаБълг
арияит
урскот
оисканедасе
върнеобрат
ноОбрин,Димот
ика,Дедеаг
ачит
.н.силноог
орчилиивъзбу
дили
бълг
арскот
о правит
елст
во.Неприят
нат
а новина са разнесла сред народа,
войскат
а и народнот
о предст
авит
елст
во.Към т
ова се прибавила и дру
га

неприят
нановина:Авст
ро-
Унг
арияпоискаладаприсвоисръбскат
ерит
орияот
у
стиет
онаМораваиг
радМилановацдоБързапаланканаДу
нава.
Всичкот
овадовелодопълноразочарованиеиопозицият
анаРадославов
от
новосезасилила.Бълг
арскот
онаселениевСевернаДобру
джасесвикалона
събор в Бабадаг
,гласу
вало за присъединяванет
о си към майка Бълг
ария.
Съборътпрот
ест
ирал и прот
ив съпрот
иват
ана Германия и Ту
рция и избрал
изпълнит
еленкомит а(56).
етдаводиборбат
Въпреки всички у
силия лично на д-
р Радославов и цар Фердинанд
дог
оворътсеподписална6майвдворецаКот
роченивБу
курещ.Понег
она
Бълг
арияседавалаДобру
джадоправат
алинияотКочирленинаДу
навадо
езерот
оАджижея(
северноотТозлу
гйол)наЧерноморе.Железопът
нат
алиния
отДу
навадоКюст
енджасивицапокрайнеяГерманиязадържалазасебеси,а
СевернаДобру
джаост
аналаобщазасъюзницит
е.

Недоволствотонанародаивойската

Колкот
о и правит
елст
вот
о дакриело неблаг
оприят
нит
еусловия,коит
о
наст
ъпвалиотнедоразу
меният
асъссъюзницит
е,всепакпоединилидру
гначин

т
е ст
авали дост
ояние на народа. Но разочарованиет
о наст
ъпило и в
правит
елст
венит
есреди.Най-
буйнит
егерманофили,
прат
еницизапрег
оворит
есе
завърналисъвършеноразбит
ивъввярат
асиивъзму
тенивдънот
онаду
шат
аси
отповедениет
онаг
ерманцит
еит
урцит
езаДобру
джаиТракия.Опозицият
ав
Народнот
о събрание ат
аку
вала от
ново Радославов, кат
о изт
ъквала, че
недоволст
вот
оепроникналодалечмеждуредовет
енафронт
а,къдет
опричинит
е
заразочарованиесеу
величаваливсеповече.Ощепрез1917г
.,кат
осеразбрало,
че Америка се намесва във войнат
а,опозицият
атвърдяла,че войнат
а за

Бълг
ария и за съюзницит
е й е изг
убена.Тази мисъл измъчвала и мнозина
народни предст
авит
ели,коит
осподеляли ст
раховет
еси своеннит
е,какт
она
фронт
а,т
акаивт
ила.Дослу
ханавойницит
едост
игналат
аязловещамълва.
Между
временнонаст
ъпилит
ест
опанскимъчнот
ии,
наст
ъпилиятг
лад,
липсат
ана
сол,напет
рол,напаму
чнапрежда,даванет
оначереннеизпечен,плесенясали
вонящ хляб,г
олот
атанавойницит
евокопит
еивподземият
а— всичкот
ова
каралобълг
арскат
аду
шадакипи.Нег
оду
ваниет
онараст
валоособеноиотт
ова,
чедокат
обълг
арскиятвойникг
ложделсу
хчерениплесенясалхляб,съседътму
,
г
ермански войник,ядял чистбял хляб отбълг
арско брашно.Германцит
е се
от
насяли т
върде лошо с бълг
арскит
е офицери и войници от
пускари,ког
ато
т
рябвалодаг
ипревозватполиниит
е.Своит
евойницит
епост
авялисвободно
във вт
орокласни и първокласни ваг
они,а бълг
арскит
еги нат
ъпквали кат
о
сарделивот
крит
ифу
ргонипосредзима,
изложенинадъжд,
снягист
уд.Товаоще
повеченаст
роиловойницит
епрот
ивг
ерманскат
ажелезопът
наадминист
рация,
а
отнеяикъм всичкиг
ерманци,коит
оексплоат
иралиБълг
ариякат
ооку
пирана
ст
рана.Германцит
еизг
ребалинай-
ценнит
епласт
овевмина«
Плакалница»при
Елисейна и изчерпили минат
а«Бор»в Сърбия.Упорит
о се г
оворело,че т
е
обсебватмина «
Перник»и «
Бобов дол»и искатконцесия за железницит
еи
прист
анищет
оПорт
олаг
ос.Всичкот
овасг
ъст
яваломрачнот
онаст
роение.
Понежег
ерманскит
евест
ниципост
ояннопишели,чеБълг
арият
рябвада
сезапазикат
опътнанемскат
аку
лту
ра,
инду
стрият
аит
ърг
овият
азаИзт
окапрез
Ту
рциячакдоПерсийскиязалив,т
омнозинасепит
али:каквобист
анало,ако
г
ерманцит
есепридържаткъм мет
одит
есинаобноски?НямалиБалканит
еда
попаднат под пълнат
а финансова и ст
опанска зависимост на Цент
ралнит
е
държави.Тазиперспект
ивазасилилаощеповечепесимист
ичнот
онаст
роениеу
бълг
арит
е.
Правит
елст
вот
опрекаралопрезНароднот
осъбрание(
яну
ари)бюджет
ане

попараг
рафи,авобщичисла,ит
обездадопу
снеобсъждания.Опозицият
а
прот
ест
иралаи разкриланароднот
отег
ло.Изт
ъкнало се,ченамног
о мест
а
населениет
онедавадоброволнореквизицият
а.Трябвалодасепращатцели
команди с оръжие в ръка да приберат иззет
ите предмет
и.Населениет
о се
бу
нту
валоивъзразявало,
чебълг
арскит
евласт
ивзематотнег
охранат
аиядават
наг
ерманцит
еасобст
венит
емусиновеядатчерен,ку
куру
зенхляб,ходятг
олии
мратотст
уд.От
пускарит
евойницисъобщавалипороднит
есимест
а,каквае
хранат
анафронт
аи носели по един късзапоказ,асъщевременно кат
о се
завърнелидавалисведениякаквласт
тасеот
насяприраздялат
асдомашнит
еи
близкит
еим.Отдру
гаст
рана,сепръскалимног
обройнислу
ховеиизмислициза
изнасиленивойнишкижениоткмет
овеиотбирници.
..
Тилът бил прог
нил.Цару
вало разложение.Събиранит
е предмет
и за
фронт
ачест
онедост
игалидоназначениет
оси,асеразпращалиподомовет
ена
влият
елних
ора.ДориГлавнат
акварт
иравКюст
ендилнеможеладасезапазиот
слабост
иилошпример.

Съдбоносногермансконастъпление

Германияприст
ъпилапрезмарткъм съдбоноснонаст
ъпление.Първият
у
дарт
янанеслана21марткъм МондидиезаПариж.Анг
лийскит
евойскибили
разкъсаниотфренскит
е.Трет
аиПет
аанг
лийскаармиябилибит
ииприну
денида
от
стъпят
.Образу
валсепробивиг
ерманцит
енапреднали.ГенералФош веднаг
а
образу
вал новаармияотрезервит
е,коят
о хвърлил в пробиваи г
о запу
шил.
Германцит
ебилиизненадани.Тебилинападнат
иизадържани,авт
овавреме
разкъсанит
еанг
лийскиифренскивойскипаксесъединили.От
стъплениет
она
анг
личанит
еифранцу
зит
епродължило15дни.Образу
валасецедилка,нопът
ят

заПарижбилзат
воренифронт
ътсевъзст
ановилна6април.
УдарътнаМондидиеналожилнаанг
личанит
еифранцу
зит
едаприемат
общокомандване.
Анг
личаниифранцу
зисъзнавалит
азину
ждаотпо-
рано,нонеможелида
серазберат
,койт
рябвадабъдег
лавнокомандващия:френскиилианг
лийски
г
енерал.Горчивияту
рок на анг
личанит
еги накарал да от
стъпят
.Френският
г
енерал Фош бил назначен над всички съюзни сили:францу
зи,анг
личани,
белг
ийци,ру
си,порт
угалцииамериканци,коит
овечеприст
игналивпо-
голям
брой.
Ит
ака,Фош и Хинденбу
ргсмилионнит
еси армии сеизправили един
срещудру
г,задарешатвойнат
а.
Кат
о не сполу
чили от
към Мондидие,г
ерманцит
е засилили фронт
а на
североколог
радЛил(
9април)
.Беднит
епорт
угалци,коит
одържалит
уку
част
ък,
изненаданиотзаду
шливит
егазовеиог
непръскачкит
е,напу
сналифронт
аисе
разбяг
али.Германцит
езаели т
ехнит
епозиции.Анг
личанит
едокарали сили и
спрелинаст
ъплениет
о.
Към 26–27 май г
ерманскиятг
енерал Белов нападнал с45 дивизии,с
мног
обройна арт
илерия и възду
хоплавачки у
част
ъка междуРеймси Соасон,
пробил фронт
а,къдет
о били у
крепени анг
личанит
е и объркал цялат
а анг
ло-
френскалиния.Наст
аналаза24часау
жаснапаника,
прикоят
огерманцит
евзели
мног
опленници,оръдияидру
ги.Ат
акат
анаРеймснесполу
чила,ноСоасонбил
завладяниклинътнаближилр.Марна.Клемансоимног
онароднипредст
авит
ели
се спу
снали към фронт
а,насърчили войскат
а и пробивът бил запу
шен.
Германцит
еспу
сналиит
укацедилка,
норешит
еленрезу
лтатнедост
игнали.
 Повременат
езибоевег
ерманцит
еобст
релвалиПариж соръдиеот120
километ
раразст
ояние.ИзневиделицавПариж падаличу
довищниснарядиот
мартдоавг
уст
.В началот
опарижанисеизплашили.Съборени били няколко

къщи и една църква,коят

о зат
рупала бог
омолцит
е. Францу
зит
е нарекли
оръдиет
оБерт
а.Отсамолет
итечрезфот
ографиранеот
крилит
айнот
омяст
она
оръдиет
оиарт
илерият
аотфронт
агоприну
диладазамлъкне.

Солунскифронт.НападениенаЯребична

Едновременносвт
орот
онаст
ъплениевъвФранциякъм Марнаг
ръцкит
е
дивизиивМакедониясераздвижили.Следпродължит
елнавъзду
шнаборбаи
девет
дневнасист
емат
ичнаподг
отовка,коят
одост
игналаизвънреднасилана30
май,
триг
ръцкиполка,
подпомаг
аниотфранцу
зи,
със120оръдияпрот
ив50наши,
нападналивръхГолямаЯребичнаприс.Ху
ма,обхваналихрабрияпо-
рано49–и
бълг
арскиполк,
чийт
оподвозендобит
ъкбилизмрялот
давнаотг
лад,
иовладели
позицият
ав2километ
радълбочина.
Веднаг
асесвикалотг
лавнокомандващияЖековвоененсъветнафронт
а,
вкойт
осеобсъдилоположениет
оисеразработ
илпланзаконт
раат
аку
ванена
г
ърцит
еприЯребична.Пот
ояслу
чайприсъст
ващиятг
енералШолц,началникна
г
рупат
а(XIармия)
,в едно писмено изложение прави следнит
е бележки:
«
Забелязвам сболка,че ду
хътна бълг
арскит
е войници,т
олкова висок през

първит
егодини,
сег
апочнадаот
пада.Самоприлипсанаволядапобедиш,
може
единполкдададе177ду
шипленници,какт
обеслу
чаятс49–иполк»
.Мног
оот
войницит
есеот
лъчвали,«
изчезвали»или,пу
снат
ивот
пуск,несевръщали.Той
конст
атирал,чесеводиаг
итациямеждувойницит
епрот
ивдълг
аим иот
тук
произлязълединдост
асериозенсму
тведнадру
жинапризавоянаЧерна.Липса
на облекло,лоша храна,болшевишки и земеделски аг
итации и парт
ийни
препирни— ет
оскаквоеизпълненаду
шат
анабълг
арскиявойник.Шолцказва,
чееот
пусналотсвоит
ескладове,задасеподобрихранат
ананякоибълг
арски

част
и,ноист
инскоподобрениеможелодаимаедваследвършит
ба.Офицерит
е
небивадаиматпо-
добрахрана,
защот
оседаваповодзанежелат
елносравнение
увойницит
е.Войникътще понесе по-
добре лишеният
а,щом кат
о вижда,че
офицерит
е доброволно се от
казватотсг
оди и ст
радатзаедно с войницит
е.
Висшит
е офицери т
рябва чест
о да посещават войницит
е на най-
преднит
е
позиции,да насърчават от
падналит
е ду
хом поради несг
одит
е,да спират
аг
итациит
е,дапросвещаватсъзнаниет
о.Иг
ерманскиятнародевну
жда.Нот
ой
т
ърпи.
..
Навръщанеотфронт
агенералЖековизвест
явацарФердинанд,чеду
хът
и боеспособност
та на войскат
а с малки изключение били запазени,но се
изисквали повелит
елно редицаефикасни мерки заподобрениенасег
ашнот
о
положение.Анат
оваизвест
иецарФердинанд,осведомендобреотг
ерманцит
е,
сърдит
оот
говорилст рама:«
елег Зная,чеду
хътнавойскит
еемног
олош ичет
е
сасъвършенозаразениотразни прест
ъпни аг
итации.Нещо,коет
осчит
ахза
невъзможно,е вече ст
анало печален и опасен факт
:дейст
ващат
а армия е
окончат
елноот
ровенаотполит
ическиипарт
изанскист
раст
и.Зарадит
оване
мог
авечедаразчит
ам,какт
опо-
напред,нанея.Кат
аст
рофалнит
епоследицина
т
оваг
розноположениенямадазакъснеятдат
уряткрайнамоят
адейностна
Изт
ок»
.
Главнокомандващиятбилсилнозасег
натотт
аят
елег
рама.Тойна13юни
написалдоклад,
вкойт
отвърдял:
«
Войскат
аеизложенаналишенияпорадинеу
редицат
анавът
решнот
о
у
правлениев Бълг
ария.Войницит
еживеятотднесзау
треи били по-
злеот
г
ерманцит
е.Недоброкачест
вениятхляб не може да задоволи т
ези,откоит
о
от
ечест
вот
о иска прекомерни у
силия.Месо се дава едва веднъж седмично.
Бедст
виет
опооблеклот
оеощепо-
голямо.Войницит
есаг
олиибоси.Сбосинозе
т
рябвадабяг
атпоост
рит
ескалипрот
иввраг
а.Вмест
офу
ражкимног
оотт
ях

носятвръзкиотскъсаничу
валчет
азапръст
ите.Азимат
аиде.
..Гладниятст
омах
и лошот
о облекло — ет
о коесъздавалошияду
х..
.Слу
ховет
езакражби,за
обог
атяваненадру
гит
еподомовет
еимдразнивсички.Ниебранимт
укаскръвт
а
си сиг
урност
та на държават
а,а т
ам вът
ре — т
е я ог
рабиха,продадоха и
забог
атяха.Правит
елст
венат
асист
емаебламирана.Сег
ашнот
о правит
елст
во
създадет
оваположение.Армият
аискасилно,здраво,чест
но и пат
риот
ично
правит
елст
во,коет
о със справедливост и безприст
раст
ие да възст
анови
(
57)
довериет
онавсички.
..
» .

ПаданетонаРадославов.Коалиционноминистерствоот
демократиирадикали

Най-
сет
нецарФердинандид-
рРадославовсъзрелицелияу
жас,докойт
о
довелист
ранат
а.Предпраг
анаг
рознабу
ря,
препълненасг
радоносниоблаци,
д-р
Радославовподалост
авка.На21юниеднокоалиционноправит
елст
воначелос

Александър Малинов поело у

правлениет
о на Бълг
ария.Това правит
елст
во,
наречено по-
късно «
минист
ерст
во Малинов — Кост
урков»
,било израз на
опозиционнот
онаст
роениевнарода,
войскат
аиКамарат
а.Мнозинаочаквали,
че
Радославовщебъдезамест
енотобщопарт
иенкабинет
,нот
ованест
анало—
парт
иит
енепост
игналисъг
ласие.Освент
еснит
есоциалист
и,дру
гит
епарт
ийни
парламент
арни г
рупи обещали да подкрепят новот
о правит
елст
во. А т
о
наследилоотвойнат
аиотРадославовт
ежконаследст
во.Нит
оединотболнит
е
въпроси,свързанисот
ношеният
анаБълг
ариякъм съюзницит
е,инит
оединот
вът
решнит
епроблеми небили разрешени.Съссъюзницит
есеводели дълг
и
неприят
ни разг
оворизаДобру
джа,заисканет
онат
урцит
едаим сеот
стъпи
Одрин с Дедеаг
ач,за исканет
о на Авст
ро-
Унг
ария да полу
чи т
ерит
ория в

Поморавия,за делаотхранаи плячка,взет

и отРу
мъния,заразноскит
епо
войнат
а,завойсковат
апомощ,
коит
обилидлъжниГерманияиАвст
ро-
Унг
арияда
дадатнаЮжнияфронт
,задрехи и снаряди,коит
отеобещавали.А вът
рев
ст
ранат
а — т
ривласт
ие: нег
одна и развалена в по-
голямат
а си част
админист
рация;самоу
правни инт
ендант
и и военни комендант
и и безсилна
Дирекциязаобщест
венапрехранасъссвоит
еорг
ани.Инавсичкоот
горег
ладно
инепокорнонаселение.
Първат
а задача,коят
отрябвало да разреши Малинов,била — ще
продължаваливойнат
а,илищеяспре,кат
ообявенапрот
ивволят
ананародаи
наст
ранат
а,коят
оист
орическиебилачу
жданакопнежит
енабълг
арскиянарод.
Някои очаквали, че кабинет
ът Малинов — Кост
урков, койт
о бил
прот
ивог
ермански,ще прекрат
и войнат
а и ще пот
ърси от
делен мир от
Съг
лашениет
о.Нот
ованеможелодаст
ане.Войнат
аможеладасеспресамо
чрезпреврат
,кат
осеот
страницарФердинандсвоеннасилаикат
осенапу
снат
всичкипревзет
иземи.Авоеннасилановияткабинетнямал.ИзБълг
арияипо
Ду
наваскит
алимног
огерманскичаст
и.Теможелидасеприт
екатнапомощ на
Фердинанд(58).
Зат
оваМалиноврешил:
обявил,
чеБълг
арияост
ававярнанаЦент
ралнит
е
силиипоискалотт
яхдаизпълнятсвоит
едог
оворнизадължения.В същот
о
време,кат
о облече,нахрани и ст
егнебойнат
асила,правит
елст
вот
о щяло да
сондира почват
а дали не е възможно Бълг
ария сама или заедно с Авст
ро-
Унг
ариядасключатмирбезг
олемисът
ресениязаст
ранат
аибезг
олемизаг
уби
отпридобит
ото.
Доверениприят
елинаправит
елст
вот
онеофициалноот
ишливХоландияи
Швейцария с деликат
на мисия да влязат предпазливо във връзка с някои
чу
жденци,
бълг
арскиприят
ели,
дау
знаятотмеродавнисъг
лашенскихора,
какби
сепог
ледналонаедноподобножеланиеотст
рананаБълг
ария.Тяхнат
амисия

предКлемансонеу
спяла.СамоУилсънсеот
зовалблаг
осклонно,благ
одарение
нанашияот
личенпредст
авит
елвАмерикаПанарет
ов.Уилсънпоръчалнасвоя
предст
авит
ел наБалканскияполу
ост
ровМърфи,даот
идевСофия,даследи
от
близосъбит
ият
аидасеявявавпомощнабълг
арскиянарод.
Новот
о правит
елст
во направило неимоверни у
силия да се побърза с
дост
авкат
аотГерманиянаоблеклоидасезакарахрананафронт
а.Презавг
уст5
минист
ри обиколили фронт
а в извест
ни райони да видят какво ст
ава.Те
конст
атирали,чехранат
амалкосееподобрилаичезапочналидаприст
игат
г
ермански дрехи,коит
о се раздавали на най-
нуждаещит
е се войници.Но
минист
рит
ест
ъганаду
шат
аузнали,чесист
емат
ичноаг
итацииотдру
жбашии
т
еснисоциалист
исеводятмеждувойницит
е,заданапу
снатфронт
аидазаминат
подомовет
еси.
Еднау
порит
амълвасеносела,чеседаванановот
оправит
елст
вот
ри
месеца срок да прекрат
и войнат
а.Ако т
ова не ст
анело,войницит
е през
септ
емврисамищеяпрекрат
ят,
защот
онебиловъзможнодасеводиновазимна
война.ВсичкиочаквалидасевидикаквощенаправиГерманияснаст
ъплениет
о
въвФранция.

ОтслабваненаГермания

Запу
шванет
о на т
рит
е пробива оку
ражило анг
личанит
е и францу
зит
е.
Американцит
евечебилидокарали300000войници.ФранцияиАнг
лияизвадили
също300000новивойници.
 Главнат
агерманскакварт
ирарешиладаопит
апоследену
дар.Подг
отвено
вг
олямат
айна,наст
ъплениет
осезапочналопор.Марна.Целт
анаг
ерманцит
е
биладаминатр.Марна,
давзематШалон,
даобходятРеймсидасеявятвт
илна

войскит
е,коит
опазелиВердюн.Следарт
илерийскаподг
отовка,кат
оизпълнили
цялат
амест
ностсъсзаду
шливиг
азове,на15юлизапочналонаст
ъплениет
о.
Френскат
алиниясеог
ъналаиг
ерманцит
еминалиМарнапомног
омост
ове.
Осведомен от самолет
ите си за разположениет
о на наст
ъпващит
е
г
ерманци,г
енерал Горо направил прот
ивоположно разположение на своит
е
войски и задържал наст
ъплениет
о.В т
ози моментг
енерал Пет
ен приг
отвил
френскоконт
ранаст
ъплениеиотдясноу
дарилвъвфлангг
ерманскат
ацедилка.
Ударътбилт
олковасилен,чег
ерманцит
ебилиот
хвърленичаккъмСоасон;т
ози
у
дарг
иприну
дилдасевърнатотр.Марна.Вот
стъплениет
осиг
ерманцит
едали
докраянаюли40000ду
шипленници.
Товабилавт
ораирешит
елнапобедаприр.Марна.ТяспасилаФранцияи
надделяланадг
ерманскот ъпление.Дот
онаст огаваГерманияималанадмощие.
Отт
оямоментнат
атъкнейнит
есилинамаляват
,тяизг
убванаст
ъпат
елнияду
хи
минававот
брана.Съдбат
авечесенаклонилавползанаСъг
лашениет
о.
Единвоененсъветпод председат
елст
вот
онаФош решил,чеедошъл
момент
ътдасевземеинициат
иват
аотсъг
лашенскит
евойски,коит
отрябвада
започнатцелесъобразниисист
емат
ичнинаст
ъпленияпобойнат
алиния.
НастъплениетонаСъг
лашението.Тозапочналона8авг
устмеждуАмиен
иМондидиепофронт25километ
раотанг
личанит
е.Фош въвелноват
акт
ика.
Арт
илерийскат
а подг
отовка се премахнала.Ненадейно към неприят
еля през
нощт
апот
еглятбезбройнит
анковеиблиндираниавт
омобили,следт
яхпехот
а.
Ефект
ътбилу
дивит
елен.Закрат
ковремеанг
личанит
енапредналипофронт20
километ
ра.На15авг
устг
ерманцит
еизг
убилицялат
ацедилкаприМондидие.
Линият
асеизправила.Подобнонаст
ъплениесезапочналопоцялат
алинияи
г
ерманцит
евзелибавнодаот
стъпватпофронт70километ
ракъм вкопанат
а
линия,нареченаХинденбу
рговалиния.Тедалимног
опленницииималиг
олеми
заг
убиварт
илерия.

Разклащане на Хинденбу
рговата линия.С последоват
елни наст
ъпи и
безспирникръвопролит
нибоевесъг
лашенскит
евойскидост
игналикъмсредат
а
насепт
емвриХинденбу
рговат
алиния,пробилиянанякоимест
аипочналидая
минават
.Надеждат
анаГерманиядазадържифронт
оват
алинияизчезнала,но
войскит
ейот
стъпвалимет
одичноибезг
олемизаг
уби,каквит
овинаг
иседават
,
ког
атонаеднат
аст
ранасеизчерпватсилит
еивярат
а.

ПробивнаДоброполе(
14–15септември)

Щом г
ерманскот
о наст
ъплениевъв Франциянесполу
чило,солу
нскит
е
съг
лашенскивойскизапочналидасесъживяват
.Замест
никътнаг
енералСарай
г
енералГийомост
авилобширенпланзаат
аканабълг
арскат
апозициянаДобро
полесцелдапробиефронт
а.
На 9 юни Гийом напу
снал Солу
н и заминал за Франция.Нег
овият
замест
ник Франше д’
Епре,изпит
ан г
енерал от Западния фронт
,прег
ърнал
изработ
енияпланирешилдаг
оприведевизпълнение.
Мног
обройни самолет
и били изпрат
ени да фот
ографират всички
у
креплениянабълг
арскит
епозиции.Събрани били сведенияотпленници,от

бег
ълци и по дру
ги начини за количест
вот
о,разположениет
о и ду
ха на
бълг авойска(59).Определенат
арскат аза ат
ака122–рафренска дивизия била
изкарананау
чениедалечотфронт
а(приВерия)ит
амст
арат
елноу
пражнявала
начина,
покойт
ощесепроизведеу
дараикъдещесеизвършипробива.Отдясно
щейпомаг
а17–афренскадивизия,
авдвет
екрилапо3сръбскидивизии.
 Френскот
окомандваненаправилот
очнасмет
ка:бълг
арит
енаизбрания
пу
нктималидведивизии—най-
мног
о18–20хилядиду
шисъс136оръдия.Срещу
т
яхФраншед’
Епрепост
авил8дивизии(
2френскии6сръбски)40000ду
шис650

разнокалибрениоръдия.
Ког
атоанг
личанит
е,францу
зит
еиамериканцит
енаближилиифорсирали
Хинденбу
рговат
алиния,
всъщияденсезапочналаиат
акат
анаДоброполе.
Подг
отовкат
а за нападениет
о не ост
анала скрит
а за бълг
арит
е.
Последнит
епочт
ивсекидену
знавали,чефранцу
зиисърбисеподг
отвят
.През
т
ова време в Бълг
арскат
аглавна кварт
ира било наст
ъпило най-
голямот
о
безсилие.Главнокомандващиятг
енерал Жеков бил заболял,аоколо нег
о се
плет
яламрежаотинт
риг
и.На8септ
емвриг
енералЖековзаминалзаВиенада
прави операция на болнот
о си у
хо.За свой помощник т
ой ост
авил г
енерал
Тодоров.Всъщот
овремевСофияприст
игналикат
огост
инацаряединследдру
г
баварския и саксонския крал.Царятим у
стройвал пищни посрещания,кат
о
свиквалг
енералит
еотразнит
еслу
жби.Замест
ник-
главнокомандващиятсъщо
бил повикан за посрещач.На воплит
е на доброполскит
е защит
ници,че
неприят
елятвечеесъсредот
очениг
отовданаст
ъпи,
началник-
щабътнаармият
а
неот
говарял,защот
осмят
ал,чет
оваесамодемонст
рация,анаст
ъплениет
о
щялодасеизвършикъмДойраниликъмБит
оля.
На14септ
емврису
тринт
аизбу
хвакат
ову
лканичнаст
ихият
оповеног
ън
по бълг
арскит
е позиции върхуизбранит
е отнеприят
еля т
очки.Планинскит
е
върхове пламнали, г
орит
е се запалили, заду
шливи г
азове изпълнили
прост
ранст
ват
а;множест
во неприят
елски аероплани безспирно кръжели над
бълг
арскит
епозиции,
задаръководятст
релбат
аиданаблюдаватразру
шеният
а.
На 15 септ
ември,ког
ато в София се у
стройвали т
ържест
вени обеди на
саксонскит
егост
и,при мъг
ливо време,благ
оприят
но заизненада,френскат
а
пехот
а изскочила от своит
е окопи и се понесла към бълг
арскит
е позиции.
Бълг
арскат
азащит
анебилаг
отова.Голям бройвойницибиливот
пуск;една
т
рет
а,заразениотзлияду
х,че«
нямазаког
одасебият
»,взелаоръжиет
о,но
нямалаволядаот
блъсненеприят
еля,какт
овпродължениенат
риг
одинисъс

себеот
рицаниеипримернахраброст
;ост
аналат
атрет
абойци,коит
ознаели,че
надличнат
анесг
одаидомашнаневоляст
оивърховниятг
ласнаот
ечест
вот
ода
бъдесвободноиобединено,
грабналиоръжиет
о,изскочилиотскривалищат
аисе
самопожерт
вализародинат
а.Напърват
алиниябилиШейновския,Ямболскияи
Заг
орския полк,коит
о през т
риг
одишнот
о воюване имали безспорна слава.
Смелит
еиродолюбивимъжевт
ияполкове,набройнеповечеот3000–4000
ду
ши,
отблъсналинеприят
еля3–4път
и.Едваследобходит
ойможелдапроникне
в позицият
а,изпълненаст
рупове.Френски и сръбски офицери,коит
о сет
не
описалибоевет
е,свидет
елст
ват
,ченанякоит
очкибълг
арскит
езащит
ници5
път
исаконт
раат
аку
валинападат
елит
е.Борбат
абилаот
чаяна.Алаеднашепа
борцинемог
ладаспрепетдивизии.
Първиятпробивст
аналнаДоброполе(
16септ
ември)
.Следт
ридневни
кръвопролит
нибоеведо17септ
емврисеот
ворилпробив,френскит
едивизиисе
от
дръпнали,асръбскит
епот
еглилинапредипропълзелиотвръхнавръхпо
посокакъмКафадарцинаВардара.

Нещастноотстъпление

Акозазащит
ата,макарибезу
спешна,неможедасекажеу
корнаду
ма,т
о
заначинанаот
стъплениет
рябваискренодасескърби.Ониязленаст
роени
войници,
коит
онапу
сналипозициит
едорибездавземату
част
иевбоевет
е,силно
озлобени,
хукналидабяг
атпопът
ищат
а,даразг
рабватскладовет
еидасъздават
паника във всички част
и,коит
о от
ивали на помощ на юначнит
е борци.С
преу
величениразказизаст
рашнат
асиланапрот
ивника,
теу
вличалисрещнат
ите
иг
иприну
ждавалидабяг
атст
ях.Наст
ъпвау
жаснабъркот
ия.
..Изпрат
енит
е
част
идаспратвраг
а,бързосеу
вличатотзловреднит
еаг
итациинабег
ълцит
е,

изг
убватду
ха си и ст
аватбезсилни да изпълнятсвоя дълг
.По т
ози начин
неприят
елятслязълсвободночакнаВардара,пресякълпът
яприГевг
елиисе
насочилкъмКриволакзаГрадско,къдет
опрекъсналсъобщеният
анаЗападнат
а
(
Бит
олскат
а)армия.
Едновременносбоевет
енаДоброполе,докат
осеизвършвапробивът
,
билинаправенисилнинападенияотнеприят
елит
екъм Бит
оля,към Гевг
елии
особенонаДойранскит
епозиции,нот
ам защит
ницит
еималибодърду
хине
допу
сналинападат
елятдамръднекрачканапред.Сръбскит
едивизиисвободно
дост
игналиКриволак(
24септ
ември)
,Щип(
25септ
ември)
,Велес(
26септ
ември)
,
пресеклисъобщеният
азаПрилепиБит
оляипот
еглилизаСкопие.

Примириеимир(
21септември)

Главнат
а кварт
ира и правит
елст
вот
о оценили, че положениет
о е
непоправимо.Минист
ерскиятсъветобсъдилбоевет
еина25септ
емврирешил
без съг
ласиет
о на Фердинанд да поиска от прот
ивницит
е прекрат
яване на
военнит
едейст осъбраниена30същиямесец(60).
вияисвикваненаНароднот
Еднадепу
тацияотминист
ъраАндрей Ляпчев,началниканаIармияг
енерал

Лу
ков, секрет
аря Симеон Радев, придру
жена от предст
авит
еля на
Североамериканскит
ещат
иМърфи,койт
оприелпосредническароля,от
ишлав
Солу
н при Франшед’
Епре,къдет
о подписалана29 септ
ември примириепри
следнит
еусловия:
1.Бълг
арскит
евойскидаизпразнятвсичкисръбскиимакедонскиземи.2.
Бълг
арит
езадържатСт
румица.3.Бълг
ариядемобилизиравсичкит
есивойски
освент
ридивизииичет
ириконниполказапазененаДобру
джа,
коят
оост
аваза
Бълг
ария.4.Оръжиет
осиБълг
ариящескладиранаг
раницат
аподнадзорана

съг
лашенскит
еофицери.5.Западнат
а(Бит
олскат
а)армиящесложиоръжиет
ои
щебъдезадържаназаизвест
новреме.Офицерит
езапазваторъжиет
о си.6.
Бълг
ариясезадължававсрокот4седмицидаот
страниотземят
асивсички
г
ерманскииавст
рийскивоеннииг
ражданскилица.
Отвсичкит
ияу
словиянай-
тежкобилопет
ото,аименно— задържанет
ов
плениликат
озалогнаБит
олскат
абълг
арскаармия,
съст
оящасеотдивизиит
е:I
софийска,VIврачанска,и една сборна,около 90 хиляди ду
ши.Всички т
ия
дивизииималиг
олямаслававизт
еклит
ебойниг
одини.Особеносеот
личавала
Софийскат
апосвоят
ахрабростииздръжливост
.Зачест
танат
иядивизиит
рябва
дасекаже,
чет
еседържалидост
ойноисеот
тег
лилиотот
бранит
елнит
епозиции
позаповеднаг
лавнот
окомандванет
върдекъсно,ког
атонеприят
елятвечег
ие
билобкръжил.Тяхнот
оот
стъплениебилоправилносу
спешниариерг
арднибоеве.
Най-
сет
не т
е ст
игнали до Скопие и намерили път
я си за Бълг
ария от
рязан.
Веднаг
асепост
роиливнаст
ъпат
еленредст
върдорешениедапробиятт
ънкия
клин на сърбит
е.И ког
ато всичко било г
отово за ат
акат
а,т
е полу
чили от
бълг
арскот
оправит
елст
воизпрат
енасъссамолетзаповед:«
Вимет
онависшит
е
инт
ересинабълг
арскиянародспрет
евоеннит
едейст
вия,
сложет
еоръжиет
осии
ост
анет
евт
оваположениедовт
ороразпореждане»
.Гордит
еборцисъссвит
о
сърцесеподчинилинаот
ечест
венот
орешение.

«Радомирскареволюция»

Всяка военна несполу

ка и всяко поражение имат своит
е болезнени
конву оможедасеобърневкат
лсии.Нопоражениет аст
рофа,
вист
инсконародно
злощаст
ие,акопобеденит
евойсковичаст
иилинедоволнит
еотедноилидру
го
нещо,незапазятхладнокръвиеинесъзнаватзлочест
инат
а,аозлобенималко

или повече справедливо,т

е се от
къснатсамоволно отчаст
ите си,нарамят
оръжиет
о си и по свое схващане т
ръг
ватда наказватвиновницит
е или да
решаватобщест
вено-
полит
ическит
езадачи.Тог
авазлочест
инат
акъмнародасе
у
двояваиу
троява,ит
оотсобст
венит
енег
овисинове.Отт
акиванепокорст
вана
озлобени войници,бег
ълци или от
стъпващи своеволници отбойнот
о полее
ст
радаламног
очест
оту
рскат
адържава.Тесабилиизвест
ниунашиянародпод
имет
оеничарскииликърджалийскивълнения.
Зажалостиунасст
аналонещоподобно.Част
иотразбит
итенаДобро
поледивизии,у
силениотнедоволниинет
ърпеливиаг
итат
ориотдру
гивоенни
част
и,наброй8–10хилядиду
ши,решаватнасвояг
лавадаподирятинакажат
виновницит
еидаизвършаткореннипреобразу
ваниявст
ранат
а,бездабъдат
у
пълномощени отняког
о,безда пит
атнит
о дру
гарит
еси отдру
гит
еармии,
ст
оящиощет
върдоподзнаменат
а.Гру
пиотт
иябу
нтовнициот
иватвКюст
ендил
даискатсмет
каотГлавнат
акварт
ира.Там ненамерилиниког
оит
еог
рабили
помещениет
о. По-
голямат
а част обаче дост
ига до Радомир и разг
рабва
държавнит
е складове. Ту
к се явяват земеделскит
е водачи Александър
Ст
амболийскииРайкоДаскалов,коит
оправит
елст
вот
опу
сналоотзат
ворас
мисълт
а,чет
е ще въздейст
ватвърхуразвълну
ванит
е войници.Вмест
отова
Ст
амболийски и Даскалов решили обрат
нот
о,да вдиг
натреволюция.На 27
септ
емврит
еобявиливРадомирпредсъбралит
есеотразличнидивизиивойски,
че Бълг
ария ст
ава репу
блика. Райко Даскалов се провъзг
ласява за
г
лавнокомандващ нарепу
бликанскат
аармия.Съст
авясепланзасвалянена
Фердинандотпрест
олаисмянанаправит
елст
вот
о.Ст
амболийскисезавърналв
Софиясцелдаподг
отвипочват
аикат
опосрещнепобедоноснит
ерепу
бликански
войски,даобразу
варепу
бликанскоправит
елст
во,коет
оведнаг
асъсзаповедпо
революционенначиндаизвършидържавениобщест
венпревратвБълг
ария.С
т
ова намерение Даскалов заповядал на репу
бликанскат
а си армия на 29

септ
ември да наст
ъпи,да обсади и превземе ст
олицат
а.Правит
елст
вот
о
образу
валоотновобранци,юнкери,от
пускаривойницииофицерисвоявоенна
сила,
коят
опресрещналабу
нтовницит
еотняколковлака,
пуснат
илекомисленов
София,иг
иобезоръжило.Анаст
ъпилит
епопът
яприКняжевоиПавловобили
разбит
ииот
блъснат
ииздефилет
окъм Владая.ПреследванидоРадомир,по-
г
олямат
ачастотт
яхсепредалинаправит
елст
венит
евойскиибилипрат
енипо
домовет
е си,ост
аналат
а част се пръснала.Главнокомандващият Даскалов
сполу
чилдаизбяг
авСолу
н,аСт
амболийскисескрилвСофия.

ОтстранениенацарФердинанд

Щом правит
елст
вот
осесправилосрадомирскит
ерепу
бликанци,т
осе
заело свъпросазаот
страняваненаФердинанд.На1окт
омври бълг
арскат
а
мирнаделег
ациясезавърналаотСолу
ниминист
ърЛяпчевдокладвалу
словият
а
запримириет
о.На2окт
омврибилосвиканосъвещаниенапредст
авит
елиот
всичкиполит
ическипарт
иивНароднот
осъбрание.Присъст
валид-
рРадославов.
Минист
ърЛяпчевнеочакванозамнозинст
вот
овзелду
мат
аиказалспросълзени
очи:«
Аз,синътнаМакедония,подписахнадг
робнат
аплочанамоят
ародина.

Ост
ава ни Бълг рябва да мислим. Фердинанд дължи едно
ария.За нея т
у
довлет
ворениенабълг
арскиянарод»
.Събраниет
оведнаг
аразбрало,закакво
ст
ававъпрос.Минист
ър-
председат
елятМалиновзаминалотсъбраниет
обързо
на г
арат
а и при съдейст
виет
о на военния минист
ър сложил ръка на
Фердинандовия влак в «
Надежда»
,къдет
о царятот25 септ
ември спял под
закрилат
а на г
ерманскит
е войници.Кат
о съобщили на царя,че върховнит
е
инт
ересинаозлочест
ениянародизискватотнег
оизку
пление,
Малиновдобавил:
«
сег
апъкВиеизпълнет
еВашиядълг
».Фердинанд разбрал и едвасдържано
попит
ал:нямалидру
гизход?От
говореномубилоот
сеченоисъкру
шит
елно:
«
няма»
.
Фердинандпожелалдасесрещнесшефовет
енау
правляващит
епарт
иии
да чу
етяхнот
о мнение.Мнозина отт
яхг
о посъвет
вали веднаг
а да напу
сне
ст
ранат
а.
Дълбокопокърт
ен,Фердинандиздална3окт
омвриманифест
,скойт
о
съобщил,че се от
казва от царския прест
ол на бълг
арит
е в полза на своя
първороден син,прест
олонаследника Борис,княз Търновски.През нощт
а
Фердинанднат
оварилсвоябаг
аж изаминалсъсспециаленвлакподзакрилат
а
наг
ерманцит
езаст
ранст
во.Следизвест
новремеизчезналид-
рРадославовс
г
ерманскивлак.Тъйзавършилисвоят
аполит
ическакариерадвамат
авиновници
занамесат
анаБълг
ариянаст
ранат
анаЦент
ралнит
есили.Фердинандцару
вал
31г
одинии2месецавБълг
ария.Щаст
иет
онемупомог
налодасекоронясаит
ой
сиот
ишълсу
техат
а,чеезапазилпонег
орит
евБълг
ария.На4окт
омврибило
свикано Народнот
о събрание. Минист
ър-
председат
елят Малинов прочел
манифест
анаФердинанд,чесеот
казваотпрест
олаиманифест
анановияцар
Борис,
чепоемау
правлениет
о.
Въпросът за въвеждане на репу
блика не се разисквал в Народнот
о
събрание.НовиятцарБорисI
IIбилспечелилу
важениет
онанародаблаг
одарение
наобщопризнат
атамусамоот
верженаслу
жбапрезвойнат
а.
Според у
говоренот
о между бълг
арскат
а делег
ация и г
енерал Франше
д’
Епре в Солу
н на бълг
арска т
ерит
ория сръбски и г
ръцки войски не били
допу
снат
и,скоет
оБълг
ариясезапазилаотразорениеиновокръвопролит
ие.
Следкат
оанг
личанит
еифранцу
зит
ест
игналидоРу
мъния,ру
мънският
кралповикалнавластновоправит
елст
во,
коет
осеот
казалоотсключениямирс
Цент
ралнит
едържавииобявиловойнанаГермания.Макензеност
аналсмалко
войскавБу
курещ,напу
сналРу
мънияит
ръг
налзаВиена.Нонег
овиятпътвече

билпресеченибилплененвУнг
ария,
нопорадист
аростосвободендазаминеза
Германия.Прист
игналит
е френски войски до Ру
сия от
казали да се бият с
болшевикит
еибиливърнат
ивБълг
ария.Анг
личанит
еизпрат
илиеднаг
ръцка
дивизияпоЧерноморевРу
сия,
нот
ябилабит
аипрог
онена.
Новот
оправит
елст
вонаРу
мънияпоискалоотСъг
лашениет
одаполу
чи
цяла Добру
джа. Въпреки Солу
нскат
а спог
одба Съг
лашениет
о поканило
бълг
арскот
о правит
елст
во да изт
егли войскит
е и чиновницит
е си от нея.
Минист
ър-
председат
елятАлександърМалиновбилдълбокоог
орченотт
оваив
знакнапрот
естивзащит
ананароднот
одост
ойнст
воиправат
анаБълг
ария
върхуДобру
джасиподалост
авкат
ана19ноември.Следдълг
исъвещанияна28
същиямесецсесъст
авилоновоправит
елст
восминист
ър-
председат
ел,
подшефа
нанароднат
апарт
ияТеодорТеодоров.В кабинет
авлезли двамасоциалист
и
(
Сакъзов и Джиров)
,двамаземеделци (
Драг
нев и Бакалов)
,двамарадикали
(
Кост
урковиГанев)
,двамадемократ
и(АндрейЛяпчевиНиколаМу
шанов)и
дваманародняци(
ТеодоровиМаджаров)
.Поисканенасоциалист
ииземеделци
пост
ътвоененминист
ърсезаелотг
раждансколице(
АндрейЛяпчев)
.

Общопримирие

На 1 ноември Ту
рция капит
улирала.Виновницит
е за войнат
а Енвер и
Таалат избяг
али в Германия.По дог
овора за примирие т
я демобилизирала
войскит
еси,от
ворилаДарданелит
еиБосфоразадавлезесъг
лашенскат
афлот
а
вЧерноморе,
отст
ъпилаприст
анищат
аижелезницит
енапобедит
елит
е.
 Капиту
лацияиразложениенаАвстрия(
4ноември)
.Авст
рийскит
евойски
още ст
ояли на р.Пияве.Ит
алианскиятг
енерал Дияц,подпомог
натотедин
френскикорпу
с,единанг
лийски,
еднадивизияамериканцииедначехиисловаци,

наст
ъпили срещу авст
рийцит
е и минали р.Пияве.Авст
рийскат
а войска се
разложила.Всички славянски полкове заминали за домовет
е си,защот
о
започналоновополит
ическоу
стройст
во:чехи,моравциисловацисеобединили
в една държава и провъзг
ласили своят
а независимоств Праг
а,у
становили
репу
блика ( ел професор Масарик.
28 ноември) и избрали за председат
Словенцит
е се от
къснали отАвст
рия,хърват
ите отУнг
ария и съг
ласно по-
раншнат
аспог
одба(
подписананаост
ровКорфу
)ипорешениет
онаединобщ
съборсъст
авилиКралст
вонасърби, иисловенци(61).
хърват
Вт
ази ст
ихийнавълнананародни движенияавст
рийскиятимперат
ор
Карл напу
снал Виенаи заминал заШвейцария.Ду
ализмътмеждуАвст
рияи
Унг
ариясеразкъсал.
Капиту
лациянаГермания(
11ноември)
.Следкапит
улацият
анаАвст
ро-
Унг
ария Германия ост
анала сама.Съг
лашенскит
е войски,подсилени с един
милионамериканци,
отвсичкист
ранинаближилинейнит
еграници.
НачалникътнащабаЛу
дендорф у
ведомилсвоет
оправит
елст
во,чепо-
нат
атъшнат
авойнаеневъзможназаГермания.Хет
ерлингпадналотпост
аси.
Замест
илг
окнязМаксотБаден.Траг
ичнат
амину
тадошла.На8ноемвривт
ри
авт
омобиласбялознамепосреднощг
ерманскит
еделег
атисеявилинафронт
аи
поискалисрещасг
енералФош.Последниятг
иприелвсвоявлакнабойнот
о
поле.Следт
ридневнипрег
оворипримириет
обилоподписанона11ноемврипри
у
словия,
коит
оправелиГерманиявеченеспособнадапродълживойнат
а.
Общест
венат
а вълна изхвърлила императ
ор Вилхелм и
прест
олонаследника от дворцит
еиг
и прат
ила в Холандия.Монархият
а на
Хохенцолернит
е била съборена,какт
о и оная на Хабсбу
ргит
е.Народнот
о
нег
оду
ваниелишилоотпрест
олакралет
евСаксония,Баварияит
.н.Германия
била провъзг
ласена за репу
блика, а за председат
ел бил избран
социалдемократ
ътЕберт
.Правит
елст
вообразу
валидвет
екриланасоциалист
ите

(
Шайдеман — широксоциалисти Хаазе— т
есен социалист
).Кому
нист
итесе
опит
алипопримеранаРу
сиядасевъзползвативъведатрепу
блика,
нонеу
спели.
1918г
.завършиласобщопримириеикапит
улациянаЦент
ралнит
есили,
Ту
рция и Бълг
ария,от
страняване на държавнит
еглави и правит
елст
ват
ав
победенит
ест
раниивъвежданенарепу
бликанскоу
правлениевРу
сия,
Германия,
Полша,
Чехословакия,
Авст
рияиУнг
ария(
условно)
.

ГлаваXXI
I:1919г.Мир

МирнатаконференциявПариж

След една т
акава г
оляма и ст
рашна война,коят
о пряко или косвено
засег
налавсичкинародипоземнот
окълбо,ест
ест
венобиломирътдасеочаква
снет
ърпение.
ПожеланиенаКлемансомирнат
аконференциясесъбралавъвВерсайдо
Париж.Присъст
вали президент
ът на САЩ Уилсън,анг
лийският минист
ър-
председат
ел Лойд Джордж,френският Клемансо,ит
алианският Орландо и
минист
риотвсичкидържависъюзницинаСъг
лашениет
о,сиречцелиятсвятна
земнот
о кълбо,с изключение само на Ру
сия.Победенит
е и 6–т
е неу
трални
държавинебилипоканени.
Товабилединбезпримеренвист
орият
авърховенвсесвет
скиареопаг
.
Председат
елятна френскат
а репу
блика Поанкаре от
крил конференцият
а(18
яну
ари1918г
.).Отдяснат
амуст
ранаседялУилсън,отляват
а— ЛойдДжордж.
След излизанет
онаПоанкарепредседат
елскот
омяст
озаелКлемансо.Никой
никог
о неизбирал.Всеки знаел своет
о мяст
о.Всички ку
лту
рни народи били

изпрат
или най-
добрит
е си у
мове да спрат кръвопролит
ият
а и да у
крот
ят
развълну
ваниясвят
.Какдаст
анет
ова?Накаквиосновнипринципи?
Уилсъннаст
оялнасвоят
апрог
рамаот14т
очкизамир.Тойжелаелпърво
дасеосновеОбщест
вонанародит
е.Сет
недасеразрешатдру
гит
евъпросис
г
ерманско у
част
ие.Ду
мат
а взел Клемансо и казал:«
Русия от
съст
ва отт
ова
събрание,защот
о нейнот
о правит
елст
во се опира на дикт
ату
ра и слу
жи на
анархият
а.Уилсъневеликоду
шнаичовеколюбиваду
ша,ноповечет
оотидеит
е
мусахимерични(
неосъщест
вими)
».Клемансоискамириг
аранциязанародит
е:
«
Първат
анизадачаедасмажем г
ерманскиямилит
аризъм,навт
оромяст
оиде
правот
онидапоискамеизплащаненаповредит
еизаг
убит
еотвойнат
а;нат
рет
о
мяст
одазадоволимсъюзницит
епосключенит
ест овори(62)иначет
яхдог върт
о
мяст
одапот
ърсимг
аранциязабъдещет авачакидвамедоСъюз(
о.Тог Общест
во)
нанародит
е».
Кой евиновникътзавойнат
а?— пит
аКлемансо.И от
говаря:«
Товае
Германия.Ние победит
елит
е имаме правот
о.Ние ще у
строим свет
а,ще
образу
вамеСъюзнанародит
еит
огаващепоканимпобеденит
еспоредст
епент
а
на т
яхнат
а виновност и разкаяние да се присъединят
.Германия ще бъде
поканенапоследнавОбщест
вот
о».
Уилсънбилсилноразочарован.Нег
овит
еидеисеразбиваликат
оморски
вълнивскалит
е.ВСорбонат
а,вкоят
опо-
ранобилизбранзапочет
ендокт
орна
правот
о,т
ой казал:«
Един силен ду
х на обновление е необходим за свет
а.
Човечест
вот
оиману
ждадасевъзвишиморално.Еднависокасправедливостза
всичкинародит
рябвадасесъздадеидасезакрепичрезобщит
есъвест
и.Койт
о
сеопит
адасепрот
ивопост
авинасправедливост
та,щебъдераноиликъсно
срамноповален»
.
Аланикойнечу
лтояг
лас.Уилсъност
аналвсвет
аповечекат
осянка,
от
колкот
окат
офакт
ор.

Vaevi
cti
s— тежконапобедения

Победит
елит
е решили да обсъдят всички въпроси и да приг
отвят
дог
оворит
есамибездаизслу
шат
,бездапит
атзанещопобеденит
е.Приелосе:
обезщет
ениеит
ерит
ориянеможедасеискаотпобедит
елявползанапобеден.В
силат
а на т
ова начало 500 законодат
ели и специалист
и съст
авили мирнит
е
дог
овори.

ВерсайскиятмирсГермания(
28юни)

След6–месечниспоровепомеждусинай-
сет
непобедит
елит
ест
игналидо
някакваспог
одбапопроблемит
е.На16юниг
ерманскит
епълномощницибили
повиканивПариж.Съвет
ътзаседавалвъвВерсай,внай-
хубавиядворецнаЛу
и

XI
V ит
о в салонасог
ледалат
а.Товабило направено нарочно.През1871г
.
победит
елятВилхелм прог
ласилвт
оясалоннемскот
оединст
во,присъединил
ЕлзасиЛот
аринг
ияинакаралнемскит
егенерали,князеикраледамувикат
«
хох»
!Сег
аКлемансосеот
плащал.Той извикал г
ерманскит
еделег
ати,коит
о
бледичакалиот
вън,давлязатвог
ледалниясалон.Бездаг
ипоканидаседнат
,
Клемансопроизнесъл:«
Заседаниет
оеот
крит
о».Икат
ост
аналправ,продължил:
«
Немует
укмяст
ото,нит
о времет
о замног
о ду
ми.Германия евиновназа
войнат
аиопу
стошеният
а.Ет
овиг
отовдог
оворзамир,прег
ледайт
егоикажет
е,
щег
оподпишет
еилине»
.Германцит
евзелинапечат
аниядог
оворипрочели:
«
ГерманиясеосъждадавърненаФранцияЕлзасиЛот
аринг
ия,даот
стъпина
Белг
иямалкот
ерит
ория,дададенаДанияШлезвигиХолщайн,аконаселениет
о

иска,даосвободиполскит
еземиидаот
стъпидолнот
отечениенаВислаиг
р.
ДанцигзаизлазнаПолшавБалт
ийскоморе;дасеот
кажеотколониит
еси,да
разпу
сневсичкит
есивойскииост
ависамо100000доброволци;дапредаде
мног
окаменнивъг
лищанаФранция,дапредадефлот
атаси,подводницит
еи
повечет
о от самолет
ите, да заплат
и всички поправки (
репарации) на
опу
стошенит
емест
аиселища,дапредадекайзераиданакажег
енералит
е».
Делег
атит
еот
неслидог
оворавБерлин.Парламент
ътмислил12дниирешилда
овора(63).
приемедог
На28юниг
ерманскит
еделег
атисеявиливъвВерсай.Съссвит
осърцет
е
казали:«
Отст
ъпвамепредсилат
а»иподписалидог
оворазамир.Всъщностт
е
подписали собст
венат
а си присъда.Веднаг
атоповет
е във Версай и в цяла
Франциявъзвест
илисъбит
иет
о.

Сен-
ЖерменскиятмирсАвстрия(
10септември)

СледГерманиядошълреднаАвст
рия.Нейнит
еделег
атиполу
чилисвоят
а
присъда, коят
о г
ласяла: Авст
рия признава независимост
та на Унг
ария,
Чехословакия,Юг
ославия,от
стъпваГалициянаПолша,Трент
иноиТриестна

Ит
алия.Предавасвоят
афлот
а,самолет
иисезадължавададържисамо30000
доброволци.
На 10 септ
ември авст
рийцит
е,коит
о започнали война със Сърбия,
авенивбезизходица,подписаливеднафабрикавСен-
пост Жермендог
овораза
мир.
ТрианонскиятмирсУнгария

СледАвст
рияидвареднаУнг
ария.Нот
азидържавасепрот
ивопост
авяла
нарепу
бликат
аидържалазаКарлАу
гсбу
ргски.Кому
нист
итеподшефст
вот
она
БелаКу
нсвалилиправит
елст
вот
оипровъзг
ласилисъвет
скарепу
блика(
март
).
Те у
правлявали 4 месеца,у
нищожили част
нат
а собст
веност и дълг
овет
еи
осъдилинасмъртоколо2000ду
ши.Ру
мънскаисръбскавойска,подпомаг
аниот
францу
зи,нахлу
ли в Унг
ария.Ру
мънцит
е заели Бу
дапеща и възст
ановили

бу
ржоазнот
оправит
елст
во(
авг
уст
),кат
овърналичаст
нит
еимот
инаг
ражданит
е,
носамит
етеху
бавоог
рабилист
ранат
а.
Съг
лашениет
о наложило на Унг
ария да подпише мир в Трианон при
следнит
еусловия:Унг
ариясеот
казваотсъюзасисАвст
рияиотау
гсбу
ргскат
а
династ
ия,т
япредаваТрансилваниянаРу
мъния,БанатиВойводинанаСърбия,
Хърват
сконаЮг
ославскот
окралст
во.
Уилсън наст
оява прист
анищет
о Фиу
ме да се даде на Юг
ославия,но
Ит
алиярешит
елносевъзпрот
ивила.Уилсънсеразочаровалотсъг
лашенскит
е
решения,изпълненснедоволст
во,от
път
увалзаАмерика.Американскиятсенат
неодобрилмирнит
едог
овори.

НьойскиятмирсБългария.XVI
IIобикновенонародносъбрание

Бълг
ариячакаласвояреддаизпиепоследнат
агорчивинаотчашат
а.През
майТеодорТеодоровпреу
строилкабинет
а,кат
оповикалвминист
ерскиясъвет
АлександърСт
амболийски,най-
непримиримияземеделскиводач.Заправилнот
о
решениенавъпросазамира Минист
ерскиятсъветрешил дасесвиканово
Народносъбрание.Изборит
есепроизвелина17авг
уст
.Общот
онедоволст
воот
несполу
чливат
а война и отг
лада,г
невъткъм г
рабит
елит
е и спеку
лант
итев
ст
ранат
а,желаниет
о да се х
ванат и накажат виновницит
е за народнит
е
злочест
ини,засилили т
върде мног
о левит
е полит
ически т
ечения,зат
ова

резу
лтат
итеотизборит
ебили:
земеделци—85,
кому
нист
и—47,
социалдемократ
и
—28,
демократ
и—28,
народняци—19,
прог
ресист
и—8,
радикали—8илиберали
—2.
На19септ
ември,г
одинаследпробиваприДоброполе,билповиканв
Париж минист
ър-
председат
елятТеодор Теодоров,на койт
о връчили мирния
дог
овор.
На 2 окт
омври се от
крило новоизбранот
о XVI
IIобикновено народно
събрание.Минист
ър-
председат
елят Теодоров подал ост
авкат
а на кабинет
а.
Ст
амболийски,кат
о предст
авит
ел на най-
силнат
а парламент
арна г
рупа,бил
нат
оварен да съст
ави коалиционен кабинет от земеделци,прог
ресист
ии
народняци.Товаст
аналона6окт
омври,
ана10Ст
амболийскивкачест
вот
осина
минист
ър-
председат
ел,
заминалдазанесеот
говоравПариж.На16същиямесец
съг
лашенскивойскиоку
пиралиТракия,
коят
осет
небилададенанаГърция.
На 4 ноември правит
елст
вот
о в София арест
увало бившит
еминист
ри
либерали,виновницизавойнат
а,какт
оимног
опровинени,задаг
исъдиза
кат
аст
рофат
а.
На27ноемвриСт
амболийскиподписалдог
оворазамирвобщинат
анас.
НьойдоПариж.
Бълг
ариябилаосъденадаот
стъпинаСърбияотсвоят
атерит
ория:един
късприКу
ла,единприЦарибродзаедносг
рада,единприТрън,единкъсс
Босилег
радприКюст
ендил,Ст
румишкаоколия— всичко2430кв.км с91888
ду ели.НаСъг
шижит лашениет
отяот
стъпилаЮжнаТракияоту
стиет
онаМест
а
дот
ованаМарицазаедносбълг
арскияОдрин— 8423кв.км с230000ду
ши
население.Споредт
оваБълг
ария,коят
опредиобщат
авойнаимала114077кв.
кмс5000000жит
ели,
биланамаленана103244кв.кмс4700000жит
ели.
НаБълг
ариябилвъзложендългзарепарацииот2,
25млрд.франка.Освен
т
оват
явнесланаСърбиякаменнивъг
лищаидаланаСърбия,ГърцияиРу
мъния

извест
енбройедъридребендобит
ък.
Накраят
ясезадължиладаосъдивиновницит
езавойнат
а.
Пост
епеннобилиосвободениотпленничест
вовсичкибълг
арскивойници
отФранция,
СърбияиГърция.
На бълг
арит
е не се признало правот
о на самоопределение.
Съг
лашенскит
еВеликисилисг
олям т
руд ипочт
инасиланакаралиРу
мъния,
Сърбияи Гърциядапризнаятнякакви праванамалцинст
ват
адаиматсвои
църкви,
училища,
книг
и,език.Тияправавпрочемост
аналисамонакниг
а.

СевърскиятмирсТурция(
9.VI
I.1920г.
)

Тъйкат
онеу
спелидасесъг
ласятзаразделянет
онат
урскат
адържаваи
за Цариг
рад,съг
лашенцит
е от
лаг
али изг
отвянет
о на т
урския мир.Америка
от
казала да у
част
вува в подялбат
а на Ту
рция.Су
лтановот
о правит
елст
во
наст
оявалозамир.Ноармейскиятначалникпрезвойнат
аМу
стафасполу
чилда
г
рупира около себе си военни и г
раждански сили,образу
вал ново т
урско
правит
елст
во и обявил Анг
ора за ст
олица на т
урскат
а държава.Су
лтанъти
правит
елст
вот
о мув Цариг
рад ост
анали без значение и дори пленници на

Съг
лашениет
о.Кемалпашаформиралг
олямасилаисевъзпрот
ивилнат
ежкит
е
мирниу
словия.ЛойдДжордж,подведенотх
итрост
итенаВенизелос,поискалда
у
величиГърцияидаянаправисвояморскасът
рудница.Въпрекинесъг
ласиет
о
наФранцият овСанРемодаседадебълг
ойпредложилнасъвещаниет арскаи
т
урскаТракияотМест
адоЧат
алджазаедносОдриниЛозенг
раднаГърция.
Ит
алианскиятпредст
авит
елТит
ониподкрепилЛойдДжордж.
Гръцкивойскиотмайдоюлинавлезливбълг
арскаит
урскаТракияи
приелиотфранцу
зит
еземят
адоЧат
алджа.Пот
озиначинГърциясенаст
анила

междуБълг
арияиТу
рция.
Голямаг
ръцкавойскасеподг
отвилаипреминалавМалаАзия(
май)
,зада
заемеобещанит
еотАнг
лияземи.Вначалот
отяималау
спехиинавлязланавът
ре
по су
шат
а, наближила Анг
ора, но т
ам на р. Сакария т
урцит
е разбили
кат
аст
рофалног
ръцкат
аармияиотнеяедвау
спяладасеспасиполовинат
аида
избяг
авГърция.Следт
азипобедат
урцит
епрог
ониливсичкиг
ърциотМалаАзия
исивърналит
ракийскит
еземидоОдриниМарица.
Кат
о последица от войнит
е монархият
а в Гърция и Ту
рция била
премахнат
а.Гръцкивоенниизвършилиреволюция,осъдилинасмъртняколко
минист
ри и изпъдили краля.Ту
рцит
е също изкарали су
лтана от Цариг
рад,
козиру
валимудоОдриниг
оизпрат
илисъсздравевШвейцария.
ИвГърция,
ивТу
рциясеу
чредилирепу
блики.

ГлаваXXI
II:БългарияследПърватасветовнавойна

Неспокойновреме.ПравителствонаЗемеделскиясъюз

Ду
ховет
е след прекаранит
е злочест
ини и несполу
ки от войнит
е били
т
олковаразвълну
вани,
чезау
спокояванет
онанародасеизискваломног
отру
ди
г
олеми г
рижи. Коалиционнот
о правит
елст
во от земеделци и обединист
и,
предст
авлявано от Александър Ст
амболийски,д-
р Данев,Ат
анас Бу
ров и
Маджаров,вст
ъпилонавластна6.X.1919г
.ит
рябвалодасесправисмног
о
т
рудност
и: бежанци, наши и ру
ски, опасна жилищна криза, ст
ремг
лаво
обезценяваненабълг
арскиялев,липсананеобходимит
емат
ериали,разст
роена
инду
стрия,опорочена т
ърг
овия и западнало земеделие.Отдру
га ст
рана,т
о

т
рябваловеднаг
адаопределиделег
атизакомисият
а,коят
оидваладапрокара
новат
аграничналиния,ат
японаст
ояваненау
порит
исъседит
рябвалодамине
поневъзможнимест
аидаразцепинадвеполовинипасища,имот
и,дворовеи
села.Важнаг
рижабиладасепреу
строивойскат
аотнародавдоброволческа,да
се изпълнят и бързит
е задължения по мирния дог
овор,кат
о се приг
отвят
каменнивъг
лища,едъридребендобит
ъкзасъседит
есърби,г
ърцииру
мънци.
Най-
важнат
а задачанаправит
елст
вот
о ебила подобряванемежду
народнот
о
положениенаст
ранат
а,преодоляванеомразат
аист
уденинат
а,коит
оизолирали
Бълг
арияияправелибезпомощнапредсвет
а.Тованаложилонабълг
арскот
о
правит
елст
водаприемебързопоканат
азачленст
вовОбщест
вот
онанародит
е.
Наред с т
eзи т
рудност
и шефът на правит
елст
вот
о Александър
Ст
амболийски решил да приложи и своит
е лични и г
рупови схващания в
полит
ическия и ст
опанския живот на Бълг
ария. Неопит
ен общест
вено и
полит
ически,
бездост
атъчниидълбокипознаниявнау
кат
а,бу
енинесдържанпо
т
емперамент
,грандоман,т
ойбързовлязълвпрот
иворечиесъссът
рудницит
еси
минист
ри откоалиционнит
епарт
ии — д-
р Ст
оян Данев,Михаил Маджаров и
Ат
анасБу
ровиг
иприну
дилдасиподадатост
авкат
авкраянамарт1920г
.
На5 април с.г
.Александър Ст
амболийски съст
авил чистземеделски
кабинет
.На15април т
ой от
крил XI
X обикновено народно събрание,вкоет
о
имало110земеделци,
42кому
нист
и,221демократ
и,41прог
ресист
иинародняци,
8радикали,
7широкисоциалист
ии6националлиберали—всичко235депу
тат
и.
Ст
амболийски,макар и минист
ър-
председат
ел,пу
блику
вал в съюзния
вест
ник«
Земеделскознаме»редст
атии,
чрезкоит
оразкрива,
каквиреформит
ой
замисля да извърши.Кат
о изброява 62 реформи от същест
вено и важно
полит
ическоест
ест
во,т
ойпроект
ирадасиот
ворипъткъм т
яхнот
осбъдване.
Земеделскиятводачприст
ъпвакъмнаказваненапрест
ъпницит
е,коит
оувлякоха
Бълг
ария в Европейскат
а война и нарежда да бъде изправен кабинет
ътна

РадославовпредДържавниясъд.Създавазаконзанезаконнообог
атилит
есе,
подг
онвавсички спеку
лант
и и заподозрени т
акивапрезвременавойнат
аи
налаг
а данък върхупечалбит
е от нея.Прокарва през Събраниет
о закон за
т
рудоваповинност
,закон заразпределениеназемят
апо-
равномерно между
селянит
есог
леднаначалот
о,чевсекист
опанинсамт
рябвадаобработ
ваимот
а
си.Същот
аканареждадасеот
чуждятизлишнит
есг
радинабог
атист
опанив
ползанадържават
аиобщинит
е.
Тезипроповедиизаконизаподобрениреформенимероприят
иядопадаха
намнозинавонезит
ежкивремена,ког
атоост
рит
епоследициотвойнит
есилно
възбу
ждах
агнева на пост
радалит
е от ст
рашнит
е войни.Създаде се една
у
спокоит
елнанадежда,
чезлост
орницит
ещебъдатнаказани,
чеалчнот
ощебъде
обу
здано,че ст
арот
о нег
одно и изг
нилот
о може да бъде до г
оляма ст
енен
замененосново,непокварено,
акодейст
вит
елноотнедрат
анаширокияработ
ен
народ и преди всичко от селскат
а здравомислеща среда се извадят
непокът
нат
итездравифизическииморалнисили,коит
осакрепилииспасявали
народапрезвековет
енаробст
вот
оипринай-
тежкибедииневоли.Добрит
е
народни качест
ва, спасит
елнит
е добродет
ели, кат
о чест
но т
рудолюбие,
т
резвеност
,спест
овностинабожностприст
рогличениобщест
венморалможеха
да извършат делот
о на обновлениет
о.Ако носит
елит
е на т
ези качест
ва се
издиг
нех
а и пост
авеха в народна слу
жба,при дадена у
мст
вена ку
лту
ра,с
планомерност
,разу
мност
,умереностит
актнямасъмнение,
чеедноподобрениеи
възобновяване наист
ина ще наст
ъпи кат
о необходимо у
словие за да се
излеку
ватпо-
леснодълбокит
ерани,
полу
чениотг
олемит
езлочест
ини.
Засъжалениет
ованест
ана.Нит
оСт
амболийски,нит
онег
овит
едру
гари
проявихаонезивърховникачест
ва,коит
оправятвъзможнот
аковаобновление.
Порадиг
олемит
етру
дност
и,скоит
осасвързанит
акивакореннипреобразу
вания,
Ст
амболийскиимашену
ждаотопит
ниимъдрисът
руднициисъвет
ници.Нот
ойс

бу
йнат
а си нат
ура,сбързит
еси шу
мни и недипломат
ични решения от
идев
крайност
и и провали плановет
е си.За 3 г
одини Ст
амболийски т
ри път
и
преу
строикабинет
аси,произведеисмени20минист
ри,откоит
о18земеделски.
Първо от
страни основат
еля на Земеделския съюз Д.Драг
иев.След т
ова
от
страниА.Бот
ев,председат
елнаКамарат
аиминист
ър,послеу
меренит
еси
дру
гари,членовенасъюза:М.Ту
рлаков,К.ТомовиХрист
оМанолов.Наникой
минист
ър-
председат
елвБълг
ариянемуеидваламисълт
адавземаотколег
ите
симинист
рииотнароднит
епредст
авит
елипредварит
елнописменаост
авка,за
да може да г
и изг
онва ког
ато поиска.Ст
амболийски смят
аше,че не пред
държавнияг
лаваипредНароднот
осъбраниеносиот
говорност
,апредКонг
реса
наБълг
арскияземеделскисъюз,предког
отоподавашеост
авка,ког
атоискаше
дапост
игненякоеважнорешение.Тойиздиг
ашет
ояКонг
рескат
оединст
вен
су
верененпредст
авит
елнанародаист
овавт
ълпинаселянит
едру
жбаши,чет
е
иматизключит
елноправонавсичкидържавнииобщинскиимот
и,чет
емог
ат
г
рупово,ког
атопът
уватзаконг
ресиисъбори,даспиратвлаковет
е,дасекачатв
т
яхивозятбезплат
но.
Наист
инавБълг
арияпоразличнипричиниселот
обемалкоизост
анало.
То имаше ну
жда от по-
топла симпат
ия и по-
големи г
рижи,за да дог
они
напредналия г
радски живот
.Ст
арит
е правит
елст
ва не бяха пренебрег
нали
напълноселскит
ену
жди.Направенобедост
а,ноЗемеделскиятсъюзпосвоят
а
същностимашеправодазасилиподкрепат
асизапо-
добриу
чилищнисг
ради,за
чит
алища,заподобрениеназемеделиет
оиживот
новъдст
вот
о,заразвиванена
селскот
окооперат
ивноисиндикалноделоит
.н.
,нозат
оваимашемярка,коят
о
неможешедасепреминавабезопасно.Ст
амболийски лекомислено изправи
селянит
есрещуг
ражданит
еидокат
оиздиг
ашепървит
екат
оединст
венополезни
ит
рудолюбивихора,т
ойу
нижавашеи оскърбявашег
ражданит
еиклевет
еше
инт
елиг
енцият
а,коят
онемуг
ласу
вашедовериеиподкрепа.
..

Благ
одарение на т
акива крайни проповеди,прот
ивни на народнот
о
единст
воиравновесие,
селскат
аслабоку
лту
рнаинт
елиг
енция,
чест
освикванана
събори и конг
реси в г
радовет
е,особено в София,демаг
огски надъхвана,
създавашешу
мнидемонст
рацииишест
вияпоу
лицит
е.Вест
ник«
Земеделско
знаме»ицвет
анаЗемеделскиясъюзсевъведохакат
одържавнииобщест
вени
знаци.В оранжев цвят боядисваха общинскит
е,правит
елст
венит
е здания и
държавнит
еавт
омобили,
скоит
обезконт
ролносислу
жеха.Оранжеват
ахарт
ияи
маст
ило измест
иха от канцелариит
е ст
арит
е мат
ериали.Поддръжницит
е на
земеделскот
о правит
елст
во си у
шиха оранжеви лент
и и заповядаха на
общест
венимест
адасесвириземеделскиямарш.
Таканародътбешеявноразделен.Ст
амболийскисамонадеяновлезев
борбасду
ховенст
вот
о,сюрист
ите,слекарит
е,су
чит
елст
вот
о,съсзапаснот
ои
дейст
ващот
оофицерст
воиподофицерст
во,спрофесорит
е,коит
ооскърбении
онеправдани бяха прину
дени да прекрат
ят лекциит
е си;с всички парт
ии и
полит
ическиорг
анизации.Изост
авеноту
меренит
есидру
гариизаобиколенс
млади,
буйниикрайниноваци,
Стамболийскиизост
риборбат
а,коят
одост
игнадо
фазат
а на безог
ледности изст
ъпления.Взривена бомба разру
ши залат
а на
т
еат
ъра«
Одеон»
,задаизбиеонезиг
раждани,
коит
обяхаот
ишлидаслу
шатедин
ру
скипрофесор.НапразникаСв.св.КирилиМет
одийсехвърлибомбасред
у
ченическот
о шест
вие и ст
ана повод подг
отвенат
атълпа да се нахвърли и
опожариклу
банакому
нист
ите.Направихасеопит
изаопожаряванеинадру
ги
полит
ически клу
бове. В Народнот
о събрание Ст
амболийски оправдаваше
изст
ъпленият
акат
онароднонег
оду
вание.XI
Xнародносъбраниебидеразт
урено.
ПроизведохасеновиизборизаXX обикновенонародносъбрание.Мандат
ите
вследст
виенаеднабезог
леднааг
итациясеразпределихат
ака:земеделци—212,
кому
нист
и — 16,Конст
иту
ционен блок (
демократ
и,народняци,прог
ресист
ии
радикали)— 15иширокисоциалист
и— 2,всичко— 245.Обсебилцялат
авластв

ръцет
еси,Ст
амболийскист
анаединст
венразпоредит
елнадържавнит
еблаг
а.
Тойраздавашенароднит
есредст
васрещупрост
иразпискиког
атоикому
тоще.И
практ
ичнит
епросит
елиху
кнахадаг
отърсят
,порадикоет
отойст
ананедост
ъпен,
бяг
аше на почивка в краварницат
а си край София или в роднот
о си село
Славовица,
закъдет
осеу
път
вах
авсички,
дирещиправдаилиоблаг
и.
Особено съдбоносна беше борбат
а,коят
о Ст
амболийски от
кри на
македонскат
а емиг
рация в лицет
о на нейнит
е дейци.Тази борба докара
у
бийст
вот
о на минист
ъра на вът
решнит
е работ
и Александър Димит
ров.
Ст
раст
ите пламнаха. Средст
ват
а не се подбираха и от двет
е ст
рани.
Конст
иту
ционниятблокпожеладасесвикав Търново парламент
а,задасе
произнесепоположениет
о.Земеделскит
едру
жбибяхасвиканивсъщияг
ради
извършиханасилиянад полит
ическит
еводачи.Ст
амболийски прокаразакон,
чрезкойт
опредложинанародадасепроизнеседалисавиновни,илиневсички
бившиминист
ризакат
аст
рофит
е.Порадисилниаг
итацииизбират
елит
епу
снаха
чернибюлет
инисименат
анаобвиненит
еминист
ри.Последнит
ебяхаарест
увани
и закарани в Шу
менския зат
вор.През април и май 1923 г
.минист
ърътна
вът
решнит
е работ
и Христ
о Ст
оянов от имет
о на правит
елст
вот
о направи
декларация,чедваилит
риг
радавЮг
озападнаБълг
ариязаедносъсст
олицат
а
Софиямог
атдабъдатразорени,ноправит
елст
венат
аполит
икапомакедонския
въпросщeбъдепрокарана.
Между
особицат
авеченаближаваше.
Ст
амболийскипремест
иседалищет
осивс.Славовицаиповикаохранаот
рот
авойницискарт
ечници.ЦарБорисвиждашег
отвещат
аседрама,нобеше
безсилен да я спре,защот
о бе напълно обезвласт
ен. Крайнат
а цел на
Ст
амболийски бе да у
нищожи полит
ическит
е парт
ии,да у
нищожи днешния
парламентидаг
озаменисъссъсловен,съст
оящ сеотпредст
авит
елинена
полит
ически парт
ии,аотпроизводит
елни сдру
жения.След т
овадапремине

пост
епенноотконст
иту
ционнат
амонархиякъм репу
бликаидавкараБълг
ария
във федерацият
а на земеделския инт
ернационал. Намерен е проект за
конст
иту
цияунег
овт
озисмисъл.Задапост
игнет
азисицел,т
ойзапочнада
приг
отвя своя оранжева армия извън редовнат
а войска. Освен т
ова
орг
анизиранибяхавселат
абойниядраотдру е(64).
жбит

Смянаназемеделскотоправителство.Народенсговор

За да се предпази държават
а и общест
вот
о отсът
ресение и г
оляма
кръвопролит
на разправа,бе образу
вана т
айна полит
ическа г
рупировка под
имет
оНароденсг
овор.Тазиорг
анизацияподг
отвиединвоененакт
,чрезкойт
о
понай-
безболезненначиндасеoт
страниправит
елст
вот
онаСт
амболийскиида
се съст
ави дру
го попу
лярно и общонародно правит
елст
во,коет
о да спре
прот
иводържавнит
еудари и давъзст
анови нормалнияред и довериемежду
всички общест
вени сили и г
рупировки,коит
о са за реда,спокойст
виет
ои
мирнот
оразвит
ие.
На9.VI
.1923г
.презнощт
атайниятизпълнит
еленкомит
етсвършисвоят
а
работ
а. Войсковит
е част
и с помощт
а на запаснот
о офицерст
во,ст
арит
е

полит
ически лицаимног
ограждани обезоръжихаполицият
авполицейскит
е
у
част
ъцииоранжеват
агвардиявказармит
е,арест
увахаземеделскит
еминист
ри
и съст
авиха нов кабинет под председат
елст
вот
о на професор Александър
Цанковприу
част
иет
онавсичкиполит
ическипарт
ии.
НацарБорисбепредложенодаподпишеу
каззау
волнениет
онакабинет
а
наСт
амболийскиизамест
ванет
омускабинет
анаЦанков.
Ст
амболийскиевСлавовица.Тойнепожеладапредадевласт
таисвика
оранжевит
е бойни г
рупи отоколност
та и с помощт
а на карт
ечнат
а рот
а се

приг
отвизапрот
иводейст
вие.Прист
игналат
аобачеотПловдивредовнавойскас
малко у
силия у
спя да разпръсне слабо въоръженит
е поддръжници на
Ст
амболийски.Ст
амболийски заг
ина в борбат
а.Свиканит
е на дру
ги мест
а
въоръженидру
жбашкиг
руписеопит
ахадасепрот
ивопост
авятнавойскат
а,но
бяхаразпръснат
ииу
смирени.
Зат
воренит
ебу
ржоазниминист
рибяхаосвободени.
Новот
оправит
елст
вопроизведеизборизанароднипредст
авит
елипри
общосъг
ласиенапарт
иит
епрезесент
аина18ноемврисеот
криXXIобикновено
народносъбрание.Правихасемног
оопит
идасеобразу
ваг
олямаобщест
вена
силаотст
арит
епарт
ии,коят
одаизведест
ранат
аотбезредицит
еидасъздаде
спокойно,
солидноит
ворческоу
правление.Нонякоиполит
ическишефовесчаст
отсвоит
епарт
изанинесесъг
ласиханапредлаг
анат
агру
пировкаисеот
делиха
от Сг
овора. Ост
аналит
е дейци се у
строиха в нова парт
ия под имет
о
Демократ
ическисг
оворисенаг
ърбихасу
правлениет
онаст
ранат
а.Целт
ана
новат
авластбедапомириселот
осг
рада,давъзвърнесилат
анаправосъдиет
о,
дасъг
ласу
ват
рудаскапит
алаидаот
странипрот
ивообщест
венит
екроежина
крайнисдру
жения.

Комунистическивълнения

Кому
нист
ическат
апарт
ия,коят
осевъздържадавземеу
част
иевборбат
а
междуСт
амболийскииСг
овора,
решиданаправиреволюцияпрезесент
ана1924
г
.Вълненият
аст
анаханай-
мног
опрезсепт
ември.Правит
елст
вот
оспомощт
ана
младежкиспомаг
ателниорг
анизацииу
спядаобхванебу
нтовнит
егнездаида
пот
ушивъоръженот
одвижение.Водачит
енадвижениет
оизбяг
ахавчу
жбина,а
мног
оотт
ехнит
епарт
изанист
анахажерт
ва,
наосвирепелит
ест
раст
и.

Кому
нист
ическият т
аен революционен комит
ет в София решил да
прибег
недомасовт
ерор.Наредилдасеу
биезапаснияг
енералК.Георг
иеви
ког
атот
ойбъдезанесенвцъркват
азаопело,предполаг
айки,чещеидатвсички
официалнилица,
дабъдесъборенасамат
ацърквачрезвзрив.Такаист
ана.На16
април1925г
.приопелот
онау
бит
иязапасенг
енералГеорг
иеввприсъст
виена
всичкиминист
риразяренит
екому
нист
иизвършиханай-
ужаснияат
ент
атвсвет
а
— разру
шихасвзривнивещест
вачастотку
бет
онацъркват
а«Св.Неделя»и
зат
рупаханевиннибог
омолци.Заг
инаха150ираненинад500ду
ши.
Тазиу
жаснапост
ъпканакому
нист
итепредизвикасъот
вет
нит
ереакциина
т
ехнит
епрот
ивници.Освеносъденит
еиобесени5виновници,
заг
инахабезсъди
присъда няколко военни и свет
ски лица, обвинени кат
о крепит
ели и
съмишленицинат
ерорист
ите.
Голямачастотбу
нтарит
едру
жбаши и кому
нист
и избяг
ахав чу
жбина.
Ру
мънияот
казадаг
иприемеит
есенаст
анихапредимновСърбияиЧехия.
Спокойст
виет
о на ст
ранат
а започна да се възвръща,но все още не
липсвахат
рудност
и.

ПравителствонаАндрейЛяпчев

Порадинякоивът
решниразног
ласиявДемократ
ическиясг
оворна4.I
.
1926 г
.ст
ана промяна в кабинет
а.Професор Александър Цанков си подаде
ост
авкат
а.Новкабинетсесъст
авиотАндрейЛяпчев,апроф.Цанковбеизбран
запредседат
елнаНароднот
осъбрание.Презмесецаприл1927г
.XXIобикновено
народносъбраниезавършисвоячет
ириг
одишенмандат
.Произведохасеизбори
заXXI
Iобикновенонародносъбрание,
чийт
осъст
авизразиследнит
еполит
ически
т
ечения:Демократ
ически сг
овор — 168,земеделци — 48,демократ
и — 12,

социалист
и,работ
нициизанаят
чии—18,
общог
ражданскаг
рупа—11,
либерали—
14ирадикали—2,
всичко—273.
Демократ
ическиятсг
оворслоялнат
аполит
икавчу
жбина,сверност
та
към Общност
та на народит
е се пог
рижи пост
епенно да подобри външнот
о
положениенаБълг
ария.Бълг
арскит
еприят
елисеу
величиха.Благ
одарениена
подкрепат
анаОбщност
тананародит
еБълг
арияот
бибезвреданашест
виет
она
г
ърцит
евПет
ричко,опазидържавнат
асиг
урностинаправидвазаема:единза
наст
аняваненабежанцит
еотг
ръцкаМакедонияи дру
гзаст
абилизиранена
бълг
арскиялевизавъзст
ановяваненаразру
шеният
аотвойнит
е.
При т
ова положение в ст
ранат
а се навършиха 50 г
одини от
Освобождениет
онаБълг
ария.

Резюме

Бълг
ариябилавъвлеченавЕвропейскат
авойнанепожеланиенанарода.
Изборит
е за народни предст
авит
ели показват т
ова.Това било решено от
Фердинандинег
овиятпръвминист
ърд-
рРадославов.Наист
инанесполу
кит
ена
ру
софилскот
оправит
елст
вопрез1913г
.,какт
оиколебливат
адоболезненост
полит
ика на Съг
лашениет
о,силно спомог
нали да се развие г
ерманофилско
чу
вст
воунаст
роенипат
риот
ичномладежи.Еднапредвидливаимъдраполит
ика
набълг
арскот
оправит
елст
воможеладавъздейст
ванаяснот
осъзнаниенапът
я
идълг
а,коит
осаест
ест
венииспасит
елнизанацият
а.
Правит
елст
вот
о обяснявало,че войнат
а щяла да т
рае най-
мног
отри
месеца.Въоръжениятбълг
арскинародсеборицелит
риг
одинипринай-
голямо
напрежение.Отпетмилионеннародединмилионхорабяхаилиподзнаменат
а,
иливобщинскаилидържавнаслу
жбаисехранехаизключит
елноотсредст
ват
а

надържават
а.СрещуБълг
ариябяхаизправенивойскит
ена4Великисилиина4
малки.
Ст
ранат
а,къмкоят
обеприкрепенаБълг
ария,бебит
а.Бълг
арият
рябваше
дапонесевсичкизаг
убиист
раданияотеднанепредпазливаполит
ика.
ОтпърванаБалканскияполу
ост
ровхрист
иянскадържаваБълг
арияст
ана
последна. Въпреки принципит
е на Уилсън великит
е победит
ели ост
анаха
несправедливи към прават
а на бълг
арския народ и раздадоха на нег
овит
е
съседи чист
о бълг
арски област
и,кат
о им позволиха да съст
авят съюз с
очевиднат
ацелдаст
ягатсжелезенобръчдееспособнияинапредничавбълг
арин.

Източници

1. Ду
сманис. Ист
ория на войнат
а с Бълг
ария в 1913 г
. Изд.
Военноист
орическакомисия.
2.Обвинит
еленактпрот
ивкабинет
аРадославов.Обнародваниру
скии
бълг
арскидържавнидипломат
ическидоку
мент
и.
3.АксвитСавински.Спомени.
4.Б.Д.Кесяков.Приноскъм дипломат
ическат
аист
ориянаБълг
ария.Т.
1–3.
5.Ньойскидог
овор.

КултуреннапредъкнаБългария
I
.Пречкиидвигателинакултурата

Бълг
ариясеродилаизпепелище,
безкапит
ал,
безинст
иту
ти,
безт
радиции

и без знание и у
мение.В продължение на 50 г
одини т
я сама,или чрез
подражание,т
рябвало да т
ърси път
я на своет
о развит
ие.Досег
ашнот
о ни
изложениепоказва,
чет
озипътнеебилвинаг
итих,
спокоенибезпречки.
Бъркот
иит
еипреврат
итеприкнязАлександър,размирицит
еибу
нтовет
е
при Рег
ент
ствот
о и в първит
егодини на княз Фердинанд,дикт
ату
рат
а на

Ст
амболов, ежбит
е и непримиримост
та между полит
ическит
е парт
ии,
безог
леднит
еборбинапарт
иит
е,коит
овярост
тасичест
оунищожаватвсяка
добраинициат
иванапрот
ивницит
еилиот
иватдот
ам,чепост
авятпарт
ийнит
е

инт
ересинаддържавнит
е,авмног
ослу
чаипат
риот
ътот
стъпванапарт
изанина,
лицеприят
ият
аифаворизацият
а,личниятрежим,т
ежкит
евойни,всичкот
ова
пречешезапо-
високку
лту
ренподем инапредъкнанарода,заразвиванена
нег
овот
о ст
опанско и финансово съст
ояние, за дост
игане на по-
голямо
благ
оденст
вие и лична ку
лту
ра.Народът едва бил изпълзял от чернот
о
покривало на двойнот
о пет
стот
инг
одишно робст
во.Освободен от бейовет
е,
чифликчийскиятнародощенямалпот
ребнот
околичест
воземя,
аиколкот
оимал,
обработ
валяпървобит
носмъкаиг
олямт
руд.Жилищет
омубилониско,т
ъмно,
нечист
о.Дори г
олемит
еградове,кат
о София,Пловдив,Ру
се,Варна,Шу
мен,
Плевен,небилинищодру
го,освенмрачниинепривет
ливиселищаскалнии
заплет
енидочу
довищносту
лици.Липсвалахиг
иена,вода,канали,освет
ление;
липсвалихот
елииг
ост
оприемници.Ст
арот
урскит
екервансараииханищабили
от
личнисанат
ориу
миихранилищанамикробиивсякаквипаразит
нинасекоми.
Новат
адържават
рябвалодапреработ
иипреу
строивсичко.
Народътсепробу
ждалсдост
атъчнасилазадабъдепрог
ресивен.Тази
силабиланеу
моримияу
стремкъм у
чение,към просвет
а.Съссвояприродену
м
народътясноразбирал,ченау
кат
ащег
онаправичест
итиблаг
оденст
вен.Ит
ой
обикнал у
чилищет
о,какт
о обичал децат
а си.Тъкмо т
ази основна сила г
о

направилаг
одензанапредъкибезособенавъншнапомощ.Главнат
анародна
самодейност се дължи на ония заложби,коит
о вековет
е били зат
аили в
народнит
енедра.Нещеиду
ма,
чеу
правлениет
о,законодат
елст
вот
о,държавнат
а
орг
анизацияипомощ въпрекислабост
та,допринасялит
върдемног
о,новсепак
т
айниятдвиг
ателбилнародниятду
х.Акокъмт
ияприроднисилиможехавинаг
и
и пост
оянно да се прибавятсът
рудничест
вот
о на мъдри князе,на силни и
принципнипарт
ии,надалеког
ледиполит
ици,нашиятнародщялдасерадвана
ощепо-
голямнапредък.
Народътбилнау
ченотробст
вот
одасеобляг
анасобст
венит
есисили.

I
I.Население1928г.

Попреброяваният
а,коит
осеправехапо-
рановБълг
арияпочт
ивсекипет
г
одини,се у
становява,че средниятприраст на населениет
о е 55 000 ду
ши
г
одишно.
ПриОсвобождениет
оКняжест
вот
оиИзт
очнаРу
мелиязаемализаедно96
345кв.км.През1928г
.Бълг
ариялеживърху103146кв.кмс5653600жит
ели,
откоит
ожени2790100имъже2863500.
Движениет
онаприраст
асеизразяват
ака:

Години 1881 1908 1926 1928

Население 2880000 4183800 4427300 5653600

Накв.км 29,
4 43,
4 52,
6 54,
8
 Населениет
ов Бълг
арияживеело кръг
лов един милион домакинст
ва.
Нормалнот
обълг
арскоселобележелосредно150–300домас500–1500жит
ели.
Типътнабълг
арскат
ачеляде5–6членове.

Позанят
иенаселениет
оседелит
ака:

Земеделие—82,
6%.
Инду
стрияит
ърг
овия—11%.
Военниичиновници—4,
2%.
Домашнаприслу
га—2,
2%.

Отг
орнот
осевижда,чебълг
арскат
адържаваеселскадемокрацияот
дребнисобст
веницист
опани.Поземленит
еголемивладениянат
урскит
ебейове,
спахии и су
лтанскит
е земи се разпределили по един ест
ест
вен начин на
мног
обройниселскист
опанст
ва.ВБълг
арияимарядкоселянинбезземяили
имот
.Среднот
околичест
воземянаедност
опанст
вое30–60декара.Споредт
ова
държавнат
асиласесъдържавселскат
амаса,здраваму
ску
лно,способнада
понесе най-
тежкия т
руд,издръжлива,т
ърпелива,работ
на.Цялат
а бълг
арска
инт
елиг
енция,какт
оидържавнит
емъжепроизхождатотродит
елиземеделци,
селяниилиг
ражданиеснафи,
дребнизанаят
чииит
ърг
овци,
бившиселяни.
От
носнохиг
иена,път
ища,освет
лениеирег
улацияселат
аиг
радовет
ев
планинит
еиот
далеченит
емест
а,смалкиизключенияправятрязкаиг
оляма
промяна.Вцент
ровет
еиплодот
ворнит
емест
ност
иселянит
епост
епенност
роят
своит
едомовепорег
улацияипланздраво,красивоихиг
иенично.Имасела,
коит
опридобиватизг
лед почт
инамалкиг
радчет
а.По-
голям обаченапредък
правятг
олемит
еградове.Ст
олицат
аСофияотединг
радс20000ду
шижит
ели
през1879г
.сепревърнавмодереневропейскиг
радс250000жит
ели,су
лици,
напълноизправенииосвет
ени,
макарченеощевсичкисапост
лани.Ст
роежътна
държавниичаст
нисг
радиезасиленпрезпоследнит
егодини(
1925)
.Големит
е
войнинесау
билижеланиет
онабълг
аринакъм домост
роит
елст
во.Напрот
ив,
бежанцит
есчу
дновъоду
шевлениебързосезадомиха,макари при скромни

у
словия.След войнит
есезасили едриятст
роеж.Кооперат
ивнит
ежилищасе
издиг
атс у
стрем и доверие.Начело на кооперат
ивния ст
роеж е ст
олицат
а.
Градовет
еВарна,Ру
се,Плевен,Ст
араЗаг
ора,ТърновоиПловдивсасъвършено
преу
строени.Тют
юневат
аку
лту
раследвойнат
ададевъзможностнаКюст
ендил,
ГорнаДжу
мая,Хасково,Пловдивидр.дасеразцъфт
ятиблаг
оуст
роятвсмисъл
накрасот
а,хиг
иенаиинст
иту
ти.

I
II.Образование

Грамот :1900— 40%;1928— 65%.Деца,подлежащиназадължит

ност елно
у
чение,
грамот
ни92%,
нег
рамот
ни8%.
Нараст
ваненау
ченицит
евпървоначалнот
оучилище:

Години 1879 1912 1927

Ученици 81101 450000 645123

Пог
рамот
ност
,бройнау
чилищаиу
ченициБълг
арияст
оипо-
добреот
Ру
мъния,
СърбияиГърция.

Години 1879 1912 1927

Ученицив
— 40300 133030
прог
имназии

Ученицивсредни 2155 20293 29625

у
чилища

Ученицив
професионални — — 15184
у
чилища

Училищат
азаизку
стват
анесеползвалисг
олямапочитпредпървит
е
наши полит
ически мъже.Мнозина отпоследнит
е намирали,че практ
ичният
бълг
арскинароднямалну
ждаот«
луксознот
оизку
ст .Рису
во» валнот
оучилище,
основанопрез1895г
.отК.Величковиотняколкоревност
ниху
дожници,мног
о
път
и бивало принизявано и у
корявано кат
о непот
ребно и дори вредно за
народнот
о инду
стриално развит
ие.Тог
ава малко мислели за развит
иет
о на
изку
ствот
осамозасебеси.Трябвалиособениу
силияотст
ранананег
овит
е
създат
ели,задаг
озадържатиразвиятвсеповечеиповече.Ког
атот
одало
бляскавирезу
лтат
и,крит
икит
епопрест
анали.Иедвапрез1921г
.товау
чилище
онаакадемия.
сиизвоюваимет
Непо-
малкоу
силиясеизисквали,докат
одържават криеиМу
аот зикално
у
чилище.Мнозинасмят
али,чезабълг
арит
ееранодаиматт
аковау
чилище,
понеженямалиспособност
изаму
зикат
а.Нот
ованеизлезет
ака.Бълг
ари с
му
зикалниспособност
идост
игнахадооперит
еназападноевропейскит
енароди
(
Христ
инаМорфова,
АнаТодорова,
Пет
ърРайчев)
.
Училищезаг
лухонемидеца сеот
кривавСофияпървоотчу
жденец—
г
ерманецаУрбих,
по-
късног
опоемадържават
а.
Презсепт
ември1905г криваУчилищезаслепидеца.Презесент
.сеот ана
1905г редиТехническот
.сеу оучилищепост
роит
елст
воиблаг
оуст
ройст
во.
Издръжкат
анавсичкиу
чилищапрез1911г
.ст
рувашенадържават
а28
842041злат
нилева.През1928т
яст
руваединмилиард.
Отт
оваследва,
чеу
чебнот
оделосеразвивалобързо,
азаконодат
елст
вот
о
винаг
игопридру
жавало.Такапрез1883г
.билприетпървиятЗаконзакласнит
е
у озапръвпътсеопределяминималназаплат
чилищаивнег анау
чит
еля.
През1891г
.минист
ърътнапросвещениет
оГ.Живковсъссъдейст
виет
о

над-
рИванШишманов,кат
оглавенинспект
ор,създадохапървиятст
абилени
всест
ранен Закон за народнот
о просвещение.В т
оя закон за пръв път се
определиценз— образованиеидържавенизпит— зау
чит
елит
еотвсичкит
е
у заплат
чилища, апост
епениисрокзаповишение.
Общият ду
х на просвет
нот
о законодат
елст
во е бил свободолюбив и
демократ
ичен:безпрепят
ственоидост
ъпнообразованиенадецат
азавсички
общест
венислоеве.
Университет.Презесент
ана1888г
.минист
ърЖивковот
крилвСофия
Висш педаг
огически ку
рс за подг
отовка на у
чит
ели в класнит
еучилища.На
следнат
а 1889 г
.тоя ку
рс се преу
стройва във Висше у
чилище с Ист
орико-
филолог
ическииФизико-
мат
емат
ическиот
дел,апрез1903г
.сепреобразу
вана
у
ниверсит
етст
рифаку
лтет
а:Ист
орико-
филолог
ически,Физико-
мат
емат
ическии
Ист
орически.Университ
етъту
крепва бързо,понеже от
говарял на ку
лту
рнат
а
държавнану
жда.Първоначалнот
ойсепосещавалсамоотст
удент
имъже.Но
ког
атосеизравнилипопрог
рамадевическит
егимназиисмъжкит
е,започналида
сеприематидевицист
удент
ки.Следвойнит
еуниверсит
етътсеразвинапълнос
от
криванет
о на Медицински и Аг
рономически факу
лтет
.Покрай държавния
у
ниверсит
етсе от
кри и Свободен у
ниверсит
етпо полит
ически,финансови и
админист
рат
ивнинау
ки.
Домашнат
анау
касеразвивау
спешно,авпоследнит
егодини(
1928)с
особену
стрем отБълг
арскат
аакадемиянанау
кит
еиотУниверсит
ета.Трябва
особенодасеот
бележи,чеследвойнит
еинт
ересъткъм народнот
оминалобе
извънредно повишен и кат
о последица се направиха редица широки и
основат
елнииздирваниявърхудалечнот
онашеист
орическобит
ие.Пост
оянносе
хвърляизобилнасвет
линавърхумног
обройнит
ъмнидосег
аст
ранинанашия
живот
.Посъщияначиннапреднасбързикрачкиархеолог
ият
а,ну
мизмат
икат
аи
дру
гит
еобласт
инабълг
арскат
анау
ка,
наизку
стват
аит
ехникат
а.

I
V.Интелигенцияичиновници

Бълг
арскат
а инт
елиг
енция преди Освобождениет
о имала един пряк,

върховен,всемог
ъщ идеал— свободаду
ховнаисвободаполит
ическа.Ког
ато
т
азисвободасепост
игналапоневпределит
енаКняжест
вот
оиИзт
очнаРу
мелия,
ест
ест
веноу
стремъткъм т
ояидеалпрет
ърпялизвест
нипромени.Събранат
аот
всички бълг
арски земи инт
елиг
енцияв свободнит
едържави при разновидна
подг
отовкаинай-
разнообразнообразованиебилаприну
денадасеразпределина
работ
апоот
делнит
еклоновенановот
оуправление.Княжест
вот
осену
ждаелоот
орг
анизация.Предишнит
е дейци,повече у
чит
ели и писат
ели,коит
о движели
пру
жинат
ананароднот
освест
яване,просвещениеиосвобождение,сег
абили
повиканизапракт
ическаработ
а(народнипредст
авит
ели,директ
ори,минист
ри,
у
правит
ели,съдии,офицери)
.Те т
рябвало да вложат всичкит
е си сили за
админист
рат
ивнат
ауредбакат
онай-
главнафу
нкциянановат
адържава.Ит
ука
виждамепост
ъпилинай-
виднииобразованибълг
ари.Навт
оромяст
отрябвало
да се у
реди финансовот
оуправление и правосъдиет
о.И т
ези два клона
пог
ълналиост
аналат
ачастотнай-
развит
итехора.
Тъйбълг
арскиятнародпосилат
анановит
еусловиянеу
сет
носеразделил
надвег
ру работ
пи: еннародичиновници.
Работ
ниятнародсезаловилдау
рединовот
осист
опанскоположение:
селянит
еку
пувалиотизселващит
есет
урциимот
и,засилвалист
опанскат
аси
независимост и т
ърсели средст
ва да обработ
ват по-
добре земят
а.Въпреки
у
силият
анаот
делни лица,коит
о заку
пували мног
оземи,чифликчийст
вот
ов
Бълг
ариянемог
лодасезакрепипопрост
атапричина,чесвободнит
еселянисе
задоволили да обработ
ват малкот
о си имот
и и се от
казали да обработ
ват

имот
итенаедрит
ест
опани,илипъкискалинадници,коит
онеу
стройвалипо
смет
качифликчиит
е.Чифлицит
енапомнялит
урскит
еспахилъциизат
овабили
ненавижданиотнарода.Еснафит
еграждани,
върхучият
оздравасиласекрепяла
борбат
азавъзражданеисвобода,чиит
осредст
ваиздиг
налит
олковацърквии
великолепниманаст
ири,следОсвобождениет
оизпадналивг
олямакриза.И т
е
т
рябвалодасепреу
строят
.Въст
аният
апрез1876г
.,войнат
апрез1877–1878г
.,
новит
еит
есниг
раницинаКняжест
вот
оразсипалист
арат
аръчнаинду
стрияна
кожи,плат
овеи г
айт
ани в Сливен,Кот
ел,Елена,Габрово,Калофер,Карлово,
Клису
ра,Копривщица,Тат
арПазарджик,Пирдоп,Ловечидру
гист
аропланински
г
радове.Тия инду
стриални цент
рове изг
убили своит
е пазари в Босна и
Херцег
овина,Цариг
рад,МалаАзия,Ег
ипет
.Младежит
еснови наст
роенияза
лесенживотнапу
сналибащинит
есикожарници,чекръци,т
епавициист
анове,за
да пост
ъпятв г
олемит
еадминист
рат
ивни г
радовена държавни и общински
слу
жби.Таканаст
ъпилобщест
вениикономическипреврат
,койт
одокаралсилен
у
падъкнадомашнат
аинду
стрия,акат
опоследицаотт
овасеявилсиленнаплив
на«
слу
жбог
онци»
.Вноват
аст
ранат
рябвалодаизникненоваинду
стрияидасе
явиноват
ърг
овскакласа.Ет
озащопървиятду
ховенживотнасвободниянарод
немог
ълдабъдедру
г,освенст
ремеж към най-
леснот
о:боричканезапо-
добри
слу
жбииост
рипарт
изанскисражениязазаг
рабваненавласт
та.Слу
жбог
онцит
е
бездаобръщатвниманиенасвоят
аслабаилиникакваподг
отовка,
седомог
вали
чрезходат
аидовисокиидобреплат
енислу
жби,скоет
осепроявилановат
а
общест
вена т
енденция — кариеризмът
.В своит
е домог
вания кариерист
ите
проявили безог
ледност
,незачит
ане на никакъв морал,г
лупаво високомерие,
невъзпит
аност
, коит
о у някои лица дост
игали дот
ам, че синовет
е по
канцелариит
есег
нуселидаприематродит
елит
еси,ког
атот
египосещавалив
слу
жбат
аим.
Парт
иит
еипарт
изанит
еобхваналисизключит
елниясиду
хцялнарод.

Парт
ийнит
еводачипоискалиотчиновницит
едаг
иподдържатпреднарода.Ит
ук
ималопадения,чу
пененаволиихаракт
ери.Преминаванет
оотеднапарт
ияв
дру
га било нещо обикновено.Тия преминавания особено отчиновническит
е
средиродилибезхаракт
ерност
та,лицемериет
о,изневярат
аимног
одопринесли
зазакрепванет
онат
.нар.бълг
арсконепост
оянст
во.Чест
итепромениобачев
полит
ическит
ережимиприну
дилиеднаг
олямачастотвисшет
очиновничест
во
ип — слу
дасъздадеедин особен чиновнически т жит
ел ненапарт
ият
а,ана
държават
а.Тоя т
ип чиновници,повечет
отехници с висше образование,се
опит
ало да запази извест
на независимост или да се приспособи към
минист
ерскит
еизисквания,бездасеобезличава.Ст
ехнит
еусилиясесъздали
няколкодирекции,
завежданиотспециалист
и,чиет
омнениенеможелолеснода
сепренебрег
неотпарт
изанит
еминист
ри.Благ
одарениенат
аяу
стойчивостсе
предприелиизавършилимног
одържавнипредприят
ияотваженикономически
характ
ер.
Въпрекимног
отосинедост
атъцибълг
арскат
аинт
елиг
енциявсепаксе
г
рупирала по специалност
и и професии в извест
ни общест
вени,нау
чни и
ху
дожест
вени дру
жест
ва и съюзи, кат
о Икономическо дру
жест
во,
Природоизпит
ателно, Археолог
ическо, Геог
рафско и Ист
орическо,
Мат
емат
ическо, Химическо, Му
зикално, Ху
дожест
вено, Писат
елско,
Пу
блицист
ичноит
.н.Всякоотт
иядру
жест
вапроявявалоизвест
надейности
ималосвоииздания,покоит
овсекиможедапрослединау
чнияит
ехническия
инт
ересначленовет
еим.
Женскот
одвижение,макарвпо-
слабаформавървиу
спореднособщот
о
развит
ие.Женскит
едру
жест
вавБълг
ариядат
иратот1879г
.Ощет
огавабили
основаниженскиблаг
отворит
елнидру
жест
ва,коит
оразвиватдост
аблаг
ородна
дейност
.На т
ия дру
жест
ва се дължало образованиет
о на мног
о девойки,
подпомаг
аненабеднисемейст
ваисираци,намираненаработ
а,от
варянена

ст
опански домакински у
чилища и ку
рсове за подг
отовкат
а на бълг
арскат
а
домакиня, издръжка на приют
и и сиропит
алища и т
. н. Извън т
ази
благ
отворит
елностист
опанскадейностбълг
аркат
асеиздиг
адосхващанет
она
европейскит
еписат
елкизаположениет
оиправат
анаженат
а.През1901г
.се
основаваженскисъюз,койт
опокрайдру
гот
осипост
авязазадачадасебориза
полит
ическит
еправанаженит
е.

V.Материаленнапредък

Пътища.Свободат
азаварилаБълг
ариябезпът
ища.Самог
лавнит
ешосет
а
билипрокараниипост
роениотдеят
елният
урскиу
правит
елМидхатпашапрез
1866–1875г
.Прог
ресътнапът
нот
оделоможедасеизразивследнит
ецифри:
Държавнииобщинскипът
ищавкиломет
ри— 1887(
3727км.
);1911(
14935км.
);
1927(
22509км)
.
Разходит
езапът
ищавъзлизатдо1919г
.— 223163062лв.
,аот1919до
1928г
.—1365694945лв.
Прист
анищанаДу
нава— 10,наЧерноморе— 8,откоит
одве(
Варнаи
Бу
ргас)модерноизг
радени.
Железници.Бълг
ариянаследилаотТу
рцияжелезницат
анаанг
лийскат
а
компанияХирш Ру
се— ВарнаивРу
мелияТ.Саранбей— Т.С.— НоваЗаг
ора,
всичко 532 километ
ра. За 50 г
одини бълг
арит
е със свои инженери и
предприемачипост
роили2500км държавнижелезницинаобщаст
ойност10
млрд.лева.
 Търг
овия.Размерът на вът
решнот
о вземане-
даване през 1887 г
.се
оценявана900000000лв.
,през1911г
.—3млрд.
,апрез1928г
.на90млрд.лв.
Външнат
атърг
овиясеизразяват
ака:Вносвмилиони—6128942;
износв

милиони—6627145лв.
Кредит.Бълг
арскаНароднабанка:1879г
.— 2200000;1927г
.— 956245
879;
операции—1613944наст
ойност204154856182лв.
Бълг
арскаЗемеделскабанка:1911г
.— 44354599;1927г
.— 420870848;
операции1028304наст
ойност22265942760лв.
Бълг
арскаКооперат
ивнабанка:1911г
.— собст
вениичаст
никапит
али6
696043;
1927г
.—441214536лв.
Съюзнапоп.банки:
През1911г
.—17,
члена—3,
7държавнивлог
ове—344
466лв.
,заеми—983000лв.
;през1928г
.—132,
члена—53276,
влог
ове—715456
668лв.изаеми—962475343лв.
Акционернидру
жества.598свнесенкапит
ал2106760лв.
Пощенскиспестовникаси.За1927г
.влог
ове—364651651сплащания—
238437952лв.
Кооперативнодело.През1900г
.кооперации— 3;членове— 167;дълг
ове
— 1347.През1911г
.кооперации— 988исъюзи— 21;членове— 101045и
дълг
ове—127640310лв.
Грамаденнапредъкимапоминнотодело.Днессаот
крит
и85вещест
ваи
сазапазени852перимет
ъра.Държавнит
емини«
Перник»
,«Бобовдол»
,«Марица»
сапроизвелипрез1880г
.277т
она,
днес(
1928г
.)произвеждатг
одишно1239398
т
онакаменнивъг
лища.
Съот
вет
ност
ованапредъкътвинду
стрият
аеиздиг
натт
олковамног
о,че
скорощеможедазадоволяватг
лавнит
ену
ждинавът
решнияпазар.
ЧастI
II:България1928–1941г.

ГлаваI
:Народенподем

Правит
елст
вот
онаДемократ
ическиясг
овор,следкат
оуспокоиду
ховет
е,
продължидаръководист
ранат
аощет
риг
одини.Предидасеподпишемирас
Бълг
ария в Ньой,някои безприст
раст
ни и разу
мни европейски полит
ици

съвет
вахапървит
ехорав Париж дасеот
несату
мерено и справедливо при
изработ
ванет
онамирниядог
оворсБълг
ария,защот
онейнат
авинанеет
ака
г
оляма,
какт
ояпредст
авятбълг
арскит
евраг
овеичеакосеналожинепоносими
несправедливмир,малкат
аст
ранащесеот
чаеищенапу
снемирнияпътза
възст
ановяваненасвоит
езаг
уби.Тящет
ръг
непопосока,коят
онеот
говаряна
мираиспокойст
виет
онаБалканит
е.АБълг
ариязаемамяст
о,коет
озаслу
жава
г
олямовнимание.Пот
озиповодпрезидент
ътнаСъединенит
ещат
иУилсънв
еднареч,
произнесенавпарижкат
аСорбонаказа:«
Единсиленду
хнаобновление
енеобходимзасвет
а.Еднависокасправедливостзавсичкинародиепот
ребнаи
т
ятрябвадасесъздадеизакрепичрезобщит
есъвест
и.Койт
осеопит
адасе
прот
ивопост
авинасправедливост
та,щебъдераноиликъсносрамноповален»
.
Тозиг
ласнесечу
.
Бълг
ария подписа т
ежкия и несправедлив мир,ала т
я не се от
чая.
Напрот
ив,
разбра,
ченейнот
оспасениеевнейният
рудзаст
опанскаинравст
вена
сила.Демократ
ическиятсг
оворначелосАндрейЛяпчевсъздадеу
словиязанов
подем.Наст
ъписпокойст
вие,коет
опозволидасеобразу
ватиразвиятт
върде
мног
о общест
вени сдру
жения.Народът съзна,че в общност
та е силат
а на
просвет
ата,на ст
опанст
вот
о и напредъка.Макар парт
ийнит
е борби да не
у
тихваха,ку
лту
рниятживотсепромъквашевъввсеки общест
венъг
ъл и във
всеки селски и г
радски кът
.Учит
ели,лекари,свещеници,аг
рономи,съдии,
адвокат
и,т
елег
рафо-
пощенци,еснафи,т
ърг
овци,инвалидиит
.н.— всичкисе

запалиха от мисълт
а за защит
а на своит
е ду
ховни и мат
ериални инт
ереси
посредст
вомот
делниист
егнат
исъюзи.Ст
ранат
асепокрисорг
анизации,някои
откоит
овсъревнованиет
осисеразцепиханадвеит
риидейнит
ечения.Борбит
е
задобразаплат
а,заевт
инолеку
ване,задобриот
ношениясначалст
вот
о,за
г
ражданскиправаичовешкодост
ойнст
воразпалвахаду
ховет
еижеланият
аза
добиване на сила,кат
о от
пор на парт
изанскот
о пот
исничест
во и безправие.
Колкот
о и т
ези движения да бяха неприят
ни на власт
та, все пак
демократ
ическот
оправит
елст
восевслу
швашевт
ехнит
еискания.Всякаг
одина
правит
елст
вот
оизг
отвяшеновипроект
иипрокарвашепрезНароднот
осъбрание
законизавсевъзможниподобренияот
носнозаплат
и,ст
абилит
етнанароднит
е
слу
жит
ели,подобрениенаработ
ничест
вот
оит
.н.Държавнит
еиобщинскит
е
чиновнициразбраха,чесилат
аевсъюзнат
апомощ изащит
а.Теобразу
ваха
фондове,
събрахасредст
вазасвоиобщисъюзнидомове,
къдет
отехнит
ечленове
намирахапочивка,
здравеисиг
урност
.Ст
опанскит
екооперациизаобщидомове,
т
ърг
овия и предприят
ия заех
а първо мяст
о.Изобщо цялот
о ст
роит
елст
во в
г
радовеи селасеразшири какт
о никог
адосег
а.Милиарди сехвърлихавъв
всевъзможнипредприят
ия.
Отдру
гаст
рана,
мисълт
азабълг
арит
е,коит
оост
анахаподчу
ждидържави,
несамонезаг
лъхна,носезасилиощеповече.Народътсприскърбиеслу
шаше,
какбяхаизмъчванисънародницит
евЗападнит
епокрайнини,вМакедония,в
ЗападнаиИзт
очнаТракия,вДобру
джа.Макарнаранениу
морен,т
ойвинаг
исе
вълну
ваше,ког
ато чу
ваше,че от
всякъде се изг
онватпочт
и всички бълг
ари;
ког
атоГърциянасилст
веноизселисънародницит
е,аимот
итеимбяхараздавани
а бе Наредбат
на разни пришълци отМала Азия.Приет а Кафандарис — д-
р
Моллов, по коят
о т
рябваше да се направи справедливо и доброволно
размест
ване,но т
я не се изпълни — на бълг
арит
е не се плат
иха имот
ите.
Бежанцит
етрябвашедасеприематг
олиибосиидасенаст
анятвБу
ргаскоипо

дру
гибълг
арскимест
асг
олямамъкаичу
ждипомощи.
Непо-
малкамъкаизпит
вахабълг
арит
епокрайсръбскат
аграница,къдет
о
път
ищат
абяхазат
ворени,
издиг
нат
ибяхаку
либойници,
опасанисдълбокиокопи,
изплет
енисбодливат
ел,
околокоят
осложихапог
раничнику
чет
а..
.

Грижизамалцинствата

Вмирниядог
оворсепредвиждаше,
чесъот
вет
нит
едържависадлъжнида
дадатиосиг
урятнамалцинст
ват
аправасроденезик,
училища,
книг
и,именаит
.
н.Всичкот
овабеот
реченоизабравено.СърбияиГърцияобявиха,чевт
ехнит
е
държавинямабълг
арскималцинст
ва.Технит
еподаницибилисамоправисърби
идревниелини.Прит
оваположениеест
ест
венобедаиманедоволнимладежи,
коит
оизбяг
вахавг
орат
аиминавахаг
раницит
е,задасеборятзаправат
аи
свободат
анасвоит
еродит
ели,брат
яисест
ри.Кръвопролит
ият
апог
раницат
а
започнаха.Бълг
арияполу
чавашесамоу
кориотсъседит
есиизаплаха,чевсяка
мину
тащебъденападнат
асвоеннасила,знаейки,чебълг
арскат
авойскае
съвсеммалкаибездост
атъчнооръжие.
Бълг
арскот
о правит
елст
во пост
оянно изпращаше свои хора в ОН
(
Общест
вот
онанародит
е)дасезаст
ъпватзабълг
арскит
емалцинст
ва.Такиват
о
изпращашеи по конференциит
ев различнит
есъбрания и съвет
и изЕвропа,
къдет
о се обсъждаше пит
анет
о за прават
а на малцинст
ват
а.За съжаление,
съседит
е имаха у
говорено съг
ласие да от
ричат винаг
и,че има бълг
арски
малцинст
вавт
ехнит
едържави.Бълг
арскит
еделег
атиивОН,ивот
делнит
е
конференции пост
оянно внасях
а и въпроса за обсъждане,но прот
ивницит
е
винаг
ипрезрит
елноот
хвърляханаправенот
опредложение.В от
говорнат
ова
бълг еобявиха27 ноември заден на ежег
арит оден пу
бличен прот
естпрот
ив
Ньойскиядог
овор.
АндрейЛяпчевсепог
рижизазадомяванет
онацарБорисI
II
.Самцарятси
избразабълг
арскацарицадъщерят
анаНег
овоВеличест
воит
алианскиякрал
Еману
илI
IIкняг
иняДжованаСавойска.Минист
ър-
председат
елятАндрейЛяпчев
придру
жицарявИт
алия.ВенчалниятобредсеизвършивИт
алия,
асет
невСофия
на25окт
омври1930г
.

ПромянанаправителствотонаАндрейЛяпчев

През1931г
.изт
ечемандат
анаXXI
Iобикновенонародносъбрание,зат
ова
т
рябвашедасенаправятизборизановоНародносъбрание.СрещуСг
оворасе
съст
авипарт
ийнакоалицияиЛяпчевизг
убиизборит
е.Мнозинст
воспечелиха
съюзенит
едемократ
и,земеделци,либералиирадикали.ТакаXXI
IIобикновено
народносъбраниесеот
крисновоправит воначелосАлександърМалинов(
елст 3.
V.1931 г
.).Поради здравословни причини Малинов подаде ост
авка на 13
окт
омврис.г
.инег
овот
омяст оотНиколаМу
обезает шанов.

КабинетнаНиколаМушанов

Съст
ави се коалиционно правит
елст
во.За председат
ел на Народнот
о
събрание бе избран Александър Малинов.Вът
решният живот на Бълг
ария
ст
аваше все по-
кипящ и по-
усложнен.Безбройнит
е съюзи продължаваха да
у
силват исканият
а си.Средст
ват
а на държават
а ст
аваха все по-
оскъдни.
Границит
ебяхазат
ворени.Порадилипсанапазарземеделскит
епроизведения
аси.Общест
силнонамалихаценат вот
онанародит
едържешевНароднат
абанка

вСофияконт
рольор,койт
оспирашевсякафинансовамярканаправит
елст
вот
о,
коят
онебешепосмет
кит
еначу
ждит
екредит
ори.Въпрекит
руднот
оположение
Бълг
арияредовновнасяшерепарационнит
есизадължения,закоит
отявечебе
изплат
ила над 3 млрд.лева.Кризат
а отфинансова се обърна в ст
опанска.
Финансовиятминист
ърпост
оянноповт
аряшевНароднот
осъбрание,чет
епърва
щенаст
ъпятнай-
големит
етру
дност
и,ког
атодържават
анещебъдевсъст
ояние
даизплащапенсиит
енаизслу
жилит
ечиновници,
наинвалидит
е,коит
оимаха320
дру
жест
вас28000членовевмизерия,заплат
итенадържавнит
ечиновниции
малкот
о войска,дори и г
олемит
е су
ми за репарации и за дру
ги държавни
дълг
ове.Общест
вот
оизпаднавкриза,
макарчест
роит
елниятподемнеспираше.

Постъпкизасближение

Правит
елст
вот
онаНиколаМу
шановт
ърсешесредст
ва,задазадоволи
народнит
ену
жди,нот
ообърнаиособеновниманиенавъншнат
аполит
икана
ст
ранат
а.Бълг
ариябешеу
самот
ена.Съседит
енет
ърг
увахаснея,г
раничнит
е
път
ищабяхаокованииобраслисбодилииг
лог
ове.Бълг
арият
ърсешеизход.
Нейнит
еку
лту
рни,апо-
чест
о и ст
опански сдру
женият
ръг
нахадапосещават
съот
вет
нит
есдру
жениявдалечнист
рани,
коит
оможехадаг
ледатпо-
спокойнои
по-
справедливо наБълг
ария.ТакивабяхаШвейцария,Белг
ия,Дания,Полша,
Чехословакия, Германия, Франция. Едновременно пот
еглиха църковнит
е
предст
авит
ели,коит
овлязохавцърковенсъюззамириразбират
елст
вочрез
църквит
е,сог
леднавърховнит
ехрист
иянскиначала.Презавг
уст1933г
.вСофия
дойдоханаконференциямног
ополит
ицииобщест
венициначелосЕду
ардЕрио.
Последниятнаправипът
ешест
виеизБълг
арияисеу
беди,чебълг
арскиятнарод
заслу
жававъзст
ановяванет
онанег
овот
ополит
ическоист
опанскоположение,

каквот
оеималпо-
ранонаБалкана.Пот
озислу
чайЕриобеизбранзапочет
ен
г
ражданин на София.На 24 септ
ември дойдоха в София т
урския минист
ър-
председат
елИсметпашаиминист
ъранавъншнит
еработ
иРу
джибей.Ст
ана
въпросзаединсъюзТу
рция,
ГърцияиБълг
ария,
нонапразно.
Същат
агодина на 3 окт
омври в Евксиног
рад ст
ана среща между
бълг
арскияцарскииру
мънскиякралскидвор.Съседит
енаБълг
арияЮг
ославия,
Ру
мъния,Ту
рция и Гърция се бяха споразу
мели да възст
ановятприят
елски
от
ношенияснея,нодасезапазибезу
словноНьойскиядог
овор.Ст
азицелсе
ави Балканскосъг
съст лашениеотРу
мъния,ГърцияиТу
рция,подписанона9
февру
ари1933г
.
Ру
мънскиятминист
ърнавъншнит
еработ
иТит
улескупосет
ивСофия(
12.
Х)бълг
арскит
еполит
ициипредложинаправит
елст
вот
одавлезевБалканскот
о
съг
лашение,чият
оглавнацелбиладапазимиранаБалканаидасът
рудничиза
напредъканавсичкидържавивт
азичастнаЕвропа.Минист
ър-
председат
елят
Му
шанов по решение на Минист
ерския съвети су
казание на цар БорисI
II
от
говоринару
мънскияминист
ър,
чеБълг
арияеподписалаведнъжвНьойт
ежък
дог
овор.Сег
атяневижданикаквапричинадаподписвасъщиядог
оворпред
съг
лашениет
онасвоит
есъседи,щомкат
ост
ованесеот
страняванит
оеднаот
т
ежест
итенаНьойскиядог
оворзамалцинст
ват
а,заг
раницит
е,зарепарациит
е,
завойскат
а,заог
раничениет
опоЧерномореидр.
За забелязване е факт
ът,че докат
о Тит
улеску бе в София да води
прег
овори,в Добру
джасеизвършиханасилия над бълг
арит
е,коет
о възму
ти
целия народ.Всеки си помисли:eт
o какво може да спечели Бълг
ария с
подписваненановдог
оворзамир.
 Привсет
ована30окт
омврицарБориссесрещнасру
мънскиякрална
Ду
нава.Нат
азисрещаприсъст
вувахадвамат
апървиминист
ринаБълг
арияи
Ру
мънияНиколаМу
шановиВайдаВоевод.Идеят
азасближениесезасилваше,

ноосновазаедноист
инскоит
райноразбиранеощенямаше.
На10декемврибълг
арскат
ацарскадвойкапосет
икралскат
адвойкана
Юг
ославиявБелг
рад.Тържест
вот
опослу
чаябет
върдег
олямоивъздейст
ва
силномеждудват
анарода.Надеждит
енараснахамног
о.Вярат
а,чесег
отви
добробъдещесезасилваше.
ДойдеНоват
а1934г
.На24–27яну
арицарБорис,
придру
женотминист
ър-
председат
еля Никола Му
шанов посет
и крал Карол в Бу
курещ.Очакваше се
пост
иганенанещосъщест
вено.Вт
овавремеминист
ърТит
улескусеразболява.
Му
шановг
опосещававдомаму
.Предложениет
онаТит
улескобекат
егорично—
Бълг
ариядавлезевБалканскот
осъг
лашение,бездаправикаквит
оидабило
исканиявимет
онасправедливост
таимира.Му
шановнесесъг
ласи.
От
ношеният
а между бълг
арския и сръбския народ се подобряваха
всекидневно.Мног
оку
лту
рниорг
анизации,г
рупи,ст
опанскидеят
елинаправиха,
взаимнипосещенияивсявахавярат
азадост
иганенанещодобро.
На4март1934г
.навръщанеотст
ранст
восекспресапрезЮг
ославияцар
БорисебилпосрещнатоткралАлександъризаедноразг
оваряливъввлакапрез
Юг
ославия. На 3 април в Цариг ът на Балканскот
рад заседава съвет о
споразу
мение и обсъжда поведениет
о на Бълг
ария,без да вземе някакво
решение,защот
онякоибезприст
раст
нимъжеотЕвропасебяхаизказали,че
съседит
енаБълг
арияняматправодаискатновподпискъмонязамиравНьой,
щом т
енеправятникаквисъщест
вениот
стъпкинат
ъжит
елкат
а.На7майд-
р
Евт
ич, сръбският минист
ър-
председат
ел, посет
и Бълг
ария, но освен
благ
опожелания,
изказанивобщиду
ми,
срещат
анедопринесенищодру
го.
ГлаваI
I:Държавнипреврати

Политическибъркотии

Парт
изанскит
еборбивст
ранат
аст
авахавечеопаснизаединст
вот
она
бълг
арскат
аобщест
веност
.Чет
ирит
епарт
ии,коит
одържахавласт
та,себореха

ст
ремг
лавопомеждусизанадмощие.Ст
ранат
аберазделенаотминист
рит
ена

от
делни област
и. Всеки минист
ър безконт
ролно у
волняваше чу
ждит
е и
назначавашесамолицаотсвоят
апарт
ия,бездасесъобразявасдру
гценз.От
кандидат
ите за чиновници се искаше парт
ийна книжка с плат
ени редовно
членскивноски.Някоипарт
ийнибюраисъвет
ивзимахасрещузаплат
атазаписи
откандидат
итесг
олемису
мизапост
рояваненапарт
ийнидомовевст
олицат
а.
Членовет
енаМинист
ерскиясъветбяхавпост
оянниразног
ласия.Споровет
еот
бюрат
асепренесохавНароднот
осъбрание.Царятняколкопът
иприприемане
от
говора на т
роннот
о слово посочваше парт
ийнит
е недъзи и кат
егорично
наст
ояваше за от
страняване на разру
шит
елнит
е борби.Председат
елят на
Народнот
о събрание Александър Малинов се обърна към народнит
е
предст
авит
ели с г
орещ писмен призив. Безредицит
е не намаляха.
Безприст
раст
нит
еграждани сезаг
рижиха заобщест
вения ред.Заг
рижихасе
военнит
е,коит
о имаха свое т
айно сдру
жение,какт
о и запаснит
е офицери и
подофицери.
..НиколаМу
шановподадеост
авкат
анакабинет
а.
Наст
ъпи полит
ическа криза.Трябваше да се преу
строи съст
авът на
Минист
ерския съвет
.Появиха се ост
ри и безог
ледни борби за минист
ерски
пост
ове.Крамолит
етраяхацяласедмица,
докат
онеизбу
хнапреврат
.
КабинетнаКимонГеоргиев.ПремахваненаКонституцията

Съюзът на висшит
е офицери,подпомог
нат от запаснит
етакива и от

г
раждани,съст
авикомит
ет,койт
оизвършиспомощт
анавойскат
апревратпрез
нощт
ана19май1933г
.Съст
ависеновоправит
елст
во,вкоет
овлязохакат
о
водачи Кимон Георг
иев, минист
ър-
председат енерал Пет
ел и г ър Злат
ев,
подпредседат
елнаВоеннат
алиг
а,воененминист
ър.Приособеност
ечениена
обст
оят
елст
ват
а царят подписа надлежнит
еукази.Новот
о правит
елст
во си

пост
авизазадачадаспребезредиет
овст
ранат
а,кат
оразпу
снаXXI
IIобикновено
народно събрание и обяви нова наредба.Спират се дейст
вият
а на всички
парт
ийниклу
бовевст
ранат
а,навсичкиорг
анизации,обявяватсеновизакони

безог
леднаКонст
иту а.ПрезюнисесъздадеДирекциязаобщест
цият венат
а
обнова, определиха се из цялат
а ст
рана нейни апост
оли. Изост
ави се
админист
рат
ивнот
о делениена12 окръг
а.Премахнаха сеокръжнит
есъвет
и,
общинскит
екмет
овезапочнахадасеназначават
,анедасеизбират
.
Ст
ранат
аберазделенана7област
и.Окръзит
е,околиит
еиобщинит
ебяха
силно намалени.При Минист
ерския съвет се създаде специална нег
ласна
комисиязаоплаквания.Започнахаопит
идасеу
ст арияавт
ановивБълг архия
(
управлениеотсамовласт
ници)
.
Съсспециалнизаповедисеразпу
снах
авсичкиполит
ическипарт
ии(
14.VI
).
Минист
ър-
председат
елят Кимон Георг
иев обяви в т
еат
ър «
Роял»
правит
елст
венат
апрог
рама— 12.VI
I.Националнияткомит
етнамакедонскит
е
бежанциберазт
уренна22.VI
II
.
Съседнит
еидру
гит
еевропейскидържавиприехаст
аналияпревраткат
о
обикновенавът
решнаработ
а.Презсепт
ември(
между10и15)вСофиясесъбра
I
Vвизант
оложкиконг
ресспредст
авит
елинанай-
добрит
еученивЕвропаиизвън
нея.
Тазипромянанеспрязапочнат
отодвижениезасближениенаБълг
арияс
Юг
ославия.Около 50 ст
опански деят
ели от Юг
ославия посет
иха София и

Бълг
ариямежду27и30май.
На 27–30 авг
уст юг
ославският крал Александър и кралица Мария,
придру
жениотминист
ър-
председат
еляд-
рЕвт
ич,посет
ихабълг
арскияцарски
дворвСофия.
Тържест
вот
о бе т
върде г
олямо.Дват
а народа,сърби и бълг
ари,се
въоду
шевявахаотмисълт
азадобробъдеще.КралАлександървречт
асина
арскияцарБорисибълг
обядапоздравибълг ацарицаЙоанна,кат
арскат ост
ова
признацарскит
етит
линабълг
арскиясу
веренинег
оват
асъпру
га.
Александързаминапополит
ическипричинивъвФранцияипаднау
бит
заедносфренскияминист
ърБарт
увМарсилияотхърват
скиреволюционери.
Товасъбит
иепредизвикасилно впечат
ление,но делот
о засближениенесе
прекрат
и.
Вът
решниятживотнадържават
аобачебет
върдеразвълну
ванотост
рит
е
промени, коит
о правеше авт
архическот
о правит
елст
во в полит
ическия
общест
венред.

КабинетнагенералПетърЗлатев

Извърши се нов преврат

,койт
о от
страни от власт Кимон-
Георг
иевия
кабинетидоведекабинет
ътнаПет
ърЗлат
ев(
22.I
.1935г
.).Прит
иясъбит
иясе
намесихаимног
овоеннилица,коет
озаспокойст
виет
онадържават
аполу
чи
от
рицат
елнаоценкаотвещит
еграждани.Пот
азипричинакабинет
ътнаг
енерал
евсезаменискабинетнаАндрейТошев,21.I
Злат V.1935г
.Прит
озислу
чайцар
БорисI
IIиздадеманифесткъмнарода,
чевимет
онамиpa,спокойст
виет
оиреда
в държават
а,какт
о и за нейния правилен напредък,парт
изанският режим
прест
авадасъщест
вувавБълг
ария.
Накабинет
анаАндрейТошевбевъзложенодаподг
отвист
ранат
акъм
мирновъзст
ановяваненапарламент
арнияред.Минист
ър-
председат
елятсезае
даподг
отвизаконопроектзановаконст
иту
ция.Товаобачесенамеризаизлишно
иопасноприсъст
ояниет
онаду
ховет
е.Прибавихасенякоисъбит
ияотт
ревожно
ест
ест
во.Царят прецени,че върховнит
е инт
ереси на народа и държават
а
изискватдау
пражнисвоит
еправапочл.47отТърновскат
аконст
иту
ция,
коят
ои
занапредт
рябвадабъдеосновензаконнаБълг
ария.

КабинетнаГеоргиКьосеиванов.Възстановяванена
Конституцията

Кабинет
ътнаАндрейТошевбесмененивмест
онег
обеназначенотцаря
ътнаГеорг
кабинет иКьосеиванов(
23.XI
.1935г
.).Новот
оправит
елст
воизлезес
декларация,вкоят
озаяви,чевъввъншнат
асиполит
икат
ощеост
анеискрено
привързанокъм ОН и чещеводи еднаполит
иканамирсвсички съседи и
държави,
кат
ощесест
ремидазаздрависъщест
вуващит
еприят
елскиот
ношения
сЮг
ославия.Въввът
решнат
асиполит
икат
ощесест
ремидаположиначалат
а,
залег
наливосноват
анацарскияманифестот21.I
V.1935г
.ищесепосвет
ина

т
ворческаработ
авъввсичкиклоновенау
правлениет
о,кат
оподг
отвиу
словияза
привличаненанародакъму
част
иеву
правлениет
онаст
ранат
а.
Нег
овоВеличест
воцарБорисот
път
увазаЕвропапрезяну
ари1936г
.за
пог
ребениет
онаанг
лийскиякралГеоргV.Впрест
оявЛондонт
ойсесрещналс
мног
о държавници,междукоит
о и сру
мънскиякрал Карол и минист
ърана
външнит
еработ
иИдън.Навръщанецарятсеот
билвБелг
рад,къдет
огост
увана
кралскот
осемейст
воирег
ент
акнязПавел.Товацарскопосещениесеприеот
дват
анародасрадостиг
олеминадежди.

Въввът
решниятживотст
опанскит
ену
ждисеразвивахат
върдебързо.
Земеделиет
осезасили.Вчу
жбинабяхапоръчанит
ракт
ори,коит
опост
епеннои
у
спешно се явиха между ралат
а и плу
говет
е.Кооперат
ивнит
е сдру
жения и
ст
роежи покриваха цялат
а ст
рана,а София се у
красяваше с величест
вени
кооперат
ивнижилища.Напомощ дойдеБълг
арскат
аипот
екарнабанка,коят
о
държават
аот
купиотчаст
нит
ейприт
ежат
ели.Работ
ничест
вот
опост
епенносе
обединивНароденсъюз.

Съюззаненарушиммиривечноприятелствомежду
БългарияиЮгославия

Бълг
арскот
о и Юг
ославскот
о правит
елст
во под ръководст
вот
о на
държавнит
еглавиимахавечеспоразу
мениедасвържатдват
анародасдог
овори,
коит
о да у
леснят повече сближениет
о. На 1 яну
ари 1937 г
. минист
ър-
председат
елят Г. Кьосеиванов, кат
о от
правяше към народа обичайни
благ
опожелания за Новат
агодина,обяви,че е предст
оящо сключванет
о на
дог
оворзавечноприят
елст
вомеждуБълг
арияиЮг
ославия.И наист
инана24
яну
арис.г
.беподписандог
овор,
чийт
отекстг
ласи:

«
Нег
овоВеличест
вокралятнаЮг
ославияиНег
овоВеличест
воцарятна
бълг
арит
еБорисI
IIу
пълномощаватпървит
еминист
ридаобявят
:
Чл.1.Ще същест
« вува ненару
шим мир,искрено и вечно прият
елст
во
междуЦарст
воБълг
арияиКралст
воЮг
ославия.
 Чл.2.Наст оворщебъдерат
оящиятдог ифициранведнаг
а.

д-
Подписали: рМиланСт
ояновичиГеорг
иКьосеиванов»
.

Товаст
анавединисъщиденвСофияивБелг
рад.
Пот
озиначинсближениет
осеоформивединакт
.Всеки,обаче,забеляза,
че дог
оворътсъдържа висока идея,но е лишен отсъдържание.Този факт
предизвика първот
о недоу
мение.Бълг
арит
е очакваха,че с дог
овора ще се
от
странятг
олемит
енеправди,коит
обяхананесенинаБълг
арияпоНьойския
дог
овор.Започнахасет
ълку
ванияиразяснения.Спореднароднот
оразбиране
дог
оворътзаненару
шиммиривечноприят возначи«
елст побрат
имяване»
.Ат
о
ще рече:между брат
скит
е народи се възст
ановява и закрепва правот
о,
справедливост
таилюбовт
а.Вест
ницит
еобясниха,чепо-
късносъссъбит
ият
а,
коит
ощепоследват
,щеседопълнисъдържаниет
онадог
овора.Печат
ътпоцелия
святпоздравиделот
ои пожеладасеизпълнятпо-
скоронадеждит
е.Дории
Балканскот
оспоразу
мение,
насоченоявнопрот
ивБълг
ария,
заседаващовАт
ина,
издадесъобщение (
комюнике)
,в коет
о секазва:«
Комит
етътсенау
чавасъс
задоволст
во за сключения дог
овор за мир междуБълг
ария и Юг
ославия и
добавя:дог
оворътот
говарянацелт
анаБалканскот
оспоразу
мениезазапазване
и заздравяванемиранаБалканит
е».А т
оваозначаваше,ченеправдит
екъм
Бълг
арияниког
анямадасеот
меняти чеозлочест
енат
адържават
рябвада
забравиправат
асиидасепомирисъсзлощаст
иет
оси.
Задасеот
странятиобезсилятсъмненият
а,юг
ославскиятпълномощен
ървСофия д-
минист рМ.Юрит
ич обясни:щесевъзст
анови презЮг
ославия
редовнот
оскачваненапълнит
ебълг
арскиваг
онисъсземеделскит
овари,коит
о
чакатнаг
раницат
а;щесеприематвет
еринарнаспог
одбаит
ърг
овскидог
овори;
щесеу
леснятпът
уваният
а;щесеосновебълг
аро-
югославскосъг
лашениепо
печат
а;щеседадесвободазаразпрост
ранениенавест
ници,списаниявдвет
е
ст
рани;ще се предприемат общи пост
ъпки за т
ърг
уване в Европа без
съперничест
во,асъссът
рудничест
во;щесеспрату
бийст
ват
апог
раницат
аидр.

Бълг
арит
еприехат
азипрог
рамакат
одоброначало.
Всички бълг
арски ст
опански,ку
лту
рни и професионални сдру
жения в
г
одишнит
еси от
чет
ни събрания одобрихадог
овора.Одобри г
о и Съюзътна
запаснит
еофицеринаг
одишнот
осисъбрание.
Съст
ависееднасмесенакомисияотделег
атибълг
ариисърби,зада
прег
ледаюг
озападнат
аграница.Очаквашесе,чекомисият
ащепроу
чииоцени
крайно т
ежкот
о положение на пог
раничнит
е бълг
ари,коит
о не веднъж бяха
избивани,защот
о от
ивали да обработ
ват нивит
е си зад линият
а.Имаше
същест
вени спорове и оплаквания,че някои пог
ранични села са лишени от
кладенчова вода за пиене,от пасища,от т
опливо. С живо нет
ърпение
населениет
оочаквашедасепремахнатт
ези несправедливост
и,коит
оискаха
жерт
виислу
жехазаизворнавраждаизломислия.Комисият
аобачезаради
нежеланиет
онасръбскит
екомисаринеседокоснадопост
ъпилит
еоплаквания.
Малко по-
късно юг
ославскот
о правит
елст
во от
каза да свърже
бълг
арскит
ежелезници презГюeшево.За определено времег
раницит
ебяха
от
ворени за минаване на селянит
е по нивит
е си.Но скоро се от
мени т
ова
решениеибодливат
ателсезапази.Ост
авих
асесравнит
елнопо-
свободнисамо
т
рипрохода.Замалкобяхапу
снат
ивЮг
ославиясамодвабълг
арскивест
ника,
носкороит
ебяхазабранени.Всичкот
оваизст
удявашесърцат
а,коит
ост
акова
довериеочаквахаподобрение.
Разбира се,за по-
важнит
е въпроси,кат
о прават
а на малцинст
ват
аи
от
стъпваненанесправедливообсебенат
абълг
арскат
ерит
ориязанаст
аняване
набежанцит
еидру
ги,нест
авашеду
ма,защот
осемислеше,чевсичкощедойде
от само себе си,кат
о при ист
ински брат
я.Така вярваха и мног
о сръбски
общест
веници.
Бълг
арскиятнародподог
овораот24яну
ари1937г
.несебеот
казалот
прават
аси.Тойочаквашедазаг
овориисърцет
онабрат
а,напобрат
има,койт
о

вървикъм свет
ло,искреноподобрениенавековниедноплеменнииедноверни
народи.За жалост т
ова не ст
ана.Прот
ивнот
о се виждаше — Юг
ославия
у
част
ваше във всички конференции,в Балканскот
о съг
лашение,в Малкат
а
ант
ант
аивОН,къдет
онаст
ояваше,чеБълг
арият
рябвадасепомириведнъж
завинаг
исвсичкипост
ановлениянаНьойскиядог
овор.
Ипривсет
овавярат
авдоброт
онесег
убеше.
Появи се един лъч надежда.Балканскот
о съг
лашение решило да се
премахневоеннот
оог
раничениезаБълг
ария.Минист
ър-
председат
елятГеорг
и
Кьосеивановбепоканенпрезюли1938г
.вСолу
н,къдет
оподписасъг
ласиет
она
чет
ирит
есъседнидържавиЮг
ославия,Гърция,Ту
рцияиРу
мъния,чеБълг
ария
добиваправот
одаорг
анизирасвободновойскат
аси.Товасепот
върдииот
дру
гит
е държави.През авг
устс.г
.в София прист
игна анг
лийският депу
тат
Ленсбъри,
койт
ообяснявашезначениет
онасвет
овниямир.Презсепт
емврипроф.
д-
рФиловзаминазаСолу
ниГърциясг
олямаг
рупабълг
арскиу
чениист
опанис
целсближаванеиопознаване.Нег
овоВеличест
воЦарятпосет
иГерманияисе
срещна с Адолф Хит
лер в Берлин.На връщане в Бълг
ария царят посет
и
юг
ославскиятпръврег
енткнязПавел.ВНиш на31окт
омврисесъст
ояразг
овор
междуминист
ър-
председат
елянаЮг
ославияд-
рСт
оядиновичиГ.Кьосеиванов.
Посещения на бълг
арски общест
веници, полит
ици и народни
предст
авит
елисанаправихавРу
сия,
РумънияиУнг
ария.
Отг
орнот
ост
аваясно,чепрезт
езивременаБълг
арияводешеявнаи
от
кровенаполит
ика.Тядейст
вувашепредвсичкисилизадапост
игнесъг
ласие
за мирно и справедливо разрешениена непоносимит
етежест
и отНьойския
дог
овор.
 Покрай външнат
аполит
ика бълг
арскот
о правит
елст
во т
рябвашедасе
г
рижизапазарнабълг
арскит
епроизведения,т
ъйкат
отакъвт
янямашесред
съседит
е във широк размер.Оказа се,че Германия най-
вече се ну
ждае от

бълг
арскот
оземеделскопроизводст
во.Германскит
ърг
овциист
опанскивласт
и
посет
ихаБълг
арияиподписахадог
оворизавзаимнат
ърг
овия.Прилипсана
дру
ги ку
пувачи Германия имаше смет
ка да приеме общот
о бълг
арско
производст
вопоначалот
онаразмянат
а(клиринг
а).Такаизносътсеу
величии
държават
а придоби средст
ва за да си дост
ави машини за инду
стрият
аи
земеделиет
оиоръжиезавойскат
а,коят
обевъзст
ановена.Търг
овскидог
оворбе
подписанисъсСССР,чиит
опаму
чнимат
ериалисеобработ
вахавбълг
арскит
е
фабрики.

СъбитиятавЕвропаитяхнотоотражение

В СреднаЕвропапрезт
езиг
одинист
авахаважнипромени исъбит
ия.
Германияпрекарат
ежъкпериод— плащаниянаг
олемирепарации,вът
решни
т
рудност
ииу
силиязавъзст
ановяване.Въввът
решнит
еборбиизпъкналичност
та
на Адолф Хит
лер,синнаеснафскоавст
рийскосемейст
во.Тойсполу
чидасе
издиг ва националсоциалист
не в Германия,образу ическа парт
ия,привлече
сподвижници,съу
мядаорг
анизирацелиянарод.Първит
емузадачи бяхада
насади в общест
вот
о идеи прот
ивоположни на между
народния кому
низъм,
какъвт
о от
давна вирееше в Германия и да насочи народа към държавен
социализъм и родолюбива дисциплина за спасение на държават
а,коят
о
изнемог
вашеподВерсайскиямирендог
оворот1919г
.
Оскърбениятг
ермански народ последваХит
лер свъоду
шевление.При
президент
а на репу
бликат
а фелдмаршал Хинденбу
ргт
ой полу
чи длъжност
та
канцлернадържават
а.Следсмърт
танапрезидент
а,Хит
лерпоенег
овияпост
,но
сеот
казаотдържавнияапаратнаст
арияимперат
орскидом исъздаденова
сист
ема.Хит
лерзамест
иХинденбу
рг,нонесенаречепрезидент
.Тойсеобявиза

водач(
фюрер)наГерманияиот
казадаполу
чавазаплат
а.
С идванет
онавластт
ойвъоръжиг
ерманскат
авойскаияподг
отвипо
начин,какъвт
освет
анеепознавал.Германскат
анау
каит
ехникамудошлина
помощ.
Щом реши,че е г
отов,Адолф Хит
лер предложи на ОН да върне на
Германиязадържанат
аРейнскаобласт
,даполу
чиобрат
ноколониит
евАфрикаи
дру
гаде,да спре плащаният
а на репарациит
е и да възст
анови всички свои
независимиу
чреждения,финансовиист
опанскиинст
иту
ти,коит
осаоснована
великаи независимадържава.ОтОН муот
казахадаизпълнятт
ияискания.
Тог
аваХит
лерприст
ъпикъмсамоволнидейст
вия:присъединиРейнскат
аобласт
,
Авст
риясВиена,присъедининемцит
евСу
дет
скит
епланини,коит
обяхапод
власт
танаЧехословакияипоискаотПолшадавърнеДанцигснег
овот
онемско
население.Понежезасег
нат
итедържави,основавайки сенаподдръжкат
ана
ФранцияиАнг
лия,несесъг
ласихаидорисеприг
отвихазаборбасГермания,
Хит
лердадезаповеднавойскит
есидаоку
пиратЧехословакия,обявивойнана
Полша(
1септ
ември)иза18дни1939г
.разбиг
олямат
аполскавоеннасилаи
завоюваЗападнаПолша.Вт
овавремеСъвет
скиятсъюзпревзеИзт
очнаПолша.
На3септ
емврис.г
.Анг
лияобявивойнанаГермания.
На18септ
ември1939г
.правит
елст
вот
онаГерманияиправит
елст
вот
она
а декларация,подписанаотфон Рибент
СССР издадохаследнат роп,Ст
алин и
Молот
ов.
«
Правит
елст
вот
онаРайх
аинаСССРчрезподписанияднесдог
овор,кат
о
у
реждатг
раницит
емеждудвет
едържави,вследст
виеразпаданет
онаполскат
а
държаваи,създавайкипот
озиначинсиг
урнаосновазапродължит
еленмирв
Изт
очнаЕвропа,единоду
шноизказватсвоет
огледище,чеевинт
ереснавсички
народидаприключатположениет
онавойна,коет
осъщест
вувамеждуГермания
отеднаст
рана,иАнг
лияиФранция,отдру
га.Двет
еправит
елст
ва,прочее,ще

направятобщиу
силиядасепост
игнет
азицел,колкот
оевъзможнопо-
скоро.В
слу
чай,чет
ованеседост
игне,щеседокаже,чеАнг
лияиФранциясаот
говорни
завойнат
а».
Следт
езиу
спехиГерманиявсъюзсИт
алияу
лесниУнг
ариядаполу
чи
частотст
арит
есиземивСедмог
радско,
обсебенипо-
раноотРу
мъния,
съдейст
ва
наСловакиядасеобособивсамост
оят
елнарепу
бликаиобърнавниманиет
оси
към Балканскияполу
ост
ров.Малкот
осъг
лашениеотЧехословакия,Ру
мънияи
Юг
ославиянеможа,нит
о сеопит
адапрояви какват
о и дабиласъпрот
ива.
Вмест
отяхАнг
лияиФранцияобявихавойнанаГермания.

ГерманиякъмБалканите

Такаприт аГерманияу
иснат даринаИзт
ок.Тозипоходст
анаследкат
о
Анг
лияу
влечеГърциявъввойнасИт
алияисеприг
отвидасъздадефронтпрот
ив
ГерманиянаБалканскияполу
ост
ров.Съвет
скиятсъюз(
СССР)
,макарчеимаше
съюзендог
оворсФранцияиЧехословакия,
небепоканеннапомощ.Тованакара
Съвет
скаРу
сиядасключисГерманиядог
оворзаненападениеидасепог
рижи
сериознозабившит
есиобласт
ивъвФинландия,Ест
ония,Лат
вияиБесарабия.
През есент
а и зимат
а(1938–1939 г
.)Ру
сия победи г
орнит
е държави и г
и
присъединикъм Съюзаскому
нист
ическоу
правление,каквот
оимашесам т
ой,
ръководенотСт
алин.Вт
овавремеХит
лервъздейст
ванасвоит
еполит
ически
прият
еливРу
мъния,коит
оот
странихакралКаролипринаследникакнязМихай
сепомирихасУнг
арияиБълг
ария.Ру
мъниявърназемит
е,коит
обевзеласлед
Свет
овнат
авойна.ПоХит
леровонаст
ояванеУнг
арияполу
чиизт
очнит
еКарпат
и.
Бълг
арияиРу
мънияопределихакомисиявКрайова,задаразрешивъпросаза
Добру
джа.Комисият
аизработ
идог
овор,подписанна7септ
ември1940г
.,по

силат
а на койт
о Южна Добру
джа бе върнат
а доброволно на Бълг
ария и
смесенот
о бълг
аро-
румънско население се размени — бълг
арит
е отСеверна
Добру
джа минаха в Южна,а ру
мънцит
е обрат
но.Бълг
арскит
е власт
и заеха
върнат
иякрайпрезесент
ана1940г
.ит
акасевъзст
ановинароднот
оединст
вов
Добру
джаот1913г
.

ГлаваI
II:Тържествонабългарскотоправо

Кабинетнапроф.д-
рБогданФилов

След чет
ириг
одишно у
правление Георг
и Кьосеиванов беше у
морен и
макардабеизбралновоНародносъбрание(
XXVпоред)т
ойсиподадеост
авкат
а
на 15 февру
ари 1940 г
.Нег
ово Величест
во Царятназначи на нег
ово мяст
о
дот
огавашниятминист опросвещениепроф.д-
ърнанароднот рБог
данФилов.
Кабинет
ътнапроф.д-
рБог
данФиловпоеу
правлениет
о,изправенпред
редица съдбоносни задачи.Германия бе дост
игнала до Балканит
еит
я се
инт
ересу
вашеотт
яхв борбат
аси сАнг
лия,коят
о държи г
рамаднафлот
ав
Средиземно море и подпомаг
а Гърция във войнат
а с Ит
алия.Германскит
е
войски навлязоха в Ру
мъния, завзеха пет
ролнит
е извори и осиг
уриха
су
хоземнит
е и воднит
е път
ища до Черно море заедно с прист
анищет
о
Кюст
енджа.
Анг
лияобърнаочикъмТу
рцияиБълг
ария.Спърват
атясключисъюзза
прият
елст
во,ненападениеипомощ придадениобст
оят
елст
ва.Такъвт
япоиска
да сключи и с Бълг
ария,Ру
мъния,Юг
ославия и Гърция т
я броеше за свои
съюзници,въпреки,чевБу
курещ ипоДу
наваимашевечег
ерманскивоенни

част
и.Анг
лиянаст
оядасближиБълг
арияснейнит
есъседи,коит
оимахавече
споразу
мениепрот
ивнея,
защот
онежелаех
ададопу
снатвнейнаползаникакви
т
ерит
ориалнипромени,
нит
омалцинст
вениподобрения.
Балканит
есевълну
ваха.
Анг
лийски,американски,г
ръцкиидру
гипрат
енициидвахаединследдру
г
вБълг
ария,явявахасепредцаря,предминист
ър-
председат
еляпроф.д-
рБог
дан
Филов,дру
ги общест
веници с наст
оявания Бълг
ария да се присъедини към
Балканскот
осъг
лашение.Вт
акъвслу
чайпет
тедържавищелидаизвадятст
о
дивизии войска,дост
атъчна да спре движениет
о на Германия към Черно и
Ег
ейско море. Сам бележит ик сър Ст
ият полит афорд Крипс, анг
лийски
пълномощенминист
ървМосква,посет
иБълг
арияна6юни1940г
.Съссъщат
а
целидваиполковникДонован,
предст
авит
елнаРу
звелтотСАЩ.
ТакасеналожинаБълг
ариядарешисъдбоносниявъпросског
ощевърви.
Нег
овоВеличест
воцарБорисI
II
,Минист
ерскиятсъветиНароднот
осъбрание
решиха: Бълг
ария да запази своя неу
тралит
ет. За т
ази цел минист
ър-
председат
елятпроф.д-
рБог
данФиловпроизнеседверечи.Спърват
атойобяви
в Народнот
о събрание,че Бълг
ария има от по-
рано с Ту
рция спог
одба за
ненападение.Тазиспог
одбасепот асъсспециалнадекларацияот
върждаваисег
двет
едържави.Сдру
гит
есъседиБълг
арияводиприят
елскиот
ношения,
макарда
иманерешенивъпросипомеждунеяит
ях.Следоват
елноБълг
ариянямапричини
даизменясвоят
амиролюбиваполит
ика.Същот
ост
ановищевзеБълг
арияикъм
Съвет
скиясъюз.Вт
орат
аречт
ойпроизнесевг
р.Трън.Комисарятнавъншнит
е
ивМоскваПот
работ ьомкин посет
иСофияипредложинаправит
елст
вот
ода
свържесъюзсРу
сияи дададеедно Черноморско прист
анищенаРу
сияза
морскабаза.Нат
овапредложениеБълг
ариянесесъг
ласи.Пот
ьомкинобиколи
Бу
курещ иБелг
рад.Явнобе,чеСССРискашедазапазиБалканит
евсферат
ана
своят
аполит
ика,
коят
обепродължениенаст
арат
ару
скаполит
иказапрот
оцит
е.

СъбитиятаизменятполитикатанаБългария

Работ
итенаБалканит
есеразвихабързо.Анг
лиявсъюзсГърциявече

събирашевойскизаСолу
ниТракия.Германиярешидапредот
врат
иопасност
та
отюг
.Зат
оват
яведнаг
апредложинаБълг
ариядаот
ворипътнаг
ерманскит
е
войски,
коит
очакахапоДу
навазаБяломореизаСолу
н.Правит
елст
вот
онаново
подложимиролюбиват
асиполит
иканапреценка.Занег
обеявно,чесилнат
аи
победоноснаГерманиянещесеспрепреднищоичеБълг
ариянеможедасе
прот
иви.След дълг
о обмисляне правит
елст
вот
о реши да пу
сне г
ерманскит
е
войски през царст
вот
о.Но т
ова не можеше да ст
ане дру
гояче,освен кат
о
азипричинина1март1941г
съюзник.Пот .минист
ър-
председат
елятпроф.д-
р
Бог
данФиловиминист
ърътнавъншнит
еработ
иИванПоповот
идохавъвВиена
иподписахаприсъединяванет
онаБълг
ариякъм Трист
раннияпакт
,съст
оящ се
отГермания,
ИталияиЯпония,
подписанотт
яхна27септ
ември1940г
.
Следт
озиактг
ерманскит
евойскизапочнахадаминаватпрезБълг
ария.

Бележки

ЧастI
:КняжествоБългария
 1.Споредзапискит
енаМ.Дринов,
чет
енивУчредит
елнот
осъбраниена14
март 1879 г
.,в Нова Бълг
ария били назначени за държавни и общински
чиновницинад2000ду
ши,откоит
о768ду
шибилиназначениотоку
пационнот
о

правит
елст
во и 1353 по избор отнарода.Почт
и всички добри у
чит
ели били
посоченииизбранизасъдии.Ру
скичиновницисамо150.
2.Ру
ският проект носил скромнот
о название «
Уст
ав на Княжест
во
Бълг
ария»
.Каравеловведнаг
аот
сякъл:«
Неу
ставаконст
иту
ция»т
рябвадабъде
имет
онабълг
арскияосновензакон.Ру
скит
еавт
ориназаконопроект
асебояли
дапост
авятназваниет
о«конст
иту
ция»кат
онеу
добнозару
скот
оухо.Каравелов
взелзаобразецнай-
вечебелг
ийскат
адемократ
ичнаконст
иту
ция.
3.АлександърБат
енбергбилбрат
овсиннару
скат
аимперат
рицаМария
Александровна.БащамубилАлександърХесенски,майкамуполякиня.Повяра
лют
еранин,
тойполу
чилобразованиет
осивГермания,
вкадет
скикорпу
с,слу
жил
вхесенскит
едраг
униивпру
скат
алейбг
вардия.ПрезРу
ско-
турскат
авойнакат
о
доброволецу
част
валвот
ряданаг
енералГу
рко.
4.Предлаг
аликандидат
урит
есисръбскияткнязМилан,
румънскиятКарол
ибълг
аринътотСт
араЗаг
ораАлександърЕкзарх.
5.КнязБисмаркпоказвал,ченесеинт
ересу
ваотБалканит
е,коит
оне
заслу
жаваликост
итенит
онаединпомеранскивойник.Привсет
оват
ойзаеднос
Авст
ро-
Унг
ариябилу
беден,
чеРу
сияпопът
ясизаЦариг
радщезаемеБълг
арияи
щеизпъдиАлександърБат
енберг
.
6.Консерват
орит
еиздавали в.«
Бълг
арски г
лас»и в.«
Независимост
».
Първият
,койт
о написал най-
ост
рат
а ст
атия прот
ив минист
рит
е за т
ова,бил
Ст
ефанСт
амболов.
7.Бълг
арскат
авойскасеобразу
валаотбълг
арскит
еопълченскидру
жини,
съст
авениощевКишиневпрезРу
ско-
турскат
авойна.През1878г
.опълченскит
е
дру
жинибилипреимену
ванив«
пешидру
жининаБълг
арскат
аземскавойска»
.
Презсъщат
агодинаДонду
ковнаправилдванабораотбълг
арскимладежи.Ст
ях
седопълнилист
арит
едру
жини,коит
ополу
чилиноворазпределение.Вначалот
о
на1879г
.ималовече30пехот
нидру
жини,6ескадрона,6арт
илерийскирот
и

(
бат
ареи)
,всичко21000ду
ши,междукоит
о3000ру
скиофицерииподофицери.
Младат
абълг
арскавойскабиларазпределенаравномерновБълг
арияиИзт
очна
Ру
мелия.Новат
авойскавскоровремедобиладобрадисциплинаипрекрасна
сръчност
.Напарадит
яост
авялаот
личнивпечат
ления.Сот
делянет
онаИзт
очна
Ру
мелия от Бълг
ария войсковит
е дру
жини се разделили също:9 дру
жини
ост
аналивРу
мелияи21вБълг
ария.
ВСофиясеот
крилоюнкерскоу
чилищезаофицери.
8.Ет
оединдост
ахаракт чай:Князът
еренслу :«Г-
нминист
ре,направет
е
у
каззау
волнениет
онару .Цанков:«
скияполковникШепелев» Какъвет
ой?
».
Князът
:«Мойсъвет .Цанков:«
ник» Койг
оедовел?
».Князът
:«Дадемиг
оцарят
».
Цанков:«
Такъв човек няма в Конст
иту
цият
а.Ако нямат
е ну
жда от нег
о
споразу
мейт
есесцарядасиг
овземе»
.Шепелевсъчу
вст
валналибералит
е.А
Цанковхит
рувал.Князътсипремълчал,
ноост
аналкрайнонедоволен.
9.Биласъст
авенамежду
народнакомисия,коят
одасъст
авиправилаза
плаванет
опоДу
нава.Вт
аякомисиябълг
арскипредст
авит
елнебилпредвиден.
Авст
ро-
Унг
ариянаст
ояладау
част
ваибълг
арскичлен,кат
осеспоразу
мялас
Цанков,чет
ояпредст
авит
ел щег
ласу
вав ползанаАвст
ро-
Унг
ария.Цанков
обещал,ала ког
ато бълг
арскиятпредст
авит
ел от
ишъл в комисият
а и дошло
времезаг
ласу
ване,
тойпозаповеднаЦанковг
ласу
валзаРу
сия.
10.Д-
рКонст
ант
инИречекбилизвиканоткнязапрез1879г
.отЧехияв
Бълг
ария,кат
опросвет
енчовекизнаещ миналот
онанарода,задапомог
непри
у
режданет
о на у
чебнот
о дело и ку
лту
рнит
е инст
иту
ти(
правилници,закони,
прог
рами,
нау
чнидру
жест
ва,
музеи,
библиот
екиит
.н.
).Щомприст
игналвСофия,
т
ой пост
ъпил в княжескат
а канцелария, дет
о попаднал в средат
а на
консерват
орит
е,коит
осевърт
еливдвореца(
Стоилов,
Начович,
Адженов,
Греков,
Бу
рмов,
Балабанов,
Торбанов,
владицит
еит
.н.
).Всичкит
иябълг
аримувдъхвали
презрение към либералит
е,инт
елиг
енцият
а и прост
олюдиет
о.Д-
р Иречек се

воделкат
очиновникзаособенипоръчки;
редакт
ирализвест
новреме«
Бълг
арски
г
лас»
, изпълнявал длъжност
та г
лавен секрет
ар в Минист
ерст
вот
о на
просвещениет
о,но у
жасно ненавиждал минист
ър Иван Гюзелев.Д-
р Иречек
предпочит
аледнадикт
ату
рапредеднолибералноправит
елст
во.Привсет
ова
т
ой направил нещо добро — у
редил библиот
ека,т
урил начало на му
зеит
е,
съдейст
валзавъзобновяваненаКнижовнот
одру
жест
воит
.н.
11.Драг
ан Цанков от
правил до Хит
рово едно т
върде ост
ро от
ворено
писмо. Цанков написал: «
Що виждаме? Ру
скит
е офицери кръст
осват
Княжест
вот
оиаг
итиратотимет
онару
скияцариру
скиянарод,чебълг
арит
е
т
рябвадаизпълнятвсичкижеланиянакняза;
инакпоследниятщялдасиот
идеи
т
урцит
е пак ще дойдат
.Само вие,г
-н аг
ент
е,път
уват
е заедно скняза и г
о
насърчават
едаот
ивапрот
ивнароднат
аволя.Каквомнениедасисъст
авим за
вашет
о безприст
раст
ие? Ще ви кажа:с т
ези пост
ъпки ру
сит
е прину
ждават
бълг
арит
е,какт
оприну
дихасърбит
е,дасиприпомнятду
мит
енаединдревен
мъдрец,
отправеникъмпчелат
а:«
нет
ищанит
омеда,
нит
ожилот
о!»
.
12.Либералнат
апарт
иясег
абилазасиленаощеповечесбу
йнимлади
хора,
коит
опо-
късноиг
ралиг
олеми,
роли:
Д.Пет
ков,
Д.Ризов,
д-рСт
.Данев,
д-рВ.
Радославовидр.ТебилиследвалинаЗапад.
13. Най-
сет
не след 5–г
одишни г
орчиви и несполу
чливи опит
и и
блъсканицикнязътсевърналт
ам,от
къдет
отрябвалодапочне.Пълномощият
а
немудалидру
го,освенразочарованиеинепопу
лярностсрединт
елиг
енцият
а.
Доколкоположениет
онебилосиг
урно,
севиждаотт
ова,
чезапетг
одиникнязът
сменил 8 кабинет
а.ПървияткабинетнаБу
рмов т
раял 3 месеца;вт
ориятна
епископКлимент— 6месеца;т
рет
иятнаДраг
анЦанков— 8месеца;чет
върт
ият
наП.Каравелов— 5месеца;пет
иятнаг
енералЕрнрот— 3месеца;шест
иятбез
председат
ел—10месеца:
седмиятнаСоболев—14месецаиосмиятнаЦанков—
10месеца.

14.През1878г
.Т.Бу
рмовбилпомощник-
губернат
орвПловдив.Заеднос
дру
гибълг
арит
ойосновалвест
ник«
Марица»зазащит
анабълг
арскит
еинт
ереси.
Редакт
орнавест
никабилГр.Начович,аиздат
елХр.Г.Данов.Първиятброй
излязълна25.VI
I.СледняколкомесецаБу
рмовиНачовичзаминализаТърново
кат
опредст
авит
еливУчредит
елнот
осъбрание.Редакт
орна«
Марица»ст
анал
ИванЕвст
атиевГешов.
В борбат
а снякои европейци и членовена между
народнат
а комисия,
коит
о поддържали,че Ру
мелия има повече т
урско население,в.«
Марица»
от
печат
васт
атист
ическисведениязазаг
убит
еижерт
вит
е,дадениотбълг
арит
е
презвъст
аният
аивойнат
авПловдивскоиСливенско.Споредт
езисведенияв
Пловдивскобилиразру
шенииог
рабени31264дома(
48%)
,църкви— 103(
72%)
,
у
чилища— 127 (
84%)
,убит
и,изклани,изг
орени и обесени 13 281 бълг
ари.В
Сливенско—разру
шенииог
рабени7640дома,
църкви—55(
88%.
),дру
гисг
ради—
926;у
бит
и,изкланиит
.н.3205бълг
ари.Ст
ияданниюжнобълг
арит
едоказвали,
чет
ехнит
ежерт
виимдаватправонапълнасвобода.
15.Първит
едирект
орибили:ГаврилКръст
евич,секрет
арнау
правит
еляи
директ
ор на вът
решнит
е работ
и;Тодор Кесяков,директ
ор на правосъдиет
о;
Шмидт(
немец)
,директ
орнафинансит
е;д-
рГ.Вълкович,наземеделиет
о;Яким
Гру
ев,
напросвещениет
оиг
енералВит
алис(
чужденец)
,намилицият
а.
16.Ист
инат
аобачеблесналаприпреброяванет
о,коет
опоказало:бълг
ари
— 573231;т
урци— 174759;г
ърци— 42616;циг
ани— 19524;евреи— 4177и
арменци—1306;
всичко—815513ду
ши.
17.АлекоБог
оридинезнаелбълг
арскиезик,нит
обълг
арскописмо.С
чиновницит
еиподаницит
етойразг
оварялнат
урски,анаофициалнит
еписма
подписвалимет
осислат
инскибу
кви:
Bogоr
idi
.
18.В.«
Марица»
,в.«
Народенг
лас»
,сп.«
Нау
ка»исп.«
Зора»
.
19.Д-
р Хаканов — на общит
е сг
ради;С.Бобчев — правосъдиет
о;М.

Маджаров—финансит
е;К.Величков—просвещениет
о;ИванЕвст
атиевГешов—
председат
елнаПост
оянниякомит
ет(
Гешовпот
овавремебилвечевСофия
директ
орнаНароднат
абанка)
.
20.Капит
анРайчоНиколовбилотРайковци(
Дряновско)
,презКримскат
а
война12–г
одишенпреплавалДу
нава,задасъобщинару
сит
е,къдесенамира
т
урскат
а войска.През1877 г
.Райчо Николов извършил г
оляма у
слу
га,кат
о
събралотРу
сияновооблеклоиг
озанесълвРу
мъниязаобму
ндированет
она
опълченцит
е.
21.Капит
анНикифоровбилназначензавоененминист
ър,капит
анРачо
Пет
ров—началникнаГенералниящаб.
22.Ру
софилит
еиздаваливест
ник«
Свет
лина»
.
23.НачалникътнаГенералниящабР.Пет
ров,НиколаевиПаницабилив
ст
ранст
во.
24.Щом ру
скот
оправит
елст
вонау
чило задет
рониранет
онакняза,т
о
одобрилоакт
аиизпрат
илоДолг
ору
ковдау
рединовот
оуправлениевСофия.
25.Вмест
оСт
румски сеобразу
валТринадесет
ирилскиполк,авмест
о
Първиарт
илерийскисеобразу
валЧет
върт
иарт
илерийски.
26.Същият
,койт
опо-
раноподг
отвилвоеннат
аконвенция.
27.Заеднадребнаслу
чкасединру
скиподаникКау
лбарссипозволилда
съобщиофициално,
чеправибележканарег
ент
ите,
коет
онакараломинист
ърана
вът
решнит
еработ
идамуот
говори,черег
ент
итемог
атдабъдатсъденисамоот
Народнот
осъбрание.
28.Рег
ент
ът Каравелов,койт
о бил склонен на от
стъпки пред Ру
сия,
прест
аналдавземау
част
иевправит
елст
венит
ерешенияинеот
ишълвТърново.
 29.Събраниет
осг
олямаг
отовностбиг
ласу
валоот
новозаАлександър
Бат
енберг
,нопоисканет
онапринцаненаправилот
ова,защот
обибилоявно
предизвикат
елст
вокъмРу
сия.ОбачеБат
енбергпост
ояннобилвписменавръзка

сбълг
арскит
еминист
рииискреносъдейст
валБълг
арияблаг
ополу
чнодаизлезе
откризат
асновкняз.
30.Тояот
говорнабащат
авмест
осинавдъхновилнароднияпредст
авит
ел
въвВеликот
онародносъбраниеЗахариСт
ояновдаизвика:«
Нещемкняз,койт
о
неможесамдасивържег
ащит
е».
31.Минг
релибилру
скикнязотКавказ.Бълг
арит
есиг
опредст
авяликат
о
черкезин,
каквит
овт
урсковремеу
жасновърлу
валиизБълг
ария.Срадостбибил
избранг
рафИг
нат
иев,г
енералГу
ркоидру
гипопу
лярнидейци,нозакавказеци
ду
манеможелодаст
ава.
32.Ру
сия смят
ала Събраниет
о за незаконно,защот
о се избрало при
сму
товеивоенноположениеизащот
овнег
оприсъст
валииизт
очнору
мелийски
депу
тат
и.
33.Ет
оименат
анаразст
релянит
е:О.Панов,Ат
.Узу
нов,кап.Зеленг
оров,
пору
чикКръст
еняков,
подпору
чикКожу
харски,
И.Тръмбешки,
ТомаКърджиев,
Ал.
Цвет
ков.
34.Ист
инност
тазапредложеният
адосу
лтанаиКаролсепот
върждаваот
т
огавашнияминист
ърнавъншнит
еработ
иНачович.
35.Еднаподробност
.Вманифест
а,издаденкъм бълг
арскиянарод,княз
Фердинанд казвал:«
Избран единог
ласно от предст
авит
елит
е на бълг
арския
овг
народзанег осподар,азсчет
охзасвещенадлъжностпо-
скородаст
ъпяв
новот
осиот
ечест
во»
.Изразът«
нег
овг
осподар»вмест
о«нег
овкняз»направил
впечат
ление на Ст
амболов, койт
о от
белязал пред минист
рит
е, че по
Конст
иту
цият
а,народътнямаг
осподар,
акняз.
36.Такова мнение е изложил и бившият военен минист
ър г
енерал
Паренсоввкниг
атаси«
Изминалот
о»(
преведенанабълг
арски)
.
37.Основит
енат
озит
урско-
бълг
арскисъюз,изработ
ениотСт
амболовв
единмемоар,съдържалиследнит
еточки:Пъpвo— полит
ическииот
бранит
елен

съюзмеждуТу
рцияиБълг
арияпрот
иввъншниивът ове;Вт
решнивраг оро —
т
ърг ническаипощенскаконвенция;Трет
овска,мит о— отевропейскаТу
рциясе
образу
ваот
делнаобластсконст
иту
ционноу Чет
правление; върт
о—официалният
езикщебъдет
у арски;Пет
рскиибълг о—военнат
асиладабъдаобщаотт
урции
бълг
ари.
38.При конфликт
а по вът
решнат
а полит
ика минист
рит
е Начович и
Ст
оиловподалиост
авкапрездекември1888г
.
39. Първенцит
е на Цанковат
а парт
ия в София подали специално
заявлениедоЕкзархапот
ояслу
чайипожелали«
Богдапресу
шижилит
ена
нечест
ивияизворидаподкрепивернит
еслу
жит
елинаблаг
очест
иет
о».
40.Осъденинасмъртиобесенибилиписат
елятСв.Миларов,К.Попов,Т.
Георг
иев.
41.Измененият
анаКонст
иту
цият
атрябвалопо-
напреддасеприематот
Шест
отообикновенонародносъбрание.Промянат
авъввероизповеданиет
она
прест
олонаследникасрещналаг
олямасъпрот
ивасреднароднит
епредст
авит
ели
несамоотопозицият
а,ноиотмнозинст
вот
о,какт
оиотличнит
еприят
елина
Ст
амболов.Тойу
бедиледнисг
олямамъка,адру
гизаплашил,чеподст
ражаще
г
иизпрат
иподомовет
еим.Такадобилсъг
ласиет
оим.
42.Бълг
арскит
е правит
елст
ва още от
начало взели важнот
о решение
държават
асамадаст
роисвоит
ежелезницичрезбълг
арскипредприемачи,ане
какт
овсъседит
е,къдет
ожелезницит
есест
роелиотчу
ждест
ранникомпании,с
чу
ждикапит
али,
поконцесии.
43.В т
ая среща су
лтанът запит
ал Ст
амболов дали е била искрена
поканат
амудонег
одасепрог
ласиизабълг
арскицар,кат
ообявиду
ализъм
междуБълг
арияиТу
рция.Ст
амболовобяснил,
чепоканат
абиласъвсемискрена,
чебълг
арит
енесавраждебникъм т
урцит
е,чезат
урскат
аимпериявъввсяко
от
ношениебило по-
добреда има отсевернат
а си г
раница съюзна държава,

вмест
овраждебна.Су
лтанътпризнал т
оваи добавил:«
Да,нонямашедани
ост
авят
».
44.Търновскиятмит
рополитКлиментзаеднаречвцъркват
абилдаден
подсъд.Кат
ообвинит
елсеявилединнег
оввъзпит
аник,облаг
одет
елст
ванот
владикат
а.Климентбилосъденипрат
енназат
очениевГложенскияманаст
ир
(
Тет
евенско)
.Каравеловлежалощевзат
вора.
45.Таят
очканаКонст
иту
цият
абилаизмененапо-
късно.
46.В ядасиСт
амболовиПет
ковчест
опишеливъвв.«
Свобода»най-
злъчнинападкисрещукняза.«
Сег
авсичкиказват
,чениесменаправилизлона
Бълг
ария.Признаваме,ченай-
голямот
озло,щосменаправилие,чедоведохме
ФердинандвБълг
ария,
оженихмег
оизакрепихменапрест
ола.
»
47.Народнат
апарт
ияг
ласу
валапрез1895г
.изменениевизбират
елния
закон,с койт
о се определял съст
ава на изборнит
е бюра,т
а се прекрат
или
боевет
епоневденянаизбора.Дот
оязаконизборит
есепровеждалипоначин,
койт
осесмят
алт
огавазанапълнодемократ
ичен.Вденянаизборасесвиквали
избират
елит
еотвсичкиселанаоколият
авцент
ралнияг
раднаедноизборно
мяст
о.Восем часасу
тринт
асъбраниятнародт
рябвалодаизберебюросявно
г
ласу
ване.Изборнот
обюрозаемалоу
рнит
еипроизвеждалоизбора.Ст
ояред
съст
авит
елит
енапървияизбират
елензакон смят
али,чеизбират
елит
ещесе
събератмирно и т
ихо,безприст
раст
но ще избератв бюрот
о онези почт
ени
г
раждани,в коит
о имат пълно доверие.Обаче ст
авало т
ака.Събралит
е се
избират
елиотцялат
аоколия,разделенинапарт
ии,възбу
дениеднисрещудру
ги,
приличалинаразвълну
ваноморе.Най-
първопочвалипрепирниоткоилицадасе
съст
авибюрот
о.Някоипосочвалиедни,дру
гиг
иот
хвърлялиипредлаг
алисвои
прият
ели.Понежеприявнот
огласу
ваненеможелобързоит
очнодасепосочи
коя ст
рана има мнозинст
во,а дори и ког
ато проличавало малцинст
вот
ого
от
ричало, наст
ъпвала ог
лушит
елна разправия виковет
е «
долу
» и «
горе»

разт
ърсвалиг
рада.Започвалнат
искдасезаематсъссилаизборнит
еурни.Една
добреорг
анизиранат
ълпаотсилнихораилинехранимайковци,
подпомог
нат
аот
полицият
а,разг
онваламног
обройнит
еизбират
елиотдру
гит
епарт
ииизаемала
бюрот
о.Ст
овавечеизборътбилспечелен.Тепречелинапрот
ивницит
есида
г
ласу
ват
,пропъждалиг
иотизборнот
омяст
о,пу
скаливу
рнит
ецелисноповесвои
бюлет
ини;в слу
чай на неу
спех чу
пели или крадели у
рнит
еунищожавали
бюлет
инит
е.Спомощт
анaполицият
аилисшайкипот
исническит
еправит
елст
ва
винаг
ипечелилиизборит
е.Конт
ролиизбират
елникарт
инесеискали.Наедин
изборвъвВарнаедин20–г
одишену
ченикотг
имназият
ажелаелдасенаст
аниза
предст
авит
ел на бюрот
о.Ког
ато избират
елит
е му оспорили възраст
таиг
о
запит
али откоя община е и къде е къщат
а му
,смелиятмомък от
говорил:
«
Къщат
амиецялаБълг
ария»
.
48.Единминист
ъроткабинет
а(Конст
ант
инВеличков)
,бездаразбираот
финансовиист
опанскивъпроси,сиподалост
авкат
аисам повдиг
налподобни
обвиненияпрот
ивминист
ъранафинансит
еТеодоров.
49.По-
къснокъмдвижениет
осеприсъединилАлександърСт
амболийски
отселоСлавовица(
Пазарджишко)
.Той,заедносдру
гиновичленовеселски
у
чит
ели,засилил радикалсоциалнат
а прог
рама на съюза.След една силна
вът
решнакризаиборбасоциалнорадикалнот
одвижениеит
ечениенадвилонад
неу
тралнот
оисъюзътвключилвпрог
рамат
асиполит
ическапарт
ийнапрог
рама
съсст
ремеж давърви към власт
та.Недоволнит
есеот
делили в земеделски
кооперат
ивенсъюзсчист
опросвет
ниист
опанскизадачи.
50.Същат
агру
папрез1903 г
.окончат
елно сеоформилав Радикална
парт
иясъссвояпарт
ийнапрог
рамаипечат
енорг
ан.
 51.Послу
чайосвещаванет
онашипченскияру
скихрам-
памет
никст
анала
слу
чка, коят
о ог
орчила мног
о бълг
арит
е. Ру
снацит
е искали само ру
ско
ду
ховенст
водаосвет
ицъркват
аинепоканилиСт
арозаг
орскиямит
рополитда

извърши освещениет
о,понежепринадлежал към схизмат
ична църква.Обаче
мит
рополит Мет
оди Ку
севич, борец за Бълг
арскат
а екзархия, енерг
ично
от
говорил,
ченямадапризнаеосвещаванет
о,акот
ост
аненабълг
арсказемябез
бълг
арскоду
ховенст
воисезаканилдазабранинабълг
арит
едасечерку
ватв
храма.Тозипрот
естбилосноват
елен.Граф Иг
нат
иевразрешилвъпроса,кат
о
освещениет
осеизвършилосъвмест
ноотру
скоибълг
арскоду
ховенст
во.
52.Двамаотминист
рит
енаДаневбиливост
ърконфликтскняза.Никола
Конст
ант
инов,минист
ърнажелезницит
е,недопу
сналдворецадасенамесвав
у
волняванет
оиназначаванет
оначиновници,какт
очест
оправилкнязът
.Тойсе
прот
ивил и на специалнит
е влакове,коит
о Фердинанд искал.Д-
р Радев,
минист
ърнапросвещениет
о,билвконфликтскнязамеждудру
гот
оизадет
осам
правилразкопкивТърновонаЦаревецинамеренит
ест
ариниприбиралвсвоя
му
зей.
53.Пет
коКаравеловбилпочинал.
54.Тая династ
ия,наист
ина имала непримирими враг
ове,какт
о сред
сръбския народ,т
ака и в лицет
о на династ
ият
а Караг
еорг
иевич,чийт
о
предст
авит
ел прет
ендент за т
рона Пет
ър изчаквал подходящия момент в
Швейцария.
55.А.П.Ст
оилов.Бълг
арскикнижовнициотМакедония.
56.Св.Сава,
братнаСт
ефанПървовенчани,
пръвсръбскиархиепископ.
57.Сръбскот
о правит
елст
во изпрат
ило през 1850 г
.учения хърват
ин
бошнакСт
.ВерковичдаобиколиМакедония,дасезапознаеснарода,нег
овит
е
песни,приказки,обичаиит
.н.Верковичизпълнилзадачат
а,събрал песнии
написал изследваният
а си,в коит
о казал,че славянскот
о население в цяла
Македониясенарича«
бог
ари»
.
58.Твърденият
анаГопчевичбилиопроверг
аниотчешкит
еучениНидорле,
Иречекидру
ги.

59. Решениет
о за общот
о въст
ание било взет
о от Цент
ралния
революционен комит
етв Солу
н още презяну
ари.Гоце Делчев бил член на
комит
ета,нот
ойпът
увалпост
оянноинебилт
ам,ког
атосевзелот
оварешение.
Кат
онау
чилзанег
оДелчевнег
оодобрил.Тойсмят
ал,
чеделот
оощенееу
зряло
за да севдиг
не цял народ.Чрезат
ент
ати,събарянена мост
ове,т
елег
рафи,
посяг
ане на железопът
ни линии т
ой възнамерявал да т
ревожи т
урскот
о
правит
елст
во и да чака сг
оден час.За т
ази цел т
ой хвърлил във възду
ха
железопът
ниямостнаАнг
ист
а.Предит
ова,вСолу
н,т
ойу
беждавалсърат
ницит
е
сивъст
аниет
оданебъдеобщо,ачаст
ичноит
опрезавг
уст
.Сет
нет
ойсевърнал
при чет
ата си в Серско,обикалял навсякъдеи у
крепвал комит
етит
е.Ту
рска
пот
еряобачег
оподу
шиласчет
атаму
.Заобиколилиг
овселоБаницаприСереси
веднот
ежкосражениеДелчевпадналу
битнаГерг
ьовдензаедносмног
оот
момчет
атаси.
60.«
Конст
иту
ционна заря»
,«Народна воля»
,«Единст
во»
,«От
ечест
во»
,
«
Родина»
,«Право»
,«Учит
елски г
лас»
,«Работ
ник»
,«Ку
лту
рно наследст
во» и
«
Искра»
.
61.Чет
ириманароднимакедонскипредст
авит
елибилиизбрани:Доревот
Бит
оля,
ВлаховотСолу
н,ПавловотСкопиеиДалчевотСерско.

ЧастI
I:Войнизаобединение

1.НаБълг
ариямладот
урцит
еобещавали:1)даразрешатпост
рояванот
о
нажелезницат
аКюст
ендил— Ку
маново;2)дасключатспог
одбазавакъфскит
е
имот
и;3) консу
лска спог
одба;4) свободно възвръщане на бежанцит
ев
Македония;5)общаамнист
иянаосъденит
емакедонскибу
нтовници;6)пълно
приложениенаферманаот1870г
.т.е.от
неманеотсърбит
еназаг
рабенит
е

църкви,
манаст
ири,
училища,
общиниивръщаненазаконнит
еимст
опани.
2.Докладотпарламент
арнат
акомисия,т
.I,ст
р.115.РапортнаЦарска
лег
ация№ 474.
3.Отфренско-
германскат
авойнапрез1870–1871г
.в Цариг
рад взело
превес г
ерманскот
о влияние.Кайзерът се заел с г
ермански офицери да
преу
строи,подг
отви и въоръжи т
урскат
а войска.Всички младот
урци били
г
ерманофили.
4.Бълг
арскот
оправит
елст
во,ест
ест
вено,немог
лодаминебезсондаж с
Ру
мъния.Наняколкопът
итосеопит
валоот
далечедау
знаекаквоповедениеби
държалаРу
мъния,ако наБалканит
еизбу
хневойна.Минист
ър-
председат
елят
Майореско от
клонявал разг
овора,не допу
скал Ту
рция да нападне Бълг
ария,
съчу
вст
вувал на христ
иянит
е в Ту
рско,но не искал да ст
ава никаква
т
ерит
ориалнапромянанаБалканит
е.
5.«
Бълг
ариявсвет
овнат
авойна»отд-
рРадославов.
6.Бълг
арскиятполит
ическимъж идържавникГриг
орИвчевичзаст
анал
начелонаТу
рско-
бълг
арскикомит
етивинаг
иподдържалеволюционнияпътза
разрешениенавъпросазаТракияиМакедония.Тойказвал:«
Задаизбяг
атот
насилият
авмалкит
еградовеиселаилипоикономическипричинисъбу
денит
е
бълг
аризанаят
чииит
ърг
овцисепреселватвг
олемит
еградове(
Бит
оля,Солу
н,
Одрин,Цариг
рад)
.Ту
ктеу
величаватвсякаг
одинабълг
арскит
емахали;ст
руди
у
стойчивост не само влияят
,но и се налаг
ат на пазара.Преселванет
о на
бълг
арит
еособеновСолу
нвземаг
олемиразмери.ВСолу
нимадвебълг
арски
г
имназии,т
ърг
овско у
чилищеи бълг
арит
емечт
аятза у
ниверсит
ет.Тъй кат
о
повечет
оселаоколоСолу
нсасбълг
арсконаселение,бълг
арскиятезикдобива
надмощиевпазарнит
едни.Ст
ечениенавремет
обълг
арит
евСолу
нщест
анат
сила,коят
ощеимасилновлияние,щеполу
чиправа,аслед т
оваисвобода.
Същот
ощедабъдевОдрин,
Цариг
рад—данег
оворимзаБит
оля,
Скопие,
къдет
о

бълг
арит
есасилнимног
оотпо-
рано»
.
7.Чернаг
ора,
коят
онебилавдобриот
ношениясъсСърбия,
задапокаже,
че държи на ду
мат
а си обявила война на Ту
рция още на 26 септ
ември и
нападналаг
радШкодра.
8.Oтземеделскиясъюзнякои пишели ст
атиивподкрепанавойнат
а.
Прот
ивбилСт
амболийски.Тойнаправилмит
ингведносело,г
оворилпрот
ив
войнат
а,ноког
атопредложилрезолюция,селянит
еприст
ъпилидаяподпишат
,
обачеказвали:
«абеСашохайдевсепакдасебиемст
урцит
е».
9.Вж.в.«
Мир»1912г
.,ст
атиит
еотД.М.
10.Някоичу
ждикореспондент
иотт
урскаст
ранат
върдят
,ченавт
ория
дeн на ат
акат
а(6 ноември) т
урскат
а войска по мног
о мест
а напу
снала
у
крепленият
аипозициит
еси,прибралат
оповет
еидорипот
еглиладаот
стъпва
къмЦариг
рад.
Вт
азимину
табълг
арскит
еат
акиспрелиит
урцит
есрадостсевърналина
мест
атаси.
11.Сърбит
евдиг
налиг
олям шу
м,чет
е,анебълг
арит
е,пленилиШу
кри
паша.Запит
анзаслу
чая,докат
обилвСофиясам,пашат
асъобщил:«
Първият
офицер,койт
осеявипримен,бебълг
арски»
.Предцариг
радскиямладот
урски
вест
ник«
ТасфириЕфкяр»
,ког
атоШу
крипашасевърналотпленвЦариг
рад,
казал:
«
Въпрос:Какви обст
оят
елст
ва ви прину
диха да предадет
е одринскат
а
крепост
?
Шу
крипаша:Съест
нит
ениприпасисесвършихаинеприят
елятзаенай-
силнит
еукреплениянат
върдинат
а.Паданет
о накрепост
таст
ананеизбежно.
Кръвопролит
иет
о от наша ст
рана ст
ана безцелно,т
ъй кат
о по-
нат
атъшнот
о
задържаненакрепост
тавнашит
еръцест
ананевъзможно.Иазрешихдапредам
крепост
та.

Въпрос:Тежкат
а арт
илерия на бълг
арит
е превъзхождаше ли нашит
е
крепост
ниоръдия?
Шу
крипаша:Междут
ежкит
ебълг
арскиоръдияимашеит
акива,коит
опо
далекобойностпревъзхождаханашит
е.Теобст
релваханашит
еукрепленияот
пу
нкт
ове,
докоит
онашит
егранат
инедост
игаха.
Въпрос:Благ
оволет
е да определит
е численост
та на войскит
е,коит
о
защит
авахаОдрин,
тъйкат
осведеният
апот
овасапрот
иворечиви.
Шу
крипаша:Вначалот
овсичкит
евойскибяха60000ду
ши.Числот
она
низшит
е чинове,коит
о взеха у
част
ие в последнат
а защит
а на крепост
та,
възлизашена27000ду
ши.
Въпрос:Какт
о сърбит
е,т
ъй и бълг
арит
е прет
ендират
,че първи са ви
пленили.Начияст
ранаеист
инат
а?
Шу
крипаша:Сърбит
енесаправи.Въвфорт
а«Хадърлък»
,къдет
оазсе
намирах в деня на паданет
о на Одрин,пръв дойде бълг
арският полковник
Мархолев.Сърбит
евлязохавкрепост
тапо-
късно»
.
12.Ру
скаоранжевакниг
а,с.43,
№ 77.
13.Виж: Иван Евст
атиев Гешов. Възг
леди и дейност
.Издание на
Бълг
арскат
аакадемиянанау
кит
е—Балканскисъюз,
1926.
14. Вж. Иван Евст
атиев Гешов. Възг
леди и дейност
. Издание на
Бълг
арскат
аакадемиянанау
кит
е,ст
р.144.
15.Парламент
арнаанкет
а.Т.1,
с.118.
16.Изру
мънскат
азеленакниг
а.
17.Къмбълг
арскат
авойскасебилиприсъединилиповечеот15000ду
ши
доброволциотМакедония.Всичкит
иямакедонцихрабросесражавалист
урцит
е
навсякъдеиникойнебисеосмелилдаот
стъпвароднат
аим земянадру
ги
народи.
18.Ру
скиятминист
ърнавъншнит
еработ
иСазоновсъбралвкабинет
аси

на чай няколко важни полит

ически лица.Той им съобщил,че сърбит
е са
спечелили привърженици за своят
а кау
за и доброволно няма да изпу
снат
Македониявъпрекидог
овораимсБълг
ария.
19.Всвояот
четзаавст
ро-
унг
арскат
аполит
икапобалканскит
есъбит
ия
виенскиятофициаленпечатсъсзадоволст
воконст
атирал,чег
лавнат
ацел— да
серазпаднепо койт
о и даеначин съюзътмеждуБълг
арияи Сърбия — се
пост
игнала.
20.Вт
оясъдбоносенмоментобаченикойнесезамислилилипредложил
дасепот
ърсиразрешениенанаст
ъпилит
епроблемивст о:авт
ановищет ономия
наМакедония.Предвиднат
ова,чевсякорешениезаподялбащялобезу
словно
дапредизвикаразпокъсванет
онанародаист
ранат
а,коят
оеедност
опанскои
г
еог
рафскоцялоотКачаникдоСолу
н,бълг
арскот
оправит
елст
вонесъу
мялода
заст
анет а:Македониянамакедонцит
върдоиискренонапочват еист
озилозу
нг
даизлезепредсвет
аидаот
идевПет
рог
рад.Тог
аванег
оват
апозициящялада
бъдемног
осилна.
21.Вж.ДокладнаПарламент
арнат
аизпит
ателнакомисия.Т.I
,с.779(
301)
.
22.Наст
роениет
о в ст
олицат
а ст
анало мног
о напрег
нат
о.Гражданит
е
обаченезнаелисъщинскот
оположениенаработ
ите.НародниятпоетИв.Вазов
написалог
неност
ихот
ворение,вкоет
оказвал:«
Проклет
адабъдеръкат
а,коят
о
подпише предаванет
о на Македония»
.Тайни комит
ети и екзалт
ирани лица
пишелианонимниписмадод-
рДанев,чещебъдеу
бит
,акот
ръг
незаРу
сия.
Заплахи имало и към Фердинанд,и към всички,коит
о били смят
ани за
миролюбци.
23.Запит
анибилидивизионнит
еначалнициит
ехнит
ещабоведалиду
хът
навойницит
епозволяваеднасмелаакцияидалимог
атдасепревзематбързо
неприят
елскит
елинии.Почт
ивсичкиот
говорили,чеду
хътебодър,войницит
е
самиискалидасесвършипо-
скороработ
ата.Задачит
е,свързанисат
акат
а,били

лесни.Доколконякоивоенниотщабовет
енаармиит
енесаискалидазнаятза
правит
елст
вени решения и държавна полит
ика,се вижда от следния факт
:
началник-
щабътнаI
Iармияпопит
алст
елег
раманачалник-
щабанаI
IIармияв
Божу
рищезащоощечакат
,ког
атоофицериивойницисевълну
валиотжелание
дасебият
.НачалникътотБожу
рищемуот
говорил(
15юни)
:«Успокойсе!Ут
ре
започваме!
».
24.Преззимат
а,на5март
,единг
ръку
билкралГеорг
ивСолу
н.Замест
ил
г
осинътмуКонст
ант
ин,
койт
оималмног
олошоот
ношениекъмбълг
арит
е.
25.Десетхилядичерног
орципомаг
алинасърбит
е.
26.КралКаролказалнабълг
арскияпълномощникСимеонРадев:«
Кавала
неседаденаБълг
ария,
защот
огерманскиятимперат
орнесесъг
ласи.Смъкави
спечелих Порт
олаг
ос.Не без мъка сърбит
е от
стъпиха Ст
румица.Пашич бе
съг
ласен,
носебоешеотвоеннит
е».Дипломат
ическидоку
мент
и.Т.I
,с.51.
27. В от
говора си до г
ерманския императ
ор крал Карол казал:
«
Благ
одарениенат
ебе Ру
мънияу
спядаизиг
рает
акабляскаворолят
асина
помирит
ел»
.Товадалоповод намнозинадапрочет
атвизразамуефикасна
защит
аотГерманиякъмРу
мънияпрот
ивРу
сия.
28.В покрайнини,къдет
о населениет
о на народност
ите е размесено,
между държавит
е се правят взаимни от
стъпки с ог
лед г
еог
рафскит
еи
т
ърг
овскит
еизг
одинасъот
вет
нит
едържави.
29.Прист
арат
атерит
орияиброянанаселениет
осеизбирали223народни
предст
авит
ели.От
късванет
онаДобру
джаи въвежданет
о напропорционална
изборнасист
емадовелидонамалениес19народнипредст
авит
ели.Новит
еземи,
Ст
румишко и Гюмюрджинско,не били преброени и не избирали народни
предст
авит
ели.
Новоизбранот
о по пропорционалнат
а сист
ема VIобикновено народно
събраниеималоследниятсъст
ав:

Правит
елст
вени — 94 (
Радославист
и — 58; Ст
амболовист
и — 28;
Тончевист
и—8)
.
Опозиция — 110 (
Земеделци — 48;Широки социалист
и — 19;Тесни
социалист
и— 18;Демократ
и— 14;Народняци— 5;Радикали— 5;Прог
ресист
и—
1)
.
30.Вт
овавъзваниеимаследнит
елюбопит
ниизрази:«
Вашет
оджамийско
наст
оят
елст
воибившит
евикомандиривисъвет
ват
:невзимайт
епариотниког
о,
защот
отяхг
ипращамосковецътпрот
ивисляма;непродавайт
евярат
аси:ако
някойотвассеот
цепиинеискадаподадег
ласасизанашит
ехоранеказнает
оя
мюсюлманин,чепът
ятзаспасениенаонясвятезат
ворензанег
о.Койт
ови
казвадаг
ласу
ват
езанеправит
елст
венихора,бройт
егозаизменникнавярат
аи
предат
ел.Внимавайт
е:цвет
ътнабюлет
инат
аезелен,
какъвт
оеисвет
ияцвятна
нашет
онародномюсюлманскознаме.Товавъзваниедасепрочет
евджамиит
еи
дасезакълнатправовернит
е».
31.Комисият
анапечат
аласвоит
еразследваниявт
рит
омаподзаг
лавие:
«
Докладнапарламент
арнат
акомисиязаанкет
иранекабинет
аГешов— Данев»
.
1919.
32.Франциядокаралапрезвойнат
авойнициотАлжир,Мароко,Сенег
ал,
Мадаг
аскар,Токини т
.н.
,аАнг
лия— колониалнивойски отИндия,Африка,
Канада,
Авст
ралияит
.н.
33.Белг
иябилапризнат
аотВеликит
есилиощепрез1839г
.занеу
трална,
т
.е.т
янеможедабъденит
о нападана,нит
о насилвана.Германия,какт
ои
дру
гит
е,еподписаладог
оворазанеу
тралност
та.Ког
атозапит
алиГерманиязащо
нару
шава неу
тралит
ета,канцлерът от
говорил,че пред държавнат
а ну
жда
« оворътекъсхарт
дог ия»
.
34.Гърцияподог
оворабилазадълженадапомаг
анаСърбия.Товаискал
иВенизелос,нокралКонст
ант
иниГенералниятмущаббилиг
ерманофилии

от
казали.
35.Доку
мент
и.Т.1,
с.150иследващит
е.
36.ТовазаявлениенаРадославовнебилоискрено,защот
огерманският
пълномощниквСофияМихаелесощена2авг
устсъобщававБерлин,чед-
р
Радославов и цар Фердинанд ще присъединятБълг
ария към немския съюз
малко по-
късно,ког
ато се разрешат някои мъчнот
ии.От дру
га ст
рана,д-
р
Радославовпу
скалпрезБълг
арияг
ерманскит
ехническивойскииму
ницииза
Ту
рция,
аот
казвалнаРу
сиядаизпрат
итакивапрезБълг
ариявСърбия.
37.Подпредседат
елят на Народнот
о събрание д-
р Момчилов пращал
ст
атиивъввест
ници,
вкоит
оразкривал,
чеБълг
ариящеидеснемскиясъюз.
38.РадкоДимит
риевбилназначензапълномощенминист
ървРу
сия.
Ког
атозапочналаГолямат
авойна,т
ойбилу
волненипост
ъпилдоброволецв
ру
скат
авойска.
39.Общот
оположениенавоюващит
едържавивмомент
анаит
алианскат
а
намеса(
31.V.1915г
.)билоследнот
о:Съг
лашениет
озавладялоотГерманияв
Елзас900кв.км,отАвст
ро-
Унг
ария48000кв.км,т
.е.всичко48900кв.км.
Цент
ралнит
есилизавладелиотБелг
ия29000кв.км,
отФранция22600кв.км,
от
Ру
сия64400кв.км,
т.е.всичко116000кв.км.
40.МарселДюнан.Бълг
арскот
олят
о,с.91–98.
41.ФренскиятподаникДеклозиервсъг
ласиесфренскибанкизапочнал
дазаку
пуважит
авБълг
ариясамозаданепаднатвръцет
енаг
ерманцит
е,коит
о
чу
вст
вувалиоскъдностотхляб.Зат
азицелт
ойпривлякълд-
рГенадиевичрез
нег
ораздалнапарт
изанит
емукапарооколо15–20милионафранказапоку
пка
нажит
о.Привлеченибилииземеделцидепу
тат
и,т
аит
еполу
чилиг
олемису
ми
капаро.Правит
елст
вот
оусет
илоработ
атаизапрялоизноса.
42.От Демократ
ическат
а парт
ия — Малинов,Ляпчев,Му
шанов;от
Народнат
а— Гешов,Теодоров,Бу
ров;отПрог
ресивнат
а— Данев,Люцканов,

Сарафов;отРадикалнат
а—Кост
урков,Георг
ов,д-
рФаденхехт
;отземеделцит
е—
Ст
амболийски,Димит
ров,Ту
рлаков;отсоциалдемократ
ите— Сакъзов,Паст
ухов,
Джидров.
43.ДневникПешев—Обвинит
еленакт17.VI
II
.1915г
.,с.476.
44.Единфренскикореспондентбилпоканеннаг
ост
иведнобълг
арско
семейст
во,чийт
о син бил френски възпит
аник и поклонник на френскат
а
цивилизация, съкровищница на свободат
а, г
рацият
а и елег
ант
ност
та.
Кореспондент
ът се помъчил да у
беждава младит
е събеседници бълг
ари,че
от
ечест
вот
оимт
върдемног
ощеизг
убикат
отръг
вавбрат
оубийст
венавойнана
ст
ранат
а на т
урци и немци.Младият бълг
арин от
говорил:«
Ако Бълг
ария
мобилизира,ниевсичкинат
аявечеринкасмезапасниофицериищеидем под
знаменат
а.Ниенеможемнищодру
го,освендасеподчинимидададемживот
а
си.Ноакосеслу
чи,щот
овМакедонияаздабъдау
даренотфренскику
ршу
м,
падайкищеизвикам:
ДаживееФранция!
».
45.Ког
атог
енералЖекову
беждавалцаряданазначисъг
ласножеланиет
о
наминист
рит
егенералМ.Савов,т
ойкат
егоричноот
казал.Наду
мит
енаЖеков:
«
Тог
аванекаВашеВеличест
вобъдег
лавнокоманду
ващ»
,царятот
говорил«
Аз
съмскъсалсармияинарод»
.
46.Рескрипт— писмонамонархдовисокопост
авенолицезаизказване
благ
одарностилидаваненаг
радазаоказаниу
слу
ги.
47.Вж.«
Народниправа»
,№ 291,22декември1915г
.Д-
рРадославовпo-
къснонесамонеприелот
говорност
тазаделат
аси,
ноиизбяг
алвГермания.
48.«
Живейцезаре,
умиращит
етепоздравяват
.»
49. Срещу книжни марки г
ерманцит
е измъкнали мног
о злат
ни от
населениет
овБълг
ария.
50.Ког
атост
авалибоевет
енаНиджеиЧег
анначалникътнаГенералния
щабг
енералЖост
овсепоминалотболест
.Последнит
емуду
мибили:«
Паднали

Чег
ан?
».ВърхътЧег
анималг
олямозначение.Снег
овот
озаеманесеот
кривала
забълг
арскат
авойскасолу
нскат
аравнина.
51.Новот
о ру
ско правит
елст
во не одобрило начина,по койт
о била
насилена Гърция да влезе във войнат
а,и от
тег
лило своит
е войски от
Македонскияфронт
.
52.Д-
рРадославов.Бълг
ариявсвет
овнат
авойна,
с.173–174.
53.Ког
атод-
рГенадиевсеот
делилотРадославоввначалот
онавойнат
а,
последниятповдиг
налпрот
ивнег
ообвинениезазаку
пуванезаедносДеклозиер
нажит
озаизнос,
осъдилг
оиг
опрат
илвзат
вора(
1916г
.).
54.КанцлерътБет
манХолвет
,койт
одокаралвойнат
аисепоказалт
ъй
непредвидлив,че Германия ог
ладняла още първат
агодина,бил свален от
Райхст
агаощена13.VI
I.1917г
.Кайзерътпост
арнавик,бездапит
аниког
о,
назначилзаканцлерд-
рМихаелес,ноит
ойнеможалдаоправиразбърканот
о
положение,
таот
стъпилмяст
отосинаХерт
линг
.
55.Понеже г
ерманцит
еит
урцит
е се възпрот
ивили да се даде цяла
Добру
джанаБълг
ария,бълг
арскот
оправит
елст
вопредложилоДобру
джадасе
обявиобщанавсичкисъюзници(
кондоминиу
м),
докат
осеразрешиспорът
.
56.Съст
авило се т
айно дру
жест
во отбълг
арски офицери,чиновници,
г
ражданидобру
джанци,коет
окроилодаобявиДобру
джазаавт
ономнаидая
защит
исоръжиевръкапрот
ивг
ерманциит
урци.
57.МалеевЛ.Приноскъмист
инат
а,с.109–120.
58.Понаст
ояваненаг
ерманцит
еФердинандналожилнаЖековдасмени
началник-
щаба.
59.Съссамолет
иисдру
гисредст
вафранцу
зит
еисърбит
епост
оянно
изпращалипозивисУилсъновит
еусловиядобълг
арскит
евойнициданесебият
вече.Теимподхвърлялибялхляб,
задазасилятощеповеченег
оду
ваниет
оимот
чернияилошбълг
арскихляб.Мнозинст
вот
оотвойницит
есъзнавалисвоядълги

несеподдавали.«
Хлябътечерен,
ноенаш,
авашият(
насърбит
е)ебял,
ноечу
жд,
от
говарялибълг
арит
е.Сбялхлябвиеискат
еданиподмамит
еиданиобърнет
ев
роби»
.
60.XVI
Iобикновенонародносъбрание,коет
оподдържалоРадославовс
болшинст
воот12–13т
урскиг
ласа,завършилосвоямандатпрезпролет
тана
1918 г
.,но поради невъзможност да се правят избори в от
съст
виет
о на
г
ласоподават
елит
е,коит
обилинабойнот
ополе,
торешилодапродължимандат
а
сидосвършваненавойнат
а.Междут
овасъбраниеиновот
оправит
елст
восе
пост
игналосъг
ласиедасисът
рудничатпредвидобст
оят
елст
ват
а.
61.Чернаг
орабилаобсебенаотСърбия.КралНикит
аумрялвчу
жбина.
62.Съг
лашениет
отърсилосъюзници внай-
тежкот
овременавойнат
а.
Тог
ават
обилоприну
денодадаваг
олемиобещания,коит
осег
атрябвалода
изпълни.
63.Германскат
афлот
абилазадържанаоколобрег
овет
енаАнг
лия,но
щомадмиралътнау
чил,чет
рябвадаяпредаденаСъг
лашениет
о,т
ойзаповядал
наморяцит
едапот
опятвсичкикораби.Бет
манХолвегиХинденбу
ргписалина
Съг
лашениет
о,чет
есавиновнизавойнат
а,анекайзераиизказватг
отовностда
поематот
говорностпредсъда.
64.Ст
амболийски от
ричаше,че Земеделският съюз е пария.Той г
о
имену
вашеСъюзнат
рудещиясенарод.Мест
нит
ебюраносехаимет
о«дру
жби»
.