3

Анализ на β-лактамни антибиотици - пеницилини и цефалоспорини
Тяхната история започва през 1929г. с откритието на Alexander Fleming, че метаболитът

от гъбите Penicillinum notatum притежава антибиотична активност срещу патогенни
Streptococcus aureus. Fleming нарича активния принцип Penicillin. Той е изолиран и
успешно тестван на животни през 1940г. от Fleming, Florey и Chain. Следващата година се
прилага на хора в САЩ.
1942г. Waksman дeфинира антибиотика, като субстанция, продуцирана от
микроорганизми, която има капацитет да инхибира растежа и дори да унищожава други
микроорганизми. Може да е синтетичен, структурен аналог на природен антибиотик и
да има ефект в малки концентрации.
J01CA – Penicillins с широк спектър: Ampicillin, Pivampicillin, Carbenicillin, Amoxicillin,
Metampicillin
J01CE – Beta-lactamase чувствителни penicillins: Benzylpenicillin, Phenoxymethylpenicillin,
Propicillin, Azidocillin
J01CF- Beta-lactamase резистентни/устойчиви penicillins: Dicloxacillin, Cloxacillin,
Methicillin, Oxacillin, Flucloxacillin
J01DB – First-generation cephalosporins: Cefalexin, Cefaloridine, Cefalotin, Cefazolin,

Cefadroxil, Cefazedone, Cefatrizine, Cefapirin, Cefradin, Cefacetril, Cefroxadine, Ceftezole
J01DC – Second-generation cephalosporins: Cefoxitin, Cefuroxime, Cefamandole, Cefaclor,
Cefotetan, Cefonicide, Cefotiam, Loracarbef, Cefmetazole, Cefprozil, Ceforanide
J01DD – Third-generation cephalosporins: Cefotaxime, Ceftazidime, Cefsulodin, Ceftriaxone,
Cefmenoxime, Latamoxef, Ceftizoxime, Cefixime, Cefodizime, Cefetamet, Cefpiramide,
Cefoperazone, Cefpodoxime, Ceftibuten, Cefdinir, Cefditoren
J01DE – Forth-generation cephalosporins: Cefepime, Cefpirome
Beta-лактамният карбонил и N-атом са абсолютно
задължителни за активността. Амидният карбонил е много
важен за активността.
Окислението на S-атом, намалявa активността. R в
страничната верига е много важен за стабилността на
молекулата, като обемистите структури в по-голяма степен
пречат на Н+ и beta-лактамазата.
Пеницилиновата молекула има три асиметрични С-атома (С3, С5, С6). Природните и
полусинтетични пеницилини имат една и съща абсолютна конфигурация, относно тези
центрове. Въглеродният атом (С6), свързващ карбониламино групата има L-конфигуация,
а при С2, конфигурацията е D. Карбониламино- и карбоксилната групи са trans една към
друга. Абсолютната стереохимия на пеницилините съгласно CA се означава, като
2S:5R:6R.
За оценка на химиотерапевтичните свойства на антибиотиците е приет терминът
биологична активност. За количественото изразяване на химиотерапевтичността е
въведено и понятието единици действие (ЕД). Те представляват условни единици
съдържащи се в 1 mg от субстанцията (ЕД/mg) или 1 cm³ (ЕД/cm³). За единица биологична
активност се приема минималното количество антибиотик, което е в състояние да убие
или да потисне развитието на стандартен тест-микроб в определен обем хранителна
среда. Установено е, че при някои от антибиотиците условните единици биологична
активност могат да се изразяват в тегловни единици. 1 mg химически чиста база от тези
антибиотици е еквивалентен на 1000 единици биологична активност. Следователно една
единица биологична активност е еквивалентна на 1 микрограм (µg) чиста база от
дадения антибиотик и може да се изрази вместо ЕД/mg в тегловни единици - µg/mg.
Редица количествени методи са въведени в контрола на качеството на бета-лактамните

антибиотици. Те могат да бъдат обединени в няколко категории:
• Микробиологични методи;
• Методи с използването на биосензори;
• Имунохимични техники;
• Хроматографски методи;
• Спектрални методи;
• Обемни титриметрични методи.
Микробиологично изследване на антибиотици: Ефективността на антибиотика се
определя чрез сравняване на инхибирането на растежа на чувствителни
микроорганизми от проби с известни концентрации на антибиотика, който трябва да се
изследва, и референтно вещество. Референтните вещества, използвани в анализите,
са вещества, чиято активност е точно определена по отношение на съответния
международен стандарт или международен референтен препарат. Анализът трябва да
бъде проведен по начин, който да позволява проверка на валидността на
математическия модел, на който се основава уравнението на потентността.
Ако е избран моделът на паралелната линия, 2-те линии на доза-отговор (или
трансформиран отговор) на препарата, който ще се изследва, и референтният препарат
трябва да са успоредни; те трябва да са линейни в обхвата на дозите, използвани при
изчислението. Тези условия трябва да бъдат проверени чрез тестове за валидност за
дадена вероятност, обикновено P = 0,05. Могат да се използват и други математически
модели, като модела на съотношението на наклона, при условие че се докаже
доказателство за валидност. Освен ако не е посочено друго в монографията, границите
на доверие (P = 0,95) на анализа за потентност са не по-малко от 95% и не повече от 105%
от очакваната потентност.
Биосензорът, съгласно IUPAC, е самостоятелно интегрирано устройство, което е в
състояние да предостави специфична количествена или полуколичествена аналитична
информация, използвайки биологичен разпознавателен елемент (биохимичен
рецептор), който се задържа в директен пространствен контакт с трансдукционен
елемент. Основните биорецептори, прилагани в развитието на биосензора, са клетки,
ензими, антитела (Abs) и нуклеинови киселини. Биосензорите обаче могат да бъдат
класифицирани на базата на физикохимичните трансдукционни елементи като
електрохимични, оптични, чувствителни към масата и термичните сензори. През
последните години са разработени няколко биосензора за откриване на ß-лактамни
антибиотици и остатъци в биологични среди и храни, повечето от които се основават на
имунохимични реакции (имуносензори). Друга група биосензори се основава на
използването на ß-лактамази като биохимични рецептори с различни преобразуватели
(напр. оптични, електрохимични или флуоресцентни).
Имуноафинитетът на антитяло (Ab) към антиген (Ag) е използван за разработване на
голямо разнообразие от аналитични техники, приложими в анализа на бета-лактамните
антибиотици. Най-често срещаните видове са:
• ензимен имуноанализ (EIA) (т.е. ензимно-свързани имуносорбентни анализи

(ELISA));
• флуоресцентно-поляризационен имуноанализ (FPIA);
• имуносензори, базирани на използваните различни трансдукционни елементи,
включително електрохимична трансдукция (напр. амперометрия), оптична
трансдукция и масова трансдукция.
Ampicillin:
Ampicillin Sodium; Ampicillin Trihydrate
Представлява кристален прах, трудно разтворим във вода,
практически неразтворим в ацетон, етанол, етер. Разтваря се в
разтвори на киселини и алкални хидроксиди. Показва
полиморфизъм.
Идентифицира се чрез ИЧ-спектрофотометрия, ТСХ и реакция с реактив сярна киселина-
формалдехид. Субстанцията се подлага на тестове за съдържание на вода, като
изискването е тя да не надвишава 2 %. При тестовете за чистота се провежда изпитване
за мътност в разтвори на солна киселина и амоняк. Сравнява се със стандартна суспензия
ІІ. рН на воден разтвор с концентрация 0.0025 g/ml е от 3.5 до 5.5 рН единици. За
съпътстващи вещества и количествено съдържание Eur.Ph. дава течно-хроматографски
метод. Използва се градиентен режим. Подвижните фази А и В съдържат солвентна смес:
разредена оцетна киселина – 0.2 М разтвор на калиев дихидроген фосфат и ацетонитрил
в различни обемни съотношения. Детекцията на веществата е при 254 nm.
Примеси: 6-aminopenicillanic acid, L-ampcillin, penicilloic acid of ampicillin, ampicillin
phenylglycylamide, penilloic acid of ampicillin.
Ampicillin Capsules съдържа Ampicillin или Ampicillin Trihydrate - 92.5 до 107.5%.

Идентичност: Инфрачервена спектрофотометрия, ТСХ (силинизирана силика гел плака).
Количество от съдържанието на капсулата, еквивалентно на 10 mg ампицилин се
суспендира в 1 ml вода и се добавят 2 ml смес от 2 ml cupri-tartaric разтвор R1 (реактив
на Фелинг) и 6 ml вода. Веднага се получава пурпурно-виолетов цвят.
Тестове за чистота: ВЕТХ определяне на сродни вещества (неподвижна фаза –
октадецилсилил силика гел; 2 подвижни фази – т.е. градиентно елуиране; детекция с УВ-
спектрофотометър).
Тест за пригодност: разделяне на Ampicillin и Cefradin.
Лимити: за всеки примес, не повече от площта на главния Cefradin
пик в хроматограмата, получена с референтен разтвор (в)
(1,0%).
Amoxicillin:
Идентичност:
• Инфрачервена абсорбционна спектрофотометрия;

• ТСХ, при използване на силикагел като носител;
• Положителна реакция за натрий при Amoxicillin
Sodium;
• Доказане на хидроксамова киселина със соли на Fe (III) или Cu (II), получена при
взаимодействие с хидроксиламин хидрохлорид;
• Определяне на специфичния ъгъл на въртене [α]20’D
• Изпитване с нинхидрин за доказване на амино-група.
Тестове за чистота:
• Изпитване за мътност на разтвори на пеницилинови антибиотици спрямо

референтна суспензия.
• Спектрофотометрично изпитване за оцветеност на разтвори като се лимитира
стойността на абсорбцията във видимата област на спектър при 430nm.
• УВ-тест за чистота – доказване на примеси от хидролизни продукти по
наличие на допълнителни абсорбционни максимуми.
• ВЕТХ в изократичен режим до елуиране на пика на изследваното вещество,
последвано от градиентен, ГХ – за летливи примеси.
Определяне на RS и примеси: Отчита се величината на абсорбцията на воден разтвор при
430 nm като изискването е да не надвишава 0.2 абсорбционни единици. рН на 10 % воден
разтвор от субстанцията е от 8.0 до 10.0 рН единици. Изпитването за сродни вещества е
чрез течно-хроматографски метод, описан в “Количествено определяне”. Субстанцията
се анализира спрямо стандарт и референтна смес от получени в разтвор на натриев
хидроксид след престояване за 4 часа Amoxicillin димер (ко-олигомер на амоксицилин и
пеницилоиновата му киселина, n = 1).
ВЕТХ методи за количествено определяне: ВЕТХ с флуорометричен детектор - amoxicillin
в плазма и стомашни проби; ВЕТХ с амперометричен детектор - amoxicillin и clavulanic
acid в дозирани лекарствени продукти; ВЕТХ с неподвижна фаза бета-циклодекстрин -
amoxicillin и clavulanic acid; ВЕТХ с предколонна формалдехидна дериватизация -
amoxicillin в тъкан от морски котки и сьомга; ВЕТХ по Eur.Ph.
Количествено съдържание:
• Спектрофотометрични и обемни методи се използват за определяне на

amoxicillin, ampicillin и cloxacillin в лекарствени комбинации.
• Спектрофотометрични методи се използват за количествено определяне в чисти
субстанции и фармацевтични продукти.
• Разработен е метод за количествено определяне на amoxicillin trihydrate и
clavulanate potassium чрез ТСХ/денситометрия.
• Чрез капилярна електрофореза за определяне на amoxicillin и clavulanic acid в
Augmentin както и ampicillin и sulbactam в Unasyn - инжекционни форми;
• Безводното титруване с титрант тетра - N - бутиламониев хидроксид;
• Йодометрично титруване.
RP – assay - Amoxicillin:
Примеси на Amoxicillin: 6 – aminopenicillanic acid, L-amoxicillin, Amoxicillin

diketopiperazines, penicilloic acid of amoxicillin, penilloic acid of amoxicillin
Получаване на хидроксамова киселина при пеницилинови антибиотици:

Cefalexin monohydrate Cefaclor
Cefotaxime Sodium Cefpirome
Cefamandole:
Cefamandole nafate
Определяне на сродни вещества: Течна хроматография
Стационарна (неподвижна) фаза: октадецилсилил
силика гел; подвижна фаза: триетиламин фосфатен разтвор (А и В) – градиентно
елуиране; детекция с УВ-спектрофотометър
Тест за пригодност:
• Степен на разделяне: минимум 5.0 между пиковете на цефамандол и
цефамандол нафат.
• Лимити: всякакви примеси: не повече от площта на главния пик в
хроматограмата, получена с референтен разтвор (b) (1%), общо: не повече от 5
пъти площта на основния пик в хроматограмата, получена с референтен разтвор
(b) (5%), граница на пренебрегване: 0,1 пъти площта на основния пик в
хроматограмата, получена с референтен разтвор (b) (0,1%).
Цефалоспорините се метаболизират под действие на серумните естерази и последваща

кондензация/лактонизация.
В практиката са въведени и комбинации на пеницилини и β-лактамазни инхибитори
(clavulanic acid, sulbactam, tazobactam, brobactam и др.). Целта е преодоляване на
основното терапевтично препятствие за β-лактамите – придобитата β-лактамаза-
обусловена резистентност.
Анализ на ampicillin / sulbactam:
1. ВЕТХ с различни стационарни и подвижни фази: methanol - tetraethylammonium acetate
buffer, acetonitrile – ammonium acetate buffer като подвижни фази; УВ-детекция при 280
nm.
2. Микробиологично определяне.
3. Производна УВ-спектрофотометрия.
β-циклодекстринът е цикличен олигозахарид, получен от нишесте чрез ензимно

превръщане. β-циклодекстринът обикновено се използва за получаване на пълнежи за
HPLC колони, позволяващи разделяне на хирални енантиомери.
Производната спектрофотометрия (DS) е една от модерните съвременни

спектрофотометрични техники. Тя се основава на производни спектри, които се
генерират от нулев ред. Дериватизацията на спектъра от нулев ред може да доведе до
разделяне на припокриващи се сигнали, премахване на фона, причинен от присъствието
на други съединения в пробата. Споменатите свойства могат да позволят количествено
определяне на един или няколко аналити без първоначално разделяне или пречистване.
Методът е намерил приложение в много области на анализа - фармацевтични, клинични,
биохимични, органични и неорганични анализи.
Производната спектрофотометрия представлява превръщане на нормален УВ спектър в
производен спектър при негова първа, втора или по-висока производна на функцията.
Нормалният спектър е известен като основен, нулев ред или D0 спектър. Спектърът при
първа производна (D1) е графика на скоростта на промяната на абсорбцията с дължина
на вълната спрямо дължината на вълната.
Името Clavulanic acid произхожда от името на микроорганизмите, от които се получава -

Streptomyces clavuligerus. Тя и нейната калиева сол имат незначителна антибактериална
активност, но сходството в структурата с антибиотици, съдържащи бета-лактамно ядро,
води до проява на компетитивна инхибиция на бета-лактамази.
Механизмът на действие на Clavulanic acid се базира на образуването на необратима
връзка с бета-лактамазите, от което следва тяхното инактивиране и превенция на
бактерицидната активност на бета-лактамините. Комбинацията Amoxicillin + Clavulanic
acid като калиева сол е въведена през 1981г. в
Англия и е регистрирана в повече от 150 страни.
Редица сравнителни клинични проучвания
показват, че има добър терапевтичен ефект.
Общият процент на постигнатия клиничен и
бактерициден ефект е средно 90 %. Не са
установени данни за промяна във
фармакокинетиката на Amoxicillin + Clavulanic
acid в сравнение с Amoxicillin. Счита се, че
честото приемане на Amoxicillin + Clavulanic acid
не води до възникване на резистентни
популации.
Анализ на amoxycillin / clavulanic acid:
1. ВЕТХ с УВ детекция:
2. Микробиологично определяне;
3. УВ-спектрофотометрично;
4. Капилярна електрофореза;
5. Йодометрия;
6. ТСХ / денситометрия.
Анализ на лекарства – сулфонамиди.
Сулфонамидите имат слабо кисели свойства в резултат от влиянието на –SO2 групата,

проявяваща подчертан отрицателен мезомерен ефект (-М). Силата на киселинността на
сулфонамидите зависи от вида на заместителите при азотния атом. Заместители с
електрон-донорни свойства (алкилови групи) предизвикват +I ефект, увеличаващ
електронната плътност при азотния атом, в резултат – се намалява силата на
киселинността. Електрон-акцепторните заместители, които предизвикват –I ефект,
изтеглят по-силно електронната плътност и довеждат до засилване на електронната
плътност на сулфонамидите.
Сулфонамидите се разделят на сулфаниламиди – производни на сулфаниловата
киселина и арилсулфонамиди.
Сулфонамидите като слаби органични киселини имат рКа между 4,79 и 8,56 с изключение
на сулфагуанидин с рКа 12,05. Те са слабо разтворими във вода, но тяхната разтворимост
се увеличава при алкално рН. Натриевите соли са лесно разтворими във вода. Азотът от
аминогрупата в 4-та позиция е означен като N4, докато азотът на -SО2NH2 е означен като
N1. Чрез заместване в позиции N1 и N4 са синтезирани редица фармакологично активни
сулфонамиди. Налице са около 5000 съединения. Сред тях 30 са от клинично значение.
Реакции за идентичност:
1. Сулфонамидите дават характерни утайки със соли на тежки метали.
2. При нагряване се разпадат като образуват характерно оцветени стопилки, сублимат
или отделят газ (NH3 , SO2 , H2S). Сулфагуанидин при нагряване образува виолетово
оцветена стопилка и отделя амоняк, сулфатиазол отделя H2S, а сулфадимезин – SO2.
3. Реакции за пъвична ароматна амино- група.
Общи тестове за доказване на първична ароматна амино група – диазотиране и

купелуване с 2-нафтол:
Общи тестове за доказване на първична ароматна амино група – образуване на

шифови бази с 4- диметиламинобензалдехид:
Количествено определяне на сулфонамиди:
1. Нитритометрично титруване при сулфонамиди, незаместени при N4;
2. Определяне в неводна среда. Сулфонамидите с кисел характер се определят чрез
титруване с основа (натриев метилат, тетрабутиламониев хидроксид). Като разтворители
се използват ДМФА или бутиламин. Изборът на разтворител се определя от
йонизационната константа на съединението. Натриевите соли на сулфонамидите се
определят чрез титруване с 0.1 М разтвор на солна киселина при индикатор метилоранж
в среда от етанол и ацетон;
3. ВЕТХ / УВ;
4. УВ-спектрофотометрично.
Sulfacetamide Sodium:
*защитена от светлина субстанция (съхранение)
Тестове за идентичност:
1. УВ-тест в разтворител фосфатен буфер с рН = 7.0: трябва да
притежава абсорбционен максимум 255 nm.
2. ИЧ-спектрофотометрия.
3. Определяне на Т.т. – от 181 °C до 185 °C.
4. Към проба, получена в теста за Тт се добавят етанол и сярна киселина. Сместа се
нагрява. Появява се миризма на етилацетат.
5. Реакция за първична ароматна амино група.
6. Реакция за натриеви йони
Количествено определяне: Пробата се разтваря в смес от вода и разредена солна

киселина. Провежда се нитритометрично титруване, като еквивалентният пункт се
определя потенциометрично.
Sulfathiazole:
Бял до жълт кристален прах, практически неразтворим във вода и

метилен хлорид, малко разтворим в етанол, разтворим в разтвори
на алкални хидроксиди и разредени минерални киселини.
Структура на имино и амино тавтомерни форми на sulfathiazole.
Имино формата е доминантна.
Идентифициране: ИЧ-спектрофотометрия, реакция за първични ароматни амини

(диазотиране с NaNO2 + HCl, последващо купелуване с beta - naphtole) – интензивно
оранжево/червено оцветяване.
Sulfaguanidine:
*защитена от светлина
Сулфагуанидиновата молекула може да съществува като две
тавтомерни форми - амино и имино. Всички тавтомери на
сулфагуанидина и неговите протонирани и депротонирани форми имат различни
конформери в резултат на въртене около връзките C-S, S-N и N-C.
Тестове за идентичност:
1. Нагряване с отделяне на амоняк и образуване на виолетово оцветена стопилка
2. Доказване на първична ароматна амино-група – диазотиране и купелуване –
дообразуване на червено оцветяване.
Количествено определяне на Sulfaguanidine: първоначално разтваряне в HCl и

последващо нитритометрично титруване, еквивалентния пункт се определя
потенциометрично.
Примеси: 4-aminobenzenesulphonamide (sulphanilamide); sulphacarbamide
Sulfamethoxazole:
pKa = 6,1
Практически неразтворим във вода, много добре
разтворим в ацетон, малко разтворим в етанол (96 %).
Разтворим в разтвори на алкални хидроксиди и
разредени минерални киселини.
Сулфонамидите се подлагат на глюкурониране, N4 – хидроксилиране с последващо

окисление, ацетилиране.
Комбинирани продукти:
Lidaprim = Sulfametrol + Trimetoprim

Kelfiprim = Sulfalen + Trimetoprim
Sulfameyhoxazole + Trimethoprime
Количествено определяне на комбиниран продукт:
1. За триметоприм: УВ-спектрофотометрично, след екстракция с хлороформ, спрямо
A(1%, 1 cm) при 271 nm.
2. За сулфаметоксазол: Нитритометрично титруване като еквивалентният пункт се
определя електрохимично.
Chlorthalidone:
Неразтворим във вода, разтворим в ацетон и метанол, разтваря се

в разредени р-ри на алкални хидроксиди.
Тест за киселинност – допустим обем от натриев хидроксид,
изразходен при потенциометрично титруване.
Hydrochlorthiazide:
Неразтворим във вода, разтваря се в разредени разтвори на

алкални хидроксиди.
Идентифициране:
1. ИЧ-спектър, самостоятелен тест.
2. УВ-спектър, ТСХ-тест, качествена реакция с хромотропова к-на.
Количествено определяне на Hydrochlorthiazide: Субстанцията се разтваря в

диметилсулфоксид. Пробата се титрува с тетрабутиламониев хидроксид. Еквивалентният
пункт се отчита потенциометрично.
Таблетки – УВ-спектрофотометрия.
Тест за чистота: ВЕТХ – определяне на степен на разделяне на Hydrochlorothiazide и

Chlorothiazide (основен примес).
Indapamide:
1. Спектрални методи – УВ и видима спектрофотометрия.
Самостоятелно ИЧ-спектрофотометрия (Indapamide CRS).
2. ТСХ – тестът е валиден, ако петната на Indapamide и Indometacin са разделени.
Количествено определяне и тест за чистота на Indapamide: ВЕТХ
Валидност на определянето – RSD на площта на индапамид е не по-голямо от 1.0 при 6
кратно инжектиране на изследвания р-р.
УВ – детектор
Тест за хирална чистота
Примеси: methylnitrosoindoline (е не повече от 5 ppm, определено с ВЕТХ. Тестът се

провежда, като разтворите са защитен от светлина!)
Furosemide:
Количествено определяне:
Субстанцията се разтваря в диметилформамид и се титрува
с натриев хидроксид при индикатор бромтимолово синьо.
Успоредно се титрува и празна проба.
Примеси: : 2-amino-4-chloro-5-sulfamoylbenzoic acid.
Nimesulide:
Жълтеникав кристален прах, неразтворим във вода, лесно разтворим

в ацетон, трудно разтворим в етанол. Има полиморфни форми. Т.т.
около149°С и pKa=6.5.
Подлага се на редукция, окисление и редукция, хидроксилиране и ацетилиране.
Celecoxib:
Бял или почти бял кристален или аморфен прах.

Целекоксиб е нестероидно противовъзпалително средство, специфичен инхибитор на
циклооксигеназа-2 (COX-2). Съединението показва слабо кисели свойства (рКа е около
11), като молекулата е незаредена при физиологични рН. Целекоксиб субстанция е
практически неразтворим във водни буфери в диапазона на физиологичното рН.
Изолирани са три полиморфни форми, които се различават чрез прахова рентгенова
дифракция (PXRD).
Оценката за стабилност на лекарствени продукти, съдържащи целекоксиб – извършва се
в съответствие с указанията на ICH. Тестът включва параметрите определяне на
количествено съдържание, dissolution test, водно съдържание и интервал на стапяне.
Целекоксиб е стабилен в присъствие на киселини, основи и окислители. При изследване
за фотостабилност, резултатите показват, че активното вещество е стабилно при условия
на UV и видима светлина.
Султамите са циклични сулфонамиди (sultiame, ampiroxicam). Те се синтезират

аналогично на другите сулфонамиди, основавайки се на факта, че сулфоновите киселини
се депротонират от амини. Един от методите е чрез окисление на дисулфиди или тиоли,
свързани с амини. Алтернативен синтез на султами включва първоначално синтез на
линеен сулфонамид, последвано от вътремолекулно образуване на С-С връзка (т.е.
циклизация).
Ampiroxicam (INN) е нестероиден противовъзпалителен лекарствен продукт (NSAID). Той

е prodrug на piroxicam. Ampiroxicam е бензотиазиново производно етер на пироксикам.
Той е също сулфонамид, аминопиридиново производно, амид, естер и ацетал.
Количествено определяне: предварително сушене, след това титруване в неводна среда

– ледена оцетна киселина, с перхлорна киселина. Еквивалентната точка се определя
потенциометрично. Паралелно се титрува празна проба.
Тест за чистота: ВЕТХ с УВ-детектор.

Анализ на лекарства с петчленен хетероцикъл: производни на имидазола,
фурана, пирола, пиразола и тетразола
Киселинно-основни свойства: амфотерни
Azoles (противогъбични средства): Ketococnazole, Miconazole, Clotrimazole

Антихистамини: Cimetidine (за превенция на пептична язва, ГЕРБ, стомашни киселини)
Антипротозойни средства: Metronidazole (срещу амебна дизентерия)
Metronidazole:
1. ИЧ-спектрофотометрия
2. Т.т.
3. Качествена реакция за доказване на първична ароматна амино
група след предварителна редукция на ароматната нитро група
Нефармакопейни методи:
1. Редукция на нитро-група;
2. Диазотиране с NaNO2 + HCl;
3. Kупелуване с 4-диметиламинобензалдехид.
Количествено определяне на примеси: изократична ВЕТХ – принцип на натоварена
хроматография
Граници за съдържание на примеси: 0.2% сумарно; 0.1% поотделно.
Тест за пригодност на системата – степен на разделяне на основния пик и този на
онечистване (2-methyl-4- nitroimidazole, прекурсор от синтеза).
Разпадане в присъствие на светлина:
Тест за съдържание на нитрити в инфузионен разтвор: УВ-спектрофотометрия във

видимата област след предварителна дериватизация до получаване на азо-съединение.
Работи се с нитритен стандартен р-р (20 ppm, който се обработва както изследвания
разтвор).
При ЛФ за парентерално приложение – тест за съдържание на бактериални ендотоксини.
Metronidazole benzoate:
Градиентна ВЕТХ за оценка на примесите: 2-метил-4-нитроимидазол и бензоена
киселинa.
Tinidazole:
Идентификация:
1. Т.т.
2. Спектрални методи
3. Качествена реакция за доказване на първична ароматна амино група след
предварителна редукция на ароматната нитро група.
Econazole nitrate:
1. Спектрални методи: УВ – и ИЧ – спектрофотометрия
Тест за валидност на УВ-спектралното изследване: В спектъра се наблюдават три
абсорбционни максимума, анализът е валиден, ако отношението на абсорбциите при
два от тях попада в зададен от фармакопеята интервал.
2. ТСХ – условия от тест за чистота, с изключение на проявяването-петната се оценяват
преди напръскване с калиев йодобисмутат.
3. Качествена реакция за доказване на нитрати.
Тест за чистота: разделителни техники, сходни условия при трите имидазолови

производни.
Количествено определяне: неводно титруване с перхлорна киселина –
потенциометрично или с индикатор.
Pilocarpine nitrate:
Бяло кристално вещество, светлочувствително,

разтворимо във вода, малко разтворимо в етанол,
неразтворимо в етер.
1. Поляриметрия
2. ИЧ-спектър
3. ТСХ (визуализиране с реактив на Драгендорф)
4. Качествена реакция за нитрати
ВЕТХ оценка на примеси: Изопилокарпин, пилокарпова киселина, изопилокарпова

киселина.
ВЕТХ тест за пилокарпова к-на – допустимо съдържание – 4%.
Количествено определяне – титруване с перхлорна к-на в ледена оцетна к-на.
Общи анестетици от неиинхалационен тип:

Etomidate:
1. ИЧ-спектрофотометрия;
Количествено определяне: Титруване с перхлорна киселина с индикатор нафтолбензеин.
Cimetidine:
Количествено определяне: Титруване на база с

перхлорна киселина в среда от ледена оцетна киселина.
Cimetidine Hydrochloride:
Субстанцията се разтваря във вода.
Доказване на хлоридни йони.
Титруване с разтвор на натриев хидроксид.
Dacarbazine:
2. УВ-спектрофотометрия
3. ТСХ – наблюдава се под УВ-светлина
Контрол на чистота:
Използват се различни хроматографски условия: двете подвижни фази се различават по
молните съотношения на компонентите – градиентно елуиране.
Clonidine HCl:
Бяло, кристално вещество, разтворимо във вода.
1. Качествена реакция за хлориди
3. ТСХ – проявяване с напръскване с разтвор на калиев тетрайодидобисмутат
Обратнофазова градиентна ВЕТХ за количествено определяне на примеси
Количествено определяне на субстанцията: Потенциометрично титруване с етанолов

разтвор на натриев хидроксид.
Xylomethazoline HCl:
Субстанцията е разтворима във вода, количественото

определяне е чрез титруване в ледена оцетна к-на.
1. ИЧ-спектър
2. ТСХ
3. Цветни качествени реакции
Тест за чистота: градиентна ВЕТХ – основният примес се определя количествено, а

останалите сродни вещества се оценяват само качествено (detectable impurities).
Tramazoline HCl:
1. ИЧ-спектофотометрично
2. Доказване на хлориди
Количествено определяне: Титруване с натриев хидроксид във водна среда,

потенциометрично. Отчита се обемът, изразходен между двете инфлексни точки.
Тест за чистота – ВЕТХ с йонни двойки

Naphazoline HCl:
Разтворим във вода. Т.т. 259°С. Идентифициране с UV-, IR-

спектър и доказване на хлориди. Титруване с NaOH,
потенциометрично.
Naphazoline nitrate:
Малко разтворим във вода. Т.т. 167-170°С.
Идентифициране с т.т., UV-, IR-спектър и цветна реакция.
Титруване с HClO4 , потенциометрично.
Тест за чистота – изократична ВЕТХ, нафтилоцетната киселина се лимитира като примес:
Phenytone; Phenytone Sodium

Базата – не се разтваря във вода, разтворима в разтвор на натриев хидроксид, солта –
разтворима във вода.
2. ТСХ
3. Качествена реакция за натриеви йони
Тест за чистота: ТСХ

Тест за свободна база в натриевата сол: Към разтвор на изследваната субстанция в
пиридин се прибавя сребърен нитрат и фенолфталеин. Откапва се разтвор на NaOH.
Допустимо количество база – не повече от 1 мл разтвор на NaOH е необходим за
порозовяване на индикатора.
Потенциометрично титруване в среда от диметилформамид с натриев метилат – на
базата.
След обработка с пиридинов р-р на AgNO3 , пробата се титрува с натриев хидроксид – на
натриева сол.
Анализ на лекарства, производни на фурана.
Furazolidone:
Шифова база на 5-нитро-2-фуранил-алдехид.

Качествена реакция – червена нитрониева сол.
Идентичност: ИЧ-спектофотометрия
Nitrofurantoin:
Жълто кристално вещество (нитро-група),

светлочувствително, много малко разтворимо във вода и
етанол, разтваря се в диметилформамид.
1. УВ – спектрофотометрия
2. Качествена реакция за доказване на нитро-група - оцветена нитрониева сол след
взаимодействие с алколен разтвор на калиев хидроксид.
Тест за чистота: ТСХ: Проявяване на плаката– първоначално под УВ-светлина – 254 нм,
след това чрез напръскване с разтвор на фенилхидразин. Допустимо съдържание на
примеси – 1%.
Количествено определяне: УВ-спектрофотометрия.
Семикарбазоните (Nitrofurazone) служат за идентифициране на карбонилни производни

– вещества с дефинирана температура на топене.
Реакция за доказване на нитро-група, която има свойства на ароматна - образуват се

цветни нитрониеви соли. Нитро-групата е причина и за слабокиселите свойства –
разтварят се в основни разтворители – диметилформамид, пиридин като дават цветни
солвати.
Анализ на лекарства, производни на пирола.
Tolmetin; Tolmetin Sodium:
Количествено определяне на Tolmetin Sodium – Неводно

титруване в безводна оцетна киселина с перхлорна киселина.
Еквивалентният пункт се определя потенциометрично. (USP)
Тест за чистота – ТСХ при условия: стационарна фаза –
силикагел, подвижна фаза – хлороформ – безводна оцетна киселина. Визуализира се под
УВ-облъчване. (USP)
Ketorolac:
Piracetam:
За субстанцията е характерен полиморфизъм – свойство на някои

в-ва с еднакъв химичен състав да кристализират в различни форми.
1. ИЧ-спектрофотометрия – ако в спектрите на пробата и стандарта в твърдо състояние
се установи несъответствие, се подхожда по следния начин: изследваната и
референтната субстанции се разтварят в етанол,
органичния р-тел се изпарява до сухо на водна
баня, след което се заснемат спектри на сухите
остатъци
2. Определяне на смесена температура на топене
3. ЯМР-спектроскопия
4. Раманова спектроскопия
5. Диференциална сканираща калориметрия
Тест за чистота: ВЕТХ

Примеси: 2-pyrrolidone, methyl (2-oxopyrrolidin-1-
yl)acetate, ethyl (2-oxopyrrolidin-1-yl)acetate
Amisulpride:
Идентифициране: ИЧ-спектрофотометрия
Тест за онечиствания: ТСХ – в хроматограмата, получена с

изследвания р-р, петното отговарящо на примес А , не трябва да превишава по
интензитет петното от хроматограмата
Тест за чистота: градиентна ВЕТХ – стационарна фаза – октадецилсилил силика гел.
Подвижна фаза 2 – натриев октансулфонат – хроматография с йонни двойки.
Хроматографията с йонни двойки (IPC) е ефективна течна хроматография с обърнати

фази (RPLC) за разделяне на органични йони и частично йонизирани органични аналити.
Техниката използва същите видове стационарни фази и подвижни фази като RPLC;
основната характеристика на IPC е, че към подвижната фаза се добавя реагент за йонна
двойка. Реагентът на йонната двойка обикновено е алкилсулфонат, алкилсулфат или
алкиламониева сол. Целта на добавянето на реагент за йонна двойка към подвижната
фаза е да се промени времето на задържане на йонните аналити. Чрез промяна на
концентрацията на подвижната фаза на реагента на йонната двойка, факторът на
задържане за противоположно монозареден аналит може непрекъснато да се увеличава
в сравнение със стойността без добавен реагент на йонна двойка. Съответно, възможно
е непрекъснато да се намалява коефициентът на задържане за аналит с подобен
монозаряд. Факторът на задържане за незаредени аналити обикновено повече или по-
малко не се влияе от присъствието на реагента на йонната двойка.
Povidone:
Идентифициране: Качествена реакция с разтвор на нишесте – синьо оцветяване.

Количествено определяне – директно йодометрично титруване с индикатор.
Povidone-iodine е комплексно съединение на povidone.
Пиразолинови и пиразолидинови производни:

Phenylbutazone:
Представлява бял или почти бял кристален прах, практически

неразтворим във вода, разтворим в етер, умерено разтворим в
алкохол. Разтваря се в алкални разтвори, рКа 4.9.
1. Т.т. – 104 – 107 о С
2. ИЧ-абсорбционна спектрофотометрия – сравнение със стандарт CRS.
3. С ледена оцетна киселина и солна киселина образуване на червеникавокафява или
червеникавовиолетова утайка.
Количествено определяне: титруване с натриев хидроксид в разтворител ацетон и

индикатор бромтимолово синьо. Паралелно се титрува празна проба.
Тест за чистота: ВЕТХ с градиентен режим на елуиране

Примес: бензидин
Methamizole Sodium:
Бял или почти бял кристален прах, разтворим във вода и алкохол.
1. При окисление със слаби окислители (3 % разтвор на железен (ІІІ)
хлорид, 1 % разтвор на натриев нитрит, разтвор на йод) се получават
цветни продукти.
2. При взаимодействие с утаечни алкалоидни реактиви (реактиви на Лугол, Драгендорф,
пикринова киселина, амониев молибдат) се получават оцветени утайки от комплексни
соли.
3. Положителна реакция за натриеви йони.
Количествено определяне на Methamizole Sodium чрез директно йодометрично

титруване:
Тест за примеси: ВЕТХ с изократичен режим на елуиране, УВ-детектция при 254 nm.
Propyphenazone:
Количествено определяне: Неводно титруване в безводна оцетна

киселина и етилен хлорид с разтвор на перхлорна киселина.
Еквивалентният пункт се определя потенциометрично.
Тест за определяне на примеси: HPLC тест с УВ-детектор при 210 nm, изократично
елуиране.
Примеси: Phenazone.
Анализ на лекарства, съдържащи тетразол.
Irbesartan:
Субстанцията търпи полиморфизъм.
1. Спектрални методи: ЯМР, ИЧ-спектрофотометрия, Раманова
спектроскопия.
2. Определяне на плътност и разтворимост.
3. Електронна и оптична микроскопия
4. Термогравиметрия, диферинциална сканираща калориметрия
Количествено определяне: титруване с перхлорна киселина в среда от ледена оцетна

киселина.
HPLC определяне на сродни вещества: примес – азид.
Лимитиране на азиди в irbesartan: Течна хроматография с кондуктометричен детектор.
Градиентно елуиране.
Азидите могат да бъдат редуцирани до амини чрез процес на хидрогенолиза:

RN3 → RNH2
или деструктирани: 2NaN3 + 2HNO2 → 3N2 + 2NO + 2NaOH
Valsartan:
Идентидифициране:
2. Енантиомерна чистота
Количествено определяне: Потенциометрично титруване с тетрабутиламониев

хидроксид.
Газова хроматография с рефрактометричен детектор (GC-RI).
Високоефективна течна хроматография – обратно фазова. УВ-спектър. Разреден разтвор
на киселина - 203, 248 nm.
Losartan:
Идентифициране: ИЧ-спектрофотометрия; Качествена реакция за калиеви йони.
Количествено определяне: титруване с перхлорна киселина.
Olmesartan
Анализ на трициклични производни: с дибензазепинова и
дибензоциклохептадиенова структура.
Анализ на антидепресанти, производни на дибензазепина.

При съхранение на въздуха и в присъствие на влага на антидепресанти от
дибензазепиновата група се получават жълти разпадни продукти.
В таблетки се откриват следи от акридинови производни, които се образуват чрез

пръстено свиване. Разлика от антрацен – N-atom.
Imipramine hydrochloride:
1. Т.т.
3. Цветни качествени реакции за Cl-
Тест за чистота: ВЕТХ. Разтворите се приготвят непосредствено преди анализа –

светочувствителни.
Примеси: iminodibenzyl (без двойна връзка), Desipramine (AM)
Количествено определяне: потенциометрично титруване във водна сред с NaOH.

Таблетки се определят УВ-спектрофотометрично.
Trimipramine maleate:
1. Т.т.
2. УВ-спектрофотометрия – абсорбционен максимум според Eur.Ph.
3. ИЧ-спектрофотометрия – CRS
4. ТСХ – стандартен р-р на Trimipramine maleate
5. ТСХ – при различни условия се доказва малеиновата к-на (стандарт малеинова
киселина)
24 – бромомалеинова киселина
25 – тартрат
26 – гликолалдехид
27 – глиоксалова киселина
В присъствие на резорцин се получава дифенилметаново багрило (аналогично с

доказване на соли винена к-на).
Desipramine HCl:
1. Спектрални и разделителни техники
2. Цветни качествени реакции – доказване на анионната част на солта(Cl-)
Desipramine (вторичен амин) взаимодейства с 1,4-бензохинон, получават се моно- и

дизаместени аминофеноли, които се окисляват до съответните цветни хинонови
продукти.
Carbamazepine: производно на iminostylben
В кисела среда и при нагряване се хидролизира и декарбоксилира, като

се получава краен продукт 9-метилакридин.
Тест за чистота: ВЕТХ – определяне на примесите, само един се детектира.
Примеси: 10,11- dihydrocarbamazepine, iminodibenzyl, iminostilbene (прекурсори от
синтеза)
Анализ на дибензоциклохептадиенови лекарства.
Amitriptyline Embonate:
Жълтокафяво кристално в-во, неразтворимо във вода.

Удължено действие.
Количествено определяне: индикаторно титруване с
перхлорна киселина.
Amitriptyline HCl:
Бяло кристално вещество, разтворимо във вода.

Количествено определяне: потенциометрично титруване с NaOH.
Тест за чистота: ТСХ, в отсъствие на светлина, 0,2% сродни вещества

Примеси: дибензосуберон (получава се при наличие на светлина,
изходно вещество), Nortriptyline, циклобензпирен
Cyproheptadine: ИЧ-спектрофотометрия
Тест за чистота: ВЕТХ с градиентно елуиране
Loratadine:
1. ИЧ-спектрофотометрия – Loratadine CRS
За таблетки (референтен спектър на Loratadine от Eur.Ph.)
Тест за чистота: Газова хроматография на примес (siloxane в

колоната на ГХ, газ-носител Не)
Тест за пригодност на течнохроматографската система (ВЕТХ): Peak-to-valley ratio.

Използва се стандартен разтвор, съдържащ два примеса.
Примеси: Desloratadine
Количествено определяне: неводно титруване на базата в ледена оцетна киселина с

перхлорна киселина. ВЕТХ за таблетки.
Анализ на фенотиазинови и тиоксантенови лекарства.
Фенотиазинови невролептици (антипсихотици):

• С диметиламинопропилова верига при N10
• С пиперазинов хетероцикъл при N10
• С пиперидинов хетероцикъл при N10
Киселинно-основни отнасяния:
Стабилност: Чувствителни на външно въздействие – топлина, окисление, светлина
(съхранение, ход и условия при изпълнение на анализа). Разпадните продукти –
сулфоксиди, се различават и доказват по УВ-отнасяния.
Електронната плътност при N-атом е толкова малка, че няма протонизация на това място.
Стабилността на молекулата се обяснява с мезомерна резонансна структура.
Електронната плътност при серния атом е много висока – лесно окисление.
Бензеновите ядра са под ъгъл 145° едно към друго – тетрагонална сгъната конфигурация
При H-intra формата eл. двойка при азотния атом заема място, което позволява
спрежение с π-ароматната с-ма. Незаместени на 10-място фенотиазини предпочитано
заемат тази конформация. Алкилираните фенотиазини са по-стабилни в сравнение с
10Н-производните. При Н-extra формата, ел. двойка е перпендикулярна на π-
електроните на ароматната с-ма и спрежението мeжду ароматните ядра се прекъсва.
Фенотиазините с aлкилов заместител на 10-то място предпочитано заемат Н-extra
формата.
Chlorpromazine, подобно на всички фенотиазини променя цвета си под действието на
светлина и окисление. Първият етап от този процес е елиминиране на електрон с
образуване на мезомерно стабилизиран цветен радикал. Реакцията е обратима.
Chlorpromazine Hydrochloride:
Водоразтворим.
2. ИЧ – спектрофотометрия
3. ТСХ
4. Качествена реакция за доказване на хлориди
Тест за чистота на фенотиазини: принцип на Натоварена хроматограма. Стандартен р-р –

приготвен чрез разреждане на разтвора за изследване. Проявяване – на УВ-светлина.
Допустимо съдържание на примеси – 0.5 % за субстанция, 1.0% за таблетки. Петната на
стартовата линия се пренебрегват.
Примеси: Chlorpromazine sulfoxide, Promazine, Desmethylchlorpromazine
Количествено определяне: потенциометрично титруване с разтвор на натриев

хидроксид във водна среда.
Chlorpromazine (база):
Восъкоподобна субстанция, неразтворима във вода, нискотопима, включва се в
супозоторна ЛФ.
Субстанцията се титрува по класическата процедура за лекарства бази (с перхлорна
киселина в среда от ледена оцетна киселина).
ЛФ се определят количествено след екстракция с органичен разтворител – УВ-
спектрофотометрично.
Levomepromazine maleate:
1. Определяне на специфичен ъгъл на въртене
Контрол на чистотата: ТСХ

Примеси: 2-метоксифенотиазин, levomepromazine sulfoxide
Количествено определяне: Levomepromazine maleate се титрува с перхлорна киселина в

среда от ледена оцетна киселина, Levomepromazine HCl се титрува с NaOH.
Fluphenazine HCl:
2. Разделителни методи: ТСХ (включва тест за валидност на резултатите)
3. Цветни качествени реакции за доказване на органично свързан флуор и за хлориди.
Тест за чистота: ВЕТХ с градиентно елуиране – разтворите се приготвят непосредствено

преди това, да се пазят от слънчева светлина. Хроматография с йонни двойки –
подвижната фаза съдържа натриев октансулфонат. Използва се УВ-детектор при две
дължини на вълните.
Fluphenazine Decanoate:
Бледо жълта вискозна течност или жълто твърдо вещество, неразтворимо във вода,
разтворимо в органични разтворители. ЛФ за парентерално приложение, разтворител
пречистено сусамово олио.
Тест за примеси: ТСХ – Разделяне на петната, съответстващи на fluphenazine enantate

fluphenazine decanoate.
Thioridazine HCL:
2. ТСХ
3. Качествена реакция за доказване на хлориди.
Тест за чистота: обратнофазова ВЕТХ (RP-HPLC) – градиентно елуиране

Количествено определяне – потенциометрично титруване с перхлорна к-на в среда от л.
оцетна к-на (субстанцията е разтворим във вода).
Promethazine teoclate:
Бяло кристално вещество, малко разтворимо във вода.

Активното вещество се екстрахира от воден разтвор с етер, след
промиване и сушене, органичният разтворител се изпарява до сухо. Заснема се ИЧ-
спектър на сухия остатък, като се сравнява със стандартен спектър на Promethazine.
Количествено определяне: потенциометрично титруване с перхлорна киселина в среда
от ледена оцетна киселина. (субстанцията е малко разтворима във вода и се титрува като
база)
Promethazine HCl: Жълтеникав прах, разтворим във вода.
Количествено определяне: титруване във водна среда с NaOH.

Примеси: sulfoxide, sulfone (с два О-атома)
Тиоксантенови невролептици:
Тиоксантените са стабилни в киселинна и алкална среда, както и при нагряване.
Chloprothixene:
2. Качествени реакции за доказване на хлориди
Определяне на сродни вещества: ВЕТХ с йонни двойки.

Изократично елуиране. Валидност на теста – разделяне и време на задържане. Оценка
на хроматограмата – граница на допустими примеси – поотделно и сумарно.
Количествено определяне: потенциометрично титруване с NaOH.
Flupenthixol HCl: Водоразтворим
2. ТСХ
3. Качесвтена реакция за доказване на органично свързан флуор
и за хлориди.
Тест за чистота:
1. ТСХ
2. ВЕТХ – с обърнати фази
3. ВЕТХ с нормални фази
Количествено определяне: потенциометрично титруване с натриев хидроксид.
Реакция за доказване на органично свързан флуор:

1. Изследваната субстанция се минерализира – накаляване с магнезиев оксид в тигел,
полученият разтвор съдържа флуоридни йони.
2. След охлаждане и филтруване, към филтрата се добавя прясно приготвен разтвор на
ализарин/циркониев нитрат.
3. Аналитичен резултат - полученото оцветяване се сравнява с цвета на контролна проба,
разработена по същия начин, но без добавяне на тест-субстанция. Изследваният разтвор
е оцветен в жълто (цвят на ализарина), а празната проба е червено оцветена.
Flupenthixol Decanoate: неразтворим във вода
Идентичност: Спектрални методи – УВ и ИЧ – спектрофотометрия
Количествено определяне: титруване като база в среда от ледена оцетна киселина с

Тест за чистота: ТСХ (за основните примеси - сулфоксид) и ВЕТХ (за транс-изомера).
Анализ на лекарства, съдържащи шестчленен хетероцикъл – производни
на пиридина, пиримидина и пиперидина.
Nicotinic acid:
Малко разтворима във вода, разтворима във вода на горещо,

разтваря са в разтвори на алкални хидроксиди и карбонати.
1. Т.т.
2. Спектрални методи – УВ и ИЧ – спектрофотометрия – наблюдават се абсорбционен
максимум и минимум.
Тест за чистота: ТСХ – граница 0,5%.

Количествено определяне: титруване във водна среда с натриев хидроксид. Таблетките
се подлагат на предварителна екстракция.
Nicotinamide:
1. Т.т.
3. Качествена реакция с отделяне на амоняк след алкализиране
Тест за чистота: ТСХ – граница 0,25%. Принцип на натоварена хроматограма –

стандартния разтвор се приготвя чрез разреждане на изходния изследван разтвор.
Количествено определяне: невдоно титруване в ледена оцетна киселина с перхлорна

киселина и индикатор кристалвиолет. Таблетките се подлагат на предварителна
екстракция.
Betahistine mesylate (метансулфонова киселина)
Разтворим във вода

2. Т.т.
3. ТСХ
4. Качествена реакция за доказване на сулфати
Тест за чистота: Газова хроматография – за остатъчен 2-пропанол
ВЕТХ с йонни двойки – подвижна фаза натриев октансулфонат.
Тест за пригодност на системата: стандартен разтвор на АВ с единственото онечистване

– винилпиридин.
Степен на разделяне:

от оцетен анхидрид.
Betahistine dihydrochloride: водоразтворим и силно хигроскопичен
Количествено определяне: потенциометрично титруване с разтвор на натриев

хидроксид.
Тест за чистота: ВЕТХ с йонни двойки (натриев додецилсулфат)
Tropicamide:

Примеси: тропова киселина
Количествено определяне: титруване в ледена оцетна киселина с перхлорна киселина и

индикатор нафтолбензеин.
Isoniazid:
1. Т.т.
2. ИЧ – спектрофотометрия – CRS.
3. При взаимодействие с ванилин се получава жълт хидразон, чиято Т.т. се определя след
прекристализация и сушене.
Тест за чистота: ТСХ за съдържание на хидразин и други сродни вещества. След

развиване хроматографската плака се проявява чрез напръскване с разтвор на 4-
диметиламинобензалдехид.
Директно титруване с разтвор на калиев бромат при предварително прибавен калиев
бромид, солна киселина и азоиндикатор (в еквивалентната точка азоиндикаторът се
разрушава) – за субстанцията.
Директно потенциометрично титруване с разтвор на калиев бромат при предварително
прибавен калиев бромид и солна киселина – за таблетки.
Косвено йодометрично титруване на бром, взет в излишък – за разтвор за инжекции.
ВЕТХ – за per os.
Pyridoxin HCl:
3. УВ – спектрофотометрия - рН зависими абсорбционни максимуми.
4. ТСХ – проявяване на хроматографските петна чрез опръскване с разтвор на
дихлорохинон-4- хлороимид.
Тест за чистота: RP-HPLC

Степен на разделяне
Количествено определяне: титруване на база с перхлорна киселина в среда от ледена

оцетна киселина.
Nifedipine:
Жълт кристален прах. Изложен на пряка слънчева светлина се

разлага с образуване на нитрофенилпиридиново и
нитрозофенилпиридиново производно – токсични.
Субстанция чрез цветна реакция за редукция на нитро-група с Zn, и последващо
диазотиране и купелуване на първична ароматна амино-група.
Капсули – инструментални методи за идентифициране.
Странични продукти от синтеза – допускат се като примеси с лимитирано съдържание не

повече от 0.1 %.
Тест за чистота: ВЕТХ с изократичен режим на елуиране и обърнати фази.
Степен на разделяне (валидност на теста)
Количествено определяне на Nifedipine: цериметрично титруване с индикатор фероин и

смесен разтворител. Дихидропиридиновият пръстен се ароматизира.
Nifedipine: Capsules
Тест за чистота: ВЕТХ – различни условия

Количествено определяне: ВЕТХ
NB! Не се прилага титриметричен анализ.
Amlodipine Besilate:
1. ИЧ – спектрофотометрия - самостоятелно
2. ТСХ
Тест за чистота: ТСХ или ВЕТХ

Примеси: един от примесите е с ароматна структура, стандартния разтвор като
онечистване се приготвя in situ чрез обработка с водороден пероксид.
Количествено определяне: ТСХ
Анализ на барбитурови производни.

Тавтомерни форми:
Стабилност: производни тип 2 и тип 3 хидролизират по-бавно в сравнение с тип 1. По-

стабилни са и производни с ненаситен заместител при С5, преимуществено протича 1-6-
разкъсване на пиримидиновия цикъл; производни тип 2 и барбитурати с обемисти
радикали при С5 – предпочитано 1-2-хидролизно разцепване.
Качествена реакция за доказване на N-незаместени барбитурати: образуване на

комплекси с Co, Cu.
UV-спектофотометричния анализ показва, че моноанионът при незаместената
барбитурова киселина проявява абсорбционен максимум при 250 nm (рН 10). Много 5,5-
дизаместени производни на киселината имат абсорбционен максимум между 233 и 240
nm. Максимумите са рН зависими. Има различие между абсорбционните максимуми
при 5,5-диалкил-, N-метил-5,5-диалкил- и тиобарбитуратите. Абсорбционните
максимуми на последните са нормално при 305 nm в алкален разтвор.
Barbital:
Бяло кристално вещество, разтворимо във вода (на горещо), в етанол и

етер. При взаимодействие с разтвори на натриев хидроксид, натриев
карбонат и амоняк образува водоразтворими соли.
1. Определяне на смесена точка на топене – определя се на смес от стандартната и
изследваната субстанции. Не се допуска отклонение повече от 2 оС.
2. ИЧ – спектрофотометрия – CRS
3. ТСХ – еднаква подвижна фаза като тази в теста за чистота. УВ – детекция
4. Качествена цветна реакция за идентифициране на азот-незаместени барбитурати –
получаване на цветни кобалтови комплекси
Тест за чистота: ТСХ, граница 0,5%. Изследвания разтвор приготвяме чрез разреждане на
стандартния разтвор – 0,5ml до 100ml.
Количествено определяне: индикаторно титруване с етанолов разтвор на натриев

хидроксид в среда от пиридин и предварителна обработка със сребърен нитрат.
Сребърните йони образуват малко разтворима сол с барбитуровото производно, а
освободените протони се свързват с пиридина.
Hexobarbital:
1. Определяне на смесена точка на топене – определя се на смес от
стандартната и изследваната субстанции. Не се допуска отклонение
повече от 2 оС.
Количествено определяне: индикаторно титруване с етанолов разтвор на натриев

хидроксид в среда от пиридин и предварителна обработка със сребърен нитрат.
Сребърните йони образуват малко разтворима сол с барбитуровото производно, а
освободените протони се свързват с пиридина.
Phenobarbital Sodium:
1. Определяне на смесена точка на топене – определя се на смес
от стандартната и изследваната субстанции. Не се допуска
отклонение повече от 2 оС.
Количествено определяне: Phenobarbital – косвено титруване с NaOH.

Phenobarbital Sodium– потенциометрично титруване с NaOH до първата инфлексна точка;
с пиридин – до втория еквивалентен пункт.
Sodium thiopental:
1. Определяне на смесена точка на топене – определя се на
смес от стандартната и изследваната субстанции. Не се допуска
отклонение повече от 2 оС.
Количествено определяне на Thiopental: Проба от изследваната субстанция се обработва
с хлороформ, след което се изпарява до сухо. Сухият остатък се разтваря в ДМФА,
прибавя се тимолово синьо и се титрува с литиев метоксид до промяна в цвета на
индикатора.
Количествено определяне на натриевата сол: Титруване със солна к-на във водна среда
при индикатор метилово червено.
Fluorouracil:
Идентифициране: ИЧ – спектрофотометрия.
Количествено определяне – индикаторно титруване с тетрабутиламониев
хидроксид в разтворител-диметилформамид.
Тест за чистота:
• ВЕТХ - приготвят се 6 стандартни разтвора от различни примеси.
• ТСХ – метод за количествено определяне на две от онечистванията. След
развиване, плаката се проявява по два начина: наблюдение под УВ-светлина и с
4-диметиламинобензалдехид.
Zidovudine:
Тест за чистота: чрез две техники
• ТСХ-визуализиране на петната: напръскване с ванилин в сярна киселина или
наблюдение под УВ-светлина
• ВЕТХ – приготвят се 5 стандартни разтвора.
Тест за пригодност на системата: ефективно разделяне на 4 петна.
Trimethoprim:
1. Т.т.
2. УВ – спектър с характерен максимум
Разпадният продукт 3,4,5-триметоксибензоена киселина, получен при окисление с
калиев перманганат, може да се докаже по характерната му флуоресценция.
Примеси: анилин
Primidone:
2. УВ – спектрофотометрия – 3 абсорбционни максимума и 2
минимума
3. Цветна реакция с хромотропова киселина / сярна киселина – отделя
се формалдехид.
4. Доказване на отделен амоняк след алкална минерализация.
Количествено газхроматографско определяне на основния примес 2-етил-2-

фенилмалондиамид в таблетки; в субстанция и перорална суспензия тестът не се
провежда.
Количествено определяне на Primidone: УВ – спектрофотометрия – метод на единичния

стандарт. Таблетки и перорална суспензия – ГХ.
Minoxidil:
Идентифициране: УВ – спектрофотометрия
Тест за чистота: ВЕТХ с йонни двойки (подвижна фаза – докузат
натрий)
Количествено определяне: Неводно титруване на база с
перхлорна киселина. Шампоан (срещу косопад) – ВЕТХ.
Mepivacaine HCl:
1.Доказване на хлоридни йони (водоразтворим)
Количествено определяне: потенциометрично титруване с натриев

хидроксид.
Тест за чистота: изократична обратнофазова ВЕТХ.
Тест за пригодност на системата: един от примесите.
Изпитване за 2,6 – диметиланилин: и при Bupivacaine HCl

Реактив – диметиламинобензалдехид
Аналитичен резултат - полученото жълто оцветяване се сравнява с цвета на стандартен
разтвор, приготвен при същите условия. Допустимо съдържание – 10 ppm.
Bupivacaine HCl:
Тест за чистота: Газова хроматография. Methyl Behenate – вътрешен стандарт.
Fentanyl:
Неразтворим във вода

Citrate: водоразтворим
Тест за чистота: Градиентна ВЕТХ
Приготвя се in situ разтвор: чрез хидролиза при кипене на
обратен хладник. Отдестилиране на пробата. Разтваряне на сухия остатък.
Количествено определяне – неводно титруване при индикатор нафтолбензеин.
Определяне на енантиомерна чистота: Хиралният пълнеж представлява alpha1-acid

glycoprotein (AGP), имобилизиран около сферични частички силикагел с големина 5 µm.
Използването на този стабилен протеин толерира употребата на високи концентрации
от органични солвенти, високо и ниско рН, както и високо температурни режими.
Пълнежът е обратно фазов и не е необходимо предварителна дериватизация на
енантиомерите. Този тип хирален пълнеж намира най-широко приложение при
определяне на: амини (първични, вторични, третични и кватернерни амониеви соли);
киселини; амиди, естери, алкохоли, сулфоксиди (непротолити).
Анализ на лекарства производни на индола, хинолина, хинолона,
изохинолина.
Анализ на индолови производни.
Алкалоидите са природни азот-съдържащи съединения с изразен в различна степен

основен характер – образуват соли с киселини, имат определено физиологично действие
и най-често – сложен състав. Освен азот, повечето алкалоиди съдържат в структурата си
и други хетероатоми – те са хетероциклени съединения. Малък брой от тях съдържат
азот в страничната верига (ephedrine).
Алкалоидните бази представляват кристални вещества с определена температура на
топене. Само безкислородните алкалоидни бази са масловидни течности (кониин,
никотин) – имат силна миризма и дестилират с водна пара.
Алкалоидните бази са много трудно или почти неразтворими във вода, а в органични
разтворители се разтварят в различна степен. Почти всички алкалоиди имат горчив вкус.
Много от тях са оптично активни – въртят плоскостта на поляризираната светлина.
Алкалоидните бази образуват с киселините соли без отделяне на вода. Тези соли се
разпадат от силни основи, амоняк и дори от алкални карбонати. Една молекула алкалоид
с един азотен атом свързва една молекула киселина – например морфин образува сол с
една молекула солна киселина. Докато алкалоид с два атома азот може да свърже една
или две молекули киселина – например хинин може да образува хининов хидрохлорид
и хининов дихидрохлорид.
Химичните реакции за алкалоиди, които имат определена стойност за качествения

анализ, могат да се обединят в две групи:
1. Образуване на неразтворими във вода комплексни съединения с органични киселини,
комплексни соли на тежки метали и др. реактиви, наричани утаечни:
• органични киселини – пикринова, танинова киселини;
• комплекси соли – реактиви на Майер (HgI2 .KI), Драгендорф (BiI3 .KI), Марме (CdI2
.KI).
• реактив на Вагнер (I2 .KI).
2. Получаване на цветни производни с участие на функционални групи от структурата на
алкалоида, известни като цветни реакции. Реактивите са концентрирани минерални
киселини или смеси от тях, разтвори на алдехиди в концентрирани минерални киселини
и разтвори на молибденови и ванадиеви соли в концентрирана сярна киселина.
• сярна киселина, азотна киселина и смеси от тях в съотношение 1 : 1 (реактив на
Ердман);
• разтвор на формалдехид в концетрирана сярна киселина (реактив на Марки);
• разтвор на ванилин в сярна киселина;
• реактив на Фрьоде – 1 % разтвор на амониев молибдат в концетрирана сярна
киселина, реактив на Манделин – 0.5 % разтвор на амониев ванадат в
концентрирана сярна киселина.
Основни методи за анализ на алкалоиди:

1. Спектрофотометрични в УВ- и видима област;
2. Спектрометрични в ИЧ областта, масспектрални;
3. Хроматографски – ВЕТХ, ГХ, ТСХ;
4. Химични (титриметрични);
5. Електрохимични;
6. Гравиметрични;
7. Поляриметрични.
Physostigmine salicylate:
Бяло кристално вещество, на въздуха и от светлината постепенно

променя цвета си в червен. Цветът се променя по-бързо под
влияние на влага. Водните разтвори са нетрайни.
2. ТСХ
3. Качествена реакция за доказване на салицилати
Тест за чистота: ТСХ – петната се проявяват след напръскване с р-р на калиев

йодобисмутат (реактив на Драгендорф) и водороден пероксид - до 2 мин.
За идентичност – сравняват се петната в хроматограмите на изследван р-р “b” и
стандартен р-р “a”. За чистота – натоварена хроматограма.
Тест за Eseridine:
Еseridine – редуцира йодатните йони до йод, който се екстрахира с хлороформ.
Хлороформеният слой трябва да остане безцветен в продължение на 1 мин.
Количествено определяне: потенциометрично титруване в ледена оцетна киселина с
Dihydroergotamine Tartrate (Mesylate):
2. ТСХ – развиване на плаката в отсъствие на светлина,
петната се визуализират с 4-диметиламинобензалдехид
3. Доказване на анионната част:
• качествена реакция за доказване на тартрати
• качествена реакция за доказване на сулфати с бариев хлорид

от ледена оцетна киселина.
Indapamide:
2. ТСХ – тестът е валиден ако петната на Indapamide и
Indomethacin са разделени.

Примеси: нитропроизводно и производно с двойна връзка, различават се по два метода
Indomethacin:
2. Т.т.
3. Качествени реакции
Тест за чистота: ТСХ – натоварена хроматограма
Примес: 4-хлоробензоена киселина (единствен примес – получава се и при хидролиза)
Количествено определяне: Титруване с натриев хидроксид с индикатор фенолфталеин на

проба, разтворена в ацетон – субстанцията.
Капсули и супозитории се определят УВ – спектрофотометрично, след екстракция.
Melatonin:
Идентифициране: спектрални методи. Съизмерими

концентрации на стандартен и изследван разтвор.
Тест за чистота: RP-HPLC - за допустимо съдържание на 5-
метокситриптамин (основен примес).
Тест за пригодност на хроматографската система – степен на разделяне на пиковете на
основното вещество и примеса. Оценка на хроматограмата – степен на разделяне.
Количествено определяне: в капсули: Прилага се ВЕТХ методът за определяне на

еднородност на съдържанието (Uniformity of content).
• Капсули, съдържащи не повече от 2% активно вещество: Претеглят се капсулното
съдържимо и обвивката на една капсула; пробоподготовката включва престой в
ултразвукова вана, последвано от 60 мин. Разклащане.
• Капсули, съдържащи активно вещество, по-голямо от 2%: Не се претегля
обвивката на капсулата; използват се разтвори с различна концентрация от по-
ниско дозираната ЛФ.
Tryptophan:
1. Полчриметрия
3. Качествена реакция с 4-диметиламинобензалдехид след
подкиселяване (отваряне на пироловия пръстен)
4. ТСХ – тест за нинхидрин – позитивиращи субстанции.

Количествено определяне: потенциометрично титруване в ледена оцетна киселина.
Sumatriptan:
ИЧ – спектрофотометрия
Тест за чистота: RP-HPLC – количествено определяне на примеси. Валидност на теста –

степен на разделяне на пиковете на двете сродни вещества не по-малко от 3.0.
RP-HPLC метод за количествено определяне на активното вещество.
Анализ на 8-хидроксихинолинови лекарства.
Хидроксилна група в бензеновото ядро: Химични с-ва на фенола,

сходство с подходи за идентифициране, близки спектрални
отнасяния – УВ- и ИЧ-спектри.
Хидроксилна група в пиридиновото ядро: Лактам-лактимна тавтомерия. Не проявяват

характерни за фенола отнасяния. В ИЧ-спектъра отсъства ивица за ОН-група, но се
появява сигнал за NH- и карбонилна група.
Идентифициране на 8-хидроксихинолини:
1. Получаване на флуоресциращи продукти след взаимодействие със сярна к-на
2. Доказване на феноли: взаимодействие с разтвор на Fe (III) хлорид
3. Нитрозиране:
4. Диазотиране и купелуване:
5. Образуване на цветни комплекси с метали – Co, Cu.
Clioquinol:
2. Доказване на органично свързан йод и хлор
Количествено определяне: неводно титруване с тетрабутиламониев хидроксид.

Тест за чистота: Газова хроматография
Примеси: дихлоро- и дийодо- производни.
Chloroquine Sulphate:

2. Т.т.
3. Качествена реакция за доказване на сулфати.
Тест за чистота: ТСХ: граница 1% и 0,5%.

Оценка на хроматограмата след проявяване под УВ-светлина: Всяко петно от
хроматограмата на изследвания рaзтвор, различно от основното, не трябва да бъде по-
интензивно от петното на хроматограмата (1.0 %) и не по-интензивно от петното на
хроматограмата (0.5%).
Количествено определяне: титруване на база с перхлорна киселина в ледена оцетна

киселина.
Анализ на хинолини и изохинолини.
Оцветена течност с рКа =4,81, базичността е еквивалентна на анилина (4,6), р-рим във
вода. Основна анатомична група – пикочо-половата с-ма G. Основно производни на 8-
хидроксихинолина.
Изохинолини: Безцветни маслообразни кристали с т.т. 25,5 °C и т.к. 243,25 °C, структурен
изомер на хинолина.
Изохинолинът е хетероциклично ароматно органично съединение. Това е структурен
изомер на хинолина. Изохинолинът и хинолинът са бензопиридини, които са съставени
от бензолов пръстен, слят в пиридинов пръстен. Kлючова разлика между хинолин и
изохинолин е това в хинолона азотният атом е в първото положение на пръстеновидната
структура, докато при изохинолин азотният атом е във второто положение на пръстена.
ЛП с изохинолинова структура: Quinapril, Moexipril, Nelfinavir, Atracurium besylate,
Papaverine, Morphine, Codeine.
Три основни типа опиоидни рецептори в нервната система DOP, KOP и MOP (m, d и k ((mu,
delta и kappa)).
Опиоидите – механизъм – агонисти.
Болковите рецептори (ноцирецептори или ноцицептори), представляват свободни
нервни окончания, които са локализирани в кожата, ставните повърхности,
кръвоносните съдове, вътрешните органи. Свързването на опиоидите с опиоидни
рецептори блокира предаването на болкови сигнали.
Опиоидните аналгетици включват група лекарствени препарати от природен,
полусинтетичен и синтетичен произход, които имат действия, подобни на морфина.
Опиоидите се използват като аналгетици, но те притежават и редица други ефекти.
Терминът опиати се използваше за означаване на лекарства, получени от опиума -
морфин и кодеин, както и за полусинтетичните производни на морфина. След
създаването на синтетични препарати с морфиноподобни ефекти, с термина опиоиди се
означават всички лекарства, природни и синтетични, с морфиноподобно действие. Към
опиоидите се отнасят вече и антагонистите на морфиноподобните лекарства.
Рецепторите, с които се свързват тези лекарства, сe наричат също опиоидни.
Morphine HCl, Sulphate:
Morphine base е бяло прахообразно вещество с т т 197 С и специфично

въртене -110 до -115. Амфотерни свойства: фенолна хидрокси група
(киселинни) и базичен N-атом. рКа1 = 7.87 и рКа2 = 9.85 (за фенолната
хидрокси група). В киселинен разтвор – 222 и 284 nm абсорбционен
максимум. При окисление на Morphine с водороден пероксид се получава
Pseudomorphine. Окислява се и N-атом, като съотношението на Pseudomorphine и N-
оксид е 9:1.
Псевдоморфинът е неактивен, естествен продукт на димеризация на морфиновата

молекула в тандем и следователно често срещан примес в концентрации на морфин. За
първи път е описан от Пелетиер през 1835г. Това съединение може да бъде синтезирано
чрез окислително свързване на морфин с калиев ферицианид.
Калиевият ферицианид представлява кристален прах или кристали. Във вода веществото
се разтваря добре, в етер, пиридин, етил ацетат, етанол и анилин е неразтворимо.
Въпреки че добавката Е 536 е разрешена за използване в хранително-вкусовата
промишленост в много страни, сама по себе си тя е силно токсична. Освен това, в нея се
съдържат, под формата на примеси, такива вещества като цианид и циановодородна
киселина.
Morphine HCl:
бял или почти бял, кристален прах или безцветни, копринени игли или кубични маси,
цъфтящи в суха среда. Разтворимост: разтворим във вода, слабо разтворим в етанол (96
%), практически неразтворим в толуен.
1.ИЧ – спектрофотометрия
2. УВ – и видима спектрофотометрия
3. Реакция на Marquis (Тест на Marquis) - тест за предполагаема идентификация на
алкалоиди, както и на други съединения. Състои се от смес от формалдехид и
концентрирана сярна киселина, която се капва върху изпитваното вещество. Различните
съединения показват различни цветни реакции. Може да се добави метанол, за да се
забави реакционният процес, за по-добро наблюдение на промяната на цвета.
4. Реакция за алкалоиди (реактив на Dragendorff (potassium tetraiodobismuthate).
Реагентът на Драгендорф се приготвя чрез смесване на концентриран разтвор на калиев
йодид с разтвор на бисмутов субнитрат в разредена киселина (солна киселина или сярна
киселина), тъй като ниският pH е задължителен за този реагент. Реагентът на Dragendorff
е цветен реагент за откриване на алкалоиди в тестова проба. Алкалоидите, ако
присъстват в разтвора на пробата, ще реагират с реагента на Драгендорф и ще образуват
оранжева или оранжево. Разтворимият комплекс - реактив на Dragendorff има оранжев
цвят.
5. Реакция за хлориди
Други тестове: за съдържание на вода и сулфатна пепел.
Описан е метод за измерване на съдържанието на морфин при хора, чрез плазма с
йонно-сдвоена течна хроматография с обратна фаза. Включва се течна хроматография с
обратна фаза. Включва се твърдо фазова екстракция на морфин от плазмата, която е
лесна и бърза. Не може да бъде доказано, че известни метаболити на морфина пречат
на измерванията. Определяне на фармакокинетиката на морфина при пациенти,
подложени на сърдечна операция с 1 mg/kg интравенозен морфин.

Примеси: кодеин, биморфин, орипавин, морфинон, морфин – N – оксид.
Количествен анализ на Morphine HCl: потенциометрично титруване с натриев хидроксид.
Codeine Monohydrate, Phosphate, HCl:
бял или почти бял кристален прах или безцветни кристали,

разтворим в кияща вода, разтворим в етанол.
1. Т.т.
2. УВ – и видима абсорбционна спектрофотометрия. Фенолната хидрокси група е
блокирана и няма батохромно изместване, спектърът е различен от този на Morphine.
4. Тест за алкалоиди
Количествено определяне: титруване в ледена оцетна киселина с перхлорна киселина

при индикатор кристал виолет.
Codeine HCl се определя количествено като се титрува с натриев хидроксид.
Dextromethorphane Hydrobromide:
Бял, кристален прах, слабо разтворим във вода
Синтетичен, няма аналгетична активност, не предизвиква
зависимост, при суха кашлица. Аналог на Levorphanol
(неопиоидно производно на морфинан).
Преминава кръвно-мозъчната бариера и активира опиоидните
рецептори в центъра за кашлица в мозъка, като по този начин
потиска кашличния рефлекс.
1. Тест за оптично въртене
3. ТСХ
4. Реакция за бромиди
Определяне на сродни вещества: ТСХ
Количествено определяне: потенциометрично титруване с натриев хидроксид.
Анализ на флуорохинолони.
Въвеждането на F-атом – бактерициден ефект, широк спектър на биологичната

активност.
Блокират ДНК и така инхибират способността за делене на клетката. Флуорохинолоните
проявяват зависима от концентрация бактерицидна активност, като инхибират
активността на ДНК гираза и топоизомераза, ензими, важни за репликацията на
бактериална ДНК. Най-силен ефект спрямо Грам -. Използват се за лечение на уор- и СЧТ
инфекции.
Класификация:
първо поколение: Norfloxacin.
второ поколение: Ciprofloxacin, Hydrochloride; Ofloxacin.
трето поколение трето поколение: Levofloxacin; Pefloxacin Mesilate.
четвърто поколение: Moxifloxacin; Gemifloxacin; Delafloxacin; Gatifloxacin.
Ciprofloxacin HCl:
бледожълт, кристален прах, слабо хигроскопичен, разтворим

във вода, слабо разтворим в метанол, много слабо
разтворим в безводен етанол, практически неразтворим в
ацетон неразтворим в ацетон, в етилацетат и в метиленхлорид.
Тест за чистота: ТСХ - fluoroquinolonic acid
Количествен анализ на солта: течна хроматография

На базата – потенциометрично титруване в ледена оцетна киселина с перхлорна
киселина.
Ofloxacin: оксазинохинолон
Levofloxacin е S-enantiomer на Ofloxacin.
S изомерът на Оfloxacin има антибактериална активност
до 2 порядъка по-голяма от тази на R изомера.
Ofloxacin е бледожълт или яркожълт, кристален прах,

слабо разтворим във вода, разтворим в леденa оцетна киселина, слабо разтворим или
разтворим в метиленхлорид, разтворим в метанол.
Идентифициране: ИЧ абсорбционна спектрофотометрия.

Тест за чистота: течна хроматография.
Други тестове: за сулфатна пепел, за тежки метали, загуба при сушене.
Количествено определяне: потенциометрично титруване с перхлорна киселина в
безводна оцетна киселина.
HPLC метод за определяне на левофлоксацин в течни ЛФ. Прилаганият метод е RP-HPLC

метод с UV детекция.
Анализ на лекарства – пуринови и ксантинови производни.
Пурини: психостимуланти, бронходилататори, вазодилататори, антинеопластични и

противовирусни.
Пурин, imidazo[4,5-d] pyrimidine има две тавтомерни форми: 7Н-пурин и 9Н-пурин.

Пуринът е слаба база, образува соли с киселини (рКа=2.4) и благодарение на NH-
киселинността (pKa = 8.9) също е възможно образуването на соли с бази. Стапя се при
212о С.
Пуринът е безцветно кристално вещество, слабо разтворимо във вода и трудно
разтворимо в органични разтворители. Има амфотерни свойства - може да образува
соли с киселини за сметка на пиримидиновите N-атоми и с бази поради наличието на NH
киселинен център. Пуринът има плосък σ – скелет, поради което има ароматен характер
и неговата спрегната система се състои от 10 р-електрона, вкл. неподелената ел. двойка
в имидазоловото ядро (в позиция 7 или 9).
Mercaptopurine:
Mercaptopurine намира терапевтично приложение при злокачествени и

автоимунни заболявания. Използва се за лечение на остра лимфоцитна
левкемия, хронична миелоидна левкемия, болест на Crohn и улцерозен
колит.
Mercaptopurine е тиопуриново производно от групата антинеопластични лекарства –
антиметаболит. Притежава и имуносупресивни свойства. Azathioprine е пуринов аналог
и prodrug на Mercaptopurine, който се използва като имуносупресивно средство.
Температурата на топене на Mercaptopurine е 308оС. Лекарствената молекула е стабилна

и след кипене 6 дни в натриев хидроксид се получават имидазолови производни. При
облъчване в алкален разтвор –елиминиране на S-атом и формиране на хипоксантин.
Mercaptopurine е жълт, кристален прах, практически неразтворим във вода, слабо
разтворим в алкохол. Разтваря се в разтвори на алкални хидроксиди.
1. С диметилсулфоксид и солна киселина – УВ-спектър
2. Тест за Hypoxanthine – ТСХ, изследваното вещество се разтваря в диметилсулфоксид и
се разрежда с метанол.
3. С живачен ацетат дава бяла утайка
4. С оловен ацетат дава жълта утайка.
Други тестове: за водно съдържание, за сулфатна пепел
Количествено определяне: титруване с тетрабутиламониев нитрат, потенциометрично се

определя еквивалентната точка.
Azathioprine:
Антинеопластично лекарство, пуринов аналог и prodrug на Mercaptopurine, използва се

като имуносупресивен агент. Azathioprine е слаба NH-киселина и се стапя около 240о С.
Лекарствената молекула е нестабилна в алкална среда и основните продукти на
разграждането са: 6-меркаптопурин; хипоксантин и два продукта-имидазолови
производни.
Азтиоприн представлява бледожълт прах, практически неразтворим във вода и в етанол.
Разтворим в разредени разтвори на алкални хидроксиди и слабо разтворим в разредени
минерални киселини.
Идентифициране: ИЧ – спектрофотометрия
Тест за чистота: Течна хроматография
Други тестове: загуба при сушене, сулфатна пепел
Количествено определяне: титруване с тетрабутиламониев хидроксид, определяйки
крайна точка потенциометрично.
Acyclovir:
Acyclovir е ацикличен, синтетичен аналог на пуриновия

нуклеозид- гуанозин, с мощна антивирусна активност
срещу хeрпесни инфекции и при комплескната терапия
на HIV –позитивни пациенти. След превръщане in vivo в
активния метаболит Аcyclovir triphosphate от вирусна
тимидин киназа, конкурентно инхибира вирусната ДНК-полимераза чрез включване във
вирусната ДНК верига и прекратяване на по-нататъшната полимеризация.
Представлява бял или почти бял, кристален прах, слабо разтворим във вода, свободно
разтворим в диметилсулфоксид, много слабо разтворим в етанол 96%. Разтваря се в
разредени разтвори на минерални киселини и алкални хидроксиди.
Идентифициране: ИЧ – спектрофотометрия
Тест за чистота (сродни вещества) – течна хроматография: Тестът не е валиден ако в
хроматограмата, получена от сравнителния разтвор, броят на теоретичните тарелки за
пика, съответстващ на примес А, напр. е по-малък от 1500.
Количествено определяне: Потенциометрично титруване с перхлорна киселина в
безводна оцетна киселина.
Xanthine: окислен пурин, 4 тавтомерни форми

Алкалоидите кофеин, теофилин и теобромин са метилксантини. В медицинската
практика намират терапевтично приложение: кофеин – психостимулант и теофилин –
бронходилататор. Теоброминът, като диуретик, вече няма приложение. Кофейнът има
слаби базични свойства, който се определят от електронната двойка при N-атом на 9-то
място. Теофилинът и теоброминът имат амфотерни свойства, които се определят от N-
атоми на 9-то място и подвижния Н-атом, съотвенто на 7-мо и 1-во места. Разтварят се в
киселини и основи и образуват нетрайни соли. В медицинската практика се използват
някои от двойните им соли със слаби органични киселини като по-добре разтворими
съединения.
Кофеинът и теофилинът в силно алкални водни разтвори се разпадат до кофеидин и

теофилидин, тъй като активността на СО-групата на 2-ро място не е намалена, защото те
имат заместители при N1 и N3. Процесът зависи от температурата на реакционната среда
и протича по схемата:
Теоброминът реагира, като образува анион. Eлектрическият товар е разпределен между
азотния атом на 1-во място и карбонилните групи на 2-ро и 6-то място.
Разликите на разтворимостта във вода, както разликите в интервала на температурата

топене, се дължат на едно и също явление, различна междумолекулна асоциация.
И трите ксантина са изключително слаби бази и следователно могат да се титруват само
в безводна среда, в смес от бензен/оцетна киселина или в оцетен анхидрид с перхлорна
киселина. Теофилинът е относително най-силна киселина – резонансно стабилизиране
на аниона.
Най-известната и най-често използвана, макар и не най-специфична реакция за

откриване на ксантини е мурексидната реакция.
Следваща стъпка е кондензация на две молекули 5-аминобарбитурова киселина,
реакцията е катализирана от киселина до пурпурна киселина, която с амоняк образува
мезомерно стабилизиран анион-мурексид, с червен цвят.
Мурексидната проба се основава на окислително-хидролитично разлагане на
ксантиновите производни до пиримидинови, в които 1 или 2 амино групи кондензират
по между си и образуват пурпурна киселина, която под формата на амониева сол има
червено-виолетово оцветяване. За изпълнение на реакцията пробата се нагрява на
водна баня до сух остатък с окислител в кисела среда, след което се добавя амоняк.
Всички метилксантини дават утайка с живачен ацетат. Комплекси с йони на тежки метали
или на благородни метали. Кофеинът веднага. Теоброминът след ден. Теофилинът само
след няколко часа. Кофеинът има абсорбционен максимум при 270 nm.
Caffeine (база), hydrate:

бял или почти бял, кристален прах или копринен, бели или почти бели
кристали, слабо разтворим във вода, свободно разтворим при кипене
във вода, слабо разтворим в етанол (96%). Разтваря се в
концентрирани разтвори на алкални бензоати или салицилати.
Сублимира лесно.
1. Т.т. = 240оС
3. Реакция с реактив на Вагнер – кафява утайка с натриев хидроксид
4. Положителна реакция за метилксантини
Други тестове: за сулфатна пепел, загуба при сушене
Тест за чистота: течна хроматография
Примеси: теофилин, теобромин, изокофеин, кофеидин
Количествено определяне: титруване в ледена оцетна киселина с перхлорна киселина,
еквивалентната точка се определя потенциометрично.
Кофеинът е субстанция с горчив вкус без мирис, съдържа се в кафето, какаото, чаените
листа, както и във фармацевтични продукти – лекарства и хранителни добавки.
Разработен е аналитичен подход за определяне на кофеина чрез екстракция в твърда
фаза, последвана от високоефективна течна хроматография хроматография (HPLC) –
изократично елуиране.
Theophylline (база), hydrate:
бял или почти бял, кристален кристален прах, слабо разтворим във
вода, слабо разтворим в етанол 96 %. Разтваря се в разтвори на
алкални хидроксиди, амоняк и в минерални киселини.
1. Т.т. = 270оС
3. Реакция за метилксантини
Други тестове: загъба при сушене, сулфатна пепел, за киселинност
Тест за сродни вещества: течна хроматография – носител силикагел с флуоресцентен
индикатор с оптимална интензивност при 254 nm.
Количествено определяне: титруване с натриев хидроксид в присъствие на индикатор
бромтимолово синьо.
Pentoxifylline:
бял или почти бял, кристален прах, разтворим във вода,

свободно разтворим в метиленхлорид, слабо разтворим в
етанол (96%).
Pentoxifylline - инхибира фосфодиестеразата, което води до повишени нива на цикличен
аденозин монофосфат (cAMP) в еритроцитите, ендотела и околните тъкани. Това води до
вазодилатация и подобрява притока на кръв (подобрява поточните свойства на кръвта,
като намалява нейния вискозитет) - вазодилататор за лечение на периферни съдови
заболявания и мозъчно-съдова недостатъчност. Повишеното ниво на сАМР в
тромбоцитите инхибира агрегацията на тромбоцитите.
1. Т.т. = 103оС
3. ТСХ
4. Положителна реакция за метилксантини
Тестове: за външен вид, киселинност, сродни вещества (течна хроматография), хлориди,

тежки метали, загуба при сушене, сулфатна пепел.
Количествен анализ: титруване с перхлорна киселина в оцетен анхидрид и определяне
на еквивалентния пункт потенциометрично.
Анализ на бензодиазепини.
Класификация:
1. 1,4-бензодиазепини (Nitrazepam, Flunitrazepam, Temazepam, Diazepam, Nordiazepam,
Oxazepam, Medazepam, Bromazepam, Clorazepat, Phenazepam, Clonazepam);
2. 2,3-бензодиазепини – Tofisopam;
3. диазоло- и триазоло-бензодиазепини (Alprazolam, Midazolam, Estazolam, Triazolam).
Фамакологично действие : седативно; сънотворно; анксиолитично; антиепилептично и

миорелаксиращо.
Рецепторен механизъм на действие: Бензодиазепините са агонисти на

бензодиазепиновите рецептори. Усилват процесите на задържане в главния мозък.
Умерено потискат образуването и действието на допамин и норадреналин в мозъчните
структури.
Бензодиазепините намират приложение като бази.

Бензодиазепините са твърди вещества и лесно се разтварят в липофилни разтворители
или в полярни органични разтворители като метанол или етанол. В киселинен разтвор
производните на 1,4- бензодиазепин- 2-он проявяват характерна абсорбционна ивица
около 283 nm и нисък максимум при 360 nm. Всички съединения от 2 и 3 тип притежават
слаби основни свойства. Протонирането се извършва при N4 в безводна среда с
образуване на фениложен амидинов катион. Някои бензодиазепини, които имат
хидрокси група при С3, проявяват слаби киселинни свойства, например Oxazepam, чиято
слаба киселинност се използва за анализ.
При бензодиазепините от Тип 2 и Тип 3 лактамната и азометиновата структура са
чувствителни на хидролизно разцепване до аминобензофенонови и глицинови
производни. Процесът на хидролиза зависи от рН на средата и стеричното електронното
влияние.
При идентифициране на H-1,4-бензодиазепини се използват главно производните на
аминобензофенона, като се охарактеризират функционалните групи.
• Безводно титруване;
• Заместващо титруване (displacement titration) - аналитът измества реагент,
обикновено от комплекс и количеството изместен реагент се определя чрез
подходящо титруване;
• Колориметрия;
• Флуориметрия;
• Полярография (в различните бензодиазепини азометинът, N-оксидът и
нитрогрупите са полярографски активни).
Medazepam (Rudotel):
Анксиолитик с дълго действие
бледо жълт, кристален прах, лесно разтворим в етанол
Medazepam няма лактамна структура и хидролизира първо до N-
заместен аминобензофенон.
Подобно на всички 1 4, -бензодиазепини от Тип1, Medazepam в безводна среда се
протонира при N4 и по този начин образува червено оцветен амидинов катион, който
показва максимум на абсорбция при 455 nm. И двата бензенови пръстена са част от
хромофора, тъй като съответните 2 3, - дихидро-1,4-диазепини абсорбират при около 100
nm чрез хипсохромно преместване.
Kоличественото опрделяне е безводно титруване в ледена оцетна киселина с перхлорна

киселина.
Diazepam:
Анксиолитик, сънотворен, седативен, aнтиепилептик, миорелаксант

бял или почти бял, кристален прах, много слабо разтворим във вода,
разтворим в етанол.
Идентичност: Инфрачервена абсорбционна спектрофотометрия.

Сродни вещества (Related substances). Течна хроматография.
Примеси: Nordiazepam, 6-chloro-1-methyl-4-phenylquinazolin-2(1H)-one
Тежки метали: максимум 20 ppm.
Загуба при сушене: максимум 0,5%, определена на 1 000g чрез сушене във вакуум при
60 ° С в продължение на 4 часа.
Сулфатна пепел: максимум 0,1%, определено на 1,0 g.
Количествен анализ: потенциометрично – разтваряне в оцетен анхидрид и титруване с

Малката СН киселинност при С3, поради съседната оксо група, може да бъде оценена
аналитично.
Oткриване на органично свързан хлор чрез окисление на Шьонигер (Schoninger),
известно също като тест на колбата на Шьонигер или методът на кислородната колба
след изгаряне на Шонингер. Пробата се изгаря в чист кислород, последвано от
абсорбиране на продуктите от изгарянето с разтвор на натриев хидроксид. Хлорът дава
реакция със сребърен нитрат – бяла утайка.
Nitrazepam:
Сънотворно и антиепилептик
Наличието на нитро група при С7 създава електронен дефицит в
р-позиция чрез неговия отрицателен М ефект.
Електроотрицателният характер на С2 карбонилната група и
нитро групата при С7 определят киселинен характер на N1. Това
дава аналогична имидна структура, която обяснява лекотата на
разтваряне на Nitrazepam в алкални хидроксиди и води до образуването на жълт,
резонансно стабилизиран анион.
Nitrazepam представлява бял или жълт, кристален прах, практически неразтворим във
вода, слабо разтворим в етанол.
Тестове:
Сродни вещества: Течна хроматография.
Загуба при сушене: максимум 0,5%, определена на 1.000 g чрез сушене във фурна при
105 ° C в продължение на 4 часа.
Сулфатна пепел: максимум 0,1%, определено на 1,0 g.
Примеси:
Нагряване в разредена хлороводородна киселина - утайка от бензофеноново

производно, което се открива като виолетово азо багрило, след диазотиране и свързване
с нафтилетилендиамин.
Nitrazepam има базични и киселинни свойства и може да се определи количествено:
1. В безводна среда като база с перхлорна киселина и като киселина с
тетрабутиламониев хидроксид.
2. Благодарение на своите азометинови и нитро групи може да се определи
полярографски.
Alprazolam (Xanax):
Анксиолитик
бял или почти бял, кристален прах,практически неразтворим във
вода, свободно разтворим в метиленхлорид, слабо разтворим в
ацетон и в етанол.
1. ИЧ абсорбционна спектрофотометрия
2. Специфична точка на топене
3. ТСХ
Тест за чистота / сродни вещества: течна хроматография – 9 примеса

Други тестове:
Загуба при сушене: максимум 0,5%, определена на 1.000 g чрез сушене във фурна при
105°C.
Сулфатна пепел: максимум 0,1%, определена на 1,0 g.
Количествен анализ:
Титрува се с перхлорна киселина, като се определя крайната точка потенциометрично.
Titrate to the 2nd point of inflexion.
Clonazepam:
Антиепилептик
леко жълтеникав, кристален прах, практически неразтворим във
вода, слабо разтворим в алкохол и в метанол. Т.т.: около 239°С.
Идентифициране: ИЧ абсорбционна спектрофотометрия
Тест за сродни вещества: течна хроматография

Загуба при сушене: максимум 0,5%, определена на 1 000 . g чрез сушене във фурна при
105°C в продължение на 4 часа.
Сулфатна пепел: максимум 0,1%, , определено на 1,0 g.
Количествен анализ: Потенциометрично, в оцетен анхидрид и титруване с перхлорна

киселина.

3

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

3

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Анализ на β-лактамни антибиотици - пеницилини и цефалоспорини

Тяхната история започва през 1929г. с откритието на Alexander Fleming, че метаболитът

J01DB – First-generation cephalosporins: Cefalexin, Cefaloridine, Cefalotin, Cefazolin,

Редица количествени методи са въведени в контрола на качеството на бета-лактамните

• ензимен имуноанализ (EIA) (т.е. ензимно-свързани имуносорбентни анализи

Ampicillin Capsules съдържа Ampicillin или Ampicillin Trihydrate - 92.5 до 107.5%.

• Инфрачервена абсорбционна спектрофотометрия;

• Изпитване за мътност на разтвори на пеницилинови антибиотици спрямо

• Спектрофотометрични и обемни методи се използват за определяне на

Примеси на Amoxicillin: 6 – aminopenicillanic acid, L-amoxicillin, Amoxicillin

Получаване на хидроксамова киселина при пеницилинови антибиотици:

Cefotaxime Sodium Cefpirome

Цефалоспорините се метаболизират под действие на серумните естерази и последваща

β-циклодекстринът е цикличен олигозахарид, получен от нишесте чрез ензимно

Производната спектрофотометрия (DS) е една от модерните съвременни

Името Clavulanic acid произхожда от името на микроорганизмите, от които се получава -

Сулфонамидите имат слабо кисели свойства в резултат от влиянието на –SO2 групата,

Общи тестове за доказване на първична ароматна амино група – диазотиране и

Общи тестове за доказване на първична ароматна амино група – образуване на

Количествено определяне: Пробата се разтваря в смес от вода и разредена солна

Бял до жълт кристален прах, практически неразтворим във вода и

Идентифициране: ИЧ-спектрофотометрия, реакция за първични ароматни амини

Количествено определяне на Sulfaguanidine: първоначално разтваряне в HCl и

Примеси: 4-aminobenzenesulphonamide (sulphanilamide); sulphacarbamide

Сулфонамидите се подлагат на глюкурониране, N4 – хидроксилиране с последващо

Lidaprim = Sulfametrol + Trimetoprim

Неразтворим във вода, разтворим в ацетон и метанол, разтваря се

Неразтворим във вода, разтваря се в разредени разтвори на

Количествено определяне на Hydrochlorthiazide: Субстанцията се разтваря в

Тест за чистота: ВЕТХ – определяне на степен на разделяне на Hydrochlorothiazide и

Примеси: methylnitrosoindoline (е не повече от 5 ppm, определено с ВЕТХ. Тестът се

Примеси: : 2-amino-4-chloro-5-sulfamoylbenzoic acid.

Жълтеникав кристален прах, неразтворим във вода, лесно разтворим

Бял или почти бял кристален или аморфен прах.

Султамите са циклични сулфонамиди (sultiame, ampiroxicam). Те се синтезират

Ampiroxicam (INN) е нестероиден противовъзпалителен лекарствен продукт (NSAID). Той

Количествено определяне: предварително сушене, след това титруване в неводна среда

Тест за чистота: ВЕТХ с УВ-детектор.

Киселинно-основни свойства: амфотерни

Azoles (противогъбични средства): Ketococnazole, Miconazole, Clotrimazole

Разпадане в присъствие на светлина:

Тест за съдържание на нитрити в инфузионен разтвор: УВ-спектрофотометрия във

Тест за чистота: разделителни техники, сходни условия при трите имидазолови

Бяло кристално вещество, светлочувствително,

ВЕТХ оценка на примеси: Изопилокарпин, пилокарпова киселина, изопилокарпова

Количествено определяне – титруване с перхлорна к-на в ледена оцетна к-на.

Общи анестетици от неиинхалационен тип:

Количествено определяне: Титруване с перхлорна киселина с индикатор нафтолбензеин.

Количествено определяне: Титруване на база с

Бяло, кристално вещество, разтворимо във вода.

Обратнофазова градиентна ВЕТХ за количествено определяне на примеси

Количествено определяне на субстанцията: Потенциометрично титруване с етанолов

Субстанцията е разтворима във вода, количественото

Тест за чистота: градиентна ВЕТХ – основният примес се определя количествено, а

Количествено определяне: Титруване с натриев хидроксид във водна среда,

Тест за чистота – ВЕТХ с йонни двойки

Разтворим във вода. Т.т. 259°С. Идентифициране с UV-, IR-

Тест за чистота – изократична ВЕТХ, нафтилоцетната киселина се лимитира като примес:

Phenytone; Phenytone Sodium

Тест за чистота: ТСХ

Шифова база на 5-нитро-2-фуранил-алдехид.

Жълто кристално вещество (нитро-група),

Семикарбазоните (Nitrofurazone) служат за идентифициране на карбонилни производни

Реакция за доказване на нитро-група, която има свойства на ароматна - образуват се