ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

ЛКДДЕМ11К

ЙОРДАН
ИВАНОВ
БОГОМИЛСКИ
КНИГИ
и
ЛЕГЕНДИ

С О Ф И Я /HAVKA И ИЗКУСТВО
L_____
БЪЛГАРСКО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
акад |И О Р Д А Н И ВА Н О В

БОГОМИЛСКИ
к н и г и
и
ЛЕГЕНДИ
 ЛКАД1 ЙОРДАН
ИВАНОВ
БОГОМИЛСКИ
КНИГИ
и
ЛЕГЕНДИ
П О Д Р Е Д А К Ц И Я Т А НА
ПР ОФ. Д И М И Т Ъ Р А Н Г Е Л О В

ФОТОТИПНО ИЗДАНИЕ

БЪЛГАРСКА А К А Д Е М И Я НА НАУКИТЕ

ИЗ ДАТЕЛСТВО
НАУКА И ИЗКУСТВО • 1970
 БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЪ

ПРОФ. ЙОР. ИВАНОВЪ

БОГОМИЛСКИ к н и г и
И ЛЕГЕНДИ

ИЗДАВА СЕ ОТЪ ФОНДА Д. П. КУДОГЛУ

СОФИЯ
ПРИДВОРНА ПЕЧАТНИЦА
1925
 П РЪДГОВОРЪ

Предлаганата книга е пръвъ опитъ да се обдирятъ, да

се обнародватъ наедно и пояснятъ по-важните книжовни и
устни произведения на богомилството. Тия произведения
иматъ двояко значение. Преди всичко, rb ни разкриватъ
литературното съкровище на богомилското общество, на него­
вите духовни нужди и тежнения; rb ни даватъ обиленъ мате-
риалъ за обяснение на литературното общение между Азия и
Европа, особено въ областьта на апокрифит-fe, н1жои отъ
които сж. запазени само въ българската имъ версия. Не по-
малка е и историческата цена на тия произведения. Техното
използуване ще помогне да се оправятъ досегашните едно­
странчиви гледища за богомилството, градени предимно върху
извори, идещи отъ противниците на това учение. Сега, когато
броятъ на тия извори се увеличи значително, та се налага
една преоценка на старите мнения, нашиягъ приносъ, наде-
ваме се, ще допринесе да се даде по-верна и ясна картина
за духовния и нравственъ ликъ на учението, което раздрусва
векове наредъ черквата и държавата на България, Византия,
Сърбия, Босна, Италия, Франция и др. Въ увода на тая книга
ние даваме само скица на тая картина на богомилството,
колкото е необходимо да се проумеятъ по-лесно неговите
литературни паметници. Въ друго наше съчинение, ако усло­
вията ни позволятъ, ще изложимъ по-обстойно учението и
историята на богомилството и ще добавимъ съответните
български и другоезически документи.
София, 24. II. 1925.
Йор. Ивановъ
 СЪДЪРЖАНИЕ

Уводъ Стр
Погледъ върху дуалистичнигЬ учения прЪди богомилството 1
Богомилство................................................. .............................
Условия за появата на богомилството....................... 14
Поява на б о г о м и л с т в о т о ................................................................. 20
Учение и нрави ........................................................................... 24
Разпространение на богомилството ........................................ 33
Значение на богомилството ....................... . . . . . 44

ЧАСТЬ ПЪРВА
Богомилски книги
Общъ п рЪ гледъ..............................................................................................49
А Главни произведения ..............................................* .
Тайната книга
Ржкописи и издания............................................................................ 60
С ъ д ъ р ж а н и е ................................................................................. 62
Богомилски характеръ на Тайната книга и нейниять про-
и з х о д ъ ............................................. 65
Т е к с т ъ ............................................................................................ 73
НовозавЪтни книги
Четвероевангелие.................................. 87
А п о с т о л ъ ..............................................................................................93
Апокалипсисъ........................................................................................ 95
Отношение на богомилигЬ къмъ старозавЪтнигЬ книги . . 96
Молитвата Отче н а ш ъ ............................................................... 106
Катарски ТрЪбникъ.................................................................... 113
Формули, Отче нашъ, начало на Йоановото Евангелие . 116
С л у ж б а................................................................................................. 118
Приемане въ вярата.......................................................................... 120
Духовно к р ъ щ е н и е .......................................................................... 123
Моление при разни с л у ч а и ......................................................... 127
Духовно кръщение ъа б о л е н ъ .............................’ . . . 128
 VI

ВидЬние Исаиево Стр-

Ржкописи и издания............................. "31
Т е к с т ь ................................................................................................. 1оЗ
С ъ д ъ р ж а н и е ...................................................................................... 148
Историко-литературни 6 ^ t « K H ................................................... 151
Б. Второстепенни произведения
Енохъ
Ржкописи и издания.......................................................................... 165
Т е к с т ь ................................................................................................. 167
С ъ д ъ р ж а н и е ......................................................................................180
Историко-литературни б-ЬлЪжки................................................... 186
О ткровение Варухово
Ржкописи и издания.......................................................................... 191
Т е к с т ь ................................................................................................. 192
С ъ д ъ р ж а н и е ......................................................................................200
Историко-литературни б-Ьл-Ьжки................................................... 203
Адамъ и Ева
Ржкописи и издания..........................................................................207
Т е к с т ь .................................................................................................207
С ъ д ъ р ж а н и е ..................................................................................... 218
Историко-литературни бълЪ жки...................................................219
Д етство Исусово
Ржкописи и издания..........................................................................227
Т е к с т ь ................................... 230
С ъ д ъ р ж а н и е ............................................................... 238
Историко-литературни бЪлЪжки................................................... 242
ПрЪние на Христа съ дявола
Ржкописи и и з д а н и я .................................................................... 248
Т е к с т ь .................................................................................................249
Съдържание и историко-литературни бЪлЪжки . . . . 253
Разумни къ
Ржкописи и издания.......................................................................... 257
Т е к с т ь ............................................. 259
Историко-литературни б-ЬлЪжки................................................... 264
Български апокрифенъ лЪтописъ
Обяснителни бЪ лЪ ж ки.....................................................................273
Тексть .................................................................................................280
Тивериадското море
Българска версия......................................................... . 287
Руски версии ................................................................................ 289
С ъ д ъ р ж а н и е ......................................................................................301
Историко-литературни бЪлЪжки................................................... 303
 VII

Гръцка легенда з а сътворението на свЬта Стр-

Т е к с т ъ .................................................................................................311
С ъ д ъ р ж а н и е ............................................................
Историко-литературни б Ь лЬ ж ки ................................................... 318
Босненска легенда з а сътворението на свЬта
Т е к с т ъ .................................................................................................321
Съдържание и историко-литературни бЪлЪжки . . . . 323

ЧАСТЬ ВТОРА
Д у ал и с ти ч н и б ъ л г а р с к и н ар о д н и л еген д и . 327
№ 1. Богъ и дяволъгь създаватъ другарски свЬта, nocat враж-
дуватъ помежду си .....................................................................329
№ 2. Богъ и дяволъгь сътрудничатъ при направата на земята 333
№ 3. Сътрудничество и вражда между Бога и дявола при съ­
здаването на свЬта.......................................................................... 334
№ 4. Богъ узнава отъ дявола какъ да смали земята . . . . 336
№ 5. Дяволъгь надупчва тЬлото на създадения отъ Бога че-
ловЬкъ.................................................................................................336
№ 6. ПодЬлба на cetTa между Бога и дявола. Богъ иска да
развали договора .......................................................................... 337
№ 7. Богъ иска да прЬвземе царството на дявола, който вла-
дЬе надъ земята и человЬцитЬ................................................... 339
№ 8. Господь узнава отъ дявола, чрЬзъ св. Ивана, какъ да
прЬвземе царството на д я в о л а................................................... 342
№ 9. Дяволътъ създава в ъ л к а.............................................................345
№ 1 0 . Дяволътъ създава вълка и си подЬля съ Бога человЬцитЬ 346
№ 11. Вълкътъ изЬжда единия кракъ на своя създатель —
д яво л а....................... ' . . . , .............................................. 347
№ 12. Дяволътъ съдружникъ на Бога и по-досЬтливъ отъ него 348
№ 13. Адамовъ записъ (Адамъ дава записъ на дявола, за да му
позволи да оре з е м я т а ) ...............................................................349
№ 14. Адамовъ записъ (За да получи свЬтлина, Адамъ става
човЬкъ на дявол а)..........................................................................351
№ 15. Зерзевулътъ прави свой рай и кула, отъ която да може
да убие Б о г а ................................................................................354
№ 16. Богъ наказва недоволник д у х о в е ...................................... 356
Съставъ и характеръ на л е г е н д и г Ь ................................................... 357
Произходъ на леген дигЬ ..........................................................................361
Показалецъ.......................................................................................... 383
ЗабЬлЬзани п о г р Ь ш к и .................................................................... 388
 УВОДНИ Д У М И
Книгата на именития български учен проф.
Йордан Иванов „Богомилски книги и легенди“, излязла през
1925 г., е първият опит да бъдат издирени, систематизирани и
обнародвани главните произведения с богомилски характер или
такива творби, които са били близки по дух на богомилските
схващания. Задачата на автора е била да подбере преди всичко
българските, домашните паметници за богомилството, които
разкриват най-пълно и пряко произхода, същината и историята
на това важно религиозно и социално учение в средновековна
България. Съобразно с това повечето от поместените в книгата
му произьедения имат местен произход и са на старобългарски
език. По изключение обаче проф Й. Иванов е включил в своя
труд и някои други, съставени извън нашата страна паметници,
като например Катарския требник, една гръцка и една боснен­
ска легенда за сътворението на света и др. Така се е нарушил
до известна степен възприетият от автора принцип, но съще­
временно това дава възможност за една по-пълна преценка на
богомилското учение и за изясняване на неговата голяма роля
на Балканския полуостров и в Западна Европа през среднове­
ковната епоха.
При подреждането на подбрания изворов материал проф.
Й. Иванов е разграничил две групи: първата група, означена
под наслов „Главни произведения“, е представена от такива
паметници, които са свързани най-пряко с богомилската идео­
логия и с организацията на богомилите. На първо място тук
идва известният богомилски апокриф „Йоановото евангелие*
(или „Тайната книга“), където са изложени главните космого-
нични и есхатологични вярвания на богомилите, отразени през
призмата на умерено дуалистичния им светоглед. След това идва
споменатият вече „Катарски требник“, който е написан на про-
вансалски език и е служил на катарите в Южна Франция, но
чийто оригинал, както отбелязва Й. Иванов, е възникнал ве­
роятно в нашата страна. Между главните богомилски произве­
дения е поместен и апокрифът „Видение Исаево“ в една негова
по-късна латинска версия, направена, както изглежда, въз ос­
X

нова на по-стар, недошъл до нас славянски първообраз. Апо-

к р и ф ^ „Видение Исаево“ е бил създаден векове преди поя­
вата на богомилството и по своето цялостно съдържание не-
може да бъде причислен към кръга на еретйческата, богомил­
ска литература. Независимо от това обаче прокараните в не­
го дуалистично-гностически схващания са направили от това
съчинение, както убедително е посочил авторът, една от най-
предпочитаните и разпространени богомилски книги. Поради това
включването му в отдела „Главни произведения“ се явява
оправдано.
Във втория дял на книгата си, означен с името „Второ­
степенни произведения“, проф. Й. Иванов е поместил редица
творби на средновековната апокрифна книжнина, като „Енох“,
„Барух“,- „Детство Исусово“, „Адам и Ева“ и др. По произ­
ход това не са богомилски съчинения, а апокрифи със сюжети
от Стария и Новия завет, някои от които са възникнали още
преди появата на християнството, а други — през първите сто­
летия след създаването му. Тези произведения са били любимо
четиво на десетки поколения в пределите на Римската импе­
рия и впоследствие във Византия, а след покръстването на бъл­
гарите започнали да се разпространяват и в нашата страна.
Дошли от съседна Византия, те били преведени от гръцки на
български било дословно, било с някои добавки и изменения,
направени от българския съставител и преводач. С течение на
времето тези апокрифи били включени в кръга на богомилската
книжнина, тъй като съдържали такива възгледи и образи, които
били подходящи за популяризиране на богомилското учение.
В отдела „Второстепенни произведения“ проф. Й Иванов
е поместил и един друг вид творби, които са възникнали вече
по-късно, след появата на богомилството, като пряко отраже­
ние от неговото влияние върху съзнанието на хората. На първо
място'тук идва тъй наречената „Тивериадска легенда“, един
дуалистичен апокриф за сътворението на вселената като съв­
местно дело на Бог и Сатанаил. Този апокриф е възникнал в
средновековна България, а впоследствие намерил добра почва
за разпространение и в руските земи. Към тази група творби
е отнесъл проф. Й. Иванов двете споменати вече легенди —
за сътворението на света — гръцка и босненска, които отра­
зяват дуалистичните схващания на еретиците във Византия и
Босна. Тук е поместен и известният „Български апокрифен ле­
топис“ (възникнал към средата на XI в.), който, без да бъде
изцяло богомилски по своя характер, разкрива някои възгледи,
характерни за богомилската идеология (главно аскетичните на­
строения и ненавистта срещу войните).
 XI

Във втората част на книгата си проф. Йор. Иванов е под­

брал 16 български дуалистични легенди, които са възникнали
след прявата на богомилството и свидетелствуват за силната
му роля в народното творчество. Това са разкази за сътворе­
нието на света и за борбата между бога и дявола, която за­
вършва обикновено с победа на бога. Те са създадени сле­
дователно в духа на умерения дуализъм, който е бил господ-
ствуващ сред българските богомили. Подбраният от Йор. Ива­
нов материал от народни дуалистични легенди си остава и до­
сега нашият най-пълен и добре систематизиран източник за
проучване на богомилското влияние върху народния фолклор.
Както се вижда от казаното, книгата на проф. Йор. Ива­
нов представлява един богат по съдържание сборник с най-
важни книжовни богомилски или близки до богомилското уче­
ние творби. Това не е обаче един обикновен сборник с про­
сто подреждане на текстовете, както в една христоматия, а
задълбочено изследване върху техния произход, характер и
значение. Всеки един от разглежданите богомилски паметници
е подложен на прецизен научноизследователски анализ, при
който бележитият наш учен е проявил голямата си ерудиция
на славянски; филолог, историк и литературовед. По такъв на­
чина са изяснени редица несигурни и спорни въпроси около
възникването и същината на отделни богомилски творби, из­
тъкната е тяхната взаимна връзка, проучени са взаимоотно­
шенията между български западни дуалистични творби и пр.
Специално внимание в това отношение заслужават проучва­
нията на проф. Йор. Иванов върху „Тайната книга“, „Катар-
ския требник“ и „Видение Исаево“, които са направени с го­
ляма научна вещина. Благодарение на тези проучвания е дока­
зано убедително силното влияние, което богомилството е оказало
за формирането на катаризма в Италия и Франция. Така чрез
своята книга проф. Йор. Иванов е допринесъл да се утвърди
представата за голямата роля на това наше забележително ре­
лигиозно и социално движение, която то е изиграло през епо­
хата на средновековието.
Наред с така добре подбрания и внимателно проучен из­
воров материал трудът на проф. Йордан Иванов съдържа и
еди» увод, който има за предмет произхода и характера на
богомилското учение и неговото разпространение в България
и други страни. В основни линии, този увод поставя в прием­
лива, научно обоснована светлина най-важните въпроси около
идеологията и историята на богомилството и свидетелствува за
голямата ерудиция на автора. Добре е подчертано обстоятелст­
вото, че като религиозно-философско учение богомилството е
X II

било създадено под непосредственото въздействие на стари

дуалистични ереси, които водят началото си от манихейството.
Поради това в увода е отделено специално място за разглеж­
дане на ересите на манихеи, павликяни и масалиани, които ав­
торът счита с право за предходници на нашите богомили. Добре
е обосновал по-нататък в своето изложение проф. Йор. Иванов
становището си, че богомилството се заражда в нашата страна
през X век по времето на цар Петър. Верни мисли са изказани
по въпроса за двата вида дуализъм на богомилите — уме­
рен и абсолютен, като е подчертано, че главният разпростра­
нител на богомилското учение, поп Богомил, е бил последова­
тел на умерения дуализъм. Това гледище на Йордан Иванов
намира подкрепа в най-новите проучвания по този въпрос.
Спирайки се на въпроса за корените на богомилството в
България, авторът с основание счита, че благоприятна почва
за пораждане на тази ерес са били все още неизживените ези­
чески настроения, запазили се в нашата страна и след по­
кръстването. Приемливо звучи и твърдението му, че важна при­
чина за успеха на богомилството е била и покварата сред ду­
ховенството и монашеството, която се наблюдава по време на
царуването на Петър и е отразена в известната „Беседа“ на
презвитер Козма. Разбира се, с това факторите за поражда­
нето на богомилското учение не се изчерпват, но независимо
от това казаното от автора по този въпрос заслужава пълно
внимание.
В изложението е отделено необходимото място за дей­
ността и ролята на поп Богомил, когото Йордан Иванов пре­
ценява като главен проповедник и организатор на богомил­
ското учение. Справедливо е подчертал авторът, че този скро­
мен, малко известен български свещеник е създал едно дей­
ствително забележително, изпълнено с ярки общочовешки прин­
ципи учение, което е направило прелом в умовете на хората
през средновековната епоха. „Поп Богомил — заключава своите
разсъждения по този въпрос Йордан Иванов — добавил в
своята система рядкото за онова време хуманно гледище за
социалното положение на ч о века...“, „Поп Богомил дръзнал
да пише на знамето си онова искане, което се е таело в ду­
шите на потисканите, но което никой не се е осмелявал да
заяви високо. В това отношение българският поп е изпрева­
рил с векове благородните проповедници на по-новите времена
за социална правда.“
По-нататък в увода е направен преглед на основните кос-
могонични и есхатологични вярвания на богомилите, съдържащи
се в техните главни съчинения и най-вече „Тайната книга“.
 XIII

След това проф. Йордан Иванов се спира по-специално на

социалните възгледи в богомилското учение и на неговата
насоченост срещу потисниците в лицето на царя и боля­
рите. Това критично отношение на богомилите спрямо пред­
ставителите на властта, както отбелязва авторът, „идело от
желание за човещина и равенство в обществото, но не било
бунтарство с цел да съсипят държавния институт“. Тази ми­
съл на Йордан Иванов заслужава особено внимание. С нея име­
нитият учен се противопоставя открито на господствуващото
по негово време схващане, възприето и в учебници по история,
че богомилите били причина за разстройството на българската
държава и за нейното падане под византийска и турска власт.
В случая се дава кратък, но справедлив отпор срещу подобни
обвинения.
Последната част от увода има за предмет разпространението
на богомилството в България през X—XIV век, както и него­
вото проникване във Византия, Русия, Сърбия, Босна и За­
падна Европа. По-специално се е спрял авторът на последиците
от влиянието на богомилството в Италия и Франция и на го­
лямата популярност на името „българи“ в тези страни в сми­
съл на еретици-дуалисти.
Заключителната част от увода представлява по същество
една оценка на историческата роля на богомилството и на лич­
ността на поп Богомил. Тук отново е подчертано положител­
ното становище на проф. Йордан Иванов към това голямо и
значително религиозно и социално движение, в което се застъп­
ват ярки хуманни и общочовешки принципи. Отново звучи въз­
торженото отношение към делото на създателя на богомил­
ското учение: „Името на поп Богомил — отбелязва Йордан
Иванов — трябва да се впише в аналите на историята на лично
място между другите благодетели на човечеството“ (с. 47). А
за ролята на самото богомилствосе прави следният извод: „Влия­
нието, което упражни богомилството върху духовния и отчасти
политическия живот на Западна Европа, е ознаменувано с ня­
колко събития от епохално историческо значение. Казваме епо­
хално, защото богомилството раздвижи умовете на среднове­
ковния човек.“ Тези преценки на Йордан Иванов за поп Богомил
и за богомилското движение са плод на дълбоко вътрешно
убеждение, изградено у един голям учен, който познава отлично
историческите факти, и у един пламенен родолюбец, който из­
питва заслужена гордост от бележитите духовни ценности, съз­
дадени от българския народ по време на хилядолетната му
история.
Естествено краткият увод, направен в книгата на проф. Йор-
xw

дан Иванов, не е могъл да засегне всички страни около произ­

хода, същината и разпространението на богомилството. При
това отделни констатации и мисли в него са вече остарели, тъй
като от времето на написването му до наши дни бяха открити
нови сведения за богомилското учение и бе обърнато внима­
ние на такива проблеми, които не са стояли пред погледа на
именития наш учен. Обърнато бе пр,еди всичко сериозно вни­
мание на обществено-икономическата обстановка, при която е
възникнало богомилството, и бе подчертано, че то се явява
главно плод на противоречията сред българското общество
през X век, породени от установяването на феодалните отно­
шения. По времето, когато Йордан Иванов е писал своята книга,
тези въпроси са били още съвсем слабо разработени и тенден­
цията е била да се вижда в богомилството едно учение, поро­
дено главно в резултат на въздействието на външни фактори
и на развалата сред духовенството. На това гледище не е мо­
гъл да остане чужд Йордан Иванов и то е отразено в значи­
телна степен в неговия увод. Макар и да приема и вътрешни
причини за появата на богомилското учение, той все пак не под­
чертава достатъчно връзката между това учение и конкретната
обществено-икономическа и политическа обстановка в средно­
вековна България. Този недостатък проличава и при краткия
преглед на историята на богомилството в българските земи,
при който конкретните факти са изложени някак самоцелно и
изолирано. Слабост в изложението е и това, че не се прави
разграничение между възгледите, живота и методите на дей­
ствие на теоретиците на богомилското учение (тъй наречените
, съвършени“) и живота и поведението на обикновените негови
привърженици. Този въпрос за различието между догмата и
нейното отражение в самата действителност изобщо не е съ­
ществувал нито за Йордан Иванов, нито за всички други из­
следвани върху богомилството по негово време, а и по-късно.
А това е въпрос твърде важен, който ни помага да си изяс­
ним редица моменти във връзка със същината и ролята на бо­
гомилството и да разберем и преценим правилно срещащите
се в това движение характерни противоречия.
В заключение трябва да се подчертае, че книгата на проф.
Йордан Иванов независимо от неизбежното остаряване, което спо-
хожда всеки научен труд, колкото и съвършен да е той, пред­
ставлява едно крупно научно постижение. Основната й стой­
ност се свежда в това, че в нея са подбрани, систематизирани
и обнародвани с необходимата прецизност най-важните бого­
милски произведения, които ни разкриват произхода, характера
и историческата роля на богомилството. За учения специалист,
 XV

който работи по въпросите на богомилското учение, трудът на

Йордан Иванов и досега има качествата на основен труд, към
който той трябва да се обръща нееднократно и да използува
съдържащите се в него обилни данни. При това стойността
на труда на бележития български учен не се изчерпва само в
документалния материал, който ни се предлага, но и в обстой­
ните, научно издържани и твърде полезни филологически и ли­
тературно-исторически интерпретации към отделните текстове.
Тези именно тълкувания и анализи, направени от вещата ръка
на един отличен славянски филолог, историк и литературовед,
правят от книгата на проф. Йордан Иванов произведение, което
далеч надхвърля рамките на сборник от материали и го пре­
връща в едно задълбочено и сериозно изследване по въпроса
за основните произведения и на богомилската книжнина Като
се прибави към това и ясният, добре замислен и в главни ли­
нии поставен на правилни позиции увод, изпъква голямото зна­
чение на труда на проф. Йордан Иванов за нашето съвремие.
Това е труд, който продължава да пази и досега своята научна
стойност и който е едно от най-ценните произведения на на­
шето научно наследство.

Д. А Н Г Е Л О В
 Уводъ
Погледъ върху дуалистичнигЬ учения пр%ди
богомилството.
Между разните верски системи, каквито еж. пантеизмътъ,
политеизмътъ, монотеизмътъ, фетишизмътъ, шаманизмътъ
и др., видно место никога е заемалъ дуализмътъ и произ­
теклото отъ него прЪзъ средните векове богомилство, или
така наричаната отъ западните народи „българска ересь*
(haeresis Bulgarorum). За да си уяснимъ по-добре посл-Ьднята,
нека направимъ кратъкъ пр^гледъ на прЪдходещигЬ я други
дуалистични учения.
Дуализмътъ е прЪдставенъ най-изразно въ религията на
старите иранци, т. е. въ учението на Заратустра (Зороастра),
иначе наричано учение на магите, или маздеизъмъ. Тоя дуа-
лизъмъ е билъ проведенъ както въ философията, така и въ
областьта на религията и нравственостьта на иранските народи
перси и меди. СвЪтътъ, споредъ това учение, произхожда
отъ две начала, отъ две божества: доброто, наречено Ахура-
Мазда (Ормуздъ), и злото, наречено Ахриманъ (духъ разру-
шитель), които сж независими и равноправни. Ахура-Мазда
е творецъ на всичко добро въ света, на светлината и исти­
ната, а Ахриманъ — на всичко зло, на мрака и лъжата. Тия
дв% начала влизатъ въ борба, която въ края на крайщата
ще се свърши съ надмощие и победа на доброто. На това
дуалистично философско гледище се крепи и верското и
морално учение на маздеистите: въ борба съ злото, човекъ,
чрезъ добрите си думи, добрите си дела и чрезъ очище-
нието, достига до нравствено съвършенство и душата му
отива въ обиталището на Ахура-Мазда. Основатель на маз-
деизма, споредъ най-старите ирански легенди, се смета За­
ратустра, който, подобно на Исуса, се ражда отъ девица и,
1
 2 Дуалистични учения прЪди богомилството.

подобно на Мойсея, приема отъ Ахура-Мазда свещените книги,

познати съ името Зендъ-Авеста. Науката не си е уяснила
още, дали Заратустра е историческа личность или легеьдарна
фикция; не се знае слицо кога точно бййи положени основите
на иранския дуализъмъ, дали при раздалата на иранци отъ
индийци или по-късно. Едно е положително: несъмнените
допирни точки между маздеизма отъ една страна и юдео-
християнството отъ друга, както и въздействието на маздеизма
при формирането на манихейството.
Ногаш се разширило персийското могжщество на за­
падъ и когато, при Александра Македонски и неговите диа-
доси, както и при римското владичество въ Мала-Азия и Си­
рия, народите отъ изтокъ и западъ дошли въ общение, то­
гава се засилили и духовно-културните връзки между техъ
и станали по-трайни и по-дълбоки. Древниятъ Иранъ, чрезъ
Персия и Вавилония, разшири на западъ една отрасъль на
своя маздеизъмъ, именно култа на Митра, а следъ това,
презъ III в., даде животъ на религията на Мани, — мани­
хейството. Отъ тия две източни верски влияния, митраиз-
мътъ заглъхна въ римската империя единъ векъ следъ про­
гласяване на християнството за държавна религия; манихей­
ството обаче тъкмо тогава засили своята мощь и се простре
изъ целия древенъ миръ: отъ Вавилонъ та до Испания и по
северна Африка, въ средня Азия и* Китай то ширеше своето
учение, като на места стана държавна религия и дълго време
застрашаваше да измести християнството и да стане мирова
вера. Мани, основательтъ на манихейството (III в.), персиецъ
по произходъ, се родилъ и отрасналъ въ Вавилония, въ тая
именно страна, дето съжителствували, заедно съ халдео-вави-
лонските предания, персийскиятъ дуализъмъ, гностицизмътъ,
мандаитската религия и християнството и дето долитали вея-
нията на будизма. Мани, следъ много четене, пжтувания и
изучвания, недоволенъ отъ тео-философията на своите съ­
временници, основалъ своя религиозна система, станалъ пръвъ
неинъ проповедникъ, обявилъ се за божи пратеникъ, как-
вито били Буда, Заратустра, Исусъ и др. Неговата религия
била синкретична: въ нея влезли възгледи и елементи на
другите древни религии и предания, които той свързалъ въ
една система — манихейството. За разпространение на своето
учение Мани си послужилъ съ живо слово, съ съчинения и
 Манихейство. 3

съ пжтуване. За поприще на дЪйностьта си той избралъ Пер­

сия, дЪто се явилъ като пр-Ьобразитель на Заратустровия дуа-
лизъмъ. Слйдъ извЪстенъ усп%хъ въ Персия, той билъ изго-
ненъ отъ царь Сапора и продължилъ своето апостолство изъ
Индия, Китай и срЪдня Азия. СлЪдъ смъртьта на Сапора,
Мани се върналъ въ Персия, но тамъ билъ обявенъ за ере-
тикъ отъ магите, живъ одранъ и кожата му напълнена съ
слама, 275 г. Манихейството не загинало съ погубването на
неговия основатель. Учениците му заякчили новото учение
и го пръснали бързо и далече изъ Азия, Африка и Европа.
Едва се били изминали 20 години отъ смъртьта на Мани,
неговата религия дотамъ проникнала въ римската империя,
че Диоклетианъ заповЪдалъ въ 296 г. на проконсула въ
Африка да изтреби съ огънь и мечъ привържениците на
новата вера. Редъ документи отъ IV в-Ькъ и по-сетне ни
говорятъ за манихеи въ самия Римъ, въ Италия, въ Сицилия,
Египетъ, северна Африка, Испания, южна Франция, Дал­
мация, Мала-Азия. Месопотамия, Сирия и Палестина. Ма­
нихеи е имало най-много въ Месопотамия, Сирия и Египетъ.
Св. Августинъ, преди да стане великъ учитель на християн­
ството, деветь години наредъ билъ разпаленъ манихеецъ.
Преследването на манихейството, горенето на книгите му,
особено при Теодосия и Юстинияна I, сломили въ римската
империя новата религия, която следъ VI в. вече замрела въ
Европа. Но затова пъкъ тя проширила своите завоевания въ
Азия. Отъ своето отечество, въ Вавилония, манихейството
проникнало на изтокъ и на северъ и презъ VIII в. станало
господарствена религия въ големата империя на уйгурите.
Неотколе намерениятъ надписъ въ Карабалгасунъ (Монголия)
и множеството манихейски ржкописи, открити въ Турфанъ,
Туенъ-Хуангъ и други места, най-убедително говорятъ за
големия успехъ на манихейството въ средня Азия и Китай
и за неговото траяне, въ по-широка мера, до края на X в. и,
въ по-малка, дори до XIII в., особено у независимите старо-
турски племена и държави. Паметниците на тамошната мани-
хейска литература еж написани на разни езици: ирански
наречия, китайски, турски J).
!) Разкопкит-fe и издирванията на редъ мисии въ централна Азия и въ
Китай, мисии руска, германска, английска, френска, японска, възкръсиха мно­
жество съчинения на манихейството. Само въ Бритишъ-Музеумъ бЪха прЪне-
 4 Дуалистични учения прЬди богомилството

Широкото разпространение на манихейството и неговото

дълго траяне, въпреки че било преследвано отъ християн­
ството, мохамеданството, отъ будизма и отъ светската власть,
се обяснява съ синкретичния характеръ на неговото учение
и опростена обредность, както и съ приспособимостьта на
неговите проповедници къмъ местните условия: въ запад­
ните страни манихеецътъ се издава за християнинъ, въ из­
точните минава за реформиранъ маздеистъ, за будисгъ и пр.
Кои еж били прочее тия разнородни елементи, влезли въ ма-
hhxwiCkoto учение, които го направили действително сборна
религия, бързо разпространена, въпреки несгодните условия,
въ които е била поставена? Въ манихейството еж. се отразили
най-много гностицизмътъ и дуализмътъ. Гностицизмътъ беше
онова учение, сложено отъ представи на юдаизма, платонизма.
вавилонизма, маздеизма и християнството, което почна да се
шири въ времето на Христа, отъ Египетъ до Вавилония, главно
средъ книжовните среди и у мечтателните натури. Гности-
ците се занимаваха особено съ тайните въпроси за потеклото
на света и човека, за падението на човека и за онова от­
кровение, онова знание (yvwais), което сочи пжтя на човеш­
ката душа за нейното въздигане и щастие. Това съкровено
знание се разкрива на человеците отъ божественото Слово
(Хбуо?), носители на което се явяватъ боговдъхновени. лич­
ности, какъвто е билъ и Исусъ. Голема часть отъ християн­
ските и дуалистични представи на манихейството идатъ отъ
гностиците, които слицо така еж били дуалисти. Силно влия­
ние върху манихейството е упражнила гностичната група на
мандаитите, въ чието учение Мани билъ посветенъ още отъ
младини. А още по-значително било въздействието на гно-
стика и дуалиста Маркионъ (II в.), който не признавалъ юдей-
ските, ветхозаветните книги, а отъ новозаветните приемалъ
Павловите послания и особено Евангелието на Лука. Отчасти
чрезъ гностиците, отчасти чрезъ вавилонските предания ми-

сени въ 1907 г. около 5000 манихейски ръкописа. По-главната часть отъ

текстоветЬ бидоха обнародвани отъ Залеманна (С. Salemann), прЬзъ 1907,
1908, 1912 г., въ изданията на Руската Акад. на НаукитЬ; отъ Радлова (Rad-
loff), пр-Ьзъ 1899, 1911, 1912 г., въ сжщитЬ издания; отъ F. W. К. Mtiller, прЬзъ
1904 и 1913 г., въ изданията на Берлинската Акад. на НаукитЬ; отъ A. von
Le Coq, прЬзъ 1908, 1909, 1912 г , пакъ там ъ; отъ Chavannes и Pelliot въ
Journal Asiatique за 1911 и 1913 г.
 Манихейство. 5

нали въ манихейството астрономическите понятия, както и

вярата за участието на седъмьгЬ планети върху човешкия
животъ. Отъ маздеизма, за реформаторъ на който искалъ да
се представи Мани въ двора на персийския царь, иде типич­
ното учение на манихейството за съперничеството на двете
независими начала въ природата и у човека — светлото и
мрачното. Християнските елементи въ първичния манихеизъмъ
били доста незначителни; те се засилили въ него по-късно,
при по-близкия кортактъ съ християнския миръ. Представите
за преселението и пречистването на душата, които сжщо се
явяватъ въ вторичния манихеизъмъ, се дължатъ на будийско
влияние. Будизмътъ повлиялъ на манихейството и съ своята
аскетика и песимизъмъ.
Манихейството, въ своята доста сложна система, излага
какво е било предвечното двойно битие, какъ билъ съз-
даденъ сегашниятъ светъ и каква е сждбата на человека
тука и въ задгробния миръ’). Отъ тая система извличаме най-
главното. Изпърво имало две начални, противни и независими
една отъ друга сжщности, два мира — светлината и мракътъ,
или доброто и злото, първото отъ които било въ властьта
на Бога, а второто въ властьта на главния демонъ. По демо-
ново внушение, мракътъ се подигналъ отъ своите пропасти
да превземе светлината, и нахлулъ въ нея. За да въз­
върне стария редъ, Богъ създалъ съ Словото си Майката на
живота, а тя родила Първия човекъ, който дошълъ на по-
мощь на Бога и се опълчилъ срещу демона. Въоржженъ съ
своите петь доспехи — елементи (пресниятъ въздухъ, живиятъ
огънь, прохладниятъ ветъръ, бистрата вода и светлиятъ
духъ), Първиятъ човекъ почналъ борбата, но на края изгу-

1) По-главни извори и изследвания по манихейството: Hegemonius,

Acta Archelai. Изд. Beeson. Berlin 1906. По-старо издание въ Patrologia graeca,
X, 1405— 1528. — Св. Августинъ, Съчинения. Разни издания. — G. Flagel,
Mani, seine Lehre und seine Schriften. Leipzig 1862. — K. Kessler. Mani.
Porschungen'fiber die manichaische Religion. Erster Band. Voruntersuchungen
und Quellen. Berlin 1889. — E. Rochat, Essai sur Mani et sa doctrine. Genfeve
1897. — W. Bousset, Hauptprobleme der Gnosis. Gottingen 1907. — Fr. Cu-
mont, Recherches sur le manicheiSme. 3 kh. Bruxelles 1908, 1912. — Em.
de Stoop, Essai sur la diffusion du manichSisme dans 1’Empire romain. Gand
1909. — P. Alfaric, Les ecritures manichcennes. 2 kh. Paris 1918. — За кеот-
кол% откритите манихейски ржколиси и техните издания срв. бележката
на стр. 3 —4.
6 Дуалистични учения прЪди богомилството.

билъ петото си ‘оръжие — светлия духъ, и попадналъ въ

пленъ на демона. Тогава настъпило пълно см-Ьшение между
двете пр-ЪдвЪчни същности— светлината и мракътъ. Богъ про-
дължилъ обаче борбата, и проводилъ втора своя еманация —
Живия духъ. Живиятъ духъ, съ помощьта на своите петь
другари (синове), нападналъ врага и, като го победилъ, спа-
силъ Първия човекъ и го издигналъ въ висшите сфери на
битието. Той убилъ началниците (демони) на мрака и отъ
техните тела направилъ света: небеса, земя, звезди, стихии
атмосферни. Небесата, които били десеть на брой, се образу:
вали отъ опънатите кожи на началниците на мрака и били
подпрени отъ петь блескави богове (имащи въ себе си ча­
стици отъ светлина); земята била подпрена отъ Носача (Ат-
ласъ, Омофоръ). Отъ телата на демоните, които съдържали
части отъ светлина, погълната при смешението на двете същ ­
ности, Живиятъ духъ (Демиургъ) направилъ небесните све­
тила : слънце, луна и звезди; после създалъ и стихиите. Двете
главни светила, слънцето и луната, които съдържали най-
много светлина въ себе си, били отредени да притеглятъ свет­
лите части отъ смесената природа и да ги пренасятъ, като
плаваещи небесни кораби, въ обиталището на Бога. Тогава
Богъ изпратилъ своя трети пратеникъ, който, придруженъ
отъ дванадесеть деви добродетели, настанилъ седалището си
на слънцето. На тоя пратеникъ било възложено да уреди от­
лъчването на светлите части отъ природата и, чрезъ луната
и слънцето, да ги отпраща къмъ върховните божествени
сфери. Почнало се движението на небесните тела и светила,
почнало се и лъчеизпускането. Това очищение обаче на сме­
сената природа било отново нарушено. (Тукъ манихейството
прибегнало до помощьта на мита за прелъщението). Въ не­
бесното пространство взело да се забелезва едно андрогинно
(двуполово) видение, което споредъ едни легенди било са-
миятъ сияенъ трети пратеникъ, а споредъ други — двана-
десетьте деви добродетели. Тоя фантомъ се вестявалъ ту
като красивъ юноша, ту като пленителна девойка, и съ при­
влекателната си голота възпламенявалъ мъжките и женски
демони, обърнати на звезди отъ Живия духъ. Възбудените
демони, въ своя устремъ да уловятъ прелестното видение,
почнали да отлъчватъ порочни части отъ своето тело, части
съдържащи светли и мрачни елементи, които, поради нечи­
 Манихейство. 7

стотата си, не възлизали въ върховните сфери, а падали на

земята като пороенъ дъждъ, придруженъ съ тр-ЬсъцигЬ на
гърмотевицата. Споредъ друга легенда, женските демони, би­
дейки раздрусани отъ мировото въртение или пъкъ съблаз­
нени отъ светлия небесенъ юноша, почнали да отлжчватъ
отъ своите похотни органи частици, които сжщо падали на
земята. Отъ демонското семе се народили по земята изроди
и разни животни и растения. Синътъ на мрака (Асаклунъ въ
сирийските паметници, SaxXa? въ гръцките) изйлъ женските из­
роди, а другарката му Намраелъ (това име подсеща за исполина
Немродъ въ асиро-вавилонскигЬ митове) погълнала мжжките
изроди, па, като се съвукупили, родили първите челов-Ьци на
земята — Адама и Ева. Така, полуалегорично, полунатура-
листично разказано, било създадено челов-Ьчеството съ двояко
естество, съдържаше мрачни (демонски) и светли (божествени)
елементи, включени въ телата на демоните-звезди още при
борбата на двЪгЬ начала и гЬхното смЪшение.
И тъй, борбата, почната между светлото и тъмно начало,
между доброто и злото, завършила съ прЪвЪсь на второто:
душата на человЪка, произлизаща отъ божествената светлина,
била затворена въ т-Ьлото, което е отъ тъмното начало.
Тогава билъ изпратенъ Исусъ да научи Адама и Ева да се
пазятъ отъ злото. Той особено прЪдупр-Ьдилъ Адама да се
не доверява на женската прЪлесть и да не се приближава до
Ева. Адамъ послушалъ изпърво. Ева обаче народила поко­
ление отъ сношенията си съ главния демонъ, сетне съ Каина
и най сетне и съ Адама. Последенъ божи пратеникъ, който
дошълъ на земята, за да изведе грешното человечество на
правия пж.ть и спасение, билъ Мани. За своята мисия Мани
така говори въ началото на книгата си Сабураканъ, която
билъ представилъ на персийския царь Сапора: „Мждростьта
и добрите дела сж бивали откривани на земята последва-
телно, презъ времената, отъ божите пратеници (пророци).
Така, откровението бе занесено некога въ Индия отъ прате­
ника, нареченъ Буда, въ Персия го занесе Заратустра, на
западъ го предаде Исусъ, и, най-сетне сега, въ най-ново
време, откровението дойде и пророчеството бе обявено отъ
менъ, Мани, пратеникъ на истиннаго Бога, въ земята на Вави-
лонъ“. Мани се наричалъ божи пратеникъ, утешитель на
человечеството, параклетъ, и се позовавалъ на думите на
8 Дуалистични учения прЪди богомилството.

Исуса, който говорЪлъ за него (Йоанъ XIV, 25): „А Утеши -

тельтъ, Духъ Свети, когото Отецъ ще изпрати въ мое име,
той ще ви научи на всичко и ще ви напомни за всичко, що
съмъ ви говорилъ“.
Черковната и нравствена страна на манихейството била
слЪднята. При жив-Ь на Мани, основательтъ на новата религия
билъ върховенъ глава на черквата; подобно на Исуса, той
ималъ и дванадесеть свои ученици, апостоли. Тая традиция
се продължила и по-нататъкъ. Сл_Ьдъ смъртьта на Мани,
неговъ замТстникъ станалъ първиятъ му ученикъ Сисъ или
Сисини. Черковната йерархия се състояла отъ дякони, све­
щеници и епископи. Единъ отъ епископите, замЪстникъ на
Мани, прЪдставялъ върховната власть. МанихейскигЪ храмове
били обикновени молитвени домове, съ проста обстановка,
безъ образи, които, като знакове на идолопоклонство, били
изхвърлени. Самъ Мани билъ вЪщъ художникъ-живописецъ
и илюстровалъ съчиненията си съ чудни орнаменти, но не и
съ божествени и ангелски ликове. У източните манихейци,
въ срЪдня Азия и Китай, имало манихейски монастири, въ
които живели съвършените отъ сектата. Избраните манихейци
водели светъ и строгъ аскетиченъ животъ, отговарящъ на
догмите на сектата: те отбегвали до край плътските сгоди
и наслади, за да пречистятъ съ това душата си и да я при-
готвятъ да се приобщи до Бога, отдето е произтекла. Те не
се женели, не вкусвали месо и вино, постели, не работели,
не притежавали нищо свое, и оскъдната храна, която прие­
мали, била имъ донасяна отъ обикновените манихеи, слуша­
телите. Съвършениятъ манихей не е смеелъ да убие каквато
и да било жива тварь или да откжсне некое растение, за да
не би по тоя начинъ да посегне на оная жизнена божествена
частица, която се крие въ всеко създание. Следъ смъртьта,
душата на избрания манихей бивала възнесена отъ светлите
ангели, чрезъ луната и слънцето, които я пречиствали съвър­
шено и предавали въ божественото обиталище. Манихеите
не вервали въ възкресението на телата, плодъ на мрачното
естество. Докато въ групата на избраните влизали малцина
смели поборници, а такива имало и жени и дори деца, мно­
зинството манихеи се задоволявали съ степеньта на слуша­
телите. Те се стараели да подражаватъ поне отчасти на
избраните, постели, молели се и ограничавали телесните си
 Манихейство. 9

пощЪвки. Наистина, те се женели, но избягвали многожен­

ството, гледали да нЪматъ деца или да иматъ малко, та съ
това да намалятъ поколението и страждущигЬ души, затво­
рени въ демонската плъть. Те се хранели и съ месо, пиели
вино, работели и трупали имотъ, както и другите иноверци.
Техната душа не отивала право на небето, а требвало, спо-
редъ степеньта на прегрешенията си, да страдае и, следъ
смъртьта, да броди изъ разни животни и растения, да се
преражда и пречиства и, най-сетне, чрезъ некое растение,
да мине като храна у некой избранъ манихей, съ спасението
на когото да намери изгубения рай. Учението за метемпси-
хозата било слабо развито въ началното манихейство; то се
засилило по-късно, подъ влиянието на будизма. Що се отнася
до големите грешници, техните души били обречени на
вечно мъчение. Най-сетне, следъ дълги векове, земята ще
бъде изпусната отъ своя Носачъ (Атласъ), който я крепи, за
да падне въ пропастьта и бъде обхваната отъ страшенъ
пожаръ, който ще трае 1468 години и ще изгори всичко по
нея. Тогава всичката земя ще бъде погълната отъ вечния
огънь — пъклото, въ средата на което ще останатъ демоните.
Душите на големите грешници, поради това че съдържатъ
що-годе частици отъ небесната светлина, ще останатъ на
повръхнината на пъклото и ще служатъ като ограда между
двата възстановени некогашни мира — светлото небе и
мрачния пъкълъ,
По такъвъ начинъ, прочее, дуалистичната система на
Мани разрешава проблемата за съществуването на злото въ
природата и въ човека. Мани намира, че при, монотеизма на
юдейството и на християнството съществуването на злото се
явява несъвместимо съ идеята за всеблагъ и всемогъщъ Богъ;
злото, споредъ него, е дело на друго, независимо и противно
божество, чиито прояви биятъ на очи въ целата природа и
животъ. Смелата дуалистична система на Мани, изпълнена съ
драматизъмъ и изложена въ митични легенди и фантастични
картини, е могла да уясни загадките, за които, при круше­
нието на древните цивилизации, се дирели задоволителни
отговори. Но затова пъкъ тя е проникната съ страшенъ песи-
мизъмъ, по-грозенъ може-би отъ будийския пантеизъмъ:
животътъ на човека е безкрайна трагедия, отъ която само
малцина избраници ще бъдатъ честити скоро да се избавятъ;
10 Дуалистични учения прЪди богомилството.

голямата часть на человечеството е осъдена на хилядил-Ьтно

бродение и мъки, докато се добере до изгубения рай, а мно­
зинството — великите грешници, поставени между двата
мира на светлината и мрака, съ осъдени да пребъдватъ.
безъ утеха и милость, въ страдание прЪзъ вечните векове.
Манихейското учение предопредели отчасти и по-ната­
тъшната своя съдба. Неговиятъ песимистиченъ погледъ върху
света и човека, неговиятъ суровъ аскетизъмъ и пълно отри­
чане отъ благата на живота не можеха да послужатъ за ос­
нова на една широко призната религия. Закрепването, отъ
друга страна, на християнството и мохамеданството като дър­
жавни религии, отъ централна Азия и Индия та до Атланти­
ческия океанъ, не позволи на манихейството да шири свободно
своето учение. Само едно реформирано манихейство, прибли­
жено до госполствуещите вери, можеше да се надева на из-
вестенъ успехъ. И наистина, приспособеното новоманихей-
ство, познато съ разни имена — павликянство, масалиянство,
богомилство, фундаитство и др., можа да продължи същ е­
ствуването на дуализма още неколко столетия.и дори да му
даде моменти на жизненость и преуспеване.

Павликянството,1) чийто произходъ се свързва отъ са­

мите павликяни съ името на апостолъ Павла, а византийските
извори го изкарватъ отъ Павла Самосатски (III в.) или отъ
Павла и Йоана, синове на манихейката Калиника отъ Само-
сатъ (край на VII в.) и пр., се явява на историческата сцена
въ Армения едва презъ VIII в. и особено въ началото на IX в.
То е преобразувано манихейство, доближено до християн­
ството. Павликянството запазва манихейската строга дуали-

!) Извори и литература за павликянството срв. у Karapet Ter-Mkrt-

tschian, Die Paulikianer im byzantinischen Kaiserrciche und verwandte ketzerische
Erscheinungen in Armenien. Leipzig 1893, и особено y Cdnybeare, The key
of truth. A manual of the Paulician church of Armenia. Oxford 1898. За иавли-
кянството въ България: Е. Fermendlin, Acta Bulgariae ecclesiastica. Zagrabiae
1887. — А. Теодоровъ, БългаригЬ католици въ Свищовско и тЬхната чер­
ковна борба (ЛЪтопись на Б. Кн. Др., II 1900-1901 г.). — Д. Е. Такела, НЪ-
когашнитЪ павликяни исегашнигЬ католици въ Пловдивско (Мсб. XI, 1894 г.).—
Л. Милетичъ, НашитЪ павликяни (Мсб. XIX, 1903 г.). — Слщи, Нови до­
кументи по миналото на нашитЪ павликяни (Мсб. XXI, 1955 г ). — Сжщи,
Павликянското нарЪчие (Мсб. XXVI, 1912 г). — Йор. Ивановь, Произходъ
на павликяните споредъ два български ржкописа (СпБАН., XXIV, 1922 г.)-
 Пааликянство. 11

етична основа, но вече се издава за същинско християнство, и

неговите послЪдватели се наричатъ християни. Православ­
ните едвамъ го признаватъ за християнска секта, а араб-
скиятъ писатель Масуди го зове „Байлаки (павликяни), секта,
която стои по средата между християнството и маздеизма“.
Подобно на манихеите, те вервали въ единъ Богъ власти-
тель на небесния миръ, и въ другъ — творецъ на земния миръ.
Подъ влияние на християнството, те приели учението за Св.
Тройца, съставена отъ Отца, Сина и Св. Духа, но си я пред­
ставяли само като еманация на едноличния Богъ Отецъ. За
да избави падналото человечество, Богъ Отецъ изпратилъ
Исуса. Рождението на Исуса отъ Дева Мария било привидно:
сжщинската му майка обаче билъ небесниятъ Йерусалимъ.
Павликяните си служели съ християнските новозаветни книги
и особено съ Павловите послания. Посланията на апостолъ
Петра, който се отричалъ отъ Христа, отхвърляли. Отхвър­
ляли сжщо и старозаветните книги и пророците, които те
сметали за лъжци. Черковната имъ служба и духовна йерар­
хия били много опростени. Те не уважавали св. Богродица,
светците, кръста, иконите, християнските тайнства. По аске-
тизъмъ и въздържание те се различавали отъ манихеите и
се приближавали до християните; яли блажно, пиели вино,
женели се и дори, въ полово отношение, изпадали въ без-
чинство и извратености. Павликянството се проширило най-
много въ западноарменските области и въ северна Сирия и
станало държавна религия на неколко арменски племена. Ар­
менците павликяни имали своя войска, крепости и играли
важна роля въ армено-византийските и арабо-арменски отно­
шения, особено презъ IX в. Преселените пъкъ арменски ко-
лонисти въ Тракия повлияли много, както ще видимъ, за пре­
насянето на дуалистичните възгледи и средъ българите. Съ
завоеванието на Армения отъ византийците и после отъ ара­
бите и турците, тамъ замрело и павликянството; то продъл­
жило обаче своя животъ въ новото си отечество, въ Бълга­
рия, дето, споредъ българската легенда за произхода на па­
вликяните, се били преселили ужъ самите основатели на тая
секта: ft пр.еидостл к’ Влкглркекои земаи w Канадски, и претко-
рише си имена аплека Пакелк, 1и>ань, и сучах*3 людн Ф.кннве, да
коеге чЯка SR-крише, whh ем8 зако пр|имла\'8; и тизи лк>ди нари-
чет се Пакаикене. Павликяните въ Пловдивъ и околностьта
12 Дуалистични учения пр-Ьди богомилството

играли значителна роля пр"Ьзъ редъ векове. Какго ще посо-

чимъ по-нататъкъ, rk вземали живо участие въ политическите
събития презъ XI-XIII в. и, въ повечето случаи, вървели соли­
дарно съ българските тежнения, въ ущърбъ на византийските.
Те прострели своето верско влияние и въ крайдунавските
български области, било чрезъ проповедници, било чрезъ
преселение на големи групи свои едноверци. Презъ 1366 г.
намираме павликянско население въ Видинската область, въ
държавата на Ивана Срацимира. При временното завладеване
на тоя край отъ маджарите, голема часть отъ православното
българско население, а слицо и отъ павликяните (partim ех
Paulicianis) били насилени да приематъ католичество. Следъ
оттеглянето обаче на маджарите, населението ще се е вър^
нало въ старата си вера. Документи отъ XVI и началото на
XVII в. свидетелствуватъ, че въ Кипровци напр. (Видинска
область) и въ Никополско още живели павликяни (пдклиЬдни,
Paulini), които говорели български, имали и черкви, но от­
хвърляли кръста и пр. Те били обърнати тогава въ католи­
чество отъ мисионери францисканци, дошли главно изъ Босна.
Въ сжщото време били покатоличени и павликяните въ Плов­
дивско. Докато обаче крайдунавските павликяни обичатъ да
се зоватъ „българи католици , техните пловдивски събратя
и до день днешенъ пазятъ старото си име „павликяни“. Въ
града Пловдивъ слицествува „Павликянска махала“, и некол-
кото българокатолишки села въ Пловдивско още се нари-
чатъ павликянски и жителите имъ — павликяни. Въ северна
България имената на неколко села, като Павликени (Търнов­
ско), Горно-Павликени, Долно-Павликени (Ловешко), напом-
нятъ некогашните павликяни. Поменатите села сж съ бъл­
гарско православно население. Въ околностьта на Горно-Па­
вликени има стари гробища, съ безкръстни плочи, а това
може да бжде белегъ за старо неправославно, богомилско
или павликянско население. Както въ България, павликенст-
вото изчезнало и въ началното си отечество — Армения. По­
следните арменски общини, които изповедвали доста проме­
нено павликянство, се намирали въ северна Армения. Те па­
зели своята вера до преди сто години. Горепоменатиятъ ан­
глийски ученъ Conybeare обнародва текста на техното верую
въ книгата си The key of truth. Византийските писатели, които
говорятъ за павликяните, ги зоватъ ту павликяни, ту мани-
 Масалиянство. 13

хей, по традиция, при все че същинското манихейство да не

съществуваше вече прЪзъ средата на средните векове въ
Византия и въ съседните й области.

Друга секта съ дуалистично-гностико християнски еле­

менти, така нареченото масалиянство, се явила въ Сирия,
станала добре известна пр-Ьзъ IV в. и продължила своето
съществуване, късно слЪдъ това, въ Сирия, Армения, Мала-
Азия и Балканския полуостровъ, Масалияните (на сирийски
„молещи се“) били известни у гърците и съ прозвището еи/Гтас,
т. е. молещи се, както старите българи ги наричали мо-
литккннци, защото моленето, молитвата съставявала най-съ­
ществената т%хна външна особеность. Те се издавали за хри­
стияни и намирали привърженици въ монастиригЬ главно,
между монашеския свЪтъ, и по-малко срЪдъ народа. Като
дуалисти, rfe учели, че въ човека, по наследство отъ прадедо
Адама, съжителствуватъ Духъ Свети и сатана. По-нататъкъ
обаче гЬхното учение представява нещо обособено. Те твър­
дели, че нито кръщението, нито другите тайнства на право­
славната черква съ въ състояние да пропъдятъ сатаната,
който постоянно тика човека къмъ злодеяние и пороци. Един­
ствено продължителната молитва може да изгони бесовете и
техното действие, да очисти човека и да направи телото му
обиталище на Духа Светаго. Така пречистената душа изпа­
дала въ видение и могла да види Св. Духъ и Св. Тройца.
Поради тая мистическа практика, масалияните били наричани
оше ентусиясти и мечтатели. Въ своята среда те приби­
рали всички, които продавали или раздавали имота си, които
напускали брачните си връзки, както и ония роби, които
избегвали отъ господарите си; те ги приемали при себе си,
обличали ги въ калугерско расо и посвещавали на своите
мистерии и видения. Масалияните презирали ръчния трудъ,
некои отъ техъ се скопявали, св. Богородица не почитали,
кръста хулели и пр. Тези, които били извънъ монастирите,
живеели на групи, често и по улиците и, мислейки, че де­
моните живеятъ не само въ човека, но че и въздухъгъ е
изпълненъ отъ техъ, плюели постоянно и се секнели, за да
се отърватъ отъ демоните, молели се, изпадали въ съзерца­
ния и пророчествували. Съ такива особености, на кратко ка­
зано, ги описватъ писателите до VIII в. Въ по-късните из-
14 Богомилство.

вЪстия, отъ XI в. насетне, на масалияните се приписва и уче­

нието за Сатанаила, което намираме и у богомилите. Тяхната
Св. Тройца се състояла отъ Бога Отца, който владее само
на надмировитЪ неща (та бтгерхбарса p.6va), отъ старшия му
синъ Сатанаила, който владее земните (zwv i-pcoaциву хЪ xpdtос),
и отъ младшия му синъ Исуса, комуто сж подвластни небес­
ните (та обрауса). Поради това имъ гледище, едни почитали
особено и старшия синъ Сатанаила, властитель на земята, отъ
когото се боели да имъ не напакости. Сатанизмътъ на тия
масалияни много дразн-Ьлъ гЬхнигЬ полемисти християни,
които приписвали на сектантигЬ най-нев-Ьроятни нелепости и
мърсотии. За разпространението на масалиянството въ Тракия
презъ XI в. ни подсеща съчинението на видния византийски
писатель Михаилъ Пселъ „За действието на демоните*. Ке-
дринъ разказва, че прогонените отъ Сирия масалияни изпърво
въ Памфилия (Мала-Азия), въ негово време (XI—XII в.) били
се пръснали въ по-големата часть на западновизантийските
области т. е. на Балканския полуостровъ. Той прибавя, че
масалияните тогава били познати и съ името „богомили“.

Богомилство.4
Условия за появата на богомилството. — Семената
на дуализма, хвърлени на българска почва презъ IX в., не
закъснеха да дадатъ плодове. Презъ време на царь Симеона

По-главни извори и изследвания по богомилството: Н. М. Петров-

скШ, Письмо патр1арха Константинопольскаго веофилакта царю Болгарш
Петру. Спб. 1914 (отпечатъкъ отъ И зв Ъ тя отд. русскаго яз. и елов. Имп.
Ак. Наукъ, т. XVIII, год. 1913, кн. 3). — Св. Козми Пресвитера Слово на
еретики и поучеше отъ божественннхъ книгъ. Изд. М. Г. Попруженко. Спб.
1907. — М. Г. Попруженко. Козма Пресвитеръ (Изв-Ьотя Русскаго Арх.
Института въ Константинопол^, т. XV, 1911 г.) — Посланието (’ЕяютоХ-гр
на Евтимия отъ Акмония до своите съотечественици въ Акмонската епархия
(Опсикийска тема, западна М.-Азия), първа половина на XI в. Обна­
родвано у G. Ficker, Die Phundagiagiten. Leipzig 1908. — Евтими Зигавинъ
(Зигадинъ), Изложение противъ богомилите (Ката Во^орШоу или 'Ехвео^ xspl
xfji aEpioecoj xffiv IIo-fopj}.<ov), отъ нач. на XII в. Издания: Gieseler, Eufhymius
Zigadenus, Narratio de Bogomilis. Gottingen 1842; Migne, Patrologia Graeca,
CXXX, 1289—1331; ново издание, съ некои отклонения въ текста, у Ficker,
8 9 — 111. — Тайната книга, наричана още Faux Evangile или Liber apocry-
phus Sancti Johannis, отъ XII в. За изданията срв. по-долу при елцция над-
словъ. — М. Г. Попруженко, Синодикъ царя Бориса. Одесса 1899. —
 Условия за появата му. 16

дуалистигЬ имаха вече свои послЪдватели въ България, а

при неговия насл-Ьдникъ Петра, прЪзъ втората четвърть на
X в., официално се знаеше за гЬхното разпространение, поз­
нати вече съ ново име „богомили“. Богомилството се явява,
ще рече, тогава именно, когато българската държава владееше
по-голЪмата Часть отъ Балканския полуостровъ, и Византия
й плащаше данъкъ; когато християнството тамъ бЪше станало
господарствена религия; когато българската литература б-Ьше
вече прЪживЪла една отъ най-мощнигЬ си епохи при единъ
общенароденъ книжовенъ езикъ; когато, най-сетнЪ, бЪха поло­
жени основигЬ на българско национално съзнание и единство.
Какъ да се обясни прочее появяването, тъкмо по онова врЪме,
на учение, което носЪше разделение въ религиозния и обще-
ственъ битъ на българигЬ, което бЪше протестъ срЪщу офи­
циалното християнство и срещу светската и духовна власть?
Отъ условията, които спомогнаха да се развие туй чуждо
семе на българска земя, на първо место требва да поста-
Послание на патриархъ Германа (1222—1240 г.) до цариграждани срфщу
богомилите (Прб; tooj i't KmvoTavuvoujt6X8i xal xata BofoiitXtov), обнародвано
y Ficker, 1 1 5 -1 2 5 . — Reinerius Sacchorti, Summa de Catharis et Leonistls
(Thesaurus nova anecdotorum, т. V). — Moneta, Adversug Catharos et Wal-
denses. Romae 1743. — Житие на Теодосия Търновски отъ патриархъ
Калиста. Обнародвано отъ В. Н. Златарски, Ж и т ‘|{ и ж и зн н п р н ю д о к -
наго о т ц а нанмго внодосУ а. София 1904. — Житие на Илариона Мъг-
ленски отъ патриархъ Евтимия. Обнародвано отъ Е. Kaluzniacki, Werke des
Patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wien 1901, стр. 2 7 —58. — Thalldczy,
Beitrage zur Kenntniss der Bogotnilenlehre (Wissensch. Mittheilungen aus Bosnien
und der Hercegovina, t . Ill, 1895 г., стр. 360—371).
J. Chr. Wolf, Historia Bogomilorum, qua potissimum ex Panoplia dogma-
tica Euthymii Zigabeni eiusque codice graeco non edito eorum fata, doctrinae
et mores ita exponuntur. Vitembergae 1712. — J. G. V. Engelhardt. Kirchen-
geschichtliche Abhandlungen. Erlangen 1832, стр. 151—206: Die Bogomilen. —
C. Schmidt, Histoire et doctrine de la secte des Cathares ou Albigeois. Paris
1848—1849, 2 книги. — Б. Петрановик, Богомили. Црьква Босаньска и
крьстяни. Задар 1867. — В. ЛевицкШ, Богомильство, болгарская ересь
X—XIV в. (Хриспанское Чтеше, 1870 г.). — Fr. Ralki, Bogomili i Patareni
(Rad VII, VIII, X, 1869 —1870 r.). — Rafki, Prilozi za povjest bosanskih Pata-
тепа (Starine I, 1869 r.). — P. Каролеаъ, За богомилството (Периодическо
списание, 1870 г.). — Кипр1аноаичъ, Жизнь и учеше богомиловъ (Право-
славное ОбозрЪн1е, 1875 г.). — Al. Lombard, Pauliciens, Bulgares et Bons-
Hommes en Orient et en Occident. Geneve et Bale 1879. - Douais, Les A lb i­
geois, leurs origines. Paris 1879. — J. Dollinger, Beitrage zur Sektengschichte-
des Mittelalters. Miinchen 1890, 2 части. — Dr. Prohaska, Das kroatisch-
serbische Schrifttum in Bosnien und der Herzegowina. Zagreb 1911, на стр.
16 Богомилство.

вимъ религиозната колебливость, която 6% настанала сл-Ьдъ

неотколЪшното сменяване на езичество съ християнство отъ
князь Бориса. ВЪковнигЬ традиции на езичеството не можеха
лесно да се забравятъ. Бунтътъ на БорисовигЬ боляри и от-
мотането на Борисовия синъ Владимира отъ новата вЪра са
отчасти доказателства затова. ИоанъЕкзархъ,съвр-Ьменникъ на
царь Симеона, изрично споменава за останали още некръстени
славяни въ българската земя. Св. Иванъ Рилски, който жи-
в-Ье пр-Ьзъ царь Петрово врЪме, съветва въ своя завЪтъ уче-
ницигЬ си да упАтватъ своигЬ сънародници въ правата вЪра
и да ги отклоняватъ отъ езическигЬ обичаи, каквито rfe дър-
жели и сл-Ьдъ кръщението. Въ РодопигЬ имало некръстени
българи дори и прЪзъ XI в., които, както се говори въ жи­
тието на св. Георгия Иверски, още се кланяли на своигЬ
кумири. Съ други думи, дълго врЪме слЪдъ приемане на хри­
стиянството, българигЬ пазЪли свои езически обичаи и жи­
веели въ в-Ьрска неустановеность. Пъкъ не е било само ре-
18—55. — Н. П. Благоевъ, Правни и социални възгледи на богомилите.
София 1912. — М. Weingart, Poiatky bogotnilstvi (Slovansky Pfehled, 1913,
Ci'slo 1). — H. П. Благоевъ, Беседата на пресвитер Козма против
богомилите (Годишник на Соф. Университет, кн. XVIII, 1923 г.). — Ю. Три-
фоновъ. Беседата на Козма Пресвитеръ и нейниятъ авторъ (Списание на
Бълг. Ак. на НаукитЬ, кн. XXIX, 1923 г.). — J. A. llit. Die Bogomilen in
ihrer geschichtlichen Entwicklung. Sr. Karlovci 1923. — Най-обемната книга
върху богомилството (838 стр.), на Isidor Ie^an, Secta PaterenS In Balcani $i
In Dacia-Traiana. Bucure§ti 1912, е чиста фантазия!
За богомилството сж дадени по-кжси или по-дълги бележки и въ
некои общи исторически съчинения: Дриновъ, Исторически прегледъ на
българска-та цьрква. В1енна 1869; Осокинъ, Истор1я Альбигойцевъ. Казань
1869; ГолубинскШ, Кратшй очеркъ исторш православннхъ церквей. Москва
1871; Гильфердингъ, Сочинешя, т. I; Иречекъ, Истор1я Болгаръ. Одесса 1878;
0. УспенскШ, Очерки по исторш визант1йской образованности. Спб. 1891;
Радченко, Релипозное и литературное движеше въ Болгарш въ зпоху передъ
турецкимъ завоеван!емъ. К1евъ 1898; Лебедевъ, Историчесше очерки. Изд.
2-ое. Москва 1901; Цухлевъ, История на българската църква. София 1911,
и др. Богомилското учение занимава въ ново време и редъ български публи­
цисти. Едни отъ техъ сметатъ богомилството за разрушителенъ елеменгъ въ
средневековна България и го порицаватъ; други го изучаватъ съ любовь и
темпераментъ и се опитватъ да прозратъ задъ оскждните често пжти научни
данни и да възсъздадатъ светли страници въ българското минало: Панчевъ,
Богомилите (въ Библиотека на Слав. Беседа, 1907 г.); Д. Мишевъ, България
въ миналото. София 1915; В. Петковъ, България — носителка на рефор­
мация, култура и цивилизация. София 1919; А. Страшимиров, Публични
беседи. София 1921 г.; Хр. Върговъ, Революционери. София 1924, и др.
 Условия за появата му. 17

лигиозното двоевЪрие, което е могло да улесни зараждането

на богомилството. Съ проникването на християнството се за­
силвало византийското влияние въ правово и аграрно отно­
шение. Заедно съ промените, които били направени въ пле­
менния битъ и нравственость, и съ засилване на светското и
черковно крЪпостничество се породили негодувания, изразени
въ явни бунтове и въ спотаено неприязнено настроение на на­
рода срещу новия редъ на нещата. Духовенството и то не
могло да привлече къмъ себе си доверието и сърдцето на
населението: картината, която рисува пресвитеръ Козма за
покварата на монашеството и на духовните наставници на
българския народъ въ царь Петрово време, е съвсЬмъ неу-
гЬшителна.
Това състояние на България представяло твърде при­
годна почва, на която сж могли да виреятъ ония учения,
които родиха богомилството. А сеячи на това учение не лип­
свали въ българската земя: едни били дошли за това нарочно,
а други отдавна вече живеели тамъ като колонисти, оста­
нали отъ времето на византийското владичество, преди царь
Симеона. Така, още въ първите години на покръстването на
князь Бориса, павликяните отъ арменския градъ Тефрика,
или Тебрика, мислели да проводятъ своя религиозна мисия
въ България. Това разказва Петъръ Сицилийски, който билъ
пратенъ отъ византийския императоръ Василия I въ Тефрика
презъ 868 г. да преговаря за предаване на пленници. Градъ
Тефрика (Нахръ-Аврикъ въ средневековните сирийски па­
метници) на р. Чалта-Чай, горенъ притокъ на Ефратъ, билъ
въ онова време политически центъръ на павликяните. Била
ли е изпълнена павликянската мисия до князь Бориса, не
знаемъ, но Петъръ Сицилийски, за да я осуети, писалъ писмо
до българския архиепископъ, придружено съ единъ трактатъ
за павликянското учение, сега единъ отъ главните извори за
проучване на сектата. Може би за подобна армено-павликян-
ска мисия въ България се отнасятъ думите и на папа Нико-
лая до князь Бориса отъ 866 г.: „Въ отечеството Ви сж дошли
отъ различни места християни, т. е. гърци, а р м е н ц и и други
отъ други места; те, както имъ се ще, разправятъ много и
различни неща“. Твърде е възможно, тукъ да става дума не
за арменци павликяни, а за обикновени арменци монофизити.
Имаме обаче друго по-надеждно посочване за проповедване
2
 18 Богомил ство.

на манихейство (павликянство) срЪдъ българите въ онова

време, именно писмото на Стилияна до папа Стефана, отъ
870 год.
Зараждането на богомилството било особено улеснено
отъ арменските и сирийски колонисти, които Византия на­
станява на н-Ьколко пжти въ Тракия и въ Пловдивско. Още
при царь Симеона часть отъ гЬхъ останаха въ прЪдклигЬ на
българската държава. Едни отъ тия пр-Ьселенци били моно-
физити, а други павликяни, масалияни и разпалени иконо-
оорци. Така, на деветата година слфцъ опустошенията на чу­
мата въ Тракия (746—747 г.), т. е. въ 755 г., казва Теофанъ,
„императоръ Константинъ (Копронимъ) пресели въ Тракия
сирийци и арменци, които докара отъ Теодосиополъ (Ерзе-
румъ) и отъ Мелитина (Малатия) и отъ които се разпространи
ересьта на павликяните“. НаогЬдникътъ на Копронима, Лъвъ IV
Хазаринътъ, докаралъ презъ 778 г. нови колонисти изъ Гер-
маникия (северна Сирия) въ Тракия. Павликяни имало и
въ самия Цариградъ. Презъ 813 г., когато Крумъ опустоша­
ваше Тракия и се насочваше къмъ византийската столица,
тамошните павликяни се бЪха одързостили да дигнатъ бунтъ
противъ православното духовенство и да се гаврятъ съ ико­
ната на св. Богородица. По-късно, императоръ Йоанъ Ци-
мисхи (969—976 г.), който беше отъ арменски родъ, пресели
свои сънародници павликяни изъ областите на Ефратъ въ
Пловдивско. Антиохийскиятъ патриархъ Теодоръ, разказва за
това Кедри нъ, уб-Ъдилъ Цимисхия, „щото манихеигЬ (т. е.
павликянигЬ), които се бЪха пръснали по целия изтокъ и съ
своята мръсна вЪра заразяваха населението, да ги засели на
западъ въ н-Ькоя пуста крайна страна, което и извърши им-
ператорътъ, като ги прасели въ Пловдивъ“. Ана Комнина,
която е пребивавала въ Пловдивъ и познавала павликянигЬ,
като говори за сжщото събитие, добавя, че павликянигЬ били
заселени въ околностите, .около Пловдивъ“. Въ много отъ
историческите събития, които станали въ Пловдивско презъ
XI, XII, XIII в., като нападенията на печенезите, застояването
на кръстоносците на Фридриха I презъ 1189 г. въ Пловдивъ,
военните операции на царь Калояна и пр., павликяните взе-
матъ деятелно участие и въ повечето случаи въ сговоръ съ
българите. Арменски монофизитски общини имало и въ други
български области. Те си имали свои черкви и свещеници
 Условия за появата му. 19

въ Софийско и Дяволско презъ XI—XII в., както се знае

отъ писмата на Теофилакта Охридски; въ Пловдивъ презъ
XII в. имали и свой монастирь; въ Мъгленско живеели ар­
менци монофизити и павликяни и пр. СрфдневЪковнитЬ па­
метници и грамоти поменаватъ често арменски селища и от­
делни арменски с-Ьмейства по разни български крайща: с. Ар-
м-Ьнохоръ въ Битолско, мЪстность АрмЪница въ Рила и др.
И сега сж познати селата: Ерменово, Ерменско (въ Леринско),
Ерменлуй (Никополско), АрменигЬ (Габровско), АрмЪнковци
(Др-Ьновско), Ерменлий (Добришко). Сирийско-арменските ко-
лонисти били носители, осв-Ьнъ на павликянство и монофи-
зитство, още и на масалиянство. За масалияни въ Тракия
презъ XI в. говорятъ, както поменахме, Михаилъ Пселъ и
Кедринъ. Кизическиятъ пъкъ митрополитъ Димитри е пър-
виятъ по време писатель (X в.), който сближава масалиянство
съ богомилство.
За закрепването на дуализма въ България, нЪкои учени,
както напр. В. Г. Василевски, привеждатъ и влиянието на
печенезите, които презъ XI в. проникнаха въ българските
и византийски земи, и групи отъ техъ бидоха заселени въ
Софийско, Нишко, Щипско и Мъгленско. Василевски основа­
ваше своето предположение' на възможното проникване на
манихейството у печенезите отъ сродните темъ турски пле­
мена, като напр. уйгурите, които, както поменахме, сж. изпо-
ведвали презъ VIII в. религията на Мани. Сега можемъ да
си послужимъ обаче и съ едно по-изрично свидетелство за
верата на печенезите, чиито обиталища презъ IX—X в. дости­
гаха до долния Дунавъ и които презъ XI в. нахлуха въ Ви­
зантия и въ Маджарско. Това свидетелство, приведено у араб­
ския писатель Алъ-Бекри (XI в.), разказва, че изпърво пече­
незите държали верата на магите, т. е. Заратустровия дуа-
лизъмъ, а по-късно едни техни племена приели мохамедан-
ство, водили война съ другите племена дуалисти и ги наси­
лили да приематъ исляма. А че манихейството е било про­
никнало у некои фино-турански племена, обитаващи некога
въ сегашните руски юго-източни области, за това можемъ да
сждимъ отъ персийски дуалистични заемки у тия племена.
Така напр. маджарите, които, преди да се настанятъ въ се­
гашното си отечество, живееха край Волга и по-сетне въ южна
Русия, пазятъ и сега въ своя езикъ и фолклоръ останки отъ
 20 Богомнлство.

дуалистична терминология и обреди. Тези елементи те сж

могли да заематъ, при странствуванията си изъ Русия, отъ
н-Ькои турски племена, като печен-ЬзитЪ, часть отъ които
нахлу въ маджарската земя и остана тамъ. Употребяваните
у маджарите имена Is te n (Ищенъ, Богъ), d r d d g (ьордьогъ,
дяволъ), тапд (мано, бесъ, духъ) и др.1) не сж домашни, а
иматъ персийски произходъ: и зд а н ъ , ердекъ, м а н а .
Отъ гореизложеното става ясно, че още презъ X в. въ
българската земя сж сжществували редъ условия, за да се яви
и тамъ дуализъмъ въ една или друга форма. И действително,
той се явилъ. пусналъ корени и далъ плодове — така наре­
ченото богомнлство.

Поява на богомилството. — Проповедите на горепо-

менатите мисионери дуалисти въ България презъ втората по­
ловина на IX в., при князь Бориса, както и учението на па­
вликяните и масалияните, останали при царь Симеона въ
българските държавни граници, не ще да сж останали безъ
влияние върху българското население. Още въ това време
дуализмътъ ще да е билъ спечелилъ свои български послед-
ватели. Йоанъ Екзархъ Български, съвременникъ на царь
Симеона (893—927 г.), укорява на неколко места въ съчине­
нията си манихеите и славяните езичници, останали такива
и следъ кръщението на Бориса. Той дори изтъква една
огъ характерните особености на бждещето богомилско уче­
ние за сатаната, сметанъ за старши синъ на Бога: Да «
срамлеютъ оуко ккси пошикгннн и сккръмни м а н н р и и кси
мог а нни с л о к е н а . . . то Ж( н* ст*мд1тс< д и м кол а глюцн
с т а р е й ша сна (т. е. отъ Исуса). Това показва, че бого­
милството, като смесица отъ манихейство, павликянство и
масалиянство, е било захванало да се оформява доста рано
въ България и че за него сж знаели писатели, като Йоана
Екзарха. Бележката на Йоана Екзарха се явява като най-
старо свидетелство за умеренъ дуализъмъ, дЬто дяволътъ,
творецъ на видимия светъ, не е равноначаленъ и равнопра-
венъ на Бога Отца, а неговъ синъ и по-късно и врагъ. Презъ

') За думата Господь rfe иматъ Уръ, за Господь-Богъ — Уръ-Ищень,

за сатана — Шатанъ (SaUn). Срв. турското шайтанъ т. е. сатана, дяволъ.
За нЪкои отъ тия заемки срв. Н. Vdmbery, Der Ursprung der Magyaren. Leip­
zig 1882, стр. 344 сл.
 Поява на богомилството. 21

втората четвърть на X в., при царь Петра, дуализмътъ въ

България се билъ доста проширилъ и станалъ застрашителенъ.
Царь Петъръ, като узналъ за това, на два пъти се обръщалъ
за съвети до цариградския патриархъ Теофилакта, който му
билъ близъкъ сродникъ, защото царица Мария, жена на царь
Петра, била негова сестра. Второто послание-отговоръ на
Теофилакта до Петра, открито неотдавна въ Амброзиянската
библиотека въ Милано, е най-ранното по-подробно свидетел­
ство за появата на дуализма срфдъ българите. То не е дату-
вано, но неговото написване ще требва да се постави въ
термина на Теофилактовото патриаршество, т. е. между
933 и 956 г., когато е властвувалъ и царь Петъръ (927—969 г.).
Въ това послание става дума вече за крайно дуалистично уче­
ние, признаваще двете начала — добро и зло, двама творци :
единъ създатель на светлината и на ангелите, а другъ на ви­
димия светъ, на человека и животните. Ересьта била, казва
Теофилактъ, смесь на манихейство съ павликянство (iiawx»':'-
yap nauXtavta|t$ оидоиу^?), Нейните привърженици не
били само неколко отделни личности или чужди проповед­
ници, а групи отметнали се отъ православието българи заеДно
съ свещениците си. Имало и такива, които спохождали ере­
тиците, безъ да оставятъ православието си. Патриархъ Тео­
филактъ съветва царь Петра какъ да ‘постъпи съ прови­
нилите се и какви наказания да имъ наложи, на едни епи-
тимия, а на други анатема. По-строги наказания патриархътъ
не препоръчва. Тези мерки не спрели ересьта: тя продъл­
жила своя животъ, развивала се и, още при същия царь
Петра, тя се явила съ свой водитель, попъ Богомилъ. Бъл-
гарскиятъ писатель Козма (втората половина на X в.), който
пръвъ говори за попъ Богомиловото учение, представя го
като особена верска система, съ умерено дуалистично гле­
дище, неподходеще напълно ни на манихейството, ни на па-
вликянството, ни на масалиянството. Ще рече, първите до­
машни вести говорятъ за съществуването на дуалистично
учение въ България, въ царь Симеоново и царь Петрово
време, и то въ двата му вида, крайно и умерено. Крайното
крило, за което става дума въ Теофилактовото послание,
било твърде близу до павликянството; то се отделило въ
особена черква, позната съ прозвището Драговищка. Драго-
вищите намерили прибежище главно въ Македония и Тра­
22 Богомилство.

кия, а умереното крило, същинските богомили — предимно

въ сЬверна България. Въ западноевропейските документи
първото е познато съ името Драговищки орденъ, а второто,
умереното, съ името Български орденъ.
Богомилството или Българскиятъ орденъ, наспроти уче­
нието на драговищит-Ь, представя по-нова, по-еволюирала и
по-приближена до православието система. Неговиятъ осно-
ватель или по-добре организаторъ, попъ Богомилъ, отхвър-
лилъ гледището за прЪдвЪчното, успоредно съществуване
на двете начала — на светлината и мрака, доброто и
злото, Богъ и сатаната, и приелъ само едного Бога за пър­
вично начало; дуализмътъ настъпва по-сетне, когато Сата-
наилъ се отмета отъ Бога Отца и става неговъ врагъ и тво-
рецъ на видимия светъ и на човека. Тоя дуализъмъ е вре-
мененъ, защото Сатанаилъ ще бъде победенъ и светътъ му
разрушенъ. Попъ Богомилъ прибавилъ и социални елементи
въ своята система, която била прогласена за християнска, а
православните я нарекли, по негово име, богомилство, бого­
милска ересь.1)
Миналото не ни е оставило некои обстойни данни за
личностьта на попъ Богомила, за неговия животъ и дейность,
освенъ кратките фрази на неговите противници: И ако жс са
слбчи к колгдрстн зсмли, к л^та пракокернаго црл Пггра, кмстк
ноп-к ИЛ\(Н*,НК Богомилъ, а по истинс Кг у нс мил-н, ижс мача
псркос 8чит1 (р<сн к зсмли Еолгарстс!. Това свидетелство на
пресвитеръ Козма, който е билъ по-младъ съвременникъ на
попъ Богомила, явно сочи кога е живелъ основательтъ на
ересьта, именно въ царь Петрово време (927—969 г.). И въ
единъ по-късенъ, по-официаленъ паметникъ, — въ Синодика
на царь Борила (1211 г.), се твърди за попа БЕшмила, ижс мри
Петре цри Бл-кгарст-кмк к-кспр1смшаго маниусискъъ а ъ срсск и
к-к Бл-кгарстен зсмли разсеакшаго . . . Се въ същия Синодикъ
се поменаватъ имена на попъ Богомилови ученици и видни
последватели, които се анатемосватъ: Тр-ккллтаго Богомила
9 Личното име Богомилъ е било познато у българите и прЪди царь
Петрово врЪме. Въ Чивидалското Евангелие, между записаните пр-Ьзъ 869 г.
българи, срещаме и женското име Богомила. Богомилите, следвателно, били
наречени така по името на своя учитель, а не, както некои пр-Ьдполагатъ,
отъ това, че ужъ последва телите на новото учение се см-Ьтали за .мили
на Бога".
 Поява на богомилството. 23

и Мирила оушннкд «го, и ваудора и Довр-fe и 6т(фана и Еаси-

Aia и П|тра и мрочал ironhi «учжнкн и (диномждръннкм . . .
анадша. Въ други извори, както ще видимъ, попъ Богомилъ
е посоченъ и като писатель. Това е всичко, което е поме­
нато прЪко за българския реформаторъ. За неговия идеенъ
складъ и замисли остава да сждимъ отъ учението му. Отъ
това, което знаемъ за религиозните системи и обществено-
политическия животъ пр-Ьзъ X в. и което намираме въ уче­
нието на богомилството, требва да признаемъ, че попъ Бо
гомилъ не е билъ обикновенъ человекъ, а твърде буденъ и
смелъ умъ, който се издига надъ своята среда, завладева я
съ своя духъ и повежда по нови пжтища. Той ше е билъ
изпърво православенъ свещеникъ и се е нахождалъ по-близу
до народния животъ и тежнения, отколкото представителите
на черното духовенство, на монашеството. Попъ Богомилъ е
билъ недоволенъ отъ официалното християнство, отдалечено
отъ своята първоначална простота и отрупано съ търже­
ствени обредности, задъ които едва се е съзирало и разбирало
отъ народа делото на Христа. Той не е могълъ да одобри
религиозния и държавенъ строй, дето въ робство и крепост-
ничество страдаелъ обезправенъ големъ делъ отъ народа
по болерски и монастирски имения и домове, и замислилъ
да стане проповедникъ на истинско християнство, което да
бжде близко до разбирането на народа и да му даде човешка
правда и душевно спасение. Чисто верските елементи на своята
система той заелъ отъ представите, които ималъ за първо­
битното християнство, както и отъ учението на манихеи,
павликяни и масалияни. И ако той е усвоилъ повечето гледи­
щето на дуалистите, то е защото не е могълъ да припише
съществуването на злото въ тоя светъ и у човека на единъ
всеблагъ и всемощенъ Богъ. Дуалистичните заемки въ систе­
мата на попъ Богомила не се дължатъ на домашно славянско
влияние, както това предполагаха мнозина отъ изследваните
на богомилството. Сега въ науката е известно, че верата на
езическите южни славяни не е била дуалисп.чна и че вестите
за Белъ Богъ и Черенъ Богъ у техъ еж късни, литературни
добавки. За славянски религиозни влияния може да се говори
не при дуалистичните представи на богомилството, а при не­
говото учение за бесовете (демони, духове), които съпровож-
датъ човека въ неговия животъ. Това поверие, характерно
24 Богомилство.

за масалиянското учение, е било добре известно и на сла­

вянската митология, и неговото теоретично заемане изъ маса
лиянството е било практически закрепено у богомилите, за
щото е вече лежало въ душата на старите българи. Туй, което
е особено характерно за догматиката на богомилството и
което издава религиозно-метафизическия духъ на попъ Бого­
мила, както и неговата съобразителность и практичность, то
е умереното становище, което той заема въ схващането на
дуализма. Въ случая той се противопоставя на крайния дуа-
лизъмъ на манихеите и павликяните и се приближава до
християнското гледище за божествена монократия, за моно-
теизъмъ. Злото начало, Сатанаилъ, е божи синъ или падналъ
ангелъ, който създава по-сетне видимия светъ, дето царува
добро и зло и дето управлява Сатанаилъ. Съ тая реформа
попъ Богомилъ показва еволюиралъ и практиченъ умъ, задо-
воляващъ догмата за произхода на злото и приближаващъ
се до православието, което се е намирало подъ закрилата на
държавата и отъ което е очаквалъ да отдели последватели.
Попъ Богомилъ е прокаралъ и известна целесъобразность
въ учението си за човека. Създаденъ отъ Сатанаила и ожи-
венъ отъ божия Духъ, человекъ, подъ влияние на плътското
демонско тело, е изложенъ да върши лошавини, но за
това пъкъ той е надаренъ съ свободна воля за борба, само­
определение и спасение. У крайните дуалисти преобладава
детерминизъмъ, а у богомилите индетерминизъмъ, подобенъ
на православнохристиянския. Най-сетне, попъ Богомилъ до-
бавилъ въ своята система редкото за онова време хуманно
гледище за социалното положение на човека. Нещо повече,
това гледище у него е изразено не като просто благопоже-
лание, а въ видъ на протестъ противъ социалните неправди
надъ беззащитните, противъ институцията на робството, бо-
лерството и монархията. Попъ Богомилъ е дръзналъ да пише
на знамето си онова искане, което се е таело винаги въ ду­
шите на потъпканите, но което никой не се е осмелявалъ
да заяви високо. Въ това отношение, българскиятъ попъ е
изпреварилъ съ векове благородните проповедници на но­
вите времена за социална правда.

Учение и нрави. — Взето въ главни черти, безъ всички

подробности и особености, относещи се до некои групи на
 Учение и нрави. 25

сектата, богомилското учение ни се представя въ слЪднята

обща картина., Изпърво не сжществувалъ сегашниятъ свЪтъ.
Имало само единъ изконенъ, пр-ЬдвЪченъ миръ, съ седъмь
небеса, надъ които прЪбждвалъ Богъ Отецъ и подъ които
се намирала бездната и скритата въ водигЬ неустроена земя.
На Бога услужвали мирияди ангели съ гЬхния началникъ
Самаилъ (или Сатанаилъ),1) който билъ и строитель на сти-
хиигЬ. Споредъ друга версия, Сатанаилъ билъ синъ на Бога
Отца и братъ на Исуса.2) Сатанаилъ, при своята служба, като
слизалъ до долнит-Ь пластове на мира и възлизалъ до пре­
стола на Бога Отца, се възхитилъ отъ величието на мировия
господарь и поревновалъ да постави седалището си надъ
облаците и да стане равенъ на Всевишния. Богъ Отецъ
тогава го лишилъ, него и неговите съмишленици ангели, отъ
небесното достойнство и обиталище. Сатанаилъ, като билъ
съборенъ съ своите ангели на небесната твърдь (сводъ), т. е.
на видимото небе надъ земята, понеже съхранявалъ творчес­
ката си мощь, рекълъ да осжществи своята замисъль и да
създаде сегашния видимъ светъ, въ противовесь на прЪд-
вечния миръ на Бога Отца. И въ седъмь деня, които сж.
седъмь века, той създалъ света: покритата съ вода земя
издигналъ на сухо, отделилъ по нея моретата отъ сушата,
направилъ слънцето, месечината и звездите, накаралъ земята
да произведе животни и растения и, най-сетне, направилъ
човека. Адамъ и Ева били направени отъ безжизнена пръсть
и одухотворени посредствомъ двама отъ падналите ангели
(демони), които се поселили въ телата на първите человеци.
Споредъ верването на малоазийските богомили, дяволътъ
!) Името Самаилъ се среща още въ талмудската литература и въ
еврейските апокрифи. Самаилъ (Сама-елъ, т. е. отрова божия, отрова вър­
ховна), билъ изпърво нървиятъ отъ небесните ангели, наричани .престоли*,
а сетне — главатарь на демоните или ангелъ на смъртьта. Сатана ще рече
.врагъ*, а Сатана-елъ .врагъ божи“. Още въ старите, предбогомилски и
начални богомилски легенди Самаилъ се смесва съ Сатанаила. Въ християн­
ската литература Сатана се смесва съ гръцкото име .дяволъ* (SiajSoXos), което
иде отъ ВихраЯДш (прехвърлямъ, преметамъ, измамвамъ, клеветя) и означава
.лъстецъ*, „клеветникъ*. Дяволътъ, подобно на сатаната, минава за главенъ
демонъ (бесъ, духъ). Въ мохамеданската терминология .шайтанъ* (дяволъ)
иде отъ сатана.
**) Споредъ вестите на Йоана Екзарха, Михаила Пеела и Евтимия
Зигавина, Сатанаилъ билъ старши синъ на Бога Отца, а споредъ нресвитеръ
Козма — младши синъ.
26 Богомилство.

открадналъ душата отъ.Бога и съ голяма мж.ка можалъ да

я затвори въ гЬлото на Адама и да го оживи. Споредъ третя
версия, Сатанаилъ се опиталъ самъ да оживи първозданния
Адама, като му вдъхналъ своето дихание, но, понеже то
излЯзло отъ палеца на десния кракъ и станало змия, той
помолилъ Бога Отца да му сътрудничи и да даде душа на
Адама. Богъ се смилилъ и далъ животъ на първия човЯкъ,
отъ реброто на когото била направена сетнЯ и Ева. И по
тритЯ тия версии, въ пръстеното и разрушимо тЯло на човЯка
обитава божи духъ, идещъ било направо отъ Бога, било отъ
падналитЯ ангели, които оживили Адама и Ева. ПослЯ Сата­
наилъ ималъ сношения съ Ева, и тя родила синъ Каинъ и
дъщеря Каломела. Отъ сношението пъкъ на Адама съ Ева
се родилъ Авелъ, но той билъ убитъ отъ Каина. Народеното
отъ прЯстжпление грешно човечество се умножило, и Сата­
наилъ останалъ да властвува и урежда създадения отъ него
свЯтъ. За да държи человЯцитЯ въ зависимость, Сатанаилъ
далъ на Мойсея законъ и го проводилъ да имъ проповядва
да обожаватъ създателя на свЯта (т. е. Сатанаила) и да му
се покоряватъ. Съ подобна лъжовна мисия се явилъ по-късно
и пророкъ Илия. Малцина били человЯцитЯ, които еж. успЯ-
вали, изподъ страститЯ на тЯлото и демонското навождение,
да прозратъ божествената правда и да се удостоятъ съ не­
бесна милость; мнозинството отивало въ царството на гибЯльта.
Най-сетнЯ, Богъ Отецъ видЯлъ, че билъ измаменъ отъ
Сатанаила. Той се смилилъ надъ заблуденото человЯчество
и, въ 5500 г. слЯдъ създанието на сегашния (Сатанаиловъ)
свЯтъ, той отлжчилъ отъ сърдцето си своя синъ, Словото,
наричано още Исусъ, и го пратилъ на земята да спасява, съ
своето учение, Адамовото поколЯние. ПрЯди да слЯзе Исусъ,
Богъ проводилъ на земята своя ангелъ Мария, който да приеме
Исуса. Словото (Исусъ) влЯзло въ ДЯва Мария прЯзъ ухото
и излЯзло оттамъ, като приело человЯческа плъть, но плъть
призрачна, невеществена. Исусъ проповЯдвалъ божията истина,
която е изложена въ Евангелието и чрЯзъ която человЯче-
ството трЯбвало да се освободи отъ веригитЯ на Сатанаила
и да се спаси. Сатанаилъ, като узналъ, че ще слиза Исусъ,
повелъ борба срЯщу него. Той изпратилъ на земята своя
демонъ Илия, който е Йоанъ Кръститель, да кръщава народа
съ вода и така да го отклонява отъ истинското спасително
 Учение и нрави. 27

кръщение, чр-Ьзъ Духа Светаго. После Сатанаилъ уловилъ

Исуса, чр-Ьзъ евреите, разпъналъ го на кръстъ и помислилъ,
че го е умъртвилъ, но се излъгалъ, защото Словото не се
убива, а Исусъ страдалъ и умр-Ьлъ само привидно. Исусъ
оставилъ Словото на челов-ЬцигЬ, за да познаятъ истината
и да се самоопрЬд-Ьлятъ. Когато ще се свършатъ седъмьтЬ
века, Исусъ ще дойде втори пжть да сжди челов-Ьчеството:
той ще възведе душите на праведниците въ обиталището на
Бога Отца (споредъ друга версия: полуправедните ще се
добератъ до спасение слЬдъ дълго странствуване и прераж­
дане на душите имъ), а грешните ще бждатъ хвърлени въ
вечната огнена мжка заедно съ свързания въ вериги Сата­
наилъ. Тогава Сатанаилъ ще бжде лишенъ отъ божественото
си достойнство, частицата - и л ъ (ел ъ ) ще бжде отнета отъ
името му, и ще бж.де нареченъ сатана. Споредъ други извори,
той билъ нареченъ така още при прегрешението си на небето.
Най-сетне, създадениятъ отъ Сатанаила светъ ще загине:
небесните сштила ще помрачеятъ и ще паднатъ, земята и
всичко по нея ще изгори и ще бжде погубено. Ще остане
отново само предвечниятъ миръ. Такъво било богомилското
учение за космогонията, за създанието на човека и за него­
вата сждба.
Какъ се е било отразило това c re d o въ черковния и
общественъ животъ? Последвателите на богомилското уче­
ние еж образували едно общество, една черква. Тая черква
-rfe наричали «християнска“, а членовете й — .християни“,
за разлика отъ православната черква, която въ техни очи
минавала за еретична, лъжовно християнска. Членовете на
богомилската черква се делели на два степена, на съвършени
(избрани, посветени) и на обикновени (слушатели, веруещи).
Първите били малко на брой, а вторите съставяли мнозин­
ството на богомилските общини. Съвършените — носители
на богомилския идеалъ, между които имало и жени, водели
най-строгъ аскетиченъ животъ и се отдавали всецело на
духовно пребивание и проповедь. Те се намирали въ по­
стоянна борба противъ телото, което сметали за дело на
лошото начало, и всекакъ се стараели да очистятъ, да въз-
висятъ своята душа — частица на божествения Духъ — и да
я приготвятъ да се присъедини къмъ своя първоизточникъ.
Затова те прекарвали въ безбрачие (некои се и скопявали)
28 Богомилство.

и не угаждали на плътските си пощЪвки; храната имъ била

вегетариянска: никога не яли месо, масло, млеко, сирене, яйца,
съ изключение на риба, понеже тя се била размножавала
безъ съвъкупление. Вино не пиели. Обличали се въ черни
калугерски раса, съ низко нахлюпена качулка, изподъ която
едва се виждало бледното имъ и изпито лице. Те отбягвали
ржчния трудъ и пребивавали въ пълно нестежание. Оскъд­
ната растителна храна, която приемали, имъ бивала доставяна
отъ обикновените богомили. Съвършениятъ богомилъ не е
смеялъ да посегне на живота на никое растение, животно
или гадинка, за да не би съ това да увреди оная божествена,
жизнена частица, която пребивава въ създанието и която
може да е странствуващата душа на некой грешникъ. Грехътъ,
сторенъ при пожънване на житните класове или при откъс­
ване на зеленчукъ, служещи за храна на съвършения бого­
милъ, падалъ върху обикновения веруещъ, който работи.
Така живущиятъ чистъ богомилъ е билъ носитель на Духа
Светаго, който се предава отъ Исуса на апостолите и на
техните ученици до свършъка на света. Ето защо избраните
богомили бивали наричани теотоки (богородици), т. е. които
носятъ въ себе си Духа, Словото Исуса, и го раждатъ, като
го предаватъ на други. Следъ смъртьта, душата на избрания
богомилъ се присъединява къмъ своя изворъ, Бога.
Обикновените богомили, простите веруещи, се стараели
да се доближатъ що-годе до идеалния животъ на своите избра­
ници, безъ да споделятъ всички строгости на техния аскетизъмъ.
Те живеели въ обществото, работели, имали имоти, женели
се, но многоженството имъ било забранено, разрешено имъ
било да се хранятъ като православните, като спазватъ обаче
основните положения на богомилското учение и обредность.
Постели всеки вторникъ, четвъртъкъ и петъкъ, а некои и
въ неделя; въ неделя те работели. Съвършените богомили
постели целъ животъ, и въ отредени дни и не вкусвали
нищо. Обикновените богомили ставали войници и дори водели
възстания и войни. Богомилите имали и общи имоти, при­
надлежащи на техната верска община и служещи за подпо­
магане на бедните, немощните и съвършените на сектата.
При тежка или ненадеждна болесть, обикновениятъ богомилъ,
ако е искалъ да получи спасение, подлагалъ се е на строго
въздържание и постъ, отказвалъ се е отъ всичко земно, отъ
 Учение и нрави. 29

жена, дЯца и имотъ, и е приемалъ духовно кръщение, т. е.

Св. Духъ, чрЯзъ полагане на ржцЯ отъ страна на съвършенитЯ.
Ако останЯлъ живъ, той е трЯбвало да живЯе вече като
съвършенъ, споредъ своя оброкъ. Често пжти такивато
болни, за да се спасятъ, прибягвали до самоубийство или
пъкъ еж. бивали удушвани на смъртното си легло съ натруп­
ване на покривки и възглавници. ПрЯживЯлитЯ болестьта
малодушници, неустояли на своя оброкъ, сж бивали смЯтани
за най-голЯми грЯшници. ОбикновенитЯ богомили почитали
своитЯ избрани като сжщински светци, имали въ тЯхъ пълна
вЯра и ни сЯнка отъ подозрЯние. Затова пъкъ приемането
въ разреда на съвършенитЯ е ставало само слЯдъ строга
подготовка и изпитание.
Съобразявайки се съ новозавЯтнитЯ книги, дЯто е речено,
че Всевишниятъ не обитава въ ржкотворни храмове (ДЯя-
ния VIII, 48), а на небесата, богомилитЯ нЯмали храмове и
не признавали православнитЯ черкви, които били свърталище
на демонитЯ; въ Иерусалимския храмъ обитавалъ самиятъ
Сатанаилъ, а слЯдъ разтурянето му, той се поселилъ въ
цариградската Св. София. А понеже у Матея (XXI, 13) е
казано: „Домътъ ми ще се нарече молитвенъ домъ“, тЯ се
молЯли въ кжщитЯ си или пъкъ на открито, по пжтища и
кръстопжтища. Монастири и монашество нЯмали. ТЯхното
богослужение било твърдЯ просто: четене и обяснение на
Евангелието и единствена молитва „Отче нашъ“, съ която
почвали всЯко начинание и хранене. МолЯли се съ поклони,
по четири пжти денемъ и по толкова нощемъ. ЦариградскитЯ
богомили се молЯли по-често: седъмь пжти на день и петь
пжти на нощь. Когато приемали нЯкого въ сектата или посве­
щавали обикновенъ богомилъ въ съвършенъ, както и когато
ломЯли и раздавали светия хлЯбъ (тЯхната комка), службата
имъ бивала по-тържествена, при много запалени свЯщи, про-
повЯди и обредности, за които ще се каже по-нататъкъ.
Току-речи винаги при тия служби четЯли началото на Йоа-
новото Евангелие: Въ началЯ 6Я Слово и пр. При свършъкъ
на молението, тЯ се сбогували, като се цЯлували мжже съ
мжже, жени съ жени; мжжетЯ се сбогували съ женитЯ съ
допиране на лактЯтЯ си.
Богомилската черква, която се смЯтала за наслЯдница
на апостолската, признавала само три духовни чина — дяконъ,
30 Богомилство.

пресвитеръ и епископъ, които бивали заемани само отъ избра­

ните, съвършени богомили. Другата черковна йерархия, въве­
дена по-сетне отъ християните — папи, патриарси, митро­
полити, архиепископи, архимандрити и пр., не била признавана
отъ богомилите. Епископътъ у българските богомили се
наричалъ д-кдъ, д-кдкцн, както и сега го зоватъ българите —
дедо владика. ДЬдото ималъ и свой помощникъ или заме-
стникъ (старши синъ, filius major). За свещеникъ и дяконъ
не знаемъ дали сж бивали употребявани други названия,
каквито еж имали напр. босненските патарени, у които чети­
рите чина сж носели славянски имена: д-Ьдь, гостк, старлщ»,
стронникк и които отговарятъ на episcopus, filius major, filius
minor, diaconus у западните дуалисти. За главата на цариград­
ските богомили, Василия, знаемъ, че той, по подражение на
Исуса и, подобно на учителя на манихейството — Мани, ималъ
дванадесеть ученика-апостоли. Сжщото нещо срешаме и у
западните дуалисти презъ XII—XIII в. На чело на българ­
ските богомилски епископи стоялъ единъ върховенъ епископъ,
когото западноевропейските документи наричатъ „папа“. При
гоненията, на каквито богомилската черква често е бивала
излагана, речените чинове сж могли да бждатъ заемани и отъ
старейшините на сектата.
Като носители на възгледа на началното християнско
общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли
съ неприязънь къмъ съвременния темъ политически и рели-
гиозенъ строй. Войните, убийствата, насилията надъ бедните
и надъ лишените отъ права и защита, социалното неравен­
ство, узаконено отъ държава и черква, никакъ не подхож­
дали на богомилския идеалъ за християнско общество. И като
схващали цельта на живота като борба срещу злото начало,
богомилите не само хулели богатите, ругаели старейшините,
укорявали болерите, ненавиждали царя (вариантъ: властите),
но подбуждали робите и крепостните да не работятъ на
своите господари и обявявали за омразни ония, които рабо­
тели на царя; те дори прибирали въ своята среда избега-
лите отъ господаря си роби. Това имъ поведение идело отъ
желание за човещина и равенство въ обществото, но не било
бунтарство съ цель да съсипятъ държавния институтъ. Ето
защо, когато се засилили техните общини или когато царете
се отнаясяли благо къмъ техъ, те се явявали добри родо­
 Учение и нрави. 31

любци и бранители на народните правдини срещу посега­

телството на чужденци или на мощни областни властелини и
големи землевладЪлци. Ненавистьта имъ срещу византийския
строй се посрещала съ общебългарската неприязънь къмъ
Византия изобщо. Пр-Ьзъ XI—XII в. гЬ взематъ участие въ
българските възстанически движения противъ Византия, бо-
рятъ се съ оржжие въ ржка срещу норманите, които опусто­
шавали българските области, а богомилските села опожаря­
вали и населението избивали. ПрЪзъ XIII в., при Калояна,
тЪхнигЬ близки по в-fepa павликяни се борятъ, заедно съ
българите, противъ гърци и франки. При АсЬня II богомилите
се ползуватъ дори съ закрилата на държавата.
И ако въ отношенията си къмъ държавата богомилигЬ
държали двояко поведение, съобразно съ обстоятелствата,
спр-Ьмо православната черква rk действували винаги като
врагове: отричали изобщо православието, неговото духовен­
ство, организация, тайнства, обреди и култови предмети. Те не
признавали храмовете — обиталища на демоните; литургията
и молитвите на православните за тЬхъ сж непотребно мно-
гоглаголание; кръщението съ вода не освобождава човека
отъ първородния грехъ, нито пъкъ причастието достига
некоя цель, защото комката си остава обикновенъ хлебъ и
вино, а не плъть и кръвь Христови; почитането на кръста
е дори престжпно, защото на това орждие е билъ мжченъ
Исусъ, и ако се кланяме на кръста и гб целуваме, казва попъ
Богомилъ, сжщото би требвало да правимъ и съ осела, за­
щото Христосъ е яздилъ на оселъ; целуването и почитането
на иконите е елински обичай и идолопоклонство; телата на
умрелите и мощите на светците еж материя, творение на
Сатанаила, и въ гробовете живеятъ демони; Исусъ не е пра-
вилъ чудеса, и те требва да се разбиратъ въ духовенъ, пре-
носенъ смисълъ; самъ Исусъ дори, казватъ некои богомили,
не е живелъ, защото сжщинскиятъ Исусъ е билъ Словото,
пратено на земята за назидание и спасение на человече-
ството; св. Богородица и светците не бива да се почитатъ;
човешките тела сж материя, тя не възкръсва, и пр.
Това поведение на богомилите е определяло и държа­
нието на православната държавна черква спремо техъ. Съ­
бори, полемики, конфискуване на имотите, наказания и из­
гнание — всичко било употребено, за да се изкорени опас­
32 Богомилство.

ната ересь. Откритите богомили бивали поставени извънъ

законите; затова пъкъ rk се криели и живеели, като тайна
секта. Само при веротърпими царе, гЬ издавали глава. По­
ставени при такива неблагоприятни условия, богомилите се
препоръчвали за православни, отивали въ черква, целували
кръста и иконите и пр.; въ Мала-Азия даже градели черкви,
но всичко туй вършели колкото за очи и извинявали своето
притворство съ думите на Евангелието (Мат. XXIII, 3): „Всичко,
що ви кажатъ да пазите, пазете и вършете, но не постъп­
вайте споредъ делата имъ, защото те говорятъ, а не вър-
шатъ“. Поради тая имъ прикритость, богомилите бивали на­
падани постоянно като лъжци и лицемери. Обвинявали ги,
често пъти и неоснователно, че се обличали въ монашеско
расо, за да намиратъ достъпъ предъ народа; че били бледни
отъ лицемеренъ постъ; че постели, но ако ги поканелъ не-
кой на трапезата, наяждали се и се напивали като слонове;
че се събирали ужъ на молитва, па вършели безчинства и пр.
Въ желанието си да очернятъ богомилите, некои текни
противници ги обвинявали въ най-невероятни престъпления,
както напр. Пселъ приписвалъ на тракийските масалияни
обичая да ядатъ човешки нечистотии и др. Въ едно съ съ­
гласни всички неприятели на богомилите: те признаватъ го-
лемата техна начетеность и ловкостьта имъ да използуватъ
при пренията си текстовете на св. Писание; те съветватъ
православните да се не захващатъ съ техъ на състезание и
въ всеки случай да ги избегватъ, защото били опасни съ­
беседници.
Ббгомилството представя и една отличителна особе-
ность — липсата на строго единство въ догматично и нрав­
ствено отношение. Причината на това се крие въ сектантския
характеръ на богомилството, лишено отъ онова еднообразие
и спойка, възможни само при религия, която живее подъ
общъ контролъ и свобода. Преследванията и изолираните
често пъти една отъ друга богомилски области и общини съ
докарали нарушение на единството въ техното учение, осо­
бено по вторбстепенни въпроси. Така напр. малоазийските
богомили, ако и да съ заявявали, че почитатъ Бога Отца и
Св. Тройца, скришома те били поклонници и на сатаната,
твореца на видимия светъ. Цариградските богомили също
почитали демоните и имъ се покланяли, за да не ги разсър-
 Разпространение у българигЬ. 33

дятъ, защото злите духове имали надъ хората власгь, която

и Богъ не могълъ да премахне. Тоя сатанизъмъ или луцифе-
риянство се приписва отъ Пеела и на тракийските масалияни.
Не е чудно, слЪдвателно, д-Ьто, презъ една и сжща епоха, въ
различните области богомилите се явяватъ съ нееднакви въз­
гледи и съ особености, както туй се вижда отъ съответните
свидетелства. Съ течение на времето тия различия еж щели
да се увеличатъ още повече, ако да не надделело влиянието
на християнството. Богомилството лека-полека губело своята
първична индивидуалность, еволюирало, преобразявало се,
ставали преливания отъ една група въ друга и особено по
посока на държавната религия, православието. Още презъ
XI в. срещаме богомилствуещи монаси да живеятъ и да ра-
ботятъ въ православните монастири. Богомилите презъ XIV в.
тъй се били приближили до официалната черква, че дори
въ центра на монашеството, въ Светата Атонска гора, те
намирали подслонъ въ монастирите като монаси. Само буд­
ното око на ортодоксалния ревнитель е могло да ги открие
и да подигне преследване противъ натрапниците. Нещо по­
добно виждаме и при другите секти. Масалияните, които
презъ VIII в. пазели още своята индивидуалность, презъ XI в.
ги намираме въ Тракия доста променени, а по-късно вече
слени съ богомилите или съ православните. Павликяните въ
Пловдивско презъ XVI—XVII в. едвамъ били запазили поло­
вината отъ своята начална догматика. Некои отъ торбешите
въ Македония и особено криптохристияните въ Албания, подъ
влиянието на мохамеданството, и досега съхраняватъ чудна
смесица отъ двоеверие. Заимствуванията и преливането на
дуалистичните учения намерили отразъ твърде рано и въ из­
ворите за техъ Хронисти и полемисти, неосведомени по-
тънко съ догматиката на известно учение, а повече запознати
съ външната му страна, смесватъ и имената на сектите. При
все това, въ повечето случаи, те си служатъ съ общия тер-
минъ „богомили“, за да означатъ съ него дуалистичните
групи у българите.

Разпространение на богомилството. — Мерките, които

патриархъ Теофилактъ препоржчилъ на царь Петра за изко-
ренение на новоявилата се ересь въ България, не помогнали:
условията за нейното ширене били по-силни отъ анатемосва-
з
34 Богомилство.

нията. Попъ Богомилъ, наистина, бе реформиралъ дуали-

стичното учение, бе го приближилъ до православната черква,
но то си оставало се още далече отъ нея и продължило да
върви по свой пжть, водено отъ учениците и съмишлениците
на Богомила: Михаилъ, Теодоръ, Добре, Стефанъ, Васили,
Петъръ и др. ПрЪзъ X в. намираме богомили въ Софийско,
дЬто отричатъ светостьта на мощите на св. Ивана Рилски и
заявяватъ, че нема възкресение на телата. По-късно, въ Со-
сЬия се настанява и техниятъ епископъ — дедкцк Gp-кдь-
чкскьж. Богомилството се ширело и въ юго-западните бъл­
гарски крайща, въ Македония, пъкъ и въ Албания. Тамъ
срещу него се борели, разказва гръцкото житие на св. Ивана
Владимира, „седмочислениците" и техните ученици.1) Царь
Самуиловата дъщеря и нейниятъ братъ, казва сжщата легенда,
били богомили и че ужъ православниятъ Ив. Владимиръ,
зеть царь Самуиловъ, билъ убитъ отъ своя шурей въ 1015 г.
отъ релйгиозна ненависть. Византийското владичество презъ
XI—XII в., възстанията и нахлуването на печенези, кумани,
нормани и кръстоносци засилили безредието и безвластието
въ българските земи и улеснили разпространението на бого­
милството и на сродните нему секти. Еретиците взели дори
видно участие въ българските възстания. Арменските коло-
нисти въ Тракия и Македония, печенезите въ Дунавска
България, въ Софийско, Овчеполско и Мъгленско ширели
монофизитство и дуализъмъ и улеснявали задачите на бого­
милите. Ересите взели да проникватъ прЬзъ XI в. и въ
православните монастири и да подхранватъ редъ апокрифни
съчинения, повече или по-малко изпъстрени съ дуалистични
тенденции. Охридската архиепископия, подъ чиято духовна
власть се намирали западнобългарските области, правела
всичко възможно, за да прибере въ лоното на православието
еретическото стадо. И, докато Софийскиятъ и Деволски
епископи се борели въ време на Теофилакта Охридски

') На една стара иконка, която видехме въ Охридската съборна чер­

ква Св. Климентъ — Св. Богородица и на която сж изобразени чудесата на
св. Наума, ученикъ на св. Кирила и Методия, светецътъ е прЪдставенъ въ
една планинска мЪстность, прЪслЪдванъ отъ богомилите — Suuxeiat ипо та»-/
BofopTjXov (sic). Нема съмнение, че тоя епизодъ отъ живота на св. Наума
е анахрониченъ и апокрифенъ, но неговото изображение показва, че бого­
милството е застрашавало по късно и Охридската область.
 Разпространение у брлгаригЬ. 35

(1084 —1108 г.) съ монофизитит-Ь арменци въ своите епархии,

въ сжщото време императоръ Алекси Комнинъ води рели­
гиозно прение съ павликяните въ Пловдивско, воюва съ
тЪхъ или пъкъ осжжда на изгаряне въ Цариградъ откритите
тамъ богомили. Малко по-късно, застрашителните размери
на богомилството въ Мъгленско накарали императоръ Мануила
Комнинъ да подбуди къмъ религиозна ревность тамошния
епископъ св. Илариона за борба противъ еретиците. Бъл-
гарскиятъ прологъ отъ XIII—XIV в. нарича Илариона коннъ
на вогъмили, а по-късно патриархъ Евтими Търновски описва
подвизите му срещу богомили, арменци и манихеи. Ересьта
обаче с£ продължавала да вирее изъ цела България. Едва-що
богомилите били осждени въ 1211 г. на Търновския съборъ,
свиканъ отъ царь Борила, ето че за техното сжществуване
бива съобщено и отъ Охридския архиепископъ Димитрия
Хоматияна (1217—1234 г.). При наследника на Борила, Асеня II
(1218—1241 г.), богомилите живнали пакъ, защото тоя веро-
търпеливъ царь ги оставилъ на свобода, въ противовесь на
западните владетели и на папата, които току-що били при­
вършили своя кръстоносенъ походъ срещу албигойците и
обърнали въ пепелища села и градове. Папата на неколко
пжти се оплаквалъ отъ Асеня, задето закрилялъ богомилите,
които били изпълнили държавата му, и дори на 1238 г. папа
Григори IX сполучилъ да наговори маджарския краль Бела IV
да излезе на кръстоносенъ походъ срещу еретиците и схиз-
матици българи. Развилите се обаче презъ следнята година
събития, въ полза на Асеня, попречили на папските наме­
рения, и богомилството било оставено на мира. За него се
сетили едва следъ сто и повече години, когато религиозниятъ
мистицизъмъ, смесенъ съ богомилство и неоплатонизъмъ, бе
предизвикалъ остри вълнения въ Византия и на Св. Гора и
когато въ Търново и въ неговите околности богомили, ада-
мити и други волнодумци беха повели тълпите подире си.
Тогава царь Иванъ Александъръ и българското духовенство
свикали съборъ въ Търново, къмъ средата на XIV в., про­
тивъ техъ и ги осждили, на първо место сккркнноую и вР*-
мркзскоук* Бсгомилскоую снр-кчь мдсдл1дн’скоую срсск, и наставни­
ците имъ изгонили изъ българските предели. Простонарод­
ното обаче богомилско население си останало въ държавата
на Александра.
 36 Богомилство.

БогомилитЯ, наричани к у д у г е р и и живущи главно въ

Македония, се поменаватъ дори въ началото на XV в. Солун-
скиятъ митрополитъ Симеонъ (1410—1429 г.) говори за тЯхъ
(ВоубциХоц KouSo6yepoc xaXo^evoi) като за единствени още оста­
нали въ него врЯме еретици, поселени въ Солунско, които
били иконоборци и отричали православието, макаръ и да се
зовали християни. Българските сегашни села Кутугерци (Кю­
стендилско) и Котугери (Воденско) още напомнятъ тия няко­
гашни богомилски селища. Въ срЯдня Македония обитавали
богомилитЯ б а б у н и , именно между Велесъ и ПрилЯпъ, по
склоноветЯ на Бабуна, дЯто и сега има село и рЯка Бабуна,
както и село Богомила (Велешко). Къмъ богомилската черква
припадали и т о р б е ш и т г ъ (cpoovSafrat, отъ cpouvSa, торба), часть
отъ които приели мохамеданство. ТЯ живЯятъ сега въ Тик-
вешко, Кичевско, Дебърско, Скопско и въ покраината Гора
(въ Шаръ-Планина). НЯкои отъ сЯвероалбанскитЯ торбеши
приели католичество и запазили старото си име „фунда“.
КрайнитЯ български дуалисти, които, както казахме, се поя­
вили още прЯзъ X в., останали да живЯятъ главно въ Маке­
дония; тЯ носЯли прозвище д р а го в и щ и , по име на едноимен­
ното племе драговищи. Главното ядро на това племе, познато
още прЯзъ VII в., обитавало западно отъ Солунъ. ПрЯзъ XIII в.
драговищи намираме и въ Тетовско, а по-късно, къмъ XIV—
XV в., тЯ се поменаватъ и въ съсЯдна Тракия, подъ Плов­
дивската епархия.
ОмаломощенитЯ къмъ края на срЯднитЯ вЯкове дуали-
стични ереси въ България замрЯли съвсЯмъ прЯзъ врЯмето
на турското робство. ГТодъ турското безправие и жестокость
свили вратъ всички немохамедани, отъ които мнозина приели
вЯрата на владЯтелското племе. Повечето отъ богомилитЯ,
сдушени съ православнитЯ при общата неволя, приравнили
своитЯ вЯрски различия съ християнскитЯ и се прибрали
подъ стрЯхата на православието, което единствено се ползу­
вало съ извЯстни права прЯдъ турската власть. ПавликянитЯ,
които не били минали въ православие или въ мохамеданство,
запазили най-късно своитЯ дуалистични вЯрвания, ако и доста
промЯнени-, за да попаднатъ въ католичество прЯзъ XVI—
XVII в., когато на католишката пропаганда се дала що-годЯ
свобода за дЯйствие. И така, дуализмътъ, слЯдъ като 6Я прЯ-
несенъ въ българскитЯ прЯдЯли още прЯзъ VIII в. и слЯдъ
 Разпространение въ Византия. 37

като прЪзъ X в. се оформи отъ попъ Богомила въ особена

българска секта, която простре далече своето влияние, най-
сетне, слфдъ вековна неравна борба, изчезна постепенно прЪзъ
турската епоха, като остави за споменъ, покрай н-Ькои местни
и племенни имена, редъ религиозни легенди въ простонарод­
ната българска словесность.
Картината, която се опитахме да дадемъ за мошьта и
разпространението на богомилството и сродните му учения
въ България, би останала незакржглена, ако не кажемъ н я­
колко думи и за въздействието, което упражни богомилството
извънъ българските крайща. А това въздействие е било
силно и далечно. Богомилството беше чуждица за българ­
ските земи, то дойде отъ изтокъ, но намери такава пригодна
почва въ новото си отечество и даде такива плодове, че те
се поправиха не само на чужденците отъ северните и западни
страни, но и на ония, които се сметаха за истински предста­
вители на православието, именно Византия. Въ тая Византия,
отъ чиито сиро-арменски области бе донесено семето на бо­
гомилството, дотамъ се загнезди пренесеното изъ България
учение, че то държа векове наредъ въ напрежение и страхъ
черква и господарство.

Главното условие, което помогна да се разпространи

богомилството въ Византия, бе подпадането на българските
области подъ гръцка власть, едни въ края на X, други въ
началото на XI в. Още тогава българските еретици съумеха
да проникнатъ въ Византия и да образуватъ свои едно-
верски общини. Разпространитель на богомилството (Фоич-
5aft(bv tjtoi BofojilXwv, торбеши или богомили) тамъ станалъ
некой си Йоанъ Чурила (T^oupIXXa?)* първа половина на XI в.
Той училъ въ тракийските предели (Sv тоГ$ xaiv 0pax6)v pipeaiv),1)
въ Опсикийската тема и въ Смирненско. Последватели ималъ
и въ Кивириотската тема, пакъ въ Мала-Азия. Главното му
свърталище било въ селото Хилии Капни (Xi'Xioi Karcvot), въ
Опсикийско, дето всички жители, безъ десетина души, били
станали еретици. Богомилството, ще рече, пламнало въ
Византия въ западните теми на Мала-Азия, главно въ Опси-
кия, дето мнозинството на населението било българско, пре­
!) Ficker (Die Phundagiagiten, 249) прЪдполага че вм. .тракийски“ трЪбва
да се чете .тракизийски“, т. е. въ Тракизийската тема въ Мала-Азия.
38 Богомилство.

селвано тамъ на няколко пжти отъ византийските импера­

тори изъ Тракия и изъ Македония. Твърде е вероятно, Иоанъ
Чурила да е билъ български богомилъ, дошълъ отъ Балкан­
ския полуостровъ средъ своите сънародници българи въ
Опсикия и тамъ да е намерилъ най-лесно съмишленици.1)
Евтими отъ Акмония, който ни дава подробности за насажда­
нето на богомилството въ Мала-Азия, добавя, какво ерети­
ците въ Опсикия се зовели фундаити (торбеши), а въ Киви-
риотската тема и на западъ, въ Балканския полуостровъ —
богомили. Къмъ края на слиция XI в. дуалистичното учение
се вестило и въ Цариградъ. Докато императоръ Алекси Ком-
нинъ воделъ прения съ павликяните по верски въпроси или
воювалъ съ техъ въ Пловдивско, въ самата столица Иоанъ
Итала ширилъ своите възгледи, смесени съ богомилство; той
билъ осжденъ на събора въ 1084 г. Още по-големо било сму­
щението въ Цариградъ, когато тамъ се явилъ стариятъ бо­
гомилски глава Васили, придруженъ отъ дванадесеть ученика.
Изгарянето на Василия на Хиподрома въ столицата (1110 или
1119 г.) и затварянето на съмишлениците му не ослабили ересьта.
Не помогнала и „Паноплията“ на Евтимия Зигавина, напи­
сана по поржка на пмператоръ Алексия за опровержение на
ересите и на богомилството, нито „Съкровището“ на Никита
Хониатъ, нито „Изобличителното писмо“ на патриархъ Гер-
*) Въ полза на мнението за българския произходъ на тоя богомилски
проповЪдникъ говори може-би и пр-Ьзимето „Чурила*. Фикеръ (стр. 195) се
опита да го обясни съ латинизираната форма на гръцкото KftpiXXoj или съ
името на тракийския градъ T£oopooX6v, сега Чорлу. Намъ се струва, че прозви­
щето Чурила е славянско, употребено въ значение на „комини* т. е. кжщи,
за които се плаща данъкъ „димнина“ (xaxvixdv). Селото, дФто Йоанъ Чурила
съсрфдоточилъ своята дфйность, се казвало XtXioi xanvof т. е. хиляда кжщи
(комина, чурила), а на старобългарски би било Т ю с А ф Д чоурила. Оттамъ
ще е дошло и презимето на Йоана Чурила. Презъ миналия векъ въ гра­
ниците на некогашната Опсикийска тема, на езерото Майносъ, е сжществу-
вало село, съ турско име, Бинъ-Евлеръ т. е. хиляда кжщи. Въ 1811 г. тамъ
се поселили бежанци казаци, и селото било наричано и съ второ име — Ка-
закли. Срв. Ласкинъ, Сочинешя К. Багрянороднаго: О ©емахъ и о народахъ.
Москва 1898, стр. 31. Селото Бинъ-Евлеръ едва ли ще да е старинското
X aioi хошгсС, защото първото лежи доста далечъ отъ Акмония, въ чиято епар­
хия се е намирало второто; посочихме го обаче, за да изтъкнемъ топоним-
ската традиция отъ тоя родъ. За множеството славянски местни и лични
имена Чурило, Чурилово и под. срв. А. И. СоболевскШ, Матер1алм и нзеле-
довашя въ области слав. филолопи и археолози. Спб. 1910, стр. 230 сл. Въ
българските земи срещ ам е: с. Чурилово (Костурско) и с. Чурилякъ (Кочанско)
 Разпространение у русигЬ. 39

мана и др. Богомилството почнало да .заразява дори епископи

и монаси. Известни сж шумните процеси прЪзъ XII—XIII в.
противъ писателя Константина Хризомала, противъ еписко­
пите Климента и Лъва, и особено противъ монаха Нифона.
Пр-Ьзъ XIV в., както видехме, то проникнало дори въ свето­
горските монастири, а къмъ началото на следния XV в. бо­
гомилите кудугери спокойно си живеели въ околностите на
Солунъ. По нататъшните вести за богомилството въ гръц­
ките земи спиратъ, и ние не знаемъ докога е продължилъ
тамъ неговиятъ животъ.

У русите, които били въ постоянно верско и книжовно

общение съ България, проникнали сжщо така проповедници
на българската ересь, при все че сектата не е могла да
пусне тамъ дълбоки корени и да вирее наредъ съ други
верски отклонения, които характеризиратъ духовния животъ
на православния северенъ народъ. Никоновскиятъ летописъ
съобщава подъ год. 1004 за монаха скопецъ Андрианъ, който
билъ хвърленъ въ тъмница за учението си противъ черков­
ните закони на православието, противъ епископите, свещени­
ците и монасите. Той билъ смиренъ и кротъкъ. Скопството,
укоряването на черковната йерархия и на монашеството, сми­
рението и пр. сж признаци, които даватъ основание на рус­
ките учени, като Голубински, да виждатъ у тогози Андриана
последватель на богомилството. Другъ единъ „лошъ ере-
тикъ“ Димитри, казва сжщиятъ летописъ подъ год. 1123, и
той билъ хвърленъ въ тъмница. Сводниятъ руски летописъ
съобщава за влъхви магесници презъ XI—XII в., въ Киевъ,
Ростовъ и Белоозеро, и за техните разкази, които напомнятъ
богомилските космогонични представи: Богъ, като си отрилъ
потното лице, хвърлилъ кърпата отъ небето на земята —
алюзия за ролята на божествената поть и капки, отъ които се
създава земята. Сатаната се спречкалъ съ Бога, кой да съ­
здаде човека. Най-сетне сатаната направилъ човека, а Богъ
му вдъхналъ душ а: затова, когато умре човекъ, телото му
отива въ земята, а душата при Бога. Учението на руските сек-
танти „стригольники“ (XIV в.) сжщо така представя успоре-
дици съ богомилството. Стриголниците имали дуалистични
представи за произхода на света; те отричали черковната
йерархия; давали право на всеки техенъ съмишленикъ да
40 Богомилство.

свещенодействува; не признавали храмовете и се молели на

открито; не вярвали въ възкресението на мъртвите и пр.
НЬкои руски учени виждатъ въ тяхното учение западно влия­
ние, а други богомилско. Но, ако по поменатите и други
вести може да се предполага само за разпространение на бо-
гомилството у русите, несъмненно е влиянието на богомилската
литература у техъ: те я чели, преписвали, преработвали,
както за това свидетелствуватъ множество руски ржкописи.

Богомилството проникнало и въ сръбските земи. Тамъ

еретиците се явяватъ съ имената: богомили, бабуни и куду-
гери. Великиятъ жупанъ Стефанъ Неманя ги изтребилъ и
книгите имъ изгорелъ (XII в.), но те се закрепили въ силни
общини на западъ, въ Босна и Хума. Срещу техъ воювалъ
краль Стефани Дечански; той пратилъ въ 1328—29 г. сина си
Душана съ войска: и послд нго на б<збожнмн н поганкш какоунм.
А че богомилите не били изчезнали презъ XIV—XV в и въ
собствена Сърбия, личи отъ мерките, взети противъ техъ въ
Законника на Душана, както и отъ бележките за техъ у
Константина Костенски. Въ Б о с н а богомилството не само че
взело широки размери, но тамъ дори станало държавна рели­
гия. Тамъ богомилите се наричали „християни“, а чуждите
извори ги зоватъ босненски „патарени“. Въ края на XV в.,
следъ покорението на Босна отъ турците, голТма часть отъ
босненските патарени, особено едрите землевладелци, заедно
съ своите крепостни, минали въ мохамеданство.

Несравнено по-значителни с ж последиците отъ влиянието

на богомилството въ западна Европа. То възобнови умре-
лото почти и забравено манихейство въ некогашната западна
римска империя, даде му новъ животъ и форма и предиз­
вика сътресения, които се отразиха въ религиозния, полити­
ческия и социаленъ животъ на католишкия светъ. За прена­
сянето тамъ на новодуалистичното учение и особено на бо­
гомилството помогнаха главно мисионерите и колонистите,
дошли отъ изтокъ. Въ 794 г. императоръ Константинъ VI пре­
сели насилствено множество арменци въ Сицилия. Въ 885 г.
въ Италия се явиха павликянски легиони съ своя водитель
Дяконица. Други арменци и павликяни вече отдавна сновеха
като търговци по средиземноморските брегове и особено по
 Разпространение въ западна Европа. 41

пристанищата на Италия и Франция. А пр-Ьзъ Далмация и Босна

проникваха проповЪдницигЬ на богомилската и на драговшц-
ката черкви. Когато въ 1040 г. било потъпкано възстанието
на Петра Деляна въ Македония отъ гърцигЬ и норманигЬ,
часть отъ населението, именно павликяни и македонци, както
се бЪлЬжи въ БарскитЬ анали, избягали въ Италия. Запад­
ните хроники отъ XI в. вече посочватъ тукъ-тамЪ въ Италия
и въ Франция появата на опасни сектанти, като напр. въ Ве-
рона, Торино, Тулуза, Орлеанъ.и др. ТЬ биватъ наричани
съ различни имена: манихейци, катари (т. е. чисти, xafrapoi),
българи (Bogri, Bugres, Bolgari, Bulgari),1) павликяни (Popeli-
cani, Publicani, Populicani, Piphli), албигойци (по името на южно-
френския градъ Albi, д-Ьто имало много дуалисти), еретици,
патарени и пр. У западните дуалисти били застжпени и двете
крила, крайното и умереното. Крайните се схождали съ уче­
нието на драговищката и павликянска черкви, а умерените
*) Отъ ''ва врЪме сж останали въ френския езикъ и до день днешенъ
думи и изрази идещи отъ името „българинъ" (bougre), и употребявани съ
доста различни значения. Негативните значения ще да идатъ отъ неприяз­
неното чувство, съ което католиците сж гледали нФкога на българите ере­
тици, богомили. Съ думата bogrerie, bouguerie тогава сж означавали българ­
ската ересь, богомилството. Тя е бивала употребявана и въ смисъль на раз-
вратъ, содомитство, педерастия, както и думите bougeron, ж. родъ bouge-
гоппе сж означавали содомитъ, содомитка, bougeronnerie, содомитство и пр.
Имало е и глаголъ bougeronner. Въ сегашния френски езикъ и наречия
ср ещ ам е: bougre (сжщ. и прилагателно, м и ж. родъ), прокЛегникъ,
обесникъ, лошъ типъ, извратенъ; bougre de bougre (сжщото значение
засилено); bougre de cochon, ужасна свиня (говорейки за чорЪкъ);
bougre d'idiot, страшенъ глупакъ; bougre de salaud, мръсникъ; bougre de
vache, ужасна крава (говорейки за човЬкъ) Bougre означава изобщо и че-
лоеп>къ, както напр.: ип bon bougre, добърь човЬчецъ, бива си го; ип sale
bougre, мръсникъ; le pauv'bougre, горкиятъ човекъ, нещастникъ; il est
epatant се bougre-la! чудесенъ, великолепенъ човекъ. „молодецъ*! Фор­
мата bougresse е ж родъ на bougre. Bougre ! като възклицателна дума озна­
чава .дяволъ да го вземе! пусто останало! бре!* Въ града Алби, отечеството
на албигойците, чухме за сжщата дума произношенията bougri! Наречието
bougrement значи .здравата, твърде много, са’аламъ“ (турска дума). То се
употребява и съ произношение bigrement, напр. elle et bigrement jolie,
страшно е хубава. Отъ bougre иде глаголътъ: rabougrir, израждамъ, разва-
лямъ, se rabougrir , не вирЬя ; сжществителното rabougrissement, невирЪене
израждане. Въ днсшнитЬ италиянски нарЬчия сжщо така сж запазени много
форми и понятия, свързани съ името .българинъ* и означаващи еретикъ,
развратникъ и пр. : buzzeron (френското bougeron), btigger, buggerio, bolgirA.
bolgerd и др.
42 Богомилство.

изповядвали богомилството. Главното огнище на крайнитЯ

било въ Провансъ (южна Франция), а на умЯренитЯ — въ сЯ-
верна Италия. ДвЯтЯ крила живЯели обаче въ единение и
често пжти послЯдвателитЯ имъ минавали едни къмъ други. ТЯ
признавали, че водятъ началото си отъ българскитЯ дуалисти,
именно отъ .Българската черква“ (Ecclesia Bulgariae) и отъ
„Драговищката черква“ (Ecclesia Drqgometiae). Отъ тЯзи два
ордена бивали изпращани често миссионери на западъ, за да
ржководятъ съборитЯ, да уясняватъ догмитЯ и да разпростра-
няватъ своитЯ книги. Върховниятъ наставникъ, главата на
дуалиститЯ, наричанъ отъ католишкитЯ документи „ерети-
чески папа“, живЯелъ въ България, а намЯстникътъ му оби-
тавалъ въ южна Франция. ОсвЯнъ вЯрскитЯ догми, българ­
скитЯ мисионери занесли на западъ и своето социално гле­
дище. То намЯрило съчувственици между нЯкои албигойци,
които се отказвали да плащатъ десетъкъ на голЯмитЯ земле-
владЯлци и дори заграбили нЯкои монастирски имоти отъ ка-
толицитЯ.
Щомъ се появила ересьта въ сЯверна Франция, дЯто
била прЯнесена чрЯзъ Италия, католишкото духовенство,
подпомогнато отъ свЯтската власть, прибягнало до крайни
мЯрки за изтрЯбването й. По рЯшението на Орлеанския съ-
боръ въ 1022 г., тринадесеть души еретици били изгорени
живи и други затворени. Въ южна Франция обаче отпорътъ
на католичеството билъ по-слабъ, защото тамъ дуализмътъ
билъ обхваналъ голЯма часть отъ населението и дори билъ
проникналъ въ дворцитЯ на феодалитЯ и срЯдъ духовен­
ството. НЯщо повече. Сами дуалиститЯ се осмЯлили да сви-
катъ двой религиозенъ съборъ, на който присжтствували и
прЯдставители отъ България и отъ Византия. Едвамъ когато
папа Инокенти III видЯлъ, че увЯщания, проповЯди и заплаш­
вания не помагатъ и че Римската черква рискува да изгуби
цЯли области и католичеството да се компрометира, орга-
низувалъ въ 1208 г. кръстоносенъ походъ срЯщу албигойцитЯ
въ южна Франция. Въ похода взели участие, освЯнъ духовен­
ството и множество жадни за обиръ авантюристи, още и
френскитЯ крале Филипъ Августъ и слЯдъ него Людовикъ VIII,
съ тЯхни феодали. Походътъ ималъ и политическа подкладка,
защото френскитЯ крале искали да си обсебятъ богатитЯ
области на Провансъ, които били незазисими и огнище на ере-
 Разпространение въ западна Европа. 43

тицигЬ. Походътъ захваналъ на сладията 1209 г. съ нападе­

нието на кр-Ьпостьта Безие, съ избиването на цялото й насе­
ление отъ 15,000 души, съ ограбване на имотите му и опо­
жаряването на града, който билъ обърнатъ на пепелища. При
превземането на Каркасонъ, населението било пощадено, но
имотигЬ му разграбени. Провансалците, следъ тези неочак­
вани жестокости, почнали да се организуватъ за съпротива,
и кръстоносниятъ походъ се обърналъ на дългогодишна война
между северна и южна Франция, която се завършила едва
следъ двадесеть години (1229 г.), съ присъединение по-голе-
мия делъ на Провансъ къмъ френската корона. Походътъ не
можалъ да потъпка ересьта; за нейното по-нататъшно неус-
певане и замиране помогнали две нови мерки: основанието
на ордена на Доминиканците въ Тулуза, въ 1215 г., за борба
противъ албигойството, и официалното повсеместно учредя­
ване на Инквизицията съ нейните нечути жестокости. Презъ
XIII в. албигойците намалели много: едни били принудени
да лриематъ католичество, други били изгорени или избити,
трети избегали по Пиринеите или въ Италия. За потушаване
на албигойството, на така наричаните „българи“ (Bulgari,
Bogri) въ северна и средня Франция, особено помогналъ сви-
репиятъ доминиканецъ Робертъ Българинътъ (Robertus Bugre),
който самъ по-рано билъ еретикъ „българинъ“ (bougre, bugre),
отдето и прозвището му. Той не само горелъ своите стари съ­
мишленици, но и живи ги заравялъ. Часть отъ последните
френски албигойци намерили нрибежище въ Ломбардия, при
своите верски събратя, които, благодарение на закрилата на
феодалите, тамъ се удържали по-дълго време, до края на
XIV и началото на XV в. Въ северна Испания и въ Германия
дуалистите се запазили отчасти до края на XIII в.

Западните дуалисти вече не съществували презъ XV в.,

но затова пъкъ техниятъ духъ продължилъ да живее още
въ сектата на валдейците. Валдейците, наречени така по
името на реформатора Валдо отъ Лионъ (XII в.), не били
дуалисти, но проповедвали началното, идеално християнство,
опростено отъ всички добавки и обредности на Римската
черква. Те сметали, че богатството и недостатъчното разпро­
странение на Св. Писание съ главните извори за порочностьта
у духовенството, за неблагочестието и невежеството у народа.
44 Богомилство.

Техните посл-Ьдватели били главно сиромаси или някогашни

богаташи, които, разпалени отъ божествена ревность, прода­
вали или раздавали имотите си и се приобщавали къмъ
новата секта. Валдейците правели Библията на народенъ
езикъ и я пръскали въ ръкописи изъ населението. Те не
признавали католишката духовна йерархия, и всеки отъ гйхъ
могълъ да стане проповЪдникъ на Христовото учение. Също
така не признавали католишката литургия, нито нейните
молитви и обреди къмъ светците, къмъ св. Богородица, къмъ
иконите; отхвърляли учението за чистилището и индулгенциите.
Те били противъ войните и противъ всеко проливане на
кръвь, и водели примеренъ и благочесгивъ животъ. Съ други
думи, валдейците имали много общи неща съ албигой-
ците, съ които често пъти бивали и смесвани. Римската
черква ги обявила за еретици, за свои врагове, и ги пре­
следвала, ако и не така жестоко, както гонела албигойците.
Техните общини се запазили до късно време въ малодостъп-
ните крайща на Алпите и на техните разклонения. Пропо­
ведниците имъ били въ връзки съ хуситите, цвинглистите,
калвинистите, лютераните и др. сродни отстъпници отъ като-
личеството въ Швейцария, Франция, Германия и другаде.
Когато следъ Възраждането, презъ XV—XVI в , настанала
обнова въ духовете, литературата и изкуствата, и когато чер­
ковната Реформа била призната, валдейците се присъединили
къмъ протестантството. Мнозина учени съ право ги сметатъ
за родоначалници на протестантите.

Значение на богомилството. — Богомилството, каквото

се очертава отъ историческите вести и отъ неговата дог­
матика и етика, представя, действително, интересно явление
въ религиозно-нравствения и социаленъ животъ на средне-
вековна Европа изобщо и на България въ частности. Разгле­
дано въ своето широконародно приложение и въ сравнение
съ християнството, юдейството и мохамеданството, богомил­
ството се явява преди всичко носитель на ясно посочени
духовни интереси, които регулирватъ живота въ семейството,
обществото, черквата и обредите и го насочватъ къмъ една
единствена цель — духовната чистота, която води душата
къмъ своя първоизточникъ, Бога. Богомилътъ отхвърля т е ­
лесната, материалната субстанция и не верва въ нейното
 Значение на богомилството. 45

възкресение; той отстранява съвсЪмъ отъ своята догматика

чувствено-телесния елементъ, повече или по-малко прокаранъ
въ другите религии: еврейството е обзето отъ грижи за
сегашния земенъ животъ, и представите му за задгробния
миръ съ смътни и неустановени; за мохамеданина небесниятъ
животъ е продължение на земния, съ всичката му телесна
чувственость, наслада и страдания; християнството е въ недо^
умение за съдбата на телата въ задгробното битие, следъ
техното възкресение, както и за телесно-духовната реставра­
ция на човешката индивидуалности Учението на богомилите
за вечножизненото въ човека — душата, е постройка ясна и
рационална: душата, еманация отъ Бога, божия искра, като
се пречисти, удостоява се да се върне и приобщи съ своя
първоизточникъ. Съ приобщението обаче на душата въ Бога
и разпадането на телото, прекращава се оная земна човешка
индивидуалность, която, споредъ християнството, се възстано­
вява въ задгробния миръ, за да блаженствува или да страдае.
Но ако богомилското гледище въ това отношение се явява
по-смислено, по-рационално, едновременно съ това то се ли­
шава отъ оня оптимизъмъ или по-добре отъ оная примамлива
индивидуална реставрация, която може да служи за ободри-
теленъ елементъ въ една народнорелигиозна система. Отъ
друга страна, песимистичното гледище спремо земния животъ
на човека, дето божествената душа робува на материята и
на нейните чувствени прищевки, е негативенъ елементъ за
една религия, която би мерила да стане общочовешка, уни­
версална. Християнското становище въ случая е по-естествено
и по-оптимистично: едно умерено използуване на земните
блага не бърка на благочестивия животъ. Противоестественото
богомилско въздържание отъ увеличение на човешкия родъ,
както и препоръчването на крайно вегетариянски животъ
съставятъ също така негативни елементи за обществото и за
държавата: съ безчадие, съ Zweikindersystem и съ вегета­
рианство единъ народъ рискува да загине.
Богомилската черква представя, отъ формално-обредна
страна, пълно единение съ своята догматична същина и се
отличава съ простота, дето материалното и чувственото съ
намалени до възможната крайность. Безъ храмове, безъ архи­
тектурно и безъ декоративно величие, безъ скъпоценни
утвари и богати златообшити одежди, безъ позлатени митри,
46 Богомилство.

безъ икони и фрески, безъ бл-Ьскави служби и процесии,

безъ химни и музика, богомилското богослужение и обреди
сж сведени до послЪдня аскетична простота. Въ това отно­
шение ортодоксалната черква се явява като преобразено
копие на паганизма и на неговата тържественость; чрЪзъ
богати зракови и слухови възприятия тя унисва въображе­
нието на вЪруещия къмъ материализувани форми на небесния
миръ. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй
бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на
фантазията; тя действува не на сърдцето, а на ума, и го
възвежда съзерцателно въ духовните висини на Бога, и съ
това наумева, като изключимъ музиката, протестантската
черква и обредность.
Богомилите, у които духовната страна е вземала превесь
надъ материалната, се отличавали и съ своя тихъ, кротъкъ,
благочестнвъ животъ и чистота на нравите. Това се посочва
отъ всички обективни свидетелства за богомилите и за тех­
ните западни съмишленици. Дори най-ревностните имъ про­
тивници не отричатъ техната кротость и смирение, при все
че се стараятъ да подценятъ тези имъ качества, като ги
обявятъ за лицемерство и измама. Извратеностите, които се
приписватъ главно на некои арменски и павликянски групи,
сж били дотолкова техни пороци, колкото сж били общи и
на други източни народи. Всички свидетелства единодушно
потвърдяватъ дълбоката, непоколебима вера на богомилите
въ правотата на техното учение, мжжественостьта, фанатизма,
съ които сж пренасяли гоненията, както и готовностьта, съ
която мжже и жени сж отивали въ пламъците на костерите.
Съ такива примери е изпълнено само началното християнство,
на което богомилите се сметали истински последватели.
Въпреки своята духовна чистота въ вера и животъ,
богомилите сж били рушители на православието и на средне-
вековния социално-господарственъ строй, както и на държавно-
религиозното единство и мощь на българския народъ. Брани­
телите на това единство сж преследвали богомилите като
врагове, ако и не съ оная жестокость, каквато проявиха спремо
дуалистите западната черква и държави. При все това, бого­
милското учение се отразило донейде благодатно и върху
самата официална черква, върху окопитването и подобрението
на нейното духовенство. Пресвитеръ Козма поставя съ право
 Значение на богомилството. 47

отпадъка на православното духовенство като главна причина

за преуспяването на богомилството; той бичува изпадналите
въ лЯность и пороци български монаси и вЯроучители и ги
подканя да се свЯстятъ и да заработятъ за заздравяването
на религията у народа. Албигойското движение на западъ
прЯзъХН—XIII в докара наистина съвземането на католишкото
духовенство.
Издигнемъ ли се обаче надъ вЯрскитЯ догми и срЯдне-
вЯковнитЯ държавни интереси, въ богомилството отбЯлЯзваме
прояви отъ общечовЯшко естество, прояви, които може би
с ж били много подранили, но които правятъ честь на рефор­
матора Богомила и на неговитЯ близки съратници въ бъл­
гарската земя и въ западна Европа. Велика прозорливость и
рЯдка доблесть е било за срЯднитЯ вЯкове да се излЯзе съ
проповЯдь за равенство на человЯцитЯ, за борба противъ
робството и крЯпостничеството, противъ съсловната органи­
зация на об цеството, осветени отъ държава и черква, борба
противъ потисничеството на господарите и велможитЯ надъ
несвободния човЯкъ, обърнатъ на безгласна и безправна
вещь. И ако новитЯ врЯмена съ право изтъкватъ направените
въ това отношение придобивки за благото на человЯчеството,
толкова повече не трЯбва да остане въ забвение свЯтлиятъ
ликъ на българския попъ Богомила и неговиятъ слабъ гласъ
за човЯшко равенство и добруване прЯзъ усилнитЯ и мрачни
срЯдни вЯкове. Името на Богомила трЯбва да се впише въ
аналитЯ на историята на лично мЯсто между другитЯ благо-
дЯтели на человЯчеството. Позивътъ на Богомила не е могълъ,
наистина, да осъществи желания прЯвратъ въ обществото,
защото прЯчкитЯ с ж били непрЯодолими, обаче неговиятъ
гласъ се пронелъ изъ цЯла Европа, заседналъ въ сърдцата на
благородни люде и въ душитЯ на униженитЯ, за да се прЯдаде
на по-новитЯ поколЯния и най-сетнЯ обърне на дЯло. Така
бавно и постепенно напрЯдва человЯчеството и, надъ коститЯ на
своитЯ благодЯтели, то гради своята бжднина и благоденствие.
Въ областьта на българскитЯ народни вЯрвания и лите
ратура влиянието на богомилството може да се прослЯди по-
осезателно. Отъ другитЯ балкански народи българскиятъ ми­
нава за най-малко религиозенъ и най-малко проникнатъ отъ
догмитЯ на православието. У него царува двоевЯрие или, по-
право речено, многовЯрие. Неговата вЯра е смЯсица отъ все­
48 Богомилство.

възможни езически и християнски преживелици, преплетени

въ най-шарена тъкань, въ която се издаватъ и ярки богомил­
ски нишки. Тука спадатъ преди всичко дуалистичните пред­
стави за миросъзданието, за които ще стане дума по-долу.
Широката роля, която играе дяволътъ и демоните въ българ­
ския фолклоръ, се дължи сжщо така отчасти на влиянието
на богомилството. Богомилите сж способствували особено и
за разпространение на така наречените апокрифни творения
въ българската литература, творения свои и чужди, нагодени
повече или по-малко въ дуалистична догматика и цели. Ста­
рата българска литература и покрай нея сръбската и руската
дължатъ именно на богомилството единъ отъ най-интересните
си книжовни делове не само презъ средните векове,
но дълго време и следъ това. Богомилските книжовници
иматъ и друга заслуга. Те сж спомогнали за литературното
общение между изтокъ и западъ; те сж били проводниците
на множество писани и устни легенди, които сж минали отъ
Азия, презъ България, за западна Европа. За единствените
сега известни български книжовни творения, преведени на
латински езикъ и употребявани на западъ, заслугата се пада
именно на тия богомилски писатели и мисионери.
Влиянието, което упражни богомилството върху духов­
ния и отчасти политическия животь на западна Европа, е озна­
менувано съ неколко събития отъ епохално историческо зна­
чение. Казваме епохално, зашото богомилството раздвижи
умовете на средневековния човекъ; то накара католичеството
да се опомни и да изцери своята вжтрешна разпадналость;
то предизвика продължителния и жестокъ кръстоносенъ
походъ срещу албигойците; подчини на френската корона
големата провансалска область, различна по нрави, езикъ и
литература отъ сжщинската, северна Франция; то предизвика
основанието на грамадния Доминикански орденъ; то пред­
извика организирането на най-грозното дело на Римската
черква — Инквизицията, подъ пепелищата на която се зароди
реформаторското движение и на свързаните съ него рели­
гиозни и човешки свободи.
Тъй мощно и многостранно е било, следвателно, зна­
чението на онова учение, съ чиито книги предстои да Се
занимаемъ на следващите страници.
 Часть първа.
Богомилски книги.

Общъ прЪгледъ.
Досегашните изследвания по богомилството еж засегали
главно неговата история, догматика и етика; за неговата
книжнина не е направено току-речи нищо. Неколкото кратки,
случайни и отчасти погрешни литературни бележки, които
придружаватъ изучванията по апокрифите и по богомилското
учение, това е всичко, сторено въ тая область.1) Причината
за туй лежи, отъ една страна, въ оскждните вести за бого­
милските книги, повечето унищожени при преследване на
ересьта, а отъ друга, тя се крие въ смесения характеръ на
запазените отъ техъ. Това последно обстоятелство особено
затруднява историците на българската и славянски литера­
тури въ желанието имъ да отредятъ и за богомилската книж­
нина съответенъ делъ въ своите трудове. Ето защо те раз-
глеждатъ богомилските творения обикновено съвместно съ*)

*) Такива бЪлЪжки сж поместени въ елкднигк трудове: Raiki, Bogo-

mili i Patareni (Rad. X, 1870 r., стр. 230 сл.). — Ягичъ, Hcropia сербско-
хорватской литератури. Переводъ М. Петровскаго. Казань 1871, стр. 95 сл.
— Пипинъ и Спасовичъ, Истор1я славянскихъ литературъ. Т. I. Спб. 1879,
стр. 64 сл. — Галаховъ, Истор1я русской словесности. Т. I. отд. 1. Спб. 1880,
стр. 181 сл. — М. Gaster, llchester lectures on graeco-slavonic literature. Lon­
don 1887, стр. 15 сл. — Ivan Broz, Crtice iz hrvatske knjiiSevnosti. Sveska
druga. Zagreb 1888, стр. 153 сл. — А. Теодоровъ, Българска литература.
Пловдивъ 1896, стр. 103 сл — Попруженко, Синодикъ царя Бориса. Одесса
1899, стр. 139 сл. — П. В. Владим1ровъ, Древняя руская литература Kiee-
скаго перюда. К1евъ 1900, стр. 52 сл. — Пипинъ, Исторгя русской литера­
тури. Т. 1. Спб. 1907, стр. 410 сл., 450 сл. — Murko, Geschichte der alteren
siidslawischen Litteraturen. Leipzig 1908, стр. 82 сл. — Цухлевъ, История на
българската църква. Т. I. София 1911, стр. 708 сл. — Prohaska, Das kroatisch-
serbische Schrifttum in Bosnien und der Herzegowina. Zagreb 1911, стр. 37 сл. и др.
4
50 Богомилски книги.

апокрифигЬ изобщо, безъ да отлжчватъ едни отъ други. За

да се разведри въпросътъ и да се дойде до неговото разре­
шение, рускиятъ професоръ К. Радченко се зае да изследва
предполагаемите произведения на богомилството и да уста­
нови кое въ сжщность въ техъ е богомилско и кое не. Ран­
ната смърть обаче (1872—1908 г.) му попречи да завърши
едва що почнатите си издирвания.1) Нашата монография, въ
която е събрано и проучено най-типичното отъ богомилското
книжовпи наслвдство, е пръвъ опитъ въ тая область и, като
такъвъ, ще да е съпроводенъ може би съ недоглеждания и
непълноти, които бждещите открития и изследвания ще до-
пълнятъ и оправятъ.
Повечето отъ известните богомилски произведения сж
анонимни. Попъ Богомилъ ще да е билъ, безъ съмнение,
единъ отъ първите богомилски книжовници. Липсватъ обаче
вести, отъ които да следимъ кои именно трудове е оставилъ
той. Единствено по-надеждно може да сметаме известието въ
единъ руски сборникъ отъ XVI в., въ Моск. Син. Библ., въ
който, следъ изброяването на непризнатите книги, веднага се
сочатъ имена на автори на такива книги въ България: ткорци
ккпш {рггичсскилл-к книга" к колгаркскон зш ли: но“ брш-ки, да
по" Ббмнлъ н Сидор-к Ф ра зи нъ, ковц1ЙцГ (Яковъ Ценцалъ?)
фрлзн"Ж1 и ннм* множ<стко нмснк! писани к К1ликом лмндканоунк.2)
Всички останали съобщения, запазени се въ руски ржкописи,
дето Богомилъ се поменава ту като учитель, ту като баща
на попъ Йеремия, ту като авторъ на „Повестьта за кръстното
дърво“, чийто компилаторъ въ сжщность е билъ Йеремия,
представятъ ненадеждна късна компилация на руска почва;
те сж били скърпени некритично по по-стари извори, като
напр. индексътъ въ Погодинския номоканонъ, преписите на
Беседата на пресвитеръ Козма и др. Дали поменатиятъ Сидоръ
е билъ авторъ на богомилски книги или на обикновени апо-
крифи, не се знае. Прозвището му Ф рази н-н (вм. Фржзинъ)
х) Такива сж неговигЪ бЪлтгжки: Зтюдь! по богомильству (Изборникъ
KieBCKifi. К1евъ 1904, стр. 29—38). — ЗамЪчашя отиосительно отдЪльнихъ
мЪстъ книги юанна Богослова по списку, изданному Дйллингеромъ (Сбор­
никъ по caaBflHOBtfl'bHiio, I, Спб. 1904). — Зтюдм о богомильств-fe. Видкше
пророка Исаш въ пересказахъ катаровъ-богомиловъ (K iee. Унив. Изв. 1908
мартъ).
2) А. ГорскШ и К. Невоструевъ, Описан1е славянскихъ рукописей
Моск. Синод. Библютеки. Отд. II, ч. 3 (Москва 1862), стр. 641.
 Общъ прЪгледъ. 51

показва, че той е билъ западнякъ, отъ франките, и, като такъвъ,

може би ще да е принадлежалъ на н-Ькоя отъ западните дуа-
листични черкви: патаренска, катарска или албигойска и пр.
Слицото може да се предположи и за другия франкъ, чието
име не е ясно. Дали поменатите въ Бориловия синодикъ уче­
ници и последватели на попъ Богомила — Михаилъ, Тодоръ,
Добре, Стефанъ, Васили, Петъръ, с ж били писали нещо и какво
именно, сж.що не е известно. Само за богомилския епископъ
(д-кдкцк) Назария отъ XII в. знаемъ, че той занесълъ отъ
България богомилската „Тайна книга“ и я предалъ на своите
съмишленици въ Ломбардия; може би самиятъ тоя Назари
да е направилъ единъ отъ двата превода на тая книга на
латински езикъ, както за това ще видимъ по-долу. Като бъл­
гарски писатель на апокрифни книги по-често се поменава
съвременникътъ на попъ Богомила, попъ Иеремия. Известната
обаче негова главна компилация „Повесть за кръстното дърво“
не е богомилско произведение, а обикновенъ апокрифъ.1)
Що се отнася до „Сисиниевите молитви“, сжщо така при­
писвани на попъ Иеремия. и те не с ж богомилски, ако и да
се съдържатъ въ техъ масалиянски елементи, та поради
това сж могли да бждатъ четени и разпространявани отъ
богомили или богомилствуещи. Като е дума за авторството
на богомилските книги, да не забравяме и следното обстоя­
телство. За да се придаде по-голема вера на некое бого­
милско или изобщо апокрифно произведение, приписвали сж
го на некоя видна личность отъ библейската история или
отъ сектата. Такъвъ псевдоавторъ на „Тайната книга“ у бого­
милите е посоченъ самъ евангелистъ Йоанъ; „Видението
Исаиево“, което се е ползувало съ голема почить у дуалистите
и у богомилите, е приписано на пророка Исаия; слициятъ
пророкъ Исай става авторъ и на „Българския апокрифенъ
летописъ“; на Сисиния, пръвъ ученикъ и заместникъ на Мани,
основатель на манихейството, се отдава сборника молитви,
които преработилъ на български попъ Йеремия, и т. н.
Изучването на богомилската литература се затруднява
не само отъ анонимностьта на нейните писатели; самата тя е
още много малко известна, тя е незнайна земя, която требва
да се открива. Нито въ единъ отъ познатите латински, гръцки
1) Това посочи добр-fe М. Соколовъ, Матер1али и замЪтки по старинной
славянской литератур-fe. Вьш. I. Москва 1888.
52 Богомилски книги.

и славянски индекси на неканонични книги не сж посочени

произведения, обявени за «богомилски“, както туй е сторено
напр. въ индекса на папа Геласия за нЪкои манихейски книги.
Сравнително по-надеждни въ случая сж славянскит-fe индекси,
които сж компилирани стЬдъ появата на богомилството.
Такъвъ е наприм-Ьръ най-стариятъ славянски индексъ въ
Погодинския номоканонъ, пр-Ьводъ отъ гръцки, съ прибавки
за български еретически съчинения. Той е запазенъ въ руски
прЪписъ ciT-t XIV произтичащъ отъ по-старъ български.
Издаде го А . П ь т и н ъ въ ЛТтопись заняпй Археографической
коммиссш, 1861 годъ. Спб. 1862, стр. 26—27:
Длодикиискаго снорд правило нд. М ко ни миркск,к1Х"к състдк-
ЛСНЪ1Х х|гДЛМОКЪ rXlTK ЦрКБИ, НИ НЖСПрДКЛСНЪ1х КНИГЪ ЧТ1ТК, но
токмо йспрдклсннй нокдго и к г г р г о здк-ктд. а йж( кто лжсндпи-
сан кпа й н«йспрдкл(нъ|й к н и ги полагдитк к к цркки дкъ 1 ctki дд
йзксржстсж. д книгъ! дд сожгоутсл.
Н(йсиракд(н'кпд ж< книги сс соутк млина ймъ. Идаллъ. бноуъ.
Лдлмуъ. Патриарси. ЛЛЛтка 7Иосифокд.
Ил,ми воломони. Ини Дкдкн.
7Обдклсннй Илийна. Окак.иннм бофенкинд.
О б д к л ж и й Штрока.

7О б и х о д и д п л т и й .
Барндклс послание.
Въпроси [одннд Фсодогд еж* къпрошл Икрама праоца на гор-к
7(6л|6нкст-ки.
Того Ж{ къпроси к-к Гоу слк1ши пракгднъш 1оан«. нж( мстк
БДСНСМЪ здконк.
Въпроси Бдрфололм$въ1 къ БЦи дожнам писдний.
76уам W Карндкм. 76уд« Ф Фол/ru. ир1тици списали.
Бид-книн Пакла дпХд нже епистолкн 10 ймжоуютк.
Пдрдлиполкнд Инркм-кйна w пд-кнжьй что Лрлд сдали къ
Вдкилонъ съ грамотою къ 71(рсм-кй.
Жнтие дпХа Пстрд что ръ1ЕЪ1 по coyx«V Х®АИЛИ- Д-ктьстко
Хко, что Га' §трочдтш продайлъ, ер!тикъ пнсдлъ.1) Дка нд Т.

!) Епизодътъ за продаването на дЪтето Исуса е отнесенъ погркшно

къмъ апокрифа Дктство Христово; мкстото му е no-ropt, при житието на
ап. Петра, въ което действително се говори за ходене на риби по сухо, за
продаване на Исуса и пр. Срв. текста на житието въ ржкописъ № 309 (по-
рано 68) на Соф. Нар. Библ., обнародванъ отъ АрхангельскШ въ Изв. отд.
р. яз. и сл. Имп. А. Н., т. IV (1899 г.), кн. 1-а, стр. 101 сл. Въ други np-fc-
 Общъ пр-Ьгледъ. 53

Йкоклнча гХемдй л-ксткицд. ’Ьпистод-кй е нми. По моукам-к уо-

женим БЦи. ’Имена Зггдом-к. Пр-кние дигакоде с-к Хртом-к. Недоуг-к
мстесткен-KiA егоже трмсакицами Аменоуютк. йко же еаеетк бремий
поп-к Болгаркск-мн. гХетк ео Лка(а)н’н-кн“ сице. йко скдАфС^'
ctfoMoy 8(*
*ю ©игкнкю на rop-fc ©инаАст-ки, А анРда ©иуайла йме-
ноуктк. еже на соелазн-к лхноз-км-к. А седмк трмсакицк ’Иродок-м
дцир-м. Баснксткскашс зл-kiA йже ни еоуалисти. А ин еедин-к же
iv cf-Kiy-к седми ймснскаше. но ндина йспрсшкшнй глакоу Н|?те-
чекоу оугкфн. § н*А же гак-к нстк, йко Филипока Дфн Е -fc, а не
’Иродока. келик-мй ж« ©ис-кний патриару-к Константина града.
к-к скойу-к еемоу слекес-ку-к гХаше сице. не мните ма Зного ©нгк-
ний лжикаго. июже написа ’Иееремнй поп-к, неразоумн-кем-к на
соЕлазн-к. 0 дрекк крестнклгк йзк-кфсше ctf-киа Трцл. A 8 Г-fe
нашсмк Гс Х-£ како к поп-ki стакден-к тоже ’Нмремий что си Азолга.
0 ©сломени цри А 5 Китокрас-k каенн А кофоун-Ki.
’0 служв-fc таАн-к Хк-к что Зпоздатк оБ-кдню р<кшс крата
заткорАтсА. А о «м-к попа кленоутк. ееретик-к писал-к.
GoyTK Ж1 и мчничкекай сл^кеса крико складена не тако йко
же 6 том-к истина лежитк. йко и Гееургнееко дтчние рекше w Да-
ДИАНЛ М Ч Н -К E -K I.

Никитино лхоучениее йменоуюфим-к иго йко црк-к енъ нже

не e-ki тако.
’беупатинко мчннее.
Клнмента ’йнгиркскаго, А йн-кук мноз-ку-к.
©еутк же ложкнай писаний. йко се уеуд-мй си номоканонци,
«у попокк, ио л\Хткеннкомк. А лжнкий m Xt k -ki ееже 3 трлсакицау-к.
бретицн Били Асказили преддний cfy-к апл-к. пишюфе на
соЕлазн-к гроук-KiM-K ложнай слокеса. Поли скор-к Зе-юсклл-к А
йфистил-к А прокдАлъ.1)

писи на индекситЪ, напр. въ Рилския (СперанскШ, Мелк1е стариннне текстн.

Москва 1910, стр. 8), въ Кириловата книга и др., тая погрЪшка не личи. Тъй
че правото четене на Иогодинския индексъ би било: Житие Зила Петра,
что p-WE-Ki но соууоу уодиди, что Га Зтрочатемъ продайл-к, ере­
тик-к писал-к. Д-кткстко Хко.
*) За други славянски списъци на апокрифнигЬ книги срв. въ горЪ-
поменатата статия на Пипина, сетнЪ у ЯцимирскШ, Мелме текстм и за-
мктки. Вьш. 1. Спб. 1908, стр. 148 сл„ у СперанскШ, Мелк1е стариннне тек-
стн. Москва 1910, стр. 6 сл. Досега не е намЪренъ ни единъ чисто юго-
славянски списъкъ на апокрифитЪ. Двата обнародвани Югославянски списъка
сж пркписъ отъ руски.
54 Богомилски книги.

Току-що приведениятъ списъкъ съдържа имената на ня­

колко книги, употребявани у богомилите, но за техното
отлъчване требва да се прибегне до случайните посочвания
на стари писатели и полемисти, които съ се занимавали съ
учението на богомилството. Въ тая задача ще ни улесни още
повече научното проучване на апокрифите изобщо съ огледъ
къмъ богомилските елементи въ техъ. Следвайки по тоя пъть,
дохождаме до заключение, че богомилското литературно на­
следство, съхранено до наше време, е доста ограничено както
по броя на произведенията си, така и по обширность въ изло­
жението. Нема съмнение, че едно учение, което е просъще­
ствувало столетия, ще е имало повече и по-обемни книжовни
дела; положението обаче на богомилството на неофициална
и преследвана секта е докарало изчезването на голема часть
отъ неговата литература. Тукъ требва да се иматъ предъ
видъ и следните факти. Съкровените книги на богомилството
съ били достояние само на избраните отъ сектата и, огВд-
вателно, те съ се пазели въ ограниченъ брой ръкописи.
Обикновените веруещи се задоволявали, казва Евтими отъ
Акмония, само съ Евангелието и съ Павловите послания и
главно съ притчи (параболи, „басни“). Съкровените книги съ
бивали разнасяни прикрито, четени и тълкувани само отъ
наставниците на сектата предъ веруещите. Така е бивало
спотайвано напримеръ особеното Евангелие, отъ което е при-
веждалъ цитати цариградскиятъ наставникъ на богомилите
Васили въ пренията си съ православните; въ ръка обаче той
е носелъ само обикновения евангелски текстъ. Книжката,
която излага богомилското гледище за сътворението на света
и человека отъ сатаната и която е била занесена отъ Бъл­
гария въ Италия за тамошните богомили, съ право е била
наречена „тайна“ (secretum) отъ католишките инквизитори.
Въ единъ актъ на инквизиторската архива се даватъ сЖщо
така сведения за богомилски мисионеръ въ Ломбардия, който
носелъ „тайно“ (occulte) единъ Апокалипсисъ, за да го чете
и обяснява на съмишлениците си отъ народа.
Богомилската литература се състои отъ книги и произ-
дения, въ които съ изложени догмите и службите на сек­
тата, както и отъ произведения, въ които се прокарватъ,
повечето пъти прикрито, богомилски гледища и, поради това,
съ станали сгодно средство за пропаганда и средъ право­
 Общъ прЪгледъ. 55

славното общество. Съ други думи, въ тая литература вли-

затъ както основни богомилски книги, така и такива, които
съдържатъ отчасти богомилски елементи. Богомилските кни­
жовници и мисионери си служели съ едните и съ другите:
съ първите средъ своите последватели, съ вторите предимно
предъ иноверните. Къмъ тая литература, взета въ широкъ
смисълъ, требва да се придадатъ и редицата устни легенди,
притчи, така наричаните „български басни“, „богомилски
баснй“, „бабунски речи“, чрезъ които е бивало разпростра­
нявано учението особено между простия и некниженъ народъ
и некои отъ които сж запазени и до день днешенъ въ народ­
ната словесность. Съобразно съ елементите, които сж влезли
въ богомилското учение, и неговите литературни произве­
дения, по своето потекло, отразяватъ една или друга среда:
едни сж заети отъ библейските книги и християнските ска-
зания; други отъ гностичните и дуалистични легенди; трети
сж. самостойни трудове или пъкъ преработки на богомилски
книжовници. И въпреки това свое разнообразие, тези произ­
ведения представятъ единство откъмъ вложената въ техъ
богомилска тенденция на умеренъ дуализъмъ за произхода
на видимия светъ отъ злото начало, за борбата между боже­
ствено - духовното начало и материално - сатанинското и за
крайното надмощие на божественото. Човекъ, който е съста-
венъ отъ две начала, който е микрокозъмъ на дуалистичното
битие, требва да води въ живота си сжщата борба срещу
материалното естество и да удостои своята душа съ върховно
спасение. Тая тенденция е проведена напълно напр. въ „Тай­
ната книга“, която е като катехизисъ на богомилството. Въ
така наречения „Катарски требникъ“, който представя западна
версия на съответна българобогомилска книга, постоянно се
изтъква божествено-духовното начало у човека като средство
за неговото спасение. Новозаветните и ония отъ старозав4т-
ните книги, които се приемали отъ богомилите, бивали винаги
тълкувани въ преносенъ, духовенъ смисълъ, както туй е
ставало напр. и съ обяснението на думите „хлебъ нашъ
насжщни“ въ Господнята молитва, т. е. не хлебъ катадневенъ,
а хлебъ духовенъ, духовна храна. Тълкувайки по своему
новозаветните книги, богомилите винаги намирали въ техъ
пасажи, които потвърдяватъ дуалистичното имъ гледище,
споредъ което сатаната е господарь на земния миръ, а Богъ
56 Богомилски книги.

на небесния. „Видението Исаиево“, което е било любимо

четиво у богомилите и другите дуалисти, пъкъ отчасти и у
православните, е пропито изц-Ьло съ богомилски представи
за върховния седмонебесенъ миръ, къмъ който се възнася
духътъ на Исаия, сл-Ьдъ като билъ оставилъ т-Ьлото си на
земята. Въ групата произведения, които не били строго бого­
милски, но които били приети отъ тЪхъ за прочитъ и пропа­
ганда, богомилски гледища сж смесени съ чужди, апокрифно-
християнски. Такъвъ е наприм-Ьръ „Разказътъ за Адама и Ева“,
д-Ьто е вмжкнато дуалистичното схващане за принадлежностьта
на земята на сатаната, а небето на Бога, както и епизода
за записа, даденъ отъ Адама на сатаната за уверение, че
Адамъ ще бжде дяволовъ човЪкъ. Богомилски елементг сре­
щаме и въ единъ отъ най-старите апокрифи — „Книга Ено-
хова“, дето дяволътъ е назованъ Сатанаилъ и дЪто редъ
представи за света и Бога сж паралелни на богомилските.
Апокрифътъ „Откровение Варухово“, който нема нещо осе­
зателно противобогомилско, а напротивъ съдържа епизода за
саденето отъ Сатанаила на лоза въ рая за да измами чрезъ
нея първите человеци, е спадалъ сжщо така въ кржга на
приеманите отъ богомилите книги. „Прението на Христа съ
дявола“ е основано на евангелския разказъ за изкушението
на Исуса отъ сатаната, но дуализмътъ въ него е доста заси-
ленъ и сж прибавени богомилски схващания, като напр., че
господарь на земята е дяволътъ, че той има власть да убива
телото на човеците и на Исуса, че дяволътъ е по-старъ (вар.
по-силенъ) отъ Исуса и др. Статията „Разумникъ“, която въ
известни индекси се приписва на българския писатель Йеремия,
сжщо така е изпъстрена съ прибавки, които издаватъ явни
или прикрити богомилски тенденции: дяволътъ, наричанъ
Самаилъ или Сатанаилъ, произхожда отъ божията сенка;
Богъ нарича дявола „братъ“ и се отнася къмъ него като съ
другарь; Сатанаилъ сътрудничи на Бога при садене на рая;
небесата сж седъмь и пр. Богомилите си служели и съ некои
отъ апокрифните Евангелия, като напр. съ туй за Исусовото
детинство, дето сж застжпени некои гледища на гностиците
и дуалистите. Тамъ не се говори за рождението на Исуса;
той се явява вече на петгодишна възрасть и, благодарение
на своя духъ, почва да се бори съ злото, олицетворено въ
пакостите на децата, негови другари. Разказътъ за „Тиве-
 Общъ прЪгледъ. 57

риадското море“, сега познатъ само въ руски прЯписи, и той

е отъ български богомилски произходъ. Той има за прЯдметъ
сътворението на свЯта и на човека; Сатанаилъ тамъ се явява
ту сътрудникъ, ту врагъ на Бога. БогомилитЯ разпространя­
вали и други по-далечни на тЯхното учение апокрифи, въ
които се описватъ небесата или се рисува послЯдниятъ сждъ,
като напр. „Апокрифниятъ апокалипсисъ“, „ВидЯнието на
Методия Патарски“, „Видението Павлово“ и др. БогомилитЯ
засегнали и нЯкои нерелигиозни области на литературата, ка-
къвто е напримЯръ „Българскиятъ апокрифенъ лЯтописъ“ и др.
Такъва е вжтрЯшната, идейна страна на богомилската
литература. Отъ формална страна ,тя споделя всички особе­
ности и качества, присжщи изобщо на апокрифитЯ и на сек-
танскитЯ съчинения. Както самото богомилство се стреми да
прЯдстави стройно сглобена система на християнство и дуа-
лизъмъ, така и неговата литература се поставя въ услуга на
сж.щата цЯль — да направи проповядваното учение прЯгледно
и понятно, безъ недомлъвки и съмнЯния. Всичко това, което
е прЯмълчано, само загатнато или което буди недоумЯние въ
християнското учение и което особено е занимавало любо­
питството на срЯдневЯковния човЯкъ, трЯбвало да се уясни
и да се прЯдаде въ форма удобопонятна. Богомилската лите­
ратура се наема да задоволи тоя естественъ стремежъ на
вЯруещия и, подобно на древнитЯ митологии, тя прибЯгва
до помощьта на фантазията и, съ редъ легенди и сектански
тълкования, прЯдставя вЯрскитЯ положения въ ясна и прием­
лива форма. Богомилътъ, като упоритъ сектантъ, е ималъ
ключъ за всЯко питане и съмнЯние: притчитЯ и баснитЯ
идвали на помощь на сухостьта и недоизказаното въ Светото
писание. Отъ тия богомилски басни се опасявало християн­
ското духовенство, затова постоянно съвЯтвало вЯруещитЯ
да ги отбЯгватъ, за да не подпадатъ въ устата на изкушението
и гибЯльта. Тая особеность на богомилската литература, —
да прЯдстави вЯрскитЯ въпроси въ надлежна яснота и форма,
задоволяващи любопитството на срЯдневЯковния човЯкъ, е
спомогнала щото нейнитЯ произведения и басни да си про-
биятъ пжть не само между съмишленицитЯ на сектата, но и
между православнитЯ, книжни и безкнижни. НЯщо повече.
БогомилскитЯ басни, особено тия за миросъзданието, за пър-
витЯ человЯци, за ролята на дявола въ божиитЯ и човЯшки
58 Богомилски книги.

д-Ьла и пр., проникнали, по книженъ и устенъ пжть, далече

извънъ българските предели, у сърби, ромъни, руси и др.,
д%то се пазятъ още въ техните ръкописни сборници и въ
фолклора.
Часть отъ богомилските книги, особено ония, които не
съставявали канона на сектата, а били приети като допълни­
телни, второстепенни, прЪдставятъ ценни качества, които
особено ги издигатъ между другите произведения на старо­
българската литература. Мисъльта и фантазията на християн­
ския писатель еж били принудени да се движатъ въ строго
установени рамки, излизането изъ които се е сметало за
паганизъмъ и еретичество. Това ограничение е наложило
неминуемъ едностранчивъ, верски и схоластиченъ печатъ на
творенията и на най-даровититЪ писатели. Друго-яче е при
богомилските писатели. Богомилите разбираха и тълкуваха
свещените книги не въ прЪкъ смисълъ, а въ прЪносенъ; те
бЪха усвоили при това любимия у източните народи начинъ
за обяснение и разказване чрезъ легенди, притчи и- иноска-
зания. Благодарение на тая свобода, богомилскиятъ писатель
или разказвачъ е могълъ да прояви по-големъ полетъ на
своя духъ, да внесе по-големо разнообразие въ предмета и
въ неговото изображение. Използуването пъкъ на народните
легенди, които сж бивали преследвани отъ официалното
християнство, сродявало богомилската литература съ народ­
ното творчество и поезия. Съ тези си особености богомил­
скиятъ апокрифъ се явява по-жизненъ, по-поетиченъ. И ако
официалната старобългарска книжнина може Да служи за
огледало на духовните интереси на некогашната грамотна,
черковна и монашеска България, богомилската и изобщо
апокрифната литература съ пълно право требва да се смета,
подобно на народната словесность, за изразителна на духов­
ните вкусове, настроения и тежнения на мнозинството на
българската народна среда. Взаимното и дълбоко проникване
между богомилски творения и народния фолклоръ говори
достатъчно за широкия народенъ характеръ на богомилството
у българите и за значението на неговата литература.
Всички по-горе поменати произведения, оригинални, пре­
водни или компилативни, изложени на български езикъ и
употребявани средъ българите, требва да съставятъ особенъ,
богомилски отделъ на българската литература. Те сж били,
 Общъ прЪгледъ. 59

едни повече, други по-малко, д-Ьло на българска мисъль и

творчество; съ техъ се е хранела векове наредъ българската
душа; по тЬхъ е оформявала тя своя мирогледъ; rfe сж дали
най-сетне животъ на редъ поетични народни легенди, запазени
и до наше време. Къмъ тия български произведения требва
да се причислятъ и ония, запазени на чужди езикъ, за които
има данни, че еж били преведени отъ български.
Изследването си върху богомилските произведения раз­
пределихме на два дела: въ първия влизатъ сжщинско бого­
милските книги, канонични, служебни и прочитни, въ които
сж отразени догмите и етиката на сектата; въ втория делъ
поставихме произведенията, които сж били приемани отъ бого­
милите и които, съ внесените въ техъ богомилски елементи,
сж били станали пригодни за ширене на учението на сектата
и средъ православните. Съ време, когато се проучи делото
ржкописно богатство на старата българска литература, ще
се увеличи броя и на богомилската й група. Дори и измежду
известните и обнародвани вече старобългарски текстове има
още некои, които ние не сме включили въ богомилските, но
въ които има следи, че сж били минали подъ перото на бо­
гомилски или на богомилствуещи книжовници. Ние, за сега,
ги оставихме на страна, за да не обременимъ основите на
сградата, която построяваме, съ претрупани декоративни части.
При разработката на събрания материялъ, ние си по­
ставихме за задача: да посочимъ по-важните ржкописни и
печатни текстове на богомилските книги; да издадемъ най-
надеждния отъ техъ, съ посочване на вариантите, имащи
значение за богомилското учение; да предадемъ съдържанието
на текста и да го придружимъ съ историко-литературни б е­
лежки съ огледъ къмъ богомилството. Естествено е, че при
книгите на Св. писание, добре познати всекиму, требваше
да посочимъ главно тълкованието, което имъ давали бого­
милите.
 А. Главни произведения.

Тайната книга.
Ржкописи и издания. — Тайната книга, която излага
гледището на умерените дуалисти за Бога, за сътворението
на света и за сждбата на човешкия родъ, е богомилско съ­
чинение par excellence. Досега нейниятъ славянски текстъ не
е билъ обдиренъ; тя е позната обаче въ латински прЪводъ,
въ два ржкописа, единъ отъ които се намира въ Каркасон-
ската инквизиторска архива, сега пренесена въ Парижъ, а
другиятъ въ Виенския пергаментенъ кодексъ отъ XIV в.,
№ 1137. Каркасонскиятъ текстъ бе издаденъ въ Парижъ още
прЪзъ 1691 г. отъ доминиканеца B e n o is t, въ книгата му His-
toire des Albigeois et des Vaudois ou Barbets, т. I, стр. 283 сл.
По-късно той бе прЬпечатванъ въ Fortgesetzte Sammlung von
alien und neuen theologischen Sachen, 1734 г., стр. 703 сл., и
отъ J . С . T h ilo , Codex apocryphus Novi Testamenti. Lipsiae 1832,
t . I, стр. 884 сл., и най-сетне го преиздаде, по книгата на

Thilo, М . И . С о к о л о в ъ , Славянская книга Еноха Праведнаго.

Москва 1910, стр. 1910, стр. 165 сл. Виенскиятъ прЪписъ 6Ъ
обнародванъ отъ Ign. V . D e llin g e r , Beitrage zur Sektengeschichte
des Mittelalters. Miinchen 1890, т. II, стр. 85 сл. Соколовъ го
преиздаде въ сжщата си книга, стр. 165 сл., но съ множество
грешки, които несъгледалъ да изправи споредъ посочванията
на Dollinger-a, поместени въ края на неговия трудъ. По-долу
ние печатаме и двата латински преписа по най-старит-Ь имъ
издания.
Двата латински текста прЪдставятъ едно и сжщо съчи­
нение, но се различаватъ помежду си въ подробностите и въ
езика, а това показва, че те еж преводъ отъ чуждоезиченъ
оригиналъ или дори отъ два отделни негови преписа. Освенъ
това, Виенскиятъ текстъ съдържа редъ ценни странични б е ­
лежки, прибавени отъ латинския преписвачъ, който е билъ
 Ржкописи и издания. 61

дуалистъ. Каркасонскиятъ текстъ нЪма заглавие. Първиятъ

му издатель, Бенуа, го нарича Лъжовно Евангелие (Faux Evan-
gile), а пр-Ьиздательтъ му Тило го прекръсти Свети Йанова
книга (Liber Sancti Johannisj. Съ това последно име паметни-
кътъ е познатъ въ науката. Виенскиятъ прЪписъ има над-
словъ: Joannis et Apostoli et Evangelistae Interrogatio in coena
sancta regni coelorum de ordinatione mundi, et de Principe et de
Adam. Тия заглавия, отъ една страна, и самото съдържание,
отъ друга, помамиха току-речи всички учени, които сж се
занимавали съ Тайната книга: rfe я см"Ьтатъ прЪводъ отъ
пр-Ьдполагаемъ гръцки богомилски оригиналъ, който се пази
въ Св. Марковата библиотека въ Венеция, именно въ ржко-
писа № 128 отъ колекцията Nanni и който е озаглавенъ отъ
описвачигЪ на ржкописите така: „Narratio apocrypha de inter-
rogationibus Sancti Johannis et de responsionibus Christi Domini“.
Ние имахме възможность да разгледаме и пр-Ьпишемъ тоя
Венециянски тексть; той обаче н-Ьма нищо общо съ Тайната
книга, а е просто апокрифенъ Апокалипсисъ, различенъ и
отъ апокалиптичната часть на нашата книга. Съ други думи,
Тайната книга си остава и до день днешенъ позната само пЪ
двата латински превода.
Ние озаглавихме разглежданото съчинение „Тайна книга“,
по следните съображения. Преди всичко, въ една бележка,
която се намира въ Каркасонския прЪписъ, и за която ще
поменемъ по-долу, съчинението е означено като „тайна* (se-
cretum), защото съдържа съкровените мисли на дуалистич-
ното учение. Пр-Ьдъ другите християни дуалистигЬ не сж
казвали, че притежаватъ други книги, освЪнъ новозавЪтнит-Ь;
само пр-Ьдъ свои изпитани вЪруещи rfe разкривали по-дъл­
боката си богословска доктрина, и тъкмо отъ такъво естество
е и нашата Тайна книга. Въ единъ отъ актовегЬ на инкви­
зицията въ Ломбардия, като се говори за единъ апокалип­
сисъ у дуалистигЬ, каквато е последната часть на Тайната
книга, прибавя се, че той е билъ носенъ „тайно“ (occulte)
отъ наставниците на сектата, за да бжде четенъ и тълкуванъ
предъ техните последватели.1) Най-сетне и поради некои
непристойни думи и изрази, особено въ Виенския текстъ, на­
шата книга е требвало да мине за „тайна*.

b DOllinger, II, 272.

62 Тайната книга.

Съдържание. — Тайната книга е диалогично изложение

водено между Исуса и неговия любимъ ученикъ, апостолъ и
евангелистъ Йоанъ. Облегнатъ до гърдитЯ на своя учитель,
на Тайната вечеря, Йоанъ задава въпроси на Исуса, а той
му отговаря, като разкрива какъвъ е билъ началниятъ, прЯд
вЯченъ миръ, различенъ отъ сегашния; какъ сатаната създалъ
сегашния свЯтъ и человЯцитЯ; каква е била мисията на Исуса
на тоя грЯшенъ свЯтъ и какъ, най-сетнЯ, свЯтътъ ще загине
при Второ пришествие на Исуса, който ще погуби сатаната
и ще спаси праведнитЯ. Съдържанието на книгата пр-Ьдаваме
по Каркасонския текстъ, който, както ще видимъ, е билъ доне-
сенъ изъ България. До Виенския прЯписъ прибягваме само въ
два-три случая, колкото за оправка на нЯкои погрЯшни или
неясни мЯста. За прЯгледность, разпрЯдЯлихме съдържанието
на три: 1) прЯдвЯченъ миръ, 2) свЯтътъ на сатаната, 3) Второ
пришествие и свършъкъ на свЯта.
П р гъ д в гь ч н и я тъ м и р ъ . — Началниятъ миръ обхващалъ
слЯднитЯ, стоещи една надъ друга части: най-долу огнената
бездна; надъ нея — водната стихия; сетнЯ земята, плаваща
въ водитЯ и подържана отъ двЯ грамадни риби; по-горЯ
отъ водитЯ и земята — въздухътъ, надъ който е сложена
твърдьта, т. е. небесния сводъ; надъ твърдьта слЯдватъ едно
слЯдъ друго седъмь небеса, надъ които прЯбивава невиди-
миятъ Богъ Отецъ. За началници на всЯка една отъ тия части
били отредени отъ Бога отдЯлни ангели. До Бога седЯлъ
Исусъ, а сатаната билъ строитель, управитель на всичкия
тоя миръ.
С а т а н а т а съ зд а в а с е г а ш н и я свгътъ. — Сатаната, като
строитель на стария миръ, слизалъ до бездната и възлизалъ
до прЯстола на Отца. Наблюдавайки славата на Бога Отца,
той поревновалъ да постави своето сЯдалище надъ облацитЯ
и да стане подобенъ на Всевишния. Съ тая цЯль, той прЯду-
малъ ангела на въздуха и ангела на водитЯ, да се отметнатъ
отъ Бога Отца и да се присъединятъ къмъ него и къмъ свЯта,
който той щЯлъ да създаде. На ангелитЯ отъ първото до петото
небе той обЯщалъ да намали данъцитЯ, които дължели на
Бога Отца, и тЯ се присъединили къмъ него. Богъ, като
узналъ това вЯроломно дЯло, лишилъ отстжпницитЯ отъ до­
стойнствата имъ. Сатаната изгубилъ своя блЯсъкъ, лицето му
 Съдържание. 63

се уподобило на човешко и станало червено като нажежено

желязо. Отхвърлениятъ сатана повлЯкълъ подиря си третината
отъ всички божи ангели. Той слЯзълъ на твърдьта съ своето
войнство и поискалъ отъ Бога седъмь деня врЯме, за да
направи свой свЯтъ, слЯдъ което щЯлъ да върне, каквото
дължелъ Богу. Богъ се смилилъ и му далъ искания срокъ.
Тогава сатаната създалъ сегашния св^тъ. Ангелътъ на въз­
духа и тоя на водитЯ издигнали плаващата въ водитЯ земя,
и тя станала суха; часть отъ водата била издигната като
облаци къмъ твърдьта, а друга часть била събрана въ отделни
морета. СетнЯ сатаната, като взелъ вЯнеца на ангела надъ
водитЯ, направилъ отъ него и отъ неговитЯ камъни слънцето,
мЯсеца и звЯздитЯ. Па като създалъ и атмосфернитЯ явле
ния — гърмотевица, дъждъ, градушка и снЯгъ, заповЯдалъ
на земята и на морето да произведатъ >всички животни и
растения. Сатаната направилъ човЯка по свое подобие. Напра­
вилъ отъ глина тЯлата на Адама и Ева, па ги оживилъ, като
вкаралъ въ тЯхъ ангелитЯ на второто и третото небеса.
ПослЯ имъ направилъ рай съ всякакви дървета и въвелъ
първитЯ человЯци въ него. Разумното дърво въ рая, отъ
което не бивало да ядатъ Адамъ и Ева, била тръстиката, въ
която се скрилъ сатаната. ПрЯличенъ на хубавъ юноша (или
на змия споредъ другия текстъ), сатаната излЯзълъ отъ тръ­
стиката и измамилъ Ева, като се съвокупилъ съ нея чрЯзъ
опашката си; послЯ той излЯлъ своята страсть и въ Адама,
който сжщо така се съвокупилъ съ Ева. По такъвъ начинъ
се захванало човешкото поколЯние, народено отъ Адама и
Ева. ЧеловЯкъ е съставенъ отъ плъть, която е смъртна, и
отъ душа, която е духътъ на падналитЯ ангели.
Като създалъ своя св-Ьтъ и челов-Ьчеството, сатаната
почналъ да ги управлява. Той изпратилъ при хората своитЯ
служители ангели; издигналъ Еноха на небето и му пр-Ьдалъ
да занесе на земята книги, по които да се извършватъ служ-
битЯ и тайнствата; накаралъ Мойсея да пр-Ьведе израилтянигЪ
по сухо пр-Ьзъ Червеното море, да имъ даде законъ и да имъ
проповядва божественостьта на господаря на тоя св-Ьтъ и пр.
Когато най-сетнЯ Богъ Отецъ намислилъ да проводи
своя синъ Исуса на земята, за да избави душитЯ на разкая-
лит*Ь' се человЯци и да ги заведе къмъ Бога, отдЯто се били
64 Тайната книга.

отлжчили, той изпратилъ най-напрЪдъ ангела, наричанъ Мария,

който да приеме Исуса. Исусъ, като слЪзълъ отъ седмото
небе на земята, влЪзълъ и изл-Ьзълъ отъ ухото на Мария.
За да попречи на Исусовата мисия, сатаната проводилъ на
земята своя пророкъ Илия, който се нарекълъ Йоанъ Кръсти-
тель и който почналъ да кръщава народа въ вода. Това
водно кръщение обаче не можало да спаси человЪцигЬ отъ
техния грЪхъ. ОсвЪнъ това, ЙоановигЬ ученици се женели
и чрЪзъ женитбата увеличавали броя на грешните и цар­
ството на сатаната. Спасението на челов-Ьчеството требвало
да дойде отъ Исуса, който кръщавалъ съ Духа Свети, и отъ
неговите ученици-апостоли, които водели безбраченъ, духо-
венъ животъ.
В т о р о п р и ш е с т в и е и свърш ъкъ н а с в г ь т а н а с а т а н а т а . —
СвЪтътъ, създаденъ отъ сатаната, требвало да трае „седъмь
деня“, което ще рече седъмь века, седъмь епохи. Първата
мисия на Исуса не могла твърде да преуспее, защото броятъ
на разкаялитЬ се и на праведниците се намалявалъ. Най-
сетне Исусъ ще требва да се яви втори пжть и да избави
своите избраници. Тогава божиятъ ангелъ ще изтржби тъй
силно, че гласътъ ще се чуе отъ небето до бездната; слън­
цето и месецътъ ще се помрачатъ, звездите ще попадатъ;
силни ветрове ще раздрусатъ света и моретата. Синъ чело-
вечески, обиколенъ отъ своите ангели и апостоли, ще постави
своя престолъ на облаците, книгите на живота ще бждатъ
разтворени, и ще почне страшниятъ сждъ. Разтрепераното
человечество, доведено отъ ангелите отъ четирите крайща
на земята, ще бжде разделено на две: на праведни, които
еж. послушали Исусовото слово, и на грешници. Сатаната ще
бжде свързанъ въ яки вериги и, заедно съ своето ангелско
войнство, хвърленъ въ огнената бездна-пъкълъ, която е тол-
козъ дълбока, че хвърленъ камъкъ би могълъ да стигне до
дъното й едва огЬдъ три години. Тамъ ще бждатъ хвърлени
и всички грешници. Синъ человечески ще възлезе при Бога
съ праведниците и ще седне отъ десно на Отца, обиколенъ
отъ своите ангели, въ чиито ликъ ще бждатъ причислени и
праведниците. Тогава вече нема да има никакво страдание
и на пасти. Богъ ще изтрие сълзите на страдалците и ще
царува съ тЬхъ въ веки.
 Богомилскиятъ й характеръ и произходъ. 65

Богомилски характеръ на Тайната книга и нейниятъ

произходъ. — Току-що приведеното съдържание показва, че
Тайната книга съвсЬмъ не е правоверно християнско съчи­
нение, нито пъкъ произведение на крайните дуалисти, каквито
сж били манихеите и павликяните. Въ делата Тайна книга,
отъ начало до край, е прокарано гледището на. умерения
дуализъмъ, който приема закржглена форма най-напредъ
въ България, презъ X векъ, и получава името богомилство.
Дакато правоверното християнство изповедва единъ творедъ
на всичко видимо и невидимо, единъ творедъ Богъ, който
се прояви въ три лица — Отецъ, Синъ и Св. Духъ; докато
крайниятъ дуализъмъ признава две исконни начала, равно­
правни и враждуващи по между си, единъ добъръ Богъ и
другъ зълъ: богомилството, се явява като примирение между
строгия дуализъмъ и християнството. Богомилството приема
единъ пр-Ъдвеченъ Богъ, срещу когото се опълчава по-късно
Сатанаилъ, който е негоцъ синъ или пръвъ ангелъ, става не-
говъ врагъ и съперникъ, създава видимия миръ и человека,
за да бжде най-сетне победенъ отъ Бога, който отново остава
самъ и веченъ господарь, подъ чиято закрила блаженству-
ватъ праведните. На песимизма въ крайния дуализъмъ се про­
тивопоставя оптимизма на богомилството и неговата вера въ
победата на доброто, въ честития край на страдалците за
правдата. Отъ друга страна, Исусъ, който у християните се
отъждествява съ Бога, у богомилите не играе такава пър-
венствуеща роля: той е божи Духъ, ангелъ, който бива из-
пратенъ на земята да поучи заблуденото отъ Сатанаила че-
ловечество, да го изведе на правъ пжть и да го спаси. Ос-
венъ това основно гледище на богомилите, въ Тайната книга
сж прокарани и други богомилски особености, като следните:
Богъ пребждва на седмото небе; сатаната (Сатанаилъ) е под-
чиненъ неговъ съуправитель и строитель на предвечния миръ;
той поревнува по божията слава, иска да стане подобенъ на
Всевишния, създава видимия св етъ : земя, растения, животни,
небесни светила, както и человеците, които оживева, като
вкарва въ техъ душите на падналите ангели; сатаната съ­
здава рай за своите человеци, внушава имъ плътска страсть,
и те се разплодяватъ; негови помощници средъ человеците
се явяватъ старозаветните лица и пророци: Енохъ, Мойсей
и Илия, който се нарича и Йоанъ Кръститель; Богъ се сми-
5
66 Тайната книга.

лява надъ заблуденото человЯчество и му праща за настав-

никъ Исуса, който отъ седмото небе слиза на земята и приема
човЯшки образъ, като влиза и излиза прЯзъ ухото на ангела
Мария; на земята Исусъ проповядва истинното Слово, кръ­
щава съ Духъ Свети, и ученицитЯ му водятъ безбраченъ,
ангелски животъ, докато Иоанъ Кръститель кръщава съ вода,
което не довежда до спасение, и ученицитЯ му се женятъ;
ангелската света молитва е Отче нашъ; Исусъ поразява сата­
ната, хвърля го въ огненото езеро на мжчение, па възлиза
съ праведницитЯ при Бога Отца за вЯчно блаженство, и пр.
Тайната книга не е оригинално произведение на западно-
европейскитЯ дуалисти, срЯдъ които тя е била употрЯбявана.
Тя е била прЯнесена тамъ изъ България прЯзъ XII в., най-
напрЯдъ за Конкорецката дуалистична община, която е била
клонъ отъ българската богомилска черква. Конкорецо, сега
градецъ, лежи на около 25 км. сЯверо-източно отъ Милано
и се намира подъ вЯдомството на епископа на гр. Монца.
СвидЯтелство за българския произходъ на Тайната книга на­
мираме въ края на нейния Каркасонски прЯписъ, дЯто е
отбЯлЯзано: „Това е изпълнената съ заблуждения тайна на
еретицитЯ отъ Конкорецо, донесена изъ България, отъ ней­
ния епископъ Назария“ (Hoc est secretum Hoereticorum de
Concorezio, portatum de Bulgaria Nazario, suo episcopo, plenum
erroribus). Кой е билъ прочее тоя български богомилски
епископъ Назари, който билъ донесълъ изъ България въ Лом­
бардия Тайната книга и който вЯроятно я е билъ и прЯвелъ
на латински? За това узнаваме отъ неговия познатъ съврЯ-
менникъ, Рейнерио Сакони, който изпърво сжщо така билъ
дуалистъ, а сетнЯ разпаленъ католикъ въ Ломбардия. Сакони,
който пише прЯзъ 1230 г. (annis Domini currentibus МССХХХ),
казва, че приблизително 60 години прЯди това, т. е. около
1170 г., той се срЯщалъ съ Назария, тогава епископъ дуа­
листъ, който прЯдъ него и прЯдъ мнозина други разправялъ
какъ св. Богородица била ангелъ и пр. и че тия нЯща той
ги билъ знаелъ отъ епископа и отъ замЯстника (filius major)
на българската богомилска черква.1) Назари останалъ като
х) Quidam vero episcopus et antiquissimus Nazarius coram me Reinhero
et multis aliis dixit pluries, quod beata Virgo fuerit angelus . . . et dixit quod
habuerit hunc errorem ab episcopo et filio majore ecclesiae Bulgariae jam fere
elapsis annis LX. Reinetius Sacchoni, Summa de Catharis et Leonistis, изд. отъ
M arine et Durand въ Thesaurus novus anecdotorum, т. V, 1773.
 Богомилскиятъ й характеръ и произходъ. 67

епископъ на Конкорецката черква, работилъ въ Ломбардия

и се ползувалъ съ уважение отъ своите съмишленици, къмъ
които се числели и знатни феодали. Той билъ погребанъ въ
замъка Гата (Gatha).1)
Когато, къмъ средата на XII в , имало само едно дуа-
листично епископство въ цЪла Италия, именно въ Ломбардия,
то се сметало клонъ на българското богомилство. На събора
на дуалистигЬ въ Караманъ, до Тулуза, презъ 1167 год.,
епископъ Марко отъ Ломбардия прЪдставявалъ българския
ум-Ьренъ дуализъмъ. Това единение между България и Италия
продължава и презъ следващите два века. Твърде естествено
е било, слфцвателно, д-Ьто Конкорецката черква е получа­
вала 'to книжовни трудове отъ по-старата „Българска“ бого­
милска черква, която заедно съ Драговищката, по свидетел­
ството на сжщия Сакони, сж се см-Ътали майки на всички
дуалистични общини въ света.*) И тъй, Тайната книга изъ
България минала въ Ломбардия презъ XII в. за служба на
тамошните умерени дуалисти, наричани на изтокъ богомили.
Единъ отъ преписите на книгата попадналъ въ ржцете на
инквизицията, въ чиято Каркасонска архива пръвъ го обдири
и обнародва Бенуа презъ 1691 г.
Що се отнася до Виенския латински текстъ на Тайната
книга, по всичко личи, че той не е преписъ отъ Каркасонския,
отъ който се различава въ подробности и езикъ; той има и
заглавие, което липсва въ Каркасонския; най-сетне въ него
липсва бележка за произхода му. Ако сждимъ по една отъ
страничните му бележки, дето се поменаватъ Босна, Ломбардия
и Тоскана ( B o s s in a e t L o m b a r d ia et T u s c ia ) , можемъ допусна,
че той е билъ въ употреба средъ дуалистите въ Босна и
Италия, но че преводътъ му на латински е билъ направенъ
по босненски славянски тексъ, който сжщо така некога
*) Acta Sanctorum, априлъ III, 697. Срв. у С. Schmidt, Histoire et doc­
trine de la secte des Cathares ou Albigeois. Paris 1848, т. I, стр. 65.
2) Като изрежда имената на 16-rfe дуалистични черкви на св-Ьта и най-
сетне поменава Българската и Драговищката, Сакони добавя, че отъ тия
дв-ferfe водятъ началото си всички останали: . . . Ecclesia Bulgaria: (вар. Bur-
gariae), Ecclesia Dugunthiae (вар. Dugraniciae, Drugometiae, Dugrutiae, Drugariae).
Et omnes habuerunt originem de duobos ultimis. Reinerius, стр. 1859 сл., въ
изданието на сжщия отъ Gretser, стр. 269. Срв. за вариантите на имената
още: Bonacursus (у Baluzius, Miscellanea), изд. на Mansi, отъ 1761 г., II, 581.
Vignier, Recueil de l’histoire de l’Eglise. Leide 1601, стр. 268.
68 Тайната книга.

е билъ заетъ отъ България. Страничните бележки, които

придружаватъ Виенския ржкописъ, ще еж били направени
отъ латинския пр-Ьводачъ дуалистъ; гЬхъ не ги е имало, може
би, въ българския текстъ, както ги нЪма и въ Каркасонския
ржкописъ, направенъ отъ български изводъ.
Колкото пъкъ до първописа, оригинала на Тайната книга,
за врЪмето и местото на неговото появяване, ние можемъ
само да се догаждаме, възъ основа главно на гореприведе-
ните данни. Едно само изглежда положително: Тайната книга,
за Да илде пренесена изъ България въ Ломбардия къмъ сре­
дата на XII в., тя е била, по това време и по-рано, въ упо­
треба средъ българските богомили и съставявала часть отъ
българската богомилска книжнина. Кога точно, преди сре­
дата на XII в., е било написано съчинението, не знаемъ. Ако
еждимъ отъ факта, че умерениятъ дуализъмъ прие своята
закржглена форма къмъ средата на X в. въ България, то и
появата на Тайната книга требва да поставимъ презъ вре­
мето, ограничено между тая дата и средата на XII в., ко-
гато паметникътъ става известенъ въ Ломбардия. За по-
близко датуване на паметника и за неговото потекло, биха
могли да ни упжтятъ ония дуалистични и близки до техъ
елементи, които авторътъ на Тайната книга е могалъ да на­
мери въ сжществуващи вече книжовни извори. Още отъ пър­
вите векове на християнството сж били почнали да се раз-
пространяватъ редъ апокрифи, въ които се говорело за бо­
жите тайни и за еждбата на человечеството. Такива сж били
напр. книгите Енохъ, Варухъ, Видение Исаиево, Павлово
видение, апокрифниятъ Апокалипсисъ и др., написани въ
диалогична форма и съдържащи повече или по-малко дуа­
листични елементи. Ще рече, за формата на своето изложе­
ние авторътъ на Тайната книга е ималъ предъ себе си доста
образци. Пъкъ и самиятъ канониченъ Апокалипсисъ е ока-
залъ влияние въ случая. Вече въ самото начало Апокалип-
сисътъ (I, 9) и Тайната книга си приличатъ:
А покалиписъ: Тай на к н и га :
Азъ Йоанъ, вашъ братъ Ego Joannes, frater vester,
и съучастникъ въ неволите particeps in tribulatione, et in
и въ царството и въ постоян­ regno coelorum ut essem parti­
ството къмъ Христа и пр.i) ceps, etc.
i) По Каркасонския ржкописъ.
 Богомилскиятъ й характеръ и произходъ. 69

По-далечна прилика се забЪлЪзва и въ края на двЪгЬ книги,

при описанието на Второ пришествие.
Авторътъ на Тайната книга обаче, като си послужилъ
съ усвоената вече форма на поменатите съчинения, показалъ
се е самостоенъ при изложението на богомилското учение.
Тая самостойность му се е диктувала и отъ различието между
богомилската и официално християнска догматика. Въ Тай­
ната книга еж влезли освенъ общите положения на бого-
милството, каквито авторътъ е знаелъ отъ устно и писмено
предание, още и некои подробности, които срещаме въ бого­
милски книжовни извори или въ апокрифи съ богомилски
елементи. Ето некои отъ тия книжовни заемки или паралели,
поместени въ Тайната книга:
Въ Палеята, апокрифна ветхозаветна книга, преведена
на старобългарски преди XII в., намираме следното место за
отметането на сатаната (Луциферъ, Денница, 'Ешасроро?, Сата-
наилъ) отъ Бога, подходеще на разказа въ Тайната книга
(К = Каркасонски ржкописъ, В = Виенски):
П алея: Т а й н а кн и га ( К ) :
Б и д е ИН О ГД а ДСННИЧНН1И, Н к Н .е Et observabat gloriam, quae
же помрачиш», н б о оукрашено, erat moventis coelis, et cogi-
к з д т гд оум ом ъ и рече к сев е : tavit sedem suam ponere super
постакаю пртлъ мои на ижла- nubes coelorum et volebat Al-
ц е х, И Ббдоу ПОДОБСНЪ KW U1- tissimo similis esse . . . Tunc
Н Ш 8 . 1) И И З К е р Ж ! С Д н о к м е ш е м ь praecepit Pater angelis suis, di-
w чина агглъска, и вм за ради cens: tollite vestimenta eorum...
тм а шмраченага и агглъсккш Et ablatum est lumen ab eo, et
\гдежа лишеи-к.* 23
) facta est facies ejus sicut ferrum
calefactum.
Подобенъ паралелъ срещаме и въ славянския апокрифъ,
дето ангелътъ отстжпникъ е назованъ Сатанаилъ: Биде Оа-
танаил-к н б о и земдю украшену, и помк1 сан севе: ссткорю пре-
столъ на ОБлаце^-к севе и вуд у подовен-к ккпинему.3)
*) Последната часть отъ пасажа се осланя на Исаия, XIII, 13— 14
2) А. Поповь, Книга Бкпча невеси и земли. Москва 1881, стр. 2 . —
Сжщия текстъ намираме и въ гръцкия оригиналъ на Палеята: ’I8ffiv 6
tots imaepopo; xal vQiv £оф<ор1уо{ xov o6pavov xsxoopTgpsvov £го]р9т] xg Siavtqp xal
stnev £v lau-иВ" 9т]оо) xov 9-pdvov pot) iitl xffiv vscpsXffiv xoS oipavoO xal laopat 5poioj
тф йф£ох(р и пр. A. Vassiliev, Anecdota graeco-byzantina. Mosquae 1893, стр. 189.
3) И. Я- Порфирьевъ, Апокрифическ1я сказан1Я o ветхозавФтнихъ ли-
цахъ и собьи1яхъ. Спб. 1877, стр. 86.
70 Тайната книга.

Легендата за саденето на дърво въ рая отъ Сатанаила,

както и за излиянието на греховна похоть отъ Сатанаила у
Ева и у Адама намираме въ славянския текстъ на Варухо-
вата книга:
Варухъ : Т ай н а кн и га (К ):
Оатанаиак ж« оусади лозоу... Et plantavit diabolus arundi-
кторои Ж1 др-Ько поуотк rp-fe- nem (тръстика) in medio pa-
уокна, ИЖ1 нзлнга Оатананлк на radisi. . . Et seduxit (diabolus)
Ш оугоу и $1дадла.’ ) angelum, qui erat in forma mu-
lieris, et effu(n)dit frater ejus
concupiscentiam peccatorum.
Въ една отъ страничните бележки на Виенския ржко-
писъ на Тайната книга се обяснява, че змията, която била из­
мамила Ева, не била змия, а сатаната пр-Ьправенъ като кра-
сивъ юноша (sicut pulcrem adolescentem). Паралелъ на тая
легенда срещаме и въ единъ босненски апокрифенъ разказъ
за сътворението на света, само че тамъ, вместо красивъ
юноша, имаме красна д<вица. Въ сжщия босненски разказъ се
съдържа и по-горе приведената версия за лозата и за гре­
ховната похоть, изляна отъ Сатанаила у Ева: И ватанаилк
има злок8 на Ядама и на 6кг8 и касади лоз8 и поуотк др«кн8
да прсаастн Ядама. И пакм стани Пдаллк н бкга ка раи, н доЬ(
(вм. до1р) д м б о л к н саткорн ct 3 m h w m k . . . и зкаин с» красна
девица, тсрс cl саткорн декнчномк s m h w m k и гдакомк декичноалк.* 2)
Въ Тайната книга се е отразила и основната мисъль на
попъ Йеремиевата Повесть за кръстното дърво. Авторътъ
обаче на Тайната книга, съгласно съ своето богомилско гле­
дище къмъ Мойсея и къмъ кръста, изкарва, че Мойсей се
намиралъ въ услуги на дявола, който му пр-Ьдалъ три спле­
тени клончета — боръ, кедъръ и кипарисъ, които единъ день
ще послужатъ за кръстъ, на който ще бжде разпънатъ Хрис-
тосъ. Ето съпоставяне на съответния пасажъ между Тайната
книга и най-стариятъ познатъ български преписъ на По-
вестьта за кръстното дърво, отъ XIII в .:
*) Срв. по-долу нашето издание на Откровение Варухово.
2) Ржкописъ въ Пловдивската Нар. Библиотека. Издаденъ по-долу
Срв. Б. Цоневъ, Славянски ржкописи и старопечатни книги въ Народната
Библиотека въ Пловдивъ. София 1920, стр. 183.
 Богомилскиятъ й характеръ и произходъ. 71

Т а й н а к н и г а ( В ) : *)
П о в гъ с т ь з а к р ъ с т , д ъ р в о :1*
)
И придс аггслк кк нммоу Sathanas . . . misit angelum
(т. е. Л1оисно) и показа шоу .г.
suum et accepit de tribus arbo-
ribus et dedit Moysi prophetae
др-кка: П С Б К Г К Ж , кжьдри и ки-
парнсь. И сткори Д\онси, акожс ad crucifigendum me, quae ligna
пок-клс шоу аггш», и ккзл .г. mihi (говори Исусъ) custodi-
др*кка и силггл ако пл-кницж untur usque nunc3) • • ■ Erat
и кксади прТ исуодшрн кодк. tunc angelus Moysi dicens: tolle
ligna et junge insimul et planta
И рече аггелк господкнк: се и>к-
разк склтк1л тронцж, се др-кко ea juxta aquatn dicens: ista ligna
влде спасенню, се др-кко жизнк erunt salus mundi et defensio
мироу, на сЪмн др-кке оуко mundi, remissio peccatorum . ..
уотетк жидоке рдеплтни Гос­ quod significat fidem sanctae
пода. trinitatis.
Приведениятъ паралелъ, познатъ въ тая си форма само въ
българската версия на повЬстьта,45) подкрепя доста мнението,
че Тайната книга е била съставена въ България и на бъл­
гарски езикъ.
Представата въ Тайната книга за грамадната дълбочина
на пъкъла я намираме току-речи буквално въ апокрифния
Апокалипсисъ, чийто най-старъ бъдгарски прЬписъ се намира
въ Берлинския сборникъ отъ XIII в.6)
Апокр. Апокали псисъ: Тайна кн и га ( К ) :
Мкоже можетк юношь .л. л-ктн Sicut homo habens triginta an-
кдменк дкигнжтн и иоустнтк nos levaret lapidem et mitteret
кк кезднж н л^ктитк за .г . deorsum, vix per tres annos
д-Ьта и едка дкна доидетк, н fundum attingeret: tanta estpro-
тоу естк л\жка кролгкшнаа.6) funditas laci et ignis, ubi pec-
catores habitabunt.
1) Starine V, стр. 83.
*) Виенски ржкописъ, текстъ и странична бележка.
3) За това, че трите дървета се пазели дори до Христа, се говори
къмъ края на Повестьта за кръстното дърво.
4) За другите версии срв. J. Polivka, Drobne pfispevky literarnfi histo-
ricke. Praha 1891, стр. 64 сл.
5) Обнародванъ въ Starine V, стр. 77 сл.
“) Старобългарскиятъ апокрифенъ Апокалипсисъ е преводъ отъ гръцки.
Въ обнародвания отъ Тишендорфа неговъ гръцки текстъ годините за лете-
нието на камъка сж 20, когато въ българския Апокалипсисъ и въ Тайната
книга — 3 години: 8aov Juvaiai avtjp TpiaxovralTqg xoXtaai Xt&ov xat diroXGaat
xatio st{ t4 6a8-6v xa£ oXiaS-sls e ix o o i I tr) ой pTj cp&aasi xov xoftpeva тоЗ &Ъо»
и пр. С. Tischendor/, Apocalypses apocrypha;. Lipsiae 1866, стр. 87—88.
72 Тайната книга.

Апокрифната книга Енохъ,1) позната по две версии —

старобългарска и етиопска, представя най-много допирни
точки съ Тайната книга, не само въ нЪкои подробности, но
и въ целия разказъ за сътворението на света, за Сатанаила
и за грехопадението на първите человеци. Книгата Енохъ,
ако и да не е, строго взето, богомилско съчинение, благода­
рение на своя апокрифенъ разказъ за сътворението, съ дуа-
диетични елементи, е могла да повлияе на автора на Тай­
ната книга, който е ималъ предъ себе си Еноховия разказъ;
на тоя авторъ е оставало само да преработи легендата, като
я направи напълно съгласна съ богомилското учение. Тая
мисъль изказа преди насъ и М. И. Соколовъ. Той приема,
че авторътъ на Тайната книга се е ползувалъ отъ Еноха
по „славянската“ му версия, било отъ старобългарския пре-
водъ, било отъ гръцкия, сега незапазенъ.8) Ето прочее сход­
ства и паралели въ двете съчинения: 1) седъмь небеса, надъ
които е поставенъ престола на Бога; 2) управители надъ
стихиите назначени ангели; 3) лицата на падналите ангели сж
изгубили своята светлина и еж се помрачили (споредъ Енохо-
вата книга, лицето на сатаната се е променило на червено);
4) споредъ Тайната книга, съблазнените отъ сатаната ангели
сж били отъ първите петь небеса, а у Еноха тъкмо на
петото небе и на второто се мжчатъ наказаните отъ Бога
сатанови последватели; 5) Енохъ бива възведенъ на небе­
сата и тамъ написва 366 книги (67 въ Каркасонския и 76 въ
Виенския ржкописи), които после сваля на земята; 6) и въ
двете книги сатаната намисля да постави престола си надъ
облаците и да стане равенъ на Всевишния; 7) падналиятъ
ангелъ, който съблазнява Ева въ рая, е назованъ Сатанаилъ
у Еноха, а сатана въ Тайната книга, и др.
Току-що приведените посочвания ни довеждатъ до след­
ните изводи. Авторътъ на Тайната книга се е воделъ повече
по българските текстове, отколкото по гръцките. Некои отъ
посочените паралели и подробности сж познати само въ бъл­
гарските паметници. Авторътъ изглежда да е билъ български
богомилъ. Той е живелъ не по-рано отъ XI—XII в., защото
преди това време още не сж били преведени или компи­
лирани по-горе посочените извори за неговото съчинение.12*
1) За нея вж. по-долу.
2) М. И■ Соколовъ, Славянская книга Еноха Праведнаго. Москва 1910,
стр. 151.
 Текстъ. 73

Текстъ. — Тукъ печатаме и двата познати пръписа на

Тайната книга, по Каркасонския ржкописъ и по Виенския,
като се водимъ за първия, по изданието му отъ 1691 г., за
втория, по изданието му отъ 1890 г. За оправкитЪ, които вна­
сяме въ първия текстъ, се водихме по смисъла на Виенския
ржкописъ, както и по корекциигЬ, които 6Ь направилъ Тило
прЪзъ 1832 г. Изправихме сжщо и немалкото грЪшки, които
сж допуснати при обнародване на Виенския прЪписъ отъ
Дьолингера и които сж посочени допълнително въ края на
труда на сжщия ученъ. За прЪгледность, разбихме текста на
глави, които означихме съ латинските бройки I, II, 111 и пр.
Страничните бележки, които съпровождатъ Виенския прЪ-
писъ, посочихме съ забележки подъ черта. Въ първия стъл-
бецъ поставяме Каркасонския i реписъ, а въ втория — съот-
ветния Виенски. За по-голема ясность, поставихме прЪпина-
телни знакове и главни букви:I.
J o a n n is e t A p o s t o li et E v a n -
g e lis t a e In te rro g a te in coena
sa n cta r e g n i coelorum d e o r d i-
n a t io n e m u n d i e t d e P r in c ip e
et d e A d a m .
In nomine Patris et Filii et
Spiritus sancti amen. Interroga-
tio Johannis et apostoli et evan-
gelistae in coena secreta regis
coelorum de ordinatione mundi
istius et de principe et de Adam.
I. — Ego Joannes, frater ves- I.—Ego Johannes, particeps in
ter, particeps in tribulatione, tribulatione et regno Dei ut es­
et in regno coelorum ut essem sem particeps, qui et recumbens
particeps, cum recumbuissem in coena supra pectus Jhesu
supra pectus Domini nostri Jesu Christi Domini nostri, dixi: Do­
Christi, et dixi: Domine, qui mine, quis tradet te? Et Domi-
est qui tradet te? Et respon- nus dixit mihi: qui intinxerit
dens, dixit: qui intingit manum manum in catino, et introibit
mecum in catino. Tunc introi'vit in eum Sathanas, ille tradet me.
in eum Sathanas, et quaerebat
ut traderet me.
II. — Et dixi: Domine, an- II. — Et dixi: Domine, ante-
tequam Sathanas caderet, in qua quam Sathanas cecidesset, in qu
74 Тайната книга.
gloria persistebat apud Patrem
tuum? Et dixit mihi: in tali
gloria erat, quod ordinabat vir-
tutes coelorum; ego autem se-
debam apud Patrem meum. Ipse
erat ordinans omnem imitatorem
Patris, et descendebat de coelo
in infimum et ascendebat ab
infimis usque ad thronum invi-
sibilis Patris. Et observabat glo-
riam, quas erat moventis coe-
los, et cogitavit sedem suam
ponere super nubes coelorum
et volebat Altissimo similis esse.
Et cum descendisset in aerem,
ad angelum aeris dixit: aperi
mihi portas aeris, et aperuit ei
portas aeris. Et petens deorsum,
invenit angelum, qui tenebat
aquas, et dixit ei: aperi mihi
portas aquarum, et aperuit ei. Et
transcendens, invenit universam
faciem terrae coopertam aquis.
Et transcendens subtus terram,
invenit duos pisces jacentes su­
per aquas, et erant sicut boves
juncti ad arandum, tenentes to-
tam terram, invisibilis Patris
praecepto, ab occasu usque ad
solis ortum. Et cum descen­
disset deorsum, invenit suum
ossop,1) quod est genus ignis,
et postea non potuit descen-
dere deorsum propter flammam
ignis ardentis. Et reversus est
Sathanas retrorsum, et replevit
semitas, et introivit ad angelum
l) За значението на думата ossop,
( = oseph) вж. бЪлЪжката въ втория
стълбецъ на стр. 75.
gloria assistebat apud Patrem?
Et dixit: in virtutibus coelorum
et in t ono Patris invisibilis, et
ordinator erat omnium; et sede-
bam (в м . sedebat) ego apud
Patrem meum. Et ille erat ordi­
nans virtutes coelorum et illos,
qui secuti sunt Partem, et des­
cendebat de coelis usque ad in­
ternum et ascendebat usque ad
tronum Dei invisibilis Patris, et
custodiebat illas glorias, quae
erant supra omnes coelos, et
cogitavit volens ponere tronum
super nubes et esse similis Al­
tissimo. Et cum descendisset in
aerem, invenit angelum seden-
tem super aerem, et dixit ei:
aperi mihi portas aeris, et ape­
ruit ei. Et descendens, invenit
angelum, qui tenebat aquas, et
dixit ei: aperi mihi portas aqua-
rum, et aperuit ei. Descendens,
invenit totam terram cooper­
tam de aquis, et ambulans per
subter, invenit duos pisces*)
jacentes super aquas et erant
quidem vincti substinentes to­
tam terram per praeceptum Patris
invisibilis. Et descendens desub-
tus, invenit magnas nubes te­
nentes pelagum maris, et des­
cends subtus et invenit suum
]) Странична бЪлЪжка въ ржко-
писа: Verum est, quod sunt pisces, et
non est aliud, sed significant evange-
lium- et epistolam, quae sustinent eccle-
siam, sicuit illi sustinent terram, quae
ecclisia manet in VII columnis, id est
Vii candelabris.
 Текстъ.
aeris et ad eum, qui super
aquas erat, et dixit eis: haec
omnia mea sunt; si audieritis
me, ponam sedem meam in nu-
bibus et ero similis Altissimo,
et tollens aquas de superiori
firmamento isto, caetera loca
maris congregabo, et post hoc
non erit aqua super faciem uni-
versae terrae, et regnabo vobis-
cum in saecula saeculorum. Et
haec dicens angelis (в м . ange-
lus), ascendit ad caeteros ange-
los usque ad quintum coelum,
et ita dicebat ad singulos: quan­
tum debes Domino tuo? Ipse
dixit: centum choros tritici. Et
dixit ei: a^cipe calamum et atra-
mentum et scribe sexaginta. Et
alii {вм. aliis) dixit: et tu quan­
tum debes Domino tuo? Qui
respondit: centum cados olei.
Et dixit: sede et scribe quin-
quaginta. Et ascendens ad omnes
coelos, ita dicebat usque ad
quintum coelum, blandiendo an-
gelos invisibilis Patris.
75
internum quod est geenna ')
ignis. Postea vero non vuluit
descendere subtus propter flam-
mam ignis qui ardebat. Tunc
reversus est Sathanas retro, im-
plens se de malitiis et ascendit
ad angelum, qui erat super ae-
rem, et ad ilium, qui erat super
aquas, dicens eis: omnia sunt
mea, si me audieritis, ponam
tronum meum super nubes et
ero similis Altissimo, et substol-
lam aquas supra firmamentum
istum et ceteras aquas in lata
maria congregabo, et postea
non erit aqua super faciem
omnis terrae, et regnabo vo-
biscum in saecula saeculorum.
Et hoc dixit angelis et ascen-
debat ad illos coelos usque ad
tedium coelum, subvertens an-
gelos invisibilis Patris et dicens
singulis eorum: quantum de­
bes Domino tuo? Et primum
respondit: C chados olei. Et di­
xit e i: accipe cautfonem et sede
et scribe L. Et alii dixit: tu
vero quantum debes Domino
tuo? Qui ait: C chados tritici.
Et ait illi: tolle cautionem tuam
et sede et scribe cito octuaginta.
Et ascendebat ad alios coelos
ita dicens, adscenditque usque
!) Странична бЪлЪжка: Vallis Josa-
phat idem sunt, scilicet oseph et atto
et infernus et tartarus et generatio ig­
nis, sed secundum diversas linguas
nominantur, non est spiritus neque ali-
quid vitale, sed locus est, sicut Bossina
et Lombardia et Tuscia.
76' Тайната книга.

ad quartum coelum, seducens

angelos invisibilis Patris.
III. — Et exivit vox de trono III. — Et exivit vox de trono
Patris, dicens: quid facis, negator Patris, dicens: quidfacis,dejecte,
Patris, seducens angelos? factor subvertens angelos Patris? factor
peccati, cito fac, quod excogitasti. peccati, cito fac, quod cogitasti.
Tunc praecepit Pater angelis Tunc Pater praecepit angelis
suis, dicens: tollite vestimenta suis: deponite stolas et tronos
eorum. Et tulerunt vestimenta et coronas ab omnibus angelis
eorum et coronas eorum, omni­ audientibus eum. Et tulerunt an-
bus angelis qui eum audierunt. geli vestimenta et tronos et
Et interrogavi Dominum: quan- coronas omnibus angelis audien-
do Sathanas cecidit, in quo tibus eum. lterumque ego Johan­
loco habitavit? Et respondit nes interrogavi Dominum, di
mihi: Pater meus transfig uravit cens: quum Sathanas cecidit,
eum propter superbiam suam, in quo habitavit? Et respondens,
et ablatum est lumen ab eo, et dixit mihi: praecepit Pater meus,
facta est facies ejus sicut fer- et transfiguravit se propter ela-
rum calefactum, fuitque facies tionem suam, et abstulit lumen
ejus tota sicut hominis; et tra- gloriae suae ei, et facies ejus
xit cum cauda tertiam partem sicut ferrum fuit fervens!) ab
angelorum Dei, et projectus est igne, e t*2) tota species faciei ejus
de sede Dei et de villicatione fuii sicut hominis, et habuit VII
coelorum. Et descendens Satha­ caudas3) trahentes tertiam par­
nas in firmamentum hoc, nullam tem angelorum Dei, et ejectus
requiem potuit facere sibi nec fuit a trono Dei et a villicatione
iis qui cum eo erant. Et roga- coelorum. Et descendens de coe-
vit Patrem, dicens: patientiam lo Sathanas in firmamentum hoc
habe in me, et omnia reddam nullam requiem poterat facere,
tibi. Et misertus est ei Pater et
dedit ei requiem et his, qui cum *) . . . in aliquo malo opere a Do­
mino suo et fades ejus mutatur in alium
eo erant, quodcunque vellet colorem.
usque ad septem dies. 2) Mutata est facies ejus sicut ho­
minis, qui amisit lumen, quod habe-
bat, et fuit tenebrosus propter malum,
quod cogitaverat.
s) Septem caudae VII peccata sunt
vel vitia, quibus adhuc seducit homi­
nes, scilicet mendacium, adulterium,
rapacitas, furtum, blasphemia, invidia,
dissensio.
 Текстъ.
IV.—Et sic sedit in firmamento
et praecepit angelo, qui erat super
aerem, et qui erat super aquas, et
elevaverunt terram sursum, etap-
paruit arida. Et accepit coronam
angeli, qui erat super aquas, et
de medietate fecit lumen lunae
et de medietate lumen stellarum,
et de lapidibus fecit omnes mi­
litias stellarum. Et dehinc fecit
angelos ministros suos secundum
ordinem formae Altissimi et prae-
cepto invislbilis Patris — toni-
rua, pluvias, grandines et nives.
Et misit angelos ministros suos
super ea, et praecepit terrae,
ut produceret omne altile et
omne reptile et arbores et her-
bas; et praecepit mari, ut pro­
duceret pisces et aves cceli.
77
neque hi qui cum eo erant, ro-
gavitque Patrem, dicens: pecca-
vi, patientiam habe in me, om­
nia reddam tibi. Pater miser-
tus est ejus et dedit el requiem
facere quod voluerit usque ad
diem septimum.
IV. — Et tunc sedit super fir-
mamentum praecepitque angelo,
qui erat super aerem, et illi, qui
erat super aquas, et elevaverunt
duas partes aquarum sursum in
aerem, et de tertia parte facerunt
L maria, et fuit divisio aqua-
rum per praeceptum Patris invi-
sibilis. Et praecepit iterum an­
gelo, qui erat super aquas: sta
super duos pisces, et elevavit
capite suo tertiam, et apparuit
arida et fuit, quum accepit co­
ronam ab angelo, qui erat su­
per aerem, media fecit tronum
suum et medium lumen solis.
Accipiensque coronam ab angelo,
qui erat super aquas, medieta-
tem fecit lumen lunae et me-
dietatem lumen diei. Et de la­
pidibus fecit ignem, et de igne
fecit omnem militiam et Stellas,
et de illis fecit angelos spiritus,
ministros suos, secundum for-
mam ordinatoris Altissimi, fecit-
que tonitrua et pluvias et gran-
dinem et nivem, et misit minis­
tros angelos suos super ea.
Praecepitque terrae, ut educeret
omne vivens, animalia, arbores
et herbas. Et mari praecepit,
78 Тайната книга.
V.— Et praeterea excogitavit et
fecit hominem ad similitudinem
ejus vel sui, et praecepit an-
gelo tertii coeli intrare in cor­
pus luteum. Et tulit de eo et
fecit aliud corpus in formam
mulieris, et praecepit angelo se-
cundi coeli introire in corpus
mulieris. Angeli vero plorave-
runt videntes in se formam mor-
talem et чesse dissimilis forma.
Et praecepit opus carnale facere
in corporibus luteis, et non in-
tellexerunt facere peccatum. Sen-
tentiator malorum ita cogitavit
cum ingenio suo ut faceret pa-
radisum, et introduxit homines,
et praecepit adducere. Et plan-
tavit Diabolus arundinem in
medio paradisi, et ita celavit
ingenium suum Diabolus ne-
quam, ut ipsi non cognoscerent
deceptionem ejus. Et intrabat
et loquebatur ad eos, dicens: de
omni fructu, qui est in paradiso,
comedite, de fructu vero scien-
tiae boni et mali nolite come-
dere. Verumtamen introivit Dia­
bolus in serpentem nequam et
seduxit angelum, qui erat in
forma mulieris, et effudit frater ej­
us concupiscentiam peccatorum,
et fecit concupiscentiam suam
cum Aeva in cantu serpentis. Et
ideo dicuntur filii Diaboli et
filii serpentis facientes concu­
piscentiam Diaboli patris eorum
usque ad consummationem hu-
ut educeret pisces et aves^coe-
lorum.
V. — Et cogitavit facere ho-
mincm in servitio sibi, et tulit
de limum terra et fecit hominem
similem sibi. Et praecepit angelo
secundi coeli interoire in corpus
luti, et tulit de eo et fecit aliud
corpus in forma mulieris prae-
cepitque angelo primi coeli in­
troire in ilium. Angeli ploraverunt
multum videntes super se formam
mortalem esse in divisis formis.
Praecipiebatque eis carnalis ope­
ra facere" in corporibus luti, et illi
nesciebant facere peccatum. Ini­
tiator autem peccati cum sua
seductione ita fecit: plantavit
paradisum2) et misit homines
intra et praecepit eis ne come-
derent ex eo. Diabolus introivit
in paradisum et plantavit arun­
dinem in medio paradisi, et de
Ч Volucres et pisces non habent
spiritum nec bestiae, neque haben
spiritum hominis, sed volucres et pis­
ces ab aquis et a£re et bestiae a terra
et aere recipiunt, quod habent.
’) Plantavit paradisum id est ortum
fructiferum XX arboribus, scilicet nu-
cibus et malis, perimicis et cotanis et
aliis pomis et inte et circumdedit om­
nia paradisino igne et misit intus Adam
et Evam et adhuc manet ad deceptio­
nem hominum, qui credunt ea esse bo-
num locum, sed malus est, intis vetita
non fuit mors, sed Diabolus latenter
misit saporem suum in —, ut posset
decipere eos, non tamen esset liberatus
a morte, si non comedisset, sed Diabo­
lus fecit hoc totum, ut decipiat homi­
nes.
 Текстъ.
jus saeculi. Et iterum effudit
Diabolus in angelo, qui erat in
Adam, venenum su u m e t con-
cupiscentiam quae generat filios
serpentis et filios Diaboli usque
ad consummationem hujus sae­
culi.
VI.—Et postea ego Joannes in-
terrogavi Dominum, dicens: quo-
modo dicunt homines, Adam et
Aevam a Deo creatos esse et
in paradiso positos servare prae-
cepta Patris, et morti traditi
sunt? Et dixit mihi Dominus:
audi Joannes, dilecte Patris mei,
insipientes homines ita dicunt
in praevaricatione Patrem meum
79
sputo suo fecit serpentum et
praecepit ei in arundine manere.
Et sic Diabolus asscondebat sa-
pientiam suae fraudis, ut non
viderent deceptionem suam. Et
introibat ad eos, dicens: de Om­
ni fructu comedite, qui est in
paradiso, de fructu iniquitatis ne
comedatis. Postea malignus Dia­
bolus, intrans in serpentem ma­
lum, et decepit angelum, qui erat
in forma mulieris, et effundit
super caput ejus concupiscen-
tiam peccati, et fuit concupis-
centia Evae sicut fornax ardens.
Statimque Diabolus, exiens de
arundine in forma1) serpentis,
fecit concupiscentiam suam cum
Eva cum cauda serpentis. Ideo
non vocantur filii Dei, sed filii
Diaboli et filii serpentis volunta-
tes patris facientes diabolicas
usque ad saeculi finem. Postea
Diabolus effudit suam concupis­
centiam super caput angeli, qui
erat in Adam, et ambo inventi
sunt in concupiscentia luxuriae
simul generando filios Diaboli
et serpentis usque ad consum­
mationem saeculi.
VI.—Et postea ego Johannesin-
terrogavi Dominum, dicens: quare
dicunt homines, Adam et Eva
l) Serpens nos fuit ut serpens, sed
sicut homo ; fecit enim se sicut pulcrem
adolescentem et per praeceptum Dia­
boli introivit in paradisum per — ca-
nam et decepit mulierem et fornicatus
est cum ea cum cauda, quod Diabolus
cum dormiret, cecidit de bava ejus, ex
la creatus est ille serpens.
80
Тайната книга.
corpora lutea fabricare> sed Spi-
ritu sancti propter praevarica-
tionem inventi sunt habentes
corpora lutea mortalia, et ideo
morti traditi sunt. Et iterum ego
Joannes interrogavi Dominum:
qualiter homo incipit esse in
spiritum in corpore carnali? Et
dixit Dominus ad me: de ca-
ducis angelis de coelo ingredi-
untur in corporibus mulierum
et accipiunt carnem de concu-
piscentia carnis, et nascitur —
spiritus de spiritu et caro de
cane, et ita consummatur re-
gnum Sathanae in hoc mundo
et in omnibus gentibus.
VII.—[Et interrogavi Dominum,
dicens: usque quo regnabit Sa-
thanas in hoc mundo super es­
sentia hominum?],1) Et dixit mihi:
Pater meus permisit ei regnare
septem diebus, quae sunt sep-
tem saecula. Et interrogavi Do­
minum et dixi: quid erit in tem­
pore hoc? Et dixit mihi: ex quo
cecidit a gloria Patris Diabolus
et suam gloriam noluit (м о ж е
б и voluit), sedit super nubes
et misit ministros suos angelos
Ь Заето отъ Виенския ржкописъ.
a Deo sunt formati et in para-
disopositi fuerunt custodire man-
data ejus, et ipsi propter trans-
gressionem praecepti Patris mor­
ti traditi sunt? Et Dominus dixit
mihi: audi, Johannes carissime,
insipientes homines sic dicunt
quod in praevaricatione Pater
meus lutea corpora fecit, sed de
Spiritu sancto omnes virtutes
coelorum fecit, ipsi autem prop­
ter causam eorum inventi sunt
habentes lutea corpora et morti
traditi sunt. Et adhuc ego Jo­
hannes interrogavi Dominum
dicens: Domine, quomodo inci­
pitur homo de spiritu in cor­
pore carnali? Dixitque mihi Do­
minus : de lapsis spiritibus coe-
lorum ingrediuntur in corpora
feminea lutosa et carnem acci­
piunt de concupiscentia carnis,
et nascitur spiritus de spiritu et
caro de came, et ita finitur reg-
num Sathanae in hoc mundo.
VII.—Et interrogavi Dominum,
discens: usque quo regnabit Sa-
thanas in hoc mundo super es­
sentia hominum? Dixitque mihi
Dominus: Pater meus permisit illi
regnare VII dies, qui sunt septem
secula. Et iterum ego Johannes
interrogavi Dominum, dicens:
quale erit hoc saeculum? Et di­
xit mihi: ex quo cecidit Diabo­
lus de gloria Patris et propriam
gloriam voluit, sedit super nu­
bes et misit ministros suos ig-
nem urentem ad homines infra
ab Adam usque ad Enoch mi-
 Текстъ.
ignis urentes ad homines infra
ab Adam usque ad Henoc, mi­
nistrum suum. Elevavit Henoc
super firmamentum et ostendit
deitatem suam, et praecepit ei
dari calamum et atramentum,
et sedens scripsit sexaginta sep-
tem libros. Et praecepit, ut ad-
duceret eos in terram, et tradi-
dit (м о ж е б и traderet) eos fi-
liis suis. Et deposuit Henoc li­
bros in terram et tradidit eos
filiis suis, et coepit eos docere
facere formam sacrificiorum et
mysteria injusta, et ita abscon-
debat regnum coelorum ante
homines. Et dicebat eis: videte,
quod ego sum Deus vester, et
non praeter me alius Deus. Ideo
misit me Pater meus in mundo,
ut notum faciam hominibus, ut
cognoscantmalum ingenium Dia-
boli. Et tunc cum cognovisset,
quod descendi de coelo in mun-
dum, misit angelum, et accepit
de tribus lignis (в м . linguis),
et dedit ea ad crucifigendum
me Moi'si, quae (в м . qui) nunc
mihi servantur. Sed ei hie nunc
praenunciabat deitatem populo
suo, et praecepit legem dari
filiis Israel, et eduxit eum per
siccum maris medium.
81
nistrum. Et misit ministrum
suum et assumpsit eum supra
firmamentum et ostendit illi dei­
tatem suam, et praecepit illi dari
calamum et atramentum, et se­
dens, scripsit septuaginta VI li­
bros. Et praecepit ei. eos deferri
in terram. Detulit autem Enoch
libros et tradidit filiis et docuit
facere formam sacrificiorum et
locum sacrificiorum, et fecerunt
ita etclauserunt regnum coelorum
ante homines. Et dicebat e is :
videte, quia ego sum Deus, et
non est alter Deus praeter me.
Ideo misit me Pater meus in
mundum istum, ut manifestem
nomen meum hominibus, et ut
cognoscant eum et malitiosum
Diabolum. Cum autem cogno­
visset Sathanas, quod descen-
derem in hunc mundum, misit
angelum suum et accepit de tri­
bus arboribus et dedit Moysi
prophetae ad crucifigendum me,
quae lignax) mihi custodiuntur1
1 Etiam fuerunt ligna ilia, cum qui-
bus divisit mare Moyses, cum autem
venerunt filii Israel ad aquas amaras
quas qui gustabant moriebantur. Erat
tunc angelus Moysi dicens : tolle ligna
et junge insimul et planta ea juxta
aquam dicens: ista ligna erunt salus
mundi et defensio mundi, remissio
peccatorum mundi . . . . erit confe-
sus in illo, qui . . . enim de Maria
Virgine quod signtficat {idem sanctae
trinitatis; quicunque enim crediderit in
fidem sanctae trinitatis, salvus erit,
sicut homines bibentes postea illam
aquam per plantationem illam, salvi
fuerint.
6
82 Тайната книга.

usque nunc. Et ipse annuntia-

bat ei deitatem praecepitque et
legizare filiis Israel, et ita eduxit
eos per siccum per medium
maris.
VIII. — Cum cogitaret Pater VIII. '— Quum cogitavit Pater
meus mittere me in mundum, misit meus mittere me in mundum is-
angelum suum ante me, nomine tum,misitante me angelum suum,
Maria, u* me. Ego per Spiritum sanctum, ut reci-
autem descendens intravi per peret, qui vocabatur Maria, ma­
auditum et exivi per auditum. ter mea, et ego descendens per
Et cognovit Sathanas, princeps auditum introivi et exivi. Et
hujus mundi, quia descendo scivit Sathanas, princeps hujus
quaerere et salvare qui perierant, mundi, quod ego veni quaerere
et misit angelum Heliam prophe- et salvare quae perierant, misit
tam baptisantem in aqua, qui angelum suum Elyam prophetam
dicitur Joannes Baptista. Helias baptizantem in aqua, qui voca-
autem interrogavit principem tur Johannes Baptista. Elyas au­
hujus mundi: quomodo possum tem interrogavit principem hujus
scire? Tunc ipse Dominus dixit: mundi, quomodo poterit eum
super quern videris Spiritum cognoscere, et ipse dixit e i:
descendentem sicut coluinbam supra quern videritis Spiritum
et manentem super eum, ipse sanctum descendentem in specie
est, qui baptisat in Spirito sancto columbse et manentem supra
in remissionem peccatorum, ipse eum, ipse est, qui baptizat in
poteris eum perdere et salvare. Spiritu sancto et igni, Ideo hoc
dicebat Johannes, quia non cog-
noscebat eum, sed ille qui mi­
sit me baptizare in aqua, ille
dicit ei: testificatur Johannes,
ego baptizo in aqua in pcenitentia,
ille autem baptizat nos in Spiritu
sancto in remissionem pecca­
torum, ille est, qui potest per­
dere et salvare.
IX. —Et iterum ego Joannes in- IX. — Et iterum ego Johannes
terrogavi Dominum: potest homo interrogavi Dominum: potest
salvus esse per baptismum Joan- homo habere salvationem per
nis, sine tuo baptismo? Et res­ baptismum Johannis? Sine meo
ponds Dominus: nisi ego bap- baptismate, quo baptizo in re-
 Текстъ.
tisavero in remissionem pecca-
torum, per baptismum aqua
nemo potest videre regnum cos-
lorum, quia ego sum panis vitas
descendens de septimo coelo, et
qui manducant carnem meam
et bibunt sanguinem meum, isti
filii Dei vocabuntur. Et interro-
gavi Dominum et dixi: Quid est
manducare carnem meam et bi-
bere sanguinem meum? Et dixit
mihi Dominus: ante ruinam Dia-
boli cum omni militia sua a glo­
ria Patris in oratione orando sic
glorificabant Partem in oratio-
nibus, dicendo: Pater noster, qui
es in coelis, et ita omnia cantica
eorum ascendebant ante sedem
Patris. Et cum cecidissent, postea
non possunt glirificare Deum in
oratione ista. Et interrogavi Do­
minum : Quomodo Joannis bap­
tismum omnes recipiunt, tuum
vero baptismum non omnes reci­
piunt? Et respondens Dominus:
quia opera illorum mala sunt et
non veniunt ad lumen. Discipuli
Joannis nubunt et ducuntur ad
nuptias, mei autem discipuli
nec nubunt nec nubentur, sed
sunt sicut angeli Dei in coelo.
Ego autem dixi: si enim est
peccatum cum muliere, non ex-
pedit homini nubere. Dixit au­
tem Dominus ad m e: non om­
nes capiunt verbum hoc nisi hi,
quibus datum est. Sunt enim
eunuchi, qui de utero matris sic
nati sunt; et sunt eunuchi, quos
eunuchisaverunt homines; et sunt
83
missionem peccatorum, inquam
solum, nullus potest habere
salvationem Dei, ex quo ego
sum panis vitae descendens de
septimo coelo, quod qui man-
ducat carnem meam et bibit san­
guinem, hi filii Dei vacabuntur.
Et interrogavi Dominum: quid
est caro tua et quid est sanguis
tuus? Et dixit mihi Dominus:
antequam cecidisset Diabolus
cum tota militia angelica Patris,
angeli Patris orantes glorifica­
bant Patrem meum hanc oratio-
nem, dicentes: Pater noster, qui
es in coelis. Ita hie cantus
ascendebat ante tronum Patris.
Sed angeli, ex quo ceciderunt,
jam non potuerunt glorificare
Dominum in hac oratione. Et
iterum interrogavi Dominum:
quomodo totus mundus accepit
baptismum Johannis, tuum au­
tem non omnes accipiunt? Res­
ponds mihi Dominus: ideo, quia
opera eorum mala sunt et non
veniunt ad lucem. Discipuli Jo­
hannis nubunt et nubuntur, dis­
cipuli autem mei non nubunt
nec nubuntur, sed sunt sicut
angeli Dei in coelo in regno
coelorum. Et ego dixi: si ita est
peccatum cum mulieribus, non
expedit nubere. Et Dominus ait:
') Cantabant angeli hanc orationem
dicentes, sed Pater noster non ideo
dixerunt, quod ipsi peccata haberent,
sed Pater providens nostra delicta fu-
tura, qui nos dicturi eramus hanc ora­
tionem, sic placuit et esse dicendam.
84 Тайната книга.

eunuchi, qui se ipsos castrave- non omnes cupiunt verbum istud,

runt propter regnum coelorum. sed quibus datum est. Sunt enim
Qui potest capere, capiat. eunuchi, qui de ventre matris
sic nati sunt; et sunt eunuchi,
qui facti sunt ab hominibus; et
sunt eunuchi, qui se ipsos ca-
straverunt propter regnum coe­
lorum.
X. — Ego autem interrogavi X. —Et postea ego interrogavi
Dominum de die judicii: quod Dominum de die judicii: quod
signum erit adventus tui? Et res- signum erit adventus tui ? Et
pondens dixit mihi: cum con- respondens Dominus ait: et erit
summabitur numerus justorum cum consummabitur numerus
scilicet numerus coronatorum justorum secundum numerum
justorum caducorum, et tunc coronarum cadentium, tunc sol­
solvetur Sathanas de carcere suo, vetur Sathanas de suo carcere,
habens iram magnam, et feciet habens iram magnam et faciet
bellum cum justis, et clamabunt bellum cum justis, et clama­
ad Dominum voce magna. Et bunt justi ad Dominum Deum
statim praecepiet (в м . praecepit) suum. Et statim praecipiet Do­
Dominus angelo, ut tuba canat. minus Deus archangelo, ut tuba
In tuba vox archangeli de coelo cantet. Et exiet vox archangeli
audietur versus ad inferna. Et de coelis et usque ad inferiora
tunc obscurabitur sol, et luna audietur. Et tunc obscurabitur
non dabit lumen suum, et stel- sol1), et luna non dabit lumen
lae cadent, et salventur quatuor suum, et stellae cadent de coe­
venti de fundamentis suis, et lis et solventur quatuor venti2)
tremere facient terram et mare magni a constitutione eorum,
et montes et colles simul. Et et tremet terra et mare mon-
tremebit statim coelum et ob­ tesque et colles insimul. Et tunc
scurabitur sol, qui lucebit versus revelabitur signum Filii, et plan­
ad quartam horam. Tunc appa­ gent omnes tribus terrae, sta-
rent signum Filii hominis et 1) Sol, id est princeps et tronum
omnes sancti angeli cum eo, et suum ; luna, id est lex M oysi; stellae
ponet sedem suam super nubes, spiritus sui ministri, quod apostoli non
et sedebit super sedem maje- habebunt locum ut p . . regnare, sed
statis suae cum duodecim apo- Christus Filius Dei, qui est sol septu-
plum, regnabit
stolis super duodecim sedes glo- 2) Quatuor venti reges sunt, qui
riae suae. Et apparientur libri, et persequentur ecclesiam , quae tunc erit,
judicabit universum orbem et et alios bello Occident, sine m isericordia.
 Тексгь.
fidem quam praedicaverat. Et
tunc mittet Filius hominis an-
gelos suos, et colligent electos
ejus a quatuor ventis a summis
coelorum usque ad terminos eo-
rum, et deducent eos quaerere.
Tunc mittet Filius Dei malos
daemones, ut mittant omnes gen-
tes ante se, et dicet ad eos:
venite, qui dicebatis manduca-
vimus et bibimus et recepimus
quaestum hujus mundi. Et post
haec iterum inducuntur, et statim
stabunt omnes ante tribunal,
timentes omnes gentes. Et libri
aperientur vitae, et manifesta-
bunt omnes gentes impietatem
suam. Et glorificabit justos in
patientia eorum et opera bona
gloria et honor et incorruptio,
servantibus mandata angelica et
obedientibus injuste, ira et indi-
gnatio et tribulatio et angustia
apprehendet eos. Et deducet Fi­
lius Dei electos suos de medio
peccatorum et dicet ad eos: ve­
nite, benedicti Patris mei, pos-
sidete paratum vobis regnum
a constitutione mundi. Tunc pec-
catoribus dicet: discedite a me,
maledicti, in ignem aeternum,
qui paratus est Diabolo et an-
gelis ejus. Et casteri videntes
novissima abscissione, projicient
peccatores in infernuin praecepto
invisibilis Patris. Tunc exient
spiritus de carceribus non cre-
dentium, et tunc vox mea audita
erit, et erit unum ovile et unus
pastor. Et exiet de inferioribus
85
timque coelum tremet et ob-
scurabitur, et sol lucet usque
ad horam nonam. Et tunc ma-
nifestabitur Filius hominis in
gloria sua, omnesque sancti et
et angeli cum eo, et sedes po-
nentur supra nubes, sedebitque
supra sedem gloriae suae cum
XII apostolis super XII sedes
suae gloriae. Et libri aperientur,
et judicabit omnes gentes orbis
terrae, tunc praedicabitur tides.
Tunc mittet Filius hominis an-
gelos suos, et colligent electos
suos a summis coelorum usque
ad fines eorum, et adducent
cum sua in omnia mihi super
nubem in aerem. Tunc mittet
Filius Dei daemones malos et
ejiciet eos cum ira, et omnes
linguas quae crediderunt in eum,
eos ve .. n .. r e t....... q u i.........
manducemus et bibamus et reci-
piamus et his, qui hie sunt, et
videamus, quale adjutorium ha-
bebit de his, et confestim omnes
gentes ante judicium timidum.
Et aperientur duo libri, et ma-
nifestabunt omnes gentes eum
praedicatione eorum et glorifica-
bunt justos in sufferentia eorum
cum operibus bonis, gloria et ho­
nor inaccessibilis custodientibus
angelicam vitam, et obedientes
iniquitati, iram et furorem et an-
gustiam et indignationem acci-
pient. Et separabit Filius homi­
nis justos suos de medio pec­
catorum, dicens eis: venite, bene­
dicti Patris mei, percipite pa-
86 Тайната книга.

terra obscurum tenebrosum, ratuin vobis regnum a consti-

quod est tenebrosum gehennae tutione mundi. Et tunc dicet
ignis, et comburet universa us­ peccatoribus: discedite a me,
que ad aerem firmamenti ab maledicti, in ignem aeternum,
inferioribus. Et erit Dominus in paratum Diabolo et angelis ejus.
firmamento usque ad inferiora Et ceteri videbunt novissimain
terras. Sicut homo habens tri- separationem et convertentur
ginta annos levaret lapidem et peccatores in internum. Et per
mitteret deorsum, vix per tres licentiam Patris, exibunt de car-
annos fundum attingeret: tanta cere spiritus increduli aliquando
est profunditas laci et ignis, ubi et vocem meam audient, et erit
peccatores habitabunt. unum ovile et unus pastor. Et
XI.—Et tunc ligabitur Sathanas tunc per licentiam Patris exiet
et omnis militia ejus, et mittetur de inferiori terrae obscuritas
in lacum ignis. Et deambulabit tenebrosa et geenna ignis, et ar-
Filius Dei cum electis suis de- debit omnia inferiora terrae usque
super firmamentum, et claudet ad aerem firmamenti, erit ignis
Diabolum ligans eum insolubi- affic......................*)
libus vinculis fortibus. Cum pec­ (Ign . v . D o llin g e r , Beitrage
catores plorantes et lugentes di- zur Sektengeschichte des Mit-
cent: absorbe nos, terra, et operi telalters. Miinchen 1890, II, стр
nos morte; et tunc fulgebunt 85-92).
justi sicut sol in regno Patris
eorum. Et deducet eos ante se-
dem Patris invisibilis, dicens:
ecce ego et pueri mei, quos de-
dit mihi Deus; juste, mundus
te mon cognovit, ego autem
cognovi te in veritate, quia tu
me misisti. Et tunc respondebit
Pater Filio suo, dicens: Fili di-
lecte mi, sede a dextris meis,
donee ponam inimicos tuos sca-
bellum pedum tuorum, qui ne-
gaverunt me et dixere: nos dii
sumus et prater nos non est
alius Deus; qui prophetas tuos
ceciderunt et justos tuos per-
secuti sunt, et tu persecutus
es eos in tenebras exteriores. ') Краятъ липсва.
 Четвероевангелие. 87

Ibi erit fletus et stridor dentium.

Et tunc sedebit Filius Dei a
dextris Patris sui, et praecipiet
Pater angelis suis, et ministrabit
eis et ponet eos in chores ange-
lorum, ut induat eos indumen-
tis incorruptibilibus, et dabit eis
coronas immarcessibiles et sedes
immobiles: et Deus in medio
erit. Et non esurient neque sitient
amplius, neque cadet super illos
sol, neque ullus aestus. Et ab-
sterget Deus omnem lacrymam
ab oculis eorum et regnabit
(Filius) cum Patre in saecula
saeculorum.
H o c e s t se cre tu m h o e re tico ru m
d e C o n c o r e z io , p o r ta t u m d e B u l ­
g a r ia N a z a r io su o e p isco p o ,
p le n u m e r ro rib u s .
( B e n o is t, Histoire des Albi-
geois et des Vaudois ou Bar-
bets. Paris 1691,1, crp 283—296).

НовозавЪтни книги.
Четвероевангелие. — Четирите канонични Евангелия
на християните еж. били основна книга на богомилите. Това
се потвърдява отъ всички досежни извори. Богомилите (въ
сжщность, избраните, съвършените отъ г!зхъ) носели Еван­
гелието постоянно въ ржцете си, казва пресвитеръ Козма,
единъ отъ първите изобличители на богомилството123*) ; те го
знаели наизустъ, добавятъ най-добре осведомените свиде­
тели на това учение — Евтими отъ Акмония*) и Евтими Зи-
гавинъ9) ; при посвещение на некого з с. членъ на сектата или
’) И СТО! Iулй к руКY ДСрЖДЦМ. . . И1 СТраЖ1Т-К cfO f буЛИ!
к р ук у нут». К о з м а , 30, 31.
2) ini axipaxoj E/0'jai тб s£>aff4Xiov. Изд. F ick er, 63.
3) <5с7соатг)1К£ооа1 . . . хб хаха Max^atov euay-fiiXiov, xal хо хаха Mapxov,
xal хб хаха Aouxav, xai xb хаха ’Ia)avyr)v. Z igaben u si, Adversus Bogomilos. Изд.
въ Patr. Graeca CXXX, 1292, или, по другь ржкописъ, изд. y Ficker, 98.
88 Новозав^тни книги.

при извършване на нЪкоя друга служба, безъ Евангелието не

е могло да се мине както у богомилите, така и у западните
дуалисти въ Италия и Франция.12) Съ други думи, Евангелието
е било наржчната и света книга на богомилството.
Богомилското четвероевангелие е било тъждествено по
съдържание съ каноничното християнско. Зигавинъ разказва,
че, като прегледалъ внимателно Евангелието на богомилския
наставникъ Василия, намерилъ го напълно еднакво съ упо­
требяваното въ православната черква. Въ своите прении
обаче Васили си служелъ съ извадки, които не се намирали
въ неговия текстъ и които той знаелъ отъ друго Евангелие,
което не било преправено отъ Йоана Златоуста (Хриа6ато|Ао?),
наричанъ отъ богомилите, за подигравка, Ом-Ьтгнооустъ (Фри-
а6атор,о$).г) Отъ това известие разбираме, че некои богомили
си служели съ евангелски текстъ, който билъ нагоденъ по
техното учение и се различавалъ на места отъ каноничното
Евангелие. Това ни подсеща за Евангелието у некои отъ
предтечите на богомилите — гностиците и манихеите. Така,
Василидъ и Маркионъ отхвърляха некои места отъ канонич­
ното Евангелие или и цели евангелисти. Маркионъ призна­
ваше само Евангелието на Лука, като и отъ него изваждаше
пасажите, въ които се говори за Христовото рождение или
въ които сж отразени еврейски възгледи.3) Мани, основа-
тельте на манихейството, заявяваше, че много места отъ
Евангелията не отговарятъ на действителния животъ на Исуса,
че те били криво предадени.4) Твърде е възможно, следва-
телно, въ некои пуритански богомилски среди да се е па-
зелъ особенъ евангелски текстъ, пречистенъ отъ изрази,
които не се схождали съ техното учение; такъвъ ще да е
билъ именно и текстътъ, отъ който богомилътъ Васили пра-
велъ извадки. Иначе изобщо богомилите употребявали ка­
ноничното Евангелие на официалната черква. Въ това се
уверяваме най-сетне и отъ запазените евангелски ржкописи
на богомилите, каквито сж напр. Хваловото Евангелие,5) Ни-
колското,6) употребявани у босненските патарени, Лионското
*) Срв. за това по-долу, при .Катарския трЪбникъ“.
2) Р. Gr. СХХХ, 1317.
3) Epiphanius. Adversus haereses. Р. Gr. X U , 703.
4) Hegemonius, Acta Archelai, P. Gr. X, 1513— 1514.
5) Gj. Daniiic, Hvalov rukopis (въ Starine III, стр. 1 и сл.)
e) Ъ. ДаничиЬ. Ниммьско ]еван!)ел>е. Биоград 1864.
 Четвероевангелие. 89

Евангелие на албигойцитЪ *) и др. Първите две слЪдватъ

Кирило-Методиевския пр-Ьводъ, напра венъ отъ гръцкия ори-
гиналъ, а Лионскиятъ провансалски прЪводъ е направенъ по
Вулгатата, употребявана въ западната черква.
Но, като си служели съ сжщото канонично Евангелие,
богомилите го тълкували по своему, споредъ своите бого­
словски възгледи, и това правело още по-големо различието
между християнство и богомилство. Богомилите учели, че
евангелските истини требва да се разбиратъ въ дълбока, пре­
носна смисъль, а не да се приематъ въ прекото имъ, бук­
вално значение. „Ако и да държатъ, казва пресвитеръ Козма,
светото евангелие въ ржката си, но го тълкуватъ неправилно“.2)
На друго место на своята Беседа той ги предава на
проклятие за това имъ отнасяне къмъ Светото писание:
„Който преиначава по своему евангелските и апостолски
думи и не ги приема, както сж. ги изправили светите мжже,
да бжде проклетъ!*3) Евтими отъ Акмония сжщо ги укорява,
задето прт,:авали Св. писание лукаво и извратено.4) Ту-
лузскиятъ инквизиторъ Бернардъ Гвйдони, който е оставилъ
единъ отъ най-ценните извори за изучване на западните дуа-
листи, твърди, че тия последните чели Евангелието и По­
сланията апостолски на простонароденъ езикъ и ги тълкували
по свой начинъ, противенъ на наредбите на Римската черква.5)
Ето за примеръ какъ богомилите тълкували по своему
некои места изъ Евангелието. Противобогомилската литера­
тура е пълна съ такива посочвания. Така, като не призна­
вали причастието, за което се отнася реченото у Матея, гл.
XXVI, 26 —28 (Вземете и яжте, това е моето тело . . . Пийте
отъ нея всички, това е моята кръвь . . .), богомилите заявявали,
казва пресвитеръ Козма, че тия думи не били за комката,

*) L. Cledat, Le Nouveau Testament Iraduit au XIIP siecle en langue

proven^ale. Paris 1888.
z) Козма, 32.
3) л Нж< р а зк р л ц ш т ъ w ctK-fc слекссд еулскал и лплкскал и н*
д « р ж и т ик о ж« испракиш а ст|'и м 8 ж и , д а б 8 д !т проклгатъ. Козма, 68—69.
4) Kai хйц урасрл; ot ioepeis (т. е. ВоубрЛоО SoXtoj xai 4v &jco*p£ast psxip-
Xovxat, pi) яоюбухе; pr)8e cppovoOvxe? xa xffiv 9-ettov урасршу. Ficker, 69.
5) Item, legunt de Evangeliis et de Epistolis in vulgari, explicando et
exponendo pro se et contra statum Romane Ecclesie. Bernardus Guidonis. Prac
tica inquisitionis heretice pravitatis. Publie par C. Douais. Paris 1886, стр. 242.
90 НовозавЪтни книги.

а означавали: тялото — Евангелието, а кръвьта — Апостола.1)

ДЯто пъкъ въ Евангелието стои какъ Исусъ наситилъ народа
съ петь хлЯба, това не било истина, казвали богомилитЯ: туй
означавало четиритЯ Евангелия и петото — Апостола,2) чрЯзъ
които се дава духовна храна на вЯруещитЯ. Разказътъ у Лука,
IX, 5 сл., дЯто дяволътъ възвежда Исуса на една планина и
се обЯгцава да му подари всичко, което се вижда оттамъ,
ако Исусъ му се поклони, се обяснявалъ отъ богомилитЯ,
съгласно съ учението имъ за сътворението на видимия свЯтъ
отъ дявола, така: Високата планина е второто небе. Дяволътъ
не ще е могълъ да се възкачи на нея, ако тя да не е била
негово творение; той не би рекълъ на Исуса да му предаде
всичкитЯ царства, които се виждали отъ планината, ако той
да не е билъ тЯхенъ господарь.3) Витлеемъ, дЯто се родилъ
Исусъ, е въ сжщность богомилската община, истинската хри­
стиянска черква, въ която Словото божие се ражда и про­
повядва ; царь Иродъ пъкъ е православната черква, която се
опитва да убие родилото се между богомилитЯ Слово на исти­
ната.45) Стихътъ у Матея (IV, 13), дЯто е речено, че Исусъ на-
пусналъ Назаретъ и се заселилъ въ Капернаумъ, означавалъ
въ прЯносна смисъль слЯдното: Исусъ оставилъ православ­
ната черква (Назаретъ) и миналъ въ богомилската, която е
Капернаумъ.6) Стиха у Матея, III, 7 — И като видЯ Йоанъ мно­
зина фарисеи и садукеи, че отиватъ при него да се кръстятъ,
рече имъ: изчадия ехиднени! кой ви подсказа да бЯгате отъ
бждещия гнЯвъ? — тЯ обяснявали иносказателно: православ-
нитЯ еж фарисеи и садукеи, сЯме на змията, родени отъ съ-
въкуплението й съ Ева.6) Петъръ Сарнайски, участникъ и
историкъ на противоалбигойския кръстоносенъ походъ, при­
писва на провансалскитЯ дуалисти слЯднитЯ тълкования за
новозавЯтни лица и мЯсга: „ТЯ твърдЯха, казва той, че всички
отци отъ Стария завЯтъ сж оеждени на вЯчна мжка и че
Иоанъ Кръститель билъ единъ отъ най-главнитЯ демони. ТЯ
дори си говорЯха скришомъ, какво и тоя Христосъ, който

*) Козма, 12.
2) Козма, 37.
3) Zigabenus. Patr. Gr. СХХХ, 13 2 4 -1 3 2 5 .
4) Пакъ тамъ, 1321.
5) Пакъ тамъ, 1325.
6) Пакъ тамъ, 1324.
 Четвероевангелие. 91

се билъ родилъ въ земния и видимъ Витлеемъ и билъ раз-

пънатъ на кръстъ въ Йерусалимъ, че и той билъ лошъ (ша-
lus), че Мария Магдалина била негова наложница и че тя
именно е била жената, заловена въ блудство, за която се го­
вори въ Евангелието. Що се отнася до добрия Христа, той,
споредъ гЬхното казване, никога не е ялъ или пилъ, нито се
хранЪлъ съ същинско месо, нито пъкъ н-Ькога е билъ на тоя
св-Ьтъ, а само духовно е прЪбивавалъ въ тЪлото на (апостолъ)
Павла. А д-Ьто поменахме за земния и видимъ Витлеемъ, про­
дължава историкътъ, то е, защото еретицигЬ си въобразяваха,
че имало друга, нова и невидима земя и че на нея, споредъ
нЪкои отъ тЪхъ, се билъ родилъ добрия Христосъ и билъ
разпънатъ“.1)
Богомилите, ако и да си служели и съ четирите Еван­
гелия, предпочитали обаче Йоановото предъ синоптичните
(на Матея, Марка и Лука) и го употребявали току-речи при
всички свои обреди. Така, при приемане некого въ своята
вЬра, v възлагали на главата му Йоановото Евангелие, казва
Зигавш.ъ за цариградските богомили.2) При извършване на
тоя обредъ у албигойците, четело се началото на същото
Евангелие „Въ начало беше Словото и пр“. до стихъ 14:
„И стана плъть и живе между насъ“. При приемане на болни
въ своята черква, както и при предсмъртната изповедь, ал-
бигош А-Ь чели пакъ началото на Йоановото Евангелие.3)
Отъ тези и други подобни вести за полагането на Йоановото
Евангелие на главата на верните може да се предположи,
че богомилите съ имали това Евангелие и въ отделни р ъ ­
кописи, извънъ общото Четвороевангелие, или пъкъ, може-
би, само съ разтваряли Четвороевангелието при първата глава
на Йоана.
Предпочитането, давано на Йоановото Евангелие, било
въ зависимость преди всичко отъ култа на богомилите къмъ
евангелиста Йоана, т е учели, че дева Мария, Исусъ и Йоанъ
*) Petrus Vatlium-Sarnaii monachus. Historia Albigensium (Recuei! des
historiens des Qaules et de la France. T. XIX), crp. 5.
2) Zigabenus, 1313.
3) Bernandus Guidonis, Practica, 241. — Подобенъ документъ е обна-
родванъ и у DOllinger, Beitrage zur Sektengeschichte des Mittelalters, т. II, 5.
Срв. още у C. Schmidt. Histoire et doctrine de la secte des Cathares ou Albi-
geois, t. 11, 127, 129.
92 НовозавЪтни книги.

съ ангели, изпратени на тоя светъ отъ Бога Отца. Италиян-

скиятъ познавачъ и изобличитель на дуалистит-Ь пр-Ьзъ XIII в.,
Монета, изрично подчертава тая особеность на славянските
дуалисти.1) Отъ друга страна, Йоановото Евангелие допадало
на богомилите и по основната мисъль, прокарана въ него.
Началото на това Евангелие било цело откровение за бого­
милите; тамъ те виждали разгадка на своето учение за двете
начала — светлина и мракъ, добро и зло, както и за ду­
ховната, неплътска цель на своя животъ на тоя светъ. Нека
прочее си припомнимъ тия първи стихове на Йоана: „Въ на­
чало беше С л о в о т о , и Словото беше у Бога, и Богъ беше
Словото. То беше въ начало у Бога. Всичко чрезъ него
стана, и безъ него не стана нито едно отъ онова, което е
станало. Въ него имаше животъ, и животътъ беше светли­
ната на человеците. И светлината свети въ мрака, и мра-
кътъ я не обзе. Имаше единъ человекъ, пратенъ отъ Бога,
името му Йоанъ; той дойде за свидетелство, да свидетел-
ствува за светлината, та всичките да поверватъ чрезъ него.
Той не беше светлината, а бе пратенъ да свидетелствува за
светлината. Съществуваше истинската светлина, която про-
светява всеки человекъ, който идва на света. Въ света беше,
и светътъ чрезъ него стана, но светътъ го не позна. Дойде
у своите си, и своите го не приеха. А на всички ония, които
го приеха, — на верващите въ неговото име, даде власть да
станатъ божи чада; те се родиха не отъ кръвь, ни отъ похоть
плътска, нито отъ похоть мъжка, а отъ Бога. И Словото
стана плъть и живе между насъ“. Йоановото Евангелие
допадало на богомилите и поради своите отлики отъ синоп-
тичните Евангелия. Докато у Матея и у Лука се изтъква
особено человеческата страна отъ живота на Исуса и се го­
вори за еврейското родословие и произходъ на Христа; до­
като у Марка Евангелието се почва съ свидетелство отъ' ста-
розаветните пророци, малко на почить у богомилите, и съ
Йоана Кръстителя, прекарванъ за лошъ демонъ у слиците

]) Sclavi vero dicunt, quod Deus Pater justorum tres angelos misit in
mundum: unus ex eis formam mulieris accepit in mundo isto et hie dictus est
Maria, alii vero duo viriles formas sumserunt, scilicet Chitstus et Joannes Evan­
gelista — quem adhuc credunt Sclavi et qui duo ponunt principia, in ilia forma
existere quam assum psit. . . Moneta, Adversus Catharos et Waldenses. Romae
1743, k h . Ill, гл. 2.
 Апостолъ. • 93

богомили, — Евангелието на Йоана изтъква главно боже­

ствения произходъ на Исуса, неговото прЪдв-Ьчно битие като
Богъ Слово (Логосъ), което приема човешки образъ, става
носитель на разума и истината между человЕцигЬ, и съ това
ги повежда отъ видимия свЪтъ къмъ възвишения, духовенъ
миръ, за да ги спаси. Оттамъ и името на евангелиста —
Йоанъ „Богословъ“, оттамъ и символния образъ на сжщия
като орелъ, който се унася къмъ небесните висини. Анти-
юдейската струя, прокарана въ четвъртото Евангелие, слицо
така е допринела за особената привързаность на богомилите
юдеомразци къмъ него. Най-сетне, слициятъ Йоанъ Богословъ,
най-любимиятъ ученикъ на Исуса, е станалъ за богомилите
и авторъ нагЬхната „Тайна книга“, за която говорихме по-горе.
Павликяните сжщо така си служели съ Четвероеванге-
лието. За това свидетелствува Петъръ Сицилийски, който
презъ 868—869 г. престоялъ деветь месеци въ павликян-
ския градъ Тефрика, въ Армения, и написалъ история на
ересьта и изобличение противъ нея. Интересна е старинната
бележка на полето на неговата история, дето приписвачътъ
добавя, какво въ негово време павликяните употребявали
само две Евангелия, и особено това на Лука1). Второто
Евангелие ще да е било, бъзъ съмнение, Йоановото. Еванге­
лието,на Лука те сж предпочитали предъ Матеевото и Мар-
ковото поради антиюдейския му характеръ. Българските
павликяни си служели съ славянското Евангелие (съ четирите
евангелисти) дори до XVII в., когато минали въ католичество.2)

Апостолъ. — Втората новозаветна канонична книга на

богомилите е била Апостолътъ, съдържащъ Делата (Д ея­
нията) и Писмата (Посланията) на апостолите. Пресвитеръ
Козма, който на две места споменава за употребата на Апо­
стола у богомилите, нарича тая книга Праксъ Апостолъ3),

') 0£ 7 ар vOv (livoi; xot{ 86о XP&vtai EoayfsXtoij, ча! paXXov тф чата Aot>-
x&v. Petrus Siculus, Historia Manichaeorum qui et Pauliciani dicuntur. Pair. Gr.
C IV , 1255— 1256, текстъ и забЪл-Ьжка 1$.
2) E. Fermendlin, Acta Bulgariae £ y:lesiastica, 80.
8) гако же kw еретици клизншресм кегкдвете, гако w тетр-fe-
еули! то естк речено н w апракосе (w пракс-fc въ Румянцевския пр*писъ)
апли. Козма, 12. — . . . но четмре еулистм, плтое апрако (опраксъ
въ Казанския прЪписъ). Козма, 37. Въ началния текстъ на Козма е било
94 НовозавЪтни книги.

което въ сжщность значи Деяния апостолски (at ^pa^st? xftv

diroatoXcov); но подъ това име той разбира целия Апостолъ.
Зигавинъ определя това по-точно; той казва, че богомилите
си служели и съ двете части на Апостола, именнно съ Д ея­
нията и съ всичките Послания апостолски12). Съ други думи, те
приемали и Петровите Послания, които се отхвърляли отъ
крайните богомили и отъ павликяните. Вече и туй показва,
че цариградските богомили, отъ групата на Василия, се при­
държали до умереното богомилство. Евтими отъ Акмония
дори казва, че богомилите знаели на изустъ, заедно съ Еван­
гелието, и Павловите Послания3). Павликяните не приемали
целия Апостолъ; те признавали само Деянията апостолски,
четиринадесетьтехъ Послания на Павла, Посланието на Якова,
трите Послания на Йоана, Посланието на Юда, но отхвър­
ляли Посланията на апостолъ Петра, когото те ненавиждали
поради отричането му отъ Христа. Освенъ това, арменските
павликяни си служели и съ Посланията на своя учитель Сер­
гия3). Въ бележката къмъ Историята на павликяните отъ
Петра Сицилийски, за която поменахме по-горе, се казва, че
павликяните приемали всичко петнадесеть Павлови послания,
последното отъ които е било Посланието до Лаодикийците.4)
Това кратко послание, чийто истински авторъ не е устано-
венъ въ богословската наука, е бивало сметано отъ.некои
отци на черквата за канонично, а отъ други отхвърляно. Map-

tv прдкск, както е напр. въ Румянцевския прЪписъ, а не w дпрдкосЕ, както

е въ изданието на Попруженко. Богомилите не сж си служели съ изборенъ
Апостолъ (апракосъ), а само съ Деянията апостолски (праксъ Апостолъ). Тая
оправка требва да стане и въ новобългарския преводъ на Козма у В . С.
К и сел к о вь, Презвитер Козма и неговата беседа против богомилите. Карнобат
1921, стр. 40, 56.
1) . . . xrjj 6£pXou xtov Ilpagstov ouv -cat; ’EtuxxoXat; nacai;. Z ig a b e n u s, 1292.
2) in'. axopaxoj lyouoi xb etia-fylAtov xal Taj xou ay£ou ПайХоо intaxoXdj.
F icker, 63, 69.
3) Kal Taj xou ay£ou ПайХоо той алоотбХои Sexaxeaaapaj ’En'.axoXdj xal
xrjv ’laxio6ou xa9-oXixijv xal Taj 'Icuavvou xp*tj' xal xijv too ay£ou 'IooSa xa9-oXi-
xv)V xal Taj npajjstj x£5v йяоaxdXu'v 6>j slot nap’ ljp.lv anapaXXdxxmj iv Xdgeatv.
’Eyouot Ss xal той 8t8aaxaXoo auxiov 2spy£ou ImoxoXaj 3-eoaxoyslj, паат]; fuispT]-
<pav£aj xal &as6s£aj &va|iiaxouj. Taj yap duo xafloXixaj xou psyaXoo xal axpai-
<pvo5j D-spsXtoo Tfjj ’ExxXTja£aj хой xXstSooxou tt)j xmv oupavcov SaotXelaj Штроо xou
лрмхагоахйАои ой Bixovxat, P e tr u s S icu lu s, Historia etc., 1256.
*) 'Ex0“01 Y*P xal nP'Ji AaoBtxeij Ixipav inwxoXijv. Сящи, пакъ тамъ,
бележка 13.
 Апокалипсисъ. 95

кионистигЬ и нЪкои по-късни дуалисги го приемали, едно

отъ почить къмъ техния любимъ апостолъ Павла, комуто то
се приписва, друго поради чисто новозавЪтното становище,
застъпено въ него. То се намира и въ Лионския албигойски
ръкописъ отъ XIII в. между посланията на апостолъ Павла.1)
То е печатано като канонична книга и въ н-Ькои научни и
протестантски издания на Библията.
Българските павликяни запазели традицията на своите
арменски предходници по отношение на Апостола дори до
края на своето съществуване като дуалисти, т. е. до нача­
лото на XVII в. Въ свидетелството на Богдана Бакшича за
техъ отъ 1640 г. намираме, че те си служели, освенъ съ
Евангелието, още и съ Посланията на Павла, съ Деянията
апостолски и съ Апокалипсиса,2) за който ще кажемъ две
думи по-долу.
Западните дуалисти приемали, заедно съ Евангелието, и
Апостола, който също така билъ преведенъ на народенъ гово-
римъ езикъ. Тулузкиятъ инквизиторъ Бернардъ Гвидони съоб­
щава за албигойците, които той нарича нови манихейци,
че те си служели не само съ Евангелието и Посланията апо­
столски, но дори, позовавайки се по казаното въ техъ, уко­
рявали католишкото духовенство въ отстъпление отъ правите
догми.3) Подобно на българските богомили, те приемали
целия Апостолъ и не отхвърляли Петровите Послания, като
павликяните. Въ Лионския албигойски ръкописъ съ поме­
стени Деянията и всичките Послания апостолски, заедно съ
Петровите.

Апокалипсисъ. — Апокалипсисътъ или Откровението на

Йоана Богослова е последната отъ новозаветните канонични
книги.^Тая единствена пророческа книга на Новия Заветъ

*) Издадено у L. Cledat, Le Nouveau Testament, стр. 432.

2) Altri libri della scrittura non si trovano fra di loro, solamente I'Evan-
geli et le Pistole di S. Pavlo, atti delTaprostoli et il libro delTapocalipsis.
E. Fermendlin, Acta Bulgariae Eccleslastica, 80.
3) Legunt de Evangeliis et de Epistolis in vulgari, applicando et exponendo
pro se et contra statum Romane Ecclesie. B. Guidonis, Practice, стр. 242. —
Et ad hoc adducuut auctoritates, secundum suam expositionem et suum intellec-
tum, Evangelii et Epistolarum contra statum prelatorum et clericorum et reli-
giosorum quos vocant phariseos et falsos prophetas qui dicunt et non faciunt.
Сящи, сжщо, стр. 241.
96 Отношение на богомилите къмъ старозавЪтнитЬ книги.

разкрива тайната за второто идване на Исуса, преди свър-

шъка на света, и за саденето на человЪческия родъ. Въ
нея се подчертава в-Ьрата въ бадния животъ и се ободряватъ
християните да понасятъ теглата на тоя свЪтъ, за да дочакатъ
своето спасение и блаженство.
Природното любопитство на човешкия духъ да узнае
скритото бадеще и да разгадае тайните и символни места
въ Апокалипсиса е правело, щото тая книга да бжде еднакво
интересна и примамлива за теоретиците богослови и за про-
стодушнигЬ в-Ьруещи. Се поради това тя е породила и други
неканонични Откровения или Видения, преписвани и жадно
четени отъ целия християнски миръ. Богомилите, като прие­
мали каноничния Апокалипсисъ, тълкували го споредъ своите
възгледи, толкова повече, дето и самата тая книга се под­
дава на всевъзможни мистични и алегорични обяснения. Апо-
калипсисътъ се поменава изрично отъ Зигавина между бого­
милските книги1); той се намира и въ Лионския албигойски
ржкописъ23); българските павликяни го употребявали до най-
късно време®); Босненските патарени не само го приемали,
но си и служели съ него въ пренията си съ католиците.4)

Отношение на богомилите
къмъ старозавЪтнигЬ книги.
Богомилите се държели обикновено неприязнено къмъ
еврейските канонични книги, къмъ Стария заветъ. Те ги
отхвърляли изцело или приемали само некои отъ техъ.
Това си отнасяне къмъ старозаветните книги те били насле­
дили отъ гностиците и манихеите. Маркионъ (II в.), единъ
отъ най-видните гностици и дуалисти, чието влияние е траело
векове наредъ, учелъ, че двете начала — светлината и мра-
кътъ, доброто и злото, сж вечни, противни и независими; че
светътъ и животътъ представятъ смесица и борба между
тия начала, които най-сетне ще се отделятъ и заживеятъ са­
мостойно. Той учелъ още, че злото начало е творецъ на ста-

1) Zigabenus, 1292.
2) Стр. 269 и сл. въ изданието на Clidat, Le Nouveau Testament.
3) Fermendlin, Acta Bulgariae Ecclesiastica, 80.
4) Starine I, 130 (De Cruce, cap. 11, първи редъ).
 Отношение на богомилитЪ къмъ старозав-ЬтнитЬ книги. 97

розавЪтния, на еврейския миръ, съвеЬмъ противенъ на ново-

заветния светъ, д%то доброто начало е призовано да отлжчи
отъ злото духовния светъ и да го изведе въ неговото само­
стойно, честито битие. Въ главното си съчинение „Антитези“,
за което знаемъ предимно отъ писателите, които сж го крити­
кували, Маркионъ посочва противоречията между новозавет-
ните и старозаветиите книги, особено пъкъ Мойсеевите, и
отхвърля напълно последните. Въ старозаветните книги Богъ
е жестокъ тиранинъ и лъжецъ, покровитель на грабежите и
убийствата; новозаветниятъ Богъ се отличава съ благость,
доброта и човещина. Отъ новозаветните книги Маркионъ
приемалъ Евангелието, главно туй на Лука, въ което е за-
стжпено противоеврейско гледище, и некои отъ Павловите
послания1).
Мани (III в.), родоначалникътъ на манихейството, е по-
държалъ изобщо сжщото гледище на Маркиона. Въ Acta Аг-
сЬе1а!,дето еж изложени най-старите, съвременни свидетелства
за Мани, последниятъ се изказва така за книгите отъ Ста­
рия и отъ Новия заветъ : Писаното у пророците и въ закона
(Мойсеевите книги) требва да се припише на внушението на
сатаната, казва Мани. Чрезъ пророците е говорилъ сатаната
и ги е каралъ да приписватъ на Бога не само разни невеже­
ства, изкушения и страстни пожелания, но и да го предста-
вятъ алченъ за кръвь и месо, та по такъвъ начинъ да пре­
хвърли своите сатанински особености и тия на пророците
си върху Христовия Отецъ. Не може прочее законътъ и про­
роците да се поставятъ, безъ опасности, на равно съ Новия
заветъ, защото докато учението на нашия Спаситель се обно­
вява лзъ день въ день, законътъ въ сжщность е извехтелъ,
остарелъ и приближилъ до своята кончина. Както дърво, съ
застарелъ дънеръ и клонове, които не произвеждатъ плодъ,
се отрезва; както некои членове на телото, ако сж повре­
дени, се ампутиратъ, за да не се пръсне заразата по целия
организъмъ: така, следвателно, ако се държи пра-. ,Ьз-
лиятъ по внушение на сатаната законъ, той ще лиши чо­
вешката душа отъ нейното спасение. Законътъ прочее и про­
роците сж до Йоана Кръстителя (Лука XVI, 16), а следъ
Йоана се явява законътъ на истината, обетованиятъ за-
') Вж. за това въ полемиката на Tertulianus, Adversus Marcionem (Patr.
Latina, II), кн, I, гл. 19; кн. IV, гл. 1 и сливащ и.
 98 Отношение на богомилите къмъ старозавЪтнигЬ книги.

конъ, законътъ на небесата, новиятъ законъ на човешкия

родъ1). Подобно гледище на Мани, подкр-Ьпено съ изписи
изъ старо и новозаветнигЬ книги, е изложено и въ писмото
на Диодора до епископъ Архелая, отъ което привеждаме
слЪдните извадки за случая: Споредъ Мани, Мойсеевите
книги превъзнасятъ богатството; тамъ Богъ казва: Азъ съз-
давамъ богатия и бедния (Притчи XXII, 2 )2), а въ Новия за­
конъ Исусъ зове бедните „блаженни“ (Матей V, 3) и за свои
ученици приема само ония, които се отрекатъ отъ всичко,
каквото иматъ (Лука XIV, 33). Мойсей, обявительтъ на стария
законъ, ограбва златото и среброто на египтяните при бег-
ството на евреите (Изходъ XII, 35), а Исусъ не позволява дори
да се пожелае чуждото благо (Мат. V, 28). Мойсей казва:
„Око за око, зжбъ за зжбъ“ (Изходъ XXI, 24), а Исусъ
съветва: „На тогова, който те удари по едната страна, обърни
и другата“ (Лука VI, 29). Мойсеевиятъ Богъ заповедва да се
убива съ камъни всеки, който работи въ сжбота, дори и оня
сиромахъ, който отъ незнание и неволя събира дърва въ тоя
день (Числа XV, 32 сл.), а Исусъ не само не запрещава това,
но дори заповедва на болния да понесе одъра си въ сжбота
(Марко II, 11), нито пъкъ забрани на учениците си да кж-
сатъ житни класове и да ги ядатъ въ сжбота (Марко II, 23;
Лука VI, 1). Пъкъ и по свидетелството на апостола, Мойсее­
виятъ законъ предписва смърть, а Исусовиятъ дарява жи-
вотъ: „Нашиятъ даръ иде отъ Бога, който ни направи способни
да бждемъ служители на новъ заветъ, не на буквата, а на
духа, защото буквата убива, а духътъ оживотворява. Но ако
служенето на онова, което докарва смърть, написано съ букви
издълбани на камънъ, стана съ такава слава, щото синовете
Израилеви не можеха да гледатъ Моисея въ лице, поради
блесъка на лицето му, който впрочемъ преминаваше, какъ
да не бжде служенето на Духа съ по-голема слава? Ако про­
чее служенето на онова, което докара осжждане, стана съ
слава, служенето на онова, което докарва правда, го надмиг
нава много повече по слава“ (II Кор. III, 6 сл.). Апостолъ

!) Срв. Acta Archelai, Р. Gr. X, 1 4 5 2 -1 4 5 3 .

2) Въ Acta Archelai, които сж запазени въ латински прЪводъ, цитатътъ
(Ego divitem et pauperem facio. Prov XXII, 2) не е направенъ нито споредъ
Вулгатата, нито споредъ текста на 70-гЬхъ, дЬто стои: . Богатъ и бЪденъ се
срЪшатъ; Господь създава единия и другия“.
 Отношение на богомилитЪ къмъ старозавЪтнигЬ книги. 99

Павелъ казва още: „Ако градя отново онова, което съмъ

разрушилъ, показвамъ се престжпникъ“ (Гал. II, 18). Мой-
сеевиятъ законъ подсеща само за греха (Рим. III, 20), затова
и той е траелъ до Йоана Кръстителя (Матей XI, 13; Лука
XVI, 16). Отсичането главата на Йоана символизира края на
тоя законъ *)
Това отрицателно становище къмъ старозавЪтнигЬ и
особено Мойсееви книги отделяло силно манихеите отъ
официалното християнство, което въ старозавЪтнит-Ь книги
намира доказателства и пророчества за Исуса, както и нао­
паки, служи си съ посочвания отъ Новия завЪтъ за подкрепа
на Стария. И когато, за да упрекнатъ манихейското учение,
християните приб-Ьгвали до стиха у Йоана (V, 46): „Ако да
бЪхте вярвали въ Мойсея, щ-Ьхте да повярвате и на мене,
понеже той е писалъ за менъ“, манихеигЬ веднага отбивали
събесЬдника си заявявайки, че тоя пасажъ не ще е точенъ,
тъй като Исусъ не е могълъ така да каже, а той изрично на­
рича крадци и разбойници всички ония, които сж били преди
него (Йоанъ, X, 8). Или пъкъ за стиха у Матея (V, 17), дето
е речено: „Не мислете, че съмъ дошълъ да наруша закона
или пророците: не да наруша съмъ дошълъ, а да изпълня“,
манихеите заявявали, че това е поменато само въ Матеевото
Евангелие, и при това то не е могло да бжде писано отъ
Матея, защото другаде въ сжщото Евангелие (IX, 9) се го­
вори за тоя апостолъ като за трето лице: „Като минаваше
Исусъ оттамъ, виде едного человека, седналъ на митницата,
на име Матей, и му рече: върви следъ мене! И той стана
и тръгна следъ него“. При подобни затруднителни запит­
вания, манихеите, владеещи вещо Светото писание, ловко сж
прибегвали до съответни отговори и забръквали неумелите
християнски учители. Св. Августинъ (IV—V в.), който изпърво
е билъ манихей, ни дава множество примери за остроумни
състезания между манихеи и християни.*2)
Така неприязнено изобщо е било, следвателно, гледи­
щето 'на манихеите къмъ старозаветните книги. Това е било
общото правило. Некои учители обаче на манихейството,
1) Acta Archelai, Р. Or. X, 1493— 1494.
2) Срв. особено неговото полемично съчинение Contra Faustum ma-
nichaeum, познато по много издания и преводи. Вь Латинската патрология
на Миня, томъ XL1I.
 100 Отношение на богомилите къмъ старозавЪтнитЬ книги.

изхождайки отъ учението за двете начала, смесени въ тоя

светъ и намиращи се въ борба за превласть, дирятъ и въ
нЪкои старозаветни книги прбява на светлото начало. Те
приематъ, че и въ ветхозавЪтното време се срещали правед­
ници, вдъхновявани отъ доброто начало, каквито еж били
нЪкои отъ пророците, при все че изобщо гЬхното учение
не било още съвършено. Те съзирали божие внушение дори
и въ лица извънъ юдейския светъ : Буда, Зороастръ, Орфей,
Питагоръ. СибилигЬ, т. е. жените пророчици и др.1)
Павликяните, които сж. били най-близки послЪдватели
на манихейството, държали сжщото отрицателно становище
спрямо еврейските канонични книги и не ги признавали
въобще, както за това знаемъ -отъ вестите у Петра Сици-
лийски, у Фотия и др. Петъръ Сицилийски, който, както ви­
дехме, отблизу е познавалъ павликяните въ Армения, казва
че rb не приемали ни една отъ книгите на Стария зав-Ьтъ, и
пророците наричали лъжци и грабители.23) Арменските из­
вори за павликянството даватъ да се разбере, че павликя­
ните признавали вдъхновеность у пророците, но рЬдко се
ползували съ старозаветни книги.8) Българските павликяни
били по-консервативни. Те дори до края на своето сжще-
ствуване, до XVII в., не си служели съ Стария заветъ.4)
И богомилите усвоили подобно гледище спремо староза-
ветните книги. Първото, най-старо известие за това намираме
въ писмото на патриарха Теофилакта до българския царь
Петра. Въ това писмо се казва, че появилата се секта въ
България е манихейство смесено съ павликянство, че тя зло-
слови Мойсеевия законъ и изкарва пророците като идещи
отъ злото начало, дявола, поради което требва да се пре­
дава на анатема.5*) И пресвитеръ Козма твърди сж.щото на
неколко места въ своята Беседа: „Кой ли апостолъ, казва
Козма, кой ли праведникъ ви научи, еретици, да отхвърляте
закона, даденъ отъ Бога на Мойсея? Какви ли неправди на­
*) Срв. у Р. Alfaric, Les Ecritures manicheennes, т. II, cip. 148, 198 сл.
2) Petrus Siculus, Historia Manichaeorum. P. Gr. CIV, 1259.
3) Fr. Conybeare, The key of truth. Oxford 1898. стр. XXXVII.
4) E. Fermendiin, Acta Bulgariae Ecclesiastica, 80.
5) ydp ion, хаоХкттрф i) xobxiov 8oaae6sia . . .
ToT{ -civ Moxjal'xdv v6pov xaxoXoyoOot xal xob$ п р оста; pi) etvai Xe-fouaiv d n b xoS
iy a M , 4va3-epa. H. M. ПетровскШ, Письмо naipiapxa Константинопольскаго
веофилакта царю Болгарш Петру. Спб. 1914. стр. 8, 9
 Отношение на богомилигЬ къмъ старозавЪтнитЬ книги. 101

мерихте у пророците, та ги хулите и не приемате писаните

отъ гЬхъ книги?“1) И другаде, като говори за богомилигЬ,
Козма ги укорява: „Те не приематъ Аврама, божия другарь,
и Данаила, и синовегЬ на Азария и другигЬ пророци, отъ
които и свирепите зверове се уплашиха и огъньтъ (прЪдъ
техъ) загасна“.23)
Докато Теофилактъ и Козма казватъ, че богомилигЬ
отхвърляли изобщо МойсеевигЬ и пророческите книги, Зи-
гавинъ твърди, че богомилите не признавали отъ Стария
заветъ Мойсеевите книги, но си служели съ Псалтири
и съ 16-техъ пророчески книги.*) По-горе забелезахме и
други вести за богомилите у Козма и у Зигавина, които сяицо
така не се схождатъ, както напр. тия за молението. Да отри­
чаме достоверностьта на посочените извори, немаме никакви
основания. Имайки обаче предъ видъ, че богомилството
се е разпадало на неколко групи и че Теофилактъ и
Козма говорятъ за богомилите въ България отъ X в., а
Зигавинъ за цариградските богомили отъ групата на Василия,
отъ XI—-XII в., требва да отнесемъ едните свидетелства за
началното богомилство въ България, а другите — за по-
късното, туй напр. на цариградската група на Василия. Пър­
вата група дуалисти се явява по-консервативна, по-крайна,
а втората — по-еволюирала, по-умерена, по-приближена до
официалното християнство. Групата на Драговищкия орденъ,
подобно на павликяните, отхвърляла изцело Стария заветъ,
а групата на собствено . Българския" орденъ била по-умерена
и приемала некои старозаветни книги. Най-сетне, не требва
да забравяме, че Козма очертава повече външната страна на
богомилството и не засега много подробностите на богомил­
ското учение, за което се задоволява съ общи фрази. Зига­
винъ, наопаки, се спира главно на по-тънките догматични
особености и ни дава изобщо по-ценни свидетелства за бого­
милството. Тъй че думите на Козма, какво богомилите не по­
читали пророците и техните книги, може да иматъ само общо
значение, т. е. че богомилите, въ противовесь кг. другите хри­
*) Козма, 30.
2) Козма, 2 1 - 2 2 .
3) ’Ad-SToOtoi 7tdpa£ xdc{ McuaaiAaj pipXouj . . . Tipcooiv . . . zb фаХ-njptov, to
'EJxai8sxajtp6cpT)xov. Сжщиятъ Зигавинъ бЪлЬжи за богомилитЪ, че rb се по­
зовавали на пророка Исаия (LV, 11), за да похулятъ тайнството причещение.
Р. Or. СХХХ, 1311.
102 Отношение на богомилигЬ къмъ старозавЪтнигЬ книги.

стияни, отхвърляли изобщо Стария заветъ, ако и да си служели

съ нЪкои отъ неговите книги, които посочва именно Зигавинъ.
Тия две течения на българското богомилство, за ц я­
лото или частично отхвърляне на старозав-ЬтнигЬ книги,
се отразили и въ западните дуалистични общини, преди
всичко въ Босна, която е служела за мостъ между изтокъ и
западъ. Старото босненско богомилство се е придържало въ
това отношение близу до старобългарското, като е отхвър­
ляло целия Старъ заветъ, осв-Ьнъ Псалтиря. Въ единъ латин­
ски ржкописъ, въ Венециянската библиотека на Св. Марко,
четемъ какво босненските патарени (Patareni de Bosna): „Осжж
датъ Стария заветъ, осв-Ьнъ Псалтиря. Те казватъ, че всички
отци отъ Стария зав-Ьтъ, патриарси и пророци, сж били осж-
дени, както и всички, които сж били пр-Ьди Христа. Осжж-
датъ сжщо и св. Йоана Кръстителя, за когото казватъ, че е
билъ гр-Ьшенъ. Сжщо казватъ, че Мойсеевиятъ законъ е билъ
даденъ отъ дявола и че дяволътъ се билъ явилъ на Мойсея
при огъня (горящата кжпина)“.1) По-късно богомилството въ
Босна станало по-примирително спр-Ьмо старозав-ЬтнигЬ книги
и дори признавало н-Ькои части отъ гЬхъ, само че ги тъл­
кувало преносно. Така, Хваловиятъ ржкописъ отъ 1404 г.,
писанъ на славянски за босненските богомили, съдържа Но­
вия заветъ и Псалтиря и се съгласява съ горнята латинска
бележка, но освенъ това тамъ е дадено место и на нЬкои
откжси отъ другите старозаветни книги.2)
Западните дуалисти — въ Италия, Франция и Германия
споделяли сжщо така настроението на своите източни събратя
по отношение на книгите на Стария заветъ. Враждебното ста­
новище у гЬхъ спремо тия книги се е основавало, споредъ
единъ писатель отъ XIII в., на следните точки: 1) явното про­
тиворечие между Стария и Новия заветъ ; 2) не последовател -
ностьта на самия Богъ въ Библията; 3) жестокостьта на Бога
въ Библията; 4) лицемерството, което се приписва на Бога
въ сжщата Библия.3) Едно отъ най-старите свидетелства за
непочитането на Стария заветъ у албигойците срещаме въ
актовете на Ламберския съборъ, свиканъ въ замъка Ламберъ
J) Starine I, 139.
2) Starine III, 7 —8.
3) Срв. H.-Ch. Lea, Histoire de req u isition au moyen-Sge. Trad, par
S. Reinach. Paris 1900, I, 104.
 Отношение на богомилитЬ къмъ старозав-ЬтнитЪ книги 103

до Алби, пр%зъ 1165 г. Тамъ, въ присжтствие на католишко

и дуалистично духовенство и народъ, албигойцитЪ заявили
открито, че не признаватъ Стария заветъ.123*) Друго свидетел­
ство за сжщигЬ албигойци отъ началото на XIII в. намираме
у Петъръ Сарнайски: „Требвала се знае, казва той, че тия ере­
тици приемаха двамина творци, единъ на невидимите неща, ко­
гото наричатъ добъръ Богъ, и другъ на видимите, наричанъ
зълъ Богъ. На добрия Богъ приписваха Новия заветъ, а на злия
Стария заветъ. Те отхвърляха изцело Стария заветъ (Novum
Testamentum benigno Deo, vetus vero maligno attribuerant, et
illud omnino repudiabant), освенъ известни пасажи, пренесени
отъ него въ Новия заветъ, които отъ почитъ къмъ послед­
ния, те сметаха достойно да възприематъ. Те прекарваха за
лъжецъ твореца на Стария заветъ, задето е речено въ Би­
тието: „Въ деня, въ който ще ядете отъ дървото за позна­
ние на доброто и лошото, вие ще умрете“ и задето, както
казваха, те не умрели следъ като били яли, а, като вкусили
отъ забранения плодъ, те били изложени на смъртна гибель
(mortis miseriae fuerint subjecti). Те наричаха същия тоя тво-
рецъ още и убиецъ, задето билъ изгорилъ содомците и гомор-
ците и изтребилъ света съ потопъ, както и задето билъ пото-
пилъ фараона и египтяните въ морето. Те твърдеха, че всички
отци на Стария заветъ съ осъдени на вечна мъка и казваха,
че Йоанъ Кръститель билъ единъ отъ най-главните демони“.8)
Докато обаче едни отъ западните дуалисти гледали така
ненавистно на всички старозаветни книги, други били по-
умерени и допускали некои отъ пророческите книги, въ които
съзирали божие вдъхновение. Нема съмнение, че и това раз­
деление у западноевропейските дуалисти идело отъ Бълга­
рия, чиито две богомилски черкви — собствено „Българ­
ската“ (Ecclesia Bulgariae) и „Драговищката* (Ecclesia Dra-
gometiae), били основа на западните. Рейнерио Сакони, бого­
милски проповедникъ въ Ломбардия, сетне обърнатъ въ като-
личество, изрично бележи, че всичките съществуващи шест-
надесеть дуалистични черкви въ негово време (средата на
XIII в.) произлизали отъ Българската и Драговищката (Et omnes
habuerunt originem de duobus ultimis).’)
!) Mansi, Conciliorum collectio nova, XXII, 157 сл.
2) Petrus Vallium-Sarnaii monachus, Historia Albigensium, стр. 5.
3) Reinerius Sacchoni, Summa de Catharis et Leonistis. Thesaurus novus
anecdotorum V, 1767.
104 Отношение на богомилите къмъ старозавЪтнитЪ книги.

Казахме, че българскитЯ крайни дуалисти отхвърляли

изцяло старозавЯтнитЯ книги, а умЯренитЯ си служили съ
нЯкои отъ тЯхъ. ЗападнитЯ дуалисти обаче не еж били
винаги последователни въ тая практика, и, дори наопаки, ита-
лиянската школа въ Конкорецо, която е проповядвала умЯ-
ренъ дуализъмъ, се е показвала крайна въ отхвърлянето на
Стария завЯтъ; катарската черква, която е била за крайния
дуализъмъ, се е отнасяла по-късно снизходително къмъ про­
роческите книги. За тЯзи различия, свързани съ богословската
система на всЯка отъ групитЯ, ние ще говоримъ въ друго
съчинение, а тукъ ще поменемъ само старозавЯтнитЯ книги,
които сж били допущани отъ западните дуалисти. Отъ така
наречения Катарски трЯбникъ отъ XIII в. виждаме, че про-
вансалскитЯ дуалисти си служели съ книгата на пророка
Исаия, както и съ Еклезиаста на Саломона. Отъ посочва­
нията на другитЯ извори узнаваме, че катаритЯ често при­
бягвали до пасажи, взети отъ Исаия и Йеремия; тЯ цити­
рали изъ книгата на Йова, на Исуса синъ Сираховъ, изъ Псал­
тири на Давида и изъ приписваните на Саломона книги.1) Съ
други думи, като отхвърляли Мойсеевото петокнижие и исто­
рическите книги, приемали поетическите и пророческите, въ
които виждали Божие внушение. Отъ тия послЯднитЯ книги
тЯ избирали мЯста, които особено се съгласявали съ тЯх-
нитЯ възгледи и ги използували въ своитЯ прЯния. Така
напр. стихътъ у Исуса синъ Сираховъ: .Всички нЯща сж
двойни, едно противно на друго* (XLII, 25). потвърдявалъ тЯх-
ния дуалистиченъ възгледъ; думитЯ на Исаия: „Ще възлЯза
на небесата, ще възвиша прЯстола си надъ божитЯ звЯзди,...
ще възлЯза надъ висотата на облацитЯ и ще бжда подобенъ
на Всевишния“ (Исай XIV, 13—14) тЯ отнасяли къмъ Сатаната,
който се равни съ Бога и пр. Наредъ съ това, както ще
видимъ по-долу, богомилите широко използували и нЯкои
старозавЯтни апокрифи, както напр. ВидЯнието Исаиево,
книгата на Еноха, Павловото видЯние и др., чрЯзъ които
по-лесно прокарвали своето учение срЯдъ широкитЯ на­
родни срЯди.

!) Срв. Schmidt, Histoire et doctrine de la secte des Cathares ou Albi-

geois, II, 16, 18, 23.
 Тълкование иа Св. писание. 105

Тълкование на Св. писание. — Богомилите, като

приемали новозаветните книги и некой отъ старозаветнигЬ
и ги обяснявали по своему, пита се, имали ли сж rfe н"Ькоя
ржководна книга за това, некой коментаръ, или сж се задо­
волявали съ устните упжтвания на своите наставници? Ако
се сжди по това, че богомилите сж давали по некой пжть
не съвсемъ еднакви обяснения на известни места отъ Св. пи­
сание, може да се мисли, че те не сж имали строго опреде­
лени, писмено изложени тълкования. Но това предположение
се обезсилва отчасти отъ факта, дето разновидните бого­
милски тълкования на известенъ въпросъ не сж противоре­
чиви помежду си, а представятъ само различни екзегетични
версии, изходещи отъ едно основно гледище или целещи
едно и сжщо заключение. Знае се, отъ друга страна, че пред­
течите на богомилството — гностиците, манихеите и павли­
кяните си служели съ писани тълковни книги за коментиране
на Св. писание гпоредъ техните религиозни възгледи. Така,
въ .Живото Евангелие“ и въ „Основното послание“ на Мани,
като се излага учението на манихейството, твърде често се
прибегва до тълкование на новозаветните книги, не въ духа
на християнството, а съобразно съ гледището на манихеите.
Тихикъ, единъ отъ стълбовете на павликянството, особено
се изтъква съ своите тълкования на Евангелието. Споредъ
това, може да се допусне, че съвършените богомили, които
сж били и наставници и учители на сектата, ще да сж имали
и писани тълкования за всички или за некои отъ книгите
на Св. писание. И статията на Зигавина противъ богомилите
съдържа неколко пасажи, които подкрепятъ нашето пред­
положение.
Като говори за седъмьте книги отъ Св. писание, приемани
отъ богомилите, Зигавинъ прибавя какво тия последните гй
тълкували по своему, като ги преиначавали и извъртали здра­
вия смисълъ на думите имъ и какво, ако би искалъ некой да
изложи техните тълкования на Св. писание, бц требвало да упо­
треби много трудъ и да губи напразно време.1) Затова Зига-
г) Парер(П)уеиооо1У 6Xa; та; xposipirjtUya; iicxa fiipXou;, та (5т^цата тобтюу
атрврХоОутв;, xal if); дрЗ-fj; 4хтрira m »; ivvoia;, xal xpo; zb Soxodv айтоТ; prcatpi-
povxe; . . . 'Ехао-прт (isv o5 v ОДут)01У pijlXou itap’ 4xe£ya>y 6<p»]yGO|Uy»)y, 114ХХ0У Ss
xapatpOTrijv, xai юЗ хаЗ-Еатт|х4 то; 4 раХХаут]У, jxaxpiy 4v sir) ooyypaipsty,xal XP4vo°
тозХХоЗ 8e4(i6yoy, xal oatprj; (lataiojtoyCa, xal xiito; et; o38sv XP'4°4A0V хатаХт^ушу.
P. Cr. CXXX, 1321.
106 Молитвата Отче нашъ.

винъ се ограничава да посочи богомилското тълкование само на

нЪкои места отъ Евангелието на Матея, отъ II до IX глава.
И тъкмо това посочване върви тъй посл^двателно, по глави
и по стихове, че у насъ се закрепва убеждението за същ е­
ствуването у богомилите на писана тълкова книга на Св. пи­
сание. Ето за примеръ, какъ вървятъ по редъ местата въ
Матеевото Евангелие, които били обяснявани отъ богомилите
друго-яче, нежели отъ православните: II, 18; III, 4; III, 7;
III, 11, 12; IV, 8; IV, 13; V, 3—14; V, 17, 18; V, 20; V, 25;
V, 32; V, 35; V, 38; VI, 6; VI, 26; VII, 6; VII, 15; VII, 15; VII,
22, 23; VII, 24, 26; VIII, 19, 20; VIII, 28; IX, 17; IX, 20; IX, 30.
Явно е, че Зигавинъ, като привежда по тоя последвателенъ
редъ тълкованията на богомилите, ще да е ималъ предъ себе
си написано тълкование, въ случая, на Матеевото Евангелие.
Най-сетне, и самата богомилска Тайна книга, която раз­
гледахме по-горе, представя, въ своя Виенски ръкописъ,
добъръ примеръ за текстъ съ тълкования, писани, въ видъ
на бележки по полето на ръкописа, срещу местата, които
се нуждаятъ отъ обяснения въ богомилски духъ. Тия бе­
лежки-тълкования печатахме заедно съ съответния текстъ,
стр. 74 сл.

Молитвата Отче нашъ.

Като се позовавали на евангелските думи у Матея (VI,
7 и 9), дето е речено: „Като се молите, не говорете празно-
еловия (jiij раттоАо-р^те) . . . Молете се прочее така: Отче
нашъ, който си на небесата и пр.“, богомилите признавали
само една законна молитва — Отче нашъ, а другите хри­
стиянски молитви отхвърляли и ги сметали за излишно много-
глаголание. Те придружавали съ Отче нашъ всички свои
обреди и начинания — дневно и нощно моление, духовно
кръщение, моление на предсмъртния часъ и пр., както за
това свидетелствуватъ всички преки вести за богомилската
обредность.
По тоя случай пресвитеръ Козма казва за българските
богомили: „Каго се затворятъ въ своите къщи и отворятъ и
петьте врати, за които е заповедано да бъдатъ затворени, те
се молятъ (кланятъ) по четири пъти на день и на нощь и,
 Молитвата Отче нашъ. 107

кланяйки се, казватъ: Отче нашъ, който си на небесата . . .*х)

Въ посланието на Евтимия отъ Акмония се изтъква още по-
ясно, че Отче нашъ е била единствена богомилска молитва.
.Не чудете се, пише той, дЪто rb, като се молятъ, казватъ
Отче нашъ, който си на небесата, и д-Ьто нито Трисветое,
нито Слава Отцу и Сину, нито Господи помилуй, нито как-
вото и да е друго нЪгцо учатъ да п-Ьятъ или да се молятъ,
ако не единственото голо Отче нашъ*.!) Зигавинъ, като потвър-
дява основната мисъль на тия посочвания, съобщава и за една
обредна особеность при казването на Отче нашъ отъ богоми­
лите : .Единствена молитва те признаватъ само предадената
отъ Господа въ Евангелията, сир-Ьчь Отче нашъ и прочее. Съ
нея само rb се молятъ по седъмь пж.ти на день и по петь
пжти на нощь. И колчемъ застанатъ на моление, сб тая молитва
казватъ, едни по десеть пжти съ колЪнопрЪклонение, други
по петнадесеть пжти, еднцгЬ по-бързо, другигЬ по-полека.
Всичк..тЬ други молитви rb отхвърлятъ, като ги наричатъ
празпословия, подходещи само за езичниците*.3)
Отъ приведените свидетелства на Козма и на Зигавина
излиза, че цариградските богомили, отъ групата на Василия,
се молели повече отъ българските: първите по седъмь пжти
дене и по петь пжти ноще, а българските — по четири пжти
презъ деня и по толкова презъ нощьта.
На Търновския съборъ, 1211 г., свиканъ за да осжди
главно учението на богомилите, тия последните биватъ ана-
темосани, задето между друго признавали само молитвата*23

!) Кллняютк Ж1 см, яаткорин ся в’хиз1хъ свон\ Ч(ти<’ждь1

д н(м, ч(тк|Рждь1 нофию, J ксм пмтгра врата откгрста Тм8цн, мж по-
км-кна с8т затксрити. Кланмюцн ж« ся гХютъ: Йч» (пик, и* ки
на йкси. Козма, 37.
2) Мт| З-аоца^х* 94, 8xi sftxipsvot X4youoi то Пахвр 6 4v iol{ oipavot;.
xal yap outs Tptadyiov o5xs A6{|a naxpl xal оЕф, out* xi K6pts iXirjoov ойтв 4XXo xi
4x8i8aaxovxai cjjaXXeiv r) eOxeod'ai, el p.r) yujiviv xal pivov xi Пахвр 4)|i6v. Ficker, 33.
3) Movrjv 6vo|ia£ooot npoasuxiiv t»jv 6ai toO Kupiou jtapa9od-etaav iv xolj
Ейау-yeXloic, fjyoov xi Пахвр xal xa ijijj. Kal xauxijv (idvrjv JtpooeOxovxai
iitxdxis |i4v xtJj rjpdpa^, itevxaxu; 94 xij{ vuxxij. *Oadxt{ 94 *Е{ itpoaeux^v taxavxat,
X4yot>oi xtjvjtpoosuxxiv xaixujv, o£ (i4v 9»xdxt; juxa yovu xXtalaj, ot 94 xtvxexat9exdxi{,
ol 94 nXtlov r\ iXaxrov. To; S’dXXaj itdaa; jipooeuxd; dxipdCouoi, бахтоХоуEa{ a6xd{
djtoxaXofJvxej, xal xfjj ilbixi}? [i*pl9oj. Zigabenus, Adversus Bogomllos, Patr. Or.
CXXX, 1313, 1316.
108 Молитвата Отче нашъ.

Отче нашъ, а другитъ отхвърляли, и задЬто само съ тая

молитва се кръщавали, безъ да се потопяватъ въ вода.1)
Съ сжщото първенствуеще значение се е ползувала мо­
литвата Отче нашъ и у западнигЬ събратя на богомилигЬ.
Тя е бивала поставяна на равно съ светигЬ имъ книги —
Евангелието и Апостола2) и се е наричала „света молитва“
(Pater noster quae est sancta oratio).3) А споредъ Тайната книга
на богомилигЬ, дори и ангелитЬ се обръщали къмъ Бога
съ тая молитва.345) Не е чудно, слЪдвателно, дЪто у нЬкои
пуритански общини на албигойството, само така нареченитЬ
„съвършени“ (perfecti) или „добри люде“ (boni homines), които
сж се смЬтали за праведни и непорочни, еж. имали обикно­
вено право да се молятъ съ тая молитва на Бога и да го
зоватъ Отче н а ш ъ . ОбикновенитЬ вЬруещи (eredentes) сж
могли да се обръщатъ къмъ Бога съ тая молитва само ако
били ув-Ьрени, че въ бждеще ще водятъ праведенъ животъ;
rfe обикновено се молЬли посрЬдствомъ своит-Ь наставници,
„съвършенигЬ“. Койуо грЬшникъ си позволявалъ да се моли съ
Отче нашъ, нему молитвата не допринасяла никаква полза.6)

3) Йж« . . . КОДНДГО к р ф н ш О&КрДфДЖТСА И E J3 КОДМ 1ДЙ-

нож p f K u ii О м е ндшк к р ъ ф а ж т е м , анадша : — И ж ( к к цркка^н
сф<ннь1их’к й. бжткнюнхк n-Ьнж к^гЬук и самого д waioy бйш ,
<ж> с црккн Фкраф^жтсж й тъкмо Оч( нашк на приключикшим'сж
м-кст-к г Я л ф И х п-Кти, анадсма. Синодикъ царя Бориса. Изд. М . Г . По-
пруженко. Одесса 1899, стр. 34.
2) Dellinger, BeitrSge zur Sektengeschichte des Mittelalters, II, exp. 201.
3) Сящи, сжщо, стр. 199.
4) Вж. по-гор-fe, стр. 83.
5) Ето н^кои свидктелства за това изъ инквизиторскитЪ актове отъ
XIII—XIV в .: Item audivlt a dicto haeretico, quod nullus dedebat dicere
„Pater noster*, quae est sancta oratio, nisi esset haereticus vestitus, quia,
ut dicit, ille, qui dictam orationem dixerat, ex tunc non debebat mentiri, nec
lacere aliquod peccatum vel malum. Dollinger, II, стр. 199. — Solummodo
ipsi haeretici poterant diqere: Deus Pater meus, quia Deus solum est Pater
bonorum homlnum, id est haereticorun perfectorum, sed non erat Deus Pater
credentium, vel etiam aliquorum aliorum, et hoc pro eo quod Deus Pater est
Deus veritatis et justitiae et propter hoc erat Pater illorum, qui stabant in
veritate et justitia, cujusmodi sunt soli haeretici perfecti, ut dicebant, et propter
hoc dicebant etiam, quod eredentes, nec alii non dedebant dicere orationem:
Pater Noster, et quando dicebant earn, peccabant; quia, postquam homo dixerat
dominicam orationem, non debebat mentiri, et quando eredentes dicebant domi-
nicam orationem, mentiebantur, quia vocabant eum Patrem suum, cum tamen
 Молитвата Отче нашъ. 109

За да видимъ доколко молитвата Отче нашъ е държала

първенствуеще м-Ьсто въ верския животъ на албигойцигЬ,
нека приведемъ сл-ЬднигЬ двЪ-три съобщения на съвременници
и инквизитори. Историкътъ Петъръ Сарнайски (XII—XIII в.),
и участникъ въ противоалбигойския походъ, въпреки своята
крайна неприязненость къмъ албигойците, ни дава ценни
вести за техния обреденъ животъ въ свръзка съ молитвата
Отче нашъ. „Албигойците, казва той, грешеха още по-много
и необуздано, като сметаха, че безъ да върнатъ онова,
що еж. заграбили, безъ изповедь, безъ епитимия, ще бждатъ
спасени, стига само да кажатъ предъ смъртьта си О т ч е
н а ш ъ и да приематъ ржкополагане отъ своите наставници.
Те избираха своите наставници измежду съвършените (рег-
fecti) еретици, които се наричаха дякони и епископи, и
безъ чието ржкополагане никой отъ веруещите, както те си
мислеха, не може да бжде спасенъ при смъртьта си. Когато
съвършените успеваха да положатъ ржцете си на некой
умираещъ, колкото и лошъ да е билъ той, стига само да е
могълъ той да си каже молитвата О т ч е н а ш ъ , те го сметаха
за спасенъ или, споредъ техното обично изражение, утешенъ
(consolatum) и то дотамъ, че безъ да е изпълнилъ друго некое
спасително средство, той отлетявалъ веднага къмъ небето.
За това ние чухме да разказватъ следния смешенъ случай.
Преди смъртьта си, единъ веруещъ приелъ ржкополагане
отъ своя наставникъ, но издъхналъ безъ да успее да произ­
несе О т ч е н а ш ъ , поради което утешительтъ не знаелъ какво
да каже. Въ сжщность, умр-Ьлиятъ би требвало да бжде спа­
сенъ поради ржкополагането, но отъ друга страна — оежденъ
на вечна мжка, задето не можалъ да каже Г о с п о д н я т а м о ­
л и т в а . Ами тогава? Еретиците се допитали, за тоя труденъ
случай, до единъ воененъ человекъ (рицарь), по име Бер-
non esset Pater eorum. Сжщи, II, crp. 212. — Vos alii credentes, qui adhuc
non estis in via veritatis et justitiae, non estis digni rogare Deum, et tunc ipse
loquens d ix it: et si nos non rogamus Deum, quod non faciemus, erimus sicut
bestiae; respondit ei, quod ipse qui erat in veritate et justitia et erat dignus
rogare Deum, rogabat et rogaret pro credentibus, et quod quando ipse loquens
deberet surgere de lecto et se induere et comedere vel aliquod aliud opus facere,
dicetis, benedicite domine Deus paler bonorum spirituum, adjuva nos in omnibus
quae facere voluerimus, sed nullo modo d icatis: Pater noster, quia nullus debet
dicere ipsum, nisi sit in veritate et justicia, quia sunt verba veritatis et justitiae,
et si aliquis diceret dictam orationem, qui non esset in veritate et justitia, nihil
proficiebat ei. Сжщи, II, стр. 237.
110 Молитвата Отче нашъ

трандъ де Саксиако,1) който сжщо така билъ еретикъ, за да

узнаятъ отъ него, какъ да смЬтатъ умрелия. Рицарьтъ, отго­
варяйки, далъ следното мнение: Ние смитаме тоя умр-Ьлъ
за спасенъ, но всички други, ако не си кажатъ О т ч е н а ш ъ
на смъртния часъ, ще ги обявимъ за осждени. Слицо и друга
случка за смЪхъ, добавя Петъръ Сарнайски. НЪкой си вЪруещъ
отъ еретиците зав-Ьщалъ на смъртния си часъ 300 солида на
еретиците и порлчалъ на сина си да имъ предаде речените
пари. Когато обаче, слЪдъ смъртьта на бащата, еретицигЬ
поискали паригЬ отъ сина, той имъ рекълъ: Азъ искамъ
преди всичко да ми кажете, на кой редъ е баща ми. Те от­
говорили: Знай положително, че той е спасенъ и вече въдво-
ренъ въ небесата. — Слава Богу, и вамъ, казалъ усмихнато
синътъ; щомъ като баща ми е вече въ славата, за неговата
душа н-Ьма нужда да се дава милостиня; вие пъкъ, зная,
че сте доста добросьрдечни и н-Ьма да поискате да повърнете
баща ми отъ славата. Като е тъй, вие цЪма да търсите нито
парй отъ менъ“.23)
Инквизиторътъ Бернардъ Гвидони описва сжгцо така
н-Ькои албигойски обреди, свързани съ молитвата Отче нашъ.
„Въ начално на всЬки м-Ьсецъ, казва той, когато съвърше­
ните отидатъ при вЬруещитЬ или се намиратъ по между си,
благославятъ единъ хл-Ьбъ или кжсъ хлЬбъ, който тЬ дър-
жатъ въ ржцегЬ си съ единъ убрусъ или б-Ьло платно, ока­
чено на шия, и, като произнасятъ молитвата О т ч е н а ш ъ ,
начупватъ хл-Ьба на късчета. Тоя хлЬбъ гЬ наричатъ молит-
венъ хл-Ьбъ или наломенъ хл-Ьбъ, а вЬруещигЬ го зоватъ
благословенъ или свещенъ, непороченъ (panem signatum).
Те ядатъ отъ тоя хлебъ въ началото на месеца, като разда-
ватъ отъ него за причастие на своите веруещи“.8) Гвидони
разказва за духовното кръщение на болните албигойци след
ното: „(Съвършениятъ) еретикъ запитва лицето, ако то е въ
състояние да говори, дали желае да стане добъръ христия-
нинъ или добра християнка и да приеме светото кръщение.
На това запитване лицето отговаря, че е съгласно и казва:

Ч Описаната случка ще да е станала въ южна Франция, именно въ

Каркасонската область. СрЪдневЪксвното Саксиако, сега село Сесакъ (Saissac),
лежи въ Каркасонската околия.
2) Petrus Vallium-Sarnaii monachus, Historia Albigensium, 6.
3) Bernardus Guidonis, Practica, 240.
 Молитвата Отче нашъ. Ill

Благословете! Съвършениятъ, като положи ржка на главата

на болния или като я държи надъ главата, ако болниятъ е
жена, взема книгата и чете Евангелието: В ъ н а ч а л о бгъше С л о ­
в о т о та до С л о в о т о с т а н а п л ъ т ь и ж и в г ь м е ж д у насъ. СлЬдъ
тоя прочитъ, болникътъ, ако може, произнася молитвата О т ч е
н а ш ъ , ако ли не, казва я вместо него н-Ькой отъ прислсг-
ствуещигЬ. После болникътъ, ако може, казва три пжти по-
сл-Ьдвателно: Б л а г о с л о в е т е ! , като пр-Ьклонва глава и сключи
ржцЪ. Всички други- присжтствуещи се покланятъ на съвър­
шения еретикъ, споредъ както бе изложено по-горе, и той,
било на сжщото место или пъкъ на отделно, прави много
поклони дори до земя и произнася много пжти молитвата
О т ч е н а ш ъ , като едновременно се покланя и изправя“.1)
Богомилската молитва Отче нашъ е интересна и по съ­
държанието си и по смисъла, който й се е давалъ. Знае се,
че Господнята молитва е предадена на две места и по две
различни версии, въ Евангелието на Матея, VI, 9 и сл., и въ
Евангелието на Лука, XI, 2 и сл. Знае се сдицо, че гръцкиятъ
текстъ на Отче нашъ, който се смета за оригиналенъ, не се
схожда напълно съ латинския текстъ на Вулгатата, особено
у Матея, отдето е взетъ Отче нашъ като отделна молитва.
Ето прочее съпоставени двата текста на Отче нашъ, единиятъ
на източноправославната черква и другиятъ на латинската
черква (споредъ Вулгатата):
Патер 6 b) xot? oupavo%, Pater noster, qui es in coelis,
ayiaaSHjxo) хб Ьщхсс стои' £АМхи> sanctificetur nomen tuum, ad-
(£Аг)-£та))2) fj [iaatAefa стои- yEvrjthfjxco veniat regnum tuum, fiat vo­
хб З-гАгура стои, tb? sv oupavft, xa! luntas tua, sicut in coelo, et in
etc! (xfj?) x6v dpxov Tjpwv x6v terra. Panem nostrum quotidia-
етсюиаюу 56$ Vjjxfv cnljjiepov xa! dccpec; num (supersubstantialem) da
rj|itv xa 6cp£iX^|iaxa w$ xa! nobis hodie. Et dimitte nobis
VjpElS dyiepsv (веср)хац£у) xo% dcpei- debita nostra, sicut et nos di­
Aexai? i^iiftv' xa! [lt; efaevEyxr^ fjfxxg mittimus debitoribus nostris. Et
£?$ 7C£tpaaji6v, dXXd £0стас rj(ia$ атеб ne nos inducas in tentationem,
xoO TCOVTjpoQ. 8xi ctoO I ctxiv fj [jaai- sed libera nos a malo. Amen.
AEi'a xa! fj §uva(ug xa! fj So^a е!$
xoug aitovac cejiTjV.*•
M Сжщи, сжщо, стр. 241.
• 2) 3a разночтенията срв. C. Tischendorf, Novum Testamcntum graece.
Lipsiae 1891. Matth. VI, 9 и сл.
112 Молитвата Отче нашъ.

Както личи отъ това съпоставяне, въ римокатолическия

текстъ липсва послЪдниятъ стихъ. Независимо отъ това,
ако и въ н-Ькои стари преписи на Вулгатата, както се нарича
изправената отъ св. Йеронима латинска библия прЪзъ IV в.,
вместо гръцката дума eraoflaiov да е употребена su p e rs u b s ta n -
t ia le m , обикновено въ молитвата Отче нашъ латинската черква
е била усвоила нейния синонимъ — q u o tid ia n u m , както е и
у Лука.
За богомилското Отче нашъ, както видехме, има много
посочвания у съвременните на богомилството противници.
Целиятъ му обаче текстъ е запазенъ само въ Катарския треб-
никъ отъ XIII в., за който гл. по-долу. Той е на латински
езикъ и отговаря напълно на Отче нашъ, употребяванъ въ
православната черква. А това явно говори, между друго, за
източния произходъ на западния дуализъмъ у катарите, алби-
гойците, патарените. Въ речения Требникъ изразътъ „хлебъ
нашъ наежщни“ е предаденъ съ Panem nostrum supersub-
stantialem, и молитвата завършва съ думите: Quoniam tuum
est regnum et virtus et gloria in secula, amen. Източнопра­
вославната черква не е имала нищо да възрази за текста
на богомилския Отче нашъ, защото той е билъ напълно
идентиченъ съ текста у Матея. Западната черква обаче е
сметала за еретичество употребата на думата supersubstan-
tialem вм. quotidianum и прибавката на думите Quoniam
tuum и пр. По тоя случай въ актовете за ломбардските дуа-
листи, които сж употребявали сжщото Отче нашъ, е отбеле-
зано, какво те си служатъ съ молитвата, dicendo in oratione
Pater noster: panem nostrum supersubstantialem.1) Монета пъкъ
(XIII в.) упреква италиянските ббгомили, задето преиначавали
Светото писмо и прибавяли къмъ Господнята молитва думите:
Quoniam tuum est regnum et virtus et gloria in secula, amen.2)
И ако богомилите 'държели много за думата supersub­
stantialem, то е защото те й придавали духовенъ смисълъ,
т. е. хлебъ върховенъ, свърхнасжщенъ, свърхестественъ, и не
искали да я заменятъ съ думата panem quotidianum (катадне-
венъ, обикновенъ хлебъ). Въ такъвъ преносенъ, духовенъ
смисълъ те разбирали и целата молитва Отче нашъ. Инте­
ресна е въ случая формата на думата iraoiiaiov въ Николското
г) DOllinger, II, 38.
2) Срв. у Schmidt, II, стр. 117 бЪлЬжка.
 Катарски ТрЪбникъ. 113

Евангелие (Лука XI, 3) на босненските богомили, дЪто четемъ:

ул-квк нашн иносеуштьни дан намк на ксакм дкнк, когато въ
същото Евангелие у Матея срещаме насоушткнм.1*3) Въ Лион-
ския прЪписъ на албигойските новозаветни книги това место
е предадено: Е dona a nos oi lo nostre pa qui es s a b re t o t a
c a u s a ? ) Подобна е и староиталиянската версия: II pane nostro
s o p r a tu c te le s u s t a n tie da a nnoi oggi.8)

Катарски ТрЪбникъ.
Богослужението у богомилите е било много опростено.
Молитвеното общо събрание, благословението на хлЪба, по­
свещението въ сектата, духовното кръщение, туй съ били
току-речи всичките имъ обредни служби. При тия обреди,
извършвани отъ единъ или повече пастири, е имало пропо-
ведь съ обяснение на евангелските истини, покюни, ръко­
полагане, произнасяне на молитвата Отче нашъ, четене на
Евангелието, благославяне и прощално целование.
Пресвитеръ Козма поменава тукъ-таме откъслечно за
богомилските обреди и служби. Той казва, че богомилите,
като отхвърляли всички тайнства и служби на православните,
не признавали и литургията, защото тя не била останала отъ
апостолите, а била просто многоглаголание, измислено въ
по-късно време отъ Йоана Златоуста*). Те устройвали обаче
свои молитвени срещи, събирали се обикновено въ своите
къщи и тамъ се молели, служейки си предимно съ молит­
вата Отче нашъ6*). Те не признавали духовна йерархия6),
!) ТЬ. ДаничиЪ, Николско ,1еван1)ел>е. Биоград 1864, стр. 8, 166.
2) Clidat, Le Nouveau Testament, стр. 9.
3) Em. Comba, Histoire des Vaudois. Ire partie. Paris 1901. Гл. прило­
жената таблица извънъ текста.
*) Како ли kkj срггнци чнни c f ия Х$лнт(, прсданниъ нам-к
efhiMH-afiabi и кгоноснкши отци, литйргию меню и вречал mSt k k i ,
ткоримкгл доЕрюми XpTiAHiu, и гЯгт!: нс сЗтк aftли литйргил
пр«далн и ни комкашл, но 1канн-ъ Златойстми. К о з м а , 13 — 14 . —
ЛДногоглагоданил ж* дитйргию м ж л т н hhkj мЯткш кикаюфал
к цркках”ь. С ж щ и , 3 9 .
в) Кланяютъ сл ваткорнн ся к Х’ИЗ‘У'К сконх . . . кда-
няюци Ж1 ся гЯютъ: Q m шик и iCH на йкеи. С ж щ и , 3 7 .
6) Ekl fpfTHU,kl ЧННЮ c f К1Я ^ЙЛНТЧ . . . СжЩЦ, 13. --- ИЖ1 Hi
мннтъ f^pKOKHki1 санокъ гДмъ н afiaw сострогнъ, да вйдггк
проклятъ. С ж щ и , 69.
8
114 Катзрски ТрЪбникъ.

проповядвали сами помежду си, мжже, както и жени. Зига-

винъ ни дава кратко описание на обреда „Духовно кръщение“
у богомилитЯ въ слЯднитЯ думи: „Кръщението, което се
извършва у насъ (православнитЯ) съ вода, тЯ го наричатъ
Йоаново, а своето наричатъ Христово кръщение, защото имъ
се струва, че е извършвано съ Духа. Затова тЯ прЯкръща-
ватъ оногова, който прЯми не въ тЯхната секта, като прЯди
всичко му отреждатъ врЯме за покаяние, очищение и про­
дължителна молитва. ПослЯ, като положатъ Йоановото Еван-
ГГ п а главата му, призоваватъ тЯхния (nap’ айто%) Свети
Духъ и пЯятъ Отче нашъ. Подиръ това кръщение, тЯ пакъ
му опрЯдЯлятъ врЯме за строго поведение, за най-въздържанъ
животъ и най-чиста молитва. СетнЯ изискватъ отъ него да
засвидЯтелствува, че всичко е спазилъ и изпълнилъ рев­
ностно. И като засвидЯтелствуватъ това мжже, както и жени,
отвеждатъ го на прословутото посвещение (styouatv ini ttjv
O-puXXoupivYjv teXetwatv). И тогава, като поставятъ окаяника съ
лице къмъ изтокъ, пакъ полагатъ Евангелието на скверната
му глава, а присжтствуващитЯ мжже и жени полагатъ на него
мръснитЯ (ivayel;) си ржцЯ и пЯятъ нечестива служба (t Jjv
av6<nov inaSouatv теХе-njv). Това е благодарственъ химнъ, задЯто
посветениятъ е съхранилъ прЯдаденого му нечестие“.1) За това
пъкъ, какъ и колко пъти на день и нощь се молЯли бого-
милитЯ при произнасяне на Отче нашъ, поменахме по-горЯ,
стр. 106—107.
За обредитЯ и службитЯ у западнитЯ дуалисти са за­
пазени повече и по-подробни вЯсти, както напр. у католиш-
китЯ писатели Сакони, Монета, Гвидони, въ инквизиторскитЯ
актове и пр. Но което е по-важно въ случая, западната р ъ ­
кописна книжнина е запазила и единствения досега откритъ
ТрЯбникъ, писанъ и употрЯбяванъ у провансалскитЯ бого­
мили, познати съ разни имена: катари, албигойци, българи,
новоманихейци и пр. Тоя паметникъ, написанъ на провансал-
ски езикъ, отъ XIII в., се помЯства на послЯднитЯ листове
(235 verso и сл.) на поменатия вече Лионски пергаментенъ
ръкописъ на новозавЯтнитЯ книги. ПрЯзъ 1852 г. тоя така
нареченъ „Катарски ТрЯбникъ“ (Ein Katharisches Ritual) 6 Я из-
даденъ отъ Е. Cunitz въ IV т. на йенскитЯ Beitrage zu den
theologischen Wissenschaften, а прЯзъ 1887 г. го обнародва
x) Zigabenus, Adversus Bogomilos. P. Gr. CXXX, 1312.
 Катарски ТрЪбникъ. 115

L. Cl£dat въ фотографското издание на Лионския ръкописъ:

Le Nouveau Testament traduit au XIIIe siecle en langue proven^ale,
suivi d’un Rituel cathare. ОсвЪнъ въ фотографския текстъ,
КледЗ печати Требника и въ началото на същата си книга,
съ модерна транскрипция и съ прЪводъ на френски, подъ за­
главие Rituel provengal (стр. IX—XXVI). Ако по-рано учените
се колебаеха относно катарския или валдейски произходъ
на паметника, сега, откато се уясниха достатъчно учението и
обредите на съответните секти, и откато станаха известни и
други византийски и славянски извори за богомилството,
нЪма никакво съмнение, че поменатиятъ Требникъ припада
на западнодуалистичната, катарска черква. Нещо повече. От­
къслечните вЪсти, които посочихме по-горе за обредностьта
у богомилите, се посрещатъ съ съответните места на Катар­
ския Требникъ, та можемъ каза, че той е билъ просто пре-
водъ или преработка на богомилски Требникъ. Съ други
думи, заедно съ догмите, съ обредите и съ книгите (напр.
Тайната книга, Видението Исаиево, Отче нашъ и пр.), Ка-
тарскиятъ Требникъ води началото си отъ изтокъ. Требни-
кътъ на българските богомили е билъ тъждественъ или
твърде близъкъ на Катарския Ето защо по-долу ще напеча­
таме тоя Требникъ въ български преводъ, особено пъкъ
като не е откритъ още подобенъ гръцки или български
ръкописъ, ако не сметаме по-далечната и късна арменско-
павликянска версия, която бе обнародвана отъ Fr. С. Сопу-
Ьеаге въ неговия цененъ трудъ: The Key of Truth.
Катарскиятъ Требникъ се предхожда отъ неколко мо-
литвословни формули, употребявани при службата, отъ мо­
литвата Отче нашъ и отъ началото на Йоановото Евангелие,
предадени на латински езикъ. Вътре въ текста на Требника
те съ поменати, по случай, само съ по една-две думи отъ
началото. Самиятъ Требникъ е, както рекохме, на провансалски
езикъ. Състои се отъ петь части, които въ оригинала нематъ
заглавия, освенъ първата (срв. стр. 471—472 на ръкописа)
и всека отъ които се отнася до следните предмети иди
обреди: 1) Служба; 2) Приемане или посвещение въ верата;
3) Посвещение на съвършенъ богомилъ (духовно кръщение);
4) Моление при разни случаи; 5) Духовно кръщение на
боленъ веруещъ. За прегледность, ние ще прибавимъ тези
подразделения въ началото при съответния тексть.
116
[Формули, Отче нашъ, начало на Йоановото Евангелие].
Benedicite, parcite nobis. Amen.
Fiat nobis secundum verbum
tuum. Pater et Filius et Spiri-
tus1) Sanctus23) parcat vobis om­
nia peccata vestra. Adoremus*)
Patrem et Filium et Spiritual4)
Sanctum. Ill vegadas.5*)
Pater noster, qui es in. coe-
nse), sanctificetur nomen tuum,
adveniat regnum tuum, fiat vo­
luntas tua, sicut in coelo7) et in
terra. Panem nostrum supersub-
stantialem8) da nobis hodie. Et
dimitte nobis debita nostra, si-
cut et nos dimittimus debitori-
bus nostris. Et ne nos inducas
in tentationem, sed libera nos
a malo. Quoniam tuum est reg­
num et virtus et gloria in se-
cula. Amen.
Adoremus9) Patrem et Filium
et Spiritum Sanctum. Ill ve­
gadas.
Gracia domini nostri Ihesu
Christi sit cum omnibus nobis.
Benedicite, parcite nobis. Amen.
Fiat nobis secundum verbum
tuum. Pater et Filus et Spiritus
Sanctus parcat vobis omnia pec­
cata vestra.
J) Въ ржкониса espiritus.
2) P k . sa n tu s.
3) P k . adhoremus.
*) P k. espiritum.
5) 111 v e g a d a s н а прованеалски
рече три п ж т и ( т р и ж д и ) .
®) Рк. cells.
7) Рк. сею.
8) Рк. supersubstanclalem.
*) Рк. adhoremus.
Катарски ТрЪбникъ.
Благословете, пощадете ни.
Аминъ. Да бжде намъ спо-
редъ Словото ти. Отецъ, Синъ
и Свети Духъ да опрости
всичкигЪ ви грЪхове. Да се
поклонимъ на Отца и на Сина
и на Светия Духъ. Трижди.
Отче нашъ, който си на не­
бесата, да се свети името ти,
да дойде царството ти, да
бжде волята ти както на не­
бето, така и на земята. ХлЬба
нашъ надсжщенъ дай ни днесъ.
И остави дълговегЬ ни, както и
ние оставяме на нашигЬ длъж­
ници. И не ни въвеждай въ
изкушение, но ни избави отъ
злото. Защото твое е царст­
вото и силата и славата въ
вЪки. Аминъ.
Да се поклонимъ на Отца
и на Сина и на Светия Духъ.
Трижди.
Благодатьта (милостьта) на
нашия Господь Исуса Христа
да бжде съ всички насъ.
Благословете, пощадете ни.
Аминъ. Да бжде намъ споредъ
Словото ти. Отецъ, Синъ и
Свети Духъ да опрости всич-
кигЬ ви грахове.
ще
 Формули, Отче нашъ, начало на Йоановото Евангелие.
In principio erat Verbum, et
Verbum erat apud Deurn, et
Deus erat Verbum. Hoc erat in
principio apud Deum. Omnia
per ipsum facta sunt, et sine
ipso factum est nihil12), quod
factum est. In ipso vita erat, et
vita erat lux hominum. Et lux.
in tenebris lucet, et tenebrae
earn non comprehenderunt. Fuit
homo missus a Deo, cui no­
men erat Johannes. Hie venit
in teslimonium, ut testimonium
perhiberet de lumine, ut omnes
crederent8) per ilium. Non erat
ille lux, sed ut testimonium per­
hiberet de lumine. Erat lux vera,
quae iliuminat b o n e m h o m in e m 3)
venientem in hunc mundum. In
mundo erat, et mundus per ip­
sum factus est, et mundus eum
non cognovit. In propria venit,
et sui eum non receperut. Quot-
quot autem receperunt eum,
dedit eis potestatem filios Dei
fieri, his, qui credunt in nomine
ejus; qui non ex sanguinibus,
neque ex voluntate carnis, neque
ex voluntate viri, sed ex Deo
nati sunt. Et Verbum caro factum
est, et habitavit4) in nobis; et
ч P k. nichil.
2) P k . crederet.
e) Преиначаването на текста на
Вулгатата, д%то стои omnem homi­
nem, съ bonem (правилно би било
bonum) hominem, ще да е станало
преднамерено: богомилите (boni ho­
mines) се сметали озарени отъ бо­
жията светлин'а.
4) Рк. abltavit.
1 17
Въ начало беше Словото, и
Словото беше у Бога, и Богъ
беше Словото. То беше въ
начало у Бога. Всичко чрезъ
него стана, и безъ него не ста­
на нито едно отъ онова, което
е станало. Въ него имаше жи-
вотъ и животътъ б-Ьше свет­
лината на человЬцитЬ. И свет­
лината свети въ мрака, и мра-
кътъ я не обзе. Имаше единъ
человекъ, пратенъ отъ Бога,
името му Йоанъ Той дойде
за свидетелство, да свидетел-
ствува за светлината, та всички
да поверватъ чрезъ него. Той
не беше светлината, а беше
пратенъ да свидетелствува за
нея. Съществуваше истинска
светлина, която просветява до­
б р и я человгъкъ (богомилъ), кой­
то идва на тоя светъ. Въ света
беше, и светътъ чрезъ него
стана, но светътъ го не позна.
Дойде у своите си, и своите
го не приеха. И на всички ония,
които го приеха, на верващи-
те въ неговото име, даде имъ
власть да станатъ божи чада.
Те се родиха не отъ кръвь, ни
отъ похоть плътска, нито отъ
похоть мъжка, а отъ Бога. И
Словото стана плъть и живе
между насъ, пълно съ благо-
дать и истина; и ние видехме
славата му, слава като на еди-
нороденъ отъ Отца. Йоанъ
свидетелствуваше за него и
викаше казвайки: Тоя е, за ко­
гото рекохъ: идещиятъ огЬдъ
 1 18 Катарски ТрЪбникъ.

vidimus gloriam ejus,gloria quasi мене ме изпр-Ьвари, защото той

unigeniti a Patre, plenum gra-
tiae12) et veritatis. Johannes testi­
monium perhibet de ipso, et
clamabat dicens: Hie est quern
dixi: qui post me venturus est,
ante me factus est, quia prior
me erat. Et de plenitudine ejus
nos omnes accepimus gratiam
pro gratia. Quia lex per Moy-
sen data est, gratia et veritas
per Jehsum Christum facta est.
съществуваше пр-Ьди мене. И
отъ неговата пълнота всички
ние приехме благодать възъ
благодать. Защото законътъ
б-Ь даденъ чр-Ьзъ Мойсей, а
благодатьта и истината дой­
доха чр-Ьзъ Исуса Хписга.

Служба.*)
Дойдохме3) пр-Ьдъ Бога и пр-Ьдъ Васъ4) и пр-Ьдъ събра­
нието на светата черква,5) за да приемемъ служба6), опро­
щение и епитимия за всичкит-Ь пр-Ьгр-Ьшения, които сме напра­
вили, казали, мислили или извършили отъ д-Ьтинството си та
до тоя часъ, и молимъ за прошка пр-Ьдъ Бога и пр-Ьдъ Васъ,
който да се помолите за насъ на светия милостивъ Отецъ,
за да ни опрости.
Да се поклонимъ Богу и да откриемъ всичкит-fe си прЪ-
гр-Ьшения, сторени пр-Ьдъ Отца и Сина, пр-Ьдъ честния Духа
Светаго, пр-Ьдъ честнигЪ свети Евангелия и честнигЬ свети
Апостоли,7) т& дано, чр-Ьзъ молитвата и в-Ьрата, чр-Ьзъ спасе­
нието на всички прославени праведни християни, чр-Ьзъ бла-
женопочиналит-Ь д-Ьди и чр-Ьзъ тукъ събранит-Ь братя и пр-Ьдъ
*) Рк. grade.
2) Въ рк. стои servissi (служба). Ако се гледа на съдържанието на
текста, по-правилно би било да се постави заглавие .ИзповЬдь* или „Из-
повЪдна служба*. Оттукъ до края Тр%бникътъ е написанъ на провансалски
езикъ. При нашия прЪводъ се ръководехме по оригинала и по превода
иа Кледа.
8) Обикновено едпнъ оть в-ЬруещитЬ е говор-Ьлъ тия изпов-Ьдни
думи за ц-Ьлото събрание.
4) Изпов-Ьдьта се е поднасяла пр-Ьдъ наставника пастирь, който из­
вършва службата.
Б) Въ рк. стои deuant l’azordenament de santa gleisa.
6) Рк. servisi.
7) Вероятно тукъ подъ .Апостоли* се разбира книгата Апостолъ, т. е.
деянията и посланията апостолски.
 Служба. 119

Васъ, свети владико,12*) да получимъ отъ Васъ опрощение за

всичко, което сме пр-Ьгр-Ьшили. Б л а г о с л о в е т е и н и п о щ а д е т е ! 9)
Защото много сж нашигЬ гр-Ьхове, съ които ние оскър­
бяваме Бога день и нощь, съ думи и д-Ьла, съ помисли, волно
и неволно, повече съ нашата воля, която злигЬ духове вкар-
ватъ въ плътьта, въ която сме облечени. Б л а г о с л о в е т е и н и
пощ адете!
И при всичко че светото божие Слово и светит-Ь Апо­
столи ни учатъ, и нашигЬ духовни братя ни наставяватъ
да отхвърляме всЬко желание на плътьта и всЬка нечистотия,8)
като изпълняваме божията воля чр-Ьзъ правене на съвършено
добро,45) при все това, ние, като немарливи слуги, не само че
не изпълняваме, както подобава, божията воля, но се отда­
ваме най-често на плътски пощ-Ьвки и земни грижи до такава
степень, че вр-Ьдимъ на нашигЬ души. Б л а г о с л о в е т е и н и
пощ адете!
Ние се срещаме6*) съ хората отъ св-Ьта; съ гЬхъ общу­
ваме и говоримъ, ядемъ и гр-Ьшимъ въ много н-Ьща, и съ
това вр-Ьдимъ на нашигЬ братя и нашигЬ души. Б л а г о с л о ­
вете и ни п о щ ад ете!
Съ своя езикъ ние изпадаме въ безполезни думи, въ
пусти разговори, въ см-Ьхъ, въ подигравки и злословия, въ
хулене на братя и сестри, чиито пр-Ьгр-Ьшения не сме достойни
да сждимъ, нито да осжждаме. И така, вср-Ьдъ християнигЬ,
ние си оставаме гр-Ьшници. Б л а г о с л о в е т е и н и п о щ а д е т е !
Службата, която приехме, не можахме да я изпълнимъ
както подобава, нито постигЬ, нито молитвата; ние нарушихме
отреденигЬ ни дни, ние изнев-Ьрихме на отреденигЪ ни ча­
сове,®) Когато сме на света молитва, нашето чувство се откло­
нява къмъ плътски желания, къмъ св-Ьтовни грижи, тъй че
въ тоя часъ едва ли знаемъ какво поднасяме на Отца на пра-
веднит-fe. Б л а г о с л о в е т е и н и п о щ а д е т е !
!) Рк. Sanh Senhor.
2) Съ тая формула, казвана на латински (Benedldte, parcite nobis), събра­
нието се е обръщало къмъ свещенослужителя. Думигь, печатани съ курсивъ,
сж били казвани на латински.
8) Рк. lagesa.
4) Рк. ben complit.
5) Рк. andam (отиваме).
®) Рк. nostres dias traspassem, nostras oras prevericam. Думата е за дни
и часове, които се отреждатъ за епитимия.
120 Катарски ТрЯбникъ.

О ти, свети и добри владико, всички тия нЯща, които

ни идатъ въ чувство и въ мисли, ние ти ги изповядваме,
свети владико; и множеството свои прЯгрЯшения слагаме
прЯдъ божията милость и въ светата молитва и въ светото
Евангелие, защото много сж нашитЯ грЯхове. Б л а г о с л о в е т е
и ни п о щ а д е те !
О владико, сжди и осжди пороцитЯ на нашата плъть,
нЯмай милость къмъ родената отъ развала плъть, но се смили
за духа (душата), който е затворенъ въ плътьта; наложи ни
дни и часове, колЯнопрЯклонения, постъ, молитви и (слушане)
проповЯдь, както е обичаятъ у добритЯ християни,1) за да не
бждемъ сждени, нито осждени, заедно съ вЯроломнитЯ, въ
деня на (страшния) сждъ. Б л а г о с л о в е т е и н и п о щ а д е т е !

[Приемане въ вЯрата].2)
Когато нЯкой вЯруещъ е (билъ подложенъ) на въздър­
жание, и ако християнитЯ3) сж съгласни да му направятъ
посвещение (молитва),45) нека си омиятъ ржцЯтЯ, както тЯ,
така и вЯруещитЯ, които би се случили тамъ. ПослЯ, единъ
отъ „добритЯ люде*6) тоя именно, който иде слЯдъ старЯй-
шината (ancia),®) да постжпи така: да направи три поклона
прЯдъ старЯйшината, да сложи една маса, послЯ пакъ да се
') Рк. bos crestlas, т. е. богомилитЯ.
2) Тоя обредъ се отнася до лица, които дотогава сж били като слу­
шатели, полупосветени, и сж заявили, че желаятъ, слЯдъ постъ, молитва и
добри дЯла, да се причислятъ къмъ така нареченитЯ вгьруещи (credentes). Съ-
вършенитгь (perfecti) сж съставяли ^по-високата класа на сектата и сж били
малцина на брой. ТЯ сж водЯли строгъ аскетиченъ и безбраченъ животъ,
3) Християни сж се наричали съвършенитЯ богомили.
4) Рк. oracio.
5) .Добри люде*, добри християни (boni homines у латинскитЯ писатели,
bos homes, bos crestias у провансалцитЯ) сж се наричали съвършенитЯ бого­
мили въ западна Европа.
е) Въ вгория периодъ на своето развитие, западната дуалистична черква
е имала слЯднитЯ черковни чинове: епископъ, старши синъ (filius major),
младши синъ (filius minor), дяконъ. У босненскитЯ богомили тия чинове сж
носЯли имената: дЯдк, гостк, старацк, стронннкк (F/. Ratki, Bogo-
mili i Patareni, въ Rad X, 183). Между българскитЯ богомили сжщо се по-
менава единъ софийски епископъ: дЯдъцк СрЯд 1 Чнскьж (М .Г.Попру-
женко, Синодикъ царя Бориса. Одеса 1899, стр. 53). Въ по-малкитЯ бого­
милски общини, при липса на епископъ (дЯдк, кладнка, днешното .дЯдо
владика*), богослужението се е ржководЯло отъ така наречения „старъ" или
.старЯйшина*, въ Катарския ТрЯбникъ имснуванъ „ancia*.
 Приемане въ вЪрата. 121

поклони три пжти и да постави покривка на масата, и, слЪдъ

други три поклона, да положи книгата (Евангелието) на масата,
па да каже: Б л а г о с л о в е т е и н и п о щ а д е т е ! СлЪдъ това вЪруе-
щиятъ да стори поклонъ1) и да вземе книгата отъ ржката на
старЪйшината. Тогава старЪйшината требва да го увЪщае*)
и да му държи проповЪдь съ надлежнигЬ свид-Ьтелства (отъ
светигЬ книги). И ако вЪруещиятъ се именува напр. Петъръ,
да му говори така:
Петре, ти требва да знаешъ, че, когато си прЪдъ бо­
жията черква, ти си прЪдъ Отца и Сина и Светаго Духа.
Защото черква ще каже събрание, и тамъ, д-Ьто се намиратъ
истинскигЬ християни, тамъ е и Отецъ, Синъ и Свети Духъ,
както е посочено въ божествените писания. Защото Христосъ
е казалъ въ Евангелието на св. Матея (XVIII, 20): „ДЬто има
двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ п о -.
ср-Ьдъ гЬхъ“. И въ Евангелието на св. Йоана (XIV, 23) той
е рекълъ: „Ако нЪкой ме обича, ще спазя думата си; и моятъ
Отецъ ще го възлюби, и ще дойдемъ при него и жилище у него
ще си направимъ“. И св. Павелъ казва въ второто Послание
до КоринтянигЬ (VI, 16—18): „Вие сте храмъ на живия Богъ,
както Богъ е рекълъ чрЪзъ Исаия: Ще се заселя между гЬхъ
и между тЪхъ ще ходя; ще имъ бжда Богъ, и rfe ще бждатъ
мой народъ. За това излЪзте изсрЪдъ гЬхъ и се отделете,
казва Господь. И не се допирайте до нечисти нЪща, и азъ
ще ви приема, и ще ви бжда като Отецъ, а вие ще ми бж-
дете като синове и дъщери, казва всемогжщиятъ Господь“. И
на друго м-Ьсто (II Кор. XIII, 3) той казва: „Търсете доказа­
телството на Христа, който говори чрЪзъ мене*. И въ Пър­
вото послание до Тимотея (III, 14—15) той казва: „Като се
надЪвамъ скоро да дойда при тебъ, пиша т-ия нЪща. Но ако
закъснЪя, знай какъ трЪбва да се обхождашъ въ божия домъ,
който е черква на живия Богъ, стълбъ и подпора на исти­
ната“. Сжщиятъ казва на евреигЪ (III, 6): „Но Христосъ е
като синъ въ неговия домъ, който домъ сме ние“. А че бо-
жиягъ Духъ е съ вЪрнигЬ на Исуса Христа, това посочва
Христосъ въ Евангелието на св. Йоана (XIV, 15—18): „Ако*2
') Въ рк. melioramentum. Куницъ тълкува думата като .кол-Ьнопр%-
клонение“, а Кледа допуска тя да значи колЪнопрЪклонение придружено съ
нЪкой благодарственъ изразъ.
2) Рк. amonestar.
122 Катарски ТрЪбникъ.

ме обичате, упазете моите заповеди. И азъ ще моля Отца,

и той ще ви даде другъ утЪшитель, за да пр-Ьбжде съ васъ
въ веки. Духътъ на истината, когото свЪтътъ не може да
приеме, защото не го вижда, нито го познава, но вие го
познавате, защото той съ васъ пр-Ьбждва и ще бжде съ
васъ. Н-Ьма да ви оставя сираци; ще дойда при васъ“. И въ
Евангелието на св. Матея (XXVIII, 20) той казва: „И ето азъ
съмъ съ васъ пр-Ьзъ всичкото време до свършъка на света“.
И св. Павелъ говори въ Първото послание до КоринтянигЬ
(III, 16—17): „Не знаете ли, че сте храмъ на живия Богъ и че
божиятъ Духъ е въ васъ? Но ако нЪкой разруши божия
храмъ, него Богъ ще го ръзруши; защото божиятъ храмъ е
светъ, и тоя храмъ сте вие“. Христосъ посочва това и въ
Евангелието на св. Матея (X, 30): „Защото не сте вие, които
говорите, а Духътъ на вашия Отецъ, който говори у васъ**.
И св. Йоанъ казва въ Посланието (I Поел,, IV, 13): „По това
познаваме, че пр-Ьблдваме въ него и той въ насъ, дЪто ни
е далъ Духа си“. И св. Павелъ казва на ГалатянигЬ (IV, 6):
„Понеже сте синове Божи, Богъ изпрати въ сърдцата ви Духа
на Сина си, който вика: Отче, Отче!“
Отъ това требва да разберешъ, че представянето, което
правищъ пр-Ьдъ синовете на Исуса Христа, потвърдява ве*
рата и проповедьта на Божията черква, споредъ както затова
божествените писания ни улесняватъ да проумеемъ. Защото
божияятъ народъ се отдели отдавна още отъ своя Господь
Богъ. И ако се отдели той отъ съветите и отъ волята на све­
тия си Отецъ, направи го поради измамата на злите духове
и поради подчинението си на техната воля. По тая причина
и по други много е дадено да се разбере, че светиятъ Отецъ
има милость къмъ своя народъ и желае да го приеме въ
миръ и съгласие чрезъ идването на своя синъ Исуса Христа.
И ето за това случай. Защото ти се намирашъ тука предъ
учениците на Исуса Христа, на едно место, дето пребива-
ватъ духовно Отецъ, Синъ и Св. Духъ, както бе посочено
по-горе, за да приемешъ това свето посвещение,1) което Гос-
подъ Исусъ Христосъ предаде на своите ученици, та твоята
служба и твоите молитви *) да бждатъ чути отъ нашия свети
Отецъ. Ето защо, ако желаешъ да приемешъ тая света служба,
*) Рк. oracio, което значи и .молитва*.
*) Рк. las vostras oraclos et las vostras pregueiras.
 Духовно кръщение. 123

требва да разберешъ, че ще тр-Ьбва да се покаешъ за всич-

кигЬ си грахове и Да простишъ на всички человЪци, защото
Господь нашъ Исусъ Христосъ казва (Матей VI, 15): „Ако не
простите на челов-ЪцигЬ съгрЪшенията имъ, и вашиятъ не-
бесенъ Отецъ нЪма да прости съгр-Ьшенията ви“. И пакъ,
подобава да се обречешъ въ своето сърдце, че ще пазишъ
тая света служба (задължение)- прЪзъ ц-Ьлия си животъ, ако
Богъ те помилва да я приеме, споредъ обичая на божията
черква, съ непорочность и истинность и съ всичкигЬ други
добродетели, каквито Богъ благоизволи да ти даде. За това
ние се молимъ на добрия владика, който даде на Исусъ-
ХристовигЬ ученици благодатьта да приематъ съ крЪпкость
тая света служба, щото той да те сподоби сжщо така съ
благодать, да я приемешъ съ кр-Ьпкость, въ негова честь и
за това спасение. П о щ а д е т е н и !
И после старейшината казва молитвата (Отче нашъ) и
веруещияъ я следва. Сетне старейшината да каже: „Ние ти
предаваме тая света молитва, за да я приемешъ отъ Бога и
отъ насъ и отъ черквата, и да имашъ власть да я казвашъ
презъ целия си животъ, дене и ноще, когато си самъ или
съ дружина, и никога да не почвашъ да ядешъ или да пиешъ»
ако не си казалъ предварително тая молитва. И ако не сто-
ришъ това, ще требва да се подложишъ на епитимия*. Ве-
руещиятъ требва да рече: „Приемамъ я отъ Бога и отъ Васъ,
и отъ черквата“. Сетне той требва да направи поклонъ (те-
lioramentum) и да благодари. Следъ това християните да
кажатъ „двойно* (Отче нашъ?)1) съ коленопреклонения, а
и веруещиятъ следъ техъ.

[Д у х о в н о к р ъ щ е н и е .] *)
Ако (некой веруещъ) пожелае да бжде утешенъ, нека
направи поклонъ (melioramentum) и да вземе книгата отъ
*)Върк.Н chrestia fasan dobla(буквално: християнигЬданаправятъ двойно).
*) Кръщението у богомилигЬ се е извършвало не чрЪзъ вода, а чрЪзъ
предаване на Духъ Свети на изпитанъ вЪруещъ, който се решава да води
съвършенъ и аскетиченъ животъ, споредъ догмигЬ на сектата. СлЬдъ обреда,
вЪруешиятъ е ставалъ сьвьршень (perfectus) богомилъ, Христовъ ученикъ и
апостолъ, въ когото пребивава Духъ Свети и който може да предава тоя
Св. Духъ на други. Обредътъ на духовното кръщение се е наричалъ „соп-
solamentum* т. е утЪшнние, спасение. УгЬшениятъ се е смЪталъ за праве-
деНъ, и душата му, сл%дъ смъртьта, се е присъединявала къмъ божията, огъ
която се е и отлжчила.
124 Катарски ТрЯбникъ.

ржката на старЯйшината. СтарЯйшината требва ла го увЯщае

и да му държи проповЯдь съ съотвЯтни засвидЯтелствувания
и думи, каквито подобаватъ на духовното кръщение (conso-
lamentum). И ако името на вЯруещия е напр. Петъръ, шарЯй-
шината да говори така:
Петре, ти искашъ да приемешъ духовно кръщение, чрЯзъ
което се дава Духъ Свети въ божията черква съ светата мо­
литва и съ полагане ржцЯ отъ „добритЯ люде“. 1) За това
кръщение нашиятъ Господъ Исусъ Христосъ казва въ Еван­
гелието на св. Матея (XXVIII, 19-20), на своитЯ ученици:
„Идете и научете всички народи и ги кръстете въ името на
Отца и Сина и Светаго Духа. И научете ги да пазятъ всичко,
що съмъ ви заповЯдалъ; и ето, азъ съмъ съ васъ прЯзъ
всички дни до свършъка на свЯта“. И въ Евангелието на
св. Марко (XVI, 15) той казва: „Идете по цЯлъ свЯтъ и про­
повядвайте Евангелието на всЯка тварь И който повЯрва и
се кръсти, ще бжде спасенъ, а който не повЯрва, ще бжде
осжденъ“. И въ Евангелието на св. Йоана (III, 5) той говори
на Никодима: „Истина, истина ти казвамъ, че никой човЯкъ
не ще влЯзе въ царството божие, ако не е билъ възроденъ
отъ вода и Духа Светаго“. И Йоанъ Кръстителъ говори за
това кръщение, когато казва (Еванг. отъ Йоана 1, 26—27;
Матей III. 11): „ВЯрно е, че азъ кръщавамъ съ вода; но тоя,
който иде слЯдъ мене, е по-силенъ отъ мене, и азъ не съмъ
достоенъ да вържа (liar) ремъка на обувкитЯ му. Той ще ви
кръсти съ Духъ Свети и съ огънь“. И въДЯянията на апо-
СтолитЯ (I, 5) Исусъ говори: „Защото Йоанъ е кръщавалъ
съ вода, а вие ще бждете кръстени съ Духа Светаго“.
Това свето кръщение съ полагане на ржцЯтЯ е било
установено отъ Исуса Христа, както за туй съобщава св. Лука
и казва, че неговитЯ приятели го вършели, споредъ съоб­
щението на св. Марко (XVI, 18): „На болни ще възложатъ
ржцЯ, и тЯ ще бждатъ здрави“. И Анания (ДЯяния IX, 17—18)
така кръсти св. Павла, когато той повЯрва. ПослЯ Павелъ и
Варнава правЯха сжщото на много мЯста. И св. Петъръ и
св. Йоанъ го правЯха на самаритянитЯ. Защото и св. Лука
говори за това въ ДЯянията апостолски (VIII, 14—17): „Апо-
столитЯ, които бЯха въ Йерусалимъ, като чуха, че Самария
приема божието учение, пратиха имъ Петра и Йоана. ТЯ като
') Рк. bos homes, т. е. съвършените богомили.
 Духовно кръщение. 125

дойдоха, помолиха се за гЬхъ, за да приематъ Светия Духъ,

защото той не беше още слЪзълъ въ никого отъ гЬхъ. То­
гава rfc полагаха ръце на тЪхъ, и гЬ приемаха Светия Духъ“.
Това свето кръщение, чрЪзъ което се дава Свети Духъ,
божията черква го запази още отъ времето на апостолите та
досега, и то се е предавало отъ .добри люде“ на други „добри
люде“ дори до днесъ, и черквата ще го прави до свършъка
на света.
А ти требва да знаешъ, че на божията черква е дадена
власть да свръзва и да развръзва, да опрощава греховете и
да ги задържа, както и Хрисгосъ казва въ Евангелието на
св. Йоана (XX, 21—23): „Както Отецъ ме проводи, тъй и азъ
ви провождамъ. И като рече това, духна и имъ рече: Прие­
мете Духа Светаго! На които простите греховете, темъ ще
се простятъ; на които задържите, ще се задържатъ*. И въ
Евангелието на св. Матея, той каза на Симонъ Петра (XVI,
18—19): „Казвамъ ти, че ти си Петъръ (т. е. Каменъ), и на
тоя Каменъ ще съградя черквата си, и вратите адови не ще
да иматъ никаква сила надъ нея. И ще ти дамъ ключовете
на царството небесно, и каквото свържешъ на земята, ще
бъде свързано на небесата, и каквото развържешъ на земята,
ще бъде развързано на небесата“. И на друго место (Матей
XVIII, 18 -20) той казва на своите ученици: „Истина ви каз­
вамъ, че каквото свържете на земята, ще бъде свързано на
небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развър­
зано на небесата. И пакъ наистина ви казвамъ, че ако два-
мина отъ васъ се съгласятъ да попросятъ нещо, каквото и
да било, ще имъ бъде дадено отъ моя Отецъ небесенъ; за­
щото, дето има двама или трима събрани въ мое име, тамъ
съмъ азъ посредъ техъ“. И на друго место (Матей X, 8) той
казва: „Болни изцерявайте, мъртви възкръсявайте, бесове
пропъждайте“. И въ Евангелието на св. Йоана (XIV, 12) той
казва: „Който верва въ менъ, ще върши делата, що върша
и азъ“. И въ Евангелието на св. Марко (XVI, 17—18) той
казва: „А повервалите, ще ги съпровождатъ тия личби: съ
името ми те ще изпъждатъ бесове, ще говорятъ на нови
езици; ще хващатъ змии, и, ако изпиятъ нещо смъртоносно,
нема да имъ повреди. На болни ще положатъ ръце, и те
ще бъдатъ здрави*. И въ Евангелието на св. Лука (X, 19) той
казва: „Ето, давамъ ви власть да настъпвате на змии и скорпии
и на всека вражеска сила, и нищо нема да ви повреди“.
126 Катарскн ТрЪбникъ.

И ако искашъ да получишъ такава власть и могъще­

ство, требва да спазвашъ всички заповеди на Христа и на
Новия ЗавЪтъ, доколкото е въ силата ти. Знай при това, че
той е заповЪдалъ, човЪкъ да не върши любодЪяние, нито
человЪкоубийство, нито да лъже, нито да си служи съ каквато
и да е клетва, да не взема чуждо, ни да краде, нито да прави
на другите това, което не иска нему да се прави, да прощава
на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да
се моли за своите клеветници и обвинители и да ги благо­
славя, и ако н-Ькой го удари по едната страна, той да му
обърне и другата, и ако нЪкой му открадне „гунята“ (go-
nela), той да остави и наметалото (mantel), и той нито да съди
нито да осъжда, и други много запов-Ьди, оставени отъ Гос­
пода на неговата черква. Ще тр-Ьбва също така ти да оста-
вишъ тоя св-Ьтъ и неговитЬ д-Ьла и нЬщата, които съ отъ
него. Защото св. Йоанъ казва въ Посланието (Първото, II,
15—17): „О драги мои, не д-Ьйте обича свЬта, нито каквото
е на свЬта. Ако н-Ькой обича св-Ьта, той не мил-Ье за Отца.
Защото, всичко що е. на свЬта — въжделението на плътьта,
пожеланието на очигЬ, щестлавието на живота — не е отъ
Отца, а отъ св-Ьта; и св-Ьтътъ ще пр-Ьмине, както и него­
вото въжделение; само който върши божията воля, той пре­
бъдва на вЬки“. И Христосъ говори на народите (Йоанъ,
VII, 7): „Светътъ васъ не може да мрази, а мене мрази, за­
щото азъ свидетелствувамъ за него, че делата му съ лоши“.
И въ книгата на Саломона (Еклезиастъ, I, 14) е писано: „Ви-
дехъ всичките дела, що се вършатъ подъ слънцето; и ето,
всичко е суета и гонение на ветъръ“. И Юда, братъ на Якова,
ни поучава въ Посланието си (23): „Гнусете се отъ оскверне-
ната отъ плътьта дреха*. Отъ тия заповеди и отъ други много
явствува, че ти требва да спазвашъ божите заповеди и да
ненавиждашъ тоя светъ. И ако това удържишъ до края добре,
ние се надеваме, че твоята душа ще има животъ веченъ“.
Сетне той (кръщаваниятъ) да каже: „Имамъ воля за
това, молете Бога за менъ, за да ме снодоби съ сила“. И
следъ като единъ отъ „добрите люде“ извърши своето ше-
lioramentum, заедно съ веруещия, да каже на старейшината:
„ П о щ а д е т е н и ! Добри християни, молимъ ви, за любовьта бо­
жия, да сподобите тукъ присътствуещия нашъ приятель съ
онова добро, което Богъ ви е далъ“. Тогава веруещиятъ
 Моление при разни случаи. 1 27

да направи своето melioramentum и да каже: „ П о щ а д е т е н и !

За всички гр-Ьхове, каквито съмъ могълъ да направя, или да
кажа, или да помисля, или да извърша, искамъ прошка отъ
Бога, отъ черквата и отъ всички васъ“. На това християнигЬ
да рекатъ: „Отъ Бога и отъ насъ и отъ черквата да ти б ж -
датъ простени, и ние молимъ Бога да ти ги прости“. Сл-Ьдъ
което rfe тр-Ьбва да го угЬшатъ. Стар-Ьйшината взема книгата,
полага я на главата му, а другит-Ь „добри люде“ слагатъ
десната си ржка и казватъ своигЬ П о щ а д е т е и по три Д а
се п о к л о н и м ъ , а слЪдъ това: С в е т и О т н е , п р и е м и с в о я р а б ъ
въ т в о я т а п р а в д а и и з п р а т и с в о я т а м и л о с т ь и своя С в е т и
Д у х ъ н а д ъ н е г о .') Посл-fe да се помолятъ на Бога съ молит­
вата, и тоя, който ржководи божествената служба, тр-Ьбва
да каже съ низъкъ гласъ „шестото“ (la sezena)*); и когато
произнесе „шестото“, да каже три пж.ти Д а се п о к л о н и м ъ
и молитвата съ високъ гласъ, а сетн-fe Евангелието. Прочете
ли се Евангелието, тр-Ьбва да кажатъ три пжти Д а се п о к л о ­
н и м ъ и Б л а г о д а т ь (gratia) и П о щ а д е т е и пр. Посл-Ь тЬ требва
да се цЬлунатъ помежду си и да ц-Ьлунатъ книгата. Ако при-
сжтствуватъ вЬруещи, да се ц-Ьлунатъ и rb, а женигЬ в Ьруещи,
ако има, да цЬлунатъ книгата и да се цЬлунатъ помежду с и
Сетн-Ь да се помолятъ на Бога съ „двойно“ и съ поклони.
Така прочее става пр-Ьдаването на молитвата.

[Моление при разни случаи].

На мирски чов-Ькъ не бива да се допуша да извършва
„двойното“ и молитвата.
Когато християнит-fe отидатъ на н-Ькое опасно м-Ьсто,
тогава да се молятъ на Бога съ Б л а г о д а т ь т а (Gratia).8) Ако
н-Ькой язди на конь, той да си послужи съ „двойното".
Като се качва на корабъ или като влиза въ градъ, както и
когато минава по н-Ькоя дъска или по опасенъ мостъ, да казва
молитвата. И ако, когато с ж на божия молитва, ги ср-Ьщнс
») Въ рж к.: Pater sancte, suciper (вм. suscipe) servum tuum in tua
justicia (вм. justitia), et mite (вм. mitte) gratiam tuam e(t) Spiritum Sanctum
tuum super eum.
2) Подъ това име се разбира вЯроятно няколкократното казване на
Отче нашъ.
s) Т. е. съ възгласа: Благодатьта на нашия Господь и пр. Срв. по-горЯ
етр. 116.
128 Катарски ТрЪбникъ.

н-Ькой, съ когото ще тр-Ьбва да говорятъ, то ако сж казали

осъмь молитви, това важи за .просто“ (sembla); а ако еж
казали шестнадесеть молитви, rb могатъ да бждатъ взети за
.двойно“ (doblo). Нам-Ьрятъ ли на пжть н-Ькоя вещь, да не
се докосватъ до нея, ако не еж уверени, че ще могатъ да я
върнатъ. И ако видятъ, че пр-Ьдъ т-Ьхъ сж минали други
хора, на които би могла да се пр-Ьдаде тая вещь, тогава
нека я взематъ и, ако могатъ, да я върнатъ. Ако ли не мо­
гатъ, тогава да я сложатъ на сжщото м-Ьсто. Ако нам-Ьрятъ
уловенъ добитъкъ или птица, да не се безпокоятъ. Ако хри-
стиянинъ поиска да пие вода докато е светло (день), да
се помоли два пжти, а повече пжти сл-Ьдъ яденето. И ако
сл-Ьдъ казване на „двойното“ прЬзъ нощьта, пакъ пиятъ,
нека кажатъ друго „двойно“. И когато приежтетвуватъ вЬ-
руещи, нека стоятъ прави при казване на молитвата за пиене.
Ако нЬкой християнинъ се моли Богу заедно съ християнки,
нека той да ржководи молитвата. И ако нЬкой вЬруещъ,
койуто е била прЬдадена молитвата, се намЬра съ християнки,
нека той се отдЬли на друго мЬсго и да се моли за себе си.

[Духовно кръщение на боленъ].

Ако християнигЬ, на които е повЬрена службата на чер­
квата, бждатъ известени за нЬкой боленъ вЬруещъ, нека
отидатъ и го попитатъ на тайно какво поведение е ималъ
спрямо черквата, откато е билъ приелъ вЬрата, и дали дължи
нЬщо на черквата или пъкъ й е напакостилъ съ нЬщо.
Ако дължи нЬщо и може да го заплати, тр-Ьбва да го на­
прави. Не ще ли да го стори, не бива да бжде приетъ (за
духовно кръщение). Защото, ако се молятъ на Бога за вино-
венъ или беззаконенъ чов-Ькъ, молитвата не ползува. Но, ако
не може да плати, не бива да бжде отхвърленъ.
ХристиянигЬ тр-Ьбва да му укажатъ какъ да пази въз­
държанието и обичаит-Ь на черквата. Посл-Ь тр-Ьбва да го
запитатъ, въ случай че бжде приетъ, дали има нам-Ьрение да
ги спазва. Той не тр-Ьбва да об-Ьщава, ако н-Ьма здраво нам-Ь­
рение за това. Защото св. Йоанъ казва, че участьта на лъж-
цигЬ ще бжде въ езеро отъ огънь и жупелъ (Апок. XXI, 8).
Ако (болниятъ) заяви, че се усЬща доста коравъ, за да понесе
всичкигЬ въздържания, и ако християнигЬ сж съгласни да
 Духовно кръщение на боленъ. 129

го приематъ, rb требва да му наложатъ въздържание и да го

питатъ дали е разположенъ да се пази отъ лъжа, отъ клетва
и отъ нарушение на другите божи запрещения, дали е скло-
ненъ да спазва черковните обичаи и божите заповеди и да
предложи сърдцето и имотите си, каквито има или каквито
ще има за бждеще, на разположение на Бога, на черквата и
въ полза на християните и християнките, отсега за напредъ,
доколкото може. И ака рече — да, те требва да отговорятъ:
„Ние ти налагаме въздържание, за да го приемешъ отъ Бога
и отъ насъ и отъ черквата, и да го спазвашъ презъ целъ
животъ; защото ако го спазвашъ добре заедно съ другите
заповеди, които требва да изпълнявашъ, ние се надеемъ, че
твоята душа ще се сподоби съ животъ“. Той требва да каже:
„Приемамъ въздържанието отъ Бога, отъ васъ и отъ черквата“.
После те требва да го запитатъ дали иска да приеме
молитвата. И ако е съгласенъ, тогава те да му облекатъ риза и
гащи, ако е възможно, и да го накаратъ да седне въ леглото,
и, ако може, да си дигне ржцете. Тогава те слагатъ предъ
него на леглото покривка, поставятъ на нея книгата и про-
изнасятъ единъ пжтъ Б л а г о с л о в е т е и три пжти Д а се п о к л о -
н и м ъ О т ц у и С и н у и С в е т о м у Д у х у . Болниятъ требва да
вземе книгата отъ ржката на старейшината и, сетне, ако може
да чака, да му се държи увещание и проповедь съ надлежни
свидетелства отъ тоя, който извършва обреда. После служи-
тельтъ (пастирь) требва да го запита пакъ за обещанието,
което бе направилъ, дали възнамерява да го спазва и да го
държи, както бе рекълъ. Тогава старейшината му казва: „Ето
молитвата, която Исусъ Христосъ донесе на света и която той
предаде на „добрите люде“. Ти никога нема да ядешъ или
да пиешъ нещо, преди да кажешъ тая молитва. И ако си
немарливъ, ще требва да ти се наложи епитимия“. На това
той требва да рече: „Приемамъ я отъ Бога, отъ Васъ и отъ
черквата“. После да го поздравятъ като жена и да се помолятъ
на Бога съ „двойно“ и съ поклони, па да сложатъ книгата
предъ него. Болниятъ требва да каже три пжти Д а се п о к л о -
н и м ъ О т ц у и С и н у и С в е т о м у Д у х у , да вземе сетне книгата
отъ старейшината, а той да го увещае съ свидетелства и съ
думи, които подобаватъ за c o n s o la m e n tu m (духовно кръщение).
Тогава старейшината пакъ го пита, има ли намерение да държи
даденото обещание, и го накарва да потвърди обещанието си.
9
 130 Катарски ТрЬбннкъ

После старейшината взема книгата, а болниятъ требва

да се наведе и да каже: „П о щ а д е т е н и . За всички грехове,
които съмъ направилъ или мислилъ, искамъ прошка отъ Бога,
отъ черквата, и отъ васъ всички“. А християните требва
да рекатъ: „Отъ Бога, отъ насъ и отъ черквата да ти бждатъ
простени, и ние молимъ Бога да ти ги прости“. Сетне те
требва да го угешатъ, като положатъ ржцете и книгата
на главата му и кажатъ: Б л а г о с л о в е т е и н и п о щ а д е т е ,
аминъ. Лп 6яд е намъ споредъ словото ти. О тецъ, Синъ
и Свети Д ухь да простятъ всички тгь ви гргьхове. Да се
поклонимъ О т ц у и С ину и С в е то м у Д у х у (три пжти), и после:
О т ч е с в е т и , п р и е м и св о я р а б ъ въ т в о я т а правд а и низпосли
м и л о с т ь т а си и с в е т и я си Д у х ъ н а д ъ н его . Ако болниятъ е
жена, те требва да кажатъ: О т ч е свети, приеми р а б и н я т а
с и въ т в о я т а п р а в д а и н и з п о с л и м и л о с т ь т а си и с в е т и я с и
Д у х ъ н а д ъ н е я . После да се помолятъ Богу съ молитвата
(Отче нашъ) и да кажатъ съ низъкъ гласъ „шестото“.1) Следъ
„шестото“, те требва да произнесатъ три пжти: Д а се п о к л о ­
н и м ъ О т ц у и С и н у и С в е т о м у Д у х у , и молитвата (веднажъ)
на високъ гласъ, а после Евангелието. Следъ четене на Еван­
гелието, те произнасятъ три пжти: Д а се п о к л о н и м ъ О т ц у
и С и н у и С в е т о м у Д у х у , и молитвата (веднажъ) на високъ гласъ,
па поздравятъ болната като мжжъ. После требва да се це-
лунатъ помежду си и да целунатъ книгата. Ако присжтству-
ватъ веруещи или жени веруещи, да се целунатъ. Следъ
което християните требва да се сбогуватъ и да поздравятъ.
Въ случай че болниятъ умре и имъ остави или имъ
даде нещо, те не бива да го взематъ за себе си или да го
присвоягь, но требва да го предоставятъ на разположението
на ордена. Ако болниятъ остане живъ (следъ обреда), хри­
стияните требва да го представятъ на ордена и да молятъ,
щото то”' да бжде утешенъ на ново и колкото се може въ
най-скоро време, а те да изпълнятъ волята му.

’) Рк. la sezena.
 ВидЪние Исаиево. Ржкописи и издания. 131

Видение Исаиево.
Ржкописи и издания. — Апокрифътъ Видение Исаиево
въ славянските кирилски ржкописи се среща въ две групи
разкази. Първата група представя началната версия, а вто­
рата обгржща съкратени преправки на началния разказъ. На­
чалната версия ни е позната по следните ржкописи и издания:
1) Сборникъ отъ XII в., руска редакция, въ библиотеката на
Московския Успенски съборъ, № 175 (18), на л. 90—95. Апо­
крифътъ, който е озаглавенъ Мца мана къ .Д. дни Бнд-кннм
нж* кнд-к ef-uiH Исаига прркъ сй-к Лмосфк-н, бе печатанъ отъ
А . П о п о в ъ въ неговите Библю(рафичеопе матер!алм (Чтен1я
въ Общ. Ист. и Древн. Росс. 1879 г., кн. I, стр. 13—20). Въ
тоя руски текстъ на статията има пропуснати думи и изре­
чения, които сж запазени въ югославянските текстове, а туй
показва, че той е преписванъ отъ по-старъ югославянски или
по-право речено, старобългарски. — 2) Сборникъ отъ XIV в.,
сръбска редакция, въ Белградската Нар. библиотека, № 104
(сега 468), на л. 144б — 148б. Разказътъ почва: Еид-Ьннв вж«
вид-k Исаига емни Лляесски. Бъ .й. ном дкто царисткоуюцюу
Шз(кию цдреу Июд-kf, прид< Исана емни Амосоки 1с емни Иса­
кови кк 6 з(кнн ви браоми. Целнятъ този сборникъ е преписъ
отъ български изводъ, както се посочи добре отъ Ст. Нова-
ковичъ въ Споменик XXIX, 60 сл. — 3) Сборникъ отъ XIV в.,
сръбска редакция, въ сбирката на Хлудова, № 195, на л.
348 — 352. Разказътъ почва: Л1ца aiaia ки Д дйк Бид-кннн efro
пр°рка Исаим. Бк два дштню* д-кто цртвоу(ю)цюу бзекни цроу
1оуд(ню, лрнид! Исаиа ейк Amwcoku и Лсоуск сйь Исакови ки
6 з 1кин кк Ьрлми. Той бе печатанъ отъ А . П о п о в ъ , Описаше
рукописей и катологъ книгъ церковной печати библютеки А.
И. Хлудова. Москва 1872, стр. 414 — 419. И тоя текстъ, както
целиятъ сборникъ, иде отъ по-старъ български изводъ, както
се изтъкна и отъ издателя му А. Поповъ. Сборникътъ, упо-
требяванъ известно време въ Марковия монастирь при Скопйе,
съдържа некои отъ най-старите произведения на българската
книжнина, на Климента Охридски, на Йоана Екзарха Български,
на пресвитеръ Йоана и др. — 4) Сборникъ отъ 1448 г., писанъ
отъ монаха Гаврила въ НЬмецкия монастирь, българска ре­
дакция, молдавско писмо, сега въ сбирката на проф. А. И.
Яцимирски, № 1 1 . Текстътъ на нашия разказъ, доколкото
 1 32 ВидЪние Исаиево.

ни е изв-Ьстенъ по обнародвания откжслекъ отъ Я ц и м и р с к Ш ,

Славянсюя и русюя рукописи Румннскихъ *библютекъ. Спб.
1905, стр. 63, е тъждественъ съ гор-Ьпоменатит-Ь текстове.
Разказътъ почва: (заглавието не е дадено у издателя): Б-к
ДКОЕНЛДЕСАТОЕ Л-Ьго ЦрТКЙЖЦЕЙ вЗЕКЖ црю 1ЙДЕЕЖ, ПрЖДЕ ИсЛ1Ж
сн-к Hauvcokk к-к 6 зекж к-к Ьрлмк. — 5) Сборникъ отъ XVI в.,
българска редакция, молдавско писмо, въ ромънския мона-
стирь Агапия, на л. 13б — 23. Откжслекъ отъ началото на
разказа б-b обнародванъ отъ Яцимирски въ поменатия му
rpvm , гтп Еид-кнй Ислм пр°рка еже кид-Ь © Xls. Е-к дкое-
надЕсжт©Е л-кт© црткйжфй бзЕкж црю 1«удееж, прждв Hcaia сйк
ПЛШСОКК къ 6 зекж к-к Ьрлмк, и пр. — 6) Сборникъ отъ XVI в ,
сръбска редакция, въ библиотеката на Житомисличкия мона-
стирь (Херцеговина), № 140. За Вид-Ьнието Исаиево въ тоя
сборникъ поменава М . Н . С п е р а н с к ш (Изборникъ Юевсюй
посвященнжй Т. Д. Флоринскому. Юевъ 1904, стр. 44). Спе-
рански се спира повече на двЪ отъ статиит-Ь въ тоя сбор­
никъ и, като посочва българизмит-fe въ тЪхъ, заключава, че
rfe сж били пр-Ьписани отъ български изводъ. Дали обаче
това заключение може да се простре и върху ц-Ьлия сборникъ
авторътъ не отб-Ьл-кзва.
Втората група преписи сж пр-кработки на началната
версия. Два отъ тия пр-Ьписа сж възникнали на българска
почва и съдържатъ отражения изъ българското минало. Та­
кива сж текстовегЬ въ сл-ЬднитЬ два сборника: 1) Драголевъ
сборникъ отъ XIII—XIV в., сръбска редакция, н-Ькога собстве-
ность на П. С. CpehKOBHh, сега въ Б-Ьлградската Нар. библио­
тека, на л. 242— 266®. Разказътъ е озаглавенъ: Бид-кмин И с л н и е е
пр°рка © п©сл-кднЕЛ1к кр-кмЕни •: ч’ т© ^ оцеетк к м тн родоу чЯ©-
к-кчю посл-кднЕмоу кол-кноу. Нач.: С е азк Нсаига БАк изкранкни
кк пррц-кук и пр. Печатанъ отъ П . С . С р еЪ ко ви Ь , Зборник
попа Драгол>а (Споменик V, 1890 г., стр. 15—16).—2) Сборникъ
отъ XV в., сръбска редакция, нам-Ьренъ въ светогорския мо-
настирь Св. Павелъ, сега въ Московския Румянцевски музей,
№ 1472, на л. 83 — 86 . Почва: Е и д к н н Hcai's пррка w п©-
сл-кднЕмк в-кц-k. Язк есм к БА к ккзлю бленк из вранк кк п^рЦЕук.
ПридЕ аггк и п о е т м е на кисотй н к и д е * каса строЕнаа и вкзк-is
лее на д нк© и пр. Печатано отъ Jb. C m o jH o e u b въ Споменик
III, стр. 193— 194. — 3) Сборникъ отъ XVII—XVIII в., руска ре­
дакция, въ Соловецката Библ. въ Казань, № 803, на стр.
 Текстъ. 133

67—72. Печатано отъ И . Я . П орф ирьевъ , Апокрифичесшя ска-

зашя о ветхоз. лицахъ и собьтяхъ. Спб. 1877, стр. 263—268.
Почва: G aobc стг© пррка Нсаия сйа ймосока ск рмдашшк и ск
глсзами, прокнд-кк-к д^мъ ст мм-к w посл-Ьдних"ь AHijfb уотяцлнрк
е kith на них"ь. ГЙ кЙки и>ч»: Тако гХтк Гк: сльпнитс cfi«Ki чХч«-
стии и KHfM<vkn rSw « у с г к MOHjfK и пр.

Текстъ. — Отъ дв-Ьт-Ь версии на апокрифа Видение

Исаиево, насъ ни интересува първата, началната: нея именно
богомилите смитали за свое произведение, чели я много и
разпространявали. Тя, както рекохме, намъ е известна по
шесть преписа, отъ които два на българска редакция, три
на сръбска и единъ на руска. Всички тия преписи обаче
възхождатъ къмъ единъ по-старъ старобългарски текстъ. За
основа на нашето издание взехме най-стария преписъ, по Успен-
ския руски сборникъ отъ XII в., а съществените варианти —
отъ Хлудовия сборникъ (X ). Вариантите отъ ръкописа на
монастиря Агапия означихме съ А., тия отъ сборника на Яци-
мирски съ Я. Съ L. изтъкнахме некои варианти отъ латинския
текстъ, който, както ще видимъ, е билъ преведенъ още въ
средните векове отъ български. Латинскиятъ текстъ отговаря
изобщо дословно на старобългарския и дори на места по­
втаря неговите погрешни места. Редките случаи, дето
латинскиятъ прЬводъ се отделя отъ старобългарския, се
дължатъ на отклонения, които съ съществували въ преписа,
отъ който е правенъ превода.
Надолу печатаме успоредно старобългарския (руски
преписъ) съ латинския, за да може по-лесно да се следи
зависимостьта на втория отъ първия. Латинскиятъ преводъ
билъ обнародванъ още презъ 1522 г. въ Венеция. Ние го
печатаме по преизданието у Тисрана, въ неговия трудъ As­
cension d’lsaie. Paris 1909, стр. 133 сл.
134 ВидЪние Исаиево.

Бнд-кнни еж екид-Ь стъж Наема прркъ,

сйъ Лмосокъ

I. —■ Въ дъкодесаткноее л-Ьт црксткоу№фю 6 зекию ц£»ю

Июд-Ьню, иридЕ Исана сйъ Ямосокъ и Иасоусъ2) сйъ баакокъ 3)
къ G s e k h h к-к ИЕрКсалимъ. И в-кшкдъ, г Ьде на одр-b црЕК-Ь,4)
н кксн кназн НЕроусалимкстии,5) сък-Ьтьници црски н кдженици6)
стовхоу пр^ДЬ ннмк. Прндоша7) же н къзк -Ъс а н 8) и w ссл-к н ск
г о р и 9) пррци н сйоке пррчкстни, слъииакъшЕ Исаив ако лридЕ
Гал’гад-к10) к-к бзскнн и ц-Ьлока11*
) еего, къкоупк же н клгок-Ьс-
ТИТ-К ИЛ»Оу W ]fC*TAl|IHHJf-к кити.
Къннгда къзгХа слокесл ккса истннкнаа, дхъ c f-кж н л и д е
на нк, и ккси кнд-Ьша, слъппахоу же кЬфаниа стго д£а. Приз-кка
во и црк и пррци ккси, и кънидоу нлико Ж1 иуъ овр-Ь-гЕ см тоу
къкоуп-Ь: к-k ж« ЛАи^-Ьа, и Янамнв старкцк, и Оилк, и е д и к о
с-Ьдаше одЕсноую и ошоуюю иго. И игда оуслкпиашд г м ' ctfro
Ajfa, пр-Ьклониша кол-Ьна и късп-fcuia Коу к-виикнЕлму, почикаю-
фомоу к-к cf-KiHjf-к, и такоу сулоу к-к слокеси к-к мир-Ь1*) даро-
кашъшю. ГЯюфоу же нжоу c't-kihmk д ^ кмк к-к оуслълианиЕЕ ккс-Ьмъ;
кънЕзапоу оумълъч! и къ томоу не бидаше18) стоац1ИХ”к пр-Ьд-к
нижк: очи же иго к-Ьашгг»14) Фккркст-Ь, оуста же затксрЕна, овачЕ
къдоунокЕнин дул к-ЬашЕ с-к ннмк. И нЕпкфЕкау$ ккси, ако къс-
привт-к в-к Исаив. Пррци же разоум-Ьша, ако к-к вклении кЬ.
Бид-Ьнин же иже кид-fe 15*) не в-каим й> к-Ька сего, н-к Д> потаЕЕнаго
w кксакош пл-кти.
И игда пр-Ьста w кид-Ьнив и к-кзкратн са к-к са и пок-Ьда
бзЕКИЕКн и сйоу иго Насоноу1в) и ЛАихею и прочиж-к прркомЪ гЯи:
Б-кнЕгда ирорицах-к к-к слоуха, иго ж е слъииат, кид-Ьх^17) айгла
слаккна, н е по слак-k айгл-к, в ж е ккскгда кид-Ьх-к, н-к ЕТЕроу слакоу

7) Бид-Ьнин ctfaro пррка ИсаиЕЕ. КХки Ф ч е X . — Бид-Ьни

Hcaia nftpKa, еже кид -Ь о Х-Ь А. — *) Ясоуск X. — 8) Исакок-к
X. — ДумитЪ и Иасоусъ сй-к ваакокъ липсватъ въ прЬписитЬ Я,
А и L. — 4) Вместо на одр-Ь црЕк-Ь въ пр&писигЬ А и Я имаме: с-к
ЦРбМЪ. — 6) 1ЙЛЕКИ А, Я. — в) екн8си А, Я. — 7) прнидоу X. —
прждошж А, Пр|ИД№ША Я. — 8) W кси (т. е. ккси) и ТСЕМК X. — Ф
кбСЕИ А, Я. — e) СР с е л ъ и с-к rop-ki липсва въ А, Я. — 10) Gal-
gatha L. — п ) ц-Ьлокати X. — la) ДумигЬ къ мир-fe липсватъ въ X. —
18) к-Ьд-ЬашЕ X. — ,4) кЬаста X. — ’ *1 кид-ЬашЕ X. — зв) Насоудоу
X, N a s o L. — ” ) кнд-Ьахк X.
 Латински срЪдневЪковенъ прЪводъ. 135

Visio quam vidit Ysaias propheta,

filius Amos.1)

I. — Anno XX regnante Ezechia, rege Jude, venit Ysaias

propheta, filius Amos, ad Ezechiam in Hierusalem. Et intrans, sedit
supra lectum regis, et omnes principes Israel, et consiliarii regis,
et eunuchi stabant ante ilium. Veneruntque ex omnibus villis et
agris et montibus prophete et filii prophetarum, audientes quod
Ysaias venerat a Galgatha ad Ezechiam salutare eum et annun-
ciare ei, que ventura erant.

Tunc loquebatur verba veritatis, Spiritus Sanctus supervenit

in eum, et omnes videbant et audiebant verba Sancti Spiritus. Con-
vocavit eum rex et prophetas, et omnes introierunt, quot-quot
inventi sunt ibi insimul: erant autem Micheas et Ananias senes,
Ioel et quot-quot ex eis inventi sunt a dextris ejus et a sinistris.
Cum autem audierunt vocem Sancti Spiritus, flexerunt genua et
cantaverunt Deo altissimo, requiescenti in sanctis et talem vir-
tutem verborum in mundo donanti. Loquente vero eo in Spirito
Sancto in audito omnium, statim tacuit, et exinde videbant stantem
quemdam ante eum. Oculi autem ejus erant aperti, os vero clau­
sum, sed inspiratio Sancti Spiritus erat cum illo. Et non extima-
bant quod elevatio accepisset Ysaiam. Prophete vero cognoscebant,
quod revelatio erat. Visio quam videbat non erat de seculo hoc,
sed de abscondito omni carni.
Et cum cessavit a visione reversus notificavit visionem Eze-
chie et filio ejus Nasoni, et Michee ceterisque prophetis, dicens:
quando prophetavi auditum, quern vos vidistis, vidi angelum glo-
riosum, non secundum gloriam angelorum, quos semper vidi, sed

!) Това е сжщинското заглавие на латинския прЬводъ. отговаряше почти

буквално на българското. Първиятъ издатель на латинския текстъ, Antonins
de Fantis (Венеция 1522 г.), е поставилъ на първата страница на сборника,
въ който е помЪстилъ и Видението, и друго по-обширно заглавие: Visio
mirabills Isaie Prophete, que tarn divine Trinitatis Archana quam generis humani
redemptionem manifestat adversus Hebraicam Caliginem. Срв. E. Tisserant,
Ascension d’lsale. Paris 1909, стр. 228.
136 Видкние Исаиево.

ВеЛИЮ c f o 1) И М О уф Д , Н О Ж ! H f м с > г о у ъ 2) с ъ п о к - к д а т и . И НМЪ МА

3d рруК О у, Б 'к З В е Д е М А НД K k IC O T O y . Я з Ж Ж1 р - Ь у ъ : KTvTO МСИ T -K I,

КЛКО Т И М ИМА И КД М О М А Б Ъ З И О С И Ш И ? СНДД КО М И Д Д Н Д R-KI г Х д т и

гтч ним к. Т ъ гд д Ф ккф дкъ, рече: м гд д кж зкед оу т а к *к в ъ с х о д ж

Н ПОКДЖЮ ТИ КИ Д кнИ М , И ГО ЖС рдднмд ИО СЛД Н К М СМ к, Т -К Г Д Д

рД ЗО ум км Ш И КкТО МСМК ДЗЪ , Д НАШ И М О М ГО H f O V K -k cH , З Д Н М XV-

ЦШ11И fld K ’k l КЪ ЗКрД ТИТН СА KTi т к л О CKOM ; И М ГД Д ВЪЗН ССО у Т А ,

оузкриши. И р д д -k Б ю уъ , ако кротъко WK'kqid ми. И рече м и :

К -К З р Д Д О К Д ЛИ СА, ЗД Н 1 KpO TkKO U 'K -fc l| ld X ” K ТИ? И БАф кШ Д ГО M fH f

оувкриш и, КрО ткиШ Д II с - к м с т р к л и к - к и ш д , Х ^ О ТАЦ 1Д Беекдокдти гк

то б о ю , и колита бо д м н д го , ск к тк л -к н ш д и м н р кн ки ш д ; НД С( БО

ИОСАДНк М СМ к, ДД II р 0 К~кЦ1Ю T f Б1 СИ БкС А.

II. — И Б 'к З И Д © Х 'к Ж е И ДЗТ» И CHTi НД ТКкркД к, И К И Д -к Х "к

Т О \' БрД Н к Б СЛ Н Ю СОТОНОД И С И /V k l М Г© И ПрОТИКАф Д СА БАД ГО Ч к-

СТИЮ Н МДИНО М ДН ИО ГО ЗДКИДАф Н; ВКО Ж1 МСТк НД 31М Л И, ТДКО

IC T k И НД ТБкр ДИ, О БрДЗИ БО Т К к р Д кН Ъ Ш -к СкД « СО уТк НД ЗСМ Л И.

И p i^ f k Д ЙГЛ О КН : ЧкТО М СТк рДТк СИ И ЗДКИ ДД Н О П Ъ Л ЧеН И М ? И

о тк -кф д л \н и рече си крднк м ети дкакола, и не им дтк ночнти,

ДОИД1Ж е приидетк, И ГО Же Х 'О Ц 1 *Ц|И К И Д -Ь т И , И О уБИ М Тк Д Х k M 'k

сили скома.
III. ---- I I o T O M k Б к з к е д * М А НД СОуфДа K'UIUC Т К к р к Д И , МЖе
мстк пкрком н б о . II кид-кхж тоу пр-кстолъ посркдк- и нд шмк
с-кдАфк днглк къ келшук чвети, и ©десноук' иго екдАфД и
ошююю днРли. Иилкоу5) же елдкоу им-fcayoy иж» ©десноую и повхоу
мдин-кмк глде-кмк, д иж< ошоуюю, кк сл-кдж нх"к повуоу, ж‘
иХ^ не Б-кдше ако и деенюихж. Кжпросиук же днглд бодафдго
Л \ А : КОМОу нк СИ БгкСЮЛДМЛ\Д МСТк? И ( V K 'k l ) ld K ’k , гйд ми: келиц-кн

елдк-к б ж н и , соуфии нд седм-кмк йкеси, и ейоу иго люкимомоу,

Сонюдоу же поелднъ еесмк къ тев-к.
1Г. — И п д к-u ккзкеде м а нд к -к т о р о м й бо . К ъ ко тд же
н к с е Б -к д ш е ако w п кр ккд го нвее д о зем ла. Кид-куи же тоу, ако

и нд и к р к -к м к н к с и , д е с н ' к н .1 и ш оуаа д и г а -м и пк КАф кш и пдче

П к р К к 1 \ 'к . II П Д Д - К 4) НД А И Ц И C K O M M 'k , ПОКЛОНИХ^ СА H M 'k , И НС

остави мене дн^ лъ, ндстдкдА ан м а : не по кл дн аи с а ни п р -к сто л о у ,

ни д н (\\о у W Н К С Т \, ССГО БО рдди п о е л д н -н еесм к НДСТДКИТТ» теке,

н м о у же ти д з-к рекоу т-к к -к м о , нддъ ккекм н п р -к сто л -м и одеж д

и к -к н к ц к , мгоже оузкриш н Ф се л -к оуж е. И ккзрддокдхж с а рд-
достию келиесю з -к л о , ако тдкд^ ) м стк конкчннд в -к д в ф и м ъ

г) и скоу X. — 2) не могоу X. — 3) и пдче X. — 4) пддохъ X. —

») та X.
 Латински срЪдневЪковенъ прЪводъ 137

quemdam magnam gloriam et lumen habentem, quod non pos­

sum notificare. Accipiens me manu, duxit me in altum. Et ego
dixi: quis es? quomodo tibi nomen est? et quomodo ave super-
fers? virtus enim data est mihi loqui cum illo. Tunc respondens
dixit mihi: quando te feram in altum, ostendam tibi visionem,
pro qua missus sum ego, et tunc scies, quis sum ego, et nomen
meum nescis, ideo quis vis iterum reverti in corpus tuum; et
quando te elevabo, postea videbis. Et gavisus sum, quia man-
suete respondit. Et dixit mihi: gavisus es, quia humiliter res-
pondi tibi? et majorem me videbis, et humiliorem et sapientiorem,
volentem loqui tecum, meliorem et dulciorem; in hoc enim missus
sum, ut notificem tibi omnia hec.
II. — Ascendimus ego et ille super firmamentum, et vidi
ibi prelium magnum sathane et virtutem ejus, resistantem hono-
rantie Dei, et unus erat prestantior alio in videndo, quia sicut
est in terra, tanto est in firmamento, forme enim firmamenti hie
sunt in terra, ill dixi angelo: quid est hoc bellum et invidia et
prelium ? Et respondens, dixit mihi: istud bellum diaboli est, et
non quiescet, donee veniet, quern vis videre, et interficiet eum
spiritu virtutis ejus.
III. — Postea levavit me in ea, que sunt super firmamentum,
quod est primum celum. Et vidi thronum in medio, desuper
sedebat angelus in magna gloria, et a dextris ejus sedebant angeli
et a sinistris. Aliam habebant gloriam, qui erant a dextris, et
cantabant una voce, et illi, qui erant a sinistris, post illos cum
eis, canticum eorum non erat sicut dextrorum. Et interrogavi
angelum ducentem me: cui canticum istud missum est? Et res­
pondens, dixit mihi: magne glorie Dei, qui est super septimum
celum, et Filio ejus dilecto, unde ego missus sum ad te.
IV. — Et iterum elevavit me in secundo celo. Altitudo ejus
erat sicut a primo celo usque ad terram. Et vidi ibi, sicut in
primo celo, dextros et sinistros angelos et gloria istorum ange-
lorum et canticum excelsiora erant quam primorum. Et cecidi in
faciem meam, ut adorarem eum, et non dimisit me angelus, qui
me instruebat, et dixit mihi: noli adorari angelum, neque thronum
istius celi, propter hoc missus sum instruere te, sed tantum, quern
ego dixero tibi, adora, similiter eum qui est super omnes angelos,
thronos et super vestes et coronas, quas videbis deinceps. Et
gavisus sum gaudio magno valde, quia tabs est consumatio scien-
138 ВидЬние Исаиево.

кташкнАГ© и ккчкнаго в-нзлювл1иаго шоу сйа и сако w анГ-да

cfar© д]^а си тлмо исходатк.1)
V. — И в-кзк1Д1 ма на третини йво. И тамо такоже ки-
дку-к мад-к пркстод-к и деси мса и шоута и ан1ч\-к]. Овач памлтк
кккл «го тамо hi HMiHosaiut са, измкнокаше же са слака дуа
моиго, тако к ксхожау-к на йво, н рку-к: ничкто Ж1 w оного *)
мира скд| hi HMiHoyiiTk са. И шккфа мн анГ-д-к н pmi м и :
ничкто Ж1 hi мкнитк са за ншофк нго, ничкто Ж1 скд| оутаитк
са тамо дкимтаих-к. Пк Ж1, иж! пому8 и сллвослокнн скдАфлго
н ан^д-к каци вкаин в-ктераг©.
1Г1. — И пакта къзк!Д 1 ма на ч1тккртон йко. (Кк1сота Ж1
® тр 1тниг© на Ч1ткрктои йво)8) мног-кмк кодеина вкаин. И тоу
пакта кндку-v. пркстолк н Д1снта» и шоутата ан!мта. Н си пакта
поиуоу. И сдава н пкнита анРд-в волкши вкаин шоуну-к, н слава
екдАцмго водкшн вкаин соуфиук4) одкмоую; сдава Ж1 нук такоже
пркепккаюфн ннжкниуъ.
VII. — И ккзндоуовк5) на iiatoi йво. И тоу пакн индкук
ainoHTa 6j В1фислкнти, и сдава иу-к и йк сдаккнкишн четвкртаг©
ЙКС1. Яз-К Ж1 В-КЗДНВИХЪ са, тодикоу многоу МНОЖКСТВ8 оузк-
ркк-к лнгдта, разднчнтанмн довротамн оукраш!нта, когожкдо сдакоу
скою нмоуфа, и сдаклАлуоу жикоуфаго на ктасотау-к, нго Ж1 има
h i 1) тавн са кксакон пл-нти, тако такоу сдакоу дастк ангдомк на
конмкжкдо йвеи. И Фккфлв-к анГ-дь, гда м н : чкто подикн са о
ешк, hi си8) ндини днци? нкси во кндид-к н«нроходимтаи\"к9)
сид-к ткмта англкекта.
VIII. — Пакта Ж1 къзк 1Д1 ма на к-кздоуук ннетаго йв«.
И кидкук сдакоу В1дию на ншк, тако таж! ш кидку-к на ПАткмк
йвеи: вндку-к во айгдта в-к слакк ^мнозк, чин-м сид-к притра-
нтоиук и м н м о т ! К о у ф а , пкенк Ж1 иук ста и чюдкна вкаин, И
рку-в ангдовн водАфшоу м а : чкто нстк нже внжю, гй мон?
И гЯа ми: нкемк азк тевк гк~, н-к сквкткннкъ. И пакта pint: w
иистаго нйс! ни пркстола, ни шоуиу-к ангд-к, н-к Ф сидта «дмаго
нвс1 стронма соутк, идкии нстк нм1 ннмтаи1о) т-к и иночадтан
сй-к нго, и вкса нйса и ангдн нго поедушаютк. Яз-к Ж1 послан-к
немк K-K3KICT-K Tibi екмо, тако да кндиши сдакоу сию и Г аи )

*) и тако Ж1 Ф агРда cf го д)(л сила исуодитк X. — 2) w того X.

— 3) Пропуснати думи въ Успенския ржкописъ. Тукъ дотькмено
огь X. — 4) шоуиук X. — 5) ккзмдоук X. — •) агглеа X. — 7) не
липсва X. — 8) нЙи X. — °) hi приуод|фнхк X. — 10) hmihhtkih X.
— ») w ГДк X.
 Латински ср-ЬдневЪковенъ пр-Ьводъ. 139

tibus altissimum et eternalem et dilectum Filium ejus, quia sicut

angeli Sancti Spiritus sic hi ascendunt in ilium.
V. — Et elevavit me super tertium celum. Et similiter vidi
parvum thronum et dextros et sinistros angelos. Memoria autem
istius mundi illic non nominabatur, sed transformabatur gloria mei
spiritus cum ascendebam in celum, et dixi: de illo mundo nihil
nominatur hie. Et respondens mihi angelus, a it: nihil nominatur
propter infirmitatem ejus, et nihil absconditur illic de illis, que
facta sunt.E t canticum cantabant, et glorificabant sedentem, et
iste angelus erat major secundo.
VI. — Et iterum elevavit me in quartum celum. Altitudo
tertii celi usque ad quartum celum major erat. Et ibi vidi thro­
num et dextros et sinistros angelos. Gloria vero sedentis melior
erat quam angelorum, qui erant a dextris, et gloria eorum simi­
liter superabat gloriain inferiorum

VII. — Et ascendi in quintum celum. Et ibi vidi angelos

innumerabilis, gloria eorum et canticum gloriosius erat quarti
celi. Et ego mi.atus sum, tantam multitudinem angelorum videns,
diversis bonitatibus ordinatorum et singuli gloriam habentes, glori­
ficabant existentem in alto, cujus nomen non est revelatum omni
carni, quia tantam gloriam angeli super singulos celos. Et res­
pondens angelus dixit mihi: quare miraris de hoc, quod non sunt
unius specie! ? non enim vidisti insuperabiles virtutes et millia
millium angelorum.
VIII. Et postea assumpsit me in aerem sexti celi. Et vidi
ibi gloriam magnam, qualem non vidi in quinto celo: et aspexi
angelum in gloria magna, et facta virtutum erant honorabilia et
precedentia, canticum eorum sanctum et mirabile erat. Et dixi ad
angelum ducentem me: quid est quod video, domine mi? Et dixit
mihi: non sum tibi dominus, sed consiliator. Et dixit mihi: de
sexto celo et hie jam thronus non est, nec sinistri angeli, sed de
virtute septimi celi ordinationem habent ubi est dives Filius Dei,
et omnes celi et angeli ejus audiunt eum. Et ego missus sum
assumere te hue, ut videas gloriam istam et Dominum omnium
140 Видение Исаиево.

ккс-ку-к н£ск н анГ-л-к н сил-к. ГЯю ти, Исанн, никкто ж» к-к

пл-кти мира оного х о т л к-кзкратити с а ч Я к к -к кид-кннм, нж< тю
кндишн, нн кид-кти к-кзмож1ТК, нж< тю хвцнаш вид*. ” и, занн
ти нстк кк жрскии гйк притн с-кмо. Б’кзк<личих,к ж< Га моиго,
пои, ико к-к жр1Бни иго и>х«жю. И гХа м н : мгда ж< пл-кти скмо
козкратншн с а х^т-книимк очкмк, т-кгда к-кспринмнши ОД1ЖЮ и
т-нгда тю Боуднии ра&кнк англом-к соуфимъ к-к «(д)м-кмк йкси.
IX. — И К-К ЗБ 1Д 1 м а на инстон йко. И п р -к с т о л а т о у оуж !
не в - к а ц и , нн д< сню нх1> , нн ш оунхъ анГ-л-к, н -к ккси илл-кауоу
м д н н -к к -к з о р -к и f it н х 'к р а в к н а . И дастк ми с а да и азк поихк ‘)
с-к ннмн, н ан^ л-к нж< с-к мною к ю ^ о к -к ико сл а к а иук Бкаин
ндина; и слаклиахоу оЦа в к с -кр ъ и к -к з л ю б л 1н лго сйа н стго
д^ ха, ккси м д н н -к м н оустю понхоу, н -к hi тацкм к ико имк-
и \* о у н а . п А Т - к м к й б си , н -к и н д ц -км к гл а^ м к, и ск-к т-к м н о г-к
К 1ЛНИ Б -к а п н . И н гд а в к у -к на ш < ст -км к й б с и , м к н а х *к с к-к т-к ,
нж< на П А Т -к м к й бси , ткм оу соуф к, и к -к зд р л д о к л у к с а зкло
н к -к с п -к х -к д а р о у ю ф ! м о у такокам принмлю ф иимъ м лтк и г о ,. и
п о м о л и х -к с а анйлоу н а р -а к л А Ю ф 1 м о у м а да к -к том 8 н< к к з
краф 8 с а к -к м н р - к с к п л - к т к н ю н ; г л ю ж« к а м - к , и к о м н ого ткм а
нстк с к д | . f lH f -л-к Ж1 н а с т а к л А и и м а гЯ а м и : ч к т о и к о к -кзд р а -
дова с а о ск-к т-к ссм к, кодкми мач* к -к зд р а д о у н ш и с а и k -k s k i -

С1ЛИШИ с а , н гд а оузкриш и ск-к та п р а к а г о *) й к « , и д !ж е с -к д и т к

НКСКНЮ И ОЦк И и д н н о ч а д ю н И Г О 6 Й Ъ , ИД1Ж1 О П -К Л -К Ч 1 Н И а ' ) и
п р - к с т о л н и к - к н к ц и л « ж а т к п р а к с д к н ю н м - к ; a w т о м к нж< h i к -к з -
к р а т и т и с а T i K - k к - к п л - к т к с к о ю , h i ©у к р - к м А к о н к ч а т и с а ‘ )
п р и т н с -к м о . С н с л ю ш а к - к , © с к к р к к к у к з к л о . И гХ а м и : h i с к к р к и ,
ННЖ1 Б о у д и Д р А Х Л -К .

X. — И R - K 3 H I C I 5) м а на a i p - к “ ) с!дкмаго h k c i . И слюшах-к
гла“ гХюфк ми: докол-k к -к пл-кти х * т а и житн к-ксходитк? И
оукоих-к с а зкло н T p i n i T K H -к б ю х *к . И пакю ин-к глл° слюшах-к
гХЮфЪ: H I Д - k H T f , Д а К - К З И Д 1 Т К достоиннк-к Б Ж И И , С К Д 1 б о н с т к
од!жа. И ккнроснх'к а и г л а соуфаго с-к мною: ккто нстк к-кзира-
н а и и ми, кът© нстк пакю пок!л-ккаии ми к-кзити? И рече ми:
в-кзБрании7) оуво нж! над-к поюфнмн из h i e i c k анГ-л-к, и пок!л-к-
кюи ти, ск к тк сй-к б ж и и , a h m i h i имоу н< мож1ши слюшати,
Д О Н - К Д 1 Ж 1 И С пл-кти скони изиднни

*) пою X. — я) прак!Д нааго X. — *) Правилно би било ОД1ЖД.

Стр. 159. — 4) конкча е» X . — 6) ккзк«дк X. — 6) Липсва въ L. —
7) ккзБраникми X.
 Латински срЪдневЪковенъ прЪводъ. 141

celorum et angelos ejus et virtutes, Dico autem tibi, Ysaia, nemo

in carne illius mqndi volens converti vidit, que tu vides, neque
videre potuit, que tu vidisti, ideo quia tibi est in sorte Domini
venire hue. Et ego magnificavi me cantans Domino, quia in iorte
ejus ambulo. Et dixit mihi: quando reversus fueris per voluntatem
Patris, tunc vestem tuam recipies et tunc erfs equalis angelis, qui
sunt in sexto celo.
IX. — Et assumpsit me in sextum celum. Et thronus jam
non erat illic, nec dextri, nec sinislri angeli, sed habebant omnes
unam speciem et canticum equale. Et datum est mihi, ut ego
canerem cum eis, et angelus, qui erat mecum et ego fuimus tales,
sicut gloria eorum, et gloria eorum erat una; et glorificabant
Patrem omnium et delectum Filius ejus et Sanctum Spiritum,
omnes uno ore cantabant, sed non tali voce, quali in quinto celo,
sed alia voce, et lumen magnum erat ibi. Et quando eram in
sexto celo, existimabam lumen, quod erat in quinto celo, tenebras
esse, gavisus sum valde et cantavi donanti tale gaudium rece-
pientibus misericordiam ejus, et rogavi angelum instruentem me,
ut exinde non reverterer ad mundum ilium carnaletn; dico autem
vobis, quod multo tenebre sunt hie. Angelus vero instruens me,
dixit mihi: quod et gavisus de isto lumine, quanto magis gau-
debis et exultabis, quando videbis lumen septimi celi, in quo
sedet celestis Pater et unigenitus Filius ejus, ubi exercitus1) et
throni et corone jacent justis; et de illo te non reverti in car-
nem tuam, non est tempus expletum veniendi hue. Et audiens
hec, tristatus sum valde.

X. — Et assumpsit me in aerem septimi celi. Et audivi vo-

cem dicentem mihi: usque quo volens in carne vivere venis
hue? Et timui valde et tremefactus sum. Iterumque audivi vocem
dicentem: noli prohibere eum, ut interet, dignus est enim gloria
Dei, hie enim est stola. Et interrogavi angelum, qui erat mecum:
quis est prohibens mihi? et quis est precipiens mihi ascendere?
Et dixit mihi: prohibens est, qui est super cantantes angelos sexti
celi angelus, et precipiens est Filius Dei, et nomen ejus non
potes audire, donee de carne exibis.

J) Правилно би било: stolae, или vestimenta, или vestes. Срв. за това

по-долу, стр. 159.
142 В одене Исакево.

XI. — И ико к - н з и д о у о к -fc на « (д )м о н ико, н к и д к у н тоу

c K ’k r ’K д и кч н ъ и Н 1 И сп о к -к д н м и н и а н Г-л ти бсц ж сл ьн ъ ! н прак1Д -

Н И К '4 1 , КН Д куЧ <Т< рЪ1 И Ш к Д -K U If W О Д 1Ж К П Л 'Н Т К Н 'Н 1 И у 'К и соуф аи

к -к о д ! ж а у н к - к п и ч н и у - к , н к к а у о у к -к с л а к -k к » л и ц к стоици, окачс на

п р -к с т о л -к у -н с к о и у н h i с-к д д у о у , к -к н к ц и Ж 1 с л а к -ш и у к ( h i) х) к -к а -

Х'оу на н и х "к. И к -н п р о си у к ан гл а н р -к ун : почкто од!жа прниш а,

и а) п р - к с т о л - н слак-hi и к -к н н ц к h i при нм лю тк? И гХ а м и : hi

ПрИНМ ЛЮ ТК И уН н и н -k , Д О Н Д ! Ж ! s) ГКНИ Д 1ТН ОЙК БЖ ИИ ; C-KI и с-

пкрка окач! к -к д д т к чни соутк п р -ксто л и н ун н кон к -к н к ц н ;

н гд а С -К Н И Д 1 Т К и Еоуд«тк h i 4) к-к з р а ц - k к а ш ш к , и кн д зк мира

того, О йа ir o радьма, п р о с т к р !т к р о у ц -k скон на нк и О Б -к с д т к и

на д р -к к -к и оуеинтн н, н ш -к д -м и к -к т о н стк. И г н н и д 1т к к-к

а д -к и н а го и поусто постакнтк ci п ри зр ачни , и м -к тк ж« и к н д з а

сн м кр ктк плкнкннка, и с -к т к р !т к кксю силоу и го , и к -к с т а н !т к

.(•. д н к , н м -k a in p - K i п р а к к д к н н к -Ki (ск сокою и п о ш л !т к скон

п р о п о к -к д h k ik k i) 6) по къ«и к к с1 л и н -к и , и ккзн д втн п а к -K i на й б с а ;

т-к гд л приим оутк си п р -ксто л -м скои и к -к н к ц а .

И по с л о к !« у н сиун р -к у н нм оу: на ннж ! т а к -н п р о сн у н на

п к р к к - к м к в) й к с и , с - к к д ж н ми, скд| ко О Б -к ф а с а м н -к с-к ка за ти ка ко

к -к o h im k м и р -k Б - ю к а н м а и , с к д * к - к д о м а с о у т ч . Ш ц и м и гХ ю ф ю с-к

н и м к , c i H T i p -к а н Р л - к с т о и ф н у к , с л а к к н - к н k m k m h к ъ зк 1 Д -к ш а го м а

и к к с -kу н а н гл -к, и п оказа м и к н и г -k i и р а з г-к н о у к -н дастк м и, н

к и д - k jf-K писм ж а кдуоу h i и к о к -к к д « го, и п очктоук и, и «

д -ки н и и н !р с л м л А сдуоу тоу написана, и i T i p -к ч Х к -к к и д -к у к ,

д -кл а и ун Ж 1 а з-н h i к -к д о у н ; о у к -к д а у н оуко к -к истиноу, ико

ничкто Ж 1 но о у -га и тк с а на « д м -к м к йбси к -к м н р -k к к !к а *

м - к 1н у - к . И к -н п р о сн у н а н гл а : к -к т о оуко ш т к ск n p -k cn -к к а и и ан-

1 -л ю к - к с л а к -k скоп и ? И Ж ккф акн, реч! м и : n p -k cn -к к а и н ан кп л hi,

ск н стк К 1 Л И К -К 1 И а р у а й гл -к М нуамлъ, м о л а к -к н н о у за члйчкстко.

В и д к у к Ж1 о д !ж а m h o i - ki и п р -ксто л и и к к н к ц А м н о г -k i лаж аф а

ан^ лок. вии 0Д1ж а и п р - к с т о л -K i и к -к н ч ц н т-км -к ел ю д о м и соутк.

И гд а м и: си ук од<жк м нози лнш аю тк с а Ф о н о го мира, к -к р о -

к а к - K iu i слок1си оном оу, о h iм к гйа с д T i B - k .

Ж1

XII. — И оврафк с а , к и д - к у к TS к - к с л а к - k и оуж а-

К 1л и ц - к ,

с т к н -к Б - K iy - K з -к л о . И приетоупиш а к -к н ш оу ккси, иж! вид-kу к

*) h i заето Отъ X. — *) a X. — *) донкдкж! X. — 4) hi липсва

въ X и въ L. Правиятъ смисъл-ь е безъ h i . — s) Пропуснатото
заето отъ X. Въ L стои. — ®) Требвало би да бжде третинмк, както
личи отъ текста по-горЪ и както е въ етиопския пркводъ и въ гръц­
ката легенда.
 Латински срЪднев-Ьковенъ гтрЪводъ. 143

XI. — Quando nos acsendimus in septimum celum, vidi ibi

lumen mirabile et inenarrabile, et angelos innumerabiles et justos,
vidi quosdam exutos stolis carnalibus et existentes in stolis
excelsis, et erant in gloria magna stantes, sed in thronis suis
non sedebant, corone autem glorie non erant super eos. Et inter-
rogavi angelum et dixi: quare stolas •receperunt, et thronos et
coronas glorie non receperunt? Dixitque mihi angelus: non rece­
perunt modo, donee Filius hie primum istos introducet thronos
et coronas, quando erit in specie vestra, et princeps mundi illius
extendet manum suam in Filium Dei et occidet, nesciens qui sit;
et descendet in infernum, et eum desertum ponet et omnes visio-
nes inferni, et apprehendet principem mortis, et depredatum
eum ponet, et conterret omnes virtutes ejus, et surget tertia die,
habens quosdam justos secum, et mittet suos predicatores in uni-
versum orbem terrarum, et ascendet in celos; tunc recipient isti
thronos suos et coronas.

Et post hec verba dixi illi: de quo te interrogavi in primo

celo, ostende mihi, hoc enim mihi promissisti. Adhuc me lo-
quente secum, ecce quidam angelus de astantibus gloriosior du-
cente me omnibusque angelis, et ostendit mihi librum et aperiens
dedit eum mihi, et vidi scripturam non sicut istius seculi, et legi
earn, et ecce actus Hierusalem erant ibi scripti, et omnium ho-
minum opera erant ibi, de quibus et ego eram; vidi in veritate,
quia nihil absconditur in septimo celo, quod est in mundo fac­
tum. Et interrogavi angelum: quis est iste preeminens omnes an­
gelos in gloria sua? Et respodens dixit mihi: iste est magnus
Michael, deprecans semper pro humanitate et humilitate. Vidi
stolas multas et thronos et coronas jacentes, et dixi angelo: iste
stole et corone quibus servantur et throni? Et dixit mihi: istas
coronas multi ammittunt de illo mundo, credentes verba illius,
de quo locutus sum tibi.

XII. — Et conversus vidi Dominum in gloria magna, et

expavi valde. Et appropinquaverunt ad eum omnes justi et ado-
1 44 Вид-Ьние Исаиево.

мраккдкинкк!, и поклоииша с а имоу поюф! идин-кмк гламк. И

т'к в-капн п о д о б к н к ил\к. И Б К 1 сллка иук ико и он-кук. И
ткгд а пристойни еНиуаилк и поклони с а и с к н и м к к ъ с и ан1\\и
поклоииша с а и кксп-кша и. И пр-кокразн с а i m k k i и к - м яко
анРлк. Ткгда рече ми анГ-л-к к о д а н м а : семоу поклони с а и к к с -
и о и ! И поклоннук с а и кксп-кук имоу. И гЯа ми ангел-к: се i c t k
Гк к к с ш слакю юже кид-fc. И ицк имоу гЯюфю, кид-fcх"ь много
пр-келаккна подоскиа имоу по кксемоу. И праккдкницн прнстоу-
ииша и поклоннша с а и кксп-кша н омоу. И т - к кксп-k с к ними
и не пр-ковраанж! с а п о к и д о м -k j 1) иук. И ск нил\к прндоша ан-
гли и поклоииша с а нмоу. И рече ми аи1мк: поклони с а и ккспси
нмоу! И поклониук с а н кксп-кук нмоу. И пакм дроугаго кк
слак-k Kiaiityfc кид-кук ишкдкша, и ккпросиук англа: ккто ск
нстк? И гЯа ми: поклони с а ммоу, « б о нстк анГ-лкскаго дуа
гЯюфаго к-к TiK-k и кк ккс-кук праккдкницаук. И по сиук ина
iTipa н!изгЯнма гаклАпн с а слака, ниже азк Фккрстама очнма
Ajfa менго hi ккзмогк кид-ктн, ни к к з к 1 Д 1 2) м а , ни ккси ан-
Г-ли, яже кид-кук покланАфа с а Г к й , разк-k т к к к м о праккдкннк-к!
кид-ку-к кк сил-fc келиц-к зкрАфа кк слак-k иго. И пристоупн к к
нимк пкркк-йи Г’к мон н анГ-ла дуоккна н поклоннета с а и ккс-
п-кста и дкка ткккм о. И тк гд а ккси праккдкницн поклоннша с а ,
и ск ними /Ииуанлк и ан^лн ккси поклоннша с а и кксп-кша.
XIII. — Потолак елкппаук гла^ тоу, и п-кенн же3) елкинаук по
йкеи кксуодАфа на . § . и б с к , и к к с и слаклмуоу того, игоже h i
можаук азк слакю кид-кти. Б к с а Ж1 .3 . нйск й-k h i т к к к м о с л -k i -
шнма, нк и кидима Б-kaini. И гЛа ми ан^лк: ск нстк ндинк к-кчкнк
КК КК1ШКНИМК R-кц-к ЖИККШ И КК ctfKIHJfK почикая, иго Ж1 ни
ИМ1Н14) МОЖ1ТК6) ткрп-ктн, НЖ1 ПОНМК НСТК cfKIHMK AjfKMK кк
оуст-кук праккдкнкшук. И по c i m k елкпиаук гла к-кчкнаго гЯюфа
Г й :в) Gfioy, изиди и скл-кзн ск ккскук нйск и коудн кк лшр-k и
даже и 7) до анРла соуфаго к к ад-k, пр-ковразикк с а п о окразомк
иук, и h i познаютк Ж1 т -k ни ан^лн, ни к н а з н к-кка того, и соу-
дишн к н а з ю и ан^ломк иго и мироу овладомомоу ил\к, зан!
Фккркгоша с а M i n i и р-кша: m k i н с м к и разк-к на" н и к к т о же
нстк ннк. И нгда же iv s i m a k k s h i c i u i h с а , к к томоу не пр-ковра-
З И Ш И С А ПО Н Б С И , НК КК СЛДК-fe К1ЛИЦ -к В К З Н Д 1 Ш Н Н САЛННИ ОД1С-

*) ВИДОМК X . — *) ККЗК1ДИ Н X. — *) НЖ1 X. — 4) + ни

дара X. — 6) + кто X. — в) Гйи X. — 7) Вм-Ьсто даже и стои
нди до X.
 Латински срЪдиевЪковенъ ирЪводъ. 145

raverunt eum, una voce cantantes, et erat vox sicut illorum. Et

Michael appropinquans adoravit, et cum eo omnes angeli adora-
verunt et cantaverunt. Et transfiguravi me iterum, et fui sicut an­
geli, Tunc dixit mihi angelus, qui me ducebat: hunc adora et
canta! Et adoravi eum et cantavi. Et dixit mihi angelus, qui me
ducebat: iste est Dominus omnium gloriarum, quas vidisti. Et
vidi alium gloriossimum similem ejus in omnibus, et justi appro-
pinquaverunt ad eum et adoraverunt eum et cantaverunt. Et ille
cantabat cum eis et non transfiguravit se in visu illorum cum
eis. Et venerunt angeli et adoraverunt eum, et ego adoravi eum
et cantavi. Et iterum vidi alium in gloria magna, et ambulans
interrogavi angelum: quis est? Et dixit mihi: adora eum! iste
enim est angelus Sancti Spiritus loquens in te et in omnibus
justis. Et post hec alia quidem inenarrabilis et ineffabilis revela-
batur gloria, quam ego apertis oculis mei spiritus non poteram
videre, nec qui me ducebat angelus, neque omnes angeli, quos
videram adorantes Dominum, nisi tantummodo justos vidi in
gloria magna aspicientes gloriam. Et appropinquavit primum
dominus meus et angelus specialis, et adoraverunt eum et canta­
verunt secundo insimul. Tunc omnes justi adoraverunt eum et
cum eis Michael et angeli omnes adoraverunt et cantaverunt.
#
XIII. — Postea audivi vocem ibi, et canticum, quod audivi
in sexto celo, ascendebat et audiebatur in septimo celo, et omnes
glorificabant ilium, cujus ego gloriam non poteram videre. Et
omnium sex celorum canticum non solum audiebatur, sed vide-
batur. Et dixit mihi angelus: hie est vivus unus eternus in excelsa
eternitate vivens et in sanctis requiescens, cujus nec nomen, nec
visionem possumus sufferre, qui est laudatus a Sancto Spirito in
ore sanctorum justorum. Et post hec audivi vocem elerni dicentem
Domino Filio: exi et descende de omnibus celis, et sis in mundo
et vade usque ad angelum, qui est in infernum, transfigurans te
secundum formam illorum, et non cognoscent te neque angeli,
neque principes seculi illius, et indicabis principem illius seculi
et angelos ejus et mundi rectores, ideo quia negaverunt me et
dixerunt: nos sumus et sine nobis nemo est. Postea vero non
transfigurabis te per celos in magna gloria ascendens et sedebis
a dextris meis; tunc adorabunt te principes et virtutes et omnes

10
 146 ВидЪние Исаиево.

ноую мене; и тъгд а поклонатк с а тек-к к н а з н и СИЛ К1 и англи

и кксе начало нксЕн-сону-к н зсмкнъжук и пр-кнсподкнииук. Оню
сл-мшаукх) келикоую слакоу запок-кдаюцно Гки лкоммоу. Т-крдл
к-кзиде2) Гк w седмаго нксс н с-книде на шестом йбо . И англ-к
настаклАми м а рече: разоумки, Нсаим, и кижк коудоуцше прк-
овраженин и скнитим иго. Мко кидкша англи, к-кспкша и сука-
лнша и, нс пркокрази бо с а по к и д о м -k i 3) иу-к. И аз-к жс к -кс-
пкук с-к ннми. И мко скниде на п а т о н йбо , и пркокрази с а по
ОБразоу англ-к тк у к , и нс къепкша иго, нн поклониша с а , Е-k бо
иго оврази ико и омкук. Оънидс жс на четккртон йбо , и нки
с а нм-к по к-кзороу4) нуи, и нс к-изпкша иго, Б-кашс бо мко по
Б-кзороу иу-к. Прндс жс на трстним йбо н на к-нторон и на пкрк-
ком, пр-кокразоуи с а на когожкдо иу-к; ткм к Жс нн поиуоу, ни
покланмуоу с а нмоу, мблаш с бо с а подобкн -ч илги , показокашс
жс знамсним на конмкжкдо нкси стркцжим-к6) крата. Оънндс
жс на тккрдк, ндсжс к н а з к к-кка ссго с-кдитк; и тоу дастк зна-
мснин, и ОБразъ Б-кашс иго мко и ткуъ, и нс прославиша, нн
п-кша иго. G-ннидс жс н к-к англомк киздйуа ссго, и Б-кашс лк-hi
сдин-к w ниу-к, и нс дастк знамсним имъ, ни къпросиша ко иго.
XIV. — И по сиук гла ми англ-к: разоумки, Исаисс, сйс
Ямосок-к, на сс бо пос-клан-к неми w Га, к к с а тск-k оуказати, ни
Пркжс БО К-КТО ВИД-к, НИ ПО ТСБ-fc кид-кти Б-КЗМОЖСТк, МКОЖС т-м
кидиши и ca'kiiiiaa’k нси. И сс кид-кун подоБкна мко Ойа чЯкча,
и с-к чЯкк-ki по ж и кк8) к-к лхирк, и нс познаша иго. И вид-кук
късуодА ф к на тккркДк, и оужс нс баш с по зракоу иук прковра-
зоуи с а . Еид-кк-кшс жс и ккси айгли,7) оужасоша с а и покла-
наю ц 1с с а , глауоу: како оутаи с а на" Г к поср-кд-fc, и нс позна-
nayoM'k црА слак-ш? И о т к пкрккаго нксс к-ксуожашс слаккн-кн, и
нс пр-коБразокашс с а , н-к ккси айгли и дсснии и шюии и на средк-
ниил\и прсстол-k с-кдАИ и поклониша с а нм оу и к-ксп-кша глюцсс:
како пркидс мимо h -ki Г й ,8) и нс оуккдоуом-к, ни поклониуом-к
с а н м о у ? И тако к-кзидс на к-кторон и на трстин и на чст-
ккр-ктом и на п а т о н и на шесгом йбо , окачс на ккскуи нвсиун
слава иго прилагаше с а ; и мко к-кзидс на сс(д)мон нко, к-ксп-кша
и ккси праккдкници и ккси англи и к кса сили. И т ъ г д а вид-кук
и мко екде юдссноую вслик-kiM слакю, ниже нс мог-к кид-кти.

!) СЛкН Н аКк X. — 2) Н Зк ]Д С Т к X. — 3) БНДОМк X. — *) W E -

разоу X. — 6) стр-кгоуцсиимк X. — ") пожикс X. — 7) + иже на
ткркди X. — 8) Гк X.
 Латински срЪдневЪковенъ пр-Ьписъ. 147

angeli et omnia inicia celorum et terre et infernum. Et audivi

magna gloria precipiendo Domino meo. et tunc exivit Dominus
de septimo celo et descendit in sextum celum. Et angelus,
instruens me, dixit mihi: intellige et vide, quid est Iransfiguratio
ejus et descensio. Cum viderunt eum angeli, laudaverunt et glori-
ficaverunt eum, non enim transfiguravit se in figura eorum, et
ego cantavi cum eis. Cum descendisset in quintum celum, ibi
statim transfiguravit se secundum formam angelorum illorum, et
non cantaverunt ei et non adoraverunt eum, erat enim forma
sicut illorum. Et descendit in quartum celum et apparuit illis
secundum formam illorum, et non cantaverunt ei, erat enim forma
sicut illorum. Venit autem in tertium celum, et in secundum, et
in primum, transfigurans se in singulos eorum; ideo non canta-
bant ei, nec adorabant, apparebat enim illis similis eorum, osten-
debat enim caracterem per singulos celos custodibus portarum.
Descendit autem in firmamentum, et ibi dedit signa, et forma
erat eis sicut illorum, et non glorificaverunt eum et non canta­
verunt ei. Et descendit ad angelos, qui erant in hoc aere, sicut
unus ex eis, et non dedit signum, et non cantaverunt.
XIV. — Et post hec dixit mihi angelus: intellige, Ysaias,
fili Amos, in hoc missus sum a Deo, omnia tibi ostendere, nec
enim ante te quis vidit, nec post te poterit videre, quod tu vidisti
et audivisti. Et vidi similem Filii hominis, et cum hominibus
habitare et in mundo, et non cognoverunt eum. Et vidi ascen-
dentem in firmamentum, qui non erat secundum formam transfi­
gurans se. Et videntes omnes angeli, qui erant super firmamento,
expaverunt et odorantes dicebant: quomodo abscondisti1) in medio
nostri, Domine, et non cognovimus regem glorie? Et primo celo
gloriosior ascendebat et non transfigurabat se, porro omnes angeli
adoraverunt et cantaverunt dicentes: quomodo transisti per nos,
Domine, et non vidimus, neque adoravimus te? Ita ascendit in
secundum celum, et in tertium, et in quartum, et in quintum, et
in sextum, usque ad omnes celos et glorie sue conjungebat se;
quando ascendit in septimum celum, cantaverunt ei omnes justi,
et omnes angeli, et omnes virtutes, quas non potui videre. Ange-
lum mirabilem vidi sedere a sinistris ejus, qui dixit mihi: sufficit*)

*) Въ текста погреш но: ascendisti. ЦЪлата фраза е предадена погрЪшно.

Срв. за това по-долу, стр. 157— 158.
 148 Вид%ние Исаиево.

И айкгла дхоккнаго кидехъ с-кдмцта eiiioyie». И гЯа ми: до-

колкно ти, Нсаин, оук-кд-к (иук ж« ннкто ж» сук-кд-к Ф)1) па-к-
ткск-к сн'ь, ни око кид-k, ни оух* саиша, ни на срдц| ч»аок-ккеу
hi къзнд1, майко оуготека Н-к аюЕмцжм-к и Н рече ми:
къзкрати см к-к одежю скою, дон-кдеже кркмм дйии TKOHjfH
исп-кл-кннт-к см, и т-кгда прндпнн ми екме.
XV". — G h кидкхъ, Исаии рече стошримъ окркстт» иго. Н
са-мнмк-ъим си пркдиккнаи, мрослакиша и к-кепким На, дакъипго
такоу клГ-одатк чЯккомъ. Pi4i ж* бзекимкн црю: конкчнна ккка
С1ГО и KkCf КИД-feHHM Cl С-КБОуД1Т-к СМ БТк ПОСакДкННМк рОДк. И
ЗаКЛМ’Гк И,*) HI КЪЗК-ксТНТИ СНОМ-К ИЗДГКОМЪ, НИ CAOKfC'k сиу-к
дати на писаним ккемкомоу- чХккоу, н*к майко ацае разеумкмт!
vv црм реч*нам к к пррцкхъ, такокам рдз8а\кит| ккси. К м жс
б ъ д и п о стл\к дек, да приимеп одежю канно и np-кстоа-м н
нкнкцж саак-м на heck^'k аежафао. И пркста гЯм и нзид< w
Взеким црм. Томоу ж< Боу нлпммеу саака и н мнм и нрисно и
к-к к-ккм к-ккомк

Съдържание. — Въ двадесетата година отъ царуването

на июдейския царь Езекия, пророкъ Исай, синъ Амосовъ,
дошълъ отъ Галгалъ при царь Езекия, въ Йерусалимъ, за
да го поздрави и да му разкрие тайните неща, които ще
станатъ занапрЪдъ. Когато пр-Ьдъ царя, пр-Ьдъ неговите съ­
ветници и евнуси и прЪдъ другите пророци, които по тоя
случай надошли въ Йерусалимъ, Исай почналъ своето слово,
Духъ Свети слезълъ надъ него, и всички разбрали, че тая
проповедь е вдъхновена отгоре: те коленичили и възхвалили
Вишния, който одарява съ такава сила человека, чрезъ когото
говори Свети Духъ предъ всички. Исай внезапно млъкналъ,
очите му били отворени, устата затворена, но вдъхновението
на Светия Духъ било у него. Присжтствуващите не могли
да доумеятъ станалото, но пророците разбрали, че той се
намира въ изстжпление. Когато престанало изстжплението,
Исай разказалъ на царя, на сина му и на приежтетвуещите
своето видение:
Той виделъ преславенъ ангелъ, който го уловилъ за
ржка и го повелъ къмъ висините, като му съобщилъ, че е
’) Пропуснатото заето отъ X. — 2) и X.
 Латински ср-Ъднев^ковенъ прЪводъ. 149

libi, Ysaias, vidisti enim quod nemo alius vidit carnis filius, quod
nee oculus vidit, nec auris audivit, nec in cor hominis ascendit,
quanta preparavit Deus omnibus diligentibus se. Dixitque mihi:
revertere in stolam tuam, donee tempus dierum tuorum adim-
pleatur, et tunc venies hue.

XV. — Hec videns, Ysaias dixit circumstantibus se. Et

audientes mirabilia, cantaverunt omnes et glorificaverunt Dorni-
num, dantem talem gratiam hominibus. Et dixit Ezechie regi:
consumatio seculi hujus et opera implebuntur in novissimis gene-
rationibus. Et prohibuit eis, ut non annunciarent populo Israel,
nec verba hec darent ad scribendum omni homini, sed quanta
intelligentur a rege et dicta in prophetis. Ita et vos estote in
Sancto Spirito, ut recipiatis stolas vestras et thronos et coronas
glorie in celis jacentes. Cessavit autem loqui et exivit ab Eze-
chia rege.,
Explicit visio Ysaye prophete.

проводенъ ' да го възнесе и да му покаже мировит-Ь тайни.

Най-напрЬдъ Исай билъ издигнатъ на твърдьта, на която
вид-Ьлъ велика война и междуособици на сатаната и неговитЬ
войнства, противници на благочестието; тая война на твърдьта
била образъ на това, което става долу на земята. Надъ
твърдьта било първото небе. Тамъ, на пр-Ьстолъ, седЬлъ
ангелъ въ гол-Ьма слава, и други ангели отдесно и отл-Ьво,
славещи въ пЬснигЬ си величието на Всевишния, който пр-Ь-
бадвалъ на седмото небе, и неговия любимъ Синъ. ПЬснитЬ
на деснигЬ ангели надминавали пЪснитЬ на л-ЬвигЬ, които
пЬели слЪдъ първит-fe. Сетн-Ь Исай и неговиятъ спжтникъ
възлезли на втброто небе, което отстояло отъ първото, кол-
кото е разстоянието отъ земята до първото небе. И тамъ
имало пЪние на десни и на л-Ьви ангели, но то било още
по-величествено. Исай падналъ на лицето си, да имъ сб
поклони, но ангелътъ не го оставилъ и му обяснилъ, че той
трЬбва да се поклони само на оногова, който му бжде посо-
ченъ. На третото небе имало малъкъ пр-Ьстолъ и десни и
л-Ьви ангели, чието п-Ьние било още по-великолЬпно. На че­
твъртото небе, чието отдалечение отъ третото било по-гол-Ьмо,
150 Видение Исаиево.

имало сжщо така прЪстолъ, и славословие на десни и леви

ангели, които били още по-величествени. Величието на пе­
тото небе, на неговите ангели и славословие, било много по-
славно. После възл^зълъ на въздуха на шестото небе и слЪдъ
това на самото шесто небе, дЪто н-Ьмало ни престоли, ни
десни, ни лЪви ангели; всички тамъ били равни и едногласно
възпявали величието на Отца, на Сина и на Светаго Духа;
Исай и той зап-Ьлъ съ гЬхъ. На шестото небе било такъвъ
блЪсъкъ, че петото небе наспроти шестото изглеждало като
въ мракъ. Исаию дотолкова се допаднало шестото небе, че
пожелалъ да се не връща вече духътъ му въ плътското си
одеяние; и той много се натжжилъ, като узналъ, че това
щЪло да стане само слЪдъ неговата смърть.
Когато Исай възл-Ьзълъ на аера на седмото небе, чулъ
се гласъ, който възбранявалъ на живещия още въ плъть да
се възнася насоре. Исай изтръпналъ отъ страхъ. Другъ гласъ
обаче го ободрилъ, да възлезе по-горе като божи достой-
никъ. Този, който му забранилъ, билъ началникътъ на пее­
щите ангели, а тоя, който му позволилъ, билъ самиятъ Синъ
Божи. На седмото небе Исай вид-Ьлъ дивна и неизказана
светлина, безъ брой много ангели и праведници, които
наистина били свалили плътските си одежди и получили не­
бесни, но стоели прави и не седели още на своите престоли и
н%мали венци; rfe щели да получатъ пълната небесна слава —
престоли и венци, слЪдъ като Синъ Божи слезе на земята,
д-Ьто ще бжде уловенъ отъ господаря на долния свЪтъ,
дявола, прикаченъ на дърво (кръстното), убитъ, а оттамъ
ще слезе въ ада, да порази дявола, па въ третия деиь ще
възкръсне и съ праведниците ще възлезе на небето. На сед­
мото небе Исай виделъ книги, които като разгъналъ и про-
челъ, разбралъ, че въ техъ сж написани всички дела на тоя
светъ и че нищо не е останало укрито за небесата отъ това,
което става долу на земята. Когато Исай се обърналъ и ви­
делъ Господа (Исуса) въ велика слава, останалъ поразенъ.
Праведниците и ангелите, начело на архангелъ Михаила,
пристжпили къмъ Господа, поклонили му се и го славословили.
Въ тоя моментъ Господь се преобразилъ и станалъ подобенъ
на ангелите. По съветите на своя ангелъ спжтникъ, Исай му
се поклонилъ. Гласове и славословия идещи отъ шесгьтехъ
небеса се чували до седмото небе. Те възпевали славата на
 Историко-литературни бЪлЪжки. 151

Вишния в-Ьченъ Богъ. Тогава се пронесълъ гласъ отъ Виш-

ния, който говорелъ на своя Синъ да слезе на земята и до
ада и да съди княза и неговите ангели, които владеели на
земята и не признавали нищо по-горно отъ себе си. Ангелътъ-
спътникъ обяснилъ на Исаия, че това, което ще види сега, е
Ьбразъ на бъдещето пришествие на Господа на земята и въз-
хождането му пакъ къмъ небесата. Господь тогава слЪзълъ
на шестото небе, посрЪщнатъ отъ славословията на ангелите.
Като слезълъ на петото небе, той се прЪобразилъ и взелъ
вида на тамошните ангели, поради което гЪ не го познали,
не му се поклонили и не го славословили. По същия начинъ,
преобразявайки се, Господь слезълъ незабелЪзанъ дори до
твърдьта, д-Ьто обитавилъ господарьтъ на земния миръ, слезълъ
и на земята между челов-ЬцигЬ, и те го не познали. Когато
Господь почналъ своето възхождение, тоя пъть не се преобра-
зилъ, та всички ангели се изплашили, покланяли му се и го
славословели, чудейки се, какъ е могълъ да имъ се укрие
при своето слизане надолу. На седмото небе Господь седналъ
отдесно на Всевишния и невидимъ Богъ, когото Исай не мо-
жалъ да види. Като виделъ и чулъ всичко това, Исай, по
упътване на ангела, се възвърналъ въ своята телесна одежда,
за да остане въ нея, докато се свършатъ дните на живота му.
Когато се намерилъ въ своето тело, Исай разказалъ
всичко чуто и видено на небесата. И като чули неговия пре-
дивенъ разказъ, всички прославили Бога. Исай заклелъ царя
(вар. присътствуващите), да не се известява нищо отъ това
на израилевите синове, нито пъкъ да се дава некому да го
преписва; това, което би казалъ царьтъ или което е про-
речено у пророците, стига. ОгЬдъ това Исай излезълъ отъ
двореца на царь Езекия.

Историко-литературни бележки. — Освенъ канонич­

ната библейска книга Исай, у първите християни е билъ
познатъ и единъ апокрифъ съ името на същия пророкъ.
Каноничната книга Исай предсказва съдбата на евреите и на
некои други народи и пророчествува за идването на Месия.
Апокрифътъ се различава значително отъ нея; въ първата
му часть се разказва за добрия юдейски царь Езекия, за
лошия му синъ Манасия, за пророчествата на Исаия за Исуса
и за мъченическата смъргь на пророка, който бива разсеченъ
152 Вид-Ьние Исаиево.

на дв"Ь съ трионъ; въ втората часть е изложено пжтува-

нето на Иеаиевия духъ по седъмьгЬ небеса, славата, съ която
се ползува на небесата възлюблениятъ Синъ на Всевишния и
пр-Ьдричането на пророка за слизането на Сина между чело-
вЪцигЬ, за плътската му смърть, за победата му надъ сата­
ната и за възхождането му, заедно съ праведниците, при
Бога Отца. Въ тоя си видъ, апокрифната книга на Исаия
представя компилация: въ първата часть личатъ два елемента,
единъ еврейски — мъчението на Исаия, и другъ християнски —
апокалиптичниятъ разказъ; втората часть е изцело отъ хри­
стиянско потекло. Въ това се съгласяватъ специалистите,
които с ж се занимавали съ историята на възникването на тоя
апокрифъ, като Дилманъ, Харнакъ, Чарлсъ и др., макаръ те
и да се различаватъ въ мненията си по некои подробности
на въпроса. Относно времето, когато е била направена ком­
пилацията, Дилманъ приема началото на II в., а Чарлсъ —
II или началото на III в.
Апокрифната книга на Исаия, известна съ надсловъ
Възнесение Исаиево, е била съчинена на гръцки езикъ. Отъ
нея сега с ж известни само единъ етиопски преводъ въ пре­
писи отъ XV в.1), откжслекъ на гръцки отъ V—VI в.2) и други
на латински езикъ отъ V—VI в.**) Известна е сж.що и една
гръцка преработка на тая книга, по преписъ отъ XII в.*)
Ние ще се спремъ на втората часть на апокрифа, защото
тя именно отговаря на нашето Видение Исаиево, което ни
интересува въ тоя трудъ. Отъ сличението на горепосочените
преводи и преправки съ старобългарското Видение Исаиево
личи, че и туй последното възхожда къмъ началния, сега
*) По-главни издания и преводи на етиопския текстъ: A. Dillmann,
AscenMO Isaiae aethlopice et latine cum prolegomenls, etc. Lipsiae 1877. —
Charles, The Ascension of Isaiah translated from the ethioptc version, which,
togetter with the new greek fragment, the latin versions and the latin translation
of the Slavonic, и np. London 1900. — E. Tisserant, Ascension d’Isale. Traduction,
de la version ethiopienne avec les principales variantes des versions grecque,
latines et slave. Paris 1909.
*) Grenfell and Hunt, The Amherst Papyri. 1. The Ascension of Isaiah.
London 1900. — Charles, поменато съчинение.
8) Mai, Scriptorum veterum nova collectio e Vatlcanis codicibus edita.
Romae 1828, t . Ill, часть 2, стр. 238—239. — Charles, поменато съчинение.
4) O. von Gcbhardt, Die Ascensio Isaiae als Heiligen Legende aus cod.
gr. 1534 der National Bibliothek zu Paris (Zeitschrift fiir wissenschaftliche Theo-
logie, 1878 г., стр. 3 3 0 -3 5 8 ).
 Историко-литературни б-НлЪжки. 153

непознатъ, гръцки оригиналъ на апокрифната книга на Исаия

отъ II—III в. и отговаря на нейната втора часть. А понеже
тая втора часть е съществувала и като отцЪленъ разказъ,
преди да влезе въ състава на по-голЪмата компилация Въз­
несение Исаиево, нашето Видение придобива особена цена
за историята на Исаиевия мотивъ; неговата важность се гради
и върху факта, д-Ьто то е познато само въ старобългарската
версия, отъ която иде и единъ старъ латински прЪводъ.
Независимо отъ това, Видението Исаиево съставя часть отъ
малко известната сега богомилска книжнина.
Видението Исаиево ("Opaoi? 'Haafou, Visio Isaiae prophetae),
преди да влезе въ състава на така нареченото Възнесение
Исаиево, е съществувало като отделенъ, самостоенъ разказъ,
който се появилъ въ християнска среда къмъ I—II в. Чарлсъ
поставя неговото написване къмъ края на I в., а Харнакъ и
Басе — презъ II в.12) Вести за Възнесението Исаиево и осо­
бено легег -ата за посичането на Исаия съ трионъ се срещатъ
въ Талмуда, въ посланието Евр. XI, 37, у Юстина (II в.), Тер-
тулиана (III в.) и др. по-нови. Епифани (IV в.), като говори
за сектата на архонтидите и хиеракидите, изрично изтъква,
че те си служели съ апокрифната книга ’Ava6axcx6v ’Haafou.*)
Тия вести обаче иматъ предъ видъ Възнесението Исаиево.
Що се отнася до нашето Видение Исаиево, то се поме-
нава съ собственото си име ("Opaati; 'H aafou) въ по-късни извори,
като става дума за богомилите. Въ една гръцка статия, отно-
сеща се къмъ XII в. и съдържаща обредна формула за прие­
мане на богомили или масалияни въ православната черква,
явно се сочи, че Видението е било употребявано отъ тия
сектанти. Богомилите, споредъ тая статия, се основавали на
„мръсното и лъжовно“ написано отъ техъ Видение Исаиево
(ч а т а xrjv BSeXupav %od феибетаурасроу ттар абтоГ; 'H aafou Spaacv), за
да твърдятъ, че освенъ обикновената Св. Троица, имало друга
Тройца (©repay s h a t xp ta5a), която е височайшата, надстоеща
власть (бтарчесреуг) eijouaia), находеща се надъ седмото небе.3)

>) Harnack, Theologische Literaturzeitung, 1878, стр. 78—80. — Basset,

L’Ascension d'Isaie. Paris 1904.
2) Epiphanius, Haereses. P. Gr. XLI, 679; XLII, 176.
3) Текстътъ обнародва 7 halldczy въ Wiss. Mittheilungen aus Bosnien
und der Hercegovina, 111, 1895, стр. 364. По-рано тая статия погрЪшно се
отдаваше на Зигавина. Срв. вариантъ у Tollius, Шпег. italic., 116.
 154 ВидЪние Исаиево.

Монета, добриятъ познавачъ на италиянскитЪ дуалисти

прЪзъ XIII в., съобщава за почитьта, съ която се ползувалъ
у гЬхъ пророкъ Исай, за книжката, въ която се разказ­
вало за възшествието на Исаиевия духъ до седмото небе и
за тайнигЬ нЪща, които той чулъ и вид-Ьлъ тамъ.1) За тая
книжка (libellum) или_ разказъ у западнитЪ богомили се по-
менава и въ другъ латински изворъ, който обнародва Дьо-
лингеръ. Тамъ се пр-Ьдава накжсо съдържанието на Виде­
нието и се изтъква, че то, поради поместените въ него
баснословия, било на голЪма почить у катарите, ако и като­
лиците да го били отдавна отхвърлили като апокрифно.2)
Интересни слч въ случая показанията на катара Петъръ Ма­
рино, запазени въ протоколите на Лангедокската инквизиция
отъ началото на XIV в., сега въ Римъ. Отъ техъ узнаваме,
че западните богомили чели много Видението Исаиево, че
единъ отъ техъ го челъ три дни и две нощи безъ умора и
безъ сънь, и че ужъ дори билъ възнесенъ, подобно на Исаия,
на седмото небе и пр.3)
J) Dicunt prophetas bonos fuisse, aliquando autem omnes damnabant
praeler Isaiam, cujus dicunt esse quemdam libellum in quo habetur quod spi-
ritus Isaiae raptus a corpore usque ad septimum coelum ductus est, in quo vidit
et audivit quaedam arcana, quibus vehementissime imituntur. Monela, Adversus
Catharos et Waldenses, 218.
2) . . . omnes prophetas esse damnatos praiter Isaiam. Habent eninr
quendam libellum Isaiae, in quo continetur, quod spjritus Isaiae a corpore raptus
usque ad septem coelos deductus est, ibique vidit et audivit arcana verba, quern
libellum, quia tales innectit fabulas, carius amplectuntur. Scripturam illam esse
credo apocrypham a catholicae fidei orthodoxis olim repudiatam, quae apud
illos hue usque retenta est. Dbllinger, II, 276.
3) Dixit (t . e. Petrus Marinus), quod inveniebatur in propheiia Isaiae pro-
phetae, quod quidam bonus homo (т. е. съвършенъ богомилъ), erat, id est haere-
•ticus, qul propter verba quae audiverat ab aliis bonis hominibus, qui inter se dis-
cordabant, et etiam propter ilia, quae legerat in libris, incepit dubitare circa fidem
bonorum hominum, id est haereticorum, et tunc posuit se ad legendum in libris
ut posset cognoscere, an bonam fidem tenent vel malam, et legit tribus diebus
et duabus noctibus et non fuit lassatus, nec dormivit; et cum sic legeret, venit
ad eum angelus Patris sancti et dixit ei, quare dubitabat in fide bonorum homi­
num ? qui respondit ei, quod propter aliqua, quae inveniebat in libris, et propter
hoc etiam, quod boni homines inter se in fide discordabant. Et tunc dictus an­
gelus dixit dicto bono homini, id est haeretico: non dubites, sed ascende super
collum meum. Et dictus bonus homo ascendit super collum angeli, et dictus
angelus ascendit cum dicto bono homine usque ad primum coelum . . . (Продъл­
жава разказъ за видевигЬ отъ богомила нЪща изъ седъмьтЬ небеса, и се
добавятъ н4>кои дуалистнчни обяснения за властьта на сатаната и на Бога)
DOllinger, II, 208 сл.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 155

Оть приведените вести се вижда, че както източните,

тъй и западните богомили си служели съ Видението Исаиево.
Относно самата версия на Видението, има да се каже след­
ното. Българските богомили употребявали печатания по-горе
текстъ, сега известенъ по най-старъ преписъ отъ ХИ в. и по
други по-нови, въ среднебългарска, руска и сръбска редакции,
всички обаче идещи отъ единъ старобългарски ржкописъ отъ
X—XI в. Като се сравнятъ отъ една страна етиопската версия
и гръцките откжслеци на Възнесението Исаиево, както и така
наречената гръцка легенда на сжщата тема съ българския текстъ
отъ друга страна, установява се, че последниятъ представя
отделна версия, преводъ или преработка на непознатъ още
гръцки оригиналъ, сега известенъ само по заглавието си —
Haafou Spaai;.- Западните дуалисти еж. могли да иматъ на раз­
положението си две латински версии-преводи, едната на Въз­
несението Исаиево, сега известно по неколко свои откжс-
леци, и лруга — Visio Isaiae, отговаряща на българското
Видение Исаиево. Докато първиятъ латински преводъ иде
отъ гръцкото ’AvaJJomxiv 'Haafou, за втория — Visio Isaiae запад­
ните учени мислятъ, че и той иде отъ гръцки оригиналъ, отъ
който е билъ направенъ и славянскиятъ преводъ на Виде­
нието Исаиево. На такъво мнение е Чарлсъ, за чието издание
на Възнесението Исаиево Бонвечъ приготви преводъ на сла­
вянската версия. Като има предъ видъ съгласието между
славянския текстъ и латинското Visio, Чарлсъ заключава, че
те и двете ще да сж били преведени отъ единъ гръцки
текстъ. Сжщото подържа и френскиятъ преводачъ на етиоп­
ската версия, Тисранъ.
Ние намираме, че латинското Visio Isaiae, употребявано
у западните богомили, е било преведено не отъ гръцки, а
отъ старобългарския текстъ на Видението Исаиево. Ето на­
шите доводи. Латинското Visio, сега е известно по единъ
старопечатанъ текстъ, обнародванъ презъ 1522 г. въ Венеция.1)
Тая редка книга е позната само въ четири екземпляра, въ
Мюнхенъ, Копенхагенъ и въ Ватикана (два екз.). Отъ нея Visio
Isaiae бе препечатвано въ по-нови издания и така стана до-
стжпно за изследваните на Исаиевия мотивъ, напр. отъ Гизе-*)

*) Вж. за него стр. 135, б%л%жката.

156 ВидЪние Исаиево.

леръ, Енгелхардъ, Тисранъ.1) ПрЪводътъ на Visio Isaiae е билъ

извършенъ въ късните средни векове въ Италия, както може
да се сади напр. отъ думата honorantia, идеща < италиян-
ското honoranza, на което обърна внимание още Гизелеръ2) и
мнението му бе възприето отъ Шмидта3) Дилмана,4) Тисрана.5)
Това посочване ни упжтва да допуснемъ, че Visio Isaiae е могло
да се яви най-напрЪдъ въ северна Италия срЪдъ дуалистигЬ
отъ Конкорецката черква, за които е била преведена отъ
български и поменатата по-горе Тайна книга. По-ясно дока­
зателство за българския източникъ на латинския преводъ ще
нам'Ьримъ при сравнението на двата текста — българския и
латинския. Такъво сравнение не е могълъ да направи Чарлсъ,
защото е ималъ на ржка не прекия славянски текстъ, а него­
вия сегашенъ латински преводъ на Бонвеча. Тоя новъпрЪводъ
е могълъ да го улесни само да констатира тъждественостьта
на славянското Видение Исаиево и на латинското Visio Isaiae
и да предположи единъ гръцки текстъ, отъ който идели
двата превода. Взремъ ли се обаче въ славянския и латин­
ски текстове, забелезваме зависимостьта на последния отъ
първия: погрешните на славянския текстъ въ собствените
имена и въ съдържанието, волните или неволни изпущания,
кривото разбирание на гръцкия оригиналъ отъ старобългар­
ския преводачъ, — всичко това се е отразило въ латинския
преводъ, а това е могло да стане само при превеждане отъ
български на латински. Тукъ се отнасятъ и некои криви разби­
рания на славянски граматични форми, чиито следи личатъ въ
латинския преводъ. Нека посочимъ прочее некои отъ тия места:
1) Глава I, стр. 134 При царь Езекия били надошли
много пророци отъ разни места, за да чуятъ Исаия. Това
место е предадено по следния начинъ въ славянските преписи:
. Успенски: X л у д о в еки : Я цим ирски: А гап и й ски :
ПрИДОШД Ж1 н придоу Ж! W прждичил Ж( прТндошд Ж! н
КЪЗК-кСАИ И W КСИ Н T C l.tk И ИWKfCIH пррци W КССЖ п^рци.

С1Л-Н Н Ск го­
Ск герк Пррци.
ра»! пррци.
*) Gieseler, Vetus translatio latlna Visionis Iesaiae (Gdttingischer Pfingst-
programm). Gottingen 1832. — Engelhardt, Kirchengeschichtliche Abhandlungen-
Erlangen 1832, стр. 209 сл. — Tisserant, стр. 133 сл. — 2) Gieseler, 8. —
3) Schmidt, Histoire et doctrine des Cathares, II, 275. — 4j Dillmann, Ascensio
Isaiae, XVIII. — 5) Tisserant, 38.
 Историко-литературнн бЪлЪжки. 157

Възстановенъ, старобългарскиятъ текстъ би гласЬлъ: прнндъ

Ж( © кисни и © селъ и съ р©ръ мррцн. Въ латинския прЪводъ
това е предадено така: veneruntque ех o m n ib u s villis et agris
et montibus prophete. ПрЪводачътъ ще се е заблудилъ отъ
неясния български изводъ на това место, както напр. въ Ус-
пенския и Хлудовския преписи, пъкъ може би и да е смесилъ
съществителното киси (vicus) съ прилагателното место имение
кись (omnis), та въ превода си е добавилъ думата omnibus,
когато тя не съществува нито въ гръцката легенда, нито въ
най-старата версия на Видението Исаиево въ етиопския текстъ,
д'Ьто намираме: „ . . . пророци дошли отъ селата, планините
и полята“, т. е. безъ думата .всички“. Съ други думи, при­
бавката omnibus въ латинската версия иде отъ криво разби­
ране на старобългарския текстъ, по който е ставалъ пр"Ьво-
дътъ. — 2) Глава I, стр. 134. Исай съобщилъ видението на царь
Езекия и на своя синъ Насона: пск-Ьдд бзекнски и сноу иго
Насон©у (Насоудоу X.). Въ латинския текстъ: notificavit visionem
Ezechie et filio ejus N a s o n i. И на двете места синътъ на Исаия
е нареченъ погрешно Насонъ, когато се знае отъ старинната
етиопска версия, че той се е зовЪлъ Йосебъ, че въ еврейския
текстъ на Библията (Исай VII, 3) той е нареченъ (Шеаръ)-
Яшубъ, въ превода на 70-тЬхъ — ’IaaoiijS, а въ гръцката ле­
генда на Видението — Яааойр.. Явно е, че съответната старо­
българска форма Иас©нъ въ некои преписи е била, по криво
прочитане на И като Н, предадена съ Насомъ.1) Латинскиятъ
преводачъ е могълъ да заеме същото погрешно име само
отъ българския текстъ, отъ който е превеждалъ. — 3) Глава
XV, стр. 148. Въ фразата къ! ж« къдит* © cf-fcaih дгк, ла­
тинскиятъ преводачъ не е разбралъ глагола (въдите) и го е
смесилъ съ въдете, та е превелъ: et vos estote (въдете) in
Sancto Spirito. — 4) Глава XIV, стр. 146. Питането: как©
©утаи съ йа Гк п©сред-к, е предадено погрешно на латински:
Quomodo ascendisti in medio nostri, Domine ? Латинскиятъ
преводачъ смесилъ второ съ трето лице ед. ч. на аориста,
които съ еднакви (оутдиуъ, «утаи, ©утаи), а това докарало и
друга грешка — зват. пад. „Господи“ вм. имен. пад. „Господь“.
По-късенъ пъкъ латински преписвачъ преписалъ abscondisti

1) Въ старобългарските ръкописи се срЪщатъ много често неволни

замЪни на и съ и, и наопаки, особено въ числителнигЬ и (8), н (50). Старо­
българската графика на тия букви е улеснявала размЪната нмъ: Н = и, Н = н-
158 ВидЪние Исаиево.

(сутаи сл) съ ascendisti, а тоя посл^дниягъ глаголъ съвсЪмъ

не отговаря на истинския смисълъ на фразата. Тия грешки
въ латинския текстъ сж могли да станатъ само при преводъ
отъ славянски изводъ. Въ етиопския текстъ думата Господь
е оставена, както въ старобългарски, въ имен. падежъ. —
5) Глава XII, стр. 144. Въ израза: и пак-м дрсуглг© к-к саак-fc
к(лиц-к кид-Ьх'1' ишкдша, и к-киросму-к англа, латинскиятъ прево-
дачъ криво е разбралъ, че ншкдша се отнася до Исаия, който
разказва, та е превелъ: et iterum vidi alium in gloria magna,
et a m b u la n s in ie r r o g a v i angelum. — 6) Глава XIII, стр. 144. Въ
израза: ca-Kiuiay-K глГ к-кчкнаго глюфа Гй: Ойоу, изидн и гкл-кзи
съ кксеу-к нйсъ, преводачътъ е взелъ зв. пад. сйоу като дате-
ленъ, та е превелъ погрешно: audivi vocem eterni dicentem
Domino Filio: exi et descende de omnibus celis, вместо . . .
Domino: F i l i , exi et descende, etc. Въ гръцката легенда е
както въ старобългарски. Погрешната въ латинския текстъ е
могла да дойде само отъ неразбиране на славянския изводъ.
Въ старобългарския и въ латинския текстове намираме
и други успоредици, които не срещаме на съответните места
въ етиопския преводъ и въ гръцката легенда. А тъй като
латинскиятъ преводъ се отнася отъ специалистите къмъ
късните средни векове, следъ XII в., а старобългарскиятъ
е отъ X—XI в., речените успоредици въ латинския текстъ
могатъ да идатъ само отъ старобългарския преводъ. Впро-
чемъ, досега не е известенъ нито единъ старобългарски пре­
водъ, идещъ отъ латински текстъ, а имаме примери само
за противното. Ето некои отъ тия успоредици въ Видението
Исаиево и Visio Isai'as: 1) Гл. V, стр. 136. На третото небе
Исай виделъ млл-к престолъ и ангели отдесно и отлево. Въ
етиопската версия и въ гръцката легенда тукъ става дума за
престолъ, поставенъ по с р г ь д а т а на небето. Старобългарскиятъ
преводачъ вероятно ще да е прочелъ думата plaov като ptxp6v
и е превелъ съ млл-к, и оттамъ грешката минала на латински:
p a r v u m tronum. — 2) Гл. VIII, стр. 138. Фразата н-ксмь аз-к ь
T I E * К , н-к гкк-кткннк-к е преведена буквално: non sum tibi
dominus, sed consiliator. Въ етиопската версия на това место,
пъкъ и по-нататъкъ въ Видението стои ядругарь“ (спжтникъ),
а не „съветникъ“. Чарлсъ предполага правилно, че въ изгубе­
ния гръцки текстъ ще е било auvSouXo? (спжтникъ). Старобългар­
скиятъ преводъ ще да е смесилъ ativSooXos съ ооцбоиХо?, и превелъ
 Историко-литературни бЪлЪжки. 159

второто — с-кк-кткннкъ, което минало и на латински. — 3) Гл.

IX, стр. 140. На седмото небе лежатъ предназначените за
праведниците: одежди, престоли и венци. За това се говори
на неколко места въ Видението Исаиево, въ етиопската вер­
сия и въ гръцката легенда. Въ българския и латински тек­
стове, стр. 140-141, стои: ид»ж* ©п-к лъ ч с н и а и престоли и
к-Ьници л«жатк прдк*дкнтиимъ (ubi e x e rc itu s et throni et corone
jacent justis). Грешката ©iitva-kmihha bm. од*ждл , vestimenta
bm. exercitus, говори сжщо за латински преводъ отъ бъл­
гарски, който е по-старъ. Тая грешка ще е станала при
предаването на гръцкото crcoXai (одежди) като crroXoi (войн­
ства, опълчения). — 4) Гл. XI, стр. 142. Въ фразата на ниж( та
ккмроснуь на мьрькемк нкси (de quo te interrogavi in primo celo),
думата пкрккемк (primo) е поставена погрешно вм. трстнимь
(tertio), както личи отъ смисъла на контекста, пъкъ и отъ
етиопската версия и отъ гръцката легенда. Подъ влияние на
българския текстъ, грешката е повторена и въ латинския
преводъ.
Българскиятъ текстъ на Видението представя изобщо
по-голЬма пълнота наспроти латинския, въ който личатъ из-
пущания или перифрази. Изпущанията сж повече въ послед­
ните части на текста, а това свидетелствува за по-малко съ-
средоточение и по-малка внимателность на преводача къмъ
края на своята работа. Малките отклонения въ латинския
преводъ ще да се дължатъ може би и на различията въ оня
ржкописъ, отъ който е ставало превеждането; а че такива
различия е имало, това се вижда и отъ сега запазените сла­
вянски преписи на Видението Исаиево. Най-сетне, за първич-
ностьта на българския текстъ говори и самата техника на
латинския преводачъ, който следва буквално, рабски Виде­
нието при предаването на българското словоразположение. Въ
тоя случай, латинскиятъ синтаксисъ, който търпи най-разно-
видна наредба на думите, е улеснилъ работата на дословния
преводъ, безъ да му е отнелъ качествата на истинско латин­
ско изложение.
Това наше гледище, че българското Видение Исаиево
е послужило за източникъ на латинското Visio Isaiae, обяснява
още по-добре широките връзки, които сж сжществували
между източното и западното богомилство: българската бого­
милска черква, която се е сметала отъ съвременниците за
160 ВидЪние Исаиево.

майка на катарската, е проваждала на западъ не само свои

мисионери, не само участници въ албигойскигЬ събори, но тя
имъ е давала и своите книжовни дела.

Остава да си уяснимъ още единъ въпросъ: защо Виде­

нието Исаиево е станало богомилска книга? По своята древ-
ность — отъ първите векове на християнството, и по своята
цель — да изтъкне предсказаната отъ ветхозаветния про-
рокъ божествена мисия на Исуса и съ това да ослаби непри-
миримостьта на юдеизма, Видението, на пръвъ погледъ, не
издава нещо особено, което да го отлжчва отъ другите по­
добни древнехристиянски апокрифи. Но дали то се е чело у
богомилите по традиция, останала, както видехме, отъ мани-
хеите, или пъкъ за това требва да диримъ други основания?
Ние мислимъ, че Видението Исаиево е станало любима книга
у богомилите по следните причини. Преди всичко, то съ
нищо не противоречи на богомилското учение, а, отъ друга
страна, прокараните въ него богомилски тенденции сж забу­
лени, прикрити и не се забелязвали лесно отъ обикновения
християнинъ. И тъкмо съ тия си особености то е могло да
изслужи за безнаказана богомилска пропаганда средъ дру­
гите християни. Кои сж прочее богомилските елементи въ
Видението? Дуалистични възгледи не липсватъ и въ кано­
ничните книги: изкушението на Христа отъ дявола, сжще-
ствуването на демоните като противници на Бога и на чело-
веците, борбата на Исуса съ сатаната при Второ пришествие
и др. сж се дуалистични отгласи. Богомилите използували
тези дуалистични зачатъци и, като ги позасилили или доба­
вяли нещо ново, т е - доближавали дадено съчинение до
своите догми за двувластието въ сегашния светъ, разпреде-
ленъ между между Бога и Сатанаила. Такъвъ е случаятъ съ
Видението Исаиево. Въ него се разказва, че Исай, като се
възкачилъ на твърдьта, виделъ тамъ противниците на бла­
гочестието— сатаната и неговите последватели, които били
въ постоянна война помежду си, отговаряща на непрекжс-
натата вражда на человеците на земята. Съ това вече косвено
се подсказва, че сатаната съ своето войнство владее на
твърдьта небесна и на земята, а Богъ си остава господарь
на по-високите мирови сфери — седъмьте небеса. При раз­
каза за тайното, прикрито слизане на Сина Божи отъ седмото
 Историко-литературни бЪл-юкки. 161

небе на земята пакъ се припомня, че на твърдьта той миналъ

пр-Ьзъ владението на господаря на тоя, долния светъ (на
т&крдь, ИД1Ж1 кнлзк к-кка «го гЬдитк) и че, за да не бжде
заб-ЪлЪзанъ отъ тамкашните обитатели, т. е. посл-ЬдвателигЬ
на сатаната, Исусъ е требвало да се преобрази като техъ (и
окрлзъ Бедни иго ико и т-кхъ). А че твърдьта небесна, споредъ
богомилите, служи за седалище на сатаната, отдето той съз-
далъ долния видимъ светъ и отдето го управявалъ, това е
прокарано въ Тайната книга (стр. 77, 81). За седъмь божи не­
беса и за осмо, видимо небе (т. е. твърдьта), създадено отъ
сатаната, споредъ богомилите, говори и Евтими отъ Акмония
въ своето Послание.1) Въ Видението Исаиево е прокаранъ
дуализъмъ и при епизода, дето сатаната, като намира. Исуса
въ своето царство, на земята, улавя го, окачва го на дървото
(кръстно) и го убива (и кнлзк мира того . . . престьрггь роуце
скеи нд нк и осесАтк и нд дреке н оувимтк и). Това е алюзия
за Христовото разпятие, за което богомилите учели, че е било
недействително, а привидно. Пакъ споредъ богомилите и спо­
редъ Видението, Исусъ следъ разпятието слиза въ преиз-
поднята, дето намира дявола, надвива го и го направя свой
пленникъ (споредъ Видението) или го хвърля вързанъ въ
вечна мжка (споредъ богомилите).
Отъ другите богомилски гледища, въ Видението е про­
ведено, ако и прикрито, и учението имъ за Св. Тройца. Бого­
милите на гледъ приемали православната догма за Отца,
Сина и Светаго Духа, но това те твърдели привидно
предъ другите християни; въ своето интимно верване, те
приемали първенството на Бога Отца, който говори ту чрезъ
Духа Светаго, ту проважда възлюбления си Синъ да спаси
человечеството; отъ друга страна Сатанаилъ се явява старши
синъ на Бога. Неустановеностьта или по-добре двуеличието
на богомилите по тоя пунктъ е посочена и у Зигавина, който
ги укорява за техното лицемерно учение за неразделната
Св. Тройца.2) Исай вижда на седмото небе Сина Божия (Гос-
1) Kal 8xt 8хтш etoiv ol oijpavoi' Snx& p4v, oO; inoirjoEV 6 вхЬ; xal x a M .
IJexat 4xclva> a6xfiv 8y8oo; 84 4oxiv 6 8xoxaxa> itoivxwv <paalv o5xo; 6 xal nap’4)|i6v
6pcopevof, xal 8xi ixobjasv aiixiv 8 Spx<ov xo3 хбороо хобхоо, xooxioxtv 6 8ta6oXof
xal Sxi iixavaxa6exai iitavto айхоЗ. Ficker, 34.
s) npdoxKJpa p4v ixaxT); xfiv &rcXooax4pa>v x4 rooxeOeiv el; Пах4р(г, xal Tl4v>
xal Syiov UveSpa xpoPaXXovxat P. gr. CXXX, 1292.
11
162 ВидЬние Исаиево.

подк), той вижда ангела на Духа Светаго, но самия Б о г ъ той

не може да види, защото дори и името му човЪкъ не може
да изтърпи да се каже: ск мстк мдинъ к-кчкнъ къ бъликнимь
к-кц-к жнкъж и къ ctfuHjpH почикам. Че така съ схващали бо­
гомилите въ Видението Исаиево върховния веченъ Богъ,
като височайша, надстоеща власть (&rcepxeipivT} i^ouaix), туй се
посочи и по-горе, стр. 153. Манихеите с ж се изказвали още
по-ясно по тоя въпросъ, та, като подценявали Исуса, сметали
го оямо з- "динъ отъ ония пратеници, които Всевишниятъ
праща за спасение на человеците. Такъвъ пратеникъ, или
Духъ Свети, или утешитель (roipaxX7)TO£) се е сметалъ и Мани,
основательтъ на манихейството. За туй манихейско и бого­
милско гледище се поменава и въ писмото на Теофилакта до
царь Петра. пО случай явяването на дуалистичното учение въ
.България.
Въ Видението Исаиево заслужаватъ внимание и други
некои особености, които стоятъ близу до богомилството. Св.
Духъ слиза надъ Исаия, и говори чрезъ него. Това верване
е общо у правоверните християни и у богомилите; послед­
ните обаче с ж напирали повече на общението, което е въз­
можно между Бога и истинските, чисти веруещи, въ които
живее Св. Духъ. Така наречените теотоки у източните бого­
мили или съвършени (perfecti) — у западните с ж били именно
тия избранници. Те замествали старозаветните пророци-
наставници, те били наследници на апостолите. Богомилите
ненавиждали плътьта и всечески се стараели да очистятъ
своя духъ. Духътъ на Исаия оставя своето тело при Езекия
и бива възнесенъ да види мировите тайни. Изстъплението
на пророка, казва Видението, не беше отъ тоя светъ, а отъ
областьта на онова, което остава потаено за плътьта (киденин
Ж1 нжс киде HI Б ^ а ш с w кккд ССГО, МК W ИОТДННЛГО W KhCAKOB
плъти). Исусъ, споредъ православните, възкръсва на небето
заедно съ телото си, а богомилите, като отричатъ възкресе­
нието на телата, приематъ възнесението само на духа. Вер-
ването въ седъмь небеса, изъ които пребродва духа.на Исаия,
ако и да не е само богомилско, защото го има и у халдей-
ците, въ Корана и др., все пакъ то е било една отъ основ­
ните космични представи у богомилите. Най-сетне, пасажътъ
въ Видението, дето Исай поръчва на царь Езекия да не
позволява, щото разказаните отъ него тайни да се съобща
 Историко-литературни бЪлЪжки. 163

ватъ на израилевитЪ синове, ни словк-к cHjfk дати на писаннм

кьсАкомоу чХккоу, напомня обичая на богомилите да не опо-
в^стяватъ всЬкиму своите тайни книги.
Отъ току-що приведени1"Ь осветления става ясно, защо
Видението Исаиево, въ своята старобългарска версия, е
станало любимо четиво у богомилигЪ и сгодно средство
за пропов-Ъдь на гЪхното учение срЪдъ по-широките народни
среди на останалото християнство.

Тукъ е местото, д-Ъто требва да се кажатъ две думи и

за оня български край, въ който особено били превеждани
или съчинявани разни апокрифни легенди и въ който ще да се
е появила най-рано може би българската версия на Видението
Исаиево. Тоя край обхваща високата планинска и централна
местность на Балканския полуостровъ, дето се издигатъ Рила,
Витоша и Осогово и чиито разклонения и гънки са били
усеяни отдавна съ множество големи и малки монастири,
часть отъ които сжществуватъ и сега.1) Апокрифните разкази
на старобългарската литература, каквито сж напримеръ: Ви­
дение Данилово, Тълкование Данилово, Видение на пророка
Исаия за последния векъ, нашето Видение Исаиево, Сказа-
нието на пророка Исаия, Солунската легенда, повечето отъ
житията на Ив. Рилски, на Якима Сарандапорски, на Гаврила
Лесновски, на Прохора Пчински и др. се явили най-напредъ
въ речената область, главно презъ XI—XII в. Редъ местни
имена, събития и легенди, вместени въ тия апокрифи и жития,
говорятъ ясно за местопроизхождението имъ. Особено инте­
ресна е бележката въ единъ летописъ, споредъ която въ
Осоговския (Сарандапорски) монастирь почивали останките,
освенъ на местния светецъ Якима Осоговски, но още и на
пророка И с а и я , на Кирика и Юлита и на Илариона Мъгленски.**)
При многото примери, съ каквито изобилствува хагиограф-
ската литература за пренасяне на легенди отъ едно место на
■) За по-главнитЪ отъ гЬхъ срв. Йор, Ивановъ, СЪверна Македония,
София 1906. стр. 83 сл. — Сжщи, Св. Иванъ Рилски и неговиятъ монастирь.
София 1917.
*) (Ионастирк (хкокок (=©согокъ) и т8тъ локнтъ т-Ьло
скжтаго Неди пророка н т-кл»са скАТ-Kijpk мЗчшикъ Кнрнка и
Оулиги н с к а т д г о Илариона нокдго «пиекопа Л Д ( Г л « н с к а г о и пр»
подокнаго И н м н и к и а (=Мкнма) Сарандаиор'скаго <8доткор‘ца.
Споменик V, стр. 30.
 164 ВидЪние Исаиево.

друго, тукъ се прибавя още единъ. Твърд-Ь естествено е сл-Ьд-

вателно да допуснемъ, че и Видението Исаиево е намерило
въ Осоговския монастирь или въ неговата околность сгодна
почва за своето появяване, било като прЪводъ отъ гръцки,
било като старобългарска преработка. Сжщото би могло да
се каже и за житието на Кирика и Юлита, каноничното или
апокрифното. Не ще бжде безинтересно тукъ да поменемъ и
н-Ькои местни имена въ тоя край, които биха могли да хвър-
лятъ светлиня върху разглеждания въпросъ. Въ Осоговската
ооласть, въ долината на горня Соволщица, 12 километра въз­
душна линия отъ Осоговския монастирь, се намира селото
Кутугерци. Това наименование явно ни подсеща за богомилско
селище, защото презъ средните векове богомилите въ некои
крайща на Македония се наричали и кутугери (xouSooyepot).
Солунскиятъ архиепископъ Симеонъ говори за техните селища
като близки до Солунъ. И въ Воденско, дето презъ XII в.
богомилите били множество, сега е запазено село Коту-
гери, чието име напомня богомилите. Богомилските селища въ
Осоговско пр-Ьзъ средните векове ще да еж били повече.
За това можемъ ежди освенъ отъ появилите се тамъ много
апокрифи, отъ сегашното село Кутугерци, пъкъ и отъ други
местни имена, които били на почить у богомилите. Такъво
е напр. планинското Осоговско село Богословъ, чието име
подсеща любимия у богомилите апостолъ и евангелистъ
Йоанъ Богословъ, псевдоавторъ на Тайната книга на бого­
милите. Се въ склоновет-Ь на Осогово намираме и селото
Еремйя; то ни напомня нарочения авторъ на апокрифния Апо-
калипсисъ — пророкъ Йеремия, както и известния български
писатель и разпространитель на апокрифите, попъ Йеремия.
Западно отъ Осогово, въ пчинския Козякъ, намираме село
Недокръщеница; и това име може би сжщо да се намира въ
свръзка съ некогашни богомили, които н е сж. се к р ъ щ а в а л и .
Името Драговищица, големъ десенъ притокъ на Струма въ
Кюстендилско, сжщо може да се доведе въ връзка съ бого­
милите драговищи или друговищи.
 Б. Второстепенни произведения.

Е н о х ъ.
Ръкописи и издания. — Рускиятъ ученъ М. И. Соколов!,
който посвети дълго изследване на книгата Енохъ въ сла­
вянските кирилски ржкописи1), различава две нейни версии:
първична, която е обширна, и вторична, която представя
преправка или съкращение на първата. Първичната версия е
позната по следните ржкописи: 1) Сборникъ отъ XVI—XVII в.,
българска редакция, въ Белградската Нар. Библиотека, № 321,
л. 269 —323. Книгата Енохова е озаглавена: Книги cfHx тдинк
б н о р “. Ржкописътъ е билъ донесенъ отъ известния маке­
донски учитель Хаджи Йорданъ Джинотъ. Соколовъ употреби
текста на тоя ржкописъ за основа на своето издание. — 2)
Сборникъ отъ XVI в., българска редакция, писанъ въ Влашко
сега въ Петроградската Академия на Науките, № 13, 3,
на л. 93 — 125. — 3) Сборникъ отъ XV в., руска редакция, ь-
сбирката ржкописи на графа Уварова, № 3 (18), л. 626—638б.
Статията е озаглавена: GD пот\»ннк1х книгъ w къс^нцинни бно-
уок-к прлксднлго. Текстътъ представя криво предадени думи,
замена на едни думи съ други, изпускане на изрази. — 4)
Сборникъ малоруски отъ XVII в., въ библиотеката на А. *
Хлудова. Частьта, дето е Еноховата книга (Книгд w тднн;?
бнохокиуъ с^а Яр‘А«ка), е писана въ Полтава презъ 1679 г.
Вторичната, съкратена версия е позната по следни
ржкописи: 1) Сборникъ отъ XVI—XVII в., сръбска редакцим
въ Белградската Нар. Библиотека, № 151. Статията за Ено
а книги тдинм кожи гакл*н|д бно^екк!) бе издадена
C m . Н о в а к о в и h въ Starine XVI, стр. 70 сл. — 2) Сборникъ
огь XVII в., сръбска редакция, въ Виенската Придворна Би-

>) Славянская книга Еноха Праведнаго. Москва 1910 (Посмъртенъ, не

завършенъ трудъ).
 /

166 Е н о х ъ .

блиотека, № 125, л. 308®—3306. Текстъ тъждественъ съ Бел­

градския. — 3) РъкопиСъ на Е. В. Барсовъ отъ XVII в., руска
редакция. Статията за Еноха (Б мтна прав(днаго бноуд. . . Б**
tpiMA WHO pi 6Н0Х”К: 1гД,Д НЛПОЛНН МИ .f. rt'kT'K и ш»стк \1СЛТ-К
н п а т к в мцъ S, к нарочнтк! д«нк) бе издадена отъ С о к о л о в а .
въ поменатото му съчинение, стр. 83—107. — 4) Ръкописъ
втори на Е. В. Барсова, отъ 1701 г., руска редакция. Статията
за Еноха (Gha кйгл таТни бжна mbaihhiua бноуови. . . Бо
KpfMA OHO 1ГДД ИСПОЛНН СА триста И Ш1СТкД1САт Н ПИТк л-ктк
ктораго в нарочитк1и Д1 Нк) също бе издадена отъ Соколова,
пакъ тамъ, стр. 133—142. Текстътъ на Еноха въ тия ръко-
писи на Барсова е тъждественъ съ текста въ двата сръбски
преписа, въ които се съглеждатъ и некои русизми. Соколовъ
смета, че книгата Енохъ въ тия сръбски ръкописи е пре-
писъ отъ некой по-старъ руски.
Относно древностьта на славянската версия, требва да
се приеме съ положителность, че тя е съществувала най-
късно презъ началото на XIV в., защото руската книга Ме­
рило Праведное, която е отъ XIV в ’), съдържа дълги, току-
рече буквални извадки отъ книгата Енохова, и то отъ крат­
ката версия.*) А понеже кратката версия иде отъ обширната,
последната ще да се е била явила по-рано, но кога точно,
за това можемъ само предполага. Въ славянските списъци
на апокрифните книги, както напр. въ Светославовия сбор-
никъ отъ 1073 г., който е преписъ отъ' подобния сборникъ
на българския царь Симеона, се поменава наистина и кни­
гата Енохъ, но това още не доказва, че тя е съществувала
тогава въ български преводъ, защото както сборникътъ, тъй
и списъкътъ на апокрифите съ преводъ отъ гръцки. Има
обаче други съображения, които говорятъ за древностьта на
славянската версия. Еноховата книга, както поменахме по-
горе, пъкъ за това ще кажемъ и по-долу, е служила като
изворъ за Тайната книга, която е вече била позната въ Бъл­
гария презъ X—XI в.
За древностьта на паметника биха могли да се приве-
датъ и некои архаизми въ него, както напр. думите: порода.
Обнародвана у Н. С. Тихонравовь, Пам. отреч. русской литератури,
т. I, стр. 2 0 —23, по перг. ржк. огь XIV в. въ Троицко- Сергиевата лавра.
№ 15, л. 3 6 -3 8 ® .
*) Това посочи добрЪ Соколовъ съ редъ съпоставки отъ двата текста,
стр. 107 сл.
 Т е к е т ъ. 167

НСПрЬНЪ, ГОЛОТЬ, «ДМОГОуБКНЪ, НСПОЛЪ (=:ИСП©ЛИНЪ), фЛДЪ, рОКЪ,

Пкгр-Ьаити сд, въдрАзнти, оулдрити и др. Вземемъ ли още
прЪдъ видъ, че книгата Енохъ въ българските преписи е
представена по-обширно и по-изправно и че въ нея са
вмАкнати богомилски тенденции, можемъ допусна, че тя се
е явила и е била преведена или компилирана въ България
най-късно п резъ XI— XII в.

Т екстъ. — За изданието на книгата Енохъ си послу­

жихме съ текста на сборника № 321 въ Белградската Народна
Библиотека, отъ XVI—XVII в., българска редакция, който
заемаме отъ Соколова. Н ай-необходимите паралели привеж­
даме по другия български преписъ, въ сборника на Петро-
градската Акад. на Науките, № 13, 3, 25, отъ XVI в , който
означаваме съ б е л е г ъ Я (по името по-прежния притежатель
на рАКОписа, Яцимирски), по Полтавския преписъ отъ 1679 г.
(П.), по Уваровския преписъ отъ XV в. (У ).

л
Книги СТИХ ТЛИНЬ. dNOX’O'S
мжжа мждрл н велика хждежникл, егож* пр?Ат Г к н въ зл ю би те
(ПО, ДЛ КИДИ BkllUHAA ЖИТ11 И ПреМАДрЛГО Н Б1ЛНКЛГО Н Н1ДО-
Мк1СЛНМЛГ0 Н нш ременнаго цртнл Бл КгКС(ДР’кЖНТ(ле, И предик-
НЛГО И СЛЛКНЛПО И скетллго И МНОГОй»ЧНТЛГО СТ0ЛН1Л слоугк гй е ,
И Н1ПОДКИ(ЖНМЛГО ПрТДЛ гй е , И СТ(П(НИ, И IVEHttBAtHU) >) коннк
К(СПЛЪТНН, Н Н1СКЛЗЛЖЛ(МЛГ0 СДОЖ(нТл МНОГО МНЖКСТВЛ CTVX’lH, и
рлзлнчнлл кнденУл и нсисповедимлд ntH if XfPl$VRHMCRb,X кои> и
скетл Е(ЗКмерНЛ СЛМОКНДЩЬ БК1ТИ.

I. — Б ъ в р е м е ОНО, р( 6нох, (ГДЛ НЛЛДКНИ МИ СА р&б д е т,

роди* СЙЛ СК01Г0 Млдоуслдл, И 110 С(м жи* с д ет И НСПДЬНН* все*
дет ЖНКОТЛ тй в дет. Б ъ ПрЪКЬ1И МЦК, ВЪ нлрочи7 ДЙК, ИрЪЕЛГО
мца къ а дйв, лзк (зно* ве^к въ дод\оу moim йдинь и почива* на
\удре скоемъ см» И вгда спа*, въ зм д( в(дн скръвь въ срц» m o i ,
и ре* мдач( с а шчимл моима (kw сне, и мможлхъ рлзВмети чт«
(СТЬ СКОрЕъ) *) CII, ЧТО ДИ МИ ЕАД(Т. И икиста -ЛИ с« два моужл
преждикл зедо, гако ннкодн hi виде* на з(мдн. И веш( днц( т
ако сХнщ съвт(ф< с а , whh ft© ако свефн гордфи, нзк оустк и*

Ч Заграденото въ скоби заемаме отъ Я.

*) п.
168 Енохъ.

и тн к исуодл; о д -ка н м и1 п -к н Е , р а зд -к а н й кндом м ногм * Б агри ;

к р м л -k их ск -кт л -ки ш и зла*, p A ty k их в -кл -ки ш и с н к г а . И с т о а с т а оу

глави едра м о !го и къзкаста м а h m ih im k м ои“. И з Ж 1 к ъ з б ъ н а *

Ф сйа C K o ir o и к и д -fc* о к - к м А ж а она етож ф а при м ’ н -к . И зъ Ж1

субдрн нх и поклони* с а Ама и оуж асо* с а , и иълна с а з р -к н !|

лиц| м о 1 Ф страда. И р -к ста к ъ м н -k М А ж а : дркзан, бнонн, к -к

и с т и н а , hi бои ct; I V к -к ч н к ж поела ни к T iE - f c . И м т к дн* къс-

Ходиш н с-к нами на йво; и къ згЯ н ейо“ т к о и м и кскм дом чащ "

сво и ", в -кгк елико съ ткорл* e ic t ie i на 31мли к -к д о м е у t k o im и

ннкто Ж 1 T iE i да hi нцитк, д о н д !Ж 1 к -к з к р а т и т т а Г к~ к -к н и м.

И оускори* послоупш нзи до* к -к н к из долаоу M o ir o и заткори*

д и р и , гакож ! рекоста ми. И к -к зк а * сйи ckoi /Ц |д о у сл л а м н Рш им а

и Г а и д а д а , *) и сп о к -к д а * им елико гйаста м и м лж а ю на пркчю днаа:

II. — П о с л о у ш а и т !, чл д а моа, hi к -Ь “ камо г р а д а или что

е р -к ц н 7 м а . Н н к, чл д а л \о а , hi Ф с т а п л н п Ф ЕХ; пр1? л и щ м гн и "

Х одит! ri c a b u ir o съ х р а н -к и т !; hi ом разит! м оли тви c h c ih u ка-

1ш го, да h i съкрати* I V троуда р а к к каш и*; и hi лиш аит!

дарокк Га, и hi лиш и* I V сънискани* и даролю в13них скои* къ

уранилннца* каш и*; вХкит» Га и п р ъ к -к н ц и стадннм н и п р ъ к -кн ц и

ю но* каш и*, и Е А Д 1* E a K i H i a на кл* к ъ к -к к и ; и hi Ф с т а п и т ! Ф

Га И Hi ПОКЛОНИТ1 СА б Л к п о усто ш н и ", ВЮ ГО м ИЖ 1 H i СЪТКОрИШ А

НБСЙ И 31М ЛА, НИ ИНИ! ТКарИ , TKI ЕО П О ГН 1БН А* И TKI ИЖ 1 Нм СА

п о кл о н а *. И да о у к -к р и т к I V ерД а каш а къ стра* скои. И н йк,

члда л \о а , ннкто Ж 1 m ih i ккзкф и, д он д « ж ! оврати* м а I V к ъ к а м.

III. — Е к к ъ м гд а гХ а * сно" ско и ", къзкаста м а мж ж а и>на

и к ъ з !с т а м а на крилоу c k o iio и к ъ з н !с о с т а м а на п р ъ к о ! йео и

постакиста M i н а и ж л а ц -к * и « гр л д -к а у ж . И пакм k k iiih съ гл А д а *

къздоу*, и КК1Ш 1 к и д -k* а и |р к , и постакиста м а на п р ъ ккм й еси .

И показаста м и мор| п р -к и л н к о !, пач» м о р | з е м н а г о . И приидоста

п р -к А лиц| м 01 с т а р -к и ш и н м и клки з д к -к зд н и * чи н о кк и п оказаш ж

м и a r t ли, ИЖ 1 к л а д а !* зккзд а м и и сл ож ж м й е « м и лктаА*

крили ско н м и и ю вкуодж * по к с -fc* п л а в а ю ф н * . И тоу съ гл А д а*

скрокнф а сц -к ж н а и гол отнаа и агР л и , МЖ 1 д р ъ ж !* гр о зн ьн ХРЛ

иилниц! и* и скро кн ф а иълакк, Ф нж доуж ! иеуодм* и къуодл*; и

показаш А м и скрокнф а роси и ако м астк м аелнноу, и к н д -к н н

w spasa Iа ако в с-к кк ц к -k* 3 1М ЛА ni м н о ж а !, и агР л и урамАф 1и

скрокнф а и* и како за тк а р -кГ е м и Ф кр ъ за л тк а .

*) Въ етнопската версия имената еж : Магусала, Регимъ, Гаидалъ.

 Т екст-ь. L69

IV. ---- И ПОАСТа М А М А Ж А Т Л Н БЪЗКеДОСТа МА Md КТОрО*

йве. Н п о кл зл ш а мн и кид-k1 т ъ м а п а ' ткми земнил, н тоу
СЪ ГЛАД Л* В«рижнн Б Л А Д О М Н К Н С А Ц К , Ж Д А Ц К С А Д а кезмкрнаго.
И т и агРлн вкаул темнозрачнн па' ткми земни», и непркстане11
плачк TKCpkjfA по кем часм. И р-к1 м а ж с м л сАфИма ек л \ н о а :
ч « с о радн си м а ч и м н с а т непркстанно‘I Йккфаста к -к м’нк мАжа:

си с а т Су с т а п н и ц и г й и , не послоушаАф» покелкше rfi-fc, н а с к о с а

бо лса с-кккфлкшА, Ф с т а п н ш а г к к н а з о " с к о н м к , иже с а т оу-
ткръжденн на пето" йбси. И пожали* си зкло w ни*, и шии агРли
п о кл о н и ш а ми с а и ркшл к-к мн-k: л\АЖоу бжТи, номХи С А W
на къ Гоу. И йккфа* къ ним и р-k*: кто есмъ а“зк, чХк-к мрткк,
н а да с а п о & л а w аг^лкук. Кто в # камо и д а азк сам и что
сркфет м а или кто помДит с а w м‘нк.
V. — И полета м а Фтлдоу МАжа и къзкедоста ма на
третое йко и постакиста м а п о ср^к породи. И мкето то несъ-
ккдимо довротоА. И кид-k* к-ьск др-ккеса клГ-оцкктна и плоди и*
зр-клн и влХгойуанж; и къск Брашна принесена н кюпефа диханУем"
влРоконни"; -■- nocpl? др-кко жнзнкно на м кетк то", на нем же
почнкае* Гк* е>-да късуодн7 к-к ран; н то дркко нескажемо е до-
БрОТОА И БЛГОКОНСТКО" H КрЛСНО nd' К САА ТКЛрИ САфеА, W ККСАДЙ
златокидно н цръкено wepaso" н итнезрачно и иокрк1клет кеск
поро; иматк i v кск* сажденни* дрккк и къск* н л о к к ; корен емоу
е к-к породк на исуодк земно". Ран же е междоу тлкнУе" и не-
тлкнУе". Исусдита .к. нсточннка, единк точнт ми и млкко и елен
и кино и рас^одит с а на д. чести и ш б ^ о д а * тнуо“ шесткУе",
нсуодл* к-к раи бдомскь междоу тлкнУе и нетлкнУе; и Фтлдоу
происуодАт и разлклт с а на .&. н нронеходи* потънкоу по
земли, нмат оврафенУе крлгоу скоемоу мко инУе стухУм коздоушнУе.
И нк* тоу дркка непледна, и къскко дркко б л Р о п л о д н о . И к с а
мкето БлРослокест-ккно н .f . агРлк скктли* зкло, иже ХРДНАТ п о -
родоу и непркстанни" г?\сол\к и кЯги" пкнУе" слоуже* Гйи по к с а
дйи. И рк*: к о л к б л Г’ о мкето свА зкло! И ркста к -к мнк м а ж л :
мкето се, ^ноше, праведнико" йготоканно е, нже прктркпе* ксккюА
напасти к-к жити ское“, и ю з л о б а * дим и*, н (ократАтк w h h с б о а
i v неправди, и с-кткормтк слл пракен, н дати улккк а л ч А ф И " н

НЛГК1А покрити р И З О А , И К Ъ З Д К И Г Н А Т Н ПЛДПНА С А , Н П О М О ф Н W E U -

дими“ и сирота", иже х®ДАт вее порока пр-|? лнцемк гни" и томоу
единомоу слоужж*. Т к " е оуготокано мкето се къ наслкдТе ккчное.
И ведоста м а м а ж л та на сккернж странА и показаста мн тоу
мкето страшно зкло, кскка м а к л мЗченУа на м кетк то“ : люта
по Енохъ.

тъма н мъгла нкв-ктла, и н1? тоу ск-кта, и м»гнк мрачжк къз-

rapaiT см винм, н р-кка итнкна наход|ф!» на ксм м-ксто т«;
ижлдоу wthk, а ижмдоу стоуд»мТн л»дк ж<жг н 31кГ; и оуж-
ннц< люта з-кл© н огРлн тоужни и him^thkki, носл.ц < оржжТа
иапрасна, млчщи ншХотнкно. И p-kx: ropi, ropi, колми страшно
м-ксто ех з-кло! И р-кста къ мн-k ммжа: м-ксто ci, & houii, 8гото-
канно » н1Чьсткоужц1Ии на ЕХ, нж< д-кламт на з<млн злаа, чар-
д-канТа, оваанТа, влъхкованТа в-ксокска; нж« хкалмт см д-кли злими
скоимн; нж! краджт дй< чХш, Фамни,1) даксци нифмм н къзм-
мамцн нм-кнЬ их, н сами еогат-км7 нзк имкнм тоуждаго wbki-
ДМЦ11 и* *; НЖ1 могмцк насютнти, гладом оуморншм алчмфмм
и, могмф» шд-кати, съвл-ккошм нагим; ижс hi познашм ткорца
СК01Г0, НЖ ПОКЛаН-kMT СМ вД|к В»ЗД0уШНИ" Н COyiTHkJ", ЗИЖДЖф!
WEpasKi н поклан-кмф! см рмкоткорхнТм мръзостном#. Си" кгк"
оуготоканно е м-ксто ci е -к достоанй в-кчнох.
VI. — И въз«ста мм ммжа юна н възв<доста мм на .Д. <
нйо и показаста ми тоу вс-fc паства н пр-кх©жд1 н'а н всм лоучА
ск-кта сХнчнаго н м-ксмчнаго. И разм-крих шсствТа см и сложи*
св-кт Км, н вид-к* схдмогоувнв *) св-кт имат сЯнц« ма1 мца; кржгк
Км и кол!сннца ?ж, на him Ж1 мзднтк къждо IM, сако в-ктрк х°-
дмфа нр-кчюднож връзост?м, н н-к има повоа, нофк н дйк х°
дмф!ма Ж1 възкрафамфнм см. И (вид-k*) штирн вв-кзди всликим,
К01ЖД1 ИММфИ ПО СОБОЖ ТИСМфЖ SB-кзДК, ЮДКНММ КОЛ1СНИЦ1
сХНЧН!, Н Ч1тири WIUOyMM, ИММфИ К01ЖД0 ПО СОЕОМ ТИСМфЖ, къс-к*
КЪК0\Ч1к .Й. ТИСМфк, и х°АА Ф< С-К СХНЦ! КННМ. И КОДА7 {го къ
ДЙ1 .вТ. ткмм агРлк, а къ нофм тисжфа arf-лк, комоужд© аг^лоу1
ПО Ш1СТК крилк, ИЖ1 Х°ДАТк Пр-кЛ КОЛ1СННЦ1А, И ШГНк дам7 IMOX
сто arfak. Н ден Л1тмф 1 овразо" двкю птнц», {динк сако фнтйк,
н други ако х4л'к 1дрУн Оврази н* лкковк, ноп н шпаш н глава
коркоднлоу, кид-кнй н* wsarpiHO ако доуга швлачна, кмикота и*
дгкм7 см7 м-крк, крила и* агУка, и комоу-жд* и* по .кТ. крнл-k иже
ММЧ17 КОЛ1СИНЦЖ СЛЙЦОу, НОСМф! рОСЖ и ЗНОЙ. Н ако ПОК1ЛН7 Гк,
тако шврафаж7 и нисуодит7 и кксходм7 по йбси и по з (мли съ
ск-кто" лоучк СВОИ*.
И нссоста мм ммжа та на къстокк йвен того н показаста
ми вра7, имнж1 происходн7 еХнц* по встакни“ вр-кмж!м н по wk-
Х0 ЖД1 НН" меца л-кта къс<го н по число часов1р?ж дйк и нош. И

!) иггаанн Я, — ичеамнТн П.
*) сТморнфЖ Я.
 Т е к с т ъ. 171

кнд-кх нкстора крата майка Фкр-кста, и кааждо крата намира

ста(дй) За и ч(ткр-ктк (днного стадн. Испитно размери* и то-
лнко разоумк1 мликотоу нх, нам ж< исуоди7 санц< и ндГ на з(маи
н съракн-кжт см и к-кходи 7 к-к кса а»ц«. И ,Я. ми крати нсходитк
ДНН .Лк., КТОрИМН Д Н И .Яб., Т р Г Г И М И Д Н И .Яб., * Н Т К р - К Т И А Н дйи
.Яб., П(тими дни .Яе., пкстими дйи .Ак., н пакм к-кспат к - к з к р а -
ipa»T С А Ф Ш ( С Т Н Х крат ПО I V E I I M C T K M КркмАННОЛ\оу И К-К^ОДИт п«-
тими крата дйи .Яв., .Д. ми дйи .Яе., .i4 а\и дйи Яе, кторимн дйи
Яб. И тако сконча(т са дй Т( а-кта к-кс(го, по к-кзкратом Д pi1
кр-кмАнк.
И паки к-кзнссоста л\ а аькжа та на западк йбс( и показаста
ми крата п«тора майка,1) Фкр-кста по и>Буодоу k -kctomhkix крат,
протнкж имн Ж1 заходитк тоу слйц», и по чисаоу д(ии .t S i . и
ч(ткр-кт. Тако забоди1 западними крати. И «-да нзк!дГ Ф за-
наднм крат, и к-кзмж7 чвтнриста аг^лк к-кнсцк (го и н»слт «го
кк Гоу, а сайцс ижратм7 с-к коа1снии,(ж iro, и пркходи7 мзк ск-кта
.3 . ча* нофи аиких. И к-к .й. ча ноцж принос*7 агглм .Д.ста а^гак
ккн(цк и к-кич». 7 «го и к-кспо(т стиун ржоми финнкск н х"алк*дрн,
н того ради кса птиц( к-кстр«пец1Ат крили сконми, рГу-мци са
скктодакцоу момци г Ясм скоиа\и: приходи7 скктодамцк и даж7
ск-ктк ткарн ско<ж. И с« расчитанй показаста ми х*жД(Н'( *Лн-
чнаго н крата, ими Ж( к-кходи7 и исходи7. GHa во крата к(аика
сл7, иж( с-кткорн В-к часов(рЬ а-ктокнл. Того ради сЯнц( кмнко-
ткарно (стк.
Дро\то( разч-кт(нк лоунож показаста ми мжжа та, кс-fc ии-
стма и шбхождж Та и крата к(аика Hi к-кчнаа к-к ккстокоу, ими
Ж( K-KyoAh7 (и) исходи7 аоуна no wkkihhi“ кр-км<н(м. Б-кходи 7 Я ми
крати дии аЯ на м-кста сайчна изк-кстно, й дйи Яе изк-кстно,
(• дйи Я изк-кстно, Д-ми дйи Я изк-кстно, (5 дйи аЯ изрлдно,
S-ми дйи аЯ изк-кстно, §-ми дни Я изк-кстно, й-ми дйи аЯ из-
Ра д н о , Д-ми дйи аЯ испитно, i-ми дйи Я изв-кстно, аТ-ми дйи аЯ
изк-кстно, кнми дни кй изк-кстно. Ткш тако западними крати
no WBjfCAU и по чнслоу к-ксточни* крат тако ходи7 н с-ккр-кта(т
л-кто дйк1мн. Слйцоу дйи т&« и ч(ткр-кт (диного дй(, а аоуномоу
а-ктоу тйд , ткорА кТ мЦ(; расчита(мо по кД дйи, анша»м at дйк
сайчнаго кржга, «кi с*т на кс-кко л-кто епакти лйнк. Т-к ж< майки
кр* др-кжн а-Ьт 6 сл 7 Як. Ч(ткр-ктими х*А“т 811 ^ А^та, Д т * нз-
e-fcipiHHO мапл-кн-клть. того д-ка-к и зати с а 7 кромк йбси къ f-

*) S крат-к к(анких-к П. — крата uxcTipa У.

U2 Е н o x ъ.

лгкта и к-к чнсл-k дйн не прнлагает с а , за еже тн пр-км-кн-кАт

вркмАна л-ктнаа й нока мца к-к напл-кнАнУе, й дроуга к-к МаленУе.
Н вгда скснчает с а западнал крата, к-кзкрлфажт с а , идетк на
к-кстечние с-к ск-кто" скен". Таке увдит ДЙь н ноф* по кржз-кх
hS hw 1 ниже к-кскх крАгох скор-ke к-ктрк н£нмх. И ден летАфе, §
крнлк комоуждо агглоу 5 разчктени имат лоунни кря, юкуежденУе
нм-kf по дТ л-кт. По срЧк ж< йвее кидкх кое к-кержженнме, слоужефА
1'кн к-к тумпан-k* н орган-к1 непр-кстанни" гласо" к л й м " п-кнУе",
н наслади“ с а пссаеушаж.
VII. — И к-кзеста м а мажл та н къзксдоста м а крнлоу
«а на £ а йбо . И кнд-кх тоу многиА кое нензчктснУе, рекомУи Гри­
горе.1) И кнд-кнТе их ако кид-кнУе чйкче, н келичкетко иук кецее щ а -
докк келикк1х, и лица их дрлула, н мл-кчанТс оустк их к-ксегда. И не
s-к служенУа на €-мк Йкси. И гЛаук кк мжжама сжфима с-к m' h c a :
чесо ради си ся ? дрлули s-kao и оу-инда лица их и суета их мл-кчецеа,
и н-f слоужснТа на сУе" йвеи? И р-кста к -к м'н-к мжжа: сн сат гри-
горн, нже wKp-кгошА iv Г 2 с т к м а с-к кнАзем сконм батанаиле", И
по ннх иже сат уодили керижннцн к-к сл-f нх, иже сат на ктор-к"
нйси иждр-кжимн тк м о а келнкоА, иже гкнидошж на зсмла w np-k:
стола гй-k на м-ксто&рмснА н пр-ктр-кгошА иж-кфанУе на рам-к горке
&рмонскь1е, и юсккр-кни са землА д-кламн н % и жени члккм келнко
зло ткорАт к-к кса кр-кмена к-кка сего, кезакеноужф» ткорАфе см-к-
шенУа, н раждажт са испсл!1_и фждове келицй й келнка непрУАЗНк.
И -того ради и>САДН их К к келиком садиг", и ридаж кратУе скее*
и оукорснм б а д а т кк днк велики Гнк. И р-k“ григори>*азк ки-
д-k* крат1А кашА н ткоренУа их и млченУа их н велика мслснУл
их, и азк 4wXhjC\ca w ннх, н н а «осадил К а е Гк под, земаАА,
дондеже скончает^сж нйо н землА к-к к-кки. И р-кх:: к-кскаа
жднтг кратУс ское, а не слоужнте np-f лице" гйи"? Поставите
слоужкн ваше и слоужнте np-ts лице" гйнм-к, да не прогнйкантс Г2
Ба кашего до конца. Послоушаше наказанУа моего и стаи)а на
четири чннн нйси се". И се стежфеу мн-k с-к мжжема сима, и
к-кстрАкишА Д-рн трАки нъксуп-к гЯсо" келнко", к-ксп-кш;к григорм
£дииогасно, и к-кзмде гла их пр-k лице4 г н а .
V III. — И к-нзеета м а ФсАдоу мжжл та н к-кзнесоегга ме на
S-f йко. И кид-k* тоу § четк лРглк пр-кек-ктлн н славни з-кло и
лица нх сиаефК па4 лоучк глйчнму-к лкщеф» са , и нС рагмнчУа ли-
цоу или №Бдр-кжанУа или с-ъприложенУж шдеждм н \ И т и чмнн

*) грнгорТн Я.
 Т е к с т ъ. 173

ткорлт1) и з к о \ ' ч л а т як-кздне< х°жд*нч и сХнчно хУБраф<нТ« н лоуно

пр-км-кн«нУ« н мирско* БлготкорАн1« н злочини к н д а ц и н строАт
запоккди и пооучсни и слл воглано* п-кнТс и кс-ккл х к л л а с л д к н а а .
Сж с а т аррггли, нж« на' агРли и кскко жити с-кмнраА1, н б н о «
н з«мно«; н агглн нжс на- плоди зшнмми и наА к-ксккоА тр-ккол
и ккс-ккж пифж дажцк к-ксакомоу жикотоу; и дг^лн кскх дшк
члчкски* н п и ш а 7 кгк д-кла нх н ж н т Уа их пр-tT лиц«" гйим. И
nocp-tT их 5 фнникк н 5 х»ро\*ки", 5 инстокрилатк и «динк глаФ
с а ф « н полфе единогХно, н нкГ покксти п-кнТс их. И ра\-АТ с а

IV подножТю cr o «m o v .
IX. — И к -к з д к и го с т а ма Ф т А Д -к мажд та и к -к з н » с о с т а

ма на § -л хо « йбо. И к и д -к х t ©v ck V пркк«лих зкло и ксм w th k h u c

ком « л и к и х а р уагГм к, и к « сп л -к тн и х силк и господсткш ндчалк н

класти, jffpo\"KHM и с« р а ф и ", п ркстоли и м н о го ю ч и ти i пд-ккокк,
скктлостолни й > ан н "ско « . И оукоау са и ккстр * ттаук стр а^ о" « л и ­

ко ". И полета м а мажд и « д о ста м а к-к ср к д л нх и кьзгЯ ап и

к*к л х н - к : др-кзаи, бноии, н« бои с а ! И показаш ж м н Га хСдал«ч«

с-к д А ф а на п р -ксто л -к c s o f" п р к к и со ц -к ", н к -кси кои нксни к-к с т а -

никнн стоауА на Т -ти х с т ж ж - к х по ч и н а \-, и поклон-к^л са Г6и и
цаки K -K C T A n a jfA на м -к ст а с к о а к -к радости и к -к к (С « л н к -к с к к т - к

Бсялх-крнелхк, поАф с п -к с н и лхалнм и и кротки м и гл аси ; а слакни

СЛ О уЖ Сф А «M OV Н( W CTAnaA7 НОфТА, НИ хС ^ О Д А 7 Д Й Т * . СТОАф«

п р -кл л и ц е " гни " и т к 0р м ц ил 10 Л А « го, у « р о у к и м и и с«раф им и ххж ртк

иркстола ХОБСТОЛфк и цкстокрилци покривал7 п р -ксто л к « го,

п о а ф « ти^ о" гл а со " пр1? лнц«" гй и м к . И к -ь н « гд а к и д -к х к с а ci«,

р -к ста к -к м й к м а ж д : бнош с, д о зд« на" с т о б о а в пок«лкно с к -
к -к П А т к с т к о к а т и . И хотидоста w м«н« м а ж д и ктолхоу н« кид-кх
«и. Язк хх>стах « д и н к на нкск и к-кзеодх с а и п а д о х н а л и ц и
конци

ско«" и р кх к-к « к к : Л н к /о т о м а хх > в р -к т« ! И п о е л а I V « д и -

o v jfk

ного w с л а к н и х с к о и х , a p j f a f r a a Г а к р ж л а , и р с к-к м н - k : д р - к з а и ,

& н о ш с , н« б о и с«; к - к с т а н и и п о й д и гъ м н о а и с т а н и np-f: лиц«"

г й н " к - к к к к и . Й к к ф а * к -к н « м у н р к х к-к м н - k : г й м о и , Фстлпн

д ш а м о а из м « н « w с т р а д а и т р 1 п « т а ; чк -кзоки к - к м н -k м а ж д , п р и -

кедш а м а д о м -к ст а с« го, зан « т-к м а ovnoKa* и г к т-к м а ндж

п р к л л и ц е г й « . И к - к с х и т и м а Г а к р Т и л ь , око к - к с у и ф а А Т с а л н с т к

к -к т р о "; е м ш а м а и постаки м а пр-к” - л и ц « " г й н " . И к и д к х *) Г а к -к

Х) СТрОАТк и П.
*) Странична бклкжка въ ржнописа: Еид-кн?« лиц« «го ако
ж«л-кзо рджд«ж«но.
174 Е н о х ъ.

ЛНЦ1 . И ЛИ1 ( 1 «го силно н п р к с л а к н о , ч ю д н о н пркоуж асн о, гр о зн о

Н П р н т р л н н о .1) К т о 6СМк ЛЗк П О к к д а т И Н И О ВктО в сж ф « стк о г й л
Н ЛН1(« «ГО ПркдН КН О Н НСНСПОКкДНМОС, Н ЛНКК МНОГОуЧЖНи «го
и многХани н прккслики н н «р ж к отк ор л н и пр кстол к гй к , н ли-
КОСТОДнЬ «УКрЖГК «ГО р р О уК И и И С(раф?МСКк11 КОЛ, Н Н«Л\Л*кЧН«
п-кнТа и1, WKpask кр асоти «го и«прк м кн«нк н н си сп ок к ди " , н к«ли-
котоу слаки «го кто и еп о& к стк ? И п а д ю х ницк н поклони1 с л
Г £и . И Г к оустн скоим н р« к-к м н к : д р ъ з а н , &нош«, н« кои с л !
В ъ с т а н и н стан н пркл лнц«“ м о н м к к к к к и . Н к ъ зд к и ж * м л Д1и-
рилк а р у и ст р а ти гк гйк н прикГ мл пркГ1 лице гйл, и р« Гк
слоугд" свои“, нскоуш аж их : д а к ъ с т ж п и 1 & нох с т о а т н пр-tT лн 1(«м
м оим к к-к к к к и . И поклонишлГ слакнк! Гйи и р к ш ж : д а о у с т ж п н т
по гЯоу т к о « м у . И гЯа Г к М и р и л о у : пристж пи и съ к л к ц и б н о р
е к 8«м них рнзк н пом аж и «го м аст?ж клРож м о « ж ; юкл-кцн 6ГО
к ъ р и з и слаки м о«ж . И т а к о съ т к о р и М и р и л и , а к о ж« р«" вм оу
Гк*, п ом аза м л н «жлкч« м л . И к н д к н й масла ю н ого па4 ск-Ьта
к«ликаа, и м аст к «го ако роса клРа, и к о н л «го и с м 1рна н а к о
лоуч« слйчн< л ъ с т л ф » с л . И с к г л л д а х с л сам и в и х а к о вдинк
№ сл ак н и х «го н н« ккГ различУж оу зо р н а го .
X. — Н к-ъзка I V в д н н о г о й> а р р Р гл и сконх, h m «him Б р к -
конла, нж« н к к ш ж скорк« м ж дроспж пач« н н к х а р р Р гл и н на-
пнсоу» к ск д к л а г й к . И гЯа Г к Б р к к он л оу: изн«си к н и г и Ф ура-
НИЛННЦк МОИх И КЪЗМИ ТркСТк н д а ж д н (sHOJfOKH н скажн «м оу
к н и г и . И оускорн В рккоилк н прнн«сл к ъ м н к к н и г и НЗЛЦКННк
н з м у р н л " н да"' м н тръ стк скоропнсанм из р ж к и ско«ж. И к к
гЯл мн к ъ с к д к л а йкек н з«мл«, и м орк н к ъскх ст у д и и прк-
р ж д « н !« нх, и иисткУа их н ж икотгръм кж » нх, и слнц« н л оунж
н зк к зд и н uiiCTBia нзм кн*н?а н х, н к р к м л н а н л к т а , н д й н н
чаен, и к к е р д н ювлакк, н е р д и к к т р к н н , агРлска числа, и пксни
къю рж ж «ннх кон, к ск к ж к«фк чл Зк ж л , и ксккк м а й к и п к с н и и , и
ж и т м чЯча н за п о к к д н и моучжТа, и сладког^на пкни, и к ъ ск ,

*) В ъ Я. се говори вече за 8 °, 9 ° и 10° н еб еса : И постави м л

ирк*- лиц«м" г й и “, н к и д к х w c m o i нйо, еж » н а р ст сл по е^р«нскомоу
л з и к в м ж а а л о д и , п р к м к н н т ? кркм«н«м со у у о т и и м о к р о т и fti-ми
зоудТамк, лж « сж т к р ъ р у с« д м а го йкс«. И к н д к х д « к л т о « нйо,
вж« по вкр«искому л з и к о у к о у р к и “ н а р ст ел , ИД«Ж СЖТ ДОМОК1
н к й и н " з о у д 1ач кТ м к. И на Т-тов йко аракодк к н д к х кид«нТ« лица
г й к а к о ж ж «л к зо р аж Ч ж ж о w о г н к изн«с«но, н и скр и нспоуф астк
и ж<ж«т. Т ако н a sk к и д к х лице гй«. Лнц« ж« гй« н«нспоккдил\о
«Г, чю"но и п ркоуж асн о и п р к стр аш н о.
 Т е к с т ъ. 17S

{лик© повлГ пооучдти с а . Испок-кдл дай Кр-ккоилк дйи X и н©фн

X, и Н( пр-кмл-ккошж ©устд «г© г Ха ф д . Я з ж « н< п о ч и х пнии кс-к
ЗНЛЛКНТЛ КСА ЖТКЛрИ. И ИК© СКОНЧД* ДЙИ X И НОЦ1И X, и гХл к-к
Лн-fe Kp-Ьконлк: « влнк© ти сп©к-кд©х и {лик© нлписл; скди нл-
пнш к с а д й ж чХш, влик© их Hf р©жд(н©, и мкстд их оуготоканд
д© к-Ькд, к'СА к© д й ж ©уготоклнл СЖТ пр-кжд| к-к^крлжсшл 31*-
НЛГ©. И C’k A ’fe* С©\ТО\-Кк X ДНИ И X Н©Ц1И и списах КСА и з к -Ьс т н ©,
И ПИСДХ T&S КНИГк.
X I. — И к-кзкл дал IV и pt* дай: 6н©1ш, гЬди ичпоужл мене
ек Гдкриило”. И поклони* са Гйи. И гХл к-к дан-b Г к : бноин, йлико
КИДИШН И СЛИКД СЖТ СТОЖфД И Х^ДАфЛ И СЪКр-кЦИНЛ МНОЖ, ЛЗ Ж1
К-КЗК-кфЛА TiEI, Пр-Ьжд{ ДЛЖ* КСА ИСПр-кК© елико* с-ктк©рих Ф
HfEkiTM и Ф шкидими* кидида©. Ни дгглю“ к© мои“ и» к-кзк-ксти*
ТДННИ MOI, НИ ПОК-ЬдДх Им К-КСТДНТд Их, НИ М©1 Е1СКОНеЧН|( И HI-
рлз©\-дан'п рдзкмислишж ткдри, иже т<к-к к-кзк-кфдж днГ. Пр-кжГ
К© ДДЖ1 Hi ЕК1ШЖ кидадл КС-Ь, ДЗк 6Д|Г пр©х’©ждлук R-к Н1КИддак1х,
ПК© сХНЦ1, Ф К-ЪСТ©Кк НД ЗЛПДЛ, И Ф ЗЛПЛДк! И НЛ К-кСТОКк. Нж И
«Хнц« идалт П©КОИ CIE-fe, ЛЗ Ж« Hi WEp-fcT©x ПОКОИ, ЗЛНС КСА EiCT-
ворд.1) И обмисли* яи п©стдкити и>снокднп, с-кткорити тклрк ки-
ДИдаЖА. И П©К1Л-ЬХ K-k HCnp-kHHxt) ДЛ С-кНИД1т един© Ф HiКИДИМИХ
кидида©. И с-книд« Яден пр-Ьк1лиК з-Ьл©. И елзотри* «го, и ci к-к
чр-tfR-k т-к идаи ск-Ьтд к<ликдг©. И р1К©х к-к шмоу.- рдзр-кши СА,
Яд©ил1 , и кжди ким© рдждлгда© ис теве! И рлздр-кшн са, изк1Д<
ск"кт пр-кк*лиК, и дзк ж< ср-Ьд-k ск-ктд. И кдк© ноелфоу са ск-Ьтву,
И Ф CR-ктД К-кЗк1Д( R-кКк КСЛИКк! ИКЛ-fei КСА ткдрк, ЖЖС ДЗк поми­
ели1 гкткорити. И КИД-кх ИК© БЛр©, И П©СТДКИХ CiE-k пр-кст© и
с-кд©х нд HtM, и ск-ктоки Ж1 Рлдх: к-кзиди т и киш1 пр-кстолд И
Оу-ТКр-кДН СА, И ЕЖДЖ зоснокднм кишни“. И н-tT пр-ккмшА ск-ктд
нног© ннч’сож1 . И пдки к-ксклонн СА, к-кзр-кх Ф пр-кстолд мо!го
и къзкдх кторнц!а к-к пр-кнсп©них и р-Ь*: дд нзид<т w hikhmu*
ткр-кди Hiким©. И зид| Яррек тк (Г-к и тАКк и чрнм1 з-кло. И
р-кх : рдзкр-кзи са. Яррм, и б ж д н кидида© рдждд1мо ис tiki I И
рдзр-кши СА, ИЗиД! К-кКк T-kMiHk пр-ккми* з-кло, НОСА ткдрк дол­
ни1 к>скх. И кид-кх ик© довро н р-к1 к-к him#: с-книдн ти до-
Аву И в^ГКр-кДИ с а ! И БкГ ©СНОКДН?! НИЖНИХ. И H-tT ПОДк ТЪМОЖ
нног© нич1С©Ж1. И л©к1л-кх дд к-кзда-кт са Ф ск-ктд и Ф ткдан и
р-кх: БЖДН ТЛ-кСТО И WEHT© 8) CR-fcT©“ ! И TO np©CTp-fcx H EU^ КОДД.

Бел Б-Ьу-к ткор-кн П. — е) Иъ пр-кнепод-кни1 Я.

*) О бки т © Я.
 176 Е н о х ъ.

И простр-fc* вр-кхоу ткмн ннж« ск-кта, и тако кодк1 оуткр-кди*

сир-k4 В13НЖ, Н основа* ск-ктом окржгоу КОДК1 н с-кткорн* § крж
к-кноутркждоу и к-кокрази* гако х’Р°%’с'гллк» мокро и соууо сир-к*
ст-ккло и Л1дк шБХожд1ша кода" инимъ стихТа". И оуказа* К0‘
моуждо ск*и пжт S л\им зк-кздамк, кааждо ихк на свои" йвси, тако
да грмдж7. И кид-k* ико довро, и разлжчи* М1Ждоу ск-кто" и
т-кмож, сир-й прсср-k кодм сждоу и сждоу, н piKo* ск-ктоки:
е ж д н тн д й к ! И пок!л-к* т-кл\к да вжд«т ноЦ1К, и вк! к!Ч1рк и

пакм вкГ оутро, то ^ а дйк. Тако оуткр-кди* нксим кржгм и

piKo* да с'КБ1ржт кода долн-ka, ИЖ1 по йв«м к -к скеранТс едино
и да нс-кхнжт к л -k h i 1Ж, н в и тако. И w как гкткори* калими
ткр-кдо И К(лнко. И w калмнн гкгр-кзи* соууо, и HapiKO* соушж
зшлм. И поср-кд-fc зшлм нар«ко* оуплдо*, сир-й всзднж. flflopi с-квра*
на едино ж-ксто и скжза* йго", и р-кх морски : « даж тн прклк
к-кчснк, и h i пр-ктр-кгнаин см w сконх ко. И таковж ткрдк
к-кдржжнх и юснока* кр-ку^У к®- би дйк пр-ккозданнн сш-к нарско*.
Тогда вкТ к|"рк и паки огтро, н вкГ дйк й. И к-к кс-км Ж1 скои"
hbS kim швразока* шгнкно ес^тко. Ккзр-fc око мо« на твр-кдн и
много Ж1стокк1 кам«нк и w ювлнстам|д ока мо?го и к-ксприжт и
МЛ-КНИ |ТС^ко кодном, и w t h k к-к код-k н кода к-к итнн, ни СК1И
юного oyrauiaM7, ни w h o йсоушаж7, то роди мл-кнТа слйчнаго W 3a-
рснТс шстргкишТ< и ск-ктл-кнпш Г, н м«кка кода ткр-кжда кал\<н«
жютокаго Г. И w кам«нГ оус-кко* w t h k b c a h k k i , и w wrH-fc гкткори*
чини Б1спл-ктних кои т т-км агРлк, и юржжУа их шгнкна и юдсжд!
их плами пал(Ц1к; и пок!д-кх да стож к -к ж д о к-к c k o i m чиноу. &дни
Ж1 w чина архагЕкаго vvкрацi см с-к чнном сжфи" под ни", к-кспрТжт
мислк ншофнжм, да постави7 пр-кстолк скои кк!Ш1 швдак на' з ш -
Л1Ж, да вжд1т тж ч| мо!и сил-k. И WKp-кго* iro с-к k k i c o t h с -к агЕлн
iro. И в-к л-ктаж по к-кздоухоу винж кр-куоу В1здни. И с-кткори*
тако кс-k ЙБса, и е к Г д й к т р т и . И к -к тр<тн дйк пок!л-кх 31 м л и
к-кзраститн др-кка вмика и гори, кс-ккж тр-ккж сладкжж и к-кгкко
е-кмж гкжмо. Посади* раи и заткори* и положи* wpжжниккl пла-
MiHHKi аРгли. И тако с-ктвори* зшли обнокл1нн . И тогда вкГ мрк н
вкГ оутро, АЙ* А- И к-к Ч1ткр-кти дйк пок!л-к* да воудтк ск-ктила
к|дика на кржз-к* h e c h k i *. На пр-кко" и кишн!" кржз-k постави*
зк-кздж Кроноск, на й-шк ннЖ1 постакихк Яфроди7, на Р ш к Прриск,
на &-мк влйц|, на б-мк Змуск, на 5 -мк йрмиск, на Й-мк Лоунж. И
М1ншнми зк-кздамн оукраси* анрк долни. И постави* слйц! на про-
ск-кцннТ| дйи, а лоунж н зк-кядм на проск-кцпн7| нофн, н слйцс
да хфАнТ по кошоуждо жикотоу, н жико7 кТ-т» фбхожд<нм ми^оу.
 Т екстъ. 177

И положих имена и* н жнко' гр-км-кше и* и новорождеша их н часо-

твореша их како ш бхода *. И тогда ккГ нофк н ккГ о\'тро, дйк %. И
к-к дйк па ти покел-k* море, и породи рики н птице многоразличние,
и в-кс-ккк гадк лазецек по земли и рдАцек по земли четвороногк и
парАфк по к-кздоухоу, мжжеевк по и женскк, и в-кс-ккж дшж ди-
шжфоу кс-fc* животни1. И ккГ кечерк, и ккГ паки оутро, дйк s. И к-к
шести дйк покел-k* моеи мждрости ектворити чХка w 5-мн* с-кстакк:
п,\кт его w землА, кр-кГ его w роси и слйца, Фчи его w Бездни мор-
ские, кости w каменТа, помиелк его w кр-нзости аг^лкие юкла“,1)
жили его и косми Ф траке земни, дшж его Ф дха моего и Ф к-ктра.
И дах емоу з ествк: слоу* к-к пл-кти, к-кзр-кнТе Фчию, ШБОН-кше
дшекно, юсазднТа жили, к-ккоушенТе кр-кке, кости тр-нп-кше, поми-
слоу сладостк. бе помисли1 хитрее слово сказати, Ф некидимаго же
и вндимаго ес тка с-ьздах члка w обосго, скмртк и жикот, и ишразк
к-кстк слово, оки н-ккакоу ткарк йнж к-к келнц-к малж, и паки в-к
мал-k великж. И на земли постави* его аг^ла ктораго ч-Рна и ве­
лика и славнаа. И постави* его цр-fc земли, имацм моса мждро-
стТж, и не Б-к емоу подобнд на земли и Ф сжцеи* твари мои*. И
постави* емоу има Ф четири с-кставк: Ф в-кстокк, Ф запа, Ф
гквера, Ф юга. И постави* емоу д зв-кзди нарочнти и рекк има
его Яда“. И да* ем8 вола его и оуказа* емоу в пжти, св-k* и ткмж,
и р-k* емоу: се ти довро, а се зло, да оув-к" любов ли имдт к-к
м’ н-к или ненавнетк, да акнт са в-к род-k его любацни м а . Яз
же вид-к* ество его, w иже не в-к^ше своего ества, того радн нек-к-
дснее £ горе с-кгр-кшенм, ако с-кгр-кшитн емоу е“5-, й р-к*: по екгр-к-
шенГи ино разв-к скмртк. И постави* емоу с-кнк, и к-кложн* емоу
с-кнк, и оуспе. И в-кзе* емоу спжфоу рекро и с-ктвори* емоу женж, и
женож да прТиде* емоу с-кмртк. И в-к з а * посл-кднж слово его н
нареко* си им а M fH, сир-k бкка. Яда“ MfH землкнк и жнзнк же.
И с-кткори* шградж к-к <|дом-к на в-кстоц-к, и да блю да * зав-к*
и урани* запок-кд. И ектвори* 1моу йвеа Фкр-кста, да зри* а^глн
пожцес п-k^ поБ-кднжА. И св-к* везмрачни Б-к винж в-к раи. И
разоум-k деаво, ако дрВги мирк х$фА ектворити, занеже повннжло
се ег’ Ядамоу на земли и ишладати н црткокати ими. Дмко Т до-
л-кшни* м-кстк Бжде* в-кск, ако Б-кже гктворилк с-к нбсс сотона,
ако им а емоу Б-кшж Сатанаил; т-км с а пр-км-кни Ф агглк, вства
не пр-км-кни, нж миелк, ако же оумк праведни* и гр-кшни*, и ра-
зоум-к свож шсжденКе и гр-fc* иже екгр-кши пркжде. И того радн

*) и Ф ишлакк Я.
12
178 Е н о х ъ.

помисли нл Идама. Тлц-к“ wspaso“ кънид!1 к-к раи и пр-клкстн

бккж, Идамоу Ж1 н< прнкоснж см. Нж за Н1к-кжкстк1д «ж преклл1
И*, И 1Ж1 пр-кжд! елки 1, т-кх hi проклл1, а иуж! пр-кжд! hi б Хкн ( к ,
и т х hi проклжх, ни чХка проклдх, ни 31млд, ни hhoi твари, нж
ПЛОСКО! ЗЛ01 ПЛОдСТКО ТО Д-кл-k ДОБрО T K O p i H IA плод пото" троудн.
И р-кх: 31млл кн н къ 31млд тжжд| поидини, w Hie Ж1 та k-ksix;
и hi погоуклю т а , нж посилаж йкждоу Ti к -к з а х; тогда могж паки
б -к з а т и t i , к-к мо! прииисткм кторо1 . И клких к ъ с а ткарк мож
КНДИМЖ И М«КН И ДЙК С1ДМН, К-К Н Ж1 почнх от-к кгкх д-клк
мои1.1) Б*к й Ж1 дйк положнх т-кжд! дйк й да бждГ а пръко.
зданнн и|д-кла моко н да шврафажт с а к ъ игвразк § т и с а ф и х,
ти н й тисАфих да бжджт к-к нач!ло ико w прък-fc“ дйи н Г л а ,
тако и й дйк h i a a да к-кзвратАТ с а прсно.
И нйк Ж1 , вноии, мнка ти сказа1, и £лико разоум-k, н мико
кид-fc на йбс1х, и влнко кид-k на 31мли, и вайка написа к-к книгах,
Пр-кмЖДрОСТ|А МО*Ж OyXUTpH* КЪСА С1Ж съткорнти, и съткори1
w кишн-kro основани до нижн-кго и до конца. И н1Г сък-кстника,
ни насл-кдннка мои“ ткар!м. Изк icmk са“ к-кч| и н!ржкоткор1 . Б|зк
лр-км-kHiHii ммслк моа, сък-ктиикк мои Г мждростк моа, и саоко
мо! д-као И очи мои гладл1Тл на кса: аф! призираж на кса,
то стожт н трАежт са страуи>“ ; аф! лн шткрафж лнц| moi, то
кс-fc потр-ккАТ са. Положи оумъ скои, Й ноин, и познай гХдфаго,
н тн къзмн книги, вЖ1 т и са“ написа. И даж ти бамонла и
Рагоуила, къзк«дшаго та къ мн-fc. &ъниди на зшла н скажн
сно“ скои" влнко гХах к Tie-k, и влико кнд-к Ф нижн-кго йбс! до
пр-кстола Moiro. Бс-к коинстка азк скткорих и кса сили, и н-к'
протикл-кжфаго са мн-к или ншокар-кжфА мн-к, къси бо покаражт
са мосмоу 1динокласт1а и ракотаж1 moih вдинон класти. И даждк
и“ книги ржкопнсанТв тко£го, и почктж7 и познаГ ма ткорца
кс-кх, и разоум*кжт ти, ако н-fc' нного, разк-к mihi. И да раздадАт
книги ржкописанТа тко£го чадо“ члда и ро родоу и жжики жжнка“.
И да“ ти, <Ihouii, уодатаа моко арунстратига Михаила за ржко-
писан?! тко 1 и ржкописанм Лцк ткоих Ида ма и GiTa и йноса, Кан
нана, Мал1Л1ила и Пр|да Фца ткоко; и hi потр-кклА нх до посл-кд-
н-каго к-кка, за hi азк запок-кда1 аЕглома моима Ирноухоу и Па-
рноух», иж! а постаки1 на 31млн хранипл-b и“. И пок!л-кх kpimi-
Н1“ да сънавдд1 их, да hi погиенжт къ кжф!“ потоп-к, нж! азк

Странична бЪлкжка въ ржкописа: И вкГ € ча и п къ раи Ида“

нач(ток E i 3a h i i кркм! k o h i4 hoi л-ктн, нн м, ни нмн дйи, ни час.
 Те к стъ. 179

с-кткорм к-к род-k ткое". Д зк оуво скк-fc" зловж чЯчм, ако не

понесжг ар ма, иже дзк к-кзд ки гн ж х им, и й к р -к го тж арсмк мои
и к-кспр7жт инн r a p t “ , и к-кгкдше с-кмснд поустошнаа и ноклонишм

КОГШ“ C O y t T H U " И &рИНЖШС МОЖ СДИНСТКО, И КС-Ъ ЗСМЛМ с-кгр-кзн

см неправдами и ю кидам и н пр-каювод-кистко“ и зло слоужиш“.
И то го ради дзк накедж потопк на зсмлм, н земл-k сама съкроу-
ш и т см к-к тим-кше велико.1) И остаклм л\жжа праведна w пле-
M f H H ТКОСГО С-К K'KC-Ь“ ДОМЮ" ICO, ИЖС с-кткорити по коли моеи, и

w c-k M tH t их к-ьста1т род инк посл-Ьдии м ногк, нж w т -k* м нози

H t c K iT H б ж д ж т s -кло. И к -к изкод-к рода т о гавлм и“ к н и г и ржко-
писан|д ткосго н ш ц к т к о н х, нмже стражи s tл\нн показокатн н м ж т
МЖЖС“ К-kpHH“ Оу.ГОДННКО" МОИ” , ИЖ1 M M f НИ МОСГО K-KCOyt Hf при-
зо кж т, и т и скажжт родоу юномоу, и whh , п очктш ж м прослакст
см к-к посл-кдокк, нежели пр-кк-км.
Hfi-fc жс, бноше, даж ти рокк пркжанУа2) X д й и с-кткорити к-к
дом8 TKOt", испок-кдати сно“ ткои“ ксм и домочмдце" ткои“ к см
w лица мо!го, да слишжт глдное и“ токож, и прочктжтк и разоу-
м-кжт, гако н-k иного рдзк-fc MtHt, и ккси да гкуранмт запоккдн
тко1 и начнжтк книги ржкописанн ткосго. И по Х-тих днех азк
пошлм по тм аг^ла л\оего, и к-кзммт тм w землм и w сйокк
ткои* к-к мн-к.
XII. — И к-кзка Гк единого w аг^лк стар-киших, страшна
и грозна, и постави ero 8 MtHt. И кид-кнТе аг^ла того к-кло ако
сн-кгк, и ржц-k tro м кид-кнТе“ иммцсд етоу-денк келикж. И ©устВде
лиц| Mot, здн1 нс тр-нпкх страда гй-к, ако жс н-k мофно тр-кп-кти
wrH-k пацнаго и знод сл-кнсчнаго и мраза к-кздоушнаго. И ре Гк
к-к мй-k: бноии, ai|it нс оустоуди см лице тком зде, нс можст
чХкк зр-кти лица ткосго. И рс ГкГ мжжема шн-кма, в-кзксдшнма
мм пркжде: да сънидст 6нох на землм с-к кама, и пожднта его
до оурочнаго дйс. И постакнста мм ноцие на иедр-к мое“. И ЛЛс-
тоусала" чааше пришсствУс мосго, к -к дйс и к ноцеи стр-кгин
стражж 8 юдра мосго. И оужасе“ бкГ егда слиша мое пришсстки.
И р-кх смоу, да с-кннджт см к-ксн домачмдци мои. Дзк жс гХах
к-к ни":
Х Ш — XVII. (Пр-Ьповторение на горното. Енохъ разказва
на своитЬ родни всичко, каквото вид-Ьлъ на небесата, и ги
съветва какъ да жив-Ьятъ угодно пр-Ьдъ Бога).
*) С т р а н и ч н а б Ъ л Ъ ж к а : Q Дкраам-k и УИоисса и ейо" 1й л с к к и
w екгр-кшени и". — *) роукопредание У.
180 Е и о х ъ.

XVIII. — БъН|ГДЛ Б1ГкД0КЛ111Ъ йно1 М0Д1м скок", Гк пвсти

мрак* на з imaa, и бсГ тма, и покри мъж(, стоъцн ск бнохо“.
И оуекориш агЕлн н помии <>ноул и къзн»ии и на kuuihia йео,
нд(Ж( Гк приъ7 и постави Г npiT лиц«“ скони к-к к-кки. И ССстлпи
тъма Ф зсмла, 'и кн^ ск-Ьт. И кид-Ьшъ людм и hi роаоуМ-кшж
како къзатк ккГ 4нох, н прославиш* Ба н тогдд ндош къ доми
скоа.
XIX. — 6нох ж« роди см къ § дйк мцд памокоуса и жит
л-ктк t Bi . Б ъ за 7 км" на йко мца нисана, кк а дйк, и лр-Ькк^ на
йксн а дйи, пиш1 кса знам1н!а къ« а тклри, иж! съткори Гк , и
написа -riis книгъ и пр-Ьда их сйомк скоим. И пр-кБкГ на 31мли
X дйи, гЯакк съ ними, н пдки къз1т ки^ на йко, мца пдмокЯса
ТОГОЖД1 И КЪ ТКЖД1 ДЙК S, КЪН*Ж1 И роди СА, И КЪ ТКЖД1 ча",
ако има7 къгккк чЯкк в с тко тъмно настсъфаго ciro жн-ria, тако
и з а ч А т и н рожкстко и пр-кстаклнш Ф «го жн-ria: кънж< зачн<т
са, къ т ъ ча и родит са, къ т ъ и пр-Ьстакит са.
X X — XXIII. — (Сл-Ьдъ Еноховото възнесение, синъ му
Метусаламъ става първосвещеникъ и наставникъ на своето
племе. Пр-Ьди смъртьта му, Господь му обажда въ сънь, че
скоро ще прати потопъ на земята, за да накаже гр-Ьшното
челов-Ьчество, но че ще пощади Еноховото наслЪдие чр-Ьзъ
Ноя, отъ когото ще се народи ново поколение. ПрЪди потопа,
д-Ьтето на Ноевия братъ Нира бива взето отъ архангелъ, Ми-
хаила и поставено въ рая на съхранение, защото сл-Ьдъ потопа
то ще бъде пръвъ вождъ и първосвещеникъ на народа. Ной
прави ковчега-корабъ и дохажда потопътъ).

Съдържание.— Еноховата книга е разказъ за пътува­

нето на Еноха по седъмьгЬ небеса и при Бога, за пр-ЬписанигЬ
отъ Еноха книги за тайнигЬ на свЬта и челов-Ьчеството, за
слизането му на земята, за да поучи своя родъ въ благоче­
стие, и за второто му възшествие на небето.
Когато Енохъ достигналъ на 365 годишна възрасть, два-
мина ангели слЬзли при него, събудили Vo отъ сънь и му
обадили, че съ пратени отъ Бога да го заведатъ на небето.
Енохъ повикалъ синовегЬ си Метусала, Регима и Гадала,
еъобщилъ имъ за своето възхождение на небето и ги съвЬт-
валъ да жив-Ьятъ въ божит-Ь заповеди, да не се покланятъ
на богове, които не съ създали св-Ьта, и, до слизането му отъ
небето, да не го дирятъ. АнгелигЬ взели Еноха на своигЬ
 Съдържание. 181

крилЬ и, като го възнели къмъ п ъ р в о т о небе, той видЬлъ

облацитЬ, надъ тЬхъ въздуха и аера, и билъ поставенъ на
самото небе. Тамъ му показали обширно море, по-голЬмо
отъ земното, послЬ привели прЬдъ него началницитЬ на звЬз-
днитЬ чинове и му показали 200 ангели, които началствували
на звЬзлитЬ, на небесата и на планетитЬ. Той видЬлъ още
пазилищата на стихиитЬ — снЬгъ, градушка, облаци, роса, и
ангелигЬ, които имъ началствуватъ. На в т о р о т о н еб е било
мракъ. Тамъ видЬлъ увиснали въ вериги мрачни ангели,
които нЬкога били отстжпили отъ Бога заедно съ своя на-
чалникъ (Сатанаилъ) и съ ангелигЬ, които сж на петото небе.
Енохъ се помолилъ за тЬхъ. На т р е т о т о н еб е Енохъ билъ
поставенъ срЬдъ рая. Тамъ се намирали всевъзможни хубави
дървета, плодове и яденета благовонни, и въ срЬдата на рая
се възвисявало дървото на живота, на което почивалъ Богъ,
когато слизалъ въ рая. Това дърво било съ неизказана хубость
и покривало съ клонегЬ си цЬлия рай. Въ него се съчетавали
качествата на всички тамъ насадени дървета и плодове. Ко-
ренътъ му билъ въ рая, при земния изходъ. Раятъ се нами-
ралъ между тлЬнието и нетлЬнието. Отъ него изтичали два
извора: отъ единия извирало медъ и млЬко, (а отъ другия?)
елей и вино; тЬ се разд-Ьляли на четири, минавали въ Едом-
ския рай между тлЬнието и нетлЬнието и, като се подЬляли
на 40 части, разливали се по земята. Раятъ се пазЬлъ отъ
300 ангели, които славословЬли и служели на Бога постоянно;
той билъ отреденъ за праведницитЪ. На сЬверната страна
на третото небе било показано на Еноха страшното и
мрачно мЬсто за вЬчната мжка, пазено отъ немилостиви
ангели. На ч е т в ъ р т о т о н еб е двамината ангели показали на
Еноха слънцето и мЬсеца и тЬхното постоянно и бързо като
вЬтъръ движение. Той видЬлъ колесницата, на която се
возЬло слънцето; въ десно и въ лЪво я придружавали 4 го-
лЬми звЬзди, а тЬ пъкъ били спжтствувани отъ по 1000
по-малки звЬзди, или всичко 8000. Колесницата била прЬд-
хождана денЬ отъ 15 мирияди ангели а нощЬ отъ 1000
шестокрили ангели; 100 души отъ ангелигЬ давали огънь
на слънцето. Такава е билач дружината на слънцето. Самата
пъкъ колесница била теглена отъ два летящи духа, всЪки
съ по 12 крилЬ. ТЬ били като птици, едната като фениксъ,
другата като халкедра. Лица имали лъвски; глава, крака и
182 Е н о х ъ.

опашка крокодилски; цв-Ьтъ имали като небесната джга, а

на големина били 900 мери. На източната страна на сжщото
четвърто небе Енохъ виделъ грамадните 6 врати, изъ които
по редъ излиза слънцето, за да обхожда света. На западната
страна виделъ други 5 големи врати, прЪзъ които захожда
слънцето. При излизането си отъ западните врата, 400 ангели
вземали слънчевия в-Ьнецъ, за да го занесатъ на Бога, а
слънцето съ колесницата вървило безъ светлина пр-Ьзъ
нощьта. Въ 8-ия часъ на нощьта ангелите слагали пакъ
венеца на слънцето, а фениксътъ и хелкедрата му пеели
стихове, поради което всички птици тогава удряли съ криле
и запъвали отъ радость, че светлината ще се пръсне по
света. Енохъ виделъ сжщо и 12-тЪхъ врати на изтокъ и на
западъ, пр-Ьзъ които влиза и излиза месечината при своята
обиколка. Посредъ небето въоржжени воини служели Богу,
като му пеели и свирели съ тимпани и органи. На п е т о т о
небе, дето немало никакво служене, Енохъ виделъ безчетъ
воини, наричани григори (бдящи) — грамадни великани, посър­
нали и мълчаливи. Туй били отделилите се отъ Бога съ своя
князь Сатанаила ангели, каквито сж. и техните последватели,
що се мжчатъ на второто небе. Те некога били слезли на
земята, на Ермонската планина, и отъ смешението имъ съ же­
ните человечески се народили великаните. Енохъ ги подка-
нилъ да не чакатъ своите грешни събратя отъ второто небе, а
да запеятъ хваления Богу, което григорите и направили. На
ш е с т о т о н е б е Енохъ виделъ 7 чети светли и сияйни ангели,
които началствували надъ небесните светила и на всичко, що
става на небето и на земята, и записвали деянията на човеш­
ките души; посредъ техъ имало 7 феникса, 7 херувима и
7 шестокрилата. Всички едногласно пеели и радвали Бога.
На с е д м о т о н е б е Енохъ виделъ голема светлина, средъ която
стоели множество огнени ангелски чинове: архангели, без­
плътни сили, господства, начала, власти, херувими, серафими,
престоли и многочни. Енохъ билъ доведенъ между техъ и
съзрелъ отдалече Бога на своя престолъ, а предъ него на 10
степена били наредени всичките небесни войнства, кланещи
се и пеещи; славните херувими и серафими не отстжпяли ни
день, ни нощь отпредъ божието лице, за да му служатъ,
а шестокрилите го засеняли и му пеели. Когато двамината
спжтници оставили тукъ Еноха, той изтръпналъ отъ страхъ
 Съдържание. 183

и, като падналъ на лицето си, извикалъ: Горко ми, какво ме

спол-ferfc! Тогава Богъ изпратилъ при него единъ отъ слав­
ните, архангелъ Гаврила, да го ободри и да го възведе до
престола господенъ. И като листъ, духнатъ отъ ветъра, Енохъ
билъ взетъ и понесенъ отъ архангелъ Гаврила предъ лицето
господне, лице .силно и преславно, чудно и преужасно,
страшно и притранно“.1) Предивна и неизказана била глед­
ката на божия престолъ, окръженъ отъ архангели и величие.
Като падналъ на лицето си Енохъ, Бопь го ободрилъ да
стане, и архистратигъ Михаилъ го подигналъ и привелъ
предъ Бога. Богъ заповедалъ на Михаила да съблече земното
одеяние на Еноха, да го помаже съ масть и да го облече
въ божи одежди, следъ което Енохъ заприличалъ на славните
божи служители.
Богъ поръчалъ на най-мъдрия си архангелъ Вревоила да
изнесе книгите, да даде Еноху тръсть и да му диктува, за да
изпише всички тайни на небето и на земята. Енохъ писалъ
30 дни и 30 нощи. После Вревоилъ диктувалъ още толкова
време за неродените още человечески души и за техната
съдба. Енохъ написалъ всичко 366 книги.
Тогава Богъ повикалъ Еноха да седне заедно съ Гаврила
отъ девата му страна, па му открилъ тайни, каквито и ангелите
не знаели, и му разказалъ какъ е създалъ света. Когато
още не съществували видимите неща, Богъ се намиралъ въ
постоянно движение, и, заетъ съ творението, носелъ се изъ
невидимия миръ отъ изтокъ на западъ. Най-напредъ запове­
далъ на невидимото да слезе отъ висините и да стане видимо,
основа на горния видимъ миръ. Тогава слезълъ великиятъ
Адоилъ и произвелъ голема светлина, средъ която Богъ по-
ставилъ престола си. Светлината се намирала и надъ престола,
и по-горе немало вече нищо. После Богъ заповедалъ да излезе
отъ бездната невидимото. Излезълъ Архасъ твърдъ, тежъкъ
и червенъ и, по Божие повеление, произвелъ основите на
долния тъменъ видимъ миръ, подъ който немало нищо друго.
Отъ светлото и отъ тъмното станала водата и била прострена
върху тъмнината, подъ светлината. Около водата Богъ на-
правилъ 7 хрустални небесни кръга (мокро и соух« сир"Й

') Въ Хлудовския лрЪписъ лицето божие е представено като .желЪзо

разжежено*.
184 Е н о х ъ.

стъкло и л*дк), всЯки съ свой пжть за движение и съ своя

звЯзда. На свЯтлата стихия било заповядано да бжде день,
а на тъмната нощь. Това билъ първиятъ день на създанието.
Отъ изсъхналитЯ вълни на поднебесната вода Богъ напра-
вилъ камънитЯ, а отъ тЯхъ сушата, земята; посрЯдъ земята
била поставена бездната. МорскитЯ води били събрани на
едно и имъ било заповЯдано да не излизатъ отъ своитЯ брЯ-
гове. Върху водитЯ Богъ основалъ твърдьта. ПрЯзъ втория
день той погледналъ на камънитЯ и отъ блЯсъка на окото му
произлЯзла мълнията (свЯткавицата), съставена отъ два еле­
мента — огънь и вода (облачна). Като сЯкналъ камъка, Богъ
произвелъ огънь, и отъ него направилъ безплътнитЯ чинове,
тЯхнитЯ оржжия и одежди. Тогава единъ отъ архангелитЯ, за­
едно съ подчиненитЯ нему ангели, ‘намислилъ да постави своя
прЯстолъ налъ облацитЯ и да стане равенъ на Бога. Той билъ
съборенъ заедно съ своитЯ съмишленици, и почналъ да лЯти
вЯчно по въздуха надъ бездната. Въ третия день Богъ създалъ
всички растения, насадилъ рая и поставилъ да го пазятъ
огнени ангели. Въ четвъртия день направилъ свЯтилата по
небеснитЯ кржгове: на първия и най-високъ кржгъ поста­
вилъ звЯздата Кроносъ, на втория — Афродита, на третия —
Арисъ, на четвъртия — Слънцето, на петия — Зевсъ, на ше­
стия - Ермисъ, на седмия — Луната; по долния аеръ по­
ставилъ по-малкитЯ звЯзди. Богъ наредилъ слънцето да свЯти
прЯзъ деня, а луната и звЯздитЯ прЯзъ нощьта. Въ петия
день създалъ рибитЯ, птицитЯ, пълзещитЯ и четвероногитЯ
животни. Въ шестия день Богъ заповЯдалъ на своята мждрость
да направи човЯка отъ 7 елемента: плътьта отъ земя, кръвьта
— отъ роса и отъ слънцето, очитЯ — отъ морскитЯ бездни,
коститЯ — отъ камъкъ, мисъльта — отъ бързината на анге-
литЯ, жилитЯ и косата — отъ земнитЯ трЯви, душата — отъ
божия духъ и отъ вЯтъра. Съ други думи, человЯкъ билъ
създаденъ отъ двЯ естества: едното видимо или смъртно, дру­
гото невидимо или безсмъртно. Името на първия человЯкъ
било сложено отъ 4 елемента — четиритЯ страни на свЯта1).
На Адама била дадена свободна воля и му били посочени
1) А — ’AvaxoXi) (нзтокъ),
Д — (западъ),
А — ‘Архто; (сЬверъ),
М — Мвл)|1брЬх (югь).
 Съдържание. 185

два пжтя на живота: светлина или добро, тъмнината или зло.

Отъ реброто на заспалия Адамъ Богъ направилъ жената,
която наредълъ Ева, т. е. Майка. Адамъ и Ева били поставени
въ Едомъ на изтокъ, тамъ да живЯятъ и да пазятъ божията
заповЯдь. Надъ тЯхъ небесата били отворени, за да слушатъ
ангелското пЯние. Дяволътъ, по-рано наричанъ Сатанаилъ, като
разбралъ, че Богъ ще направи другъ свЯтъ, на който да запо­
вядва Адамъ? рекълъ да измами Ева. Богъ проклелъ първитЯ
человЯци за тЯхното прЯгрЯшение, станало по невЯжество;
той проклелъ собствено само лошитЯ имъ дЯла, а това което
той билъ по-рано благословилъ — своитЯ твари, той не про­
клелъ. Богъ, като далъ смърть на человЯка, обЯщалъ му да
го избави на Второ пришествие. Въ седмия день Богъ си по-
чиналъ. Богъ изтъкналъ при това, че на всичко създадено
той е единственъ творецъ и нЯма съвЯтникъ или наслЯдникъ.
На Еноха заповЯдалъ да слЯзе пакъ на земята и да разкаже
на своята челядь това, което е видЯлъ и научилъ и това,
което е 'тяписалъ въ книгитЯ. Богъ разкрилъ на Еноха, че
ще запази неговия родъ, че по-късно ще прати потопъ, за
да накаже грЯшния свЯтъ, че отъ тоя потопъ ще се спаси
единъ благочестивъ человЯкъ отъ неговото поколЯние и че
книгитЯ, които Енохъ ще свали отъ небето, ще послужатъ
за назидание на человЯчеството. Богъ далъ Еноху 30 деня
срокъ да слЯзе на земята, съпроводенъ отъ своитЯ по-ранни
ангели спжтници, Самоилъ и Рагуилъ, и да разкаже видЯ-
ното. СлЯдъ това Енохъ щЯлъ да бжде възнесенъ за винаги
на небето.
Когато Енохъ щЯлъ да слЯзе на земята, единъ страшенъ
ангелъ, бЯлъ като снЯгъ, съ ржцЯ студени като ледъ, охла-
дилъ блЯскавото и разпалено небесно лице на Еноха, защото
иначе людетЯ не биха могли да го гледатъ. Енохъ билъ сва-
ленъ на земята отъ двамата ангели спжтници и положенъ на
одъра, дЯто го чакалъ день и нощь неговия синъ Матусалъ.
Като разказалъ Енохъ на своето домочадие всичко, което
видЯлъ и научилъ на небето, падналъ мракъ на земята, слЯзлй
ангели и издигнали божия избранникъ на небето. Енохъ се
родилъ, завършва книгата, въ шестия день на . мЯсецъ 'П а -
мовусъ и живЯлъ 365 години. Възнесенъ билъ въ първия
день на мЯсецъ Нисанъ на небето, дЯто прЯстоялъ 60 деня
и написалъ 366 книги, и като прЯстоялъ на земята 30 дни,
186 Е н о х ъ.

пакъ билъ възнесенъ на небето въ сжщия м-Ьсецъ Памовусъ

и въ сжщия день шести. ЧовЬкъ се заченва, ражда се и умира
въ сжщия часъ.

Историко-литературни бележки. — Библейската исто­

рия поменава два Еноховци: единиятъ синъ на Каина, и дру-
гиятъ — отъ Ситовото поколение, синъ на Яреда и баща на
Матусала. За втория Енохъ Библията съобщава накъсо, че
билъ благочестивъ и, като живЪлъ 365 години, Богъ го
взелъ на небето (Битие V, 18—24; Поел. Евр. XI, 5). Много
повече се разказва за тоя втори Енохъ въ книгата Енохъ,
която била съставена прЪзъ II—I вЪкъ преди Христа, на
еврейски или арамейски, и била четена срЬдъ месиянскигЬ
среди, които очаквали идването на Месия и на новото
царство. Съчинението е било познато още на първите хри­
стияни, които възприели сжщо така месиянскигЬ идеи и
ги пренасяли върху Христа. Въ християнската литература
книгата Енохъ е помената най-напрЬдъ въ Посланието на
Юда, 14, 15. Първите християнски писатели, като Ириней,
Тертулианъ, смЪтали книгата Енохова за боговдъхновена и
канонична. Въ много отъ старите преписи на етиопската
Библия тя дори стои наредъ съ другите старозав-Ьтни книги.
Едва по-късно, отъ времето на Йеронима и Августина (IV—V в.),
тя почва да бжде гледана като апокрифна. У мандаитигЬ обаче
тя продължавала да се ползува съ гол-Ьма почить и да се
разпространява, както за това знаемъ напр. отъ персийския
историкъ Бируни (X—XI в.).1) А че книгата Енохъ била добре
известна и у гърците, знаемъ отъ откжслецигЬ отъ сжщата
книга, открити пр-Ьзъ 1887 г. въ Гизехъ (преписа отнасятъ
къмъ VIII—XII в.), както и отъ пасажите, вместени въ хрони­
ките на Георгия Синкела (VIII в.) и на Кеарина (XI в.).*)
Гръцките текстове възхождатъ къмъ две отделни версии.
Латинските откжелеци отъ книгата Енохъ сж преводъ отъ
гръцки. Те бидоха обнародвани отъ Чарлса и отъ Джемса.*)
*) Текстъ у К. Kessler, Mani. Forschungen Uber die manichaische Reli­
gion. Berlin 1889, стр. 314
2) ГизехскигЬ откжелеци 6 tx a обнародвани отъ Bouriant (M6moires
publics par les membres de la Mission arch, franfaisc au Caire. 1892 r., т. IX, 1,
стр. I—XXXII). ГизехскигЬ откжелеци и извадкитЬ у Георгия Синкела обна­
родваха и Flemming und Radermacher, Das Buch Henoch. Leipzig 1901.
8) Charles, The Book of Enoch'. Oxford 1893, стр. 372—376. — James,
Apocrypha anecdota. Cambridge 1893, стр. 146 сл.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 187

Книгата Енохъ сега е известна въ двЪ пълни версии,

едната етиопска, и другата старобългарска. Етиопската, за
която се предполага, че е прЪводъ отъ гръцки или отъ
арабски, 6 t обнародвана, превеждана и обяснявана на н-fe-
колко пжти. *) Старобългарската версия, която представя
допирни точки съ етиопската, но изобщо се различава отъ
нея въ подробностите, стана достояние на историко-сравни-
телното изучване на апокрифите едва откато тя бе преведена
на общедостжпнигЬ езици за западните учени: отъ Бонвеча*)
на немски, отъ Морфила *3) на английски и отъ Соколова на
латински.*) Интересътъ, който тия учени показаха къмъ сла­
вянската версия се обяснява съ големото значение, което кни­
гата Енохъ заема въ историята на апокрифнигЬ паметници
и съ факта, че до неотколе тя бе позната само по една
версия, етиопската.
Въ нашата задача не влиза да проследимъ грамадното
влияние, което книгата Енохъ е имала върху по-новите
апокриф. съ космологиченъ, апокалиптиченъ и есхатологи-
ченъ харзктеръ; нашата цель ще бжде да посочимъ, доколко
тя съдържа по-близки или по-далечни богомилски елементи

>) J. Flemming, Das Buch Henoch, athiopischer Text. Leipzig 1902. —

A. Dillmann, Das Buch Henoch tibersetzt und erkiart. Leipzig 1853. — Fr.
Martin, Le Livre d'Henoch traduit sur le texte ethiopien. Paris 1906. — Charles,
The Book of Enoch translated from Professor Dilimann’s ethiopic text. Oxford
1893. — Руски прЬводъ по Дилмановия у А. Смирновь, Книга Еноха. Казань.
1888. Тамъ ся, поместени и извадките изъ Еноха въ хрониката на Георгия
Син кела.
*) N. Bonwetsch, Das slavische Henochbuch. Berlin 1896 (въ Abhand-
lungen der kdn. Geselschaften der Wissenschaften zu Gottingen. Philol.- Hist.
Classe, I, № 3). Бонвечъ дава пркводъ на обширната версия по късния Пол-
тавски пркписъ и по съкратената на Новаковичв.
3) W. R. Morjill, The Book of the Secrets of Enoch. Translated from the
stavonic. With introduction, notes and indices by R. H. Charles. Oxford 1896.
За основа на своето издание Морфилъ взема Полтавския ржкописъ съ
варианти отъ другите преписи.
*) М. И. Соколовь, Матер1али и замЪтки по старинной славянской лите­
ратура Вьш. треДй. VIII. Славянская книга Еноха (Чтешя въ Имп. Общ.
Ист. и Др. Росс. 1899 г. кн. IV). Тукъ Соколовъ издаде три славянски
текста, като взе за основа срЪднебългарския въ ВЬлградъ и го преведе на
латински. СлЪдъ смъртьта на автора, М. Сперански приготви за издание
горЪпоменатата вече монография на Соколова: Славянская книга Еноха пра-
веднаго. Москва 1910. Тамъ е прибавена литературата по въпроса, дадени
сж вариантите отъ втория български пр-кписъ, тоя на Яиимирски и пр.
188 Е н о х ъ.

и доколко, сл-Ьдвателно, тя е била приемана или използувана

отъ богомилите.
По-горе видехме, че богомилите се отнасяли изобщо
неприязнено къмъ старозав^тнитъ книги и осоо: "0 къмъ Мой-
сеевитЬ. Апокрифната книга Енохъ, чието средищно лице се
явява едно отъ старозавЪтнигЬ лица, не е могла, естествено,
да се смета за богомилска по произходъ. Даже, споредъ така
наречената Тайна книга на богомилите, дяволътъ издигналъ
Еноха на небесата и му прЪдалъ книги, които да занесе на
земята и да учи хората на дяволско служение.1) Знаемъ отъ
друга страна обаче, че некои богомили не били тъй крайни
въ своето гледище спрямо старозав-Ьтния св-Ьтъ и допускали
да е имало и преди Христа боговдъхновени лица, каквито
бил» некои отъ пророците. Съ това се обяснява, дето кни­
гата Енохъ, която не е канонична старозаветна, е намерила
достжпъ средъ богомилите и то поради близките си тенден­
ции до техното учение." Нещо повече. Требва да се приеме,
че въ старобългарската версия на Еноха ще да е ималъ
пръстъ и некой богомилски преработвачъ, който е засилилъ
дуалистичното гледише въ разказа и е вмъкналъ богомил­
ското име на падналия ангелъ — Сатанаила (си сжт григори,
ИЖ 1 Ф к р -К Г О Ш Ж w Га С ТКМ Ж СЪ K H A 3 I* скоин влтандила“ . . .
Сотенл, ако и м а i /лоу к-кшж Слтлнли*).
Ето некои епизоди и места въ книгата Енохъ, които
отговарятъ на богомилското учение. Ролята на Бога въ тая
книга е заменена обикновено съ делата на неговия съперникъ
Сатанаила у богомилите:
Енохъ. Б о г о м и л с к о уч ен и е.
1. — Надъ земята се нами- 1. — Богомилите учели, че
ратъ 7 небеса, надъ които е надъ видимото небе, което е
поставенъ престола на Все­ създадено отъ Сатанаила, има
вишния.1) други 7 небеса, създадени отъ
Бога Отца. Срв. Посланието на
Евтимия отъ Акмония, P ic k e r ,
34. Въ богомилското Видение
Исаиево небесата сж. 7. Въ
•) Срв. no-ropt, стр. 81.
•) Космически представи за повече отъ едно небе ср%щаме у евреитЬ
въ Исусово вр%ме. Павелъ въ Посд. Кор. XII, 2 сд. говори за възнесение
на третото небе. дЪто бялъ раягь. Въ Еноховата киига раятъ е поставенъ
сжщо на третото небе.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 189

Тайната книга на богомилите,

въ епизода за прелъстването
на ангелите отъ сатаната, се
изтъква, че излъганите ангели
били отъ петьте (долни) не­
беса, споредъ Караконския
ржкописъ, а споредъ Виенския
— отъ четирите небеса, стр.
75 — 76. •
2. — Енохъ описва лицето 2~ — Лицето на сатаната,
на Бога: чудно, грозно и пр%у- следъ прегрешението, било
жасно, подобно на нажежено лишено отъ светлината и се
желЪзо. уподобило на човешко лице,
червено като нажежено же-
лезо. Тайна книга, стр. 76.
3. — Надъ стихиите Богъ 3. — Въ Тайната книга, ан­
поставя за техни началници гели, поставени отъ Бога, на
ангелите. чалствуватъ надъ стихиите.
Сатаната, като създава свой
светъ, и той поставя своите
ангели да началствуватъ на
земните и човешки неща.
4. — Богъ произвежда огънь 4. — Въ Виенския ржко-
отъ удара на камъните, и отъ писъ на Тайната книга сата­
тоя огънь създава своите без­ ната произвежда огънь отъ
плътни сили и ангели, тЬхнигЬ камъните (de lapidibus fecit
огнени оржжия и одежди. ignis), взети отъ короната на
ангела на въздуха, а отъ тоя
огънь създава небесното войн­
ство, звезди и ангели.
5. — Отпадналите ангели, 5. — З и г а в и н ъ , (Р. Gr.
които последвали Сатанаила, СХХХ, 1305) приписва на бо­
слезли отъ небето на земята, гомилите сжщото верване.
на Ермонското место, съво- Падналите ангели, като се
купили се съ жените челове- научили, че Сатанаилъ се билъ
чески, и отъ туй смешение се обещалъ на Бога да ги заме­
народили исполините. сти на небето съ человечески
Арсени Солунски, който жи- създания, съвукупили се съ
велъ дълго време въ*Светата дъщерите человечески, за да
земя, разказва, че лмжн И«рЯимд могатъ родените отъ техъ
190 Е н о х ъ.

И 6 i« W H K C K K I d ropw П0Л1 I C T K деца да възл-Ьзатъ единъ день

брмснк, ср<дн п о л а того гора на небето при техния Отецъ.
Отъ тия женитби се народили
Факоръ, г д * к n p « w K p d 3 H с а Х с.
( В . П . A d p ia n o e a , Хождеше Ар- исполините.
сешя Селунскаго, въ Изв. р. Тая легенда, помената въ
яз. и елов. XVIII, ч. За, стр. 217). Битието (VI. 2 сл.), позната у
Споредъ това, местото Ермонъ старите елини и у източните
се е намирало въ Йосафато- народи — борбата на гиган­
вата долина, тамъ дЪто бого­ тите съ Бога, е била особено
милите съ локализирали пъ­ разпространена у манихеите,
къла. Вж. за това по-горе, родоначалници на богомил-
стр. 74, 75 бележките. ството. Мани дори билъ напи-
салъ особена книга Драктатъ
за исполините* Срв. F . С и -
m o n t, La Cosmogonie mani-
ch£enne d’aprfcs Theodore Bar
Khoni. Bruxelles 1908.
6. — Богъ разказва на Еноха 6. — Подобно разказва и
за отстъплението на сатаната: Зигавинъ (Р. Gr. СХХХ, 1296)
„Единъ отъ чина на арханге­ за отстъплението на Сатанаила
лите, като отстъпи заедно съ споредъ богомилите. Пара­
подчинените нему ангели, въз­ лелно место за това срещаме
прие непостижимата мисъль и въ Тайната книга: «Сатаната
— да постави своя престолъ намисли да постави своя пре-
на облаците надъ земята и да столъ надъ небесните облаци
бъде равенъ на моята сила“ и пожела да стане подобенъ
(стр. 176). на Всевишния“. Стр. 74.
7. — По божия заповедь, 7. — Въ Тайната книга на
двама ангели възнасятъ Еноха богомилите (стр. 81) сатаната
на небето. Енохъ написва 366 издига Еноха надъ твърдьта,
книги и слиза на земята да дава му да напише 67 (вар. 76)
учи по техъ человеците на книги, та, като слезе на зе­
божите тайни и воля. мята, да учи по техъ хората
да служатъ на дявола.
Тия съпоставки показватъ, че богомилите знаели апо-
крифната книга Енохъ и я използували въ много отношения
за своите космични и дуалистични представи, като прехвър­
лили върху Сатанаила деяния, които били извършени отъ
Бога. Те намерили въ нея и места, които направо отговаряли
на техното учение, както напр. следните: Богъ е единъ; той
 Откровение Варухово. Ржкописи и издания. 191

е творедътъ на стария, прЪдв-Ьченъ миръ; дуализъмъ се

явява по-късно, сл-Ьдъ като Сатанаилъ се отдЪлилъ отъ Бога;
Сатанаилъ поискалъ да постави престола си надъ облаците
и да се уподоби на Всевишния; небесата сж седъмь; ангелите
които сж духове, се смесили съ челов-Ьческит-Ь дъщери, и
rk родили исполините. Книгата Енохъ, слЪдвателно, съ тези
си особености, е била не само допускана, но и четена и раз­
пространявана отъ богомилите, както тя е била на почить и
у други по-стари секти, напр. мандаитигЬ, гностицитЬ. Влия­
нието, което тоя апокрифъ е имала върху Тайната богомилска
книга, позната вече пр-Ьзъ XII в., свидЪтелствува сжщо за
разпространението на книгата Енохъ срфдъ българските бого­
мили преди XII в.

Откровение Варухово.
Ржкописи и издания. — Въ кирилските ржкописи това
откровение е запазено по две версии, първата отъ които е
въ югославянски преписи, а втората въ руски. Първата група
ни е известна въ следните ржкописи и издания: 1) Драго-
левъ сборникъ отъ XIII—XIV в., сръбска редакция, преписъ
отъ по-старъ български изводъ, на л. 177б—189. Пази се въ
Белгр. Нар. Библиотека. Текстътъ е печатанъ отъ М . С о к о л о в ъ
въ студията му Апокрифическое откровеше Варуха (Древности.
Труди славянской Коммиссш Импер. Моск. Арх. Общества,
т. IV, 1907 г., стр. 204—220). — 2) Панагюрски сборникъ отъ
XVI в., българска редакция, въ Соф. Нар. Библиотека, № 433,
на л. 84б—93. Статията е озаглавена погрешно, вм. Откро­
вение, E b C K p H l f K a p O J fO K O , 1ГЛ п о с л а м к к к Г 1C н с м о у а г Я к к к с т и ж
горж нарицашж G hwhk. Печатана отъ Соколова въ сжщата му
студия, стр. 220—223, като „Дриновски преписъ“, нареченъ
така по името на тогавашния притежатель на сборника, Дри­
нова — 3) Аджарски сборникъ отъ XVII в., сръбска редакция
съ българизми, въ Соф. Нар. Библ., № 326, на л. 62—686.
Заглавие и текстъ на статията почти буквално като въ Пана­
гюрския сборникъ. — 4) Сборникъ отъ XVI в., сръбска ре­
дакция, въ Загребската Акад. на Науките, № 501. Текстътъ,
обнародванъ отъ C m . Н о в а к о в и Ъ въ Starine XVIII, 1886 г., стр.
205— 209, почва: Откркк-Ьнщ Блро^око. б г д д плака « о т к пл«-
ш ни ШроусалимокЪ, и п с с л а н к кистк кк ншоу аггль. — 5) От-
192 Откровение Варухово.

кжслекъ отъ Откровението Варухово, отъ XVII в., сръбска

редакция, обнародванъ отъ М . И . С п е р а н с к ш въ ИзвЪспя
Ист.-Фил. Института Князя Безборбдко въ Нежине, т. XXII,
стр. 27. Листовете' съ откжслека се пазятъ въ библиотеката
на сжщия Институтъ, № 168. — 6) Сборникъ отъ сбирката
на Тихонравова, XVIII в., новобългарска редакция. Открове­
нието бе обнародвано отъ П . А . Л а в р о в ъ , въ неговите Апо-
крифичеабе текстн (Сборникъ отд. рус. яз. и словесности
Имп. Ак. Наукъ, т. LVII, 1901 г., стр. 149—151). Текстътъ
представя преработка, особено началото: И др8г'й знлммш
чВдиса пВсечи Гд к на чилмкл*. Имлши идинк праведжъ чмлкк
И Б Л Л Ж С Н Ъ , H M f C M S Бърекъ . . .

Втората версия срещаме въ 1) Сборникъ отъ XV в., руска

редакция, въ Московската Дух. Академия, № 363/679. Откро­
вението Варухово бе обнародвано въ посмъртното издание на
Н . С . Т и х о н р а в о в а , Апокрифичесюя сказашя (Сборникъ отд.
рус. яз. и словесности Имп. Акад. Наукъ, т. LVIII, 1894 г.,
стр. 48—54). — 2) Сборникъ отъ XV в., руска редакция, въ
Имп. Публ. Библиотека, Толстоева сбирка • I, №214, на л.
291—293. Статията, озаглавена Еид-кнн cfr© ЕароухА е непълна.
Печата я М . С о к о л о в ъ въ поменатата негова студия, стр.
228—231. — 3) Сборникъ отъ XVII в., руска редакция, отъ
сбирката на Е. В. Барсова. - Статията, озаглавена Откровеше
Варуха, егда посланъ бисть ангелъ Раеаилъ по повелешю
Господню во святмй Сионъ, бе обнародвана отъ М . С о к о л о в а
въ сжщата негова студия, стр. 224—226.

Текстъ. — И двете славянски версии на Откровението

Варухово сж преводъ отъ гръцки. Единствениятъ обаче
познатъ гръцки текстъ на Откровението, преписъ отъ XV в.,
не подхожда точно на славянските версии, или, по-право
речено, той се приближава повече до втората версия. Докато
за втората версия, известна само въ руски преписи, можемъ
само предполага, че е била преведена у югославяните, за
първата отъ техъ нема съмнение, че е била преведена на
старобългарски, и то доста рано. Най-стариятъ неинъ преписъ,
въ Драголевия сръбски сборникъ отъ XIII—XIV в., издава
българизми, както напр. изяснение на ъ въ о (течни©, roper©
вм. гереке, горък©), на ь въ е (п-Ьтелн), български речникъ
(тоуга гел-кма, nsipo големо) и пр. За древностьта на превода
 Ръкописи и издания. 193

говорятъ архаизмите, като: да еук-кд-к (вм. да оукемк), аор.

3 л. мн. ч. придоу (придж). А че преводътъ е билъ направенъ
преди XIII, а може-би и преди XII в., за това свидетелству-
ватъ некои пропуснати места въ Драголевия текстъ, които
се уясняватъ отъ другите преписи. Право забелезва Соко-
ловъ, че покварата на славянския текстъ е станала на сла­
вянска почва и то въ отдавнашно време. Отъ друга страна
изглежда, че авторътъ на Тайната книга, която не е по-късна
отъ първата половина на XII в., е знаелъ за Откровението
Варухово, напр. епизода за садението на рая отъ Сатанаила.
Тези посочвания показватъ, че Откровението Варухово е
било известно още презъ първата старобългарска литера­
турна епоха.
За нашето издание използувахме Драголевия преписъ,
а паралели и оправки добавихме отъ Панагюрския (П.) и отъ
Новаковичевия (Н.) текстове. Гръцкиятъ текстъ бе обнарод-
ванъ отъ Джемса (J a m e s ), въ неговите Apocrypha anecdota, II,
Cambridge 1897, стр. 83—94. Тамъ е даденъ, стр. 96—102, и
преводъ отъ Новаковичевия текстъ, направенъ по немския
преводъ на Бонвеча ( N . B o n w e ts c h , Das slavisch erhaltene Ba-
ruchbuch, въ Nachrichten der K- Geselschaft der Wissenschaften
zu Gottingen. Phil.- Hist. Klasse, 1896, Heft I).

4%femt cfro Kapo^a,

ига посланк ккГ к немоу айглк Наноуилк1) «у cfoy ropey G hwhio
на p-fciyk,2) ига плака се w пленени ШроусДмксцемк. Гй кйоски •: -
I. — 1 6 гл плени НлккуоДкноссрк црк Шрслмк и юкогати
Какилонк, се азк Кареук пллклук се немлч'но и гЯаук: Гй, что ти
пракедкнк км Наккусдкноссрк црк и по ч’т© не поцееде града
скоеего Шрсама, идеже град-к ткон слаккн-м?*) Ч то се тако сткори,
Гй? И се пллчоуцееу ми се, и се лнРлк гнк предкета и рече м и:
оумлкчи, моужю, w жалости скоее, тако бо локаше Шрлмоу прнеети,

9 Въ Панагюрския пр-Ьписъ и въ Новаковичевия текстъ името е поме­

нато по-долу, Фаноуилк. Въ гръцкия текстъ стои Фа^а^Х. Въ етиопскатз
версия на книгата Енохъ (Fr. M artin, Le Livre d’Hinoch, Paris 1906, стр. 87
архангелътъ е назованъ Фануелъ.
2) кк стиж горж нарнцаем ж G hwhk. П. —Въ гръцкия текстъ
и м е т о н а р е к а т а е уеХ (?).
s) НК ижеже К И Н О Г р д ЛИ С К О Ж С Л Л К Н Ж А . П . — K u p it , Eva z l ig e x a u o a s
•tov ccpnsXoWa aou;
13
194 Откровение Варухово.

нк таке гЛетк т и Гк кседркжнтелк и поела ме пр-кдк лнцемк

т к о и м к д а т и скажю кс< та и н м кжнм, зане и елкзи ткои и г ласк
ТКОИ КкМИДС Кк ОуШИ КС1ДркЖНТ«Л1К,к Ба. Нк ркци ми, да ни
приложнши ни оуложиши,1) и скажю т и т а й н и м’ ногм, иун же не
к и д -fc ч’ Яккк николиже. И р-кук аз Еароук кк англоу: жикн I V Е«Г,
аци покажнии mi и слишю, н< тр-ккоую ни приложю 2) слокесе
И Д 1НОГО; аци ли не оуложити приложю, приложитк м н -fc I V соудк.

II. ---- И BkSITk Mf ЛНГЛк сили И HfCf Mf НД-кЖ! Б-к оуткрк-

же...« нбс *. и-к ж< бо пр-кком меко. На томк ЕО невен показа ми
дкри пр-ккеликим и pi ми aniSik: ккнидек-k кк дкри син. И ккни-
док-k, гако шкеткии дйи .5., и показа ми спешим бжин. Бид-кук
ПОЛе Пр-к81ЛИК0Н, и в-к^оу тоу чЯкци жикоуфе, имоуцн в-fcyoy лица
колоуга, рози же ил-кнн, ноги же козим, чр-кела же wk на. И оуиро-
сиук азк Бароук англа: скажи ми, что се мстк тлкстота сига
нейсе, мже проидокк, или что мстк поле сим, да и азк скажю
сномк ч?ккчским. И рече ми анРлк Паноуилк: дкри ееже кид-k, нми
же проидок-к, еслико естк w ккстока до запада, толика естк тлк­
стота нейсе, и еелико естк до земле, толико естк широта мго дкоее
нйси,3*) поле же ид-кже стонк-к пр-ккелнкоее. И р-кук азк кк англоу:
гй, a chi нноижразни ч‘т© соутк?*) И рече лнглк: ти соутк, иже
уот-кше стлкпк екзати, и пр-йижрази ее Бо.
III. — И п ом тк ме ан^лк и кедс ме иа оугором неко и
показа ми д к р и Ф к р к сти пр-ккелнким, и рече л\и: вкнидек-k кк не.
И оунидок-k летеца, и ко шкеткига д н и .§., и показа ми кл-ктк
пр-ккеликоу, и Е-fcjfoy кк нен жикоуфе иноижразкни ;в) и м к же лица
Е-fcyoy пксига, й о ги же мл-кне, а розн кози 1. И ккпросиук азк Бароу
англа: г и , ч’ т о сне со ут к? И ре ми ан^лк : си соутк, иже екзаше
стлкпк, уотефе ккзл-ксти на незо, т и бо зкзаше стлкпк. И т и бо
екгнаше м ож 1 и жени ксе ккселениее тк о р и ти стлкпк; тоу бо Б-ким
кид-кти,- w k u дркка сккоуфе, и w k u камениее жегоуфе, w k u т и г л и
тлкк8фе,6) а д роугн н же метоуфе парк, и, мже просто рефи, т о Б-к
тоуга гол-кма людемк т-км к кс-кмк w ккстока д о запада, ико
ш трицати се комоуждо ж егни иук. И Б-к скрьБк и тоуга м нога

*) н и оутаишк П.
2) приложити ни оутаити П.
8) блнко w зем л д о н бси , то л ико е*®" дкое ш ирота его П.
*) а си кт* слт с инемк егБ р азом к? П.
в) H H O w Ep asH H чЯ кци П.
в) преф^фе П.
 Т е к с т ъ. 195

люмк т-кмк.1*) И ^-ражаюфи д-ктнфк н hi Фстоули Фтоудо\- родити

д-ктицж, Н К М1ТО^*ЖкДИ кдрн И роди I , Н П р Н Н М К Ш Н WKpHAk свои
и WKHK*ши д-ктнфк, покркж! и на 31мли, н паки тож! д-клаил.1)
Gksaiui Ж1 стлкпк С1жани юсмкД1 «тк тнссуфк и дв-fc с<жанн
ov вмсоутоу, а вк шириноу пггк сктк,г) н сковани свр1долк, да
KkUlklUi Провркптк H I E O И Д Л В И Д 1 Т К К Л К О HCTk Н 1 Б О , или К Д М 1 Н О ,
И Л И Ц К К Л 1 Н О , ИЛ И ллкд-кно. И В И Д к к к Бк ВОЙНСТВО HJfk Н RUCOKO-

оумин iijfk, н порази н иалицио н1виднмою и разд-кли идак HSkiKki

вк .н.к.3) нзика. И поидош! ккжо иук своимк нзкжомк гХюф{,
Б-kjfoy ЕО пр-кжд! ндинкмк н з к ж о м к гДюци, соуриски, w Адама
И ДО Скзании С Т Л к П Л .

IV*. — И таво понтк mi анГ-лк, идов-k лгпфа, мко шксткига

дни л. в.,4)5 и показа ми пол! пр-кк1ликом, нгож! $мк члкчскк hi
дооум-кмтк. И к-к на поли томк гора висока з-кло и на hih Л1жаш1
зми, ако cl iv вкстока до запада, пр-ккланан ci и оупивант w
мора лакктк мдинк по rci дни и 31м’лю гастк гако н с-кно.
И р-к^к азк Eapojfk Кк ан(\\су: гй, пиитк змн( chi w мора «го
лакктк идинк, и како Ж1 hi шскоуд-кнтк мор!, пнюфоу- нмоу снц|
но Rci дйи? И pi ми ан^л: слмши, Бароин, I V Бк створи .т.м.г.8)
р-кки пр-кв!ликин: .а.-га Ж1 мстк ркка Алкфш, .в.-га Ж1 Авирига,
.r.-ta Ж1 Гор*ника, .д.-н Ж1 Доумаи, .е.-н Ж1 Шфратк, .s.-и Ж1
Азафа, .з.-и Ж1 З то у ск , .и. и Ж1 Neoyck, .д -и Ж1 IIIрикок^лл,6*
)
н вгк\к нстк .т.м.г. р-кки, и т -k оулаз-ктк в« oir MOpi, и т-кмк

1--- ’) Bk Hl'Xk Ж1 WEp-kTI СМ Ж1ИД рДЖДЛфи, И Hi ШПОуСТИШМ ж .

И р оди д -к т и ф а , н л м т ж ф и вари, н покркж! ir o на 31ми, и паки
Ж1 на варк вк зм -к т а П.
*) Споредъ Панагюрския прЪписъ кулата била висока 270,000 сажени,
а широка ф . fi. К. й (вероятно 528). Въ гръцкия прЪписъ е дадено само
числото 363 лакти: t 6v тсбруov (j>xo86|iT)oav iiA тетраxootaj 4Ji)xovxa x p e X f.
») o. й. к ( 7 2 ) П. X. в ( 3 2 ) H.
4) o ( 7 0 ) П. — Въ Новак. прЪписъ X. й ( 3 2 ) , т. е. както въ Дра-
голевия. — Въ гръцкия прЪписъ стои 185.
5) Броятъ на рЪкигЬ 373 П., а въ гръцкия текстъ 360.
6) Въ гръцкия текстъ сж поменати само три р-Ьки: ’АХфмц;, "A6upoj,
Гт)р1хй{, а въ Драголевия и Панаг. преписи сж деветь: Алкфш (блфа), Ави-
рин (Авири), Горника (Оиринакк), Доунан (Доунавк), Шфратк
(бфрантк), Азафа ( З а д к ), 3 iT o y c k (Изитиюск), N ioyck (Нирнюск),
Шрикоула (Ф|р1 Н0 Пк). Въ Новаковичевия текстъ rfe сж дадени въ слЪдния
редъ и форми: Афим, Аварии, Агоржикк, Доунакк, бфратк, Азаватк,
3-ктиоустк, Инюуск, Тигрк. Осмата и деветата отъ тия р-Ьки, именно
3lT0\-Ck (Изитиюск, ЗктИОуСТк) И HfOyCk (Нирнюск, ИмюуСк), се
поменаватъ въ Българския апокрифенъ лЪтописъ: Затнсоуа и Gpiovca.
При тЬхъ се заселватъ българигЬ. Срв. за това по-долу.
 196 Откровение Варухово.

ж< сткори Бк змии «го н поксл-k имоу по км дни да пимть ф

мора лакктк идннк ; аци ко hi би пилк Ф мора зкм!и си, hi би
с8пн Било по 31мли. Giro радн noKia-k сиц« Бк~ и ражсж< оутрокоу
Зкмига ciro, да пимтк Ф мора лакть н д нь, ако да нн приБоуд!Тк
ни и>ск©уд-китк. И ркук азн Eapojfk Кк ан^доу: гй, да колика
кстк острова змии «го, ако тако Ф мора оупикаитк лакът’ мдннк,
и 31млю истк ако н с-кно? И pint мн ан^лк: илнко истк адк оу
глъкиноу н широтоу, толика тн истк змна тога оутрова.
V. — И naKki о-куъ азк Бароун К к англоу: гй, покажи мн
др-кко, иж! пр-клксти змнв Шоугоу н сн-кстъ и сама н да н
Ядамоу, н мго рад| изкгна в Бк нз рав. И рш» ми англк: слъпии,
Барони, ига Бк~ Скза Лдама, то покм-к аруанРлоу ЛАиуаилоу скврати
дк-кстк тисоуфк и трън1) англм да насад!Тк раи, и Кксадн Ми­
хаил’ маслиноу, Гакрнлк Ж1 ввланк, Рапаилк ктоуню,2) Нопаилк14 )
wpayk,*) Саразаиаъ калиноу, батанаилк Ж1 оусади лозоу, то во
им8 кк пръкои им(, по испадсни Ж1 uapim с< також* Олтанаилъ,*)
и також! кси ан^лн насади пи разлнч’ нав др-кксса. И пакю ркук
азк Барохк к к англоу: гй, покажи мн дркко нжс пр-клксти змии
Шоугоу и Бдама. И р*че ми англк: слкиин, Бароуъ, пркком др-кко
истк лоза, ккторои Ж1 др-кко похотк гр-куок на, нж( излнв Оата-
нанлк на Шоугоу и Идама; и «го ради проклслк Б-к Гк~ лозоу, зан<
Б-к ю> Оатананлк оусади и тсчо пр-клксти прккозанкнаго Идама и
Шоугоу. И ркуъ азк Бароук Кк англоу: гй, да аци тако Б-k Бк"
проклмк лозоу и садк и, то како нн-k истк на потр-ккоу? И рече
ми ан^лк: прако оупрошажни m i . Шга сткорн Гк" потопк на 31мли5)
И .оу. А тисоуфк ИСПОЛк погоуви/’) И КкЗНД! КОДД np-kKklllli ГОрк
кк1соукиук .к.в) лакт надк горами, и к к н н д * кода к-k раи, изн!«
Ф лозк пр8тк ндкнк. Мко стр-кви Гк' код и и БкГ соуша, изиде
Нон Ф кокчн-а н швркте лозоу Л1Ж1Ц1оу на 31 мли, н hi знапи н,
тъкмо сакмналк Б-к о h i m кака ист ижразоли». Бк «Б-к помъиил-ки,
гХани: « истк Кк истиноу лоза, юж« Б-к Кксадилк Сатанаилъ
nocp-iT рав, июж! мркаксти Шоугоу и Лдама, и «го ради лро-
’) 200,000 П.
2) Рафаилк гдоунж П.
3) Исаилк П.
4— *) С ам анаилк Ж1 л о зж . Т о ж* iMoy K kf npkKoi h m i , и
посл-k нар 1 Ч са © а тнаилк П. Въ гръцкия текстъ ангелътъ, който посадилъ
лозата, е нареченъ SaponjX. За това име срв. по-горЪ, стр. 25.
6—6) оут. Й. Д тиелфк истопи П. Числото на издавенитк испо­
лини въ гръцкия тскстъ: Texpaxoo'.ze ivvia x ‘Xia8x{ xSv yiydvxtov.
6) Въ П. и Н. стои м (4 0 ) .
 Текст-ь. 197

кл<ть к> Нк' н садк им; то Дф* оусджю ю, рдзгн-ккднтк ci нд Mt

Б к. И, пр-кклонк кол-кн-k скои, поети ci .к.12*) дйи, «Хи а гХд: Гй,
дц]| оусажоу Ф др-ккд «го, ндд кдко прогм-ккдиши с< нд мг, Гй ?
И послд Бк днРла скоиго бдрдздилд н р«ч< ммоу: ккстднн и кксдди
др-кко, нЖ1 wEp-fen, и дзк пр-км-кню и н сткорю и нд докро; но
блюди, Каро in*, и мф( ти нмд Др-кко то злоБоу кк мв-к, ако н
Одгднднл и* пр-км-кии зли скон: млнко ж< бо п о многоу к и н о
пнють, ксоу зловоу ткоритк, НИ Брдт БрДт МИЛОуИТк, HH ОДь СЙ<*;
зд зловоу киньноую БК1КДПК рдзБОИ, пр-клювод-каннн Н БЛОуДк;
Т1ЛИКО злд, кинд рдди Бикдить.
Г1. — И пдкм реч* ми днГмь: уоди, Барони, н покджю т н
HHU тд н н и , И КИДИШН ММ10уД-кЖ1 словни,» кксуодитн. И покдзд
МИ Шроужиа *) ЧбТКОрОЮБрДЗНД: H K-kjfOV КОНН ПЛДМЖИ, КОНН Ж1
т и днглн неркндтн, и нд юроужи т о м к с-кд-кпн чХок-ккк h o c i к-кн цк
UTHkHU ; И НОСИМО Ж1 Б-k И>роуЖНН т о .К.») ДНрДК), и Cf п т и ц а
пр-кди л-ктдюфн, н крил-к ни Ф ккстокд д о здпддд. И p-kjfk дзк
Бдроик КК ДнГ’ ЛОу: СКДЖ1 МН, ГЙ МОИ, Ч*ТО НСТк WpOyjRlH син, ч*то
ЛИ НСТЬ чХкКк с к д | НД Шроужи CfMk н HOCf WrHkHU К-кнЦк, н
ч'то ЛН НСТк птнцд СИН, И СКДЖИ Ml? И р*ЧС МН ДН^Лк: ч'лОК-кКк
С-кД1И НД ЮрОуЖИ ЮГНкН-кмк И НОС-кн К-кНкЦк WrkHkHU, pf4l МИ
ДН^Лк, Cf НСТк слоунц!, Д СИ ПТПЦД, ЮЖ1 КИДИШН Пр-кл-ктДЮфИ, Cf
tfCTk урдннло KCfMOy МИрОу. И р-кук ДЗк БдрО£к Кк ДНГЛОу : ДД КДКО
ХРДННТМк МИрОу ПТНЦД НСТк? И pf4f МН ДН^Лк: си птнцд простн-
рднтк крил-к СКОН И^ЗДНМЛГГк ЛОуЧ! W rH U lf слоунцд; ДЦН БО БИ
Hf ЗДНМДЛД ЛОуЧк сл8н 4HU£k, HI СН тркП-кАк родк ЧЛКЧСКИ и кедкд
ТКДрк ПЛДМ1Н1 СДОуНч'нДГО. flOKM l; БО Г к СИИН ПТИЦИ рДБОТДТИ
KCfH КкСМ1Н-кЙ ДО скончдш а к-ккд. Н к КИЖк Д1СНОМ и крило ч'то
IIHIlifTk НДМк. ПрИСТОуПИКк И np04*T0Jfk и : к-fcjfoy Ж1 к н и г и а к о
) KfAHKk, И E-kjfOy КНИГк! ТН SAATUI, И ПрОч’ ТО£к И, И ПИ-
Н TOKk45
СДНИН СНЦ1: НИ 31МЛД MHf роди НИ Hf БО, Нк роди Mf пр-кстолк Фцк.
Н p-fcjfk ДЗк Бдроик: ч'тО НСТк HMf П ТИЦИ СЖ ? И pf4f МИ ДНГ-Лк:
HMf и с т к птици ci и фнн|йк.ь) И pii ми дн^лк: пожи, Барони, и
ОуЗрНШИ СЛДКОу БОЖИЮ. И к-к^оук-к стонф д И ПОЮфД n tT Б о у . И

‘) Ил (40) П. И Н.
2) Т. е. колесница (Spjia -cetpoiXacrrov).
*) д (4) П. — .д. стд Н. — Въ гръцкия текстъ 40.
*) Токк гоумкнжн ЗЛДТИ Н.
5) Пропуснатото въ Драголевия пр-Ьписъ за феникса допълваме по
Панагюрския: И р«кох: гй, Да строит ли проуодк (изпражнение)? И
Р* ми: птица сиа стронтк нроуодк кнони ато. Тд t;o птица цри*
КкЗБОуЖЛТк, И ЦРк H f цроудтк Б1Ск КИНаМОНД, Нк С Т-кмк пома-
 198 Откровение Варухово.

сли пмук громк велнкк з-кло ск невсе, н оупросиук ДНГЛЛ: что с»

БК ГрОМК СИI, ГЙ MCI? И р< МИ ЛН^ЛК : СИ ГрОМЬ, НЖе CAUUIA,
рЛЗЛОуЧЛИТК ск-кть W TKMKJ, ИЗ ИОС1ТК ЛНГАИ ккнкцк слоун'члни
ДС ПрксТОЛД БЖИГЛ. И КИД-fcyK САОуНЦС ГреДОуЦИ, и ккии икс
ЧЛККК ОуИИЛК И Дреулк, КИД-к^К Ж« и п т и ц и сни гредоуфи
е ННМЬ, И Б-fc Же ДреуКАД. И кьлрссихь лзь лнглд: ч’ то н стк птица
сии д р <хал сице? И р«ч* ми лн^ль: др>
хал н стк w зной и клрл
слоункчнаго. И слишау ю зокоуцио: ск-ктодакче, IIOUIAH ск-ктк ткон
миро^. Шгл ЖС БКЗК1БЛНТК: СК-ЬтОДЛККЧ!, ПОШАИ ск-ктк твои Mipoy,
И ЛБИИ пктелк ККЗГАЛСИТЬ. И ЛЛКК1 р-fcyK КК лнглоу: ГЙ, склжи мн,
МНОГО ЛИ ПОЧИБЛНТК САОуНЦе? И рече МИ л н га к : ТОАИКО НОЧИКЛНТЬ,
шнелнже пктелк ккзглдеитк и донсл-кже св-кть бк1 б л н т к , и плки
поидетк. И плкм рече ми лнглк: елкнпи, Барони, нцн т и склжи
о пр-куоженн слоун чкн-кмк. 1 6 гд ко мнмоуодитк днк и пр-куодитк
слоун це, А ’ ) ангаь ккзмоутк ккнцк слоуикчлни И 0уЗН0С1ТК до
Пр-Ьстолл БЖН1Л, ШСКВрКИЛНТК БО С< W SfMAf И W Гр*кук ЗЕМАКНиук;
н мдгл бо щгкуодитк слоун це по hie ' ch, н< тркпить киде кезако-
нни БС< ПО 31МАИ: оукистка, Прклюкодкмнни, И ПАЛЧеТК се, WCKKpK-
НЛМТК БО к-кикцк СВОИ, «ГО рлди ШЧНфДиТ* « оу пр-кстолл БЖИ.
ITII. — И плки ркук кк лнглоу: гй, склжи ми пркхожденнн
лгксечнон, дл оув-кд-к клкк нстк. И ре ми лнгак : м-ксецк нстк
ПОБКИК Ж1Н-к екднри ИЛ КОД1СНИЦИ, и соутк ROAOKf МКЧ1Ц1С KOAIC-
ннцоу .к. лнгаи, тдкоже колове ти лнгаи соутк, шкрдзк Ж1 м-ксеч HU
поЕнь нстк жен-к. И ркук дзк Блроук кь лнглоу: гй, склжи ми
w «МК, нже те уофоу ккпрлшлти: почто лоунд не имлтк ск-ктл
точкнл снльцоу, и плкк же школи порджднтк се? И рече анРлк:
слиши, Блрошс, склжи ти w семк, оуккси всл: еегл же пр-клксти
ялмш Шоугоу и Йдамл, шбнлжи и сн-кдк зали ,2) и пллклетл се
w илгот-k свони горого, и пллклше се все тклрк w ний, кекса и
зк-кзи и сл8н’ це н всл твлрк колкклше се и до пр-кстолл вжига,
лнглкгвин сили подкнгоин се зкло w пр-кстоуплени *1ддмов-к>

зоует см. бгдл цр-к стр-кгжтк .А. стрлжси ск шржжТемк школо

пр-кстолл, и тл бо птицл оудлр-кетк криллми и гХетк: ск-ктодлк.’ че,
подли свкт AjHpoy! И влде-гк глл сей мко и .А. колокк порекжтк
кк еди нк глл'. Тогдл црк пр-км-кноуетк с а нл ино м-ксто. И тл
бо птицл коуретл Бкякоужлеть. Началото на приведеното м-fedo е по-
ясно въ гръцкия текстъ-: Kal etnov- apoJsisi тЬ 6pviov; xa! elttiv рог 4 ;po8s6si
oxeoXrjxa. xal zb xo8 axmXTjxoj i-piSeopa -ytveiai xivdpojpov, фяер xp®VTat SaotXst;
xal lipxovTSj.
1) Д ( 4 ) П. - .y. ( 4 0 0 ) H.
2) ш кнлж истд са си-кдиА а о зо а П. — и обаичи его ндготоу Н .
 Т е к с т ъ. 199

лоуна же идна посм-kra се; и о\- томк прогн-кка се Гк на ню и

молерачи ск-ктк ее, н сткори к> помалк Кремени скстаркти се и паки
же породити се н и ; нскони жс не к-k така, нк в-k ск-ктл-киши н
слънца и длкготоу дни имоуфи.
\ГШ. — И пакн1 поеетк мс англк сили и показа ми горефоук*
р-ккоу3) з-кло, и в-к на нен нзеро голкмо з-кдо. И оупросир азк
англа: что еестк нзеро сс голкмо з-fcao? И ре мн англк: се еестк
нзеро, йноудкже ккзсмлютк ижлаци кодоу и юдкжаютк по земли.
И p-fcx'b. азк Барор англоу: то како гХютк ч^локкци, ико юклацн
суодетк оу море и ккзимаютк кодоу морскоую и одкжаютк по
земли? И ре лай англк: лкстит’ се родк чйкчески не ккдоу-фе ниче-
соже, кса ко моркскаи кода слана нстк, да афе ви юдкяГало
лхоремк, не ви плоди расли по земли.
IX. — И поитк ме англк слави и постаки ме на . 6 . нейси
и показа ми крат пр-ккелика, и вкусу писана на краткр т к р
имена чЯкча. И рече ми англк: имк ж< еестк ккнити екмо, т к р
имена написана соутк з-k. И р к р азк Бароук кк англоу: не ижрк-
зоутк ли се крат с и и , да книдекк кк н-k? И рече mi англк: не
йкркзоутк се, донкдеже придетк ЛЛирилк цртниа 8) вжии, и пожи
и оузриши слакоу вжию. И южидаюф1л\а нама, вкГ гла w нейсе
ккппнаго ико и громк трифи. И р к р англоу: что се еестк гла
сн, ги ? И рече м и: се суодитк Л/1|£аилк да приметк молитви
чбче; есфе гла се приде. гЛе да Фкркзоутк см крат. И Фкркзошс
сс и K K icT K громк воли прккаго. И приде ЛЛиуаилк, и ср-кте и
англк иже в-k ск мною, и поклони се ем«; и кидкук и дркжсфа
уранна ниц» келикоу з-кло, глквина ее еелико w невсе до земле.
И р-кук азк кк анйлоу: гй, что еестк ееже дркжитк еИирилк?
И ре ми англк: се еестк ид-кже ккуодетк мЛитки чХкче. И се ми
гЛюфоу, и се придоу англи на землю, носкфе дари плкни цк-ктк.
И ркук: гй, кто си соутк? И ре ми: си соутк анйли слоужефИ
пракеднимк чЙкомк, и ткм же довриее длри прин-kce. И прнеемлк
ЛЛирилк дари ти 1, н ккложи ее кк ураннлкницоу. И кидкук ини
англи, носефе скрекнфа не имоуфе ничесоже: вкуоу дрери w
гркшниук члйцкук, ико не шкрктаютк оу |еир ничесоже, и ккпии-
уоу кк пркконачелкннкб еИнрилоу гЯюфе: лютк намк, юже ико
кк промраченкнаи м-кста члкчекаи посилаееми еескми, н оу ниук
не wBp-ктаеемк шчссоже пракедкна, а афе еестк ккзмож’но да не

*) горл широк*. П.
г) w црктка П.
200 Откровение Варухово.

EHJfOMK КК Т ОМОу КкЗКрДТИЛИ CI И СМрДДД H)fk ш бонлли, ако оуко

И Кк Ц рККН П р И Б -к г Д Ю ф И М к Ж 1НДМк HJfk Н W Т О у Д в у ИЗК 0 Д 1Т К н
НД БЛ ОуД к И н а Б Л О у Д к К к К О Д 1 Т к и н скак8 н !чистотоу СкД-кшИС,
ю ж е на М 0 Ж 1 М к с н м к ж е р и к к ш н чХок-кки ж ити. И pt н м к Л К и р и л к :
слк1ш нт(, кси англн ежи, а н-кет' камк поям -кно Ф стоупити w
r p ’klllHklX’k чХкКк, НО ПОКМ-кнО Кк1 И С Т к СЛОуЖИТИ И М к , д о н ’д - к ж 1
пекаю тк c i; ацк ли hi п о к д ю т к « и hi w s p a T i T k ci, азк самк
с о у ж дю имк, rSiTk IV. И « пакм гла к-k с hieci rS i: и д -fcn и
послоуж ип гр-кш н и м к, донкд-кж ! покаю тк ci; ацн л и Ж1 hi по-

каю тк ci, то наносип на hi н з о у н1доугк, и с ’м р т к напрасноу,

НроугМ Н ГО\'С -кнИД 1, тоучю лю тоую , И ГрОМк н Г р а д к , н Б-кси,
н раздр8ш 1ннга гр д о м к и \и , н чеда иук издакип, зан! hi с о у -
БОИШ1 ci Ба н hi с ’Б н р а ю т к ci оу црккн млткм ради, Нк за
M ftT R k l М к С Т к ’ ) K.4 TKOY ПрИНОС1Т ’.

X. — И pi ми анГ’лк : еузри, Барони, н к н ж як поконци прак|Дк-

MUJfk И слакоу И рДДОСТк И К1С1ЛН1, Н КИЖдк ПОКОИфА HI4 kCTHKHJfk,
СЛкЗи Н КкЗД ирН И М И Чрквк НЮуСкШЛЮфк, И ЗОКОуфН ДО Н|ЙС1
гркнГни1: помилоун н и со удт! И p-fcjfk азк Барор к к англоу:
кто си еутк, г й мои? И pi ми ан^ак: си соутк гр-кшинци. И р-кр
азк Барор Кк анРлоу: horiah ми, г й мои, и да и азк плачю ci
е ними. И pint ми ан^Ак: плачи ci н т и w H i p , hikah I V Бк~
послоушлнт Г Л А т к о и г о и помлоунтк И.
XI. — 1Трид| Ж1 гла с hieci rXi: cHic-кт! Бароуа на лиц|
кеш siMAi, да скаж!Тк ейомк члкчеким’ нЖ1 кнд-k н слиша н
KCI тайни пр-кдастк нмоу. Боу Ж1 наинмоу слака н ч¥к и покла-
нанин Йцоу н Gfioy и GfoMcy Дуоу нй-k н прнено и к к ккки
кФкома, амнк • •

Съдържание. — Когато, сл-Ьдъ пл-Ьнението на Йеруса-

лимъ отъ царь Навуходоносора, Варухъ оплаквалъ еждбата
на светия градъ и мол-Ьлъ Бога да му каже защо е дигналъ
рлка отъ своя градъ, Богъ изпратилъ при него ангела Фа-
нуила, който да му посочи божигЬ и световни тайни, та сетн-Ь
Варухъ да ги съобщи точно на человЪцигЬ.
Варухъ билъ възнесенъ отъ ангела на първото небе.
Като минали прЪзъ една пр-Ьгол-Ьма врата, на разстояние шесть
деня пжть, задъ нея се открило обширно поле, дЪто живеели

*) Rk MICTO Н .
 Съдържание. 201

чудновати человЪци, съ волско лице, рога еленови, кози крака

и овнешки кръстъ. Туй били человЪцигЬ, които искали да
съградятъ Вавилонската кула, и Господь ги прЪобразилъ.
На второто небе Варухъ видЪлъ обиталището на други чу­
довища, съ кучешко лице, крака еленови и кози рога. Туй
били челов-ЬцитЬ, които изградили Вавилонската кула и отъ
нея поискали да се качатъ на небето. Граденето на кулата
представяло необикновено зрелище: множество народъ, мжже
и жени, приготвяли дърва, тухли, варь и усилено градели;
жените дори, като раждали децата си, не марели за техъ,
повивали ги, хвърляли ги на земята и пакъ тичали на работа.
Кулата била издигната 80002 сажена на височина и 500 на
ширь. Сетне направили свърделъ и се покачили да провър-
тятъ небето, за да видятъ какво е — каменно, стъклено или
медно. Богъ, като виделъ лудориите имъ, разменилъ имъ
езиците на 52, и те почнали да не се разумеватъ; дотогава
всички говорели единъ езикъ, сирийски. — По-нататъкъ, като
летели Г рухъ и ангелътъ, разкрило се отпреде имъ широко
поле и въ него много висока планина, на която лежела гра­
мадна змия. Тая змия се навеждала и пиела на день по лакъть
вода отъ морето и ядела земя като че ли е сено. Ако змията
не отпивала отъ морската вода, морето, въ което се втичатъ
множество реки, като Алфея, Авирия, Горника, Дунавъ, Еф-
ратъ, Азафа, Зетеусъ, Неусъ, Перикула и др., щело да залее
целата суша. — По-нататъкъ ангелътъ показалъ на Варуха
дървото, което прелъстило Ева и Адама, и му обяснилъ какъ,
при саденето на рая отъ множество ангели, Сатанаилъ поса-
дилъ лозата, чрезъ която съгрешили първите люде. Богъ
проклелъ това растение, но сетне, следъ потопа, пакъ го
благословилъ. Когато потопътъ залелъ и най-високите пла­
нини, водата нахлула и въ рая и изнесла оттамъ лозата. Като
спаднали водите и Ной излезълъ отъ кораба, забелезалъ
лозовата пржчка и поискалъ да я посади. Но като помислилъ,
че туй може да е греховното дърво и че съ посаждането
му може да разгневи Бога, помолилъ се на Господа да му
обади какво да прави. Богъ му явилъ чрезъ ангела Саразаила.
че той ще претвори дървото на добро и че Ной може да го
посади, но да внимава да не злоупотребява съ него, защото
то сб още криело въ себе си отъ старата си злина и плодътъ
му може да докара на човека всевъзможни пороци.
202 Откровение Варухово.

После ангелътъ показалъ на Варуха местото, отдето

изгрева слънцето. Въ една колесница, въ която били впрег­
нати множество огнени коне-ангели крилати, сед%лъ человЪкъ
(слънцето) съ огненъ венецъ. Пр%дъ колесницата хвърчела
птицата фениксъ, съ разперени крил-Ь отъ изтокъ до западъ.
Съ крил-ЬгЬ си тя засЬнявала слънчевия пламъкъ, който иначе
би изгорилъ света. На десного крило на феникса се чегЬлъ
надписъ: „Нито земята, нито небето ме роди, а ме роди пр"Ь-
столътъ на Отца“. По едно време страшенъ гръмъ огласилъ
небесата. Тоя гръмъ разлжчвалъ светлината отъ мрака, и
ангелите изнасяли слънчевия венецъ до божия престолъ.
Ето че се показало и слънцето, което изглеждало като грох-
налъ и умисленъ човекъ. Фениксътъ, който придружавалъ
слънцето, билъ слицо така отпадналъ отъ слънчевата горе­
щина. Когато фениксътъ извикалъ: „Светодавче, изпрати
светлина на твоя светъ !', веднага петлите пропели (за
съмване). Слънцето почивало твърде малко — откато петли
пропеятъ до пукването на зората, и следъ това то пакъ тръг­
вало изъ своя пжть. Когато, следъ свършъка на деня, залезе
слънцето, ангелите отнасятъ неговия венецъ до божия пре­
столъ, за да се пречисти отъ оскверненията, които слънцето
гледало да ставатъ по земята.
Месечината пъкъ приличала на жена, седнала на колес­
ница, возена отъ два^есеть ангели-волове. Нейната светлина
била помрачена по божия клетва: при прегрешението на
първите человеци, всички твари били обзети отъ негодувание,
само месечината се заемела.
По-нататъкъ Варухъ виделъ големо езеро, отъ което
облаците смучели вода и одъждявали земята. Те не вземали
вода отъ морето, както мислели и казвали хората, защото
въ такъвъ случай отъ солената морска вода не би могли да
виреятъ растенията по земята.
На петото небе Варухъ виделъ грамадна врата, на която
били написани имената на ония, на които е отредено да вле*
затъ тамъ. Чулъ се силенъ гласъ отъ небесата, като троенъ
гръмъ: това било знакъ да се отворятъ вратата, защото
иделъ (архангелъ) Михаилъ да приеме молитвите на челове-
цигЬ. И като се отворила вратата, чулъ се другъ гръмъ,
още по-силенъ отъ първия, и се явилъ Михаилъ, държещъ
 Историко-литературни бЪлЪжки. 203

грамадна хранилница, въ която били прибирани човешките

молитви. Тогава се задали ангели, възлизащи отъ земята и
носещи отъ праведните человЪци цветни дарове, които били
поставени въ хранилницата. Други ангели възлизали празни
и се жалели на Михаила, че ги пращалъ между грешниците,
отъ които не могатъ доне нищо добро. Архангелъ Михаилъ
обаче имъ припомнилъ, че гЬ требва да служатъ на грешни­
ците, докато rfe се покаятъ. Тогава се чулъ гласъ отъ небето,
който поржчвалъ на ангелите да слезатъ при челов-ЬцигЬ,
докато се покаятъ; не покаятъ ли се, люто ще си изпатятъ
отъ напасти и беди и ще бждатъ прокълнати.
Варухъ видЪлъ, най-сетне, и покоището на праведните
и обиталището на нечестивите. Той се смилилъ надъ страж-
дущите грешници и поискалъ да плаче и да се моли съ техъ.
Тогава се чулъ гласъ отъ небето да свалятъ Варуха на земята,
за да разкаже на человеците видените и чути 1айни.

Исто, лко-литературни бележки. — Съ името на Варуха

с ж свързани неколко разказа. На първо место стои некано-
ничната старозаветна „книга на пророка Варухъ“ (Барухъ,
Варойх)- Въ тая книга Варухъ, ученикъ и съратникъ на про-
рокъ Йеремия, предрича, че божиятъ гневъ ще се излее
надъ непослушния еврейски народъ. Пленътъ Йерусалимски
и халдейското робство наказватъ евреите. Варухъ описва съ
умиление страданията на своя народъ и му предвещава че­
стити дни. Тая книга, ако и да не влиза въ юдейския и хри­
стиянски канонъ, признава се за назидателна и се печата често
въ библейския текстъ. Лафонтенъ я смета за гениално произ­
ведение. Известна е неговата фраза „Avez-vous la Baruch?“ —
Друго творение съ името на сжщия пророкъ, така наречениятъ
„Апокалипсисъ Варуховъ“ има есхатологически характеръ и
е сжщински апокрифъ. Въ него авторътъ говори за хал­
дейското нашествие, за страданието на евреите и пророкува
за честитата бжднина на еврейския народъ, когато той ще
добие своята свобода, и враговете му ще бждатъ унищожени.
Тоя апокрифъ, познатъ на сирийски, е еврейско ободрително
произведение, написано вероятно скоро следъ съсипването
на Йерусалимъ отъ римляните (70 г.). Освенъ въ изданието
му на сирийски, той е преведснъ на латински, английски и
204 Откровение Варухово.

френски12). — Съ Варуховото име се свързва и така наречения

апокрифъ „Паралипомена на Йеремия“ или „Паралипомена
на Варуха', въ който се разказва пакъ за Вавилонското шгЬ-
нение и се пророчествува за идването на Исус • Едни учени
„см-Ьтатъ. че тоя разказъ е юдейски по.произходъ и че нЪкой
християнинъ е направилъ въ него християнски прибавки.
Други го приематъ за християнско произведение отъ II—IV в.
Тоя апокрифъ е познагь на етиопски, гръцки, славянски, ро-
мънски и арменски. Той е поменатъ въ индекса на апокри-
фигЬ въ Погодинския номоканонъ: Нлралипошнд Инрш-кнна
w плажния что wpaa саали кк Какилонъ гк рралдстою къ Ш ршЬи
(срв. по-гор-b, стр. 52). Произведението е било преведено отъ
гръцки8) на старобългарски пр-Ьди XII в. Най-стариятъ сла­
вянски пр-Ьписъ е отъ XII в., руска редакция. Най-старъ юго-
славянски пр-Ьписъ се намира въ сборникъ, употр-Ьбяванъ въ
Марковия монастирь до Скопйе. Той е сръбска редакция отъ
XIV в., прЪписъ отъ български изводъ.3) — Най-сетн-Ь имаме
още единъ апокрифъ, приписанъ на Варуха, именно нашето
„Откровение Варухово“, чиято гръцка версия, озаглавена
AirjYrjai? xal агсохаХиф^ Вароиу rcepl wv хелеуратл О-гоО appr\-zwy eSev.
Е5Х6yrjaov 5еатота, обнародва Джемсъ.4) Да се спремъ прочее
на тоя апокрифъ, употр-Ьбяванъ отъ богомилигЬ, съ съдър­
жанието и текста на който се запознахме по-гор-Ь.
*) Сирийскиятъ текстъ въ ПолиглотитЬ. Латинскиятъ пр-Ьводъ вь Мо-
numenta sacra et prophana, Mediolani 1866, т. I, св. II, стр. 7 3 —98. Английски
ир-Ьводъ у Charles, The Apocalypse of Baruch, translated from the syriac. Lon­
don 1896. Френски пр-Ьводъ y Migne, Dictionnaire des apocryphes, II, 161— 168.
2) Издание на гръцкия текстъ по разни ржкописи, най-стари отъ които
отъ X и XI в., даде J. Rendel Harris, The rest of the words of Baruch. Cam­
bridge 1889. Апокрифътъ е печатанъ и въ гръцкитЪ минеи, при паметьта на
пророкъ Йеремия, 1 май. Въ френски прЬводъ го издаде Rend Basset, Le
Livre de Baruch et la legende de Jer^mie. Paris 1893 (№ I на колекцията Les
apocryphes ethiopiens).
3) Най-стариятъ прЬписъ, XII в., 6Ь обнародванъ отъ Тихонравова,
Апокрифичесюя сказашя (Сборникъ отд. р. яз. и елов. Имп. Ак. Н., t. ’LVIII,
№ 4, 1894); А. Поповъ издаде поменатия югославянски прЬписъ отъ XIV в.
(Описан1е рукописей А. И. Хлудова. Москва 1873, стр. 406— 413); НоваковиЬ
издаде лругь Сръбски прЬписъ отъ XIV в. въ Starine, VIII, стр. 4 0 —58; Тихо-
нравовь печата два руски прЬписа, XV и XVI в., въ Памятники отреченной
русской литератури, т. I, 1864, стр. 273—297; Polivka съобщи вариантитЪ
къмъ руския прЬписъ отъ XV в. у Тихонравова, споредъ единъ сръбски прЬ­
писъ отъ XV в., въ Starine, XXI, стр. 221—224.
4) Срв. по-горЬ, стр. 193.
 Историко-литературни 6Ъл+.жки. 205

Откровението Варухово спада въ кржга на ония апо-

крифи, въ които избрани божи угодници се удостояватъ да
видятъ и да узнаятъ божествените и мирови тайни, за да ги
оповЪстятъ за назидание на грешното челов-Ьчество. Тоя апо-
крифъ привлече вниманието на учените, сл-Ьдъ като Новако-
вичевиятъ преписъ бе прЪведенъ на немски и на английски
и откато Джемсъ обнародва неговия гръцки паралелъ. Из­
следванията и бележките на Бонвеча, Харнака,1) Джемса и
Соколова, въ горепоменатите техни съчинения, уясниха доста
въпроса за произхода на Варуховото Откровение. Резултатите
на досегашните изучвания могатъ да се сведатъ до следните
точки: Откровението Варухово, единственъ отъ апокрифите
съ името на Варуха, дето се говори за неколкото небеса и
за тайните въ техъ, било известно на Оригена, който въ
съчинението си De Principiis, II, 3, 6, като става дума за
множеството мирове или небеса, напомня за подобните пред­
стави у Варуха: „Най-сетне, като свидетелство за такъво
твърдение привеждатъ дори книгата на пророка Варуха, дето
явно се говори за седъмь света или небеса“. Варуховото
откровение е било, следвателно, съчинено преди времето
когато е работилъ Оригенъ, а той е живелъ отъ 185—254 г.
Християнските елементи въ Откровението и особено изреж­
дането на пороците у хората напомнятъ места въ посланията
на Павла и въ Евангелието на Матея, а това показва, че съчи­
нението е християнски апокрифъ, не по-старъ отъ II в. Джемсъ
го отнася къмъ II векъ. Варуховото Откровение представя
допирни точки съ книгата Енохъ и съ Павловото Видение,
и ако въ случая не може положително да се говори за зае­
мане на едно отъ друго, едно е явно: тия допирни точки идатъ
отъ по-стари извори, използувани и отъ трите поменати
съчинения. Началната редакция е била па гръцки. Съ течение
на времето, тя е претърпела преработки, които с/к. послу­
жили за основа на два славянски превода, единъ запазенъ
въ югославянските преписи, другъ въ руските. Сега извест-
ниятъ гръцки текстъ, безъ да е напълно сходенъ ни съ една
отъ двете славянски версии, се приближава повече до руската.
Югославянските преписи идатъ отъ единъ старобългарски
преводъ, който е билъ направенъ не по-късно отъ XI векъ.*)
*) Ad. Harnack, Geschichte der altchristlichen Litteratur bis Eusebius. II
Theil. Leipzig 1897.
206 Откровение Варухово.

Вече и най-стариятъ югославянски пр-Ьписъ, отъ XIII—XIV в.,

съдържа изпускания и поквари въ смисъла, които се опра-
вятъ при помощьта на другите преписи. Туй говори сжщо
така за по-голЪмата древность на превода, който е билъ np-fe-
писванъ и преправянъ твърд-й рано.
Дв-fert славянски и гръцката версия иматъ научно зна­
чение за възстановяването на началната редакция на Варухо-
вото Откровение. Важностьта на славянските версии и главно
на старобългарската се изтъква особено поради легендите и
епизодите, които въ нея сж пр-йдадени или по-обстойно или
друго-яче, както напр. граденето на Вавилонската кула, саде­
нето на рая, птицата фениксъ и др. Въ нашата задача обаче
не влиза тая страна на Варуховото Откровение. То ни инте­
ресува съ ония свои елементи, които сж улеснили употребата
му ср-йдъ богомилите. Техъ именно ще изтъкнемъ въ след­
ващите редове.
Изобщо взето, Откровението Варухово не съдържа нищо
особено, което да се противопоставя резко на богомилското
учение. Богомилите, наистина, твърдели, че старозаветното
человечество е живело подъ заблудата на Сатанаила, но
сжщевременно те признавали, че и презъ Това време, ако и
твърде редко, сж се явявали божи угодници, които сж про­
зирали божията правда и сж я оповестявали на человеците;
такива сж били напр. некои отъ пророците, като Исай, Да-
видъ, Варухъ. Техните произведения сж намирали приемъ
средъ богомилите, които ги тълкували обаче въ духовенъ и
преносенъ смисълъ, съобразно съ основното гледище на тех-
ното учение. Космичните представи на богомилите за над­
земния миръ, съставенъ отъ .седъмь небеса, сж застжпени и
въ нашето Откровение, макаръ и въ него да не е описано
подробно и последвателно всеко небе, а се поменаватъ само
първото, второто и петото. Епизодътъ за граденето на.
Вавилонската кула отъ безумното человечество на Стария
заветъ, което, по дяволско внушение, иска да достигне
небето и да го пробие съ свърделъ, е тъкмо подхождалъ на
богомилското дуалистично учение за враждебностьта между
двата света — небесниятъ, дело на Бога, и земниятъ, дело
на Сатанаила. Преобразуването пъкъ на строителите на ку­
лата въ всевъзможни чудновати животни, напомня отчасти
учението на некои отъ богомилските групи за прераждането
 Адамъ и Ева. Ръкописи и издания. 207

на грешните человеци, чиито души се преселватъ въ расте­

ния и животни и тамъ изкупватъ своите прегрешения. Изве-
стенъ умеренъ богомилски дуализъмъ е проведенъ, ако и
прикрито, и въ разказа за саденето на рая, дето Сатанаилъ
сътрудничи на Бога, посажда лозата и чрезъ нея съблазнява
първите человеци да съгрешатъ. Името на ангела, който
посажда лозата, е Самаилъ (Самаелъ, SajiarjX) въ гръцкия
текстъ, а въ старобългарската версия — Сатанаилъ. Тая
умишлена промена на името посочва, че българскиятъ пре-
водачъ ще да е спадалъ къмъ богомилските книжовници,
които еж превеждали чужди апокрифи, като ги преработвали
и приспособявали къмъ своите цели. Българскиятъ преводачъ
(споредъ Панаг. преписъ) на епизода добавилъ и следните
думи за Сатанаила: Оаманаиль (вм. 2а[1,а^Х) же лозж (т. е.
късади). То ж» см су км мрккое име, и после нареч са 6 а тнаиль.
Легендата, че лозата е било греховното райско дърво, е
тъкмо допадала на богомилите, които сметали виното за
пагубно питие и употребата му забранявали на своите съмиш­
леници.
Разказътъ за архангелъ Михаила, комуто ангелите но-
сятъ отъ земята вести за праведниците и грешниците, е
съгласенъ изобщо съ духа на християнското учение и на
богомилството за божията бдителность върху деянията на
человечеството, които се записватъ въ книгите на живота.
Високопоетичниятъ пъкъ разказъ за слънцето, месечината и
за птицата фениксъ, безъ да уврежда съ нещо богомилските
астрономически представи, само увеличава художествената
стойность на Варуховото Откровение, което е едно отъ най-
живописните апокрифни творения.

Адамъ и Ева.
Р а к о п и с и и издания. — Разказътъ за Адама и Ева
излага живота на първите человеци отъ поставянето имъ въ
рая до смъртьта имъ. Разгледани откъмъ съдържание и
езикъ, славянските кирилски преписи на разказа представял,
три версии, една обширна и две кратки. Въ първата — обшир­
ната се разказва ту отъ трето лице, ту отъ Ева за поло­
жението на Адама и Ева въ рая, за страданията имъ извънъ
рая, за покаянието имъ и за смъртьта имъ. Тя е позната по
208 Адамъ и Ева.

няколко югославянски преписа и само по единъ руски въ

следните ржкописи, еднакви по езикъ, както и по всички
почти подробности въ епизодите: 1) Панагюрски сборникъ
отъ XVI в., българска редакция, въ Софийската Нар. Библио­
тека, № 433, л. 12—20, безъ началото. По него е направено
нашето издание. — 2 ) Сборникъ отъ първата половина на
XVI в., бълг. ред., молдавско писмо, въ Букурещкия Държа-
венъ архивъ. Разказътъ е озаглавенъ: Олоко w Адаме iv зачжла
до конца. Срв. А . И . Я ц и м и р с к ш , Славянсшя и руссюя руко-
писи Румьшскихъ библиотекъ. Спб. 1905, стр. 843. — 3) Сбор­
никъ отъ XIV в. на кожа и на хартия, сръбска редакция, въ
БЪлгр. Нар. Библиотека, № 468 (104), л. 53б—57б. Разказътъ
е озаглавенъ: Слоко w пален w Адаме и w Gyse w зачела и до
сккркшеннв. Тоя сборникъ, както добре доказа Ст. Новако-
вичъ (Споменик XXIX, стр. 42, 60 сл ), е билъ прЪписанъ
отъ български ржкописъ. Въ него личатъ множество бълга-
ризми: употреба тукъ-таме на ж, отражение на ср-Ьднебъл-
гарската емкна на ж и л въ неправилни сръбски зам-Ьстници
е и оу, изяснение на k въ е, аористъ на уоу вм. ше, употреба
тукъ-таме на български членувани форми: гр-куокнкютк, улк-
лхотк, звороск и др. Българизъмъ е и думата да спастритк, да
спастри, употребена въ разказа въ значение на съхранявамъ,
пазя. Тя е добре запазена и въ сегашния български езикъ
въ смисълъ на съхранявамъ, пестя: пастря, спастрямъ, спастра
(сжщ. ж. родъ), спастряне, и ще да иде отъ гръцкото паатрейю
(чистя, очиствамъ). Сръбскиятъ езикъ не познава тая дума. —
4) Сборникъ отъ XVII в., ресавска редакция, въ Белгр. Нар.
Библиотека, № 470 (738), л. 102—112. Разказътъ почва: Gaoko
о Адаме и б ке w зачма како кмин. Беше Адамк къ ран прежде
съгрешенТа и къс» нмеаше къ уотени ско«. — 5) Сборникъ отъ
XVII—XVIII в., сръбска ред., въ Белградската Академия на
Науките, № 147, л. 70а, безъ началото. Разказътъ е печатанъ
отъ C m . Н о в а к о в и к , Примери кшижевности и {езика старога
и српско-словенскога, 3° изд. Београд 1904, стр. 489—494. —
6) Сборникъ отъ XVI—XVII в., неиздържана ресавска ред., въ
Виенската Придворна Библиотека. Разказътъ издаденъ отъ
V . J a g it , Slavische Beitrage zu den biblischen Apocryphen. I. Die
altkirchenslavischen Texte des '''1ambuches (Denkschrifren derKais.
Akademie der Wissenschaften, Philos.- Hist. Classe XLII. 1893 r.).
Почва съ: влоко iv Адаме н w «кке, зачела н до сккркшеше.
 Ржкописи и издания. 209

Зказк. (V) б а к и . Б-Ьшс Ядамк к к раи пр-кжс с-кгр-кинша, н къс-к

им-кше кк уот-кнй. — 7) Измарагдъ отъ XVI в., руска редак­
ция, въ Троицко-Сергиевата лавра, № 794, л. 3116—323б. Раз-
казътъ б-fc печатанъ отъ Н . Т и хо н р а в о в ъ , Памятники отреченной
русской литератури, т. I. Спб. 1863, стр. 6—15. — 8) Сбор-
никъ отъ XV в., сръбска редакция, въ Софийската Нар. Библ.,
№ 681, на л. 52б—66. Разказътъ, озаглавенъ (Оказани w Ядамк
и бкзк. ОЗчс баки, почва: Ядамк ж< ккин кк раи пркж< скгрк-
uiCHita н кскми и>Блад1ш, 6Ж( кк^б кк раи, и кси nocAoyiuajfoy бго.
Статията, ако и да спада къмъ първата версия, изглежда да
е другъ прЪводъ или, най-малко, представя пркредакция на
славянска почва.
Втората версия за сега е позната само по единъ пркписъ,
въ Ловчанския сборникъ отъ XVI в., българска ред., собстве-
ность на Михаилъ х. Нед-Ьлчевъ, учитель въ Ловечъ. За съжа­
ление, първата половина на разказа не е запазена. Разказва­
нето въ него върви само отъ трето лице, а не и отъ страна
на Ева, както е въ първата и въ третята версия. ОтдклнигЬ
епизоди сж разказани малко друго-яче и съ другъ езикъ.
Споредъ това, тая версия стои сама за себе си.
Третята версия е позната само въ руски пр-Ьписи отъ
XVII в., обнародвани отъ: Н . Т и хо н р а в о в ъ , Пам. отр. русской
литер., т. I, стр.' 1—6; А . П и п и н ъ , Памятники старинной рус­
ской литератури, в. III. Спб. 1862, стр. 4—7; И . Я • П о р ф и -
ръевъ, Апокрифичеаоя сказашя о ветхозав-Ьтнихъ лицахъ и
собьтяхъ. Спб. 1877, единъ разказъ на стр. 90—96, другъ
на 208—216. Третята версия прилича на първата по това,
д-Ьто Ева се явява пов-Ьствователка на по-голЪма часть отъ
разказа, поради което въ н-Ькои ржкописи той е озаглавенъ:
Ю нспоккданТн вкгнн-k. Третята версия обаче сл-Ьдва по вто­
рата въ начина на разказването и въ езика, който тукъ-там-Ь
е малко порусенъ наспроти българския прЪписъ.
Ето прочее единъ успореденъ пасажъ отъ първата вер­
сия (по Панагюрския сборникъ), отъ втората (по Ловчанския
сборникъ) и отъ третята (у Порфирьева, стр. 214).
I. II. III.
И прТид! битк ск G скд{ ск мат*-
htk Сифъ же иде съ ма-
маикж си кж раю рюд н плака
с к о в а терно своею, и пла-
плачжцж сл и ри- протикж раю, поси- кахуся противъ раю,
14
210 Адамъ и Ева.

Д«ЛЧ1< И КкПИЪф( паАфе п р к сп ъ гла- посмпая перстио гла­

Кь лоу, посипаъфе к л с в о а . И аруагЕлк ви своя. И язися имъ
простил глакъ скоъ. ики с а иллк и р ( ч ( : агглъ гХнь и рече
И прнпоусти Гк арх- что ккш ета? С и т и имъ: что вопиете ?
ГЛа е й и у а м л а , И ре р(Ч(: гй, W^k Л\0И И рече Сифъ: гди,
Оитоу: чХкче кжи, колАД$етк и жжда- отецъ мой болитъ и
ккзкраги съ кк ское- б тк вЛгаа раискаа, и желаетъ блЕая рай-
лоу wl^oy, w t h itpH- ХОфеТк КИ д а т и iv ская и хощегь ви-
КЛИЖИл' СЪ Г ДЙк др кка маслина, вда дъти отъ древа мас-
( Г О K k C iW p T k i Н H i како втеолит с а ко- личнаго, егда како
клит крачТж. И да аестн его. Tor да ар- утолится болезнь его.
Д * ш о у ТрН п р ж т и : уагЕелк рече: iv Gem , И рече агглъ: Сифе,
ru k гн , К (д р а и кипа- н( иалатк Йдам» л-&- не иматъ отецъ твой
рНСк. И ККЗ(Мвнтк Ка, ПОН(Ж( ПрЬКЛк!- исцЪл-Ьти, . п о н е ж е
ПРЪТИ И Н р И Н (^ К к жншъ еж a Hie er w г.риближишася дше
W^oy СКО(Л»Оу. И кн- Kk СКМркТИ И СКОН- его къ смерти. И оу-
A’fc Ядамк и позна чауъ с а днне erw. ломи е.му агглъ отъ
н ккздкунъ КеЛМИ И оукрщни др-кко w древа, отъ него же
И ИЗПИ CfK -fc K 'K H d l h него же изагнанк изгнакъ бмсть Адамъ
и положи на глакъ. KkicTK из рага йдал\к изъ рая, и дазъ древо
и бкка и даде G h t S. Сифу. Сифъ же при­
И G htk принесе оц$ несе, идоже лежаше
своемЗ где лежадше. Адамъ отецъ его. И
йдал\к позна и пр¥- е и д -Ь Адамъ и позна
А Т к И К кЗ Д ку н Ъ К к его, и приимъ въ ру-
келико, HSKHTk СиИК ц-fe и воздъдохнувъ
КЪНЩ к И ЕЬЗЛСЖ И велми пресмутноюду-
на гдакъ ск о а . шею, и свчвъ вЪнецъ
и возложи на главу
сзою.
Горепосоченото време на. ръкописите и съотношението
на версиите показватъ: 1) че въ среднебългарската книжовна
епоха еж сжществували най-малко първата и втората версии
на разказа за Адама и Е в а; 2) че първата версия е била
позната у българите презъ XIV в. най-късно, защото сръб-
скиятъ й най-старъ преписъ е отъ същия векъ; 3) че пър­
вата версия е минала у сърби и руси отъ българите и 4) че
третята версия, позната само у русите, съдържа части отъ
двете първи, и че частьта, заета отъ втората версия, е почти
букваленъ, малко порусенъ преписъ.
 Т е к с т ъ. 211

Текстъ. — Тукъ печатаме за пръвъ пжть първата версия

по Панагюрския сборникъ отъ XVI в., въ Софийската Нар.
Библиотека, № 433, л. 12—20. НачалнигЬ няколко реда, които
сж изгубени въ нашия сборникъ, надомЪстихме споредъ Виен­
ския ржкописъ (В.). НЪкои варианти, необходими за уяснение
смисъла на текста, заехме отъ ржкописа на Бълградската Нар.
Библиотека № 468 (Б.), отъ Новаковичевия печатанъ текстъ (Н.),
отъ Софийския сборникъ № 681 (С.), отъ Ловчанския сбор­
никъ, който съдържа часть отъ втората версия (Л ).

[Олово w и w Ов вФ;
w зачела и до енврншени, 8казн. Q *
24 елки.

I. ■— B’kiuf Йдамн кк раи пр'кже съгръпнта, и къгк им-кше

ви jfOT-kHii и кнее къ jfor-fcHie iro ходеше, SK-fepTe и е1коти и
птици пернати; онн же покел-кшемн Йдамок-к" х°А‘Х8 и хранех»
се и лета^Й; не покелЪкшоу йдамоу, к к кецее” не смсгах$ ни уо-
дити, ни лецеи, ни ен-ксти что, дондеже не покелитк и", такоже
и б кка.1)
6 г ’да же съгр-кши и пр-кстйпи запок-кди гни, изгнанк ек Р’
из раи и, поем йдам же*»$ скож 6 к ’кж, из’ше и екде на м-кст-к
пр-£ дкер’л\и раискими. Кид-k Йдамк како х*Ф|Т Р«дити Каина
и йкела врата ем8, и кид-k како х*Ф‘т 8кйти Каннъ йкела, и ккс-
кркв-k йдам кел’д|\и. Тога* пржде ар’хагглн ЛАихаилн кк йдамоу н
ре ел*.8: йдаме, не изрнци ни скриви ни има Каина ни скриви
с(Гцсмн скоим.! ) И т8 пр-квм' ,Йдам при бдем-к .иТ. л-кт,3) т8 роди
Каина и йкела врат его. И ре йдам к 6 к’к-к, и посласта ки ckotw ”4)
кк Кир’н с 6) м-ксто. бгда съврншишес .дТ. л-кт, (призна йдамк
жечеу скою бккоу и ре ееи: сккркшише се л-ктн .дТ. и)®) сътво­
рили f Каинк крики врат-fc скоем, ико же е5" оурено немилостив’но.
Изнде“ и кидим. Изшнше и окр-ктоше йкела оувиена немлтжно
рнкозо КаинокЗ. И ре Ги кк ар"х<н*Рлоу Л4 ихлил»: ркцн Йдам8, да
х) йдамк же в-кше ки раи пр-кже сигр-kuicHira и кгкми ижлГше,
вже к-кх8 Kh Раи, и кси послоушахоу его, зк-крим и кси скоти и
кси птице пер’натив; ксе вже пок-кланн" йдамок-км питахоу се и
Х«ждахоу ки колю вмоу, и такожде и ки бкз-k. С.
2) йдаме, не скриви ни р’ци иман Каина или не им-ки С.
*) кТ л-fej С.
4) и ви'5" кркм кизрастениТю ихи, поела их ки скотоу С.
6) Кириноси С.
6) Заето отъ Б.
212 Адамъ и Ева.

ничто к-кзрнии скошВ Каин$ о дклк томк, ни что да н< ккс-

крккитк, ни дл CKpHfTK кк срий скои". По томк]1) роднт сна 6 к’га
н нар»чт ИМ1 шоу G htk. И pi бкга кк Йдамоу: азк роднх сйа к
мксто Ямла, 1ГОЖ1 оукит. Каинк крат. Нк ир'|нди, гй мои, да ккз-
даси ухалм Боу и жркткм прин1 скм шоу.
II. — И роди Ядамк сйокк и дмцнр1н .X. и жит Ядамк
.X.
.Д. скт лкт н .X. и пад| кк eoaictk и ккзкпи Ядамк гласо” kiaiimk
и pi: CKEip-kTi см, шда моа, км м ’н-к. И оувога см лг) Яда” кслмн,
П0Н1Ж1 hi знагаил ч’то Г кол!стк. И сккрашлГ чада iro н стах на
три страни. И л** -йк iro © итк: СБч*, iv4i Ядели, что Г ншоцж
ткои? И pi Ядамк: w ч!До moi, eoaictr кмнка Г кк м ’нк. И
ркшм шоу чмда iro: wi, 1да помкноунпи кДгаа ранскаи, тего
ра' колнш тако. И pi б н т к : W4i, азк идм см маикм мом н при-
н!С1м w раи, |да како eoaictk оутолит см. Яда” p i : w Ч1До, како
ти да к’ннд!ши к раи? Ситк pi: W4i, изид 8) на пространно ж
м-ксто протнкм раю н кксплачи *) см незк ср^а, и оуслишит ни Гк~
и припоуститк аггла н оутоли7 млккм koaicth тком. И pi Ядамк:
hi тако, сй8, hi тако, нм koaictk чр-ккнмм нмамк. И pi ейк:
како ти EOaiCTK и, како ти пр?ид|? И pi Ядамк: гд! екткори Бк~
MiHi н Mafpi тком, н w him рад оумнра!м н кн кксн мртки емд !т;
дад! нам Бк~ садк ранскн, нм бкгм рад погоуЕиуо" то. Тогда при-
блнжн см 5к поклони см бкга и кид-k гако сткори см кргк
аглкимк WKpaso” и даде б к з-k w дркка сн-кстк, и пр-кстмпи за-
пок-кди гднм, гаж! дад! зшнага.5) И pi б и тк : кто зшкнаа наоучи?
Pi Ядам ейоу: сткори см дигаколк сккт!лк аглкски” шкразо" н
прид! кк змн и pi 1И: ти ich ммдра много, ти дай w дркка «го
6 к’з к да снкстк и да Ядамоу. И тако сткори. То рад eoaicth и
смр’т и пркдауо" м. Тогда прид! клка посркд раи, постакн прк-
столк гйк и ккзка страшни” гХеомк: Ядлм1, Ядам1, гд | ich? Лзк
piKox: нагк км к, Гй, hi могм и зи ти . И pi Гк~: ннкогда тако hi
скрилк см ich w Mini. 6 гда скрнкампкГ w mihi, пркстмпнлк ich
запоккди мом, оумножм на ткло tkoi рани н срД| tkoi koaicth:
пркка мза чрккоБОлк и глоууота и по томк послкдоулт кем л зи .в)
III. — Тогда Яда” ккздмунм kiahko и pi кк ейокомк сконмк:
KIAHKM колкзнк има”, Ч|да моа. Тогда вуга ек плач|” pi шоу: гй,
>) Отъ началото дотукъ заето отъ В.
*) е* Б. — *) изидоу В. — *) кксплачИ В.
в) зкм ’нан (змия) В.
в) пркком ЕОАНСТК СрЦоуЕОЛК, К глоууота, Г W4HEOAK, потомк
поелкдоуютк кс! нзж ой. С.
 Т е к с т ъ. 213

ккстани, дай м ’н к w Болести тво ж , д а си wsa п од к л и к к , w мене

бо тако тркпиш Болести. Ре Ада“ кк б к з к : ккстани ск сйом моимк
С и т о м к , иди протикж раю ск плачемк, посипажфс нркстиж глакж
скож, еда како о\*слишит Гк м л т к и каю и пропоуститм и w д р к к а
маслина, д а киждж и д а како покоитк ми Болестк. К к стак’ше б к г а
ск сйомк скоимк, при\-ождаше кк раю, к и д к б к г а з к к р к велика,
именем кото\'рк,‘) гонкш е и зв е т и сна еи С и т а . И кксплака сж
1бкга велико и ре: w го р к м ’н к, чждо мое сладкое, w сели до .й.-го
приинсткии клети ми х ^ ж кси,2*) мене б о рая к’с к злаи оумножишжЧ
И ккзкпи кк цроу зккрем к глмк келнмк ре: w зккрю , не б о и ш и
ли сж и к о н ж б ж Ти г о еовраза г й к , нж фешн и зв е т и его? како
см-кеши о у с т л скога (окорити на чХоккка и ижкгакн7 з ж б и скож к
немо\*? како не помкнеши *) како т ж ХР^нк* ржкож л\оеж? Т о гда
з к к р к ре к неи : w б к го , w сели не имаши кла над нами д а поке-
лккаенш нам, wth w теке см е^ зачело (зло). Како емкешк! т и wtk -
корит о\*ста свои и с н к с тм w д р к к а , егоже т и не ре Г к , за т о и азк
ХОфж о^'бит теке и и зк е т и х ^ф м чж да т в о и . Т огда б к г а не ш ккф а
нич т о . Т о гда С и т к ре кк зк к р о у : затвори оуста т в о и до еж да,
понеже ижразк кжн хоцпши разори7; в ложи скоем вк ккки д а прк-
Бивае1.4) И тако пркБИвает вк к к к к 1 . И пржде С и т к ск маикж си
кж раю плачжфи сж и ридажфе и к-нпижфе кк Boif, посипажфе
иркстиж глакж скож. И припоусти Г к архгла Л1ихаила и ре С итоу:
чЯкче кжи, ккзкрати сж кк скоемо\* w^oy, wth приклижил’ сж ?
д й к его кк смртк] и не имат кр ач кж . И 6) даде емоу три прж ти:
пек ги, кедра и кипариск. И ккзем С и т к пржти и прине5^ кк юцоу
скоемоу. И к и д к Я дам к и позна и в кзд к х н ж келми и изви секк
ккнецк и положи на глакж.
ПГ. — И призва чж да свои и кноучета и ре* кк ним 6 к ’га:®)
поржчка вамк, чеда м о и , како прклж ети на врагк, д а не прклж-
с т и т к и ка п р к зк законк кашк. Я д ам к клю дкше раи, вкстокк и
сккеркскжж странж . Язк б к ’га скклюдахк кк западоу, полоудне.
Я д ам к Б л ю д к и и зв к р н мжжжекн полк, азк б в ’га вл ю д кук звк р и

*) коуторк С. — горгони Б. — горгонн Л.

!) w селк и до вкки клети ме х*Ч» т к кса ткарк С. — клати
м м ую ф етк вксккк м зкж к Л.
*) не помниши ли tki Л.
4) закли нам т а вккрю , и вк ложи своемк д а пркБК1ваеши
д о ежда Л.
е) «укркши д р к к о w негоже изкгнанк ekictk и з раи Л.
6) Разказътъ на Ева липсва въ Л.
214 Адамъ и Ева.

ЖеНкШ полк. Тд к’ниде дииколк кж стрднж юкждоу к-кше 6к’гд,

призва змиж кь сев-k и ре и прела ж Кк м’н-к дииколк. И прТиде
ск-ктелк келико, пожфе Й-k дгглкскжж, ако и агглк, и ре кк м ’н-к:
кс-fc ли краснаа сн-кдоуета? И р-кун азк: един© др-кко ре" намк I V
не исти, еже и”’ поер-кд раи. Дииколк ре4: много пожалж васк,
понеже не рдзоум-кета нифо; гЯж кам, то др-кко ее“® " клжеи кс-кх
др-квк, ai(ie сн-Ьста w др-ккд того, то ако кйи кждет и ск-ктлм
кждете ико и агЕлм. Щгда ко сн-кдох Ф др-ккд то, тогдд Фкрк-
зост-к ж whh мои и кмд-кук, ако и ндгд еемк и ккемлакау сж что
ткорнх. Дииколк ж* некидимк е к ® -. йзк же сккирдх листкие и по­
крива* ердмотж мож. Понеже ико к-кше разд&ленк раи, полокинж
йддмоу, д полокинж м’н-к, кое др-ккие к-кше Кк (мож) стрднж, к’се
л и с т е н покркже, смококницд не покркже. Екзеуж w листни и пр-к-
поисдх сж и ккнидоук по* др-кко, w него же сн-кдоук, И КкЗКДх
глдсом ке.шмк: йддме, йддме, где есн? пршди к к /м’н-к, дд ти
испов-кмк чюдо. И приде йдамн Кк м ’н-к, И ДЗк Фкркзо* оуста мои,
и дииколк говор-кше вк м ’н-к w др-ккд и w разоум-k, еда кдко
с’н-кстк и той. И сн-кде йддмк и {Бкркзостд сж шчи его и кид-к
ндготж мож и свож, и ре® м и: w жено, что сткори м’н-к и почто
оуддлиук-к сж w mXtw е ж и л ? Тогда оуслншдуо” глд' ар’удЕлд /Ии-
удилд призикджцм агЯм к’сж и ре“ нмк: тдко гЯетк Гк: с’нид-кмк
к’рди ДД оуслишите СЖДк, где и'®’ СкГркшИЛк ЙДДМК и како да
сжждж емоу. И еннде Гк на рдмоу усроукимоу и множтко а?лк
пожфе немлкчнжж й-к1) посркд-к раи пр-кстолк гнк. йддмоко
др-ккие цк-кт-кше цк-ктом нелеко”, мож стрднж др-kkie оукеддше и
ишдлен’но. И вкз’кд Гк Йддмд. йддмк ре": Гй, оуслишд* глГ ткои
и оукоиу сж, понеже ндгк ес’мк. И ре" Гк кк немоу: кто ти по-
к-кда, ико нагк еси? ико не кн с’н-клк w др-кк-к, его же ти р-кук
не исти. И пожуа ндГ дгЯм и скер-кпо гон-куж ни. Того рад сткори
на' ютоуждени iv раи, и мм мЯжцее сж гЯауом af-ломк: помод-кте
сж Боу. И гХд йддмк: помЯоуи ни, клко, wth сжгр-кших; оумХрди
сж w м ’н-к. Гй. И тогдд киуж arfaw гонецн йдамд. йддм же ре:
помЯоун мж, Гй к^ко, прнпоустм м’н-к урднж, како живж азк?
Изведошж ни arf-ли из раи и здтворишж раи № и*. Тогда йддмк
вкпиише г&цеи: помЯоуи мж, клко, и припоусти“ кЯгожуднТв, егда
уоцеж сткори1" жкрткж Боу, дд принееА кддило. йгклк Иигйлк, не-
пр-кстано мЯжцеи, гЯаше: помЯоуи, кЙко, лрккоскЗддн7е свое. Гк" ре"
Кк дг^ломк скои": прдко ли ее"®тако пдтнт йддмоу, кдко моу е»®

‘) + и стд Б.
 Т е к с т ъ. 215

сьжд1к’не, или кепрак1Дно н таке? йггли н1пр-Ьетан’но rXajfж :

пракЕднк t f смдк ткои, клко, кк истинж практик. Тогда Гк при-
поустн (м&\[ кХгожхани тшиганк, ладанк и ликанк.
V. — ©•кдех'©“ мр-Ьд дк!ри раиски“, Ядамк плачжцж пришкк
кк з«мл-к юкразомк л<жа и ридаше. И кк^ .з. дй|и hi имауе“ чжсо
сн-Ьсти, ккзалкауо" кслико. Язк 1@к’га ккзкпих к!лико: помХоуи m i ,
ткор’ч! Гн, л«н! рад сико Ядамк пати. И гЯа^ж12) йдамоу: ккстани,
ги мои, да поицн" цгранж ссе-Ь; оуж! Б®A if11 ««и кк м’н-Ь шлаал-Ь
и colii «01 кк M’n-fe юмал-Ьло аГ. Тогда Ядамк кк « ’н-Ь pi1: при­
ходи7 срД| мое да cMpfn пр-Ьдамк t i k i , нж кож сж , пон1Ж1 ижразк
ткои Бк” сткори и П0Н1Ж1 капии сж и ккпииин кк Б го у; того
рад соД| moi hi ©лжрАиши © mimi. И ккста Ядамк и ижндох®к-Ь
к’сж «едаж и hi н^о-Ьтокок-Ь сн-Ьсти нищо, тккме цкелк тр-Ькж
С1л’нжж. И паки (т,?кратик’ши сж намк кк д к !р т к раискимк, ккзк-
мир" мХфГ: подлоги, к^ко ткорч!, ткарк скож, прнпоустн нам
сн-Ьдк. й лаЯигЕ-Ь сж нгпр-Ьстан’ко Ж a ’ kih . Тогда слишауо” арггла
УИиркла (и) HvvHAd «Хжнра сж w на'. И пок*л-Ь Гк” ар^Зглеу Hw-
ило»(-, и кь?1тк .3. чжст«и © раи и да' намк. Тогда pi Гк”: тркни
и клкчш,к ияк дллчач тконук Да и«идГ и © пета скмго сн-Ьси;
да зрит Ж1иа ткои t ik i и да Tpumjir. Яр’ргХм к Итчлк pi4: тако
rXi Гк” кк Ядамоу: ж#нж Ткож hi сткори* да н*9- t ik ^ на пок1-
л-Ьнн, нж да цФ Т1Е"Ь на послеушан?!. Паки аглк Ишилк пок-Ьстк
йдамоу, и ©лжчм скоти кгЬкиж киуи © лгтжциГ и рджщТ* и
сткори ДИК11 питедао и нар< к’с4асои к*щи иамна.
VTI. — Тако ккзжтк колоки и ккзаира, да сткори cik -Ь урана.
Тогда диакоак прид! и ста и hi да Ядамоу зш ж ракотати и pi*
Ядамоу: мога аГ 31мнага, а ЕжУга ежт нка и раи; да at|ti щнии мои
кнт, да ракети 31м ж ; ац« ли уенишн кки кити, поди к раи.
Ядамк pi4: гдч-Ь сжт нкса* и 31м’лЬ: и раи*) и ккс-k R’ciainaa. Дига-
колк pi4 1моу: hi дамк ти зсмлж ракотати, аци hi запиннши м ’н-Ь
ржкописани ско|, да си мои. Ядамк pi1: кто з т и гк”, тогокк ic ’mk
азк и чжда мога. Дигаг.влк ккзрлдука сж. Ядамк ко знайни, гако
Гк” снитн уеимтн 14 « ч к и WKA-feiiii^ х"0Ц1*т кк чХкчи щкразк и
понратч уецитк диикола. И р» дигаколк: запиши м’н-Ь ржкописани
ско1. И записа Ядамк: кто SfMH гк”, тогокк и азк и чжда мога.
V II. — бкга pi кк Ядамоу: ккстани, гй, помоли ж5- w cimk
кк Коу-, да изкакитк на' © дигакола «го, пон!Ж1 сико патиш m ih

г) гХау-к Б.
2) кжига соут нсса и 31млга и мор! С.
216 Адамъ и Ева.

рад. Адам’ же ре4: w 6 к ’го, понеже каещи cu w злов-k с*н, н сЦе

мое оуслишнт тж, понеже скзда теке I V Ф реврк моих. Да постим
сж А . д ’неи, |да оумлрдит’ сж I V w на (и ирипоуститк нам
разоумк и жикотк. Язк р-к*: гй, ти пости А . , азк пофж .Ад.
Pf4 Ядамк кк м’н-к: прииди кк рккк, рскомжж Тигжрк, и поими
камикк келикк и подложи под нозк скоси и ккнид кк крдж н
и>джжди сж кодж гако и скитож до киж скож и мЯи Ба кк ср!уи
скоемк и да нс изидст р-кчк изк оустк ткои*. И ркук: гй, аз’ (з)окж
кк БЕоу ккскмк (сркдцемк) моимк. И иде Ядамк кк Июр’даню и
книдс кк кодж и погрези сж ксск кк код-k и класи глаки скосж,
мЯжфе‘г' Бгоу и мЯткке ккснлажфс. И тоу снидошж^ агм и* кксж
ксфи, зк-крен и скоти и к’сж птици пернатиж стаиаж яко и ст-кка
при Ядам-к, л\лфн' кк Бгоу за Ядама. Дигаколк придс кк 6к’з-к
агЯкскимк швразомк и ск-ктлостиж, елкзи велики шржщн по земи,
гЯжфн кк 6 к ’з-к: изиди, 6к’го, из кодж, оуслнша I V мЯтки
мЯфнх w ка и поела мене I V к тев-fc да нзндешн Ф кодж. 6к’га
же позна, яко дииколк еГ, нифо моу не Фк-кфа. Гржджфоу же
Ядамоу Ф 6р’дан-к и ювр-кте сл-кдк дииколокк и оувоя сж да
како np-клкститк 6к’гж. 6 гда кид-k 6в’гж кк код-fc стожфж и
ккзрадука сж и, поемк еж, извед ж из кодж. Тогда гЯа Адамк кк
6к’з-к: ккстани, изнд и помЯи сж Бгоу, Догде предамк д^к мои
кк Боу. Тогда 6 в ’га нзкшедши паде ювразо" кк земи, помЯи сж кк
Боу и ре4: скгр-кших ти, Гй, екгр-кшиу ти, к д к о , пр-кд агЯи ткоими
и серафими шсстокрилатшмн, екгр-кшиу ти пр-кд страшжмк пр-fc-
столю“, екгр-кшиу ти, Гй, скгр-кших ти, ккс-ккк во гр-кук мене
рад сткорй.
VTIII. — И приде аЕлк гйк кк в к ’з-к и ре4: ккстани, 6 к’го,
Ядамк изиде Ф т-кла скоего и дук его пржде пр-кд ГЗ. И приде
6 к’га надк т-кло Адамово и кид-к кадилннцж златнж и три сккф’-
ннцк! горжфи и с+К1 аЕли поддркжжфИх, и ккзиде кон-k вЯгоож-
уанУи до н б с к . И скшедшим сж аЕломк поклониш*^ т-клоу гЯжфе:
cfaa c t mki, клко, прости ткарк скож, ако Ф ржкоу ткопо 6 к’га
же кид-fc келнка чюдсса стожфа пр-кд БЕомк и плака сж ск страуо”
келикнмк, и прнзка сйа скоего бита и ре4 смоу: ккстани Ф т-кла
Фца скоего и прждк) да кидшк! чюдо, кое не кид-k сж николнже.
И ккстакк же G htk пржде1) и ре4 смоу: ккзри на йво. И ккзр-ккк,
кид-fc кксе коннкстко аЕлк стожфи прд-к пр-кстоло“ и мЯжфн гЯауж:
поАлоуи, к л к о , ткарк скож. И ©итк ре4 кк матери скови: ккзри

*) + кк M'fри скоии Б.
 Т е к с т ъ. 217

нкс с?\нц* и лоуна поклаи-кж сжт пр-кстолоу, м<\жфн за Фца Motro

Ядама. И р« 6к’га: гд« ск-fc7 т -Ьм к ? Pi* бнтк кк мтри ско(И:
«гда ккста ap’yarwk Миуаилк мХити сж, оумлкошж ксж сили агйк-
скк1ж np’ fc Г яншк и паки кмишк гламк ккзкашж гЯжфб : клк*на
слва rfi-k помилоукаки ткарк скож Ядама.
Т о г да прждошж агли, рроукн", ссрагрими и ккзжшж1*
) Я дам а8)
3
кк rfpoycHf клато8) и, прослакик’пи tro, то у ишикауж трифи. Е к
.(•. ж« За простр-ктк Гк ржкж, скджцж на пр-кстол-fc, и прижт
Ядама и кжда fro ap’yarfaS ЛЛиуаилоу и рГ ш оу IV : к’н«и т-кло
iro к’ раи; дук жf fro да np-fcEHRfaT кк TpfTHf" нкк^; т-кло Жf fro
тоу да пр-ккикаггк до ккскрсжна можо. Т о г да ар^агль пошк
Ядама и принГ fro, rf pi1 ш о у Гк. Паки Х Фс рГ кк ap’ yro y: книди
к’ раи и ккзми порфирж плафанщж и покри т-кло Ядмов и приими
масло и np-кл-ки fro, також^ и т-кло Я кмоко сткори при HfM. И
ккзка Гк Ядама и p i: Ядaмf, Яда'мс, rA f fCH ? Т-кло Жf wK-кфа:
Cf азк, Ги. Гк pf: тако p-fcyk TfE-fc: 3fM-fc fCH, Kk тж ж д( зш ж
naKkl ПОИДШ1 . ; и паки на KkCpHHf KkCKpHfLUH Ck KkC-kMk родм чк4-
KklMk. И Пр-kKpTkl ГрОБк ИЛ .Д. СТраНИ и КкЗЛОЖИ fl’O Кк ГрОЕк И
пр-клии и рГ: ткога w ткон* TfE-k пpинfcжт сж.‘ )

IX. — 6к’га Жf np-ккк^ по Ядам-к .s. A’HfH, мЯжфИ5’ (и)

rSaфf плачжфи: Ги КГ, гако мж fCH сткорилк w pfKpa Ядамока,
тако и с ним да кждж. И иринич! на гржди скож, гЛжфи: КГ,
прими дук мои. И тоу пр-кда дук скои Kk Kfoy. Ирид| apjfrak
/Инуаилк Кк витоу и наоучи ©ита тако67 ) да спастри1 Mfpf скож.
И придошж T p H f аглю, КкЗМНЖ Т-кло бКЖШО И ПОГpfЕОН1Ж т-кло
fж, rJf и т-кло Ядамоко и Якмоко, сна иук.в) Яр’углк рГ витоу:
тако да спастришм7) кс-ккого чЯка оумиражфаго до ккскржУа.
Паки рГ шоу: TKOpHTf памГ ,f\ дйк и .к. и .А и к’« по чнноу,
raкoжf аглм кь\им сж Ck npaKfдними дшами. Тогда ap’yrSk Иижлк
прослави Ба, r f o ^ f : с, с, с алуи, cfk Гк, исплк(нк) ико и зшлж
слакм fro •: •

*) + т-кло Б.
8) + и постакиуоу и Б.
3) ’ A x s p o u o a XtjAVYj. — Kk броусИ Б Л Д Т -fc С.
*) + Такожд1 и norpfEvviuM Ядама ck к-кнцшк, fЖf Е-к на
глак-к tro. Л.
6) како Н.
*) 4 И тоу израст! др-кко из к-кнца, fЖf Е-к на глак-к Яда-
мок-к Л.
7) да погривант cf С.
218 Адамъ и Ева.

Съдържание. — Преди да съгр-Ьшатъ, Адамъ и Ева жи­

веели въ рая и имали всичко по угодата си; тЪмъ било под­
чинено всичко живо, птици и животни. Но, когато престъпили
божията заповЪдь, rb били изпъдени и обитавали . редъ
вратата на рая. Тамъ имъ се родили Каинъ и Авелъ, а сл-Ьдъ
братоубийството на Каина, родилъ имъ се синъ Ситъ и друга
челкдь, всичко 30 сина и 30 дъщери. Когато станалъ на 930
години, Адамъ заболелъ, повикалъ децата си и имъ разка-
залъ какъ за болестьта му нЪма лЪкъ и какъ, поради пре­
грешението, той и всичкото негово поколение е обречено на
смърть. Ева и Ситъ се запътили тогава къмъ вратата на рая
и почнали да се молятъ на Бога да ги пусне въ рая, отдето
да взематъ маслина за церъ на Адама. Архангелъ Михаилъ
обаче имъ заповедалъ да се върнатъ, защото билъ набли-
жилъ последниятъ часъ на Адама, и предалъ на Сита три
клончета — боръ, кедъръ и кипарисъ, които да занесе на
баща си. Адамъ, като виделъ клончетата, въздъхналъ, защото
прозрелъ техната тайна, па като ги увилъ на венецъ, сло-
жилъ го на главата си.1) Ева тогава свикала своите чеда и
внуци, казала имъ какъ дяволътъ прелъстилъ Адама и Ева
и ги посъветвала да се пазятъ да не бъдатъ и те измамени.
Тя имъ разказала какъ дяволътъ се престорилъ на светълъ
ангелъ и я увещалъ да яде отъ разумното дърво, отъ което
тя дала и на Адама, какъ следъ туй престъпниците се ви­
дели голи и били изпъдени съ бой изъ рая. Те седели
седъмь деня предъ рая, плачейки и молейки се за храна.
Като премалели отъ гладъ, обиходили всичката земя да тър-
сятъ ядене, но като не намерили друго освенъ трева, пакъ
се върнали предъ райските врата и тамъ петнадесеть деня
се се молели и ридаели. Молилъ се за техъ и ангелъ Йоилъ,
и тогава Богъ имъ отредилъ за прехрана седъмь дела отъ
рая, па рекълъ на Адама: „Тръне и бодили да се раждатъ
отъ работата на дланите ти, отъ пота си да се хранишъ, а
жена ти да те гледа и да трепери“. На Адама били дадени
животни и птици за прехрана и волове за орань.
Когато Адамъ почналъ да оре земята, дяволътъ се из-
пречилъ предъ воловете и не му давалъ да работи, казвайки:
Въ други апокрифи се разказва какъ отъ тоя в-Ьнецъ ще израсте
дърво надъ Адамовата глава и ще послужи единъ день за кръстъ, на който
ще бжде разпънатъ Христосъ.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 219

„Моя е земята, а небето и рая съ божи. Ако станешъ мой

човЪкъ, ще работишъ земята, ако ли искашъ да си божи,
върви въ рая“. Адамъ билъ принуденъ да даде записъ на
дявола, че ще бъде неговъ, та да бъде оставенъ да работи.
Ева като видела, че дяволътъ не ги оставя на мира, рекла
на Адама да се помолятъ Богу, дано ги избави отъ тая на-
пасть. Те рЪшили да се молятъ — Адамъ четиридесеть деня,
а Ева четиридесеть и четири. Ева вл-Ьзла въ водите на р. Ти-
гъръ, а Адамъ въ р. Йорданъ, и почнали да се молятъ. Около
Адама се набрали всички ангели, птици и животни, па захва­
нали и те да се молятъ за него. Дяволътъ, прЪсторенъ на
ангелъ, пакъ се отзовалъ при Ева и я увЪщавалъ да излезе
отъ водата, защото Богъ вече билъ чулъ молбата й. Тя обаче
усетила, че това е дяволътъ и не го послушала, докато не
дошълъ Адамъ, подалъ й ръка и я извелъ изъ реката.
Когато Адамъ умрЪлъ, събрали се ангели около тЬлото
му и го кадели съ кадилници, а други се молели Богу на
небето да прост,; своето създание Адама. Адамовото гЬло
било омито отъ ангелите въ Геруското блато, а духътъ му
билъ отнесенъ пр-Ьдъ Бога и после въдворенъ въ рая, д-Ьто
да чака до Христовото възкресение. СлЪдъ смъртьта на Адама,
Ева ридаела и се молела Богу, да прибере и нейния духъ.
На шестия день се поминала и тя. Трима ангели положили
тЪлото й при Адамовото и Авеловото, за да чака тамъ въз­
кресението Христово.

Историко-литературни бележ ки. — Разказътъ за Адама

и Ева се различава значително по съдържание отъ библей­
ското предание за гЬхъ въ книгата Битие. За живота на пър­
вите человЪци, слЪдъ изпъждането имъ изъ рая, Битието не
говори току-речи нищо. Сл-Ьдъ като дава разказа за Каина,
Авела и Сита, Библията завършва съ слЪднята летописна б е­
лежка : „Откато роди Сита, дните на Адама станаха 800 години;
и той роди синове и дъщери. И всичките дни на Адама, кол-
кото живЪ, станаха 980 години, и умре“ (Битие, V, 5). За Евиния
животъ и смърть нЪма и поменъ. Тоя кратъкъ, сухъ и неза-
кръгленъ разказъ за прародителите на человечеството не е
могълъ да задоволи любопитството на в-ЬруещигЬ, и те треб­
вало да го дотъкмятъ съ други легенди и да го предадатъ
въ завършена форма. И, наистина, такива апокрифни разкази
 220 Адамъ и Ева.

не закъснели да се явятъ въ устното предание и въ книж­

нината на източните народи, които приемали основата на
библейското Битие, именно евреите, некои отъ шостиците,
християните, мохамеданите, както и некои секти на тия
верски системи. Така, въ апокрифната книга, наречена Малко
Битие или Книга на Юбилеите, която има еврейски произходъ
отъ предхристиянско време, животътъ на Адама и Ева е
представенъ въ по-пъленъ и закржгленъ видъ.1) Въ книгата,
позната въ етиопски и арабски преписи съ име Пещеря на
съкровищата, или Състезание на Адама и Ева съ сатаната, се
описва на дълго живота на първите человеци следъ изгна­
нието имъ изъ рая.**) Въ византийската литература тия ,апо-
крифни разкази се явяватъ въ хрониките или въ сборниците
съ разновидно съдържание, както и въ апокрифната народна
Библия, позната съ името Палея, т. е. Стари заветъ (тохХок&
5iaiH)xT)). Отъ византийците тия разкази минали у българите,
а отъ последните и у другите православни славяни и у ро-
мъните. На славянска почва некои отъ техъ били прерабо­
тени или допълнени съ нови епизоди. Отъ такъвъ произходъ
сж некои отъ преписите на нашия разказъ за Адама и Ева.
Интересно е, дето въ най-стария — Белградски преписъ
на разказа, отъ XIV в., се казва, че той е взетъ отъ Палеята
(w палш). Това посочване е отъ капитално значение за нере­
шения още въпросъ за произхода на Тълковата Палея, която
Истринъ смета за руско произведение, а Шахматовъ за ста­
робългарско. Съ обнародването на славянската Историческа
Палея и на нейния гръцки първописъ, въ които не личи раз­
каза за Адама и Ева въ тая форма, въ която се изнася тукъ,
въпросътъ, подигнатъ отъ Шахматова, заслужава по-големо
внимание.*) Остава да се види, отъ каква именно Палея е

х) Малкото Би1 ие 6Ъ издадено и преведено, по етиопския текстъ, отъ

A. Dillmann. KufAlt, vel liber Jubilaeorum aethiopice. Kilae et Londonii 1859.
ПрЪводъ въ Jahrbiicher der Biblischen Wissenschaft, 1849 r. стр. 230—255, и
1850— 1851 г., стр. 1—70. — Руски прЪводъ по Дилгмана направи А. Смир-
новь, Книга Юбилеевъ или Малое Б ь т е . Казань 1895.
*) Френски прЪводъ у Migne, Dictionnaire des apocryphes. Paris 1856,
т. I, 297 сл.
3) Срв. А. Поповъ, Книга б ь т а небеси и земли (Палея историческая)
съ приложешемъ сокращенной Пален русской редакши. Москва 1881. — Ив.
Ждановъ, Палея (Kiee. Унив. ИзвЪст1я, 1881 г.). — М. Н. СперанскШ. Исто-
pnjcKa палежа, гьени преводи и редакш ф у crapoj словенско] кгьижевности
 Историко-литературни бЪлЬжки. 221

могълъ да бъде взетъ славянския или гръцки текстъ, въ

който се е намиралъ въпросниятъ разказъ.
Зъ тия си бележки ние ще се спремъ главно на ония
елементи въ разказа, които се отклоняватъ отъ правоверното
библейско гледище и особено на такива, които идатъ отъ
богомилството. Отъ такъво естество е напр. легендата за мо­
ленето на Адама и Ева въ водата. Тя ще да е, споредъ насъ,
отъ сабейско-мандаитски произходъ. СабейцитЪ или водокръ-
стителите (на арамейски с а б а ще рече потопяващи се въ вода,
кръстители) били самаританска секта отъ предхристиянско
време, която се явява край Йорданската область. Йоанъ
Кръститель вероятно е припадалъ къмъ нея. По-късно са-
бейците се вестяватъ и въ Месопотамия и по долния Тигъръ
и Ефратъ, дето се отъждествяватъ съ назорейците. Въ Корана
се поменаватъ като близки на юдейството и християнството.
Къмъ техъ се приближавали и мандаитите (на арамейски
м а н д а ще рече знание, yvfiats) въ долня Вавилония. Уче­
нието на тия секти било смесица отъ еврейски, гностически,
вавилонски и християнски идеи. Общо у техъ било верването,
че душата може да се пречисти и възроди чрезъ водата. Те
се молели край водите и се къпели въ техъ.1) Мандейската
Книга за Адама, която е най-обширната повесть на тая тема,
съдържа редъ вести за първите человеци, некои отъ които
еж. отразени и въ нашия разказъ за Адама и Ева. Въ старо­
българския разказъ се говори какъ, следъ прегрешението,
животните не само не се подчинявали на Адама и Ева, но
дори искали да ги изедатъ поради престъплението имъ. Ситъ
се спасилъ отъ яростьта на звера котуръ, само когато му
припомнилъ, че човЬкъ е образъ божи и че посегателството
върху него значи противене на Бога. Когато, следъ дълги
молби и разкаяние, на първите человеци било отредено
место за поминъкъ и имъ били дадени неколко животни
(Споменик XVI, 1892 г.). — A. Vassiliev, Anecdota Graeco-Byzantina. Mos-
quae 1893, стр. 188—292. — В. M. Истринъ, ИзслЪдовашя въ области
древнерусской литератури. Спб. 1906, стр. 7 0 —198. — А. А. Шахматовь
Толковая Палея и русская лЬтопись (Сборникъ по СлавяновЪдЪшю. 1, 1900 г.
271 сл.). К. К■ Истоминъ, Къ вопросу о редакшяхъ Толковой Палеи (Изв.
отд. р. яз. и елов. Имп. Ак. Н., т. X, ч. I, 1905 г.).
‘) Срв. за гЬхъ: №. Brandt, Die Mandaische Religion. Leipzig 1889.—
D. Chwolson, Die Ssabier. St. Petersburg 1856. — №. Brousset, Hauptprobleme
der Gnosis. GSttingen 1907.
222 Адамъ и Ева.

и птици, Адамъ имъ далъ имена, и гЬ останали да живЪятъ

мирно при него. Въ мандейската Книга за Адама намираме
следното подобно место: „Адамъ рече на Бога: Господи,
ти ни създаде и постави въ рая. Преди да ти съгреша,
ти приведе прЪдъ менъ всички животни, за да имъ дамъ
имена . . . Но сега, като престъпихъ твоя законъ, всички
животни ще настанатъ срещу менъ, да ме изЪдатъ, както и
срещу Ева, твоята рабиня, и моятъ животъ ще изчезне, отъ
лицето на земята . . . И като се смили Богъ и разбра, че
Адамъ е правъ, защото дивите зверове ще да ги разкъсатъ,
заповяда на зверовете и на птиците и на всичко движеще
се по Земята да отидат ъ при Адама, да се спогодятъ съ него
и да не правятъ никакво зло нито нему, нито на Ева, нито
на праведниците отъ Адамовото поколение“.1)
Сцената за моленето на Адама и Ева, потопени единиятъ
въ р. Йорданъ, другиятъ въ р. Тигъръ, припомня обреда на
сабейцигЬ и мандейцитЪ при и въ водите и пътуването имъ
къмъ р. Йорданъ съ същата ц-Ьль. Въ мандейската Книга
за Адама срещаме следния съотвЪтенъ пасажъ: «Сатаната,
врагътъ на доброто, като подири Адама и Ева въ пещерята
и не ги намери, търси ги и ги намери застанали прави въ
водата, па си рече: Адамъ и Ева съ влезли въ водата да се
молятъ на Бога, за да имъ опрости грешката и да ги повърне
въ по-раншното положение, но азъ ще ги докарамъ подъ
властьта си, като ги измамя да изл-Ьзатъ изъ водата, и по
тоя начинъ молбата имъ н-Ьма да бъде изпълнена. Врагътъ
на доброто не отиде при Адама, а къмъ Ева, па като се пре­
стори на божи ангелъ . . . каза й: „Бъди радостна и се въз-
весели, защото Богъ ви чу. Той ме проводи да ида при Адама
и да му занеса приятната вЪсть за спасението . . . И Адамъ,
обрадванъ за своето възстановление, ме изпрати при тебъ,
за да те повикамъ и те увенчая съ светлина . . . " И когато
Ева чу тия думи, зарадва се и, като поверва на знака на
сатаната, излезе отъ водата“.*) Това сабейско предание е
било широко разпространено на изтокъ. Посочвало се е дори,
както ще видимъ по-долу, местото на р. Йорданъ, дето се
молелъ Адамъ и дето по-късно е требвало да се кръсти

*) Dictionnaire des apoc.-yphes, I. 300—301.

*) Пакъ тамъ, ? '0
 Историко-литературни бЪлъжки 223

Исусъ. Преданието, осзокъ въ нашия разказъ за Адама и

Ева, се е отразило и въ книгата Разумникъ (БесЬда на три­
мата светители), въ единъ отъ славянските преписи на който
четемъ: бгдд покда см бъ Тигр-fc р|щ бкка, а йддл^ъ гсриид* на
Н|рданк, кла сл и ногрузи см на Шрдан-к р*цк. Toy бо созраша
см зксри и скотн и кел птици шрнатил н кси акгли гни плака^оу
С М КЪ Богу, ГД* КАТ СА ЙДДАЪ И П ЛЛКД СА ГОрБКО. Тогда 8ИД1
мор! йд<ша и пок>Ж( врданъ, козкратн са бсиатб. Т ого ради кк
толгч л«етн npHHA’s Гдк нашк Нсоусъ Христосъ кр«ггити са.1)
Тая легенда, малко прЪиначена, е вместена и въ латинската
версия за Адама и Ева; тя липсва обаче въ гръцката 2) —
Въ свръзка съ култа на мандейцнтЪ къмъ водите и съ верата
имъ въ духовно очистителното действие ка водата ще стои и
епизодътъ въ нашия разказъ за тройното омиване на Адамо­
вото тело отъ ангелите въ Геруското езеро (тогда пр)'идошА
аглн1, у<роуким, «рафнми и ккзжшж (ткло) Йдал»а (и постакиуоу
н) КБ 1'(р0уСК( БЛ/ТО И, ПрОСЛаБКк'ше (ГО, Toy WAVHJUyA трнцш).3)
Богомилскиятъ елементъ въ нашия разказъ се заключава
въ мотива за Адамовия згписъ. Тоя мотивъ се гради на бого­
милското учение, споредъ което Богъ е господарь на небето,
на невидимия мкръ, а Сатанаилъ — на земята. Адамъ, за да
баде оставенъ да живее на земята и да я обработва, бива
принуденъ да даде записъ на дявола, че ще бжде неговъ
човекъ. Ето тая легенда зъ новобългарски преводъ отъ
нашия старобългарски-текстъ: „И тъй, Адамъ улови воловете
и почна да оре, за да си изкара прехраната. Тогава дявояътъ
дойде и застана (пръдъ воловете) и не даде на Адама да
обработва земята, като му рече: Моя е земята, а божи
небесата и раятъ; ако искашъ да си мой, работи земята, ако
ли пъкъ искашъ да си на Бога, върви въ рая. Адамъ каза:
Небесата, земята и раятъ и всичката вселенна с а . на Бога.
Дяволътъ му рече: Не ти давамъ да орешъ земята, ако не

») Мсб. X, 137.
г) За латинската и гръцка версии срв. по-долу, стр. 226.
2) Въ съответния гръцки текстъ стои e t j -rijv T e p o u a ia v X£jj.vyjv. Тишен-
дорфъ поправя името на ’Axipouaa X£p.vrj, както то се среща въ апокрифния
Павловъ Апокалипсисъ. С. Tischendorf, Apocalypses apocryphae. Lipsiae 1866,
стр. 51. Въ славянския ирФводъ на тоя Апокалипсисъ, познатъ съ име Пав­
лово Видение, срещаме, както е напр. въ Тиквешкия ржкописъ, на ttscp ’fc
Х сросинцн“. Павелъ, като преплавалъ съ златенъ корабъ презъ това Херо-
синско езеро, влезълъ въ Христовия градъ. Мсб. IX, стр. 107.
 224 Адамъ и Ева.

ми дадешъ записъ, че си мой. Адамъ тогава отговори: Който

е госиодарь на земята, неговъ ще бжда азъ и моята челядь.
Дяволътъ се зарадва. Адамъ обаче знаеше, че Господь ще
слезе на земята, ще се облаче въ человЪчески образъ и ще
смаже дявола. И каза дяволътъ: Дай ми сега своя записъ.
Адамъ написа: Който е господарь на земята, неговъ ще бжда
азъ и моята челядь'.
Мотивътъ за Адамовия записъ, или договоръ между
Адама и дявола, е доста разпространенъ въ славянската апо-
крифна книжнина и устни предания. Току-що приведения
най-старъ вариантъ на мотива (Адамъ става човЪкъ на дявола,
при условие да може да работи земята) срещаме, освЪнъ въ
гор-Ьпоменатит-Ь версии на разказа за Адама и Ева, още и
въ разказа за Тивериадското море, за който ще стане дума
по-долу. Въ единъ втори вариантъ, познатъ по руската разкол-
нишка книжнина, Адамъ дава записъ на дявола, съ условие
тоя да излекува Ева отъ страданията, които й причинявалъ
синъ й Каинъ. Каинъ билъ роденъ уродливъ, съ 12 змийски
глави на гърдите и на челото си. Когато майка му го кър­
мела, тя много страдаела и отъ мжка окрастав%ла. Дяволътъ
прЪмахналъ отъ Каина змийските глави, а Адамъ далъ записъ,
като отпечаталъ върху бела каменна плоча натопените си
въ козя кръвь ржц-fe. Дяволътъ поставилъ записа-плоча съ
змиите, които да го пазятъ, въ р. Йорданъ. Исусъ, при кръ­
щението си въ р. Йорданъ, смазалъ змийските глави. Тогава
дяволътъ отнесълъ плочата въ ада, но тя била счупена отъ
Исуса, който слЪзълъ въ пъкъла и освободилъ човешките
души, като ги поставилъ ръ рая.*1) Споредъ трети вариантъ,
Адамъ далъ записа на дявола, за да получи светлина, каквато
нямало извънъ рая. Дяволътъ скрилъ записа подъ камъкъ,
въ р. Йорданъ, дЬто единъ день ще се кръсти Христосъ.*)
Въ други разкази, както ще видимъ по-нататъкъ, договорътъ
се сключва между Бога и Сатанаила.
Мотивътъ за Адамовия записъ е миналъ у славяните
отъ изтокъ, дЬто го намираме още презъ VIII в. въ преда­
нията на палестинските предели. Той е билъ използуванъ
*) Обнародвано у Н. Тихонравовъ, Пам. отреченной рус. литератури
I, стр. 16 — 17.
2) Обнародвано у А. Пн*"<нъ, Пам. стар. рус. литератури, III, стр. 1—3;
записътъ, стр. 2, стълбецъ 2.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 225

въ редъ християнски песнопения и въ черковната живопись

при изображение на Исусовото кръщение. Козма, епископъ
въ Маюма (Финикия), отъ VIII в., и Йоанъ Дамаскинъ, който
е монашествувалъ въ палестинския монастирь Св. Сава, еж.
знаели преданието за записа, защото го споменаватъ въ
своите богоявленски тропари. Козма напр. казва: „Господь,
царьтъ на вековете, чрезъ струите Йордански обновява
изтлевшия Адама и съкрушава загнездените (тамъ) змийски
глави“.1) Преданието за записа се пазело въ Палестина и
по-късно, както това знаемъ отъ Максима Грекъ (XVI в.)23)
и особено отъ Арсения Солунски, който живелъ дълго време
въ Светата земя. Арсени разказва, че на брега на р. Йорданъ
още стоялъ камъка, на който личели Исусовите стжпки, а
подъ камъка се виждали костите на змията, която пазела
Адамовия записъ (роукопнедми Ядллш).8) Преданието минало
и въ черковната живопись. Въ стари фрески и мозайки съ
кръщението, Исусъ стои на четвъртита плоча, изподъ която
се подаватъ змийски глави; на други картини, при нозете на
Исуса стоятъ змии съ човешки глави4*). Въ българския илю-'
строванъ преписъ (XIV в.) на Манасиевата хроника, сега въ
Ватиканската Библиотека, царь Иванъ Александъръ е пред-
ставенъ между Исуса и летописеца Манасия. Исусъ е изобра-
зенъ стж.пилъ на четвъртита плоча. Не знаемъ дали тоя сим-
волъ има връзка съ горнята легенда: Исусъ върху плочата
като избавитель на человечеството отъ дяволските козни.

г) Срв. други цитатъ отъ тропаригЬ на Козма и на Йоана Дамаскина

у Порфирьевъ, Апокр. сказашя о ветх. лицахъ и собьтяхъ. Спб. 1877, стр. 42.
2) Сочинешя Максима Грека, т, I, 533—541.
3) Л w И(рХимд до Ьрдднд k F м и л и , гд е Хс кртилел, тоу
Г ЦрККК G f М IwjHh ПрдТЧД МОНДСТМрК, Д ИЛ EpiS-k брдднд КДМЖК
зндти стоим Хкм нд ншк (вар. нд калиш т о м ; д р у г ъ вар. и до
сГ д н и ) , д по т-кмк кдмнел\к КОСТИ ЗМНКМ БИД^ТИ, ЧТО Б Л Ю Л Ъ
ро\*кописди'к Пддмл(. В. П. Adpianoea, Хождеше Арсен1я Селунскаго
(Извкспя отд. русскаго яз. и сл., т. XVIII, 1913 г. ч. 3-я, стр. 217). По-рано
мисл-fexa, че Арсени е билъ руски богомолецъ отъ XVII в. и го смЪсваха
съ Арсения Сухановъ. Сега обаче се откриха прЪписи отъ неговото Хож­
деше отъ XVI в., едни отъ тЬхъ на българска редакция. Адрианова, като
има пр-Ьдъ видъ прозвището на Арсения — „Солунски*, както и нЪкои
лексикални особености на съчинението му, приема, че авторътъ е билъ гръкъ
или българинъ отъ Солунъ. Липсватъ обаче данни да се опрЪдЪли кога
именно той е живЪлъ.
*) Didron, Manuel d’Iconographie chretienne. Paris 1845, стр. 164.
15
226 Адамъ и Ева.

Какъ е миналъ мотивътъ за записа въ българския апо-

крифъ за Адама и Ева? За уяснение на тоя въпросъ могатъ
да ни помогнатъ следните данни и съображения. Разказътъ
за Адама и Ева е познатъ въ византийската и въ срЪдне-
вЪковната латинска литература. Гръцката версия се съдържа
въ така наречения Апокалипсисъ на Мойсея, обнародванъ отъ
Тишендорфа и озаглавенъ Atrjyrjat; xa! uoXiteia ’ASap, xa! "Efia;
tfflv ярютотсХосотюу.1) Българската версия отговаря изобщо на
гръцката, но се и различава отъ нея. НЪкои епизоди липсватъ
въ гръцката вепсия, а други сж изложени малко друго-яче;
трети пъкъ се покриватъ буквално. А това показва, че Тишен-
дорфовиятъ текстъ не е служилъ за основа на българската
версия. Двата характерни мотива въ разказа, които разгле­
дахме по-горе, именно моленето въ водата и записътъ Ада-
мовъ, липсватъ въ гръцката версия. Гръцкиятъ разказъ се
среща и отделно въ други ржкописи, както напр. въ сбор-
никъ отъ XV в., на Кастамонитския светогорски монастирь
(AtifjYrjais xa! xoXcrefa ’ASap xa! Еба^ xSv тсрютолХасттюу) и въ сбор-
никъ отъ XVI в. на Дохиарския светогорски монастирь (Acrj-
пер ! ’ASap xa! Еба?).*) Латинската версия, озаглавена Vita
Adae et Evae и издадена отъ W. Meyer, *) се отдалечава още
повече отъ българската, ако и въ нея да е пом-Ьстенъ епи-
зодътъ за моленето въ водата. И тамъ липсва епизодътъ за
Адамовия записъ. За образецъ на българската версия ще да
е служилъ, слЪдвателно, н-Ькой другъ, още непознатъ гръцки
разказъ, части отъ който се срЪщатъ и въ Тишендорфовия
текстъ и които напълно се покриватъ съ българския пр-Ьводъ
въ подробности и езикъ. Българскиятъ пр-Ьводачъ на разказа
за Адама и Ева е използувалъ даденъ гръцки текстъ, като е
прибавилъ къмъ него и епизода за записа, познатъ вече въ
преданията на християнския изтокъ. Дуалистичниятъ елементъ
въ епизода за записа, споредъ който господарь на небето е
Богъ, а дяволътъ е на земята и на человЪка, напълно отго­
варя на богомилското учение. Споредъ това, пр-Ьработвачътъ
на българската версия требва да е изхождалъ отъ богомилска*8

*) С. Tischendorf, Apocalypses apocryphae. Lipsiae 1866, стр. 1—23.

s) S. Lambros, Catalogue of the greek manuscripts on Mount Athos.
Cambridge, I, 1895, № 450, 2788.
8) Abhandlungen der pliilos.-philol. Classe der kdn. bayerischen Akademie
zu Mfinchen, XIV (1876 r.), Ill Abtheil., стр. 1 8 7 -2 2 0 .
 ДЪтство Исусово. Ржкописи и издания. 227

среда или е билъ заЬознатъ съ богомилските книги и

легенди.
За отражението на мотива за Адамовия записъ въ бъл­
гарската народна словесность срв. въ втората часть на тая
книга. И въ по-късната българската преводна литература
срещаме единъ по-далеченъ паралелъ на мотива за записа.
Той нема нищо общо обаче съ Адама, а стои по-близу до
обезсмъртения отъ Гьоте мотивъ, въ който Фаустъ продава
душата си на дявола. Той се е отразилъ въ 23-то и 25-то
чудо на Хаджи Якимовата книга Чудеса прЪсвятьш Бого­
родици. Будинъ 1817 г.')

ДЕТСТВО Исусово.
Ржкописи и издания. — Групата апокрифни епизоди
за детинството на Исуса сж известни въ науката обикновено
съ названието Томино Евангелие, по името на псевдоавтора
имъ Тома, или пъкъ сж озаглавени Евангелие за Детството
(Исусово). Ни единъ обаче отъ славянскит-fe преписи не поз­
нава тези заглавия; те си служатъ съ надслова „Детство“
или „Младенчество“, който и ние възприехме. Намъ сж из­
вестни гледните славянски ржкописи и издания на тоя апо-
крифъ: 1) Сборникъ на А. И. Яцимирски отъ XIV в., бъл­
гарска редакция, писанъ, споредъ една бележка, въ Ловечъ,
при царуването на Ивана Александра и сина му Михаила
Асеня, т. е. презъ втората четвърть на XIV в.!) Статията, л.
175—1816, почва: Д-Унм й д-Ьтстко Га нани? Ха. <*)•«
* кХки •: •
Извранний къзкести*, 7азъ вома йсрлкткни", късЬ* w жзикк
Брати, кнде* д е тстк« Га наипго, Гж« снткбрн келичкстко Гк...
Тя бе обнародвана, съ студия къмъ нея, отъ Я ц и м и р с к ш , Изъ
славянскихъ рукописей. Текстн и заметки. Москва 1898, стр.
92—143. — 2) Хлудовски сборникъ отъ XIV в., сръбска ре­
дакция, на л. 200б—206. Статията почва: H t i h h m д-Ьткстка
*) На това пръвъ обърна внимание Н . А. Н ачовъ, Мсб. X, стр. 97—98.
*) Твърда е вероятно, сборникътъ да е прЪписъ отъ по-ново вр%ме,
защото широко проведената въ него употрЪба на надреднигЬ знакове и уда­
ренията почва едва прЪзъ Евтимиевската епоха. Само два-трн паметника
прЪди Евтимия иматъ ударения и то въ твърд* ограниченъ размЪръ. Самата
бЪлЪжка за Ивана Александра е писана по-късно, прЪзъ XVII в. Нямахме на
ржка фотографска снимка отъ ржкописа, за да се произнесемъ по-опр-ЪдЪ-
лено за неговата дата.
228 Д-Ьтство Исусово.

Ic ХкЗ. (х>ч клгкн. Язь 0 и>ма ТсЗкткнинк извранн-k вкзккстнхк

камк ке-Ьлхк к -к градк Ьр&м-к, <ж( твораашс I V нашк 1с Х ъ зна-
мсниа и чюдсса, рсж«нс* кк стран-k жидоксц-кмн Бндлном-к,
кк град-к Назар-ктс. Обнародва я А . П о п о в ъ , Описаше рукописей
Хлудова. Москва 1872, стр. 320—325. — 3) Сборникъ отъ
XIV в., сръбска редакция, принадлежащъ н-Ькога на П. Срет-
ковичъ. Статията издаде С. Н о в а к о в и Ъ {Starine VIII, 1876 г.,
стр. 48—55): Млад-кивстко Господа Бога и спаса нашсго 1с. Хри­
ста. Ю ткч| Благослови. Язк 0 ома извранкими 1сраиакт-книнк вкз-
К-ксТИХк Ккскмк ОТк MSkIKk, БраТНМ, кид-кти Д-кткСТКО, (ГДа Ск-
тко^п всличим Господк нашк Icoyck Христоск, рожд!и а Кк град-к
Назарсд-к w tk д-ким Марин, ижс града кладичкстка ccTk. —
4) Сборникъ отъ XVI в., сръбска редакция, съ сл-Ьди отъ бъл-
гаризми, употр-Ьбяванъ въ България, сега въ Соф. Нар. Би­
блиотека, № 309. Статията, л. 566—69, почва: Д-кткстка ГЗ
наши е како pacTf й чюдсса ткераин по Kkci дим растю". GO' клкм .
Пзк 0 ол»а 1сДт1нйнк <жс w (SkiKk, врапе, к-кдитс д-кисткм, мко
сътвори кмн чюдо I V нашк 1с Хс" рожлнТ ct въ странс, йже на­
ри цЗст ct Бид7л-кшк, вк град-к Назарста. Обнародва я А . С . А р -
Къ исторш южнославянской и древнерусской апо-
ха н ге л ь ш й ,
крифической литератури. Спб. 1899, стр. 2—10 на отдЬлния
отпечатъкъ отъ Изв-Ьспя отд. р. ез. и сл. Имп. Ак. Н., т. IV
(1899 г.), кн. 1-а. По-точно я издаде П . А . Л а в р о в ъ , Апокри-
фичесюе тексти, стр. 111—118 (Сборникъ отд. р. яз. и елов.
Имп. Ак. Наукъ, т. LXVII, 1901 г.). — 5) Сборникъ отъ XVI в.,
въ сбирката на Ундолски, въ Румянцевския музей, № 1253,
руска редакция. Статията, на л. 52—56®, почва: Чюд<са Г д-кл­
ина ГЗ НЙ1ГО 1са ХЗ. Чюдо 3 . Изв-кстих из'кран ний азъ Фома
шлктлнинъ кекмъ оуко лзмком, врати, видите чюдсса и д-кл-
н!а и д-ктелкства, вже съткорн ксличТс вжк Гк" йшк 1с Хс, ро-
жей сл ко стран-k йшей, ижс нарицает сл Бифасюмъ, град* Назарсфъ,
ижс о клдчкств-к. Издадена отъ М . Н . С п е р а н с к ш , Славянсюя
апокрифичесюя Евангел1я. Москва 1895, стр. 102—105. —
6) Сборникъ отъ XVIII в., въ Рум. музей, № 1244, руска редак­
ция, на л. 12—16®. Статията, обнародвана въ сжщото съчи­
нение на Сперански, стр. 99—101, почва: Чудо о Господ-Ь
нашемъ ИисусЬ ХрисгЬ (липсва б-Ьл-Ьжката за псевдоавтора
Тома). Бившу Господу нашему Исусу Христу еще сущу во
двохъ л-Ьтехъ возвраста своего играюще въ ричищахъ со
жидовскими дЬтми и сотвори дванадесять птицъ отъ каяу. —
 Ржкописи и издания. 229

7) Два късни южноруски текста, XVIII в., обнародва И в .

Ф р а н к о въ лъвовското списание „Жите I Слово*, 1894 г., мартъ
и априлъ, стр. 222—233.
Сравнителното разглеждане на посоченигЬ славянски
текстове помежду имъ, както и по отношение къмъ гръц-
кит-Ь,’) ни довежда до сл-ЬднитЬ заключения: 1) първигЬ петь
славянски пр-Ьписа, които сж отъ XIV—XVI в., сж пр-Ьводъ
отъ гръцки; другигЬ три пр-Ьписа отъ XVIII в. сж пр-Ьработки
на славянска почва. 2) Съдържанието, подробностигЬ, редътъ
на чудесата и езикътъ показватъ, че първите петь преписа
идватъ отъ отделни, може би пакъ петь, преводи. 3) Всички
тия преводи сж били направени на български; сръбските и
руски преписи издаватъ български езиковни особености.*)

*) Сперански и Яцимирски, въ горЬпоменатитЬ тЪхни трудове, сж съ ­

гласни въ слЬдното: 1) славянскитЬ текстове сж пр-Ьводъ отъ гръцки; 2)
славянскитЪ текстове не сж прЬводъ отъ сега извЬстнитЪ гръцки версии,, а
отъ други, непознати. Сперански, когато и не знаеше прЬписа на Яцимирски,
пакъ приемаше, че славянскитЬ прЬлиси идатъ отъ единъ началенъ бъл­
гарски прЬводъ. Яцимирски намира, че имало нЬколко славянски прЬвода,
съотвЬтствуещи на различни гръцки текстове, н че славянскитЬ прЬписи не
се поддаватъ на групировка.
г) Така, въ сръбския Хлудовски прЬписъ отъ XIV в. забЬлЬзваме слЬд-
нитЪ българизми: За началната и послЬднята букви на азбукето е казано:
<5 азк ДО в (а л о тоО а Iwg той ш). ПослЬднята буква въ сръбската аз­
бука не е била в, а това е е сръбска замЬна на А , което е дЬйствително
послЬдня старобългарска буква. СрЬднебългарската смЬна на носовкитЪ ж и А
се отразила въ Хлудовия прЬписъ въ неправилната за сърбигЬ форма гХн
вм. гдю (истиноу, оучиплю, гХн), идеща отъ срЬднебългарското глагодм
вм. старобългарското глаголи;. Така и въ hi тркп» оугл-кддтн Бистроти
в г о (ой срерш хb abaxrjpbv ход ^Хгцросхо^ айтой), формата тркп» вм. трк-
плю иде отъ срЬднебългарското тръпж (старобълг. тръпльж). В ъ по-
кЬждк мн лзоу cirth" (eirti р.о: ход £Х<ра Sova^uv), вин. падежъ снлк' вм.
силоу е отъ срЬднебългарското силж ( = сил-к). Сръбскиятъ прЬписвачъ,
повлиянъ неволно отъ българския изводъ, е оставилъ тукъ-тамЬ носовкитЬ:
«учнтслА , спад< с а и др. Сперански посочва българизми и въ графиката
на паметника.— Новаковичевиятъ сръбски прЬписъ отъ XIV в. сжщо така из­
дава слЬдигЬ на българския оригиналъ. В ъ азк наоучоу T I пр-кмоудро-
с т и , мж« инк никто н« к-Ьстк, относ. мЬст. мк.. вм. »Ж1 въ вин. пад.
отразява срЬднебългарска юсова смЬна ЬАЖ1 (староб. ьжж(). ФормитЬ про-
зроутк ВМ. Прозрстк, ПрОСЛЩ IllO y T k ВМ. ПрОСЛкИШТк ИдаТЪ ОТЪ срЬдне-
българскитЬ прозржтк (старобълг. прозржтъ), преслкппжт-к (старобълг.
прослпишАТ-к). Българизъмъ е и смЬсването на аориста съ имперфекта:
ккзл-кт-куоу, ©сл-kn-kjfoy, падо^оу, думата гол-кмк и др. — Третиятъ
прЬписъ сръбска редакция, въ Соф. Нар. Библиотека, и той иде отъ бъл­
гарски изводъ Лзвровъ (Апокрифическ1я текстн, XX-XXI) вече посочи слъ-
230 ДЪтство Исусово.

4) Архаични думи и форми показватъ, че нЪкои отъ прЪ-

водигЬ ще да се отнасятъ може би къмъ старобългарската
още епоха.1)

Текстъ. — За нашето издание взехме срЪднебългарския

прЪписъ на Яцимирски. ЕпизодигЬ, които липсватъ въ него,
надомЪстваме изъ Хлудовския прЪписъ (X). Посочванията изъ
другигЬ текстове обозначаваме: Н (Новаковичевъ), У (Ун-
долски), С (Софийски). ГръцкигЬ паралели сж дадени по по­
следното издание на така наречената първа гръцка версия,
печатана въ сбирката на Н . H e m m e r e t Р . L e ja y , Textes et do­
cuments pour l’£tude historique du christianisme. Evangiles apo-
cryphes, I. Paris 1911, crp. 162 сл. Въ сжщата сбирка (Evan­
giles apocryphes, II, Paris 1914) еж печатани арабската, армен­
ската, сирийската и латинска версии.

и д ^ с т в о Г а наше' ХГа\
С 3ч| елки

I. — Извраннии възвести*, азъ 0ол\а иерлкт^нк, въск* ГО

M3KIKK врати, вид-Ь* д-ктстко Га нанкго, «ж« сътвори вмичьстко
IV и стртк, рщди ЕО сл въ странЪ капки, иж« нарицает сл
Кидассмъ, въ град-fe Назар«тъстем, иж( въ влчкетви том.
II. -- О т р О Ч Л ICC, Ч(ТК1рММК!) Л-kTO“ EUBh, И дъжоу EKIRIIlOy,
игрални въ мимо)(ож«кТи р^кчиць дъжгвнш*, т«кжцннх во мжтмм*
съвираашс и* въ сдинж ст р о у ж , и акк ч и с т и и1 твор-Ьии словом
тъкмо, а н« дело", пов«л-ккаж им. Пач« къз«м ГО ЕренТа м л к ъ к к .
каак и сътвори ГО н(го д к а н а д с с л т с птицъ. Б -feiui еждота «га
TBOp-feuu и играни, и м н о г и д 4 гти т8 в^уж съ ним и играауж.

дитЪ на българския му оригиналъ, като: Л(Ж8цн (срЪднебълг. аежжцк,

старобълг. л«ждцк), л-кжВфЛ, пр-кдетоюцн; формитЪ р«К0](8 (бълг.
р«ко)(ж), зач«уоу с«, в ъ град-k Н азар«та и др. — Рускиятъ прЪписъ
отъ XVI в. съдържа сжщо така българизми, които посочи Сперански (Слав.
апокр. Е в а н г Р Л 1 я , 51) и които говорятъ за български оригиналъ.
*) АрхаизмигЬ посочи Сперански (Слав. апокр. Евангел1я, 48 сл.)
2) Въ всичкитЬ гръцки и славянски прЪписи, съ изключение на късно-
руския отъ XVIII в. въ Румянц. музей, дФто ИсусовигЬ години сж двгъ, е
дадено числото петь. Нашиятъ текстъ тукъ се схожда съ Парижкия латински
прфписъ, дфто сжщо имаме четири (Thilo, Codex apocryphus, I, стр. CXI).
Въ латинския прЪводъ на Псевдо-Матея стои сжщо четири (Evangiles аро-
crypher, I, стр. 124). Въ арабската версия годинигЬ сж посочени седьмь (Ev.
apocryphes, II, стр. 44).
 Т е к с т ъ. 231

И кнд-ккше жидокс, еже ткор-kuie игралфн, шше н пок-кдашА ivii,S

(го Ии>сиф$, гДюфе: се еотрокк -гкои играетк ктк р-кчици тамо,
К Ъ З е " Б р( НК И Г К Т К О р Н ,К | . птицк, н сккркни7 с а б т а . И прише

ИосТфк на м-ксто и кид-fc 1са и призка его, г Я а : почто си тко-

ришн к-к сабт а , иуже hi дотоитк ткорити ? Исс Ж( съплескакъ
рАкама и къзъпикк птица” н ре4: к-кзле-г-кте и помн-кте жикю
слц|(! И злет-fcniA п т и ц а и и д о ш а зокАфе. Н кид-ккше къси и
оужасошлГ к-к коуп-k с-кншнс с а и к-кзв-кстишА нн-кмк, и кид-кшА
знамсшс, еже сътвори life.
III. — Ciik жс IIhhki книжника Б-fcuie съ Июафо“ т», и
ккзе“ к-кж кръкокж и раскази киркм, и ИСТСКОШЖ КОДК1 из*
ннхже Б-k съвралк. Отроче Ж( life кнд-ккк кмкшее и негодока и
ре емоу: содомите нечкетике неразоумне^ что т а ювид-кшж мои
кироке н коди, та их раскази? бе да бадсши гако и др-кко соух,
да не прннесеши ни лист!а, ни Kopeuia, ни плода! И asie WTpoK
т ъ то“ час-k соух бкГ kick. 1с^ же иде к-к до“ скон. Родител-k же
пршдостл ослакенаго и гХаста 1и>сифоу: кижк, ико такоко иггрочл
имаше!
IV. — Паки же life ид-кше сккоз-к грлд. Отроче ино скочи
на рамо его, и прогн-ksa с а 1с и ре4: да не дойдеши пАте“ т-к“ !
Н акУе наде низк еотрочл, изд-кше. Кид-ккше же дроучии, рекошА:
\окжд$ б о сне штрочА реуди с а , и к о к-кс-k слоко“ его и д-кло“ его
готоко кк1каетк? И пршдоста родител-fc падшааго пр-ктлфа 1и>сиф$
егцоу и гЯмфа: т и , такокое w-грочА им-kA, не можешн съ намн
жнти к-к град-k се” ; афе ли, то оучи е е л к и т и , а не к л а т и , н д ш а
бо д-кти некуенк!:) ткорнт.
V. — Признак же 1и>сифк ютрочл 1са и оучаше е, гЯм: п о ч т о
тако кл-кнеши, и стражжтк си и ненакидА7 на, и и з г о н а 7 hkj изк
гра? И ре4 Icy: азъ к-кдА, ико гХи мо‘ си н-fc с а 7 т -к , еже азк
г Я а , юкаче теке ради пр-кмл-кчл, они же пржмж- троу их. И акУ е
гЯфе на него къси" юелъношл и не кид-kuiA, и оукоашж^ s -кло,
и к томоу не см-кауж его гн-ккати, ико к-ксккк гЯъ ютрочлте,
еже речаше,*2) л и б о зло, лико довро. И кид-k I—сифк, ико съткори,
и разпсккл с а .ч-кло и а т к его за оууо и кл-кчаше, шн же w t a -
заше с а . ОтрочА же 1с негодока и ре4: доклетк ти искати мене

!) 8-avatol. Въ латинскии текстъ insensati sunt (сж луди). — Въ У. стои:

нши Д-кти оусоуф(НК1 сткорн т. е. изсуши нашигЬ дЪца. Въ нашия текстъ
иск$снк| може би да е погрешка вм. исоушени.
2) + звикает се емоу X.
232 Детство Исусово.

и hi ишрктати, w разкоиниче, ико къистннж ткон ли ссмк, не

к-кси; акУе ис шскръклкн ллеме, ткон ко ссмк и к тск-k прУидох.
V I. — Нкккш жс оучител стол к-fc тоу, именем Закуси, и
слкнпа 1са гХа к -к ищ8 скоем8, и чюди с а skao, гако штрочА тако
гХцса. И по мнояк12*) прУклижн с а Закуси к-к КоснфЗ, г л а : имлши
ютрочА мждро, г р а д и и пркдлжк ми с, да накк1кнст кннгм и
късем$ наоучА, сжс умкти ем8 к -к с а стар’цл чксти и пркдкг, а
ЛОЦА Л10КИТН гк кротостУл И КЪСА СЪКрЪСТНИКК) сго, коатн СА и
срамкти с а родителю, ико да w инкх и w сконх чк къзлюкснк
кждет. Тшеифк жс прогнкка с а якло на ютрочж (и) ре4 к к «лечи­
телю : да кто можст наоучнти сго чимжс малол\8 Гби сго минши
со ти, ико крат ти ?.*) Мко елкеша штрочА ivi;a си тако рскша,
оусмии с а келми и ре4 къ Закус$: истина Г, оучител*ю, късс сжс
ре4 и’Дк мои, и ссм8 азк Гк* ссмк, ккс жс т$жи сстс, ико мнк
сдином$ кла' да с а , ико азк пркжде ккх и н нк азк ссмк, и оу
ка родих сс и е ками ссмъ, и не знаете кто ссмъ азъ; аз жс ка
знаж кто сстс и кога родистс с а и к о л и к о лктк Г жикота кашего.
Еъ и с т и н а г Х а т и , оучителю, era родистс с а азк знаж, и пркжс
рожсстка кашего азк знаж къ и с т и н а . И ацсс уоц1 сши съкръшснк
ексти, оучител,*) то послушан мене, и азк наоучж т а пркмждрости~
саж с никтоже не кк^ разкк и мене и послакшаго м а к ъ кам да ка,
наоучА; азк тек-k оучите ссмк, t k i ж с мн-fc (оучнтелк) нарицаешн
с а , понеже з и л а колико лкт имлши и к о л и к о кр-кмА жикота ткоего
истинно з и л а . бга оузриши кртк мои, иже ти ре4 w Гук мои, тогда
к-kpA имеши, ико късс елико рекж ти, истина е^. И се азк клгк
ссмъ, км жс тоужи сстс, ико тоже и ннк ссмъ. ОлфУи жс нюдеис
тоу СЛКШ1АЦ1С, диклкул с а и къзъпнкше келми и рекошж: дикное
чю и пркелакное, А лкт *) не имат ютрочл се, и такокксж ркчи

>) Kal |i»x’ dXi-faj fyispaj. — По-точно прЪведено въ X: не по МНО

зкук д н е у к .
2) ПослЪднята фраза е неясна. Въ Н. четемъ: оучнтелю, томеу кто
можетк наоучити еего, кто л\оу маломоу Христоу или минши кити
иго, крате мои. Въ руския пр-Ьписъ У. намираме: да что можете наоу-
чити ч‘то м а малоллА кртА его мен m i кратъ мой. Въ X : да кто
можетк (наоучитн еего) млада соуцса уитра, емкрен ко ее^ и кротккк
паче ксакинук си. Въ лат. прЪводъ: Nemo potest docere eum nisi solos
Deus. Numquid creditis, parvus erit parvulus iste ? Въ сирийския текстъ, който
се емкга за първиченъ: .Кой ли може да възпитава такъво д-Ьте? Мислите
ли, че то заслужава да получи м а л ь к ь кръстъ (EV. Apocryphes, II, стр. 294).
’) оучителю X.
4) трсх лктк X.
 Т е к с т ъ. 233

cakiuiayoM w него, акокмн* же не слишахлу11 рекша на ушерсми

кннжничлти.’ )
ГН . — [* ) И потожк играаше wTpo Ic на единожк здани
23
кисоц-k, и мдино w отрочетк с ннжк играаше и спаде се w дкое-
крокника и оумр-кт. И кид-ккшс ннн д-кти н ккжаауоу Лтоуд, Ic
стое вдинк тоу. Н приндоста родители падьшаагс штрока н крн-
часта на 1са, гако т и сккркже штроче наше. 1с жв ре4: не азк
сккркгоук, нк Wнк скали се, неистокстко д -fce, нскочн w дковкрок-
ника и ее^ жрктккк. Тога 1с на ютроче гХи на иже ежоу: Внив,*)
ккстанн! азь ли те сккркгоук? И ккста еотроче w съжркти: нй,
ги жои. Тога кид-ккше кси и дикише се, а родители его просла-
кнета Га, и поклоните се народи Icoy.
VIIF. — И паки же,4) не по мноз-kyk днеук, юноша втерк
зцкпеше дркка к соускде*, и пркевче си ногоу и наче оумнрати.
И жлкке же ekikiiih и стечешю, иггроче же 1с прокр-k се скроз-к
народи и «тк его за кркдноую5* ) ногоу и ре" ежоу: теке юноше,
гХи (вм. гЯю) кьстани, ц-kпи дрнжа8), и поженн же! Народи же
кнд-кк'ше знаженне Бмкшее, и поклоните се Icoy и рекошег кк
истнноу мко Нк с ннжк жнкет.
IX. — И coyijiS Icoy скончакшоу s л-ктк, и ж^-и его Л/lapia
поиде7) на кодоу. Бкзкжк сксоудк, кк народ-k и тлккноукши н
разкн кодоноск.8) 1с же просткрк pi'soy, кк нюже к-k юклкченк, н
исплкнн ю кодн и несс жтри. И кнд-ккшн жти его, еже екткори
1с, и локнза его.

*) не слншауши николиже законоуоучители и фарнсеа X. —

ни слишауиг“ ресккша ни ap'yup*4. ни оучнтелга закони, ни книга,
ни фарисеа, ни иного С. — Въ сирийския текстъ: .ни отъ свещениците,
ни отъ фарисеите, ни отъ книжниците* (Ev. ар. II, 300).
2) Епизодите VII до X, които липсватъ въ нашия преписъ, заемаме
°тъ Хлудовския (XIV в.), който е най-пъленъ и дори съдържа два епизода,
каквито нема и въ гръцките текстове.
3) Името на детето е било Зенонъ, както личи и отъ гръцкия текстъ:
y.al s Tjw v Zrjvov.
4) Въ ржкописа погрешно стои н покаже. Поправяме споредъ Н.
6) оускченоу Н.
*) дркка С.
7) Въ гръцкия текстъ Мария провежда Исуса за вода. Така е и въ Н
(поела иго жати Марии на кодоу). Вм. понде би требвало да стон
поела.
8) И ннепоуштаюштоу мжоу скоуделкннкк Кк народ-к же
стлккноук шоу се, и разкн се Н.
234 Детство Исусово.

X. — И пдки нзид( 1с ск мщемк свонлхк дд c-fce пшвницоу

нд ник-к. И с-кд шцк его, и с-кд Господв вдинк (кквлк)1) и пожв
Н СТКОрИ р КкБкЛк II III ЕН И ЦС K f A H K U J fk . И Приз ВД Ус КТ* ОуБОГИЕ и
hhijihe нд гоум*не и рдзл имк свдкоу ютрочвтд].
XI. — Мм-к же Ic w .й. л-кт,г) wf^8 же
вг© млистор8 сжф8,
в те вр-кл\А ик© н-кк©£л\8 б ©г д т 8 дд сътк©рит съсжди,3)
\ * © т -к ш Е

един ©л\8 прдкил8 ндрнцдЕм8‘ ) дк-k др-кк-fc Б-кст-к, нж един © ижрж-

пен©, не ил\-кж Avkphi. Ре* 1с м>ц8 св©в.м8 : пожи дв-fc др-кв-k д«л8

И W СКОЖ стрдни рдкн© сътвори. И сътвори IW С|"фК, ИК© ЖЕ рЕЧ

1с, рдкнд К©НЦД. И SMk Ic КрЖП©Е др-кк© И ПОТАГНЖ Е И рДБН©£
сътвори дроугом8 др-кк8, И рЕЧ 1шсиф8: не скръви, нж ткори ЕЖЕ
ХОЦ1ЕШН. 11©сиф‘ ЖЕ прИЕМК IVTpOMA И 0БЛ0БК13Д Е И pi": БЛЖк ЕСМЪ
дзк, кдкок© ютрочА да л\и Бк~.

XII. — Вид-кк ЖЕ 1и1С|фь КЪСП-кдН1Е5) ЩТрОЧАТИ и къзрдстл

мждростн ЕГО, И ПДКК1 помисли ДД БЖ ДЕ © 1 'Л \ " к ж И КНИГБ1, И КЕДЕ
И np-кдДДЕ ЕГ© Д Р © у Г О М 8 оуЧИТ£ЛЮ. И РЕ4 1ц>С|ф8 © уЧИТЕл : КНИГДМк
ЛИ ДД НДО\*ЧА ЕГО? 1щсТф’ ЖЕ рВ*: Пр-кЖЕ елинкски“, пот©"
И ЕКрЕИСКи“. ЗнДДШЕ ©1|*ЧИТ£Л ЗДК0НК W Tp© 4AT8 И Б0Л1ИЕ СА ЕГО,
М1БДЧЕ НДПИСД ВМ8 ДЗК K8KKU И пр-кдИК-кфДДШЕ £М 8, гЛ
‘а : ДЗк! 1с
рв" вм8: д зк , и пдки помлъчл. ГЯд вм8 (©1|'ч и те л) : в8кки, н не

w K -кф д вм8 1с . П о м л ъ ч д и рв4 в м 8 1с: дф £ ©^ч ител к еси и o if M - k B u m

Д О Б р -fc кн и ги , рЪЦИ МИ ДЗО ВЖ СИЛЖ , ДЗК т и (vK -кф Д Ж E O \* K R U . II

п р огн ^ кд СА © уЧИТ£л И О уД Д рИ ЕГО п© г л д к - k . О трО Ч А ЖЕ НЕГО ДО КД

И П р © К Л А т ЕГО . Тога т8 ИЗИ ЕМ О ГК, ПДДЕ Н Н Ц к. 1с ЖЕ М 1ТИДЕ К к Д О М к

СВОИ. 1ккнф ЖЕ М 1 С К р Ъ Б -к s -кл е и з д п р -к т и Л ГТри ЕГ© И рЕЧ: НЕ И С П 8

фДИ ЕГ© К Ъ I lk И З Д О М 8 , ИК© Д Д НЕ С Т р Д Ж Ж Т к ТД К© ГН ^ КД Ж ф ЕИ ЕГО .

XIII. — П© л - к т -fc пдки ЕД И Н © ” , д р © \ * г и и пдки © учитвл БЛИЖ -

Н1И 11УСиф х, Р (Ч: «ДИ И ПРИВЕДИ Е ВЪ НД КаЗД ТЕЛСТВ© , НЕ М О ГЖ Л|

Д Зк © ^ 'В -кф Д Ж И И Л Д С К Д Ж И его , ндоучити к н и г а ” , Л-kll© t W TP04A И

М Ю ДР© И възрд И М -к ж ДД © у м -к в т к К н иги . Р е4 IМ’ С | ф к : ДфЕ ©ун©

!) Изпуснатата дума ще е била К кБ Л к (м-крд, p68iog). Въ Н. е м*крд.

Въ гръцкия текстъ: Iva xdxxov atxoo, т. е. едно зърно жито.
2) OkRpkuiH Ж Е Wp©4* й л-кт X . — Б -fc к ъ т© вр-кмв 1с й л-кт С.
8) Въ едни преписи — на Йосифа поржчватъ да прави легло, въ други
врата. Въ арабския нрЪводъ намираме паралелъ на нашия текстъ за думата
с ъ с ж д ъ .Т а м ъ е казано: . . . .ведра, столове, ковчези*. Ev. apocryphes, II, 46.
*) Тая фраза е прЪведена буквално, та и смисълътъ й е неясенъ : тоЗ
Ss xavivoj тоЗ xaXoupivou ivaXXaxxoi) 5vtoj.
6) n O C n 'k lllE H I E H. --- cn-fcjfk X.
 Т е к с т ъ. 235

каши, крат(, то поими f ск шплсшЧм-к, ск колзниж и с к покнго”.

Ютрочл жс к-книд* ск дръзноксннмк к-к оучитсстко И WKpkTf
книги л(жжфж на конщк келУл, (гкр-кзс и H t чкт-kuif иже к-куж
писана к-к них, нж wnp-KSf оуста скоа, глаии д р н с т и м и «учаашс
закон», и пссл$шдауж tro пр-кстожфии и мЛкуж" пач* да Koaff
piTK. Наро Ж1 многк пришГ, послоушаауж 1са и чюжааужГ красот-к
и оуч1И|'ю fro и готокстк» слок1ск fro, ико д-ктифк т-к такокаа
rSauif. блишакк I шсифк и оукоа см кто pi оучитГстко рлзоум-кггк,
ико да и т-к оучипл искЗпннк кждс7.1234) И р« оучит!л 1юсиф8 : да
к-кси, KpaTf, ико азк полх w-грочж сне ико оучетка, wh Жf клгтУж
нспл-кнжк f , клгти иже w Ва t’5'; что оуко дойно i^, поими f,
крап, и К1ди f к-к дом скои. Мко слиша w-грочА си ржша оучи-.
п а к к-к сц8 fro, тога к-ксмУа са (и рУ)а): пошж! прако pi", TfKt
ради и whk чЯкк спгг са оуизкоши. И акУЧ том часк ц-клк кк^
и WHK Oy4HTfл.
XIV. 3) — Пото“ Жf К JfОДАф» СКОЗ-k идоли SHSKfMUA, И
ск занУа пад; на Hfro (кТрамида и оудари 1са).‘ ) (И) pt (Ic)5):
потр-кки СА ЗЛО SH2KfMU ДОЛи! И тога потр-кки СА ИДОЛ*CKOf
клинци. Тога паки р«: да гквнжгг са к-к декрм скзашЧ, a Hf
к-к жилифf AfMOH-KCKot! Тога сьза са ико лхногжа хччтростк.
XV. — [И паки уожданн Ic CKp03f юдмг, и к-кпроси: rAf ки
с8 AfTH? (*)ни pfKoyS : на игр-k с8фа с8тк к-к котци скинУЧ. B-kyS
затворили к-к котци, и пристйплк 1с кк котц8 и р«: wr д -k что 4?
Юни pfKonif: скинУЧ. Н р» Ic: да в8доут скинУЧ! И кипи скинм].678)
X V I. 7) — IIpkAaKatTK fro 1шсУфк (мноз-кмк оучиталнмк),8)
и ни сднном» Hf naRU4f, нж whk nant оучаин. И noct" кратки tro
npkAaAf. И к-к крачжи томоу приуождаанн сл-кнк ск Удино“ wkomk,

>) Фразата е забъркана. Гръцкиятъ текстъ я уяснява : Ахобоа; 51 ’1а»ат)ср

£<po6ij0r), xal i5papsv е£{ то 5i6aoxaXstov, Хоуюарето; pr; oSxoj 6 хавтрр)т^£ ioxai
dvdnT)po{, т. е. като чу Йосифъ, уплаши се и се затече въ училището, зашото
се опасяваше да не би и тоя учитель да пострада.
2) Прибавката споредъ гръцкия текстъ: npoas-jiXaoev аотф xal elxsv.
3) Тоя епизодъ липсва въ иноезичнигЬ текстове.
4—5) Пропуснатите места допълнихме по X.
•) Тоя епизодъ, предаденъ малко неясно, се намира само въ Софий­
ския преписъ. Въ арабския преводъ срещаме паралелъ, дето децата биватъ
обърнати отъ Исуса на козлета (Ev. apocryphes, II, 48—49. Тамъ сж посочени
и други паралели, дето децата биватъ преобразени на свине).
7) Тоя епизодъ ливсва въ иноезичните текстове. Намира се само въ
некои отъ югославянските, въ нашия, въ X., Н., С.
8) Добавеното отъ X.
236 ДЪтство Исусово.

Н ЗрАфМ WKO fro БОлкнК, Н ПОМаЗОКаНН I. По НрИЛО\,'Ча8 Ж1, ( Д Н -

Н0М8 WKp-kTIIlS СА WTP04AT8 К-Ъ КраЧНЛИфИ, И 0\*ЧНТ1Л-к (ГО Н(
Б-Ь т8. ЧЯк8 ж * прниидш8 на помазани шка, н pi' 'ч 8 1с: чХч(,
ако w зрАцнн“ суцЬ п(Ч(шн с а , a w нсзрмфн ннкакож< гкчал8(ши
с а . Олишак Ж( cit чЛкк w отрочАта, н почюдн с а , и pi чХкк:
что оуко да г к т к о р л ? И р»4 (моу 1с: уоцкшн ли да т( нсц Ь л а ?
И р( чЯкк: ^офА, гй. Т о гаа 1с ко сн а с а шчию (го, н аки прозр-Ь
сл-hnoi H БОЛАфК БОЛ1 ИСЦ-Ьд-Ь. И НШ(Д ЧЛКК Т-Ъ, X^-kEK H кино и
HHKIA дари прин(С( ц-клит(лю iro . Брачь же кнд-Ькъ чЯка WK-кма
ггчнма зрАфа, и н(ДОмъ!Сли с а iv дар-fc1, комоу прнн(С(. И pi' i m 8:
кто тю leu npHHicu ми такокаа, hik -Ьд а ? <V)h Ж( pi к-к h im 8:
hi кЬсн ли m in i , чХка приходАфа и ц-клАфа с а Ф t i k i , (дино
WKO ИМАфа И W TIE! Ц-ЬлАфа СА? И ЮДИКИКЖ1 СА крачъ и
к-кпросн (го, г Ха : како исц(л-к, ivs-k ко ти шчн к Ь ст -k врЬдн-Ь,
И Н(ЗрАфН оуко имащи КНДАфИ, И БОЛ-ЬкШИ здрако? ©И Ж1
истина б м к ш а а покЬда И pi : ДОБрЪ1м ТКОИи ОуЧ(НИКОм WK-fe
нсцЬст-Ь ми. Брачк Ж( разймЬ, ако ничтож! i m S hi е -Ь оусп-Ь",
ни пол.чк! нико(А Ж( (м8 hi е -Ь с-кткорил w крлчкк. G ir o ради
пакк1 к-кпроси (го. Юн Ж( паки по истнн-k сказа im 8 чюдо, (Ж(
с-ъткори im 8 l e e и pi i m 8, ако прЬжд( дй|нх сих прУндо1 нфАфн
t i k i , н hi wKp-kTox TiEi, н а оуч(ника тко(го довра «гтрока
ижр-кто*. О н Ж( к-ъзрккъ на amhi и р* м и : чюжда ти се, чХч(.
ако зрАфомЗ ок8 понЬ мадо п о л за н ц кш н , a iv (сдЬпомб)') ни-
какож( hi п(чад31шн с а . А з Ж1, слкинакъ то, piKox к-к h im 8 да
что IM8 съткорТти х*Ф<*. © н Ж1 р»: аф| хофннн, да т а нсц -Ъл а .
Пзк Ж1 piKox : уоф А. И ккстакк wTpoK, мри кос н а с а очима л\онма:
сл-knoi ми ivko Фкркз(, а ко лацш мн еод| исц-кли. Брачн Ж( при
piKHo^ к-к ср!дн ско1 М-к н Фпоусти чХка того и прнзка 1шс?фа н
р< (моу: поими cfia CKOiriv и Фк(дн, сии ко мож (тк кра<Лк'стко
ЧЙЧКСК01 разорити. И ПО(МК 1юснфк WTP04A И К(Д| I к-к домк скои.
X V II. — Пос1 мк поела 1игсифк сйа cuoiro 1 лкич?1 да с к а ж (т к
Храсти, н ЗАмТа люта сЬ к н а 1аки>ка к-к р а к а . И ичдЬп-Ьник ш*8
Ж1 (MOV и оумираАф8, прнБлнжн с а 1сс и доумж на rpisiH ii. Тогда
а д к итлакЬ, а зкм и а оумр-ктк.
X V III. — Ино Ж1 штрочА паки к-к с-кс-7вд-кх оумр-к. Плакаии
с а s -Ьло м ^ и iro. блишак Ж( 1сс, ако плачк н конл-к ккГ, T i m
скоро И КИД-k WTP04A Л(ЖАф| на лонЬ (А. И ПРИКОСНА СА np-KCi*
(ГО И р* К-К Д-Ьтнф8: Hi OlfMPH, НА ЖИКК КАДИ И ИДИ К-К MfpH
 Т е к с т ъ. 237

скож! Тогда късмиа са ютрочл и оусклакн са12*) къ ншоу. И рГ

к-к мтрн (го : даждк (мсу сатн (поправено съсати) !) и пом-кни
ма . Народ Ж( внд-к и дикиша са н р(кошж: к-к исгннж к-к « м-к
wtpomath или Б-к или аРглк пр-квика(тк, ккс» во олово, (Ж( р(чтк
или д-кломк.*) И НД( К-К домк свои.
XIX. — И по дроуз-к(мк) л-кт-fc, л по създанио4) Ж( ткоримоу
сиад( чЛ'кк w KKicoTKJ и оумрктк. И т»ч»нио bkikuih и л\ л-кк-Ь н(-
мал-k, слк1ша №трочм Ic'c и ид( тамо и кид-к чХка л(ЖАфд мр^кд.
И атк (го за рака и р(ч (моу: т(к-к гЯм, чЯч(, въстани и ткори
д-кло ско(! Тогда къстакк и поклони са (м$. Бид-ккнк Ж( народи
И ПОЧЮДИША СА И рСКОША: С(" WTP04A Бъ (СТК, МНОГК1А БО ДША
СНС( W СЪЛ\рТИ И СК-кт НМДТК КК1ТИ КЪ HfМК ДО КЪС(ГО жикота
СК0(Г0.56)
XX. — блф оу ж» (моу .кТ. а-ктк, къзи доста роднт(л-к (го
къ Нрлмк, по \увк1чаю, къ прдзник пдсц-k съ дружиноА. При(мша
мас\'А, 1юсифк ж( и /Иариам къзкратиста са [ “) кк домк скои,
ютроч( йид(7) вк Прлмк. И шразоум-Ьста родитмга (го, нк мнккша
кк дроужин-fc соуфа. И приидоста искртн (го по три дни къ
рожд(нн8) кк дроужин-fc, и н( wKp-Ьтоста (го, и ккзкратиста « кк
Прлмк, скркв(ф( искаста (го. По три дйн юкр-ктостл и кк цркки.
И оучитми( послоушаа^оу (го w н(м'ж( хот-куоу разоум-ктн vC н(го.
И кси книмару, слкшкцк слов(са (го, и чюд(Хоу с(, ико д-Ьтифк
ски пр-кпирлггк старийук и оучитмк, раздроуша(тк9) главм закон ни»
и притч( пррчскюн. И прннд( Mfn (го ЛАарУа и р(ч: что скткори
нама такоко(, ч(до, ct вол(ф( и скркк кцк исклуок-Ь т(Б(. И р(ч 1с:
ПОЧТО ИСКЛСТ( М(Н( скркв(ф(? Н( K-fecT( ли, ИЖ( и “ оу (оца МО(ГО,
КК T-fcjf Л\И ДОСТОИТК ЕК1ТИ. Книжници Ж( И фарНС(И( р(КОШ(
м1гри (го: т и ли (си м+н 1ттроч(та с(го? Она Ж( р(ч: азк хсмк.

*) ККСКОЛ-fcEa С( С. — ККСКЛОНИ С( Н.
2) 86{ yalot.
8) слоко иго на кксако д-Ьло готово истк Н. — кс( ео слоко
И Д-кло (ГО ГОТОКО и “ X. — 7t6cg X670S айтоЗ Sp-fov iotlv itotpov.
4) зданню ткоримоу X. — змжл( чХкк ураминд С. — oixoSopijc
ysvopivyj;, т. е. като градкли кжща.
в) и спасти н.натк до жикота сконго Н. — Kat exsi ав>ом
яао»){ тг]£ айтоЗ.
6) Краятъ, който липсва въ нашия текстъ, допълваме по X.
7) остакк Н.
т. е. между роднинитЪ.
9) и разр-кшак Н. — раздркшаюфнм глави закони С. — indiojy
ха xs<pdXaia too vopou
238 Дктство Исусово.

ОУни жс рскошс: клжен нд т и »сн кк жжд^к и блгкснь плод чр-кка

тко*г<«, и Г к Б к бл гби л к п и", и ко такокаго дара вжиа и п р е­
м ъ д р о с т и h i сл ь ш м р .и ь никслиж*. И ккстакк 1с, ид| кк сл-кдь
л\три сксе и в-к покнноу* а има. М а р и ж«, м т н iro , свлюдаш!
caoKica ir o кк срдцн скоил \к и кса, гаж! тк о р я н н 1с В1л н ч т н б с к .
1с Ж1 пр-ксп-кваш! м оудростию и т-кломк, нсц-кажна ткораип w
вгк.ик прослаклвюфи a w Бга (уца скошо, f.wov- Ж1 слава кк
к-ккю амнк].

Съдържание. — Израилтянинътъ Тома се издава за съ-

вр-Ьменникъ на Исуса и за свид-Ьтель на неговите д-Ьтски д-Ьла,
които и разказва въ деветнадесеть епизода: 1) Веднажъ,
като било валяло дъждъ, Исусъ, четиригодишно д-Ьте, си
играелъ съ мжтнигЬ дъждовни вадички, които събиралъ въ
една струя и я прав-Ьлъ бистра само съ словото си. Той на-
правилъ и 12 птиченца отъ каль и си играелъ заедно съ други
д-Ьца. Евреит-fe, като вид-Ьли, че Исусъ върши туй въ сжбота,
оплакали се на баща му Йосифа, когото и довели да види
на самото мЪсто. Като се насъбрали евреит-fe при Исуса, той
плесналъ съ ржц-fe и извикалъ на птиченцата да оживкятъ и
да хвръкнатъ, което и станало, за голямо чудо на всички
присжтствуващи. — 2) Д-Ьтето на книжника Ана било и то
тамъ. То взело върбова в-Ьйка и съ нея развалило вирчетата,
отъ които изтекла събраната отъ Исуса вода. Исусъ про-
клелъ д-Ьтето, и то изсъхнало на часътъ. Родителит-fe на детето
отишли при Йосифа и го укорили за д-Ьтето му. — 3) Исусъ
като ход-Ьлъ изъ града, едно д-Ьте скочило на рамото му, но
било прокълнато отъ Исуса и паднало мрътво. Които вид-Ьли
случката, чуд-Ьли си и се питали: „Отд-fe ли е това д-Ьте, та
всичко което рече, става д-Ьло?“ Родителите на умр-Ьлото
д-Ьте се заканили на Йосифа и му казали, че ако иска да
жив%е въ техния градъ, требва да научи детето си да бла­
гославя, а не да кълне, защото иначе умъртвява децата имъ.
— 4) Йосифъ повикалъ сина си и взелъ да го наставява да
не кълне и да не прави да страдатъ другите, защото ще
бждатъ изпждени изъ града. Исусъ му отговорилъ: .Думите,
които казвамъ, не еж отъ мене, но заради тебе ще премълча;
виновнигЬ обаче ще получатъ своята мъзда“. И на часътъ
ослепели всички ония, които му се сърдели. Йосифъ, като
виделъ станалото, много се разсърдилъ и взелъ да тегли
 Съдържание. 239

Исуса за ухото. Възнегодувалото дЪте рекло на баща си :

„О разбойнико, ти не знаешъ, дали наистина съмъ твой; но
не дЪй ме оскърбява, защото съмъ твой и при тебъ дойдохъ“.
— 5) НЪкой си учителъ — Захей, който стоялъ тамъ и се чу-
д-Ьлъ на ИсусовигЬ думи, поискалъ отъ Йосифа да му даде
детето си, за да го учи на книга и на добро отнасяне къмъ
хората и родителите си. — „Та кой ли може, отговорилъ
Йосифъ, да научи такъво дете, което се смета за Богъ!“
Детето, като чуло тия думи, заемело се и рекло на Захея,
че баща му право казва, че то е прЪдв-Ьчно и че знае всичко,
което е било и което ще стане, че знае кога се е родилъ
той и кога ще умре. То дори предложило на Захея, той да
дойде да учи при него, ако иска да стане мждъръ. Които слу­
шали това, чудели се на петгодишното дете, защото такива
думи не били чували дори и оть архиереите. — 6) Веднажъ
малкиятъ Исусъ се катерЪлъ съ други деца на покрива на едно
високо здание. Едно отъ децата паднало и умр-Ьло. Всички
д-Ьца се разбягали при тая случка, останалъ само Исусъ.
Родителите на падналото дете обвинили Исуса, че той го е
бутналъ. Исусъ, за да се оправдае, извикалъ на мрътвото
дете да оживее и да каже истината, което и станало. Събра­
лите се, като видели това, почудили се, прославили Исуса и
му се поклонили. — 7) Наскоро следъ това, единъ юноша,
като цепелъ дърва, пререзалъ си кракъ и билъ на умиране.
Набралъ се много народъ. Исусъ се промушналъ презъ на­
валицата, уловилъ момъка за болния кракъ и му извикалъ
да стане, да цепи п^къ дърва и да си спомня за него. Наро-
дътъ, като виделъ станалото чудо, поклонилъ се на Исуса и
казалъ: „Наистина, Богъ живее въ това дете!“ — 8) Когато
Йсусъ билъ навършилъ шесть години, майка му Мария го
проводила за вода. Детето, притискано отъ навалицата, из­
пуснало стовната и тя се счупила. Тог ава то съблекло дре­
хата си, налело въ нея вода и занесло на майка си. Мария,
като видела това, целунала детето си. — 9) Веднажъ Исусъ
и баща му отишли на нивата да сеятъ пшеница. Поселъ
Йосифъ, поселъ и Исусъ една мера, и, когато пожъналъ, на­
бралъ 100 големи мери. Исусъ повикалъ сиромасите на гум­
ното и имъ раздалъ своята пшеница. — 10) Когато Исусъ
билъ на 8 години, баща му, като дърводелецъ, билъ
повиканъ да направи на единъ богатъ човекъ единъ сждъ.
240 Д-Ьтство Исусово.

Едно отъ дърветата било по-кжсо отъ другото и не под­

хождало за работата. Йосифъ се чудЪлъ какво да прави.
Детето рекло на баща си да положи дв-ЬгЬ дървета
на земята, па, като уловило по-кжсото отъ гЬхъ, протегнало
го и то станало равно на другото дърво. Йосифъ пригърналъ
Исуса, ц-Ьлуналъ го и си рекълъ: „Честитъ съмъ, че Богъ
ми е далъ такъво дЬте“. — 11) Като видЬлъ Йосифъ, че дЬтето
му успива въ мждрость, пакъ намислилъ да го даде на книга.
Завелъ го при единъ учитель, комуто поржчалъ да учи дЬ-
тето изпърво на елински и сетн-Ь на еврейски. Учительтъ на-
писалъ азбукето на д-Ьтето и почналъ да го учи, произнасяйки
първата буква: „азъ!* Исусъ повторилъ „азъ“ и млъкналъ. Учи­
тельтъ му продължилъ: „буки!“, но Исусъ не отговорилъ, а,
като помълчалъ, рекълъ: „Ако си наистина учитель и знаешъ
добр-Ь книгигЬ, кажи ми значението (силата) на буквата „азъ“,
тогава ще продължа и ще произнеса „буки“. Учительтъ
се разсърдилъ и го ударилъ по глава. Детето обаче го про-
кълнало, и той падналъ съ лицето си на земята. Исусъ си оти-
шълъ въ кжщи. Йосифъ се огорчилъ много за това и порж-
чалъ на Мария да не пуска навънъ д-Ьтето си, за да не стра-
датъ отъ него хората, които го сърдятъ. — 12) На слЬднята
година, другъ учитель, близъкъ на Йосифа, поискалъ да учи
дЬтето на книга и се надЬвалъ да сполучи, като се отнася
любезно и внимателно къмъ ученика си. ДЬтето влЬзло съ
дръзновение въ учителевата. келия, нам-Ьрило тамъ книги,
разтворило ги и почнало да чете. То не чело обаче писаното
въ книгигЬ, а, вдъхновено отъ Духа Светаго, тълкувало за­
кона. Учительтъ и тия, които се набрали да чуятъ чудното и
хубаво учение на Исуса, се див-Ьли на думигЬ му. Йосифъ,
като чулъ за това, затекълъ се въ училището, защото се опа-
сявалъ да не би да пострада и тоя .учитель. Учительтъ, щомъ
видЪлъ Йосифа, помолилъ го да си заведе дЬтето у дома,
защото то било изпълнено съ божия благодать, и той нЬмалъ
какво да го учи. Поради тия благи думи на учителя, Исусъ
се засмЬлъ и изцЬрилъ и другия си учитель отъ болестьта
му. — 13) По-сетдЬ, като минавалъ Исусъ до единъ стро-
ещъ се идолопоклонски храмъ, паднала керамида и го уда­
рила. Исусъ прокълналъ зданието, и то се съборило. ПослЪ го
благословилъ да стане добра сграда, а не демонско жилище,
и то се изградило много художествено. — 14) Веднажъ дЬ-
 Съдържание 241

тето Исусъ се разхождало между юдеитЬ и ги запитало, дЬ с ж

децата имъ (а т-fe се били изпокрили въ свинска кочина, за
да не играятъ съ Исуса). Исусъ, като се приближилъ до кочи­
ната и съзр-Ьлъ дЬцата, запиталъ: «Ами това влтрЬ какво е ? “
— „Свине“, отговорили т-fe. — „Е добр-fe, нека бждатъ свине“,
рекълъ Исусъ, и д-Ьцата се обърнали на такива. — 15) Йосифъ,
слЬдъ като давалъ д-Ьтето си на много учители безъ полза,
далъ го най-сетн-fe за ученикъ при единъ л-Ькарь. При тоя
лЬкарь идвалъ да се цЬри единъ едноокъ човЬкъ, чието здраво
око боледувало. Дошълъ веднажъ човЬкътъ, когато н-Ьмало
лЬкаря, за да му се маже окото. Исусъ запиталъ човЬка, защо
се грижи само за здравото си око, а за сл-Ьпото никакъ не
мари, и пожелалъ да го цЬри. Той се докосналъ до очи-rfe
на чов-Ька и веднага сл-Ьпото му око прогледнало, а заболЬ-
лото се изцЬрило. Челов-Ькътъ слЬдъ това донесълъ хлЬбъ,
вино и други дарове на своя лЬкарь. ЛЬкарьтъ, като вид-Ьлъ
донесенитЬ подаръци и человЬка, когото не можалъ да по­
знае, билъ въ недоумЬние. ЧовЬкътъ обяснилъ на лЬкаря за
изцЬлението, което получилъ отъ ученика. ЛЬкарьтъ тогава
повикалъ Йосифа, помолилъ го да си заведе дЬтето, защото
то можело да съсипе всичкото лЬкарско изкуство. — 16) Вед­
нажъ Йосифъ изпратилъ сина си Якова да набере и свърже
храсте. Една змия ухапала Якова въ ржката, и той билъ на
умиране. Исусъ духналъ на раната, отровата ослабнала, змията
умрЬла, и Яковъ се спасилъ. — 17) Другъ пжть, умрЬло съ-
сЬдско дЬте, и майка му много плачела. Исусъ, като чулъ
воплитЬ на майката, затекълъ се при мрътвото, допрЬлъ се
до гърдитЬ му и му извикалъ да оживЬе, което и станало.
ОживЬлото дЬте се усмихнало, а Исусъ рекълъ на майка му:
„Дай му сега да суче и си спомняй за менъ!“ Като видЬли
това, дивЬли се и казали: „Въ това дЬте наистина Богъ или
ангелъ прЬбивава, та всЬка негова дума се обръща въ дЬло.“
— 18) ПрЬзъ другата година, единъ човЬкъ падналъ отъ
височината на строещо се здание и умрЬлъ. Исусъ, като чулъ
голЬмата мълва около мрътвия, отишълъ тамъ, уловилъ ра­
ботника за ржка и го съживилъ. НабралитЬ се наоколо рекли:
«Това дЬте е Богъ; то спаси мнозина отъ смърть и още други
ще спаси пр-Ьзъ живота си“. — 19) Когато Исусъ билъ на 12
години, родителитЬ му отишли заедно съ него и съ други
дружина въ Йерусалимъ за Пасхата. На връщане дЬтето се
16
242 Д-Ьтство Исусово.

изгубило нейде. Родителите му го дирели три дни между

своите роднини и дружина отъ пъть, и, като не го намерили,
върнали се въ Йерусалимъ много нажалени, за да го търсятъ
тамъ. Най-сетне, сл"Ьдъ три деня, го намерили въ черквата,
обиколено отъ законоучителит-fe, които се чудели на мж-
дростьта му и на отговорите му по Светото писание. На думите
на натъжената си майка — защо е причинило толкова скърбь
на родителите си, детето отговорило: „Защо ме търсите и
скърбите? Не знаете ли, че азъ требва да съмъ при нещата,
които съ на Отца моего?“ Книжниците и фарисеите убла-
жили .«аиката, д -feTO Богъ й е далъ такъвъ даръ. Сетне Исусъ
станалъ и придружилъ майка си и се покорявалъ на ро­
дителигЬ си. А майка му Мария спазвала въ сърдцето си
всички думи и д-Ьла на детето си. Исусъ пъкъ пр-Ьусп-Ьвалъ
въ мъдрость и възрасть, въ изцеления и благодать.

Историко-литературни бЬлЬжки. — Чудната личность

и дела на Исуса породили у първите християни и у близ­
ките до тЬхъ среди редъ предания и разкази, по-близки
или по-далечни до истината. Самите апостоли свидетелству-
ватъ за съществуването на такива разкази въ техно време.
Евангелистъ Лука почва своето Евангелие съ думите: „По­
неже мнозина почнаха да съчиняватъ разказъ за известните
между насъ събития“ и пр. Къмъ тия разказвачи ще да е
спадалъ напр. и известниятъ сътрудникъ на ап. Павла, Апо-
лосъ, за когото се говори въ Деянията апостолски (XVIII, 24
сл., XIX, 1 сл.): „Некой си юдеинъ, на име Аполосъ, родомъ
отъ Александрия, човекъ ученъ и силенъ въ писанията, дойде
въ Ефесъ. Той бе училъ катехизично господния пъть, и,
бидейки по духъ усърденъ, говореше и поучаваше за Исуса,
а познаваше само Йоановото кръщение“ и пр. Вестите за Исуса,
изложени въ четирите канонични Евангелия, не ни даватъ
подробности за физическия и духовния ликъ на Исуса и
всички негови дела. Апостолъ Йоанъ завършва своето Еван-;
гелие съ думите: „Има и много други работи, които извърши
Исусъ, и за които, ако би се писало подробно, чини ми се
целъ светъ не би побралъ написаните книги“. Не е чудно,
следвателно, дето началната християнска литература е стък-
мила и неканонични Евангелия и разкази, които допълвали
вестите за Исуса или ги предавали по начинъ, сходенъ съ
гледищата на тая или оная старохристиянска секта.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 243

За детството пъкъ на Исуса не се говори нищо въ к а ­

ноничните Евангелия. Само у Лука (II, 41 сл.) е поменатъ
епизода за дванадесетгодишното отроче Исуса между книж­
ниците въ Йерусалимския храмъ. Тая голема липса е била
надоместена съ така нареченото Евангелие на Псевдо-Матея
(Historia de nativitate S. Mariae et infantia Salvatoris), познато
само на латински, съ Евангелието за детството, познато по
сирийска, арабска, арменска версии, и съ Томиното Евангелие,
известно по гръцки, латински, грузински и славянски тек­
стове. Всички тия версии и преработки, най-старите преписи
(сирийскиятъ) отъ които се отнасятъ къмъ VI в., ще да идатъ
отъ единъ предполагаемъ по-старъ текстъ за детството на
Исуса. За древностьта на апокрифните разкази за детството
Исусово имаме следните свидетелства. Цариградскиятъ пре-
свитеръ Тимотей (VI в.) казва, че манихеите били съставили
Евангелието за Детството на Господа, за да се покажатъ, че
ужъ приематъ въплощението Исусово ‘). Въ индекса на папа
Геласия (V в.) се поменава една Liber de infantia ^Salvatoris,
apocryphum *). Се въ същия индексъ се поменава отделно и
Томиното Евангелие, съ което си служели манихеите: Evan-
gelium nomine Thomae, quo utuntur Manichaei, apocryphum. 3a
Томиното Евангелие се знае и отъ по-стари свидетелства.
Кирилъ Йерусалимски (IV в.) го приписва на едного отъ уче­
ниците на Мани; Оригенъ (III в.) го знае също, а Хиполитъ
(III в.) споменава, че то се било употребявало отъ наасений-
ците, и навежда единъ пасажъ отъ него. Най-старъ намекъ
за тоя апокрифъ се намира у Иринея (II—III в.), който, като
говори за гностиците (групата на Валентинияна) и техното съ­
чинение за детството Исусово, привежда единъ разказъ,
който отговаря на епизода въ Томиното Евангелие за уче­
нието на Исуса при Захея. Учените, които съ се докосвали
до въпроса за отношението между старинското Томино Еван­
гелие, поменато у току-що изредените писатели, и детството
Исусово (или Томино Евангелие), което ние обнародваме по-
горе, сметатъ, че двете съчинения не съ идентични, но че
е имало допирни точки между техъ и че нашето Детство
Исусово ще да е преработка на старото Томино Евангелие,
което съществувало още презъ II в.*)*23
1) Р. Graeca, LXXXVI, 21.
2) Р. Latina, LIX, 162.
3) Срв. Evangiles apocryphes, I, XVIII сл. — Alfaric, Les Ecritures mani-
chennes, II, 172 сл., 184 сл.
 244 Детство Исусово.

Отъ кжситЯ вЯсти, които сж запазени за началното

Томино Евангелие, трЯбва да се приеме, че то се появило
срЯдъ гностичнитЯ срЯди къмъ И в., а устнитЯ разкази,
влЯзли въ него, ще да сж циркулирали и прЯди това. Ма-
нихейцитЯ възприели Томиното Евангелие, защото то се
схождало на много мЯста съ тЯхнитЯ възгледи. Александъръ
отъ Ликополисъ (III в.), който познавалъ добрЯ учението на
гностицитЯ и на дуалиститЯ, бЯлЯжи на едно мЯсто, какво
Тома, ученикъ на Мани, билъ дошълъ въ него врЯме да
проповядва въ Египетъ и какво нЯкои отъ манихеитЯ учели,
че Псусъ се явилъ на земята като седмогодишно дЯте съ
развитъ вече умъ. Интересно е, че Хиполитъ (III в.), който
свидЯтелствува, че Томиното Евангелие се употрЯбявало отъ
наасенийцитЯ, близки до манихеитЯ, привежда единъ пасажъ
отъ това Евангелие, който напомня поменатата бЯлЯжка
на Александра отъ Ликополисъ: „Който ме търси, намираме
между седмогодишнитЯ дЯца, защото между тЯхъ ще се явя,
скритъ въ четиринадесетия еонъ“.1)
Ако се сжди по извЯстнитЯ сега текстове и прЯписи на
Томиното Евангелие и на Евангелието за дЯтството, както
и по взаимноотношението на тия текстове, трЯбва да се
приеме, че най-стара, а може би и първична е била сирий­
ската версия. ГръцкитЯ версии, отъ които идатъ и славян-
скитЯ, сж били прЯведени отъ сирийски. Това личи между
друго и отъ епизода за Захея, който учи Исуса на азбукето,
изредено по сирийски както въ сирийската версия, така и
въ гръцката по прЯписъ въ Парижката Нац. Библиотека.*)
ОсвЯнъ първитЯ отци на черквата, които смЯтали раз-
казитЯ за ДЯтството Исусово като апокрифни, и въ индекситЯ
на черквата тЯзи разкази се посочватъ за непризнати. Въ де-
*) Срв. Alfaric, Les Ecritures manicheennes, II, 185.
2) Въ сирийския тексть четемъ: .Тогава Исусъ произнесе всичките
букви отъ алафъ до тау съ голЪма вразумителность. И като продължи, рече:
тия, които не знаятъ алафъ, не могатъ да учатъ бета*. Въ Парижкия гръцки
прЪписъ: 'НрSaxo xb np&xov xb SXtop. ’О 84 ’IrjaoOj X ifsi xb 8»6tepov
oxotxatov [17С43-, fx£|i*X, xal «Tjmv айтф itavxa t4 oxotx*t* iu»c xiXouj. Срв. Evan-
giles apocryphes, II, стр. 304. И въ латинския пр-Ьводъ последната буква е
посочена, по сирийски, Т. Пакь тамь, стр. 305. Въ останалите гръцки пре­
писи имената на буквите сж нагласени по гръцки: йХсра, рг)та. Славянските
преписи следватъ или гръцкия редъ, алфа, вита, или пъкъ славянския: д з ъ ,
Еоуктц.
 Историко-лктературнн бЪлЪжки. 245

крета на папа Геласия, както казахме, Томиното Евангелие

и Детството на Спасителя с я означени като апокрифи. Томи­
ното Евангелие е било отхвърлено, като еретическо, на сед-
мия Вселенски съборъ въ 787 г. Въ Стихометрията на цари­
градския патриархъ Никифора (806—815 г.) пакъ се поменава
едно EOayyeXiov xara 0 io(ju2v, което имало 1300 стиха1), т. е.
много по-обширно отколкото известните досега текстове на
Томиното Евангелие. Въ най-стария славянски списъкъ на
апокрифигЬ, именно въ Погодинския номоканонъ отъ XIV в.,
е поменато не само ‘буле w Фоми, (еретици слисали (срв. по-
горе, стр. 52), който пасажъ е пр-Ьводъ отъ гръцки, но и
Д-ктьстк© Хко, което не стои въ гръцкия индексъ, а само
въ славянските. Съ други думи, ако за стари нското Евангелие
отъ Тома не знаемъ, дали е било преведено и употребявано
у българите, за Д-ктьстко Хко въ българската литература
имаме не само свидетелството на славняските прибавки въ
индекса, но и редъ преписи, за които вече поменахме.
Разказите за Детството Исусово, които печатахме по-
горе и които иматъ връзка съ старинното Томино Евангелие,
с я били не само апокрифни, но с я съставяли часть и отъ
богомилската литература. Преди всичко, за това е помогнала
традицията, наследена отъ учителите на богомилите —
манихеите, които си служели съ Томиното Евангелие. Кои с я
били обаче особените елементи въ Детството Исусово, които
с я помогнали, да се възприеме тоя апокрифъ отъ българ­
ските дуалисти? Учението на богомилите за докетизма на
Исуса, за неговото привидно въплощение и пребивание на
тоя светъ, за неговото нечовешко съвършенство намира под­
крепа изобщо въ епизодите, които съставятъ съдържанието на
нашия апокрифъ. Като се премълчава за рождението на Исуса,
отведнажъ последниятъ се явява като премждро и чудновато
дете на петь години. Неговиятъ животъ е върволица отъ епи­
зоди, които олицетворяватъ борбата на доброто съ злото. Въ
тоя дуализъмъ, материалното и злото биватъ победени отъ ду­
ховното. Всеко насилие, всека неприязънь или негодуване
биватъ наказвани най-строго отъ детето Исуса. Въ това от­
ношение чудното и божествено отроче се явява съ страненъ,
сръдливъ характеръ; то е истинско enfant terrible, което ужа-

V Nicephori Opuscula historica. Ed. de Boor, Leipzig 1880, стр. 135.

246 ДЪтство Исусово.

сява всички наоколо: деца, родители, учители. Палавото дете,

което скача на рамото му, Исусъ го наказва съ смърть; д е ­
тето, което разваля вирчетата на Исуса, бива наказано съ мо­
ментално изсъхване; родителите на децата, които се сърдятъ
на Исуса, осл-Ьпяватъ; учительтъ, който удря Исуса по глава,
веднага пада на земята; Йосифъ, който мъмре сина си Исуса
и го улавя за ухото, бива нареченъ „разбойникъ“ и др. Мж.чно
може да се обясни суровостьта на тоя малъкъ и своебразенъ
моралистъ. Дали тя е отразъ, както н-Ькои учени мислятъ, на
грубите нрави на оная секта, срЪдъ която се е явило про­
изведението Детство Исусово; Дали се дължи на тенденцията
у съставителя на епизодите, да си служи съ ефектни кон­
трасти, възможни за датската възрасть? Можемъ допусна сжщо
така, авторътъ на съчинението да е искалъ да представи
малкия Исуса като носитель на истината, борецъ за доброто
и поразитель на злото, въ каквато форма и да се прояви то,
въ по-слаба или въ по-силна, т. е. като неодобрение, не-
приязънь, измама, надм-Ьнность, насилие и пр. За Исуса н-Ьма
преходи между доброто и злото: злото, каквото и да е, си
е зло, и требва да се унищожи най-сурово. Напротивъ, при
благость, обичь и истина, сжщото това дете се явява онова
идеално и божествено отроче, каквото очакваме отъ него­
вото качество на Синъ Божи: за кротките думи на втория
си учитель, Исусъ възстановява здравето на първия си на-
ставникъ; невинно пострадалите той изцерява или възкръсява;
Исусъ раздава своята пшеница на сиромасите; тон отстранява
затруднението на Йосифа, като удължава кжсата греда и я
прави равна на по-дългата; на добрата си майка носи вода
въ дрехата си; като вижда нейната скърбь въ Йерусалимския
храмъ, той тръгва по родителите си и имъ се покорява. Та-
къво схващане на духовния ликъ на божественото дете, ликъ
съчетанъ отъ доброта и суровость, проявяни при добро или
при зло, е отговаряло на богомилския дуализъмъ за основ­
ните сжщини на света и морала. Така само можемъ да си
обяснимъ отчасти чудноватия образъ на Исуса въ Детството
Исусово.
Учението на богомилите за Словото — Исусъ, слезълъ
на земята, за да проповедва истината и да подготви хората
за техното спасение отъ Сатанаила, се посреща съ делата
на детето Исуса въ нашата книга за Детството. При много
 Исторнко-литературни бЪлЪжки. 247

отъ епизодите въ това съчинение нарочно се изтъква, че

Исусъ само съ словото върши чудеса, наказва, изцерява,
възркъсява, че неговото слово е дело. Народътъ, който се
трупа около Исуса, често се чуди, че всЪко слово на детето
става на часътъ д-Ьло и че въ това дЪте обитава ангелъ или
Богъ или, най-сетне, че това дЪте е Богъ.
Антиюдейската тенденция на богомилството сжщо така
широко е застжпена въ Детството Исусово. Исусъ прекарва
детството си между евреите, които негодуватъ срещу Исуса,
че върши чудеса въ сжбога, че наказва техните лоши деца
или самите т-Ьхъ. Исусъ води прания съ еврейските книж­
ници и имъ тълкува закона- Той преобразява на свине еврей­
ските д^ца, които го отбегватъ и не искатъ да играятъ
съ него.
Единствениятъ паралелъ, който намираме между нашето
съчинение и каноничните Евангелия, именно епизодътъ за
детето Исусъ въ храма, е преработена заемка отъ Лука. А
Евангелието на Лука, както видехме по-горе, стр. 4, 93, е
било на особена почить у гностиците маркионисти, както
и у павликяните, на които богомилството дължи много отъ
своите възгледи.
Детството Исусово, като съчинение, което изпълня една
празнина отъ живота на Исуса, и като разказъ, изложенъ
въ общедостжпна народна форма и съ драматични поло­
жения, дето детето Исусъ се явява като необикновенъ из-
ключителенъ образъ, е извънредно занимателенъ апокрифъ.
Богомилите използували тия му особености и го приели въ
реда на своите книги, толкова повече, дето въ него сж про­
ведени гледища, близки или еднакви съ богомилските. Такъво
съчинение въ ржцете на богомилския миеионеръ е могло да
стане сгоденъ мостъ за преминаване на простите православни
въ богомилство. Изобщо пъкъ за широкия приемъ, който
Детството Исусово е било намерило ср е д ъ старите българи
и техните близки по езикъ събратя сърби и руси, свидетел-
ствуватъ неколкото превода и преработки на това произве­
дение. Вписването му въ българския списъкъ на апокрифите
сжщо така говори за неговата добра известность. За въз­
можното влияние на некои отъ епизодите въ. Детството Ису­
сово върху фолклора, напр. мотивътъ за преобръщането на
248 Прение на Христа съ дявола.

децата въ свине, срв. студията на М . Д р а г о м а н о в ъ , Славян­

ските вариянти на една евангелска легенда, въ Мсб. IV (1891 г.),
стр. 257 сл. По-иначе гледа на въпроса С п е р а н с к ш , Славян-
сюя апокр. Евангел1я, стр. 54.

ПрЪние на Христа съ дявола.

Ръкописи и издания. — Тоя апокрифъ ни е познатъ
по следните ржкописи и издания: 1) Сборникъ отъ началото
на XIV в., българска редакция, въ Виенската Придворна Би­
блиотека, некога № 137, на л. 177 сл. Статията е озаглавена:
Олов w лр-кпрени диаколв съ Гд»мк ншнл\к Ис Хос. Нач.: При
Ш1дъ Гк кк горж 6л*шнскж. Краятъ липсва. Обнародва я К . в .
Р а д ч е н к о въ Известия отд. р. яз. и сл. Имп. Ак. Н., т. VIII,
кн. 4-а, стр. 196—198. — 2) Сборникъ отъ XVI в., българска
редакция, въ Соф. Нар. Библ., № 433, л. 101 —105®. Заглавие:
Gao8 iv np-knp-fcmu антк|усве ск Гндш к наши” 1с Хосмк. Нач :
Х соу приб л и ж и шоу сж на горж Маслннжж И РI ки оушнико"
свои“. — 3) Сборникъ отъ XVII в., сръбска редакция, въ Соф.
Нар. Библ., № 326, л. 41—44. Изложението на статията на­
пълно се покрива съ статията въ току-що поменатия сборникъ
№ 433 Сборникъ 326 е билъ писанъ и употребяванъ въ Бъл­
гария. — 4) Сборникъ отъ XV в., сръбска редакция, въ Библ,
на Пражския Нар. Музей, № 19, л. 227—231. Заглавие: Олово
iv np-knpiHiH дявола ск Господомк наши" куеомк Христиг“. Нач.:
Пришадкш8 IcoycS мд гор8 влсигнкскЗю, и глагола $4ihhkivm скоим:
длч1м зде. Ржкописътъ презъ 1704 г. е билъ въ ржцете на
известния К*лку Шр(ЗБИТ1ру Попокичу, родожк ОТ БЛкГарСКН
31Л1ли, от листа Братово, .а.»|г.д., както личи отъ приписката на
крайните листове. Срв. Starine XXI, стр. 184. Статията бе
обнародвана отъ У. P o l i v k a въ Starine XXII, стр. 200—203. —
5) Сборникъ отъ X V I в., сръбска редакция, въ Белградската
Нар. Библиотека, № 273. Статията, която захваща Оказани
СЛОВО Н llp’knpeHIt Д1ЛВОЛК Ск ГоСПОДШк НаШНАЛк 1у ХрИСТОМк.
Благослови WTk4l. Б-кЗкШкДк Господк на ГОр$ 16л|ШНкСК8Ю, и рече
оученнкомк свонмк: ал'чшк ,м. дкни н .м. ноштн . . , бе обна­
родвана отъ C m . Н о в а к о euh въ Starine X V I, стр. 86—89. —
6) Сборникъ от7о 1602 г., руска редакция, въ Петроградската
Публ. Библ., отд. XVII, № 82. Статията почва: Олово w Ice
Христ» w Г д е нй«м. ГД,и бЯговн w. Р 141 Господк своимъ уш-
 Ръкописи и издания. Тексгь. 249

UHKOAVk: ДЛЧСЛЛЪ З Д -fe 40 ДН И . И ПОСТИШ! 40 дини учсникн «го. . .

Обнародване отъ Т и х о н р а в о в ъ , Памятники отреченной русской
литератури, II, стр. 282—285. — 7) Сборникъ отъ XVIII в.,
руска редакция, въ Библ. на Гр. Уварова, № 66. Статията
почва: К-к к«ликш пмтокъ, о пост-fc и о np-кнш Господни со
дТаколом-к. бгда нзидс Господи отъ Ьрдана и к«д«сж дууомъ
въ пустиню, и рече 1исусъ ученнком-к своимъ: постимсм 40
дн«й и 40 ноцнй. . . Обнародвана отъ Т и х о н р а в о в а , пакъ тамъ,
стр. 285—288.
Съ изключение на двата софийски текста, които се по-
криватъ, всички други български, сръбски и руски преписа
прфдставятъ различия въ подробностите и въ езика си. Ще
възхождатъ, слЪдвателно, къмъ различни по-стари преписи
и преводи отъ гръцки. Двете гръцки версии, които печата
V a s s ilie v , Anecdota graeco-byzantina. Mosquae 1893, стр. 4—10,
сжщо така се различаватъ въ подробностите си, пъкъ не се
схождатъ н^ълно и съ славянските преводи. Това вече
показва, че Прението отдавна още, на гръцка почва, е било
преработвано и разпространявано въ различни варианти,
които сж се отразили и въ славянските преводи, най-старъ
отъ които е представенъ въ българския преписъ отъ XIV в.

Текстъ. — За нашето издание си послужихме съ Виен­

ския български преписъ отъ началото на XIV в. Краятъ на
статията, който липсва въ ржкописа, надоместихме по Со­
фийския преписъ, сжщо български изводъ, сборникъ № 433.
Отъ него взехме и бележките за неясните или паралелни
места къмъ Виенския преписъ. Паралели за крайната часть
на Прението взехме отъ текста, обнародванъ отъ Поливка.
Гръцките паралели сж по първата пълна версия на статията,
печатана у Васильева, стр. 4—8.

Одов w np'fcnp'fcMH дилвод8 с% Гдемк ншиддь. И"’ Хо.

Приинд-ъ I V кк горж блсишскж, запок-кда оученнкомк скоимк
алкати .А. дн 1 И. Ялкашж ж< Ученици гни ск клкж схен.мк .А. дйсн
да препржтк днекола.
Слишакн ж« диекодк,-гако Исск алч«тк, разгн-ккак сж пгк-
комк в«ликсмк, I ижличн сж предк Исомк. И ре" мл\8 Исск: закли­
нам тм БГ’.ик жнкммк, да мн пскесн истинж, йкждоу «сн? И р«
250 ПрЬние на Христа съ дявола.

имоу ди-кколк: а t k i Лклдоу- i c h ? И pi шоу Иск: w прккек-кчниук

h k c h k i x силк.1) Р ! ди-кколк: то т и ли 1си снк ккипн-karo? Pi И сск;

tk i pi, ди-ккел!. P i дн-кколк: t i k i кеинстка англ жа зр-кти t i k i

hi моглтк кк H K C f j f K гХлцш н зшл-k послоушалфи т и ; ти ан^лм
нл»лш[н с]илнк1 , мочто h i послуша2) мук, нк сл-кз! на зшлл к
намк? нл t k i иди на нкса, a мо-k i c t k зшл-k, акож! м а щринл
и»Цк ткои. И pi1 Исск: w rop-k T i K - f c , ди-ккол!, мко щринжлк т а
i c t k , изгоукити т л ц|{ w лица зш и.3) Pi ди-кколк: т и и д и на
нкса и с л д и на пр-кстол-k c k o i m k , тко-k смтк нкса, а мо-k i c t k
зшл-k; имамк англм страшни, н нзгоуклтк тл , нсБ-кднкшс т-кло
ткое ако 1Диного чДкка. И pi4* шоу Исск: w ropi t i k i , диккол!,
ако англк ткоиук и ск-кткникк *) ткоиук ради придоук на зш л.
Pi дн-кколк: кто слтк ск-кткницн мои? Pi Исск: ткорлфТ д-кла
тко-fc. Pi ди-кколк: то что слтк д-кла мо-fc? Pi4 нмоу Исск: тко-fc
смтк д-кл!са: разкои, татка, кллдк, закнстк, р!кно^, гра", тржск,
итнк, тма, ратк, краторазлжч1 ни1, н!накистк кк чХкчаук (sic ); то
слтк д-кла тко-к. Pi* ди-кколк: кк нстинм к-кси, то смтк д-кла
мо-к, и пач! анГтлк ткоиук клфи i c m a , н пач! t i k i стар-ки.67) И pi
И сск : w гор-к TiK-k, ди-ккол!, ако ксккк чЛккк срамнти т л иматк.
И PI ДИ-ккОЛК: TKI СЙК ЧХКЧК 1СИ, W Ж1НЛ СЛ 1СИ родилк. И pi Исск
кк истинж к-кси, ако w жш* сл клал родилк, да сл писани-к
скончалтк w аан-k: ако 1Диного члкка скзаук кк ижразк мои, и
h i остаклл н-о кк к-ккм. Да ацл скгр-кшитк чХккк, тко-k д-кло
ткорл и ткол колл, а мол слака юстакитк, ти6) жик!тк т-кт .X.
или Ч1тк1ридклт 7) и кк покаани! книд!т, гладкна накрклаитк, и

х) Въ гръцкия текстъ (VassiHev, 4 —5) и въ сръбския прЬписъ (Starine

XXII. 200) прението се захваща съ въпросъ отъ дявола:
’Knetpavev (sc. 6 k 6 8td6oXo;) Sp.JtpoaD'ev ДУлколк . . . 0БЛ1Ч1 ci пр-кд
xoB прооашои auxoB xal X£ysi айхф- 4p- I cS c w mи pint ка Господ»: за-
xt£o> os xaxa тоЗ dvipaxo; xoS psyiiXoo клинаю Ti Богола жикнм, да ми
веоЗ, va poi slirg; xi)v йХ^З-siav, 7t49sv
si ой; Xiysi айхф 6 ’Ь]ооЗ;- 4y6> £x xo3 р-кчиии, аотк8д8 ich tki? I covck
altovlou xat dOxuvaxou xaxpo; atpi. p-k4i: w t пр-кккпннаго.
Въ Софийския прЬписъ отговорътъ на Исуса е: w пр-кисподн-кго
и w н!н-кх сил-к.
2) йууеХоо; stxsj, 8ta х£ оох axsoxsiXa; |аохой{, йХХа 0si; <&v si; xoia6xx|V
686v ^X&e;;
3) прУинлк скмк да t i нзгоукл iv лица зши.
4) ск-ктнлникк. — pexdxou;.
6) НК пач! TIK-k СНЛ1НК ICMK. — AXXdc rcXstaiv ooo &Ttapx<n xal xfflv
dyysXmv oou ysyova.
®) И. --- xol.
7) .0 . л -к т и .S . — Въ сръбския пр-Ьписъ: .м . л -к т нли .и . —
ivsvijxovxa.
 Т е к с т ъ. 251

ЖАДна напоитк, нага юдеждетк, и Укога помоуетк, и срцсмк н

сумомк СМкрИТК СА, ПОММШЛкА W САДН-fcMK дйн, мрктка ДС
грока прокоднтк, длчноа мтком ретк1): Фпоусти ми, Гй, rp-kjfM:
и придстк емсу скмртк, таке да сстк прости, и пркдамк ire ан^лоу
еИиудилсу, kkrctk сго к раи. И ре* Исск: послоушан, дикколе: афс
скгркшитк члккк, тке-k дкла ткорм, а ляом слакА юстакитк, и
жцкстк лкт X и .А. и кк покаание hi книдетк, ЖАДна не напоитк,
И Kckjfh НСМОфКНМуК НС ПОМЕСТИ, НИ pITh: Гй, Фпоусти ми, Гй,
rp-fcxu, самк нс иматк мдтн прилти w mini, илма hi насмтнтк
алчАфи* кк мХтк-k, hi pith Г й : Фпоусти ми, Гй, rpkjfM ; и прид!тк
Iмоу скмртк, и пркдамк ere англоу темнУ,8) гркдоу, итнкномк
лицсмк, да и кккггк кк грозенкстко итнкне,3) ИД1Ж1 чрккк N1
Усмпаетк I итнк нс оугасаетк, и теу с токем м а ч и т и са ккч н <т к ,
злмн диккоде.
И разгн ккакк са ди кко л к, и ккзм дс на г е р л , и сккра т е у
слоугм скоа .д . ти с А ф к ,4) и рс к ним к: ЧАДа м е к , кркпитс СА
и Уткркж :гге, X ? келикк сапостлтк сстк н припили 1 стк на з <м а ;
Д ' аф ! а д ел к ем к емоу, наше сстк анРлсткие и слака кк к к к м , н
д а м чнм к м а к о а келнкеж. И ре4 и м к: п ои дкте км нап ркдк, азк
жс п о и д а w за д и . И У кркплкл их, ре: нс конте са счлк сго кели-
kkij^k ; егда so Фцк сго екзд а чХкка, нс рачили емоу поклонити с а ,
и сккркжс МА Фцк сго С НБСК, И НС £ОфА ЧАСТИ им-кти С НИМК.
Тако жс емУ гХмфоу ек гласомк, и поидеш ж, и тако ккзм дс праук
надк ними .X. лакктк Ф м нож кетка д и к к о л -k. И к и д к ш А Ученици
гйи горм трспсф А ф а и р и м и трспсфАфс и ккж А ф А , и р к к м
ФсТОАфА, море, Бездна МАТАфС С А И рМБМ СКДЧАфА. И pklllA
Ученици гй и : к и д к у о м к гаростк днккола и оукокуомк с а . Також де
гХАфнмк им к, к к зм д с upajfK .гТ. пркприфк Ф силк д и кк ол к. Н
ккземк Петрк страук Ф днккола Т Фккже Ф Иса х . пркприфа. II
ре' Исск Петроки: нс ткори зла. I ишратнвже са Петрк и ста за
рамемк Иссекомк. И ре емоу: д а кидиш и сллка б ж и а . И ккпросн
Исск Ученикм с к о а : к то сстк Фкркженк Ф нйск? Ю кк ф ак к Ф и­
липи 5) и ре: Фкркже и Ф нбск Ф цк т к о и , еднна слав, сдина дрк-

*) И д а ал-КЧСТК-.А. дйси И д а р е Т К . — 4v itpoosux<**J xal VY|OTs(ai4

xod 4v rg jtpoosux'S afttoO elrug.
z) Въ гръцкия текегъ &.yyO.<p MeXoi>x. ПрЪводачътъ е сближилъ собстве­
ното име съ прилагателното р4Хсц, psXavo{, та Мелухъ е прЪвелъ съ тъменъ.
8) РОКК «1ГЙНИ. — Sl{ V tft XfpVTJV тоЗ 7tupoj.
*) демони КСА Т М И тдяами, ТНСАф С Т И С А ф ам И . — pupiaSag oa-
pavxa бххй.
5) Петкрк. — Ь И Ф(Xtitito; xai вшрй{.
252 Пр-Ьние на Христа съ дявола.

жака, wavoBch12
) Лцк. (х)врлц1к жс са Исск, покмк швлакоу склзати
диккола за п л тк , и rkskkuch и ? шкксн fro стркмоглакк пр-Ьдк
Гд1мк.®)
Кидккм Ж1 днкколк, око на кончинк »стк, и pi1: Гй, помоли
ма н низккркзн л\ а на 31ма .3) [Pi Г к : ацн та помилоуж и
СПОуфА ТА на 3fMA, KOf докро имашн сткорнти? Н pf днаколк:
ПОМИЛОуИ МА, Hf ПОГУБИ M(f)Hf, НК ПОуСТИ MfHf На ЗШАИ, ДЛ НЖГ
ккрокашж кк Mot HMf Hfдостои Hot, да нмк поккдА да ск кси
KTfB-fe wBpaTATK. To pfKh, и скмнлн ск Гоу, и покмк Гк* шклакоу
u’pkuiH7, н iiaAf днгаколк ако и млкнТв ск нбск на 3fMAA. И ту
лfЖf дииколк и наплкнитн оустл сков ураната кмика и кксклонн
са и плюна нл Гл и дкунА ид нк. И pf Гк": пакн ли л\нслнш,
днакол^ на м а ? И pt“ днаколк: н ти плюнн на MfHf н доуни
на ма . И pf Гк: Hf плоунА на т а , ни доунж на т а , моа во
елина cfa н^, дук ижf w оустк моиук исуоди7 cfK t f . И pf див-
КОЛК: ЛЦН Hf НОБОрА СА С ТОБОА, TO Hf БАДА TKMfHK KHIIIHfMOy,.
н вл-кзА вк срЦи кк Каиафк жидоккскомоу, да т а иматк и
а\ кчатк т аи расинат т а и оумр’ткАтк т а . И pf45!с: прако кксн,
AHBKOAf, ако пати“ и*" кк ркц-fe гркшннкел\к н кртк х«>тмт стко-
рити мнк, И ТОМОу ек НЛ\АТ ПОКЛОННТН KC-fe, a TfKf ШПЛЮАТТ»,
AHBROAf. И рк днаколк: азк сткорн* Hwa оусккнжти прЧкИродолак
UpfMK. И pt Гк: Hwk Кртлк Змрклк и'*’4) и жикк до ннк.
И pf" днаколк: aipt т а би* кид-клк, rf са си роднлк, то шшлк
внук на мкето то и матар< ти ких нзгоуБилк, a TfKf внук рас-
крнкнлк. И pi Гк*: можггли на тркнк кнно бити или шшннца
на клкчин-k?6) И Hf Фккфа днаколк н pt Бк stMti зинати .п.
СКЖКНЖ,6) И НроекдОША .Д. ГЛКБИНИ 3fMAKHHA. И ШБрЛфК ск
*> Останала е непрЬведена гръцката дума Зроойзм; (единоежщенъ).
2) + и си ли tro разгна ако и д и м к. И к-кжлуж кк ш ф * р и ,
rX a y A : ЧТО Д - fe fM k Н«К03Н 3At СГО Аф И, нк кЬжим К К Г Л К Б И Н И и
КК Ш ЦНрН И КК пропасти SfMAKHHA, fЖf БО KHfЗ Л Н Л 11Н ГО Ш КксИ Л К
ff“ Хе“ КК 1УКЛ АЦ кх Н К Н И Х. — ОЕ 8$ S x E jio v s; айтоО X s y o v e s ;' xocl
f)|ieTg ■‘кой tp6ya>(i*v; & X X a SsOte, &- сруушрву s l j x ijv i|3t>aaov, 8rca>; ocodropev.
3) Виенскиятъ прЪнисъ е запазенъ дотука, заедно съ началото на
слЪднята незавършена фраза: да ИДfЖf вкроуггк члкки САфк сккркнк
ФкркЖ1ТК. Краятъ на ПрЪнието заемаме, както рекохме, по Софийския n p t-
писъ, ржкописъ М° 4 3 3 . НеяснигЬ или съвсЪмъ различните по смисълъ места
поясняваме съ паралели отъ сръбския прЪписъ, обнародванъ отъ Поливка.
*) 1шанк жа Mf крксти, нк нкст Ймрклк, нк жнкк пет. —
ру] xal ’ I o) cEvvy )v t o v бягстЕоаутоЕ os . . .
5) КТО МОЖГГК ПИКНИЦИ Ж1ТИ НЛ КЛКЧИЦИ, КИНО СКБИраТН WT
т р к т а ? 86v*oai ixavd’cov olvov xpoyijoott т) &х6 xpipiXtov харпбу PspEaai; .
•) .т. «ЖЛН||у, — xijxa? &*атду.
 Съдържание и историко-литерат. бклкжки. 253

дивколк и кнд-к н pi: что сж, Г й ? И р» Гк": Ккнндн, диа-

КОЛ1, ДЛ KHIlIkl ЧТ© if . И pi ДИИКОЛк : КОЛИКД, ГЙ, ГЛкБИНД iro?
И р! Гк: 1ЛИКО ЮНОЦ1Д .X. Л-кт БЖД1 Тк И КкЗМ1Тк КДМНКк прогнкж
СИЛ-fc CKOIH Н КркЖ(Тк, И Л(ТНТк Кк ГЛкБИНЖ .X. Лт'к,1) И ТДКО
ДОНДГ ДО ДНЛ, ИД1Ж1 БНТ TIEI, ДИВКОЛ1. И р» ДИВКОЛк: л по том
что, Г й ? И рI Гк: hi нзгоувж t ik i ; к м ж tik-Ь црткоклтм f . лт-к
НЛ КОНЩк к-ккл. Н рI ДИВКОЛк: л ПО ТОм ЧТО ГЙ? И pi* Гк: ПркКО!
<vfcTO БЖД1 Т КННЛ М НОГО Н ЖНТЛ Кк ДЮД1Х, л кторо л-кто HI WKpl-
ЦИТ* СЖ НН СККК1 ЛК ПШ1Н1ЦЛ, НН С кждро КИНО 110 KkClH 3IMkl. И
pi ДИВКОЛк: Д ПО Т 0М ЧТО, ГЙ, БЖДГГк? И pi Гк: л"кто сткорж
ако Mif, д мц вко н нмж, д н|лж вко н днк, д днк ако и чд .
И р« д и вко л к : д но т о м что, Гй ? И pi* I V : скнж нкд вко и
СКИТОк H РДЖ1 ГЖ 31МЖ ВКО И ПЛДМ1 НК Н П0 К1 ЛЖ ДД HCjffliTk Atop!
ВКО Н КДМИКк, Н ИрИТИ НМДМк НД MkCTO ТО, 1 Ж1 НД0 ИЦД1 Т сж
Х н з н ; 2) т о у ТИ НМДТ llpHHTkl МДТН Л\ОВ, 1 Ж1 мж poi, (и) И и д ,
1 Ж1 МЖ Kp’f’kl, 3) Н И лнв Н 6 н0£к, ВЖ1 (Hi) СЖТ СМрТН КкКОуСИЛД,
Toy ТЖ, ДНВК0Л1 , погоукж. Кгоу Ж1 НДШ1 М8 СЛДВ Кк К-кКН ДМ ИНк.

Съдържание и историко-литературни бележки. — При

разглеждане на Прението на Христа съ дявола ще си слу-
жимъ главно съ българските му преписи, защото за другите
нЪмаме данни, че идатъ отъ български изводъ и че сж
съставявали никога часть отъ българската книжнина.
Съдържанието на Прението е следното. Когато Исусъ
дошълъ на Елеонската (Маслинена) гора, за да може да се
състезава съ дявола, прЪдалъ се на постъ 40 деня, той и уче­
ниците му. Щомъ узналъ за дохождането на Исуса, дяволътъ
се разгнЪвилъ, явилъ се пр-Ьдъ него, и прението почнало.
На думите на Исуса, че той е синъ на Всевишния, дяволътъ
му заявилъ, да си върви на небесата, защото небесата били
на Исуса, а земята била дяволова. На заплашването на Исуса,
че е дошълъ на земята, за да погуби дявола, последниятъ
сжщо се заканилъ да го погуби, защото билъ по-старъ (вар.
по-силенъ) отъ Исуса, и неговите ангели по-страшни отъ Ису-
совите. И когато Исусъ заявилъ на своя противникъ, че е

J) .f \ л-кт. — На гръцки, вмксо юношд .X. л е т, е пркведено d>s

SexasTtia itffiv naiitov, а за лЪтенето на камъка е дадено stxoet xp*vou«-
2) ХИЖИНД. — Гоо£Ч, ХЙР“ Atyunxtov.
9) ВмЪсто И и а, 1Ж 1 мж К р т и стон: H iv jh k Б огослекк . Въ гръц­
кия текстъ липсва едното и другото.
254 Прение на Христа съ дявола.

дошълъ да му превземе грешните человЪци, които чр"Ьзъ по­

каяние ще бждатъ въдворени въ рая, дяволътъ се оттеглилъ
на една висока планина и тамъ направилъ заговоръ съ мно­
жеството свои демони, за да убиятъ Исуса. Планината и глж-
бинит-fe земни се разтърсили, а учениците Исусови били обзети
отъ ужасъ; апостолъ Петъръ избегалъ на три поприща
далече. Тогава, по искането на Исуса, спусналъ се облакъ
като мълния надъ дявола, който билъ уловенъ и обЪсенъ въ
облаците съ краката нагоре, а демоните се изпокрили изъ
земните пропасти и дълбочини. Дяволътъ се помолилъ на
Исуса, да го пусне да слезе на земята, за да ув-Ьщае хората
да тръгнатъ по Исуса. Но щомъ се виделъ на земята, дяво­
лътъ се опълчилъ пакъ срещу Исуса и му заявилъ, че ще се
бори съ него, за да покаже, че е равенъ на Всевишния; той
прибавилъ още, че ще влезе въ сърдцето на Каяфа, който
да улови, да мжчи и разпъне Исуса. Исусъ призналъ, че това
наистина ще стане, но че хората тогава ще се поклонятъ
на Исусовия кръстъ, а дявола ще оплюятъ. На края, Исусъ
посочилъ на своя противникъ бездната, въ която дяволътъ
ще бжде хвърленъ при свършъка на своето царуване, и ме­
стото Хизи, д-Ъто Исусъ ще бжде прЪчаканъ отъ майка си,
отъ Йоана Кръстителя, отъ Илия и Еноха.
Въ основата на Пр-Ънието съзираме евангелския разказъ
за изкушението на Христа отъ дявола на планината, както и
Апокалипсиса на Йоана Богослова. Всичко това обаче е така
видоизменено и преплетено съ неканонични елементи, че ста­
тията е била причислена къмъ апокрифнигЬ писания. Въ ин­
декса на лъжовните книги въ Погодинския номоканонъ, отъ
XIV в., който е отъ несъмненъ български произходъ,1) сре­
щаме и нашето Прение дииколс съ Хртомъ*). Издательтъ на
две гръцки версии на Прението, Васильевъ, като анализува
статията, намира, че тя е била писана отъ дуалистичните
секти, отъ манихеите или богомилите. Между друго, той из­
тъква следните изрази, които издаватъ дуалистично гледище:
(дяволътъ заявява на Исуса) ’Eyw xXecwv стоО йтохр^со хас х т d f -
у£Xwv стои y ty o v а, или ефс Sjioco; тоО ифсатои, ай £s иЕ6; аитоО,*2
Българскиятъ допълнитель на тоя индексъ е прибавилъ редъ апо-
крифни статии, които сж били съчинени или преработени отъ българския
попъ Йеремия.
2) Срв. стр. 53.
 Съдържание и историко-литерат. бЪлЪжки. 255

■£ХХ’ еуо) вроюс, sautoO.1) По-късно и К. Радченко засегна въ­

проса за произхода на Прението. Той е на мнение, че ста­
тията ще да е възникнала вероятно още преди появата на
богомилството, и че н-Ьколкото прибавки въ нея отъ бого­
милски характеръ ще да еж били направени отъ никого, който,
безъ да е богомилъ, е произхождалъ отъ среда, въ която се
били разпространили н-Ькои дуалистична представи.1)
Въ какво се състои дуализмътъ вложенъ въ Пр-Ьнието?
Преди всичко, делата статия носи дуалистиченъ характеръ:
състезание на две сили, наистина, неравни, но се пакъ най-
вражески настроени една срещу друга, въ замисли и въ д ела;
едната търси случай да погуби другата; слЪдъ пром-Ьнливъ
успЪхъ, дългата борба завършва съ победа на Бога надъ
дявола. Тоя дуализъмъ не е чуждъ и на християнството: из­
кушението на Христа отъ дявола въ Евангелието (Матей IV,
8; Лука IV, 5) и борбата между Господа и Антихриста въ
Апокалипсиса говорятъ ясно за това. Въ Прението обаче
враждата между Исуса и дявола е пр-Ьдставена много по-
силно; тя е предадена въ повече епизоди и сж изтъкнати
моменти, дето дяволътъ взема дори връхъ надъ Исуса. Съ
тия си особености, Прението напълно се схожда съ гледи­
щето на умерените дуалисти, каквито сж били богомилите.
Ето прочее отделните места, които носятъ дуалистиченъ ха­
рактеръ. 1) Въ думите на дявола, казани на Исуса: П о ч г р . ..
слез* на з ш л а к намк ? . . . т ю иди на нвеа и с а д и на пр^стол-к
ск о ш к, т к о е еж тк нвеа, а л\о к к т к з ш л -k; имамн англю страш н и ,
и и з г о у Е д т к т а , поЕедикшс т"кло тко* мко *диного члйка ----
ясно е изтъкнато, че Исусовата власть е на небето и че дя­
волътъ заповедва на земята; че дяволътъ може, съ своите
силни демони, да убие телото на Исуса, тъй както той може
да убива и человеците на земята. Исусъ не се противи на това
твърдение на дявола. Приведениятъ пасажъ е напълно въ духа
на умерените дуалисти — богомилите, които учели, че вла-
ститель на земята и на хората е Сатанаилъ, а Богъ господ-
ствува на невидимия, небесенъ миръ. — 2) Особено внима­
ние заслужава пасажътъ, дето дяволътъ заявява на Исуса,
че е по-старъ (вариантъ: по-силенъ) отъ него и че ангелите*2
’) A. Vassiliev, Anecdota graeco-byzantina, стр. VI.
2) Зтюди по богомильству (кб Изборникъ Юевсшй, посвященнь1й Т.
Д. Флоринскому. KieBb 1904), стр. 38.
256 Пр-Ьние на Христа съ дявола.

на дявола сж повече (вар. по-силни) отъ ИсусовигЬ. Въ гръц­

кия текстъ това место гласи: ’Еу<5> (казва дяволътъ) uXet'wv
ооо блархш у л 1 xwv ctyyeXwv оои yeyova12). Въ Виенския български
пр-Ьписъ, който е и най-старъ, отъ XIV в., имаме: плч« айглк
ткои^к КАЦ1Н «сл»ж и 1мч< тсЕс с т р -к и. Въ сборника Кг 433
a

Соф. Нар. Библ. имаме: нк пач* т ж -k снлси ссмк и агЛк ткон

(ук) страшжк (смк. Въ сръбските преписи сжщо е употребено
прилагателното „силенъ": сулпмк (въ Новаковичевото изд.)(
силни (у Поливка); така е и въ първия руски пр^писъ у Ти-
хонравова. Требва да забележимъ, че ни единъ отъ приве­
дените пасажи не се покрива напълно съ другите, както и
не се покриватъ изцело и преписите на Прението (срв. по-
горе, стр. 249). Гръцкиятъ преписъ, който е отъ XII в., може
наистина да се разбира двояко, т. е. че дяволътъ е п о - с т а р ъ
или п о -си л е н ъ отъ Исуса. Радченко предпочита втория сми-
сълъ и приема, че славенскиятъ преводачъ билъ употребилъ
несъзнателно думата старки вм. сильнии. Като имаме обаче
предъ видъ, че гръцката фраза дава смисъла на п о - с т а р ъ ,
естествено е да сметаме превода стар-ки като съзнателенъ,
както е билъ съзнателенъ и другиятъ преводъ, съ думата
СИАИ1К. Приемемъ ли това, требва сжщо да предположимъ,
че българскиятъ преводачъ е подкрепилъ съ думата старей
гледището на богомилите за старшинството на дявола — Са-
танаила предъ Исуса. — 3) Думите на дявола: ацн н« мокорж
сж с токож, то и( б ж д ж ткчжк Бишн«моу — издаватъ сжщо така
дуалистичното гледище за равенството и съперничеството
между Бога и дявола. Дяволътъ се смета ткчжк (similis, di-
gnus, 8ц.ою{) на Всевишния. Малко по-друго-яче и по-силно
тая мисъль е изтъкната въ гръцкия текстъ, дето дяволътъ
казва на Исуса: ’Еуш е?(и2) Зрою? тоО £к|Ясггоо, ои 8£ ulo? auioO,
£yw o[ioioq lauxoO .
Ho, покрай тези пасажи, които издаватъ богомилска
тенденция, въ Прението изобилствуватъ и противобогомилски
възгледи. Такива еж напр.: Исусъ заклева дявола въ името
на Бога живаго, Богъ е създатель на Адама, хората се покла-
нятъ на Христовия кръстъ, Исусъ бива пречаканъ отъ св.
Богородица, Йоана Кръстителя, Илия и Еноха. Тия места сж
застжпени приблизително еднакво въ гръцките и въ славян-
]) Въ изданието на V assilW , стр. 5.
2) Срв. у Vassiliev, стр. XI, 7.
 Разумникъ. Ржкописи и издания. 257

ските преписи. Приемемъ ли, че сега известните най-стари

гръцки преписи на Прението отъ XII, XIII в. сж непроменено
копие на по-старъ оригиналъ, не можемъ смета, че авторътъ
на последния е билъ дуалистъ. Що се отнася до българския
преводачъ, той е могълъ да припада безразлично, било на
ортодоксална християнска среда, било на богомилска, като
любитель и разпространитель на апокрифни книги. Съ своите
дуалистични елементи, Прението особено е подхождало на
вкуса на богомилите, които еж били най-добрите агенти
на тоя родъ книжнина, съ която сж засилвали верската
колебливость у православното простолюдие, а отъ друга
страна сж правели пропаганда за своето учение.
За времето, когато е билъ поправенъ българскиятъ
преводъ на версията, представена въ Виенския преписъ, мо-
гатъ ни упжти отчасти следните посочвания. Изцело взетъ,
езикътъ на Прението въ Виенския ржкописъ е по-стариненъ
отъ езика на XIV в., който ни е добре познатъ отъ ориги­
налните и преводни произведения на Това време. Преписътъ
на ржкописа е наистина отъ началото на XIV в., но той съ­
държа редъ архаизми, които требва да отметнатъ самия
преводъ къмъ по-старо време. Дори и въ самото Прение,
колко и кжсо да е, пакъ се срещатъ старинни форми, като:
г(оспод)и, дат. п. ед. ч., д-юнса. Думата алкати е употребена въ
старинното и религиозно значение VYjaxeuetv. Добре известната
дума въ символа на верата — бцообоюд е останала непреве-
дена ( w m o S c h ) . Името гора баюнкска стои вместо по-късно
употребяваната въ преводъ гора Масаинкна или ЛАаслнчкнаа.
Употребена е редката старинна дума ск-кткникъ (р-етохое) за
участникъ, съучастникъ; тя се среща въ Несторовия летописъ.

Разумникъ.
Ржкописи и издания. — Една отъ най-разпространените
апокрифни статии на старобългарската книжнина е била
така наречениятъ Разумникъ (Разоужник-к). Тя е известна и съ
други имена: Протлъкоканнм, Въпроси и (Ск-кти, Бъпроси и
мк-кти Григорига н Басилига и Имана Бгослокца, блоко w китим,
и др. Въ науката е позната повече съ надслова: Беседа на
тримата светители/ Ето по-важните нейни български преписи
и варианти: 1) Въ Берлинския български сборникъ отъ XIII в.,
17
258 Разумникъ.

на л. 76—78, озаглавена: Прнчв 1юана Златойстаге w про-

тлккоканкж. — 2) Въ българския сборникъ отъ 1348 г., въ
Публ. Библ. въ Петроградъ, № F. — I — 376, дЪто на л.
105б сл., 210б сл., 160б сл., 182 сл. сж дадени части отъ Ра-
зумника, приписани едни на Атанасия Александрийски, други
на Василия Велики, трети анонимни: ТлккоканиЕ вулкско, Инн
въпроси различни и wK-кти и пр. — 3) Ловчанскиятъ сборникъ
отъ XVI в. има няколко статии на Разумника. На л. 42—46
е изложенъ Разумникътъ съ анонимни въпроси и отговори,
безъ начало и край. На 46—49 л. въпросите и отговорите се
приписьагъ на тримата светители —Григория, Василия и Йоана;
статията е безъ начало и край. На л. 85б—86 стои: (£локо
cfro wiya нашвго ГригорУа Бгослока кк cfoMS Еасилио (въпроси и
отговори). На л. 86б—88б статията на въпросигЬ и отговорите
има заглавие: Еъпро^ cfro Курила философа. На л. 88б—90
статията е озаглавена: Бъпре5’ cfro бфрвма w cf-кмк Еасилш.
На л. 90—92 статията има надсловъ: G aoko w Л\лт& м . Екпро w
1имнна Злдтойстаго. На л. 92б—93б надсловътъ на въпросите е:
Нротлккоканй Басилико и Григориско. — 4) Въ Букурещкия бъл­
гарски сборникъ отъ XVI в. статията почва: Разоумникъ, се же
естк оучитЕлк късемк слокесемк Господа ИДШ ЕГО 1с Ха. Срв. у
Я ц и м и р с к ш , Славянсюя рукописи румьшскихъ библ!отекъ.
Спб. 1905, стр. 843. — 5) Въ Тиквешкия сборникъ отъ XVII в.,
сръб. редакция, идещъ отъ български изводъ, на л. 23®—30,
дето статията почва: Разоуланик w ксем оупросв, we. Е к ндлоу ск
твори Ек нко и зЕлалю. Печатано въ Мсб. VIII, стр. 402—405.
Началото обнародвано и въ Книжици за прочитъ (Солунъ
1889 г.) кн. I, стр. 45—47. — 6) Въ сборникъ на Виенската
Придворна Библиотека отъ XV—XVI в., № 108, бълг. редак­
ция. Разумникътъ почва на л. 1. Преписътъ е близъкъ съ пе­
чатания отъ Новаковича, въ неговите Примери кььижевности и
]‘езика, 3-о изд. (1904 г.), стр. 525—526. — 7) Въ Панагюрския
сборникъ отъ XVI в., въ Соф. Нар. Библиотека, № 433, на л.
50—58®: Оуказк за Га наинго 1с Ха; на л. 58®: Оуказк за кел
дари цркевнил w вкирсс-Ьу и w wK-feT-kjfK; на л. 67® статията
почва съ Пр-кстолъ на земи колико и”5?, а на л. 75® е озагла­
вена: блове cfro шца ншего Глигории Бгослов‘ца скворкникк
cfoMoy Еасилию. — 8) Въ сборникъ отъ XVI—XVII в., въ Бел­
градската Нар. Библ., българска редакция, № 321, на л. 178
почватъ безименни въпроси и отговори, както и на л. 268®. —
 Т е к с т ъ. 259

9) Въ сборникъ отъ XVIII в., въ Белградската Нар. Библ.,

българска редакция, на л. 51 сл. Издадено отъ Новаковича
въ Starine VI, стр. 47—55: баоко скдзднис ю т ъ китна. Би не-
делю поведе Господи, и сотвори ншо и земага отъ пенл морска,
и пр. — 10) Въ сборникъ отъ XVI в., сръбска редакция съ
българизми, въ Соф. Нар. Библ., № 309, на л. 152б: й се ра-
з8мникн. Бъпроси Iwaua и Басилм и ГрТгор'|'а. Обнародвано отъ
Къ исторш южнославянской и древне-
А . С . А р ха н ге л ьскш ,
русской апокрифической литератури. Спб. 1899, стр. 21—22.

Текстъ. — Отъ многото версии и варианти на Разумника

ние печатаме единъ текстъ отъ Ловчанския сборникъ отъ
XVI в., притежание на М. х. НедЪлчевъ, учитель въ Ловечъ.
Тоя текстъ съдържа богомилски елементи, и се повтаря и въ
други по-нови български преписи, па намира отражения и въ
устните български легенди. За прегледность, разбихме текста
на части, като всеки въпросъ - отговоръ оттбелезахме съ
отделна бройка. Всички въпросо-отговори сл 65. Началниятъ
въпросъ, който не е запазенъ въ Ловчанския рлкописъ, зае­
маме отъ българския текстъ, печатанъ въ Starine VI, 47, за-
щото неговиятъ отговоръ буквално отговаря на запазеното
въ Ловчанския текстъ.

[Рлзо\-мникж.
1. Е/КПрОСЪ: О тъ ЧТО сътвори ГОСПОДИ HIKO и з е М Д Л ? —
Й к -Ь т ъ :] в ъ зл т а ^ сметана w води, и сксири сл, и екткори
Бн~ нко и земал. Бъ т А а н н к н екткори Ги сХце и меци и з в е з д и
н кксЬ нвенаа.
2. В.: кажи ми, что Г сайце? — б>.: аъпота кжТа и жи­
воти мир8 и земаи.
3. Е.: a w что ситкори Би* сайце и мц^н? — 6 ).: era
ситвори Би~ нко и земал, тогда помисаи! како да ситворитк чЯка,
и како роднти сл w него, и како х®Ч1‘тн распети кити и симртн
пр-кдати сл. Да егда w симртн помисаи Би', тогда саиза пад(
изи ока rfi-fe, и ти санз* нарече Би сЯнце. ЛЛц^и же w пр-Ьстоад
rfi-fe Г, з в е з д и же w пактн гйл сжт, аРгаи ежтн w Д)(а кина и
<5 огн-fe.
4. В.: веанко аи Г сайце, иаи мц^н, иаи зв е зд и ? — б).:
сайце Г по голямо w висел земал .Е. пиприцеи, а м^ци ? поло­
вин* виел земал; коаждо sk-Ьздд ? .бТ. дйи р д а .
 260 Разум никъ.

5. Е .: колико WKpd3K нматя сХнце, или л8на? — 63.: т и -

сжща шкразя иматя слйц<, & лНна .т а . шкразя.
6. Е : кажи ми, что дряжит зелалл?— Й . : gwда кя1сока s-kaw.
7. Е .: да что дркжнт кю дж тж ?— Й .: каменя плшсякя келми.
8. Е .: да что дркжит каменя? — Й . : ,Д. кутоке златя!.
9. Е .: да что дряжитя кутоке златим? — Й . : р-кка
шгяннаа.
10. Е .: да что дряжит тяи шгнь? — 63.: др8гж wгня, еже
ve по жежякя w того vvrnk .кТ. члети.
1 1 . Е .: да что дряжит дно того wrH-fc? — Й . : дяея же-
л-кзг,,ь, .п«. е* иряжде посажденя w кясего, a ксгренТе erw на снл-k
К Ж 1 И стонт.

12. Е . : ................ ? — GO.: к-в, кток насади Бя~ раи, в ср^-к

състави ки'дю кя мкрж, въ чеК покел-k и сяздашж см кяс< скотя!
и гадя! и птнцм пернатм, к плк сяз^а йдама, а кя сж6тж даде
ем8 дуя животнми.
13. Е .: w колико члети гяткори Бя~ йдалаа? — GO.: iv
w c w k 1) члетеи: .а. т-кло iro iv землл, .£. w мор-к крякя, .Р. ко­
сти w каменТа, .д. духани iv к-ктра и iv д р ежи, .6. раз$мя
его w оклака, .в. очи емй iv елнца и iv роска, з. помя1Сля его w
крнзости аггелскяГл; -и № см-kjfa и i& плача. И iv того 8ко кясего
дх:я с'гя!и сякракя и сястлки кя единж члетя, и рече ацн изяь
детя гкме iv чХкд сего w Mwp-k, то лакомо ~кждет' ; ацм ли iv
сЯнцл, то кждетя'мждря и разЗменя и почлтеня; ацее ли iv
Оклака, то пр-клястико к я ксемя кждет; ацее ли iv к-ктра, то сря-
днто кждетя; ацее ли iv калета, то кждетя млтико; афе ли iv
крязостн аггляскя1Л, то см-кренно и докро кя ксемя кждетя.
14. Е .: колико F рода чйча? — Й . : йдамя и бкка.
15. Е .: да како дТакола сяткорн Бя~? — 60.: егда сяткори
Бя~ нбо и землл и кид-k Бя~ скня свол вя код-k, и рече : изя!ди
кратс, и бжди ся мнол! И нзя1де гако члок-ккя, и нарече Гя~ нмл
ем8 вамаиля.2)
16. Е .: да како Фпадс i& И ? — 60.: егда насажааше Гя~
раи, да иже покел-ккааше саднти, Оамаиля *) крад кше вси w кясего,
и изяипедя просипа на hhwmb м-кст-k, тал iv Га. I V рече: ти
крадеши w мене, да кждетя тек-k на прогнаше! И изжде бамаиля *)
*) Въ други варианти, напр. въ Тиквешкия рк. и въ печатания вь Sta—
rine VI, стр. 48, стои: 7 части.
2) (гатанаиля въ Тиквешкия рк., вамЗиля въ Starine VI, 48.
8), *) батананля въ Тиквешкия рк.
 Т е к с т ъ. 261

н pi: Гй, клки, (ликд саднуюмк. Гк pi: eak^ ihho it', н тоу кмк азк
по ср-кд-k (го. вамаилк1) ид( да кидит др-кко, (Ж( оукрадк посади;
и (гда вид-k др-кко, тогда вамаилк2) почркн-k, и изьгна (го
др-кко из рага. И тогда нар(Ч( Гк има im S дУаволк.
17. В.: кто с-кдд на пр-кстол-к кюш( Г а ?— <х).: Ядамк, (гда
ккздкижс irw Гк на рамо ско( и ккдад( (м8 дшж.
18. Е.: да код р-кчк най пр-кжс прогокори Ядамк? — © .:
аллилвУа; то Г сирУанска р-кчк: хкллит( Г5 ск нГкск.
19. Е.: гд( с-кд( Ядал\к, изкмкдк из раса? — © .: к-к 6д(м-к
пр^-к дк<рми раискмми.
20 В.: ркци ми, кто най пркко скткори окрокк на зсмли ?
— (х).: Явмк нгн( закла.
21. Е.: да кто прквми пастирк? — © .: Явслк.
22. Е .: кто наоучи ратаа орати? — G3.: Каинк.
23. Е.: w кжд8 окр-кт( сд пикннцж? — G3.: Л1и^аилк и
ГакрУилк ккз(м'ш( кк раи и извркгошж на з(мд.
24. Е.: w кого нач( сд злока? — Q .: w Клина зачдт сд
злока, лкжа и клдк(та, развои и дикгЬ"ккстко.
25. Е.: кто сътвори .§. д-клк всликкж*, «гда погивс .й. чд-
ст(и ск-кта? — © .: Каинк .а. дГнд п о г у б и , .6. ада насл-кди, .(•.
зсмлд осмрадн, .д. оДа изпечали, мтрк ов(зч(ди, S. Па Фвркж(
сд, .s. е-к EpaTiv" растаа сд.
26. Е.: на колико части раздми Ек докротж Ядамовж?—
Q .: на .5. чдст(И: .2. дад( Якраам8 гостолюкство, .6. GaM*cwh8
икостк, .Ь . 1осиф8 л-кпот$, :д. Дйд8 црю кротостк, Л . Явкалом#
кити, .s. G waomohS пр-кмждростк, .й. 1ов8 когаткетво.
27. Е.: да ком8 най пр-кж^ поела Кк" граматижкетво? —
6).: G h t $, сй8 Ядамок8.
28. Е.: да что м8 ежтк числа? — G9.: .f. слов(ск, искони
в-к слово, и слово в-к кк Б 8, и парамУе сицб нар(Ч(: искони сътвори
Бк~ нко и з(млд. И Ф того в и т а ндггк крал(вско( кшл-кно.
29. Е.: кто най пр-кж^с начдтк Б5 мХити|? — бно*.
ТЮ. В.: кто EKicTK живк .рд. л-кт и уот-кпк да пи»тк и истк
и 8чнт кннгж? — <х).: УИатйсаак.
31. Е .: кто WEp-kTi латинскж книгж? — C h . : Нйнанлк и
-&мамк и БрмтЗлк.
32. Е.: да кто ШБр-кте гркчкекж кннгж? — <х).: Л/Ьркоурм.

1), 2) батанаилк въ Тикв. рк.

262 Разумникъ.

33. Е .: да кто ижр-кте клкгар скж книгж? — Й .: Курилк

фнлософк.
34. Е .: кажи ми, кто най пркж^е сктксри цркшкк KtT на
зсмлн? — Й . : GwaoMOHK f(pk.
35. Б .: кто км^ прккю шк^пк кк Ьросолимк ? — Й . : 1аки>вь.
36. В .: да кто прькьж ар^ид1ак1Унк? Й . : cfkiH Бтефанк.
37. Б.: да кто вм^ прькми попк? — Й . : ЛЛслуиседекк, смк
HlVfKk, зканк Ekl'3' llpfSKHTHpk.
38. Е .: КТО XWAHTK ПОДк БркмСНСМк ТСЖЦкМк? ---- Й .1
ПОПк W чЯКк гр-кук! ПрИСМЛСТк.
39. Б . : кто най пр-кждс скткори жркткж Бки? — Й .: Hof,
сгда vv корава измде.
40. Е .: гд | с-Ьдитк Адамк? — Й .: на четкркти>м hecw ,
прокождаггк праведнил къ раи, а гр к ш т л к -к мжкж.
41. Б .: колико д й к исуодитк на дйк и на ноцск? — Й . :
,К1. тксжфк и .йд. дни, и толикожде и раждалт сл.
42. Е .: да колико еФ кк ниук пракедниук? — Й . : ,Р. почи­
вал1 на люн-к Яурамли, а др8яи дшж тлккблт сл кк крата
мжчнаа.
43. Е .: колико Г н й с к ? — Й .: .5., и на седмю“ Бк~ почикаетк.
44. Б . : чесо ради Скткори Бк rwpw ? — Й .: ги»ралш зш л-fc
бткркди сж, да нс колквает сл на вшдаук.
45. Е .: что f ван-к толико wi-нкнаа w зсмлл исуодлцш?
— Й .: зсмл-к на вод-к с т о и т е , а вюда на мтни, и w т-кув ки-дм
по жила^к нсуодитк, и паче ацес сл нс ви ствдила iv толик|'л
тлкстотю землкнТл иджц1И,нс ви Mwrak чЛкк ни гллдати на нж
W Кр$Кк1НЛ.
46. Б.: (колико) велика Г земл-к? — Й . : слико w зсмлл до
НБСк, ТОЛИКО Г дсвсла зсмл-к.
47. Б . : что i зсмл-к плкна ки^ди ? — Й . : гакоже т-кло е*
ПЛкНО K p k K k l , також^е И ЗСМЛ-k Г плкна КОДк1.
48. Б . : колико жс wctohtb нйо iv зсмлл? — Й .: слико
iv вкстока до запада, толикожди iv зсмлл до нйск.
49. Б .: далече ли Т слйцс iv мц^а? — Й .: слико iv ‘зсмлл
до M %a, толикожде iv мц^а до елнца и до як-кзде. Бв-кзди на
нвск! оу-гкркждсии ежтк; м “цк жс и дкк деннци icpk плакалтк.
50. Е .: како яккзди зауодлт? — Й .: нво крвтит сл, того
ради зауодлтк.
51. Е .: како слйцс на гол-кмв дйк късуодитк? — Й . : ил\ать.
слйцс .рпг. пр-кстоли, и ката оутра пр-кнослт erw аггли.
 Т е к с т ъ. 263

52. Е .: да како зауодитк или како исуодитк? — Q .: *гда

здидетк слкнце , ккзмжтк crw аггли и несжтк на пр-кстолк гйк, и
полагадтк erw на крило гне , и п о а 7 п-ксни НЕмлкчшд ; да вгда
бж д етб на .3. п-ксни, швркзж7 лггели пр-кстолк н к к з м ж т к слнце
и нвсжтк егю на Бкстокк н полагал7 irw на пр-кстолк. Того ради
на ГОЛ"кМк ДНк КТчСуОДИТк.
53. Е .: како петли п о а 7 к-к н ш ц ш ? — Q ,: Егда поимж7 af-
ГЕЛи СЛНЦЕ Ск ПрксТОЛа И ПОНЕСА7 ЕГW на КкСТОКк И оудржтк JfE-
рбвими кк крил-k, н тогда на звмли ккс-кка птица потрЕПЕЦнтк.
Того ради и петлм пропоккдалтк мирови.
54. Е .: Камо M iv p E д-ккав7 вигди, иже и д ж т к к-к нем к , и не на-
плкн-feET с а ? — GD.: гако же як-крю урана мркша, тако и морл води.
55. Е . : что е'5' cwak мшрю ? — 6 ).: гако же т-клб тоукк,
тако И MWpIO СОЛк.
56. Е .: ГДЕ ВкЗимаАТк ижлацн КЮДЖ, ЕЖЕ толико изно са 7
M H w r o ? — $).: никое диуани не к-кстк где еф та вода, понеже

Кк БЕЗДН-к
57. Е .: да како бмножавт с а водата? — Й). : мало ккзи-
м а д тк швлаци, Егда в и д а т к св-ктк бмножавт с а , ре бо прркв:
вкск косм-к р8 но рас чЕсавк, оумножит с а .
58. Е .: како кикдЕ7’ со^шекное или како дкж^вкно? — ш .:
ЕСТк Црк вш днии: ЕГДЛ ПОИДЕТк Кк ГЛЖБиНЖ МШрСКЖ, ПОБОДА7 И
коЕводи’ ) e t w ск нимк, и того ради БиваЕТк соуша; Егда же паки
ПОИДЕ7 Црк коднии ИЗ ГЛЖБиНИ И КШЕВОДи ETIV СК НИМк, тогда
Ккзврнтк всгда из др-кк 1Е и w камЕHia, и швлаци то вк зи м а д 7 и
рОСА7 ЗЕМЛА.
59. Е .: почто постави Е к Каина ск л8 н о а ? — (I).: да зритк
Блгаа, елико лишил с а е° и да зритк злаа, Елика w него начдшж с а .
60. Е .: КОЛИКО ЛЕЖа Й К Е Л к НЕ П О Г р Е Б Е Н к ? ---- (5.: Д Е В Е Т к С к Т к
л-ктк и X , дойдеше погребошж и Лдама О М его.
6 1 . : да како не ккгни с а и не кксл\ркд-к с а ? — 6).: не в-кшЕ
БО ЕЦ1Е РЕЧЕНО НИ ЧркВ1Ю, НИ МОууаМк ИСТИ.
62. Е .: како в б з д в и ж ж т с а силни и в-ктрн? — й).: егдд
К аинк плачЕт с а , то го ради в к зд в и ж ж . с а силиш в-ктри.
63. Е .: Дамвук како к-k сл-кпк и оустр-кли Каина? — й).:
ико в-k гн-квк бж Ти на Каин-к. 3 ’ гркчив с а уождааин, и глава
srw при ног 8 , и кол-квашЕ т р к с т и м . И вождк Ламвушкк мн-кшЕ
SK-kpk е5", и направи стр-клж КамЕуЗ, и тако встркли Каина.

7) води Тикв. рк.

264 Разумникъ.

64. В.: w кжд8 ккзгг са итмк? Й .: ip з е н и ц а гйл, къжгжг

ЕО аггглк и скнссс Пдам$.
6 5 . В . : почто Бк н« сьткори жснж чЯкоу w з <м л а , о к о Ж 1
и того скткори, НЖ W plE pd irw? — б).: къпросншж дгРли Г З 1)
w том. Гк~ ре: тако скткорн^к), да колит др8гк за др8га.

Историко-литературни бележки. — Разумникътъ въ

срЪднев-Ьковната гръцка, славянска, латинска и немска литера­
тура е статия, въ която, чрЪзъ въпроси и отговори, се даватъ
сведения отъ най-разнообразно естество: вести изъ библей­
ската история — създанието на света, на ангелите и на
човека, участието на дявола (Сатанаила) въ създанието и
сждбата на човека, вести отъ астрономията и географията,
вести за народите и верите и пр. Въ Разумника догматиката
е смесена съ апокрифа, истината съ суеверието, християн­
ството съ езическата митология, правоверието съ еретиче-
стВото, и всичко това е предадено като загадки и отгадки,
пригодени да задоволятъ любопитството на полуграмотния
средневековенъ человекъ и, заедно съ поуката, да му дадатъ
забава. Не напраздно въ западноевропейската книжнина Ра­
зумникътъ е носелъ и името Калугерски забави, шеги (Лоса
monachorum).
Потеклото на Разумника не е още уяснено въ науката.
Най-стариятъ латински текстъ съ въпроси-отговори, засегащи
главно библейските събития, се намира въ ржкописъ отъ
VII в., въ Шлетщадтската Библиотека въ Елзасъ23). Подобни
въпроси-отговори, озаглавени Лоса monachorum, бидоха от­
крити по ржкописъ отъ VIII в. въ Парижката Нар. Библио­
тека8) и др. по-нови4*). Най-старите пъкъ известни гръцки
текстове почватъ отъ XI в., какъвто е Кутлумушкиятъ въ Св.

х) Края, който липсва въ Ловчанскии ржкописъ, заемаме отъ Тиквеш-

кия рк.. Мсб. VIII, стр. 404.
2) Статията 6Ъ обнародвана отъ Е. Wolfflin-Troll въ Monatsberlcht der
kOnigl. Preussischen Akademie der Wissenschaften. Februar 1872, стр. 115 сл.
Въ тая свезка е печатанъ и другь текс.ть отъ IX в., отъ сжщата библиотека.
3) Joca manachorum 6 t обнарод.аанъ отъ Р. Meyer въ Romania, 1872 г.,
стр. 4 8 3 -4 8 9 .
*) Единъ Мюнхенски текстъ отъ отъ IX в., озаглавенъ Interrogations
variae et rare (sic) valde, печата B. Wlllmann въ Zeitschrift Шг Deutsches Alter-
thum. Berlin 1872, t . Ill, св. I, стр. 166—180.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 265

Гора123), два отъ XII в. и други по-нови.8) Учените, които

еж се занимавали съ началната история на Въпросо-отгово-
ригЬ, като Р. Meyer, Красноселцевъ и др., намиратъ, че ла­
тинските версии, ако и запазени въ по-стари преписи отъ
гръцките, иматъ гръцко потекло.8) Мочулски дори се опита
да посочи като първоизворъ на Въпросо-отговорите — единъ
гръцки паметникъ, TrcopvTjorixov, за чийто авторъ, Йосифъ,
той предполага да е живелъ презъ IV в.4).
Сега известните латински и гръцки текстове на статията
сж недостатъчни, за да се възстанови нейниятъ, прототипъ.
Те се отличаватъ съ най-големо разнообразие, и нема два,
които да се покриватъ напълно. Отъ сравнението на най-
старите преписи може да се предположи, че началната ре­
дакция на паметника е делела въпросите и отговори на групи:
една група засегала светски въпроси, друга имала за репер-
тоаръ ветхозаветните събития, третя група — новозаветните,
четвърта грула — географски вести и т. н. Постепенно обаче,
чрезъ преписване и преработка, групите се смесвали и тек-
стътъ приелъ мозаична форма, съ превесъ на единъ или
други видъ. Въ познатите намъ гръцки и български преписи
на статията намираме отражение на каноничните старозаве-гни
и новозаветни книги, на Палеята, на Въпросите на Антиоха
и отговорите на Атанасия, на апокрифите Адамъ, Енохъ и др.
1) За Кутлумушкия прЪписъ отъ XI в. срв. у S. Lambros, Catalogue of
the greek manuscripts on Mount Athos. Cambridge 1895, I, № 3086, статия 2.
Текстътъ е безъ заглавие.
2) Гръцки прЪписи отъ ХИ в. и по-нови обнародваха: Н . 0. Красно-
сельцевъ, Къ вопросу о греческихъ источникахъ „БесЪдм трехъ святителей“
Одесса 1890 и .Ещ е къ вопросу. . . .* — Сжщи, Addenda къ издан1ю А.
Васильева: .Analecta graeco-byzantina", въ ЛЬтопись Ист.- Фил. Общ. при
Имп. Новорос. Унив. Виз. Отд. IV., стр. 9 9 —206. — В. МочульскШ, СлЪдн
народной Библш въ славянской и въ древне-русской письменности. Одесса
1893, стр. 248—255. Статията отъ XII в. почва: Прштоатохр£оЕ15 тоб *у£ои
xal pisyciXou BaotXefou х а £ то8 ау£ои Грт)уор£ои xal xpotpr)Tu>v. Прштт] ipcor<]Oi{ тоЗ
ау£ои xal MsyaXot) BaaiXstoo. Поте snXaasv 6 вг6{ xiv ’ASap, па ton prjvij, xat eI{
■tee; noaas; ’Axixpiot;. Mt)vI isxEp6p£(p, xe', pa j'.
3) Срв. H. Q. Красносельцеаь, Къ вопросу o греческихъ источникахъ
. БесЬдн трехъ святителей“. Одесса 1890. — И. Н. Ждановъ, БесЬда трехъ
святителей и Joca monachorum (Жур. Мин. Нар. Просв. 1892 г., януари, стр.
157 сл. — Срв. още доклада на' А. А. ПокровскШ за източницитЪ на Lucida-
rius-a (Древности. Труди Слав. коммиссш Имп. Моск. Арх. Общества. Москва
1902, т. III, стр. 38).
4) МочульскШ въ пом. съчинение, стр. 21 сл.
266 Разумникъ.

На това разнобразно съдържание на статията не е могло да

се даде едно задоволително общо заглавие. Ето защо пове-
чето отъ преписите си служатъ съ надслова: Въпроси
или Въпроси-отговори. Гор-Ьпоменатиятъ Мюнхенски латински
текстъ отъ IX в. е озаглавенъ Interrogationes variae et rarae
valde; въ единъ Реимски ржкописъ отъ XIV в. (№ 743, л. 183)
статията има надсловъ Problemata; най-честите заглавия на
гръцките преписи сж: ’Ерютагозхрсаес?, ’EpcoTTjaeig xal атохрсаес?,
'Ep^vetat хаЕ атохpEaetf, ’ЕрштатохрЕсте^ тоО £v aytots Jtatpbg
BaaoXeEou тоО МеуаХоо тсрб; x&v iv ауЕмс; тсатера rj|i.a>v Грг]у6рюу xov
0eoX6yov. Къмъ първичните заглавия требва да отнесемъ ’Ерш-
rrjaeis £х тоО racXata?, отговаряще по съдържание на епизоди
отъ ветхозавЬтната история и отъ Палеята. Откато пъкъ,
по-сетне, въпросите и отговоритЬ били приписани на Василия
Велики и Григория Богослова, а още по-късно и на Йоана
Златоуста или и на Йоана Богослова, надсловътъ на статията
почналъ да носи имената на тия светители. Ония, които смитали
въпросо-отговоригЬ за мждри загадки, поставяли имъ над­
словъ ’EpcoTTjaet; aocpfflv xaE aTtoxptaetg1). Подобни еж и латин­
ските заглавия: Elucidarius (отъ Honorius Augustodunensis отъ
XI—XII в.), Lucidarius.
Що се отнася до българските Въпроси-отговори, те
идатъ несъмнено отъ гръцките и прЬдставятъ сжщата гЬхна
пъстрота въ заглавия, съдържание и духъ. Въ Букурещкия
български сборникъ отъ XVI в. и въ Тиквешкия ржкописъ
статията е озаглавена Разоумникъ. На статията въ Ловчанския
сборникъ липсва началото, но и тя ще да е носела сжщия
надсловъ, ако еждимъ по еднаквото й съдържание и езикъ
съ статията въ Тиквешкия ржкописъ. Такъвъ надсловъ (Ра­
зумникъ) носятъ и нЪкои сръбски преписи, идещи отъ бъл­
гарски изводъ, както напр. въ сборника отъ XV в., въ Одеския
университетъ, № 38, л. 43б. Тоя надсловъ подсеща за за­
падноевропейските Луцидарии (Lucidarius, Elucidarium). На
заглавието G awko сказдшс Я> китм, въ БЪлгр. български ржко­
писъ, № 106, подхождатъ гръцките ’Epw-rfjaeis £х тоО паХоаа
На Бъпросн и Фкети въ разни преписи отговаря ’Ерш-пре:; xal
атсохрЕаг:?. На надслова Тдъкоканим, Протлккгканнк отговаря
0 МочульскШ обнародва два гръцки текста на Въпросо-отговоригЬ въ
поменатата негова книга: СлЬдн народной Библш и пр., стр. 248—259, и
деветь други текстове въ Гречесие списки „Беседи трехъ святителей“. Вар­
шава 1901. За обнародваните други гръцки преписи срв. стр. 265, бел. 2.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 267

'•EppjveEa или 'Eppjveiai въ гръцкигЬ преписи на статията. На

Еъпроси н wk-Ьт и Григорига н Басиана и пр. отговаря ’Ершха-
noxpfoetc хоО BaaiXefou хоО МеуаХои ха2 хоО Грт]уор£ои тоО веоХбуси.
ГръцкигЬ Въпроси-отговори еж послужили за изворъ на
българскигЬ.1*3) Ето за прим-Ьръ съпоставка на часть отъ на­
шия Разумникъ съ съотвЬтни м-Ьста отъ гръцкигЬ Въпроси-
отговори :
Въпр. 25.
Б. : кто скткори .5. д-как ке- ’Epwx. Tt etelv та X'- £x8ixo6p.svoc
лнкк!их, егда погнбс .з. члстеи tsO Kii'v; ’Атозхр. Прйхоу [t4v 6s2v
ск-Ьта? — (*).: Каинк .а. д йж по- napwpytae, .(J\ 24 jcaxlpa 4XuTajaev,
г 8 б и , .6. ада наса-ка,н, .F. зелмл .у/ prjxepa cexsxvov i.xofrjaev, .S'.
осмради, .д. «ца шпечали, .6. aSeXtpbv iepoveoaev, .s'. a£pa i^e'/ssv,
л\трк окезчеди, .S. Ба шкркже •S', y^v Ipt'avsv, 'aSrjv devexset-
сл, .3. съ Братш“ растаа сл. viaev.8)
Въпр. 26.
Б .: <а колико ч л с т и раздели ’Ep. Ttve? sfyov xa$ 4т:ха laxopia?
Бк д о ер о тж И д ам о к ж ? — 6 ) .: xoO ’ASap; ’An. 2арф&у xt;V Su-
на .§. члстеи : .а. д ад е Яврам8 vapiv. ’АбеааХшр xtjv xpiya. Да615
го сто л ю бстко , .£ . G a m cw h 8 и - xr)v x p a o x rjx a . SoXop&v xyjv aocpcav,
костн, .Р. 1осиф8 л-кпот8, .Д. Д к д 8 ’Абраар xrjV cpiXoijevi'av. ’Iwafjcp xS
црю кротостк, .6. Икесалом8 kw - xaXXo?. BsvtapfjV x$)V rjXixi'av8)
си, .s. Gwaoa\OH8 пр-кмждрость,
.5. 1ок8 когаткетко.
Въпр. 37.
Б.: да кто ек Г прккюи попк? ’Ep. T£$ rcpwxo? £epet>{ lyivexo toil
— 6).: Л1елуиседскк, ень Ншекь, xfjg y fjj; ’Ax. '0 MeX^iasSsx.45)
зканк ккГ презкитирк.
Въпр. 18.
Б.: да кол р-Ьчк най пркжле В .: Какъвъ звукъ чулъ Богъ
проговори Ядалхк? — Q .: аллн- най-напрЬдъ? — О.: Алилуя
л8|'а; то Г сирТанска рЬчк: укалте и Славословие.6)
Га ск н(Бск.
*) Опитъ за обяснение потеклото и зависимостьта на славянскигЬ ре­
дакции на Разумника помежду имъ направи R. Nachtigall, Ein Beitrag zu den
Forschungen liber die sog. Беседа трехъ святителей (Archiv f. si. Pli. XXIII—XXIV).
J) Изъ Виенския ржк. XII в.(Мочульсмй, Сл1>дь1 нар. Библ1и, стр. 248 —249).
3) МочульскШ, Греческ1е списки такъ назнваемой .БесЪдм трехъ свя-
тителей“, стр. 13.
4) Н. В. Красносельцевъ, Addenda, стр. 124.
5) Слщи, ежихо, стр. 129. Приведениятъ текстъ е прЪводъ отъ турски
Разумникъ, а тоя послЬдниятъ иде отъ гръцки.
268 Разумникъ.

Отъ това съпоставяне се вижда, че българскиятъ n p t-

водачъ е ималъ пр-Ьдъ себе си гръцки текстъ малкб по-разли-
ченъ отъ тукъ приведения.12) На мЪста той е прибизялъ и чи­
сто български въпроси, каквито не се срЪщатъ въ гръцкигЬ
съответни статии: Е.: да кто wKp-fcn кдкгарЧкж книгж?— Й .:
Куридк Философи. Въ друга статия на Разумника българинътъ
компилаторъ, недоволенъ отъ гръцката редакция на въпроса за
народигЬ, в-ЬригЬ и книгигЬ, е вложилъ в-Ьсти съ българско
гледище: G* к-кдит«, гако на ск-Ьт-fc сжти три царй, гако и cfaa
трца на йбссхъ скктит сл, и .кТ. айди, .кТ. jfwpSrk к-кичаднии*
на пр-кстод-кхъ цркскии* : .а. цртко гркчкско, .й. цркстко клкгарк-
ско, Л. цртко аламанкско. Ск гркчкскшн4 црксткомк ivf^k, ек ала-
манкскиим СНк, Ск БЛкгаркСКкШк ЦрТКОМк ПрксТк! Д£к. ГркЦИ
цртко Б8 пркдадж1, алалаанкско цртко погнрГ ккс< Азики и по-
лЗк-крци. G i к-кдит*, яко на скктк Г ккс-fejfk а з м к к .ок. н по-
докннж. 1Гракок*крнк1Их азмкк Г Л . : .5. влкгарс, .к. гркци, ,г. сн-
pi'aHkCKklH, .Д. НК(Р<, Л . р8си. Кк Т-bjfk СЖТк Л . КННГк! ПраКОК-крНН:
гркчкекаа, (клкгарскаа) н икгрекаа. Полоук-крнш* мзкжк ? .кТ. : .S.
аламанско, .6. фржяи, .г. кжгре, .д. сдТанс, Л . гакокитс, .§. армкнг,
.S. саси, .й. д-кси, .Д. арканасн, X уаркат*, .аТ. ук1зи, .кТ. и-кмци.
Бъпрос : како зачл^ж са прокок-крши азкщи и полоккр'цн w
кжд8 родишж « ? — Й .: Но« има X. снок»: ©има, Хама и
4Тф«та, и пр.*)
Старобългарската версия на Разумника, която обнарод­
вахме по-гор-fe, надминава по своята правилна композиция
всичкитЬ познати досега, повече отъ 20, гръцки версии и
варианти. Докато гръцкигЬ текстове пр-Ьдставятъ, въ своя
съставъ, пълна хаотичность и се м-Ьтатъ безсистемно отъ
въпросъ на въпросъ, българскиятъ Разумникъ излага своигЬ
въпроси-отговори по доста издържанъ планъ, който едва
се нарушава тукъ-там-fe. Така, първигЪ № № 1—11 на
засЬгатъ създанието, въ понед-Ьлникъ, на небето, земята,
слънцето, м-Ьсеца, звЪздигЪ и положението на земята най-

х) Имената БргитЗдк и Л/Ьркоурй (вм. 'Еррад въ въпр. 31, 32 из-

даватъ латински изворъ. Въ въпр. 44 на Шлетщадския ржк. отъ IX в. че-
темъ: Qui primus dicit litteras? — Merciirius gigans, etc. Вьпросътъ за про­
никването на латински Въпросо-отговори въ нашия Разумникъ заслужава
внимание, толкова повече, че и въ нккои прЪписи на Разумника се поменава .
слисано отъ Патгрикд римскаго.
2) Изъ Ловчанския сборникъ, л. 84.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 269

отгоре надъ редъ стихии, всички подържани отъ мировото

дърво — дъбътъ. Следните № № 12—39 говорятъ за създа­
дените н^ща отъ вторникъ до събота: рай, води, животни,
Адамъ, Самаилъ (Сатанаилъ), за изпъждането отъ рая на
Адама и Сатанаила, и за видните личности на Адамовото по­
коление: Авелъ, Каинъ, Ситъ, Енохъ, Матусалъ, Ной, Сало-
менъ, Мелхиседекъ. Само къмъ края, като се изтъкватъ
некои чутовни дела на Адамовото поколение, българската
версия е успоредила и некои изнамирания на извънбиблейски
лица. Така, като се говори за желанието на Матусала да учи
книга, прибавя се за изнамирането на латинската, гръцка и
българска книги; се така, като е дума за пързия създатель
на храма, Саломона, прибавя се отъ новозаветната история
името на апостолъ Якова, който станалъ пръвъ епископъ въ
Йерусалимъ, и за първомъченикъ Стефана, който билъ и
пръвъ архидяконъ на християнската черква. Както се вижда,
тия прибавки никакъ не нарушаватъ стройния планъ на Ра-
зумника, защото прибавеното се отнася се до същото питане.
Съ № № 40—43 вниманието се отвежда отъ земята къмъ небе­
сата, на брой седъмь, къмъ обиталището на праведните души.
Адамъ седи на четвъртото небе и препроважда праведните
въ рая, грешните въ пъкъла. Праведните почиватъ на ло­
ното Аврамово, а Богъ пребъдва на седмото небе. Въпроси
44 — до края се занимаватъ съ астрономия, метеорология
и геология. На края на тая група въпроси съ преплетени
и неколко други за Каина, който е поставенъ на месеца,
за неговата смърть, за смъртьта на Авела, за създанието на
Ева. Стройностьта въобще на приведения планъ говори за
още по-големата стойность на първообраза на нашия Разум-
никъ, а това ни дава право да поставимъ последния въ бли-
зость къмъ най-старите типове на Въпросо-отговорнте, как-
вито науката още не е открила.
Голема часть отъ въпросите и отговорите на нашия Ра-
зумникъ застъпватъ не само неканонични схващания, но още
и еретични и богомилски. Така, Богъ създава небето и земята
отъ водна „сметана“, която се съсирва, втвърдява (№ 1). Слън­
цето бива направено отъ божията сълза, звездите съ отъ
божията плъть, а ангелите отъ божия духъ и отъ огънь
(№ 3). Светътъ се държи на железенъ дЖбъ, надъ който се
намира огнена река, надъ нея четири златни китове, надъ
270 Разумникъ.

гЬхъ плосъкъ камъкъ, надъ него вода, а надъ нея земята

(№ № 6—И)-1) Адамъ е направенъ отъ осъмь части: гЬлото
отъ земя, кръвьта отъ морето, коститЪ отъ каменъ, душата
му отъ в-Ьтъръ и отъ божи духъ, разумътъ отъ облакъ,
очпгЬ отъ слънцето и отъ росата, мисъльта отъ ангелска бър­
зина, отъ см-Ьхъ и плачъ (№ 13) и пр.23*). Тъкмо такивато
Бопросьа и отк-ктм, что отъ колика частгй соткор«нъ вмети
Адамъ, сж поставени въ реда на апокрифитЪ, които индексътъ
въ Кириловата книга, печатана въ Москва 1644 г., приписва
на българския попъ Йеремия: то попъ 1сршш Болгарскш сол
галъ.8) Разумникътъ, като апокрифъ съ противоканонични
гледища, много е подхождалъ на вкуса на богомилигЬ. Чр-Ьзъ
него rfe еж могли да засилватъ съмнението на правоверните
полуграмотни християни и да ги привличатъ къмъ своето
учение, особено пъкъ когато въ Разумника те сж сполучвали
да прокаратъ по некой въпросъ-отговоръ съ явна или при­
крита богомилска тенденция. Богомилски отгласи съзираме
въ № № 1, 6, 15, 16, 40, 43 на нашия паметникъ. Представата
(№ 1, 6) за произхода на земята отъ водната стихия е бого­
милска. За това вж. по-долу при разглеждане на легендата
за Тивериадского море. Споредъ отговоръ № 15, Богъ създалъ
дявола отъ своята сенка, която се отразявала въ водата.
Богъ извикалъ въ животъ сенката си, нарекълъ дявола
*) Тая прЪдстава за устоитЪ на земята се повтаря почти буквално и
по сжщия редъ и въ единъ иноезиченъ апокрифенъ текстъ, именно въ ла­
тинския диалогъ между Адриана и Епиктета:
Quid sustinet celum ? — Terra.
Quid sustinet terram? — Aqua.
Quid sustinet aquam? — Petra.
Quid sustinet petram? — Quatuor animalia.
Quae sunt ilia quatuor animalia? — Lucas, Marcus, Matheus, Johannes.
Quid sustinet ilia quatuor animalia? — Ignis.
Quid sustinet ignem ? — Abissus.
Quid sustinet abissum? — Arbor, quae ab initio posita est. Ipse est Do-
minus. Jesus Christus (Kemble , The Dialogue of Salomon and Saturnus. London
1848, crp. 2 1 2 -2 1 4 ).
2) Въ гръцкигЬ версии човЬкъ е направенъ отъ четири части.
3) Цитатъ по Гродненското издание (1791 г.) на Кириловата книга. Срв.
Р. Ф. В., т. XVII, стр. 133. Въ други по-стари индекси, като напр. Киприя-
новия (1376—1406 г.), Разумникътъ е поменатъ, но не се приписва на Йеремия.
Срв. ЛЬтопись занятШ Археографической КоммисФи. Спб. 1862, Вьш. I, стр.
41. Йеремия е могълъ да бжде единъ отъ прЬправячитЪ или разпространи-
телигЬ на Разумника, но не и неговъ авторъ.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 271

„братко“, поканилъ го да живее съ него, и му далъ име

Самаилъ (вар. Сатанаилъ). А известно е, че Сатанаилъ, споредъ
богомилите, е първородниятъ божи сннъ, по-старъ братъ
Исусовъ.1) Легендата за сътворението на дявола отъ божията
с-Ънка я срещаме и въ Панагюрската легенда: „Веднажъ,
като се разхождалъ Богъ, мЪрнала му се синката, и той я
повикалъ: „Стани, друже!“ И сЬнката се изправила като чо-
в-Ькъ: но то не било човЪкъ, ами дяволъ“.2) За побратим-
ството между Бога и дявола (Lucibel) се говори и у запад­
ните богомили, катарите. Въ единъ отъ КаркасонскигЬ ин-
квизиторски актове дяволътъ е нареченъ братъ (frater) на
Бога. Поради това побратимство, дяволътъ поискалъ да
участвува въ божията власть на небето и земята, и последвала
война между Бога и дявола3). Побратимството на Бога съ
Сатанаила ни подсеща за единъ паралелъ въ Словото на
попъ Йеремия за Кръстното дърво. Тамъ Провъ, който се кж-
пелъ въ реката, нарича Исуса „братъ“.45) Въ единъ вариантъ
на тая легенда — „Указъ о братотворенш“, Провъ кани Исуса:
к$ди со д1 ною!6). Въ нашия Разумникъ Богъ прави тая по­
кана къмъ Сатанаила: кжди сь л\иож! Името на дявола въ
нашия Разумникъ е Самаилъ, а въ Тиквешкия ржкописъ и
други сръбски и руски преписи намираме Сатанаилъ.6) Въ
талмудската и апокрифната еврейска литература се говори за
Самаела (визант. четене Самаилъ) като за ангелъ на смъртьта,
божия отрова (Сама-елъ) или като за началникъ на стихиите.7)
Въ християнската литература Самаилъ се явява обикновено
като князь на демоните и синонимъ на дявола, на Сатанаила.8)

I !) Zigabenus, Р. Gr. СХХХ, 1293. Срв. no-ropt, стр. 25.

а) Срв. по-долу, въ втората часть.
3) Misit Dominus Lucibel in hunc mundum et recepit eum pro frater,
et postea voluit Lucibel habere partem haereditatis de inferioribus et de superio-
ribus, et Dominus noluit, et propter hoc diu fuit guerra. DOllinger, II, стр. 33.
4) M. И. Соколовь, Матер1яли и замЬтки. Вьш. I, стр, 99.
5) Слщи, сжщо, стр, 170,
б) Мсб. VIII, 402. — Starine XXI, 202. — Пипинъ, Памятники стар. рус.
литератури, III, 169, и др.
7) Jewisch Encyclopedia, X, 665 сл. — Hennecke, Neutestamentliche
Apocryphen. Tiibingen und Leipzig 1904, стр. 298, 305.
8) Въ етиопската версия на Възнесението Исаиево (гл. VII, 9) Самаелъ
е князь на демонитЬ и синонимъ на сатаната. Въ старобългарското ВидЬние
Исаиево той е назованъ сатана. Срв. no-ropt, стр. 136. Въ апокрифа ЗавЪтъ
272 Разумникъ.

Въ отговоръ № 16 се е отразила богомилската легенда

за сътрудничеството между Бога и Сатанаила при саденето
на рая. Богъ, като узнава/че Сатанаилъ краде отъ дърветата
и сади свой рай, изгонва своя сътрудникъ, направя лицето
му да почернее, а името му нарича „дяволъ“. Вариантъ на
тая легенда срещаме въ апокрифната книга Варухъ, д-Ьто Са­
танаилъ сади въ рая лоза и чрЪзъ нея прелъстява Ева; слфдъ
прегрешението името му бива променено1). За промената за
името му отъ Сатанаилъ на сатана, споредъ богомилите, се
сочи у Е. Зигавинъ2).
Въ отговори № № 40, 4-3 се поменава за седъмьте не­
беса, надъ които пребждва Богъ, и за четвъртото небе, дето
Адамъ препроважда душите на умрелите за рая или за ада.
Гледището за седъмь небеса, наистина, не е специфично за
богомилите, но то е влизало, както видехме, въ кржга на
техните космични представи и се е разпространявало отъ техъ.
Въ заключение, ще повторим^ъ, че печатаната’ отъ насъ
версия на Разумника, съ многото свои апокрифни елементи
и съ отразените въ нея явни богомилски тенденции, е вли­
зала въ числото на разпространяваните отъ българските
дуалисти книги и статии.

Саломоновъ, демонътъ Орниасъ съобщава на Саломона, че най-силниятъ

демонъ билъ Самаелъ, че той властвува надъ сонма на демонитЪ и че по-
добр-fe е царьтъ да не го вижда (SapaYjX xb Svopa, и> Sao'.XsB, £px<ov 8s тоО Tffiv
8aip6vtov Sxapxst ouanjpcecog xal aoptpspov aoi Snap/ei, <o 6aaiXs3, tou |J.tj ISstv
aCrciv). По-късно и самъ Самаелъ заявилъ на Саломона, че се зове Самаелъ
и че е началникъ на демонитЬ (SapaijX xenXyipai, &pxiuv Sk ход xffiv Bcupovoov
6napx<u aoaTijpaxofi. Срв. текста у В. М. Истринъ, Гречесие списки зав-Ь-
шдшя Соломона (ЛЪтопись Ист. - Фил. Общ. при Имп. Новорос. Ун., Виз.
одт. IV, стр. 97). А че Самаелъ е билъ схЬащанъ въ византийската литера­
тура като синонимъ на дявола, виждаме отъ следния текстъ: „Единъ отъ
чинондчалницигЬ, по име Самаилъ, т. е. дяволъ (SapariX хаХойреуод, 6 xat
8ta6oXog), като се издигна надъ другитЪ (ангели) и като си въобрази, че е
Богъ, отпадна отъ своето достойнство и бЪ изхвърленъ отъ небето заедно
съ своята дружина* (Acta Sanctorum, LV1 bis, отъ 1902, r., стб. 203). Самаилъ
(2apai)X) играе ролята на дявола и въ гръцката версия на апокрифната
книга Варухъ; въ славянската версия на сжщата книга той вече е назо-
ванъ Сатанаилъ. Срв. по ropt, стр. 196.
J) Срв. за това на стр. 196.
г) Ficker, Die Fundagiagiten, 94. — Р. Gr. СХХХ, 1304.
 Български апокрифенъ лЪтописъ. Обяснителни б-Ьл%жки. 273

Български апокрифенъ лЪтописъ.

Обяснителни бележки. — Тоя летописъ е познатъ само
по единъ прЪписъ, въ ржкописъ отъ сръб. редакция, въ ПрЪ-
ображенския старообрядчески монастирь до Москва, № 123 на
Гилфердинговата сбирка. Той бе обнародванъ отъ Л. Стояно-
вичъ въ Споменик-а на Сръбската Кралска Академия, III,
(1890 г.), стр. 160—193, отд-Ьто и ние го заемаме за нашето
издание по-долу, като го разбиваме на глави, споредъ цару­
ването на владетелите на българската земя. Подъ черта да­
ваме обяснение на неясните или апокрифни имена. К. Иречекъ
печата неколко бележки за тоя апокрифъ въ Sitzungsbe-
richte der kals. Akademie der Wissenschaften in Wien, phil.-hist.
Classe, t . CXXXVI. C. Аргировъ даде български преводъ на
тая статия въ Псп. на Бълг. Книж. Дружество, кн. LV—LVI
(1898 г.), подъ заглавие: Географическите имена на българ­
ското видение на пророкъ Исаия, стр. 261—267. Иречекъ е
на мнение, че тоя трудъ ще да е на некой български мо-
нахъ отъ втората половина на XI векъ и че въ него се из-
даватъ богомилски възгледи.
Въ ржкописа тая малка статия е озаглавена: бказанй Hcai't
пророка како ккзнкснк кмстк аггмомк до з-го нскесм. Л. Стояно-
вичъ я именува „Единъ видъ български летописъ“ (Као бу-
гарски летопис), а ние я озаглавихме Български апокрифенъ
летописъ. Статията е сглобена отъ две части: едната апока­
липтична, другата летописна; и двете сж представени като из­
ложение на пророка Исаия. Въ първата часть пророкъ ИсаГ
разказва какъ той билъ възнесенъ отъ божи ангелъ, какъ
пребродилъ седъмьте небеса и какъ на седмото небе чулъ
божия гласъ, който му поржчвалъ да слезе на земята и да
обади на человеците какво ще се случи презъ последните
времена. Богъ му поржчалъ сжщо така да поведе българ­
ския народъ и да го засели въ Карвунската область, т. е. въ
Добруджа. Оттукъ захваща втората часть, летописната.
Исай разказва какъ преселилъ българите въ новото имъ
отечество, какъ имъ поставилъ първия царь, нареченъ Славъ,
какъ следъ него царували Испоръ (Аспарухъ), Изотъ, Борисъ,
Симеонъ, Петъръ, Селевки, Симеонъ, Никифоръ, Симеонъ
Премждри, Васили, Августианъ синъ Самоиловъ, Романъ,
Оделенъ и др. Летописътъ отбелезва най-после нахлуването
18
274 Ьългарски апокрифенъ лЪтописъ.

на печен%зигЬ (средата на XI в.)- Между имената на царете

личатъ български национални владетели и некои византийски,
които еж. царували надъ българската земя; въ тая редица сж
споменати и недействителни царе, чиито имена сж. заети отъ
легендите и апокрифите. За всеки току-речи царь сж посо­
чени годините на царствуването, понекога въ баснословни
библейски числа, и сж поменати събитията презъ неговото
владение: градене на градове, войни, плодородие и благо­
денствие, съзиждане на черкви и пр.
Като историческо съчинение тоя летописъ нема току-
речи никакви значение. При все това некои посочвания и
легенди въ него могатъ да се използуватъ при обяснение на
некои събития, за които липсватъ положителни исторически
свидетелства. Такъво е напр. известието за граденето отъ
Испора на президъ отъ Дунава до Черно-море, за съгражда­
нето на столицата Пльсковъ (Абоба?) отъ сжщия царь, за
събития на река Брегалница при Бориса, за смъртьта на
царь Петра въ Римъ, за името Испоръ (Исперихъ, Аспарухъ)
и др. Нашата задача обаче не е да разглеждаме паметника отъ
тая му страна; той ни интересува като апокрифъ съ богомил­
ски тенденции, възникналъ на българска почва. Българскиятъ
апокрифенъ летописъ припада къмъ оня видъ средневековни
легенди, пророчества и видения, въ които се предсказва
свършъка на тоя светъ, изтъкватъ се събитията, които ще
го ознаменуватъ, и се загатва за еждбата на народите преди
и следъ второто идване на Христа. Въ тия апокалиптични и
есхатологични сказания сж се прокарвали често пжти рели­
гиозни, сектантски и политически тенденции и настроения. Въ
повечето отъ византийските произведения отъ тоя родъ е
застжпено религиозно-политическото гледище за предимството
на православието предъ растящето и заплашително мохаме-
данство и за милостьта, съ която ще се сподоби отъ Бога
византийскиятъ императоръ и народъ на еждния день. Бъл­
гарскиятъ авторъ или преработвачъ на нашия апокрифъ, на-
дъханъ съ родолюбиво чувство, далъ друга насока на своето
произведение: тамъ българите сж богоизбранъ народъ, който
бива поселенъ въ Добруджа, по божие посочване, отъ бого-
възлюбления пророкъ Исаия; Исай помена ва като пръвъ
български владетель царя Славъ, следъ когото се редятъ
други благочестиви царе, които градятъ градове, черкви,
 Обяснителни бЪлЪжки 275

проширватъ държавата и даватъ благоденствие на своя

народъ. Тоя авторъ говори съ любовь и за ония визан­
тийски императори, които живеели въ миръ и дружба съ
българските владетели. Такъвъ билъ, напримеръ, Констан­
ти нъ Багренородни, смесенъ съ Константина Велики: лю-
вл-Ьста ЕО с< П(трк царь и Константина царь. Войните между
християнските владетели не се нравятъ на автора на апо-
крифа; той премълчава за кървопролитията и жестоко­
стите между Самуила и Василия Българоубиецъ, може - би и
поради това, че той живее презъ време на византйското вла­
дичество надъ България; но той говори съ неприязънь къмъ
ония чужди народи, които опустошаватъ неговото отечество,
напр. русите на Светослава и печенезите, за които той при­
бавя: пр?ид«1ш н-ккотори насильнюцн, ако исполини, и погоувишс
з*млю Бльгаркскоую, . . . и по tom e паки и з | 'д с и ш н-ккои насилници

И п р -кл к сн м ц ( и ) , ГЛДГ0Л1ЛЛИ П (4 (н е зн , нскерж и и Боаконнци.

По край това родолюбиво настроение, въ акокрифа сж

прокарани тукъ-таме и богомилски възгледи. Съгласно съ
богомилското гледище противъ брачния животъ, авторътъ
старателно отбегва да говори за жена сжпруга или царица
сжпруга. Царица Елена е вдовица, млада, мждра и праведна,
и като такава тя ражда сина си Константина. Българските
владетели Мойсей, Аронъ и Самуилъ се раждатъ отъ вдовица
пророчица. Вториятъ български царь — Испоръ се ражда,
бидейки носенъ въ крава. Благочстивиятъ царь Борисъ който
приелъ владичеството си на р. Брегалница и кръстилъ бъл­
гарите, немалъ жена и грехове (rp-fcjfa hi им-ki нн жили).
Царь Петъръ, мжжъ светъ и праведенъ, и той сжщо немалъ
жена и грехове. Богомилска тенденция съзираме и въ отбег-
ването на автора да говори за войни, които тъй много ха-
рактеризиратъ средните векове. И ако е принуденъ да по­
мене нейде за война, това бива обикновено при вражда
между християни и езичници, които сж назовани погани, б »з -
Божни, EisdKOHhi. Праведниятъ царь Петъръ не само не воюва,
когато земята му бива нападната отъ насилници, но той остава
царството си и бега въ Римъ, дето и умира. Богомилска е и
космогоничната представа за седъмь небеса, надъ които пре-
бждва Богъ Отецъ. Най-сетне, любимиятъ у умерените бого­
мили пророкъ Исай става патронъ на българския народъ въ
 276 Български апокрифенъ лЪтописъ.

нашия апокрифъ; той, подобно на Мойсея, що води израил-

тянигЬ въ Обетованата земя, тръгва на чело на българския
народъ и, съ тръсть въ рАка, му показва патя за новото
отечество, което било опустошено отпреди 130 години отъ
римляни и елини.
Относно потеклото на Българския апокрифенъ летописъ,
ще кажемъ следното. Съдържанието на съчинението и вло­
жените въ него български и богомилски тенденции не допу-
щатъ да се предполага некой гръко-византийски оригиналъ
на апокрифа. Такъвъ оригиналъ нито е познатъ, нито пъкъ
ще се открие некога. Тукъ можемъ говори само за гръцки
извори, които с а могли да повлияятъ съ едно или друго
върху българския съчинитель на апокрифа. Такива с а напр.
разните Видения на пророка Данила, пророчествата за с а д -
бата на Византия, житието на Андрея Юродиви и др.1)
По-близки до нашия апокрифъ, по време на произхода си
и по съдържание, стоятъ славянските сказания, каквито с а :
Еид-кннс Длнилоко, запазено въ Хилендарския сборникъ отъ
XIII—XIV в., сръбска редакция, преписъ отъ български
изводъ23); Кид-книс Данила пророка, въ Драголевия сборникъ
отъ XIII—XIV в., съ множество български елементи въ
съдържанието; Тлккоканнн Длнилоко, въ с а щ и я сборникъ;
Бид^ним Исаим пророка о послкдншк кр-кмснн, въ с а щ и я
сборникъ*); с а щ о т о Еид-кнй Hcaii пророка, въ сборникъ отъ
XV в. на Румянцевския музей въ Москва.4) Последниятъ апо­
крифъ — Енд-книн Исаин ни напАтва да си поразяснимъ
отчасти потеклото на нашия български апокрифенъ летописъ.
Двата тия апокрифа се схождатъ въ първите си половини:
възшествие на Исаия до седмото небе. Това сходство издава
еднакво съдържание, еднакви извори, но и различенъ езикъ,
който сочи за чуждъ гръцки оргиналъ. Ето съпоставка на
часть отъ Видението на пророка Исаия, по два преписа,
съ Българския летописъ:

V A. Vassiliev. Anecdota graeco-byzantina, 33 сл.

2) Печатано отъ П, А. Лавровъ въ Сборникъ отд. р. яз. и сл. Имп.
А. Наукъ, т. LVII, 1—5.
3) Печатани въ Споменик V, стр 10 сл.
4) Срв. Викторовь, Собраше рукописей П. И. Севастьякова. Москва
1881, стр. 71. Печатано въ Споменик III, 193 —194.

В и д гъ н и е И с а и е в о п о
Д р а г о л е в и я сб о р н и къ
Of азк, Йоани, Бо-
ГО М к И ЗК рД Н Н к!
lip'pivbjfk, ИЗЕраНкНк!
Господоми 1с8с Хрн-
СТОМк, ПрНД! аНГААк
ГНк, ПОНТк МС на KU-
сотоу ткркди. Бид-куи
тоу кса местроеенига.
Кизкеде ме пакм на
KUCOTOy, н кид-кхк тоу
англа гкдецнго н по
юцеа, и кипросихи ан ­
гла кодефаго м<: что
ИСТк 11’кннм сни, гос­
поди? И рече ми лнглк:
нодкнзан се, Исанее, да
кндииш кефкш ю сего
слакоу ежию. И киз-
кеде ме плкк на чет-
кркто н на пето нсео.
И слишахк тоу п-книн
англкска, и ккзрадо-
ка^к се дхомк, и сме­
теше се кости моее. И
ptjfk англ8 кодецпо-
меу ме: посп-кши скоро,
господи мои, и по-
стаки ме скоро пр-кдк
Господомк МОИМк, 110-
зкакшаго ме изк чр-кка
матере мои сказати
ми тайни скеее. И ккз-
кеде ме на седкмо неко,
и кид-кук тоу соудию
гкдецм на пр-кстол-fc, и
иткодо еега р-кка югнна,
ткми ткмамн слоуша-
Обяснителни бЪлЪжки. 277
В и д гъ н и е И с а и е ­
во п о с б о р н и к а въ Б ъ л г. а п о к р .
Р у м я н и ,, м у зе й . л гь т о п и съ .
Пз-н еемк Богомк Gc азк, Hcaia пре-
Кк ЕкЗЛЮЕЛСН-к, ИЗ- рОКк, ИЖС БОГОМИ КкЗ-
Бранк Ек проро- ЛЮБЛСН-к Ек ПрОрОЦ-кХк,
цехк. Придс аг- ГОСПОДСМк нашнми Icoy
гелк и пост ме ХрИСТОМк, пршдохк ЕО-
на кисотоу, и ки- ж?емк покед-кнТемк ска­
дехк каса стро- зати еште х«штетк ви­
еннаа. И к-из- ти Кк посл-кдше дкни
к-кд-к ме на .д. род01,' ЧЛОК-кчкСКОМО\'
нсео и на .е., и на земли ксеми. Не азк
слншаХк меша аг- сказаю се, врати, ни
гелкскаа, и ккз- ОткЦк HCECCHU ДОу-
радоках се доу- ХОМк CKCTUMk СКОИМк
Хомк, и сметоше сказа мн-k. Тогда по­
се кости мое. И ре- ела скетаго аггела ско-
кохк Кк аггелоу: его Кк мн-к, и поети
посп-кши ми ско­ ме оти землее на ки­
ро, господи, и по- сотоу некесноую, и тоу
стакн предк Бо- кид-кхк п-кша аггели-
ГОМк. И прш дохк скаи поюшта и Го­
на седмо нсео, и спода слакешта. И кк-
кидехк соудйо се- зкеде ме паки на фто-
деш-га на пр-к- рое нсео, и тоу кид-кук
стол-к кисоце, и ина многа нестройна,
окркстк его р-кка и кизрадокаук се з-кло
огнаа течаше, и о кид-кни томи, и Ск-
тм а тм ам и аг- моутише се ксе кости
мое. И рече ми аггелк
гелк слоужауоу
кодешти ме: подкизап
емоу. И кидехк
се, Icaie, да кидншм
пениа аггелска о
слакоу кожно, келика и
десноую его, а
и нензречена. И кизкеде
о шоую плачи ке-
ме паки отоудоу на .г.
дикк. И рече аг- е неко, н на .д. тое, п
гелк: неЕкзможно на .6., и на .s., даже
еестк кидети Го­ и до .з. д маго нсЕеса
спода, н-и та км о досегоуомк. И тоу кн-
278 Български апокрифенъ лЪтописъ.

уоу иаюу, и тисоуцш гллсь (го оуслн- д -к у к ссудпо С(Д(Ц1ТЛ

тнсоуцими пр-Ьдксто- ШНШИ на престол-b кисоце и
иуоу НМОу. И кндеук иркккнн.пне, и окрк-
ЮД(СНОуЮ ИГО пени» стк fro KHAe VK ржкд
англьска, а шшоую иго сгнна горнпта и кл©
плачк и ккплк грепГ- котпита, и тнсоушта
ниук. И реук айглоу: тнсоуштк аггмк слоу-
покажнт( мн Господа ждуоу «моу, и тм н
позккаккшаго м(. И тмдми предстоиуоу
С(Ч( ми айглк: н(ккз‘- шоу. И ПДКК1 кндеук
можк кидетн Господа о дссноую (ГО пени
скомго, разке гласк ДГГМСКДД, Д W шоую (ГО
нго оуслишиник Р(нкне плач грешниук. Тогдд
к т(ве. . . кьпросиун аггма ко-
Д(ШТДГО М(, Н реук
шоу: господи, покажи
ми Господа мо(го при-
зкдкшдго М( отк чрека
мат(р( мо((. И р(Ч( мн
аггмк сил господис
слкнпн, изкраню кожш
прореч! Исдй, н(ккз-
можн© нстк кндети
кк т е Л(си Господа ско-
(ГО, НК ТККМ© ГЛ.Т (ГО
ОуСЛКШНШН р(Ч(И1 К
т«к-к. .
Отъ сравнението на приведените текстове се вижда, че
те иматъ еднакво съдържание изобщо, но се различаватъ въ
подробностигЬ и въ езика си; те не сж преписъ единъ отъ
други, а представятъ преписи отъ по-стари статии, превеж­
дани отъ гръцки на славянски. Първиятъ и вториятъ тек­
стове, не само въ гореприведените си части, но и до края
си съставятъ едшакво цело, преведено отъ некое гръцко ‘Ви­
дение Исаиево. Българскиятъ пъкъ летописъ е заелъ само
първата часть о гъ това гръцко Видение, именно разказа за
възнесението на пророка до седмото небе, а своята по-дълга,
летописна часть той дължи на българския авторъ, който я е
съчинилъ на старобългарски езикъ. Съ други думи, авторътъ
на Българския апокрифенъ летописъ е използувалъ за своето
 Обяснителни бЪлЪжкн. 279

встжпление гръцки текстъ, а историческата часть е съставилъ

самъ. Тая часть, както видехме, е летописно изложение на
събитията отъ началото на българското царство та до сре­
дата на XI в., събития групирани около имената на домаш­
ните или византйски владетели на българската земя. Въ из­
ложението не е спазена историческата правда, която върви
успоредно съ легендарното и фантастичното; липсва сжщо и
правилна хронология и посл-Ьдвателность. Явно е, че съчи-
нительтъ не е приб-Ьгналъ до услугите на исторически из­
вори, а събралъ само устни предания и легенди за българ­
ските царе, каквито още се носели изъ устата на народа, по-
ловинъ в^Ькъ сл%дъ падането на първото българско царство.
Пъкъ и ц-Ьльта на автора, изглежда, не е била да пише прав-
дивъ български лЪтописъ. Авторътъ е билъ въвл-Ьченъ въ
общото тогава, слЪдъ изтичането на 1000-годишнината отъ
Христовото Рождение, настроение, което очакваше Второто
пришествие и свършъка на света. Въ западната и източна
народнохристиянски книжнини прЪзъ това време се явиха
редъ апокрифи съ есхатологиченъ характеръ; гЬ ободря­
ваха своите четци да държатъ непоколебимо своята вера въ
Христа, да прЪнасятъ съ търпение неправдите на тоя светъ,
за да получатъ своето възмездие на небето. Предричаните
въ Апокалипсиса на Йоана Богослова злочестини, които ще
изпита християнския родъ въ навечерието на второто Хри­
стово идване, се отъждествяваха въ Византия съ нахлуванията
на мохамеданската стихия и съ опустошаванията на печенези
и кумани. Загадъчното число 666 на Апокалипсиса се свър­
зваше съ името на Мохамеда (MojfdMmc = 40 + 7 0 + 1 + 4 0 +
5-4-300-1-10+200 = 666), олицетворение на звера, на Анти­
христа. Държавници и монашество подхранваха тая вера у
суеверното простолюдие; книжовниците и те не останаха
назадъ и пръскаха редъ апокрифни сказания, достжпни за
уровена на народното разбиране, съ цель да заздравятъ род­
ната му вера и почитьта къмъ богоданната власть на хрис­
тиянския василевсъ. Това движение не закъсне да даде своя
отгласъ и средъ българския народъ, изгубилъ царство и по­
чести и свилъ вратъ въ гръцки хомотъ. И ето, безименниятъ
авторъ на летописа, подобно на Паисия по-късно, замисля
да обнадежди своите съплеменници, прави ги богоизбранъ
народъ, ржководенъ отъ възлюбления божи пророкъ Исаия.
280 Български апокрифенъ лЪтописъ.

Тоя авторъ не ще да е билъ строгъ богомилъ; той ще да е

припадалъ вероятно къмъ ония неустановени народни кни­
жовници, които се люшкаха между официалната ортодоксал-
ность и всевъзможните клонове на дуалистичното учение, ка-
къвто е билъ напр. и писача на легендата за Кръстното
дърво, попъ Йеремия, както и неговите другари, разпростра­
нители на апокрифите, съ повече или по-малко богомилски
отгласи въ техъ.
Ето текста на летописа, който ние разделихме на глави
и съпроводихме съ най-необходимите бележки за помена­
тите въ него малко известни географски и лични имена:

ОказаШс ИсдУе пророка како ккзнесенк вмете

аггаомк до з-го №весм.
I. — Of азк, ИсаУа пророкк, иж( Богомк ккзлюканнк кк
пророцеук, 1'осподамк нашимк Icoy Хрнстомк, прУидоук кожнмк
П0К1лен'ЙМК сказати пит* уомгптк БМТИ кк последни дкни родоу
члокечкскомоу на зсмли ксамк. Hf азк сказаю ci, кратй, нк Откцк
HtKfCHKi доууомк скггммк сконмк сказа мне. Тогда поела CKfTaro
агнла CROfro кк мне, и печтк ш отк з«млм на кмсстоу HfEfCHoyio,
и тоу кидеук пенУа агплкскаа поюшта и Господа слаксшта. И
ккзк*д* mi пакм на фторо1 неко, н тоу кидеук нна многа н«стро«-
нУа,1) и ккзрадокаук с» зело о кнденн томк, и екмоутнпи ci ecf
кости Moi. И рече ми агплк кодмпти м с подкизаи ci, fcaic, да
кидиши слакоу еожУю, плика и нжзр»ч»на. И ккк<Д1 Mt пакм
отоудоу на .г. f н*ко, и на .д. тое, и на .е., и на ,s., даже н до
.з. д маге навеса домгоуомк. И тоу кндеук соудУю «дипта на
престоле кисоце и преккзншне, и окркстк iro кндеук река
егнна ropfuiTa и клокотж1та, и тисоушта тисоуштк агплк слоу-
жауоу емоу, и т ми тмамн предстоиуоу <моу. И пакм кидеук
о десноую fro пенУа агплекаа, a w шоую fro плач грешнмук.
Тогда ккпросиук агнла кодш]таго Mt, н реук fMoy: господи, по­
кажи ми Господа Motro призкакшаго Mt отк чрека MaTtpt Mott.
Н pt4f ми агплк сил господи: елмши, извранм кожУи npopont
Исак, иккзможно нстк кидети кк телки Господа CKotro, нк тккмо

*) CTpotHHaa, споредъ единъ паралеленъ текстъ въ БнджУ^ Hcaif

пррка w nocat д нмк кеце. Срв. Викторовъ, Собраше рукописей П. И.
Севастьянова. Москва 1881, стр. 67. — Cmojanoeuh въ Споменик III, стр, 193.
 Т е к с т ъ. 281

г л / II’ © о у с Л И Ш И Ш И р1Ч1И1 К TIK-k. И ПО C I M K ©уБО 0у с л К 1 lliajfk

гласк Господа Бога моиго кк мн-fc 1'лаголюшта: Hca'ii, Hca'ii, ккз-
люБЛ1 нн мои, иди и скажи родоу члоккчскомоу на зшлн кса с¥а,
1Ж1 кндк и слиша, и како yoiuTiTK кити на носл-кдна кркмсна
П©СЛ-кдН1М©у рОДОу. Пзк КО ркук I M оу : Господи, ДОБрО I C T k мнк
зд к вити, и h i вкзкраштан m i h i отноудоу Ж1 нридоук. Тогда
oycaumayk гласк Господа M O ir © глаголюшти кк мн fc: Hcaii, ккз-
люел1Н1И мои пророч!, да како хоштоутк оук1Д1ти жикоушт1Н на
зшли люд||? По T iK - f e ко дроугаго пророка hi коуд1тк, ни иматк
кити по томк, ни иматк ккзити ни сказати рсчсн¥с мною с*.
И по c i M K astt c k h i c i m i агплк господкнк отк H t E t c a и постаки
m i долоу на 31мли.
II. — И псс*мк оуслишаук гла"' дроуго! кк мн-k глаголюшта:
Hca'ii, к к з л ю б л 1Н1И мои пророч!, иди на западк одк кишниук
страни Рима, ©тлоучи т р т ю чк отк коумани, p i k o m h клгар|, и
наеми 3 1 М Л Ю Каркоунско^-Ю,1) 1Ж1 ОПОуСТИШ! рНМЛИН! и мини.
Тогда Ж1 азк, врати, б о ж Тш к п©км1 Н1шк, прУидеук на л-ккои
стран-fc Рима и ©д-кану т р т ю чк отк коумани, и пошдоук нук
поут!мк, тркстУю показоу!, и док1Д©ук иук до ркц-fc 1Ж1 глагол!Тк
cl Затиоуеа и кк дроугои ркцк глаголнма брюуса *). И тогда
e u c t k има .г. рккм k m h k i i . И ндеадиук зшлю Каркоунскоу,
Р1 Ч1 ИОМИ влкгарска, в-кин ко ©поуст-кла отк мннк за .рл. л-ктк.
И ндеадиук но ск множкетко людш от-к Доунака до мор|, и
постлкиук имк цара от-к ниук, 1моу Ж1 в-k h m i О л л к царк. Н
тк оуво царк наеми уороу и грддок!. Нкколико Ж1 людп ти Биш!
погани. И тки б о царк екткори .р. моги кк зшли кдгдркст-ки;*2

!) Тукъ имаме споменъ за заселението на българите въ Добруджа,

чийто юженъ край е познатъ въ средните векове като Карвунска область.
Въ грамотата на Аскня II, дадена на дубровнишкитк търговци, областьта е
наречена: Каркк8нкскага ywpa (ИльинскШ, Грамоти Болгарскихъ царей.
Москва 1911, стр. 13). Въ византийските вести отъ XIV в. името се пише
KapSoova (Acta p.itr I, 135), K*p6tova (Cantacuz. II, 584). Вь италианските мор­
ски карти отъ сжщия XIV в. съ името Carbona е назованъ сегашниятъ градъ
Балчикъ, въ южна Добруджа.
2) Тия ркки сж поменати въ славянското апокрифно Видение Вару-
хово. Въ Сретковичевия ржкописъ отъ XIII—XIV в. първата река (Затиоуеа)
е наречена 3|Тоустк (Древности. Труди Слав. ком. Имп. Моск. Арх. Общ.,
IV, стр. 209), а въ Дриновия сборникъ отъ XVI в. — Изнтиюск (Пакъ тамъ,
стр. 221). На втората река (брюуса) ще да отговаря Нириюск въ Виде­
нието Варухово, споредъ Дриновия сборникъ (Пакъ тамъ, стр. 221).
282 Български апокрифенъ лЪтописъ.

тегда нарскошс име е м о у .р. могк царк.1) И к та л-кта и з с б м л м

KKicTK отк ксего. И кюUIе .р. могилк кк царкство ire. IF тки жс
Бюстк пркУн царк кк земли влгаркскои, и царксткока лктк .р. и
.дТ. и скенчд е».
III. — И тоу по нкмк юкркте се инк царк кк землн влкгарк-
стки, дктиштк кк крак-k нешенк .г. лкт, сж< нарече се нме емоу
И спор’ царк,1) пр-кемк царкстко влкгаркскос. И тки царк екзда
гради келики: н на Доунакк Др‘стерк градк,* 3) онк екзда н келик
пр-кзндк4* ) ©т-к Доунака до море, онк екзда и Плюска грал.6) И
тки цдрк множкетко много нзманлктенс погоуви. И тк царк на­
сели ксоу землоу Каркеунскоую, и оуво к-fcjf©у пр-кжде едТопи. И
роди же Испорк едТно отроче, и нарече (нме) емоу Изотк. Царк же
Непорк царксткока на зсмлн влгаркскои л-ктк .рок. и по томк по-
гоувнше его нзманлктенс на Доунак-k. И по оумрктТю же Испора
цара влкгарекаго, нарекоше коумане влкгаре, а пр-кжде в-куоу Испора
цара поганн з-кдо, н везвожнин сонмите, н кк нечкст?а много, н
Бнкауоу ксегда кразн гркчкекомоу царксткоу на л-кта много.
IV. — И потомк пакке пр-кемк царкство влгарское емнк
Испора цара, емоу же име И з о т к . И тки царк погуби Osia цар»
отк ккстокк ск кои скоими, и Голшада фроуга поморскаго. Н кк
л к т а же Изота цар» влгаркскаго b k i u i c гради чкети в-кло. И роди

же И зо тк цар .к. отроче7: ед?ного же назка Бориск, а доугаг©

(гимеонк. Царк же Изотк царксткока .р. л-ктк и .г. м-ксецк, и кк
грал р-кком-кмк Плюсц-k и сконча се.

*) Легендарниятъ пръвъ български царь, Славъ, билъ издигналъ въ

земята си 100 могили, поради което е билъ нареченъ .Стомогиленъ царь*.
На гЬверъ отъ Добруджа, на р. Прутъ е ж т о се поменава една мкстность
съ име „Стоте могили* (О sut3 de Movile, у ромънците. Ср. Иречекъ въ
Sltzungsberichte der kOnigl. b6hm. Oeselschaft der Wissenschaften, 1889, стр.
29). А че действително въ североизточна България е имало легенда за сто
могили, личи и отъ една бележка у Скилица. Като говори за нахлуването на
Печен-Ьзитк, къмъ средата на XI в., и съсредоточаването имъ между Дунава,
Балкана и морето, Скилица добавя, че тоя край билъ наричанъ отъ населе­
нието „Сто хълма“ ('Exaxiv 6oovoi>{ xiv -cdnov dvo|i(i£oiKjiv ol iyxfoptoi. Cedrenus,
ll, стр, 594. Ed. Bonnae).
*) T. е. Аспарухъ или Исперихъ (въ Родослова на българските князе),
Аспар-хрукъ (въ Арменската география), ’Аояаробх (у византийците).
3) Силистра.
*1 Вероятно така наречениятъ Траяновъ валъ (окопъ) въ Добруджа,
използуванъ или възобновенъ отъ Испериха.
*) Старата българска столица Плкскокк (ПМохоба, ПХока у византий
пнгЬ), вероятно развалините при с. Абоба.
 Т ек стъ . 283

V. — И по оумркт?ю ж« Изота цари пакм пркшк царкстко

БЛГарСКО( СК 1 Н К (ГО Бор ИСК, И Е К благочкстнвк и Елагок-крнк S-krtO.
И ткн царк крксти kcov зш лю клгаркекоую и скзда црккки по
3(мли Б л к г а р с т к и , и на р-кц-k Бркгалници,1) и тоу пр?шк царк-
стко; на О бчн поли скзда к-кли црккки,2) и прнд( на ДоБрн, и
тамо сконча жнкотк скои. И царксткока Ж ( дктк .si., rpkya н(
нм-ki ни Ж(н?и. И кк"* ЕлагослоБ(но царстко (го, н сконча ci ск
миромк о Господи.
VI. — Потомк Ж ( паки npkf царкстко вагарско б у м ю н к ,
Братк (го. И скзда гради кмики по мороу, и кмики градк Пр-к-
славк онк скзда, и тоу вк hiaik прнмк царкстко до града piK©-
маго Вк-кчана и до (£ол8на, и Прксла“ гради и скзида .кн. лктк.
И лхнога знам(Н1и сктвори црк булмонк. Царксткока л-ктк .рл.
и роди ск(таго П(тра, цара влгарскаго, моужа ск(та и прав<дна
откноудоу. И тогда, кк то вркдм, вн(гда царк булмонк царк-
сткокапи, i u t o l зимапн данккк отк кеш з(мли ско(И по кешоу
ОБласт'|'ю царкства »го: пок-кемо ткчйо и лкжицоу маела и ииц(

’) И други легенди свързватъ Брегалница съ дейностьта на Бориса и

съ покръщането на българите. Теофилактъ Охридски, въ Страданието на
Тивериополските мжченици, съобщава, че Борисъ основалъ българска епис­
копия въ Брегалница и тамъ поставилъ клиръ, който да извършва богослу­
жението на български езикъ (Booi-yapaiv уХштгтц). Въ краткото житие на
Кирила Философа се разказва, че Кирилъ покръстилъ на Брегалница наме­
рените тамъ отъ него езичници славяни и имъ написалъ славянски книги.
Споредъ Солунската легенда, Кирилъ Философъ покръстилъ българите въ
гра*’ Раккнк на р*кцк Бркг.мницк и имъ изнамерилъ азбука. Срв. И .
Ивановь, Българите въ Македония. София 1917, стр. 118, 120. Въ Тълкова­
нието Данилово, апокрифъ отъ XI в., се говори за дейность на българския
хаганъ Михаилъ (Борисъ) на Овче-поле: ккстан(тк (Инуаилк кк б л к -
гаркук . . . и ккстан(тк .в. моучитмк w ккстока, нспрккммк
еркцктк ci на ОЗкчи поли, нзккннтк скопкским кон на Кинк^к
стоуд«нци; тоу ж( ккзкратнтк с( н тоу пакьа прид( дк-fc ч(сти
из манлкт-кнк, и поплкнитк ксю з(млю влкгаркскоую. И шкдк ка-
ганк, скставитк е на бр-кдкци, и тоу сткор)'тк екча дка, и р(-
ч(тк: оу Боан-k шетакнт! тоу пл-кнк, ндкт( домомк. . . Споменик
V, стр. 12—13. За победи, които одържалъ ЛАиуаилъ к(лнк!н кнмзтч б о л -
гарскТн въ Овче-поле, разказва и житието на Гаврила Лесновски. И. Ива­
новь, Северна Македония. София 1906, стр. 104—105
2) Преданието за бели черкви на Овче-поле на Брегалница се пазело
дори до XV1I1 в. Сръбскиятъ писатель Йеротей Рачанинъ бележи въ своя
пжтописъ отъ 1704 г.: „И дойдосмо на 13 конак у Горобинце, на Овчее
поле, и т у . . . наброисмо цркви 14 велишй, бели, се каменъ“ (Гласник
XXXI, стр. 298 -2 9 9 ) .
284 Български апокрифенъ лЪтописъ.

НД ГОДИНОу; ТО К-Ь ДДНкКк fMOy ОТк 3fMAf ИГО, ОТ-к ЛЮД1И fro,
И ИНО ННЧТО дроуго Hf К-Ь fMOy. и К-Ь ИЗкОБИЛ|Д МНОГД Кк крЬ-
МЖД ОНД, при цдри Т-Ьмк Оулмон-Ь.
КН. -- И ПО ОуМркТПО 1ГО ПДКк! npbfM k ЦДркСТКО КЛкГДрк-
CKOf CklHk 1ГО цдрк П f Т р к, И Бк ЦДрк ЕЛкГДрОМк flllT f » f Грк-
КОМк. И ЦаркСТКОКД Kk 3 f M A H БЛкГДркСКОИ ,К | . Л-Ьтк, Гр-Ь^Д Hf
HM-bf НИ ЖГНИ, И Ек1 блдгослокгно ЦДркСТКО fro. Тогдд оуко, Кк
ДкНИ И Л-Ьтд СКГГДГО Ш трД цдри БЛкГДркСКДГО, КкГ И30БИЛ1Д ОТк
Retro, Сир-Ьчк ПНННИЦД И «дело, M fДД Жf, «Д-Ькд Н КИНД, Н ОТк
KCfro ддрокдни БОЖ1Д кр-buif И КНП-buif, И H f к-Ь оскоуд-ЬнТд НИ 0

ШТО«к, Нк Б-Ь СИТОСТк И НЗОБИЛкСТКО OTk KCfrO ДО HSKOAfН1Д БО­

ЖИ. И ТОГДД, Кк Л-Ьт-Ь](к CKfTAPO IlfTpa ЦДрД БЛГДреКДГО, OKp-faTf
Cf ЖfHД нЬкД КкДОКИЦД, «лддд н моудрд И S-Ьло ИрДКГДНД, Кк
зсмли клгдрст-Ьи, чл ш п м к бланд. И роди Констдндинд цдри,1)
екгга моужд и прдм днд. О к оуко кк CklHk Конетднд'|нД Зшндго
Н ОТк «ДTfp) O r t f H H , И Ск КоНСТДНДШк ГЛДГОЛГМИ Kdl'pfнородни
цдрк римски. И по здкисти, «дтн fro @лжд к-Ьжд кк fi'isoy грддк
ОТк ГЛЛ1Нк pHMkCKUJfk, ПОН1Ж1 OKp-feTf Cf HfПpДЗHД СОуШТИ, И ТД«0
роди КоНСТДНТННД цдри. И ТДМОу ИКН Cf ДГГМк ГОСПОДкНк Н ЕЛД-
ГОК-ЬСТКОКД fMOy ЧкСТНИ КркСТк НД КкСТОЦ-Ь. ЛЮБД-ЬСТД БО Cf
IlfTpk цдрк И КоНСТДНТИНк ЦДрк. И СкБрД KOf CKOf, И nOf«k МД-
Tfpk СКОЮ, и ПОИД1 НД KkCTOKk, ПО MOpf, НД КрДиН?№0 «-ЬсТО. Дд
Н V'St Жf Б-Ь КоНСТДНТИНк цдрк, Toy K-fe МДДк ГрДДк, HMfHfMk Ки
ЗДНТ1Д. И AOHAf КоНСТДНТИНк4 до того м-Ьстд, и кид-Ь «Ь сто
поусто ОТк МОр-Ь ДО мор-ь, и ПОМИСЛИ Кк CfK-Ь: aillTf ндоу НД
КрДиНМКО M-Ьсто и окр-feurroy ЧкСТНН КркСТк ХрНСТОКк, НД HfMk
Жf pacnfTk Cf ХрНСТОСк, и TOI- ПДКк1 Ккзрдштоу Cf НД CIC м-Ьсто
noy-CTOf, Н СкЗНЖДОу ГрДДк И lUpfKOy HMf fMOy HoK'i броу-
«ДЛНМк, CKfTkIMk ПОКОИlIlTf, Д ЦДрШк oyKpaillfHIf. Дд ДОНДДЖ!
ПОНД1 КоНСТДНТИНк цдрк НД Крдиннжо м-Ьсто, д дотодн прж-
ДОШ< Н-Ькоторк! НДСИДкНк1ЦП, ИКО ИСПОЛИНИ,23) И ПОГОуБННИ 3fMAI0
Б ЛкГДркСКОуЮ ПО МОрОу, И IlfTpk ЦДрк БЛкГДркСКк], fIрДRfДf Нк

!) Тукъ се пр-Ьплитатъ легенди отъ римската история и византийската.

СъврФменикътъ на царя Петра, Константинъ БагрЪнородни, е смЪсенъ съ
римския императоръ Константина, синътъ на Елена, която се явява въ бъл­
гарската земя. Срв. още у Ивановь, Св. Иванъ Рилски, стр. 4.
3) ИсполинитЬ, които идватъ по море и погубватъ българската земя,
ще да сж руситЪ, които нахлуха въ България съ князя си Светослава и
превзеха Приела въ.
 Т е к с т ъ. 285

моужк, остаки царкстко и ккжа на западк кк Римк и тоу

СКОНЧД Ж ИТМ C K O I .1)

ГТП. --- ПоТОМк КкСТЛКК ИНК ЦДрк, ИМеНСМк 6 (лК К 1Д, а по­
рнело MOV б Н М С К Л Н Т к . 2) И ТЬН OV'KO ИЗк1Д( ОТк ГОрк1 рСКОМИ
Витоша, и поиде на поле рекомое РоманУа, и тоу прУетк царкстко.
И тки екзда .е . гравк по земли клгаркст-ки.- .а. ИлоУвк, .к. Сремк,
.г. Бр-кзникк, .д. Gp-кдкЦк, .6. Нишк. И царксткока СеккУа царк
кк Gp-кдкци град-к и по земли елкгарст-ки .лз. л-ктк. И tov
сконча £еккУи житУе ское под гра”' Бр-кзникк. Да дондеже екзда
ОеккТа .е. гради по земли клгаркстки, а' дотоли царк Констан-
тинк окркте чкеткнк! кркстк Христокк. Паки онрати се и прУиде
кк градоу Бизанти, и помУсливк к сек-k н рече: камо се м-ксто
novcTO? азк ckЗиждov градк и нарекоу име емоу Константинк
градк. И послакк Константинк царк Кк Римк KOVPaTopa злдго: иди,
рскк, иждени вос римкекУе за .s. л-ктк. Онк же иде, и пр-кгна иук
за .г. л-ктк. З лк бо в-к KOVpaTopk, и скк-кшталк се Б-к ск елклинм,
да и погоувитк цари КонстантУна и матерк его бленоу. Тогдд
кид-к Господк кисоконоуистко иук, и поразк1Бк Hjfk полицею не-
киднмою, и Kkiiue невидими. Коураторк зли ни д-кти, ни жени
им-кше. И поети Бикше римлине к-к Ноки Ьроусалимк. Тогда ске-
TkiH Константинк оустроикк ксе царкстко Уероусдлимское, полати
царкскУе, и поидс ск конскамн на Доунакк, и екзнда градк рекомм
Бдинк, а порекло моу седмокркуи Бакулонк. И пакм Константинк
насели землю Блкгдркскоую отк землее западни. И екзида царк
Константинк .д. градокк но именУн ткук ксеи земли. И тоу np-fc-
Бмстк кк царксткс си .йк. л-кта и сконча се.

!) Легендата за смъртьта на царь Петра въ Римъ я намираме споме­

ната и въ книгата Различиш потреБЖ, печатана отъ българина Яковъ
Крайковъ въ Венеция, 1572 г . : G -кУи изккодк мжр-ктоук азк 1акокк
Кк книгаук Петра Ц|5а влкгарскаго, нже вееше томоу настолни
градк Белини Пр-кслакк, н ©умр-ктк Кк велики Римк. И . К а р а т а е в ь ,
OimcaHie славяно-русскихъ книгъ. Спб. 1883, стр. 181. Сжщото обнародвано
по пркписъ отъ 1836 г. въ Starine XVIII, 179.
г) Въ апокрифното слово на българския попъ Йеремия за Кръстното
дърво се говори за царь Селевкия като за наслЪдникъ Августовъ, въ вре­
мето на Исуса. Провъ, синътъ на Селевкия, cptuia Исуса и го нарича братъ.
Въ другъ успореденъ апокрифъ за сжщото, СЬлевки е назованъ Семиклеи, което
име отговаря на Оимиклитк въ нашия пркписъ. Срв. М . С о к о л о в ъ , Мате-
р1алн и замктки по старинной славянской литературЪ. Москва 1888, стр.
97, 170.
286 Български апокрифенъ лЪтописъ.

IX. — II» ншк ж< пакм ккста цдрк ннк кк зсмлн Блгарскон,
4AI«V Ж* НАМ G hmi ohk , и царксткока лктк .KI., И СКОНЧА СС.
X. — И ПОТОМК Ж« ПАКН ОБр-Ьт! Cf ННК ЦДрк, HMiHiMk НИ-
к у ф о р к ,123*) И пр-юмк ЦДркСТКО ЕЛкГАркСКОе. И ТОН ПОГРЕБИ Л|ДК-
симУднд цара везаконаго и кос «го. И тк скзда Мотики *) и ffl«-
роунецк s) и Скри, н на западк Бклградк *) и Костоурк, и на
Доундкк Ннкополк. И той царксткока .мг. л-ктк и погк1б«.
XI. — И кк отк н«го отроче, емоу же име бн м еон к Прк-
моудри. И пркемк царкстко БЛкгаркекое, уоудо^тк и злк лю-
демк, и погоуви землю влкгдрекоую, Уероусалимскоую н римкекоую,
Константнна цара овла". И тогда ккзкауоу кси людУе Снмеона
цара: о лют-k нам, вратУе, отк сего цара. ПркБК же цдрк <£и-
меи’нк кк цдрксткк си .д. лкт и сконча се.
XII. — И потомк овркте се иного чркела цдрк, именемк Ба-
с и л Iе.56
) Тогда паде ккнкцк влагочкетикаго и урнстолювикаго
цара Константнна на ГАакк его. И пр1етк БаснлТе царкстко и по-
гоуви все земле ратни н езнк поганТе, ако нкки моужк урдврк. Ек
Дкнн БасилУа цара много блага екипа Кк людеуи. Прквк жс Ба-
снлУе Кк царкетке сн л-ктк ,л., ни жени ни гркуд им-кс, н Благо­
словено бм царкстко его.
XIII. — И кк дкнн БасилУа цара овркте се цдрк трУ врат
отк кдокицоу пророчицд: Монсен и Пронк и G amohak . И Б-к
отрокк Сдмоилевк, именемк fl вгоустУд нк,®) н тон пркемк царкстко
БЛкгаркекое и ГркЧкСКОе, н царксткока Л-ктк .АЗ.
Х1Г. — И потомк Ккста инк царк соушта кдокица, н npk-
емк царкстко, н царксткока л-ктк ,г. и сконча се.
XV*. — И потомк Ккста царк ннк, именемк Р о м а н к , 7) паки
отк тогази чркела, и пркемк царкстко БЛкгаркекое. И тк свра кое
х) Никифоръ Фока.
2) Димотика.
3) Морунецъ е славянското име на Кавала. Ср. Гласник LVI, стр. 100
*) Иречекъ предполага, че тукъ става дума за албанския БЪлградъ
(Бератъ).
5) Васили Българоубиецъ.
6) Името Августианъ подсеща за Алусиана, братанецъ на Самуила.
7) Романъ ще да е, както мисли Иречекъ, византийскиятъ царь Ро-
манъ Аргиръ (1028— 1034 г.), който наистина в о д и н е щ а с т н а в о й н а н а из-
сгокъ, въ Сирия. Твърде е възможно обаче тукъ да се крие споменъ за
царь Петровия синъ Романъ, който при Самуила остана да владее Скопената
область. Този Романь наистина се върна отъ Цариградъ въ Преславъ, както
е казано по-долу въ те*чд.
 Тивериадското море. 287

скоее и разпери с( на ккстечнлг© цара, и понде по мореу на ккс-

токп, ако погоувити дка царе, и koi ское псгоувн. И ккзкрати
се оть ккстокк кк грддк Пркслдкк. И прквк кк цдрксткк сн
Романи .д. лктк н сконча се.
XVI. -- И ПОТОМК ОБр-кте С( И Н к царк, CkIHk праведни
Теодори,1) влагоккрнн царк и вллгочкстикк. И тпи во съзида
KfKu монастире по землн влгарксткн и гръчкетки. И Кк царк-
стки его кса влага више. И пр-ккк жс кв царксткк си царк тпи
лктк .кг. и сконча се.
XVII. — И потомк нзиде ннк царк, именем Гага", а по-
рекло мо\- О дел кн к,* *) красн зкло. И тки пркемк царпетко влк-
гарскос и гркЧкское. И погоуви кв Коумидк дка граА, еже вкуоу
кк ов онк полк морк. И екзда .г. градоке кк земли влгарскои:
.а. Чрккенк, .к. Несврк,*) .г. Штипк. И тоу царксткока л-Ьтк .ки.
и оусккнокенк e k i " о т к иноплеменнка на Окче поле.
XVIII. — И потомк ккста царк ннк отк Констлнтжа гра*1,
именемк Ярекк, и се на пркстолк Константнна цари, н царк­
сткока л-ктк .з. и сконча се.
XIX. — И потомк ккста дроуг царк отк южнмс страни,
иненемк ToypriH. И т ’а ккзетк ккнцк Константнна царе, н пои-
метк все цлркстко влкгарское и гркчкекое, н царксткоуетк лктк
.31. и скончастк се.
И потомк паки и31Д0шс нккон насилници и прклкснк1ц, гла-
големн печенкзн, неккрнТи и везаконнци.

Тивериадското море.
Митътъ за сътворението на евкта отъ Бога и отъ Сата-
наила, оевкнъ въ по-горк разгледанитк богомилски съчинения,
е бивалъ разпространяванъ и въ отдклни разкази на старо­
българската литература. Такава една легенда, която, водейки
се по заглавията й въ нккои отъ ржкописитк, пъкъ и по са­
мото й съдържание, ще назовемъ легенда за Тивериадското

!) Иречекъ предполага, че тукъ се разбира Койстантинъ Мономахъ

<1052—1055 г.), зеть и съуправитель на царица Теодора.
*) Оделкнк е Делянъ (6 4aXiav6{), Самуиловъ внукъ, който въ 1040 г.
дигна възстание противъ Византия и б е прогласенъ български царь. Гаганъ
подскща за владетелския титулъ — хаганъ (xaT“v0S)-
3) Месемврия на Черно-море.
288 Тивериадското море. Българска версия.

море, е запазена въ югославянски и руски ржкописи. Понеже

разнитЬ нейни преписи пр-Ьдставятъ единство откъмъ съдър­
жание и форма и възхождатъ несъмнЬнно къмъ една по-стара
богомилска редакция, затова и ние тукъ ще ги разгледаме
наедно. На първо мЬсто ще дадемъ текста на българската
версия, сетнЬ на рускитъ, и слЬдъ това ще се занимаемъ съ
гЬхния съставъ и богомилски характеръ.

Българска версия. — Тя не ни е известна въ своята

ц-Ьлость, а само въ съкратенъ видъ. Тя е била открита пр-Ьзъ
1845 г., въ единъ отъ ржкописигЪ на Сл-Ьпченския монастирь
въ Македония, отъ руския славистъ В. И. Григоровичъ, който
си направилъ извадки отъ съдържанието на легендата. Тия
извадки бидоха обнародвани отъ проф. Щайова въ неговото
изсл-Ьдване: Очерки народнаго м1росозерцашя и суев-bpiH
(Журналъ Мин. Нар. Просв-Ьгцешя, 1863 г., мартъ, стр. 91).
Сл-Ьпченскиятъ ржкописъ билъ писанъ на сръбско-българска
редакция, извадкит-Ь обаче сж предадени у Щапова въ нова
порусена форма1). Докато, слЬдвателно, не бжде обнародванъ
пълниятъ текстъ на легендата, споредъ СлЬпченския ржко-
писъ, или не се открие новъ неинъ пр-Ьписъ, ще се задово-
лимъ съ извадкит-Ь на Григоровича, които тукъ даваме въ
новобългарски прЬводъ2):
J) Големото сходство между българската легенда и нЬкои отъ руските
преписи ни наведе на мисъль — дали Григоровичъ не ни поднася, по по­
грешка, нЬкой руски разказъ за български или югославянски. Като взехме
обаче прЬдъ видъ, че множество руски статии еж букваленъ, само порусеиъ,
пр-Ьписъ отъ български и че възпроизведениятъ текстъ отъ Щапова е при-
друженъ съ двЬ бЬлЬжки, които говорятъ за неруския произходъ на тоя
текстъ, рЬшихме се да го печатаме и ние като български. Първата отъ тия
бележки гласи: „Въ одной редакши ея (т. е. апокрифической бесЬдн трехъ
святителей), вероятно сербско-болгарской, сообщенной нами В. И. Григоро-
вичемъ, такъ изображается твореше M i p a " (Ж. М. Н. Пр. 1863, мартъ, стр. 91).
Втората бележка, стр. 92, се отнася къмъ края на легендата : „Изъ вьшисокъ
В. И. Григоровича, изъ сборника М. СтЪпче. Въ XII векъ волхвн русск1е
вмеказивали подобное дуалистическое космогоническое представлен1е“ . Най-
сетне, за българския произходъ яа речената легенда говорятъ и неколкото
подобни по съдържание простонародни български разкази, които печатаме
по-долу, въ втората часть.
2) На г. А. Мазонъ, проф. въ Колежъ дъ Франсъ, изказваме сърдечна
благодарность, задето ни улесни съ преписъ отъ легендата, поместена въ
поменатия брой на Ж. М. Н. П., ......:о не се намира въ софийските и
пражки библиотеки.
 Руски версии. 289

„Господь Саваотъ бЪше още прЪди земята — въ три

камари въ въздуха. И помисли си Господь Саваотъ, безначал-
ниятъ Отецъ, и отлжчи отъ сърдцето си и роди възлюбления
си Синъ, Господа нашето Исуса Христа, а изъ устата си из­
пусна своя Свети Духъ въ видъ на гължбъ. И рече Господь:
да бжде кристално небе на железни стълбове, на седъмде-
сеть хиляди мирияди, и да бждатъ езера, облаци, звезди,
светлина и вЪтъръ. И, като духна изъ своигЬ нЪдра, насади
рая на изтокъ. Мразътъ е отъ лицето господне, гръмътъ е
гласътъ господенъ, утвърденъ на огнена колесница, мълнията
е слово господне, което изхожда отъ божигЬ уста, слънцето
е отъ вжтр-Ьшностьта на ризата господни, (а луната отъ ли­
цето господне), понеже Господь си отри лицето. И рече
Господь: да бждатъ мирияда стълбове на въздуха. И рече
Господь: да бжде на земята Тивериадско море, солена вода.
И сл-Ьзе Господь по въздуха на Тивериадското море и видЪ
плаващъ по него гмурецъ, па като застана надъ него, рече
му: гмурецо, кой си ти? И отговори: азъ съмъ сатана. И
рече Господь на сатаната: гмурни се въ морето и изнеси
земя и камъкъ! И Господь, като преломи камъка на двЪ,
даде изъ лЪвата си ржка половината отъ камъка на сатаната,
а другата половина удари съ жезъла си. Отъ огненигЬ искри
на камъка Господь създаде архангела Михаила и Гаврила, и
излЪгЬха ангелитЬ. Сатаната направи отъ камъка безброй­
ната б-Ьсовска сила на боговегЬ. И рече Господь: да бждатъ
тридесеть и три кита на Тивериадското море, и на гЪзи ки­
тове да бжде земята“.
Краятъ на току-що пр-Ьдаденото съдържание на Сл-Ьп-
ченската легенда липсва, но за него ще сждимъ отъ съответ­
ните руски преписи, които му отговарятъ почти буквално.

Руски версии. — Най-надежниятъ и най-старъ руски

вариантъ на легендата, озаглавенъ © Тнксриддскомъ море, въ
сборникъ отъ XVI в., принадлежащъ на Е . В . Б а р со в ъ , бе
издаденъ отъ последния въ Чтенш въ Имп. Общ. Ист. и Древн.
росс. при Московскомъ Университет^, 1886 г., кн. II, стр. 5— 8.
Втори вариантъ, изъ сборникъ отъ XVIII в., въ Библ. на
Одеския Университетъ, № 56, сбирка на Григоровича, бе из­
даденъ отъ В . М о ч у л ъ с к ш въ Русскш Фил. В-Ьстникъ, т. XVII,
1887 г., стр. 173— 177. Извадки отъ сжщата статия даде по-
19
290 Тивериадското море.

рано А. Пьшинъ въ П и п и н ъ и С п а со в и ч ъ , Истор1я славянскихъ

литературъ. Изд. 2-ое, т. I, 79—80. Трети вариантъ обнародва
И . Я . П о рф и р ьевъ , Апокр. сказашя о ветхозав-Ьтнмхъ лицахъ
и собьтяхъ. Спб. 1877, стр. 87—89, споредъ единъ късенъ
пр-Ьписъ въ сборникъ на Соловецката Библиотека. За дру-
ГигЬ необнародвани преписи срв. А . Н . В е с е л о в с к ш , Разье-
скашя въ области русскаго духовнаго стиха. Спб. 1889, ч. XI,
стр. 40—41.
Тукъ печатаме и тригЬ руски варианта, на първо мЪсто
Барсовия, сетн-fe тоя на Мочулски и най-сетнЪ тоя на Пор-
фипьр" '1•

1.
П ъ р в а р у с к а вер си я.

Q Тикериадскомх Mop'b.1)
I. — бгда нс ekictk нека нн землн, н тогда кистк едно море
Тикириадское, а верегокъ оу него нс вило. И еннде Г^к по коз-
д8у8 на море Тнкириадскос и кид-k Гдк на мори гогола плок8цеа,
а тотъ гоголк ботанаилъ, заросъ ко (п)енш морской. И рече Г&к
ботанаил8, акн не к-кдаА его: кто есн? И рече ботанаилъ: азъ
всми Б г ъ .— й мсна како наречеши? И Фк-кцеа ботананл-к: a tki
Бгъ кгол\ъ и Гдк гдемъ. йцее км ботонаилъ не то слоко рекъ
Гд8, н Гдк ни его т8тъ же нскореннл-к на мори Тикирнад-
скомъ. И рече Г^ь: ботонаиле, понирн са въ море н кинеси мн-к
землн и кременк! ботонаилъ же мосл8ша Гда и понирн са къ
море н кинесн землн н крелинк. И кза Г дк землю н песокъ, раз-
с-кл по морю Тикнрнадском8 и рече: б8дн на море зсмла тол-кста
н пространна! И къза Гдк оу ботонанла кременк и преломи его
на поли, н къ пракой р8кк остави Гдк оу ссеа, а въ л-ккой
и’далъ Гдк ботонаилу. И кза Г дк посоуъ и нача бити кременк
и рече: кил-ктн из него Кремени аггли и архангели по 0Браз8
моем8 и по подобно и бсзплотши ! И почали w того Кремени ви-
л-ктати сили огненъниА, н сотворн гДк ангели и аруаггли и
кса дсватк чинокк. И виде ботонаилъ что соткорилъ Гдк, и
почалъ тотъ кременк бити , что далъ ем8 г£к изъ л-ккиА р8ки.
И почали оу 6отонаил8 кил-ктати аггели его ботонанлови, ссбс

х) Съ прЪписъ на текста, чието издание не се намира въ София, ни

услужи г. Б. Йоцовъ, студентъ по Славянска филология въ Прага, комуто сър­
дечно благодаримъ.
 Руски версии. 291

соткорн сил8 к«лик8ю. И соткорн 1'Дк [Сотондилд] ндчдлником-к

Н Д Д О К С к м И Ч И Н К М И Л Г Г С Л К С К И М И . . . ПР1Д1 ГДк К -К Д«КАТи чин-к.

II. — И кид-Ь Сотонднлк яке СС Бга поидосте и Ф кгкх"к

Д ГГ1Л К1 С Л Д К И Л Т К , И помисли К К 1 Т И рДК«НК lif'8 и помисли сконо
Г О Р Д О С Т К Ю : П О С Т Д К Л Ю прктол-к НД О К Л Д Ц -Ь 1 И Б8Д8 П О Д О Е 1 Н К K U II1

н«м8. И ккддл 1'£к мислк «ко л8как8ю, н косрт-fc к«ргн8ти «го

нд з«млю со ксио «го снлою л8кдкою, и поела 1'Дк Мирйлд к-к
Сотонаил8. И пржде Мирйлъ, и попдли Мирила Со Сотондилд
огнк. И пржде Мирил-к ко ГД8: с«го соткорил-к, <ж« «си мн-Ь
к«л-кл-к, огнк менл попдлилк Со Оотонднлд. И 1'ДК МирНЛД по-
стрнж» к к ч«рнкци и ндрече И М А «м8 Мирил-к, и Оотонднлд нд-
р«ч« сотонд, понсж« поела 1'Дк д г Р«л а с к о «г о . Мирил8 пок«л-к
Оотонднлд ч ^ Д Д р И Т И С К И 1 1 « Т р О М -К и кергн8ти «го нд з«млю со кссю
«го снлою лЗкдкою. Ci)ма с а С о О о т о н д н л д н д д с т к ГДк и л к М и
рил8, и о том-к ндр«ч« с а Мирил-к дрх’дгР«л-к, а Оотонднл-к со­
тонд. Н поела 1'Дк Мирила к-к сотоне, н «цк не доп8стил-к
сотонд Мирила до престола ско«го и kkjctk поскомл«н-к. ПрТндс
Мирило дрргг«л-к н оуддри скипетром-к сотон8 и порази «го на
зел\лю со ксею «го снлою, и шли сили «го три дни и три ноцж,
Д КИ КДПЛИ ДО Ж ДС K H K IA . И К -К Т р « Т 1 днк соткоришд дггелкскж
сокор-к, и ностдки Гдк надк кекми силами д г г «л к с к и м и Мирила
дрргг«ла, и реконм аггели и заткориша нд БРа, ко«ко гд-k огнк зд-
стдл-к, иноко к-к горах"к, HHUjf-к к-к пропаст-kjf-K, по козд8£8 л«-
тАфиу-к, а инирч укою или ногою клдга нлдкдет-к: гд-k к о «ко
застдл-к, т8т-к и до сего дни прекикдет-к.
III. — И потом-к соткорн 1'Дк раи на костоц«, и помисли
1'Дк соткорити перкозданндго чЯкка Пдамд. И соткорн т-кло «го
Со седми частен: Со земли т-кло, Со камени кости, Со морА крокк,
Со сЯнцд очи, Со юклдкд мисли, Со кетрд дирнСе, Со о г н а теплотд.
И понде Гдк нд нкед ко СоЦ8 ско«м8 по дш8 Яддмд. Сотонд н«-
R-кдДА что соткорити «м8: истикд т-кло Яддмоко п«рсти. И
пржде Гдк к ско«м8 создднмо, к т*кл8 Пддмок8, и кидс т-кло
истикдно кс«, и р«ч« Г д к : о дТакол«! како «си см-кл-к нддк моимъ
созддшем-к тдко соткори(ти)? II отк-кфд дУдкол-к: ГДи, дф« т а к о й
Ч ^ К К -К Ч К Г - К Н « Т - К Ч Т О З Л Б О Л И Л -К и Т О Т - К ДД Т « Б А П О М А Н « Т - К . И 1'Дк

покороти Яддма кн8тр-к ранами, и Сотоле зачатсА кол-кзнк. Со­

тонд соткорил-к, дф« оу кого заволит-к и тот-к да коздоунет-к :
оу-к, о^-к, 1'Ди помил8й! Ожи гДк Яддма и даст-к ем8 овлдетк
к-к рдю ндд к кс-кми пчьтицдми и SK-кркми и скоти . И кидс 1'дк,
яко неоу-доБно Ядам8 «динол\8 к-к раю кити, и ко ср т-k сотко-
 292 Тивериадското море.

рити ем$ с$пр$г$. И вложи во Адама сон-к и kuha нз "к него

ревро и соткори ем« с8пр$г8,' и копроси г£к Адама: Адаме!
что «си во си-k кидал -к ? Н рече Адам-н: г £ и , вид-ку-к айтла
Петра к-к Рнм-fc вниз-и главено распАта, айтла Павла к-к Дамас-кце,
(оанна во б д -kce, а тевА, Г д и , во Терлме Гогоде на крест-fc рас-
плта н кошем-к к-к ревра проводаема. И насади Адам-к три древа :
сдиноко древо части свою, а др8гою древо части бккгну, а посрсди
гДне древо. И покел-k ГДи Адам» iC вс-ку-к древ-к исти, a w еди-
наго древа не повел-k 1’Дн исти. Запов-кда ем8: Адаме, w сего
древа вк8сиигк, смертио оумремгк.
IV. — И в то времА вила в-к раю змиа паче вгку к акк-
рей почтена, преоукрашенна. Изиде змиа из-к раю г8лати . Искони
в-к сотона ненавидА довра род8 чДвчискаго, и сотока овсрн8лсА
червем-к и приползи ко зм?е и рече зм Та : пожри ма 1 Пожре червА
и несе в раи. З миа жс оверн8ла са около запрецннного древа, и
нача сотона копити змиекь1ми оустами: о бвиа! что твой БР-и
повел-k исти? И рече бвга: w вс-к^-и древ-и исти повел-кл-к гДи,
a w того древа не повел-кл-и нам-к Бг-к исти, да смертУю оумрешъ.
И рече сотона: не смертио оумреш-к, но Будете аки вози, станете
в-кдат-к довро и яло. И виде бвва а негод-к но се древо что виде,
и кза w плода бвва и снмде и даст-к Адам» сиисти. И Адам-к
овнажи са w Бга слова б&;а , и вид-kiua срамот» свою и езашл
три листие cMOKOBHKie и сотвориша на ссв-к ризи смоковние, да
в-и не вида срамот» свою, и скрита са. И книде гДи и зва:
Адаме, Адаме, гд-b ви? И йж-кцеак-к Адам-и: 1'Ди, согр-кшиу-к,
прест8пнх”н. И иж-кцеак-к Адал\-и: Господи, жена ма прелистила. И
рече (Г&н) бкк-к: т и окланла, что сотворила ? И йж-кцелк-к бвва:
ГДи, змиа ма прелистила. И рече г Д ь : т и , прел8каклА, что со­
творила? И йж-кцелк-к зм и а : г£и, сотона ма прелистил-и. И рече
ГДк Адам»: йжел-k т и сн-ксн ул-кв-к свои в-к поте лица ткоего;
а т и , окланнла бвва, в псчали родиши д-кти; а т и , прел8кавлА
(змиа ), Фсел-k на чреве своем-и пол-излети до скончлнУа вкка скоего
по земли. И повел-k Гдк Адама и бкк» нзъ рал изгнати кон-к. И
тогда паде са из-к раю дк-fc части его: Адамова части паде во 6др8
рек8, а бккина к-к Тигр-к рек8, а гДне древо остало са к-к раю.
V. — И плака са Адам-к тридеелт-и л-кт-к. И вида ГД к
слези Адамок-и и вос^от-к его помиловати, да ти пракеден-и ви
Адам-к, погива-к ви. И поела ГДк apjfreaa скоего Мнуанла, покел-к
ем8 землю пауатн. И нача Адам-к землю пауатн, и прТиде к нем8
сотона и рече Адам»: что д-клаети? Адам-и рече: землю паш». И
 Руски версии 293

сотонд рече: к то тев-k покел-кл-к? Аддм-к рече Г ^ к м н -k келклк.

И сотонд рече господна некеед, д землм м о а ; дцк хоцнши землю
п а р т и , и т и ддн м н -fc нд севд рукопиеднй н нд K IC K род-к скои
по TiE-k б Вд 8 ц] их"к . И "«че й д д м -к : коли зем лд т к о л , и дз-к твои.
И НДПИСД Лддм-К НД C tto fll р8КОПИСДН'й И НД K I C K род-к ПО H H J f K Б8-
Д8Ц1НХ”К, Н ФДДСТК СОТОН-k. СОТОНД рдд-к E K I C T K Н H I C I КО ДД-К,
И, ПО ТОМОу р8КОПИСДНЙО, W ЯДДМ0КК1 СЛИрТИ И ПО Х?ТОКО рДСПАТ?!,
Н ПрНМДЦЦ ДТдКОЛ-К И ПрИКОДИТ-К Гр-кшНК1Х”К И ПрДК«ДНК1Х"К КО

дд-к кс-k рдкно.

VI. — И роди йддм-н дкд сюнд: Кднна и Акелд. Кдин-к е ю л -к
землед-клец-к, Якелк пдст8ун. И ко к р ш л Кдннк принесе жертк8
B N й> плодд скоего, н прежде едм-к кк8си, н B f-к же рдзгн-ккд са
нд Кдннд н не прНА жертк8 его. И потом-к принесе Якелк w стдд-к
скону-к прдкеднк 1Х”к. БР-к же прнзр-k нд жертк8 его Якел-кк8. И рдз­
гн-ккд са Кдин-к нд Ердтд скоего Якелд. И не к-кддА что сотко-
рити, и козкд его г8 л д ти н д поле. ДТдкол-к же искони к к сотонд,
нендкидА доБрл род8 чЯкческом8, и оукдзд Кдин8 нд пол-k кдменк,
и оуки Брдтд скоего Акелд. Я д д м к же ки д -k ейд скоего оукитд.
Я д д м к и бккд плдкд са т8 ндд-к т-клом-к Йкелеккш-к. Т-кло же
йкелеко леждше нд поле, Яддм-к же и бккд ксегдд плдкдр са кез-
престднн, и не рдз8м-кю тк что ндд-к ннм-к соткорити. И ки д -fc
Г ^ к слезк! А д ам ови , и сослд Г ^ к д к к горлици, и летдше ндд-к
т-клом-к Якелеким-к. И единд птицд пдд-к нд землю мерткд к-к
горду-к, д д р 8 г д а летдюфи ндд-к нею и положи сю и ростерзд землю
н о г ъ т а м и сконми елико можду-к и погреке сю к-к землю и полете
прочк. Б и д -k же йддм-к и бккд, и соткоришд якоже ндд-к т-клом-к
йкелекимъ, погрекоу-к к-к землю. И йголе престд плдкдтн са йддм-к
и б ккд по йкел-k. И потом-к ддет-к Б^-к Аддм8 енд Сифд ко
Якелеко м-ксто. Сослд Г ^ к грдмот8.
VII. — И жил-к Яддм-к дскатк сот-к тридеелтк л-кт-к, рдз-
вол-к са Яддм-к, ндчд оу него глдкд Бол-кти. И поелд сйа скоего
меншдго: поидн, чддо, ко дом8 и принеси мн-k к-ктки райски
дрекд из-к рдю. И пршде Снф-к, коежде плдкд са оу едемд, н ко-
проси его днгел-к, кида плдчк его. И рече Сиф-к: господине, о(ук
мои еолнт-к Ядам-к, и покел-k мнк принести к-ктк-н w рдискдго
дрекд, и дз-к, господине, не мог8 книти к-к рди. Ангел-к же гднк
KKiHice к-кткк рдискдго дрекд. Снф-к же поиде с-к рддостТю ко
оЦ8 скоем8 Яддм8. И ср-кте Снфд сотонд и рече ем8: Снфе, гд-к еси
кил-к? И рече Сиф-к: вил-к есми к-к рдю, нес8 к-кткк Ю рдиского
дрекд, оСук мои болит-к. И елкинд сотонд и уотд Сифд и Яддмд
294 Тивериадското море.

пог8бити . И pi4< сотона: 6 и ф (, поиди на 6д р-к р*к8 и /Ингр-к1)

р(к$, и там© 1 сть дрека чдстк оца тво(г© и частк м трн t b o i a ;
и т м к©змн w T'fcjfK д р (к-к, д а исцел-кет-к ©^ъ ткон . в и ф к же,
hi знам cotohki и послЗша ir e , поиде на (?фран-к р(к$, ажн© б л и з -к
р(кн лежат-к много b i t -к к ж , и С н ф к же в з л w вс-кх-к ч астж н
пржде к© ©С^8 скош $, принесе ккткк! w вс-кх-н частен. И кза ©у
H ire, сплете вснсц-ь йдам"К и т о г д а Ядам-к ©умре н погр(Б(н-н
ekictk в-к том-к венкц-к. И вза сотона дГйS ЙдамокК, wttece to,
по ево рйкописанпо, во ад-ь.
VTIII. — И w ere к-кнкца козрастош а тр и Др(ва, и w т-ку-к
дрсв-к козрастош а едно древо, и в-к могилех-ь т к у -к в и т и пол»
w тег© др(ва. Я на том -к м-Ьст( невлгодарнж людТе в8д8т-к и
развои тв о р и ти , и штоле просам т© м-Ьст© развоинич(ск©(. Яцк
кт© на том -к м-кст( жив(т-к доврк) и то т-к so a -к яловен-к раз-
боиник-к, по п р о с л к т ю м-кста то го . И к -к т о вр(МА ЯвдУана црл*
EKICTK во арихон-кских-к странах"к м8ж-к им(н(м-к Яссон-к, и п©ид(
©н-к в© 1ер8салим-к град-ь и з-к Ж(ною своею. Ж (на ж( (го н(
проста с8цеи, и роди на п8ти сна и р(К©ша и м д см8 (>п8тннкк,
пон(Ж( на п8ти родисд. Кс(ли са Иассон-к на м-кст( нарица(мол\-к
Развойннк-к. Иассен-к ж( б к ь г к м 8 ж к праксденк и раз8м(н-к. О ум и-
рад, приказа др(ко т о что распети са Х рт8, Gfi8 бжмо, и рече
G iiStnhkS сн8 скоем8: чадо мо(, стереги дрека с(го, на «м -к др(ке
Хоцкт-к распАти са извавителк н а и гк ; т ю , чадо, постражи с-к
Н И М -К , СО ТБО рИ ЧТО БК1 T (B -fc Ck НИМЪ © у М р е Т -К , Д 4 Т (Б А рЛДИ СК

в8дел\к м8ки в-кчнюА. И Фтол-к Gn8T-

н и м к н м и извавл(Н|'и
ник-к жив-к и потом-к блк1И разЕоиник-к.. . (к р а я т ъ л и п сва).

2.
В т о р а р у с к а вер си я.
Трудол8бивнхъ мужей и бРолюбивихъ слисано изъ бо-
жественннхъ книгъ Bacилjя Великаго, Григория Б^ослова,
1оанна Дамаскина о преславнихъ преншх неведоми* вещен
о безначалн-Ь ГосподЪ Бже наше“ како бнеть Г£ь Сафаофь
прежде всея видимия и невидимия твари.
I. — Прежде земли бнеть Г£ь Саваофь в трех комар-Ь*
на воздвсЬхъ в велелЪпоте безначалний царь нев-Ьдомъ таинъ
присносущний, несозданний, несказанннй, нерожденний, не-
зачатий, вм-Ьстннй и невидимий и неосазаемий, безсмертний
и бесплотний. И тогда бисть св-Ьт от лица господни Саваофа
') Тигр-к(?).
 Руски версии. 295

седморицею свЪта сего свЪтлЪе. Ризи его биша б-Ьлии яко

свЪтъ свЪтозарнии от лица господни. И сидЪл Г£ь Саваофь
въ трех коморех на воздйскхъ на престол^ превиспренняя
слави. И помисли себЪ Г&ь Саваофъ безначалнии Отць тако
отргнул от сердца и родих возлюбленнаги> Сина боябя ГДа на-
uierw РГиа Хра. Из вустъ своих свои святии изъпусти на
него видЪ w голубяте образЪ, cf^MH треми комарами про-
образова Гдь троичнии и безначалнии Синъ и Отць и съвятии
Дхъ на т%х трехъ комарехъ безначалнии крестъ. И тотъ крестъ
прообразова г£ь БРъ распятие Сйа своего Ийсса Назарянина
Иудеиска. Почиватъ в сердцЪ Дхъ стии, w Отца исходитъ на
всЬх в%рующих во имя его. Отць оубо незачатии и нерож-
денъ, а Сйъ оубо рожденъ, а несотворенъ. Д](ъ cfu n несоз-
данъ и нерожденъ, но исходит w О^а.
II. — Не бисть тогда неба, ни земли, ни моря, ни аРлъ,
ни архангел, ни херуви", ни серафи", ни р-Ькъ, ни езеръ, ни
кладезеи, ни источникъ, ни челов-Ькъ, ни горъ, ни облакъ,
ни звЪздъ, ни свЪту, ни звЪреи, ни птицъ, ни вертепъ, ни
зарей. Тогда била тма и бездни и темнота. Не бисть тогда
ни дни, ни нощи, ни виковъ, ни часовъ. Тогда бисть себе
безсмертнии, безначалнии Сйъ божш 1исусъ Христосъ со-
твори слово" повеление" Отца своего небеснаго всю тварь
небесную видимую и невидимую. И како рече ГДь, тако со-
творило'1' и создало'5’ Дхо" ctfuMb от устъ его премудрихъ. И
рече Г £ ь: буди небо хрусталное на столпЪх желЪзнихъ, на
седмидесяти тмах тисящь, и будите езера и облаки и звезди
и свЪтъ, и вЪтръ д8нул из нфдръ свои*. Раи на востоцЪ на­
сади и востокъ и западъ и сЬверъ и югъ айггелъ сидитъ на
востоц-Ь в велелЪпоте превиспреняя слави своея. Седмь не-
бесъ словомъ сотвори Г£ь, мраз от лица господня исхошъ, а
громъ гла^ господень в колесница огненной утвержденъ, а
молшя слово господне из оустъ божиихъ исходитъ, а солнце
от нутрешя ризи господни, понеже Госпо* по лиц» своему
утреся, а луна лица. И рече Г£ь: буди тма столповъ на
воздусЬхъ. И тако сотворило0 слово" господни", а столпи не­
движимия железния от начала в-Ька сего. И буди на т-Ъх стол-
п-Ьх камень недвижимия, а на камени земля, а подъ землею
адъ недвижимий и весь мЪденъ, и вереи железния и врата
мфдния и железния, а подъ адомъ тартаръ дна нЪтъ. И
рече Г^ь: буди надъ адомъ тма столповъ мфцнихъ и на
2% Тивериадското море.

столпахъ камень и на камени земля. Г^ь слово" камень и

кремень сотвори.
III. — И рече г£ь: буди на земли море Тивириадское
вода соленая. Первая земля на воздусЬ* сотворена и утверж-
дена, вторая на аде, а на той земли море, а 8 того моря Ти-
вириадскаго брегу н-Ьт. И сниде Г£ь по воздуху на море
Тивириадское и узр-fe Госпд плавающа на то" море Тивири-
адъскомъ гоголя, и ста над ни" Г£ь и рече ему: гоголе, ти
кто еси? И рече ему сатана: аз есмь БРъ. И рече ему ГоспоД:
а азъ кто есмь? И рече ему сатана: а ти БН> бгсГмъ и црь
(фемъ. Аще би ти не то реклъ сатана ино что противное
ГДу Bfy, тда его г£ь бн сокрушил на море Тивириадско". И
рече ГДь сатанЪ: понирився в море и внне^ земли и камен!
И преломи на двое, из лЪвьш руки даде сатан-Ь половину
камени. И оудари Г^ь жезло" по каменю и рече Гдь: бу­
дите ангели по образу моему силни, безсплотнии и безсмерт-
нни, совершаите хогЬние мое в вишни*. И сотвори БН> от
криле огненнихъ Михаила архангела и Гаврила 1еурия и Ми-
хаила парафлама помогая херувими серафими ангели архан­
гели. А жезлъ билъ сталнои укладнои 4%" оудари Г£ь нашъ
Ии^съ Х^тосъ, и съ камени вилетели ангели слово" повел-Ьшя
г^ня Михаилъ арханге* и Гаврил, небеснаго царя воеводи.
Сатана же набил из камени бесовную безчисленную силу б^овъ
плотнихъ. И рече Г^ь: будите тридесятъ три кита на море
Тивириадско" на вода* и буди на гЬхъ китЬ* земля толста,
широка и пространна и порасте древеса и трави и цв&тн,
гори и холми и источники и езера и р-Ьки. И сотвори Г^ь
от земли звереи и скоти и риби в водахъ и птаенци летя­
щия по воздухоу. И сотвори день и нощъ и гади пресми-
кающяся по земли. А кито" rb M повелЪ пищу Г^ь ангело"
от рая приносити, на нихже утверждена земля, и не подви-
зается ни въ которую сторону.
IV. — И рече сатана противно г£у Саваофу: у меня
сили болши вншняго, подобенъ азъ вишнему. Причте сатану
во архангели и вземъ его на небеса. Сатана же нача гор-
дитися и мислию возноситися в себ-fe помишляя: согворю
себЪ престолъ надъ звЪздами на воздусЬ. Г&ь же проразум-Ь
мисль его лукавую и поела архангела Михаила, повел-Ь са­
тану свергнути с небеси. Михаил архангелъ удари сатану же­
зло", попали огнь от сатани. Миханл архангел прииде ко Гос-
 Руски версии. 297

поду Саваофу и рече: огне" мя палит от сатани. И Господ

Михаила постриже в чернцн и положи на его схиму со кре­
е ш простьши знамение Христа СНа бож!я. Михаи* архангелъ
иде и удари сатану жезлом и сверже его с небе'®’ на землю,
во адову кромЪшную, со веЬми его бесовскими силами. И
паде бЪсъ с небеси три дни и три ноши, что капли дож-
девня шло сили бесовския во адъ кром-Ъшнни. И ГДь рече:
ами", ами", аминь. Небеса загворишася и висяще б-Ьси дер-
жими по воздуху, повел-Ьние" божие", падают на землю от
искреннея десници вишняго бнпя промиела и сокрушаются
на земли. И рече сатана: сверже мя ГДь на землю и я сяду
в до" Ияковля и буду славимъ от човЪкъ.
V. — Вм-Ьсто «мпадшихъ ликъ наполняетъ Г^ь человЪки,
праведнихъ чйкъ сознвает и, м-Ьсто самаго сатани, сотвори
ГДь плотна чЯвка первозданнаго Адама от перстния земли,
кости от к мени, кровь от чермнаго моря, мисли от облакъ,
очи от соляца, дихание от вЪтра. И поиде гДь по дЦъ efufl
свой на нбса ОЦоу, и прииде Господь ко Адаму на землю,
узр-b Адама ранами обложена, от сатани персто" истикана, и
рече ГДь сатан-fe: почто, окаянне дияволе, тако сотворил еси?
Азъ сотворилъ чХка чиста и непорочна и безболЪзненна. И
рече сатана ко Господа: забудет тя; аще кое мЪсто поболит,
и онъ помолится: Господи помилуй! И ГДь поворотивъ его
внутрь подерши кожею и вложи в него д^ъ с^ий и оживи
Адама. И рече Господь сатанЪ: поклони'®’ тн Адаму! И рече
сатана: я твоему созданию непоклонюся. И рече ГДь сатанЪ:
окаяннии дияво*, лстивии сатана! И вопроси ГДь Адама: что
вид-fc* еси во сн-Ь? И рече Ада": тя, Господи, видЪхъ во 1е-
русалим-fe на крестЪ распята, Петра въ Риме стремглавъ рас-
пята, и Павла в ДамасцЪ. И введе ГДь Адама в раи. Ада"
уснул сно", и Господ взе" у Адама ребро лЪвое и сотвори
ему жену Ев’ву, и вложи въ Евву дуь efufi. И рече Господь
Адаму: возбуди®" от сна! И рече Ада": что еси, Господи? И
рече г£ь Адаму: то теб-fe жена, и живи с нею по заповедемъ
гДнимъ. И повел-fe изо всЬхъ древе'®’ ясти ягоди ГДь Адаму
и Евв-Ь, и заповяда (В единаго винограднаго древа не ясти,
занеже Ф того древа самъ ГДь вкуси*.
VI. — И в то время бисть сотворена земля1) вельми оу-
крашена и пространна прежде Адама. И позавидЬ сатана
*) т. е. змия.
298 Тивериадското море.

Адаму царствующу в раю, в доброгЬ живущу, иззернулся

сатана червемъ и прииде ко ЕввЪ1) и рече е и : шжри мя в
себя и внеси в раи. И юбъвився околю винограднаго древа
и нача сатана змиевЪ устн глаголати ко ЕввЪ: почто не вку-
шаете винограднаго сего древа, и будите убо бози, якоже
небесньш Бгь? Евва же сказа Адаму прелети его глаголи
змиевимн: будем убо бози, якоже небесньш Бгъ и начнем
вЪдати якоже Х(Гтосъ. И прелети“5" Адам со Еввою, вку­
сили винограднаго древа, запрещеннаго от Господа. И за-
неже искони лукавни враг завиди роду челов-Ь^скому,
прелети Адама и Евву согрЪшити в раю, и спадоша с ни*
венци и одежди св-Ьтлн, и нача Ада” и Евва древеси
крити“5. И прииде Гдь въ раи и рече: Адаме, гд-fe еси? Адам
рече: се азъ, Гди. Гдь рече Адаму: почто, окаянни, тако
сотворил еси преступлеше? Ада” рече: жена мя прелети есть.
— Окаяница, почте тако сотворила еси? Евва рече: змия мя
прелети. — А ти прелукавая змия, почтю тако сотворила еси ?
Змия же рече: сатана мнЪ повелЪ пожрети себя и внести
в раи. И рече ко Адаму: земля еси, в землю поидеши; азъ
тя сотворил беземертна в раю, а тн заповЪдь мою преступил
еси запрещеннаго древа ясти винограднаго. И поела Господь
архангела Михаила и повелЪ ихъ изгнати из раю, свергнути
на землю. И рече Гдь Адаму паши землю.
VII. — И ста с женою Ада” нача плакати и рндати, что
изгнали из раю. Гдь же хотя помиловати, видя его чисто по­
каяние от сердца и возднхаше и слези от лица: влдко все-
щедри и ниже вЪси судбами, спаси Адама прелестнаго! И
услиша сатана стенание Адамово возднхание w гр-Ьхъ, занеже
искони ненавистливнй лукави диявол прииде ко Адаму и рече
ему: скажу ти радость — хощет тя Г&ь помиловати. Дай мн-Ь
рукописание на себя и в род свои. А ти, Евва, клени“5 мн-Ь
клятвою.
VIII. — И родишас у Адама два сна: Авел и Каин. Авел
принесе г£у Б^у жертву ягнецъ тученъ, а Каин принесе от
земли хлЪба, прежде Г^а са” вкусил. Гдь Авелову жертву
принял, а Каина отритнул. И завиде Каин Авелю, уби его
камене”. г£ь прииде и рече Каину: почто убилъ брата своего
Авеля? И запов-Ьдал Г&ь звЪрю трижди на всякъ день сн-fe-
1) Требвало би да се чете: ко змии.
 Руски версии. 299

дать и вьшетать из себе аки знамение триста лЪтъ трястис по

Авелю кров от крови отливатися. Авел лежаше на земли три­
ста лЪтъ. Ада“ же незнаетъ что сотворити. И поела ГДь двЪ
птици горлицн и уби горлица горлицу, и раскопа® землю и
пог’р’бивии сна своето Авеля въ землю.
IX. —г Ада“ поживе на земли л-Ьтъ девять сотъ тридцать
и умре. И прииде смерт сатанина и взе“ душу его и внесе
во адъ, мучись 3000 лЪтъ внутръ ада во огни горяще", руки
и ноти связанн на шесть цеплящеи.
X. — И рече Бгъ Г^ь безначалнни црь цртвующи“ и
Г^ь господствующимъ самоизволивии ОЦь нбньш и поела Сна
своето еднороднаго Гда нашето Иисса Хрта на землю всели-
,тися в девицу и родитис на потребление хлЪба Адамова и
разрушение цртва сатанина и на спасение род» члвчекому. И
хотя Г£ь Адама и Евву помиловати, от первородння клятви
свободити. М седяще Гдь нашъ Ииссъ Христосъ на небеси со
(ЗДе“ свои“ небесни“ на престолЪ сказаема вЪка сего пол пяти
тнеящи и рождея на небеси о1 Ofia без матери, на земли от
матери безъ Оца, воплотися от дви Марии пресвятьш БЦм,
родися в ВифлеемЪ Иудейст-fe” и творяще на земли многаа
чюдеса и точию пострада яко чЯвкъ, распящась волею на
кресгЪ, восхотЪ w иудеи беззаконнихъ во свято“ град-Ь Ие-
русалиме и положень во гробъ и воскресе в третии день во-
скресениемь свои“ и сниде во адъ, изведе изъ ада Адама,
первое достояние схождения роду ceoerw, а раи Едемскии
на востоцЪ на престол^ свое“ божествено“, смерть сатанину
умертви своею смертию, а сатану связа слово” повеление“
Отца своето, аминь.
3.
Т р е т я р у с к а вер си я.
1ваннъ рече: отъ чево земля сотворена бьюгь? ВасилЩ
рече: егда сниде (Богъ) и начя ходити по водЪ, и узр% на
водЪ птицу, плаваетъ яко гоголь. И рече Богъ: ти кто еси?
Птица же рече: азъ есмь Богъ. — А азъ кто есмь? Птица
же рече: ти бРомъ Богъ. БРъ же рече: ти откуду 6Ъ? Птица
же рече: азъ есмь отъ нижнихъ. И рече БРъ: а азъ откуду?
Птица же рече: отъ вишнихъ. И рече БРъ: дай же ми отъ
нижнихъ. И понре птица в море и согна п"Ьну яко илъ1) и
!) тиня-
300 Тивериадското море.

принесе Бгу. И взя Бгъ илъ въ горьсть и распространи сюду

и овоюду, и бнсть земля. И повелЪ Бгъ изся: "ути р-Ькамъ
i источникамъ. И взя Б^ъ птицу i нарече имя ему Сотонаилъ:
и буди ти у мене воевода небеснимъ силамъ, надо всЬми
стар-Ьйшина. И сотвори Б^ъ потомъ небесния сили, и бнсть
же всЬхъ кТ чиновъ. И устроивъ коемуждо чину чиноначаль-
ника воеводу, и овии отъ нихъ постави во еже славити имя
его престое, п-Ьсни же ихъ сицеви поюще: с^ъ, стъ, cfb
Г^ь Саваоеъ, |'сполнь йбо и земля слави твоея. А инни же
беспрестани славятъ днь и нощь. 1нни же приставлени на
службу и служатъ ему мислию и еже 4fo вниде старЪйшин-
ствомь то повелЪваю(тъ); шествие же ихъ скорЪе молнш. 1нни
же на помощь поснлаеми, инни же на казнь согрЪшающимъ.
Зракъ же и красота ангельская невозможно есть y c fu чело-
вЪческими изрещи. Ангели же самаго Б^а не видятъ, славу
же его по участш видятъ.
Б-Ь же стар-Ьйшина ангеломъ нареченннй Сотонаилъ,
первий воевода. И дастъ ему Б^ъ вТ-тий чинъ на службу.
И помисли себ-fe сотона яко — сниду на землю и поставлю
престолъ себЪ надъ звЪздами, и подобенъ буду Вншнему, и
да мя славитъ чинъ мой еже подъ мною. Б^ъ же видЪвъ и,
яко сице помисли Сотонаилъ, i предаетъ старЪйшиньство Ми-
хаилу на всЬхъ небеснихъ чинахъ. I повелу Б^ъ Михаилу
соврещи противника своего долу и со отступними его силами.
I тогда прииде Михаилъ и виде на немъ бжство велико, и
не може къ нему приступити, и возвратися ко Г^у и рече:
Г&и, бжство твое велико на немъ. И рече Б^ъ: поиди свергни!
И снятъ съ него б$кство. I прииде Михаилъ i виде его яко
проста чЯка, и удари его скиптеромъ в плеча. Онъ же поиде
и со отступними силами с висоти низу, отъ шуму его хотяще
йбса пасти. И рече Михаилъ Г£у: хощутъ нсбная твердь па-
стися. И рече Б^ъ: запрети словомъ. И рече Михаилъ: ГДи,
что есть глаголати ? И рече БР-ъ: молви — вонмемъ c fая
с^имъ. И воспЪша нсбння сили: единъ cf, единъ Г£ь Исъ
Хсъ во славу БРу Отцу аминь. Сотона же прошибе землю и
ста на безднЪ подъ землею; и ина же его сила с нимъ, шая же
сила оста на земли, и претворишася въ бЪси и прелщаютъ
чХки; шая же сила не допаде до земли и летаютъ по воздуху,
и rfe претворяются во ангели и прелщаютъ люди. Не тацн
же суть бЪси, яко ихъ пишутъ черни, огнеомраченнш суть.
 Съдържание. 301

И собра Михаилъ вся нсбньш сили и рече имъ: внимаемъ

себе да не будемъ тацьш i вонмемъ добре и сганемъ предъ
сотворшимъ ни создателемъ. И по сихъ слава едивосущней
Т?цн всегда и нн% и присно i во веки вЪкомъ аминь.

Съдържание. — Всичките гор-ЬпомЪстени разкази, ОгЬп-

ченскиятъ и трите руски, съдържатъ една и сжща дуали-
стична легенда за миросъзданието, съ два мотива: 1) Богъ и
Сатанаилъ си сътрудничатъ, 2) земята и ангелите биватъ
създадени отъ пръсть (и кремъкъ), които Сатанаилъ изважда
отъ морето. При пр-Ъдаване на съдържанието на легендата
ще поменемъ само мимоходомъ страничните й епизоди, пове-
чето отъ които сж ни известни отъ разгледаните вече по-
горе апокрифи. Началниятъ епизодъ въ втория руски преписъ
(§ I, II, стр. 294 сл.) противоречи на последуещите. Той е по-
падналъ въ компилацията отъ другъ изворъ. Затова тукъ и
не си служимъ съ него. Загатнатите само моменти въ единъ
отъ преписите на легендата ще предадемъ споредъ другите
преписи, дето те еж изложени въ пълнота и ясность.
Изпърво имало само две стихии: едната горе — въз­
душната, дето пребивавалъ Богъ въ три камари, и другата
долу — безбрежното (Тивериадско) море. Богъ, като слезълъ
надъ Тивериадското море, видЬлъ плаваща по него птица
гмурецъ, която била самъ Сатанаилъ. Запитанъ кой е, Сата­
наилъ отговорилъ, че е Богъ и че произхожда отъ долнята
стихия, и за Бога (Отца) казалъ, че той е отъ горнята сти­
хия, Богъ надъ боговете. Богъ рекълъ тогава на Сатанаила
да се гмурне въ морено и да му извади пръсть и кремъкъ.
Сатанаилъ го послушалъ и извадилъ отъ морето пръсть и кре­
мъкъ. Богъ взелъ въ шъпата си пръстьта, разсеялъ я по мо­
рето и казалъ: „Да бжде земя дебела (дълбока) и обширна,
поддържана на водите отъ 33 кита!“ И земята била създадена.
После Богъ взелъ кремъка, счупилъ го на две, далъ едната
половина на Сатанаила, а другата половина като ударилъ съ
жезъла си, казалъ: „Да излетятъ отъ кремъка безплътни ан­
гели и архангели, по мой образъ!“ И изхвръкнали искри,
които се претворили на огнени ангели и архангели, въ де-
ветьJ) чина (степени). Когато Сатанаилъ видЬлъ станалото,

') Въ втория руски прЪписъ: дванадесеть чина.

302 Тивериадското море.

взелъ и той да чука кремъка, що му билъ далъ Богъ, и поч­

нали да изкачатъ СатанаиловитЪ ангели, които образували
голяма сила. Богъ нарекълъ гмуреца „Сатанаилъ“ и го пови-
калъ при себе си въ небесата, за да началствува на всичките
ангелски чинове, които съ СатанаиловитЬ станали десеть.
Наблюдавайки небесната слава на Бога, когото славосло-
вЪли всички ангелски войнства, Сатанаилъ поревналъ да
постави и той престола си на облаците и да стане равенъ
на Всевишния. Богъ разбралъ лукавата помисъль на Сата-
наила, та прЪдалъ началството надъ ангелите на Михаила и
му западЪдалъ да събори отъ небето своя противникъ заедно
съ неговите ангели. Михаилъ нападналъ врага, но билъ опа-
ленъ отъ него, защото Сатанаилъ съхранявалъ божествената
си мощь. Михаилъ се оплакалъ на Богъ, и Богъ го постри-
галъ въ черноризство и пром-Ьнилъ дотогавашното му име
(Михе) на Михаилъ. Едновременно съ това той отнелъ отъ
Сатанаила божеското му достойнство заедно съ последния
слогъ на името му, т. е. илъ, и го нарекълъ сатана. Архан-
гелъ Михаилъ тогава успелъ въ своето нападение: той уда-
рилъ сатаната съ жезъла си, поразилъ го съ целото му войн­
ство, което полетело надолу като дъждовни капки. Падайки,
сатаната се спрелъ чакъ надъ бездната; едни отъ ангелите
му — бесове се спрели на земята, дето прелъщаватъ чело-
веците, а други останали да летатъ по въздуха. Тогава са­
таната си казалъ: „Богъ ме събори на земята, но азъ ще
седна въ дома Яковлевъ и ще бжда прославянъ отъ чело-
веци те!“
За да запълни опразнения десети ангелски чинъ — тоя
на Сатанаила, Богъ създалъ праведните человеци и Адама,
който да бжде заместникъ на Сатанаила. Богъ създалъ чело-
века отъ 7 елемента: телото — отъ земя, костите отъ ка-
мъкъ, кръвьта — отъ Червеното море, очите — отъ слънцето,
мисъльта — отъ облаците, диханието — отъ ветъра, топли­
ната му — отъ огъня. Сатаната обаче продължилъ борбата
си противъ Бога. Въ отсжтствието на последния, той надуп-
чилъ съ пръстите си Адамовото тело. Когато се върналъ,
Богъ запушилъ раните на Адамовото тело и, като му вдъх-
налъ Духъ свети, оживилъ го и го въвелъ въ рая, дето да
владее надъ всички животни. После Богъ създалъ Адаму
другарка — Ева и имъ заповедалъ да се ползуватъ отъ
 Историко-литературни бЪлЪжки. 303

всички райски дървета, само отъ едно да не вкусватъ, именно

отъ лозата.
Лукавиягь сатана измамилъ първите человЪди да ядатъ
отъ забранения плодъ, поради което rb били изпждени изъ
рая. За да могатъ да живЪятъ, Богъ далъ на Адама земя да
я обработга. Когато почналъ Адамъ да оре, сатаната се из-
прЪчилъ отпрЪдЪ му и не му давалъ да работи, казвайки:
„Земята е моя, а небето е на Бога; ако искашъ да орешъ
земята, дай ми записъ, че ще бждешъ мой, ти и всичкиятъ
ти родъ“. Адамъ рекълъ: „Щомъ земята е твоя, и азъ съмъ
твой“, и му далъ записъ. Зарадваниятъ сатана взелъ записа и
го скрилъ въ ада. Възъ основа на записа, сатаната закарвалъ
душите на всички человЪци въ ада, докато Синь Божи Исусъ
Христосъ слЪзълъ въ ада, развалилъ записа и освободилъ
человЪчеството.

Историко-литературни бележки. — Българскиятъ и вто-

риятъ руски текстове прЪдставятъ компилация, въ която сж
влезли два противни единъ на другъ разкази за сътворението:
първиятъ разказъ е монотеистиченъ, а вториятъ — дуалисти-
ченъ. Ние ще се спремъ на втория, дуалистиченъ разказъ,
който се повтаря и въ останалите два руски текста. Въ тая
обща дуалистична легенда еж застжпени редъ богомилски
представи, които ще разгледаме накжсо въ следните редове:
1. П р гьд и д а б и л и с ъ зд а д е н и н е б е т о и з е м я т а , и м а л о
е д н а го р н я , в ъ з д у ш н а с т и х и я , д / ъ т о пргьбж двал ъ Б о гъ , и д р у г а
д о л н я с т и х и я — в о д а т а , д г ъ т о ж и в гъ е л ъ С а т а н а и л ъ . Тая пред­
става отговаря изобщо на Зороастровия маздеизъмъ и на по-
късния гностически и манихейски дуализъмъ. Началниците
на двете стихии — Богъ и Сатанаилъ се явяватъ като из­
конни, неизходещи единъ отъ други. Подъ влиянието на хри­
стиянството и особено на богомилството, което признава
превъзходството на Бога надъ Сатанаила, и въ легендата е
смегченъ началниятъ краенъ дуализъмъ, та Сатанаилъ се из­
дава като Богъ, а началникътъ на горнята стихия — като
Богъ на боговете. Богъ и Сатанаилъ притежаватъ, по от­
делно, своя божествена мощь и творчество, което ще проя-
вятъ по-късно при създание на небето и земята. Изпърво те
живеятъ въ миръ единъ спремо други и си сътрудничатъ
при творението на света; неприятелството помежду имъ за­
304 Тнвериадското море.

хваща по-сетн-fe, когато Сатанаилъ пожелалъ да стане равенъ

на Всевишния.
2. И н и ц и а т и в а т а з а с ъ з д а н и е т о н а с в г ь т а и з х о ж д а
о т ъ Б о г а , а С а т а н а и л ъ т в о р и к а т о п о д р а ж а т е л ь . И тукъ е
прокарано гледището на богомилит-fe за ум-Ьренъ дуализъмъ
и за надмощието на Бога надъ Саганаила. Едвамъ когато
Богъ създалъ часть отъ свЪта, тогава и Сатанаилъ рекълъ
да създаде н-Ьщо отъ своя страна. Ето защо и въ Тайната
книга на богомилит-fe, стр. 74, сатаната е нареченъ .подра­
жатель на Отца“ (imitator Patris).
3. С в г ь т ъ т ъ б и в а съ здад ен ъ о т ъ е л е м е н т и , и з в а д е н и
о т ъ в о д н а т а с т и х и я . Тая представа лежи въ основата на
една отъ най-разпространенит-Ь космогонични легенди, осо­
бено у българит-fe, русит-fe, финит-Ь, туранскигЬ племена и
староамериканцитЬ. Философътъ Талесъ изкарваше св-Ьта отъ
водната стихия. На тая легенда ще се повърнемъ при раз­
глеждане на българскит-fe народни разкази за сътворението
на св-Ьта, а тукъ ще посочимъ доколко тя е била застжпена
въ дуалистичната и особено богомилска книжнина. Въ бъл­
гарската и руски писани легенди, както видехме, Богъ съз­
дава свЪта и ангелигЬ отъ пръстьта и кремъка, които Сата­
наилъ извадилъ отъ морето; Сатанаилъ пъкъ създава сво-
ит-fe ангели отъ втората половина на сжщия кремъкъ. Въ
трактата си „Противъ богомилит-fe“ Зигавинъ изтъква, че Са-
танаиловит-fe б-Ьсове живЬели въ изворит-fe, р-Ькит-Ь, езерата
и моретата.1) Тайната книга на богомилит-fe ни дава по-изрични
в-Ьсти, успоредни на тия, които намираме въ българската и
руска легенди за изваждането на земята отъ водата. Сата­
ната, като слизалъ къмъ долнигЬ пластове на вселенната, до-
шълъ до водната стихия, пр-Ьминалъ пр-Ьзъ водитЬ и тамъ
открилъ земята, чиято повръхнина била покрита съ води (et
transcendens, invenit universam faciem terrae coopertam aquis,
стр. 74). Посл-fe той запОвЬдалъ на ангела, който началству-
валъ надъ въздуха, и на ангела, който началствувалъ надъ
водигЬ, да извадятъ земята изподъ водата: „и гЬ издигнаха
земята нагор-fe, и тя се показа суха“ (et elevaverunt terram
sursum, et apparuit arida, стр. 77). Съ други думи, безфор­
мената, мокра и тин-Ьста земя станала истинска, суха земя,

1) Р. Gr. СХХХ, 1300.

 Историко-литературни бЪлЪжки. 305

когато била извадена изъ водите. Малко по-картинно е пред-

ставенъ тоя епизодъ въ горните български и руски легенди:
Богъ взелъ пръстьта и пЪсъка, които Сатанаилъ извадилъ
изъ водите, и като ги разсЬялъ по Тивериадското море, об­
разувала се земята. Паралели на тая представа намираме и
въ книгата Разумникъ, н-Ькои редакции на която били упо­
требявани отъ богомилите. Така напр. въ Разумника, изъ
Пражкия сборникъ № 12, намираме въпросо-отговора: w чеса
кк'11' з ш и ? — Q тини кодшм1). Епизодътъ пъкъ за създа­
нието на ангелите отъ искрите на кремъка, изваденъ отъ
морето, намира своята успоредица въ Тайната богомилска
книга, само че тамъ камъкътъ е взетъ отъ короната на вод­
ния ангелъ, което е сжщото, защото той символизира водната
стихия. Тамъ четемъ, че сатаната, като взелъ короната на
ангела, що началствувалъ надъ водите, отъ половината на
камъните й направилъ светлината на луната и звездите, а
отъ другата половина (тукъ имаме паралелъ за двете поло­
вини на кремъка въ нашите легенди) —войнствата на звездите,
следъ което направилъ своите служители ангели. Въ Виен­
ския преписъ на сжщата Тайна книга не е забравена и по-
дробностьта, дето отъ камъните билъ произведенъ огънь
(искри), а отъ него звездните и ангелски войнства (стр. 77).
Книгата Енохъ, която е била една отъ любимите богомилски
четива и отъ която тъй много сж. черпели богомилските кни­
жовници, представя и тукъ своите паралели. Въ нашите ле­
генди, светътъ бива създаденъ отъ пръсть и камъкъ, извадени
отъ водите. Въ книгата Енохъ четемъ: И w клън сътвори*
KdMfHIf. . . И w калаени съгр-кзи* соууо, и нареко* соушж зшдд.
За ангелите, произлезли отъ искрите на секнатия кремъкъ,
тукъ четемъуспоредицата: И w камснс оусЪко* югнк велики, и
w wrHe сътвори* чини кесплътни* кои I т ъ м а(тль (стр. 178).

4. Т и в е р и а д с к о т о м о р е . Широкото, безбрежно (керегокъ

оу него не кило) море, дето живее Сатанаилъ и върху
което бива сложена създадената земя, въ нашите легенди е
назовано Тивериадско. Така се нарича известното въ библей­
ската история Генисаретско езеро или Галилейско море, въ
Галилея, дето се съсредоточаватъ главните деяния и чу­
деса на Исуса Христа. То се поменава и въ една руска прера­

») Starine XXI, 208.

20
306 Тивериадското море.

ботка на Палеяга, като се говори за р. Йорданъ: та бо р1ска

раяштъсА w морю Тнвнрьвскаго половина н, а дро\там половина
Ф 1з«ра Г|иисарнтекаго ( А . П о п о в ъ , Книга б ь т а небеси и земли.
Москва 1881, приложеше, 74). Посочените тукъ географски
вести сж забъркани, защото „Генисаретско“ е по-старото име
на Тивериадското езеро. То почнало да се нарича Тивериад-
ско отъ времето на Исуса, когато на западния му брЪгъ билъ
съграденъ въ честь на императоръ Тиберия едноименъ градъ,
Тивериада. Въ нашите легенди названието н-Ьма това локално
значение, а значение общо, давано на водната стихия — морето,
надъ което, споредъ представите на много древни народи и
особено на богомилите, почивала земята. Какъ е станало
прехвърлянето на името „Тивериадско“ върху понятието море
изобщо, ние не знаемъ, но ще си позволимъ да изкажемъ една
геолошка хипотеза. Въ единъ отъ преписите на апокрифната
книга Разумникъ, за която говорихме по-горе. .Тивериад­
ското море“ се изтъква вече като майка на всички морета,
както и планина Таворъ като майка на всички планини: кс-кллъ
гордмъ маги ва(во)ркскал, а моршъ Тнвир(и)идкскос море.1) Про­
гласяването на Таворския хълмъ, който е високъ само 560 м.,
за майка на планините, ще да има преносенъ, духовенъ сми-
сълъ: тамъ Исусъ се преобразилъ и показалъ божественото
си достойнство. Що се отнася до Тивериадското езеро, на­
ричано .море“ по стара традиция (Матей IV, 13, 14, 18 и др.)
за неговото въздигане средъ дуалистите като майка на мо­
ретата, на водната стихия, дето живее Сатанаилъ, ще требва
да .диримъ некои отрицателни страни. Близката околность на
езерото изобилствува съ вулканическа почва и горещи из­
вори, най-прочутите отъ които, посещавани отъ множество
народъ, се намиратъ въ града Тивериада (сега Тубария). Во­
дите на езерото сж. въ една пропасть, на 208 метра по-низко
отъ морското равнище. Съ тия геолошки особености на стра­
ната ще сж свързани, безъ съмнение, и страшните местни
землетресения, които често сж я разорявали. По време на
землетресението, станало въ 1837 г., само въ града Сафедъ
загинали 5000 души. Въ това именно грозно езеро носеще
името на императора Тиберия, въ чието време бе мж-

!) МонульскШ, Историко-литсратурннй анализъ стиха о голубинной

книгЬ (РФВ , XVII, 387).
 Историко-литературни бележки. 307

ченъ Исусъ. легендите сж поставили обиталището на царя на

бездната — Сатанаила.
5. Г м у р е ц ъ т ъ С а т а н а и л ъ . Въ българските и руски ле­
генди Сатанаилъ се явява на Бога като птица гмурецъ (го-
голь у русите),12) която е срасла съ морската п%на. Тоя митъ
е широко разпросграненъ въ славянските, фино-туранскигЬ
и др. народи. За неговите български варианти ще се каже
по-долу. Той не е обдиренъ въ тоя си видъ въ други старо­
български паметници; среща се обаче малко промЪненъ: отъ
п-Ьната, сметаната на морските води бива създадена земята.
Така е напр. въ старобългарския Разумникъ: Еъзмта е см«-
тана vv код hi, сксири са, и скткори Бк~ нбо и зшла . Въ Шафа-
риковия текстъ на Разумника, сръбска редакция, четемъ: и
покм*к Господк СКГНДТИ П«Н8 MWPCKUIO и скткори 3(МЛЮ.г) Въ
единъ руски Разумникъ, който несъмнено иде отъ югосла-
вянскигЬ, намираме сжщото: покм-k ГЯк согнлти п-кну морскую
И СОТКОрИТИ 31МЛЮ.3)
6 . З е м я т а се кргъпи н а м о р е т о о т ъ к и т о в е . Въ Orfen-
ченската и въ втората руска легенда броятъ на кито­
вете, които крЪпятъ земята, е 33. Представата за китове,
риби или други животни, на които е сложена земята е ши­
роко разпространена въ народните приказки и въ апокриф-
иата литература. Докато въ библейската история се загатва
само за чудовището левиатанъ, въ Палеята то е вече живот­
ното, на което почива вселенната: Бид-кук ту и Mopi и шстроки
«го и скотк! tro и phiKKi н о и л юу н д фд н а . . . и ОуС(Л«ННуЮ
налсжафу на н«го.4) Въ богомилския Разумникъ се казва, че
земята е сложена на камъкъ, който билъ поддържанъ отъ Д (4)
кутекс злати. Тая представа още по-ясно е посочена въ бо­
гомилската Тайна книга. Сатаната, като слезълъ подъ земята,
намерилъ тамъ две риби лежащи на водата и свързани като
1) Представата за птицата гоголь по водата срещаме още въ Слово о
полку Игореве, дето князь Игоръ говори на р. Донецъ: , 0 Донче, немало
ти велич1я, лелеявшу князя на влънахъ, стлавшу ему зелену траву на своихъ
сребреннхъ брезехъ, одевавшу его теплими мъглами подъ сеш ю зелену
древу, стрежаше его гоголемь на водгь, чайцами на струяхъ, чрьнядьми на
ветрехъ“.
2) Starine XXI, 202.
3) Порфирьевъ, Апокр. сказашя о новозав. лиц. и собьтяхъ. Спб.
1890, стр 385.
*) Сящи, Апокр. ск о ветхоз. л. и соб. Спб. 1877, стр. 124,
 308 Т нвери адското море.

волове за орань; гЬ крепели ц-Ьлата земя1): et transcendens

(sc. Sathanas) subtus terram, invenit duos pisces jacentes super
aquas, et erant sicut boves juncti ad arandum, tenentes totam
terram, crp. 74.
7. С а т а н а и л ъ — с а т а н а . Сатанаилъ, като помислилъ да
стане равенъ на Всевишния, билъ наказанъ отъ Бога; той
билъ съборенъ въ бездната, и частицата — ил ъ , която по­
казва божественото му достойнство, била отнета отъ името
му. И тоя епизодъ е миналъ въ нашите легенди отъ бого­
милското учение, както за това знаемъ отъ Посланието на
Еогимия отъ Акмония, отъ Зигавина и отъ други извори и
произведения на богомилството, като напр. отъ старобъл­
гарската версия на книгата Енохъ и др.
8. С ъ б о р е н и т г ъ о т ъ н е б е т о С а т а н а и л о в и а н г е л и , з а е д н о
съ с в о я н а ч а л н и к ъ , се сп ргьл и — е д н и въ в ъ зд уха , д р у г и н а
з е м я т а , т р е т и н а д ъ б е з д н а т а . Тая представа се среща въ
единъ отъ най-старите апокрифи — Енохъ. При своето въз-
хождане отъ земята къмъ Бога, Енохъ вид-Ьлъ на второто и
на петото небеса увиснали мрачни ангели, които били отмет­
налите се отъ Всевишния Сатанаилови посл-Ьдватели: си сжт
грнгори, нж1 Фкръгошж*' Ф Г5 с ткмж съ khmsi" скои" вата-
наил!и (стр. 169, 172). Въ сжщия апокрифъ се разказва какъ
Богъ съборилъ Сатанаила съ неговите ангели, които оста­
нали .да хвърчатъ постоянно изъ въздуха надъ бездната:
и Фкръго* <го съ висоти съ afnw «го, и Е-к лктам по еъз -
доуТсу винж кръ^оу Б13ДНИ (стр. 176). Въ другъ богомилски
разказъ, именно въ Прението на Христа съ дявола, се го­
вори за дявола, който, по Исусова заповедь, билъ обесенъ
въ въздуха съ главата надолу: Исск покм-fc шклакоу скАзатн
ди-ккола за плт-k, н кчзккисн и I WE-ксн «го сгркмоглакк (стр. 252).
У сродните на богомилите масалияни особено е било раз­
ширено верването, че Сатанаиловите ангели — бесове се на-
миратъ навредъ изъ въздуха и по земята, дори и въ самия
човекъ.
9. А д а м ъ б и л ъ н а п р а в е н ъ о т ъ 7 ч а с т и : отъ пръсть — те-
лото, отъ камъкъ — костите, отъ Червеното море — кръвьта.
отъ слънцето — очите, отъ облаците — мисъльта, отъ ве-
*) Споредъ богомилигЬ, двЪгЬ риби означавали Евангелието и А по­
стола, а земята върху гЬхъ била тЬхната черква. Срв. no-rpt стр. 74, стра­
нична бЪл-Ьжка.
 Историко-литературни бЪлЪжки. 309

търа — диханието, отъ огъня — топлината му. Тая любима

легенда на старите се среща въ различни вариации въ апо-
крифните и богомилски съчинения. Въ гръцките текстове
частите сж обикновено четири, въ славянските — седъмь или
по-редко осъмь. Богомилските легенди предпочитатъ числото
седъмь и го докарватъ въ свръзка съ седъмь небеса и седъмь
планети. Въ богомилската редакция на книгата Енохъ Богъ
казва: „Въ шестия день заповедахъ на своята мждрость да
направи человека отъ 7 части: плътьта — отъ земята, кръвьта
— отъ росата и слънцето, очите — отъ морската бездна,
костите — отъ каменъ, мисъльта — отъ ангелска бързина
(и отъ облаци), жилите и косата — отъ трева, душата —
отъ моя духъ и отъ ветъра“ (стр. 177). Въ богомилския Ра-
зумникъ частите сж посочени 8 , но се изреждатъ отъ техъ 7,
подобни на тия въ книгата Енохъ: „телото — отъ земя,
кръвьта — отъ морето, костите — отъ камъни, диханието
(душата) — отъ ветъръ и отъ духъ божи, разумътъ — отъ
облакъ, очите — отъ слънцето и отъ роса, мисъльта — отъ
ангелска бързина и отъ смехъ и плачъ* (стр. 260). Въ единъ
гръцки преписъ на Въпросо-отговорите, отъ XIII в., еле­
ментите, които съставятъ човешкото тело, сж: кръвь, лига
(ср>.еу{ш ), сокъ (хирб?) и жлъчка (х°М))- *) Въ другъ гръцки
преписъ, отъ XV в., четирите елементи на човешкото тело
сж: въздухъ, огънь, кръвь и лига (срХеуца). г)
10. Б о г ъ с ъ зд а в а человгъцитгь, з а д а з а м г ъ с т я т ъ п а д -
н а л и т г ъ а н ге л и . Тая мисъль, загатната въ книгата Енохъ (стр.
172, 189), е била възприета и развита отъ богомилите съоб­
разно съ учението имъ. Зигавинъ изрично изтъква това имъ
верване: „Богомилите казватъ, че падналите ангели, като
чули, че Сатанаилъ се билъ обещалъ на Отца да ги замести
на небето съ човешки създания', тогава те почнали да се
съвокупяватъ съ человеческите дъщери, та по тоя начинъ
да може техното поколение да се върне пакъ на небето.
Отъ това смешение се били родили исполините.3)
11. А д а м о в ъ запи съ . И тоя мотивъ (Адамъ дава записъ
на Сатанаила, че ще бжде неговъ человекъ, за да му се по-*23
*) МочульскШ, Гречесме списки такъ назмваемой . БесЪдм трехъ свя-
тителей*. Варшава 1901, стр. 12.
2) Пакъ тамъ, 24.
3) Р. Qr. СХХХ, 1305.
310 Тивериадското море.

зволи да оре земята, която е Сатанаилова), добре извЪстенъ

на богомилскигЬ произведения, е нам-Ьрилъ место въ разглеж­
даните отъ насъ легенди за миросъзданието. Срв. за мотива
и за неговите вариации и разпространение по-горе, стр. 223 сл.
Отъ гореизложеното става явно, че легендата за Тиве­
риадското море е богомилска не само по основната замисъль
за дуалистично творение отъ Бога и Сатанаила, но и по вме­
стените въ нея типични богомилски митове и представи. Дори
и да се допусне, че „Слепченскиятъ“ преписъ на легендата
по погрешка е отнесенъ отъ Григоровича къмъ югославянски
текстъ (срв. по-горе, стр. 288 бележката), пакъ требва да се
приеме, че легендата въ нейните руски преписи, по потекло
е богомилска. Маздеизмътъ и манихейството, които некога
сж били прострели своето учение и средъ туранските народи,
а те ех. могли да го занесатъ въ Русия, сж проповедвали
крайния, абсолютния дуализъмъ, а не умерения, койго ха­
рактеризира богомилството и който е застжпенъ въ нашата
легенда за Тивериадското море.
Относно въпроса — по кой начинъ е миналъ разказътъ
отъ югъ у русите, дали по устенъ или по литературенъ пжть,
за неговото разяснение помага самиятъ съставъ и форма на
легендата. По своята схема, по изложението на епизодите и
подробностите, по умелото и правилно прокарано умерено
дуалистично гледище, както и по използуването на канонични
и апокрифни книжовни елементи, легендата представя несъм­
нено писмено богомилско произведение, а не обикновена про­
стонародна приказка. За книжовенъ произходъ на легендата
говорятъ достатъчно дори и следните само имена и пред­
стави: Тивериадско море, Сатанаилъ, Господь Саваотъ, без-
началенъ Отецъ, три камари въ въздуха, архангели Михаилъ
и Гаврилъ, Богъ на боговете, Отецъ незаченатъ и нероденъ,
Синъ роденъ, но несътворенъ, Духъ Свети несъздаденъ и
нероденъ, но изходещъ отъ Отца и др. Малкото народнораз-
казвателни елементи въ легендата ще да се дължатъ на че­
стото преписване на произведението отъ малограмотни люби­
тели на чудните и апокрифни произведения.
А че богомилски книги сж били проникнали отъ Бъл­
гария въ Русия доста рано, за това свидетелствува зна-
чителниятъ брой на техните руски преписи, запазени въ
ржкописи отъ XII в. насетне, както туй бе изтъкнато на
 Гръцка легенда за сътворението на св-Ьта. Текстъ. 311

много места въ нашето изложение. Не е безинтересно въ

случая да припомнимъ и известието на Никоновския руски
летописъ за разговора, воденъ между философа и руския князь
св. Владимира, когато посл-Ьдниятъ се готв-Ьлъ да приеме
християнството: „Володимеръ же об-Ьщася прилежно слушати.
©илосовъ же начатъ глаголати сице: въ начале сотвори Богъ
небо и землю въ первьш день. Во вторий же день сотвори
твердь, яже есть посреди водъ; сего же дни разделишася
води, и полъ ихъ взнде на твердь, а полъ подъ твердь. Въ
третш день сътвори море, и реки, и источники, и езера, и
семена. Въ четвертий же день сотвори солнце, и луну, и
звезди, и украси Богъ небо. Видевъ же первий отъ аггелъ,
старейшина чину архангельску, и помисли въ себе, рекъ
сице: да сниду на землю, и пршму землю, и поставлю пре-
столъ свой на облацехъ северскихъ, и буду подобенъ Виш-
нему. И ту a6 ie за гордость Господь сверже его съ небеси,
съ чиномъ сущимъ подъ нимъ, и въ него место постави Ми-
хаила: бе же имя противнику Сатанаилъ, и отпаде отъ слави
первна, и наречеся противникъ Богу . . .“ ,) Нема съмнение,
че тоя разказъ е по-късна интерполация, но все пакъ и тоя
фактъ ясно говори за отдавнашно проникване въ руската
книжнина на богомилски легенди и за техното вписване дори
въ летописъ, какъвто е Никоновскиятъ (Патриаршескиятъ).*2*)

Гръцка легенда за сътворението на св-Ьта.

Текстъ. — Близу до гореразгледаните легенди за съ­

творението на света стои и една гръцка легенда, запазена
въ сборникъ отъ XVI в., въ Парижката Нац. Библиотека,
№ 500 (Supplem.), л. 52—56б. ' Обнародва я В . М о я у л ъ с к ш ,
Апокрифическое сказаше о созданш Mipa. Одесса 1896. Тя е
единствената досега обдирена гръцка статия, въ която еж се
отразили богомилски представи. Въ нея се срещатъ и редъ
други апокрифни елементи, които, безъ да бждатъ дуали-

•) Полное собраше русскихъ лЪтописей, т. IX (1862 г.), стр. 43.

2) За ранното проникване на аскето-богомилски възгледи у русите,
срв. интересния докладъ на проф. Н. К. НикольскШ, четенъ въ заседанието
на Петроградското Религиозно-Философско Общество, на 12 ноември 1912 г.
и озаглавенъ: О древне-русскомъ хриеттанствФ, Спб. 1913 .
312 Гръцка легенда за сътворението на свЪта.

етични, сж бивали използувани отъ богомилигЬ за тЪхнигЬ

книжовни творения. По тЬзи причини и ние я печатаме тукъ»
като, за пр-Ьгледность, разбиваме текста й на глави.

П ерс K uaecog x o a p o o хей v<5v](xa oopdvcov ircl ty)g y f)g .

I. — ’Ev apyr/ &ко(г]аг 6 0 e 6 g x iv oupavov x a i xfjv yfjv. xai tqv

Ь oupavbg axaxaaxstjaaxog, x a i fj yfj d xaxaaxeu aaxog x a i ctopaxog ava-

peaov 58axog x a i a v a |i!a o v cpwxSg x a i axoxoug- x a i тrpoaexa^ev 6 0 eo g
ix x a axuXoug. XGug §aaxd£ovxag x iv oOpavbv бтохахео xfjg yfjg, otxcveg
(Saaxagooacv x a i xfjv yfjv. oc S i ахбХос paaxa^ovxac (mb xwv SSixcov, x a i
xd OSaxa (mb xoO m>p6g, x a i xb яОр jiaaxd^sxac (mb xoO axoxoug- x a i xo
axoxog ixefvo xeXog oux ly ec, d)g efrcev 6 eSayyeXcaxijg ’Iwdvvrjg, Sxt
la x t axSxog igwxepov, Snoo jieXXec 6 0 e8 g йтосгхеГХас x a xveujiaxa xfjg
novqpcag, fj xoug Sacjxovag. fj ouv cpXSI* xoO rojpog, freppaevouaa x8 OSwp
rafjxecg p . x a i ixavco xfiiv xeaaap axovxa щ увш eiaev aniXoc nlvxe d ^ e v e g
x a i S&Sexa axuXoc eialv xwcpoi {hjXuxoc. 6 eig axuXog rovec dnb xoO fl-ep-
(jcoO OSaxog x a i ditoScSec aSxb dvw xoO npoodmou xfjg yfjg, dexeva x a i x a -
XoOvxac O-eppca uoaxa.
II. — "09-ev x a i igepysxac b 7toxapi6g xoO Ttup<5g, Sg x a i xuxXsc
xbv TtapaSecaov. iSwO-ev, Srcou Soxcpd^ovxac ol ацархшХос. xb xXaxog xoO
тохарюО iaxcv Tnfjyecg jt\ ivO-a x a i yiepupa, rjxcg iy ec rcXaxog Saxxii-
Xoug SwSexa. x a i Sxav (?) еруехас f) фих^] тоО тер ааас (?) dvaxatiouaev
i x xfjg cpXoySg. x a i oOSiv xfjv yeepupav . . . ( ? ) x a i oi xsp aaavxeg eiaip -
Xovxac seg xSv xcapaSetaov. oc S i Tnrcxovxeg xoXd^ovxac iv хф xopcvw
тсохарир.
III. — ' 0 S i Txoxajxog, S Iv xapaSetaw a>v Tdyyrjg xaXeixat, dep’
oo iS ip xovxai oi S', т о х а р о г fjyoov rrjcbv, ФесасЬу, Tiypcg x a i Eu<ppdtr;g,
Scxcveg xoxc£ooac x a v TcXfjpwjxa xfjg yfjg, dvaxoXfjv, Suacv, dtpxxov x a i |ie-
oyj|x6pcav. (bg Scprj ’Extcpdvcog 6 Кбтсрои, Sxc iacpaXcapcivrj fj dpoaaog dizb
xfjg y^g x a i xfjg Ttixpag, x a i jxfj vojxiarjxe, Sxc fraX aaoa jxexa d^Oaaou
yfj x a i т ехр а eiaev xfjv S i x ix p a v (Заахсс^ооас axuXoc ijcxd. xiXog yap
xfjg aftocFcoo yfj- x a i (xapxupeg xouxou MwUa^g (x a i ol dSe’Xcpoi auxoO
x a i a i SibSexa cpoXac xoO ’lapafjX) Sg x a i xf;v O-aXaaaav ia x to e , x a i xfjv
yfjv sfSev rjXtog, x a i iv aOx^j xbv Ф а р а б т xaxenovxtoe- Scsywpcae yap
b 0 e6 g i x i npSawuov 7iao7)g xfjg yfjg xd uSaxa x a i iTtocrjas auxa %-x-
Xaaaag. x a i xepced-rjxev [xeaov x^g ^aXaacrrjg Spy; x ix p a g . 1<рт] yap Да-
PcS4 dvapatvouaev 5pr^ x a i xaxapacvooatv ueSca- x a i Sxc iaxrjae auxfjv xoO
pxf) uxepjBfjvac abxi^v. dXX’ iv iauxy; aovxpc^aovxac xd xbjxaxa aux^g
( ’Iwp. Xrj', 1 0— 11). x a i xdXcv- Spcov i8rau, 8 ou TtapeXeuoexac ouSi
ixcaxpic^ouacv хаХйфас xfjv yfjv.
 Т е к с т ъ. 313

IV. — Atsywptae 6s 6 0 е 6 ; d vafiiaov тоО <pwx6; x a l d vajiiaov

тоО охотоо;- x a l то (i&v cpw; ixocXeas fj[i£pav, to 8£ охбто; ix a X ea s
vuxxa' x a l exaXeae 6 0 e 6 ; zijv fjjiipav xf]v5e xpwxrjv, fjxt; iaxiv xuptaxfj.
xov oupavov dcvw x a l xdxw ia x e p iw a s xal (bael 5 lp |ia v knobjoev. x a !.
crxuXoo; 5'. sxa;sv, ol'xtvs; x6v oupavov (Saaxa^oucn. x a l inotyjaev 6 0 s b c
8uo cpwaxfjpa; тоб; (isyaXou;, x6v fjXtov s i; tpaOatv Tfj; ^[ispa?, x a l xyjv
aeX^VYjv si; tpaOacv Tfj; vuxxo;. 6 5s 9-p6vo; xoO 0soO ^ aoxa^exai 6x5
xwv xeoaapwv jxsyaXwv ar.v£{Jiwv.
V. — T^j 65 xsxdpxr, ^(ispa ix o fy a s too; dcyyeXou;. x a l x6v xpw -
xov dyysXov sxaX eas ZafravafjX, x a l Icprj x p o ; a 6 x o v I5o0 xptSxov deyys-
Xov os ix o l/jo a x a l cppovst x a xoO 0eoO , x a l pi] x a dXXoxpta. x a l I8o0
6 0 s6 ; xaxsXO-wv in. xfjv yfjv, ixolrjae xov xapaSeiaov. x a l x a X ia a ;
too; jtsydXoo; avepiou;, icpiy I5o0 8 s5 w x a ujitv iijouolav xoO iy etv el;
ix a o x o ; avd 86o d vip o u ; x v io v x a ; el; 6ooXelav 6[xfijv x a l xwv x X a q ia -
xwv ystpwv, a [fouXopat xX aaat. x a l slaiXO-exe e l; xfjV axepeav xexpav.
x a l laeaD-s icxpaXtapivot ew ; Tfj; aovxeX sla; xfijv ix x a alwvwv. I'va 6xav
xa/jo/jxa:. 5 xo a p ..j 8Xo; 6 x 6 xoO хор о;, t'va ixXuarjxe x a v xpdaw xov
xfj; y f j I ' v a iXfrwv xptvw xoopov d'xavxa.
VI. — K a l ixolrjas 6 0 e o ; xa yepooplp. x a t x a l^axx£puya x a l
хоХ ибррата, fJaaxd^ovxa x8v fl-p6vov абхоО, x x ip u y s; тф Ivl x a l s';
x x ip u y s; тф ivl. x a l x a l; p iv 5oal xaXuxxouot x a xpoaw xa auxwv.
xat; 6£ 5ual xo6; x 6 5 a ;, tva |xrj xaxaXapcpikoatv Tfj; бхерХархрои 9-е6-
ttjxo; тоО йоратои 0eoO , x a l dvfjXIiev el; x8v al& ip a xoO oupavou, x a l
ysyovaatv 2; fl-aXapot pov(bpo<pot, xsxpwpocpot, xevxtbpocpot, x a l £;wpocpot,
eyovxe; xoaaoxa xeXXapta, 8xou xotxa^ovxat dyyeXot, apyayyeX ot, l;o u -
atat, 6uvapst;, xa yepoujilp x a l £ ;a xx£p oya x a l хоХ обррата. x a l exdvw
xouxoo xoO 6ф1атои 0soO 9-povo;, ly w v xo бр р а axol(irjxov 6 0 s o ; . xal
xapsaxrjxaotv aoxw yt'Xtat ytXtdSs;, x a l [toptat цоркхбе;. x a l Xetxoop-
yoOvxs; auxw а х а х а х а б а х ю ; axojJiaotv dvojxvoovxe;- d yto;, a y to ; xopto;
2apaw 8-, xXrjpyj; 6 o6pav8; x a l fj yfj xfj; 5 6 ;/;; aoo.
VII. — K a l цеха t6 xotfjoat 6 0 e 8 ; xaOxa xd v x a oovioxrjas ex x a
/j)i£pa; x a l ix x a alw va;, x a l ix x d axoXou;, ol'xtve; [iaaxd^ooat x8v oupavov
xal xy/v yfjv. x a l s x x a vfjaou; цеуаХ а; x a l £7ixa 6p/j цеуаХ а x a l бф/jXd
асробра, x a l £~xd xfjx/j [xsydXa £v xy; 9-aXdacng, x a l x8v T;Xtov. x a l xfjv
(xsv ^{iipav Ttsptxaxsl ix a v w xfj; yfj;, xfjv 6£ vuxxa 6 x 6 x a xaxw (ispr)
xfj; yfj;. 6 ; icp/j 6 Да^15, 8xt dyaXXtaasxat d>; y ty a ; Spajislv 656v aoxoO,
d x 6 dxpou xoO oOpavoO fj £^o8o; абтоО, x a l x6 xaxdvxr;|j.a абхоО 5w;
dxpoo xoO oupavou (WaX. t/)', 6 — 7). x a l xaXiv ivsxstX sv 6 /jXto; x a l
aov17X^7)!jav x a - £TVW "rijv 66atv абхоО.
VIII. — ' 0 6£ xoxap.6; 6 S ey ijisv o ; x6v rjXtov xaX elxat ’Q xeavo;.
обхо; yap xoxX sl x a a a v xf;V yfjv. ooxo; ya p dvaj^t^d^et x6v fjXtov x a l
314 Гръцка легенда за сътворението на свЪта.

xrjV aeXVjvrjv. x a l т а daxpa т а xtvou|xeva fjxot т а ^фйса' Sid yap too

аотоО потацоО dvaxiXXooat x a l St’ аотоО Suvouat. x a l aOxS? x a l т а d p p a
xoO i^Xi'oo 5ia$£)(eTai x a l naXtv dvatpipet aOxSv els x6 dpjia zb ipXoyepov
x a l nupoetSic x a l 'Sid xfj; dvaxoXfjjs dvajJipdl^et. i\ 8i SSotnopt'a auxfiiv
elatv d n i xffc yrj; i'tog toO oupavoO in xaxtaxcX tai (ioptaSes Spyotal, Sftolto:;
x a l dnS xfj? djWaaou цеурс xrjs yfj; x a l too oupavoO slo w vecpiXat S ix a
x a l Suo |xap|ieoaxa f/xoi xpax7j fiexa x&v djjtapxtfijv- iv nptbxr; тб фе 08о?,
xaxaXaXtd, intopxt'a, Onsprjtpdveta, <p9-6voj, cp6vo$, [xoCydx, nopvet'a, cpap-
(xaxela x a l rj tptXapyupla, St’ 5 epyexat Vj opyrj xoO 0eoO in i too? ulou;
Tffi eunaO'etaf. au xal y a p elatv a l StaxpaTTjaet; xfiiv nov7jpfi>v oaijiovwv
x a l Tcveop.dxwv, x a l xS v iSoooiaCSvxtov та? dpapxlag та? xponxa? те x a l
yavepd?. x a l ^wSta StbSexa, dxtvd elatv x a x a xbv dptdytSv xftv StbSexa
[XTjvfijv. . . 6 yap ^Xto? yau aa? xrjv Suatv auxou, ne^euet el? xS a p |ia zb
nuptvov auxoO x a l Xaji{3avet тб d p |ia аотоО 6 ’Qxeavo?, x a l dvacpipet xoOxo
Sid xfj; vuxxi? iv xrj dvaxoXv), tva eOptbv 6 fjXtos ava|3if3aa9^j in i too
noptvo.o арцато?. x a l dyyeXot paXXooai x a l ivSoooat aOxSv xrjv ex 0eoO
Sofretaav аотф fl-eotpwxov x a l nopoetSfj атоХг(у. x a l euiKi? Stepyexat xov
oupavSv- т а yap StbSexa ^фЗса x a iv хф oupavw x a l jieypt Onoxaxto xf;?
yrjC AajijSdvouat tyjv 9-ip|iTjv auxou.
IX. — '0 yap ypovo? eye’, xatpou? o' • eap, ftipo?, cpIhvSntopov xal
Xetjubv. Sta xoOxo Xeyet 6 p iy aj BaalXetoj- xexpanXotS' Si xatpoS; xov
xtixXov xou ivtaoxoO iaxecpavtoae. elalv yap xa iv хф oupavw £tj>5ta t§’’
xpt6{, xaOpo?, 8£8u|ioi, xapxtvo?, Xitov, nap&ivo?, £иу6?, (axopnto?). то?отг;?,
иЗроубо; xal IxD-ue; xal 6 atyoxeptug. xa Si rcaXtv i 7txa opottos xal aoxa
xoivoOpeva таиха- Zeoj, ’Apr;;, “HXtoi;, 'Ерр,т){, SeX^vrj, ’AcppoStxrj xal
S KpSvo;. aTxtV£{ [inxd] x®v ^tpSlwv xtvnfjaetg Staxtvouvxat xal neptayovxat
ouxu){- xSv aenxijifiptov rj napO'evo;, xSv Sxxu>n(3piov b ?oy6?, xSv voiji-
j^ptov 6 axopntos, xSv 6exe|xj3ptov 6 хо^бхт];, xSv lavooaptov fyO-uss xSv
cpe^pouaptov 6 alyoxepto?, xSv [idpxtov 6 бброхоо;, xSv dnptXtov 6 xpt6{,
xov patov 6 xaupog, xov loovtov 6 StSujtoj, xSv looXtov 6 xapxtvo;, xSv
auyooaxov 6 Xitov таиха xd 66o xat Sixa CtpStd elatv xupta xwv tj3' p,T]-
vtftv xal inxd daxipta elatv x 6pta xtov tji' ^tpSttov xal xfiiv inxa rj|iepfiiv Vfj<;
ipSopaSos. 6 Si xpSvoj 2xEt T?e' й р а; хреГ$. S9^v xal 6 xpS-
V05 piaexxo; ytvtxat xaxd xpovouj S', xal inat'pet dxcS xoO nptoxoo xpSvoo
topa? xpetc. xat dnb xoO [3'. xp£t$. xal ditb xoO xptxoo y'. xal dnS xoO S'.
xpeC;. xat xeXetoOxat xfl-' rjpipa. xpijtaxat 82 6 x 6ap,o$ 8X0$ el? xrjv xa-
ihf)|iipav xal Stipxexat Std xfj{ yffc, nopo;, 05axo? xal aipo?. xal eaxrjxe
xo OStop ini toO nupo$. b dyjp i’axrjxev iv x^ yfj. xal rj yrj i'axrjxev iv хф
dipt, xal xS [tiv nop ^epuarvov to OStop. ivou(ieva xe xal xwPl^ l l£va’
dyantbf^ieva xal |itaou|j.£va xal ytXou[xeva. ^ yfj i'axr;xev iv хф dipt xal
 Т е к с т ъ. 315

6 ai)p ev r g у§. т) 86 ут) хаХиххес тб cpS; iv xatc V£rp 6Xac; то0 asp o; хас
dvajtecvEC хб axoxo; хас xaXOxxsc xtjv yrjv. хас xaXcv dvax6XXEC 6 rjXco;
x a ! Sdpysxac xo cpS; тт); vjpipa;. хас ouxw; хХт)роОхас 6 ypovo; xac cji\
[ifjvs;, x a l xpcaxoacac lijrjxovxa xevts ^ (ilpac x a ! xpEt; S p a t x a ! vji'. 6p-
8o|id 8 s; x a ! c[5'. [jtfjvs; xoO IvcauxoO . . . 6 86 yp ovo; eysc S p a ; jicp' (?) т)
86 S p a sysc Летсхос x a l ouxw; <|ir;cpcCo[i£vcov бхсхЕХЕГхас fyiEpa [tea, x a l
TiEpcTcXEov xd §'. Xsrcxd. la v aO auxa dvaSsc!^; x a l xocef; rjp ipa; £'. f/xoc
epSojiaSa. xal ix a p S v x a l arcS xS v Ixxa (AtjvS v xS v iyovxw v dvd
Xa'. i^fiipa;. x a ! Xoc|3e v)ребра; xpe; ircxd (sExoacjicav) x a l E8ou jtXrjpsc; S'.
EpSopcdSs; [isxa xrjv aOaxaacv xoO хоарда. x a ! cooO v(3'. Ej38o|iaoa;.
X. — K a l oOxco; yc'vexac xd ораха x a ! xd абр аха S ; vooupisva x a !
xd Xa[i{3av6|iEva. 6pca[io; 6axtv 6 oOpavo; x a ! V) yfj, 6 ?)Xco; x a ! V) aEXrjVT],
x a ! xd daxpa xd xcvtjxa x a ! dxc'vrjxa eE; SouXeEav x a ! OTOjpEac'av x S v dv-
frpSxMv x a ! xd Ssvopa xd ly x a p x a x a ! axaprca. x a ! aE jioxavac xrj; yfj;,
x a ! ас тсоас x a f xd xx^vrj x a ! xd ХЕХратсоЗа, x a xd ihjpca x a ! xd xxrjvr)
xfj; 8-aXdaar];, x a ! o! EyxOs;, x a ! o a a 6v xof; OSaacv opSpcsva x a ! x a x a -
XapcjiavofiEva 0 u : xSv dvfrpSxwv, x a ! xacoE'jOjjcEva x a ! vooOfieva reap a x S v
Xoycwv dvS-pwTic^v, xS v ypaptjiaxcxwv x a ! cpcXoaocpcov. xd 86 |iY] opSpcsva
0x6 xSv avfrpSxwv sEacv, xd svdvo) xoO oupavoO oE dyyeXoc, Xlyto, x a !
xSv Evvsa xayptaxwv aE xdEsc;, x a ! aE ф иуа! xS v dv9-pSxa)v xS v Scxacwv.
xoOxo yap x a ! 6 0 s 3 ; Evvorjaa; x d ; oupavc’ou; 5uvd|j.sc; si; Oxoopytav aOxoO
xoO scvac dOXou.
XI. — ' 0 36 x p S x o ; xS v dyysXwv x a y d sc;, vuv 56 x p S x o ; xS v 8ac-
[xovwv, xpSrjv [isv cpS;, vOv 86 axoxo;, 6 XaxavarjX, SpcaEbj x a p d той
0 s o u , eva xaxsXS'g ev tq y $ , x a ! apv) youv d x8 xS v xsaaaptav ywvcSv,
dvaxoXfj;, 80aeco;, dpxxou r a c |isarj[ijiJpca;, x a ! cpEprj xSv yoOv 6vSxcov xo5
0 eoO. x a ! xaxEXS-Sv seprj баихф- SecXcS , Eva ахбХвчй e!; xd хбааара (isprj
xt); yfjg x a ! той xoapcoo xavxo;. xoxe [x£xd xfj; ^ajiSou, t); ExscpspExo,
xocrjaa; ayfjjia ахаороО, берт)’ dvaxoXr), 86ac;, dpxxo; x a ! ц£ат){1ррса x a l
XajBSv yoOv, ax^XD’EV ivS xcov xoO 0 eou. x a ! c8a>, eE xapScoyvSaxTj; 6ax!v
& 0 eo;, x a ! xdvxa xd ycvopiEva etccvgec. xa! ouxw; xocfjaa; rjXD-s (x p 8 ;)
xov 0 eov. x a ! xaXcv Xlysc, sav voirjayj xouxo 6 0 eo;, Eva xaxsXSxo 6v x^J
yyj x a ! 6v tfj i>aXdaaic;, xa! ax^aw xSv D-povov p.ou ex ! xS v vEcpsXSv, x a !
y£VTjao|xac Зцосо; хф ифеатш. x a ! 6av dpxaaa) xc |x6po; xt); ^Eoxrjxo; aO-
xoO, oO cpo^TjO^aojiac auxw, ouxe бхбрю xS v ayysXwv абхоО. x a ! x p a x S v
x6v youv dx^X^EV eE; xov 0 so v . x a ! e Scoxe xov yoOv sE; x d ; ayca; ysepa;
auxou. 6 86 0 e6 ; Xa^Sv xSv yoOv eE; xd ; ysepa; lau xou sepyy oOx ecxov

ooi Saxava^X , 8xc eppovse xd xoO 0 eoO x a ! pdj xd aXXoxpca, xaps^T); тг/v
EvxoXrjV [jcoo. x8 86 | iecov 8 IxoErjaE;, 6axw x p 8 ; 6vxpoxr)v aoO x a ! xS v {isxa
aoO xop£UO|jL£V(OV. x a ! dp9^S-ci) x8 cpS; x a ! saxco aoc axoxo;. x a ! IxcxaXoO
316 Гръцка легенда за сътворението на свЪта.

Еатау х аi dvrixpioro; |хг) e/wv 5ф1У dyysXwdjv, dXX’ al&lono? пара xot?
ойрауоГ? ^уефу^еГа:. |хт) cpepwv ttjv to O 0 so O dyavdxTTjaiv s iji Kj ? apnaaa?
x6 ppajtetov xfjc dyw xXrjasa); ensaev ini xrjy yfjv, xal navxa т& тау|хата
аотои. [xupiaSs? rsaaapdxovxa, xafl-d); 6 npocpTjrrj? AafJIS Xsysf nsaslxat
ix t o O xXrjxoO aou x a ‘ p.upid£ &x Ssqtwv aou, (npb? as 5s oux
iyyist), nXrjv xot? ScpO-aXfxolt aou xaxavorjasi?. xal dvxaniSoatv ацартю-
X©v 5фбс (WaX. l,', 7 — 8 ) . t o t s 5 dp/wy MixerijX scprj np5? xov 0 s o v та
ойрсгла sxsvwxbjaav, Ssanoxa иаутохратор, oniafrsv xou Saxava. xal irpt]
6 <£px<j) v Mtx«^X" ax(I)|i.ev xaXw?, xal axfljjisv [xsxa <po|3ou. xal stiiH)?
ixXei'afb} 6 ойрауо?, xal ixdx^aj 6 Mix«$}X dpx’.CTTpdxvjyoc пара 0soO
паутохраторо{. ф ^ 56ija xal to xpaxo? vOv xal asl xal si? to o ? alftva?
xffiv alwywv, dt|xr)v.

Съдържание. — Богъ създалъ небето и земята. СвЪтътъ

се състои отъ няколко пласта: върху най-долния и безкраенъ
пластъ, който е — тъмнината, се крепи огъньтъ, върху огъня
— водата, върху водата стоятъ 7 стълба, а rfe поддържатъ
земята и небето. Огъньтъ съгрява водата на 40 лакти и от-
тамъ тя излиза по лицето на земята въ видъ на топли извори.
Оттамъ извира и огненната река, която обикаля около рая
и на която има мостъ, по който требва да минатъ душите
на умрелите: праведните минаватъ благополучно по моста
въ рая, а грешните падатъ въ огнената река. Реката, която
е въ рая, се нарича Гангъ. Отъ нея изтичатъ други четири
реки — Гионъ, Фисонъ, Тигъръ и Ефратъ, които напояватъ
всичките крайща на земята. Небето е като изопната кожа,
подържана отъ 4 стълба. Божиятъ престолъ се крепи отъ
4 големи ветрове.
Въ 4-ия день Богъ създалъ ангелите и техния на-
чалникъ, Сатанаила. После създалъ небесните чинове: архан­
гели, власти, сили, херувими, шестокрили и многооки ангели,
на които отредилъ за обиталище 6 небесни камари. Па като
направилъ 7 стълба, които да крепятъ небето и земята, както
и 7 големи острова и 7 високи планини, Богъ наредилъ дви­
жението на небесните светила — слънцето, луната и звез­
дите. Слънцето, щомъ измине дневния си пжть, слиза отъ
огнената си колесница, която бива пренесена по реката
Океанъ, за да му се предаде пакъ на източната страна, дето
то отново се възкачва на колесницата си и поема своя пжть.
Движението на слънцето докарва годишни времена: пролеть,
 Съдържание. 317

лЪто, есень и зима. Има 12 съзвездия на зодияка, пр-Ьзъ

които минава слънцето въ течение на годината: Бикъ, Близ­
наци, Ракъ, Лъвъ, Дева, Везни, (Скорпионъ), Стрелецъ, Во­
долей, Риби и Козирогъ,1) които управляватъ 12-техъ месеци;
7 планети: Зевсъ, Арисъ, Слънце, Ермисъ, Луна, Афродита
и Кроносъ, които управляватъ 7-гЬхъ дни на седмицата. Обик­
новената година има 365 деня и 3 часа, а високосната заема
тия 3 часа отъ другите близки 4 години, и пр.
После Богъ заповЪдалъ на първия отъ ангелите — Са-
танаила, да слезе на земята и да му донесе пръсть отъ че­
тирите крайща. Сатанаилъ не изпълнилъ точно божията за-
повЪдь: вместо да отиде до четирите крайща на света, той
направилъ кръстовъ бЪлЪгъ и само поменалъ тия крайща
(изтокъ, западъ, северъ, югъ), взелъ пръсть и възл-Ьзълъ на
небето, за да види дали Богъ ще узнае за станалото. Сата­
наилъ си мислЪлъ при това, ако бжде узната постъпката му
отъ Бога, да слезе на земята и на морето, да постави пре­
стола си на облаците и да стане подобенъ на Всевишния.
Богъ наказалъ за това Сатанаила, като отнелъ небесното му
достойнство, нарекълъ го сатана и го съборилъ на земята
съ целото му ангелско войнство. Небето се затворило и ар-
хангелъ Михаилъ станалъ архистратигъ, на страната на Бога
Вседържателя.
Ето букваленъ преводъ на последнята глава (XI) на ле­
гендата, дето се съдържа епизодътъ за сътрудничеството
между Бога и Сатанаила, за неприязъньта на Сатанаила и за
изпъждането му отъ небето: „Поставениятъ за пръвъ между
ангелите, а сега пръвъ между демоните, некога светлина, а
сега тъмнина, Сатанаилъ, получи заповедь отъ Бога да слезе
на земята и да вземе пръсть (xoOv) отъ четирите крайща на
света — отъ изтокъ, западъ, северъ и югъ, и да донесе
пръстьта предъ Бога. Като слезе Сатанаилъ), рече си: „Стра-
хувамъ се да отида въ четирите части на земята и на целия
светъ.“ Тогава, направи кръстовиденъ знакъ съ жезъла, що
носеше, и каза: „Изтокъ, западъ, северъ и югъ.“ Па като взе
пръсть, върна се предъ Бога, мислейки си: „Ще видя, дали
Богъ е сърдцеведецъ и дали ще се сети за всичко, което
стана“. И като направи така, отиде при Бога и пакъ си рече:

>) Редътъ е малко забърканъ въ гръцкия текстъ.

318 Гръцка легенда за сътворението на свЪта.

„Ако разбере това Богъ, азъ ще слЪза на земята и на морето,

ще поставя своя прЪстолъ на облаците и ще стана подобенъ
на Всевишния; и ако заграбя (открадна) н-Ькоя часть отъ
неговата божественость, не ще се убоя отъ него, нито отъ
н-Ького отъ неговите ангели“. И като взе пръсть, отиде при
Бога и я предаде въ светите му ржцЪ. Богъ взе пръстьта
въ рлщЪ и рече: „Нали ти рекохъ, Сатанаиле, да мислишъ
(само) за божите работи, а не и за други; ти наруши по­
ръчката ми, и по-малкото дЪто направи, да бъде за срамъ
на тебъ и на твоите послЪдватели, и нека да изчезне свет­
лината ти и да стане тъмнина.“ И (Богъ) го нарече сатана и
антихристъ, който да н-Ьма ангелско лице, а негърско, въ от­
ворените небеса. И като не можа да понесе божия гневъ и
като похити наградата (знака) на висшето призвание, падна
на земята и съ него всичките му чинове (войнства), на брой
четиридесеть мирияди, както казва протокъ Давидъ: „Нека
хиляди паднатъ отъ страната ти и десеть хиляди (мирияда)
до десницата ти, но до тебе нема да се приближи. Само съ
очите си ще гледашъ, и ще видишъ възмездието на греш ­
ните* (Пс. ХС, 7 -8 ). Тогава князь Михаилъ каза на Бога:
„Владико вседържителю, небесните места се изпразниха следъ
сатаната.“ И (пакъ) рече князь Михаилъ: „Да застанемъ до­
бре, да застанемъ съ страхъ!“ И веднага небето се затвори
и Михаилъ стана архистратигъ при Бога вседържителя, ко­
муто е славата и властьта сега и винаги въ вечните векове,
аминъ“.

Историко-литературни бележки. — Гръцката легенда,

както се вижда отъ печатания по-горе неинъ текстъ и отъ
даденото й съдържание, е апокрифенъ разказъ за създа­
нието на света отъ Бога. За създанието на человека въ нея
не става дума. Разказътъ се състои отъ две части: въ ос­
новата на първата лежи монотеистичното библейско предание
за сътворението само отъ Б ога; втората часть, напротивъ, из­
дава умерено дуалистично гледище за сътрудничество между
Бога и Сатанаила, който е глава на ангелите, и сетне за изпжж-
дане на последния отъ небето. Тоя съставъ вече показва, че
разказътъ е компилация, минала презъ ржката на умеренъ
дуалистъ-богомилъ, който въ библейската схема за сътворе­
нието е добавилъ епизода за първия ангелъ Сатанаила и за не­
 Историко-литературни бЪлЪжки. 319

говата замисъль да направи своя земя и да се прогласи равенъ

на Бога. Така сглобенъ, разказътъ представя съчинение, съ
което си служели византийскит-fc богомили съ гръцки мате-
ренъ езикъ. Съ течение на времето, бидейки четенъ и пре-
писванъ отъ православни, разказътъ е билъ отново прера-
ботенъ, съ цель да се маскира повече дуалистичната му тен­
денция. Това бие на очи особено при епизода за занасянето
отъ Сатанаила пръсть на Бога, който епизодъ е представенъ
доста замъглено и който може да се разбере само по пара­
лелите, запазени въ българските богомилски произведения.
Изобщо взето, т. е. въ първата си и въ втората си часть,
гръцкиятъ разказъ прилича на българския, руския и боснен­
ски разкази за сътворението, особено на така наречената ле­
генда за Тивериадското море. Различава се отъ техъ главно
въ изложението: гръцкиятъ разказъ представя повече по­
дробности въ първата си часть, дето се даватъ географски,
геолошки и астрономически сведения; славянските разкази
пъкъ напиратъ повече на дуалистичната страна, дето Сата-
наилъ е представенъ като Богъ, дето земята се създава бла­
годарение на донесената отъ Сатанаила пръсть и дето самъ
Сатанаилъ създава отъ огъня на кремъка своето ангелско
войнство и пр.
Ето прочее по-главните успоредици между гръцката
легенда и богомилските съчинения, некои отъ които из­
тъкна вече и Мочулски въ поменатата негова статия:
1. Ч а с т и и у с т о и н а с в г ь т а . Въ гръцката легенда се
казва: „И устрои Богъ седъмь стълба, поддържащи небето
изподъ земята и които поддържатъ и земята. Тия стълбове
се крепятъ на водите, а водите — на огъня; огъньтъ пъкъ
се поддържа отъ тъмнината, а тая тъмнина нема край“
( x a i xpoaexaijev 6 в е о ? £тста атиХои?, xoOj [Jaard^ovTa; x6v oupav6v
илехахм xfj? yfjs, fiaara^ouatv x a l xrjv yrjv. ol S i axuXoi paaxa-
^ovxai 0x6 xojv OSdxwv, x a l x a ooaxa Отхб xoO тхор6{, x a ! xb тхор
6aaxa£exat 0x6 xoO axoxooj, xal xo axoxo? ixscvo xeXo? aOx Sxe 0-
Подобна представа за света намираме въ Тайната книга на
богомилите; най-отдолу стои огнената бездна, надъ нея —
водата; върху водата — земята, поддържана отъ две риби;
надъ земята е въздухътъ и твърдьта, надъ които следватъ
небесата, седъмь на брой (Срв. стр. 62, 74 сл.). Въ леген­
320 Гръцка легенда за сътворението на свЪта.

дата за Тивериадското море (стр. 295) срещаме следните

съответни пасажи: .Рече Господь: буди небо хрусталное на
столпЪ* жел-Ьзнихъ . . . и буди на те* столпе* камень недви-
жимьж, а на камени земля, а подъ землею адъ недвижимий,. . .
а подъ адомъ тартаръ дна нЪтъ“. Въ богомилския Разумникъ
частите на света стоятъ една на друга така: земята се държи
на водата, водата — на каменъ, камъкътъ на четири златни
кита, китовете — на река огнена, тая река се крепи върху
огънь, а огъньтъ — отъ желЪзенъ джбъ (срв. стр. 260).
Сжщиятъ редъ на напластените световни части, както въ
нашиятъ Разумникъ, срещаме и въ латинския диалогъ между
Адриана и Епиктета: terra, aqua, petra, quatuor animalia, ignis,
abissus, arbor (Срв. по-горе, стр. 270).
2. С а т а н а и л ъ пръвъ а н ге л ъ . Въ епизода за сътворението
на ангелите, дето изобщо нема нещо дуалистично, еж вмък­
нати думите: .Въ четвъртия день (Богъ) създаде ангелите.
Първия ангелъ назова Сатанаилъ (SaxavaVjX) и му рече: „Ето,
създадохъ те първи ангелъ, мисли само за божите неща, а
не за други“. Тая фраза вече издава богомилска тенденция:
бждещиятъ врагъ на Бога носи името, което му даватъ бо­
гомилите — Сатанаилъ: Сатанаилъ е глава на всички ангели.
Първиятъ ангелъ се нарича Самаилъ още въ еврейските апо-
крифи, това име продължава да се среща и въ християнските
апокрифи.3) Произведенията обаче, които минали у богоми­
лите, па били те отъ еврейски или отъ християнски произ-
ходъ, почнали да си служатъ и съ двете имена — Самаилъ
и Сатанаилъ, докато най-сетне второто име станало типично
за сжщинските богомилски книги. *) Богомилите били усвоили
сжщо и гледището, че Сатанаилъ или сатаната е пръвъ ангелъ,
както напр. въ Тайната книга; други отъ богомилите дори
го сметали за Синъ божи, по-старъ или по-младъ отъ Исуса,3)
както се знае отъ вестите у Йоана Екзарха, Козма, Зига-
вина и др.
3. С а т а н а и л ъ з а н а с я н а Б о г а п р ъ с т ъ . Нема съмнение,
че тоя епизодъ въ Гръцката легенда е отражение на бого­
милското учение за създанието на света и на ангелите отъ*23

’) Срв. по-горЪ, стр. 25.

2) Срв. стр. 172, 177, 196 текстъ и бЪлЪжка 4-та, 207 и др,
3) Срв. стр. 25, 74.
 Босненска легенда зз сътворението на свЪта. Текстъ. 321

пръстьта (и отъ кремъка), които Сатанаилъ извадилъ отъ

водата. За това богомилско вярване говорихме по-горе, стр.
304; тукъ само ще забЪлЪжимъ, че въ Гръцката легенда то е
предадено неясно и недоизказано. Онзи, който не знае бого­
милското учение, не ще може да проумее за какво Богъ иска
пръсть отъ Сатанаила и какво ще прави съ нея, нито пъкъ
ще помисли, че тукъ става дума за дуализъмъ, за сътрудни­
чество между Бога и Сатанаила при създанието на света.
Въ началната редакция на Гръцката легенда тоя епизодъ
вероятно ще да е билъ пр-Ьдаденъ въ пълнота и ясность, а по-
късно той е билъ съкратенъ и замъглявенъ нарочно отъ пра­
воверните християнски преписвани на текста. Се така неясно
е предаденъ и разказа за страха на Сатанаила да отиде до
четирите крайща на земята. Вероятно тукъ се загатва за
пръсть, взета отъ четирите страни на света, отъ която билъ
направенъ Адамъ, или за четирите крайща — изтокъ, западъ,
северъ и югъ,1) отдето иде името му: ’A(vaxoX^), Д (йа^),
’А(рхтод), М(еат]р,6р'а) = А ДАМ . Що се отнася до бележката, че
Сатанаилъ, вместо да отиде до крайщата на земята, напра-
вилъ само кръстно знамение, тя едва ли ще принадлежи на
богомилския съчинитель, който е ненавиждалъ кръста, а ще да
е била добавена отъ православните преписвани на легендата.
Отражение на тоя мотивъ срещаме въ българските народни
разкази за сътворението, напр. въ легендата № 1, стр. 329.

Босненска легенда за сътворението на св-Ьта.

Текстъ. — Тая легенда се намира въ единъ ржкописенъ
сборникъ отъ XVII в., въ Пловдивската Народна Библиотека,
№ 116 (54), л. 90—97. Сборникътъ, безъ начало и край, съ­
държа апокрифни статии и молитви. Ако се сжди по езика,
паметникътъ ще да е билъ писанъ нейде въ Босна или Хер­
цеговина, съ силно влияние на народния езикъ и съ следи
отъ икавско и йекавско наречия. Вместо шт (h) и жд (I5),
въ ржкописа редома се употребява само единъ знакъ — h.
Легендата, озаглавена Почггн» скиетд (Начало на света), бе
обнародвана отъ проф. Б. Цоневъ въ неговия трудъ: Сла-
.вянски ржкописи и старопечатни книги на Народната Библ.
въ Пловдивъ. София 1920, на стр. 182—184.
1) Срв. по-долу паралелъ въ народната легенда № 10.
21
 322 Босненска легенда за сътворението на свЪта.

Почетие скиетл.
Зацео Ги Би саткори сан скиети? X тан време виеше а ан­
гели 8 Бога нанзаврани, кон вн названь батананли. Они поче ми-
слити како виш кеНи ш Га Ба, и, тон мнслеНи, седе на лрисстоли
гйи. И доНе к нем8 Миудилк аррнНелк, анНели гни верни, и ре4
м8: 8стан и, погани, ние тн т8н сидетн! И 8дри га ногомь, и онк
паде подк земл8, н сви анНсли, кон керока^З нега, падоше с нека,
едни подтч зсмлЗ, а др8зи на зсмлЗ, а трети шеташе под невоми
на ер8: како се где кои поменокаше Га нашего, тако н шнде шета-
ваше. И сви се саткорише дУавли, кои мишла^З он8и зл8 мисалк и
кои сл8жау8 ЛЗчипетра, и зато мети 8 шуоласти нрвн гриеуи.
И 8змнсли Ги Бк како ви мислиш а гради када вонск8 изг8-
внш, тако и Ги мислаше како ви шпета нап8нио шни кори ангела,
да б8дс на п8но. И самнслн и саткори члвека на спасение негово, да
се ш целова л8дн плоде ш члокска и ре ш ч^мНе на прво Би саткори
члкек8 ш чемЬе жнвети, паки саткори на прилнк8 ч8деса велика са-
творн Ги Бк'. Ба понеделник саткори светлости скет8, наре светло
сл8нце; ка торник саткори касс плоде Ф земле, що ести коНа и
касе плоде; ка сред8 саткори касе звери и скоте и шетале живине,
кое с8 На скет8; ка четкртак саткори ске птице 8 иер8 и рнве 8
мор8; ка петак саткори члокска, а 8 с8вот8 8 ни ASjfk 8дие, сат­
кори га на прилик8 скою, Адама, кои ви прки чловек. И када таи
с4Ткори 8 s дни, и з дани 8 нсдел8 саткори покои севие, тере
почин8. И тан дани Ги~ постави неделю, и рече да се 8 н8 ннедно
дело не дела. За той нами ести потревно келе зло жнти, ере не по-
читакасмо свет8 недел8. И таи дани, кои саткори Ги~ Адама,
Пдами не може ни едани дани вез др8га живети, и поче гоко-
рити: Гй, дай ми др8га. Гк ре': Адаме, лезн на земли! Они леже
и 8сн8. Изе м8 I V ш ревари 6кг8, жен8 АдамокЗ, ес лек8 стран8
АдамокЗ едно ревро нз ревари Адамокие^и, и ре' ем8: што ти
др8ги, Адаме.
Т8н Ги Би 8каза ними стани 8 раю и т8 иjfK настани и
да ими ске творение 8 р8ке Адам8 на сл8жв8 неговЗ. И ре' нйми:
пазите да каси доколи не превари! И преда им 3 коНе посведено,
кое9 зкаше разЗмно дреко, и рече ими: да не побитите 8 тон sohe,
ере како в8дете ести той коЬе, в8дете сагрешите; затои се ч8-
каите, ере каде Ги~ раи насади с ангели скоими, свален (?) свое
дреко и коНе саНаше, ш скакога Ги ка 8ста Ззимаше и томЗи са­
ткори разЗмно дреко.
 Съдържание и историко-литературни бЪлЪжки. 323

И ватананлк има злок8 на Ядамд и на 6кг8 н насади лоз8

и поуотк дрекн8 да прелдсти йдама. И такм стаим Ядамк н бвга
ка ран, н дойе дгаколк н саткорн cf змнюмк. Я тадай виеше змии
8 рак» и ^оНаше на рап8 како и члокекк на ног8 и зкаим се красна
девица, тере cf саткорн д|кнчномк s m h w m k и глаксмк девичномк,
и доНе напастокати 6кг8, гокореНи: защо ки HfhfTf icth шногаи
K o h a ? Йгокори бвга н рс: ннс нам га p f K a o Бк сети. И pi* онк :

каде би cTf tan wkoh коНе, CKf виете знали, ipo Бк зна н тако е.
бкга 8KfpH дгакл8 и 8стрже к и б 8 ч н ц с и заложи WHa еднномк, а
др8гомк Адама заложи. Она прождри!, Адам же заложикк, спо-
Mfu8 гнк и стисн8 гакучиц8 8 грл8. 3J таи Cf часк 8глсдаим греш­
ници и нази. И доНе к нимк Гк Бк, изагна ,иук из раи и т8 и
змию прокле да кеНе не \'оди на реп8, а да е п8на ида.
И саткори Гк иста члокека пл8тк его w земле, кости w мра­
мора, 8мк w крзине ангелске.

Съдържание и историко-литературни бЪлЪжки. — Пър-

виятъ божи ангелъ Сатанаилъ намислилъ да стане по-голЪмъ
отъ Бога и седналъ на божия прЪстолъ. Ангелъ Михаилъ,
който билъ останалъ вЬренъ на Бога, съ единъ ритникъ съ-
борилъ Сатанаила отъ небето, него и неговигЬ ангели, отъ
които едни паднали на земята, други подъ земята, трети се
спрЪли въ въздуха и станали дяволи, служители на Луцифера.
За да запълни гЬхното м-fecro, Богъ сътворилъ Адама и Ева.
Той създалъ въ шесть деня всичко по земята, животни, птици
и растения, и въ седмия день — недЬля си починалъ. ПослЪ
поставилъ първигЬ человЪци въ рая и имъ поржчалъ да не
ядатъ отъ разумното дърво, за да не съгр-Ьшатъ. Сатанаилъ
посадилъ лоза, прЪсторилъ се на змия съ моминска глава,
влТзълъ въ рая и измамилъ Ева и Адама да ядатъ отъ за­
бранения плодъ. Ева йз-Ьла една ябълка и дала друга на
Адама. Адамъ, като се сЬтилъ за божията заповЪдь, ябълката
се спряла въ гърлото му.1) Богъ изпждилъ първигЬ челов-Ьци
отъ рая и прокълналъ змията да не ходи вече на опашката
си и да се изпълни съ отрова. ЧеловЪкъ е създаденъ: плътьта
— отъ земя, костигЬ — отъ мряморъ, умътъ — отъ ангел­
ска бързина.
ЕпизодигЬ, който съставятъ тая легенда, именно паде­
нието на Сатанаила, създанието на свЪта и человЪка, пр-Ь-
*) Оттамъ и названието — .Адамова ябълка*.
324 Босненска легенда за сътворението на св-Ьта.

грЪшението на Адама и Ева и изпжждането имъ изъ рая, сж

разказани по начинъ, който силно напомня народните при­
казки. Легендата, изпърво писана, е минала въ народните
уста, разказвала се е и се е промЪнявала, докато най-сетне
пакъ е била записана. Тя е споделила участьта на така нари­
чаните никога богомилски басни, които отъ книгите минали
у народа, приели формите на приказката, за да бждатъ за­
писани въ ново време като фолклоренъ материалъ.
Но че Босненската легенда има по-старо книжовно по­
текло, това се вижда отъ нейната схема, която е еднаква съ
плана на известните апокрифни разкази за сътворението въ
Палеята и особено въ богомилските произведения. За нейния
книжовенъ произходъ говорятъ имената Сатанаилъ, Лудиферъ,
както и некои замъглени подробности, чиито изворъ нами­
раме главно въ богомилските книги.
Името Сатанаилъ, давано на началника на падналите
ангели, който споредъ други извори е билъ пръвъ божи ан-
гелъ, тукъ вече явно ни говори за богомилско съчинение или
най-малко за богомилски епизодъ. Сатанаилъ е назованъ и
Луциферъ (въ рк. народна форма ДВчигитар), вероятно подъ
влияние на латинската ономастика (Lucifer) въ Босненската
область. — Епизодътъ за падналите Сатанаилови ангели, които
падоин с HtEd, (дни под земл$, а др$зи на зшл8, а трети шеташе
под н(Бомь на (а)(р8, сжщо така добре ни е познатъ по бого­
милските произведения, както напр., въ книгата Енохъ, въ
Прението на Христа съ дявола, въ Тивериадското море и пр.
Срв. за това по-горе, стр. 176, 252, 291. — Богомилски мо-
тивъ намираме и въ епизода за създанието на първите че­
ло веди, които требва да заместятъ изпждените отъ небето
ангели, последватели на Сатанаила: Гк Бк како би мислиш
S градк када коиск8 изг 8биш, тако и Гк мислаин, како би
wnrra напЗнио шни корк ангела, да б8д ( п$но. И самисли »
саткори члкека . . . — Участието на Сатанаила при саденето
на рая и посаждането отъ него на лозата (и Сатанаилк има
злоб8 на Ядама и на 6кг8 и касади лоз8 и поуотк дрекну да
преласти Ядама) е сжщо така добре известенъ богомилски
мотивъ. Срв. стр. 70, 196, 207, 260, 261. Разумното дърво въ
рая, споредъ некои богомилски легенди, е била лозата, чийто
плодъ обърнатъ на вино е могълъ да докара най-големи съ­
блазни и прегрешения. Затова богомилите сж били виновъз-
 Съдържание и историко-литературни бЪлЪжки. 325

държатели. — Митътъ за прегрешението на първите чело-

веци е предаденъ въ Тайната книга на богомилите доста
натуралистично — като съвокупление на Сатанаила съ Ева
или на Адама съ Ева. За да съблазни Ева, сатаната въ тая
книга се явява като красивъ юноша (sicut pulchrem adoles-
centem), а въ Босненската легенда — като красна девица. Срв*
стр. 70. — Най-сетне, епизодътъ за частите отъ които билъ
направенъ Адамъ, ако и не строго богомилски, но широко
застжпенъ въ богомилските произведения (срв. стр. 260, 291,
309, 323), не е забравенъ и въ Босненската легенда.
Всичко това показва, че тая легенда е богомилска басня
както по общата си схема, така и по повечето отъ своите
епизоди. Тя или най-малко нейните елементи сж минали
изъ България въ Босна, дето отрано богомилството бе
намерило свое второ отечество и дето най-сетне то стана
дори и държавна религия. Къмъ кратките вести за раз­
пространението на богомилството въ областите на Босна,
които дадохме на стр. 40, ще добавимъ и следните. Вече
къмъ края на XII в. богомилството въ Босна се било
добре загнездило, защото освенъ 10,000 души отъ на­
рода, къмъ дуалистичната черква тамъ се числели и мест-
ниятъ управитель, банъ Кулинъ и неговите домашни, жена и
сестра. Въ документите отъ това време босненските бого­
мили сж наречени патарени, манихеи, еретици, кркстяни1)
вавоуни, а по-късно и богомили, както се зовеха те въ
България, Тракия и Македония. Презъ XV в. некои па­
метници ги зоватъ богомили. Жителите на босненското
градче Сребърница, въ долината на средня Дрина, диг­
нали възстание срещу сръбския деспотъ Стефана. По тоя
случай, въ единъ отъ преписите на животописа на Сте­
фана, се казва за сребърничани: си же квси ереси вого-
милкскш с8тк.2) Съ други думи, въ Босна е била пригот­
вена най-благоприятна среда, която да приеме и шири бого­
милството и неговите книги, особено пр+зъ последните не-
колко столетия на средните векове. Съ обнародване на така
наречената Босненска легенда, еднаква съ подобните българ­
ски, босненската богомилска книжнина се обогатява съ още

*) Гл. повече у RaCki, Rad VII, 128 сл.

2) Григоровичъ, О Сербш. Казань 1859, стр. 52.
326 Босненска легенда за сътворението на свЪта.

единъ паметникъ. Легендата както видехме, е твърде кратка

но нейното съдържание говори много за богомилския харак-
теръ на босненското патаренство, както и за книжовните
връзки и единение между българските и босненски дуалисти.
Народноприказната пъкъ форма на легендата говори ясно за
въздействието, което богомилската книжнина упражнила върху
народа, средъ когото тя е циркулирала дълго време, за да
бждатъ записани отново некои отъ нейните басни въ сбор­
ниците.

\
 Часть втора.
Дуалистични
български народни легенди.
Въ богатото съкровище на българската простонародна
словесность сж запазени и редъ легенди, въ които сж се от­
разили несъмнени дуалистични гледища, идещи главно отъ
богомилството. Богомилите разпространяваха своето учение
било съ своите книги, било съ живо слово, чрезъ своите
общедостжпни басни (легенди), пригодени за разбирането на
малокнижното или безкнижно българско население. Пресви-
теръ Козма, говорейки за богомилите, казва: „Те сметатъ
своето учение за свето и баятъ предъ васъ некакви си басни“
(скод си 8чшид чктно ткордтъ, как*цп (иуъ пр*дъ ками) м-к-
каки васни). Въ индекса на лъжовните книги се поменава за
басните на попъ Йеремия: яко Ж1 камт-к врсмига поп-k Бод-
rapKCk'Kifi . . . вж< на соедазнъ мноз-ктъ . . . ню ж« написа
^Имршия попъ, Hipasoy-MH-kiM-k на соелазн-к . . . тожс 7Инрсмня
что си йзодга. Попъ Йеремия не е билъ наистина строгъ бо-
гомилъ, но, поради силните апокрифични тенденции въ не­
говите произведения, пъкъ и поради некои богомилски от-
гласи въ техъ, е билъ турянъ на равна нога съ богомилите.
Наверно за богомилски легенди или формули (бабунски речи)
става дума и въ Законника на Душана, дето се забранява
употребата имъ и се предвижда наказание за ония, които ги
казватъ. Когато Душанъ разшири пределите на сръбската
държава и въ нея влезоха македонките богомили и бабуни,
той требваше да се опълчи срещу техните обичаи: .Който
каже бабунска речь, ако е властелинъ, да плати 100 златици;
ако ли не е властелинъ, да плати 12 златици и да се бие съ
тояга.“1) Въ Русия богомилските легенди сж известни съ
0 Законик Стефана Душана. Издао Ст. НоваковиЬ. Београд 1895,
стр. 67, 197 сл.
328 Луалистични български народни легенди.

прозвището „български басни.* За съществуването на много

суеверия, баяния и на лица, които съ ги разпространявали
прЪзъ XVII—XVIII в., говорятъ словата на н-Ькои български
писатели дамаскинари отъ това врЪме. Въ едно такова слово,
озаглавено Ради магссници и самекили и каснаркн и залагани*
и кродицк] и кални*, четемъ следното оплакване на автора:
И азк по мног8 зслми Х’°ЛИХ'Ь> н нс саМк иидсль толико многЗ
мапсници, каке еу тал наша зсмлл клкгарска, н самекилм и
Бродници. . .*)
Тукъ ние ще се спремъ само на ония български легенди,
въ които личатъ най-осезателни дуалистични възгледи и за
чийто произходъ (славянски, миграционенъ или богомилски)
въ науката още не е казана послЪднята дума. ТЪ съставятъ
една група и засЬгатъ създанието на свЪта, сътрудниче­
ството между Бога и дявола, борбата за надмощие между
т-Ьхъ и крайната поб-Ьда на Бога. Ние обнародваме тия
легенди по следния начинъ. ВсЬка отъ гЬхъ е означена съ
пореденъ номеръ, съ който ще си служимъ по-късно при
посочване на особенигЬ елементи въ легендата. Заглавията
съ дадени отъ насъ, споредъ основния мотивъ на разказа.
Отстрани, въ десно, е посочено местото, отдЪто е била за­
писана легендата, огЬдъ което сл-Ьдва, въ скоби, късо съдър­
жание на легендата и посочване на списанието, дЪто тя е била
обнародвана. ЛегендигЬ, които съ били записани на източно
нарЪчие, близко до книжовния езикъ, оставяме ги изобщо
непокътнати. ЛегендигЬ отъ западното нарЪчие доближихме
до книжовния езикъ, като се старахме обаче да не измЪ-
нимъ въ нищо смисъла на изреченията и на отд-ЬлнигЬ думи.
Това изравнение ни се налагаше не само отъ характера на
нашето изсл-Ьдване, което не гони езикословни ц-Ьли, но
главно и поради различнигЬ фонетични системи, съ които съ
били записвани и обнародвани легендигЬ. Строго взето, току-
речи всички тия материали съ записани не вЪщо въ фонетично
отношение и малко могатъ да послужатъ на диалектолога.
ОгЬдъ като дадемъ текста на легендигЬ, всичко 16 на
брой, ще разгледаме гЬхния съставъ и характеръ и ще се
опитаме да установимъ потеклото имъ.
') Срв. у В. КачановскШ, Памятники болгарскаго народнаго творчества.
Спб. 1882, стр. 3 2 —33. — В. Н. МочульскШ, Слова и поучешя, направлен-
нь!я противъ язнческихъ вЪровашй и обрядовъ. Къ бмтовой исторш Болгаръ.
Одесса 1903, стр. 39.
 Дуалистични български народни легенди. 329

№ 1.
Богъ и дяволътъ създаватъ другарски свЪта,
послЪ враждуватъ помежду си.
Отъ с. Дюлмени (Бесарабия).
(Изпърво имало само Господь и дяволъ, които били другари. Господь
направилъ земята отъ пръсть, която дяволътъ извадилъ отъ морското дъно.
Дяволътъ се опиталъ да бутне Господа въ водата, та да остане самъ влад^Ь-
тель на земята, но не успЪлъ. Господь доправилъ земята пакъ съ помощьта
на дявола, съ когото си и подЪлилъ человЪцигЬ: живитЬ на Господа, умрЪ-
лигЬ на дявола. Съ врЪме, Господь видЪлъ, че е излъганъ, защото броятъ
на умрЪлигЬ се се увеличавалъ, и рекълъ да развали договора съ дявола.
ЧрЪзъ свои довЪрени хора, Господь узналъ отъ дявола какъ да развали
договора и да прЪвземе царството на дявола: Господь требвало да роди своя
синъ, който да слЪзе въ ада и да избави мрътвитЬ человЪци. Другарството
между Бога и дявола траяло 800,000 години. — Записано отъ българския
колонистъ Деня, обнародвано въ сп. Общи трудъ, 1868 г., т. Ill, 73—78).

Изпъ,. енъ земя и хора нЪмало. НавсЬкждЬ било вода.

Имало само Господь и дяволъ, които живЪели тогава наедно.
Единъ пжтъ Господь рекълъ дяволу: „Хайде да напра-
вимъ земя и хора*. — „Да направимъ, отговорилъ дяволътъ,
ами отд-k да вземемъ пръсть?“ — „Подъ водата има пръсть,
рекълъ Господь. ВлЪзъ, та извади малко“. — „ДобрЪ“, от­
говорилъ дяволътъ. — „Пр-Ьди да се пуснешъ, ама, казалъ
Господь дяволу, кажи: съ божия сила и съ моя! Тогава ти
ще стигнешъ дъно и ще намЪришъ пръсть“. Дяволътъ се
пусналъ, но не рекълъ първо: съ божия сила. За това не
стигналъ дъно. На втория пжть пакъ тъй направилъ и пакъ
дъно не стигналъ. На третия пжть вече казалъ: съ божия
сила и съ моя. И тогава стигналъ дъно и съ ноктигЬ си
закачилъ малко пръсть. Нея пръсть Господь я турналъ на
водата, и станало малко земя.
Дяволътъ, като видЬлъ това, намислилъ хитрость такава.
Поканилъ Господа да спятъ, та като заспи Господь, да го
бутне въ водата, че да остане самъ той и да се прослави,
какво че ужъ той е направилъ земята. Господь знаялъ това,
но легналъ и се прЪсторилъ, че спи. Тогава дяволътъ става,
взима Господа за ржцЪ л тръгва кждЬ водата, за да го хвърли:
той върви кждЪ водата, а земята расте. Като не стигналъ
водата, обърналъ се къмъ другата страна, но пакъ до водата
не стигналъ. Тогава се обърналъ и на третя страна, и като
330 Дуалистични български народни легенди.

не стигналъ пакъ водата, турналъ Господа на земята, па ле^-

налъ и той. Като поспалъ малко, хрумнало му, че останала
още и четвърта страна; взима Господа и го понесълъ кжд-Ь
водата, но се пакъ не стигналъ до нея. Тогава дяволътъ съ­
бужда Господа: „Стани, Господи, да благословимъ земята;
вижъ, колко тя порасте, дод-b ние спахме!“ — „Когато ти ме
носи на вси четири страни, за да ме хвърли шъ въ водата, и
направи кръстъ съ мене, азъ благословихъ земята“, казалъ
Господь. Дяволътъ се разсърдилъ за това, оставилъ Господа
и поб-Ьгналъ отъ него.
Като останалъ Господь самичъкъ и като пораснала зе­
мята тъй много, щото слънце не можало да я покрие, той
сътворилъ въ духъ ангели и проводилъ ангела воинъ, за да
повика дявола, да го попита, какво да стори, за да престане
земята да расте. Въ това вр-Ьме дяволътъ сътворилъ козата
и, като ид-Ьлъ при Господа, осЬдлалъ пърча, комуто напра-
вилъ юзда отъ прасъ: оттогава досега козигЬ иматъ бради.
АнгелигЬ, като видели дявола да язди на пърча, присмели
му се, а той се разсърдилъ и се върналъ назадъ. Господь
този часъ сътворилъ пчела и казалъ й: .Иди скоро, та кацни
дяволу на рамо и слушай какво ще приказва, че дойди да
ми обадишъ“. Пчелата отишла, кацнала дяволу на рамо, а
той приказвалъ: „Ехъ, глупавъ Господь! Не знае да вземе
единъ пржтъ, па да кръстоса на все четири страни и да каже:
стига толкова земя!, ами се чуди какво да прави“. Пчелата,
като чула това, избръмчала и хвръкнала отъ рамото му. Дя­
волътъ се обърналъ, та я вид-Ьлъ и рекълъ: *Да ти яде ..
онзи, който те изпратилъ“. Като дошла при Господа, пчелата
му обадила, че дяволътъ приказвалъ: „Ехъ, глупавъ Господь!
Не знаелъ да вземе единъ пржтъ, та да кръстоса земята на
вси четири страни и да каже-, стига толкова земя!, ами се
чуди какво да прави. А заради мене, рекла пчелата, каза:
да ти яде . . . . онзи, който те проводи“. Господь направилъ
това, и земята пр-Ъстанала да расте. На пчелата казалъ: .Отъ
твоигЬ . . . . да н-Ьма отсега нататъкъ по-сладки!“
Сл-Ьдъ това Господь направилъ отъ каль чов-Ькъ, отъ
когото се размножили по земята много хора. А, като захва­
нали да умиратъ, Господь повикалъ дявола и го поканилъ
да жив-Ьятъ наедно. Дяволътъ се съгласилъ подъ такъвъ сго-
воръ: живи-rib хора да бждатъ на Господа, а умр-ЬлигЬ не­
 Дуалистични български народни легенди. 331

гови. Господь се съгласилъ на това, а за да не умиратъ скоро,

направилъ да жив-Ьятъ по 200 и по 300 години. Сл-Ьдъ много
вр-Ьме, като вид-Ьлъ Господь, че умр-ЬлигЬ станали повече
отъ живигЬ, и дяволътъ има по-много хора отъ него, той
поискалъ да развали съ него сговора, а не знаелъ какъ.
Заради това питалъ н-Ькои отъ сзоигЬ хора, като Аврама,
Мойсея и Юзупа, питалъ и ангелит-Ь, но никой не мозкалъ да
му обади какъ да развали тоя сговоръ. Взели да изпитватъ
за това дявола, и веднажъ единъ отъ господовигЬ хора го
попиталъ: „Д-Ькато сте направили сговоръ съ Господа, жи­
вигЬ хора да сж. негови, а умр-ЬлигЬ твои, може ли Господь
да развали тоя сговоръ?“ — „Самъ Господь не може, отго-
ворилъ дяволътъ, а неговиятъ синъ може, ако самъ направи
да му се роди синъ отъ духа му, а не както се раждатъ и
другигЬ хора“.
Като обадилъ това на Господа, той взелъ да мисли:
„Какъ може, само съ духа мой да ми се роди синъ на земята
пр-Ьдъ всичкия св-Ьтъ!“ Мисл-Ьлъ, мисл-Ьлъ, и не можалъ да
намисли. Поради това, той самъ единъ пжть попиталъ дявола:
„Какъ мога да направя, да ми се роди синъ само отъ духа
ми?“ — „Твърд-Ь лесно, отговорилъ му дяволътъ; вземи, че
направи отъ босилекъ цв-Ьте една китка, тури я въ пазва, да
пр-Ьспишъ съ нея една нощь, като си намислишъ, че же-
лаешъ да ти се роди синъ отъ духъ бижи, и, щомъ като ста-
нешъ, да я проводишъ на благочестива, ц-Ьломждрена Мария,
сестра Йорданова, за да я подуши, и тя ще стане непраздна*.
Господь направилъ тъй, както му казалъ дяволътъ, и про-
водилъ съ ангелъ Гаврила босилевата китка на ц-Ьломждрената
Мария, който й казалъ: „Нося ти отъ Бога дарба отъ хубаво
цв-Ьте китка; подуши я, че да видишъ, какво хубаво мирише!“
Тя взела китката и я помирисала. Сл-Ьдъ два-три деня Мария
станала лехуса.
Веднажъ тръгнала Мария съ брата си Йордана да иде
на черква и, като приближили до черквата, Йордану му хрум­
нало, какво ще му се см-Ьятъ хората, като върви съ сестра
си, тъй като тя още е мома, а е лехуса, и той й казалъ: „По­
чакай, сестро, тукъ малко; азъ ще се върна до дома и сега
ще дойда пакъ*. Отишълъ-дома, възседналъ коня си и взелъ
си сулица въ ржка, па, като пристигналъ до сестра си Мария,
332 Дуалистични български народни легенди.

мушналъ я съ сулицата надъ мамата1). Тя му уловила съ ржка

сулицата, измъкнала я изъ гърдите си и му казала: „Поча­
кай, братко, да ти отрия сулицата, за да не те г^бедятъ хо­
рата, че си ме ти мушналъ“, и съ скута на дрехата си я
отрила отъ кръвьта. Йорданъ забЪгналъ тогава, а отъ раната
Марийна, що се откри надъ мамата й отъ сулицата на брата
й, роди се Исусъ Христосъ по духъ божи, а Мария си остана
пакъ цЪломждрена. Като чулъ Господь, че се роди Исусъ
Христосъ, поржчалъ, подиръ 33 годинъ да го кръстятъ. Йор­
данъ забЪгналъ въ далечни страни и, подиръ много време,
като чулъ отъ хората какво чудо божие станало съ сестра
му Мария, завърналъ се дома и молилъ сестра си да го про­
сти. Тя му казала: „Като се признавашъ, че си сгрЪшилъ,
отрежи си ржката, съ която ме прободе, тогава ще те про­
стя“. Той си отрЪзалъ ржката, и се посветилъ.
Исусъ Христосъ застжпилъ местото на Бога и казалъ
дяволу: „Азъ ще ти отнема умрелите хора, за да станатъ
всичките мои*. — „Какъ ще ги отнемешъ, отговорилъ му
дяволътъ, когато азъ имамъ сговоръ съ баща ти, живите да
еж негови, а умрелите мои“. — .Ти имашъ сговоръ за това
съ баща ми, а не съ мене“, казаль му Исусъ. Дяволътъ ня­
мало какво да стори, самъ се излъгалъ.
И тъй се развалило вече съвсЬмъ другарството на Бога
съ дявола, което другарство траяло помежду имъ 800,000
години, отъ сътворението на света, до рождението Исусъ
Христово.
Като му отнелъ Христосъ умрелите хора, дяволътъ то­
гава наговорилъ пъкъ евреите, да не го вЪрватъ въ нищо.
Евреите послушали дявола и взели да търсятъ Христа да го
убиятъ. Като не могли да го нам-Ьрятъ, защото го не позна­
вали, подканили едного отъ неговите служители — Юда, да
имъ го предаде. Юда имъ казалъ: „Дойдете на еди-кое си
место съ мене, д-Ьто ще бжде и Христосъ; и азъ ще взема
да черпя съ вино апостолите заедно съ него, ще се изкашля
и обърна къмъ васъ: вие ще познаете, че това е Христосъ,
пуснете се, че го уловете. Юда прЪдалъ Христа, но знаелъ,
какво той ще възкръсне; затова отишълъ та се об-Ьсилъ,
че като дойде Христосъ да избави изъ ада мрътвигЬ, съ
') зърно на гърдата.
 Дуалистични български народни легенди. 333

тЯхъ заедно и него да избави. Но додЯ Юда се обЯсилъ и

отишълъ въ пъклото, Христосъ възкръсналъ и избавилъ
умрЯлитЯ изъ ада, а Юда не достигналъ, и тъй той си оста-
налъ въ пъклото.
№ 2.
Богъ и дяволътъ сътрудничатъ при направата на земята.
Отъ с. Халово (Видинско).

(Никога безкрайно море покривало земята. Богъ и дяволътъ другару­

вали. Дяволътъ слЬзълъ на дъното на морето да извади пръсть, на която да
седнатъ на сухо. Изнасяйки нагорЬ пръстьта, тя се разнесла изъ водата; само
подъ ноктитЬ му останало малко, и съ това Богъ направилъ земята, която
се расла. Седнали. Дяволътъ рекълъ да бутне Бога въ водата, за да го удави,
и да остане самъ царь, но не успЬлъ. ПослЬ взелъ да дърпа земята изподъ
Бога, но тя се се разтЪгала и тъй порасла, че небето не можало да я покрие.
Таралежътъ научилъ Бога да я посвие, та да се смали. Така станали плани­
ните и долините. — И. Д. Ковачевъ, Народна астрономия и метеорология,
Сб. Нар. Ум. Народописъ, XXX (1914 г.), стр. 49).

Било врЯме, когато едно чудесно и безкрайно море по­

кривало земята. Еднажъ дЯдо Господь и дяволътъ се раз­
хождали по небето и се разговаряли. Като се уморили, пощЯло
имъ се да си поседнатъ, но нямало дЯ. Тогава дяволътъ казалъ:
„ДЯдо Господи, постой ти тука, пъкъ азъ ще се спусна на
дъното на морето, за да извадя нЯщо твърдо, та да поседнемъ.
Докато изнелъ парчето земя отъ дъното на морето, тя се раз­
ширила въ водата; но отъ оная* що останала подъ ноктигЬ
му, Богъ взелъ да валка, като да прави нЯщо, и то неза­
белязано расло. По такъвъ начинъ Богъ сполучилъ да на­
прави сЯдалище за себе си и за дявола, дЯто и седнали.
Дяволътъ искалъ да подмами ДЬдо Господа, та, седЯйки, да
се удави, а сетнЯ той (дяволътъ) да царува на свЯта; но,
като не успЯлъ, той наиеналъ да тегли парчето земя, на
което седЯлъ ДЯдо Господь, и толкова много го изтеглилъ,
щото небето не могло повече да го покрива. Ето защо по-
викалъ животнитЯ на съвЯтъ, та да обмислятъ какъ да се
направи, щото земята да се покрие отъ небето. По съвЯтитЯ
на таралежа,1) трЯбвало ДЯдо Господь да вземе и повдигне
’) Споредъ легенда отъ с. Вакарелъ, таралежътъ научилъ Бога какъ
да се смали земята, като гледалъ себе си: ,Н е виждашъ ли, рекълъ той на
ДЬдо Господа, че азъ, като се събера на кълбо, ставамъ по-малъкъ?" (И. Д.
Ковачевъ, Народна астраномия и метеорология, стр. 53).
334 Дуалистични български народни легенди

тукъ-тамЪ земята, а пъкъ самъ-тамъ да я стжпче, та така да

се образуватъ долини и планини и да се скжси, за да може
да я покрива небето. Ето тъй се образувала земята и пла­
нините съ долинигЬ по нея.

№ 3.
Сътрудничество и вражда между Бога и дявола
при създаването на света.
Отъ Вакарелъ.
(Богъ и дяволътъ се наговорили да направятъ земята. Дяволътъ до-
несълъ пЪна отъ морето, а Богъ напра вилъ отъ нея пита, метналъ я надъ
водата и тамъ тя порасла колкото гумно и станала земя. На средата Богъ
посадилъ орЪхъ, покачилъ люлка и почналъ да се люл-fce. Като заспалъ Богъ,
дяволътъ откачилъ люлката съ Бога и тръгналъ къмъ водата, за да го удави.
Но кжд-Ьто и да се насочвалъ дяволътъ, земята се расла подъ него и той
не можалъ да стигне до вода. СлЬдъ орЪха Богъ създалъ здравеца, босилека
и други трЪви, послЪ човека и другигЬ животни. Като съхналъ направе-
ниятъ отъ каль човЪкъ, дяволътъ скришомъ го надупчилъ съ шило на 41
Misсто. Богъ вдъхналъ душа у човека, но тя излизала отъ дупкигЬ. Тогава
той запушилъ дупкигЪ съ трЪви и оставилъ една отворена, за да излезе отъ
нея душата при смъртьта на човека. Дяволътъ направилъ отъ каль вълкъ,
но не можалъ да му даде душа. Вълкътъ оживЪлъ само когато Богъ му
рекълъ: .Стани, хвани врага за нога*. Вълкътъ скочилъ и откжсналъ часть
отъ единия кракъ на дявола, който оттогава останалъ куцъ. Богъ отредилъ
на вълка да се храни съ овци, които ще му цаватъ овчаригЬ по редъ. Но
понеже веднажъ вълкътъ грабналъ едно хубаво агне, Богъ хвърлилъ ржка-
вицигЬ си подиръ вълка, гЬ станали кучета и спогнали вълка. При това Богъ
ударилъ съ кавала си вълка по кръста. Затова вълкътъ е силенъ въ врата
и слабъ въ кръста. — Обнародвано отъ Й. Ковачевь, Нар. астр. и метеоро­
логия, 49—50).

Като се разговаряли единъ пжть Богъ и дяволътъ, ста­

нало дума какъ може да се направи земята. Дяволътъ не
вЪрвалъ на божията сила, но Богъ му рекълъ да отиде тамъ,
дЪто се биятъ моретата и да донесе пЪна. Богъ взелъ па­
ната, натопилъ я въ вода и направилъ една пита, която като
хвърлилъ, станала на земя, и то отначало станала като тепсия
гол-Ьма, а сетне като харманъ, въ средата на който посадилъ
орЪхъ, вързалъ о него златна люлка и почналъ да се люлее.
Не щешъ ли, по едно време заспалъ. Дяволътъ дебнешкомъ
се промъкналъ, откачилъ люлката заедно съ Бога и намис-
лилъ да го хвърли въ водата и да го удави, та тръгналъ
да отиде до края на земята — до водата: ха тукъ, ха тамъ
 Дуалистични български народни легенди. 335

да намери края й — н-Ьма край, защото земята порасла

дотолкова, че н-Ьмала край. По едно време Богъ се събудилъ
и, още съненъ, като видЪлъ дявола, рекълъ: „Анастане, що
правишъ?“ Дяволътъ се призналъ: „Искахъ да те удавя, та
търсЬхъ края на земята“. — „Много има да го диришъ, но
нЪма да го намеришъ“, отговорилъ Богъ.
СлЪдъ ореха, Богъ създалъ здравеца и босилека, а по­
сле останалите треви. Следъ това вече създалъ човека и
другите животни. Богъ направилъ човека отъ земя и го
оставилъ да съхне. Но, скришомъ отъ Бога, дяволътъ се про-
мъкналъ и пробилъ човека съ шило на 41 место. Идва Богъ
по едно време, за да вдъхне душа на човека, но, за негово
очудване, душата не се задържала. Той се досетилъ за при­
чината, та набралъ треви и затикналъ 40 дупки, а една
останала отворена. Като му вдъхналъ душа, човекътъ се
изправилъ и попиталъ: „Боже, защо не запуши и тая дупка?*,
на което той му отговорилъ: „Тая дупка е смъртьта“. Затова
умираме (отъ тая дупка излиза душата). А тревите, съ които
били затиснати дупките, станали лековити.
За да не падне по-долу, дяволътъ направилъ отъ земя
вълкъ, но, колкото и да се мжчилъ, не можалъ да |му даде
душа. По това време Богъ му отишълъ на гости, а дяволътъ,
като искалъ да се похвали, че и той може нещо да направи,
рекълъ на вълка: „Стани, хвани Бога за нога!“ Но вълкътъ
не мръдналъ. Богъ го погледналъ, па рекълъ: „Стани, хвани
врага за нога!“ Вълкътъ скочилъ и отялъ отъ единия кракъ
на дявола: затова дяволътъ куца.
Не се минало много време, вълкътъ огладнелъ и запи-
талъ Бога: „Какъ ще се храня?“, а той му отговорилъ, че
овчарите по редъ ще го хранятъ; и, наистина, тъй се хранелъ
вълкътъ дълго време. Веднажъ Богъ отишълъ да пасе едни
овци, защото билъ изпратилъ овчаря да му донесе вода. По
едно време гледа — вълкътъ иде. „Овчарко, коя овца ще
ми дадешъ да изямъ?“ попиталъ вълкътъ. Богъ му посочилъ
едно дрисливо шиле, обаче на вълка то не се харесало, а по-
искалъ да изеде онуй годиначе агне, което бе излезло най-
напредъ предъ овците. Богъ се съгласилъ, взелъ та раз-
дразнилъ овците, но, не щешъ ли, най-напредъ излезло сж-
щото дрисливо шиле. Обаче вълкътъ се спусналъ да хване,
което си ще. Тогава Богъ си извадилъ ржкавиците и ги
336 Дуалистични български народни легенди.

хвърлилъ подиръ него, а гЬ се обърнали на кучета и под­

гонили вълка; отъ друга страна, Богъ извадилъ кавала си
и съ него ударилъ вълка прЪзъ кръста. Ето защо вълкътъ
е слабъ на това мЪсто, а е силенъ въ гърдит-fe и врата. От­
тогава за вълка настжпили тежки вр-Ьмена: когато намери,
изида по 40 оки месо на единъ пжть, а когато не намери,
търпи по 40 дни, като задоволява стомаха си съ една шумка
или пъкъ съ парче гнило дърво.
№ 4.
Богъ узнава отъ дявола какъ да смали земята.
Отъ Етрополе.
(Богъ направилъ небето и земята, но земята излЪзла по-голЪма, та
небето не можало да я покрие. ЧрЪзъ пчелата Богъ узналъ отъ дявола какъ
да се смали земята. — Обнародвано въ Мсб. IV, 129).

Когато Господь направилъ небето и земята, земята на­

правилъ по-голЪма, та небето не можало да я покрие. Гос­
подь виД-Ьлъ, че дяволътъ приказва н-Ьщо съ таралежа, та
проводилъ пчелата да ги слуша какво си говорятъ. — „Не
знае Господь, говорилъ дяволътъ на таралежа, да вземе единъ
пржтъ, та да шиба земята, да шиба, да станатъ долини
върхове, долини върхове; тогава земята ще стане по-малка,
и небето ще може да я покрие“. Пчелата, като чула това,
отишла та обадила на Господа. Тогава Господь направилъ
долинитЬ и върховегЬ на земята, та небето я покрило, и то­
гава благословилъ пчелата: плюнката й да служи за светило
на кръщаване й венчаване, а кошара й — за молитва.1)
№ 5.
Дяволътъ надупчва гЬлото на създадения
отъ Бога человЪкъ.
Отъ Търновско.
(Богъ направилъ отъ каль човешко гЬло и го оставилъ да прЪнощува,
за да му вдъхне на утрето душа. Съ една тояга дяволътъ надупчилъ гЬлото.
Богъ набралъ тр+,ви, затъкналъ съ гЬхъ дупкигЬ и духналъ душа въ тЪлото,
та го оживилъ. Оттогава останали лЪковитигЬ билки. — Обнародвано отъ
Ц. Гинчевъ въ Псп. III, СрЪдецъ 1882. г., 173).
J) Плюнката й е восъкътъ на пчелата, отъ който се правятъ св-Ьщи
за при кръщаване и вЪнчаване. Медътъ, който се намира въ кошара й,
служи за молитва. То е подсЪшяие за обичая, правенъ на деня на Св. Хара-
лампня, когато носятъ по малко медъ въ черква, за да го освети свеше-
никътъ. Съ тоя светенъ медъ цЪрятъ отъ отокъ.
 Дуалистични български народни легенди. 337

Едно вр-Ьме, когато направилъ ДЪдо Господь човешкото

тЪло отъ каль, оставилъ го да пр^нощува, и на сутриньта
щ-Ьлъ да му духне душа. Пр-Ьзъ нощьта дошълъ дяволътъ
и, съ една тояга, надупчилъ всичкото тЪло на ръшето. На
сутриньта дошълъ ДЪдо Господь и, като видЪлъ човешкото
тЪло се дупки, рекълъ: „Хж, това е направилъ дяволътъ, за
да ме кара да правя друго тЪло! Ето пъкъ азъ що ще на­
правя“, и взелъ да бере тр-Ьва наоколо, кжсалъ трЪва — ту
отъ тая, ту отъ оная — и тулЪлъ дупкигЬ; кжсалъ и тулЪлъ,
додето най-посл% изтулилъ всичкигЬ, и взелъ та ги замазалъ
и загладилъ. Подиръ това духналъ въ човека душа, човЪ-
кътъ оживЪлъ, и ДЪдо Господь му казалъ: „Като те заболи
н-Ьгд-fe гЪлото, да берешъ отъ тия трЪви и да се цЪришъ съ
т-Ьхъ, отъ тЪхъ да пиешъ, съ тЪхъ да се поливашъ, съ тЬхъ
да се пушишъ и съ гЬхъ да връзвашъ ранигЬ“. Първиятъ
човЪкъ познавалъ тия билки; познавали ги и неговигЬ си­
нове, внуци и правнуци, но посл-fe, полека-лека, взели да ги
забравятъ. Л-ЬковитигЬ билки сж много, но човЪкъ не ги
знае; затуй казватъ: „За пара църь има, кой го знае“.

№ 6.
Подялба на свЪта между Бога и дявола.
Богь иска да развали договора.
О т ъ П а н а гю р и щ е .

(Господь създава дявола отъ сЬнката си, за да си има другарь. Д ру­

гарите си подЪлватъ света: Богъ взема небето и живите человеци, а дяво­
лътъ — земята и мрътвите. За утвърждение на поделбата, Богъ дава записъ
на дявола. Дяволътъ, като стопанинъ на земята, не позволява на Адама и
Ева да оратъ; той мжчи всички человеци. Богъ тогава намисля да му от­
неме властьта. Съ тая цель той праща единъ ангелъ, въ човешки видъ, да
стане слуга при дявола и да открадне записа. Ангелътъ предлага на дявола
да се обложатъ — кой ще може да извади песъкъ отъ дъното на езерото.
Дяволътъ се съблича, гмурва се въ водата, а ангелътъ взема отъ дрехите
му записа и отлетява при Бога. Дяволътъ го застига при небето, сграбчва го
съ ноктите си и му откжсва месо отъ ходилото, ангелътъ обаче влиза при
Бога. Господь направя ходилата на всички хора вдлжбнати, за да се не сра­
мува ангелътъ отъ своя обезобразенъ кракъ. — Записалъ Нешо Бончевъ въ
Панагюрище, обнародвалъ М. Дриновъ въ Псп. кн. VIII (1834 г.), стр. 124—126).

Споредъ както приказватъ стари люде, дяволътъ ималъ

смалъ-не1) равна сила съ Бога, защото Богъ се допитвалъ
до него за много работи. А отдЪ се е взелъ дяволъ, за
току-речи, едва ли не.
22
338 Дуалистични български народни легенди.

това ето какъ ми сж приказвали. ДЬдо Господь си се раз-

хождалъ по гори и по поляни, и се радвалъ наистина, но се
му било криво, като си нЪмалъ другарецъ да се разговаря съ
него и да пр-Ькарва времето си весело. Веднажъ, като се
разхождалъ, м-Ьрнала му се сЬнката, и той я повикалъ: „Стани,
друже!“ И сЬнката се изправила пр-Ьдъ него като чов-Ькъ:
но то не било чов-Ькъ, ами дяволъ. Оттогава Господь се
сдружилъ съ него и дяволътъ му станалъ приятель. На Гос­
пода било яко драго отъ приятелството на тоя другарь, и
за това искалъ да награди дявола съ каквото си той поиска.
Дяволътъ поискалъ да си раздЪлятъ св-Ьта на половина:
„Земята да е моя, каже дяволътъ, а небето нека си е твое;
па да си разд-Ьлимъ и човЪцигЬ: ти вземи живит-fe, а мене
дай мрътвигЬ“. — „Нека бжде така, каквото ти рече*, отгово-
рилъ Господь. — „Харно, рекълъ дяволътъ, но дай ми записъ,
та да е уздравена работата“. Записъ билъ написанъ и даденъ
на дявола. Кога ДЬдо Адамъ билъ изгоненъ изъ рая, Богъ
му далъ земя, та да си я работи свободно. Дяволътъ веднажъ,
като се покачилъ на единъ гол-Ьмъ камъкъ да си огледа
околовръстъ земята, съзр-Ьлъ Адама и баба Ева, че оратъ.
Той се спусналъ къмъ гЬхъ и извикалъ колъкъ му гласъ-
„Какъ смЪете вие да орете тая земя, безъ да питате стопа­
нина?“ — „Та ние съ негова воля оремъ*, рекли т-Ь. — „Сто-
панинъ съмъ азъ ! А вие менъ не сте питали; оставете земята
мирна, а отсенова’) никой отъ васъ да не см-fee да я закача!“
Кога се научилъ Богъ за това, то му станало яко мжчно, и
тогава се попишманилъ, защо е далъ дяволу записъ . . .
Кога хората се размножили, то дяволътъ, заедно съ
гр-ЬшнигЬ, мжчилъ и праведнит-fe. По тая причина Богъ на-
мислилъ да отнеме на дявола властьта. Викналъ ангела, при-
казалъ му какво мисли да прави и посл-fe го попиталъ, дали
може той да отнеме отъ дявола записката. Ангелътъ помис-
лилъ и посл-fe отговорилъ, че може. И така ангелътъ отишълъ
у дявола, като чов-Ькъ, и се удумалъ да му слугува н-Ьколко
годинъ, а тайно си ималъ намерение да отнеме записката,
Дяволътъ още изпърво полюбилъ ангела, но колко да билъ
прЪдъ него откритъ, се си криелъ записа. Веднажъ rfe се раз­
хождали край едно езеро, и ангелътъ попиталъ: „Можъ ли

!) отсега.
 Дуалистични български народни легенди. 339

да ми извадишъ шъпа пЪсъкъ отъ дъното на езерото? Ти

си и по-силенъ и похитъръ отъ мене, и не можешъ, а азъ
мога“. — „Е, ха да видимъ!“ рекълъ дяволътъ. Ангелътъ се
събл-Ькълъ, отведнажъ се хвърлилъ въ водата и този часъ
се показалъ отгорЪ съ пЪсъкъ въ ржка. Дяволътъ, за да се
покаже, че не е по-доленъ, съблЪкълъ се, нирналъ1) въ водата,
но се досЬтилъ, че записътъ му останалъ въ пазухарника, та
може да падне на рж.ка на другаря му, за това се върналъ
отъ половинъ пжть, погледалъ — нЪма нищо такова. Пакъ
нирналъ, и пакъ назадъ, до три пжти. Най-посл-fe, като се
увЪрилъ, че другарьтъ му нЪма работа съ записа, отишълъ
свободно до самото дъно. Лесно било на дявола да потъне,
но да изплува, — мжчничко малко, защото той е дяволъ, а
дяволътъ е тежъкъ: кждЪ може той да се бори въ пъргави-
ната съ ангела? И додЪ се той бавилъ въ водата, ангелътъ
измъкналъ записа и хвръкналъ на небето. Дяволътъ го пог-
налъ и догонилъ, когато той влизалъ въ небето, сграбчилъ
го съ ноктигЬ за крака, отръвалъ *) му отъ степалото кжсъ
месо, но се не можалъ да върне ангела, защото той билъ
вече при Бога. Дяволътъ се върналъ назадъ, властьта му
пропаднала, и той оттогава станалъ врагъ Богу. Кога анге­
лътъ пристжпилъ съ записа пр-Ьдъ Бога, той куцалъ съ лЪ-
вия кракъ и се оплакалъ Богу, че дяволътъ му обезобразилъ
ногата. „НЪма нищо, рекълъ ДЬдо Господь, азъ ще да на­
правя на всичкитЪ хора така, и тебъ не ще да е срамота“.
Отъ онова врЪме е остало да ни с ж степалата вдлжбнати.

№ 7.
Богь иска да превземе царството на дявола,
който владее надъ земята и человЪцигЬ.
Отъ с. Устово (Родопитгъ).
(Дяволътъ царува на земята, на человЪцитЪ, и на техните души, Богъ
изпраща св. Петра слуга при дявола, за да узнае какъ ще може да се п р е­
вземе дяволското царство СлЪдъ деветгодишно слугуване, св. Петъръ нау­
чава тайната: дете, родено отъ мома еврейка (Исусъ), ще превземе единъ
денъ царството на дявола. Св. Петръ иска да отиде на небето и да съобщи
наученото на Бога, но дяволътъ е постоянно съ светеца и не го оставя. Св.
Петъръ залисва дявола, като го накарва да дири хвърленъ белегъ въ мо­
рето, а самъ той отлетява при Бога. Дяволътъ застигва св. Петра току при
*) Гмурналъ се.
2) откжсналъ. Отъ р ъ к ж , е т ъ р ъ к ж .
340 Дуалистични български народни легенди.

небето и го закача съ кука за ходилото на краката. Св. Петъръ отрязва хо

дилата си и се спасява въ рая при Бога. Затова ходилата на хората сж из­
дълбани. — Записалъ Панайотъ Сребревъ, отъ Станимака, отъ майка си,
родена въ Устово, РодопигЬ. Обнародвано въ Родопски НапрЪдъкъ, год. I
(1903 г.), кн. V, crp. 180 —183).

Едно вр-Ьме дяволътъ билъ царь на земята и ималъ

всичко въ ржката си. Нищо не можало да се отнеме отъ него,
и който умиралъ, душата му отивала при дявола. И Господь
биле не знаелъ какъ да отнеме хората и душит-Ь имъ, и се
чуд-Ьлъ какъ да му събори и пр-Ьвземе царството. Чуд-Ьлъ се,
чуд-Ьлъ се, и най-сетн-Ь дошло му на акъла да проводи при
дявола свети Петра, да слугува у него, та, по край това, да
може да откопче нЬщо и да се научи отъ него какъ да може
да падне царството му и да го пр-Ьвземе Господъ.
Тръгналъ свети Петъръ на пжть, и най-сетн-fe вл-Ьзълъ
въ сарая на дявола и му станалъ чиракъ. Ц-Ьли три години
слугувалъ свети Петъръ на дявола, но не му държало да по­
пита нито веднажъ дявола какъ да може да се пр-Ьвземе
царството му. На третята година свети Петъръ не можалъ
вече да изтрае, и единъ день, както се върт-Ьлъ около дя­
вола, попиталъ го: „Даскале, ще те патамъ н-Ьщо, да ми ка-
жешъ“. Дяволътъ рекълъ: „Какво е това н-Ьщо?“ А свети
Петъръ: „Може ли н-Ькой да ти вземе царството?“ Дяволътъ
се много разядосалъ на свети Петра и му се нарукалъ1): „Та
ти ли се нам-Ьри да ме питашъ за тия работи ? Три години
стана, като слугувашъ при мене, та такава дума не ми си
рекълъ, та сега ли да ми кажешъ? Вънка скоро, махай се,
да те н-Ьма вече при мене! Ти не ми си в-Ьренъ слуга, а пъкъ
азъ толкова те обичахъ“. Свети Петъръ взелъ да му се моли
за прошка и рекълъ: „Прости ме, даскале, още еднашъ н-Ьма
да питамъ вече за такива работи“.
Ц-Ьли три години се минали още, а свети Петъръ се
слугувалъ у дявола и се си търсЬлъ леснотия да може да
познае слабото м-Ьсто на дявола. На края на шестата година
той пакъ повторилъ запитването си при дявола. И тоя пжть
дяволътъ се разядосалъ на свети Петра и малко останало да
му даде пжтя. Съ гол-Ьми молби свети Петъръ останалъ още
за три години слуга-чиракъ. Въ тия години свети Петъръ
станалъ много драгъ на дявола: ката вечерь той повиквалъ
’) навикалъ, нахокалъ, нагълчалъ.
 Дуалистични български народни легенди. 341

свети Петра при себе си и си хортували за това за онова.

На деветата година свети Петъръ както видЪлъ, че за да
може сега да изкара н-Ьщо отъ дявола, запиталъ го единъ
день на софрата пакъ за слицото — какъ може да му падне
царството. Дяволътъ тогава не му се скаралъ за това пи­
тане, оти се намЪрилъ на сърдцето слабъ на оня сахатъ и
оти ц-Ьли деветь години свети Петъръ с-Ьд-Ьлъ у него, та му
(билъ) станалъ вече в-Ьренъ, и можело да му се каже какъ
ще падне единъ день царството му. Тогава дяволътъ рекълъ
на свети Петра: „Петре, азъ ще ти кажа това, д-Ьто ме пи-
ташъ, ама никому да не си казалъ това, д-Ьто сега ще ти
прикажа. Моето царство ето какъ ще падне: ще дойде едно
вр-Ьме, та една еврейка мома ще роди едно мжжко 'д-Ьте.
Това д-Ьте, като порасте и стане на тридесеть години, ще
стане гол-Ьмъ чов-Ькъ, ще стане царь на всичкигЬ царе, ще
превземе ц-Ьлия св-Ьтъ; той ще превземе и моето царство“.
Тия думи като чулъ свети Петъръ, оттогава на сетн-Ь
взелъ да търси лесно вр-Ьме да поб-Ьгне кришно отъ дявола
и да иде гор-Ь при Господа, да разправи какъ ще падне цар­
ството на дявола. Ама и дяволътъ, нали е дяволъ, усЬтилъ
какво мисли свети Петъръ, та оттогава хичъ се не дЬлилъ
отъ него, се заедно яли, заедно пили, заедно ходели. Дошло
Петровъ-денъ. На тоя день свети Петъръ рекълъ на дявола:
„Даскале, ха да идемъ да се оклшемъ на морето“. Отишли
на морето, и, като се кжпЪли, на свети Петра му дошло на
акъла да побегне оттамъ, като измами дявола, та му ре­
кълъ: „Даскале, ха да хвърлимъ единъ нишанъ1) въ морето,
да видимъ, кой по-скоро ще го нам-Ьри и искара отъ дъното
на морето“. — „Хайде, рекълъ дяволътъ“. Хвърлилъ по-на-
прЪжъ дяволътъ нишана чакъ на срЪдъ морето, а свети Пе­
търъ се помолилъ на Бога, да запре нишана на плитко, та
по-лесно и по-скоро да го нам-Ьри. Господь чулъ молбата
му и спрЪлъ нишана на плитко. Щомъ се хвърлилъ свети
Петъръ въ морето, не се минало много, и ето ти го изл-Ь-
зълъ отъ морето съ нишана въ ржката. Сега дошло редъ на
дявола. Взелъ свети Петъръ нишанъ, захвърлилъ го силно
ср-Ьдъ морето и се помолилъ на Бога, да позабави дявола
въ морето и да заледи морето съ деветъ педи ледъ, та да*)

*) знакъ, бЪлЪгъ.
342 Дуалистични български народни легенди.

може свети Петъръ да хвръкне на небето и да стигне при

Господа. Както се помолилъ свети Петъръ, така и станало.
Нишанътъ, като падналъ въ морето, налапала го една риба.
Търсилъ, търсилъ по дъното дяволътъ нишана, нийд-fe не се
виждалъ; най-сетн-fe набаралъ рибата, дЪто глътнала нишана,
взелъ го отъ устата й и потеглилъ нагор-fe да излиза. Като
доближилъ до върха на морето, гледа морето заледено де-
веть педи, нищо се не чува, нито вижда навънка. СЪтилъ
се той каква е работата, върналъ се назадъ, взелъ отъ дъното
единъ водениченъ камъкъ, строшилъ съ него леда и изл-fe-
зълъ вънка.
Съ излизането си, гледа — свети Петра го н-Ьма; по­
глежда нагор-fe и вид-Ьлъ, че свети Петъръ се гледа rop-fe
въ небето колкото една муха. Свети Петъръ вече наближа-
валъ до Господа, когато дяволътъ го застигналъ съ канджата1)
си за ноз-brfe въ петигЬ. Свети Петъръ, уплашенъ и потъналъ
въ зной, рекълъ на Господа: „Боже, какво да правя сега,
дяволътъ ме е закачилъ съ канджата си за петит-fe? Какъ да
се отнема?“ А Господь му рекълъ: „Отр-Ьжи скоро месото
отъ петит-fe си и влизай въ рая“. Свети Петъръ отр-Ьзалъ
месото отъ петит-fe си и се отналъ отъ дявола, влЪзълъ въ
рая и разправилъ на ДЪдо Господа какъ ще падне царството
на дявола, отъ дЪте на мома еврейка. Оттогава насамъ
останало, че петит-fe на хората сж въ ср%дъ издълбани, а по-
напр-Ьжъ н-Ьмало вдлжбнато на петит-fe.

№ 8.
Господь узнава отъ дявола, чр-Ьзъ св. Ивана, какъ да
пр-Ьвземе царството на дявола.
Отъ с. Горно-Неволя ни (Леринско).
(Свети Иванъ ходилъ 300 г. съ дяволитЬ, за да долови отъ тЬхъ какъ
да се пр-Ьвземе царството имъ отъ Господа. Господь давалъ душа на чело-
вЬцитЬ, но тЬ отивали въ царството на дявола. Св. Иванъ узналъ тайната
отъ единъ дяволъ, когато дяволитЬ се кжпЬли въ морето: трЬбвало Господь
да се прЬроди, за да си повърне человЬцитЬ. Когато дяволитЬ били въ мо­
рето, и св. Иванъ влЬзълъ въ водата и намЬрилъ тамъ цвЬте. ДяволитЬ,
дордЬто разбиятъ ледоветЪ на замръзналото по чудо море, св. Иванъ из-
бЬгалъ при Господа, обадилъ му тайната и му занесълъ цвЬтето. Ангелъ
Господенъ подалъ цвЬтето на дЬва Мария да го помирише, да зачене и да
роди Христа. Народътъ, като се научилъ отъ дяволитЬ, че ще се роди новъ
1) кука.
 Дуалистични български народни легенди. 343

царь, избилъ труднигЬ жени и новородените деца, но Христа не могли да

откриятъ. Мария съ детето и съ Йосифа избегали по-късно въ Египетъ.
Така се преродилъ Господь. Св. Иванъ му станалъ кръстникъ. — Легендата
е била записана отъ проф Андре Мазонъ. Щ е да липсва нещо отъ нача­
лото й. Обнародвана отъ записвана A. Mazon, Contes slaves de la Macedoine
sud-ocddentale. Paris 1923, стр. 7 0 —74).

Свети Иванъ ходилъ 300 години съ дяволитЬ, за да

узнае отъ тЬхъ, дали ще може Господь да прЬвземе това,
що е тЬхно1). Господь дава души (на человЬцитЬ), а тЬ (дя­
волитЬ) ги взематъ. Иванъ ходилъ 300 години съ тЬхъ, съ
дяволитЬ: що правЬли тЬ, и той правЬлъ. ТЬ имали по шесть
крила и голяма сила. На тристата година се кжпЬли въ мо­
рето. ТЬ се кжпЬли на срЬдъ морето и отъ него вадЬли -—
кой пари, кой безценни камъни, а Иванъ стоялъ на края.
Всички били долу; само единъ отъ тЬхъ излЬзълъ и рекълъ
на Ивана: „Що стоишъ тука? Що мислишъ? Хайде и ти да
се изкжпешъ.“ Иванъ му казалъ: „Да ли може Господь да
ни го вземе туй, що е наше?“ Щомъ му рекълъ така, той
му отговорилъ: „Докато не се прЬроди Господь, не може да
ни го вземе“. И ето, Иванъ влЬзълъ въ морето и намЬрилъ
цвЬте. ДяволитЬ го видЬли; тЬ били тогава всички долу. Той
дигналъ цвЬтето нагорЬ. Ходилъ, ходилъ, ходилъ, (па ре­
кълъ): „Господи, направи нЬкое чудо, та азъ да си дойда
пакъ!“ — „Откжсни единъ пердухъ (перо) отъ крилото и го
пусни надолу!“ Той пусналъ перото, и тЪ се върнали по пе­
рото, долу. Така той излЬзълъ. Като отишълъ Иванъ при
Господа, Господь го запиталъ: „Що научи?“ Иванъ му ре­
кълъ: „ДяволитЬ кйзватъ: докато не се прЬроди Господь,
не може да ни прЬвземе нашето“.
Господь избралъ тогава дъщерята на Якима и Ана.
Единъ ангелъ отишълъ да ги намЬри въ планината, и като
видЬлъ Ана, рекълъ й: „Върни се у дома, Господь ще ви
даде чедо“. Той намЬрилъ и мжжа й Якима и му казалъ:
„Върни се, Господь ще ви даде чедо“. Тогава се събрали
пакъ и двамата въ кжщи. СетнЬ ангелътъ пакъ отишълъ при
тЬхъ и имъ казалъ: „Проводете дъщеря си да учи при учи-
*) Ние обърнахме тая фраза и я пр-Ьдаваме като да е казана отъ раз­
казвача на легендата, а не отъ дявола, както е записана у Мазона: „Трйста
годйии бди свети 1бван лаф да научи, да ли мбжда да ни го земи Гбспо
тба, шчо ймаме ни!е*. Тая оправка се съгласява съ останалия текстъ на ле­
гендата, пъкъ и съ другигЬ- варианти, които сж по-ясни и по-пълни.
344 Дуалистични български народни легенди.

тель седъмь години“. Дъщеря имъ се учила седъмь години.

Тя била сиромашка, но богатитЬ й давали пари, и тя научила
повече отъ другитЬ. На БлаговЬгцение ангелътъ отишълъ
при нея съ цветето и й рекълъ: „Помириши това цвЬте! по­
мириши го ей така!“ Тя виждала ангела, а другигЬ дЬвойки,
що били тамъ, не го виждали. Тя му рекла: „Способна ли
съмъ да го помириша?“ — „Помириши туй цвЬте !“ пакъ
й казалъ ангелътъ. — „Какъ да мога да помериша, рече,
човЬкъ безъ тЬло? Направи нЬкое чудо!“ Тогава той отрЬ-
залъ съ ржката си дървото, което било въ училището, и тя
склонила, помирисала цвЬтето, помирисала го и трепнала. —
„Ти ще станешъ голЬма, й рекълъ ангелътъ, и ще родишъ
дЬте, което ще нарекатъ Ристо“. СлЬдъ това ангелътъ си
отишълъ.
Ангелътъ си отишълъ при Господа, а дяволитЬ почнали
да говорятъ на народа: „Царь ще се роди. Една звЬзда от-
горЬ казва на царь Давида: другъ царь ще ви се роди“. —
„Какъ може да се роди другъ царь? Сега всички сме една
вЬра. НЬма да оставимъ другъ царь! Разпаряйте всЬка жена
отъ народа, която е трудна, та да не се роди други ц арь!
ДЬто има трудна жена, да се разпаря!“ Имало единъ каменъ,
що били направили дяволитЬ и прЬзъ който прЬминавали
всички трудни жени, и ги притискалъ. Когато влЬзла тамъ и
Мария, камъкътъ се отворилъ и тя прЬминала. — „Ти утрЬ
пакъ да дойдешъ“, рекли й тЬ. Всичкиятъ народъ се събралъ
тамъ, защото се говори, че тя (Мария) утрЬ пакъ ще прЬмине.
Но дЬвойката рекла на Йосифа — единъ човЬкъ, що вървЬлъ
съ нея: „Хайде да идемъ на камънитЬ, да спимъ малко тамъ;
сърдце ме боли“. Отишли на камънитЬ, въ пещерята, да
спятъ. Тамъ около тЬхъ имало овчари, легнали съ овцитЬ си.
ОвчаритЬ погледнали. Чудо! надъ камънитЬ били слЬзнали
всичкитЬ ангели; тЬ идЬли отъ при Господа, идЬли и въз­
лизали. Чудо! ЧудЬли се овчаритЬ. Единъ отъ овчаритЬ,
който билъ по-близко до тЬхъ, отишълъ да види. СлЬдЬ
него отишълъ и единъ овенъ и едно куче. Като погледналъ
вжтрЬ, видЬлъ: една жена, единъ мжжъ и едно голо дЬте,
току родено. Майката попитала: „НЬма ли малко дърва, да
запалимъ малко огънь?“ Овчарьтъ взелъ кавала, съсЬкълъ
го и запалилъ малко огънче, за да огрЬе дЬтето. Овчарьтъ
застаналъ, благословенъ отъ Господа и благодаренъ. ПослЬ
 Дуалистични български народни легенди. 345

той си отишълъ при овцит-fe. Другите овчари го запитали:

„Какво имаше тамъ?“ — „Една сиромашка жена, рекълъ,
родила си мж.жко дете“.
Тогава звездата казала на народа, който чакалъ долу:
„Царьтъ се роди!“ Това я научили дяволите. Те рекоха:
„Роди се. Хайде сега, д-Ьто има жена съ новородено на ржц-Ь,
да го заколете!“ Тогава били изклани 30,000 деца, но не го
мамЪрили. Нямало. — „Тичайте съ коне, търсете всички, за
да найдете!“ Пакъ, го нямало. — „Детето порасна, казала
по-сетне зв-Ьздата на царь Давида. То е вече на три години“.
Тогава изсекли децата на три години и пакъ не го наме­
рили: можъ ли намери тъй лесно Господа? А онези, май­
ката съ сина си и съ мжжа си, побегнали оттамо и тръг­
нали по делата земя. Ангелътъ имъ казалъ да отидатъ въ
Египетъ. Те отишли въ Египетъ. Тамъ порасло детето и ста­
нало големо, станало Ристосъ.
Така се преродилъ Господь. Иванъ станалъ кръстникъ
на Ристоса, той кръстилъ Ристоса.

№ 9.
Дяволътъ създава вълка.
Отъ Велесъ.
(Господь и дяволътъ били братя. Когато Господь създалъ звЪроветЪ,
дяволътъ създалъ вълка. Щомъ оживЪлъ, вълкътъ се спусналъ да изЪде
своя създатель, който се спасилъ, като се нурналъ въ морето. — Обнарод­
вано въ Мсб. XII, 132).

Когато Господь създалъ дивите животни, дяволътъ пъкъ

създалъ вълка. Те съ Господа сж. братя. Взема дяволътъ
каль и направя вълка, но не може да му даде душа. Духа
му въ устата, въ ушите, въ носа, но той не може да се съ­
живи. После казва на Господа, че билъ направилъ вълка,
само че още душа немалъ, та да му каже какъ да му я даде.
Господь му казва: „До три пжти да му речешъ на ухото:
стани, изежъ ме!, и той ще се съживи“. Добре, но дяволътъ,
като дяволъ, не му казва: изежъ ме!, ами: стани, изежъ Бога!,
па отива при Бога да му каже, че вълкътъ не се съживява. —
„Ти му речи, както що ти казахъ, и той ще се съживи“, му
рекълъ Господь и си отишълъ.
Тогава дяволътъ примъква вълка до морето, а той влиза
въ морето до гуша и пошъпва на ухото на вълка: „Стани,
346 Дуалистични български народни легенди.

изЯжъ м е!“ Тъкмо що рекълъ трети пжть, и вълкътъ ожи-

вЯлъ, рипналъ, и дяволътъ му се изскубналъ, потъналъ въ
морето и така се спасилъ. Вълкътъ щ-feme да напраь' дявола
на кжсове, само да му се б-Ьше падналъ на ржцЯ.

№ 10.
Дяволътъ създава вълка и си подЯля съ Бога человЯцитЯ.
О т ъ Велесъ.

(Изпърво н-Ьмало нищо, а само Богъ и 12 ангели. Богъ, като създалъ

небето, земята и водата, направилъ и човЪка съ пръсть, взета отъ 4-гЬ крайща
на св-Ьта. Единъ непокоренъ ангелъ намислилъ и той да направи свЪтъ.
Създадеииятъ отъ дявола человЪкъ станалъ вълкъ и откжсналъ единия кракъ
на създателя си. Богъ и дяволътъ си поделили св-Ьта: живитЬ человЪци на
Бога, умр-Ьлит-Ь — на дявола. Подялбата била потвърдена съ записъ на плоча.
Богъ се измамилъ, защото броятъ на мрътдитЪ сб расълъ. Богъ прЪродилъ
Христа и го проводилъ да развали записа, който билъ въ водата (Йорданъ),
дЪто Христосъ се кръстилъ. — Обнародвано въ Мсб. ХИ, 164— 165).

Изпърво нЯмаше ни небе, ни земя, ни вода, ни н-Ьщо

друго; Господь посл-fe създаде земята. Господь тогава се крЯ-
n-feuie на крил-ferfe на деветь ангели, а отъ странит-fe му стоеха
трима ангели, за да му служатъ. Проваждаше единъ на една
страна: „Иди тукъ!“, и той отиваше, па провождаше другия:
„Иди тамъ!“, и той отиваше; за всЬко нЯщо, което му до­
трябваше, се тЯхъ проваждаше. Господь рече, съ словото
си, да бжде земя, и земята стана; небето — сждцо така; хайде
водата — и тя така. СетнЯ проводи четирима ангели на че­
тири страни, да донесатъ земя (пръсть), която да насЯе, та
навсЯкждЯ да се изпълни съ человЯци: едного проводи на
югъ, другиго проводи на изтокъ, трети на западъ, четвърти
на сЯверъ — на четиритЯ крайща на земята. Единъ отъ ан-
гелитЯ взе да се голЯмЯе прЯдъ Господа и рече: „Нека
идатъ онЯзи, та за менъ е лесно! Лесно бива то! Азъ когато
поискамъ, завчасъ ще отида, и, докато онЯзи още не сж стиг­
нали, азъ ще се върна“. — „Е, добрЯ, нали казвашъ, върви
послЯ!“ отговори му Господь. Тръгна да върви, ха да прЯ-
крачи, не може и да мръдне. — „Е, кой бЯше, дЯто ти 6 Я
далъ силата?“ рече му Господь и го отстрани отъ служба.
Тогава ангелътъ се обърна на дяволъ.
Почна Господь да прави свЯта. Дяволътъ, за да се
похвали каза: „Господи, ще направя и азъ!“ — „Направи и
 Дуалистични български народни легенди. 347

два, стига да можешъ!“ отвърна му Господь. Направи и дя-

волътъ човЪкъ; рече душа да му даде — не може. Бре му
струва, бре му прави, духа му, пуха му; взе, тросна го на
земята и го остави — направи вълка. — „Господи, каза дя-
волътъ, дай му душа!“ — „Блъсни му единъ ритникъ, рече му
Господь, и ще стане, нали е вълкъ!“ Измами се дяволътъ,
даде единъ ритникъ на вълка по устата, и вълкътъ, звЪръ,
заби зжбит-fe си въ крака на дявола и го откъсна, та дяво­
лътъ остана куцъ, съ единъ кракъ — тъй е той и до днеска.
ДяволитЬ за това сж куци — вълкътъ ги осакати,
ПослЪ се договориха дяволътъ и Господь да си подЬ-
лятъ свЪта. Господь прибра за себе си живигЬ, а дяволътъ
му рече: „Дай ми и менъ!“ — „Е, на тебъ нека сж пъкъ мрът-
вигЬ“, рече му Господь. Дяволътъ взе отъ Господа записъ,
написанъ на плоча. Умре ли чов-Ькъ, хайде въ пъкъла, умре
ли другъ — пакъ тамъ: кривъ, правъ, грЪшенъ, негр-Ьшенъ,
блъскай въ пъкъла, се вжтрЪ отива, щомъ душата се отдЪли.
Най-сетнв Господь видЪ грешката: „Не бива тъй!“ рече
си и прероди Христа. Христосъ взе плочата, постави я въ
водата, стжпи на нея съ нозЪгЬ си и се кръсти на нея. То­
гава вече, каквото бЪше уговорено въ записа съ Господа, се
развали. Сега д-Ьто умиратъ, всички сж въ рая, а на Второ
пришествие ще се види — кой за кжд-b е.

№ 11.
Вълкътъ изЪжда единия кракъ на своя създатель — дявола.
Отъ Охридъ.
(При създание на свЪта отъ Бога, и дяволътъ създалъ една тварь
Щомъ оживЪлъ, вълкътъ се спусналъ да изЪде своя създатель, който се
спасилъ, съ единъ откжснатъ кракъ, като се хвърлилъ въ близката рЪка
Оттамъ епитетитЪ на дявола: еднокракиятъ, куциятъ, подводниятъ, водниятъ
— Обнародвано отъ К. А. Шапкаровъ, Сборникъ отъ народни старини.
Пловдивъ 1885, стр. 9 — 10).

Когато Богъ създавалъ свЪта и чов-Ька, дяволътъ му се

похвалилъ, че и той можелъ да направи човЪкъ. По божие
искане, дяволътъ създалъ едно създание4, но то не било чо-
вЪкъ, а вълкъ. Създалъ го, но безъ душа, защото не мо-
жалъ да му я даде. Па като се чудЪлъ какъ да го оживи,
попиталъ Господа: „Ами сега какъ да му дамъ душа?“ Го­
сподь му рекълъ: „Това е лесна работа, стига да му речешъ:
348 Дуалистични български народни легенди.

стани, из-Ьжъ ме! и на часътъ той ще ожив-Ье“. Дяволътъ, по

божие казване, рекълъ на бездушния вълкъ: „Стани, из-Ьжъ
ме!“ Вълкътъ на часътъ станалъ съ душа, оживЬлъ, скочилъ
и се спусналъ върху създателя си дявола, за да го из-Ьде.
Дяволътъ се уплашилъ, и отъ страхъ да не го изЬде, за да
се отърве, хвърлилъ се въ близката тамъ рЪка. Но едва-що
сварилъ да вл-Ьзе съ едната си нога въ р-Ьката, вълкътъ го
грабналъ за другата и му я изЪлъ, и така дяволътъ останалъ
съ една нога. За това и день-днеска е останало да казваме
за дявола: едноногиятъ или куциятъ, а въ изречението
„из-Ьлъ го вълкътъ“, разбираме дявола; затова тоя сжщиятъ
се казва и „подводниятъ“, или „водниятъ.“

12. №
Дяволътъ съдружникъ на Бога и по-досЬтливъ отъ него.
Отъ Софийско.
(Никога дяволътъ и Богъ били съдружници. Господь заженилъ слън­
цето, но не поканилъ дявола. Дяволътъ се разсърдилъ. Богъ изпратилъ пче­
лата да узнае какво приказва дяволътъ въ сръднята си. Пчелата узнала и
съобщила на Бога мислигЬ на дявола, който си казвалъ: .Господь не знае,
че ако ожени слънцето, ще му се народятъ д-Ьца — малки слънца и тогава
тЪ ще изгорятъ св-Ьта“. Богъ веднага спрЬлъ сватбата и оставилъ слънцето
неженено. За тая услуга, Богъ благословилъ меда на пчелата. — Обнародвано
въ Мсб. IX, 134— 135. Срв. вариантъ отъ Самоковъ, Мсб. IX, 167).

Едно вр-Ьме дяволътъ билъ като съдружникъ на Бога

и работ-Ьли заедно. Когато Д-Ьдо Господь заженилъ слънцето,
поканилъ всЬкиго на сватбата, само дявола отминалъ. Дяво­
лътъ се разсърдилъ на Бога, па яхналъ на заякъ и тръгналъ
да 6 tra . Господь се дос-Ьтилъ и проводилъ по него пчелата,
за да се вслуша и да види какво ще приказва дяволътъ въ
яда си. Пчелата застигнала дявола, кацнала му на шапката и
го слушала, какъ се ядосвалъ и думалъ: „Е, колко се не
с-Ьща Господь! Той не щ-fe да ме кани на сватба, но не знае,
че ако ожени слънцето и се народятъ слънченца, па почнатъ
и тЬ да гр-Ьятъ, ще изгорятъ св-Ьта“. Пчелата дочула това и
бръмъ-бръмъ! литнала си. Дяволътъ се обърналъ, вид-Ьлъ
я и веднага се досЬтилъ, че го прислушала, та почналъ да я
гони, за да я убие. Пчелата б-Ьжъ, той по нея, тя б-Ьгала,
той се я гон-Ьлъ. Щомъ я понастигналъ, взелъ да хвърля
подир-Ь й съ стр-Ьли, за да я убие, а тя, сиротната, едва от-
 Дуалистични български народни легенди. 349

бЪгнала до една върба и се заложила задъ нея. Но ето че

дяволътъ се извъртя откъмъ пчелата и хвърля стрЪли, за да
я удари, а тя се заслоня отъ другата страна, та той ударя
въ върбата. Щомъ я зам-Ьрялъ, тя се врътвала около вър­
бата, но той я ударялъ оттукъ-оттамъ въ половината и я
пр-Ькжсналъ съ стрЪлигЬ си. По н-Ькой начинъ тя се отър­
вала най-сетн-fe и избягала при Бога. Господь я попиталъ:
„Чу ли, що приказва дяволътъ? — „Чухъ, рекла тя, току я
ме погледни каква съмъ! Дяволътъ ме спогна да ме убива,
но, докато да избЪгамъ, (уцвакахъ се. . .). ПослЪ ме замерва
съ стрели около една върба, замерва ме, та ми огрози сна­
гата“. Тогава Господь я благословилъ и рекълъ: ,,Отсега на-
татъкъ твоигЬ лайна да сж най-сладки и всЬки да ги яд е; а
гЬлото ти така да си остане и да ти не грози!“ Посл-fe пче­
лата му казала: „Дяволътъ думаше: Господь не знае, че ако
ожени слънцето, ще му се народятъ слънчица, и всички rb
ще почнатъ да грЪятъ, та ще изгорятъ свЪта“. Господь, като
чулъ това, веднага разтурилъ сватбата и не далъ на слънцето
да се жени. Затова слънцето още ходи ергенъ, а на пчелата
половината е пристисната и медътъ й най-сладъкъ, защото
така е останало отъ Бога.

№ 13.

Адамовъ записъ.
(Адамъ дава записъ на дявола, за да му позволи да оре земята).
Отъ Прилгъпъ.
(Адамъ и жена му катб били изпждени изъ рая, Адамъ почналъ да
оре земята, за да се прЪхранватъ. Дяволътъ, който билъ господарь на земята,
не допусналъ Адама да оре, докато не се съгласилъ да му даде записъ, че
д-Ьцата, които му се родатъ, да бждатъ — живигЬ на Адама, умрЪлигЬ на
дявола. На една плоча Адамъ отпечаталъ натопената въ собствената си кръвь
рж ка: гова било записътъ. Дяволътъ поставилъ записа подъ котела на
пъклото, въ който отивали всички умрели. Най-сетнЪ Христосъ слЬзълъ въ
вечната мжка, счупилъ записа. — Записано отъ М. Цгьпенковъ отъ ПрилЪпъ.
Печатано въ Мсб. VI, стр. 113).

Господь, като изпжди Адама отъ рая, прокълна го съ

клетва: „Хайде, Адаме, излизай отъ рая, защото не ме
послуша, що ти запов-Ьдахъ; сега да орешъ земята и да я
копаешъ, докато си живъ, та така съ хл-Ьбъ да се хранишъ!“
му рекълъ Господь. Наведъ глава Адамъ, взелъ жена си и
350 Дуалистични български народни легенди.

излЪзълъ отъ рая. Много му б-Ьше мж.чно на Адама, но ня­

маше що да чини отъ страхъ отъ ангела, който го подплаш-
ваше съ камшикъ, направенъ отъ двЪ люти змии. СлЪдъ
като се помоли малко, видЪ, че друго-яче не може, и си
излезе отъ рая плачейки заедно съ жена си. Доста дни се
въртЪ около рая, съ намерение пакъ да влЪзе въ него;
добр-fe, но ангелътъ стоеше на вратата съ камшика и не про-
пущаше нищо живо да влЪзе влсгрЪ.
— „Ахъ, жено, защо ме излъга да съгрЪша на Бога,
та сега азъ и ти да теглимъ мжка; ами сега що ще ядемъ,
за да жив-Ьемъ?“ — „Ори, копай, мжжу, рекла му жената,
та да се хранимъ, защото такъвъ ни билъ умътъ, тъй ще ни
пати главата“. ВидЪлъ Адамъ, че друго не може, взелъ мо­
тиката да копае земята. Още при първо замахване съ моти­
ката въ земята, и потъ бликнала отъ ц-Ьлата му снага: „Охъ,
мари жено, да си найдешъ отъ Господа, що ме взе на душа,
та сега тъй да се потя“, й рекълъ Адамъ. Като се отморилъ
мънинко, станалъ пакъ да копае; добр-Ь, но д-fc ти могълъ
Адамъ да копае? Оставилъ мотиката и направилъ едно рало,
за да оре. Запъналъ воловегЬ и изтеглилъ една бразда, още
една изкаралъ, и на третята бразда орането му се вид-Ьло
по-лесно отъ копането. „Съ воловегЬ, жено, що теглятъ, н-Ьма
да се мжча, както съ копането, и, както гледамъ, съ орането
ще се хранимъ, само ела и ти, карай воловегЬ, а азъ ще
държа ралото“. Току-що билъ изрекълъ Адамъ тия думи,
ето че дяволътъ се изпрЬчилъ прЪдъ воловегЬ и ги уловилъ:
„Кого сп питалъ ти, бре Адаме, му рекълъ дяволътъ, та си
запъналъ да орешъ?“ — „Оти, зеръ е твое това м-Ьсто, му
казалъ Адамъ на дявола, що не ме оставишъ да си ора?“
— „Мое е зеръ, чие е? Хайде б-Ьгай оттука!“, му рекълъ дя­
волътъ. ВидЪлъ не видЪлъ Адамъ, станалъ оттукъ и отишълъ
на по-далечно мЪсто. Запъналъ тамъ оралото, и ето го и
тамъ дяволътъ се изпрЪчилъ прЬдъ воловегЬ, та и оттамъ
го пропждилъ. На трето м-Ьсто, и тамъ не го оставилъ. —
„Амайъ, бре чов-Ьче, му рекълъ Адамъ, защо ме не оставишъ
да си изора едно парче м-Ьсто, та и азъ да живЪя?“ — „Не
те оставямъ, защото азъ заповЪдвамъ на земята, затова не те
оставямъ“, му казалъ дяволътъ. — „Ами нЪкой способъ за
моето живеене, му рекълъ Адамъ, какво да правя?“ — „Лесно
за твоето живеене, азъ ще те улесня, стига само да ми
 Д уал и сти чн и б ъ л гар ск и н ар о д н и л егенд и . 3 51

дадешъ записъ за своята челядь, що ще ти се роди: ж и еи г Ь

твои да бждатъ, а умрЪлигЬ мои“. Думали, смитали съ жена
си, и най-сетнЪ склонили, та Адамъ му далъ единъ записъ
на ржка, б-Ьл-Ьгъ на една плоча съ кръвь отъ снагата Ада­
мова. Дяволътъ взелъ плочата и я поставилъ долу подъ
котела на пъклото. Плочата стояла тамъ, и всичкит-fe чов-Ьци,
що умирали, всички отивали въ котела на вечната мжка,
дори не дошълъ Христосъ въ в-Ьчната мжка и счупилъ пло­
чата, която Адамъ 6 t далъ вместо записъ. Ето така дяволътъ
бЪше оставилъ Адама да оре и да се храни, сл%дъ като Гос-
подь б-Ьше го изпждилъ изъ рая.

№ 14.
Адамовъ записъ.
(За да получи светлина, Адамъ става човЬкъ на дявола).
Отъ Прилгъпъ.
(Извънъ рая, отъ който били изпждени Адамъ и Ева, царувалъ стра-
шенъ мракъ. ПървитЬ човеци били много изплашени. Дяволътъ, който билъ
царь на тъмнината, донесълъ светлина, и съ Адама станали побратими. Усло­
вието било — Адамъ да му даде записъ: живигЬ хора да сж Адамови, умр-Ь-
лигЬ на дявола. Записътъ билъ плоча, на която Адамъ положилъ отпеча-
тъкъ отъ своя разкървавенъ пръстъ. Дяволътъ поставилъ плочата въ р.
Йорданъ. ПослЬ той научилъ Адама и Ева да си направятъ колиба. Като
умрЬлъ Адамъ, той влЬзълъ въ вечната мжка и тамъ останалъ, докато не
дошълъ Христосъ да го освободи. Христосъ, кога се кръшавалъ отъ Йоана
на р. Йорданъ, застаналъ на плочата съ записа и така записътъ билъ разва-
ленъ. Христосъ слЪзълъ въ пъкъла и избавилъ Адама и всичката му челядь,
а дяволигЬ избЬгали. Тамъ останалъ само единъ чов-Ькъ (Мойсей, или Илия,
или оня, що билъ ударилъ Исуса съ желЬзна ржка). Единствениятъ чов-Ькъ,
що останалъ въ пъкъла, намислилъ да се освободи и взелъ да суче вжже,
съ което да върже дяволигЬ и да ги заведе при Христа. Като узнали това
дяволигЬ, изхвърлили го отъ в-Ьчната мжка, и тамъ вече никой не останалъ. —
Слушано отъ Филипъ Г. Яневъ отъ ПрилЬпъ. Обнародвано въ Меб. VII,
стр. 167— 169).

Като съгр-Ьшили на Бога Адамъ и Ева, той ги изгонилъ

извънъ рая. РЬ пообикаляли около рая н-Ькой другъ часъ и,
понеже било нривечерь, стъмнило се. Седнали подъ едно
дърво, и, уплашени отъ тъмнината, оглеждали се напр-Ьдъ и
назадъ, надесно и наляво, cd отъ страхъ отъ тъмнината. „Ахъ,
Ево, Ево, й казвалъ Адамъ, защо ме излъга да хапна отъ
дървото и да съгр-Ьша пр-Ьдъ Бога, та сега да съмъ изпж-
денъ отъ свЪтлия рай и да седа въ тоя мракъ съ страхъ и
352 Дуалистични български народни легенди.

трепетъ, и да н-Ьмамъ никого при себе си; леле, азъ сиро-

махъ, дали ще имамъ избавище отъ това страшило, що ме
е налегнало сега?“ Ева само слушала, охкала и кършела
пръстигЬ на ржц-brfe си, а пъкъ Адамъ, плачейки и охкайки,
се гушилъ до Ева и очит-fe си закривалъ съ ржц-fe отъ страхъ
отъ тъмнината.
Дяволътъ слушалъ всичко това, но не се приказалъ на
Адама и Ева, докато не почнало да се пука зора. „О, о,
добро утро, Адаме, и ти Ево, имъ рекълъ дяволътъ; що
н-Ьщо сте се уплашили и сте се сгушили? Дали и васъ ви е
изгонилъ Господь, както що изгони и мене?' — „Ехъ, дя­
воле, рекла му Ева. Господь н-Ьма вина, че ни изпжди, но
ти си виновенъ, д-Ьто ни излъга да ядемъ отъ дървото.
И, наместо да ни се отворятъ очит-fe, ето че ни се затвориха
отъ тая лоша и страшна тъмнина, що ни е налегнала“. —
„Не бойте се, Ево, не бойте се, й казалъ дяволътъ, не се
страхувайте отъ тъмнината, защото азъ съмъ неинъ царь;
сега ще ида скоро и ще ви донеса светлина; нЪмайте грижа,
нали ви докара късметътъ подъ моя ржка, само ако ме слу­
шате, каквото ви казвамъ, ще станете царе на земята, и
каквото поискате, ще си правите“. — „Охъ, бре дяволе, охъ,
бре брате, му рекълъ Адамъ, ако ни се нам-Ьришъ на тоя
часъ и ни донесешъ бЪло вид-Ьло, никога нЪма да те забра-
вимъ“. — „Добр-fe, Адаме, му казалъ дяволътъ, потърпете
съ Ева мъненко, докато отида да ви донеса б-Ьло видело;
само че, гледай тукъ, Адаме, недей посл-fe да си пишманъ и
да се отречешъ отъ мене“ — „У, у, брате дяволе, хичъ дума
ли е туй, да се откажа отъ тебъ? Нито въ в-Ьки нЪма да се
откажа; тъй да ме знаешъ ти мене; подай си малкия пръстъ,
да се заортачимъ“, му рекълъ Адамъ. — „Много добр-fe,
Адаме, му казалъ дяволътъ, нали е тъй, тогава удари си
пръста на плочата, що е прЪдъ менъ, за да ни е здрава ра­
ботата и договорътъ, че отсега за напр-Ьдъ ще бждемъ братя,
и челядьта, която ти се роди ще бжде: живигЬ твои, умр-fe-
лит-fe мои“. Обърналъ се Адамъ къмъ Ева и й рекълъ: „Е,
Ево, какво ще кажешъ на това отгор-fe? Дали да ударя пръ­
ста си на плочата, та да станамъ ортаци на челядьта ни съ
дявола? Ето той казва: живит-fe ще сж наши, а умр-Ьлит-Ь да
сж негови“. — „Е, нали живит-fe ще бждатъ наши, рекла му
Ева, умрЪлитЪ нека сж негови, само светлина да ни донесе;
 Дуалистични български народни легенди. 353

като е тъй, удряй пръста, па хичъ се не бой!“ Адамъ, като

чулъ тия думи отъ жена си Ева, склонилъ да си удари пръ­
ста на плочата, която му показалъ дяволътъ. — „Е, хайде
покажи ми, бре дяволе, казалъ Адамъ на дявола, какъ да го
удара пръста на плочата?“ Дяволътъ му уловилъ десната
ржка и му надраскалъ пръста съ нокътя си, та го разкърва-
вилъ, и Адамъ написалъ записа съ кръвьта си: умрЪлигЬ да
сж на дявола, а живигЬ негови. Още на часътъ дяволътъ
грабналъ плочата и литналъ съ нея, та я отнесълъ въ р-Ька
Иорданъ въ най-дълбокото м-Ьсто и, докато да се върне отъ
Йорданъ, разсъмнало се. Дяволътъ, щомъ дошълъ при Адама
и Ева, рекълъ им ъ: „Е, Адаме, и ти Ево, видехте ли, че ви
донесохъ видЪлина? Хайде сега станете, да ви науча да си
направите кжща!“
Станали Адамъ и Ева и тръгнали подиръ дявола, за да
ги научи да си направятъ кжща. Водилъ ги подирЪ си и ги
училъ на дяволщина. Къмъ вечерьта ги накаралъ да събе-
ратъ сухи дърва и да направятъ колиба. „Постави го туй
дърво, Адаме, рекълъ му дяволътъ, съ чепорешката (чаталъ)
надесно; постави другото отляво на единъ разкрачъ; застави
двата края отгорЪ; турни едно отгорЪ и други отстрани; на­
бери сега трЪва и нахвърляй на дървата, па влезте вжтрЪ
съ Ева да си спите, и хичъ да не се боите, докато съмъ
живъ азъ“. Взелъ Адамъ единъ остъръ каменъ, както що го
училъ дяволътъ, изравнилъ местото, дЪто щТлъ да прави
колибата, и като я направилъ, споредъ както го училъ дя­
волътъ, вл-Ьзълъ съ Ева да си седи вжтр-fc.
Отъ тоя день вече Адамъ си живЪлъ сб съ дявола и
го слушалъ въ всичко, що му казвалъ. Покрай Адама и Ева,
и тяхната челядь го слушали и били негови, при все че
Адамъ да билъ далъ подписъ — дЪцата, откато умратъ, да
бждатъ на дявола. Като умрЪлъ Адамъ, отишълъ въ вечната
мжка, при дявола, и тамъ седЪлъ дори да дойде Христосъ
на земята и да се кръсти въ рЪка Йорданъ отъ Йоана. Тамъ,
дЪто Христосъ застаналъ въ Йорданъ, се намирала плочата
съ подписа на Адама, която билъ взелъ дяволътъ. Съ кръ­
щението Христово билъ скжсанъ и Адамовиятъ записъ, та,
когато Христосъ сл^зълъ въ вечната мжка, извадилъ оттамъ
Адама и всичкигЬ му синове, а оставилъ само единъ чело'
23
354 Дуалистични български народни легенди.

Отъ страхъ отъ Христа, отъ пъкъла избягали всич­

B 'kK'b.1)
ките дяволи. ЧовЪкътъ, що останалъ въ вечната мжка, като
се видель самъ, поискалъ да излезе оттамъ, но не можалъ.
Тогава той намислилъ единъ начинъ: взелъ конопъ и поч-
налъ да суче много дебело вжже. Дошълъ единъ дяволъ и
го запиталъ, защо суче вжжето, на което той му отговорилъ,
че иска да върже дяволитfe и да ги закара прЪдъ Христа.
Като се научили дяволите, че ще ги връзва, направили съ-
в-Ьтъ, събрали се всичките и грабнали човека, та го изхвър­
лили навънъ отъ вечната мжка. Оттогава насамъ нЪмало вече
никой въ пъкъла.

№ 15.
З ер зев у л ъ тъ прави свой рай и кула, отъ която да м ож е
да уби е Бога.
Отъ Прилгъпъ.
(Зерзевулътъ, като билъ изпжденъ изъ божия рай, направилъ си свой,
ноставилъ въ него своите ангели, па поканилъ и человЪцигЬ. На обитателите
въ Зерзевуловия рай обаче било мжчно да слушатъ песните на ангелите
въ божия рай, та Зерзевулътъ съградилъ кула, висока до небето, и се по-
качилъ съ хората си, за да убие Бога. Стрелата, що захвърлилъ срещ у
Бога, се върнала върху главата му и му я откжснала. Отъ тжга неговите
ангели си пречупили по единъ кракъ, и били наречени еднокраки. Господь
сгръмолясалъ кулата съ Зерзевула и ангелите му въ вечната мжка. Дърве­
тата и цветята въ Зерзевуловия рай се преобразили на търне, глогъ и ка­
мъни. — Записано отъ Марко Цгъпенковъ отъ Прилепъ. Обнародвано въ
Мсб. I, 9 7 - 9 9 )

Господь изпждилъ Зерзевула съ неговите ангели отъ

рая и ги прокълналъ да бждатъ черни и тъмни, а седенето
имъ да бжде въ вечната мжка. Зеруевулътъ гледалъ рая отъ
вечната мжка и му било много мжчно. Мжчно било и на не­
говите ангели, и rb много пжти му казвали: „Ахъ, що стори
ти, Зерзевуле, що съгреши на Господа, че той ни изпжди
изъ рая и ни турна въ вечната мжка“. На Зерзевула много
му било мжчно, дето така му говорели ангелите.

!) Приказвачътъ не можалъ да каже, кой человекъ е билъ оставенъ

въ пъкъла: „дали Мойсей, дали Илия; ама требва да беш е Мойсей“. За-
писвачътъ на легендата припомнюва за другъ вариантъ, споредъ който оста-
налиятъ въ пъкъла човекъ билъ оня, що ударилъ некога Христа съ же-
лезна ржка.
 Дуалистични български народни легенди. 355

Мислилъ, смЯталъ какво да направи, за да ги укроти,

и измислилъ: той накаралъ дяволитЯ да направятъ и тЯ единъ
рай. Направили го, съградили го сжщо такъвъ, какъвто билъ
раятъ на Господа. ТЯ взели отъ всички дървета и цвЯтя,
каквито имало въ рая на Господа, и ги насадили. Откато го
довършили, Зерзевулътъ го разгледалъ отъ всички врати и
много го харесалъ. „Е, дружино, видЯхте ли, че и ние можемъ
да направимъ рай, както що може и Господь; хайде сега вли­
зайте вжтрЯ, яжте, пийте отъ всичко, що има вжтрЯ; нищо
не ви забранявамъ, както Господь що му забраняваше на
човЯка, що го постави да жив-fee вжтрЯ съ жена си ; азъ ви
давамъ свобода, каквото ви текне, това да правите. Така
казвайте на людет-fe: кой що иска, нека си прави и нека за­
повяда. Въ моя рай има ядене, пиене, кьефъ каране — кол-
кото имъ се ще.
Минали се нЯколко дни, и дяволитЯ чули гласоветЯ на
ангелитЯ, които били въ рая и пЯели на Господа. „Ахъ, бре
майсторе Зерзевуле, рекле му дяволитЯ, много ни е мжчно,
като слушаме така ангелитЯ да пЯятъ на Господа. Защо на­
прави тоя рай толкова близу до рая на Господа? Търси нЯ-
кой начинъ, да не слушаме тЯзи хубави пЯсни, що се пЯятъ.
Аманъ, търси му начина, какво да се прави!“
Като чулъ Зерзевулътъ жалбитЯ на дяволитЯ, станало
му много мжчно, и веднага ги събралъ всичкитЯ прЯдъ себе
си: „Слушайте тукъ, имъ рекълъ, мои ангели; ако сте ми
вЯрни слуги, искамъ да ме послушате, какво ще ви река.
ЗаповЯдь имате отъ мене Зерзевула, вашъ главатарь, кълня
ви въ името си и въ короната отъ двата рога, що сж ми
на главата, сега да направите една кула висока до небето,
за да се кача и да убия Господа, та да нЯма кому да пЯятъ
ангелитЯ“. — „Покланяме се на твоето име и отдаваме честь
на рогата ти“. — „Честьта честь носи, имъ рекълъ Зерзе­
вулътъ; и вамъ да ви никнатъ рога, тЯ ви сж вЯнецъ на
главитЯ“. И на часа имъ никнали рога.
Въ три дни тЯ съзидали кулата, и на утрото щЯше да
се качи Зерзевулътъ, за да убие Господа. Като се съмна на
утрото, по божия заповЯдь, кулата се завила като обржчъ, и
Зерзевулътъ не можалъ да влЯзе вжтрЯ. Далъ заповЯдь да я
прЯправятъ. ПрЯправяли я до три пжти, и се така правЯла.
На четвъртия пжть Господь му я оставилъ, и Зерзевулътъ се
 356 Дуалистични български народни легенди.

покачилъ съ всичкигЬ дяволи и взелъ стрела да стрелне Бога.

Щомъ я хвърлилъ, тя се върнала, ударила го по главата и
му я откжснала. Изпискалъ, изврЬкалъ. Всички се нажалили,
и отъ жаль взели та си пречупили по единъ кракъ, и отто­
гава е станало да се казва отъ людегЬ: е д н о к р а к и я т ъ .
Като вид-Ьли, че не могатъ нищо да направятъ на Гос­
пода, почнали да слизатъ отъ кулата. ЗаповЬдалъ тогава
Господь, и кулата паднала заедно съ тЬхъ въ дънъ земя и
се обърнала на вЬчна мжка, като голЪмъ котелъ, пъленъ съ
катранъ и зифтъ, за да ври Зерзевулътъ съ всичкигЬ свои.
Почнали да вратъ, и оттогава и до день днешенъ се вратъ.
я рая, що бЬха го насадили съ всЬкакви дървета и
цвЬтя, всичко се прЬсторило на търне и глогъ и пусти ка­
мъни. Па се отворила една пропасть между рая господенъ
и трънливия рай на Зерзевула (или вЬчната мжка дяволска),
че да лЪтятъ и да не може да се прЬмине ни отъ едната
страна, ни отъ другата.

№ 16.
Богъ наказва недоволнигЬ духове.
Отъ Софийско.
(Заедно съ света Богъ създалъ и никакви духове, които да му слу-
гуватъ. Едни отъ гЬхъ почнали да намиратъ недостатъци на Бога, и той ги
прокълналъ и изпждилъ отъ небесата. ИзгоненигЬ духове се изпокрили:
едни въ водата, други въ облаците, трети по земята, четвърти останали да
висятъ по въздуха и се преобърнали на паяци. Всички тия духове станали
дяволи, противници на Бога и на човека. Човекъ требва да се пази отъ
техъ, а паяците да убива. — Обнародвано въ Мсб. VII, 132).

Когато ДЬдо Господь направилъ тоя св-Ьтъ, той създалъ

и никакви духове, които да стоятъ около него, та да не бжде
самъ, и да му служатъ. Едни отъ тия духове почнали да на­
миратъ н-Ькакви недостатъци на Бога, затова той се разсър-
дилъ и ги прокълналъ: никой да ги не обича, а всЬки да
говори лошо за гЬхъ и да се пази отъ гЬхъ. Посл"Ь Богъ ги
погналъ да ги изгони отъ небесата, и тЬ побЬгнали отъ него
и се скрили: кои въ водата, кои въ облацитЬ, кои по земята,
а други останали да висятъ на въздуха и станали паяци. За­
това и сега паякътъ виси на въздуха, защото е дяволъ, и
чов-Ькъ, щомъ види паякъ, трЬбва да го утрепа, понеже
грЬхъ ще добие, ако остави живъ единъ противникъ на Бога.
 Съставъ и характеръ на легендитЪ. 357

Всички тия духове станали дяволи, и затова днеска едни отъ

дяволите ги има по земята, други по водата, а трети по
облаците. Тия, които се скрили по облаците, тамъ си и оста­
нали; rfc правятъ пакость на света, когато има гърмотевица,
трескавица. Тия, що паднали въ водата, и rb тамъ си оста­
нали ; rk правятъ пакость на хората, които пжтуватъ по
вода. Ония пъкъ, що паднали на земята, те излизатъ ноще,
въ тайно време, и правятъ пакость на человЪцитЬ. Затова
човЪкъ требва да се пази чевръсто отъ дявола, да го не
слуша, когато го мами да прави зло, нещо лошо, защото те
сж прокълнати отъ Бога.

Съставъ и характеръ на легендите. — Създанието на

света, на човека, животните и растенията, за което се раз­
казва въ библейската книга Битие, въ Палеята и въ нЪкои
богомилски произведения, е послужило за пр-Ъдметъ и на бъл­
гарски простонародни легенди, каквито сж обнародваните
по-горе. Всички тия български легенди съдържатъ въ осно­
вата си дуалистично космогонично гледище и се различаватъ
коренно отъ еврейско-християнските представи, вложени въ
библейското Битие. Въ сравнение съ чуждите дуалистични
народни разкази за сътворението, нашите легенди, както и
руските, държатъ първо место по своя брой, а техното
число ще се увеличи още повече, когато бждатъ обнарод­
вани и други техни паралели. Въ това се уверяваме и отъ
монографията на проф. Й. Ковачевъ (Народна астрономия и
метеорология. С. Н. У. Н., кн. XXX), който е разполагалъ съ
грамаденъ брой събранъ фолклоренъ матариалъ и съ раз­
кази за сътворението на света. Презъ време на последните
войни, всички тия материали, както ни съобщи проф. Кова­
чевъ, сж били унищожени. Ако прочее 16-те обнародвани
отъ насъ легенди очертаватъ вече доста ясно дуалистичното
гледище за създанието въ българския фолклоръ, новите мате­
риали биха помогнали да се добие още по-пъленъ и по-
закржгленъ образъ за сжщото. Нека се надеемъ, че нашето
изследване ще подбуди записваните и фолклористите да
дадатъ повече внимание на космогоничните легенди и ги
запишатъ.
Въ горните наши легенди сж застжпени следните пред­
стави за сътворението и за враждата между дявола и Б ога:
358 Дуалистични български народни легенди.

1. Изпърво съществували само Богъ и дяволътъ, които

били другари (№ 1 , 2 ), братя (№ 8), съдружници (№ 1 2 );
дяволътъ билъ почти равенъ на Бога (№ 6).
2. Изпърво билъ само Богъ и дванадесеть ангели (№ 10).
3. Богъ създава дявола отъ сЬнката си (№ 6).
4. Дяволътъ станалъ отъ непокоренъ ангелъ (№ 10).
5. Изпърво нямало свЪтъ, а само вода или море (№ 1, 2).
6 . Водата (морето) е стихията, д-Ьто дяволътъ намира
спасение, при премеждие (№ 8 , 9, 11).
7. Богъ и дяволътъ си сътрудничатъ при създание на
земята (№ 1 , 2 , 3).
8 . Земята е направена отъ пръсть, извадена отъ мор­
ското дъно (№ 1 , 2 ).
9. Земята е направена отъ морска п-Ьна (№ 3).
10. Инициативата за направата на земята иде съвместно
отъ Бога и отъ дявола (№ 3), отъ Бога (№ 1 ), отчасти отъ
дявола (№ 2 ).
11. За да се направи земята, дяволътъ изважда пръсть
отъ морето (№ 1 , 2 ) или донася морска пЪна (№ 3).
12. Отъ пръстьта (resp. паната) Богъ направя пита или
валмо, поставя го на водата, и то расте, става земя (№ 1 , 2 , 3).
13. Въ ср-Ьдата на замята Богъ посажда орЪхъ, окачва на
него златна люлка и се люлЪе (№ 3).
14. Дяволътъ се опитва да удави Бога въ водата, за да
остане самъ владЪтель на земята (№ 1 , 2 , 3).
15. Земата постоянно расте, а Богъ не може да я спре.
Богъ се научава отъ дявола, чрЪзъ пчелата, какъ да се спре
растежа на земята (№ 1 ).
16. Богъ се научава отъ дявола, чрЪзъ пчелата или та­
ралежа, какъ да се свие преголЪмата земя, та да може да я
покрие небето (№ 2, 4).
17. Богъ се научава отъ дявола, чр-Ьзъ пчелата, че не
бива да се жени слънцето, защото иначе то съ народилит-fc се
малки слънца, ще изгори свЪта (№ 1 2 ).
18. Богъ създава човЪка отъ каль (№ 1 , 5).
19. Дяволътъ надупчва тялото Адамово. Богъ запушва
дупкитЪ на Адама съ трЪви и го оживлява (№ 3, 5).
20. И дяволътъ се опитва да създаде човЪкъ, но създа­
деното става вълкъ (№ 10 , 1 1 ).
 Съставъ и характеръ на легендигЬ. 359

21. Дяволътъ прави вълка отъ каль (№ 3, 9).1)

22. Договоръ между Бога и дявола да си подЪлятъ
света и человЪцигЬ: небето и живите на Бога, земята и
умрелите на дявола (№ 6 , 7), или само челов-ЬцигЬ: живите
на Бога, умрелите на дявола (№ 1, 10).
23. Договорътъ бива закрЪпенъ съ записъ (на плоча),
даденъ отъ Бога на дявола (№ 1, 6 , 7, 10).
24. НепокорнигЬ божи духове (ангели), изпъдени отъ
небето, живеятъ въ водите, облаците или висятъ въ въз­
духа (№ 16).
25. Дяволътъ създава рай за своите ангели и за хората,
па гради кула, отъ която да убие Бога съ стрела. Богъ сгръ-
молясва своите врагове въ вечната мж.ка (№ 15).
26. Адамовъ записъ за орань. За да има право да оре
земята, която е на дявола, Адамъ дава записъ, че ще бжде
дяволовъ човекъ (№ 6 , 13).
27. Адамовъ запись за светлина. За да получи светлина
извънъ рая, дето било мракъ, Адамъ дава записъ на дявола:
живите отъ Адамовото поколение да бждатъ на Адама,
умрелите — на дявола (№ 14).
28. Увеличението броя на умрелите засилва царството на
дявола. Богъ вижда, че е измаменъ и иска да развали дого­
вора съ дявола (№ 1 , 6 , 8 , 1 0 ).
29. Богъ не се сеща какъ да развали договора, та про-
важда тайно свои служители (св. Петъръ, св. Иванъ и др.),
за да узнаятъ тайната отъ дявола (№ 1, 7, 8). .
30. Божи ангелъ измамва дявола — да се гмурнатъ въ
морето и да извадятъ песъкъ. Ангелътъ грабва записа отъ
дрехите на дявола и го занася на Бога (№ 6).
31. Богъ чрезъ свои хора се научава отъ дявола, че
само Синъ Божи може да развали договора (№ 1 , 7, 8 , 10).
32. Богъ не знае какво да направи, за да му се роди
Синъ. Той узнава тайната пакъ отъ дявола: Синъ Божи
може да се роди отъ мома, която помирише цвете, носено
въ пазвата на Бога (№ 1).

1) Срв. паралелъ въ Псп. XXVIII — XXX, 618. — Вълкътъ е направенъ

отъ дърво. Псп. XXXIV, 580 — 581.
360 Дуалистични български народни легенди.

33. Исусъ се ражда изъ раната, която Йорданъ направя

съ сулица на бозката на сестра си Мария, като я вижда
мома непразна (№ 1 ).
34. Дяволътъ, за да погуби Исуса, наговаря хората да
избиятъ трудните жени или новородените мжжки деца (№ 8 ).
35. Дяволътъ наговаря евреите да уловятъ Исуса и да
го убиятъ (№ 1 ).
36. Исусъ при кръщението си унищожава Адамовия за-
писъ, който билъ скритъ отъ дявола въ р. Йорданъ (№ 14).
37. Исусъ слиза въ пъкъла, унищожава Адамовия за-
писъ (плоча), който е билъ скритъ тамъ отъ дявола, и осво­
бождава человеците (№ 13).
38. Враждата между Бога и дявола траяла 800.000 го­
дини (№ 1 ).
По своя съставъ легендите могатъ да се поделятъ на
три групи. Първата група образуванъ № 1 , 2, 3, 6 и пред-
ставятъ сравнително п ъ л н а вер си я за създанието на земята и
человеците и за сътрудничеството и враждата между Бога и
дявола. Къмъ втората група се отнасятъ легендите, дадени въ
с ъ к р а т е н а в е р си я , № 7, 8 , 10, 12, 13, 14, 15, 16. Те ще про-
изхождатъ отъ съответни пълни версии, чиято целость е
била нарушена при устното предаване и отъ която сега сж
запазени два-три епизода. Третята група, № 4, 5, 9, 11, е
представена само съ по ед и н ъ еп и зо д ъ отъ сътворението,
взетъ отъ пълната версия и разпространяванъ като отделна
малка приказка. Тукъ требва да забележимъ, че разказите
съ по единъ епизодъ могатъ да произхождатъ и оть други
обширни български легенди, извънъ печатаните по-горе,
едни вече забравени, а други още не обнародвани.
Разгледани откъмъ идейна страна, всички тия легенди
представятъ единство и застжпватъ едно основно религиозно-
философско гледище — две творчески начала, Богъ и дя-
волъ, които участвуватъ въ създанието и въ сждбата на
света и на человечеството, които се намиратъ помежду си
ту въ другарско, ту въ вражеско отношение, при надмощие
на доброто начало — Богъ. Съ други думи, въ легендите е
прокарано гледище на умеренъ дуализъмъ, дето злото на­
чало, наспроти доброто, играе не равна роля, а подчинена.
Това гледище личи дори и въ малките приказки съ по единъ
епизодъ, както е тоя напр. за създанието на вълка отъ дявола-
 Произходъ на легендите. 361

Произходъ на легендите. — Поради своето особено

културно-историческо значение, нашите легенди заслужаватъ
обстойно разглеждане отъ идейна, сравнителна и формална
страна. Ние ще се ограничимъ обаче главно съ едно — да
си уяснимъ отдЪ идатъ българските легенди за сътворението,
дали сж самобитни, домашни, или пъкъ сж бнли пренесени
отъ другаде и откжд-Ь.
Да видимъ, преди всичко, дали племената, които влязоха
въ състава на сегашния български народъ, именно славяните
и Аспаруховата дружина, сж имали дуалистични представи за
божеството и миросъзданието. Старите митолози, като изхож­
даха отъ посочването на Хелмолда (XII в.) за полабскигЬ
езически славяни, които в-Ьрвали въ добъръ и въ лошъ богъ,
т. е. дяволъ, Ч еренъ богъ, и, като предполагаха, по антитеза, че
добриятъ богъ ще е наричанъ „БЪлъ богъ“, намиратъ дуали­
стични глем ’ща въ вЪрата на старите славяни. По техъ се пове­
доха и некои изследвани на богомилството, които сметаха, че
за дуализма въ това учение сж допринесли славяните, resp.
българите, у които то бе намерило широко разпространение.1)
Сега обаче на свидетелството на Хелмолда се дава съвсемъ
друго тълкуване и се отрича — езическите славяни да сж
били дуалисти. Тоя въпросъ бе разясненъ отчасти отъ Ио-
сифа Иречекъ, отъ Неринг-а и особено отъ Мочулски, въ не­
говата студия: О мнимомъ дуализме въ миеологш славянъ,
Варшава 1889 (отп. оть Р. Ф. В. XXI). Хелмолдъ (I гл. 52) казва
за полабските славяни: „У славяните сжществува една чудна
заблуда: въ своите пиршества те си подаватъ единъ на
другъ чаша, като произнасятъ надъ нея не благословия, а
заклевания въ името на боговете си, именно на добрия и на
злия, защото те сметатъ, че всеко щастие иде отъ добрия богъ,
и всеко нещастие — отъ лошия. Ето защо лошия богъ те
наричатъ на своя езикъ дяволъ или Черенъ богъ (Zcerneboch),

!) Така мислеха напр.: Gieseler, Ueber den Dualismus der Slaven (Theol.
Studien und Kritiken, 1837 г., II, 357 сл.).— Schmidt, Histoire et doctrine de
la secte des Cathares ou Albigeois, t . 1,7; t . 11. 271 сл. — Radki, Bogomili i Pa-
tareni (Rad. X, 260). — H. Осокинь, Истор1я Альбигойцевъ, т. I, 146 сл. —
P. Каролевь, За богомилството (Псп. IV, 1871 год., стр. 71 сл.). — Kunpiano-
вичь, Жизнь и учеше богомиловъ (Прав. Обозр. 1870, т л ь и августъ, или
препечатано у П. УспенскШ, Востокъ Христ1анск1й. Аеонъ. Спб. 1892. стр.
896) и др. по-нови.
362 Дуалистични български народни легенди.

т. е. черенъ богъ (nigrum deum)“. Тръбва да забЪлЪжимъ, че

тукъ въ сжщность не се дава името на лошотс божество, а
неговото определение — лошъ, черенъ. Други пъкъ места
въ хрониката на сжщия Хелмолдъ говорятъ явно противъ
предполагаемия дуализъмъ у западните славяни: „Между
разновидните божества, въ чиято власть славяните поставятъ
полята и горитЬ, скърбите и насладите, те отличаватъ единъ
богъ на небесата, повелитель надъ другите богове, и вер-
ватъ, че той е всемогжщъ и се грижи само за небесните неща,
а другите божества, на които сж раздадени различни длъж­
ности, сж нему подчинени, произхождатъ отъ неговата кръвь
и, колкото се намиратъ въ по-близко родство съ тоя Богъ на
боговете (Deus deorum), толкова се сметатъ за по-знатни“
(I, 84). Другаде, пакъ сжщиятъ Хелмолдъ казва: „Между раз­
новидните божества на славяните се изтъква Свлтовитъ
(Zuantevith), богъ въ земята на ругийците, като най-точенъ въ
отговорите (оракулитЬ) си. Въ сравнение съ него, другите
се сметатъ като полубогове, и затова славяните иматъ обичай
ежегодно дц го чествуватъ, като му принасятъ жертва некой
человекъ християнинъ, комуто се падне жребие. Сжщо и отъ
всичките славянски области тукъ изпращаха определено ко­
личество пари за жертвоприношения' (I, 52). Още по-ценна
е следнята весть на Хелмолда за единия върховенъ Богъ у
славяните: „С ватовитъ , богътъ въ земята на ругийците, беше
първиятъ между всички божества на славяните, чутовенъ въ
победите, точенъ въ предсказанията. И презъ нашето време,
не само вагрийците, но и отъ всички славянски области тамъ
изпращаха годишни данъци и прославяха Свжтовита за Богъ
на боговете (Deum deorum esse profitentes. II, 12)“. Явно е
прочее, че първото посочване на Хелмолда за „Черенъ богъ“
нема онова дуалистично значение, което му се придава отъ
некои митолози; името Черенъ богъ се е явило у западните
славяни по-късно, подъ влиянието на християнските пропо­
ведници между техъ, какъвто е билъ и Хелмолдъ, за означение
на дявола или изобщо на всеки лошъ духъ, черно божество,
противникъ на Бога и на доброто. Колкото за името Белъ богъ,
то не се среща въ никой достоверенъ старъ паметникъ, а само
въ некои местни имена. Благословията и заклинанията при
пиршествата, въ името на некое добро или зло божество, за
което поменава Хелмолдъ, се практикуватъ дори и сега у ела-
 Произходъ на легендитЪ. 363

вянит-fe християни, безъ да се влага въ случая никакво дуа-

листично гледище1). Такива сж напр. малоруските заклинания:
„Щобъ тебе черньш богъ убивъ!“ или „Щобъ на тебе дивъ
пришолъ!“ Въ западноруските крайща се употребява след­
ното пожелание при наздравица: „На здоровъе намъ, на
злкть ворогамъ, на безголовъе великимъ панамъ и Дмъ 6i-
совимъ синамъ, що завидуютъ намъ!“ ; или зложелания, като:
„Богъ би тебе скаравъ!“, „Щобъ тебе чортъвзявъ!“ Въ една
западноруска песень съ заклинателенъ характеръ срещаме:
Пане круку,2) пане круку,
Черна бога старнпй внуку!
Ти въ свой рожокъ затруби
И (имя рекъ) загуби! 3)

Подобни сж и българските наздравични благословии и закли­

нания: „Cl Георги да ни е на помощь!“, „Кой насъ мрази,
Господь да го сгази!“, „Богъ го убилъ!“, „Зло да те забрави!“,
„Убилъ го Маренъ!“, „Здравье те било по глава!“ и др. На
Хелмолдовата наздравица прилега една българска, дето, като
се призоваватъ редъ имена, олицетворяващи локални бродници,
самодиви и пр., тия последните се умоляватъ за помощь:
Тия са сйте една рода,
Нека са на помош.
Помбзи Б бж е! добро и здравье!4)

Дуализъмъ не е имало нито у източните славяни — рус­

ките, нито и у балканските. Това е добре извесно въ нау­
ката, та на тоя въпросъ нема да се спираме тукъ; ще поме-
немъ само най-старото и класическо свидетелство на Проко-
пия (VI в.) за верата на долнодунавските (български) славяни:
„(Славяните) признаватъ ед и н ъ Б о г ъ „ творецъ на мълнията,
е д и н с т в е н ъ в л а с т и т е л ъ н а в с и я к и т гъ нгъщ а, комуто принасятъ
жертва бикове и всекакви други оброци. За сждбата нищо
не знаятъ и въобще не й приписватъ некаква власть надъ
человеците Но, когато видятъ, че ги грози болесть или близка

*) Срв. за това повече въ поменатата студия на МочульскШ и у

L. Niederle, 2ivot starych slovanu. Dil II, svazek I (Praha 1924 г.), стр. 159 сл.
2) Крукъ = врана.
3) Срв. у МочульскШ, стр. 4 5 —46.
4) П. Цв, Любеновъ, Баба Era. Търново 1887, стр. 81—82.
364 Дуалистични български народни легенди.

смърть въ война, обЪщаватъ Богу да принесатъ жертва за

спасение на живота си, па, като еж. избегнали опасностьта,
принасятъ обещаната жертва, мислейки, че сж се спасили
благодарение на жертвата. При това, гЬ почитатъ реките и
самодивите (v6p,cpa?) и други нЪкои божества, на всички отъ
които rfe служатъ и при жертвуванията гадаятъ“.1) Отъ гор­
ното се вижда, че вярата на старите славяни изобщо и осо­
бено на славяните, които образуваха главния слой на българ­
ския народъ, не е била дуалистична, а по-скоро монотеистично
натуралистична, д-Ьто покрай върховния Богъ творецъ е имало
и по-долни божества, олицетворяващи природните стихии и
явления. Не е основателно, слЪдвателно, да мислимъ, че за­
чатъците на дуалистичнигЬ български легенди за сътворе­
нието на света и човека се криятъ въ славянската митология.
Туранската орда на Аспаруха, която покори славянските
племена въ североизточна Дунавска България и турна усто­
ите на бждещата българска държава и народъ, била ли е
носителка на дуалистични гледища за твореца и за създа­
нието ? Историческите вести и откритите въ последно време
каменни надписи не оставятъ никакво съмнение, че Аспару-
ховата орда, по потекло, езикъ и нрави, е съставяла часть
отъ големото старотурско племе, което презъ първите сто­
летия на средните векове заемаше областите отъ Монголия
та до Черно-море на западъ. По вера старотурците сж били
шаманисти. Те почитали единъ върховенъ Богъ, творецъ на
вселенната, олицетворенъ въ представата за небето, отдето
и прозвището му — т й н г р и (небе). Богъ пребждвалъ въ
върховните пластове на света, дето е царството на светли­
ната и отдето той урежда еждбините на света. С6 въ тези
надземни пластове се намира и раятъ; тамъ живеятъ и други
добри божества и духове, между които сж и душите на до­
брите покойници — д е д и ; те служатъ за посредници между
Бога и живите человеци на земята. Подъ земята се нахож-
датъ нижните пластове на вселенната, дето е пъкълътъ и
дето обитаватъ злите духове и душите на лошите человеци.
На самата земя, по планини, поля и води, живеятъ благо-*)
*) Procopius, De bello Qothico, III, 14. Знае се пъкъ огь други из­
точници, че тоя върховенъ Богъ е билъ гръмоносецътъ Перунъ. Срв.
J. Ивановъ, Культъ Перуна у южннхъ славянъ (ИзвЪст!я Отд. р. яз. и елов.
Имп. Ак. Наукъ, т. VIII, 1904 г., кн. 4-ая).
 Произходъ на легендигЬ. 365

датни духове, познати съ общо наименование духове на й е р -с у

(земя-вода). Старите турци вярвали много въ силата на ма-
гесницигЬ и носели муски (амулети), които да ги закрилятъ
отъ злото. Менандъръ ни дава нЪкои подробности за тур­
ските магесници: около единъ огънь гЬ шепнели тихо не-
какви думи, после удряли въ звънецъ и тимпани, изпадали
въ изстъпление и произнасяли заклинания, съ които пропъж­
дали лукавите духове; те имали сила да изгонватъ бесовете,
да освобождаватъ хората отъ зло и да ги очистватъ чрезъ
огъня.1) При минаване край опасни места и реки, човекъ
требвало да се моли и да принася жертви на тия духове
закрилници. Хората могли да се молятъ и направо на своите
покойници-деди, които да се застъпятъ за техъ предъ
върховния Б огъ; но, обикновено, въ такъвъ случай, живите
прибегвали до услугите на дедите чрезъ така наричаните
ш а м а н и , единъ видъ жреци или жречески родове, които се
ползували съ благодать предъ Бога. Хаганите (хановете)
на турските племена се сметали за произлезли отъ небето
богъ или най-малко за поставени отъ него. Тая вера ясно е
изразена напр. въ сибирските старотурски надписи отъ VIII
в., както и въ старобългарските каменни надписи отъ IX в.
Така, въ сибирските надписи, ханътъ е нареченъ: „мъдриятъ
небесенъ хаганъ“ (тйнгри билга хаганъ); „чрезъ небето era-
налъ ханъ“ (тйнгрида болмишъ канъ); „произлезълъ отъ не­
бето канъ“ (тйнгри яратмишъ канъ). По същия начинъ се
титулуватъ и старобългарските князе : въ Шуменския надписъ
Маламиръ е нареченъ „отъ Бога князь“ (ix 6ео0 <2pxwv); въ
Смоленския надписъ неизвестниятъ български князь е назо-
ванъ по същия начинъ — b с вгоО dEpxwv; въ проложното жи­
тие на Кирила и Методия срещаме същия титулъ и за Бо-
риса: а Блкглром-н w Ба кнъзк Бсрмсъ. Въ единъ отъ Орхон-
ските старотурски надписи четемъ: „Но богътъ на турците,
който е горе на небето, както и другите свети духове, които
съ по земята и водата на турците, направиха следното: за
да не изчезне съвсемъ турскиятъ народъ и за да може да
стане той истински народъ, те издигнаха баща ми, хагана
Илтересъ, и майка ми кадъната Илбилге“. Не е безинтересно
да поменемъ тукъ и една-две особености отъ техните погре­
’) Срв. у Menander Protector (Corpus scr. hist, byzantinae, Ed. Bonnae),
t. XI, 381.
366 Дуалистични български народни легенди.

бални обичаи, които също така не издаватъ връзка съ ду-

алистична религия. 'ГЬлото на покойника бивало поставяно
подъ шатъръ, около който слагали много убити жертвени жи­
вотни : овци, коне, волове. Близките на умрелия, възседнали
на коне, обикаляли седъмь пж.ти около шатъра, издавали
жалостни викове и се насичали съ ножъ по лицето, по
което протичали кърви, смесени съ сълзите. После изгаряли
коня, що яздилъ покойникътъ, както и личните му вещи.
Пепельта бивала събрана на едно и мъртвиятъ заровенъ. На
гроба поставяли толкова камъни на брой, колкото души е
билъ погубилъ покойникътъ въ битките. Те предпочитали да
умратъ въ сражение, отколкото отъ болесть. На гроба на
видни лица бивали издигани нещо като мавзолеи, съ над­
писи, статуи и орнаменти. Изобщо, казватъ китайските из­
вори, те имали обичаи като хуните (хионгъ-ну).•) И Менан-
дъръ разказва за кумири (йуаХрата) у турците презъ VI в .!)
Що се отнася до религиознитЬ възгледи на Аспарухо-
вите българи, за това имаме твърде малко сведения. Оби-
чаятъ у българските хагани да се титулуватъ подобно на
своите азиятски едноплеменици^Дотъ Бога поставенъ ханъ“,
вече ни подсеща да сметаме, че и придунавските българи
съ изповедвали единъ върховенъ Богъ. Въ полза на това
предположение говори отчасти и свидетелството на Менандра
за близките до българите авари, които, при свръзване на
договоръ, се кълнели въ Бога, който е на небето. *) Немаме
известия за второстепенните божества на българите, но че те
еж. вервали въ некакви духове, за това се догаждаме отъ
обичая имъ да носятъ муски (амулети) за предпазване отъ
зловредното влияние на тайнствените сили и бесове. Въ упът­
ванията, които папа Николай I дава на новопокръстения бъл­
гарски князь Бориса, срещаме изрично посочване за това:
, . . . У васъ немощните имали обичай, заради здравето си,
да взематъ некаква повезка и да я носятъ окачена на шията
си. . . Тоя видъ повезки-амулети съ изобретени отъ бесов-12

1) Срв. нЪкои подробности за религията на турскигЬ племена у Теофи-

лакта Симоката, у V. Thomsen, Inscriptions de l’Orkon d^chiffrees. Helsing­
fors 1896, стр. 58 сл., 143 сл., L. Cahun, Introduction a l’histoire de l’Asie.
Paris 1896, стр. 66 сл.
2) Menander Protector, 382.
8) Menander Protector, 335.
 Произходъ на легендите. 367

ски хитрости. . . Апостолските постановления учатъ, щото

ония, които си служатъ съ техъ, да бъдатъ поразени съ про­
клятия и изгонени отъ черквата.“ 1*3) Други пъкъ, за изцеле­
ние на своите немощи, прибегвали до чудодейната сила на
единъ камъкъ и съ него се лекували. *) Се отъ елините упът­
вания на папа Николая узнаваме, че Аспаруховите българи
принасяли жертви на своите идоли и бесове.s) Те принасяли
жертви и при смъртьта на своите близки,4) тъй както туй пра­
вели и техните азиягски сънародници (срв. стр. 366). Крумъ,
преди да почне своята обсада на Цариградъ, извършилъ
скверни демонски жертвоприношения, разказва хронистътъ
Теофанъ, а други хронисти добавятъ, че той принасялъ жер­
тви человеци и много добитъкъ.56) И въ упътванията на папа
Николая се говори за суеверните български обичаи, извър­
швани преди походъ или сражение: „Вие разправяте, пише
Николай на князь Бориса, че сте били свикнали, когато оти­
вате въ сражение, да съблюдавате дни и часове и да извър­
швате заклинания, игри, пеения и некакви гадания (incanta-
tiones, et joca, et carmina, et nonnula auguria).“ 8) Българите
се кълнели надъ голъ мечъ7) подобно на аварите8). Тези не-
колко данни, колкото и откъслечни да съ, сб показватъ, че
Аспаруховите българи съ споделяли повечето отъ верските
особености на туранските турци или авари и че съвсемъ не
съ били дуалисти, било крайни — като маздеистите или
умерени — като богомилите. Споредъ това, известието у
псевдо-Масуди и у Алъ-Бекри, че българите изповедвали ре­
лигията на магите,9) т. е. на Зороастра, не требва да се взема
въ неговото буквално значение. Знае се, че арабските писа­
тели поставятъ въ категорията на дуалистите маги (маджусъ)
всички езичници изобщо.
*) Response Nicolai Papae i. ad consulta Bulgarorum. Изд. Д. Дечевъ
София 1822 г., гл. LXX1X, стр. 82 сл.
г) Пакъ тамъ, гл. LXII, стр. 70.
3) Пакъ тамъ, гл. XLI, стр. 48 сл.
*) Пакъ тамъ, гл. XCVIII, стр. 96.
6) Theophanes, Chronographia. Ed. De Boor, стр. 503. Symeon Magister
(l$uoe xal x-njvr( noXXd), въ Theoph. Continuatus, Ed. Bonnae, стр. 612.
6) Responsa, гл. XXXV, стр. 44.
7) Пакъ тамъ, гл. LXVII, стр. 74.
8) Menander, 335.
9J Marquart, Osteuropaische und ostasiatische Streifziige Leipzig 1903
стр. 205.
368 Дуалистични български народни легенди.

НЪкои отъ АспаруховигЬ българи, още преди покръ-

щането на Бориса, били приели исляма и арабски книги.
Борисъ питалъ папа Николия — какво да направи съ нече­
стивите книги, които българите били получили отъ арабите
(сарацини) и които още се пазели отъ техъ. Папата му пре-
поржчилъ да изгори тия книги, но, отъ друга страна, го
съветвалъ да не употребява насилие спремо друговерците и
да не ги прави християни принудително.') Не е чудно след-
вателно, че при такива наставления, въ Борисовата държава
ще да се е запазило мохамеданство и езичество и следъ офи­
циалното кръщение на българския народъ въ 865 г. За съ­
хранение на езичеството средъ некои славянски племена въ
България следъ тая дата поменахме по-горе, стр. 16. Но че
и мохамеданството не е било загинало скоро въ България,
имаме за това посочване въ единъ старобългарски номока-
нонъ, преписъ отъ XIII в .*23) Колкото обаче и да еж се пазели
мохамеданството и езичеството средъ българското и славян­
ско население на българската държава, те не сж могли да
повлияятъ върху българската народна словесность съ дуали­
стични гледища, защото те сж липсвали въ тези религии.
Остава, следвателно, да диримъ другаде потеклото на
българските народни легенди за дуалистично създание на
света. Основната идея на нашите легенди е изразена въ два
мита: 1 ) земята бива създадена отъ шъпа пръсть, взета отъ
морското дъно и 2) Богъ и дяволътъ си сътрудничатъ при
създанието на света и после враждуватъ помежду си. Пара­
лели на единия отъ тези митове или на двата заедно нами­
раме въ преданията на много народи и особено въ фолклора
на славянските и туранските племена. У западноевропейските
народи гЬзи митове не сж познати току-речи никакъ. Фолк­
лорната наука отбелезва едвамъ единъ уединенъ примеръ,
записанъ въ областьта Бретань, с. з. Франция: Богъ създава
земята, а дяволътъ, за да я потопи, създава водата.s) Стра­
ните, включени между Балтийското море, Адриатика и Алтай­
ските височини и дори до северо-източните крайща на Азия,
съставятъ сегашната фолклорна область, дето се приказватъ

!) Response Nicolai Рарае, гл. СИ, СШ.

2) Карацик. Прим]ери српско-словенскога jeamca. Беч 1857, стр. 7.
3) Р. Sibillot, Le Folk-Lore de France. Paris 1904, т. I, 182.
 Произходъ на легендигЬ. 369

най-вече дуалистични легенди за сътворението, съ три главни

огнища — българско, руско и туранско. У чехите такива
легенди не сж известни; у лето-литовцигЬ,*2*4567) поляците,2)
словаците,*) словенците, *) сърбите,5) ромъните, •) маджарите
и трансилванските цигани7) е ж обнародвани по единъ-два
варианта, но и те представятъ обикновено съкратена, фрагмен-
тарна версия, а това вече говори за техния чуждъ произ­
ходъ. Много повече версии и варианти с ж били обдирени и
обнародвани у русите,8) у турско-татарските народи9) и у
финските племена.10)
Извънъ славяно-туранската область, дуалистични легенди
за сътворението се приказватъ отчасти и въ некои земи на
юго-западна Азия, именно Месопотамия, Армения и Грузиния.
Единъ день, когато бждатъ обнародвани може би дуали­
стични легенди и отъ персо-иранските крайща, тогава и
тая область, ще представя по-широка целина. Ние допус­
каме, че у съвремените персо-ирански племена сж. се запа­
зили некои дуалистични разкази, като наследство отъ кни­
жовните паметници на древния Иранъ, въ които личатъ
наистина дуалистични легенди, като напр. въ книгата Бунде-
хешъ. Дуалистични разкази отъ тая южноазиятска область
бидоха обнародвани: грузински и сванетски отъ южния Кав-

ВеселовскШ, Размскашя, вьш. V, гл. XI, 73 сл.

2) Н. Mdchal, Nakres slovanskSho bajeslovi. Praha 1891, стр. 9 — Весе­
ловскШ, вил. V, 73; внп. VI. 107.
s) Dobs insky, Uvahy o slovenskych povestiach. Vydala Matica Slovenska,
1872 r., стр. 39
4) G. Krek, Einleitung in die slavische Literaturgeschichte. Graz 1887,
стр. 783.
5) Kapauuh, Српске нар. приповгцетке, № 40.— Сжщи, Српске нар. п]есме
II, № 16. — Erben, Bdje siovanska o stvofeni svSta ( t . C. Mus. 1886 r., 13).
6) Revue des traditions populates, XII, 689. — Fr. Mailer, Siebenbiirgi-
sche Sagen, стр. 162. Срв. у ВеселовскШ, вьш. V, 364.
7) Драгомановъ, Мсб. VIII, 312 сл.
8) Срв. за ткхъ у ВеселовскШ, вьш. V, 55 сл., 363 сл .; вьш. VI, 105.
сл. — Зтнографнческое ОбозрЪше, кн. XIII—XIV, 68 -7 4 , 250—252; кн. XV,
190— 191. — Драгомановъ, Мсб. VIII, 263 сл.
®) Radloff, Die Spraclien der tiirkischen Stamme Sud-Siberiens. 1 Abth.
Proben der Volkslitteratur, 1 Th., 175 сл. Срв. още у ВеселовскШ, Раз., вьш.
V, 18 сл., вьш. VI, 107; Драгомановъ, Мсб. VIII, 293 сл.
10) ВеселовскШ, Раз., вьш. V, 5 сл., 360 сл.; вьш. VI, 111 сл.

24
 370 Дуалистични български народни легенди.

к а зъ 1); йезидски отъ горня Месопотамия и Армения *) ; ман-

дейски отъ Месопотамия.3)
Другата область съ дуалистични легенди за сътворението,
разказвани отъ американските туземци, обхваща Северна Аме­
рика.4) Въ Южна Америка такива разкази не сжществуватъ.5)
Съ уяснение на проблемата за произхода, генетичната
връзка и разпространението на тия дуалистични легенди, съ
огледъ къмъ славянските, се занимаваха отчасти френскиятъ
американистъ Шарансей въ току-що поменатата негова сту­
дия (бел. 4-а), проф. Кронъ6) и особено руските учени
Веселовски и Драгомановъ.7) Шарансей, който, при мно-
гото други разкази, е знаелъ само за три славянски, дели
легендите на три версии: 1 ) островна, която е най-стара, раз­
пространена въ Япония и Полинезските острови, и споредъ
която Богъ изважда земята изъ водата; 2) континентална,
разпространена въ стария и новия светъ, споредъ която земята
бива извадена изъ морето отъ н-Ькре животно, и 3) смесена
или индийска, образувана отъ двете други.8) Кронъ, като раз­
глежда космогонията на финската поема Калевала, намира, че

4) Сборникъ матер1аловъ для описашя мЪстностей и племенъ Кавказа,

вьш. X, отд. I, стр. LXXV— LXXX; отд. И, 245—251. Срв. у ВеселовскШ, Р аз,
вьш. VI, 113 сл. Драгомановъ, Мсб. VIII, 307 сл.
2) Е. Kovalevsky, Les Kurdes et les Jesides (Bulletin de la Societe roy-
ale beige de geographie, 1890 r., № 2). — N. Siou/fi, Notice sur la secte des
Yezides, въ N. Journal Asiatique, 1882 г., августъ, септември, и др. Срв. у
Драгомановъ, Мсб. VIII, 298 сл.
3) N. Sioujji, Etudes sur la religion des Soubbas ou Sabeens, leur mceurs.
Paris 1880. — Babelon, Les mandaites, leur histoire et leur doctrine religieuse
(Annales de Philosophie chretienne, 1880, октомври и ноември). Срв. у Дра­
гомановъ, Мсб. VIII, 296 сл.
4) De Charencey, Une legende cosmogonique. Havre 1884. — H. Hale,
въ The Journal of American Folklore, I, № 3, 177 сл. Срв. ВеселовскШ,
Раз., вьш. VI, 118 сл.
5) Р. Ehrenreich, Die Mythen und Legenden der Siidamerikanischen Ur-
vOlker und ihr Beziehungen zu denen Nordamerikas und der alten Welt. Ber­
lin 1905.
6) J. Krohn, Finska litteraturens historia, I, 175. Срв. у ВеселовскШ,
Раз., вьш. V, 4.
7) A. H. ВеселовскШ, Дуалистичесмя повЬрья o м1розданш (Разискашя“
вьш. V, гл. XI, 1— 116, 351. сл.); Ещо къ вопросу о дуалистическихъ космого-
шяхъ (Раз., вьш. VI, гл. XX, 105— 136). — М. Драгомановъ, Дуалистическото
миротворение (Мсб. VIII, 257—314; Мсб. X, 3 —68).
8) Срв. у Дрогоманова, Мсб. VIII, 268.
 Произходъ на легендигЬ. 371

славянските дуалистични легенди ще да с ж заети отъ фино-

угърските или урало-алтайските, защото тия последните пред­
ставяли по-целостна версия. Веселовски, въпреки своята широка
ерудиция и множеството разполагаеми материали, за съжаление,
не даде ясно и установено гледище по въпроса. Въ единъ отъ
първите си трудове — Славянсюя сказашя о Соломоне и Кито-
врасе, 1872 г., стр. 164, Веселовски приемаше, че славянските
дуалистични легенди сж отражение на богомилското учение.
Подъ влиянието на финландския ученъ Крона, той прие (1889 г.)
за „възможни фински основи въ разпространения средъ сла­
вяните космогонически митъ“, съ оговорка, че самиятъ митъ
може да е ирански, миналъ чрезъ богомилите, а формите
на мита да сж народни, местни — славянски и фински. *) Въ
заключението на сжщата си студия той предполага, че е имало
движение на легендите — итъ северъ на югъ, сетне отъ югъ на
северъ, а това е помогнало да се сплетатъ въ техъ елементи
и форми дуалистични фински и богомилски. И тая мисъль
обаче е изказана мъгляво у Веселовски.*2) Д ве години следъ
тая си студия, въ 1891 г., като се бе запозналъ съ северо­
американските легенди, Веселовски побърза да се отрече и
отъ фино-турската си хипотеза. Като говори за основното
гледище въ мита за братята-творци, Бога и Сатанаила, той
добавя: „Азъ предполагахъ, че това гледище не е арийско,
а турско-финско; това гледище би могло да се закрепи съ
фински (въ широкъ смисълъ) и турски варианти на космо-
гоничната легенда, които още не издаватъ християнско (бо­
гомилско) влияние. Но такива варианти азъ не зная; моя
опитъ — да разкрия дуалистичните течения въ космогонията
на Калевала идеше отъ убеждението, че дуализмътъ на из­
вестните намъ легенди за създанието на света не требва да
се обяснява само съ ирански представи, изразени въ истори­
ческите форми на богомилството. Косвена подкрепа на това
мнение намирамъ въ представите на североамериканските
хурони-ирокезци и алгонкинци за двамата братя-творци, пред­
ставители на доброто и злото начала“. 3) Малко по-долу, въ
сжщата си студия, авторътъ дири опора въ Лънговата теория
за самозараждането на еднакви митове у разни народи:
*) Размскашя, вьт» V, 4 —5.
2) Пакъ тамъ, 115— 116.
3) Раз., вьш. VI, 117— 118.
372 Дуалистични български народни легенди.

„Моето обяснение на славянския, финско-турския и американ­

ски дуалистиченъ митъ не веднажъ ме е довеждало на ми-
съльта, изказана отъ благосклонния къмъ менъ редензентъ
въ Русская Мнсль (1890, юли, 314-315): че тукъ може би се
касае работата до самостойно зараждане на една и сжща пред­
става въ различни етнични области, които не се допиратъ
една до друга, и че дуализмътъ може да е една отъ степе­
ните на религиозното развитие у много народи“. 2)
Другиятъ руски ученъ, М. Драгомановъ, прояви по-голема
системность въ г^оето изследване. Къмъ обилната въ фак-
тично отношение работа на Веселовски той прибави нови
материали, предложи нови съпоставки и генетични отношения.
Драгомановъ идва до заключение, че разказите на финската
Калевала и на североамериканците не еж. въ сжщность
дуалистични, че тамъ нема съперничество и че те требва
да се отделятъ отъ разказите на славянските и турски
племена отъ България та до Якутската область, които съста-
вятъ една челядь, произлезла отъ единъ общъ праотецъ.
Основата на тая втора група представя: двама миросъзда-
тели съперници, отъ които единиятъ проважда другия да
изнесе изъ водата материята, съ която бива създадена су­
шата. Драгомановъ, като има предъ видъ, че славянските
и турски племена обитаватъ въ континентални области, не
допуска у техъ да е могълъ да се зароди океанския митъ
за произхода на земята отъ морска тиня; тоя митъ у
техъ е дошълъ отвънъ. Отечеството на океанския митъ
той съзира въ Халдея и отчасти въ Индия. Халдейските
океанически представи, смесени съ дуализма на Иранъ, дето,
поради континенталния характеръ на областьта, липсватъ та­
кива представи, дали животъ на дуалистичната легенда за
създание на света отъ подводна материя. Преработенъ отъ
гностици и особено отъ манихейци, тоя митъ билъ пренесенъ
отъ една страна у турските племена въ Азия и у славяните, а
отъ друга въ Месопотамия, Армения и Грузиния. Това пре­
насяне станало по устенъ пжть, а не подъ влияние на писани
произведения, апокрифи, защото въ устните славянски и тур­
ски легенди за сътворението се съдържали по-старинни еле­
менти, отколкото въ апокрифите. При това Драгомановъ е

J) Раз., вьш. V, 123.

 Произходъ на легендигЬ. 373

на мнение, че дуалистични легенди въ Русия еж проникнали

не само прЬзъ Балканския полуостровъ, но и по прЬкъ пжть,
прЬзъ Кавказъ. Той дори допуска, че тия легенди еж минали
по-скоро отъ южна Русия въ България, отколкото наопаки.
Въ полза на това мнение говорЬлъ епизодътъ за гмуркането
въ водата, който въ българските варианти билъ по-изтритъ
и ослабналъ. Хипотезата на Драгоманова, макаръ въ нЬкои
пунктове да дава прибързани обобщения, прави голЬма стжпка
напрЬдъ въ обяснение на въпроса. БждещигЬ изследвани на
проблемата, които ще разполагатъ съ повече сравнителенъ
фолклоренъ и исторически материалъ, ще подкрЪпятъ, см-Ьтаме,
повечето отъ тезите на Драгоманова, а други ще видоизм-fe-
нятъ или отхвърлятъ.
Въ следващите бележки ние ще се ограничимъ главно
съ българскитЬ легенди и ще гледаме да посочимъ тЪхната
генетична връзка съ други подобни легенди, устни и писани,
техния небългарски произходъ и тЬхнитЬ разпространители.
Между европейските и азиятски дуалистични легенди за съ­
творението на света се забЬлЪзва голЬма прилика както въ
схемата на фабулата, така и въ повечето отъ епизодите и
подробностите. Тая прилика вече изключва предположението
за независимия, самороденъ произходъ на легендите у раз­
ните народи; л е г е н д и т г ь п р и п а д а т ъ к ъ м ъ е д н а ч е л я д ь , къмъ
некогашно общо огнище, отъ което сж се разсеяли, повече
или по-малко променени, на едно широко пространство, отъ
Адриатика та до източния Сибиръ. Ние не се наемаме да
опрЬделимъ началното отечество на легендите, и надали нау­
ката ще може единъ день да се добере до задоволителенъ
отговоръ на въпроса. Най-многото, което може да се направи
въ тая область, то е да се посочи — дЬ най-напрЬдъ, въ
историческо време, се забелЬзва сжществуването на дуали-
стичния митъ за сътворението. Да се прекрачи обаче тая
граница и да се намери праисторичното огнище на мита, това
едва. ли е възможно. Що се отнася до оформяването на мита
въ историческо време, хипотезата на Драгоманова изглежда
доста правдоподобна и едно ново изследване, съ повече факти,
би могло да засили нейната основателность и да я направи
жизнеспособна. Имайки прЬдъ видъ двата основни елемента
въ мита — двама враждуващи творци и изваждане на земята
изъ водната стихия — Драгомановъ правилно посочва древ­
374 Дуалистични български народни легенди.

ния Иранъ за разпространитель на първия елементъ на мита,

а за втория елементъ, океанския, дири паралели главно въ
халдейската космогонична пр-Ьдстава за изваждане на земята
изподъ водата. Тая представа лежи въ основата и на Битието
въ библейската история, д-Ьто е речено: .Земята бЪше неу-
строена и невидима; върху бездната имаше тъмнина, и Духъ
Божи се носЬше надъ водигЬ . . . И Богъ рече: да се съ­
бере въ едно водата, която е подъ небето, та да се яви су­
шата . . . Богъ нарече сушата земя“ (Бит. I, 2—10). Остава
да се уясни само какъ митътъ е билъ пр-Ьработенъ, вероятно
въ гностико-манихейскигЬ и отчасти християнски срфди, за
да се пръсне сетн-b оттамъ, чрТзъ дуалистичнигЬ секти и чрЪзъ
богомилството, въ Азия и Европа.
За да се види единството и приликата между сега за­
пазените дуалистични легенди, привеждаме надолу схемата
на началния епизодъ за сътрудничеството между Бога и дя­
вола при направата на земята по разкази, взети отъ разните
крайща на широката область, дето живее още дуалистич-
ниятъ митъ. За това сравнение подбрахме по една типична
легенда отъ българите, малорусите, великорусите, черемисите
(финско племе) край Казань, турците въ Алтай и грузинците
въ южния Кавказъ:
Българска. Малоруска. Великоруска.
Изпърво навсЬкждЬ Богъ, за да направи Богъ напуща морето
било вода. Богъ и дя- свЪта, казва на своя най- и почва да прави зе­
волътъ живЪятъ наед­ старъ ангелъ Сатанаила да мята. Той поржчва на
но. За да направятъ сл-Ьзе на дъното на морето дявола да се гмурне въ
земята, Богъ казва на и да му извади шъпа пЪ- дъното на морето и да
дявола да влЪзе въ во­ съкъ. Сатанаилъ се гмур- извади шъпа пръсть. На
дата и да извади пръсть. ва на два пжти въ мо­ два пжти се измива въ
Дяволътъ се спуска два рето, но пЪсъкъ не може шъпата му пръстьта н
пжти въ водата, каз­ да извади, зашото казва : едва на третия пжть, по
вайки : съ божия сила съ божие име и м о е ! и божия запов-Ьдь, остава
и съ моя I но не може пЪсъкътъ се измива отъ малко пЪсъкъ подъ нок-
да стигне дъното. На водата. На третия пжть тигЬ на дявола. Съ тоя
трети пжть стига дъ­ казва: съ божие им е! и пЪсъкъ Богъ насЪва
ното, зашото казва: съ тогава изнася пЪсъкъ. Богъ цялата земя. Дяволътъ
божия сила 1 и изважда взема писъка и го разеЬва предлага на Бога да
малко пръсть подъ нок- по водата, а Сатанаилъ станатъ братя: дяво­
тигЬ си. Богъ туря тази си облизва ржката, за да лътъ старши братъ, а
пръсть на водата, и тя запази поне троха п-Ьсъкъ Богъ — младши. Богъ
става малко земя. Богъ и той. Богъ благославя зе­ се усмихва. Дяволът ь
и дяволътъ лЪгатъ да мята на четири страни, и пр-Ьдлага да станатъ
 Произходъ на легендигЬ. 375

спятъ. Дяволътъ взема тя почва да расте. Расте и равни братя, а Богъ се

въ ржц-fe заспалия Богъ пЬсъкътъ, скритъ въ уста­ пакъ усмихва. Дяво­
и се запжтва къмъ во­ та на дявола, тъй че ще лътъ пр-Ьдлага той да
дата, за да го удави, но, му разчекне устата. Богъ бжце младши братъ.
кжд-Ьто и да тръгне- по тогава казва на Сатанаила Богъ тогава казва на
четиригЬ страни, земята да плюва. Отъ изплютата дявола да стисне рж-
се расте и дяволътъ земя ставатъ планинигЬ и ката му, надъ лакътя,
не може да стигне во­ скалитЬ. ЛЬгатъ слЬдъ това колкото сила има: дя­
дата . Дяволътъ най- Богъ и Сатанаилъ да си волътъ се измаря отъ
nooife събужда Бога, за починатъ. Богъ заспива, а напъване, а Богъ сб се
да благословятъ порас­ Сатанаилъ грабва тЬлото усмихва. Тогава Богъ
налата земя, докато тЬ му и го носи къмъ водата, улавя дявола за ржка,
спали. — .А зъ благо- за да го удави, но, кжд-Ьто и дяволътъ се свива
словихъ земята, казва и да тръгне Сатанаилъ по отъ болки, Богъ на­
Господь, когато ти ме четиригЬ страни, не намира правя кръстно знаме­
носи на вси страни да вода, защото земята се ние надъ дявола, който
ме удавишъ и направи расте. Полунощь става, изб-Ьгва въ бездната
кръстъ съ мене'. Дяво­ лЬга и Сатанаилъ, па посл-fe ( Б у с л а е в ъ , Истори-
лътъ се разсърдва и събужда Бога и го под­ n e c K i e очерки I, 437).

поб-Ьгва отъ при Бога. каня да осветятъ порасна­

(Срв. no-ropfe, стр. 329 лата земя. — ,А зъ я осве-
сл.). тихъ тая нощь на всички
четири страни*, отговаря
му Богъ (Д р а г о м а н о в ъ ,
Мсб. VIII, 263 сл.).

Черемиска. Алтайска (турска). Грузинска.

Юма и Кереметъ сж Изпърво навсЬкжд-Ь би­ Изпърво св-Ьтътъ билъ
братя. Когато Юма ре- ло вода. Богъ и единъ покритъ съ вода. Вед-
кълъ да направи земя, другъ човЬкъ, въ видъ на нажъ Богъ се спусналъ
поржчва на по-малкия черни гжски, л-ЬгЬли надъ въ водата, но отъ студъ
си братъ Кереметъ, водигЬ. Другарьтъ на Бога, му покапали сълзи. Тия
който плава по морето подига вЬтъръ, развъл­ сълзи се пр-Ьобразуватъ
като патка, да му извади нува водата и напръсква на арахангели — Ми-
шъпа пръсть изподъ божието лице. Той иска хаилъ и Гаврилъ. Богъ
водата. Кереметъ до­ да се подигне надъ Бога, слиза съ арахангелигЬ
нася пръстьта, но укри­ но пада въ водата. Помолва на дъното на морето,
ва една часть въ устата се на Бога,и той го спасява. дЬто подъ единъ синь
си. Юма духва на т ъ ­ Богъ казва: „Да изл-Ьзе камъкъ нам-Ьрватъ Са-
пата пръсть, тя покрива твърдиятъ камъкъ!“ и ка- моела. Самоелъ скача,
водата и става земя. мъкътъ излиза и зи мор- улавя Бога за шията
Тогава и Кереметъ из- скигЬ дълбочини. Богъ и да го удавя. За да се
плювва скритата въ чов-Ькътъ сЬдатъ на ка­ отърве Богъ, комуто и
устата си пръсть, и се мъка и другаруватъ. По архангелитЬ не могатъ
образуватъ планини и божие искане, чов-Ькътъ се помогна, съгласява се
скали. Посл-fe Юма взе­ спусва на морското дъно да стане побратимъ на
ма камъкъ, удря го съ и изважда пръсть, която Самоела. Самоелъ се
млатъ, и пол-Ьтяватъ ис- Богъ разхвърля по водата. отдалечава. Богъ и ар-
376 Дуалистични български народни легенди.

кри—ангели. Кереметъ Богъ му поръчва накъ да хангелигЬ намислятъ да

и той прави същото, и донесе пръсть. ЧовЬкътъ
полЪтяватъ отъ искри- изнася шъпа пръсть и я
гЬ „шайтани* (дяволи). прЬдава на Бога, а другата
Оттамъ идатъ добригЬ шъпа скрива въ устата си,
и зли духове. ПослЪд- за да си направи и той суша.
нигЬ, като биватъ из­ Богъ разпилява пръстьта, и
пъдени отъ небето, на- тя порасва дебела земя.
станяватъ се по разни Порасва и скритата пръсть
части на свЪта — по въ устата на човЪка, тъй
водигк, езерата и пр. че безъ малко той ще се
(Записана отъ череми- задави. ЧовЬкътъ се по-
сигЬ при Казанъ. ВЪст- молва на Бога да го спаси.
никъ Европи 1867 год., Богъ му поръчвала изплюе
декември, стр. 51—52). пръстьта, и тя образува
малки блатни купчинки.
Богъ му обяснява: „Ти ис­
каше да ми направишъ зло,
затова народътъ, който ти
ще създадешъ, ще има лоши
помисли, а мислигЬ на моя
народъ ще с ъ свети. Азъ
ще бъда нареченъ Курбу-
сту ( = Ормуздъ, Ахура-
Мазда?), а твоето име ще
бъде Ерликъ ( = сатана).
R а 1 d о f f, Die Sprachen
der tiirkischen Stamme Sud-
Siberiens und der dsunga-
rischen Steppe. 1 Abth. Pro-
ben der Volkslitteratur, стр.
175 сл.).
отлъчатъ водата отъ
земята, и строятъ прЪ-
градна стЬна, но тя се
руши и водата пакъ по­
крива сушата. По вну­
шение на Михаила, от-
насятъ се за съвЬтъ до
Самоела. Самоелъ ги
научава: Богъ трЬбало
най-сетнЪ да затръби
силно, та сушата да се
отдЪли отъ водата. Богъ
изпълнява съвета: зе­
мята се отдЬля отъ во­
дата. ПослЬ Богъ въ те­
чение на седъмь деня
създава всички живот­
ни и чов-Ька. (Сборникъ
матер1аловъ для описа-
шя мЬстностей и пле-
менъ Кавказа, X, отд. I,
стр. LXXV сл. Леген­
дата е прЪдадена из-
цЬлоу Д р а г о м а н о в ъ ,
Мсб. VIII, 303 сл.).

Речемъ ли да разширимъ това съпоставяне върху всич­

ките дуалистични легенди въ Азия и Европа, ще дойдемъ до
заключение, че въ основата на всички лежи сжщиятъ митъ
за сътворението, съ казанигЬ два негови елемента — двама
сътрудници творци и изваждане на земята изъ водната стихия,
че гЬзи легенди съ разказани по приблизително еднакъвъ
начинъ и съ еднакви епизоди. Общо въ гЬхъ е и гледището,
че същински, д г ъ й с т в и т е л е н ъ т в о р е ц ъ н а з е м я т а и человгь-
ц и т г ь е Б о гъ , а дяволътъ е само неговъ помощникъ, който
достазя материята за земята или внушава на Бога мисли, за
които той не се досЬща. Обща имъ е и представата за н а д ­
м о щ и е т о н а Б о г а и за в р а ж д а т а между Бога и дявола. Това
единство въ гледищата, епизодите и схемата на разказването
 Произходъ на легендитЪ. 377

потвърдява общностьта на всичките легенди и произхода

имъ отъ едно по-старо отечество. Кое е обаче това оте­
чество или коя е оная среда, дЪто се е оформилъ митътъ,
преди да се пръсне на широко изъ света? На тоя въпросъ
може да се даде само приблизителенъ отговоръ. Митътъ за
сътворението, какъвто го намираме въ нашите легенди, не
се среща точно съ космогоничното учение на ни една отъ
дуалистичнигЬ религии, каквито сж били: маздеизмътъ, ма-
нихейството, павликянството, богомилството и др. Ни въ едно
отъ тия учения не виждаме дяволътъ да сътрудничи на Бога
творца при създанието: въ маздеизма Ахура-Мазда създава
света съ думата си, а Ахриманъ гледа всичко да разруши
или да поквари ; споредъ манихеигЬ, „Живиятъ духъ“, който
е еманация на Бога, създава видимия свЪтъ отъ телата на
убитите отъ него демони; павликяните и богомилите учели,
че земята и човекъ сж направени отъ дявола и че въ човека
обитава Дух божи. Съ тази си важна особеность, нашите
легенди не сс посрещатъ съ речените дуалистични учения;
известна прилика съ маздеизма забелезваме само въ пър­
вата половина на мита за създанието, дето Богъ е един-
ственъ творецъ; прилика между легендите отъ една страна
и маздеизма и манихейството отъ друга намираме въ пред­
ставата, че Богъ и дяволътъ сж две исконни, отделни начала.
Като имаме предъ видъ тоя характеръ на легендите, требва
да приемемъ, че митътъ за създанието въ техъ ще да е доста
старъ и ще да предхожда появата на павликянството и бого­
милството.
Най-пригодната область за оформяването на мита требва
да се дири въ иранско-вавилонските крайща, отечеството
на маздеизма и на манихейството. Тамъ именно, въ Месо­
потамия и Вавилония, е билъ заетъ митътъ за изваждане на
земята изъ водната стихия, за което срв. по-горе, стр. 372, 374.
А като краенъ пределъ, преди който още легендите сж
били пренесени на северъ у съседните турански народи,
требва да се приеме VII в., когато арабите завладеха Вави­
лония и Персия, наложиха тамъ своето мохамеданство и про-
пждиха много племена на северъ, въ Туранъ. Известно е, че
манихейството намери тамъ ново отечество: презъ VIII в. то
бе станало дори господарствена религия въ големата импе­
рия на турците уйгури. Срв. по-горе, стр. 3. Що се отнася
378 Дуалистични български народни легенди.

до ширенето на дуалистичнит-Ь легенди на западъ и особено

въ България, н-Ьма съмнение, че главните техни разпростра­
нители сж могли да бждатъ преселенците манихеи и павли­
кяни, които дадоха животъ на богомилството. Богомилството
не само е приело тия легенди, но то съдЪйствувало за тях­
ното разпространение изъ българската земя и оттамъ по-
далече, на западъ и на сЬверъ. Фактътъ, че въ България, съ ­
щинското отечество на богомилството, сж запазени тъй много
дуалистични легенди, когато у другите балкански народи гЬ
сж известни само въ единъ-два варианта или съвсЪмъ лип-
сватъ, показва добре, че посл-Ьдвателит-Ь на попъ Богомила
сж улеснявали ширенето на легендите. Но не само това.
Б о г о м и л с к о т о у ч е н и е и к н и г и сж п о с л у ж и л и и з а изворъ н а
както и за по-
н о в и д у а л и с т и ч н и е л е м е н т и въ т и я р а з к а з и ,
якото задържане на епизодите, които се съгласували съ уче­
нието на богомилите. Отъ друга страна легендите приели
въ новата си родина и недуалистични народни и християнски
напластявания, та сега представятъ пъстра мозайка отъ старо
и ново, дуалистично и монотеистично.
Надолу изтъкваме по-типичните представи и епизоди въ
българските легенди и посочваме техното съотношение къмъ
богомилското учение. На първо место въ легендите бие на
очи с ъ т р у д н и ч е с т в о т о м е ж д у Б о г а и д я в о л а . Въ по-пъл­
ните версии на легендите, напр. въ № 1, 2, 3, Богъ и дяволътъ
си помагатъ при направата на земята. Инициативата за съз-
дававане иде ту отъ Бога (№ 1), ту отъ дявола <№ 2), ту
съвместно отъ двамата (№ 3). Творецъ обаче на земята е
Богъ, а дяволътъ е помощникъ. Когато дяволътъ създава нещо,
папр. вълка, то оживява само при божие съдействие. Въ ле­
генда № 15 дяволътъ проявява творческа мощь и създава
самостойно рай за своите ангели и за хората, а въ легенда
№ 1 той създава козата. Въ легендите № 1, 2, 4, 7, 8 , 10
дяволътъ се явява по-досетливъ отъ Бога: Богъ узнава отъ
своя сътрудникъ и врагъ какъ да се доправи земята, какъ тя
да се смали, какъ е опасно да се жени слънцето и какъ ще
може да се прероди Богъ и да превземе царството на дя­
вола. Другарството и сътрудничеството между Бога и дявола
се изтъкватъ и при договора за поделба на света и човеците:
небето и живите човеци да сж на Бога, а земята и умрелите
— на дявола. Срв. № 1, 6 , 7, 8, 10. Въ тия епизоди се пре-
 Произходъ на легендите 379

плитатъ доста неедновидни възгледи. Гледището, че Богъ е

единствень творецъ на всичко, е преди всичко юдео-христи-
янско, отчасти маздеистично; крайно дуалистично гледище
съзираме въ задружната инициатива на дв-ferfe исконни съ ­
щества за направа на света или въ термините, че rfe били
другари, съдружници, братя; богомилско е гледището, че
творчеството на дявола е ограничено, че дяволътъ доставя
само материята за създание на земята, и че дори когато
дяволътъ твори нещо, то става съ съизволието божие. Успо-
редица на тия представи намираме въ Тайната книга на
богомилите, д-Гто дяволътъ е нареченъ подражатель на Отца
(imitator Patris); тамъ той създава земята и човеците, само
следъ като се помолилъ на Бога, който се смилява надъ
дявола и му позволява да направи видимия светъ въ седъмь
деня, които съ седъмь епохи. Богомилски е и епизодътъ,
лег. № 1 5 , за създанието на рая отъ дявола, както и епи­
з о д ъ т за поделбата на света и человеците между Бога и
дявола. Срв. за това вестите въ Тайната книга, вестите
у Зигавина, въ Прението на Христа съ дявола, въ разказа за
Тивериадското море и др.
Представата за в р а ж д а т а м е ж д у Б о г а и д я в о л а се
схожда изобщо съ богомилското учение. Богомилите вер-
вали, казва Зигавинъ, че Сатанаилъ, който билъ първоро-
денъ божи синъ и съуправитель на Бога, намислилъ да стане
равенъ на баща си, поради което билъ съборенъ надъ вод­
ната стихия, и тамъ си на прави лъ свой светъ — земя, небе,
человеци. ') Поводътъ за съперничеството е уясненъ по-
добре въ Тайната книга. Тамъ се казва, че сатаната, като
билъ при Бога, като строитель на всички неща, и като се
възхитилъ отъ божията слава, пожелалъ и той да стане по-
добенъ на Всевишния и да постави престола си надъ обла­
ците. Срв. по-горе стр. 74. Въ единъ изворъ за западните
дуалисти се казва, какво дяволътъ, като братъ на Бога, по-
искалъ наследство отъ небето и земята, поради което послед­
вала война между двамата съперника. Срв. стр. 271. Подобна
мисъль е прокарана и въ българските народни легенди № 1 ,
2 , 3, дето дяволътъ иска да бжде самъ владетель на земята и
затова гледа да удави своя другарь Бога въ водата. Въ ле-

!) Р. Gr. СХХХ, 1293 — 1297.

380 Дуалистични български народни легенди.

генда № 15, паралелъ на борбата на титанитЯ, дяволътъ

(Зерзевулъ)1) гради висока кула, отъ която да замЯри Бога
съ стрЯла и да го убие. Ненавистьта между два ата няко­
гашни побратими не спира дори и когато Богъ се прЯражда
въ Исуса. Дяволътъ, за да погуби Исуса, наговаря хората да
избиватъ труднитЯ жени и новороденитЯ мжжки дЯца, ме­
жду които се очаквало да бжде Исусъ (легенда № 8), а по-
късно научава евреитЯ да уловятъ Исуса и да го убиятъ
(лег. № 1). Тия прЯдстави срЯщаме и въ редъ богомилски
книги, напр. въ Тайната книга (стр. 81), дЯто дяволътъ прЯ-
дава на Мойсея дървото, на което да бжде разпънатъ Исусъ,
въ ПрЯнието на Христа съ дявола (стр. 252), дЯто дяволътъ
заявява, че ще влЯзе въ сърдцето на Каяфа, който да улови
и мжчи Исуса и др. Враждата между Бога и дявола, която
траяла (легенда № 1 ) 800,000 год., била приключена, когато
Исусъ слЯзълъ въ пъкъла, развалилъ записа, скритъ тамъ
отъ дявола, и освободилъ човЯцитЯ (№ 13), или пъкъ ко­
гато сгръмосясалъ дявола и неговитЯ ангели въ вЯчна мж.ка.
Борбата между Бога и дявола свършва съ побЯда на Бога,
т. е. тъй, както е въ богомилското учение.
Третята типична прЯдстава въ легендитЯ е, че з е м я т а
била направена отъ п р ъ сть, която дяволътъ и зв а ж д а отъ
водата. Така е въ по-пълнитЯ версии, № 1, 2; въ № 3 зе­
мята бива направена отъ морска пЯна. Споредъ други необ-
народвани български разкази, земята била образувана отъ
морски пЯсъкъ или отъ „мая изподъ морето“. 2) Всички тия
прЯдстави се посрЯщатъ съ гледището, че изпърво, като
нЯмало свЯтъ, имало само вода или море (№ 1, 2). Митътъ, че
земята е била направена отъ пръсть или изобщо отъ материя,
извадена отъ водната стихия, е влизалъ и въ вЯруюто на
богомилитЯ. Споредъ Тайната книга и споредъ Зигавина, бо-
гомилитЯ учели, че изпърво земята не се виждала, тя била
неоформена и покрита отъ водитЯ; Сатанаилъ, който и слЯдъ
падението си съхранявалъ творческата си мощь, издигналъ
неустроената земя надъ водитЯ и тя станала суха и крЯпка.
Подводната земя се е схващала отъ богомилитЯ като мека,
Ч Народенъ изговоръ на библейското име Веелзевулъ, глава на демо-
нитЬ. Подобна форма срещаме у пелопонезкигЬ гърци: 2,ep&feob\i){. N. Г.
U oXItkis, NsosXXirjvixT) poftoXeyCa, т. II, 490.
2) Срв. Й. Ковачевъ, Народна астрономия и метеорология, стр. 50.
 Произходъ на легендигЬ. 381

тинеста или, както се казва въ Пражкия Разумникъ — зе­

мята била направена w т и н и п о д ш и .J) Тая тиня е требвало
да се ствърди, за да стане земя. Тая мисъль е проведена
отчасти въ богомилския Енохъ, д-Ьто се казва: „Отъ (водните)
вълни направихъ камъни . . а отъ камъните направихъ
(см-Ьсихъ) сухото, и сушата нарекохъ земя“ (срв. стр. 176).
С6 сжщата мисъль лежи и въ основата на отговора № 1 на
богомилския Разумникъ, че земята била направена отъ сгъ­
стената пЪна (сметана) на водата: к ъ з а т д в слмтана w кодю,
И съсири СА, И СКТКОрИ Бк НКО И З Ш А (стр. 259). Въ другъ
Разумникъ, сръбска редакция, изрично е помената думата
„пЪна“, както е и въ българските народни легенди: и покел-к
Господк сьгнати гин8 л\орск8ю и скткори з«ддлю.*) Българските
народни легенди изобщо се схождатъ съ богомилските книги
за произхода на земята отъ материя, извадена отъ водната
стихия. Въ подробностите обаче народните легенди, които
разказватъ за гмуркането на дявола въ водата и изваждането
на шъпа пръсть или на пръсть, останала подъ ноктите на
дявола, се посрещатъ само съ една писана легенда, тая за
Тивериадското море, за чиято българска версия ние се изка­
захме малко резервирано (стр. 288). Споредъ това и въпросътъ
за произхода на българските народни легенди за гмуркането
на дявола отъ единъ писанъ паметникъ, какъвто е Тиве­
риадското море, стои отворенъ. Въ българските народни
легенди, познати досега, не срещаме подробностьта за дявола,
представенъ като птица гмурецъ, както туй се среща въ
Тивериадското море и въ руските, турски и др. народни
приказки за създанието.
За създанието на человгъка о т ъ Б о г а се говори въ ле­
гендите № 1,3, 5, 10. Докато обаче въ първите три легенди
человекъ бива направенъ отъ каль или пръсть, въ легенда
№ 10 е легналъ единъ по-редъкъ митъ: Богъ проважда че­
тирима ангели да му донесатъ' пръсть отъ четирите страни
на света (паралелъ стр. 321), после той разсева тая пръсть
навсекжде, и наставатъ человеците. Епизодътъ, че Богъ съ­
здава човека, не отговаря на богомилското учение, споредъ
което въ случая създатель е Сатанаилъ. Не е богомилски и
епизодътъ за направата на человеците чрезъ разсеване на1
1) Starine XXI, 208.
г) Starine XXI, 202.
382 Дуалистични български народни легенди.

пръстьта. Тоя епизодъ ще да е въ свръзка съ широкораз­

пространения митъ, че планините, хълмовете и др. неща по
земята били изпадали отъ продънения чувалъ на Бога или че
Богъ ги сЬялъ отъ небето. Другъ паралелъ за произхода на
человЪцигЬ отъ разсеяна пръсть съзираме и въ старогръцкия
митъ за Девкалиона и хвърляните отъ него камъчета, които
се преобразявали на человеци.
ОсвТнъ изтъкнатите по-главни представи въ легендите,
можемъ помена и следните единъ-два елемента, каквито сре­
щаме въ учението и въ книжнината на богомилите. Такъвъ
е напр. епизодътъ за даването душа на Адамовото тело въ
лег. № 3: душата излиза отъ дупките на сжщото тело. За
подобна богомилска представа говори Зигавинъ. Р. Gr. СХХХ,
1297. Въ легенди № 8, 9, 11, 16 се говори за обиталището
на дявола и на неговите ангели — по облаците, по въздуха,
по земята и въ водите. Срв. за подобните богомилски пара­
лели на стр. 308.
Отъ гореизложеното се вижда, че устните български
легенди за сътворението сж отъ чуждъ, източенъ произходъ,
че те сж били пренесени по устенъ пжть отъ дуалистите и
сж станали сгодно орждие въ ржцете на богомилите за про­
карване и закрепване на техното дуалистично учение средъ
малокнижните българи. Часть отъ дуалистичните елементи
въ тия легенди идатъ още отъ първото имъ отечество — въ
вавилонско-иранските области, а други монотеистични пред­
стави сж били добавени въ техъ подъ влиянието на юдео-
християнските представи. Що се отнася до дуалистичните
представи и епизоди въ легендите, едни отъ техъ сжщо така
сж старинни, източни, а други били заети въ техъ тепърва
по-сетне, на българска почва, отъ богомилските книги. Некои
дори легенди произлезли направо отъ богомилските писани
разкази, както е случаятъ напр. съ разказа Тивериадското
море, който е послужилъ за несъмненъ изворъ на редъ
народни руски разкази. Босненската пъкъ легенда е имала
по-сложна сждба: изпърво писана, сетне тя е минала въ народ­
ните уста и оттамъ отново е била записана въ формата, въ
която тя ни е позната.
 V, -l

ПОКАЗАЛЕЦЪ
БройкитЬ посочватъ страницит-fe. Съкращения: б. = български, гл. = гледай,
р . = р-Ька, с. = село, ц. = царь, сл. = следващи. Имената на съчиненията сж
поставени въ кавички).

Авария р., гл. Авирия АсЬнь II, ц. б., 35

Августианъ ц. б. 286 Атласъ 6, 9
Авдианъ ц. 294 Афия гл. Алфея
Авелъ 26, 211 сл., 261, 263, 293 ’Ayepooaa Xfymj 223
Авирия р. 195 Ахриманъ 1, 377
Агореникъ р., гл. Горника Ахура-Мазда 1, 376, 377
Адамовъ записъ 215,223 сл.,293 сл.,
309 сл., 349 сл., 351 сл. Бабуна р. 36
Адамъ и Ева 7, 25 сл., 56, 70, 79, Бабуна с. 36
177 сл., 207 сл., 260, 262, 291 сл., Бабуна планина 36
297, 322 сл., 388, 351 сл. бабуни (богомили) 36, 40, 235, 327
Адоилъ 175 басни богомилски 327 сл.
Азаватъ р., гл. Азафа Бдинъ 285
Азафа р. 195> „Беседа на тримата светители“
албигойии 41, 42 сл. 257 сл.
Александъръ Иванъ ц. б. 35 билки лековити 334 сл., 337
Алусианъ 286 Богомила с. 36
Алфея р. 195 богомилство 14 сл.; условия за поя­
Амосъ 134 сл. вата му 14 сл., появата му у бъл­
ангели на стихиите 74 сл., 189 гарите 20 сл.; съставните му
„Апокалипсисъ“ 68, 95 сл .;— апо- елементи 21; учение 24 сл.; чер­
крифенъ 54, 57, 71; — Вару- ква и общество 27 сл.; духовни
ховъ 203 чинове 29 сл.; отношение къмъ
апокрифи 52 сл., 163 държавата и православието 30
„Апостолъ* у богомилите 93 сл. сл.; преследване 3 2 ; секти и
АрменигЬ с. 19 еволюция у богомилството 32 сл.;
арменци преселени 17 сл. разпространение въ България 33
АрмЪнковци с. 19 сл., въ Византия 37 сл., 311 сл.,
АрмЪнохоръ с. 19 320 сл., въ Русия 39, 311, въ
Аронъ ц. б. 286 Сърбия 40, 237, въ Босна 40,
Архасъ 175 102, 325, въ Албания 34, въ
Асаклунъ 7 западна Европа 40 сл., 66 сл.;
аскетизъмъ 5, 8, 27 сл., 45 сл., значение 44 сл.; книги у богоми­
119 сл. лите 49 сл., легенди 54, 327 сл.
Асонъ 294 Богомилъ попъ 21 сл., 50
384 Показалецъ.
Борилъ ц. б. 35
Борисъ ц. б. 17, 282, 283
Босна 40, 321 сл„ 325 сл.
Бояна 283
Бреитулъ 261
Брегалница р. 282
Брезникъ 285
bougre 41
Буда 2, 7
будизъмъ 5, 9
българи = богомили 41, 43
Български богом. орденъ22,67,103
„Български апокрифенъ летописъ“
57, 273 сл., 257 сл.
БЬлградъ 286
БФлъ богъ (пр-Ьдполагаемъ) 361 сл.
бесове (духове, демони) 6, 13, 14,
25, 85, 169, 308, 356 сл., 367
Валдейци (секта) 43 сл.
„Варухъ“ 56, 70, 191 сл.
Васили богомилъ, изгоренъ въ Ца-
риградъ, 38, 88, 101
Васили богомилъ 23
Васили ц. византийски 286
„Видение Данилово“ 163, 276
„Видение Исаиево“ 131 сл.
„Видение за последните времена“
163, 276
„Видение на пророка Исаин* 163
Византия градъ 285
Витоша 285
Вревоилъ 175
„Възнесение Исаиево“ 152
вълкъ, създаването му, 334 сл.,
345 сл., 346 сл.
„Въпроси и отговори“ 257 сл.
вера у езическите славяни 361 сл.,
у АспарухОвите българи 366 сл.,
у печенезите 19 сл., у езически­
те турци 364 сл.
Гаврилъ архангелъ 173, 175, 196, езикъ на първите челйвеци 195,
261, 289
Гаганъ ц. б. (хаганъ?) 286
Гаидалъ 168
Галгалъ 134
Galgatha 135
Гангъ р. 312
Геруско езеро 217, 223
Гионъ р. 312
Tvajatg 4
гностицизъмъ 4
Горника р. 195
Горно-Павликени с. 12
григори (ангели) 172
грехопадение 6, 7, 26, 63, 78, 79,
178, 211, 214, 292, 298, 323
Двоеверие у старите българи 16
Делянъ гл. Оделянъ
демони гл. бесове
Денница 69
Димотика гл. Мотикъ
Добре богомилъ 23
Добричъ 283
Добруджа 273, 282
Долно-Павликени с. 12
доминиканци 43
драговищи богомили 36, 164
Драговищица р. 164
Драговишки Орденъ 21 сл., 67,
101, 103
Дръстъръ 282
дуализъмъ 1 сл., 22 сл.; — пред-
полагаемъ у славяните 361
Дунавъ р. 195, 281, 285
дяволъ 20, 25, 62 сл. 73 сл., 78 сл.
136, 177, 214, 248 сл., 260, 217
сл., 291, 296 сл. 316, 329 сл.;
създаденъ отъ божията сенка
260, 337 сл.; братъ божи 27 1 ;
защо е куцъ 346 сл., 347 сл., 354
„Детство Исусово“ 52, 227 сл.,
242 сл.
„Евангелие“ у богомилите 87 сл.
еднокракиятъ, т. е. дяволътъ, гл.
дяволъ
Езекия 134, 148
261, 267
„Енохъ“ апокрифъ52,56,72,165 сл.
Енохъ пророкъ 81, 253, 261
Еремия с. 164
Ереуса р. 195, 281
Ерменлуй с, 19
 Показалецъ. 385

Ерменово с. 19 Каинъ 26, 211 сл., 261, 263, 293

Ерменско с. 19 Каломела 26
Ермонска гора, Mtcro 9, 172, 189 Калиника манихейка 10
гл. масалияни Карвунска обласгь 281
Ефратъ р. 195, 312 катари 41
'Емасрбро? 69 „Катарски ТрЪбникъ“ 55, 113 сл.
Каяфа 252
Записъ Адамовъ гл. Адамовъ записъ; Киевъ 283
запиСъ божи.даденъдяволу 337сл. Кирикъ и Юлита 163
Заратустра 1 сл., 7 Кирилъ философъ 261
Затисуа гл. Зетеусъ китове гл. риби
Затиуса гл. Зетеусъ „Книга на юбилеигЬ“. 220
зачеване отъ цв-fere 342 сл. книги на живота 142, 174 сл.
Зв4чанъ 283 Константинъ Багр-ЬнорОдни 284
Зетеусъ р. 195, 181 Котугери с. 36
Зендъ-Авеста 2 Костуръ 286
Зерзевулъ 354 сл., 380 Краиниево мЪсто 284
криптохристияни 33
Иасонъ гл. Асонъ кръстно дърво 71, 81
Иасусъ 134 сл. кръщение (духовно) у богомилигЬ
Иванъ св., помага на Бога противъ 29, 114, 123 сл.
дявола 342 сл. кудугери богомили 36, 164
Иванъ Владимиръ 34 кула (Вавилонска) 194, 201, 354
Йеремия попъ 50 сл. 52, 53, 164, кумани ( = българи) 281, 282
270 сл. Кутугерци с. 36, 164
Изотъ ц. б. 282
Иларионъ Мъгленски 35, 163 Ламехъ 263
Илия св. и пророкъ 26, 82, 253, 254 легенди дуалистични у разни на­
индекси на апокрифи 52 сл. роди 327 сл , 369, 370, 371, 374,
Йоанъ апостолъ 62, 73, 91 сл. 375.
Йоанъ Кръститель 26, 82 сл., 90, 9i Хоуо; 4
u сл., 99 ,1 0 2 ,1 0 3 ,1 9 0 , 152 сл., 327 лозата — дърво на прЪгрЪшението,.
Йоанъ, основатель на павликян- 196, 207, 297, 323
ството, 10, 11 луна 6, 84, 17б, 198 сл., 259 сл.„
Йоанъ Чурила богомилъ 37 сл. 262 сл., 289, 295, 3.14 ел.
Йорданъ р. 216, 224 сл., 294, 351 сл. Луцибелъ 271
Йорданъ, братъ на ДЬва Мария, Луциферъ 69, 322, 324
. 331 сл.
Йосафатова долина 75 Маги 1
Иродъ 252 маздеизъмъ 1, 377
Исаилъ 196 „Малко Битие“ 216
Исай прор. 134 сл., 280 сл. Манаси 151
„Исаиево видение“ 56 мандаити 4, 186, 221 сл.
исполини 190 Мани 2 сл., 97 сл.
исполини (— руси) 275 манихейство 2 сл., 97 сл., 165 сл.,
Испоръ (Аспарухъ) ц. б. 282 243, 377
Исусъ 2, 7, 17, 20, 25 сл., 90 сл., Мария ДЬва 26, 91 сл., 237 сл.
161, 268 сл, и др. Маркионъ 4, 88, 95, 96 сл.
25
386 Показалецъ.

масалиянство 13 сл. Океанъ р. 313 сл.

Матусалъ 167 сл., 261 Омофоръ гл. Атласъ
Меркури 261, 268 Ормуздъ гл. Ахура-Мазда
Месемврия гл. Несебъръ Осогово 163 сл.
месия 151 „Откровение Варухово“ 191 сл.
метемпсихоза гл, пр-Ьраждане на „Отче нашъ“ 83, 106 сл.
душигЬ
Методи Патарски 57 Павелъ апостолъ 10, .94 сл.
Митра 2 Павелъ Самосатски 10
Михаилъ архангелъ 142, 144, 174, Павелъ, основатель на павликян-
178, 196, 199 сл., 210. 211 сл., ството, 10, 11
215 220 2Р1 261, 289, 291, Павликени с. 12
*уб, 300, 322. павликянство 10, 11, 12, 17, 18,
Михаилъ богомилъ 23 41, 93, 94, 95, 100, 105
Михаилъ ц. б (Борисъ) 283 „Павлово ВидЪние“ 57
Михей 134 сл. „Палея“ 69, 220
могили въ България 282 Пануилъ гл. Фануилъ
Мойсей 26, 71, 81, 98, 354 параклетъ 7, 162
Мойсей ц. б. 286 „Паралипомена на Йеремия“ 204
молитва 13, 29, 106 сл., 127, 216, патарени 40 сл.
221 паякъ ( = дяволъ) 356 сл.
монофизити 17 сл., 35 Перикула р. 195
Морунецъ ( = Кавала) 286 Петъръ апостолъ 11, 95, 251; —
Мотикъ (= Д и м оти ка) 286 свети, услужва на Бога 339 сл.
Мохамедъ 279 Петъръ ц. б. 21, 22, 283, 284, 285
Петъръ богомилъ 23
Назари богомилски епископъ 51, печенЪзи 287; — дуалисти 19 сл.
66, 87 планети 176
Намраелъ 7 Пловдивъ 18, 285
народи и държави 268 Плюска 282
Насонъ гл. Иасонъ Плъсковъ (Плюска) 282
Naso 135 сл., гл. Иасонъ „ПрЬние на Христа съ дявола“ 53,
небеса 6, 25, 62, 74 сл., 136 сл., 56, 248 сл.
161, 158 сл., 181 сл., 188 сл, прЬраждане на Бога 229 сл., 341,
194 сл., 262, 280 сл., 295, 364 сл. 342 сл.
Немродъ 7 пр-Ьраждане на душата 5, 9
Несебъръ 286 ПрЬславъ 283, 285, 287
Неусъ р. 195 пчелата услужва на Бога 336,348 сл.
Никифоръ 286 пЬтелъ 193, 263
Никополъ на Дунавъ 286
Нириюсъ р., гл. Неусъ Равенъ, градъ, 283
Нишъ 285 Рагуилъ 178
Нопаилъ 196 Разбойникъ, MtcTO, 294
Носачъ гл. Атласъ „Разумникъ“ 56, 257 сл.
Нунаилъ 261 рай 78, 169, 177, 196, 211 сл.,
260, 262, 354
Овче-поле 282, 287 Рапаилъ гл. Рафаилъ
Оделянъ ц. б. 286 Рафаилъ 195
 Показалецъ. 387

Регимъ 168 стриголници 39

риби подържащи земята 74, 260, стжпала вглжбнати 337 сл.
269 сл., 289, 307 сл. сътворение на света 5 сл., 7, 25,
Римъ 285 78 сл., 175 сл., 259, 289, 290 сл.,
Романия 285 296, 299 сл., 304 сл., 311 сл.,
Романъ ц. б. 286 сл. 322, 329 сл.
ржкополагане у богомилите 109,
114, 124 сл. „Тайна книга“ 60 сл.
таралеж-ь 336
Сабейци 221 сл. твърдь небесна 76 сл., 81, 135,
2ахХа$ гл. Асаклунъ 146, 190
Самаелъ гл. Самаилъ Теодоръ богомилъ 23
Самаилъ 25, 196, 207, 260, 271 сл. Тефрика 17
Саманаилъ 196 Тивериадско езеро 306 сл.,
Самоелъ гл. Самоилъ „Тивериадско море“ 287 сл.
Самоелъ (дяволъ) 375 сл. Тигъръ р. 195, 216, 223, 294, 312
Самоилъ ангелъ 178 „Томино Евангелие“ 52, 227 сл.
Самоилъ ц. б. 286 торбеши богомили 33, 36
Саразаилъ 196 сл. тръстиката — дърво на прегреш е­
сатана гл. дйволъ нието 78
Сатанаилъ 14, 21, 24 сл., 69, 70, „Тълкование Данилово* 163, 276
172, 177, 189, 190, 196, 207,
261, 271 сл., 290 сл., 300, 307 Уйгури дуалисти 3
сл., 313, 314, 320 сл., 322 сл., 374 Умамъ 261
сатанизъмъ 14 устои на света 260, 262, 270, 295,
Св. Тройца 150, 161 319 сл.
С в а т о в и т ъ 362 утешитель гл. параклетъ
Селевки 285
Симеклитъ 285 Фануилъ 193 сл.
Симеонъ ц. б. 1 8 ,2 0 ,2 8 2 ,2 8 3 ,1 8 6 фениксъ 170, 171, 197
сирийци, преселени въ България, ,18 Ференопъ гл. Перикула
Славъ ц. б. 281 Фисонъ р. 312
Сисини гл. Сисъ фундаити богомили 36, 37, 38
„Сисиниеви молитви“ 51, 53
Сисъ 8, 51, 53 XiXtoi xarcvof 37 сл.
Ситъ 209 сл., 261, 393 Части, отъ които билъ създаденъ
„Сказание на пророка Исаия“ 163 Адамъ, 177, 260, 291, 297, 308,
Слово (Хбуо$) 4, 26, 28, 90 сл., 93 309, 323, 325
слънце 6, 84, 170 сл., 176, 181, человеците, заместници на падна­
197 сл., 261 сл., 289, 295, 314 сл., лите ангели, 309, 322, 324
322; слънчева женитба 348 сл. Червенъ 287
Солунъ 283 Черенъ богъ 361 сл.
Спжтникъ 294
Срацимиръ ц. б. 12 Шайтанъ 25
Средецъ 283, 285 шаманизъмъ 1, 364 сл.
Сремъ 285
Стефанъ богомилъ 23 Щипъ 287
 ЗабЪлЪзани погрешни.
Стр.: Редъ: Вмгьсто: Да се чете:
57 1 отдолу само току-речи само
158 1 . прЬводъ пр-Ьводачъ
 Б Е Л Е Ж КИ И ДОБАВКИ
НА Р Е Д А К Т О Р А К Ъ М УВОДА
НА Й О Р Д А Н И В А Н О В
И И З Д А Д Е Н И Т Е О Т НЕГО
БОГОМИЛСКИ К Н И ГИ
И ЛЕГЕНДИ

Към стр. 2
Върху манихейството има обширна лите­
ратура и след обнародването на книгата на И. Иванов са из­
лезли редица нови съчинения. Срв. по-специално Н. Ch. Pueck,
Le manicheisme, son fondateur, sa doctrine, Paris, 1948 (второ из­
дание през 1967 г.), и А. Л. Кац, Манихейство в римской им­
перии по данньш Акта Архелаи, Вестник древней истории,
1955, кн. 3, с. 168 сл. Вж и Д. Ангелов, Богомилството в Бъл­
гария, София, 1969, с. 119 сл., където е даден кратък очерк
върху това учение.

Към стр. 10
По-нова литература върху павликянството: Д. Ангелов,
Влияния на чужди ереси върху богомилството, Известия на се­
минарите при Историко-филологическия факултет на универси­
тета „Св. Климент Охридски“, кн. 9,1, 1942, с. 148 сл.; D. Obo­
lensky, A study in Balkan neo-manichaeisme, Cambridge, 1948,
p. 28 cl.; E. 3. Липишц, Павликянское движение във Византии
в VIII и первой половине IX в., Виз. в^.м., V, 1952, с. 51 сл.;
Cm. М. Бахшян, Павликянское движение в Армении, Ереван,
1955; ’J. ’AvaoxaGiou, 01 nauXrxtavol, ’AtHjvar, 1959; М. Loos, Le mouv-
ment paulicien й Byzance, Byzantinoslavica, XXIV, 2, 1963, c. 258—
287, и XXV, I, 1964, c. 52—69; J. Gouillard, L’ her£sie dans
l’Empire Byzantin des origines au XIII siecle, Travaux et memoi-
res, I, Paris, 1965, c. 307—312.
390

Към стр. 13
По-нова литература за масалианствотр: Д. Ангелов, Влия­
ния на чужди ереси върху богомилството, с. 149 сл.; D. Obo­
lensky, The Bogomiles, с. 48 сл. Срв. и Д. Ангелов, Богомил­
ството в България, София, 1969, с. 137 сл.

Към стр. 14 — бел. 1

По-нов очерк върху изворите за богомилското учение у
Д. Ангелов, Богомилството в България, с. 37 сл. Там са
включени не само изворите за българските богомили, а и някои
извори, които се отнасят до учението на катарите в Италия и
Франция. Редица византийски и западни извори, които се от-
насят до богомилството и сродни с него дуалистични учения,
са обнародвани в български превод с увод и обяснителни бе­
лежки в книгата на Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев,
Богомилството в България, Византия и Западна Европа в из­
вори, София, 1967, с. 1—231.

Към стр. 14 — бел. 2

По въпроса за литературата върху богомилството срв. спе­
циалния обзор у Д. Ангелов, Богомилството в България, Со­
фия, 1969, с. 5 сл. Подробна библиография в края на същата
книга, както и в посочения колективен труд Богомилството в
България, Византия и Западна Европа в извори, с. 225 сл. Ценни
библиографски указания за трудовете върху богомилството, об­
народвани до 1964 г., са събрани и систематизирани в спе­
циално съставената книга с библиография за средновековните
ереси на К. Zsuzdnna, Eretnekmosgalmak a XI—XIV szkzadban
(Еретическите движения в XI—XIV в.), Budapest, 1964.

Към стр. 16
За запазването на езически вярвания след покръстването
на българската държава подробно у Д. Ангелов, Богомилството
в България, с. 105 сл.

Към стр. 19
Мисълта за пренасяне на манихейските вярвания чрез уй-
гурски проповедници е подхваната отново в статията на I. Duj-
iev, I Bogomili nel paesi slavi a la loro storia, Atti del convegno
Internationale sul tema L’ oriente cristiano nella storia della civilta,
Roma, 1964, p. 628, който се аргументира между другото със
значителната етническа близост между прабългари и уйгури.
 391

По негово мнение много вероятно е манихейски проповедници

да са намирали прибежище в България след разгрома на ма-
нихейството като официална религия в Уйгурската империя през
840 г. Авторът допуска също така за възможно проникването
на манихейски вярвания и от Иран и Ирак, като набляга на ми­
сълта за съществуващите връзки между прабългарската и иран­
ската култура. Това са интересни предположения, но засега те
не могат да бъдат подкрепени с конкретен материал.

Към стр. 20
Според М. Loos, Le pretendu temoignage d’un traite de Jean
Exarche intitule „Sestodnev“ et relatif aux Bogomiles, Byzanti-
noslavica, XIII, 1, 1952, c. 59 сл., сведението в Шестоднева на
Йоан Екзарх се отнася не до богомили, а до старите манихеи
и в такъв смисъл не може да бъде считано за доказателство
за поява на богомилството още по време на цар Симеон.

Към стр. 22
През последно време се откри още едно известие за поп
Богомил, и то в един византийски паметник. Става дума за един
препис на „Синодика в неделята на православието“, запазен в
Vindobonensis hist, gr., 73 (издаден от J. Gouillard, Le synodi-
kon de l’orthodoxie, Travaux et memoires, 2. Paris, 1967, c. 59.
В този препис, съставен през XIII в., неизвестният автор е по­
местил сред анатемите, отправени срещу възгледите на визан­
тийския философ Йоан Итал, една анатема против поп Богомил
като разпространител на манихейската ерес по време на бъл­
гарския цар Петър: Тф nosndl BoyopIXw тф erci Штрш tv}? paotXsta;
jJouXyaptp тф rrjv xototuTTjv [laytxatxijv ai'pearv a v a y e l p a v T a xat x a i a -
arrEtaavia xaxa rtctaav rcoXiv xai yajpav, avafl-ejia, т. е. „проклятие
срещу поп Богомил, който подбуди и разпръсна по време на
царуването на Петър, българския цар, тази манихейска ерес
във всеки град и област“. Както се вижда, анатемата съв­
пада почти напълно със съответната анатема срещу Богомил в
Бориловия Синодик. Анализът на текста сочи, че византийският
компилатор е имал вероятно пред очи този български паметник
и е възпроизвел въз основа на него посоченото известие за
дейността на поп Богомил.

Към стр. 29
Сведения, че съвърщени богомили са прибягвали към са­
моубийства, няма. Подобна практика е засвидетелствувана само
за катарите в Италия и Франция. Срв. A. Borst, Die Katharer,
Stuttgart, 1953, c. 78, 194, 197.
392

Към стр. 37
За богомилството във Византия вж. D. Angelov, Der Bogo-
miiismus auf dem Gebiete des byzantinischen Reiches. Ursprung,
Wesen und Geschichte. ГСУ Ист.-фил. фак. ,т. XLV, 1947/48,
c. 1—60; т. XLVI, 1949/50, c. 1—45; D. Obolensky, The Bogomiles,
c. 168 сл.

Към cmp. 38
В текста на Евтимий от Акмония селото на Йоан Чурила е
означено не като xoutvoi“, а с генетивната форма yiMov
xasnvav, срв. G. Picker, Die Phundagiagiten, Leipzig, 1908, c. 77,
р. 19 сл. От това може да се заключи, че византийският монах
е искал да отбележи не името, а числеността на селото, опре­
деляна според тогавашния обичай по броя на комините (xarcvwv).
Срв. Д. Ангелов, Богомилството в България, с. 385, бел. 59.

Към стр. 39
По-нова литература за влиянието на богомилското учение
в Русия: Д. А. Казачкова, Към въпроса за богомилската ерес
в древна Русия през XI в., Ист. пр., XIII, 1957, кн. 4, с. 59 сл.;
Д. Ангелов, Богомилството в историята на славянските народи,
Славянска филология, V, 1963, с. 173. За голямото разпро­
странение на апокрифната книжнина в руските земи срв. Н. К.
Гудзий, История древней русской литератури, Москва, 1966,
с. 31 сл.

Към стр. 40
По-нова литература за богомилството в Босна: A. Solovjev,
La doctrine de l’eglise de Bosnie (Acad, royale de Belgique, Bull-
de la classe des lettres et des sciences morales et politiques, 5-e
serie, XXXIV, 1948, c. 481 сл., M. МИеШ, 1 cristjani di Bosna
alia luce dei loro monumenti di pietra, Orientalia cristiana ana­
lecta, 149, Roma, 1957; O. MandiC,Bogomilska crkva bosanskih
krstjana, Chicago, 1962; C. ЧирковиЬ, HcTopnja средньвековне
Босанска државе, Београд, 1964.

Към стр. 42
За катаризма в Италия и Франция ума обширна литера­
тура, която непрестанно нараства. По-важни нови изследвания:
A. Borst, Die Katharer, Stuttgart, 1953 (c добра библиография);
Ch. Touzellier, Catharisme et Valdeisme en Languedoc a la fin du
XH-eme et au debut du XHI-eme siecle, Paris, 1965 (също c добра
библиография). Срв. библиографските указания в посочената
 393

книга -на К. Zsuzsanna, Eretnekmosgalmak a XI ^ ,X I V szbzadban,

Budapest, 1964, c. 115 сл. За връзките между богомили и ка­
тари : Е. Вернер, Богомилството и ранносредновековните ереси
на Латинския Запад, Ист. пр., XIII, 1957, кн, 6, с. 16 сл . \Н. Cfi.
Puech, Catharisme m^dievale et bogomilisme, Academia Natio­
n a l dei Lincei, Roma, 1957, c. 56 сл.-, Б. Примов, Райнер Ca-
кони като извор за връзките между катари, павликяни и бого­
мили, Изследвани^ в чест на Марин Дринов, София, I960, а
533 сл.; същият, Сведения на анонимен автор за влиянието на
българското богомилство в Западна Европа, ИИИ, т. 14— 15;
1964, с. 299 сл.; Д. Ангелов, Богомилството в историята на сла­
вянските народи и влиянието му в Западна Европа. Славянска
филология, V, 1963, с. 167; В. К- Зайцев, Богомильское движе­
ние и общественная жизнь Северной Италии зпохи Дученто,
VI межд. съезд славистов, доклад, Минск; 1967, с. 1—46.

Към стр. 43 у ■у
0
Тп'1бва да се отбележи, че учението на валдейците неза­
висимо от това, че е изхождало от принципите на ранното хри­
стиянство, в редица отношения е било противопоставяно на
катаризма и не би могло да се счита за негово продълже­
ние. По-нова литература върху Валдо и последователите м у :
Ch. Touzeilier, Catharisme et Valdeisme en Languedoc A la fib
du XII-£me et au debutdu XIII-feme si£cle. Paris, 1965; Vaudois lan-
gnedociens et pauvres catholiques. Cahiers de Fanjeaux 2, Tou­
louse, 1967, c. 1 — 298. ........... . , ,
" ........... >s :(t; i ' <
Към cmp. 49
Въпросът за „богомилските книги“, както личи добре и от
изложението на Й. Иванов, не се свежда само в това да се
проучи пряката еретическа книжнина, която е служила на бо­
гомилите при техните проповеди, но и тази книжнина, която е
възникнала в резултат на богомилското влияние сред българ­
ския народ. Касае се предимно за легенди с дуалистичен ха­
рактер, както и за някои други творения на българския фолк­
лор, в които дуалистичният момент не е застъпен, но незави­
симо от това и в тях може да се установи известно въздействие
на богомилските възгледи. Като по-нова литература по този
въпрос, излязла след книгата на Й. Иванов, мбгат да се посо­
чат следните съчинения: Е. Аничков, Манихе]‘и и богумили,
Гласник Скопског научног друштва, V, Скопл]‘е, 1929, с. 137 сл.1
Е. Tourdeanu, Apocryphes bogomiles et pseudobogomiles, Revue
de l’histoire des religions, t. CXXXVIII, 1950, № 1. И двамата
394

автори са склонни д а ограничат понятието „богомилски книги“,

като считат, че сам о онези о т тях, които съ д ъ р ж а т преки и
очевидни черти на богом илската идеология, би сл едвал о да се
отнесат към тази категория. L. Sadnik, Siidosteuropaiscfte Rat-
selstu d ien , W iener sla v istisch Jahrbuch, Graz H oln, 1953, c. 1— 185;
Д. Петканова, Към въпроса за връзките на ф олклора с бого-
м илството, И звестия на И нститута за българска литература,
VI, 1958, с. 81 сл.; Д. Ангелов, Б огом и лството в България, С о­
фия, 1969, с. 206 сл.; И стория на българската литература, т. I,
София, 1962, с. 178 сл.; A. Balotd, B ogom ilism ul $i cultura ma-
selor populare din Bulgaria $i Jarile rom ine, R om anoslavica, Bu-
kurejti, 1964, s. 19— 6 9 ; G. Wild, D ie b o g o m ilisch e H aresie in
einigen siid slavisch en V olksliedern, D ie W elt der Slaw en, IX, 1964,
c. 2 5 8 — 2 7 6 ; Я- Полакова, N ektere o h la zy b o g o m ilstv i v e stare
ruske literature a ustni slo v esn o sti, Sbornik praci filosofick b fakulty
B rnenske u n iversity, Д 10, 1963, c. 81 сл.; същата, М атериали
o развитии дуалистических народньгх сказок у славян, Slavia,
XXXIV, 1965, se§. 3, с. 4 5 6 сл. (и в д в ет е работи има до б р и биб-
лиографски посочвания на по-нова литература); Е. Георгиев,
Л итература на изострени борби в средновековна България, С о­
фия, 1966, с. 163 с л .; Н. К. Гудзий, И стория древн ей русской
л и тер атур и , М осква, 1966, с. 28 сл. (с билиографски указания
на с. 31, бел . 1).

Към стр. 50
По-нови проучвания за личността и творчеството на поп
Й ерем ия: И стория р усской л и тер атур и , т. I, М осква— Л енин­
град, 1941 (статия на В. П. А др и ан ова-П ер ец ); И стория на б ъ л ­
гарската литература, I, С офия, 1962, с. 187 сл.; Е. Георгиев, Про-
кълнатият старобългарски писател поп Й еремия, сп. „Език и
л и тер атур а“, г. XIX, 1964, кн. 1, с. 11 сл .; същият, Л итература
на изострени бор би в средновековна България, с. 2 0 2 сл. (с
д о б р а библиография и о б стоен анализ на произведенията му).
Както се установява от направените изследвания, поп Й еремия
е бил по-млад съвременник на поп Богомил и живял и разви­
вал дей н ост през втората половина на X в. М акар и ученик на
поп Богомил, този старобългарски писател се отклонил в зна­
чителна степен о т правоверните, и зд ъ р ж а н и в стр ого дуали-
стичен и опозиционен на официалната църква д у х богомилски
схващ ания. Това личи от съ д ъ р ж а н и ет о на запазените от него
творби, най-важна от които е тъй нар. „П овест за кръстното
д ъ р в о “.
 395

Към стр. 52
По-нова литература във връзка с и н д е к с и т е : Б. Ангелов,
С писъкът на забранените книги в българската литература, И з­
вестия на И н ститута за българска литература, I, 1952, с. 107
с л .; Д. Ангелов, Б огом илството в България, София, 1969, с.
98 с л .; Е. Георгиев, Л итература на изострени борби в с р е д н о ­
вековна България, София, 1966, с. 2 3 4 сл.

Към стр. 60
Н ово издание на д в ет е версии от R. Reitzentstein, D ie Vor-
g esch ich te der christlichen T aufe mit BeitrMgen von L. Troje, Leip­
z ig — Berlin, 1929, c. 3 1 2 —-316. Български превод на „Тайната
книга“ от Й. Иванов, С таробългарски разкази, София, 1935,
с. 7 3 — 87. П овторен в Х ристом атия по старобългарска л и те­
ратура, София, 1961, с. 1 4 4 — 149, и в Х ристоматия по история
на България, София, 1965, с. 1 7 6 — 180. П р ев од на Виенския пре­
пис усп ор едь с латинския текст у Ц. Кристанов, И. Дуйчев,
Е стесгв озн ан гето в средновековна България, София, 1954, с.
2 0 4 — 209. Най-нов превод на български с обяснителни бел еж к и
и у в о д у Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев, Б огом и лството
в България, Византия и Западна Европа в извори, София, 1967,
с. 9 9 — 107. Проучвания и литература върху този важен б о г о ­
милски апокриф у Е. Tourdeanu, A pocryphes b o g o m iles et pseu-
d ob ogom iles, R evue de l’histoire d es religions, t . CXXXVIH, № 2,
1950, c. 2 0 4 — 2 1 4 ; Д. Ангелов, Б огом и лството в България,
София, 1969, с. 6 2 с л .; И стория на българската литература, I,
София, 1962, с.. 209 сл.; Е. Георгиев, Л итература на изострени
борби в средновековна България, София, 1966, с. 180 сл.

Към стр. 66

За това, че Тайната книга е бил пренесена от България

за дуал и сти те в Конкорецо, споменава в ед н а добавъ чна б ел е­
ж ка към своето съчинение и италианският инквизитор и теолог
Анселм А лександрийски (срв. съответния текст в издан и ето на
A. Dondaine, La hierarchie cathare en Italie. A rchivum fratrum
praedicatorum , XX, Roma, 1950, c. 3 1 9 ). Както се знае, Ан­
селм е бил един от най-добре осведом ен и те писатели за произ­
х о д а на богом илството и връзките м у с италианските и ф рен­
ските дуалисти и в такъв см исъл неговото п отвъ р ж даващ о
сведен и е за пренасянето на- Тайната книга в Италия има г о ­
ляма стойност.
396

Към стр. 89
За новозаветната литература като основа на богом илските
въ згледи и нейното алегорично тълкуване ср .• Д. Ангелов,
Б огом илството в България, София, 1969, с. 2 1 6 сл.

Към стр. 96
За старозаветната книжнина и отхвърл янето й от богом и­
лите срв. Д. Ангелов, Б огом илството в България, София, 1969,
с. 2 2 3 сл.

Към стр. 115

Н аред с известния Катарски требник б е открит и об н а р о д ­
ван през 1939 г. ф рагмент и от един д р у г п о д о б ен на него
требник, който е бил употребяван or катарите в Италия. П о­
местен е като допъ л нен ие към и здаден и я от A. Dondaine д уа-
листически трактат на Йоан ^1угио „Liber de duobus prin cip iis“,
Rorrta, 1939, c. 151 сл. Срв. Д. Ангелов, Б огом илството в Б ъл­
гария, 1969, с. 66 сл. З а ритуалите на дуал и сти те, и зл ож ени в
Катарския требник, пак там, с. 3 1 8 сл. (с п одр обни библиограф-
ски посочвания). В ж . и Е. Георгиев, Литература на изострени
борби, София, 1966, с. 199 сл.

Към стр. 131

Български превод на „Видение И с а е в о “ в Христоматия по
старобъл гарска литература, София, 1961, с. 119—-124. П ревод
на български на същ ия апокриф сп о р ед издадения у Й. Иванов
латински т ек ст в книгата на Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Ба-
таклиев, Б огом и лството в България, Византия и Зап адн а Ев­
ропа в извори, София, 1967, с. 1 0 9 — 114 (с у в о д и обяснителни
бел еж ки). О бстой н о проучване на апокрифа с о гл ед д а се по­
сочат съ д ъ р ж ащ и те се в него дуалистично-еретически моменти
о т Е. Tourdeanu, A pocryphes b ogom iles et p seu d o b o g o m iles, R e­
vue d e l’histoire d es religion s, CXXXV1I1, № 2, Paris, 1950, c.
2 1 3 — 218. Срв. съ щ о И стория на българската литература, I,
София, 1962, с. 216 сл. Н ай-ново проучване, с д о б р а библио­
графия, в книгата на Е. Георгиев, Л итература на изострени кла­
сови бо р б и в средновековна България, София, 1966, с. 188— 194.

Към стр. 154

П ълният текст на процеса ср ещ у П етъ р М аврин е пом е­
стен в издаден и те неотдавна протоколи на инквизиционното с ъ ­
ди л и щ е на града Памие (в Ю ж на Франция), к ъ д е т о той е бил
съ ден през 1323 г, (срв. Le registre de Г inquisition de Jeaques
 397

Fournier, 1318— 1325, t. Ill, ed. J. D u vern oy, T o u lo u se, 1965, p.

110— 252. С ъответният пасаж за р азпространени ето на „В иде­
ние И с а е в о “ ср ед ю ж ноф ренските катари е на с. 2 0 0 сл. За
този апокриф и неговата популярност с р ед м естните еретици
става дум а и по п ов од на процеса ср ещ у един д р у г привърж е­
ник на катаризма, А рналд Ц ицерд, съ д е н през 1321 г. (У. Four­
nier, Le registre, II, с. 5 0 сл.).

Към стр, 186 .... .и

За апокрифа ^ Е н ох“ срв. разсъ ж ден и ята в посочената вече
книга на Е. Tourdeanu, A pocryphes b o g o m iles et p sefid ob ogo-
m iles, c. 181 сл., който счита, че това п роизведение не м ож е да
б ъ д е отн есен о към кръга на богом илската литература. И н те:
ресна е статията на Н. А. Мещерский, К истории тек ста сла-
вянской книги „ З н о х а “ (Виз. врем., XXIV, 1964, с. 9 1 — 109).
У беди тел н о по мое мнение е посочил авторът, че тъй нар.
Кратка редакция на Е нох е по-стара от П ространната р едак ­
ция (гледищ е, п одд ъ р ж а н о и от ф ренския славист А. Вайан).
Н е мп и згл еж да обаче приемливо п р ед п ол ож ен и ето на Н. А. М е­
щерский, „что в лице краткой редакции славянской книги Зн о х а
мм имеем д ел о с памятниками р у сск о го изв ода старославян-
ского язьжа и что редакция зта возникла в древн ей Р у с и “
(с. 102). Наличието на отделн и слова и граматически форми
в тази кратка редакция, които сви детелствуват за първонача­
лен ю жнославянски (български) археотип, е сп о р ед мене един
сигурен факт, който не м ож е д а б ъ д е отречен. З а апокрифа
„Е н ох“ срв. ощ е Е. Георгиев, Л итература на изострени бор би
в средновековна България, София, 1966, 144 сл.

Към стр. 191

Срв. за апокриф „ В а р у х “ Е. Tourdeanu, A p ocryphes bogo-
m iles et p seu d ob ogom iles, c. 177 сл. А вторът оспорва гледи щ ето
на М. С околов и Й. Иванов, че им ето на Сатанаил е било вмък­
нато в текста от един богом илски съставител, и и зо б щ о не е
склонен да включи това произведение в кръга на еретическата
дуалистична литература. Срв. и Е. Георгиев, Литература на изо­
стрени борби в средновековна България, София, 1966, с. 121 сл.

Към стр. 207

Н овобългарски превод на апокрифа „Адам и Е ва“ в Хри­
стом атия по старобъл гарска литература, София, 1961 с. 1 1 4 —
119. Н ово проучване на текста у Е. Tourdeanu, A p ocryp h es b o ­
g o m iles et p seu d o b o g o m iles, c. 187— 194. Във връзка c мотива
398

за А дамовия запис срв. Д. Ангелов, Б огом илството в Б ъ л га ­

рия, София, 1969, с. 271 сл. Срв. ощ е История на българската
литература, т. I, София, 1962, с. 18 3 ; Я. Полакова, М атериали
о развитии дуалистических н а р одн н х сказок у славян, Slavia,
XXXIV, 1965, ses. 3, с. 4 6 0 с л .; Е. Георгиев, Литература на и зо­
стрени борби в средновековна България, София, 1966, с. 87 сл.

Към стр. 227

Н ово издан ие на Д е т с т в о И су со в о (Т ом иното евангелие)
L’ ev a n g ile selon .T hom as, te x te cop te etabli et traduit par A.
Guillaumont, H. Ch. Puech et al., Paris, 1959. Н овобългарски
превод в Х ристоматия по старобългарска литература, София,
1961, с. 124 сл. И звадки о т старобългарския текст с ново­
бъл гарски превод у Ц. Кристанов, И. Дуйчев, Е стествознанието
в средновековна България, София, 1954, с. 182 сл. Е дно ново
споменаване за Томиното евангелие като любима книга на ер е­
тиците се срещ а в една наскоро и здаден а група от анатеми от
XI в. ( срв. J. Gouillard, Le syn od ik on de l’orthodoxie, T ravau x
et M em oires, II, Paris, 1967, c. 3 1 3 , анатема 10). С поред Е. Tour-
deanu, A pocryphes b o g o m iles e t p seu d ob ogom iles, p. 203, Томи­
ното евангелие не м ож е д а б ъ д е включено в кръга на ерети-
ческата литература. Напротив, Е. Георгиев (Л итература на изо­
стрени борби в средновековна България, София, 1966, с. 130 сл.)
в пъл но съгласие с Й. Иванов виж да в този апокриф ед н о от
най-лю бимите произведения на богом илите, в което се отразя­
ват типични страни на тяхната етика. Срв. с ъ щ о История на
българската литература, т. I, София, 1962, с. 184 сл.

Към стр. 248

Срв. въ рху този интересен богомилски апокриф Е. Геор-
гиев, Л итература на изострени класови борби в средновековна
България, София, 1966, с. 194 сл. (с библиографски указания).
„Прение на Х риста с дявола* е напълно в д у х а на богом и л ­
ския дуал и зъ м , сп о р ед който и И с у с , и дя вол ъ т са синове на
бога. В д у х а на св оето суперкритично отнош ение Е. Тоиг-
deanu, A pocryphes b ogom iles et p seu d o b o g o m iles, c. 194, не e
склонен д а го включи в кръга на еретическата литература.

Към стр. 257

Н овобългарски превод на „Р азум ника“ в Х ристом атия по
старобългарска литература, София, 1961, с. 133 сл. И звадки от
старобългарския текс~ с у сп о р ед ен превод на новобългарски у
Ц. Кристанов, И. Дуйчев, Е стествозн ан и ето в средновековна
 399

България, София, 1954, с. 380 сл. Върху характера на това

произведение срв. История на старобългарската литература, I,
София, 1962, с. 185 сл., 218 сл., и Е. Георгиев, Литература на
изострени борби в средновековна България, София, 1966, с. 288 сл.,
който счита, че в съставянето на старобългарския вариант на
тази стара апокрифна творба значително участие е имал бъл-
ският писател поп Йерейия.

Към стр. 273

Новобългарски превод на „Български апокрифен летопис*
у И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, I, София, 1943,
с. 154 сл. Повторен в Христоматия по старобългарска лите­
ратура, София, 1961, и в Христоматия по история на България,
1965, София, с. 191 сл. Като един от най-интересните паметници
за историята на българския народ през периода на византий­
ското владичество той е бил нееднократно привличан в трудо­
вете на български изследвачи. Срв. П. Динеков, Стара българ­
ска литература, I, 1950, с. 226 сл.; Д. Ангелов, Богомилството
в България, София, 1969, с. 360 сл.; История на българската
литература, т. I, София, 1962, с. 251 сл .; Е. Георгиев, Литера­
тура на изострени борби в средновековна България, София,
1966, с. 316 сл. Данните ца апокрифа независимо от техния
полулегендарен характер могат да бъдат използувани за изя­
сняване на някои моменти от нашата история още от времето
на създаването на славянобългарската държава. Срв. И. Дуйчев,
Едно легендарно сведение за Аспаруха (Vjesnik za archeologiju
i historiju dalmatinsku, LV1—LIX, 2,1954—1957), Abramidev zbor-
nik, II, c. 181 сл.

Към cmp. 287

Извадки на новобългарски език от Легендата за Тийериад-
ското море у Ц. Кристанов, И. Дуйчев, Естествознанието в
средновековна България, София, 1954, с. 210 сл. По-нова ли­
тература : Д Полакова, Материали о развитии.дуалистических на-
родних сказок у славян, Slavia,XXXIV, 1965, se$.6,c.456 сл. (с добри
библиографски указания); Е. Георгиев, Литература на изострени
борби в средновековна България, София, 1966, с. 197сл.
 ;r- vV -l -P- - ь-v.
T . ’ ' " r . ' 1 ‘ * r V* f ’

СЪДЪРЖАН И Е
\ -,1Ч . ■< V i "■

УВОДНИ ДУМИ (проф. Д. А Н Г Е Л О В ) ................................ .... IX

А : Г>П. ’ Г\- ЕИ \ :< ■■ г

СЪДЪРЖАНИ! - : НА Б ОГОМИЛСКИ к н и г и
И ЛЕ Г Е НДИ . з .............................................. X V II
W | *•»*/< ! *П: ■' '7'. i :1 ' '
! |> |!ГГ,|!Г) ■,’I- ;■ iiip i «tiv г :
БЕЛЕЖКИ
1)• I■ :И■. Д -”О Б А В К' :И НА РЕДАКТОРА КЪМ
У ВОД А НА Й О Р Д А Н ИВАНОВ И ИЗДАДЕ-
НИТЕ ОТ НЕГО БОГОМИЛСКИ КНИГИ И
ЛЕГЕНДИ . 1 . . / ...................................... 389

s.'rvv V»---- ‘■'!' :V[ V-1' !•' ;’

\ :л ' ! f v. J ' C ' ' ! Г;

•• -,«• '•■■■ (л - ‘ .■ • • : -;

Й О Р Д А Н ИВАНОВ

БОГОМИЛСКИ КНИГИ И ЛЕГЕНДИ

^ Фо т о т и п н о и з д а н и е
„ . > » :'i’ Р' ' J
Редактор на издателството Е к а т е р й н а Пе е в а
Художник В л а д и с л а в П а с к а л е в
Технически редактор Т о м а С т а н к у л о в
Коректор Л ю б е н И в а н о в г\
Дадена за печат 26. VI., 1969 г.
Печатни коли 26‘Д.
Формат 65x92/16.
Тираж 8000
Издателски № 17471/II — 6

Държавно полиграфическо предприятие Б а л к а н

Държ. издателство Н а у к а и и з к у с т в о — София бул. Руски 6