Шотки диоди. Принцип на действие.

Характеристики и
параметри

2
 СЪДЪРЖАНИЕ

1. История на диода..................................................................................................................3
2. Видове диоди.........................................................................................................................3
3. Шотки диоди.........................................................................................................................8
4. Обозначението на диода на Шотки в диаграмите...........................................................13
5. Дизайн..................................................................................................................................14
6. Практическа употреба........................................................................................................17
7. Тестване и взаимозаменяемост..........................................................................................17
8. Използването на диоди на Шотки в захранването..........................................................20
9. Проверка на диоди на Шотки с мултицет........................................................................21
Използвана литература...........................................................................................................22

2
 1. История на диода
Когато в края на XIX век британският учен Фредерик Гътри, който е по-известен
с откриването на иприта, открива принципа на действие на термоемисионният диод,
едва ли е предполагал, че електронен полупроводников елемент основан на аналогичен
принцип ще стане един от най-масово използваните компоненти днес в различни
електронни схеми, автоматизация на процесите, електронни устройства с различни
функции и приложения. А напоследък един от видовете диоди – светодиода или LED,
става все по-популярен и като източник на светлина.
Разбира се, по известен става Томас Алва Едисон, който в един мразовит 13
февруари 1880г. изследвайки лампите с нажежаема жичка, наречени по късно на негово
име, преоткрива, че когато на положителния полюс на една лампа има подадено
напрежение и към нея се приближи метална пластина, между положителният полюс и
пластината протича ток. На този принцип той създава постояннотоков волтметър,
патентова го и в общи линии спира до там с диодите.
Странното тук е, че нито един от двамата не е използвал думата диод. Трябвало
е учени като Джон Флеминг, бивш сътрудник на Едисон, Карл Браун, Глийнлийф
Пакард, Джедиш Чандра Боус и други да създадат радиоприемник на основата на
кристални диоди. Да се стигне до 1919г. и още един британски учен – Уилям Хенри
Екълс, за да се въведе думата диод (от старогръцки dia-през, odos-път).

2. Видове диоди
Диодите могат да бъдат полупроводникови, лампови и специални.
Полупроводниковите диоди осъществяват един p-n преход, като токът тече от p-
частта, към n-частта, но не и в обратна посока. Диодът е като един вентил за
електрически ток. Обикновено за направата му се използва силиций или други
полупроводникови материали.
Положителният електродът се нарича анод, а отрицателния електрод – катод.
При включване в права посока, съпротивлението на диода е малко и тече ток – при
включване в обратна посока съпротивлението е голямо и ток не протича.

2
 Има множество класификации на диодите, но основната сред тях е според
предназначението. Според тази класификация различаваме следните видове диоди:
 изправителен диод – както се вижда от названието му служи за изправяне
на променлив ток, тъй като пропуска ток само в едната посока. Този диод е основен
елемент е в токоизправителите устройства и различни електронни схеми.
Изправителният диод работи при мрежови честоти и „реже“ едната полувълна на
синусоидата. Те могат да бъдат силициеви и германиеви. Силициевите диоди се
характеризират с големи пробивни напрежения (1000V – 1600V) и по-голям
температурен диапазон на работа. Пробивът при силицевият диод има лавинен
характер и пробивното напрежение расте с температурата. Германиевите диоди имат
по-малки пробивни напрежения (100V-400V) работят при по-ниски температури и имат
по-малък пад на напрежение в права посока и при един и същ ток отделената мощност
е по-малка. Пробивът при тях има топлинен характер.

 светодиод – излъчва некохерентна светлина и се състои от един или

няколко кристала, разположени зад леща, създаваща светлинен поток. Светодиодите се
използват за дисплеи, декоративно и основно осветление, индикации на процеси и др.
Галиев арсенид е едно от съединенията, от които може да се създаде такъв диод.
Например почти всеки домашен електронен уред има светлинна индикация на базата на
светодиод за наличие на захранване към уреда. В началото LED е бил само червен, но
сега са създадени светодиоди светещи в бяло, оранжево, жълто, зелено, синьо, синьо-
зелено, ултравиолетово. Тези диоди са регулируеми, т.е. може да се димират.

2
  тунелен диод – този диод използва тунелния ефект, представляващ
преминаване на електрони през потенциална бариера, по висока от собствената енергия
на електроните. При него е характерно, че ширината на прехода е съизмерима с
междуатомните разстояние на електроните. Тогава те сякаш се промъкват през този
проход (тунел). Тунелните диоди са с p-n преход с много малка ширина и голям
интензитет на магнитното поле. Важно предимство на тунелните диоди е тяхната
висока честота. Изработват се от силно легирани полупроводници. Могат да работят в
много голям температурен интервал, също и в радиоактивна среда. Важно предимство
на тунелните диоди е тяхната висока честота както и, че имат много малка консумирана
мощност, равняваща се на около 1% от мощността на обикновените диоди.

 ценеров диод (стабилитрон) е диод, който се включва в обратна посока.

При определено обратно напрежение при него настъпва пробив, който не уврежда
диода. Наречен е на Кларънс Ценер. Използва се за стабилизиране на напрежението. В
схемите се включва паралелно на товарното съпротивление. Нисковолтовите ценерови
диоди (до 6 V) се правят от нискоомен материал и работят с тунелен пробив, при
увеличаване на напрежението над 7V настъпва лавинен пробив.

 Шотки диод – изграден е от алуминий и силиций. Наречен е на немският

учен Валтер Шотки. Използва прехода между метал и проводник, преодолявайки т.н.
бариера на Шотки. Бариерата на Шотки има малък капацитет на прехода, затова
работната честота може да е много висока. Диодите на Шотки са много бързи,
отпушването му е за по малко от 0.1 наносекунда и изпреварва отпушването на
преходът база-колектор на транзистора, като по този начин го шунтира в интегралните
схеми. Използват се за ограничители на напрежение, във фотоволтаичните системи,

2
където предотвратяват протичането на обратен ток и разреждането им през нощта.
Диоди на Шотки се използват като изправителни елементи в импулсните захранвания и
др.

 варикап – или варактор. Използват се за промяна на честотата, умножаване

на честотата, за фазова модулация, в схеми за управление на осцилатори, в синтезатори
на честота и др. Варикапите се използват като кондензатори с променлив капацитет,
като при тях се използва зависимостта на капацитета на PN прехода от обратното
напрежение.

 фотодиод – представлява полупроводников високочувствителен

нискоинерционен преобразувател на светлинни сигнали в електрични. Преобразува
светлина в електрически ток чрез фотоелектричен ефект. Той може да действа като
слънчева батерия. Когато преобразува видимата светлина (до 1000nm) е направен от
силиций, а когато е за инфрачервена светлина (до 1800nm) – от германий.

 тиристор – използва се като електрически превключвател в схеми с високо

напрежение. Обединява свойствата на транзистора и тиратрона, откъдето идва и името
му. Тиристорът представлява управляем диод. Има 3 p-n прехода. Замества
механичните прекъсвачи поради многото си предимства, като например липсата на
износващи се части, липсата на контактни тела и искрене и т.н. Ако тиристора е без
управляващи електроди се нарича динистор или диоден тиристор.

2
 Други видове диоди
 лазерен диод – при него активната среда е полупроводник подобен на този,
използван в светодиодите. Лазерните диоди се използват за пренос на сигнали в
оптични влакна, за запис на данни върху дискове (CD, DVD) и др. На практика това
устройство е вид малък лазер.
 диод на Гън – вид полупроводников диод, който се използва за генериране
и преобразуване на колебания в свръхвисокочестотния спектър на честотата от 0.1 до
100GHz. За разлика от други видове диоди, диода на Гън не се основава на p-n преход,
т.е. неговите свойства не се определят от ефекта в местата на съединение на два
различни полупроводника, а на собствените свойства на използвания полупроводник.
Изобретен е в 1966г. от английският учен Джон Гън.
 високочестотен диод – предназначен е за обработка на високочестотни
сигнали. Изправя токове и напрежения с честота 150 MHz. Използват се за откриване
на сигнали (отделяне на нискочестотен сигнал от модулиран по амплитуда
високочестотен сигнал), също така намират приложение за изменение на носещата
честота на модулирани колебания и др. Използват точкови p-n преходи за разширяване
на честотния диапазон.
 импулсен диод – при тях преходните процеси траят по-малко от 1µs.
Работят в импулсен режим. Съществуват импулсни диоди в субнаносекундния обхват
0.1-1ns. За да се направят по-бързи, тези диоди се легират със злато, така се увеличава
скоростта на рекомбинация. Токът в права посока на тези диоди, обаче е доста малъ,к
от порядъка на 20-50mA. Една разновидност на импулсните диоди е меза-диодите. Те
са изработени чрез дифузия и площта на прехода им е силно намалена. Те имат време
на възстановяване 10-50ns, ток в права посока 500mA и обратно напрежение около
100V.
 PIN диод – това са превключвателни диоди. Участват като част от
предавателна линия между генератора и товара. Енергията, която се предава по тази
линия се определя от импеданса на PIN диода. PIN диодите се използват за регулиране

2
на СВЧ мощност за комутация на СВЧ сигнали при честотна лента от 1 до 12 GHz, за
амплитудна модулация с различна дълбочина и др.
 стабистор – полупроводников диод, при който напрежението в правата част
на волт-амперната характеристика зависи съвсем слабо от тока. Този вид диод също
служи за стабилизиране на напрежението. Разликата между стабистора и ценеровия
диод е малкото напрежение на стабилизация. За получаване на по-голямо напрежение,
стабисторите се свързват последователно.
 лавинно-дрейфов диод – работят в режим на лавинен пробив и се използват
за генериране на свръхвисокочестотни трептения. Ако на диода се подаде постоянно
обратно напрежение, по-малко от напрежението на пробив, върху което се наслагва
променлив сигнал с амплитуда превишаваща в единия си полупериод пробивното
напрежение в определена тясна област, в нея се създават условия за лавинно
умножение. При повтаряне на този полупериод, в диода се генерира ново количество
лавинни електрони, които започват да дрейфуват към N областите. Токът през диода се
модулира с честотата на сигнала насложен върху входното напрежение. Поради
инертността на лавината, се получава дефазиране между напрежението и протичащия
през диода ток, като фазовият ъгъл е приблизително равен на n/4. Като n е високоомния
тесен участък наречен слой на умножение на електрони. Получава се област с
отрицателно диференциално съпротивление, която позволява генериране на
незатихващи СВЧ трептения.

3. Шотки диоди
По време на монтажа на захранващи устройства и преобразуватели на
напрежение за автомобилни усилватели често има проблем с изправянето на тока от
трансформатора. За да получите мощни импулсни диоди е доста сериозен проблем,
затова реших да отпечатам статия, която предоставя пълен списък и параметри на
високомощните диоди на Шотки. Преди време аз лично имах проблем с
преобразуващия токоизправител за автомобилен усилвател. Преобразувателят е доста
мощен (500-600 вата), честотата на изходното напрежение е 60 kHz, всеки общ диод,
който може да се намери в стария боклук, веднага ще изгори като кибрит. Единствената
налична опция по това време беше домашната KD213A. Диодите са доста добри,
държат до 10 ампера, работната честота е в рамките на 100 kHz, но дори и под товар те
прегряват ужасно.

2
 Всъщност мощни диоди могат да се намерят в почти всички. Компютърен PSU е
този, който захранва цял компютър. По правило те се правят с мощност от 200 вата до 1
кВт или повече и тъй като компютърът се захранва от постоянен ток, тогава трябва да
има изправител в захранването. В съвременните източници на енергия се използват
мощни диодни решетки на Schottky за коригиране на напрежението - те имат
минималния спад на напрежението през кръстовището и възможността за работа в
импулсни вериги, където работната честота е много по-висока от мрежовата 50 Hertz.
Наскоро бяха доставени няколко захранвания безплатно, откъдето бяха извадени
диодите за този малък преглед. В компютърните захранвания можете да намерите
разнообразие от диодни сглобки, почти няма единични диоди - в един случай има два
мощни диода, често (почти винаги) с общ катод. Ето някои от тях:
D83-004 (ESAD83-004) - Мощен сбор от диоди на Шотки, обратно напрежение
40 волта, допустим ток от 30А, в импулсен режим до 250А е може би един от най-
мощните диоди, които могат да бъдат намерени в компютърните захранвания.
STPS3045CW - Двоен диод Шотки, ректифициран ток 15А, напрежение напред
570mV, ток за обратно изтичане 200μA, постоянна напрежение на напрежение 45 волта.
Основните диоди на Шотки, които се намират в захранващите устройства
Schottky TO-220 SBL2040CT 10A x 2 \u003d 20A 40V Vf \u003d 0.6V при 10A
Schottky TO-247 S30D40 15A x 2 \u003d 30A 40V Vf \u003d 0.55V при 15A
Schottky TO-247 40CPQ060 20A x 2 \u003d 40A 60V Vf \u003d 0,49 V при 20A
Schottky TO-247 STPS40L45C 20A x 2 \u003d 40A 45V Vf \u003d 0.49V
Изключително бърз TO-247 SBL4040PT 20A x 2 \u003d 40A 45V Vf \u003d 0,58V
при 20A
Schottky TO-220 63CTQ100 30A x 2 \u003d 60A 100 Vf \u003d 0.69V при 30A
Schottky TO-220 MBR2545CT 15A x 2 \u003d 30A 45V Vf \u003d 0.65V при 15A
Schottky TO-247 S60D40 30A x 2 \u003d 60A 40-60V Vf \u003d 0.65V при 30A
Schottky TO-247 30CPQ150 15A x 2 \u003d 30A 150V Vf \u003d 1V при 15A
Schottky TO-220 MBRP3045N 15A x 2 \u003d 30A 45V Vf \u003d 0.65V при 15A
Schottky TO-220 S20C60 10A x 2 \u003d 20A 30-60V Vf \u003d 0,55V при 10A
Schottky TO-247 SBL3040PT 15A x 2 \u003d 30A 30-40V Vf \u003d 0,55V при 15A
Schottky TO-247 SBL4040PT 20A x 2 \u003d 40A 30-40V Vf \u003d 0,58V при 20A
Изключително бърз TO-220 U20C20C 10A x 2 \u003d 20A 50-200V Vf \u003d 0.97V
при 10A

2
 Съществуват и съвременни вътрешни високотокови диодни сглобки. Ето
тяхното етикетиране и вътрешно оформление: Предлага се също, които могат да се
използват например в усилватели на PSU тръби и друго оборудване с висока мощност.
Списъкът е по-долу:

Шотки диоди с високо напрежение с напрежение до 1200 V

Въпреки че е по-за предпочитане да се използват диоди на Шотки в мощни
изправители с ниско напрежение с изходни напрежения от няколко десетки волта, при
високи честоти на превключване.
Диодите на Шотки или по-точно бариерните диоди на Шотки са
полупроводникови устройства, направени въз основа на контакт метал-полупроводник,
докато конвенционалните диоди използват полупроводников p-n съединение.
Диодът Шотки дължи името и външния си вид на електрониката на германския
изобретател физик Уолтър Шотки, който през 1938 г., изучавайки новооткрития
бариерен ефект, потвърди теорията, изложена по-рано, според която дори излъчването
на електрони от метала е възпрепятствано от потенциалната бариера, но тъй като
приложената външна електрическо поле, тази бариера ще намалее. Уолтър Шотки
откри този ефект, който тогава беше наречен ефектът на Шотки, в чест на учения.
Разглеждайки контакта на метала и полупроводника, може да се види, че ако има
област, изчерпана в основните носители на заряд близо до повърхността на
полупроводника, тогава в областта на контакт на този полупроводник с метала, от
страната на полупроводника се образува пространството за заряд на йонизирани
акцептори и донори и се осъществява блокиращ контакт - същата бариера на Шотки ,

2
При какви условия възниква тази бариера? Токът на термионното излъчване от
повърхността на твърдо вещество определя уравнението на Ричардсън:
Ще създадем условия, когато при контакт на полупроводник, например, n-тип, с
метал, термодинамичната работна функция на изхода на електрон от метала би била по-
голяма от термодинамичната работна функция на изхода на електрон от
полупроводника. При такива условия, в съответствие с уравнението на Ричардсън,
токът на термионно излъчване от повърхността на полупроводник ще бъде по-голям от
тока на термионно излъчване от повърхността на метал:

В първоначалния момент от време, когато тези материали влязат в контакт,

токът от полупроводника към метала ще надвиши обратния ток (от метал към
полупроводника), в резултат на което в повърхностните области както на
полупроводника, така и на метала ще започнат да се натрупват космически заряди -
положителни в полупроводника и отрицателни в метал. В контактната област ще
възникне електрическо поле, образувано от тези заряди, и енергийните зони ще се
огънат.

Под въздействието на полето, термодинамичната работна функция за

полупроводника ще се увеличи и увеличението ще се случи, докато термодинамичните
работни функции на контактната зона се изравнят и съответните повърхностни токове
на емисии се прилагат към повърхността.
Картината на прехода към равновесно състояние с образуването на потенциална
бариера за полупроводник и метал от p тип е подобна на разглеждания пример с
полупроводник и метал от n тип. Ролята на външното напрежение е да регулира

2
височината на потенциалната бариера и силата на електрическото поле в областта на
заряда на пространството на полупроводника.
Фигурата по-горе показва диаграмите на зоните на различните етапи от
формирането на бариерата на Шотки. При условия на равновесие в контактната област,
термионните емисионни токове се изравняват, поради полевия ефект възниква
потенциална бариера, височината на която е равна на разликата в термодинамичните
работни функции: φк \u003d ФМе - Фп / п.

Очевидно характеристиката на напрежението на тока за бариерата на Шотки е

асиметрична. В посока напред токът нараства експоненциално с увеличаването на
приложеното напрежение. В обратна посока токът не зависи от напрежението. И в
двата случая токът се дължи на електроните като основни носители на заряд.
Следователно диодите на Шотки се отличават със своята скорост, защото
изключват дифузни и рекомбинационни процеси, които изискват допълнително време.
Зависимостта на тока от напрежението е свързана и с промяна в броя на носителите,
тъй като тези носители участват в процеса на прехвърляне на заряд. Външното
напрежение променя броя на електроните, способни да се движат от едната страна на
бариерата на Шотки към другата му страна.
Поради технологията на производство и въз основа на описания принцип на
работа, диодите на Schottky имат малък спад на напрежението в посока напред,
значително по-малък от този на традиционните p-n-диоди.
Тук дори малък начален ток през контактната област води до генериране на
топлина, което след това допринася за появата на допълнителни токови носители. В
този случай няма инжектиране на носители на митнически такси.
Следователно диодите на Шотки нямат дифузен капацитет, тъй като няма
миноритарни носители и в резултат на това производителността е доста висока в
сравнение с полупроводникови диоди. Получава се прилика на остро асиметрично p-n
съединение.

2
 По този начин, на първо място, диодите на Шотки са микровълнови диоди за
различни цели: детектор, смесване, лавинно-обхват, параметричен, импулсен,
умножаващ. Диодите на Шотки могат да се използват като радиационни детектори,
тензодатчици, детектори за ядрено излъчване, модулатори на светлината и накрая
високочестотни токови изправители.

4. Обозначението на диода на Шотки в диаграмите

Днес диодите на Шотки са много разпространени в електронните устройства. На
диаграмите те са изобразени различно от конвенционалните диоди. Често можете да
намерите двойни изправителни диоди на Шотки, изработени в три пинов корпус,
характерен за превключвателите на захранването. Такива двойни структури съдържат
два диода на Шотки вътре, обединени от катоди или аноди, по-често - катоди.

Диодите в монтажа имат много близки параметри, тъй като всеки такъв монтаж
се извършва чрез единен технологичен цикъл и в резултат условията на работната им
температура са еднакви, съответно по-високи и надеждни. Директен спад на
напрежението от 0,2 - 0,4 волта заедно с висока скорост (няколко наносекунди) са
безспорните предимства на диодите на Шотки пред p-n колеги.
Характеристика на бариерата на Шотки в диодите по отношение на малък спад
на напрежението се проявява при приложени напрежения до 60 волта, въпреки че
производителността остава непоклатима. Днес диоди тип Schottky 25CTQ045 (за
напрежения до 45 волта, за токове до 30 ампера за всеки от двойки диоди в комплект)
могат да бъдат намерени в много комутационни захранващи устройства, където те
служат като токоизправители за токове до няколкостотин килогерца.

2
 Невъзможно е да не засегнем въпроса за недостатъците на диодите на Шотки, те
със сигурност са и има два от тях. Първо, краткотрайният излишък на критичното
напрежение незабавно ще деактивира диода. Второ, температурата силно влияе на
максималния обратен ток. При много висока температура на кръстовището, диодът
просто ще се счупи дори при работа с номинално напрежение.
Никой радиолюбител-любител не може без диодите на Шотки в практиката си.
Тук можем да отбележим най-популярните диоди: 1N5817, 1N5818, 1N5819, 1N5822,
SK12, SK13, SK14. Тези диоди се предлагат както в изходна версия, така и в SMD.
Основното, поради което ентусиастите на шунката ги ценят толкова много, са високата
им скорост и ниският спад на напрежението на кръстовището - максимум 0,55 волта -
на ниска цена за тези компоненти.
Рядка печатна платка разпределя с диоди на Шотки с една или друга цел. Някъде
диодът на Шотки служи като токоизправител с ниска мощност за веригата за обратна
връзка, някъде - като стабилизатор на напрежението на ниво 0,3 - 0,4 волта, а някъде е
детектор.

В таблицата по-горе можете да видите параметрите на най-често срещаните днес

диоди на Шотки с ниска мощност.
Развитието на електроника изисква все по-високи стандарти от радио
компоненти. За работа на високи честоти се използва диод на Шотки, който по своите
параметри надминава силиконовите аналози. Понякога можете да намерите името на
диод с преграда на Шотки, което по принцип означава едно и също нещо.

5. Дизайн
Диодът на Шотки се различава от обикновените диоди по своя дизайн, който
използва метален полупроводник, а не p-n кръстовище. Ясно е, че тук свойствата са
различни, което означава, че характеристиките също трябва да се различават.

2
 Един метален полупроводник има следните параметри:
 Токът на теч е от голямо значение;
 Нисък спад на напрежението на кръстовището с директна връзка;
 Възстановява зареждането много бързо, тъй като има ниска стойност.
Диодът на Шотки е направен от материали като галиев арсенид, силиций;
много по-рядко, но може да се използва и - германий. Изборът на материал зависи
от свойствата, които трябва да бъдат получени, но във всеки случай максималното
обратно напрежение, за което могат да бъдат произведени тези полупроводници, не
е по-високо от 1200 волта - това са токоизправители с най-високо напрежение. На
практика те се използват много по-често при по-ниско напрежение - 3, 5, 10 волта.
На схематична схема диод на Шотки се обозначава, както следва:

Но понякога можете да видите такова обозначение:

Това означава двоен елемент: два диода в един корпус с общ анод или катод,
така че елементът има три отвода. Захранващите устройства използват такива
конструкции с общ катод; те са удобни за използване в токоизправителни вериги.
Често върху диаграмите се рисува маркирането
на конвенционален диод, но описанието
показва, че е Шотки, така че трябва да
внимавате.
Диодните прегради на Шотки се
предлагат в три вида:
Тип 1 - с общ катод;
Тип 2 - с общ анод;
Тип 3 - според схемата на удвояване.

2
 За да спестят от сметките за електричество, нашите читатели препоръчват
кутия за спестяване на електроенергия. Месечните плащания ще бъдат с 30-50% по-
малко, отколкото бяха преди използването на икономайзера. Той премахва
реактивния компонент от мрежата, което води до намалено натоварване и в резултат
на това консумиран ток. Електрическите уреди консумират по-малко
електроенергия, което намалява разходите за нейното плащане.
Такава връзка помага да се увеличи надеждността на елемента: в края на
краищата, като са в един и същи случай, те имат същия температурен режим, което
е важно, ако са необходими мощни токоизправители, например с 10 ампера.
Но има и недостатъци. Работата е там, че малък спад на напрежението (0,2–
0,4 V) за такива диоди се появява при ниско напрежение, като правило - 50-60
волта. При по-висока стойност те се държат като обикновени диоди. Но на тока тази
схема показва много добри резултати, тъй като често е необходимо - особено в
силови вериги, силови модули, така че работният ток на полупроводниците да не е
по-нисък от 10a.
В допълнение към спад в ниското напрежение, диодът на Шотки има
капацитет с ниско съединение. Както знаете: по-нисък капацитет - по-висока
честота. Такъв диод е намерил приложение в превключването на захранващи
блокове, токоизправители и други вериги с честоти от няколкостотин килогерца.

Характеристиката на I - V за такъв диод е асиметрична. Когато се прилага

пряко напрежение, е ясно, че токът се увеличава експоненциално, а когато се
прилага обратната, токът не зависи от напрежението.
Всичко това се обяснява, ако знаете, че принципът на работа на този
полупроводник се основава на движението на основните носители - електрони. По
същата причина тези устройства са толкова бързодействащи: липсват процесите на
рекомбинация, характерни за устройства с p-n съединения. За всички устройства с
бариерна структура характеристиката I - V е асиметрична, тъй като именно броят на
носителите на заряд определя зависимостта на тока от напрежението.

2
 6. Практическа употреба
Токоизправителите Шотки се използват при превключване на захранващи
устройства, стабилизатори на напрежението, комутационни токоизправители. Най-
взискателният ток - 10A или повече - са 3.3 и 5 волта. Именно в такива вторични
силови вериги устройствата на Шотки се използват най-често. За да се усилят текущите
стойности, те се включват заедно по схемата с общ анод или катод. Ако всеки от
двойните диоди е 10 ампера, тогава ще се получи значителна граница на безопасност.
Един от най-честите повреди на импулсни захранващи модули е отказът на
същите тези диоди. По правило те или напълно пробиват, или течат. И в двата случая
дефектният диод трябва да бъде заменен, след това да се провери силовите транзистори
с мултицет, както и да се измери захранващото напрежение.

7. Тестване и взаимозаменяемост
Токоизправителите Шотки могат да се проверяват по същия начин като
обикновените полупроводници, тъй като имат сходни характеристики. С мултицет
трябва да го звъните в двете посоки - той трябва да се показва по същия начин като
обикновен диод: анод-катод, не трябва да има течове. Ако той покаже дори леко
съпротивление - 2-10 кило-ома, това вече е повод за подозрение.

Диод с общ анод или катод може да бъде тестван като два конвенционални
полупроводника, свързани заедно. Например, ако анодът е общ, тогава той ще бъде
един крак от три. Поставяме една сонда на тестера върху анода, другите крака са
различни диоди, друга сонда се поставя върху тях.
Може ли да бъде заменен с друг тип? В някои случаи диодите на Шотки се
променят на обикновен германий. Например, D305 при ток от 10 ампера дава спад само
0,3 волта, а при токове 2-3 ампера обикновено могат да бъдат инсталирани без
радиатори. Но основната цел на инсталацията на Schottky не е малък спад, а нисък
капацитет, така че подмяната не винаги е възможна.

2
 Както можете да видите, електрониката не стои неподвижно и по-нататъшните
възможности за използване на високоскоростни устройства само ще се увеличават,
което прави възможно разработването на нови, по-сложни системи.
Към голямо семейство полупроводникови диоди, наречени на имената на учени,
открили необичаен ефект, може да се добави още един. Това е диод на Шотки.
Немският физик Валтер Шотка откри и изучи така наречения бариерен ефект,
произтичащ от определена технология за създаване на преход метал-полупроводник.
Основната характеристика на диода Шотки е, че за разлика от конвенционалните
диоди на pn основа преход, тук се използва преходът метал-полупроводник, който се
нарича също преграда на Шотки. Тази бариера, подобно на полупроводниковия pn
преход, има свойството на едностранна електрическа проводимост и редица
отличителни свойства.
Силиций (Si) и галиев арсенид (GaAs), както и метали като злато, сребро,
платина, паладий и волфрам, се използват главно като материал за производството на
бариерни диоди на Шотки.
На схематичните диаграми диодът на Шотки е изобразен така.

Както можете да видите, изображението му е малко по-различно от

обозначението на конвенционален полупроводников диод.
В допълнение към такова обозначение, на схемите можете да намерите и
изображение на двоен диод на Шотки (сборка).

Двоен диод са два диода, монтирани в един общ корпус. Констатациите на

катодите или анодите са комбинирани. Следователно подобно събрание по правило има
три заключения. Импулсните захранващи устройства обикновено използват общи
катодни възли.

2
 Тъй като два диода са поставени в един корпус и са направени в един
технологичен процес, техните параметри са много близки. Тъй като те са поставени в
един корпус, температурните им условия са еднакви. Това увеличава надеждността и
издръжливостта на елемента.
Диодите на Шотки имат две положителни качества: много малък директен спад
на напрежението (0,2-0,4 волта) на кръстовището и много висока скорост.
За съжаление, такъв малък спад на напрежението се случва, когато приложеното
напрежение е не повече от 50-60 волта. С по-нататъшното си увеличение диодът на
Шотки се държи като обикновен силиций изправител диод, Максималното обратно
напрежение за Schottky обикновено не надвишава 250 волта, въпреки че в продажба
можете да намерите проби, проектирани за 1,2 киловолта (VS-10ETS12-M3).
И така, изправител на Шотки двоен диод (токоизправител Шотки) 60CPQ150
Той е проектиран за максимално обратно напрежение от 150 V, като всеки от диодите
за сглобяване е в състояние да предава 30 ампера при пряка връзка!

Можете също така да намерите проби, ректифицирани за половин ток, от които

може да достигне 400А максимум! Пример е моделът VS-400CNQ045.
Много често в схематични диаграми сложно графично изображение на катода
просто се пропуска и диодът на Шотки е изобразен като обикновен диод. И типът на
използвания елемент е посочен в спецификацията.
Недостатъците на диодите с бариера на Шотки включват факта, че дори при
кратък излишък на обратното напрежение, те моментално се отказват и най-важното -
са необратими. Докато силиконовите силови клапани след прекратяване на излишното
напрежение са идеално самолекуващи се и продължават да работят. Освен това
обратният ток на диодите е много зависим от температурата на прехода. При голям
обратен ток се получава термично счупване.
Положителните качества на диодите на Шотки, в допълнение към високата
скорост и, следователно, кратко време за възстановяване, включват ниския капацитет

2
на прехода (преградата), което прави възможно увеличаването на работната честота.
Това им позволява да се използват в импулсни изправители при честоти от стотици
килогерц. Много диоди на Шотки намират своето приложение в интегрираната
микроелектроника. Диодите на Шотки, направени по нано технология, са част от
интегралните схеми, където те заобикалят транзисторните възли за увеличаване на
скоростта.
В любителската радио практика, диодите на Шотки от серията 1N581x (1N5817,
1N5818, 1N5819) се вкорениха. Всички са оценени за максимален ток в предната част I
F (AV)) - 1 ампер и обратно напрежение ( V RRM) от 20 до 40 волта. Спад на
напрежение ( V f) при прехода е от 0,45 до 0,55 волта. Както вече споменахме, директен
спад на напрежението ( Преден спад на напрежението) диодите с преграда на Шотки
са много малко.
Също така доста известен елемент е 1N5822. Той е проектиран за постоянен ток
от 3 ампера и е направен в пакета DO-201AD.

Също така на печатни платки можете да намерите диоди от

серията SK12 - SK16 за повърхностен монтаж. Те са доста малки
по размер. Въпреки това, SK12-SK16 може да издържи постоянен
ток до 1 ампер при обратно напрежение от 20-60 волта.
Директният спад на напрежението е 0,55 волта (за SK12, SK13,
SK14) и 0,7 волта (за SK15, SK16). Също така на практика можете
да намерите диоди от серията SK32 - SK310, напр. SK36, който е проектиран за
постоянен ток 3 ампера.

8. Използването на диоди на Шотки в захранването

Диодите на Шотки се използват активно в компютърните захранващи
устройства и превключващи стабилизатори на напрежението. Сред захранващите ниско
напрежение най-високотокови (десетки ампери) са напрежения от +3,3 волта и +5,0

2
волта. Именно в тези вторични източници на енергия се използват преградни диоди на
Шотки. Най-често се използват три-пинови сглобки с общ катод. Именно използването
на сглобки може да се счита за знак за висококачествено и технологично захранване.
Неизправността на диодите на Шотки е една от най-често срещаните
неизправности при превключване на захранващи устройства. Той може да има две
„мъртви“ състояния: чисто електрически срив и теч. Ако съществува едно от тези
условия, захранването на компютъра е блокирано, тъй като се задейства защита. Но
това може да се случи по различни начини.
В първия случай всички вторични напрежения отсъстват.
Защитата блокира захранването. Във втория случай вентилаторът
„потрепва“ и при изхода на източниците на енергия периодично
се появяват или изчезват вълни.
Тоест, защитната верига периодично се задейства, но
захранването не се блокира напълно. Гарантирано е, че диодите на Шотки ще се
провалят, ако радиаторът, на който са инсталирани, е много горещ, докато се появи
неприятна миризма. И последната опция за диагностика, свързана с теча: когато
натоварването на централния процесор в многопрограмен режим се увеличава,
захранването спонтанно се изключва.
Трябва да се има предвид, че когато професионално ремонтирате захранването
след подмяна на вторичните диоди, особено при съмнение за теч, трябва да проверите
всички силови транзистори, които изпълняват функцията на клавишите и обратно: след
подмяна на ключовите транзистори проверката на вторичните диоди е задължителна
процедура. Винаги е необходимо да се ръководите от принципа: неприятностите сами
по себе си не идват.

9. Проверка на диоди на Шотки с мултицет

Можете да проверите диода на Шотки с помощта на обикновен мултицет.
Техниката е същата като при тестване на конвенционален полупроводников диод с p-n
съединение. Но тук има клопки. Особено трудно е да се провери диодът за изтичане. На
първо място, елементът трябва да бъде отстранен от веригата за по-точна проверка.
Достатъчно лесно е да идентифицирате напълно пробит диод. Във всички диапазони на
измерване на съпротивлението дефектният елемент ще има безкрайно малко
съпротивление, както в предната, така и в обратната връзка. Това е еквивалентно на
късо съединение.

2
 По-трудно е да се провери диодът при съмнение за теч. Ако проверим с
мултицет DT-830 в режим "диод", тогава ще видим перфектно работещ елемент.
Можете да опитате да измерите обратното му съпротивление в режим омметър. При
границата от 20kΩ обратното съпротивление се определя като безкрайно голямо. Ако
устройството покаже поне някаква устойчивост, да речем 3 kOhm, тогава този диод
трябва да се счита за подозрителен и да бъде заменен с известен добър. 100% гаранция
може да бъде дадена чрез пълна подмяна на диодите на Шотки на силови шини + 3.3V
и + 5.0V.
Къде другаде се използват диоди на Шотки в електрониката? Те могат да бъдат
открити в доста екзотични инструменти като детектори за алфа и бета радиация,
детектори за неутронно лъчение, а наскоро слънчеви панели бяха сглобени при
бариерен преход на Шотки. Така че те хранят електричество и космически кораби.

Използвана литература
1. Вълков С. А., Ямаков И. Я., Дойчинова Р. И., Христов М. Х., Василева Т. К.,
Електронни и полупроводникови елементи и интегрални схеми. София,
Издателство “Техника”. 1999.
2. https://www.blog.vikiwat.com/diod/
3. https://lark.tu-sofia.bg/ppe/lectures/