33.Договори за възмездно придобиване на права. .. давностния срок. Продавачът не отговаря за недостатъци, 34. Дарение. … Спонсорство. 38. Изработка ..
орство. 38. Изработка .. Особености на прекратяванe ..
I.Продажба. Определение и х-ка. П уредба: чл. 183-213
ЗЗД. С/о чл.183:" С д-ра за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на
една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се
задължава да му заплати." (П.Попов: + да предаде/ да
получи вещта).
Продажбата е договор: 1/транслативен;
2/двустранен(права и задължения и за двете страни);
3/възмезден;4/неформален (изключения: недв.имоти -
нотариална форма; предв.д-ри за недвижими имоти -
писмена форма; автомобили и др - писмена форма с
нотариална заверка на подписите, продажба на
наследство – писмена форма с нотариално заверени
подписи.); 5/консенсуален –не е нужно да се предава
вещта; 6/комутативен -при сключването му страните
знаят каква е насрещната облага, по изкл.може и
алеаторен - напр. собственик на недв.имот прехвърля
собствеността срещу задължението за издръжка и
гледане – не е известнооблагата която ще получи
прехвърлителя; 7/каузален;
II.Видове продажба. –1/обикновена (ЗЗД); 2/търговска
(ТЗ); 3/международна(външнотърговска);
III.Страни, предмет. 1.Страните са продавач и купувач. -
Не могат да бъдат купувачи: а)управители и длъж.лица-
продавачи относно поверените им имущества;
настойниците и попечителите, б) съдии, прокурори,
съдия-изпълнители, нотариуси и адвокати относно
спорните права, подсъдни на съда, към който се числят,
освен ако са съсобственици. В)Забрана за договаряне
сам със себе си –пълномощник и на двете страни.
2.Предмет на д-ра могат да бъдат вещи,у които се
продават–движими, недвижими,индивидуално и родово
определени, бъдещи вещи. Вещи, които не могат да се
продават са тези, които са публична държ.собственост,
тези, за които е изрично уговорено това, и вещи извън
гражданския оборот- нарк. Предмет на задължението на
продавача могат да бъдат вещи или права. Предмет на
задължението на купувача е цената.
ІV.Задължения на страните:
А/ Задължения на продавача:
1.Да прехвърли собствеността на продадената вещ.
а)при индивидуално определени вещи това става
автоматично със съгласието - рискът също преминава.
Тук продажбата има вещно- облигаторно д-е.
б)не автоматично: *родово определени вещи (при
индивидуализацията); *бъдещи вещи (при създаването
им); *алтернативно определени вещи ( п р и избора);
*при отлагателно условие (при настъпването му); *при
продажба на чужда вещ (продавачът може да придобие
собствеността и тогава ще я прехвърли; ако не може -
купувачът може да развали договора; или да придобие
собствеността оригинерно по чл.78ЗС; при недвижим
имот, ако впише нотариалния акт преди другото лице,
което е купило преди него, но не е вписало).
2. Да предаде вещта - на купувача, негов представител или
на превозвач в състоянието, в което се е намирала по
време на продажбата, заедно с плодовете от тогава..
3. Да плати разноските по предаването + 1/2 от др.
разноски при недв.имоти, ако не е угов.др.
Б/ Задължения на купувача:
1/Да плати цената (в местожителството на продавача).
2/Да получи вещта (от купувача, от представител или
превозвач). Отговорност за неполучаване: *рискът
преминава върху купувача; *продавачът може да иска
изпълнение + обезщетение за вредите; *продавача може
да развали договора по чл.87 + вредите; *чл.201-
разваляне след неполучаване на неплатена вещ.
3/Да поеме разноските: а)за дв. вещи - по договора +
прехвърлянето + приемането; б)за недв. имоти - [1/2(дог +
прехв) + приемането].
При неплащане продавачът може: *да задържи; *да
развали договора с обратно д-е; *да иска обезщетение за
вредите; *да иска връщане на вещта в 15-дневен срок
(чл.202) - но не и във вреда на кредиторите на купувача
V. Отговорност на продавача при евикция (съдебно
отстранение на купувача) - чл. 188-192.
Прилага се, когато се окаже, че ТЛ имат П на собственост
или други права върху вещта, които могат да се
противопоставят на купувача, освен ако последният е
знаел за това (чл. 188). Прилага се предимно за недв.
имоти, а за движими - само когато не е приложен
чл.78/ЗС (защото тогава той не може да бъде евикциран).
Евикцията е 2 вида: предстояща (евентуална) и
осъществена (съдебна).
1/ Евентуална евикция /предстояща/- когато ТЛ още не е
упражнило правата си.
Купувачът може (чл.189): а)да развали д-ра по чл.87-с
едностранно волеизявление (извънсъдебно за дв.и
съдебно за недв.вещи); б)да иска връщане на цената
(цялата, освен ако купувачът е извлякъл полза от
повреди, които сам е направил); в)направените от него
разноски по д-ра; г)необх. и полезни разноски за вещта;
д)др.вреди - по общия ред, като ги докаже; е)да задържи
вещта до заплащането;
Той може и да оспори правата на ТЛ, като привлече в
процеса и продавача. За да избегне отстранението, той
може да плати ипотеч. задължение, или да обезщети ТЛ..
2/Съдебна евикция /осъществена/-ТЛ е упражнило
правата си, купувачът е съдебно отстранен (евинциран)
изцяло или отчасти със съд. решение, д-рът е развален
по право. Купувачът има същите права, както при
евентуалната евикция, +: *разноските по процеса за
евинциране (чл.191); *стойността на плодовете, които е
осъден да върне на ТЛ; Това се отнася за
добросъвестния купувач/не е знаел по време на
продажбата за правата на трети лица./.
Недобросъвестният може да иска само цената! .
При частична евикция-само част от вещта е
принадлежала на трето лице - същите правила, с някои
особености (чл.190).
VІ.Отговорност на продавача за недостатъци (чл.193)
Всяка от страните по д-ра трябва да изпълни
задълженията си точни и добросъвестно. Лошото
изпълнение е една от формите на неточното изпълнение.
– когато вещта няма необходимите качества. Става
въпрос за недостатъци на продадената вещ, 1/които
съществено намаляват цената и или годността и за
обикновена или предвидена в договора употреба; или 2/
са скрити,неочевидни.
Недостатъкът трябва: 1/да съществува по време на
продаж-бата, 2/да е бил съществен, 3/ да не е бил
известен на купувача.
Продавачът отговаря и когато не е знаел за
недостатъците - обективна отговорност . При откриването
им купувачът трябва да уведоми продавача (чл.194 ал.1)
- откриването им може да стане и по-късно, в рамките на
които са били известни на купувача при продажбата - явните
се считат за известни, тях купувачът трябва да е открил при
първоначалния оглед, а не по-късно. Продавачът отговаря и
без уведомяване, ако е знаел за недостатъците (чл.194 ал.2).
Купувачът може: а)да развали д-ра, да иска цената обратно +
разноските по д-ра; б)да задържи вещта и да иска
намаляване на цената (ако не се споразумеят - съдът); в)да
задържи вещта и да иска поправяне на недостатъците за
сметка на продавача; г)при родови вещи - да иска да се
заменят с други от същия вид; д)във всички случаи - и
вредите, по общите правила (чл. 195 ал.2) – за предвидимите
преки и непосредствени вреди той отговаря независимо от
добросъвестността, но ако иска и непредвидимите вреди,
купувачът трябва да докаже, че продавачът е бил
недобросъвестен, т.е. знаел е за недостатъците;
Давност (чл.197): 1 год. за недвиж, 6 мес. за движими или 3
год. при съзнателно премълчаване (този срок може да бъде
променен по съгласие на страните - това е изключение от пр-
пите на давността!)
Всяко съглашение за освобождаване на продавача от
отговорност е недействително.
Правилата относно отговорността не се прилагат при
публична продан (чл.199).
VІІ. Продажба на наследство.
Тук не се прехвърля правото на собственост върху конкретни
или отделни предмети. Тя е продажба на права. Тази
продажба е д-р, с който наследникът прехвърля на друго
лице срещу определена парична сума, наричана цена,
съвкупността от права и задължения, които е придобил по
реда на наследяването/наследството/. При продажбата на
наследство продавачът трябва само да гарантира качеството
си на наследник. Този д-р е алеаторен, тъй като облагата не
е известна.
Форма на продажбата на наследство – писмена с нотариално
заверени подписи. Необходимо е да бъде вписан в службата
по вписванията.
Ако преди продажбата продавача е събрал някое вземане
или е отчуждил някои предмети, той трябва да върне
полученото на купувача. Наследството се придобива чрез
приемането му
VІІІ. Търговска продажба –особености. Тя е уредена в ТЗ.
За нея е характерно, че поне една от страните има
качеството търговец. В търговското право изискването за
сключване на д-ра в писмена форма не се изисква. За търг.
продажба се поставят по-строги изисквания във връзка с
отговорностите.Докато в ГП има редица сделки, които са
безвъзмездни. Търговската продажба е винаги възмездна. В
ТП нейстойката служи като гаранция за изпълнение на д-ра,
обезщетение за претърпените вреди, има санкционна ф-я и
не подлежи на промяна (за разл от ГП).
Тпр е вид продажба, която според разпоредбите на ТЗ е
Тсделка. Тя е консенсуален, двустранен, неформален,
комутативен договор. Не е търговска продажбата, която има
за предмет вещ за лично потребление и купувачът е фЛ.
Предмет на Тпр може да бъде движима вещ или ценна
книга, а също и права. Има мнение, че продажбата на
недвижими имоти не е търговска (въпреки чл.1 ал.1 Т.14/ТЗ!) -
защото ЗЗД предвижда за нея особен режим, който има
предимство пред правилата на ТЗ.
Особености на Тпр:
1.Допълнителни задължения за продавача:
а)когато е уговорено стоката да се приеме в склада на
продавача, трябва да се определи в какви срокове и по какъв
начин той ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване.
б)по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде
фактура, а по съгласие на страните - и др. документи.
в)продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз
според търг. практика,освен ако е угов.др.
2.Допълнителни задължения на купувача:
а)да прегледа стоката и ако тя не отговаря на изискванията, да
уведоми незабавно продавача. Ако не го направи - стоката се
смята одобрена (освен за скрити недостатъци).
б)при отказ да приеме изпратена от друго място стока,
купувачът е длъжен да я пази с грижата на добър търговец
през времето, което обикновено е необх. за продавача да
даде нарежданията си.
3.Облекчени условия за сключване на Тпр:
а)при забава, когато стоката подлежи на бърза развала или
пазенето и е свързано със значителни разноски или неудобства,
може да се продаде и без разрешение от съда (за разл. от ЗЗД);
трябва да се уведоми др. страна. Продавачът може и без
уведомяване да я продаде, ако тя подлежи на бърза
развала.
б)ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде
определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която
обикновено се плаща по време на сключването на договора за
същия вид стока при подобни обстоятелства (а по ЗЗД -
недействителност).
ІХ. Международна продажба на стоки.
Уредена е във Виенската конвенция за продажба на стоки.
Разликата с обикновената продажба е, че страните по д-ра
имат местожителство, респ.седалище на територията на
различни държави. Това е продажба с международен
елемент напр.: *страните да имат място на дейност на
територията на различни държави; *преминаване на стоката
от една държава в друга; *различна националност на
продавача и купувача и др. Не е необходимо д-рът да се
сключи или доказва писмено, няма изискване за форма, но д-
вите, в които е възприета писмената форма зе
действителност се изисква такава. Д-рът може да се докаже
по всички начини, включително и със свидетели. За
сключването - "теория на получаването", както по чл. 13 и 14
ЗЗД. Правата и задълженията на страните не се различават
от уредбата по ЗЗД. Рискът от случайно погиване преминава
върху купувача с доставянето на стоката на него или на
превозвач. Използват се обичайни правила и термини -
ИНКОТЕРМС (напр. франко, и др.)
Х. Договор за прехвърляне на имот срещу издръжа и
гледане. Този д-р е от ненаименованите. Той е алеаторен.
Има общи белези с д-ра за рента. За него се прилагат общите
правила за д-ра за продажба.
Предмет на д-ра е прехвърляне на правото на собственост
в/у недв.имот, което се придобива с извършването на
сделката с нотариален акт от приобретателя и задължението
на последния спрямо праводателя да го издържа и
гледа(формулира се в акта). Така определената
контрапрестация е лично, и незаместимо задължение на
страната и то не може да бъде трансформирано и заменяно
едностранно. Този д-р е с оглед на личността.
І. Дарение –Пр.уредба: чл. 225-227 ЗЗД.
Определение и х-ка - Дарението с съглашение, по силата
на което дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на надарения, който го приема (чл. 225 ал. 1 ЗЗД).
При дарението е налице нарастване на имуществото на
дарения и намаляне на имуществото на дарителя.
Предмет на дарение са имуществени права, всякакви
вещи –движими и недвижими –вземания, ценни книги,
ограничени ВП. Страните по д-ра са дарител и дарен.
Дарителят трябва да е дееспособен, защото дарението е
сделка на разпореждане.
Основни белези – а/дарението е договор (двустранна
сделка) - нужно е и съгласието на
надарения.б/дарението е безвъзмезден договор; в/ има
дарствен мотив – дарителя има намерение да дари нещо,
г/задължението е да се отстъпи нещо веднага.
Обещанието за дарение не произвежда действие;
дарението на бъдещо имущество е нищожно (чл. 226
ЗЗД), д/дарението може да бъде извършено с тежести, но
ако тежестта или условието са невъзможни, дарението е
нищожно.
Видове дарения: а/незаинтересована –дарителят
подарява нещо без оглад на интереса.
Б/възнаградително – когато дарителя желае да се
отблагодари на дарения за нещо, в/ в зависимост от
моалитетите – *чисто дарение – без модалитети и
*дарение с модалитети –условие, срок, тежест.
Сключване – д-рът се смята сключен с постигане на
съгласие дарителят да прехвърли собствеността, а
дареният да приеме подареното
Форма - зависи от предмета: 1.за недвижими имоти
договорът е формален - нотариална форма;
2.за движими вещи има алтернатива: а)писмена форма с
нотариално заверени подписи (формален
консенсуален договор), или б)чрез предаване
(неформален реален договор) - ФС на договора вкл.,
освен съгласието, и предаването на вещта - договорът
ще се счита за сключен едва при получаването на
подарената вещ. Този начин е неприложим за някои
дв.вещи - автомобили, кораби, наследство,
за които е установена форма за действителност по б. „а".
в)на ценни книжа - по надлежния ред за прехвърлянето
им (напр. джиро).
Тежест при дарението. Тежест имаме при дарение със
задължение за гледане - когато обитавам жилището
докато съм жив, но съм прехвърлил собствеността.
Отмяна на дарението – Става по съдебен ред- искът
може да се предяви в едногодишен срок от узнаването.
Отмяната има обратно действие. Дарението може да
бъде отменено, когато надареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя,
неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в
такова престъпление, освен ако деянието е извършено
при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б)набеди дарителя в престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода не по-малко от три години, освен
ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия
и такава не е подадена; в)отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае.
ІІ. Спонсорство. Няма правна уредба, но в практиката се
използва.
Определение -Спонсорството е съглашение, по силата на
което едно лице (спонсор) се задължава да предостави
парична сума или вещ на друго лице (спонсориран), за да
подпомогне негова научна, образователна, спортна или
културна дейност, срещу задължението на спонсорирания
да рекламира спонсора.
ІІІ. Отграничение на спонсорството от дарението.
Дарението е безвъзмезден договор, а спонсорството
двустранна възмездна сделка. Дарението е граждански д-
р, а спонсорството (според проф. П. Попов) - търговски
(защото рекламата е търговска дейност по чл.1, ал.1 т. 13
ТЗ). И при двата д-ра едната страна се задължава да
отстьпи на другата нещо, което има имуществен
характер. И при двата д-ра за лицето, на което се
предоставя нещо, възникват задължения, които не са
имуществено еквивалентни със задълженията на първата
страна.
Ралзиката е във вида на задълженията: на надарения да
бъде признателен, а на спспонсорирания да извърши
определено д-е (напр. да изнесе концерт), като при това
осъществи рекламата на спонсора.
I. Определение и характеристика на договора
за изработка.
С договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение.
Договорът е 1/двустранен;
2/възмезден.Страните са изработващ и
възложител.Предмет: трудов резултат.
Особености: 1/изработката е д-р за трудов
резултат, 2/ личните качества на изработващия
могат да бъдат заместими и незаместими, 3/д-ра
е самостоятелен, никой няма право да ръководи
изработващия, 4/рискът е в тежест на
изработващия, 5/ако не е уговорено друго,
изработващия трябва да изработи поръчаното
със свои ср-ва.
ІІ. Отграничение на д-ра от:
1/продажбата – разликата е в предмета на
договора. При продажбата продавача се
задължава да прехвърли собствеността на
стоката , при изработката изпълнителят се
задължава да изработи, да създаде нещо. Когато
имаме изработка на вещ с м-ли на изпълнителя
се доближаваме до истинската продажба
/прехвърля се собствеността с/у заплащане на
цена/.
2/ трудов договор – разликата е в предмета на
задълженията – при изработката се дължи трудов
резултат, а при трудовия д-р -предоставяне на
работната сила. При трудовия д-р трябва да се
спазва трудовата дисциплина. Д-ра за изработка
е неформален, а трудовия е в писмена форма.
3/ д-ра за поръчка – Д-ра за поръчка е д-р за
правни действия, а изработката за материални
действия. Страните в д-ра за поръчка са
доверител и довереник, и поначало този д-р е
безвъзмезден. Д-ра за изработка е възмезден
ІІІ.Права и задължения на страните./действие/
1/ Задължения на изпълнителя (съотв. = права на
възложителя):
а)да извърши възложената му работа -
изработване: *точно, съобразно с проектите и
задачите, опр. от възложителя, при
самостоятелност на произв. процес; *лично, освен
ако д-ра е без оглед на личността; *да предупреди
възложителя, ако материалите или проектите са
некачествени - иначе губи право на
възнаграждение (?) и трябва да плати вредите.
Ако възложителят не извърши нужните промени,
изпълнителят може да се откаже от договора или
се освобождава от отговорност; *ако работи със
свои материали, отговаря за качеството им; *да
се грижи като добър стопанин за предоставените
му материали и вещи;
б)да предаде изработеното на възложителя:
*тр.резултат; *предоставените му ср-ва и м-ли;
2/Задължения на възложителя (съотв. = права на
изпълнителя):
а)да даде необходимото съдействие за
изпълнение на възложената работа;
б)да приеме изработеното (+ проверка и
одобрение). При съществени недостатъци ( =
вещта е негодна) възложителят може да иска
разваляне на д-ра, а иначе - поправка или
заплащане на р-дите за поправка или намаляване
на възнаграждението. Срок - 6 месеца, а за
строителни работи - 5 год.
в)да плати възнаграждение – парично е, затова
при закъснение може да има лихви.
Рисковете (при случайна невъзможност за
изпълнение) са на изпълнителя - за работата, и
на собственика - за материалите.
ІV. Прекратяване на д-ра за изработка:
Поръчващия има право да иска изпълнението да
съответства на поръчаното и в уговорения срок.
Той може да проверява изпълнението по д-ра,
стига да не пречи на изпълнителя.
1/ с изработване и предаване на поръчката,
2/ чрез едностранно волеизявление за разваляне
- когато работата не може да си извърши по
уговорения и надлежен начин, ако има частично
изпълнение и то е в полза на възложителя,
трябва да има възнаграждение.
3/ в следствие на последваща невъзможност -
когато е налице причина, за която никоя от
страните не отговаря. Няма извършена работа,
няма възнаграждение.
4/при смърт или неспособност на изпълнителя да
извърши работата.
35. Наемни отношения. Договор за наем. Пренаемане.
І Договор за наем. Определение и характеристика. -
Съглашение, с което наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Страни: наемодател и наемател. Предмет на договора
са : непотребими вещи/движими и недвижими/ и цената.
Х-ка: 1/двустранен договор – съгласие ; 2/възмезден;
3/каузален; 4/комутативен; 5/неформален (формата и
вписването са необходими само за доказване и за
противопостимост на ТЛ-приобретатсл при недвижимите
имоти, плащането на наема се доказва само с разписка);
6/консенсуален ; 7/нетранслативен (но ако срокът с
повече от 3 години, законът счита договора за акт на
разпореждане - управителят не може да го сключи); 8/има
само облигационно действие, а не вещно (наемателят е
държател, а не владелец, той няма и вещното
правомощие ползване); Срокът не е съществен елемент
(максималният е 10 год., а от управител - 3 год.; ако е
сключен за по-голям срок - частична нищожност - остава
валиден за допустимия срок).
Отграничение на д-ра за наем от :
1/продажбата –при продажбата се прехвърля собственост
с/у опр.цена, а при наема се предоставя една вещ за
ползване също с/у опр.цена.
2/заем за послужване – заемът е безвъзмезден д-р
(ползвам вещ без да платя).
3/ заем за потребление – при заемът за потребление
заемателят придобива собствеността в/у заетата вещ и
дължи на заемодателя вещи от същия вид, количество и
качество, при наема не се прехвърля собственост.
4/право на ползване –правото на ползване е вещно право
върху чужда вещ, а наема е облигационно право.
Задължения на наемодателя (те съответстват на права
на наемателя): 1/Да предаде вещта на наемателя в
състояние, което отговаря на ползването, за което е
наета. Той отговаря за скрити недостатъци, освен ако
наемателят знае за тях. 2/Да поддържа вещта в
състоянието, което отговаря на нейното предназначение -
да извършва необходимите поправки, освен дребните. 3/
Да осигури спокойно ползване на вещта от наемателя -
да се въздържа от физически или правни действия.
(Наемателят може и сам да се зашити срещу физически
въздействия -има иск по чл.76 ЗС за нарушено владение
(държане) срещу ТЛ и срещу собственика. Срещу правни
въздействия: *при конкуренция с друг наемател: ако и
двата договора нямат достоверна дата - който упражнява
фактическата власт; ако и двата имат - по-раншният, ако
са вписани - по-рано вписаният); * при ревандикаиионен
иск от ТЛ-да привлече в процеса наемодателя. *да
съобщава на наемодателя за посегателствата.) 4/ Да
получи вещта след прекратяването на договора.
Задължения на наемателя: 1/Да плаща наемната цена
според уговорката. 2/Да пази вещта и да се служи с нея с
грижата на добър стопанин (по предназначение; да прави
дребни поправки). 3/Да върне вещта след прекратяване
на договора - в срок; така, както я е получил, с обикн.
изхабяване. За вреди - обезщетение.
Подобренията се плащат от наемодателя, ако са изв. със
съгласието му; без съгласието му - да се вдигнат, а ако
не може - той дължи по-малката сума от двете по чл.74
ЗС.
ІІ.Пренаемане Това е вид наем - съглашение между
наемателя и едно трето лице (пренаемател), на което
наемателят предоставя вещта за временно ползване
срещу опр. цена. Има 2 договора с един предмет.
Без сьгласието на първия наемодател може само част от
вещта, но не цялата. Наемателят и пренаемателят са
солидарно отговорни пред първия наемодател.
Условията на втория договор не могат да бъдат по-тежки
от тези на първия (напр. по-голям срок не може, но може
по-голяма ц е н а ) . Пренаемателят не може да има
повече права от наемателя.
IV.Прекратяване на наемното отношение.
1.Общи основания: а) по взаимно съгласие; б)с изтичането
на уговорения срок, а ако не е уговорен - с предизвестие
от 1 месец. С изтичането на срока не се прекратява
автоматично - мълчаливо продължаване (вече
безсрочно). в)с едностранно волеизявление за разваляне
от изправната страна (действа за в бъдеще, а не
обратно); г)погиване на наетата вещ; д/при погасяване
правото на ползвателя –наемателя.
2.Специфични основания: а)по чл.237: при прехвърляне
на собствеността наемният договор несе прекратява, а
възниква възможност за новия собственик да иска
прекратяване, акодоговорът не е в писмена форма с
достоверна дата или ако е наем на недвижим имот и не е
вписан. Ако договорът е сключен преди прехвърлянето и
има достоверна дата (нотариално заверена), остава в
сила за уговорения срок, но не повече от 1 година; за
недвижим имот - ако договорът е вписан, остава в сила
до края на срока (защото приобретателят би могъл да
научи за наемния договор чрез справка в
книгите за вписвания). б)по чл 235 - при етажна
собственост. Управата (а не наемодателят) - по
съдебен ред - за неизпълнение на наредбите от
наемателя, след предупреждение.
V. Лизинг -понятие и видове. Пр.му уредба е в
Търговския закон.
Понятие –Лизинга е съглашение, по силата на което
едната страна (лизингодател - Лд) се задължава да
предостави на другата (лизингополучател - Лп) за
ползване вещ срещу възнаграждение. Лп може да придобие
вещта по време на договора или след изтичане на срока му
(ако има клауза за изкупуване), но това не е основният
ефект на договора.
Договорът е двустранен, възмезден, комутативен,
консенсуален, престационен (но не и транслативен -
поне в основния му вариант), неформален. Страни - Лд и
Лп. Лизингодателя има задълженията на наемодателя с/о
ЗЗД. Лизингополучателя има задълженията на наемател
с/о ЗЗД, както и да върне вещта след изтичане на срока
на д-ра. Разноските по поддържането на вещта са за с/ка
на Лп. За д-ра за лизинг се прилагат съответно правилата за
д-ра за наем по ЗЗД.
Л прилича на наема - за Л се прилагат съответно правилата на
наема по ЗЗД, с изключение на: 1/граничението за срока (10г)
не важи за Л; 2/разпоредбите на ЗЗД за разноските по
поддържане на вещта не важат за Л (според ТЗ те са за сметка на
Лп, а според ЗЗД само дребните, от обикновено употребление,
са за сметка на наемателя). 3/разпоредбата за риска е друга
(при наема - наемодателят го носи, а при фЛ - Лп) - това е
най-важната отлика между наема и лизинга; 4/разпоредбата
за автоматично продължаване на наемния договор като
безсрочен след изтичане на срока не важи за Л;
Видове Л според ТЗ:
1/Финансов лизинг - с него Лд се задължава да придобие
вещ от трето лице при условия, определени от Лп, и да
му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Фин.Л
прилича на комисионния д-р по това, че Лд се задължава да
извърши от свое име по поръчка на Лп една сделка - да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от Лп.
Но при фЛ, за разлика от комисионния договор,
собствеността по правило не се прехвърля от Лд на Лп
(освен ако има клауза за изкупуване, което не е
задължително) - основното тук е да се предостави вещта за
ползване. Ако след изтичането на срока на договора Лд
прехвърли и собствеността, то той е длъжен да прехвърли и
правата си срещу третото лице (чл.344 ал.2). Рискът от случайно
погиване на вещта при фЛ е за Лп.
ФЛ е търговска операция, в която участват три страни - Лд,
Лп и доставчик. Тези страни са свързани помежду си с два договора:
а) продажба - между доставчика и Лд; б) лизинг - между Лд и Лп.
2/ Сублизинг - когато Лп предостави ползването на вещта
другиму, със съгласието на Лд.
3/ Оперативен лизинг (ОЛ) -Нашият ТЗ не използва понятието
„оперативен Л". В световната практика ОЛ е частично
финансиране на определена инвестиция и то преди всичко в
случай на преходни нужди на лизингополучателя от определени
машини и съоръжения. Срокът му е по-кратък от този на
Фин.Л Лизинггодател е самият производител на машините и
съоръженията. Лизингодателят може да поеме и допълнителни
задължения за поддържане на обекта (при фЛ няма такова
задължение). Рискът се поема от лизингодателя (както при
наема).
Допълнително
VІ. Аренда- З-н за арендата в земеделието - С договора за
аренда арендодателят се задължава да предостави на
арендатора за временно ползване обекта на договора, а
арендаторът - да извърши определено арендно плащане.
Арендата е разновидност на наемния договор. Обект на
арендния договор може да бъде: земеделска земя, сгради,
инвентар, добитък и др. вещи, предназначени за земеделско
производство. Форма - писмена с нотариално заверени
подписи. Вписва се в нотар.книги и се регистрира в
общинската служба по земеделие и гори. Срок- минималният
срок е 4 стопански години, максимален няма.
36. Заем. Заем за послужване. Заем за потребление. ..
I. Понятие и видове заем
Заемът се урежда не само в гражданското, а и в
търговското право. Има различни видове заем, затова се
говори за заемни отношения.
Общото за заема като родово понятие е, че едно лице
(заемодател) предоставя една вещ или една парична
сума на заемателя, който, след като си послужи с нея,
следва да я върне на заемодателя, или след като я
употреби, следва да върне друга заместима вещ от
същия вид, количество и качество. Договорът се счита за
сключен след постигане на съгласие и предаване на
вещта.
ЗЗД урежда два основни вида заем: обикновен заем,
наричан често заем за потребление, и заем за
послужване. Разликата между тях е в това, че при заема
за послужване заемодателят не прехвърля правото на
собственост на отдаваната под наем вещ, а при заема за
потребление прехвърля-собствеността и заемателят
може да се разпорежда с нея по своя преценка, като при
ползването я консумира и следва да се върне друга вещ
на заемодателя. Този договор може да бъде възмезден,
докато при заема за послужване въобще не може да се
уговори заплащане на възнаграждение за заемодателя,
тъй като това ще бъде наем.
В ТЗ е уреден банковият кредит, който също е вид заем.
ІІ. Заем за послужване (чл. 243-249 ЗЗД)
1. Определение и характеристика
С договора за заем за послужване заемодателят
предоставя безвъзмездно на заемателя една определена
вещ за временно ползване, а заемателят се задължава
да я върне (чл.243).
Договорът е: 1/реален - за сключването му е необходимо,
освен постигането на съгласие, и предаването на вещта,
предмет на заема. Предаването се счита за извършено,
когато се създаде възможност за заемателя да ползва
вещта (напр. връчване на ключовете за апартамента).
2/едностранен- поражда задължения само за едната
страна - заемателя; заемодателят няма задължения,
защото предаването на вещта е елемент от фС,
необходим за самото сключване на договора;
3/безвъзмезден- ако се уговори възнаграждение, ще се
превърне в наем. 4/Д-ра за заем е неформален д-р.
Предмет - непотребими индивидуално определени
вещи/движ.и недвижими/. Страни - заемодател и
заемател /всички фл и юл/.Не се изисква заемодателят
да е собственик на вещта, достатъчно е той да има
управителни правомощия, защото този заем е акт на
управление, а не на разпореждане с вещта. Носителят на
вещно право на ползване, както и наемателят на една
вещ, могат да ги отдават в заем. ако не е уговорено
противното.
Действие на договора - той поражда задължения само за
заемателя. Но в отд.случаи могат да възникнат и
задължения за заемодателя и тогава заемът ще се
превърне в несъвършен двустр.д-р.
2.Задължения на заемателя: а)да се грижи за наетата
вещ като добър стопанин, дори повече - да
предпочита нейното запазване пред запазването на
своите вещи (чл. 244). Това е така, защото договорът е
изключително в негов интерес. Ако не изпълнява тези
задължения, той дължи обезщетение за всички вреди,
настъпили както по причини, за които отговаря, така и за
тези, за които не носи отговорност - напр. непреодолима
сила. От тази отговорност той може да се освободи само
ако докаже, че тези вреди биха настъпили и при неговата
изправност. Той трябва да я ползва съобразно
уговореното, а когато не е уговорено - съобразно нейното
предназначение.
б)да заплаща обикновените разноски за поддържането,
запазването и използването на вещта. Ако е заплатил и
някакви извънредни разноски, които са били необходими
и неотложни, той може да си ги иска от заемодателя.
в)да уведомява заемодателя незабавно за всички
повреди или посегателства върху вещта.
г)да върне на заемодателя вещта след изтичане на
уговорения срок или след уговореното ползване, заедно с
плодовете, ако е дала такива и ако не е уговорено друго.
Но заемодателят може да иска връщането и предсрочно,
ако сам неотложно се нуждае от нея поради непредвиден
случай или заемателят умре или не изпълнява
задълженията си по б. „а".
Пр неизпълнение на тези задължения, заемателят дължи
обезщетение на заемодателят и за вредите, настъпили
поради причини, за които той не отговаря, освен ако
докаже че те биха засегнали вещта и при неговата
изправност. Ако вещта е дадена в заем на няколко лица,
те отговарят солидарно.
3.Задължения на заемодателя: а) да съобщи на
заемателя за скритите недостатъци на вещта.
4. Прекратяване на д-ра – а/ с изтичане на срока, б/
предсрочно, ако заемодателя се нуждае от вещта
неотложно, в/заемът без срок може да бъде прекратен по
всяко време.
ІІІ. Заем за потребление(обикновен заем)/240-241 ЗЗД/
1.Определение и характеристика
Заемът за потребление е съглашение, с което
заемодателят предоставя на заемателя в собственост
пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество,
Договорът е неформален, едностранен и реален. Ако е
сключен в писмена форма, но без предаване на вещта,
има силата на предварителен договор за заем. Може да е
безвъзмезден или възмезден. При паричния заем може
да се уговори възнаграждение под формата на лихва.
Уговорката за лихва трябва да е писмена (чл. 240 ал.2).
Това не важи за банките.
С д-ра за заем: 1/ се прехвърля собствеността – той е
разпоредителна сделка, защото заемодателят се лишава
от собствеността в/у вещите., 2/предмет на д-ра са пари
или заместими вещи,3/д-рът е неформален, 4/ д-ра е
едностранен и възмезден - може да се уговори лихва -
писмено.
Предмет на договора са вещи, които имат
качеството да се заместват с други от същия вид,
количество и качество. Най-често - потребими
вещи.
Форма - по принцип е неформален (това не се
отнася за банковия паричен заем). Страните са
също заемодател и заемател. Заемодателят
трябва да е собственик.
2.Действие на договора - Задължения на
заемателя: * да върне заетите вещи или пари от
същия вид, количество и качество; рискът от
случайно погиване на вещите се носи от
заемателя. защото той е собственикът. Той
трябва да ги върне в уговорения срок. а ако не е
уговорен - един месец след поканата. За
заемодателя по пр-п не възникват задължения, но
той отговаря за скритите недостатъци.
IV.Банков кредит - Договор за банков
кредит/ДБК/ -правната му уредба е в ТЗ.
Той е активна банкова сделка. Има два вида
отношения –преддоговорни и следдоговорни.
Преддоговорните се осъществяват в
предварителна проверка за изясняване на
наличния капитал, приходите, способите за
обезпечение представени откредитополучателя, а
банката дава информация за условията на
кредита. Заемателят е длъжен да даде
необх.сведения във връзка със сключването и
изпълнението на д-ра. Чак когато банката се
убеди, че има условия , се сключва д-ра за
кредит.
Д-ра зе кредит е консенсуален, а не реален д-р.
Счита се за сключен след съгласието на
страните. Той е формален –писмена форма.
Възмезден д-р. За разлика от д-ра за влог или
разплащателната сметка, той винаги е срочен.
Срока има значение за определяне на
облигационните отношения м/у страните –
определяне на лихвата. Кредита взав.от срока
може да бъде кратко-, средно- и дългосрочен.
Тези д-ри се сключват на основание изискванията
на ТЗ и вътрешните правила на банката.
Отграничение на банковия влог от заема: *при
банковия кредит, едната страна винаги е банката.
*Заема е реален д-р, а банковия кредит е
консенсуален, *заема е неформален, а кредита
формален д-р, *кредита е винаги възмезден.
С ДБК банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, д-ра е в
писмена форма. Предмет - отпускане на парична
сума за опр. цел (ДБК е винаги каузален), при опр.
условия и срок Страни: а) заемодател - банка; б)
заемател - банка или др. субект; Условие за
действителност - писмена форма. Срок - за
разлика от ДБВ задължението е изпълняемо преди
срока, но не е предсрочно изискуемо, освен в
предвидените в ТЗ случаи – кредита не се
използва за целта, за която е отпуснат;
заемателят предоставя неверни сведения;
обезпечението стане недостатъчно; заемателят е
със влошено фин.състояние. Обезпечения -
лични и реални (поръчителство, залог, ипотека).
Изменението, прекратяването и развалянето на
договора са подчинени основно на договора за
заем - неплащане на междинните вноски, -
развалянето.
37. Влог. Правилен влог и неправилен влог. ..
І.. Влог (чл. 250-257 ЗЗД)
Определение и характеристика - С договора за влог
влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя,
който я получава със задължение да я пази и върне.
Пазенето е безвъзмездно, но може да е уговорено и
заплащане. Предмет на договора могат да бъдат само
индивидуално определени движими вещи. Цел на
договора е да се пази вещта в интерес на влогодателя.
Влогът е два вида: обикновен и неправилен.
ІІ. Обикновен /правилен/ влог:
При обикновения влог влогоприемателят по правило не
може да си служи с вложената вещ, която си остава
собственост на влогодателя, и трябва да върне същата,
индивидуално определ.вещ.
Д-рът е реален, едностранен –ако възникне задължение
и за другата страна, се превръща в несъвършен д-р,
безвъзмезден (може да се уговори възнаграждение),
неформален, самостоятелен.
1/ Задължения на влогоприемателя: а/да пази вещта като
добър стопанин; б/не може да я използва, дори ако
пазените вещи са заместими, освен ако е угов.друго със
влогодателя; в/той не отговаря за вредите, настъпили
поради причини, за които не отговаря, освен ако използва
вещта без съгласието на влогодателя. г/да върне вещта
на вложителя - точно същата, заедно с плодовете, които
е дала- винаги, когато му бъде поискана (защото
договорът е в интерес на влогодателя).
2/ Задължения на влогодателя – а/невинаги има, но ако е
уговорено възнаграждение - ще има задължение да го
плати (в такъв случай договорът ще бъде двустранен),
б/да плати направените от влогоприемателя разноските,
необходими и неотложни: ако договорът е безвъзмезден -
всички, ако е възмезден -само извънредните. В/да получи
вложената вещ след изтичане на срока.
Договорът може да се прекрати от влогодателя винаги, а
влогоприемателят не може преди изтичане на срока, а
ако срок не е уговорен - може с предизвестие с
достатъчен срок.
ІІІ. Неправиленвлог.
При неправилния влог собствеността на вещите
преминава върху влогоприемателя, който се задължава
да върне вещи от същия вид, количество и качество. Тук
за разлика от правилния влог влогоприемателя може да
си служи с вложаната вещ. Рискът от случайно погиване
се носи от влогоприемателя, защото той е собственик.
Неправилният влог прилича на заема за потребление, но
за разлика от него при неправилния влог вещите се пазят
в интерес на влогодателя (а при заема за потребление - в
интерес на заемателя).
IV. Договор за банков влог (БВ) (чл.420-425/ТЗ)
1. Обикновен влог - С ДБВ банката се задължава да пази
предадените й определени парични знаци, ценни книги
или други движими вещи срещу възнаграждение. Договорът
е реален, двустранен и възмезден. Особеност - Влогодателят
може всякога да поиска връщането на вложената вещ, даже и да е
уговорено, че влагането ще трае определено време.
2. Паричен влог -Банката дължи паричната сума на
влогодателя в същата валута и размер, както и
уговорената лихва. При паричния влог, банката издава на
влогодателя документ за всички вноски и плащания по
влога. БВ е особен вид договор за влог (неправилен влог
е). Особености: а)предмет на договора са само пари;
б)влогодателят има право да изтегли от вложените пари
когато той пожелае, дори при срочен д-р. в)Б става
собственик на вложените пари, тя има пар.задължение
спрямо влогодателя. Банковия влог има транслативен
ефект (за разл. от влога по ЗЗД, където няма транслация
- влогоприемателят е длъжен да пази и върне вещта).
г)осн.задължение на Б като влогоприемател е да върне
вложената сума пари и уговорената лихва.
д)условие за действителност на БВ е писмената форма. Б
издава документ за всички вноски и плащания по влога.
Прекратяване и разваляне на БВ - по правилата на ЗЗД .
ДБВ може да се уговори в полза на трето лице или под
условие. Ако условието не се сбъдне или третото лице почине,
вложеното се връща на влогодателя.
Лихви - това са граждански плодове според ГП. В
облигационното П лихвата се разглежда като обезщетение -
ЧЛ.86/ЗЗД. Според чл. 86 ал. 2 размерът на законната
лихва се определя от МС.
В БП лихвата се разглежда като цена и е неразривно
свързана с ДБК. Лихвата е цена на стойността или капитала,
който се отчуждава за временно ползване. ОЛП се
определя ежедневно от БНБ.
V. Влог в публичен склад. С д-ра за влог в публичен
склад влогоприемателят приема срещу
възнаграждение стоки със задължение да ги пази и
да ги върне на влогодатела или на оврластения да ги
получи. Изисква се писмена форма и се вписва в
складов регистър.
1/Задължения на влогоприемателя – а/да допуска
влогодателя да стоката през раб.време на склада, за да я
проверява и поддържа, опакова, сортира, разделя, да
взема проби от нея, б/да уведоми незабавно лицето,
което има право да получи стоката при опасения, че тя
може да се повреди, в/да застрахова от името и за
сметка на влогодателя вложената стока с/у пожар,
наводнение, земетресение, освен, ако тя е застрахована,
г/да издава складов запис за стоката. Влогоприемателят
има право на залог върху вложената стока за
обезпечаване на вземанията си.
2/ Задължения на влогодателя – а/да даде сведенията,
необходими за пазенето на стоката, б/да заплати
дължимите възнаграждения.
3/ Прекратяване: а/ след изтичане на уговорения срок,
ако не е уговорен –3 месеца след влагането на стоката, б/
предсрочно -когато вложената стока е застрашена от
повреждане или има опасност да повреди други стоки,
ако стоката е бързоразваляща се.
Искът за вреди с/у влогоприемателя се погасява с 1-
годишна давност.
39. Мандатни отношения. ….
І. Договор за поръчка (мандат).
1/ Определение и характеристика - С договора за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия. Д-ра
е консенсуален, неформален, безвъзмезден, едностранен
–възникват задължения само за довереника. Предмет на д-ра
могат да бъдат само правни д-я. Страни – довереник и
доверител, те трябва да са дееспособни.
2/ Задължения на страните.
А/ на довереника: а/да извърши възложеното му действие;
той трябва да го извърши лично, не може да възлага на друго
лице, освен ако е овластен от доверителя или това е станало
необходимо за запазване на интересите на доверителя; той
трябва да действа с грижата на добър стопанин., б/да
уведоми доверителя за изпълнението на поръчката., в/да
даде сметка на доверителя и да му предаде всичко, които е
получил в изпълнение на поръчката.
Б/ на доверителя. Поначало няма задължения, защото д-ра е
едностранен: а/при поискване да достави на доверителя
средствата, необходими за изпълнение на поръчката, и да
заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите.,
б/да заплати на довереника възнаграждение, само ако е
уговорено.
3/ Прекратяване на поръчката. -Договорът се прекратява: а/ с
изпълнение на поръчаното, б/с оттегляне на поръчката от
доверителя, в/ с отказ на довереника, г/при смърт или
поставяне под запрещение на една от страните, д/при
последваща невъзможност на изпълнението, е/по взаимно
съгласие
4/ Мандат и пълномощие - Ако довереникът действа от
името на доверителя като негов пълномощник, правата и
задълженията по сключените с трети лица сделки възникват
направо за доверителя. Ако довереникът действа от свое
име, тези права и задължения възникват за него. Но тези
права се считат за права на доверителя: а) в отношенията
между довереника и доверителя; б) по отношение на трети
недобросъвестни лица; в) по отношение на добросъвестните
кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има
достоверна дата, която предхожда налагането на запора.
5/ Отграничение. Разновидности на д-ра за поръчка са
комисионния и спедиционния д-р. Тези д-ри са възмездни и
се сключват съответно от комисионера и спедитора. Когато
те се сключват от името на доверителя при спедиционния д-р
е налице неистински спедиционен д-р.
ІІ. Комисионен договор. Пр.уредба – чл.348-360 ТЗ
1/Определение и характеристика - Това е договор, с който
едно лице (комисионер) се задължава срещу
възнаграждение по поръчка на друго лице (доверител,
комитент) да извърши от свое име, но за негова сметка
една или повече сделки.
Комисионният договор е търговска сделка. Той е сходен с
гражданския договор за поръчка, но е възмезден. За него
субсидиарпо се прилагат разпоредбите за поръчкатал. 348
ал.2 ТЗ).
Комисионният договор е двустранен, възмезден,
консенсуален, неформален. Страни – комисионер и
доверител.
2/ Действие на комисионния договор - той съдържа три
отношения:
а)на възлагане - между доверителя и комисионера;
б)изпълнителна сделка - между комисионера и третото лице;
в)отчетна сделка - между комисионера и доверителя.
Комисионера работи от свое име и за сметка на доверителя.
Правата и задълженията по сделката, сключена с трето лице
в изпълнение на поръчка, възникват за комисионера. Има
едно изключение от това правило - правата, придобити от
комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат
спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя,
дори и да не са му прехвърлени.
3/ Задължения на комисионера: а/да изпълни поръчката с
грижата на добър търговец; б/да сключи възложената му от
доверителя сделка точно според указанията, които се
съдържат в поръчката; в/да уведоми доверителя, когато
третото лице не изпълни задълженията си по изпълнителната
сделка, г/да даде на доверителя сметка за извършеното по
сделката, която му е възложена, д/да прехвърли на
доверителя всички резултати от изпълнителната сделка.
Комисионера може да се отклони от поръчката, ако е в
интерес на доверителя, в противен случай той може да не я
признае.
4/ Задължения на доверителя: а/ да приеме от комисионера
резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката,
придобита за него, и да го уведоми за установените
недостатъци или л и п с и , както и да поеме задълженията,
които комисионерът е поел към третото лице. б/да заплати на
комисионера разноските, направени за изпълнението на
поръчката. в/да заплати на комисионера уговореното
възнаграждение –комисионна –обикновено е в процент. Ако
не е уговорено, дължи се обичайното.
5/ Прекратяване – с изтичане на срока, с извършване на
поръчката, по взаимно съгласие на страните, ако изчезне
единият от правните субекти.
ІІІ. Спедиционен договор. Пр.уредба –чл.361-365 ТЗ
1/ Определение и характеристика. - Спедиционен е договорът, с
който едно лице (спедитор) се задължава срещу
възнаграждение да сключи от свое име, но за сметка на
друго лице (доверител) договор за превоз на товар.
Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален,
неформален. Страни – спедитор и доверител.
Спедиционният договор е търговска сделка. Близък е до
комисионния договор. Отличава се само по предмет - той е
ограничен до сключване на договор за превоз на товар,
разпоредбите за комисионния договор се прилагат
субсидиарно.
2/ Задължения на спедитора: а/да сключи от свое име, но за
сметка на доверителя, уговорения договор за превоз на
товар., б/да предупреди доверителя, когато опаковката не е
подходяща; в/да спазва указанията на доверителя за пътя,
посоката и т.н. г/да съхранява товарите с грижата на добър
търговец до предаването им; д/да застрахова товарите, но
само ако доверителят изрично е наредил; е/да даде на
доверителя сметка за изразходваните суми при изпълнението
на задълженията си по договора и да му предаде остатъка,
ж/да прехвърли на доверителя всички резултати от
изпъл.сделка.
Спедиторът може сам да извърши изцяло или частично
превоза, тогава има правата и задълженията на превозвач.
3/ Задължения на доверителя: а/да уведоми спедитора за
особеностите на товара, б/да заплати на спедитора
уговореното възнаграждение - Вземанията на спедитора
срещу доверителя за уговореното или за обичайното
възнаграждение, както и за разноските, са обезпечени със
законно право на залог върху товара и вземанията, в/да
заплати на спедитора направените разноски;
Искът за вреди по спедиционния д-р се погасява с 1-годишна
давност.
40. Договори за др-во. Д-р за гр. дружество.
Консорциум.
I.Договор за гражданско дружество
1/ Определение и характеристика. -С договора за
дружество две или повече лица се съгласяват да
обединят своята дейност за постигане на една обща
стопанска цел.
Договорът е многостранен (задълженията не са
насрещни, а взаимни - страните взаимно се обвързват за
постигане на общата цел), консенсуален. Целта на д-
вото е стопанска, д-вото извършва обща дейност. ГД
може да се сключи както между фЛ, така и между ЮЛ,
може и търговци. Гражданското Д-во е г)речен по р.Дунав: Кодекс на търговското
неперсонифицирано, няма качеството на юридическо
лице, за разлика от търговското д-во. За третите лица
имуществото на дружеството е имущество на
съдружниците, при презумпция за равенство на частите.
2/ Сключване на д-ра -по общите правила. Форма -
договорът е неформален, законът не изисква форма за
действителност. Но на практика най-често се сключва в
писмена форма.
3/ Изменение на д-ра. Общите правила намират само
съответно приложение. Така договорът не може да се
измени чрез цедиране (прехвърляне) дела на някой от
съдружниците на трето лице, без съгласието на всички
останали съдружници, защото е сключен с оглед на
личността. По същите съображения недопустимо е всяко
заместване или поемане на задълженията на
съдружника от друго лице, без съгласието на всички
съдружници.
4/ Прекратяване на д-вото: а)с постигането на неговата
цел или ако постигането и е станало
невъзможно; б)с изтичането на срока, за който
дружеството е било образувано; в)със смъртта или
запрещението на някой от съдружниците, ако не е
уговорено друго; г)с предизвестие на един от
съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо
време, когато д-вото е било образувано за неопределен
срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с
останалите съдружници; д)по решение на съда, ако за
това има основателни причини, когато дружеството е
образувано за определен срок. Основателна причина е
напр. неизпълнението на задълженията от някой
съдружник.
При прекратяване на дружеството общото имущество
/съсобствеността/ се ликвидира чрез делба.
5/ Права и задължения на съдружниците.
А/Задължения на съдружниците: а/те са длъжни да
правят вноски в пари или имоти, в/у тях възниква обща
собственост –особена съсобственост, защото д-вото не
може да притежава нищо, б/задължение за доверие м/у
съдружниците, в/съдружниците трябва да развиват обща
стопанска д-ст, г/ управлението на работите на д-вото се
извършва с/о решенията на всички съдружници, освен
ако друж.д-р предвижда това да стане с множинство от
гласовете. Всеки съдружник има право на един глас, д/
съдружниците трябва да управляват работата с грижата
на добър стопанин., е/ никой съдружник не може да
прехвърли своето право на участие в д-вото без
съгласието на другите участници, ж/ ако не е уговорено
друго печалбите и загубите се разпределят м/у
съдружниците, съразмерно на техния дял.
Б/ Права на съдружниците: а/ отделните съдружници
притежават обща съсобственост, б/печалбата се
разпределя съразмерно с дяловете им, в/съдружниците
имат съответно право в/*у разноските, които са
направени за д-вото.
ІI.Разлика между търговските дружества и изпращача, превозвача и получателя, описание
гражданското дружество.
ТД са сдружавания на фЛ и/или ЮЛ за извършване на
търг.дейност. Те са персонифицирани - имат качеството
ЮЛ. Видовете ТД са изчерпателно изброени в ТЗ. Те
подлежат на съдебна регистрация. Имат корпоративно
устройство, органи за управление. При прекратяването
им се извършва ликвидация. Те могат да бъдат
обявявани в несъстоятелност.
ГД също са сдружавания на фЛ и/или ЮЛ. Наличието на
ясно изразена обща цел е условие за действителността
на договора. Пр.субекти в резултат на сдружаването не
създават нов, различен от тях правен субект - ГД не са
персонифицирани, не са ЮЛ. Те нямат и търговско
качество, уреждат се от ЗЗД, а не от ТЗ. Не се
регистрират. Те нямат свой устав, управителни органи,
нито корпоративно устройство и общо събрание.
ІІІ.Дружества със съучастие.
Това е д-во, при което едно лице съучастник
(комплементар –скрит, таен) участва с вноска и дял в
печалбата и загубите на търг.предприятие. Той може да
не е търговец и не отговаря пред третите лица.. Другият
съдружник, наречен открит води д-стта от свое име и със
своя фирма. Той трябва да е търговец. Тази форма е
близка до заема. Скритият съдружник дава пари на заем
на явния, но не получава лихви, а част от печалбата. Д-
вото със съучастие не е ТД и прилича на ГД, но разликата
е, че явният съдружник трябва да е търговец. Тайният
съдружник не може да управлява д-рът е неформален, но
съдържа няколко елемента- вноската на скрития
съдружник, разпределението на печалбите и загубите.
Търг.д-ст се извършва само от явния съдружник и само
той ще отговаря за задълженията към третите лица.
Използват се най-често за извършване на търговска
дейност, когато скритият съдружник няма търговско
качество или по някаква друга причина желае да остане
„в сянка". Предметът на договора в този случай е
извършването на търговска дейност чрез явния
съдружник.
Тайният съдружник е длъжен да направи вноската, като
прехвърли правата в/у имуществото на явния, има
задължение за добросъвестност. Той има право да
участва в печ.и загубите съобразно вноските, да иска
препис от год.счетоводен отчит, да проверява търг.книги,
да развали д-ра ако явния съдружник действа против
неговите интереси.
Прекратяване - смърт или поставяне под запрещение,
при несъстоятелност на явния, с предизвестие. При
прекратяване не се извършва ликвидация.
ІV. Консорциум. Пр.уредба чл.275-276ТЗ.
Консорциумът е договорно обединение на търговци за осъществяване на
определена д-ст. За него се прилагат съответно правилата за
гражданското дружество или за дружествата, във формата на което е
организиран консорциумът.
Това е търговско или гражданско д-ви, съдружниците в което могат да са
само търговсци (вкл.и общински предприятия, ако са търговци). Образува
се за предвидените за осъществяване на стопанството цели, обикн. за
създаване на предприятия, развитие на д-сти, координация и т.н. може да
има временен илитраен х-р.
41. Договор за превоз ...
I. Правна уредба:
1. Обща - ЧЛ.367-379/ТЗ
2. Специална - за отделните видове транспорт:
а)железопътен: З за железопътния транспорт (ДВ
бр.97/2000 г)+ подзаконови актове.
б)автомобилен: З за автомобилните превози (ДВ
бр. 82/99 г)+ подзаконови актове
в)морски: Кодекс на търговското корабоплаване и
др.;
корабоплаване и
д)въздушен: Закон за гражданското
въздухоплаване/72г и
Не само МС, но и М на транспорта може да издава
подзаконови НА, регламентиращи въпроси на
превоза.
Императивните норми играят по-голяма роля,
отколкото при др. договори
II.Определение и характеристика. - С договора
за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено
място лице, багаж или товар. Д-ра бива два
основни вида – за превоз на пътници и за превоз на
товари. Д-ра е 1/двустранен, 2/възмезден,
3/консенсуален (морски, възд.) или реален (ж.п.,
авт., речен), 4/по ТЗ той е неформален и
писм.форма е само за доказване, но особените
правила в други НА за отд. видове транспорт изискват
писм.форма за действителност (с изкл. на
морския, но и там практиката е наложила писмена
форма).
III.Сключване на превозни договори в разл.
видове транспорт (по спец. НА)
1. Железопътен (договорът се счита за сключен в
момента, в който товародателят предаде товара с
товарителницата и отправната гара го приеме).
-товарителница: само в 1 оригинал, с опр.
съдържание (товародателят индивидуализира
товара и условията на превоза), като форма за
действителност на договора и придружаващ товара
документ, и като доказателство. Тя е двустранен
документ, зашото се издава от товародателя, а
превозвачът я подписва, подпечатва и издава
разписка. Не е ценна книга! Предава се на получателя
(освободената товарителница му служи за активна
легитимация)
-разписка: за доказателство и активна
легитимация на товародателя (второто преди
освобожд. на товарителницата, с което
правоимащ става получателят) за рекламация и
иск.
2.Автомобилен Обществен превоз може да се
извършва само от лицензирани превозвачи.
Договорът за авт. превоз на товари се установява
с товарителница/пътен лист/, но действителността
на договора не зависи от нея. Съдържание на
товарителницата: имената и адресите на
на товара, превозната цена и др
При превоз на пътници се издават билети, а при
поискване от пътника - и багажна разписка.
Действителността на договора не зависи от
билета.
3.Морски (писм. форма е само за доказване)
- коносамент: той е едностранен документ, с
който превозвачът признава, че на борда на
кораба се намира определен товар с определено
местоназначение. Има задължителни реквизити.
Издава се по волята на страните. Той е стокова
ценна книга! Може да бъде поименен, на заповед
или на приносител. Прехвърля се като ценна
книга.
- чартърен документ: той е писмена форма
само за превоз, но не и за продажба; не е ценна
книга и няма доказателствено и легитимационно
значение по отношение на стоката.
- ордер за натоварване: едностранен документ,
от от изпращача, съд. данни за стоката.
- деливъри ордер: писмено нареждане до
капитана за предаване на части от стоката на
опр. лица; ценна книга е.
4.Речен превоз по р. Дунав - както морския
5.Въздушен (писм. форма е само за доказване,
но на практика се използва) товарителница:
двустранен документ, в 3 екземпляра
IV. Права и задължения 1.. Задължения на
товародателя/изпращача
а)да предаде товара на превозвача в състояние,
годно да издържи превоза, заедно с необх.
съпроводителни документи;
б)да заплати на превозвача възнаграждение - при
сключване на договора, освен ако е уговорено
друго. Ако той не е платил – плаща
товарополучателят при приемането.
2.Задължения на товарополучателя -Той не е
страна по договора за превоз, но в опр. период от
изпълнението встъпва в правоотношението и
замества товародателя в правото на
разпореждане и обезщетение. Трябва незабавно
да получи товара, ако не са платени пътните
такси трябва да ги плати, трябва да провери
състоянието на товара.
3.Задължения на превозвача: а)да извърши
превоза в определения срок; б)да пази товара;
в)да уведоми получателя и да му предаде товара;
г)когато не е издаден товарителен запис - да
изпълнява нарежданията на товародателя за връщане
или предаване на др. лице, ако още не го е предал; д)за
пътници - да осигури подходящи удобства и
сигурност; е)при поискване от товародателя - да
му издаде за предадения товар товарителен
запис, който може да бъде и на заповед; в такъв
случай товарът се предава на легитимирания
приносител на записа; ж) ако получателят не се намери
на посочения адрес или откаже да приеме товара,
превозвачът трябва да го пази или предаде за пазене, като
своевременно извести товародателя. При товар,
подлежащ на бърза развала се прилагат правилата за
продажба на вещта при забава на кредитора.
Превозвачът има право на залог върху товара за
вземанията по договора.
V.Отговорност по ТЗ - за забава, за липси и повреди;
Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или
повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на
непреодолима сила, на качествата на товара или на явно
неподходяща опаковка, ако товародателят е дал
съгласие за превоз( ако докаже вина на товародателя).
Превозвачът отговаря за вредите, които се дължат на
забава при изпълнение на превоза.
Недействителна е уговорката за освобождаване от
отговорност.
След като е получен товарът, превозвачът отговаря само
ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един
месец от получаването.
Ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с
участието на други превозвачи, той отговаря за
действията им до предаването на товара. Всички
превозвачи отговарят солидарно.
Искът за вреди по договора за превоз се погасява с
едногодишна давност, чийто срок започва да тече: 1. за
товари - от деня, в който са предадени на получателя, а
когато не са предадени - от деня, в който е трябвало да
му бъдат предадени; 2. за пътници - при смърт или
телесна повреда - от настъпването им или узнаването за
тях, но не по-късно от три години.
42. Застраховки .....
І. Договор за застраховка. П уредба - Кодекс за
застраховането -01.01.06
1/ Определение - С договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
плащане на премия и при настъпване на застрахователното
събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се
лице застрахователно обезщетение или парична сума. За
застр.д-ри се прилагат общите правила на ЗЗД и ТЗ.
Договора за З е Юф за възникване на ЗПО при доброволните
застраховки.
2/ Х-ка: 1/възмезден; 2/двустранен; 3/алеаторен; 4/формален
(писмена форма - застрахователна полица с определени
реквизити или друг писмен акт с опр. реквизити);
5/консенсуален, 6/срочен. Страни: застраховател и
застрахован. Според ТЗ със застрахователни сделки могат да
извършват само АД и кооперации, а според КЗ - и клонове на
застрахователи от трети страни, регистриран по ТЗ - във всички
случаи те трябва да са получили лиценз от Комисията по
финансов надзор. Може и застрахователи от държави-членки
при съотв. Усл-я.
Преди сключването на договора застрахователят е длъжен да
предостави на кандидата за застраховане определена
информация.
Предмет на д-ра е при нстъпване на определено
застрахователно събитие да се изплати на застрахования
обезщетение.
II.Основни понятия
1. Застрахователно обезпечение- това е осн. задължение на
з-теля: а) да покрива рисковете; б) да извърши ефективно
плащане;
2. Застрахователен риск - Използва се с разл. значения: а)
опасността, от която се застрахова (= застр. събитие); б)
вероятността за настъпване на застр. събитие.
3. Застрахов. интерес - не е предмет на ЗПО, а
негова предпоставка - без интерес ДЗ няма сила;
4. Застрахователна премия- тя е осн. елемент на ЗПО,
осн. Задължение на з-ния. Зависи от риска - без риск не се
дължи премия. Размерът и зависи от риска и от застр. сума.
Неделима е (при настъпване на застр.събитие не се връща
премията за ост. период).
5. Застрахователно събитие - осъществяване на
покрития риск. Задължението на з-теля да носи риска се
превръща в задължение да плати ефективно. 3-ният трябва да
съобщи веднага, щом узнае за настъпването му, и да дава
сведения по-нататък.
6. Застр. срок- „рисков срок". ДЗ винаги се сключва за опр.
срок. ЗПО съществува само в срока. Събитие извън срока не
е застр. събитие.
7. Застр. сума - тя опр. границата, до която се простира
отговорността на з-теля при личните застраховки, в случай, че
застр. събитие настъпи. Не може да надхвърля застр.
стойност. Несеквестируема е. При имущ. застраховки е
секвестируема, ако имуществото е такова.
8. Застр. стойност- стойността на застрахованото имущество.
9. Застр. давност- 3 год. от застр. събитие, а за „гражд.
отговорност" -5 год (чл.391 ТЗ).
III. Видове застраховане
1. Според предмета:
а) имуществено - предмет може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари.
б) лично (живот, здраве, телесна цялост): *по живот;
*срещу злополука;
2. Доброволно и задължително. Принципът е за
доброволност на застраховането (чл.6 КЗ). Но със закон
може да се установява задължително застраховане - напр.
"гражданска отговорност на автомобилистите" и "злополука" на
пътниците в обшествения превоз (чл.249 КЗ).
3. Особени лични застраховки: *в полза на трети лица;
*взаимни (съпрузи, роднини, съдружници); *върху чужд живот и
телесна цялост (само възходящи, низходящи и съпрузи; др.- с
писм.съгласие);
IV. Действие на ДЗ
Договорът има сила след плащането на първата премия,
освен ако е уговорено друго. Правата и задълженията на
страните са корелативни.
1. Задължения на застрахования: а)да уведомява
застрахователя за всички съществени обстоятелства - при
сключването и след това, а също - за настъпването на
застрахователно събитие; б)да плаща своевременно
дължимите премии; в)да взема мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, г)да спазва
предписанията на застрахователя и компетентните органи
(противопожарни и др.). д) в 7-дневен срок от настъпването
на застр.събитие да уведоми застрахователя, е) има право
да получи застр.обезщетение.
2. Задължения на застрахователя: * да получи
застр.премия, *да заплати застрахователното обезщетение
(сума) при настъпване на застрахователното събитие (освен
когато то е умишлено причинено от застрахования или от
трето ползващо се лице).
V. Имуществено застраховане.
Предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари.
Застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на
имуществото.
Презастраховане - Ако е уговорена по-голяма
застрахователна сума от действителната стойност на
застрахованото имущество, договорът остава в сила, като
застрахователната сума се намалява до размера на
действителната стойност.
Подзастраховане - Ако е уговорена по-малка
застрахователна сума от действителната, съответно
възстановителната стойност на застрахованото имущество и
то погине или бъде повредено, обезщетението се определя
според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителната стойност.
Задължение за съобщаване - При настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-
дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен
ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
Предотвратяване и ограничаване на вредите -
Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните
органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки.
Застрахователно обезщетение - При настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни
Встъпване в правата на застрахования - С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
VІ. Застраховка “ Гражданска отговорност”.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съобщаване - Застрахованият е длъжен в 7-дневен срок
от узнаването да съобщава на застрахователя
обстоятелствата, които биха могли да доведат до
възникване на гражданска отговорност.
Пряк иск - Увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.По застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, застрахователят
отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Регресен иск – Застр-лят има право на регресен иск
срещу застр-ния:1.за всичко платено на увредения; 2.за
платените лихви за забава; 3.за р-ра на договореното
самоучастие.
Спогодба -Спогодбата между увредения и правоспособно и дееспособно лице може да издаде
застрахования, както и признаването на задължението от
застрахования имат действие за застрахователя, ако той
ги одобри.
Право на застрахования - Застрахованият има право да
получи застрахователното обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице.
VІІ. Лични застраховки - "Живот" и "Злополука"
Предмет - Договорите за застраховки "Живот" и
"Злополука" се сключват срещу събития, свързани с
живота, здравето или телесната цялост на физическо
лице.
Групово застраховане- С един договор за застраховка
"Живот" или "Злополука" могат да се застраховат две или
повече лица, чийто брой е определен или определяем. В
този случай не е необходимо договорът да съдържа
имената и адресите на застрахованите, ако те са
определени по друг недвусмислен начин, включително
чрез посочване на определено тяхно качество. Груповата
застраховка може да се сключи от работодател, като
застраховани са неговите служители и/или работници,
чийто живот, здраве и работоспособност са предмет на
застраховката.
Взаимно застраховане- Договор за взаимно
застраховане могат да сключват съпрузи, лица, живеещи
във фактическо извънбрачно съжителство, лица в
родствена връзка, съдружници в дружества по ЗЗД, както
и съдружници в събирателно, командитно или адвокатско
дружество.
Застраховка "Живот" или "Злополука" върху трето
лице - Застрахованият може да сключи договор за
застраховка "Живот" или "Злополука", чийто предмет е
животът, здравето или телесната цялост на трето лице.
Този договор има сила само ако е сключен с изричното
писмено съгласие на третото лице. Лицето, чийто живот е
предмет на застраховане, винаги може да го прекрати с
едностранно писмено изявление, отправено до
застрахователя.
Застраховки "Живот" и "Злополука" в полза на трето
лице - При сключване на договора за застраховка
"Живот" или "Злополука", както и по всяко време на
действието му, застрахованият може да определи трето
ползващо се лице. Не е необходимо съгласието на това
лице. Ползващото се лице трябва да даде своето
изрично писмено съгласие, ако предмет на договора е
животът, здравето или телесната цялост на трето лице,
различно от застрахования.
Право на едностранно прекратяване на договора -
Физическо лице, сключило индивидуален
застрахователен договор по застраховка "Живот" със
срок повече от 6 месеца, има право едностранно да
прекрати договора в срок 30 дни от датата, на която е
било уведомено за сключването на застрахователния
договор.
Застрахователна сума- При настъпване на
застрахователното събитие или на определените в
договора условия застрахователят е длъжен да плати
застрахователната сума или частта от нея, определена в
застрахователния договор. При договори по застраховка
"Живот" или застраховка "Злополука" застрахователят,
който е платил застрахователната сума, не може да
встъпи в правата на застрахования срещу лицето,
причинило събитието.
Изключени рискове -Доколкото не е уговорено друго,
застрахователят се освобождава от задълженията си по
застрахователния договор, ако: 1.преди да е изтекла една
година от сключването на договора застрахованият
съзнателно причини собствената си смърт;
2.нараняването, увреждането на телесната цялост,
загубата на работоспособността или смъртта последва
при извършване от застрахования на престъпление от
общ характер; 3.смъртта е настъпила вследствие на
изпълнение на смъртно наказание, наложено с влязла в
сила присъда; 4.смъртта е настъпила при война, военни
действия или вследствие на терористичен акт.
43.Менителници и чекове...
І. Менителнично право.
Менителничното право е подотрасъл на
търговското право, който обхваща в тесен смисъл
менителницата (М) и записа на заповед (33),
които се наричат менителнични ефекти. В по-
широк смисъл към тях се прибавя и чекът. Те са
ценни книги.
Правната уредба е императивна в голямата си част -
субектите нямат свобода, особено за формата,
която е писмена, с определени реквизити (липсата
на някой от тях води до нищожност).
Те са едностранни волеизявления - абстрактни
сделки. Върху менителничния ефект, схващан като
писмен акт, могат да се правят няколко
волеизявления, също едностранни. Има специално
средство за прехвърляне - джиро. Полага се
специална грижа за кредитора - всеки прехвърлител
поема солидарна отговорност за задължението,
въплътено в ценната книга.
Менителничните ефекти са извънсъдебни
изпълнителни основания - кредиторът не е
необходимо да предявява съдебен иск, достатъчно е
да се легитимира със самия документ, въз основа
на който му се издава изпълнителен лист.
ІІ. Менителница
1/ Правна същност: а)ценна книга -
материализира права - право на вземане,
б)конститутивна ценна книга - от момента на
създаването и подписването и възникват
инкорпорираните в нея права. в)М може да се
разглежда като вещ - вещни права, залагане,
задържане.., г)М може да се разглежда като сделка -
едностранно волеизявление, облечено в определена
форма, по силата на което издателят нарежда на
друго лице да плати на трето лице или на негова заповед
определена парична сума.
2/Страни при М - три: 1/издател - той нарежда;
2/платец (акцептант, приемател) - той трябва да
плати. Разликата с чека е, че тук платеца никога
не е банка; 3/поемател (ремитент, бенефициер) -
на него трябва да се плати. Вътрешните
отношения са без значение - сделката е
абстрактна, откъсната от основанието. Всяко
М.
3/ Форма писмена, тя е форма за
действителност. Съдържанието е изрично
определено в ТЗ – *наименование, *Безусловно
нареждане да се плати определена сума пари.
*Името на лицето, което трябва да плати
(платец); *Падеж., *Място на плащане, *Името на
лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати (поемател). *Дата и място на
издаването. *Подпис на издателя.
4/ Издаване на М - с подписването и от издателя М се
счита издадена.
Последици: издателят отговаря за приемането на
М и за плащането по нея. Следователно ако М не
бъде приета или платена, издателят е този, който
трябва да я плати - той е първият длъжник по М.
Има 2 особености:а/Издателят може да издаде М
на своя заповед - в своя полза. В този случай
издателят е и поемател.б/Издателят може да
издаде М и срещу самия себе си - той е и платец.
5/Прехвърляне на М - има три способа: 1.
универсално правоприемство (общ гражданско
правен способ); 2. цесия - общ гражданскоправен
способ; 3. чрез джиро - специален търговскоправен
способ. Той не може да се приложи, когато
издателят на М е написал „не на заповед" или
друг. равнозначен израз. В този случай
прехвърлянето става по реда за прехвърляне на
вземания (цесия)
Джирото е едностранно волеизявление (едностранна
сделка), по силата на което носителят на
менителничното вземане (поемателят) се съгласява
да бъде заместен в правото си на вземане по М от
друго лице. Страни - джирант - авторът
на волеизявлението и джиратар - лицето, в чиято
полза се джиросва М.
6/ Приемане на М
А/ Предявяване за приемане -М може да се
предяви на платеца за приемане в
местожителството му, преди падежа. По пр- п
поемателят на М има интерес да я предяви на
платеца, защото така го задължава - снабдява се с
още един длъжник, наред с издателя.
Издателят може да предпише в М тя
задължително да се предяви, както и да определи
срок за това. Той може да забрани предявяването и
за приемане, освен ако тя е платима от трето лице
или в място, различно от местожителството на
платеца, или е платима в определен срок след
предявяването.
М, платима в определен срок след предявяване,
трябва да се предяви за приемане до една година
от издаването.
Б/ Приемане - едностранно волеизявление на
платеца; формално (той написва върху М„приета"
или друга равнозначна дума и се подписва;
достатъчен е и само подписът на платеца върху
лицевата страна на М. Когато М е платима в
опр.срок след предявяване или ако е уговорено да
бъде предявена в определен срок, трябва да се посочи
датата, на която е извършено приемането. Липсата
на дата се установява чрез протест.
Приемането не може да бъде извършено под условие,
но може да бъде частично.
Действие на приемането - с приемането платецът се
задължава да плати М на падежа - той става основният
длъжник. Ако не плати, приносителят има пряк иск
срещу платеца, има и обратни (регресни) искове
срещу издателя и джирантите и другите задължени
лица (по чл.505 и 506).
7/ Плащане
А/ Кога -Когато падежът е определен като срок или
ден, М трябва да се предяви за плащане на падежа или в
един от двата следващи работни дни. Това не важи,
ако М е платима на предявяване.
Б/ Как -По принцип паричните задължения са
носими, но менителничното задължение не е
носимо, а търсимо (не може да бъде иначе,
защото платецът не знае кому дължи). Платецът,
когато плати, отбелязва това върху М
(приносителят трябва да му я предаде, за да
отбележи върху нея, че е платена), иначе има опасност
втори път да му се предяви („който плаща зле,
плаща два пъти").
Приносителят не може да откаже да приеме частично
плащане.
ІІІ. Протест - това е начин за официално
констатиране на отказа на платеца да приеме или
да плати. Протестът е 2 вида: 1.протест поради
неприемане - да се направи в сроковете,
определени за предявяването за приемане; този
протест освобождава приносителя от предявяване
на М за плащане и от протест поради неплащане.
2.протест поради неплащане - ако е платима в определен
ден или срок, протестът трябва да се направи в един от двата
работни дни след деня на плащането.
Протестът се извършва по писмена молба на приносителя от
нотариуса по мястото на плащането или приемането. Има
определени реквизити (чл.502). Нотариусът вписва
протеста.
Чрез протеста се запазва правото на регресен иск. Издателят, както
и всеки джирант или поръчител може да освободи
приносителя от протест, като отбележи изрично върху М „без
протест”, „без разноски" или друг равнозначен израз (когато е от
издателя - има действие спрямо всички лица, подписали М; когато е
от джирант или поръчител - има действие само за него). В този случай
приносителят запазва правото си на обратни искове и без да
прави протест. Но това не го освобождава от задължението
да предяви М и да направи съответните уведомления.
ІV. Менителнични искове - 2 основни вида:
1/Преки: 1.от приносителя (кредитора) - поемателя или
последния джиратар (той е активно процесуално
легитимиран), 2.срещу платеца (когато М е приета) и
поръчителите му (ако има) (той е пасивно процесуално
легитимиран; 3.какво се иска (петитум): главницата;
уговорената лихва; мораторна лихва за забава. 4.самият
документ (М) е доказателство (сделката е абстрактна).
2/ обратни (регресни) - когато платецът не изпълни
задължението си: 1.от приносителя; 2.срещу всяко от
задължените по М лица (издател, джиранти, поръчители);
3.петитум: главницата; уговорената лихва; мораторна лихва
от деня на падежа; направените разноски (по протеста,
уведомяването и др.); комисионна, която, ако не е
уговорено друго, възлиза на 1/3 от 1% от сумата по М и не
може да надвишава този размер.
Ако някой плати М, има съшия иск към задължените
преди него. Петитум: сумата, която е платил; законната
лихва от деня на плащането; направените разноски;
комисионна.
По принцип регресният иск може да се предяви след
падежа. Преди падежа може само когато е налице някоя
от предпоставките по чл.505 ал.2 (алтернативно):
платецът отказва да приеме М; срещу платеца или срещу
издателя е открито производство по несъстоятелност;
платецът е прекратил плащанията си или принудителното
изпълнение върху имуществото му е останало без
резултат.
Давност:
а)исковете по М срещу платеца се погасяват с тригодишна
давност от падежа;
б) исковете на приносителя срещу джирантите и срещу
издателя – 1 година от протеста, а ако има уговорка „без
разноски" - от падежа;
в) исковете на джирантите помежду им и срещу издателя -
6 месеца от деня, в който джирантът е платил М или от
деня, в който срещу него епредявен иск.
V. Запис на заповед - Субсидиарно се прилагат
разпоредбите за М. 33 е едностранно формално
волеизявление, по силата на което издателят обещава да
заплати на падежа на друго лице или на негова заповед
определена сума пари. 33 е опростена форма на М, по-
разпространен е. Страните са: 1. издател, който е и
платец; 2. поемател/той е кредитора/. Има 2 ПО.
Съдържанието на 33 изрично посочено в ТЗ , ако липсва
реквизит – недействителност.
Издателят на 33 е задължен по същия начин, както
платецът по М. За предявяването важат същите срокове
и правила.
VІ. Чек.
1/Същност - Чекът е едностранно формално
волеизявление, с което издателят нарежда на банка, в
която има налично вземане (покритие), да плати
определена сума на легитимирания държател на чека.
Чекът е, от една страна, сделка, а от друга - ценна книга.
Служи като платежно средство = пари. За чека се
прилагат, доколкото са съвместими с естеството му,
разпоредбите за М.
2/Съдържание –законово определени реквизити - липса
на реквизит- недействителност.
3/ Особености:*няма падеж - платим е винаги на
предявяване! *може да се издава само срещу банка
(платецът е банка); * издателят трябва да има покритие
(авоар, провизия) в банката-платец;* платецът е длъжен да
плати чека до размера на покритието; *чекът не подлежи на
приемане; *чек може да бъде издаден на името на издателя или
на негова заповед; срещу издателя - не може, освен между
различни клонове на търговец. *уговорката за лихва,
включена в чека, е недействителна. *Издателят отговаря
за плащането на чека. Всяка уговорка, с която той се
освобождава от отговорност, е недействителна.
VІ. Правоотношения по чека. По чека има 3 ПО и 3
пр.субекта –издател, поемател и платец.
1/Издател –платец . Платец по чека е винаги банка. Ако
в/у лицевата страна на чека изписано името, клона на
банката, то чека е платим само в тази банка и в този клон.
Това ОП може да се уговори с договор за паричен влог
или договор за банков кредит(овърдрафт). Издателят
предава някаква сума пари на платеца. При плащанията
платеца трябва да провери дали издателя има пари по
с/ката.
2/ Издател –поемател. Това ПО може да е с най-
различен х-р. Тези сделки са абстрактни, катоза платеца
е важен документа – чека.
3/ Поемател – платец. Това е едно онтношение на
разплащане между тях. Като чекът се предявява за
изплащане. Х-но за чека е, че а/щом в/у лицевата му
страна е изписано името на поемателя, то платеца ще
плати само на него, б/изписана е сумата и точно тя ще се
изплати на поемателя, в/ лихви при чека не се уговарят.
Плащането на чека се извършва от банката. Поемателят
предявява чека на платеца. Платецът проверява чека и
след това плаща сумата. На гърба изписва: платен, дата,
подпис на двамата. Платеца задържа чека при себе си и
брои сумата.
VІ. Плащане
Чекът е платим винаги на предявяване. Всяка противна
уговорка е недействителна.
Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок осем
дни от датата на издаването му. Срокът е кратък и
преклузивен, затова способността на чека да циркулира
чрез джиросване е ограничена.
Чекът може да бъде оттеглен от издателя след изтичането на
срока за предявяване. Ако не е оттеглен, платецът може
да го плати и след изтичането на срока за предявяване.
Смъртта или недееспособ. на издателя, настъ-пили след
издаването, не засягат д-ето на чека.
VІІ. Регресни права.
При неплащане приносителят има обратни искове срещу
издателя, джирантите и поръчителите, които се погасяват
с 6-месечна давност от деня на предявяването или на
изтичане срока за предявяване. Отказът за плащане трябва
да бъде установен чрез: а) протест; б) декларация на
платеца, написана върху чека с датата на предявяването;
в) датирана декларация на управителна камара, че чекът е
бил предявен своевременно и не е бил платен
44. Непозволено увреждане ....
І.. Непозволено увреждане (деликт) чл.45-54 ЗЗД
Нашето право познава една обща норма “ да не се вреди
другиму” –правилото на “всеки, който виновни причини
вреда другиму е длъжен да я поправо”. Нарушаването на
това правило води до възникването на едно обл.отн,м/у
увредения и деликвента. Гражданската отговорност се х-ра с
това, че има за основна цел не да накаже с гражд.санкция, а
да обезщети този, който е претърпял вреди и де задълже
този, който не е изпълнил своя дълг да го изпълни. Гр.отг.не
се урежда с една норма и условно е разделена на два
основни вида –договорна и деликтна. И пре двете се изисква:
определено действие или бездействие, противоправно и
виновно поведение/без вина няма отговорност/, причиннна
връзка м/у поведението и вредата. Договорната отг.възниква
при неизпълнение на задължение, възникнало от сделка,
съд.решение, докато деликтната при всички случаи, при
които са причинени вреди.
Отговорността за непозволено увреждане /генералния
деликт/ е извъндоговорна – деликтна отговорност. Страни:
увредител (деликвент) и увреден.
Деликтна отговорност - особености:
а) Фактическия състав има 5 елемента: 1/ Едно деяние на ФЛ
(д-е или безд-е); 2/Противоправност на деянието. Деянието
е противоправно, когато нарушава установения правен ред.
При неизбежната отбрана имаме превишаване на пределите,
3/Да има причинена вреда. Вредата е неблагоприятната
пр.последица в имуществото на пострадалия Бива
имуществена-претърпяни загуби и пропуснати ползи и
неимуществена –морални вреди. 4/ Причинна връзка м/у
деянието и вредата – тя е обективния елемент на
отговорността. Вредата да е закономерна последица от
деянието. Доказва се във всеки конкретен случай от ищеца. 5/
Вина. Тя е субективния елемент на отговорността. Вината се
предполага до доказване на противното –оборима презумпция.
Вината може да бъде умишлена, във формите на пряк и
евентуален умисъл и непредпазлива (съзнавана –престъпна
самонадеяност и обикновено не съзнавана). Правилото е без
вина няма отговорност.
б)Това е извъндоговорна отговорност - неизпълненият дълг
не произтича от облигационно отношение между страните, те
не са предварително обвързани. Нарушено е общото задължение
да не се вреди другиму, което произтича непосредствено от
закона.
в)Отговорността обхваща всички преки и непосредствени
вреди - включително и непредвидимите (за разлика от
договорната отговорност).
г)Погасителната давност започва да тече от извършването на
деянието, а ако деецът не е открит - от откриването му.
д) отговорността при непозволено увреждане се изключва при
непреодолима сила и при неизбежна отбрана - не се отговаря за
вреди, но при крайна необходимост – се отговаря –дължи се
поправяне на причинените вреди.
Обезщетение.При деликтната отговорност, обезщетението
винаги е парично, а не натурално, за разлика от договорната.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. То може да бъде
платимо еднократно или периодически.Ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали.
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно.
Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от
другиго, има иск против него за това, което е платил.
ІІ. Отговорнст за вреди причинени от лични виновни
действия – субективна отговорност, при наличието на петте
елемента от фактическия състав.
IІІ. Отговорност за вреди, причинени от другиго.
Отношението м/у тези две лица се изразяват в задължението
на лицето, което отговаря за другия да упражнява надзор в/у
третото лице, което не е в състояние да управлява д-ята си.
Или отговарящият е възложил извършването на някаква
работа на трето лиця, което причинява вреди във връзка с
извършването й. В тези случаи имами отговорност без вина,
т.е имаме преход от субективна към обективна отговорност.
Видове:
1. Вреди причинени от лица, неспособни да разбират и ръководят
постъпките си. Това са малолетни и непълнолетни.
Неспособният не отговаря, освен ако сам виновно е причинил
неспособността си (напр. напил се е). Отговаря лицето,
задължено да упражнява надзор над него, освен ако не е било в
състояние да предотврати вредите;
2. Вреди, причинени от деца, намиращи се под родителска власт или
настойничество. За вреди причинени от непълнолетни деца,които живеят
при родители и осиновители отговарят последните. Настоуникът отговаря
за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово
настойничество и живее при него. Тези лица не отговарят, ако не са били в
състояние да предотвратят настъпването на вредите.
3.Вреди причинени от лице, на което е възложена работа, при
или по повод изпълнението на работата. Факт.състав включва
още два елемента.1/възложена е работа на лице
(независимо с какъв договор); 2/при или по повод
изпълнението на тази работа работникът осъществява
състава на непозволеното увреждане. Отговорността тук е
солидарна: на работника и работодателя. Отговорността на
работодателя е обективна, не се търси вина (тя има
гаранционно-обезпечителна функция). Ако плати,
работодателят има регресен иск срещу работника.
ІV. Отговорност за вреди, причинени от вещи. Тя е
обективна отг., безвиновна, т.е собственикат или лицето, под
чийто надзор се намират вещта или животното отговарят без
да имат вина. Вредата е настъпила от от вътрешните
свойства на вещта, а не чрез действия на лицето, Отговарят
солидарно, както собственика на вещта така и лицето, под
чийто надзор се е намирала тя. Тези лица отговарят и за
вредите от животни, дори и когато животното е избягало или
се е изгубило.
V. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани
. С ДВ.бр.30 от 2006 са извършени промени в Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани/88г. –
заглавието е изменено – Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди. Съгласно промените се въвежда още един вид
субект на отговорността- общините. Обхващат се вреди
причинени не само на граждани, но и на юридически лица. Чл.1 -
“Държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юр.лица от
незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна
дейност.”
Общината отговаря само за д-стта на администрацията,
но не и за д-стта на правозащитните органи. Държавата е
възложител на работа на държавния служител, но тя не
отговаря за всички лица, на които е възложила работа, а
само за определени дейности. Д отговаря независимо
дали нейните служители носят лична отговорност. Няма
отговоност на Д за незаконни д-я във връзка с граждански
дела.
1. Дейности, за които Д отговаря:
а) дейност на администрацията: 1/незаконни актове на АО
и ДлЛ - ако бъдат отменени по надлежния ред;
2/незаконни действия или бездействия на Админ.органи и
длъж.лица - ако съдът установи, че са незаконни (това се
отнася и за нищожните актове);
б) дейност на правозащитните органи - дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции: 1/задържане под стража, ако бъде отменено
като неоснователно; 2/обвинение в престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ироизв. прекратено;
3/осъждане по НК, ако лицето бъде оправдано;
4/налагане на АНз, ако бъде отменено; 5/прилагане от
съда на А мярка, ако решението му бъде отменено като
незаконосъобразно; 6/изпълнение на наложено наказание
над определния срок или размер;
Последните три текста засягат и АН дейност (останалите
са за НПс).
Както се вижда, във всички случаи незаконният акт
трябва да бъде отменен (надлежно признат за
незаконен), за да обоснове отговорност на държавата.
Органът, който е отменил акта или е прекратил
незаконното действие, е длъжен да разясни на
гражданина или на предсатавител на юр.лице реда, по
който могат да защитят правата си.
2. Обезщетение, дължимо от Д –държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непоср. последица от уврежда-
нето, независимо дали са причинени виновно от дл.лице.
Няма значение дали извършителят е известен. Според
този текст не е необх. и да се доказва вина.
3. Освобождаване от отговорност. Ако увреждането е
причинено поради изключителната вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи, а ако той виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението се
намалява.
4.Наследяване на провото но обезщетение. При смърт
на увредения неговото право на обезщетение за
имуществени вреди се наследява, а за неимуществени -
само ако е било предявено пред съд от увредения.
5. Отговорност на виновните ДлЛ спрямо Д -след като
е изплатила обезщетение, Д има право на регресен иск
срещу виновните ДлЛ - по реда на КТ и Закона за
държавния служител. Правозащитните органи, органите
по приходите и на Агенцията за държавна финансова
инспекция отговарят спрямо Д само когато действията
или бездийствията им са признати за престъпления по
съдебен ред.
6. Предявяване на иск. - Искът за обезщетение срещу д-
вата се предявява пред съда на мястото на
увреждането или по местожителството на увредения
срещу органите,от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Подават се с/у
самите учреждения. В делото задължително участва
прокурор.
7. Оповестяване чрез средствата за масова информация
– то трябва да се извърши от органа, к е прекратил
нак.пр-во, съотвтно е издал оправдателна присъда. Става
по искане на гражданите. Съобщение се прави
задължително,когато средствата за масова информация
са разгласили за случая.
45. Неоснователно обогатяване....
Различните автори имат различни гледища по
този въпрос.
І. Неоснователно обогатяване (чл.55-59 ЗЗД)
1/Обща х-ка -НО е един от източниците на ОПО –
извъндоговорен източник. Чл.55 ал.1: „Който е
получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне." Не може да иска
връщане онзи, който съзнателно е изпълнил
един свой нравствен дълг . НО е налице при
наличието на три условия, наречени
предпоставки: 1/обедняване на едно лице,
2/обогатяване на друго лице, 3/ връзка м/у
обогатяването и обедняването.
ІІ. Понятието “основание” при
неоснователното обогатяване. То има различно
значение в отделните институти на ГП. При
пр.сделки “основанието” или кауза
/непосредствена цел/ е необходим елемент и
усл-е за действителност на всички видове
каузални сделки. При владението “основанието” е
един юр.факт, който има транслативен
(прехвърлителен) ефект.
При неоснователното обогатяване има различни
становища за понятието “основание”. Според
акад. Василев “основанието” е валидно
правоотношение м/у лицата. Според акад.
Чудомир Големинов /Тасев го поддържа/,
основанието е юр.факт, при липсата на който
се счита, че е налице неоснователно
обогатяване. Не във всички случаи на НО има
възникнало валидно правоотношение. НО има и
когато на лицето се спестяват разноски,
напр.едно лице плаща моя данък без да е
упълномощен за това –аз се обогатявам, а това
лице обеднява.
Когато нещо е дадено и е получено от друг, без
това да произтича от валидно ПО - основание
няма и трябва да се върне. При нищожен договор
- няма основание. При унищожен - отпаднало
основание. При отлагателно или прекратително
условие - неосъществено основание. Грешка в
субекта (плаща на друг) - няма основание.
ІІІ. Фактически състави:
Исковете за НО извън специалните основания -
ЗС, СК, ЗНасл, са уредени в чл.55 и чл.56 ЗЗД.
В чл. 55 ал.1 ЗЗД се уреждат 3 фактически
състава. В тези три хипотези има обогатяване на
едната страна, обедняване на другата и връзка
м/у обедняването и обогатяването.
А/ Получено е нещо без основание. Липсата на
основание имаме, когато няма юр.оправдание за
разместване на престациите. Основание липсва
при редица престъпления - присвояването,
обсебването, документната измама,
престъплението по служба, подкуп. При тази
първа хипотеза няма съществуващо
правоотношение и законово основание за
получаване на облагата. Затова получилия нещо
без основание, наред с другите пр.последици е
длъжен да го върне на обеднелия.
Б/ Получено е нещо при неосъществено
основание. Втората хипотеза е получено нещо с
оглед на неосъществимо основание. В този
случай се дава нещо с оглед на едно проектирано
основание, което по различни причини не се е
сбъднало. Напр. даване на нещо с оглед
сключването на даден брак –бъдещ брак или
сключване на предварителен д-р и едната страна
е дала нещо в изпълнение на бъдещия
окончателен д-р, но той не е могъл да бъде
сключен, е налице получаване на нещо при
неосъществено основание.
В/ Получено е нещо на отпаднало основание.
Тук имаме възникнало правоотношение, по
силата на което страните са разменили
престации. Напр. сключен д-р може да бъде
развален поради виновно неизпълнение и в тези
случаи развалянето има обратно действие,
страните са длъжни да върнат онова, което са
получили по д-ра. Отпаднало основание е налице
и при унищожаемите д-ри, които се анулират с
обратна сила.Когато д-рът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен всяка от страните
трябва да върне на другата всичко, което е
получила от нея (връщане на нещо, получено на
отпаднало основание).
Г/ Четвъртият иск е уреден в чл. 56. Според този
текст, който поради грешка е изпълнил чуждо
задължение може да иска връщане от кредитора
на онова, което той е получил. Ако същият се е
лишил добросъвестно от документа или
обезпечението на задължението, лицето което се
е обеднило, не може да иска връщане на
даденото, но то встъпва в правата на
удовлетворения кредитор суброгация/ спрямо
неговия длъжник.
Д/ Петият иск, който най-често се използва на
практика е субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД.
Според текста на закона вън от горните случаи
всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с
който обеднелия може да се защити.
Субсидиарният иск е приложим само, ако лицето
не разполага с по-горепосочените искове –по
чл.55, чл.56 ЗЗД и по ЗС, по СК.
Тук предпоставките са 5: 1/Лице, което е
обедняло и няма друг законен способ да търси
това, с което е обедняло (следователно
отговорността е субсидиарна). 2/Да има
обедняване - намаление на имуществото или
пропуск да се увеличи. 3/ Друго лице се е
обогатило (увеличило имущ. си или спестило
разходи). 4/ Връзка между обедняването и
обогатяването (може да не е причинна). 5/Да
липсва основание (при дарението има
основание).
Е/ Особената разпоредба на чл. 57 ал.1 - ако се
дължи връщане на една вещ, получателят дължи
плодовете от момента на поканата. Чл.57 ал.2 –
ако тази вещ погине след поканата или, ако
получателя я е отчуждил или изразходвал, след
като е узнал, че я държи без основание, той
дължи действителната й стойност или получената
от цена за нея. Когато вещта е погинала или ако
получателят я е отчуждил ли изразходвал преди
да му бъде направена покана, той дължи само
онова, от което се е възползвал с изключение на
плодовете.
Във връзка с НО следва да се има предвид и
чл.58 ЗЗД – когато се дължи връщане от
недееспособен, от него може да се иска само
това, което е отишло в негова полза.
ІV. Правни последици от НО. Правото не
допуска разместване на престации без правно
оправдание. Недопустимо е също обогатяването
на едно лице за чужда сметка. Чрез разпоредбите
на ЗЗД се постига защита на неоснователно
обеднилия се.
46. Авторското право и сродните му права. ...
І. Авторското право е правото в/у интелектуална
собственост.
Авторското право е с-ма от ПН, к регулират отношенията
свързани със създаването, разпространението ,
използването и пр. Защита на нематериалните творчески
произведения на науката, литературата, изкуството,
изпълнението на артисти, организиране на звукозаписи, и
излъчване на радио и телевизионни програми.
Източник –ЗАПСП., обекти –всяко произведение на
науката,у литературата, изкуството и др.упоменати в З-
на. Субекти – авторите на произведението.
Съдържание –1/лични неимуществени права на автора:
А/Право на авторство –призната и гарантирана
възможност на създателя на 1 произведение н науката,
лит.и и зкуството да се счета за негов втор и да иска от
всяко друго лице спазване на определено поведние –
обявяват името на автора. То е строго лично,
неимуществено неотчуждимо право. Б/ Право на авторско
име –авторът може да издава своето произведение под
действителното си име, под псевдоним, дори анонимно.
В/Право на издаване, разгласяване и узползване на
произведенията. Използването на произведенията става
само със съгласието на автора. Г/Неприкосновеност на
произведението – запазване на целостта и
неизменяемостта на произ-ята.
2/ Имуществени права на автора: а/да използва
създаденото от него произведение, б/да разрешанва
използването му от др.лице, в/да получава
възнаграждени за всеки вид използване.
Времетраене и разпореждане с АП. – субективното АП
трае и се закрилу, докато авторът е жив и 70години след
неговата смърт.
ІІ. Използване на произведенията - Използването на
произ-е, закриляна от АП може да става само със
съглясие на автора, чрез сключвяне на различни видове
д-ри за изп.на пр-ето.
1/ С д-ра за използване на произ-е авторът отстъпва на
ползвателя изключителното или неизключителното право
да използва създаденото от него произведение при
опр.усл-я и с/у възнаграждение.
2/ Издателски д-р – двс него авторът отстъпва на
издателя правото да възпроизвежда и разпространи
произ-ето, а издателят се задължава да извърши тези
действия и да заплати на автора възнаграждение. Страни
–авторът и издателят. Предмет – произ-е на наеката,
литер.и публицистиката. Форма –писмена – за
действителност. Д-ра е двустранен, поражда права и
задължения и за двете страни, възмезден. Срок –
максимум 10г. , ако не е уговорен, со подразбира 3г..
прекратяване – с изтичане на срока, изчерпаване на
тиража, поради неизпълнение.
3/ Д-р за публично представяне – с него авторът на
сценично произведение отстъпва на ползвател правото
да представи произведението, а ползвателят се
задължава да го представи и заплати на автора
възнаграждение. Консенсуален, двустранен, възмезден,
срочен. Предмет – сценично, драматично, музикално или
произведение на изящните изкуства. Страни – авторът и
ползвателят на театър, опера.
4/Д-р за публично изпълнение – с него авторът на
музикално или литературна произ-у отстъпва на
ползвателя правото за пяблично изпълнение на живо
или чрез запис. Ползвателя се задължава да го излъчи и
заплати възнаграждение.
5/ Създаване и използване на филми и др.
Аудиовизуални произ-я. Автор.право в/у филми и др.
Аудиовизуални произведения принадлежи на режисьора,
сценариста и оператора. Използването става чрез д-р м/у
авторите и продуцент, на който му предаставят
изключителното право за размножаване на
произведението.
ІІІ. Права, сродни на авторското.
1/ Права на артистите-изпълнители върху своите
изпълнения. Право да бъдат посочвани имената им, да се
запазва елостта на изпълнението, да получава
възнаграждение. Правата на арт.-изпълн траят 50г.
2/право на продуцентите на звукозаписи – в/у своите
записи. Продуцент е ф.л или юр.л, което организира
осъществяването на първия и осигурява финансирането
му.
3/ права на филмовите продуценти – по отношение на
оригинала на филма.
4/ права на радио и телевизионни организации, върху
своите програми.
5/ права на производителите на база данни.
ІV. Защита на авторското и сродните му права.
Изменение 2005г. Вкл. Се и гранични мерки. Нарушения
на авторските права: 1/ използване на произ-е без
съгласието на автора., 2/друго лице издава
произведението от свое име и др.
Авторът може по съдебен ред да търси обезщетение за
нанесените му материални и морални вреди. Може да
иска 1/ преустановяване на неправомерното използавен,
2/изземване и унищожаване ва веправомерното
възпроизведените екземпляри от произведението,
3/изземване на презаписващи и възпроизвеждащи се
устройства. Споровете са подсъдни на Окръжните
съдилища.
Наред с гражданската отговорност виновните лица носят
и административно-нак.отговорност –глоба, реализирана
по ЗАНН. Актовете са съставят от упълномощени лица от
министъра, отговарящ за културата.
47. Права върху марки, изобретения, ...
Това са права върху индустриална собственост –
Патентно право
А. Закон за марките и географските означения - урежда
условията и реда за регистрация на марките и географските
означения, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези
права.
Приложно поле –бълг.физ.и юр.лица, чуждестранни физ.и
юр.лица от държави, с които РБ има межд.договори.
Държавен регистър на марките и държавен регистър за
географските означения -поддържат се от Патентното
ведомство и съдържат данни за всички регистрирани марки и
географски означения. Публични са.
І. Права върху марки.
1/ Марката е знак, който е способен да отличава стоките или
услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде
представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи,
включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури,
формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от
цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива
знаци. Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна
марка и сертификатна марка.
2/Придобиване на право върху марка -Правото върху
марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на
подаване на заявката. Правото на регистрация принадлежи
на първия заявител.
Правото върху марка е изключително право.
3/Съдържание на правото върху марка
а/ Правото върху марка включва правото на притежателя й
да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност
знак, който:
1. е идентичен на марката; 2. поради идентичност или
сходство с марката съществува вероятност за объркване на
потребителите; 3. е идентичен или сходен на маркатаи би
довело до несправедливо облагодетелстване от
отличителния х-р или известността на по-ранната марка или
би ги увредило.
Забраната за използване вкл. и: 1. поставянето на знака
върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането
на стоките с този знак за продажба; 3. вносът или износът на
стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски
книжа и в реклами.
Изключителното право има действие по отношение на трети
добросъвестни лица от датата на публикацията на
регистрацията в официалния бюлетин на Патентното
ведомство.
Правото върху марката може да е притежание на две или
повече лица.
Срокът на действие на регистрацията е десет години от
датата на подаване на заявката.
4/Разпореждане с правото върху марка
а/Прехвърляне на правото върху марка -може да се
прехвърля независимо от прехвърлянето на
търг.предприятие за всички или за част от стоките или
услугите, за които е регистрирана. Вписва се в Държавния
регистър.На новия притежател се издава удостоверение.
5/Лицензионен договор Притежателят на право върху марка
може да разреши използването й за всички или за част от
стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или
за цялата територия на Република България с лицензионен
договор в писмена форма.
Лицензията може да бъде изключителна или
неизключителна. Вписва се в Държавния регистър по молба
на една от страните. Патентното ведомство издава
удостоверение за вписването.
(6) Договорът за лицензия има действие по отношение на
трети лица от вписването му в Държавния регистър.
6/ Правото върху марката може да бъде обект на
обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане
на ищеца, без да уведоми ответната страна, може да допусне
и някои от следните обезпечителни мерки: 1. забрана за
използване правата върху марката от притежателя или
лицензополучателя;2. забрана за разпореждане с правата
върху марката от притежателя.
Обезпечението се вписва в Държавния регистър.
7/ Правото върху марката може да бъде и обект на
особен залог
8/Прекратяване действието на регистрацията: 1. с
изтичането на срока; 2. с отказ на притежателя; 3. с
прекратяване на юридическото лице - притежател без
правоприемство.
С прекратяване действието на регистрацията се погасява
правото върху марката.
Отказ от право - Притежателят може да се откаже от
правото си върху марка за всички или за част от стоките или
услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация
до Патентното ведомство. Отказът има действие от
вписването му в Държавния регистър.
ІІ. Зашита на права в/у марки.
1/Нарушение на правото на регистрирана марка е
използването в търговската дейност на знак по см.на закона
без съгласието на притежателя..
Нарушение съставлява и: 1. поставянето на марката върху
материал, предназначен да се използва за етикетиране или
опаковане без съгласието на притежателя;
2. изработването на средство, специално предназначено или
пригодено за възпроизвеждане на марката. без съгласието на
притежателя.
2/Гражданскоправна защита
а/Право на иск -Притежателят на право върху марка има
право на иск за нарушение.
Лицензополучателят на изключителна лицензия може да
предяви иск, ако притежателят сам не упражни това право в
1-месечен срок от получаване на уведомление за
нарушението от лицензополучателя. Лицензополучателят на
неизключителна лицензия може да предяви иск само със
съгласието на притежателя, ако друго не е предвидено в
договора.
б/Искове за нарушение могат да бъдат: 1. за установяване
факта на нарушението; 2. за преустановяване на
нарушението; 3. за обезщетение за вреди.
Исковете са подсъдни на Административния съд - град
София.
3/Мерки за граничен контрол -Митническите органи
задържат стоки под митнически надзор, за които има
основание да се смята, че носят регистрирана търговска
марка без съгласието на нейния притежател или нейна
имитация.
Б. Закон за патентите -Урежда патентоспособните
изобретения и полезните модели.
1/Патентоспособни изобретения - Патенти се издават
за изобретения от всички области на техниката, които са
нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено
приложими.
Не се считат за изобретения: 1. открития, научни теории
и математически методи;2.резултати от художествено
творчество; 3. планове, правила и методи за
интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и
компютърни програми; 4. представяне на информация.
2/Правната закрила на изобретението се предоставя с
патент. Той удостоверява наличието на патентоспособно
изобретение, приоритета, изобретателя и оизвежда, предлага, излага на пазара или
изключителното право на патентопритежателя върху
изобретението. Патентът действа по отношение на трети
лица от публикацията за издаването му в официалния
бюлетин на Патентното ведомство.
Право на заявяване - принадлежи на изобретателя или
на неговия правоприемник.
Право на патент - принадлежи на лицето, което има
право на заявяване
Срок на действие на патента- е двадесет години от
датата на подаване на заявката.
Съдържание на изключителното право върху
изобретението – то включва правото на използване на
изобретението, забраната трети лица да го използват без
съгласието на патентопритежателя и правото на
разпореждане с патента.
Нарушение на патентни права -Всяко използване на
изобретението, което влиза в обхвата на патентната
закрила и е извършено без съгласието на
патентопритежателя, е нарушение на патента.
Искът за нарушение на патентни права може да бъде
предявяван и от заявителя преди издаването на патента,
след като е направена публикация за заявката.
Искове за нарушение на патентни права могат да
бъдат: 1. установителен иск за факта на нарушението; 2.
иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснати
ползи; 3. иск за преустановяване от нарушителя на
действия, нарушаващи патентни права.
Тежест на доказване -лежи върху нарушителя на
патента.
Спорове за нарушаване на изключителното право се
решават от Софийския градски съд.
Когато искът е предявен от заявителя преди издаване на
патент, производството се спира до вземане на решение
от Патентното ведомство.
3/Патентонтоспособни полезни модели - Патенти се
издават за полезни модели, които са нови и промишлено
приложими. Като полезни модели могат да бъдат
защитени обекти с конструктивно-технически особености,
отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията,
формата или пространственото съчетаване на
елементите на изделия, инструменти, устройства,
апарати или техни части, материали и други с
производствено или битово предназначение, които
отговарят на изискванията по предходната алинея.
Правната закрила - на полезния модел се предоставя с
патент, който има срок на действие десет години, считано
от датата на подаване. .
Режимът за изобретенията се прилага и за полезните
модели, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
4/Патентното ведомство на Република България е
национален държавен орган за правна закрила на
обектите на индустриална собственост със седалище
София.
В. Закон за промишления дизайн. урежда условията и
реда за регистрация на промишлен дизайн, правата,
произтичащи от нея, и защитата на тези права.
1/Промишлен дизайн -е видимият външен вид на
продукт или на част от него, определен от особеностите
на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото
съчетание или комбинация от тях.
2/Право на авторство- Лицето, създало дизайн, има
право на авторство по този закон. Това право е безсрочно
и непрехвърляемо и се ползва от защита по този закон,
независимо от защитата, която може да получи и по други
закони. Патентното ведомство вписва в Държавния
регистър на промишлените дизайни действителния автор,
установен с влязло в сила съдебно решение по спор за
авторство и съавторство.
3/Придобиване на право върху дизайн - чрез
регистрацията му в Патентното ведомство, считано от
датата на подаване на заявка за регистрация. Правото
върху дизайн е изключително. Регистрира се дизайн,
който е нов и оригинален. Срокът на действие на
регистрацията на дизайн е 10 години от датата на
подаване на заявката.
4/Съдържание на правото върху дизайн-включва
правото на притежателя му да използва дизайна, да се
разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без
негово съгласие да копират или да използват в
търговската дейност дизайн, включен в обхвата на
закрила.Правото на дизайн може да се прехвърля.
Притежателят на правото върху дизайн може да разреши
използването на дизайна с лицензионен договор.Правото
на дизайн може да бъде обект на обезпечение и особен
залог, а също се включва в масата на несъстоятелността.
5/Прекратяване действието на регистрацията със: 1.
изтичането на срока; 2. отказа на притежателя; 3.
прекратяването на юридическо лице - притежател на
дизайн без правоприемство. С прекратяването на
действието на регистрацията се погасява правото върху
дизайна.
6/ Гражданскоправна защита –
Нарушение на провото на дизайн е всяко
използване в търговската дейност на регистриран
дизайн без съгласието на притежателя на
правото върху дизайн.
Право на иск - Притежателят на правото върху
дизайн може да предяви иск за нарушение -
1. иск за установяване факта на нарушението; 2.
иск за преустановяване на нарушението; 3. иск за
обезщетение за вреди.
Исковете по този закон са подсъдни на
Административния съд - град София.
7/ Мерки за граничен контрол -Митническите
органи задържат стоки, пренасяни през
държавната граница на Република България, за
които има основание да се смята, че са
изработени чрез копиране или използване на
дизайн, включен в обхвата на закрила по смисъла
на закон без съгласието на неговия притежател.
8/Административно правна защита лице, което
съхранява с такива цели продукти, изработени
чрез копиране или използване на дизайн, включен
в обхвата на закрила по чл.18, без съгласието на
неговия притежател, се наказва с глоба.
Нарушението се установява с акт, който се
съставя от длъжностно лице, определено със
заповед на председателя на Патентното
ведомство, след извършване на проверка със
съдействието на органите на МВР.
Г/Договор за лицензия. Пр. уредба - чл. 587-599
от Търговския закон.
I. Определение и характеристика
Договорът за лицензия е договор, по силата на
който носителят на право върху изобретение,
полезен модел, промишлен образец, търговска
марка или производствен опит - лицензодател,
отстъпва срещу възнаграждение изцяло или
отчасти ползването на това право на
лицензополучателя.
Договорът е двустранен, възмезден, комутативен,
формален (писмена форма за действителност).
Подлежи на вписване в регистър на Патентното
ведомство - едва след вписването може да се
противопостави на трети лица.
Страни - лицензодател и лицензополучател.
II. Права и задължения на страните
(задълженията на едната страна са съответно
права на другата страна):
1.Задължения на лицензодателя: а) да
отстъпи ползването на свое право върху
определен обект на интелектуалната собственост
(отстъпва се ползването, а не се прехвърля самото
право); б) да осигури на лицензополучателя
спокойно и несмущавано ползване на отстъпените
права, както и защита срещу претенции на трети
лица; в) да предостави на лицензополучателя
уговорената информация и да
окаже съдействие за ползването на предмета на
лицензията.
2. Задължения на лицензополучателя: а) да полага
грижата на добър търговец при ползване предмета
на лицензията; б) да пази в тайна
сведенията за непатентовано изобретение, полезен модел
или производствен опит, върху които му е отстъпено право
на ползване. в)при лицензия на търговска марка: *да
означава с търговска марка стоката, за която му е
предоставена лицензията; *да осигурява качество
на стоката, което съответства на марката и е
станало известно на потребителите преди
сключването на договора; г)да плаща уговореното
възнаграждение (ако то е уговорено съобразно
обема на ползването, той е длъжен да уведомява
лицензодателя за този обем).
III. Договор за сублицензия - с него
лицензополучателят на изключителна лицензия
може да преотстъпва на друго лице правото да
ползва предмета на лицензията.Това право на
преотстъпване може да бъде изключено с
лицензионния договор или да се предвиди
предоставянето му със съгласието на
лицензодателя, който може да откаже само
поради важни причини. Лицензодателят може да
иска от получателя на сублицензията
възнаграждението, което последният дължи на своя
лицензодател в момента на поканата.
IV.Прекратяване на лицензионния договор -
ако е със срок се прекратява с изтичането на
срока. Договорът без срок - с писмено предизвестие
на една от страните. Срокът на предизвестието е
шест месеца, когато в договора не е определен
друг срок.Прекратяването с предизвестие е
недопустимо преди да е изтекла първата година
от действието на договора.
Когато след изтичането на срока
лицензополучателят продължи да ползва
предмета на лицензията със знанието и без
противопоставянето на лицензодателя, договорът
се счита продължен до установения със закон
срок за закрила на предмета му (напр. за
патентовано изобретение - до изтичане на 20-
годишния срок за действието на патента по чл. 16 от
Закона за патентите).
48. Основания за възникване на индив. трудово пр-е
I.Индивидуално трудово правоотношение (ИТПО)
Трудовото правоотношение (ТПО) е уредено от
трудовоправните норми правоотношение, което възниква
при и по повод предоставянето на работна сила от
работника или служителя на работодателя и определяне
на условията за нейното предоставяне и използване и
съдържа произтичащите от това права и задължения, както
и тяхната самозащита.
Има два основни вида ТПО - индивидуално (ИТПО) и
колективно (КТПО). Първото възниква между отделния
работник и работодателя, а по второто страна са
колективи от работници.
Правна характеристика на ИТПО – 1. лично – личният
характер произтича от самия предмет на
правоотношението – работната сила, поради което
работникът/ служителят не може да е заместван от друго
лице и правоотношението да остане същото; 2. ИТПО
винаги е възмездно ; 3. ИТПО има имуществен характер -
произтича от това, че насрещната престация срещу
предоставената работна сила е имуществена, и от
различните случаи на имуществена отговорност, както на
работодателя, така и на работника или служителя; 4. ТПО
има продължаващ характер – с изпълнението на
определено задължение правотношението не се
прекратява, а отново има повтаряемост ( така лесно се
различават и гражданските от трудовите правотношения);
5. ТПО е синалагматично – правото на работника е
задължение на работодателя. Тази взаимна зависимост
не винаги е налице. В голяма част от случаите тези права
са субективни ( напр. неплатеният отпуск по чл.160 КТ не
е субективно право).
Изменение на ИТПО -Принципът е, че ИТПО може да се
изменя само с писмено съгласие между страните. Забрана
за едностранно изменение на ИТПО, освен при
производствена необходимост, при трудоустрояване.
II.Основания за възникване на ИТПО:
1. Трудов договор (ТД)
„ТД е съглашение между работника (служителя) и
работодателя, с което работникът (служителят) се
задължава да предостави работната си сила за ползване от
работодателя, като изпълнява определена работа и се
подчинява на установените от работодателя ред и
условия за това, а работодателят - да създаде
необходимите нормални условия за използването на
работната сила и да заплати на работника (служителя)
уговореното трудово възнаграждение."
Договорът е двустранен, възмезден, личен (с оглед на
личността на работника).
Страните по ТД са: а)работникът или служителят - това е
страната, която предоставя работната си сила;
б)работодателят - това е страната, която наема
работната сила на работника или служителя за ползване;
Предмет на ТД е предоставянето и използването на
работната сила.
Съдържанието на ТД е съвкупността от правата и
задълженията на страните по него. А като писмен
документ договорът трябва да съдържа реквизитите,
посочени в чл.бб КТ. Форма - писмена форма, която е
само за доказване, а не за действителност. Видове
трудови договори: 1.за неопределено време (безсрочни );
2.Срочни ТД - съдържат клауза за срок. 3.ТД за изпитване
4.Групов (екипен) ТД. 5.Договори за допълнителен труд. 6.ТД за
ученичество.
2. Избор. При избора винаги има един трети субект –
избирателно тяло, което участва при избора към момента
на възникналото правоотношение, а има значение към
прекратяване на ТПО. Избирателното тяло провежда
избора, но индивидуалното ТПО възниква между
работодател и служител, въпреки че работодателят не
участва в самия избор. Винаги едно изборно
правоотношение е срочно правоотношение. Избор се
провежда, когато длъжността е свободна. Нещо много
специфично за избора – чл.87 – възможност за оспорване
на законосъобразността на избора ( законодателят има
предвид нарушение на избора при провеждане на
процедурата.. Това е едно изключение, трудов спор
между субекти, които нямат качеството работник или
служител. Компетентен е районният съд. Това е един
спор по възникване на ИТПО.
3. Конкурс. Сходство с избора, с една разлика –
длъжностите, които се заемат чрез конкурс, се определят
в закон, в акт на МС, на министър или ръководител на
друго ведомство, но могат да бъдат определени и от
самия работодател( но само като длъжности, които се
заемат с трудов договор). Цел на конкурса – да могат да
се проверят качествата на работника/ служителя от
специалисти в съответната област. Конкурсът се
провежда по строго определена процедура, предвидена в
закона.
4. присъда – за поправителен труд без лишаване от
свобода, ако лицето не е в трудово правоотношение и
въз основа на присъдата постъпва на работа;
5. ИАА, когато имаме комплексни правотношения,
каквото е служебното и др. предвидени от закона случаи
(преди ИАА при разпределяне на младите специалисти
имаше съдебно решение, което заместваше
волеизявлението на работодателя).
ІІІ. Основни права и задължения на работника или
служителя и работодателя.
Това е съдържанието на ИТПО. Правна уредба – основно
в гл. VІ КТ и всички други институти – какви права и
задължения определят ИТПО, уговореното между
страните.
По трудовото правоотношение работникът или
служителят е длъжен да изпълнява работата, за
която се е уговорил, и да спазва установената
трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на
работника или служителя условия за изпълнение на
работата и да му плаща възнаграждение за
извършената работа.
Работникът или служителят трябва да изпълнява
трудовите си задължения точно и добросъвестно: 1. да се
явява навреме на работа и да бъде на работното си
място до края на работното си време;2. да се явява на
работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи;3. да използва цялото работното време
за изпълнение на възложената работа;4. да изпълнява
работата си в изискуемото се количество и качество;5. да
спазва техническите и технологичните правила;6. да спазва
правилата за здравословни и безопасни условия на труд;7.
да изпълнява законните нареждания на работодателя; 8. да
пази грижливо повереното му имуществото, 9. да бъде
лоялен към работодателя,10. да спазва вътрешните правила,
11. да съгласува работата си с останалите работници и
служители и да им оказва помощ;12. да уведоми
работодателя за наличие на несъвместимост с
изпълняваната работа, 13. да изпълнява и всички други
задължения, които произтичат от нормативен акт, от
колективен трудов договор, от трудовия договор и характера
на работата.
Работодателят е длъжен да осигури на работника или
служителя нормални условия за изпълнение на работата:1.
работно място и условия в съответствие с характера на
работата;2.здравословни и безопасни условия за труд; 3.
длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на
работника или служителя при сключване на трудовия
договор; 4.указания за реда и начина на изпълнение на
трудовите задължения.5. да пази достойнството на работника
или служителя по време на изпълнение на работата по
трудовото правоотношение.
6. в установените сроковеда начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд; 7. да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа; 8. да издава при поискване от работника или
служителя извлечение от ведомостите за заплати за
изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и
обезщетения. 9.да осигури работника или служителя за
всички осигурителни социални рискове съгласно условия и по
ред установени в специален закон.
На съответните задължения на работодателя съответстват
права на работниците или служителите – право на
заплащане, на здравословни и безопасни условия на труд, на
почивка, на отпуск, на обезщетение,
49.Отговорност по трудовото правоотношение
I. Дисциплинарна отговорност (ДО)
1. Характеристика на ДО- ДО е самостоятелен вид
юридическа отговорност (наред с наказателната,
административнонаказателната и гражданската). Както всяка
ЮО тя се изразява в настъпването на определени
неблагоприятни последици за нарушителя. Спецификата на
ДО се изразява в следното:
а)ДО е лична-засяга личността, не е правовъзстановяваща
като гражданската.
б)тя се налага само за дисциплинарни нарушения -
нарушения на трудовата дисциплина (съставите са изброени
примерно в чл. 187 КТ).
в)налага се от работодателя - той е дисциплинарнонаказващият
орган.
г)налага се в специално дисциплинарно производство.
2. Дисциплинарни наказания - чрез тях се реализира ДО - сега
по КТ са само 3: забележка, предупреждение за уволнение и
уволнение (чл.188 КТ).
3. Дисциплинарно производство
Орган - работодателят или определено от него лице; или
орган, оправомощен от закон.
Срокове за налагане на ДН - 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Сроковете са преклузивни. Сроковете спират да текат, когато
работникът е отпуск или участва в стачка.
Дисциплинарното производство има 4 фази:
а)установяване на факта на нарушението - от работодателя:
трябва да събере доказателства и задължително да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения - (иначе
съдът ще отмени заповедта на това основание, без да
разглежда делото по същество);
б)определяне (избор) на вида ДН - от работодателя: критериите са
посочени в КТ (тежест на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено);
в)издаване на заповед за ДН - от работодателя, в писмена
форма за действителност и с определени задължителни
реквизити: името на нарушителя, нарушението, времето на
извършването му, мотиви на заповедта, видът на
наказанието, законното основание;
г)връчване на заповедта за ДН - на ръка или по пощата с
обратна разписка.
II. Имуществена отговорност на работника или служителя
1. Понятие
Това е отговорност на работника или служителя като страна
по ТПО, за виновно причинени от него вреди на
работодателя. По правната си природа тя е гражданска
отговорност за причинени вреди и тяхното възстановяване.
ИО на работника или служителя се кумулира с всички други
видове ЮО - дисциплинарната, наказателната и
административнонаказателната.
2. Видове ИО на работника или служителя:
а) пълна - до размера на причинените вреди: *при умишлено
причиняване на вредата; *когато вредата е причинена в
резултат на извършено престъпление; *когато вредата е
причинена не при или по повод на изпълнението на трудовите
задължения;
б) ограничена - тя е основната - до определен от закона размер.
Предпоставки за възникване: *неизпълнение на трудовите
задължения; *вина - небрежност; *вреда - само претърпените
загуби, но не и пропуснатите ползи; работникът не отговаря
за вредите, които са резултат от нормален производствено-
стопански риск; *причинна връзка между неизпълнението на
задълженията и вредите;
Обемът на ограничената ИО е различен за:
- обикновените работници - до размера на уговореното 1-
месечно тр.възнаграждение;
- ръководителите - до трикратния размер на заплатата;
- отчетниците - това са работници, чиято трудова функция е да
събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или
материални ценности - до трикратния размер на заплатата,
но за липса -в пълен размер плюс лихва.
Бригадна отговорност, която е вид отчетническа определени основания, които са изчерпателно
отговорност. Когато няколко работници или служители изброени в КТ.
извършват общо или на смени отчетническа дейност, за 1. Спредизвестие
установени липси, ако не може да се открие конкретният а) основания, при които причината е в
причинител, отговарят всички съразмерно на заплатата работодателя: *закриване на предприятието
си, но само ако има писмен договор за това. (пълно преустановяване на неговата цялостна
3. Ред за осъществяване на ИО на работника и дейност); *закриване на част от предприятието;
служителя. *съкращаване в щата; *намаляване на обема на
Пълната ИО е деликтна и се осъществява по съдебен работата; * спиране на работата за повече от 15
ред. работни дни; *промяна в длъжностната
Ограничената ИО - по реда на чл. 210: със заповед на характеристика;
работодателя; ако работникът я оспори писмено в б) основания, при които причината е в
едномесечен срок от връчването, работодателят може да работника или служителя: *липса на качества за
предяви иск в съда; ако не я оспори - сумата направо се изпълнение на възложената работа; *липса на
удържа от трудовото му възнаграждение. необходимото образование и професионална
III. Имуществена отговорност (ИО) на работодателя - 2 квалификация; *отказ на работника да последва
вида: предприятието, когато то се мести;
1. ИО на работодателя при смърт или увреждане на *възстановяване на незаконно уволнен работник
здравето на работника или служителя. Работодателят или служител; *постъпване на редовна военна
отговаря и без вина. Тази отговорност възниква при служба; *придобиване на право на пенсия за
настъпването на два социални професионални риска - осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти,
трудова злополука или професионално заболяване, които са ст.н.с. I и П ст. и доктори на науките - при навършване на
причинили временна нетрудоспособност, трайна 65-год. възраст; *обективна невъзможност.
неработоспособност над 50% или смърт на работника 2. Без предизвестие: *задържане на работника или
или служителя. служителя от властите за изпълнение на присъда;
2. ИО на работодателя за нарушаваме на трудовите права *лишаване на работника или служителя от
на работника или служителя - има 5 случая: 1/при правото да упражнява професия или дазаема
незаконно недопускане на работа; 2/при временно длъжността, на която е назначен; *отнемане на
отстраняване от работа; 3/за неиздаване на необходимите научното звание или научната степен (когато ТД е
документи на работника; 4/вписване на неверни данни в сключен с оглед на това); *отказ на трудоустроен
издадените документи на работника; 5/незаконно работник или служител да заеме предложената му
задържане на трудовата книжка на работника. подходяща работа; *дисциплинарно уволнение;
Има и други плащания, дължими от работодателя: *несъвместимост.
компенсационни (напр. командировъчни), плащания при Работодателят може да предложи по своя
прекратяване на ТПО и др. инициатива на работника прекратяване на ТД срещу
обезщетение, което не може да бъде по-малко от 4-
50. Прекратяване на индив. трудово правоотношение. кратния размер на последното месечно
I. Общи основания за прекратяване на трудовите възнаграждение. Предварителна закрила при
договори (ТД). уволнение - изисква се предварително разрешение
1. Взаимно съгласие - в писмена форма, безусловно и от определен орган (Инспекцията по труда) при
ясно изразено. уволнение на посочените основания на
2. Възстановяване на незаконно уволнен работник или определени категории работници и служители
служител на работа, която той не се явява да заеме. Тук (бременни, майки с деца до Зг., трудоустроени, в
има 2 предпоставки: а) работникът е бил уволнен, отпуск, при определени болести. Също - за
но уволнението му е било признато за незаконно и е било синдикални дейци, общински съветници.
отменено от съда; б) работникът е искал IV. Защита срещу незаконно уволнение
възстановяване на предишната работа и това искане е 1. Оспорване на законността на уволнението
било удовлетворено, но той не се е явил да я заеме в 2- пред работодателя - с молба. Работодателят не е
седмичен срок от съобщението, освен при уважителни длъжен да разгледа молбата, но може да я
причини. разгледа и да отмени заповедта за уволнение.
3. Освобождаване от работа или длъжност, 2. Съдебна искова защита - има 4 иска:
определена за заемане от бременна или трудоустроен: а)за признаване незаконността на уволнението и
4. Освобождаване от работа или длъжност, която неговата отмяна;
трябва да се заеме въз основа на избор или конкурс - за б)за възстановяване на предишната работа;
работник, който изпълнява работа, за която се предвижда в)за обезщетение за времето, през което е останал
избор или конкурс - когато изборът или конкурсът приключи без работа поради уволнението = брутното му
успешно и лицето, което го е спечелило, постъпи на трудово възнаграждение за периода, но за не
работа. повече от 6 месеца. Този иск е осъдителен.
5. Болест на работника или служителя - тук има г)за поправка на основанието за уволнение,
2 елемента - кумулативно: вписано в труд. книжка и в др. Документи
а) невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради болест, която е довела
до: трайна нетрудоспособност (инвалидност -1, II или Ш
група, призната от ТЕЛК по установения ред); или здравни
противопоказания - относно работната среда (напр. прах,
вибрации) - също установени от ТЕЛК;
б) липса на друга подходяща за здравното
състояние на работника или служителя работа в
предприятието (свободна щатна длъжност).
6. Смърт на работодателя (при договор с оглед на
личността на работодателя ФЛ - напр. личен секретар
или шофьор);
7. Смърт на работника или служителя - винаги, защото
трудовият договор винаги е с оглед личността на
работника или служителя.
8. Изтичане на уговорения срок - при срочен договор за
определен срок. Все пак работодателят трябва да изрази
изрично волята си за прекратяване, иначе след пет
работни дни договорът ще се превърне в безсрочен .
9. Завършване на определената работа - при договор
за определена работа
10. Завръщане на замествания работник или служител
- при срочен договор за заместване.
І.І. Прекратяване на трудовия договор от работника
или служителя
1. С предизвестие
Правото на прекратяване на ТД е субективно
преобразуващо трудово право на работника или
служителя. Той не е длъжен да се мотивира.
Предизвестието е писмено, отправено до работодателя.
Срокът при безсрочните ТД е 30 дни, ако не е уговорен
друг срок, но не повече от 3 месеца. За срочните ТД - 3
месеца, но не повече от остатъка до изтичането на срока на
договора.
2. Без предизвестие:
а) когато причината е в работодателя: *забава на
работодателя да изплати трудовото възнаграждение или
други дължими от него плащания на работника или
служителя; *незаконна едностранна промяна от
работодателя на съдържанието на трудовия договор.
б) когато причината е в работника -
*преминаване на нова работа по избор или на научна
работа по конкурс; *отбиване на редовната военна
служба; *продължаване на образованието; *преминаване
на постоянна работа от заместващ; *възстановяване на
предишната работа, когато е бил незаконно уволнен;
в) когато причината е в двамата - заболяване на
работника и невъзможност на работодателя да му
предостави подходяща работа
III. Прекратяване на трудовия договор от работодателя -
уволнение.
Правото на уволнение е субективно преобразуващо трудово
право на работодателя. Упражнява се чрез едностранно
волеизявление в писмена форма при наличието на
51. Брак – обща характеристика. Сключване на брак. 2.Характер на СИО: а)тя е императивна законова общност - 1/Развод по исков ред поради разстройство на а) Първото заседание е помирително. По
I. Брак - понятие: доброволен и равноправен съюз между възниква автоматично по силата на закона; титулярството и брака (чл.99). функция това заседание се различава от първото
мъж и жена, сключен с цел създаване на семейство, при съглашенията са без значение. б)при вещите тя е особена а)Понятието „дълбоко и непоправимо разстройство заседание в общия исков процес, което е
спазване на установени от закона условия и ред, и съвместна бездялова собственост – никой не може да се на брака". Това е състояние, при което формално подготвително. Помирителното заседание се
пораждащ взаимни права и задължения на съпрузите. 1/ разпорежда сам, докато трае бракът. в)при влоговете тя е съществуващата брачна връзка окончателно е провежда при закрити врати. В него е
Бракът не е договор! 2/Форма (= начин на сключване): особено общо вземане; титулярът може да се разпорежда, изпразнена от нейното дължимо според закона и недопустимо да се изяснява фактическата
само граждански брак! (едва след това може религиозен освен ако другият съпруг наложи (при определени условия) морала необходимо вътрешно съдържание. Това е страна и да се правят доказателст. искания.
обред, който няма правно действие - чл.6 СК). разпореждане по общо съгласие. правно понятие, а не фактическо - съдът трябва да Целта му е да се осуети обществено
II. Сключване на брак 3. Управление на общи имущества - всеки от извърши правна квалификация на фактите, за да го неоправданият развод. В помирителното
1. Компетентен орган - длъжностното лице по ГС (кметът на съпрузите може; към трети лица това е особено законно установи. Това е обективно състояние - подлежи на заседание съпругът-ищец трябва да се яви
общината или друго длъжностно лице, на което е възложил представителство. Управлението вкл. д-я по запазване, доказване, съдът преценява. становището на лично, иначе делото се прекратява. Ако се
с писмена заповед). Особени случаи: военни лица извън поддържане и използване (наем до 3г.) страните не е меродавно. постигне помирение, то има значението на отказ
страната или при военни действия, без връзка (от 4. Разпореждане с общи имущества - съвместно! б)Вината - това е субективно отношение на съпруга към от иска (нов иск за развод може само въз основа
определени военнослужещи); на кораб в открито море (от Последици при нарушение: брачните му нарушения и техния резултат - на факти, възникнали след помирението). Ако не
капитана); в чужбина (от бълг.дипломат.или консулски а) недвижими вещи - поражда действие и за другия разстройството на брака. Съдът се произнася служебно се постигне помирение, производството
представители или от чужд. органи). съпруг, ако в 6- месечен срок от узнаването той не го оспори с за вината, освен в 2 случая: 1/когато разстройството се продължава.
2. Предварително заявяване в общината - поне 30 дни, освен иск. дължи на обективни причини; 2/при заявено нежелание от б)Процесуална консумция - принцип за
при важни причини. Нарушението не влияе на валидността б)движима вещ: ако е безвъзмездно - същото; ако е съпрузите + споразумение по всички основни последици еднократност и изчерпателност на брачния
на брака. възмездно – има действие и за другия съпруг, но само ако (както при развод по взаимно съгласие); процес.
3. Съгласие на встъпващите в брак: 1/лично и третото лице е било добросъвестно (не е знаело и според Значение на вината: 1/ за допускане на развод - има Основание на иска за развод не е дъбокото и
едновременно (при нарушение - нищожност); 2/доброволно обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласието на забрана за развод, когато разстройството се дължи „само непоправимо разстройство - това е правна
и свободно (нарушение - унищожаемост); другия съпруг). на виновното поведение на ищеца" и невиновният съпруг квалификация на опр. факти. Всеки един от тези
Пороци на волята: а)недееспособност, заплаха - VI. Лични мущества на съпрузите - чл.20 СК настоява за запазването на брака, освен когато важни факти е основание за отделен иск за развод.
ужищожаемост; б)пълна липса на волеизявление - 1. Обекти - имушества: а)вън от изброените като общи, напр: обстоятелства налагат да се допусне разводът (чл.99, Във висящия брачен процес съпругът-ищец с
нищожност; в)грешка, измама, симулация, скрито пари; ценни книги (вкл. лотарийни билети, фишове от ал.З). 2/ за последиците (когато съдът се е произнесъл по исковата молба или до приключване на УС, а
съглашение, модалитети (срок, условие) - нямат д-е; тотото); акции и дялове от ТД; вземания (които не са парични вината): *право на издръжка има само невиновният ответникът с насрещния брачен иск са длъжни
4. Начин и място - публично и тържествено, в влогове); интелект. собственост. б)придобити преди брака. в) съпруг; *косвено значение за отмяна на даренията; *за да изтъкнат всички известни им факти за
общината (при уважителни причини може и на друго придобити по време на брака по наследство или дарение. упражняване на родителските права; *за ползването на разстройството на брака. Тъй като всеки факт е
място). Нарушението не влияе на валидността на брака. г)движими вещи за лично или професионално ползване. семейното жилище; *като условие за продължаване на отделно основание - има съединяване на искове
5. Писмени декларации - за усл. и пречките по Лични са вещите, придобити по време на брака от ЕТ и започнато дело от наследниците; *за разноските по с един петитум, но различни основания.
чл.12 и 13 СК; Медиц.свидетелства - инструкция, за 3 включени в предприятието му в резултат на търговската му делото; Санкцията е: непосоченитс основания (факти),
дейност (практика на ВКС). 2/ Развод по взаимно съгласие-Това не е договор. които са настъпили до приключване на УС и са
категории болести, валидно е 30 дни. Нарушението не
влияе на валидността на брака, важен е фактът - болестта. 2. Разпореждане с лични имущества - принципът е, че може. Взаимното съгласие е само основание (условие), въз били известни па съпрузите, не могат да
Ограничение има за семейното жилище - само със основа на което съдът прекратява брака. Предпоставки: послужат като основание за последващ иск за
6. Свидетели - двама, подписват акта. Нарушението не
съгласието на другия съпруг или с разрешение на районния а)съгласие: взаимно, сериозно, непоклатимо; мотивите развод. Тази санкция се прилага при отхвърляне
влияе на валидността на брака.
съд, ако не е във вреда на децата и семейството. Иначе не се преценяват от съда. на иска. Пс консумция по чл.260 ал.1
7. Ред на сключване: а) проверка от длъжностното лице
сделката е нищожна по чл.26 ЗЗД. б)срокове: 3 год. от сключването на брака. елбеолютна отрицателна процесуална
на самоличността и възрастта, декларациите и
VII.Разходи и задължения за семейството (общи + оправдани в)споразумение относно: *упражняването на родителските предпоставка.
медицинските свидетелства; б) приемане на съгласията; в)
лични). Разходите са преки плащания - платилият съпруг права; *личните отношения; *издръжката на децата; в)Широко допустимо е обективното съединяване
съставяне на акта за брак. "Бракът се счита за сключен с
няма регрес срещу другия. Задълженията, когато са за *имущ.отн.; *ползването на сем.жилище; *издръжката на искове: 1/Насрещен иск може да се предяви до
подписването на акта от встъпващите в брак и от
семейството, са солидарни. За личните си задължения съпругът между съпрузите; *фамилното име. края на УС. 2/Могат да се съединяват не само
длъжностното лице по ГС." - подписването е моментът
отговаря с личното си имущество, а когато то не е достатъчно - Съдът утвърждава споразумението, ако то е: пълно; брачни искове от един и същ вид, но и различни
на сключване, без него няма брак!
с частта си в СИО, която се прекратява и се превръща в интересите на децата са добре защитени; не по вид брачни искове (напр. за развод + за
Актът е конститутивен елемент от ФС на
дялова съсобственост. противоречи на закона и морала. унищожаване на брака). Това съединяване ще
бракосъчетанието (за разлика от другите АГС). Реквизити -
VIII.Прекратяване на СИО - при прекратяване на брака Пререшаване: относно отношенията между съпрузите - бъде евентуално. 3/Наред с брачните пекове в
ЗГР (място, дата, номер, данни и подписи на сключващите
(смърт, развод, унищожаване); по време на брака поради не може; относно децата - може, при изменение на брачния процес задължително се съединяват и
брак, свидетелите, длъж. лице.
важни причини; при принудително изпълнение за лични обстоятелствата. някои небрачни искове - чл.260 ал.2 (за
8. Фамилно име - изборът му е лично право на
задължения. IV. Последици от развода родителските права, личните отношения и
встъпващите - има 3 възможности (да запази, да приеме това на
Принципът е, че дяловете са равни. По-голям дял може да се 1.Лични: а)отпадане на личните съпружески задължения издръжката на децата, ползването на семейното
съпруга или да го добави към своето).
иска: (взаимност и т.н.), б)възможност за нов брак - от момента, жилище, за издръжката между съпрузите и
Годежът не е уреден и няма правно действие.
1. при преобладаващ принос (значително) - по съдебен ред, когато решението влезе в сила (то не подлежи на фамилното име).
III. Материални предпоставки за валиден брак.
1 г. срок. касационно обжалване и на отмяна по чл.231 ГПК).в) г) Привременни мерки - чл.261 -
Установени са изчерпателно в СК - неспазването им
2. грижи за децата + особени затруднения. фамилно име - съдът може да постанови съпругът да съдът може да ги постанови при висящ процес за
води до унищожаемост. Видове: 1/положителни
3. обслужващи децата вещи - за упражняващия продължи даноси името на другия съпруг, ако последният развод или унищожаване на брака (за
(условия) и отрицателни (пречки); 2/абсолютни
родителските права. При определени предпоставки може да е съгласен; може и без съгласието му, ако е известен с установяване - не!). Те се отнасят до жилището,
(неспособност въобще) и относителни (само с опр. лице);
се иска и дял от личното имущество на другия съпруг (чл.29). това име. издръжката на съпругата, родителските права и
1. Брачно пълнолетие (чл.12) - това е възрастта, с
2.Имуществени: а)отпадане на взаимното наследяване издръжката на децата. Ползват се с ИС, но не и
навършването на която се придобива брачна
52. Прекратяване на брака. Основания.Развод . (законното). б)отпадане на разпорежданията в случай на със СПН, защото тези въпроси се решават
дееспособност - 18 год! Може 16 г. при наложителност и
І. Понятие - прекратяването на брака е юридическо смърт, направени преди това: завещание и застраховане окончателно със съдебното решение.
разрешение от председателя на районния съд
разрушаване на брачния съюз. Основанията са изброени (отпада само клаузата в полза на съпруга). Може да се Определението подлежи на обжалване по общия
(охранително пр-ство, след изслушване).
изчерпателно в чл.94 СК: 1/смърт (действителна или обявена) счита, че тази разпоредба е диспозитивна и съпругът ред.
Непълнолетният с встъпването в брак става
- автоматично; 2/унищожаване на брака; 3/развод. може изрично да изключи този правен резултат. Същите д)Със Решението за допускане на развода съдът
дееспособен.
II. Унищожаемост на брака 1. Предпоставки: последици настъпват и когато основателността на иска е служебно се произнася и относно вината за
2. Еднобрачие - наличието на друг брак (валиден,
а) непълнолетие+ липса на разрешение от председателя на установена след смъртта на ищеца(от наследниците). разстройство на брака, освен ако разстройството
непрекратен) е абсолютна пречка. Бигамният брак може
рай. съд.*акт. легитимиран: непълнолетният, самостоятелно в)отмяна на даренията - само на имущества със се дължи на обективни причини, които не могат
да бъде унищожен и по искане на прокурора. Той е и
(без попечител); *саниране: изтичане на 6 месеца от значителна стойност, направени във връзка или през време да се вменят във вина на съпрузите.
престъпление по НК.
навършване на пълнолетие; бременност или раждане; на брака на единия съпруг от другия или от негови близки, е) По брачни дела процесуалното
3.Болест -а)болести, засягаши съгласието - такива, които
санира се по право. освен ако отмяната противоречи на морала. Срок за иска правоприемство е недопустимо поради личния
обуславят пълно запрещение (може и да не е реализирано).
б)двубрачие *актимно легитимиран всеки от съпрузите и - 1 год. от развода. г)ползване на семейното жилище - при характер на отношенията. При смърт па съпруг
Според ЗЛС това е „слабоумие или душевна болест, поради
прокурорът; *саниране: при прекратяване на първия брак; невъзможност да се ползва от двамата, се предоставя на делото се прекратява.
които лицата не могат да се грижат за своите работи". Това е
в) болест *актимно легитимиран: всеки от съпрузите единия, като се вземат предвид: интересите на децата, Чл.267: Когато съпругът-ищец умре и искът за
трайно състояние.
и прокурорът; *саниране: при опасна болест - с оздравяването; вината, здравословното състояние и др. развод се основава на вината на преживелия
б)болести, които представляват сериозна опасност за
при болест, обуславяща пълно запрещение - изтичането на 6 3. Последици относно децата Когато има споразумение - в съпруг, съдът дава двуседмичен срок на
живота или здравето на поколението или на другия съпруг (
месеца от оздравяването или от отмяната на запрещението. него се определят. Когато е по исков ред и съдът се е наследниците да заявят дали желаят да
ако е само за него и това му е известно, не е пречка!);
г) родство *активно легитимиран: всеки съпруг и произнесъл по вината - чл.106. Съдът служебно определя продължат делото; същото важи и при иск за
4.Родство - относителна пречка за роднини: а)по права
прокурорът; *саниране: не може! мерките, като преценява всички обстоятелства с оглед унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е
линия - всички; б)по съребрена линия до IV степен
д)осиновяване -*активно легитимиран: всеки съпруг и интересите на децата. Той предоставя упражняването на бил недобросъвестен. Това е особен случай на
включително;
прокурорът; *саниране: с прекратяване на осиновяването; РП на единия родител, като другият не губи РП, а е изменение на иска - от брачен той се превръща в
Това важи и за извънбрачно родство, и за
е)принуда - чрез заплашване с тежка и предстояща опасност ограничен в упражняването им. Съдът точно определя установитслен - дали наследодателят е имал
непълнокръвно родство, а също - и при осиновяване (по
за живота, здравето или честта на лицето или негови близки; мерките - за личните отношения, издръжката и т.н. Те право да прекрати или унищожи брака. Целта е
отношение на роднините по произход). Не важи за
да има причинна връзка между заплашването и сключването могат да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата да се лиши преживелият съпруг от качеството
„доведени" и „заварени" деца, както и между втори баща
на брака. *активно легитимиран: само засегнатият съпруг; (служебно или по молба). По изключение децата могат да наследник.
(майка) и доведено (заварено) дете. Нарушаване -
*саниране: изтичане на 1 година от сключването на брака. бъдат настанени при баба, дядо или друго лице с тяхно 5. Особености във връзка с обжалването
унищожаемост.
Грешката и измамата са ирелевантни (без значение). При съгласие, в приемно семейство или в специализирана - решението за развод влиза в сила макар и да е
5. Осиновяване: а)непълно - пречките са само между
някои нарушения бракът не е унищожаем, а нищожен - напр: институция. обжалвано само в частта му относно вината.
осиновител и осиновен; б)пълно - пречките са за роднини
пълна липса на изразено съгласие, не е съставен акт, между V. Брачен процес - (Тук разглеждаме исковия брачен Брачните искове не подлежат на отмяна по чл.
по права линия + братя и сестри(следователно III и IV
лица от еднакъв пол и др. процес - при него има спор. Разводът по взаимно 231.
степен по съребрена линия може);
2. Действие на унищожаемия брак- той поражда съгласие е охранително производство - няма спор.) 6. Последици - СПН важи спрямо всички.
IV.Отношения между съпрузите. Това е съвкупност от
правните последици на законен брак, докато унищожаването 1. Кои са брачните дела (искове): а) искове за 7. Разноски - виновния (или недобросъвестен);
права и задължения - лични и имуществени. Принцип на
не бъде постановено от съда. развод; б)искове за унищожаване на брака; в)искове за ако няма такъв или и двамата са - както са ги
равенството. Чрез взаимно разбирателство -
Действие на унищожаването - за в бъдеще. установяване съществуването или несъшествуването на направили;
благополучие на семейството.
Недобросъвестността по правни последици се приравнява брак между страните;
Личните отношения /лишени от иконом.съдържание/-те са
към вината при развод (наследниците могат да продължат Първите два иска са конститутивни, а третият - уста
изпълними само доброволно, имат нравствено,
делото - ако искът бъде уважен, преживелият съпруг няма да новителен. Споровете, предмет на брачни искове, не
емоционално естество: привързаност, доверие,
наследи починалия). могат да се разрешават инцидентно по повод на
уважение, взаимност; равенство; съвместно живеене;
3. Предявяване на унищожаемостта: а) само по възражения срещу други искове, а само по повод на
свободен избор на професия; грижа за семейството,
исков ред; б) активна легитимация - 3 положения: *само от предявен брачен иск.
разбирателство и вярност.
засегнатия съпруг (при непълнолетие, принуда); *всеки от 2.Легитимацията на страните е ограничена - от единия
Имуществените отношения имат комбиниран режим. Те
съпрузите и прокурорът (болест, родство, осиновяване); срещу другия съпруг. Само при бигамия може от
имат различни страни: а/притежаването на имуществени
*всеки от съпрузите и съпругът от първия брак и прокурора прокурора и от съпруга по първия брак. Искът от трето
обекти, б/отговорност за
(двубрачие); лице за съществуването на брак не е брачен иск, не се
задълженията,в/представителство по имуществени
4.Саниране на брака - 4 случая: прилага тази уредба. Специална процесуална
сделки. В основата на имуществ.отн стоят
а)с изтичане на преклузивен срок (непълнолетие, дееспособност по брачните искове имат непълнолетните
императивните норми на СК - за някои имущества -
заплашване, отпадане на запрещение); и ограничено дееспособните - лично водят делата, не се
общност, за други - разделност.
б)с отпадане на причината (оздравяване); нуждаят от попечител.
V.Съпружеска имуществена общност (СИО) - чл.19 СК
в)други обстоятелства (бременност или раждане при 3. Подведомственост на българските съдилища
1.Условия : а) качество „съпруг" (валиден брак,
непълнолетие); при смесени бракове, когато единият съпруг е български
включително унищожаем); б) придобито имущество от
г) не може да се санира при кръвно родство. гражданин; и между чужди граждани, когато единият
даден вид/обхват на СИО/: *вещи (собственост) и
Наследниците не могат да искат У, но могат да продължат живее в България .
ограничени вещни права; *парични влогове; в)имуществото
започнат процес, ако ответникът е недобросъвестен. Подсъдност - районния съд по местожителството на
да е придобито по време на брака; г)да е придобито при
III. Развод - разводът е съдебно прекратяване на брака при ответника (общото правило). Договорна подсъдност е
съвместен принос (вкл. и по косвен начин - грижи за
живота на двамата съпрузи (за разлика от смъртта) въз недопустима.
децата, работа в домакинството). Законът установява
основа на настъпили след сключването му обстоятелства (за 4. Особености във връзка с производството:
оборима презумпция за съвместен принос (чл.19, ал.З).
разлика от унищожаването).
53. Произход. Установяване и оспорване.
Припознаване. А. Произход
I. Понятие - произходът е връзката на детето с
родителите му, създадена от факта на раждането от
майката и факта на зачеването от бащата. От позиция на
родителите това е майчинство и бащинств.
II. Основни начала: 1/Кръвна връзка - равноправие на
брачни и извънбрачни деца. 2/Истинност - допустимо е
дирене и оспорване на произход. 3/Стабилност - стремеж
към ограничаване и спешно приключване на споровете
(преклузивни срокове, ограничена легитимация).
4/Ограничена легитимация - дете, майка, баща.
5/Важимост на установения произход спрямо всички.
6/Изчерпателност на способите за установяване и
оспорване.
III.Произход от майката (ПМ)
1. Понятие - майчинството е биологична връзка между
детето и жената, която го е родила. СК: „ПМ се определя
от раждането" ( и когато е от чужд генетичен материал).
2. Правни способи за установяване на ПМ:
а)с акт за раждане - редът за съставяне е в ЗГР (чл.42 и
сл.)
б) с иск за установяване на М - когато няма акт за раждане
или той е оборен. Чл.40 СК: с всички доказателствени средства;
активно легитимирани - детето, майката, бащата; пасивно
легитимирани - същия кръг; искът е положителен
установителен; не се погасява по давност.
в) припознаване - същото е, както за бащата.
3.Иск за оспорване на М - когато има акт за раждане (не е
припознаване). Предмет - да установи, че жената, вписана в
акта за раждане като майка, в действителност не е родила
това дете. Допустими са всички доказателства. Не е
необходимо търсенето на истинската майка. Искът е
отрицателен установителен. Активно легитимирани:
детето, майката и нейният съпруг (отхвърлящите или
претендиращите). Няма срок.
IV. Произход от бащата
1. Понятие - бащинството е биологичната връзка между
детето и мъжа, от когото то е заченато.
2. Презумпция за бащинство (ПБ)
а) сьщност (чл.32, ал.1 СК): ..Съпругът на майката се
счита за бащана детето, родено през време на брака или
преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване."
б) конфликт на презумпции (ал.2): „ако детето е родено,
преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака,
но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на
детето се счита съпругът на майката от новия брак."
в)оспорване на презумпцията - може само с иск (не с
възражение). Активно легитимирани: майката и нейният
съпруг. Пасивно легитимирани: детето и другият съпруг.
Преклузивен срок -1 година (за майката - от раждането, за
бащата - от узнаването на раждането).
Предмет на доказаването: че детето не е могло да бъде
заченато от съпруга. Искът е отрицателен установителен.
Действие на оборването: отпадат с обратна сила всички
правни последици на оборения неистински произход.
Забрана за оспорване: при изкуствено оплождане и при
зачеване с генетичен материал на друга жена.
3. Иск за дирене на бащинство (чл.41) - когато липсва титул за
бащинство (няма презумпция или тя е оборена и не е припознато или
осиновено). Активно легитимирани: майката (в срок 3 год. от
раждането) и детето (3 год. от пълнолетието). Ответник:
претендираният баща или наследниците му. Предмет на
доказване: обстоятелството, че майката е заченала детето
от претендирания баща. Искът е положителен
установителен. Решението има обратно действие - към
момента на раждането - име, родителски права и
задължения, издръжка, наследяване и т.н.
V. Припознаване
1. Същност и особености - заявление на едно
лице, че дадено дете произхожда от него:
1/извънсъдебно; 2/неконтролируемо (не е длъжен да го
доказва); 3/едностранен акт; 4/личен акт (но може от
изрично упълномощен); 5/формален акт (за валидност);
6/декларативен (обявява, а не създава факта);
7/неотменим (не може да се оттегля).
Автор - всеки родител. Адресат - само дете с неустановен
произход (може и само заченато).
2. Форма (чл.36) - а)лично с писмено заявление
пред ДлЛ по ГС; б)с декларация с нотариалнозавер. подпис,
подадена до ДлЛ по ГС; в)със заявление чрез упр-я на
заведението, където се е родило детето, до ДлЛ по ГС.
3. Действие - то е декларативен акт, но има
правопораждащ ефект относно правните последици на
произхода. То е титул за произход (без да е оборено, не
може да се търси друг).
4. Оспорване и унищожаване
а) оспорване от другия родител и от детето (чл.37).
ДлЛ по ГС им съобщава в 7-дневен срок за припознаването и
ако те в 3-месечен срок не го оспорят с писмено заявление,
припознаването се вписва в акта за раждане. Асо детето
при припознаването не е навършило пълнолетие, то може
да оспори в 3 год.срок от от навършване на пълнолетието
или от узнаването -но не чрез заявление, а с иск). Ако
оспорят - ДлЛ по ГС съобщава това на припозналия и той в 3-
месечен срок може да предяви иск за установяване на
произход.
б)оспорване от трети лица (чл.38) - лица, които имат правен
интерес, както и прокурора и Агенцията за социално
подпомагане. Срок -1 год. От узнаването. Искът е
отрицателен установителен. Ответници: припозналият и
припознатият. Действие - според изхода на процеса:
заздравяване или отпадане с обратна сила.
в) унищожаване (чл.39) - при порок на волята. Срок -
1год: при грешка или измама - от припознаването; при
заплашване - от прекратяването му; при недееспособност -
от придобиването на дееспособността.
Б. Осиновяване (О) I. Същност - има двоен смисъл:
1.Като правопораждащ факт, по силата на който се
създава пр. връзка м/у 2 лица, подобна на връзката м/у
родител и дете. 2.Като учредено ПО - самата пр. връзка О
не е договор.
II. Условия
1.Осиновяваният: а)да е роден и да не е навършил 18 год. към
момента на молбата; б)да не е вече осиновен, освен ако
първото О е било прекратено; изключение - може от двамата
съпрузи.
2. Осиновяващият: а) дееспособен; б) не е лишен от родителски
права.
3. Разлика във възрастта -15 год. (освенако се осиновява
рождено дете на другия съпруг).
4. Отсъствие на родствена близост - не може между роднини по
права линия и между братя и сестри. Изключение: може внук да
бъде осиновен от дядо и баба (или от единия), когато е роден
извън брак или са починали двамата или единият родител (в
последния случай се изисква съгласието на живия родител).
5. При пълно О - осиновяващият и осиновяваният да са
вписани в регистъра (това не важи за О от другия съпруг и от
баба и дядо).
6. Да е в интерес на осиновявания.
7. Близнаци се осиновяват само заедно.
III. Регистър – допълнително .Регионалните дирекции за
социално подпомагане (РДСП):
а/ водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени
при условията на пълно О.
Б/ водят и регистри на лицата, които желаят да осиновят дете при
условията на пълно О.
В/ всяка РДСП има Съвет по осиновяване.
IV. Необходими съгласия и мнения -допълнително
1. Съгласие на осиновяващия - безусловно необходимо,
незаместимо.
2. Съгласие на осиновявания - ако е навършил 14г. Ако е 10-
14г, съдът го изслушва, а под 10 - може да го изслуша в зав.от
степента на развитието му.
3. Съгласие на родителите на осиновявания - двамата!
Майката - не по-рано от 14 дни след раждането. Без тяхно съгласие -
само при тежко укоримо поведение (трайно не полага грижи, не
дава издръжка, възпитава го по вреден начин, или или го е
оставил в специализирана институция и не го е потърсил в б-
месечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе). От
поставени под запрещение, малолетни или лишени от
родителски права се изисква само мнение. Не се изисква нито
съгласие, нито мнение, когато постоянният им адрес е
неизвестен. Предварително даденото съгласие може да се оттегли
до започване на съдебното производство за О писмено с
нотар.заверен подпис до дирекция "СП".
4. Съгласие на съпрузите на осиновяващия и на
осиновявания.
5. Мнение на попечителя или настойника.
Форма на съгласията: осиновяваният - лично пред съда; другите
- може и писмено с нотариално заверен подпис или чрез
особен пълномощник. Даващите съгласие представят
нотариално заверена декларация, че съгласието им не е
обвързано с материална облага.
V. Ред за извършване на О – производство.
1. При пълно О Съветът по осиновяване определя за всяко
дете от регистъра подходящ осиновяващ, уведомява го,
осигурява му личен контакт с детето. В 1-месечен срок от
уведомлението той може да подаде молба за О пред съда
чрез РДСП, която изпраща цялата преписка.
2. Съдебното пр-во съдържа елементи и на охранително, и
на исково. Компетентен е Окръжният съд по
местонахождението на РДСП, в чийто регистър е вписано
детето. Сезиране - с молба. Съд. заседание е при закрити
врати. Съдът изслушва заключението на прокурора.
Произнася се с решение, което е конститутивно. Обжалване -
пред АС, чието решение е окончателно. Осиновяването
произвежда д-е от момента, в който решението влезе в сила.
VI. Действие - О е 2 типа: пълно и непълно.
1.Действие на пълното О – пр-път е пълно приравняване на
осиновения към родно дете спрямо осиновителя и неговите
роднини, съчетано с прекратяване на правоотношенията към
родителя и другите роднини по произход (но: остават пречка за
брак; при смърт на осиновитетеля може да се иска прекратяване
на О). Осиновителят се вписва като родител в нов акт за
раждане, осиновеният приема неговото бащино и фамилно
име и т.н.
О е задължително пълно, когато осиновяваният е: дете на
неизвестни родители; оставен в специализирана институция с
предварително съгласие за О; оставен в Спец.инст.и
непотърсен в б-месечен срок от датата, на която е трябвало
да бъде взето.
2. Действие на непълното О – м/у осиновения и
неговите низходящи, от една страна, и осиновителя, от
друга, възникват права и задължения като м/ роднини по
произход (като родител - дете - внуци), като се запазват
отношенията и с роднините по произход. Осиновителят става
носител на родител.права и задължения, двамата взаимно се
наследяват. Рождените родители не наследяват осиновения.
VII. Прекратяване на О (чл.64-67 СК)
1. При смърт на осин-ля непълното О се прекратява
автоматично, но осин-ният наследява осин-ля.
2. По взаимно съгласие на осиновения и осиновителя,
когато са дееспособни и О е непълно + съдебно решение
(конститутивно, окръжен съд, охранително производство).
3. По исков ред - производството е спорно; окръжен съд;
решението е конститутивно. Основания:
*тежко провинение; *други разстройващи обстоятелства;
*смърт на осиновителя при пълно О.
4. Поради унищожаемост - при нарушение на
материалнопр.усл-я. Действие - за в бъдеще.
Прокурорът винаги участва, а в някои случаи може да
предяви иск.
54. Родителски права и задължения.
I. Обща х-ка (Пр.уредба - гл.VІІ СК)
1. Понятие - под наименованието РПЗ (съкратено РП) се
имат предвид правата и задълженията на родителите по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца. Техен
източник е кръвният произход или осиновяването.
2. Особености: А/не могат да бъдат прекратявани,
изменявани и преотстъпвани по волята на родителите -
може само чрез компетентен държ.орган при законни
условия и ред. Б/правата и задълженията образуват
единство, не са корелативни (овластени са да се грижат,
но са и задължени). В/уредбата е императивна.
3. Субекти на правоотношението
а)Титуляри на РПЗ са родителите - всеки от тях, може
единият (ако другият е починал, неустановен или лишен).
Разводът не се отразява върху РПЗ. Осиновители =
родители. Настойникът или попечителят не е титуляр.
б)Адресати- ненавършилите пълнолетие деца(родни или
осиновени).„Доведените"и„заварените"-не!
4. Родителите упражняват функциите си съгласувано. Те
извършват д-ята заедно или поотделно
(вътреш.разногласия не могат да се противопоставят на
трети лица). При непреодолими разногласия -районният
съд решава.
5. Прекратяване на РПЗ: а) навършване на пълнолетие
от детето; б)встъпване на непълнолетен в брак; в)смърт
на детето или на родителя; г)осиновяване на детето; д)
прекратяване на осиновяването (за осиновителя); При
развод не се прекратяват РПЗ!
II. РПЗ по отношение личността на децата: 1.Определяне
на собственото име на детето. 2.Отглеждане, възпитание,
образование, даване на съгласие за осиновяване.
3.Съвместно живеене (родителите могат да искат
връщането на децата при отклонение).
III. РПЗ по отношение имуществото на децата: Спрямо
малолетните деца родителите са законни представители.
Спрямо непълнолетните те оказват попечителско
съдействие - овластени са да дават съгласие за пр.им
действия. Тези правомощия се отнасят не само до
имуществени сделки, а до всички пр.действия (напр.
предявяване на иск).
Във връзка с представителните (респ. попечителски)
функции на родителите СК разграничава 3 вида
действия:
1. Действия на обикновено управление - самостоятелно
ги извършват.
2. Действия на разпореждане - с разрешение на
районния съд, иначе -унищожаемост. Съдът разрешава
сделките при нужда и очевидна полза за детето.
3. Забранени сделки - дарения; отказ от права;
отпускане на заеми; обезпечаване на чужди задължения
чрез залог, ипотека или поръчителство. Такива сделки са
нищожни.
IV. Ограничаване на РП - отнемане или намаляване само
на някои правомощия.
Основания: а)виновни поведения: опасност за личността
или имуществото на детето. б)безвиновни състояния:
болест, отсъствие и др обективни причини. Мерки: не са
посочени, районният съд преценява. Производство -
спорна съдебна администрация. Може служебно, по
искане на прокурора или на другия родител. Последици -
зависят от мерките, но родителят остава титуляр на РПЗ
и може да ги упражнява в незасегнатите направления.
V. Лишаване от РП - цялостно отнемане на родителските
правомощия. Това е крайна мярка. Основания:
а)особено тежки виновни или обективни причини; б)
липса на грижи и издръжка без основателни причини
(трайно); в) когато е оставил детето за отглеждане в
специализирана институция и не го е потърсил в 6-
месечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.
Производство: Делото се образува служебно от
районния съд или по искане на прокурора или другия
родител. Разглежда се по исков ред с участие на съдебни
заседатели. Последици: а) правомощията на родителя
спрямо детето по принцип отпадат. Но той има П на
мнение при осиновяването, има задължение за издръжка,
детето запазва наследствените си права спрямо него,
б)засяга се гражданския статус на родителя - отнема се 1
елемент от неговата правоспособност - той не може да
бъде осиновител или настойник; не може да иска
издръжка от децата, освен ако е лишен по обективни
причини. в) възниква въпросът за упражняването на РП
спрямо детето: ако има друг родител - концентрират се
върху него; ако няма - настойник или попечител.
При изменения или отпадане на обстоятелствата съдът
може да измени мерките, съответно да възстанови РП.
VІ.Настойничество и попечителство.
1/Малолетни = пълно запретени; непълнолетни =
ограничено запретени. Органът по Н и Пч (ОНП) също е
единен – кметът на общината, (или определено от него
ДлЛ), под контрола на съда.
2/Настойничество - а) над малолетни деца (до 14г),
чиито родители са неизвестни, починали, поставени под
пълно запрещение или лишени от РП; б) над лица,
поставени под пълно запрещение.
Учредяване - настойнически съвет (НС) = настойник,
заместник-настойник и 2 съветници..
3/ Попечителство-а) над непълнолетни деца (14-18г),
чиито родители са неизвестни, починали, поставени под
пълно запрещение или лишени от РП. Изключение - не се
учредява Пч на встъпилия в брак непълнолетен, той е
дееспособен. б) над лица, поставени под ограничено
запрещение. Учредяване - от ОНП, който назначава
попечител и зам-попечител. Попечител - правомощията му
са подобни на Н, с някои различия: той само съдейства чрез
съгласие за правните действия, които поставените под
попечителство лица извършват сами.
Издръжката- е законно задължение на определени членове
на семейството да доставят средства за съществуване на
нуждаещи се членове на същото семейство (които имат
съответните права).
55. Наследяване - понятие и видове.
Наследство.
І. Наслед.право е онази част от ГП, която
регулира имущест.отношения, които се пораждат
по повод смъртта на гражданите във връзка с
преминаването на тяхното имущество към други
лица.
ІІ. Наследяване (наследствено правоприемство) е
преминаването на имуществото на починалия
(наследодател) към други лица (негови
наследници). ЗН предвижда 2 вида наследяване:
1/по закон, т.е. законът указва реда на
наследяване; 2/по завещание, т.е. на основата на
волята на наследодателя, изразена в особен
документ, наречен завещание.
Способност за наследяване - ЗН определя по
негативен начин кой може да бъде наследник.
Според чл.2 „Не може да наследява нито по
закон, нито по завещание: а)който не е заченат
при откриване на Н. б)който е роден неспособен
да живее." До доказване на противното този,
който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
ЮЛ могат да наследяват само по завещание, ако
съществуват в момента на ОН
Наследството като съвкупност от права и
задължения преминава към наследниците цялостно
и едновременно. Те не могат да приемат само част
от него и да се откажат от другата част. Това е
универсално (общо) правоприемство.
Съществува и частно правоприемство по случай
на смърт, което възниква на основание на завет,
извършен приживе от починалия. Частният
правоприемник получава само конкретно определеното
в завета имущество, и то не непосредствено, а чрез
наследника.
III. Наследство (наследствено имущество,
наследствена маса). Това е обектът на
наследственото правоприемство. То представлява
съвкупност от имуществените права и задължения
на наследодателя. Личните неимуществени права
не влизат в Н, освен някои, к. са свързани с имущ -
напр. Автор.право.
В Н не влизат и някои имуществени права: вещното
право на ползване по чл.56/ЗС; правата и
задълженията по договори, сключени с оглед на
личността (трудовият договор и др.), както и за
издръжка, пенсия. В Н не влиза застрах.сума по д-р
в полза на ТЛ, защото правото да получи тази
сума е лично право на лицето, посочено в застрах.
договор (освен ако в договора не е посочено ТЛ).
IV.Откриване на Н - това е Юф, при наличието на
който възниква правото на наследяване. Според
чл.1 от ЗН Н се открива в момента на смъртта в
последното местожителство на умрелия.
Времето и мястото на ОН имат важно значение. С
оглед на времето на ОН се определят
наследствените правоотношения - кои са
наследниците, каква е Н маса, каква част се
следва на всеки и т.н. Има се предвид законът,
който е в действие при ОН. Мястото на ОН има
значение за определяне компетентността на
държавните органи във връзка с наследяването.
V.Приемане на наследство - едностранен акт, с
който наследникът изявява волята си да
придобие наследството. А/приемането
произвежда д-е от откриване на насл (обратна
сила). Б/няма срок за приемане, но може рай. съдия
да определи такъв срок (преклузивен) по искане на
всеки заинтересован. В/приемането: направо
(изрично - с писмено заявление до районния съд,
или мълчаливо) или по опис. Г/приемането не
може да се оттегли; д/приемането под условие, за
срок или част от наел е недействително; е/грешката
не влияе;
Приемане на наследство по опис -Цел - да
ограничи отговорността си до полученото. Как -
изрично, писмено, пред рай. съдия, срок - 3 месеца от
узнаването, вписване. Винаги по опис приемат Н:
недееспособните; обществените организации;
държавата.
VІ. Отказ от наследство - може, ако не го е приел.
Това е едностранен акт - формален (изрично с
писмено заявление пред съдията + вписване), с
който призованият наследник изявява волята си
да не приеме наследството. Отказът произвежда
д-е от вписването. Не може да се оттегля.
Лицето, което се е отказало, се изключва от кръга
на наследниците -неговата част уголемява дяловете
на останалите. Отказът от наследството не го лишава
от правото да получи завет.
VІІ.Отговорност на наследниците.
Когато едновременно са призовани няколко лица
- между тях се формира наследствена имуществена
общност - всеки притежава идеална част; прилагат
се правилата за съсобствеността.
Отговорност на наследниците за дълговете на
наследодателя: 1/съобразно дела на всеки;
2/поначало - с цялото си имущество, но ако е прието по
опис - до размера на полученото; 3/залогът и
ипотеката следват вземането; 4/кредиторите могат
да искат отделяне на имуществото; и
56. Наследяване по закон. Кръг на наследниците.
1. Кръг и ред:-І.първи ред: децата (по заместване - др.
низходящи), ІІ -втори ред: родителите; ІІІ-трети ред: братя
и сестри (по заместване - техните деца и внуци) и
възходящите от втора и по-голяма степен; ІV-четвърти
ред: съребрени от ІІІ до VI степен вкл.;
Всички посочени роднини + съпругът образуват кръга на
наследниците. Право да получат наследството имат тези
от първия ред, ако такива няма - от втория ред и т.н.
2. Размер на дяловете 1/първи ред: по равно,
2/втори ред: по равно. 3/трети ред: а) ако са само
възходящи от 11+ степен - по равно; б) ако са само братя и
сестри - по равно; в) ако има и от двете групи - първите
получават 1/3, а вторите - 2/3 (ако са еднокръвни -1/2 от
това). 4/четвърти ред: по-близкият по степен и
низходящите му изключват по-далечните по степен.
Преживелият съпруг наследява заедно с този ред
роднини, които са призовани към наследяване:
а) с първи ред: по равно с всяко дете.
б) с втори ред: 1/2 (2/3 ако е над Юг брак).
в) с трети ред: същото, ако е само с една от двете групи;
но ако има и братя и сестри, и възходящи от П+ степен -
1/3 (1/2 при Юг брак)
Ако няма други - съпругът наследява всичко.
Трябва да се има предвид, че преживелият съпруг
поначало е собственик на 1/2 от общото имущество (в
СИО) - тази част не влиза в наследствената маса. Като
наследник той получава посочените дялове от
имуществото на починалия, което включва другата
половина от СИО + личното му имущество.
3. Заместване - чл.10: низходящите на наследодателя,
които са починали преди него или са недостойни, се
заместват в наследяването по закон от своите низходящи
без ограничение на степените. Братята и сестрите -
също, но само от своите деца и внуци.
4. Особени правила - Преминаване на наследственото
имущество към държавата - когато няма наследници по
закон или по завещание или всички са се отказали или
загубят право да го приемат. Приема се винаги по опис.
57. Наследяване по завещание. Завещание. Понятие.
I. Наследяване по завещание
1. Завещание - обща х-ка: едностранен, личен, отменим
(от завещателя), безвъзмезден, формален акт, с който
едно лице се разпорежда с имуществото си (или част от
него) за след смъртта си.
2. Съдържание на завещанието - Завещанието
съдържа разпореждания относно лицето, в чиято полза
са, и относно предмета. Може да има и неимуществени
разпореждания. Може - и модалитети (срок, условие,
тежест).
3. Активна и пасивна способност -Активна - само
дееспособен може да завещава. Пасивна - ФЛ и ЮЛ.
Само чужда държава не може недв. имот в Б-я.
4. Нотариално завещание -Компетентен орган - всеки
нотариус (рай. съд) + 2 свидетели. Действия: 1/проверка
на самоличността на завещателя; 2/проверка на
дееспособността на завещанеля; 3/завещателят изявява
волята си устно и нотариусът записва; 4/нотариусът
прочита записаното завещание; 5/означава мястото и
датата; 6/завещанието се подписва от завещателя,
свидетелите и нотариуса. Всичко се извършва пред
свидетелите и се отбелязва от нотариуса.
5. Саморъчно завещание – 1/изцяло ръкописно + дата
+ подпис. 2/пазене: от завещателя или др. лице или
нотариус. 3/обявяване : от нотариус, с протокол,
отбелязване, подписи. 4/искане за обявяване: от
заинтересонаните лица, до рай. съдия – да определи срок.
II.Запазена и разполагаема част
Запазената част е за определен кръг наследници -
низходящи, съпруг, родители. С тази част наследодателят
не може да се разпорежда чрез завещание или дарение.
Законът определя запазената част на всеки от посочените
роднини (чл.29). Разполагаема част е останалото му имущество.
58. Делба. Доброволна делба. Съдебна делба.
І. Делба на наследство - обща х-ка. 1/прекратява
имуществената общност и създава на нейно място отделни имущ
права на сънаследниците върху реално определени обекти;
2/може да се иска от всеки сънаследник (от заветник - не);
3/няма давност; 4/трябва да участват всички наследници.
Видове: доброволна и съдебна; пълна и частична;
II. Доброволна делба -Това е
договор. Може и чрез съдебна
спогодба.
Форма - за валидност - писмена с нотариална заверка на
подписите (освен за дв. вещи до 50лв). Делбата се счита
извършена в момента, в който подписите бъдат нотариално
удостоверени.
III. Делба, извършена от наследодателя приживе - може с
дарение или със завещание.
1. Делба-дарение: д-р м/у наследодателя и
неговите наследници, с който той приживе и безвъзмездно
прехвърля имуществото си, като го разпределя между наслед-те.
Уредба-ЗЗД (за дарението).
Форма: за недв.имоти - нотариален акт; за движими - писмена
форма с нотариално заверени подписи или с предаване.
Дарението става задължително приживе на наследодателя -
от деня на изричното му приемане от всички наследници без изкл.
Те стават собственици и не могат да искат нова делба след
смъртта му.
За бъдещо имущество - не може (нищожност).
С изрична уговорка може да се запази ползването.
2. Делба-завещание: едностр.акт, по правилата на
завещанието-произвежда д-е след смъртта му.
IV. Съдебна делба –ГПК.
1. Общах-ка: а)СД е особено исково конститутивно
производство, по реда на което се установява и
рринудително осъществява потестативното право на
делба(ПД).
б)Особеностите на СД произтичат от особения и предмет.
Предмет на СД е правото на делба (ПД) - то е потестативно
право, елемент на всяка съсобственост, независимо от
произхода й. То принадлежи на всеки съсобственик,
независимо от дела му. Не се погасява по давност.
ПД е право, по силата на което н о с и т е л я т му с
едностранно волеизявление по реда на това производство,
независимо от волята на останалите съсобственици, може да
предизвика прекратяване на съсобствеността спрямо всички.
в)Производството с конститутивно, защото правото е
потестативно.
г) Производството е двуфазово: в първата фаза се
установява ПД(фазапо допускане на СД), а във втората фаза
съдебно признатото ПД се осъществява.
д) Страни в СД трябва да бъдат всички настоящи участници в
имуществената общност, предмет на СД. Другарството е
задължително и ако някои от съсобствениците не участва. СД
е недействителна Съдът следи служебно.
е)Всеки от съсобствениците има двойно правно качество по
делото, независимо от формалната роля, която заема; т.е.
всеки за своята част е ищец, а за частите на другите -
ответник. Това се отразява върху отговорността за
разноските - съответно на дела..
ж)Производството може да има и други усложнения:
1/съделителите могат с осъдителни искове да предявят
взаимни притезания, произтичащи от съсобствеността (напр.
за добиви, подобрения и др.) 2/възлагане на неподеляем
жилищен имот.е) Подсъдност - районния съд, независимо от
цената.
2. Първа фаза -фаза по допускане на СД.
а)Започва с писмена молба (по общите изисквания), към
която се прилагат различни документи в зависимост от
характера на съсобствеността, (напр. за наследство -
удостоверение за смъртта на
наследодателя и за това кои са неговите наследници).
б) В първото заседание всеки от съд може да оспори
правото на някой от тях да участва в делбата, размера па
неговия дял или принадлежността на някой от имотите към
имущ. общност. Това са трите въпроса, по които във
втората фаза не може да се спори, защото се решават със
СПН с Р за допускане на делбата.Няма ограничения за
доказателствата.
в)първата фаза завършва с Р, което се ползва със СПН по 3
въпроса: 1/между кои лица. 2/относно кои имоти и 3/при какви
дялове трябва да се извърши СД. Тези 3 въпроса не се
пререшават.
Когато съдът е решил подсъдни нему преюдициални спорове,
предявени с искове, по тях също има СПН.
3. Втора фаза - фаза по извършване на СД
а)Това е своеобразно изпълнение на Р от първата фаза.б)
Освен това втората фаза на СД може да бъде използвана и
за да се разрешат споровете между съделителите по т.нар.
„сметки помежду им". Чрез предявяване на тия спорове се
идва до обективно съединяване с иска за СД на осъдителни
искове между съделителите, отнасящи се до облигационни
притезания, възникнали по повод на имущ. общност,
в)Едновременно във втората фаза съдът започва
процесуални действия, целящи да се осъществи ПД. Това
може да стане: чрез образуване на дялове и разпределянето
им като обекти на изключителна собственост на
съотв.съделител – разделителен протокол.
След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в
сила раздел, протокол (когато той определя носителите на
дяловете) настъпват вещноправните последици на СД. В
полза на отделните съделители възниква изключително
право на собственост върху имотите, включени в техните
дялове. В това се състои конститутивният ефект на СД, който
се прибавя към СПН, с която е установено ПД.