Professional Documents
Culture Documents
Molitvata RuLit Me 617669
Molitvata RuLit Me 617669
НА ВАС,
КОИТО ИСКАТЕ ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА СЕ МОЛИТЕ!
***
МИСТЕРИЯТА НА МОЛИТВАТА
Както възвестява осветеното от времето Писание, учениците на
мъдрия дърводелец, на възвишения „Раеви“ от Назарет, отишли
веднъж при него с молбата:
«Господи, научи ни да се молим\»
Тогава, както свидетелствува древният текст, единородният с Бога
Учител на Живота ги посъветвал да не редят вече машинално, като
незнаещите, традиционните дълги литании, а да употребяват само
онези чудно хубави, прости думи, които и до днес са на устата на
всички изповядващи — или мислещи, че изповядват в една или
друга форма — проникнатото от любов учение на величавия
Богочовек.
Но въпреки това и до ден днешен премалцина умеят истински да
се „молят“, а още по-рядко се среща човек, който да е схванал
какво означава да се „молим“ по възвишения и свят начин, посочен
от изпълнения с любов Учител.--
Наистина думите, които той — както разказва древният текст —
е дал на учениците си, се знаят, — но и тези думи се „редят“ днес
също така машинално, както навремето и другите, не особено
ценени от него молитви. —
Молитвата си остава все така лишена от святост, колкото и
елейна да е интонацията, с която се произнасят съдържащите се в
нея думи, — дори и най-благоговейната медитация върху
разкриващия се пред разума смисъл не прави още от повтарянето на
тези величави слова истинска „молитва“.---
Ето защо отново е станало, изглежда, необходимо да се разясни
какво всъщност представлява истинският „молитвен“ процес, —
как думите на човешката реч могат да се подредят в „молитва“ и
каква дълбока тайна се крие в молитвата!
Свещеното изкуство на древните жреци да създават „молитви“ и
да се „молят“ истински е почти забравено днес, а там, където са се
запазили все още някакви следи, то се изпълнява механично,
бездушно или суеверно. —
Но дори и онези, които все още си мислят, че се молят,
възприемат молитвата просто като молба към Божеството, като
израз на признателност или на възхвала; те вече не знаят, че всички
тези неща могат наистина да бъдат съставна част на молитвата, но
съвсем не изчерпват нейната същност.--
На никого не му идва наум, че и най-красивите думи на възхвала,
на благодарност или на молба трябва да бъдат първо включени в
един истински „молитвен“ акт, преди да се превърнат в „молитва“.
—
Че „Бог“ е достъпен за нас единствено в нас самите, — че само
най-дълбоко вътре в нас може да се „прероди“ в безкрайнократно,
индивидуално самосътворение Живецът на чистото, вечно Битие: —
това е първото нещо, което трябва непременно да се разбере от
всеки истински решен да се научи да се „моли“! —
В същото време трябва да му е напълно ясно, че на предвечния
„Отец“ — каквото и тълкуване да влага вярващият в тази дума — е
безкрайно чужд човешкият стремеж към признание или възхвала,
— би било направо светотатство да се мисли, че Живецът на
Битието очаква да бъде горещо „помолен“ от човеците, за да се
„смили“ в края на краищата над тях, — защото „ молбата“ като
част от истинската молитва няма абсолютно нищо общо с
просешката нагласа, с която толкова хора се обръщат към „Бога“
на своето въображение.--
Подчертавам изрично думите за „Бога“ на въображението, тъй
като голямото мнозинство от хората не отиват за съжаление по-
далеч от това порождение на своята представна способност, понеже
поради недостатъчна или просто неправилна осведоменост смятат,
че пътят към Бога извежда наистина нагоре, но във всички случаи е
насочен навън. —
По този начин те няма никога да почувствуват живото Божество
просто защото не търсят там, където живият, вечният Бог е
единствено достъпен за тях.--
А в древното Писание е казано още:
«Търсете, и ще намерите!»
«Искайте, и ще ви се даде!»
«Хлопайте, и ще ви се отвори!»
Нека спрем на това място и стихнали да изчакаме, докато
скритата в тези слова тайна не започне да просветва пред
вътрешния ни взор...
Аз пък ще се опитам през това време да изразя с думи онова,
което се поддава на словесен израз!
♦
„Търсенето“ може само тогава да доведе до намиране, когато
търсим там, където действително е скрито търсеното от нас! —
„Искането“ в този именно смисъл, изключващ напълно каквото
и да е „изпросване“, може да бъде успешно само ако искащият има
правото да му бъде дадено! —
А „хлопането“ с цел да се получи достъп в Дома има само тогава
изгледи за успех, когато хлопащият е напълно сигурен къде следва
да хлопа и умее по такъв начин да похлопа на портата, че да бъде
чут отвътре и веднага разпознат като човек, който е в правото си да
очаква, че ще бъде пуснат! —
В случая обаче „търсенето“, „искането“ и „хлопането“ не бива
по никой начин да се отделят едно от друго, защото само съединени
те образуват — „молитвата“\ —
Блажен е, който умее така да се „моли“\
Той ще бъде „чут“ още докато „хлопа“\
Нему ще бъде „дадено“ още в момента на самото „поискване“\
Той с абсолютна сигурност ще „намери“ онова, което „търси“
по такъв начин, че не може да не го намери!
Този молещ се ще почувствува в най-съкровените си дълбини
какво искат да кажат думите на възвишения Животворец, казани
някога на онези, които е смятал за достатъчно напреднали:
«Каквото и да поискате от „Отца“ в мое „име“, той ще ви го
даде!»
В пълна яснота ще се открои пред молещия се смисълът на
хвалебствените слова:
« Да се свети Твоето „Име“!» — и той най-сетне ще разбере защо
Учителят бе учил някога своите да се молят в негово „име“, тъй
като:
«Всичко, що има „Отец“, е мое!»
Молещият се по този начин ще осъзнае също с кристална духовна
яснота, че „каквото и да се поиска“ от „Отца“ в „името“ на
неговото собствено самовъплъщение, е вече дадено и предоставено
от веки веков, макар че се нуждае от „поискване“, за да се изяви и
като „явление“ във времето, — за да породи възприемани във
времето последици...
Но да се научи така да се „моли“ може единствено онзи, който
съумее изцяло да обедини собствената си воля с волята на „Отца“\
—
А за човека, който умее да се „моли“, свързан с волята на вечния
„Отец“, всяка една молитва — към каквото и да е насочена тя —
ще бъде всъщност молитва за „криле“: — за онези криле, които
наистина „отнасят по-високо от полета на орела“\
*
« ТЪРСЕТЕ, И ЩЕ НАМЕРИТЕ! »
Търсенето“, изисквано от всеки, който е твърдо до решен да се
научи да се „моли“, е всичко друго — само не и ровене в мозъка\ —
Самото обещание, че търсещият — без всякакво съмнение — ще
„намери“, говори в лапидарната си простота съвършено
недвусмислено, че тук става въпрос за нещо съвсем различно от
онова, което обикновено се нарича „вътрешно търсене“ и което в
повечето случаи не е нищо друго освен „блъскане на главата“
и мисловно преследване наслуки, лишено от каквато и да е
увереност в твърдо обещания успех. --...,
Обичайното „търсене“ на нещо вътре в самия тебе е винаги
израз на вътрешно безпокойство, — и какъвто и да е предметът на
търсенето, той неизменно се търси, за да може чрез намирането му
да се постигне успокоение. —
Ето защо не е трудно да се предположи, че и другото „търсене“,
за което е тъй твърдо обещано, че непременно ще доведе до
„намиране“, е на свой ред породено може би от някакво
безпокойство, жадуващо да намери покой .
Ала „търсенето“ като необходимо условие за истинската
„молитва“ всъщност предполага онова голямо спокойствие: —
онова спокойствие, което се основава само на себе си и което не
може по никой начин да бъде разколебано отвън. —
Това „търсене“ се нуждае винаги от целия човек, а не само от
непрестанно ровещия като неспокойна хрътка интелект!
То представлява спокойно потопяване в съкровените дълбини на
душата, —без каквото и да е вълнение, — без каквото и да е
желание, — и без каквото и да е тревожно нетърпение.
Непростима глупост е да се мисли, че търсеното от нас ще бъде
намерено по-бързо, ако се домогваме пламенно и бурно към него!
Това е равносилно на самозалъгване, което неизбежно би ни
накарало, сломени и обезсърчени, да се откажем в края на краищата
от всеки опит да „търсим“...
Търсещият трябва, напротив, да разбере, че сам спъва своите
търсения, ако не запази пълна увереност в крайния си успех, — като
човек, който знае къде точно е скрит даден предмет и е сигурен, че
ще го намери, стига само да отмахне струпаните върху него неща.
Тази увереност не бива да почива единствено върху обещанието,
че търсещият ще „намери“!
Такова търсене предполага само по себе си безусловното
намиране, тъй като е невъзможно. да се търси, без веднага да
последва и намирането. —
Обект на това „търсене“ е самият търсещ!
Ала колкото по-малко се стреми към себе си, , толкова по-бързо
ще се намери!
Не бива да си създава никакъв образ, никаква предварителна
представа за онова, което се надява да намери!
Трябва сам себе си да потопи в собствените си неизбродни
дълбини, — без страх и без съпротива!
Прав трябва да се потопи в себе си и да не загубва присъствие на
духа дори ако нозете му напуснат привичната си опора!
Нека с упование се остави да потъне до най-неизбродните си
дълбини, напълно сигурен, че тук ще срещне не гибел, а единствено
самия себе си!
Никаква предварителна представа на въображението му не бива
да помрачава неговия поглед!
Не бива да очаква да съзре било вътре в себе си, било навън,
„образи“, каквито никога досега не е виждал: — видения на други
същества и на тайнствени светове!
Не бива да се надява на явления от царството на духовете!
Спускайки се в дълбините си, той ще се озове отначало обгърнат
отвред в мрак, — ала колкото по-дълбоко в себе си се потопява,
толкова повече този мрак ще отстъпва пред една нова, чудна
светлина, докато търсещият не намери в най-съкровените си
дълбини просветлен самия себе си, — докато не стане кристално
ясен в най-вътрешната бездна на своето същество.--
Така неговото спускане ще бъде още от първия миг едно
непрестанно намиране, докато не намери най-после в себе си онова,
което не може да се изкаже, а само да се почувствува, тъй като и
най-ясните слова си остават тъмни пред тази неописуемо сияйна
вътрешна яснота...
Който е решен да „търси“ така, че непременно да намери, нека
първо доведе до пълен покой цялото си земно тяло и просто да
забрави, че съзнанието му се „носи“ от тялото на едно животно.
Нека след това търсещият затвори бавно очи и скръсти ръце,
докато не почувствува, че през него кръжи, в пълен покой, един жив
енергиен поток.
Твърде скоро всеки ще открие за себе си как най-добре да бъде
постигнато това състояние на покой, изпълнен с интензивен живот...
Един го постига само в легнало положение, — друг, като седи или
коленичи, — а някои пък трябва да стоят прави.
Но веднага щом постигне състоянието на оживен покой,
търсещият не бива вече да обръща внимание на външното
положение на тялото си!
Сега той трябва да съсредоточи навътре в себе си всички свои
усещания.
След известно време неговото вътрешно усещане ще се усилва
все повече и повече, докато съзнанието му не бъде постепенно
обзето от чувството, че целият е вътрешно „изпълнен“ от самия
себе си.
Сякаш той самият е някаква течност, а тялото му — съсъд, и
сякаш течността все по-отчетливо се усеща като съдържание на
този съсъд...
Мислите в това време трябва да останат в пълен покой и не бива
в никой случай да им се позволи да разстроят така почувствуваното
състояние с шумните си коментари. —
Ако те продължават все така неспокойно да пърхат, не бива да
им се обръща повече внимание, докато сами постепенно не стихнат.
—
А когато вътрешното самоусещане се окръгли като едно
завършено цяло, всяко по-нататъшно мислене спира от само себе си,
тъй като новото ни самосъзнание поглъща изцяло вниманието ни.
Добре ще е търсещият да се задоволи отначало с постигнатата
способност да усеща вътрешно самия себе си като с един твърде
значителен вече резултат. —
Нека се върне с радост към всекидневните си задължения, щом
това усещане започне да отслабва.
Не бива в никой случай да го поддържа насилствено, ако
почувствува някаква умора!
А ако стигне постепенно — колкото и седмици или дори месеци
да са били нужни за това — най-после дотам, че по всяко време и
без особени усилия е в състояние да усеща и да изживява себе си в
тишината на своето доброволно наложено уединение по току-що
описания начин като „съдържание“ на земното си тяло, — приело
формата на това тяло, както течността приема формата на съда, в
който е налята, — тогава той е достоен и готов да започне вече
„търсенето“ като съставна част на истинската „молитва“...
Сега търсещият трябва да се предостави с будна воля изцяло в
ръцете на своя най-вътрешен живот, да потопи усещанията си в
бездънните дълбини на този предугаждан живот, — винаги с ясно
съзнание и без нито за миг да се отдава на някакви блянове в
просъница! —
Ако в него изплуват образи или видения, те трябва да бъдат
оставени без каквото и да е внимание и търсещият не бива по никой
начин да се поддава на стремежа си да им дава някакво
„тълкуване“\
Още по-глупаво би било да се бори с тях, тъй като с това само би
ги усилил и би ги направил по-упорити...
стр.
ред 6-7 отд.
74,
стр.
ред 5-6 отг.
78,
В6 Yin Ra
Йозеф Антон Шнайдерфранкен
МОЛИТВАТА