„Маска”

ПЕЙО ЯВОРОВ
 Творческа история
• Стихотворението „Маска” Яворов пише
през 1907 година в Нанси и го посвещава
на Вл. Василеву, което е сигнал за
принадлежността му към група творби -
„Нирвана”

Заглавие
• Със заглавието поетът разкрива
неистинността на битието. „Маската” е
символ на житейските видимости, зад
които се крие голямата тайна. 
• Заглавието "Маска" посочва културен
символ, свързан с придобиването на друга
самоличност
 Първа строфа  Лирическото време и пространство

Ден карнавален, времето

Образи: тълпа, града, аз,  смърт,
неделно зовеше хората навън: тълпа гъмжеше 
лозов лист
из града. Безцелно,
в печал, която нивга не заспа,
се лутах аз. Свръхземните въпроси,
които никой век не разреши,
Щракнете за текст
дълбаех ням. И близко, до уши,  Лирическият Аз търси "свръхземните
чух tambourin; - ръката, що го носи, въпроси", т.е. е мислител, философ,
ме перна по лице, с изкуствен лозов лист: бори се срещу емоцията за да
"Хей, смърт, дай на живота път!  достигне разума.
Oh qu`il est triste..."

лозовият лист като символ на веселието и

Опозиция
Ролята на френския в творбата е да маркира
различността и ерудираността на лирическия
Аз, за сметка на обграждащите го тълпи.
радостите на живота е изкуствен и това
дискредитира идеята за значимостта на
житейските наслади, представя душевното
страдание, загубените вяра, надежда и
любов, фалшивите радости на битието.
 Втора строфа
Образът на вакханката провокира
у лирическия Аз нежелано
Като залутан слънчев лъч игрива,
опиянение, подлъгва го да
маскирана вакханка с волен смях
изпадне в нова заблуда.
напреде ми се мярна. Да разлива
коса поток от злато аз видях
въз хитра голота на свежо рамо.
И сетне - миг - разкършена снага
изчезна в роя като блян. С тъга Образът на маската
на страстен зов кънтеше само подсказва че вакханката  Като символен образ на
смехът й още. Странния парфюм играе  някаква роля. веселието и греховното,
на женска плът задави моя ум. вакханката се явява за да
разсее Азът и да го
подмами в карнавалното
веселие като "в безумен
С "коса поток от злато", "волен сън"
смях" и "въз хитра голота на свежо
рамо" тя го примамва да усети
тленното, опиянението от
женската плът, която "[задавя]"
умът му. 
Трета строфа
И в непонятен тласък подир нея,
улисан из тълпата като луд,
без сълзи плачех аз: "Мрътвея -
ти каза истината: рано в студ
сърцето ми замръзна; мисъл тъмна
коса на смърт размахва... Беше ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не съмна...
Смъртта - не виждам друго в белия кивот
на твоите скрижали тайни, о живот!"
Единствено  Азът е унил
из  цялата "тълпа" като
"луд".
Недоволен от битието, от
този "Ден карнавален",
лирическият
аз "[мъртвее]" 
Кивот-  описан в Библията като
свещен сандък, съдържащ
каменните скрижали с Десетте
Божи заповеди
 Четвърта строфа
В безумен сън унесен, сред оная
забава на стохилядния град
и без да се опомня, че не зная
кого преследвам, аз нареждах: "Млад -
на младост зноя не усетих. С ласка
край мене, о живот благоухан,
защо не спреш? Сразително желан
на всяка смърт, що значи тая маска - !"
...А пътьом, чак до късни тъмнини,
с конфети ме обсипваха жени.
 Лирическото пространство е доизградено с
назоваването на местоположението на Азът,
а той се намира именно в "стохилядния
град". (Вавилон)
 Град на плътското и свят, в който
карнавалните маски са заличили разумът и
са позволили плътското да доминира.
Търсейки избавление в смъртта,
той не усеща сладострастието и
плътта, а е обречен на безкрайно
търсене и ненамиране, защото
външният свят е в контраст с
вътрешния му
• Тропи и фигури. • Усещането за безсмислието на
-символи: смъртта, кивота, лозовият лист, битието: „безцелно”, „печал”,
вакханката „луд” , „сълзи”, „мъртвея” ,
-хипербола: "печал, която нивга не заспа," „студ” , „замръзна”, „смърт” 
-метафора: "коса поток от злато", "сърцето
ми замръзна"
-инверсия (+парадокс): "без сълзи плачех
аз"
-алегория: "знойна плът"
-метафоричен глагол: "Странния
парфюм/на женска плът задави моя ум."
-събирателен образ: "тълпа/ гъмжеше из
града"
Благодаря за
вниманието!