Professional Documents
Culture Documents
ист презентация2
ист презентация2
Цар Освободител
Паметникът на Царя
Освободител, наричан още
Паметник на Освободителите,
който се намира на столичния
булевард „Цар Освободител“ на
площад „Народно събрание“ с
лице към сградата на българския
парламент,е издигнат в чест на
Освобождението на България
/1878 г./ в израз на
признателността на българския
народ към руския народ в лицето
За издигането на паметника е обявен международен конкурс през 1900
на император година, вIIкойто
Александър и
се включват с проекти скулптори от 13 страни. Спечелен
катоесимвол
от италианския скулптор
на българската
Арналдо Дзоки и паметникът е негово дело. Основният камък е положен на 23 април
свобода.
1901 година /Георьовден/ в присъствието на Княз Фердинанд I. Работата на паметника
завършва на 15 септември 1903 г. , а официалното откриване е на 30 август 1907 г.
Общата височина на паметника е 12 метра. Средната част е с фигури и масивен ренесансов
корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Околовръстен висок релеф
от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа поведен в битка от
богинята на победата Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници,
държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф
Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич-старши. Други три по-малки
бронзови релефи изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора,
подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.
В релефите има автентични образи – на Славейков, Заимов, Вазов и Стамболов.
Руски паметник
Построен е в тогавашните западни покрайнини на София на пътя, по който
Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877г.
Паметникът е издигнат със средства, събрани от руския народ. Не е известен
проектантът, но предположенията са за архитект Вокар (проектирал
паметници в Добрич, Плевен, Разград, Свищов и др.) или академик В.
Йосифов Шервурд (автор на проекти за паметници в Плевен).
Заслугата на българския народ е, че
великодушно и безкористно е
предоставил възможност на Русия да
построи паметника си в чест на
нашето освобождение с цената на 200
хиляди жертви.
Паметникът представлява обелиск:
четиристенна пирамида с пресечен
връх върху постамент от три стъпала.
От източната страна на обелиска стои
мраморен релеф на руския държавен
герб и руския военен орден за
храброст „Свети Георги“
(Георгиевски кръст).Върху камъка е В края на 19 и началото на 20 век площадът на
издълбан и надписът „В царствованіи паметника се превръща в център на
Александра II-го императора градоустройствените планове за тази част на
всероссійского волею и любовью его София. Днес около него е кръговото кръстовище
освобождена Болгария 19 февраля на булевардите „Скобелев“ и „Тотлебен“.
1878 года“. На западната му страна е
вградена втора плоча с надпис „Не
намъ. Не намъ, а имени твоему. 1877
- 1878“
Храм-Паметник „Александър Невски“
Най-величественият и
монументален символ на град
София. Построен е в памет на
руските воини, загинали за
освобождението на България
през Руско-турската война
(1877-1878 г.). Посветен е на
руския герой и светец Ал.
Невски, патрон на императора и
покровител на руското
Частица от чудотворните мощи на светеца,войнство.
дарени през 1998 г. от
Руската православна църква, са изложени за поклонение пред
централния олтар. Храмът е строен в неовизантийски стил между
1904 и 1912 г. по проект на руския архитект проф. Ал. Померанцев .
За изграждането му е изразходвана огромната за времето си сума от
5,5 млн. златни лева, събрана чрез народни дарения и с държавна
Храмът представлява петкорабна кръстокуполна
базилика с акцентирано централно кубе. В
изграждането на храма са взели участие
специалисти от шест различни националности -
руснаци, българи, немци, австрийци, чехи и
италианци. Те са вложили в него най-ценното,
което културна Европа можела да предложи по
това време.
За украсата му допринасят скъпоценните оникси и пъстроцветните бразилски, марокански,
италиански и немски мрамори. Храмът притежава 82 маслени икони и 273 темперни изображения,
изработени от най-добрите за времето си руски и български художници.
През 1924 г. храмът е обявен за
паметник на културата, а през 1953 г-
за Патриаршеска катедрала. В
Криптата му са експонирани едни от
най-ценните и красиви икони от
епохата на Българското „Св. Александър
Днес храм-паметникът
средновековие и Възраждането.
Невски" се намира в центъра на София, на
едноименния площад.
Паметник на свободата(Шипка)
Паметникът на Шипка е монументална
скулптура на връх "Свети Никола" в Стара
планина. Издигнат е във връзка с
драматичните военни събития от Руско-
турската освободителна война. Той
увековечава подвига на падналите за
свободата на България през лятото на
1877 година, които решават
освобождението на България и нейното
Презбъдеще.
1920 година живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и решават да се построи
Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане са събирани като доброволни
дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и
скулпторите Алаксандър
Основният Андреев
камък и Кирил
е положен на 26Шиваров.
август 1922 година, като строежът започва четири
години по-късно. Главни майстори са Илия Мъглов и Пеньо Колев. През летата на
1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна дейност. Камъните се обработват
на ръка и са извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез
катъри от Мъглиж и Енина. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на
1929 година, а огромният лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра вече е отлят в
Софийския военен Арсенал по проект на скулптура Кирил Шиваров.
Но по политически причини всичко е преустановено.
Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север.
Румънското правителство протестира, тъй като съзира
някакви подбуди към освобождаването на Южна
Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия протестират за
посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на
изток. След решаването на този двегодишен щекотлив
Паметникът е открит
политически тържествено
въпрос на 26 август 1934
строежът продължава.
година от държавния глава цар Борис ІІІ. Мономентът е
голяма кула от доломит с височина 31,5 м. На страните на
кулата са изписани местата на големите сражения -
Шипка, Стара Загора, Шейново.
Женска фигура олицетворява победата над турските
войски. На приземния етаж на паметника стои голям
мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите
на руските войни и българските опълченци. Над него
има още четири етажа, на които са разположени
някои копия на български бойни знамена и други
реликви. От върха на кулата се открива прекрасна
панорама към върха Шипка и околността.
Благодаря
за
вниманието!