Без подробно да се засягат на философските аспекти за развитието на човечеството, може да се приеме, че едно от най-важните

условия за това е била способността на хората да се изразяват текстово, като групират думи и изрази и така предават помежду си
информация. Обикновените текстови файлове са едни от първите, които започват да се използват при обмен на данни. Те обаче имат
редица съществени недостатъци, когато се налага да бъдат обработвани и затова постепенно биват заменени от по-лесни за
манипулация и по-ефективни структури. Такъв тип малки по размер файлове все още се използват при записване на различни
настройки на приложения, описания на продукти и другаде.

Появата на хипертекста доведе до ново ниво на комуникация даващо възможности за построяване на безкрайни вериги от данни. Той
спомага за по-ясното и детайлно представяне на информацията в Интернет. В основата лежи възможността бързо да се сменя
контекста и да се следва вътрешното съдържание на думите. За реализация на хипертекста в Интернет се използва езикът HTML В
заглавната секция на един HTML документ може да се въведе описателна информация относно самия него: съдържание, автор,
организация и др. Този тип информация се нарича мета информация т.е. информация за самата информация.
Той задава смисъла (семантиката) на данните. Текстът вече не е зависим от различните формати и технологии за пренос на данни.
Конкретни резултати в тази област са неотдавна приетите стандарти за обмен на данни – XML и RDF – за описание на ресурси. XML е
спецификация характеризираща се със строги синтактични правила, за разлика от HTML. Тя е платформено независима. Нейна задача
е да опише данните, а как те ще се интерпретират, е въпрос, който се решава с помощта на редица съпътстващи XML технологии:
XSL, XPath, XQuery, XForms и т.н.

Колкото по-ясни са правилата, на които се подчинява структурата на един текст, толкова повече възможности се разкриват за бързата
му обработка. При базите данни предварително се знае дължината на елементите изграждащи един запис, оттам и дължината на
целия запис. Така става възможен произволен (непоследователен) достъп до данните, което заедно с индексирането значително
повишава скоростта и сигурността при работата с БД. Поради факта, че БД в Интернет стават все по-големи, една база данни
обикновено се разполага в няколко различни точки от глобалната мрежа. Такава БД се нарича разпределена. Този тип БД са, и
вероятно ще си останат един основен градивен материал на общото информационно пространство.
С помощта на XML може да се изграждат т.нар. семантични мрежи – мрежи, които ще се състоят от компютри „разбиращи” данните, с
които ще работят. Факт е, началото на еволюцията на глобалната мрежа към една обща семантична мрежа състояща се от голям брой
разпределени мрежи. Използвайки зададените правила в нея компютрите ще могат да вземат по-точни и самостоятелни решения в
сравнение с настоящия момент

Семантичните мрежи заедно с разпределените бази данни, стандартните мрежи и останалото Web пространство ще се обединят в
едно общо информационно пространство (фиг.3) на бъдещето, което ще се обслужва от информационната супермагистрала. Важни
нейни характеристики ще са: скоростта на достъп до информацията, която ще се придвижва по нея и сигурността. Големи ще са
изискванията към програмите, които ще я поддържат. Техният интерфейс ще трябва да е качествен, те ще трябва да поддържат
разнообрази възможности за предаване на съобщения до потребителите при нужда: по e-mail, информационни канали, до мобилни
устройства и др. Освен това тези приложения ще комуникират с най-разнообразни платформи, машини и разпределени мрежи, които
ще са свързани със супермагистралата.