КОНСТРУКТИВНО ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ШУМОЗАЩИТНИ ЕКРАНИ

Николай Николов, Петър Видински

Институт по строителна физика, технологии и логистика, 1000, София, ул. А. Жендов 1
CONSTRUCTIONAL DESIGN OF NOISE BARRIERS
Nikolai Nikolov, Petar Vidinski
Institute of building physics, technology and logistics, 1000, Sofia, 1 A. Zhendov Str.
Abstract. In structural terms, the transport noise barriers, which are built from different materials, are
assembled linear structures. Discusses the structural elements of the barriers, the determination of impacts on
the structure, static calculations of bearing columns and sizing of their base.
Keywords: constructional design, noise barriers, steel profiles

От конструктивна гледна точка, транспортните шумозащитни екрани независимо от

вида на материалите, от които се изграждат (фиг. 1), са предимно сглобяеми линейни стенни
съоръжения. По-рядко се проектират и изграждат монолитни екрани.

Класификация на ТШЕ според

материала

Еднослойни Многослойни Комбинирани

1. Дърво 1. Метални (черен или

2. Керамика цветен метал,
3. Специално стъкло звукопоглъщащ
Метални многослойни с
4. Полимери материал, перфорирана
прозрачни материали
5. Стоманобетон страница)
6. Бетон с добавки 2. Бетонови със
7. Фибробетон звукопоглъщащ материал

Фиг. 1

1. Конструктивни елементи на транспортните шумозащитни екрани.

Конструктивното проектиране на масови транспортни шумозащитни екрани не
представлява особена трудност, тъй като в практиката, от естетикопсихологически
съображения, е прието размерите на отделните секции (височина и ширина) да не
надвишават 6 m. Конструктивното изследване, обаче, е важно за предварително
формулиране на някои принципи, които произтичат от размерите на съоръжението и
въздействията върху него, с оглед на рационалното и икономичното му оразмеряване.
Основните елементи на стоманените ТШЕ са носещите опори – вертикални стоманени
колони, които се закрепват на фундамента, хоризонталните профили (укрепващи и горни
капаци) и запълващите звукопоглъщащи метални трислойни панели (фиг. 2).
В зависимост от напречния профил на конструкцията на транспортните шумозащитни
екрани, колоните имат различна геометрия. Най-често проектираните екрани са с напречен
профил, показан на фиг. 3.

1
 Фиг. 2. Конструктивни елементи на шумозащитен екран със светлопрозрачни секции; 1 –
фундамент; 2 – опорна колона; 3 – капак на опорна колона; 4 – метален трислоен панел;
5 – прозрачен панел от плексиглас; 6 – укрепващ напречен профил; 7 – горен капак на
метален трислоен панел.

Класически Вертикален екран- Екран с

вертикален екран- стена със Дъгообразен екран дифракционен
стена звукопоглъщане елемент - конзола
Фиг. 3

На фиг. 4 са дадени сеченията на стоманените профили, от които могат да бъдат

конструирани носещите опори, надлъжните хоризонтални укрепващи профили и горния
капак на металните трислойни панели, със съответните означения на техните размери и
осите x , y и z, като оста x−x е по дължина на елемента.

Фиг. 4

2
 Тези сечения могат да бъдат стандартни – горещо валцувани и студено огънати, или
съставени, заварени и др. Първите се избират от типа профил по съответния стандарт –
български, руски или европейски.
Металните трислойни панели са модулни елементи, които имат размери дължина от 0.5
до 6.0 m, височина – най-често 0.5 m, и дебелина от 50 до 160 mm. Най-широко приложение
са намерили панелите с размери 3x0.5 m.
Конструкцията на метални шумозащитни панели, освен на акустичните характеристики
– звукоизолация и звукопоглъщане, трябва да отговаря и на изискванията за
мразоустойчивост, пожароустойчивост, дълговечност, якост на удар и др.п.
Металните шумозащитни панели се произвеждат в заводски условия.
На фиг. 5 е показана конструкцията на трислоен шумозащитен панел.

Фиг. 5

При изготвянето на конструктивните проекти на стоманените транспортни

шумозащитни екрани трябва да се спазят съответните нормативни изисквания [1].

2. Определяне на въздействията върху конструкцията.

Въздействията върху конструкцията се определят по [2].
Конструкциите на ТШЕ са подложени на натоварвания от собствено тегло, сеизмични
сили и вятър.
Натоварването от собствено тегло на най-високите масово строящи се екрани ( h екр =6 m)
не надвишава 1.80 kN/m’, което като строително натоварване е пренебрежимо малко
(натоварване от втори порядък) и може да не се отчита. По същата причина, се изключва и
натоварването от сеизмично въздействие, тъй като то е функция на масата на конструкцията.
За определяне на усилията и оразмеряването на съоръжението е меродавно
натоварването от вятър.
Според [3,4] натоварването от вятър върху съоръженията се определя като сума от
неговите средна (статична) W n , kN /m2, и пулсационна (динамична) W p , n , kN /m2, компоненти:
W =W n +W p , n , kN /m 2 .(1)

3
 Средната компонента на натоварването, която съответства на продължително действащ
скоростен напор на вятъра на височина z ,m, над терена се изчислява по формулата:
W n =W m k z c , kN / m2 ,(2)
където W m е нормативната стойност на налягането (скоростния напор на вятъра) на височина
10 m от нивото на терена, kN /m2 ;
k z – коефициент, отчитащ изменението на налягането по височина на съоръжението;
c – аеродинамичен коефициент, който за отделно стоящи плоски пълностенни
конструкции от страната изложена вятър е +0.8, а от подветрената страна подналягането е
-0.6, т.е. сумарно е 1.4.
Нормативната стойност на налягането W m се отчита или изчислява в зависимост от
териториалното ситуиране на съоръжението:
 за съоръжения, които се проектират в определени градове на страната от табл. 1;
Таблица 1
2
№ Град W m , kN /m № Град W m , kN /m2
1 Благоевград 0.27 16 Плевен 0.37
2 Бургас 0.56 17 Пловдив 0.41
3 Варна 0.58 18 Разград 0.23
4 Велико Търново 0.39 19 Русе 0.50
5 Видин 0.53 20 Свищов 0.58
6 Габрово 0.46 21 Силистра 0.48
7 Карнобат 0.30 22 Сливен 0.50
8 Кнежа 0.43 23 Смолян 0.48
9 Кърджали 0.46 24 София 0.43
10 Кюстендил 0.32 25 Стара Загора 0.48
11 Ловеч 0.48 26 Търговище 0.39
12 Монтана 0.48 27 Хасково 0.48
13 Пазарджик 0.23 28 Чирпан 0.43
14 Перник 0.34 29 Шумен 0.58
15 Петрич 0.28 30 Ямбол 0.46

 за съоръжения проектирани в останалата част от територията на страната, която има

надморска височина по-голяма от 1000 m, от картата за Райониране на територията на
страната по нормативно налягане от вятър W n (фиг. 6) и от района по натоварване от вятър
(табл. 2).

Фиг. 6. [4]
4
 Коефициент k z се отчита от табл. 3, в зависимост от височината на съоръжението над
нивото на терена и типа на местността – А или B. Към тип А се отнасят откритите равнинни
местности, а към тип B – урбанизираните територии и горските райони, където съществуват
изкуствени или естествени прегради, които „екранират“ вятъра.

Таблица 2
Район I II III IV V
W m , kN /m2 0.23 0.30 0.38 0.48 0.60

Таблица 3
z ,m <5 10 20 40 60 80 100
kz А 0.75 1.00 1.25 1.50 1.70 1.85 2.00
B 0.50 0.65 0.85 1.10 1.30 1.45 1.60

Нормативната стойност на пулсационната компонента на натоварването от вятър

W p , n , kN /m2, на височина z се определя по формулата:
W p , n=W n νξ , kN /m2 ,(3)
където ν е коефициент за пространствена корелация на пулсациите на налягането на вятъра,
който за геометричните параметри на шумозащитните екрани (съотношението на дебелината
към дължината е пренебрежимо малка величина), се приема за 1 [4];
ξ – коефициент за пулсация на налягането на вятъра на височина z, който се отчита от
табл. 4.
Таблица 4
z ,m <5 10 20 40 60 80 100
А 0.85 0.76 0.69 0.62 0.58 0.56 0.54
ξ
B 1.22 1.06 0.92 0.80 0.74 0.70 0.67

3. Статически изчисления и определяне на разрезните усилия на носещите колони.

Натоварването на опорните колони – q ,kN /m', е хоризонтален равномерно разпределен
товар по тяхната височина и е функция от разстоянието между тях – L , m:
q=F Ed =W n L, kN /m,(4)
където F Ed е обозначението на изчислителното натоварване по [1].
Статическата схема на всяка една от опорите е колона, запъната в основата си, и
свободна в горния си край и статическите изчисления се провеждат като за вертикална
конзола натоварена с хоризонтален равномерно разпределен товар (фиг. 7).
На фиг. 7 са дадени и диаграмите на огъващия момент – M, kN/m, и срязващата сила Q,
kN.

5
 Фиг. 7.
Разрезните усилия в колоната, съответно огъващият момент и срязващата сила се
изчисляват по формулите:
M =M Ed=0.5 q h2екр =0.5 F Ed h2екр , kNm ,(5)
Q=V Ed =q hекр =F Ed hекр ,kN ,(6)
където M Ed и V Ed са означенията на изчислителния момент и изчислителната срязваща сила
по [1].
В зависимост от геометричните параметри на шумозащитните елементи и материалa на
екрана, технологичните и/или икономическите съображения на изпълнителя, стоманените
колони могат да бъдат от стандартни стоманени профили или от елементи със съставени
напречни сечения.
С оглед на спецификата на натоварването, което сменя посоката си с равни стойности,
при оразмеряването на колоната е целесъобразно да се прилага принципът за избиране на
профили със симетрично сечение.
За предварителен анализ могат да се използват данните от табл. 5, които са получени
при максимално ветрово натоварване – W =1.50 kN /m 2, за условията в България.
Таблица 5
L,m
2.00 3.00 4.00 5.00 6.00
2.00 120 120 140 140 160
3.00 140 160 180 200 200
H , m 4.00 180 200 220 240 270
5.00 200 240 270 300 300
6.00 240 270 300 330 360
Забележка: Дадените сечения са на двойно Т-образен профил IPE - European Standard
EN 10025 [5]

В табл. 5 се очертават две зони. За случаите от първа зона (светлосив цвят), напречните
сечения на колоните се избират по конструктивни съображения – в зависимост от дебелината
на металния трислоен панел. Във втората зона (тъмносив цвят), напречните сечения се
избират от гледна точка на носимоспособността на конструкцията.
При оразмеряването на напречните сечения е целесъобразно проверките да
удовлетворяват необходимите условия за клас 3 [6], за които изчислителното напрежение
достига границата на провлачване, но местната загуба на устойчивост не позволява развитие
на пластични деформации.
При използване на стандартни стоманени профили, оразмерителната проверка на
носимоспособност в еластичен стадий трябва да удовлетворява условието:
M Ed ≤ M Rd , kNm ,(7)
6
 където M Rd е изчислителната носимоспособност на огъване на избрания профил, kNm.
Изчислителната носимоспособност на огъване за напречни сечения от клас 3 се
определя по формулата:
W el . y f y
M Rd =M el . y. Rd = , kNm ,(8)
γM0
където M el . y. Rd e изчислителната носимоспособност на огъване спрямо главната ос на
сечението, kNm;
W el . y – съпротивителният момент на сечението в еластичен стадий, kNm;
f y – границата на провлачане, която се определя по табл. 6;
γ M 0 – частният коефициент за носимоспособност на напречни сечения независимо от
класа им; приема се γ M0 =1.05.

Таблица 6
EN 10025-2 EN 10025-3 EN 10025-4

M/MLS 275

M/MLS 355

M/MLS 420

M/MLS 460
S 420 N/NL

S 460 N/NL
S 275 N/NL

S 355 N/NL
S 235

S 275

S 355

S 450
Стандарт и клас стомана

Номинални t ≤ 40 235 275 355 440 275 355 420 460 275 355 420 460
дебелини t
на f y , N /mm 2
40< t
елементите 215 255 335 410 255 335 390 430 255 335 390 430
t ≤ 80
, mm

Според условие (7), необходимият профил може да се избере и от таблиците,

поместени в [6], като се спазват правилата за разполагане на осите, показани на фиг. 4, при
оразмеряване на валцувани IPE и HE профили.
При използване на стандартни търговски таблици, профилът на колоната може да се
избере от съпротивителния момент на сечението W y , kNm, спрямо оста Y. В този случай,
формула (8) се преобразува:
M γ
W y =W el . y = Rd M 0 ,kNm .(9)
fy
Анализът на усилията (фиг. 7 и формули (5) и (6)) показва, че проверка на
носимоспособността за комбинация от огъващ момент и срязваща сила, не е необходимо да
се прави, тъй като при стандартните стоманени профили влиянието на срязващата сила V Ed
може да се пренебрегне, защото тя е чувствително по-малка от носимоспособността на
сечението на срязване и не влияе върху носимоспособността на огъване, за което то е
оразмерено [6].
За по-икономично решение, конструктивните елементи на ТШЕ могат да бъдат
оразмерени и от съставени сечения.
При конструирането на съставени напречни сечения, изборът на необходимия профил
се избира при условието (8). За двойно-Т и П-образни сечения се прилага формулата (фиг. 8):
b h3−b f h3w
W y= , kNm .(10)
6h

7
 Фиг. 8.
В този случай, чрез подходящо избрано съотношение между геометричните размери на
фланшовете и стеблото на сечението, параметрите на профила могат да се изчислят чрез
съпротивителния момент W y.
Проверката на срязващите сили трябва да се удовлетвори условието:
V Ed ≤ V Rd ,(11)
където V Rd е изчислителната носимоспособност на срязване, която в пластичен стадий се
изчислява по формулата:
f

V pl . Rd=
( )
AV y
√3
,(12)
γM0
AV – площта на срязване, която за заварени І, Н, П и кутиеобразни сечения при товар
успореден на стеблото е:
AV =η ∑ h w t w ,(13)
η – коефициент за площта на срязване;
h w – височина на напречното сечение, mm;
t w – ширина на стеблото, mm.

Фланшовете и стеблото на съставените сечения трябва да са заварени едни към други с

непрекъснат заваръчен шев, като в случая не е от значение дали той е ъглов или с пълен
провар.
В табл. 14.11 са поместени необходимите сечения на съставени двойно-Т профили
според усилията и параметрите – височина и разстояние между колоните, на шумозащитен
екран при максимално ветрово натоварване – W =1.50 kN /m2, за условията в България.
Таблица 7
H , m L , m M , kNm w , cm3 h , mm b , mm t w ,mm t f , mm
2 6.0 29 110 55 2 5
3 9.0 43 126 63 2 5
2 4 12.0 57 139 69 2 6
5 15.0 71 150 75 2 6
6 18.0 86 159 80 3 7
2 13.5 64 145 72 2 6
3 20.3 96 165 83 3 7
3 4 27.0 129 182 91 3 8
5 33.8 161 196 98 3 8
6 40.5 193 208 104 3 9
8
 2 24.0 114 175 88 3 7
3 36.0 171 200 100 3 8
4 4 48.0 228 221 110 4 9
5 60.0 286 238 119 4 10
6 72.0 343 253 126 4 11
2 37.5 179 203 102 3 8
3 56.3 268 233 116 4 10
5 4 75.0 357 256 128 4 11
5 93.8 446 276 138 5 11
6 112.5 536 293 147 5 12
2 54.0 257 229 115 4 10
3 81.0 386 263 131 4 11
6 4 108.0 514 289 145 5 12
5 135.0 643 311 156 5 13
6 162.0 771 331 165 6 14

4. Оразмеряване на базата на колона.

При конструирането на базите на опорните колони е целесъобразно да се използва
опростено решение, при което базата се състои само от два елемента – опорна плоча и
анкерни болтове [1]. Този вид база има предимства спрямо базите с траверси:
 намалява се общата дължина на заваръчните шевове върху опорната плоча;
 изработването на базата става по-икономично, независимо, че опорната плоча е с по-
голяма дебелина;
 намаляване на деформациите в опорната плоча, поради по-малкия обем заваръчни
работи.
В този случай, обаче, заваръчните шевове, прикрепващи тялото на колоната към
опорната плоча, приемат и предават всички вътрешни усилия (M и Q), затова те трябва да се
изпълнят с пълен провар и дебелината на шева да бъде не по-малка от дебелината на
избрания профил.

Фиг. 9. Определяне на рамото на вътрешните сили на бази при преобладаващ огъващ момент

При това решение и поради видът на натоварването, при което преобладаващ е

огъващият момент, съединението колона-опорна плоча е подложено на натиск под единия
пояс на колоната, и на опън под срещуположния (фиг. 9).

Литература
1. БДС EN 1993 Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. София, 2005.
2. БДС EN 1991 Еврокод 1: Въздействия върху конструкциите. София, 2005.
9
3. БДС EN 1991-1-4 Основни въздействия. Наторване от вятър. София, 2005.
4. Наредба 3 за основните положения за проектиране на конструкциите на съоръженията и за
въздействията върху тях. София, ДВ, 2004, бр. 92.
5. БДС EN 10025:1996: Горещовалцувани изделия от нелегирани конструкционни стомани.
Технически условия на доставка, София, 1996.
6. Венков, Л., Б. Белев, Ч. Пенелов. Ръководство за проектиране на стоманени конструкции
на сгради по Еврокод 3. София, КИИП, 2009, стр. 573.

Николай Денчев Николов, доцент, д.т.н., 1000, София, ул. А. Жендов 1, 0889 029 945,
n.nikolov@acmo-2006.eu
Петър Трифонов Видински, инженер, 6600, Кърджали, ул. Драва № 6, 0887972770,
virt55@abv.bg

10