СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА

ИНЖЕНЕРНАТА
ИНФРАСТРУКТУРА НА
ТЕРИТОРИЯТА НА
СТОЛИЧНА ОБЩИНА
ЧАСТИ: ВОДОСНАБДЯВАНЕ,
КАНАЛИЗАЦИЯ, КОРЕКЦИЯ НА
РЕЧНИТЕ КОРИТА

Април 2009 г.

1
 СЪДЪРЖАНИЕ
І. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА ............................................................................................................

1. Обща характеристика ........................................................................................................... 7

2. Диагноза - анализ на съществуващото състояние и оценка на тенденциите за

развитие на инженерната инфраструктура – водоснабдяване, канализация и речни
корита ............................................................................................................................................. 9

2.1 Водоснабдяване ................................................................................................................ 9

2.2 Канализация .................................................................................................................... 18
2.3.Речни корита / открити водни течения / ......................................................................28

3. Организация на дейностите по управление, експлоатация и изграждане на

инфраструктурата – водоснабдяване, канализация и корекция на речни корита ....... 35

3.1 Функции, осъществявани от администрацията на СО по отношение на

инфраструктурата по водоснабдяване, канализация и речни корита ............................. 35
3.2 Експлоатация и поддръжка на изградената инфраструктура - водоснабдяване,
канализация, корекции на речни корита ............................................................................ 37
3.3 Разширение и изграждане на нова инфраструктура – водоснабдяване, канализация,
речни корита ......................................................................................................................... 38
3.4. Анализ на изискванията към административния капацитет на общините, които ще
подготвят и изпълняват проекти по Оперативна програма „Околна среда” и
Оперативна програма „Регионално развитие” с финансиране от Структурните и
Кохезионния фондове на ЕС ............................................................................................... 39

4. Финансиране на дейностите по изграждане на инфраструктурата –

водоснабдяване, канализация и речни корита ..................................................................... 41

4.1. Състояние на финансирането на инфраструктурата в областта на

водоснабдяването, канализацията и речнита корита на територията на СО .................. 41
4.2 Анализ на възможните източници на финансиране на инвестиционни проекти за
развитие на инфраструктурата в областта на водоснабдяване, канализация и речни
корита .................................................................................................................................... 42

ІІ. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И

ЗАПЛАХИТЕ............................................................................................................................... 44

ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ............................................................................................ 47

IV. ПРОГРАМИ ЗА РАЗВИТИЕ..............................................................................................48

V. ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПРОЕКТИ .................................................................................... 68

2
VI. ФИНАНСИРАНЕ.................................................................................................................81

1. Цел и обхват.............................................................................................................................. 81

2. Финансова стратегия ................................................................................................................ 82

VII. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА...........................................................................................91

3
Въведение

Във връзка с представяне на намеренията за развитие на Столична община (СО) в

краткосрочен и дългосрочен план и идентифицирането на потенциални финансови
източници се изготви Стратегия за развитие на инженерната инфраструктура на
територията на СО I част, обхващаща водоснабдяване, канализация и корекции на речните
корита. Стратегията е одобрена от Общинския съвет на..............
Методологията за изготвяне на Стратегията за развитие на инженерната инфраструктура в
областите водоснабдяване, канализация и речни корита почива на принципите на
стратегическото планиране и на изискванията за изготвяне на подобен род стратегически
документи, описани както в българското законодателство, така и в нормативни документи
на ЕС.
Стратегията е в съответствие със Закона за устройството и застрояването на СО ДВ 106,
27.12.2006 год.
Стратегията обхваща дългосрочен период до 2020 г., като той е разделен на два
подпериода, които съвпадат с плановите периоди на ЕС и от там с финансовите схеми за
финансиране на подобни проекти, произтичащи от присъединяването на страната като
пълноправен член на Общността от 1 януари 2007 г.
Разглежданите подпериоди са 2008-2013 г. и 2014-2020 г., като плановете и прогнозите са
фокусирани в по-голяма дълбочина към първия период.
При изготвяне на Стратегията е извършена сериозна проучвателна работа и съгласуване с
редица приети и в процес на подготовка стратегически и нормативни документи на
общинско и национално ниво, по важните от които са:
Закон за устройството и застрояването на СО;
Окончателен проект за Общ устройствен план (ОУП) на гр. София и СО;
ОУП на гр. София и СО - програмата за прилагане на Общ устройствен план
за периода до 2013 година и програмата за спешни действия 2007-2013
година;
ОУП на гр. София и СО – програми, свързани с интегриращите
функционални системи:
1. Програма „Градски комуникации и транспорт”, включваща „Външен
транспорт и входящо-изходящи комуникации”, „”Комуникации”,
„Обществен транспорт”, „Пешеходно и велосипедно движение”;
2. Програма ”Инженерно-техническа инфраструктура”.
Окончателн проект за Общ устройствен план (ОУП) на гр. София и СО-
Воден баланс на гр. София и СО;
ОУП на гр. София и СО - специализирана програма за изграждане на
канализационната система в южните територии на София;
Стратегията за регионално развитие на област София 2007-2013 г.
Областната стратегия за развитие (ОСР). Общински План за развитие на
Столична община 2007-2013 г.;

4
 Програма за управление и развитие на Столична община 2008 г. – 2011г.;
Проекти на Оперативните програми „Околна среда 2007-2013” и
„Регионално развитие 2007-2013” към Националната стратегическа
референтна рамка и др.
През декември 2007 година е изготвена нова демографска прогноза на населението на град
София и СО, която обхваща периода до 2030 година. В тази връзка при планирането на
изменението на ОУП на гр. София и Столична община се препоръчва оразмеряването на
инфраструктурата на функционалните системи да се базира на:
Общо постоянно население 1 485 000 д. (2030г.)
Абсолютен прираст (2006 – 2030) – 247 000 д.
Общ механичен прираст (2006 – 2030) – 340 000 д.

При изготвянето на Стратегията бяха привлечени консултанти1 и проведени голям брой

срещи и консултации с водещи специалисти в областта на инженерната инфраструктура и
управление на звената по оперативните програми, имащи за приоритет финансирането на
дейности, свързани с водоснабдяването, канализацията и речни корита (открити водни
течения). Отразени са препоръките на ДАГ, Софийска вода” – АД, Постоянните комисии
към СО и експертна група при хидротехническия факултет при УАСГ, гр. София.

В хронологичен порядък изготвянето на Стратегията премина през следните етапи:

1. Анализ на средата – по време на този етап бе анализирана съществуващата ситуация в:

инженерната инфраструктура – водоснабдяване, канализация и речни
корита;
организацията и управлението на дейностите, свързани с предоставянето на
услуги на гражданите в областите – водоснабдяване, канализация и речни
корита;
финансирането на дейностите.
Анализът се фокусира, както към идентифициране на съществуващите проблеми, така и
към изискванията и възможностите, които произтичат от членството на страната в ЕС и
изискванията за осигуряване на финансиране.
2. SWOT – анализ (лостове за развитие). През този етап, на база изводите от анализа на
средата са формулирани основните фактори, характеризиращи ситуацията и
позициониращи Столична община за бъдещи действия. Идентифицираните фактори са
приоритизирани, след което под формата на стандартна таблица за представяне на
резултатите, са формулирани силните и слаби страни, възможностите и заплахите пред
Столична община.
3. Цели. Стъпвайки на изводите от SWOT анализа са формулирани определен набор от
цели и задачи, чието решаване ще даде възможност за тяхното постигане.
4. Приоритети и мерки. За постигане на набелязаните цели и решаването на кръга задачи
са идентифицирани определен набор от мерки (дейности и мероприятия), които са
разпределени в няколко броя програми – представляващи по същество планове за действие

5
за постигане на набелязаните цели. Поради спецификата на мерките, голяма част от които
следва да получат външно финансиране, същите са формулирани като отделни проекти.
5. Финансиране на идентифицираните проекти. Специално място в стратегическия
документ е отделено на остойностяването на отделните проекти, включени в тези
програми. За целта са идентифицирани както обема на разходите, така и възможните
източници на финансиране.
6. Система за наблюдение и мониторинг. Специално внимание е отделено на създаването
на система за наблюдение и мониторинг за изпълнение на стратегическия документ и в
частност на предложените програми за изпълнение.

6
І. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА

1. Обща характеристика
Столична община е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550
метра. Общината е място с богато историческо минало и център на българския културен,
политически, социален и икономически живот.
София е един от най-древните градове в Европа. Най-старите селища на територията на
Софийското поле (при Кремиковци, Бухово) и в днешна София се отнасят към IV
хилядолетие пр.н.е. Още от началото на I век селището се очертава като административен
център.
След Освобождението 1878 година София има около 3 000 къщи с 15 000 жители. На 3
април 1879 година е избрана за столица на Княжество България. Столична община по
териториален обхват е идентична с Област София. Селищната мрежа е формирана от 38
населени места, от които четири града – София, Банкя, Нови Искър и Бухово с общо
население 1 240 788 д. (2007 г.), в т.ч.: в гр.София - 1 183 364 д. и в околоградската зона –
57 424 д.
Ускорената динамика на регионалните и глобалните процеси и тенденции, и по-специално
на Балканите и в Европа, а така също и членството на България в Европейския Съюз, са
важен фактор за ефективно въздействие и моделиране на териториалното развитие на СО.
Столицата - гр. София, играе важна роля за превръщането на областта в най-добре
развитата в социално-икономическо и инфраструктурно отношение административно-
териториална единица в страната.
Регионът на София е най-динамичният в страната в икономическо отношение и се
характеризира с голяма производителност на работна ръка и висок брутен вътрешен
продукт на глава от населението.
През 2007 г. на територията на общината е реализиран най-големия размер БВП на глава
от населението – 69% от средния за ЕО и към 2015 г. се очаква да достигне 80%.
Регионалната структура на ПЧИ показва, че през 2007 г. София е привлякла 78% от всички
чуждестранни инвестиции. Очаква се настоящото ниво на чуждестранни инвестиции да се
запази през следващите години, най-вече в сектори като финансовата инфраструктура,
недвижимите имоти, технологиите и транспортната инфраструктура.
Секторната структура на Столичния социално-икономически комплекс показва, че водещи
функции в него има третичния сектор, който е характерен с наличието на голям брой
представителни обекти на законодателната, изпълнителната и на съдебната власт, на
финансово-кредитния и деловия сектор и т.н.
Промишлеността отстъпва от позициите си в миналото и е в процес на сериозно
преструктуриране. Общината е една от най-атрактивните за привличане на чуждестранни
инвестиции. До 2007 г. тук са инвестирани чуждестранни капитали в размер на 6 600 000
хил. щатски долара. София - град и София - област са с най-висока средна работна заплата
при предприятията с местни и чуждестранни капитали.
София е най-големият университетски и научен център в страната.
На територията на гр.София е изградена широка мрежа от обекти на културата, като много
от тях са с национално значение.
Общината е със силно развити транспортни функции. Столицата е най-големият и най-
силно развит комплексен транспортен център в страната. От тук водят началото си

7
повечето пътни и железопътни трасета в страната - автомагистрали “Тракия” и “Хемус”,
първокласните пътища Е 80, Е 871, Е 79 и др., както и ж.п. линии София – Бургас, София –
Варна, София – Кулата, София – Видин, София – Калотина, София – Свиленград. За
нуждите на въздушния транспорт функционира и най-голямото международно летище в
страната.
На територията на област София се пресичат три от трансевропейските транспортни
коридори.
София е истинският градски, географски, транспортен център на Балканите. Това е една
обективна предпоставка за бъдещо развитие на града и другата територия на областта, като
важен център не само в страната, но и в региона на Югоизточна Европа.
Поради силното си икономическо въздействие и голяма демографска маса, гр. София и
Столична община са със силно влияние, което не се наблюдава при никоя от останалите
области и големи градове в страната. Въздействието на гр. София и на област София
включва както зона на непосредствено влияние върху 8 съседни общини от Софийска
област, а и върху цялата територия на Югозападния район за планиране.
В Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България (2005-2010г.)
“изградеността на системите на техническата инфраструктура и качеството на
предлаганите от нея услуги - транспортни, съобщителни, доставка на вода, захранване с
електроенергия и т.н., се разглеждат като задължително условие за развитието на
икономиката и ускоряването на инвестиционния процес. Стартирането на нови
икономически дейности, заедно с увеличаването на капацитета на съществуващите е
свързано с повишено търсене на инфраструктурни услуги, което налага предприемането на
мерки за развитие на елементите на техническата инфраструктура на всички териториални
нива - национално, регионално и местно, в съответствие с конкретните потребности и
достигнатото ниво на изграденост на всяка една от системите.”
Развитието на Столична община предполага създаване на благоприятна и качествена среда
на обитаване и бизнес чрез предоставяне на инфраструктурни услуги, съответстващи на
европейските стандарти за качество. Развитието на транспортната система, както и на
техническата и инженерната инфраструктура оказват пряко въздействие върху цялостното
социално-икономическо развитие на общината. В много случаи наличието на изградена
инженерна инфраструктура са важен фактор за привличане на инвестиции в сферата на
строителството, туризма, промишлеността и други области на икономиката.
За малки страни като България е особено важно познаването на тенденциите и прогнозите
за развитието им, за да може да се реагира адекватно и да се управляват целево процесите.
Това с особена сила се отнася за София и Столична община, която е с възможности за
развитие на важни еврорегионални функции в един динамично развиващ се икономо-
географски регион.
Един от основните фактори за градски инвестиционен растеж e подходящо структуриране
и развитие на модерни обслужващи центрове, пространства и техническа инфраструктура
Системите на техническата инфраструктура (транспортна, съобщителна, енергийна и
водностопанска) имат интегрално влияние и определят в значителна степен общото
развитие на СО, като пораждат и обуславят протичането на редица процеси и явления в
тях.
В тази връзка, съществуващият дисбаланс в развитието на южната и северната част на
Столична община трябва да бъде преодолян в кратки срокове. В противен случай

8
концентрирането на демографска маса и функции в централните части на града ще
продължи.
2. Диагноза - анализ на съществуващото състояние и оценка на тенденциите за
развитие на инженерната инфраструктура – водоснабдяване, канализация и речни
корита

2.1 Водоснабдяване
2.1.1. Източници на питейна вода
Водоизточниците на гр.София са изградени и са в добро състояние: язовир “Искър, язовир
“Бели Искър”, Витошки водохващания и др.
Язовир “Искър” – многогодишен изравнител с общ обем 655,3 милиона м3 (данни на
МОСВ). Поддържа се завирен обем 570-630 милиона м3. Осигурява вода на около 78 % от
населението. Язовирът е публична държавна собственост и се управлява от предприятие
"Язовири и каскади" към НЕК-ЕАД.
По деривация “Пасарел” водата се довежда до пречиствателната станция “Панчарево”.
По деривацията “Искър” водата се довежда до пречиствателна станция “Бистрица”.
И двете деривации водят началото си от АК “Пасарел”. През последните години в този
район са констатирани свлачищни процеси.
Изградени са аварийни връзки между:
деривация “Искър” и пречиствателна станция “Панчарево”
водната кула на ВЕЦ “Кокаляне и пречиствателна станция “Панчарево”.
Язовир “Бели Искър” – наличен полезен обем 15,3 милиона м3. Изграден е през 1949
година. Язовирът е сезонен изравнител и компенсира всички речни водохващания след
него. От Бели Искър се подава вода по Рилския водопровод, който е с проводимост 2100
л/сек., но тя не може да бъде достигната поради това, че при два от дюкерите не е
изпълнена проектираната втора тръба. Към настоящия момент средният дебит варира от
1300 до 1500 л/сек. Осигурява вода на около 20 % от населението на града. През 2002
година е направен ремонт на водната страна на язовирната стена. Язовирът е публична
общинска собственост и се експлоатира от “Софийска вода“ – АД.
За селищата в околоградския район се използват и локални водоизточници: с.Балша,
с.Доброславци, с.Желява, с.Локорско, с.Владая, с.Мърчаево, с.Кътина и др.
С изграждането на каскадата Белмекен-Сестримо, през събирателните канали “Грънчар” и
“Манастирски”, при сухи години, могат да се прехвърлят допълнителни водни количества
от Маришкия басейн .С разпореждане на МС от 1983 г. по-голямата част от уловените от
водохващанията води се прехвърлят към яз. Искър. По проектни данни може да се разчита
на 85 млн. m3 прехвърлени води.
Деривация “Скакавица - Джерман” е проектирана като част от водоснабдителен комплекс
“Рила”. За деривацията е определен особен режим на работа. Засега по нея се прехвърлят
само води по време на пролетното пълноводие. По проектни данни по деривацията могат
да се прехвърлят до 17.4 млн. m3. Като се има предвид, че съоръженията не са завършени и
част от тях са в лошо техническо състояние, по деривацията реално могат да се прехвърлят
12-14 млн. m3.

9
С цел осигуряване на резервни (алтернативни) източници на питейна вода в сухи години и
недостиг от вода в язовир “Искър” е необходимо да се поддържат в изправност
съоръженията за прехвърляне на води от каскадата Белмекен към р. Искър.
Каскада "Белмекен - Сестримо" в частта си - канал "Грънчар" и канал "Манастирски" и
съоръженията към тях, са под контрол и се експлоатират от предприятие "Язовири и
каскади" към НЕК-ЕАД. Поради това поддръжката на горните съоръжения не фигурира в
концесионния договор между Столична община и “Софийска вода“ – АД.
С водоснабдителната система на язовир “Бели Искър” са свързани 13 по-малки
повърхностни водоизточника. Три от тях са аварийни и резервни. Водохващанията,
включени по протежението на Рилския водопровод също трябва да се поддържат в добро
състояние и да се включват към него само в аварийни ситуации или при недостиг на вода в
язовир “Бели Искър”.
Авариен водоизточник за София е бент “Кокаляне”. Има завирен обем 2.7 млн m3 , от които
900 000 m3 са сработваем обем. Бентът е долен изравнител на ВЕЦ “Пасарел” и се пълни с
вода от язовир “Искър”. Изравнителната способност е няколко дена.
Повърхностните водохващания се поддържат в сравнително добро състояние. Все още не е
приключила процедурата по учредяване на СОЗ (санитарно-охранителна зона) за всички
източници.
На територията на столицата има 43 термоминерални извора с общ дебит около 262 л/сек.
Термоминералните води са разположени в дълбочинно водоносни хоризонти, не се влияят
от валежите и са с постоянен дебит. Необходимо е проучване и рационално използване на
тези извори, но липсва специализирана програма в това направление.
2.1.2. Източници за условно чиста вода
Промишлено водоснабдяване
Обезпечава се от питейни води, подземни води от терасите на р. Искър и притоците й и от
язовири.
Основният водоизточник за условно чиста вода е Панчаревското езеро, чийто полезен
обем е 6,165 млн. m3.
Бент Панчарево е проектиран и изпълнен като долен изравнител на ВЕЦ “Кокаляне”. След
1964 г. е обявен и активно се използва като обект за рекреация; извършва минимално
регулиране на оттока на реките Егуля, Планщица и Витошка Бистрица. Създава
благоприятни условия за вземане на води за нуждите на напояването в Източно Софийско
поле.
Допълнително се ползват води от язовир “Огняново”, баластриерите в поречието на р.
Искър, сондажи, шахтови кладенци и кариерни езера.
Язовир Огняново е проектиран в края на 70те години. Общият му застроен обем е 44.2 млн.
m3 . Максималният завирен обем е разчетен до кота 626 m - 35.4 млн. m3 . Към 31.07.1997 г.
преливникът е изпълнен до кота 624.50 m., при което завиреният обем е 31.65 млн. m3, а
мъртвият обем е 2.50 млн. m3. Язовирът е проектиран като комплексно водохранилище. С
решение на МС от м.02.1994 г. е отреден за стопанисване от МК “Кремиковци” при
комплексно използване на водите. Между язовира и потребителите на вода все още не са
изградени необходимите довеждащи съоръжения.

10
 Изградени са следните основните напоителни системи:
- Напоителна система “Източно Софийско поле” – 95 260 дка,
- Напоителна система “Западно Софийско поле” – 21 720 дка.
Състоянието на напоителните съоръженията не е добро и те се нуждаят от ремонт и
възстановяване. В момента се изпълнява Преоценка на прилежащите площи и ревизиране
на оразмерителните водни количества на ИМК.
След завършване на преоценката, част от каналите и съоръженията ще продължат да се
ползват в бъдеще като съоръжения за напояване, а останалите ще бъдат бракувани.
Съществува възможност, трасетата на бракуваните канали да се ползват за изграждане на
отводнителни колектори или канали, които да заустват в най-близките водоприемници
(коригирани реки).
Източници на питейна и условно чиста вода – възможности за развитие
Съгласно анализа на водопотреблението на комплексните нужди на София, СО и селищата
извън СО, които получават вода от по-горе цитираните водоизточници, необходимите
водни количества могат да се осигурят от съществуващите и някои безпроблемни нови
източника. (Водостопански условия и воден баланс на гр. София и СО - април 2003 год.).
Като се има предвид, че язовир “Искър” е основният водоизточник за СО е наложително да
се търсят алтернативни водоизточници при аварийни (ремонтни) ситуации и в по-далечна
перспектива. За допълнително и алтернативно водоснабдяване на София, СО и т.нар.
“Софийска агломерация” са проучвани следните водоизточници:
Река Батулийска – изграждане на язовир “Елешница” и ПСПВ в района на
с.Локорско. Допълнителни водни количества 45-60 милиона м3/година;
Подземни води от Източното Софийско поле;
Струмски води - прехвърляне на води от поречието на р. Рилска и притоци в
поречието на р. Искър. Допълнителни водни количества 250 м3 в средна година;
Нов самостоятелен язовир “Лакатица”, който да се пълни от прехвърлени струмски
води. При пълен язовир през водообилните сезони може да осигурят до 150 м3
водна маса;
Повърхностни води чрез изравняването им в местни язовири;
Пречистените отпадъчни води от ПСОВ “Кубратово” (за нуждите на
промишлеността, напояването и изкуственото подхранване на подземните води);
Течащите води на реките Матица, Лесновска, Блато и др. (за промишленото
водоснабдяване).
Посочените източници значително се различават по отношение на целесъобразност и
технико-икономически показатели.
Необходимо е да се възобновят проучванията за алтернативни водоизточници и актуална
единна концепция за комплексно водоснабдяване на София и СО в дългосрочен план
(хоризонт след 2020 година). Проучванията да се обвържат с “Генерални схеми за
използване на водите в районите с басейново управление”- 2000 г. и “План за управление
на водите в Дунавския речен басейн” (публикуван проект в края на 2008 година).

2.1.3. Довеждащи водопроводи

Довеждащите водопроводи от източниците до пречиствателните станции и от
пречиствателните станции до резервоарите са цялостно изградени:

11
 Рилски водопровод – проектна проводимост 2,1 м3/сек. Реално към София се
подават около 1,3 –1,8 м3/сек. Пълната проводимост може да се постигне с
доизграждане на т.н. Сифони 11 и 13.
Деривация Пасарел – Панчарево - проводимост 4,50 м3/сек. Поради стеснени
участъци в района на ресторант “Златна рибка” и след изхода на сифон
“Свинечки дол” реалната проводимост е 3,6 м3/сек, (по данни на “Софийска
вода” АД).
Водопровод “Искър” - проводимост 13,50м3/сек. Поради това, че вторият
водопровод от АК "Зли камък" до ПСПВ "Бистрица" не е изграден,
действителните водни количества, които могат да бъдат подадени по този
участък възлизат на 6,75 м3/сек., при работен режим на станцията. При
форсиран режим – 8,5 м3/сек. (по данни на “Софийска вода” АД).
Към момента общият капацитет на довеждащите водопроводи е 13,9 м3/сек. При нормални
условия се подават 7,5 м3/сек. Ако се изпълнят проектните решения може да се достигне
проводимост до 20,1 м3/сек. Възстановяването на проектната проводимост на Деривация
Пасарел – Панчарево и на Рилския водопровод в по-далечно бъдеще ще осигури
водоподаване в мрежата при аварии в пречиствателна станция „Бистрица”.
2.1.4. Пречиствателни станции
В експлоатация са две пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ):
Пречиствателна станция “Панчарево”, с капацитет 4,5 m3/сек;
Пречиствателна станция “Бистрица”, с капацитет 13,50 m3/сек.
Качествата на питейната вода се контролират на изхода на двете пречиствателни станции в
съответствие с нормативните изисквания за наблюдение и контрол.
Водните количества от Язовир “Бели Искър” и Витошки водохващания не преминават
през пречиствателна станция за питейни води.
На територията на СО функционират 37 хлораторни станции.
С цел осигуряване на нормативните изисквания за качества на питейната вода, към обект
”Воден сектор на град София”, финансиран по програма ИСПА са включени:
Изграждане на Пречиствателни станции за питейна вода на Рилския водопровод;
Главен водопровод от резервоар “Драгалевци” по ул. „Драгалевско шосе”
(бул.”Черни връх”) ;
Рехабилитация на Рилския водопровод и неговите съоръжения.
2.1.5. Помпени станции
Към водоснабдителна мрежа на гр. София са изградени 3 основни помпени станции:
Помпена станция “Под Симеоново” е свързана с гравитачния водопровод и резервоар
“Под Симеоново”. Не е въвеждана в експлоатация.
Помпена станция “Бъкстон” е разположена под “Околовръстен път” и подава вода в
главния водопровод, захранващ резервоарите “Лозище” и “Модерно предградие”.
След въвеждане на ПСПВ „Бистрица” помпената станция остава като резервна в случай на
авариен режим.

12
Помпена станция “Коньовица” пред камерата със спирателни кранове на резервоар
“Коньовица” е изградена гореспоменатата помпена станция, която е изведена от
експлоатация.
И трите по-големи помпени станции не са в добро състояние.
В Софийската водоснабдителна система са изградени още 22 помпени станции, които
осигуряват необходимите водни количества за кварталите и селищата около София.
2.1.6. Резервоари. Водоснабдителни зони
За водоснабдяването на Столицата са изградени 15 главни резервоара със застроен обем
331 000 м3. Резервоарите “Под Симеоново”, “Красно село” и “Под Бояна” (със застроен
обем 70 500 м3 ) не са въведени в експлоатация. Необходимо е да се изготви
специализирана програма “Включване на резервоарите "Под Симеоново", "Красно село" и
"Под Бояна" към Софийската водоснабдителна система” .
В нивелетно отношение Столицата се развива между хоризонтали 520.00 и 800.00. Поради
голямата денивелация и в зависимост от височинните коти на довеждащите външни
водопроводи, са обособени няколко водоснабдителни зони на града. Зоните са формирани
по начина на захранване от изградените резервоари - всяка водоснабдителна зона да се
захранва от един или няколко резервоара.
В зависимост от височинното си разположение, резервоарите са разпределени към
съответните водоснабдителни зони, както следва:

Водоснабдителни зони Резервоари Обем, м3

Първа водоснабдителна Колежа 60 000
зона Лозенец 17 000
Коньовица 26 000
общо 103 000
Втора водоснабдителна Изток 28 500
зона Драгалевци 15 000
Модерно предградие 57 000
Бъкстон 21 000
общо 121 500
Трета водоснабдителна Под Симеоново 38 000
зона Лозище 16 000
Красно село 16 500
общо 70 500
Четвърта водоснабдителна Под Бояна 16 000
зона
общо 16 000
Пета водоснабдителна Княжево 3 000

13
 Зона
Бояна 2 500
общо 5 500

Резервоар “Мало Бучино” е със застроен обем 13 000 м3. Той се захранва от Рилския
водопровод и подава вода към водопроводната мрежа на район Банкя.
Допусната е диспропорция между изграден обем резервоари и обслужвано население. В
резултат на прогнозните разчети бе установено, че град София не се нуждае от
изграждането на нови главни резервоари. Необходимо е да се презонира
водоснабдителната система на града, като се осигури равностоен еквивалент “обем
резервоари на жител”. Възможно е прехвърляне на водни количества към Първа
водоснабдителна зона, тъй като излишните обеми в по-високо разположените зони
покриват недостига на вода и по този начин не се налага изграждането на нови резервоари.
За целта някои от главните водопроводи в по-високите зони трябва да се пресвържат към
водопроводите от Първа зона посредством енергогасителни устройства.
За кварталите и селата в крайградската част са изградени резервоари със застроен обем
около 23 960м3. По данни на „Софийска вода" АД реално въведените в експлоатация и
работещи резервоари са с общ обем 16 500 м3. Необходимо е да се определят места на
нови резервоари съобразно височинното разположение на консуматорите, с оглед във
водопроводната мрежа да не се получава статичен напор повече от 0,6 МРа.
За селищата, разположени южно на Околовръстния път е необходимо да се построят
резервоари, с цел изграждане на денонощни изравнители и прекъсване на големия напор –
Горна Баня, Бистрица, Драгалевци и т.н.
2.1.7. Магистрални водопроводи /от резервоарите към града/
Чрез 4 водопроводни пръстена /рингове/ се осигуряват с питейна вода районите от първа
водоснабдителна зона, най-отдалечените квартали от центъра и околоградските райони.
Между отделните рингове са изградени водопроводи за преразпределяне на водните
количества в зоната.
2.1.8. Хлораторни станции и енергогасители
На територията на СО са изградени 37 бр. хлораторни станции, които са теренно
обезпечени.
В момента са въведени в експлоатационен режим два енергогасителя, които са
предназначени за намаляване напора във водопроводната мрежа и производство на
електроенергия.
През 2008 година СО изготви прединвестиционно проучване за изграждане на МВЕЦ на
водоснабдителната система на гр. София. Предвижда се изграждане на 8 МВЕЦ, работещи
на подчинен на водоснабдяването режим, разположени байпасно на съществуващите
довеждащи водопроводи на град София.
Освен чисто енергийните ползи, с реализирането на този проект значително ще се подобри
хидравличната работа в предложените пунктове от водоснабдителната система на
столицата. Проектът предлага производство на електроенергия на базата на възобновяем
енергиен източник, като по този начин ще се пести енергия, произведена от
конвенционални енергийни източници, при което ще се спестяват емисии на парникови
газове.
14
2.1.9. Водопроводна мрежа
2.1.9.1. Компактен град
Изграждането на водоснабдителната система на гр. София започва в края на 19 век.
Преобладават стоманените и етернитови водопроводи.
Водопроводната мрежа е с обща дължина 4 075 км., като само 12 % от дължината е
изградена в периода 1998 –2004 година. 36% от дължината са водопроводи с малки
диаметри, които не са предадени за експлоатация на “Софийска вода”. Мрежата обслужва
почти 100 % от населението на СО.
Общата дължина на мрежата за условно чиста вода е около 40 км. Чрез нея се доставя вода
за технологични нужди на “Кремиковци” ЕАД и промишлените зони на София.
Регистрираните загуби на вода показват трайно повишаване, поради амортизация на
съществуващата водопроводна мрежа, която е строена предимно през 50-80-те години на
ХХ-ти век.
2.1.9.2. Околоградски район
Селищата от крайградската част, включени към Софийската водоснабдителна система, са
обособени в няколко водоснабдителни групи.
Водоснабдителна група “гара Искър” включва селищата Казичене, Кривина, Бусманци и
Долни Богров.
Водоснабдителна група “Кремиковци” – включва селищата Кремиковци, Сеславци,
Ботунец, Челопечене, Горни Богров, Бухово и Яна.
Водоснабдителна група “Северни села - център” – обхваща селата Негован,
Световрачене, Чепинци, Кътина и част от Нови Искър (Курило, Изгрев и Гниляне).
Водоснабдителна група “Лозен” – обхваща селата Герман, Лозен и кв. Горубляне.
Водоснабдителна група “Банкя” – включва Банкя, Иваняне, Мало Бучино, Вертикал,
Михайлово и Градоман.
Водоснабдителна група “Северозападна територия” – включва селата Мрамор, Волуяк,
Доброславци, Житен и Балша.
Водоснабдителна група “Нови Искър” обхваща селищата Требич, Мировяне и град
Нови Искър.
Водоснабдителна група ”Панчарево” – включва селата Панчарево и Кокаляне.
Кварталите Симеоново, Драгалевци и селата Плана, Железница и Бистрица се
водоснабдяват от Рилския водопровод.
Водоснабдителна група “Владая”- включва селата Владая и Мърчаево. Системата не е
захранена от водопроводната мрежа на София. Местните водоизточници са в лошо
състояние.
2.1.10.Принципи за изграждане на системата
Изграждането на водоснабдителната система на гр. София започва преди повече от 120
години.
Поради височинното разположение на водоизточниците (язовир “Искър, язовир “Бели
Искър”, Витошки водохващания) довеждането на водите до столицата е гравитачно.

15
Схемата на резервоарите и водопроводната мрежа използват оптимално релефа на
гр.София и околностите, за да се сведат до минимум помпените станции.
Водоснабдителните зони са определени за максимален статичен напор 80 м. и минимален
динамичен напор 30 м. За селищата от Подвитошката яка и Горна Баня се налага
допълнително локално зониране на водопроводната мрежа поради стръмния терен.
Предвидено е всяка водоснабдителна зона да се захранва от един или няколко резервоара.
По принцип водопроводната мрежа се проектира като сключена. За нейното оптимизиране
концесионерът „Софийска вода” АД изготвя хидравличен модел на водопроводната
мрежа.
От 2002 год. действа диспечерна система (SCADA) за наблюдение и контрол на
стратегическата част от водоснабдителната система. В нея са включени 37 резервоара
(всички главни и по-голяма част от местните резервоари), помпени станции, контролни
кранове, хлораторни станции и др. Предвижда се разширяване на обхвата и ефективността
на системата. Диспечерната система се експлоатира от Концесионера.
Съгласно действащите нормативи, при изготвяне на подробни устройствени планове се
изработват и схеми на инженерните проводи, за да се осигурят сервитути и терени за
развитие на водопроводната система: довеждащите водопроводи, площадки за резервоари,
енергогасители и магистрални водопроводи.
По силата на 25-годишен концесионен договор, "Софийска вода" АД осигурява услугите
водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води за град София.
Договорът е влязъл в сила на 6 октомври 2000 г. Като дружество-концесионер "Софийска
вода" АД има право да извършва експлоатацията на ВиК мрежите от името на Столична
община и да прави инвестиции. Публичните активи (пречиствателните станции и
тръбопроводите) остават собственост на града. В момента участието в акционерното
дружество е разпределено между Столична община (25% от акциите) и "Юнайтид
Ютилитис"/ЕБВР (останалите 75% от акциите). Контролът по изпълнение на договора се
извършва от специализирано звено в структурата на Столична община.
Със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обнародван в
Държавен вестник на 25.02.2005 г. и в сила от 20.01.2005 г.) е създаден Национален
регулатор. Тази функция е поета от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР).
С решение на ДКЕВР № ОУ-064 от 17.07.2006 г. са приети Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора "Софийска вода" АД. Те са в сила от
1.09.2006г.

Изводи:

1. Изградени са основните източници на питейна и условно чиста вода.

2. Наличните водоизточници осигуряват водоснабдяването на гр.София и
околоградската зона в следващите 20- 25 години.
3. Изградени са основните съоръжения, довеждащи и магистрални водопроводи на
системата.
4. Не се налага изграждането на основни резервоари, изискващи значителни
инвестиции и терени.

16
5. Благоприятният релеф позволява водоснабдителната система да работи с
минимален брой помпени станции.
6. Изграждат се системи за оптимизация, диспечеризация и дистанционно
управление на водоснабдителната система.
7. Хидравличното моделиране, диспечеризацията, доизграждането и
реконструкцията на водоснабдителната система на територията на СО е
задължение на концесионера “Софийска вода” – АД.
8. Участъци от довеждащите водопроводи (деривации) са с намалена проводимост.
9. Изградените главни помпени станции към водоснабдителна мрежа на гр. София
са в лошо състояние.
10. Три основни резервоара, с общ обем 70 500 м3, не са въведени в експлоатация.
11. Показателят “обем резервоари на жител” показва диспропорцията между изграден
обем резервоари и обслужващото население.
12. Не са изградени всички проектни водопроводни връзки между основните
резервоари.
13. Водопроводната мрежа, обслужва почти 100% от населението на СО.
14. Съществуват резерви за допълнителни количества за питейно водоснабдяване от
р.“Батулийска”, подземни води и Струмски води.
15. Водопроводната мрежа, включително основни резервоари, довеждащи и
магистрални водопроводи са силно амортизирани. Загубите на вода са
значителни.
16. Част от изградените довеждащи водопроводи, както и водопроводна мрежа не са
предадени за експлоатация на „Софийска вода”.
17. Трайна е тенденцията водопроводната мрежа да се изгражда предимно от частни
инвеститори, на къси участъци, от различни материали.
18. Съществено изостава изпълнението на мерките от страна на „Софийска вода” АД
за реконструкция и доизграждане на водопроводната система.
19. Термоминералните води не се използват оптимално.

17
2.2 Канализация
2.2.1 Пречиствателни станции за отпадъчни води
2.2.1.1 Градска пречиствателна станция за отпадъчни води
Градската пречиствателна станция за отпадъчни води /ГПСОВ/ е основен приемник на
отпадъчните води от град София.
Построена е северно от кв. Бенковски. През 1984 год. е въведен в експлоатация І етап.
Към 2008 г. функционира при натоварване на отпадни вода - 80% и по ограничено
натоварване - 50%.
Основни характеристики:
- Постъпващи отпадъчни води - 5,7 куб. м /сек.
- Максимално хидравлично натоварване – 10,5 куб. м/сек.
- БПК5 на постъпващите отпадъчни води - 100 т/д.
Капацитетът на станцията позволява третиране на отпадъчните води от гр. София и
прилежащите квартали, гр.Банкя, гр.Нови Искър, Световрачене, Чепинци, Негован,
Кубратово, Панчарево, Бистрица, Горни Лозен, Долни Лозен, Герман, Волуяк.
2.2.1.2 Пречиствателна станция за битови отпадъчни води - МК “Кремиковци”
Съществуващата пречиствателна станция е проектирана и изпълнена в периода 1975-
1980г. със следните параметри:
Qср.ч. = 1080 м3/ч = 300 л/сек;
Qмакс.ч = 2880 м3/ч = 800 л/сек;
БПК5.вход = 220 мг/л;
Nекв.ж. = 25 000 екв.ж.
Изградена е като класическа пречиствателна станция за биологично пречистване.
Разположена е на обща площадка от 50000 м2 , собственост на МК ”Кремиковци”.
Наложително е нейното реконструиране, модернизиране и разширение.
В момента в нея се третират част от отпадъчните води от Кремиковци и Бухово.
Канализационната мрежа на Ботунец е изградена така, че отпадъчните води да се
пречистват в ПСОВ “Кремиковци”. Не е оборудвана канализационната помпена станция, с
помощта на която отпадъчните води от селото да се отведат в пречиствателната станция.
ПСОВ ,,Кремиковци’’ e в активите на Комбината и не се експлоатира от ,,Софийска вода’’
АД.
2.2.2 Главни канализационни колектори
Канализационната система на гр. София е решена като СМЕСЕНА с петкратно разреждане
на отпадъчните води.
Строителството й започва през 1897 год. по проект на виенския специалист Релла.
Изградени са Десния Владайски колектор от Сточна гара до бул.”Хр. Ботев” и Левия
Перловски колектор от Сточна гара до ул.”Граф Игнатиев”.
Към настоящият момент дължината на главните канализационни колектори на
територията на гр. София е 426 км. Обособени са 11 главни канализационни колектори.

18
Трасетата им са покрай бреговете на реките, протичащи през гр. София. Осигуряват
гравитачно отвеждане на отпадъчните води от компактния град и крайградските територии
до Градската пречиствателна станция за отпадъчни води – СПСОВ “Кубратово”.
Обособени са следните главни колектори:
Десен Какачки колектор
Изграден е от заустването му във Водящ колектор №1 /кв.Бенковски/ до река Какач и бул.
“Сливница”. Отвежда отпадъчните води от най-северната част на града.
Десният Какачки колектор е относително нов колектор. Параметрите, с които е
оразмеряван са съгласно стандарти от 1973 г. и са близки до действащата нормативна база.
Няма изградени дубльори.
Десният Какачки колектор е изграден плитък, поради това, неизградените отливни канали
са обвързани нивелетно с проектни нива на бъдеща корекция на р. Какач. Необходимо е да
се извърши актуализация на проектите им. Неизградеността на отливните канали
нарушава, по време на дъжд, работата на канализационната мрежа и градската
пречиствателна станция за отпадъчни води.
Ляв Суходолски колектор
Един от сравнително новите канализационни колектори. Строителството му е свързано с
изграждането на ж.к.”Люлин” и ж.к.”Надежда”.
Изграден е от заустването му в Десния Какачки колектор /ПЗ “Военна рампа”/ до
кв.Суходол. В преобладаващата си част трасето му е успоредно на р.Суходолска.
Поради лошото състояние на съществуващата земна корекция на р. Суходолска не е
довършено строителството на два отливни канала. Това нарушава работата на Градската
пречиствателна станция за отпадъчни води по време на дъжд.
Гаров колектор
Изграден е от заустването му в Десния Владайски колектор до Западен парк – част “Хр.
Смирненски”. Преминава през територията на Централна гара.
Трасето на Дубльора на Гаровия колектор е южно на Гаровия колектор. Осигурява
гравитачно отводняване на пешеходните подлези по бул. “Княгиня Мария Луиза” и
Предгаровия площад.
Недостатъчен е броят облекчителни връзки от Гаровия колектор към Дубльора.
Ляв Владайски колектор
Изграден е от заустването му в Десния Владайски колектор /при ул. Г.С.Раковски”/ до кв.
“Овча купел - І част”. В по-голямата си част трасето му е успоредно на р. Владайска.
Изграждането му е започнало през 1906 год. Горният участък до м.“Овча купел – І част” е
построен през последните години.
Дубльорът на Левия Владайски колектор е изграден в участъка от заустването му в Десния
Владайски колектор при ул.”Раковски” до ул.”Д-р Калинков”. При ул.”Д-р Калинков”, в
Дубльора на ЛВК са заустени водите от Десния Владайски Колектор и Дубльора му.
Неизградеността на Левия Владайски колектор от заустването му в Десния Какачки
колектор до Сточна гара налага прехвърлянето на значителни водни количества в Десния
Владайски колектор и Дубльора му. Връзката между Левия Владайски колектор и Десния

19
Владайски колектор под р. Владайска, при ул. ”Г.С.Раковски” е в много лошо техническо
състояние.
До края на 2010 год., със средства по програма ИСПА, ще бъде изграден Дубльор на Ляв
Владайски колектор в участъка от ул. „Г. С. Раковски” до заустването му в Какачки
колектор при река Суходолска. С реализацията на този участък от Дубльора значително ще
се подобри отводняването на големи територии от южната част на град София и
претоварването на канализационната мрежа в кв. „Х. Димитър” и кв. „Малшевци.

Десен Владайски колектор

Първият изграден колектор – през 1897 год. Изграден е от Сточна гара до бул.”Хр. Ботев”
и от ул.”Д-р Калинков” до ул. “Белоток” / кв.“Княжево”/.
Десният Владайски колектор и дубльорите му са изградени и отговарят на съвременните
изисквания. Колекторът не е изграден в участъка от ул. “Найчо Цанов” до Зона Б-5, поради
което значителен участък от него практически не се използва. Отпадъчните водни
количества от участъка над ул.”Д-р Калинков” са прехвърлени под р. Владайска в
Дубльора на Левия Владайски колектор.
Частично е изграден Дубльора на Десния Владайски колектор по ул.”Дан Колов”
(м.”Сгуроотвала”).
Ляв Перловски колектор
Изграден е от заустването му в Десния Владайски колектор при ул.”Ангиста” до бул.” Фр.
Нансен”. Трасето му е по бул. ”Д. Николаев” и по левия бряг на р. Перловска , в пътното
платно.
Дубльорът е изграден при строителството на НДК при ул.”Резбарска”, по левия бряг на
реката, до бул.”П. Славейков” и бул.”Тотлебен”.
Десен Перловски колектор
Изграден e от заустването му в Дубльора на Левия Перловски колектор при стадион
Герена до бул.”Гоце Делчев”. В преобладаващата си част трасето му е по десния бряг на
р.Перловска. В района на кв.”Иван Вазов” минава по ул.”Балша” /ул.”Д-р Минчо Нейчев”/
и по бул.”Петко Тодоров”.
При реконструкцията на канализацията в околното пространство на НДК, Десният
Перловски колектор е прекъснат в района на кв.”Иван Вазов” и превключен към Дубльора
на Десния Перловски колектор.
Изградени са три дубльора.
В началото на 80-те години е изграден Дубльорът по бул.”Петко Каравелов” от бул.”
България” до ул.”Краище”. Неговото продължение до бул. “Тодор Каблешков”, което е
условие за благоустрояването на м. “Манастирски ливади-запад”, м. “Манастирски
ливади-изток”, м. “Кръстова вада-изток”, м. “Кръстова вада-изток” е залегнало за
изпълнение през 2009- 2010 г. с финансиране по програма ИСПА.
Доизграждането на колектора и прилежащата канализационна мрежа в южните територии
ще ускори благоустрояването на м. “Манастирски ливади” и м. “Кръстова вада”.
Ляв Слатински колектор
Изграден от заустването му в Дубльора на Левия Перловски колектор /при стадион
“Герена” /до бул.”Черни връх” /м.“Хладилника”/. Трасето му минава край стадион

20
“Герена”, по ул.”Богориди”, по ул.”Боян Магесник, по левия бряг на р.Слатинска в района
на м. “Слатина”, северно на околовръстната ж.п. линия до м.„Драгалевска спирка”.
Не е изграден отливният канал при пресичането на р.Слатинска с околовръстната ж.п.
линия, както и отливните канали в кв. “Слатина”, тъй като реката не е коригирана.
Десен Слатински колектор
Изграден е от заустването му във Водящ колектор №1 /в района на Малашевските
гробища/ до Промишлена Зона “Хладилника” (ул. “Сребърна”).
Във връзка с доизграждане на канализационната система във водосбора на колектора е
необходимо неговото доизграждане до м. “Кръстова вада” и дублиране на отделни
участъци в по-ниската част от водосборната площ.
Доизграждането на колектора и прилежащата канализационна мрежа в южните територии
ще ускори благоустрояването на м. “Кръстова вада”.
Водящ колектор №1
Предназначението му е да поеме и отведе до ГПСОВ ,, Кубратово’’ отпадъчните води от
северозападната част на София. Минава през равнинен терен с малък наклон и високи
подпочвени води.
Изграден е от Входната камера на Градската пречиствателна станция за отпадъчни води до
ул.”Гинци”.
Трасето му е по десния бряг на р. Градска, в поречието на р. Владайска до кръстовището
на ул.”Резбарска” и ул.”Гинци”.
Дублиран е в района на ж.к.”Левски –Г”.
Дубльори не са изградени, тъй като част от отпадъчните води са прехвърлени чрез
колекторни връзки във Водящ Колектор №2.
Основни подколектори
Десен Какачки колектор
Десен Владайски колектор
Десен Перловски колектор
Десен Слатински колектор
и техните дубльори.
В последния участък от Градската пречиствателна станция за отпадъчни води до ПрШ
водните количества протичат в резултат на хидравличен наклон, обособен от водното ниво
в по-горните участъци на колектора.
Водящ колектор №2
Един от новоизградените колектори на града. Отводнява най-източната част на София и
прилежащите крайградски територии.
Изграден е от заустването му във Водящ Колектор №1 /непосредствено до СПСОВ/ до
Гара Искър.
Не е изграден отливният канал през територията на м.”Източен парк – І част” /източно на
ж.к. “Младост”/, тъй като не е коригирана р. Банска.

21
Няма изградени дубльори.
Към ВК №2 е присъединен и Колекторът, отводняващ ж.к. “Дружба” и ж.к. “Младост”. В
района на промишлена зона “Гара Искър” е в процес на изграждане част от дублиращ
учасък - т.н. Подводящ колектор от ж.к. “Дружба”.
Необходимо е да се извърши актуализация на проектите за непостроените отливни канали.
Неизградеността им нарушава, по време на дъжд, работата на канализационната мрежа и
Градската пречиствателна станция за отпадъчни води.
През 1990-1992 г. са изготвени Предпроектните проучвания за Главните канализационни
колектори на гр. София с прерспетктива 2020 г. Детайлно са проучени трасета за
доизграждане и дублиране на главните колектори и подколектори.
Анализът на цитираната разработка и пространственото развитие, предвиждано в Общия
устройствен план, показва, че Предпроектните проучвания за Главните канализационни
колектори на гр. София с перспектива 2020 год., са актуални по отношение на трасета за
доизграждане и дублиране на главните колектори, подколектори и отливни канали.
Поради пропуски в действащата нормативна уредба и недобрата координация между
различни общински звена, част от проектните трасета не са теренно обезпечени и трябва
да се търсят алтернативи.
Необходима е актуализация на оразмерителните водни количества, което произтича,
главно от :
промяна на нормативни документи, определящи отводнителната норма;
корекции във водосборните площи, породени от функционална промяна на
територии в компактния град и околоградските райони;
промяна на отточните коефициенти.
Спешно е необходимо доизграждане на главните канализационни колектори. Към проект
”Воден сектор на град София”, финансиран по програма ИСПА са включени:
Външен колектор “Банкя”;
Ляв Владайски колектор в м. “Овча купел” и м. “Карпузица”;
Колектор по бул. “Бъсктон” до Десен Владайски колектор;
Десен Перловски колектор от ул. “Бяла черква” до бул. ”Тодор Каблешков” и бул.
“България”;
Десен Слатински колектор по ул. “Сребърна” ,бул. “Чeрни връх” и бул. “Т.
Каблешков”;
Дубльор на Ляв Владайски колектор от кв. “Бенковски “ до ул. “Г.С. Раковски”;
Помпена станция за канални води гр. Нови Искър и рехабилитация на тласкателя до
ПСОВ “Кубратово”;
2.2.3 Канализационна мрежа
2.2.3.1 Компактен град
Строителството започва през 1897 год. Към 2008 год. дължината на канализационната
мрежа, поддържана от експлоатиращото дружество, е 1 600 км.

22
Техническото състояние на канализационната мрежа е сравнително добро. Част от
колекторите, изградени между 1950 и 1980, се нуждаят от сериозни ремонти поради
лошото качество на строителните работи.
С развитието и усвояването на града и околоградските територии, състоянието на
съществуващата вътрешно квартална /улична/ канализационна мрежа е :
- в централна градска част (старият град) – с малка проводимост и подлежи на
реконструкция. Голяма част от ревизионните шахти работят като разпределителни, което
по време на дъжд позволява преразпределение на екстремни водни количества. След 1998
година са инвестирани значителни средства за реконструкция на канализацията в
централна градска част, във връзка с доизграждането на Метрополитена и реконструкция
на транспортни обекти. Трасето на Метрополитена наложи съществена реконструкция на
канализацията не само по бул. “Тодор Александров”, но се изградиха и нови канални
подколектори по бул. “Христо Ботев” , в района на площад “Възраждане” и др.
Топлофицирането на централната градска част, кв. “Лозенец” и други квартали със
сравнително тесни улици е съпроводено със запечатване или извеждане на отворите на
ревизионните шахти в топлофикационните камери.
- в останалите жилищни територии канализационата мрежа е изградена или подлежи на
доизграждане.
- в Южните територии и Подвитошката яка – канализацията не е изградена. Усвояването
на тези територии до 1990 год. е задържано поради промени в устройствените планове и
големите инвестиции, необходими за изграждане на инженерната инфраструктура.
Проблемите на канализацията в тези територии са предмет на Специализирана програма за
Изграждане на канализационната система на Южните територии на гр. София
(разработена към окончателния проект на Общ устройствен план на София и СО).
Изградеността на канализационната мрежа е класифицирана в пет основни групи, в
зависимост от годината на строителство, и степента на изграденост на основните
приемници /главни колектори или дубльори/ и мрежата, проводимостта, съгласно
действащите нормативи, физическото състояние и т.н.
- І група – територии с изградена канализационна мрежа: жилищните комплекси
“Обеля”, “Люлин”, “Младост”, “Дружба”, Изток”, “Яворов”, м.”Мотописта”, м.”Красно
село – Плавателен канал”, м.“Красно село”, м.“Западен парк”.
- ІІ група - територии с канализационна мрежа за доизграждане – м.”Манастирски
ливади – Запад”, м.“Малинова долина”, кв.Горубляне, м. “VІ, VІІ и ІХ километър,
м.“Гърдова глава”, кв. Бояна, част от Горна баня.
- ІІІ група – територии с канализационна мрежа за доизграждане и реконструкция –
местностите “Овча купел”, ”Карпузица”, “Княжево”, “Орландовци” и кв. “Надежда”.
- ІV група – територии с канализационна мрежа, която подлежи на реконструкция –
Централна градска част, м. “Лозенец”, м. “Подуене” територията на БАН и др.
- V група – територии без редовно изградена канализационна мрежа – местностите
“Манастирски ливади – Изток”, “Кръстова вада”, “Витоша-ВЕЦ Симеоново”, бул. ”Баба
Парашкева”, м. “Модерно предградие”, ,,Сливница’’, ,,Орландовци’’ и кварталите
Бенковски, Драгалевци, Симеоново, Горна баня.
Отсъствието на приемник на канализационната мрежа е причината отпадъчните води от
значителна част от града и крайградските територии да се изливат в реките, част от които

23
впоследствие преминават през София: кварталите от Подвитошката яка, Горна баня,
Княжево, Карпузица, Орландовци, Панчарево, Горубляне.
Анализът на състоянието на канализационната система на София показва, че основният
проблем е свързан с липсата на канализация в Южните и Северни територии, въпреки
значителната финансова помощ, получена от ЕС. Тенденцията от последните години е
ивестиционният процес, проектиране и изграждане на канализация, да се извършва с
финансиране от бюджета на Столична община, Оперативни програми и от частни
инвеститори.
Идентифицираните квартали и обекти, където е необходимо изграждане на
канализационна мрежа са представени в Приложение №1.
Изграждането на канализацията в тези части на града трябва да съчетае едновременно с:
- изграждане на транспортната инфраструктура;
- решаване на проблемите на съществуваща канализационна мрежа;
- подмяна на съществуващи водопроводни мрежи;
- изграждане на нова канализационна мрежа, съобразена с устройствените нужди
на териториите и новата инфраструктура;
- прекратяване на замърсяванията на повърхностните и подпочвените води.
Реализирането на общите и специфичните цели на програмата за канализация на южните и
северни територии изисква изработване на мрежа от оперативни специализирани програми
за:
- Водоснабдяване
- Второстепенни улични мрежи
- Електроснабдяване
- Телефонизация
- Газификация
- Зелени системи
Извън Южните и Северни територии е необходимо също така спешно изграждането на
канализация в Суходол, Модерно предградие, Бенковски, Кремиковци, Орландовци, Горна
баня, Княжево, Карпузица, Панчарево, Горубляне.
В районите, където е необходимо изграждане на канализация, е подходящо обособяването
на по-малки “независими” територии. Това изисква по-малко средства и позволява по-
гъвкаво управление и финансиране /свежда се до ниво район/. При този подход по-лесно
се решават проблеми, ограничени в един столичен район.
При реализиране на конкретните мерки, свързани с канализацията, е целесъобразно да се
подхожда комплексно, като се използват всички предимства на това - по трасето на
канализационната мрежа да се изграждат и:
улична мрежа;
водопроводна мрежа;
газопроводи;
топлопроводи;
24
 кабели СрН и НН;
корекции на реки - във връзка със заустването на отливните канали.
Така се постига бързо повишаване качеството на обитаване и ефектът е дълготраен.
2.2.3.2 Околоградски район
гр. Нови Искър – през 80-те години е изградена канализационна мрежа от около 21 км.
Канализационната система е комбинирана. Не е приета за експлоатация от “Софийска
вода” – АД. Отпадъчните води се изливат в близките реки или попиват в почвата, без да
бъдат пречистени. По проект е предвидено отпадъчните води да се транспортират до
Софийската пречиствателна станция за отпадъчни води “Кубратово”. Напорният колектор
между Нови Искър и съществуващата Градска пречиствателна станция за отпадъчни води
е изграден в по-голямата си част. Не е доизградена и оборудвана помпената станция на
напорния колектор.
гр. Банкя - частично изградена смесена канализационна мрежа, която се излива в реките,
протичащи през града. Не е изграден външният колектор, който трябва да отведе
отпадъчните води до канализационната система на гр. София (до Десния Какачки
колектор). Същият ще се изгради през 2009-2010 год. с финансиране по програма ИСПА.
Филиповци - неизградена комбинирана канализационна мрежа. През 2005 година е
разработен идеен проект за канализация на квартала. Частично е изграден един от
външните колектори, отвеждащ отпадъчните води към канализационната мрежа на
ж.к.“Люлин”.
Горни и Долни Лозен – външният колектор е частично изграден началото на 90-те
години. Има изготвени работни проекти, които е необходимо да се актуализират.
Външният колектор за Герман е изграден в началото на 90-те години, но не е предаден за
експлоатация, защото не е построен външния колектор за Горни и Долни Лозен край парка
“Враня” до ж.к. ”Дружба”. Неизградена е вътрешнокварталната мрежа в Герман.
Кремиковци и Бухово са с частично изградена канализационна мрежа. Част от
отпадъчните води се третират в пречиствателната станция за отпадъчни води на МК
“Кремиковци”. През 2008 г. са изготвени идейни проекти за ВиК мрежата на Кремиковци,
Сеславци, Яна, Горни и Долни Богоров, Кривина и Казичане, а през 2009 г. ще бъдат
изготвени и работни проекти.
Ботунец e с частично изградена смесена канализационна мрежа. Помпената станция,
която трябва да припомпва водите от селото в съществуващия външен колектор не е
оборудвана и не функционира. Предвидено е отпадъчните води да се пречистват в
регионална пречиствателната станция за отпадъчни води разположена до р. Лесновска в
землището на с. Горни Богров.
Владая, Житен, Балша, Доброславци, Мировяне, Подгумер, Кубратово, Чепинци,
Негован и Световрачане са с частично изградена канализационна мрежа, строена по
стопански начин и неприета за експлоатация от “Софийска вода” – АД. Отпадъчните води
се изливат в близките реки и дерета. През 2008год. са изготвени идейни проекти за В и К
мрежата на горните села. През 2009 г. ще се разработят работни проекти за главните
канализационни клонове на селата. Предвижда се отпадъчните води от Кубратово,
Чепинци, Негован и Световрачане да се транспортират до Софийската пречиствателна
станция за отпадъчни води “Кубратово”. Отпадъчните води от останалите селища ще се
третират в ЛПСОВ.

25
Останалите селища от крайградските територии са с неизградена мрежа и неизградени
външни колектори. Наличните работни проекти не са актуални.
Основният извод от анализа на състоянието на канализационната система в околоградския
район е недоизградеността или липсата на такава, както и липсата на съоръжения за
третиране на отпадъчни води. Възприемането на подхода на децентрализираната
канализационна схема е подходящ за развитието на околоградските райони. При този тип
система отпадъчните води се третират в непосредствена близост до техния източник.
Пречистването на отпадъчните води ще се реализира в организирани естествени условия,
което ще доведе до значително снижаване на разходите за изграждане и опростяване на
обслужването. Този подход позволява да се избегнат дългите външни колектори, чиято
капиталоемкост при дължина по-голяма от 2 км става съизмерима със стойността на
средно голяма ПСОВ.
Децентрализираното третиране на отпадъчните води от крайградските зони ще
предотврати хидравличното претоварване на съществуващата пречиствателна станция за
отпадъчни води “Кубратово”. Необходимо е изграждането на такива регионални и локални
пречиствателни станции за отпадъчни води за следните селища:
- Регионална пречиствателна станция за отпадъчни води – Долни Богров при р.
Лесновска. Станцията ще обслужва жилищните райони на Кремиковци, Сеславци,
Бухово, Бутонец Яна, ,Казичане, Кривина и Долни Богров;
- Регионална пречиствателна станция за отпадъчни води – свързана с гравитачни
довеждащи колектори от Мрамор и Мировяне. Станцията ще обслужва предимно
жилищните райони на Мрамор и Мировяне;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Кокаляне;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Владая;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Мърчаево;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Железница;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Долни Пасарел;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Войнеговци;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Подгумер;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Балша;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Требич;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Локорско;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Кътина;
- Локална пречиствателна станция за отпадъчни води – Доброславци - Житен
свързани с гравитачен колектор.
Поради технически и икономически причини изграждането на централизирана
канализационна схема, обвързана с разчетите на Градската пречиствателна станция за
отпадъчни води – Кубратово е подходящо за селищата Бистрица, Панчарево, Горни и
Долни Лозен, Герман, Бусманци.

26
2.2.4 Принципи на изграждане на системата
Системата Канализация се изгражда и функционира като смесена над сто години. Тя е
“инертна” и експлоатационният и период надхвърля многократно прогнозния период на
устройствените планове. Въпреки динамиката в историческото развитие на града, което се
е отразявало на нормативната уредба и устройственото планиране, системата е запазила
основните си принципи на изграждане.
Основно предимство на канализационната система на гр. София е гравитачното отвеждане
на отпадъчните води към Градската пречиствателна станция за отпадъчни води.
Съществуващите канални помпени станции са северно - в кв.Орландовци и м.Военна
Рампа, в Нови Искър и Ботунец.
Съществува необходимост от разработване на следните специализирани програми
относно:
“Прогнозиране и проектиране на системата Канализация”;
“Актуализиране на оразмерителните водни количества на Главните
канализационни колектори на гр. София”;
“Канализация на околоградския район - технологични решения за
привеждане на системата към Европейските санитарно - хигиенни
изисквания и стандарти”;
“Канализация на околоградския район - избор на канализационната схема и
система”.
Изводи:
1. Канализационната мрежа обслужва около 70% от населението.
2. Канализационната система е предимно смесена.
3. Значителна част от канализационните колектори, довеждащи отпадъчните
води до съществуващите пречиствателни станции, са изградени и са в добро
техническо състояние.
4. Съществуващата канализационната мрежа отвежда гравитачно отпадъчните
води към СПСОВ.
5. Техническото състояние на канализационната мрежа е сравнително добро.
6. СПСОВ - Кубратово позволява поемането на допълнителни количества
отпадъчни води и задоволява нуждите на София.
7. Значителна част от канализационната мрежа се излива директно в открити
водни течения.
8. Бедствено е положението на гр. Нови Искър, Кремиковци, Бенковски,
Модерно предградие и Северните територии на града.
9. Общото намаляване на инвестициите за изграждане на канализация през
последните години е довело до задържане развитието на системата.
10. Общината е осигурила финансиране за доизграждане на главни
канализационни колектори от общоградско значение по
предприсъединителния инструмент ИСПА.

27
 11. Отсъства координация за проектиране и изграждане на канализацията между
различни участници в инвестиционния процес.
2.3. Речни корита (открити водни течения)
Софийската котловина е своеобразен водосборен басейн, в който се формират
повърхностни и подземни води. Цялата котловина се отводнява от р. Искър и нейните
притоци - Стари Искър (Лесновска), Перловска, Владайска, Какач, Блато и др.

Дължина
Река Начало Устие По-големи притоци
(км)
Стари Искър, Кална,
р. Черни Искър
Искър Р. Дунав 19,4 Перловска, Владайска,
(Рила)
Какач, Блато.
Макоцевска, Матица,
Стари Искър р. Лопушна р. Искър кв. Буховска, Ботунецка,
30,5
(Лесновска) (Белица) Световрачене Кремиковска, Локорска,
Войняговска, Подгумерска
землището на
р. Искър, кв.
Кална село Бистрица - Банска река
Горубляне
(Витоша)
р. Искър, а след
Горно блато коригиране се Дървеница, Слатинска,
Перловска 17,8 (км)
(Витоша) слива с река Новачница
Владайска
р. Искър общо
Горно блато
Владайска устие с река 23 (км) Горнобанска и Суходолска
(Витоша)
Перловска
Банкенска
Какач (Люлин, под вр. р. Искър, след
15,8 (км) Шевовица, Голяма река
(Банкенска) Райловско Кубратово
градище)
Землището на с.
р. Искър при гр. Сливнишка, Белица, Църна
Блато Опицвет (пл. 8,5 (км)
Нови Искър бара, Крива река
Три уши)
Софийските реки имат умереноконтинентален воден режим, който се характеризира със
зимно-пролетно или пролетно пълноводие (февруари или март и март-юни) от
снеготопенето и дъждовете и продължително лятно-есенно маловодие (юли-ноември).
Реките и деретата, протичащи през София, имат незначителен дебит в сухо време -
сумарен дебит от порядъка на 500 л/сек.
Характерни особености в режима на реките са големите прииждания, които предизвикват
наводнения на земеделски и жилищни терени. Големи наводнения са ставали през 1681 г.,
1857 г., 1859 г., 1937 г., 1940 г., 1949 г., 1951 г., 1957 г., 1963 г., 1966 г., 1983 г., 2005 г. и
2006 г.
Върху режима на реките на територията на СО съществено въздействие оказват язовирите,
урбанизацията (със съответната инфраструктура), промишлеността, хидротехническите и

28
хидромелиоративните системи. С разширяването на урегулираните територии и тяхното
благоустрояване настъпват значителни хидроложки промени.
Измененията на речния режим, предизвикани от човешка дейност, засягат в най-голяма
степен р. Искър след яз. “Искър" и езерото “Панчарево", р. Лесновска и реките, пресичащи
централната градска територия на София.
За предпазване от вредното въздействие на реките извън регулация са изградени
хидромелиоративни съоръжения (корекции на реки, отводнителни канали, колектори и
отводнителни помпени станции), които са държавна собственост. Състоянието на
съоръженията е лошо, поради което те се нуждаят от ремонт и възстановяване.
Реките на територията на Столична Община са ІІ категория (Заповед на МОСВ № РД –
272/03.05.2001 г. за категоризиране на повърхностните води във водните обекти или в
части от тях на основание на Наредба № 7 за показатели и норми за определяне на
качеството на течащите повърхностни води). Изключение правят р. Владайска след мост в
Княжево до вливане в р. Искър, р. Перловска след корекцията до вливане в р. Искър и р.
Лесновска след заустване на отпадъчни води на Кремиковци до вливане в р. Искър, които
са ІІІ категория.
Поради неизграденост на канализационната мрежа, над 30 % от отпадъчните води на СО
се изливат директно и замърсяват реките.
На територията на Столична община е изградена система от микроязовири, които са
общинска собственост . През 2008 година, по възлагане на СО, е изготвена Програма за
инспекция за оценка на сигурността и анализ на техническото състояние на язовири
„Сеславци”, „Бистрица”, „Кремиковци”, „Мрамор”, „Мърчаево” и „Суходол”.
Язовир „Филиповци” е държавна собственост. Изпълнява ретензионни функции. Язовирът
е потенциално опасен. Необходимо е да бъде извършена оценка на риска и да се набележат
мерки за повишаване на сигурността му.
На практика реките, протичащи през територията на Столична община, са елемент както
от инженерното стопанство /градско и селскостопанско/, така и част от инженерната
инфраструктура.
В условията на бъдещото развитие на СО, откритите водни течения, въпреки привидната
им автономност, не могат да се разглеждат самостоятелно. Развитието на тази система е
неразривно свързано с прогнозите за развитието на СО в нейната неделима цялост.
Откритите водни течения, като природна даденост, представляват естествен ограничител
за развитието на някои системи, като устройство на територията, транспортна и инженерна
инфраструктура и др. От друга страна, многобройните реки, протичащи през града и
околностите му, създават благоприятни условия за развитието на други системи като
"Отдих", "Зелена система" и т.н.
2.3.1 Река Искър
Река Искър се образува от реките Бели, Черни и Леви Искър, известни под общото име
Искрове. През Софийското поле реката тече в коригирано корито.
След изграждането на язовир "Искър", изравнителите "Пасарел" и бент "Панчарево"
оттокът е регулиран.
Водните ресурси на р.Искър на територията на СО се използват за:

29
 питейно-битово и промишлено водоснабдяване с определящата роля на Софийската
водоснабдителна система;
енергопроизводство;
напояване на Източно и Западно Софийските напоителни полета;
рекреация (отдих).
2.3.2 Река Лесновска, река Стари Искър
Водосборният басейн обхваща предимно южните склонове на Стара планина.
Притоци: реките Макоцевска, Матица, Буховска, Ботунецка, Кремиковска, Локорска,
Войняговска, Подгумерска.
Реката е коригирана със земна корекция (диги).
2.3.3 Река Блато
Водосборният басейн на р.Блато е част от западното Софийско поле.
Притоци: Петърчката река, Крива река, Кътинска река, р.Църна бара, р.Беличка и р.
Сливнишка.
Земните корекции са правени частично там, където се е наложило, поради прииждане на
високи води и нанасяне щети на земеделски имоти. В поречието й са изградени редица
хидротехнически съоръжения,
Водите на р.Блато се използват за задоволяване на различни нужди на промишлеността и
селското стопанство.
2.3.4 Река Какач
Водосборният басейн на р.Какач се оформя от североизточните склонове на Люлин
планина, от притоците: р.Клисура, р.Вердикалска, р.Градоманска, р.Банска и р.Шеовица.
Реката е коригирана в различни участъци, във връзка с изграждане на транспортни
съоръжения.
Анализът на състоянието на р. Какач показва необходимост от проектиране и изграждане
на корекция на реката. Видът на корекционните мероприятия трябва да съответства на
предназначението на околните територии, като се осигуряват благоприятни условия за
заустване на отливните канали на Десен Какачки Колектор и подколекторите му.
2.3.5 Река Суходолска
Река Суходолска е приток на р. Владайска.
Реката е коригирана с различни по вид и обезпеченост корекционни мероприятия.
През периода 2004 - 2008 година са направени инвестиционни проекти за нейната
корекция, във връзка с изграждане на канализацията на кв.Суходол.
За подобряване състояние на коритото на р.Суходолска и условията за почистване е
необходимо:
Проектиране и изграждане на чакълозадържател при бул.”Царица Йоана”;
Проектиране и изграждане корекция на р. Суходолска в участъка от ул. “Просвета”
до бул. ”Илиенци” (промишлена зона “Военна рампа”);
Проектиране и изграждане корекция на р. Суходолска в промишлена зона “Орион”;
30
 Проектиране и изграждане на корекция на р. Суходолска в участъка от бул.
”Царица Йоана” до Околовръстен път. Видът на корекционните мероприятия да
съответства на предназначението на околните територии;
Проектиране и изграждане корекция на р. Суходолска в кв. Суходол във връзка с
изграждане на канализационната система в квартала.
2.3.6 Река Владайска и притоци
Владайска река е една от най-големите реки, преминаващи през центъра на столицата. От
р.Искър до заустването на р.Суходолска е изпълнена земна корекция, с надстройка на
дигите, с цел да се предпази Градската пречиствателна станция за отпадъчни води
“Кубратово”.
Реката и притоците й са коригирани с различни по вид и обезпеченост корекционни
мероприятия.
За участъка от бул.”Житница” до бул.”Никола Петков” през 2004-2008 година са изготвени
технически проекти. Коригирането на участъка от бул.”Житница” до бул.”Никола Петков”
е свързано с изграждането на Левия Владайски колектор (част от проекта “Воден сектор на
град София”, с финансиране по ИСПА).
За участъка от р.Владайска от бул.” Никола Петков”, моста “Александров”, до пресечката
с пътя за Перник, има проектни разработки и проучвания, които не са реализирани и се
нуждаят от актуализация.
По отношение на р.Владайска съществува необходимост от:
Основен ремонт на съществуваща корекция на р. Владайска от ул. “Костенец” до
ул.”Житница”;
Изграждане на участъка от бул. ”Никола Петков” до бул. ”Овча купел”;
Укрепване бреговете на р. Владайска при площада “Всред село” в м. “Карпузица”
(кв. Княжево);
Изготвяне на идеен проект за корекция на р. Владайска в участъка от устието на р.
Суходолска до ул.”Първа Българска армия";
Изграждане на участъка от бул. ”Овча купел” до бул. ”Никола Петков”;
Изготвяне на идеен проект за корекция на р. Владайска в участъка от бул. ”Никола
Петков” до моста “Александров”, в съответствие с регулационния план на м.
“Карпузица”;
Изграждане на корекция на р. Владайска в участъка от устието на р. Суходолска до
ул.”Първа Българска армия";
Изграждане на корекция на р. Владайска в участъка от бул.” Никола Петков” до
моста “Александров”.
2.3.7 Река Перловска и притоци
Река Перловска е приток на р.Владайска.
Реката и притоците и са коригирани с различни по вид и обезпеченост корекционни
мероприятия.

31
По отношение на р. Перловска е идентифицирана необходимост от проектиране и
изграждане на технологични рампи на р. Перловска при ул. “Брод”, бул. ”Мадрид”, ул.
“Султан тепе”, ул. ”Гурко”, ул. “6-ти септември”, ул. “Емил Берсински”.
През 2005 год. е изготвен и санкциониран Идеен проект за корекция на р. Дреновичка и
притоците и в територията между бул. “Т. Каблешков”, Околовръстен път, м. „Кръстова
вада” и м. “Манастирски ливади - Изток”. Необходимо е да продължи инвестиционното
проектиране и етапно изграждане на корекциите. При Околовръстния път, на р. Ваташка е
проектиран чакълозадържател. В Идейния проект са показани местата и на технологичните
рампи. Препоръчва се увеличение на техния брой в зависимост от реализиране на уличната
мрежа в района.
По отношение на р. Дреновичка са необходими следните действия:
Изграждане на технологична рампа на р. Дреновичка при ул. “Емил Берсински”.
Изготвяне на технически проект за корекция в участъка от ул. “Ем.Берсински” до
ул. Бяла черква”.
Изготвяне на технически проект за корекция в участъка от бул. “Тодор Каблешков”
до вливането на р. Ваташка (включително и най-долният участък на р. Боянска
бара).
Изграждане на корекция в участъка от ул. “Ем.Берсински” до ул. “Бяла черква”.
Основен ремонт на участъка ул. “Сребърна” – бул.”Тодор Каблешков”,
включително проектиране и изграждане на технологична рампа при кв.133-г
(ж.к.”Красно село – Плавателен канал”).
Изграждане на корекция в участъка от бул. “Тодор Каблешков” до вливането на р.
Ваташка (включително и най-долният участък на р. Боянска бара).
Изготвяне на технически проект за корекция в участъка от вливането на р. Ваташка
до Околовръстен път.
Изграждане на корекция в участъка от вливането на р. Ваташка до Околовръстен
път.
Река Боянска бара води началото си от кв. Бояна, минава през района на резиденция
“Бояна”. В района на Околовръстния път е изградена покрита корекция с дължина 500 м.
Необходимо е в началото на покритата част (в района на резиденцията) да се проектира и
построи чакълозадържател.
По отношение на р. Боянска бара е необходимо:
Проектиране и изграждане на чакълозадържател и технологична рампа към него
северно на пътен възел Околовръстен път – бул. “България” (в района на
Резиденцията);
Изготвяне на технически проект за корекция на р. Боянска бара на територията на
м.”Манастирски ливади-изток”;
Частично изграждане на корекцията на р. Боянска бара във връзка с изграждане на
канализационната система в м. ”Манастирски ливади-изток”;
Доизграждане на корекцията на р. Боянска бара във връзка с изграждане на
канализационната система в м.”Манастирски ливади-изток;

32
Река Боянска е коригирана. От заустването в р. Перловска до пл.”Ручей” коритото на
реката е покрито. Трасето от 1,65 км е почти под пътното платно на бул.”България”.
От бул.”Гоце Делчев” през района на пазара “Красно село”, по бул.”Цар Борис ІІІ” до
ул.”Суворов” с L=1, 1 км коритото е покрито.
При ул.”Вихрен” е изграден чакълозадържател. Отбивният канал е ф1200 мм., под
уличното платно по левия бряг. Той не е геодезически заснет и не е нанесен в подземния
кадастър. Това затруднява проектирането и изграждането на нова инженерна
инфраструктура в улицата по левия бряг. Идентифицирана е необходимост от заснемане и
ремонт на отбивния канал на съществуващия чакълозадържател при ул. “Вихрен” и
проектиране и изграждане на чакълозадържател и технологична рампа към него в участъка
между бул.”Цар Борис ІІІ” и ул.”Чучулига”.
2.3.8 Река Слатинска и притоци
Реката и притоците и са коригирани с различни по вид и обезпеченост корекционни
мероприятия.
Основният идентифициран проблем по отношение на р. Слатинска е, че речното корито е
некоригирано в района на ж.к. ”Дианабад”, ”Ловния парк” и кв.”Хладилника” до
Околовръстен път. В тази връзка са необходими следните действия:
Изграждане на корекция, чакълозадържател и технологични рампи на р. Слатинска
(р. Новачица) в района кв. “Изток”. Видът на корекционните мероприятия трябва да
съответства на предназначението на околните територии.
Изготвяне на идеен проект за корекция на реката в района на ж.к. ”Дианабад”,
”Ловния парк” и кв.”Хладилника”. Видът на корекционните мероприятия трябва да
съответства на предназначението на околните територии.
Река Въртопо е най-големият приток на р. Слатинска. От заустването до бул.”Цариградско
шосе” реката е покрита и се ползва за паркинг. За предотвратяване на наводнения и
подобряване на екологичната обстановка на парк „Въртопо” са необходими следните
действия:
Проектиране и изграждане на корекция на р.Въртопо, като видът на корекционните
мероприятия трябва да съответства на предназначението на околните територии;
Проектиране и изграждане на корекция на р.Рекмарица (десен приток на
р.Въртопо). Видът на корекционните мероприятия трябва да съответства на
предназначението на околните територии.
Приток на р. Въртопо е Сухата река, която минава през ж.к. „Малинова долина”.
В участъка под Околовръстен път до бул.”Климент Охридски” е изпълнена покрита
корекция на Сухата река. Трасето и минава западно от съществуващото корито Предвижда
се през покритата корекция да преминават “високите води”. Запазва се естественото
корито на реката, което трябва да провежда 1м3/сек и да осигури възможност за
изграждане на водни огледа, каскади и др. водни съоръжения.
Необходимо е проектиране и изграждане на чакълозадържател и технологична рампа на
Сухата река северно на Околовръстен път.
Симеоновска река, от вливането и в р. Аджибарица, преминава през парк ”Ловен” и
навлиза в ж.к.”Витоша ВЕЦ-Симеоново”. Реката е некоригирана.

33
2.3.9 Река Шиндра
Намира се в североизточната част на гр. София.
Образува се от притоците Дълбока река, р. Кална и р.Банска. Минава през ж.к.”Младост 4”
и кв. “Горубляне”. Влива се в р.Искър.
От вливането в р. Искър до устието на реките Кална и Банска коритото изцяло е
коригирано.
Необходимо е проектиране и изграждане на чакълозадържател и технологична рампа при
устието на двата притока за предпазване от наноси в покрития и открития участък.
Река Банска е приток на р.Шиндра. От устието й до ж.к.”Младост-4” преминава през
свободен терен в естествен вид. В района на ж.к.”Младост-4” речното корито е в много
лошо състояние. Необходимо е коригиране, регулиране на оттока и оформяне на коритото.
От ж.к.”Младост” до Околовръстния път дължината е 1,1 км., като коритото е в естествен
вид. В момента се изготвят подробни устройствени планове за прилежащите територии,
след което ще може точно да се определят местата на чакълозадържател и технологични
рампи.
По отношение на р.Банска е необходимо да се извършат следните действия:
Изготвяне на идеен проект за чакълозадържател и технологична рампа с дължина
около 50 м.;
Изготвяне на технически проект и изграждане за чакълозадържател и на
технологична рампа;
Изготвяне на инвестиционни проекти за корекция на р.Банска в участъка от
вливането в р.Шиндра до Околовръстен път;
Изграждане на корекция на р.Банска в участъка от вливането в р.Шиндра до
Околовръстен път.

Изводи:
1. Р. Искър и притоците са основен и достатъчен водоизточник за СО. В
горните им течения водите на региона са с много добро качество.
2. Многобройните реки, протичащи през СО, разнообразяват общия вид на
София и околоградския район и дават възможност за нестандартни
устройствени решения.
3. Реките в населените места, в по-голямата си част, са коригирани;
4. Голяма част от отпадъчните води, вливащи се в реките, се пречистват;
5. Лошо е състоянието на част от речните корита.
6. Допуска се изхвърляне на отпадъци и заустване на непречистени отпадъчни
води в коритата на реките.
7. Не са изградени необходимите съоръжения за намаляване изравянето в
горните течения и за улавяне на твърдия отток в равнинната им част.
8. Допуска се разрушаване и лошо стопанисване на хидротехнически и
хидромелиоративни съоръжения държавна собственост.

34
 9. СО изпълнява Програма за повишаване на сигурността на язовирните стени
общинска собственост.
10. Откритите водни течения са естествена среда за отдих и развитие на
туризма.
11. Наблюдава се трайна тенденция на обвързване на системата “Открити водни
течения” с други системи, което предполага комплексни решения, по-добро
стопанисване и поддържане.
3. Организация на дейностите по управление, експлоатация и изграждане на
инфраструктурата – водоснабдяване, канализация и корекция на речни корита

Целта на анализа е:
Да изследва прилаганата към момента система на планиране, поддържане,
мониторинг на състоянието, развитие и разширяване на инфраструктурата -
водоснабдяване, канализация и речни корита;
Да оцени, доколко тази система съответства на задачите и отговорностите на СО по
отношение на разглежданата инфраструктура;
Да очертае основните предизвикателства по отношение на институционалния и
административния капацитет в разглежданата област.
Съгласно националното законодателство политиката, свързана с дейностите по
експлоатация, реконструкция, модернизация и изграждане на инфраструктурата -
водоснабдяване, канализация, речни корита, която е общинска собственост, се
осъществява от кмета на общината. Следователно основните отговорности на кмета на СО,
респективно на администрацията, която ръководи, са:
- осъществяване на политиката, свързана с дейностите по експлоатация, реконструкция,
модернизация и изграждане на необходимата инфраструктура на водоснабдителните и
канализационните системи на населените места на територията на СО и на
инфраструктурата за защита от вредното въздействие на водите (речни корита);
- представяне на становище по бизнес плановете, изготвяни от концесионера „Софийска
вода” АД и внасянето им за одобрение от Общинския съвет.
3.1 Функции, осъществявани от администрацията на СО по отношение на
инфраструктурата по водоснабдяване, канализация и речни корита
Администрацията на СО е организирана в:
Седем функционални направления, разпределени като ресори между зам.-
кметовете, Главен секретар и Главен архитект на СО, като всяко направление
включва дирекции с отдели и сектори;
Столичен инспекторат със статут на второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити към СО;
Направление „Общински предприятия” с 9 предприятия, осъществяващи
специфични дейности, чийто бюджет е част от ежегодния бюджет на СО.
Дирекциите от структурата на общинската администрация, които изпълняват функции,
свързани с управлението на ВиК мрежата и речните корита на територията на СО са
следните:

35
Направление „Инвестиции и строителство”

Дирекция „Инженерна инфраструктура” е структура от администрацията, отговорна

за организацията и ръководството на инвестиционния процес за обектите на
инженерната инфраструктура на Столичната община, включващ ново строителство,
реконструкции и ремонти; контролира основните ремонти на инженерните системи
и новото им изграждане; подпомага кмета на СО в реализирането на политиката му
свързана с дейностите - водоснабдяване, канализация и корекция на открити водни
течения;
Дирекция „Инвестици и инвестиционна политика” подготвя проекти за
финансиране пред европейските фондове – Структурни и Кохезионен, оперативни
програми „Околна среда” и „Регионално развитие”, както и пред национални и
междунарадни банкови и финансови институции, свързани с компетенциите на
ресора; организира и подготвя документация и провеждането на тръжни процедури,
съгласно националното и на ЕС законодателство, за избор на консултанти и
изпълнители на инвестиционните проекти;
Направление „Архитектура и градоустройство”
Дирекция „Архитектура и градоустройство” - организира, координира и участва в
разработването, разглеждането, приемането и актуализирането на териториално
устройствен план, общ градоустройствен план и специализирани проучвания за
различните функционални градски системи; осигурява разработването на различни
проучвания по прилагането на общ градоустройствен план на София; организира
процедурите за отчуждаване на частни имоти за неотложни общински нужди,
организира набирането и предоставянето на информация за постановките и
предвижданията на териториално устройствено планиране, общ градоустройствен
план, включително инженерно – техническа инфраструктура и в частност, областта
на водоснабдяване, канализация и речни корита.
Направление „Финанси и стопанска дейност”
Дирекция "Финанси" - ръководи, контролира цялостната финансова дейност на
общината. Ежегодно изготвя проект за сборен бюджет на Столична община и следи
за неговото изпълнение през годината. Извършва актуализация на бюджета при
необходимост.
Дирекция „Обществени поръчки и концесии” - организира и провежда тръжните
процедури за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените
поръчки, включително за избор на изпълнители за проучвания и строителство.
Осъществява контрол по изпълнение на концесионните договори на СО.
Дирекция „Европейски програми и проекти” - координира дейността на СО по
подготовката на проекти за финансиране от фондовете на ЕС и по други
международни донорски програми.
Дирекция „Общинска икономика” - разработва анализи и стратегии за развитието
на СО, управлява и контролира предприятията, собственост на Столична община и
такива с дялово участие на общината; изготвя периодични анализи за
ефективността от дейността на общинските предприятия и фирми; изготвя анализи
относно преобразуване, приватизация, прекратяване и ликвидация на общински
фирми.

36
Направление "Зелена система, екология и земеползване"
Дирекция "Общински земи, гори и поземлени отношения"
- Отдел "Управление на общински водни обекти" – изготвя и изпълнява планове
за превантивна дейност, съгласно Закона за водите, в това число почистване и
поддържане проводимостта на коригирани и некоригирани речни корита и
други водни обекти, общинска собственост.
Направление „Общински предприятия”
Общинско предприятие „София-проект” - изпълнява възложени от
администрацията на СО дейности, свързани с идейното проектиране и
изготвянето на работни проекти за обектите на инженерно-техническата
инфраструктура на СО, включително обекти на водоснабдяване, канализация,
речни корита.
Общинско предприятие „Софпроект общ градоустройствен план” изпълнява
възложени от СО дейности по разработване на ОГП на София, включващ
инженерно-технически системи и инфраструктура.
Общински фирми
Търговско дружество на СО е „ВиК” ЕАД – София. На база сключени договори със СО на
търговска основа, „ВиК” ЕАД извършва определени услуги, свързани с поддръжката на
канализационни системи извън обхвата на задълженията на концесионера „Софийска
вода” АД и на речните корита на територията на общината. В задълженията на
дружеството, обаче не влиза перманентно следене на състоянието на тази инфраструктура,
анализирането на ситуацията и разработване на програми.
Други организации
От краткия функционален анализ на структурните звена на администрацията на СО,
общински предприятия и фирми е видно, че липсва яснота по отношение на структурното
звено на СО, което има водеща и координираща роля по отношение на разработване,
провеждане и мониторинг върху изпълнението на цялостната политика на СО, свързана с
управлението и развитието на водоснабдителната и канализационна системи и речните
корита на територията на цялата община. Отделни звена, в различна степен са отговорни
за определени аспекти от организацията и управлението на процеса. Наличната
информация е разпръсната в различни звена на общинската администрация.
3.2 Експлоатация и поддръжка на изградената инфраструктура - водоснабдяване,
канализация, корекции на речни корита
„Софийска вода” АД експлоатира и поддържа приетата за експлоатация водоснабдителна
мрежа на цялата територия на СО: гр.София, другите 3 града и 34 села в териториалния
обхват на СО. В задълженията на дружеството са текущата и капиталовата поддръжка,
рехабилитация и модернизация на водоснабдителните системи, включително
водопроводите в населените места, довеждащите водопроводи и съоръжения,
пречиствателни съоръжения за питейна вода, помпени станции, автоматизирани системи
за управление, лаборатория и др.
„Софийска вода” АД осъществява и текуща и капиталовата поддръжка, рехабилитация и
подобрения на приетата за експлоатация част от изградените канализационни системи –
публични активи на територията на гр.София и гр.Банкя.

37
Останалата част от изградената канализационна мрежа, която е извън обхвата на
концесионния договор с дължина около 500 км, се намира основно в селища на
територията на СО извън гр.София. Към момента не е определена отговорността за
следене състоянието и поддържането на тази част от канализационната система на София.
Предлага се след окончателно обследване на тези системи и изясняване на статута им да
бъдат прехвърлени за експлоатация от „Софийска вода” АД.
Не е определена и трайно отговорността за постоянното следене на състоянието,
поддръжката и рехабилитацията на помпените станции по канализационната мрежа на
гр.София. Обстоятелството, че те са отделени от експлоатацията на изградената
канализационна мрежа в София, е неблагоприятно, тъй като това не позволява
подобряване на ефективността на цялата канализационна система.
Изцяло в обхвата на концесионния договор на „Софийска вода” АД е текущата и
капиталова поддръжка, реконструкция и модернизация на Пречиствателната станция за
отпадъчни води на гр. София в кв.Кубратово.
3.3 Разширение и изграждане на нова инфраструктура – водоснабдяване, канализация,
речни корита
Задължение на концесионера „Софийска вода” АД е да осигурява инвестиции за
разширяване на водопроводната и канализационната мрежи.
В тази връзка инвестиционната програма на дружеството включва необходимото
разширяване на водопроводната мрежа, следващо посоката на развитие, определена с
Общия устройствен план на СО. Тази програма се съгласува със Столична община и се
одобрява от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/.
В инвестиционната програма на „Софийска вода”АД се включва разширяване на
канализационната мрежа на територията на гр.София, по приоритети, съгласувани със СО.
За периода 2009 – 2010 г. са предвидени такива обекти, например в кв.Бенковски –два
главни колектора с помпена станция за отпадни води, кв.Модерно предградие –
изграждане на Дубльор на колектор Н, Отвеждащ колектор на село Панчарево от Косанин
дол до Околовръстен път и Главен колектор IV в кв. Горубляне.
Ангажимент на СО е да осигури проектното и инвестиционното изграждане на
пречиствателни съоръжения за отпадъчни води на населените места, чиито води не са и не
могат или не е ефективно да бъдат включени към ГПСОВ – Кубратово.
СО е осигурила чрез одобрения проект по Програма ИСПА необходимите инвестиции за
изграждане на пречиствателни съоръжения за питейни води по Рилския водопровод при
Кантон Мала църква, локална пречиствателна станция за село Пасарел и рехабилитацията
на Рилския водопровод; шест приоритетни главни колектора за канализационната система
на гр. София и за помпената станция и напорния колектор в гр.Нови Искър; съоръжения за
третично третиране на отпадъчните води от ПСОВ Кубратово.
Задължение на СО е да определя приоритетите, да изготвя необходимите проекти и да
осигурява инвестициите за корекции на реки и други необходими съоръжения и елементи
на този вид инфраструктура за защита от вредното въздействие на водите.

38
3.4. Анализ на изискванията към административния капацитет на общините, които ще
подготвят и изпълняват проекти по Оперативна програма „Околна среда” и Оперативна
програма „Регионално развитие” с финансиране от Структурните и Кохезионния фондове
на ЕС
Двете оперативни програми към Националната стратегическа референтна рамка са
основният потенциален източник на българските общини за финансиране на
инвестиционни обекти за изграждане на необходимата водоснабдителна, канализационна и
речни корита инфраструктура. Поради това е важно да се изследва административния и
институционален капацитет, с който трябва да разполагат общините, за да могат да
подготвят и изпълняват проекти по тези две програми.
Общините като крайни бенефициенти на проекти ще изпълняват редица задачи в
непрекъснат контакт с Междинните звена по двете Програми (Министерство на околната
среда и водите за Оперативна програма „Околна среда”, съответно Министерство на
регионалното развитие и благоустройството - за Оперативна програма „Регионално
развитие”) и по-конкретно :
- Подготовка на проектни предложения (апликационни форми на проекти)
- Провеждане на тръжни процедури по операциите:
 Предприемане всички необходими стъпки за навременна и качествена подготовка
на необходимата тръжна документация и за провеждане на коректни процедури за
обществени поръчки за строителство/доставки/услуги, по операции, които са
одобрени за финансиране в рамките на оперативната програма;
 Изготвяне доклад за оценка на офертите, подписва го и го изпраща до Междинните
звена по програмите за одобрение;
 Подписване на договори с изпълнителя/доставчика/консултанта, избран в резултат
на процедурата за обществена поръчка, след одобрение от Междинното звено на
резултатите от процедурата, представени в изготвения оценителен доклад за
тръжната процедура.
- Изпълнение и финансово управление:
 Ежедневното управление на операциите, одобрени за финансиране в рамките на
оперативната програма, включващо всички административни, финансови,
технически и физически аспекти;
 Набиране и обработване на данни, необходими за мониторинга и оценката на
одобрените проекти, за целите на въвеждане на информация в MИС на
оперативната програма;
 Получаване фактурите от изпълнителя /доставчика/ консултанта и след
верифициране на съответствието на предявените искания с документацията по
договора (технически задания/технически спецификации) извършва плащането със
собствени средства;
 Подготвяне искания за плащане до Междинното звено, които са подкрепени със
съответната съпътстваща документация, включително доклад за верифициране на
плащанията, изготвен от общината, и ги представя на Междинното звено за
предприемане на по-нататъшни действия;
 Създаване и поддържане цялостна счетоводна система за регистриране и
съхранение на информация в компютъризирана форма за всички транзакции на

39
 ниво договор. Това включва попълване и архивиране на финансови данни,
съпътстваща документация и доклади на нивото на изчерпателност, предвидено в
европейския Регламент
- Верификации и одити:
 Осъществяване на ежедневни проверки, обхващащи, според случая,
административни, финансови, технически и физически аспекти на извършените
операции;
В рамките на одобрен проект по ИСПА, предложен от Министерство на околната среда и
водите 2003/BG/16/P/PA/004 – „Technical Assistance for Institutional Strenghtening and
Preparation of ISPA and Cohesion Funds projects for the Water and Solid Waste sectors in
Bulgaria” ще бъде оказана техническа помощ на определени български общини както в
изпълнението на вече одобрени инвестиционни проекти по ИСПА, така и за подобряване
капацитета на тези общини във връзка с проектите, финансирани по Оперативна програма
„Околна среда”. СО като бенефициент по инвестиционния проект за водния сектор на
гр.София, е включена в списъка на общините, които ще се възползват от техническата
помощ.
Основни изводи:
Поддържането, експлоатацията, рехабилитацията и развитието на
водоснабдителната инфраструктура и предоставянето на услуги по водоснабдяване
на територията на СО се извършва от концесионера „Софийска вода”АД;
Поддържането, експлоатацията и рехабилитацията на по-голямата част от
изградената канализационна мрежа и на Пречиствателната станция за отпадъчни
водите води на гр.София – „Кубратово” и предоставянето на съответните услуги в
СО е осигурено чрез концесионера „Софийска вода” АД;
СО е отговорна за изграждането на канализацията и системите за пречистване на
отпадъчни води на повечето населени места извън град София, разположени на
територията на СО;
Не е ясно дефинирано звеното в структурата на общинската администрация, което
да е отговорно за координацията и мониторинга на цялостната политика на СО по
отношение поддържането, управлението и развитието на ВиК мрежата и на речните
корита;
СО има опит при подготовката на инвестиционни проекти по
предприсъединителната програма на ЕС – ИСПА, Оперативните програми ,,Околна
среда ’’ и ,,Регионално развитие’’;
СО е една от общините в страната, включени в предстоящи обучителни програми
по проект на Министерство на околната среда и водите, за подобряване на
капацитета за изпълнението на вече одобрени проекти по ИСПА и за подготовка и
управление на проекти по структурните и Кохезионния фондове на ЕС.

40
4. Финансиране на дейностите по изграждане на инфраструктурата –
водоснабдяване, канализация и речни корита
4.1. Състояние на финансирането на инфраструктурата в областта на водоснабдяването,
канализацията и речнита корита на територията на СО
Анализът на нивото на осигуряване на инвестиции в рехабилитацията и изграждането на
ВиК мрежата и речни корита изисква да се сравни реално осъщественото ниво на
финансиране, със заложеното в програмни документи на общината за разглеждания
период.
Столична община не е разполагала през предходните години със стратегия за цялостно
развитие на общината, придружена с план за действие с приоритетни мерки, срокове,
необходими средства и източници на финансиране, която да бъде база за сравнение.
Програмните документи на СО, спрямо които се оценява напредъка по осъществяване на
инвестиционни мерки за развитие на инфраструктурата в областта на водоснабдяване,
канализация и речни корита, са:
ОУП на гр.София и СО. Водоснабдяване. Програма за изпълнение и прилагане на ОУП
и програма за спешни действия.
ОУП на гр.София и СО. Канализация. Програма за изпълнение и прилагане на ОУП и
програма за спешни действия.
ОУП на гр.София и СО. Специализирана програма за изграждане на канализационната
система на южните територии на гр.София.
ОУП на гр.София и СО. Открити водни течения.Програма за прилагане на ОУП и
програма за спешни действия.
В тези документи са идентифицирани спешни мерки,определени като „рискови”, за
функциониране на системите. Остойностени са само част от спешните мерки по
Програмата за канализация в размер около 45 000 хил.лв. Реални инвестиции в
строителство на така определените спешни обекти не са осъществени, основно поради
липса на финансови средства.
От бюджета на СО за инвестиции в инфраструктура - водоснабдяване, канализация и
корекции на речни корита са отделяни до няколко милиона лева. Средствата са насочвани
най-вече за спешни мерки във връзка с възникнали аварии и финансиране довършването
на започнали преди това обекти (корекция на р.Слатинска, р.Въртопо, р. Владайска,
обекти в кв.Горубляне, Искър, Суходол и съфинансиране на ПСОВ „Брезовица” –
Витоша).
От Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към
Министерство на околната среда и водите са осигурени няколко млн.лева за
съфинансиране на горните обекти.
Концесионерът „Софийска вода”АД за няколкото години на концесията е осъществил
инвестиционни разходи в съответствие с одобрената му програма, основно за най-спешни
мерки, свързани с водоснабдителната система на територията на общината.
Най-големият успех през последните няколко години е подготовката и одобрението на
интегриран инвестиционен проект по Програма ИСПА, предложен от СО. Одобреният
проект е на стойност 58,5 млн. евро за приоритетни инвестиционни обекти по
водоснабдяване, канализация и пречистване на питейни и отпадъчни води. Обектите по
програма ИСПА ще се изпълнят през 2009 – 2010 год.

41
4.2 Анализ на възможните източници на финансиране на инвестиционни проекти за
развитие на инфраструктурата в областта на водоснабдяване, канализация и речни корита
Традиционни вътрешни източници за финансиране на инвестиционни проекти за
разширение на инфраструктурата - водоснабдителна, канализационна и речни корита са
собствения бюджет на СО, целевите субсидии от Държавния бюджет за екологични
обекти, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към
Министерство на околната среда и водите и Оперативните програми.
Собственият бюджет на СО е ограничен за финансиране на ВиК мрежата и корекция на
речни корита, поради огромните инвестиционни потребности на общината във всички
сфери на обществено - икономическия живот.
Концесионерът „Софийска вода”АД осъществява инвестиционна програма за поддръжка и
рехабилитация на изградените водоснабдителни системи и съоръжения на територията на
СО. Задължение на концесионера е и капиталовата поддръжка и рехабилитацията на
предадените й за експлоатация канализационни системи, както и на Пречиствателната
станция за отпадъчни води на гр.София – Кубратово.
Към момента средствата по бюджета на СО за текуща поддръжка, мониторинг на
състоянието и рехабилитация на инфраструктурата, свързана с речните корита са крайно
недостатъчни.
Основните потенциални източници за финансиране на огромните нужди на общината за
изграждане на нови обекти са Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, които се
управляват по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” и Оперативна програма
„Регионално развитие 2007 – 2013” – две от оперативните програми към Националната
стратегическа референтна рамка на Република България за програмен период 2007-2013 г.
В Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” са идентифицирани 4 приоритетни
направления. Приоритет 1 на програмата е в изпълнение на целите на Директива на Съвета
91/271/EEC за пречистването на градските отпадъчни води. България следва да изпълни
изискванията на тази директива до 31 декември 2010 г. за всички агломерации с над 10 000
е. ж., и до 31 декември 2014 г. за агломерации с е.ж. от 2 000 до 10 000. Това изисква в
посочените срокове, селищата в България, попадащи в обхвата на тези две категории
населени места да разполагат с напълно изградени канализационни системи за отвеждане
на отпадъчните води и тяхното пречистване в съответствие с европейските стандарти.
Оперативната програма дава приоритет на инвестиционни проекти за населените места от
първата категория, а останалите се разглеждат като втори приоритет. На територията на
СО в първата категория населени места попадат гр.София, гр.Банкя и гр.Нови Искър, а
останалите населени места с население над 2000 е.ж. намират място във втори приоритет.
Общият размер на средствата за приоритет 1, предвиден за целия период 2007 – 2013 г. е
1 284 208 хил. евро. Предвидените средства следва да бъдат разпределени за;
Рехабилитация, реконструкция и строителство на водоснабдителни мрежи в
населените места, главни водоснабдителни тръбопроводи, свързващи
водоснабдителните мрежи с водоизточниците, подобряване на сондите и
водохващанията. Всички дейности свързани с водоснабдителни мрежи ще се
изпълняват в райони, където ПСОВ е вече изградена, или е взето положително
решение за финансиране на изграждането/реконструкцията/модернизацията на
ПСОВ и/или канализационна мрежа по програма ИСПА или по ОП „Околна
среда 2007 – 2013 г.”;

42
 Строителство на или разширяване капацитета на водните резервоари, за
осигуряването на необходимите количества вода, както и стабилно водно
налягане, за да се балансира мрежата и да се гарантира стабилно водоподаване;
Модернизация на помпени станции, структурите за воден контрол и
пренасочване на водите;
Изграждане/разширяване на пречиствателни съоръжения за подобряване
качеството на питейната вода;
Осигуряване на достъп до алтернативни водни ресурси.

Оперативна програма “Регионално развитие 2007 – 2013” също е основен потенциален

източник за решаване на съществени проблеми в сектора на речни корита. В рамките на
приоритет “Градско възстановяване и развитие” на тази програма по Мярка 1.1.
„Екологични инфраструктури” ще се финансират инвестиционни проекти, свързани с
инфраструктурата и мерките насочени към превенция на риска и по специално към
предотвратяване на наводненията, а така също и тези за борба със свлачищата. Те са
следните:
Създаване и укрепване на инфраструктура за предпазване от наводнения и
свличаща, т.е. диги, баражи и други поддържащи съоръжения;
Закупуване на машини за поддръжка на линиите за защита от наводнения;
машини за защита на дигите и речните корита от вредна растителност;
Малки инфраструктурни мерки за борба с ерозията на бреговете, създаване на
малки резервоари за задържане на вода, бентове и т.н.;
Създаване и въвеждане на хидравлични структури за намаляване или
елиминиране опасността от наводнения и последиците от тях;
Рехабилитация и строителство на дренажни съоръжения и инфраструктура;
Системи за хидрометеорологичен мониторинг на градската среда;
информационни системи за мониторинг и ранно предупреждение за високо ниво
на реките.
Средствата по Мярка 1.1. „Екологични инфраструктури” за целия програмен период е в
размер на 299 870 хил. евро. за всички общини в страната.
По Приоритет 3: „Устойчиво развитие на туризма” от Оперативна програма „Регионално
развитие”, мярка 3.1. „Развитие на туристическите атракции и свързаната инфраструктура”
е възможно финансиране на проекти за обновяване и развитие на инфраструктурата
свързана със спа- и балнеологията в общините с минерални води.
В рамките на двете оперативни програми са предвидени средства за подготовка на
инвестиционните проекти, с които ще кандидатстват общините.

Основни изводи:
Разходите в бюджета на СО за текуща поддръжка на изградената инфраструктура,
свързана с речните корита, са силно подценени и недостатъчни, като се имат
предвид последствията от наводненията през последните години.

43
 Осигурено е финансиране на приоритетни за СО инвестиционни обекти за
развитието на канализационните и водоснабдителните системи на общината по
Програма ИСПА на ЕС, на стойност над 53 млн.евро.
Перспективата за финансиране на инвестиционни обекти на СО в разглежданата
инфраструктура от традиционни вътрешни източници – целеви екологични
субсидии от Държавния бюджет и от Предприятието за управление на дейностите
по опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите, са
незначителни.
Основен потенциален източник за финансиране на приоритетни инвестиционни
обекти за разширяване на канализационната инфраструктура и за речни корита на
територията на СО са съответно Оперативна програма „Околна среда” и
Оперативна програма „Регионално развитие”;

ІІ. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И

ЗАПЛАХИТЕ

СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗАПЛАХИ

И
Почти цялото Водоснабдяването Наличните Влошаването
население на СО е изцяло водоизточници на
получава питейна зависимо от осигуряват състоянието
вода с язовир Искър. водоснабдяван на горския
необходимите ето на фонд във
Загубите на вода
качества, съгласно гр.София и водосборните
във
действащата околоградскат басейни на
водоснабдителнат
нормативна а зона в реките пряко
а мрежа са големи.
уредба. следващите 20 влияе на
Съществуващите - 25 години. състоянието
Изградени са
основни на речните
основните Съществуват
резервоари, корита.
източници на резерви за
довеждащи и
питейна и условно допълнителни Липсва
магистрални
чиста вода. количества за координация
водопроводи,
питейно за
Изградени са както и
водоснабдяван проектиране,
основните значителна част от
е от р. изграждане и
съоръжения, мрежата са
Батулийска, мониторинг
довеждащи и амортизирани и се
подземни води между
магистрални нуждаят от
и Струмски различни
водопроводи на основен ремонт
води. участници в
системата. или подмяна.
инвестиционн
Създадена е
Водоснабдителнат Не са изградени ия процес.
законова
а система е водопроводни
възможност за Продължаван
изградена на връзки между
участие на е на процеса
гравитачен основни
частни на заселване
принцип и работи резервоари.
инвеститори в на хора на
с минимален брой
Водопроводната и проектирането територията

44
СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗАПЛАХИ
помпени станции. канализационната И и на СО,
мрежи, изграждането несъобразено
Изгражда се
изграждани на на с
система за
къси участъци от водопроводнат възможностит
диспечеризация и
частни аи е на
дистанционно
инвеститори, е от канализационн инженерната
управление на
различни ата мрежи. инфраструкту
водоснабдителната
материали. ра.
система. Развитие на
Част от нови
Техническото
водопроводната и технологии,
състояние на
канализационни позволяващи
канализационната
мрежи не са вземането на
мрежа е
предадени за оптимални
сравнително
експлоатация на решения при
добро.
концесионера. избора за
Съществуващата развитие на
Три основни
канализационната системите за
резервоара, с общ
система отвежда канализация и
обем 70 500 м3 ,
гравитачно пречистване на
не са въведени в
отпадъчните води отпадъчните
експлоатация.
към ГПСОВ. води.
Изградените
Значителна част от Снабдяването
главни помпени
канализационните на населението
станции към
колектори, и бизнеса с
водоснабдителна
довеждащи необходимите
мрежа на гр.
отпадъчните води водни
София са в лошо
до количества,
състояние.
съществуващите развитието на
пречиствателни Показателят “обем канализационн
станции са резервоари на ата мрежа и
изградени и са в жител” показва пречистването
добро техническо съществуваща на
състояние диспропорцията отпадъчните
между изграден води е
Изградени са
обем резервоари и национален
основните
обслужващо приоритет и
пречиствателни
население. ангажимент
станции за
поет пред ЕС.
отпадъчни води, Термоминералнит
гарантиращи е води не се Обществената
пречистването на използват чувствителнос
голяма част от оптимално. т към
отпадъчните води. въпросите,
Канализационната
свързани с
Концесионерът мрежа обслужва
речните корита
„Софийска вода” около 70% от
е значителна
АД разполага с населението, като
след природни
необходимия значителен брой
бедствия,
45
СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗАПЛАХИ
квалифициран населени места и И сполетели
персонал за части на страната през
осъществяване на столичния град изминалите
дейностите по нямат изградена години.
предоставяне на канализационна
Приоритетнот
качествени услуги. мрежа.
о развитие на
Приета е и се Значителна част от туризма ще
изпълнява отпадъчните води стимулира
Програма за се излива развитието на
запазване на директно в системата
водните ресурси за открити водни “открити
периода 2001 – течения. водни течения.
2010 година.
Не е Оперативните
Реките в регламентирана програми
населените места административнат „Околна
на СО, в по- а структура за среда” и
голямата си част са управление и „Регионално
коригирани при контрол на развитие”
съобразяване с речните корита на предвиждат
другите системи на територията на финансиране
градската среда. София и СО. на дейности
свързани с
Не са изградени
инженерната
необходимите
инфраструктур
съоръжения за
а в областите
намаляване
водоснабдяван
изравянето в
е, канализация,
горните течения и
пречистване на
за улавяне на
отпадъчни
твърдия отток в
води и речни
равнинната част
корита.
на откритите
водни течения.
Липсва общ
постоянен
мониторинг на
речните корита в
София-град и СО.
Липса на
възможности за
финансиране на
дейности по
инженерната
инфраструктура от
общинския
бюджет.

46
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ

Определянето на целите отчита вече формулираните стратегически цели в Областната

стратегия за развитие на област София 2007-2013 г. и - програмата за прилагане на Общ
устройствен план за периода до 2013 година.
Концепцията за устройство на територията, залегнала в ОУП, се базира на следните
основни принципи:
Постигане на баланс в развитието на компактния град и околоградския район;
Устойчиво развитие на урбанизираната и природна среда.
Въз основа на тези принципи, устройствената концепция на плана предвижда:
Ограничаване на компактното нарастване на територията на гр.София. Обновяване
на градския център и подобряване на жизнената среда в компактния град, чрез
преструктуриране и реконструкция.
Регулиране на застрояването в южните територии, чрез специфични правила и
норми, за да не се прекъсват зелените връзки на града с Витоша. Опазване и
доразвитие на „белите дробове на града” – големите градски паркове.
Формиране на нова „зона за развитие” по протежение на бъдещите трасета на Транс-
Европейските транспортни коридори по северната дъга на Околовръстния път.
Активизиране на селищата в южната Старопланинска яка, за намаляване на
пространствения дисбаланс.
Съхраняване на териториите между компактния град и северната дъга на
Околовръстния път като културен ландшафт и резерв за бъдещо развитие.
Нивото на развитие на транспортната и инженерно-техническа инфраструктура е един от
най-значимите фактори, които осигуряват развитието на икономиката, външно- и
вътрешно- икономическите връзки и привличането на чуждестранни инвестиции.
На градско ниво тези инфраструктурни системи и тяхното състояние са показател за
качеството на живот на населението и условие за нормалното функциониране на
урбанизираната среда.
Различните части на техническата инфраструктура (транспортна, инженерна) имат
относителна самостоятелност на изграждане, но в същото време са зависими една от друга
поради общото си предназначение (да осигурят условия за реализиране на
предвижданията на ОУП) и пространствена обвързаност. Аналогична е връзката на
инженерно-техническата инфраструктура с останалите системи: обитаване, транспорт и
комуникации, труд, зелена система, екология и т.н.
Главна цел на Стратегията е:
Изграждане на модерна техническа инфраструктура на територията на Столична
община, включваща елементите водоснабдяване, канализация и корекция на речни
корита, с цел постигане на балансирана, качествена и устойчива жизнена среда.
За успешното реализиране на главната цел е необходимо да бъдат изпълнени
следните подцели:
1. Развитие на водоснабдителната система, гарантиращо необходимите водни
количества и качество на питейната и условно чиста вода за населението и
промишлеността.
2. Подобряване на качеството на повърхностните и подземните води, както и на
околната среда, чрез изграждане на канализационна мрежа и съвременни средства
за третиране на отпадъчните води.

47
 3. Постигане на балансирана, качествена и устойчива жизнена среда чрез
включването на речните корита (открити водни течения) като хармоничен елемент
от нея.
За постигане на набелязаните цели са разработени отделни програми, които включват
набор от специфични цели и задачи, както и дейности за тяхната реализация.

ІV. ПРОГРАМИ ЗА РАЗВИТИЕ

 Програма „Развитие на водоснабдителната система, гарантиращо необходимите

водни количества и качество на питейната и условно чиста вода за населението и
промишлеността”.
Програмата преследва постигането на две специфични цели, а именно:
1. Гарантирано осигуряване на необходимите водни количества за населението и
бизнеса през периода 2008-2020 г.
2. Запазване качеството на подаваната питейна и условно чиста вода, отговарящо
на всички нормативни изисквания.
За постигане на тези специфични цели следва да се решат определен кръг задачи, а
именно:
I. За постигане на първата специфична цел „Гарантирано осигуряване на необходимите
водни количества за населението и бизнеса през периода 2007-2020 г.” следва:
Да се намалят загубите на вода по водопреносната мрежа, чрез доизграждане и
реконструкция на водопреносната система;
Да се подобрят параметрите на управление на водопреносната система чрез
диспечеризация, намаляване на диспропорциите „капацитет на резервоарите-
население на съответната територия” и др.;
Да се гарантират подаваните количества вода при неблагоприятни условия, чрез
изграждане на алтернативни източници, поддьржане в добро състояние на
помпените станции и др.;
Да се проучат и използват рационално термалните и подземни води;
Да се осигури дългосрочна стабилност на язовирната стена на язовир “Бели
Искър”;
Да се достигане проектната проводимост на довеждащите водопроводи
(деривация “Пасарел” и деривация “Искър”);
Да се проучат алтернативни далекоперспективни източници за водоснабдяване
на София и СО, като се изготви водостопански баланс на СО и се разработят
специализирани програми за далекоперспeктивни източници за изпълнение на
мерките, съгласно водостопанския баланс.
II. За постигане на втората специфична цел „Запазване качеството на подаваната питейна и
условно чиста вода, отговарящо на всички нормативни изисквания” следва:
Да се поддържат в добро състояние съществуващите пречиствателни
съоръжения, както и да се изградят допълнителни такива там, където е
необходимо (пречиствателни съоръжения по Рилския водопровод);
Основен ремонт на ПСПВ “Панчарево” за осигуряване на пълен капацитет при
аварийни ситуации;

48
 Оптимизиране на изградената система за постоянно информиране на
населението и бизнеса за качеството на питейните и условно чисти води.
Приоритети и мерки
Решаването на поставените задачи изисква реализацията на конкретни мерки (действия,
мероприятия), които имат различен времеви хоризонт и за чиято реализация отговарят
различни участници. Предлаганите в тази програма мерки са приоритизирани според
тяхното значение за решаването на една или повече от поставените задачи.
Предлаганите мерки по тази програма са:
1. Доизграждане и реконструкция на водопроводната мрежа
Изпълнението на тази мярка обхваща целия период на стратегията и включва дейности,
свързани с подмяната на амортизираната водопроводна мрежа. Осъществяването и ще се
извършва от Софийска вода АД, като част от задължението по концесионния договор.
Обемите на работа и конкретните обекти са част от бизнес плановете на концесионера,
които се одобряват от ДКЕВР. алтернативните източници на финансиране са
еврофондовете и ПЧП.
Приоритетно, от конкретните мерки за реконструкция и доизграждане на водопроводната
мрежа, трябва да бъдат изведени действията за подобряване качеството на питейната вода
и сигурността на водоподаване на Владая, Мърчаево, Желява и Клисура.
2. Доизграждане на система за диспечеризация и дистанционно управление на
водоснабдителната система
Мярката е част от концесионния договор и е задължение на концесионера. Изпълнението
ще бъде контролирано чрез одобряването на Бизнес плановете на Софийска вода АД от
ДКЕВР.
Необходимо е изграждането на изравнителен резервоар с обем около 6000 м3 на изхода на
ПСПВ “Бистрица”, с което ще се предотвратят случаите на преливане от изходящата
шахта и ще се подобрят условията на измерване на водата на изхода на станцията.
3. Преодоляване на диспропорцията между изграден обем резервоари и обслужвано
население по съществуващите водоснабдителни зони
В резултат на прогнозните разчети бе установено, че гр. София не се нуждае от
изграждането на нови резервоари. Необходимо е да се презонира водоснабдителната
система на града, като се осигури равностоен еквивалент “обем резервоари на жител”.
Възможно е прехвърляне на водни количества към Първа водоснабдителна зона, тъй като
излишните обеми в по – високо разположените зони покриват недостига на вода и по този
начин не се налага изграждането на нови резервоари. За целта някои от главните
водопроводи в по–високите зони трябва да се пресвържат към водопроводите от Първа
зона посредством енергогасителни устройства. По този начин терените на
съществуващите резервоари ще се запазят и няма да се налага отреждането на
допълнителни площи.
Необходимо е да се доизгради връзката между водопровод ф1500 мм (т.н.Дюкер София) и
резервоар “Коньовица”, за да се реализира проектната схема за работа на резервоара и при
аварийни ситуации да се подава вода към резервоар ”Модерно предградие” по резервна
връзка.
В някои от околоградските водоснабдителни райони обемът на изградените резервоари е
значително по–голям от необходимия. За 16 селища трябва се изградят нови резервоари с
общ обем 10 200 m3 за крайния експлоатационен период.

49
За селищата, разположени южно на Околовръстния път се предвижда постепенно
изграждане на резервоари, с цел прекъсване на големия напор – Драгалевци, Горна Баня,
Бистрица и др.
Ангажиментът на СО е свързан с теренното обезпечаване на необходимите съоръжения
(предимно площадки за резервоари) и изготвяне на ПУП.
Основните задачи, свързани с развитието на водоснабдителната система на територията на
СО, са следните:
- Изготвяне на прединвестиционни проучвания и актуални инвестиционни проекти за
водоснабдяване на Южните територии на СО:
 Горни и Долни Лозен
 Панчарево
 Бистрица
 Териториите, прилежащи южно на Околовръстния път
 Горна Баня
 М. “Малинова долина”
 М. “Витоша – ВЕЦ Симеоново”
- Изготвяне на ПУП за необходимите съоръжения, доказани с направените ПП и ИП
(описани по-горе).
- Изготвяне на Специализирана програма “Включване на резервоарите "Под
Симеоново", "Красно село" и "Под Бояна" към Софийската водоснабдителна система”.
Изграждане на допълнителни връзки, контролни устройства и т.н.
- Теренно обезпечаване на трасето на водопровод ф600-ф700 мм, който е връзка
между резервоар ”Под Симеоново” и резервоар “Красно село”. Изграждане на
водопровода и подмяна на хранителния водопровод ф700 мм на резервоар ”Под
Симеоново”.
4. Осигуряване на резервни (алтернативни) източници на питейна вода в сухи години и
недостиг от вода в язовир “Искър”.
За целта е необходимо:
- Поддържане в изправност на съоръженията за прехвърляне на води от каскадата
Белмекен към р. Искър.
- Водохващанията, включени по протежението на Рилския водопровод трябва да се
поддържат, но да се включват към него само в аварийни ситуации или при недостиг на
вода в язовир “Бели Искър” - мярката е част от концесионния договор на Софийска вода
АД.
- Изготвяне на Специализирана програма “ Алтернативни далекоперспективни
източници за водоснабдяване на София и СО” през 2009г., с финансиране от Столична
община.
5. Осигуряване на необходимите терени за развитие на системата
При изготвяне на подробни устройствени планове задължително да се изработват и схеми
на инженерните проводи, за да се осигурят сервитути за довеждащите водопроводи,
площадки за резервоари, енергогасители и магистрални водопроводи.
Мярката е задължение на СО и е перманентна (постоянно действаща).
6. Проучване и рационално използване на термоминералните води

50
За целта през 2009г. СО следва да възложи изработване на Специализирана програма,
съгласно методиката, разработена към ОУП.
7. Осигуряване нормативните изисквания за качество на питейната вода, транспортирана
от Рилския водопровод
Към обект ”Воден сектор на град София”, финансиран по програма ИСПА са включени:
Изграждане на Пречиствателна станция за питейна вода на Рилския водопровод.
ПСПВ “Кантон Мала църква”.
- изграждане на ПСПВ за с. “Пасарел”
Главен водопровод от резервоар “Драгалевци” по ул.”Драгалевско шосе”
(бул.”Черни връх”)
Рехабилитация на Рилския водопровод и неговите съоръжения.
Горните обекти ще се изградят до края на 2010г.

 Програма „Подобряване на качеството на повърхностните и подземните води,

както и на околната среда чрез изграждане на канализационна мрежа и
съвременни средства за третиране на отпадъчните води’’
Програмата преследва постигането на две специфични цели, а именно:
1. Изграждане на канализация и пречистване на отпадъчните води на населени
места включени в Прилагащата програма за изпълнение на изискванията на
Директива 91/271 на ЕС до 2014 г.
2. Изграждане на канализация и пречистване на отпадъчните води на цялото
население на Столична община до 2020 г.
За постигане на тези специфични цели следва да се решат определен кръг задачи, а
именно:
А. Изграждане на канализация и пречистване на отпадъчните води на населени места над
10 000 еквивалент жители до 2010 г.
Б. Изграждане на канализация и пречистване на отпадъчните води на населени места над 2
000 еквивалент жители до 2014 г.
В. Изграждане на канализация и пречистване на отпадъчните води на 100 % от населените
места на територията на Столична община до 2020 г.
Приоритети и мерки
Предлаганите мерки са разделени според своята специфика и насочеността им към
постигане на набелязаните цели.
1. Доизграждане на главните канализационни колектори
Към проект ”Воден сектор на град София”, финансиран по програма ИСПА са включени:
Външен колектор “Банкя”;
Ляв Владайски колектор в м. “Овча купел” и м. “Карпузица”;
Колектор по бул. “Бъсктон” до Десен Владайски колектор;
Десен Перловски колектор от ул. “Бяла черква” до бул. “”Тодор Каблешков” и бул.
“България”;
Десен Слатински колектор по ул. “Сребърна”, бул. “Черни връх” и бул. “Т.
Каблешков”;

51
 Дубльор на Ляв Владайски колектор от кв. “Бенковски “ до ул. “Г.С. Раковски”;
Помпена станция за канални води гр. Нови Искър и напорен колектор до СПСОВ
„Кубратово”;
Горните обекти ще бъдат завършени до края на 2010г.
Благоустрояването на големи части от града и развитието на канализационната система
налага доизграждане и дублиране на части от главните канализационни колектори:
Десен Суходолски колектор в кв. “Орландовци”;
Ляв Слатински колектор при дюкера на ул. “Витиня”;
Дубльор на Ляв Слатински колектор в участъка от ул. “Слатинска” до ул.
“Незабравка”, кв. “Изток”;
Дубльор на Десен Влдайски колектор по ул. “Дан Колов”;
Дубльор на Водящ колектор 2 в района на НПЗ “Искър” , срок за изграждане
2012г.;
Изключително важно за Столична община е изграждането на Десен Суходолски колектор
в кв. “Орландовци”;
Необходими действия:
Предварително проучване на трасе на Десния Суходолски колектор в кв.
“Орландовци”;
Теренно осигуряване на колектора и съоръженията към него- дюкер, преливна
шахта ;
Технически проект за вертикално планиране;
Идеен проект за Десен Суходолски колектор и отвеждащ колектор от кв.
“Орландовци”;
Работен проект за Десен Суходолски колектор и отвеждащ колектор от кв.
“Орландовци”. Дължина 1350 м, габарити 110/165 см, 300/205 см, 350/205 см,
Преливна шахта, дюкер ф1200мм, ф1900 мм, ф2000 мм;
Пътни проекти;
Провеждане на регулация;
Изграждане на Десен Суходолски колектор в кв. “Орландовци”;
С изграждането на Десния Суходолски колектор ще се преустанови заустването на
битовите отпадъчни води от кв. “Орландовци” в р.Суходолска, ще се подобрят санитарно-
хигиенните и екологични условия на територията и качеството на обитаване на повече от
7000 жители.
Реализацията на Десен Суходолски колектор в кв. “Орландовци” ще се осъществи през
2013г.
2. Изграждане на канализационната система на южните територии на гр.София
Приоритет в „Стратегията” имат т.н. Южни територии. Главните канализационни
колектори и подколектори в тези части на града не са изградени: Ляв и Десен Владайски
колектори, Десен Перловски колектор, Десен Слатински колектор и техните
подколектори.
Изграждането на канализацията в тези части на града трябва да съчетае едновременно:
- решаването на проблемите на съществуващата канализационна мрежа;
- изграждането на нова канализационна мрежа, съобразена с устройствените нужди
на териториите и новата инфраструктура;

52
 - прекратяване на замърсяванията на повърхностните и подпочвените води.
Съществува тясна връзка между изграждането на главните колектори и подколектори и
главната улична мрежа. Особено изразена е тази обвързаност между главните колектори и
подколектори и трасета на бул.”Тодор Каблешков” в участъка от бул.”Цар Борис III” до
бул.”Симеоновско шосе”. В този случай, за да се осигури отводняването на булеварда,
задължително трябва да се предшества от изграждането на :
Колектор по бул. “Бъсктон” до Десен Владайски колектор - финансиран по
програма ИСПА;
Десен Перловски колектор от ул. “Бяла черква” до бул. ”Тодор Каблешков” и бул.
“България” - финансиран по програма ИСПА;
Десен Слатински колектор по ул. “Сребърна”, бул. “Черни връх” и бул. “Т.
Каблешков” - финансиран по програма ИСПА;
Строителството на трите колектора ще завърши в края на 2010г.

Kанали до Десния Слатински колектор през територията на м.”Хладилника -

Витоша” за отвеждане на отпадъчните води и на дъждовните води от пътните
платна:
- ф800 мм – 870 м
- 400/125 см – 180 м отливен канал
Строителството им ще завърши в края на 2011г.
С изграждането на главните колектори и подколектори за всяка конкретна територия се
постига автономност за доизграждане на системата за всички местности и квартали, в
зависимост от темповете на усвояването им. Създава се възможност за прилагане на
различни схеми на финансиране на инвестиционния процес.
През първите години на периода до 2010г. следва да се изготвят значителни по обем
проучвателни работи, които са идентифицирани по долу.
За територията на кв. Суходол
Необходими действия:
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа на квартала - до м. май
2009г.;
Изграждане на главните канализационни и водопроводни клонове в периода 2009г.
– 2010г.;
Изграждане на водопроводната и канализационна мрежи в периода 2010г. – 2014г..

За територията на кв. Горна баня

Необходими действия:
Изграждане на Главен канализационен колектор ІІ - а и Главен канализационен
колектор І. Ще започне през 2009г. с финансиране на Оперативна програма на
МОСВ.
Изграждане на каналната мрежа. Ще започне през 2010г.

За територията на м.”Манастирски ливади - Запад”

Има изготвен Идеен Проект за водоснабдяване и канализация. Предлаганите мерки са
съгласно този ИП.
- Главен клон III. С изграждането му ще се отводняват 40 ха и 6700 обитатели.
Необходими действия:

53
 Работен проект за Главен клон III по ул.”Родопски извор”, ул.”Пирин”, ул.”Боянски
възход” до ул.”Иван Сусанин” с диаметри ф 1400 мм, ф 1200 мм, ф1000 мм и ф 800
мм и дължина 970 м.;
Работен проект за пътна част;
Изграждане на Главен клон ІІI. Строителството ще се извърши през 2011 – 2013г.
- Главен клон I. С изграждането му ще се предотвратят наводненията на прилежащите
територии и ще се реши проблемът с наводняването на съществуващото трамвайно ухо.
Необходими действия:
Работен проект за Главен клон I от бул. ”България” до ул.”Иван Сусанин” с
дължина 600 м, диаметри ф 800 мм, ф1000 мм. Проектиране през 2009 г.;
Работен проект за пътна част.
Изграждане на Главен клон I. Строителството ще се извърши през 2009 – 2010г.
За територията на м.”Манастирски ливади – Изток”
Необходими действия:
Изготвяне на работни проекти за главните канализационни клонове през 2009 –
2010г.;
Изготвяне на работни проекти за вътрешнокварталната мрежа през 2009 – 2010г.;
За територията на кв.Бояна, м. Киноцентъра, м. Ботаническа градина
Необходими действия:
Изготвяне на работни проекти за главните канализационни клонове през 2009 –
2010г.;
Изготвяне на работни проекти за вътрешнокварталната мрежа през 2009 – 2010г.
За територията на м. ”Кръстова вада”
Необходими действия:
Изграждане на Главен клон “А”. Ще стартира през 2010 година;
Изграждане Главен клон II от бул.”Тодор Каблешков” до Пр.шахта 1. Възможно е
Гл.клон II да се изгради преди Гл.клон I, тъй като принадлежат на различни
водосбори;
Изграждане на Канал по бул.”Черни връх”;
Изграждане на вътрешнокварталната мрежа. Ще стартира през 2010 година.
За територията на ”Витоша-ВЕЦ Симеоново”
Необходими действия:
Изготвяне на работни проекти за главните канализационни клонове през 2009 –
2010г. ;
Изготвяне на работни проекти за вътрешнокварталната мрежа през 2009 – 2010г.
За територията на м.”Малинова долина”
Необходими действия:
Изготвяне на технически проект за вертикално планиране през 2009 год.;
Изготвяне на идеен проект за канализация през 2009 год.;

54
 Изготвяне на работни проекти за главните канализационни клонове през 2009 –
2010г.;
Изготвяне на работни проекти за вътрешнокварталната мрежа през 2009 – 2010г.
Територии южно от Околовръстния път
Необходими действия:
Изготвяне на идейни проекти за водоснабдяване и канализация, които са
обезпечени с регулационни планове и технически проекти за вертикално планиране
за кварталите и вилните зони.
До изграждането на главните събиратели и включването им в градската канализационна
система е възможно изграждането на локални пречиствателни съоръжения за
индивидуални къщи или групи сгради при наличие на благоприятни условия за това
/близост до течащо дере и осигурена санитарно-охранителна зона/. При това задължително
уличната канализационна мрежа се изгражда за крайния етап, доказан с идейния проект.
Задължително е изготвянето на схеми за инженерната инфраструктура към ПУП, за да се
резервират трасета за главните събиратели и корекциите на откритите водни течения.
3. Доизграждане на канализационната система и основните съоръжения към нея
Изграждане на канализацията на м. Модерно предградие – мярката е включена в
инвестиционната програма на “Софийска вода” – АД. През 2003 година СО изготви
работен проект за Дубльор на колектор “Н” и част от мрежата на м. “Модерно
предградие”. I- я етап ще стартира през м.април 2009г., финансиран от “Софийска вода” –
АД, а за втори етап на изпълнение Столична община кандидатства в началото на 2009 год.
за финансиране по Оперативна програма ”Околна среда”. Работните проекти за вътрешно
квартална мрежа ще бъдат изготвени през 2009 година.
Изграждане на канализацията на кв. Бенковски. През 2002 година СО финансира
Идеен проект за канализация на квартала. Чрез изграждане на канализацията ще се
преустанови отвеждането в р. Суходолска на битови отпадъчни води от територия
обитавана от 4000 жители.
През 2008г. стартира работното проектиране на Помпена станция за отпадъчни води кв.
Бенковски с тласкател до Какачки колектор и работни проекти за два Главни колектори.
Същите са завършени и в момента се изграждат с финансиране от “Софийска вода” – АД.
През 2009 год. ще се проектират и останалите Главни колектори и ще започне тяхното
поетапно изграждане с финансиране от ПУДООС при МОСВ.
4. Изграждане на канализационна система на територията на селата Бистрица, Панчарево и
на с. Кокаляне.
В трите селища не съществува изградена канализационна мрежа. Населението ползва
основно изгребни или попивни ями. Оттокът от утаени отпадъчни води намира естествен
гравитачен път към езерото “Панчарево”.
Предвижда се да бъде изградена канализация, гравитачен колектор, помпена станция и
напорен колектор, свързващ с.Панчарево и с. Бистрица с отвеждащ колектор на двете села
от Косанин дол до Главен колектор 1 по бул. „Самоковска шосе”, кв. Горубляне .
Предложеният колектор ще се свърже с Водящ колектор 2, чрез канализацията на кв.
Горубляне.
За Отвеждащия колектор на с. Панчарево и с. Бистрица от Косанин дол до кв. Горубляне е
изготвен работен проект през 2007г. който в момента се изпълнява. През 2009-2010 г. ще
се изготвят идейните и работни проекти на с.Панчарево и Бистрица.

55
За с. Кокаляне през 2008г. е изготвен идеен проект за В и К – мрежата с ЛПСОВ, а през
2009г. ще започне и работното проектиране на ЛПСОВ и главните канализационни
колектори и водопроводи и изграждането им с финансиране по линия на ПУДООС при
МОСВ.
Очакваният ефект е отвеждането на битовите отпадъчни води, формиращи се от 7000
жители и ориентировъчна отводнявана площ около 300 ха.
5. Изграждане на канализационна система на територията на селата Герман и Лозен
Предвижда се да бъдат изградени канализационна система и гравитачен колектор
свързващ с. Герман и с.Лозен с Водящ колектор – 2. През 2009 -2010 г. с финансиране от
СО ще се изготви идеен и работен проект за външния колектор на селата.
Външният колектор е частично изграден и не е приет за експлоатация от “Софийска вода”
– АД. Не е изграден участък ф1000 мм с дължина 600 м от ул. “Обиколна” в ж.к. “Дружба-
2”, през територията на резиденция Враня и преминаването под Цариградско шосе. Има
санкционирани работни проекти, които е необходимо да се актуализират. В Горни и
Долни Лозен няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва основно
изгребни или попивни ями.
Външният колектор за Герман е практически изграден. Зауства се във Външния колектор
на Горни и Долни Лозен. Не е приет за експлоатация от “Софийска вода” – АД.
Необходимо е да се доизгради външният колектор за отпадъчни води в два участъка, които
ще обслужват предимно жилищни райони на Горни и Долни Лозен и Герман. Дължината
на колектора от с. Герман до Външния колектор на Горни и Долни Лозен е 1200м.
Дължината на колектора от с. Лозен до същия водящ колектор е 8500 метра.
Очакваният ефект е отвеждането на битови отпадъчни води, формиращи се от 12 000
жители и ориентировъчна отводнявана площ около 300 ха.
Двете селища поотделно и общо са в границите за осигуряване на локална пречиствателна
станция, съгласно определението на Директивата на ЕС за пречистване на канализационни
води.
Обстоятелството, че Външният колектор за Герман е практически изграден предполага, че
изграждането на ЛПСОВ не е по-рентабилно от свързването на селището с градската
канализация.
На практика ще се запази съществуващата централизирана канализационна схема
обвързана с разчетите на СПСОВ-Кубратово.
6. Изграждане на канализационна система на територията на Кремиковци, Сеславци,
Бухово, Яна, Горни Богров, Ботунец, Кривина, Казичене с Регионална пречиствателна
станция за отпадъчни води.
През 2008г. започва разработването на проекти в идейна и работна фаза като се очаква те
да бъдат завършени в средата на 2009 г. и да започне изграждането на канализацията в
населените места.
Канализационната мрежа в кв. Кремиковци, с. Бухово и с.Ботунец, в по-голямата си част е
изградена като част от нея подлежи на реконструкция.
В кв. Сеславци, с.Яна и с. Горни Богров канална мрежа не е изградена. Специфичният
релеф в Сеславци, Яна и Горни Богров налага да се проучи възможността за изграждане на
разделна или комбинирана канализационна система.
Регионалната пречиствателна станция за отпадъчни води ще третира битови отпадъчни
води от площ около 430 ха. В зависимост от релефните особености на терена, в някои от
селищата, дъждовните отпадъчни води ще се отвеждат посредством помпени станции за
отпадъчни води към р. Лесновска.
56
Очакваният ефект е отвеждането на формиращите се битови отпадъчни води от 26 000
жители. Водите в момента частично се пречистват, но по-голямата им част се инфилтрира
в земята от изгребните ями. Отводнявана площ - около 902 ха.
В района се запазва съществуващата централизирана канализационна схема, която не е
обвързана с разчетите на ГПСОВ – Кубратово и не води до нейното претоварване.
За периода до 2014г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на Специализирана програма “Пречиствателна станция за битови
отпадъчни води – Регионална Пречиствателна станция за отпадъчни води при с.
Долни Богров, на р. Лесновска” – състояние, собственост, прогнози”;
Изготвяне на идейни проекти за канализация на всички селища;
Изготвяне на работни проекти за външните колектори и съоръженията към тях;
Теренно обезпечаване на съоръженията;
Изграждане на външните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата.
8. Изграждане на канализационна система на територията на Кубратово, Негован, Чепинци
и Световрачене
Селищата нямат цялостно изградена канализационна мрежа. Отделни клонове от
канализацията са изпълнени по стопански начин и са заустени в открити водоприемници.
Голяма част от населението ползва основно изгребни или попивни ями. Теренът е
предимно равнинен.
През 2007г. е възложено идейното проектиране на ВиК –мрежите на четирите села и общ
тласкател до ГПСОВ – Кубратово. Работното проектиране ще приключи през м. юни
2009г., а от 2010г. ще стартира строителството.
Очакваният ефект е подобряване условията на живот на населението.
До 2014 г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на идейни проекти за канализация на всички селища;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изготвяне на работни проекти за външните колектори и съоръженията към тях ;
Теренно обезпечаване на съоръженията;
Изграждане на помпена станция за отпадъчни води;
Изграждане на напорен довеждащ колектор от населените места до ПСОВ
Кубратово;
Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори;
Изграждане на канализационна мрежа.
9. Изграждане на ПСОВ – „Владая” и канализационна система на територията
Селището няма цялостно изградена канализационна мрежа. Отделни клонове от
канализацията са изпълнени по стопански начин и са заустени в р.Владайска.
Голяма част от населението ползва изгребни или попивни ями.

57
Теренът е насечен със явно изразен наклон на североизток, което означава че оттокът от
утаени отпадъчни води намира естествен гравитачен път към реката.
Изграждането на канализационен колектор между Владая и Десен Владайски колектор е
технически невъзможно, поради наличие на плитко заложени скални масиви в по-голямата
част от трасето.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална пречиствателна станция
за Владая. Ще се третират битовите отпадъчни води от площ около 530 ха, като
дъждовните отпадъчни води ще се отвеждат с комбинирана (смесена и разделна)
канализация в зависимост от релефа.
През 2009 г. ще се проектира в идейна и работна фаза В и К мрежата на селото и ЛПСОВ,
а през 2010 г.ще стартира изграждането на канализационната система на селото и Локална
пречиствателна станция.
Очакваният ефект е пречистване на битовите отпадъчни води, формиращи се от 5 500
жители.
Селото ще се отдели от канализационната мрежа на София и ще доведе до облекчаване на
Десния Владайски колектор и СПСОВ „Кубратово”.
За периода до 2014г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Изготвяне на ПУП за теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея.
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
10. Изграждане на канализационна система на територията на Бусманци
Бусманци не разполага с канализационна мрежа. Отпадъчните води се събират в изгребни
или септични ями, от където инфилтрират в земята. Предвижда се изграждането на
смесена канализационна система.
Теренът на населеното място е на по-ниска кота от Водящ колектор-2.
Бусманци е в непосредствена близост до компактния град, където функционира
централизирана канализационна схема. През 2008г. е изготвен идеен проект за ВиК –
мрежи и ПС за с. Бусманци. През 2009 г. – 2010 г. ще се изготвят работни проекти, а през
2011- 2014г. ще започне тяхното изграждане.
Очакваният ефект е отвеждане на битови отпадъчни води, формиращи се от 5000 жители.
За периода до 2014 г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на идейни и Работни проекти за и помпена станция за канални води и
напорен колектор;
Теренно обезпечаване на съоръженията;

58
 Изграждане на помпена станция за канални води и напорен колектор;
Изграждане на канализация.
11. Изграждане на ПСОВ – „Мрамор-Мировяне” и канализационна система на
територията
Селищата нямат цялостно изградена канализационна мрежа. Отделни клонове от
канализацията са изпълнени по стопански начин и са заустени в открити водоприемници.
Голяма част от населението ползва изгребни или попивни ями.
Предвижда се изграждане на канализационна система, гравитачен довеждащ колектор,
първостепенни и второстепенни колектори и регионална пречиствателна станция, която
ще обслужва предимно жилищните райони на Мрамор и Мировяне. В непосредствена
близост се намира р. Църна бара. Пречиствателната станция ще третира битовите
отпадъчни води от площ около 219 ха, като дъждовните отпадъчни води ще се отвеждат с
комбинирана (смесена и разделна) канализация в зависимост от релефните особености на
терена.
През 2009 г. ще се извърши идейно проектиране, а работното ще се изпълни през 2010 г.
Строителството ще стартира до 2015 г.
Очакваният ефект пречистване на битовите отпадъчни води, формиращи се от 7000
жители.
За периода до 2015 г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на РПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация на всички селища;
Изготвяне на работни проекти за външните колектори и съоръженията към тях;
Теренно обезпечаване на съоръженията;
Изготвяне на работни проекти за РПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на външните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
12. Изграждане на ПСОВ – „Мърчаево” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва изгребни
ями. Площ - приблизително 315 ха.
Районът на селището е силно пресечен с наклон на североизток.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална пречиствателна станция,
която ще обслужва района на Мърчаево.
На територията на селището ще се изгради комбинирана канализационна система.
През 2010-2011г. ще започне идейното и работно проектиране, а строителството ще
стартира до 2015г.
Очакваният ефект е пречистване на битовите отпадъчни води, формиращи се от 3000
жители.

59
За периода до 2015 г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация ;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
13. Изграждане на ПСОВ – „Железница” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва основно
изгребни резервоари. Площта е приблизително 140 ха.
Теренът е силно пресечен с наклон на североизток.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална пречиствателна станция.
През 2010-2011г. ще започне идейното и работно проектиране, а строителството ще
приключи до 2020г.
Очакваният ефект е пречистване на битовите отпадъчни води, формиращи се от 3300
жители.
За периода до 2020 г. се предвижда осъществяването на следните дейности
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
14. Изграждане на ПСОВ – „Долни Пасарел” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва основно
изгребни ями. Площта е приблизително 95 ха.
Районът на селището е силно пресечен с наклон на югозапад.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална пречиствателна станция,
която ще обслужва района на Долни Пасарел.
На територията на селището ще се изгради комбинирана канализационна система

60
През 2010-2011г. ще започне идейното и работно проектиране, а строителството ще
приключи до 2020г.
Очакваният ефект е отвеждане и пречистване на отпадъчните води на територията на с.
Долни Пасарел и вилните й зони.
За периода до 2020г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
16. Изграждане на ПСОВ – „Войнеговци” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва основно
изгребни ями. Площта е приблизително 35 ха.
Районът на селището е силно пресечен с наклон на юг.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална пречиствателна станция,
която ще обслужва Войнеговци.
На територията на селището ще се изгради разделна канализационна система, като по този
начин дъждовните води ще се заустват със сравнително къси канализационни клонове в
преминаващата през населеното място приток на р. Локорска.
През 2007г. е възложено идейно проектиране на ВиК мрежи и ЛПСОВ при р. Войнежка.
Същите са приети на ЕТИС през 2008 г.. През 2009 г. продължава проектирането на
мрежата, но в работна фаза. Очаква се строителството да започне до 2010-2011 г.
Очакваният ефект е отвеждане и пречистване на отпадъчните води на територията на с.
Войнеговци и вилните й зони.
За периода до 2017 г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;

61
 Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
17. Изграждане на ПСОВ – „Подгумер” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва ями.
Площта е приблизително 65 ха.
Районът на селището е силно пресечен с наклон на юг.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална пречиствателна станция,
която ще обслужва Подгумер.
На територията на селището ще се изгради разделна канализационна система. Дъждовните
води ще се заустват със сравнително къси канализационни клонове в преминаващата през
населеното място приток на р.Стари Искър.
През 2010 г. ще започне идейното и работно проектиране, а строителството ще стартира
до 2012 г.
Очакваният ефект е отвеждане и пречистване на отпадъчните води на територията на с.
Подгумер и вилните зони.
За периода до 2019 г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
18. Изграждане на ПСОВ – „Балша” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва основно
изгребни ями. Площта е приблизително 70 ха.
По дължината на селото преминава сухo дере.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална ПСОВ непосредствено до
населеното място.
На територията на селището ще се изгради разделна канализационна система.
През 2009-2010г. ще започне идейното и работно проектиране, а строителството ще
стартира до 2011г.
Очакваният ефект е отвеждането и пречистването на отпадъчните води на територията на
с.Балша.
За периода до 2020г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация ;

62
 Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
19. Изграждане на ПСОВ – „Требич” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва изгребни
ями. Площта е приблизително 130 ха.
В района на селището няма изграден канализационен колектор.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална ПСОВ за населеното
място.
На територията на селището ще се изгради смесена канализационна система.
През 2007-2008 г. е възложено идейно проектиране, което е прието на ЕТИС, работното
проектиране ще започне през 2009 г., а строителството ще стартира в периода 2010-2015г.
Очакваният ефект е отвеждането и пречистването на отпадъчните води на територията на
с.Требич.
За периода до 2019 г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на канализационната мрежа в селищата;
Изграждане на ЛПСОВ и съоръженията към нея.
20. Изграждане на ПСОВ – „Локорско” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва изгребни
ями. Площта е приблизително 150 ха.
В района на селището няма изграден канализационен колектор.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална ПСОВ непосредствено до
населеното място.
На територията на селището ще се изгради разделна канализационна система.
През 2010-2011г. ще започне идейното и работно проектиране, а строителството ще
стартира до 2014г.

63
Очакваният ефект е отвеждането и пречистването на отпадъчните води на територията на
с.Локорско.
За периода до 2020 г. се предвижда осъществяването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изготвяне на идейни проекти за канализация;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата.
Изграждане на канализация
21. Изграждане на ПСОВ – „Кътина” и канализационна система на територията
В населеното място няма изградена канализационна мрежа. Населението ползва изгребни
ями. Площта е приблизително 80 ха.
В района на селището няма изграден канализационен колектор.
Предвижда се изграждане на канализационна система и локална ПСОВ непосредствено до
населеното място.
На територията на селището ще се изгради разделна канализационна система.
През 2010-2011г. ще започне идейното и работно проектиране, а строителството ще
стартира до 2014г.
Очакваният ефект е отвеждане и пречистване на отпадъчните води на територията на с.
Кътина и вилните й зони.
22. Изграждане на ПСОВ – „Доброславци-Житен” и канализационна система на
територията
В двете населени места няма изградена улична канализационна мрежа. Населението
ползва основно изгребни ями.
В района на селищата няма изградени канализационни колектори.
Предвижда се изграждането на канализационна система и регионална ПСОВ до с.Житен,
която да обслужва и с.Доброславци.
На територията на селището ще се изгради разделна канализационна система.
Възложено е идейно проектиране през 2008 г. и е прието от ЕТИС. През 2009 – 2010 г.
предстои изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и главните канализационни колектори.
Изграждането се предвижда да започне през 2011 – 2016г.
Очакваният ефект е отвеждане и пречистване на отпадъчните води на селата Житен и
Доброславци, като за целта ще се изградят улични канализационни мрежи за дъждовните
и битовите отпадъчни води.
За периода до 2016г. се предвижда извършването на следните дейности:
Изготвяне на предпроектни проучвания за схемата и местоположението на ЛПСОВ;
Теренно обезпечаване на ЛПСОВ и съоръженията към нея;

64
 Изготвяне на идейни проекти за канализация;
Теренно обезпечаване на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за ЛПСОВ и съоръженията към нея;
Изграждане на главните колектори и съоръженията към тях;
Изготвяне на работни проекти за канализационната мрежа в селищата.
Изграждане на канализация

 Програма „Постигане на балансирана, качествена и устойчива жизнена среда

чрез включването на речните корита (открити водни течения) като хармоничен
елемент от нея”
Програмата преследва постигането на две специфични цели, а именно:
1. Изграждане на необходимите съоръжения и корекции на речни корита на
реките, с цел ликвидиране и предотвратяване вредното въздействие на
водите до 2011 г.
2. Изграждане на необходимите съоръжения и корекции на речни корита на
реките на територията на Столична община до 2013 г.
За постигане на тези специфични цели следва да се предприемат конкретни мерки за всяка
една от реките.
Приоритети и мерки
1.Река Шиндра
Река Шиндра е приток на р.Искър с L=2 км.
Планираните дейности са проектиране и изграждане на чакълозадържател и технологична
рампа при устието на двата притока – р. Банска и р. Кална.
През 2010г. ще бъде възложено работно проектиране на чакълозадържател, а
изграждането му ще започне през 2011 г.
2. Река Банска
Планираните дейности са:
- Изготвяне на идеен проект за чакълозадържател и технологична рампа с дължина
около 50 м. през 2009г.
- Изготвяне на технически проект и изграждане на чакълозадържател и на
технологична рампа 2009 – 2010 г.
- Изготвяне на инвестиционни проекти за корекция на р.Банска в участъка от
вливането в р.Шиндра до Околовръстен път през 2010 г.
- Изграждане на корекция на р.Банска в участъка от вливането в р.Шиндра до
Околовръстен път ще започне 2010 – 2013 г.
3. Река Слатинска
Планираните дейности са:
- Изграждане на корекция, чакълозадържател и технологични рампи на р. Слатинска
(р. Новачица) в района кв. “Изгрев”. Изготвени са работни проекти през 2007 г.,
изграждането започва през 2008 г. и ще завърши през 2009 г.

65
4. Река Въртопо
Планираните дейности са:
- Проектиране и изграждане на корекция на р.Въртопо. Видът на корекционните
мероприятия ще съответства на предназначението на околните територии.
Работното проектиране и изграждане на корекцията ще започне през 2009 – 2010 г.
- Проектиране и изграждане на корекция на р.Рекмарица (десен приток на
р.Въртопо). Видът на корекционните мероприятия ще съответства на
предназначението на околните територии.
5. Сухата река
Планира се проектиране и изграждане на чакълозадържател и технологична рампа на
Сухата река, северно от Околовръстен път.
През 2009 г. ще се възложи идейното проектиране, а работното проектиране и
изграждането на корекцията ще започне през 2010 г.
6. Река Перловска
През 2010 год. се планира проектиране и изграждане на технологичните рампи на р.
Перловска при ул. “Брод”, бул. ”Мадрид”, ул. “Султан тепе”, ул. ”Гурко”, ул. “6-ти
септември”, ул. “Емил Берсински”.
7. Река Дреновичка
От заустването в р. Перловска до ул.”Бяла черква” (началото на Южния парк) реката е със
земно, некоригирано корито, обрасло в храсти и дървета. Коригирането на този участък е
наложително до 2013 г. Инвестиционният проект трябва да е обвързан с проекта за Десен
Перловски колектор (част от проекта “Воден сектор на град София”, с финансиране по
ИСПА).
Планираните дейности са:
- Изграждане на технологична рампа на р. Дреновичка при ул. “Емил Берсински”;
- Изготвяне на технически проект за корекция в участъка от ул. “Ем.Берсински” до
ул. Бяла черква”;
- Изготвяне на технически проект за корекция в участъка от бул. “Тодор Каблешков”
до вливането на р. Ваташка (включително и най-долният участък на р. Боянска
бара);
- Изграждане на корекция в участъка от ул. “Ем.Берсински” до ул. “Бяла черква”;
- Основен ремонт на участъка ул. “Сребърна” – бул.”Тодор Каблешков”,
включително проектиране и изграждане на технологична рампа при кв.133-г
(ж.к.”Красно село – Плавателен канал”);
- Изграждане на корекция в участъка от бул. “Тодор Каблешков” до вливането на р.
Ваташка (включително и най-долният участък на р. Боянска бара);
- Изготвяне на технически проект за корекция в участъка от вливането на р. Ваташка
до Околовръстен път;
- Изграждане на корекция в участъка от вливането на р. Ваташка до Околовръстен
път.
Предвидените дейности ще се осъществяват поетапно в периода 2009 -2011 г.
8. Река Боянска бара
Планираните дейности са:

66
 - Проектиране и изграждане на чакълозадържател и технологична рампа към него
северно на пътен възел Околовръстен път – бул. “България” (в района на
Резиденцията);
- Изготвяне на технически проект за корекция на р. Боянска бара на територията на
м.”Манастирски ливади-изток”;
- Частично изграждане на корекцията на р. Боянска бара, във връзка с изграждане на
канализационната система в м. ”Манастирски ливади-изток”;
- Доизграждане на корекцията на р. Боянска бара, във връзка с изграждане на
канализационната система в м.”Манастирски ливади-изток”.
Предвидените дейности ще се осъществяват поетапно в периода 2008 -2013г.
9. Река Боянска
Планираните дейности са:
- Заснемане и ремонт на отбивния канал на съществуващия чакълозадържател
при ул. “Вихрен”
- Проектиране и изграждане на чакълозадържател и технологична рампа към
него в участъка между бул.”Цар Борис ІІІ” и ул.”Чучулига”. Работно
проектиране и изграждане 2009 – 2011г.
10. Река Владайска
Планираните дейности са:
- Основен ремонт на съществуваща корекция на р. Владайска от ул. “Костенец” до
ул.”Житница” в периода 2008 -2009г;
- Изграждане на участъка от бул. ”Житница” до бул. ”Овча купел”;
- Укрепване бреговете на р. Владайска при площада “Всред село” в м. “Карпузица”
(кв. Княжево);
- Изготвяне на идеен проект за корекция на р. Владайска в участъка от устието на р.
Суходолска до бул. „Първа българска армия”;
- Изграждане на участъка от бул. ”Овча купел” до бул. ”Никола Петков” ;
- Изготвяне на идеен проект за корекция на р. Владайска в участъка от бул.” Никола
Петков” до моста “Александров”, в съответствие с регулационния план на м.
“Карпузица”;
- Изграждане на корекция на р. Владайска в участъка от устието на р.Суходолска до
бул. „Първа българска армия”;
- Изграждане на корекция на р. Владайска в участъка от бул.” Никола Петков” до
моста “Александров”.
Предвидените дейности за проектиране и изграждане ще се възлагат поетапно до 2011г.
11. Река Суходолска
Планираните дейности са:
- Проектиране и изграждане на чакълозадържател при бул. ”Царица Йоана”;
- Проектиране и изграждане корекция на р. Суходолска в участъка от ул. “Просвета”
до бул. ”Илиенци” (промишлена зона “Военна рампа”);
- Проектиране и изграждане корекция на р. Суходолска в промишлена зона “Орион”;

67
 - Проектиране и изграждане на корекция на р.Суходолска в участъка от бул.”Царица
Йоана” до Околовръстен път. Видът на корекционните мероприятия ще съответства
на предназначението на околните територии.
Проектирането за горните обекти ще започне през 2009 г., а изграждането им ще завърши
през 2011 г.
- Проектиране и изграждане корекция на р. Суходолска в кв. Суходол във връзка с
изграждане на канализационната система в квартала. Очаква се строителството да
започне през 2010 година.
12. Река Какач
Планираните дейности са проектиране и изграждане на корекция на р. Какач. Видът на
корекционните мероприятия ще съответства на предназначението на околните територии,
ще осигуряват благоприятни условия за заустване на отливните канали на Десен Какачки
Колектор и подколекторите му.
Работното проектиране ще започне през 2010 г., а изграждането на корекцията е
предвидено в периода 2010 – 2011 година.

V. ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПРОЕКТИ

 Програма „Развитие на водоснабдителната система, гарантиращо необходими

водни количества и качество на питейната и условно чиста вода за населението и
промишлеността”
Специализирани проекти
 “Методика на оразмеряване на системата при изготвяне на идейни проекти за
отделни устройствени зони, местности и квартали”.
 „Изготвяне на стратегия за развитие на системата за водоснабдяване на Южните и
Северни територии на СО – включително прединвестиционни проучвания и
актуализация на инвестиционни проекти за:
 Горни и Долни Лозен
 Панчарево
 Бистрица
 Подвитошка яка
 Териториите, прилежащи южно на Околовръстния път
 Горна Баня
 М. “Малинова долина”
 М. “Витоша – ВЕЦ Симеоново”
 Р-н Кремиковци с регионална ПСОВ.
 Световрачане, Чепинци, Негован и Кубратово
 Специализирана програма “Включване на резервоарите "Под Симеоново", "Красно
село" и "Под Бояна" към Софийската водоснабдителна система.
 Разработване на стратегия за осигуряване на резервни (алтернативни) източници на
питейна вода в сухи години и недостиг от вода в язовир “Искър”.
 Стратегия за проучване и рационално използване на термалните води на
територията на СО.

68
Инвестициони проекти
Проект: „Изграждане на водопровод между резервоар “Под Симеоново” и резервоар
“Красно село””
Проектна готовност: няма изготвени идейни проекти.
Краен срок за изпълнение на проекта - 31.12.2013 г.
След реализацията си проектът: няма да генерира приходи.
Резултати от проекта: Изграден водопровод между двата резервоара.
Ефект: подобряване на оразмерителните параметри на системата на водоснабдяване и
премахване на съществуващите диспропорции между големина на резервоарите за
питейна вода и населението което те обслужват.
Обща стойност на проекта: 13,7 млн. евро
 Програма „Подобряване на качеството на повърхностните и подземните води,
както и на околната среда чрез изграждане на канализационна мрежа и
съвременни средства за третиране на отпадъчните води”
Специализирани проекти
 “Прогнозиране и проектиране на системата Канализация”.
 “Методика на оразмеряване на системата при изготвяне на идейни проекти за
отделни устройствени зони, местности и квартали”.
 “Актуализиране на оразмерителните водни количества на Главните
канализационни колектори на гр. София”.
 “Канализация на околоградския район - технологични решения за привеждане на
системата към Европейските санитарно - хигиенни изисквания и стандарти”
 “Канализация на околоградския район - избор на канализационната схема и
система”

Инвестициони проекти
София-град
Проект: „Изграждане на Десен Суходолски колектор в кв. “Орландовци”.
Проектна готовност: изготвени предварителни проучвания 1991 година.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: обектът ще бъде изграден до 2013 г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на Десен Суходолски колектор в кв. “Орландовци”– 1030 м. Габарити
300/205 см, 350/205 см. Съоръжения- дюкер ф1200мм, ф1900 мм, ф2000 мм.
2. Изграждане на отвеждащ колектор от кв. “Орландовци”– 320 м. Габарити 110/165
см. Съоръжения- Преливна шахта.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението и предотвратяване на
наводненията. Отвеждане в СПСОВ “Кубратово” на битови отпадъчни води, от 7000
жители.
Обща стойност на проекта: 1,4 млн.евро

69
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на
м.”Манастирски ливади - Запад””
Проектна готовност: изготвен е идеен проект за водоснабдяване и канализация, през
2008 -2009г. ще започне работното проектиране.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: изграждане 2011 – 2013г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
3. Изграждане на Главен клон III по ул.”Родопски извор”, ул.”Пирин”, ул.”Боянски
възход” до ул.”Иван Сусанин” – 970 м.
4. Главен клон I от бул.”България” до ул.”Иван Сусанин” - 600 м.
5. Изграждане на канализационната мрежа във водосбора на Главен клон I и Главен
клон IІІ
Ефект: Подобряване условията на живот на населението и предотвратяване на
наводненията, включително на съществуващото трамвайно ухо. На практика ще бъде
решен проблемът, произтичащ от получаваните разрешителни за отводняване на новите
сгради за включване в каналите за отводняване на трамвайното ухо, които нямат
достатъчен капацитет за това.
Обща стойност на проекта: 1,9 млн. евро
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на кв. Суходол”
Проектна готовност: изготвен е идеен проект за канализация. Работното проектиране и
поетапно изграждане ще започнат през 2009-2010 год.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: изграждане 2010– 2014г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на Главни канализационни клонове и мрежа на кв. Суходол.
2. Главни водопроводи и мрежа на кв. Суходол.
3. Изграждане на корекция на р. Суходолска в кв. Суходол.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението и предотвратяване на бъдещи
наводнения.
Обща стойност на проекта: 15 млн. евро
Проект: „Изграждане на главни канализационни колектори на територията на
кв.Горна Баня”
Проектна готовност: изготвен е идеен проект за канализация и водопровод. Изготвени са
работни проекти за главни канализационни колектори II –a и I и за подмяна на
съществуващите водопроводи по трасетата на колекторите. През 2009-2010 г. ще започне
работното проектиране за останалите канализационни клонове.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: изграждане 2008–2015г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.

70
Резултати от проекта:
o Изграждане на Главен канализационен колектор ІІ - а
o Изграждане на Главен канализационен колектор І

Ефект: Подобряване условията на живот на населението и предотвратяване на бъдещи

наводнения.
Обща стойност на проекта: 6 млн. евро
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на
м.”Манастирски ливади-Изток””
Проектна готовност: разработени са идейни проекти за водоснабдяване и канализация
през 2007г., работното проектиране ще се възложи през 2009г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2015 г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на главни канализационни клонове;
2. Корекция на реките – Боянска и Боянска бара, за нуждите на канализационата
система;
3. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението, и предотвратяване на бъдещи
наводнения. Благоустрояването на по-високо разположените територии, а и изграждането
на Южната дъга на СОП (Софийски Околовръстен път) увеличават значително
количеството на повърхностните води. В същото време изграждането на канализацията в
м.”Манастирски ливади-Изток” е задължително условие за изграждане на канализацията в
по-високо разположените територии: Бояна, в.з.Бояна, Киноцентъра, Ботаническа градина
и т.н.
Обща стойност на проекта: 7,8 млн.евро
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на м.”Кръстова
вада””
Проектна готовност: изготвен е идеен проект за водоснабдяване и канализация.
Работното проектиране ще стартира през 2009г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2015г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на главен канализационен клон „А” 860 м.
2. Изграждане на главен канализационен клон ІІ – от бул. „Тодор Каблешков” до
ПР.шахта 1 – 1055 м.
3. Изграждане на канал по бул. „Черни връх” – 1500 м.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението и решаване на проблема с
отводняване на транспортен възел Околовръстен път – бул. “Черни връх”.
Обща стойност на проекта: 3 млн.евро
71
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на м.”Малинова
долина””
Проектна готовност: възложено е изготвяне на идеен проект през 2008г. Работното
проектиране ще започне през 2010г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2015г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на второстепенни колектори;
2. Корекция на р. Суха река за целите на канализационната система;
3. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 3,6 млн.евро
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на м.”Витоша-
Вец Симеоново””
Проектна готовност: има изготвен идеен проект. Работното проектиране ще започне през
2010г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2015г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на отвеждащ колектор през ВЕЦ Симеоново, Студентски град до
кръстовището на бул.”Г.М.Димитров” и ул.”Никола Габровски – 1630 м.
2. Корекция на р. Симеоновска за целите на канализационната система.
3. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 3,8 млн. евро
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията „Южно от
околовръстния път - м.Национален Киноцентър, м.Ботаническа градина,
Киноцентър III част –разширение, Симеоново, Драгалевци и Бояна””
Проектна готовност: има изготвени идейни проекти за Симеоново и Драгалевци,
включително вилна зона, за Бояна, Киноцентър вилна зона и Ботаническа градина. През
2009 г. Столична община ще кандидатства по Оперативна програма „Околна среда” за
техническа помощ и изграждане.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2015г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на главни и второстепенни колектори.
2. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.

72
Обща стойност на проекта: 45 млн.евро
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на кв. Бенковски”
Проектна готовност: има изготвен идеен проект. През 2007г. започна работно
проектиране на Помпена станция за отпадъчни води в кв. Бенковски с тласкател до
Какачки колектор. През 2009г. ще завърши работното проектиране на ВиК – мрежите на
квартала, а през 2010г. ще започне приоритетно изграждане на главните колектори и
водопроводи на квартала.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2016г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на главни и второстепенни колектори.
2. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 10 млн. евро.

Селища на територията на Софийска община

Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на селата

Бистрица, Панчарево и с. Кокаляне»
Проектна готовност: за Отвеждащия колектор на с. Панчарево и с. Бистрица от Косанин
дол до кв. Горубляне е изготвен работен проект. През 2010г. ще се изготвят идейни
проекти за ВиК – мрежите на с. Панчарево и с. Бистрица, а през 2010 – 2011г. работни
проекти за главните колектори на селата. От 2012г. се предвижда частичното им
изграждане.
За с. Кокаляне е изготвен идеен проект на В и К – мрежата с ЛПСОВ, а в периода 2009 –
2010 г. ще започне и работното проектиране на ЛПСОВ и главните канализационни
колектори и водопроводи и тяхното строителството.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: За Панчарево и Бистрица – до 2018 г., а за с. Кокаляне – до 2015г.
След реализацията си проектът : ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на Външeн канализационния колектор за Панчарево по
“Самоковско шосе” – самостоятелен подпроект.
2. Изграждане на главни колектори и помпена станция за канални води.
3. Изграждане на канализационна мрежа.
4. Изграждане на ЛПСОВ за с. Кокаляне.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 13 млн.евро

73
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на селата
Герман и Лозен”
Проектна готовност: има изготвен идеен проект. През 2010 г. ще започне изготвянето на
идеен проект на отвеждащ колектор на двете села. Предвижда се да бъдат изградени
канализационна система и гравитачен колектор свързващ с.Герман и с.Лозен с Водящ
колектор – 2.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2018г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Доизграждане на главен канализационен колектор до водящ колектор -2.
2. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори на територията на
селата.
3. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 15,5 млн.евро
Проект: «Изграждане на канализационна система на територията на селата
Кремиковци, Сеславци, Бухово, Яна, Горни Богров, Ботунец , Кривина, Казичене и
Челопечене с Регионална пречиствателна станция за отпадъчни води».
Проектна готовност: През 2008г. започва разработването на проекти в идейна и работна
фаза, като се очаква те да бъдат завършени в средата на 2009 г. и да започне изграждането
на канализацията в населените места.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: в зависимост от източника на финансиране
След реализацията си проектът : ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на напорни колектори и помпени станция за отпадъчни води.
2. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
3. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 34,6 млн.евро
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на Кубратово,
Негован, Чепинци и Световрачене”
Проектна готовност: През 2007г. е възложено идейното проектиране на ВиК –мрежите
на четирите села. Работното проектиране ще приключи през 2009 г., а от 2010 г. ще
стартира строителството.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: в зависимост от източника на финансиране
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.

74
Резултати от проекта:
1. Изграждане на помпена станция за отпадъчни води.
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор от населените места до ПСОВ
Кубратово.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 10 млн.евро
Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Владая” и канализационна система на
територията”
Проектна готовност: През 2010 г. ще стартира изграждането на канализационната
система на селото и Локална пречиствателна станция.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: в зависимост от източника на финансиране
След реализацията си проектът : ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 14,4 млн.евро
Проект: „Изграждане на канализационна система на територията на Бусманци”
Проектна готовност: през 2008 г. е изготвен идеен проект за ВиК мрежата на с.
Бусманци с Помпена станция. Работно проектиране ще започне през 2009 г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: в зависимост от източника на финансиране
След реализацията си проектът: ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на напорен колектор и помпена станция за отпадъчни води.
2. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
3. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 3,7 млн. евро.
Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Мрамор-Мировяне” и канализационна система на
територията”
Проектна готовност:изготвянето на идеен проект ще започне през 2009 год., а през 2010
– 2011г. ще се реализира и работно проектиране.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2020г.

75
След реализацията си проектът: ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 9,2 млн.евро
Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Мърчаево” и канализационна система на
територията”
Проектна готовност: Няма изготвен идеен проект. През 2010 – 2011г ще започне идейно
и работно проектиране.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2020г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 8,7 млн.евро

Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Железница” и канализационна система на

територията”

Проектна готовност: Няма изготвен идеен проект. През 2010 – 2011г. ще започне идейно
и работно проектиране.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2020г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.

Ефект: Подобряване условията на живот на населението.

Обща стойност на проекта: 4,5 млн.евро

76
Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Долни Пасарел” и канализационна система на
територията”

Проектна готовност: Няма изготвен идеен проект. През 2010 – 2011г. ще започне идейно
и работно проектиране.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2020г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 3,3 млн.евро

Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Войнеговци” и канализационна система на

територията”

Проектна готовност: През 2007 г. е възложено идейно и работно проектиране на ВиК –

мрежи и ЛПСОВ при р. Войнежка. Очаква се строителството да започне до 2010 г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2017 г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачeн довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 2 млн. Евро

Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Подгумер” и канализационна система на

територията”

Проектна готовност: Няма изготвен идеен проект. През 2010-2011г. ще започне

идейното и работно проектиране, а строителството ще стартира до 2012 г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2020 г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи
Резултати от проекта:

77
 1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачeн довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 2,6 млн.евро

Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Балша” и канализационна система на

територията”

Проектна готовност: Няма изготвен идеен проект. През 2009-2010г. ще започне

идейното и работно проектиране, а строителството ще стартира до 2015 г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2019 г.
След реализацията си проектът : ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачeн довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 2,7 млн.евро

Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Требич” и канализационна система на

територията”

Проектна готовност: През 2007г. е възложено идейно проектиране, работното

проектиране ще започне през 2009г., а строителството ще стартира в периода 2010-2015 г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2019 г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второстепенни колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 4,1 млн.евро

78
Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Локорско” и канализационна система на
територията”

Проектна готовност: Няма изготвен идеен проект. През 2010-2011г. ще започне

идейното и работно проектиране, а строителството ще стартира до 2014г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2020 г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второ степени колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 4,3 млн.евро

Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Кътина” и канализационна система на

територията”

Проектна готовност: Няма изготвен идеен проект. През 2010-2011г. ще започне

идейното и работно проектиране, а строителството ще стартира до 2014г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2020г.
След реализацията си проектът: ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.
3. Изграждане на първостепенни и второ степени колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 2,7 млн.евро

Проект: „Изграждане на ПСОВ – „Доброславци-Житен” и канализационна система

на територията”

Проектна готовност: Няма изготвен идеен проект. Възложено идейно и работно

проектиране 2008 -2010г., изграждането се предвижда да започне през 2011 – 2016г.
Краен срок за изпълнение на проекта съгласно Прилагащата програма за изпълнение на
директива 91/271 ЕС: до 2020г.
След реализацията си проектът : ще генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Изграждане на ПСОВ
2. Изграждане на гравитачен довеждащ колектор.

79
 3. Изграждане на първостепенни и второ степени колектори.
4. Изграждане на канализационна мрежа.
Ефект: Подобряване условията на живот на населението.
Обща стойност на проекта: 7 млн.евро

 Програма „Постигане на балансирана, качествена и устойчива жизнена среда

чрез включването на речните корита (открити водни течения) като хармоничен
елемент от нея”

Специализирани проекти
 “Разработване на система за мониторинг и наблюдение на състоянието на речните
корита и откритите водни течения на територията на община София”.
 „Изготвяне на програма за ремонт и обслужване на речните корита”.

Инвестициони проекти
Проект: „Изграждане на необходимите съоръжения и корекции на речни корита на
реките – Суходолска, Владайска, Перловска, Боянска, Дреновичка”
Проектна готовност: Разработват се инвестиционни проекти.
Краен срок за изпълнение на проекта: 31.12.2011 г.
След реализацията си проектът: няма да генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Река Суходолска
Изграден чакълозадържател;
Корекция на реката в критичните участъци.
2. Река Владайска
Корекция на реката в критичните участъци.
3. Река Перловска
Изградени технологични рампи в 6 участъка.
4. Река Боянска
Изграден чакълозадържател;
Изградена технологична рампа.
5. Река Дреновичка
Корекция на реката в критичните участъци
Изградени две технологични рампи.
Ефект: Подобряване качеството на околната среда на територията:. намаляване риска от
наводнения в следствие преливания на реките; подобряване условията за поддръжка на
речните корита.
Обща стойност на проекта: 13 млн. евро

80
Проект: „Изграждане на необходимите съоръжения и корекции на речни корита на
реките – Шиндра, Банска, Сухата река, Слатинска, Въртопо, Боянска бара, Какач”

Проектна готовност: Няма изготвени идейни проекти. Поетапно проектиране от 2009-

2010 г.
Краен срок за изпълнение на проекта: до 2013 г.
След реализацията си проектът: няма да генерира приходи.
Резултати от проекта:
1. Река Шиндра
Изграден чакълозадържател;
Изградена технологична рампа.
2. Река Банска
Изградени чакълозадържатели – 2 броя;
Изградени технологични рампи – 2 броя;
Корекция на реката в критичните участъци.
3. Сухата река
Изграден чакълозадържател;
Изградена технологична рампа.
4. Река Слатинска
Изграден чакълозадържател;
Изградена технологична рампа;
Корекция на реката в критичните участъци.
5. Река Въртопо
Корекция на реката в критичните участъци, включително р.Рекмарица
(десен приток на р.Въртопо)
6. Река Боянска бара
Изграден чакълозадържател;
Изградена технологична рампа;
Корекция на реката в критичните участъци.
7. Река Какач
Корекция на реката в критичните участъци.

Ефект: Подобряване качеството на околната среда на територията: намаляване риска от

наводнения, в следствие преливания на реките; подобряване условията за поддръжка на
речните корита.
Обща стойност на проекта: 6 млн.евро

VІ. ФИНАНСИРАНЕ

1. Цел и обхват
Остойностяването на отделните дейности и разработването на реалистична стратегия за
тяхното осигуряване е основен фактор за изпълнение на заложените в 4-те програми
дейности. Направените анализи на организацията и управлението на процесите свързани с

81
развитието на инженерната инфраструктура – водоснабдяване, канализация и речни
корита и източниците на финансиране, показаха, че възможностите на общината са силно
ограничени. Последното налага пълно ориентиране на усилията към набавяне на външно
финансиране, основно чрез оперативните програми. В същото време, важна
характеристика на финансовата рамка е и определянето на средствата, които следва да се
осигурят от бенефициента на проекта, в случая Софийска община.
Всичко това предопредели използването на проектния подход, което означава, че всички
мерки (дейности и мероприятия) са разглеждани и остойностявани като отделни проекти,
които се разделят най-общо в две групи:
1. Инвестиционни проекти – включващи дейности по изграждането и развитието на
инженерната инфраструктура – водоснабдяване, канализация и речни корита.
2. Специализирани проекти (така наречените меки проекти) – включващи разработването
на програмни документи, методики, системи за мониторинг и др., чиито крайни продукти
са създадени документи или софтуерни програми.
Отделните проекти са включени само в една от програмите насочени към водоснабдяване,
канализация и речни корита. В няколко случая обаче в предложените проекти се съдържат
и дейности, които биха могли формално да се причислят към друга програма – например в
проект за канализация е включена корекция на речни корита. Поради регламента на
оперативните програми от които основно се очаква финансиране, такова включване е
направено само когато съответната дейност е технологично обвързана с осъществяването
на съответния проект.
В резултат се обособиха 29 инвестиционни и 14 специализирани проекти, както следва:

Инвестиционни Специализирани
Програми проекти проекти
Развитие на водоснабдителната система, гарантиращо
необходимите водни количества и качество на
питейната и условно чиста вода за населението и
1 промишлеността. 1 6
Подобряване на качеството на повърхностните и
подземните води, както и на околната среда, чрез
изграждане на канализационна мрежа и съвременни
2 средства за третиране на отпадъчните води. 27 6
Постигане на балансирана, качествена и устойчива
жизнена среда чрез включването на речните корита
(открити водни течения) като хармоничен елемент от
3 нея. 2 2
Общо 30 14

В програмите се срещат и дейности, които не са остойностени. Това са дейности, свързани

с:
Експлоатационните отговорности на концесионера „Софийска вода” АД, които са
ангажимент на фирмата и са обект на съгласуване чрез бизнес плана. Изключение в
тази посока е включването във финансовата стратегия на два инвестиционни
проекта, свързани с разширение на водоснабдителната и канализационна мрежа,
тъй като към тях се насочват средства, чието одобрение и приоритизиране зависи
от СО.

82
 2. Финансова стратегия
След идентифицирането и определянето на отделните параметри на мерките, включени в
4-те програми, се пристъпи към определяне размера на разходите, необходими за
изпълнение на отделният проект. Различни подходи за остойностяване бяха използвани в
зависимост от вида на проекта и наличната информация. Те включват:
1. Проучване на документи:
Канализация. Програма за изпълнение и прилагане на ОУП на гр.София за периода до
2012 година и програма за спешни действия .
ОУП на гр.София. Специализирана програма за изграждане на канализационната
система на южните територии на гр.София.
Открити водни течения. Програма за прилагане на ОУП за периода до 2012г. и
програма за спешни действия .
Проучване на финансовите разчети на започнали или предстоящи за одобрение
инвестиционни проекти, финансирани чрез различни инструменти на ЕС и други
донорски програми.
2. Собствени изчисления, почиващи на:
Общи параметри на идентифицираните проекти – например дължина на колектори и
канализационна мрежа, диаметри на полаганите тръби, отводнена площ, дължина на
рампи, дължина на речни корита за корекция и др.
Осреднени разходи за извършване на съответните дейности.
Процентни съотношения между планираните строителни работи и средствата
необходими за изготвяне на проектна документация, предпроектни проучвания,
изготвяне на тръжни документи и осъществяване на тръжни процедури взети според
технологията за реализация на проекти предвидена в оперативните програми.
Експертна оценка на натовареността на консултанти за изпълнение на предвидените
специализирани (меки) проекти.
В резултат идентифицираните проекти са на общата стойност 251 млн. евро.
Разпределението по програми и по години е показано в следващата таблица.
/хил. евро/

Програми 2008-2013 г. 2014-2020 г.

Развитие на водоснабдителната система, гарантиращо
необходимите водни количества и качество на питейната и
1 условно чиста вода за населението и промишлеността. 14139
Подобряване на качеството на повърхностните и подземните
води, както и на околната среда чрез изграждане на
канализационна мрежа и съвременни средства за третиране на
2 отпадъчните води. 150994 66942
Постигане на балансирана, качествена и устойчива жизнена
среда чрез включването на речните корита (открити водни
3 течения) като хармоничен елемент от нея. 18525
Общо 183648 66942

При остойностяването на разходите на отделните инвестиционни проекти бе направено и

специфициране на разходите от гледна на възможните източници на финансиране. Така
например, разходи, свързани с отчуждаването на земи, не са допустими разходи за
финансиране по оперативните програми, поради което същите следва да се осигурят от
83
СО. Ангажимент на СО е и осигуряването на съфинансиране в случай на проекти,
генериращи приходи. Големината на съфинансиране зависи от определен брой фактори,
като например продължителността на експлоатация на обекта, дисконтовия процент и др.
параметри, които все още не са нормативно определени на национално равнище. Поради
тази причина за целите на остойностяването се прие, че съфинансирането ще е 17% от
общата стойност на проекта, което отговаря на 20 годишен период и дисконтов процент -
6%. Този избор бе направен на база обичайните параметри, свързани с проекти за
изграждане на канализация и пречиствателни станции, финансирани от
предприсъединителния инструмент ИСПА.
Резултатите от прогнозите са представени в долната таблица.
хил.евро
Оперативни Софийска Столична
Програми програми вода община Общо
Развитие на водоснабдителната система,
гарантиращо необходимите водни
количества и качество на питейната и
условно чиста вода за населението и
1 промишлеността. 6217 7922 14139
Подобряване на качеството на
повърхностните и подземните води,
както и на околната среда чрез
изграждане на канализационна мрежа и
съвременни средства за третиране на
2 отпадъчните води. 169761 10852 37322 217935
Постигане на балансирана, качествена и
устойчива жизнена среда чрез
включването на речните корита (открити
водни течения) като хармоничен елемент
3 от нея. 18505 20 18525
Общо 194483 10852 45264 250599

Средствата от СО вероятно ще бъдат осигурени в основната си част от механизма за

съфинансиране на общините при реализация на проекти от оперативните програми, но към
момента на изготвяне на финансовата стратегия той не е регламентиран.
След остойностяване на проектите се пристъпи към определяне на времевата рамка за
тяхното осъществяване. Началната и крайната година на всеки проект, както и
времетраенето на проекта, са избрани по следните критерии:
1. Приоритетност на проекта съобразно нуждите на Столична община.
2. Субординация между отделните проекти – например необходимостта да се изгради
определена инфраструктура, преди стартирането на проект, които изисква
наличието на такава инфраструктура.
3. Изискванията, произтичащи от прилагането на законодателството на ЕС,
транспонирано в съответните български нормативни документи или прилагащи
програми, разработени и одобрени по време на предприсъединителния процес. В
областта на канализацията и пречистването на отпадъчните води от населените
места, това е Прилагащата програма за изпълнение на изискванията на Директива
91/271 за изграждането на канализация и ПСОВ на населени места и агломерации
над 10 000 е.ж. до 2010 г. и над 2000 е.ж. до 2014 г., чието изпълнение е ангажимент
по Договора за присъединяване на Р. България към ЕС.

84
 4. Фазите за реализация на проект, за които се кандидатства за финансиране. Според
правилата за финансиране на инфраструктурни проекти се очертават три фази,
които по своята същност са отделни проекти:
Първа фаза - изготвяне на идеен проект (пред-предпроектно проучване)
завършваща с концепция за общите параметри на инвестицията и с
изготвено тръжно досие за обществена поръчка за избор на консултант.
Втора фаза - разработване на предпроектно проучване, апликационна форма
и тръжно досие за избор на строител и строителен надзор (супервизия).
Трета фаза - изграждане на съответната инфраструктура
5. Изискванията към продължителността на проектите по формулата N+3 2 и N+2
според изискванията на оперативните програми управлявани съответно от МОСВ и
МРРБ.
Конкретните параметри са показани в описанието на проектите по отделните програми,
включени в стратегията.
1. Развитие на водоснабдителната система, гарантиращо необходимите водни
количества и качество на питейната и условно чиста вода за населението и
промишлеността.

/хил. евро/
Обща
стойност на Източник на
Специализирани проекти проекта Начало Край финансиране

Изготвяне на водостопански баланс на

1 СО 90 2009 2010 СО

Изготвяне на Специализирана
програма “ Алтернативни
далекоперспективни източници за
2 водоснабдяване на София и СО”. 150 2009 2011 СО
„Изготвяне на стратегия за развитие на
системата за водоснабдяване на
Южните територии на СО –
включително прединвестиционни
проучвания и актуализация на
3 инвестиционни проекти 130 2009 2010 СО
Специализирана програма
“Включване на резервоарите "Под
Симеоново", "Красно село" и "Под
Бояна" към Софийската
4 водоснабдителна система. 15 2009 2010 СО
Разработване на стратегия за
осигуряване на резервни
(алтернативни) източници на питейна
вода в сухи години и недостиг от вода
5 в язовир “Искър” 30 2009 2010 СО

2
N+3 означава, че времето за реализация на проекта след неговото одобрение е в рамките на 3 години.

85
 Стратегия за проучване и рационално
използване на термалните води на
6 територията на СО. 30 2009 2010 СО
Общо 445
/хил.евро/
Обща Период Източници на
Инвестиционни проекти Стойност финансиране
Оперативна
програма
"Регионално Столична
Начало Край развитие" община

„Изграждане на водопровод между

резервоар” Под Симеоново” и резервоар
1 “Красно село”” 13694 2010 2013 6217 7477

2. Подобряване на качеството на повърхностните и подземните води, както и на

околната среда чрез изграждане на канализационна мрежа и съвременни средства за
третиране на отпадъчните води.

/хил. евро/
Обща
стойност
на Източник на
Специализирани проекти проекта Начало Край финансиране
“Прогнозиране и проектиране на
1 системата Канализация” 15 2010 2011 СО
“Методика на оразмеряване на системата
при изготвяне на идейни проекти за
отделни устройствени зони, местности и
2 квартали” 25 2010 2011 СО
“Актуализиране на оразмерителните
водни количества на Главните
3 канализационни колектори на гр. София” 15 2010 2011 СО
“Канализация на околоградския район -
технологични решения за привеждане на
системата към Европейските санитарно -
4 хигиенни изисквания и стандарти” 10 2010 2011 СО
“Канализация на околоградския район -
избор на канализационната схема и
5 система” 20 2010 2011 СО

Общо 85

/хил. евро/
Източници на финансиране
Обща Период
Инвестиционни проекти Стойност
Оперативна
програма Столична Софийска
Начало Край "Околна среда" община вода "АД"

86
 Източници на финансиране
Обща Период
Инвестиционни проекти Стойност
Оперативна
програма Столична Софийска
Начало Край "Околна среда" община вода "АД"

София-град 97171 72082 15088 10000

1. "Изграждане на Десен
Суходолски колектор в кв.
“Орландовци" 1403 2010 2013 1119 284 0
2. „Изграждане на
канализационна система на
територията на
м.”Манастирски ливади-
Запад”” 1862 2010 2013 1532 329 0
3. „Изграждане на
канализационна система на
територията на кв. Суходол” 15000 2010 2014 12750 2250 0
4.„Изграждане на главни
канализационни колектори
на територията на кв. Горна
Баня” 6000 2009 2015 5100 900 0
5. „Изграждане на
канализационна система на
територията на
м.”Манастирски ливади-
Изток”” 7811 2010 2015 6415 1397 0
6. „Изграждане на
канализационна система на
територията на м.”Кръстова
вада”” 3023 2010 2015 2487 536 0
7. „Изграждане на
канализационна система на
територията на м.”Малинова
долина”” 3601 2011 2015 2961 639 0
8. „Изграждане на
канализационна система на
територията на м.”Витоша-
Вец Симеоново”” 3817 2010 2015 3139 678 0
9. „Изграждане на
канализационна система на
територията „Южно от
околовръстния път -
м.Национален Киноцентър,
м Ботаническа градина,
Киноцентър III част –
разширение, Симеоново,
Драгалевци и Бояна”” 44655 2010 2015 36580 8075 0
10. „Изграждане на
канализационна система на
територията на кв.
Бенковски и развитие на
водоснабдителната система” 10000 2010 2016 0 0 10000
Селища на територията на
Софийска община 141669 115528 25289 852

87
 Източници на финансиране
Обща Период
Инвестиционни проекти Стойност
Оперативна
програма Столична Софийска
Начало Край "Околна среда" община вода "АД"
11. „Изграждане на
канализационна система на
територията на селата
Бистрица, Панчарево и
Кокаляне”.
11.1. Изграждане на Външeн
канализационния колектор
за Панчарево по
“Самоковско” –
самостоятелен подпроект 852 2008 2009 0 0 852
11.2. Останалите дейности -
2 подпроекта 11787 2009 2018 9643 2143 0
12. „Изграждане на
канализационна система на
територията на селата
Герман и Лозен” 15515 2010 2018 12711 2804 0
13. „Изграждане на
канализационна система на
територията на Кремиковци,
Сеславци, Бухово, Яна,
Горни Богров, Ботунец,
Долни Богров, Казичене и
Кривина с Регионална
пречиствателна станция за
отпадъчни води” 34597 2009 2013 28358 6239 0
14. „Изграждане на
канализационна система на
територията на Кубратово,
Негован, Чепинци и
Световрачене” 9666 2010 2015 7937 1729 0
15. „Изграждане на ПСОВ –
„Владая” и канализационна
система на територията” 14437 2010 2014 11828 2609 0
16. „Изграждане на
канализационна система на
територията Бусманци”. 3722 2010 2015 3061 661 0
17. „Изграждане на ПСОВ –
„Мрамор-Мировяне” и
канализационна система на
територията” 9183 2015 2020 7540 1642 0
18. „Изграждане на ПСОВ –
„Мърчаево” и
канализационна система на
територията” 8654 2015 2020 7106 1548 0
19. „Изграждане на ПСОВ –
„Железница” и
канализационна система на
територията” 4466 2015 2020 3672 794 0
20. „Изграждане на ПСОВ –
„Долни Пасарел” и
канализационна система на 3319 2015 2020 2729 589 0

88
 Източници на финансиране
Обща Период
Инвестиционни проекти Стойност
Оперативна
програма Столична Софийска
Начало Край "Околна среда" община вода "АД"
територията”
21. „Изграждане на ПСОВ –
„Войнеговци” и
канализационна система на
територията” 1925 2010 2017 1585 340 0
22. ”Изграждане на ПСОВ –
„Подгумер” и
канализационна система на
територията” 2608 2012 2015 2146 463 0
23. „Изграждане на ПСОВ –
„Балша” и канализационна
система на територията” 2706 2015 2020 2226 480 0
24. „Изграждане на ПСОВ –
„Требич” и канализационна
система на територията” 4134 2010 2019 3400 735 0
25. „Изграждане на ПСОВ
– „Локорско” и
канализационна система на
територията” 4346 2014 2018 3574 773 0
26. „Изграждане на ПСОВ –
„Кътина” и канализационна
система на територията” 2688 2014 2018 2211 477 0
27. „Изграждане на ПСОВ –
„Доброславци-Житен” и
канализационна система на
територията” 7064 2011 2016 5801 1263 0
Общо 238840 187611 40377 10852

хил.евро
Разходи за пред- Разходи за изготвяне
предпроектно на апликациона
проучване и форма, предпроектни
изготвяне на проучвания и Разходи
тръжни изготвяне на тръжна за
документи за документация за Разходи за отчужда
Разходи по Обща избор на избор на консултант строителство ване на
години стойност консултант и супервизия и супервизия терени
Първа фаза Втора фаза Трета фаза
Период
2008-2013 г. 171899 320 5129 162423 4027
2008 25640 170 2188 15031 1296
2009 37866 75 870 29382 570
2010 42490 20 444 34738 293
2011 18406 15 1125 16560 706
2012 26625 20 157 26378 70
2013 20872 20 346 20334 173
Период
2014-2020 г. 66942 150 1884 64042 866
2014 12933 15 326 12429 163

89
2015 8609 30 188 8308 84
2016 9326 40 321 8822 143
2017 9913 65 313 9400 135
2018 8690 0 736 7613 342
2019 7896 0 0 7896 0
2020 9574 0 0 9574 0
Общо 238840 470 7013 226465 4893

3.Постигане на балансирана, качествена и устойчива жизнена среда чрез

включването на речните корита (открити водни течения) като хармоничен елемент
от не

/хил. евро/
Обща
стойност на Източник на
Специализирани проекти проекта Начало Край финансиране
1. “Разработване на система за
мониторинг и наблюдение на
състоянието на речните корита и
откритите водни течения на
територията на община София” 10 2009 2010 СО
2.„Изготвяне на програма за
ремонт и обслужване на речните
корита” 10 2009 2010 СО
Общо 20

/хил.евро/
Обща
Стойнос Период Източници на
Инвестиционни проекти т финансиране
Оперативна
програма
"Регионално
Начало Край развитие"
1. „Изграждане на необходимите
съоръжения и корекции на речни корита
на реките – Суходолска, Владайска,
Перловска, Боянска, Дреновичка” 12646 2010 2012 12646
2. „Изграждане на необходимите
съоръжения и корекции на речни корита
на реките – Шиндра, Банска, Сухата
река, Слатинска, Въртопо, Боянска бара,
Какач” 5860 2010 2013 5860
Общо 18505 18505

90
VІІ. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

Mониторингът и оценката на Стратегията за развитие на инженерната инфраструктура –

водоснабдяване, канализация и речни корита, са неразделна част от процеса на съставяне,
изпълнение и отчитане. Под мониторинг се разбира текущо наблюдение на изпълнението
на програмите включени в него. Последното означава събиране, обработка и анализ на
информация в предварително определени сфери и по определени показатели. Обект на
мониторинга са напредъкът, промените и последиците от предприеманите програмни
действия.
Оценката е количествено измерване на резултатите, ефекта и въздействието от
реализацията на плана. Нейната цел е да направи систематичен преглед на конкретните
управленски дейности за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни
и дългосрочни въздействия върху бенефициентите и потребителите.
Мониторингът и оценката са част от цялостния процес на контрол върху управлението и
процеса на вземане на решения. Предвижда се те да се осъществяват текущо, от Дирекция
„Инженерна инфраструктура” към Направление „Инвестиции и строителство”.

91