Professional Documents
Culture Documents
17.08.2018 г./Петък
Съдържание:
1. КАМАРА НА СТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ .............................................................................. 3
СТРОИТЕЛ СТР. 3 - ОТКРИХА РЕХАБИЛИТИРАНИТЕ 30 КМ ОТ ПЪТ СТАРО ОРЯХОВО - ДОЛНИ ЧИФЛИК ГРОЗДЬОВО
- ПРОВАДИЯ ........................................................................................................................................... 3
СТРОИТЕЛ СТР. 6; 7 - ЕВГЕНИ КРУСЕВ, ЗАМ.-КМЕТ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА ПО НАПРАВЛЕНИЕ „ТРАНСПОРТ И
ТРАНСПОРТНИ КОМУНИКАЦИИ": РАБОТИМ ПО НАД 20 ГОЛЕМИ ОБЕКТА ОТ ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
НА СОФИЯ .............................................................................................................................................. 4
СТРОИТЕЛ СТР. 8 - ИНЖ. БЛАГОЙ КОЗАРЕВ, ЧЛЕН НА УС НА КСБ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЕКЦИЯ „ХИДРОТЕХНИЧЕСКО
СТРОИТЕЛСТВО, ВИК МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ": СЕКЦИЯТА УЧАСТВА АКТИВНО В ИЗГОТВЯНЕТО НА ЗАКОН ЗА ВИК
........................................................................................................................................................... 10
СТРОИТЕЛ СТР. 12; 13 - ДИМИТЪР ЯНАКИЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА „МИДИЯ ГРУП ХОЛДИНГ" АД, ЧЛЕН НА
КОНТРОЛНИЯ СЪВЕТ НА КСБ: МОЖЕМ ДА ОПРЕДЕЛИМ НАСТОЯЩАТА ЗА „МИДИЯ ГРУП ХОЛДИНГ" АД ГОДИНА
КАТО УСПЕШНА ..................................................................................................................................... 13
СТРОИТЕЛ СТР. 18 - ИНЖ. ПЕТЪР КЪНЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА
ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ: ТЪРСИМ РЕШЕНИЯ, ЗА ДА ОБЛЕКЧИМ МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС .......................... 18
СТРОИТЕЛ СТР. 20 - В КРАЯ НА 2018 Г. ТЪРГОВИЩЕ ЩЕ ИМА 15 ОБНОВЕНИ СГРАДИ ПО НАЦИОНАЛНАТА
ПРОГРАМА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ................................................................................................. 22
СТРОИТЕЛ СТР. 22 - ДОЦ. Д-Р ИНЖ. ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ, ДЕКАН НА СТРОИТЕЛНИЯ ФАКУЛТЕТ НА ВСУ
„ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ": СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА КСБ ОТГОВАРЯМЕ НА ВИСОКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА СТРОИТЕЛНИЯ
БИЗНЕС ................................................................................................................................................ 24
2. СТРОИТЕЛСТВО .................................................................................................................. 27
СП. ИКОНОМИСТ СТР. 44; 45 - ИНЖ. ИВАН МИТЕВ: 317 МЛН. ЛВ. ГОДИШНО ИНВЕСТИРАТ КОМПАНИИТЕ В
СЕКТОРА ............................................................................................................................................... 28
КАПИТАЛ СТР. 48; 49 - ХРАНА ЗА ЕДНОРОЗИ* .......................................................................................... 32
ТРУД СТР. 14 - КОЛИ И КАМИОНИ ВЪРВЯТ ПО МОСТ НА 5 ВЕКА .................................................................. 36
24 ЧАСА СТР. 14 - МАГИСТРАЛИТЕ НА ИТАЛИЯ ОТ МУСОЛИНИ ДО САЛВИНИ .............................................. 39
СТАНДАРТ СТР. 4 - НАНКОВ: МИНАВАМЕ ОТ ПРИКАЗКИ КЪМ ДЕЛА ............................................................. 42
СТАНДАРТ СТР. 4 - ПРЕМИЕРЪТ: СТРОИМ МАГИСТРАЛИ, НО И РЕМОНТИРАМЕ 200 УЧИЛИЩА ....................... 44
СЕГА СТР. 4 - ТЕКСТ ПОД СНИМКА ........................................................................................................... 46
МОНИТОР СТР. 4 - „ХЕМУС" СТИГА ДО ТЪРГОВИЩЕ ДОГОДИНА ................................................................. 47
ДУМА СТР. 2 - ТЕКСТ ПОД СНИМКА ......................................................................................................... 49
ДУМА СТР. 7 - ВСИЧКИ МОСТОВЕ И ВИАДУКТИ СА ЗА РЕМОНТ .................................................................... 50
ДУМА СТР. 10 - ТО И ВЪВ ВИЕНА ИМА ЧАСТНИ ЖИЛИЩА........................................................................... 52
ЗЕМЯ СТР. 6 - ПЕТЪР КЪНЕВ, ДЕПУТАТ ОТ БСП, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КОМИСИЯ В 44-ТОТО НС:
НЕРАВЕНСТВОТО Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА ............................................................. 55
ЗЕМЯ СТР. 7 - ХИЕНИ ФАЛШИФИЦИРАТ И НАРОДА .................................................................................... 58
СТРОИТЕЛ СТР. 1 - ЗАПОЧНА СТРОИТЕЛСТВОТО НА НОВ 16,3 КМ УЧАСТЪК ОТ АМ "ХЕМУС" .......................... 61
СТРОИТЕЛ СТР. 14; 15 - МИРКОВО - В СЕЗОНА НА СТРОИТЕЛСТВОТО ........................................................ 63
СТРОИТЕЛ СТР. 20 - БЛОКЪТ НА БУЛ. „МИТРОПОЛИТ АНДРЕЙ" Е ПЪРВИЯТ ЗАВЪРШЕН ОТ ОДОБРЕНИТЕ ПО
НПЕЕМЖС.......................................................................................................................................... 69
СТРОИТЕЛ СТР. 25 - СТРОИТЕЛСТВОТО НА НАЙ-ВИСОКИЯ НЕБОСТЪРГАЧ В ЕВРОПА Е НА ФИНАЛЕН ЕТАП .......... 71
СТРОИТЕЛ СТР. 25 - ГИГАНТСКИ РЪЦЕ ДЪРЖАТ МОСТ ВЪВ ВИЕТНАМ ........................................................... 73
БЪЛГАРСКА АРМИЯ СТР. 3 - ЗАПОЧНА ИЗГРАЖДАНЕТО НА 16,3 КМ ОТ АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС" ............... 73
БЪЛГАРСКА АРМИЯ СТР. 19 - ВОЙНА, КРЪВ И ДИАМАНТИ В ЦЕНТРАЛНА АФРИКА ......................................... 74
ПОЛИТИКА СТР. 28 - ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, АРХЕОЛОГ: ВМЕСТО ДА ПРОТЕСТИРАТ, ДА НАМЕРЯТ
ПАРИ ЗА РАЗКОПКИ ................................................................................................................................ 78
СП. КАПИТАЛ - СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ СТР. 8; 9 - ИНЖ. ОГНЯН ЦЕНКОВ, КМЕТ НА ВИДИН: ПЪТЯТ ДО ВИДИН НЕ Е
1
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
ПРОБЛЕМ ............................................................................................................................................. 80
2
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
3
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
4
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
Г-н Крусев, инвестиционната програма на Столичната община (СО) през 2018 г. e по-
мащабна спрямо предходната година. Как тече изпълнението на заложените в нея
проекти в разгара на строителния сезон?
Капиталовата ни програма е по-мащабна не само в сравнение с 2017 г., но и спрямо
последните няколко години. В момента се изпълняват над 20 големи обекта от
транспортната инфраструктура на София, като не включвам метрото. То е нещо
уникално, което се случва в нашия град. Обикновено през юли и август работим по
всички основни фронтове на уличната мрежа. Използваме максимално периода на
летните отпуски, защото движението в столицата е по-малко и трафикът е по-слабо
натоварен. Повечето строителни процеси обаче зависят от времето - изграждане на
основите на пътя, бетониране, асфалтиране и т.н. За съжаление, тази година времето
ни възпрепятства изключително много. Ежедневните обилни валежи през юли, които
понякога падаха и по три пъти на ден, доведоха до закъснения от предварителните
графици. Те не са големи - средно с пет или шест дни. Строителите работят с
удължено време и дават всичко от себе си, за да могат да ги преодолеят.
Разкажете повече за 20-те основни обекта от базовата инфраструктура, които
изпълнявате. Докога ще продължат те и колко проекта сте приключили? Наскоро беше
завършено разширението на бул. „Тодор Каблешков".
Разширението на бул. „Тодор Каблешков" в участъка от бул. „Цар Борис III" до ул.
„Майор Горталов" беше първият голям обект, който финализирахме. Веднага след
приключването на дейностите на тази отсечка започнаха строителните работи по бул.
„Монтевидео" - от ул. „Боряна" до бул. „Никола Петков". Така единствената оставаща
неразширена част от булеварда в район „Овча купел" е между изграждащата се
метростанция от третия лъч на подземната железница и ул. 763. Колегите от
„Метрополитен" ЕАД правят всичко възможно да завършат конструкцията на тази
станция до края на годината. Така ние през 2019 г. ще можем да започнем дейностите
по разширяването на това трасе.
Друг обект, който вече е приключен, е ул. „Могилата" в кв. „Витоша". Става въпрос за
един много къс участък, с който имаше сериозни проблеми, тъй като се наводняваше
при всеки дъжд. Сега отводняването е решено по нов начин, изградени са тротоари,
настилки и вече преминаването в участъка е много по-комфортно.
Сред големите проекти, по които работим, е бул. „Васил Левски", като в частта от ул.
„Граф Игнатиев" до Софийския университет „Св. Климент Охридски" строителните
дейности приключиха. Беше направен ремонт на пътните трасета и се обособи бус
лента, тъй като в участъка се движат много голям брой тролеи. Извършено беше
преасфалтиране на кръстовището при сградата на Ректората, а сега работата
продължава по булеварда до паметника на Васил Левски. Изпълнителят ремонтира
тротоарите от страната на Националната художествена галерия, като ще бъдат
рехабилитирани и пътните платна. Тези СМР са част от проекта за обновяването на
Зона 4 от Централната градска част.
Реновирахме трамвайните релси по бул. „България", където бяха изградени и перони.
Започнахме и преасфалтиране на пътното платно по булеварда от бул. „Акад. Ив.
Евст. Гешов" до бул. „Гоце Делчев" в посока кв. „Бояна". В ход са строителни дейности
и по улиците: „Гюешево" в район „Възраждане", „Хемус" в „Слатина", „Феникс" в „Овча
купел", „Резбарска" в „Подуяне".
Продължават дейностите по обособяване на локалните платна на Северната
скоростна тангента на Софийския околовръстен път, а също и по бул. „Христофор
Колумб". По бул. „Константин Величков" в район „Красна поляна" се работи по
обособеното трасе за градския транспорт. Това е един пилотен проект, при който
автобусите и трамваите ще използват общо платно. След като изградим 6 перона,
които да се използват от хората, предвиждаме да бъдат обновени и пътните настилки
в обхвата на трамвайните линии.
5
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
6
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
7
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
8
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
9
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
10
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
11
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
12
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
Строител стр. 12; 13 - Димитър Янакиев, президент на „Мидия груп Холдинг" АД,
член на Контролния съвет на КСБ: Можем да определим настоящата за „Мидия
груп Холдинг" АД година като успешна
17.08.2018 00:01
Ренета Николова
13
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
14
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
фирми без опит, без необходимата работна ръка, такива, които дори не са вписани в
Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС). Слабото звено беше това,
че не бе прецизирано, че фирмата, която ще строи, трябва да има опит, да има кадри,
задължително да е вписана в Регистъра на Камарата. В противен случай кой носи
отговорност за капацитета и възможностите й? Неотдавна в интервю на председателя
на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев прочетох, че в ЦПРС на Камарата има
регистрирани около 5000 фирми, но още 15 хиляди се водят с предмет на дейност
строителство! Разбирам, че във всеки един закон може да има пропуски и
недобросъвестни хора се възползват максимално от тях, но тук именно е ролята на
държавата да коригира текстовете, така че строителна дейност да може да се
извършва само от легитимни фирми, вписани в ЦПРС, включително и на обекти 5-а
категория. Това е много важно и подкрепям усилията на ръководството на Камарата в
тази посока. Считам, че трябва Националната програма за енергийна ефективност да
продължи. Дори и ако се направят някои промени в нея, например да се включи
някакво самоучастие от страна на гражданите. Чуват се и твърдения, че санирането
било скъпо. Аз, погледнато реално, не смятам, че е скъпо, просто хората нямат
достатъчно информация с колко неща трябва да се съобразява строителят. Например
между 14 и 16 часа не може да се работи, за да не се вдига шум, но работниците са на
обекта и трябва да им се заплаща. Те са на норма, а не могат да си свършат работата.
Или няма го някой собственик и трябва да го чакаш, за да влезеш на терасата му и да
смениш дограмата. Или бабата казва, че докато не дойде синът й от Германия, няма
да пусне никого в апартамента. Проблемите от този характер са много. Надявам се, че
Програмата ще продължи.
Вие сте сред фирмите, които подкрепят редица благотворителни инициативи. Бяхте
сред първите, които се включиха в благородната кауза на КСБ за построяването на
къщи за пострадалите от трагедията в Хитрино.
С инициативата за безвъзмездно изграждане на 10 къщи за пострадалите семейства в
Хитрино КСБ за пореден път доказа, че е обществено отговорна организация, а
строителите, които се включиха, дадоха възможност на практика да се реализира това
благородно дело. Когато разбрах за инцидента, аз приех за себе си като морален дълг,
че трябва да помогнем на тези хора. Отидохме на първата среща в Шумен, после в
селото. КСБ дари средства, с част от които беше направено проектирането на къщите.
Въпреки че нашият проект излезе на по-късен етап, когато строителството на другите
къщи вече беше започнало, се включихме с всичко необходимо - механизация, хора, и
нашата къща я направихме от 15 август до 8 декември, когато имахме вече и
разрешение за ползване Акт 16. Няма как да забравя вълнението и благодарността на
хората, когато влязоха в новия си дом. Колегите, които се включиха в тази благородна
кауза, изпълниха с огромна отговорност и високо качество строителството на къщите -
„АТ Инженеринг - 2000", „Джи Пи Груп", ГБС, „Планекс", „Геострой", „Геотехмин",
„Хидрострой", „Билдникс", „Трейс Груп", „АМ Шумен" и „Кристална вода" - всички
фирми дарители си свършихме отлично работата, както и КСБ и помогнахме на най-
тежко пострадалите семейства.
Ние като компания на много места сме помагали - и в Ахелой, и за църквата „Свети
свети Кирил и Методий", за детски градини и училища. Винаги се опитваме да се
отзовем на обществено значими инициативи, а и при нужда да подкрепим наши
работници и служители.
Член сте на Контролния съвет (КС) на КСБ, какви са Вашите наблюдения, как протича
работата на Съвета? Новото ръководство на КСБ провежда много активна политика,
какво е мнението Ви?
Контролният съвет е много важен орган на Камарата и за мен е чест да съм негов
член. Нашата задача е да следим дейността на УС от гледна точка на нейната
законосъобразност. Моите адмирации към начина на ръководене на работата на КС от
председателя на Съвета Валентин Николов, човек, който се ползва с голям авторитет
и уважение в бранша. Стилът на комуникация, който той е наложил, е диалогичен и
15
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
16
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
17
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
18
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
Инж. Кънев, завърши четвъртата сесия на 44тото Народно събрание. Как протече
работата на оглавяваната от Вас парламентарна Комисия по икономическа политика и
туризъм (КИПТ)?
Знаете, че обикновено провеждаме заседание в сряда. През изминалата сесия мога да
завя, че почти не сме пропускали седмица. КИПТ беше водеща по промените в няколко
основни закона. Считам, че бяхме и изключително ефективни и по отношение на
контрола върху работата на Министерството на икономиката (МИ) и Министерството
на туризма (МТ), като имахме няколко блиц контрола и изслушвания. Интересно бе
едно от последните заседания, което касаеше работата на МТ по промени в Закона за
туризма. През 2018 г. гласувахме т.нар. втори закон за туризма. Ще припомня, че с
т.нар. първи голям нормативен акт за сектора регламентирахме създаването и
работата на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), която да даде
възможност да се увеличат приходите от нощувки и да помогне в борбата срещу сивия
сектор. Приехме тези промени през миналата година. Те въвеждат железни правила
при регистрацията на туристите в местата за почивка. Вече автоматично ще се подава
информацията за почиващи, отседнали в даден хотел или база, към данъчните служби
и Министерството на вътрешните работи. Това ще има голям ефект за изсветляване
на бизнеса и за събиране на повече общински и държавни такси, на второ място - и за
сигурността. Въвеждането на ЕСТИ се забави заради много процедурни хватки, които
блокираха конкурса за избор на изпълнител за нейното изграждане. Добрата новина е,
че наскоро министърът на туризма Николина Ангелкова подписа договора за
реализацията на ЕСТИ.
Вторият голям закон за сектора касае правата и задълженията на туристическите
оператори и правата на потребителите при отказ от пътуване и т.н. С промените през
2018 г. бяха транспонирани европейски разпоредби. Направиха се изменения, касаещи
контрола и правилата за налагане на санкции и извършването на проверки, които
регламентират докъде стигат правомощията на МИ в лицето на Комисията за защита
на потребителите и къде са тези на инспектората на МТ.
Ще определя като изключително интересни дебатите в КИПТ по промените в Закона за
защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), внесени от Министерския съвет по
предложение на вицепремиера Валери Симеонов. Сблъскаха се две различни
концепции. Едната беше на вносителя - заместник министър-председателя, а другата -
на МТ, която е залегнала в т.нар. трети голям закон за туризма. Той беше публикуван
за обществено обсъждане и вероятно през есенната сесия на Народното събрание ще
го разглеждаме в КИПТ. Ведомството се кани да обособи специален режим за борба с
наднормения шум в големите курортни комплекси в страната. Това противоречи на
сега обсъжданите изменения в ЗЗШОС, но времето ще покаже кое е по-доброто.
Кои бяха другите теми, по които работихте през изминалите месеци?
В областта на икономиката смятам, че бяха постигнати изключително добри резултати
в развитието на индустриалните зони в България. Това е една от темите, които сме
коментирали неведнъж. Следващата, по която Комисията никога не е преставала да
работи, е подобряване на бизнес климата. Проведохме няколко изслушвания на
отговорните институции. Изслушахме министъра на енергетиката Теменужка Петкова и
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.
Създадена бе работна група, която проведе няколко заседания за намиране на
оптимално решение на проблемите. Ще припомня, че според класацията на
Световната банка - To doing business, България е след 100-тното място по срокове за
присъединяване към енергомрежата на малки и средни предприятия. Имахме
заседание и с министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и с инж.
Румяна Михайлова, изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда", защото смятаме, че на този етап спешно трябва да се изменят някои правила и
да се облекчи българският малък и среден бизнес. Няма как фирма с двама или
четирима служители да отговаря на същите условия по охрана на труда и въобще на
изискванията на наредбите на Министерството на труда и социалната политика
19
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
(МТСП), както една компания от 200 или 2000 души. В България са регистрирани около
480 хил. фирми, от тях 400 хил. са реално работещи, от които почти 96% са микро-,
малки и средни. Най-големият дял от 92% са микрофирмите, в които са заети над 650
хил. души. Търсим решения, за да облекчим малкия и средния бизнес.
Заедно с колегите от двете парламентарни комисии по труда, социалната и
демографската политика и по образованието и науката, оглавявани съответно от
Хасан Адемов и Милена Дамянова, проведохме срещи с МИ, МТСП и Министерството
на образованието и науката (МОН). Вменено бе на МОН като водещо ведомство да
предложи промени в дуалното обучение. Смятам, че има резултат, защото буквално в
първата седмица след започване на работа на Народното събрание през септември
първо в образователната парламентарна комисия ще бъдат гледани поправки в
Закона за професионалното образование и обучение с цел разширяване на обхвата на
дуалното обучение. Предстои да дискутираме и темата за включване на бизнеса в
преподаването във висшите учебни заведения.
Като цяло смятам, че в момента българският бизнес работи в спокойна обстановка. За
съжаление продължава да се разтваря ножицата между бедни и богати, малки и
големи и в социален и в икономически аспект. Това е един от проблемите, които касаят
българската икономика. Ако трябва да бъда по-конкретен, за първи път в последните
години износът ни достигна 50% от БВП. Все пак числото е малко тревожно, защото
80% от него се формират от 400 компании. На нас ни липсва малкият и среден бизнес
с продукция с висока добавена стойност на по-добри пазари. Тук смятам, че държавата
трябва да осигури повече подкрепа на този тип предприятия.
Казахте, че са постигнати изключително добри резултати в развитието на
индустриалните зони в България.
Считам, че тепърва ще има интерес към темата. Много от общините, които работеха
по модната дума индустриални зони, според нас не направиха това, което трябва. Те
разделиха определени техни терени и без да има изградена, финансирана от местните
власти или от държавата инфраструктура, продаваха парцелите за строителство.
В Пловдив бяха първи, след това Божурище, Стара Загора и др. градове. Това е една
от темите, по които тепърва ние ще имаме изслушване на Министерството на
икономиката.
Какви са очакванията Ви за развитие на икономиката?
Това е доста сложна тема. Можем да се похвалим, че икономиката върви с един добър
ръст от 4%. В същото време, ако търсим някакъв негатив, можем да кажем, че е малко
и това не ни стига и че ни е необходим такъв от 6-8%. Даваме за пример съседните ни
конкурентни държави Румъния и другите, които наистина успяха да постигнат добър
растеж. Гордеем се с тези 4%, но според мен има нужда от дебати по темата, както и
за данъците и финансовата политика. Българската народна банка (БНБ) изнася данни,
че приходите, които идват от наши сънародници в чужбина, средно месечно се движат
между 70-90 млн. евро, които отдавна изпревариха реалните инвестиции в България.
Всъщност те са най-големият вложител у нас.
Проведохме среща с ръководството на БНБ за това как се регистрират тези приходи.
Оказа се, че те отчитат само средствата, които са по банков път и са над 2500 евро.
По-голямата част от парите, които идват в България, обаче са под 2500 евро. По
експертна оценка на Българската академия на науките тази сума е между 2-2,5 пъти
по-голяма от отчетената от БНБ. Можем да говорим за средства между 150-200 млн.
евро месечно, което означава, че това са над 2 млрд. евро годишно, т.е. 4 млрд. лв.
Тези пари не влизат в банките. Средствата спомагат за разширяване на
потреблението, т.е. те помагат изключително много за ръста на икономиката у нас.
В разгара сме на летния туристически сезон. Какви са очакванията Ви за него?
Смятам, че ще имаме една успешна година за сектора. Базирам се на данните от МТ,
които отчитат резервациите. Имаме лек спад на руските посетители, което е
разбираемо, защото част от тях се върнаха в Турция, Египет и Тунис. Но от друга
20
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
21
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
22
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
23
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
24
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
25
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
26
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
2. СТРОИТЕЛСТВО
27
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
сп. Икономист стр. 44; 45 - Инж. Иван Митев: 317 млн. лв. годишно инвестират
компаниите в сектора
17.08.2018 01:21
Минната индустрия е длъжник по отношение на информираността на
обществеността за настъпилите сериозни трансформации в бранша, казва инж.
Иван Митев
- Г-н Митев, България не е известна с богати руди. Това прави ли инвестициите в
сектора жизненоважни?
- За богати руди в днешно време вече е трудно да се говори и в световен мащаб. С
навлизането на нови ефективни техники за добив и технологии за преработка на
суровините почти всяко находище може да се счита за целесъобразно. Според
проучване на Ричард Шод от австралийската консултантска фирма MinEx, ако преди
десетилетие на година в света са се откривали по70 - 80 неголеми находища, сега
можем да говорим за 20 - 30.
- Какво ще се случи занапред с очакваното навлизане на електромобилите и нужните
за тях метали?
- Цветните метали като никел и цинк могат да се окажат в недостиг, каквото може да е
бъдещето и на медта. България не прави изключение. Знае се, че страната ни има
голям брой, но сравнително неголеми находища, което пък означава, че за да се добие
полезният компонент, са нужни технологии и разбира се, инвестиции.
Благодарение на съвременните модерни методи на проучване напредва изучеността
на територията на България и знанието за рудопроявленията. А това е от голямо
значение, защото именно тук е началото на процеса - търсене, проучване,
разработване, добив и преработка. Всички дейности изискват инвестиции,а времето от
откриването на едно находище до първата продукция е в рамките на минимум 12 - 13
години. Това е доста дълъг период, в който компаниите не спират да инвестират
сериозни средства. По наши данни в отрасъла се инвестират годишно около 317 млн.
лева. Тук влизат средства за обновяване на минната механизация, за развойна
дейност, технологии.
- В каква степен сее повишила ефективността в сектора благодарение на
технологичното обновление през последните години?
- През изминалата година общият добив на полезни изкопаеми в България отбеляза
увеличение спрямо 2016 година с 11%. Тенденция за траен растеж през последните 6
7 години отбелязват подотраслите твърди горива и метални полезни изкопаеми, които
са и с най-висок дял в разпределението на добива на полезни изкопаеми.Следват ги
инертните материали и индустриалните минерали. При почти всички дружества -
членове на минната камара, се забелязва тенденция за инвестиции в технологично
обновление, което допринася за общите резултати. Браншът отбелязва близо 2,5 пъти
по-висока производителност в сравнение със средната за страната и това безспорно
се дължи както на модернизирането на производствата, така и на инвестициите в
развитие на персонала.
- Какво всъщност означава Индустрия ч.О, когато говорим за минно дело, което много
хора все още свързват с измъчени хора с почернели лица, които тътрузят кирки?
- Минната индустрия, глобално, е длъжник по отношение на информираността на
обществеността за настъпилите сериозни трансформации в области като
дигитализация, условия на труд, модернизация на оборудването и технологиите,
мерките за опазване на околната среда. Парадоксално е, че макар минната индустрия
да е в сърцето на електрониката и високите технологии, преобладаващото мнение за
нея е свързано с измъчени хора и почернели лица.
Всъщност модерната минна индустрия вече мисли за роботи, изкуствен интелект и има
немалко разработки в промишлени изпитания и примери от практиката. Много пъти
казваме, че догонваме световни тенденции, но в България имаме постижения, към
които и големите минни гиганти проявяват интерес. За пример мога да посоча
подземния рудник „Челопеч", където от години функционира 100% wi-fi покритие на 600
28
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
29
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
30
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
31
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
32
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
33
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
34
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
35
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
36
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
Уникалният Кадин мост се намира край Кюстендил и е построен през далечната 1470 г.
Той е с дължина около 100ина метра, а ширината му е 5 метра. Мостът има и 5
полуцилиндрични свода, като третият или средният е най-висок и с най-голямо
подпорно разстояние. В долната си част стълбовете се извиват клиновидно, а във
всеки е издълбан и прозорец, пред който да преминават придошлите води на петата
по дължина река в България. Мостът е застлан с големи гранитни плочи и е украсен с
декоративни елементи като розети. Заради местоположението си спрямо реката,
гледан отдалеч изглежда несемитричен, но измерванията показват че симетрията на
съоръжението е идеална.
Идеята за изграждането на съоръжението е на тогавашният османски управник Исак
Паша. Той владеел територията по времето на султан Мехмед Втори. Везирът платил
за градежа, но оставил пътниците да преминават безплатно по него.
А причината да издигне мостът била повече от прозаична. Той бил спрян при един
поход от придошлите води на река Струма и затова настоял над буйните води да бъде
изграден мост. За това разказва и поставената каменна плоча върху моста, който днес
е обявен и за паметник на културата.
Според настоящите строители съоръжението е блестящ пример за това, че трябва да
се строи на инженеринг - тоест да се дава поръчката, а майсторът сам да реши кой е
най-добрият начин да изгради исканото съоръжение така, че да издържи на
предизвикателствата на вековете.
За моста има и много легенди. Според най-разпространената Кадин мост бил вдигнат
от трима братя майстори, които не били родом от Невестино, а от съседно село.
Братята неколкократно опитвали да поставят основите на моста, но това което
съграждали през деня, речните води отнасяли през нощта. За да не се простят и
тримата с живота си, неизпълнили повелята на Исак паша, една вечер те решили да
заздравят градежа като вградят сянката на първия, който посети строежа в ранно утро
на следващия ден, за да бъде той дух-покровител на съоръжението и да заздрави с
костите и кръвта си делото им. Каквато била и обичайната практика преди векове
според българските предания.
Така майсторите оставили дупка в строежа и зачакали на следващата сутрин кой ще е
злочестият човек, който ще вградят в моста. Първа на следващото утро пристигнала
младата невеста на един от братята майстор Манол. Съпругата му се казвала Струма,
а двамата имали невръстна рожба. Невестата дошла в ранни зори заедно с
пеленачето им, за да целуне съпруга си, да му пожелае спорна работа и да му донесе
приготвения вече обяд. Макар и със сълзи на очи майстор Манол изпълнил уговорката
и бутнал в приготвената дупка младата си невеста. Тя плачела и се молела да оставят
навън гърдите й и две дупки за очите, за да може да кърми и да гледа рожбата си.
Майсторите склонили и така тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато
накрая издъхнала. Казват, че и днес нощем се чува гласът и да проплаква, а млякото
от гърдите на жената се вкаменило, затова в миналото много без млечни майки
откъсвали парче от гранита, варили го и пиели отварата, за да им дойде кърма.
Според друга легенда мостът е построен като сватбен подарък за една смела
българска невеста по заповед на самия турски султан. Когато тръгнал на военен поход
към Босна, на това място султанът срещнал сватбари. Повечето се уплашили и
избягали, но не и невестата. Тя се поклонила на войската и на султана и му поднесла
дар. Тогава управникът я попитал тя какъв подарък иска и младата, току-що омъжена
невеста пожелала мост над реката, за да ходи на гости при майка си. Мостът бил
направен и наречен "Кадън кюпраси" или "Невестин мост" /от турската дума кадън-
невеста/, а през годините названието се променило и се преобразувало в днешното
Кадин мост.
На красотата на Кадин мост можете да се насладите от специално построената за
целта площадка в намиращия се в непосредствена близост парк. През лятото
колоните на моста пък се използват от местните малчугани като плат форма за водни
скокове преди да се разхладят в речните води.
37
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
***
Кои са най-големите и интересни пътни съоръжения, по които минаваме пеша или с
коли без да ги забелязваме? Какви усилия е коствало изграждането им на
строителите? Кои са най-старите мостове, по които се движат автомобили и днес?
За всичко това в. „Труд" ще разкаже в поредицата „Българските мостове". В нея ще
представим най-знаковите български съоръжения, ще ви срещнем с техните инженери
и строители и ще ви разкажем интересни факти за тях.
***
ИСТОРИЯТА
Сред другите легендарни мостове на България, за които ще ви разкажем в следващите
броеве са Дяволският мост в Родопите, покритият мост на майстор Кольо фичето в
Ловеч, Беленският мост над Янтра, също на Уста фичето. Сред най-знаковите
магистрални съоръжения пък е най-големият виадукт у нас „Бебреш" на магистрала
„Хемус", чиято дължина достига 120 метра. Повече за тях ще научите в материалите
от поредицата ни.
http://www.mediamonitor.bg/main.php?mil=VQgCDUtFAgEOGkwVVBRbVBYJSwpVWEdTC
1dHCkICAwwWU0NDWVVUUhYDSlwJXBAEBAIMB1ZVUUcDF18ECxpXV0BbVRULRQIED
hoMVQlECU0=
38
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
39
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
40
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
41
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
42
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
43
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
44
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
45
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
46
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
СНИМКА: БГНЕС
http://www.mediamonitor.bg/main.php?mil=VQgCDUtFAgEOGkwVVBRbVBYJSwpVWEdTC
1dHCkICAwwWU0NDWVVUUhYDSlwJXBAEBAIMBl5QXEcDF18ECxpXV0BbVRULRQIEDh
oMVQlECU0=
47
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
48
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
49
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
50
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
бързи мерки", заяви инж. Мазнев. Той обърна внимание върху "доста стихийния
характер" на строителната дейност от последните години и преориентирането на
строителния бранш към инфраструктурното строителство. "До 2008 година
изпълнявахме преди всичко високо строителство и тогава достигнахме строителен
продукт над 22 милиарда, от които 16 беше високо строителство. Изведнъж 2009
година строителният продукт падна на 11 милиарда, или с около 10 милиарда по-
малко за строителството на високи съоръжения и сгради. Това безспорно беше
първият удар, който разколеба капацитета на строителния бранш. Върхът беше краят
на миналия програмен период, когато достигнахме около 17 милиарда строителна
продукция, и то основно от инфраструктурни обекти, но за съжаление 2016 година
строителната продукция беше доведена до 11 милиарда. Тогава загубихме втория тип
строители, които напуснаха страната. В момента категорично заявяваме, че тези
стойности, постигнати назад в годините, вече трудно бихме могли да достигнем. Дори
да имаме техника, няма да намерим хора, които да изпълняват", каза той.
От Камарата на строителите очакват държавата да планира и програмира съвместно
с бранша визията си за обектите. "Наскоро в пътната агенция ни представиха списък,
че тази година биха могли да се стартират проекти за около 2,7 милиарда. Когато
добавим и НКЖИ, допълнителните проекти - и те са над милиард и половина, когато
добавим оперативните програми - там също са няколко милиарда и то в рамките на
един кратък период, наистина тогава вече програмата става неизпълнима.
Възможността на този фон да бъдат провалени и спешните проекти, е значителна",
смята Мазнев.
http://www.mediamonitor.bg/main.php?mil=VQgCDUtFAgEOGkwVVBRbVBYJSwpVWEdTC
1dHCkICAwwWU0NDWVVUUhYDSlwJXBAEBAIMBVFQUkcDF18ECxpXV0BbVRULRQIED
hoMVQlECU0=
51
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
52
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
53
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
54
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
55
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
- Г-н Кънев, на 21 юли БСП представи проекта си "Визия за България". Почти месец
след представянето какъв е интересът на вашите избиратели към документа и какви
са найчестите въпроси, които ви задават?
- Почти месец мина, откакто в НДК направихме сериозно обсъждане на идеите,
заложени във "Визия за България". Интересът продължава да е много голям. Преди
седмица с колегите от ПГ на "БСП за България" обсъждахме, че не е лошо материалът
да бъде размножен с варианти за обратна връзка с нашите структури. Какво
предизвика приемането на този документ за развитието на държавата ни? Истината е,
че искаме да предизвикаме дебат в обществото. Голямата кауза и цел за влизането ни
в ЕС приключи през 2007 г. Вече 10 години ние сме членки и за нас стои въпросът
какво постигнахме и къде сме. Особено сега след европредседателството този дебат
липсва в нашето общество. Всичко изглежда прекалено розово, красиво и лъскаво, а
истината е, че 10 години след като влязохме в ЕС, България изгуби 1 млн. от своето
население. Ако през 2007 г. покупателната ни способност беше 46% от средната за
ЕС, сега, 10 години по-късно, тя е 49 %. Т. е. имаме само 3% ръст. Изключително нисък
по всякакви стандарти е средният темп на икономически растеж за последните 10
години - средно 2%. Притеснява ме големият дял на населението с риск за бедност.
Знаете, че в ЕС това е от около 20%, в България над 46%. Искам да се върна към едни
думи, които цитирах в залата на НДК, когато представих част от икономическата
платформа във "Визия за България". Тогава цитирах Нобеловия лауреат Джоузеф
Стиглиц, който беше казал, че неравенството е голямата опасност на демокрацията.
Дойде един момент, в който ние трябва да започнем този дебат и да видим накъде ще
вървим нататък. Последните години след влизането ни в ЕС, България затъна в
нищоправене, в липса на реформи. В много сектори реформите са изключително
важни. Опашката за здравни министри върви много бързо.
- "Визията" предизвика коментари от парламентарните и извънпарламентарните
партии. Критикуваха ви, че няма разчети за идеите в документа. Как оценявате
реакциите срещу проекта?
- Първо, БСП като втора политическа и основна опозиционна сила излезе с
предложението за тази "Визия". Нормално е управляващите да се нахвърлят върху
нея. Това е визия, не е Бюджет 2019 п, нито проектопрограма. Има доста идеи в нея,
на които и аз самият гледам скептично. "Визията" не е предложена, за да се приеме и
гласува единодушно, а да има дебат по нея. Както виждате, чисто секторно колегите от
"Позитано" започнаха да провеждат срещи с неправителствените организации. Две
или три подобни срещи вече преминаха. Есента ще бъде много поинтересна, тъй като
ни предстоят срещи със синдикати и работодателски организации, както и с браншови
съюзи. Не виждам защо се превъзбуждат някои колеги. Това не е бюджет. Като дойде
време да гледаме бюджета за 2019 г. в парламента, тогава ще имаме по-сериозни
дебати по отношение на цифрите.
- Вие сте председател на Комисията по икономическа политика и туризъм към
Народното събрание. Във "Визия за България" БСП предлага нов път към устойчив
икономически растеж. Какво включва този път и каква дългосрочна перспектива дава
той на страната?
- Много неща трябва да се пипнат и да се променят. Ние предлагаме съвсем нов
режим на управление на държавната собственост. Казваме повече държава там,
тогава, където и когато това е необходимо. Истината е, че никой не е казал, че
държавното е по-лошо от частното, но през последните години в българския език
навлезе една нова дума - "бордовак". Това са партийни другари и независимо кой е на
власт, те влизат в бордовете и добре си живуркат. Ние предлагаме управлението на
държавните фирми и фирмите с мажоритарно и държавно участие да бъде поставено
на пазарен принцип. Австрия има над 40% държавна икономика, защо във Франция
може да бъде над 30%, да не говорим за някои от северните държави, а при нас винаги
когато се каже, че нещо е държавно, е лошо и нещо, което е частно, е прекрасно. Има
една поговорка, че държавният монопол е нещо отвратително, но полошо от него може
56
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
57
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
58
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
59
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
60
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
61
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
62
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
63
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
64
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
65
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
66
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
67
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
68
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
69
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
70
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
71
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
72
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
73
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
http://www.mediamonitor.bg/main.php?mil=VQgCDUtFAgEOGkwVVBRbVBYJSwpVWEdTC
1dHCkICAwwWU0NDWVVUUhYDSlwJXBAEBAIMB1dTXEcDF18ECxpXV0BbVRULRQIED
hoMVQlECU0=
74
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
75
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
76
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
http://www.mediamonitor.bg/main.php?mil=VQgCDUtFAgEOGkwVVBRbVBYJSwpVWEdTC
1dHCkICAwwWU0NDWVVUUhYDSlwJXBAEBAIMB1dQU0cDF18ECxpXV0BbVRULRQIED
hoMVQlECU0=
77
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
78
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
79
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
сп. Капитал - специално издание стр. 8; 9 - Инж. Огнян Ценков, кмет на Видин:
Пътят до Видин не е проблем
17.08.2018 00:43
Интервюто взе Йово Николов
80
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
Допреди 2 години Видин беше задлъжнял град, имахте запор на сметки, дългове, как
успяхте да излезете от това положение?
- С помощта на правителството. Когато встъпих в длъжност, имахме запор на каса и на
банкови сметки, един лев нямахме, никакви пари, дори имахме 7 млн. просрочие, обща
задлъжнялост 21 млн. лв. при бюджет от 32 млн. Обърнахме се към правителството и
то ни отпусна 2 млн. лв. безлихвен кредит. Разплатихме се с тези, които бяха
запорирали сметките.
След това изготвихме финансов разпределителен план. И сега имаме под 1 млн. лв.
просрочени задължения.
Имахме и 13.5 млн. лв. общи задължения, в които влизат и 6-те млн. безлихвен кредит.
Тоест ние нямаме други задължения освен един кредит, който е бил 8 млн. лв. Ние
работим много по проекти, ние сме една от общините, която на глава от населението
сме над средно ниво по усвояване на европейски средства. През март 2018 г. община
Видин излезе от категорията на общини в недобро финансово състояние.
Какви проекти осъществявате?
- Първият проект, който ще реализираме, е цялостна реконструкция на пешеходната
зона на стойност 11 млн. снимка Надежда Чипева лв. Финализирахме проектите, които
бяха в значително изоставане - това са „Зелена и достъпна градска среда" по ОП
„Регионално развитие и растеж" и изградихме едни много хубави зелени площи,
градинките от спортната зала до паркинга на хотел „Аполония". В момента сме в
процес на довършване на пречиствателната станция, която не беше изградена от
предишния програмен период. Тя е за 18 млн. лева с ДДС, това е вторият етап на
водния цикъл. Епиграфският център също беше един изостанал проект. Това бяха
нещата, които спешно трябваше да довършим.
Как трябва да се развива Видин, за да стане привлекателно място за живеене?
- Много сериозен фактор за ръста на работни места и за развитие на икономическия
потенциал на общината е привличането на инвестиции. Още в началото на мандата
изготвихме Наредба за насърчаване на инвестициите съгласно Закона, според която
общината има при определени критерии право да издава сертификат клас В, с което
подкрепя съответния инвеститор, като му дава облекчения и преимущества.
Какви са предимствата?
- При инвестиции до 2 млн. лева се издава сертификат клас В, до 10 работни места.
Например покупката на терен общинска собственост не минава по публичен търг
съгласно Закона за общинската собственост, а се продава директно на инвеститора на
цена, която е определена от лицензиран оценител, т.е. не минава през т,ърг, където
може да се вдигне тази цена многократно. И в случай на разкриване на нови работни
места държавният бюджет поема осигуровките.
А имате ли такива инвеститори, които са се възползвали от това?
- До момента нямаме, но имаме инвеститори, които имаха съществуващи предприятия
и разкриха нови работни места и ние им съдействахме през Агенцията за насърчаване
именно на тези нови работни места да бъдат поети осигуровките от държавния
бюджет.
Тук спират ли кораби?
- Да, и тази година са заявени 256 круизни кораба. Миналата година бяха 192, а 2016 г.
150, така че има едно сериозно нарастване. Видин е богат на исторически сгради град.
Какво стана със сградата на синагогата, тя е изключително красива, но дълго време се
рушеше?
- Още не сме я възстановили, но в момента работим по проект по ОП „Региони в
растеж" пак чрез безвъзмездни финансови средства. Миналата година Регионалната
организация на евреите в България „Шалом - Видин" я дари на общината и това е за
пръв път в световната еврейска история - да се дари реликвен дом, с три условия.
Първото условие е да се възстанови като културен център на името на
световноизвестния художник Жул Паскин, който е наш съгражданин, 50 кв.м отделно
помещение за тяхната култура. И възстановяването да започне в петгодишен период.
81
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
82
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
изглежда отстрани. Има някои общински съветници, които казват: ама годишният
бюджет за сметоизвозване е 1.5 млн.лв., ако купите машини и съдове, ще ги спестите.
Това не е вярно. Като ги купим, след това следват разходи - заплати, застраховки,
гориво, поддръжка, което ние сега не го плащаме. За другите населени места договори
имаме с шест фирми, които сме ги обособили по региони, общината има 34 населени
места.
***
ПРОФИЛ
Инж. Огнян Ценков е завършил ВНВУ „Васил Левски" - Велико Търново. Служил е в
поделение в Самоков до 1990 г. След това влиза в системата на МВР, където работи
до 2009 г. В сектор „Свръзки". От декември 2014 г. е зам. областен управител на
Видин. На местните избори през 2015 г. печели на втори тур кметската надпревара от
партия ГЕРБ.
http://www.mediamonitor.bg/main.php?mil=VQgCDUtFAgEOGkwVVBRbVBYJSwpVWEdTC
1dHCkICAwwWU0NDWVVUUhYDSlwJXBAEBAIMB1JRVEcDF18ECxpXV0BbVRULRQIED
hoMVQlECU0=
83
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
84
Преглед на медиите
17.08.2018 г./Петък
85