ПРОУЧВАНЕ ЗА ПРЕДИКТОРИ ЗА КОМУНИКАТИВНИ НАРУШЕНИЯ

В РАННОТО ДЕТСТВО

Светлана Картунова
Обединена терапевтична практика „Детски истории“
Консултативен кабинет за ранно въздействие и терапия
sosunnykids@gmail.com

PREDICTORS OF COMMUNICATION DISORDERS

IN EARLY STAGES OF CHILD’S DEVELOPMENT
Svetlana Kartunova
United Therapeutic Practice "Children's Stories"
Early prevention and therapy consulting office

Появата на говора е етап от развитието на детето, който е обусловен от навременното

съзряване на процесите на сензомоторното и психомоторното развитие. То е процес на по-сложно и
дълговременно изграждане на умения и следва да се разглежда не като изолиран акт на постижение
в детското развитие, а в контекста на общото развитие на комуникативните умения. По същия начин
е подходящо да се отнесем и към дефицитите по отношение на проговарянето или т.нар. късно
проговаряне.

Данните, които взимаме за изследване на развитието, са от анамнестичен въпросник за

предистория, сензорна преработка, хранителни механизми и поведение. От общо 373 случая в 295
се установява затруднение майката/родителите да „разчетат“ сигналите в поведението на детето и
това се отразява на комуникативните механизми в диадата „майка-дете“. Считаме, че тези данни са
свързани с етапите на развитие на разбирането и формиране на процесите на регулация на
поведението и ученето. Проблемите, които възникват в ранните етапи, обикновено са свързани с
поведение, което при бебетата се обозначава като дисрегулация, тъй като не се предполага
съзнателен и преднамерен елемент в него. Във възрастта от 0 до 16 месеца се установява
регулиране на процесите на хранене, на редуването сън-будност и на спокойното бодърстване.
Това са базовите условия за развитие и опознаване на собственото тяло и околния свят в случаите,
когато детето е клинично здраво. Нарушаването на регулацията на тези процеси е следствие на
проблем в сензорната преработка и корелира с поставени по-късно диагнози като Разстройство от
аутистичен спектър, Разстройство в експресивната реч и други.

Abstract
The child development is a very dynamic process right from the early stage of reflective response
as by means of movement the child will get to know the objects, will connect to other people and to the
environment. The sensory integration process is the basis of praxis development. Whenever praxis processes
are being synchronized with the emotional processing and regulation, behavioral communicative models are
generated.
 All diagnostic and screening methods in early age use evaluation of movement and behavior.
Through collecting anamnestic data on the developmental history, most common symptoms of
dysregulation in early development are - the excessive crying, the problems in sleep regulation and in
those in the feeding process. Research shows in 295 cases that dysregulation makes it difficult for the
mother to read the baby's behavioral signals and in the long run change the interaction in the dyad
“mother-child”. The results show that a significant part of the cases of dysregulation behavior at an early
age, has problems in sensory processing integration. Many of them subsequently (after 2;6 years) have
been diagnosed with Autism spectrum disorder and other communicative-related deficit nosologies. The
state of dysregulation during the early stages of development is seen as a predictor of communication
problems in child development and the relationship to the mother and the social environment.

История на проблема
Процесите на сензорна интеграция работят през целия живот. Те протичат несъзнателно и се
приема, че се случват „по подразбиране“. Ние не се замисляме какво огромно количество
информация обработва нашият мозък и колко синхронно действа той на функционално и
биохимично ниво. Началото на тези процеси се наблюдава още от вътреутробното развитие със
структурното изграждане на централната нервна система. Това се установява чрез движенията на
бебето в утробата, като реакция на различни стимули. Същите процеси, но базирани на много по-
зрели неврологични структури, организират двигателното и психическото развитие на детето след
раждането и съответно говорните и езиковите способности. Сензорната интеграция придава
смисъл на придобития опит чрез непрекъснатата обработка на постъпваща информация,
както и използването на запаметена такава. Това е причината да се проучват тези процеси в
развитието на детето.
Целта на въпросника, от който използваме данни за проучването („Регулация на
комуникация, хранене и сензорна преработка в ранното детско развитие“ – анамнестичен въпросник,
С. Картунова, Ж. Темникова, К. Чикова 1 ), е събирането на анамнестична информация и по-
специално на данни за процесите на регулация в ранните етапи от развитието. Обръща се внимание
на свързаността на ранното разбиране и организиране на адекватен отговор на сигналите в
поведението на бебето, както и съответната реация от негова страна при прилагане на нужните
грижи. Основните процеси, които управляват това развитие, са неврофизиологични (примитивни
рефлекси, сензорна интеграция на стимулите от околната среда, биологично развитие на основните
анатомични структури) и са очаквани като проява и надграждане в тясна връзка с отсрещен
комуникант (родител). Тази взаимосвързаност в ранното детство дава основание за търсене на
зависимост с последващите трудности в разбирането на собственото тяло, взаимодействието с
околната среда (играчки, предмети, хора) и процесите на проговаряне и общуване. Данните, които
се представят, са взети от 373 семейства, които са подали заявка за консултация и са попълнили
родителския въпросник през последните 5 години.

1
Въпросникът беше представен на Международната логопедична конференция в Албена през 2016 г. като
„Родителски въпросник – анализ на анамнестични данни“ от Светлана Картунова и Жулиета Темникова.
 Цел на проучването
Цел на настоящото проучване е търсенето на зависимост между ранните данни за
дисрегулация и настоящия проблем в развитието на детето, заради който семейството търси
консултация и терапевтично въздействие в логопедичната практика. Поставя се въпросът кой от
процесите, които са с дисрегулация в ранните стадии, повлиява най-силно развитието и по какъв
начин се проявява в следващите стадии. Въпросите са от затворен тип и са формулирани в минало
време за „кърмаческия период“. Семейството попълва въпросника в домашна среда и отговаря на
въпросите с „да“ и „не“. Анализира се доколко признаците на дисрегулация и в трите сфери –
съотношение сън-будност, хранителни механизми и поведение и спокойно бодърстване – са
определящи за степента на проявената впоследствие симптоматика на аутистични маркери, както и
трудности в общуването. На този етап от изследването тези зависимости се анализират като
количествени корелации и процентно съотношение.
Наред с това се проучва кои от процесите на дисрегулация се срещат най-често и какво е
съотношението им по полов признак. Мащабният анализ на данните (от над 300 айтема) е в процес
на обработка поради непрекъснатото актуализиране на базата данни. Изборът на трите показателя
за регулация се базира на 1.) критерии за социално и емоционално развитие на детето в периода 0-
12 м и 2.) резултати от изследване с ядрено-магнитен резонанс (проучванията на Torsten & David
Hubel), доказващи, че ранните преживявания (стимули – сензорни, моторни) въздействат върху
неврофизиологичното развитие (изграждане на синапси). Емоционалният отговор на детето и
изграждането на социалност след шестия месец зависят от разбирането и задоволяването на
нуждите му до този момент.

База данни
От изследваните 373 случая се отделиха 78, за които родителите посочват, че е налична
неврологична патология или вродени заболявания, диагностицирани в неонаталния или в периода
на ранното детство. Тези случаи се изключват, тъй като евентуалните данни за дисрегулация е твърде
вероятно да са следствие на основното заболяване на детето. В останалите 295 случая на деца с
нерегистрирани неврологични особености се установяват данните, организирани в таблица 1.

Основен аргумент и резултати

Съотношението по полов признак в изследваната група от 295 деца са: 81 момичета
(24,46%) и 214 момчета (72,54%). Родителите на 80% (236) от всички деца са отбелязали поне един
проблем в регулацията, а 12% (39) са отбелязали и трите признака. От всички деца 59,3% (175) са
имали дисрегулация в храненето, 30,8% (91) – проблеми в съня, а 29,5% (87) – проблем с екцесивен
плач. 20,3% (60) имат дисрегулация по два от признаците, а 13,2% (39) и по трите. Много голям
процент от децата (93,2%) имат поставена медицинска диагноза до 6-годишна възраст, като 41,8%
от тях са свързани с комуникативни нарушения.
От всички деца с установена диагноза до 6-годишна възраст с Разстройство от аутистичен
спектър (РАС) са 17,1%, с Первазивно разстройство на развитието, неуточнено (ПРР) – 20,7%,
Разстройство на експресивната реч (РЕР) – 3,6%, а с други диагнози – 58,2%. От всички деца,
които са с регистрирана дисрегулация, тези, които са с РАС, са 16,1% (33).
Таблица 1
Първоначална статистическа обработка на данни
От общо момчета момичета
Критерий % % %
295 деца 197 98
С поставена
275 93,2% 178 90,3% 64 65,3%
диагноза
РАС от всички
48 17,1% 35 19,1% 13 20,3%
диагностицирани
ПРР от всички
57 20.7% 41 23.0% 16 25%
диагностицирани
РРер от всички
10 3.6% 7 3.9% 3 4.7%
диагностицирани
20 7.2% 11 6.2% 9 9.4%
ДЦП
Генетични синдроми 14 5,1% 8 4.5% 6 14.1%
Други диагнози или
160 58.2% 95 53.4% 41 64.1%
неуточнени
Общо с
комуникативни нар- 115 41,8% 83 46.6% 23 35.9%
я
Дисрегулация 205 69.5% 140 71.1% 65 66.3%

Дисрегулация ХР 175 59.3% 117 83.6% 58 89.2%

Дисрегулация СЪН 91 30.8% 62 44.2% 29 44.6%

Дисрегулация
87 29.5% 60 42.8% 27 41.5%
ПЛАЧ
Дисрегулация х 1
109 36.9% 73 52.1% 36 55,4%
признак
Дисрегулация х 2
60 20.3% 38 27.1% 22 33.8%
признака
Дисрегулация х 3-те
39 13.2% 28 20% 11 16,9%
признака
РАС (48) с
33 68.7% (35) 23 65.7% (13) 10 76.9%
дисрегулация
РАС (48) с
дисрегулация х 1 17 35.4% 13 37.1% 4 30.8%
признак
РАС (48) с
дисрегулация х 2 9 18.7% 6 17.1% 3 23.1%
признака
 РАС (48) с
дисрегулация х 3-те 7 14.6% 4 11.4 3 23.1%
признака
Дисрегулация (205)
33 16.1% (140) 23 16.4% (65) 11 16.9%
с РАС
Дисрегулация само
29 14.1% (117) 18 15,3% (58) 4 6.9%
ХР (175) с РАС
Дисрегулация само
15 16,5% (62) 9 14,5% (29) 6 20.7%
СЪН (91) с РАС
Дисрегулация само
13 14.9% (60) 8 13,3% (27) 5 18.5%
ПЛАЧ (87) с РАС
РАС – Разстройство от аутистичен спектър
ПРР – Первазивно разстройство на развитието – неуточнено
РРер – Разстройство на експресивната реч

Може да се направи изводът, че дисрегулацията в ранна възраст може да се отнесе към много
по-сериозни проблеми в развитието и общото комуникативно функциониране.
Анамнестичният въпросник е замислен да бъде неразделна част от инструментариума за
превенция и диференциална оценка на различни състояния, които са обезпокоителни през ранното
детство. Въпросникът дава информация за нагласите, динамиката и процесите в семейството.
Значимите корелации и вътрешни зависимости на отделни скали са в процес на финална обработка.
Първоначалните резултати са основание да се организират усилията и проучванията в етапа на
ранното детство не само като събиране на данни, но и в посока превенция и детерминиране на
предиктори за комуникативни нарушения в развитието.

Библиография:
Банова, В. Психомоторно развитие и психомоторни практики. София., Словото, 2003.
Долто, Ф. Всичко е език, София, Колибри, 2006.
Йосифова, Р. Движение и език, София: ЛЦР, 2012.
Минчев, Б. Психология на човешкото развитие. Курс лекции, http://psihologiabg.com/,
онлайн: май 2015.
Ayres, A.J., Jeff Robbins, Sensory Integration and the Child: Understanding Hidden Sensory
Challenges Western Psychological Services, Los Angeles, 2005.
Ayres, A.J. and Mailloux, Z. (1981). Influence of Sensory Integration Procedures on Language
Development. American Journal of Occupational Therapy 35(6); 383-390.
Blythe, Sally Goddard, Reflexes, Learning and Behavior: A Window into the Child's Mind. Fern
Ridge Pr., 2005
Fallon, Moira A. et al. (1994). The Effectiveness of Sensory Integration Activities on Language
Processing in Preschoolers Who Are Sensory and Language Impaired. Infant-Toddler Intervention
(4), 3, 235-243.
Hanschu, B. (2001) Autism & Attention Deficit Disorder/Hyperactivity: a Sensory Perspective.
Phoenix, AZ: Developmental Concepts
Hanschu, B. (2002) Evaluation & Treatment of Sensory Processing Disorders. Phoenix,
AZ:Developmental Concepts
Keenan, K, Shaw, D, Delliquadri, E, Giovannelli, J, Walsh, B. Evidence for the continuity of early
problem behaviors: application of a developmental model. J Abnorm Child Psychol. 1998;26:441–
445.
Kranowitz, Carol Stock 2006, The Out-of-Sync Child. TarcherPerigee
Kull-Sadacharam, K., Sensorische Integration 1965-2005. Eine Zusammenfassung. Frühförderung
interdisziplinär, 25 (2006) 2, S. 100-102. http://sowiport.gesis.org/search/id/fis-bildung-774625,
онлайн: май 2015
Masgutova S., Ph.D., (2004) Integration of Dynamic and Postural Reflexes into a Whole Body
Movement System, International NeuroKinesiology Institute
Mathiesen, KS, Sanson, A. Dimensions of early childhood behavior problems: stability and
predictors of change from 18 to 30 months. J Abnorm Child Psychol. 2000;28:15–31.
May-Benson, T.A., (2004) “Praxis is more than just motor planning.” American Journal of
Occupational Therapy
Reijneveld, S. A., Hielkema, M., Stewart, R. E., & de Winter, A. F. (2017). The added value of a
family-centered approach to optimize infants’ social-emotional development: A quasi-
experimental study. PLoS ONE, 12(12), e0187750. http://doi.org/10.1371/journal.pone.0187750
Zero to Three. Diagnostic Classification: 0–3: Diagnostic Classification of Mental Health and
Developmental Disorders in Infancy and Early Childhood. Zero to Three, Washington, DC; 1994.