ОТ РЕДАКТОРА
Какавиди и пеперуди
Здравейте, приятели,
„Този, който жертва свободата за сигурност, не
заслужава нито свобода, нито сигурност“. Про-
четох тази сентенция на Бенджамин Франклин
в скайп профила на сина ми, беше я избрал за свое
мото. Много се зарадвах. Защото звучи твърде
актуално днес. Заринати сме с негативни нови-
ни, внушения и манипулации. Идват от всички
страни, настигат ни, дори да слагаме слушалки
и да се опитваме да се опазим. Не можем. Про-
никват през сайтовете, джиесемите, надничат
зловещо от социалните мрежи, да не говорим
за телевизията, която бълва насилие, драма и
ужас. Все едно сме на фронта.
Особено тежък е януари, когато сваляме и по-
следните новогодишни лампички и няма свет-
лина на хоризонта. Един психолог даже
беше изчислил най-мрачния ден
- третия понеделник на новата
година. Наближава... Не съм
фен на теориите за световна
конспирация, обаче имам
усещането, че към нас са
насочени машини за нега-
тивна енергия. Случайно,
а може би не, системата
се опитва да ни вкара
в хронично състояние
на шок и страх. Всички
сме наясно, че който
се страхува, лесно
бива воден за носа.
Съзнанието се свива,
човек минава в режим
на оцеляване и стига до
споменатата сентен-
ция на Франклин. А тя,
преведена на робски, добива следното звучене:
„Наведена глава сабя не я посича“... Бих добавила
- посича я съвестта. Защото няма човек, който
да се нарече българин и да избере сигурността
пред Свободата. Няма.
„Свобода или смърт!“, казват възрожденците
ни и осмислят съществуването ни като нация и
като личности. Да бъдем Свободни! Толкова ли
е трудно да следваме завета на нашите идоли?
Не сме във война, не сме под робство. Дължим им
го. Те действително дадоха живота си за наша-
та свобода. А ние се мъчим да оцеляваме, обви-
ти като какавиди, вместо да разперим криле.
Но има и днес хора извън матрицата, които
ни показват как се лети. Като българката
Албина Фабиани, която прави истинска рево-
люция в лечението и поставя основите на
медицината на бъдещето (стр. 58). Като
големия чешит и още по-голям актьор
Любен Чаталов (стр. 70). Като група-
та българи, които вместо страхливо
да избягат от вулкана Агунг, оти-
доха в „устата на дракона“ (както
каза акад. Антон Дончев), за да чуят
гласа на интуицията, на вселенската
мъдрост (стр. 38). Като етнолозите,
които не се поколебаха да ни разкажат за
Къщата на духовете (стр. 12)...
Можем да разперим криле. Да бъдем свобод-
ни в красивия си магнетичен полет, наре-
чен живот. Да се издигнем над всичко, да
видим безкрайния хоризонт и да се слеем
с него, за да покажем след това Свет-
лината и Свободата на другите. Едва
тогава ще сме изпълнили завета:
„Свобода или смърт!“.
AKЦЕНТИ

ЗА ТВОЯ КОСМОС

РЕДАКЦИЯ:
Главен редактор Ганета Сагова
02/963 28 96, gsagova@ossem.eu
Зам. главен редактор Георги Караманев
ТемаТА на броя gkaramanev@ossem.eu

Живи здравички Отговорен редактор Женя Милчева

Редактор Михаела Ценкова

В
Специални кореспонденти
родопското село Югово живеят едни специални моми- Пламен Петков, Мария Бончева
Дизайн Петър Бойчев, Илиана Попова
ченца, които даряват здраве, но ядосаш ли ги, могат
Предпечат Камен Петров
да бъдат и отмъстителни. Някога демони, днес тези Снимки Владимир Мачоков
добри духчета – здравичките, са почитани като светици и Мениджър проекти
миролюбиво съжителстват с православните традиции. Оти- Магдалена Александрова
ваме да им отдадем нужната почит пред олтара в Стратева- Административен директор
арх. Динка Александрова
та къща, а двамата им откриватели за науката – дфн Росен Зам. административен директор
Малчев и доц. д-р Константин Рангочев, ще ни разкажат за Теодора Серафимова
историята и символите зад ритуалите, свързани със здра- 02/865 03 51, tserafimova@spisanie8.bg
вичките. Директор PR и реклама Ива Тодорова
02/963 28 14, bellatrix@ossem.eu
12 стр. Абонамент 02/963 30 81, 02/963 30 82
Юридическо обслужване:
www.vladimirov-kiskinov.eu
ЛИЦА в броя
Издател „Клуб 8“ ООД ISSN 1313-650X
Адрес София 1421, бул. „Черни връх“ 1-3
Тираж 17 500 броя

www.spisanie8.bg
www.facebook.com/Spisanie8

KОНСУЛТАНТИ:
Акад. Антон Дончев (литература)
Проф. д.и.н. Валерия Фол (тракология)
Проф. д.и.н. Сергей Игнатов (египтология)
Албина Любен Йордан Проф. д-р Петър Гецов (космология)
Фабиани Чаталов Григоров Проф. д-р Антон Антонов (физика)
Проф. Игнат Игнатов (астробиология)
Наричат я българ- Любимият актьор Време е за изкуството Доц. д.и.н. Иля Прокопов (археология)
ския биохакер, тя от безброй български на цветното кракле. Доц. д-р Вихра Баева (етнология)
е човек, способен игрални филми този Може би най-сложната Доц. д-р Михаил Малеев (минералогия)
Доц. д-р Георги Милошев (генетика)
на истински чудеса. път влиза в ролята техника за изработка Доц. д-р Васил Умленски (астрономия)
Убедихме се сами от на наш почетен и на порцелан ни пред- Доц. д-р Мария Папазова (холистична медицина)
първа ръка, ще се убе- авторитетен гид из ставя един майстор, Д-р Славян Стоилов (медицина)
дите и вие: програ- улиците и историите който влага в твор- Д-р Христо Смоленов (логика и евристика)
мата „Нова клетка“ на любимото си чеството си не само Станка Желева (изобразително изкуство)
Йордан Камджалов (музика)
е истинска здравна село Мирково. впечатляващи умения, Моника Балаян (психология)
революция, за която Пъстрите картини но и дълбока символи- Костадин Христов (история на парите)
тепърва ще се гово- от миналото ожи- ка. От 30 г. се изявява Иван Марков (математика, информатика)
ри много. Очакват ви вяват в дълбоките на световната сцена, Галина Герасимова (астрология)
десетки впечатлява- спомени на артиста с ето че дойде време да
щи примери. най-дълбоките стигне и до страници-
Бъдете здрави! сини очи. те на Списание 8.
58 стр. 70 стр. 88 стр.
 СЪДЪРЖАНИЕ
80 стр.

„Всеки ден съществуват условия за позитивно мислене. Като се събудите:

можете да се движите, можете да отидете до кухнята, това е радост. Сега с
вас си говорим – това също е щастие. Много е трудно да живеем с негативни
нагласи, но ние го правим непрекъснато.“
Геше Тензинг Тамдинг

88 стр.

36 ИЗБРАНО 64 ТВОЯТ КОСМОС 88 МАЙСТОРИ

Масаж от Родопите България влиза в осмица: В крак с красотата
пълна реализация
38 ПО ПЪТЯ Изкуството на цветното кракле
Драконът решава да излезе Нумерологична и астропрогноза 96 БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
При вулкана Агунг на остров Бали 70 ПО НОВИ ПЪТЕКИ С OPEL Как прохода бранят
Блажни истории в постно време
52 ТВОЯТ КОСМОС 140 г. от боевете при Шейново
Геше Ла: Квантовата физика С Любен Чаталов в Мирково 98 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
доказва дарма 78 ЕКО Беломорския орел
Интервю за тибетския будизъм Еко в гардероба Историята на непознатия герой
58 БИОТРАПЕЗА 80 СВЕТОВЕ Рудолф фон Ешвеге
Да пуснем тока! Тиктакащо изкуство 106 КАЛЕНДАР
Програмата „Нова клетка“ Аутомата проправя пътя на Какво ни очаква на небето през
на Албина Фабиани модерните технологии януари и астропрогноза
110 ЗДРАВЕ
8 идеи за дълголетие и здраве
38 стр. Съветите на проф. Игнат
Игнатов и Франциска Ахлайтнер
114 ИЗБРАНО
Възпалението спри с омега-3
116 ЗДРАВЕ ОТ ПРИРОДАТА
Балсам за тялото
Приложенията на маслото
от хвойна
118 ЕКО
Игрите на глада
Защо въпреки напредъка на
човечеството проблемът се
увеличава
122 ЧЕТИВО
Кихот д'Арк
Научнофантастичен разказ от
Атанас Славов

4 Списание ОСЕМ / Януари 2018

ФОТОФАКТ

Зима в розово
Езерото Керкини, Гърция. На 40 километра от границата ни,
във водния басейн, наричан и Бутковския гьол, между декември
и февруари могат да бъдат забелязани красивите дългокраки
птици. Розовите фламинги (Phoenicopterus roseus) долитат от
Испания, Франция и Югозападна Азия (Иран, Турция, Азербайджан).
Обитават частите от езерото, които са дълбоки само 50-70 см.
Те извършват т. нар. неправилни скитания, защото миграциите им
не са масови, а инцидентни, като сред трансконтиненталните им
спирки попадат Казахстан, Полша и дори Сибир...
© Илиана Попова
ПИСМА
Тъмната материя
и 5-ата сила
Т
ъмната материя заема около 23% от ця-
лата материя в пространството, тя не
може да отразява, нито излъчва електро-
магнитни вълни, което я прави „фанто-
ма на Вселената“. Терминът „тъмна“ е
използван от астрофизици и космолози за назовава-
не на обект, който не може да бъде разбран в своята
същност. Тъмната материя има неизвестен състав,
но видимо показва въздействието си върху Вселена-
та с огромната си гравитация, над 5 пъти повече от
видимата материя. Някои учени я определят като
скелета на галактиките.
Но как може да определим нещо, което не може да
бъде обяснено? Ето няколко идеи. Според това, кое-
Очакваме вашите мнения на имейл office@ossem.eu, на сайта ни www.spisanie8.bg, във фейсбук
www.facebook.com/Spisanie8 или по пощата: Списание 8, бул. „Черни връх“ 1-3, офис 7, София 1421
8 Списание ОСЕМ / Януари 2018
то знаем до момента, съществуват 4 физични сили.
1. Гравитация – всяка частица я изпитва. Тя е тази,
която придържа Земята близо до Слънцето напри-
мер, но все пак е и най-слабата от 4-те сили. Толко-
ва е слаба, че дори малко дете може да я преодолее,
като се изправи. Въпреки това, тя е силата с най-
голям обсег и е винаги притегляща. 2. Електромаг-
нитна сила - тя привлича електрически заредените
частици. Много по-голяма от гравитационната, но
за разлика от нея има по-малък радиус на действие.
3. Слабо ядрено взаимодействие, което помага за
радиоактивния разпад на атомите. 4. Силно ядрено
взаимодействие, което пък отговаря за „придър-
жането“ на протоните и неутроните в атомните
ядра.
Дойде време и за 5-ата сила. Идеята за нея ми хрум-
на от токови носители в полупроводници, които са
наречени дупки, и от труда на Алберт Айнщайн за
фотоелектричния ефект. Нека започнем с дупките:
те се получават, когато полупроводник бива загрят
и се откъсва електрон от ковалентната връзка, а на
негово място възниква некомпенсиран заряд (дупка)
със същите стойности като електрона. Ако предпо-
ложим, че тези виртуални частици винаги се нами-
рат в самия атом, като го обграждат по цялата му
повърхност, въпреки че не могат да бъдат измерени
като действителна маса, те явно оказват влияние-
то си върху материята. Ако вземем стойността на
тъмната материя в пространството и я приложим
за тези виртуални частици, може да открием дори
броя им, като умножим масата на атома по липс-
ващата материя и открием масата на липсващата
материя само в един атом.
Идеята ми не спира дотук. При фотоелектричния
ефект, за който Айнщайн получава Нобелова награда
през 1921 г., той обяснява, че светлината не само се
излъчва, но и поглъща на порции, наречени кванти. Ай-
нщайн показва, че при определена честота фотони-
те отделят електрони и настъпва фотоефект. Ако
честотата е недостатъчна, такъв не се наблюдава.
Идеята ми е, че ако вземем предвид, че около самия
електрон също съществуват виртуални фотони,
които се сплитат с дупките, те биха се погасявали
едни други и ако успеят да се погасят достатъчно
фотони, то самият електрон няма да се сплита по-
вече с атома и ще се отдели.
Ако приемем това за истина, може да обясним елек-
тромагнитната сила като просто сплитане на
виртуални частици, от които разнотипните ще се
сплитат и ще образуват връзки. Ако пък са еднотип-
ни, например две отрицателно заредени частици,
те няма да могат да създават връзка, тъй като няма
да има достатъчно фотони, с които да се сплетат.
Ала при наличие на две положително заредени час-
тици няма да има достатъчно „дупки“, да се създаде
достатъчно силна връзка.
Предполагам, че също, ако открием начин да се отър-
вем от тези виртуални частици, значително ще се
увеличи скоростта, ще изгубим всякакво съпроти-
вление освен това на самата частица, чиято ско-
рост може да достига почти 2 милиона километра
в секунда.
Иван Кривошийски, 19 г.,
студент по теоретична физика в СУ
Маслата помогнаха
на дъщеря ми
Б
лагодаря ви, че ни информирате за „Бота-
лайф България“ и Мила Георгиева, а на тях
благодаря, че ги има! Дъщеря ми е на 13 го-
дини, преди година и половина ù се появи
цикълът, но с проблем – идваше през 1-2
месеца, понякога и през 3. Беше болезнен. Отидохме
на гинеколог, който ни предписа хормонални таблет-
ки. Като всяка майка, за мен е шокиращо детето ми
на 13 г. да започне да пие такива медикаменти! С Мила
и фирма „Боталайф България“ се срещнах на изложени-
ето „Мисия Здраве“, където се запознах подробно със
свойствата и качествата на маслата, които предла-
гат, и по нейна препоръка купих масла от черен кими-
он и от вечерна иглика за дъщеря ми. И резултатът
дойде след 4 месеца – редовен цикъл без болка!
Мария Стоева, Перник
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 9
 OСЕМКИ

Планетарни ловци

С
Съзвездието лънчевата система е с най-много планети, които са в орбитата
Дракон е видимо само на една звезда. Оказва се, че на цели 2545 светлинни години
от Северното
полукълбо. В него
от Земята съществува подобна група от 8 планети, които орби-
вече са открити тират около звездата Kepler-90 в съзвездието Дракон.
немалко екзопла- Новооткритата система е неблагоприятна за живот заради
нети. близкото разположение на екзопланетите до звездата. Една от тях –
Kepler-90i, е 30% по-голяма от Земята и е изключително гореща. Пред-
полагаемата температура на повърхността ù надхвърля 426 градуса
по Целзий. Тя е скална и извършва пълен кръг около Kepler-90 веднъж на
14,4 дни.
Най-външно разположената планета от системата е Kepler-90h, с раз-
стояние спрямо звездата, колкото това на Земята до Слънцето.
Успехът на НАСА се дължи на т.нар. метод за машинно самообучение на
изкуствения интелект. Откритието става възможно, след като учените
Кристофър Шалуе и Андрю Вандербург „обучават“ компютър, който се усъ-
вършенства в разчитането на данните от телескопа „Кеплер“.
Планетарният ловец записва светлинни сигнали отвъд нашата слънчева
система, които се обработват от машината, а тя отчита дори незначи-
телно малката промяна в яркостта на светлината на звезда, когато тяло
преминава пред нея.
Технологията е вдъхновена от начина, по който невроните се свързват в
човешкия мозък. Изкуствената невронна мрежа отсява данните, получени
от „Кеплер“, и намира дори най-слабите сигнали, които иначе биха били про-
пуснати.
Kepler-90i не е единственото бижу, открито благодарение на изкуствения
интелект. Към системата Kepler-80 вече е известна и допълнителна, шес-
та планета. Тя е с размерите на Земята и се казва Kepler-80g.
На планетарния ловец „Кеплер“ и новата невронна мрежа им предстои да
проследят повече от 150 000 звезди...

10 Списание ОСЕМ / Януари 2018

Растенията реагират на упойки

Н
ово проучване, публикувано в авторитетното
англоезично издание Annals of Botany, показва,
че растенията реагират на анестезия подобно
на животните и хората. Това означава, че са
идеални за тестване на упойки в бъдеще.
Упойки се използват за първи път през XIX век, когато е
открито, че при вдишването на газ етер пациентите прес-
тават да усещат болка по време на хирургическа намеса.
От тогава до сега е установено, че много химически веще-
ства предизвикват анестезия. Въпреки това се знае малко
за това как те, при положение че нямат структурна прили-
ка помежду си, действат като анестетици, предизвикващи
загуба на съзнание.
В новото проучване с растения е установено, че когато са
изложени на действието на анестетици, растенията губят
автономните си движения и тези, предизвикани от докосва-
не. Един определен вид насекомоядно растение престава да
генерира електрически импулси и чашките му остават от-
ворени, а сигнализиращите за плячка власинки спират да реа-
гират на допир. Ластарите на граховото растение пък не се
движат самостоятелно и застиват в спираловидна форма.
Резултатите от това ново проучване показват, че на кле-
тъчно и органно равнище механизмите на действие на анес-
тетиците са подобни при животните и растенията. Зато-
ва те се очертават като нов обект, върху който могат да
бъдат изпитвани упойки. Целта е да се отговори на общи
въпроси, свързани с анестезията, но и да служат като под-
ходящ алтернативен тестов обект за изпитване на анесте-
тици, предназначени за хората.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 11

TEMATA

M
алки момиченца, които не оби-
чат самотата. Когато хората се
грижат за тях, те ги даряват със
здраве и късмет, а изоставят ли
ги, плачат. Като всички хлапета
понякога са своенравни и в желанието си да поиграят,
могат да напакостят. Всъщност няколко са нещата,
които ги отличават от останалите деца. Не се знае
точно кога са „родени“, но според учените това се е
случило не по-късно от XVII век. Живеят в малко и кра-
сиво родопско село и макар че са само там, същевре-
менно са навсякъде и никъде. Някога демонични образи,
днес те са по-скоро светици. Нямат собствени имена,
винаги ходят заедно, а събирателното им название го-
вори ясно. Предстои ни среща със... здравичките.

Живи
здравички
В РОДОПСКОТО СЕЛО ЮГОВО
„ЖИВЕЯТ“ МИТОЛОГИЧНИ MАЛКИ МОМИЧЕНЦА,
НЯКОГА ДЕМОНИ, КОИТО ДНЕС СЕ ПРЕВРЪЩАТ
В СВЕТИЦИ И ДАВАТ ЗДРАВЕ

Георги Караманев
снимки Владимир Мачоков
 TEMATA
Н
ебето се пропуква,
започва да плаче с
крокодилски сълзи,
като че ли има да
бели килограми лук,
и така ще е цяла не-
деля. Земята има
нужда от дъжд, а човекът – от мечти. От
легенди, от пъстри истории, които му по-
магат да рисува красивата обвивка на ина-
че доста скучния материален свят.
Нямаме тръби на гърбовете, до нас не
прелита симпатичният бродник Каспър.
Защото не сме в Холивуд, нито сме ловци
на духове. Идваме не да ловим, а за да се за-
познаем с едни духчета, които от цялата
Земя са избрали да помагат на хората в за-
кътания склон на Родопите.
Стигаме Югово, а дъждът се разреж-
да от плътна мъгла, която бързо рисува
момент на мистика и нереална реалност.
Другата къща, на баба Елена, я
купи от тях друг човек. И тоя човек
искал да развали оная стаичка, да
я поправи. Обаче моят баща, нали
една до друга са къщите, слушал една
нощ – реве се там, плаче се, плаче
се, защото той е решил да развали
тая къщичка. И те сега, светиците,
им е било мъчно, че ще им развалят
стаичката…
София Гаговска, родена 1915 г.
* Записите са от Селцето е част от малката община Лъки и
архива на асо- е на пътя за нейния център. Докато се ог-
циация „Онгъл“. ледаш, си го подминал, може да ти се стори
Адаптирани са
малко, но само ако не видиш отдалеч реди-
към книжовната
норма, в ориги-
ците от къщи, накачулени една върху друга
нал пълните 50 по стръмния скалист скат, между които се
записа можете нижат горски пътечки.
да намерите на Подминали сме го и се връщаме към кмет-
www.ongal.net. ството, а срещу него – малка чешмичка, така
14 Списание ОСЕМ / Януари 2018
осакатена, че чучурът продължава в друга
тръба. Точно над нея е Стратевата къща, за-
ради която сме дошли, домът на здравичките,
добрите духчета момиченца, носещи здраве и
късмет на всеки, който ги поиска от тях.
Духче в конака
Някога в селото имало поне три конака
- специалните домашни олтари в къщите,
на които юговци отдават почит на здра-
вичките. Единият отдавна не съществу-
ва, вторият бил в Понковската къща, коя-
то била изоставена и преди няколко години
също се срутила. Така в Стратевата къща
е последният останал олтар на духчетата.
Посреща ни Славка Стратева, специ-
ално е дошла от близкия град Лъки, за да
ни отвори. Допреди няколко години баба
ù Елена живеела в къщата и се грижела за
нея и невидимите ù обитатели. Прескочи-
ла 90-те, напоследък тя не била добре със
здравето, роднините ù я взели да се гри-
жат за нея и къщата останала сиротна.
При здравичките влиза някой само когато
дойдат роднините, за да отворят.
Сядаме на по чаша ментов чай, Славка
ни разказва, че семейството трудно може
да се грижи за къщата и мисли да я продава
въпреки специалния олтар. Преди посто-
янно идвали хора да запалят свещичка и да
почетат конака на здравичките, но напо-
следък ставало по-рядко. Просто защото
в селото са останали малцина.
Проект „Баба“
През лятото по проекта „Резиденция
Баба“ на сдружението „Фабрика за идеи“ в
Югово дошли много младежи, всички запа-
лили свещи на здравичките, а на едно момче
му станало лошо само щом влязло в конака.
Нас обаче не ни е страх, или поне не си при-
знаваме, след учтивата чаша чай молим да
видим това, заради което сме дошли.
На пръв поглед нищо специално, отвътре
не личи, че минаваме в друга част от къщата.
Влизаме в стаичка, подобна на всяка друга
селска изба. В единия ù край е малка ниша със
своеобразен олтар. Между двете драперии
Стратевата къща. Отляво личи старата част, към която е залепена къщата. Там е олтарът на здравичките.

стои литография на св. Богородица, малка По всичките пътища се срещат.

нейна икона, а отпред, на една масичка, има Ходят си, здравички, като светички
място за свещи. Стаята е мрачновата, липс-
ва кой знае каква украса, но не и атмосфера.
такива. Навсякъде обикалят. Нали
Самите здравички не показват с нищо, че са чуеш, че и наши, и ябанджийски (от
сред нас, но ние не пропускаме да им отдадем други селища – б.р.), и от другаде
почит и палим по свещичка. Което може би дохождат. Ами те си идват, ама
ги развеселява, защото нашето си е аджа-
мийска работа, отношението с тях по прин-
като палиш свещичка и за тях. И да
цип си е изцяло женско занимание. се молиш и за тях, де, и за наш’те, и
Отвън къщата е типична за Родопите, ябанджийските като дойдат, все едно,
на стръмното, както всички други наоколо. че ги приемаш и тях.
Различното е, че новата част е видимо прис-
троена към сградата, в която е конакът.
Баба Елена Стратева и мъжът ù купили Елена Стратева, р. 1926 г.
къщата през първата половина на 50-те
от други хора, които напуснали селото. Ми то здравичките са навсякъде, то
Точно в тези времена комшиите започнали не е само в наш’то село.
да чуват нощно време детски плач, хлипа-
не, ридания. Здравичките се чувствали изо-
ставени и страдали за хората. Латинка Пасева, р. 1937 г.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 15

TEMATA
Самотни в нощта
Когато Стратеви купили къщата,
първата им идея била да я разрушат и да
вдигнат нова. Но плачът се усилил, всяка
нощ огласял с тъгата си юговския хълм. И
младото семейство разбрало знака – раз-
рушили и препостроили половината къща,
оставяйки непокътнат конака.
В нощта след като взели решението,
баба Елена разказва, че ù се присънила кра-
сива гледка: четири момиченца играели за-
творено хоро. Смеели се, радвали се, излъч-
вали щастие...
Макар че култът към здравичките може
би е на цели три века, той попада в полезре-
нието на учените едва през 90-те години
на миналото столетие. Почти случайно,
благодарение на експедицията на асоциаци-
ята за антропология, етнология и фолкло-
ристика „Онгъл“, ръководена от дфн Росен
Малчев и доц. д-р Константин Рангочев.
(Интервю с тях - на стр. 26.) Учените за
първи път чуват от местните жени за съ-
щества, наречени здравички, и започват да
разпитват. Благодарение на факта, че през
последните години са записали разказите на
много жени, които вече не са сред нас, имаме
описанието на старото поколение за тези
впечатляващи митологични същества.
Изследването е практически единстве-
ният досег на науката със здравичките, а
тъй като до момента то не е било пред-
ставяно подробно пред широката аудито-
рия, може да се каже, че с този материал
светиците за първи път излизат толкова
смело от конака си, за да научат за тях хора
от всички краища на страната.
Работни дни
Почитта към здравичките се изразява-
ла в понеделник, четвъртък и събота, кога-
то се палели свещи на конака. В понеделник
и четвъртък свещите били нечетен брой,
а в събота - четен, защото в православ-
ното християнство този ден е за почит
към мъртвите. Което според етнолозите
показва, че здравичките имат и поменална
функция. На конака се носели кърпи, които
се оставяли за своеобразна жертва. Трета-
та форма на почит било месенето на малки
хлебчета, които се разчупвали („ломели“) и
се раздавали за здраве.
Вярва се, че здравичките се разхождат
нощем, хората в къщата често чували
странни шумове, същото разказват и са-
мите изследователи. Отеквал тропот, уд-
ряли се дървени лъжици, но здравичките не
били лоши – единственото, което понякога
се случвало, било да урочасат жена или дете,
които след това трябвало да им отдадат
почит, за да „изгладят недоразумението“.
Основната им „задача“ е да даряват
здраве, помагайки в лечението на различни
болести (и най-вече „Баба Шарка“). Вярва
Бяхме на сватба, цялото село. И
винаги всичките идват тук, та ломят
и оставят подарък кърпички. И ги
канят и тях на сватба. Затова идват
тука. Преди сватбата идват. (...) Утре
е сватбата и днеска идват да ломят,
съботата, за здравичките.
Елена Стратева, р. 1926 г.
се също, че пазят от премеждия пътници-
те. Закрила от здравичките търсят ро-
дилките (на третия ден след раждането) и
младоженците (в съботата преди венчав-
ката). Някога майките отдавали специал-
на почит на духчетата и преди синовете
им да заминат войници. Заради здравето,
което носят, юговци винаги са правели
всичко възможно да ги привлекат в селото
си и да търсят тяхната подкрепа.
Здравичките не могат да живеят
без хора - плачат, когато къщите с ко-
наците им са изоставяни от своите
стопани, и се радват, когато те се поя-
вят отново. По принцип хората и здра-
вичките живеят в различни стаи, не си
„ходят на гости“. Когато запеят първи
петли, здравичките се прибират, не мо-
гат да бъдат чути или видени.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 17
 TEMATA
Костницата, в която намират вечен покой десетки поколения юговци
Есенно време като дойдеше, като се
прибере от къра сеитбата – картофи,
всичко, и хващаха, та се събираха,
изпичаха много хляб и под културния
дом, където седите, нали има полянка.
В една къща си определят, че ще
изпекат хляба. Като се наредяха
хлябовете, килим ставаха. Това
го казват „За здравичките“. Да са
здрави хората. Може да носиш млекце,
извара, ориз. И сядат всичките и си се
нахранят.
Есенно време всяка махала се събере.
Направи се някое хлебче и ще излязат
тук на пътя, пак за здравички се ломи.
София Гаговска, р. 1915 г.
20 Списание ОСЕМ / Януари 2018
На пръв поглед учудващо е, че духчета-
та „живеят“ толкова дълго време, без да
влизат в противоречие с официалното хрис-
тиянство по тези земи. Нещо повече, до
някаква степен култът към здравичките е
свързан с този към света Богородица, както
личи и от двете нейни изображения в конака.
Но за да разберем по-добре явлението, връ-
щаме се назад в историята с помощта на из-
следванията на Росен Малчев и Константин
Рангочев. Впрочем точно на здравичките е
посветена основна част от дисертацията,
с която Малчев защитава научната степен
доктор на филологическите науки.
Пол пътешественикът
Важно е да отбележим, че Югово е мно-
го различно от съседните села. То е създа-
дено през XVII век, когато в региона върви
насилственото помохамеданчване. Със се-
гашното му име за първи път го споменава
френският пътешественик Пол Люка през
1706 г. И оттогава до днес то е своеобра-
зен православен остров сред околните села
в региона, наречен Източен Рупчос, населе-
ни с българомохамедани.
В средата на XIX век в селото живеели
1200 души, тукашните мъже са се занима-
вали със строителство. Това, че занаятът
на дюлгерите бил търсен и уважаван, със
сигурност е помогнало Югово да запази вя-
рата си и местните хора да не бъдат под-
ложени на насилствено помохамеданчване.
Тукашните дюлгери били прочути в целия
регион, от тях са построени десетки ма-
настири (включително някои части от
Бачковския) и стотици църкви, мостове и
безброй други сгради, разказва доскорошни-
ят кметски наместник на Югово Апостол
Гаговски, докато ни показва следващата
забележителност на селото – неговата
впечатляващо красива църква.
Лъки
Междувременно Славка Стратева е
заключила конака и сме я закарали до Лъки.
Решени сме въпреки неспиращия дъжд да
се върнем до къщата и да потърсим коло-
рита ù в тъмната част от денонощието,
когато се смята, че излизат нашите нови
приятелки – здравичките. Докато се стъм-
ни, сме се посветили на другите местни за-
бележителности, пряко или не свързани с
основната ни тема.
Мащабният храм е построен от мест-
ни дюлгери през 1840 г., две години по-късно
е стенописан. Зидовете са дебели, стено-
писите – въпреки сериозната патина на
времето и пълната липса на реставрация,
пазят красота и изящен рисунък. Смята се,
че когато местните хора получили от тур-
ските управители разрешението да си по-
строят църква, им били дадени 40 дни, в ко-
ито да бъде завършена. Работили неумор-
но, ден и нощ, и успели да я изградят, много
по-голяма, отколкото им било разрешено.
Наложило се с помощта на рушвети пред
правилните хора да спасяват начинанието.
Докато фотографът ни си върши ра-
Да, сънувах ги, когато дойдохме в тая
къща, ние сме я купили, и щото беше
празник, леличките бяха много. Ей тука,
в същата стая, така се хванали за
ръцете и са наоколо ни на кръгче. Едни
момиченца, дребни момиченца. На около
десетина години, ей такива, играеха, и
весели бяха. Кога да казвам какво съм
сънувала, те викат – здравичките.
Елена Стратева, р. 1926 г.
Чуваш стъпки, пък... когато се
обърнеш, няма нищо след тебе. (...)
Нали за здравичките питаха какви
са. И аз така си обяснявам, че са
някакви момиченца. Три. (...) Били три
момиченца, та са били хубави. (...)
Трябва да се вярва в здравичките.
Мария Калайджиева, р. 1934 г.
ботата, Апостол Гаговски ни повежда в
кратък курс по мещренски език – тайния
говор, който някога ползвали майсторите
дюлгери, така че да не ги разбират „прос-
тосмъртните“ (и за който ще ви разкажем
повече скоро в Списание 8).
Майката на Апостол – София Гаговска,
си отишла преди няколко лета на досто-
лепната възраст 92 години. До последно
работела като клисарка, грижела се всичко
в църквата да е подредено. И малко преди
да почине, била една от жените, записани
от етнолозите при техните експедиции.
„Как да не са добри, т’ва е дух, бе, т’ва е
Божие работа, те като светци са!“, казва
София Гаговска в един от разказите, опис-
ващи здравичките, което пък още веднъж
показва, че духчетата момиченца са били
част от обичайните православни ритуали.
Сурова е историята на този край, суров е
и животът в него, много далеч от всякакви
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 21
 TEMATA
клишета. На пътя към следващата забележи-
телност минаваме покрай кооперативния
магазин, който работи само сутрин по ня-
колко часа, за да снабди с най-необходимото
местните хора. В определен ден от месеца
оттук вземат и пенсиите си, а сега вижда-
ме да виси избирателният списък на селото,
една педя имена – към 20, са постоянните
жители на Югово... доста повече са имената
в друг списък недалеч – на една чешма са из-
броени юговците, загинали през войните за
национално обединение.
Костите говорят
Всъщност в известен смисъл виждаме
на едно място много повече юговци, кога-
то след няколкостотин метра стигаме до
каменна сграда насред поляна. Тук е костни-
цата, в която са положени останките на
почти всички, живели в селото от ХVІІІ век
Няма да влизаш, виж, аз не влизам там
нощно време. Страх ме е да вляза. Те
си се прибират вътре и не се хлопа,
трябва да е тихо за тях. Сигурно
вечер ходят. Излязат донякъде, пак се
върнат, не отиват далече.
Елена Стратева, р. 1926 г.
до 60-те години на 20-ото столетие.
Причината? Отчасти съвсем практич-
на – в твърдата и камениста родопска земя
е трудно да се копае, както личи от миниа-
тюрните градинки. Затова и на 7-ата годи-
на след смъртта на човека останките му се
изваждали от гроба и се полагали в костни-
цата, до която сме стигнали, а мястото му
заемал следващият. Суровата действител-
ност на планината... Подобна костница има
и в недалечния Бачковски манастир. Дос-
коро сградата била съвсем порутена, а ос-
танките вътре, някога наредени в дървени
кутии на лавици, стояли разсипани. Преди
22 Списание ОСЕМ / Януари 2018
няколко години местните хора, подпомог-
нати от асоциация „Онгъл“, решили да обла-
городят вида на костницата. Бетоненият
вход и витрината с няколко показани кутии
с кости отчасти смекчават средновеков-
ното зловещо излъчване, като че ли човек
се е озовал редом до монаха Уилям и чирака
му Адсон от „Името на розата“. Зад новоиз-
градената стена обаче всичко си е каквото
е било и преди – дълбок трап с безброй пода-
ващи се черепи.
От поляната пред костницата се виж-
да римският път, забелязват се и някои
от 20-те параклиса, пръснати из планини-
те край Югово, почти поравно от двете
страни на някогашната „магистрала“.
Това кара изследователите да вярват, че
малките храмове имали своите първооб-
рази още от времето на ранното хрис-
тиянство. Един от тях – параклисът „Св.
Пантелей“, всяко лято на 27 юли посреща
най-мащабния ритуал, свързан с християн-
ската почит към светците – ежегодното
поклонническо пътуване. Етнолозите от
„Онгъл“ чули от местните жители, че едно
време всяка година на този празник юговци
поемали на шествие до параклиса, за да по-
четат св. Пантелеймон, но постепенно
спрели да го правят. Помолили да ги заве-
дат на мястото и така точно преди 20
години традицията се възстановила. Па-
раклисът се намира на връх с поетичното
название Боже име.
Оттогава шествието е и своеобразен
събор, идват юговци от всички краища на
страната, селото оживява... за радост и на
здравичките, а по същото време свещени-
кът отслужва литургия в храма в центъра.
Замъгляване
Стъмва се, без да е спирало да вали, и
мъглата игриво да „приижда и връща се“
като морски вълни. Разделяме се с Апостол
Гаговски, за да се поразходим из притъмня-
лото село, в което едва няколко прозореца
светят. Време е да се сбогуваме и с тези,
заради които сме дошли... здравичките. Да
ги помолим за здраве, да потърсим висше-
то им съдействие и да им обещаем, че един
ден по техните ширини отново ще има
повече живот, че в Югово отново ще има
деца, с които да си играят и които да леку-
ват от „Баба Шарка“.
Стратевата къща е едва-едва освете-
на от креещата светлина на отиващия си
ден, когато прескачаме полузатворената
врата на двора. Дали наистина здравички-
те са там и плачат затова, че са изоставе-
ни? Че хората, привлечени от кубичните
си бетонови конаци са ги напуснали и са се
лишили от висшата им помощ?
Скоро светват уличните лампи. Така и
не чуваме плача им, не ги виждаме. Идва вре-
ме да потегляме. „Дали ги има, или са измис-
лица?“ – чудя се, карайки по обратния път.
Когато, невидял падналия на асфалта остър
камък, след секунда чувам грубия тропот на
колата, чиято задна лява гума е разкъсана.
Навсякъде си ги спомнят, навсякъде
си ги така почитат. Например в
Асеновград да идеш, и там ще ти
кажат. Старите хора - кой си го знае
- и по градове да са, и по села, всички
си пазят тая религия, старата. Това
си е за здраве, Бог да дава здраве на
хората. Във всяка къща за здраве
ходят здравичките, ама ти не
можеш да ги видиш. (...) В черквата
влизат, ами те са светци, всичко
има в черквата, всички светци са в
черквата.
София Гаговска, р. 1915 г.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 23
 TEMATA
От
демони до
светици
Е
дин от изключи-
телно интерес-
ните изводи от
дисертацията
на Росен Малчев,
в която той изследва култа
към здравичките, е, че през
вековете те постепенно са
се превърнали от демонични
образи в светици, които едва
от време на време загатват
за своя демоничен произход.
„Юговските здравички имат
амбивалентна природа.
Носят черти на светици,
демонични персонажи, души
на починали близки и дори на
болести. Сакрализирането на
първоначалните демонични
същества е преминало през
различни стадии на развитие
и в крайната си фаза е довело
24 Списание ОСЕМ / Януари 2018
до изравняването на ста-
тута на здравичките като
свещени персонажи с този
на светците от официалния
църковен календар“, пише
изследователят. „Извършва-
нето на специални култови
практики на почит към тях
е начин за активирането на
техните позитивни сили и за-
лог за неутрализиране на вре-
доносните.“ Докато сакрал-
ната им същност става ясна
от връзката им с култа към
св. Богородица, за връзката
им със злите сили говори съ-
ществуването на митичния
персонаж Здравичката – демо-
нична мъжка персонифицира-
на представа за смъртта от
близкия район на Чепеларе.
Оказва се, че в Югово се раз-
казват легенди и за други де-
монични персонажи, например
юговската ламя, която пази
пътя до селото, но е човекоя-
дец, или юговския змей, който
живее в пещерата Змиина
дупка малко над селото.
Много впечатляващ е и друг
паралел, посочен от Мал-
чев – с точно обратната
трансформация на образи в
обществената памет – от
светци към демони. Самоди-
вият старец или Старецът
самодиван е герой от фол-
клорни текстове, записани
в Северозападна България.
По-задълбоченото му из-
следване показва, че той е
демонична персонификация
на св. Иван Рилски Чудотво-
рец в селища от културното
пространство на Чипровския
манастир – тоест светецът,
един от най-тачените по
българските земи, може да
се трансформира като образ
по доста показателен начин.
„Конфликтът между тези
две същности на светеца е
проява на вътрешните на-
прежения във фолклорната
вяра, където свещеното и
демоничното съсъществу-
ват в неразривно единство“,
разказва Росен Малчев.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 25
 TEMATA

Доц. д-р Константин Рангочев

и дфн Росен Малчев:

Те са навсякъде
и никъде

26 Списание ОСЕМ / Януари 2018

Здравичките нямат Доц. д-р Константин Рангочев (на снимката вляво) завършва българска
филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1985 г., специализира математиче-
собствени имена и ска лингвистика. От 1990 г. работи в Института по математика и ин-
форматика към БАН, като от 2012 г. е доцент там. През 1991 г. с колеги
единствено число, етнолози, българисти и слависти основава Асоциацията за антропология,
етнология и фолклористика „Онгъл“, на която е секретар до днес. Участ-
но култът към вал е в 28 научни сборници и монографии и има 128 научни публикации.

тях е жив и днес Дфн Росен Малчев е филолог, етнолог, фолклорист, българист. Повече
от 30 години работи като учител по български език и литература в 48-о
се почитат като основно училище „Йосиф Ковачев“. Съосновател и главен секретар на
„Онгъл“. Участва в повече от 120 теренни етноложки проучвания. Има
светици наравно с над 100 публикации. През 2015 г. в Софийския университет „Св. Климент
Охридски“ защитава дисертация за присъждането на научната степен
всички останали „доктор на филологическите науки“.

ЗДРАВИЧКИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ
НА ТОВА МЯСТО, В ТОВА СЕЛИЩЕ,
ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ТО
Е СЪЗДАДЕНО, ВЕРОЯТНО
В КРАЯ НА XVII ВЕК.

- Разкажете ни накратко фолклор, топонимия. С нас

как се насочихте към тази
тема, кое привлече инте-
реса ви към здравичките и
Югово?
Константин Рангочев: „Он-
гъл“ е асоциация за антропо-
логия, етнология и фолкло-
ристика – в нея се събират
хора, които се интересуват
от различни неща, но в цен-
търа е етнологията. И зато-
ва ние двамата всяка година
организираме фолклорни екс-
педиции. И в Югово започнах-
ме да работим като част от
класическа фолклорна експе-
диция. Опитваме се да събе-
рем всичко - цялата фолклор-
на култура такава, каквато
е към момента, и спомените
за нея. Имам предвид приказ-
на, неприказна проза, обреден
има колеги музиковеди, които
се занимават с фолклорната
музика, хора, които разбират
от сферата на изкуството
– иконопис, стенописи, архи-
тектура, всички идват, за да
свършим работа комплексно.
За нас всичко започна през
далечната 1980 г., още дока-
то бяхме студенти. Ако по-
гледнете картата на община
Лъки, ние практически сме
изучили цялата община, село
по село. Попадайки в Югово,
в един момент се сблъскахме
със здравичките. Те са едно
уникално и локално явление за
района на Източния Рупчос -
долината на реките Юговска
и Лъкинска. Останалите села
са българомохамедански и
дори да е имало подобно нещо,
смяната на конфесията

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 27

 TEMATA
е довела и до отпадането на
подобен тип сакрални персо-
нажи от тяхната фолклорна
култура. Просто ислямът
няма такава обредна култу-
ра, каквато има православие-
то. И лека-полека нещата са
се променили.
- Тоест важно е да се гледа
на здравичките в един по-
широк контекст, при това
християнски?
- Така е, самата поява на
конаците на здравичките
е част от една по-голяма
система. Вие сте влизали в
юговската църква, там пред
владишкия трон има една
плоча с двуглав орел, който
през XIX век носи двойна се-
СВЕТЦИТЕ И ВЪОБЩЕ
САКРАЛНОСТТА СА ЕДИН
СКРИТ ПЛАСТ В КУЛТУРАТА.
мантика. Той е емблемата на
цариградската патриаршия,
но и на руската империя. То-
ест българите, слагайки гер-
ба на патриаршията, тайно
са „намигали“ и към руската
империя, от която са очак-
вали да ги освободи от тур-
ците. Тази плоча се отличава
от целия под, тя е от бял
мрамор, съвсем по друг начин
е като изработка и матери-
ал, има легенда, че една баба
я донася на гръб от върха
Боже име. След това под нея
е погребано „старото попче“,
както казваха местните,
28 Списание ОСЕМ / Януари 2018
тоест първият свещеник,
служил в църквата. Дотогава
юговци не са имали църква, а
християнски дейности са се
реализирали в рамките на па-
раклисите. Официално църк-
ви в Османската империя
започват да се строят едва
след 1839 г., когато е Гюл-
ханският хатишериф (Сул-
тански ферман, който дава
някои права на християните
в Османската империя - б.р.),
дотогава християните имат
право само да възстановят
с усилия и рушвети старите
храмове, а Османската импе-
рия по това време си е една
шериатска държава, законо-
дателството ѝ е такова.
И тук се появяват здравич-
ките със своите конаци, тъй
като най-вероятно местните
жители от векове са изповяд-
вали православната си вяра,
така да се каже, домашно. То-
ест имаме далечни сведения,
че преди да се построи хра-
мът, хората са се събирали в
неделя или на празник в някоя
къща в една специална стая.
- След като здравичките
са толкова стари и устой-
чиви образи, защо едва сега
стига до тях науката?
Росен Малчев: Въпросът е,
че всъщност системни етно-
ложки проучвания на тери-
торията на община Лъки не
са правени преди нашите.
Асоциацията ни е основана
през 1991 г. и в същата го-
дина са проведени първите
теренни проучвания, бяхме
в село Дряново. Започнахме
да обикаляме селата едно по
едно, да ги изследваме, някои
сме повтаряли по няколко
пъти. Участниците са сту-
денти и млади учени, които
ръководим и учим на място.
Така чак през 1997 г. решихме
да завършим община Лъки с
Югово. Бяхме разделени на
две части, за да нощуваме
– мъжете в кметството, а
жените спяха в къщата, в
която са здравичките – при
баба Елена Стратева. Никой
от нас не знаеше, че такива
здравички съществуват и че
конакът им е в същата къща.
И когато започна самата
експедиция, ние се заехме да
записваме легенди, предания
и лични разкази и на втория
ден осъзнахме, че всъщност
конакът на здравичките
е това място, където ние
вечер се събираме, за да си
обработваме материалите
и да ги обсъждаме. Така се
запознахме със здравичките
и започнахме да почитаме
конака, да палим свещи.
Но иначе здравичките съ-
ществуват на това място, в
това селище, от времето, ко-
гато то е създадено, вероят-
но в края на XVII век, по време
на помохамеданчването на
района. Бегълци от Наречен,
от Дряново и от едно изчез-
нало село – Стофуре, се за-
селват и създават Югово. Но
кои от тях са донесли вярата
в здравичките, никой не може
да каже. Аз лично смятам, че
това е от изчезналото село,
защото в Наречен и в Дря-
ново няма спомени за тях. А
Стофуре е наистина старо
– споменато е още през XV
век в османските регистри,
преди да бъде запалено и уни-
щожено.
Натрупахме огромен архив
и от него може да се разбере
какво всъщност предста-
вляват здравичките. Моята
лична теория е, че те са
били демонични персонажи,
които хората са почитали,
за да не бъдат наказвани,
докато почитта е започна-
ла да добива християнски
измерения. В момента здра-
вичките са с ранг на пра-
вославни местни светици.
Отношенията на местните
хора със здравичките са
двойствени – от една стра-
на, ги почитат и обожест-
вяват, от друга, се плашат
от тях и това може да
бъде проследено много ясно,
включително и днес в разка-
зите на местните хора. Момичета в родопски носии пред стара къща, 1932 г.

- А те крият ли по няка-
къв начин здравичките?
От личните си срещи и
от вашите записи оста-
вам с впечатление, че
юговци някак не обичат
да говорят за тях... Защо
е така?
- Ами те са демонични! Зато-
ва много-много не се говори
за тях... По принцип, като се
замисли човек, в традицион-
ната фолклорна култура за
светци не се говори много.
За какво да се прави – всички
знаят кои са светците, как-
ви функции имат, обръщат
се към тях при нужда и кога-
то видят някой пътешест-
веник, не го спират: „Дайте
сега да ви разкажем за наши-
те светци“. Светците и въ-
обще сакралността са един
скрит пласт в културата.
Да, след Освобождението
започва да се говори за това,
светците се превръщат в
част от масовата култура,
а днес формата има по-го-
лямо значение от съдържа-
нието. Но това не значи, че
светците не са част от по-
скрития, по-интимния пласт
и така трябва да бъде. Кога-
то човек отива при светци-
те, когато се изправя пред
Господ, той мълчи, моли се
наум. Така и здравичките ос-
тават една по-скрита част
от културата.
К. Р.: Във фолклорната кул-
тура по принцип не е много
добре да се говори за сакрал-
ното, за оня свят. Като тук
са и демоните, низките, съще-
ствата, които са вредоносни,
но и Господ, светците. За тях
не е много добре да се говори,
тъй като не е ясно къде и кога
ще се осъществи пробив от
този свят към нашия.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 29

 TEMATA
Семейство в типични родопски носии, 1932 г.
- И все пак, от това село са
излизали майстори дюл-
гери, които са работили в
много широк регион. Защо с
тях не се е разпространило
знанието за здравичките?
Р. М.: Здравичките са част
от женската сфера на мест-
ната фолклорна култура. В
отношенията с тях мъжете
нямат работа, това е част
от женското знание. Мъже-
те знаят за ритуала, но не
участват. Това е като на
погребението, където жени-
те командват. Всички знаят
какво правят жените, но не
30 Списание ОСЕМ / Януари 2018
го правят, защото в тради-
ционната култура има ясно
разпределение на ролите.
Здравичките според предста-
вата на юговци са момиче-
та, които все още не са във
фертилна възраст – тоест
нямат месечен цикъл. Те оби-
тават своите конаци и вли-
зат във взаимоотношения с
местните хора по тяхно же-
лание. Не че не излизат, че не
се разхождат из селото, но не
вредят и изобщо не действат
извън своите конаци. Затова
и при нужда, когато се разбо-
лее дете, някоя жена има про-
блем или пък в семейството,
тя е тази, която ще отиде
в конака, за да се помоли на
здравичките, да запали свещ
или да дари. Иначе здравич-
ките не са това, което ние
си представяме за други-
те светии или демонични
персонажи, тук, при нас,
ги няма. Те са навсякъде и
никъде, но техният „дом“ е
конакът.
- Какви са другите риту-
али, с които се почитат
здравичките?
- Един от тях е със захарна
вода – в шише се разтваря
захар и се оставя да пре-
нощува в конака. Прави се,
когато е урочасано някое
дете или жена. После с тази
захарна водичка се измива
лицето и се дава да пие, за да
се освободи от уроките. Ина-
че по друг повод при здравич-
ките не се ходи, само ако има
нужда, или в трите избрани
дни – понеделник, четвъртък
и събота.
Най-общо като обхват има
три вида почит към здра-
вичките. Първият е личното
общуване - когато има няка-
къв проблем, отива бабата
или майката, както стана
дума. Вторият начин е об-
щоселско почитане, което
се е правело в четвъртъка
преди Архангеловата задуш-
ница. Юговци са се събирали
в местността Леля падина,
намира се зад кметството,
което тогава го е нямало.
Хората са се събирали и си
подавали едни на други хлеб-
чета, сирене, мляко - още не
е започнал постът. Но не и
месо. Името на местност-
та - Леля падина, има връзка
с това, че някъде на здра-
вичките им казват лелички.
Това са типичните названия
табу. За да не се каже ис-
тинското име, се наричат
по епитет, определение. Те
са и лелички, и здравички, и
сладките, и благите. Дори
да е имало друг термин, той
просто е изчезнал.
- Това ли е причината здра-
вичките да нямат и лични
имена?
- Да, тези названия са ма-
гическо предпазване, което
също говори за демоничната
им същност. Идеята е, че
когато кажеш истинското
им име, те веднага идват.
Ако назовеш примерно дявола
и не направиш кръстен знак,
за да се предпазиш, той идва,
защото го викаш. На вълците
се казва в някои краища
„дзверове“. Всички разбират,
че става дума за вълка, но
никой не произнася името му.
Така е във всички култури. В
университетите дават най-
често примера за мечката,
която е на руски „медведь“
– тоест „този, който знае
къде е медът или яде меда“.
Но това не е името на меч-
ката, а нейно качество. По
този начин и здравичките но-
сят името на своята харак-
теристика – да дават здраве.
Друг е въпросът, че за разли-
ка от много други демонични
и сакрални персонажи, те са
общност. Няма една здравич-
ка, винаги са множествено
число и винаги са членувани.
К. Р.: А това е и типично за
родопските говори, че е ума-
лително – не „здравите“, а
„здравичките“. От една стра-
на, е умалителност, а от
друга, имаме тотално табу,
което води до употребата на
плуралия тантум - дума, коя-
то няма единствено число.
- Според вас защо свеще-
ниците в Югово са били
и до днес са толерантни
към този култ, той не е ли
твърде езически?
- Едната страна е, че хваща-
ме много късен етап. Дру-
гото е, че ние тълкуваме
православието често в един
протестантско-католи-
В ОТНОШЕНИЯТА С ТЯХ МЪЖЕТЕ
НЯМАТ РАБОТА, ТОВА Е ЧАСТ
ОТ ЖЕНСКОТО ЗНАНИЕ.
МЪЖЕТЕ ЗНАЯТ ЗА РИТУАЛА,
НО НЕ УЧАСТВАТ.
чески уклон, на свещеника
като санкция. Той наистина
задава определено канонич-
но поведение в селото, но
е същевременно и част от
социума. В православната
църква има и едно понятие
– „икономия“ – ние се съгла-
сяваме с нещо, което може
би не е съвсем правилно, но
иначе ще отблъснем хора-
та. Православната църква
приема много неща, които
са на границата. За разлика
от католическата и още
повече – протестантските.
В католическите общности
у нас през XIX век е имало
коледуване, а сега няма и по-
мен. Докато православната
църква се съобразява с тези
неща, приема ги, инкорпори-
ра ги в системата и гледа по
този начин да ги християни-
зира.
Край село Югово например
има два параклиса - на св.
Еленка и св. Костадин. На
пръв поглед ще си кажете
– не са били много грамот-
ни хората, сложили са един
параклис на единия светец
и един на другия, нищо, че
навсякъде другаде са заед-
но. Да, обаче, ако направим
сметка, че света Елена,
майката на императора, е
канонизирана IV век, а са-
мият император – през IX?
Дали това разделяне на па-
раклисите не показва право-
славие, което отпраща към
Късната античност?!
- ...и то в контекста на
това, че в Югово са живее-
ли просветени за времето
си хора, както личи и от
църквата, и от славата на
селото.
- Юговската църква има сери-
озна библиотека, свещеническо
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 31
 TEMATA
братство, получавала се
литература. Тоест право-
славният свещеник е бил
подготвен, но не се е борил
по този начин с фолклор-
ните вярвания, а по-скоро е
заемал позицията, че това
е по-добре да бъде вкарано в
православната духовност,
отколкото да се влиза в кон-
фликт с него.
ВСИЧКИ СМЕ ЧУВАЛИ!
ТРОПАТ, ПОТРАКВАТ С
ТАКИВА ЛЪЖИЦИ, КОИТО СА
В КУХНЯТА, ГЛАСОВЕ
СЕ ЧУВАТ.
Р. М.: Факт е, че нямаме за-
пис, в който да се казва, че
юговски свещеник е служил
в конака на здравичките, но
и никога не сме записвали
реплика на свещеника сре-
щу конаците. Конакът си
има икона на св. Богородица,
палят се свещи, купени от
църквата. За местните хора
няма проблем, няма разлика
между едното молитвено
място и другото. Но в култо-
вата практика има – напри-
мер раздаването за помощ
от здравичките никога не
се осъществява в празничен
ден – празникът си е празник
по официалния християнски
календар, а здравичките са си
здравички. Когато в понедел-
ник, четвъртък или събота
се пада голям християнски
празник, не се подава за здра-
вичките.
32 Списание ОСЕМ / Януари 2018
- Във вашите записи и един
от хората, които водят
интервютата, разказва,
че е чувал някакви странни
звуци в Стратевата къща...
К. Р.: Всички сме чували, и аз
съм чувал!
Р. М. Всички сме чували! Тро-
пат, потракват с такива
лъжици, които са в кухнята,
гласове се чуват. Те излизат
и влизат. Вратата на здра-
вичките в понеделник, чет-
въртък и събота трябва цял
ден да стои отворена.
Здравичките често се явя-
ват и насън. Баба Еленка
разказва един случай: когато
се заселват, усеща допира на
здравичките през нощта по
краката си. И тогава се из-
плашва и си казва: „Здравич-
ките са като хората, всеки
трябва да си живее в негова-
та къща“. Затова решава да
им покаже, че не са желани
и нощно време оставя запа-
лена газената лампа в ста-
ята си. „Аз нощно време не
влизам там, значи и те няма
да ми влизат тук. Те разбра-
ха, че не са желани в моята
стая и моето легло, и поч-
нахме да се погаждаме.“ Има
такъв момент на активен
неутралитет между хората
и здравичките, което не се
отнася до другите светци.
Здравичките живеят в нашия
свят, те обитават нашето
пространство, къщата, ко-
нака, излизат, влизат, пра-
вят, струват, те са по няка-
къв начин част от социума за
разлика от светците.
- Вероятно сега здравички-
те не са особено доволни,
никой не живее в момента
в Стратевата къща и даже
мислят да я продават...
- Да, аз този грях не бих си
сложил на душата, изборът
е техен. Но който и да купи
къщата, би трябвало да има
задължението да поддържа
конака. Това е все едно храм,
молитвено място – право-
славно, християнско.
- Здравичките били ли са
разпространени и другаде?
- Има спомени, че когато
юговки се връщали от пазара
в Станимака, днешния Асе-
новград, те минават през
Бачково, също старо христи-
янско село. И там местните
жени им давали пешкири и
симиди, които да занесат на
конаците на здравичките.
Значи бачковските жени не са
имали конаци, но са знаели, че
в Югово има здравички.
Аз не съм чувал юговци да са се
женили за бачковци. Но това
са две християнски села, кои-
то образуват една общност.
Едните живеят със здравички-
те, а другите им пращат мол-
ба за застъпничество. Това
означава, че поне тези две села
със сигурност са знаели. Иначе
теорията на юговците е, че хожда към такива теми с молим за здравето на децата,
има два вида здравички – едни- насмешка, стигматизира а сега средната възраст си-
те са техните си, юговските, вярващите в подобни съ- гурно е 65 години.
а другите са ябанджийски – щества?
тоест външни. Или иначе - В изследването ви става
казано, по целия свят има К.Р.: По-скоро проблемът е дума и за една интересна
здравички, но от време на чисто технически – така да легенда за два бели вола,
време идват в техните ко- се каже таргет групата, коя- бихте ли ни я разказали?
наци, привлечени от молит- то е свързана със здравички-
вите и даровете, после пак те, липсва. Няма деца! Основ- Р. М.: Това са две легенди, суе-
си отиват. Друга представа ното при здравичките е, че се верни разкази обикновено ги
за разпространяването на
култа е чрез разселването на
юговци в Асеновград, Пловдив,
че и София. Казват, че имало
случаи, когато част от здра-
вичките отиват с хората
в Асеновград, но си нямат
конак, а конакът е жилището
им, топосът.

- А доколко култът преми-

нава при следващите поко-
ления след бабите, които
вие сте записали? Дали той
постепенно не замира?

- Всички знаят! Но нека раз-

делим нещата на две – на
форма и съдържание; на вяра
и на култ. Всички вярват,
че има здравички и сигурно
тайно им се молят. А кул-
тът са дейностите, кои-
то се извършват. Дали ще
отидат да запалят свещи
на здравичките, дали ще раз-
дадат хлебчета, дали ще си
подават пешкир или други
неща, това не им накърнява
вярата. Всички вярват в здра-
вичките, но не всички извърш-
ват култовите дейности.
Между другото и по обектив-
ни причини. Сега, като я няма
баба Еленка и е затворена
къщата, как да ги почиташ?

- Не идва ли това и от мо-

дерното време, което под- Момичета предат вълна с хурки, над тях се виждат глинени конични кошери.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 33

 TEMATA
наричаме във фолклористи-
ката, свързани с местността
Леля падина, където цялото
село почита здравичките. Тя
се намира под Стратевата
къща и източно от Понкова-
та, иначе казано – и двете гле-
дат към това място, което
сигурно съвсем не е случайно.
Една жена ни разказа как един
ден са видели тук два вола,
които били снежнобели, све-
тели и осветявали цялата
околност. В българската
фолклорна култура тради-
ционно воловете са смятани
за архангели, защото с тях
ПОСТЕПЕННО ИМ СЕ
НАМАЛЯВАТ ДЕМОНИЧНИТЕ
ХАРАКТЕРИСТИКИ И ИМ СЕ
ПРИДАВАТ САКРАЛНИ, ОТ
ЕДНАТА СТРАНА СЕ ОТНЕМА,
ОТ ДРУГАТА СЕ ЗАЛЕПВА.
се оре земята, те имат от-
ношение към хляба. Тоест те
някак са свързани със сакрал-
ната същност на здравич-
ките. Същевременно обаче
друга жена от селото раз-
казва, че на това място една
нощ в потайно време видяла
бивол – това животно пък е с
демонични характеристики.
Бивол за курбан не се обрича
никога, биволът е този, на
чиито рога се крепи Земята,
и когато си разтърси гла-
вата, става земетресение.
Така че тези разкази като че
ли са форма на точно двете
течения, двете линии, които
изграждат представите и
34 Списание ОСЕМ / Януари 2018
вярванията за здравичките –
едната е сакралната, свеще-
ната, и другата – демонична-
та. Те просто продължават
да са такива.
Най-вероятно това, което
наблюдаваме със здравички-
те, е същият процес, който
е протекъл при християни-
зирането на езическите бо-
жества. Постепенно, посте-
пенно им се намаляват де-
моничните характеристики
и им се придават сакрални,
от едната страна се отне-
ма, от другата се залепва.
Има много опити да се пред-
ставят здравичките като
свещени по генезис. Едната
теория е на Иван Гащилов,
автора на книгата за Югово,
който казва, че конаците
всъщност са били изповедал-
ни, места, където юговците
се причестявали по време на
Великия пост пред бачковски
монаси. Но не пречи да се е
осъществявало и това, няма
връзка между двете неща.
Изповядването се е извърш-
вало пред вече сакрализира-
ните здравички.
- Разказвали ли са ви кон-
кретни случаи на изцере-
ния от здравичките?
- Разбира се, че разказват
случаи за деца, които са били
излекувани или състоянието
им се е подобрявало от тази
захарна водица. Тя всъщност
е за „Баба Шарка“, която се
омилостивява с нещо сладко.
К. Р.: Обикновено това са
дребни шарки, които ходят
по децата, и са един от най-
вирулентните вируси, 95%
заболеваемост. При ниска
имунна система детето се
изрива и след 5 дни се въз-
становява. „Баба Шарка“ е
много характерен персонаж
в цялата българска фол-
клорна култура, не само в
Югово.
Р. М.: Има един момент, кой-
то се изразява с два глагола,
които са сродни думи – с един
и същ корен, обаче коренно
противоположно фолклор-
но-митологично значение.
Единият момент е, когато
здравичките „се радват“ – те
са доволни, почетени са, раз-
дадено е за тях, запалени са
свещи, молитва е направена.
Другият глагол е „порадвам
се“ – това е лошо. Да ти се
порадват здравичките, това
е злотворно за теб. Означа-
ва, че са те харесали, но не
са благодарни, а са те уро-
часали. Такъв случай описва
Мария Калайджиева. Един
ден, като минавала покрай
конака на здравичките, се
прибрала вкъщи и цялото ù
лице било червено, пламнала.
Свекърва ѝ казала: „Ау, зна-
еш ли, че са ти се порадвали
здравичките“. Била млада,
хубава и те са я харесали.
Тоест те имат качеството
и да урочасват, което още
веднъж показва тяхната
двойственост.
 12 месеца 6 месеца 3 месеца
44 лв. 22 лв. 11 лв.
Спестявате Спестявате Спестявате
Абонаментът важи от месеца, избран от вас. 15,52 лв. 7,76 лв. 3,88 лв.

АБОНИРАЙ СЕ
И ВЗЕМИ
ПОДАРЪК !
Първите 30 от вас, които си направят едногодишен абонамент за
Списание 8 в хартиен вид след 8 януари 2018 г., ще получат подарък
- бестселъра „Wishpin“ от Джеймс Соул. Без PR, без реклами, без
претенциите да бъде писана за бестселър, Wishpin се пресътворява
като митичната Жар птица в нови и нови издания, каца в ръцете на
хиляди читатели, стопля душите им с увлекателната си фабула и им
нашепва тайната на Алгоритъма към сбъдване на съкровените за
сърцето им и изплъзващите се в живота им красиви мечти...

Как да се абонирате:
• През www.spisanie8.bg
Плащате през системата ePay,
с кредитна карта или по банков път

• През „ДОБИ ПРЕС“

Платете сумата по банков път:
„ДОБИ ПРЕС“ ЕООД, сметка:
Уникредит Булбанк АД
IBAN: BG11UNCR70001521513063,
BIC: UNCRBGSF
Пратете на dobi@dobipress.bg
или на тел. 02/963 30 81, 02/963 30 82:
• Срок на абонамента
• Име, фамилия и точен адрес
(пощенски код, населено място,
жк, ул., бл., вх. или ПК, телефон, имейл)
• Номер на превода

• Чрез „Български пощи“ ЕАД

- каталожен номер 1693

При абонамент за 1 г. получавате карта за отстъпки. Вижте на www.spisanie8.bg/абонамент.html

 ИЗБРАНО

В РАЗГАРА НА СТУДЕНИТЕ ДНИ ВИ ПРЕДСТАВЯМЕ ЕДНА НЕЗАБРАВИМА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРИ-

ЯТНО ИЗЖИВЯВАНЕ, ПОЧЕРПАНА ОТ ТРАДИЦИИТЕ И ПРЕТВОРЕНА В МОДЕРНОСТТА. ТАЗИ ПОЕ-
ЗИЯ ЗАПОЧВА С РЕЛАКСИРАЩ, ТОПЪЛ И АРОМАТЕН МАСАЖ С БИЛКОВО МАСЛО С ЕКСТРАКТИ ОТ
НЕВЕН И ЛАЙКА, СЛЕДВА МАСАЖ С РЪЧНО ИЗРАБОТЕНИ КЕРЕМИДКИ С МЕДНА ГЛАЗУРА, ЗАТОП-
ЛЕНИ ВЪРХУ СОЛ... ЗВУЧИ ПОВЕЧЕ ОТ ПРЕКРАСНО, НАЛИ?

МАСАЖ ОТ С топли керемидки

и ароматни билкови

РОДОПИТЕ масла той ще ви зареди

с невиждана сила

М
асажът с кере- Тази традиция оживява в цялостна
мидки е древен система благодарение на създателката
български ме- на „ЕкоСпа“ Лина Маймарова. Специално
тод, който се разработеният от нея масаж спазва ясен
е използвал за протокол, гарантиращ на всеки, който го
облекчаване на избере, релакс и здраве. Зарежда с енергия,
мускулните бол- отпуска физически и психически.
ки и простудните заболявания. Това е на- За лечебния масаж се използват специ-
шенският вариант на така популярния на ални глинени керемидки с овална форма,
запад „хот стоун“ - горещ камък. Керемид- съчетават се етерични масла от еколо-
ките задържат топлината подобно на вул- гично чисти части на Родопите, които
каничните камъни, прогонват от тялото са заредени с миниатюрни кристалчета.
ни напрежението, умората и болките. Пъстрата гама от продукти е базирана

36 Списание ОСЕМ / Януари 2018

 Кристална есенция 1
Пречистващ разтвор -
спрей, съдържащ тамян и
градински чай.
Енергия: Пречистване
Кристално
есенциално масло 2
Натурални масла от
невен и гроздови сем-
ки с добавени есен-
циални масла от роза
дамасцена и босилек.
Енeргия: Зареждане и
хармонизиране
Кристално
есенциално масло 3
Натурални масла от
невен и гроздови сем-
ки с добавено масло
от здравец. Енергия:
Пробуждане
Кристално есенциално масло 4
Натурални масла от невен и гроздови
семки с добавени есенциални масла от
кедър и здравец.
Енергия: Заземяване
Планински кристал
Стимулира имунната
система и носи баланс
в тялото. Отдава най-
чистата си и силна енер-
гия точно на мястото,
на което е необходима.
Черен турмалин
Мощен камък със зазе-
мяваща енергия. Оси-
гурява връзка между
Земята и човешкия дух.
Трансформира отрица-
телната енергия в по-
ложителна.
на традиционни български билки и рецеп-
ти, събрани от Маймарова, която е на-
следник на древен род лечители и билкари
от Странджанско-Сакарския регион. Сери-
ята продукти се базира на развитието на
технологиите и експертния козметичен
опит. И добавя още нещо ключово: поглед
отвъд физическото. Продуктите обе-
диняват билкови рецепти и натурални
формули, ароматерапевтични, кристално
заредени съставки.
Системата е измислена така, че може
да се ползва от всеки и у дома. Достатъч-
но е да загреете във фурна върху морска сол
две керемидки, предварително напръскани
със светена вода или с Кристална есенция
№1, съдържаща течен тамян. Извадете
от фурната и покрийте с кърпа, нанесете
Кристална есенция №4 за заземяване и сло-
жете керемидките под краката. Втрийте
малко от Кристална есенция №2 или №3 на
ръцете и в областта на раменете. По же-
лание поставете кристалите от серията
по тялото. Приключението масаж с кере-
мидки и ароматни билки по родопски може
да започне!
Още един продукт, част от колекцията,
е пречистващата Кристална есенция, ново
поколение продукт под формата на арома-
тен концентрат - спрей с тамян и салвия
за пречистване. В есенцията също са „вгра-
дени“ предварително обработени миниа-
тюрни кристалчета, които служат за пре-
чистване в невидимия енергиен спектър,
а и имат прекрасен аромат. Тя се пръска в
помещението или по дланите. Маслата, за-
топлени предварително, нанесени след душ,
зареждат с положителна енергия на физиче-
ско, емоционално и психическо ниво.
Още информация и за връзка:
София, ул. „Кукуш“ N:1, тел.: 0886 741 221
www.drderm.eu
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 37
 ПО ПЪТЯ

Един разказ от първо лице за изригването

на вулкана Агунг на остров Бали, който
привлече погледите на целия свят

ДРАКОНЪТ
РЕШАВА ДА
ИЗЛЕЗЕ
Ганета Сагова, снимки авторът

38 Списание ОСЕМ / Януари 2018

 © Shutterstock

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 39

 ПО ПЪТЯ

На летището в Джакарта. Заради изригването на вулкана трети ден не можем да достигнем заветната ни цел - о. Бали.

Н
Цяла година бленувам а 27 ноем- ВСИЧКИ ПОЛЕТИ
това пътуване. То е ври, точно
истински празник за
АНУЛИРАНИ
в деня на
душата ми: в топлата, излита- В Доха става ясно, че заради
многоцветна прегръдка нето ни, вулкана летището в Бали е затво-
на Бали ще прекарам медиите рено и полетът ни е анулиран. След
седмица в медитации, съобща- часове чакане Катарските авиоли-
мълчание, на плодове, ват, че Агунг отново е изригнал нии ни настаняват в хотел с най-
ще имам уникалния – още по-мощно, черни облаци вкусния ориз, приготвен на пара.
шанс да уча за Пътя пушек се издигат на 4 км и за- И най-сладкия ананас. Има душ с
към истината. Пъту- плашват сигурността на хора- топла вода и легло, в което да си
ваме група от 19 души, та и полетите. Медиите както опънеш краката. Чудесно.
с усмивка подминаваме обикновено рисуват картината На следващия ден имаме урок
всички съобщения, че в драматично, а аз се моля родни- по търпение. Не можем да на-
Бали има събуден вул- ните ми да не гледат телевизия пуснем хотела, тъй като на 3
кан. Никой не се отказва този ден. часа изкарват информация. А тя,
от пътуването, дори Разубедена от децата си, една уви, все не е в наша полза – няма
когато дни преди поле- жена се отказва от пътуването. полети до Денпасар. С времето
та ни – на 21 ноември, Всички останали обаче сме в уре- администраторката става все
Агунг изригва. Купуваме чения час на летище София. Ле- по-настойчива с препоръките си
си маски за химическа тим бодро до Катар. Там трябва или да се върнем в България, или
защита и си правим да вземем самолет за Денпасар, да ни откарат някъде другаде... в
здравна застраховка. Бали, където вече ни чака нашият Тайланд например!
(Не се покриват щети учител. Оттам планът е с авто- В хотела с нас има още дузина
в случай на изригване бус да продължим до Памутеран, българи, които пътуват до Бали.
на вулкан.) Така започва градче в северозападната част на Няколко млади двойки решават
приключението... острова, далеч от вулкана. да се възползват от офертата за

40 Списание ОСЕМ / Януари 2018

другата туристическа дестина-
ция. Ние обаче не. Искаме си Бали.
Искаме си нашия ретрит. И няма
да ни спре вулканът.
Успяваме „да избягаме“ от
хотела за малко и да се разходим
в нощна Доха. Приказките на
Шехерезада оживяват, фурми-
те стават големи като круши,
а ароматът на кафе върху пясък
привлича туристите от няколко
преки разстояние.
Малко преди полунощ позвъ-
няване в стаите изстрелва гру-
пата ни навън за броени минути.
Явно са отворили летището в
Бали... Ще летим!? Уви, не. Така и
не става ясно защо Катарските
авиолинии са ни изритали от лег-
лата – дали защото нямаме виза,
или не искат повече да останем
на техни разноски.
Една жена от групата решава
да се върне в България. Сбогува-
ме се и за да успокоим духовете,
събираме три маси и правим гру-
пова медитация. Целият свят
замира. Дори децата, които доп-
реди малко пищяха, не се чуват...
Отново сме с усмивки по лицата
и тръгваме да търсим нови въз-
можности. Не се отказваме.
полет. Съгласни сме на всичко...
Но още докато урежда билетите,
и този полет пада. Още две жени
губят надежда и отиват на опаш-
ката за България.
ПРОМЯНА
В ПЛАНА
Говорим с Бали. Мария, която
организира друг ретрит на ос-
трова, ни успокоява, че новините
за вулкана са силно преувеличени,
а паниката – излишна. Според нея
летището ще бъде скоро отво-
рено. Чуваме се и с нашия учи-
тел – той ни предлага да отидем
до Джакарта, оттам да вземем
полет до град Сурабая или друго
градче на западното крайбрежие
на остров Ява и с ферибот да
стигнем до Бали. Организатори-
те ще ни посрещнат с автобус.
Бързо купуваме билети за Джа-
карта. Заразени от нашия неизчер-
паем ентусиазъм, двете жени се
връщат обратно в групата, а тя
вече си има име – „Гаруди“ (гаруда –
мощна митологична птица).
Умираме от студ. Няма шанс
да дремнем поне малко в дългите
часове до зазоряването и нашия
полет. С една приятелка избира-
ме да пием дълго топъл чай, сгу-
шени на завет в едно от кафета-
та. И да се разхождаме...
Ето че летим към столицата
на Индонезия – най-голямата мю-
сюлманска държава в света. Изклю-
чение прави Бали с преобладаващо

АНГЕЛ НА
ЛЕТИЩЕТО
Виждаме другите българи от
хотела, те също ще летят за
Тайланд. Помогнал им е сговорчив
служител, когото са кръстили
Ангел, и го обсипват с благодар-
ности и усмивки. Прилепваме се
до тях, за да не изпуснем ангела,
изпреварвайки значителна част
от чакащите. Малко сме гузни, но
нали българите сме едно...
Ангел наистина прави чудеса и
почти успява да ни купи билети за
Денпасар за следващия следобед, Малко йога и медитация винаги помагат човек да се освободи от
при условие че не отменят и този стреса и да вземе правилно решение.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 41

 ПО ПЪТЯ
хиндуистко население. Междувре-
менно сме запазили хотел до лети-
щето, този път ще имаме куфари
и чисти дрехи. (И топли!) Решава-
ме да си купим билети за град близо
до ферибота за Бали на следващия
ден, след като първо проверим
дали няма да отворят летището.
ГАРУДИ
В ДЕНПАСАР
Сутринта се успивам, теле-
фонът звъни... има проблем с би-
летите. Мая, която е поела на
плещите си основната тежест
от пътуването, е купила билети
за половината група, а другите
нямат заради бавната онлайн
връзка. Опитваме се да въведем
В началото на октомври вулканът изглежда добронамерен, но анализите на учените сочат, че пак ще изригне скоро.
42 Списание ОСЕМ / Януари 2018
отново имената... Няма време.
Тръгваме с автобус за летище-
то, ще купим на място остана-
лите билети. Успяваме. Пред
гейта сме, можем най-накрая да
се отпуснем. Но само докато...
една от „гарудите“ проверява в
интернет докъде летим... и виж-
да, че такъв град, до който сме
си купили билети, на остров Ява
няма... а има на Суматра? Стана-
ла е грешка!
Отново хукваме. Молим да ни
свалят багажа. Търсим нов полет...
Няма. Отказват да ни върнат па-
рите. Мая и Веско, съпругът ми,
тичат отново да проверяват
полетите... Останалите сядаме
на пода и поемаме въздух. Успоко-
яваме се, медитираме... И като
по чудо куфарите ни се появяват,
всички до един, независимо че от-
казахме полета 5 минути преди да
ни качат!
Но пак сме в изходна позиция.
Вече трети ден търсим път до
Бали. Кафето в „Старбъкс“ е
ужасно дори с лъжица захар. Но пък
сме в Джакарта, доста по-близко
до мечтаната дестинация. Реша-
ваме, че ако и този път не успеем,
ще извикаме нашия учител при
нас. А през свободното време ще
разгледаме най-големия будист-
ки храм в света на остров Ява...
Нито един от „гарудите“ не ми-
сли да се връща за България, въ-
преки десетките съобщения от
разтревожени приятели колко е
опасно в Бали. Прегръщаме се. За-
Групата ни току-що е пристигнала в Памутеран, Северно Бали. Всички сме щастливи, защото не се уплашихме
от вулкана и издържахме изпитанията по пътя.
едно сме. Щастливи сме. И не се
отказваме.
На уличката пред летището
има фреш от истинско манго.
Животът е прекрасен! Пием с кеф
на бавни глътки, някои практику-
ват йога, а колоритният Жоро ни
разказва поредната порция вицо-
ве. Дори има интернет. Мария
от Бали е писала, че ще отворят
летището след 15 минути. Изпра-
ща ми официалното решение на
балийските власти!
НАТАМ,
ОТКЪДЕТО
ВСИЧКИ БЯГАТ
Мая и Веско отново хукват в
бюрата на местните авиокомпа-
нии, за да купят билети и скоро Ве-
ско се връща усмихнат. Не можем да
повярваме на очите си. Добре, че не
се качихме на самолета за ферибота
– щяхме да пътуваме с влак, фери-
бот, автобус... още 24 часа. А сега
ще сме в Бали съвсем скоро.
Със сигурност ще се запита-
те защо, докато другите бягаха
от острова, ние с такъв плам се
опитвахме да стигнем? E, пър-
во – заради мотивацията, уче-
нието (за което ще ви разкажа
друг път), и второ – защото се
научихме да слушаме гласа на ин-
туицията си. А тя, както казват
мъдрите, никога не лъже. Всеки
път, когато ситуацията става-
ше напрегната, ние притихвахме
и позволявахме мирът да обгърне
с любов всяка наша клетка. Тогава
успявахме да чуем сърцето си, ко-
ето казваше, че сме на прав път.
И трето – научихме се да бъ-
дем единни, въпреки че това не е
най-силната страна на българите.
Разбирахме се и си помагахме. Спо-
деляхме всичко – храна, вода, идеи.
Това пътуване ни научи на тол-
кова много. Ретритът ни беше
започнал още преди да се качим на
самолета... А вулканът? Той се ока-
за нашият първи учител, който ни
изпитваше дали ще издържим на
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 43
 ПО ПЪТЯ
Водопадът Тегенунган излива кална вода вероятно заради студената лава от вулкана Агунг.
изригващата вълна от емоции,
дали ще устоим на трусовете, на
пушека, студа и горещината...
НА НОСА
В НУСА
Кацаме в Денпасар, а служи-
телите на летището ни гледат
с широко отворени очи... Ние
сме единствените туристи от
няколко дни. Навън вали като из
ведро, най-вероятно заради из-
ригванията. След нас летището
затваря отново. Необяснимо е
всичко, което се случва и ни води
по пътя... А местните толкова
много ни се радват, че дори не
вземат такса за паркинга.
Преспиваме в Санур, вечерта
има лек трус. На следващия ден
тръгваме за Памутеран за нашия
„гаруда“ ретрит... А когато и
той свършва, както, уви, всичко
в живота, единодушно решаваме
да се върнем по източната край-
брежна дъга, за да видим вулкана и
44 Списание ОСЕМ / Януари 2018
да му благодарим!
Оставаме още 4 дни в Нуса
Дуа – един от най-прекрасните
туристически комплекси на Бали.
Изключително приветливо мяс-
то, обвито в зеленина и цветя; с
огромни бели плажни ивици, крис-
тални води, дървета като чадъри
и много фреш от манго... Имаш
усещане, че си в рая.
Само на усмихнатите хоте-
лиери всъщност никак не им е ве-
село, 80-90% от резервациите са
отказани заради вулкана. Някои са
свалили цените наполовина, ма-
газините също обявяват намале-
ния до 50%. Ресторантите пред-
лагат безплатно салата или бира,
някои плащат таксито на връща-
не. Хиляди хора остават без ра-
бота, а доходите и без това не са
високи. (Заплатата на продавач с
добър английски в луксозен мага-
зин е 400 лв.)
Бали страда икономически и
заради продължителността на
изригванията. През 1963 г., кога-
то Агунг се е събудил, е вилнял 11
месеца! Затова според учените
няма нищо странно в поведени-
ето му сега: активността му ту
се повишава, ту намалява и така
вече 4 месеца.
СТУДЕНА
ЛАВА
Най-потърпевши са хората,
които живеят до вулкана. Според
евакуационния план на държава-
та всички в радиус 8 км, а някъде
– 10, трябва да се преместят в
лагери на безопасно място. Някои
от местните обаче отказват.
Имат селскостопански култури
и животни, за които трябва да
се грижат. А и се страхуват да не
им ограбят къщите, въпреки че
малцина посягат. Балийците са
тихи и кротки, ако се държиш до-
бре с тях. Но ако им посегнеш, се
обединяват, като хванат някой
крадец, го спукват от бой.
Преди част от „гарудите“ да
отлетят от Бали, събираме купе-
ните в България маски за химиче-
ска защита, които не се наложи да
ползваме, и на 8 декември със съпру-
га ми се отправяме към Танах Ампо
– един от центровете на западно-
то крайбрежие, където се разпре-
делят помощи за евакуираните.
Водач в пътуването ни е Грей, ние
така го наричаме – симпатичен шо-
фьор с огромен нокът на палеца.
По пътя Грей решава да ни по-
каже една от забележителности-
те на Бали – водопада Тегенунган.
Не ни впечатлява, но поражда у
нас съмнение дали не е кафяв за-
ради вулкана. Агунг стана популя-
рен с т. нар. студена лава, която
изхвърля – смес от вулканична
лава и вода, която образува кален
Склад за помощи на евакуирани в град Танах Ампо
поток. Знаем, че е помел някол-
ко сгради по пътя си, но жертви
няма. Грей също е чул за калната
река и спира след голям мост, за
да я заснемем. Потокът е утих-
нал, но калта е останала, както и
тревогата за бъдещето.
Ето ни в центъра на Танах
Ампо. Даряваме 48-те маски,
донесени от България, и една, по-
добна на противогаз. Издават ни
протокол, под който се подпис-
ваме, и се отправяме към прес-
центъра. В малка зала на огромни
екрани тече онлайн информация
за състоянието на вулкана. Има
и карта, на която в различни цве-
тове са нанесени опасните зони.
На паркинга са в 24-часова готов-
ност линейки, пожарни, армейски
камиони и два всъдехода.
В склада пък са подредени хиля-
ди кашони с вода, ориз, други хра-
ни и санитарни принадлежности.
Оттам се разпределят до 1016
хуманитарни лагера, в които на
8 декември имаше настанени 67
000 души. Но могат да надскочат
100 000.
В ЛАГЕРА
Отправяме се към най-близ-
кия лагер „Мангис“. Той е отворен
след последното изригване на вул-
кана на 25 ноември 2017 г. Домаки-
нът ни обяснява, че са осигурили
всичко нужно на хората – под-
слон, храна, хигиенни принадлеж-
ности, топла вода и тоалетни.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 45
 ПО ПЪТЯ

Лагерът „Мангис“ подслонява 180 евакуирани, от които 38 деца, 5 под годинка.

Това момче предпочита да плете кошници, отколкото да стои без работа. Откакто вулканът Агунг се събуди, безработицата
в Бали расте с всеки ден, тъй като няма туристи, които осигуряват основния поминък.

46 Списание ОСЕМ / Януари 2018

В лагера е осигурен транспорт за децата, които ходят на училище.

Зух Кария е от село Банг банг. Тя е на 36 години, разведена, с 5 деца: момче и 4 момичета. Две от тях работят, а трите по-малки
девойки помагат да плете кошници. Основната храна в лагерите е варен ориз. Издръжката на човек е около долар на ден.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 47

 ПО ПЪТЯ
Периодично всяко семейство оп-
исва от какво има нужда, заявки-
те се обобщават, изпращат се в
координационните центрове и
оттам им дават исканите стоки.
Мизерно е. Хората живеят в
палатки и в гаражи, които се за-
тварят с ролетни щори. Няма
прозорци, нито врати. Няма
мебели. Дрехите са нахвърляни
по земята. Тук-там има рогозки.
Хората, които имат работа,
пътуват сутрин и се връщат за
нощта. По-малките си играят с
кутрета, някои жени сплитат пъ-
строцветни кошници.
Изкачваме планината и се ди-
вим на природата. Огромни, над
10-метрови палми по поречието
на реката доскоро са били бивак
за любителите на рафтинга – екс-
Д-р Деви Камил Сиахбана следи сеизмичната активност на вулкана, който само се преструва на заспал.
48 Списание ОСЕМ / Януари 2018
тремното спускане е преустано-
вено заради вулкана.
ОТ ОТСРЕЩНАТА
СТРАНА
Разпитвам Грей дали е чул
нещо интересно за Агунг, кое-
то не го пише по вестниците.
Той ни разказва следната исто-
рия: през февруари 1963 г. имало
голямо тържество, на което
някой ударил мощен гонг. Зву-
кът му проникнал в Агунг, събу-
дил го и той изригнал! Грей каз-
ва, че хора, които се занимават
с духовни практики, а такива в
Бали - бол, през ноември също са
чули удар от гонг, преди Агунг
да изригне. (По ирония на съд-
бата думата agung освен „све-
щена планина“ означава „двоен
гонг“?!)
Грей си спомня и разкази на
възрастни хора, че преди да из-
ригне вулканът, дървета започ-
нали да измират. Имало и земе-
тресения, които подсказвали, че
се събужда.
Водачът ни умело взема завой
след завой, а колите и моторите,
основно средство за придвижва-
не в Бали, стават все по-малко.
Някои хора са с маски, въпреки че
не се усеща нито пушек, нито ми-
ризма. А и вулканът днес изглежда
спокоен – вижда се от километри,
не е обвит в облаци, само струя
бял дим излиза от върха му.
Стигаме заветната цел. Ме-
теорологичната станция е раз-
положена на връх, който гледа
Станцията, от която се следи състоянието на вулкана по 5 начина: визуален, сеизмичен, GPS наблюдение за
деформации, геохимичен анализ и данни от сателитите.
точно срещу Агунг, на 12,5 км по
права линия. На входа има табла
със снимки и информация от пре-
дишното изригване през 1963 г.,
както и от изригването на Ба-
тур – втория по големина вулкан
в Бали, съседен на Агунг.
На мястото са поставени
камери на различни телевизии, на
любители фотографи, докумен-
талисти. Има и туристи. Усмих-
ват ни се съучастнически. Всички
са там заради Aгунг, да усетят
мощта му, да видят червеното
му лице в облаците над кратера.
МЕЧТАТА НА
Д-Р КАМИЛ
Ето го и д-р Деви Камил Сиа-
хбана. Млад мъж по дънки и чер-
на фланелка с надпис „Магма“.
„Магма Индонезия“ е името на
държавната агенция и на сайта,
които предоставят актуална
информация за състоянието на
вулканите в тази страна. Дейст-
ващите в момента са около 127!
Д-р Деви Камил има онзи бля-
сък в очите, който винаги респек-
тира. Събуваме се на входа според
балийските обичаи и влизаме. Той
ни посочва диванче във фоайето
и се извинява, че няма къде да ни
приеме. Усмихва се, но е напрег-
нат – кракът му не спира нервно
да трепери. Затова минавам бър-
зо към въпросите. Ще изригне ли
вулканът? Може ли да се предвиди
кога? Защо е станал вулканолог?
Какво мислят местните балийски
магьосници за вулкана? Д-р Деви
се отпуска, спомня си детство-
то, своята мечта, университе-
та в Белгия, стажа в кралската
обсерватория, работата в Гер-
мания... и разговорът неусетно
изяжда 40 минути от безценното
му време. Щастлива, излизам, раз-
минавам се с говорещи на френски
журналисти, пускам записа, за да
проверя дали е наред... И се оказ-
ва, че Агунг отново ни е погодил
номер. Нищо не става лесно при
него. Запис няма. Връщам, пускам
– не. И не. Пепел и мъгла. Поне да
бях записала данните... Облива ме
студена пот.
„Бързо влизай при французи-
те“, казва мъжът ми. Не се коле-
бая. Обяснявам им за гафа, разби-
рам, че са пенсионери и правят
филм за вулканите... Позволяват
ми да записвам с тях, ако не изда-
вам звук. Сядам кротко на земята
и историята с вулкана се разигра-
ва още веднъж пред очите ми.
„Кризата с Агунг започна през
август, когато се засили сеизмич-
ната активност. Изчакахме ме-
сец, не се успокои и на 14 септем-
ври повишихме нивото на преду-
преждение от 1 на 2. След това се-
измичната активност започна да
расте експоненциално – обяснява
д-р Камил, притеснен, че тряб-
ва да говори на френски, който
е позабравил. - На 18 септември
вдигнахме нивото до 3. Сеизмич-
ната активност продължи да
расте. Сателитно наблюдение
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 49
 ПО ПЪТЯ
Прекрасните плажове на Нуса Дуа тази година са тъжни и празни. Туристите се страхуват от вулкана,
въпреки че според учените той е опасен само в радиус от 10 км.
показа, че термичната енергия,
температурата при кратера се
е повишила. Затова на 22 септем-
ври 2017 г. вдигнахме нивото на
предупреждение до най-високата
степен – четвърта.
ЖЕНЕН
ЗА АГУНГ
После сеизмичната енергия
намаля, но броят на земетресе-
нията продължи да е висок – от
700 до 1100 на ден. След месец
активността спадна по всички
параметри. GPS-ът се стабили-
зира, а преди имаше 6 см инфла-
ция (разширяване на кратера –
б.а.). И на 28 октомври свалихме
нивото на предупреждение от 4
на 3. Три седмици по-късно – на 21
50 Списание ОСЕМ / Януари 2018
ноември, изригна! Това се случи,
когато сеизмичната активност
беше най-ниска!?“
Според д-р Деви това поведе-
ние на вулкана не е нормално. „Ко-
гато имаше струпване на много
събития, показващи, че вулканът
ще изригне, както през септем-
ври, той не изригна. А когато
показателите се успокоиха, той
изригна. Това показва, че е много
сложен и трудно предвидим!“
От 21 ноември сеизмичност-
та в Бали започва отново да рас-
те и на 25 ноември Агунг изригва
за втори път, по-силно. След 29-и
изригването спира, но от 7 декем-
ври сеизмичната честота пак се
увеличава...
Каква е прогнозата на учени-
те? Д-р Деви е категоричен, че
изригването не е приключило, тъй
като има налягане заради движени-
ето на магма във вулкана.
Възможно ли е вулканът да из-
ригне мощно (5-а степен) като
през 1963 г.? Според д-р Камил ана-
лиз от изригването на 21 ноември
сочи, че типът магма е същият
по съдържание като през 1963 г.
Тогава в началото е имало течна
лава с магматични компоненти в
нея. И сега е същото положение.
Преди изригването е имало зе-
метресения, така е и сега. И през
1963 г. е имало експлозии на газ във
вътрешността. Освен това но-
щем в облаците се вижда оранже-
во отражение от магмата. Така е
било и през 1963 г. И отново има
изсъхнали дървета – сега са в ради-
ус 6 км от кратера!

Но има и разлики – обемът на
лавата в кратера днес е 20 млн.
куб. м, което е една трета от
него, а това e знак, че вулканът
може да е по-слаб. В същото време
обаче ниската активност предпо-
лага наличието на „тапа“, която
блокира пътя на газовете. Ако е
така, значи се натрупва напре-
жение... Много неизвестни. „Въз-
можно е газът от магмата да из-
лезе свободно и след това да няма
изригване. Но има вероятност да
се повтори сценарият от 1963 г.“,
уклончив е д-р Деви, който е нато-
варен с тежката задача да следи
всички вулкани в източната част
на Индонезия – общо 37.
Вулканологът признава, че през
последните седмици почти не спи,
защото при по-силно земетресе-
ние звукът на сеизмографа ведна-
га го буди. На следващия ден д-р
Камил иска да се прибере за 4 дни в
Джакарта при семейството си, за
да се наспи и да отпусне нервите.
БОЛЕН
ВУЛКАН
Французите свършват своя
запис и аз не мога да не задам още
няколко въпроса - защо например
Деви говори за Агунг като за живо
същество. Така ли го усеща? „Да,
той е като болен човек. Когато
следим състоянието на вулкана,
ние сме като доктори, които
преглеждат пациент. Когато чо-
век е болен, очите му са червени,
пребледнява. Това е визуалното
наблюдение, което и ние правим.
Сеизмичната активност е сър-
дечният му ритъм. Когато ритъ-
мът не е нормален, има някакво
възпаление в тялото. Тогава при
хората се взема кръв за химиче-
ски анализ. И ние правим същото.
Ето, онзи ден визуално нямаше
активност на вулкана и някои са
си казали, че той се е успокоил,
защото съдят само по лицето му
или от снимките. Но докторът
не си прави заключения само по
лицето. Трябва да се проследят
множество параметри: геохими-
чен анализ, мери се температура-
та и т. н.
Правим тази персонификация
на вулкана, за да могат хората да
разберат по-лесно нашата рабо-
та. Този вулкан в момента е болен.
Но както докторите не могат да
кажат кога пациентът ще оздра-
вее и кога ще умре, така и ние не
можем да определим точно кога
ще изригне или ще се успокои.“
А трябва ли туристите да из-
бягват Бали? „Нашата препоръка
е да не се страхуват, защото ос-
тровът е голям. Само е важно да
избягват вулкана в радиус 8 - 10
км“, категоричен е д-р Камил.
Газовете, които се отделят
при изригване, опасни ли са? Деви
смята, че концентрацията се
разрежда бързо от ветровете и са
опасни в зоната с радиус 10 км от
кратера... „Но тази зона е на веро-
ятности, тя не е реална - уточнява
бързо той. - Тя е на база на матема-
тически модели на потенциалните
поражения. Ако условията се про-
менят, може и ние да променим
нашата позиция. Вулканът е много
динамичен! Данните се променят
изключително бързо“. И добавя
философски: „Знам, че ако не го
следим изкъсо, ще го изпуснем.
Вулканът е като жена. Ако искаш
да я разбереш, трябва да се оже-
ниш за нея! Да си с нея непрекъс-
нато – ден и нощ, и пак може да те
изненада.“
ДРАКОНЪТ
Д-р Камил признава, че за да
опознае Агунг по-добре, е разго-
варял с местен магьосник, който
твърдял, че има контакт с духа
на вулкана. Той бил дракон и го
предупредил, че „да, ще излезе“.
Показвам му снимка, на която
пушекът наистина прилича на
дракон, но си мисля, че е фото-
шоп. Д-р Камил обаче се усмихва
многозначително и ми казва, че
познава фотографа, станал из-
вестен с този кадър (стр.38)...
Ах, Бали, Бали. Тук всичко е въз-
можно, най-вече невъзможното.
Затова обичам този остров и се
връщам всяка година. Остров,
изпълнен с мистика и загадки, с
мощна живителна енергия, с то-
плина и радост, остров, където
всяко дърво, цвете, скала, дори
вулкан оживяват, ако имаш душа-
та на дете, за да станеш част от
приказката.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 51
 TВОЯТ КОСМОС

Геше Тензинг Тамдинг е четвъртото дете в уважавано семейство на тибет-

ски будисти. Чичото Кябдже Кенсур Тамдинг Гяцо Ринпоче е монах, а баща му
Тензинг Сонам - лекар на селото. Когато Китай нахлува в Тибет през 1959
г., фамилията на Геше Тензинг Тамдинг изпада в крайна нищета; къщата,
земите, всички притежания от поколения биват отчуждени. Китайците
хвърлят Тензинг Сонам в затвора заради предаността му към будизма и
Далай Лама и заради факта, че е защитник на Тибетската конституция.
При тези несигурни условия, през 1965 г. майката Тамдинг Янгцом дава жи-
вот на Тензинг Тамдинг в краварника, където живее с по-големия си син и
двете си дъщери. През 1969 г. пускат баща му от затвора, където прекарал
7 г. в мъки и изтезания – целият бил в рани, а краката му - счупени, и не можел
да се движи. Въпреки трудностите Сонам продължил да учи децата си на лю-
бов и състрадание, на дарма. Така, много малък, Тензинг Тамдинг вече умеел
да рецитира мантри и да изрича молитви. Когато навършва 11 г., баща му
почива. Няколко месеца след смъртта му Тамдинг Янгцом става монахиня,
като крие дрехите и убежденията си от властите. Мотивиран от учения-
та на своя баща и вдъхновен от примера на майка си, Тензинг Тамдинг ре-
шава да последва стъпките на чичо си Кябдже Кенсур Тамдинг Гяцо Ринпоче
и като него да избяга в Индия, отдавайки се на будизма. През 1977 г. Тамдинг
заедно с група бегълци напуска Тибет, пеша прекосява Хималаите и Непал.
След двумесечно рисковано, тежко пътуване групата влиза в Индия. Тензинг
Тамдинг прекарва няколко години при чичо си, който вече е Геше Ларампа.
През 1978 г. Кябдже Кенсур Тамдинг Гяцо Ринпоче го води в Бодгая, където
е ръкоположен за монах от XIV Далай Лама. След вземане на обети Далай
Лама го изпраща да учи в Института по будистка философия в Дхарамсала.
Завършва учебната програма за 5 г. вместо за 10 и получава титлата Геше,
което означава доктор на философските науки.

Геше Ла: Квантовата

Ганета Сагова, Диляна Янева
снимки Владимир Мачоков
- Геше Ла, как се озовахте в България?
- Когато завърших обучението си в манастира,
Далай Лама ме изпрати да преподавам будистка
философия в Азия: Тайван, Хонконг, Сингапур, Ма-
лайзия, Корея, Япония. После отидох в САЩ, след
това в Европа: Германия, Франция, през 2002 го-
дина моят учител и чичо Кенсур Тамдинг Гяцо Рин-
поче ме извика в Испания и по-точно в центъра,
създаден от него на Менорка, където трябваше да
изнеса няколко лекции. На една от тях пристигна
местната телевизия, която направи интервю с
мен. Оказа се, че българин, живеещ със семейство-
то си в Маон (намиращ се на 45 км от нас), е чул
интервюто, то предизвикало интереса му и ре-
шил да дойде на учението. След известно време
ме покани да отидем в неговата страна - Бълга-
рия. Аз му казах: „Добре, ще видим“... и минаха три
години. На третата той направо ми купи билет
за България и ме заведе във Враца. Там като малък
участвал в клуб, занимаващ се с цигун. Обадил се
на старите си приятели от групата и им казал, че
води тибетски лама, който ще ги учи на медита-
ция, която ще им даде суперсила! И така през фев-
руари 2010 г. се оказах във Враца, а там се запознах
и с Диляна Янева. С нея имаме много силна кармич-
на връзка. Удивително е!

52 Списание ОСЕМ / Януари 2018

физика доказва дарма*
- Кое от будистката философия е най-ценно за съ- СЪВРЕМЕННИТЕ УЧЕНИ
временния човек?
- Това, че те учи как да управляваш негативните ум- СА ИЗУМЕНИ ОТ ТЕК-
ствени нагласи, които ние наричаме заблуди: омраза, СТОВЕТЕ НА НАГАРДЖУНА,
ревност... Най-много се работи върху омразата и гне-
ва. Негативните умствени нагласи разрушават на-
ТЪЙ КАТО ЧАК СЕГА ТЕОРИИТЕ
шето здраве, връзките, семейството, а в по-широк МУ ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ДОКАЗ-
смисъл водят до разрушаване и на цели държави чрез
ВАТ НАУЧНО ОТ КВАНТОВАТА
войни. Затова според будистката философия тези
негативни нагласи са като отрова за всички и нама- ФИЗИКА.
ляването им чрез ученията води до добри резултати.

- Какви са техниките, които преподавате? *Дарма (изписва се dharma) – будисткото учение за

- За да се успокои умът, първо практикуваме диха- Истината. В буквален превод от санскрит - „това,
телна медитация. После, използвайки мъдростта, се което поддържа реда в природата“.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 53

 ТВОЯТ КОСМОС
прави анализ. Първото, което трябва да разберем, е,
какво са омразата и гневът и всички негативни мисли,
анализът и медитацията трябва да станат навик за
нас. Всички знаем как нахлуването на тези негативни
мисли води до загуба на вътрешния мир и ако това
продължи по-дълго, причинява физиологични пробле-
ми - сърцебиене, високо кръвно. След това започвате
да губите и апетита си - храната губи вкуса си, лю-
бимите ви дрехи вече не ви харесват, близките ви
вече не ви радват. Така се разрушават физическото
и психическото ви здраве. Гневът е причина за изчез-
ването на позитивната енергия в семейството и
липсата на щастие. Негативните нагласи водят не
само до нещастие за самите вас, но това чувство се
пренася и върху членовете на семейството, прияте-
лите, работата. Чрез размисъл и анализ достигаме
до заключението, че всичко това не е добро нито за
мен, нито за близките ми, и когато гневът се появи,
е добре да го разпозная и да си кажа: „О, гневът идва.
Това е отрова, това е негативна мисъл, нараняваща
мен и другите“. И така се научаваме да я контроли-
раме. Ще ви дам пример. Среща ни познат на улица-
та и ни казва: „Олеле, колко си остарял и погрознял!“.
Вместо да се ядосаме, използваме мъдростта си и
анализираме: „Ако човек ви каже, че сте се подмлади-
ли - какво се случва? Годините ви ще се намалят ли?
Косата ви ще потъмнее ли? А като ви кажат, че сте
остарели, косата ви ще побелее ли повече, или бръч-
ките ви ще се увеличат? Не, вие сте това, което
сте“. Тогава защо да се ядосваме.
- Разкажете ни за вашия голям проект в Испания.
- Тъй като доста пътувам, забелязвам, че хората се
интересуват и харесват будистката философия.
КАТО СЕ СЪБУДИТЕ: МО-
ЖЕТЕ ДА СЕ ДВИЖИТЕ,
МОЖЕТЕ ДА ОТИДЕТЕ ДО КУХ-
НЯТА, ТОВА Е РАДОСТ. СЕГА С
ВАС СИ ГОВОРИМ – ТОВА СЪЩО
Е ЩАСТИЕ. МНОГО Е ТРУДНО
ДА ЖИВЕЕМ С НЕГАТИВНИ
НАГЛАСИ, НО НИЕ ГО ПРАВИМ
НЕПРЕКЪСНАТО.
54 Списание ОСЕМ / Януари 2018
Ето защо взех решение да открия университет в
Испания, в който ще се преподават будистка и дру-
ги философии. Планът предвижда и изграждането на
голяма библиотека, включваща всички будистки тек-
стове и стари текстове на другите религиозни фило-
софии: индуизъм, юдаизъм, християнство, ислям. Там
ще се правят изследвания, сравнения, научни конфе-
ренции, кръгли маси на всякакви теми.
Това е моята мечта, която постепенно започва да
придобива форма. Вече сме осъществили някои стъп-
ки. Първото, което „построихме“ на терена, беше
гомпата (зала за медитации и учение) за 80–90 чове-
ка, като тя бе направена от два контейнера на тиро-
ве. След това изградихме спалните помещения, кухня
и трапезария за 40 човека. Отделно имаме рецепция
и малка кафетерия. В момента се изгражда къща с 21
стаи, предназначена за уединения и ритрити. Рези-
дент там ще бъде Геше Лобсанг Йеше, който в мо-
мента изучава испански. Има и две монахини испанки,
които постоянно живеят там. Предстои постро-
яването и на голямата библиотека и голяма гомпа за
500 човека. Това изисква много средства и проектът
се осъществява бавно с помощта и чрез щедростта
на добри хора.
- Защо щедростта е толкова важна за будистите?
- От будистка гледна точка щедростта води до по-
добро материално състояние. Но ако дадеш лекар-
ство на болен и той се почувства по-добре или се
излекува, какво по-голямо щастие от това! Щасти-
ето е еднакво, ако ти самият си се излекувал или ако
си помогнал на друг да се излекува. И не е необходи-
ма голяма щедрост, достатъчно е да правиш това,
което можеш, за другите. Ако нямаш финансова
възможност, помогни на другите, като ги научиш
на нещо, което знаеш. Или почисти... Светът има
нужда от всякакъв вид щедрост.
- Какво се изучава в момента на това място?
- Вдъхновението за създаването на този универси-
тет идва от Наланда, най-големия будистки универ-
ситет, който е съществувал в Индия преди повече
от 2 хилядолетия. Вече от девет години при нас се
учат текстовете, които са били изучавани в Налан-
да. Това са: Цема Намдрел (Валидно познание, логи-
ка), Парчин (Отвъдпределна мъдрост – управление
на негативните нагласи), Мадхямика (Философия
на средния път, будисткото разбиране за празнота-
та). Това е линията на предаване на Нагарджуна.
Съвременните учени са изумени от текстовете на
Нагарджуна, тъй като чак сега теориите му започ-
ват да се доказват научно от квантовата физика.
Той говори за взаимозависимостта на явленията,
за това, че нищо, абсолютно нищо няма самостоя-
телно съществуване, всичко е свързано. Нагарджуна
става все по-известен в наши дни. Това, за което
той говори, е висшето будистко виждане за празно-
тата и се казва мадхямика. След това е дзо - съкро-
вище на познанието, или метафизика. Там се изясня-
ват 84 000 вида негативни нагласи, носители на не-
гативна енергия, която води до страдание в живота
ни. Всичко това е описано в Абидхарма Коша на Васу-
банду. Последното е виная, или етика, тя е обща за
всички религии - не убивай, не кради, не лъжи... като
при будизма се добавят и други неща.
В момента е деветата година от десетгодишния
цикъл на изучаване на тези текстове. По време на
курсовете аз чета от тибетските текстове, а после
превеждам и обяснявам прочетеното на испански,
като за това ми помага и Тритул Ринпоче, друг ти-
бетски преподавател. Учениците си водят записки,
провеждаме и дебати, които са изключително важни
за правилното запомняне на преподадения материал.
Курсът се провежда три пъти в годината, за седем
или десет дни (учи се по 10-12 часа на ден), след което
в края на годината на базата на преподадения мате-
риал и записките се издава книга. За момента това е
единственото място извън тибетските манастири,
където се преподава пълният набор от учения.
На нас, нормалните хора, мирогледът ни е много
стеснен. Умът ни е себичен и егоистичен, „аз“ е цен-
търът, „аз“, „аз“, моето щастие, моето семейство,
моите пари, моето, моите, моята... това води до
много негативни нагласи. Знанието ни е необходи-
мо за изчистването на тези негативни заблуди или
отрови, за предпазването ни от поемане по нега-
тивен път, за изучаване на противоотровите, за
постепенната промяна и пълното елиминиране на
негативните умствени нагласи.
- А какво можете да ни разкажете за вашия проект
в Африка?
- В Африка съществува изключителна бедност. Все-
ки ден поради липса на храна и медицински грижи там
умират около 5000 деца. Ето защо всички, посеща-
ващи курсовете ни, и други наши приятели събираме
дарения – кой колкото може да отдели – 1, 2, 100 или
1000 евро – и лично ще отидем в Африка, за да гот-
вим и да раздаваме храна на около 100 души в продъл-
жение на седмица. Това ние наричаме карма йога. Ще
...ТЯЛОТО ГОРЯЛО ПЕТ
ДНИ. СЛЕД ТОВА ОТВО-
РИЛИ СТУПАТА, КЪДЕТО НАМЕ-
РИЛИ РЕЛИКВИ ОТ КЕН РИН-
ПОЧЕ. ТЕ БИЛИ КАТО МАЛКИ
КАМЪЧЕТА С РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ
- БЕЛИ, ЖЪЛТИ, ЧЕРВЕНИ. АКО
ТЕЗИ РЕЛИКВИ СЕ ДОКОСНАТ,
ВЕДНАГА ИЗЧЕЗВАТ.
купим палатка, няколко котлона и сами ще пазару-
ваме, готвим и раздаваме храната на деца или въз-
растни, като всеки ден ще сменяме мястото. Това
ще бъде само началото. Впоследствие, след проуч-
ване, бихме желали да изградим и малък медицински
център, а на по-късен етап - и училище, в което ще
преподават доброволци от нашата будистка шко-
ла. Насочили сме се към Кения. Може би в началото
ще бъдем само 30-40 човека. Някои ученици ми ка-
заха: „Геше Ла, внимавай, защото на някои места в
Африка е доста опасно.“ Така е, но най-нуждаещите
се живеят точно в тези райони.
- Имате книга за щастието. Как да бъдем щастли-
ви?
- Като всеки ден в ежедневието си управляваме нега-
тивните нагласи, като ги трансформираме. Всеки ден
съществуват условия за позитивно мислене, като се
събудите: можете да се движите, можете да отидете
до кухнята, това е радост. Сега с вас си говорим – това
също е щастие. Много е трудно да живеем с негативни
нагласи, но ние го правим непрекъснато.
- Какво преподавате на учениците си, за да постиг-
нат просветление?
- Целта на будистката махаяна е точно тази. По-
средством щедростта, помощта, сърадването,
търпението, постоянството и медитацията всич-
ки същества да постигнат просветление. Не само
хората, а както Буда казва – всички живи същества.
- Може ли просветлението да се постигне в рамки-
те на един живот?
- Да, и за това има примери, като историята на Ми-
ларепа и други велики учители.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 55
 ТВОЯТ КОСМОС
...КОГАТО ПРИСТИГНАХ-
МЕ, ТОВА МАЛКО МОМ-
ЧЕ СЕ ЗАТИЧА И ЗАПОЧНА ДА
ПРЕГРЪЩА СТАРИТЕ СИ УЧЕ-
НИЦИ. СЛЕД ТОВА СЛОЖИ-
ХМЕ НА МАСАТА РАЗЛИЧНИ
МАЛИ (БРОЕНИЦИ), КАМБА-
НИ И ВАДЖРИ (РИТУАЛНИ
ИНСТРУМЕНТИ) И ТОЙ РАЗ-
ПОЗНА СВОИТЕ, ВЗЕМАЙКИ
ГИ В РЪЦЕ.
56 Списание ОСЕМ / Януари 2018
- Няколко години след като вашият учител Кен Рин-
поче умира, сте го намерили в следващото му пре-
раждане. Разкажете ни как се е случило това?
(Геше Ла показва снимките на Кен Ринпоче и негово-
то прераждане в лицето на Кентрул Тензинг Самтен
Ринпоче, на 3 години, и Далай Лама.)
- Историята наистина е интересна. Малко преди да
премине отвъд, Кен Ринпоче заминава за Индия (пре-
ди това е живял и преподавал в Испания), където е
абат на манастира „Ганден Чолинг“, близо до Карна-
така. Една сутрин към шест часа той става, облича
монашеските си дрехи и моли личния си помощник да
не прекъсва медитацията му и да не му носи закуска-
та, докато не го извика. Минават 3-4 часа и помощ-
никът отваря вратата, за да види дали всичко е на-
ред, тъй като вече е минало доста време, и вижда, че
Кен Ринпоче все още е в поза за медитация, но като
че ли не диша. Разтревожен, той изтичал до по-ста-
рите гешета и ги извикал да видят какво се случва.
Когато те пристигнали, се уверили, че наистина
дишането е спряло. Според будизма, въпреки че ди-
шането е спряло, финото съзнание още е свързано с
тялото и затова то не се пипа и не се мести. Така
Кен Ринпоче останал в поза за медитация за една сед-
мица, като през това време цветът на лицето му не
се променил и тялото излъчвало приятен аромат. В
Индия е топло, мъртвото тяло започва веднага да
се разлага и мирише.
В края на седмицата от носа на Кен Ринпоче изтекла
една капка кръв и главата леко се наклонила, което
означавало, че съзнанието е напуснало тялото и то
вече може да бъде преместено.
Тогава монасите приготвили ступа, на дъното на
която направили мандала от пясък и отгоре поста-
вили плътен капак от метал. Върху него подредили
дърва за горене и сложили тялото, а после затвори-
ли ступата. Старите монаси седнали около нея и
започнали да пеят и да рецитират мантри, след ко-
ето запалили огъня, който да изгори тялото. То го-
ряло пет дни. След това отворили ступата, където
намерили реликви от Кен Ринпоче. Те били като мал-
ки камъчета с различен цвят - бели, жълти, червени.
Ако тези реликви се докоснат веднага, изчезват. Не-
обходимо е монасите да кажат определени мантри,
те да бъдат благословени и чак тогава с помощта
на сребро или злато могат да се вземат.
След събирането на реликвите, които не били мно-
го, монасите отворили капака и се открила мандала-
та, на която имало отпечатък от стъпало, сочещо
посоката, в която трябва да търсят прераждане-
то. Това е първото. Второ - гледа се в каква посока
отива пушекът. Тези две посоки трябва да съвпа-
дат. Ако върху мандалата няма отпечатък от стъ-
палото, това може да значи, че той е решил да не се
преражда в този свят или не иска да бъде разпознат.
След определяне посоката за търсене в продълже-
ние на три години правих списъци, които показвах
на Далай Лама, но всеки път той казваше, че пре-
раждането още го няма. Чак на шестата година, ко-
гато в списъка имаше пет-шест имена, Далай Лама
го погледна и каза, че едно от тези момчета е така
дългоочакваното прераждане на Кен Ринпоче. След
медитация върху информацията за родителите и
самото дете Далай Лама посочи едно от имената
и каза: „Това е детето!“. Веднага сформирахме гру-
па от ученици на Кен Ринпоче и непознати за него
монаси и отидохме в дома на това момче, като
предварително бяхме уговорили посещението с
родителите. Когато пристигнахме, това малко
момче се затича и започна да прегръща старите си
ученици. След това сложихме на масата различни
мали (броеници), камбани и ваджри (ритуални ин-
струменти) и той разпозна своите, вземайки ги в
ръце. Ето така протече разпознаването на реин-
карнацията на Кен Ринпоче.
- Какво е значението на нашия живот?
- От будистка гледна точка смисълът на живота ни е
развитието на позитивния ум. Да правим щастливи
не само себе си, но и всички живи същества. Човеш-
ката природа се нуждае от обич и милосърдие, от до-
бро сърце и тогава ще сме здрави и в мир със себе си.
Както дървото има нужда от вода, така всяко живо
същество има нужда от обич. Това е много важно.
Дори и още преди да се роди, в утробата си майката
дарява детето с обич и любяща доброта. Все повече
учени доказват, че човешката природа се нуждае от
любов и че гневът и омразата разрушават здравето
и спокойствието и ни правят нещастни.
- Вече седем години посещавате България. Какви са
впечатленията ви от страната и българите?
- От будистка гледна точка всички хора повече или
по-малко си приличат. Аз съм щастлив да видя как
учениците ми се променят и израстват. Преди
сто години и сега заблудите са едни и същи, но има
промяна на обекта – преди сто години хората са се
привързвали към кон или магаре, а сега обектът на
зависимост е променен – кола, мотор, джиесем...
НА НАС, НОРМАЛНИТЕ
ХОРА, МИРОГЛЕДЪТ НИ
Е МНОГО СТЕСНЕН. УМЪТ НИ Е
СЕБИЧЕН И ЕГОИСТИЧЕН, „АЗ“
Е ЦЕНТЪРЪТ, „АЗ“, „АЗ“, МОЕТО
ЩАСТИЕ, МОЕТО СЕМЕЙСТВО,
МОИТЕ ПАРИ, МОЕТО, МОИТЕ,
МОЯТА... ТОВА ВОДИ ДО МНО-
ГО НЕГАТИВНИ НАГЛАСИ.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 57
 ЗДРАВЕ

Една жена поставя основите на Новата медицина. Само за седмица тя прави чудеса.
„Програма Нова клетка“, нейна запазена марка, цери с лекота сърдечни и хормонал-
ни проблеми, включително хашимото, високо кръвно, диабет, наднормено тегло,
мигрена, безсъние, депресии... Има отлични резултати при онкологични и автои-
мунни заболявания. Наричат я биохакер, защото знае как да проникне в биоин-
формационната система на човек, да ремонтира „бъговете“ и „да пусне тока“. Така
човек оздравява, клетките му се обновяват и отново е пълен с енергия!

Албина Фабиани и Марек Каравелов - маркетинг координатор на „Програма Нова клетка“ за България

58 Списание ОСЕМ / Януари 2018

ДА ПУСНЕМ
ТОКА!
„Програма Нова почва да го търси. Следи внимателно всички новости
в областта на биохимията, биологията, медицина-
клетка“ на Албина та, научните открития, които се анонсират, но ос-
тават само в папки, неразработени... И постепенно
Фабиани, наричана картината на човешкия организъм є става пределно
ясна. Разбира, че той е електрическа система и за да
още „българския функционира добре, „трябва само да се пусне токът“,
останалото той знае добре как да оправи сам.
биохакер“, прави
Биохакер
чудеса със здравето
„Тялото не е анатомия, а електрическа систе-
ма“, обича да казва Албина и показва схема на елек-
Ганета Сагова трическите процеси в нас, която прилича на сложен
снимка Добрин Кашавелов електронен уред.
За да проникне в схемите му, биохакерката ин-

К
оя е Албина Фабиани? Баща
є е италианец, по-голямата
част от живота си прекар-
ва в чужбина, но се чувства
100% българка. Носи онзи
магнетичен, свободолюбив,
типично български дух, кой-
то трудно се удържа.
Той идва вероятно от гените и от детството
є... по-скоро от липсата на такова. Албина обаче ка-
тегорично отказва да се пише за живота є. Така или
иначе, трудностите, с които се сблъсква още от
дете, є дават шанса да не е като другите, да не е в
матрицата. „Не бях дресирана по начина, по който
дресират другите“, казва Албина.
Тъй като е от семейство на лекари, тя завършва
медицина, после биохимия и биоинформатика. За из-
вестно време работи в здравната система и разби-
ра, че истинско здраве човек може да постигне по друг
път, различен от съществуващите шаблони. И за-
вестира в собствени клинични изследвания в частна
лаборатория в Швейцария. Разработва комбина-
ция от капки, последната на базата на 98 естест-
вени вещества. Ефектът им се следи върху малки
тестови и плацебо групи. Така постепенно създава
единствената по рода си програма за клетъчна ре-
хабилитация. Нарича я „Програма Нова клетка“.
Вижда бързи резултати при всички независимо от
пол, възраст, убеждения, затова постепенно набира
смелост и започва да разпространява това ново зна-
ние. Работи с хора от целия свят – САЩ, Австралия,
Нова Зеландия, Европа, Южна Африка, със световно-
известни имена като Род Стюард. Програмите є се
провеждат в Коста Рика, в Италия, в Кейптаун, от
пет години и в Хисаря всяка пролет и есен, а през май
ще има група в Кипър.
Манекен на 50
„Тези знания, които давам, няма да ги прочете-
те в нито една книга, нито в интернет“, казва Ал-
бина без излишна доза гордост, защото резултати-
те са удивителни.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 59

 ЗДРАВЕ
Самата тя е живо олицетворение на това, кое-
то говори. Фабиани изглежда 10-15 години по-млада,
фигурата є е перфектна. Миналата година участ-
ничка в програмата, представител на „Келвин
Клайн“, дори я кани на снимки за бельо. Така 50-го-
дишното спортно тяло на българката се появява в
десетки модни издания.
Фабиани не знае какво е болест. Здрава е и леко
облечена дори в най-тежкия сезон на вирусите.
Вече е помогнала на над 3000 човека да се въз-
становят след болести, да изглеждат красиви и
млади. Един от най-новите є последователи е въз-
растният Папи. Ето какво пише дъщеря му в имейл
до Албина:
„Скъпа Алби,
Днес Папи ходи на кардиолог. Докторката щеше да си
скъса дипломата, а баща ми щеше да литне от щас-
тие. Но най-важното е, както той смята, НЕ как-
во му казва докторката, а това, че той се чувства
много, много по-добре! Видях, че си е върнал цвета
на лицето, сияе. Движи се доста по-лесно, има енер-
гия, работи си из къщата, а вчера е успял да измаже
и шпаклова цяла стена от едно помещение, на което
е захванал ремонт да прави. Казва, че вече СПИ спо-
койно и в легнало положение, а допреди да дойде при
теб, „спеше“ в почти седнало положение, защото се
задушаваше, не му стигаше въздух.
Та много искам да ти разкажа всичко, което се случи
Род Стюард е дългогодишен последовател
на „Програма Нова клетка“.
60 Списание ОСЕМ / Януари 2018
при докторката... беше за камера! Иначе кратката
версия: от „предсърдно мъждене“ вече е със „синусов
ритъм“ - цитирам кардиоложката. Нейните думи
бяха: „НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ! Ти си възстановил ритъ-
ма, това се получава много рядко, при по-млади хора
и предимно спортисти... Значи лечението е правилно,
да не пипаш лекарствата". А тя, само ако знаеше, че
той половината ги е спрял, със сигурност щеше да си
скъса дипломата.“
Това писмо Албина ми препрати по мейла на 24
ноември 2017 г., 17 дни след „Програма Нова клетка“
в Хисар, в която се включихме и ние със съпруга ми и
бях в една група с Папи. В началото на ноември той
действително не беше никак добре: стоеше свит,
имаше лош цвят на кожата, не говореше, започна да
се усмихва едва през последните дни.
Чудеса за 3 дни
Удивителна е историята и на чаровната биз-
несдама Искра, която остава без щитовидна жлеза
преди 25 години. Липсата є води до тежки последи-
ци: тя няма сили да се повдигне от леглото. „Едва
дишах, не бях на себе си! Хормоните ми бяха извън
баланс, калцият - под всякакво ниво. Какво ли не
пробвах. Казваха ми да пия калций, магнезий... Ходех
с чантичка, пълна с добавки. Където и да седна да се
храня, на вечери, на събирания, аз вадех чантата...
Но без полза“, спомня си Искра. Преди 2 години чува
за програмата на Албина. Записва се и чудото ста-
ва. Отслабва с 8 кг и си връща необяснимо силите.
„Калцият ми е в норма, без въобще да консумирам
мляко и млечни продукти“, смее се Искра. Тя отива
на следващата „Програма Нова клетка“ само за да
види Фабиани и да даде кураж на другите. „Когато
Албина ме видя, ме попита дали не вземам кокаин.
Не можеше да повярва, че съм същият човек. Имам
толкова енергия!“, радва се Искра. - „Днес съм нов
човек, спортувам, правя секс, активна съм, вече съм
нормален човек, вече съм себе си!“
Пиарът на програмата
Мария е най-горещият пропагандатор на „Про-
грама Нова клетка“. Тя е в нашата група заедно със
сина си и мъжа си, който е лекар. Мария се запознава
с Албина на 23 септември 2017 г. и веднага се записва.
Усеща промяната още първите дни. Спират горещи-
те вълни, които я заливат; кръвното є се нормализи-
50-годишната Фабиани е най-добрата реклама на „Програма Нова клетка“. Миналата година Албина се
снима в рекламни фотосесии на „Келвин Клайн“.
ра и не се налага повече да взема лекарства. Не я боли
главата! А преди това тя страда от тежка мигрена.
Отслабва. Но най-вече я изумява това, че прелива
от енергия. „По подобен начин съм се чувствала, ко-
гато бях на 20 години“, радва се Мария. „Започнах да
изпитвам пълно спокойствие, все едно съм външен
наблюдател. Спя прекрасно... Затова доведох и мъжа
си, и сина си. И те се чувстват прекрасно.“
Пламен е баща на 9-годишно момиче с диабет
тип 1 от 7 години, но въпреки че бият инсулин, захар-
та є е във високи граници, а детето е депресирано.
Още първите дни стойностите падат до 5. Родите-
лите намаляват инсулина с няколко дози. Момичен-
цето вече е спокойно, в училище започва да получава
шестици.
18 килограма надолу
Марек Каравелов (от рода на Петко Караве-
лов!), който е маркетинг координатор на програ-
мата в България, ми изпълва списъка със съобщения
в телефона с контакти на хора, готови да разкажат
своята история: нотариус от Пловдив се е излеку-
вала от хормонален дисбаланс; Таня от Хисар 20 го-
дини е била на лекарства за щитовидната жлеза, след
програмата не ù се налага да ги взема. Станка спира
бетаблокер, който е пила за сърцето. Самият Ма-
рек е свалил 18 кг... Но трябва да приключа с истори-
ите, защото статията ще заприлича на тв реклама
за наколенките на д-р Ливайн, а тук е друго: сама се
убедих в силата на метода. Отслабнах 4 кг за месец и
половина, цикълът ми се регулира, наспивам се бързо,
усещам се пълна с енергия; съпругът ми свали 9 кг и
също се чувства превъзходно.
3-те стъпки
Програмата протича в три фази. Първо учас-
тниците попълват анкета, а Фабиани изгражда ин-
дивидуален профил за всеки и изпраща инструкции
за едноседмична подготвителна промяна. Тя е лесна
и не е необходимо хората да вземат отпуск заради
нея, просто трябва да избягват определени храни
и да вземат други. Целта е да се подготви органи-
змът за приема на капките, разработени от Албина.
По време на втората фаза участниците се съби-
рат в хотел в Хисар, където се хранят по специален
режим и пият капките. Те не се продават никъде,
вземат се само под наблюдение на Фабиани.
Вечер нашата „биохакерка“ изнася лекции, на които
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 61
 ЗДРАВЕ
обяснява защо след определена възраст сме вечно
уморени. Как се подновяват клетките? Кои са ми-
товете за здравословното хранене? Защо са опасни
паразитите в тялото ни и как да се освободим от
тях? Защо отслабването чрез гладуване не решава
проблема и как да сваляме килограми, хранейки се в
изобилие, и т. н.
Ако програмата се следва осъзнато, ако човек
знае какво се случва в организма му през това време,
ефектът е още по-голям, убедени са организатори-
те. През свободното време човек може да се разхож-
да в Хисар, да вземе сауна, да ходи на басейн.
Целта на третата фаза е поддържане на състо-
янието и превръщане на новия начин на живот в на-
вик. Фабиани препоръчва общо 120 дни от старта на
програмата човек да спазва режим, близък до този,
който се следва в Хисар, за да е траен резултатът.
Клетъчна
рехабилитация
Основна мишена на програмата на биохимика е
остаряването. „То убива над 100 000 души всеки ден
– два пъти повече, отколкото всички други причини
за смърт, събрани заедно“, твърди Фабиани. Тя не се
вълнува от смъртта, но има амбицията да намали
огромното страдание, което остаряването причи-
нява. Според изследователката старостта не е нищо
друго освен натрупване на метаболитни отпадъци
на клетъчно ниво, което води до блокиране на функ-
циите на клетките. Фабиани обяснява как с време-
то около клетката се образува тънък мастен филм,
който я капсулова и в нея не могат да влязат нито
кислород, нито хранителни вещества. „Получава се
така, че стомасите са пълни, а клетките гладни!“,
твърди биохимикът. Този слой спира клетъчното
дишане, което води до заболявания. Основна при-
чина за това са протеините и митът, че трябва да
ги поемаме в големи количества. „Истината е, че
се разболяваме и остаряваме от хроничен глад!
Откакто сме отбити от майчината гръд, не сме
хранени правилно“, казва българката.
„Програма Нова клетка“ успява да разбие маст-
ната обвивка около клетките. Как? Мастният слой
(и мастните клетки) в организма са всъщност вода
с променена структура, обяснява Фабиани. Програ-
мата с незаменимите капки предизвикват промяна
на ъгъла на свръзките на кислородните и водородни-
те атоми в молекулата на въпросната субстанция
и това предизвиква стопяването ù. Този процес
62 Списание ОСЕМ / Януари 2018
освобождава клетъчното дишане! И това, което
е уникално – успява да изведе разбития мастен слой
извън организма. При други диети дори обвивката
да се разгради, тя остава да циркулира в лимфата
из тялото, което е много опасно. Фабиани показва
снимка на чаша с урина, заснета по време на „Про-
грама Нова клетка“, тя сякаш е пълна с фин цимент.
„Ето това ние го изкарваме от организма. Защото,
ако го пуснем да циркулира, то ще се наслои някъде
другаде!“, предупреждава дамата.
Изчистване
Чрез програмата се изчистват и отстраняват
също така болните и слабите клетки. Тъй като
клетките се размножават чрез делене, новите ко-
пират старите и от болните клетки се появяват
нови, също толкова болни и увредени. С „Нова клет-
ка“ остават да се размножават само здравите и ус-
тойчивите. Те от своя страна започват да синтези-
рат метаболитна или структурирана вода, която е
жизненоважна за организма.
Програмата изчиства и вредните токсични
отпадъци и паразитите от организма - една от ос-
новните причини за болестите на ХХI век. Фабиани
показва снимки и обяснява, че освен познатите ни
„червеи“ в междуклетъчното пространство живе-
ят и малки паразити, които са опасни като големи-
те и трябва да бъдат изведени.
И не на последно място: „Програма Нова клет-
ка“ повдига имунната система на човека. „Пускаме
тока“, както Фабиани се шегува. А когато той тръг-
не, Албина оставя организма да се оправя сам. А той,
както всички читатели на „8“ добре знаят, е много
интелигентен, трябва само да му дадем възможност
да покаже на какво е способен. Тогава не ни остава дру-
го, освен да се радваме на здраве и дълга младост!
Плановете на Фабиани за бъдещето на „Нова
клетка" включват откриване на университет за
лекари по тази система; издаване на книгата ù; про-
грами за родители с цел превенция и градеж на здра-
во българско поколение и въвеждане в употреба на
технология за приготвяне на храна и питейна вода,
използвайки четвъртото състояние на материята
- плазмата, което води до изумителни, според Фаби-
ани, резултати.
За повече информация и
за записване в „Програма Нова клетка“:
www.programa-nova-kletka-bg.com
 КАЛЕНДАР

България влиза в осмица:

пълна реализация
Нумерологичен хороскоп за започващата 2018-а. Вижте какво
очаква страната ни и всеки от нас според личните му числа
Иглика Пеева

З
наете, приятели, че в нумерологията не
може без рождена дата. Тя е отправната
точка, по която „числобройците“ от-
мерват периодите. Всеки, изкушен от
тази древна наука, ще ви каже, че за да се
изчисли в какъв период от живота си се намира един
човек, каква е личната му година, трябва да вземеш
като база деня и месеца му на раждане. Това се от-
нася и до държавите.
Но какво да правим с България? С Българиите,
чиито потънали в руини крепости бележат пътя
на древния ни народ? Дори ако се спрем само на на-
шата Дунавска България, пак може да търсим раз-
лични дати: покръстването, въстанието на Асен и
Петър; Освобождението; Независимостта...
Аз лично избирам отправната точка на астро-
лога Николай Радев АЛДЕБАРАН: „На 3.08.681 г. по
сега действащия григориански, или на 31.07.681 г.
по тогавашния юлиански календар, в град Варна
(тогава Одесос), малко преди обяд (при МС 8:40
от Лъв) е сключен договор за мир между българи и
ромеи. Според този договор войната помежду им
приключва и Източната Римска империя, по-късно
наречена Византия, признава новата държава на
север от Хемус (Стара планина)“.
Ето го рождения ден на Дунавска България –
31.07.681 г.
Ще ме прощава григорианският календар, ама
е редно да ползваме датите такива, каквито са
били по време на случването си. Хайде заедно да

64 Списание ОСЕМ / Януари 2018

изчислим есенцията на рождения ден на България.
Есенция означава сбор на всички числа до едноциф-
рено, освен при получаване на 11 и 22, тъй наречени-
те господарски числа.
В такъв случай:
3 + 1 + 7 + 6 + 8 + 1 = 26 = 2 + 6 = 8
Път на живота 8 – силно кармично натоварено
число, много повторения и колебания на съдбата
– веднъж, докато се вземе правилното решение,
и втори път, докато се реализира. Но 8 е възмож-
ност и за двоен прилив, тотална реализация в ма-
териален и духовен план.
Сега да изчислим сбора от числовите стойно-
сти на буквите. Подреждаме азбуката под числата
от 1 до 9 и намираме стойността на всяка буква от
името. Така от трите имена на даден човек полу-
чаваме числото на неговия духовен стремеж (сбора
на всички гласни букви), неговото тайно аз от сбо-
ра на съгласните и от сбора на всички букви изчис-
ляваме неговия израз.
Числа в букви
Ето ви таблица как да подредите буквите под
числата, за да можете на този принцип да изчислите
всякакви имена, които ви интересуват – лични, на
фирми, училища, на улици и каквото още се сетите:
1 2 3 4 5 6 7 8 9 ната е 11 – изключително господарско число, което
а б в г д е ж з и включва на максимум мечтите за взаимодействие
й к л м н о п р с между народите, за прегръдка между войнстващите
т у ф х ц ч ш щ ъ религии. Година, която ще донесе новите видения за
ь ю я един по-добър свят.
И така, за България, 22 - духовен стремеж, 3 – из-
раз, 8 – тайно аз. Духовният стремеж 22 е най-ви-
соката вибрация в нумерологията, въплътяваща в
дела виденията на 11. Изразът 3 символизира изку-
ство, себеизразяване, светлина. Тайното аз е 8 – ма-
териалност, здраво стъпване на земята.
Ако погледнем всичко дотук, виждате ли колко
кармични числа има? Не, не са само двете 8-ици. По
своята същност 4 също е силно кармично число и ма-
кар че 22 не се редуцира, все пак при неизползване на
висшата енергия на 22, човек или страна редуцират
даденостите до 4.
4 символизира трудности, работа, задължения.
И сега внимавайте! Как определяме периоди-
те в развитието? Като съберем сбора на число-
то и месеца си на раждане с есенцията на насто-
ящата година. То е 2 + 0 + 1 + 8 = 11. Божественото
число 11 е господарско, носи изключително силна
вибрация.
И така, за България: 3 + 1 + 7 = 11, още едно 11! И при-
бавено към числото на универсалната година: 11 + 11
= 22.
Не продължаваме! Затаяваме дъх и си даваме
сметка, че това е една изключителна година за стра-
ната ни. Своеобразен връх във всичките ни въжделе-
ния (11 е и числото на Христос), защото точно през
2018 г. се оказва, че всичките ни блянове и надежди
имат протекцията на Небето да намерят своята
материализация чрез 22.
А 22 е електричество, високо напрежение, което
може буквално да стопи, но и да зареди с невиждана
енергия. Тя ще задвижи държавата ни напред и ще до-
несе отговор на молитвите за напредък. 22 работи
в световен мащаб. Като например европредседа-
телството. Много е важно обаче в такъв период
да се обмислят внимателно всички варианти, стра-
тегически да се претеглят всички шансове, за да се
реализират позитивите. Като цяло в страната
акцентът ще пада върху усилната работа. Ще има
много за вършене и нужда от изпълнители. Хората,
поне по-чувствителните от тях, ще усетят тази
енергия и вероятно ще има подем и, най-важното!,
промяна в начина на мислене.
В универсален план, който влияе на всички, годи-
Над Земята освен това действа и 2, защото
както казах, когато не се усвояват възможности-
те, дадени от господарските числа, те просто се
редуцират до качествата на едноцифрените. Така
работата в екип ще бъде в основата на успеха. Тази
екипност, която толкова липсва на народа ни, ще
ни предизвика да осъзнаем необходимостта от
съобразяването с нея. Ще ни се наложи да приемем
новите принципи – тези, които носят жените (2 -
Луна), а жените са носителките на живота и точ-
но затова са най-големите врагове на войните. В
отрицателен аспект обаче може да се стигне до
съдбоносни сблъсъци на хора с противоположни въз-
гледи за живота.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 65
 КАЛЕНДАР
2018
ЗА ВСЕКИ
В
секи е вселена и гла-
вен герой в своята
си пиеса. Вижте по
датата си на раждане
(независимо от годи-
ната) какво има да ви каже 2018-а.
Не се плашете от нито едно чис-
ло, появило се в личния ви период,
а сърфирайте по гребена на вълна-
та му. Не си позволявайте да вли-
зате в негативната му страна.
Всичко зависи от нас, от красиви-
те ни мисли, от нагласата да жи-
веем преди всичко за другите и да
даваме, колкото можем – защото
Вселената така е устроена. Бъде-
те от добрите!
1 4
Родените на:
7, 16, 25.01; 6, 15, 24.02.; 5, 14,
23.03.; 4, 13, 22.04.; 3, 12, 21,
30.05.; 2, 11, 20, 29.06.; 1, 10,
19, 28.07.; 9, 18, 27.08.; 8, 17, 26.09.;
7, 16, 25.10.; 6, 15, 24.11.; 5, 14, 23.12.
Начало. Започвате нов де-
ветгодишен цикъл. Имате си-
лата да поставите всичко във
властта си както в личен, така
и в професионален план. Идва
време да разбивате стените
с глава, да вземате решения, а
от заложеното през тази годи-
на зависи какво ще пожънете в
края на цикъла. Вярвайте си и
не се страхувайте да действа-
те спонтанно! Бъдете прями
и най-после намерете сили да
кажете истината в очите на
тези, които не понасяте. Сега е
66 Списание ОСЕМ / Януари 2018
времето да откриете любимия
човек (ако още не е до вас) и да
изречете заветните думи.
2
Родените на:
8, 17, 26.01.; 7, 16, 25.02.; 6, 15,
24.03.; 5, 14, 23.04.; 4, 13, 22,
31.05.; 3, 12, 21, 30.06.; 2, 11, 20,
29.07.; 1, 10, 19, 28. 08.; 9, 18, 27.09.; 8,
17, 26.10.; 7, 16, 25.11.; 6, 15, 24 .12.
Акцентът е в двойката –
партньор, любим, съдружник. Но
това е и година с акцент върху
любимата жена (майка, сестра,
дъщеря, любима). Не се борете
сами, действайте в екип! Винаги
по-добре мислят двама, по-лесно
преодоляват препятствията. Не
бъдете импулсивни! Дипломатич-
ността в този период от живота
е ключова. Годината за вас ще бъде
с успех в любовта под знака на Лу-
ната. Ако до рождения си ден през
2018 г., бидейки в лична година 1,
сте срещнали човека, сега можете
да се съберете, докато смъртта
ви раздели. В негативен план са
възможни болестни състояния.
Във финансов аспект чакайте чу-
десни новини.
3
Родените на:
9, 18, 27.01.; 8, 17, 26.02.; 7,
16, 25.03.; 6, 15, 24.04.; 5,
14, 23.05.; 4, 13, 22.06.; 3, 12,
21, 30.07.; 2, 11, 20, 29.08.; 1, 10, 19,
28.09.; 9, 18, 27.10.; 8, 17, 26.11.; 7,
16, 25.12.
Изкуство! То е особено важно
през тази година, а ако имате
творческа професия, сте във въз-
ход. Но и да не работите в сфера-
та на изкуството, дори кулинари-
ята или един козметичен ремонт
вкъщи ще ви вдъхновят да ги на-
правите с творчески замах. Очи-
те ви се отварят за красивото!
Вие ставате център на компания-
та - светлината, привличаща лю-
бими, близки и колеги. Късметът е
с вас. Ще срещнете нови прияте-
ли, ще се отдадете на пътешест-
вия. Ще имате силен импулс да бъ-
дете творци и артистичността
ще бележи всичките ви действия!
Родените на:
1, 10, 19, 28.01.; 9, 18, 17.02.;
8, 17, 26.03.; 7, 16, 25.04.; 6,
15, 24.05.; 5, 14, 23.06.; 4,
13, 22.07.; 3, 12, 21, 30.08.; 2, 11, 20,
29.09.; 1, 10, 19, 28.10.; 9, 18, 27.11.; 8,
17, 26.12.
Работата трябва да се свър-
ши. Ако сте работохолици, ще сте
окрилени. Четворката е трудна,
но дава възможност чрез работа
да постигнеш успехи. Освен това
е силно кармична година. Но не се
плашете, карма означава прос-
то разплащане за вече извършено
действие на принципа „добро за
добро и зло за зло“. Бъдете органи-
зирани и дисциплинирани. Може да
срещнете кармично свързани с вас
хора, с които имате нерешени вза-
имоотношения.
5 7
Родените на:
2, 11, 20, 29.01.; 1, 10, 19,
28.02.; 9, 18, 27.03.; 8, 17,
26.04.; 7, 16, 25.05.; 6, 15,
24.06.; 5, 14, 23.07.; 4, 13,
22, 31.08.; 3, 12, 21, 30.09.; 2, 11, 20,
29.10.; 1, 10, 19, 28.11.; 9, 18, 27.12.
Късмет и път. Стегнете ку-
фарите! Затворете очи и просто
боднете пръст в атласа. Риску-
вайте! И ако, докато сте затво-
рили очи, усетите нещо да ви до-
косва по рамото, знайте, че това
е вашето птиченце. Погледнете
го лекичко през мигли, да не го из-
плашите, вижте колко е пъстро-
цветно и го сграбчете. Чакат ви
от хубави по-хубави неща – нови
приятели, старо вино, пари, за-
служено признание. И не забравяй-
те как човекът от вица молел:
„Господи, искам да стана милио-
нер!“. А Господ прогърмял от ви-
сините: „Че пусни фиш, де!“
6
Родените на:
3, 12, 21, 30.01.; 2, 11, 20.02.;
1, 10, 19, 28.03.; 9, 18, 27.04.;
8, 17, 26.05.; 7, 16, 25.06.; 6,
15, 24.07.; 5, 14, 23.08.; 4, 13, 22.09.;
3, 12, 21, 30.10.; 2, 11, 20, 29.11.; 1, 10,
19, 28.12.
Любов. Е, сега вече ще се втур-
нете в нея, ще се гмурнете без
акваланг. И познайте – няма да се
задушите. Пълен напред! Не се
страхувайте заради стари обици
на ухото. Любов ще имате, аз ви го
гарантирам! И се усмихнете - та
нали това е основното ни предназ-
начение и за любов идваме на този
свят. Тя прави графиката цветна,
мечтите ни неустоими и дирижи-
ра хор от ангели. Годината в нега-
тивен аспект може да ви натовари
със сериозни семейни задължения
като грижа за близък. Това е затво-
рена година, но носи много уют и
удовлетворение.
Родените на:
4, 13, 22, 31.01.; 3, 12, 21.02.; 2,
11, 20, 29.03.; 1, 10, 19, 28.04.;
9, 18, 27.05.; 8, 17, 26.06.; 7, 16,
25.07.; 6, 15, 24.08.; 5, 14, 23.09.; 4, 13,
22, 31.10.; 3, 12, 21, 30.11.; 2, 11, 20, 29.12.
Духовно израстване. Да! И по-
малко финансови средства. Уви –
нарича се „двоен отлив“. Парите
идват само ако не работите за
тях. Как да стане ли? Работете за
идея! Ама такава – с главна буква.
7 е време за преосмисляне на всич-
ко, анализиране и вглеждане в себе
си. В любовно отношение може да
ви донесе раздяла. Затова, ако в
предишната година 6 на любовта
сте срещнали човек, с когото ис-
кате да продължите живота си,
да сключите брак, го направете
преди рождения си ден през 2018-а,
в който влизате в лична година 7.
Седмùцата е година за помирение
най-вече със собствените си гол-
готи, в 7 трябва да съумеете да
си бъдете самодостатъчни. Не се
самобичувайте, обичайте се!
8
Родените на:
5, 14, 23.01.; 4, 13, 22.02.;
3, 12, 21, 30.03.; 2, 11, 20,
29.04.; 1, 10, 19, 28.05.; 9, 18,
27.06.; 8, 17, 26.07.; 7, 16, 25.08.; 6,
15, 24.09.; 5, 14, 23.10.; 4, 13, 22.11.; 3,
12, 21, 30.12.
Пълна реализация. Машина-
та работи на бърз ход. В състо-
яние сте да постигнете всичко,
което пожелаете. Парите ид-
ват спокойно и сигурно, така,
както само сте го мечтали.
Срещате хора и ситуации, ко-
ито са заложени като част от
отработването на кармичната
ви програма. Берете плодове-
те от усилията си през отми-
налите седем години. Зелената
светлина ви отваря възмож-
ности, каквито не сте имали.
Изпълнени сте с енергия и сте в
състояние да се справите с всич-
ки трудности.
9
Родените на:
6, 15, 24.01.; 5, 14, 23.02.; 4,
13, 22, 31.03.; 3, 12, 21, 30.04.;
2, 11, 20, 29.05.; 1, 10, 19,
28.06.; 9, 18, 27.07.; 8, 17, 26.08.; 7, 16,
25.09.; 6, 15, 24.10.; 5, 14, 23.11.; 4, 13,
22, 31.12.
Приключване и време за раз-
бор на отминалия деветгодишен
цикъл. Време е за жътва и за до-
вършване на започнатото. Ако
в 9 срещнете някого, когото ис-
кате да задържите в живота си,
задръжте, изчаквайки да влезете
в лична година 1. Защото лични
връзки и начинания, започнати в
година 9, свършват с изтичане-
то є. Само в чужбина можете да
стартирате нови неща. В 9 лю-
бовите приключват с гръм и тря-
сък, без да имате вина за това. Но
от друга страна, 9 е и прекрасно
число за публична изява.
22
Родените на:
27.02., 8.03., 25.04.,
24.05., 23.06., 31.07.,
30.08., 26.12.
Свръхенергия. Високо напре-
жение! Внимавайте! Вибрацията
е изключително силна, по-висока
няма. Мислете, бъдете нащрек,
ходете по ръба на бръснача и като
часовникар изчислявайте и най-
малките детайли в предприетите
действия. Ако работите за много
хора, а защо не и в международен
план, имате шанс за сериозен успех
и признание. Човекът до вас ще ви
помага, семейството ще е ста-
билно, годината дава възможност
да направите сериозна крачка в
личните отношения, ако до този
момент не сте обвързани.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 67
 КАЛЕНДАР
Честита да ни е новата 2018-а,
скъпи читатели
Ще бъде интересно!
През започващата година напълно излизаме от рутината
Галина Герасимова
С
този 1 януари освен че ще започнем от-
брояването на новия цикъл на завър-
тане на Земята около Слънцето, ще
бъдем и свидетели, и участници в нов
епизод от небесния спектакъл, за кой-
то рутината няма да е достатъчна. Заговорим
ли за рутина, на сцената винаги излиза Сатурн. За
нашите ширини, пък и не само, той е един от глав-
ните персонажи, влияещи върху конструкцията на
обществото – управление, граници, политика, ус-
тойчивост. Заговорим ли за промяна, на сцената
връхлита Уран, неочакван, драстичен, разрушаващ,
ексцентричен – пълна противоположност на Са-
турн. В последните дни на 1988 г. двамата най-ста-
ри митологични владетели влязоха заедно в Кози-
рога, знак, управляван от Сатурн, а съвместният
им престой там доведе до колосално пренареждане
във всички области на битието ни. В последните
дни на 2017-а Сатурн се завърна у дома след един
пълен цикъл, но този път осветен от Слънцето.
Така посаденото преди 29 години ще даде плода си
и ще започне нов живот. А всеки, желаещ да бъде в
синхрон с космичната вибрация на отварящите се
порти и възможности, ще може да осмисли по нов
начин мястото си в поредния епизод.
Плутон до 2024 г. ще продължава бавно, но сигур-
но да трансформира статуквото, представите ни
за политика, за причинност, за скритото познание,
за непознатите възможности на човешката психи-
ка, наричани досега паранормални. Сатурн ще догони
Плутон през 2019-а, но аурата на двете величия е с
огромна мощ, разпростираща се в целия знак и е до-
бре отсега да бъдем внимателни и най-вече честни,
защото това, което не приемат и двамата, е откло-
68 Списание ОСЕМ / Януари 2018
нението от закона на Справедливостта и Истината.
Уран влезе с гръм и трясък в Овен през 2011 г., раз-
търси Сирия, а с нея пламна фитилът към Европа и
резонира в целия свят. Потоците бежанци, напре-
жение, атентати, тероризъм, нелогично поведение
на управляващи, пренареждане на приоритетите на
цели държави и общности показаха колко крехка е
системата при непредвидимост. 2018-а е последна-
та година на Уран в непримиримия Овен, дори за по-
ловин година (от 15.05. до 6. 11.) ще репетира влияни-
ята си в Телец, време, в което можем да се подгот-
вим и ние за следващите му действия. Ще бъде инте-
ресно! Телецът е знак на формите, на финансите, на
банките, на приложните изкуства, на земеделието,
а природата на Уран е да ни освобождава точно от
формите и привързаностите. Така че наблюдател-
ните ще видят симптомите за периода 2019-2026
още през тази година.
Новото около Нептун през 2018-а ще бъде
подкрепата му от Юпитер, най-вече от май до
септември. Нептун е планета, която свързваме
с вяра, мистицизъм, саможертва, състрадание,
интуиция, а в негативното ù проявление – с фана-
тизъм, хаос, създаване на религиозни идоли, отказ
от реалността. Да се надяваме, че добрият аспект
с Юпитер ще даде превес на висшето естество на
Нептун. Да вярваме, че все повече деца ще се раж-
дат с мисията да пробуждат заспалите души.
От ретроградните движения на Меркурий, Вене-
ра и Марс можем да изведем посланията за периоди-
те: с по-висока чувствителност, предразположение
към конфликтност, агресия, аномалии.
Бързоногият посланик на боговете тази годи-
на ще е както обикновено три пъти в ретроград-
но движение. Първото връщане е в Овен (23.03.–
15.04.), второто в Лъв (26.07.–19.08.) и последно в
Скорпион (17.11.–6.12.). В опакото движение в двата
огнени знака Меркурий ще е предразположен към
прибързани преговори и действия, заплахи, липса
на търпение и разумност, а в Скорпиона – към хи-
трости, задкулисие, манипулации, отмъстител-
ност. Условният заден ход на Меркурий вече е заел
твърде атрактивно място в информационния
поток, но бих искала да припомня, че това е тол-
кова естествено, колкото и неретроградното му
движение, просто трябва да се пренастроим към
вътрешно преосмисляне, преговор, довършване,
забавяне на динамичния ритъм.
Времето за ретроградно движение на господар-
ката на хармонията и красотата Венера ще е от
5.10. до 16.11. в знаците Скорпион и Везни. Най-добре
е да задраскаме датите в тефтерчето си в този
примамлив период, особено ако плануваме сватба,
събиране под един покрив с любим човек, влизане в
нов дом, започване на работа, свързана с изкуство
и архитектура, организация на тържествени съби-
тия или ремонти, вложение в културни проекти.
Светът няма да свърши в тези 42 дни, няма да избяга
голямата ни любов, нито ще загубим вдъхновение.
Това е време за преосмисляне на отношения и връз-
ки, трансформация в света на чувствата, импулс за
прошка.
Ако Меркурий и Венера са свързани с вътрешния
ни свят, то Марс, като първи между Земята и външ-
ните планети, привежда всичко в действие. За него
ретроградното движение е най-нетипично. Но му
трябва почивка, и то точно през лятото, когато
няма закъде толкова да бързаме.
И тази година се очертава динамична и с неочак-
вани обрати, но и с огромни възможности, стига да
не сме в настроение да се оплакваме и мрънкаме за
това, което ни се струва несправедливо или недос-
тижимо.
На добър час!
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 69
 НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ

Блажни
истории
в постно
време
Чешити по мирковски.
Наш водач в балканското село
е актьорът Любен Чаталов
Михаела Ценкова, снимки Владимир Мачоков

70 Списание ОСЕМ / Януари 2018

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 71
 НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ

„Чешит“ – от турски значи „вид“ или „сорт“, метафорично „странен човек, чу-
дак“. Да, той е друга порода, от тези, които са на изчезване. Истински, прям,
Редуващ аристократичния тон с този на каруцар, ако ситуацията го изисква.
Хулиган с патриархален морал (В хубавия смисъл на думата). Със сини очи.
Актьор, красавец, с кристална душа и опасен чар. Познавате го от големия И
МАЛКИЯ екран, но в него няма нищо помпозно, макар в речника му да се сре-
щат възклицателни. 140 са филмите, в които се е снимал. Художник, владетел,
влюбен студент и какво ли още не. „Илюзия“, „АДАПТАЦИЯ“, „ГОЛЯМОТО НОЩНО
КЪПАНЕ“, „ТИ, който си на небето“... Обича си всички роли, но се вижда днес
различен от екрана. Не ХАРЕСВА да му казват „големия актьор“ – физически
никога не е бил грамаден. той е скромен и това не е просто поза.

72 Списание ОСЕМ / Януари 2018

Г
ласен за музикант от
баща си, но цигулката
изсвирва последните
си ноти в главата му.
Как става актьор? За-
едно с близкия му приятел Ване-
то, който после ще се превърне
в звездата Иван Иванов, рабо-
тят на летището, където е и
техният приятел Славчо Младе-
нов, който се готви за ВИТИЗ. И
понеже 8 месеца слушат цялата
програма, Славчо ги записва и
тримата на изпита. Приемат
ги, а тогава Любен наближава
30. Започва да се снима и не спирa
до сега.
Как е запомнил всички исто-
рии, е невероятно, а те са по-
живи от реалността. Сами го
намират, той не ги търси. Но
ние търсим чешит и сме в Мир-
ково – родното село на майка
му. На широкия площад седим и
го чакаме. От едното кьоше се
подават чифт магарешки уши
и привързана каручка. Насреща
е партизанският паметник,
доскоро с релса вместо крак
като куц пират, но сега е в ця-
лата си импозантност. В Мир-
ково се преплитат най-хуба-
вите черти на капитализма и
комунизма. От лявата страна
блести лъсналото златно кубе
на църквата „Св. Димитрий“.
Село със златна църква?! А в
Мирково са цели три. Има вече
и коледна украса, стара реклама
на западни цигари, която стои
комично на фона на издигащия
се бетонен партизанин.
Стоим в червения си Opel
Crossland X, който прави картин-
ката на мегдана още по-интерес-
на, от стъкления таван на купе-
то ни влиза декемврийско слънце.
Палим двигателя и закатерваме
с Любен нагоре.
Кинопрегледът
започва: Мирково е известно с
розоварна, пивоварна от 1878 г. и
първата кооперация „Орало“ от
1890 г., чийто печат с арабско пис-
мо се пази все още в читалището.
Катерим се по хълма, кит-
ните къщи с каменни зидове се
завиват в кръг, сгушени долу.
Пред нас Стара планина и Средна
гора се целуват за пръв и после-
ден път. Това е единственото
място, където се срещат, иначе
пътят им е успореден.
Бръсне вятърът, но ние снима-
ме. Любен седи с вечната цигара в
уста и изпълнява идеите на фото-
графа, толкова е бил сниман, и то
от най-добрите. Ако за всеки кадър
на човек му се отнема от душата,
как Любо изобщо е сред нас?
Опазил се е, не е продал
лицето си, суетата не го е погъл-
нала. И как ще го уплашим със студ,
три зими е в планината, докато с
Иван Иванов играят в „Лавина“.
„Дадеш ли думата на актьора,
тежко ти!“, шегува се Любен и
прескача от тема в тема. Имат
си в село американска линейка,
доктор, зъболекар. Същинска
„фога“ е Дядо поп, с ярко чувство
за хумор, обичан от съселяните
си. Имат си и Принцеса – май-
ката на свещеника. Много въз-
растна дама, здрава, но главата
не я слуша вече. Държи се, сякаш е
роднина на Чарлз, никога не е ра-
ботила. Но и всички се отнасят с
нея като с кралска особа.
Нищо постно няма да из-
лезе от устата на свещеника.
Дядо поп обича да си пийва, но
и хубави напътствия дава на
местните, сплотява ги някак с
щуротията си. Като чуят, че
бръмчи с таралясника си, всички
се покриват. Веднъж тъкмо се
върнали от събор в съседно село
и - бам! - спират ги полицаи.
Дядо поп пил от обредното
винце и, няма как, взели му
книжката. Но много хубаво пее,
веднъж на великденската служ-
ба, както вървял по редовете,
подел: „Свещта ми капе връз
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 73
 НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ

бук-ви-тее!“ Баба Гана, която я

придържала, за миг се разсеяла и
восък посипал страниците.

Мирково
Тип забележителност:
Запомнящо се село.
Уникално с: Църкви със златни
кубета, розоварна, една от
първите пивоварни у нас и
останки от древни селища.
Не избирайте, ако: Не обичате
селата и срещите с чешити.
За колко дни: 2-3 са
достатъчни.
Настаняване: Мирково
разполага с хотел и къщи за
гости, а в Балкана има хижи.
Сезони: Есента е най-красива
заради багрите, в които се къпе
планината; лятото може да се
порадвате на открит басейн и
НАОКОЛО
туристическите пътеки из
двете планини.
Колко е далеч: На около 65 км
от София, 119 км от Пловдив,
430 км от Варна.
Как се стига дотам:
Подбалканският път отвежда
право в Мирково.
Достъпност: Пътят е
изпъстрен с доста завои, но се
стига лесно.
Цени: Разходката из
селото и чудната котловина е
безплатна, разговорът с някой
интересен местен също.
За връзка: Сайтът на
общината: mirkovo.bg
Половината село са
братовчеди на Любен: 24 първи, но
само 12 са останали на тоя свят.
Тук по три пъти на ден ще те
поздравят, нищо, че сте се виде-
ли. На слизане от гарата спираме
край чешмата. „Ей, ако можеше
от чучура да излиза водка!“ - каз-
ва някой. И разбирам защо на
селото му казват Фирково.
Толкова е тихо, че както ни
разказва Любен, само някой сла-
вей може да те подразни.
Сега актьорът си
има овца, част от коопа. Василка
дава мляко и местните правят
сирене и кашкавал, които после
разделят по братски. Взел є е
хлопка, за да не се чувства различ-
на от посестримите си.
Оказва се, тук сме в точното
време, Никулден е. „Това е селото
с най-много курбани на глава от
населението и всички са Кольо“,
звънко се смее Любен, поканил ни

С
елото е изходен пункт към хижите „Мургана“ и „Чавдар“. Два е на топло край масата, зареж-
язовира и две реки красят района. Мирково е известно с даме се с рибената гозба. Той е
апокрифен летопис от XVI в., дело на поп Петър. В нощта на добър готвач, има си тайни под-
Сирни заговезни може да видите кукери с оратници. правки, от дървения скрин изска-
Списъка допълват две неолитни селища при местностите
Арамудере – гробница от римско, и Таушаница - раннохристиянско чат ориз басмати и специален
светилище. Съвсем малко по-далеч - край Буново, е най-високият жп оцет с люти чушлета.
мост на Балканите. При местността Уста са намерени обекти от За местната ракия... дума да не
желязната епоха. става, в Мирково се вари от всич-
ко. Казаните са над 30, къде тайни,
ДРУГИ В ГРУПАТА къде явни. Най-известната кръчма

И
збрахме да ви разкажем за Мирково през очите на един - „Пивница Филаделфия“, за всички
световен чешит - Любен Чаталов, но ето какви бяха и е „Говното“. Не могли да свикнат с
другите предложения: баба Мара Чопарка от с. Коларово; официалното име и все си я зоват
леля Панура, с. Козичино, запазила машина за лимонада от XIX в. и по прякора на собственика.
други интересни предмети от миналото; Виктор Петров Соклето
- наследник на Левски, живеещ в Ракитово; Петър Бонев от Стара Любен - и той е бил кръчмар
Загора, известен като Гайдаря с чановете; инженерът и любител със сина на Павел Вежинов, прода-
историк Топчиев от Сливен. вал е тенджери, водил е кулинар-

74 Списание ОСЕМ / Януари 2018

но и културно предаване, 9 месе-
ца е учил анатомия. През 70-те
го заварваме в Северна Корея,
посреща 89-а в Алжир, по любов
отива във Финландия (и не само
там), Монголия е сред спирките.
Среща се с Йоан Павел II, който
му дарява мисълта: „Папата
плюс един овчар е по-умен от
папата.“ Това му е останало до
днес като девиз, че не бива да се
взема на сериозно.
Децата му са по широкия
свят в Зимбабве, Нова Зеландия
и Финландия. И като стана дума,
в тукашната балканска идилия
попада синът му Мика, дошъл да
види баба си Иванка. Понеже не
мисли на български, не е израснал
тук, бавно говори: „Тат-ко, мо-
же ли да се раз-ходя из се-ло-то?“.
Тръгнало високото фин(ск)о
момче, час няма го, два, още не
идва. После се прибира, опирайки
се едва о дувара на къщата: „За
среща с тамошната му баба е нуж-
на уговорка, а тук, както си ходи,
го питат: „Ти ли си Финландеца?“.
„Да, аз съм.“ „Мароо, слагай ма-
сата!“ Момчето възпитано, не
може да откаже, а къде ще види
така да го посрещат непознати и
софра в негова чест да слагат?
В дома си Любен е
събрал картини на добри българ-
ски художници. От масата вади
свитък, шарж от Доньо Донев,
и там е с цигара в уста. Бил е
приятел с Любиша Самарджич,
Дъстин Хофман лично разгова-
ря с него за филма „Илюзия“ на
кинофестивала Карлови Вари, за
който и гласува.
„Няма бивш негър!“ – шегу-
ва се Любо за професията. Ще
играе докрай! Занаята е крал от
Наум Шопов, Петър Слабаков,
Диди Димчев, Катя Паскалева. За
учителите си може да разказва с
часове и няма да ти омръзне. При-
емствеността за него е много
важна, опитва се и той да предаде
на младите това, което знае.
Спомня си за първия филм
„Бумеранг“. Всички се събрали да
видят Любен от големия екран,
цялото семейство. Букети, кос-
тюми и хвалебствени слова.
Но в душата му - друго. Годи-
на по-рано братчето на Любен
- Васил, го бута автобус пред
очите на майка им и оттогава
тя не е продумала. До деня на
премиерата. Свършва филмът и
Любен решава да се обърне към
майка си, макар да знае, че тя
няма да му отговори: „Хареса
ли ти?“. И след паузата чува –
„Това ти ли беше?“. Всички са
изумени, жената изведнъж про-
говаря, но никога не се отваря
и дума за Васил. „Тогава разбрах,
че киното лекува!“
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 75
 НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ
Фамилията Чата-
лови идва от прадядото Стоян.
Живеел край Търново и искал, до-
като спи, близката река Веселина
да му шуми. Построил къща връз
моста - там, където се събират
двата пътя. Селяните упътвали
към чудатия дом: „Ей там, на
чатала, е Стоян“.
Летата прекарвал при баба си
Цана в Мирково, а децата я пи-
тали: „Бабо, защо има връх Баба,
пък няма връх Дедо?“. Както
сме застанали на хълма, Любен
ни показва близкия връх, който
в превод ще рече „баща“ от
турски. И се сеща друго. Когато
идват руснаците да картографи-
рат преди век, питат овчар как
76 Списание ОСЕМ / Януари 2018
се казват възвишенията до Баба.
Замисля се и отвръща цветисто,
а после в топографските карти
възвишенията остават с имена-
та „Балига“ едно и две.
Баба Цана 14 деца
гледала. Събирала ги лятоска дреб-
ната жена. Вкусни били гозбите є,
ама все постни. Решила се веднъж
да жертва петела, но и да им даде
урок. Взела своето парче месце и
го запратила към стената. Мръв-
ката отскочила и тупнала на зе-
мята. „Лепи ли?“ – питала ги. „Не
лепи.“ После извадила лапад и го
запокитила към същото място,
застанал като ваденка - „Я вижте
сега кое лепи и кое не?“. После
хлапетата били сигурни, че ще
заякнат от лападова каша и само
се мерели колко бързо растат.
„По цял ден стоях на гарата.
Тогава беше много живо, влакове-
те непрестанно минаваха оттук
и всичките спираха“, връща се в
ония магични години Любен. Сочи
ни с пръст къде е била камбаната,
оповестяваща пристигането на
железницата, и пресъздава звука
от свирката. Сега пред надписа
„Чакалня“ няма никого, само едно
смело малко пале ни лае.
Лепят се минало и настояще с
туткал. Стоят старите тополи
и е тихо. Качва се Любен на една
застинала товарна композиция.
„Накъде?“ „Към Будапеща!“
Спомня си за голямата мечта,
която имали с неговия най-близък
приятел Олег Чулев, бохем, без-
сребърник и романтик като него.
„Това слабо момче от Лом, още
от първия час го помня със сако,
шал и каскет, но без риза. Женили
сме се, развеждали сме се, във
всичко заедно 55 години!“
Заедно се влюбили и в руската
литература, спечелил ги учите-
лят им, строг, дребен, но здрав.
Бившият офицер станал препо-
давател, после го преместили в
ТВУ. „На погребението му беше
такава гледка. Да видиш 100
мутри, яки мъжаги, да плачат за
този дребен, но голям човек!“,
плете история след история
Любен, докато текат миговете
в извънградската идилия.
Ето я, пак оживява баба
Цана. Раждат є се насред 24 май
близнаци и ги кръщават, естест-
вено, Кирил и Методи. Сестра є
била бездетна, примолила се да ù
даде едното момченце, нали тя
вече си има. Съгласила се бабата
и дала един от вуйчовците на
бъдещия актьор. Къща до къща
живеели, а ще стопли и на сестра-
та сърцето.
Идилии, ама и сурово било дет-
ството. Бащата на Любен врът-
вал по един шамар, още преди да е
разбрал какъв е днешният подвиг
на сина му, ясно било, че такъв
има. А след като разбере каква е
белята – още един, вече заслужен.
За последния як плесник си
спомня Любен. Бил на 30, баща му
така и не говорел за месеците,
прекарани в концлагера Дахау. Но
се случило, решил се да му сподели.
Разказва му старият Чаталов
за глада... Щом пускат лагерни-
ците, те се хвърлят към складо-
вете с храна. 35-килограмов мъж
с голи ръце отваря консерва. Не
мъка, а мъка. Но не му се вярва на
Любен, а баща му се разлютява:
„Не си стоял гладен ти, гадино!“
Иван Чаталов бил
от градинарски род край Търново,
гурбетчийствали от Кишинев до
Адис Абеба. През войната се ока-
зал в Нови Сад, дошли партизани-
те да му вземат коня, каруцата и
реколтата. Опитал се да ги спре,
ама не, решили и му отнели всич-
ко. И той, какво да прави, тръг-
нал с тях, за да успее да прибере
на вуйчо си стоката. Но идват
и немците и хайде, с другите, в
композицията за Дахау. Едрият
мъж се стопил до 40 кила, но не се
дал: „Няма да им мръ на тия, ако
ще да влезе свинкя у джамия!“.
Като по чудо попитали концла-
геристите кой от тях може да
меси хляб. Един македонец, като
врабченце малък, се обърнал към
бащата на Любо: „Чатале, не
си ли гледал майка ти как прави
хляб? И ние ще се справим.“ Така
двамата попаднали на еднорък
германец, който правел хляба за
цялата околия. Не на ръка обаче
трябвало да се меси тестото,
а в голяма машина... Къде двама-
та балканци са виждали такова
нещо? Сипвали по предписание
една след друга съставките, а
сместа излизала и се спускала по
земята. „Ужас! Провокация - ще
кажат!“ – помислили си двамата
мъже, но техният наставник не
ги издал. Помогнал им и се измък-
нали от ситуацията.
Научили се те да правят хляб
при него в къщата му, където жи-
веел заедно с децата и една помощ-
ница. „Канел ги да се хранят заедно
на една маса. С врага!“ - рисува
невероятната история Любен.
След войната Иван Чаталов
станал хлебар, пристигнал в Бълга-
рия с американски паспорт през Ис-
пания, Либия, Мароко, та до Малко
Търново и оттам в софийската
Коньовица, където пък израснал
днешният мирковчанин Любен.
Любо е на сцената, когато
баща му умира. „Няма как, про-
дадени са билетите и никой не
се интересува от твоята лична
загуба. От хляб живя и от хляба
умря - от брашнена астма.“
Раздраскват ни борови
клонки в очите. Пак. Но Любен
веднага минава нататък, запява
песен. Така някога преплитали
гласове с Георги Минчев, албум
щели да направят с текстове на
софийските чешити, но отшу-
мяла работата.
Днес Любо не е софиянец,
избрал е Мирково, ако отидете
да го срещнете, ще го изберете
и вие. Освен на тукашния декор,
може да видите актьора и в „Роза
Дамасцена“, който от скоро вър-
ви по кината.
Идва време да се разде-
лим, а той ни изпраща с цитат
от драматурга Луиджи Пиран-
дело: „Ние си въобразяваме, че
живеем, а просто предъвкваме
живота на мъртвите“.
На тръгване ясно са блеснали
звездите и сякаш всеки миг ще
паднат в купето на красивото
ни возило. От разказите ни се
мае главата, мълчим, за да не
убием с думи спомена. Светят в
тъмното край пътя сините очи
на любения от съдбата Чаталов
- приятел, актьор и разказвач.
Изпраща ни цялата галерия от
образи, които е събрал в сърцето
си Любо и явили се пред очите ни
толкова ясно, сякаш са сред нас.
„Към Будапещааа!“ – провик-
вам се.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 77
 EKO
Еко в
гардероба
От нас зависи дали дрехите ни ще са
в пълна хармония с природата
Анета Стефанова, снимка Shutterstock
О
тдавна са отми-
нали времената,
в които парче
кожа, няколко
дървесни листа
или текстилна
препаска са били
достатъчни, за да се топлим или
просто да прикриваме части от
тялото си. Сега дрехите са много
повече – невербален език, символ
на статус, на субкултура, белег на
стил. Зад спортната тениска или
стилния костюм има отпечатък
от изработка, материя, влакна,
растения, синтетика, семена,
труд... Замисляме ли се обаче как
78 Списание ОСЕМ / Януари 2018
всичко това се отразява на на-
шата уязвима синя планета? Из-
куствените влакна като найлон
и полиестер са едни от големите
замърсители. Те се разграждат
трудно в природата и замърся-
ват задълго. Освен това химиче-
ските процеси преобладават в
производството им. Отделя се
азотен оксид.
ХL
И тъй като състоянието на
околната среда се влошава бър-
зо, все по-актуална става тема-
та за устойчиво производство
на облекла - т.е. които да са по-
благосклонни към природата.
„Устойчивата мода“ съблюдава
процеса на дизайн и веригата на
доставки. Въвежда иновации, ко-
ито пестят вода и енергия, ели-
минира употребата на опасни хи-
микали, стимулира производство
чрез местна продукция и честна
търговия. Разработва начини за
употреба на облеклата, след като
вече не могат да бъдат носени.
Но за да сме еко в гардероба,
не е достатъчно да избягваме
синтетиката - памукът също има
сериозен екологичен отпечатък.
Причината е, че за отглеждане
на растението се влагат мно-
го пестициди. На този проблем
Световната здравна организа-
ция съвместно с Организацията
за храни и земеделие на ООН пос-
вещава години изследвания. Те се
фокусират върху химическите ве-
щества, които се използват при
отглеждането на памук, и влия-
нието им върху човешкото здра-
ве и околната среда. От доклад
от 2010 г. става ясно, че пести-
цидите, използвани при памука, са
виновници за изключително голе-
ми рискове за човешкото здраве,
а и за околната среда.
H2O
Отглеждането на памук заема
големи територии. Според Фон-
дацията за екологична справедли-
вост - ЕJF, той обхваща 2,4% от
обработваемите площи. Хими-
ческите средства за борба с вре-
дителите при него са за 2 млрд.
долара годишно.
Пестицидите са химически
вещества, които имат за цел да
убият, прогонят или спрат раз-
витието на паразитни за паму-
ка живи организми. Често тези
вещества влияят не само върху
вредителите на дадения вид, но
и върху други, включително и чо-
века. По данни, цитирани от ЕJF,
всяка година между 1 и 5 млн. души
в земеделския сектор се натра-
вят с пестициди. Около 20 хил.
от тези случаи завършват фа-
тално, а поне при милион от тях
се налага хоспитализация.
„Грийнпийс“ публикува доклад
за токсичните вещества, използ-
вани в 20 световноизвестни мар-
ки облекла. Докладът се базира
на изследванията на 141 части от
облеклото, произведени в поне 18
държави. В около 2/3 от тествани-
те дрехи са открити „потенциал-
но опасни промишлени химикали“.
Друг ресурс, който се свързва
непосредствено с производство-
то на дрехите ни, е водата. Тук
също памукът има своя същест-
вен минус. Изследване на Държав-
ния университет „Хумболт“ за
индустриите, които потребя-
ват най-много вода в САЩ, гласи,
че в сектора за производство на
облекла водещ е именно памукът
- за 250 г, нужни за изработката
на тениска, са необходими 25 м3
вода. Тя е важна и в процеси като
боядисване и избелване. Много
фабрики за дрехи са в Югоизточна
Азия и Индия, където има особено
голям недостиг на вода.
Когато количеството вода
за памука е голямо, възниква въ-
просът за разумното управление
на отпадните води. Ако бъдат
изхвърлени, без да са пречистени,
съдържащите се в тях химикали
вредят върху екосистемите във
водните басейни. Хубавото е, че
алтернатива има. Сред екологич-
но настроените потребители
набират скорост произведените
от органичен памук дрехи. При
него не се ползват ГМО семена,
изкуствени торове и пестициди.
Така значително намалява нега-
тивното влияние върху здравето
и околната среда.
В текстилния бизнес набира
сила рециклирането на дрехи. Все
повече големи търговски вериги
организират акции по събиране
на износени или непотребни дре-
хи. Те се преработват, извлича се
нишка и тя се влага в нов продукт.
PVC
След като стана дума за ре-
циклиране, е любопитно да споме-
нем, че от преработени пластма-
сови бутилки също се произвеж-
дат дрехи и аксесоари. От поли-
естерните нишки на 2 шишета
може да се направи лятна шапка.
От пластмаса се правят суит-
шърти, тениски, дори дънки. А
ако една бутилка е изхвърлена на
сметището, ще са є необходими
около 400 г., за да се разгради.
Популярност си спечелиха и
магазините за дрехи втора упо-
треба. Те освен по-евтин са и
по-еко вариант за обновяване
на гардероба. Една здрава дреха
просто продължава живота си,
като сменя своя собственик.
Така пътят є до депото за отпа-
дъци се удължава значително и се
пестят ресурси.
Друга практика, която набира
популярност и у нас, е размяната
на дрехи. Това често се случва чрез
интернет платформи, където
потребителите споделят сним-
ки на ненужни вещи, а тези, които
търсят такива, могат да ги полу-
чат обикновено срещу цена, зна-
чително по-ниска от реалната.
Въпросът с ненужните, но здрави
дрехи има и социален аспект. Те
могат да бъдат дарени на хора,
които имат нужда от тях. В ня-
кои страни по улиците има специ-
ални контейнери.
Ако искаме да бъдем съвсем от-
говорни при подбора на гардероба
си, е хубаво да знаем и още нещо.
Колкото по-дълъг е пътят на дре-
хите от страната на производ-
ство до нас, толкова повече еми-
сии са генерирани при транспорта
им. Други фактори са детският
труд и здравословните условия на
работа. За съжаление, често зад
по-ниската стойност на етикета
се крият нископлатена работна
ръка и лоши условия на труд.
Хубавото е, че ние като по-
требители имаме избор какво да
купим, а така формираме и пове-
дението на всички, които ни го
предлагат...
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 79
СВЕТОВЕ

ТЕЗИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОЖИВЯВАТ ПРЕД ОЧИТЕ НА ПУБЛИКАТА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЧАСОВНИКОВИЯ МЕХА-

НИЗЪМ, НА БАЗАТА НА КОЙТО РАБОТЯТ. ТЕ СВИРЯТ, РИСУВАТ, ПИШАТ ПОЕМИ. АУТÓМАТА СЕ ПОЯВЯВА ПРЕЗ
XVIII И ИЗЧЕЗВА ПРЕЗ XIX ВЕК, КАТО МЕЖДУВРЕМЕННО Е СТАНАЛА ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ И ЛОГИЧНИТЕ
СТЪПКИ, ПРЕДХОЖДАЩИ ИНДУСТРИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ. ДНЕС МАЛЦИНА ЗНАЯТ ЗА АУТОМАТА, А ОЩЕ ПО-
МАЛКО СА ТЕЗИ, КОИТО СЪЗДАВАТ ПОДОБНИ МЕХАНИЧНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ. А ТЯ ЗАСЛУЖАВА ДА СТИГНЕ
ДО ПОВЕЧЕ ОЧИ И СЪРЦА, ТЪЙ КАТО ПРЕДМЕТИТЕ Ù НОСЯТ КРАСОТА И ИМАТ ВАЖНО МЯСТО ПО ПЪТЯ КЪМ
СЪВРЕМЕННИЯ ОБЛИК НА ЕВРОПА И СВЕТА.

Тиктакащо
изкуство
АУТÒМАТА ПРОПРАВЯ ПЪТЯ НА
ИНДУСТРИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ...
КОЯТО ПОСЛЕ Я УНИЩОЖАВА

Ч
Анита Пенова

Aвторката е докторант есто казват,

към ВТУ „Св. св. Кирил и че ако наис-
Методий“, Факултет по тина искаш
изобразителни изкуства. да разбереш
В момента подготвя ди-
нещо, трябва
сертацията си, свързана
да го създадеш.
с аутóмата - изкуство в
красиви механични произ-
Например да
ведения, имитиращи хора вземем ръката си. Наистина ли
или животни. За нея ще ни разбираме как работи, от какво
разкаже на следващите е направена? За да е така, един
страници. от начините е да създадем ма-
шина, която функционира по съ-
щия начин. В продължение на ве-
кове това начинание не можело
да бъде превърнато в реалност,
едва преди около 300 години се
ражда аутомата – поредица от
самостоятелно движещи се ма-
шини, които симулират действи-
ята на живи създания.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 81
 СВЕТОВЕ
ЧОВЕКЪТ
МАШИНА
През 1747 г. френският физик
и философ Ламетри издава кни-
гата си „Човекът машина“, коя-
то поставя началото на корен-
на промяна в техническото и
художественото мислене. Раж-
да се реалната вяра, че човекът
може да бъде измерен и проумян,
бързо започват да се създават
забележителни произведения,
триумф на техниката и изяще-
ството, които представляват
огромна стъпка в прецизното
82 Списание ОСЕМ / Януари 2018
инженерство и художестве-
ността. Появява се аутомата –
красиви творения с механизми,
симулиращи хора или животни,
които оживяват пред очите на
публиката благодарение на ре-
волюционното инженерно изо-
бретение на XVIII век – часовни-
ковия механизъм. Изкуството
на аутомата съчетава в себе си
скулптура, живопис и инженер-
ство в занаят, невиждан дото-
гава... а и след това. Тези про-
изведения могат да свирят, да
рисуват... дори да пишат поеми
и да играят шах.
ГРАДСКИЯТ
ЧАСОВНИК
Развитието на часовниковия
механизъм е тласкано напред от
една нова социална организация –
процъфтяващия средновековен
град. Задължителен става часов-
никът на площада, а скоро той се
превръща в дом на едни от пър-
вите аутòмата произведения. Те
пък стоят в основата на индус-
триалната революция и развити-
ето на кинетичното изкуство.
Разгледани от днешна гледна
точка, продължават да бъдат съ-
вършената рожба на съюза между
инженерство и художественост.
Във времената, в които това
изкуство се появява, съществува
стриктно разделение във всяка
сфера на обществото. Скулптура,
живопис, дизайн и архитектура са
строго разграничени. Механиката
и инженерството - също. Науки-
те са разделени от изкуствата,
обществото - на класи. С ражда-
нето на аутомата се получава
особено противоречие – инженер-
ството не го приобщава заради
художествените му свойства, а
изкуството – заради технически-
те му характеристики. И така
това явление остава ничие дете.
То е средство за правене на пари,
поддържа икономиката на Евро-
па и укрепва връзките ù с Китай.
Може да се каже, че техническият
напредък на човечеството се случ-
ва благодарение на аутомата.
Един от пионерите е Жак де
Вокансон, а неговата механична
храносмилаща патица жъне не-
бивал успех. Той изработва флей-
тист, който може да свири 12 ме-
лодии. За да пресъздаде възможно
най-убедително свиренето, Во-
кансон изработва механизъм, кой-
то съответства на всеки мускул и
орган. Дори изобретява подвижен
метален език, който управлява
въздушния поток и създава паузи.
МАЛКИЯТ
ПИСАР
Едно от най-познатите ау-
томата произведения е малко-
то момче писар. Високо около
70 см, то седи на малък стол и
държи в ръка гъше перо. При ко-
манда изписва на хартията тази
или онази дума, като дори накла-
ня главата си!
Механизмът му е скрит в гър-
ба и позволява да се пишат думи и
изречения с до 40 букви. Създаден е
около 1770 г. в Швейцария от Пиер
Жаке Дро, един от най-известни-
те часовникари на своето време.
Малкият писар е изработен от
почти 6000 части, всяка от тях
е направена така, че да пасва иде-
ално в задната част на торса. В
наши дни момчето, заедно с други
произведения на Жаке Дро, се на-
мира в Музея за изкуство и исто-
рия в Нюшател, Швейцария.
ЛЕБЕДЪТ
НА МЪРЛИН
Джоузеф Мърлин е белгийски
емигрант, който отива в Лондон,
за да стане изобретател. Шедьо-
върът му е удивителен лебед,
направен изцяло от сребро. Едно
от най-уважаваните аутомата
произведения на епохата, то съче-
тава гениално инженерство и фан-
тастична художественост. Като
използва инженерните принципи
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 83
 СВЕТОВЕ

84 Списание ОСЕМ / Януари 2018

на часовниковия механизъм, за дови комбинации и да срива репу- Турчинът шахматист ужасявал
да задвижи обикновени стъклени тацията на мнозина майстори на хората толкова, колкото ги и раз-
пръчици, Мърлин успява да ими- шаха. Твърди се, че срещу него се вличал. И до днес не се знае каква е
тира до съвършенство начина, по е изправял и е изгубил Бенджамин тайната му – съвършен механизъм
който изглежда движеща се вода, Франклин. или просто... манипулация. Извест-
а също и рибките в нея. Когато И дори Наполеон Бонапарт! но е, че зад механизма имало доста-
светлината попадне върху огъна- До днес шества легендата как, тъчно място, където можел да вле-
тата повърхност на пръчките, след като завладява Европа, им- зе човек и да управлява движенията
създава безпогрешно впечатле- ператорът решил да предизвика на турчина. Може би там е имало
ние. Майсторството и артис- шахматиста. Искал да види как дете, но дали наистина е така и как
тичността са зашеметяващи. ще реагира, ако забележи грешен то е било такъв брилянтен шахма-
Когато виждаме прецизността, с ход. Нарочно преместил фигу- тист, остава загадка.
която лебедът извършва дейст- ра неправилно, за да изостане в Турчинът е експеримент за
вията си, и съчетанието на изя- играта... Турчинът спрял за мо- увереност. Той не е просто наход-
щен механизъм и фино бижутер- мент, повдигнал вежди... и с едно чиво аутомата произведение, а и
ство, лесно можем да си предста- движение на механичната си ръка блестящо режисирано изобрете-
вим какви реакции е предизвиквал разпилял всички фигури по маса- ние, в което човек се преструва,
този шедьовър сред лондонската та. Зрителите изтръпнали. Кой че е машина, която се преструва,
публиката. Днес може да бъде ви- или какво било толкова дръзко, че че е човек. Израз на променли-
дян в „Боус Мюзиъм“, Англия. смее да се гневи на най-могъщия востта, двусмислието, харак-
владетел на своето време?! теризиращо бариерата между
ТУРЧИНЪТ
ШАХМАТИСТ
Успехът на аутомата про-
изведения като лебеда привлича
огромен интерес, появяват се
нови артисти, които успяват
да изумят публиката по все по-
впечатляващ начин. Сред тях се
откроява Волфганг фон Кемпе-
лен, чиито умения в механиката
изглеждат почти свръхестест-
вени. Фон Кемпелен става извес-
тен с изработката на аутомата,
много по-усъвършенствани от
всичко, познато до този момент.
Ако досега произведения могат
да пеят, свирят, пишат поеми,
вече е време и за такова, което...
играе шах. Дали е дошъл момен-
тът, два века преди модерните
компютри, когато мисълта може
да бъде симулирана?!
„Турчинът шахматист“ на
Фон Кемпелен започва да оби-
каля Европа и почти навсякъде,
където отива, печели. В кафене-
та, академии и дворци шахмати-
стът съумява да измисля нови хо-

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 85

 СВЕТОВЕ
човечността и технологията,
между хората и машините.
Именно той вдъхновява на-
правата на една от най-значими-
те машини на индустриалната
революция. В средата на 80-те
години на XVIII век група англий-
ски джентълмени се събира на
вечеря, за да обсъди основен про-
блем на британската текстилна
търговия. Може ли процесът на
тъкането, особено сложна дей-
ност, да бъде улеснен? Един от
мъжете, който бил виждал тур-
чина шахматист, отбелязва, че
след като има машина, толкова
изобретателна, че да играе шах,
би могло да се създаде и такава,
която да тъче. От дума на дума
технологията е създадена, при
това много от изследователите
смятат, че механичният стан
е непосредствено вдъхновен
от шахматиста и движенията,
86 Списание ОСЕМ / Януари 2018
които извършва, са доста сход-
ни. Захващането на нишката,
издърпването, преместването
наподобяват ръката на шахма-
тиста, местещ фигурите по дъс-
ката.
НАЧАЛО
И КРАЙ
През XIX век се правят още
изключително интересни ауто-
мата произведения, но като че
ли времето им е приключило. За-
почва епохата на техническия и
индустриалния прогрес. Доскоро
ценни и трудни за направа, ста-
ват обект на масово производ-
ство. От красиво изкуство за
развлечение и поучение аутома-
та се превръща в детска играчка,
която постепенно губи интереса
на публиката. Съвременните оч-
аквания на децата и правилата
за безопасност довеждат до за-
бравата на красивите метални
играчки с часовников механизъм.
Това е може би и най-голямата
драма в съдбата на аутомата –
тя предизвиква прогреса, който
я погубва.
Днес съвсем не са много худож-
ниците, които познават това из-
куство, а още по-малко са тези, ко-
ито го претворяват. Такъв автор
е английският скулптор Саймън
Блейдс, който създава механични
скулптури в голям мащаб, използ-
вайки автентичните принципи
на аутомата. Блейдс е роден през
1965 г. в Йоркшир. Най-малък в се-
мейството и различен от братя-
та си, той прекарва времето си
пред камината в игри с конструк-
тори и винаги прави неща, различ-
ни от тези, показани на кутията.
Едва на 14, той конструира мо-
тоциклет с моноокачване, който
дава под наем в училище в замяна на
бонбони. На 15 вече може да заваря-
ва и да обработва метал и със свой
приятел правят бъги с двигател
от „Фолксваген Бийтъл“.
РОЗАТА
През 1995 г., вече на 29 години,
Блейдс заминава за Италия. След
края на Студената война мно-
го фирми, произвеждали оръжия
за Запада, започват да фалират.
Като професионалист с особени
умения англичанинът е поканен
от фирма за производство на сна-
ряди да преквалифицира работни-
ците към създаването на специ-
ални ефекти за увеселителната
индустрия. Три години по-късно
договорът му приключва, но той
решава да остане. В селото край
Рим, където живее, създава меха-
нични скулптури и произведения
по частни поръчки.
Може би най-емблематична
е „Розата“. Направата ù отнема
година, а представянето ù е само
минута. Авторът не прави под-
готвителни рисунки или модели,
всичко се ражда в ума му. Скулпту-
рата е висока 2,2 м. Сглобена е от
29 парчета дърво, 350 сферични
лагера и много метал. Красивото
механично произведение изобра-
зява целувката на двама влюбени
в реален размер. Механизмът се
намира в основата на скулптура-
та между две големи 120-годишни
колела от стара фабрика за памук
в Манчестър.
Двете фигури са една срещу
друга. Застинали с поглед надолу.
Между тях е една роза, деликатно
поставена в отреденото ù мяс-
то. Свири Шопен. Действието
започва. Мъжът посочва розата
и се обяснява в любов на девойка-
та. Той възхвалява нея и цвете-
то помежду им, ръкомаха, а тя,
пленена от мига, разтваря ръце
към него. Той се привежда, взема
розата и ù я подава нежно. Тя по-
ема цветето и го доближава към
лицето си. Помирисва го. Той про-
тяга ръце към нея, двамата при-
ближават механичните си тела
едно към друго и се целуват. След
няколко секунди се разделят и се
връщат на местата си, а девой-
ката поставя розата обратно,
двамата навеждат главите си и
застиват в началната позиция.
МЕХАНИЧНА
ЦЕЛУВКА
Любопитно е, че нито за
секунда няма истинско съпри-
косновение на материята и все
пак целувката изглежда реална,
действията са толкова плавни и
естествени, че за минута зрите-
лят забравя, че това са машини.
Целта на Блейдс е именно тази
– да въплъти емоции в неживата
материя. Да накара машини да
действат като хора, да се въл-
нуват, да показват чувства и по
този начин да ни въздействат.
„Искам хората да видят ме-
ханизма, красотата на грубия
метал и красотата на това да
пресъздадеш по механичен път
фини човешки движения“, казва
Блейдс. „Не просто да го видят,
да кажат „това е компютър“ и
да изгубят интерес. Механично-
то движение на принципа на ау-
томата е далеч по-интересно. То
е по-красиво, има много повече
история зад себе си. Съчетание-
то на цвят, форма, дълбочина и
движение ни е очаровало винаги и
продължава да го прави.“
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 87
 MАЙСТОРИ

В крак с
красотата
Цветното кракле е най-сложната техника
в порцелановото изкуство.
Йордан Григоров създава собствена техника,
която триумфално обикаля света
Явор Чавдаров, снимки Владимир Мачоков

88 Списание ОСЕМ / Януари 2018

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 89
 МАЙСТОРИ
Йордан Григоров е роден в София, завършил Техни-
кума по керамика и стъкло през 1974 г., от съвсем
малък се занимава с керамика, а преди 30 години се
посвещава в магията на още по-финото изкуство
на порцелана. С годините минава през различни тех-
ники и технологии, докато открие това, което най-
силно го привлича: най-сложната техника, наречена
цветно кракле, която виждате на тези страници.
Постепенно изработва и уникалния си стил, разли-
чен от всичко друго, което се прави в тази област
по света. Доказва го и опитът му. От три десети-
летия не спира да участва в изложби и биеналета
в страната, а впечатляващи са успехите му и зад
граница. Показвал е творбите си на три континен-
та в емблематични градове като Ню Йорк, Париж,
Лондон, Хамбург, Авейро, Флоренция, Милано, Берн,
Тайпе, Канадзава, Сеул.
90 Списание ОСЕМ / Януари 2018
Као Лин
П
орцеланът е бил на огромна
почит в Древен Китай, неслу-
чайно ключовият материал,
от който се прави, носи
името на планината, в която
е намерен за първи път – Каo Лин. Химиче-
ски каолинът е съставен от двуалуминиев
триокис, силициев двуокис и вода, без този
материал крайният резултат би бил съвсем
различен, далеч от прецизността и изяще-
ството на формите, които сме свикнали
да виждаме, разказва Йордан.
Има различни техники в порцелановото
изкуство, но най-сложната е постигането
на кракле – напукан по повърхността вари-
ант, който носи фино излъчване и ретро
нотки. Изисква повече време за обра-
ботка, търпение и не на последно място:
майсторство. Техниката се заражда в Азия
в древността, но тогава се прави само в
един цвят, най-често син, черен или кафяв.
Бъдеще минало

П
роучил съм цялата керамика
от А до Я, преди да се спра
на порцелана“, казва майсто-
рът. „Защото за мен той е
най-финият, най-нежният
материал, но и най-сложният като изпъл-
нение. Именно в това му е красотата, че
говори във всяка една от своите насоки
- било цвят, било форма, било функция,
която изпълнява. Колкото и дълга да е
историята на това изкуство, винаги има
какво ново и различно да се направи“, убе-
ден е Йордан Григоров.
В много от творбите си майсторът
търси пресечната точка между минало,

Семейството
настояще и бъдеще. В тях вплита дъл-

на порцелана
бока символика на много нива, а за всяко
от произведенията си може да говори

М
дълго и обаятелно.

айсторът основава своето

ателие „Йордан Григоров
Арт Студио“ преди повече
от 30 години. През това
време екипът му посто-
янно се променя, но днес е истински
щастлив, че дъщеря му Гергана и зет му
Борислав вървят по неговите стъпки и
продължават традицията.
Малко след като започва работата си с
порцелан, Йордан Григоров открива своя
стил. Той вижда в цветното кракле по-
тенциал да изрази себе си чрез цветове-
те. „А те посвоему са израз на емоциите
в заобикалящата ни среда“, разказва той.
„Човек първоначално трябва да открие
себе си, за да създаде собствения си по-
черк, който го отличава от другите
творци. А почеркът се изгражда с годи-
ните и опита“, казва Йордан. Творбите
му съчетават функция, форма и цвят
в едно. „От функционалността зависи
колко често една вещ ще се използва в
ежедневието, а от формата и цвета –
нейното послание“.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 91

 МАЙСТОРИ

Цвят за духа

Й
ордан вярва, че съчетаване-
то на различни цветове има
дълбоко значение. Използва
зеленото за жизненост,
синьото помага за мислене в
перспектива, „защото, когато има поста-
вени цели, има и постигнати резултати“.
Сивото асоциира с мисълта и мъдростта,
а кафявият цвят може да внесе спокой-
ствие и сигурност в живота ни. Нюансите
на слънцето – жълтото и оранжевото, съ-
буждат нашата лъчезарност. Червеният е

Търсете човека на любовта, а лилавият цвят е за да осъз-

П
наем своите желания и да разберем как да
ги постигнем. Някои творби завършва със
злато, символ на безценното и трайното,
роизведенията са насочени неподвластно на времето естество на
към конкретния човек, а духовните неща. Друг вариант за завърш-
не са за масова продажба. В ване е лустрата. Мастиленосинята е за
ателието се гони качество. духовното благородство, розовата лу-
Стремежът на екипа е да се стра е цвят на аристократизма.
вдъхва уникалност във всяка от творби-
те, та да хармонизира със своя притежа-
тел и да му помага да се реализира. Първо
хората са привлечени от красотата, а
след като чуят историята, преданието,
символиката в произведенията, ги оча-
роват техният индивидуален подход и
дълбочината им.
През 2002 г. например Йордан създава се-
рия от фигурки за изложението „Орнарис“
в Берн, Швейцария, показващи женската
мода в България през 20-те години на XIX
век. Едва вземайки ги в ръце, хората виж-
дат, че това всъщност са камбанки. „Иде-
ята ми беше вдъхновена от българските
жени, защото силата и духът на българка-
та идват отвътре“, казва майсторът.

92 Списание ОСЕМ / Януари 2018

Сърце за двама

П
осланието тук винаги е
многопластово. Нумероло-
гията е неизменна част от
системата, по която май-
сторът създава творбите
си. Интересен пример е произведението
му „Сърце за двама“, на пръв поглед обик-
новена чаша с чинийка, а всъщност е много
повече.
Започвайки от формата – кръга, от който
се отпива, символизира безкрай, дълго-
вечност и божествено начало. Позлатен
е, за да носи на своя притежател мекота,
сърдечност и домашен уют. Използвани са
три цвята – зелено, кафяво и жълто, съби-
ращи жизненост, спокойствие, сигурност
и лъчезарност, а тройката като число
символизира духовност. На чинийката има
женска глава в профил, а от другата страна
– мъжка, под тях е сърцето като обедини-
телен елемент. Материалите, използвани
тук, са мастиленосиня лустра за духовно
благородство и платина за сила.
Отгоре чинийката има формата на ква-
драт, представляващ числото четири:
равновесие, баланс и хармония. „Пожела-
нието е, пиейки от тази чаша с квадратна
чинийка, да бъдете в търсене и постигане
на пълното щастие“, обяснява майсторът.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 93

 МАЙСТОРИ

2 х 8 стъпки
1. Изработване на формата, по която се
прави калъп от гипс.
2. Порцелановият шликер (това е порце-
лан в течно състояние) се налива в него.
Калъпът поема водата и образува стена-
та на формата.
3. Изчаква се известно време, след което
калъпът се отваря и се изважда фигурата.
4. Следва лепене, ретуширане и сушене.
5. Слага се в пещта и се изпича на бисквит.
6. Изважда се от пещта и ако е необходи-
мо, се ретушира.
7. Глазира се, най-често чрез потапяне, след
което се ретушира и се забърсва дъното,
за да не се залепи в пещта.
8. Изпича се повторно на по-висока тем-
пература.
9. Изважда се, преглежда се и ако е необхо-
димо, се ретушира отново.
10. След второто изпичане горещото из-
делие се потапя в студена течност, съдър-
жаща специални химикали, за да се получи
краклето – напуканата повърхност.
11. Оставя се да изсъхне и се рисува с порце-
ланови бои, оцветители или окиси.
12. Изпичане на краклето.
13. Изважда се от пещта, оглежда се, пра-
ви се необходимата поправка и се изпича
отново.
14. Следва рисуването с благородни мета-
ли - злато, платина и лустри.
15. Изпича се финално, отново се ретушира
при нужда.
16. Последната стъпка е оглеждане и одо-
брение преди опаковане.

Можете да видите
краткия филм на
режисьора Явор
Чавдаров за изку-
ството на цветно-
то кракле на
www.spisanie8.bg, а
за по-бърз достъп:

94 Списание ОСЕМ / Януари 2018

 Ателието на Йордан Григоров се
намира в София, ул. „Пиърс О’Махони“ №8.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 95

 КАЛЕНДАР
Много са решаващи-
те битки през осво-
бодителната за Бъл-
гария война, но само в
една изходът предо-
пределя и крайната
развръзка. След успеш-
ната обсада на Плевен
на 10 декември 1877 г. е
решено руските вой-
ски да преминават в
контранастъпление.
Едно място в сърцето
на шипченския проход
в първите дни на 1878
г. се превръща в арена
на кръвопролитие. С
битката при селата
Шипка и Шейново се
слага край на над три-
вековната поредица
от конфликти между
Руската и Османската
империя.
Само на няколко
километра от върха,
96 Списание ОСЕМ / Януари 2018
Шипка, такова е и времето
през януари в Цен-
тралния Балкан.
Шейново
Виелиците, мъглите
и дълбоките преспи
правят задачата да
се прекоси Балканът
Иво Владимиров (www.bulgarianhistory.org) дори от невъоръжени
мъже почти невъз-
можна. А какво остава
за цяла тежковъоръже-
на армия?!
където месеци по-рано да превалят Балкана След края на Пле-
българското опълче- въпреки техническо- венската епопея
ние и руската армия то и численото си пре- началникът на герман-
печелят Шипченска- възходство, то между ския генерален щаб
та епопея, отново се 8 и 9 януари следва- Фон Молтке заявява:
сблъскват Южният щата година нещата „Кампанията тази го-
руски отряд с бъл- са различни. Срещу дина завърши! Трябва
гарските дружини в 30-хилядната армия на да чакаме пролетта.
състава си и Централ- Вейсел паша се изпра- През зимата на Балка-
ната османска армия, вят 45 000 щурмоваци. ните нищо не може да
предвождана от Вей- Само едно нещо не се се прави.“ Не и когато
сел паша, заменил Сю- променя, а то решава редом с руската армия
лейман. и двете битки: жерт- стои цялото местно
Този път сблъсъкът воготовността и население, с чиято
е по-кратък. Ако меж- героизмът на руската помощ са изровени
ду 21 август и 17 сеп- армия и българското пъртини.
тември 1877 г. турци- опълчение. От стратегически
те така и не успяват Битката е сурова, съображения паленето
140 години | Битката при Шейново | 8-9 януари 1878 г.

на огън е забранено. войници, командвана близост до лагера. На та във вчерашното

А по спомените на от самия него, лява, следващия ден, когато дело. Вие се бихте не
участниците студът с командир генерал прегрупираните сили по-зле от вашите дру-
наистина е сковаващ, Николай Святополк- на Вейсел паша напа- гари по оръжие - вой-
-20 градуса. В тежки- Мирски и 27 дружини дат християните, ниците от руската
те метеорологични в състава си, една от те отбиват успешно армия, която същест-
условия генерал Ми- които опълченска. напора им и вече под- вува повече от 200
хаил Скобелев знае, Генерал Скобелев пък крепени от останали- години!“ Думите са на
че подчинените му се предвожда 29 дружини, те сили, преминават генерал Скобелев.
нуждаят от повдига- от които 7 опълченски в контранастъпление. А за това колко
не на духа и им казва: в дясна колона. Трите Вейсел паша разбира е била ожесточена
„Предстои ни труден формирования се прид- неизбежността на самата битка, сви-
подвиг, достоен за вижват по различен загубата и предлага детелстват 4123-те
доказаната слава на маршрут и превалят капитулация, приета жертви от руско-
руските знамена. Днес Балкана по различно от генерал Скобелев, българска страна.
почваме да преминава- време. Затова, без да с която оцелелите Противниците губят
ме през Балкана с ар- чака помощ, на 8 януа- османци се предават в по-малко хора – около
тилерия, без пътища, ри Мирски удря с лява- плен. Пътят към Ца- 4000, но всички оста-
пред очите на непри- та колона източната риград вече е отворен, нали са взети в плен. И
ятеля и през дълбоки част на укрепения а в пряк и преносен за двете страни вече е
снежни преспи. Нас ни турски лагер. Първата смисъл – и този към ясно, че краят на вой-
чака в планината тур- защитна линия е пре- Сан Стефано. ната е близо. А с него
ската армия на Ахмед мината след 6-часова Удовлетворението идва време и за дълго-
Еюб паша, която се схватка, но втората от добре свършената очакваната свобода...
осмелява да прегради устоява на щурма. работа у руските гене-
пътя ни. Българи! Вие Нощта прекратява рали е видно. „Юнаци,
от първите дни на боя, руснаците се от- благодаря ви за добра-
формирането на бъл- теглят и укрепяват в та служба и храброст-
гарското опълчение се
показахте достойни. В
сраженията през юли и
август вие заслужихте
любовта и доверието
на вашите бойни дру-
гари - руски войници.
Нека бъде така и в
предстоящите боеве!“
Централната ар-
мия на Вейсел паша
установява корпусите
си на територията
на село Шейново, къ-
дето се изграждат
две отбранителни
линии. Южният от-
ряд с българите в
състава си е разделен
от генерал Фьодор
Радецки на три – цен- „Руските позиции на връх Шипка“, картина от Василий Верешчагин.
трална колона с 11 500 Горе: „Битката при Шейново“ (1894 г.) на Алексей Кившенко.

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 97

 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

Лейтенант Фон Ешвеге

е един от най-големите
въздушни герои на
Първата световна война

Беломорския
орел полк. проф. д.н. Димитър Недялков

Аз съм българин от Македония. Там съм се родил и там съм расъл. Беше правило летата да пре-
карвам в с. Хотово, предпоследното по пътя за Мелник. Този свят си отиде, но с годините пъзелът
на спомените все по-често ме навестява. Особено ярък е един от тях, свързан с професията ми на
военен пилот и с отношението ми към нея. Малката градинка на километър от селото, където
дядо ми Никола ме водеше. Обичах да се качвам на хълма и да гледам към с. Левуново и ливадите
около него. Често дядо идваше с мен и винаги започваше една и съща история – за аеропланите край
селото и за „немецо“: „...Е-е-е, как се дига връз небото! Голем човек... велик човек... орел!“

98 Списание ОСЕМ / Януари 2018

М
инаха годи-
ни, небето
за мен се
превърна в
среда, в коя-
то упражнявах професията
си. Реших да потърся кой е
този немец, летял от Ле-
вуново. Разбрах, че това е
първото полево летище на
българската изтребителна
авиация. И оттам небето
на българското Беломорие –
въздушното пространство
над 160-километрова поло-
са, бранел лейтенант Ру-
долф фон Ешвеге. При това
отначало сам!
Във водовъртежа
Когато видях за пръв
път снимка на Ешвеге,
се изненадах – слабичък
младеж с крехка, почти
детска физика. От малко-
то фотографии личи, че
този 21-22-годишен човек
е скромна, тиха личност,
като че ли случайно попад-
нала във водовъртежа на
Голямата война. Той обаче
оставил трайна следа, свои
и врагове го наричали Рихт-
хофен на Балканите и Бело-
морския орел.
Рудолф фон Ешвеге се
ражда в Бад Хамбург на 25
февруари 1895 г. Първата
Рудолф фон Ешвеге
световна война го заварва
като кадет във Военната
академия. В края на 1914 г.
е разпределен в състава на
кавалерийския 3-и егерски
полк и заминава за Западния
фронт. След три драма-
тични месеца из калните
полета на войната пише
рапорт за преминаване във
военната авиация. По онова
време новият род войска се
разраства стремително и
има остра нужда от кадри.
През февруари влиза в
летателната школа. Както
и при „червения барон“ Фон
Рихтхофен, уменията за
летене не се появяват вед-
нага. Преди да завърши обу-
чението си, Ешвеге попада в
няколко инцидента и никой
не вярва, че ще премине
контролния полет. Но това
се случва и той завършва
като дипломиран пилот на
тежък двуместен разузна-
вателен аероплан.
През юли 1915 г. попада в
подразделение, което дейст-
ва на същия Западен фронт.
До началото на 1916-а лети
активно, но небето на вой-
ната се е променило. Появи-
ли са се малки, повратливи
едноместни самолети с
картечници. Оръжието им
е монтирано неподвижно и
успехът зависи преди всичко
от майсторството на пило-
та да заеме позиция. Появя-
ват се цели подразделения,
въоръжени със специално
конструирани летателни
апарати – монопланите
Fokker E.I. През май 1916 г.
Ешвеге лети за първи път
на фокера. Приспособява се
бързо, машината на Антон
Фокер, с когото е почти
връстник, е лека и приятна
за пилотиране.
Дарданелската опера-
ция завършва катастро-
фално за Антантата, съг-
лашенските войски посте-
пенно се прехвърлят на
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 99
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
новосъздадения Македонски
фронт. Предприети са и
първите полети за нанася-
не на удари и разузнаване в
дълбокия тил на български-
те и германските дивизии.
Нарастването на усилията
на противника във въздуха
налага привличането на
пилоти и специализирани
самолети и от другата
страна.
Млад лейтенант
Втората половина на
1916-а е съдбоносна за Еш-
веге. Дадено му е званието
лейтенант и след кратък
отпуск получава новото си
назначение – Македонския
фронт. 21-годишният Еш-
веге в края на лятото слиза
от автомобила в Ксанти и
гледката пред него е като
първа среща с Ориента.
Ситуацията в небето
тук не е в полза на бълга-
Неуспешното приключване на учебен полет в школата за пилоти Нидернойердорф
100 Списание ОСЕМ / Януари 2018
ро-германската войскова
групировка. На фронта
освен немските балони
действат две германски и
две български аеропланни
отделения. Те са въоръжени
със стандартни двуместни
многоцелеви аероплани, от
които изправни са само 20-
25 самолета. Противникът
е десетократно по-мно-
гоброен: само сръбските
и френските ескадрили
разполагат с над 120 лета-
телни апарата. Към тях се
присъединяват две ескадри-
ли на Кралския авиационен
корпус и още две, базирани
на о. Тасос. Като единствен
пилот изтребител в райо-
на, със своя Fokker E.I Еш-
веге трябва да осигурява
Струмския сектор на фрон-
та в рамките на 37 мили на
запад и 62-милната зона на
беломорското крайбрежие.
Една утрин лейтенан-
тът забелязва британски
биплани Farman. Идват, за
да бомбардират Ксанти, а с
падането на първите бомби
фокерът е във въздуха. Още
началните изстрели от кар-
течницата на лейтенанта
се оказват ефективни. Една
от британските машини се
отделя от групата, взема
южен курс и с планиране се
спуска надолу. Останали-
те, не очаквали атаката на
изтребител, прекратяват
бомбардировката и също се
връщат към своето летище.
Ешвеге не ги следва. Той
се опитва да открие своята
жертва, която е изгубил от
погледа си. Облачността
му пречи, но след приземя-
ването той докладва за слу-
чилото се и за вероятната
победа. За да бъде призната
тя, е необходимо потвърж-
дение, каквото обаче не е
намерено. Едва след години
се изяснява съдбата на бри-
танския екипаж – летците
се борят да долетят до
гръцкия остров, но машина-
та пада в морето.
Нова Драма
Междувременно щабът
решава да избере нова по-
лева площадка до Драма.
Първият успешен полет на
лейтенант Фон Ешвеге от-
тук е на 25 октомври 1916 г.
Денят е топъл, с прозрачна
атмосфера, която позво-
лява на всички да забеле-
жат виещия се двуместен
Nieuport 12. Бипланът ту
се спуска, ту се издига, с
голямо закъснение се чува
характерният пукот на
картечница. Пилотът дава
заповед едноместният
фокер, маскиран с клони в
края на летателното поле,
да бъде приготвен бързо за
полет и скоро е в небето.
За авиатор с опита на
Ешвеге не е нужно да следи
малкото прибори в кабина-
та, основното му внимание
е приковано към вражеската
машина. Тя продължава да
лети и стреля и това пома-
га на немеца. Не е необхо- Наблюдателните балони от Първата световна война
димо да набира височина, за
да разполага с тактическо
превъзходство. Нужна му е тът трябва да се изтегли, с поздрави от земята. Еш-
само изненадата. Точно ко- защото е в опасна позиция. веге си взема урок от този
гато наблюдателят е насо- Отново се насочва и стре- бой. Заради ненадеждната
чил своята картечница на- ля... и пак засечка. Всичко бордова картечница от
долу, Ешвеге изниква иззад това като в кино на абсурда този ден винаги ще носи със
възвишението и натиска се повтаря 22 пъти! Едва себе си специална кука за
спусъка. Първите куршуми на 23-ия попадения в дви- засеклите боеприпаси.
попадат в крилата и точно гателя карат британците
когато попаденията трябва да прекратят маневрите Изненада отгоре
да достигнат кабината с и да опитат да кацнат на
уплашено вторачените своя територия. Не им дос- Най-лесната си победа
летци, картечницата за- тига обаче височината и с лейтенантът постига на
сича. От тази пауза се голяма скорост бипланът 9 януари 1917 г. Изненадва-
възползва британският се удря в земята. Този път що над Драма се появява
стрелец и отговаря с огън. победата е безспорна. френски разузнавателен
Ешвеге не отдалечава са- Това е първият против-
молета си, продължава ников самолет, паднал в
да пилотира с дясната си разположението на 10-а бе-
ръка, а с лявата презарежда ломорска дивизия. А твърде
оръжието, докато вижда дълго българите са били
как от затвора блесва за- тормозени от подобни на-
секлият патрон. След това лети. Немецът се превръща
отново се гмурва към цел- в герой, оттук нататък
та и стреля. Излизат само всеки полет на характер-
три куршума, после пило- ния моноплан е съпроводен

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 101

 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
Лейтенант Фон Ешвеге на Македонския фронт
самолет. В същото време
немският пилот се завръ-
ща от патрулен полет.
Той въвежда фокера в пло-
ско пикиране и застигайки
фармана, пуска няколко
предупредителни изстрела.
Оценили ситуацията късно,
двамата летци не посягат
към бордовата картечница,
а Ешвеге започва енергично
да сочи надолу към летище-
то. Скоро на пистата от
откритата кабина слизат
двама сръбски сержанти.
102 Списание ОСЕМ / Януари 2018
постове и лейтенант Еш-
веге излита, за да прехване
влетелия противник. Вре-
мето не стига, за да набере
височина и немецът е в
неизгодна позиция. Първите
изстрели са произведени от
капитан Грийн, но без резул-
тат. До втора атака не се
стига, тъй като водачът
на британската двойка има
проблеми с единствената си
картечница. Останал сам,
скоро Оуен получава попаде-
ния в двигателя. По пътя му
към земята го съпровожда
единствено Ешвеге, който
не стреля, оставяйки шанс
на пилота да спаси живота
си. И той успява. Самоле-
тът се плъзга надолу и
не след дълго каца на една
ливада. Ешвеге го следва и
става свидетел на това как
Оуен напуска самолета и го
подпалва, изчаквайки каца-
След третата си победа нето на победителя. В онези
лейтенантът се превръща рицарски времена подобно
в проблем за местното ко- предаване в плен е ритуал
мандване на Антантата, на честта, който спазват и
особено за британците. двете страни.
На 18 февруари 1917 г.,
щом като зимното слънце Сам воинът
вече е понагряло земята,
бипланите на британците Популярността на Еш-
капитан Грийн и лейтенант веге расте с дни. Когато
Оуен излитат от летище в края на февруари 1917 г.
край Солун и поемат към пристига капитан Хейде-
Драма. Пресичайки фронта, марк, изпратен за оказване
те са открити от бъл- на помощ на подразделения-
гарските наблюдателни та, се ужасява от факта, че
разузнавателните полети
се осигуряват от един-един-
ствен изтребител. „Да, но
пилотът е лейтенант Еш-
веге“, е краткият отговор
на офицерите от щаба.
Скоро идва поредното
потвърждение, в прицела
на лейтенанта отново са
британските аероплани.
Немецът се издига в един
от последните си полети
с моноплана фокер на 22
март 1917 г., когато между
Драма и Кавала засича са-
мотен двуместен Nieuport
10 и още с първата атака
успешно обстрелва своята
цел. Британските летци са
ранени и принудени да при-
земят самолета аварийно.
Междувременно изтре-
бителната авиация на Ма-
кедонския фронт навлиза
в етап на превъоръжаване
и от двете страни. Ан-
тантата изпраща нови
едноместни Nieuport 21 и
Dewoitine VII, а германски-
те пилоти се сдобиват с
Albatros D.III, които посте-
пенно излизат от въоръ-
жение на Западния фронт.
Лейтенант Ешвеге бързо
свиква с новата машина.
Тя, макар да е значително
по-тежка от фокера, лети
с 30 км/ч по-бързо и е из-
ключителна при пикиране.
Освен това разполага с две
синхронизирани картечни-
ци, което значително уве-
личава огневата мощ.
Първата среща с врага
в кабината на новата ма-
шина е в началото на май
1917 г. Ешвеге не се колебае
да лети над противника,
достига езерото Тахино, на
западните брегове на което
е една от основните авиа-
ционни бази на противника.
Скоро забелязва под себе си
два двуместни биплана В.Е.
Атакува уверено единия, но
междувременно другият пи-
лот успява да изстреля до-
бре прицелена серия от бор-
довата картечница. Нещо
парва дясната ръка на Еш-
веге, засегнат е и основни-
ят резервоар на самолета
и от него изтича гориво. С
плъзгане и рязко изкачване
немецът успява да излезе
от сложната ситуация. Из-
бягва следващи поражения и
боят изглежда приключил.
Но двата британски дву-
местника не успяват да се
върнат в базата. Превъз-
могвайки болката, Рудолф
се впуска отново в преслед-
ване и атакува, докато един
от британските биплани не
се разбива. Едва след това
обръща към Драма. Двига-
телят на албатроса спира,
когато колесникът опира
земята. Последните капки
гориво свършват навреме.
По пижами
В ранното утро на 20
май 1917 г. летище Драма
е разтърсено от артиле-
рийска канонада от бри-
тански кораби. Появява се и
двуплощен Maurice Farman,
ескортиран от 7 изтреби-
теля. Докато германската
авиационна единица включва
един пилот – Ешвеге. Още по
пижама, лейтенантът бър-
зо заема своето място. Ясно
му е, че единственият начин
да сполучи е изненадата. На-
сочва се на изток в режим за
бързо набиране на височина.
Постепенно въздушни-
ят противник започва да
потъва, албатросът вече
лети над него. Време е да
се действа. Лейтенантът
избира курс, при който яр-
кото пролетно слънце е зад
гърба му, така е най-труд-
но забележим за против-
ника. Когато идва момен-
тът, започва да пикира и
успява да мине през заслона
на изтребителите, без
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 103
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
британските пилоти да
могат да реагират. Албат-
росът потъва надолу към
реещия се Farman, целта на
атаката.
Когато дистанцията
между машините стига 100
м, Ешвеге привежда в дейст-
вие двете картечници.
Струята куршуми убива и
двамата британски летци,
а машината започва да се
преобръща по гръб. Лейте-
нантът няма намерение да
продължава да предизвиква
съдбата срещу седемте из-
требителя и се прибира ус-
пешно на летище Драма.
По онова време полета-
та около окопите са изсъх-
нали, а пожарите, предизви-
кани от бомбардировки, са
част от войната на изто-
щение. Поредните въздуш-
ни нападения на британски
самолети с тази цел са от 4
до 7 юни 1917 г. Избран е ра-
йонът на Сара Шабан.
Дотогава екипажите на
Антантата са се чувствали
в безопасност – Драма е да-
лече, но за да се приближи до
опасната зона, Ешвеге орга-
низира изнесено летище.
Британците са тради-
ционалисти и във въздуха,
организират въздушните
нападения около обяд, ко-
гато слънцето е напекло
земята. Ето защо в ранна-
та утрин Ешвеге каца на
летателното поле, ляга
104 Списание ОСЕМ / Януари 2018
на крилото на изтребите-
ля си и търпеливо изчаква
шума от двигатели. На 5
юни до ушите му достига
очакваният звук: групата
се оказва от два фармана и
един водосамолет Sopwith.
Преследването е кратко.
Бавните претоварени бри-
тански машини са лесна
плячка. Боят е последен за
един от фарманите.
Летящи колбаси
Маларията поваля лей-
тенант Ешвеге в началото
на септември. Борбата с
болестта продължава по-
вече от седмица и силно
изтощава и без това сла-
бичкия офицер. Само три
дни след като е обратно в
строя обаче, той отново е
в центъра на въздушен бой
с превъзхождащ противник.
И отново е победител, по-
Паметникът на пилота до Орляк
стигайки 15-ата си победа.
Идва време за едно раз-
лично предизвикателство.
Младият пилот често
е наблюдавал висящите
във въздуха змейкови ба-
лони - популярните през
онази война наблюдателни
средства. Макар да са не-
подвижни, оказва се доста
трудно начинание те да бъ-
дат свалени от небето. За
първи опит Ешвеге избира
един от британските „кол-
баси“ западно от долината
на Струма в района на сел-
цето Орляк. Излита на 28
октомври 1917 г., след като
е заредил със запалителни
куршуми. При четвъртия
заход летателният апарат
се обвива в пламъците на
възпламенилия се водород
и се спуска надолу. Ешвеге е
изразходвал почти всички
боеприпаси и решава да из-
бегне срещата с четирите
приближаващи го самолета.
Скоро изпраща в пламъци
към земята втори балон в
района на Орляк. Загубата
обаче почти веднага е въз-
становена от Антантата.
Ешвеге отново се издига, за
да „приземи“ новия балон, но
е пресрещнат от изтреби-
телите на ескорта. И ма-
кар с точните си изстрели
да постига 19-ата си побе-
да, сваляйки Sopwith 1 1/2
Strutter, балонът е спасен.
За своята последна 20-а
победа лейтенант фон Еш-
веге излита на 21 ноември
1917 г. Неговият Albatros
D.III набира височина към
фронтовата линия. Българ-
ските офицери северно от
Сяр с очакване наблюдават
въздушната обстановка.
Монопланът Fokker E.I във въздушна битка
Прави им впечатление, че
британският балон сега
е на височина около 700 м
вместо обичайните 300-
400 м. Не се наблюдават и
противникови изтребите-
ли. Когато албатросът се
появява в обсега на бинокли-
те, учудващо британската
зенитна артилерия също
„мълчи“. Целта е перфектна
на фона на средните облаци,
а обстановката спокойна.
Необезпокояван, германски-
ят пилот атакува, а дълга-
та серия от картечниците
потъва в балона и той из-
бухна в необичайно огромно
огнено кълбо, което прели-
тащият в опасна близост
изтребител не успява да
избегне. Англичаните подло
са заложили и задействали
350-килограмов взрив, с кой-
то да убият Ешвеге. Албат-
росът му влиза в отвесно
пикиране и се разбива на
противникова територия.
Тялото на знаменития
немски пилот е открито
сред останките и е иден-
тифицирано от британски
военни лекари. Това е краят
на Беломорския орел. Някол-
ко дни по-късно е погребан
от враговете си с пълни во-
енни почести. Ковчегът се
носи от шестима пилоти на
Кралския авиационен корпус.
За да извести за съдбата на
пилота, британското ко-
мандване организира полет
до летище Драма, над което
хвърлят вимпел със съоб-
щение за съдбата на Ешвеге,
фотоси от погребението и
пакет с негови вещи.
Ешвеге си отива с 20 по-
твърдени победи, без да е
получил даваната за значи-
телно по-скромни пилотски
успехи на Западния фронт
висша награда Ordre Pour
le Mérit. Подобно пренебре-
жение говори за подценява-
нето на случващото се на
Балканите от германското
командване. Така на бъл-
гарите остава честта да
издигнат паметник на един
от най-големите въздушни
герои на войната, на кой-
то е написано: Подпоручик
Рудолф фон Ешвеге, пилот.
Роден на 25 февруари 1895
г. в Хамбург фон дер Хьое.
Паднал край Орляк на 21 но-
ември 1917 г. От 10-а бело-
морска дивизия.
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 105
КАЛЕНДАР
АСТРОНОМИЯ
МАРС, ЮПИТЕР,
ЛУНАТА
Събитие на месеца
На 11 януари три ярки светила - Луна-
та, Марс и Юпитер - са едно до друго
в съзвездието Везни. Оградени са от
три ярки звезди. Над тях е Арктур
от Воловар, вдясно е Спика от Деви-
ца, а вляво, малко по-ниско – Антарес
от Скорпион.
НА НЕБЕТО
През целия период: С падането на
нощта величественият Орион изгря-
ва към изток. Към изток-североиз-
ток е съзвездието Колар. Блестящи-
ят Сириус от Голямото куче изгрява
към югоизток около 2 часа след залез
Слънце. Над Орион е Бикът.
Меркурий е видим в началото на
периода за час. Венера не е удобна за
наблюдение. Марс изгрява около 3 часа
след полунощ. Юпитер е недалече от
Марс. В началото на периода Сатурн
се губи в слънчевите лъчи, но към края
изгрява 3 часа преди Слънцето.
13.01. – съединение на Меркурий и Сатурн;
15.01. – съединение на Луната с Мерку-
рий и Сатурн;
17.01. – максимум на метеорния поток
Делта-Канкриди (до 4 метеора в час);
31.01. – пълно лунно затъмнение. Не е
видимо от България;
7.02. – съединение на Луната с
Юпитер.
доц. Васил Умленски
градина Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци.
10 12 14 17
Низходяща и възходяща
януари 8 7 февруари
АСТРОЛОГИЯ
ВОДОЛЕЯТ ПРОВЕТРЯВА
ПРОСТРАНСТВОТО
Тъкмо да започне новото броене, и ето ти
пълнолуние, което предразполага към изчист-
ване, диета след празнични трапези, освобож-
даване от стари неща и всичко друго, само не и
стартиране на нещо ново. Все пак сборът от
числа на 2018-а дава 2, така че за никъде няма да
бързаме, напротив, ще дадем възможност на
женската природа да се изяви. На 17-и е ново-
лунието, добре е дотогава да се подготвим
и спокойно да обявим Новата година вече в
действие, и то с влизане на Венера във Водолей,
знак, в който тя проявява благосклонността си
9 януари към всички обществени инициативи, свързани с
0,31 ч - 12,31 ч изкуство, култура, красота в отношенията.
последна четвърт В първите 10 дни на месеца Меркурий ще е много
активен и бъбрив и ще препира за срещи, проек-
ти, обсъждане, но е добре да сме предпазливи,
защото превъзбудата му идва от нетипичната
17 януари за него експанзивност на Стрелеца, подпалена и
7,57 ч - 17,50 ч от аспекта с Уран. Така че по-добре тази енергия
новолуние да се насочи в приятелски кръгове или предстар-
тови разговори, за да може да се концентрира с
новата Луна и новите отговорности в Козирог.
Изобщо, в първата половина на месеца козирож-
кото влияние ще доминира и това може да засили
24 януари
11,41 ч - ххх чувството ни за повече отговорности, може би
първа четвърт за недоволство, ограниченост и скованост, но
след 20-и, с влизането на Слънцето във Водолей,
еуфорията на въздушната стихия ще се усети и
ще проветри пространството.
Дните, в които може да сме провокирани от
31 януари
17,42 ч - 7,29 ч нетипични състояния, са от 12-и до 17-и - с пови-
пълнолуние шена нервност, избухливост, внезапни обрати,
усещане за капан, и от 22-и до 26-и - безпричинни
съмнения, манипулации, депресивност.
Марс влиза в Стрелец на 26-и, ще усетим дозата
оптимизъм и чувство за освобождение.
7 февруари В първата половина на месеца са преобладаващи
0,32 ч - 11,32 ч планетите в т.нар. пасивни, женски знаци, в
последна четвърт които доминира мекотата, спокойствието,
разумността. Във втората ролите не се сме-
нят, но деятелността си пробива път.
Галина Герасимова
19 21 24 26 29 31 1 3 6
Най-ниската и най-висока точка 17 Дата на навлизане в съзвездието
Нови 5 звезди изгряха

Lufthansa
вече подарява на всички свои пасажери петзвездно изживяване в небесата. Летя-
щият иноватор стана първата авиокомпания извън Азия, която получи най-високо-
то отличие от 5 звезди на водещата световна система за оценяване на авиолинии
- Skytrax. До този момент компанията получаваше сертификата само за своята
„Първа класа“, а вече такава е оценката за обслужването във всички кабини на само-
летите на Lufthansa.
Пътниците на авиолинията могат да усетят първокласно обслужване и персонално
отношение както на земята, така и във въздуха. Металните птици на Lufthansa са
с обновени салони и комфортни седалки, оборудвани са с широк набор от дигитални
услуги. Това не остава незабелязано за Skytrax и организацията нарежда Lufthansa
сред топ 10 на авиолиниите в света и единствената в Европа с такъв сертификат
за качество.
Lufthansa е една от най-големите и престижни авиокомпании в света, лети до над 200
дестинации в 73 страни и 4 континента. Компанията разполага с най-напредналите
технологии, а авиопаркът на Lufthansa е един от най-щадящите околната среда.
Освен с мисъл за природата компанията има невероятно отношение и към свои-
те пасажери. Най-добрият салон в света, предоставящ незабравимо изживяване за
пристигащи и излитащи пътници, е определеният от Skytrax хъб на авиокомпания-
та - този на летището в Мюнхен.
 ТОП 10

ПОПИТАЙ
И
Книги на месеца
ТРАНСГРАНИЧЕН 1. „Стефан Данаилов. Романът на моя живот“ от
АУДИО ПЪТЕВОДИТЕЛ
WWW.AUDIOTRAVELGUIDE.RO/BG Георги Тошев
2. „Най-важното е скрито вътре“ от Инна Учкунова
Пътувайте и научете повече

19000 за историята и културата,

възможностите за отдих
и развлечения в българo-
3. „Левски: Другото име на свободата“ от Пламен
Павлов
румънския транс-граничен 4. „Докато сърцето се надява“ от Инна Учкунова
регион.
1500 обекта с уникален код, 5. „Три безсмъртни класики: Към себе си (Марк
събрани в аудиотравел гайд, Аврелий); Владетелят (Николо Макиавели);
достъпен чрез мобилно
приложение, уеб сайт или на Изкуството на войната (Сун Дзъ)“
телефон 19 000
6. „Време и всичко“ от Андрей Райчев и Александър
Медийна кампания в рамките на проект “Трансграничен аудио пътеводител”,
код на проекта No ROBG-18 Андреев
Стойност на финансиране от ЕС: 586.295,69 Евро
ПАРТНЬОРИ ПО ПРОЕКТА:
7. „Думи, които лекуват“ от Алекс Ровира
ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА – ВРАЦА 8. „Мечти & кошмари“ от Иван Манчев
CCMP EUROPROJECT
РУСЕНСКА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА 9. „Пътят нагоре“ от Кристиан Талев - Криско
Проектът се осъществява по Програма Interreg V – A Румъния-България,
финансирана от Европейския Съюз, чрез Европейския фонд за регионално 10. „Мистични разходки из България за не/
развитие.
обикновени пътешественици“ от Боряна Кръстева

www.interregrobg.eu Класация на най-продаваните книги в „Хеликон“

Съдържанието на този материал не представя непременно официалната позиция на - нехудожествена литература, през декември
Европейския Съюз.

Интелигентната
бутилкa за жива вода!

Flaška е бутилка, направена от стъкло, която структурира водата. Специална технология на

обработка на стъклото води до подобряване качеството на водата. Водните клъстери стават
по-малки и по-добре организирани. За 5 минути чешмяната вода се трансформира и променя
структурата си като тази на чистата изворна вода в природата.
Flaška - Вашият извор за вода!

www.flashka.bg контакти: 0885 616 716,

info@flashka.bg
 ЗДРАВЕ

8 ИДЕИ
ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ
И ЗДРАВЕ
Тайната на дълголетието в отлично здраве е в това да се намали рискът от въз-

паления и туморни заболявания, обяснява проф. Игнат Игнатов. „При срещата ми

с Лалка и Павел Цветанови от Тетевен ги попитах дали имат възпаления. Те ми ка-

заха, че да боледуват, им е непознато. Веднага бихме си помислили, че става въпрос

за млади хора. Те обаче са на по 97 г. и разговарят, както ние разговаряме“, разказва

биофизикът. Но как по-конкретно да се погрижим за здравето си?

110 Списание ОСЕМ / Януари 2018

 С
рещаме се с проф. Игнат Игнатов и Франциска
Ахлайтнер от Австрия - изследователи и
пропагандатори на факторите за дълголетие
и здраве в медицински център „Оксилайф-София“. Кли-
никата е сред пионерите в сферите на медицината,
където се прилага холистичен подход: предлагат
терапии с барокамера, детоксикация под лекарски
контрол, билкови продукти, организират лекции за
здравословен живот.

На 9, 10 и 11 февруари в МЦ „Оксилайф“ предстои

семинар за здраве и дълголетие с участието на
проф. Игнатов. За информация и регистрация:
mbioph@dir.bg

1. ПО-МАЛКО СВОБОДНИ мляко, гъби, тиква, тиквички. благодарение на подредбата на

РАДИКАЛИ
Според проф. Игнатов има
четири минерала (йони на мета-
ли), чиито дози са определящи.
Това са калций (Ca), магнезий
(Mg), манган (Mn) и цинк (Zn).
Магнезият неутрализира един от
най-опасните радикали, обяснява
ученият – хидроксилният радикал
OH. Веществото се набавя със
зеленолистните зеленчуци, пълно-
зърнести храни, леща, боб, небеле-
ни ядки: бадеми, орехи, лешници.
Дълголетниците консумират
също така богати на калий хра-
ни – боб, спанак, картофи, кисело
Природни антиоксиданти са и
всички плодове и зеленчуци, бога-
ти на витамините С и Е.
2. ПЛАНИНСКА ИЗВОРНА
(ИЛИ ПОНЕ АЛКАЛНА)
ВОДА
Проф. Игнатов заедно с доц.
Олег Мосин (1966-2016 г.) са пра-
вили спектрален анализ на кръвен
серум на здрави и болни от тумори
хора и са стигнали до извода, че
планинските води са най-качестве-
ни за дълголетие. Те дават до 7 го-
дини живот допълнително със своя
състав с комплексно въздействие
водните молекули. Тези води уве-
личават енергията между молеку-
лите и правят организма по-здрав
и стабилен. Алкални са и потискат
развитието на туморните клетки
като брой и големина. При непра-
вилно хранене организмът се под-
киселява и за да се запази алкалното
pH на кръвта, се освобождава
калций и магнезий. Вискозитетът
на кръвта се увеличава, или казано
на популярен език, тя се сгъстява.
Това е причина за сърдечносъдови-
те заболявания.
Алкалната вода може да се
получи с прибори за електролиза

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 111

 ЗДРАВЕ

– тя „разрежда“ кръвта и също

като планинска насища организма
с отрицателно заредени части-
ци, които неутрализират сво-
бодните радикали. При съвремен-
ния човек, при когото подкисе-
ляването е по-лесно, отколкото
при предците му, алкалните води
са жизнена необходимост.
Фактор за дълголетие е също
така планинската вода, която
преминава през пластове зеолит.
Минералът има уникални свой-
ства и е важна част от програ-
мите за детоксикация и възста-
новяване.

3. НАМАЛИ КИЛОГРАМИТЕ!
Употребата на некачест-
вена храна, обездвижването
и стресът нанасят един от
най-тежките удари на орга-
низма – наднорменото тегло.
Всички дълголетници са били
през целия си живот в нормални
граници. Поставете една 20-ки-
лограмова раница и ходете цял
ден. Трудно е, нали? А ако е цял
живот?!

4. НАСЛЕДСТВЕН ФАКТОР
Теломерите, според актуални
изследвания, вероятно са свърза-
ни с продължителността на жи-
вота. Но според проф. Игнатов
наследствеността има около
40%-ова роля за дълголетието.
Дядото на Павел е живял 103 г.,
но Лалка няма столетници в рода
си, дава пример ученият.
„Но Лалка и Павел са се движи-
ли много в планината и съвремен-
ният човек, ако иска да е здрав, е
необходимо от време на време
да слиза от колата и да се откъс-
ва от компютъра“, категоричен
е Игнатов.
5. ДВИЖЕНИЕ
Безспорни са доказателствата,
Франциска Ахлайтнер издава тайните на неповяхващата красота.
че движението запазва по-дълго
време дължината на теломерите.
То е прекрасният начин за подобря-
ване на метаболизма, за насищане
на тъканите с кислород и положи-
телен психологичен статус.
6. ДЕТОКСИКАЦИЯ
В съвременния свят, който
е изключително токсичен, вече
е задължително човек да намира
време за пълна детоксикация, за
да поддържа организма си здрав.
Игнатов съветва прочиства-
нето да се прави веднъж или
два пъти в годината (напролет
или есен) под лекарски контрол.
Подходът в „Оксилайф“ е инди-
видуален.
Ето че дойде време да ви за-
познаем и с другата ни събесед-
ничка – Франциска Ахлайтнер,
която ще допълни списъка с
полезни съвети. Тя е на 66 годи-
ни, но има тяло на манекен и е
изпълнена с живот. Съществу-
ва ли тайна за тази вътрешна
и външна красота?

112 Списание ОСЕМ / Януари 2018

7. ОБИЧАЙ ЖИВОТА!
Франциска спортува ак-
тивно. Обича да танцува и да
е с приятели, понякога дори
до среднощ. Редовно пийва
по чаша хубаво червено вино,
много харесва българското.
Прави това, което є е на сър-
це. „Много е важно да имаш
радост в живота си и да не поз-
воляваш на тъгата да те об-
земе“, обяснява ни Франциска.
Тя е преживяла тежък момент,
когато съпругът є се разболява
и умира. „Бяхме женени почти
40 години. Той беше електро-
техник, заедно управлявахме
фирма. Но докато беше болен,
аз промених начина си на жи-
вот, учих психокинезиология
и започнах да търся добри
природни продукти, които
лекуват истински“. Намира ги
и създава фирма, за да помага
и на други хора. Смята това за
свое призвание в живота.
8. ПРИ БОЛКА – БИЛКА
В дългите си проучвания
и търсения (Франциска сама
финансира различни анализи на
продукти) тя достига до някол-
ко полезни решения, като едно
от най-ценните според нея е
моринга (на снимката). „Това е
удивително растение. Всичко
от него се използва: от листата
до ядките. Има мощно анти-
оксидантно, противовирусно и
антибактериално действие. Ако
имате херпес, суха кожа – слагате
капка олио от моринга и готово.
Ако имате запушен нос – капка в
носа и се отпушва. Летя много и
преди често настивах от клима-
тика в салона, но вече пия капки
от моринга и си капя в ушите
превантивно. А веднъж седмично
поставям на лицето, за да под-
храни кожата.“ Франциска гаран-
тира много високо качество на
продуктите с марката Smilings
(„Усмивки“), което се доказва
и от публикувано проучване на
проф. Игнатов.
Според него морингата е
много добра и за хора с проблеми
в нервната и сърдечносъдовата
система, тъй като растението
е богато на калий. То е изключи-
телно полезно при хипертония.
Проф. Игнатов има какво да
добави от природната аптека
– „Вита Интенс“ – еликсир от
алпийски билки, който засилва
мощно организма. Той е изклю-
чително полезен през есента и
зимата, когато идва сезонът
на вирусите. Съдържа комплекс
от еделвайс, арония, алое вера и
зелен чай. А най-важното според
проф. Игнатов е, че антиокси-
дантните витамини С и Е, както
и магнезият в продукта са в теч-
ност, която се усвоява отлично. Още за избора
„Вита Интенс“ е един от мал- на подходящите
кото течни продукти от този продукти:
тип, които внасят в организма
отрицателни антиоксидантни МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР
заряди. „Бууст“ е друг продукт, „ОКСИЛАЙФ-СОФИЯ“
който стимулира тялото с по-
лезни вещества. Особено прило- жк „Манастирски
жим е при спорт, физически труд, ливади – Б“,
преходи в планината. бл. 65,
Хаотичното приемане на cграда
„ЕВРОЦЕНТЪР“
продукти без консултация с лекар
не е препоръчително – обобщава 02/494 0800
проф. Игнатов. www.oxylife-sofia.com
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 113
 ИЗБРАНО

ВЪЗПАЛЕНИЕТО
СПРИ С ОМЕГА-3
Защо рибеното масло е не само идеалната профилактика, но и
стъпка в лечението на сърдечни, ракови, психически проблеми

Н
ека припом-
ним: важен е
не толкова
сам по себе
си приемът
на омега-3, а
балансът им
в тялото с техните роднини - оме-
га-6 мастните киселини. Заради
хранителния режим на днешните
хора вместо нормалното съотно-
шение от 1:1, в Европа се приемат
16 пъти повече омега-6 спрямо
омега-3. И до голяма степен зара-
ди това, въпреки технологичния
напредък западната цивилизация
страда от тежки болести.

„НАПОСЛЕДЪК ТОЛКОВА СЕ ГОВОРИ ЗА РИБЕНОТО МАСЛО И
ОМЕГА-3, ЧЕ ХОРАТА, КОИТО НЕ СА ДОСТАТЪЧНО НАВЪТРЕ В ТЕ-
МАТА, МОГАТ ДА СИ ПОМИСЛЯТ, ЧЕ ТОВА Е НЯКАКВА ИЗМИСЛИ-
ЦА, ПЕНКИЛЕР“, КАЗВА Д-Р МИЛЕНА КОЦЕВА. ТЯ ПОПАДА НА
ВПЕЧАТЛЯВАЩИТЕ СВОЙСТВА НА ПРОДУКТА, СЛЕД КАТО РИ-
БЕНОТО МАСЛО ПОМАГА ЗА СЕРИОЗЕН ЗДРАВОСЛОВЕН ПРО-
БЛЕМ НА НЕЙНИЯ СИН, ИСТОРИЯТА ВИ РАЗКАЗАХМЕ В БРОЙ
7/2017, КОГАТО ВИ ПРЕДСТАВИХМЕ И ЕДНО ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ
СВОЙСТВА НА ПРОДУКТА: ДА ДАРЯВА ЗДРАВЕ НА БРЕМЕННИ-
ТЕ И ДЕЦАТА. ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА РАЗШИРИМ ПОГЛЕДА СИ...
ПРАВО В ТОП 3
„Правилното съотношение
води до намаляване на възпали-
телните състояния в организма;
ограничава опасността от об-
разуване на тромби; предотвра-
тява безконтролното делене на
клетките, което води до тумори.
Тоест всички най-разпространени
болести в западната цивилизация
не само са свързани с недостига на
омега-3, но и това е доказано от
учените“, казва д-р Коцева.
Много болести имат в осно-
вата си хроничен възпалителен
процес: всички автоимунни забо-
лявания, включително най-чес-
тият проблем на щитовидната

114 Списание ОСЕМ / Януари 2018

жлеза - тиреоидитът на Хашимо-
то, сърдечносъдовите проблеми,
метаболитният синдром, някои
психични страдания. С възпаление
е съпроводен и аутизмът.
Добрият баланс между омега-6
и омега-3 свежда до минимум възпа-
лителните процеси, защото два-
та вида се конкурират в организма,
обяснява специалистката. „Първо
това се случва в клетъчната мем-
брана; колкото повече отложени
омега-3 има там, толкова по-ве-
роятно е те да бъдат активирани,
когато организмът се нуждае от
омега мастни киселини. Превръ-
щането на омега-3 и омега-6 до
активните им форми се извършва
от едни и същи ензими и те са вто-
рото ниво на конкуренция. Самите
активни субстанции, произлизащи
от двата вида, също се конкури-
рат в организма. Колкото повече
омега-3 има в тялото ни, толкова
повече са потиснати възпалител-
ните процеси, тези, водещи до
тромби и ракови заболявания.
Ето защо, заради бедното на
омега-3 меню на западния свят, се
препоръчва те да се приемат през
целия живот, казва д-р Коцева. „По-
сериозните здравни организации
препоръчват допълнителен прием
поне два пъти в годината по три
месеца. Разбира се, алтернативата
е 2-3 порции мазна морска риба в сед-
мицата. Проблемът е, че не знаем
колко е чиста“, казва д-р Коцева.
РЕШЕНИЕ НАВРЕМЕ
Рибеното масло е забранено
само при алергия към риба, добре е
да внимават хората, които пият
лекарства, разреждащи кръвта.
Най-голямата му сила е в про-
филактиката, казва д-р Коцева.
„За младите хора тези хронични
заболявания са някак имагинерни,
а прилагането на рибно масло от-
ИЗБЕРЕТЕ
ИЗТОЧНИКА:
РИБА ИЛИ
ЛЕН
С
лед като сме се убедили в ползите
от омега-3, изниква въпросът как да
си ги набавим. Един от вариантите
е растителен: лененото масло е най-
честият избор за веганите. Има оба-
че една важна особеност, казва д-р Коцева. Актив-
ните омега-3 мастни киселини, които ни носят
всички изброени ползи, са ЕPA и DHA. В лененото
масло се съдържа друг вариант на веществото,
което се преработва в тялото по индивидуален
начин. Тоест не знаем колко от приетото ще се
превърне в активната субстанция.
Тогава на преден план като източник излизат ри-
бите, казва д-р Коцева. След дълго проучване тя
е стигнала до избора конкретно на Норвежкото
рибено масло, защото то е доказано чисто, про-
извежда се от дребни диви риби, които стоят в
началото на хранителната верига. В него няма
добавени витамини, което пък позволява, когато
е необходимо, да се приемат по-високи дози.
рано ги профилактира, избутва Хората се свързват с нея, доволни
във времето проявата на пробле- от резултата, многобройни са ис-
мите, а може те въобще да не се ториите на пациенти с хашимото
появят“, казва още д-р Коцева. „И или метаболитен синдром, при ко-
още нещо: съвсем наскоро стана ито след 3 до 6 месеца се наблюдава
ясно, че омега-3 се метаболизират значително подобрение. Тя обеща-
до липидни медиатори, които ак- ва скоро да представи продукт,
тивно участват в излекуването нов по рода си за българския пазар,
на всеки възпалителен процес“, за който ще разкаже повече отно-
разказва още лекарката. „Тоест во и на страниците на „8“...
те са полезни не само като пре-
венция, а и при появил се проблем.
За поръчка на Норвежко рибено
Д-р Коцева не спира да допълва масло и въпроси към д-р Коцева:
информацията за пъстрата пали- contact@homeostaza.bg
тра от приложения на рибеното тел: 0884 625 972, 0887 931 515
масло в своя сайт „Хомеостаза“. www.homeostaza.bg
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 115
 ЗДРАВЕ
ОТ
ПРИРОДАТА
В рубриката Мила
Георгиева и доц. д-р
Павлина Симеонова
ни представят
пребогатата
палитра от лечебни
приложения на
натуралните
растителни и
етерични масла.
Очакваме вашите
въпроси и коментари
по темата. Пишете
ни на office@ossem.eu
116 Списание ОСЕМ / Януари 2018
Масло от хвойна
Балсам
за тялото
Х
войната е позната като билка още на ранните гръцки и
арабски лечители. По време на чумната епидемия някои
държали постоянно в устата си плодчетата, за да съз-
дадат антисептичност и да предотвратят инфекцията.
Чаят от хвойна се използвал за дезинфектиране на хи-
рургическите инструменти. Плодовете - за храна и лекарство от
американските индианци.
Интересно е, че хвойната не принадлежи на семейството на расте-
ния с дребни, зърнести плодчета като боровинки или къпини, а само
има плодове с подобен вид. Есенциалното масло от нея се получава
чрез парна дестилация от плодовете и има сладък, балсамов аромат.
8 суперползи:
1. Мощен активатор на имунната система. Използва се най-чес-
то за третиране на болно гърло и дихателни инфекции, при умора.
2. Успокоява и защитава кожата
Добро е за хора с мазна кожа, псориазис, екзема. Пречи на появата
на бръчки и повлиява добре кожни проблеми, причинени от хормо-
нален дисбаланс. Добавете 1-2 капки към разтвори за почистване
на лицето или тялото или разредете 2-3 капки с масло носител и
приложете към засегнатите области.
3. Помага за добро храносмилане и прочистване на черния дроб Доц. д-р Павлина Симеонова е
Маслото стимулира храносмилателните ензими и облекчава раз- истински гуру по въпросите
на химията на здравословно-
граждането и абсорбирането на протеини, мазнини и други храни- то хранене, преподавала го е
телни вещества. Добавете няколко капки към смути или чаша вода. в СУ „Св. Климент Охридски“.
4. Подобрява работата на бъбреците и пикочния тракт Дипломиран химик, ръководи
Маслото помага за ускоряване на уринирането и елиминирането на лаборатория „Физика на окол-
ната среда“ към БАН.
токсини, отпадни продукти и възпаляващи тялото вещества от
храносмилателния тракт. Добро е за хора с подагра. Приложете 1-3
капки към долната част на корема или вземете вътрешно.
5. Намалява газовете
Маслото служи като естествен диуретик, спомагащ за извеждане на
излишните телесни течности от пикочния мехур и уретера. Прило-
жете 1-3 капки към долната част на корема или вземете вътрешно.
6. Служи за почистване на дома
Като естествен антисептик то може да спре разпространението
на някои бактериални щамове в дома. Използвайте в кухнята и ба-
нята. Добавете 5 капки към пералнята като естествена алтерна-
тива на твърдите антибактериални търговски детергенти. Мила Георгиева е управител
7. Помага за добър сън и собственик на „Боталайф
Маслото отстранява стрес, нервно напрежение и тревожност. От- България“. Започва да се
пуска мускулите и предотвратява безпокойството, пречещо на зас- занимава с етерични масла,
след като самата тя се
пиването. Разпръскайте 5 капки преди лягане или приложете 1-3 излекува от онкологично
капки към врата, гърдите или стъпалата. заболяване. Още за нея: в
8. Успокоява болезнени мускули брой 6/2016 г.
Маслото облекчава мускулна умора. Може да намали болки и възпаление,
както и да елиминира болки от нараняване и тежка физическа работа.
Помага при артрит. Масажирайте засегнатата област. Може да се до-
бави към топла вана, заедно с масло от лавандула и епсомови соли.

УПОТРЕБА: Вътрешно: 1-3 капки върху лъжичка с мед, разтворени в

чаша с топла вода. Външно: аромалампа, масажи – 1:1 с базово масло,
компреси – към 2 л вода се добавят 5 капки от маслото, вагинални
промивки – към 1 л вода се добавят 5 капки, инхалации - 2-3 капки в 1 л
вода, гаргари - 1-2 капки в чаша вода, сауна - 2-3 капки.
БЕЗОПАСНОСТ: Добре е да се използва в малки количества. Хора с чувст- За поръчки и информация:
вителна кожа следва да разреждат маслото преди външно приложение.
Да не се използва по време на бременност, кърмене и от малки деца. Да
не се използва от хора, които имат заболяване на бъбреците и черния
дроб. Курсът на прием не трябва да надвишава 4 седмици.
Здравето е личен избор!
Посочените действия, начини на приложение и дозировки, цитирани в поредицата,
както и в листовките към продуктите на Botalife, се отнасят единствено за про-
www.botalife-bg.com
+ 359 88 787 17 00
дуктите с тази марка, за които Botalife гарантира концентрацията, чистотата, office@botalife-bg.com
качеството и произхода на маслата. www. botalife-bg.com

Януари 2018 / Списание ОСЕМ 117

 EKO

ИГРИТЕ
815 млн. души
страдат от недостиг

НА ГЛАДА
на храна и проблемът,
вместо да се решава,
се задълбочава

ПРАЗНИЦИТЕ МИНАХА, ВРЕМЕ Е ЗА ОТРЕЗВЯВАНЕ СЛЕД ОБИЧАЙНАТА ПОТРЕБИТЕЛСКА ВАКХАНА-

ЛИЯ. И КОГА, АКО НЕ СЕГА, Е НАЙ-ДОБРИЯТ МОМЕНТ ДА СЕ ЗАМИСЛИМ ЗА УЖАСЯВАЩАТА СТАТИС-
ТИКА. ЕДИН ОТ ДЕВЕТ ДУШИ НА ПЛАНЕТАТА Е ПОДЛОЖЕН НА ХРОНИЧЕН ГЛАД. ИЛИ, ИНАЧЕ КАЗАНО,
БЛИЗО 11% ОТ СВЕТОВНОТО НАСЕЛЕНИЕ ГЛАДУВА В ТЕХНОЛОГИЧНИЯ, ПРОГРЕСИВЕН И РАЗВИТ XXI
ВЕК! И СЛЕД ТЕЗИ ЦИФРИ НЯКАК ЦЕЛИЯТ НИ НАПРЕДЪК КАТО ЧОВЕЧЕСТВО ГУБИ СМИСЪЛ. КАКВО,
КАТО ИМАМЕ ВСЕ ПО-КОМПАКТНИ И ВСЕ ПО-МОЩНИ УСТРОЙСТВА, КАКВО, КАТО ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ,
КАКВО, КАТО... ЩОМ ИМА ГЛАД. ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТ ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЕ ГЛАДУВАЩИТЕ ХОРА В
СВЕТА СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ВМЕСТО ДА НАМАЛЯВАТ. БРОЯТ НА НЕДОХРАНЕНИТЕ НА ПЛАНЕТАТА СЕ Е
ПОВИШИЛ ДО 815 МЛН. ДУШИ ПРЕЗ 2016 Г., КОЕТО Е С 38 МЛН. ДУШИ ПОВЕЧЕ СПРЯМО 2015-А.

Анета Стефанова, схеми Организацията за OОН за прехрана и земеделие (ФАО)

118 Списание ОСЕМ / Януари 2018

И
преди да се
сетите за
онези краси-
ви девойки по
модните по-
диуми, които
с ослепителни-
те си усмивки и пърхащи мигли
обясняват как искат да спасят
света и гладуващите деца в Со-
малия, трябва с ужас да признаем,
че гладуващите далеч не са само
в бедните части на Африка. А и
в европейска България. Основна
причина за глада у нас, очаквано,
е бедността. Данни на национал-
ната статистика сочат, че през
2016 г. под прага на бедност у нас
са били близо 1,639 млн. души, или
22,9% от населението. Това е поч-
ти процент повече бедни спрямо
предходната година. Като ли-
нията на бедност за страната e
308,17 лв. средно месечно на човек,
или половин месечен наем на стар
двустаен апартамент в София.
Последни оценки за 2014-2016
година сочат, че 3% от българите
не получават достатъчно енер-
гия под формата на храна, казва
Ариела Глини, икономист и специ-
алист по политики на Организа-
цията за OОН за прехрана и земе-
делие (ФАО). По думите є този
процент е значително по-нисък
спрямо десетилетие по-рано. И
все пак какво от това, при поло-
жение че все още има толкова по-
стоянно гладни днес?
Програмите за социална защи-
та могат да смекчат негатив-
ното влияние на икономически
шокове като загуба на работа и
инфлация в домакинствата с ни-
ски доходи. Какво се прави, за да се
защитят от глад хората, които
живеят под прага на бедността у
нас, попитахме Министерство-
то на труда и социалната поли-
тика. От там отговориха, че
един от основните инструменти
на държавата за подкрепа е Опе-
ративната програма за храни и/
или основно материално подпо-
магане, която се финансира от
Фонда за европейско подпомагане
на най-нуждаещите се. По тази
програма хранителни пакети с
най-основни продукти през 2016 г.
са получили близо 300 хил. семей-
ства, сочи отчетът на минис-
терството. Общата стойност
на пакета възлиза на около 118 лв.
с ДДС годишно, или под 10 лева
месечно. Това е почти два пъти
повече, отколкото през предход-
ната година, когато на месец
сумата е била около 4,35 лв., или
колкото 4 хляба.
Друга мярка за предоставяне
на хранителна помощ по опера-
тивната програма е осигуряване-
то на топъл обяд. За периода 2016-
2017 г. топла храна са получавали
31 084 души. Това означава, че още
над 1,6 млн. не са получили!
Гладни или европейци
Основната част от европей-
ците живеят в държави, където
делът на недохранване е 2,5%. Бъл-
гария е сред страните с по-висок
процент - 3,4%. Близък до нашия
е показателят в Словакия (3,1%),
повече недохранени на европей-
ския континент има в Македония
(3,9%), Албания (4,9%), Сърбия
(5,6%) и Молдова (8,5%), става ясно
от данните, цитирани от Глини.
Между 1990 и 2015 г. почти
всички страни от бившия ССCР са
успели да намалят недохранване-
то наполовина.
Въпреки че спрямо други райо-
ни по света в Европа гладът поч-
ти не стои като проблем, някои
уязвими групи и бедните са в риск,
подчертава експертът. Данни на
Евростат към 2015 г. сочат, че
броят на европейските граждани,
изложени на риск от бедност, е
бил 116 млн. към 2010, а три години
по-късно, вместо да се намали, се
е увеличил с над 7 млн. души, една
България. Именно тази част от
населението зависи най-силно от
цените на храните, социалната
подкрепа и, разбира се, доходите.
На фона на това нека си при-
помним, че от 1990 до 2015 г. све-
тът работеше усърдно по 8 цели
на хилядолетието за развитие,
формулирани от ООН. Първата
от тях беше за този период да
се намалят наполовина гладът
и крайната бедност, като под
„крайна бедност“ се разбира по-
малко от 1,25 долара на ден.
Е, от организацията отчетоха
успех. Още през 2015 г. крайнобед-
ните са били наполовина по-мал-
ко. След като срокът на тези цели
мина, в края на септември 2015 г.
ООН предизвика стремежа към на-
предък у членките си, като поста-
ви други – за устойчиво развитие.
Този път те наброяват 17, а първи-
те две са изкореняване на бедност-
та и глада. Часовникът за тяхното
изпълнение вече тиктака. Време-
то ни за действие ще изтече през
2030 г., а само година след приема-
нето на целта човечеството е на-
правило рязка крачка назад.
Дебели, но недохранени
Недохранване може да се поучи
и при прием на огромно количе-
ство храна, но с малко съдържание
на вещества, от които органи-
змът ни реално се нуждае. Специа-
листи обясняват, че почвите ста-
ват все по-бедни и плодовете и зе-
ленчуците отдавна нямат онази
хранителна сила, която ни е нужна.
„Глад“ може да се получи и вслед-
ствие на здравословен проблем, за-
ради който организмът ни не може
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 119
 EKO
да усвоява нормално съставките
на приетата храна. А също и при
„обикновено“ затлъстяване, тъй
като клетката не може да се храни
и да работи пълноценно.
Много страни са изправени
пред различни форми на недо-
хранване – от абсолютен глад до
свръхтегло и затлъстяване.
Гладни континенти
Африка продължава да е конти-
нентът, където недохранването
е най-разпространено, то засяга
близо една четвърт от населе-
нието, или 22,7%. Въпреки това
най-много гладни има в Азия зара-
ди броя на населението там. По
изчисления на ФАО през миналата
година почти 520 млн. души в Азия
и над 243 млн. в Африка са нямали
достъп до достатъчно храна.
Не е изненадващо, че най-ви-
сок е бил процентът на недохра-
нени в държавите, в които върлу-
ват конфликти. Последни данни
за екстремно ниво на глад сочат,
че такова има в Южен Судан от
началото на 2017 г., гладът там
е с мащабите на бедствие. Висок
риск да се изпадне в същата си-
туация има и в североизточната
120 Списание ОСЕМ / Януари 2018
част на Нигер, в Сомалия и Йемен.
Други основни причини за по-
качването на глада през 2016 г. са
явления, свързани с климатични-
те промени и икономическия спад
в държави, зависими от износа на
петрол. От една страна, клима-
тичните феномени Ел Ниньо и Ла
Ниня доведоха до намаляване на
производството в някои региони,
а от друга – до повишаването на
цените на храните, посочва специ-
алистът на ФАО. В Латинска Аме-
рика, Африка и Западна Азия заба-
вянето на икономиката е станало
причина за по-малко внос на храни
и повишаване на цените.
Голямото преселение
Една от основните причини
за нарастването на глада е и миг-
рацията, сочат данни на ФАО.
Заради конфликти и политическа
нестабилност през последните
години родните си места са на-
пуснали най-много хора от Вто-
рата световна война насам.
В същото време гладът, заед-
но с бедността и екстремните
климатични явления от проме-
ните в климата, са от своя стра-
на също фактори за засилване на
миграцията, посочва експертът.
Много мигранти пристигат в
държави, в които ресурсите вече
са оскъдни. Мнозинството обаче,
или около 763 млн. души, сменят
местоживеенето си в рамките
на собствената си страна. За три
четвърти от хората в крайна
бедност единственото препита-
ние е земеделието. Затова да се
създадат условия хората в села-
та, особено младите, да останат
там, като се осигурят работни
места и бизнес възможности, е на-
чин за намаляване на миграцията.
17-те цели на ООН от 2015 г.
1. БЕЗ БЕДНОСТ
2. „НУЛЕВ“ ГЛАД
3. ДОБРО ЗДРАВЕ И БЛАГОСЪСТОЯНИЕ
4. КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ
5. ПОЛОВО РАВЕНСТВО
6. ЧИСТА ВОДА И КАНАЛИЗАЦИЯ
7. ЧИСТА И ДОСТЪПНА ЕНЕРГИЯ
8. ПОЧТЕНА РАБОТА И ИКОНОМИЧЕСКИ РЪСТ
9. ИНДУСТРИЯ, ИНОВАЦИИ, ИНФРАСТРУКТУРА
10. НАМАЛЕНО НЕРАВЕНСТВО
11. УСТОЙЧИВИ ГРАДОВЕ И ОБЩНОСТИ
12. ОТГОВОРНО ПРОИЗВОДСТВО И ПОТРЕБЛЕНИЕ
13. ДЕЙСТВИЯ ЗА КЛИМАТА
14. ЖИВОТ ПОД ВОДАТА
15. ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА
16. МИР, СПРАВЕДЛИВОСТ, ПРАВОСЪДИЕ
17. ПАРТНЬОРСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ
И все пак – на фона на увелича-
ващия се глад през XXI век има ли
шанс да бъде постигната една от
целите на ООН за устойчиво раз-
витие до 2030 г., а именно: изко-
реняване на глада и всички форми
на недохранване? Според Ариела
Глини във ФАО вярват, че все още
постигането є е възможно чрез
обединяване на усилията. За да
стане факт обаче, се изисква рабо-
та в много посоки – постигане на
продължителен мир, инвестиции
в устойчиво земеделие, развитие
на селските региони, както и огра-
ничаване на климатичните проме-
ни. Все посоки, в които като че ли
като човечество сме се изгубили...
 ЧЕТИВО

Посвещавам този разказ на моя приятел

Вал Тодоров за споделената ни любов към киното.

Кихот д'Арк
Атанас Славов, илюстрации Станимир Георгиев

122 Списание ОСЕМ / Януари 2018

„О, боже, сякаш историята е повърнала
след дългото препиване на гладно.“
„Хипи“, Л. Левчев
С
рещнаха се в бар „Стоп кадър“, който се на-
мираше почти в средата между колосални-
те здания на кинокорпорациите „Биоскоп“
и „Синемà виртуалитè“. Това място бе
считано за „демаркационната зона“ меж-
ду непримиримите конкуренти и там можеха да се
срещнат както прима-статисти от „Биоскоп“, така
и виртуализатори от „Синема“. Публиката тук идва-
ше със скромното намерение да поотпусне нерви след
тежките трудодни в кинозанаята на чашка „молоко“,
в което, разбира се, нямаше очакваните наркотици, а
леки еуфоранти, които те карат да гледаш на света
оптимистично и с лек примес на ирония.
Навярно повечето двойки, насядали край масички-
те, се бяха събрали тук и по свои мъжко-женски причи-
ни, но това едва ли можеше да се каже за новодошлите.
Той прилягаше на всичките си петдесет години, висок
и кокалест, с леко оплешивяващ изглед на наследствен
неудачник, но в очите му тлееше нещо нетипично за
тая порода – топлота и загриженост към другите,
каквито могат да си позволят само силните хора. Тя
бе на не повече от двадесет, средна на ръст и набита,
с прави черти на лицето, които излъчваха неженска
твърдост и енергия. Запознаха се във форума на „Био-
скоп“, където прима-статистите обменяха опит и
споделяха проблеми, свързани с адаптацията след Ро-
лите. Форумът бе закрит за външна публика – достъп
получаваха само тези, които са одобрени за изпълне-
ние на роли в „Биоскоп“ – тоест са били харесани като
физически подходящи за образите, сключили договор
за временно отдаване на тялото си за Роля. Това на
практика означаваше да легнат в апаратурите за пси-
хоскулптура и върху предишната им личност да бъде
записана „ролевата програма“ – ново „аз“, съчинено от
писатели, сценаристи и психолози – сложна система
от лъжливи спомени, навързани в такава цялост, ко-
ято би могла да издържи няколкото месеца живот на
героя, докато траят снимките със скрити камери.
После опитни монтажисти да направят колаж от
заснетата в реално време житейска съдба и това да
се превърне в концентрирано кинодействие, годно да
обикаля киносалоните и тв екраните по света. Накрая
да легнат отново в апаратурите и да получат обра-
тно стария си живот, подобрен с немалък хонорар.
– Ти ли си, Жана?
– Здравей, Дон.
Наместиха се край малката запазена масичка и поч-
ти синхронно изживяха неудобството от първата
среща на живо след толкова разговори във форума.
– Значи ти…
– Значи ти…
Този път едновременният им смях беше спонтанна
реакция, а не резултат от смущение, така че отчужде-
нието между непознати скоро се превърна в приятел-
ски разговор.
„…целия дирекционен съвет на „Синема
виртуалитè“ – гръмна в залата нерегулиран звук и вед-
нага се нормализира до нивото на човешките разгово-
ри. Някой беше включил медийната стена, фиксирана
винаги върху канала „Киновини“. Предаваха за тържест-
вената премиера на блокбастъра „Тристан и Жулиета“.
Двамата почти не му обърнаха внимание, едва ли
можеха да им съобщят нещо, което вече не знаят за
новия филм – че ролята на Тристан я играе виртуални-
ят двойник на Елвис Пресли, а Жулиета – дигиталната
реставрация на Шърли Маклейн, че виртуализатори-
те, които управляват триизмерните герои, са най-до-
брите сред най-добрите….
– При мен всичко започна няколко дни след като
излязох от Ролята – заговори Доналд, – една нощ се
събудих с мисълта, че трябва да накарам Санчо на
сутринта да подкове по-добре Росинант, защото за-
белязвам, че накуцва напоследък. Вечерта за пръв път
бях гледал филма „Дон Кихот“, в който изпълнявам
главната роля, и отдадох това на шока да видя как чо-
век с моята външност изживява неща, които са почти
неразбираеми за мен. Но това не беше външно, идваше
от дълбоко, като личен укор на съвестта, аз наистина
се тревожех за моя Росинант, усещах го като член на
семейството си. И това – аз, който не съм виждал жив
кон през живота си, камо ли да яздя.
Жана слушаше съсредоточено, сякаш от това, кое-
то казваше събеседникът ù, зависеше съдбата на чове-
чеството.
– После започнаха още по-странните неща. Живея
в един от крайните комплекси на Европолис и често
ми се случва сутрин, като тръгвам на работа, да на-
мирам във входа някой пребит наркоман, я защото не
си е платил дозата, я защото нощни банди са се раз-
вличали с него. Обикновено го прекрачвам и звънвам
в полицията да се погрижат за него. Но тази сутрин,
щом видях поредния нещастник, проснат в локва от
собствените си отпадъци, без секунда забавяне се на-
ведох и започнах да го почиствам, изправям и обгриж-
вам. Нямах никакви съображения, намерения или идеи
за този младеж – просто човешко същество се нужда-
еше от помощ и аз я давах, така естествено, както
дишам. От този момент нататък се улавях, че все
по-често реагирам, преди да съм помислил, и то все за
неща, които имат отношение към справедливостта,
помощ към слабите, борба с властниците. Спомени-
те от целия ми живот се размесиха с житейската
история на литературния персонаж Дон Кихот от
Ламанча, така, както са го конструирали сценаристи-
те и психолозите на „Биоскоп“. Доколкото съм чел,
писателят Сервантес го е създавал като пародия на
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 123
 ЧЕТИВО
рицарските романи по онова време, но историята е
останала в паметта на човечеството като пример
за всеотдайно и безкористно служение на морални
принципи, които обществото вече счита за отжи-
вели. Не знам докъде ще я докарам с този душевен хи-
брид в главата, ама май досегашният ми живот оти-
де по дяволите. Пак добре, че хонорарът ми позволи
да напусна работата си… Ами ти, Жана, как понася
твоят живот събудените ролеви спомени?
– Истинското ми име е Жанет, във форума взех
ника Жана… сещаш се защо…
– Моето пък е Дончо, от източните квартали на
Европолис съм – с необяснима печал се засмя мъжът.
– Донтшоу, нещо като „не показвай“ ли? – игриво
прокоментира момичето.
– Все така го разбират, макар че у нас си е най-обик-
новено име, та се принудих да приема Дон.
– И аз не можех да си представя, че моето обикнове-
но име Жанет ще се прелее в легендарната Жана д'Арк,
ама се случи. Минах кастинг за физическо подобие и ме
одобриха. Да си призная, явих се само заради парите, ви-
наги съм смятала, че нямам грам артистичност, дори
и този процент, който се полага на всяка жена. За моя
голяма изненада избраха мен сред стотици кандида-
ти. Тогава си мислех, че всичко е въпрос на анатомия,
докато не започнаха сънищата. Интересното е, че аз
даже още не съм гледала филма с мен и не мога да си го
обяснявам с влияние от там. Прочетох това-онова за
историческата Жана, но нищо не знам за интерпрета-
цията, която са правили сценаристите от „Биоскоп“…
Тя ненадейно хвана ръката му и тихо каза:
– Дон, не се оглеждай веднага като ме чуеш, но не ти
ли се струва, че онзи мъж през две маси ни гледа прека-
лено натрапчиво?
Дон се направи, че търси нещо под масата, и хвърли
поглед нататък. Оня наистина гледаше. С кръглоли-
ката си глава и малки очички Зяпачът приличаше на
пенсиониран продавач и на фона на интелектуалната
бохема наоколо изглеждаше като таралеж на изложба
за расови кучета.
– Гледа си, сигурно ни е познал от ролите, в които
фигурираме – вдигна рамене Дон; не му се обръщаше
езикът да каже „играхме“. – Дано не е папарак и утре из
медиите да плъзнат съчинения за връзка между двама-
та касови прима-статисти.
– Мислиш ли, че ще се занимават с нас, както с ед-
новремешните кинозвезди? – със съмнение възрази
Жанет. – Едва ли има зрител, който да не знае за тех-
нологията на психоскулптурата, по която се правят
нашите Роли. Помня, когато се появиха първите при-
ма-статисти, имаше опит да ги правят звезди, но
като се натъкнаха на пълната неадекватност между
ролите и хората, които ги изпълняват…
– О, да, помня… – Все същият печален смях пробяга
по лицето на Дон.
– Ето, пак нахлу… – по чертите на Жана плъзна тре-
вожна сянка.
– Жан, добре ли си?
– При мен не идва по време на сънища, а нахлува като
124 Списание ОСЕМ / Януари 2018
дежавю – изведнъж започвам да усещам, че някога преди
съм стояла в този бар, пак така сме си говорили и съм
си спомнила, че всъщност съм Жана д'Арк, току-що съм
превзела Орлеан и се готвя да поставя на трона Шарл
VII, и в главата ми звучи безкрайно повтарящото се
„Кой, ако не аз, и кога, ако не сега“. И макар в момента да
си спомням това като нещо изживяно, съм сигурна, че
и предишния път съм си спомняла, че съм си спомнила
как си спомням… нали ме разбираш?
– Как няма да те разбирам, и при мен имаше подобни
усещания, но сънищата са много по-силни.
– Отначало си мислех, че трябва да поискам обясне-
ние от „Биоскоп“ за тези бъгове в психоскулптурната
им система, но започнах да си давам сметка, че това
ми харесва. Сега, като си помисля какво ме е вълнувало
преди Ролята, ми става някак тъжно…
– При мен е същото – смятах, че професията ми
дава всичко, което ми е нужно. Усещах се почти ху-
дожник, като започна да обзавеждам нов офис, а сега си
давам сметка, че просто съм си заравял главата като
щраус, за да не виждам несправедливия свят наоколо.
– О, не споменавай думата „несправедливост“ пред
мен, че оная дивата отвътре веднага надига глава и
започва да търси враговете. Честно, на моменти усе-
щам как дланите ми търсят дръжката на меч и…
– Извинете, че ви прекъсвам разговора, но бих искал
да се присъединя към вашата компания.
Двамата изненадано вдигнаха глави и видяха пред
себе си Зяпача. Малките му очички гледаха дружелюб-
но, но в никой случай не нагло.
Дон се облегна назад и колкото можа студено, запи-
та:
– Какъв интерес представляваме за вас, господине?
Още одеве забелязах, че не сваляхте очи от нас.
– Не просто интерес – стеснително избърбори чо-
вечецът. – Аз ви чувствам нещо… като свои деца…
– Когато за последно посетих родителите си, вие
не бяхте сред тях – иронично подметна Жанет.
– Не, не – отбраняващо размаха ръце новодошлият.
– Не в такъв смисъл – той, изглежда, събираше сили да
каже нещо и накрая сякаш издуха съпротивляващите
се думи: – Аз съм психоскулпторът на вашите роли. И
съм причината да имате такива проблеми със само-
личността си.
– А, значи си признаваш, че ти си допуснал тези бъ-
гове в деинсталирането на ролите ни? – агресивно под-
хвана Дон и сякаш стана още по-висок и ръбат.
– Не просто допуснал, а умишлено предизвикал –
тихо довърши Зяпачът психоскулптор, с някаква сме-
сица от разкаяние и тържествуване.
– Искаш да кажеш, че умишлено си искал нашите
роли да започнат да се възстановяват в паметта
ни след деинсталирането? Защо? – изумено изшепна
Жана.
– Аз съм един от създателите на тази техноло-
гия. Отначало това беше просто предизвикателство
– можем ли да го направим. Работехме денонощно,
шефовете плащаха безотказно. Аз аранжирах цялост-
ната синхронизация между литератори, психолози,
историци, сценаристи и програмисти в създаването
на непротиворечиви ролеви психоскулптури. Виждах
как всички тези наистина талантливи люде влагат
най-доброто от себе си в моделирането на образите,
на вътрешния им монолог, на самооценката им и от-
ношението към обществото. После избирахме на кас-
тингите някой като вас, който анатомически прили-
ча на героя от филма… и след това знаете какво… Не
ми трябваше много време да стигна до извода, че нещо
страшно не е в ред с изтриването на тези пълнокръв-
ни и автентични исторически персонажи, които съз-
давахме за ролите… Особено трудно приех деинста-
лирането на психоскулптурата Леонардо да Винчи,
който градихме повече от година. И защо? За да може
да се върне към стария си живот копирайтърът Джон
Смит, да, иронично, но наистина така се казваше при-
ма-статистът, който бе изпълнен от ролята на Ле-
онардо. Деинсталирахме всичко, което бяхме създали,
за да може безликият Джон да продължи да преработ-
ва рекламни статийки от един сайт за друг, в една от
най-нетворческите и примитивни информационни
професии, които съществуват само защото още не е
написан достатъчно приличен софтуер да ги замести.
Преди малко споменах, че екипът създатели на Роли
влагат най-доброто от себе си при моделирането на
ролевата психоскулптура, но зад тази шаблонна фраза
се крие нещо, което трудно може да се опише на човек
извън творчеството. Когато работим по такива по-
разителни личности от историята като Леонардо,
Микеланджело, Жана д'Арк или литературни персона-
жи като Дон Кихот, Робин Худ, Тил Ойленшпигел, ние
неизбежно попадаме под влиянието на мита, който те
носят в човешката култура. Всеки от нас проектира в
тях всичко най-ярко, добро, необичайно, което би искал
да види в живота около нас, у себе си, ако щете. Взаимно
се редактираме и допълваме, доразвиваме идеите си и
като резултат се получава нещо, което едва ли е съ-
ществувало в реалните исторически лица или във въ-
ображението на автора, писал някога литературния
шедьовър – нашите Роли са концентрат от качество
и уникалност.
– Значи вие… – надигна се Дон – все още преглъщаше
това, което му казват.
– Да – сниши глас психоскулпторът. – Аз съзнателно
промених алгоритмите на деинсталацията на Ролите
от вашите умове, така че след време те да започнат
да се възстановяват като спомени, временно поразени
от амнезия. Така спасих своите деца – Ролите.
Той разтърка слепоочията си.
– Давам си сметка какво насилие е това спрямо вас и
как бихте могли да ме мразите, съдите и дори вкарате
в затвора, но не можех да не го направя. А и не можех да
се освободя от безумната надежда, че това ще ви харе-
са повече, отколкото ще ви ужаси, и ще станете мои
съмишленици вместо обвинители.
Около масата настъпи мълчание.
– Може да си направил в ума ми и нещо друго – оба-
ди се Жана – освен алгоритмите за деинсталацията,
защото въобще не съм вбесена. Напротив, интересно
ми е да усещам как в съзнанието ми се образуват нови
Януари 2018 / Списание ОСЕМ 125
 ЧЕТИВО
гледни точки, нещо се намества, размества, откривам
красотата на действието и избора, което преди въоб-
ще не ми беше в характера. И същевременно помня коя
съм и как е минало детството ми, кои са приятелки-
те ми, работата ми. Но едновременно с това знам да
въртя меч, разбирам стратегията за превземане на фе-
одални градове, помня разпитите на свещениците, го-
това съм да споря с тях за всички обвинения, които ми
измислиха. И на моменти се усещам, че го правя наум
по инерция…
Силен звук прекъсна монолога ù:
– … нападение над офисите на „Биоскоп“ – този път
някой умишлено беше усилил звука на медийната стена.
По екрана се мятаха цветни багри, явно предава-
нето беше от ръчна камера, и първоначално нищо
не се разбираше, после образът се избистри и стана
ясно, че операторът е проникнал на етажа, където
са директорските кабинети на „Биоскоп“. Сред лук-
созния интериор се мятаха фигури в униформи на
корпоративната охрана. Скоро гледната точка се
смени – излетя безпилотна камера и един от каби-
нетите започна да се приближава, залитайки наля-
во и надясно – явно камерата беше много малка, а на-
вярно дори носена от насекомо, защото гледката се
изкриви оптически като от „рибешко око“. Мярна
се огромен горен ръб на вратата и гледната точка
се пренесе вътре в стаята. Виждаха се скупчените
в средата заложници със завързани уста и разполо-
жени около тях четири черни фигури в униформи
от Вермахта. По жестикулацията се разбираше, че
несъмнен лидер е най-дребният – нервно човече с
малки мустачки. Лицето му беше толкова познато,
че първата мисъл на Дончо беше „маска“. Но макар
напоследък пазарът да бе залят с латексови маски
на исторически лица, никоя от тях не би могла да
възпроизведе безумните гримаси и крясъци, които
издаваше малкото човече.
– Предава фриланс-репортер Сам Рот. Както,
надявам се, виждате, членовете от управителния
съвет на „Биоскоп“ са взети за заложници от чети-
рима неизвестни субекти, дегизирани като Адолф
Хитлер, Мартин Борман, Херман Гьоринг и Йозеф
Гьобелс. Дали това има връзка със заснемания в мо-
мента от „Биоскоп“ филм „Фюрербункер 1945“ за по-
следните дни на нацистката върхушка?… Но ето,
идва полицията и съм длъжен да предам управление-
то на камерата си на офицерите. Очаквайте новото
ми включване.
С това директното предаване прекъсна и на ек-
рана се заупражняваха в красноречие видни комента-
тори, политици и други официални локумджии, кои-
то бяха запознати със ситуацията точно колкото
своите зрители.
Дон и Жана впериха въпросителни погледи в психос-
кулптора.
Той не бързаше да коментира и явно бе дълбоко шо-
киран. Но не и изненадан. Очевидно случващото се не му
изглеждаше нелепо и невъзможно.
– Значи наистина е било… – измърмори смутен.
126 Списание ОСЕМ / Януари 2018
– Какво наистина? – почти синхронно реагираха два-
мата му събеседници.
– Програмист от „Екип В“, които работеха над „Фю-
рербункер 1945“, ми докладва, че е регистрирал хакерско
проникване в софтуерната среда, поддържаща Ролите
на нацисткия генералитет, но не открихме никакви
следи от сваляне и презапис, така че не направихме въ-
прос. А те явно са проучвали пътечки до деинсталаци-
онната програма…
– И какво са успели да направят? – повиши глас Дон.
– Явно са ме наблюдавали какво правя с Ролите и са
постъпили, както дяволът чете Евангелието…
– В какъв смисъл? – запита Жана.
Кръглото лице на психоскулптора видимо се наля с
кръв и той яростно изшептя:
– Така са променили алгоритмите на деинсталаци-
ята, че малко след като завършат тестовете за ус-
пешно деинсталиране, Ролите отново да възстановят
пълната си власт над прима-статиста….
Жана се обтегна назад върху стола си и хладно по-
пита:
– Искаш да кажеш, че сега из коридорите на „Био-
скоп“ се вихрят автентични фашисти?
– Доколкото автентично сме ги моделирали – ким-
на към екрана психоскулпторът.
Мрачно мълчание обзе тройката. Зяпачът из-
глеждаше направо убит.
– Е, ти поне си искал да върнеш на нашия обезличен
свят ярки исторически личности, докато тези хакери
събуждат демони от миналото и ги пускат сред нас. –
Жана сложи длан върху ръката му.
– Каквото и да прави ученият, все оръжие излиза –
никога не съм го харесвал този афоризъм, но май ще из-
лезе верен – додаде Дон.
– Можех да си представя, че шефовете ми ще наду-
шат нещо и ще се заемат с мен, но че някой през цяло-
то време ще ме наблюдава, за да изврати метода ми по
този начин, не ми и мина през ума. Защитната стена
на интранета ни е толкова мощна…
Изведнъж психоскулпторът вдигна енергично
глава:
– Знаете ли, сещам се как бихме могли да поправим
нещата…
– Ти представяш ли си какво полицейско обкръже-
ние има, а и отрядите SWAT вече са се настанили… – с
нежелание да опровергае надеждата се обади Дон.
– Знам, но аз много пъти съм закъснявал в лаборато-
рията си далеч след като охраната пусне металните
решетки на изходите. И съм открил един изход през
кухненските складове…
Двамата прима-статисти се бяха превърнали
целите във внимание. Те изслушваха съсредоточено
всяка подробност, допълваха, търсеха скрити недос-
татъци на плана, Дон напираше за фронтална атака
на кабинета, Жана даваше примери из средновековни
фортификации, но и двамата ни най-малко не се съмня-
ваха, че трябва да рискуват живота си за една почти
безнадеждна кауза, готови да направят каквото тряб-
ва, тук и сега, пък да става каквото ще…
 ИНТЕЛЕКТ

ЗАГАДКАТА МАРКОВА
ОТ ПРЕДИШНИЯ ЗАГАДКА
БРОЙ:
От едно до
Т
рябва да извадите 25 от обявения резултат.
Тогава първата цифра от получената разлика ще
бъде равна на точките, паднали се на първия зар,
а втората – на точките на втория зар.
милиард
Нека броят на точките, паднали се на двата зара, са Трудност:
равни на a и b. Умножавайки числото a по 2 и приба-
вяйки 5, ще получим числото 2a + 5; умножавайки това
число по 5, получаваме 10a + 25; прибавяйки към него
числото b и изваждайки 25, достигаме до числото 10a
+ b = (ab), чиято първа цифра (на десетиците) е равна
на точките, паднали се на първия зар, а втората (на
К аква е сумата на всички цифри, използвани за
записването на всички последователни цели
числа, първото от които е 1, а последното –
един милиард?
единиците) – тези от втория зар.
Отговора ни изпратете на gkaramanev@ossem.eu до
Наградата – абонамент за Списание 8, жребият отре- 25 януари 2018 г. С правилно решение се включвате в
ди на Ралица Стаматова. жребия за наградата – абонамент за Списание 8.

УМСТВЕНА ГИМНАСТИКА
1. Гугол е число, равно на 10
на 100-а степен. А какво е
гуголплекс?
а) Гугол на степен гугол
б) 10 на степен гугол
в) Гугол, умножен по 10
г) Уравнение, в което се
използва гугол
2. Най-големият
динозавър, живял някога
на Земята - откритият
преди няколко години
аржентинозавър,
достигал дължина от...
а) 20 метра
б) 40 метра
в) 60 метра
г) 80 метра
3. Има само два града в
България с едно и също
име. Кои са те?
а) Баня
б) Борово
в) Елена
г) Бяла
4. Село с кое от имената
не съществува в България?
а) Тъпчилещово
б) Пържиграх а) Олимп в) Куба
в) Дерикотковци б) Пирин г) Пуерто Рико
г) И трите съществуват в) Стара планина
г) Мокра гора 11. Колко ръба има
5. Най-дълга в тетраедърът?
животинския свят 8. „Човек е сам върху а) 3
бременност - 22 месеца, сърцето на земята, б) 4
имат...? пронизан от едничък в) 6
а) Слоновете слънчев лъч. г) 8
б) Жирафите И ненадейно пада
в) Камилите вечерта“ е стих от... 12. С какво натрупва
г) Зебрите а) Салваторе Куазимодо богатството си Андрю
б) Омар Хаям Карнеги?
6. Хеттрик във футбола в) Уолт Уитман а) Автомобилостроене
има, когато един играч г) Артюр Рембо б) Стоманодобив
вкара три гола. А кога в) Въгледобив
хеттрикът се нарича и 9. Неотдавна в г) Търговия с произведения
чист или безупречен? Саудитска Арабия бе на изкуството
а) Когато головете са в взето решение след 35
едно полувреме г. прекъсване да бъде 13. Най-много зъби сред
б) Когато и трите не са отворен първият... животните - понякога над
от наказателен удар а) Магазин за алкохол 25 000, има рядък вид...
в) Когато са в рамките на б) Наргиле бар а) Охлюви
10 минути в) Супермаркет б) Мравки
г) Когато по един от г) Киносалон в) Комари
головете е вкаран с десен г) Бръмбари
крак, ляв крак и глава 10. Коя е най-голямата
карибска държава?
7. Коя е третата по а) Ямайка
11.в), 12.б), 13.а)
височина планина на б) Доминиканска
5.а), 6.а), 7.б), 8.а), 9.г), 10.в),
Балканите? република
Отговори: 1.б), 2.б), 3.г), 4.г),

128 Списание ОСЕМ / Януари 2018