БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Христо Ботьов Петков е

роден в Калофер и е
едно от деветте деца в
семейството на
известния възрожденски
учител Ботьо Петков и
Иванка Дрянкова
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра

Една сал клета, една

остана:
в прегръдки твои
мили да падна,
та туй сърце младо,
таз душа страдна
да се оплачат тебе
горкана...
ДАСКАЛ БОТЮ ПЕТКОВ

Един от будните мъже

на своето време,
учител Ботю има
своя не малък дял на
заслуги в културната
история на България.
 ДАСКАЛ-БОТЬОВОТО
УЧИЛИЩЕ В КАЛОФЕР, ОБЩИНСКА СТАЯ
Ученически години
Първоначално (1854-1858)
учи в Карлово, където е
учител Ботьо Петков,
по-късно се завръща в
Калофер, продължава
учението си под
ръководството на своя
баща и през 1863 г.
завършва калоферското
училище.
Октомври същата година
заминава за Русия и се
записва частен ученик
във Втора Одеска
гимназия, от която е
изключен през 1865 г.
Известно време е
учител в бесарабското
село Задунаевка.
 През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да
проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след
което окончателно напуска Калофер. По това време
във вестник "Гайда", редактиран от П. Р.
Славейков, е публикувано първото стихотворение
на Хр. Ботев - "Майце си".
В началото на 1867 година се
връща в Калофер, за да
замести на учителското
поприще болния си баща и да
помага в издръжката на
семейството. Мълвата сочи
като причина за скорошното
му и окончателно емигриране
в Румъния негова реч,
произнесена на 11 май с. г. на
празника на светите братя
Кирил и Методий.
От октомври 1867 г.
живее в Румъния.
Работи в Браила
като словослагател
при Дим. Паничков,
където се печата в.
"Дунавска зора".
През следващите
години се мести от
град на град,
известно време
живее заедно с
Левски.
 Започва работа като печатар при
Каравелов, а по късно като сътрудник
и съредактор на революционния
орган. Започва активната му дейност
като журналист и под негова редакция
започва да излиза новият орган на
революционната партия - в. "Знаме".
През 1875 г. съвместно със Стефан
Стамболов издава стихосбирката
"Песни и стихотворения".
 През 1875 г.
съвместно със
Стефан
Стамболов издава
стихосбирката
"Песни и
стихотворения".
“Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен , но
славен...”

Май 1876 г. - вследствие новината

за Априлското въстание, Ботев
започва дейност за
организиране на чета, става
неин войвода. От Гюргево се
качва с част от четата на кораба
"Радецки" и на 17 май заставят
капитана да спре на българския
бряг.
 Тоз, който падне в бой за
свобода, той не умира...

На 20 май 1876 г.
е последният
тежък бой -
привечер след
сражението
куршум пронизва
Ботев.
 
ОКОЛЧИЦА
 Паметник
на Христо Ботев, Враца
Но... стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
НИЕ ЗА БОТЕВ
КЛУБ “СЛОВО”
преподавател
Мариана Пакова
 БОТЕВ

Има го и днес В образа на Балкана,

Във всеки дом на полето
И всяко кътче. и морето.
Свободен. Човекът необикновен,
Чист. С който живеем ден след
И идеален. ден.

Биляна Колева
 Ботев живее във всеки от нас
Разказът е отличен с втора награда на Националния
младежки конкурс “Ние, българите”

“На пътва страница в книгата бе отпечатано

с едър шрифт най-милото и силно
стихотворение, което той можеше да напише
за Ботев - “Ботев живее във всеки от нас”.
Иво успя да се докосне до своя идол. Той се
докосна и до сърцата на всички хора, от
които бе разбран и обичан.”
Мария Алужел
 ДОБРЕ ДОШЛИ
“Пътувам с този влак,
по тези земи - българските.
...................
Приближавам по тихата
пътека,
а на старата врата:
“Добре дошли на Ботева земя”.
Едва сега разбрах.
аз съм у дома...
На българска земя.
Биляна Колева
 ЖИВЕЕМ В ЗЕМЯТА НА
БОТЕВ
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”
Колко пъти съм чувала тези мъдри думи да бъдат
произнасяни не само от историци и поети, а дори и
от най-обикновени българи. Те сякаш винаги
съпровождат цялостния образ на Ботев – когато чуем
името му, ние се сещаме за портрета му, за славния
подвиг на четата му и за гениалните стихове,
написани в името на Хаджи Димитър. ...
Яна Радилова