ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ФАКУЛТЕТ ПО ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

КУРСОВ ПРОЕКТ
ПО
ТРАНСПОРТНИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИ
МРЕЖИ

ТЕМА: „Сравнение на технологиите WiFi, Sigfox, LoRa, Bluetooth и

особености при използването им за реализация на Gateway IoT
свързаност”

Студент:

СОФИЯ Ръководител: ………………….

проф. д-р В.Пулков
 1. WiFi

WiFi или 802.11 е безжичен протокол, който е създаден с цел да замени

Ethernet използвайки безжична комуникация през нелицензирани ленти.
Неговата цел е да осигури безпроблемна, лесна за осъществяване, лесна за
използване безжична връзка с малък обсег с оперативна съвместимост на
различни доставчици. С нулеви разходи за спектъра, не е обърнато особено
внимание на спектралната ефективност и с очакваната употреба главно от
настолните устройства, енергийната ефективност не е била от огромно
значение. WiFi е очевиден избор за свързаност за IoT, защото
изграждането на WiFi покритие вече е почти повсеместно. WiFi предава
при честоти от 2,4 GHz или 5 GHz. Тези честоти са много по-високи,
отколкото честотите, които се използват за клетъчно предаване. По-
високата честота означава, че сигналите могат да носят повече данни.
Въпреки това, всички форми на безжична комуникация представляват
компромис между консумацията на енергия, обхвата и честотната лента.
Така че в замяна на високи скорости на пренос на данни, WiFI консумира
много енергия и няма много голям обхват. Имайки предвид тези
недостатъци биват разработени или са в процес на разработка нови два
стандарта създадени специално за IoT - WiFi HaLow (802.11ah) и HEW
(802.11ax). WiFi HaLow е потвърден през 2016 г. и е насочен към справяне
с проблемите, свързани с обхвата и мощността на приложенията на IoT.
HEW (High Efficiency Wireless) е предстоящ стандарт, който се основава на
HaLow за добавяне на допълнителни IoT-приятелски функции. IEEE
802.11ax е най-вероятно да се използва с напреднали клетъчни безжични
технологии като LTE, LTE-advanced. Wi-Fi работи за потвърждаване на
стандарта IEEE 802.11ax през тази година.
 2. Sigfox

Sigfox разработва първата глобална мрежа от интернет на нещата, за да

,,слуша” милиарди обекти, излъчващи данни, без да е необходимо да се
установяват и поддържат мрежови връзки. Този уникален подход в света
на безжичната свързаност, където няма сигнализиране, компактен и
оптимизиран протокол, и където обектите не са свързани към мрежата.
Sigfox предлага софтуерно базирано комуникационно решение, където
цялата мрежова и изчислителна сложност се управлява в облака, а не в
устройствата. Всичко това събрано заедно намалява значително
потреблението на енергия и разходите за свързаните устройства.

 Ultra Narrow Band radio modulation

Използвайки Ultra Narrow Band модулация, Sigfox работи в 200 kHz

на публично достъпната лента за обмен на радио съобщения по
въздуха. Всяко съобщение е с широчина 100 Hz и се прехвърля със
скорост от 100 или 600 бита за секунда в зависимост от региона.
Следователно, могат да бъдат постигнати дълги разстояния,
устойчиви на шум.

 Lightweight protocol

SIGFOX е разработил ‚,лек“ протокол за обработка на малки

съобщения. По-малко данни за изпращане означава и по-малко
консумация на енергия, а оттам и по-дълъг живот на батерията.

 Small payload
 Uplink съобщението има до 12 байта полезен товар и отнема средно
2s по въздух, за да достигне базовите станции, които наблюдават
спектъра, търсейки UNB сигнали за демодулиране. За 12-байтов
полезен товар, Sigfox рамка ще използва общо 26 байта. Позволеното
полезно натоварване в downlink съобщенията е 8 байта.

 Star network architecture

За разлика от клетъчните протоколи, устройството не е свързано към

определена базова станция. Излъченото съобщение се получава от
всяка една базова станция в диапазона, които са средно 3.

 Предимства

Sigfox е проектирала своята технология и мрежа, за да отговори на

изискванията на масовите приложения на IoT; дълъг живот на
батерията на устройството, ниска цена на устройството, ниска такса
за свързване, голям капацитет на мрежата и голям обхват.

3. LoRa

Това е система за безжична връзка, която работи на ниски честоти и

е далеч по-евтина и нискоенергоемка от стандартния интернет.
Причината за това е, че през нея ще общуват умните устройства като
датчици, сензори, контролери на врати, лампи и прочие, които не се
нуждаят от много трафик, но за сметка на това трябва да не са
зависими от енергия. LoRa е технология с разширен спектър с по-
широка лента (обикновено 125 kHz или повече). Нейнят честотно-
 модулиран сигнал използва кодиране за повишаване на
чувствителност на приемника. Широко използвана е за M2M
приложения на IoT. LoRa модулацията има постоянна модулация на
обвивката, която е подобна на FSK модулационния тип.
Предимствата на технологията LoRa са осигуряването на ниска
мощност с висока ефективност при ниска цена.

LoRa and 3G in one module

4. Bluetooth

Bluetooth e проектиран да предава малки количества данни в близко

разстояние. По този начин консумацията на енергия е сравнително ниска.
Извършени са много сравнения за консумацията на енергия на Bluetooth
(BLE), ZigBee и ANT. Техните резултати показват, че BLE има най-ниската
консумация на енергия между трите, следвана от ZigBee и ANT. Едно от
другите сравнителни изследвания между BLE и ZigBee, изследват
консумацията на енергия както при откриването на мрежата, така и при
трансфера на данни и установиха, че по време на фазата на откриване,
консумацията на енергия е много подобна, тъй като ZigBee е малко по-
висока от Bluetooth. Техните резултати за предаване на данни показват, че
енергийната полезност на BLE е 2,5 пъти по-добра от тази на ZigBee. Като
потребител, лесно се забелязва, че с развитието на мобилните технологии
се увеличава консумацията на батерията. Дали се увеличава поради
операционната система, приложенията или предаването, спестявайки
живот на батерията е от голямо значение. Сравнението на консумацията на
енергия между 2G и 3G. Резултатите показват, че 3G консумира повече
енергия за SMS и до 50% повече за гласови услуги. От друга страна, по-
висока скорост на предаване на данни и по-ниска консумация на енергия
се постига с 3G за предаване на данни.

5. Заключение

Извършени са множество експерименти и проучвания на безжичните

технологии с които разполагаме към днешна дата, както и тяхната
предполагаема еволюция. Характеристиките на всяка технология и
тяхната адекватност за всеки домейн също са коментирани. По този
начин е открито, че идеален стандарт, който е най-добре приложим
във всеки един случай все още не е открит. Едни стандарти са по-
подходящи за управление, икономика, хора и инфраструктура, други
се използват за приложения, които изискват ниска консумация на
енергия и по-ниски предавания на данни, например в технологиите,
инфраструктурата и размерите на управлението. Трети са силно заети
в градска среда и т.н. Пораждат се проблеми, произтичащи от
заетостта на високочестотните ленти и съвместното съществуване на
различните безжични технологии, както и консумацията на енергия от
споменатите технологии, които не еднократно са били обсъждани. До
откриването на идеалната безжична технология не ни остава друго
освен да използваме придобитите знанията, за да изберем най-
добрата безжична технология за конкретния ни поставен проблем.
 Литература:

1) M. M. Siddique, B. Wenning, C. Görg and M. Muehleisen, “Spectrum

Sharing between
2) IEEE 802.16 and IEEE 802.11 based Wireless Networks”, IEEE
International Symposium on
3) a World of Wireless Mobile and Multimedia Networks (WoWMoM),
Montrreal, QC, Canada,
4) 14-17 June 2010, pp. 1-6. DOI: https://doi.org/
10.1109/WOWMOM.2010.5534964
5) X. Jing and D. Raychaudhuri, “Spectrum Co-existence of IEEE 802.11b
and 802.16a
6) Networks using the CSCC Etiquette Protocol”, First IEEE International
Symposium on New
7) Frontiers in Dynamic Spectrum Access Networks (DySPAN), Baltimore,
MD, USA, 8-11
8) November 2005, pp. 243-250. DOI: https://doi.org/
10.1109/DYSPAN.2005.1542640
9) R. Zhang, M. Wang, L. X. Cai, Z. Zheng, X. She and L. Xie, “LTE-
Unlicensed: The
10) future of Spectrum Aggregation for Cellular Networks”, IEEE
Wireless Communications, Vol.
11) 22, no 3, June 2015, pp. 150-159. DOI: https://doi.org/
10.1109/MWC.2015.7143339
12) N. Rupasinghe and I. Güvenç, “Licensed-Assisted Access for WiFi-
LTE Coexistence in
13) the Unlicensed Spectrum”, Globecom Workshops, Austin, TX,
USA, 8-12 December 2014,
14) pp. 894-899. DOI: https://doi.org/
10.1109/GLOCOMW.2014.7063546
15) K. Gomez, R. Riggio, T. Rasheed, D. Miorandi, I. Chlamtac and F.
Granelli,
16) “Analysing the Energy Consumption behavior of WiFi Networks”,
IEEE Online Conference
17) on Green Communications, New York, USA, 26-29 September
2011, pp. 98-104. DOI:
18) https://doi.org/ 10.1109/GreenCom.2011.6082515
19) T. D. Todd, A. A. Sayegh, M. N. Smadi and D. Zhao, “The Need for
Access Point
20) Power Saving in Solar Powered WLAN Mesh Networks”, IEEE
Networks, Vol. 22, no 3
21) A. Dementyev, S. Hodes, S. Taylor and J. Smith, “Power
consumption Analysis of
22) Bluetooth Low Energy, ZigBee and ANT Sensor Nodes in a Cyclic
Sleep Scenario”, IEEE
23) International Wireless Symposium, Beijing, China, 14-18 April
2013, pp. 1-4. https://doi.org/
24) 10.1109/IEEE-IWS.2013.6616827
25) M. Siekkinen, M. Hiienkari, J. K. Nurminen and J. Nieminen,
“How Low Energy is
26) Bluetooth Low Energy? Comparative Measurements with
ZigBee/802.15.4”, IEEE Wireless
27) Communications and Networking Conference Workshops, Paris,
France, 1 April 2012, pp.
28) 232-237. DOI: https://doi.org/ 10.1109/WCNCW.2012.6215496
29) G. P. Perrucci, F. H. P. Fitzek, G. Sasso, W. Kellerer and J. Widmer,
“On the Impat of
30) 2G and 3G Network Usage for Mobile Phones’ Battery Life”,
European Wireless Conference,
31) Aalborg, Denmark, 17-20 May 2009, pp. 255-259. DOI:
https://doi.org/
32) 10.1109/EW.2009.5357972
33) N. Balasurbramanian, A. Balasubramanian and Arun
Venkataramani, “Energy
34) Consumption in Mobile Phones: A Measurement Study and
Implications for Network
35) Applications”, Proceedings of the 9 th ACM SIGCOMM
conference on Internet measurement,
36) Chicago, Illinois, USA, 4-6 November 2009, pp. 280-293. DOI:
https://doi.org/
37) 10.1109/IWCMC.2013.6583599