1

Математически Модел за определяне на РИСКА.

Две особени задачи с огромно значение стоят в основата на коректното
математическо моделиране на риска. Първата задача е правилната преценка на
степента на опасност и предписването на съответни мерки за превенция на
живото-застрашаващи ситуации. Втората задача включва оценка на разходите по
предписаните мерки за превенция на рискови ситуации. За да изпълни тези задачи,
авторът създава формула, която ”пресмята риска” от опасна ситуация и дава
числов израз за спешността от внимание и предприемане на действия към
опасността. Пресметнатите рискове след това биват използвани за установяване
на приоритетни действия. В допълнение формулата позволява и изчисляване на
цената и ефективността на всяко предвидено корективно действие и придава
измерителна мярка за оправдаване на разходите.

Много често се срещат проблеми при хората, занимаващи се с управление

на безопасността и невъзможността да се прецени с точност опасността от
видовете познати опасности при извършване на работа и съответно
невъзможността да се прецени до каква степен даденото събитие изисква
внимание, концентрация и отделяне на ресурси. Нормалните превантивни мерки
като инспекции и разследвания, обикновено представят пред отговорното лице
един голям лист с възможни ситуации, при които би могло да възникне проблем и
които не биха могли да бъдат разрешени наведнъж. Трябва да се вземат решения
за това какво трябва да бъда направено първо.

Когато става въпрос за скъпоструващи проекти, висшият мениджмънт често

си задава въпросът дали разходите по обезопасяване на даден проект наистина
си струват. Тъй като всеки един бюджет има своите граници, въпросът за
разходите за безопасност на един проект са от изключителна важност при
вземането на решение дали този проект да бъде осъществен в дадения момент.
Обикновено въпросите за разходите за безопасност за един сложен инженерен
проект са малко по- точни от прости предположения, но за съжаление в повечето
случаи разходите по елиминирането на дадена опасност, зависят най-вече от
настоятелността на ръководителите по безопасност. Поради липса на
информация, цената за справяне с определена ситуация, може да се окаже такава,
че да предотврати всякакви последващи дейности по дадения проект. От друга
страна, неправилната преценка на ръководителите по безопасност, могат да
„продадат” даден проект на мениджмънта, който в последствие да се окаже
нереален за изпълнение поради високите разходи по обезопасяване на проекта.

2
Тази работа представя формула за “Изчисляване на риска” от дадени опасности.
Формулата дава числени изрази за потенциалните последици от дадена ситуация.
Използването на тази формула ще доведе до логическа система, която
ръководителите по безопасност ще могат да използват за да определят
приоритетно належащите опасни ситуации. В никакъв случай обаче това не
означава че съществува прекалено висока цена за опазването на човешки живот.
Въпреки това човек трябва да подхожда към превенцията на инциденти с
благоразумие и добра преценка. Винаги трябва да се търси възможно най-
голямата полза от разходите по безопасност. Когато резултатите от анализа
покажат, че разходите за превенция на опасна ситуация не са оправдани, това в
никакъв случай не означава, че опасността е пренебрежително малка и
обезопасяването и е излишно. Всъщност означава че въз основа на оценката на
контролиращите фактори, възвращаемостта на инвестицията не би се изплатила,
съдейки по броя и сериозността на предотвратените опасности. Сумата, която би
била използвана на даденото място би била оползотворена много по- качествено,
ако е използвана за предотвратяването на други, по -опасни за човешкият живот
ситуации, които нашата система ще идентифицира. Относно въпросната ситуация,
други мерки, не толкова скъпо струващи, трябва да бъдат разгледани.

Изчисляване на относителните рискови оценки

За по-добро разбиране на работата, от изключителна важност е разбирането

на следните три дефиниции.
Опасност: всякакъв вид небезопасни условия за работа или потенциални
източници на инциденти. Примери са: необезопасена дупка в земята; повредени
спирачки на превозно средство; износена дървена стълба; хлъзгава пътна
настилка.
Опасна ситуация: комбинацията от опасност и човек или някаква дейност, която
може да доведе до започването на инцидентен случай. Примери за опасни
ситуации са: Човек вървящ из местност с необезопасени дълбоки отвори. Човек,
който не носи защита за очите си на места в които това е от изключителна важност
за неговата безопасност; Човек, който се изкачва по износена дървена стълба;
Човек , който управлява моторно средство с повреден спирачен апарат по
хлъзгъва пътна настилка.
Инцидент: верижната реакция, която следва от ‘опасна ситуация’ и завършва със
неблагоприятни последствия.
Изразът „калкулиран риск” най-често се използва в ситуации, при които трябва да
бъде извършена работа в необезопасен периметър. Обикновено оценка на такава
ситуация се прави без математически изчисления на опасността. Използвайки
следващата формула, рискът R представлява комбинация (произведение) от
вероятност Р за настъпване на нежелателно събитие и последиците C от това
събитие.
последици събития последици
R [ година] [
=P
година] [
×C
събитие ]
За да се коригира вероятността се въвежда безразмерен коефициент на
експозицията Е.
.

3
 R=PxCxE

R – оценка на риска (risk score)

C – последствията (the consequences)
E – коефициент на експозиция (the expose factor)
P –вероятността (the probability factor)

Последствията се отнасят до най-вероятният изход от евентуален инцидент,

включително наранявания и материални щети. Базата за оценяване зависи от
оценката на цялостната ситуация около случката, както и от опитът на оценителя.
Първият фактор, отбелязан в таблица 1, дава оценка на евентуалните събития от
‘леки’ до ‘катастрофални’. Съответно от другата страна на таблицата са посочени
числовите отражения на дадената ситуация. Ако потенциална опасност има
вероятността да причини ‘катастрофа’ с голям на брой нещастни случаи или щети
за повече от 1 000 000 долара, нейното числово отражение в таблицата би било
100. Ако, както е най-често срещан идентифициран риск може да доведе до
временна нетрудоспособност или щета до 1 000 долара, ще бъде оценена по
скалата с 5. Останалите оценки могат да бъдат намерени в таблицата под фактор
1.

Експозиция /излагане/ е свързана с честота на проявление на опасни ситуации

(комбинация от опасност плюс човек или дейност). Фактор 2 в таблица 1 показва
различните нива на излагане и числовото оценяване на всяко ниво. Определянето
на нивото на излагане се базира на проучване, минали събития и знания за
действието, което е взето под внимание. Случаи, които се проявяват постоянно
през определен период от време или много пъти на ден, получават оценка 10,
докато случаи, които са се случат рядко, получават оценка 0.5.

Вероятността се отнася до възможността на дадено събитие да се случи и да

последва цялостното развитие на ситуацията в определени времеви граници и
съвпадения, които да доведат до дадения инцидент и съответните последствия.
Това бива определено чрез внимателно разглеждане на всяки етап от инцидента,
до настъпилите последствия от него. Фактор 3 в таблица 1 дава различните
вероятности за случване и свързаните с тях оценки. Фактори 4 и 5 ще бъдат
разгледани по късно.

Примери за оценка на риска

Използване на дадената формула може да бъде представено чрез четири реални,

но много различни примера. Различията са необходими, за да се илюстрира
широкото приложение на метода.

Пример №1 включва 450m дълъг, двупосочен път, който се използва от две

превозни средства едновременно и преминаващи пешеходци.На пътя няма
тротоар, така че пешеходците вървят върху пътната настилка, особено когато
тревата е мокра или покрита със сняг. Рискът за пешеходците е малък, когато
движението се провежда само в едната посока. Рискът се появява тогава, когато
превозните средства се движат в двете посоки и трябва да използват цялата
широчина на пътя. Тогава пешеходците трябва да вървят върху тревата покрай
пътя. Фатален инцидент може да настъпи, ако пешеходец стъпи върху пътя или
остане на пътя тогава, когато две превозни средства се разминават върху него.
4
 Три стъпки са необходими за да се определи стойността на риска в тази
ситуация. Трябва да бъдат определени действията, довели до инцидентната
ситуация, които могат да породят нежелани последствия, след това да се
определи стойността на всеки елемент по формулата и да се извърши изчисление.
Последователността за настъпване на инцидент може да включва следните седем
събития:
1. Денят е влажен или с превалявания от сняг, което прави тревата по
продължението на пътя мокра и неприятна за вървене.
2. След края на работния ден – поредица от превозни средства и пешеходци
напускат площадката като използват този път.
3. Пешеходец се движи от дясната страна на пътя и застрашава движението.
(Рисковият фактор)
4. Въпреки че движението е еднопосочно, по това време на деня, превозно
средство идва от противоположната страна, като предизвиква изходящия
трафик да изпълни дясната страна на пътя.
5. Пешеходецът от дясната страна на пътя не успява да забележи движещите
се превозни средства и остава на пътя.
6. Шофьорът на едното превозно средство не успява да забележи пешеходеца
и го удря отзад.
7. Пешеходецът е убит.

Като проследим горепосочената последователност от случки, компонентите

на формулата са посочени по- надолу. Последствията са фатални и затова С=25
(Таблица 1). Във връзка с експозицията, опасната ситуация е пешеходецът , който
остава върху пътя и е невнимателен. Този тип хора се появява през неопределен
период от време, затова Е=3. Фактор 2 в Таблица 1 показва приблизителната
честота на повторение. Вероятността за проявление на всичките събития
едновременно по време на опасната ситуация е „теоретически възможна, но не се
е случвала от много години”. Начина на съждение е следния: Събития 4,5,6 и 7 са
индивидуално не вероятни да се случат, така че комбинацията от тяхното
проявление едновременно е изключително рядко. Събитие 4 е рядко възможно,
защото движението е еднопосочно в края на работния ден. Събитие 5 е рядко,
защото доста шофьори ще натиснат клаксона за да обърнат внимание на
пешеходеца. Събитие 6 е малко вероятно, защото повечето шофьори са сдържани
и внимателни. Събитие 7, фаталния изход, е малко вероятен, защото скоростта на
автомобилите не е голяма и най-вероятният изход би бил леко нараняване. Дори
леко нараняване не е било посочвано в истинската ситуация. Като се вземе
предвид всичко това, възможността (P = 0.5).

Третата стъпка включва заместването на стойностите във формулата и

изпълняването на проста математика.

R = C x E x P = 25 x 3 x 0.5 = 3 7 . 5

5
На вниманието на читателя е показано че рисковата стойност на един
самостоятелен случай не е определяща. Други рискови ситуации също трябва да
бъдат оценени с възможност за сравнение и за разработването на определящ
метод.

Пример № 2 показва реална ситуация, случила се преди няколко години. 50

маркуча с въздух под налягане са били изполвани за ежедневни почистващи цели
в работилница. Те били използвани без необходимите приставки за редуциране на
налягането. Това е можело да доведе до потенциална опасност за нараняване на
очите, въпреки че защитни очила били носени през цялото време от повечето
работници. Най-вероятната последица от този опасност е сериозно нараняване на
очите. Като следваме същите три стъпки от предния пример, последователността
за настъпване на инцидента е:

1. Много от работниците използват струи сгъстен въздух за почистването на

метални стружки от машините, с които работят.

2. Повечето от работниците, често свалят своите предпазни очила докато

все още се намират в рисковата зона (опасна ситуация).

3. Един работник, който не носи своите предпазни очила, преминава покрай

машина, докато въздушен маркуч е бил използван.

4. Метална частица попада в окото на работника.

5. Следва сериозно нараняване на окото.

Като обърнем внимание на тези обстоятелства, последствието е временна

нетрудоспособност от нараняване на окото, така че С=5. Експозицията е пряко
определима. Опасната ситуация, при която някой от работниците сваля
предпазните си очила докато все още се намира в опасната зона, се случва
многократно през деня; т.е Е=10. Вероятността да последва инцидент е преценена
като „напълно възможна” и затова P = 6. Изчислението е:

R=CxExP=5x10x6=300

След разглеждане на тези два примера, заедно с още два, ще бъде достигната
възможност за преценка на риска в широк смисъл, отколкотопри независимо
изчисляване.

Пример № 3 представя по сложна ситуация. Резервоар с 12000 галона пропан е

обект на две опасности. Едната опасност е фактът, че резервоара е разположен до
6
много натоварен път. Пътят е силно наклонен и е хлъзгав в следствие на дъжд,
сняг или лед. Възможно е, превозно средство, най-вече камион да напусне пътя, да
удари и да повреди резервоара, причинявайки пропанова експлозия и огън, който
може да разруши няколко сгради. Последиците могат да бъдат оценени на 200 000
долара в повреди и смърт. Следващата опасност идва от местонахождението на
резервоара до въздухопроводи с изключително високо налягане. Експлозия с
високо налягане може да бъде причинена от нефункционирането на предпазната
клапа, човешка грешка в използването на оборудването, щета по въздухопровода
или други причини. Взрив или летяща отломка може да удари резервоара за
пропан, да го повреди и да причини експлозия със същите последици както и удара
от превозно средство.
Оценката в този случай е съставена от две части, по една за всеки от двете
опасности и общите резултати се сумират. Имайки предвид единствено
ситуацията, която включва превозното средство, последователността е :

1. Много превозни средства се управляват надолу по склона в близост до

резервоара.
2. Пътят изведнъж става много хлъзгъв поради градушка.
3. Един камион започва да се плъзга по пътя надолу (Опасна ситуация).
4. Шофьор губи контрол върху превозното средство, когато е на върха на
хълма до резервоара, движейки се напред към него.
5. Спирачките на превозното средство не успяват да предотвратят
хлъзгане.
6. Превозното средство се насочва директно към резервоара.
7. Превозното средство удря резервоара с достатачна сила, за да го
повреди и да причини изтичане на газ.
8. Искра или пламък, най-вероятно от превозното средство подпалват
пропана.
9. Възпламеняване и експлозия възникват.
10. Щети на сграда и оборудване на стойност 200 000 долара и един смъртен
случай са установени .

7
 Тук последиците включват една смърт и загуба на 200 000 долара, така че С = 25.
Опасната ситуация, която започва поредицата стъпки довели до ицницдента, е
това че камионът започва да се хлъзга по пътя. Това се случва рядко, затова
факторът на експозиция е равен на 1 ( Е=1). За да се прецени
вероятността за случване на цялата поредица от стъпки, довели до
настъпване на инцидента, ще проследим вероятността за случване на всяка
стъпка по отделно.
Стъпка 4: загубата на контрол върху колата, в точно тази точка от пътя когато
наближава резервоара, е възможна, но не е обичайна.
Стъпка 5: веднъж, след като превозното средство започва да се хлъзга, и пътя е
покрит с лед, се очаква че спирачките няма да имат ефект.
Стъпка 6: твърде не вероятно е превозното средство да се е запътило директно
към резервоара. Инерцията ще принуди превозното средство да се движи
право на долу по пътя.
Стъпка 7: възможността превозното средство да удари резервоара с голяма
скорост и челно е слабо вероятна.
Ако превозното средство се хлъзгаше по път, покрит с лед към резервоара, то
лесно би било отклонено от своята траектория от препядствията между него и
резервоара. Когато пътищатата са хлъзгави, пътуването е ограничено и
шофьорите са предпазливи. Ниската скорост би била превантивна за
създаването на опасна ситуация. Формата и позицията на резервоара са
такива, че превозно средство би се приплъзнало по него. Въпреки това,
стъпки 8, 9, 10 са възможни да последват, ако случка 7 настъпи.
В обобщение ще заключим, че неблагоприятната околна среда при стъпки 4-7,
води до вероятност на събитието „едно на милион”. Това не е се е случвало
до сега, но въпреки това е възможно. Затова Р= 0.5. Изчислението за първата
опасност е:

R1 = 25 x 1 x 0.5 = 12.5

Към втората опасност се отнасяме по същият начин.

Списъкът със стъпки е следният:
Нормалните ежедневни дейности включват използването на оборудване и
заваряване на тръби, някои от които са разположени в пространството около
резервоара за пропан.
Тръба, която съдържа въздух под налягане, е остаряла или повредена.
Тръбата избухва.
Метални отломки са изхвърлени на всички страни от експлозията и няколко от тях
удрят пропановия резервоар с необходимата сила да го повредят.
Пропан започва да изтича от резервоара.
Искра запалва пропана.
Смесицата от пропан и въздух експлодира.
Щетите по сградата са на стойност 200 000 долара и един човек е убит.
Рискът от взрив на тръбата варира до С = 25. Тръбопроводите с въздух с високо
налягане често биват повредени. Честотата на такива случки е приета като
„Необичайна”. Оценка е направена на вероятността повредена тръба да
експлодира и експлозията да стане достатачно близо и с достатачна сила на
взрива, така че летящите отломки да ударят резервоара и да го повредят. Няколко
избухвания са се случили през изминали години, но нито едно не е повредило
резервоара за пропан.

8
Няколко от тръбите са достатъчно близо, за да застрашат резервоара. След
внимателно преразглеждане на стъпките, довели до инцидента, той е
класифициран като „Много малко вероятен” . Класификацията е определена като Р
= 0.5. Стойността на втората опасност е определна като:
R2= 25x2x0.5=25
Крайна оценка:
R=12.5 + 25=37.5

Пример № 4 представя по-малко опасни, но по-често случващи се рискови

ситуации. Има приблизително 100 домакински типа хладилници, в които се пазят
много видове химични вещества. Много от тези хладилници не са защитени от
възпламеняване. Възпламенителни, агресивни разтворители, които се пазят в
непредпазени от възпламеняване хладилници, могат да протекат, да се изпарят
или да достигнат до контакт с електрически изкри и така да доведат до експлозия
или огън. Най-вероятните последствия биха били леки наранявания и възможни
щети до 200 долара. Последователността на събитията е:
Много видове химикали биват съхранявани в приблизително 100 различни вида
хладилници. Това е нормална практика.
Рядко възпламенителни, агресивни разредители биват поставяни в непредпазени
от възпламеняване хладилници. Това е (нарушение на безопасната практика)
Контейнер за разредители протича или съдът не е правилно затворен.
Газовете достигат до електрическа искра.
Газовете експлодират и причиняват щети за 200 долара.
За тази ситуация, оценката на последствията е 5.След като процедурата по
безопасност е нарушена, степента на излагането е определена като 6.
Вероятността на поредицата от стъпки, последващи нарушаването на процедурата
е оценена като „малко вероятна: и затова Р=1
Формулата извежда изчисленията:
R=5x6x1=30
Използвайки горепосочените примери, рискът се оценява в още 22 опасни
ситуации. В таблица 2 тези 26 случая се подреждат по големината на техния
рисков резултат. Рисковите резултати са подредени в три групи според нуждата от
действия. Позиционирането на тези действия зависи от преценката на хора, които
са запознати със местните условия. Такъв специфично разработен списък с
действия при определени рискови ситуации е от голяма необходимост. Когато е
нужно и препоръчително, списъка може да се изплозва за управление на рискови
ситуации. Сред най-важните приложения на този списък влизат:
Той показва приоритетни за внимание области за персонала по безопасност и
управляващият персонал.Рисковите ситуации се явяват по поредността на важност
в списъка с приоритети. Позицията на всяка опасност може да бъде променяна в
съответствие с корективните действия, които могат да бъдат насочвани към
възможните последствия, излагането или факторът на вероятността.
Той помага за насочване на новооткритите опасности. За всяка нова опасна
ситуация се пресмята оценката на риска. Спешността на действия, зависи от
неговият рисков резултат. Всъщност, списък служи за предотвратяване на дадени
събития, когато са оценени в списъка за много рискови. Ако рисковият резултат е
над линията на критичност, работата трябва да бъде спряна, докато не е
извършено някакво корективно действие, което да доведе резултата до по- малко
опасна категория.
9
Списъкът показва начини за намиране на цели и критерии на безопасна програма,
различна или допълнителна на тези посочени в инцидентните статистики.
Например, програмата по безопасност може да бъде оценена или постижение в
безопасността да бъде демострирано от няколко случая, които са минали през
корективни действия, които са ги поставили в по- малко опасни категории. Целта на
действието може да бъде, да няма рискови ситуации над най-ниската категория.
Статуса по безопасност на организация може да бъде показан чрез набора от
обекти във всяка категория, по всяко време.

Като се отнася към Таблица 2 и всички използвани примери, авторът се опитва да

покаже, че много малко от рисковите ситуации днес е възможно да съществуват в
лабораторията за военноморски боеприпаси, мястото където тази програма е
създадена. Повечето от тежките случаи бяха избрани за целесъобразност от опита
от предишни години, като бяха хипотетични или комбинираха опит с хипотеза.
Препорачително е потенциалните ползватели на този набор от системи да
създадат подобни списъци, ползвайки своя личен опит. Полезно е да се използват
хипотетични, но реалистични ситации като ръководства за сравняване и оценяване
на новите рискове при тяхната поява.

10
Ценово Определяне
След като е определен даден риск подходящи превантивни действия трябва да
бъдат добре обмислени и да бъде определена тяхната стойност. Малко
разширение във формулата за определяне степента на безопасност, може да
бъде използвано за определяне на „правдоподобността” т.е. до каква степен
изчислената стойност е оправдана. Формулата е:

J= (CxExP) /CFxDC

Където С, Е, Р се отнасят до последици, експозицията и вероятност както преди.

CF и DC се отнасят до ценовият фактор и степента на коригиране. Ценовият
фактор е цената на корективната мярка във доларова форма. Фактор 4 в Таблица
1 показва стойността и техните съответни оценки. Степента на корекция е оценка,
която се определя от способността на действието да коригира или елиминара
риска или да предвиди рисковата случка или да прекъсне поредността на
инцидента. Преценката ще бъде базирана върху опит и знание за действието,
което се има предвид. Класификацията и свързаната с нея оценки се появяват в
Таблица 1 като фактор 5. Те варират от малак ефект върху риска до пълна
елиминация (100%).

Когато необходимите стойности са изнамерени те биват заместени във формулата

за да определят цифровата стойност - правдоподобността на превантивните
дейности. За всеки резултат със стойност 10 или повече, разходите се
категоризират като оправдани. За всеки резултат, по-малък от 10 предвидените
корективни действия ще бъдат маркирани като неоправдани. Тази критична
оправдателна стойност равна на 10 е поставена арбитражно и в основата и стоят
опитът, преценката и определена бюджетна ситуация. Продължителен опит в
дадена организация може да доведе до увеличаване или намаляване на
критичната оценка. Опит в инцидентите както и дадената бюджетна ситуация, както
и цялостната оценка на организационната безопасност също могат да доведат до
подобна промяна в оцеката.
Примери за оправдателни оценки
Същите примери използвани за илюстриране определянето на рисковите
резултати могат да се използват и тук.

Пример № 1 включваше опасността за пешеходци от моторни превозни средства,

използващи една и съща алея. Възможно корективно действие, което да
предотврати този риск би било построяването на тротоари от страните на пътя.
Определената цена е 1 500 евро. Формулата за определяна на стойността след
това е използвана за да бъде определена оправдаността на разходите.
Компонентите С, Е и Р , за които споменахме по-рано приемат следните стойности:
25, 3 и 0.5. Тъй като определената цена е 1500 CF=3. Степента на корекция, която
ще бъде постигната с построяването на успоредни тротоари е оценена да бъде
най-малко 75%, но не 100% и затова DC=2. (виж Таблица 1 Фактор 5)
Изчисленията са следните:

J = 25 x 3x 0.5/ 3x 2 = 6.25

11
Тъй като J e със стойност по-малка от 10 заключението е, че разходите са
неоправдани. Важно е да се отбележи, че въпреки липсата на разходна
оправданост, мениджъмнтът може да прецени, че оправданост може да бъде
добавена когато прибавим факторите морал и други фактори, влияещи на
дадената оценка. В допълнение, тъй като рискът е съществен - 37.5, други по-
евтини действия трябва да бъдат предприети за предотвратяване на риска. Това
може да включва подобрен административен контрол, който да наложи
еднопосочен трафик, ограничение на скоростта и насърчаване на пешеходците да
иползват друг изход от сградата. Това би намалило рискът, като намали
излагането и вероятността.

Пример № 2 включва използването на въздух под налягане в магазин, без

необходимите отвори за регулиране на въздуха. Предложеното корективно
действие включва инсталирането на подходящи отвори за намаляване на
налягането на въздухопроводите на стойност 10 долара всеки или общо 500
долара. За определяне оправдаността на рисковете са необходими стойностите на
всеки един елемент от формулата. Стойностите на С, Е и Р са 5, 10 и 6 съответно.
Цената на корективното действие е 500 долара, затова CF=2. Корективното
действие ще намали опасността с поне 50%, затова DC=3, след като заместим във
формулата:

J=5x10x6/2x3 = 50

Тъй като J е значително над 10, разходите по инсталирането на отвори е

определено оправдано.

Пример № 3 разглеждаше ситуация, в която резервоар пълен с пропан се намира

в опасна близост до пътя. Предложеното корективно действие е резервоарът да
бъде преместен на място, в което вероятността да бъде повреден от външен
източник е значително по-малка. Стойността на това действие е 16 000 долара.
Стойностите на С, Е и Р са съответно 25, 1 и 1.5. В дадения случай CF=4 и DC=2 .
От тук следва, че:

J =25x1x1.5/4x2=4.7

Въз основа на установените критерии цената за преместване не е оправдана.

Набляга се на факта, че дори и при установен сблъсък вероятността от експлозия
е незначителна. Рисковият резултат е все още 37.5 и това трябва да подбужда
определено внимание . Тъй като последствия от потенциален инцидент са
изключително тежки, трябва да бъде положено усилие за намаляване на риска,
като се намали или излагането или вероятността или с прилагането на по-евтини
корективни действия. В този случай допълнителна стоманена преграда може да
бъде издигната за прдпазването на резервоара от неблагоприятния трафик.

12
 ТАБЛИЦА 1
СКАЛА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РИСКА И ОПРАВДАНОСТ НА РАЗХОДИТЕ

ФАКТОР КЛАСИФИКАЦИЯ СКАЛА

1. Последици – Катастрофални - повече от един фатален изход; 100
най вероятния
резултат от
повреди за над 1 000 000 $;
потенциален значителни разрушения на съоръжения; 50
инцидент Многобройни жертви; повреди от 400000 до 1000000 $; 25
Фатален изход; повреди от 100000 до 500000 $;
Изключително тежко нараняване (ампутация, трайна 15
инвалидност); повреди от 1000 до 100000$;
Нараняване с временна наработоспособност; повреди 5
до 1000 $;
Леко срязване, охлузване, оток; слаби повреди; 1

2. Експозиция – Опасното събитие се случва:

честота на
проявление на
Постоянно ( ли многокротно през деня ); 10
опасно събитие Често (приблизително един път на ден ); 6
Случайно (от един път седмично до един път 3
месечно ); 2
Необичайно (от един път месечно до един път 1
годишно); 0.5
Рядко (има сведения че се е случивало);
Много рядко вероятно (няма сведения че се е
случвало);0

3. Вероятност – Инцидента е изпълнен в последователност:

възможноста Много вероятно е да се случи с очакван резултат; 10
инцидент да се
случи така с Възможно е да се случи, но не е сигурно ( 50 /50 е 6
потенциалните възможността да стане); 3
последици
Необичайно е да се случи; 1
Много слабо вероятно; 0.5
Никога не се е случвало, но е евентуално възможно; 0.1
Практически невъзможно да се случи;

4. Ценови фактор Над 50 000 ; 10

– определена
стойност за От 25 000 до 50 000 ; 6
предложени От 10 000 до 25 000 ; 4
корективни
дейности От 1 000 до 10 000 ; 3
От 100 до 1 000 ; 2
От 25 до 100 ; 1
0.5
Под 25

5. Степен на Опасността е практически премахната на 100 %; 1

корективност –
степен на Опасността е намалена най –малко на 75 %; 2
изменение на Опасността е намалена с 50 до 75 %; 3
опасността Опасността е намалена с 25 до 50 %; 4
Слаб ефект на намаляване на опасността (под 25%); 6

13
14
 ТАБЛИЦА 2. ОЦЕНКА НА РИСКА И НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ
ОБЯСНЕНИЕ НА ОПАСНОСТТА RISK ДЕЙСТВИЕ
Чистач на прозорци на трети етаж, без предпазен колан, със 1500
заети ръце и облегнат навън; Изисква незабавни
Човек, работещ в двуметров неукрепен изкоп, на слаби 750 корективни действия.
скали, склонни към приплъзване;
Бояджии на скеле без парапети, на 9 метра височина,без да 750
Дейността трябва да
използват предпазни колани;
Използване на бензол за почистване на под в магазин, на 450 се прекъсне, докато
оживено място, хората пушат цигари и има и други се намали опасността
източници на искрене;
Бутилки ссъс сгъстени запалителни газове стоят неосигурени 375
на пале, до оживена алея, с поставени предпазни
капачки;
Сгъстен въздух използван за почистване в работилница, до 9 300
бара налягане;
Човек пуши цигари в склад за лесно запалими материали, 270
без пожарогасителна система;
Ръчна електрическа бормашина в работа, без осигурен 200
заземителен проводник на захранващия кабел, в тежки
условия на работа, от доста хора;
Ресивер за сгъстен въздух, без предпазен изпускателен 180
клапан, с автоматично изключване при 200 psi, старо
Спешно.
оборудване;
Хора, движещи се покрай дълбока, необезопасена канавка, 150 Изисква внимание
със значително натоварване, недостатъчно осветление; възможно най-бързо
Тежко оборудване, нестабилно разположено на виск рафт, 150
възможно падане върху работник;
Камиони, движещи се в завой със слаба видимост, без да 135
спират, срещу движението и пешеходците, с ограничение
на скоростта до 15 км/ч;
Хлъзгаво стълбище на централна сграда, периодично мокро, 100
без парапети, с натоварено движение на пешеходци;
Кислородна бутилка, необезопасена, слабо движение; 85
Пешеходец с ръчна количка на завой със слаба видимост в 60
коридор на магазин
Кислородна и ацетиленова бутилки съхранявани заедно, с 45
предпазни капачки, при добро проветряване, негорима
Опасността трябва да
среда;
Недосттъчни парапети на външно стълбище, ползвано 40 се премахне без
обикновено ежедневно; забавяне,
Голям резервоар за пропан в работна зона; движение на 37.5 но ситуацията не е
превозни средства, дейности с използване на инсталации аварийна;
под налягане;
Път, изпозван и от пешеходци и от превозни средства, с 37.5
недостатъчна широчина понякога;
Складирани химикали в хладилни, не искрозащитни камери, 30
обикновено съставени от огнеопасни летливи течности;
Повреден тротоар, нормален поток от пешеходци, дупки и 30
неравности по тротоара;
Портативна вакуум-помпа, без предпазител на ремъка, 18
Помпата се ползва от няколко работника;
Шлосер, изпозващ тежка пила, без дръжка, ежедневна 18
употреба;
Работник, използащ подбит чук, ежедневно, за временни 18
дейности

15