проф.д-р инж.

Михаил Михайлов

Катедра
МИННО ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ “РВ и ТБ“
 НАЧИНИ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО (КОНЦЕНТРАЦИЯТА).

Представяне чрез Представяне чрез

ОБЕМНИ ПРОЦЕНТИ ОБЕМНИ ЧАСТИ НА МИЛИОН

Vгаз Vгаз
C .100 ,% Cppm  .10 6
, ppm
Vобщ Vобщ
[ % Vol.] [ ppm ]

ПРЕДСТАВЯНЕ ЧРЕЗ МАСАТА НА ГАЗА В ЕДИНИЦА ОБЕМ

МАСОВА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Mгаз
n , mg/m3
Vобщ
Vгаз – обема на газа в общия обем на газовъздушната смес, m3 ;
Vобщ – общия обем на газовъздушната смес, m3;
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ Mгаз – масата на газа в общия обем газовъздушна смес , mg. 2
 ВРЪЗКА МЕЖДУ НАЧИНИТЕ НА ИЗРАЗЯВАНЕ
НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА ГАЗОВЕТЕ:

Cppm n
C C 
Cppm = 10 000.C
10 000 10 000.  газ

n
n = ρгаз. Cppm C ppm 
 газ n = 10000.ρгаз.C

Където:
n, [mg/m3] Cppm, [ppm] C, [%] ρгаз. , [kg/m3 ]
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 3
 ВРЪЗКА МЕЖДУ НАЧИНИТЕ НА ИЗРАЗЯВАНЕ
НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА ГАЗОВЕТЕ:
Обемната плътност на газ може да бъде изчислена чрез израза:

GMW
 газ  , kg/m3;
Va
GMW – молекулна маса на газовия компонент;
Va – обемът които заема газа при постоянна температура и налягане
Пример за намиране на GMW

GMW на SO2=32+2.16=64 GMW на CO2=12+2.16=44

GMW на CO=12+16=28 GMW на NO2=14+2.16=46

Va = 22.414 ,l/mol - при температура 0 ОC и налягане 760mmHg

Va = 24.04 ,l/mol - при температура 20 ОC и налягане 760mmHg
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 4
 ПРИМЕР: ЗА ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА
ГАЗОВЕТЕ:
Да се изчисли концентрацията на въглероден оксид (CO) при температура
t=0,0C и t=20,0C и атмосферно налягане Patm= 760mmHg в обемни проценти [%] и
[ppm], ако масовата концентрация на газа е n = 40mg/m3

1.Изчисляваме плътността на CO при дадените условия по зависимостта:

GMW
 газ  GMW – молекулно тегло на CO =12+16=28
Va

t = 0,ОC Va = 22. 414 ,l/mol - при температура 0,ОC и налягане 760mmHg

n 40
28  kg  C ppm    32.02 [ ppm ]
 co   1,249  3   газ 1.249
22, 414 m  n 40
C   0.0032 % Vol . t = 0,ОC
10 000  газ 10 000.1, 249

Va = 24. 04 ,l/mol - при температура 20,ОC и налягане 760mmHg

t = 20,ОC
n 40
C ppm    34.3 [ ppm ]
28  kg   газ 1.165
 co   1,165  m3 
24,04   n 40
C   0.0034 % Vol . t = 20,ОC
10 000  газ 10 000.1,165
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 5
 ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБЕМНА КОНЦЕНТРАЦИЯ КЪМ
РАЗЛИЧНО НАЛЯГАНЕ И ТЕМПЕРАТУРА:
Ако знаем обемната концентрация при какви условия е измерена или зададена то
можем да я преизчислим при различни условия ( Налягане и Температура) по :

P0 T C – концентрация на газа при налягане Р и

C  C0 . температура Т,K
T0 P C0 – концентрация на газа при налягане Р0 и
температура Т0,K

Ако имаме обемна концентрация на въглероден оксид (CO), 34ppm при

температура t=20,0C и атмосферно налягане P=101325Pa. Да се изчисли, каква
ще бъде при налягане 93000Pa и температури съответно 10,0C и 30,0C

t = 10,ОC
101325 (273,15  10)
C  34. .  35,8 ppm
P0 T (273,15  20) 93000
C  C0 . t = 30,ОC
T0 P 101325 (273,15  30)
C  34. .  38,35 ppm
(273,15  20) 93000 6
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“
 НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
НАРЕДБА № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове,
свързани с експозиция на химични агенти при работа
Чл. 1. (1) С наредбата се определят:
3. граничните стойности на химичните агенти във въздуха на работното
място, посочени в приложение № 1;
(2) Стойностите на химичните агенти във въздуха на работното място и
стойностите на химичните агенти и метаболитите им в биологични среди
не трябва да превишават граничните стойности, посочени в приложения №
1и2
"Гранична стойност на даден химичен агент във въздуха на работното
място" е допустимата концентрация на химичния агент във въздуха на
дихателната зона на работещия за определен период от време.
Обикновено за 8 часа – продължителността
на една работна смяна

ЗА РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ:

Например средна за 15 минути

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 7
 НОРМАТИВНИГРАНИЧНИ
ДОКУМЕНТИ
СТОЙНОСТИ НА ВРЕДНОСТИТЕ
НАРЕДБА 13 – (последна редакция 2020г.)
ГРАНИЧНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ХИМИЧНИТЕ АГЕНТИ ВЪВ ВЪЗДУХА
пропуснати определенията за цитираните в нея гранични
концентрации ( за 8h и за 15 min),

Средно-претеглена във времето

концентрация (Международното означение е Кратковременна гранична
TWA – Time Weighted Average) - средната концентрация - средно-претеглена
концентрация на газа или парата, на която всеки във времето концентрация на газа
работник може да бъде изложен в обичайната 8- или парата за 15-минутен период
часова работна смяна, в 40-часова работна
седмица без неблагоприятни ефекти за неговото
(експозиция), на която всеки
здраве; работник може да бъде изложен без
ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ ЗА болезнено усещане, неблагоприятни
ЕКСПОЗИЦИЯ ефекти за неговото здраве и която
Газ 480 min (8h) 15 min няма да затрудни неговото
mg/m
mg/m3 ppm 3 ppm самоспасяване или безопасност .
CO 23 20 117 100 (Международното означение е STEL
NО 2.5 2 - - – Short Term Exposion Level). До 4
NO2 0.96 0.5 1.91 1 пъти за ден през 1 час.
SO2 1.3 0.5 2.7 1
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 8
 НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
НАРЕДБА № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове,
свързани с експозиция на химични агенти при работа

При дейности, включващи експозиция на няколко опасни химични

агенти, се оценява комбинираното им действие.

При наличие на няколко газови замърсителя с еднопосочно действие

(адитивно) трябва да бъде изпълнено следното условие

n
Ci C1 C2 Cn

i 1 C грi
 
C гр1 C гр2
 ... 
C грn
1

Ci - Измерена концентрация C грi - Гранична концентрация на

измерения газ
Например: при наличие на въглероден оксид и азотен оксид (CO) + (NO )
При едновременното отделяне във въздуха на работното място на
няколко опасни химични агенти с разнопосочно действие граничните
стойности остават такива, както при изолираното им действие.
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 9
 ПРИМЕРИ ЗА ГАЗОВИ ЗАМЪРСИТЕЛИ С ЕДНОПОСОЧНО
ДЕЙСТВИЕ

ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД АЗОТЕН ОКСИД АЗОТЕН ДИОКСИД СЕРЕН ДИОКСИД

( СО ) ( NO ) ( NO2 ) ( SO2 )

↕ ↕ ↕ ↕↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕ ↕↕ ↕ ↕ ↕
АЗОТЕН ВЪГЛЕРОДЕН АЗОТЕН АЗОТЕН
NO СО NO NO2
ОКСИД ОКСИД ОКСИД ДИОКСИД
СЯРОВОДОРОД H2S АЗОТЕН СЕРЕН АЗОТЕН
NO2 SO2 NO
ДИОКСИД ДИОКСИД ОКСИД
МЕТАН СН4 СЕРЕН
SO2 АМОНЯК NH3 АМОНЯК NH3
ДИОКСИД
ПРОПАН С3Н8 СЯРОВОДОРОД H2S
СЯРОВОДОРОД H2S СЯРОВОДОРОД H2S
БУТАН С4Н10 АМОНЯК NH3
ПРОПАН С3Н8

ГРАНИЧНА ГРАНИЧНА ГРАНИЧНА ГРАНИЧНА

КОНЦЕНТРАЦИЯ КОНЦЕНТРАЦИЯ КОНЦЕНТРАЦИЯ КОНЦЕНТРАЦИЯ
( TWA ) ( TWA ) ( TWA ) ( TWA )
40 mg/m3 20 mg/m3 4 mg/m3 5 mg/m3
35 ppm 16 ppm 2 ppm 1.8 ppm

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 10

 НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
ПРАВИЛНИК ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА В ПОДЗЕМНИТЕ ВЪГЛИЩНИ
РУДНИЦИ – 1992г.
Наименование на газовете Химическа ПДК (БДС 16608 - 87)
формула mg/m3 % (об.)
Въглероден окис СО 20,0 0,001600
Азотен окис N0 10,0 0,000740
Азотен двуокис N02 2,0 0,000100
Серен двуокис SО2 5,0 0,000175
Сероводород Н2S 10,0 0,000660
Азотни окиси (N0; N02)* - 0,000260
Акролеин СН2=СНСНО 0,2 0,000008
Формалдехид CHCO 0,5 -

ПРАВИЛНИК по БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ РАЗРАБОТВАНЕ НА РУДНИ

И НЕРУДНИ НАХОДИЩА ПО ПОДЗЕМЕН НАЧИН В—01—02—04 1971г.
Пределно допустима
концентрация на газа в
действащите минни изработки на
Наименование на вредните газове Формула рудника

по обем, % мг/л
Въглероден окис СО 0,00160 0,020
Азотни окиси, преизчислени на N2О5 Серен двуокис - 0,00010 0,005
Сероводород SO2 0,00035 0,010
Н2S 0,00066 0,010

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 11

 Норми при различна продължителност на работната смяна
Когато продължителността на работната смяна е различна от 8 часа на ден и
40 часа седмично, тогава се налага коригиране на граничните стойности на
вредните вещества по един от следните модели:
МОДЕЛ : OSHA
Cгр(h) = Cгр(8) *Кc
h – продължителността на работната смяна, часове
Cгр(h) – новата гранична концентрация;
Cгр(8) – гранична концентрация за 8 часов работен ден при 5дневна работна
седмица ( 40 часа седмично);
Кc – корекционен коефициент;
40
8 Kc =
Kc = hw
h

корекционен коефициент за корекционен коефициент за

сменна корекция при 5 дневна седмична корекция при различна
работна седмица от 5 дневна работна седмица

hw – продължителност на работната седмица, часове.

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 12
 Норми при различна продължителност на работната смяна
Пример 1: Да се изчисли граничната концентрация на въглероден оксид (CO) при 5
дневна работна седмица, с продължителност на работната смяна 10 часа, ако
граничната концентрация за 8 часов работен ден на въглеродния оксид е Cгр(8) =
32ppm ?

РЕШЕНИЕ:

Cгр(10) = Cгр(8) *Кc → Cгр(10) = 32(8) *0.8 = 25.6ppm

h =10 – продължителността на работната смяна, часове
Cгр(10) – новата гранична концентрация;
Cгр(8) – гранична концентрация при 8 часов работен ден и 40 часа седмично;
Кc – корекционен коефициент;

8 8
Kc =   0.8
h 10 корекционен коефициент

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 13

 Норми при различна продължителност на работната смяна
Пример 2: Да се изчисли граничната концентрация на въглероден оксид (CO)
при 4 дневна работна седмица, с продължителност на работната смяна 12
часа, ако граничната концентрация за 8 часов работен ден на въглеродния
оксид е Cгр.(8) = 32ppm ?

Решение:
Cгр(12) = Cгр(8) *Кc Cгр(12) = 32(8) *0.83 = 26.6ppm
h =12 – продължителността на работната смяна, часове
Cгр(10) – новата гранична концентрация;
Cгр(8) – гранична концентрация при 8 часов работен ден и 40 часа седмично;
Кc – корекционен коефициент;

40 40
Kc =  =0.83 корекционен коефициент
hw 4  12

hw = 48 – продължителностa на работните часове в седмицата

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 14
 Норми при различна продължителност на работната смяна
МОДЕЛ 2: BRIEF AND SCALA MODEL
Този модел е базиран на броя работни часове (експозицията) в рамките на 24
часовото денонощие и периода за възстановяване (между 2 експозиции).
Той е предпочитан в повечето страни заради:
 сравнително лесен за прилагане;
 взема под внимание , както времето за експозиция, така и времето за
възстановяване;
 по консервативен е от другите модели.

Cгр(h) = Cгр(8) ×
8
×
 24 - h 
сменна корекция
h 16

40 168 - hw 
Cгр(hw ) =Cгр(8) × × седмична корекция
hw 128
h – работни часове за смяна (деня)
hw – работни часове в седмицата 15
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“
 Норми при различна продължителност на работната смяна
Пример 3: Да се изчисли граничната концентрация по модела (Brief And Scala ) на
въглероден оксид (CO) при 5 дневна работна седмица, и 10 часа продължителност на
работната смяна, ако граничната концентрация за 8 часов работен ден на
въглеродния оксид е Cгр(8) = 32ppm ?

РЕШЕНИЕ:

Cгр(h) = Cгр(8) ×
8
×
 24 - h 
Cгр(10) = 32 ×
8
×
 24 - 10 
= 22.4ppm
h 16 10 16

Пример 4: Да се изчисли граничната концентрация по модела (Brief And Scala ) на

въглероден оксид (CO) при 4 дневна работна седмица, и 12 часа продължителност на
работната смяна, ако граничната концентрация за 8 часов работен ден на
въглеродния оксид е Cгр(8) = 32ppm ?

РЕШЕНИЕ:

×
40
×
168 - hw  40 168 - 48 
Cгр(hw ) = Cгр(8) Cгр(hw ) = 32 × × = 25ppm
hw 128 48 128
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 16
 НОРМИ ЗА АВАРИЙНО ПЛАНИРАНЕ
Нормите за аварийно планиране са предназначени за евакуация на хората
от разпространяващо се замърсяване на въздуха в резултат на аварии. Към
момента отсъстват в националната нормативна база на страната.

Максимално ниво на експозиция на дадена вредност,

Immediate Danger for Life and Health при която здрав човек може да е подложен в
IDLH (непосредствена опасност за живота и
здравето)
продължение на 30 min без да получи необратими
последици за своето здраве.
Emergency Response Planning Критерии на Американската асоциация по Хигиена на
Guidelines труда, които характеризират безопасни нива при 1-
ERPG (Критерии при планиране на часова експозиция
спасителни действия в аварийна
ситуация)
Максимална концентрация във въздуха, под която всички хора (вкл. по-чувствителните),
ERPG-1 изложени при инхалация по-малка от 1 час, могат да получат леки и преходни здравни ефекти
и да усетят характерна неприятна миризма.
Максимална концентрация във въздуха, под която хората, изложени по-малко от 1 час не
ERPG-2 получават или развиват необратими или други сериозни здравни ефекти или симптоми, които
биха нарушили способността на човека да предприеме предпазни или спасителни действия.
Максимална концентрация във въздуха, под която почти всички хора, изложени по-малко от 1
ERPG-3 час не получават или развиват застрашаващи живота здравни ефекти. Ако тази концентрация
се превиши могат да се развият опасни за живота ефекти.
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 17
 СТЕПЕН НА ТОКСИЧНОСТ И ОПАСНОСТ
ВРЕДНИТЕ ВЕЩЕСТВА СЕ РАЗДЕЛЯТ В ЧЕТИРИ КЛАСА

I-ви клас  извънредно токсични и опасни;

II-ри клас  силно токсични и опасни;
ІІІ-ти клас  умерено токсични и опасни;
IV-ти клас  слабо токсични и опасни.
Клас на токсичност
Показател
I-ви II-ри III-ти IV-ти
Средна смъртна доза при въвеждане в
15 15-150 151-5000 5000
стомаха [mg.kg-1]
Средна смъртна доза при нанасяне върху
100 100-500 501-2500 2500
кожата [mg.kg-1]
Средна смъртна концентрация във въздуха 5001-
500 500-5000 50000
[mg.kg-1] 50000

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 18

 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ Азот (N)
Свойства:
Азотът е газ без цвят, вкус и мирис, не е експлозивен и не гори.

Източници: от атмосферния въздух - 78.09 %,

Гранични концентрации:
Няма гранични стойности. Лимитира се съдържанието на кислород
(за подземните рудници 20 %)

Измерване:
Не са налични колориметрични тръбички и мониторингово
измерване. Подходящ метод е индиректното определяне на съдържанието
на азот чрез измерване концентрацията на О2 .

Здравен риск:
Нетоксичен при нормални условия, при концентрации по-високи от
78% измества О2 и може да се получи задушаване, поради дефицит на
кислород.
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 19
 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ КИСЛОРОД (O2)
Свойства:
Кислородът е газ без цвят, вкус и мирис; не е експлозивен,
подържа горенето.

Източници:
Потенциални причини за намаляване на О2 е изместването му от
друг газ: консумация на О2 при горене, окисление, експлозия или
химическа реакция, гниене на органична материя и др.

Гранични концентрации:
В подземните рудници минималното съдържание на кислород се
лимитира на 19 %. За опасни затворени пространства кислородът не може
да е под 19.5% и над 23%.

Измерване:
Електронни газанализатори са надежден метод за контролиране
съдържанието на кислород. Намаляването на съдържанието на кислород
може да се установи с лампата на Деви – пламъкът загасва при
концентрации от 16%.
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 20
 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ
КИСЛОРОД (O2)

Здравен риск:

Концентрация
на О2 [%] Ефекти върху здравето
17 УЧЕСТЕНО ДИШАНЕ, ВЪЗМОЖНА Е НЕПРАВИЛНА ОЦЕНКА

16 ПЪРВИ ПРИЗНАЦИ НА ЗАДУШАВАНЕ

15 ЗАМАЙВАНЕ, ГЛАВОБОЛИЕ, РАЗМАЗВАНЕ НА ОБРАЗА

УВЕЛИЧЕН ПУЛС И УЧЕСТЕНО ДИШАНЕ; НАРУШЕНА МУСКУЛНА
12 -16 КООРДИНАЦИЯ
ЕМОЦИОНАЛНО РАЗСТРОЙСТВО, УМОРА, НАПРЕЖЕНИЕ; ВЪЗМОЖНО Е
10 -12 ИЗПАДАНЕ В БЕЗСЪЗНАНИЕ
ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ; ЗАСЕГНАТИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ ДВИЖАТ И
6 -10 МОЖЕ ДА ЗАГУБЯТ СЪЗНАНИЕ
КОНВУЛСИИ, СПИРАНЕ НА ДИШАНЕТО И СКОРО СЛЕД ТОВА СПИРАНЕ
<6 НА СЪРДЕЧНАТА ДЕЙНОСТ

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 21

 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ Въглеоден диоксид (CO2)

Свойства:
Въглеродният диоксид е газ без цвят и мирис, не гори. При високи
концентрации има слабо кисел вкус. Той е 1,52 пъти по-тежък е от въздуха,
лесно разтворим във вода и се натрупва в ниските места. Един килограм
газообразен въглероден двуокис заема обем от 507 литра.

Източници:
Въглеродният диоксид е компонент (0.03%) на нормалния
атмосферен въздух. Няма токсичен ефект при нормални условия. CO2 се
отделя от двигателите с вътрешно горене, при горене и при заваръчни
операции, при дишане и биологичното окисляване като гниене.

Гранични концентрации:
8 часовата усреднена концентрация е 9000 mg/m3 или 4600 ppm.
За подземни операции тази норма е 5000 ppm

Измерване:
Извършва се с газови анализатори - за концентрации под 5000 ppm
и колориметрични тръбички за директно отчитане
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 22
 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ Въглеоден диоксид (CO2)
Здравен риск:
Независимо че участва в човешкия метаболизъм, CO2 причинява
физиологични проблеми при повишени нива на концентрация –
наркотични ефекти, учестено дишане и задушаване при продължителна
експозиция на високи концентрации. Той е задушлив и слабо отровен газ

Съдържание
на СО2 във Ефекти върху здравето
въздуха [%]
0,5 Белодробната вентилация се повишава с 5%
2,0 Белодробната вентилация се повишава с 50%
3,0 Белодробната вентилация се удвоява, задъхване
5 до 10 Силно задъхване водещо до пълна умора и главоболие
Непоносимо задъхване, силно главоболие, бърза умора,
10 до 15
загуба на съзнание, евентуална смърт

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 23

 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ Въглеоден оксид (CO)

Свойства:
Негорим газ без цвят, вкус и мирис с относителна плътност спрямо
въздуха 0.968, слабо разтворим във вода. Експлозивни концентрации 12.5
до 74 %

Източници:
Продукт на непълно изгаряне на въглища, дървесина и др.
продукти на въглеродна основа; образува се и при взривни работи, при
работа на дизелови двигатели, експлозия на въглищен прах или газ

Гранични концентрации:
8-часовата гранична концентрация на въглероден окис е 40 mg/m3
или 35 ppm. За подземни операции тази стойност е 35 ppm. Допуска се
един път в смяна експозиция в продължение на 15 минути на краткотрайна
концентрация 175ppm

Измерване:
Извършва се с електрохимични газови анализатори за малки
концентрации и с колориметрични тръбички - за директно отчитане
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 24
 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ Въглеоден оксид (CO)
Здравен риск:
Въглеродният оксид е силно токсичен. При вдишване
се свързва с хемоглобина в кръвта и намалява окислителната
му способност
Концентрация
на СО във
въздуха Ефекти върху здравето
[ррm]

400 Постоянно главоболие след 2-3 часа експозиция

Главоболие, замайване, гадене при 20 минутна
1600 еспозиция, загуба на съзнание и смърт при 2 часа
експозиция
2000-2500 Изпадане в безсъзнание при 30 мин, експозиция
По-високи Бърз припадък без предварително неразположение;
концентрации оглушаване при излагане на високи концентрации

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 25

 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ Въглеоден оксид (CO)
Здравен риск:

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 26

 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ Азотен диоксид (NО2)

Свойства:
Червено-кафяв газ с кисела миризма, негорим и не експлозивен.
Източници:
Образува се при различни реакции с азотна киселина на метали
като напр. мед или сребро. Азотен диоксид се отделя при взривни работи
и в отработените газове от дизелови двигатели ,
Гранични концентрации:
8-часовата гранична концентрация е 4 mg/m3 или 2 ppm При
работа на дизелови двигатели под земята се лимитира до 1 ppm.

Здравен риск:
Азотните оксиди проникват в организма през дихателната система.
Латентния период при експозиция на азотен диоксид е от 3 до 30 часа.
Със секретите на лигавицата на дихателните пътища образуват азотна и
азотиста киселина. Те проникват в тъканите на дихателната система и
увреждат бронхите, алвеолите и алвеоларните съдове. Иритативното им
действие причинява белодробен оток и задушаване.
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 27
 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГАЗОВЕТЕ Серен диоксид (SО2)

Свойства:
Газ без цвят с остър дразнещ, задушлив мирис и кисел вкус,
негорим и не експлозивен. По тежък от въздуха 2.25 пъти
Източници:
Образува се при взривяване на сулфидни руди, при горене на
сяросъдържащи материали и от някои полезни изкопаеми . Серен диоксид
се образува и при работа на дизеловите двигатели
Гранични концентрации:
8-часовата гранична концентрация е 5 mg/m3 или 2 ppm
Кратковременна (STEL)15 минутна концентрация - 10 mg/m3 или 4 ppm.

Здравен риск:
Серните оксиди проникват в организма през дихателната система и
кожата. Главните негативни ефекти се свързват с увреждане на горните
дихателни пътища, дразнене на очите, във високи концентрации
парализира дишането. Кратко време след вдишване на концентрация около
7ppm започва дразнене на очите, носа и гърлото, последвани от болки зад
гръдната кост, със суха мъчителна кашлица
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 28
 ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЯКОИ ГАЗОВЕ

ГРАНИЦИ НА ГРАНИЧНИ КОНЦЕНТРАЦИИ

МОЛЕ- ПЛЪТНОСТ, ОТНОСИТЕЛ- ВЗРИВЯЕМОСТ
ХИМ. ФОР- n
ГАЗ МУЛА
КУЛНО
ТЕГЛО
kg/m3
t = 0, 0C
НА ПЛЪТ-
НОСТ
CPPM C

ДОЛНА ГОРНА
ГРАНИЦА ,% ГРАНИЦА, %
PPM % mg/m3

ВЪЗДУХ 28.85 1.293 1 - - - -

КИСЛОРОД О2 32 1.429 1.10 - - - min. 20% -
АЗОТ N2 28 1.251 0.967 - -
ВЪГЛЕРОДЕН
ОКСИД СО 28 1.250 0.97 10.9 76 32 / 20 0.002 40 / 23

ВЪГЛЕРОДЕН
ДИОКСИД СО2 44 1.977 1.53 - - 5000 0.5 9000

ВОДОРОД Н2 2.02 0.089 0.07 4.0 77.0 - -

МЕТАН СН4 16.08 0.717 0.55 4.4 16.5 700 500

БУТАН
С4Н1 58 2.700 2.09 - - 700 1900
0
АЗОТЕН
ДИОКСИД NO2 46 2.056 1.59 - - 2/ 0.5 0.00005 4/0.96

АМОНЯК NH3 17 0.771 0.59 15.4 33.6 20 0.002 14

СЕРЕН
ДИОКСИД SO2 64.07 2.86 2.2 - - 1.75 / 0.5 0.00005 5 / 1.3

СЯРОВОДО-
РОД H2S 34.09 1.523 1.177 6 46 5 0.0005 7

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 29

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

НАЧИНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВРЕДНИ ГАЗОВЕ И ПАРИ

1. ЛАБОРАТОРНО ОПРЕДЕЛЯНЕ

2. НЕПОСРЕДСТВЕНО ИМЕРВАНЕ В КОНТРОЛИРАНИТЕ ПУНКТОВЕ

 Преносими уреди за единични измервания

 Преносими уреди с непрекъснато и автоматично действие
 Стационарни уредби и системи с непрекъснато и автоматично
действие

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 30

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

ЛАБОРАТОРНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Видове проби:

мокра проба;

вакуумна проба;

проба чрез продухване на съда;

балонна проба;

чрез химическо поглъщане

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 31

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Линейно колориметричен метод:

ИНДИКАТОРНИ ТРЪБИЧКИ

 За измерване на концентрацията на газовете;

 за откриване на различни субстанции и газове;

 за измерване на пари на различни съединения;

 за измерване на аерозоли;

 за измерване във вода , въздух и почва

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 32

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

ИНДИКАТОРНИ ТРЪБИЧКИ

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 33

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Линейно колориметричен метод:

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 34

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Линейно колориметричен метод:

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ПРИ ИЗМЕРВАНЕ

1. Разхерметизиране на газовата тръбичка

2. Монтиране към меховата помпа
3. Реализиране на необходимия брой
засмуквания със стандартната мехова
помпа.
4. Отчитане на стойността в зависимост от
дължината на оцветената част от
тръбичката
5. Преизчисляване на концентрацията ако е
необходимо

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 35

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Измерване чрез чипове с оптично отчитане (CMS):

10 измервания
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 36
 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Електрохимични газоопределители:
ПРИНЦИПНО УСТРОЙСТВО
1- измерван газ
2 - селективен филтър
3 - газопропусклива мембрана
4 - работен електрод (анод)
5 - електролит
6 - сравнителен електрод
7 - спомагателен електрод (катод)

Електрохимична реакция: КИСЛОРОД

Работен електрод (анод) - олово: 4 OH- + 2 Pb —> 2 PbO + 2 H2O + 4 e-

Спомагателен електрод (катод)- злато: O2 + 2 H2O + 4 e- —> 4OH-
Електролит - LiOH
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 37
 НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Електрохимични газоопределители:
Газ Работен електрод (анод) Спомагателен електрод (катод)

H2S H2S + 4 H2O —> H2SO4 + 7 H+ + 8e- O2 + 4 H + 4e- —> 2 H2O

HCN 2 HCN —>2 H + 2 CN- O2 + 2 H + 2e- —> H2O

CO CO + H2O —> CO2 + 2 H+ + 2e- O2 + 4 H + 4e- —> 2 H2O
Cl2 2 H2O —> O2 + 4 H+ + 4e- 2 H+ + Cl2 + 2e- —> 2 HCl

SO2 SO2 + 2 H2O —> H2SO4 + 2 H+ + 2e- O2 + 4 H + 4e- —> 2 H2O

H2 H2 —> 2 H+ + 2e- O2 + 4 H + 2e- —> H2O

NO NO+ 2 H2O —> HNO3+ 3 H+ + 3e- O2 + 4 H + 4e- —> 2 H2O
NO2 2 H2O —> O2 + 4 H+ + 4e- NO2 + 2 H + 2e- —> NO + H2O

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 38

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Газоопределители с каталитично изгаряне на горими

газове
1 - горим газ
2 - мембрана
3 – компенсаторен елемент
4 – измерителен елемент

ЕКСПЛОЗИМЕТРИ
% LEL

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 39

 НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ
Газоопределители с инфрачервени сензори

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 40

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

Газоопределители с инфрачервени сензори

ОСЦИЛИРАНЕ НА МОЛЕКУЛИТЕ ПРИ ОБЛЪЧВАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 41
 НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

ФОТО-ЙОНИЗАЦИОННИ ДЕТЕКТОРИ - PID

Предназначени за измерване на много малки концентрации на органични
летливи съединения и някой видове газове и пари (VOC)

ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ:
Като при газовите
хроматографи
(йонни детектори) –
бомбардиране на газовите
молекули с високо
енергийни фотони предимно в
UV – спектъра в следствие на
което се предизвиква избиване
на електрони от молекулите
което води до
“протичане на ток”.
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 42
 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

ФОТО-ЙОНИЗАЦИОННИ ДЕТЕКТОРИ - PID

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 43

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

НЕПОСРЕДСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

ФОТО-ЙОНИЗАЦИОННИ ДЕТЕКТОРИ - PID

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 44

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

ВЪПРОСИ КОИТО ДА ЗАДАДЕТЕ КЪМ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА

ИЗМЕРВАТЕЛНА ТЕХНИКА ПРИ ЗАКУПУВАНЕ НА УРЕДИ ЗА ГАЗОВ ГОНТРОЛ

 Каква е чувствителността на сензора към други газове и отразява ли се на

точността на измерването?
 Колко е времето на реакция на сензора и за колко време се възстановява
след грешка при измерването?
 Каква е точността на измерване за конкретния сензор?
 Какъв е температурния диапазон на работа и съхранение на прибора и до
каква влажност на въздуха може да се използва?
 Степени защита от вода, прах и експлозивни газове?
 Необходими ли са ми допълнителни филтри или аксесоари против
замърсяване на сензора?
 Сензора ще индикира ли сам прибора , когато стане за смяна?

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 45

 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

ВЪПРОСИ КЪМ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ

 Колко често е необходимо да се калибрира сензора или прибора и къде
може да стане това?
 Каква е продължителносттта на живот на сензора (примерно – часове
работа)?
 Мога ли сам да си сменям сензорите (умни сензори), или да ги
калибрирам?
 При измерване на LEL%, мога ли да видя реалната концентрация на газа?
 Мога ли лесно да превключва прибора ми да измерва друг горим газ?
 Има ли корекция на измерванията при различни налягания , или на какви
надморски височини все още сензора дава задоволителни резултати?
 Колко нива на аларми могат да се програмират в уреда?
 Какви са стандартните нива на алармите програмирани в уреда?
 Могат ли нивата на алармите да бъдат деактивирани или
препрограмирани от мен?
МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 46
 ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГАЗОВЕ

ВЪПРОСИ КЪМ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ

 Какво ще стане с уреда ако бъде изпуснат в вода за кратко?

 Подават ли се съобщения за грешки на дисплея при неправилна работа?
 Мога ли да вземам проби от разстояние без допълнителни аксесоари( за
вградена помпа)?
 Записват ли се концентрациите и алармените събития в уреда, и как
могат да бъдат визуализирани?
 Колко е времето за работа с едно зареждане на прибора?
 Предлагате ли алтернатива при ремонт на уреда за по дълго време
 Може ли да предава данните от измерването безжично към други
устройства в реално време?
 Колко време ще остана без уред при повреда?
 Други

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“ 47

 БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО !

МГУ „СВ.ИВАН РИЛСКИ“