Национален Археологически институт с музей

при Българска академия на науките

БЪЛГАРСКА
АРХЕОЛОГИЯ
2016
КАТАЛОГ КЪМ ИЗЛОЖБА

София 2017
 каталог към излоЖБа
Българска археология 2016

Организатор:
Национален археологически институт с музей – БаН

Съорганизатори:
• рим Благоевград
• рим кърджали
• рим пазарджик
• рим софия
• рим хасково
• рим Шумен
• ам созопол
• Национален исторически музей
• оим средец
• им Белоградчик
• им дряново
• им провадия
• им приморско

Съставител:
камен Бояджиев

Редактори:
камен Бояджиев, петя андреева

© Национален археологически институт с музей

при Българска академия на науките (издател на каталога)
© камен Бояджиев
© предпечатна подготовка: росица кънева

софия, 2017
ISBN 978-954-9472-47-9

2
 десета национална изложба
„Българска археология 2016“

уважаеми приятелю на българската археология,

за десети пореден път Националният археологически институт с музей – БаН

организира изложба, представяща теренната работа на българските археолози
през изминалата година. така се отчитаме пред съгражданите ни. Надявам се, че
забелязваш напредък в работата ни!

изложбата представя осемнадесет избрани археологически обекта

(от палеолит до средновековие) – осемнадесет чрез експонати и постери, а други
тридесет – само чрез постери.

приятелската подкрепа на тринадесет музея-съорганизатори осигури

и тази юбилейна година навременно откриване за празника ни.

Благодаря ти, че уважи труда на българските археолози! твоето внимание го ос-

мисля.

здрава, спорна и сговорна 2017 на всички ни!

доцент д-р Людмил Вагалински

(директор на НАИМ-БАН)

3
 козарника: едни от най-ранните
доказателства за прехода среден/късен
палеолит в югоизточна европа
Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели, Свобода Сиракова,
Алета Гуадели, Станимира Танева, Ивайло Крумов, Рейчъл Хопкинс,
Ирена Димитрова, Николай Захариев, Кристина Янакиева

п роучванията се осъществяват по българо-френски проект на Наим-БаН и

университета Бордо с финансиране от френското мВнр. през 2016 г. бе про-
учен прехода среден/късен и началото на късния палеолит (43600+/-1200, 43700+/-
1900, 43900+/-1800 г. пр. н. вр.). Фаунистичните останки доказват значението на
лова на елени, диви кози, коне, говеда.

2 3

4 5 6
Костни останки от началото на късния палеолит: 1 – горен предкътник от пещерна хиена
(Crocuta crocuta spelaea); 2, 3 – зъби, вероятно от Homo sapiens ( ?); 4 – горен кътник от
примитивно говедо (Bos cf. primigenius); 5 – долен кътник от диво магаре (Equus hydruntinus);
6 – долен предкътник от кон (Equus caballus). Сн. Ж.-Л. Гуадели, А. Гуадели.

4
 1 2

3 4

7 8

Кремъчни ансамбли от прехода среден/късен палеолит и началото на късния палеолит:

1 – мустиерско стъргало върху къснопалеолитно ядро за пластинки;
2-4 – листовидни върхове; 5, 6 – стъргалки; 7, 8 – ядра за пластинки. Сн. А. Гуадели.

5
 Мобилно изкуство – гравирана риба, най-вероятно дунавска сьомга (Hucho hucho).
Най-ранната засега гравирана кост (повече от 43 000 г. пр. н. вр.). Сн. А. Гуадели.

каменните ансамбли от прехода среден/късен палеолит и началото на късния па-

леолит са с голямо технологично разнообразие, често с преплитане на средно- и
къснопалеолитни техники. сред доказателствата за приемственост между средния
и късния палеолит е серийното производство на листовидни върхове в къснопа-
леолитните нива, които в козарника са известни от среднопалеолитните пластове
отпреди над 200 хил. г. те са използвани като копия и за поразяване от непосред-
ствена близост. други доказателства са някои стъргала върху отломъци от къснопа-
леолитни ядра за пластинки.
досегашните проучвания ни насочват към някои идеи за интерпретация на отно-
шенията между средно- и къснопалеолитните групи в условия на коекзистенция:
• среднопалеолитна група посещава (и обитава) пещерата след къснопалеолитни
групи, взима къснопалеолитни форми и ги преработва в характерни мустериерски
форми.
• среднопалеолитна група е започнала да усвоява в контактите с къснопалеолит-
ни групи пластинковия дебитаж, но заедно с това продължава да изработва сечива,
характерни за средния палеолит.
• къснопалеолитни групи възприемат от среднопалеолитните не само листовид-
ните върхове, но и други форми – ефикасни сечива като стъргалата.

6
 проучване на къснопалеолитната
секвенция в пещера Бачо киро
Николай Сираков, Жан-Жак Юблен, Свобода Сиракова,
Ценка Цанова, Росен Спасов, Ивайло Крумов, Николай Захариев,
Жоао Марейрош, Сара Таламо, Виржини Сине-Матийо

и зследванията се осъществяват в рамките на съвместен изследователски проект

на Наим-БаН с MPI-EVA (Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology, De-
partment of Human Evolution), лайпциг.
те са насочени към развитие и интерпретация със съвременни методи на данните
от полските проучвания през 1971-75 г. на януш к. козловски и Болеслав гинтер
(с участие на българските им студенти), след които Бачо киро придобива световна
известност като един от реперните обекти за палеолита в Юи европа.
Началото на късния палеолит – пл. І
засега разполагаме с предварителни работни резултати от датирането по
14
с: 41,024 ± 258 BP; 40,790 ± 252 BP.
проучването ни добавя аргументи за отхвърляне на началното схващане, че
кремъчният ансамбъл е свързан с ориняшката традиция. В типологическо отноше-

Кремъчни артефакти: 1-9 – пластини и пластинки; 10 – левалоазки отломък;

11 – листовиден връх. Начало на късния палеолит. Сн. В. Сине-Матийо, Р. Спасов.

7

Фрагмент от дълга кост,
къснопалеолитно изкуство – връх
на копие или символично
изображение? По-късни нива на
късния палеолит. Сн. Р. Спасов.
посочен пластино-пластинков дебитаж с директна мека чукалка; типология – рету-
ширани пластини, пластинки (използвани и директно), доста резци, пробои.
8
Костни артефакти:
1-3 – пандантиви;
4 – ретушор;
5 – ловна плячка.
Начало на късния
палеолит.
Сн. Р. Спасов.
ние той е безспорно къснопалеолитен. това се
подкрепя и от серията пандантиви от зъби на
хищници, вероятно съчетаващи декоративни
и предпазни функции с персонално и групово
определяне.
липсата на ядра затруднява технологиче-
ския анализ, но изглежда все още е значително
участието на среднопалеолитни техники, като
дебитажът с твърда чукалка, понякога напом-
нящ и левалоазката концепция. този преходен
характер се допълва от недовършен листовиден
връх.
Следващи и по-късни нива на палеолитната
секвенция
датиране: пл. F - 40,170 ± 179 BP;
пл. а2 - 31,310 ± 81 BP.
генерално се запазва същата неори-
няшка традиция, която търпи развитие: едно-
 праисторическо селище
при с. дамяница, Благоевградско
Малгожата Гребска-Кулов, Иван Вайсов, Георги Иванов,
Петър Зидаров, Кръстю Чукалев, Илия Кулов, Анета Бакъмска,
Венета Генадиева, Владимир Славчев

а рхеологическият обект № 16 по трасето на ам „струма“ се намира в м. осма-

ница/кадийца, в землището на с. дамяница, община сандански, Благоевградска
област. това е световноизвестното праисторическо селище дамяница, разположе-
но върху една от надзаливните тераси на левия бряг на р. струма. Новото трасе на
ам „струма” пресича селището надлъжно и засяга около 84 000 кв. м. от него. това
наложи през 2016 г. да се извършат спешни теренни археологически проучвания,
резултатите от които обогатиха значително представите ни за развитието на пра-
историята по поречието на средна струма.
по време на разкопките бяха направени предварителни сондажни проучвания,
които имаха за цел: изясняване на стратиграфията на обекта, неговата хронология
и установяване на дебелината на културните напластявания. разкриха се многоброй-
ни структури от праисторическата епоха, деструкции от горели жилища, огнища,
вкопани битови и строителни ями и др. откритите многобройни археологически
материали (керамични съ-
дове, антропоморфни фи-
гурки, костни и кремъчни
оръдия, украшения от кост
и мрамор и др.) показаха, че
на това място праистори-
ческото селище не е било
едно, а няколко, застъпва-
щи се, съществували про-
дължително време, от пери-
ода на късния неолит чак до
финала на късния халколит
(5200–3600 г. пр. хр.).
В северната периферия
на селището, директно вър-
ху останките от халколит-
ното селище, се разкриха
сгради с каменни стени с
калова спойка, отнасящи
се към римската епоха (III– Керамични антропоморфни
IV в.). На това място се от- фигури. Късен неолит.

9
 Глави от керамични антропоморфни фигури. Халколит.

Колективна находка от инструменти: наковалня, железни халки и ножчета. Римска епоха.

криха 26 бронзови монети, повечето от които в едно от вътрешните помещения

на една от римските сгради, близо до изградена от тухли и преизползвани тегули
пещ. интерес представлява откритата във вътрешното укрепване на западната сте-
на на същата сграда „трезор-ниша”, в която, наред с няколко бронзови монети, бе
открита и една наковалня, няколко железни халки и ножчета.
На около 20 м северно от това място бяха открити други две монети от вре-
мето на бащата на александър македонски, Филип II македонски (359–336 г. пр.
хр.). те обаче попадат извън разпознаваем археологически контекст и вероятно са
свързани с регистрирани северно от трасето на ам „струма” следи от по-ранния
елинистически период.

10
 селищна могила Юнаците –
сезон 2016 г.
Явор Бояджиев, Камен Бояджиев, Валери Петров

а рхеологическите разкопки през

2016 г. се осъществиха благодаре-
ние на финансиране от министерство
на културата, фондация „Балканско на-
следство“ и фирма “Stone and compass”.
основната цел бе изясняване на страти-
графията на халколитните напластява- Златно мънисто. Среден халколит.
ния. работата бе съсредоточена в цен- Сн. Г. Михайлов.
тралната част на проучвания участък,
където може да се направи връзка меж-
ду последния халколитен хоризонт (ВI) и
сондажа на В. миков, в който най-гор-
ните пластове от халколитната епоха са
изчерпани по време на разкопките през
1939 г. В 5 м широка ивица от южната
страна на сондажа бяха установени ос-
танки от сгради от последните три стро-
ителни хоризонта от халколита (ВI, ВII,
ВIII). хоризонт ВIII бе проследен и в сон-
дажа на В. миков, където се установиха
различни етапи в неговото развитие. В
участък с големина 1,5–2 м2 се откриха
пет плоски костни женски фигурки в
различни етапи на изработка, а близо
до тях и шест фрагмента от гривни от
средиземноморската мида Spondylus.
Вероятно постройката е използвана и
като работилница. В северната полови-
на на сондажа продължи проучването
на сгради от две по-ранни селища (ВIV и
ВV). На пода на сграда от хоризонт ВIV
бе открито златно мънисто.
В южната периферия на могилата
продължи проучването на негативната
структура от вътрешната страна на кре-
постната стена, като се слезе на 2,50 м Керамична антропо-орнитоморфна
под нивото на пропадналия в празното фигурка. Късен халколит. Сн. К. Бояджиев.

11
 Костени антропоморфни фигурки. Късен халколит. Сн. К. Бояджиев.

пространство под на постройката, разположена над нея (на 6,50 м от нивото на

хоризонт ВI). пластът под долния край на платформата е наситен с камъни, кера-
мични фрагменти и животински кости. откриха се части от 16 черепа, както и от-
делни други кости от човешки индивиди. Находките са многобройни – фрагменти
от антропоморфни и зооморфни фигури, модел на стол, инструменти от кремък,
кост и глина, рогови брадви.

12
 праисторически солодобивен
и градски център провадия-солницата
(5500-4200 г. пр. хр.).
проучвания през 2016 г.
Васил Николов, Крум Бъчваров, Петър Лещаков, Галина Самичкова,
Николай Христов, Стоян Трифонов, Виолета Стоицова,
Севдалина Жечева, Йорданка Илиева, Мария Славкова,
Катлийн Максуини

п роучването на селищната могила

продължи и в четирите сектора.
след проучване на два нови участъка,
лицевата страна на каменна стена 2,
построена в началото на късния хал-
колит (4600 г. пр. хр.), е проследена
почти напълно. крепостта има непра-
вилна, частично закръглена форма и
обхваща ок. 4 дка площ. общата дъл-
жина на стената, измерена по външ-
ното лице, е около 234 м. дебелината
на основата Ѝ варира от 2,50 до 4,50
м, а запазената височина – от 1,30 до
3,50 м. На дължина около 80 м е на-
правена анастилоза.
В сектор Юз е проучен кладенец от
последните фази на късния халколит,
свързан с каменна укрепителна сис-
тема 3. диаметърът на съоръжението
горе е 4,90 м, в дълбочина сечение-
то му става правоъгълно с размери
около 1,40 х 1,60 м. проучен е до 8 м
дълбочина, без да е достигнато дъното
му. стените му са укрепени с дървена
конструкция – добре запазени верти-
кални стълбове в ъглите с хоризонтал-
ни талпи между тях.
На площ от над 400 кв. м е проу- Кръгъл нефритен предмет, златни апликации
чен насипът на надгробната могила с и плосък костен идол с медни апликации.
цел разкриване на праисторическите Късен халколит (4600-4200 г. пр. Хр.).

13
 Керамичен съд.
Среден халколит
(4700-4600 г. пр. Хр.).

напластявания. достигнат е лежащият

върху тях пласт от късноелинистиче-
ския период (ІІ-І в. пр. хр.), в който са
установени кула с каменна основа и
каменни стени, доизградени с кирпич,
и съпътстващи структури, свързани с
укрепената резиденция на тракийски
Фрагмент от чаша с релефна композиция. владетел.
Късноелинистически период В сектор Некропол са проучени 11
(ІІ-І в. пр. Хр.). гробни комплекса. пет от гробовете
принадлежат на възрастни индивиди,
пет на деца, а един може да се интер-
претира като символичен. В гроб 55 е открит скелет на дете с гробен инвентар от
два керамични съда, плосък костен идол с медни апликации и няколко седефени
мъниста от наниз, носен на врата.
Настоящите проучвания подсилиха предходни констатации за уникалния харак-
тер на праисторическия комплекс провадия-солницата и дадоха неочаквани данни
за съществуването на укрепена резиденция на тракийски владетел от ІІ-І в. пр. хр.

14
 археологически проучвания
в харамийска дупка, с. триград,
община девин
Борислав Бориславов, Христина Вълчанова

п ещерата харамийска дупка се намира на 2 км от с. триград, в началото на

триградското ждрело. тя е открита за археологическата наука през 1981 г.,
по време на спелеоложка експедиция в ягодино-триградския карстов район. спе-
леолозите я определят като равна, суха, проходна и пропастна пещера. има две
зали, свързани помежду си с малък отвор. Входът на пещерата се намира на 25 м от
основата на скалния венец и е достъпен само чрез използване на алпийска техника.
първите археологически проучвания са проведени между 1981 и 1984 г. под ръко-
водството на христина Вълчанова, завеждаща отдел „археология” в оим смолян.
те са съсредоточени в първа зала и е установено, че пещерата е благоустроявана
и използвана от древните хора в края на каменно-медната и началото на ранната
бронзова епоха. сравнителният анализ на археологическия материал датира ос-
новния период на обитаване към финала на култура коджадермен-гумелница-ка-
раново VІ и сервия-рахмани на юг. обектът е определен като първото пещерно
светилище, открито в родопите.

Медни шила, фрагмент от меден слитък и керамична пота.

15
 Сребърни украшения.

през 2016 г. археологическите проучвания бяха възобновени, благодарение на

инициативата и финансирането, осигурени от тд „орфей-1970”–девин и община
девин за благоустрояване на пещерата и превръщането Ѝ в обект за културен ту-
ризъм. за съжаление, в резултат на неконтролираното и безразборно посещение
на пещерата от средата на 80-те години на хх в. досега, както и на непрофеси-
оналните и самодейни опити за „социализация“, много от проучените структури
и съоръжения бяха заварени в изключително лошо състояние. по време на на-
стоящата археологическа кампания повторно са разчистени, документирани и
допроучени по-голяма част от разкритите през 80-те години съоръжения – най-ве-
че огнища. установено е, че те са многократно преизползвани и имат по няколко
последователни обмазки. В източната част на залата е открито още едно огнище.
Наред с многобройните керамични фрагменти са намерени и множество инте-
ресни находки от камък, кремък, кост и метал. повечето от тях са инструменти.
Най-интересните находки са три цели и две фрагментирани медни шила, част от
меден слитък и керамична пота, които са сигурно доказателство, че в пещерата са
извършвани и металургични дейности и са важно свидетелство за ранната мета-
лургия в родопите.

16
 могила от бронзовата епоха
до с. изворово,
община харманли
Борислав Бориславов

м огилният некропол в землището на с. изворово, общ. харманли е регистри-

ран през 2007 г., а през 2008 г. е проучена могила № 1, в която са открити
уникални златни мъниста и предмети от сребро и бронз. през 2010 г., по време
на разкопките на могила № 2, е регистрирано и синхронно селище, което се про-
учва в продължение на три археологически сезона (2011, 2014 и 2015 г.). обектът
е първият комплекс от селище и некропол от средната бронзова епоха (първата
половина на ІІ хил. пр. хр.) на територията на България.
могила № 3 се намира на склон с източно изложение и лека денивелация от
запад на изток, в обработваем терен. разположена е на около 200 м западно от
селището в м. Бадема и засега е единствената от некропола на десния бряг на
р. Бакърдере. диаметърът на могилния насип от камъни е 13 м (и-з) и 13,50 м
(с-Ю). запазената височина е 0,80 м от околния терен. установена е следната по-
следователност на натрупване на могилата: подравняване на терена, върху който
е натрупана пръст и е трамбован чакъл. Върху трамбовката са направени кръг от
големи камъни (крепида) с диаметър 6,30 м (и-з) и 4,60 м (с-Ю) и овални каменни
структури. те са затрупани със средно големи камъни, върху които е натрупан

Златно мънисто със сплесната сферична Златно сложно съставно мънисто.

форма и украса от радиални канелюри. Централен елемент
Елемент от накит (огърлица). от накит (огърлица).
Средна бронзова епоха. Средна бронзова епоха.

17
 Златни халки. Елементи от накит (огърлица). Средна бронзова епоха.

Бронзова кама. Средна бронзова епоха.

могилният насип чрез редуване на кафява пръст, малки ломени и речни камъни,
много плътно подредени един до друг. проучени са общо 26 каменни структури
с елипсовидна форма със средни размери 1 х 0,80 м. част от тях са долепени
от външната страна на крепидата и са оградени от втора дублираща крепида. В
структура І са открити бронзова кама и златни мъниста, а в съседните структури
– сребърна халка и златни мъниста с по-малка концентрация. мънистата са че-
тири типа и най-вероятно са съставни елементи на един накит. с изключение на
единия от типовете, който вече е откриван през 2008 г. в могила № 1 на същия
некропол, останалите са непознати досега. особено впечатляващо е централно-
то мънисто на накита, което е сложносъставно и е изработено с няколко техники.
при промиването на пръстта от каменните структури са открити и останки от
кремирани кости, които са били разпръснати заедно с част от златните мъниста в
северната половина на каменния кръг.

18
 Бресто: укрепено селище
от края на бронзовата епоха
във водосборния район на р. места
(с. Баня, община разлог)
Богдан Атанасов, Илия Кулов, Живко Узунов, Джон Горчик,
Филип Щокхамер

В ъпреки че селището е защитено от три страни от река изтόк, десен приток на

р. места, хората, които основават Бресто в края на хІІІ в. пр. хр. полагат сери-
озни усилия да изградят масивна каменна стена. от времето на късната бронзова
епоха в западна България и северна гърция не е известно друго каменно укрепи-
телно съоръжение, чиято ширина да надминава 3 м. стената в Бресто има и тера-
сираща функция, а вероятно е предпазвала обитателите на селището при наводне-
ния. Все още не са открити постройки от тази фаза на селището (Фаза Бресто 1).
В пространството извън укрепителната стена се намира голямо количество пепел,
отухлени стенни мазилки, както и предмети от бита, вероятно изхвърлени от оби-
тателите от терасата над укреплението. сред тези предмети е и голямо количество
фрагментирани и няколко цели игли (за коса или дрехи?), направени от еленов рог.
повечето много си приличат по форма и е възможно да са произведени в едно

Микенски съд с форма на алабастрон. Направен на бързо грънчарско колело. ХІІІ в. пр. Хр.
Реставрация и снимка В. Караилиева.

19
 домакинство. откриха се и парчета от еленов рог със
следи от начални фази на обработка.
през следващия хІІ в. пр. хр. селището е укрепе-
но с нова стена. тя изразява различна архитектурна
концепция, тъй като вече не е еднолицева терасираща
стена, а двулицева свободно стояща укрепителна. Ши-
рока е 1,80 м и е разположена на около 1-2 м извън по-
ранното съоръжение, така че терасата от Фаза Брес-
то 1 е ползвана и по времето на Фаза Бресто 2. На
тази тераса е изградена голяма постройка с апсидна
форма. тя е разрушена при голям пожар. отпечатъци
върху парчетата стенна мазилка показват, че дървено-
то скеле на жилището е направено от грижливо обра-
ботени дървета с правоъгълно сечение. Някои фраг-
менти показват, че постройката вероятно има двуска-
тен покрив. В нея е открито голямо огнище, но не е
известно нищо за инвентара и функцията Ѝ, тъй като
вероятно е била почистена преди да бъде разрушена
и затова не се откриват никакви находки или керами-
ка. от външната страна на северната дълга стена на
апсидната постройка се откриха фрагменти от микен-
ско съдче за съхраняване на благовония (алабастрон).
съдчето е украсено с типичния за тази форма „скален
мотив“ (rock pattern) и може да бъде датирано в хІІІ в.
пр. хр. тъй като стратиграфски постройката се отнася
към Фаза Бресто 2 от хІІ в. пр. хр. е възможно съдче-
то да е използвано дълго време като реликва. очакват
се резултати от химическия анализ на съдържанието и
произхода на съда.
откриването на микенска керамика в Бресто е из-
Игла от еленов рог. ключително важен принос за изследването на търгов-
ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. ските отношения между Балканите и егеида в края на
Сн. Б. Атанасов. късната бронзова епоха.

20
 скален комплекс глухите камъни
Георги Нехризов, Юлия Цветкова, Наталия Иванова

п рез 2016 г. продължи проучването на структурите от ранната желязна епоха. В

централния сектор бяха разкрити още четири ритуални огнища. В проучения
досега участък в този сектор са документирани вече над 20 такива, повечето без
следи от постройки около тях. установиха се няколко интересни ситуации. разкри
се напълно запазена букел-амфора, покрита с дъното на друг съд. амфората е с
богата щампована украса и четири кухи букела с форма на пресечен конус. На
плещите на съда, между букелите, са разположени четири овални гнезда, запълне-
ни със смола, в които са били апликирани бели мраморни плочки. Букел-амфората
няма паралели сред откритите в тракия като форма и като декорация. депонира-
нето на този луксозен съд и неговото съдържание най-вероятно е част от провеж-
даните на това място култови практики.
Без съмнение с ритуални действия е свързана и находката от около 200 миниатюр-
ни керамични предмета. те се разкриха в две групи, положени вероятно в отделни
торбички, в близост до едно от огнищата. групите съдържат небрежно и схематично
изработени антропоморфни фигурки с ясно отбелязани полови белези, зооморфни
фигурки, модели на съдове, пръстени и други различни по форма предмети. сред
животинските фигурки преоб-
ладават тези на рогати животни,
няколко от които са с прикрепе-
ни към гърба седла.
В северния сектор продължи
проучването на средновековни-
те гробове, вкопани в пласта от
желязната епоха. В областта на
кръста на един от скелетите се
откриха железни огниво и хал-
ка, два кремъка и две бронзови
монети, както и останки от плат-
нената кесия, в която са били
поставени. На гърдите на друг
се намери изработен от камък
кръст. под гробовете се разкри
подово ниво на жилище с огнище
от втория период на рЖе. В него
бяха открити няколко керамични
съда – амфоровиден, две гърнета
и две големи чаши. проучването
на тази структура ще продължи Букел-амфората в процеса на разкриване
през следващата кампания. и след реставрация. Ранна желязна епоха.

21
Колективни находки от антропоморфни и зооморфни фигурки. Ранна желязна епоха.

Железен нож с дръжка от рог. Ранна желязна епоха.

22
 тракийски погребения в землището
на с. Бенковски, община кирково
Любен Лещаков, Яна Димитрова-Тасева

п роученият през 2016 г. богат гроб се намира на скален рид в местността реч-
ка, северно от с. Бенковски. установен бе културен пласт, слабо наситен с
керамични фрагменти от късната желязна епоха. разкопките разкриха два вида
археологически структури: скални площадки и изсичания и каменни струпвания от
големи, ломени камъни.

Сребърна едноспирална фибула. Средата на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр.

Сребърна омеговидна висулка. Средата на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр.

23
 Сребърен пръстен. Средата на ІV – началото на
ІІІ в. пр. Хр.

Бе проучено едно от каменните струпвания от големи скални късове. те ограждат

пространство с приблизително квадратна форма и размери 6,10 х 6,15 м. Вътреш-
ността му е плътно запълнена с пласт от ломени камъни. В средата на каменното
ограждение бе разкрито гробно съоръжение с овална форма, частично изсечено
в материковата скала. В него са били извършени две погребения на човешки ин-
дивиди, съпроводени с множество сребърни и бронзови гробни дарове – сребърни
и бронзови фибули, пръстени, мъниста, сребърна диадема и др. след извършване
на първичното погребение, гробната яма е била запълнена с големи хоризонтално
подредени плочести камъни в девет последователни реда. сред тях са били положе-
ни и фрагменти от два хромела. На по-късен етап гробното съоръжение е претър-
пяло поне две интервенции, при които част от човешките кости са били извадени,
а други са били събрани на две малки купчинки в северозападния ъгъл на гробната
яма. Възстановяването на покритието на ямата е небрежно – някои от каменните
блокове лежат кòсо, а в югоизточната четвъртина на ямата изобщо липсват. тук в
малка каменна циста е положен керамичен съд, който е затрупан с дебел пласт от
почва и чакъл. други два съда бяха намерени in situ северно от гроба.
На базата на находките погребенията могат да се отнесат към периода от среда-
та на IV до първите десетилетия на III в. пр. хр.
Намирането на богатите погребения в землището на с. Бенковски показва нуж-
дата от системни археологически проучвания на тракийската култура в този район
на родопите.

24
 златно съкровище от надгробна
могила в м. силихляр под връх канара,
землището на гр. приморско
Петър Балабанов, Даниел Пантов

м огилата се намира на 8 км западно от гр. приморско, в м. силихляр – старото

селище на заселниците на съвременния град. Височината Ѝ достигаше 6,42
м, а диаметрите в посока север-юг и изток-запад бяха съответно 124 м и 86 м.
разкопките бяха предизвикани от масирани иманярски набези върху могилния на-
сип. Благодарение на кмета на община приморско д-р димитър германов те бяха
своевременно инициирани и финансирани.
под могилния насип, на равнището на античния терен, бяха документирани
развалините на две съоръжения, изградени от квадри и ломени камъни, ограбени
и разрушени още през античността. Връзката между съоръженията е била осъ-
ществена посредством ритуална пътека, по която се е стигало до централното
съоръжение.

Златни апликации за конска амуниция. 320-280 г. пр. Хр.

25
 Златен начелник от комплекта апликации
за конска амуниция. 320-280 г. пр. Хр.

източното съоръжение е с правоъгълна форма, подобна на централното, но с

по-малки размери. основите на северната и западната му стени са запазени в су-
перструкция до три реда квадри. подовото равнище е оформено от пласт хоросан,
положен върху натрошени фрагменти от керамични съдове.
Непосредствено под настилката на помещението бяха открити 40 елемента от
златни апликации за конска амуниция. Някои от тях се откриха в хоросановата
настилка, което свидетелства, че съкровището е било депонирано в земята преди
изграждането на помещението. комплектът съдържа: начелник, украсен с релеф-
на глава на орел и геометрични орнаменти; наносник с кръгла форма, украсен с
орнаменти от стилизирани растителни мотиви; четири кръгли плочки с релефна и
ажурна украса, допълнена с псевдофилигранни орнаменти; две продълговати плоч-
ки, украсени с ажурна и релефна украса, допълнена с псевдофилигранни орнамен-
ти; тридесет и две миниатюрни апликации с полуцилиндрична форма, украсени в
основите си с изпъкнал ръб, покрит с псевдофилигран. по своите характеристики
и особености на украсата съкровището от приморско има близки аналогии с тези
от ивански и сборяново.
заедно с накитите в насипа бе намерена глинена лампа, която датира находката
в периода 320-280 г. пр. хр.

26
 спасително археологическо проучване
на обект „лидл, пътна инфраструктура и
трафопост”, гр. созопол
Теодора Богданова, Маргарита Попова, Димитър Недев,
Милена Крумова

о бектът попада на територията на охранителната зона на Нкц „античен не-

кропол на аполония понтика, в местността Буджака”, гр. созопол. археоло-
гическото проучване бе проведено в периода юни-декември 2016 г., като общата
изследвана площ възлиза на 13 дка.
На територията на целия обект бяха регистрирани следи от антични лозя, кои-
то въз основа на открития археологически материал могат да бъдат отнесени към
елинистическата епоха.
В северозападната част на обекта бе проучена надгробна могила, която поради
характеристиките на терена не бе различима от съвременното ниво. под могилния
насип бе разкрита фамилна гробница с масивни стени, дублирани в основата си с
втори такива. В източния зид на камерата са оформени две ниши-гробове, ограбе-
ни още в античността. част от техния инвентар (фрагменти от стъклен алабастрон,
погребален венец, унгвентарии и др.) бе открит пред нишите.
В непосредствена близост до камерата бяха проучени още три гроба – яма, циста
и погребение в амфора, чийто инвен-
тар отнася гробницата към елинисти-
ческата епоха. Най-богати са даровете
от цистовия гроб (гроб № 4), сред кои-
то присъстват теракоти, съдове, астра-
галоси, златни обеци и огърлица.
гробницата е била вторично използ-
вана през римската епоха, когато в
нейната камерата е изграден кереми-
ден гроб (гроб № 2), чийто инвентар –
чаша, стъклена фиала и нож, го отнасят
в първата половина на I в. сл. хр.
около могилата е била изградена кре-
пида, върху която бе локализиран втори
керемиден гроб (гроб № 1), с инвентар
– златен венец, стъклена и керамична
чаша, теракота, нож и монета, датира-
щи го в третата четвърт на I в. сл. хр. В
двата гроба от римския период използ- Чаша с релефна украса.
ваният погребален ритуал е кремация. Гроб № 2, I в.

27
 Златен венец. Гроб № 1, I в.

Златни обеци и огърлица. Гроб № 4, елинистическа епоха.

28
 спасително археологическо проучване
на територията на некропола
на аполония понтика (упи х 5101)
в м. Буджака, в землището на гр. созопол
Калина Петкова, Димитър Недев, Руслан Стойчев,
Виолета Караилиева

В края на 2016 г. се проведоха спасителни археологически разкопки в частен

имот (упи х 5101), разположен в границите на недвижимата културна ценност
„Некропол на аполония понтика в м. каваците-солинария, гр. созопол”.
На площ от 400 кв. м. са разкрити и до-
кументирани 29 гробни съоръжения, 9 пе-
риболоса и 8 ритуални огнища, свързани
с постпогребални практики. регистрирани
са няколко типа гробни съоръжения. пре-
обладават цистовите гробове, изградени
от варовикови блокове. при два от тях
вътрешните страни са обмазани с черве-
на и бяла боя. откриха се и гробове, при
които тялото на покойника е положено в
обикновена гробна яма. при случаите с
трупоизгаряне, останките са поставени в
различни типове съдове – червенофигу-
рен кратер, съд с две дръжки и апликирани
върху тялото женски глави, амфора „ки-
пърски” тип. едно от погребенията е из-
вършено в питос, а други две са в гробове,
изградени от керемиди. периболосите от
север и юг ограничават широко простран-
ство без гробни съоръжения, наситено с
обредни огнища.
гробният инвентар е разнообразен – съ-
дове за благовония от глина, мрамор и ала-
бастър; бронзови предмети – погребални
венци, фибули и монети, огледала, стри-
гили. В конструкцията на един от цистови-
те гробове като сполии са използвани два
Арибаловиден лекит с полихромна
надгробни паметника с надписи в два реда, украса, от инвентара на гроб 13. Втора
както и бази за надгробни стели. четвърт на ІV в. пр. Хр. Сн. Р. Стойчев.

29
 Гроб 19: глинена урна с апликирани върху тялото женски глави.
Краят на IV първа четвърт на III в. пр. Хр. Сн. Р. Стойчев.

Гроб 24: амфора „Кипърски тип”, използвана за погребална урна.

Втора четвърт на IV – средата на III в. пр. Хр. Сн. Р. Стойчев.

В огнищата се наблюдават традиционните за този тип съоръжения купи, рибни

блюда, скари за изпичане на риба, както и останки от различни семена и ядки.
датировката на комплексите попада във времето от средата на IV до първата
половина на III в. пр. хр.
проученият участък, макар и малък по площ, показва целия известен набор от
гробни съоръжения, откривани досега в некропола на аполония понтика. той пре-
доставя информация за усвояване на пространството и разделянето му в различни
участъци и зони за достъп, предназначени за постпогребални практики.

30
 археологически разкопки
на римски императорски храм в Нар
„деултум-дебелт” през 2016 г.
Христо Прешленов

а рхеологическите разкопки са проведени в северната градска зона на деултум-

девелтос, където през 80-те години на XX в. са разкрити деструкции на рим-
ски императорски храм. с възобновените проучвания продължава изясняването
на плановата схема, преустройствата и хронологията на храмовата постройка и
унаследилите я през късноантичната епоха строежи.

Бронзови крака от статуи при откриването им. Средата на ІІ – първа половина на ІІІ в.

31
 Бронзови крака от статуи.
Средата на ІІ – първа половина на ІІІ в.

през III в. сл. хр. императорският храм доминира в градския силует. от изток и
юг е тангиран от улици, които осигуряват комуникационна връзка с централната
градска зона. през IV в. сл. хр. пространството му е унаследено от жилищен ком-
плекс с представителен вход, жилищен блок с отоплителна инсталация, сервизни
помещения и открит двор. В средата на V в. сл. хр. изоставеният римски храм
и късноримското жилище са вписани в североизточния сектор на новата градска
крепостна стена.
между строителните и обитаемите нива, формирани през III и IV-V в. сл. хр., са
(пре)отложени фрагменти от конструктивни архитектурни елементи, декоративна
мраморна облицовка, тесери от подова и стенна мозайка, обрушена стенна мазил-
ка с фрескова живопис, части от мраморни статуетки и статуарни групи във висок
релеф на гръко-римски божества, долни крайници на надхвърлящи човешки ръст
бронзови статуи. Вероятно някои принадлежат на представена в „героична голота“
императорска статуя. през 1987 г. в нивелирани опожарени структури са открити
фрагменти от главата и горните крайници на бронзова статуя на септимий север
и постаменти на статуи на Филип I и отацилия севера.

32
 обект площад „св. Неделя”, гр. софия
Веселка Кацарова

а рхеологическите проучвания в северната половина на площад „св. Неделя” об-

хващат площ от 700 кв. м. тяхната задача е разкриването и документирането на
археологическите структури и архитектурните останки под съвременния площад,
с цел създаване на достоверна основа за проектиране на предстоящата цялостна
реконструкция и преустройство на пространството около църквата „св. Неделя”.
през 2016 г. те бяха проведени благодарение на финансиране по програма „кул-
тура” на столична община, от екип с ръководител гл. ас. д-р В. кацарова (Наим),
зам.-ръководители с. горянова (Наим) и д-р а. станев (музей за история на со-
фия), участници: В. тодоров, е. Николова, к. петкова, д. Василева.
първостепенна задача на разкопките през 2016 г. бе разкриването на по-голяма
площ от голямата антична обществена сграда, открита през предходната година.
източната Ѝ фасада, обърната към сardo maximus, е известна още от 50–те години
на хх в. пред източните Ѝ помещения е имало портик с монументална колонада,
а всяко от тях вероятно е имало вход откъм улицата. сградата е била изградена в
края на II – началото на III в. и е съществувала до края на VI – началото на VII в., като
е преживяла редица преустройства и ремонти. В ранния период от съществуването
Ѝ стените на сградата са били богато декорирани с мраморни облицовки.

Керамични съдове. V в. Сн. А. Станев.

33
 Бронзова фибула. VI–VII в.
Сн. А. Станев.

Пафти. XVI–XIX в. Сн. А. Станев.

Капаче от „териак”. XVII–XVIII в.

Сн. А. Станев.

по-голямата част от проучената до момента площ на сградата е изследвана до

подовите нива в помещенията Ѝ от края на IV–V в. Най-интересните находки през
2016 г. са открити в едно от помещенията (№ 10), което е пострадало от силен
пожар в края на V в. огънят е унищожил цели керамични съдове – кана, амфора,
купа, гърнета, капаци, лампи и чували със зърнени храни – жито, ечемик, овес,
грах. по пода на помещението са открити пръснати над 250 бронзови монети с
горна граница 90-те години на V в.
към най-късните археологически структури на обекта се отнасят останките на
три мазета на сгради от XVII–XIX в. те имат масивни еднолицеви зидове, изградени
от камъни и тухли в т. нар. „клетъчен” градеж. сред останките им са открити раз-
нообразни находки – многобройни керамични, стъклени и порцеланови съдове,
глинени лули, пафти, монети и едно капаче от съд за лекарство „териак”.

34
 археологически проучвания
при базилика „св. софия“, гр. софия
Юниан Мешеков, Полина Стоянова

а рхеологическите разкопки от двете страни на базилика „св. софия“ са част

от проект за антисеизмичното укрепване на сградата – паметник на културата.
обектът попада в иар „сердика-средец“ – II охранна зона, в централната част на
източния сердикийски некропол.
от северната страна са разчис-
тени четири известни от пред-
ходни археологически кампании
сводови гробници от периода
IV-V в. под източния зид на една-
та е установено наличието и на
една по-ранна структура – тегулен
гроб от III в., а в свода на друга
е вкопан ямен гроб на възрастен
индивид, който, заедно с още се-
дем ямни гроба без инвентар от
южната страна, на база на нивото
на вкопаване, може да се отнесе
към последния етап от използва-
нето на некропола през средно-
вековието.
В южния сектор броят на раз-
критите гробни съоръжения от
късната античност е три пъти по-
голям, отколкото в северния, като
повечето са новорегистрирани.
от периода III–V в. освен три сво-
дови гробници, са проучени шест
зидани гроба с плосък покрив.
единият е бил затворен със спе-
циални бипедални тухли (ок. 0,78
х 0,63 м), а в друг от тях, който е
принадлежал на дете, е намерен
малък стъклен съд, поставен като
гробен дар. интересен пример от Гробен инвентар от тегулен гроб: бронзова вотивна
гробничната архитектура от пери- пръчка (хурка) с изображение на храм, желязна игла
ода представлява рядък вид цистов и каменна плочка (медицинска плочка/точило).
гроб, чиито страни са изградени Краят на II–III в. Сн. Ю. Мешеков.

35
 Стъклен съд (лакримарий). Краят на II–III в. Сн. Ю. Мешеков.

от преупотребени големи каменни

Бронзова гривна. IV–V в. Сн. Ю. Мешеков.
блокове, а подовото ниво – от тухли
половин формат.
към по-ранния етап (средата на II
– началото на III в.) могат да се от-
несат три тегулни гроба. специал-
но внимание заслужава единият от
тях, при който в зоната на долните
крайници ритуално са поставени
три предмета – бронзова вотивна
пръчица (хурка) с изображение на
храм, каменна плочка (точило) и же-
лязна игла – вероятно част от лични-
те вещи на погребания.

36
 късноантична и средновековна крепост
„калята” край якоруда
Мариела Инкова, Пламен Иванов, Пламен Дойчев

п рез 2013-2016 г. екипът проучва единствената сграда, разположена върху

най-високата и сравнително равна част от крепостта. специалното Ѝ место-
положение и планировка – с преходни помещения, дворно пространство, както и
данните за съществуването на втори етаж, подсказват важното Ѝ място в социално-
пространствената организация на укрепеното пространство. през 2016 г. са проу-
чени още две помещения, разположени от източната Ѝ страна. едното е преходно
с три входа, а второто контактува със северната крепостна стена. приземията са
имали стопански функции, потвърдено от откритите на подовото ниво питоси,
глинени съдове, желез-
ни инструменти. Вто-
рият етаж, с жилищни
функции, е имал паян-
това конструкция – кир-
пич или обмазани с гли-
на пръти. покривите са
били покрити с тегули
и имбрици. засега това
е единствената сграда
в крепостта с дворно
пространство, разполо-
жено от южната страна.
при изчерпване на на-
сипа на едно от помеще-
нията на сградата, сред
рушевините от отухлена
глина и кирпич, бе открит
рядко срещан глинен съд
с пресечено-конусовид-
но столче и конусовидна
шийка, преминаваща в
широка разлата полу-
сфера. паралелите с
образци от бронзовата
и елинистическата епо-
хи, средновековието, от
времето на традицион-
ната българска култура Жарник (мангал), керамика. VІ в.

37
 Пръстен с изображение на светец и
патриаршески кръст, медна сплав. Втора
половина на ХІІ – начало на ХІІІ в.

Половинка от двустранен кръст, медна сплав. ХІ-ХІІ в.

от хІх в. и особено контекстът, в който бе открит глиненият съд – жилище от VІ в.,

подсказват функцията му на жарник (мангал). Най-вероятно е бил използван за ото-
плението на втория етаж на сградата.
На този етап може да се приеме, че застрояването на укрепеното простран-
ство е било планирано – първоначално са били изградени по-големите сгради със
сложна планировка, а между тях е имало проходни пространства, широки до 1 м,
с частично запазена калдъръмена настилка. Вероятно по-късно в свободните прос-
транства са били изградени сградите с едноделен план.

38
 разкопки в плиска, обект „дворцов
център – цитадела”
Янко Димитров

Н ай-интересни нови данни постъпиха от проучването

на терена във вътрешността на т. нар. „голяма дървена
сграда” (изкоп ІІ). открита през 2012-2014 г., сградата е била
построена в ранна фаза от столичния период в плиска, през
първата половина на Іх в. ориентирана в посока изток-запад,
тя сочи точно към средата на т. нар. малък езически храм. с
разкопките през 2016 г. бяха установени два етапа в нейно-
то изграждане. първоначално вътрешността на постройката
е била разпределена в еднакви напречни помещения с раз-
мери 8 х 4 м. по-късно разпределителните стени между три
от тези помещения били премахнати и във вътрешността на
сградата се оформила обширна „зала” (12 х 8 м).
през 2014 и 2016 г. бяха проучени три извънредно необичай- Златно копче.
ни съоръжения, които образуват редица с посока изток-запад, Краят на ІХ в.
попадайки във вътрешността на „голямата дървена сграда”. съоръженията представ-
ляват големи правоъгълни трапове с изградени на дъното малки пещи от дребни ка-
мъчета. В трите трапа бе констатирана идентична ситуация – пещите в тях бяха изця-
ло разрушени, а камъчетата им – разстлани върху дъното и засипани с чиста хумусна
пръст. това показа несъмнената свързаност на съоръженията и тяхното едновременно
функциониране, най-вероятно като вкопани площадки, където се е приготвяла храна
за даваните по определени поводи от плисковските владетели ритуални угощения. да-
тират се в края на VІІІ – първата половина на Іх в., въз основа на стратиграфски данни и
на открити в запълващия ги насип фрагменти от глинени съдове (в т. ч. от сива кана).
обосновани изводи за последователността и за евентуално сходство във функци-
ята на „ритуалните” трапове, „голямата дървена сграда” и малкия езически храм
ще могат да се направят след проучване на терена в посока на запад от досегашния
изследователски изкоп.
другият сектор на разкопките (изкоп III) обхвана терен на север от т. нар. „Беседка
с тухлен под”. там бе проучено голямо бъркало за варово-пясъчен разтвор. Непосред-
ствено върху него бе открито златно
копче, което най-вероятно е част от
комплект заедно с друго такова златно
копче, открито в същия квадрат през
2014 г. тези данни показват, че не
трябва да се изключва възможността
за наличие на неизвестна досега двор-
цова постройка с масивен градеж (на
хоросанова спойка) в югоизточната
част на цитаделата. Апликация за ремък, сребро с позлата. Х в.

39
Изложба „Българска археология 2016“,
Зала за временни изложби, Втори етаж