35

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография

и фолклористика с етнографски музей, Българска академия
на науките

Розалия Гигова. БЯЛОТО ПЛАТНО КАТО ОБРЕДНА

ВЕЩ В СВАТБАТА (ВЪРХУ МАТЕРИАЛИ ОТ
СЪВРЕМЕННИ И ТРАДИЦИОННИ СВАТБИ)

Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45

ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology,
Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy of
Sciences,
Rozaliya Guigova. THE WHITE CLOTH AS A RITUAL
OBJECT IN THE WEDDING (ANALYSIS OF FIELDWORK
MATHERIALS RELATED TO MODERN AND
TRADITIONAL WEDDINGS)
year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213

БЯЛОТО ПЛАТНО КАТО ОБРЕДНА ВЕЩ В СВАТБАТА. (ВЪРХУ

МАТЕРИАЛИ ОТ СЪВРЕМЕННИ И ТРАДИЦИОННИ СВАТБИ)

Розалия Гигова

THE WHITE CLOTH AS A RITUAL OBJECT IN THE WEDDING. (ON

FIELDWORK MATHERIALS OF MODERN AND TRADITIONAL WEDDINGS)

Rozaliya Guigova

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 36

THE WHITE CLOTH AS A RITUAL OBJECT IN THE WEDDING (ANALYSIS OF

FIELDWORK MATHERIALS RELATED TO MODERN AND TRADITIONAL WEDDINGS)

Rozaliya Guigova

Summery: The aim of this article is to analyze the functioning of the white cloth as a ritual
object in the Bulgarian contemporary urban wedding ceremony and to compare it to the
symbolic of the cloth in the traditional Bulgarian wedding ritual. In this sense, the cloth that in
the contemporary urban wedding ceremony is spread out in the restaurant is compared to its
symbolic meaning in traditional culture where the bride passes on a white string or belt spread
out on the threshold of the bridegroom’s house. Therefore, this paper investigates the symbolic
meaning of the cloth – a simple store–bought white tissue; utilitarian and fabricated object that
functioning in the sphere of the ritual practices today acquires symbolic meaning. Based on
profound fieldwork materials gathered by the author, the paper analyzes the symbolic meaning
of the ritual item in social context as metaphorical expression of kinship links in the family and
as a symbolic element of the rite of passage.

Keywords: white cloth, wedding, material culture, objects, Bulgarian traditional culture

Традиционната сватба е била често обект на изследователски интерес, но обредните практики и

вещите в съвременната сватба са останали донякъде встрани от проучванията. Въпреки това,
изследователският интерес на някои автори е насочен към проучване на обредите от жизнения
цикъл в традиционната и в съвременната култура (Иванова 2000; Иванова 2002). В
съвременната градска сватба и начина, по който функционират вещите в нея, биха могли да се
потърсят интересни перспективи на традиционния ритуал.

Изследванията върху семантиката на вещите са многобройни. Вещите притежават двойствена

природа, тъй като всяка вещ може да бъде използвана като вещ и като знак. Всяка изкуствено
създадена вещ притежава утилитарни и символични свойства, вещност и знаковост, и
потенциално може да бъде използвана като вещ и като знак и по този начин историята на
вещите може да бъде представена като движение по скалата на семиотичността (Байбурин
1983: 9). Така съвременните вещи биха могли да бъдат разглеждани от различни аспекти – в
тяхното отношение с предметите от т.нар. традиционна култура, като носители на родова
памет, като изразители на социални отношения. От друга страна, също така, може да се


Байбурин, А.К., Семиотический статус вещей и мифология. – В: Сборник музея антропологии и
этнографии, т.37. Материальная культура и мифология. Л. 1981; Байбурин, А.К. Семиотические аспекты
функционирования вещей. – В: Этногравическое изучение знаковых средств культуры. Л., 1989.;
Байбурин, А.К., жилище в обрядах и представлениях восточных славян, 1983; Сегал, Д. Мир вещей и
семиотика. – В: Декоративное искусство, 1968, №4; Серкле, Д. Предметът като реч: да разгледаме
предметите като социални факти. – В: Български фолклор, №1, 2000; Шевалие, С. Етнографски поглед
към вътрешния декор в народната градска среда. – В: Етнология на малкия град. Пловдив, 1993, София,
1995; Кръстанова, К. Вещите в дома – визуализиране на общностна памет. – В: Български фолклор, №1,
2000; Миков, Л. Към проблема за типологията на материалната култура в обреда. – В: Фолклор, език и
народна съдба. София, 1979; Михайлова, Г. За характера на българската народна традиционна
материална култура. – В: Българска етнография, №2, 1979; Янева, Ст. Вещите в традиционната култура. –
В: Проблеми на изкуството, №2, 1992.

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 37

проследи тяхната зависимост от глобализацията на културата и от масмедиите. Те съдържат

много културни фрагменти, които понякога не се поддават на категорична и обективна
сигнификация, тъй като зависят от културния и социален контекст. От тази гледна точка бялото
ще бъде разгледано като обредна вещ, функциониращо в съвременната сватба и ще се сравни с
платното в традиционната сватба.

Бялото платно в съвременността е вещ с утилитарно предназначение, но функционирайки в

сферата на обредната практика то придобива знакови качества. Платното, което в съвременната
сватба се постила в ресторанта при посрещане на младоженците1, ще да бъде сравнено с
неговото използване в традиционния обред, по време на който невястата преминава по бял
конец или пояс при влизането в момковия дом. Както в съвременната, така и в традиционната
сватба, тази вещ може да се тълкува в социален контекст като метафорично изразяване на
родовата връзка в семейството. От друга страна, тя би могла да бъде анализирана като
символен елемент от обред на прехода.

Сватбата и ритуалите от жизнения цикъл се запазват до голяма степен като ефективни

символични действия и в съвременността. Вещите, които функционират в тях, са свързани с
личния живот и съдбата на хората и затова остава „жива” тяхната семантика, вярата в техните
магични способности, а също така те продължават да носят и социално значение. Биха могли да
бъдат дадени различни примери. Булката хвърляйки букета зад себе си, много често вярва, че
този който го хване, ще е наистина следващия, който ще се ожени.2 Вещта по магичен начин ще
пренесе статуса на нейния собственик върху този, който я получава. Момата е оставяла няколко
мотива от шевицата на дрехата си недовършени, защото дреха без недостатък привлича зли
сили, а днес булката разпорва подплатата на роклята си на няколко места поради същата вяра.
И двете трябва да извършат това тайно, без ничие знание. Вещите в съвременността се
променят като материален образ, податливи са на модата, на производствената технология, но
продължават да съществуват в обреда, следвайки по този начин логиката на културния
континуитет между съвременността и традицията. По този начин в бялото платно, което се
поставя днес в ресторанта, също би могло да се види продължение на традицията.

Тук ще бъде разгледана функцията на бялото платно в града като специфична социална и
културна среда, като се вземат за примери няколко сватби, състояли си през последните
няколко години. Това ще бъде съпоставено с ролята на тази обредна вещ в традиционната
култура, като за примери ще се използват теренни материали, предхождащи в хронологичен
смисъл горепосочените материали от сватби и обикновено свързани със селото като културна
система. Теренният материал, който е интерпретиран, е събран в резултат на проучвания в
градска среда, извършени през периода от 1999 до 2002 г. в гр. Стара Загора и включва разкази
на информатори, снимков материал и лични наблюдения на сватби.

Днес обредните действия с платното са известни в различни варианти. По време на

съвременната градска сватба в ресторанта често се поставя бяло платно под формата на пътека,
по което младоженците трябва да минат. Първо влизат гостите и когато всички са седнали на

1
Понякога в съвременната градска сватба платното се постила в дома или в Градския съвет, но в
изложението ще бъде разгледана само обредната практика на постилане на платното в ресторанта.
2
Често булката вярва в това поверие, а понякога това е въпрос и на подражание на нейните приятелки.

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 38

местата си, влизат младоженците. Шаферката минава първа по платното и го поръсва със
здравец, карамфили и рози. През последните няколко години се регистрира съществуването на
фирми, които се грижат за подготовката на пътеката, цветята и стойките с изкуствени цветя,
поставени покрай тази пътека във вид на ограда.3 Кумовете вървят след младоженците, навиват
платното след тях и го дават на булката.4 Обикновено, когато стигне неговия край, брачната
двойка спира. Певицата от ресторанта или бащата на булката им подава две чаши вино. Те пият
от тях и ги хвърлят назад, при което чашите се чупят на парченца. Водещата казва „Колкото
парченца, толкова момчета да се родят” или Колкото парченца, толкова момиченца и
момченца.5 Поверието гласи, че младоженците не трябва да се обръщат назад, а счупеното е „за
здраве”.6 Водещата донася питка, а свекървата взема една хапка с мед и подава на
младоженците, като ги храни в устата. Според информаторите, това обредно действие се
извършва, „за да им е сладък животът”. Хронологически следващото обредно действие изисква
младоженците да хванат „ритуалната пита” и заедно да я разчупят. Поверието е, че у когото
остане по-голямото парче, той ще носи отговорностите в семейния живот”. След това
младоженецът взема булката на ръце и я отнася до мястото на сватбената трапеза.7 В някои
сватби двамата застават на бялата пътека. Пред тях се поставя метална купичка и рози.
Водещият казва „Я да видим кой пръв ще ритне чашата”. Булката ритва с крак чашата и водата
се разлива.8

Според събраните материали са засвидетелствани съвременни градски сватби, по време на

които ритуалната роля на платното като вещ със символично значение е много по широко
разгърната. В Стара Загора по време на сватба, състояла се през 2002г., на пода на ресторанта
се поставя бяло платно, което свекървата е купила и донесла. Водещата и DJ-ят го украсяват
със здравец, бели и розови гладиоли и червени листа от рози. Върху него застават
младоженците, след като влязат в ресторанта. Отпиват шампанско и хвърлят чашите назад, за
да се счупят на парченца. След това три малки деца последователно поднасят на булката бяло,
червено и розово цвете и водещата чете стихотворение, което сама е съчинила и в което се
интерпретира символиката на цветовете, инспирирана до голяма степен от популярната градска
култура: бялото - символ на чистотата, червеното – на любовта, и розовото – на
разбирателството. Отново върху платното се извършва „символичното предаване на огъня от
старото семейство на младото”. Бащите на двамата младоженци държат в ръцете си по една
запалена свещ – „символ на огъня”, сливат пламъка на двете свещи и младите си запалват свещ
от тяхната, т.е. според информаторите, „ от двете семейства се е родило ново”. Водещата сгъва
платното, като в него остават цветята и парчетата от счупените чаши, подава го на свекървата и
й заръчва да го пази три дни и после да го почисти. Според нея, в традиционната сватба, то се

3
Инф. Елена Дукова, 65 г., пенсионерка. Разказва за сватбата на дъщеря си в гр. Стара Загора през 1996г.
4
Инф. Златина Нейкова, 35г., учителка.
5
Инф. Дияна Георгиева, 23г., род. 1978г., студентка, дава информация за сватбата на двоя брат в
Свиленград през 2001г.
6
Информаторката разказва за своята сватба в Ст. Загора през 1999г.
7
Инф. Жанета Николова, 40г., библиотекарка, разказва за сватбата си през 1992г. в Ст. Загора.
8
Виж Бел №1

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 39

пазило цяла седмица. От това платно свекървата трябва да приготви чаршафче и възглавничка
на бъдещото бебе.9

Бялото платно и обредните действия, които се изпълняват върху него, биха могли да бъдат
сравнени с традиционния обред, според който когато сватбената процесия стигне до момковия
дом, двамата младоженци, или само невестата, трябва да влязат в къщата по платно или конец.
Обикновено се използвало ново бяло платно, което се е спускало от огнището или прага на
къщата до мястото на посрещане на младоженците, което е бил дворът. Деверът или свекървата
повеждат невестата по платното, а то се сгъва веднага след преминаването. Пред стълбите или
пред прага тя се спира и се кланя (СбНУ 1891, 5: 60; СбНУ 1891, 4: 42). Вместо платното са
употребявали също дълги пешкири, бели навуща (Иванова 1984: 118), черга или бяло платно с
мартеница (Иванова 1984: 118; Пирински 1980: 404). В някои селища невестата е пристъпвала
върху вълнена прежда, която едната от зълвите размотава до огнището (СбНУ 1935, 40: 248).

В традиционната култура понякога невестата още при слизането си е стъпвала върху платното.
В Пещерско две първогодишни невести, развиват конец от червено вълнено кълбо, края на
което поставят върху прага. По конец трябва да мине първо зетят, като стъпи първо с десния си
крак и продължи, а след него по същия начин минава и невестата (СбНУ 1892, 7: 59).
Свекървата събира конеца и казва „Събирам дом и къща за младите”(СбНУ 1892, 7: 59).

По този начин, в бялото платно като обредна вещ в съвременността би могла да се види
импликация на родството и начин на символичното му представяне, предаване и придобиване.
Тази вещ функционира в сферата на символичното мислене, тъй като тя е закупена от
свекървата, но в следващ момент от обреда, по нея преминават младоженците, след което тя
отново се превръща в предмет, който е в сферата на обредното действие на свекървата – тя
трябва да ушие чаршафче за бъдещото дете на семейството. Това ушиване в действителност
носи характеристиките на обредно ушиване, а не на битово действие, тъй като платното
осъществява символична връзка между три поколения в рода, представени от свекървата,
младоженците и тяхното дете. Може би обредът на „предаване на огъня от старото семейство
на младото”, който се извършва върху платното, е свързан с неговото значение като родова
връзка.

От тази гледна точка, функционирайки в перспективата на социалните отношение днес,

платното по обреден път осъществява връзката на поколенията през времето, което позволява
на обреда да разкрие по символичен път не само връзката между индивид и общество, но и
между отделните групи в обществото, но и да свързва човешките общности във времето
(Живков 1981: 16). Така действията, извършвани с платното в съвременната градска сватба,
могат да се погледнат през призмата на континуитета на традицията, в подкрепа на
становището за липсата на ясна граница между традиционната и съвременната култура и за
настоящето като процес на развитие на традицията (Иванова 2002: 16).

От друга гледна точка, бялото платно в съвременността би могло да се разглежда и по линия на

сравнение със символиката на дрехата в традиционната култура. Идеята за постепенно
приобщаване и социализация на детето присъства в традиционната култура и една от

9
Инф. Емилия Цончева, 25г., с висше образование, разказва за своята сватба в София през 1999г.

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 40

реализациите й е присъствието на майчина или бащина риза в дрешките на бебето.

Медиативната функция на дрехата в известен смисъл олицетворява кръвната връзка между
родители и деца и предаването на положителни качества от родители на деца. До известна
степен бялото платно в съвременната сватба е вещ, която по подобен начин предава социално
значима информация. Имайки предвид, че платното под формата на пътека в ресторанта, от
което по-късно си ушива чаршафче за детето, е тъкан, която е бяла на цвят, би могло да се
направи сравнение със знаковостта на бялата тъкан в традиционната култура. Бялата тъкана
дреха, без допълнителна орнаментика и цветове, придобива знака на „природното”, в известен
смисъл равнозначно на голотата. Детето, което се появява голо на света, се обвива в пелена
(нескроена бяла тъкан), която и първият знак за приобщаването му към културното
пространство, но в момента на раждането то е по-близо до границата с природата.
Преминаването от покрито към облечено тяло (скроена дреха), е следващата крачка на
културата в овладяването на природното (Станоева 1994: 74-81).

В народната култура плетенето, тъкането и преденето, са типично „женски” дейности, чрез

които по поведенчески принципи се отделя едната полова половина от обществото от другата –
мъжката, която се занимава с оран, лов и война. В мита и обреда „женските” дейности кодират
виргиналния статус на девойката. Митът, обредът, както и приказката и епосът се интересуват
от критичните точки в живота на архаичния човек, а това са преходните периоди между два
социални статуса (Маразов 1990: 52). Например в българския фолклор щом напусне дома си,
жената трябва да носи хурка и да преде, тъй като се вярвало, че това я предпазвало от злите
сили т.е. охранява нейния статус на момиче или вярна съпруга (Маразов 1990: 51).

Платното като вещ, обозначаваща специфичен социален статус на жената, може да бъде
наблюдавано в една българска народна песен. Тя разказва как момъкът отвлича девойката,
която съблазнява с дарове, натоварени на гемия. Девойката поставя условие, че ще дойде ако
момъкът постели платно от портите до гемията. Момъкът изпълнява това нейно желание и щом
тя стъпва на гемията, я отвлича (Бр. Миладинови 1861). Когато девойката стъпва върху
платното, тя вече е преминала във властта на мъжа. Веднъж завършена „женската” дейност
тъкане (плетене, предене), престава да пази виргиналния статус на девойката. Продуктът на
женската дейност се превръща в класификатор на успешно преминат преход, т.е. на промяна на
социалния статус на девойката (Маразов 1990: 55).

Освен в социална перспектива, функцията на платното като обредна вещ в ресторанта би могла
да бъде разгледана като реализация на обред на прехода. Съвременната градска сватба по
подобие на традиционната вероятно обозначава символично преходния статус на младоженката
чрез обреди, които означават напускането на бащиния дом, пътуването, посрещането и
приемането на младоженците от свекървата (Иванова 1984: 120). Бялото платно от
традиционната сватба, конецът, чергата, пешкирите, навущата или съвременната им „версия” –
бялото платно в ресторанта – биха могли да се тълкуват като символично обозначаване на пътя,
прехода и преминаването, като за момичето това е преходът от един социален статус в друг, от
един род в друг, от един дом в друг. Неговата митологично натоварена еднопосочност е
подсилена от обреда – според някои съвременни градски варианти на обреда, платното се
събира от кумовете веднага след преминаването на младоженците и се дава на булката.
Вървейки по него, те не трябва да се обръщат назад: тук би могло да се направи сравнение със
сватбената процесия в съвременната сватба, която никога не се връща по същия път след

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 41

църковния ритуал, а минава по друг. В традиционната сватба сватовете трябва да отидат до

дома на невестата по път, по който няма да се върнат, защото вярват, че в противен случай
невестата ще овдовее и ще се върне при родителите си (СбНУ 1905, 21: 16).

В литературата сватбата се утвърждава като обред на преход, изразяващ се в опозиция „свой-

чужд”, която има фундаментален характер в системата на митическото мислене и структурата
на мита. В сватбената обредност тази опозиция се осмисля в социален план, като се
разграничава рода на невестата от рода на младоженеца. В основата на н.нар. обреди на
прехода („rites of passage”) (Gennep 1975) стои преходът, преминаването. За класически образец
на преходен обред се приема инициацията. В нея са очертани трите степени, залегнали в
основата на всеки обред, означаващ преходност: отделяне на полово зрелия юноша от майката
и сестрите, от групата на непосветените жени и деца, преминаване през период на изпитания и
общуване с демонични сили и присъединяването му към групата на възрастните мъже, годни за
брак. Тези компоненти на обреда се изследват и от В. Я. Проп, като се взема за пример
вълшебната приказка (Проп 2000). Според извършените до сега научни изследвания върху
традиционната сватба в нашата обредна система функциите на инициацията се осъществяват от
други обреди, като например сватбата. Главната функция на инициацията – изпитанието на
младежите и девойките, се реализира на различни равнища по време на годежните обреди и
сватбената церемония (Иванова 1984: 142).

Фотографии от сватби, състояли се в София, изобразяващи бялото платно.

Сватбеното шествие днес, може би подобно на платното в ресторанта, също е метафора на

прехода и пътя. Независимо дали се състои от коне, каруци (в традиционната сватба) или от
специално наети за случая луксозни леки коли и лимузини, украсени с балони и цветя (в
съвременността), то е неотменна част от обреда и в старателната му организация и провеждане
може да се види доказателство за неговата устойчивост като фолклорно-митологична
представа. В съвременните градски сватби младоженецът, придружен от кума, музикантите и
специална процесия от украсени автомобили, отива в дома на булката, за да я вземе и отведе в
ритуалната зала, а после и в църквата, като това действие е парадоксално, тъй като обикновено

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 42

двамата младоженци до предишния ден са живели заедно в един дом – дома на момчето, на
момичето или най-често заедно на квартира. Някои булки дори се връщат в дома на родителите
си в деня преди сватбата, за да дойде младоженецът специално да ги вземе. В трети случаи,
когато родителите им могат да си позволят този разход на средства, булката се връща в града
на своите родители и цялата сватбена процесия пътува до родното й място, за да я вземе, след
което се връща в града на младоженеца, за да се състои сватбата. Понякога дори булката отива
до дома на съседите и сватбеното шествие я взема от там.

Въпреки че от гледна точка на съвременната култура това действие би могло да се анализира

като анахронизъм, младоженецът, като че ли по законите на неосъзната митологична логика се
опитва да доведе тържествено и процесуално булката в своя дом, сякаш това е по-сигурен
начин да узакони своя брак, отколкото чрез подписа в ритуалната зала и църковния ритуал. (В
традиционната култура на прага на неговата къща са се състояли ритуалите с бялото платно и
захранването с хляб, символизиращи приобщаването на невястата към неговия дом.)
Процесията е важно ритуално действие: тя се провежда винаги с леки коли, никога пеша, дори
когато булката живее съвсем наблизо; тя се движи бавно, символизирайки дълго пътуване. По
този начин автомобилът поема функциите на обреден предмет. Пространството между двата
дома се осмисля от участниците като обредно пространство, а и то се изживява като обредно,
противопоставено на светското урбанистично пространство. От друга страна, това процесуално
изминаване на пътя между дома на булката и младоженеца може да се анализира в неговата
връзка с обредното крадене на невеста.

Функцията на платното днес може да се разглежда и в пространствен план. По тази линия то би

могло да бъде сравнено с пространственото положение на тази вещ в традиционната сватба. По
време на традиционната сватба платното води от мястото на посрещане на младоженците –
двора, прага на къщата - пространства, означаващи гранични зони, които трябва да бъдат
ритуално преминати от невестата, за да се приобщи тя към своя нов дом. То води и до
огнището, което във фолклорната култура е осмисляно като „център” не само на дома, но и на
културното пространство като цяло, символ на рода и приемствеността в семейството. Според
Байбурин особената символика на вратите и прозорците в народните представи се обяснява с
това, че съдържанието, което им се приписва като гранични обекти, се усложнява от тяхното
специфично предназначение: да се обезпечи проницаемостта на границите. Митологизират се
границите и пътят през границите, като портата и прозорецът се съотнасят с идеята за входа, те
са връзката на жилището с външния свят. В мита, фолклора, традиционната култура,
вътрешното пространство носи смисъла на безопасност, външното е опасното пространство
(Байбурин 1983: 13). В съвременността предметите също са език, чрез които човекът
съзнателно или несъзнателно фиксира границата между обществената и личната сфера на
своето съществуване. В интимността на представата „у дома”, предметите престават да бъдат
„стоки”, защото ги откъсваме от множество подобни на тях предмети от серийното
производство. Чрез предметите, с които се обгражда, човекът трансформира своето жизнено
пространство (Шевалие 1995: 92).

Обредът с платното в градска среда се изпълнява в ресторанта. Къщата с нейните прагове,

огнище, стаи, зимници, тавани, дворове разполага с много пространства, които са натоварени
семиотично и които не биха могли да бъдат открити в града и маломерните апартаменти в
жилищните блокове. В битието на традиционния човек са съществували такива междинни зони

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 43

между „своето” и „чуждото”, между „личното” и „публичното” пространство, между „вън” и

„вътре” каквито са дворът и прагът и където се извършва обредът с платното. В съвременната
жилищна архитектура мястото пред входа вероятно също е осмисляно като междинно място
между публичното и частното пространство. Подреждането на домашни растения или малки
предмети пред входа на дома показва едно пространствено разширяване на домашната среда
извън стените на апартамента. Домашното пространство се осмисля като опозиция на
публичното пространство и домът се смята за затворено пространство, което е безопасно и
спокойно (Krastanova 2003).

Ресторантът също би могъл да се приеме като междинно пространство в градската архитектура.

То е едновременно „лично” и „обществено”, „свое” и „чуждо”. Платното се простира от входа
на ресторанта до вътрешността му, където е сватбената трапеза. Началото на платното
обозначава екстериора, а краят му – интериора и дома на младоженеца, където е разположена
трапезата. В този случай това се подсказва от факта, че в градската сватба точно на това място
младоженецът взема булката на ръце (както би направил на прага на своя дом) и я пренася до
сватбената трапеза. В края на платното свекървата захранва младоженците с пита и мед. В
традиционната култура това се е правило на входа на момковия дом. В една голяма част от
съвременните сватби пространството на ресторанта е предпочетено пред пространството пред
входа на дома като място, където би могло да се разположи платното.

Конструкцията на жилищния блок с големия брой апартаменти и „общи” стълбища и коридори

между тях предполага липсата на такъв вид преходна зона между личното и общественото
пространство, каквато е двора. Дворът на блока е отделен от дома понякога дори с девет или
десет етажа. Затова, когато гражданите се опитат да пренесат обичай от село буквално, често
изпълнението му е трудно и много забавно: „Булката трябва да измете двора, трябва да покаже
че го желае този младеж, подготвила се е за него, изчистила е. Булката живееше на шестия етаж
и измете стълбите до долу и мъкна кофи с вода. Това беше при годежа.”10 (Свиленград 2001). В
тази ситуация стълбищата на жилищния блок поемат смисъла на междинна пространствена
зона между дома и публичната среда. Структурата на пространството на многоетажните
жилищни блокове е наложена и обитателите не могат да я променят, а са длъжни да се
съобразяват със стандартните и функционални жилища, като се приспособяват към тях. Всяко
семейство трябва да приеме почти еднакви пространствени условия.

Един друг аспект на значението на платното в съвременната сватба, който може би трябва да се
отбележи, е продуциращата му функция. То трябва да обезпечи плодовитостта на семейството,
т.е., притежава магически и предпазни качества, каквито имат много вещи в традиционната
култура. Наричанията за многодетност на семейството, изричани от DJ в ресторанта, донякъде
дублират този смисъл на обредната вещ. Въпреки това, редица обредни практики в
съвременната сватба не са обвързани само с традиционната култура.

В традиционната сватба обредът с платното се извършва от свекървата, тъй като има смисъл на
приемане на нов член в семейството и рода. Именно затова в традиционната сватба свекървата
захранва младоженците преди да влязат в дома с хапка хляб и захар (стафиди, мед), с ябълка и
захарче, а невестата е длъжна да ги изяде, като се смята, че това се прави „за да живее добре с

10
Виж бел. №5

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 44

нея”. Днес това обредно действие често се изпълнява от „абстрактно” лице, което няма нищо
общо с рода на булката или младоженеца – това е служителка от ресторанта, певица или DJ.11
По този начин, може би, донякъде се внася ново значение в него.

Обредните предмети в съвременната сватба, може би, биват използвани като се следва
континуитетът на традицията и са загубили смисловата си натовареност, която са носили в
традиционната култура. Днес истинското значение на много вярвания, свързани с определени
вещи, е сведено само до проблем на „носене на късмет”, на „лош късмет” или „защото така се
прави”. Смисълът на обичаите е забравен и изпълнението им понякога се основава само на
авторитета на традицията. Често хората казват: „Моята баба настояваше, че...”, „Майка ми
обичаше да казва...”, и споделят представи, чийто смисъл не знаят, но продължават да
изпълняват в ежедневието си, защото са отраснали с тях в детинство. Може би по този начин,
бялото платно днес изразява представи, свързани с обредите на прехода, а също и с някои
възприятия на пространството като символно пространство.

В заключение би могло да се направи обобщението, че днес вещите притежават комуникативна

функция, което означава, че има някакъв код, с помощта на който става предаването на
съобщения; вещите са елементи на този код и следователно на тях може да си приписва
значение. Вещта в съвременността „говори” не само за своето предназначение, но и показва
мястото на своя притежател в социалното пространство. Въздействието на вещите върху човека
в голяма част от случаите произтича от това, че човек „чете” съобщението на дадено равнище
(Сегал 1968: 39). С други думи, предметът може да се разглежда като „реч”. Посредством
предметите и начина, по който биват възприемани те, би могло да се разбере какво
представлява социалното, културата и отношението към времето и пространството (Серкле
2000: 81). В този смисъл в перспективата на социалните отношения днес бялото платно като
обредна вещ запазва до известна степен сигнификативната си функция, може би, защото то е
обвързано с личния живот и родовите връзки на неговите притежатели или на хората, които по
някакъв начин влизат в досег с него.

Литература

Актуални 1984 Актуални проблеми на съвременната българска народна

сватба. София.
Байбурин 1983 Байбурин, А.К. Жилище в обрядах и представлениях
восточных славян. Москва.
Живков 1981 Живков, Т.Ив.Обредност и обредно изкуство.- В: Обреди
и обреден фолклор. София.
Иванова 2000 Иванова, Р. Обредите от жизнения цикъл – традиция и
съвременност. – В: Жизнения цикъл. Доклади от българо-
сръбска научна конференция. София.

11
Интересна е ролята на DJ в сватбения обред, както и специално внимание заслужава въпросът за
социалните причини, довели до появата на „културното явление“ DJ

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213
 45

Иванова 2002 Иванова, Р. Култура на кризата – криза в културата.

София.
Иванова 1984 Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. София.
Маразов 1990 Маразов. И. Филомела- тъкачка и Бендида – предачка. –
Култура, бр.2.
Бр. Миладинови 1861 Миладинови. Български народни песни, № 184.
Пирински 1980 Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови
проучвания. София.
Проп 2000 Проп, В. Я. Исторически корени на вълшебната приказка.
София.
Сегал 1968 Сегал, Д. Мир вещей и семиотика. – Декоративное
искусство, №4.
Серкле 2000 Серкле, Д. Предметът като реч: да разгледаме предметите
като социални факти. – Български фолклор, №1.
Станоева 1994 Станоева, И. Тялото – голо и облечено. – Български
фолклор, №2.
Шевалие 1995 Шевалие, С. Етнографски поглед към вътрешния декор в
народната градска среда. – В: Етнология на малкия град.
София.
Gennep 1975 Gennep, A. The Rites of Passage. Chicago.
Krastanova 2003 Krastanova, Kr. Le monde domestique: les objets et la
memoire. – In: New Europe College/Regional Program 2001-
2002. Bucarest.

Списание „Българска етнология”, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей,

Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Journal „Bulgarian Ethnology”, Institute of Ethnology, Folkloristic and Ethnology Museum, Bulgarian Academy
of Sciences, year XXIX, 2003, book 4, p.35-45
ISSN 1310-5213