Периодизация в развитието на китайската фонетична система (上古音 и 中古音).

Период Текстове (писмени

източници)
1.Старокитайски 诗经
2. Ранен среднокитайски 切韵
广韵
3. Късен среднокитайски 韵镜
七音略
四声等子
切韵指掌图
切韵指南
4. Ранен съвременен 中原音韵
китайски
На лекции сме ги разделили така, но по условно (както в конспекта) се делят
само на старокитайски и среднокитайски. Информацията в лекциите не е май
много достатъчна, така че може да видите тук: http://books.google.com/books?
id=wOPArZVCk-
wC&pg=PA23&lpg=PA23&dq=chinese+phonology+periods&source=bl&ots=povjewV
k1u&sig=bxwUTF2aORGR_mXcaMGggjY14aI&hl=bg&ei=1q4aTMOeGtSiOL7p3bUK&s
a=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CDcQ6AEwBw#v=onepage&q=ch
inese%20phonology%20periods&f=false

1. Реконструкция на фонетиката на класическия китайски

Поради факта, че китайският език се записва с йероглифи, а не букви, за носителите на
езика е било трудно да забележат, че звуците търпят постепенна промяна с времето.
Историята на реконструкцията на китайския започва с рецитирането на 诗经.
Поколения от китайски литератори откривали, че много от строфите в 诗经 не се
римуват гладко, тъй като не съзнавали, че звуците на първоначалния китайски отдавна
са се изменили. Учени като Zhu Xi (1130- 1200г.) предположили, че древните автори са
цитирали поемите по свой собствен начин като са изменяли за кратко произношението
на даден йероглиф само за да го напаснат с римната схема. Този начин за цитиране е
наречен 协/叶韵。 Jiao Hong и Chen Di от династия Мин са били първите, които
откриват че строфите на поемите не се редуват добре поради фонетични изменения.
Реконтрукцията на китайския език започнала, когато Gu Yanwu от Цин разделил
звуците на класическия китайски в римни групи – 韵部。 Следващите учени
доусъвършенствали това разделение, което обаче се извършвало трудно поради факта,
че реконструкцията на фонетиката се осъществявала на базата на индивидуални
доказателства – най-вече 诗经 и други римувани текстове. Бернард Кардген пръв
реконструира фонетиката на класическия древния китайски с латинска азбука, а не с
фонетична транскрипция.
2. Фонетични особености на древния китайски (според разработките на руския
синолог С. А. Староскин)
А. Реконструирани са следните групи инициали

 Лабиални – p-, ph-, b-, m-, hm-, w-, hw-

 Преградни предноезични – t-, th-. d-, ts-, tsh-, dz-, z-, c-
 Звучни предноезични: n-, hn-, l-, hl-, r-, hr-
 Дорсални: j-, hj-
 Задноезични: k-. Kh-,g-, ng-,hng-, x-
  Лабиовеларни: kw-, kwh-, gw-, ngw-, hmgw-
 Глутални
Б. Особености на съгласните в древнокитайския