Фонемата в китайския език. Сричкофонема. Методът на “разрязване” (反切).

Инициал (生母) и вокална част (финал) (韵母). Класификации на китайската

сричка в зависимост от медиала.

1. Фонемата е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да

изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите. Например “a”, “i” са
самостоятелни фонеми, докато например “lu”, “xian” се състоят съответно от 2 и 4 фонеми.
Фонетичната система на всеки език се състои от няколко десетки различни, а в 普通话 са 32. Те
се делят на два основни вида – гласни и съгласни.

Гласните са 10: a[a], e[ɤ], i [i], u [w/u], ü [ʏ] , о (само в сричките bo, po, mo, fo),
e [e] – само в сричките ie, yue, ei), i [1] – предно в zi, ci, si , задно [ɭ] в zhi, chi, shi, ri
er [ɤr]

Съгласни – 22бр.

b, p, m, f, d, t, n, l, g, k, ng, j, q, x, zh, ch, sh, r, z, c, s

Основни разлики между гласни и съгласни:

 При артикулация на гласните въздушната струя преминава през устната и носната кухина
без да среща препятствие, а при съгласните среща
 При учленяване на гласните звуци всички части на артикулационния апарат са еднакво
напрегнати, докато при учленяването на съгласните звуци мястото, където се образува
преграда, е особено напрегнато, а останалите части са сравнително отпуснати
 При артикулацията на гласните звуци гласните струни задължително трептят и образувалият
се звук е сравнително ясен и звучен. При артикулацията на някои съгласни гласните струни
трептят и образуват консонанти (звучни съгласни). Такива са m, l, n, r, докато при
учленяването на други не трептят и така артикулираните съгласни са беззвучни, например
b,t,z.

От тези разлики най-важна е първата.

2. Сричка (сричкофонема според руската лингвистична школа) 音节

Сричката е слухово най-различимата единица, като в китайския език една сричка съответства на
един йероглиф. Има някои малки изключения, като например 花儿， 盖儿, където са изписани два
йероглифа, които се произнасят като една сричка. Всички срички са съставени от фонеми, като
броят на фонеми може да бъде различен, например 啊， 俄- 1， 大- 2， 人-3， 坏- 4， 床- 4 – най-
много до 4 фонеми.

3. Инициал, финал, тон – 声母/字母 , 韵母 ,声调

През 2-3в. се появява широко разпространен метод за четене на йероглифите, които ги „разрязва”
на инициали и финали – 反切 . При този метод заедно с непознатите йероглифи се записват два
познати, така подбрани, че да звученето им да отразява звученето на инициалите и финалите на
непознатия. Методът „разрязване” може да се разглежда като своеобразен способ за
транскрибиране, понеже с негова помощ се предава звученето. Например 同 /thuoŋ2/ = 徒 /th(u)2/ +
红 /(h)uoŋ2/. Следва да се отбележи, че приложението на този метод свидетелства за възможността
да се разделят отделните звуци.1

В китайската фонология сричката се дели на три компонента, които отразяват особеността на

нейната структура – инициал, финал и тон. Инициалната съгласна и финала са обособени през
династия Хан. Инициал се нарича съгласната в началото на сричката, като в китайския всички
съгласни могат да функционират като инициали, с изключение на ng. Финал се нарича вокалната
част след инициала. Тя от своя страна се състои от три компонента – медиал, основна гласна и
окончание.

 Медиал 韵头， 介音

Могат да бъдат само три звука – i,u, ü – например при yuan, qian, jian, suan, но е задължително да
има медиал – yan, wan, т.н.

 Основна гласна (ядро) 韵腹， 主元音

a[a], e[ɤ], e [e], i [1] , i [ɭ], u [w/u], ü [ʏ], er, o, i

 Окончание 韵尾

Вокално -i, -u, консонантно -n, -ng, -er. Не е задължително.

Тонът на сричката се носи от основната гласна, а само при финалите ui и iu пада на последната.

Според вида на медиала, китайската класическа фонология разделя сричките на четири

основни категории, известни като 四呼

 开呼 – отворен тип срички. Нямат медиал, с финали –a, -e[ɤ], -o. Например: an, ge, ma

 齐齿呼 – палатални. Те са с медиал “i” или основна гласна “i”. Например: mi, mian

 合口呼 – затворени (лабиални). При тях медиал или основна гласна е “u”. Например:
wu, ruo

 撮口呼 – лабиопалатални – с ü. Например: qu, yuan

1
Това за метода го нямаше в лекциите и го преведох от една руска книга, за повече информация, който
желае може да види http://en.wikipedia.org/wiki/Fanqie