Тонална система

Тоновете представляват модулации в честотата на звука с фонемен контраст. Тембърът на гласа

често пъти е второстепенна характеристика на тоновете в множество диалекти, като например
скърцане, придихания, пронизителност и др. Някои езиковеди разделят езиците на
интонационни (при които тоналните опозиции се появяват само при отделни срички) и тонални
езици (всяка сричка е в съответен тон). Някои изследователи са склонни да характеризират
мандаринския и диалекта У като интонационни езици, поради присъствието на нулев тон,
където тонът на сричката е неутрализиран, но повечето синолози единодушно признават
китайския език и неговите диалекти като типични тонални езици.

Китайските диалекти с най-малки тонални различия са вариантите на 普通话, които се говорят

в най-северните части на Китай, където може да има три ясно разграничени тона. В други пък
може да има над 8.

1. Тонални стойности 调值 и тонални класове 调类

Отразяват промените във височината на тона на сричката. Тоновете в китайския имат

относителни стойности, за разлика от музикалните тонове, които са с абсолютни, и зависят от
пола, възрастта и настроението на говорещия. Тяхната основна функция е смислоразличителна.
За определяне на тоналната стойност най-често се използва пет степенната скала на 赵元任,
според която съответните тонове имат следните стойности:

1 тон 5-5

2 тон 3-5

3 тон 2-1-4

4 тон 5-1

Тоновете с еднакви стойности биват обособени в тонални класове. В класическия китайски

съществуват четири основни тонални класа – 平声，上声，去声，入声。 Тоналните класове в
съвременния китайски книжовен език и неговите диалекти са възникнали в следствие на
еволюцията на тези първоначални четири класа. В този процес някои тонове са се разделили,
други са изчезнали, като например древния равен тон, който се е разделил на 阴平 и 阳平.

2. Тонове в СККЕ
 调类 调值 调形 调号 例子
阴平 5-5 高平 – 妈，生
阳平 3-5 中升 ´ 麻，神
上声 2-1-4 降升 ˘ 马，审
去声 5-1 全降 ` 骂，慎

3. Входящ тон

В древнокитайския входящият тон е представлявал самостоятелен клас, който днес е запазен в

голяма част от диалектите, но не и в 普通话. Част от думите във входящ тон в отделните
диалекти при абсорбирането си в книжовния език са преминали в другите тонални класове. В
普通话 са се пренесли едва около 400 думи с входящ тон, от които почти половината са
преминали в 4-ти, ¼ са 2-ри и останалите 100 са разпределени между 1-ви и 3-ти, като в 3-ти са
най-малко. В някои диалекти също така сричките във входящ тон се четат стегнато и кратко, ако
когато преминат в 普通话 тяхното четене се удължава.