45. Съществителни имена. Функционално-семантични подкласове.

I．名词

1．Абстрактно значение – предметност. Включва названията на лица, предмети, места, отношения в пространството

2. Функционално значение – могат да изпълняват ролята на подлог и допълнение, могат да бъдат определения към други
съществителни, но не и определения към глагол

3. Синтактична съчетаемост – с числително, прилагателно или друго предметно съществително, предлози, глаголи, но не и наречия

4. Морфологична съчетаемост – афикси, суфикси за множествено число, суфиксите 头，儿，子，者

Видове съществителни:

А. Според класификатора

 Единични – комбинират се с различни количествени класификатори – 山，朋友，老师

 Събирателни - могат да се съчетават единствено с класификатори от типа на 种： 人口，感情，气氛

Б. Според значението

 За хора и лица 指人 - могат да бъдат субект или обект на действието и образуват притежателни определения. Използват
се с 个 и 位, само те могат да присъединяват 们. Типични за тях са словообразувателните суфикси 员，家 и др.
- 专人名 – собствени имена, не могат да имат класификатор и много рядко имат определение : 孙老师， 小张
 Съществителни, обозначаващи предмети 指物
- Индивидуални 个体– съчетават се с 只，张，根 т.н, всяко си има класификатор
- Събирателни 集体– съчетават се с 双，些，
- Абстрактни 抽象– не се съчетават с класификатори за количество и брой, а с такива, които означават някакъв
вид
- Вещества и материи 物质– те се поддават точно на измерване: 斤，尺 （肉，油，布 например）

II. 时间词

1. Абстрактно значение – понятия, свързани с време

2. Функционално значение – могат да бъдат подлог, определение, допълнение. Особености: могат да функционират като
наречие за време без никакво допълнително оформление, могат да бъдат сказуемо без никакъв спомагателен глагол

我过了一个美好的晚上。 - допълнение

星期六快要到了。

今天的活动

星期三我们开会。 - наречие за време преди глагола или преди подлога

今天是星期日。- могат да бъдат самостоятелно сказуемо без самостоятелен глагол

3. Съчетаемост – рядко имат единично определение (без 的). Изключения: указателни определения, специални
определения (今，明， 后)

4. Морфологична съчетаемост – нямат специални класификатори, ако имат, това е 个, съчетават се с предлозите 在 и 到

Най-често срещани:

 Исторически епохи: 汉代

 Месеци, сезони : 一月，十二月， 秋

 Празници:春节

 Дни от седмицата: 星期一，星期日

  Дни от месеца:

 Моменти от деня 晚上，早上

 Относителни моменти 以前，以后

III. 处所词

1. Абстрактно значение – място или местонахождение

2. Функционално значение – могат да бъдат подлог, определение или допълнение

北京很大。- подлог

他去南方。- допълнение

上海的天气 - определение

3. Съчетаемост – трудно приемат определение, съчетават се най-вече с глаголи, означаващи движение или
местоположение: 去，来，到，在

4. Морфологична съчетаемост – за да станат съществителни трябва да се оформят с 那儿 или 家

Включват: географски названия, собствени имена на обекти, съществителни със значение на обекти （学校）

IV. 方位词

1. Абстрактно значение – думи, означаващи пространствени отношения

2. Функционално значение – могат да бъдат подлог, определение (с 的), допълнение, могат да изпълняват ролята на
наречие

外面很冷。подлог

去外面。Допълнение

外面的人-определение

3. Съчетаемост: присъединяват наречия: 最，最后, могат да се прибавят към 处所词 (银行外边), могат да бъдат следлози
（家里）

4. Морфологична съчетаемост

 Прости думи – 东，南，北，西，左，右，里，外，内， 前，后，上， 下，中. Не се употребяват

самостоятелно.

 Сложни думи – простите + 面，边，头 (локативи)

Някои могат да означават и време; място; граница или рамки на неща – 五公斤以下， 10 岁以上

V. 数词 Числителни

Почти никога не се употребяват по отделно , винаги са плюс класификатор. Отделно се употребяват само бройните

 Бройни: 一，二，三
 Редни：第一，第二
 Приблизителен брой：两个多， 三斤半
两头，三天，三年 – без класификатор
三个月，三个星期 – с класификатор

VI. 量词 Класификатори

 Обикновени съществителни – временно могат да бъдат класификатори, в повечето случаи в другите езици се превеждат:
一碗汤， 一车草 - Една купичка, една каруца
  Мерки:
-точни мерки 斤，两，升，里，公理
-приблизителни мерки 一块肉
 Служебни думи 本，抱，只，张，所
Преди класификатора може да се добави определение
- Към точно образувани паралелни конструкции: 一丈三尺，一块三毛， 一点三刻

VII. Суфикси (мисля че това може да спада към 48 въпрос, защото 们 май е словоизменителна. Като цяло за този въпрос
може от тук от там да придобиете представа, в 46 тема има за разликата между словообр. и словоизм. морфеми.)

 们 се отнася само към съществителни и при определен брои ситуации показва число. Неговото отсъствие не означава
единствено число, всъщност в китайския ако няма количествено определение в повечето случаи става дума за много
неща . Например 桌子上有书 е по-вероятно са много книги или броя им не е от значение. Ако има числително, не е
нужно да има 们. Първото споменаване е важно. Използва се при обръщения към група хора или при назоваване на
определена група хора.

们 определя множественост и определеност едновременно

Може да означава:

(това е част от упражнение, което правихме – в някакъв тест, трябва да определим на всяко място, където просъства 们
каква му е функцията)

1. Единично, неизвестно
2. Единично, но конкретно
3. Множество, неопределно
4. Множество, определено
5. Който и да е представител от дадения вид
6. Всеки, всички по принцип
7. Броят няма никакво значние
8. обръщение