ЧОВЕКЪТ

"И създаде Бог човека по свой образ и подобие"

"Създал го е малко по-долу от ангелите"

Загадката човек е била обект на изследвания от незапомнени времена. Свещените книги повдигат булото над
тайната, без да я разкриват напълно.

Настоящият синтез е базиран върху ключовите концепции, дадени в съвременната българска мистична школа
на Учителя Петър Дънов.

Човекът, разгледан в неговата най-висша и истинска същност е искрица от Бога,

ЖИВА СВЕТЕЩА ТОЧКА

отделила се от Божествения център с цел да добие познание. Когато си едно с цялото не можеш да го познаеш,
да го видиш така, както когато си отделен от него. Точката изглежда нещо толкова дребно. Точката не заема
пространство, но тя владее пространството. Можем да размислим над тази аксиома.

Стремежът към завръщане, пътят към дома носи опитности и познание. Движението от един необхватен по
своята дълбочина център към една крайна, ограничена реалност изисква търпение - едно отмерено движение
на съзнанието. (Ат) Търпението е основното качество, улесняващо този път. Достигането на крайния предел е
свързано неминуемо с отклонение в пътя и непрестанни опити за корекция. Животът в ограничителните
условия на плътния свят изисква също постоянна корекция и опит да се поддържа връзка с центъра, което
създава качества, определени с думата Разумност. Разумността е придобивката на Живата точка от работата в
материалния свят, с която тя се връща към Бога. (Ар) "За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш
едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно връщане". А
какво носи третото движение навън?

Поезия. Търпеливият и разумен човек е винаги поет. (Атрп)

И така, човекът влиза в материалния свят за да придобие знания и да развие качества и всяко слизане е
свързано с реализиране на една негова основна идея.

Всеки проявен на земята човек е една въплътена идея, една материализирана мисъл на Бога, той звучи в един
основен тон, специфичен само за него. И човек постига своето щастие тогава, когато намери своята идея и
остане верен на нея.

Същинският човек се разглежда като една централна монада, проявяваща се чрез множество по-малки монади,
като всяка от тях изявява качествата на по- горестоящите. За да се прояви, централната монада пуска коренчета
в материалния свят и на всяко "вкореняване", на всяко низходящо движение, съответства разклонение нагоре.
Така е устроено Божественото Дърво на Живота. Тази окултна истина е заложена в почитания от вечни времена
символ на дървото. Корените черпят сокове от земята, за да се оформи прекрасната корона в света на духа. От
целия земен опит, от всички страдания и радости духът извлича няколко капки безценен еликсир, необходим
за неговото развитие.

В астрологичния кръг, бележещ пътя на човека, това е представено от вертикалната ос, съединяваща най-
ниската точка на хороскопа - Имум Цели (корените на живота) с Медиум Цели, зенита, "средата на небето".
Така е отбелязан прекият път между свръхсъзнанието, божественият Аз на човека и подсъзнанието,
обединяващо го с подлежащите природни царства. Всяка идея или висш стремеж, идещи от свръхсъзнанието,
за да се реализират, трябва да преминат в областта на подсъзнанито, откъдето черпят силата, необходима за
проявлението им впоследствие на хоризонталната плоскост, представяща физическия свят.

За да може да функционира в различните планове, божественият Аз на човека си е създал това, което наричаме
тела.

ТЕЛАТА НА ЧОВЕКА

са проекции в различните среди. Многоизмерността на човека е била известна от древността и изразена в

концепцията за телата на човека, които според теософските школи са седем.

"Човек има дванадесет тела. Три са основни и девет са преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела.
Това е схващането на великите посветени" казва Учителят Петър Дънов.

Телата на човека взаимно се проникват и процесите в тях се обуславят взаимно. Истинското тяло на човека е
едно. То си създава другите обвивки, за да може да функционира в различните светове. "Обвивките могат да се
развалят и повредят, но тялото си остава винаги." Физическото тяло е ключът за този свят, то прави плътната
материя достъпна за нас. Точно физическото тяло обаче, разглеждано от много религиозни хора като низше, е
най-пряка проява на духа, то е карта, където прецизно са отбелязани както законите на всемира, така и
индивидуалният път на конкретния човек. Всяка извивка, всяка линия описват този път. Увлекателно изкуство и
знание е да се чете по тази карта. Между света на духа и материалния човек се намира светът на душата.
Душата е медиатор между тези два свята. И така освен плътното физическо тяло, осезаемо в света на петте
сетива, човек притежава емоцинално, духовно тяло, което го свързва със света на душата, и ментално, умствено
тяло, което го свързва с Божествения свят, света на духа. Енергийното тяло на човека, което в окултната
литература се назовава и етерен двойник, заслужава по-специално внимание със своята функция на
кръстовище, разпределител на енергиите, връзка между трите основни тела на човека. Така стигаме до
принципа на

ТРИЕДИНСТВОТО

"Три фактора има в Битието - Бог, Природа, Човек. Човекът е дете на Бога u Природата, човекът трябва да
опитва Бога и Природата."

На триединното битие съответства триединният човек, състоящ се от Дух, душа и тяло. Извеждайки трите
космични принципа - Любов, Мъдрост, Истина, Учителят е илюстрирал проявлението им на трите плана с
триъгълниците на съответствията.

Триединството на Битието е отпечатано многократно в човешкото тяло, включително върху най-плътните му

структури - скелета. Самият човек може да бъде представен посредством три триъгълника, съответстващи на
главата - Божествения свят, гърдите - духовния свят, и коремната кухина - физическият свят. Само най-горният
от тях сочи нагоре. Само пътят на мисълта е възходящ. Низходящ е пътят на сърцето, което като съд, напълнен
от Божествения извор слиза да раздаде от своята жива вода. Същевременно, прилагайки принципа на Любовта,
човек се повдига в своята еволюция. Това привидно противоречие повдига булото над същността на любовта и
Жертвата, които носят живот.
Троичен строеж виждаме навсякъде в устройството на човешкото тяло. Главата има три области: горна -
теменна, където се намират висшите мозъчни центрове, лицева част, съдържаща духовните центрове, и тилна
област, където са центровете, отговорни за оцеляването във физическия свят.

Ръката и кракът имат три части, разграничени от ставите: горна, съответстваща на физическия свят, средна - на
духовния и длан, съответно ходило и длан, съответстващи на Божествения свят. Самото ходило има три части:
пета, символизираща животинския свят, средна част - човешкия, и пръсти - съответстващи на ангелските
светове. Всеки пръст има три фаланги.

Ухото има три части, по които можем да четем пътя, по който един човек е преминал: горната кривина
отбелязва пътя му в Божествения свят, средната част - духовното развитие и висулката - жизнеността му в
земния свят.

Всеки би могъл да потърси още примери за триединството, слизайки чак до основната градивна единица на
тялото - клетката. Тя също се състои от ядро, цитоплазма и клетъчна стена, свързана с клетъчния скелет

Човекът в процес на развитие е представен от

ПЕНТАГРАМА

Тази мистична геометрична фигура, известна и почитана от древността, изобразява пътя на човека. Пентаграмът
символизира космичния човек, въплътил в себе си петте основни добродетели, от които произлизат всички
останали. Всеки от човешките крайници / Учителят използва една древна дума - удове/ отговаря на съответна
добродетел : главата е свързана с принципа на Истината, дясната ръка - с Мъдростта, лявата - с
Любовта, десният крак - с Правдата, левият - с Добродетелта. Чрез тях човек съгражда своето тяло на духа.

Пентаграмът вероятно идва от първоначалния триъгълник на Любов, Мъдрост, Истина, който има две опорни
точки във физическия свят. Когато стъпи върху квадрат (който символизира материята), този триъгълник се
преобразува в петоъгълник. Така децата рисуват къщичка. Образът на къща, който символизира изградения
човек, се среща в лекциите на Учителя Петър Дънов. Като изгражда своя духовен дом, човек изпълнява мисията
си на Земята.

"Обичай съвършенния път на истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило,
Мъдростта за ограда, Любовта за украшение и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се
изявя."

Тази формула, дадена от Учителя научениците в неговата школа, е построена върху Пентаграма.

За ученика Земята е училище, в което се създават качества и се изгражда тялото на духа. При това ученикът е
подложен в живота си на периодична смяна на двете състояния - скръб и радост - еднакво градивни, еднакво
полезни в процеса на изграждане на Аза. И при двете състояния човек трябва да пази връзката си с Бога, която
дава един естествен ритъм на неговото развитие. Затова Пентаграмът се изобразява вписан в окръжност -
изначалния символ на Бога. Само тогава Пентаграмът има сила, само човекът, свързан с Бога е силен, само като
живее в Бога той може да достигне съвършенство. Показателно е, че комунистическата идеология,
проповядваща атеизъм, използва като основен символ петолъчката, извадена от божествения символ на кръга -
човекът е откъснат от връзката му с цялото. В символите на Пентаграма, даден от Учителя, е изобразен целия
път на ученика, на човека, дошъл на Земята да учи.

Земният човек е дипол -

БИПОЛЯРНО СЪЩЕСТВО

Както Земята има два полюса - северен и южен, така и човек има два полюса -умът и сърцето. Мисълта и
чувствата представляват мъжкия и женския принцип в човека, известни от източната традиция като Ян и Ин.

Мисълта е активният, творящ принцип, чувствата отговарят на пасивния, съхраняващ принцип.

В известни периоди у всеки човек преобладават енергиите на ума, а има отлив в енергиите на сърцето, след
това настъпва смяна. При малко хора тези два принципа са балансирани. Едно от основните постижения в
живота на човека е постигане на хармония между ума и сърцето. Този процес във външния живот на човека е
представен с женитбата. Тя би трябвало да съчетае мекия, магнетичен принцип на сърцето, въплътен от жената,
с активния, електричен принцип на ума, представен от мъжа, в едно хармонично цяло.

Като физиологичен процес тази биполярност се проявява във функциите на двата типа нервна система у човека:
централна и вегетативна.

В беседите на Учителя Петър Дънов намираме поетичния образ на човека, уподобен на дърво, което се състои
от други две дървета, като корените на едното са преплетени с клоните на другото. Това е точен и разбираем
образ на двата типа нервна ситема - действително "корените " на централната нервна система започват от
мозъка, а разклоненията й стигат до всички структури на тялото, образувайки аферентните нервни пътища.
Съответно "корените" - най- големите ганглии на вегетативната нервна система се намират около стомаха, а
невроните й завършват в под-коровите центрове. Наричат слънчевия сплит още "стомашния мозък" на човека.

Докато мозъкът е динамо на електрична енергия, която се разпределя по цялото тяло, то слънчевият сплит е
резервоар на магнетизъм, който е приет от Слънцето. Така достигаме до разпределението на

ЕНЕРГИИТЕ В ЧОВЕКА

Човек освен материално, е и енергийно същество. Той е в непреривна връзка с природата, с която обменя
енергия. Жизнената енергия, наричана от индусите "прана", а от древната китайска школа "чи" или "ки" или
още етер, се предава чрез храната, водата, въздуха и светлината. Тази жизнена енергия, която може да се
разглежда като едно електромагнитно течение, се диференцира на живо електричество и жив магнетизъм,
които съответно биват положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм.
Употребените тук понятия електричество и магнетизъм не са идентични с познатите ни от физиката, но
изразяват принципи, които лежат зад познатите ни физични явления и ги обуславят. Т.е. четири вида енергии
функционират в човешкото тяло, образувайки електромагнитно течение около всеки орган, около всички
негови структури. Така е изградено енергийното тяло на човека, наричано още "етерен двойник". То дублира
напълно формите и структурите на материалното тяло, които живеят и функционират благодарение на
доставяната от него жизнена сила.

Етерното тяло на човека е кръстовището, чрез което се разпределят енергиите, идващи както отвътре, така и
отвън.Правилният ход на тези енергии обуславя здравето на човека. А от какво се обуславя тяхното правилно
движение?

Приетата отвън от природата енергия се усвоява чрез четирите основни процеса, съответни на четирите
елемента: хранене, пиене и употреба на вода, дишане, приемане на светлина. Когато те образуват една
непрекъсната верига, енергията на живата природа се усвоява пълноценно в организма. Но това не е
достатъчно. Приемането на енергия става и "отвътре" - от света на духа, чрез чисти и светли мисли и топли,
любящи чувства. Мислите и чувствата и тяхната хармония обуславят правилното разпределение на енергиите
на етерното тяло. Всеки дисбаланс в мислите и чувствата води до блокажи или натрупвания в енергийното тяло
на човека, чието следствие са различните болести. Дясната половина на човешкото тяло е предимно
електрична, т.е. преобладават електрични-те течения, свързана е с принципа на Ума. Лявата половина на
тялото, където е и сърцето, е магнетична, свързана е с принципа на сърцето. Поради това, че електричният
принцип е свързан с хлад и сухота, а магнетичният с топлина и влага, двете ръце на човека не са еднкво топли -
дясната е по-хладна и суха, лявата е по-топла. Този баланс обаче се нарушава при най-малките нарушения в
умствената и емоционалната сфери, което води до нарушаване на нормалния енергиен поток.

Обикновено окосмените части на тялото са областите, където е по-силен електричният принцип. Интересно е
разпределението на елетромагнитния ток по лицето: около двете очи се оформя хоризонтална осморка, в която
електричеството преобладава на мястото на веждите, а магнетизмът под очите. Устните са магнетични, а
брадата - електрична. Носът е органът, който уравновесява електромагнитните течения на цялото лице.

Натрупването на повече електричество става при повишена мозъчна активност и предизвиква изсушаване на
тялото; натрупването на повече магнетизъм води до натрупване на телесна маса и до наднормено телесно
тегло.

Върху енергийното тяло на човека са разположени главните енергийни центрове - чакрите, които са местата на
втичане на енергии и връзка между телата, и които имат своите специфични

ВИБРАЦИИ

Всичко в света, включително и в човека вибрира. Дух и материя се различават по своите вибрационни честоти.
Четирите елемента се различават по своите трептения, които се ускоряват по посока от плътната материя към
духовната реалност.

Звукът и светлината също са вибрации и по закона на съответствията на всеки тон отговаря определен цвят.
Има седем основни тона, седем цвята на дъгата, седем главни чакри на човешкото тяло. На всяка чакра, която
от своя страна е свързана със съответни органи и осъществява регулирането на функциите им, съответствуват
тон и цвят. Зад всеки тон и цвят стои една разумна сила в природата.

До има отношение към червения цвят и към жизнената енергия в природата .

Ре има отношение към портокаловия цвят и към човешката индивидуализация.

Ми има отношение към човешката мисъл и жълтия цвят, когато човек слуша този тон, той се свързва с
разумните същества в природата и започва правилно да мисли.

Фа съответствува на зеления цвят и пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните

блага.

Сол съответствува на ясносиния цвят и пробужда възвишените чувства, вярата у човека.

Ла съответствува на тъмносиния цвят и дава широта на човешкото съзнание и простор за полета на човешката
мисъл.

Си е свързан с виолетовия цвят и дава сила на духа.

Всеки човек е едно съзвучие, един красив акорд, като същевременно всеки човек си има своя специфична
вибрационна честота, свой основен тон и когато намери своя тон и зазвучи на него, човек постига своето
щастие в живота.

Източник: сп. Житно зърно