Кембъл-Майкбрайд, Наташа - Gaps - Синдром На Храносмилателната Система и Психика

на храносмилателната система
и психиката
■<
ЕСТЕСТВЕНО ЛЕЧЕНИЕ ЗА
ИСПРАКСИЯУ
%УТИ5Ъ
,ИСАЕКСИ;
депресия ШИЗОФРЕНИЯ
КМБЕА
Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд заслужава поздравления за тази танкова научно
обоснована и провокативна книга, която горещо ви препоръчвам.
Д - Р В А 3 А Н Т К . П У Р И
консултант-психиатър
Импириъл Колиуж. Лондон. Великобритания
Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд е свършила страхотна работа, като е обобщила

хранит елнит е биохимични връзки с психиат ричнит е и неврологичните
разстройства и гастроентерологичната функция. Тя е постигнала нещо
възхитително - свързала е конкретните храносмилателни разстройства със
състояния като шизофрения, аутизъм, синдром на дефицит на вниманието
и други проблеми на детското развитие.
А - Р У И Л Я М Ш О У
доктор па науките
лаборатория Грейт Плсйнс, Канаас.
З А А В Т О Р А
НАТАША КЕМБЪЛ-МАКБРАЙД се дипломира като лекар е отличие през

1984 г. 6 Башкирския медицински университет в Русия, а по-късно
придобива специалност по неврология. В продължение на п е т години
т я практикува като невролог и т р и години к а то неврохирург.
След к а т о се омъжва, се премества в Англия, където продължава
образованието си по втора медицинска специалност -
нутриционист - специалист по здравословно хранене, в Sheffield
University, UK.
Д-р Кембъл-Макбрайд става известна с разработването ад концепция
за GAPS - синдром, чий то механизъм на възникване т я описва
в едноименната си книга „GAPS-с и н д р о м на храносм илат елнат а
сист ема и п си хи ка т а “ и как лечението на аутизъм, хиперактивност,
дислексия, диспраксия, депресия и шизофрения и други заболявания има
за основа използването на специфичен хранителен режим. Книгата й
излиза през 2004 г. и има две издания до момента в .Англия, През 2007 г.
излиза и в т о р а т а книга на д-р Наташа Кембъл-Макбрайд, за връзката
между храненето и сърдечносъдовите заболявания.
Д-р Кембъл-Макбрайд практикува в Клиника по проблеми на храненето
в Кеймбридж, Великобритания, където преглежда и помага на хиляди
пациенти, идващи за консултации с нея о т цял свят.
Тя е основен лектор на много професионални конференции и семинари
по целия свят, често изнася беседи за здравни специалисти,
пациентски групи и сдружения. Член е на Сдружението на а в т о р и т е
и редовен здравен редактор на редица списания и бюлетини.
За повече информация вижте: www.gaps.me

З А К Н И Г А Т А
В книгата „GAPS - синдром на храносмилателната система и психиката“ са

представени хранителните биохимични процеси и тях н ата обвързаност с
психиатричните и неврологичните разстройства и гастроентерологичнта
функция. А вторката описва взаимовръзката между конкретни
храносмилателни разстройства със състояния к а то шизофрения, аутизъм,
синдром на дефицит на вниманието и редица други проблеми на д етск о то
развитие. Предложеният о т д-р Кембъл-Макбрайд хранителен режим е
разработен и изпитан лично о т самата нея в борбата й с аутизма при едно
о т децата й. В книгата са разгледани подробно причините за стомашно-
чревните проблеми при лица с аутизъм и други психични усложнения, както
и се посочва начини за преодоляването им посредством спазването
на стр и к те н хранителен режим. Предложени са стъпки за въвеждане
в д и етата, дадени са редица рецепти за вкусна и подобряваща здравето
на стомашно-чревния т р а к т храна за тези пациенти.
Книгата съдържа основна информация за начинаещите,

kakm o задълбочена информация за напредналите. Кшгодарим ви,
д-р Кембъл Макбрайд, за написванет о на тази книга.
А-РСГИВЪНДАКАСМI, съсзащитенgobnopam,
Центърза изследванепащтншш, Орегпн, САЩ
Д-Р НАТАША КЕМБЪА-
МАКБРАЙД, д.м.,
с д о к т о р а т и по неврология и диетология
Превод о т английски Биляна Лукова
КМБЕЛ
на хран осм и л ателн ата си с те м а
и п си хи ката
Ako искате да закупите книги па ИК „Кибеа“,
можете да ги поръчате чрез най-близкия до бас
книготъргобец, или на телефон (02) 988 0193,
както и на електронните пи пощи
bookstore@kibea.net и office@kibea.net.
ЦЕНТЪР ЗА КНИГИ И ЗДРАВЕ „КИБЕА“
София 1000, ул. „Д-р Вълкобич“ №2Л

(близо до ул. „Ангел Кънчев“ и ул. „Солунска“)
Ф ирм ена книжарница: 988 0193
Natasha Campbcll-McBride
GUT AND PSYCHOLOGY SYNDROME
Copyright © Natasha Campbeli-McBride, 2010

„Gut and Psychology™4' u „GAPS™“ са международни запазени марки
на д-р Н аташ а Кембъл-Макбрайд и т я х н о т о използване с с т р о г о забранено
без п редварително съгласие на д-р Н аташ а Ксмбъл-Макбрайд.
© И здателска къща „Кибеа“, 2016,2017

© Биляна Лукова, превод, 2016
© Красимира Д еспотоба, графичен дизайн, 2016
ISBN 978-954-474-744-2
На синовете ми Никълъс и Матю
и на моя съпруг Питър, без чието
поощрение и насърчение тази книга
никога нямаше да бъде написана.
Коментари
Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд заслужава поздравления за това,

че е напиеш такава научно обоснована и провокативна книга.
Д-р Кембъл-Макбрайд пише с ав то р и тета на практикуващ лекар
и с топлината и чувството на майка на д ете аутист по въпроси
о т прекомерната употреба на антибиотици до насърчаването на
кърменето и здравословния начин на хранене. Всеки родител на д ете
с аутизъм със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност,
дислексия или диепраксия ще открие в тази книга много ценни неща,
а това очарова и шокира читателя. Горещо я препоръчвам.
Д- Р Б А3 АИТ К . ПУР И,
министър по изкуствата, сьс защитен докторат, бакалавър т медицина,
бакалавър по хирургия, бакалавър по мат&ламически науки, член на Kpaickama кш егия
па психиатрите, дипломиран ат щ алист по статистика, магистър по математика,
председател на Групата за липидна неврология, отдел ЯМР, бш ниид Хам ърелшт, Импириш
КшидЖ, Лондон, автор на книгите „естественият начин да победим депресият аХ индрач
па хроничната умора “ и „Вопествена енергия ''
Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд е свършила страхотна работа,

обобщавайки хранителните биохимични връзки с психиатричните
и неврологичните разстройства и стомашно-чревната функция.
Тя е постигнала също така нещо възхитително, като е свързала
конкретните храносмилателни разстройства със състояния като
шизофрения, аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и други
проблеми на детското развитие. Книгата е пълна с ценни и интересни
факти, които могат да са полезни на хората, за да оптимизират
своето здраве и здравето на своите деца.
д - р уи лям шоу,
със защитен докторат, лаборатория Грейт Плейнс, Канзас, САЩ
Д-р Кембъл-Макбрайд предоставя важна информация и много добро
схващане за разбирането и лечението на гастроентерологичяите
разстройства у хората с проблеми в развитието и други разстройства.
Книгата й съдържа основна информация за начинаещите, както
и задълбочена информация за напредналите. Благодарим ви, д-р Кембъл
Макбрайд, за написването на тази книга.
д - р с т и в ъ н в д н л с ъ н,
съсзащитен докторат, Центърза изследване на аутиша, Орегон, ШЦ
Книгата е фантастична и ще стане класика. Всеки лекар трябва да или

екземпляр о т нея... Не, Gaiko домакинство трябва да ама екземпляр о т нея!
Безценен източник на информация за пациенти със „синдромни
заболявания“ и т.нар. „умствени проблеми“. Медицината на бъдещето вече
на практика.
м а р т и на у о т с ,
бакаш&ьр с отличие, дипломиран специалист по лечение чрез хранителен режим,, т ен па
Британската асоциация по приложно хранене и лечение чрез хранителен режим,
практикуващ путриционист и журналист
Книгата поставя въпроса за изследването на хранителните аспекти,

на начина, по който работи храносмилателната система и на това, как
лошото функциониране на храносмилателната система сериозно повлиява
не само физическото здраве, но и мозъчната функция при всички деца,
които имат трудности с ученето и с поведението. Множество
родители, търсещи помощ о т Групата за подкрепа на хиперактивните
деца, см ятат, че техните деца имат огромна полза о т промяната
в хранителния режим. Много често се установява дефицит на витамини,
минерали и наситени мастни киселини. Книгата представя начина,
по който храносмилателната система влияе на мозъка.
С А Л И Б Ъ Н Д Е Й ,
директор и основател на Групатаза подкрепа на хиперактивни деца, Великобритания
С ъ дъ р ж ан и е
Отворено писмо
до родит елит е на децат а с аут изьм 15
ВЪВЕДЕНИЕ 19
П Ъ Р В А Ч А С Т
KakBo се случва?
1. Всички болести започват в храносмилателната система 23

2. Корените на дървото 31
3. Имунната система 46
4. Какво може да увреди чревната флора? 54
5. О портю нистичната флора 64
6. Връзката храносмилателна система-мозък 75
7. С ем ействата 87
8. Ваксините: Ваксината п ротив морбили,
рубеола и п а р о т и т причинявали аутизьм? 96
9. Шизофрения 102
10. Епилепсия Ш
В Т 0 Р А Ч А С Т
Лечение
Листа
1. Д и е т а т а - дискусия 130
2. Подходящата д и ета при GAPS 164
2.1. Въвеждаща д и ета при GAPS 200
2.2 Пълна д и ета при GAPS 214
2.3 Прекратяване на д и е т а т а при GAPS 217
з. Рецепти 229
4. Време е за хранене! (X не! 295
5. Липса на развитие 304
6. Хранителни разстройства 306
Хранителни добавки за деца

и възрастни с GAPS
1. Пробиотици 325
2. Мазнините: добрите и лош ите 337
3. Масло о т черен дроб на треска 368
4. Храносмилателни ензими 380
5. Добавки о т витамини и минерали 389
Аетоксикация на хората с GAPS 394
Т р Е т А ч а с т __________________________________
/фуги проблеми
1. Ушни инфекции и среден omum 410

2. Д е с е т т е н ай-силни с т и м у л а н т а з а и м у н н а т а с и с т е м а 421
3. Д е с е т т е най-разрушителни въздействия
върху имунната система 422
4. Констипацш 423
5. Генетика 429
6. Няколко думи за образованието 437
Ч Е Т В Ъ Р Т А Ч А С Т_________ ____________ _________
Ново бебе в семейството с GAPS
1. Преди зачеването и по време на брем енността 448

2. Ново бебе 456
Избрана библиография 470

Индекс 493
Уикън Фен
Старите дървени двери се от варят широко,

за да направят лтсто на дървена пътечка,
прост иращ а се пред тебе.
Божественият аромат па чист и свеж въздух.
Свистенето на т реват а и дървет ата,
коит о се полю ш ват наляво и надясно от лекия вятър.
Нощем т и съзерцаваш прекраснат а гледка.
Пътеката, която м инава над влаж ната м ека трева.

Ти ходиш по мост а над бавно т ечащ а peka.
Хъш ът , е т олкова висок почт и докосва небето.
Вятърната м елница още стои,
gokam o изкачваш стълбите, коит о са т ам от години.
12
Жуженето на пчелите, коит о работят в кошера си.
Всички звуци те обгръш,ат.
Обзема те т от от о у селище, че си добре дошъл.
Слънцето грее ярко на тревата,
котпо е зелена кат о лист ат а през лятото.
Пътят, койт о изт ънява все повече в далечинат а,

т е кара да усещаш вечността.
П риключениет о свършва. Тот о чувст во отвътре.
Сбогом до другия път.
Никълъс Кембъл-Макбращ 11 години,

Кеймбридж, Великобритания
14 I
l
Отворено писмо
до родителите на деца с аутизъм
МАЛКОХОРА БИХА ИЗБРАЛИ да са родители па дете с аутизъм.

Това обаче се сгучва все по-често в нашия модерен свят.
Безспорно е, че по света има епидемия от аутизъм. Ako това
изобщо може да бъде ycnokoeuue за родителите, искам да ви
кажа, че със сигурност не сте сами!
Преди аутизмът беше рядко срещано състояние и на повемето
лекари не се случваше да го наблюдават в npakmukama си,
а повечето хора никога не бяха чували за него. Преди около
двадесет години в западните страни имаше средно по едно дете
с аутизъм на всеки 10 000. Анес по данни на Министерството
на здравеопазването на Великобритания едно на всеки 150 деца
е диагностицирано с аутизъм. Според Американските центрове
за контрол назаболяванията приблизително едно на всеки
150 американски деца е диагностицирано с артистично
разстройство и броят расте всекидневно. Фондацията
за аутизъм в Канада докладва сходни данни. Във финландско
изследване, публ икувано в European Journal of Child and Adolescent
Psychiatry>(2001, том 9), е докладвана честота на диагнозата
аутизъм при едно на всеки 483 деиуг във Финландия. В Швеция се
посочва, че подобна диагноза се поставя на едно от всеки 141 деца.
И така, какво се сгучва? Защо се наблюдава такова драматично
нарастване на броя на децата, koumo стават жертва на това
ужасно разстройство, смятано за нелечимо от традиционната
медицина?
А али причината за тази епидемия е генетична? Истината е -
не знаем! И все nak има нещо, koemo ни е известно със сигурност,
и то е, че генетично обусловените разстройства не демон-
стрират подобни драмат ични увеличения на заболяемостта.
Генетиката просто не дейст ва по този начин. Това увеличение
в броя на диагност ициранит е с аутизъм не може да се обясни
генетично. Напротив, то е силен аргумент 6 полза на
твърдението, че генетичното уст ройст во в крайна сметка
не може да играе съществена роля в развит иет о на аутшма.
жали тази епидемия не се дължи на по-добрата диагностика?
Именно т ова се опит ват да ни кажат някои утвърдени
британски ekcnepmu по медицина. И така, в крайна сметка те
може би искат да кажат, че преди 15 години лекарит е
във Великобритания са били т олкова неспособни да
диагност ицират аутш ма. че са пропускали по едно дете на 150?
Ako това е maka, къде са тези деца днес? Сега те би трябвало
да са тийнейджъри с аутизъм, защото, kakm o знаем, това
разст ройст во не изчезва с възрастта. Очевидно е обаче,
че във Великобритания нямаме по един тийнейджър с аутизъм
на всеки 150. Следователно този аргумент не убеждава никого.
Случва се неш,о друго. Нещо, което не може просто m aka да се
обясни и не може да се оправи с хапче.
Повечето родит ели на деца аут ист и ясно си спомнят онзи
т равмиращ .момент, в койт о докторът им е съобщил
диагнозата „аутизъм “, последвана от заявлениет о „Нищо не
може да се направи“. Е, аз също съм доктор и кат о т акъв мога да
ви кажа, че ваш ият лекар не е прав - може да се направи много!
Бих отиш ла дори по-далеч - в зависимост от ваш ата
отдаденост и обстоятелствата имат е голям шанс да
подобрите състоянието на детето си до нормално, доколкото
е възможно! Стотици деца аут ист и в света, коит о се лекуват
и образоват по подходящ начин, почт и не се различават
от обичайно (нормално) развит ит е си връстници. Колкото
по-рано започне лечението, т олкова по-добри са резултатите,
защото колкото по-малко е детето, т олкова по-малко щети и.ма
за поправяне и т олкова по-малко трябва тези деид да наваксват
вразвит иет о си в сравнение с нормалните деца на същата
възраст. За щастие, съвременните медицински специалист и
м акар и често път и да не помагат особено по отношение на
лечението, вече са по-добри в диагност ицирането на аут юма.
П овечет одеца получават диагноза на възраст три години,
koemo не беше т ака преди 15-20 години. Поставянето
па диагноза в т ази ранна възраст дава на родит елит е
възможност да започнат да дейст ват навреме и детето има
по-голнм шанс за възстановяване.
В западния свят е налице обща тенденция, да възлагаме
отговорността за здравето си на медицинскит е специалист и.
Ако сме болни, от иваме на лекар. Когато ст ава въпрос
за аутизъм, официалнат а медицина npakm m ecku няма какво
да предложи на детето, след като пост ави диагнозата.
За родит елит е е голям шок изведнъж да се сблъскат с ш и
с чудовиш,ето, наречено аутизъм. Повечето родители, коит о съм
срещала, са инт елигент ни и образовани хора. Първото нещо,
което правят, е да научат колкото може повече. Анес има
купищ а информация по т емат а за аутизма, в това число
сериозни научни изследвания. Ако разгледаме количеството
изследвания, проведени в други сфери па медицинат а, ще
уст ановим, че в повечето от т ях е пост игнат о по-малко,
отколкото по отношение на аутизма. Според мене причинат а
е, че изследванията на аутизма се провеждат
по инициат ива на най-мот ивиранит е хора на земята -
родит елит е на децат а с аутизъм. Сред т ях има лекари,
биохимици, биолози или просто инт елигент ни хора, търсещи
решение за проблема на детето си. Съществува мрежа от
родит елски организации от целия свят, koum o споделят
информация помежду си и си помагат. П ознавач много родители,
koum o биха прекарали часове па телефона, за да успокоят
и подкрепят друга майка, която е в същата ситуация. Лечението
на аутизма не е лесна задача. Тя отнема години на постоянн и
усилия и отдаденост. От гледна точка па родител, чието дете
се е възстановило, мога да ви кажа, че това е едно от
т й-удовлет воряващ ит е преживявания на света! В т ази k m m
бих искала да споделя с вас моит е дшбокиубеж дения за това,
какво представлява правилнот о лечение за едно дете с аутизъм.
Информацията за храненето не е включена в учебния гиан
па западнит е медицински университ ет и и вследствие на това
лекарит е почт и нямат представа за ролят а на храненето
влечениет о на заболяването. Храненето обаче е крайъгълен
камък във всяко успешно лечение на всяко хронично заболяване.
Аутшмът и другите когнит ивни затруднения не правят
изключение. Има множество погрешни схващ ания в т ази сфера,
които трябва да бъдат изяснени.
Преди аут ш мът беше диагноза, см ят аш за безнадеждна.
С цялото знание, което имаме днес, това далеч не е така,
И продължаваме да се учим всеки ден. Децата, които се
диагност ицират днес, инат много по-голям късмет от
диагност ициранит е преди 15 години (ако думат а „късмет “
изобщо може да се използва), понеже родит елит е им разполагат
с .много повече информация, за да могат да започнат да им
помагат ведш га. Преди 15 години ние не знаехме и пом винат а
от известното ни сега. В наш и дни родит елит е на децата,
коит о току-що са получили диагнозата, нямат време
за от чаят е - предстои им да учат твърде много! Аз миеш ,
че това е много положително. Пътят на ученето, по който ще ви
преведе вашето дете, ще промени завинаги живота ви. Кой знае,
този процес може да открие нови хоризонти и възможности пред
вас, какт о се е случило на т олкова много хора.
И така, да не спираме да учим!
18
ВЪВЕДЕНИЕ
Тази книга беше създадена за период о т т р и години, в който аз

работех със с т о т и ц и деца в м оята клиника. Първоначално
имах намерение да посветя книгата на аутизма, т ъ й к ато по-
вечето о т децата, които идваха при мене, действително бяха
аутисти. Колкото повече деца срещах обаче, толкова повече
се убеждавах, че се надига друга епидемия. Синдром на дефицит
на вниманието със или без хиперактивиост, диспраксия, ди-
слексия, различни поведенчески и когнитивни проблеми, алер
гии, астма, екзема —всички тези състояния са достигнали епи
демични размери. Още повече - тези привидно нямащи връзка
помежду си състояния се припокриват. В годините работа с
деца в м оята клиника почти не съм срещнала дете, което да
проявява само едно о т споменатите по-горе състояния. Всяко
д ете има 2,3 или повече о т тези здравословни проблеми едно
временно. Например, едно д ете проявява алергия, същевремен
но родителите описват няколко пристъпа на астма и екзема и
след то ва започват да говорят за това, че д е т е т о им е изклю
чително тромаво (диспраксия) и среща проблеми с ученето.
Голяма част о т алергичните и а стм ати ч н и т е деца и м ат и
различна степен на диспраксия и хиперактивиост. Много о т
т я х им ат проблеми с концентрацията и вниманието, което
се отразява на способността им да учат. Наблюдава се около
50% припокриване между дислексията и диспраксията и между
30 и 50% припокриване между синдрома на дефицит на внима-
ниешо c хиперактибност и дислексията. Децата, страдащи
о т теж ка екзема 6 ранна детска възраст, много ч есто разви
в а т признаци на аутизъм на по-късен етап о т ж ивота си. Ау-
т и з м ъ т и синдромът на дефицит на вниманието с хиперак-
т и в н о с т се припокриват с всяко о т спом ен ати те по-горе
състояния. Освен че са хиперактивнц, побечепю деца с аути
зъм с т р а д а т о т тежки алергии, астма, екзема, диспраксия и
дислексия.
Както виждаме, модерната медицина е създала тези отдел
ни диагностични рамки, за да впише децата ни в тях. Модер
н о то д е т е обаче не се вписва в н и то една, модерното д ете се
вписва в доста по-широка рамка.
Защо т е зи състояния са свързани помежду си? Кой е то зи
изначален проблем у децата ни, к ой то ги прави податливи на
астма, екзема, алергии, диспраксия, дислексия, поведенчески
проблеми, синдром на дефицит на вниманието с хиперактив-
ност и аутизъм в различни комбинации, и който ние пропуска
ме? Защо, когато с т а н а т тийнейджъри, много о т т ези деца
започват да злоупотребяват с упойващи вещества?
Схема на п р и п о к р и в ан ето на с ъ с т о я н и я т а
Защо много о т тези деца получават диагнози като шизо
френия, депресия, биполярно разстройство и други психични
и психиатрични проблеми, когато пораснат?
За да отговорим на всички тези въпроси, трябва да разгле
даме един ф актор, обединяващ всички подобни пациенти в
клинично отношение, ф а к т о р ъ т е състоянието на храносми
лателната им система. Досега не съм срещала д ете с а у ттъ м ,
синдром на дефицит на вниманието със или без хиперактив-
ност, екзема, алергии, диспраксия или дислексия, което да няма
храносмилателни смущения. В много случаи с м у щ е н и я т а са
толкова сериозни, че родителите започват първо да говорят
за тях. В някои случаи родителите може и да не споменат хра
носмилателната система на д е т е т о си, но ако им задаваш пре
ки въпроси, т е започват да описват плеяда о т храносмилател
ни проблеми. Какво общо им ат храносмилателните см ущ ен и я
с аутизма, хи п еракти вн остта, неспособността за учене и
проблемите с поведението и настроението? Според съвре
менните изследвания и клиничен о п и т - много! Всъщност, из
глежда, че ключът към ум ствен ото развитие на д е т е т о е 6
неговата храносмилателна система. И зточникът на проблема,
к о й то може да се прояви при различните деца в разнородна
комбинация о т симптоми, се корени в храносмилателната
система! Вместо да се опитваме да впишем д ете с тенденция
към аутизъм, астма, екзема и хиперактивност или едно д е т е с
диспраксия, дислексия и алергии 6 конкретна диагностична
рамка, трябва да назовем заболяването, ко ето е източник на
проблемите, криещо се в храносмилателната система и проя
вяващо се к ат о всякаква комбинация о т изброените по-горе
симптоми.
Предлагам следното наименование: синдром на храносми
л а т е л н а т а си стем а и п сихи ката (GAPS - Gut and Psychology
Syndrome). Децата c то зи синдром ч есто попадат 5 празното
пространство - празното пространство на медицинските
ни познания. В резултат на т о в а т е не получават подходящо
лечение. В следващите глави ще обсъдим подробно какво озна
чава GAPS, как се развива и как се лекува.
Наред с когнитивните затруднения в д е т с т в о т о - аути-
зъм, синдром на дефицит на вниманието със или без хиперак-
ти в н о ст, дислексия, диспраксия и различни поведенчески и
когнитивни проблеми - има и друга група състояния, попада
щи в GAPS. Тези състояния са шизофрения, депресия, хранител
ни разстройства, маниакална депресия или биполярно раз
стр о й ство и обсесивно-компулсивно разстройство. Бащата
на модерната психиатрия - френският психиатър Филип Пи-
нел (1745-1828) - след като е работил с пациенти с умствени
заболявания в продължение па години, заключава през 1807:
„Първоизточникът на психичните заболявания се намира в об
л ас т т а на стомаха и червата“. И все пак, последното нещо, на
което един модерен психиатър би обърнал внимание, е храно
смилателната система на пациента! Ние ще обсъдим научни
т е и клиничните данни, потвърждаващи връзката между хра
носмилателната система и мозъка при пациентите с шизоф
рения.
В обхвата на тази книга не попада разглеждането на други
психиатрични заболявания. Надяваме се, че бъдещите клинич
ни наблюдения и изследвания ще покажат колко о т тези забо
лявания се дължат на този синдром. Тук ние ще се съсредото
чим върху състоянията, които се диагностицират с терм и
н и те а у т и с т т н о р азст ройст во , синдром па деф ицит на
вним аниет о със и без хиперакт ивност , д и а екси я, диспраксия
и шизофрения. Книгата може да е о т полза и за пациенти, диаг
ностицирани с алергии, включително астма и екзема.
1
22
ПЪРВА ЧАСТ
KakBo се
1. Всички болести започват

в храносмилателната система
ХЙПОКРАТ
460-370 ?,.пр.н.е.
ДЕЦАТА И ВЪЗРАСТНИТЕ със синдром на храносмилателната

система и психиката им ат храносмилателни проблеми, поня
кога в тежка форма. Всички симптоми, като колики, подуване
на корема, газове, диария, запек, липса на а п е т и т и недохранва
не, са до някаква степен типичен елемент о т аутизма, шизо
френията и други състояния, свързани с GAPS. Често лекарите
обясняват тези симптоми със „странните“ хранителни нави
ци на пациентите и не са склонни да ги изследват.
Както при възрастните, така и при децата с GAPS, в пове-
ч ето случаи храносмилателните проблеми започват в периода
на отбиване на кърмачето или в периода, 6 който майчината
кърма се заменя с адаптирано мляко и се въвеждат други храни.
В много случаи родителите ясно си спомнят, че диарията или
запекът са започнали през в т о р а т а година, но като се замис
лят, се сещат за това, че д е т е т о им също така е имало коли-
ПЪРВА ЧАСТ 23
Какво с.е с л у ч в а
ки, повръщане (рефлукс) или други симптоми през първата си

година. В случаите на GAPS при възрастни е важно да се разго
варя с родителите на пациента (ако е възможно), за да се събе
ре подробна медицинска информация о т раждането. Когато
един възрастен не е имал проблеми с храносмилането в д е т
с т в о т о , т ези проблеми започват в по-късна възраст вслед
ствие на определено събитие, което е увредило здравето му.
През в т о р а т а година о т ж ивота много деца с GAPS с т а в а т
капризни по отношение на храната, о тк азват много неща и
ограничават начина си на хранене до няколко храни, обикнове
но съдържащи нишесте и захар - зърнени закуски, хрупкави за
куски, чипс, пуканки, т о р т и , бисквити, сладки, банани, хляб,
ориз, подсладени кисели млека. Повечето о т тези деца отказ
в а т да ядат зеленчуци, плодове (освен банани), меса, риба и яй
ца. Около 60-70% о т децата с аутизъм, които съм срещала в
клиниката си, са на изключително ограничена диета, понякога
състояща се само о т две или т р и неща. Много рядко се среща
д ете с аутистично разстройство да не е капризно към храна
т а си. Другите деца със синдрома може да не са толкова край
ни, колкото децата аутисти, но повечето о т тя х огранича
в а т д и етата си по същия характерен начин.
Освен т о в а е много рядко родителите на децата с GAPS да
описват процеса на изхождане на д е т е т о като нормален. При
децата с аутизъм картината е доста поразителна. Често има
редуване на диария и запек, а в много случаи несмляната храна е
видима в изпражненията на д е т е т о . Ч есто пъти акото има
изключително силна и неприятна миризма, а понякога е толко
ва течно и пенесто, че д е т е т о не може да го задържи. Неряд
ко акото е много кисело и изгаря кожата на слабините. В много
случаи т о има блед мръснобял ц вят и се носи на повърхността
на водата, което показва, че д е т е т о не може да храносмила
мазнините. Често д е т е т о е с толкова тежък запек, че не ходи
24 | П Ъ Р В А ЧАСТ
Какво се случва
по голяма нужда 6 продължение на пеш до седем дни, 6 резул

т а т на което т о се изхожда обилно и с болка. Тези преживява
ния създават у децата страх о т ходенето по голяма нужда и
т е започват да се стискат, колкото могат да издържат, кое
т о влошава нещата още повече. В някои случаи родителите не
забелязват нищо притеснително в изхождането, но когато ги
по п и тат, споделят, че д е т е т о им е имало газове и подуване
на корема. В много о т тези случаи д е т е т о се събужда нощем с
писъци, а родителите не знаят какъв е проблемът. Когато из
лишните газове се освободят или просто се п р ем естят на
друго място в корема, болката изчезва и д е т е т о се успокоява.
При а у ти сти те всички тези симптоми безспорно причиня
в а т голям дискомфорт и божа на децата. За съжаление обаче,
поради неумението си да общуват повечето деца с аутизъм не
могат да споделят проблемите с родителите си и затова из
разяват чувствата си по други начини - самонавиват се, само-
унищожават се, избухват внезапно, о тк азват да се хранят и
т.н. Много деца заемат странни стойки и позиции, за да облек
ч а т дискомфорта 6 корема си, като обикновено притискат
коремите си в твъ рди те части на мебелите. Деца с други със
тояния, обусловени о т GAPS, които нямат проблеми с общува
нето, често се оплакват о т болки 6 корема и о т гадене.
В повечето случаи тези деца не са изследвани и преглеждани
о т гастроентеролози. В няколкото документирани и публику
вани случая на изследвани деца аутисти рентгеновите снимки
почти при всеки пациент показват състояние, наречено „ком
пресиране на изпражненията със синдром на преливане“. Какво
означава това? Означава, че големи количества стари и пресо
вани изпражнения буквално са залепени за стен и те на храносми
лателния т р а к т , където т е могат да остан ат няколко месеца,
превръщайки се в плодородна гниеща среда за всякакви парази
т и , бактерии, гъби и вируси, които р а с т а т и се размножават,
ПЪРВА Ч А С Т 1 25
Kukdo се случва
постоянно отделяйки множество токсични вещества, абсор

бирани о т кръвоносната система на д е т е т о . При тези усло
вия храната, ко ято д е т е т о изяжда, се провира по тесен канал
между т е зи пресовани фекални маси. Така всяко изпражнение,
к о е т о д е т е т о изходи, е колкото корем ът да не прелее, но
всъщ ност храносмилателният т р а к т не се изпразва изцяло,
о т к ь д е т о произлиза наименованието на т о в а състояние „ком
пресиране на изпражненията със синдром на преливане“.
Допреди няколко години практически липсваха изследвания в
т ази област с изключение на няколко анекдотични доклада в
медицинската литература за синдрома на преливане при деца
т а с аутизъм. През 1998 д-р Андрю Уейкфилд, консултант -
специалист по гастроентерология в Роял фрий Хоспитал в
Лондон, и неговият екип публикуват свое проучване, водещо до
предположението, че съществува връзка между хроничните
възпалителни заболявания на корема и аутизма. Те са правили
ендоскопии и биопсии на група деца с аутизъм, к ои то са изпра
тен и при т я х с гастроентерологични симптоми. Ендоскопия-
т а е процедура, при която в храносмилателния т р а к т се вкар
ва специална тръбичка и чрез нея специалистът може да про
следява какво се случва там . По време на извършването на ен-
доскопията посредством специален ин струм ен т може да се
вземе проба о т с т е н а т а на храносмилателния т р а к т , която
след т о в а се изследва микроскопски. Това се нарича вземане на
биопсия.
В р езу л тат на изследването д-р Уейкфилд и екипът му уста
новяват състоян ието на корема при тези деца, к о ето т е на
ричат хип ер п ла зи я на ш е ум а и лим ф нит е въ зли и неспециф и
чен колит . Да видим какво означава това.
Нека първо да разгледаме п он яти ето хи п ер ш а зи я на ш еум а
и лим ф нит е възли. „Илеум“ са последните т р и п ети о т тънки
т е черва. Илеумът е дълъг приблизително 3.5 м етра при въз-
I ПЪРВА ЧАСТ
I
1
Какво се случва
pacmtiume и краят му е свързан с червата. Основната функция

на т ъ н к и т е черва най-общо е да абсорбират храната. В илеума
обаче протича малка ч аст о т абсорбацията. С тен и те на тази
ч аст о т т ъ н к и т е черва са покрити с голям брой лимфни възли,
наричани п л а к и н а П айер и представляващ и малки кръгли
структури с бобена форма с размери о т 1 до 25 мм. Тези лимф
ни възли са много важна ч аст о т имунната ни система. И звест
ни са ни две основни функции, които т е изпълняват.
1. П ървата им функция е да ф и лтри рат лимфата (тъканната

теч н о ст), идваща о т илеума, и дая пречистват о т бактери
и т е , вирусите, гъбичките, м ъ р тв и те клетки (в т о в а число
раковите) и различните токсини. Плаките на Пайер са под
ходящо м ясто да видим какви конкретни инфекциозни при
чинители м огат да се промъкнат в т ъ н к и т е черва, защ ото
лимфните възли са к ато затвор за тези вируси, бактерии,
м ъртви клетки и гъбички - ако не могат да ги разрушат, т е
ги задържат под стража. И така, когато гастроентеролози-
т е правят ендоскопии, винаги се с т р е м я т да вземат проба
о т т е зи лимфни възли, за да ги разгледат под микроскоп.
Именно т о в а направил и екипът на д-р Уейкфилд.
2. В т о р а т а функция на лимфните възли е произвеждането на
лимфоцити - голяма група клетки в имунната система, чия-
т о основна функция е да се бори с инфекциите. Всъщност
самите лимфни възли се с ъ с т о я т най-вече о т лимфоцити и
някои други видове клетки. И така, когато лимфните възли
са атакувани о т инфекция, т е започват да произвеждат
много лимфоцити, за да се справят с нея, вследствие на т о
ва се уголемяват и възпаляват, понякога болезнено. Това по
дуване на лимфните възли се нарича хиперплазия на лимфни
т е възли и то ч н о т о в а открива д-р Уейкфилд в илеума при
децата с аутизъм.
ПЪРВА ЧАСТ 2
К а к в о се с л у ч в а
Тъй к а т о много о т д ец ата, участвали в проучването, са pas-

вили синдроми на аутизъм след ваксина п р о т и в морбили, зауш
ка и рубеола, д-р Уейкфилд разсъждава в т а з и насока в о п и т и т е
си да установи каква кон кретн а инфекция може да е причинила
уголемяването на лим ф ните възли. Предполагайки, че т о в а мо
же да е в и р у съ т на морбили, т о й поканва в и зследван ето си
и звестн ия вирусолог д-р Джон 0 ’Леари, професор по патология
о т Дъблин. К ак то може да се предположи, д-р 0'Л еари о тк р и в а
същия вирус на морбили, използван във ваксината, в лим ф ните
възли на илеума при д е ц а т а с аутизъм . Този к он кретен асп ект
на изследването на д-р Уейкфилд, о тн асящ се до вируса на м ор
били и ваксината п р о т и в морбили, заушка и рубеола, предизви
ка много п р о ти во р еч и я и срещна я р о с тн а съ п р о ти в а о т с т р а
на на п р а в и т е л с т в о т о и м еди ц ин ските и н с т и т у ц и и , к о е т о
о т к л о н я в а в н и м а н и е т о о т основния проблем. О с н о в н и я т
проблем е - д е ц а т а с а у ти зъ м и м а т уголемени и възпалени
лимфни възли в с т е н и т е на храносмилателния си т р а к т , кое
т о е ясен знак, че о р ган и зм ъ т им се бори с п р о ти ч а щ а т а м
инфекция.
Да се спрем на в т о р а т а ч а с т о т наим енованието на съ сто я
н и е т о , к о е т о д-р Уейкфилд описва при изследваната група деца
а у т и с т и , а именно неспецифичен колит. Т ерм и н ът „колит" оз
начава възпаление на д еб ел ото черво. По време на ендоскопии-
т е д-р Уейкфилд и е к и п ъ т му у с т а н о в я в а т различни стад и и на
хронично възпаление на хран осм илателни те органи при т е з и
деца, ерозии на лигавицата на д еб ел о то и т ъ н к и т е черва, абс
цеси, пълни с гной, язви и много компресирани изпражнения. В
някои случаи т о в а възпаление приличало на кол и т, причинен
о т язва, в други - на болест на Крон, а 6 някои о тн ош ен и я било
уникално за т е з и деца а у т и с т и . По т а з и причина к о л и т ъ т е
наречен неспецифичен, т ъ й к а т о не може да се причисли към
никоя о т вече съ щ ествуващ и те диагнози. Е ки п ът на д-р Уейк-
2s f n b P B A Ч Л С Т
I
филд го нарича АУТИСТИЧЕН ЕНТЕРОКОЛИТ. Т е р м и н ъ т все

ощ е не е п р и е т в официалния медицински речник, но т о й е
много у м естен за л екарите, раб отещ и с деца с аутизъм .
К о н с т а т а ц и и т е на д-р Андрю Уейкфилд и ч лен овете на не
говия екип, к о и т о са наблюдавали с т о т и ц и деца с аутизъм , бя
ха независимо п отвъ рден и о т няколко други изследователи по
с в е т а (Buie и сътр., Uhlmann и сътр., Furlano и сьтр., Morris и
сътр.). Освен публикуваните изследвания има и много п р а к т и
куващи лекари по с в е та , ч и и т о клинични наблюдения подкре
п я т ф ак та, че д е ц а т а с ау ти зъ м и м а т храносм илателно раз
с т р о й с т в о , ч и я т о сер и о зн о ст е различна при о т д е л н и т е па
ц и е н т и . Въз основа на собствен и я си клиничен о п и т мога ка
т е го р и ч н о да се присъединя към т я х - в съ щ н о ст все ощ е не
съм срещала д е т е с аутизъм , к о е т о да няма храносмилателни
проблеми.
Досега говорихме най-вече за аутизм а. А какво да кажем за
о с т а н а л и т е п ац и ен ти с GAPS? Има м н ож ество изследвания, ус
тан овяващ и връзка между ш и зоф рен и ята и храносмилателни
смущения, наподобяващи болест на ч ер в ата. К. Доан, Р. Кейд, К.
Рейчълт, А. Хофер, К. Пфайфер и други лекари и учени, излага
щи х и п о т е з а т а за в р ъ зката между храносм илателната с и с т е
ма и мозъка при ш изоф ренията, я п одк реп ят с много сериозни
научни к о н ста тац и и , к о и т о ще обсъдим подробно В следващи
т е глави. Клиничният о п и т показва, че п о в е ч е т о п ац и ен ти с
ш изофрения с т р а д а т о т храносм илателни проблеми. Ч е с т о
п ъ т и т е з и проблеми зап о ч ват в р а н н о то д е т с т в о .
О тн о сн о д ругите състояния, п роизтичащ и о т GAPS - синд
ром на д еф и ц и т на вни м ани ето с х и п е р ак ти в н с ст, дислексия,
диспраксия, астм а, алергия, екзема и други, е публикувана д о с т а
по-малко научна информация, в сравнение с аути зм а и ш изофре
н и ята. И все пак според клиничните наблюдения п о ч т и всички
деца и в ъ зр ас т н и с GAPS и м а т храносм илателни проблеми в
?
I! Ь Г В А Ч А С Т
| 29
K a k d o се с л у ч в а
различна ст е п е н . Много п ац и ен ти и м а т т и п и ч н и т е с и м п т о
ми на раздразнен ст о м ах - стом аш н и болки, подуване, смуще
ния в и зх о ж д ан ето и газове. Малък п р о ц е н т п а ц и е н ти са без
проблеми с и зх о ж д ан ето, но с т р а д а т о т недохранване, ре-
флукс, „пробождания в с ъ р ц е т о “, болки в стом аха и газове. При
д е ц а т а с GAPS в п о в е ч е то случаи д и е т а т а е ограничена по т и
пичния за п а ц и е н т и т е с GAPS начин - п р е д п о ч и т а т се обрабо
т е н и въглехи драти и се и зк л ю ч в ат всички о стан ал и храни.
Много о т в ъ з р а с т н и т е със синдрома и м а т подобно капризно
о тн о ш ен и е към хран ата. Имала съм п ац иенти , к о и т о не се оп
л акват о т никакви кон кретн и храносмилателни проблеми. Въ
преки т о в а , след к а т о се п одлож ат на п р о гр ам ата за лечение
на GAPS, т е се п о до б ряват драстично.
В ъп росът е: защо хран осм илателни те си стем и на д ец ата и
в ъ з р а с т н и т е с GAPS са В т о в а състояние!1Какво е о б щ о т о с
у м с т в е н о т о им съ стоян и е? За да разберем т о в а , т р я б в а да
разгледаме някои много Bairn и основни асп екти на ч овеш ката
храносмилателна систем а.
30 т р и А Ч Л С Т
2. Корените на дървото
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО е к а т о планета, населявана о т м н ож ество

микроорганизми. Разнообразието и б о г а т с т в о т о на т о з и жи
в о т във всеки о т нас е в ер о я тн о тол кова поразително, колко-
т о и са м и ят ж и в о т на Зем ята! Х раносмилателната ни с и с т е
ма, ко ж ата, о ч и т е , р е с п и р а т о р н и т е и о т д е л и т е л н и т е ни о р
гани щ астли во с ъ ж и т е л с т в а т с милиарди невидими к в ар ти -
р а н т и и п р ед ст ав л я в ат заедно с т я х една екосистем а о т мак
ро- и микроорганизми, живеещи в хармония помежду си. Това е
симбиоза - никой о т д в а т а ел ем ен та на с и с т е м а т а не може да
същ ествува без другия. Нека да п овтори м : ние, ч овеш ки те сь-
щ ества, не можем да живеем без т е з и едва забележими микро
организми, к о и т о носим в т я л о т о си.
Н ай-голем ите колонии о т микроби ж и в е я т 6 храносмила
т е л н а т а ни си стем а. Здрав в ъ зр а с т е н носи прибли зителн о
1.5-2 кг б ак т е р и и в ч е р в а т а си. Всички т е з и б ак те р и и нс са
п р о с т о х ао ти ч н а маса о т микроорганизми - т е са с т р о г о о р
ганизиран м и к р о с в я т , в к о й т о някои видове д о м и н и р а т и
п р ав л яв ат о с т а н а л и т е , ф у н кц и и те, к о и т о т е и зпъ лн яват в
н а ш и т е тел а, са то л ко в а жизненоважни за нас, че ако ч е р в а т а
ни б ъ д а т стерилизирани, сигурно не бихме оцелели. В здраво
т о т я л о т а з и микробна маса е сравн и телн о стабилна и адап
т и в н а към п р о м ен и те в сред ата. Нека да разгледаме кой кой е
в т а з и система.
Ч р е в н а т а микрофлора може да се раздели на т р и основни
групи:
1. Съществена, или полезна флора. Това е най-важната група,

к о я т о е и най-голама в здравия организъм. Ч е с т о т е з и бак-
ПЪРВА ч а с т !
I 3
K a k 6 o се с л у ч в а
m cpuu се н а р и ч а т полезни. Те са е с т е с т в е н а ч а с т о т ч о
в е ш к о т о т я л о . О сн о в н и те членове на т а з и група ca. B ifido
bacteria, Lactobacteria, Propionobacteria, физиологични раз
н о ви д н о сти на Е. coli, Peptostreptococci и Enterococci. По-на
т а т ъ к ще разгледаме подробно какви полезни функции из
п ълняват т е в организма ни.
2. Опортюнистична флора. Това е голяма група о т различни
микроби, с разнороден брой и в различни комбинации при
о т д е л н и т е хора. Такива са Bacteroids, Peptococci, Staphylo
cocci, Streptococci, Bacilli, Clostridia, дрожди, Enterobacteria
(Proteus, Clcbsielli, Citrobacteria и т .н .), Puzobacteria, Eubac-
teria, Catenobacteria и много други. С ъ щ е ств у в а т около 500
различни видове микроби, п о зн ати досега в науката, к о и т о
м о г а т да се о т к р и я т в ч о в е ш к и т е черва. При един здрав
организъм б р о я т на т е з и м икроорганизм и обикновено е
ограничен и т е се к о н т р о л и р а т с т р о г о о т п олезн ата фло
ра. Всеки о т т е з и микроби мож е да предизвика различни
здравословни проблеми, ако излезе о т контрол.
3- Преходна флора. Това са различни микроби, к о и т о ежеднев
но поглъщаме с х р ан ата и в о д а т а обикновено под ф орм ата
на н еф ерм ен тиращ и гр ам -о тр и ц ател н и бацили о т околна
т а среда. К огато ч е р в а та са добре защ и тен и о т полезните
бактерии , т а з и микробна група минава през храносмилател
ния ни т р а к т , без да го уврежда. Ако обаче балансът на по
л езн и те микроорганизми се наруши и т е не ф ункционират
добре, т а з и група микроби може да причини заболяване.
И т а к а , какво п р а в я т всички т е з и микроби т а м и защ о се

нуждаем о т тях?
32 първл ЧАСТ
Kak. d o с е с л у ч в а
Здраве и изправност на червата
Ч овеш ки ят храносмилателен т р а к т е дълга двустранно о т в о

рена към външния с в я т тр ъ б а. Х раносм илателната ни с и с т е
ма е най-нодходящ ият вход към н аш и те т е л а за всякакви вред
ни неща о т заобикалящ ата ни среда. Ние изяждаме и изпиваме
голямо коли чество микроорганизми, химикали и токси н и все
кидневно. Как оцеляваме?
Една о т о сн о вн и те причини е ф а к т ъ т , че по ц ял ата си дъл
жина храносм илателният т р а к т е п о к р и т със слой бактерии ,
приличащ на дебел п л аст т о р ф по п о в ъ р х н о с т т а на чревния
е п и т е л и представляващ е с т е с т в е н а бариера срещу н а ш е с т
веници, несмляна храна, токси н и и парази ти . И к а к т о незащи
т е н а т а с т о р ф почва ерозира, т а к а и с т е н а т а на храносмила
тел н и я т р а к т ст р а д а , ако е с т е с т в е н и я т й защ и тен „ т о р ф “
се увреди. По какъв начин б а к т е р и и т е , к о и т о ж и в е я т в нас,
з а щ и т а в а т с т е н а т а на храносмилателния т р а к т ?
Освен че п р е д с т а в л я в а т физическа бариера, т е п р о т и в о
д е й с т в а т на п а т о г е н н и т е микроорганизми, к а т о произвеж
д а т ан ти б и о ти чн оп од об н и субстанции, противогъби чн и га
зове и противовирусни вещ ества, в т о в а число и нтерф ерон*,
лизозим** и еъ р ф ак та н ти * * *, к о и т о р а з т в а р я т м ем бран и те
на ви русите и б а к т е р и и т е . Те к а р а т и м унната си стем а да ре
агира адекватно на вън ш н ите наш ественици. Освен т о в а чрез
* И нтерф ерон — е с те с т в е н и химически приносители, или цигаокш ш , играещи

важна роля в имунния о т го в о р на т я л о т о към чужди п а то ге н и - особено вируси
и ракови кл е тки . - Бел. ред.
** Лизозим - Лизозим ъ т е ензим, произвеждан о т кл е т ъ ч н а т а стена на б а кт е
р и и те . В изобилие е в слю нката, сълзите, къ р м а т а и други телесни т е ч н о с т и .
А кти в е н е и в организма ни създава а нти б а кте р и й н а бариера. - Бел. ред.
*** С ъ р ф а кта н т - п о в ъ р хн о стн о а кт и в н о вещ ество, ам инопротеин, произвеж
дащ се В човешкия организъм о т края на в ъ т р е у т р о б н о т о му развитие. Регулира
п о в ъ р х н о с тн о то напрежение 6 белите дробове. - Бел. ред.
П Ъ Р В А Ч А С Т 33
п р о и зв о д с т в о т о на органични киселини полезн ите микроорга

низми пони ж ават н и в о т о на pH около с т е н а т а на храносмила
тел н и я т р а к т до 4.0-5.0, к а т о по т о з и начин съ зд ават много
неблагоприятна киселинна среда за р ас теж а и р а з в и т и е т о на
п а т о г е н н и т е „лоши“ микроби, виреещи в по-алкалиа среда.
П а т о г е н н и т е микроби п роизвеж дат м н ож ество много сил
ни токсин и , а да не говорим за всички токси ч н и вещ ества, ко
и т о поглъщаме с х р а н а т а и в о д а та. Н а ш ата здравословна ес
т е с т в е н а чревна флора е с добра сп особн ост да неутрализира
н и т р а т и , индоли, феноли, скатол, ксенобиотици и много дру
ги то кси ч н и вещ ества, да д еак ти в и р а хи стам и н а и да прера
б о т в а т е ж к и м етал и и други о т р о в и . К л е т ъ ч н и т е с т е н и на
полезн ите б актер и и абсорби рат м н ож ество карциногенни ве
щ е ст в а, к а т о по т о з и начин ги д е а к т и в и р а т . Те също т а к а
п о т и с к а т п р о ц еси те на хиперплазия 6 червата, к о и т о са в ос
н о в а т а на ф о р м и р ан ето на всеки вид рак.
М т а к а , ако п о л е зн и те чревни б а к т е р и и са увредени и не
ф ун кц ион и рат к а к т о тр я б в а , „ к р е п о с т н и т е с т е н и на града“
не са добре защ итени , к о е т о е о б и ч ай н ото съ стоян и е на чер
в а т а при х о р а т а с GAPS. Без з а щ и т а т а си ч е р в а т а са о т в о р е
ни към н а ш е с т в и я т а на всичко, попадащо в т я х : вирус о т вак
сина или о т о к о л н ат а среда, ч е с т о срещани гъбични инфек
ции - к а т о Candida albicans, различни б актер и и и п арази ти и
токсичн и вещ ества, всяко о т к о и т о може да увреди храносми
л а т е л н а т а ни си сте м а и да причини хронично възпаление на
с т е н и т е й. И не бива да забравяме, че о п о р т ю н и с т и ч н а т а
флора, к о я т о обичайно населява ч е р в а т а ни, се к о н тр о л и р а
с т р о г о о т п олезн ите б актери и . Тя винаги е налице и е го т о в а
да създаде н еп р и я т н о с ти , ако пазачите, п олезн ите бактерии,
о т с л а б н а т . М икроскопските изследвания на биопсии о т чрев
ни с т е н и п о казват, че ч р ев н а та лигавица при здравия човек е
п о к р и та с дебел слой бактерии , к о й т о я поддържа невредима и
здрава. При в ъ зп ал и тел н и те чревни заболявания обаче се о т

к р и в а т различни п ато ген н и б ак те р и и в лигави ц ата и дори в
с а м и т е чревни клетки, а т о в а означава, че за щ и т н и я т б а к т е
риален слой е нарушен и е допуснал п а т о г е н н и т е б актер и и да
п рони кн ат до свещ ен ата с т е н а на ч ер в ата.
Още по-лошо е, че наруш ената функция на ч р е в н а та флора
о с т а в я с т е н и т е на ч е р в а т а не само беззащ итни, но и недохра
нени. Н орм алната чревна флора е основен и зто ч н и к на енергия
и хран и телн и в ещ е ств а за к л е т к и т е , съставляващ и обвивка
т а на храносмилателния т р а к т . П олезн и те б актери и , живее
щи по еп и тел а на ч ер в ата, см илат навлязлата в т я л о т о храна,
к а т о я п р е в р ъ щ а т в хран и тел н и в е щ е с т в а за о б в и в к ата на
ч е р в а т а . С м я т а се, че практи чески е п и т е л ъ т на ч е р в а т а из
влича о т 60 до 70% о т ен ер ги ята си о т д е й с т в и е т о на б а к т е
р и и т е . К о гато ч р е в н а т а флора е увредена, л и п сата на храни
т е л н и т е вещ ества, к о и т о т я би произвеждала, допълнително
уврежда с т е н и т е на храносм илателната си стем а. Това предо
пределя верига о т деген еративн и промени в с т р у к т у р а т а на
ч р е в н а т а стен а, допълнително влошаваща с п о с о б н о с т т а й да
усвоява и абсорбира хранителни вещ ества.
За да разберем какво т о ч н о се случва в ч е р в а т а на в а ш е т о
малко д е т е , да разгледаме н акратко а н а т о м и я т а и физиология
т а на о б в и в к ат а на ч е р в а т а . А бсорбиращ ата п о въ р х н о ст на
ч е р в а т а има прекрасна с т р у к т у р а о т изпъкнали ч асти , напо
добяващи п р ъ с т и , наричани вили, а помежду им има вдлъбна
т и н и . Е п и т е т и т е клетки, наричани ент ероцит и, п о к р и в а т
вили те, и именно т е завъ рш ват процеса на храносмилане и аб-
сорбиране на х р ан и тел н и те в ещ еств а о т хран ата. Тези к л е т
ки р а б о т я т много усилено, за т о в а трябВ а да са винаги млади и
в добра форма, за да в ъ р ш а т р а б о т а т а си еф екти вн о. К ак то
обикновено м айката природа е организирала всичко по най-уди-
в и тел н и я начин. Тези е н т е р о ц и т и п о с т о я н н о се р а ж д а т в
«1
ПЪРВА Ч А С Т | 35
К а к в о се с лу чв а
сърцеви н ата на вдлъб н ати н ите. След т о в а т е бавно п ъ т у в а т

до върха на вилите, к а т о по п ъ т я вече изпълняват функциите
да усвояват и абсорбират храна и с т а в а т все no-зрели. Д о с ти
гайки до върха на вили те, т е у м и рат. По т о з и начин е п и т е
л ъ т на ч е р в а т а п о сто ян н о се обновява, за да може да поддържа
д о б р о т о си функциониране (фиг. 1).
Е к с п е р и м ен ти те , при к о и т о ч е р в а т а на ж и в о т н и са били
стерилизирани, п оказват, че к о г а т о полезните б актери и , жи
веещи по чревния еп и тел , се унищ ож ават, п р о ц е съ т на обно
вяване на к л е т к и т е изцяло се нарушава. В р ем е то , за к о е т о
к л е т к а т а п ъ ту в а о т в д л ъ б н ати н и те до върха на ви л и те, се
удължава няколко п ъ т и , а т о в а уврежда процеса на узряване на
е н т е р о ц и т и т е и ч е с т о ги изражда в ракови кл етк и . М ито-
т и ч н а т а а к т и в н о с т във в д л ъ б н ати н и те е силно п о т и с н а т а ,
к о е т о означава, че т а м ще се р а ж д а т много по-малко клетки, и
много по-малко о т т я х ще се р о д я т здрави и пригодни за функ
ц и и т е си. С ъ с т о я н и е т о на с а м и те клетки с т а в а абнормно. И
п р и ч и н ата за всичко т о в а е, чс т е х н и т е домакини - полезни
т е чревни б ак те р и и - не са налице, за да се п о гр и ж ат за т я х
(фиг. 2).
Това е, к о е т о се случва с едно о п и т н о ж и в о т н о със стери л и
зирани черва. В ч о веш к о то т я л о л ип сата на полезни б актерии
винаги е с ъ п ъ т с т в а н а о т н екон троли ран р а с т е ж на л о ш и те
бактерии , к о е т о сериозно влошава полож ението. Без гри ж ата
на д о б р и т е б а к т е р и и по време на а т а к и т е на п а т о г е н н а т а
флора ц ял ата с т р у к т у р а на еп и тел а на ч е р в а т а се променя и
се р азв и ват патологични състояния и заболявания. В идите де
г е н е р и р а т и с т а в а т неспособни правилно да см и л ат и да аб
со р б и р ат х ран ата, к о е т о води до лоша усвояем ост и д еф и ц и т
на хранителни вещ ества, к а к т о и н епоносим ост към храни.
Ч р ев н ата флора е дом акин ът на хран осм илателната с и с т е
ма. С ъ с т о я н и е т о на к ъ щ ата и н е й н а та п р и го д н о ст да изпъл-
ПЪР ВА ЧАСТ
иява ф ун кц ии те си пряко зав и ся т о т т о в а , колко е способен

дом акинът. А н ато м и ч н ата ц ялост на нашия храносмилателен
т р а к т , н е г о в а т а ф ункционалност, с п о с о б н о с т т а му да се
а д а п т и р а й да регенерира, да се защ и та в а й много други негоВи
функции зав и ся т пряко о т с ъ с т о я н и е т о на м икроскопичните
домакини - ч р ев н и т е ни микроорганизми.
фиг. 1. Ж изненият цикъл на е н т е р о ц и т а
ПЪР ВА Ч A С Т | 37
Й
Храносмилателни
ензими
Здрав е н т е р о ц и т Заболял е н т е р о ц и т поради

чревна дисбактериоза
фиг. 2. К о съ м ч етата на е н т е р о ц и т и т е са микровили. Е н т с р о ц и т и т е

п о кри ват п о в ъ р х н о с тта на вили те, а к о с ъ м ч е т а т а им (микровилите)
и зграж дат т .н ар . ч ет к а, к ъ д е т о п р о т и ч а т последните е т а п и о т
храносмилането
К ак то щ е видим п о -н а т а т ъ к , при д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с
GAPS ч р ев н а т а флора е нарушена, а т о в а води до храносмила
тел н и смущения.
К а к в о се случва
Подхранване на ш ялото
На всички е известн о, че о сн о в н о то предназначение на храно

см и л ател н ата си стем а е сп о со б н о стта й да усвоява и абсорби
ра храна. Н аучният и клиничният о п и т п оказват, че т я не мо
же да изпълнява т е з и функции, ако ч ревн ата флора не е здрава.
Добър пример е усвояван ето на т е ч н и т е и п ш ен и чн и те п ро
теи н и , п р о ти ч ащ о на два ета п а . П ъ р в и ят е т а п се извършва в
стом аха, к ъ д е т о под в ъ зд е й с т в и е т о на с т о м а ш н и т е сокове,
произвеждани о т с т о м а ш н а т а сте н а , т е ч н и т е и пшенични
т е п р о т е и н и се р азп ад ат на п еп ти д и , някои о т к о и т о и м а т
ст р у к т у р а , подобна на т а з и на морфина, и наричани казомор-
фини и глутеоморфини (или глиадиноморфини). Това е норма
лен процес, п р о т и ч ащ у всеки един о т нас. След т о в а п е п ти -
д и т е се п р е м е с т в а т в т ъ н к и т е черва, к ъ д е т о се осъщ ествява
следващ ият е т а п о т усвояването им. Те се о б р а б о т в а т о т со
к о в ет е , произвеждани о т панкреаса, и после д о с т и г а т чревна
т а ст е н а , к ъ д е т о се р азб и ват о т ензими, наречени пептидази,
върху м икровилите на е н т е р о ц и т и т е . Това е е т а п ъ т , к о й т о
липсва при х о р ата , ч и я т о чревна флора е увредена, поради ло
ш о т о съ сто ян и е на е н т е р о ц и т и т е им. В р е з у л т а т на т о в а
казом орф ините и гл утеом орф и н и те се абсорби рат в кръвооб
р ащ ен и е т о и п р и ч и н яват проблеми в т я л о т о , и п о-кон крет
но, наруш ават м о зъ ч н и те и и м ун н и те функции. Голям брой
изследвания в т а з и област са проведени при п ац иенти с аути -
зъм, шизофрения, синдром на д еф и ц и т на вни м ани ето и хипе-
р а к т и в н о с т , психоза, депресия и автоим унни заболявания. Те
са показали н али чи ето на високо ниво на казоморфини и глуте-
оморфини в организма им, к о е т о означава, че ч р ев н и те сте н и
при т е з и п ац иенти не са в съ стоян и е да и звъ р ш ат цялостния
процес на правилно усвояване на т е з и вещ ества. Клиничният
о п и т разкрива, че к о г а т о ч р ев н а та флора се възстанови, мно-
го о т п а ц и е н т и т е с GAPS м о г а т да усвояват казеин и глутеи в

умерени количества, без възобновяване на с и м п т о м и т е им.
Освен п оддърж ан ето на ч р е в н а та ст е н а в добро състоян и е
полезн ата чревна флора има ф ун кц ията да уч аств а ак ти в н о в
самия процес на смилане и абсорбирано на х р ан ата. Добре ба
лансираната чревна флора е то л к о в а важна в т о з и процес, че
без нея н о р м ал н о то усвояване и абсорбиране на х р а н а т а веро
я т н о щеше да е невъзможно. Тя има с п о с о б н о с т т а да усвоява
п р о т е и н и т е , да предизвиква ф ерм ен тац и я на въглехидрати
т е и да разгражда м азн и н и те и ф и б р и те. В е щ е с т в а т а , о т д е
лени вследствие на д е й с т в и я т а на ч р ев н и те б актер и и са мно
го важни за т р а н с п о р т и р а н е т о на минерали, витам ини, вода,
газове и много други хранителни вещ ества в кръвообращ ение
т о през ч р е в н а т а стен а. Ако ч р ев н а та флора е увредена, дори
и н ай -д о бр и те храни и добавки в с в е т а н я м а т голям шанс да
б ъ д а т усвоени и абсорбирани.
Някои съ ставки в н аш и те храни изобщо не м о г а т да б ъ д а т
усвоени о т ч о в е ш к и т е черва без п о м о щ та на п олезн и те бак
т е р и и . Добър пример са д и е т и ч н и т е фибри. В ч ер в ата, ч и я т о
флора е нормална, ф и б р и те ч асти ч н о се разграж д ат на олиго-
захариди, аминокиселини, минерали, органични киселини и дру
ги полезни хранителни вещ ества, к о и т о подхранват ч ревн ата
с т е н а и о с т а н а л и т е ч а с т и на т я л о т о . П о в е ч е т о о т нас зна
я т , че д и е т и ч н и т е фибри са полезни. П р есн и те плодове и зе
ленчуци, п ъ л н о зъ р н ести те храни, яд ки те, б обови те растен ия
и в ар и вата са добър и зто ч н и к на фибри. Л екарите ч е с т о п ъ т и
п р ед п и сват на п а ц и е н т и т е си допълнителен прием на фибри
под ф о р м а т а на еаш ета, капсули или н ап и тк и с цел намаляване
на н и в ата на холестерол, лечение на запек и много други храно
смилателни проблеми, за ускоряване на м етаболизма на жлъчка
т а , за превенция на рак на д еб ел о то черво, за повишаване на
глю козната п оносим ост при д и а б е т и ц и т е и др. И т а к а , фиб-
40 I П Ъ Р В Л ЧАСТ
pum e представляваш едно о т е с т е с т в е н и т е м е сто о б и та н и я

на п олезн ите б актери и 6 ч ервата. П олезните б актери и се хра
н я т с фибри и при т о з и процес п рои звеж дат голямо количе
с т в о полезни за ч р ев н а та с т е н а и за ц я л о то т я л о хранителни
вещ ества, използват ф и б р и те , за да абсорби рат токси н и , ак
т и в и р а т ги да у ч а с т в а т във водн о-електролитния баланс, да
р ец и кли рат ж л ъч н и те киселини и холестерола и т .н . Именно
в з а и м о д е й с т в и е т о на б а к т е р и и т е с ф и б р и т е е п р о ц е с ъ т ,
правещ ф и б р и те полезни за организма. И к о г а т о т е з и полезни
б ак т е р и и са увредени и неспособни да о б р а б о т я т ф и б р и те ,
д и е т и ч н и т е фибри м о г а т да с т а н а т опасни за храносмила
т е л н а т а ни си стем а, понеже се п р ев р ъ щ а т в гостоп ри ем н а
среда за л о ш и те п атоген н и б актери и и у т е ж н я в а т възпалени
е т о на ч р ев н а т а ст е н а . В так и в а случаи г а с т р о е н т е р о л о зи т е
п р еп о р ъ ч в ат на п а ц и е н т и т е си д и е т а с ниско съдържание на
фибри. С ледователно д и е т и ч н и т е фибри сами по себе си без
полезн ите бактерии , обитаващ и червата, в крайна см етк а ни
как не са полезни за нас. И д е й с т в и т е л н о д е ц а т а и въ зрастн и
т е с GAPS, склонни към диария или т е ч н и изпражнения, т р я б в а
да и збягват ф и бр и те, д о к а т о не се излекува диарията.
Наред с ф и б р и т е има и друго вещ ество, к о е т о п о в е ч е то о т
нас не м о г а т да см ел я т без н али чи ето на полезни б ак те р и и 6
ч ер в ата. Това е м лечн ата захар, наричана лактоза. И звестн о е,
че много хора и м а т л актозн а непоносим ост, к о е т о означава,
че не м о г а т да у свояват мляко. П о в е ч е т о деца и възрастн и с
GAPS са сред т е з и хора. Н али чното обяснение, предлагано до
сега, е, че много о т нас н я м а т ензима лактаза, п р ер аб о тв ащ
л а к т о з а т а . Ако не сме пригодени да усвояваме л актоза, защо
някои хора се с п р а в я т о т л и ч н о с нея? О т г о в о р ъ т е, че т е
и м а т правилните б актери и в ч е р в а т а си. Една о т осн овн и те
б ак т е р и и , смилащи л а к т о з а т а в ч о в е ш к и т е черва, е Е. coli.
Много хора се и зн ен ад в ат о т ф ак та, че ф изиологичните ща-
II
първа ч л с т j 41
\
мове на Е. coli са изконни о б и т а т е л и на здравия храносм илате

лен т р а к т . Те са налице в ч е р в а т а на едно здраво бебе о т пър
в и т е дни след раж дането, при т о в а в огромен брой: 107 до 1()9
CFU/g, к о й т о се запазва през целия ж и в о т , с т и г а да не се нару
ши о т а н т и б и о т и ц и и други въздействия о т околн ата среда.
Наред с ф ункцията си да у св о яв ат л а к т о з а т а физиологичните
щамове на £ coli п р о и звеж дат витам и ни К2, Вг В2, ВЙ, В12, kak-
т о и ан ти би о ти чн о п о доб н и вещ ества, наречени колицини, и
к о н т р о л и р а т други членове на с о б с т в е н о т о си сем ей ство, ко
и т о м о г а т да п р ед и зв и к ат б о л ест. В същ ност н ал и ч и ето на
ф изиологичните щамове на Е coli 6 ч е р в а т а ви е най-добрата
за щ и т а срещу п а т о г е н н и т е щамове н а£. coli. физиологични
т е щ амове на Е. coli също т а к а и г р а я т важна и сложна роля за
п равилн ото функциониране на имунната си стем а, за к о я т о ще
говорим по-късно.
Освен Е. coli съ щ ес т в у в ат и други полезни б актери и в здра
в а т а чревна флора, к о и т о не само р а б о т я т за п равилн ото ус
вояване на х р а н и т е л н и т е в ещ е ств а о т хран ата, но и ак ти вн о
с и н т е з и р а т различни хранителни вещ ества: в и там и н К^, пан-
т о т е н о в а киселина*, фолиева киселина, ти ам и н (ви там и н В(),
рибофлавин (в и там и н В2), ниацин (в и там и н В3), пиридоксин
(ви там и н В^), цианокобаламин (ви там и н В12), различни амино
киселини и други ак ти в н и в ещ еств а. В процеса на еволюция
п р и р о д а т а е осигурила механизми, с п о м о щ т а на к о и т о при
оскъдно хранене да не умираме о т н е д о с ти г на в и там и н и и
аминокиселини. П р и р о д а та ни е дарила с наша со б ств ен а ф а
брика за п р о и зв о д с т в о на т е з и в е щ е с т в а - н а ш а т а здрава
чревна флора. И к о г а т о т я е увредена, ние развиваме недости г
на ви там и н и , дори и да се храним ад ек ватн о. Защо? З а щ о т о
много витам и ни и други ак ти в н и в ещ е ств а са със сравнител-
* В итам и н В5 - Бел. прев.

5
42 $ п Ъ Р В А ЧАС Т
но к р а т ъ к ж и в о т в т я л о т о . И т а к а , освен ако не вземаме ви

т ам и н и на всеки час (ако т е изобщ о м о г а т да б ъ д а т усвоени
без здрава чревна флора), щ е има периоди през деня, в к о и т о
т я л о т о щ е и зп и т в а недоимък на т е з и витам ини. Това се случ
ва при х о р а т а с увредена чревна флора, к о я т о не е в състоян и е
да п р ед о ставя п о стоян ен и стабилен п р и т о к о т ви там и н и и
други акти вн и вещ ества, нужни на т я л о т о . При всяко изслед
вано д е т е и при всеки изследван въ зрастен с GAPS е установен
н ед о сти г именно на т е з и витам и ни , к о и т о би следвало да се
произвеж дат о т ч р ев н а та флора. В ъзстан овяван ето на полез
н и т е б актер и и в т е х н и т е черва е н ай-добрият начин за спра
вяне с т о з и недоимък.
П о в еч ет о хора с увредена чревна флора са с различни стад и и
на анемия. Това не е изненадващо. Те не само не м о г а т да абсор
б и р а т ж и зн ен оваж н ите за к р ъ в т а в и там и н и и минерали о т
х р ан ата, но и п ро ду ц и ран ето на со б ств ен и виталш ни е увре
дено. И о т г о р е на всичко х о р а т а с нарушена чревна флора чес
т о и м а т определена група п ато ген н и б ак те р и и , р ас тя щ и в
ч е р в а т а им, к о и т о в о д я т д о железен д е ф и ц и т (Actinomyces
spp., M ycobacterium spp., п а т о г е н н и т е щ амове на Е. coli, Согу-
nebacterium spp. и много други). Тези б а к т е р и и кон сум ират
в си ч к о то желязо, получавано о т човека чрез хран ата, и му при
ч и н я в ат железен д е ф и ц и т. За съжаление, д ав ан ето на желязо
к а т о добавка прави т е з и б ак те р и и ощ е по-силни и не лекува
анем ията.
П о в еч ет о п ац и ен ти с GAPS, к о и т о съм виждала, изглеж дат
бледи и с нездрав т е н , а к р ъ в н и те им изследвания ч е с т о показ
в а т изменения, ти п и ч н и за ан ем ията. На много о т т я х лекари
т е са предписвали желязо на т а б л е т к и . Л еч ен и ето на анемия
т а обаче далеч не се изчерпва с вземане на желязо под ф о р м а та
на добавка. За да поддържа к р ъ в т а здрава, т я л о т о се нуждае
о т магнезий, мед. манган, йод, цинк и много други минерали,
ПЪР В А ч л с т I 43
Ка кво се с лу чв а
kakmo и о т цяла армия ви там и н и - В(, В2, В3, В6, В12, С, A, D, фо-
лиева киселина, п а и т о т е н о в а киселина и много аминокиселини.
1М ножество изследвания о т целия с в я т п оказват, че п р и е м ъ т
на желязо сам по себе си не допринася много за сп р ав я н ето с
ан ем ията. Н атъж авам се, к о г а т о гледам как л ек а р и те продъл
ж а в а т да го п р ед п и сват на ан ем и ч н и те си п ац и ен ти , к а т о по
т о з и начин им п р и ч и н яват м н ож ество н еп р и я тн и храносми
лателни страни чни еф е к ти поради сти м ул ац и ята на р астеж а
на п а т о г е н н и т е б актери и , хранещи се с желязо, и прекия о т
р и ц ател ен е ф е к т върху к л е т к и т е на о б в и в к ата на ч е р в а т а ,
к о и т о вече са възпалени и много ч у встви тел н и при п ац и ен ти
т е с GAPS.
Х о р а т а с нарушена чревна флора с т р а д а т о т м н о ж еств о
хран и тел н и д е ф и ц и т и поради о п и с ан и те по-горе ф ак то р и .
И зследванията на всяко д е т е и на всеки въ зр астен п ац и е н т с
GAPS показВ ат т и п и ч н а т а к а р т и н а на д е ф и ц и т па хран и тел
ни в е щ е с т в а к а т о м н о ж е с т в о важни минерали, ви там и н и ,
есеициални м астн и киселини, м н ож ество аминокиселини и дру
ги. Н ай-често се среща н ед о сти г на магнезий, цинк, селен, мед,
калций, манган, сяра, фосфор, желязо, калий, н атр и й , витам ини
В(, В,, В В 6, В(2, С, A, D, фолиева киселина, п а н т о т е н о в а кисели
на, м а с т н и киселини омега 3, омега 6 и омега 9, таури н , алфа-
кето гл у тар о ва киселина, гл у тати о н и други.
О бичайният списък о т д еф и ц и ти на хранителни вещ ества,
к о й т о се наблюдава при п а ц и е н т и т е с GAPS, включва някои о т
най-важ ните за норм алн ото функциониране и р азв и ти е на мо
зъка, и м унната си стем а и о с т а н а л а т а ч а с т на организма хра
н и тел н и вещ ества. Въпреки че дадени деца с GAPS привидно
р а с т а т много добре и дори ч е с т о п ъ т и са едри за в ъ з р а с т т а
си, т е са недохранени по о тн о ш ен и е на много важни микро-
н у т р и е н т и . И предвид с ъ с т о я н и е т о на хран осм и л ател н ата
им си стем а т о в а никак не е учудващо. Наш ето здраве се kope-
44 I П Ъ Р В А Ч А С Т
ни в добре функциониращ ит е черва със здрава чревна флора. И

също ka km o едно дърво с болни корени не може д а процъф т ява,
т ялот о на човека не може д а процъф т ява без добре ф ункцио
ниращ а хра н о см ш а т елна система. Б ак тер и ал н о то съдържа
ние на ч ер в ата, чреВ ната флора, е п о ч в ата около т е з и корени,
т я е ср е д а т а на ко р ен и те, т я х н а т а защ ита, подкрепа и храна.
К а к т о знаем, к о р е н и т е на едно дърво, макар и невидими,
с к р и т и дълбоко под зем ята, и г р а я т съ щ ествена роля за благо
д е н с т в и е т о на всеки клон, на всяка вейка, на всяко л и с т о на
т о в а дърво, независимо колко нависоко и надалече о т корени
т е се извисява. По същия начин разн ообразн ите и многоброй-
н и т е функции на ч р е в н а т а флора се п р о с т и р а т далеч отВ ъд
с а м и т е черва. Нека да разгледаме един о т най-важните „клони“
на т я л о т о - им унната систем а.
3. Имунната система
ХОРАТА С GAPS са с увредена имунна систем а. К огато изследва

ме с ъ с т о я н и е т о й, се у с т а н о в я в а т д еф и ц и ти на различни иму-
ноглобулини и непропорционално голямо количество о т други.
Ч е ст о се среща н ед о сти г в съ става, разли чн и те клетки, ензи
ми и други ч а с т и на и м ун н ата си стем а. Изглежда, че ц ял ата
имунна с и с т е м а на д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с т о з и синдром е
разбалансирана. О т всичко случващо се н ай -стр аш н о то е т о в а ,
че им унната си стем а на т е з и п ац и ен ти започва да произвежда
а н т и т е л а , атакуващ и с о б с т в е н и т е тък ан и на т я л о т о , в т о в а
число мозъка и о с т а н а л а т а ч а с т о т н ер в н ата систем а. Това е
дълбоко р азс тр о ен а и неконтролируем а имунна си стем а, коя
т о унищожава с о б с т в е н о т о си тя л о .
Защо се случва така? Има ли нещ о общо със с ъ с т о я н и е т о на
х р ан о см и л ател н ата си сте м а при т е з и п ац и ен ти ? Без съмне
ние има!
Е п и т е л н и т е кл етк и по п о в ъ р х н о с т т а на храносмилателна
т а си стем а, населени о т огромен брой б актери и , м о г а т в дей
с т в и т е л н о с т да се н ар ек ат люлка на и м унната си стем а на ця
л о т о т я л о и на л игави ц ата. Б е б е т а т а се р а ж д а т с незряла
имунна си стем а. Н аличието на здравословна бактериална фло
ра в храносмилателния т р а к т на б е б е т о е о т решаВаща роля
за п р ав и л н о то съзряване на и м у н н ата му си сте м а. Ако през
п ъ р в и т е 20 дни о т ж и в о т а на д е т е т о не се установи баланси
рана чревна флора, им ун ната му си стем а се уврежда. Полезни
т е бактерии , виреещи по п о в ъ р х н о с т т а на ч ер в ата, и м а т ос-
ноВна имуномодулираща функция 6 много асп ек ти . Нека под
робно да разгледаме някои о т тя х .
46 П Ъ Р В А Ч Л С Т
К а к в о са с л у ч в а
Есенциалните, или полезните, б актери и 6 храносмилателна

т а ни си стем а са свързани с един много важен м е н на имунна
т а ни си сте м а - лим ф ои дн ата т ъ к а н на ч р е в н а т а с т е н а - и
у ч а с т в а т в п р о и зв о д с т в о т о на огромно количество лимфоци-
т и и имуногдобулиии, например в к л е т ъ ч н а т а с т е н а на Bifido
bacteria (полезна б актери я, срещаща се в големи коли чества в
д еб ел о то черво при човека) има вещ ество, наречено м у р а м ш
ди п еп т и д, ак ти ви р ащ о с и н т е за на една о т най-важ ните кле
т ъ ч н и групи на и м ун н ата си сте м а - л и м ф о ц и т и т е . В резул
т а т на т о в а зд р ав ата чревна с т е н а е буквално п р о п и та с лим-
ф о ц и т и , к о и т о са в г о т о в н о с т да з а щ и т я т организма о т все
ки наш ественик. Н аучните изследвания п оказват, че ч р ев н ата
с т е н а при х о р а т а с увредена чревна флора има много по-малко
лим ф оцити, к о е т о я лишава о т необходим ата й защ и та. Реди
ца ф арм ацевтични компании се о п и т в а т да п роизвеж дат до
бавки, съдържащи мурамил д и п еп ти д, за подпомагане на имун
н а т а си стем а. Аз вярвам, че е по-добре да се възстанови здра
вословни ят баланс на Bifidobacteria в ч ер в ата, к о е т о ще дове
де до е с т е с т в е н о т о п рои звод ство на т о в а вещ ество, к а к т о
и на други полезни субстанции, к о и т о т е з и б актери и осигуря
в а т , к о г а т о са в норма.
Л и м ф о ц и т и т е в ч р е в н а т а с т е н а п рои звеж дат имуноглобу-
лини. Н ай-важ ният о т т я х е съдърж ащ ият сс в т е л е с н и т е сек
р е т и имуноглобулин A (IgA). Това е в ещ е ств о , произвеж дано
о т л и м ф о ц и т и т е във всички мембрани на т е л е с н и т е лигави
ци, о тд ел ящ о се 6 т е л е с н и т е т е ч н о с т и . Среща се в ди хател
н и т е п ъ ти щ а, носа, гъ рл ото, пикочния мехур, у р е т р а т а , ваги-
н а т а , слю нката, сълзите, п о т т а , к о л а с т р а т а , к ъ р м а т а и, ес
т е с т в е н о , в м ем брани те на лигавицата на храносм илателната
с и с т е м а и п р о извеж дани те о т нея се к р ети , ф у н к ц и я та му е
да защ и тава м ем браните на лигавицата, к а т о унищожава и де
ак ти в и р а навлизащ ите в т я л о т о бактерии , вируси, гъбички и
п ар ази ти . Ммуноглобулин А е едно о т о р ъ ж и я т а на им унната

си ст е м а срещу неж елани те наш ественици, к о и т о п о п а д а т в
хран о см и л ател н ата ни с и с т е м а чрез х р а н а т а и в о д а та. Спо
ред м икробиологичните изследвания, к о г а т о здравословната
чревна флора на х о р а т а и о п и т н и т е ж и в о тн и е увредена, бро
я т на к л е т к и т е , произвеждащи имуноглобулин А, рязко спада и
т я х н а т а способност да го п рои звеж дат зн ачителн о намалява.
Това, разбира се, се о т р а зя в а много зле на з а щ и т н и т е сили на
ч ер в ата. Освен всичко, имуноглобулин А се разпада по е с т е с т
вен начин много скоро, след к а т о е отд ел ен 6 т я л о т о . Полез
н и т е б актер и и не само с ти м у л и р ат п р о и зв о д с т в о т о му, но и
заб ав ят процеса на неговия разпад чрез много сложен процес,
к о й т о дава на имуноглобулин А повече време да си свърши ра
б о т а т а . Ммуноглобулин А обикновено е в н е д о с т а т ъ ч н о коли
ч е с т в о при д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS поради небалансира-
н а т а им чревна флора. В р е з у л т а т на т о в а с т е н и т е на т е х н и
т е черва не м о г а т д о с т а т ъ ч н о успешно да се п р ед п азват о т
гъбички, вируси о т ваксини или п ато ген и о т окол н ата среда,
б актер и и и паразити.
А и м ф о ц и ти те не са е д и н с т в е н и т е клетки на им ун ната сис
т е м а , к о и т о т р я б в а да са налице в големи коли чества в с т е н а
т а на храносм илателния т р а к т . К о гато в ч е р в а т а н е д о с т и
гащ полезни бактерии , други групи клетки на и м унната с и с т е
ма, наречени неут роф или и м акроф аги, същ о не м о г а т да си
св ъ р ш ат добре р а б о т а т а . Това са клетки, к о и т о се сь б и р а т в
и н ф е к т и р а н и т е и възпалените тъ к ан и и ги п о ч и с т в а т , к а т о
буквално поглъщ ат вируси, токси н и и о с т а т ъ ц и о т б актери и
и клетки, и ги унищ ож ават. П риблизително 126 милиарда не
утроф или дневно напускат к р ъ в т а и м и н ават през с т е н а т а на
храносмилателния т р а к т . При х о р а т а с дисбалансирана чрев
на флора т е з и клетки и м а т понижена сп особ н ост да се спра
в я т с а н т и г е н и т е . С други думи, т е не м о г а т да унищожаВат
Ш М И Ч А С Т
K a k S o се с л у ч в а
н аш еств ен и ц и те и т е х н и т е токси н и успешно, дори и к о га то

т я х н а т а способност за поглъщане на клетки изглежда нормал
на. Досега не знаем как се случва т о в а . Със сигурност обаче ни е
и звестн о , че т о в а позволява на вирусите, б а к т е р и и т е и дру
г и т е наш ественици да о ц ел яв ат и да се р азв и в а т п о сто ян н о
в ъ т р е в н е у т р о ф и л и т е и м акроф аги те, к о и т о всъщ н ост би
тряб вало да ги унищ ожават.
Освен п о д д ъ р ж ан ето на п рави л н ата функция на лимфоци-
т и т е , имуноглобулин А и ф а г о ц и т и т е , зд р ав ата чревна флора
играе много важна роля в п р о и з в о д с т в о т о на и н тер ф ер о н и ,
ц и то к и н и и много други акти вн и регулатори на им ун ната ре
акция, участващ и най-вече в сп равян ето с вирусите. Милиони
деца и в ъ зр астн и по с в е т а са изложени на вирусни а т а к и о т
ваксини и о т о к о л н а т а среда. Ако ч р е в н а т а флора при т я х
функционира добре, ви р у си те не биха им навредили, за щ о т о
т е л а т а им са п о дго твен и да се п р е б о р я т с т я х . При х о р а т а с
GAPS обаче вирусите о т ваксините и о т околн ата среда и м а т
добри ш ансове за оцеляване и р а зв и т и е поради дисбаланса в
ч р е в н а т а флора. Подходящ пример за т о в а е вирусът на мор
били. к о й т о се о т к р и в а в с т е н а т а на храносмилателния т р а к т
и 6 грьбн ачната т е ч н о с т при деца а у т и с т и . Разумно е да пред
положим, че т о й идва о т ваксин ата срещу морбили, заушка и
рубеола.
Друга забележителна функция на п олезн и те б актер и и к а т о
ч а с т о т и м у н н ата с и с т е м а на т я л о т о е т .н а р . феномен на
подражанието. Б а к т е р и и т е на п о в ъ р х н о с т т а на еп и тел а на
ч е р в а т а и е п и т е л н и т е клетки си р азм ен ят ан ти ген и подобно
на деца, к о и т о си см ен ят ш апките, играейки на криеница, за да
заблудят търсещ ия. Тази размяна на ан ти ген и подобрява ефек
т и в н о с т т а на м н о ж ество различни имунни реакции, особено
на свързани те с локалния и м у н и т е т . За съжаление, при пациен
т и т е с GAPS т а з и размяна може да р аб о ти срещу тя х , т ъ й ка-
Й
П И В А Ч А С Т | 49
т о много о т п а т о г е н н и т е микроби също съум яват да се вклю

ч а т в нея. В научната л и т е р а т у р а все ощ е се спори дали виру
с ъ т на морбили не използва феномена на подраж анието, за да
подлъже и м ун ната си стем а да започне да атакува соб ствен и
т е си тъкан и.
В лиянието на ч р е в н а т а флора върху и м ун ната си сте м а се
п р о с т и р а далеч о т в ъ д ч е р в а т а . И зследванията п оказват, че
к о г а т о ч р ев н а та флора е увредена, т о в а води не само до спад в
н и в а т а на имуноглобулин А, л и м ф о ц и т и т е , м акроф аги те, ин-
т е р ф е р о н и т е , ц и т о к и и и т е и други в храносм илателната сис
т е м а , но и до дисбаланс в и м ун н ата си стем а на ц я л о то тял о.
Този процес т р а й н о и цялостно поразява и м ун ната система.
За да проумеем всичко т о в а , нека си п ред стави м среднове
ковна к р е п о с т с високи каменни сте н и . Върху с т е н и т е са раз
положени войници, за да ги з а щ и т а в а т с огнестрелни оръжия,
к а т ап у л т и и други военни средства. В ъ т р е в к р е п о с т т а има
цивилни, грижещи се за р е к о л т а т а , го тв ещ и храна за войници
т е и извърш ващ и ц я л а т а цивилна р а б о т а . Те и м а т л о п а ти ,
тен д ж ер и и други и н с т р у м е н т и , за да си в ъ р ш а т р а б о т а т а .
К огато дойде враг, задължение на в о й н и ц и те е да се сп р ав ят с
него. П р е д с т а в е т е си, че бой н и ц и те не усп еят и в р а г ъ т започ
не да прониква във в ъ т р е ш н о с т т а на к р е п о с т т а . Ц ивилните
н я м а т подходяща п о д го то в к а и н уж н ите оръжия, за да се би
я т , и зап о ч в а т да и зползват подръчни ср е д с тв а - градинарски
и н стр у м ен ти , тен д ж ер и и други. Тези и н с тр у м ен ти не са съз
дадени за б и т к а , т а к а че ц и ви л н и те не м о г а т да са то л к о в а
еф екти вни в за щ и т а в а н е т о на к р е п о с т т а , кол ко то войници
т е с т е х н и т е оръжия.
Нещо подобно се случва и в т я л о т о , к о г а т о ч р ев н а та флора
е увредена. В им унната си стем а има две основни армии: имуни
т е т T hl (вой ни ц ите по с т е н и т е на к р е п о с т т а ) и и м у н и т е т
Th2 (ц и ви лн ите в к р е п о с т т а ). В о й н и ц и те по к р е п о с т н и т е
50 | п ъ р в А ЧАСТ
|j
Kakfto се с л у ч в а
с т е н и - и м у н и т е т T h l (Т-хелперните клетки т и п 1), предос

т а в я т т .н а р . клет ъчен им унит ет , к о й т о се локализира нався
къде, к ъ д е т о т я л о т о влиза 6 досег с външния с в я т . Това е не
посредствен а и много еф екти вн а бариера за всякакви н а ш е с т
вия в т я л о т о . В т а з и си стем а д е й с т в а т о т д е л я н и т е в секре
т и т е на т я л о т о имуноглобулии А, и нтсрлевкин-2 (1L-2), ин-
терлевкин-12 (IL-12), гама-интерферон и някои други вещ ества.
К акто видяхме, зд р ав ата чревна флора има изклю чително важ
на роля в п оддърж ан ето на а к т и в н о с т т а и п равилн ото функ
циониране на т а з и ч а с т о т им унната систем а. К огато тел е с
н а т а флора е увредена, е ф е к т и в н о с т т а на т а з и ч а с т о т имун
н а т а с и с т е м а намалява, к о е т о позволява на н еж елани те ми
кроби и то кси н и да п рон и кват в организма. Т ял о то реагира на
т о в а , активирайки в т о р а т а армия на им ун ната си стем а (ци
в и л н и те във в ъ т р е ш н о с т т а на к р е п о с т т а ), а именно имуни
т е т а Th2 (Т-хелперните кл етк и т и п 2), к о и т о о т г о в а р я т за
хуморалния и м у н и т е т , или и м у н и т е т а в т е л е с н и т е т е ч н о
с т и . О сновн ите играчи в т а з и си стем а са и нтерлевкин -4, -5,
-6 и -10, алфа-интерферон и имуноглобулин Е (IgE). Имуноглобу-
лин Е е м а й с т о р ъ т на алергични реакции в т я л о т о . Той е мно
го ак ти в ен при лица с астм а, екзема, сенна хрема и други алер
гии. При х о р а т а с увредена чревна флора т а з и Th2 с и с т е м а
с т а в а сврьхактивна, к о е т о предразполага човека към атоп и ч-
ни или алергични реакции, хронични възпаления, автоим унни
състоян и я и много други нежелани еф е к ти . К ак то ц ивилните
в к р е п о с т т а , к о и т о са въоръжени неподходящ о и не са под
го тв ен и да се б и я т , т а к а и с и с т е м а т а Th 2 не е в състояние да
защ и ти ад екватн о к р е п о с т т а .
Н а ш и т е т е л а се н уж даят к а к т о о т T h l, т а к а и о т ТЪ2, но
т е т р я б в а да б ъ д а т в правилното съотнош ение. Дисбалансът
между T h l и Th2, изразяващ се в понижена а к т и в н о с т на T h l и
повишена а к т и в н о с т на ТЬ2, е обичайно явление при хронич-
н и т е вирусни заболявания, алерги и те, синдрома на хронична

т а умора, кандидозите, а с т м а т а , екзем ата, аути зм а и повече-
т о обусловени о т GAPS съ стоян и я. Защо? Заидото всички т е ,
макар и да и зглеж дат различни, и м а т съ щ ествен а обща ч ер
т а - н ар у ш ен ата чревна флора, установяващ а баланс между
д в а т а т и п а и м у н и т е т на т я л о т о . Ако доразвием аналогията
със средн овековн ата к р е п о с т, ч р е в н а та флора е т о в а , к о е т о
поддържа д о с т а т ъ ч н и я брой, б о д р о с т т а , п о д г о т о в к а т а и го
т о в н о с т т а за бой на вой н и ц и те по к р е п о с т н и т е сте н и . Кога-
т о т я не функционира добре, в о й н и ц и те се о т п у с к а т и с т а
в а т мързеливи. Някои о т т я х о т и в а т във в ъ т р е ш н о с т т а на
к р е п о с т т а , за да п о м агат на ц ивилните да си б ъ р ш а т р а б о т а
т а , вследстви е на к о е т о б р о я т на в о й н и ц и те по к р е п о с тн и
т е с т е н и намалява и T h l и м у н и т е т ъ т отслабва, а балансът
между T hl и Th2 се нарушава.
В общи линии ко л ко то и голямо значение да придадем на със
т о я н и е т о на н а ш а т а чревна флора за ф ун кц и он и ран ето на
им унната ни си стем а, все няма да е д о с т а т ъ ч н о . У становено
е, че около 80-85% о т нашия и м у н и т е т е съ средоточен в с т е
н и т е на ч ер в ата. С т е н и т е на ч е р в а т а с бактериалния си слой
м о г а т да се н ар ек ат д ясн ата ръка на им унната ни систем а. Ако
б ак тер и ал н и ят слой се увреди, или още по-лошо, ако с ъ с т а в ъ т
му излезе о т н о р м и те, им унната си стем а на човека се мъчи да
р аб о т и с вързана зад гърба си дясна ръка.
В п р ед н ата глава разгледахме подробно различните дефици
т и на хранителни вещ ества, к о и т о се р азв и в а т при х о р а т а с
дисбалансирана чревна флора. И м ун н ата си сте м а не може да
функционира, без п остоян н о да се храни: на нея й т р я б в а т по-
в е ч е т о о т п о з н а т и т е ни витам и ни и минерали, аминокисели
ни и мазнини, за да може да си върши р а б о т а т а . П а ц и е н т и т е с
разглеждания синдром и м а т дълъг списък о т д еф и ци ти на хра
н ителни в ещ еств а поради неправилното усвояване и абсорби-
pane на х р ан ата, т а к а че т я х н а т а имунна си сте м а е не само

небалансирана, но и недохранена.
И о т г о р е на всичко им унната си стем а на едно т я л о с дисба-
лансирана чревна флора е изложено на цяла армия о т изключи
т е л н о то кси ч н и вещ ества, много о т к о и т о пряко унищожа
в а т и м у н и т е т а . Тези то к си н и и д в а т о т всички о п о р тю н и с
т и ч н и микроби, к о и т о щ астли во п р о ц ъ ф т я в а т в ч е р в а т а и
из целия организъм яа човек с GAPS благодарение на л и п сата на
к о н т р о л о т с т р а н а на полезната флора.
Вече разбрахме какво се случва със с т е н и т е на храносмила
т е л н а т а си стем а, к о г а т о ч р е в н а т а флора е увредена и п ро
пусклива. П остоянен п о т о к о т наш ественици о т в ъ н и неусво-
ена храна влиза в ч е р в а т а през наруш ените еп ителни бариери.
И мунната си стем а т р я б в а да се справя с всичко т о в а , к а т о по
ст о я н н о е недохранена, в недостиг, увредена, небалансирана и
отровена.
Изненадващо ли е то гав а, че им унната си сте м а на д е ц а т а и
в ъ з р а с т н и т е с GAPS е в тол кова лошо състояние?
7
К а к в о са с л у ч в а
4. Какво може да увреди чревната

флора?
ВЕЧЕ РАЗГЛЕДАХМЕ подробно разл и чн и те роли, изпълнявани

о т е с т е с т в е н а т а чревна флора в т я л о т о . Видяхме колко важ
но е за нас да поддържаме т о з и м и кросвят в т я л о т о си здрав и
ак ти вен . В модерния с в я т обаче т а з и задача е станала много
трудна, ако не и невъзможна. Да разгледаме о п а с н о с т и т е , с ко
и т о ч р ев н а та ни флора т р я б в а редовно да се бори.
А нтибиотици
На всеки о т нас се е случвало да пие ан т и б и о т и ц и . Те са сред

н ай-често предписваните л екарства в съ врем и ето. О т момен
т а на р аж д ан ето си ние п остоян н о сме изложени на в ъ зд ей ст
в и е т о на т а з и лекарствена група не само по предписание, но и
чрез х р ан ата. Д о б и т ъ к ъ т и п и л е т а т а , отглеж дани във ферми,
ред о вн о п р и е м а т а н т и б и о т и ц и . Всички п р о д у к ти , к о и т о
получаваме о т т я х (месо, мляко, яйца), следователно редовно
в н а ся т в т я л о т о ни а н т и б и о т и ц и и р е зи с т е н т н и на ан ти б и
о т и ц и бактерии , к о и т о т е з и ж и в о тн и р азв и ват в т е л а т а си,
заедно с т о к с и н и т е , произвеж дани о т т е з и б ак те р и и . О т
глеж даните в развъдници риби и ракообразни редовно получа
в а т ан т и б и о т и ц и с х р ан ата си. Много плодове, зеленчуци, зър
нени култури, бобови култури и ядки се п ръ ск ат с а н т и б и о т и
ци, за да се к о н т р о л и р а т б о л е с т и т е по т я х . Нашия съвреме
нен с в я т е т а к а у стр о ен , че ние п р о с т о не можем да избягаме
о т а н т и б и о т и ц и т е . Те са станали то л к о в а „нормална“ ч а с т
о т ж и в о т а ни, че малцина о т нас си зад ав ат въпроса „Какво ни
п р и ч и н яват а н т и б и о т и ц и т е ? ” И т ъ й к а т о п р о и зв о д с т в о т о
Й
54 з П Ъ Р В А ЧАСТ
з
на а н т и б и о т и ц и е нараснало о т с т о т и ц и т о н о в е на година
през 5 0 -т е години на XX век до д есетки хиляди т о н о в е през 90-
т е години на XX век, д о к а з а т е л с т в а т а и загри ж ен ото изслед
ване на в р ед н и т е въздей ствия на т а з и група л екарства върху
ч о в е ш к о то здраве също са се увеличили. Нека видим какво по
к а зва т т е з и изследвания:
• А н т и б и о т и ц и т е и м а т унищ ож ително въ зд ей ств и е върху

п олезн и те б актер и и в ч о веш к о то т я л о не само в ч ер в ата,
но и в други органи и тъкан и.
• А н т и б и о т и ц и т е п р о м ен ят б а к т е р и и т е , вирусите и гъбич
к и т е о т безвредни в патогенни, к а т о им д а в а т възм ож ност
да п р ев зем ат т ъ к а н и т е и да п ричи няват болести.
• Н епрекъсната експозиция на б а к т е р и и т е на а н т и б и о т и ч н о
лечение ги прави невъзприемчиви към него. В р е з у л т а т ин
д у с т р и я т а т р я б в а да разработва все по-силни нови ан ти б и
о т и ц и , к о и т о да а т а к у в а т вид ои зм ен ен и те б актер и и . До
бър пример за т о в а е туберкулозата, при к о я т о ш и р о к о то
прилагане на а н т и б и о т и ц и е създало нови разновидности на
mycobacterium tuberculosis, р е зи с т е н т н и на всички съ щ ес т
вуващи ан т и б и о т и ц и .
• А н т и б и о т и ц и т е нан асят д и р е к тн а вреда на и м унната сис
т е м а , к а т о ставам е по-податливи на инфекции, к о е т о води
до порочен кръг о т повече а н т и б и о т и ц и и повече инфек
ции.
Да видим какво п ри ч и н яват на ч р е в н а т а флора различните

групи ан ти б и о ти ц и .
П еницилини
Към т а з и група с п а д а т ш ироко п ри лаган и те а н т и б и о т и ц и

амоксицилин, ампицилин, флуклоксацилин и всички други а н т и
б и о т и ц и с н аставка ,,-цилин“. Тези м едикам ент ув р еж д ат все
основни групи полезни чревни бактерии: Lactobacilli и Bifidobac
teria, к а т о същевременно подпом агат растеж а на п ато ген н и те
б ак т е р и и о т сем ей ств о Proteus, Streptococci и Staphylococci.
К о н к р е т н а т а група а н т и б и о т и ц и позволява на б а к т е р и и т е ,
обичайно намиращи се само в д еб ел ото черво, да се придвиж
в а т нагоре към т ъ н к и т е черва, к о е т о води до предразположе
ние към си н дром на раздразн ен и я с т о м а х и други хран о
смилателни смущения.
Т е т р а ц и к л и п и (т е т р а ц и к л и н , д о к с и ц и к и т
и д р у г и „ -ц и к л и н и “)
Тази л е к а р ст в ен ат а група обикновено се предписва на т и й н ей

джъри за акне и се приема о т т я х дълго време - о т т р и месеца
до две години. Т етр а ц и к л и н и те са особено то кси ч н и за чрев
н а т а стен а, т ъ й к а т о п р о м ен ят с т р у к т у р а т а на лигавицата.
С ледствие о т т о з и ф а к т са две неща. Първо - ч р е в н а т а с т е н а
а в т о м а т и ч н о с т а в а п одатл и ва на в ъ зд е й с т в и е т о на п ато ге-
ни микроби, и в т о р о , им унната си стем а се ак ти в и р а и започва
да атаку в а п р о м ен ен и те п р о теи н и , създавайки в т я л о т о ав-
тои м у н н а реакция срещу с о б с т в е н и т е му чревни тъ к ан и . Ед
новременно с т о в а т е т р а ц и к л и н и т е ст и м у л и р а т р а с т е ж а в
храносм илателния т р а к т на б о л с с т о т в о р н и гъбички о т се
м е й с т в о C a n d id a , к а к т о и на б а к т е р и и т е Staphylococci и
Clostridia.
А м и н о гл и к о з и д и (ге н т а м и ц и н , к а н а м и ц и н ), м а к р о л и д и
(е р и т р о м и ц и н ) и д р у г и „ -м и ц и н и “
В ъ зд ей ств и е то на подобни лекарства е особено унищ ож ител

но за ко л о н и и те полезни б ак те р и и в ч е р в а т а к а т о физиоло
ги ч н и т е щамове на Е. coli и Enterococci. Д ъ л го тр ай н о то лече
ние с т а к и в а а н т и б и о т и ц и може изцяло да елиминира т е з и
б а к т е р и и о т х р ан о см и л ате л н а та си стем а, к о е т о я о с т а в я
беззащ итна срещу п а т о г е н н и т е щамове на Е. coli и други мик
роби.
П р о т и в о гь б и ч н и а н т и б и о т и ц и (н и с т а т и н ,
а м ф о т е р и ц и н и др.)
Те в о д я т до избирателна стимулация на р ас теж а на микроби

т е о т сем ей ство Proteus и на неразграж дащ ите лактоза щамо
ве на Е. coli, к о и т о м о г а т да п ри ч и н ят сериозни заболявалия.
К ом бинациите о т а н т и б и о т и ц и са е ощ е по-силно вредно
въ зд ей ств и е върху ч р е в н а т а флора, о т к о л к о т о прилагането
само на един а н т и б и о т и к . В р ед ата е по-голяма, к о г а т о т е се
п р и е м ат през у с т а т а и к о г а т о к урсъ т на лечение е продължи
т ел е н и на малки дози, к а к т о е при л еч ен и ето иа акне. хрони
чен ц и с т и т , хронично възпаление на у х о т о и други хронични
инфекции. М едицинският персонал и р а б о т е щ и т е във фарма
ц е в т и ч н а т а и ндустри я са особено застраш ени о т в ъ зд ей ст
в и е т о на малки дози а н т и б и о т и ц и и наруш ението на нормал
н а т а чревна флора е ч е с т о явление сред т я х .
К о гато един а н т и б и о т и к се предписва в голяма доза, т о й
о с т а в я ч р е в н а т а флора с м н о ж еств о свободни ниши, к о и т о
б и в а т заселени о т п ъ р в и т е б актер и и , вируси и гъбички, дос
тигнали т а м . Именно в т о з и м о м е н т е много важно да се пред
пиш е добър п р о б и о ти к , за да се подпомогне заселван ето на
т е з и ниши о т полезни б ак те р и и в м е с т о о т патогенни. Дори
п ъ р в а ч а с т I 57
и когагао к у р с ъ т па лечение с а н т и б и о т и к е к р а т ъ к и д о з и т е
са малки, е необходимо продълж ително време за възстановява
н е т о на п о л е зн и т е б а к т е р и и в ч е р в а т а . На физиологичния
щам на Е coli са му нужни една-две седмици, на Bifidobacteria и
Veillonelli - о т две до т р и седмици, на Bacteroidi и Peptostrep-
tococci - месец. Ако в т о з и период ч р ев н а та флора е подложена
и на други увреждащи въздействия, може да н астъ п и сериозно
нарушение на нейния баланс.
При п о в е ч е т о п ац и ен ти с GAPS, к о и т о съм срещала, са при
лагани многобройни курсове лечение с а н т и б и о т и ц и през жи
в о т а им. Н ай-често ср ещ ан и те причини за т о в а при д е ц а т а са
хронични ушни възпаления, белодробни инфекции и и м п ети го,
к а к т о и м а с т и т при къ рм ачки те, вследствие на к о е т о бебе
т а т а п р и е м а т а н т и б и о т и ц и чрез м ай ч и н о то мляко. При по
ложение, че п о в е ч е т о о т т е з и деца п о ч т и не са имали шанс да
р а з в и я т здравословна чревна флора о т н ач ал о то на ж и в о т а
си, к у р с о в е т е на а н т и б и о т и ч н а т е р а п и я о к а зв а т унищ ожи
тел н о въздействие върху крехкия баланс на ж и в и т е организми
6 ч е р в а т а им.
Други лекарствени средства
П о в е ч е т о м еди кам ен ти , особено к о г а т о се п р и е м а т продъл

ж и тел н о или п о сто ян н о , оказват, вредно въ зд ей ств и е върху
ч р ев н а т а флора.
Болкоуспокояващ ите или а н а л г е т и ц и т е (аспирин, ибупро-
фен и др.) ч е с т о се п р ед п и св ат за продълж ителен период на
хора с хронични болки .Тези л екарства сти м у л и р ат р астеж а на
хем оли ти чн и форми на б ак те р и и и на Campylobacter в черва
т а , к о и т о м о г а т да п р и ч и н я т болести.
С т е р о и д н и т е лекар ства, к а т о преднизолон, х и д рок орти -
зон, б ета-м ета зо н , дсксам етазон и други, увреж д ат ч р е в н а т а
флора. Освен т о в а т е силно п о т и с к а т им унната систем а, кое

т о прави т я л о т о п одатл и во на всякакви инфекции. И звестн о
е например, че един курс на лечение сьс стер о и д и п о ч т и вина
ги води до гъбичен р а с т е ж в т я л о т о , и по-специално на т е з и
о т сем ей ство Candida.
Много жени п р и е м а т 6 т е ч е н и е на години и ч е с т о п ъ т и о т
т в ъ р д е ранна в ъ зр ас т к о н т р а ц е п т и в и , или п р о т и в о за ч а т ъ ч
ни х ап ч ета. Тази група л екар ств а въ зд ей ства оп у сто ш и тел н о
върху ч р е в н а т а флора. Д о к а то една жена е го т о в а да има деца,
т я е вземала подобни л екар ств а в продължение на дълъг период
и е поддържала небалансирана чревна флора. Б е б е т а т а се раж
д а т със сте р и л н и черва и н асл ед яват п о-голям ата ч а с т о т
ч р е в н а т а си флора о т м а й к ата. И т а к а . ако м ай к ата има н е
балансирана чревна флора, т о и б е б е т о ще приеме о т нея по
добна флора, к о е т о го предразполага към екзема, а с т м а и дру
ги алергии, а в т е ж к и т е случаи - към т р у д н о с т и с учебния
процес.
Много други групи лекарства, в т о в а число съ н отворн и , ан-
ти ац и д и , невролептици, лекарства за р азтварян е на секрети ,
ц и т о т о к с и ч н и лекарства и редица други, п ри ч и н яват различ
ни увреди на ч р е в н а т а флора, хран осм илателната и имунната
систем а.
П редизвиканият о т л ек ар ств а дисбаланс на ч р ев н ата флора
е обикновено н а й -т е ж к и я т и н а й -т р у д н и я т за лечение. През
п о сл ед н и те 50 години наблюдаваме огромно увеличение в ле
к а р с т в е н о т о п отреблен ие о т населението в зап адн ите с т р а
ни. П р и ем ан ето на някакви м еди кам ен ти със или без р е ц е п т а
се е превърнало в обичай в нашия ж и в о т, т е м а на разговор със
съседи те. Малко хора обаче се зам ислят какво причи няват т е
зи лекарства на т е л а т а им, камо ли на ч р ев н а та им флора.
59
Какви други ф актори м огат да повлияят върху чревната

флора?
Н ачин на хранене
Това, с к о е т о се храним, въ зд ей ств а пряко върху съ став а иа

ч р ев н ата флора. М одерният начин на хранене, подчинен повече
на у д о б с т в о т о , о т к о л к о т о на хран и тел н ата с т о й н о с т , изпъл
нен с преработени храни, сериозно уврежда ч р ев н ата флора.
Х раните с високо съдържание на захар и п р е р а б о т е н и т е въг
л ех и др ати увеличават броя на м н о ж еств о гъбички и по-кон
к р е т н о на т е з и о т сем ей ство Candida, к а к т о и на б а к т е р и и т е
Streptococci, Staphylococci, някои разн ови д н ости на Clostridia,
бактероиди и някои аеробни о п о р тю н и сти ч н и бактерии. Пре
р а б о т е н и т е въглехи драти и в ъ г л е х и д р а т и т е о т захар (бял
хляб, кексове, бисквити , т е с т е н и изделия и п аста ) също под
х р ан в ат р а з в и т и е т о на червеи и други п арази ти в червата.
Д и е т а т а , б о г а т а на фибри о т зърнени култури (по-конкрет
но т р и ц и и зърнени закуски), има дълбок о т р и ц а т е л е н е ф е к т
върху ч р е в н а т а флора, здраВ ето на ч е р в а т а и най-общо върху
о б м ян ата на в е щ е с т в а т а в т я л о т о , к а т о предразполага хора
т а към синдром на разд разн ен и те черва, рак на д еб ел о то чер
во, н е д о с т и г на х р ан и тел н и в е щ е с т в а и м н о ж е с т в о други
проблеми. П лод овете и зеленчуците п р е д о с т а в я т на т я л о т о
фибри с по-високо кач еств о , к о и т о не са то л к о в а агресивни
към храносм илателната систем а.
Б е б е т а т а , хранени с а д ап ти р ан о мляко, р а зв и в а т чревна
флора, напълно различна о т т а з и на къ рм ен ите.
К ър м ен ето е о т съ щ ествен о значение за здравословния ба
ланс на ч р е в н а т а флора на б е б е то . Б е б е т а т а се р а ж д а т със
стерилни черва. К ърм енето е е д и н с т в е н а т а възм ож ност, коя
т о имаме в ж и в о т а си, да заселим ц ял ата повъ рхност на черва
т а си със здравословна смесица о т б ак те р и и , за да положим
п ъ р в и т е основи на б ъ д ещ о то си здраве. Ч е р в ата на б е б е т а т а ,

хранени с ад ап ти р ан о мляко, се засел ват о т комбинация о т
различни б ак те р и и , к о е т о ги предразполага към м н о ж еств о
здравословни проблеми в по-късна възраст. Има цяло поколение
о т хора, родени най-вече през 6 0 -те и 7 0 -те години на XX век,
к о и т о не са кърмени, понеже т о г а в а т о в а не е било модерно.
А рм и ята о т медицински проблеми, възникнала вследствие о т
т а з и мода, е показала на медицинските специалисти и на всич
ки нас колко е важно къ рм ен ето. Благодарение на т о в а днес по-
в е ч е т о майки д а в а т всичко о т себе си, за да к ъ р м ят новороде
н и т е си деца.
П р о д ъ л ж и т ел н о т о п о с т е н е , гладуването и п р еяж д а н е то
м о г а т да п р о м ен ят съ щ ествено съ став а на ч р ев н а та флора и
да д а д а т началото на верига о т здравословни проблеми, т а к а
че в подобни ситуации се препоръчва прием на полезни б а к т е
рии под ф о р м а т а на п робиотици.
Най-общо, к о г а т о дисбалансът на ч р е в н а та флора се дължи
основно о т лошия начин на хранене, т о й обикновено е в срав
н и телн о лека форма и може да се възстанови чрез подобряване
на х р ан и т ел н и т е навици. За съжаление, в модерния с в я т рядко
се случва да не сме изложени на други ф актори , к о и т о също ув
р еж д а т ч р ев н а та флора, например ан ти б и о ти ц и .
Б о лест и
Различни инфекциозни болести к а т о т и ф , холера, дизентерия,

салмонела и някои вирусни инфекции м о г а т да п р и ч и н я т дъл
го тр ай н о увреждане на ч р ев н а та флора. П о В то р н о то заселва
не на ч е р в а т а с полезни б ак те р и и следва да е важна ч а с т о т
л еч ен и ето на п ац и ен ти с т е з и сериозни инфекции.
Различни хронични б олести к а т о д и абет, автоимунни забо-
ляваиия, ендокринни заболявания, наднормено т е г л о и невроло-
2
П Ъ Р В А Ч Л С Т I 61
K a kO o се с л у ч в а
гични заболявания се придружаваш о т сериозни нарушения на

ч р ев н а т а флора. Подобни увреждания са също т а к а ч е с т о сре
щани р е зу л т а т и о т хирургични операции, хим иотерапия, хор
монална тер а п и я и лъчелечение.
С т рес
К р а т к о т р а й н и я т с т р е с уврежда ч р е в н а та флора, но обикно

вено т я се възстановява успешно, след к а т о с т р е с о в а т а с и т у
ация приключи. П р о д ъ л ж и тел н и я т физически или психичен
с т р е с обаче може т р а й н о да увреди ч р ев н а та флора.
А руги ф акт ори
ф и зи ч ес к о то натоварван е, напредналата в ъ зр аст, алкохолиз

м ъ т , зам ърсяването, и зл аган ето на то к с и ч н и в ещ еств а, се
зо н н и т е ф ак то р и , и злагането на йонизиращ а радиация и екс
т р е м н и я т кл и м ат и м а т дълбоко в ъ зд ей стви е върху полезни
т е за нас бактерии .
Всеки о т нас носи забележителна смесица о т микроби в чер
в а т а си. Под вл и ян и ето на л е к а р с т в а т а и д р у ги те ф ак то р и ,
изброени по-горе, т а з и чревна флора се променя по уникален за
всеки о т нас начин, к а т о ни предразполага към различни здра
вословни проблеми. Това е напълно непредсказуем процес и все
ощ е н ауката не е разработи ла никакви д о сто в ер н и м е т о д и за
изследване на пълния с п е к т ъ р о т чревни микроби, камо ли за
лечение на о т к л о н е н и я т а в т я х . Тези вреди се п р е д а в а т о т
поколение на поколение, т ъ й к а т о н о в о р о д ен о то д е т е насле
дява ч р ев н ата си флора о т м айката. И понеже в р ед ата се пре
дава о т поколение на поколение, т я се задълбочава все повече и
повече. П р о ц ес ъ т се о тр азя в а върху с е р и о з н о с т т а на здраво
сл о вн и те проблеми, свързани с дисбаланса на ч р е в н а т а флора,
к о и т о се наблю дават в поколенията. Е т о например един чес
т о наблюдаван 6 м о я т а клиника сценарий: б аб ата има лека ф ор

ма на храносмилателни проблеми 6 р е з у л т а т на незначителен
дисбаланс на ч р е в н а та флора. Тя предава средно ниво на дисба-
ланс на ч р ев н а та флора на дъщеря си. О тго р е на т о в а т я реша
ва да не кърми, понеже не е модерно. В р е з у л т а т на т о в а дъще
ря й с т р а д а о т алергии, мигрени, предменструален синдром и
храносм илателни смущения. К о га т о порасва, т я започва да
приема п р о т и в о за ч а т ъ ч н и х ап ч ета о т 16-годишна в ъ зр аст,
к о е т о задълбочава проблем ите с ч р е в н а та й флора, да не гово
рим за н яколкото курса о т а н т и б и о т и ц и заради различни ин
фекции и х р ан ен ето с бързо п р и го тв ен и храни. След к а т о 10
години е вземала п р о ти в о зач атъ ч н и лекарства, т я ражда деца,
на к о и т о предава сериозно увред ен ата си чревна флора. Те раз
в и в а т проблеми с храносм илателната и им унната си систем а,
к о е т о впоследствие води до екзема, ас тм а, аути зъ м и други
когнитивни проблеми.
П о в еч ет о о т о п и сан и те т у к ф ак то р и са тр у д н и за избягва
не 6 съвременния с в я т . Под влиянието на т е з и ф ак то р и полез
н и т е б актер и и в ч е р в а т а гу б ят с п о с о б н о с т т а си да изпълня
в а т в си ч к и те си функции, к о и т о разгледахме в п ред ходн и те
глави. Те не са способни да з а щ и т а в а т хран осм илателни я
т р а к т о т о п о р т ю н и с т и ч н а т а флора и о т п р ех о д н и те бак
т е р и и , вируси и гъбички, к о е т о дава н ач ал о то на цяла верига
о т патологични съ стоян и я на ч е р в а т а и на о с т а н а л а т а ч а с т
о т организма. За да разберем по-добре какво се случва в т а з и
ситуация, нека разгледаме о п о р т ю н и с т и ч н а т а флора, населя
ваща хран осм илателната ни систем а.
П Ъ Р В А Ч А С Т | б З
К а к So с е с л у ч в а
5. Опортюнистичната флора
ОБСЪДИХМЕ ПОДРОБНО п о л е зн ата флора (д о б р и т е б а к т е

рии) в ч е р в а т а и н ей н и те многобройни функции. Сега нека раз
гледаме в т о р а т а група б ак те р и и - о п о р т ю н и с т и ч н а т а фло
ра. Това е голяма група о т различни микроби, ч и и т о комбина
ции и брой са уникални за всеки човек. В ч о веш ки те черва вире
я т около 500 различни вида о т т я х . Сред най -често срещ ан и те
са Bacteroides, Peptococci, Staphylococci, Strepotococci, Bacilli,
Clostridia, дрожди, ент еробакт ерии (Proteus, Clebsielli, Citro-
bacteria u gp.), Fuzobacteria, Eubacteria, Spirochaetaceae, Spirila-
ceae, Catenobacleria, различни вируси и много други. И н т е р е с
н о т о е, че много о т т е з и о п о р тю н и сти ч н и бактерии , к о г а т о
са в малък брой и под к о н тр о л , в съ щ н о ст изпъ лн яват някои
полезни функции в ч ер в ата, например у ч а с т в а т в храносмила
н е т о , р азб и ват мазнини и жлъчни киселини.
В зд р а в и т е черва б р о я т им е ограничен и с т р и к т н о се кон
тр о л и р а о т п о лезн ата флора. К о гато обаче п олезн ата флора
о тсл аб н е и се увреди, о п о р т ю н и с т и т е и зл и за т извън кон
тр о л . Всеки о т т е з и микроби е способен да причини различни
здравни проблеми. Това е много привлекателна об ласт за бъде
щи изследвания, з а щ о т о изглежда, че именно х а р а к т е р ъ т на
н аш а т а о п о р т ю н и с т и ч н а флора определя б о л е с т и т е , към ко
и т о сме податливи. Да, ние носим п о в е ч е т о о т б ъ д ещ и те си
здравословни проблеми в с о б с т в е н и т е си черва още о т рожде
н и е т о си. Ако се грижим добре за з а щ и т н и ц и т е си - полезни
т е б актер и и - л о ш и т е може и никога да не разк р и я т гр о зн и те
си лица. За ж алост, м о д ерн и ят начин на ж и в о т рано или късно
уврежда н аш ата полезна чревна флора и всички о п о р т ю н и с т и
ч а к а т реда си да се а к т и в и зи р а т.
Kak в o cc с лучва
Най-добре п о з н а т и я т о т т я х е гъбичката Candida albicans,

к о я т о причинява н ев ер о ятн и страдан и я на м н о ж еств о хора.
Има т о н о в е л и т ер ату р а , публикувана по въпроса за кандитоз-
н а т а инфекция, т а к а че няма д а я разглеждаме ту к. Това, к о е т о
аз имам да кажа по въпроса обаче е, че много о т оп и сван ото
к а т о синдром на и нф екц ията с кандида, в крайна с м етк а е ре
з у л т а т о т чревна дисбиоза (ненормално съдържание на чревна
т а флора), и включва д е й н о с т т а на м нож ество други о п о р т ю
н и сти ч н и и п ато ген н и микроби. Candida albicans никога не е
сама в ч о веш к о то тял о . Н ей н ата а к т и в н о с т и способност да
оцелява и да причинява болестни увреждания зависи о т съ сто я
н и е т о на трилиони нейни съседи - различни бактерии , вируси,
п р о то зо и , други дрожди и м нож ество различни микроорганиз
ми. В з д р а в о т о т я л о C andida и много други б о л е с т о т в о р н и
микроби се к о н т р о л и р а т успешно о т п олезн ата флора. За съ
жаление, е р а т а на а н т и б и о т и ц и т е дава на Candida albicans
специален шанс. О бичайните ш ирокоспектърни ан ти б и о ти ц и
у б и в ат много о т различните микроби в т я л о т о - лоши и доб
ри. Те обаче н ям ат никакво въздействие върху'Candida. И так а,
след всеки курс на лечение с ан т и б и о т и ц и Candida о с т а в а без
ко н тр о л и р а с т е и процъф тява. В зо р а т а на а н т и б и о т и ч н а т а
ера м е д и ц и те о т ч е т о х а т о в а явление, т а к а че по правило се
предписваше н и с т а т и н (противогъбичен ан ти б и о ти к ) заедно
с всеки ш ирокоспектърен а н т и б и о т и к . По незнайни причини
обаче лекарите п рекратиха т а з и практи ка преди д есе ти л е ти я
и ние си плащаме ц е н а т а за т о в а - канди дозн ата инфекция е
станала изклю чително ч е с т о явление. Има ощ е един ф а к т о р
о т нашия модерен с в я т , к о й т о наред с а н т и б и о т и ц и т е играе
същ ествена роля за прекомерния р а с т е ж на Candida - н ачин ът
ни на хранене. Candida живее много добре на захар и прерабо
т е н и въглехидрати, а именно т о в а са хр ан и те, доминиращи в
х р ан и тел н и те навици на западния св ят.
Някои ош о п о р т ю н и с т и т е , изброени по-горе, к о г а т о изля

з а т о т кон трол, у сп яват да п рем и н ат през б ар и ер ата на чрев
н а т а с т е н а и н авлизат в л и м ф ата и в к р ъ в т а , причинявайки
проблеми в различни тел есн и органи. П ъ р в о т о засегн ато мяс
т о обаче винаги е х р ан о см и л ател н ата си стем а. Няма нищо
чудно в т о в а , че хран осм илателната си стем а не може да функ
ционира добре, при положение, че с ъ с т а в ъ т на б актер и ал н ата
маса не е нормален. Н ай-често срещ ан и ят р е з у л т а т о т дисба-
ланса на ч р ев н а т а флора е печално и зв е с т н и я т синдром на раз
д р азн ен и те черва, при к о й т о т ъ н к и т е черва се населяват о т
цяла армия о п о р т ю н и с т и ч н и б актери и , причиняващи непри
я т н и т е си м п то м и на стом аха. Все повече и повече изследва
ния у с т а н о в я в а т връзка между б о л е с т т а на Крои и язвения ко
л и т с в ъ з д е й с т в и е т о на и злязлата о т к о н т р о л о п о р т ю н и с
т и ч н а флора.
Дадени о п о р т ю н и с т и , к о г а т о не са под ко н тр о л а на добри
т е б актер и и , д о с т и г а т ч р ев н а та с т е н а и наруш ават ц ел о ст
т а й, к а т о я п р а в я т „пропусклива“. Например микробиолозите
са наблюдавали как о б и к н о в ен и те о п о р т ю н и с т и ч н и чревни
б актер и и о т с е м е й с т в а т а Spirochaetaceae и Spirillaceae и м а т
с п о с о б н о с т т а поради спираловидната си форма да разд елят и
о т д а л е ч а в а т ч р е в н и т е кл етк и , к а т о по т о з и начин наруша
в а т ц е л о с т т а на ч р ев н а та с т е н а и т я започва да пропуска ве
щ е с т в а , к о и т о обичайно не м о г а т да п р е м и н а т през нея.
Candida albicans сьщ о има т а з и способност. Н ей н и те клетки
се п р и к р е п я т към о б в и в к ата на ч е р в а т а , к а т о буквално „пус
к а т корени“ в нея и я п р а в я т „пропусклива“. Ч асти чн о смлени
т е храни п р ем и н ав ат през т а з и пропусклива чревна с т е н а в
кръ вообращ ен ието, к ъ д е т о им ун ната си стем а ги разпознава
к а т о чужди и ги атакува. Това е н ач и н ъ т, по к о й т о се разви
в а т алергии и непоносим ости. Случва се т а к а , че х р а н и т е ня
м а т шанс да се у с в о я т правилно, преди да се аб сорб и рат през
(fa I П Ъ Р В А Ч А С Т
у в р ед ен ата чревна с те н а . В много случаи х р а н и т е л н и т е алер

гии и зчезват, к о га т о ч р ев н а та с т е н а се излекува.
О п о р т ю н и с т и ч н а т а флора п остоян н о произвежда т о к с и ч
ни вещ ества, к о и т о са в т о р и ч е н п р о д у к т о т т я х н а т а обмя
на. Ако ор ган и зм ъ т е здрав, много о т т е з и в т о р и ч н и проду
к т и са физиологични, заидото в процеса на еволюция т е са с т а
нали ч а с т о т н орм алното функциониране на ч овеш кото тяло.
Н апример, добре и зв е с т н а група то к с и н и , произвеж дана о т
ч р е в и и т е бактерии , са ам и н и те - м е т а б о л и т и т е на аминоки
селините. Много о т т я х и г р а я т важна роля в н орм алната фи
зиология на т я л о т о . Добър пример за т о в а е х и с т а м и н ъ т - ва
жен н ев р о т р ан см и т ер в т я л о т о . Някои кл етк и в т я л о т о оби
чайно п р о и звеж дат хи стам ин . Той обаче се произвежда и о т
сем ей ств о Proteus, сем ей ств а Е. coli, Staphylococci и о т много
други б актер и и в ч ер вата. Ако с т а н е т а к а , че т е з и о п о р тю н и
с т и ч н и б актер и и увеличат броя си прекомерно поради липса
на к о н т р о л върху р а с т е ж а им о т с т р а н а на полезн ите б а к т е
рии, т е за п о ч в а т да п р о и зв еж д а т т в ъ р д е много хи стам ин .
Тъй к а т о х и с т а м и н ъ т уч аств а в м н ож ество различни функции
на т я л о т о , всички т е се о б ъ р кв ат, след к а т о в кръвообращ е
н и е т о п о стъ п и прекомерно количество хистам ин. Е т о какви
са обичай н ите си м п том и на т о в а съ стоян и е - алергии, п о с т о
янно ниско кръвно налягане, прекомерно п рои звод ство на т е
лесни т е ч н о с т и , например слюнка, нарушена функция нахипо-
таламуса с хормонални промени (предм енструалният синдром
е обичаен р е з у л т а т о т т я х ), емоционална н естаби лн ост, нару
шения на съня, склонност към п р и с тр астя в ан е и много други.
П р еко м ер н о то коли чество хи стам и н в т я л о т о се нарича хис-
таделия. Това съ сто ян и е е о т к р и т о о т д-р Карл Пфайфер при
много хора с депресия, шизофрения, п ри стр астя в ан и я и аути -
зъм. А н ти х и стам и н о ви тс лекарства се и зползват о т п си хи ат
р и т е за лечение на шизофрения. Никой досега не се е с е т и л да
коригира съдърж ан ието на ч р ев н а та флора, за да нормализира

п р о и зв о д с т в о т о на хи стам ин в т я л о т о и да излекува с и м п то
м и т е н ах и стад ел и ята.
И звестн о е, че други добре проучени амини например диме-
тилам ин, пиперидин, пиролидин, ти рам и н , октопам ин, к о и т о
се произвеж дат о т д е й с т в и е т о на б а к т е р и и т е в ч е р в а т а о т
аминокиселините холин, лец и тин . метиламин, лизин, аргинин,
о р н и т и н и т и р о зи н , също п р и ч и н я в а т церебрална депресия
със си м п то м и на самоизолация, и н те л ек ту а л н о и зо став ан е,
поведенчески и емоционални отклонения.
Група химически в ещ е ств а, наречени кришпопироли, до
п ри н асят за у м с т в е н и т е нарушения. К р и п то п и р о л и те ч е с т о
се о т к р и в а т в у р и н ата при п а ц и е н т и т е с GAPS. С ъ сто я н и ето
се нарича пиролурия и може да доведе до р азд р азн и тел н о ст,
гн евли вост, нарушена п а м е т , увредена и н те л ек ту а л н а функ
ция, слаб и м у н и т е т и неспособност за справяне със стр еса. До
сега пиролури ята се лекуваше с и м п т о м а т и ч н о чрез прием на
цинк, ви там и н В6 и други хранителни вещ ества, за щ о то меди
ц и н ат а не знаеше о т к ъ д е п роизлизат к р и п то п и р о л и те. Вече
има проучвания, показващи, че п родуц и ран ето им е следствие
на дисбалансираната чревна флора.
При т е с т о в е т е на изпраж ненията на д е ц а т а и в ъ зр астн и
т е с GAPS много ч е с т о се установява преком ерен р а с т е ж на
о п о р т ю н и ст и ч н и микроби (поне на т е з и . к о и т о можем да из
следваме). Н ай-често наблю даваните са C andida albicans, бак-
те р о и д и . Clostridia spp., сем ей ств о Proteus, Streptococci и Sta
phylococci. П реком ерният им р ас теж неизменно е с ъ п ъ т с т в а н
с липса или силно намалено количество на полезни бактерии . За
съжаление, т е с т о в е т е на изпражнения, с к о и т о разполагаме
към м о м ен т а, са д о с т а п ри м и ти вн и . В т о з и вид изследвания
не се вл агат много пари. Между' п р о ф еси о н ал и сти те т е ч е де
б а т о т н о с н о в а л и д н о с т т а на т е з и т е с т о в е , т ъ й к а т о един-
Й | П I Р В А Ч А С Т
I
е т в е н о т о , к о е т о т е п оказват, е какви микроби може да се съ

д ъ р ж а т в лумена на ч е р в а т а . Те не д а в а т информация за най-
важ н и те ж и тели на ч ер в ата, а именно т е з и , к о и т о ж и в е я т на
ч р е в н а т а с т е н а , с т е н н и т е б ак те р и и . Това са б а к т е р и и т е ,
поддържащи ц е л о с т т а на ч ер в ата и с п о со б н о стта им да усво
я в а т и абсорби рат храна, и предоставящ и то л ко в а същ ествен
ел ем ен т о т нашия и м у н и т е т . Малко са проучванията на биоп-
сия на ч р ев н а т а с т е н а и последващ ите микробиологични ана
лизи, к о и т о п о казват, че б а к т е р и и т е на ч р е в н и т е с т е н и са
д о с т а различни о т в и р еещ и те в лумена на червата. Освен т о
ва изследванията на изпраж ненията о т р а з я в а т само микроби
о л о ги ч н о то съдърж ание на д еб ел о то черво, но не д а в а т ин
формация какво населява т ъ н к и т е черва, к ъ д е т о п р о т и ч а т
много важ н и те процеси на усвояване и абсорбирано на храна
т а . Все още смс на т в ъ р д е ранен е т а п в изследванията на чрев
н а т а флора. И все пак налице е голямо коли чество информация
о т н о с н о б а к т е р и и т е , к о и т о би следвало да се о т к р и в а т в из
п раж н ен и ята на здравия човек, а при сравнение с т а з и инфор
мация х о р а т а с GAPS п о казв ат сериозни отклонения в резулта
т и т е си.
Има група о т о п о р тю н и с ти ч н и бактерии , наречена бакте-
роиди, к о я т о редовно се о т к р и в а в анализите на изпражнени
я т а на п а ц и е н т и т е с GAPS и к о я т о заслужава внимание. Това е
н ай -често ср ещ ан ата о п о р т ю н и с т и ч н а група б ак те р и и сред
в ъ з р а с т н о т о население в западния с в я т , к о е т о може да се
обясни с х р ан и те, към к о и т о п р о яв яв ат а ф и н и т е т , а именно
захар, н иш есте, л актоза - осн овн и те ком пон ен ти на западния
начин на хранене. У стан овен о е, че над 22 различни члена на
т о в а сем ей ств о н аселяват ч о веш к о то тя л о , к а т о н ай-често
ср ещ ан и те са Bacteroides fragilis и Bacteroides melaninogenicus.
Тези б ак те р и и п о ч т и винаги се о т к р и в а т в и н ф е к т и р а н и т е
тъ к ан и на храносмилателния т р а к т , в аб ц еси те, я зв и т е , ури-
П Ъ Р В А Ч А С Т Й (f)
\
н а р и й т е инфекции, белодробните инфекции, п е р и т о н и т и т е ,

и н ф е к т и р а н и т е сърдечни клапи, к р ъ в н и т е инфекции, инфек
ц и и т е на у с т н а т а кухина, заболяванията на зъ б и те и в ен ц и те,
ган грен и те и п о с т о п е р а т и в н и т е инфекции. Те са оп ортю н и с
т и ч н и б актер и и , к о и т о винаги се н а в ъ р т а т във всяка лигави
ца на т я л о т о и ч а к а т шанса си да п ри ч и н ят проблем. Те обаче
не съ зд а в а т п р о бл ем и те сами, а се съ ю зяв ат с някой ощ е по-
голям в р ед и тел , в комбинация е к о й т о п р о я в я в а т б о л е с т о т -
ворния си т а л а н т . Много ч е с т о се о т к р и в а т например в ком
бинация с Clostridia. Изглежда, че т е са 6 много добри о т н о ш е
ния с ч л е н о в ете на т о в а сем ей ство, к о и т о се с м я т а т за по-
опасни о т б а к т е р о и д и т е . Б а к т е р о и д и т е обаче явно и зявяват
с п о с о б н о с т т а си да разболяват х о р а т а по-добре, к о г а т о са в
ком п ан и ята на Clostridia, и едновременно с т о в а п одп ом агат
Clostridia в т е х н и т е д ей н ости .
Членовете на сем ей ство Clostridia п о ч т и винаги се о т к р и
в а т в изпраж ненията при д е ц а т а и в ъ зр а с т н и т е с аутизъм. До
м о м е н т а са п о зн ати около с т о различни вида Clostridia. Освен
при х о р а т а с аути зъм т е се о т к р и в а т и в изпраж н ен ията на
п ац и ен ти с шизофрения, психоза, т е ж к а депресия, парализа на
мускулите, отклонения в мускулния то н у с и други неврологич
ни и психиатрични състояния. Много видове Clostridia обичай
но н аселяват ч о в е ш к и те черва. Например, C lostridium tetani
редовно се о т к р и в а в ч е р в а т а на здрави хора и ж и вотн и . Спо
ри на т е з и б актер и и се п р ед ав ат чрез изпраж ненията в почви
т е , к ъ д е т о ж и в е я т с години. П о в е ч е т о почви в с в е т а д а в а т
полож ителни р е з у л т а т и о т т е с т о в е т е за наличие на спори
на т е т а н у с . Всеки знае, че т е т а н у с ъ т е см ъртон осн а б о л ест
поради особено мощ ния н ев р о то кси н , к о й т о се произвеж да
о т Clostridium tetani. На всеки, к о й т о има рана и дори драско
т и н а , замърсена с почва, т р я б в а веднага да се бие ваксина про-
ти В т е т а н у с . Ние обаче можем да хванем т е т а н у с само кога-
70 \ п Ъ Р В А ЧАС Т
т о б а к т е р и я т а попадне д и р е к тн о ft т ъ к а н и т е т и ft к р ъ в т а
ни. C lostridium tetani, ж ивеещ а в ч е р в а т а , обикновено не ни
бреди, понеже произвеж даният о т нея то к с и н не може да пре
мине през зд р ав ат а чревна сте н а . Ч р е в н а та с т е н а на пациен
т и т е с GAPS е нарушена, к о е т о позволява на т о к с и н и т е да
п р о н и кн ат в т я л о т о .
Много други видове C lostridia (perfringens, novyi, septicum,
histolyticum, sordello, aerofoetidum, tertium, sporogens и gp.) оби
чайно се с р е щ а т в ч о в е ш к и те черва, п р о и зв еж д ат то кси н и ,
подобни на тета н у с н и я, к а к т о и м н ож ество други. И т а к а , как
е възможно да имаме т е з и см ъртон осн и б актер и и в ч е р в а т а
си и да сме здрави? З а щ о т о т е се к о н т р о л и р а т о т п олезн ите
бактерии , к о и т о не им п озволяват да р а с т а т и п р о ц ъ ф т я в а т
и к о е т о е най-важно, не п озво л я ват на п рои звеж дан и те о т
т я х т о к с и н и да п р о н и кв ат през ч р е в н а та обвивка в кръвооб
р ащ ен и ето .
В ч е р в а т а на п а ц и е н т и т е с GAPS, в к о и т о лип сват полезни
т е б актер и и , предпазващи ч р е в н а т а с т е н а и контролиращ и
Clostridia обаче н е в р о т о к с и н и т е са с много добри шансове да
п о п а д н ат в кръвообращ ен ието и 6 мозъка и о с т а н а л а т а ч а с т
о т н е р в н а т а си стем а, к о е т о повлиява н е й н о т о р а зв и т и е и
функциониране. Ч у в с т в и т е л н о с т т а към светли н а и шум е т и
пичен си м п то м на и нф екц ията с т е т а н у с и състояния, произ
ти ч ащ и о т синдрома на храносм илателната си стем а и психи
к а т а , к а т о аутизъм , шизофрения, психоза и дислексия, т а к а че
изглежда правдоподобно д в е т е неща да са свързани. П о в еч ето
деца и въ зр астн и хора, к о и т о срещ ам в кл и ни ката си, и м а т
о ткл о н ен и я в мускулния то н у с, подобни на п р и ч и н ен и те о т
ниски нива на н ев р о то к си н а, произвеж дан о т т е т а н у с . По
принцип е к с т е н з о р и т е и м а т повече то н у с о т к о н т р а к т о р и -
т е . Може би т о ч н о по т а з и причина д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с
ау ти зъм х о д я т на п р ъ с т и и ч е с т о ст и м у л и р а т сами мускули-
П 1> Р п А ЧЛС Т 71
т е си, к а т о п р о т я г а т р ъ ц е т е , п р ъ с т и т е и к р а к а т а си 6
стр а н н и позиции. В случаите, к о г а т о изпраж ненията на паци
е н т а са били изследвани, п о ч т и винаги се наблюдава прекоме
рен р а с т е ж на Clostridia spp. П роведено наскоро изследване в
У н и в ер си т ет а Рийдииг във Великобритания о т екип микроби
олози, ръководен о т проф есор Глен Гибсън, у ста н о в и много
високи нива на Clostridia в ч е р в а т а при 150 деца с аутизъм , а
в т о р а изследователска програма о т к р и подобни високи нива в
ч е р в а т а на други 60 деца а у т и с т и , к а к в и то не се о т к р и в а т у
б р а т я т а и с е с т р и т е им, нестрадащ и о т т о в а заболяване.
Също к а к т о Candida albicans сем ей ство Clostridia получава
много големи шансове в е р а т а на а н т и б и о т и ц и т е , т ъ й к а т о и
п р е д с т а в и т е л и т е на т а з и група са устой чиви към т я х . И т а
ка, всеки курс с ш и рокоспектърн и а н т и б и о т и ц и унищожава
д о б р и т е б актер и и , к о е т о о с та в я Clostridia без к о н тр о л и им
позволява да н а р а с т в а т . Р азличните видове Clostridia причи
н я в а т сериозни възпаления на х р ан о см и л ате л н а та си стем а.
Например, Clostridium difficile води до п отен ци алн о с м ъ р т о
носния псевдомембранозен к о л и т. Някои видове Clostridia се
св ъ р зв ат с теж к и увреди на храносм илателната си стем а к а т о
б о л е ст на Крои и улцерозен к о л и т. Няма съмнение, че семей
с т в о Clostridia играе съ щ ествена роля и в р а з в и т и е т о на е н т е -
р о ко л и та при а у т и с т и т е .
Б ъ д ещ и те изследвания ще п окаж ат дали т о в а е вярно. Вече
са налице обаче някои ф ак ти , в подкрепа т а т а з и т е за . Уилям
Шоу о т л аб о р ато р и и Г р е й т Плейнс например докладва за ня
колко случая, при к о и т о курс с л е к а р с т в а т а п р о т и в Clostridia
етрон и дазол (флажил) и ванкомицин редуцира с и м п т о м и т е на
аутизъм и подобрява храносм илането и биохим ичната к а р т и
на при деца а у т и с т и . При все т о в а 6 п о ч т и всички случаи цяла
т а си м п т о м а т и к а и биохим ичните отклонения се възвръщ ат
веднага след сп и р ан ето на м е д и к а м е н ти те . За съжаление, ле-
з
72 ; П Ъ Р В А Ч А С Т
К а к & о се с л у ч в а
kapcmBama, давани п р о т и в Clostridia, са токсични, и м а т сери

озни странични еф е к ти и з а т о в а не м о г а т да се п ред пи сват за
дълговременно лечение на деца или възрастни. Clostridia са спо-
рообразуващи б ак тер и и , к о е т о ги прави невъзможни за изко
реняване. Ние мож ем само да ги к о н тр о л и р ам е, а най-доб
р и я т начин да го правим е е с т е с т в е н и я т - чрез п олезн и те
бактерии .
Друга голяма група б актери и , к о я т о обичайно н араства пре
комерно в услови ята на дисбалансирана чревна флора, са сул-
фат-редуциращише бактерии. Има много видове сулфат-ре-
дуциращ и микроби. Е т о само някои о т т я х : Proteobacteria,
Thiobacilli, Cbmrnaticaeac, D esufotom aculum spp., някои грам-
положителни бактерии , някои гъбички и бактероиди. Тези ми
кроби п р ев р ъ щ ат с у л ф а т и т е о т х р ан ата в сулфити, много о т
к о и т о са токсични. С ери озни ят н ед ости г на сулфати се у с т а
новява при 95% о т д е ц а т а с аутизъм . Без съмнение, сулфат-ре-
дуциращ ите б актер и и и г р а я т важна роля за възн икването на
т о з и недостиг. С у л ф ати те са необходими на т я л о т о за много
негови функции, някои о т к о и т о са д ето к с и к ац и я та и нормал
н и я т м етаболизъм на м о зъ ч н и те н ев р о тр ан см и тер и . П реко
м е р н и я т р а с т е ж на сулф ат-редуц иращ и те б ак те р и и лишава
т я л о т о о т в ъ зм о ж н о с т т а да използва сярата, к а т о я превръ
щ а в токсичн и в ещ еств а к а т о водороден сулфид - газ с мирис
на развалени яйца. Много о т р о д и т е л и т е на деца с аути зъм
сп оделят, че и зпраж н ен ията и г а зо в е т е о т сто м ах а на д е т е
т о им и м а т т а з и х ар ак тер н а миризма.
Разгледахме някои п атоген н и микроби, к о и т о се о т к р и в а т
в ч е р в а т а на п а ц и е н т и т е с GAPS. Те се придруж ават о т виру
са на морбили, к о й т о е о т к р и т о т изследователския екип на
д-р А. Уейкфилд. Това е само един вирус, к о й т о е получил т о л к о
ва задълбочено внимание. В л и т е р а т у р а т а има някои индика
ции за т о в а , че ч л е н о в ете на с е м е й с т в о т о па херпесния 6и-
ПЪРВА Ч А С Г I 73
I
рус също са много а к ти в н и при т е з и п ац и ен ти . Колко други

вируси може да има в ч е р в а т а на п а ц и е н т и т е с GAPS, к о и т о
никога не са били изследвани? Колко други п атоген н и бактерии,
гъбички, п р о т о зо и и други микроби с ъ щ е с т в у в а т , к о и т о не
можем да установи м или проучим поради липса на ад екватни
м е то д и за т о в а? Не се съмнявам, че рано или късно науката ще
ги проучи и ние ще разберем какво п р ед став л я в ат т е и как да
се справяме с т я х . Междувременно какво т р я б в а да направим,
за да помогнем на н а ш и т е деца и на в ъ з р а с т н и т е с GAPS сега?
К ак т о винаги, п р и р о д а т а дава добър о т г о в о р на т о з и въп
рос - п о лезн и те б актери и . П оддърж ан ето на полезни б а к т е
рии в ч е р в а т а е н ай-добрият начин да държим Clostridia, Can
dida, б а к т е р о и д и т е , вирусите и много други микроби под кон
т р о л . Добре функциониращ ата здрава чревна флора не само ще
усмирява т е з и патогени, но и ще поддържа ч р е в н а та с т е н а не-
вредима, за да може т я да не пропуска т о к с и н и т е о т т е з и па
то ген н и микроби. Това е е с т е с т в е н и я т начин да се справяме с
т я х , а е д и н с т в е н о т о умно нещо, к о е т о ние можем да напра
вим, е да се о п и т а м е да го уподобим.
Поради л и п с ата или поради силно намаления брой полезни
б актер и и о п о р т ю н и с т и ч н и т е и п а т о г е н н и т е микроорганиз
ми п р ев зем а т х р ан о см и л ател н ата си сте м а на п а ц и е н т и т е с
GAPS, к а т о п о сто ян н о произвеж дат реки о т токси н и , преми
наващи о т ч е р в а т а към мозъка. Това са т о к с и н и т е , к о и т о ве
р о я т н о предизви кват у т е з и деца и възрастни аутизъм , шизо
френия, х и п с р ак т и в н о с т, диспраксия, дислексия, психози, де
пресия, обсебвания и др.
Вече разгледахме ч а с т о т т е з и токсини. Сега да се спрем на
ощ е някои.
74 П Ъ Р I) А ЧАС Т
6. Връзката храносмилателна
система - мозък
Човек вижда. само kakftomo търси,
и търси само, каквото.тае.
Г Ь ОТЕ
МОДЕРНАТА МЕДИЦИНА разделя нас, ч о веш ки те същ ества, на

различни си стем и и области: сърдечно-съдова систем а, нервна
си стем а и др. Според т о в а разделение са създадени различни
т е медицински специалности, всяка о т к о и т о е съ ср ед о то ч е
на върху определена ч а с т о т ч о в е ш к о то т я л о : кардиология,
г ас т р о еи т ер о л о ги я , гинекология, неврология, п си х и атр и я и
т .н . Има причина за т о в а . През год и н и те м едицинската наука
е натрупала огромно кол и чество знания. Никой лекар в с в е т а
не може да п р и теж ав а ц я л о т о т о в а знание в п одробн ости , и
т а к а специализацията помага на л екари те да се с ъ с р е д о т о ч а т
върху определена о б л аст о т п ознанието, да я и зу ч а т в дълбо
чина и да с т а н а т ек сп ер ти в нея.
И все пак през р ан н и те години на специализацията си много
декари усещ ат, че възниква проблем. С п ец и ал и стъ т в к о н к р е т
на о б л аст е склонен да обръщ а внимание на о р ган и те, к о и т о
познава най-добре, пренебрегвайки о с т а н а л а т а ч а с т о т т я л о
т о . ф а к т ъ т , че всеки орган в т я л о т о същ ествува и р а б о т и в
к о н т а к т с о ста н а л и те , се забравя. Т ял ото живее и функциони
ра к а т о едно цяло, в к о е т о всяка си стем а, всеки орган, всяка
т ъ к а н и дори всяка к л етк а са взаимозависими, в л и я ят си и си
общ уват. Не т р я б в а да разглеждаме, камо ли да лекуваме, никой
орган, без да о т ч и т а м е о с т а н а л а т а ч а с т о т т я л о т о .
Ка кво сс с лучва
Една о б л аст на м ед и ц и н ата е особено склонна да разглежда

своя орган о т д е л н о о т о с т а н а л а т а ч а с т на т я л о т о . Това е
п с и х и а т р и я т а. У м с т в е н и т е проблеми се разглеж дат о т вся
какви ъгли: генетика, преживявания в д е т с т в о т о и психологи
чески въздействия. П оследното нещо, к о е т о се о т ч и т а , е хра
н осм и лателн ата си стем а на п ац иента. М одерната психиатрия
п р о с т о не прави т о в а . И все пак в м еди ц ин ската и сто р и я са
налице много примери за лечения на теж к и психиатрични със
т о я н и я п р о с т о чрез „п роч и стван е“ на ч е р в а т а на п ац иента.
Според и зт ъ к н а т и я японски професор Казудзо Ниши поне ед
но о т д е с е т психиатрични съ стоян и я се дължи на сам оотра-
вяне, идващ о о т ч ер в ата.
Огромно м н о зи н ство п ац и е н ти с п си хиатричн и заболява-
ния с т р а д а т о т храносм илателни проблеми, к о и т о в общия
случай се п рен еб р егват о т т е х н и т е лекари. В ръзката между
ч е р в а т а и мозъка с нещо, к о е т о поради някаква причина много
модерни лекари не разб и рат. К ак то и зд ават милиони рец еп ти
за ан ти д еп р есан ти , съ н отворн и и други лекарства, к о и т о па
ц и е н т и т е т р я б в а да в к а р а т 6 храносм илателната си систем а,
за да п о вл и яят на мозъка си, т а к а не в и ж д а т в р ъ зк а та между
хран осм илателната си стем а и мозъка. Всеки знае за в ъ зд ей ст
в и е т о на алкохола върху мозъка ни. Къде слагаме алкохолните
п и т и е т а ? В хран о см и л ател н ата си си стем а, разбира се. Не е
необходимо обаче да консумираме токси ч н и вещ ества, за да
въздействам е на мозъка си. Н аличието на определени микроби
в хран осм илателната си сте м а може да ни осигури п остоян ен
и зто ч н и к на токсин и .
К ак то обсъдихме в п р ед н и те глави, храносм илателната сис
т е м а на п а ц и е н т с GAPS (синдром на хран осм илателната сис
т е м а и психиката) с т а в а основен и зто ч н и к на т о к с и ч н о с т в
т я л о т о . А бн орм ната чревна флора произвеж да н еи зв е стен
брой различни нсбротоксини в ч е р в а та иа т е з и деца и възраст-
7(5 | П Ъ t В А ЧАСТ
K a k d o са с л у ч в а
ни. Тези токсин и се абсорбират през увредената чревна сте н а

в к р ъ в т а и с т и г а т до мозъка. Смесицата о т токсин и е индиви
дуална и т о ч н о по т а з и причина всички п ац и ен ти с GAPS са
т о л к о в а различиш. К ак то споменах, б р о я т на разли чн и те т о
ксини е неизвестен. И все пак ние сме натрупали д о с т а знание
за някои невротоксини, к о и т о обичайно се о т к р и в а т у д е ц а т а
и в ъ з р а с т н и т е с GAPS. Това са т о к с и н и т е , к о и т о м о г а т да на
п р а в я т всеки човек у м ствен о болен. В п редходн ата глава раз
гледахме някои о т т я х . За съжаление, има и още.
Етанол и ацеталдехид
К о гато мислим за аутизъм , синдром на д еф и ц и т на внимание

т о , шизофрения, дислексия. диспраксия и други психични п ро
блеми, ние обикновено не мислим за алкохолизма. Между т я х
обаче същ ествува много сериозна връзка. Знаем, че поради раз
лични ф ак т о р и д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS р а зб и в а т рас
т е ж на п атологична флора в т е л а т а си. Една група п атоген и ,
к о я т о п о ч т и без изключение се развива у т е з и п ац и ен ти , са
д р о ж д и те, в т о в а число о т сем ей ство Candida. Д рож д и те се
х р а н я т с глюкозаи други захари. Захари те и д в а т о т п р ер аб о т
в а н е т о на въглехидрати. При з д р а в и т е хора гл ю козата о т
х р ан ата се п р ер аб о тв а в млечна киселина, вода и енергия чрез
биохимичен процес, наречен глюколиза. При лиц ата с прекоме
рен р а с т е ж на дрожди Candida о тв л и ч а глю козата и я прера
б о т в а по различен начин, наречен алкохолна ф ер м ен тац и я .
Чрез т о з и биохимичен процес Candida и други дрожди превръ
щ а т гл ю ко зата о т х р а н а т а в алкохол (е тан о л ) и в неговия
в т о р и ч е н п р о д у к т ацеталдехид. Я влени ето е описано първо
начално при възрастни , к о и т о изглеж дат пияни, без да са упо
тр еб и л и никакъв алкохол. По-късно е установено, че т е з и въз
р ас тн и и м а т прекомерен р ас теж на дрожди в ч е р в а та си, про-
5
ПЪРВА Ч А С Т ? 77
i ''
извеждащи алкохол и водещи до състоян и е на п остоян н о опия

нение. Тези хора се чувствали особено „пияни“ след прием па
въглехидратна храна, з а щ о т о в ъ гл ех и д р а ти те се п о е м а т о т
Candida и се произвежда алкохол. Въпреки ф ак та, че т е з и хора
не са консумирали алкохол, т е са развили някои о т т и п и ч н и т е
си м п том и на алкохолизма.
Алкохолът и н его в и те в то р и ч н и п родук ти и м а т ниско м о
лекулно тегл о , к о е т о им помага лесно да п рем и н ават през вся
ка т ел есн а бариера. Те се аб сорб и рат в к р ъ в т а много бързо и
са с много добра сп о со б н ост да м и н ав ат през п л а ц е н т а т а до
развиващия се ембрион. Б р е м е н н о с т т а е е с т е с т в е н о с ъ с т о я
ние на п о ти скан е на им унната систем а. Ако при една жена вече
е налице п реком ерен р а с т е ж на C andida в т я л о т о , бремен
н о с т т а ще влоши проблема. Големият брой дрожди в т я л о т о
на б р е м е н н а т а п р о и зв е ж д а т алкохол и н е г о в и т е в т о р и ч н и
п родукти, к о е т о уврежда р а з в и т и е т о на плода. След раждане
т о на д е т е т о , т о продължава да получава алкохол и в то р и ч н и
т е му п родукти чрез къ р м ата, к о я т о обикновено съдържа съ
щ о т о ко л и ч еств о о т т е з и в ещ еств а, к о е т о се наблюдава в
к р ъ в т а на м айката. След т о в а , понеже д е т е т о унаследява т е
лесн ата флора на м айката, изобилие на дрожди, т о само започ
ва да продуцира алкохол и много други токси н и . Консумацията
на алкохол и п р еко м ер н и ят р а с т е ж на дрожди при б ащ ата съ
щ о се о т р а з я в а т върху р а з в и т и е т о на д е т е т о , т а к а че и ба
щ и т е с подобен проблем също д опри н асят зау в р ед ата. Повече
о т 50% о т б ащ и те на д е ц а т а с аутизъм в м о я т а клиника с т р а
д а т о т дисбаланс на ч р ев н а та флора и свързан и те с него здра
вословни проблеми.
И т а к а , какво ни п р и ч и н яват алкохолът и в т о р и ч н и т е му
продукти? Всеки знае, че алкохолът е т в ъ р д е токсичен , особе
но за д ец ат а. Няма ч а с т о т т я л о т о , к о я т о да не с т р а д а о т
п о с т о я н н а т а консумация на алкохол дори и в малки дози. Е т о
78 | п Ъ !> В А ЧАСТ
1
само няколко о т р е з у л т а т и т е о т х рон и ч н ото п ри състви е на

алкохол 6 организма:
• Намалена сп о со б н ост на сто м ах а да произвежда стом аш н а

киселина.
• Дегенерация на панкреаса с намалена сп особ н ост за произ
в о д с т в о на ензими, к о е т о уврежда храносмилането.
• Д и р ектн о увреждане на ч р е в н а т а обвивка, водещ о до лошо
усвояване на храната.
• Н ед о сти г на хранителни в ещ еств а чрез н екачествено усво
яване на п оВ ечето в и там и н и , минерали и аминокиселини.
Особено ч е с т о срещани са д еф и ц и т на витам и ни А и В.
• Увреждане на и м унната система.
• Нарушена чернодробна функция с намалена способност за де-
токсикация на лекарства, зам ърсители и други токсини.
• Неспособност на черния дроб да се о ч и с т в а о т с т а р и нев-
р о т р а н с м и т е р и , хормони и други в т о р и ч н и п р о д у к ти на
нормалния метаболизъм. В р е з у л т а т на т о в а т е з и в ещ еств а
се н а т р у п в а т в т я л о т о , причинявайки поведенчески о тк л о
нения и много други проблеми.
• Мозъчно увреждане с липса на сам оконтрол, нарушена коор
динация, нарушено р а зв и т и е на говора, агресия, ум ствен а
и зо стан ал о ст, загуба на п а м е т и ступ ор.
• Увреждане на п ер и ф ерн ата нервна си стем а и промяна на се
т и в н о с т т а и слабост в мускулите.
• Д и р е к тн о нарушение на мускулната т ъ к а н чрез променена
способност за свиване и отпускане и мускулна слабост.
• Алкохолът има с п о с о б н о с т т а да увеличава т о к с и ч н о с т т а
на п о в е ч е т о п о зн а ти лекарства, зам ърсители и други т о к
сини.
• Промяна на м етаболизм а на п р о т е и н и т е , в ъ гл ех и д р ати те
и м азни н ите 6 т я л о т о .
А ц еталдехи дът се с м я т а за най-токсичния о т в т о р и ч н и т е

п р о д у к ти на алкохола. Едно о т н а й -о п у с т о ш и т е л н и т е въз
д ей ст в и я на т о в а химично в е щ е с т в о е с п о с о б н о с т т а му да
променя с т р у к т у р а т а на б е л т ъ ц и т е . Ние сме съ став ен и ос
новно о т п р о теи н и ; цяла армада о т различни ак ти в н и веще-
, с т в а - о т хормони до ензими - са белтъци. К огато ацеталде-
х и д ъ т ги промени, т е не м о г а т да изпълняват правилно функ
ц и и т е си. П р о м е н е н и те о т ацеталдехида п р о т е и н и се смя
т а т за о т го в о р н и за много автоим унни реакции, к о е т о озна
чава. че им ун ната си стем а започва да атакува с о б с т в е н о т о си
тял о . А н т и т е л а т а , произвеждани о т им унната систем а, за да
разруш ават п ро м ен ен и те о т ацеталдехида п р о теи н и , м о г а т
да зап о ч н ат да н ап ад ат и норм алните белтъци в т я л о т о , кои
т о са с подобна с т р у к т у р а . П а ц и е н т и т е с GAPS обикновено
и м а т а н т и т е л а , д ей ств ащ и срещу с о б с т в е н и т е им тъ к ан и .
Едно о т най-често срещ ан и те а н т и т е л а срещу протеин е ве
щ еств о , наречено миелин. М иелинът е неразделна ч а с т о т мо
зъ ч н ата с т р у к т у р а и о с т а н а л а т а ч а с т о т н ер в н а та систем а,
покриваща м о зъ ч н и те клетки и т е х н и т е клонове - н ер в н и те
окончания. К о гато м и ели нъ т при в ъ з р а с т н и т е се увреди, т о
ва се проявява в м н о ж еств ен а склероза. С ъ щ е с т в у в а т някои
прилики между н еврологичната к а р ти н а на д е ц а т а с аутизъм
и диспраксия и п а ц и е н т и т е с м нож ествена склероза, к о и т о е
възможно да се дълж ат на ацеталдехида, произвеждан о т пре
комерния брой дрожди в т е л а т а при т е з и деца.
А лкохолът и а ц е т а л д е х и д ъ т п р а в я т много о т о сн о в н и те
х р ан и т ел н и т е вещ ества на т я л о т о безполезни. Например, ка
т о се свърже с п р о теи н а, ац етал д ех и д ъ т причинява функцио
нален д еф и ц и т на ви там и н В6, к о й т о способства за производ
с т в о т о на н ев р о тр ан см и тер и , м етаболизма на м а с т н и т е ки
селини и други функции на т я л о т о . Какво означава функциона
лен недостиг? Значи, че човек може да получава голямо количе-
80 f п 1 р в * ч а с т
$
K a kS o се с лучва
cmbo ви там и н В6 с х ран ата, но т ъ й к а т о ац етал дехи д ъ т е заел

р а б о т н и т е м еста на т о з и ви там и н върху п р о т е и н и т е , в и т а
мин В6 не може да си свърши р а б о т а т а . И так а, т о й безполезно
се носи из т я л о т о и в крайна с м е т к а се изхвърля. Това не се
случва само с витам и н Bft, а и с много други активн и вещ ества в
организма, к о и т о т р я б в а да се св ъ р ж ат с п р о теи н и , за да си
и зпъ лн яват функциите. Друг ч е с т о срещан функционален не
д о с т и г при п а ц и е н т и т е с GAPS е наруш ената функция на щи
т о в и д н а т а жлеза. Щ и т о в и д н а т а жлеза може да произвеж да
много хормони, но т е х н и т е р аб о тн и м е с т а са з а е т и о т аце-
талдехид и други токсини. В р е з у л т а т на т о в а ч о в е к ъ т разви
ва ти п и ч н и сим птом и на хипофункция на щ и т о в и д н а т а жлеза:
депресия, летаргия, умора, покачване на тегл о, н е д о с т а т ъ ч е н
к о н т р о л върху т е л е с н а т а тем п е р ату р а, слаб и м у н и т е т и т .н .
И так а, разгледахме алкохолизма във връзка с д е ц а т а и младе
ж и т е . Шокиращо, нали? Какво следва?! Следва да обсъдим зави
с и м о с т т а о т наркоти чни вещ ества.
О пиати о т глутен и казеин
О п и а т и т е са н ар ко ти ц и , к а т о например опиума, морфина и

хероина, к о и т о ч е с т о се използват о т нарком аните. Какво об
що и м а т т е с д е ц а т а и в ъ зр а с т н и т е с GAPS?
Г л у т е н ъ т е п р о т е и н , п р и с ъ ств ащ в зъ р н е н и т е култури,
най-вече в пш еницата, р ь ж т а , о в есен и те ядки и ечемика. Казе-
и н ъ т с т е ч е н п р о теи н , п рисъстващ в к р авето , к о зето , овче
т о , ч о веш ко то и други т е к а и т е ч н и продукти. В т е л а т а на
х о р а т а с GAPS т е з и п р о теи н и не се храносм илат правилно и се
п р ев р ъ щ а т във в ещ е ств а със с т р у к т у р а , подобна на о п и а т и
т е к а т о морфин и хероин. Проведени са м н ож ество изследва
ния в т а з и област о т Доан, Райхелт, Ш аток, Кейд и други, спо
ред к о и т о г л у т е н ъ т и казеи нови те п еп тиди , наречени гл у т е -
оморфшш и казоморфшш, са о т к р и т и в у р и н а та при паци

е н т и с шизофрения, аути зъм , синдром на д е ф и ц и т иа внима
н и е т о , следродилна психоза, епилепсия, си н дром на Даун,
депресия и някои автоим унни съ сто ян и я к а т о рев м ато и д ен
а р т р и т . С м я т а се, че т е з и о п и а т и о т зъ р н ен и те култури и
м лякото п рем и н ават м озъ чн ата бариера и б локират определе
ни области о т мозька, подобно иа морфина и хероина.
Защо се случва т о в а? О бяснението несъмнено се крие в хра
носм и лателн ата си стем а на човека.
К а к т о видяхме по-рано, хран осм илателната си стем а на па
ц и е н т и т е с GAPS е в лошо състояние. У свояването на п р о т е
и н и т е започва в ст о м а х а с д е й с т в и е т о на пепсина - ензим,
разграждащ п р о т е и н и т е , произвеждан о т с т о м а ш н а т а с т е
на. С т о м а ш н а т а киселина е основна за усвояван ето на б е л т ъ
ц и т е , т ъ й к а т о т я осигурява нормални условия за пепсина да
си върши р а б о т а т а , а именно да разгражда п р о т е и н и т е в по-
къси п е п т и д н и вериги. Х о р а та с GAPS обикновено са с ниска
сто м аш н а ки сели н н ост поради а б н о р м н о т о съдърж ание на
ч р е в н а т а си флора и прекомерния р а с т е ж на п а т о г е н н а т а фло
ра. C andida например може да произвежда токси н и , силно по
ти скащ и п р о и зв о д с т в о т о на стом аш н а киселина. Тези т о к с и
ни се о т д е л я т 6 к ъ р м ата на майка, к о я т о е с прекомерно коли
ч е с т в о Candida в ч е р в а т а си. Възможно е по време на кърмене
т о д е ц а т а с GAPS да получават чрез м а й ч и н ата кърма т е з и
то к с и н и , к о и т о в ъ з п р е п я т с т в а т п р о и з в о д с т в о т о на с т о
машна киселина о т с а м о т о начало на ж и в о т а на д е т е т о . Тък
к а т о м ай ч и н о то мляко п рактически не изисква храносмилане,
д е т е т о не се нуждае о т много сто м аш н а киселина, д о к а т о е
изклю чително на кърма. К о гато обаче се в ъ в ед ат и други хра
ни, н и ската киселинност на стом аха на д е т е т о се превръща в
проблем. Д о к ат о д е т е т о се о т б и е , храносм илателната му сис
т е м а вече е развила д о с т а т ъ ч н о кол и чество Candida и други
82 п I. Р В А ЧАСТ
п атогсн и , произвеждащи токсини, к о и т о п родълж ават да по

н и ж ав ат с т о м а ш н а т а киселинност. Н ай-често п ъ р в и т е про
т е и н и , к о и т о се в ъ в еж д ат в д е т с к о т о меню след о т б и в а н е
т о , са казеин о т а д ап ти р ан о мляко и глутен о т пшеница. В
с т о м а х с ниска киселинност п ъ р в и т е стъ п к и в храносмилане
т о на т е з и и много други п р о теи н и няма да м и н а т добре. След
т о в а т е з и зле усвоени п р о теи н и п рем и н ават в т ъ н к и т е ч ер
ва, к ъ д е т о х р ан осм илателни те ензими, отд ел ян и о т панкре
аса, т р я б в а да продъ лж ат да разграж дат п р о т е и н и т е . Ниска
т а сто м аш н а киселинност в ъ зп р е п я т с т в а п родуцирането на
п роизвеж дани те о т панкреаса ензими, т а к а че и следващ ата
с т ъ п к а о т усво яван ето на белт ъка не е много успешна. След
т о в а зле у св о ен и те п р о т е и н и д о с т и г а т последния е т а п о т
х р ан осм и лан ето - с т е н а т а на т ъ н к и т е черва. С т е н а т а на
т ъ н к и т е черва е о б в и т а с много високоспециализирани к л е т
ки, наречени е н т е р о ц и т и , к о и т о и м а т на п о в ъ р х н о с т т а си
цяла армия о т различни храносмилателни ензими, извършващи
п оследните ст ъ п к и о т усвояван ето на различните хран и тел
ни вещ ества. К ак то вече установихме в главата, п осветен а на
ч р ев н а та флора, при х о р а т а с GAPS т е з и клетки са в лошо със
т о я н и е поради дисбаланса на ч р ев н ата флора. Те не са в с ъ с т о
яние да и зв ъ р ш а т т е з и последни стъ п к и о т усвояван ето на
казеина, глутена и много други хран и телн и вещ ества. К ак то
посочи д-р Дж- Р о б ъ р т Кейд о т У н и в е р с и т е т а на Флорида в
едно и н т е р в ю за Ц ент ъра за здравна rn y k a през м а р т 1999:
„С мятаме, че о сн о в н и ят проблем при аути зм а и ш изофрения
т а е в т ъ н к и т е черва и че т е з и хора аб со р б и р ат бета-казо-
морфин-7, к о й т о в нормалния случай би тряб вало да се разграж
да до аминокиселини в т я л о т о , а не до п еп ти д н и вериги с дъл
жина до 12 аминокиселини.“
Има публикувано изследване за един о т ензим ите, разгражда
щи п р о теи н и , намиращ се върху е н т е р о ц и т и т е . Той се нарича
е
П Ъ Р В А Ч А С Т | 83
д и п еп т и д и л п епт идаза IV (DPP IV) и ф ун кц ията му е да раз

гражда казоморфина и глиадоморфима на по-малки п еп ти д и .
Д ец ата с GAPS и м а т н ед о сти г на т о з и ензим. И н тересн о е, че
х о р ата , стр ад ащ и о т алкохолизъм, шизофрения, депресия или
абтоим унни заболябания също са с ниски нива на т о з и ензим
поради ф ак та, че при т е з и състоян и я е н т е р о и и т и т е на паци
е н т а също са увредени. Въз основа на т о в а изследване DPP IV
вече е добавен в някои формули с храносмилателни ензими, ко
и т о м о г а т да се д а в а т к а т о хранителни добавки при пациен
т и с GAPS. П роблем ът е, че т о в а е е д и н с т в е н и я т ензим, кой
т о сме проучили и за к о й т о знаем нещо. Колко още ензими има
на п о в ъ р х н о с т т а на е н т е р о ц и т и т е , за к о и т о не знаем нищо
или знаем н езначително малко към м ом ента? При положение,
че няма полезни бактерии , к о и т о обичайно ж и в ея т върху т е з и
клетки, за да ги х р ан ят, да се гр и ж ат за т я х и да ги за щ и т а в а т ,
т е з и к л е т к и се р азб о л я в ат и са неспособни да и зпъ лн яват
ф ункциите си нормално. В р е з у л т а т в храносм илателната сис
т е м а на п а ц и е н т и т е с GAPS н астъ п ва лошо усвояване и абсор-
биране. Едновременно с т о в а п а т о г е н н и т е бактерии , гъбички
и вируси увр еж д ат ч р ев н а та с т е н а и п озволяват на неусвоени
т е п р о т е и н и к а т о казоморфин и глиадоморфин, к а к т о и на
други вещ ества, да се абсорби рат в к р ь в т а и да д о с т и г н а т до
мозъка.
П р о б л ем ъ т има и друг асп ект. В нормалния случай п р о т е
и н и т е т р я б в а да б ъ д а т разградени до аминокиселини, преди да
се у св о я т в ч ер в ата. Очевидно ние абсорбираме някои о т про
т е и н и т е под ф о р м а т а на п еп ти д и (частично разградени про
те и н и ) и дори непроменени. Тези приемани с хр ан ата п еп ти д и
д е й с т в а т к а т о и нхи битори на специална група ензилш в т я л о
т о , наречени п еп ти д ази , о т го в о р н и за разграж д ан ето на на
ш и т е н евр о тр ан см и тер и , хормони и много други акти вн и ве
щ е ств а, след к а т о т е са си свършили р а б о т а т а . При пациен-
84 I П Ъ Р В А ЧАСТ
mume с GAPS т е з и п еп ти д ази са силно п о т и с н а т и о т т в ъ р д е

м н о г о т о п еп ти д и , навлизащи 6 т я л о т о с х р ан ата и препълва
щи го с о с т а т ъ ц и т е о т н аш и те собствени въ треш н и п е п т и
ди, к о и т о о т своя с т р а н а м о г а т да п р и ч и н я т вреда и психич
ни сим птом и.
Въз основа на изследване на глутеоморфина и казоморфини-
т е е р азр а б о те н а д и е т а без гл утен и без казеин. Някои деца
а у т и с т и п о к а з в а т д р а с т и ч н о подобрение о т т а з и д и е т а .
Много обаче не се подобряват. П ри чи н ата е, че си н д ром ъ т на
хран осм илателната си стем а и психиката далеч не опира само
до гл у теом орф и н и те и казом орф ините. И т а к а , при п о в е ч е то
о т п а ц и е н т и т е т р я б в а да се о т ч е т а т м н о ж е с т в о други
асп екти на GAPS по отн ош ен и е на начина на хранене.
Други токсини
В п р ед х о д н ата глава говорихм е за се м е й с тв о C lostridia и за

п рои звеж дан и те о т н его в и т е п р ед став и тел и токси н и .
Clostridia са тр у д н и за проучване поради ф акта, че т е са с т р о
го анаеробни. И все пак д-р Уилям Шоу подробно описва в своя
т а книга м н ож ество деца а у т и с т и , к о и т о п оказват зн ачител
но подобрение в р а з в и т и е т о и в биохи м и чни те си т е с т о в е ,
д о к а т о са на лечение с п р еп ар ати п р о т и в Clostridia. За съжале
ние, а у т и с т и ч н о т о поведение се завръща, веднага щом се пре
късне т е р а п и я т а . К акто споменахме в предходн ата глава, най-
д о б р и я т начин да се справим с Clostridia и с много други п ато -
гени в ч е р в а т а е да се установи здрава чревна флора, т ъ й к а т о
именно полезн ите б актер и и са е с т е с т в е н и я т начин да се кон
т р о л и р а сем ей ство Clostridia.
Б иохим икът д-р Алан ф ридм ан е установил и други с т р а х о
в и т и то кси ч н и в ещ е ств а при д е ц а т а а у т и с т и . Тези химичес
ки вещ ества се н ар и ч ат делторф ин и дерморфин. Те са о ткр и -
!
п ъ р в а ч а с т I 85
K a k f i o се с л у ч в а
ши първоначално по ко ж ата на о тр о в н и жаби в Южна Америка.

М е с т н о т о население ги използват, к а т о п о т а п я с т р е л и т е си
в слузта, о тд ел ян а по к о ж ата на ж аби те, за да парализира вра
г о в е т е си, понеже д е л т о р ф и н ъ т и д ер м о р ф и н ъ т са изключи
т е л н о мощ ни н евр о токси н и . Д-р Фридман вярва, че т е з и не-
в р о то к си н и се п р о и звеж дат не о т с а м ата жаба, а о т някаква
гъбичка, виреещ а върху к о ж ата й. Възможно е т а з и гъбичка да
р а с т е в ч е р в а т а на д е ц а т а а р т и с т и . Да се надяваме, че бъдещи
изследвания ще в н е сат я с н о т а по въпроса.
Редица други мощни то к си н и при х о р а т а с GAPS са у стан о
вени и проучени. Разглеждането на всички т я х не попада в об
х в а т а на т а з и книга. В аж н о то е, че д е ц а т а и В ъ зр ас тн и те с
GAPS са много и н то кси ки ран и хора. Тази т о к с и ч н о с т е п ро
д у к т на т я х н а т а храносмилателна систем а. И т а к а , ние т р я б
ва да се съ ср ед о то чи м първо и най-вече върху храносмилател
н а т а си стем а, за да лекуваме т о в а състояние.
86 ( първа Ч А С Т
1
K a k Q o се с л у ч в а
7. Семействата
КАТО МАЙКА на излекувано ош аути зъм д е т е аз съм много доб

р е зап о зн ата с ч у в с т в о т о на вина, к о е т о много род и тел и из
п и т в а т . Ние чувстваме, че сме направили или не сме направи
ли нещо, к о е т о е причинило с ъ с т о я н и е т о на д е т е т о ни. Това
е съвсем е с т е с т в е н о ч увство и ние к а т о р о д и тел и т р я б в а да
се научим да се справяме с него, к а к т о и с всичко останало, кое
т о н аш и т е деца с GAPS в н а ся т в ж и в о т а ни. К огато започнем
да ч е т е м и да научаваме за т о в а , какво може да е причинило
с ъ с т о я н и е т о на н а ш е т о д е т е на биохимично и психологично
ниво, започваме да се ч увствам е дори още по-виновни. Само
ако сме могли да го избегнем и само ако сме могли да направим
н е щ а т а по различен начин, д е т е т о ни можеше да е различно! В
т а з и глава ще говоря за зд р а в е т о на р о д и т е л и т е на д е ц а т а с
GAPS и за т о в а , как т о може да допринесе за с ъ с т о я н и е т о на
в а ш е т о д е т е . В никакъв случай не искам да карам никого да се
ч у в с т в а виновен за т о в а . Ние сме т о в а , к о е т о сме! Н аш и те
деца физически са произлезли о т нас и следователно се с ъ с т о
я т о т съ щ о то , о т к о е т о се съ сто и м ние. Някои о т т е з и не
ща. к а т о например г е н е т и к а т а , са вродени, и не можем да на
правим нищ о по въпроса. Някои неща сме наследили о т роди
т е л и т е си, к а т о наприм ер т е л е с н а т а ни микробиологична
флора и х р а н и т е л н и те си навици. Други неща пък са създадени
о т начина ни на ж и в о т и о т с о б с т в е н и т е ни избори. Някои са
ни наложени о т м о д е р н о т о о б щ ество и о т св ета , в к о й т о жи
веем. П о в еч ет о р о д и тел и на деца с GAPS, к о и т о съм срещала,
н ам и р ат начин да н ау ч ат к о л к о то може повече за съ сто ян и е
т о на д е ц а т а си и да се к о н ц е н т р и р а т върху т о в а , к о е т о мо
же да се направи, в м е с т о да и з п и т в а т вина.
K a k S o се с л у ч в а
И т а к а , да продължаваме да учим!
Д о ко л ко то е и з в е с т н о на н ауката, н е р о д е н и т е б е б е т а са
стерилни. Т елата им не съ дъ рж ат н и т о б актери и , п и т о виру
си или гъбички. К о гато б е б е т о се роди, преминавайки през р о
дилния канал, т о получава п ъ р в а та си доза микроби. Н еговата
кожа, очи и лигавици в у с т а т а и носа п р и д о б и в ат п ъ р в а т а си
микрофлора. Ч рез поглъщане на т е ч н о с т и във в аги н а та на
м ай к ата хран о см и л ател н ата си сте м а на б е б е т о се населява с
п ъ р в и т е си б актер и и , вируси и гъбички. И т а к а , т о получава
т о в а , к о е т о населява ваги н ата на м айката.
Сега нека да разгледаме какво живее във ваги ната на м айката.
З д р а в а т а жена има голямо кол и чество микроби във в аги н ата
си, наречени вагинална флора. Н ай-често т я се доминира о т се
м ей ство Lactobacillus, и по-конкретно Lactobacillus acidophilus,
Lactobacillus casei, Lactobacillusferm entum и други. Тези полезни
б актер и и п о д д ъ р ж ат н и в о т о на pH във ваги н ата д о с т а кисе
ло, около 4.7, к о е т о не позволява на д р у ги те б ак те р и и да се
п р и к р еп ят и да се разви ят. Н ормалната вагинална флора е жиз
неноважна за зд р ав ет о на ж ената. Тя я предпазва о т инфекции,
поддържа лигавицата на ваги н ата и на д р у ги те органи в т а з и
област здрави и стимулира п р о и зв о д с т в о т о на големи количе
с т в а имунни клетки и имуноглобулини о т вагиналната стен а,
за да я предпазва о т всякакви интервенции. К огато обаче т е з и
полезни б актер и и се у вред ят, проблем ите започват.
Да видим какво може да увреди вагиналната флора.
А н т и б и о т и ц и т е и д руги те систем ни ан ти бактери алн и ле
к а р ст в а в ъ з д е й с т в а т пряко върху съ став а на вагиналната фло
ра, з а щ о т о ун и щ о ж ават п о л езн и те б ак те р и и във ваги ната,
к а к т о и навсякъде другаде в т я л о т о . Ако п олезн и те б актерии
във ваги н ата не са т а м , т о в а дава зелена св етл и н а за навлиза
н е т о на всякакви б актери и , гъбички, вируси или парази ти , кои
т о се заселват т а м и зап о ч в а т да р а с т а т . Н и в о т о на pH във
88 I п ъ р в а ч а с т
Kaktto се с л у ч в а
ваги н ата се покачва и различни аеробни, анаеробни и микроае-

рофилни микроорганизми к а т о Gardnerella vaginalis, Prevotella
spp., Peptostreptococcus spp., M ycoplasm a hom inis, Ureaplasma
urealylicum u M obilincus spp се заселват във ваги н ата на жена
т а и п ри ч и н яват възпаления с м нож ество н еп ри ятн и с и м п то
ми. Добре и з в е с т н о т о сем ей ств о гъбички, наречено Candida
albicans, е много ч е с т о б и т а т е л на н езд равата вагина, к о й т о
причинява кандидоза. Тази гъбичка не може да вирее при здра
вословна вагинална флора.
П р о т и в о за ч а т ъ ч н и т е х ап ч ета о к азват съ щ о т о вредно въз
д е й с т в и е върху ваги н алн ата флора к а т о а н т и б и о т и ц и т е .
С т е р о и д и т е 6 х а п ч е т а т а и м а т с п о с о б н о с т т а да п о т и с к а т
и м ун ната си сте м а и да п р о м ен я т съ став а на т е л е с н а т а фло
ра. За съжаление, в съ врем ен н ото о б щ ес тв о на ж е н и т е се да
в а т п р о ти в о зач атъ ч н и м едикам енти о т много ранна възраст,
и д о к а т о ж е н и т е с т а н а т г о т о в и да р о д я т деца, т е вече са
приемали подобни л ек а р ств а в т е ч е н и е на години, к о е т о има
огромно в ъ зд ей стви е върху съ став а на т е л е с н а т а им микро
флора.
Редица други л ек а р ств а в р е д я т на ваги налн ата флора, по-
к о н к р е т н о стер о и д и , сулфонамиди, някои н естероидн и и про
ти вовъзп али телн и п р еп ар ати и други.
Освен л е к а р с т в а т а с ъ щ е с т в у в а т и други ф ак то р и , к о и т о
м о г а т да п р о м е н я т съ с та в а на вагиналната флора, например
лошия начин на хранене, инф екциите, п р о д у к т и т е за лична хи
гиена и продълж ителния с т р е с . Тук обаче ние т р я б в а да обсъ
дим най-важния въпрос; о т к ъ д е идва вагиналната флора?
М едицинската наука е доказала, че вагиналната флора идва
о т ч ер в ат а. Това, к о е т о населява ч е р в а т а на ж ен ата, вирее и в
н е й н а т а вагина. Например при жени с хронична кандидоза т я
винаги се възобновява, независимо колко антигъбични локални
п р еп ар ат и се п рилагат. Тя се връща, за щ о т о гъбичката, при-
П Ъ Р В А Ч A С Т | 89
чиняваща кандидозата - Candida albicans, населява ч е р в а т а на

ж ен ата. Д о к ат о т я не се о т ъ р в е о т нея в стомашно-чреВния
си т р а к т , няма да се о т ъ р в е и о т вагиналната кандидоза. Защо
обаче т а з и жена има прекомерен р ас теж на гъбички 6 ч ер в ата
си? З а щ о т о ч р е в н а т а й флора е нездрава и не може да я пред
пазва о т т а з и гъбична инфекция и о т много други микробни
н аш ественици. Ж е н а т а с т р а д а о т т .н а р . наруш ен баланс на
чревнат а флора. При нея е налице абнормен р а с т е ж в черва
т а си не само на Candida albicans, но и на редица други п а т о
генни микроби, к о и т о щ е п р и ч и н я в а т много други здравни
проблеми.
О т всички р о д и т е л и на деца с GAPS, к о и т о съм срещала,
м ай к ата винаги проявява си м п то м и на хроничен дисбаланс ма
ч р е в н а т а флора. П о в е ч е т о жени са приемали п р о т и в о за ч а
т ъ ч н и м едикам енти с години, преди да и м а т деца. Много май
ки са преминали м н о ж е ств о курсове а н т и б и о т и ч н о лечение.
Редица о т т я х не са кърмени к а т о б е б е т а и м а й к и те им също
п р о я в я в а т т и п и ч н и т е си м п то м и на дисбаланс на ч р е в н а т а
флора. П о ч т и всяка има едно или повече заболявания, к о и т о
обичайно се с в ъ р зв а т с абнормен с ъ с т а в на ч р е в н а т а флора.
Н ай-често ср ещ ан и те здравни проблеми, о т к о и т о с т р а д а т
м а й к и те на д е ц а т а с GAPS са храносмилателни смущения, а с т
ма, екзема, сеняа хрема и други алергии, мигрени, предменстру-
ален синдром, а р т р и т , кожни проблеми, хроничен ц и с т и т и
вагинална кандидоза. Наглед т е з и заболявания н я м а т връзка по
между си, но всички т е са деца на един р о д и те л - дисбаланса на
ч р е в н а т а флора.
А какво да кажем за бащ ите? В много случаи б ащ и те на деца
т а с GAPS също с т р а д а т о т храносмилателни проблеми, а с т
ма, екзема, мигрени и кожни проблеми, к о е т о показва, че и т я х
н а т а чревна флора е нарушена. Разбира се, че б ащ ата има голям
принос за вагиналната флора на м ай к ата чрез р ед о в н и те сексу-
90 I П Ъ Р В А Ч АСТ
2
K a k f t o се с л у ч в а
ални к о н т а к т и . В същ ност 6 р е д к и т е случаи, к о г а т о м ай к ата

не проявява си м п том и на дисбаланс на ч р е в н а т а флора, баща
т а е т е ж к о засегн ат о т него. Б ащ ата с дисбалансирана чревна
флора има абнормен с ъ с т а в на ф л о р а т а на половия си орган,
к о я т о т о й редовно споделя с жена си. След т о в а ж е н а т а п ре
дава т а з и флора на б е б е т о по време на раж дането.
И т а к а , какво се случва, след к а т о б е б е т о се роди? Иай-важ-
н о т о нещо, к о е т о т р я б в а да ста н е , е къ рм ен ето. М айчината
кърма, и особено к о л а с т р а т а през п ъ р в и т е дни след раждане
т о , е ж изненоваж на за за с е л в а н е т о на хран о см и л ател н и я
т р а к т на б е б ет о със здравословна микробиологична флора. Из
в е с т н о е, че б е б е т а т а , хранени с ад ап ти ран о мляко, разв и ват
напълно различна чревна флора в сравнение с къ р м ен и те бебе
т а . Тази флора по-късно предразполага и зкуствено хран ен и те
деца към астм а, екзема, други алергии и други здравни пробле
ми. Всички знаем, че няма по-хубаво о т м айчината гърда! И все
пак, п о в е ч е т о неща, к о и т о т е к а т в к р ъ в т а на м а й к ата, се
п р е д а в а т и в к ъ р м ата. Майка с дисбалансирана чревна флора
п р и теж ава цяла армия токси ч н и вещ ества, произвеждани о т
п а т о г е н н и т е микроби в ч е р в а т а й и о т неусвоената храна, аб
сорбирана в кръвообращ ен ието й. Тези то к си н и се о т д е л я т в
к ъ р м ат а и чрез нея се п р ед ав ат на б еб ето . В особено т е ж к и т е
случаи м ай к и те на д е ц а т а с GAPS не м о г а т да к ъ р м я т б е б е т а
т а си, з а щ о т о д е ц а т а о т к а з в а т да су ч ат или п р о с т о заспи ват
след п ъ р в и т е глътки кърма. И звестн о е, че някои о т токси н и
т е , произвеждани о т абнорм ната чревна флора, и м а т химична
с т р у к т у р а подобна на о п и а ти к а т о морфин и хероин. Ако бе
б е т о ги получава с къ рм ата, е сьВсем разбираемо т о да заспи
след няколко гл ъ т к а о т т о в а мляко. Д ругата причина б е б е т о
да о тк а зва да суче е алергията към м лякото. Ч ревн ата обвивка
на жена с дисбалансирана чревна флора е увредена и пропускли
ва. Тя пропуска ч асти ч н о усвоени п р о теи н и и антигени. В кър-
KakB o се с лу чв а
маша е установявано наличие на млечни антигени. Виждала съм

няколко случая, при к о и т о б е б е т о започва да суче, след к а т о
м ай к ата премахне м л еч н и те п родукти о т д и е т а т а си. В .мно
го случаи на т еж к а екзема при б е б е т а т а с ъ с т о я н и е т о може да
се облекчи чрез подобна мярка.
П ол о ж и тел н ата с т р а н а на н ещ а та е, че м ай к ата развива съ
щ о т а к а а н т и т е л а срещу п а т о г е н н а т а флора в ч е р в а т а си. Те
зи а н т и т е л а също се о т д е л я т в к ъ р м ата и п рем и н ават в бебе
т о . И т а к а , ако д е т е т о е наследило дисбалансираната чревна
флора на майка си, т а з и флора се к о н тр о л и р а о т а н т и т е л а т а
в м ай ч и н о то мляко, д о к а т о т о се храни с него. К о гато обаче
б е б е т о се о т б и е , з а щ и т а т а о тп ад а. Много род и тел и на деца с
GAPS о п р ед ел ят к а т о начален м о м е н т на зд р ав н и те проблеми
на д е т е т о си края на къ рм ен ето: инфекции на у ш и те, храно
смилателни проблеми, екзема и др. Възможно е б е б е т о да е раз
вило абнормна чревна флора, контролирана о т а н т и т е л а т а в
кърм ата, но с о б с т в е н а т а му имунна си стем а може още да не е
развила защ и тн и механизми срещу н аруш ената чревна флора.
Н а п р о ти в , с ъ щ е с т в у в а т много д о к а за т е л с т в а , че им ун ната
си стем а на б е б ет о приема п а т о г е н н и т е микроби в ч е р в а та за
нещ о нормално, з а щ о т о е свикнало с т я х по рождение, не ги
разпознава к а т о чужди т е л а и следователно не ги атакува. В
р е з у л т а т на т о в а , след к а т о б е б е т о се о т б и е , в храносмила
т е л н а т а му си стем а н астъ п ва експлозия о т п атоген н и б а к т е
рии, вируси и гъбички. При различните деца т о в а о т н е м а раз
лично време 6 зависим ост о т индивидуалния съ став на чревна
т а флора, с е р и о з н о с т т а на дисбаланса й и начина на хранене на
детето.
Да се върнем към въпроса за зд р а в е т о на р о д и т е л и т е на де
ц а т а с GAPS. К о гато ги зап и там за зд р ав ето на б аб и те и дядо
в ц и т е на т я х н о т о д е т е , особено по майчина линия, се изясня
ва, че са налице поколения хора с увредена чревна флора. Вреда-
П Ъ Р В А Ч Л С Т
K a k b o се с л у ч в а
т а се задълбочава с всяко следващо поколение. А нтибиотична-

т а ера, п р о т и в о з а ч а т ъ ч н и т е хап чета, о т к а з ъ т о т кърмене и
д р а с т и ч н и т е промени в д и е т а т а допри н асят за т о в а явление.
Л ек ар и те о т векове насам зн ая т, че р д д и т е л и т е със здраво
словни проблеми и м а т нездрави деца. Т ял ото на м айката е дом
за р а с т я щ о т о бебе в продължение на д е в е т месеца и е и з т о ч
ник на храна и грижа в продължение на месеци след раж дането.
З д р ав ет о на м ай к ата е о т особена важ н ост за зд р ав ето на бе
б е т о . В м о д е р н о т о о б щ е с т в о поколения жени са с увредено
здраве вследстви е начина им на ж и в о т . При т о в а положение
изненадващо ли е, че сред н аш и те деца има епидемия о т аути-
зъм, синдром на д е ф и ц и т на в н и м а н и ето , диспраксия, ди-
слексия, астм а, ею ема, алергии, д и а б е т и много други здравни
проблеми?
Налице е и ощ е един важен ф ак то р , к о й т о прави д е ц а т а уяз
вими - т о к с и ч н о т о н атоварване, с к о е т о т е се раж дат. Какво
представлява т о ? В продължение на години вярвахме, че пла
ц е н т а т а на б р ем ен н и те защ и тава ембриона о т всякакви т о
ксини, съдържащи се в т я л о т о на ж ен ата. П оследните изслед
вания обаче п оказват, че т о в а е погрешно. Е м брионът асими
лира п о в е ч е т о то кси н и , на к о и т о е изложена м айката. Жива
к ъ т о т ам алгамените пломби, т о к с и н и т е о т х р а н а т а и окол
н а т а среда и т о к с и н и т е , произвеждани о т дисбалансираната
чревна флора на м айката, има голяма в е р о я т н о с т да се асими
л и р а т о т ембриона. В зави си м ост о т т о в а , колко е о т р о в е н
майчиния организъм по време на б р е м е н н о с т т а , б е б е т а се
р а ж д а т с различно то к си ч н о натоварване. Едно бебе с високо
ниво на т о к с и ч н о с т ще има по-труден с т а р т в ж и в о т а си по
ради по-високата си п о д а тл и в о ст на влияния о т околн ата сре
да к а т о ваксини, инфекции, храна, л ек а р ств а и др. З а т о в а е
т о л к о в а важна с т а р а т а м ъ д р о ст , к о я т о казва да п о ч и там е
б р ем е н н о ст т а . Б рем ен н ата тр яб в а да е изклю чително внима-
шелна по о тн о ш ен и е на н ещ а та, к о и т о приема. Д обри ят на

чин на хранене, д о с т а т ъ ч н а т а почивка, ч и с т и я т и свеж въз
дух и л еката физическа а к т и в н о с т на о т к р и т о са жизненоваж
ни. П р едп азван ето на б р ем ен н и те о т всякакви създадени о т
човека химически вещ еств а, т ю т ю н е в дим, радиация, лекар
с т в а и други щ е им помогне да р о д я т д е т е с ниско ниво на
то кси ч н о н атоварване, к о е т о ще му п редостави добър с т а р т
в ж и во та.
А какво да кажем за д руги те деца в се м ей ств о то ? Клинични
я т ми о п и т показва, че б р а т я т а и с е с т р и т е на деца с ау ти -
зъм, х и п е р а к т и в н о с т и други състояния, свързани с GAPS, н е
изменно са засегнати о т аб н орм н ата тел есн а флора и с ъ с т о я
н и я т а , к о и т о т я предизвиква. Н ай-често ср ещ ан и те о т т я х
са екзема, астм а, храносмилателни проблеми и анемия. По-ред
ки са синдром на д еф и ц и т на внимание със или без х и п еракти в
н о с т , диспраксия, дислексия и аутизъм . Тези деца, разбира се,
са наследили с ъ щ а т а флора к а т о б р а т я т а и с е с т р и т е си с
GAPS. Поради г е н е т и ч н и т е разлики, разли чн ото то кси ч н о на
т о в а р в а н е при р аж д а н е то и други ф а к т о р и дисбалансът на
т я х н а т а тел есн а флора и т о к с и ч н о с т т а , к о я т о т о й предиз
виква, се п р о явяват по различен начин. Добре функционираща
т а чревна флора е о сн овн и ят регулатор и домакин на н а ш а та
имунна систем а. А лергиите к а т о ек зем ата и а с т м а т а са резул
т а т о т зле функциониращ а имунна си стем а, а са н ай -ч есто
ср ещ ан и те състояния, к о и т о наблюдавам при б р а т я т а и сес
т р и т е на д е ц а т а с аутизъм .
Обикновено х р ан о см и л ател н и те смущения при б р а т я т а и
с е с т р и т е са в по-лека форма, о т к о л к о т о при д е ц а т а с GAPS. И
все пак са д о с т а ч е с т о срещани, к о е т о не е изненадващо, при
положение, че т е з и деца също са унаследили ч р е в н а та си фло
ра о т м а й к ат а на п о -теж к о з а с е г н а т о т о си брапгче или се-
стр и ч е.
А немията е нещо, к о е т о не се възприема за свързано с аутиз-

ма, екзем ата, а с т м а т а , синдрома на д е ф и ц и т на вним анието,
ш и зоф рен и ята и д р у ги те р азс тр о й с тв а, свързани с GAPS. Въп
реки т о в а обаче п о в е ч е то деца с GAPS, к о и т о съм виждала, из
гл еж д ат бледи и с нездрав т е н на л и ц е то , а к р ъ в н и те им и з
следвания п о к а зв а т р е з у л т а т и , т и п и ч н и за анемия. К о г а т о
погледна м ай к и те, б р а т я т а и с е с т р и т е на т е з и деца обаче,
т е п о ч т и винаги изглеж дат също то л к о в а бледи. П р и ч и н ата
е, че п о в е ч е т о хора с нарушена чревна флора и м а т различни
ста д и и на анемия. Вече обсъдихме в п редходн и те глави защо се
случва т о в а . Тук бих искала само да спомена, че анем ията, дори
и в лека форма, е нещо, к о е т о не бива да се пренебрегва, т ъ й
к а т о е придружена с п о с т о я н н о усещане за умора, липса на
енергия и издръж ливост и т р у д н о с т и с кон ц ен тр ац и я та, с из
пълнението на еж едневните задачи и ученето.
К а т о цяло, след случаите на много сем ей ства с деиа с GAPS,
съм установила, че н ай -ч есто т р я б в а да се лекува ц я л о т о се
м ей ство . Н ай-основната цел на т е р а п и я т а т р я б в а да е норма
л и зи р а н е то на ч р е в н а т а флора и сп р ав я н ето с н ед о сти га на
хр ан и тел н и вещ ества. К о гато ц я л о т о с е м ей ств о с т а н е по-
здраво, р о д и т е л и т е и м а т повече енергия и издръж ливост да
п о ср ещ ат проблем ите на д е т е т о си и да о т г л е ж д а т д руги те
си деца. С е м е й с т в о т о е жив организъм и т р я б в а да се разглеж
да и лекува 6 цялост. В б о р б а та си да помогнем на н аш и те деца
с GAPS ние, р о д и т е л и т е , сме много склонни да пренебрегваме
себе си. В крайна см етк а обаче пие всички искаме да имаме здра
во и силно сем ей ство. Нали така?!
8. Ваксините:
Ваксината против морбили,
п аротит и рубеола причинява ли
аутизъм?
Човешкият ум. е като чадър -
работи по-добре, koeamo е отворен.
УОЛТЪР ГРОПИУС. 1965
КОГАТО СТАВА ВЪПРОС за аутизъм , не можем да избегнем въп

роса за ваксината проти?) лю рбш и, парот ит (заушка) и рубео
л а и ваксин и те к а т о цяло. В м о я т а п р а к ти к а съм срещала ня
кои р о д и те л и на деца с аути зъм , к о и т о с в ъ р зв а т р а зс т р о й
с т в о т о на д е т е т о си с вакси н ата п р о т и в морбили, заушка и
рубеола, макар че п о в е ч е т о р о д и те л и не о т к р и в а т подобна
връзка. С ъщ и ят брой сем ей ства св ъ р зв ат р егр еси ята на д е т е
т о си с ваксинат а п р о т и в дифтерия, т ет анус и кокгюш. След
к а т о д-р Уейкфилд провежда изследването си, т о з и въпрос до
бива ш ирок о б щ ествен отгл ас. Б р и т а н с к о т о п р а в и т е л с т в о
и н в ес ти р а много усилия и ср ед ства, за да убеди о б щ е с т в о т о ,
че ваксин ата п р о т и в морбили, заушка и рубеола е безопасна. И
д о к а т о вни м ани ето беше съ сред оточен о върху т а з и ваксина,
други ваксини също бяха подложени на съмнение поради ф акта,
че много о т т я х съ д ъ р ж ат к он серван т, наречен т ш иерозал,
к о й т о е ком пон ен т на живака, наред с много други токсичн и и
съмнителни съставки. Ваксината п р о т и в диф тери я, т е т а н у с
и коклюш, съдържаща тим ерозал, беше забранена в много с т р а
ни. В други държави обаче е възможно да има коли чества о т
с т а р а т а формула, включваща тим ерозал, к о я т о все ощ е да се
и н ж ек ти р а на б е б е т а т а . Много ваксини са нови и не са били

т е с т в а н и д о с т а т ъ ч н о дълго, но очевидно б р о я т на усложне
н и я т а о т т я х е много по-висок, о т к о л к о т о бихме очаквали. На
всичко о т г о р е не бива да забравяме, че ваксин и те са комерси
ални продукти, произвеждани с цел печалба. Вярно ли е, че т р и
т е милиона паунда, к о и т о б р и т а н с к о т о п р а в и т е л с т в о е по
харчило за промоция на ваксин ата п р о т и в морбили, заушка и
рубеола, са п латени о т компании с финансов и н те р ес о т при
л о ж ен и ето на т а з и ваксина?
И т а к а , причинявали ваксината п р о т и в морбили, п а р о т и т
и рубеола аутизъм?
Не вярвам, че н е щ а та са то л ко в а п р о сти . Тук е м я с т о т о да
разгледаме ваксините к а т о цяло.
Да видим какво се случва с д е ц а т а в м о д е р н о т о об щ ество.
К а т о се огледате около себе си, колко здрави деца виж дате?
А с т м а т а , екзем ата, д и а б е т ъ т , алерги и те, с е н н ата хрема,
хран осм илателни те р а зс т р о й с т в а , си н д ром ъ т на д еф и ц и т на
вн и м ан и ето и р а з с т р о й с т в а т а о т а у т и с т и ч н и я с п е к т ъ р са
придобили епидемични мащаби! П о в с ч е т о о т б р а т я т а и сес
т р и т е на д е ц а т а а у т и с т и са с екзема, а с т м а или друго о т по
со ч ен и те р а зс т р о й с т в а . И въпреки че всички т е з и здравослов
ни проблеми изглеж дат различни, т е и м а т обща х ар актер и с
т и к а - слаба имунна си стем а. С лабата имунна си стем а не реа
гира на а т а к и т е о т външния с в я т по нормален начин! Ваксина
т а е сериозна а т а к а о т външния с в я т . П р о и зв о д и те л и те на
ваксини ги п р о и зв еж д ат за деца с нормална имунна си стем а,
реагиращ и на в акси н и те по предвидим начин. При все т о в а
обаче в съ вр ем ен н о то о б щ ес тв о с модерния начин на ж и в о т
ние стр ем главо се движим към ситуация, в к о я т о все повече
деца няма да са с нормална имунна си стем а и няма да р еаги р ат
на в акси н и те според оч акван и ята. При много о т т е з и деца
ваксината, к о я т о е огромно н атоварван е за една вече увредена
имунна си стем а, стаВ а „п оследната капка, к о я т о прелива ча

ш а т а “ и дава началото на състоян и я к а т о аутизъм , астм а, ек
зема, д и а б е т и др. При други деца, ч и я т о имунна си стем а е ув
редена в по-слаба ст е п е н , ваксин ата няма да с т а р т и р а заболя
ване, но ще задълбочи увреж дан ето на им унната си стем а и ще
доближи д е т е т о до б о л е с т т а . Въпреки всичко, ако им унната
си стем а на д е т е т о е сериозно увредена, т о ще се разболее, до
ри и в акси н и те да се и зб е гн а т напълно. Днес, след к а т о т о з и
въпрос е добил то л ко в а висока сте п е н на о б щ ес тв е н о с т, мно
го р о д и тел и не ваксин и рат д е ц а т а си изобщо. В м о я т а клини
ка срещам все повече деца с GAPS, к о и т о не са ваксинирани. И
въпреки т о в а т е с т р а д а т о т аутизъм , синдром на д еф и ц и т
на в н и м ан и ето , а с т м а , екзема и други проблеми, свързани с
GAPS. Изглежда, че р е ш а в а щ и я т ф а к т о р е с ъ с т о я н и е т о на
и м унната си стем а на д е т е т о , а не ваксините.
Макар и ваксината п р о т и в морбили, заушка и рубеола да не е
п р я к а т а причина за п о я в ата на аутизъм , т я може сериозно да
навреди на д е ц а т а със слаба имунна с и с т е м а и при някои о т
т я х може да о ткл ю ч и заболяването.
След всички скандали около ваксин и те не бива да сме изнена
дани, че много хора са п р о т и в В аксинирането в д е т с к а въз
р а с т изобщо. Това, к о е т о т е з и хора заб равят обаче е, че преди
е р а т а на ваксин и те е било нормално всяко сем ей ство да загуби
едно, две, т р и и понякога дори повече деца поради д етск и ин
фекциозни б о лести к а т о морбили, рубеола, заушка и други. То
ва е зак о н ъ т на е с т е с т в е н и я подбор, к о й т о м ай к ата природа
е наложила на всички живи съ щ ества на З ем ята. Всяко ж и в о т
но губи някакъв п р о ц е н т о т м алките си. В същ ност при много
ж ивотински видове п о в е ч е то б е б е т а у м и р ат и оц еляват само
най-силните. З а к о н ъ т на е с т е с т в е н и я подбор прави т а к а , че
на п л а н е т а т а да ж и в е я т само н ай -д обри те и най-добре адап
т и р а н и т е п р е д с т а в и т е л и на всеки вид. В модерния с в я т ние,
г
98 | п ъ р в А ЧАСТ
£
K a kt t o се с л у ч в а
х о р ат а , не сме го т о б и да се подчинябаме на т о з и закон. Никоя

майка няма да о с т а б и д е т е т о си да загине, к о г а т о съ щ еству
в а т начини да го запази жибо, въпреки че т о в а д е т е може да не
е най -доброто и най-добре а д а п т и р а н о т о , к о е т о т я може да
роди. Д е т с к и т е инфекциозни б олести са един о т инструм ен
т и т е на е с т е с т в е н и я подбор. Д ец ата, к о и т о у с п е я т да ги
преболедуват, излизат о т т я х по-силни и с по-укрепнала имун
на систем а; слабите деца не ги преж ивяват. В аксините са един
о т начините, к о и т о ние, х о р ата, сме изобретили, за да помог
нем на н а ш и т е слаби деца да о ц ел еят. Така че не можем да се
о ткаж ем о т ваксин и те напълно, освен ако не сме г о то в и да се
подчиним на т о з и природен закон. Необходимо е да си израбо
т и м по-рационален подход към тя х .
В аксините, к о и т о са спасили ж и в о т а на милиони деца по
с в е т а през последния век, с т а в а т опасни поради п р о м ен и те 6
нашия начин на ж и в о т . Б р о я т на д е ц а т а с увредена имунна сис
т е м а в р а з в и т и т е с т р а н и е огром ен и р а с т е всекидневно.
Време е м едицинските специалисти и п р а в и т е л с т в а т а да пре
разглед ат о т н о ш е н и е т о си към ваксините. П рави лото всеки
човек да бъде ваксиниран т р я б в а да се промени!
В т ази кн и га аз предлагали следнат а процедура: т р я б в а да
се проведе ш ирокообхватно имунологично изследване на всяко
бебе, преди да се вземе реш ение за ваксинация. Това изследване
т р я б в а да включва:
1. Въпросник за оценка на анамнезата на р о д и т е л и т е и бебето.

2. Ш ирокообхватен анализ на и зп р аж н ен и ята и у р и н а та, за
да се оцени р и с к ь т о т дисбаланс на ч р е в н а та флора при бе
б ет о .
3. Т ест, с к о й т о да се оцени и м унният с т а т у с на б еб ето .
K a kO o се с л у ч в а
Тези въпросници и т е с т о в е т р я б в а да са включени в подхо

дящ предимунизационен панел за всички б е б е т а и р е з у л т а т и
т е о т изследването следва да и г р а я т същ ествен а р о м в про
цеса на вземане на реш ение о тн о с н о т о в а , кои о т посочен ите
по-долу мерки да се предприем ат:
• Б еб ето да не се ваксинира. Едно д е т е , родено о т майка с миал-

гичен енцсфаломиелит, фибромиалгия, храносмилателни про
блеми, астм а, екзема, теж ки алергии, автоимунни заболяванин
или неврологични проблеми не бива да се ваксинира. Бебе, кое
т о има екзема, астм а, храносмилателни проблеми или какво-
т о и да е друго р азстр о й ств о , к о е т о може да е проявление на
нарушена чревна флора и отслабен и м у н и те т, тр яб в а да бъде
отбелязано с червен флаг, с мнение да не се ваксинира! По-мал
к и т е б р а т я и се стр и на деца с аутизъм, т еж к а екзема, астма,
алергии, синдром на д еф и ц и т на вниманието, епилепсия и ин*
сулинозависим д и а б е т не бива да б ъ д а т ваксинирани. На по-
късна в ъ зр аст т е з и деца м о г а т да се изследват о т н о в о и в
случаите, к о га то д е т е т о не показва имунен деф и ци т, може
да се помисли за единични ваксини. Тези единични ваксини
тр яб в а да се п о с т а в я т през най-малко ш е с т седмици.
• О тлагане на ваксинациите, д о к а т о не се п о д о б р ят резулта
т и т е о т и зследванията. Това се о т н а с я за б е б е т а т а о т
здрави майки и не проявяващ и никакви к о н кр етн и здравни
нарушения, но ч и и т о изследвания д е м о н с т р и р а т о тк л о н е
ния в им ун ната систем а. Тези деца следва да се изследват на
всеки ш е с т до осем месеца и да б ъ д а т ваксинирани едн о
к р а тн о , едва к о г а т о са го то в и за т о в а .
• С т а н д а р т е н имунизационен п р о то к о л с единични ваксини.
Той следва да се прилага за зд р ав и те б е б е т а на здрави роди
т е л и , ч и и т о изследвания п о к азв ат нормално р а зв и т и е на
им унната систем а.
100 I п Ъ Р В Л Ч А С Т
у
Това са само първоначални насоки, к о и т о т р я б в а да се разра

б о т я т допълнително, за да се съ стави подходящ имунизацио-
нен протокол. Тези т р и милиона, к о и т о б р и т а н с к о т о прави
т е л с т в о е похарчило за промоция на ваксин ата п р о т и в морби
ли, заушка и рубеола, биха били д о с т а т ъ ч н и за р азр а б о тв ан ет о
на подобен п р о то ко л и според мене т о в а щеше да е много по-
смислена и нвестиция 6 б ъ д ещ о то здраве на нацията.
По о т н о ш е н и е на актуалния с т а н д а р т е н имуиизационен
п р о т о к о л има ож есточ ен спор о тн о сн о т о в а дали да се п о с т а
в я т само единични ваксини в м е с т о комбинирани, к а к в и то са
вакси н и те п р о т и в м орбили, зауш ка и рубеола и п р о т и в диф
терия, т ет анус и коклюш. В е с т е с т в е н а ситуация едно д е т е
никога не е подложено на морбили, заушка и рубеола едновре
менно. Д ей ств и тел н о в т е з и много редки случаи о т миналото,
к о г а т о две о т т е з и инфекции са п ротичали едновременно, 6
м ед и ц и н ск ата л и т е р а т у р а се описва увредено физическо и
психично р а зв и т и е на д е т е т о . Разбира се, за щ и т н и ц и т е на
ком бинираните ваксини биха казали, че милиони деца по целия
с в я т са били ваксинирани по т о з и начин без никакви нежелани
стр ан и ч н и еф е к ти о т т о в а . И все пак, к а т о се вземе под вни
мание, че с ъ с т о я н и я т а о т сп ек тъ р а на GAPS д о с т и г а т епиде
мични мащаби, т р я б в а да преразгледаме с т р а т е г и я т а си. Мно
го в е р о я т н о е ком би н и ран и те ваксини да б ъ д а т изцяло п ре
м ахнати.
!! к f # Л Ч А С Т | 1(]
9. Шизофрения
ШИЗОФРЕНИЯТА Е ГОЛЯМАТА ЧАНТА, 6 к о я т о п с и х и а т р и т е

слагат всички тр у д н и за разбиране п ац иенти . Има зн ач и тел
но припокриване между депресия, биполярно р а зс т р о й с т в о ,
обсесивно-компулсивно р а зс т р о й с т в о , дислексия и ш изофре
ния. Много ч е с т о един п ац и е н т се диагностицира с биполяр
но р а з с т р о й с т в о , а по-късно му се п о став я диагноза „шизо
френия“. Д еп реси ята ч е с т о е е д и н с т в е н и я т си м п том , кой
т о п а ц и е н т ъ т е проявявал с години, преди да се р а зв и я т
д р у ги те си м п том и на шизофрения. Ч леновете на сем ей ства
т а на п а ц и е н т и т е с шизофрения обичайно с т р а д а т о т дис
лексия, диспраксия, депресия, биполярно р а з с т р о й с т в о , ау-
тизъм ,.синдром на д еф и ц и т на вни м ани ето и обсесивно-ком
пулсивно р а з с т р о й с т в о . При п с и х и а т р и ч н и т е заболявания,
също к а к т о и при т р у д н о с т и т е с у ч ен ето , наблюдаваме, че
п а ц и е н т и т е не п а с в а т т о ч н о в н аш и те диагностични рам
ки. Дали т о в а не се дължи на ф ак та, че пропускаме източн и ка
на проблем ите, к о й т о причинява всички т е з и сьстоян и я при
разли чн и те хора?
Е д и н с т в е н о т о лечение, к о е т о м о д ер н ата психиатрия мо
же да предложи на ш и зоф рен и ц и те, са а п т и п с и х о т и ч н и т е
лекарства. И зползването на подобни л ек ар ств а ч е с т о се ос
новава на принципа на п р о б а т а и гр е ш к а т а и въпреки че в
много случаи п с и х о т и ч н и т е си м п том и д е й ств и те л н о се кон
т р о л и р а т чрез т я х , т е з и лекарства и м а т сериозни стр ан и ч
ни е ф е к т и и не лекуват п ац и ен та. К ак то п о в е ч е т о медика
м е н т и , прилагани 6 съ врем ен н ата медицина, т е са с и м п т о
м ати ч н и , к о е т о означава, че само огран и чават с и м п т о м и т е ,
без да лекуват заболяването. А н ти п с и х о ти ч н и те лекарстве
102 XI п1. |>8А ЧАСТ

ни с р е д с т в а о г р а н и ч а в а т с и м п т о м и т е само със средн о

15-25%, к о е т о означава, че о с т а н а л и т е 75-85% о с т а в а т без
лечение.
Преди е р а т а , в к о я т о ф ар м ац ев ти к ата управлява медици
н а т а , п си х и а т р и т е редовно са докладвали, че п а ц и е н т и т е им
не само и м а т психични проблеми, но и т в ъ р д е много физиче
ски. Н ай-често срещ ан и те физически проблеми са храносмила
тел н и , сърдечно-съдови, д и аб ет, белодробни и урогенитални
инфекции, автоимунни заболявания и други признаци на имуно
логични отклонения. В с т а р Учебник по психиат рия о т Хен-
дерсън и Гилеспи, публикуван през 1937 г., ясно се заявява: „Във
всеки случай е абсолю тно необходимо да се направи пълно фи
зическо изследване - ш и зоф рен и ц ите обикновено са недохра
нени“. С ъврем енните изследвания д оказват, че т о в а е вярно.
При ш изоф рениците редовно се наблюдава недости г на в и т а
мини (к а т о ниацин и,\и В(, В6, В12, В(, фолиева киселина, в и т а
мин С) и много минерали (магнезий, цинк, манган и др.). Канад
ски лекар, п окой н и ят Абрам Хофър, успешно е излекувал хиляди
шизофренични п ац и ен ти с добавяне на витам ини В?, В)2, фоли
ева киселина и ви там и н С. Американският лекар Карл Пфайфер
е изследвал повече о т 20 000 п ац и ен ти и е доказал, че т е р а
п и я т а на п а ц и е н т и т е с хран и телн и добавки и д и е т а може
да е много по-еф ективна о т прилагането на лекарства по ре
ц еп та.
Защ о п а ц и е н т и т е с ш изофрения са с недоимък на храни
тел н и вещ ества? Вече знаем, че о т г о в о р ъ т може да се намира
ед и н ствен о в т е х н и т е храносмилателни си стем и , ф ренски
я т п си х и атър Филип Пинел е написал преди п о ч т и 200 годи
ни: „О сн овн ото седалище на л у д о с т т а в общия случай е в об
л а с т т а на сто м ах а и ч е р в а т а “. Американският професор д-р
К ъ р ти с Доан, е п о св ети л много години да изследва в р ъ зката
между хран осм илателни те отклонения и психичното състоя-
първа ч а с т ; ц )5
ние на шизофреничнише п ац иенти . Вече казахме, че същ еству

ва зн ач и тел н о припокриване между с т о м а ш н и т е б олести и
ш и зоф рен и ята и д-р Доан установява, че с и м п т о м и т е на ши
зо ф р ен и ята м о г а т да се о гр ан и ч ат същ ествено, к а т о се пре
м а х н а т всички зърнени храни о т д и е т а т а . Той у стан овява
още, че някои култури в ю ж н ата ч а с т на Тихия океан, к о и т о
никога не са консумирали зърнени храни, не с т р а д а т о т ш изо
френия. Едва к о г а т о в ъ зп р и ем ат западния начин на хранене,
к о й т о е пълен със зърнени култури, при т я х за п о ч в а т да се
с р е щ а т случаи на шизофрения. Друг подходящ пример е Ирлан
дия, к ъ д с т о х о р а т а не са консумирали пшеница до картоф ения
глад през 1845. Преди т о в а не е имало реги стри ран и случаи на
ш изофрения или стом аш н о-чревни б о л ести в Ирландия. О т -
к а к т о са възприели п ш ен и ц а та за храна, з а б о л я е м о с т т а о т
стом аш н о-чревни б о л е сти и ш изофрения при и р лан д ц и те е
една о т най-високите в св ета . В края на 7 0 -те години на XX век
беше установено, че г л у т е н ъ т в зъ р н ен и те храни и казеи н ъ т
о т м л я к о т о м о г а т да се п р ев р ъ щ а т в о п и а т и в храносмила
т е л н а т а си стем а, к о и т о след т о в а се аб со р б и р ат в к р ъ вта ,
п рем и н ават през кръвн ом озъчн ата бариера и засягат мозъка.
Тези о п и а т и са о т к р и т и в у р и н ата на п а ц и е н т и т е с шизофре
ния, к а к т о и на т е з и с депресия и автоимунни заболявания. По-
късно д-р Райхелт 6 Норвегия и д-р Ш ато к във Великобритания
о т к р и в а т съ щ и те в ещ еств а в у р и н ата на деца с аутизъм . Е т о
как ш изоф ренията и а у т и з м ъ т се о к азват 6 една и съща компа
ния. С тан а ясно, че и д в е т е групи п ац и ен ти не м о г а т дахрано-
см илат глутена о т зъ р н ен и те храни и казеина о т м лякото.
Ш и зо ф р ен и ц и те обикновено р а зв и в а т п си хоти ч н и симп
т о м и в ти й н ей д ж ъ р ската в ъ зр ас т или в н ачалото на д в а й с е т
т е си години. К о гато обаче разговарям подробно с р о д и тел и
т е на т е з и п ац и е н т и , пред мене се разкрива к а р т и н а т а на
GAPS. М айките на п а ц и е н т и т е п о ч т и винаги и м а т диебалан-
•J
104 \ П Ъ Р В А Ч АСТ
%
К а к в о се с лучва
сирана чревна флора и св ъ р зан и те с нея р а з с т р о й с т в а . Това

означава, че т е п р ед ав ат т а з и увредена флора на б е б е т а т а си.
Голяма ч а с т о т п а ц и е н т и т е с шизофрения не са били кърмени,
к о е т о допълнително е увредило ч р ев н а та им флора и имунна
т а им си стем а. О т и с т о р и я т а на зд р а в н о то им съ стоян и е в
д е т с т в о т о с т а в а ясно, че п а ц и е н т и т е са били физически бол
ни, много преди да р а з в и я т психични синдроми. Храносмила
тел н и проблеми, алергии и реакции към храна, екзема, а с т м а
т и ч н и п р и стъп и , недохранване, липса на издръжливост, хипе-
р а к т и в н о с т , д еф и ц и т на вним анието, диспраксия, дислексия,
умора, р аздразн и телн ост, нарушен сън, нощни страхове са об
щи проявления при т е з и п ац и ен ти . Всички т е з и си м п то м и
п о к азв ат, че д е т е т о е имало дисбаланс на ч р е в н а т а флора с
всички обичайни последици о т т о в а : недохранване с н ед ости г
на м н о ж еств о хр ан и тел н и вещ еств а, отсл абен и м у н и т е т и
т о к с и ч н о с т , идваща о т ч ер в ата. С м есицата о т т е з и т о к с и
ни очевидно не е била так ав а, че да направи д е т е т о а у т и с т ,
например, но е била д о с т а т ъ ч н а , за да предизвиква други про
блеми. В т е з и случаи ш и зоф рен и ята не идва о т н и щ о то , т я е
следствие о т GAPS.
К а т о имаме предвид, че с и м п т о м и т е на шизофрения обик
новено се п о яв яв ат около п у б е р т е т а , е разумно да предполо
жим, че т о й играе определена роля в о т к л ю ч в а н е т о на ш изо
ф рен и ята. Възможно е голем и те хормонални промени през пу
б е р т е т а по някакъв начин да с ъ д е й с т в а т на т о к с и н и т е в
д е т с к о т о т я л о и да т л а с к а т д е т е т о към психически н е с т а
билно състояние. Възможно е също т а к а х о р м о н и те да о т в а
р я т кръвном озъчната бариера за някои о т т о к с и н и т е , к о и т о
са били в т я л о т о на д е т е т о през целия му ж и в о т , но не са мо-
жели да д о с т и г н а т до мозъка преди п у б е р т е т а . Друга и н т е
ресна възм ож ност е да се случва нещ о нередно в п р о ц еси те на
съзряване на мозъка. Очевидно през разли чн и те е т а п и на рас-
ш ежа м о зъ к ъ т о к а с т р я с в о и т е р е ц е п т о р и . Н а й -а к т и в н о т о
о к а с т р я н е н аст ъ п в а на двегодиш на в ъ зр а с т и в п у б е р т е т а .
Възможно е през п у б е р т е т а оп иоподобните п еп ти д и и други
т е то к си н и , к о и т о и д в а т о т ч е р в а т а на младия човек, да се
н ам есват в т о з и е с т е с т в е н процес на окастрян е и да т л а с к а т
мозъка в психози. Да се надяваме, че б ъ д ещ и те изследвания ще
в н е с а т я с н о т а по т е з и въпроси. Това, к о е т о е очевидно, е, че
проявленията на психоза са п р о с т о продължение на физически
т е проблеми в д е т с к а в ъ зр ас т, а не нова б о л ест, к о я т о се е
появява о т нищ ото!
Т о к с и ч н о с т т а , к о я т о се произвеж да о т н аруш ен ата мик
робна маса в х р ан осм илателната си стем а на п ац иента, засяга
мозъка и причинява с и м п т о м и т е на шизофрения. И т а к а , за да
помогнем на п ац иента, т р я б в а да се о т ъ р в е м о т т а з и т о к с и ч
н о с т . За да п ости гнем т о в а , т р я б в а да излекуваме храносмила
т е л н а т а му систем а.
М о ят клиничен о п и т показва, че х р а н и те л н и я т режим, кой
т о предписвам за д е ц а т а с GAPS, р а б о т и много добре при па
ц и е н т и т е с шизофрения.
Вярвам, че т о в а се случва, понеже т о з и х ран и тел ен режим
лекува о б ви вката на ч е р в а т а и възстановява нормалния баланс
на ч р е в н а т а флора. Р е з у л т а т ъ т е, че п а ц и е н т ъ т започва да
усвоява и абсорбира х р а н а т а правилно. Ч е р в а т а с п и р а т да са
основен и зт о ч н и к на токси н и в т я л о т о и с т а в а т основен из
т о ч н и к на хранителни вещ ества, к а к т о т р я б в а да бъде. Кога-
т о н е д о с т и г ъ т на хранителни в ещ е ств а и т о к с и ч н о с т т а си
о т и д а т , с и м п т о м и т е на психоза и зчезват заедно с тя х .
106 1 пъп Ч А С Т
Какво да кажем за лекарствата?
Това е много важен въпрос, к о й т о т р я б в а да се вземе под вни

мание. Много рядко се срещ а п ац и е н т с психично заболяване,
к о й т о не взема ан т и п с и х о ти ч я и лекарства. А нти психоти ц и-
т е п р о м ен ят биохим ията на мозъка и според последните про
учвания дори с т р у к т у р а т а му. В скорошни публикации 6 Lancet
и Am erican Jo urnal o f Psychiatry се предполага, че дълготрайна
т а у п о тр еб а на невролептици може да причини мозъчна а т р о
фия. Все още не е и звестн о дали т е з и промени са обратим и. И
на всичко о т г о р е а н т и п с и х о т и ч н и т е л ек а р ств а и м а т дълъг
списък о т стр ан и ч н и е ф е к т и и в с ъ щ н о с т т а си са токсични.
И т а к а , логично е всеки п ац и е н т да иска да се о т ъ р в е о т лекар
с т в а т а , ко л ко то е възможно по-скоро, важно е обаче, gokam o
подлагаме пациент а надет оксикация чрез хранит елен режим,
д а не променяме лечениет о м у, д о к а т о са м и ят т о й не е г о т о в
за т о в а . Ще обясня защо. К огато сме сигурни, че чрез д и е т а и
хран и телн и добавки сме постигнали съ щ ествен о подобрение
на ф и зи ческо то и у м с т в е н о т о съ стоян и е на п ац и ен та и т о й
вече е стабилен, ние можем да п р и стъ п и м към спиране на ле
к а р с т в а т а . Въпреки ф а к та , че ф а р м а ц е в т и ч н и т е компании,
произвеждащ и н евр о л еп ти ц и , п озволяват на п а ц и е н т и т е да
с п и р а т т е з и л екарства изведнъж, има значителен брой публи
кувани клинични изследвания, к о и т о п оказват, че ант ипсихо
т ичнит е лекарст ва т рябва д а се спират м н ого бавно и м ного
внимат елно. В н езап ното спиране на т е з и лекарства може да
причини сериозна а б с т и н е н т н а реакция, за щ о т о биохим ията
и с т р у к т у р а т а на мозъка се нуж даят о т време, за да се адап
т и р а т към л и п сата на м едикам ента. К о гато л е к а р с т в о т о се
спре изведнъж, аб сти н ен ц и ят а обикновено се възприема к а т о
п о в т о р н а поява на б о л е с т т а и п а ц и е н т ъ т о т н о в о преминава
на лекарства. Жизненоважно е да р аб о ти м в т я с н о сътрудни-
чссшбо с п си хиатъра на п ац иента, за да намаляваме д о з и т е на

л е к а р с т в о т о «много бавно и п остеп ен н о и да избегнем абсти -
нснцията. В зависим ост о т д о зи т е на л е к а р с т в о т о и о т про
д ъ л ж и т е л н о с т т а иа приема т о з и период може да о т н е м е м е
сеци, понякога и години (ако п а ц и е н т ъ т е бил на к о к тей л о т
лекарства). През т о з и период м о г а т да се о ч а к в а т ти п и ч н и
си м п то м и на абстиненция: гадене, повръщ ане, липса на апе
т и т , главоболия, летарги я, липса на енергия, нарушения на съ
ня и ч е с т а и внезапна смяна на и а с т р о е н и я т а . Един о т с т р а
н и ч н и т е е ф е к т и иа н ев р о л еп ти ч н и тс лекарства е качван ето
на т е г л о и задърж ан ето на вода в т я л о т о . И т а к а , 6 процеса на
спиране на л е к а р с т в а т а може да се очаква загуба на тегл о. Ма
кар че загубата на т е г л о може да бъде д о с т а внезапна, т я обик
новено е в р а м к и т е на н орм ал н ото за с ъ о т в е т н и я човек и не
т р я б в а да предизвиква особени притеснения.
Бих искала отново да подчертая, че е важно първо да захра
ним п ац и е н та с хранителни в ещ еств а и да премахнем причи
н а т а за проблема, а именно GAPS, преди да започнем процеса на
спиране на л е к а р с т в о т о . Много е важно за п ац и ен та и за близ
к и т е му да разб ер ат, че в т о з и период на о тказван е о т лекар
с т в о т о за него е жизненоважно да се придържа с т р и к т н о към
хранителния режим, прилаган при GAPS! Това не е подходящи
я т м о м е н т да се отклон явам е о т д и е т а т а и х р а н и т е л н и т е
добавки! След к а т о п р и е м ъ т иа л екар ств а спре успешно и па
ц и е н т ъ т е бил стаби л ен в продължение на най-малко година,
т о й може о т врем е на време да яде различни храни (неразре
шени в хранителния режим), но не по-рано.
108 ^ ПЪР ВА Ч А С Т
$
Пелагра
Има група шизофреници, к о и т о може да не с т р а д а т о т т о в а

заболяване, а да са болни о т пелагра. П елаграта е н ед о сти г на
в и там и н В, (ниацин, или ниацинамид). Т и п и ч н и те си м п том и
на пелагра н ап одобяват т е з и при шизофрения - заблуди, халю
цинации, обърканост, главоболия, т р е в о ж н о с т , депресия, раз
д р азн и тел н о ст с м н ож ество физически сим птом и: д е р м а т и т ,
хронична диария и възпаление на лигавиците. Преди т а з и бо
л е с т е засягала б е д н и т е народи, ч и я т о д и е т а се е основавала
най-вече на царевица. Б олните о т пелагра са били т р е т и р а н и
п о ч т и к а т о прокажени, преди да се о т к р и е и с т и н с к а т а при
чина за заболяването. Х о р ата вярвали, че п елаграта е инфекци
озна и заразна, д о к а т о не се установява, че т я се лекува напъл
но чрез хранителен режим, б о г а т на в и там и н В}. Канадски пси
х и а т ъ р д-р Абрам Хофър помага на хиляди п ац и ен ти с ш изо
френия, к а т о п р о с т о добавя в х р а н а т а им големи дози (2 -4
грама на ден) в и там и н В,. В последствие т о й добавя в и там и н
С и други хранителни вещ ества в лечебната си програма.
Л ечебната програма за п ац и ен ти с GAPS е с високо съдържа
ние на ви там и н В}. И все пак въз основа на изследването на д-р
Хофър аз см ятам , че наред със следването на хранителния ре
жим за п ац и ен ти с GAPS ш изоф рениците т р я б в а да п р и ем ат и
допълнително коли чество в и там и н В. - ниацин, или ниацина
мид - под ф о р м а т а на хран и телн а добавка, в кол и чество 1-2
грама на ден през п ъ р в и т е седмици о т л еч ен и е то си. Ниаци-
н ъ т предизвиква зачервяване на к о ж а т а за 15-25 м инути. Това
е нормална реакция и не бива да тр ев о ж и пациента. Ако все пак
т о в а е проблем за него, има ниацин, к о й т о не предизвиква т а
кава реакция. Винагу е добре всяко лечение да се назначава под
наблю дението на специалист.
8
П ЪР В А Ч А С Т i 10с
*
Най-общо същ ествува схващ ането, че ш и зоф рен и ята е неле

чима. Това обикновено се казва на п а ц и е н т и т е и бли зките им
при п о с т а в я н е т о на диагнозата. И все пак о п и т ъ т на декари
к а т о Абрам Хофър, К ърти с Доан, Карл Пфайфър и много други,
к о и т о са лекували п а ц и е н т и т е си чрез хранителен режим, по
казва, че т о в а съвсем не е так а. Хиляди п ац и ен ти по с в е т а из
цяло са се възстановили чрез прилагане на подходящ х р а н и т е
лен режим и приемане на хранителни добавки. Л ечението чрез
д и е т а е р еш ен и ето за т е з и п ац и ен ти и все повече психиатри
са наясно с т о в а . И все пак, н ач и н ът, по к о й т о към м о м е н т а е
организирана съ врем ен н ата официална психиатрия, предпола
га, че п а ц и е н т и т е и т е х н и т е сем ей ства са т е з и , к о и т о следва
да п р и л агат лечение чрез хран и тел ен режим. Това не е лесно
начинание, но се отплащ а. К ак то каза един о т м о и т е пациен
т и наскоро: „Вие б я х т е права за д и е т а т а ! Сега се ч у вствам
съвсем нормален. Ще се придържам стриктно към т о з и начин
на хранене и приема на хранителни добавки!“
ПО П Ъ Р В А Ч А С Т
Kakfio се с лучва
10. Епилепсия
ОПИТЪТ МИ ПОКАЗВА, че около 30% о т д е ц а т а със затруд н е

ния с у ч ен ето , н ай -ч есто а у т и е т и , с т р а д а т о т различни ви
дове п р и стъ п и . Някои с т р а д а т о т абсанс*, други получават
тонично-клонични гърчове или п р а в я т различни неволеви дви
жения, т и к о в е и спазми, т р е т и са със си м п том и , подобни на
т е з и при синдрома на Т урет, ч е т в ъ р т и си к л а т я т гл ави те и
периодично ц е л и т е им т е л а се т р е с а т или т р е п е р я т . Ч а с т
о т д е ц а т а и м а т п р и стъп и на плач и внезапни избутвания, кои
т о р о д и т е л и т е не м о гат по никакъв начин да овладеят. К акто
ми каза една майка: „Аз знам, че т о в а е някакъв вид п ри стъ п ,
к а т о гърч. Не можем да установи м връзка с него, не мисля до
ри, че изобщо ни чува, п р о с т о т р я б в а да му мине п р и с т ъ п ъ т ;
нищ о не може да го спре. Можем само да го о стави м да премине
и к о г а т о п р и с т ъ п ъ т свърши, т о й спира сам.“ След п ри стъ п а
д е ц а т а обикновено са сънливи или мудни, или много уморени и
стресирани.
С ъ щ е ст в у в а т различни форми на епилепсия. Класификация
т а е т в ъ р д е дълга и сложна. Освен т о в а има много други със
то ян и я, к о и т о м о г а т да п риличат на гърчове, но не се с м я т а т
за „истинска“ епилепсия (тр еп ер ен е, доброкачествен миокло-
нус 8 ранна бебешка в ъ зр ас т, доброкачествен и схващания на
в р а т а , рефлукс в бебешка въ зраст, и зтръ п ван е, стряскаме, па-
роксимален с в е т о в ъ р т е ж , т о к о в е и ри туал и сти чн и движения,
пароксимална х о р е о а т е т о з а , псевдогърчове, съ сто ян и я на
т р е в о ж н о с т , лекарствен о причинена д истони я, п р и стъ п и на
задушаване до посиняване, синкопи с пребледняване, вазовага-
* Абсанс (лат. absentia) - малък припадък, кратковременна загуба на съзнание (чес

т о 6 хода на епилепсия), съчетано с промени 6 ЕЕГ изследването. - Бел. ред.
5
П Ъ Р В А Ч А С Т Щ
лен синкоп, п р о ст и припадъци, мигрена, парколепсия, клатене

или удряне на главата, нощни стр ах о ве и т . и.). Много са фак
т о р и т е , к о и т о м о г а т да п р и ч и н я т еп и леп ти ч ен припадък:
т р е с к а , чернодробно или бъбречно заболяване, нарушения на
е л ек т р о л и т н и я баланс, ниска кръвна захар, липса на кислород,
ниско ниво на калций 6 к р ъ в т а , хормонални отклон ен и я, раз
лични м е т а б о л и т н и нарушения, въвеждане или спиране на ле
к ар ств о , т р ав м а, мозъчен ту м о р , изменения в кръ вон осн и те
мозъчни съдове, удари и токсин и . П о в еч ето о т епилептични
т е припадъци, особено при д е ц а т а , се кл аси ф и ц и рат к а т о
и ди о п ати чн и , к о е т о на медицински език означава „Не знаем
какво го причинява“. На м о д е р н а т а ни медицинска наука не е
и звестн о какво т о ч н о кара мозъка да създава електрическа бу
ря, к о е т о се изразява в еп и леп тичен припадък. Епилепсията е
ч е с т о срещано явление сред д е ц а т а и в ъ зр а с т н и т е с проблеми
с у ч ен ето . С т а т и с т и к а т а варира, но п о в е ч е т о о т л екари те
са съгласни, че около 10% о т п а ц и е н т и т е с леки затруднения с
у ч е н е т о и м а т епилепсия, а В т е ж к и т е случаи п р о ц е н т ъ т е
около 50, макар че някои лекари п о со ч ват до 80% о т т е ж к и т е
случаи на аутизъм.
За съжаление, о т к а к т о са измислени а н т и е п и л е п т и ч н и т е
л екарства т р а д и ц и о н н а т а медицина не се и н тересува о т о т
к р и в ан ето на п р и ч и н ата за епилепсията във всеки индивидуа
лен случай: на п ац и ен та се дава р е ц е п т а и му се казва да взема
л е к а р с т в а т а си общо в з е т о п остоян н о, ф а к т е, че най-малко
70% о т д ец ата, к о и т о са имали само един гърч, никога не полу
ч а в а т в т о р и . Въпреки т о в а много о т т я х м и н а в а т на лекар
с т в а . А н ти еп и л еп т и ч н и те лекарства д е й с т в а т , потискайки
м о зъ ч н ата а к т и в н о с т : т е н и т о лекуват с ъ с т о я н и е т о , н и т о
п р е д о т в р а т я в а т п о д а т л и в о с т т а на гърчове. Те не д е й с т в а т
при всеки п ац и ен т и най-общо л е к а р с т в а т а м о г а т да к о н т р о
л и р а т гъ р ч о в е те 6 различни степ ен и при около 70% о т случаи-
1 32 | П Ъ Р В А Н С Т
Kakfto се с лучва
me, a u и м а т стр ан и ч н и еф ек ти . Kozamo на малко д е т е се да

в а т ан ти еп и л еп ти ц и за дълъг период, т о е обречено на мно
ж е с т в о страни чни еф е к ти , к о и т о вл и я ят върху у м с т в е н о т о
и ф и зи ческото му р азв и ти е. На всичко о т г о р е поради п о т и с
к а н е т о на м о зъ ч н а т а а к т и в н о с т т е з и деца не м о г а т да се
у ч а т добре, не се с п р а в я т с научния м атериал, н и т о със соци
ал н и те си к о н т а к т и и л и ч н о с т т а им се променя. Те с п я т мно
го и к о г а т о са будни, обикновено са скучна компания: безброй
р о д и т е л и са описвали пред мене д е ц а т а си к а т о „зо м б и та“
вслед стви е на ан т и еп и л е п ти ч н и лекарства. Н а ч и н ъ т на ус
т р о й с т в о на зд р ав н а т а си стем а, е так ъ в , че р о д и т е л и т е са
приклещени между п о с т о я н н и т е посещения при екипа специа
л и сти по епилепсия на всеки няколко месеца за преразглеждане
на р е ц е п т а т а с лекарства. Ако т е не се я в я в а т на ср е щ и те или
не д а в а т л ек а р ст в ат а на д е т е т о си, ще и м а т проблеми с влас
т и т е . При много п ац и ен ти к о н т р о л ъ т върху гъ р ч о в е те е са
мо ч асти ч ен . В редица случаи г ъ р ч о в е т е не и зч е зв а т вслед
с т в и е на л ечен ието, а само п ром ен ят х арактера си и м о г а т да
с т а н а т ощ е по-теж ки и стресиращ и. К огато л е к а р с т в а т а не
д е й с т в а т , на п ац и ен та може да се предложи мозъчна операция
или стимулация на нервус ваете.
Все ощ е е загадка, колко о т ан ти к о н в у л с ан ти те д е й с т в а т ,
т а к а че т е ч е с т о се п ри л агат въз основа на принципа п р о б а-
грешка: ако едно лекарство не подейства, добавя се в т о р о , ако
и т о не даде р е з у л т а т - т р е т о , въпреки ф ак та, че п о в е ч е то
о п и т н и лекари зн аят, че ако две лекарства не п о д е й с т в а т , до
б а в я н е т о на още м едикам енти едва ли ще подобри си туац и я
т а . П ъ р в о то , к о е т о обикновено се дава на д ец ата, е н атр и ев
вал п р о ат (1Епилим) за общи си м п том и на епилепсия и карбама-
зепин (Тегретоя) за ч асти ч н и гърчове или синдроми. Н а т р и
е в и я т валп роат има дълъг списък о т стран и ч н и еф екти : хра
носмилателни проблеми, гадене, безп окой ство, т р е м о р , косо-
П 1 Р В * «АС. ТВ
nag, повиш ен а п е т и т и качване на тегл о , проблеми с кръвосъ-

си р ван ето , увреждане иа ч ерн од роб н и те и б ъ б р еч н и те функ
ции, едем, аменорея, кожни обриви, п а н к р е а т и т и отклонения
в с т р у к т у р а т а на к р ъ в н и т е кл етк и . К арбам азепинът е с по
добни стр ан и ч н и е ф е к т и плюс замайване, сънливост, главобо
лия, о б ъ р к а н о с т и т р е в о ж н о с т , двойно виждане, анорексия,
т р е с к а , сърдечни проблеми, увеличаване на л и м ф н и те възли,
х е п а т и т и о с т р а бъбречна н е д о с т а т ъ ч н о с т . Други лекарства,
к о и т о ч е с т о се п рилагат при възрастни и деца, са ф ен и тои н,
лам отригин, етосуксимид, ф енобарбитал, клобазам, вигабат-
рин, н итразепам , стер ои д и , ацетазоламид и габапентин. Всич
ки т е и м а т дълъг списък о т нежелани стр а н и ч н и е ф е к т и и
п о ч т и на всеки има предупреждение „И збягвайте в н езап н ото
спиране на л е к а р с т в о т о !“, к о е т о означава, че т е з и л екарства
в о д я т до п р и с т р аст я в ан е. Много ан ти еп и л е п ти ц и причиня
в а т изменения в с т р у к т у р а т а на к о с т и т е и в о д я т до ф рак ту
ри, т ъ й к а т о наруш ават нормалния к о с т е н метаболизъм . Ня
кои лекарства (ф ениотин, примидин и фенобарбитал) изчерп
в а т съдърж анието на фолиева киселина в т я л о т о , т а к а че мно
ж е с т в о о т с т р а н и ч н и т е им еф е к ти са подобни на си м п том и
т е на т е ж ъ к д е ф и ц и т на ф олиева киселина. П редвид, че
гъ р ч о в е т е с ь т о л и ш ав ат т я л о т о о т фолиева киселина, доба
в я н е т о на т е з и л екар ств а може да има много сериозни после
дици, освен ако на п ац и е н та не се дава добавка о т т о з и в и т а
мин. И звестн о е, че д ъ л го то приложение на ф ен и тои н води до
н ед о сти г на в и там и н В, (тиам ин), к о е т о само по себе си може
да причини гърчове. Г ъ р ч о вете също т а к а и зч е р п в ат запаси
т е на т я л о т о о т в и там и н В6. В много с т а р и учебници се по
сочва, че п а ц и е н т и т е с епилепсия са с недоимък на в и там и н В6,
т а к а че се п р еп о р ъ ч в а т инжекции с в и та м и н В6, преди да се
п р и е м ат к а к в и то и да е лекарства. Публикувани са случаи, в ко
и т о еп и л еп ти ч н и те припадъци са излекувани само с иш кекти-
П 1 Р В А Ч А С Т
ране аа в и та м и н Bf. За ж алост, м о д ер н и те лечения не включ

в а т т о з и витам и н. За да може т я л о т о да ак ти в и р а в и там и н
В6, т о се нуждае о т цинк, т а к а че добавянето му би подобрило
е ф е к т и в н о с т т а на л еч ен и е то с в и та м и н Вб, т ъ й к а т о е из
вестн о , че при е п и л е п т и ц и т е се наблюдава липса на цинк. Все
ки гърч п о ст ав я на сериозно и зп и тан и е хран и телн ия с т а т у с
на т я л о т о , к а т о го о с т а в я в недоимък на м н ож ество храни
тел н и вещ ества. Х о р а та с епилепсия по принцип и м а т дефи
ц и т на хран и телн и вещ еств а, най-вече фолиева киселина, ви
т а м и н В(|, ти ам и н , други витам ини о т В -груп ата, есенциални
м а с т н и киселини, аминокиселини, магнезий, цинк, манган, се
лен, м а стн о р азтв о р и м и витам и ни и други хранителни вещес
т в а . Тези д еф и ц и ти са особено т е ж к и н еп о ср ед ств ен о след
гърча. Публикувани са случаи на епилепсия, к о и т о показват, че
б о л е с т т а може успешно да се лекува само чрез хранителни до
бавки и хран и телен режим. Д ей ств и те л н о л еч ен и ето посред
с т в о м д и е т а е п ъ р в а т а и е д и н с т в е н а т а успеш на т е р а п и я ,
прилагана за еп и леп тиц и преди о т к р и в а н е т о иа антиконвул-
си в н и т е лекарства.
Диетолечение при епилепсия
О т в р е м е т о на Х и п о крат и Гален еп и леп си ята се е лекувала с

п о ст ен е. Различни лекари о т н ач ал о то на XX век също са се
оп и твал и да лекуват епилепсия с п о стен е. Бърнард Макфаден,
Хю Конклин, д-р Макмъри и други съобщ ават, че много о т па
ц и е н т и т е им никога повече не са получавали п р и стъ п и , след
к а т о са преминали през 21-диевен п о с т , особено ако след т о в а
са спазвали нисковъглехидратна д и е т а . Те призн ават, че деца
т а се в ъ зстан о в яв ат по-добре о т в ъ зр а с т н и т е . П роблем ът е,
че човек не може вечно да п о с т и и в много случаи п р и с т ъ п и т е
се в р ъ щ а т , к о га т о п о с т и т е приклю чат. Това налага да се п о
П Ъ Р В А Ч А С Т I Ц5
т ъ р с и подходящ а д и е т а , к о я т о да замени п о с т е н е т о . През

1921 г. е у становен о, че п о с т е н е т о променя м етаболизм а на
т я л о т о : ч е р н и я т дроб използва тел есн а мазнина, за да произ
вежда вещ ества, наречени к е то н н и т е л а (хи дрокси бутират,
а ц е т о а и е т а т и ац ето н ), к о и т о м о г а т да п рем и н ат кръвномо-
зъ ч н ат а бариера и да му д о с т а в я т енергия. Обикновено мозъ
к ъ т използва глю козата за и зто ч н и к на енергия, но при п о с т
глюкоза не е налична, з а т о в а м о зъ к ъ т преминава на к е то н н и
тел а. Преди се предполагаше, че именно к е т о н н и т е т е л а спи
р а т гъ р ч о вете, и у ч ен и те започнаха да т ъ р с я т д и е т а , произ
веждаща к е то н н и тел а. Такъв хранителен режим, наречен „ке-
то ген ен “, основаващ се на драсти ч н о ограничаване на въглехи
д р а т и т е и п р о т е и н и т е и зам ен ян ето им с мазнини, беше раз
р а б о т е н през 2 0 -т е години на XX век в Клиника М айо в САЩ.
О т н о в о най-добри р е зу л т а т и са п о с т и г н а т и при деца - спо
ред съобщ ен ията о т Клиника Майо първоначалното приложе
ние на д и е т а т а води до к о н тр о л върху гъ р ч о в е те при 95% о т
п а ц и е н т и т е , к а т о 60% о т т я х изобщ о с п и р а т да ги получа
в а т . Д и е т а т а мигновено с т а в а о б е к т на и н т е р е с и се приема
о т м едицинската о б щ н ост. Въпреки т о в а о т 1938 година на
т а т ъ к у ч ен и те о т к р и в а т а н ти к о н в у л с ан ти те и д и е т а т а по
степ ен н о е забравена. А н ти кон вул сан ти те д е й с т в а т при о к о
ло 70% о т случаите, к о е т о о с т а в я голям п р о ц е н т п ац и ен ти
неизлекувани, и т а к а през 9 0 -т е години на XX век и н т е р е с ъ т
към х р ан и тел н и я реж им се възвръщ а. За р а д о с т , р а б о т а т а
върху к е т о г е н н а т а д и е т а продължава о т 3 0 -т е години на XX
век насам в болница Джон X onkunc в САЩ и м оделът, разрабо
т е н о т т а з и болница, е стан ал класическият модел на к е т о
ген н ата д и е т а.
Класическата кетогенна д и е т а предполага съотнош ение
4:1 на мазнини към комбинация о т въглехидрати и п р о теи н и ,
наричана кетоген но съотнош ение. Х раната се съ сто и основно
П 1. У В Л Ч А С Т
ош см етан а с висока масленост, масло, яйца, месо и много малки

количества о т несъдържащи н иш есте зеленчуци и плодове. Вся
ко хранене е нужно да се п ресм ята много т о ч н о под набмодени-
е т о на специалист диетолог и д и е т а т а т р я б в а да се започне в
болницата. Тъй к а т о т я не осигурява на т я л о т о всички необхо
дими вещ ества, следва да се в зем ат добавки. Тя има и стр ан и ч
ни еф екти , к а т о най-често срещ ан и те са запек, ниска ацидоза,
хипогликемия, забавено разв и ти е при д ец ата, ф рактури на кос
т и т е и камъни в б ъ б р ец и те. При в ъ з р а с т н и т е о б и ч ай н и те
странични еф ек ти са загуба на тегло, запек и менструални проб
леми. Н ай-актуалн и ят последващ анализ на 19 проучвания на
е ф е к т и в н о с т т а на к е т о г е н н а т а д и е т а с т и г а до и звод ъ т, че
при половината о т п а ц и е н т и т е гъ рч овете се редуцират с 50%,
а при една т р е т а - с 90%. Ако е успешна, д и е т а т а т р я б в а да се
спазва поне две години, а в някои случаи и д о с т а по-дълго. При
около 10% о т д ец ат а на кетоген на д и е т а гъ р ч о вете и зчезват
напълно и ко гато т е не са имали п ристъп и 6 продължение на 6
месеца, д и е т а т а може да се п рекрати. За съжаление, при около
20% о т п а ц и е н т и т е гъ рч овете се връщ ат, когато сп и р ат хра
нителния режим. При някои деца ан ти к о н ву л сан ти те се нама
л я в а т или се сп и р ат напълно, но много т р я б в а да продълж ат да
ги взем ат. Тези цифри следва да се разглеж дат в к о н т е к с т а на
н аш е т о съвремие, в к о е т о п ъ р в о то нещо, к о е т о се прави след
п о с т а в я н е т о на диагнозата на едно д е т е , е да му се д а д а т ле
кар ства. Само д ец ата, р е зи с т е н т н и към м едикаменти, се по
с т а в я т на кетоген на д и е та, и т о за щ о то нищо друго не може
да се направи. Ако п ъ р в о то , към к о е т о се пристъпваш е, беше
промяна 6 начина на хранене, а не л ек а р ств ата , ц и ф р и те биха
били съвсем различни - може би щяха да са подобни на съобщава
н и т е о т Клиника Майо през 2 0 -те години.
През 7 0 -т е години на XX век е р азр а б о те н друг в ар и ан т на
к е т о г е н н а т а д и е т а - д и е т а т а СВТ (m edium -chain triglyceri-
П Ь Р В Л Ч А С Т | 117
4
des - МСТ), основаваща се на мазнини, съставени о т средноВе-

рижни триглицериди. М азнината о т средноберижни три гли -
цериди предизвиква к е т о з а по-успешно, о т к о л к о т о т р а д и ц и
онно използваните см етан а и масло (к о и т о съ дъ рж ат най-вече
дълговерижни триглицериди). При СВТ д и е т а т а 60% о т кало
р и и т е и д в а т о т мазнина със средноберижни три гли ц ери ди ,
к о я т о е много п р етен ц и озен п родукт и не е много вкусна. Ос
вен т о в а т я може да предизвика м н ож ество храносмилателни
проблеми, вклю чително диария, крампи и повръщане. Тъй ка
т о обаче т а з и мазнина е по-подходяща за произвеждане на ке-
т о н н и т ел а, към д и е т а т а м о г а т да се д о б авя т повече п р о т е
ини и въглехидрати. Класическата кетоген н а д и е т а и СВТ дие
т а т а се с м я т а т за еднакво еф екти вн и при к о н т р о л и р а н е т о
иа гърчове. Тъй к а т о за д и е т о л о з и т е е по-лесно да п р а в я т из
числения със СВТ мазнина, т а з и версия на д и е т а т а е станала
популярна в много клиники.
Междувременно т ъ р с е н е т о на еф екти в н а д и е т а продължа
ва и според друго тълкуване на ф а к т и т е к е т о н н и т е т е л а не се
с м я т а т за най-важния ф а к т о р при к о н т р о л и р а н е т о на гърчо
в е т е . Около 2003 година много п ац иенти о т к р и в а т , че следва
н е т о на п ървоначалната фаза на д и е т а т а на А ткиис к о н т р о
лира г ъ р ч о в е т е . Въз основа на т а з и информ ация е к и п ъ т на
болница M o u X o n k w ic изменя д и е т а т а на А ткинс, за да я при
годи към п о с т и г а н е т о на т а з и цел. К е т о г е н н о т о с ъ о тн о ш е
ние в модифицираната д и е т а на Аткинс е само 1 към 1 и не
е необходимо да се поддържа п остоян н о. В сравнение с класи
ч еск ат а кето ген н а д и е т а и д и е т а т а , основана на СВТ мазнина,
м одиф ицираната д и е т а на А ткинс не п о став я граници на про
т е и н и т е и калори и те и може да се прилага вкъщи без диетоло-
зи и п р есто й 6 болница. Тя е с т в ъ р д е малко страни чни еф ек ти
и п р е д в а р и т е л н и т е изследвания п оказват, че модифицирана
т а д и е т а на А ткинс дава с ъ щ и те и дори по-добри р е зу л т а т и
П 8 | п ъ р в л ч л е т
ао о тн о ш ен и е на ко н тр о л а върху гърч овете, о т к о л к о т о класи

ч еск ата кетоген н а д и е т а и д и е т а т а СВТ.
Друго лечение за к о н т р о л върху гърчоВете, к о е т о още пове
че се отдалечава о т к е т о з а т а , е д и е т а т а с нисък гликеми-
чен индекс. Въпреки че т о в а също е високомазнинна д и е т а , т я
позволява повече въглехидрати, о т к о л к о т о к е т о г е н н а т а дие
т а и м одиф ицираната д и е т а на А ткинс, с т и г а само т е з и въгле
х и д р а т и да са с нисък гликемичен индекс. Тази д и е т а не изисква
хоспитализация или и нтензи вн а намеса на диетолог. има малко
страни чни еф е к ти и дава р е зу л та ти , подобни на т е з и на моди
ф и ци ран ата д и е т а на Аткинс.
К а к д е й с т в а т д и ет и т е?
Н ачи н ъ т на д ей ств и е на к е т о г е н н а т а д и е т а , все още се с м я т а

за загадка. П ървоначалната презумпция, че именно к е т о н н и т е
т е л а намаляват ак т и в н о с т т а на гърч овете, се оказа погрешна,
т ъ й к а т о н и в о т о на к е т о н и т е няма отн ош ен и е към антикон-
вулсивния еф ект. Изглежда, к е т о н н и т е т е л а п р о с т о се използ
в а т о т мозъка за енергиен източник, д о к а т о т я л о т о се справя
с и с т и н с к а т а причина за гъ р ч о вете. Аз см ятам , че обединява
щ о т о между всички т е з и д и е т и , е н и ск о то въглехидратно съ
държание в х ран ата, и по-конкретно изклю чването на теж к и
т е сложни въглехидрати с високо съдържание на ниш есте. Моя
т а д и е т а прави съ щ о то: изключВа всички съдържащи н иш есте
и всички сложни въглехидрати. К ак то вече обсъдихме в т а з и
книга, именно н и ш е с т е т о и п р е р а б о т е н а т а захар х р а н я т па-
т о г е н и т е в т я л о т о : в ч е р в а та и навсякъде другаде. Чрез с т р о
го ограничаване на въ гл ех и д р ати те в х р ан ен ето а к т и в н о с т т а
на п а т о г е и и т е в т я л о т о също драсти чно намалява.
О т н ач ал о то на съ щ ес тв у в ан ето си „ с тр ан и ч н и я т е ф е к т “
на д и е т а т а за хора с GAPS при много о т п а ц и е н т и т е е изчезва-
ПЪР ВА ПАСТ I
е
i
п е т о на п р и с т ъ п и т е , гъ р ч о вете, т и к о в е т е , сп азм и те и нево-

л е в и т е движения, независимо дали т е се дъ л ж ат на и стинска
епилепсия или не. При много деца п р и с т ъ п и т е и зч е зв а т и не
се п о явяват никога повече, а при други с е р и о зн о с т т а и ч е с т о
т а т а им намаляват п остеп ен н о, д о к а т о не п р е с т а н а т изцяло
или д о к а т о не се ста б и л и зи р а т до степ ен , че да са управляеми.
К линичният ми о п и т ме е довел до п р о с т о т о заключение - по-
в е ч е т о о т еп и л еп ти ч н и те п ри стъп и се д ъ л ж ат на два ф а к т о
ра, дей стващ и в комбинация помежду си:
1. Увредена чревна сте н а . У вредената чревна с т е н а пропуска

цяла армия много токси ч н и вещ ества, к о и т о д о с т и г а т до
мозъка и з а д е й с т в а т п о я в а т а на гърчове, п ри стъп и , т и к о
ве, спазми, неволеви движения и други. Т оксините се произ
в еж д ат о т дисбалансираната чревна флора, а см есицата о т
то кси н и е индивидуална в зависим ост о т к о н к р е т н о т о съ
държание на п ато ген и в ч е р в а т а на всеки човек. У вредената
чревна с т е н а също т а к а пропуска ч асти ч н о усвоени храни,
к о и т о а к т и в и р а т и м ун н ата си сте м а и п р ед и зви кват хра
н и тел н и алергии и неп оносим ости , к о и т о сами по себе си
м о г а т да се и зр азя ва т в гърчове, п ри стъп и , ти к о в е, спазми
и неволеви движения. В м о я т а клиника има деца, к о и т о полу
ч а в а т п ристъп и, след к а т о я д а т определени храни.
2. Н едостиг на хранителни в ещ еств а (к о и т о обсъдихме по-ра-
но). Х о р а т а с дисбалансирана чревна флора ч е р в а т а не са в
съ сто ян и е да у св о яв ат х р а н а т а правилно и да п одхран ват
т я л о т о си. Доказано е, че д е ф и ц и т ъ т на фолиева киселина,
в и там и н В6, манган и в и там и н В, предизвиква гърчове. Дру
ги д еф и ц и ти на хранителни в ещ еств а к а т о магнезий, цинк,
аминокиселини, м астн и киселини и м а стн о р азтв о р и м и ви
там и н и не са проучени все още във връзка с епилепсията, но
м о гат да се о к а ж ат също толкова важни. Х о р ата с диебалан-
120 | н ъ р в а ч а с т
сирана чревна флора винаги имаш н ед о сти г на хранителни

в ещ е ств а - т о з и н ед о сти г е неразделна ч а с т о т СХСП.
В много редки случаи гъ р ч о в е те се з а д е й с т в а т о т. физиче

ско увреждане на мозъка к а т о тум ор, малформация на кръвоно
сен съд или с т а р а т р а в м а , инфекция или удар, Дори и 6 т е з и
случаи обаче, к о г а т о х р ан и тел н и я т режим се промени, т а к а че
да се о т с т р а н и н е д о с т и г ъ т на хранителни в ещ еств а и да се
понижи н и в о т о на то кси н и , дости гащ и до мозъка на пациен
т а , гъ р ч о вете нам аляват ч у встви тел н о или и зчезват напълно.
Някои гърчове се з а д е й с т в а т о т токси н и о т окол н ата среда,
към к о и т о д ад ен и ят човек е особено ч у встви тел ен . В м о я т а
клиника има д е т е с лека форма на аутизъм , к о е т о получава т о -
нично-клонични гърчове, к о г а т о помириш е б о я т а , с к о я т о се
б ояд и сват д ъ р в ен и те ч а с т и на къ щ ата. Тези случаи са редки.
О п и т ъ т ми показва, че н а й -ч есто г ъ р ч о в е т е се д ъ л ж ат на
синдрома на хран осм илателната си стем а и психиката (GAPS),
особено при д е ц а т а . Това са случаите, к о и т о съ врем ен н ата
медицина класифицира к а т о идиопатични.
Х р ан и тел н и я т режим за хора с GAPS е разр аб о тен т а к а , че
да се к о н т р о л и р а т п а т о г е н и т е в ч е р в а т а и да лекува храно
с м и л ат е л н а т а си стем а. К о га т о се излекува ч р е в н а т а с те н а ,
н и в о т о на то кси н и и ч асти ч н о усвоени храни спада д р а с ти ч
ни и м о зъ к ъ т има шанс да започне да функционира нормално.
Същевременно д и е т а т а за хора с GAPS п ред оставя храни с ви
сока х р ан и тел н а с т о й н о с т , к а т о прави х р ан осм и л ател н ата
си стем а пригодна за усвояването им. Тези ф ак то р и бързо пре
м ахват х р ан и т ел н и т е деф и ц и ти , допринасящи за а к т и в н о с т
т а на гърч овете.
Нека разгледаме един ти п и ч ен случай, к о й т о е показателен
зато ва.
Седемгодишно м о м че на име М. е с т и п и ч н а анам неза GAPS.

И д ва м а т а м у родит ели им ат дисбалансирана чревна флора.
През пъ рват а година от ж ивота си М. е кърмен и се р а зв и ва
нормално. Въпреки т ова ст рада от колики и kozam o е за хр а
нен с т върда храна, т о й реагира на някои хр а н и с диария, а па
други - със за п е к М. освен т о ва е подат лив на наст инки и ин
ф екции на д ихат елнит е пътищ а, koum o са лекувани с хомео-
патия. В общия случай родит елит е избягват д а да ва т а н т и
биот ици. Те са наясно с опасност ит е от ваксинит е и не са
ва к с и н и р а т М. п рот ив нищ о освен полиом иелит и тетанус.
През вт орат а година от ж ивота си М. се р а зв и ва нормално и
е ум ст в ен о и ф изически напреднал за въ зраст т а си, т ой е
ум ей и с добра координация. Н еговот о хран осм илане обаче
продълж ава д а е ч увст ви т ет о : не хо д и п о голям а нужда р е
довно и се подува. Сгед вт ория си рожден ден т ой бавно започ
ва д а ограничава ди ет а т а си по т и п и ч н и я за GAPS начин и я
свежда д о т ест ени и с т д к и храни, от казвайки всичко ост а
нало. До т ригодиш на възраст прием анат а от него хран а се
ограничава до хляб, хумус, ciagku, вафли, сладки печива, сире
не, подсладено мляко, ябълки, kpyutu, зрънчо, ст афиди и бана
ни. Х раносмиланет о м у се влошава. Започва да се оплаква от
болки в стомаха, а изпражненията м у са зелени и м ириш ат на
р а зва лен а риба. М. от слабва дост а и е т върде блед, с т ъм ни
кръгове под очите. O k m o т ригодиш на възраст М. започ ва д а
подрежда играчкит е си в една линия, ст ава обсебен от р а зн и
негца и се ди ст а нц и р а от околнит е. Р одит елит е м у са р а з
тревожени, че р а зви ва аут изъм и пробват ди ет а т а без глу-
т еп и казеин в продшж ение на шест месеца, но без успех. На
възраст т ри години и половина, огедкат о прекарва наст инка
с висока температура, М. ст ава т ром ав и хиперакт ивен и д о
р и още по-претенциозен ким хранат а. След т ова започ ва от
време на в р т е д а и зпада в абсанс, koiim o п ъ р во н а ч а т о не е
122 1II ьF А ЧАСТ

В
разпознат karno гърч: върт и си очит е в продължение на mka/i-

ko секунди, зам ръзва на м яст о и не р еа ги р а на нищо. М алко
след т о ва т ой п о луч а ва първия си т онично-клоничен гърч.
П ост авя м у се диагноза обща епилепсия с неизяснен произход и
м у е предписан на т риев валпроат (Епилим), койт о променя
xapakm epa на прист ъпит е: М. получава по 10-15 м а лк и прис
т ъпа на ден. П рист ъпит е започват , kam oM . първоначално се
въ р т и в кръг в пълно съзнание, след т ова за п о ч ва д а прави
бавни невалеви движения. Л озат а Епилим е увеличена, коет о
ням а никакъ в ефект, т ака че я увел и ч а ва т повт орно. Прис
т ъ п и т е се пром енят в абсанси и броят им нам алява до 2 -4
дневно. От време на време обаче получава до 15 абсанса на ден.
С вземанет о на лекарст ва от възраст т ри години и половина
учебнит е м у ум ени я и ум ст венот о м у развит ие се забавят : на
седем години т ой не може д а чете, ст ава лет аргичен ш и нер
вен, неспокоен, понякога хиперакт ивен и агресивен спрямо де
ц а т а в училищ е. Не може д а задържа вн им аниет о си и не се
справя с м а т ериала в училищ е. Социалнит е м у ум ения са сла
би и не може д а си нам ери прият ели, играе само с чет ириго
диш нат а си сестра па нейнот о възраст ово ниво и при негови
т е условия. На пет годиш на възраст м у се пост авя диагноза
синдром на Аспергер. К огат о срещ нах М. за пъ рви път, т ой
беше висок и слаб, изглеждаше блед и с т ъм ни кръгове под очи
те. Беше хиперакт ивен, с ли п са на концент рация, не можеше
д а ст ои на едно м яст о и езиковит е м у ум ен и я не съот вет
ст ва ха на възраст т а му. Х раносм иланет о м у беше лошо, не
ходеше редовно по голям а нужда и имаше леко подут корем.
Пршожих/не диет ат а за СХСП, кат о започнахм е с въвежда
щ ат а част. Aokam o М. изцяло премина на хранит елния режим,
беше ст анал м н о го по-спокоен, концент рираш е се по-добре и
учеш е по-успешно. Уфюносмилането м у се подобри, изхождаше
се редовно и вече не го болеше корема. Честотата на припадъ-
ПЪ Р В А ЧАС Т 123
Ка к до се с л у ч в а
ц и т е обаче не се промени и родит елит е чувст ваха, че всъщ

ност лекарст вот о ги причинява. М. приемаше по ЗООмшигра-
м а нат риев валпроат (Епилим) дневно и започнахм е бавно д а
нам алявам е т ази доза. За м есец у с п я х н е д а понижим дозат а
до 600м или гр а м а на ден: М. ст ана м ного по-спокоен и прилича
ше повече на себе си, концент рацият а м у се увеличи и уч и т ели
т е в училищ е комент ираха, че поведението м у се е подобрило.
Най-важ ното обаче е, че броят на гъ рчовет е намаля. К ат о
продължихме д а на^иаляваме дозат а Епилим, чест от ат а на
гъ рчовет е продш ж и д а нам алява. Отне около 18 м есеца д а
спрем напълно лекарст вото. Процесът беше забавен от някол-
ко ст омаш ни вируса с диария и от m k a ik o случая, в koum oM .
наруш ил диет ат а, коет о временно увели ч и акт ивност т а на
гърчовете. Когат о вече бяхме спрели лекарст вот о изцяло, М.
имаш е само по един ш и д ва леки припадъка на седмица, т олко
ва слаби, че само р о дит елит е можеха д а ги забележат. Детето
ст ана спокойно, а концет працият а и поведениет о м у - нор
мални. Все още изост аваш е от връст ницит е си сученет о, но
работеш е усилено, за да навакса. Изегеждаше добре, беше пълен
с енергия и не страдаше от храносмилат елни проблеми.
Нека да разгледаме т о з и случай. Това малко момченце е насле

дило дисбалансираната чревна флора на р о д и т е л и т е си о т на
ч ал о то на ж и в о т а си и въпреки че е бил кърмен, не е пил а н т и
б и о т и ц и и не са му п оставяли ваксини, ч р е в н а т а му флора е
нарушена и е причинявала леки храносмилателни проблеми. Ти
пично за д е ц а т а с увредена чревна флора е да зап о ч н ат да огра
н и ч ав ат д и е т а т а си до т е с т е н и и сладки храни и да о т к а з в а т
всички сготВ ени храни (за обяснение на т о в а явление в и ж т е
глава Време е за хранене). С ладките и съ държ ащ и те н и ш есте
храни п одх р ан ват п а т о г е и н и т е микроби в ч е р в а т а и им поз
воляват да се разм нож ават и да увреж дат ч р е в н а та стен а. Съ
124 § П Ъ Р В А ЧАСТ
K a k H o се с л у ч в а
щ евременно п р о ц ъ ф т я в ащ и те п ато ген и В ч е р в а т а зап о ч ват

да п рои звеж дат големи коли чества токси н и , к о и т о се абсор
б и р а т през у в р ед ен ата чревна с т е н а в кръ вооб ращ ен и ето и
д о с т и г а т до мозъка. С влош аването на ф ункцията на ч е р в а т а
х р а н и т е н я м а т шанс да б ъ д а т усвоени правилно, преди да се
аб со р б и р ат през у вр ед ен ата чревна с те н а . Щ ом п о п а д н ат в
кръвообращ ението, т е з и части чн о усвоени храни з а д е й с т в а т
много сложни имунни реакции (наречени хран и телн а алергия
или н еп о н о си м о ст), к о и т о м о г а т да п р ед и зв и к ат гърчове.
К омбинацията о т то кси н и и ч асти чн о усвоени храни (с к о и т о
и м у н н ата си стем а се о п и т в а да се справи), к о я т о преминава
о т ч е р в а т а към мозъка, причинява еп и леп тична а к т и в н о с т .
Именно т о в а се е случило на М. през т р е т а т а година о т живо
т а му: т о й се е плъзнал по наклонената плоскост на GAPS. След
к а т о започва да следва д и е т а т а за хора с GAPS, к а т о с т а р т и р а
с въвеждащия й е т а п , н его в ата чревна с т е н а се възстановява
и ч р ев н а та му флора се променя до так ав а сте п е н , че гърчове
т е п о ч т и и зчезват. Л ек ар ств ата п р о т и в епилепсия трябваш е
да се с п и р а т много бавно по две причини - първо, т е са при
с т р а с т я в а щ и , и в т о р о - М. редовно нарушаваше д и е т а т а .
Въпреки бавния напредък р о д и т е л и т е и М. бяха въодушевени
о т р езу л та та. Сега т е можеха да заб равят за р ед о в н и те посе
щения в клиниките по епилепсия и да в о д я т нормален семеен
ж и в о т.
П о в еч ет о о т случаите на епилепсия 6 м о я т а клиника са де
ца. И все пак ч е с т о получавам писма о т хора о т целия с в я т ,
к о и т о са прилагали хранителния режим за хора с GAPS сами без
никакъв надзор. Е т о едно о т т е з и писма, написано о т г-жа X.,
на 40 години:
Д ълги години ст радах от раздразнен ст ом ах и м и пост ави

х а диагноза цьолиакия... Също т ака през целия си живот съм
П Ъ Р В А Ч А С Т | 125
им ала епилепсия на т ем поралния лоб, коят о се изразяваш е 6

м о м ен т и на усещ ане за празнот а, ст ранни усещ ания, бели
петна, изкривено зрение и слух, а напоследък и м ускулни спаз
ми, световъртеж, ст ранни л и ц ев и изражения и други. Започ
на х ваш ат а ди ет а и п о вечет о м и проблеми и зч езна ха ... После
м а ж о се о т клоних от нея, след ka m o я бях спазвала в продъл
жение на година - за п о ч нах д а ям ориз и преработена захар, и
м ускулни т е спазм и за п о ч н а ха отново. Върнах се k u u диет а
т а и сим пт ом ит е изчезнаха.
Заклю чение: п о д х о д ъ т към епилепсията е въпрос на личен

избор на п ац и е н та или на н его в и те род и тел и . Някои хора ни
кога не биха се замислили по въпроса да си п р о м ен ят начина на
хранене и по-скоро биха прибегнали към л ек ар ств а или опера
ция. Други и с к а т да о т к р и я т п р и ч и н а та за проблема и да из
п р о б в а т е с т е с т в е н о лечение. Аз мисля, че е важно да се п р ав я т
информирани избори, в м е с т о п р о с т о да се приема т о в а , кое
т о к а з в а т д екарите. Щ о се о т н а с я до д и е то л еч е н и ето , обик
новено е по-лесно да се лекува епилепсия, особено при д ец ата,
к о г а т о не се п р и е м а т лекарства. Искрено вярвам, че винаги,
к о г а т о е възможно, д и е т а т а т р я б в а да бъде реш ение номер
едно за епилепсията при деца, преди да се п ри стъп и към лекар
с т в а т а . Д ец ата се р азв и в а т еж ем инутно и всекидневно: т е л а
т а и м о зъ ц и т е им се р азв и в а т и н ап р ед ват п остоян н о, след
вайки и зклю чи телн о сложна програма, зад ей ств ан а ощ е о т
р аж д а н е то им. М о д ер н ата медицина п о ч т и не разбира т а з и
б ож ествен а програма, камо ли в ъ зм о ж н о с т т а т я да бъде про
менена по разумен начин. Л е к а р с т в а т а се н ам есват в у м с тв е
н о т о и ф и зи ч еск о то р а з в и т и е на д е ц а т а по б рутален и н е
предвидим начин, к о й т о може да има последствия през о с т а
т ъ к а о т ж и в о т а на д е т е т о . Бих искала да ц и ти р ам д-р Джон
М. ф рийм ан, с в е т о в н о п р и зн а т е к с п е р т 6 л еч ен и е то на епи-
126 I П ъ Р в А ЧАС. Т
S
лепсия о т престиж ния медицински и н с т и т у т Джон Хопкинс 6

Америка: „Ние не знаем много за епилепсията. Не ни е и звестн о
п о ч т и нищо за механизм ите в мозъка, предизвикващи гърчове
т е . Не разбираме защо гъ р ч о в е те н а с т ъ п в а т в един м ом ен т,
но не и в друг, п и т о пък знаем защо някои деца са по-склонни да
получават гърчове о т други. Ч естн о казано, не знаем и п о ч т и
нищо за т о в а , как д е й с т в а т п о в е ч е то антиконвулсивни лекар
с т в а .“ И т а к а , и зби ран ето на лекарства за основно лечение не-
винаги е правилният п ъ т , въпреки че има спешни случаи, в кои
т о л е к а р с т в а т а са най -п одходящ ото д ей ств и е . И зб о р ъ т на
д и е т а също не е лесен. В м о я т а клиника има деца, започнали с
класическата кетоген н а д и е т а и след т о в а преминали на прог
р а м а т а за хора с GAPS е много добри р езу л та ти . А имам и деца,
к о и т о са започнали направо с м о я т а програма с много добри
р е зу л т а т и . Всичко зависи о т с е р и о зн о с т т а на заболяването и
о т индивидуалните д аден ости на пациента.
За щ асти е, живеем в прекрасен с в я т , 6 к о й т о имаме свобо
ден д о с т ъ п до информация! Никога не е било по-лесно да напра
в и т е информиран избор и да р е ш и т е за себе си какво е най-под
ходящ о за вае и д е т е т о ви.
п i т ч а с т 127
Лечение
ВТОРАЧАСТ
Лечение
Изкуството на медицината е да забавляваме пациента,
gokamo природата imekySa болестта.
в о л т Е Р
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО има н е в е р о я т н а т а сп особн ост да се само-

лекува, ако му се окаже правилната помощ. Това важи с особена
сила при д ец ата, Не вярвам, че к о е т о и да е д е т е , независимо
колко е увредено, не може да се подобри. К о гато съм работила
в неврохирургията, винаги съм се учудвала как забележително
добре се в ъ зста н о в яв а т д е ц а т а о т сериозни операции, при ко
и т о са били о т с т р а н е н и големи ч а с т и о т мозъка. Д е т е т о си
тр ъ г в а о т болницата в инвалидна количка, и след т о в а се връ
щ а за годишен к о н тр о л ен преглед без п о ч т и никакви невроло
гични проблеми.
П р и р о д а т а обаче не р а б о т и бързо. Разболяването може да
с т а н е т в ъ р д е ско р о стн о, но в ъ зста н о в яв а н е то винаги о т н е
ма много повече време. Аз казвам на р о д и т е л и т е на д е ц а т а с
GAPS и на близките на в ъ зр а с т н и т е с GAPS да се п о д г о т в я т за
поне двугодишна т е ж к а раб о та. При някои п ац и ен ти с GAPS е
нужно дори и повече време. Ц елта на т е р а п и я т а е да се д ето к -
сикира п а ц и е н т ъ т , да се разнесе о т р о в н а т а мъгла о т мозъка
му и да му се даде възм ож ност да се развива и да функционира
правилно. За да постигнем т о в а , трябва:
( 28 ! в т о р а ч л с т
Лечение
Първо - да п очи сти м и излекуваме храносмилателния т р а к т ,

за да спре п р о и зв о д с т в о то на токси н и в организма и да се пре
върне 6 и зто чн и к на хранителни вещ ества, к а к ъ в то следва да
е; вт оро - да премахнем вече н а т р у п а н и т е на различни м е с т а
в т я л о т о на п ац и ен та токсини.
Тези две цели се п о с т и г а т чрез хранителния режим за хора е
GAPS. П рограм ата е разработена о тл и ч н и я ми о п и т със с о б ст
в е н о т о ми д е т е и въз основана клиничния ми о п и т със с т о т и
ци деца и възрастни с GAPS по целия св я т.
И так а, какво включва т я :
Хранителен режим при синдром на храносмилателната

систем а и психиката
1. Д и е т а
2. Х ранителни добавки
3. Детоксикация и промяна на начина на жиВот.
В следващ ите глави ще разгледаме подробно т е з и т р и т о ч

ки. И все пак освен хранителния режим има ощ е нещо, к о е т о
т р я б в а да се направи, особено при д ец ата. Това е правилното
образование. Т ем ат а за о б разован и ето не е п р е д м е т на т а з и
книга. Много е важно обаче да отбележ им т о з и елем ент, кога-
т о д е т е т о започне да се и зч и ств а о т т о к с и н и т е чрез храни
тел н и я режим, т о ще бъде много по-способно да учи. У чители
т е и р о д и т е л и т е ч е с т о обсъж дат колко бързо започва да на
предва д е т е т о с у ч еб н ата си програма, к о г а т о се прилага хра
н и т е л н и я т режим за хора с GAPS.
8
в т о р а ч а с т ;* щ
Лечение
Диета
1. Д иетата - дискусия
ПО НИКОЙ ВЪПРОС не същ ествува то л к о в а погреш но разби

ране и объркване, к о л к о то по въпроса за начина на хранене. О т
една стран а, много медицински специалисти и други хора, гри
жещи се за п а ц и е н т и т е с аути зъм , ш изофрения, синдром на
д е ф и ц и т на вн и м ан и ето и други състояния, свързани с GAPS,
ще ви к а ж ат , че д и е т а т а няма нищ о общ о с т е з и проблеми.
О т друга стр ан а, има няколко книги, написани основно о т р о
дители, за ч у д о т в о р н и т е е ф е к ти о т п р о м ян ата в х р ан и тел
н и т е навици върху с ъ с т о я н и е т о на д е т е т о им. Някъде по
с р е д а т а са м н ен и ят а на много сем ей ства, о п и тв ал и различ
ни д и е т и с различни р е з у л т а т и - о т никакъв до определено
подобрение.
С ам о т о коли чество налична информация за начина на хране
не при аути зъм сигурно е объркващо за р о д и т е л и т е . Най-рек-
ламирана е д и е т а т а без глутен и казеин. Има и д и е т и без сали-
ц илати и феноли. Д и е т а т а п р о т и в кандида т р я б в а да се вземе
предвид, т ъ й к а т о х о р а т а с GAPS несъмнено са засегн ати о т
т е з и дрожди. Х р а н и тел н и те алергии и неп оносим ости са го
лям проблем за много деца и възрастни с GAPS. И освен всичко
т о в а много р о д и тел и на деца с GAPS т р я б в а да се б о р я т с фак
т а , че д е т е т о им не яде п о ч т и нищо, т ъ й к а т о п о в е ч е то де
ца с GAPS са капризни към х р ан ата. В следствие на т о в а не е
изненадващ о, че много се м ей ств а о п и т в а т различни храни
тел н и режими за едно и звестн о време, не ви ж дат р е з у л т а т и и
130 | 1 0 Р Л 'I А. с Т
Лечение
се о т к а з в а т о т и д е я т а, присъединявайки се към лагера на ци

н и ц и те.
Няма съмнение, че п одходящ ата д и е т а е о т изклю чително
голямо значение за т е р а п и я т а на всяко хронично д еген ератив
но р а зс т р о й с т в о , в т о в а число GAPS. Но каква диета?
П реди да започнем да обсъждаме подходящ ия х р ан и тел ен
режим за синдрома на хран осм илателната си стем а и психика
т а (GAPS), нека изясним някои недоразумения.
Д и е т а т а без глутен и казеин
В п редходната глава говорихме подробно за изследването, про

ведено о т Доан, Райхелт, Ш аток, Кейд и други, според к о е т о
п е п т и д и т е на глутена и казеина, наречени глутеоморфини и
казоморфими, се о т к р и в а т в ури н ата на д е ц а т а с аутизъм, па
ц и е н т и т е с шизофрения, психоза, депресия, синдром на дефи
ц и т на в н и м ан и ето и някои автои м ун ни р а з с т р о й с т в а . Хи
м и ч н ат а с т р у к т у р а на т е з и п еп ти д и е подобна на ст р у к т у р а
т а на о п и а т и т е и се см ята, че вл и яят на мозъка по подобен
начин. Д и е т а т а без глутен и казеин се основава на т о в а изслед
ване. Тя се рекламира много и п о ч т и се е превърнала в официал
н а т а д и е т а за а у т и с т и . Нека да я разгледаме подробно.
Г л у т ен ъ т е п р о теи н , срещащ се в зъ р н ен и те растения, най-
вече в пш еницата, р ъ ж та, ечемика и овеса. К азеинът е п р о т е
ин в м л як о то и м л еч н и те продукти. Д и е т а т а без глутен и ка-
зсин цели да премахне о т м е н ю т о всички и зто ч н и ц и на т е з и
два п р о теи н а. Т ео р и ята зад т а з и д и е т а е разумна, проблем ът
е н е й н о т о приложение. Д ец ата с аутизъм поради дисбаланса на
ч р е в н а т а си флора и м а т с т р а с т н о влечение към п р е р а б о т е
н и т е въглехидрати, т .е . т о ч н о към х ран и те, подхранващи па-
т о г е н и т е в ч е р в а т а им. Т и пи чни ят модел на р азв и ти е на де
т е т о а у т и с т включва ф ак та, че в някакъв м о м е н т около две-
13 Т О Р А Ч А С Т
131
Ле ч е и и е
годишна в ъ зр а с т д е т е т о ограничава м е н ю т о си до прерабо

т е н и въглехидрати, млечни п родукти и захар-хляб, бисквити,
т о р т и , сладки, зрънчо, зърнени закуски, п аста, мляко и подсла
дени кисели млека. В п о в е ч е то случаи е изклю чително тр у д н о
да се п р о м ен ят х р а н и т е л н и т е му навици. То не желае да прие
ма никакви други храни. И т а к а , за да премине т а к о в а д е т е на
д и е т а без глутен и казеин, п р е р а б о т е н и т е въглехидрати, съ
държащи глутен, се зам ен ят с безглутенови п рераб отен и въ
глехидрати, направени о т ориз, захар, к а р т о ф е н о н и ш есте,
брашно о т тр о п и ч еск и корени, соя, брашно о т елда и други.
Този вид храна обаче захранва п а т о г е н н а т а флора в стом аха по
същия начин, к а к т о и н ещ а та, с к о и т о се е хранило преди, и
п о р о ч н и я т кръг на у в р ед ен ата пропусклива чревна с т е н а и
т о к с и н и т е , минаващи през нея и навлизащи в к р ъ в т а и в мозъ
ка, продължава. Разбира се, ф а к т ъ т , че о т м н о г о т о токсин и ,
к о и т о п рем и н ават о т ч е р в а т а 6 мозъка, са прем ахнати две -
гл у тео м о р ф и н ъ т и казом орф инът, дава и зв е стен п о л о ж и те
лен р е з у л т а т . При някои деца е ф е к т ъ т е забележим. За съжале
ние обаче, в п о в е ч е то случаи д и е т а т а има много малък или ни
какъв е ф е к т , понеже о с т а н а л и т е то кси н и , произвеждани о т
п а т о г е н н а т а чревна флора, все още еа 6 т я л о т о . Д о к ато Can
dida, C lostridia и много други п а т о г е н и н аселяват ч е р в а т а ,
възп ален и ето продължава и ч е р в а т а п родъ лж ават да са п р о
пускливи, к о е т о позволява на с т о т и ц и различни неусвоени и
токсичн и вещ ества да п рем и н ават в с и с т е м н а т а циркулация.
ф а к т ъ т , че т а з и д и е т а е придобила св ето в н о признание ка
т о д и ет а т а при аут изъм е т в ъ р д е злощ астен , за щ о т о т я
влияе върху д о с т а малка ч а с т о т ц я л о с т н а т а к а р ти н а на ау-
ти зм а, а именно на глутеом орф ините и казоморфините. К акто
винаги, редица търговски компании сс възползват о т случая и
п р о дават полуготови храни според изискванията на т а з и дие
т а , к о и т о са пълни със захар, преработени въглехидрати, дена-
132 ! к Т о р л чл с т
Аечеии е
тури ран и трансм азнини и п р о теи н и и много други вещ ества,

к о и т о д е ц а т а а у т и с т и изобщ о не бива да konq'Mupam. Всяка
публикация за аути зм а е пълна с реклами на подобни храни, кое
т о дава на р о д и т е л и т е фалшиво усещане за си гурн ост - ако
х р ан ата с ъ о т в е т с т в а на д и е т а т а , т я е подходяща за д е т е т о
ми а у т и с т . П иш ат се книги, пълни с рец еп ти , основаващи се на
т е з и преработени въглехидрати, захар, трансмазнини и прера
б о тен и п ротеи ни . В и н т е р н е т сай тове се об м ен ят същия вид
рец еп ти .
Това е само един о т м н о г о т о примери в ч овеш ката ни ис
т о р и я за т о в а , как научни те данни се използват по погрешен
начин. Няма съмнение, че г л у т е н ъ т и казеи н ъ т не са подходя
щи съставки в м е ш о т о на д е ц а т а а у т и с т и . Тези две вещ ества
обаче далеч не са решаващи за аутизма, ш и зоф ренията и о с т а
н ал и те свързани с GAPS състояния. С ъ щ е ств ен и я т проблем, с
к о й т о ние т р я б в а да се справим, е б олн ата чревна стен а, зав
ладяна о т патогенни микроби. П одходящ ата д и е т а е абсолю т
но задължителна ч а с т о т т е р а п и я т а . Тя обаче далеч не е попу
л яр н ата днес форма на д и е т а т а без глутен и казеин.
феноли и салицилати
Има т ео р и я , че д е ц а т а и в ъ зр а с т н и т е с GAPS р еа ги р а т на фе

н о л и т е и сали ц и лати те (подгрупа на ф енолите), и следовател
но т е не бива да п р и е м а т храни, к о и т о ги съ държ ат. З а щ и т
н и ц и т е на т а з и т е о р и я с ъ в е т в а т п а ц и е н т и т е да не п р и е м ат
плодове, зеленчуци, ядки и р а с т и т е л н и масла. Не знам защо из
клю чват само т е з и храни о т м е н ю то на п а ц и е н т и т е си, пред
вид, че на т а з и п лан ета няма н и т о една храна без феноли. Всич
ки зърнени храни, меса, риби, яй ц ата, м л якото, плодовете, зе
ленчуците и р а с т е н и я т а са пълни с т я х .
В Т О Р А Ч А С Т 133
Лечение
ф е н о л и т е са ар о м атн и в ещ еств а с ниско молекулно тегл о.

Те д а в а т на х р а н а т а ни ц в я т и вкус. З а п а зв а т х р а н и т е в ес
т е с т в е н и я им вид, защ итавайки ги о т п ато ген и . У ч а с т в а т
също и в п окълването и р ас теж а на сем ен ата и п ривличат on-
р а ш и т е л и т е на р а с т е н и я т а . Д е й с т в а т к а т о мощни ан ти о к-
си д ан ти и д ет о к с и к ато р и , к о г а т о в л язат в т е л а т а ни. Много
о т х р ан и т ел н и т е и а к т и в н и т е вещ ества, о т к о и т о се нужда
ем ежедневно, са феноли. Нека да разгледаме някои о т тях .
• В итам ин С - никой не може да живее без него;

• В и там и н К - много важен за кр ъ во съ си р в ан ето и редица
други телесни функции;
• В и там и н Е - т в ъ р д е важен за р а з в и т и е т о на мозъка и за
с т о т и ц и други телесн и функции;
• В и там и н В1 (ти ам и н ), В, (рибофлабин), В} (ниацин), ВЙ(пи-
роксидин) и ф о л и еб ата киселина са феноли. Всички т е са
жизненоважни за нас всекидневно;
• Аминокиселини - холин, фенилаланин, т р и п т о ф а н и други.
Без т я х не бихме могли да произвеждаме н е в р о тр а н с м и те -
ри за мозъка и о с т а н а л а т а ч а с т о т н ер в н ата систем а;
• Някои о т с а м и т е н ев р о тр ан см и тер и : допам и нъ т, норепи-
н еф р и н ъ т и х и с т а м и н ъ т също са феноли;
• Галова киселина. И зклю чването на т о з и фенол е в о сн о в ата
на д и е т а т а на файнголд или д и е т а т а с ниско съдържание на
салицилати. Г азо в ата киселина се о т к р и в а при около 70%
о т всички храни, вклю чително в о ц в е т и т е л и т е . Въпреки
че о ц в е т и т е л и т е за храни, Е - т а т а и други п одобрители не
бива да п р и с ъ с т в а т в м е н ю т о на п а ц и е н т и т е с GAPS,
изклю чването на 70% о т всички храни е д о с т а сурово нака
зание.
Лечение
Този списък може да бъде продължен. Всички е с т е с т в е н и

п р о т еи н и , мазнини и въглехидрати съ д ъ р ж ат феноли. Ако из
ключим и т я х , т р я б в а да умрем о т глад.
И все пак няма съмнение, че д е ц а т а а у т и с т и , к а к т о и паци
е н т и т е с х и п е р а к т и в н о с т, дислексия, ас тм а, д и а б е т , ш изо
френия и много други проявления на GAPS д е й ств и те л н о реаги
р а т на ф ен о л и те и на много други вещ ества 6 хран ата. Някои
хора р е а г и р а т на зеленчуци о т сем ей ств о к а р то ф о в и (дома
т и , к ар то ф и , сини дом ати/патладж ани и всякакви видове чуш
ки). Тези реакции са много различни о т класическата алергия и
не м о г а т да б ъ д а т описани к а т о алергични, за щ о т о не са свър
зани с т и п и ч н и т е за алергията проявления на им унната с и с т е
ма. Няма ясно научно обяснение за т я х . Мога да ви кажа лично
т о си мнение по т о з и въпрос. Редица феноли п р и т е ж а в а т сил
но ан ти о кси д ан тн о и п рочистващ о дей ствие. Всеки природо-
лечител, х о м со п ат или лекар, о п и т е н в е с т е с т в е н а т а медици
на, ще ви каже, че всяко п р о ч и ств ащ о в ещ еств о , преди да ви
накара да се ч у в с т в а т е по-добре, първоначално ви кара да се
ч у в с т в а т е по-зле. Това се случва, за щ о т о в т ъ к а н и т е на т я л о
т о ни са складирани различни токсини. К о гато приемем някак
во пречистващ о вещ ество, т о о т м и в а т о к с и н и т е о т д еп ата
и ги влива в кръвообращ ението, о т к ъ д е т о т е о т и в а т в орга
н и т е , к о и т о ги н еу т р ал и зи р ат, за да н ап усн ат т я л о т о чрез
ури н ата, п о т т а или ж лъчката. В т е з и няколко часа, в к о и т о
т о к с и н и т е се н о с я т 6 к р ъ в т а и т я л о т о се справя с т я х , т е
п р и ч и н я в а т си м п то м и . В зав и си м о ст о т вида на т о к с и н а и
о т индивидуалната предразполож еност на човека си м п то м и
т е м о г а т да са много различни. Те в а р и р а т о т главоболие и
поведенчески отклон ен и я до кожни обриви и кихане. В крайна
см етк а, ф ен о л и те се о п и т в а т да ни „ п о ч и с т я т “. Я влението
се нарича „детоксикиращ а реакция“, или реакция на Херцхай-
мер, и обичайно се наблюдава при лица, к о и т о сл ед ват каквато
ВТОРА Ч А С Т | 135
2
Лечение
u да е п р еч и стващ а програма. С клади ран ите то к с и н и не си

с т о я т к р о т к о 6 т ъ к а н и т е в организма. Те п ри ч и н яват симп
т о м и на хронични заболявания и полагат о сн о в и те за образува
н е т о на рак. С л ед ователн о д е т о к с и к а ц и я т а е много важен
процес. Тя т р я б в а да се провежда през целия ни ж и в о т . Приро
д а т а ни е осигурила м н о ж еств о възм ож ности за т о в а , к а т о е
включила феноли и други мощ ни п рочи стващ и в ещ е ств а във
всички храни, к о и т о консумираме.
Д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS са т в ъ р д е и нтокси ки ран и.
Т е с т о в е т е показват, че в т е л е с н и т е тъ к ан и има теж к и м е т а
ли, петрохимикали и други о тр о в н и вещ ества, понякога в пла
шещи количества. Много о т т е з и токси н и в ер о я тн о са винов
ни за разли чн и те физически и ум ствени си м п том и , проявявани
о т п а ц и е н т и т е с GAPS. С ъ щ е ств у в а т например д о с т а прили
ки между клиничната к ар ти н а при о с т р о т о о т р а в я н е с живак,
олово или други то к си н и , о т к р и т и при т а к и в а п ац и ен ти , и
клиничната к ар ти н а на аутизм а и психозата. Въз основа на т е
зи к о н с т а т а ц и и се обръща много внимание на х ел атотерап и я-
т а за п речистване о т теж к и м етали при а у т и с т и т е с цел т е
да се и зв е д а т о т организма. Всеки, зап о зн ат с хел атотерап и я-
т а , знае, че т о з и процес винаги предполага д е т е т о да премине
през период на детоксикац ия, в к о й т о а у т и с т и ч н и т е симп
т о м и се влош ават и се п оявяват м н ож ество нови. Защо? Защо-
т о л е к а р с т в а т а за х е л а т о т е р а п и я о т м и в а т склади ран и те
теж к и м етал и о т т ъ к а н и т е в кр ъ вта, о т к ъ д е т о т е се извеж
д а т о т т я л о т о . Този „п реч и стващ “ процес причинява симп
т о м и , к о и т о понякога са д о с т а теж ки .
Без съмнение, д ето к си к ац и я та, или елим инирането на т о к
си ч н и те вещ ества, следва да е неизменна ч а с т о т т е р а п и я т а
при п а ц и е н т и т е с GAPS. Е с т е с т в е н и т е феноли, съдържащи се
в х р ан и те, са природен начин за ежедневна елиминация на т о к
сини о т т я л о т о . Следователно, последното, к о е т о т р я б в а да
$
2^6 jj В Т О Р А ЧАСТ
Аеченне
направим, е ga ги изключим о т м е н ю то . Е с т е с т в е н о е, че 6
процеса на „п р еч и стван е“ т е щ е п р и ч и н я т „детоксикиращ а
реакция“. П о б еч ето феноли в х р а н и т е не п ри ч и н яват т е ж к и
реакции (освен ако п а ц и е н т ъ т няма д ей ств и те л н а алергия към
определена храна). Д е т е т о или в ъ зр а с т н и я т м о г а т да ч у в с т
в а т влошаване на п о вед ен и ето и на съня, по-силна самостиму-
лация, по-голяма х и п е р ак ти в н о с т и резки промени в н а с т р о е
н и е т о . Този период е временен и п о в е ч е т о п ац и ен ти го пре
ж и в яв ат много успешно. К огато т я л о т о започва да се и зч и ст
ва, о т р и ц а т е л н а т а реакция обичайно отш ум ява. Ако д е т е т о
ви или близък с GAPS са с особена ч у в с т в и т е л н о с т към някаква
храна, и зклю чете я о т д и е т а т а за 4 до 6 седмици и после я въ
веж д ай те бавно, к а т о зап о ч н ете с малки коли чества и п о с т е
пенно ги увеличавате. По т о з и начин м о ж ете да д ъ р ж и те ре
ак ц и ята па детоксикация под контрол. В аж н ото е да се увери
т е , че ч о в е к ъ т не е истински алергичен към т а з и к о н к р е тн а
храна, к о е т о може да се провери в п о в е ч е т о медицински заве
дения.
К линичният о п и т показва, че к о га то п а ц и е н т ъ т е на подхо
дяща д и е т а за GAPS, ч у в с т в и т е л н о с т т а му към феноли се про
меня - х р ан и те, към к о и т о п а ц и е н т ъ т преди е имал реакции
на непоносим ост, вече не п редизвикват подобни смущения. Ди
е т а т а , к о я т о ще обсъдим малко п о -н ататъ к , има способност
т а да лекува ч р ев н ата обвивка, т а к а че вече да не м о г а т да пре
м и н ав ат през нея т о к с и н и т е и неусвоените храни. С месицата
о т о т р о в н и вещ ества, с к о и т о т я л о т о т р я б в а да се справя,
ч у встви тел н о намалява. Заедно с т о в а се п р о м ен ят и реакции
т е към п р о ч и с т в а щ и т е феноли. Най-общо, к о г а т о ч е р в а та се
излекуват, р еа к ц и и т е към много фенолни съ ставки , к а к т о и
много непомосимости към храни, изчезват. К огато „оп рави те
т е ч а “, няма да се налага то л к о в а много „п рочистване“ в т я л о
т о и следователно ще има по-малко сим птом и.
В Т О Р А Ч А С Т Е 137
Лечение
Има много еф е к т и в ен начин да се справим с ч у в с т в и т е л

н о с т т а към феноли и други х р ан и тел н и съ став ки . Това е и
мярка срещу съ щ инските хран и телн и алергии. Нарича се неу
трализация. М е т о д ъ т е о т к р и т първоначално през 1979 о т
д-р Р о б ъ р т Гарднър о т У н и в ер си тета Брайам Янг. Той у ста н о
вява. че само няколко капки воден р а з т в о р е ниска ко н ц ен тр а
ция на ч и с т и феиолни съ ставки изцяло неутрализира алергич
н и т е реакции към храни. Все ощ е няма обяснение по какъв на
чин т о ч н о р а б о т и м е т о д ъ т , но д а н н и т е п о к азв ат, че т о й
д е й с т в а забележ ително ефикасно. Във всеки о тд е л е н случай
т р я б в а да се устан о ви к о н к р е т н а т а неутрализиращ а доза, ко
я т о след т о в а се дава на п ац и е н та под ф о р м а т а на капки под
езика. Днес н еу тр ал и зац и ята е установен м е т о д за лечение на
алергии и ч у в с т в и т е л н о с т към храни и 6 р а з в и т и т е с т р а н и
има специалисти алерголози, к о и т о м о г а т да я прилагат. Има
няколко тех н и ки за неутрализация, или обезчувствяване, кои
т о вече са прилагани, например биорезонансната терап и я, ен
зи м н о т о обезчувствяване (EPD), сти м у л и р ащ ата и м ун отера
пия, т е х н и к а т а за елиминиране на алергии на Намбудрипад, хи-
р о к и н т е т и ч н а т е р а п и я и х о м е о п а т и я т а . Никой о т т е з и ме
т о д и не е еф ек ти в ен при всички, но всеки е с доказани успехи.
Чрез н еу тр ал и зац и ята д е ц а т а или в ъ з р а с т н и т е с GAPS м о г а т
да п р ео д о леят н еп о н о с и м о стта си към дадени храни и да кон
су м и р ат неограничено количество о т т я х .
В заключение искам да кажа, че няма нужда да лишаваме деца
т а и в ъ з р а с т н и т е с аутизъм , синдром на д еф и ц и т на внимани
е т о , шизофрения, дислексия, диспраксия и други о т плодове,
зеленчуци, ядки и много други съдържащи феноли храни. Те са
пълни с хранителни в ещ е ств а и ще п о м о гн ат на вашия паци
е н т с GAPS да се п р еч и сти по-бързо, за да може да разкрие пъл
ния си потенциал.
ц
138 В Т О Р А Ч А С Т
Аечени
И м а хм е лош о п и т с фенолите. Н а Там м у се за ч ер вява ха

уш ите, ст аваш е раздразнителен, въобще „откачаш е“. Когато
запо чна хм е ди ет а т а (им а се предвид п р а вилн ат а д и ет а за
GAPS), опи т а хм е от ново със съдържащи феноли храни. Сега
нямаме проблеми с фенолите. Ура!
М айкат а па Том
(кореспонденция по елект роннат а поща)
Д и е т а т а п р о т и в kauguga
К ак то обсъдихме по-рано, е р а т а на а н т и б и о т и ц и т е и с т е р о и
д и т е дава много големи шансове иа д р о ж д и те и плесените. Те
зи, намиращи се навсякъде в т я л о т о микроорганизми, винаги са
населявали н аш и те т ел а. В зд р ав о то т я л о обаче т е са под кон
т р о л а на полезните б актерии и не ни в р ед я т. К огато т е з и по
лезни б актерии се ун ищ ож ат о т ан ти б и о ти ц и и други влияния
на модерния с в я т , д р о ж д и те излизат о т к о н тр о л и се превръ
щ а т о т безобидни съседи в ужасна н ап аст. К онкретн о семей
с т в о дрожди, наречено Candida, е привлякло най-много внима
ние. Това е голямо сем ей ств о гъбички, к о е т о причинява ш иро
ко разпространения проблем, наречен „кандидоза“. К огато т о
ва се случи, C andida преминава о т о б и ч ай н о то си безобидно
едн оклетъчн о съ сто ян и е към инвазивно ак ти в н о състояние,
при к о е т о развива дълги нишки и пуска корени 6 т е л е с н и т е т ъ
кани. Този р ас т еж може да се развие в храносм илателната сис
т е м а и в много други в ъ тр еш н и органи и да произведе куп т о к
сични в ещ еств а, някои о т к о и т о са алкохол и ацеталдехид.
П о ч т и всяко хронично деген еративн о съ стоян и е е свързано с
прекомерен р а с т е ж на Candida в т я л о т о - о т а р т р и т и хра
носм илателни проблеми до миалгичен енцефалом иелит, мно
ж е ств ен а склероза, синдром иа х рон и ч н ата умора, фибромиал-
гия, неврологични р а з с т р о й с т в а и рак (Т. Simoncini, 2000). Де-*
*
В Т О Р А Ч А С Т ; Х39
Лечение
цаша и в ъ з р а с т н и т е с GAPS п о ч т и без изключение са сериозно

засегнати о т рода Candida и в ер о я тн о о т други микози.
Предвид, че Candida и всички останали дрожди се х р ан ят сьс
захар, д и е т а т а п р о т и в кандида цели да премахне всички хра
ни - и зто чн и ц и на т е з и патогени: захар и всичко, к о е т о я съ
държа, фруктоза, малтоза, лактоза и други захари, в т о в а число
кленов сироп и мед. П лодовете се изключват, т ъ й к а т о се при
е м а т за и зт о ч н и к на п р о с т и захари. Тъй к а т о преком ерн ият
р а с т е ж на Candida може да предизвика алергия към други мико
зи и плесени, всички гъбички и ф ерм ен тирали храни също се
елим инират о т м еню то: мая и всичко п р и го твен о с нея (хляб,
т е с т е н и изделия и други), кисели млечни продукти, всички си
рена, всички ф ер м ен т и р а ш нап итки, о ц е т , малц, гъби, кафе и
чай, сушени плодове и плодови сокове. Зърн ен и те храни обаче
не се изклю чват о т д и е т а т а : царевица, ечемик, пшеница, ръж,
просо, овес, ориз и други, к а к т о и всичко, произведено о т тя х ,
с т и г а само да не съдърж ат дрожди. С ъдърж ащ ите н иш есте зе
ленчуци също не са изключени: к артоф и , сладки картоф и и ар-
т и ш о к ... И т о ч н о в т о в а е проблем ът. Нека видим защо.
Candida никога не е сама 6 хран осм илателната систем а. Тя
б итува в ком пани ята на около 500 и повече различни микроби,
к о и т о м о г а т да п р и ч и н я т заболяване. И д ей ств и тел н о , кога-
т о се н ап р ав ят т е с т о в е на п ац и ен ти с GAPS, наред с Candida
се о т к р и в а т м н о ж еств о различни п ато ген и , о т к о и т о най-
ч е с т о се с р е щ а т сем ей ство Clostridia. Тези п атоген и и т е х н и
т е т о к с и н и у в р еж д ат ч р е в н а т а с т е н а , правейки ен тер о ц и -
т и т е (осн о вн и те храносмилателни и абсорбиращи клетки на
ч ер в ата) неспособни да изпълняват ф ункцията си да разбиВат
в ъ гл ех и д р а т и т е на д о с т а т ъ ч н о малки молекули, к о и т о вече
да м о г а т да се абсорби рат. Р е з у л т а т ъ т е, че слож ните въгле
хи д р ати , а именно съдърж ащ и те се в зъ р н ен и те храни и в ни
ш е с т е н и т е зеленчуци, не се усвояват и с т а в а т храна за п а т о
140 | В Т О Р А Ч А С Т
Лечение
ген н ат а флора. Те ф е р м е н т и р а т и г н и я т 6 ч ер в ата, в м ес то да

се у св о я т правилно, и с т а в а т и зточн и к на токсини, допълни
т е л н о увреждащи ч р е в н а т а с т е н а и подкопаващ и им ун ната
систем а. П о в еч ето патогени, в т о в а число различните б а к т е
рии, гъбички, п р о т о зо и и червеи, се х р а н я т с неусвоени въгле
хи драти.
Х р ан и тел н и ят режим срещу кандида в комбинация с д и е т а
т а без глутен и казеин и ч е с т о п ъ т и с д и е т а т а без феноли се
п р е д с т а в я т на о б щ е с т в о т о к а т о най-подходяща за д е ц а т а с
аути зъм . П рактически обаче т о з и начин на хранене се свежда
до консумиране на много ориз и негови производни, к артоф и ,
чипс, безглутенови хлябове, б исквити и други печива, т ъ й ка
т о д е ц а т а а у т и с т и и м а т влечение към п р е р а б о т е н и т е въгле
х и д р а т и . За ж алост, вследстви е на в ъ гл ех и д р а ти те възпале
н и т е и у в р ед ен и т е им черва си о с т а в а т в т о в а съ стоян и е,
к о е т о о т своя с т р а н а поддържа т о к с и ч н о с т т а на т я л о т о . А
именно т я прави д е ц а т а ау т и с т и .
К а к в о т о ч н о т р я б в а q a и з б я гв а т в м е н ю т о си х о р а т а
с GAPS?
За да разберем т о в а , следва да разгледаме начина, по к о й т о хра

н и т е се усвояват в храносмилателния ни т р а к т .
А бсорбацията на п р и е т и т е храни се извърш ва в т ъ н к и т е
черва, най-вече в п ъ р в и т е им две ч асти : дван адесетоп ръстн и
ка и в ср едн ата ч а с т на т ъ н к о т о черво. С т е н и т е на т е з и час
т и о т хран осм илателната си стем а са п о к р и ти с фини косъм
ч е т а , приличащи на п р ъ с ти , наречени вили, за да се увеличи
абсорбиращ ата повърхност. В илите са о б в и т и с к л е т к и т е -
е н т е р о ц ш п и . Това са к л е т к и т е , к о и т о аб сорб и рат хр ан ата
ни и я п р ед ав ат към кръвообращ ението, за да се х р а н я т т е л а
т а ни (фиг. 3).
Лечение
Лечение
Зн ачен ието на т е з и клетки за зд р ав ето ни е изклю чително

голямо. Те се образуват в осн овата на ви л и те и през к р атки я си
ж и в о т п ъ т у в а т към върховете на вилите, к а т о по п ъ т я си бав
но съзряват. Достигайки до върховете на вилите, т е б и в а т о т
странени о т т а м , понеже дотогава са свършили толкова много
р аб о та, че са о стар ел и и изчерпани. П р о ц ес ъ т на п о сто ян н о
подновяване на е н т е р о и и т и т е се кон трол и ра о т п олезн и те
бактерии, виреещи върху тя х . К акто вече споменахме в главата
за ч р ев н а та флора, полезните б актери и се гр и ж ат ен тер о ц и -
т и т с да са здрави и способни да изпълняват функциите си. Щом
полезните б актер и и лип сват и абсорбиращ ата повъ рхност на
т ъ н к и т е черва се насели о т патогенни микроби, е н т е р о ц и т и -
т е са нездрави и не м о г а т да изпълняват функцията си. Изслед
ван и ята върху ж и вотн и показват, че в о т с ъ с т в и е т о на полез
ни б актер и и е н т е р о ц и т и т е п р о м ен ят ф о р м а та си и в р е м е то
им на придвижване до върха на били те се удължава много, к о е т о
може да ги трансф орм ира в ракови клетки. Н ай-важното обаче
е, че т е с т а в а т неспособни да изпълняват предназначението си
6 усвояването и абсорбираното на храната. Да се спрем на начи
на, по к о й т о е н т е р о ц и т и т е абсорбират различните групи хра
нителни вещ ества: въглехидрати, п ротеи н и и мазнини.
В ъ гл е х и д р а т и
Всички въглехидрати се с ъ с т о я т о т малки молекули, наречени

монозахариди. Има много видове так и ва. Н ай-често срещани
т е са гл ю к о з а , ф р у к т о з а и г а л а к т о з а .
М онозахаридит е лесно п р о н и к в ат през ч р е в н а т а обвивка.
Те не се нуж даят о т храносмилане. Глюкозата и ф р у к т о з а т а се
съ д ъ р ж а т в изобилие в п л о д о в ете и зеленчуците. М ед ъ т се
съ сто и о т ф руктоза и глюкоза и не изисква много храносмила
не. Г ал ак т о зат а се съдържа в ки сели те млечни п родукти , на-
В Т О Р Л Ч А С Т 143
Аечепис
пример в ки сел о то мляко. М онозахаридит е о т п л о д о в ете и

някои зеленчуци са най-лесните за усвояване въглехи драти и
т р я б в а да са о сн о вн ата форма на в ъ гл ех и д р ати те в д и е т а т а
на х о р а т а с храносмилателни проблеми.
С ледващ ите по размер въглехидрати са дизахаридит е, със
т о я щ и се о т две молекули монозахариди. Н ай-често срещани
т е са за х а р о з а (обикновената тр ап езн а захар), л а к т о з а (.млеч
на захар) и м а л а т о з а о т п р е р а б о т в а н е т о на ниш есте. Лизаха-
р и д и т е не м о г а т да се аб сорб и рат без у ч а с т и е т о на ен т е р о -
ц и т и т е . Т ъ н к и те к о с ъ м ч ета (микровили) на п о в ъ р х н о с т т а
на е н т е р о ц и т и т е , т .н а р . ч е т ч и ц и , п р о и зв еж д а т ен зи м и те
дизахаридази, к о и т о р азб и ват д в о й н и т е молекули на зах ар та
в усвояеми монозахариди. Точно т а м е осн овн и ят проблем при
х о р а т а с храносмилателни проблеми. Б ол н и те е н т е р о ц и т и гу
б я т с п о со б н о ст т а си да п рои звеж д ат та к и в а ензими. В резул
т а т дизахари ди те к а т о захароза, л ак то за и п р о д у к т и т е о т
н и ш есте не се разграж дат до монозахариди и следователно не
м о г а т да б ъ д а т абсорбирани. Те се зад ъ р ж ат в ч е р в а т а и се
п р евр ъ щ ат в основна храна на п а т о г е н н и т е бактерии , вируси,
Candida и други микози, поддържащи м нож ество токсичн и ве
щ ества, к о и т о допълнително ув р еж д ат ч р ев н а та с т е н а и о т
р а в я т организма. Д е ф и ц и т и т е на дизахаридите п о ч т и винаги
съ п р о в о ж д ат всякакви храносм илателни р азс т р о й с т В а . Из
следванията. проведени наскоро о т д-р К. Х о р в ат в Универси
т е т а в Мериленд и д-р Т. Буйе в Харвард, п отвъ рди ха т е з и де
ф и ц и ти при д е ц а т а с аутизъм . И т а к а , дизахаридите т р я б в а
да б ъ д а т изключени о т д и е т а т а на д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с
GAPS, за да не се подхранва п а т о г е н н а т а флора и да се даде вре
ме на в и л и те да се в ъ зс т а н о в я т , к а т о се о т ъ р в а т о т болните
е н т е р о ц и т и и и зград ят слой о т здрави.
Споменахме м а л т о з а т а - р е з у л т а т о т усвояван ето на н и
ш е с т е т о . Освен зах ар та (захарозата) н и ш е с т е т о е основна-
144 | в т о р л ч а с т
Лечение
ша форма на въглехидрати, к о я т о консумираме. Всички зърне

ни храни и някои кореноплодни растен ия (картоф и, сладки кар
то ф и , ар ти ш о к , маниока) са б о гати на ниш есте. То се съ сто и
о т огромни молекули със с т о т и ц и монозахариди, свързани в
дълги вериги с м н о ж ество клонове. У свояването на н и ш есте
т о създава много р а б о т а на храносм илателната си стем а дори
и при зд р ав и т е хора поради слож ната му стр у к ту р а, и за т о в а
много голяма ч а с т о т него не се абсорбира изобщо. Неусвоено
т о н и ш есте е и деалн ата храна за п а т о г е н н а т а чревна флора,
чрез к о я т о т я сс размножава и произвежда с в о и т е токсини.
Р е з у л т а т ъ т о т все пак у с в о е н о т о н и ш е с т е са молекули
м а лт о т . М а л т о за т а е дизахарид, к о й т о не може да се абсор
бира, ако не се разгради на монозахариди о т е н т е р о ц и т и т е .
Човек с дисбалансирана чревна флора има е н т е р о ц и т и , неспо
собни да р азгр аж д ат дизахариди, следователно м а л т о з а т а не
се усвоява и с т а в а храна за п а т о г е н н и т е микроби. За да м о г а т
е н т е р о ц и т и т е да се в ъ з с т а н о в я т и да с п р а т да п одхран ват
п а т о г е н н а т а флора, н и ш е с т е т о следва да се премахне о т ме
н ю т о на д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS. Това означава без зър
нени храни и произведени о т т я х п родукти , к а к т о и никакви
съдържащи н и ш есте зеленчуци. К линичната п ракти ка показва,
че к о г а т о на ч е р в а т а се осигури д о с т а т ъ ч н о дълъг период без
дизахариди и н иш есте, ш а н с ъ т да о зд р ав еят е голям. Щом т о
ва се случи, ч о в е к ъ т може о т н о в о да започне да консумира зър
нени храни и зеленчуци, съдържащи н и ш есте, без т о в а да му
вреди.
Разбира се, нищ о 6 п р и р о д а т а не е черно-бяло. П о в е ч е т о
плодове, особено неузрелите, съ д ъ р ж ат определено количес
т в о захароза, к о я т о е дизахарид. З а т о в а е много важно да се
я д а т зрели плодове. П о в е ч е т о зеленчуци и някои плодове съ
д ъ р ж а т малко н иш есте. Въпреки т о в а к о л и ч е ств ата захароза
и н и ш есте в п л о д о в ете и зеленчуците с ниско съдържание на
в т о н ч л с т | 145
А е че и и е
н и ш ест е са незначителни 6 сравнение със съ държ ащ и те се в

зъ р н ен и те храни, б о га ти на н и ш есте зеленчуци и т р а п е з н а т а
захар. При п о в е ч е т о п ац и е н ти с храносм илателни смущения
ч р е в н а т а лигавица се справя с н езн ач и те л н и те коли чества за
хар и н и ш ест е в п ло д овете и зеленчуците с ниско съдържание
на ниш есте.
Протеини
След к а т о се у с в о я т в стом аха с п о м о щ та на ензима пепсин и 6
д в а н а д е с е т о п р ъ с т н и к а с п о м о щ т а на п р о и зв еж д а н и те о т
панкреаса разграждащи п р о т е и н и ензими, б е л т ъ ц и т е д о с т и
г а т до е н т е р о ц и т и т е под ф о р м а т а на п еп ти д и . П е п т и д и т е
са малки п р о теи н о в и вериги, съ ставен и о т аминокиселини, и
обичайно се усвояват, д о к а т о не се р азгр а д я т до п р о с т и ами
нокиселини. П р о ц е с ъ т се извърш ва о т е н т е р о ц и т и т е . По
к о с м е с т а т а п о въ рхност (ч е т ч и ц а т а ) на зд р а в и те ен тероц и -
т и има п реработващ и п е п т и д и т е ензими - пепт идази. Всяка
п еп ти д аза е специфична за определена п еп ти д н а верига и дори
за определена химична връзка в т а з и верига. Тези ензими раз
г р а ж д а т п е п т и д и т е до п р о с т и аминокиселини, к о и т о след
т о в а се абсорби рат. При д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с дисбаланси-
рана чревна флора обаче е н т е р о ц и т и т е са болни. Те не са спо
собни да п р о и зв еж д ат много различни п еп ти д ази и да изпъл
н я т т а з и последна с т ъ п к а в разграж дан ето на п р о т е и н и т е и
усвояван ето на аминокиселините. Едновременно с т о в а п а т о
г е н н и т е б актер и и , гъбички и вируси у вр еж д ат ч р е в н а т а с т е
на, к а т о п о зво л яват на н еусвоен и те п е п т и д и да се просмук
в а т през нея. Вече познаваме два п р о теи н а , к о и т о не се раз
гр аж д ат правилно и не се абсорби рат к а т о п еп ти д и - глутена
о т зъ р н ен и те храни и казеина о т м лякото. Може да има и още
подобни неправилно разграждани и нсабсорбирани к а т о пеп-
146 | В Т О Р А Ч А С Т
Ле ч е п и е
mugu п р о теи н и , но бсе още не сме ги проучили. Да се надяваме,

че в бъдеще науката ще изясни т о з и въпрос.
П р о т е и н и т е обаче са жизненоважни за х о р а т а и особено за
р а с т я щ и т е деца. Н ай-добрите и зто ч н и ц и на лесноусвоими и
много хранителни п р о т е и н и са я й ц ата, м е с о т о и р и б а та. За
д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS е важно да п р и е м ат лесноусвои
ми п р о теи н и , за да п о м огн ат възможно най-много на храносми
л а т е л н а т а си си стем а. Н ачи н ъ т, по к о й т о п р и го тв ям е меса
т а и р и б и те, се о т р а зя в а на т я х н а т а усвояем ост - варен и те,
п р и г о т в е н и т е на пара и задуш ените меса и риби са много по-
лесни за усвояване, о т к о л к о т о п ърж ени те и п еч ен и те на фур
на или на скара. Я й ц е т о е цяла съкровищ ница с най-високока
ч е с т в е н и п р о т еи н и , п о в е ч е т о о т в и т а м и н и т е о т група В.
цинк и много други полезни хран и телн и вещ еств а, дадена ни
о т п р и р о д ата. Я й ц ата т р я б в а да са важна ч а с т о т м ен ю то ,
освен ако п а ц и е н т ъ т няма изявена алергия към т я х .
Мазнини
За да се у св о ят, м азн и н и те се н уж д аят о т ж л ъч н и те сокове.
Д околкото ни е и звестн о, е н т е р о ц и т и т е п о ч т и н я м а т функ
ция в абсорбирането на мазнините. Е т .0 защо клиничната прак
т и к а показва, че х о р а т а с храносмилателни р а зс т р о й с т в а по
н а с я т м азнините д о с т а добре. И все пак при х о р а т а с диебалан-
сирана чревна флора има проблем. Ч р ев н ата обвивка е лигавица.
Всяка лигавица произвежда много с е к р е т, к о г а т о е н ападната
о т п ато ген и , за да се защ и тава о т т я х . При х о р а т а с храно
смилателни проблеми п р о и зв о д с т в о т о на слуз е много голямо.
Големите количества слуз п р е ч а т на усвояването на хран ата, в
т о в а число и на м азнините. Слузта покрива ч а с т и ц и т е храна и
не позволява на ж л ъч ката и хран осм и л ател н и те ензими да ги
д о с т и г а т . В р е з у л т а т на т о в а много мазнини о с т а в а т неусво-
в т о р а ч \ с т | 147
Лечение
ени и ч е с т о излизат о т т я л о т о nog ф о р м а т а на бледи мазни

изпражнения. У вредената абсорбация на м азнините предизвик
ва и н ед о сти г на м а с т н о р а зт в о р и м и т е витам ини: A, D, Е и К.
К линичният о п и т показва, че к о г а т о н и ш е с т е т о и дизахари-
д и т е се изклю чат о т м е н ю то за д о с т а т ъ ч н о дълъг период о т
време, п р о и зв о д с т в о т о на слуз се нормализира и в р е зу л т а т на
т о в а усвояването на м азни н ите се подобрява.
Обобщение:
П а ц и е н т и т е с GAPS т р я б в а да избягват:
• Всички зърнени храни и п риготвен и о т т я х продукти: пше

ница, ръж, ориз, овес, царевица, сладка царевица, сорго, ече
мик, елда, просо, спелта. т р и т и к а л е , булгур, тап и ока, киноа,
кус-кус (някои о т т я х не са т о ч н о зърнени храни, но обикно
вено се причисляват в т а з и група, за т о в а п р и с ъ с т в а т тук).
Това ще премахне голямо количество н и ш есте и глутена о т
м ен ю то . В същ ност п рем ахването на всички зърнени храни
о т д и е т а т а я прави и стински безглутенова.
• Всички съдържащи н и ш е с те зеленчуци и всичко, к о е т о се
прави о т т я х : к а р т о ф и , сладки к а р то ф и , пащърнак, а р т и -
шок, маниока, ам ар ан т и т а р о корен.
• Захар и всичко, к о е т о я съдържа.
• Бобови р астен и я с високо съдържание на н иш есте: соя, боб,
бобови кълнове, нахут.
• Л акто за и всичко, к о е т о я съдържа: т е ч н о или сухо прясно
мляко о т всякакьв вид, кисело мляко о т магазина, т е ч н а и
заквасена см етан а, п рераб отен и храни с добавена лактоза.
В сл ед в ащ а та глава има пълен списък на х р а н и т е , к о и т о

т р я б в а да избягвате.
; в т о р а ч а с т
t w t v n n c
Преработени храни -
не, благодаря!
Знаеш ml от какво се правят зърнените закуски?
Правят се от същите малки къдрави дървени стружки,
които намираме в острилките за моливи!
1> о к л а А а л
„ Чарли и шоколадената фабрика*'
ЖИВЕЕМ В ЕПОХА на полуфабрикати, к о и т о са т в ъ р д е прера

б о те н и храни. К о гато м айката природа е създала нас, човешки
т е същ ества, т я ни е предоставила всички нужни храни, за да
сме здрави, а к т и в н и и пълни с енергия. Ние обаче т р я б в а да
приемаме т е з и храни в п ъ рви ч н ата им природна форма. Кога-
т о започнем да п р ер аб отвам е е с т е с т В е н и т е храни, се появя
в а т проблем ите. Всяко п реработван е на хр ан ата променя ней
н а т а химична и биологична с тр у к ту р а . Т ел ата ни не са приго
дени да п р и ем ат подобни видоизменени храни! К олкото повече
се п р ер аб о тв а х р ан ата, то л к о в а по-малко хранителни вещес
т в а о с т а в а т в нея и т о л к о в а повече се изменя хи м и чн и ят й
съ став . Освен че гу б ят х р а н и т е л н а т а си с т о й н о с т , прерабо
т е н и т е храни гу б ят и п о в е ч е то о т о с т а н а л и т е си качества -
вкус, а р о м а т и ц в я т . И за да ком пенсират т о в а , п р о и зв о д и те
л и т е д о бавят различни химични вещ ества: изкуствени арома
т и , о ц в е т и т е л и , различни Е-та, подобрители и консерванти.
За много о т т я х е категори чн о доказано, че допри н асят за хи-
п е р а к т и в н о с т т а , т р у д н о с т и т е с у ч ен ето , п си х и атр и ч н и те
р а зс т р о й с т в а и други здравни проблеми. Е с т е с т в е н и т е храни
не са т р ай н и , з а т о в а и н д у стр и я та трябВ а да ги промени, за да
удължи срока им на го д н о ст. И т а к а , е с т е с т в е н и т е храни се
в т о р а ч а с т | 149
1
Лечение
подлагат на много високи т ем п е р ату р и , високо налягане, обра

б о т к а с ензими, р а з т в о р и т е л и и безброй други химикали, маз
н и н и т е се х и др о ген и зи рат, а п р о т е и н и т е се д е н а т у р и р а т .
Е с т е с т в е н и т е храни се п р о м ен ят 6 различни химични съеди
нения, к о и т о след т о в а се о п ак о в ат привлекателн о и ни се
предлагат з а ,драна“. „Храна“, направена за обслужване на комер
сиални цели, при к о я т о няма и грам загриж еност за зд равето.
П р о и зв о д и тел и те са задължени да и зброяват всички съставки
върху е т и к е т а . Ако п р о и зв о д и т ел я т обаче използва съставка,
к о я т о вече е п р ераб отен а или е направена о т п реработен и ве
щ ества, т о й не е задължен да пише о т какво е направена т а зи
съставка. М так а, ако се о п и т в а т е да избегнете нещо к о н к р е т
но к а т о например захар или глутен, ч е т е н е т о на с ъ с т а в к и т е
на е т и к е т а невинаги ще е о т помощ.
Ако погледнем по р а ф т о в е т е в су п ер м ар к е ти те , ще видим,
че купищ ата с преработен и храни са все въглехидрати. Всички
зърнени закуски, чипсове, бисквити , крекери, хлябове, т е с т е
ни изделия, шоколади, бонбони, сладка, г о т о в и подправки, за
хар, консервирани плодове и зеленчуци, замразени полуфабрика
т и с н и ш ест е и г о т о в и т е с т а са т в ъ р д е п рераб отен и въгле
х и д р а т и . Ще разгледаме някои о т т я х подробно. Нека обаче
първо да ги разгледаме к а т о група.
Най-общо всички въглехидрати в х р а н и те се усвояват и аб
со р б и р ат във вид на глюкоза. П р и р о д ата ни е дала много видо
ве въглехидрати под ф о р м а та на плодове, зеленчуци и зърнени
храни. К огато ги консумираме в е с т е с т в е н и я им н еобработен
вид, в ъ гл ех и д р ати те о т т я х се аб сорб и рат бавно, предизвик
вайки п о степ ен н о повиш аване на к р ъ в н а т а захар, с к о е т о на
ш и т е т е л а са пригодени да се сп равят. П р е р а б о т е н и т е въгле
х и д р а т и се абсорби рат много бързо, к о е т о води до н е е с т е с т
вено рязко покачване па к р ъ вн ата захар. К ръвната захар е един
о т ф а к т о р и т е , к о и т о н а ш е т о т я л о полага огромни усилия да
£
1.50 | В Т О Р А Ч А С Т
Л еч ап и е
държи 6 определени граници, за щ о т о к а к т о ви соки те, т а к а и

н и ск и те й нива са вредни. Р язко то покачване на к р ъ в н ата за
хар наречено хипергликемия, причинява па т я л о т о шок, к а т о
го кара да помпа голямо кол и чество инсулин за много к р а т к о
време, за да се справи с излиш ната глюкоза. В р е з у л т а т о т пре
к о м ер н о то п р ои звод ство на инсулин около час по-късно човек
е с много ниско ниво на крьвна захар, наричано хипогликемия.
Забелязали ли с т е , че след к а т о изядеше някаква закуска с висо
ко съдържание на захар у т р и н т а до час пак се ч у в с т в а т е глад
ни? Това е хипогликемия. Какво х а п в а т х о р а т а обикновено в
т о з и сутреш ен час, за да задоволят глада си? Бисквитка, шоко-
ладче, кафе или нещо подобно, и ц и кълът хипер-/хипогликемия
с т а р т и р а отначало. Р езк и те покачвания и спадове на кръвна
т а захар са изклю чително вредни за всеки човек, камо ли за де
ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS. Доказано е, че много случаи на хи-
п ерактиВ н ост, липса на кон ц ен трац ия и нарушения в учебния
процес, агресия и други поведенчески отклонения при д е ц а т а в
училище са пряко следстви е о т р е зк и т е скокове и спадове на
глю козата. ф а з а т а на хипергликеминта предизвиква ч увство
на превъзбуденост с тен ден ци и към х и п е р ак ти в н о с т и маниа
кално поведение и самостимулация при д е ц а т а а у т и с т и , дока-
т о хипогликемичната фаза води до прилошаваме, ч е с т о п ъ т и
с главоболие, лошо н астроени е, избухвания, агресия и обща умо
ра с прекомерно и зп отяван е (фиг. 4).
Друг важен аргум ент п р о т и в п р е р а б о т е н и т е въглехидрати
е р азр у ш и тел н о то им въздей ствие Върху' ч р ев н а та флора. Об
съдихме подробно с ъ щ е с т в е н о т о значение, к о е т о има нормал
н а т а чревна флора за зд равето. П р е р а б о т е н и т е въглехидрати
п о д х р а н в ат п а т о г е н н и т е б а к т е р и и и гъбички в ч е р в а т а и
п о д п о м агат т е х н и я р а с т е ж и изобилстване. Те съ зд ават по
добна на лепило среда, чудесна за захващ ан ето и р а з в и т и е т о
на различни червеи и п арази ти . Всички т е з и микроорганизми
Лечение
Фиг. 4. К р ъ г о в р а т ъ т на кръ в н ата захар
152 I* Т О Р А Ч А С Т
Лечение
п роизвеж дат токсични вещ ества, к о и т о п рем инават 6 кръво

о б р ащ ен и ето и буквално „ о т р а в я т “ човека. К ол кото повече
п р ер аб о тен и въглехидрати - със или без глутен - д а в а т е на
деца и в ъ з р а с т н и т е с GAPS, то л к о в а по-токсични ще с т а в а т
т е и п р о я в и т е на аутизъм , шизофрения, х и п е р ак ти в н о с т или
други наблюдавани сим птом и, ще са по-силни.
В п редходните глави разгледахме подробно с ъ с т о я н и е т о на
и м у н н а т а с и с т е м а при п а ц и е н т и т е с GAPS. О тс л а б н ал и ят
и м у н и т е т играе важна роля в р а з в и т и е т о на GAPS. Влошавай
ки с ъ с т о я н и е т о на ч р е в н а т а флора, п р е р а б о т е н и т е въглехи
д р а т и у вр еж д ат и им унната си стем а на човека. На всичко о т
горе има м н ож ество д о казател ства, че п р е р а б о т е н и т е храни,
и п о-конкретно п р е р а б о т е н и т е въглехидрати и захарта, пря
ко о т с л а б в а т ф у н к ц и и те на м а к р о ф аги те, е с т е с т в е н и т е
убийци на н аш еств ен и ц и те, и д р у ги те бели кръвни тел ц а, ка
т о п о дко п ават у с т о й ч и в о с т т а на организма към всякакви ин
фекции. Ч о векъ т с увредена имунна систем а, к о й т о пие сладки
н ап и тк и и яде чипс всекидневно чрез т е з и си хранителни пред
п очи тан и я, ще влоши с ъ с т о я н и е т о на им унната си систем а.
Да се спрем на някои о т н ай -р азп р о стр а н е н и те форми на
т е з и п рераб отен и въглехидрати.
Зърнени закуски
Предполага се, че са здравословни, нали? Това ни к а зва т хиляди
т е телевизионни реклами. За ж алост, и с т и н а т а е т о ч н о о б р а т
н ата. •
• З ъ р н ен и т е закуски са изклю чително п р ер аб о тен и въглехи

д р а т и , пълни със захар, сол и други вредни съ ставки . С ку
пичка зърнена закуска д е н я т на в а ш е т о д е т е ще с т а р т и р а с
първия рунд о т рязко покачване и спадане на к р ъ в н ата за-
Лечение
хар, а т о в а ще породи добре п о з н а т и т е ви поведенчески

прояви, с к о и т о ще т р я б в а да се справяте.
• Тъй к а т о са и зто ч н и к на много п рераб отен и въглехидрати,
зъ р н е н и т е закуски зах р ан в ат п а т о г е н н и т е б ак те р и и и гъ
бички в ч ер в ат а, позволявайки им да п роизвеж дат нови пор
ции токси н и , к о и т о п одд ърж ат порочния крьг на GAPS.
• Ами ф и б р и те? П р о и зв о д и т е л и т е т в ъ р д я т , че с купа о т
тех н и я п р о д у к т ще получите всички необходими ви фибри.
За съжаление, т е не са п рави лн и те фибри за п а ц и е н т и т е с
GAPS, ф и б р и т е в зъ р н ен и те закуски са пълни с ф ит ат и -
вещ ества, свързващи се с есенциалните минерали и извежда
щи ги о т организма, к о е т о допринася за недости га на мине
рали у пациента.
• В л аборатори я за изследване на храни е проведен и н тересен
експерим ент. Анализирана е х р ан и тел н ата с т о й н о с т на ня
колко марки зърнени закуски и на о п ако в ки те им. Анализът
показва, че н ап равен ата о т целулоза к у ти я съдържа повече
полезни вещ ества, о т к о л к о т о сам ата зърнена закуска. Всъщ
н о с т зъ р н ен и те закуски и м а т много ниска хранителна с т о й
н о с т . За да ко м п ен си рат т о в а , п р о и зв о д и т е л и т е д о б авя т
с и н т е т и ч н и форми на витам и ни , к а т о т в ъ р д я т , че с изяж
д а н е т о на с у т р е ш н а т а купичка зърнена закуска щ е си д о с т а
в и т е всички п реп оръчи телн и дневни дози о т т я х . Човеш
к о т о т я л о обаче не е то л ко в а п р о сто . То е създадено да раз
познава и използва е с т е с т в е н и витам ини, постъп ващ и под
ф о р м а т а на храна. Е т о защо с и н т е т и ч н и т е витам и ни са с
много ниска у сво яем ост, к о е т о означава, че п о в е ч е т о о т
т я х безполезно преминаван през храносмилателния т р а к т ,
без да д о н есат никаква полза. При т о в а к о л и ч е с тв о то в и т а
мини, к о е т о все пак се усвоява, ч е с т о п ъ т и се разпознава о т
т я л о т о к а т о храна и се изпращ а д и р е к тн о към бъбреците,
след к о е т о се о тд ел я с ури ната. Имаме си нов синдром в на-
154 ] в т о р » част
ш е т о модерно п р и с т р а с т е н о към х а п ч е т а т а о б щ ес тв о -
синдрома на скъп ата урина.
И т а к а , к а к в о т о и да т в ъ р д я т реклам ите, няма нищо здра

вословно в з ъ р н е н и т е закуски за д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с
GAPS.
Xpym nku, чипсове и други нишестени jakycku

Х р у п ан ки те, ч и п с о в е т е и п укан ки те, о с н о в н и т е храни на
д н е ш н и т е деца, са т в ъ р д е п р ер аб о тен и въглехидрати с уни
щ ож ително въздействие върху ч р ев н а та флора. Това не е всич
ко - т е са напоени с р а с т и т е л н и масла, к о и т о са нагрявани до
много висока т е м п е р а т у р а . Всяко подложено на тер м и ч н о въз
д е й с т в и е р а с т и т е л н о масло, съдърж а в е щ е с т в а , наречени
трансм азнини, к о и т о са неиаситени м астн и киселини с проме
нен химичен съ став. В т я л о т о т е з а м е с т в а т жизненоважни
т е омега-3 и омега-6 м а стн и киселини в к л е т ъ ч н а т а с т р у к т у
ра, увреждайки к л е т ъ ч н и т е функции. Консумацията на тран с-
мазнини пряко уврежда и м ун ната си стем а. Те п ови ш ават ак
т и в н о с т т а на Th2 и о т с л а б в а т T h l и м у н и т е т а . К а к т о си
сп ом н яте, и м у н и т е т ъ т T h l и без т о в а е п о т и с н а т при много
п ац и ен ти с GAPS, д о к а т о Th2 е прекалено активен . Р акът, сър
д е ч н и т е болести, екзем ата, а с т м а т а и много неврологични и
психични б о лести са свързани с н али чи ето на трансм азнини в
хран ата. Пълноценна информация за о б р а б о т в а н е т о на мазни
н и т е ще н ам ер и те в главата М азнинит е: добрит е и лош ит е.
Наскоро се появи и ощ е един силен аргум ент п р о т и в консу
м а ц и я т а нахрупанки и чипсове:
в т о р л ч а с т I 155
!
Лечение
Историята на акриламидите
През п р о л е т т а па 2002 г. Н ационалната агенция по х р ан и те на
Швеция и С то к х о л м ск и я т у н и в е р с и т е т съобщиха, че са о т
крили силно н евр о токси ч н и и карциногенни в ещ е ств а в кар
т о ф е н и я чипс, п ъ р ж е н и те к а р то ф и , хляба и други печени и
пържени, съдържащи н иш есте, храни. Тези В ещ ества се нари
ч а т акриламиди. Учени о т Норвегия, В еликобритания и Швей
цария п отвъ рди ха т а з и к о н ста тац и я . Те о ткри л и особено ви
соки нива на акриламиди в съдърж ащ и те н и ш есте храни, пър
жени или печени при висока те м п е р а ту р а . Наскоро н ескаф ето
беше добавено към списъка на х ран и те, съдържащи т е з и силно
то кси ч н и вещ ества. С в е т о в н а т а здравна организация, Орга
н и зац и ята по х р ан и т е и зем еделието на ООН и Агенция по хра
н и т е и л е к а р с т в а т а на САЩ и зго тви х а план за установяване
на начина, по к о й т о акрилам идите се об р азу в ат в х р ан и те, и
иа м е т о д и за ели м инирането им, т ъ й к а т о т е м о г а т да при
ч и н я т рак, неврологични проблеми и безплодие. Акриламидите
са т о л к о в а вредни за зд р ав ето , че има определени максимални
с т о й н о с т и на съдърж ан ието на т е з и в ещ еств а в оп аковки те
н ах р ан и т е. В продължение на години п р а в и т е л с т в е н и т е аген
ции обръщаха много внимание на ко н тр о л а върху кол и чество
т о на акриламиди в п л а стм а со в и т е опаковки на х р а н и те , но
никой не е п о глед н и с а м а т а храна 6 п а к е т ч е т о . Сега вече се
у стан ови , че някои о т х р а н и т е в т е з и пластмасови п а к е т ч е
т а и м а т изклю чително високо съдържание на акриламиди, кое
т о далеч надвишава д о п у с т и м и т е с т о й н о с т и . И с т о р и я т а на
ак р и л ам и д и те е ощ е една причина д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с
GAPS да и збягват хрупанки, чипсове и други закуски със съдър
жание на н иш есте.
Аечение
Пшеницата
И зклю чването на глутен а се препоръчва при аути зъм , ш изо
френия и цъолиакия и поради т о в а б езгл у тен о в и те п родукти
о т пшеница са станали значима ч а с т о т д и е т а т а на т е з и па
ц и е н т и . Нека обаче да разгледаме п ш ен и ц ата к а т о цяло - със
или без глутен. П ракти чески никой не си купува пшеница във
вид на зърно, за да си я г о т в и вкъщи - ние си купуваме храни,
п ри го твен и о т пшенично брашно. Б раш н ото се д о став я в пе-
к а р н и т е под ф о р м а т а на г о т о в и смеси за различни видове хляб,
б и скви ти и т е с т е н и изделия. Тези смеси са вече об раб отен и,
т а к а че н ай -д обри те хран и телн и съ ставки са загубени. След
т о в а т е се „ о б о г а т я в а т “ с кон серванти , п ести ц и д и п р о т и в
насекоми; химични вещ ества, абсорбиращи благата; о ц в е т и
тел и , подобрители и о м е к о т и т е л и - т о в а са само няколко о т
д обавките. О т т е з и химични коктей ли в п екарн ата се произ
в е ж д а т хлябове, т е с т е н и изделия, кексове, б и скви ти и други
п ро ду к ти , к о и т о ние ядем. П р о и зв о д и т е л я т е доволен, че е
о т с т р а н и л глутена о т т е з и смеси и е п риготви л за нас безглу-
т е н о в и продукти. М т а к а , вие получавате в си ч к и те прерабо
т е н и въглехидрати с х и м и чн и те добавки в т я х , но т о з и п ъ т
без глутен. Щом попадне в стом аха, едно парченце бял хляб се
превръщ а с лепилоподобна маса, к о я т о подхранва п а р а з и т и т е
и п а т о г е н н и т е б актер и и и гъби чки те в ч ер в ата. Това допри
нася за о б щ о т о т о к с и ч н о п р ето в ар в ан е, о т к о е т о пациен
т ъ т с GAPS стр ад а. Тъй к а т о п ш ен и ц ата е основна храна в за
падния с в я т , т я е и причина номер едно за хранителни алергии
и непоносим ости.
Лечение
Захар и Вси чко, направено от пея

З ах ар та е наречена „бялата с м ъ р т “. Тя с т о п р о ц е н т н о заслужа
ва т о в а наименование. Консумацията на захар в с в е т а е д о с ти г
нала чудовищни мащаби през последния век. Според проучвани
я т а един ж и т е л в западния с в я т изяжда около 80-100 килогра
ма о т нея ежегодно. З а х ар та е навсякъде и е много тр у д н о да
се намери п р ер аб о т ен а храна, к о я т о не я съдържа. Освен че
причинява резки покачвания и спадове на к р ъ в н ата захар и че
има унищ ож ително въздей ствие върху ч р ев н а та флора, е дока
зано, че т я пряко вреди на имунната систем а, к о я т о при паци
е н т и т е с GAPS и без друго е нарушена. И о т г о р е на всичко т я
л о т о т р я б в а да използва огромно кол и чество о т н аличните
си минерали, ви там и н и и ензими, за да се справи с н аш естви е
т о на зах ар та и зап аси те му о т т я х се и зч ер п в ат. За усвоява
н е т о на само една молекула захар например са необходими око
ло 56 молекули магнезий. Консумацията на захар е основна при
чина за ш ироко р азп ростран ен и я н ед о сти г на магнезий в съ
временния с в я т . В следствие о т т о з и д е ф и ц и т е п о я в а т а на
високо кръвно налягане, неврологични, имунни и много други
заболявания, П а ц и е н т и т е с GAPS вече и м а т недоимък на магне
зий и на много други жизненоважни хранителни в ещ еств а и не
бива да консум ират захар под никаква форма. К ексовете, бон
б о н и т е и всички сладкиши се п р а в я т основно о т захар и пше
ница в комбинация с много химикали к а т о о ц в е т и т е л и , кон
сер ван ти , овкусители и други. Излишно е да казваме, че т е не
т р я б в а да п р и с ъ с т в а т в д и е т а т а (независимо дали съдърж ат
глутен, или не).
Безалкохолните н ап итки са основен и зто ч н и к на захар в мо
дерния начин на хранене, да не говорим за всички химични до
бавки, к о и т о съдърж ат. К утийка сода може да съдържа о т 5 до
10 чаени лъжици захар. П л од ови те сокове са пълни с прерабо-
1 58 | В Т О Р А Ч А С Т
Лечение
т е н и плодови захари и ж елета. Освен ако не са прясно изце

дени. с о к о в е т е не бива да п р и с ъ с т в а т в д и е т а т а . А спарта-
м ъ т - з а м е с т и т е л на зах ар та - к о й т о се слага в т а к а нарече
н и т е „д и ети чн и “ н ап и тки , е доказано карциногенен и невро-
то к с и ч е н и к а т его р и ч н о т р я б в а да се избягва о т д е ц а т а и
в ъ з р а с т н и т е с GAPS. И н д у стр и ята п остоян н о измисля нови и
нови п р ер аб о тен и и изкуствени подсладители (ксилитол, ца
ревичен сироп, сироп о т агаве, други сиропи и т .н .). На н и т о
един о т т я х не може да се има доверие и за п а ц и е н т и т е с GAPS
е много важно да ги избягват.
З а х а р т а и п ш ен и ц а та са т о л к о в а вездесъщ и, че е много
т р у д н о да се намери п р ер аб о тен а храна по р а ф т о в е т е в су
п е р м а р к е т и т е , к о я т о да не ги съдържа.
Обобщение: Всички п ац и ен ти с GAPS, независимо дали са с
аутизъм , шизофрения, х и п ер акти в н о ст, дислексия, а с тм а или
друго заболяване, не бива изобщо да консум ират п реработен и
храни. Х ран и телн и те продукти тр яб в а да се купуват в прясно
състояние, 6 ко л ко то може no-е с т е с т в е н вид и да се п р и г о т
в я т вкъщи. Х раносм илателният т р а к т е дълга тр ъ б а. Това, с
к о е т о я пълните, пряко въздейства върху н ей н о то състояние.
Х раносмилателната си стем а на п а ц и е н т и т е с GAPS е увредена
и т в ъ р д е ч у встви тел н а. Не м о ж ете да се д о в е р и т е на никой
производител на храна да слага нещо в нея. Вие т р я б в а да пъл
н и т е храносм илателната си стем а на в аш е то д е т е (или възрас
т е н ) с GAPS с прясно сготвен а пълноценна храна, за да к о н т р о
л и р а т е напълно и да н о си те о т г о в о р н о с т какви т о ч н о съ став
ки се съдърж ат в х р ан ата и как са п реработен и т е .
В Т ОР А Ч А С Т ? 159
Аечепие
Соя - не, благодаря!
С о ята е огромен бизнес, особено 6 САЩ. Голяма ч а с т о т индус

т р и я т а използва генно модифицирана соя. С о я т а е е в т и н а за
п р о и зво д ство , а заради р е з у л т а т и т е о т някакво изследване,
показващи, че т я може да е полезна за жени в менопауза, цели
я т пазар експлодира със соеви продукти. Тя може да се о т к р и е
в м н ож ество п р ер аб отен и храни, маргарини, дресинги за сала
т и и сосове, хлябове, б исквити , пици, бебешки храни, д етск и
закуски, сладки, кексове, вегетариански п родукти, з а м е с т и т е
ли на млечни храни, ад ап ти ран и млека и други. Проблем ли е
т о в а? Да разгледаме някои ф ак ти .
1. П редполагаемите ползи о т с о я т а за менопаузалните жени,

наблюдавани в Япония и други и зточн и култури, се дълж ат на
ф о р м ата, в к о я т о с о я т а трад и ци он но се консумира т а м , а
именно във вид на зърна или ферм ентирала к а т о соев сос, на-
т о , мисо и тем п е. На Запад с о я т а се използва под ф орм ата на
соев прот еин, Как се добива т о й ? След к а т о се п рем ахн ат
ф и б р и те с алкален р азтв о р , со е в и те зърна се п о с т а в я т в го
леми алуминиеви кон тей н ери и се и зм и ват с киселина. Кисе
л и н ата прави так а, че с о е в и те зърна п о п и в ат алуминия, кой
т о о с т а в а и в крайния п родукт. Алуминият се свързва с де-
м еии и ята и б о л е с т т а на Алцхаймер и д ей ств и те л н о напосле
дък много се говори за връзката между консумацията на соя и
т е з и ум ствени заболявания. След нап ояван ето с алуминий и
киселина зъ р н ата се т р е т и р а т още с редица химикали, вклю
ч и телн о н и т р а т и , к о и т о се свъ рзват с р а з в и т и е т о на рак.
К райният п р о ду кт е п о ч т и безвкусен прах, к о й т о е лесен за
уп о тр еб а и може да се добави към всяка храна. Близо 60% о т
п р е р а б о т е н и т е храни, вклю чително с о е в о т о мляко и соеви
т е адаптирани млека, съдърж ат т о з и прах.
160 « Т О Р А ЧАСТ
Лечение
2. С о я т а има с п о с о б н о с т т а да нарушава абсорбирането на йод

и да забавя ф ун кц ията на щ и т о в и д н а т а жлеза. Заради раз
л и ч н и те токсини, съдържащи се в т я л о т о им, п а ц и е н т и т е
с GAPS т а к а или иначе п о ч т и без изключение, и м а т забавена,
т .е . увредена функция на щ и т о в и д н а т а жлеза. Забавената
щ и то в и д н а функция причинява много сериозна вреда на рас
т я щ и т е деца, в т о в а число отклонения в р а з в и т и е т о и съз
р я в ан ет о на мозъка. Консумацията на соя допълнително за
бавя функцията на щ и т о в и д н а т а жлеза на д е т е т о .
3. С о я т а има висока концентрация на ф и т а т и . Тези вещ ества
се съ д ъ р ж ат във всички останали зърнени храни, особено в
т р и ц и т е им. ф и т а т и т е много лесно се св ъ р зв ат с минера
л и т е (най-вече калций, магнезий, желязо и цинк) и п р е ч а т на
т я х н о т о усвояване. Вече знаем, че д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с
GAPS с т р а д а т о т н ед о сти г на т е з и минерали. Д обавянето
на соя в хран и телн ия им режим допълнително би влошило
т о з и недоимък.
4. Л а б о р а т о р и я т а Г р е й т Плейнс, к о я т о е извършвала изслед
вания за алергии на много деца с аути зъ м , у стан овява, че
п о ч т и всяко о т д е ц а т а е с т е ж к а алергия към соя. Въз осно
ва на тех н и я о п и т началникът на л аб о р а т о р и я т а д-р У. Шоу
н астоява, че с о я т а е п ротивоп оказн а при деца с аутизъм.
5. С о я т а е станала популярна за лечение на жени в менопауза,
з а щ о т о съдържа е с т е с т в е н и естр о ген и или ф и т о е с т р о ге -
ни. Тези вещ ества може да са полезни за жени в менопауза, но
не и за м алките деца. М едицинските специалисти са все по-
загрижени за ко л и честВ ото ф и то естр о ге н и , к о е т о б еб ета
т а и малките деца п о е м а т о т с о е в о т о мляко и адап ти ран и
т е млека. Още веднъж ще кажем, че поради т о к с и ч н о с т т а 6
т е х н и т е т е л а ц ел и ят хормонален баланс на д е ц а т а е GAPS е
вече нарушен, Д о п ъ лн и тел н ата намеса под ф о р м а та на фи
т о е с т р о г е н и , изглежда, не е добра идея.
ВТОРА ЧАС Т | 161

Лечение
Hag 90% о т произвеж даната в с в е т а соя е генно модифици

рана, к о е т о обаче много рядко се обозначава. И т а к а , о тк ъ д е -
т о и да го погледнем, най-добре е п а ц и е н т и т е с GAPS да избяг
в а т консум ацията на соя. К о гато п а ц и е н т ъ т завърши храни
тел н и я режим за СХСП, към д и е т а т а му м о г а т да се д о б а в я т
тради ци он ни ф ер м ен ти р а ш соеви продукти: напго, мисо и со
ев сос. Трябва обаче да се ув ер и те, че с о е в и т е зърна, о т к о и т о
са произведени т е з и п родукти, са отглеж дани органично и не
са генно модифицирани.
Писмо о т р оди тел (23 ноември 2003)
Уокър беше на т р и години и половина, к о г а т о му беше п о с т а

вена д иагнозата средна до т е ж к а форма на аути зъм и диспрак-
сия. Той не говореш е и сп ец и ал и сти те твърдяха, че няма и да
проговори.
Последвахме с ъ в е т и т е на и зсл ед овател и те и го поставихме
на с т р о г а д и е т а без гл утен и казеин. П остигнахм е и звестен
успех по т о з и начин, но чувствахме, че не можем да направим
нищо повече о т т о в а . Едва к о г а т о се консултирахме с вас във
връзка с хранителния режим на Уокър аз осъзнах, че имаме ощ е
много р а б о т а по въпроса със здравословното хранене на д е т е
т о и лекуването на н его в и те черва! По ирония на съ д б ата пре
ди т о в а ние винаги се бяхме см ятали за сем ей ств о , живеещо
о т н о с и т е л н о здравословно. К о гато анализирах начина ни на
хранене, веднага си дадох см етка, че сме попаднали в капана на
изхранването ед и н ствен о с п реработен и и химично т р е т и р а
ни полуготови храни. Започнахме да следваме в аш и те с ъ в е ти
и да ядем х р а н и т е в е с т е с т в е н и я им суров вид, и п о ч т и ведна
га се забелязаха промени 6 Уокър. Само няколко седмици след
т о в а Уокър каза п ъ р в о т о си изречение, а о с т а н а л о т о е и с т о -
рия!
[62 В Т О Р А Ч А С Т
Аеч е пи а
Х р ан и тел н и ят режим, к о й т о ни предписахте, е безценен за

в ъ зстан о в яв ан ето на Уокър.
Използвам дум ата „възстановяване“, за ш о т о о т днес м о я т
син (к о й т о е вече на п е т години) посещава редовно училище и
има много приятели. В същ ност т о й е д о с т а общителен! Учи с
нормална ск о р о ст и п о ч т и не се забелязват проявления на аути-
зъм и диспраксия! Всеки, к о й т о познава Уокър о т преди две го
дини, не може да повярва, че се е случила та к а в а тран сф орм а
ция. Как е възможно момче, к о е т о е било напълно безчувствено
и изолирано о т с в е т а , да е т о в а , к о е т о е днес? У дивително е.
Днес, к о га то говоря с х о р а т а за „д и ета и хранене“, т е не разби
р а т по какъв т о ч н о начин хр ан ата може да се о тр азя в а на чове
ка по т о з и начин. Все пак, тр у д н о е за някой, к о й т о не е видял
т о в а , к о е т о сме видели ние, да обхване изцяло т о в а чудо!
Въпреки че м н о го т о книги, п осветен и на специални д и е т и
за деца с аутизъм , синдром на д еф и ц и т на вн и м ан и ето със и
без х и п е р ак т и в н о с т и други (всичките съм ги чела), не бях сре
щала нищо подобно на хранителния режим, препоръчан о т вас
Уокър. В сьиш ост см ятах, че много о т преп оръчвани те в т е з и
книги храни ще н ав р ед ят на д е т е т о . П о -с т а р и т е изследвания,
в к о и т о се препоръчва с т р о г а т а д и е т а без глутен и казеин, са
п р о с т о в ъ р х ъ т на сладоледа ...цялата р а б о т а е направо абсурд
на! Много се ядосвам, виждайки сем ей ства да следват т е з и съ
в е т и и да купуват „п реработени “ п родукти без глутен и казе
ин, к о и т о съ дъ р ж ат м н ож ество други вредни съставки. Същи
т е т е з и р о д и тел и обикновено са изклю чително въодушевени
о т о т к р и т и е т о , че д и е т и ч н а т а кока-кола и к а р т о ф е н и я т
чипс не съ д ъ р ж ат н и т о глутен, н и т о казеин, и следователно
купуват т о н о в е о т т я х ! Уф!
Х оли Б р а т , м а й ка на Уокър
Сърей, САЩ
В Т О Р А Ч А С Т | 153
Аеч ен и е
2. Подходящата диета при GAPS
В ПРЕД ХОДНАТА ГЛАВА засегнахме някои асп екти на хран и тел

ния режим. Сега да видим кой е подходящ ият хран и телен р е
жим за п а ц и е н т и т е с GAPS.
GAPS по съ щ ество е храносмилателно р а зс т р о й с т в о и т р я б
ва да се лекува к а т о так ова. Няма нужда да се о т к р и в а т о п л а т а
вода, к о г а т о с т а в а въпрос за и з г о т в я н е т о на д и е т а за храно
смилателни р а зс т р о й с т в а . Такава д и е т а вече е измислена, т я
е много еф екти вн а и вече 60 години дава отли чн и р е зу л т а т и в
л е ч е н и е т о на хора с всякакви храносм илателни смущения, в
т о в а число много т е ж к и заболявания к а т о б о л ест на Крон и
язвен коли т. Тази д и е т а се нарича специфична въглехидрат
на диета*, или п о-конкретно СВД.
Този х р ан и тел ен режим е създаден о т и з т ъ к н а т и я ам ери
кански п ед и атъ р д-р Сидни Валънтайн Хаас през п ъ р в ата поло
вина на XX век. Това с т а в а през д о б р и т е с т а р и времена, кога
т о л екар и те още лекуваха п а ц и е н т и т е си с д и е т а и е с т е с т в е
ни м ето д и . Продължавайки лин и ята на колеги те си д-р А. Е м е т
Х олт, д-р К ристиан Х ъ р т ъ р и д-р Джон Хауланд, д-р Хаас пре
карва много години 6 изследване на р е з у л т а т и т е о т д и е т а т а
върху п ац иенти с цьолиакия и други храносмилателни заболява-
ния. Той и колеги те му у ста н о в яв а т, че б олн и те с храносмила
тел н и смущения понасяли п р о т е и н и т е и м азнините в х р ан ата
много добре. Те обаче се влошавали след прием па сложни въгле
х и д р а т и о т зърнени храни и зеленчуци, съдържащи ниш есте.
Захарта, л а к т о з а т а и д руги те дизахариди също трябвало да се
и зк л ю ч ат о т м е н ю т о . Някои плодове и зеленчуци обаче не
* Специфична въглехидратна д и е т а (Specifitc Carbohydrate Diet) - ди ета, включва

ща ограничен вид въглехидрати.
164 И Т 0 F А Ч А С Т
A cue н ие
п р о с т о се понасяли добре о т п а ц и е н т и т е му. но и подобрява-

ли ф изическото им състояние. Д-р Хаас е лекувал над 600 паци
е н т и с отли чн и р е з у л т а т и - след к а т о са следвали хран и тел
ния .му режим в продължение на най-малко година, имало „пълно
в ъ зстан о вяван е без п о в т о р н и проявления на б о л е с т т а , без
с м ъ р т на п ац иенти , без кризи, без белодробни си м п том и и без
забавяне в р а с т е ж а “. Р е з у л т а т и т е о т п роучван ето били пуб
ликувани в ш ирокообхватен медицински учебник със заглавие
Конт рол върху цъолиакият а. написан о т д-р Сидни В. Хаас и
Мерил П. Хаас през 1951 година. Д и е т а т а , предписвана в т а з и
книга, е п р и е т а о т м едицинската об щ н ост по с в е т а к а т о лек
за цьолиакия и д-р Сидни В. Хаас е у д о с т о е н с п о ч е с т и к а т о
пионер в о б л а с т т а на п ед и а тр и я та.
За съжаление, в чо веш ката и сто р и я рядко има „хепиенд“. В
онези времена цъолиакията не е имала т о ч н а дефиниция. Мно
ж е с т в о различни възп али телни процеси в ч е р в а т а са били
включвани в д и агн озата „цьолиакия“ и всички т е з и състоян и я
са подлежали на много еф екти в н о лечение чрез СВД. В следва
щ и т е д е с е т и л е т и я се случило нещо ужасно. Ц ъолиакията била
дефинирана к а т о непоносим ост към глутен, или глутенова ен-
т е р о п а т и я , к о е т о изключило м н о ж еств о други чревни п ро
блеми о т т а з и диагноза. Тъй к а т о безгл утен овата д и е т а била
обявена за еф е к т и в н а при цьолиакия, сп ец и ф ичн ата въглехи
д р а т н а д и е т а била забравена, за щ о т о вече се см ятала за неак-
туална. Всички останали възпалителни процеси в ч ервата, ко
и т о не попадали в о б х вата на същ инската цьолиакия, сьщо би
ли забравени. С ъщ инската цьолиакия е сравн и телн о рядка бо
л е с т и т а к а „забраВените“ болести на ч е р в а т а обхващ ат една
много голяма група п ац и е н ти , к о и т о са д иагностиц и ран и с
цьолиакия, но не се повли яват о т лечение с безглутеноба дие
т а . По ст е ч е н и е на о б с т о я т е л с т в а т а много о т п а ц и е н т и т е
със „същинска“ цьолиакия сьщ о не се п о д о б р яв ат о т безглуте-
Лечение
н о в а т а д и е т а . Всички т е з и заболябания се п о вл и яв ат много

добре о т СВД, р азработена о т g-p Xaac. GAPS попада в съ щ ата
т а з и категори я.
След ц ял ата полемика по о тн о ш ен и е на цъолиакията специ
ф и ч н а т а въглехидратна д и е т а щеше да е напълно забравена,
ако не беше - да, п о зн ахте - един родител!
Илейн Готш ал, в о т ч а я н и е т о си да помогне на м алката си
дъщеричка, стр ад ащ а о т т е ж ъ к язвен к о л и т и о т неврологич
ни проблеми, о ти ш л а при д-р Хаас през 1958 година. След дълго
годиш но лечение със сп ец иф ичната въглехидратна д и е т а , дъ
щ еря й се излекувала напълно и стан ал а енергично и о тл и ч н о
развиващ о се малко момиченце. След к а т о успяла да излекува
дъщеря си, през го д и н и те Илейн Г отш ал помага на хиляди хо
ра, стр а д а щ и о т б о л е с т т а на Крон, язвен к о л и т, цъолиакия,
д и в е р т и к у л и т и различни форми на хронична диария. Според
н ей н и т е данни обаче най-драстични и бързи са били възстан о
в и т е л н и т е процеси при малки деца, к о и т о освен храносмила
т е л н и проблеми имали и сериозни поведенчески отклон ен и я
к а т о аутизъм , х и п е р а к т и в н о с т и нощни стр ах о ве. Тя посве
щава много години на изследването на биохим ичната и биоло
г и ч н а т а основа на д и е т а т а и публикува книга, наречена Пре
късване на порочния кръг. Здрави черва чрез диет а. К ни гата
с т а в а и сти н ско спасение за хиляди деца и в ъ зр астн и по с в е т а
и е преиздавана м ногократно. О т к р и т и са няколко и н т е р н е т
стр ан и ц и и и н т е р н е т групи за споделяне на о п и т и р е ц е п т и
за СВД.
Х ран и телн и ят режим, к о й т о е подходящ, при п а ц и е н т и т е с
GAPS, се основава в много голяма сте п е н на специф ичната въг
лехи дратн а д и е т а . През го д и н и те аз съм нанесла някои проме
ни в нея, за да я пригодя за м о и т е п ац иенти . С те ч е н и е на вре
м е т о п а ц и е н т и т е ми я нарекоха д и е т а т а за GAPS.
.ч
166 ! R т О Р А Ч А С Т
Лечение
К а к в о д а к а ж е м за м л я к о т о и м л е ч н и т е п р о д у к т и ?
С пециф ичната Въглехидратна д и е т а позВолява да се консуми

р а т млечни п родукти без лактоза. Л а к т о за т а е млечна захар,
дизахарид. Тя п рисъства В п рясн ото мляко и в много продавани
на пазара млечни продукти. Според някои източн и ци между 25
и 90% о т населението на зем я та не може да п рераб отва л ак то
з а т а поради липса на с ъ о т в е т н и я ензим, наричан лакгааза. Деца
т а и в ъ зр ас т н и т е с GAPS и х о р а т а с храносмилателни проблеми
със сигурност не м о г а т да усвояват лактоза и следва да я избяг
в а т . Добре ф е р м е н т и р а л и т е млечни п р о д у к ти к а т о кисело
мляко (йогурта), заквасена см етан а и натурални сирена общо
в з е т о не съдърж ат лактоза, понеже в процеса на ф ерм ентация
т я се изконсумира о т б а к т е р и и т е , отговорн и за т о з и процес.
Освен л а к т о з а т а обаче п р ясн о то мляко съдържа и други ве
щ е с т в а , к о и т о п а ц и е н т и т е с GAPS т р я б в а да избягват. Най-
добре и зсл ед ван о то о т т я х е м л еч н и я т п р о т е и н казеин. В
п ред х о дн и те глави обсъдихме казом орф и ни те - п еп ти д и със
с тр у к т у р а , подобна на т а з и на о п и а т и т е , к о и т о се о т к р и в а т
в у р и н а т а на а у т и с т и т е , ш изоф рениците, п а ц и е н т и т е с деп
ресия и при други заболявания. К азом орф ините са сл ед стви е
о т н еусп еш ното усвояване па млечния п р о т е и н казеин. Те се
аб со р б и р ат в кр ъ вооб ращ ен и ето през увред ен ата чревна об
вивка на п ац и ен та с GAPS, п рем и н ават през кръвном озъчната
бариера и засягат ф ун кц ии те на мозъка. И д е й с т в и т е л н о при
пълно изключване на м лечн ите п родукти о т д и е т а т а при ня
кои (не всички) деца с аути зъм или п ац и ен ти с шизофрения се
наблюдава подобрение на кли ни чната к а р ти н а, понякога съ
щ ествен о. Спорен е в ъ п р о съ т коя кон кретн а форма на казеина
е проблемна. Г рупата п ротеи н и , и звестн а к а т о бета-казеини,
е удо сто ен а с най-голямо внимание. Например Кейд и други из
следователи д о к азв ат, че при нездрава храносм илателна сис-
Лечение
т е м а т е се п р ев р ъ щ а т 6 бета-казоморфин-7, к о й т о д о с т и га
до 32 различни зони на мозъка, голяма ч а с т о т к о и т о о т г о в а
р я т за зр ен и ето , слуха и общ уването.
Друг проблем с м л еч н и те п р о д у к ти е т в ъ р д е си л н ата им
алергенност. С ъщ инската алергия към мляко е сред н ай-често
ср ещ ан и те, з а щ о т о м л еч н и те п родукти са б о гати на а н т и г е
ни (различни имуноглобулини). Според р е з у л т а т и т е о т раз
лични изследвания т о в а е о сн о в н а та причина за б еб еш к и те
колики. Дори и къ р м ен и те б е б е т а м о г а т да получат колики по
ради ч у в с т в и т е л н о с т към м лечн ите антигени, преминаващи
в къ рм ата, ако м ай к ата консумира млечни продукти.
Много ч е с т о коли ки те на б е б е т о м инават, к о г а т о м айката
спре да консумира млечни продукти.
Ц ял ата т а з и информация е вярна, ако не вземаме предвид
вълшебния е с т е с т в е н процес, и зв е стен к а т о ф ерм ен тац ия.
К о гато м л яко то се подкваси правилно в домашни условия, голя
ма ч а с т о т п р о т е и н и т е с т а в а т по-лесно смилаеми, имуногло-
булините се разграж дат, а л а к т о з а т а се изконсумира о т пре
д и зв и к в ащ и т е ф е р м е н т а ц и я т а микроби, ф е р м е н т а ц и я т а
прави м л яко то много по-лесно усвоимо за хран осм илателната
с и с т е м а при човека. Освен т о в а ф е р м е н т а ц и о н н и т е б а к т е
рии произвеж дат млечна киселина с лечебно и успокояващо въз
д ей ств и е върху ч р е в н а та обвивка и съдържаща много ви там и
ни ( о т гр у п ата В, б и о ти н , в и там и н К2 и други) и акти вн и ен
зими. За ж алост, ки сели те млека, продавани по магазините, не
са ф ерм ентирали д о с т а т ъ ч н о дьлго, за да са пригодни за паци
е н т и с GAPS. Освен т о в а т е ч е с т о са п астьори зи ран и след
ф ер м ен т ац и я т а, к о е т о убива п р о б и о ти ц и те , разрушава ензи
м и т е и много в и там и н и и променя с т р у к т у р а т а на п р о т е
и н и т е , м азн и н и те и д р у ги те хранителни в е щ е с т в а в проду
к т а . Е т о защо за п а ц и е н т и т е с GAPS се п р еп о р ъ ч в ат само до
машно подквасени млечни п родукти (вж. раздела с рец еп ти ).
ИЙ I » Т О f i Ч А С Т
i
Лечение
Опипгьш ми показва, че п о в е ч е то о т д е ц а т а и в ъ зр а с т н и т е с
GAPS п о н а с я т много добре домаш но п р и г о т в е н о т о кисело
мляко, дом аш ната заквасепа см етан а и домашния кефир във въ
веж д ащ ата фаза на д и е т а т а за GAPS. Независимо доколко с т е
сигурни, че п о п ад ате в т а зи категори я, препоръчвам ви първо
да н ап р ав и те т е с т за ч у в с т в и т е л н о с т , за да п р о в е р и те да
ли няма същинска алергия към млечни продукти. В зем ете капка
о т домашно подквасеното кисело мляко, дом аш ната заквасена
с м е т а н а или домаш ния кефир и я сл о ж е те о т в ъ т р е ш н а т а
с т р а н а на к и т к а т а на п ац иента. Н ап р авете т о в а преди ляга
не. О с т а в е т е кап к ата да изсъхне върху к о ж ата и сл ож ете па
ц и е н т а да спи. На с у т р и н т а разгледай те м я с т о т о : ако няма
реакция, м о ж ет е да в ъ в е д е те м лечн ите Продукти к а т о ч а с т
о т въвеж дащ ата фаза на д и е т а т а за GAPS. Ако има зачервява
не, значи е налице алергия. В т а к ъ в случай щ е т р я б в а да прове
д е т е въвеж д ащ ата фаза на д и е т а т а без млечни п р о д у к ти , а
по-късно м о ж е т е да се о п и т а т е да сл ед вате С хем ат а на въ
веждане на ш е й н и продукт и, к а т о прилагате т е с т а за ч у вст
в и т е л н о с т на всяка стъпка.
Д о бр ата новина във връзка с м лечн ите продукти е, че т е пе
бива да се изклю чват вечно о т д и е т а т а на д о с т а о т чувстви
т е л н и т е п ац и ен ти . К о гато ч р е в н а т а обвивка започне да се
възстаи о в яв а, много о т п а ц и е н т и т е с GAPS, к о и т о преди
са реагирали зле на м л еч н и те п родукти, вече м о г а т да ги при
ем ат.
Схем а на въвеж дане на м лечни п р о д у к т и
Тази с т р у к т у р а е за:
1. Тези, к о и т о п о казв ат алергия към млечни продукти при про

веж д ан ето на т е с т а за ч у в с т в и т е л н о с т и
В Т О Р А ч а с т | КФ
Лечение
2. Тези, к о и т о п р е д п о ч и т а т да не сл ед ват въвеж дащ ата фаза

на д и е т а т а за GAPS и зап о ч в а т направо с пълния й вариант.
В ъвеж дащ ата фаза на д и е т а т а дава възм ож ност на ч е р в а т а
да се излекуват и да се в ъ зс т а н о в я т по-бързо, за т о в а можем
да въведем ф ер м ен ти рал и млечни п р о д у к ти още о т т а з и
фаза. Някои хора, особено ако н я м а т т е ж к и храносмилател
ни проблеми, р еш ав ат направо да прилагат пълния в ар и ан т
на д и е т а т а за GAPS. В т а к ъ в случай е п р еп о р ъ ч и телн о да
сл ед ват т а з и схема на въвеждане на млечни продукти.
М лечната мазнина, к о я т о п ракти ч ески не съдържа млечни

п р о теи н и или лактоза, обикновено се понася добре о т повече-
т о хора, дори и о т п р о яв яв ащ и те алергия кьм други млечни
п р о д у к ти . Ч и с т а т а млечна мазнина е и зв е с т н а к а т о ги или
п р еч и стен о масло. Ги се п р и го тв я лесно в домашни условия о т
органично масло (вж. раздела с р ец еп ти ). За съжаление, ги, про
давано 6 магазините, ч е с т о п ъ т и съдържа консерванти и дру
ги добавки. За да с т е сигурни, че в а ш е т о ги е ч и с т о , най-добре
е да си го п р и г о т в я т е вкъщи. Ги съдържа много ценни храни
тел н и в ещ еств а и е о тл и ч н о за го тв ен е и печене. Някои хора с
т е ж к а алергия към млечни п родукти не м о г а т да п он асят дори
ги и т р я б в а да го избягват. Все пак м о я т о п и т показва, че по-
в е ч е т о о т д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS не п р о яв яв ат никак
ва реакция към ги и м о г а т да го вклю чат в д и е т а т а си още о т
началото. Ако при т е с т а за ч у в с т в и т е л н о с т в аш и ят п ац и ен т
е проявил реакция към ки село то мляко, кефира и заквасеи ата
см етана, м о ж ет е да в ъ в е д е те ги на в т о р и я е т а п о т въвежда
щ а т а фаза на д и е т а т а . Н ап равете т е с т а за ч у в с т в и т е л н о с т
с ги, преди да го въ вед ете.
В т о р и я т млечен п р о д у к т след ги, к о й т о м о ж е т е да въведе
т е в д и е т а т а , е м аслото. М аслото е практически ч и с т а млеч
на мазнина и съдържа много малко коли чество суроватка, с ко-
170 \ и Т О Р А ЧАСТ
лечение
еш о на определен е т а п о т д и е т а т а п а ц и е н т и т е обикновено
се сп р ав ят. М аслото т р я б в а да е органично. Н еорган и ч н ото
масло съдържа много пестициди, хормони и ан ти б и о ти ц и , ко
и т о неорганично о т гл е ж д а н и те крави консум ират. За ч у в с т
в и т е л н и т е хора препоръчвам м аслото да се въведе след първи
т е 6 седмици о т д и е т а т а . Т е с т ъ т за ч у в с т в и т е л н о с т ще ви
покаже дали в аш и я т п ац и е н т е г о т о в за т а з и стъ пка. Гю-доб-
ре е да се използва масло без сол, понеже п о в е ч е то соли, използ
вани за ко н сер ван т, съ д ъ р ж ат вещ еств а, п р е д о т в р а т я в а щ и
слепването на со лта, и други добавки. Бих искала да п одч ертая,
че м асл о то и ги са и зт о ч н и к на м н ож ество ценни хранителни
в ещ еств а к а к т о за д ец ата, т а к а и за в ъ зр а с т н и т е , и не бива да
се избягват, освен ако п а ц и е н т ъ т няма същинска алергия. Мас
л о т о и ги съ д ъ р ж ат различни м астн и киселини, важни за здра
в е т о , витам и ни A, D, Е, К2, б е т а к а р о т с н и други хранителни
вещ ества, при т о в а в лесно смилаема форма.
К о гато м аслото и ги се в ъ в ед ат успешно в д и е т а т а , след 6
до 12 седмици може п о степ ен н о да зап о ч н ете да д а в а т е млеч
ни п родукти, к о и т о не съ дъ рж ат лактоза, но съ д ъ р ж ат мле
чен п р о теи н : кисело мляко, заквасена см етана, кефир и сирена.
Тъй к а т о ч р е в н а т а флора се стабилизира и храносмилателна
т а си сте м а се възстановява, много п ац и ен ти с GAPS вече мо
г а т да усвояват млечния п р о теи н , без да го абсорбират в опи-
а т о п о д о б н а т а му форма на казоморфин. И все пак, всички па
ц и е н т и са различни. Някои са г о т о в и за т а з и с т ъ п к а след ня
колко месеца, а на други им е нужно д о с т а по-дълго време. Мно
го е важно да се подхожда изклю чително вни м ателно и бавно,
да се въвежда само по един п родукт, съдържащ млечен п р о т е
ин, да се започне с малки количества и да се сл ед ят р еакц и и те
на п ац и ен та. Всеки признак на регресия при д е ц а т а или въз
р а с т н и т е с GAPS показва, че т е в ер о я тн о не са го то в и . Подоб
ни признаци м о г а т да са повишаване па сам ости м улац и ята и
Лечение
влошаване на очния к о н т а к т , нарушения па съня и повишаване

н и в о т о на т р е в о ж н о с т , промени в н а с т р о е н и е т о и хиперак-
т и в н о с т , подмокряне при д е т е , к о е т о вече е свикнало на гър
не, възпламеняване на екзема или влошаване на ал ерги ч н и те
реакции. Всеки п ац и ен т проявява т е з и сим птом и, к о и т о са му
присъщи. Най-общо м о я т клиничен о п и т показва, че кол кото
по-млади са п а ц и е н т и т е , то л к о в а по-рано т е са г о т о в и за т а
зи стъ пка. На в ъ з р а с т н и т е обикновено им т р я б в а повече вре
ме, о т к о л к о т о на д ец ата. В някои случаи м л еч н и те п р о теи н и
т р я б в а да се и збягват за неограничен период о т време, особе
но при случаи на дълготрайна шизофрения, усложнени с епилеп
сия, т е ж к а а с т м а и т е ж к а екзема. П ъ р в и те съдържащи т е ч е н
п р о т е и н п родукти , к о и т о м о г а т да се в ъ в ед ат, са домашно
п р и го твен о кисело мляко и домашна заквасена см етана.
Обсъжда се в ъ п р о съ т кое мляко е по-подходящо за закбасва-
не - кравето или козето. На пазара има и други млека, напри
мер овче и биволско, к о и т о не са добре проучени все още и ня
ма смисъл да ги обсъждаме т у к . К о зе т о мляко се с м я т а за по-
лесно смилаемо о т х о р ата , т ъ й к а т о съдържа по-малко казеин
и различни видове мазнини и п ротеи н и . К о гато с т а в а въпрос
за бета-казеина обаче, к о й т о се с м я т а за проблемен при паци
е н т и т е с ау ти зъм и шизофрения, к о з е т о мляко е с по-високо
съдържание, о т кр а в е то . За съжаление, няма много надеждни
научни данни по въпроса. В клинична обстан овка някои пациен
т и (не всички) съобщ ават, че п он асят к о зе т о мляко д о с т а по-
добре, о т к о л к о т о к р а в е т о . М т а к а , първоначално м о ж е т е да
се о п и т а т е да п р а в и т е кефир или кисело мляко о т козе мляко
в м е с т о о т краве. Ако не м о ж е т е да н а м е р и т е козе мляко във
Вашия район, о п и т а й т е се да си н ап рави те краве кисело мляко,
к о е т о Илейн Г отш ал успешно е използвала при л еч ен и е то на
с в о е т о д е т е и на хиляди други п ац иенти . Много е важно да се
използва само органично мляко, т ъ й к а т о кли ни чни те наблю-
2 72 | В Т О Р А Ч А С Т
А е че и ие
дения о т ч и т а ш съ щ ествен и разлики във в ъ зд е й с т в и е т о на

н еорган и чн ото и ор ган и чн ото кисело мляко. Х ората, реагира
щи на неорганично мляко, ч е с т о п ъ т и много добре п о н асят
орган и ч н о то , з а щ о т о о т г л е ж д а н и т е по неорганичен начин
ж и в о т н и и зяж д ат цяла армада химикали - о т а н т и б и о т и ц и
до пестициди, п о в е ч е т о о т к о и т о п рем и н ават в млякото.
Важно е д о м аш н о то кисело мляко да се въвежда п о с т е п е н
но, започвайки с една чаена лъжичка дневно и бавно да се увели
чава д о з а т а до една-две чаши дневно. П р и ч и н ата за т о в а е
ф а к т ъ т , че ки село то мляко съдържа живи п роби оти ц и , кои
т о м о г а т да п р и ч и н я т „масово и зт р е б в а н е “. Какво се има
предвид под „масово и зтр еб в а н е“? К о гато т е з и п роби оти ци
н а п а д а т и у б и в ат п а т о г е н н и т е микроорганизми в ч ер в ата,
т е з и п ат о ген н и м икроогранизм и о св о б о ж д ав ат т о к с и н и .
И менно т о в а са т о к с и н и т е , к о и т о п р а в я т човека а у т и с т ,
хи перакти вен , а с т м а т и к и т .н . При всеки човек си м п то м и
т е на т о з и процес се п р о яв яв ат различно. П о с т е п е н н о т о въ
веждане на п р о б и о ти ч н и храни ни дава възм ож ност да кон
т р о л и р ам е с и м п т о м и т е на м а со в о то и зтр еб в а н е (м о ж е те
да н ауч и те повече по въпроса в главата, п осветен а на пробио-
т и ц и т е ) . М ож ете да в ъ в еж д ате ки селото мляко к а т о добав
ка към домашно п р иготвен и супи и задушени яс ти я , да го сер
в и р а т е к а т о д е с е р т с плодове и мед или да го д о б авяте към
плодови ш ейкове и н ап и тк и . М о ж е те да ц е д и т е к и се л о то
мляко през тензух, за да го с г ъ с т и т е или да го н ап р ав и те на
извара. Едновременно с ки селото мляко м о ж е т е да въвеж дате
заквасена см етан а (см етана, ф ерм ен тирала с лактобацили) -
т я е прекрасна храна за им ун ната и н е р в н а т а си стем а на па
ц и е н т и т е с GAPS. К а к т о и при ки село то мляко, въвеж дай те
с м е т а н а т а бавно, к а т о зап о ч н ете с една чаена лъжичка днев
но. К иселото .мляко и заквасен ата с м е т а н а ще в н е сат много
п р и я т н о разнообразие 6 д и е т а т а . И все пак п овтарям , че хра-
В Т О Р А Ч А С Т | ] 73
Лечение
н осм и л ател н ата си сте м а на п ац и е н та т р я б в а да е г о т о в а за

тях ! И так а, не п рибързвай те с т а з и стъпка!
К о гато п а ц и е н т ъ т с GAPS вече понася домашно п р и го тв е
н о т о кисело мляко и заквасената см етан а без проблем, може
т е да в ъ в ед ет е кефира. К еф и р ъ т е п родукт, подобен на кисе
л о т о мляко, но ф ер м ен ти р а с различна комбинация о т б а к т е
рии и дрожди. М ож ете да си к у п и те квас за кефир о т пазара
или да и зп о л зв ате зърна за п р и го тв я н е на кефир. К еф и р ъ т
обикновено предизвиква no-изявена реакция на „и зтребван е“,
о т к о л к о т о ки село то мляко, за т о в а препоръчвам да се въвеж
да след него. П а ц и е н т и т е с GAPS с т р а д а т о т п ато ген н и
дрожди, п о -ко н кр етн о кандида. В ъвеж дан ето на п о лезн и те
дрожди о т кефира щ е им помогне да к о н т р о л и р а т п а то ге н
н и т е . М о ж ете да заквасвате с м е т а н а т а с дрожди за кефир и
да я в ъ в е д е т е едновременно със зак васен ото с кефир мляко.
К а к т о и с к и се л о то мляко, за п о ч н е т е с една чаена лъжичка
дневно и п о степ ен н о увеличавайте д н евн ата доза. Продължа
в а й т е да я д е т е д о с т а т ъ ч н и коли чества кисело мляко и сме
т а н а (подквасена с кисело мляко), д о к а т о въ веж д ате кефира.
След к а т о успешно в ъ в е д е т е кисело мляко, заквасена сме
т а н а и кефир, м о ж е т е да о п и т а т е да д о б ави те в м е н ю то ор
ганично сирене. Трябва да подчертаем , че с и р е н е т о е един о т
т р у д н и т е за въвеждане млечни п р о д у к ти , за щ о т о съдържа
голямо кол и чество млечен п р о те и н . С и р е н е то също т а к а е
чудесна среда за развъждане на дрожди и плесени, к о и т о мно
го п ац и ен ти с GAPS не п онасят. Някои п ац и ен ти с GAPS у с т а
н о вя ват, че п о н а ся т добре д ом аш н ото кисело мляко, но не и
с и р ен ет о . Въпреки т о в а в п о в е ч е т о случаи, ако храносмила
т е л н а т а им си сте м а успешно се възстановява, д е ц а т а и въз
р а с т н и т е с GAPS м о г а т да я д а т разнообразни е с т е с т в е н и
сирена к а т о чедър и пармезан (пълния списък е в края на т а з и
глава). К ак то и при кефира и ки селото мляко, въвеж д ай те си-
174 I В Т О Р А Ч А С Т
Лечение
ренаш а едно по едно. к а т о зап о ч н е те с много малко количес

т в о (не повече о т една хапка) и наблю давате р еакц и ята на па
ц и ен та.
Няколко месеца, след к а т о са започнали да п р и е м ат сирене,
много п ац и ен ти у с т а н о в я в а т , че хран осм илателната им сис
т е м а е в д о с т а т ъ ч н о добро съ стоян и е, за да понася продава
н и т е по м агазините живо кисело мляко (без добавки), заквасена
с м ет ан а и извара. В края на в т о р а т а година о т д и е т а т а към
м е н ю т о може да се добави и пряспа см етана.
С хем а на въ веж дане н а м лечни п р о д у к т и - обобщ ение
П ъ р ва ст ъ п к а . Може да се яде само домаш но п р и го тв ен о ги.

Този е т а п продължава средно 6 седмици. Ако в аш и ят п ац и ен т
с GAPS не понася ги, най-вероятно т о й никога няма да може да
понася какви то и да е млечни продукти. И все пак си заслужава
да о с т а в и т е м лечн ите п родукти н астран а за няколко месеца и
след т о в а о т н о в о да се о п и т а т е да ги въ вед ете. Винаги праве
т е т е с т за ч у в с т в и т е л н о с т преди то в а.
В т о р а ст ъ п к а . П о степ ен н о може да се добавя органично
масло, ако т е с т ъ т за ч у в с т в и т е л н о с т е о т р и ц а т е л е н . Наблю
д а в а й т е реак ц и и те на п ац иента. П о в е ч е т о хора са г о т о в и за
т а з и стъ п к а след около 6 седмици.
Т р ет а cm b n ka . М ож ете да в ъ в ед ете домашно п ри готвен о
кисело мляко и домашна заквасена см етан а, к а т о зап о ч н е те с
една чаена лъжичка дневно и п остеп ен н о увеличавате д озата.
Ако има н егати вн а реакция, и зчакай те месец и п роб вай те о т
ново. П о в е ч е т о о т п а ц и е н т и т е с GAPS са г о т о в и за т а з и
стъ п к а 6 до 12 седмици след въвеж дането на м аслото.
Ч ет въ рт а ст ъ п к а . В ъведете домашно п ри готвен кефир и
ф ерм ентирала със закваска за кефир см етана, к а т о зап очнете с
една чаена лъжичка дневно и п остеп ен н о увеличаВате дневната
ВТОРА ЧA С Т I% х?5
5
Лечение
доза. Приложеше т е с т а за ч у в с тв и тел н о ст, преди да предприе

м е т е т а з и стъ п к а. П родълж авайте с вече в ъ в ед ен и те млечни
продукти - ги. масло, кисело мляко и заквасена см етана.
П ет а ст ъ п ка . О п и т а й т е да дадеше хапка органично сирене
чедър с хран ата. Наблю давайте за о т р и ц а т е л н и реакции в про
дължение на т р и до п е т дни, т ъ й к а т о реакц ията може да се по
яви по-късно. Ако липсва негативна реакция, постепенно увелича
в ай т е кол и чество то . К огато п а ц и е н т ъ т започне да понася доб
ре си р ен ет о чедър, о п и т а й т е да въ в ед ете друго натурално си
рене (вж. пълния списък с позволени сирена в края на т а з и глава).
Зап оч н ете с т а з и стъ пка, едва к о га то домашно п р и г о т в е н о т о
кисело мляко започне да се понася добре о т пациента.
Ш ест а ст ъ п к а . О п и т а й т е да дадеше ж иво натурално кисе
ло мляко, заквасена см етан а и крема сирене о т магазина. Не при
б ъ р зв ай те с т а з и стъ пка. П о в еч ето о т х о р а т а с GAPS са г о т о
ви за нея след около две години спазване на д и е т а т а .
След двегодиш но спазване на д и е т а т а много п а ц и е н т и с

GAPS у ст а н о в яв а т , че от в р т е па в р т е м о г а т да п р и е м ат вся
какви натурални млечни п родукти безпроблемно, вклю чително
см етан а и сирена, к о и т о са извън списъка с позволени храни. И
все пак препоръчвам т е з и п родукти да се я д а т по изключение и
да се п р е д п о ч и т а т б езоп асн и те млечни п родукти , к о и т о дие
т а т а допуска. Бих направила изключение само за ж и в о т о сурово
мляко.
Какво представлява ж и в о т о (сурово) мляко? Това е току-щ о
и зд о е н о т о о т к р а в а т а или к о за т а мляко, к о е т о не е било пас
тьоризи ран о, хомогенизирано или т р е т и р а н о по как ъ в то и да
е друг начин. М лякото се нарича живо, за щ о т о е пълно с ж и в о т.
То съдържа ензими, к о и т о сами ще у св о я т м л як ото в м е с т о вас,
оставяйки много малко р а б о т а за храносмилателния ви т р а к т .
Например много хора, к о и т о не м о г а т да усвояват л а к т о з а т а ,
176 I 8 Т 0 Р л Ч А С Т
Лечение
се сп р ав ят без никакъв проблем с ж и в о т о мляко. Ж и в о т о мля

ко е пълно с Д и в и “ витам ини, аминокиселини, п ротеи н и , есен-
циални мазнини и много други хранителни в ещ е ств а 6 так ав а
биохимична форма, какв ато е необходима на н аш и т е тел а. Ко-
г а т о пастьоризирам е .млякото, ние разрушаваме много о т т е
зи хранителни вещ ества, променяме биохим ичната им с т р у к
т у р а и т а к а ги правим труд н и за храносмилане и асимилация, в
р е з у л т а т на к о е т о т е п ри ч и н яват алергии и други проблеми.
В продължение на хиляди години х о р а т а са давали на б е б е т а т а
си мляко д и р ек тн о о т кравата, о т к о е т о е имало огромна пол
за и никакви проблеми. П роблем ите са започнали след н ачалото
на прилагане на об раб отен о м ъ р т в о мляко при б е б е т а т а ни. В
много с т р а н и по с в е т а х о р а т а все още д а в а т на б е б е т а т а си
сурово мляко без никакви проблеми. Те зн ая т, че б е б е т о не би
ва да пие пастьоризирано, варено, хомогенизирано или прера
б о т е н о по какъвто и да е начин мляко, защото ще се разболее
о т него. В е т е р и н а р и т е 6 западния с в я т з н а я т много добре
какви са в р ед н и те въздей ствия на п асть о р и зи р а н о то мляко и
не го п р еп о р ъ ч в ат за к о т к и , к у ч ета и други ж и вотн и . Всички
т е з и ж и в о тн и обаче се повлияват много добре о т живо мляко.
По някаква причина на ч о веш к о то здраве не се обръща т о л к о
ва голямо внимание - на нас не ни се казва каква вреда може да
ни причини п асть о р и зи р а н о то мляко.
Защо пастьоризираме млякото? З а щ о то има риск да получим
някои сериозни инфекции о т с у р о в о то мляко. Тези инфекции
обаче м о г а т да д о й д а т само о т заразени крави и кози. Ако жи
в о т н о т о е здраво и редовно се преглежда о т ветери н ар, няма
риск о т заразяване с инфекция о т н его в о то мляко. В същ ност
салмонелата, ешерихия коли и много други вредни микроби не
м о г а т да оц ел еят в ж и в о т о мляко, за щ о т о се унищ ож ават о т
полезн ите бактерии , ензими и имунни комплекси, к о и т о са ес
т е с т в е н а съставка на млякото. Ако обаче т е з и патогенни мик-
в т о р а ч а с т ! 177
Лечение
роби п о п адн ат 6 п астьо р и зи р ан о то мляко, т е проц ь ф т я в а т в

него, за щ о т о всички ензими и полезни б актерии са унищожени
при п асть о р и зац и я та. Е т о защо все ощ е имаме епидемии о т
т е з и инфекции при пиене на пастьоризирано мляко. Тъй к а т о
п о в е ч е то млека в западния с в я т се п астьо р и зи р ат, ф ер м ер и те
не са длъжни да се гр и ж ат сериозно за зд р ав ето на ж и в о т н и т е
си - ако к р а в а т а е болна и предаде и нф екц ията в м л як ото си,
п а с т ь о р и з а ц и я т а ще унищожи инф екц ията. За щ а сти е, има
фермери, к о и т о подхож дат по-сьвестно: т е се гри ж ат за здра
в е т о на ж и в о т н и т е си и вследствие на т о в а м о г а т да предло
ж а т на к л и е н т и т е си органично живо мляко без риск о т инфек
ции. Списък на подобни фермери м о ж ете да о т к р и е т е на www.
westoprice.org и www.realmilk.com. Ако и м а т е къ см ет, м о ж ете
да н ам ери те някой фермер о т вашия район, к о й т о да ви снабдя
ва с органично сурово мляко о т здрави крави и кози. В т а к ъ в
случай м о ж е т е да си п р ав и те ки селото мляко, кефира и с м е т а
н а т а о т сурово мляко и сурова см етан а и да си купувате сурово
масло. М о ят клиничен о п и т показва, че суровото мляко се пона
ся много добре о т п о в е ч е то хора. Въпреки т о в а п а ц и е н т и т е с
GAPS т р я б в а да п р ем и н ат през Схемата па въвеждане на ш е й
ни продукти, преди да о п и т а т суровото мляко: след к а т о всич
ки домаш но п р и го тв ен и ф ерм ентирали п р о д у к ти о т сурово
мляко се п он асят добре и след к а т о е въведено си рен ето, много
п ац иенти с GAPS м о г а т да зап оч нат да п и я т сурово органично
мляко. К ак т о с всички останали млечни п родукти, зап оч н ете
п остеп ен н о с малки количества. Излишно е да казваме, че всич
к о т о мляко, к о е т о се продава по магазините, е „м ъ р тв о “ и не
следва да се консумира о т п ац и ен ти с GAPS във вид на прясно
мляко. За да го н ап рави те полезно, т р я б в а да го съж ивите, к а т о
го о с т а в и т е да ф ер м ен ти ра с полезни б актери и . Ако не може
т е да н ам е р и те сурово мляко, купувайте органично п а с т ь о р
изирано мляко и го подквасвайте.
178 | в т о р а ч а с т
Аечепие
Ощ е едно важно нещ о за м л еч н и те продукти: д о б авян ето

на суроватка, кисело мляко и кефир прави чудеса за склонните
към диария. Различните в ещ еств а в подквасените млечни про
д у кти , и п о -ко н кр етн о м леч н ата киселина, усп окояват и ук
р е п в а т ч р ев н а т а обвивка, заб авят прем инаването на х р ан ата
през т ън ки те черва и д еб ел о то черво и в т в ъ р д я в а т изпраж
н е н и я т а сравнително бързо. И т а к а , ако п а ц и е н т ъ т е предраз
положен към диария, следвай те въвеж дащ ата фаза на д и е т а т а
за СХСП и въ в ед ете ф ер м ен ти р ал и те млечни п родукти ощ е 6
н ачалото. З а п е к ъ т обаче е друг проблем. Ако п а ц и е н т ъ т ви е
склонен към хроничен запек, в ъ в е д е те зелев сок и сок о т ф ер
м ентирали зеленчуци о т началото, но вним авайте с м лечните
продукти. О п и т ъ т ме е научил, че х о р а т а със запек се сп р ав ят
добре с високом аслените млечни п р о д у к ти к а т о ги, масло и
см етан а, но не и с т е з и с високо съдържание на п р о теи н к а т о
кисело мляко, суроватка, кефир и сирене: м лечн ите продукти с
високо съдържание на п р о теи н и м о г а т да вл о ш ат запека. Това
не важи за всички п ац и ен ти със запек, т ъ й к а т о всеки о т нас
има уникална чревна флора, но м о я т о п и т сочи, че се случва в
над половината о т случаите.
И так а, какво ще вечеряме?
В п р ед х о дн ата глава обсъдихме подробно вида въглехидрати

или захари, позволени 6 д и е т а т а , а именно монозахаридите. Те
се съ д ъ р ж ат в п л о д о в ете и в б ед н и те на н и ш есте зеленчуци.
Всички сложни въглехидрати, к о и т о се съ дъ рж ат в зъ р н ен и те
храни и съдърж ащ и те н и ш есте зеленчуци, т р я б в а к а тего р и ч
но да се и зклю чат о т д и е т а т а . Дебело п о д ч ер тавам колко е
важио да сме сигурни, че 6 м е н ю то няма и грам о т нещо, к о е т о
съдържа захар, зърнени храни или б о гати на н и ш есте зеленчу
ци. Точно т о в а е м о м е н т ъ т , в к о й т о обикновено виждам па-
Лечение
н и к а т а по л и ц а т а на р о д и т е л и т е , и особено на п рем и н алите

през м ъ к ат а на д и е т а т а без глутен и без казеин. Никакъв ориз!
Никакви бисквити! Никакви кексове! Никаква п аста! Никакъв
хляб! Дори безглутен! Без чипс! Без хрупайки! Без пуканки! Без
сладолед! Без бонбони! Но д е т е т о ми яде само то в а! То ще ум
ре о т глад!
Д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS д е й с т в и т е л н о много ч е с т о
огран и чават д и е т а т а си до п рераб отен и въглехидрати, за ко
и т о к о п н е я т поради п а т о г е н н а т а си чревна флора. И т а к а ,
в аж н о то е да намерим съвм естим и с д и е т а т а зам ести тел и за
всички т е з и храни, ф а к т ъ т , че х о р а т а с GAPS не бива да я д а т
зърнени храни и захар, не значи, че т р я б в а да се л и ш ав ат о т
хляб, кекс, бисквити, крекери, палачинки, вафли и мъфини. Тази
д и е т а ви предлага о тл и ч н и и много хранителни р ец еп ти , при
к о и т о з а м е с т в а т е п ш ен и ч н о то брашно със смлени ядки или
брашно о т ядки (съ щ о то ), а в м е с т о захар п о л звате необрабо
т е н натурален мед и сушени плодове. В раздела с р е ц е п т и ще
о т к р и е т е много различни вкусни р е ц е п т и . К ни гата на Илейн
Г отш ал ви предлага ощ е повече чудесни р ец еп ти , а ако и м а т е
д о с т ъ п до и н т е р н е т , м о ж е т е да н ам е р и те допълнителна ин
формация на:
www.gaps.me
www.scdiet.org
www.breakingtheviciouscycle.com
www.geocities.com
Mww.pecanbread.com
www.uclbs.org
Д е т е т о ви не само, че няма да умре о т глад, но и ще спазва

възможно н ай -х р ан и тел н ата д и е т а . Нека да видим какво ще
яде н аш и ят п ац и ен т с GAPS.
180 h ТОРА ЧАСТ

Лечение
Препоръчителни храни
В края па т а з и глаба е даден пълен списък с п р еп о р ъ ч и тел н и те

храни и х ран и те, к о и т о е нужно да се избягват.
Меса и риба
Всички пресни или замразени меса. дивеч, каран ти я, пилешко,
риба и морски дарове.
М есата и р и б а т а са о тл и чен и зто ч н и к на хранителни вещес
т в а . П р о т и в н о на о б щ о п р и е т о т о мнение именно в м е сата ,
р и б а т а и о с т а н а л и т е ж и в о ти н ск и п р о д у к ти има най-много
ви там и н и , аминокиселини, хран и телн и мазнини, м н о ж еств о
минерали и други хранителни вещ ества, о т к о и т о ние, хора
т а , се нуждаем всекидневно. Всички т е з и хранителни вещ ес
т в а също т а к а са в най-лесно усВояема форма в м е с о т о и риба
т а . Мисля, че т а б л и ц и т е в разни книги за х р ан ен ето , според
к о и т о зъ р н ен и т е храни съ д ъ р ж ат всички необходими в и т а
мин, са лъжа. Първо, ф о рм ата, в к о я т о зъ рн ен и те храни съдър
ж а т т е з и ви там и н и , е т р у д н о смилаема за нас. В т о р о , ако
сравним к о л и ч е с т в о т о витам и ни в м е со то , р и б а та или други
ж и во ти н ски п р о ду к ти с к о л и ч е с т в о т о ви там и н и в зърнени
т е храни, най-добри показатели и м а т ж и в о т и н с к и т е продук
т и . Нека да видим някои о т тя х .
Витамин В, (тиамин): най-богати и зто ч н и ц и са свинско

т о месо, ч ер н и я т дроб, съ р ц е т о и бъбреците.
Витамин В2 (рибофлаВин): най-богати и зто ч н и ц и са яйца
т а , м есо то , м лякото, п илеш кото и ри бата.
Витамин В} (ниацин): най-богати и зто ч н и ц и са м е с о т о и
пилеш кото.
Витамин В5 (пашпошенова киселина): най-богати и з т о ч
ници са м е сата и ч е р н и я т дроб.
и
В Т О Р А М А С Т | 131
Лечение
Витамин В6 (пиридоксин): най-богати и зто ч н и ц и са месо

т о , пилеш кото, р и б а та и яй ц ата.
Витамин BJ2 (цианокобаламин): най-богати и зточн и ц и са
м е со то , п илеш кото, р и б ата, я й ц а т а и м лякото.
Биотин: най-богати и зто ч н и ц и са ч е р н и я т дроб и ж ъ л т ъ
ците.
В и т а м и н А: най-богати и зто ч н и ц и са ч е р н и я т дроб, риба
т а , ж ъ л т ъ ц и т е и м аслото. Тук говорим за исти нски я витам и н
А, к о й т о е в г о т о в за използване о т т я л о т о вид. Ще в и д и т е
много публикации, в к о и т о пише, че м о ж е т е да си н аб ав и те
в и там и н А о т плодове и зеленчуци под ф о р м а та на каротен ои-
ди. П роблем ъ т е, чс т я л о т о т р я б в а да превръщ а каротен ои -
д и т е в и сти нски в и там и н А, а много о т нас изобщо не са спо
собни на т о в а , понеже о р ган и зм ъ т ни е т в ъ р д е о т р о в е н или
и м а т възпалителни процеси 6 т я л о т о си. И т а к а , ако не консу
м и р а т е ж ивотински п родукти с истински ви там и н А, може да
р а з в и е т е н ед о сти г на т о з и жизненоважен ви там и н , к о л к о то
и моркови да изяж дате.
Л и п сата на в и т а м и н А води до отслабван е на и м у н и т е т а ,
проблеми с о ч и т е и нарушения 6 учебния процес и р а зв и т и е
т о . Х о р а т а с GAPS нс м о г а т да п р ев р ъ щ ат к а р о т е н о и д и т е в
и сти н ски в и там и н А и т р я б в а да го п р и е м а т г о т о в под фор
м а т а на ж ивотински продукти.
Витамин D: най-богати и зточн и ц и са р и б е н о т о масло, яй
ц а т а , ри бата.
фолиева киселина: н ай -б о гати ят и зточн и к, и звестен досе
га, е ч е р н и я т дроб. З ел е н о л и стн и те зеленчуци се с м я т а т за
добър и зто чн и к, въпреки че т е съ д ъ р ж ат много по-малко ко
л и ч ество фолиева киселина и са много по-трудни за смилане. За
ч о в е ш к а т а храносм илателна си сте м а е д о с т а по-лесно да из
влича хранителни в ещ еств а о т ж и в о т и н с к и т е продукти, фо-
л и е в ат а киселина е особено важна по време на брем енн ост, за
182 5 в т о р а ч а с т
Лечение
да се п р е д о т в р а т я т евентуални д еф ек ти на н ер в н ата с и с т е
ма на б еб ето . Е т о защо във всяка тради ци он на култура на бре
м е н н и т е жени редовно се дава черен дроб, за да се сн аб д ят
т е л а т а им с д о с т а т ъ ч н о количество фолиева киселина, к а к т о
и с много други хранителни в ещ еств а в лесноусвоима за т я л о
т о биохимична форма.
Витамин К2 (менакинон): най-богати и зточн и ц и са каран
т и я т а , пълномасленото сирене, в и со кокачествен ото масло и
с м е т а н а т а (ж ъл та или оранжева о т хранени с т р е в а ж и в о т
ни), ж и в о т и н с к и т е мазнини и ж ъ л т ъ ц и т е . Този в и там и н е съ
щ еств ен за нормалния метаболизъм на калция и д е ф и ц и т ъ т му
води до отлагане на калций по м е к и те тъ к ан и и до възпаления,
к а т о едноврем енно с т о в а к о с т и т е и зъ б и т е не получават
д о с т а т ъ ч н о калций. Освен високомазнинните храни важен из
т о ч н и к на т о з и ви там и н живее в ч е р в а т а ни: п р о б и о т и ц и т е
в ч е р в а т а ни п роизвеж дат и освобож дават в и та м и н К2. ф е р
м е н т и р а л и т е храни са пълни с в и там и н К2, понеже б ак те р и и
т е го произвеж дат в процеса на ф ерм ен тац ия; н а т о т о (фер
м е н т и р а л и т е соеви зърна) е един о т н ай -б о гати те р а с т и т е л
ни източници.
Д в а т а добре проучени витам ина, к о и т о , доколкото ни е из

в е с т н о , не се съ д ъ р ж ат в м е с о т о и р и б а та, са в и та м и н С и
в и там и н К( (филокинон); т е т р я б в а да се п р и е м ат под форма
т а на зеленчуци и плодове.
П л о д о вете с изключение на ав о к а д о то в общия случай пре
ч а т на усвояването на м е с о т о и т р я б в а да се я д а т между хра
н ен ията. Зеленчуците обаче се ком бинират много добре с месо
и риба и п р е д о с т а в я т на т я л о т о липсващ ите в т я х вещ ества.
Има и още една важна причина да ядем м е с о т о и р и б а та в ком
бинация със зеленчуци и т я се крие в начина, по к о й т о прера
б о т в а м е х р ан ата. След усвояван ето и о п о л зо тв о р я в а н е то на
ВТ ОР А Ч Л С Т | 183
, i
3
Лечение
м е с о т о и р и б а т а т ъ к а н и т е на н аш е то т я л о н а т р у п в а т кисе
лини. След к а т о усвои п о в е ч е т о зеленчуци, с р е д а т а в т я л о т о
ни се алкализира. С ком бинирането на месо и зеленчуци в едно
балансираме ки сел и н н о стта в т я л о т о , за щ о т о к а к т о т в ъ р д е
киселинната, т а к а и д о с т а алкалната среда не са т в ъ р д е здра
вословни. С у р о ви те зеленчуци и м а т no-изявени алкализиращи
св о й ств а о т с г о т в е н и т е . Х раносм илателната си стем а на па
ц и е н т а обаче т р я б в а да е г о т о в а да приеме сурови зеленчуци,
преди да ги въ вед ете.
П о в е ч е т о п а ц и е н ти с GAPS и м а т анемия. За х о р а т а с ане
мия е много важно да я д а т червени меса редовно (агнешко, т е
лешко, дивеч и най-вече каран тия), за щ о то т е з и храни са най-
д о б р о т о л екар ство за анемия. Те не само сн абдяват т я л о т о с
хсм-желязо, но и съ дъ рж ат витам ини о т груп ата В и други хра
н ителни вещ ества, к о и т о са о т важно значение за л еч ен и ето
на анем ията. М есото също т а к а осигурява по-добро абсорбира-
не на не-хем-желязото о т зеленчуците и плодовете, а витам и н
С о т зеленчуците и зел ен и те растен ия подпомага абсорбация-
т а на ж елязото о т м есо то . Големи епидемиологични проучва
ния п о казват, че консум ирането на червено месо се свързва с
много по-ниска заболяем ост о т н ед ости г на желязо в различни
с т р а н и по св ета.
За п а ц и е н т и т е с анемия е и сти нско възкресение да я д а т че
рен дроб. Ч ер н и я т дроб е същински склад за хранителни веще-
стВа. Всички хранителни вещ ества се съ д ъ р ж ат 6 огромно ко
л и ч ество 6 черния дроб, вклю чително т е з и , о т ч и й т о дефи
ц и т с т р а д а т х о р а т а с GAPS. Р ед о вн о то даване на черен дроб
на п ац и ен т с GAPS ще направи за него несравнимо повече, о т -
к о л к о т о н ай -д о б р и те и н ай -скъп ите х р ан и тел н и добавки в
с в е т а . А нем ичният човек т р я б в а да консумира черен дроб и
други каран тии поне веднъж седмично. Д ец ата се нуж даят о т
по-малки коли чества: една-две лъжички с г о т в е н смлян черен
184 | в т о р а ч а с т
Лечение
дроб всеки в т о р и ден, к о й т о може да се смеси с всякакво месо

или веднъж в седм и ц ата само дроб. В и ж те раздела с р е ц е п т и
за някои идеи за п р и го твян е на черен дроб.
Винаги купувайте м е сата и р и б а та пресни или замразени, но
не консервирани, з а щ о т о кон серви ран и те меса и риби съдър
ж а т много добавки (Е-та, консерванти, н иш есте, захар, т в ъ р
де много сол, л акто за и други съставки), к о и т о п р е ч а т на хра
н о см и л ател н ата си ст е м а да се излекува. Ш унката, б ек о н ъ т,
д ел и к ат ес н и т е меса и всички продавани 6 магазина наденички
са консервирани меса и т р я б в а да се избягват. Н аденичките са
популярна храна, к о я т о д е ц а т а хар есв ат. Препоръчвам да си
н ам ер и те м е стен месар, к о й т о си п р и го тв я н аденичките сам
и да го п ом оли те да произвеж да наденички о т ч и с т о месо за
вас. Е д и н с т в е н и т е съ став ки в т е з и наденички т р я б в а да са
мазно кълцано месо, сол и пипер. Ако и скате, м о ж е т е да доба
в и т е малко пресен чесън, лук или пресни подправки. Важно е да
се п о д ч ер та е, че не бива да се д о б а в я т никакви овкусители и
г о т о в и смеси. П о в е ч е т о г о т о в и смеси за подправки за наде
нички съ дъ р ж ат м о н о н атр и ев гл у там а т, за да се подсили вку
с ъ т на храната, но т о в а вещ еств о не бива да се консумира о т
п ац и ен ти с GAPS.
Бульоните о т месо, к о с т и и риба са чудесно хранително и
храносмилателно лекарство. К огато в а р и т е месо, к о с т и и ри
ба, във в о д а т а се о т д е л я т м н ож ество хранителни вещ ества.
И зползвайте т е з и бульони за п риготвян е на супи, задушени яс
т и я или п р о с т о к а т о загряваща т е р а п е в т и ч н а н ап итка с хра
н а т а или между храненията. В раздела с р е ц е п т и ще н ам ер и те
подробни инструкции за п ри готвян е на бульон о т месо, к о с ти
и риба. Излишно е да казваме, че всички г о то в и бульони - грану
лирани и на ку б ч ета - продавани в м агазините, т р я б в а да се
и зб ягват. Те не п р и т е ж а в а т н и т о едно о т л еч еб н и те свой
с т в а на домаш но п р и го тв ен и я бульон о т месо и са пълни с
ВТОРА ЧАСТ !
185
Лечение
вредни съставки. М есата, варени във вода, са по-лесни за храно

смилане о т човек с ч у в с тв и тел н а храносм илателна систем а.
И збягвайте су х и те меса. Н аш ата физиология може да усвоява
м е сн и т е тъкан и , само к о г а т о т е се и зяж д ат заедно с мазнина
т а , колагена и о с т а н а л и т е съставки , съдържащи се в едно по
лезно парче месо. Х о р а т а с GAPS се н уж д аят о т много ж иво
т и н с к и мазнини, т а к а че г о т в е т е само месо с д о с т а т ъ ч н о
мазнина по него. К о гато ядем пилешко, е важно да ядем и кожа
т а и м азн и н ата заедно с м е с о т о . К о гато ядем риба, е много
важно да ядем и к о ж а т а й, за т о в а р и б а т а винаги т р я б в а да се
п о чи ства добре преди готвен е.
Яйца
Я й ц ат а са една о т най -хран и телн ите и най-лесно см илаем ите
храни на т а з и планета. С урови те ж ълтъци се сравн яват с кър
м а т а , з а щ о т о се у свояват п о ч т и с т о п р о ц ен та, без да се нуж
д а я т о т храносмилане. Ж ъ л т ъ ц и т е ви сн абдяват с най-важни
т е аминокиселини, много в и та м и н и (В,, В2, В6, Bl2, A, D, био-
т и н ), есенциални м астн и киселини, много цинк, магнезий и ре
дица други хран и телн и вещ еств а, к о и т о л и п сват на пациен
т и т е с GAPS. Я й ц ата са особено б о гати на в и там и н В) 7, к о й т о
е жизненоважен за норм алн ото разв и ти е на н ер в н ата си стем а
и и м у н и т е т а . О гром н ата ч а с т о т п а ц и е н т и т е с GAPS са с н е
д о с т и г на Вр и следователно са анемични.
Я йчните ж ълтъци са много богати нахолин —аминокиселина,
изключително важна за функционирането на н ер в н ата си стем а
и черния дроб. Х олинът е градивен ел ем ен т на невротрансми-
т е р а ацетилхолин, к о й т о м озъ кът използва наред с много други
неща в к о гн и ти в н и те и учебните процеси и в п а м е т т а . На хора
с неврологични заболявалия, загуба на п а м е т и неспособност за
учене се препоръчва да п р и ем ат холин к а т о добавка. Холинът
186 В Т О Г А Ч А С Т
Лечение
се предписва и па л и ц ата с чернодробни проблеми. С тр ад ащ и те

о т GAPS п о ч т и винаги и м а т когнитивни проблеми и стресиран
черен дроб и наличието на голямо количество холин в д и е т а т а
им влияе много добре. Ж ъ л тъ ц и те, особено в сурово състояние,
са най-добрият и зто ч н и к на холин.
За съжаление, въз основа на псевдонаучни аргум енти и т ъ р
говска реклама я й ц а т а са заклеймени въпреки п рекрасн и те им
хран и тел н и кач еств а. Това е станало, за щ о т о т е съ д ъ р ж ат
холестерол. През п ослед н ото д е с е т и л е т и е няколко клинични
проучвания потвърди ха, че консумацията на холестерол няма
нищо общ о със заболяванията на с ъ р ц е т о или атеросклероза
т а . В д е й с т в и т е л н о с т х о р ата , к о и т о я д а т яйца, са с по-малък
риск о т т е з и заболявалия. П оВ ечето хора не зн аят, че 85% о т
холестерола в к р ъ в т а не идва о т хран ата, а се произвежда о т
черния дроб в о т г о в о р на консум ацията па п рераб отен и въгле
х и д р а т и и захар. И т а к а , т о в а са х р а н и те , к о и т о т р я б в а да
избягвате, за да п р ед п ази те с ъ р ц е т о си, а не яй ц ата. За да нау
ч и т е повече по т е м а т а , п р о ч е т е т е к н и гата ми Сложи сърце
т о си в уст а т а си.
П репоръчвам да си н аб авяте яйца о т надежден доставчик.
О рганичните яйца о т свободни кокошки са най-добри, защ о то
кокош ки те се х р а н я т по-добре, не консум ират ан ти б и о ти ц и и
селскостопански химикали и ж и в е я т на слънце и ч и с т въздух.
О рганичните яйца о т свободни кокошки са по-добри и о т дру
га важна гледна т о ч к а - с т р а х а о т Salmonella. Според Нацио
налния борд за пазара на я й ц а т а приблизително едно на всеки
7000 яйца е със Salmonella. Това е б р о й к ата за я й ц а т а о т о т
глеж даните в клетки кокошки. Заразен и те със салмоиеда яйца
и д в а т о т заразени кокошки. Органично отгл еж д ан и те свобод
ни кокошки е много по-малко в ер о я тн о да и м а т Salmonella, за
щ о т о имунна им си стем а е много по-здрава. С урови те ж ъ л тъ
ци са n o -хранителни о т с г о т в е н и т е . И все пак, ако се п ритес-
в т о р а ч а с т 1 187
Лечение
и я в а т е о т су р о в и те ж ълтъци , г о т в е т е яй ц ата, к а к т о ги ха

ресвате. Salmonella умира, к о га то я й ц ата се с г о т в я т напълно.
Б е л т ъ ц и т е обикновено се г о т в я т добре, п р о с т о за щ о т о
п о в е ч е т о о т нас не ги х ар есв ат сурови. Въпреки че 6 л и т е р а
т у р а т а е описан случай, в к о й т о човек е бил с недости г на био-
т и н , понеже живеел на измислена о т него д и е т а о т сурови бел
т ъ ц и , няма убедителни д о к азател ств а п р о т и в консум ирането
на сурови белтъци. К о гато обаче с т а в а сума за алергия към яй
ца, ал ер ги ч н и те п а ц и е н т и обикновено р е а г и р а т именно на
белтъка, т ъ й к а т о т о й съдържа много сложни п р о теи н и и ан
ти ген и . Ж ъ л т ъ ц и т е съ дъ рж ат единични аминокиселини, кои
т о п р акти ч еск и не се н уж д аят о т храносмилане. П то защо
много хора с алергия към яйца п о н асят ж ъ л т ъ ц и т е , ако са вни
м ател н о о тд ел ен и о т б е л тъ ц и те .
Ако п о д о зи р ате, че п а ц и е н т ъ т има същинска алергия към
яйца, к о я т о може да е опасна, н ап р ав ете т е с т за ч у в с тв и тел
н о с т , преди да ги в ъ в ед ете. Трябва да п р о в е р и т е р еа к ц и и те
към ж ълтъка и б ел тъ ка отделно. В зем ете капка суров ж ъ лтъ к
(вним ателно о тд ел ен о т белтъка, т а к а че да не се см есват из
общо) и я сл о ж ете о т в ъ т р е ш н а т а с т р а н а па к и т к а т а на па
ц и ен та. Н ап р авете т о в а преди лягане. О с т а в е т е к а п к ата да
изсъхне върху ко ж ата, след т о в а сл ож ете п ац и ен та да спи. На
с у т р и н т а п р о в е р ет е .м ясто то : ако има зачервяване и сърбеж,
и збягвай те ж ъ л т ъ ц и т е в продължение на няколко седмици и
след т о в а о т н о в о н ап равете т е с т а . Ако няма реакция, въведе
т е ж ъ л т ъ ц и т е п о степ ен н о , к а т о за п о ч н е т е с малки количе
с т в а . Н ап р авете т е с т а за ч у в с т в и т е л н о с т със суров б ел тъ к
по същия начин, но не с ь щ а т а вечер.
Ако д е т е т о или в ъ з р а с т н и я т с GAPS са с и сти н ска алергия
към яйца и т р я б в а да ги избягва, ще н ам е р и те много вкусни ре
ц е п т и за я с т и я без яйца в раздела с р е ц е п т и на книгата. Ако
няма алергия, в аш и ят п ац и е н т т р я б в а редовно да яде яйца ка-
18Я ) в т о р а ч а с т
Лечение
m o ч а с т о т х р ан и тел н и я си режим. П репоръчвам на д е т е с

GAPS да изяжда между 2 и 6 сурови или леко сго тв ен и яйца на
ден (със или без б е л т ъ ц и т е ), а за възрастен между 4 и 8 ж ъ л тъ
ка на ден със или без б е л т ъ ц и т е .
Н есъдърж ащ и н и ш ест е зе л е н ч у ц и
френски ар ти ш о к , цвекло, аспержи, броколи, брюкселско зеле,

зеле, карфиол, моркови, крастави ци , целина, зелен фасул, т и к
вички, сини д о м ати (патладжани), чесън, лук, къдраво зеле, ма
рули, гъби, магданоз, зелен грах, всички видове чушки, ти к в а,
червен боб, спанак, д о м ати , ряпа, кресон.
Може да се и зп олзват и замразени зеленчуци, с т и г а да не са
п о к р и т и с н и ш есте, захар или нещо друго. Всички зеленчуци
т р я б в а да са обелени, п очи стени о т сем ки те и сготвен и , дока-
т о д и а р и я т а не премине напълно. След т о в а в м е н ю т о може
бавно да се в ъ в е д а т и сурови зеленчуци заедно с х р а н а т а или
к а т о междинна закуска.
Има м нож ество публикации за п олзите о т консумацията на
зеленчуци, т а к а че няма да се спираме на т о з и въпрос ту к. Има
обаче един важен м о м ен т: орган и чн и те зеленчуци са по-добри
о т неорганичните. Имала съм пациенти, к о и т о п остоян н о по
лучаваха диария опг я д е н е т о на определени зеленчуци, д о к а т о
не преминаха на органични. Ч у в с т в и т е л н а т а храносмилателна
си стем а на п ац и е н та с GAPS със сигурност ще реагира на пес
т и ц и д и т е и д ругите химикали в неорганичните зеленчуци.
Ако с т е ч у встви тел н и към зеленчуците о т сем ей ство кар-
т о ф о в и (дом ати, сини дом ати/патладж ани и чушки), в начало
т о е добре да ги и збягвате. К о гато зав ъ р ш и те въвеж дащ ата
д и е т а , може да у с т а н о в и т е , че вече не р еаги рате на т я х . Въве
д е т е ги п остеп ен н о и един по един.
5
п 1* л о л и л r Г i 1О П
Лечение
B c m k u плодове, в к л ю ч и т е л н о го р ски
П лод овете м о г а т да са пресни - варени или сурови, сушени (без

со р б ати , сулфити, захар, н и ш есте или к а к в и то и да е други до
бавки) и замразени (при положение, че нищо не е добавяно към
плода). Ако п а ц и е н т ъ т има диария, и зб я гвай те п л о д о в ете в
началото. К огато д и ар и ята се успокои, зап о ч н ете да въвежда
т е варени плодове (о б ел ете ги и м ахнете сем ки те, преди да ги
с в ар и т е). К о гато изпраж н ен ията се зад ъ р ж ат нормални дос
т а т ъ ч н о дълго, м о ж е т е бавно да зап о ч н е те да въвеж д ате су
рови плодове к а т о закуска между храненията. Не е добре да се
я д а т сурови плодове с хран ата, т ъ й к а т о п р е ч а т на усвояване
т о на м есата. П лодовете, к о и т о се ком би н ират сравнително
добре с меса, са лимони, пресен лимонов сок, авокадо и кисели
ябълки.
П л о д о вете т р я б в а да са зрели, т ъ й к а т о неузрелите плодо
ве с ъ д ъ р ж а т т в ъ р д е м ного н и ш е с те . Б а н а н и т е наприм ер
т р я б в а да и м а т кафяви т о ч и ц и по обелката.
А вокадото е чудесен хран и телен плод и се комбинира добре
с меса. Лесен е за смилане и е особено б о г а т на хранителни маз
нини. У верете се, че ав о к ад о то е зряло и го сер ви р ай те с меса,
риба, морски дарове и салати. За д е ц а т а м о г а т да се п р и г о т
в я т с т р а х о т н и шейкове с авокадо (вж. раздела с рец еп ти ).
Г орски те плодове са с т р а х о т н и складове на хранителни ве
щ еств а. Те са много б о га ти на витам и ни , минерали и цяла ар
мия о т ан ти р ако ви и п рочи стващ и вещ ества. Всички горски
плодове, к о и т о с т а в а т за ядене, са п репоръчителни за д и е т а
т а : ягоди, боровинки, малини, касис, бял касис, къпини, бъз и др.
И все пак избягвайте да ги д а в а т е на хора с диария. К огато ди
а р и я т а се излекува напълно, в ъ в е д е т е п о с те п е н н о го р с к и те
плодове, к а т о зап о ч н ете със сварени или печени в пайове и мъ-
фини. Ако сВ арените горски плодове се п о н а ся т добре, прис-
190 и Т 0 t А Ч А С Т
Лечение
тъпегпе към сурови. В някои случаи, к о га то храносмилателни

я т т р а к т е т в ъ р д е ч у встви тел ен , т р я б в а да м ах ате семки
т е , к а т о м и н авате св ар ен и те плодове през цедка.
Hgku и ст ена
Орехи, бадеми, бразилски орехи, пекан, лешници, кашу, ф ъ с т ъ
ци, слънчогледови и ти к в ен и семки и сусам. Я д к и те и семена
т а т р я б в а да се купуват в черупки или да са прясно обелени. Те
не бива да се п ек а т , со л ят, п окри ват с к а к в о то и да е или пре
р а б о т в а т по к а к ъ в т о и да е начин. П озволено е да се яде
ф ъ стъ ч ен о масло само о т ф ъ стъ ц и и сол, при положение, че
п а ц и е н т ъ т не е алергичен към т я х . Много голяма ч а с т о т
ал ер ги и те към ф ъ с тъ ц и се дължи на замърсяване с плесени и
т е х н и т е то кси н и , т а к а че ф ъ с т ъ ц и т е т р я б в а да са с висо
ко качество. Бланш ираните смлени бадеми (брашно о т ядки)
за печене м о г а т да се к у п я т о т м агази ни те за здравословни
храни.
Я дки те и сем ен ата са много хранителни. Те са изклю чител
но б о га т и и зто ч н и ц и на някои жизненоважни минерали, ами
нокиселини и мазнини: магнезий, селен, цинк, омега-6 и омега-3
м астн и киселини. Епидемиологичните проучвания показВат,
че х о р а т а , к о и т о редовно консум ират ядки и семена, и м а т
по-ниска заболяемост о т сърдечни болести, рак и много други
дегенеративни болести.
Тази д и е т а включва голямо количество ядки и семена. И все
пак, т е съ дъ р ж ат фибри и не т р я б в а да се въ веж д ат в меню
т о , д о к а т о не се излекува д и ари ята. След к а т о д и ар и я та спре,
м о г а т да се в ъ в е д а т печива с ядки, смлени на брашно. К огато
п е ч и в а т а със смлени ядки (браш но о т ядки) зап о ч н а т да се
п о н асят добре о т п ац иента, м о г а т п о степ ен н о и бавно да се
в ъ в еж д ат сурови ядки к а т о закуски между храненията. Ако по
В Т О Р А Ч Л С. Т | Щ
Лечение
някаква причина см лени те бадеми не се п о н асят добре, мож е

т е да о п и т а т е да п р а в и т е печива о т смлян пекан, смляно кашу
ш и орехи, к о и т о ще т р я б в а да м ели те сами.
С ем ената също не бива да се вклю чват, д о к а т о не се излеку
ва д и ар и я та. С лънчогледовото семе, т и к в е н о т о семе и суса
м ъ т е най-добре да се н акисват във вода за около 12 часа или да
се о с т а в я т да п окълн ат. Така т е са много по-лесни за храно
смилане и са no-хранителни. П о р ъ сете в аш и те накиснати или
покълнали семена на салати или г о т о в и я с ти я . М ож ете да ги
д о б ави те към см еси те си за печене ш и да ги см елите на браш
но. М ож ете да п о л звате сусамов тах ан (смлени на п а с т а суса
мови семена), бадемов тахан, лешников тахан , ф ъстъчен о мас
ло и масло о т т и к в е н о семе във в аш и те печива, с т и г а само да
са ч и с т и и да не съ държ ат никакви добавки.
За някои хора е тр у д н о да усвояват я д к и т е и сем ената, т ъ й
к а т о т е съ д ьр ж ат ензимни инхибитори, ф и ти н о в а киселина и
други вещ ества, в ъ зп р е п я тс тв а щ и у св о яв ан ето им. Далеч не
всеки човек има т о з и проблем, но ако с м я т а т е , че е налице при
вашия п ац и ен т, препоръчвам да н ап рави те следн ото, веднага,
щом к у п и те яд к и те: наки сн ете ги (с черупките) в солена вода
за 24 часа (една чаена лъжичка сол на л и т ъ р вода), и зц ед ете ги,
о т м и й т е с о л т а и ги и зсуш ете в п еч к ата на т е м п е р а т у р а 50
градуса за 3 до 24 часа (п р о в ер яв ай те ги о т врем е на време,
понеже р азли чн и те ядки се н уж даят о т различно време, за да
се и зсу ш ат). М о ж ете същ о да кон сум и рате я д к и т е веднага
след накисването, без да ги суш ите, или да ги см ел и те влажни и
да ги ползвате за печива. След к а т о се изсуш ат, д р ъ ж т е ги във
вакуумиран съд ш и в добре зап еч атан найлонов плик. Те с т а
в а т п р и я т н и и хрупкави и са чудесна междинна закуска заедно
със сушени плодове, ф е р м е н т и р а н е т о на ядки и семена с малко
суроватка във вода също ще ги направи по-лесно смилаеми: по
к р и й т е я д к и т е с вода и д о б а в е т е половин чаш а суроватка,
192 I вт о нл час 1
А е че пие
д р ъ ж т е на т о п л о за 24 часа, и зц ед ете, изплакнете и ги използ

в а й т е за печива влажни или ги изсуш ете в печката.
Б о б о ви и в а р и в а
Сушен дребен* или едър бял боб, боб Лима** (сушени и пресни),
зелен фасул, к а к т о и обикновена и ж ъ лта леща. С изключение на
и збр о ен и те ту к, всички останали съ държ ат т в ъ р д е много ни
ш е ст е, за да се д а в а т на п ац и ен ти с GAPS и следва да се избяг
в а т . За сушения боб, леща и грах е много важно да се н аки сват
във вода за най-малко 12 часа, след т о в а да се о т ц е ж д а т и да се
и з т и к в а т хубаво под т е ч а щ а вода, за да се п рем ахн ат някои
вредни в ещ е ств а (лектин и и някои н и ш е с т е т а ), преди да ги
с г о т в и т е . Не и зползвай те п родаван и те по м агазините браш
на о т боб, т ъ й к а т о б о б ъ т, о т к о й т о ги п р ав ят, не е бил пред
вар и тел н о изкисван. В случаи на алергия към ядки м о ж е т е да
п олзвате сварен и направен на пюре бял боб в м ес то ядки, за да
п р и г о т в я т е печива. Б о б ъ т, л ещ а та и гр ах ъ т т р я б в а да се из
б я гв а т до п ъ л н о то излекуване на д и а р и я та и о с т а н а л и т е хра
носмилателни сим птом и.
Б о б ъ т , л ещ а та и д р у ги те варива обикновено са трудносми-
лаеми, т ъ й к а т о съ д ъ р ж ат а н ти х р ан и те л н и съ став ки к а т о
ф и т и н о в а киселина, л екти н и , ензимни и н хи б и тори и нишес
т е т а . З а т о в а е важно да не се бърза с въвеж дан ето им 6 меню
т о на вашия п ац иент. К о гато ч у в с т в а т е , че с т е г о то в и да ги
п р о б в а т е , в ъ в е д е т е ги първоначално във ф ер м ен ти р ал вид:
след к а т о с т е ги киснали 6 продължение на най-малко 12 часа и
* Дребен бял боб - във ф лота на С Щ е известен к а т о navy bean, за щ о то о т 1800

година е една о т о снов ните храни на м оряците. - Бел. ред.
*+ Боб Лима (маслен боб, магадаскарски боб) - о т к р и т е в Перу през XVI век. Има
закръглени зърна с под чертана бъбрековиуиа форма и евстлозелена в ъ тр е ш
н о с т . - Бел. ред.
L
в т о р а ч а с т £ 193
|
Лечение
с т е ги изплакнали, п о к р и й те боба с бода и суроватка (половин

чаша су р о в атк а па л и т ъ р вода) и ги о с т а в е т е да ф е р м е н т и
р а т при ст а й н а т е м п е р а т у р а за 4 -5 дни. След к а т о ги изплак
н е т е , в аш и те варива ще са г о то в и за г о т в е н е (вж. р е ц е п т а т а
за печен боб в раздела с рец еп ти ).
М ед
Всички видоВе натурален мед са позволени. М едът, д о б и т без

т е м п е р а т у р н а об работка, е за п редпочитане, т ъ й к а т о много
п р оизвод ители на мед го загр я в а т, за да у с к о р я т процеса на
извличане о т м е д н ат а п и т а , к о е т о разрушава някои микроеле
м е н т и в меда. С т а р а й т е се да купувате минимално прерабо
т е н мед. М е д ъ т е по-сладък о т т р а п е з н а т а захар и съдържа
два вида монозахариди: ф руктоза и глюкоза, с к о и т о храносми
л а т е л н а т а си сте м а на п а ц и е н т и т е с GAPS може да се справи.
И зп олзвай те го за подсладител. В п ървоначалните е т а п и о т
д и е т а т а се о п и т а й т е да о гр ан и ч и те всичко сладко, включи
т е л н о меда, з а щ о т о т е с п о с о б с т в а т за р а с т е ж а на C andida
albicans в ч ер вата.
Преди о т к р и в а н е т о на за х а р т а през XVII век м е д ъ т е бил
е д и н с т в е н и я т подсладител, к о й т о х о р а т а са ползвали 6 дие
т а т а си. В края на XVII век зах а р та заменя меда, т ъ й к а т о е
п о -ев т и н а и по-лесно д остъ п н а, и т а к а с т а р т и р а е р а т а о т
здравни проблеми, свързани с консумацията й.
М ед ъ т е далеч n o -е с т е с т в е н за н а ш и т е т е л а и не само не
уврежда зд р а в е т о ни, а н а п р о т и в - има редица полезни свой
с т в а . М ед ът се използва за храна и лекарство в продължение на
хилядолетия. В гр ъ ц к ата м итология м е д ъ т се с м я т а за „храна
за богове“. Много книги са п осветен и на полезн ите качества на
натуралния мед. Той има а н т и с е п т и ч н о д е й с тв и е и съдържа
в и там и н и , минерали, аминокиселини и ред други биологично
В Т О Р А Ч А С Т
194
Лечение
ак ти в н и съставки. В зави си м ост о т разн ооб рази ето о т цве

т я , о т к о и т о е събран с ъ о т в е т н и я т мед, т о й съдържа раз
лични ар о м ати и хранителни вещ ества и биологично активн и
съ ставки . Традиционно се използва за лечение на храносмила
те л н и смущения, инфекции на гръдния кош и гърлото, а р т р и т ,
анемия, безсъние, главоболие, д е б и л и т е т и рак. М едът може да
се нанася с лечебна цел върху о т к р и т и рани, екземи, обриви,
язви па ко ж ата и у с т а т а и ерозии.
Hanumku
Д ец ата и в ъ з р а с т н и т е с GAPS т р я б в а да п и я т вода, прясно из
цедени сокове и бульон о т месо или риба.
На в ъ з р а с т н и т е е позволено да п и я т слаб чай и слабо кафе
без мляко. Ч а я т и к а ф е т о т р я б в а да са прясно приготвени, а не
на прах. В чая е полезно да се сложи резен лимон. Позволени са и
б и л к о в и те чайове, с т и г а да са направени о т само един вид
прясна билка, а не о т п р о д аван и те в м агази н и те п а к е т ч е т а
чай. Прясно п р и г о т в е н и я т чай о т джинджифил е полезен за
храносмилането.
Позволени са и някои з а м е с т и т е л и на м л як ото: домаш но
п р и го тв ен о бадемово мляко и домашно п р и го тв ен о кокосово
мляко. В раздела с р е ц е п т и ще н ам ер и те описание на начина на
приготвян е.
П и ен ето на вода е много здравословен навик. Д ец ата тр яб в а
да се о к у р аж ават да р а зв и в а т т о з и навик. Един в ъ зр ас тен
т р я б в а да пие средно по л и т ъ р и половина вода на ден. Не е
препоръчително да се пие вода о т чеш м ата, освен ако не е фил
тр и р ан а. В одата о т ч еш м а та съдържа хлор и разваля баланса
на ч р ев н а т а флора. Най-добре е да се пие бутилирана минерална
или ф и лтрирана вода. П а ц и е н т и т е с GAPS т р я б в а винаги да за
п о ч в а т деня си с чаша негазирана минерална вода или ф илтри-
в т о р а ч л с т jj 195
Лечение
рана вода - сту д ен а или т о п л а според п р е д п о ч и т а н и я т а им.

Полезно е във в о д а т а да се сложи резен лимон или чаена лъжич
ка ябълков о ц е т . С ъ щ о то п и т и е тр яб в а да се пие между хране
н и ята. Не се препоръчва да се пие много вода заедно с храната,
т ъ й к а т о т о в а пречи на храносмилането. По-добре е с х ран ата
да се приема т о п ъ л домаш но п р и го тв ен месен бульон, к о й т о
стимулира п р о и зв о д с тв о то на стом аш ни сокове.
Горещо се п р еп о р ъ ч в ат прясно изцедени плодови и зеленчу
кови сокове. Те ще у ск о р ят п р о ц еси те на детоксикация в т я
л о т о и ще п о д е й с т в а т добре на черния дроб. Ще т р я б в а да си
набавите добра сокоизстисквачка вкъщи, за да си ги п р и го тв я
т е сами. Обикновено сокоизстисквачки те се п р о д а в а т с книга
с р ец еп т и , но м о ж е т е да ек сп е р и м е н ти р а те с ваши со б ств е
ни смеси и комбинации (м ож ете да в и д и те раздела с рец еп ти ).
За повече информация за и зсти ск в ан ет о на сокове п р о ч е т е т е
главата Дет оксикация на пациент ит е с GAPS.
Освен прясно изцедени сокове не препоръчвам да се п и я т
никакви други о т п р о д аван и те в м агази ни те поради няколко
причини. П родаван и те в т ъ р г о в с к а т а мрежа сокове се п асть о
р и зи р а т, к о е т о разрушава много о т х р а н и те л и и те вещ ества
в сока и го превръщ а в и зто ч н и к на п р ер аб о тен а захар. Някои
продавани по м агази ни те сокове и м а т е т и к е т и , на к о и т о по
грешно пише, че са без добавени консерванти, подсладители и
други вещ ества. П о в сч ето продавани по м агазините сокове са
предразположени да р азв и в а т плесени и гъбички, на к о и т о па
ц и е н т и т е с GAPS много ч е с т о реагират. Излишно е да казваме,
че всички сладки и други безалкохолни н ап и тк и не бива да при
с ъ с т в а т в хранителния режим.
За п а ц и е н т и т е с GAPS е най-добре да и збягват алкохолните
н ап и тк и , т ъ й к а т о т е п р е д с т а в л я в а т допъ лн и телн о н а т о
варване за черния им дроб. О т време на време обаче е д опусти
мо да и зп и я т малко червено вино, джин, уиски, бърбън или Вод-
( в т о р а ч а с т
$I
Лечение
ка. Б и р а т а т р я б в а с т р и к т н о да се избягва, понеже има високо

съдържание па ниш есте.
Ж ивот ински и р а ст и т елни м а зн и ни
Всички натурални мазнини о т м е с о т о - агнешко, свинско, т е

лешко, пилешко и т .н ., са най-добрите мазнини за п а ц и е н т и т е
с GAPS. Те съдърж ат правилни хранителни в ещ еств а за в ъ зста
новяване на и м у н и т е т а, ч е р в а т а и н ервн ата систем а. Х о р ата
с GAPS т р я б в а да ги ко н сум и рат в големи количества. Всъщ
н о с т к о л к о то повече пресни ж ивотински мазнини яде в аш и ят
п ац и ен т, то л ко в а по-бързо ще се възстанови.
Ж и в о т и н ск и т е мазнини са най-подходящи за готвен е, защо-
т о не п р о м ен ят хи м и чн ата си ст р у к т у р а при нагряване. Всич
ки олиа за г о т в е н е или р а с т и т е л н и олиа са пълни с вредни
трансм азнини и т р я б в а да се избягват. За го тв е н е са подходя
щи масло, ги, свинска мас, лой, агнешка мазнина, гъша мас, па
т е ш к а и пилешка мазнина. К о гато п е ч е т е п ати ц а , съ б е р е те
м азни н ата о т т а в а т а , п р ец ед ете я през цедка или марля и ще
и м а т е голям буркан чудесна мазнина за г о т в е н е . Ако п е ч е т е
гъска, ще и м а т е д о с т а т ъ ч н о мазнина за половин година. Може
т е да използвате т е з и мазнини и за печене, ако се п ри тесн ява
т е да и зползвате масло и ги 6 п еч и в ата си. Ако .мож ете да на
м е р и т е н атурално нехидрогеиирано кокосово масло, м о ж е т е
да го използвате да го т в е н е и печене. За съжаление, много мар-
ки кокосово масло о т н аличните на пазара в западния с в я т са
хидрогенирани и следователно е най-добре да се избягват.
И збягвайте всички продавани в м агази ни те олиа с изключе
ние на студено пресования зехтин. Не бива да г о т в и т е с него,
т ъ й к а т о нагряването разрушава много о т съдърж ащ ите се в
него хранителни в е щ е с т в а и променя н е н а с и т е н и т е м астн и
киселини 6 трансм азнини. И зползвайте зех ти н а за дресинг на
Аау е н и е
вече п р и г о т в е н и т е о т вас я с т и я , салати и зеленчуци в големи

количества. Д руги те сту д ен о пресовани олиа к а т о о л и о т о о т
ленено семе, нощ на роза, авокадо и т .н . са много полезни, но съ
щ о к а к т о зехти н а никога не бива да се загряват.
И зб ягвай те всички и зкуствен и мазнини к а т о маргарин и за
м е с т и т е л и на м аслото, а и всички храни, п ри готвен и с так и в а
мазнини.
За подробна информация о т н о с н о ж и в о т и н с к и т е и р а с т и
т е л н и т е мазнини п р о ч е т е т е гл авата М азнинит е - добрит е и
лошите.
Сол
Много малък п р о ц ен т о т произвеж даната сол е предназначена за

консумация о т х о р ата . Повече о т 90% о т ц ял ата произведена
сол намира индустриални приложения: приготвяне на сапуни, по
ч и стващ и п р еп ар ати , пластм аса, селскостопански химикали,
PVC и т .н . Тези индустриални приложения и зискват ч и с т н а тр и
ев хлорид. В п р и р о д ата обаче со л та съдържа много други елемен
т и . В същ ност н ату р ал н ата сол на кристали и м орската сол съ
д ъ р ж ат всички минерали и микроелементи, о т к о и т о се съ стои
ч о в е ш к о то тял о . В т о в а си е с т е с т в е н о съ стоян и е со л та е не
п р о с т о полезна за нас, т я е жизненоважна. Тъй к а т о обаче индус
т р и я т а има нужда о т ч и с т н а т р и е в хлорид, всички останали
ел ем ен ти и минерали се п рем ахват о т н ату р ал н ата сол. Ние я
консумираме под ф о р м ата на „трапезна сол“ и, разбира се, всички
п реработен и храни я съдърж ат в големи количества.
Този вид сол връхлита т я л о т о ни к а т о истински злодей и раз
с т р о й в а нашия баланс из основи.Телата ни са т а к а устроени, че
да получават н атри евия хлорид в комбинация с всички о с т а н а т
минерали и м икроелем енти, съдържащи се в н ату р ал н ата сол.
Ч и с т и я т н атр и ев хлорид привлича в о д а т а към себе си и причи-
198 | в т п р а ч а с т
Лечение
нява задържане на вода в т я л о т о , о т к о е т о има м нож ество по

следствия: високо кръвно налягане, едем на т ъ к а н и т е и лошо кръ
вообращение. Тъй к а т о т я л о т о се о п и тв а да се справи с излишъка
о т н атр и ев хлорид, 6 пикочния мехур и в бъбрещите се образуват
камъни и различни вредни киселини. Тъй к а т о н а т р и е в и я т хло
рид д ей ств а в т я л о т о в едно с много други минерали и микроеле
м е н т и (калий, калций, магнезий, мед, цинк, манган и други), нива
т а на т е з и вещ ества се дисбалансират. В редни те последици о т
консумацията на трап езн а сол м о г а т да са многобройни и тв ъ р д е
сериозни. Е т о защо п о в е ч е то лекари, вклю чително и тради ци -
он ал и сти те, ни преп оръчват да не koHq'Mupa.Me трап езн а сол.
На н аш ата п лан ета има много висококачествена сол за ядене.
В ч о веш ката и ст о р и я с о л т а е била високо ценена - наричали са
я „бялото зл а т о “, а 6 Р им ската империя са плащали на войници
т е със сол ( о т т а м английската дума salary*).
Н атуралната сол е т о ч н о толкова същ ествена за физиология
т а ни, к о л к о то и в о д ата. Ние т р я б в а да приемаме с о л т а в ес
т е с т в е н о т о й състояние - под форма на кристали (к ато хима-
лайската сол) или к а т о непреработена морска сол (к ато келтека-
т а сол). Много компании по с в е т а предлагат висококачествена
сол.
Прилагане на д и е т а т а
Д и е т а т а за GAPS е ст р у к ту р и р ан а в т р и основни части:
1. Въвеждаща д и е т а
2. Пълна д и е т а за GAPS
3. П рекратяване на д и е т а т а
* Sal, salis. т (лат.) - сол. - Бел. прев.
Леи е н и е
ПЪРВА ЧАСТ:
В ъвеж д ащ а д и е т а п ри GAPS
ВЪВЕЖДАЩАТА ДИЕТА цели бързо да излекува и да зап еч ата

ч р ев н а та обвивка. Това се п о сти га чрез т р и ф актора:
1. Големи количества в ещ е ств а с висока хранителна с т о й н о с т

за ч р ев н а та обвивка: аминокиселини, ж елатин, глюкозамини,
мазнини, в и там и н и , минерали и други - всички вещ ества,
о т к о и т о се с ъ с т о и с а м а т а чревна обвивка. К ак то вече об
съдихме в п ред ходн и те глави, ч р ев н а та обвивка се подновя
ва п о сто ян н о , о тъ р свай к и се о т с т а р и т е и и зто щ ен и ен-
т е р о ц и т и и произвеж дайки нови. За да произведе здрави
е н т е р о и и т и , ч р е в н а та обвивка на вашия п ац и ен т се нуждае
о т много специална храна.
2. П о в е ч е т о п ац и ен ти с GAPS и м а т възпаления и язви в чрев
н а т а си обвивка, за к о и т о може и да не зн ая т, т ъ й к а т о т е
невинаги д а в а т ко н кретн и сим птом и. Ч ревн ата обвивка на
вашия п а ц и е н т може да е възпалена и много ч у встви тел н а.
В ъвеж дащ ата д и е т а за GAPS премахва ф и б р и те и всички ос
тан ал и вещ ества, к о и т о може да разд р азн я т ч е р в а т а и да
п о п р е ч а т на лечебния процес.
3. Р егенерацията на к л е т к и т е в ч р ев н ата обвивка се управлява
и организира о т п олезн ите бактерии, к о и т о обичайно живе
я т върху н ей н ата повърхност. Лечебният процес не може да
се осъщ естви без тях! Въвеж дащ ата д и е т а за GAPS осигуря
ва проби оти ци под ф о р м а та на храна още о т началото.
П репоръчвам на п о в е ч е т о п ац и ен ти с GAPS да сл ед ват въ

веж дащ ата д и ета, преди да п р и с т ъ п я т към пълния вари ан т на
д и е т а т а за GAPS. В зависим ост о т с е р и о зн о с т т а на заболява
н е т о на вашия п ац и ен т м о ж е т е да п рем и н ете по-бързо или по-
200 ^ в т ° р л ч л е т
Лечение
бавно през т о з и е т а п о т програм ата според си м п то м и те: на

пример м о ж е т е да п р ем и н ете през първия е т а п за ден-два и
след т о в а да се задърж ите по-дълго във в т о р и я е т а п .
С т р и к т н о т о спазване на въвеж д ащ ата д и е т а е изключи
тел н о важно за х о р а т а със сериозни храносмилателни с и м п то
ми: рефлукс, диария, стом аш ни бож и, подуване, т е ж ъ к запек и
други. Тази д и е т а бързо ще успокои с и м п т о м и т е и ще даде на
ч а л о т о на л еч ен и е то на хран осм илателната си стем а. Дори и
при з д р а в и т е хора, ако д е т е т о Ви хване сто м аш ен вирус или
к ак в ато и да е друга форма на диария, следването на въвежда
щ а т а д и е т а в продължение на няколко дни ще премахне симп
т о м и т е бързо и п остоян н о без лекарства.
Х о р ата с хранителни алергии и непоносимости тр яб в а да
п рем и н ат през въвеж дащ ата д и е т а , за да и злекуват и запеча
т а т ч р ев н а та си обвивка. П ричината за алергиите и непоноси-
м о с т и т е към храни се съ сто и 6 т.и ар . „пропускливи черва“, ко
и т о се получават при увреждане на чревн ата обВивка о т п а т о
генна микрофлора. Х раните н я м а т шанс да се у св о ят правилно,
преди да се абсорбират през т а з и увредена с т е н а и да н акарат
и м унната си стем а да о тр еа ги р а на т я х . Много хора се о п и т
в а т да у с т а н о в я т кои храни им п ричиняват алергични реакции.
При увредена чревна с т е н а обаче е в ер о ятн о т е да абсорбират
п о веч ето о т х р ан ата си части чн о усвоена, к о е т о може да пре
дизвика м ом ентална или закъсняла реакция (един ден, няколко
дни или дори няколко седмици по-късно). Тъй к а т о т е з и реак
ции се п р ип окри ват една с друга, никога не м о ж е т е да с т е си
гурни т о ч н о на какво с т е реагирали. За т е с т о в е т е при храни
телн и алергии е известн о, че са с ниска надеж дност - ако имаха
ресурсите да т е с т в а т по два п ъ т и иа ден в продължение на две
седмици, биха установили, че п а ц и е н т и т е са „алергични“ към
всичко, к о е т о консумират. Д о като ч р ев н а та с т е н а е увредена
и е в т о в а състоян и е, м о ж е т е да си п р о м ен я те хранителния
В Т ОРА Ч А С Т а 20
Лечение
режим, колкото искате, да изклю чвате различни храни о т него,

но безуспешно. Клиничният ми о п и т показва, че е най-добре да
се к о н ц е н т р и р а т е върху лекуването на ч р е в н а т а с т е н а с въ
веж дащ ата д и ета. Щом ч р ев н а та с т е н а се изцели, хран и те ще
се усвояват правилно, преди да се абсорбират, к о е т о ще пре
махне м н ож ество непоносимости и алергии към храни.
Ако п о д о зи р ате, че е налице същинска алергия (к о е т о може
да е опасно) към определена храна, винаги п ровеж д ай те т е с т
за ч ув ст в и т ел н о ст , преди да я в ъ в ед ете. В зем ете капка о т
т а з и храна (ако х р а н а т а в т в ъ р д а , н а п р а в е т е я на пю ре и я
см есе т е с малко вода) и я сл ож ете върху в ъ т р е ш н а т а с т р а н а
на к и т к а т а на пациента. Н ап равете т о в а вечер преди лягане.
О с т а в е т е к ап к ата да изсъхне на к о ж ата и сл о ж ете п ац и ен та
да си легне. На с у т р и н т а п р о в е р е т е м я с т о т о - има ли зачер
вяване или сърбеж, избягвайте т е з и храна за няколко седмици и
след т о в а п р о б в а й т е пак. Ако липсва реакция, п родъ лж ете с
д и е т а т а и въвеж дай те х р а н а т а постепенно, започвайки с мал
ко количество. Винаги т е с т в а й т е х р ан ата във вида, в к о й т о
с м я т а т е да я въвеж дате. Например, ако п лан и рате да въведе
т е сурови ж ълтъци, н ап р ав ете т е с т а със суров ж ълтък, а не е
цяло яйце или с варено яйце.
Х ората, н естрадащ и о т т е ж к и храносмилателни проблеми
и н епоносим ости към храни, м о г а т да п р ем и н ат много бързо
през въвеж дащ ата д и е т а . И все пак не се изкуш авайте да про
п у сн ете въ веж д ащ ата д и е т а и да п р и с т ъ п и т е направо към
п ъл н ата д и е т а за GAPS, за щ о т о въвеж дащ ият е т а п щ е Ви даде
най-голям шанс за оп ти м и зи ран е на л еч еб н и те процеси в чер
в а т а и о с т а н а л а т а ч а с т о т организма. Виждала съм случаи, в
к о и т о п р о п у скан ето на въ веж д ащ ата д и е т а води до дълго
срочни, уп о р и ти и тр у д н и за преодоляване проблеми.
Ако с т е решили да п р и с т ъ п и т е д и р е к тн о към п ълната дие
т а за GAPS, и м а й т е предвид, че 85% о т всичко, к о е т о ваш и ят
8
2 02 | в т о р а ч л с т
Ае ч е н и е
п ац и е н т т р я б в а да яде на ден следва да се съ сто и о т меса, риба,

яйца, ф ерм ентирали т е ч н и продукти и зеленчуци (някои добре
сВарени, някои ф ерм ентирали и някои сурови). П ечи вата и пло
д о в е т е т р я б в а да не се я д а т в продължение на няколко седмици
и след т о в а да се с в е д а т до закуски между хран ен и ята и 6 ника
къв случай да не зам ен ят о сн о в н и те хранения. Домашно п р и г о т
в е н и т е месни бульони, супи, задушени я с т и я и натурални мазни
ни не са по желание - т е т р я б в а да са о сн о в н и ят и зто ч н и к на
енергия на п ац и ен та. Моля, п р о ч е т е т е гл ав ата за м л еч н и те
п родукти, за да се н ау ч и те как да ги въвеж д ате безопасно един
по един. Въпреки р еш ен и е то да не следвате въвеждащия е т а п
на д и е т а т а п р о у ч ете я подробно и д а в а й те ф е р м е н т и р а л и т е
храни п остепенно.
Започнете деня с чаша негазирана минерална или ф илтрирана
вода. Д ай т е на п ац и е н т а си п роби оти ка. В о д а та т р я б в а да е
т о п л а или поне със ст а й н а тем п е р ату р а, а не студена, за щ о то
с т у д е н а т а вода ще предизвика вълна о т контракции 6 храносми
лателния т р а к т и може да влоши с ъ с т о я н и е т о на п ац иента ви.
Позволени са само х р ан и те в списъка: не бива да д ав ате на паци
е н т а си нищо друго. През първия е т а п н ай -д р асти ч н и те симп
т о м и на коремна болка и диария бързо ще о т ш у м я т . Ако при въ
веж д ан ето на нова храна п а ц и е н т ъ т ви о т н о в о получи диария,
болки в корема или какв и то и да е други сим птом и, започнали да
п рем и н ават на предходния е т а п , т о в а означава, че т о й не е го
т о в за т а з и храна. И зчакайте седмица и о п и т а й т е пак.
Първи е т а п :
• Домашно п р и го твен бульон о т месо или риба. Бульоните о т
месо или риба съ д ъ р ж ат градивни ел ем ен ти за бързо р а с т я
щ и т е клетки на ч р ев н а та обвивка и и м а т успокояващ е ф е к т
върху всички възпалени зони в ч ер в ата. По т а з и причина т е
п о дп о м агат храносм илането и са и зве стн и о т векове к а т о
в т о р а ч а с т | 203
Лечение
народно лекар ство за храносмилателния т р а к т . Не използ

в а й т е п р о д аван и те по м агази ни те бульони на гранули или
кубчета, птьй к а т о т е не л екуват ч е р в а т а , п р етъ р п ел и са
м н о го кр ат н а о б р аб о тк а и са пълни с вредни съставки . Пи
л еш ки ят бульон е особено деликатен към стом аха и е много
подходящ за начало. За да н ап р ав и те хубав бульон, ви т р я б
в а т стави , к о с ти , парче месо п а к о с т т а , цяло пиле, пилешки
дреболии, гъска или п ати ц а , цели гълъби, фазани или други
е в т и н и меса. И зклю чително е важно да се използват с т а в и
и к о с т и , т ъ й к а т о л ечеб ни те в ещ еств а се сьд ъ р ж ат много
повече в т я х , о т к о л к о т о в м е с о т о о т мускули. П ом ол ете
месаря да цепи голем ите к о с т и на две, за да м о ж ете да изва
д и т е к о стн и я мозък о т т я х , след к а т о ги св ар и те. С лож ете
к о с т и т е , с т а в и т е и м е с о т о 6 голяма тен д ж ера, напълнете
я с вода, д о б а ве те натурална н еп рераб отен а сол на вкус и в
н ачалото на в ар ен ето около една чаена лъжичка черен пипер
на зърна. О с т а в е т е да заври, п о к р и й те и о с т а в е т е да къкри
на бавен огън в продължение на 2 и половина до 3 и половина
часа (ако и зп олзвате бавна печка, о с т а в е т е да се вари цяла
нощ). М ож ете да п р и г о т в и т е рибен бульон по същия начин,
к а т о и зползвате цяла риба или рибешки перки, к о с т и и гла
ви, на рибения бульон му т р я б в а около час - час и половина.
След к а т о се свари, и зв а д е т е к о с т и т е и м е с о т о и прецеде
т е бульона, за да о т с т р а н и т е м алк и те к о с ти ц и и черния
пипер на зърна. О б е зк о с т е т е Всички възможни меки тък ан и
о т к о с т и т е и после ги д о б а в е те в супата. Важно е да се из
я ж д а т всички меки т ъ к а н и по к о с т и т е . И зв ад ете к о стн и я
мозък о т го лем и те к о е т и на дебела дървена дъска. Съдържа
щ и т е ж елатин меки т ъ к ан и около к о с т и т е и к о стн и я м о
зък са и зто ч н и к на някои о т най-добрите лечебни вещ ества
за ч р ев н а т а обвивка и имунната систем а. П а ц и е н т ъ т т р я б
ва да яде о т т я х с всяко хранене. О б е з к о с т е т е всички меки
204 А в т о р а ч а с т
тъ к ан и о т ри б ен и те к о с т и и главите и ги зап азете, за да ги
д о б ави те после на супата. Бульонът о т месо или риба издър
жа най-малко 7 дни в хладилника, а може и да го зам рази те.
В аш и ят п ац и е н т т р я б в а да продължава да пие т о п ъ л месен
бульон по цял ден с хран ен и ята и между т я х . Не използвайте
микровълнови печки за затопляне на бульона, т о п л е т е го на
о б и к н о в ен ата печка (м и кровъ л н ови те печки разруш ават
х р а н а т а ). Много е важно да се изяжда ц ял ата мазнина в бульо
на и о т к о с т и т е , з а щ о т о т я е същ ествена за лечебния про
цес. Д обавяйте по малко п роби оти чн а храна към всяка чаша
бульон (п о д р о б н о ст и те за въвеж дането на п р о б и о ти ч н и те
храни следват).
• Домашна супа с домашно сварен месен или рибен бульон. Виж
т е примерни р е ц е п т и 6 с ъ о т в е т н и я раздел. Тук ще разгле
даме някои п одробн ости , специфични за въвеж дащ ата дие
т а . С лож ете ч а с т о т месния бульон да заври, д о б а в е те на
рязани на с и т н о или на шайбички зеленчуци: лук, моркови,
броколи, праз, карфиол, тиквичка, т и к в а и други. О с т а в е т е
да къкри 6 продължение на 25-35 м и н ути. М ож ете да избе
р е т е всякаква комбинация о т зеленчуци, к а т о и зб я гва те
п ъл н и те с фибри к а т о всички видове зеле и целина. Б о га ти
т е на фибри ч а с т и на зеленчуците т р я б в а да се м ах н ат -
обелки те и сем ен ата на т и к в и т е и т и к в и ч к и т е , с т е б л а т а
на б р о ко л и те и карфиола и всички останали ч а с т и , к о и т о
изглеж дат т в ъ р д е б о гати на фибри. С в а р ете добре зеленчу
ц и т е , т а к а че да о м е к н а т напълно. К о гато се с г о т в я т доб
ре, д о б а в е т е 1 -2 супени лъжици с и т н о накълцан чесън, ос
т а в е т е да заври и и зклю чете котлон а. Нека п а ц и е н т ъ т ви
да яде т а з и супа заедно с костн и я мозък, м е сата и останали
т е меки тъ к ан и , к о и т о с т е снели о т к о с т и т е . М ож ете да
п аси р ате суп ата с п аса то р или блендер или да я ядеше так а.
Д обавяйте малко коли чество п роб и оти чн а храна към всяка
Лечение
купичка супа { п о д р о б н о с т и т е за в ъ в еж д ан ето на пробио-

т и ч н и т е храни сл ед ват). В аш и ят п а ц и е н т т р я б в а да яде
т е з и супи с в ар ен о т о месо и д ругите меки тъкан и, кол кото
п ъ т и на ден пожелае. К а т о н ап р ав и те голяма тен д ж ер а су
па, м о ж е т е да я съхранявате в хладилника в продължение на
5 до 8 дни и да п о дгр явате малки количества о т нея по всяко
време.
• П р о б и о т и ч н ш п е х ран и са много важна ч а с т о т д и е т а т а
още о т с а м о т о начало. Те м о гат да са на о сн о в ата на млечни
храни или на б а за т а на зеленчуци. За да се и зб егн ат всякакви
реакции, в ъ в еж д ай те п р о б и о т и ч н и т е храни п остеп ен н о,
к а т о зап о ч н е т е с по 1-2 чаени лъжички дневно в продълже
ние на 1 до 5 дни, след т о в а по 3 -4 чаени лъжички дневно в
продължение на 1 до 5 дни и т а к а н а т а т ъ к , д о к а т о не дос
т и г н е т е количество о т няколко чаени лъжички пробиотич-
на храна на всяка чаша бульон и на всяка купичка супа. Започ
н е т е с д о бавян ето на домашен зелев сок, ф ерм ентирали зе
ленчуци или зеленчукова ту р ш и я в ч а ш и т е с месен бульон и
купичките със супа. Не д об авяй те все ощ е с а м и те зеленчу
ци, т ъ й к а т о т е съ държ ат т в ъ р д е много фибри. М ож ете да
п р о ч е т е т е в раздела с р е ц е п т и как да п р и г о т в и т е фермен
т и р а л и зеленчуци. Освен че са и зт о ч н и к на п ро б и о ти ч н и
б ак тер и и , т е з и сокове о т ф ерм ен тирали зеленчуци ще ви
п о м о гн ат да в ъ з с т а н о в и т е п р о и з в о д с т в о т о на нормални
сто м аш н и киселини. Х р ан ата не бива да е т в ъ р д е гореща,
к о г а т о до бавяте п р о б и о т и ч н и т е храни, за щ о т о полезните
п робиотични б актер и и се разруш ават при висока те м п е р а
т у р а . С някои редки изключения с о к ъ т о т ф ерм ен тирали
зеленчуци се понася добре о т х о р а т а с GAPS, ф е р м е н т и р а
л и т е храни на млечна основа обаче са друго нещо. М о ят оп
и т показва, че голяма ч а с т о т д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS
п о н а с я т добре домаш но п р и го тв ен а су роватк а, домашно
20й | втора ч л с т
Лечение
кисело мляко и домашна закбасена см етан а още о т са м о то

начало. Други обаче не се с п р а в я т с т я х . И т а к а , преди да
в ъ в ед ет е млечен п родукт, винаги п р а в е т е т е с т за чувстви
т е л н о с т . Тези, к о и т о и м а т изразена реакция към м лечните
продукти, нека да п р о ч е т а т главата, п о св етен а специално
на т я х .
Д о б авян ето на су р оватка, см етан а, кисело мляко и кефир
прави чудеса за склонните към диария. Различните в ещ еств а в
ки сели те млечни п родукти, и по-конкретно м леч н ата кисели
на, усп о ко яват и зазд р авяват ч р е в н а та обвивка, заб ав ят п ре
м и н аван ето на х р ан ата през т ъ н к и т е черва и д еб ел ото черво
и сравнително бързо в т в ъ р д я в а т изпраж ненията. И т а к а , ако
п а ц и е н т ъ т е склонен към диария, в ъ в ед ете ф ер м ен ти р а л и те
млечни п р о ду кти ощ е о т н ач ал о то (заедно със с о к о в е т е о т
зеле и други ф ерм ентирали зеленчуци), к а т о зап о ч н ете със су
р о в а т к а и заквасена см етан а. З ап ек ъ т обаче изисква различен
подход. Ако в аш и ят п ац и е н т е предразположен към хроничен
т е ж ъ к запек, в ъ в е д е т е зелевия сок и сока о т ф ерм ен тирали
зеленчуци още о т н ач ал ото, но вни м авай те с м л еч н и те ф ер
м е н т и . Според о п и т а ми х о р а т а със запек се с п р а в я т добре с
високом азнинните млечни п родукти к а т о заквасена см етана,
ги и масло, но не и с б о г а т и т е на п р о теи н и млечни п родукти
к а т о кисело мляко, суроватка, кефир и сирене - м лечн ите про
д укти с високо съдържание на п р о т е и н м о г а т да влош ат запе
ка. Това не важи за всеки п ац и ен т със запек, но по мои наблюде
ние се случва при повече о т половината случаи.
З а т о в а при хорат а, преим ущ ест вено екгонни k m диария,
заедно със зелевия сок и сока о т други ф ерм ентирали зеленчу
ци т р я б в а да се въвежда и суроватка о т изцедено заквасено в
домашни условия кисело мляко (изцеж дането ще премахне мно
го о т п р о т е и н и т е ) . П ърво н ап р ав ете т е с т за ч у в с т в и т е л
н о с т . Ако т е с т ъ т е о т р и ц а т е л е н , зап о ч н ете с добавянето на
« то п ч а с т I 207
Лечение
една чаена лъжичка су р о в атк а към су п ата или към месния бу
льон. След 1 до 5 дни у в ели чете т о в а количество на две чаени
лъжички и т а к а н а т а т ъ к , д о к а т о п а ц и е н т ъ т започне да прие
ма по около половин чаш а суроватка дневно е храненията. Ед
новременно със с у р о в а т к а т а м о ж ете да о п и т а т е да въ в ед ете
домашна заквасена см етан а (ферм ентирала с млечна закваска).
Тя е с много б лагопри ятно д е й с т в и е за и м ун ната си сте м а и
ч р е в н а т а обвивка на вашия п ац и ен т. К о гато у с е т и т е , че па
ц и е н т ъ т понася д о с т а т ъ ч н о добре с у р о в а т к а т а и заквасена-
т а см етан а, о п и т а й т е да д о б ави те една чаена лъжичка домаш
но заквасено мляко на ден (без да го ц ед и те ), к а т о п остепенно
увеличавате д н евн ата доза. След киселото мляко в ъ в ед ете до
м аш но п р и г о т в е н кефир. К е ф и р ъ т е д о с т а n o -агресивен и
обикновено предизвиква n o -изявена „реакция на и зтр еб в а н е“.
З а т о в а препоръчвам да в ъ в ед ете ки селото мляко, преди да за
п о ч н е т е с кефира. Едновременно с кефира м о ж е т е да въведе
т е заквасена със закваска за кефир см етана.
В случаит е на тежък хрон ичен запек за п о ч н е т е със зелев
сок и сокове о т други ф ерм ентирали зеленчуци и се с т а р а й т е
да увеличавате д н е вн и те дози о т т я х . К огато изпраж ненията
зап о ч н ат да нормализират, п р и с т ъ п е т е към въвеждане на зак
васена см етан а (ф ерм ентирала с млечна закваска), к а т о в нача
л о т о д а в а т е по една чаена лъжичка дневно и увеличавате доза
т а постепенно. Щом п а ц и е н т ъ т ви започне да яде около една
чаша заквасена с млечна закваска см етан а на ден, о п и т а й т е да
в ъ в е д е т е см етана, заквасена със закваска за кефир.
• Чай о т джинджифил, м е н т а или лайка с малко мед между хра
н ен и я т а. За да п р и г о т в и т е чай о т джинджифил, с и п е т е
малко смлян пресен или замразен корен о т джинджифил (око
ло една чаена лъжичка) в чайника и д о б а в е те вряла вода, по
к р и й т е и за п а р е т е за 3 до 5 м и н ути . Н алей те през с и т н а
цедка.
В е к с т р е м н и с л у ч а и н а т еж ка в о д н и с т а д и а р и я изклю
чете зеленчуците. H eka пациент ът да пие т опъл месен бульон
с пробиот ични хр а н и на dceku час (най-добре суроватка, зак-
васена см ет ана или кисело м ляко; ako все още не понася м леч
ни продукт и, добавяйт е cok от ферментирали зеленчуци), д а
яде добре сварени съдържащи желатин м еса и риб и (от koum o
ст е направили бульона), kam o пост епенно започнет е д а доба
вят е сурови жълтъци. Н е въвеж дайте з&генчуците, gokarno
диа р и ят а не започне да се успокоява. A okam o черват а са теж
ко възпалени, т е не м о г а т д а понесат д ори и грам фибри.
Именно по гпази причина не бива д а бързате с въвеждането на
зеленчуцит е (дори и д а са м н ого добре сварени).
В тори етап:
• П родълж авайте да д а в а т е на п ац и ен та си супи с к о с т е н мо
зък, сварени меса и риба и други меки тъкани о т костите.
Той т р я б в а да продължава да пие бульон и чай о т джинджи
фил. П родълж авайте да д о б а в я т е п р о б и о ти ч н а храна към
Всяка чаш а месен бульон и купичка супа - зелев сок, сок о т
ф ерм ентирали зеленчуци или турш и я, или о т домашно при
го тв ен и млечни продукти.
• Д о б а в е т е сурови органични яйчни ж ъ л тъ ц и , в н и м ател н о
о тд ел ен и о т б е л т ъ ц и т е . Най-добре е да д о б а в я те по жъл
т ъ к на всяка купичка супа и на всяка чаша месен бульон. За
п о ч н е т е с по един суров ж ъ л тъ к дневно и п остеп ен н о увели
ч а в а й т е д о зата, д о к а т о в аш и ят п ац и ен т не започне да при
ема по ж ъ л тъ к с всяка купичка супа. К о гато ж ъ л т ъ ц и т е за
п о ч н а т да се п о н асят добре, д о б авете леко сварени яйца към
су п и т е (б е л т ъ ц и т е т р я б в а да са сварени, а ж ъ л т ъ ц и т е -
т е ч н и ). Ако се п р и т е с н я в а т е , че п а ц и е н т ъ т може да е алер
гичен към яйца, първо н ап р ав ете т е с т за ч у в с т в и т е л н о с т .
Няма нужда да огран и чавате броя на ж ъ л т ъ ц и т е дневно, за-
Лечение
щ о т о т е се аб со р б и р ат бързо и п о ч т и не се н уж д аят о т
храносмилане и д а в а т на п ац и ен та ви чудесни и много необ
ходими за него хранителни вещ ества. Н абавяйте си я й ц ата
о т надежден и зто ч н и к : пресни, о т свободно отглеж дан и
кокошки и органични.
• Д о б авете задушени я с т и я и гювечи с меса и зеленчуци. Из
б ягвай те п о дп р авки те на т о з и е т а п , п р и г о т в я й т е задуше
н и т е я с т и я само със сол и пресни подправки (в и ж те рецеп
т а т а за италиански гювеч в раздела с р ец еп ти ). Съдържани
е т о на мазнини 6 т е з и я с т и я т р я б в а да е д о с т а високо: кол-
к о т о повече пресни ж ивотински мазнини консумира пациен
т ъ т , т о л к о в а по-бързо щ е се в ъ зстан о в и . Д о б авя й те по
малко п роби оти чн а храна с всяка порция.
• П родълж авайте да увеличавате д н е в н ата доза о т домашно
п р и го тв ен а суроватка, заквасена см етана, домаш но кисело
мляко ши кефир, ако вече сте ?.и въвели. Продължавайте да
увеличавате к о л и ч е с т в о т о зелев сок, сок о т ф ерм ентирали
зеленчуци или турш ия.
• В ъ в ед ете ф ерм ен ти рала риба или граблакс*, к а т о започне
т е с едно малко парченце дневно и п остеп ен н о увеличавате
к о л и ч е ст в о т о . В и ж те начини за п ри готвян е в раздела с р е
ц еп т и .
• В ъ вед ете домашно п р и го тв ен о ги, започвайки с една чаена
лъжичка дневно и п о степ ен н о увеличавате к о л и ч е с тв о то .
Ги обикновено се понася добре о т п о в е ч е т о п а ц и е н ти с
GAPS независимо о т д и а р и я та или запека и о т реакц и ята на
п ац и ен та към д р у ги те млечни продукти. И так а, препоръч
вам всички п ац и ен ти с GAPS да се о п и т в а т да го я д ат, дори
и о с т а н а л и т е млечни п родукти все още да не са въведени.
* Я сти е о т сурова сьомга.
Ч 1 А I П Г Л D А »1 А С Т
Лечение
Tperau етап:
• П родълж ете c п редиш ни те храни.
• Д о б авете в су п и те зряло авокадо, намачкано на пю ре к а т о
зап о ч н ете с 1 до 3 чаени лъжички дневно и п остеп ен н о уве
ли ч авате ко л и ч еств о то .
• Д обавете палачинки, к а т о зап оч н ете с по една дневно и по
с т е п е н н о увели чавате к о л и ч е с т в о т о . П р и г о т в я й т е пала
ч и н к и те със следните съставки: 1) органично масло о т ядки
(бадемово, орехово, ф ъстъч ен о масло и др.) 2) яйца; 3) парче
зимна т и к в а или ти к в и ч к а (след к а т о ги об ел и те, м ах н ете
сем к и те и ги см ел и те с блендер). П ъ р ж ете малки тъ н к и па
лачинки с ги, гъша мас или п атеш к а мазнина, к а т о внимава
т е да не ги заго р и те.
• Бъркани яйца с много ги, гъша мас, свинска мас или п атеш ка
мазнина. С ер в и р а й те ги с авокадо (ако се понася добре) и
сго твен и зеленчуци. Г о т в е н и я т лук е особено полезен за хра
носм и лателн ата и им унната систем а: р а з т о п е т е 4 -5 чаени
лъжички ж и вотин ска мазнина (гъша, п атеш ка, свинска или
друга) или ги в ти ган а, д о б а ве те голяма глава бял лук на шай
би, п о к р и й т е т и г а н а с капак и г о т в е т е в продължение на
2 0 -3 0 м инути на ниска те м п е р а ту р а , д о к а т о л укът ие с т а
не мек, сладък и прозрачен.
• В ъ в ед ет е кисело зеле и ф ерм ен тирали зеленчуци (в аш и я т
п ац и ен т вече т р я б в а и звестн о време да е пил со к о в е те о т
т я х ). З а п о ч н е т е с малко коли чество, к а т о п о степ ен н о го
увеличавате до 1—4 чаени лъжички кисело зеле или фермен
ти р ал и зеленчуци с всяко хранене.
Ч е т в ъ р т и етап:
• П родълж ете с п р ед и ш н и те храни.
• П остеп ен но д о бавяй те печени на фурна и грил меса (още не
д ав ай те печени на скара и пържени). И збягвайте прегорели-
В ГО Р А Ч А С Т 211
Аечени е
т е или т в ъ р д е кафяви п а р ч е т а . Нека п а ц и е н т ъ т ви да яде

м е с о т о сьс сго твен и зеленчуци и кисело зеле (или други ф ер
м ентирали зеленчуци).
• Зап о ч н ете да д о б авя те студ ен о пресован зех ти н към я с т и
я т а , к а т о с т а р т и р а т е с няколко капки на я с т и е и п о с т е
пенно у в ел и ч и те к о л и ч е с т в о т о до 1 -2 чаени лъжички на
хранене.
• В ъ в ед ете прясно изцедени сокове - за начало с няколко лъ
жички сок о т моркови. С о к ъ т т р я б в а да е б и с тъ р , за т о в а го
ф и л т р и р а й т е добре. Н ека п а ц и е н т ъ т ви да го пие ч и с т ,
р азт в о р ен в т о п л а вода или смесен с малко домаш на сурова
т к а или кисело мляко. Тези сокове т р я б в а да се п р и е м ат бав
но, да се „дъвче“ всяка глътка. Ако се п о н а с я т добре, п о с т е
пенно увели чете к о л и ч е с т в о т о до една пълна чаша дневно.
К о гато п а ц и е н т ъ т вече понася добре една пълна чаша сок
о т моркови дневно, о п и т а й т е да д о б ави те към него сок о т
целина, зеле, маруля и пресни л и с т а м е н т а . П а ц и е н т ъ т ви
т р я б в а да пие сока на празен стом ах, т а к а че веднага след
с т а в а н е су тр и н и в с р е д а т а на следобеда са подходящи м о
м ен ти .
• О п и т а й т е да и зп е ч е те хляб с бадеми или други ядки и семе
на, смлени на брашно. Р е ц е п т а т а (вж. раздела с р ец еп ти ) из
исква само ч е т и р и съставки: 1) брашно о т ядки; 2) яйца; 3)
парче прясна зимна т и к в а или ти кви ч ка (след к а т о ги обели
т е , м ах н ете сем ен ата и ги н ар еж ете на малки парченца или
ги см елите); 4) натурална мазнина (ги, масло, кокосово мас
ло, гъша или п атеш к а мазнина) и малко сол на вкус. Пациен
т ъ т ви т р я б в а да започне с малко парченце хляб дневно и
п о степ ен н о да увеличава ко л и ч еств о то .
Лечение
П е ти етап:
• Ако всички предишни храни се п он асят добре, о п и т а й т е да
д о б а в и т е сварена ябълка на пюре: о б ел ете ябълката, махне
т е сърцеви н ата и я задуш ете с малко вода, д о к а т о не омек
не. К о гато се сго т в и , д о б а в е те щ едро ги и я н ап р ав ете на
пю ре с пасатора. Ако все още не с т е въвели ги, д о б авете как-
в а т о и да е ж и вотинска мазнина (патеш ка, свинска, т е л е ш
ка, агнешка или гъша). Ако ябълките са т в ъ р д е кисели, приба
в е т е малко мед за вкус. Зап оч н ете с няколко лъжички дневно.
С л ед ете за реакции. Ако няма так и в а, п о степ ен н о увелича
в а й т е ко л и ч еств о то .
• Д обавете сурови зеленчуци, започвайки с м еки те ч асти на ма
р у л и т е и обелени краставици. О тн о в о в началото д авай те
малки количества и постепенно ги увеличавайте, ако зеленчу
ц и т е се понасят добре. След к а т о п а ц и е н т ъ т започне да по
нася т е з и два зеленчука, постепенно д обавете и други сурови
зеленчуци: морков, д о м а т (ако няма реакции към сем ей ство
картоф ови), лук, зеле и други. Гледайте п а ц и е н т ъ т ви да дъв
че добре суровите зеленчуци и наблюдавайте изпражненията:
ако диарията се върне, значи т о й не е г о т о в за т а з и стъпка.
• Ако с о к ъ т о т морков, целина, зеле, маруля и м е н т а се понася
добре, зап о ч н ете да д о б авяте плодове към него: ябълка, ана
нас и манго. На т о з и е т а п избягвайте ц и т р у с о в и т е плодове.
Ш ести етап:
• Ако всички въведени храни се п о н а с я т добре, о п и т а й т е да
дадеше малко обелена сурова ябълка. Ябълката т р я б в а задъл
ж и тел н о да е узряла. П остеп ен но въвеж д ай те сурови плодо
ве и повече мед.
• П о степ ен н о въвеж д ай те печени кейкове и други сладки не
ща, позволени 6 д и е т а т а . И зп олзвай те сушени плодове за
подсладител в печивата.
в Т ОР А ЧАС Т I 213
Лечение
В аш и ят п ац и е н т може да премине през въвеж дащ ата д и е т а

по-бързо или по-бавно в зависимост о т индивидуалните си м п то
ми: някои хора приклю чват ц ял ата въвеждаща д и е т а за няколко
седмици, а на други може да им о тн е м е една година да се придви
ж а т през всички нейни ета п и . Н ай-показателните си м п том и са
ко р ем н и те болки и п ром ен и те в изпражненията: болката и диа
р и я т а т р я б в а да зап очнат да о тш у м яв ат. преди да п р и с т ъ п и т е
към следващия ета п . Може да се наложи да въ в ед ете някои храни
по-късно, о т к о л к о т о е предвидено в п рограм ата в зависим ост
о т индивидуалната ч у в с т в и т е л н о с т на пациента. Задължител
но продълж авайте със су п и те и бульоните поне веднъж дневно,
след к а т о п а ц и е н т ъ т завърши въвеж дащ ата д и ета.
К о гат о се п рем ахн ат ф и б р и т е о т хран ата, някои хора п ре
м и н ават през е т а п на запек. Р едовн и те клизми или иригации на
д еб ел о то черво не само ще се сп р ав ят с проблема, но и ще осво
б о д я т т я л о т о о т т о к с и н и т е по-бързо, к а т о прем ахнат о с т а
т ъ ц и т е о т храна по д е б е л о т о черво. За п овече информация
в и ж т е главата за запека.
След к а т о п риклю чите с въвеж дащ ата д и е т а и след к а т о ос
н о в н и т е храносмилателни проблеми на п ац и е н та вече са о т ш у
мели, м о ж ет е да п р и с т ъ п и т е към п ълната д и е т а за GAPS.
ВТОРА ЧАСТ:
Пълна д и е т а при GAPS
СЛЕД КРАЯ НА ВЪВЕЖДАЩАТА ДИЕТА, вече щ е с т е събрали дос

т а т ъ ч н о знания за ц я л о с т н а т а концепция за го тв е н е и хранене.
Също т а к а ще с т е е к с п е р т по индивидуалните реакции на т я
л о т о на п ац и ен та към х р ан и те. Това е уникално и много ценно
познание, к о е т о ще носи полза на п ац и ен та ви до края на живо
т а му. Точно з а т о в а е добре да се води дневник по време на въ-
214 ! В Т О Р А Ч А С Т
Аечени а
веж дащ ата д и е т а и след нея, 5 к о й т о да д о к у м е н ти р ате целия

процес на въвеждане на храна и индивидуалните си м п том и и
реакции на п ац и ен та. П ъ л н ата д и е т а за СХСП т р я б в а да се
спазва за около 2 години. Някои хора с по-леки състоян и я м о гат
да зап о ч н ат да въвеж д ат непозволени храни след около година,
а други т р я б в а да се п р и д ърж ат с т р и к т н о към д и е т а т а в про
дължение на много години.
Типичното меню
З а п о ч н е те деня с чаша негазирана минерална или ф и лтрирана

вода с резен лимон или чаена лъжичка ябълков о ц е т . В о д а та мо
же да е т о п л а или студен а според п р ед п о ч и тан и я та на пациен
т а . Ако и м а т е сокоизстисквачка, п а ц и е н т ъ т ви може да започ
не деня си с чаша прясно изцеден плодов или зеленчуков сок.
Един много подходящ сок за начало деня е 40% ябълка + 55%
морков + 5% цвекло (всичко, разбира се, т р я б в а да е суроВо).
М ож ете да п р и г о т в я т е всякакви видове плодови сокове, но по
принцип се с т а р а й т е да съдърж ат поне 50% лечебни съставки:
морков, малко коли чество цвекло (не повече о т 5% в см еста),
целина, зеле, маруля, зелени р астен и я (спанак, магданоз, копър,
босилек, пресни л и с т а о т коприва, л и ста о т цвекло, л и с та о т
моркови), бяло и червено зеле, и 50% съ ставки за вкус - ананас,
ябълка, портокал, грей п ф рут, грозде, манго и други, за да мас
к и р а т е вкуса на л еч еб н и те съставки. П а ц и е н т ъ т може да пие
с о к о в е т е ч и с т и или разредени с вода.
Всеки ден н аш и т е т е л а п рем и н ават през 24-часов цикъл на
а к т и в н о с т и почивка, хранене и прочистване (детоксикация).
О т 4 до около 10 с у т р и н т а т я л о т о се прочиства. Я ден ето на
пресни плодове, п и е н е т о на вода и прясно изцедени сокове и
п ри ем ан ето на пробиотични храни подпомага процеса. По та зи
причина много хора не ч у в с т в а т глад, к о г а т о се събудят су-
Аечение
mpuH. Най-добре е да се закусва към 10 часа, когашо т я л о т о е за

вършило е т а п а на прочистване и е г о т о в о да приеме храна. По
т о б а Време обикпобено започваме да изпитвам е глад. Д ец ата мо
же да се нуждаят о т закуска по-рано о т В ъзрастните.
Меню за закуска
• Яйца, сготвен и според в аш и те предпочитания и сервирани с

наденички и зеленчуци, може сготвен и или сурови к а т о сала
т а (д ом ат, краставица, лук, целина, зелени салати и т .н .) и/
или авокадо и/или месо. Най-добре е ж ъ л т ъ ц и т е да са сурови, а
б е л т ъ ц и т е - сго тв ен и . И зп олзвай те д о с т а т ъ ч н о количе
с т в о сту д ен о пресован зех ти н за дресинг на с а л а т а т а и яйца
т а . С м есете лъжичка предварително накиснати т и покълна
ли слънчогледови семки, сусам и/или ти квен и семки със салата
т а . Н аденичките ( о т мазно месо) тр яб в а да са направени о т
ч и с т о кълцано месо, овкусени ед и нствено със сол и пипер (мо
ж е т е да д обави те и нарязан лук, чесън или свежи подправки).
В никакъв случай н аден ички те не бива да съ д ъ р ж ат го то в и
подправки о т т ъ р г о в с к а т а мрежа или м о н о н атр и ев глута-
м а т . Препоръчвам ви да се свърж ете с м е стен месар, на кого
т о да п о р ъ ч в а т е да ви п р и го тв я наденички о т ч и с т о месо.
Ако п а ц и е н т ъ т има диария, зеленчуците т р я б в а да са добре
сварени и не бива да се я д а т семена на т о з и е т а п . С ервирайте
с чаша домашен бульон к а т о н ап и тка към храната.
• Авокадо с месо, риба или морски дарове, зеленчуци - сурови и
сготвен и , лимон и сту д ен о пресован зех ти н . С ерви рай те с
чаша домашен бульон к а т о н ап и тк а към хран ата.
• Домашно п р и го твен а супа сьс см етан а и месо.
• Палачинки със смлени ядки. Тези палачинки са вкусни с малко
масло или мед или к а т о г о т в е н а закуска. Ако см еси те малко
пресни или размразени горски плодове с мед, щ е се получи
$
216 i В Т О Р А Ч Л С Т
I
много вкусно сладко за палачинките. Слаб чай с лимон, чай
о т джинджифил или м е н т о в чай.
• Някое о т д о м аш н и те пепива: мъфини, плодова т о р т а или
хляб.
Обяд
Домашно п р и го тв ен а супа или задушено я с т и е със заквасена

см етан а и месо или риба.
Авокадо с месо, риба, морски дарове и сурови или сготвен и
зеленчуци. И зползвайте зе х т и н с малко лимон за дресинг. Сер
в и р а й т е с чаша т о п ъ л домашен бульон к а т о н ап и тк а към хра
н ата.
Всякакви я с т и я с месо или риба със зеленчуци и п роби оти ч-
ни храни.
В ечеря
К о е т о и да е я с т и е о т м е н ю т о за закуска или обяд.

Между х р ан ен и ята п а ц и е н т ъ т може да яде плодове, ядки и
домашни печива. Ако иска преди лягане нещо за хапване, д а й т е
му чаша домашно кисело мляко, кефир или см етан а с малко мед
или руски крем (вж. раздела с рец еп ти ).
ТРЕТА ЧАСТ:
Прекратяване на д и е т а т а при GAPS
С т р и к т н а т а д и е т а при GAPS т р я б в а да се спазва най-малко

1,5-2 години. В зависим ост о т с е р и о зн о с т т а на заболяването
едни хора се в ъ зста н о в яв а т по-бързо, а други - по-бавно. Паци
е н т ъ т т р я б в а да е с нормално храносмилане в продължение на
поне ш е с т месеца, преди да зап оч н ете да Въвеждате храни, ко-
в т о р а члст| 217
k
Лечение
um o не са позволени о т д и е т а т а . Не п р и б ъ р зв ай те с т а з и
стъпка.
П ъ р в и т е храни, к о и т о м о ж е т е да в ъ в ед ете, са пресни кар
т о ф и и ф ерм ентирали безглутенови зърнени храни (елда, про
со и киноа). В раздела с р е ц е п т и е описано как да п р и г о т в и т е
ф ерм ентирали зърнени храни. Не забравяй те, че к а р т о ф ъ т е
о т сем ей ство картоф ови и ако ваш и ят п ац и е н т е ч у в с т в и т е
лен към т а з и група храни, следва да в ъ в ед ете първо д о м ат, син
д о м а т (патладжан) и чушки, преди да п р о б в ате с картоф и.
В ъ веж д ай те х р а н и т е една по една и винаги за п о ч в а й т е с
малки количества: д а в а й т е на п ац и е н та си малки порции о т
н ововъведен ата храна и наблю давайте р еакц и и те му в продъл
жение на 2 -3 дни. Ако хран осм илателни те проблеми не се въз
о б н о в я т и ако т и п и ч н и т е за вашия п ац и ен т си м п то м и не се
п о я в я т о т н о в о , след няколко дни м о ж ете да о п и т а т е да даде
ше ощ е една порция. Ако няма реакции, п о степ ен н о увелича
в а й т е к о л и ч е с т в о т о на хран ата. Тези храни съ дъ рж ат нишес
т е , т а к а че не заб равяй те да ги сер ви р ате с д о с т а т ъ ч н о коли
ч е с т в о мазнина (масло, ги, зех ти н , всякакви ж и воти н ски маз
нини, кокосово масло и т .н .) , за да заб ав и те усвояван ето на
н и ш е с т е т о . Не п р и б ъ р зв а й те с в ъ в еж д ан ето на т е з и нови
храни - п р о ц е съ т може да о т н е м е няколко месеца.
След к а т о в ъ в е д е т е м л ад и те к а р то ф и и ф е р м ен ти р а л и те
зърнени храни, о п и т а й т е да н ап р ав и те т е с т о с квас о т браш
но о т висококачествена пшеница или ръж. О т т е с т о т о с квас
м о ж е т е да п р ав и т е палачинки или хляб. Препоръчвам чудесна
т а книга на Сали фалън Хранит елни т радиции за б о г а т набор
о т р ец еп т и . След к а т о т е с т о т о с квас вече се понася добре,
м о ж е т е да купувате висококачествени хлябове с квас.
На т о з и е т а п може да у с т а н о в и т е , че п а ц и е н т ъ т успява да
усвои елда, просо и киноа, без да са ф ерм ентирали, преди да са
сго тв ен и . П о степ ен н о ще к о н с т а т и р а т е , че м о ж е т е да въ-
Й
218 I В Т О Р А ЧАСТ
Лечение
В еж д ате различни съдържащ и н и ш е с т е зеленчуци, зърнени

храни и бобови растен ия.
ВАШИЯТ ПАЦИЕНТ НИКОГА НЯМА ДА МОЖЕ ДА СЕ ВЪРНЕ

КЪМ ТИПИЧНАТА МОАЕРНА АИЕТА, ПЪЛНА СЪС ЗАХАР, ИЗКУСТ
ВЕНИ И ПРЕРАБОТЕНИ СЪСТАВКИ И АРУГИ ВРЕАНИ „ХРАНИ“.
ИЗПОЛЗВАЙТЕ ГОЛИНИТЕ, В КОИТО ПАЦИЕНТЪТ СЛЕЛВА ХРА-
НИТЕАНИЯ РЕЖИМ ЗА GAPS, ЗАААМ У СЬЗАААРГЕ 3APAB0CA0B-
НИ ХРАНИТЕЛНИ НАВИЦИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ!
Заключение: на прьв поглед д и е т а т а за GAPS изглежда много

тр у д н а р аб о та. Тя обаче е изклю чително пълноценна и здраво
словна и ще излекува и зап еч ата ч р ев н а та обвивка на п ац иента
ви и ще положи о сн о в и те на д о б р о то му здраве до ж и вот. Това
означава, че п о в е ч е т о о т х о р а т а с GAPS не е нужно да се при
д ъ р ж а т към специална д и е т а до края на ж и в о т а си: щом храно
см и л ател н ата им си ст е м а започне да функционира нормално,
т е м о г а т п о степ ен н о да въ веж д ат пълноценни храни, к о и т о
се я д а т по целия с в я т . Някои хора п о с т и г а т т а з и цел за две
години, а други - за повече, всичко зависи о т с е р и о зн о с т т а на
заболяването и в ъ з р а с т т а на п ац и ен та, н ай -ч есто д е ц а т а се
в ъ зст а н о в я в а т много по-бързо о т в ъ зр ас тн и те.
След к а т о се въведе, д и е т а т а за GAPS не е п о-труд н а о т
об и ч ай н о то го т в е н е и изхранване на с е м е й с т в о т о . Пазарува
н е т о също е много лесно: п р о с т о куп увате всичко прясно и
н епреработено.
Няколко думи за в егет ар и ан ств от о
И м а й съм няколко сем ей ства, в к о и т о р о д и т е л и т е са заклети

вегетар и ан ц и и и с к а т и д е ц а т а им да са вегетарианц и . Тези
случаи са най-трудни за лечение, за щ о т о след к а т о се изклю-
втора ч л с т I 219
Аеччние
чаш всички зърнени, захари и съдържащи н и ш е с т е зеленчу

ци о т д и е т а т а , на т я х п о ч т и не им о с т а в а какво да я д а т . То
ва, к о е т о т е з и род и тел и т р я б в а да зн аят, е следната с т а т и с
ти ка:
1. Д ец ат а вегетарианц и са по-склонни към здравни проблеми,

о т к о л к о т о д ец ата, к о и т о я д а т месо, особено към психомо
т о р н и заболявания и заболявания на кръ вта.
2. В егетар и ан ц и те са склонни към загуба на мускулна маса и ув
реждане на к о с т и т е . Те по принцип и м а т по-малка мускулна
сила.
3. Според д ан н и т е о т п реб рояван и ята на н аселен и ето веге
т а р и а н ц и т е у м и р ат по-млади, о т к о л к о т о месоядните.
В целия си клиничен о п и т досега не съм срещнала здрав веге

тари ан ец . В процеса на еволюция ние, х о р ата , сме станали все-
ядни, и ядем всичко, к о е т о можем да намерим в п р и р о д ата:
растен и я, яйца и меса. ф и зи ологи ята ни е т а к а устроена, че да
живеем чрез т е з и храни. За да сме здрави и енергични, на нас ни
т р я б в а зн ачителн о коли чество п р о т е и н всеки ден. Х о р а та с
GAPS и м а т особено голяма нужда о т п р о т е и н и т е о т м есо то ,
р и б а т а и яй ц ата, з а щ о т о храносм илателната им си стем а не е
в д о с т а т ъ ч н о добро състояние, за да може да се справи с труд -
носм илаем ите р а с т и т е л н и п р о теи н и . Н алагането на в е г е т а
р и ан ст в о на д е ц а т а ви ще намали ш ан со вете им за в ъ зста н о
вяване.
В егета р и а н ц и те и м а т п р а в о т о да след ват убеж денията си
и да в зем а т решения за с о б с т в е н и т е си хранителни навици. Аз
обаче съм категори чн о п р о т и в да налагате т е з и убеждения на
д е ц а т а си с GAPS! Преди т о в а и злекувай те д е т е т о си чрез
прилагане на хранителния режим за GAPS! След т о в а о с т а в е т е
д е т е т о си да порасне и да е д о с т а т ъ ч н о зряло само да вземе
Ааче пи е
реш ение дали да е вегетар и ан ец или всеяден човек. В крайна

см етк а д е ц а т а и м а т право на личен избор!
Р еш ен и ето да стан еш вегетарианец е т в ъ р д е сериозно р е
шение. Трябва да п р о у чи те х р ан и тел н и те с т о й н о с т и на про
д у к т и т е , да се научите да ги п р и г о т в я т е правилно и да шини
р а т е внимателно, хран ен и ята си, за да получавате всички хра
н и тел н и в е щ е с т в а о т вегетариански храни. За съжаление, в
много случаи нищо подобно не се случва. Аз например редовно
срещам случаи на анорексия невроза при тийнейдж ърки, разви
т а след преминаване през период на б езотговорн о вегетари ан
ств о .
Типичен пример е и с т о р и я т а на 18-годиш иата Сара (и м е то
е сменено).
Когат о Сара е на 10 години, т я реш ава д а ст ане вегетари-

m k a , понеже й е жал за животните. K akm o обикновено се случ
ва в т а кава сит уация, вегет арианст вот о на Сара се превръ
ща в живеене основно на тестени изделия и сирене, хляб и т ор
ти, шоколади и вегет ариански сандвичи. След една-две години
вегет а р и а н ст во т я р а зв и в а хр а н о см и ла т елн и проблем и и
ст ава м н о го п о да т ли ва па всички наст инки и вируси oko io
себе си. Развива т и п и ч нат а kapm uua на синдрома на раздраз
ненит е черва с подуване, запек и коремни болки. П рет ърпява
поредица от лечения с ант иб иот ици заради инф екции на д и
ха т елн и т е път ищ а. Н а пет надесет годиш на възраст й п о
ст авят диагноза anorexia nervosa. След година болнично лече
ние анорексият а й се превърнала в б улилия. Сара изпада в де
пресия и ням а енергия. Неспособна е д а уч и , д а р а б о т и и да
участ ва в социални дейности. Започват д а й се появяват м ис
л и за самоубийст во и желание за самонараняване. След някол-
ко суицидни о п и т а я за т ва р ят в психиат рична клиника и я
слагат на невролептици.
в т о р а ч а с т ! 221
Лечение
Ако д е т е т о ви (тийнейдж ър или по-малко) изведнъж реши да

с т а в а вегетар и ан ец , т р я б в а да се о т н е с е т е много сериозно
към т о з и въпрос. К риворазбраното в егета р и а н с тв о със ст р а ш
на ск о р о ст се превръща в основна причина за ум ствени заболя-
вания сред м ладите хора. Това, к о е т о т е з и младежи не зн аят, е
че х р а н и т е о т р а с т и т е л е н произход по принцип са т р у д н о
смилаеми и и м а т ниско съдържание на полезни хранителни ве
щ ества. Х раните о т ж ивотински произход са лесни за усвоява
не и асимилиране о т ч о веш к ата храносм илателна си стем а и
п р е д о с т а в я т на т я л о т о концентрирани количества о т всич
ки жизненоважни хранителни вещ ества за ч овеш ката физиоло
гия. Тъй к а т о р а с т и т е л н и т е храни са трудносм илаем и и съ
д ъ р ж а т цял списък о т ан ти хран и тел н и съставки , увреждащи
ч ер вата, храносм илателните проблеми са п ъ р в и т е симптоми,
к о и т о се п р о явяват при м л ад и те вегетарианци. Те обикновено
разб и ват сим птом и на раздразнените черва к а т о подуване, ло
ш о храносмилане, запек, диария и газове. Ако ч о в е к ъ т вече е с
увредено храносмилане, п рем и н аван ето на р а с т и т е л н а д и е т а
катего р и чн о е опасно. Тъй к а т о хран осм илателната си стем а
се уврежда все повече и повече и ст а в а все по-неспособна да из
хранва човека, много скоро се разви ват д еф и ц и ти на хранител
ни вещ ества. Д е ф и ц и т и т е на витам ини В12, В6, В(, В2, ниацин,
есенциални аминокиселини, цинк и п р о теи н и са п ъ р в и те , кои
т о обичайно развива начинаещ ият вегетарианец. К огато недо
х р ан в ан ето с т а н е п о стоян н о, и м унната си сте м а не може да
функционира добре, к о е т о води до п остоян н и инфекции и съ
о т в е т н и т е курсове о т ан т и б и о т и ц и . Всеки ан т и б и о т и ч е н
курс уврежда ч ер в ат а и им унната си стем а ощ е повече.
Освен че п р и ч и н яват недохранване, к а т о у вр еж д ат храно
см и л ател н ата систем а, р а с т и т е л н и т е храни преди всичко са
т в ъ р д е беден и зто ч н и к на хранителни вещ ества. Ще п о п и та
т е - ами всички онези таблици, к о и т о се публикуват в популяр-
£
222 i в т о р а ч л с т
Лечение
mime книги за хранене, според к о и т о р а с т е н и я т а са пълни с

хран и телн и вещ ества? Всички т е з и витам и ни о т груп ата В.
п р о т еи н и и каротеноиди?Д а, к о га то анализираме различните
р а с т и т е л н и храни в лаборатория, т е п о казв ат съдържание на
добро коли чество различни хранителни вещ ества. След т о в а
т а з и информация се публикува в тр ад и ц и о н н а та л и т е р а т у р а за
х р ан ен ето и създава у вегетар и ан ц и те фалшиво чувство за си
гурност. За съжаление, т е з и таблици с х р ан и тел н и те сто й н о с
т и на р а с т е н и я т а са подвеждащи. Защо? З а щ о то в лаборатори
я т а ние можем да прилагаме всякакви м е т о д и и да използваме
всякакви химикали, за да извличаме хранителни в ещ е ств а о т
растения: м ето ди , к о и т о н аш ата храносмилателна си стем а не
притеж ава. Ч овеш ки те черва и м а т силно ограничени способ
н о с т и да извли чат к а к в и то и да е полезни в ещ еств а о т т я х .
П р и р о д а т а е създала преживни ж и в о тн и , к о и т о се х р а н я т с
растения, и за да м о г а т да усвояват т е з и растения, п ри род ата
им е дала много специална храносмилателна система: дълги чер
ва и няколко стом аха, пълни със специални разграждащи р а с т е
ния бактерии . Ч овеш ката храносмилателна си стем а е подобна
на т а з и на хи щ н иц и те к а т о например вълците и лъвовете. На
ш а т а храносмилателна си стем а е сравнително къса и имаме са
мо един сто м ах с практически никакви б актери и в него. Всъщ
н о с т с т о м а с и т е ни са направени так а, че да произвеж дат кисе
лина и пепсин, к о и т о м о г а т ед и н ствен о да разграж д ат месо,
риба и яйца. Н акратко, н аш ата храносмилателна си стем а е при
годена да приема най-добре ж ивотинска храна. Х ората са наясно
с т о з и ф а к т о т хилядолетия. Те винаги са знаели, че най-добри
т е храни и д в а т о т ж и вотни , и винаги са яли р а с т е н и я т а к а т о
допълнение към м е с о т о или к о г а т о не са разполагали с д о с т а
т ъ ч н о месо. Х о р ата зн аят, че р а с т и т е л н и т е храни са тр у д н о
усвои,ми за х о р ата, з а т о в а всички традиционни култури са раз
работи ли м ето д и за п риготвян е нахраня с цел извличане на по-
Аечени е
вече хранителна с т о й н о с т о т р а с т е н и я т а и улесняване на ус

в о яван ето к а т о например ф ерм ентация, ф ерм ен тац ия с малц,
п окм ван е и специални начини на готвен е. За съжаление, в съвре
менния с в я т п о в е ч е то о т т е з и м е т о д и са забравени.
Разбира се, в а ш е т о д е т е няма да разполага с ц ял ата т а з и ин
формация, к о г а т о реш и да премине на вегетари ан ска храна.
Ние живеем в с в я т , пълен с подвеждаща информация о тн о сн о
х р ан ата. В егетар и ан ск и те д и е т и се реклам и рат к а т о „здра
вословни“ и „спасяващи п л а н е т а т а “ и „мили към ж и в о т н и т е “
о т д е с е т и л е т и я . Всички т е з и т в ъ р д е н и я са не п р о с т о п о
грешни - т е са ч и с т а лъжа. Не п озволявайте на в а ш е т о д е т е
да с т а в а вегетарианец, д о к а т о не е проучило изцяло въпроса и
д о к а т о не е в съ сто ян и е да ви п р ед о став и ц я л а та информ а
ция, к о я т о според него оправдава подобно променящ о ж и в о та
му решение. Препоръчвам по т о з и въпрос чудесн ата книга Ми
т ъ т за вегет арианст вот о на Лиер К ийт.
Препоръчвани храни
Авокадо, вклю чително масло (обикновено смлени бланширани
о т авокадо бадеми)
Агнешко, прясно или замразено Броколи
Ананас, пресен Брюква
А ртиш ок, френски Брюкселско зеле
Аспержи Бял боб, правилно п риготвен
Бадеми, вклю чително бадемов Водка, рядко
т а х ан и бадемово масло Водорасли, пресни или сушени, след
Банани (само узрели с кафяви приключване на въвеж дащ ата д и е т а
п е т ъ н ц а по обелката) Ги. домашно п риго твен о
Боб, ед ър и дребен зрял бял, Горски плодове - всякакви видове
зелен фасул и боб Лима, Грах - сушен или пресен
правилно приготвени Грейпфрут
боб Лима (зрял или зелен) Грозде
Бразилски орех Гъби
Брашно о т ядки и смлени ядки Гълъб, пресен или замразен
224 | В Т О Р А Ч А С т
Лечение
Гъска, прясна или замразена Кресон

Джин, о т време на време Круши
Дивеч, пресен или замразен Кумкват
Д ом атен о пюре, ч и ст о , без никакви Къдраво зеле
добавки освен сол Лешници
Д ом атен сок, без никакви добавки Леща
освен сол Лимони
Д ом ати Лимонена киселина
Дребен бял боб. правилно приготвен Лук
Едри лешници Л ю ти чушки „Кайен“
Зеле Магданоз .
Зелен лимон Маруля, всички видове
Зелен фасул Манго
Зехти н, е к с т р а върджин, сту ден о Мандарини
пресован Мед, натурален
Индийско орехче Меса, пресни или замразени
Кайсии, пресни или сушени Маслини, консервирани без захар или
Канела други непозволени съставки
Каперси Масло
Карфиол Моркови
Кафе, слабо и прясно приготвено, Морски дарове, пресни или
н е и н ст ан т н о замразени
Кашу, само сурово Н ектарини
Киви Необезмаслено крема сирене
Кисели краставички, без захар или Орехи
други непозволени съставки О ц е т (ябълков или бял) - п р о вер ете
Кисело мляко, домашно п риготвен о за алергия
Китайско зеле Папая
Кокосово масло П атица, прясна или замразена
Кокосово мляко Пекан
Кокос, пресен или сушен (настърган) Пиле, прясно или замразено
без никакви добавки Пилешко месо, прясно или замразено
Консервирана риба в р а с т и т е л н о Подправки, свежи или изсушени без
масло или вода добавки
Копър, пресен или сух Помело
Корен о т джинджифил, пресен П ортокали
Кориандър, пресен или сух Праскови
К раставица | Путка, прясна или замразена
ВТОРА Ч Л С Т | 225
1
П ъдпъдък, пресен или замразен Сокове, прясно изцедени о т
Пъпеши позволени плодове и зеленчуци
Ревен Спанак
Риба, прясна или замразена, С таф иди
консервирана в собствен сос или Сухо вино: червено или бяло
масло Телешко, прясно или замразено
Ряпа Тиква
Сацума 'Гиква (зимна и лятн а)
Свинско месо, прясно Тиквички
или замразено Цвекло
Син д о м ат (патладжан) Целина
Сини дом ати (патладжани) Ц ел и н а-к о р ен
Сини сливи, сушени без никакви Целулоза, в добавки*
добавки или в собствен сос Чай, слаб, прясно приготвен,
Синьо сирене негранулиран
Сирене Асиаго Черен, бял и червен пипер: млян и па
Сирене„Бри“ зърна**
Сирене „Брик“ Череши
Сирене „Гауда“ Черимоя (златн а перуанска ябълка)
Сирене „Горгонзола“ Черна ряпа
Сирене „Едам“ Чесън
Сирене „Камамбер“ Чушки (зелени, ж ъ л ти , червени и
Сирене „Колби“ оранжеви)
Сирене „Аимбургер“ фазан, пресен или замразен
Сирене „М онтерей“ фурми, пресни или изсушени без
Сирене „Мюнстер“ никакви добавки (не п о то п ен и в
Сирене „Пармезан“ сироп)
Сирене „П орт дю Салю“ ф ъ стъ ч ен о масло, без добавки
Сирене „Рокфор“ ф ъ стъ ц и , пресни или печени с
Сирене „Романо“ черуп ките си
Сирене „С тилтън“ Ябълки
Сирене Д а в а р т и “ Ядки, всички видове, прясно
Сирене„Чедър“ обелени, не печени, солени или с
Скоч, понякога п окр и ти е
* Хранителни добавки, съдържащи целулоза. - Бел. ред.

* * А в т о р к а т а има предвид с о р т о в е т е на т.нар. у нас черен пипер, не червеи пи
пер о т смлени чушки. - Бел. ред.
Лечение
Яйца, пресни j без непозволени съставки

Хрян, на прах и във вид на горчица j Швейцарско сирене
\
Храни, к о и т о т р я б в а да се и з б я г в а т
Агар-агар Захарин
М ое вера (след к а т о Заквасена см етан а ( о т магазина)
храносм илателните сим птом и Зърнени, всякакви
о т м и н а т , м о ж ет е да го въведете) Зеленчуци - консервирани
А ртиш ок, йерусалимски Зърнени закуски, вклю чително
А марант мюсли
Аспартам Мнка
Ацесулфам Какао на прах
Бакпулвер и всякакви набухватели Карагенан
с изключение на ч и ст а сода К артоф и - бели
бикарбонат К артоф и - сладки
Балсамов о ц е т К естени и брашно о т т я х
Бакла К етчуп, индустриално п риготвен
Бамя К ита
Безалкохолни напитки Кисело мляко о т магазина
Бира К ратуна
Боб „Мунг*4 Крема сирене
Брашно о т боб и бобови кълнове Кус-кус
Брашно о т зърнени р астен и я К ю ф т е т а с хляб в см еста
Бренди (ракия) Л актоза
Булгур Ликьор
Бульон, гранулиран, на кубчета Мая
Cellulose gum Маргарин и зам ес ти тел и на
Водорасли маслото
Всякакъв вид п аста Маслен боб
Газирани безалкохолни напитки Меласа
Грис Месо ~ п реработено, консервирано,
Д екстроза пушено или осолено
Дъвка Мляко с ацидофилус
Едър боб Мляко о т всякакви ж ивотни , о т
Елда соя, ориз, консервирано кокосово
Желе мляко
Захар и захароза о т Всякакъв вид М ортадела
М ътеница Сирене „Примост*
Наденица ( о т магазина) Сироп о т агаве
Н ахут Сладки плодови напи тки
Нескафе Сладко
Н иш есте Сладолед о т магазина
Н иш есте о т троп ически корени Сладък троп и ч ески к а р т о ф
Н у тр ас у и т (аспартам) С м етана
Овесени ядки Сос т а р т а р
Олио за го тв ен е Соя
Ориз С пелта
Памуково семе Суроватка - на прах или т е ч н а
Паиуьрнак Сухо мляко
П екти н Тапиока
Печен боб Топени сирена и сирена за мазане
Плодове - консервирани по к акъ в то Т р и т и кале*
и да е начин Х от-дог
Плодове и зеленчуци о т консерва ф р у кто за
Просо Фруктоолигозахари ди
Прясно сирене Царевица
Пшеница Царевичен сироп
Пшеничен зародиш Царевично н и ш есте
Пчелен прашец Цикория
Репей Чай на прах и о т п акетч е
Риба - с консерванти, пушена, Черен боб
осолена, панирана и консервирана Шери
в сосове Шоколад
Рожков Шунка
Ръж Ябълков сок
Саго (скорбяла) Ядки - солени, печени и п окр и ти
Сирене„Гриер“ с овкусители (бирени ф ъстъц и
Сирене „Моцарела“ и подобни)
Сирене „Рикота“
Сирене ..Нъофшател“
Сирене ;;Ш евр“
Сирене ,Т р ета“
Сирене „G jetosf
*Тритикале - ж и тн а култура, хибрид между пшеница и ръж. - Бел. ред.

Авчени е
3. Рецепти
Сосове 232
Кетчуп 232
IVakawoAc 233
Майонеза 233
Салса 234
Сос о т патладжани 235
Плодово ч ъ т н и 235
П а с т е т о т дроб 236
С алати 237
С алата о т цвекло 237
00
ГО
Салата о т риба т о н
Салата о т зеле и ябълка 238
С алата о т д о м ати и краставици 239
Руска салата 239
С алата о т моркови 240
Супи 240
Как да приготвил! месен бульон 241

Бульон о т агнешко, свинско, телеш ко или дивеч 241
Пилешки бульон 242
Рибен бульон 242
Основна р е ц е п т а за супа 242
П ролетна супа о т коприва 243
Руски борш 244
Рибена чорба 245
Супа т о п ч е т а 246
Чудесна супа о т зимна т и к в а 247
Пача 247
ВТОРА ЧАСТ
Лечение
4. М азнини за г о т в е н е 248
Ги 249
Гъша и п атеш ка мас 249
Свинска, агнешка и телеш ка мас 250
Кокосово масло 250
5. Основни ястия 251

И талиански гювеч с xvieco 251
Пълнени чушки 251
К ю ф тета 252
Шницели о т месо 253
Рибни шницели 253
Гравлакс - най-добрият начин за ядене на прясна сьомга 254
Маринована дива сьомга 255
ф ерм ен ти рал а риба - най-добрият начин за ядене
на мазна студеноводна риба 256
ф е р м е н т и р а ш сардини 257
Печен боб 257
Гювеч с пуйка 259
Пудинг о т черен дроб 259
Черен дроб в гювече 260
Бърза р е ц е п т а за черен дроб 261
ф ерм ентирали зърнени р астен и я 262
6. Зеленчуци 263
Кисело зеле 263
Зеленчуци, ф ерментирали със закваска за кефир 265
Зеленчукова турш и я 266
Много п р и ятн а р е ц е п т а за зеле 267
Бързо зеленчуково р и з о т о 267
„К артофено пю ре“ о т карфиол 268
Печени зеленчуци 268
230 \ в т о р а ч а с т
Лечение
7. Домашни печива 269

Основна р е ц е п т а за т е с т о за х^яб/кекс/мъфини 269
Пица 271
V
8. Д есерти 271
Печени ябълки 271
Крем карамел 272
Пудинг с ябълки 272
Пай с ябълки 273
Т орта с ти ква 273
Т орта П инокио 274
Пай с ф ъстъчено масло 274
Руски крем 274
Ябълков сос 275
Т о р т а за рожден ден 275
Бананов сладолед 278
Млечен сладолед 278
Пресен кокос 279
Кокосови бонбони 280
9. Рецепти без яйца 281
Т есто за хляб/кекс/мъфини без яйца 281

Бананови мъфини без яйца 282
Великденски яйца без яйид 283
Бисквити/крекери без яйца 283
Ябълков пай без яйца 284
Сладки (бисквити) без яйца 284
Бисквити без яйца 285
10. Напитки 285

Мляко о т ядкц/ссмена 285
Кокосово мляко 286
Чай о т джинджифил 286
В Т О Р А Ч Л С Т 231
А е че н и е
П ряш о изцедени сокове 288

Плодово см ути 288
ферментирали пробиотични напитки 288
С уроватка о т кисело мляко или кефир 288
Квас о т цвекло 289
Квас о т други плодове и зеленчуци 289
П робиотичен д о м а те н сок 290
11. Кисело мляко, кефир и заквасена сметана 290
М о ж е т е да н а м е р и т е ощ е много р е ц е п т и в к н и г а т а на
Илейн Готш ал П речупване на порочния кръг и на следн и те ин
т е р н е т адреси:
www.gaps.me
www.scdiet.org
www.breakingthe\ictouscycle.com
w w w .g e o ritie s .c o m
www.pecanbread.com
www.uctos.org
1. Сосове
П о веч ето пресни салати м о г а т да се овкусят със зехти н и
пресен лимонов сок. К огато дом аш ното кисело мляко се понася
добре, т о сьщо може да се използва за овкусяване на салати.
Кетчуп
2 чаши дом атен сок
1-3 супени лъжици бял о ц е т
мед на вкус
дафинов лист (по желание)
сол и пипер на вкус
232 | в т о р а ч а с т
Аечеии a
С м есете всички съставки без меда и задуш ете на котлона,

д о к а т о се сгъсти, к а т о разбърквате ч е с т о , за да не загаря.
К огато п о ч т и с т е постигнали ж еланата г ъ с т о т а , д об авете
мед на вкус и свалете о т огъня. Разпределете в стерилизирани
буркани и за п е ч а т а й т е веднага или разпределете в малки
ко н тей н ер и и замразете*.
Гуакамоле
2 плода зряло авокадо
со к ъ т о т 1 портокал
скилидка смачкай чесън
малко вода
С м есете всички съставки и п аси рай те с блеидер или п асатор.

Н ам алете к о л и ч е с т в о т о чесън, ако гуакамолето е т в ъ р д е
л ю то . И зползвайте го к а т о сос за зеленчуци и за намазване
на домашно п р и го твен хляб.
М айонеза
1 цяло яйце
чаша (или малко повече) зехтин
чаена лъжичка бял о ц е т или пресей лимонов сок
ч е т в ъ р т чаена лъжичка горчица на прах
малко мед на вкус
Р азбий те с п асато р а или в блендера за няколко секунди

яй ц ет о , лимоновия сок (или о ц ета), горчи ц ата, солта, пипера
и меда. Д о като м аш ината р аб о ти , д обавяйте зех ти н а на
т ъ н к а струя. Не д о бавяй те зех ти н а бързо; т о в а т р я б в а да ви
о т н е м е най-малко 60 секунди. Със сг ъ с т я в а н е т о на
* Р ец ептата ни е любезно предоставена о т Илейн Готшал.
ВТОРА ЧАСТ | 233

5
Лечение
м айон езата зв у къ т на м аш и н ата ш,е с т а в а по-дълбок.

Предложения:
И зползвайте м айонезата, за да с г ъ с т и т е сос Грейви: д о б авете
две супени лъжици майонеза към една чаша месен бульон и
загр е й те леко 6 продължение на минута-две, к а т о разбърквате
постоян н о.
И зползвайте к а т о основа за сос „Т артар“, к а т о добави те
половин чаша с и т н о нарязани кисели краставички с копър
(неподсладени) и една ч е т в ъ р т чаша с и т н о нарязан лук.
И зползвайте за и м и тац ия на сос Д оландез“, к а т о д о б ави те
настърган о сирене Чедър (ако се понася добре). С и п ете соса
върху зеленчуци, например варен карфиол или броколи.
П о к р и й те и зап еч ете във ф урната.
С м есете майонезата с домашно кисело .мляко (равни ч асти
майонеза ц кисело мляко).и използвайте к а т о дресинг за салата*.
Салса
4 средни домата
‘А чушка (зелена, червена, оранжева или жълта)
средно голяма глава лук (бял или червен)
1 до 3 скилидки чесън
копър и магданоз
зехти н
С лож ете всички съставки в блендера и ги см ел ете едро. Може

да се сервира с меса и зеленчуци. М ож ете да го използвате и за
г о т в е н е на месо. За да н ап р ав и те т о в а , задуш ете леко салсата,
д о б а ве те месо на лен ти чки (телеш ко, свинско, агнешко или
пилешко) и повечко масло (или друга ж и вотинска мазнина),
п о к р и й т е с капак и зад уш ете за 30 м инути.
^Рецептата е любезно предоставена о т Илейн Готшал.

2
234 | В Т 0 Р А Ч А С Т
Лечение
Сос о т патладжани
2 сини дом ата (патладжана)
сол
3 средно големи домата
1/3 чаша зехтин
пресен копър или магданоз
Н а р еж ет е си н и те д о м ати на шайби с дебелина о т един

с а н т и м е т ъ р , н а т р и й т е ги със сол и ж и вотин ска мазнина
(каквато и да е). С лож ете в т а в а за печене и п е ч е т е на 150
градуса за 30-40 м и н ути, д о к а т о ом екнат. О с т а в е т е ги да
и зсти нат.
С м есете в блендера п еч ен и те сини д ом ати , ч ервен и те
д о м ати , чесъна, п одп равки те и зехтина. С ервирайте с меса
или к а т о сос за зеленчуци.
Плодово ч ъ т я и
килограм ябълки за готвене
0,5 килограма сливи
килограм сушени фурми без костилки (и/или сушени смокини)
3 чушки (зелени, червени или жълти)
3-4 средно големи глави лук
2 чаши ябълкоВ о ц ет
чаена лъжичка черен/зелсн/розов Пипер на зърна, едро смлян
1-2 чаени лъжички ароматни подправки: канела, кориандър,
копър, анасон и т .н .
14 супена лъжица л ю т червен пипер или чили на прах
чаена лъжичка натурална сол
Сложеше ф у р м и те 6 голям т и га н и о с т а в е т е да в р я т на бавен

огън с половин чаша вода. К огато ом екн ат, п ю р и р ай те ги
с п а с а т о р или блендер. След т о в а д о б авете обелените,
п очи стен и о т съ р ц еви н ата и нарязани на големи п ар ч ета
В Т О Р А Ч А С Т ! 235
ябълки, сл и ви те без костилки, с и тн о н арязани те чушки и лук,
о ц е т а и о с т а н а л а т а ч а с т о т с ъ став к и те. С м есете добре
и сл о ж ете на много т и х огън. О с т а в е т е да къкри 6
продължение на час-час и половина, к а т о о т време на време
разбърквате, ш и сл о ж ете в бавна електрическа тен д ж ер а
за няколко часа. К о гато ябълки те и сли вите се с в а р я т добре,
т е ще се р азп ад н ат на пю ре и ще се см еся т с о с т а н а л и т е
съставки. Д о к ато ч ъ т н и т о се г о тв и , стер и л и зи р ай те
стъклени буркани и капачките им (м етални или стъклени),
к а т о ги сл ож и те в с т у д е н а т а фурна и ги загр е ете до 120
градуса за 30—40 м инути. Не слагайте кап ац и те на бурканите,
д о к а т о ги стер и л и зи р ате, д р ъ ж т е ги отделно.
С ъхранявайте ч ъ т н и т о в буркани и з а т в о р е т е капачките.
К о гато се охладят, сл ож ете бурканите с ч ъ т н и т о в
хладилника. С ъхранявайте в хладилника и се р ви р ай те с меса
или риба.
П а с т е т о т черен дроб
100 грама черен дроб
голяма глава лук, нарязана на си тн о
3 скилидки чесън, накълцани ситно
И зп ърж ете черния дроб, лука и чесъна 6 ги (масло или друга

ж и вотин ска мазнина), д о к а т о се сго тв и добре. П асирайте
с майонеза или заквасена см етана.
За разнообразие м о ж ете да добави те някои о т следните
съставки, д о к а т о п асирате:
• Един суров д о м а т
• Ч е т и р и -п с т сварени сини сливи
(неподсладени и без костилки)
• Суров чесън
Лечение
Зелени подправки (копър, магданоз, босилек)

Суров лук
Обелени, п очи стени и настъргани ябълки
2. Салати
С а л а т и т е т р я б в а да се сер ви р ат, след к а т о д и а р и я та е
преминала.
За да п о ви ш и те х р ан и тел н ата с т о й н о с т на с а л а т и т е е
хубаво да ги п о р ъ си те със смлени орехи или семена. С емената:
слънчогледовото семе. т и к в е н о т о семе и сусам ът т р я б в а да
се к и сн ат една нощ във вода. Това ги прави по-хранителни
и по-лесни за усвояване.
Салата о т цвекло
8 малки глави цвекло
Уг чаша обелени орехи
2 скилидки чесън
8 сшш сливи без костилки
майонеза
1/3 чаена лъжичка сол
И зм и й те ц веклото и и зр еж е те в ъ рховете и дън ата.

С г о т в е т е го на пара. д о к а т о м о ж ете лесно да го разреж ете
с нож. М ож ете да си к у п и те и сварено цвекло (във бода, не в
о ц ет !). Н а с т ъ р ж е т е ц векл о то на едро. С лож ете в блендера
о р ех и те, чесъна и сл и ви те и ги п асирайте. С м есете добре
с н а с т ъ р г а н о т о цвекло. Д обавете сол. майонеза и см есете.
П од н есете с а л а т а т а е меса и зеленчуци.
з
в т о р а ч а с т ! 237
Ле и е н и е
Салата с риба т о н
200 грама риба т о н о т консерва в собствен сос или вода
голяма глава лук
2 големи моркова
2 твърдо сварено яйца
майонеза
О т ц е д е т е р и б а та т о н и я нам ачкайте с вилица. Н ареж ете

лука на си тн о . С вар ете м оркови те. О белете и н ареж ете
на малки парченца т в ъ р д о св ар ен и те яйца.
С лож ете 6 плоска чиния слой риба т о н (половината
о т к о л и ч еств о то ) и р а з с т е л е т е о т г о р е половината
о т нарязания лук. П о к р и й те с майонеза. Н а с т ъ р ж е т е един
морков о т г о р е и о т н о в о п о к р и й те с майонеза. Н аправете
слой о т т в ъ р д о сварено яйце и п о к р и й те с майонеза.
П о в т о р е т е всички стъ п к и в същия ред - риба т о н , лук,
морков и яйце. У красете с копър или магданоз. Всеки слой
т р я б в а да е добре п о к р и т с майонеза.
Салата о т зеле и ябълка

100 г бяло зеле
голяма ябълка
'А чаша домашно кисело мляко или заквасена сметана
чаеиа лъжичка мед
щипка сол
2 супени лъжици стаф иди
Н ар еж ете зел ето на си тн о . О белете, п о ч и с т е т е

и н а с т ъ р ж е т е ябълката. Задуш ете леко с т а ф и д и т е в масло,
за да ом екнат. С м есете меда и со л та с ки село то мляко.
Разбъркайте всички съставки.
238 ВТОРА ЧАСТ

Л ече ние
Салата о т дом ати и краставици

2 дом ата
1/3 голяма краставица
ст р ъ к целина
пресен лук
копър или магданоз
сол
Н ар еж ете к р а с т а в и ц а т а на резени по половин са н ти м е тъ р .

Н ар еж ете д о м а т и т е на хапки и ц ели ната на малки парченца.
П о р ъ сете със сол. Н ар еж ете на с и т н о пресния лук, копъра и
магданоза. С м есете всички съставки и п о р ъ се те със студено
пресован зехтин.
Руска салата
Уг голяма краставица
голям морков, сварен (или НАпара)
100 гр сварено месо или наденица (или о ст а тъ ц и о т наденица)
глава лук
2 твъ р до сварени яйца
2 супени лъжици кисело зеле (по желание)
пресен копър и/или магданоз
1/3 чаена лъжичка сол
майонеза
кисело мляко или заквасена сметана
Н ар еж ете к р аст ав и ц а т а, моркова и м е со то и/или наденицата

на малки кубчета. Н ар еж ете лука на си тн о . О белете
и н ар еж ет е я й ц а т а на малки кубчета. Н ар еж ете на с и т н о
копъра и магданоза. В о т д ел ен съд см есете равни ч асти
майонеза и кисело мляко и д о б а ве те сол. С м есете всички
съставки.
239
Лечение
Салата о т моркови
голям морков
супена лъжица стаф иди
супена лъжица едро нарязани орехи
кисело мляко
Задуш ете леко с т а ф и д и т е в масло, за да ом екн ат.

Н а с т ъ р ж е т е моркова. С м есете моркова, с т а ф и д и т е ,
о р е х и т е и ки селото мляко.
3. Супи
Горещо препоръчвам суп и те да се п р ав я т с домашно
п р и го тв ен месен бульон. М есният бульон подпомага
храносм илането и е и звестен о т векове с лечебното си
д ей ств и е върху храносмилателния т р а к т . Домашно
п р и г о т в е н и я т бульон също т а к а е много хранителен - т о й
е пълен с минерали, витам ини, аминокиселини и различни
хранителни съставки 6 биологична форма. Не използвайте
п родаван и те в м агази ни те бульони на гранули или на кубчета,
т ъ й к а т о т е са много п рераб отен и и са пълни с вредни
съставки.
След к а т о си п р и г о т в и т е месен бульон, м о ж ете да го
зам р ази те или да го съхранявате в хладилник за около седмица.
М ож ете да п р и г о т в я т е супи, заливки и задушени я с ти я с него
или да з а т о п л я т е по една чаша и да я д а в а т е на п ац и ен та с
GAPS к а т о н ап и тка с х р ан ата или между храненията. Ако
винаги разполагате с месен бульон, ще у с т а н о в и т е колко е
лесно да п р и г о т в я т е хранителни я с ти я за в а ш е т о д е т е или
въ зр астен с GAPS, к а к т о и за всички останали в се м ей ств о то .
240 \ В Т О Р А Ч А С Т
Лечение
Не м ах ай те м азни н ата о т бульона - за вашия п ац и е н т с GAPS

е много Важно да изяжда м азнината заедно с бульона.
За да н ап р ав и те хубав месен бульон, ви т р я б в а т к о с т и и месо.
Телеш кото, агнеш кото, свинското, д и в еч ъ т, пилеш кото
и р и б а т а са много подходящи и о т т я х ще н ап р ав и те бульони
с различен вкус и различен хранителен сь с та в . П р и г о т в я й т е
бульони о т различни меса, за да п р е д о с т а в и т е на п ац и ен та
разнообразие о т хранителни вещ ества. К о с т и т е и с т а в и т е
са много важни, з а щ о т о т е о б о г а т я в а т бульона с так и в а
хранителни вещ ества, к о и т о не се с ъ д ь р ж а т в м есо то .
В същ ност п р и г о т в я н е т о на висококачествен бульон е много
е в т и н о , т ъ й к а т о за него се използват т о ч н о онези ч а с т и
о т ж и в о т н о т о , к о и т о м есар и тс обикновено п р о д а в а т
п о ч т и без пари. М есото и к о с т и т е м о г а т да са пресни или
замразени и няма нужда да ги разм разявате, преди да ги
свар и те. Освен к о с т и и месо ви т р я б в а само голяма
тен д ж ера, пълна с вода, и малко сол и пипер.
Как да п р и г о т в и м м есен бульон
А гнеш ки, свински, т е ле ш к и ш и д и в е ч о в
С лож ете с т а в и т е , к о с т и т е и м е с о т о в голяма тен дж ера,

д о б а в е т е 5 -1 0 зърна черен пипер, сол на вкус и допълнете
догоре с вода. О с т а в е т е да заври. П о к р и й те т е н д ж е р а т а
с капак, нам алете огъня до минимум и в а р е т е на слаб огън
в продължение на най-малко т р и часа. К олкото по-дълго
в а р и т е м е с о т о и к о с т и т е , то л ко в а no-хранителен ще с т а н е
бульонът. И звад ете к о с т и т е и м е с о т о и п р ец ед ете бульона
в друга тен д ж ера, за да о т с т р а н и т е м алките кости ц и
и зъ р н а т а черен пипер.
Лечение
Пилешки бульон
Сложеше половин или цяло пиле в голяма тен д ж ера, напълнете
я догоре с вода, д о б авете сол и о с т а в е т е да заври. В арете
на слаб огън в продължение иа час и половина-два. И звадете
п и л ето и п р ец ед ет е бульона. С ъхранявайте в хладилник.
П р и г о т в е н о т о по т о з и начин пиле е вкусно и може да се
сервира за вечеря със зеленчуци и чаша горещ прясно
п р и го тв ен пилешки бульон.
Р ибен б ульо н
За да н ап р ави те хубав рибен бульон, ви т р я б в а т к о с ти , перки,

кожа и глави о т риба, не месо. З а то в а ку п ете цяла риба,
и зр еж е те м е с о т о и го с г о т в е т е отд ел н о и използвайте
о с т а т ъ ц и т е , за да н ап р ав и те бульон. М ож ете да п ом олите
служ и тели те в рибарския магазин да разф асобат ри бата.
С лож ете главите, к о с т и т е , п е р к и т е и ко ж ата на р и б а та
в голяма тен дж ера, д о б авете 8 -1 0 зърна черен пипер и
допълн ете т е н д ж е р а т а с вода. О с т а в е т е да заври, намалете
огъня до минимум и о с т а в е т е да ври в продължение на час-час
и половина. П о солете на вкус в края на г о т в е н е т о . И звадете
р и б а т а и п р ец ед ете бульона. И з ч и с т е т е м е с о т о о т
гръбначната к о с т на р и б а т а и го използвайте за п риготвян е
на qm a.
Основна рец еп та за супа
За да нап равите супа, о с т а в е т е ч а с т о т домашно

приготвения бульон да заври, д обавете нарязани на с и т н о или
на шайби зеленчуци и о с т а в е т е да поври ощ е 20-25 минути.
М ож ете да и зберете всякаква комбинация о т налични
зеленчуци: лук, зеле, морков, броколи, карфиол, ти ква,
I
Лечение
тиквичка, праз и т .н . Ако и скате да п аси рате супата, м ож ете

да н ар еж ете зеленчуците на по-едро. Ако п р ед п о ч и тате
суп ата ви да не е пасирана, н ареж ете зеленчуците на хубави
малки парченца, преди да ги св ар и те в бульона. Ако м есният
бульон е о т агнешко, свинско или телеш ко, м о ж ете да
добави те шепа сушени гъби, к о и т о ще му п ри д ад ат чудесен
вкус. Н а т р о ш е т е гъ б и те с ръка, преди да ги добави те към
супата. В края на г о т в е н е т о добавете една-две сушени лъжици
с и т н о нарязан чесън, о с т а в е т е да заври и изклю чете котлона.
Ако ж елаете, пасирайте супата, д о к ато ст а н е гладка.
М ож ете да сер ви р ате суп ата с к о я т о и да е о т следните
комбинации:
• С и т н о нарязан магданоз, кориандър или копър

• Твърдо сварени яйца, нарязани на п ар ч ета
• Лъжица домашно кисело мляко или заквасена см етан а
• Сварено месо на малки парченца
• Червен лук на малки парченца
• Пресен лук на малки парченца
• Лъжица сварен и смлян черен дроб
М ож ете да им п рови зи рате и да добавяте към т а з и р е ц е п т а

различни продукти. Е т о няколко идеи за т о в а .
Пролетна супа о т коприва
1 'А л домашен бульон

голяма връзка пролетна коприва
2 супени лъжици сушени гъби
средно голяма глава лук
средно голям морков
2 тиквички или парче зряла тиква
4 твърдо сварени яйца
В Т О Р А Ч Л С Т I 243
i
Аече ни е
М и д а т а п р о летн а пареща коприва е чудесна храна. Тя е с

високо съдържание на желязо, магнезий, мед, цинк, ви там и н С,
каротен оид и и други полезни съставки. За т а з и р е ц е п т а ви
т р я б в а голяма връзка п р о л етн а коприва. К о гато я б е р е те ,
н о с е т е ръкавици и блуза с дълги ръкави. И зм и й те коп ри вата
и и зл ей те излиш ната вода. Н ар еж ете л и с т а т а и крехки те
стъ б л а на малки парченца и м ахн ете т в ъ р д и т е стъбла.
Запазете л и с т а т а и п р есн и те стъбла.
Н ар еж ете т и к в и ч к а т а или зрял ата т и к в а на малки кубчета,
моркова на фини лен ти чки и лука на дребно. О с т а в е т е бульона
да заври. Д обавете зеленчуците и гъбите, к а т о ги
н а т р о ш и т е с ръце, преди да ги пуснете в бульона. О с т а в е т е
да къкри под п л ъ тен капак в продължение на 15-20 минути.
Д о бавете п р и г о т в е н а т а коприва, см есете и веднага м ахн ете
о т огъня. С ер ви р ай те с една-две супени лъжици т в ъ р д о
сварено яйце, нарязано на малки п ар ч ета, и една лъжица кисело
мляко (ако се понася добре).
Руски борш
1 Уг л домашно приготвен бульон

средно голяма глава лук, фино нарязана
средно голям морков, фино нарязан
половин средно голяма зелка, фино нарязана
2 средно големи глави цвекло или четири малки, сурови
или сварени
фино нарязан домат
Ако цвеклот о е полугот ово (въ в вода, не в оцет ):

О с т а в е т е месния бульон да заври и д о б авете лука, моркова
и зел ето . П о к р и й те с капак и о с т а в е т е да къкри
в продължение на 20 м инути. Междувременно н ар еж ете
244 В Т О Р Л Ч А С Т
п е ч е н и е
с в ар е н о т о цвекло на дълги т ъ н к и лентички. Д обавете го

към супата, разбъркайте добре и о с т а в е т е да къкри ощ е 5
м и н ути. С чукайте т р и т е скилидки чесън и ги д о б авете
към суп ата заедно със с и т н о нарязания д о м ат. С ервирайте
с голяма лъжица заквасена см етан а или домашно кисело мляко
(ако се понася добре) и малко с и т н о нарязан магданоз и/или
дебело парче т в ъ р д о сварено яйце.
Ако цвеклот о е сурово:

И зм и й те и о б ел ете ц веклото. Н ар еж ете го на дълги тъ н ки
л ен ти чки на ръка или е чопър. О с т а в е т е бульона да заври
и д о б а ве те цвеклото. О с т а в е т е да кькри в продължение на
10-15 м инути, след т о в а п ри б авете о с т а н а л и т е зеленчуци
(лук, морков и зеле). О с т а в е т е да ври на слаб огън още
20 м и н у ти или д о к а т о зе л е т о се свари. С валете о т огъня.
С чукайте т р и т е скилидки чесън и ги д о б авете към суп ата
заедно със с и т н о нарязания д о м ат. С ерви рай те с голяма
лъжица заквасена см етан а или домашно кисело мляко (ако се
понася добре), малко с и т н о нарязан магданоз и/или дебело
парче т в ъ р д о сварено яйце.
Рибена чорба
литър домашен рибен бульон
голяма глава лук, ситно нарязана
морков, нарязан на тън ки лентички
тиквичка или подобно количество зряла тиква, нарязана
на малки кубчета
О с т а в е т е рибения бульон да заври и п р и б ав ете лука, моркова

и т и к в а т а (ти к в и ч к ата). О с т а в е т е да къкри под капак в
продължение на 10-15 м и н ути и свалете о т огъня. Д обавете
св ар ен о то месо о т р и бата, к о е т о с т е махнали о т к о с т и т е ,
Лечение
след к а т о с т е направили бульона. С ерви рай те с лъжица

домашно кисело мляко (ако се понася добре) и/или т в ъ р д о
сварено яйце (на л ен т и или на малки парченца).
Ако по к о с т и т е не е останало месо, м о ж ете да използвате
м е с о т о (без кожа и к о с ти ) о т всякаква риба, с к о я т о
разполагате. Н ар еж ет е го на малки кубчета и го добавете
към вр ящ ата супа в последните 5 -8 м и н ути о т г о т в е н е т о .
Супа т о п ч е т а
400 грама мляно месо (най-добре е смес свинско и телешко)
голяма глава лук, нарязана на ситно
голям морков, нарязан на фини лентички
чаша тиква или тиквичка, нарязана на малки кубчета
чаша зеле, нарязано на ситно (по желание)
2 супени лъжици ситно нарязан чесън
сол и лю т червен пипер на вкус
2-3 лъжици домашно кисело зеле
С лож ете в т ен д ж ер а 2 л и т р а вода или месен бульон и

о с т а в е т е да заври. Д о бавете сол и л ю т пипер на вкус.
О ф о р м ете с ръце малки т о п ч е т а о т м е с о т о около
2 с а н т и м е т р а в д и ам етъ р и ги д о б а ве те едно по едно във
в р ящ ата вода. П о к р и й те с капак и о с т а в е т е да кькри на бавен
огън 6 продължение на 30 м инути. П ри б авете зеленчуците
освен чесъна, п о к р и й те с капак и о с т а в е т е да къкри
6 продължение на ощ е 20 м и н ути. Накрая сл ож ете чесъна
и и зклю чете котлона. О с т а в е т е да п р есто и 5 -1 0 м инути
и д о б авете 2 -3 лъжици кисело зеле. С ерви рай те с лъжица
домашно кисело мляко ц с и т н о нарязан копър.
2 46 | в т о р л ч л е т
А е че н и е
Чудесна супа ош зимна ти к ва

1 Уг л литра домашен бульон (за тази рецепта най-подходящи
са бульони о т пуйка или пиле)
стрък праз, измит и нарязан
3—4 средни розички броколи
средно голям морков, нарязан на лентички
Уг чаша тиква
3 обелени скилидки чесън
О белете т и к в а т а , м ах н ете сем ки те и я н ар еж ете на

парченца. И зм и й те и н ар еж ете всички зеленчуци. С лож ете ги
в тен д ж ера, д о б авете месния бульон и о с т а в е т е да заври.
Н ам алете ко тл о н а до минимум, п о к р и й те с капак и о с т а в е т е
да кькри в продължение на 30 м инути. Разбийте с п асатор.
Ако с е м е й с т в о т о ви вече понася домашно козе мляко,
д о б а ве те половин чаша към супата. С ерви рай те топ л о. Тази
супа действа особено добре на деца със стомашни болки или
диария.
Пача
2 до 4 свински крака или една свинска глава
голям морков
чесън
сол и черен пипер на зърна
С лож ете свинските крака (или глава) в голяма тен дж ера,

напълнете я с вода, д о б авете сол и чаена лъжичка черен пипер
на зърна. О с т а в е т е да заври, нам алете огъня до минимум,
п о к р и й те с капак и о с т а в е т е да кькри в продължение на т р и
часа.
Междувременно с в а р е т е на пара моркова, и з с т у д е т е го и го
н ар еж ете на п ар ч ета. М ож ете да го н ар еж ете декоративно,
ако и м а т е и н с т р у м ен ти за т о в а .
в т о р а ч л с т | 247
Лечение
К огато г о т в е н е т о приключи, и зв а д е те сви нски те крака (или

глава) и п р ец ед ет е бульона в о тд ел н а тен дж ера. О с т а в е т е
к р а к ата (или главата) да и з с т и н а т напълно. П о ч и с т е т е
к о с т и т е о т м е с о т о (вклю чително к о ж ата и о с т а н а л и т е
меки тъкан и ). Н ареж ете го на малки парченца.
С лож ете п а р ч е т а т а месо, морков и н аси тн ен чесън 6 голяма
дълбока т а в а . К о л и ч еств о то чесън е в зависим ост о т вкуса
на в а ш е т о сем ейство. С и п ете толкова бульон, че да
напълните т р и ч е т в ъ р т и о т т а в а т а . С лож ете го
в хлади,шика, за да се желира. М ож ете да го и зси п ете
и в различни индивидуални формички за желе.
Това я с т и е е прекрасно за го р ещ и те л е тн и дни. То съдържа
м н ож ество хранителни вещ ества, вклю чително ж елатин,
глюкозамин, гликопротеини и фосфолипиди и се с м я т а
за народно лекарство при храносмилателни проблеми.
4. Мазнини за готв ен е
За г о т в е н е (печене и пържене) с т а в а т само ста б и л н и т е
натурални мазнини, з а щ о т о не п р о м ен ят хи м и чн ата си
с т р у к т у р а при нагряване. Такива са свинска мас, гъша мас,
п атеш к а мас, натурална тел еш ка лой, агнешка мас, кокосово
масло, масло и ги. М ож ете да си куп и те много о т т е з и
мазнини о т магазина. М ож ете и лесно да си ги п р и г о т в и т е
вкъщи, к о е т о има едно голямо предим ство: з н а е т е какво
т о ч н о съдърж ат. Бих искала да п о в то р я , че ж и в о т и н с к и т е
мазнини са жизненоважни за х о р а т а с GAPS и т р я б в а да се
консум ират ежедневно и в големи количества. К олкото
повече ж ивотински мазнини изяжда в аш и ят п ац и е н т на
закуска, обяд и вечеря, то л ко в а по-бързо ще се възстанови.
248 | В Т О Р А Ч А С Т
Лечение
За повече информация по т о з и въпрос п р о ч е т е т е главата

М азнинит е: добрит е и лош ит е.
Ги
Ги е п речистен о масло. То тради ци он но се използва за го тв ен е

и печене в много култури по св ета . М аслото може да се
използва много еф екти вно за готвен е. И все пак м алкото
количество суроватка в м аслото ч е с т о прегаря. С у р о ватк ата
също т а к а съдържа л актоза и малко количество млечен
п ро теи н , к о й т о п о в е ч е то о т п а ц и е н т и т е с GAPS т р я б в а да
и збягват в началните е т а п и на д и е т а т а . Ги о т своя с тр а н а не
съдържа никаква суроватка, никакви млечни п ротеи н и
и никаква лактоза, а само млечна мазнина, и не прегаря.
Загрейте предварително фурната на около 60-120 градуса.
С лож ете голямо парче органично и за предпочитане неосолено
масло в м етална т а в а или ти ган . О с т а в е т е я в п еч ката за 45-60
минути. И звадете м аслото и внимателно и злей те з л а т и с т а т а
мазнина, изплувала о т г о р е (ви), к а т о гледате балата т е ч н о с т
на д ъ н о т о да о стан е в т а в а т а . Изхвърлете балата т е ч н о с т .
Съхранявайте в стъклени буркани и в хладилник. При някои
масла б ял ата т е ч н о с т се отд еля о тго р е. В т а з и случай сложе
т е т а в а т а в хладилника. К огато се охлади, ги се втвърдява,
м о ж ете да излеете т е ч н о с т т а и да о б ер ете ги с хартия.
Г ъ ш а или п а т е ш к а м ас
И зп еч ете гъска или п ати ц а. И зв ад ете п т и ц а т а и п р ец ед ете

о т д е л и л а т а се мазнина през тен зух и фина м етал н а цедка.
С ъхранявайте в стъклени буркани в хладилника. Тези мазнини
м о г а т да се изполлват за всякакво го тв ен е, печене и пържене.
Те п р и д ав ат п р и я т е н вкус най-вече на п еч ен и те меса
и зеленчуци. И зползвайте в големи количества.
в т о р а ч а с т ! 249
Лечение
С в и н с к а , а г н е ш к а и л и т е л е ш к а м ас (л о й )
М ож ете да п р и г о т в я т е т е з и мазнини общо в з е т о по същия

начин, к а к т о г ъ ш а т а и п а т е ш к а т а мас. Т рябват ви п ар ч ета
мазнина о т ж и в о т н о т о . Много е подходящо да се използват
в ъ т р е ш н и т е слоеве мазнина о т ж и в о т н о т о , к о и т о
м есар и те обикновено п р о д а в а т п о ч т и без пари. Ще се
уд и ви те колко много мазнина се произвежда о т сравнително
малки п ар ч ета. За ц е л т а е добре да използвате органично
отглеж дани ж и вотни , т ъ й к а т о м азни н ата е е с т е с т в е н и я т
склад на т я л о т о за всички видове токсини. И н в е с ти р а н е то
в малко коли чество органична мазнина веднъж или два п ъ т и
годишно няма да ви к о с т в а много пари и ще ви сти гн е
за няколко месеца.
И зп еч ете м азнината на сравнително слаба фурна (120-130
градуса) за 2 -3 часа в зави си м ост о т голем ината на п арч ето.
П р ец ед ете я през тен зу х или през фина м етал н а цедка.
С ъхранявайте в стъклени буркани в хладилника. И зползвайте
за всякакви ясти я, печени и пържени, в големи количества.
К о к о с о в о т о м асл о е много подходящо за го тв ен е. То

съдържа най-вече н аси тен и м астн и киселини и следователно
не променя хи м и чн ата си с т р у к т у р а при нагряване. Трябва
обаче да си купувате висококачествено натурално кокосово
масло, т ъ й к а т о много фирми, продаващи кокосово масло
6 западния с в я т , го хидрогенират, за да увеличат т р а й н о с т т а
па продукта.
250 | в т о р а ч а с т
Лечение
5. Основни ястия
И т а л и а н с к и гю в е ч с месо
Това е а л те р н а т и в ен начин да се п р и го тв и отл и ч ен месен

бульон, к а к т о и да се сго тв и я с т и е за ц я л о то сем ейство.
М ож ете да използвате: агнешки, телеш ки ш и свински б у т,
агнешка, тел еш ка или свинска плешка, фазан. 2 -4 гълъба,
2 пъдпъдъка, б у т или плешка о т сърна, цяло пиле, пуешки
б у т ч е т а . Трябва ви голям гювеч с капак. С лож ете м е с о т о или
ц ял ата п т и ц а 6 гювеча, д о б авете вода, т а к а че да покрие две
т р е т и о т гювеча, д о б авете сол, черен пипер на зърна, стхи
подправки на вкус, дафинови л и с т а и малко розмарин.
П о к р и й те с капака и слож ете във ф у р н ата за 5 -6 часа на ниска
т е м п е р а т у р а (140-160 градуса). Д обавете различни зеленчуци
40-50 м и н ути преди часа ви за вечеря: розички броколи и
карфиол, цели обелени глави червен или бял лук брюкселско
зеле, цвекло или ряпа и едро нарязан морков. К о гато я с т и е т о
е го т о в о , и звад ете м е с о т о и зеленчуците и серви рай те.
П р ец ед ете бульона и го сер ви р ай те 6 купички заедно с
веч ер ята. Бульонът, к о й т о о с т а в а о т т о в а я с ти е , може да се
съхранява в хладилник и да се използва за супи или да се
п ри то п л я к а т о хранителна напитка.
П ълнени ч у ш ки
6 големи чушки (комбинация о т зелени, червени, жълти
и оранжеви)
14 килограм мазна кайма (най-добре е смес о т равни части
свинско и телешко)
2 средно големи моркова
голяма глаВа лук
сол и пипер
Лечение
Н а с т ъ р ж е т е м о р к о ви те и н а с и т н е т е лука. Смесеше ги добре

с кай м ата и д о б а ве те сол и пипер на вкус.
М ахнете д р ъж ки те иа чуш ки те и ги п о ч и с т е т е о т сем ките.
Н апълнете чуш ките със с м еста о т м е с о т о и зеленчуците.
С лож ете ги в тен д ж ер а изправени. Ще ви т р я б в а так ав а
тен д ж ера, ч и й т о размер пасва т о ч н о на чуш ките, за да
м о ж ете да ги слож и те изправени п л ъ тн о една до друга.
Д о бавете 3 -4 чаши вода в т е н д ж е р а т а и я п о к р и й те с капак.
О с т а в е т е да заври, н ам алете огъня до минимум и о с т а в е т е
да къкри един час. С ер ви рай те по една чушка на човек с бульон
о т т е н д ж е р а т а (най-добре в купичка). С лож ете по една
лъжица домашно п р и го тв ен о кисело .мляко (ако се понася
добре) с една счукана скилидка чесън в нея. Г арнирайте
със с и т н о нарязан магданоз.
Кюфтета
Уг килограм мазна кайма (най-добре е смес о т свинско
и телешко)
Уг червена чушка
1 тиквичка
2 лъжици сшпно нарязан пресен чесън
супена лъжица доматено шоре
сол, пипер, 2-3 дафинови листа
За да п р и г о т в и т е соса, п о к р и й те д ъ н о т о на т е н д ж е р а т а
с 3 -4 с а н т и м е т р а вода. С лож ете във в о д а т а д о м а т е н о т о
пюре, с о л т а и пипера. О с т а в е т е да лаври. С ръце о ф о р м е те
к ю ф т е т а о т кай м ата с д и ам етъ р около 4 с а н т и м е т р а .
С лож ете к ю ф т е т а т а едно по едно във врящия сос.
Т ендж ерата ви т р я б в а да е д о с т а т ъ ч н о голяма, за да може
да побере всички к ю ф т е т а . П о к р и й те с капак и о с т а в е т е да
252 | в т о р а Ч А С Т
къкри на ниска т е м п е р а т у р а около 30 м инути.
Междувременно п р и г о т в е т е зеленчуците. Н ареж ете
на с и т н о лука и ч ер в ен ата чушка, к а к т о и т и к в и ч к а т а
на малки кубчета. Н ар еж ете фино чесъна.
След к а т о с т е варили к ю ф т е т а т а 30 м и н ути, д о б авете
нарязания лук, чуш ката и т и к в и ч к а т а и разбъркай те
внимателно соса, т а к а че да не развалите ф о р м а та на
к ю ф т е т а т а . П о к р и й те с капак и о с т а в е т е да ври още 25
м инути. Д обавете д аф иновите л и ста и чесъна. П о к р и й те с
капак и изклю чете котлона. О с т а в е т е да п р е с то и 10 м инути,
преди да серви рате. П о р ъ сете с фино нарязан кориандър
и сер ви р ай те с варени зеленчуци.
Ш н и ц ел и о т месо
500 грама свинска кайма (по-мазна)
500 грама мазна телешка или агнешка кайма
голяма глава лук, нарязана иа ситно
Сол и пипер
О м е сете с ръце всички съ ставки и н ап р ав ете шницели

с овална форма с дебелина около 4 -5 с а н т и м е т р а . С лож ете
ш н и цели те в намазнена т а в а и п е ч е т е 6 п редварително
за гр я т а на около 160-180 градуса на фурна. С ерви рай те
с варени зеленчуци и салата.
Рибни ш ницели
2 - 3 големи речни или морски риби (смес о т различни риби

е чудесно)
1 яйче
3 - 5 супени лъжици мазнина (ги, гъша мас, патешка мас,
свинска мас, кокосово масло)
1-2 чаши настърган кокос
Аече ние
Н ареж ете м е с о т о о т р и б ата, м ах н ете к о ж а т а и голем ите

к о с ти . И зползвайте к о с т и т е , главите и ко ж ата, за да
п р и г о т в и т е много хран и телен рибен бульон (вж. р е ц е п т а т а
6 раздел „Супи“). М ож ете и да си куп и те филе о т риба, вече
п о чи стен о о т голем и те к о с т и и кож ата.
С лож ете м е с о т о о т р и б ата, едно яйце, м азни н ата и сол та
и пипера на вкус в блендер и п асирайте. Ако и м а т е мелачка
за месо, т я ще ви свърши с ь щ а т а р аб о та. О ф о р м ете с ръце
шницели с дебелина около 2 с а н т и м е т р а , оваляй те ги
в настъргания кокос и ги зап ъ р ж ете много леко о т д в е т е
стр ан и . И зползвайте кокосово масло (или масло, ги, свинска
мас, лой, гъша или п атеш ка мас) за пържене. С лож ете
к о т л е т и т е в голяма т а в а , намазнена с някоя о т изброени те
по-горе мазнини. Д обавете половин чаша вода и слож ете
в п редварително загр я та фурна. П е ч ете в продължение
на 20 -3 0 м инути на 150 градуса.
Г р а б л а к с - н а й - д о б р и я т н а ч и н за я д е н е н а п р я с н а с ь о м га
филе о т сьомга без кожа и кости

литър вода със стайна температура
1 Уг супена лъжица сол
супена лъжица мед
пресен копър и едро смлян черен пипер
Р и б ата т р я б в а да е много прясна. Н ар еж ете я на лентички с

дебелина 0.5 с а н т и м е т р а и я Gvoжeme 6 дълбока т а в а (всякаква
т а в а за печене е подходяща). П о р ъ сете със с и т н о нарязан
копър и черен пипер. Р а з т в о р е т е со л та и меда във водата,
за да н ап р ав и те м арин ата. П о к р и й те р и б а т а с м а р и н а т а т а
и о с т а в е т е на ст а й н а т е м п е р а т у р а за час-час и половина.
И зхвърлете в о д а т а и сер ви р ай те р и б а та с малко маруля
и майонеза.
254 | в т о р л ч а с т
Лечение
Това я с т и е с т а в а особено вкусно с дива сьомга. Тъй к а т о

р и б а т а не се г о т в и , всички есенциални м астн и киселини и
други хранителни в ещ еств а се зап азват в нея. С ъхранявайте
в хладилник и я и зя ж т е до 2 дена.
М а р и н о в а н а д и в а с ь о м га
6 филета о т дива сьомга с кожа и без кости (всяко филе
е порция за един човек)
3-4 големи лимона
чаена лъжичка с връх натурална морска сол
чаена лъжичка с връх зърна синапено семе
Уг чаена лъжичка семена о т копър или малко ситно нарязан
пресен копър
едро смлян черен пипер на вкус
Р и б ата т р я б в а да е съвсем прясна. С лож ете в стъклена т а в а

за печене с подходящ размер т р и о т ф и л е т а т а с к о ж ата
надолу, ф и л е т а т а т р я б в а да зап ълват т а в а т а и да са п лътно
едно до друго. В о тд ел н а купа п р и г о т в е т е м а р и н ата та:
н ар еж ет е лим они те на половини и и зс т и с к а й т е сока
и сл о ж ете съ рцеви н ата им 6 купата. Д обавете о с т а н а л и т е
съ ставки и разбъркай те добре. Не се т р е в о ж е т е , ако
м е с е с т а т а ч а с т на лимона е на едри п ар ч ета. П ок ри й те
р и б а т а в т а в а т а с ц ял ата м ар и н ата и о т г о р е сл ож ете
о с т а н а л и т е т р и ф и л ета с ко ж а т а нагоре. З а т и с н е т е д в а т а
слоя риба с нещо теж ко , т а к а че м а р и н а т а т а да покрие
р и б а т а изцяло. М ож ете да използвате друга т а в а с нещо
т е ж к о в нея или парче ч и с т камък или гран и т. О с т а в е т е
в хладилника за 24 часа да се маринова. И зв ад ете р и б а та
и о б ел ете кож ата: т о в а с т а в а сравнително лесно. Н ареж ете
р и б а т а на п ар ч ет а с ножица и сер ви р ай те с авокадо и малко
маруля, к а т о използвате м а р и н а т а т а за дресииг. Я с т и е т о
4»
з т о р л ч а с т | 255
Лечение
е вкусно и лесно за усвояване. Тъй к а т о р и б а та не е готвен а,

всички есенциални м а стн и киселини и други хранителни
в ещ еств а се зап азват в нея.
ф е р м е н т и р а л а р и б а - н а й -д о б р и я т н а ч и н за ядене
н а с ту д е н о в о д н а м азна риба
3-4 пресни големи херинги или скумрии

малка глава бял лук
1-2 супени лъжици сол на литър марината
супена лъжица черен пипер на зърна
3-7 дафинови листа
чаена лъжичка семена о т кориандър
пресен копър или малко семена о т копър
чаша суроватка о т кефир
подходящ стъклен буркан
Обелеше к о ж ата на р и б а т а и о т с т р а н е т е голем и те к о сти ,

след т о в а н ар еж ете на хапки. О белете и н ар еж ете лука.
С лож ете п ар ч ен ц ата риба в стъкления буркан, к а т о см еси те
с черния пипер, л е н т и ч к и т е бял лук (по желание), сем ен ата
о т кориандър, даф и нови те л и с т а и копъра (пресен или
семена). В о тд ел ен съд р а з т в о р е т е една супена лъжица морска
сол в малко вода и д о б авете половин чаша суроватка о т
кефир. И зсип ете т а з и м ар и н ата 6 буркана, д о к а т о не покрие
изцяло р и б а та. Ако р и б а т а не е п о к р и та напълно, п р о с т о
д о л ей т е малко вода. З а т в о р е т е п л ъ тн о буркана и о с т а в е т е
да ф ер м ен ти р а за 3 -5 дни при ста й н а те м п е р а ту р а , след
т о в а съхранявайте в хладилник. СерВирайте със зеленчуци,
пресен копър, пресен лук и малко майонеза. И зя ж те я
в р ам к и т е на една до т р и седмици.
Ae u e t t и е
Ф е р м е н ти р а л и сардини
5-7 пресни сардини
1—2 супени лъжици сол
супена лъжица черен пипер на зърна
5-7 дафинови листа
чаена лъжица семена о т кориандър
пресен копър или малко семена о т копър
чаша суроватка о т кефир
подходящ стъклен буркан
П о ч и с т е т е р и б ата, о т р е ж е т е гл ави те и п о ч и с т е т е
кор ем и те. С лож ете я 6 подходящ стъклен буркан или друг
глазиран съд. Д обавете всички останали съставки. Д олейте
вода догоре, т а к а че р и б а т а да е напълно п окри та, и слож ете
една малка чинийка, к о я т о да държи р и б а та п о то п е н а в
м а р и н а т а т а . П о кр и й те съда или слож ете капака на буркана
и о с т а в е т е да ф ер м ен ти ра в продължение на 3 до 5 дни при
ста й н а т е м п е р а т у р а . К о гато р и б а т а е го то в а, м ахн ете
к о с т и т е , н ар еж ете м е с о т о на хапки и сер ви р ай те с пресен
копър и малко с и т н о нарязан червен лук.
П е ч е н боб
500 грама дребен бял боб
1 патица
супена лъжица ябълков оцет
чаена лъжичка морска сол
2 супени лъжици доматено шоре
лю т пипер (кайеи) и черен пипер
5-6 дафинови листа, малко розмарин, чаена лъжичка мащерка
Н аки сн ете боба във вода за 12-24 часа, и зц едете, и зм и й те

добре със студена вода и о т ц е д е т е о т н о в о . К исненето и
и зм и ван ето п рем ахват някои о т в р ед н и те съ ставки о т боба
в т о р а ч а с т ! 257
Лечение
(лецишинише и ф и т а т и т е ) . П ок ри й те боба с вода и д об авете

4 -5 супени лъжици о т суроватка, кефир или закваска за кефир.
О с т а в е т е го да ф ер м ен ти ра за седмица на ста й н а
те м п е р а т у р а . Б о б ъ т и о с т а н а л и т е бобови растен и я са
трудносмилаеми, т ъ й к а т о съдърж ат много ан ти хран ителни
вещ ества, ф е р м е н т а ц и я т а ги прави по-лесносмилаеми. След
к а т о го и зм и ете, б о б ъ т вече е г о т о в за готвен е.
Н ар еж ете ц ял о то месо о т п а т и ц а т а : б у т о в е т е , крилата,
гъ р д и т е и ц ял ата мазнина. Н ар еж ете м е с о т о на хапки и
м азни н ата на малки парченца. М ож ете да и зползвате скелета
и дреболиите, за да п р и г о т в и т е месен бульон. С лож ете
6 голям съд два л и т р а вода, о ц е т а , м орската сол, д о м а т е н о т о
пюре, малко черен пипер и малко л ю т пипер, д аф иновите
листа, розмарина и м ащ ерката. С м есете боба и п а р ч е т а т а
п а т и ц а (месо и мазнина). П о к р и й те съда с капак и я слож ете
на котлона. П е ч е т е на фурна при 140-160 градуса за 4 -5 часа.
О т време на време п р оверявай те я с т и е т о . Ако б о б ъ т
изсъхва, д обавяйте вода.
С ер ви р ай те горещо. П еч ен и ят боб о т т о в а я с т и е може да се
държи дьлго време в хладилник и може да се сервира с други
яс ти я .
М ож ете да п р и г о т в и т е я с т и е т о и без месо, к а т о в т а к ъ в
случай щ е т р я б в а да д о б ави те голямо количество ж ивотинска
мазнина (патеш ка, свинска, гъша, телеш ка, агнешка, ги и т .н .).
М ож ете да го съхранявате в продължение на около година,
ако го слож ите горещ о в стерилизирани буркани и ги д ъ рж и те
в хладилника. За да с т е р и л и зи р ате буркаии и капачки
(м етални или стъклени), сл ож ете ги в студен а фурна и я
за гр е й т е до 120 градуса за 30-40 м инути. Не за т в а р я й т е
бурканите с капачките, д о к а т о стер и л и зи р ате, д р ъ ж т е ги
отделн о.
258 I b t o p a ч а с т
Аече ние
Гювеч с пуйка
Пуешки бушчеша, крила, фенера и други парчета с кожа
литър вода
лъжица с връх доматено пюре
чаена лъжичка сол
6 до 10 зърна черен пипер
щипка лю т пипер
пресни или сушени подправки - риган, розмарин, дафинов лист
комбинация от. налични зеленчуци: моркови, тиква, тиквичка,
обелени малки или средни глави лук карфиол, броколи, чушки,
сини домати и брюкселско зеле
С лож ете в голям гювеч с овална форма водата, солта,

д о м а т е н о т о пюре, черния пипер, л ю ти я червен пипер
и подправките. С м есете добре. Н а т ъ р к а й т е т е з и ч асти
на пуйката, к о и т о не са п о к р и ти с вода, с малко гъша мас (или
п атеш к а мас, ги, свинска мас или лой). Не п окри вай те гювеча
с капак, о с т а в е т е го о т в о р ен . П е ч е т е във ф урн ата на
J60 градуса за два-два и половина часа. Около 50 м инути преди
края на г о т в е н е т о д о б авете наличните зеленчуци, нарязани
на едри п арчета. С м есете ги добре със соса и ги о с т а в е т е да
се г о т в я т . К огато зеленчуците са го то в и , т а к а че да м о ж ете
лесно да п р о кар ате о с т ъ р нож през т я х , м о ж е т е да и звади те
гювеча. С ервирайте м е с о т о и зеленчуците с малко пресен
с и т н о нарязан магданоз и чесън.
П уд и н г о т черен дроб
100 грама череп дроб (телешки или агнешки)

1 яйце
2 супени лъжици масло (или ги, или гъша, или патешка мас)
средно голяма глава лук
сол
магданоз
В Т 0 V А Ч л С Т 259
Лечение
Н аки сн ете дроба във вода с малко лимоноВ сок или домашно
кисело мляко за няколко часа, за да прем ахнете горчивия вкус.
М ож ете да накиснете дроба и в суроватка - т е ч н о с т т а ,
к о я т о о с т а в а о т о т р е ж д а н е т о на д ом аш н ото кисело мляко.
И зм и й те го, подсуш ете го с х а р т и я и го п аси рай те в
блендера. П р ец едете го, за да о т с т р а н и т е голем и те п арч ета.
Д обавете солта, ж ълтъка о т яй ц ето , м аслото, с и т н о
нарязания магданоз и с и т н о нарязания лук. Р азбий те белтъка
о т я й ц е т о на сняг и д о б авете в см еста. С лож ете см еста
в подходящ съд, п о к р и й те с л и с т х а р т и я за печене и г о т в е т е
на пара. М ож ете да и зползвате уред за го тв ен е на пара или
голяма тендж ера. За да с г о т в и т е я с т и е на пара в голяма
тен д ж ера, т р я б в а да слож и те малко вода на д ъ н о т о на
т е н д ж е р а т а и да слож и те я с т и е т о над нея. Не бива да
слагате т в ъ р д е много вода в т е н д ж е р а т а , за щ о т о може да
попадне в съда с черния дроб. П ок ри й те т е н д ж е р а т а с капак
и я п о с т а в е т е на печката. Г о т в е т е на пара 6 продължение на
около 1 час. С ервирайте с варени зеленчуци или зеленчуково
ризот о.
Ч е р е н д р о б в гю в е ч е
100 грама черен дроб (телешки или агнешки)

100 грама агнешки сърца
10 сушени сини сливи с костилки
Голяма кофичка кисело мляко или заквасена сметана (можете
да използвате домашно кисело мляко или да го замените
с половин чаша масло или ги)
щипка бахар, сол, пипер
Н акиснете дроба във вода с малко лимонов сок или домашно

кисело мляко за няколко часа, за да прем ахнете горчивия вкус.
260 | в Т О Р л ЧАСТ
лечение
М ож ете да н акиснете дроба и 6 суроватка - т е ч н о с т т а ,

к о я т о о с т а в а о т о т ц е ж д а н е т о на д ом аш н ото кисело мляко.
И зм и й те го, подсуш ете го и го н ареж ете на малки парченца
с ножица. Н ар еж ете агнеш ките сърца на малки парченца
с ножица. С лож ете с ъ р ц а т а и дроба в подходящ глинен съд
заедно със с и т н о нарязания лук и си н и те сливи. В киселото
мляко д о б авете солта, пипера и бахара и см есете добре.
Д о б авете см еста в глинения съд и я разбъркай те с м есо то .
П о к р и й те глинения съд с капак или фолио. П е ч е те във
ф у р н ата около час на 160-180 градуса.
Б ъ р за р е ц е п т а за ч е р е н д р о б
100 грама черен дроб

6-7 скилидки чесън
Vi паша масло/ги (използвайте какВато и да е животинска
мазнина, ако избягвате маслото)
пресен магданоз или копър
Н аки сн ете дроба във вода с малко лимонов сок или домашно
кисело мляко за няколко часа, за да п рем ахнете горчивия вкус.
М о ж ете да накиснете дроба и в т е ч н о с т т а , останала о т
о т ц е ж д а н е т о на д о м аш н о то кисело мляко. И зм и й те и
п одсуш ете дроба и го н ар еж ете на малки парченца с ножица.
С т о п е т е масло или ги в ти ган , д о б авете нарязания на шайби
лук и накълцания чесън. Леко зап ърж ете, д о к а т о л у къ т и
ч есъ н ъ т с т а н а т з л а т и с т и . Д обавете дроба, со л та и пипера и
п ъ р ж е те, к а т о р азб ър квате постоян н о, в продължение на 4 -5
м инути. П о р ъ сете със с и т н о нарязан магданоз или копър
и н апръскайте със зехти н . С ерви рай те веднага.
Лечение
ф е р м е н т и р а л и зъ рнени хр ан и
След к а т о е спазвал д и е т а т а в продължение на 2 години

и всички храносмилателни проблеми са отм инали, ваш и ят
п ац и ен т може да е г о т о в да консумира някои безглутенови
зърнени храни: елда, просо и киноа. Първоначално ги д авай те
ф ерм ентирали, з а щ о т о ф е р м ен тац и я та е процес, к о й т о ги
смила предварително. За да п р и г о т в и т е ф ерм ентирала елда,
просо или киноа, т р я б в а да и зм и ете зъ рн ата, да ги п о к р и ете
с вода и да д о б ави те половин чаша суроватка. О с т а в е т е ги да
ф е р м е н т и р а т на ст а й н а т е м п е р а т у р а за няколко дни:
к и н о ата за 1-2, ел д ата за 2 -3 , а п р о с о т о за 4 -5 дена. К огато
ф е р м е н т и р а т напълно, о т ц е д е т е т е ч н о с т т а и св ар е те
зър н ен ата храна в домашен бульон или във вода с малко сол
(2 чаши бульон или вода на чаша зърна). О с т а в е т е бульона да
заври и п р и б авете зърн ата, разбъркай те добре. След завиране
п о к р и й те с капак и н ам алете огъня до минимум. О с т а в е т е
да къкри 20 -3 0 м инути, к а т о о т време на време разбърквате.
К о гато зъ р н ат а са сварени, т р я б в а изцяло да са поели
т е ч н о с т т а и да са меки и пухкави. С ер в и р ат се с меса
и зеленчуци или се използват в м ес то брашно за печива.
З ъ р н ен и те храни се въвеж д ат постепенно, к а т о зап очнете
с по 1-2 лъжички дневно и наблю давате за реакция.
Не забравяй те да се р в и р ате зъ р н ен и те храни с голямо
количество натурална мазнина - масло, ги, зехти н , кокосово
масло или ж ивотинска мазнина. М азнините заб ав ят
усвояван ето на з ъ р н о т о и п одпом агат к о н тр о л и р ан ето
на н и в а т а на кр ъ вн ата захар.
Лечение
6. Зеленчуци
С г о т в е н и т е зеленчуци са хранителни, загряващи и лесни
за храносмилане, нежни към ч р ев н ата обвивка и т р я б в а да са
редовна ч а с т о т д и е т а т а . М ож ете да г о т в и т е зеленчуците,
на пара, да ги запърж вате, при п остоян н о разбъркване, да ги
задуш и те или п е ч е т е на фурна или на скара или да ги
п р и г о т в и т е к а т о супа. В м есто да в а р и т е зеленчуците,
препоръчвам да ги г о т в и т е на пара, т ъ й к а т о при в ар ен ето
много о т х р ан и т ел н и т е в ещ еств а о т и в а т във в о д ата, к о я т о
после изхвърляме. Най-подходящи за го тв е н е на пара са
броколи. карфиол, брюкселско зеле, зелен фасул, моркови,
аспержи, френски а р т и ш о к и цвекло.
Ако п а ц и е н т ъ т няма диария, сурови те зеленчуци също следва
да са редовен ком п он ен т о т всяко хранене. Те и м а т много
акти вн и ензими, подпомагащи усвояването на хран ата.
М орковите, к р а ст ав и ц и те, зел ен и те растен и я, зелето,
лукьпг, чесън ът, марулята, спанакът, ц ели ната и карф иолът
м о г а т да се се р в и р ат к а т о салати или нарязани на розички
или лен ти чки и да се я д а т със сос (майонеза, гуакамоле,
сос о т син д о м а т и т .н .).
К и с е л о зеле
К иселото зеле е ф ерм ен тирало бяло и/или червено зеле -

традиционна храна в Германия, Русия и И зто ч н а Европа.
К иселото зеле е чудесно лекарство за храносмилателния
т р а к т , пълно с храносмилателни ензими, пробиотични
бактерии , витам и ни и минерали. Консумацията му заедно
с месо подобрява усвояван ето на м есо то , т ъ й к а т о т о има
с п о с о б н о с т т а да стимулира п р о и зв о д с т в о т о на стом аш на
киселина. Препоръчвам на х о р а т а с ниска стом аш н а
i
Лечение
киселинност да и зяж д ат по няколко супени лъжици кисело зеле

(или да и зп и в ат сока о т него) преди хранене. За д е ц а т а
първоначално д обавяйте по 1 до 3 супени лъжици о т сока
на ки селото зеле към хран ата. Не е нужно да слагате закваска
на ки селото зеле, т ъ й к а т о п р ясн о то зеле съдържа бактерия,
предизвикваща ф ер м е н т а ц и я т а сама.
Н ар еж ете на т ъ н к и резени средно голяма бяла зелка и
д о б авете два настъргани моркова. М ож ете да използвате
червено зеле или смес о т червено и бяло зеле. Д обавят се 1-2
супени лъжици сол. Тя е много важна, за щ о то изсмуква сока о т
зел е т о по време на нам ачкването с ръце. Освен т о в а со л та
унищожава предизвикващ ите гниене микроби в началните
е т а п и на ф ер м ен тац и я та, д о к а т о ф ерм ен тац и он н и те
б актер и и п р о и зв ед ат д о с т а т ъ ч н о млечна киселина, за да
у б и я т п а т о г е н и т е . Н амачкайте добре см еста с ръце, д о к ато
не пусне много сок. Ако зе л е т о не е д о с т а т ъ ч н о сочно,
д о б авете малко вода. С лож ете см еста в подходяща стъклена
или м етал н а купа, к а т о го з а т в о р и т е плътно, т а к а че да не
влиза въздух, а зел е т о да е п о т о п е н о в собствения си сос.
ф е р м е н т а ц и я т а е анаеробен процес - ако зел ето е в к о н т а к т
с въздуха, т о ще изгние, в м е с т о да ф ерм ентира. С лож ете
о т г о р е му чиния, к о я т о е с д и ам етъ р около с а н т и м е т ъ р
по-малко о т купата. М алкият луф т щс позволи на газовете
о т ф ер м е н т а ц и я т а да и з л е т я т . О тго р е върху ч и н и ята
п о с т а в е т е нещо д о с т а т ъ ч н о теж ко , за да поддържа зел ето
п о сто ян н о п о то п ен о в соса му. П о к р и й те всичко с кухненска
кърпа, за да го предпазите о т слънчева светлина. З е л е то ще е
готоВ о за около 5 -7 дена в ъ т р е в к ъ щ ата (на хладно м я сто ,
например 6 гаража, ф ер м ен тац и я та о т н е м а около две
седмици). Друг вар и ан т е да сл ож и те зел ето в буркани за
ф ерм ентация, к а т о го п о т о п и т е изцяло в собствения му сос.
Не заб равяй те да о с т а в и т е най-малко два с а н т и м е т р а и
Лечение
половина празно п р о с т р а н с т в о о т буркана, т ъ й к а т о зел е то

набъбва при ф ер м ен тац и я та. К иселото зеле е вкусно с всяко
я с т и е и може да се добавя към домашно п риготвен и супи
и задушени ясти я.
З е л е н ч у ц и , ф е р м е н т и р а л и със з а к в а с к а за к е ф и р
ф ерм ен тирали зеленчуци може да п р и г о т в и т е със

с у р о в а т к а т а или със закваската за кисело мляко или кефир.
В зем ете малко зеле (бяло, червено или друг вид), цвекло, чесън,
карфиол и морков, н ар еж ете ги на хапки или ги н а с т ъ р ж е т е
на едро, д о б авете малко сол и ги н а т ъ п ч е т е в едн оли тров
стъклен буркан. В зем ете половин л и т ъ р студен а вода
и р а з т в о р е т е съдърж анието на п акетч е закваска за кефир
в нея. Друг вар и ан т е да д об ави те 1/2 чаша о т суроватка
о т кефир към в о д ата. Д олейте т а з и вода в буркана,
д о к а т о т я напълно покрие зеленчуците. Важно е зеленчуците
да са изцяло п о к р и т и с в од ата, за щ о то ако го р н и я т слой
о с т а н е без вода, ще мухляса. Не забравяйте да о с т а в и т е поне
два с а н т и м е т р а и половина празно п р о с т р а н с т в о в буркана,
за щ о т о зеленчуците ще увели чат обема си по време
на ф ер м ен тац и я та. З а т в о р е т е п л ъ тн о с капачката
и о с т а в е т е на стай н а т е м п е р а т у р а да ф ерм ен ти ра
в продължение па седмица. В ъвед ете зеленчуците
п остеп ен н о, к а т о зап о ч н ете с малки количества. Тези
зеленчуци и т е ч н о с т т а , в к о я т о са ф ерм ентирали, са чудесна
проби оти чн а храна, подпомагаща храносмилането.
В Т О Р А Ч A С Т | 265
5
Лечение
Зел енчукова т у р ш и я
Тази п роби оти чн а храна се съ сто и о т вкусни ф ерм ентирали

зеленчуци и прекрасен сок за пиене, пълен със с т р а х о т н и
храни т е ш и вещ ества и полезни бактерии. В п е т л и т р о в
емайлиран съд или голям стъ кл ен буркан сл ож ете едро
нарязана цяла зелка, средно голяма глава цвекло, нарязана
на л ен ти , чаена лъжичка семена о т копър или сух или пресен
копър и шепа обелени скилидки чесън (зеленчуците т р я б в а
да за е м а т п олови н ата о т съда). Д обавете две супени лъжици
висококачествена морска сол. чаша суроватка о т кефир
и д опъ лн ете догоре с вода. С лож ете една чиния о тго р е,
за да държи зеленчуците изцяло п о то п ен и 6 м а р и н а т а т а ,
ако го р н и т е о с т а н а т сухи, ще мухлясат. О с т а в е т е да
ф е р м е н т и р а т в продължение на седмииа-две на ста й н а
те м п е р а т у р а . К огато са го т о в и , зеленчуците т р я б в а да са
меки и с о с т ъ р вкус. За да с п р е т е ф ер м ен тац и я та, п р и б ер ете
съда 6 хладилника. М о ж ете да д о б авяте т е з и зеленчуци към
супи и задушени ясти я, да п и е т е сока о т т я х , разреден с вода
заедно с х р ан ат а или между хран ен и ята и да ядеше
зеленчуците с месо. К огато с о к ь т и зеленчуците зап о ч н ат
да намаляват, д о б авете прясно зеле, цвекло и чесън, малко сол
на Вкус, д о л е й т е вода догоре и о с т а в е т е да ф е р м е н т и р а т
о т н о в о при ст а й н а т е м п е р а т у р а . Към т а з и ту р ш и я м о ж ете
да д о б ави те няколко розички карфиол, нарязан морков,
брюкселско зеле и броколи. М ож ете да п одд ърж ате т а з и
ту р ш и я вечно, к а т о д о б а в я те пресни зеленчуци към пея.
С о к ъ т о т т у р ш и я т а е чудесно лекарство за всякакви
стом аш н и р азс т р о й с т в а, възпалени венци и възпалено гърло.
266 £ В Т О Р А Ч А С Т
А е че и и е
М н о г о п р и я т н а р е ц е п т а за зеле
*А зелка, нарязана на дребно

голям морков, нарязан на лентички
А глава лук, ситно нарязана
домат, ситно нарязан
супена лъжица счукан чесън
П о к р и й те д ъ н о т о на т и г а н а с домашен бульон, д о б авете

3 до 5 супени лъжици ж и вотинска мазнина (каквато и да е)
и о с т а в е т е да заври. Д обавете зелето, моркова, лука, со л та
и пипера. П о кр и й те с капак и г о т в е т е на бавен огън в
продължение на 30 м инути. П ри б авете нарязания на с и т н о
д о м а т и чесъна, разбъркайте, г о т в е т е още 3 м и н ути и
свал ете о т печката. Д обавете половин чаша домашен кефир,
кисело мляко или заквасена см етана. С ерви рай те с месо.
Б ъ р зо з е л е н ч у к о в о ризото
2 тиквички или 'А средно голяма тиква
1 чушка (червена, жълта или зелена или комбинация о т
различни цветни чушки)
супена лъжица доматено пюре
С т о п е т е около 50-100 грама масло или друга ж ивотинска

мазнина в ти ган . Д обавете н арязани те на л е н ти ти квички
или н арязаната па лен ти чки ти к в а, лука, чесън, н арязан и те
на л ен т и чушки, д о м а т е н о т о пюре, овкусете със сол и пипер
на вкус. П о к р и й те с капак и о с т а в е т е за 10 м и н ути на много
бавен огън. Друг в ар и ан т е да зап ърж и те зеленчуците на бавен
огън, к а т о ги разбърквате постоян н о. Разбъркайте добре
В Т О Р А ч * е т I 267
Лечение
u сер ви р ай те с голямо количество студ ен о пресован зех ти н и

прясно нарязан копър или магданоз. Чудесна гарн и тура зам еся
и риба.
„Картофено пюре“ о т карфиол

голяма глава карф и ол, нарязан а на п а р ч е т а
Уа чаш а масло или V* чаш а дом аш но кисело мляко
сол и п ип ер на вкус
м агданоз и червен п ип ер за гарниране
С вар ете карфиола, д о к а т о омекне. О т ц е д е т е го.

П аси рай те го в блендер или с п асатор. Д обавете м асл ото или
ки село то мляко, с о л т а и пипера и п аси рай те хубаво.
П р и т о п л е т е го о т н о в о и серви рай те. Гарнирайте с магданоз
и червен пипер.
П ю р е т о о т карфиол може да се сложи в т а в а за печене, да се
поръси със сирене Чедър и да се затопли във ф урната, д о к а т о
с и р е н е т о се ст о п и , (Р е ц е п т а т а ни е любезно п редоставена
о т Млейн Готш ал)
Печени зеленчуци
М ож ете да и зп е ч е т е всякаква комбинация о т следните

зеленчуци:
Лук, бял или ч ервен , или ш а л о т

Чуш ки - червен и , ж ъ л т и , ор ан ж еви или зелени
Брю кселско зеле
Т и кви ч ка или т и к в а
Големи гъби
Ряпа и/или цвекло
Сини д о м а т и (п ат л а д ж а н и )
Лечение
Обелеше лука и го нарежеше на половини или ч е т в ъ р т и н и . Не е

нужно да б ел и те ш алота, м о ж ете да го п е ч е т е в обвивката му.
Н ар еж ете ч у ш ки те на ч е т в ъ р т и н и , м ахн ете сем ките.
О т с т р а н е т е вън ш н и те л и с т а на брю кселското зеле.
О белете и н ар еж ете на големи кубчета т и к в и ч к и т е или
тиквата.
М ахнете сем ки те о т т и к в и ч к и т е или т и к в а т а . Н а т р и й т е
п а р ч е т а т а със сол.
О б ел ете и н ар еж ете на л е н т и ряп ата, м ахн ете сем ето.
О белете ц векл о то и го н ар еж ете к а т о чипс.
Н ар еж ет е си н и т е д о м ати на кубчета и ги н а т р и й т е сьс сол.
Д обавете голямо коли чество ж ивотинска мазнина на
зеленчуците, слож ете ги в т а в а и п е ч е т е на 160-180 градуса
за 20—40 м и н ути или д о к а т о м о ж ете да ги р азр еж ете лесно
с о с т ъ р нож. С ер ви р ай те към месо или риба.
7. Домашни печива
Основна рец еп та за хляб/кекс/мъфини
2 V i чаш и и полови на смлени бадеми
% чаш а м еко масло (или к о ко со в о масло, гъш а или п а т е ш к а мас,
или дом аш но кисело мляко, или заквасен а с м е т а н а )
3 яйца
М ож ете да си ку п и те смлени бадеми о т п о в е ч е то магазини

за здравословни храни. В м есто смлени бадеми м о ж ете да
п олзвате орехи, пекан. лешници, ф ъстъци, борови ядки,
слънчогледови и ти кв ен и семки или смес о т всички изброени
по-горе, к о и т о да см ел и те 6 блендера, д о к а т о не п о с т и г н е т е
консистенция на брашно.
втора ч а с т ! 269
Аечение
С м есете добре Всички сьстаВки изброени по-горе. Може да

д о б ави те повече или по-малко бадеми, за да п о с т и г н е т е
по-гъста или по-рядка смес. Н ам азиете т а в а т а с масло или ги,
слож ете по с т е н и т е й намазнена х а р т и я за печене и и зси п ете
см еста в ъ т р е . П е ч ет е във ф урн ата на 150 градуса за около
час. О т време на време п роверявай те с ч и с т нож. Ако н о ж ъ т
излезе сух о т п еч и во то, т о е го то в о .
За да н ап р ав и те различни вариации на т о з и хляб, м о ж ете да
д о б ави те сол, пипер, сухи подправки, д о м ате н о пюре,
настъргано сирене Чедър (ако се понася добре), ядки, семена,
сушени плодове, пресни или замразени горски плодове,
парченца ябълка за го тв ен е, н астърган морков, парченца
т и к в а (без к о р а т а и сем ен ата). Ако и ск ате да подсладите
см еста, д о б авете 1/2 чаша мед и/или 1 1А чаша сушени плодове
(фурми, кайсии, стаф иди, смокини) и/или 2 зрели банана. Ако
суш ените плодове са много тв ъ р д и , н аки сн ете ги във вода
за няколко часа, за да ом екн ат, или ги к и п н е те в малко вода.
И м провизирайте и п р а в е т е ваши собствени вариации.
М о ж ете да п е ч е т е т а з и смес к а т о хляб или кекс или в малки
х ар ти ен и с ъ д ч ет а к а т о мъфини, а м о ж ете и да п р ав и те
о т нея блага за пица. Тя е много лесна за п ри готвян е дори
и за н ай -н ео п и тн и те готвач и .
Ако след първия о п и т да дадеше п еч и в о то у с т а н о в и т е ,
че п а ц и е н т ъ т не го понася (получава коремни бож и
или диария), о п и т а й т е да о с т а в и т е б р аш н о то о т ядки
да ф ер м ен ти р а или о с т а в е т е я д к и т е и сем ен ата да
ф е р м е н т и р а т , преди да ги н ап рави те на брашно. Я дки те
и сем ен ата съ държ ат в ещ еств а (ф и т а т и , феноли, оксалати,
фибри и други), к о и т о м о г а т да затрудш нп храносмилането
при някои хора. П о к р и й те я д к и т е или б р аш н о то о т ядки
с малко суроватка и о с т а в е т е да ф е р м е н т и р а т при стай н а
т е м п е р а т у р а за 24 часа, о т ц е д е т е и използвайте за печене.
270 ! В Т О V А Ч А С Т
Ле че ни
Ако никакви ядки не се п онасят, о п и т а й т е да о с т а в и т е

слънчогледови семки да п окълнат и ги см ел ете на брашно
за печене.
Пица
П р и г о т в е т е т е с т о по г о р н а т а р ец еп та. Р а зс т е л е т е го
с дебелина два с а н т и м е т р а в т а в а за печене, п о к р и та с
намазнена х а р т и я за печене. П е ч е те във ф урн ата на 150
градуса за около 30 м инути. П роверявай те със сух нож, за да
в и д и т е дали е го то в о .
О с т а в е т е да изсти не. Н ам аж ете о т г о р е д о м атен о пюре
и п о р ъ с е т е със сол. Върху д о м а т е н о т о пюре м о ж ете да
сл о ж и те всякаква плънка по избор: лентички червени,бкьлти/
зелени чушки, гъби, парченца сго тв ен о месо или наденица,
парченца д о м а т , нарязани зелени растен ия, аншоа, риба, /
скариди, ананас и т .н .
С лож ете н астъргано т в ъ р д о сирене (чедър и/или пармезан)
върху плънката, ако п а ц и е н т ъ т ви вече понася сирене. Ако
си р ен ет о не се понася, м о ж е т е да използвате домашно
п р и го тв ен а майонеза в м е с т о него.
8. Д есер ти
Печени ябълки
П о ч и с т е т е няколко големи ябълки о т сърцеви н ите с о с т ъ р

нож. Н апълнете всяка ябълка с една чаена лъжичка мед, една
чаена лъжичка масло, смлени или нарязани кайсиеви ядки (или
орехи, или други ядки, или изсушен кокос). Д обавете по една
сушена кайсия, нарязана на дребно, на всяка ябълка
Аечепие
(по желание). П е ч е т е 6ъВ фурна на 160-180 градуса

&продължение на 20-25 м инути.
Крем карамел
П р о д у к т и за едн а порция:
1яйце
3 супени лъж ици бода
ч аен а л ъ ж и ч к а мед
смляна канела
У множ ете п р о д у к т и т е по броя на п орц и и те, к о и т о и ск ате

да п р и г о т в и т е .
С м есете добре всички съставки. И зсип ете във формички
за крем карамел (или други порцеланови съдчета):
т р я б в а ви по един съд на порция. П оръ сете с канела. Загрейте
предварително ф урн ата до 150 градуса.
П е ч е т е в продължение на 30 -4 0 м инути.
Пудинг с ябълки
4 ябълки за г о т в е н е
2 яйца
о с т а т ъ к ъ т о т и з с т и с к в а н е т о на килограм и половина
м оркови, смляни много с и т н о
10 суш ени кайсии
Уг чаш а мед
Уг чаш а неподсолено масло
Н ар еж ете ябълките на п а р ч е та и ги сл ож ете на д ъ н о т о на

т а в а т а . Н ар еж ете суш ените кайсии на малки парченца.
С м есете яй ц ата, м аслото, м орк ови те, н арязан и те сушени
кайсии и меда. С лож ете с м еста върху ябълките и разбъркайте
леко. П е ч е т е във ф у р н ата на 160 градуса за около 40 минути.
272 \ в т о р а чле т
Лечение
Я бълков пай
4 големи ябълки за г о т в е н е
ш епа с т а ф и д и
'А чаш а мед
чаш а пресен или зам разен касис
2 -3 чаш и т и к в а , обелена и нарязан а н а с и т н о
2 чаш и сутиени ф урм и без к о с т и л к и
чаш а леш ници
Уг чаш а смлени бадеми
Н аки сн ете леш ниците в qpoB am ka и о с т а в е т е да п р е с т о я т

една нощ. О т ц е д е т е ги. Н акиснете ф урм и те в 2 чаши вода
за 2 -3 часа или за цяла нощ. О т ц е д е т е ф урм и те и слож ете
в о д а т а о т т я х в т а в а т а . Д обавете п о ч и с т е н и т е и нарязани
на парченца ябълки, с т а ф и д и т е и касиса. Разпределете ги
равно и п о р ъ се те със см лените бадеми. С лож ете мед о т г о р е
и го разпределете равно.
Н аси рай те в блепдера ф урм ите, т и к в а т а и леш ниците.
Разпределете равно т а з и смес о т г о р е върху пая. Н а т и с н е т е
леко с лъжица или нож, т а к а че да изглежда к а т о пай. П е ч ете
на 150-170 градуса за час.
Т орта с ти к ва
6 яйца
2 чаш и н а с т ъ р г а н а (п л ъ т н о напълнени) т и к в а с м е с е с т а т а
ч а с т о т сладък п о р т о к а л (ам ерикан ски о рех или друго)
Уг чаш а мед
Уг чаш а масло (или ги, к о ко со в о масло или г ъ ш а /п а т е ш к а мас)
3 чаш и смлени бадеми
3 средн о големи ябълки
А ечени а
Н ам ази ете т а в а т а и п о к р и й те д ъ н о т о й с ябълките,

п о чи стен и о т сърцеви н ата и нарязани на лентички. Ако
храносм илателната си стем а на п ац и ен та е чувстви тел н а,
о б ел ете ябълките. В протиВ ен случай м о ж е т е да ги о с т а в и т е
с к о р а та.
П аси рай те о с т а н а л и т е съставки в блендер и разпределете
с м ест а върху ябълките. З аравн ете и п е ч е т е на 150-170
градуса в продължение на 40-50 минути.
Т орта IIuHokuo
2 чаши лешници
чаша мед (250 ml)
4 яйца
150 грама неподсолено масло, за предпочитане органично
4 мандарини за декорация
П редварително загр е й те ф у р н ата до 175-200 градуса.

И зп еч ете леш н и ци те във ф урн ата и о б ел ете кож ичката им.
З ап азете една чаша о т я д к и т е за крема и см ел ете о с т а н а л и т е
на грубо брашно.
Н ап р авете 4 кр ъ гч ета о т х а р т и я за печене, д о с т а т ъ ч н о
големи, за да п асн ат в голяма чиния за т о р т а , и ги нам аж ете
с масло. Разделете б е л т ъ ц и т е на я й ц а т а о т ж ъ л т ъ ц и т е .
Р азбий те на сняг б е л т ъ ц и т е с половината о т меда.
В нимателно д о б авете см лените лешници. Разпределете
с м ест а върху ч е т и р и т е к р ъ гч е та х а р т и я за печене и п е ч е т е
5 -1 0 м и н ути. О с т а в е т е ги да и з с т и н а т и о т с т р а н е т е
хартията.
Крем: С т о п е т е м аслото, к а т о го о с т а в и т е за няколко часа
на ст а й н а т е м п е р а т у р а . Р азбий те ж ъ л т ъ ц и т е с о с т а т ъ к а о т
меда, д о к а т о увеличат обема си и побелеят. П ри б авете в ъ т р е
м аслото, к а т о го д о б авя те малко по малко.
274 \ в т о р а ч а с т
Лечение
Н ачуп ете на едри п а р ч е т а о с т а н а л и т е лешници, к а т о

о с т а в и т е 10-15 цели за декорация.
Н ам аж ете б л ата с крема, к а т о п о р ъ си те всеки слой
с н а т р о ш е н и т е на едро лешници! П о к р и й те т о р т а т а
с т ъ н ъ к слой крем. О белете м андарините и ги разделете
на парченца. У красете т о р т а т а с п арчен цата мандарина
и ц ел и т е лешници. О с т а в е т е да п р есто и в хладилника.
Пай с ф ъстъчено масло

6 яйца
2 супени лъжици масло
чаша фъстъчено масло
2 чаши смлени моркови, о т които е отцеден сокът (можете
да използвате и ти ква - обелена и настъргана много фино)
54 чаша мед
чаша смлени бадеми
2 големи ябълки за готвене
шепа стафиди
О белете ябълките, н ар еж ете ги на малки парченца и ги

сл о ж ете в намазнена т а в а . П о р ъ сете с т а ф и д и т е върху тя х .
С лож ете о с т а н а л и т е съ ставки в блендер и п аси рай те добре.
И зси п ете см еста върху ябълките. Заравнете и п е ч е т е
на 150-170 градуса в продължение на 40 -5 0 минути.
Руски крем
П р о д у к т и за една порция:
2 жълтъка
54-1 чаена лъжичка мед
Умножете продуктите по броя на порциите, които искате

да приготвите.
Лечение
Руският крем може да се използва в м е с т о см етан а за плодове,

а м о ж ет е и да го с е р в и р ате сам остоятел н о, поръсен с малко
н атр о ш ен и ядки или парченца плодове. Той може да се
използва и к а т о крем за т о р т а . Разделете ж ъ л т ъ ц и т е о т
б е л т ъ ц и т е . Д обавете меда към ж ъ л т ъ ц и т е и разби йте,
д о к а т о с м е с т а се сгъ сти и п о ч т и побелее. Освен че е много
вкусен д е с е р т , к р е м ъ т има много добро хранително
съдържание. Н абавяйте си я й ц а т а о т надежден източник.
Най-добри са орган и чн и те яйца о т свободно отглеж дани
кокошки.
Ябълков сос
5-6 ябълки за готвене
Уг чата масло
1-2 чаши вода
мед за подслаждане
О б ел ете и п о ч и с т е т е ябълки те о т сърцевините, н ареж ете

ги на п а р ч е т а и ги задуш ете в т и га н с водата, д о к а т о
ом екн ат. С валете о т огъня и д о б а в е те м аслото. О с т а в е т е
да и зсти не, нам ачкайте и подсладете с мед на вкус.
М о ж ете да п р и г о т в и т е по същия начин и сос о т круши,
к а т о може и да не ги подслаждате, за щ о то т е са сладки.
Този сос може да се съхранява в хладилник и може да се сервира
с малко кисело мляко, н атрош ен и ядки, Руски крем или
са м о сто я тел ен д есер т.
Т орта за рожден ден
П р и г о т в е т е ябълков сос о т 5 -6 ябълки за го тв е н е

и о с т а в е т е да изсти не. Н ап равете го по-сладък, за щ о т о
т е с т о т о за т о р т а т а не се подслажда. М ож ете да
XI V ■ * С п и V
п р и г о т в и т е и сос о т круши в м ес то о т ябълки. Ако с т е

въвели заквасена см етана, използвайте нея в м е с т о ябълковия
сос. Р азбий те 750 грама заквасена см етан а с мед на вкус, к а т о
я н ап р ав и те д о с т а сладка. Ако заквасената см етан а е т в ъ р д е
гъ ста, д о б авете малко суроватка, преди да я разби ете.
Разделете ж ъ л т ъ ц и т е о т б е л т ъ ц и т е на ш е с т яйца в две
големи купи. Разбийте ж ъ л т ъ ц и т е , д о к а т о се с г ъ с т я т
и побелеят. Разбийте б е л т ъ ц и т е на сняг. С м есете ги
и д о б а в е т е две чаши смлени бадеми. Разбъркайте добре.
П е ч е т е във форма за т о р т а върху намаслена х а р т и я за печене
в продължение на 4 0 -6 0 м и н ути на т е м п е р а т у р а 150 градуса.
П ро б вай те със сух нож дали е г о т о в о (ако е го т о в о , н о ж ъ т
т р я б в а да излезе сух о т т е с т о т о ) . В р ем ето за печене
е различно в зависим ост о т ф урната. К огато б л а т ъ т се
изпече, о с т а в е т е го да изсти не.
Сега започва веселата ч а с т . О т р е ж е т е с дълъг нож го р н ата
ч а с т на блата, к а т о о т р я з а н и я т слой не бива да е по-дебел о т
с а н т и м е т ъ р . С лож ете го н астрана, за да го и зползвате за
капак на т о р т а т а после. И здълбайте т о р т а т а внимателно,
к а т о о с т а в и т е само с т е н и т е - т р я б в а да изглежда к а т о
чиния, г о т о в а за напълване. Н апълнете т о р т а т а с пластове
ябълков сос (или р азб и та заквасена см етана), замразени
малини, н атр о ш ен и ядки и т р о х и т е о т в ъ т р е ш н о с т т а
на т о р т а т а , к о и т о с т е издълбали с лъжица. М ож ете да
и м п рови зи рате - използвайте различни горски плодове,
череш и, парченца пресни плодове, н атрош ени ядки и семена
(сусам, маково семе и слънчоглед). К огато напълните т о р т а т а ,
п о к р и й те я с горния пласт, к о й т о по-рано с т е отделили.
Н ам аж ете останалия ябълков сос (или разб и та заквасена
см етана) о т г о р е и украсете. За украса м о ж ете да използвате
пресни плодове, горски плодове, ядки и изсушен кокос. След
и о I » ч а с т 277
I
А е u if и и е
к а т о я украсите, слож ете т о р т а т а Вхладилник. Най-добре

е да я п р и г о т в и т е на деня преди п а р т и т о , за да може да попие
през н ощ та.
Това е о сн о в н ата р ец еп та. М ож ете да и м п рови зи рате, к а т о
д о б авя те семена, н атрош ен и ядки, настърган морков или
т и к в а в т е с т о т о , преди да го и зп ечете, да п ълни те
т о р т а т а с различни комбинации о т плодове и горски плодове
и да я украсявате, к а к т о ви харесва. Д ец ата о б и ч ат да
у ч а с т в а т в украсяването. Всички съставки за украса, к о и т о
посочих, са по желание в зависим ост о т п р ед п о ч и тан и я та
и ч у в с т в и т е л н о с т т а на в а ш е т о сем ейство. За украса м о ж ете
да п олзвате плодове, горски плодове, семена, пресни л и ста
м е н т а и кокос.
Бананов сладолед
К упете п редварително зрели банани (с кафяви т о ч и ц и по

к о р а т а), о б ел ете ги и ги сл ож ете във фризера. В деня, в к о й т о
и ск а т е да п р и г о т в и т е сладоледа, и звад ете зам ръзналите
банани и ги о с т а в е т е 6 с т а я т а за около 30 м и н ути да се
р азм р азят леко. П асирайте ги. Д обавете малко вода,
за да п о с т и г н е т е кремообразна консистенцця. М ож ете да
д о б ави те и малко пресни или замразени горски плодове,
парченца плодове, сушен или пресен кокос и малко натрош ени
ядки в см еста, за да н ап р ав и те различни вкусове.
Млечен сладолед
М ож ете да зап очнете да п р и г о т в я т е т о з и сладолед, след к а т о

вече с т е въвели заквасената см етан а в д и е т а т а . Разбийте
половин л и т ъ р о т п р и г о т в е н а т а о т вас заквасена см етан а с
мед на вкус. О т д е л е т е два ж ълтъка о т б е л т ъ ц и т е и ги
разби йте по отделно, д о к а т о б е л т ъ ц и т е с т а н а т на сняг, а
з
278 % в т о р а ч а с т
А ече н и е
ж ъ л т и ц и т е с т а н а т бледо ж ъ лти и гъсти. С м есете разбития

крем с р а з б и т и т е ж ълтъци и добавете Всякакви плодове,
горски плодове, ядки, семена и подправки на вкус. Разбъркайте
добре, след т о в а до бавете внимателно б е л т ъ ц и т е на сняг.
С лож ете в найлонови пликчета и залф азете веднага.
Пресен кокос
К о гато купувате кокосов орех, вним авайте да няма

пукнатини и други повреди по кората. П риближ ете ореха до
у х о т о си и го раздрусайте. Ако е здрав, ще ч у е т е плискащия се
сок о т в ъ т р е . К огато е повреден и с о к ь т му е изтекъл,
о р е х ъ т е гранясал и нс с т а в а за ядене.
К о гато д о н е сете кокосовия орех вкъщи, започва забавната
ч а с т . Ще ви т р я б в а о т в е р т к а и чук. На върха на кокосовия
орех има т р и то ч к и . П р о в р ете о т в е р т к а т а през две о т
т е з и т о ч к и , за да п р о б и ете две дупки. И зц ед ете сока през
една о т дупките и о с т а в е т е през д ругата да влиза въздух.
С о к ъ т е много хранителен и може да се ползва за го тв е н е или
да се пие так а. С о к ъ т т р я б в а да има свеж сладък вкус. Ако има
вкус на гранясало, няма смисъл да разчупвате ореха, защ о то
т о й няма да стаВ а за ядене. След к а т о и зц е д и те сока,
р азб и й те ч еруп ката с чук и о т д е л е т е я д к а та о т черупката.
И зм и й те яд к ата с вода, за да о т м и е т е м алките парченца о т
черупката. Има няколко начина да го и дете:
• Н ар еж ет е я д к а т а на малки парченид и я консум ирайте

т а к а . Я дк ата има много п р и я тен сладък вкус.
• С м елете я д к а та в блендера и н ап р ав ете бонбони
(следващ ата р ец еп та).
• С лож ете я д к а т а в сокоизстисквачката, за да нап равите
г ъ с т кокосов крем, к о й т о може да се р азтв о р и с вода, за да
5
В Т О Р А Ч А С Т £ 279
Лечение
се получи вкусно кокосово мляко. К р ем ъ т и м л якото м о г а т

да се д о б авят към го тв ен и ясти я, да се използват
за дресинг на плодови и зеленчукови салати, к а т о крем
за т о р т и или к а т о з а м е с т и т е л на сладък крем.
• Н ар еж ете на дребно кок осовата ядка и я използвайте в
печива, домашен сладолед и други д есе р ти , супи, задушени
я с т и я , салати и сосове.
Тук е м о м е н т ъ т да обърнем специално внимание да д е ц а т а и

в ъ з р а с т н и т е с диария. К окосъ т съдържа много фибри и може
да влоши диарията, т а к а че първоначално предлагам да м и н ете
кокоса през сокоизстисквачката, к о е т о щ е о тд ел и ф и б р и те
о т о с т а н а л и т е съставки. По т о з и начин м о ж е т е да се
наслаждавате на прясно кокосово мляко и пресен кокосов крем,
к а т о извлечете всички полезни съ ставки о т т я х без ф и бри те.
Кокосови бонбони
средно голям кокосов орех
чаша сушени плодове (о т следните: кайсии, смокини, фурми
или стафиди, както и смес о т тях). Плодовете не бива
да съдържат сорбат или да са посипани с нишесте.)
чаша сусам или смлени бадеми
Н аки сн ете суш ените плодове за 6 -8 часа. О т ц е д е т е ги.

П р о б и й те две дупки в кокосовия орех и и зц е д е те т е ч н о с т т а .
П р е ц е д е те т е ч н о с т т а през фина цедка и зап азете.
О белете кокосовия орех и и зм и й те ядката, за да м ахнете
малките парченца черупка. Д обавете кокосовата ядка на
д о с т а т ъ ч н о малки парченца в блендера или сокоизстисквачката.
П р и б авете суш ените плодове и см елете. Разбъркайте добре
6 блендера или на ръка. Ако с м е с т а е т в ъ р д е q x a , д о б авете
малко о т кокосовата т е ч н о с т , к о я т о с т е запазили.
280 | » Т о f л ч а с т
Лечение
Оформеше с р ш е малки т о п ч е т а о т см еста и ги оваляй те 6

сусам или смлени бадеми. С лож ете 6 голяма чиния и п р и б ер ете
в хладилника или зам разете.
9. Р ецепти без яйца

Я й ц ата се използват в п еч и вата к а т о скрепител на всички
останали съставки. Някои деца обаче са със същинска алергия
към яйца и т р я б в а да ги избягват. С ледните съставки м о г а т
да д е й с т в а т к а т о скреп ител във в аш и те печива в м ес то
яй ц ата:
• Ж елатин, р азт в о р ен в малко количество гореща вода;

• Тиква, печена и намачкана;
• Банан, намачкан;
• Круша, печена и намачкана или направена на сос;
• Тиквичка, печена, намачкана и отц еден а.
Т есто за хляб/кекс/мъфин без яйца

2 чаши смлени ядки (бадеми, кашу, орехи, лешници и др.)
3 супени лъжици масло (или кокосово масло, ги, гъша или
патешка мас)
2 чаши сварена и намачкана тиква
(люже и ябълков или крушов сос)
За да п р и г о т в и т е т и к в а т а , я н ар еж ете на п ар ч ет а и м ахн ете

сем ки те. С лож ете я в т а в а за печене с о т р я з а н о т о надолу и
п е ч е т е във ф урната, д о к а т о омекне съвсем (т а к а че през нея
много лесно да минава нож). Охладете, и звад ете м е с е с т а т а
ч а с т о т нея и я нам ачкайте с вилица.
В Т О Р А Ч А С Т } 281
Аечени е
Можеше да импровизираше, к а т о добави те към р е ц е п т а т а

мед, сушени плодове, н атрош ен и ядки, настърган кокос. горски
плодове и парченца плодове.
С м есете добре всички съставки. С лож ете в добре намислена
т а в а за печене и п е ч е т е във ф урн ата на 150-170 градуса около
45 -6 0 м инути. О т време на време п роверявай те със сух нож
дали е г о т о в о (н о ж ъ т т р я б в а да излезе сух о т т е с т о т о ) .
Ако до бави те 2 супени лъжици ч и с то д ом атено пюре
(съдържащо само д о м ати и нищо друго) и малко сол и пипер към
съ щ ата смес, м о ж ет е да си нап равите б л ат за пица. Р азстел ете
см еста върху х ар ти я за печене и о ф о р м ете с лъжица.
Е ксп ер и м ен ти р ай те със собствен и вари ан ти, к а т о
използвате налични позволени съставки. Е т о няколко примера
за р е ц е п т и без яйца, к о и т о м о ж ете да п р и г о т в я т е .
Бананови мъфини без яйца

2 чаши кашу или други ядки
2 зрели банана
4 чаени лъжички мед
4 чаени лъжички желатин на прах или на кристали
4 до 8 чаени лъжички кокосово или краве масло
С м елете я д к и т е на брашно (м ож ете да и зползвате и смлени

бадеми). Н ам ачкайте банана. Р а з т в о р е т е ж елатин а на прах
в половин чаша гореща вода.
С м есете всички съставки. Н апълнете формички за мъфини със
см еста и п е ч е т е на 150-170 градуса 6 продължение на 15-20
м инути.
М ож ете да разнообразите т а з и р ец еп та, к а т о сл ож и те в
с м ест а различни горски плодове, парченца други плодове,
н атр о ш ен и ядки или семена (слънчогледови семки, сусам или
ти к в ен и семки).
282 | в I о р а ч а с т
Лечение
Великденски яйца без яйца

2 чаши пекаи
шепа кокособи стърготини
4 супени лъжици масло или ги
2 супени лъжици мед
Р азб и й те 6 блендер добре всички съставки, д о к а т о не с т а н а т

на фина п аста. О ф о р м ете малки яйчица с ръце. С лож ете ги във
фризера, д о к а т о не с т а н а т г о т о в и за ядене.
О т т а з и смес м о ж ете да п рави те различни бисквити, к а т о
използвате формички за д етски бисквити. Р азстел ете см еста
с дебелина един с а н т и м е тъ р на добре намаслена тав а. Сложете
във фризера за два часа ш и повече, и звадете т е с т о т о и
н ареж ете в различни форми (к вад ратчета, ж и вотни , т р а к т о р и
и други). М ож ете да д ад ете на д ец ата да ги изреж ат.
Бисквити/крекери без яйца

2 супени лъжици масло (кокосово масло или патешка/гъша мас)
2 чаши смлени ядки (бадеми, лешници, орехи или други)
2-3 супени лъжици бода (или бадемово мляко или кокосово
мляко)
М ож ете да импровизирате, к а т о добави те към см еста

подправки, канела, червеи пипер, л ю т пипер, череп пипер, сол,
настъргано сирене Чедьр (ако се понася добре) или ф ъстъчено
масло.
С м есете с ъ с т а в к и т е добре. Р а зс те л е те т ъ н ъ к п л аст о т
т е с т о т о върху дъска, поръсена с малко н атрош ени ядки.
Н а р еж ет е на к в а д р а т ч е т а ш и други форми. П о р ъ сете малко
едра сол, маково семе, кимион или семена о т кориандър
о т г о р е . П е ч е т е във ф у рн ата в добре намаслена т а в а на 150
градуса в продължение на 10-15 м инути.
в т о р а ч а с т I 283
Лечение
Плодов д е с ер т без яйца
1. П аси рай те с блендер или н ареж ете на дребни парченца

горски и други плодове и п о к р и й те д ъ н о т о на т а в а т а
за печене със см еста. Много п р и я тн и комбинации са сини
сливи и ябълки, круши и малини, череши и ананас, ябълка и
касис.
2. С и п е т е около 3 чаши смлени бадеми върху п лодовете.
3. П о р ъ с ете с Vi чаша н астърган кокос.
4. П о р ъ сете 1-2 чаши пекан на половинки върху кокоса
(м о ж ете да използвате и други едро н атрош ен и ядки,
с к а к в и то разполагате).
5. П о к р и й те с 200 грама масло, нарязано на п а р ч е т а (м ож ете
да използвате кокосово масло или ги в м ес то краве масло).
6. П е ч е т е на 160-175 градуса приблизително около 40
м инути.
Ябълков пай без яйца
1. Н апълнете т а в а т а за печене до половината с обелени и

нарязани на кубчета ябълки за го тв ен е и сини сливи (изва
д е т е к о с т и л к и т е преди т о в а ). В м есто сини сливи м о ж ете
да използвате касис, малини, къпини, круши, бъз и др.
2. И зси п ете половин чаша мед върху п лод овете и
разб ъркай те леко.
3- Н акиснете две шепи сутиени фурми в половин чаша гореща
вода, за да ом екн ат. О т ц е д е т е ги и ги използвайте
за т е с т о . В одата, в к о я т о са киснали, е много сладка
и м о ж е т е да зал еете п л о д о в ете с нея.
4. За да н ап р ави те т е с т о , п аси рай те ф урм и те с една чаша
смлени бадеми и две супени лъжици масло. О ф о р м ете с ръце
см еста на то п к а, сл ож ете я на голям л и с т х а р т и я за печене
или опаковъчно фолио и я р а з т о ч е т е във ф о р м а та на
284 | в т о р а ч а с т
Лечение
палачинка, д о с т а т ъ ч н о голяма, за да покрие изцяло т а в а т а .

М ахнете х а р т и я т а за печене и о с т а в е т е р а з т о ч е н о т о
т е с т о да покрие изцяло плодовете. Т е с т о т о т р я б в а да
покрива добре всички плодове. И зреж ете всичко излишно
и зап ълн ете д у п к и т е с него.
5. П е ч е т е във ф урн ата на 130-150 градуса в продължение
на 4 0 -5 0 м инути.
Бисквити без яйца

2 чаши смлени ядки (брашно о т ядки)
чаша сварена и намачкана тиква
сос о т 1 голяма круша
супена лъжица масло или друга позволена мазнина
С м есете добре всички съставки и о п е ч е т е малки бисквитки

на х а р т и я за печене на 150-160 градуса в продължение
на около 20 м инути.
10. Напитки
Мляко о т ядки/семена
М ож ете да използвате бадеми, слънчогледови семки, сусам,

кедрови ядки и други, за да п р и г о т в и т е мляко. О т бадеми
с т а в а най-хубаво мляко. М ож ете да д об ави те една чаена
лъжичка ленено семе, за сгъстяване. Н акиснете яд к и те/
сем ен ата във вода за 12-24 часа и ги о т ц е д е т е . С м елете ги
с блендера с вода: на една чаша ядки/семена д о б авете д ве-три
чаши вода. М ож ете да и зползвате и добра сокоизстисквачка,
за да см ел и те я д к и т е на п аста, к о я т о след т о в а да см еси те
с вода. Разбъркайте добре и п р ец ед ете през тен зу х или фина
втора ч а с т ] 285
Лечение
цедка и ще п олучите мляко. М ож ете да д о б ави те малко

накиснати фурми или стаф иди , д о к а т о паси рате, за да
подсладите м лякото. Ако с м я т а т е , че м л як ото е т в ъ р д е
гъ с т о , п р о с т о д о б а ве те малко вода. М ож ете да д об ави те
Mavko прясно изцеден сок о т ябълка или морков и ще получите
много вкусна и хранителна напитка.
Кокосово мляко
О с т а в е т е една чаша неподсладен настърган кокос да заври в

една чаша вода. О с т а в е т е да и зсти н е и п аси рай те в блендера.
П р е ц е д е те през тен зух или фина цедка.
Чай о т джинджифил
супена лъжица прясио смлян корен о т джинджифил
Йода
С лож ете в чайника смления корен о т джинджифил и добавете

вряла вода. П о к р и й те и о с т а в е т е да се задушава 5 -1 0 минути.
П р ец ед ете през цедка. Тази н ап и тк а загрява и подпомага
храносмилането.
Прясно изцедени сокове
И зползвайте само органични плодове и .зеленчуци

за п р и г о т в я н е т о на сокове. И зм и й те п лод овете и
зеленчуците и и зр еж е те излиш ното и разваленото о т тя х .
Не ги б ел ете и не м ахайте сем ки те им.
Много добро начало на деня е сок о т ананас, морков и малко
цвекло.
Н ай-лечебните сокове, а именно т е з и о т зелени растен и я
и зеленчуци, не са много вкусни. За да ги н ап р ав и те п р и я тн и
за пиене, препоръчвам да си п р а в и т е смеси о т различни
Лечение
плодове и зеленчуци. М ож ете да п р и г о т в я т е всякакви смеси, но

се с т а р а й т е да вклю чите:
• 50% високо лечебни съставки: морков, малко цвекло (не

повече о т 5% о т целия сок), целина, бяло и червено зеле,
маруля, зелени р астен и я (спанак, магданоз, копър, босилек,
пресни л и с т а о т коприва, л и с т а о т цвекло и л и с та о т
моркови).
• 50% вкусни съставки, за да п р и к р и е те вкуса на лечебните:
ананас, ябълка, портокал, грейпф рут, грозде, манго и т .н .
В аш и ят п ац и е н т може да пие т е з и сокове във вида, в к о й т о

с т е ги изцедили, или разредени с малко вода. Ако през деня
д е т е т о ви не желае да пие ч и с т а вода, м о ж ете да добавяте
малко о т т е з и прясно изцедени сокове към нея, за да
п р и г о т в и т е вкусна н ап итка. Първоначално зап о ч н ете е една
чаша сок дневно. Ако д е т е т о е малко, зап оч н ете с много малко
количество, например една чаена лъжичка дневно.
У величавайте д н евн ата доза много бавно, д о к а т о д е т е т о не
започне да пие по две чаши прясно изцеден сок дневно. Тези
сокове т р я б в а да се п и я т на празен стом ах. П одходящ ото
време е веднага след ставан е су тр и н и в ср е д а та на следобеда.
М ож ете да п р а в и т е ледени близалки о т сок овете. Н апълнете
ф орм и ч ки те за близалки с прясно изцеден сок и зам разете.
М ож ете също т а к а да н ап р ав и те ледени кубчета о т соковете,
к о и т о да се използват к а т о студени н ап и тк и в го р ещ о то
време. П р о с т о н а п и ш е т е ч а ш а т а с к у б ч е т а т а и д об авете
минерална вода (газирана или негазирана).
О с т а т ъ к ъ т о т м о р ко ви те след о т ц е ж д а н е т о на сока може да
се използва за печива заедно със смлени ядки или к а т о
зам ест и т ел на смлени ядки. М ож ете също т а к а да използвате
о с т а т ъ ц и т е о т другите плодове и зеленчуци според вашия вкус.
Лечение
Плодово см ути
М ож ете да п р и г о т в я т е всякакви комбинации. Ако си п р ав и те

кисело мляко и заквасена см етан а вкъщи, м о ж ете да ги слагате
в ш ей ковете. Е т о няколко идеи.
П аси рай те един банан с половин зряло авокадо, половин чаша
домашно кисело мляко или заквасена см етан а и малко мед
на вкус.
Половин авокадо, смесено с прясно изцеден сок о т ябълка,'
морков или прясно изцеден сок о т ананас.
Банан, смесен с прясно изцеден сок о т моркови (сок о т ябълки,
сок о т ананас, сок о т п ортокал и т .н .) и половин чаша кисело
мляко или заквасена см етана.
ферментирали пробиотични напитки
К а т о и зползвате суроватка за закваска, м о ж е т е да

п р и г о т в я т е вкусни ф ерм ентирали н ап итки за ц ял о то
сем ей ство. Те ще д о с т а в я т полезни бактерии, ензими
и много хранителни вещ ества, к о и т о се о т д е л я т в процеса
на ф ерм ен тац ия о т п лод овете и зеленчуците.
Суроватка о т к е ф и р или кисело мляко
П розрачн ата ж ълтеникава т е ч н о с т , к о я т о о с т а в а о т

о т ц е ж д а н е т о на ки селото мляко или кефира, се нарича
суроватка. Тя е много хран и телн а н ап и тк а и е чудесен
и зто ч н и к на п роби оти чн и бактерии . М ож ете да я добавяте
към прясно изцедени сокове, супи и задушени я с ти я . М ож ете
да й д о б ави те малко сол и подправки или да я п и е т е т а к а
или разредена с вода. М ож ете също т а к а да я използвате
за закваска, за ф ерм ен тац ия на зеленчуци, плодове, риба
и зърнени храни (к о гато с т е г о т о в и да ги въвед ете).
288 ! вт о Р А ЧАСТ
Лечение
Квас о т цвекло
Н ар еж ете средно голяма глава цвекло с нож. Не нарязвайте

ц векл о то в блендера, т ъ й к а т о т о в а ще го накара да
ф ер м ен ти р а т в ъ р д е бързо и да произвежда алкохол. С лож ете
ц векл о то в двулитроВ буркан, д об авете една-две q'neuu
лъжици висококачествена морска сол, чаша суроватка, п е т
скилидки чесън, чаена лъжичка прясно настърган корен о т
джинджифил (по желание) и допълнете с вода. О с т а в е т е на
т о п л о да ф ерм ен тира в продължение на 2 до 5 дена. След т о в а
съхранявайте в хладилник. П и й те разредено с вода. Д оливайте
вода в буркана, за да п оддърж ате кваса дълго време. К огато
започне да ст а в а блед на ц в я т , ц веклото е изхабено и т р я б в а
да зап о ч н ете отначало.
Квас о т други плодове и зеленчуци
М ож ете да п р и г о т в я т е квас о т всякакви комбинации

о т плодове, горски плодове и зеленчуци, т а к а че
експ ери м ен ти рай те. Друга хубава р е ц е п т а е квас о т ябълка,
джинджифил и малини. Н ареж ете цяла ябълка заедно със
сърцевината, н а с т ъ р ж е т е корена о т джинджифил (около
една чаена лъжица) и д о б авете една шепа пресни малини.
С лож ете ги в едн оли тров буркан, д о б авете половин чаша
суроватка и допълнете с вода. О с т а в е т е да ф ерм ен ти ра
за няколко дена на ст а й н а т е м п е р а т у р а и след т о в а
съхранявайте в хладилника. П и й т е го разреден с вода.
П родълж авайте да доли вате вода, д о к а т о п лодовете
се изхабят, и след т о в а н ап р ав ете нова смес.
В Т О Р А Ч А С Т | 289
Аечеине
П робиотичен дом атен сок
С м есете добре една чаша суроватка, една сушена лъжица

д о м ат е н о пюре, една чаша вода и малко сол на вкус.
11. Кисело мляко, кефир

и заквасена см етана
В началните е т а п и п о б еч ето п ац иенти с GAPS (не всички)
п о н асят п р о д у к т и т е о т козе мляко по-добре о т т е з и о т
краве мляко. З а т о в а о п и т а й т е първо с козе мляко. Горещо
препоръчвам да използвате само органично мляко. Ако не
м о ж е т е да н ам ер и те органично козе мляко, о п и т а й т е с краве.
Н ай-доброто мляко е сур овото органично мляко, к о е т о
не е било п астьоризирано или об раб отвано по к а к ъ в то и да е
начин. Всички млека, продавани по магазините,
са пастьоризирани, к о е т о променя с т р у к т у р а т а на м лякото
и разрушава много о т п олезн ите съ ставки в него. П р о ч е т е т е
главата за м лечн ите п родукти за по-подробна информация
за су р о в о то мляко. Много о т м леката в т ъ р г о в с к а т а мрежа,
освен че са пастьоризирани, п рем и н ават и през процес,
наречен хомогенизация, за да не се у тая в а м л якото
в б у т и л к а т а (т .е . изцяло с козм етична цел). Този процес
разгражда м а с т н и т е глобули и променя допълнително
с т р у к т у р а т а на м лякото, к а т о го прави вредно за н аш и те
тел а. С т а р а й т е се да купувате органично мляко, к о е т о не е
п р етъ р п ял о никаква преработка. Ако не е възможно да си
купувате непастъоризирано мляко, с т а р а й т е се да купувате
так о ва, к о е т о е преминало само през пастьоризация без друга
п реработка. Ако и т о в а не е възможно, купувайте органично
Лечение
мляко с е т и к е т , на к о й т о пише „прясно“. Въпреки че с

п астьоризирано и хомогенизирано, п р о ц е съ т на ф ерм ен тац ия
ще Възстанови 6 голяма сте п е н н еговата хранителна
стойност.
К о зето кисело мляко е д о с т а по-рядко о т к р авето . М ож ете да
го и зползвате к а т о н ап и тк а или да го и зц е д и те през теизух,
ако и ск а т е да го с г ъ с т и т е . Понякога и к р а в е то мляко е д о с т а
рядко, т а к а че м о ж ете да го п р ец ед и те през теи зух или да
н ап р ав и те о т него прясно сирене и суроватка.
За да н ап рави те кисело мляко, т р я б в а да слож и те б актерии
в п р ясн о то мляко. О т м агазините за здравословни храни или
о т малки д оставчиц и м о ж ете да си к у п и те закваска за кисело
мляко. М ож ете също т а к а да ползвате ж иво мляко о т
магазина за закваска. След к а т о н ап равят п ъ р в о т о си кисело
мляко, много хора после го ползват, за да заквасят следващ ата
п ар ти да. М ож ете също да зап ази те т е ч н о с т т а , к о я т о
о с т а в а о т о т ц е ж д а н е т о на м лякото, наречена суроватка,
в ч и с т сух буркан в хладилника и да я използвате
за закваска за следващ ата п ар ти д а кисело мляко. Ако в някакъв
м о м е н т се окаже, че в аш е то кисело мляко или qpoB am ka не
р а б о т я т вече, т р я б в а да зап оч н ете отн ачало със закваска или
с живо кисело мляко о т магазина.
След к а т о в ъ в ед ете ки селото мляко, препоръчвам да
в ъ в е д е т е негова разновидност, наречена кефир. К еф и рът
предизвиква no-изявена „реакция на и зтр еб ван е“, за т о в а
препоръчвам да се въвежда след ки селото мляко, к о е т о
е д о с т а по-меко. Освен полезни б актери и в зд р ав о то тял о
ж и в е я т и полезни дрожди, к о и т о го п ред п азват о т
п а т о г е н н и т е (лош и те) дрожди, например C andida albicans.
К еф и р ъ т съдържа т е з и полезни дрожди (к ак то и полезните
б актер и и ), к о и т о д ъ р ж а т под ко н тр о л п ато ген н и те .
•Л е чен ие
И н с т р ук ц и и за п р и го т в я н е н а кеф ир и ки село A u n ko
1. Ако използвате п астьоризирано мляко, о с т а в е т е един

л и т ъ р о т п р я сн о т о мляко (козе или краве) п о ч т и да заври
в тен д ж ера, к а т о о т време на време разбърквате. Трябва
да загр е ет е м лякото п о ч т и до завираме, за да разруш ите
б а к т е р и и т е , к о и т о може да са останали в м л якото и да
п о п р е ч а т на ф ер м ен тац и я та. Не го о с т а в я й т е да заври
обаче, т ъ й к а т о т о в а щ е промени с т р у к т у р а т а и вкуса му.
С валете т е н д ж е р а т а о т огъня. П о к р и й те с капака
и о с т а в е т е да се охлади, к а т о слож ите т е н д ж е р а т а
в студен а вода, д о к а т о м лякото не д о сти гн е т е м п е р а т у р а
около 40—45 градуса. Ако н ям а те подходящ т е р м о м е т ъ р ,
п р о вер явай те т е м п е р а т у р а т а на м лякото с ръка. В зем ете
една лъжица мляко о т т е н д ж е р а т а (използвайте ч и с т а суха
лъжица) и слож ете м л якото о т в ъ т р е ш н а т а с т р а н а
на к и т к а т а си. Ако го ч у в с т в а т е леко т о п л о , значи
т е м п е р а т у р а т а е подходяща.
Ако използвате сурово органично мляко, к о е т о не е
пастьоризирано или п рераб отван о по друг начин, не е
нужно да го загрявате, т а к а че м о ж ете да п ропуснете т а з и
стъ пка. Не забравяйте, че суровото мляко съдържа
б актери и , т а к а че ф ер м е н т а ц и я т а няма да е толкоВа
контролирана, к о л к о то при използването на загр я то
.мляко. Това означава, че в а ш е т о кисело мляко може да е
по-рядко или да има бучки или да е по-кисело, о т к о л к о т о
о ч аквате. Ако си и м а т е р а б о т а с капризен п ац и ен т, к о й т о
приема мляко само с определена консистениия, загр ей те
су р о в о то мляко п о ч т и до завиране, за да н ап р ав и те
ф ер м е н т а ц и я т а по-предвидима. Л ек о то загряване вкъщи
не е то л ко в а разруш ително за м лякото, кол ко то
п астьо р и зац и ята: т о ще убие б а к т е р и и т е и щ е промени
5
»‘i tr ч е n u v
някои съставки на м лякото, но далеч не толкова, колкото

пром иш лената п реработка.
2. Ако използвате за кисело мляко или кефир закваска на прах
о т магазина, т р я б в а първо да я р а з т в о р и т е в малко мляко,
преди да я слож и те в т е н д ж е р а т а . Ако използвате
произведения о т вас кефир или кисело мляко, или ако
и зползвате жив кефир или кисело мляко о т магазина,
д о б а в е т е 1/3 чаша към м лякото. Разбъркайте добре,
п о к р и й т е с капак и о с т а в е т е на т о п л о (40-45 градуса). За
ц е л т а м о ж ете да и зползвате ч и с т q 'x тер м о с, машина
за кисело мляко, електрическа тен дж ера, го р н ата стр а н а
на бойлера т и сушилнята* (ако е д о с т а т ъ ч н о топ л о).
О с т а в е т е кефира или киселото мляко да ф ерм ен ти ра
най-малко 24 часа или повече.
3. След к а т о ф ер м е н т а ц и я т а приключи, п р е м е с т е т е кефира
или ки селото мляко в ч и с т сух буркан, п о к р и й те го с капак
и о с т а в е т е в хладилника.
4. За да го о т ц е д и т е , сл ож ете тен зух 6 голям гевгир.
П о с т а в е т е гевгира в голяма купа и и зси п е те киселото
мляко в него. П о к р и й те с кърпа и о с т а в е т е да се отц еж д а
няколко часа. С у р о в а т к а т а е б и с т р а ж ълтеникава т е ч н о с т ,
к о я т о капе през тензуха. Ако я р азр е д и те с вода или прясно
изцеден сок, т я е чудесна п роби оти чн а напитка, а м о ж ете
и да я използвате за ф ерм ен тац ия на други храни. С лож ете
я в ч и с т сух стъклен буркан и я д р ъ ж т е в хладилника.
В зависим ост о т т о в а , колко дълго о с т а в и т е м лякото
да се о тц еж д а, м о ж е т е да н ап рави те меко прясно сирене
или г ъ с т о кисело мляко. П рясн ото сирене, ки селото мляко
и кефира м о г а т да се използват за печене, за добавка към
салати и супи и к а т о д е с е р т с плодове и мед.
* Ошава въпрос за помещение с то п ъ л въздух.
А е нечие
И н с т р ук ц и и з а п р и го т в я н е н д за к в а с е н а см ет а н а
К я т о използвате см етан а в м ес то мляко, м о ж е т е да

п р и г о т в я т е заквасена см етана. С лож ете едно п акетч е
закваска или половин чаша жив кефир или кисело мляко на един
л и т ъ р см етана.
1. О с т а в е т е с м е т а н а т а да ври, к а т о р азб ърквате постоянно,

но не допускайте да заври. П ропуснете т а з и стъ пка, ако
и зползвате органична сурова см етан а (непастьоризирана
и непреработена), ф е р м е н т и р а л а т а сурова см етан а без
загряване дава по-предвидима коисистенция, о т к о л к о т о
ф ер м ен т и р а л о т о мляко. З а то в а не е нужно да я загрявате.
2. О с т а в е т е да се охлади, к а т о слож ите т е н д ж е р а т а
в студен а вода. Д р ъ ж те т е н д ж е р а т а захлупена с капак през
ц ял о то време.
3. П р о в е р е т е т е м п е р а т у р а т а - т я т р я б в а да е 40-45 градуса.
4. Д обавете закваската и о с т а в е т е да ф ер м ен ти р а най-малко
24 часа.
Тази заквасена см етан а е много п р и я тн а за салати, супи,

задушени я с т и я , в печива или к а т о д е с е р т с малко мед и
горски плодове. М ож ете да я см еси те с малко мед и замразени
плодове, за да н ап р ав и те сладолед. Заквасената см етан а има
чудесно съдържание на м астн и киселини, к о и т о подхранват
и м унната си стем а и мозъка, т а к а че използвайте големи
коли чества о т нея в м е н ю т о на вашия п ац и е н т с GAPS.
204 I В Т 0 Р А Ч А С Т
Лечение
4. Време е за хранене! 0, не!

Възрастните uukoea нищо неразбират сами,
а за децата еуморително все
да им обясняват нещата.
л н т о а н дьо СЯНТ- ЕКЗ ЮПКРИ
Малкият принц, 1943
МНОГО РЯДКО се среща gem e с GAPS, к о е т о не е капризно към

хран ата. С ъ щ о то важи и за много о т в ъ зр а с т н и т е с т о з и синд
ром. П роблемът е особено изявен при а у т и с т и т е . П о в еч ето о т
д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с аутизъм и м а т проблеми с х ран ен ето,
понякога много сериозни. Някои са п ретенциозни и п р и ем ат са
мо много ограничен набор о т храни. Други пък не м о г а т да дъв
ч а т к а к т о т р я б в а и зад ърж ат хр ан ата в у с т а т а си дълго време
или се о п и т в а т направо да я г л ъ т н а т . Някои м о г а т само да су
ч а т о т шише и не и с к а т да п и я т о т нищо друго. М о м е н т ъ т на
хран ен ето е кошмар за много родители на деца ау т и с т и .
П р и чи н и те за т е з и проблеми при п а ц и е н т и т е с GAPS са дос
та.
П ъ р в а та е наруш ената функция на сен зо р и те. Т ех н и те вку
сови р ец еп т о р и п олучават информация за хран ата, к о я т о след
т о в а се подава към мозъка. М озъкът на п а ц и е н т и т е със синдро
ма обаче е замъглен о т токси н и и не може да о б р аб о ти п ости -
п и л ата информация правилно. В р е зу л т а т , за т е з и хора хр ан ата
има съвсем различен вкус о т т о зи , к о й т о би тряб вало да се усе
ща. К а т о добавим към т о в а и наруш еното усещане за т ек сту р а-
т а и т е м п е р а т у р а т а на хран ата, ще започнем да разбираме за
що едно д е т е с ау ти зъ м например не иска да приема много о т
х р а н и т е . Вкусът, т е к с т у р а т а и усещ ан ето за х р а н а т а ч е с т о
п ъ т и са ужасяващи за т я х .
8 Т О ( А Ч А С Т \ 295
В т о р а т а причина е с т р е м е ж ъ т към сладки и н и ш естен и
храни, х ар актер ен за всички хора с дисбалансирана чревна фло
ра, особено при прекомерен р ас теж на C andida albicans. Колко-
т о и да е капризен п а ц и е н т ъ т с GAPS, в п о в е ч е т о случаи т о й
о х о т н о приема сладки н ап и тк и , б исквити , кексове, бонбони,
пълни със захар зърнени закуски, шоколади, чипсове, хрупайки,
п а с т а и бал хляб. В същ ност т о в а са хран и те, до к о и т о обикно
вено се свежда м е н ю т о на много о т с т р а д а щ и т е о т синдро
ма, к о е т о о т своя с т р а н а затв ар я порочния кръг на диебалан-
си р ан ата чревна флора и т о к с и ч н о с т т а в т е л а т а им.
Т р е т а т а причина е с а м о т о съ стоян и е на у с т н а т а им кухи
на. Ч о в еш ката у с т а е пълна с всякакви микроби, обичайно за
щ и таващ и я о т п ато ген н и б актери и , вируси и гъбички и под
държащи здрава лигавицата и разли чн и те с т р у к т у р и в устн а
т а кухина. Много о т д е ц а т а и в ъ зр а с т н и т е с GAPS и м а т т в ъ р
де дисбалансирн с ъ с т а в на у с т н а т а си кухина, ч е с т о п ъ т и с
р а с т е ж на C andida и други патогенни микроби. А к т и в н о с т т а
на т а з и п атогенна флора произвежда много токси н и , к о и т о се
съхраняват в лигавицата на у с т а т а и п р о м ен я т ф ункциите на
р е ц е п т о р и т е , слю нчените жлези и други ст р у к т у р и . Освен че
допринася за п р о м ян ата на вкусови те усещания, т о з и процес
причинява хронично Възпаление в лигавицата на у с т а т а , кое
т о о т своя с т р а н а прави у с т н а т а кухина мишена на им унната
систем а. В р е з у л т а т на микробиологичната а к т и в н о с т и въз
паленията много п ац и ен ти с GAPS с т р а д а т о т лош дъх, много
зачервени у стн и и у ста, различни то ч и ц и и ранички на лигави
ц а т а на б у зи те и обложен ко см ест език. Много храни к а т о на
пример су р о в и те плодове и зеленчуци, подправките, сурови те
ядки и семена, студен о п ресован и те масла или някои други хра
ни съ държ ат силни п речистващ и съставки, к о и т о се свъ рзват
с т о к с и н и т е с у с т а т а и се о п и т в а т да ги о т с т р а н я т о т т а м .
Това усещане въобще не е п р и я т н о - варира о т боцкане, сър-
Лечеиие
беж и парене до п р о с т о н еп ри ятен вкус. И обикновено т о ч н о

т о в а са х ран и те, к о и т о х о р а т а с GAPS не и с к а т да я д а т .
Има и няколко допълнителни ф актора. Например ф ак та, че
всяка секреция в т я л о т о е начин да се прем ахнат токси н и о т
него. Слюнката е един о т т е з и секрети . Токсините в организма
на п а ц и е н т и т е със синдрома са много и ч а с т о т т я х се о т д е
л я т със слю нката. Това допълнително увеличава т о к с и ч н о т о
натоварване в у с т а т а и променя вкуса и усещ ането за храната.
В някои случаи на ау ти зъм и други р а зс тр о й с тв а , причинени
о т GAPS, се включва ощ е един допълнителен ф а к т о р - неспо
с о б н о с т т а на и нтокси ки ран ия мозък да управлява нормално
д в и ж е н и ята на л и ц е в и те мускули, участващ и в д ъ в к ан ето и
преглъщ ането. Тези п ац и ен ти не м о г а т да д ъ в ч а т и да преглъ
щ а т правилно. Х раната им т р я б в а да е много мека, т е ч е с т о
п о в р ъ щ ат . Подобна аномалия в т е ж к а форма е сравн и телн о
рядка, но този проблем същ ествува в умерена с т е п е н при мно
го деца и възрастни с GAPS.
И т а к а , как да решим т е з и проблеми с храненето?
Е динствено правилната д и е т а , насочена към нормализиране
на т е л е с н а т а флора и п речистване на организма, може в край
на с м ет к а да накара п ац и ен та да усеща правилно вкусовете на
х р а н и т е Обикновено не е голям проблем да убедиш възрастен
човек да промени начина си на хранене, макар че може да е
т р у д н о да го накараш да се придърж а към него. Как обаче да
подложим на д и е т а д е т е , к о е т о не яде нищо? В същ ност за Все
ки р о д и т е л т о в а е н а й -т р у д н и я т м о м е н т в с п р а в я н е т о със
с ъ с т о я н и е т о на д ец ата.
По принцип не вярвам в безнадеж дните случаи. Има ли воля,
има и начин! Д ей ств и те л н о има начин, при т о в а т в ъ р д е успе
шен за въВеждане на храни В м е н ю то на д е т е т о . Той изисква
много т в ъ р д о с т о т с т р а н а па р о д и т е л и т е , но носи огромно
облекчение и немалка доза н орм алн ост в семейния ж и в о т. Ме-
S
ВТОРА ЧАСТ 297

Аечение
т о д ъ т се нарича приложен поведенчески анализ, или поведен

ческа модификация. О сн овн и ят му принцип се базира на здра
вия разум, к о й т о р о д и т е л и т е п ри л агат о т векове. Сигурна
съм, че си сп о м н яте р о д и т е л и т е си да ви к а зв а т „Първо ще си
напишеш дом аш ното, а после ще о ти д е ш да играеш!“ или: „Ако
искаш да о т и д е ш на зоологическа градина в съ бота, т р я б в а да
направиш еди какво си“. И т а к а , формулата е - ако искаш нещо,
т р я б в а да положиш с ъ о т в е т н и т е усилия за него!
К огато зап о ч н ете въвеж дан ето на м е т о д а в ж и в о т а на де
т е т о си, на него няма да му хареса, т а к а че м о ж е т е да оч аквате
голяма съпротива, д о к а т о научи правилата на и гр ата. Ако не се
о т к а ж е т е в т р у д н и т е първи дни, д е т е т о ви сравн и тел н о
бързо ще разбере, че за да получи ж еланото, т р я б в а да направи
нещ о за вас. Веднага щ ом го възприеме, в а ш и я т ж и в о т драс
т и ч н о ще се улесни. Ако Вече п рилагате т о з и м е т о д Вкъщи с
п о м о щ та на специалисти, м о ж е т е да вклю чите х р ан ен ето ка
т о о т д е л н а катего р и я, в к о я т о следва да се р а б о т и по време
на сеси и те. Е д и н ств ен о то , к о е т о е нужно да н ап рави те, е да
с г о т в и т е х р ан ата и да я зан есете в с т а я т а за терап и я.
И т а к а , как прилагаме т о з и м е т о д към децата?
Нека да започнем с н а й -т е ж к о т о проявление на синдрома -
д е т е с аутизъм , к о е т о не говори.
1. Въвеж дане н а н о в и х р а н и п р и д ет е сь с сер и о зн и

п р о б ле м и с го во р ен ет о
Първоначално използвайте п р е д п о ч и т а н и т е о т него храни ка

т о награда за изяж дането на полезната храна. П ок аж ете на де
т е т о х р ан ата, к о я т о най-много харесва (парче шоколад, шепа
хрупайки, една бисквита и т . н.). С лож ете я т а к а , че да я вижда,
но да не може да я вземе. П редлож ете му лъжица о т хран ата,
к о я т о и с к а т е да в ъ в е д е т е . Ще т р я б в а да п р е н е б р е г н е т е
298 ; п т о р л ч а с т
Ае ч е ние
шръшкамешо, п исъц ите, рева и всички останали прояви на ло

ш о поведение. Не д а в а й те на д е т е т о и скан ото, д о к а т о не е
изяло лъжица о т полезната храна, и не му позволявайте да с т а
ва о т м асата. К огато е изяло една лъжица о т полезн ата храна
или дори само я е оп итало, д а й т е му п р ед п о ч и тан ата о т него
храна к а т о награда заедно с щедри похвали, прегръдки, целувки
и закачки (к о е т о най-много му харесва) и го п усн ете. След ня
колко м и н у ти п о в т о р е т е п роц едурата. Д ав ай те на д е т е т о
малки количества о т х ран ата, к о я т о п олзвате за награда - ед-
на-две хрупайки, малко парченце шоколад и т .н . Ако дойде да
иска още, н акарай те го да изяде още една лъжица о т полезната
храна, преди да го н агр ад и те с ощ е хрупанка или парченце ш о
колад. Тези храни т р я б в а да се п олзват само за награда за изяж
д а н е т о на полезн ите храни и не бива да се д а в а т на д е т е т о по
друго време, иначе т о ще очаква м о м е н т и т е , в к о и т о може да
ги получи без усилие. С т а р а й т е се п р о ц е съ т да п р о т и ч а колко-
т о може по-весело и полож ително. След к а т о д е т е т о започне
да яде по една лъжица о т определена храна, без да създава ни
какви проблеми, зап о ч н ете да изисквате о т него да изяжда по
две лъжици о т съ щ ата храна срещу съ щ ата награда. Е т а п ъ т , в
к о й т о д е т е т о изяжда само една лъжица, може да ви о т н е м е
няколко дни, седмица или дори повече време. При различните
деца т о з и процес изисква различно усилие. Щом с т е п ости гн а
ли к о л и ч е с т в о т о о т две лъжици, п р ем и н ете на т р и за съ щ ата
награда. Бавно увеличавайте броя на лъж иците, д о к а т о д е т е
т о не започне да изяжда цяла порция.
П р и м ер и те за храна за награда, к о и т о давам т у к (шоколад,
хрупайки) не са позволени в д и е т а т а за GAPS. В н ачалото обаче,
д о к а т о се о п и т в а т е да научите д е т е т о на м е то д а на прилож
ния поведенчески анализ, м о ж ете да използвате всичко, к о е т о
дава р е з у л т а т и . Щом д е т е т о разбере п рави л ата на и гр а т а ,
п р ем и н ет е към награди, позволени о т д и е т а т а . Ако в а ш е т о
в т о р л ч л с т | 299
Лечение
д е т е с аути зъм може да е м оти ви ран о с д есе р ти , позволени 6

д и е т а т а - ура! Забр авете за ш околадите и хрупанките. Освен
л ю би м и те му храни м о ж е т е да и зп олзвате всичко, к о е т о т о
харесва, к а т о награда за и зяж д ан ето на н о в а т а храна. Напри
мер, ако обича да гледа определено филмче: зар е д е те ф илмчето,
о с т а в е т е го да върви п е т м инути, след т о в а го с п р е т е на пау
за. П р едлож ете на д е т е т о лъжица о т хран ата, к о я т о и ск а те
да в ъ в ед ет е в м е н ю то му. Не пускайте о т н о в о ф и лм чето, до-
к а т о не си изяде лъж ицата. Не се п оддавай те на трьш канс, пи
съци, рев и подобни прояви. К огато д е т е т о си изяде лъжицата,
похвалете го въодушевено с прегръдки и целувки и му пуснете
пак филм чето. След няколко м и н ути п о в т о р е т е процедурата.
Ако д е т е т о не се интересува особено о т ф илмчета, използвай
т е други неща, к о и т о го бълнуват - играчки, книжки, игри. 11о
принцип п р о яв и те на обсебеност и самостимулация на д е ц а т а
а у т и с т и не бива да се п о о щ р яват. И все пак, ако т о в а е един
с т в е н о т о нещо, к о е т о мож е да м о т и в и р а в а ш е т о д е т е , из
п олзвайте го к а т о награда за изяж дането на правилните храни.
Много е важно х р а н и те да се в ъ в еж д ат по т о з и начин една
по една. Не се о п и т в а й т е да въвеж дате по няколко храни едно
временно. Р еш е т е за себе си коя храна е най-важно да въ в ед ете
първо за захранването на в а ш е т о д е т е и р а б о т е т е за нея. Ра
зумно е да зап о ч н ете с храни, к о и т о с м я т а т е , че т о ще е по-
склонно да приеме. К о га т о п о с т и г н е т е успех с една или дВе
храни и м е н ю т о на д е т е т о ви започне да се обогатяВа, ще ус
т а н о в и т е , че въвеж дането на всяка следваща храна се улеснява
все повече. За нула време ще п о с т и г н е т е хран и телн а и разно
образна д и е т а за в а ш е т о д е т е .
Н ай-важ ното е да не се обезкураж авате о т първоначалната
съ п р о ти в а на д е т е т о , а н ап р о ти в - да у п о р с т в а т е . С т о т и ц и
род и тели , използвали м е т о д а на приложния поведенчески ана
лиз с д е ц а т а си, са преминали п рез първоначалния е т а п на
300 [ в т о р а ч а с т
Лечение
тр ъ ш кан е, gokamo накараш д е т е т о си да направи к а к в о т о и

да е - о т п р о с т и ч к о т о „ела т у к а “ до по-сложни неща. Никой не
може да научи едно д е т е , к о е т о не се съобразява с нищо о т
к азан о то му. Щом обаче спечелите п ъ р в а т а б и тк а, вие с т е на
карали д е т е т о да се съобразява, к о е т о означава, че т о вече
подлежи на научаване!
2. Въвеж дане н а н о в и х р а н и п р и д е ц а с GAPS,

без го в о р н и п р о б лем и
При д е п а т а с GAPS, без проблеми с общ уването, процедурата е

сходна, но д о с т а по-лесна. Д е т е т о т р я б в а първо да изяде хра
н а т а , за да получи к а к в о то иска: п р ед п о ч и тан ата о т него хра
на, игра, играчка или друго. При т е з и деца аз не бих използвала
за награда непозволени храни к а т о шоколад или хрупайки. Мо
ж е т е да ползвате домашно п ри готвен и д есе р ти , разрешени в
д и е т а т а . Сигурна съм, че п о в е ч е т о р о д и тел и са зап озн ати с
в е ч н о т о м о т о на м ай к и те: първо си изяж хранат а, после ще
си получиш пудинга\ Освен т о в а в м е с т о храни м о ж е т е да из
п о л звате n o -изтънчени награди к а т о игри, играчки, ходене на
кино и подобни.
К ак т о при д е ц а т а а у т и с т и , т а к а и при всички останали де
ца с GAPS е важно да се започне с малки п остиж им и цели напри
м ер една лъжичка или малко парченце храна. Ако се о п и т а т е
изведнъж да в ъ в е д е т е голяма порция о т дадена храна, к о я т о
д е т е т о ненавижда, ще се п ровал и те. Щом започне да приема
м алк о то парченце срещу награда, бавно увеличавайте количес
т в о т о . Б ъ д е т е търп ели ви и постоянни! Не се п одд авай те на
мрънкане, оплакване или тръш кане! Ако д е т е т о не си изяде по
л езн ата храна, няма да получи пудинг (или к а к в ато и да е друга
награда)! Толкова е п р о сто ! Трябва т в ъ р д о с т . Щом п ои скате
о т д е т е т о да изяде една лъжица храна, не м о ж е т е да о т с т ъ п -
ВТОРА ч а с т ! 30!
Лечение
ваше иди да допускаше преговори и манипулации. П озволите ли

му да спечели в б и т к а т а с храната, вие ще загубите много дру
ги битки!
Ако д е т е т о ви о т к а зв а лъж и ц ата с п о лезн ата храна и не се
т р о г в а о т т о в а , че няма да получи наградата, т о в а означава,
че с т е избрали неподходящ а награда! П о д б ер ете так ав а награ
да, к о я т о т о желае д о с т а т ъ ч н о , за да е г о т о в о на всичко, за да
я получи. И все пак, к о л к о то и м оти ви ращ а да е наградата, ни
кога не забравяйте да п ри б ави те към нея щ е д р и т е въодушеве
ни похвали и прегръдки! В аш ето д е т е т р я б в а да чувства, че е
направило нещ о изклю чително, много добро, к а т о си е изяло
лъж и ц ата с полезната храна!
В п о в е ч е т о случаи, щ ом д е ц а т а р а зв и я т п р и я т н о усещане
за храна, к о я т о преди никога не са приемали, т е всъщ ност за
п о ч в а т да я харесват. И т ъ й к а т о т е л е с н а т а им флора започва
да се подобрява, много о т с т р е м е ж и т е си о т и в а т и нормално
т о усещане за вкуса на х р а н а т а се връща, а д е т е т о развива дру
ги п редпочи тан ия към хран ата. За да започне п р о ц е съ т обаче,
д е т е т о ви се нуждае о т в а ш а т а помощ. То не е способно да
пречупи порочния кръг о т стр ем еж към вредни храни, т о к с и ч
н о с т и отклонения във вкусови те усещания само. Щом започне
да получава добра и балансирана храна, м о ж е т е да му позволи
т е да не яде малък брой храни, к о и т о никак не харесва. Всички
ние си имаме п редпочи тан ия. Гледайте обаче т е з и предпочи
та н и я да са в р ам к и те на позволеното.
Важно е ц ел и ят т о з и процес да е полож ителен! Разговаряй
т е с д е т е т о , о б ясн яв ай те му защо н а с т о я в а т е да яде т а з и
храна и как т я ще п о д е й с тв а на т я л о т о му. О п и т а й т е се да
г о в о р и т е иа т е з и т е м а по врем е на всяко хранене, к а т о и з
п о л звате език и фразеология, разбираеми за него, к а т о прави
т е разговора забавен чрез игра и смях. К огато д е т е т о се съоб
разява с в аш и те изисквания, не п е с т е т е похвалите си и изразя-
302 | В Т О Р А ЧАСТ
Лечение
б а й т е щ едро р а д о с т т а си! Нека т о да п о ч у в ств а и сти н ски

колко щ астливи Ви е направило, к а т о си е изяло полезната хра
на! Е н ту си азм ъ т ви в комбинация с паралелно д аван ата награда
щ е направи п р еж и в я в ан ето вълнуващо за д е т е т о и т о ще
очаква с удоволствие и н етърп ен и е всяко следващо хранене.
В заключение бих искала да кажа, че около 60-70% о т роди
т е л и т е , к о и т о и д в а т при мене с д е ц а т а си, к а зва т направо, че
всякакви идеи за въвеждане па какв ато и да е д и е т а за д е ц а т а
им е невъзможна за изпълнение. „М оето д е т е няма да яде т о
ва!“ Въпреки всичко, след к а т о п рилож ат п ри н ц и п и те на при
ложния поведенчески анализ, к о и т о описах, п о в е ч е то о т т я х в
скоро време заб р авят колко капризни към храна са били д ец ата
им. С яд ан ето на м асата за хранене с т а в а нормален и п р и я тен
процес, к акъ вто т р я б в а да е!
Аече пие
5. Липса за развитие
ЛИПСАТА НА РАЗВИТИЕ е обичайно явление в с е м е й с т в а т а на
п ац и ен ти с GAPS. Бебе с дисбалансирана чревна флора може да
се развива добре, д о к а т о се кърми. При въвеж дан ето на т в ъ р
д и т е храни обаче, д е т е т о и н с ти н к ти в н о се научава, че храна
т а (освен къ р м ата) го разболява. Тъй к а т о н езд р ав ата храно
см илателна си ст е м а не може да се справи добре с т в ъ р д и т е
храни и ги абсорбира ч а с ти ч н о усвоени, д е т е т о може да по
ч увства п р о я в ат а на м н ож ество н еп ри ятн и сим птом и: болки
в к о р е м ч е то , в мускулите, кожни раздразнения, липса на енер
гия и т .н . И така,- т о съвсем оправдано о т к а з в а да приема
т в ъ р д и храни. Много рядко д е т е над ш естм есеч н а в ъ зр а с т
може да получава всички необходими хранителни в ещ еств а са
мо о т кърм ата, з а т о в а без т в ъ р д и храни т о не може да надда-
Ва с нормална с к о р о с т и започва да губи т е г л о . Обикновено
следва диагнозата ли п са на развит ие.
Х р ан и те, с к о и т о тр ад и ц и о н н о се зах р ан в ат о т б и в а н и т е
къ р м ач ета (въз основа на зърнени храни) са крайно неподходя
щи за подобни деца и не бива да им се д ав ат. П р о ч е т е т е глава
т а Н ово бебе и следвайте с т р у к т у р и р а н а т а д и е т а за въвежда
не нахрани, описана в нея. Зап о ч н ете с домашен бульон, смесен
с малко п р о б и о ти чн а храна. С лагайте б е б е т о на гърда само за
награда или за д есе р т , след к а т о е изпило бульона с пробиотич-
н а т а храна о т шише или чашка. Д е т е т о ви т р я б в а да се научи,
че преди да суче, следва да хапне нещо. З ап о ч н ете с малко и по
сти ж и м о количество, например една-две чаени лъжички месен
бульон, преди да го сл ож и те на гърд ата. П о степ ен н о увелича
в а й т е к о л и ч е с т в о т о на месния бульон. Х р а н е т е д е т е т о на
всеки 1 -2 часа и и зб и р а й т е т а к о в а врем е о т деня, к о г а т о и
вие, и т о с т е спокойни и щ астливи. Очевидно е, чс ако д е т е -
304 ? в у о р л час т
Лечение
mo ви е р азстр о ен о по дадена причина, щ е т р я б в а да го накър

м и т е за успокоение, без да п р ед яв яв ате никакви п р етен ц и и
към него - т о в а не е подходящ м о м е н т за въвеждане на нови
храни. Ц я л о т о преживяване т р я б в а да п р о т и ч а спокойно и
щ астливо. К о гато б е б е т о започне да поема добро количество
месен бульон с малко п роб и оти чн а храна, п о степ ен н о въвеж
д а й т е и о с т а н а л и т е храни, к а к т о е описано в главата Н ово бе
бе. П родълж авайте да и зп олзвате к ъ р м а т а к а т о награда ощ е
около година. В западния с в я т не е п р и е т о да се кърми по-дълго
о т една година. Тези деца обаче и м а т много ползи о т по-дълго
т о кърмене - най-малко между 18 и 24 месеца.
Лечение
6. Хранителни разстройства
Ако не промените посоката,
може и да стигнете там,, накъдето сте тръгнали!
Л А 0 - А 3 Ъ , 5 7 0 -4 90 II Р . Н . Б ,
ХРАНИТЕЛНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА п огубват много повече ж и в о

т и , о т к о л к о т о всяко друго у м с т в е н о заболяване. О т т я х
с т р а д а т к а к т о мъже, т а к а и жени, но ж е н и т е са преобладава-
щ а т а ч а с т : близо 90% о т с т р а д а щ и т е о т хран и тел н и раз
с т р о й с т в а са м о м и ч ета на в ъ зр аст между 12 и 25 години. Има
различни с т а т и с т и ч е с к и данни, но най-общо се см ята, че о к о
ло 1% о т населени ето с т р а д а о т хран и телн о р а зс т р о й с т в о .
Много о т случаите на хранителни р а зс т р о й с т в а се с ч и т а т за
недокладваии и недиагностицирани, най-вероятно поради сра
ма, п о т а й н о с т т а и о т р и ц а н и е т о , свързани с т е з и състояния,
З а б о л я е м о ст т а е много по-висока в р а з б и т и т е западни с т р а
ни, о т к о л к о т о в о с т а н а л а т а ч а с т о т с в е т а . Има много диа
гнози, к о и т о м о г а т да се п о с т а в я т на п ац и е н т с хранително
р а з с т р о й с т в о : анорекеия невроза, булимия невроза, разш ирен
сто м ах , компулсивно преяждане и други. При п о в е ч е т о паци
е н т и обаче т е з и различни форми м о г а т да се п рел и ват една 6
друга: човек може да има анорекеия за и зв е стн о време, к о я т о
след т о в а да премине в булимия или периоди на компулсивно
преяждане. Х р а н и т ел н и те р а зс т р о й с т в а ч е с т о се припокри
в а т с други ум ствени проблеми или в о д я т до т я х : синдром на
д е ф и ц и т на вни м ани ето със или б езх и п ер акти в н о ст, обсесив-
но-компулсивно р а з с т р о й с т в о , биполярно р а з с т р о й с т в о , па-
нически атаки , т р е в о ж н о с т , злоупотреба с о п и ати , алкохоли
зъм, шизофрения и други.
Лечение
С поред о ф и ц и ал н о то схващане х р а н и т е л н и т е р а з с т р о й
с т в а в о сн о в ата си са психични р а зс тр о й с тв а , и следователно
л еч ен и ето им се в ъ р т и около психотерапия, когнитивиа, по
веденческа, семейна т е р а п и я и хранително консултиране. Чес
т о се и зп олзват п си хотропн и лекарства. П рилагат се също и
групи за подкрепа, упражнения, масажи и други видове лечения.
И все пак р а з с т р о й с т в а т а много ч е с т о се завръ щ ат: според
различни проучвания при най-малко 50% о т случаите. Много
п а ц и е н т и в я р в а т , че не м о г а т да се в ъ з с т а н о в я т о т храни
т е л н о р а зс т р о й с т в о , а м о гат само да го к о н т р о л и р а т и да жи
в е я т в синката му през о с т а т ъ к а о т ж и в о т а си. Без съмнение,
психологическите ф ак то р и и г р а я т роля в разви ван ето на хра
н и тел н и р а зс т р о й с т в а . И все пак оф и ц и алн ото схващане, че
„всичко е в главата“ и че всичко, к о е т о т р я б в а да нап равите, е
да „п ри учи те човека о т н о в о да се храни“ без оглед на т о в а , с
ка кво т р я б в а да се храни т о з и човек, е може би осн овната при
чина за п о в т о р н а т а поява на подобни заболя вания.
За да разберем н ещ а та в цялост, нека да разгледаме и с т о р и
я т а на едно момиче на име Хана (и м е то е променено). Н ей н ата
и ст о р и я е ти п и ч ен пример.
Х ана е здраво дет е д о 13-годишна възраст - справя се добре в

училищ е, т ренира, им а прият ели и почт и не боледува. Н икога
не е взем ала ант ибиот ици в ж ивота си и кат о бебе е кърмена
до едногодиш на възраст. Н а 13 години реш ава д а ст ане вегет а-
p u a n ka и родит елит е й не възразяват . От т ози м ом ент нат а-
m bk м еню т о й започва д а се съст ои от зърнени 3akycku, п а ш а ,
ориз и м ного хляб и карт оф и. И все пак т я е добре, защ от о яде
яйца, пълном аслени м леч н и продукт и и ф ъстъчено м асло и не
се тревож и за количест вот о м а зн и н и в д и ет а т а си. Около
16-годиш на възраст т ръгва на т анцова ш кола, къдет о я при-
т искат д а свали килограм и. За д а пост игне т ова, т я реш ава
втора час т, |§ 3()7

Лечение
д а ст ане веган и спира д а яде всичко, съдържащо м азнини. Само

за няколко седмици т я р а зви ва инф екциозна мононуклеоза, коя
т о е лекува н а продълж ит елно с ант ибиот ици. Боледуванет о
от м ононуклеоза продш ж ава година и Х апа все още чувст ва, че
не се е възст ановила напълно от инф екцият а. От 17-годишна
възраст nam anibk т я прем инава през почт и пост оянни инфек
ц ии на гърлот о и дихат елнат а система, kow no също са т ре
т и р а т с ант ибиот ици. Н а 18 е приет а в университ ет , кьдет о
реш ава д а ст ане модел, т ака че от ново й се налага д а отслаб
не. За д а пост игне ж еланото тегло, т я започва д а взема слаби
т елни и лекарст ва за от слабване. Това продш ж ава две години,
т я ст ава болестно слаба, немощна, пост оянно боледува от ин
ф екции и прост уди, м енст руацият а й спира, храносм илат ел
нат а й сист ем а се влош ава (развива редуващ и се периоди на
3anek и диария, им а гадене, повръщ ане, подуване, коремни болки
и лош о храносм иш не) и р а зви ва депресия. Поставят, й диагно
зат а anorexia nervosa, Х ана т ръгва на психот ерапия и консул
т ации. П роблемит е й водят до конфиткт с родит елит е й, kou-
т о от чаяно се о п и т ва т д а й пом огнат , но Х а н а сабот ира
всичкит е и м усилия. Тя продълж ава с лош ия начин на хранене,
и а б и т елн и т е и всякакви ха п чет а за от слабване. Към 19-го-
дигана възраст им а суицидни м исли и взем а свръхдоза параце-
т амол. Това довеж да д о редовно пост ъпване в психиат рични
т е от деления на болницит е, прием на психот ропни лекарст ва
и повт арящ и се опит и за сам оубийст во. Срещнах Х ана за пър
ви път , когат о беше на 21 години и т ъкмо бе изписана от кли-
nuka за лечение на анорексия, кьдет о беше прекарала д ва месе
ца на обичайнот о за т ова съст ояние лечение. В т ози м ом ент
т я вече имаш е норм ално т елесно тегло, но изглеждаше бледа и с
нездрав цвят . Вземаше ант идепресант и ант ипсихот ично .ле
карст во. Все още искаш е д а от слабва и прием аш е слабит елни.
А цет ат а й беше вегет арианска и нискамазнинна.
308 " Т О Р А Ч А С Т
Ае че пие
Да разгледаме т о з и случай. К линичният ми о п и т показва (си

гурна съм, че много други лекари ще се съгласят с мене), че голя
ма ч а с т о т м о м и ч е т а т а и м о м ч е т а т а , к о и т о разб и ват храни
тел н о р а зс т р о й с т в о , зап о ч ват о т вегетарианска или веганска
д и е т а . Нямам съмнение, че м о д а та да си вегетарианец или ве-
ган е основна причина за у м с т в е н и т е заболявания сред млади
т е хора! Заради ц ял ата погрешна информация за хран ата, пуб
ликувана безскрупулно в популярните медии, масово население
т о е убедено, че в е г е т а р и а н с т в о т о е здравословно. З а то в а ,
к о г а т о едно младо момиче обяви пред с е м е й с т в о т о си, че ре
шава да премине на вегетарианска д и е т а , р о д и т е л и т е обикно
вено не възразяват. К о гато д е т е т о спре да яде месо и ч е с т о
п ъ т и и други ж ивотински продукти, т о развива сериозни хра
н и тел н и д еф и ц и ти . П ъ р в и я т д еф и ц и т е на п р о т е и н и , т ъ й
к а т о р а с т и т е л н и т е храни са много незначителни източн и ци
на п р о т еи н , а п р о т е и н ъ т , съдържащ се в т я х , е практически
несмилаем за човешкия храносмилателен т р а к т . Най-високока
ч е с т в е н и т е и н ай-лесните за усвояване п р о т е и н и за х о р а т а
и д в а т о т ж и в о т и н с к и т е храни - меса, риби, яйца и млечни
п р о д у к ти . Н е д о с т и г ъ т на п р о т е и н и е много сериозен п ро
блем. Т я л о т о не може да произвежда хормони, ензими, невро-
т р а н с м и т е р и и хиляди други ак ти в н и вещ еств а, вследстви е
на к о е т о функциите, изпълнявани о т т е з и вещ ества, се нару
ш ават. Всичко т о в а се случва с р астящ о д е т е , нуждаещо се о т
много п р о теи н , за да гради нови тък ан и и клетки. Едновремен
но с д еф и ц и та на п р о теи н и д е т е т о развива д е ф и ц и т на цинк,
за щ о т о ц и н к ъ т идва най-вече о т м есо то , и т о о т ч ервен ото.
Този минерал у ч аств а в около 200 ензимни реакции в организ
ма, и всички т е се наруш ават. Вече има то л к о в а много инфор
мация за т о в а , че х о р а т а с храносм илателни р а з с т р о й с т в а
с т р а д а т о т т е ж ъ к н е д о с т и г на цинк, че дори и н а ш а т а ан-
т и х р а н и т е л н о н астр о ен а трад и ц и он н а медицина препоръчва
Лечение
на т е з и п ац и ен ти да се дава цинк к а т о добавка! Нискомазнин-

н и т е д и е т и в о д я т до д е ф и ц и т на м а с т н о р а зт в о р и м и в и т а
мини: A, D, Е и К, к о е т о е к а тастр о ф а л н о за м е т а б о л и т н и т е
функции в т я л о т о , особено за и м ун н ата си стем а. Друг дефи
ц и т , к о й т о т е з и деца р азв и в а т много бързо, е на витам и ни '
о т В-групата, т ъ й к а т о т е з и хранителни в ещ е ств а се съдър
ж а т основно в м есата, я й ц а т а и о с т а н а л и т е ж ивотински про
д у кти . В егетар и ан ск и те д и е т и се о сн о в ав ат най-вече на въ
глехидрати, за ч и е т о усвояване и п рераб отван е се изисква го
лямо коли чество магнезий, т а к а че следва и д еф и ц и т на магне
зий. Тъй к а т о в ъ гл ех и д р а ти те п р о м ен я т хормоналния баланс
на т я л о т о и го т л а с к а т към п р о и зв о д с т в о т о на т в ъ р д е мно
го инсулин, ц ел и ят метаболизъм се н астрой ва да запази мазни
н и т е в т я л о т о ; много е тр у д н о да отслабнеш на подобна дие
т а . В същ ност х о р ата , преминаващи на вегетарианска д и ета,
обикновено изпълняват. В сганската д и е т а е ощ е по-екстрем -
на форма на в е г е т а р и а н с т в о т о . Д е ц а т а вегетар и ан ц и поне
консум ират млечни п родук ти и яйца, к о и т о им д о с т а в я т ня
какви хранителни вещ ества, к а к т о Хана е правила първоначал
но. В еганите не я д а т нищо о т ж ивотински произход. О тглеж
д а н е т о на деца на веганска д и е т а е обявено за форма на т о р м о з
о т някои специалисти в т а з и област, т ъ й к а т о т а к а р о д и т е
л и т е л и ш ав ат р а с т я щ о т о д е т е о т п о в е ч е т о жизненоважни
хр ан и тел н и вещ ества. Аз бих о ти ш л а ощ е по-далеч - според
м о е т о професионално мнение веган ската д и е т а е п р и к р и т о
уморяване о т глад. Поради к о л и ч е с т в о т о въглехидрати, кои
т о изяжда, д е т е т о може да не изглежда слабо, но т я л о т о му
гладува за всички основни хранителни в ещ е ств а - т о в а д е т е
се плъзга по наклонената плоскост на недохранването.
Какъв е т и п и ч н и я т сценарий, к о й т о п р о т и ч а при деца ка
т о Хана, к о я т о е била в чудесно здраве до 13-годишна възраст?
Е т о какво се случва според мене:
г
310 I в Т О Р А Ч А С Т
1. Поради неподходяща д и е т а д е т е т о развива м нож ество
д еф и ц и т и на хранителни в ещ ества. Д е ф и ц и т и т е на
п р о т е и н и , цинк, м а стн о р азтв о р и м и ви там и н и , магнезий,
в и там и н и о т В -групата и други хран и телн и в е щ е с тв а во
д я т до нарушена функция на им ун ната си стем а. И мунната
си стем а на т е з и п ац и ен ти е недохранена и не може да функ
ционира правилно. Р е з у л т а т ъ т са постоян н и инфекции. Тъй
к а т о т е се л еку в ат с а н т и б и о т и ц и , следва увреждане на
ч р ев н а т а флора, а вследствие и увреждане на им унната сис
т е м а . П о р о ч н и я т кръг о т инфекции и а н т и б и о т и ц и води
до ощ е инфекции и ощ е ан т и б и о т и ц и . Р е з у л т а т ъ т е още
по-голямо увреда на и м унната си стем а и на ч р ев н а та флора.
2. Синдромът на храносмилателната систем а и психика
т а се развива, к о га то дисбалансираната чревна флора
започне да произвежда токсини, преминаващи през увре
д е н а т а чревна с т е н а в кръвообращ ението и разп ростран я
ващи се из ц ял о то т я л о . Тъй к а т о т е з и то к с и н и д о с т и г а т
до мозъка, т е п ричи няват проблеми с н а с т р о е н и е т о , пове
д ен и ето , у ч ен ето, к о н ц ен тр ац и я та, п а м е т т а и с е т и в н и т е
в ъ зп р и я ти я . Именно с е т и в н и т е в ъ зп р и я ти я , и п о -то ч н о
в ъ зп р и я т и я т а за самия себе си, се об ъ р к в ат т е ж к о при те зи
деца и т е р азв и ват хранително р а зс т р о й с т в о . К огато една
анорексичка се погледне в огледалото, т я не вижда колко бо
лезнено слаба изглежда - т я вижда само мазнини и наднорме
но тегло. Тя не се прави и не се „самозаблуждава“. П ри чи н ата
за пгова са п р о м ен ен и те й в ъзп ри яти я, вслед стви е о т на
т р у п а н и т е в мозъка токсин и . В т а з и книга вече обсъдихме
п ро м ен ен и те в ъ зп р и я ти я на а у т и с т и т е и д р у ги те пациен
т и със затруднен учебен процес. С ъ щ о то се случва и с т е з и
деца. К акто и при б е б е т а т а , ч и е т о р азв и ти е спира след о т
б и в ан ето , м о зъ ц и т е на т е з и деца в определен м о м е н т се
научават, че х р ан ат а разболява т е л а т а им и 6 р е з у л т а т на
В Т О Р А ч а с т | з и
Лечение
т о в а а п е т и т ъ т се п о ти с к а и ц я л о с т н о т о отн ош ен и е към
х р а н а т а се променя. Т о к с и ч н о с т т а , идващ а о т ч е р в а т а ,
блокира различни мозъчни ц е н т р о в е и т е с т а в а т неспособ
ни да о б р а б о т в а т правилно с е т и в н а т а информация о т очи
т е , у ш и те, вку со ви те р е ц еп то р и , н е р в н и т е окончания на
о се зан и е т о и д р у ги те с е т и в н и органи. И н ф о рм ац и ята се
изкривява и се тълкува о т мозъка погрешно. Д ец ата с храни
т е л н и р а з с т р о й с т в а са с изкривени п р ед став и не само за
себе си, но и за вкуса и т е к с т у р а т а на хран ата, повредени са
също т а к а и о б о н я н и ето , осезан и ето , у сещ ан ето за опас
н о с т , т ъ л к у в ан ето на социални ситуации, в ъ зп р и я т и я т а за
ч о в е ш к и те взаи м оотн ош ен и я и емоции, в ъ з п р и я т и я т а за
правилно и грешно, в ъ з п р и я т и я т а за важно и три ви ал н о и
т .н .
3- Дегенерация на червата. Дисбалансираната чревна флора
уврежда ч р е в н а т а с т е н а , прави я п о р е с т а и пропусклива и
неспособна да изпълнява ф ун кц ии те си. Ч р е в н а та обвивка е
м я с т о , на к о е т о п р о т и ч а а к т и в н а регенерация на клетки:
к л е т к и т е т а м п о сто ян н о се о т ъ р с в а т и се зам ен я т с но-
вопроизведени клетки. За да изгражда нови клетки, т я л о т о
се нуждае о т здрава чревна флора, хранителни в ещ е ств а и
хормони, к о и т о л и п сват при т е з и п ац иенти . Ч р ев н ата об
вивка дегенерира и не е способна да се справи с хран ата. Съ
щ евременно хран осм илателната си стем а не може да произ
вежда храносм илателни сокове и ензими, жизненоважни за
усвояването и абсорбирането на хран ата. В р е з у л т а т чове
к ъ т не може правилно да усвоява и абсорбира х р ан ата, кое
т о води до ощ е по-големи д еф и ц и ти на хранителни вещ е
с т в а . Д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с хран и тел н и р а з с т р о й с т в а
с т р а д а т о т храносмилателни проблеми, влошаващи се още
повече, к о г а т о т е б и в а т убеждавани да я д а т (болки, лошо
храносмилане, запек, диария, подуВане и други), т ъ й к а т о
312 ( в т о р а ч а с т
Аечение
х р ан осм илателната им си стем а не е 6 съ стоян и е да прера

б о т и х р ан ата . Т и п и ч н ата въглехидратна д и е т а , на к о я т о
се п о с т а в я т т е з и п ац и ен ти , все повече уврежда ч ер в ата:
х р а н а т а не се усвоява и в м ес то т о в а подхранва п атоген н и
т е микроби в ч ер вата, позволявайки им да п роизвеж дат по
вече то кси н и . В м есто да е и зто ч н и к на хран и телн и вещ е
с т в а , храносм илателната си стем а на т е з и деца с т а в а осно
вен и зто ч н и к на т о к с и ч н о с т в организма.
4. Изчерпване на хормоните. Х орм он и те са п ротеи н и . Тяло
т о не може да ги изгражда, без да разполага с д о с т а т ъ ч н о
ко л и ч еств о п р о т е и н , цинк, магнезий, м а стн о р азтв о р и м и
ви там и н и , витам и ни о т В-групата и всички останали хра
н и тел н и вещ ества, к о и т о ие д о с т и г а т при т е з и деца. Тъй
к а т о х о р м о н и те управляват нашия метаболизъм, възстан о
в яв ан ет о ни и м н о ж ество други функции, р а с т е ж ъ т на де
т е т о спира, м е н с тр у ац и я та с т а в а нередовна или прекъсва,
сексуалн ото р а з в и т и е се ст о п и р а , д е т е т о няма мускулен
тон ус, разбива о стеопороза, постоян н а умора, емоционални
и поведенчески проблеми, неспособност да се кон ц ен три ра
и да учи, проблеми със съня, с к о ж ата и много други. Тъй ка
т о з а п а д н а т а медицина не разсъждава по въпроса, каква
т о ч н о храна т р я б в а да п р и е м а т т е з и деца, в клиниките за
лечение на хранителни р а з с т р о й с т в а им се д а в а т основно
въглехидрати. Поради н и ски те хормонални нива на д е т е т о
обаче, т я л о т о не успява да използва калори и те о т т е з и въ
глехидрати и ги складира под ф о р м а та на тел есн а мазнина.
Е т о защ о подобни деца к а ч в ат т е г л о много бързо, щом за
п о ч н а т да се х р ан ят, к о е т о води до п о в т о р н а поява на хра
н и т е л н о т о р а з с т р о й с т в о , понеже с т р а х ъ т о т напълнява
не при т я х е т в ъ р д е силен. И т а к а , и д е я т а на традиционна
т а медицина да „ги накара да я д а т ка к в о то и да е“ е не прос
т о погрешна, вредна е в дългосрочен план.
в т о р а ч а с т ! 313
Лечение
5. СХСП винаги се съпровожда о т силно желание да се консуми

р а т въглехидрати, за щ о т о т е з и п ац и ен ти са с нестабилни
нива на к р ъ в н а т а захар. П а ц и е н т и т е с х р ан и тел н и р аз
с т р о й с т в а , дори и т е з и с т е ж к а форма на анорексия. преяж
д а т с п р ер аб о тен и въглехидрати: бонбони, шоколади, кек
сове, безалкохолни н ап и тк и и т .н . К огато к р ъ вн ата им захар
падне, т е и з п и т в а т непреодолимо желание да я вди гн ат о т
ново. П р е р а б о т е н и т е въглехидрати и за х а р т а зах р ан в ат
п а т о г е н н и т е микроорганизми в ч е р в а т а и задълбочават
проблема или го влош ават с в р ем е то . Е д и н ств ен и я т начин
да се к о н т р о л и р а т непреодолим ите стрем еж и към въглехи
д р а т и е чрез подходяща д и е та! А т о в а според мене е и един
с т в е н и я т начин за справяне с к а к в о т о и да е хран и телн о
р а з с т р о й с т в о - анорексия, булимия, компулсивно преяждане
или друго.
Разгледахме ти п и ч н и я п ъ т , по к о й т о едно здраво нормално

д е т е се превръщ а в п а ц и е н т с GAPS чрез лош хран и тел еи р е
жим. В същ ност много деца с хранителни р а зс т р о й с т в а започ
в а т по т о з и начин. Има обаче и редица други, к о и т о са деца с
GAPS още о т с а м о т о начало. Те цял ж и в о т с т р а д а т о т всички
ти п и ч н и проблеми, свързани с GAPS - синдром на д еф и ц и т на
вн и м ан и ето със или без х и п е р ак ти в н о с т, дислексия, диспрак-
сия, ас тм а, екзема, алергии и ч е с т и инфекции. И понеже не по
лу чават ад ек в а т н о лечение, в даден м о м е н т о т ж и в о т а им
т е х н и т е променени с е ти в н и възп риятия ги д о веж д ат до хра
н и тел н о р азс т р о й с т в о .
Лечение
Лечение за GAPS при хранителни разстрой ства
Да помогнеш на момиче (или момче) с хран и тел н о р а зс т р о й

с т в о може да се окаже изклю чително тр у д н о . Поради проме
н е н о т о сам овъзприятие т е з и п ац и ен ти не в и ж д ат колко бол
ни са всъщ н ост и колко е т е ж к а ф изическата им дегенерация.
Те обикновено са и н т е л и г е н т н и хора и и зп о л зв ат ц я л о т о си
остроум ие, за да се съ п р о ти в л я в ат на оказваната им помощ и
да с а б о т и р а т в ъ зст а н о в я в а н е то си. Обичайно са добри В ма
нипулирането на око л н и те и се вж и вяват в р о л я та на „горка
т а ж е р т в а “ на род и тел и или близки - насилници, успявайки да
н а с т р о я т х о р а т а едни срещу други. С е м е й с т в а т а на подобни
деца ч е с т о п ъ т и п рем и н ават през ада на п остоянни конфлик
т и и объркване заради с ъ с т о я н и е т о на д е т е т о си.
Вярвам, че п а ц и е н т и т е с хран и тели р а з с т р о й с т в а т р я б в а
да зап о ч н а т о т въвеж дащ ата д и е т а за GAPS. Храносмилател
н а т а им си стем а е в много лошо състоян и е и се нуждае о т бав
но лечение. Преди да говорим за д и е т а т а обаче, т р я б в а да убе
дим човека да яде. А за да п о сти гн ем т о в а , е необходимо да
преодолеем п ъ р в о т о п р е п я т с т в и е - наричам т о в а „деня бин-
го“ - деня, в к о й т о се завръщ а горе-долу норм алн ото самовъз
п р и я т и е и в а ш и я т п а ц и е н т внезапно осъзнае колко болен и
недохранен е всъщ ност.
П ъ р ви е т а п о т л е ч е б н а т а п р о гр а м а - д о с т и га н е
д о „деня б и н го “:
Н ай-големият проблем е б р о е н е т о на калории: т е з и пац иенти

се с т р а х у в а т да не н ап ъ л н еят. За да спечелим т я х н о т о съ
тр у д н и ч е с т в о в процеса, т р я б в а да с т а р т и р а м е с „нискокало-
рийна“ д и е т а . Започваме с домаш но п р и го т в е н месен бульон,
зеленчукова супа и добре подбрани добавки.
Лечение
• М есният бульон е с много малко калории. Също т а к а е т е

чен, к о е т о го праВи по-лесен за приемане о т х о р а т а с храни
т е л н и р а з с т р о й с т в а ( т е се б о я т о т т в ъ р д а храна). Освен
т о в а т о й съдържа аминокиселини, минерали и други храни
тел н и вещ ества, о т к о и т о гладуващ ото т я л о на п ац и ен та
има о с т р а нужда, т а к а че п р а в е т е бульона к о л к о то може по-
б о г а т ( о т голямо парче месо с к о с т или о т цяло пиле, доба
в я й т е ви со ко кач еств ен а сол в н ач ал о то на г о т в е н е т о и
малко едро нарязани зеленчуци). Нека п а ц и е н т ъ т ви да пие
по чаша т о п ъ л месен бульон на всеки час ежедневно. Бульо
н ъ т може да е без мазнина или с то л к о в а мазнина, кол ко то
п а ц и е н т ъ т щ е приеме. Д обавяйте по една лъжичка домашна
су р о ватка или домашно кисело мляко към всяка чаша (и/или
една чаена лъжичка зелев сок). Това лечебно с р е д с т в о ще по
с т а в и н ач ал о то на т е р а п е в т и ч н и я процес на ч р ев н а та об
вивка.
• Зеленчукова супа, п р и го тв ен а с домашен месен бульон. П ро
ч е т е т е списъка с позволените зеленчуци в главата за въвеж
д а щ а т а д и е т а . З а п о ч н е те с по-рядка супа с малко мазнина:
т я е нискокалорична и щ е е приемлива за вашия п ац и е н т.
Д о б авяй те чаена лъжичка домашна суроватка или домашно
кисело мляко към всяка купа супа (и/или чаена лъжичка зелев
сок). П а ц и е н т ъ т може да консумира т а з и супа то л к о в а чес
т о за деня, колкото м о ж ете да го уб ед и те да го прави.
• Д обавките са жизненоважни на т о з и е т а п о т п рограм ата,
т ъ й к а т о т е ще п о м о гн ат на мозъка и на им ун ната си стем а
да зап о ч н ат да ф ункционират горе-долу адекватно. Добавки
т е практически са без калории и 6 р е з у л т а т на т о в а обикно
вено се п р и ем ат о т п а ц и е н т и т е без особена съпроти ва. Да
разгледаме д обавките, к о и т о см ятам за основни:
Лечение
1. Пълен набор от ам инокиселини в свободна форма, no 15—20

грама дневно. Можеше да си куп и те т о з и п р о д у к т о т пове-
ч е т о у тв ъ р д ен и компании за хран и телн и добавки. Т ел ата
ни се с ъ с т о я т о т п р о теи н и и се управляват о т т я х . Л ове
н е т о о т с и м п т о м и т е на х р а н и т е л н и т е р а з с т р о й с т в а се
д ъ л ж ат на краен б елтъчен д еф и ц и т. П р и ем ъ т на пълен на
бор аминокиселини под ф о р м а т а на добавка ще помогне на
т я л о т о да започне да произвежда ен зи м и те, невротрансми-
т е р и т е , х о р м о н и те и д р у ги те вещ ества, продуцирани о т
п р о т е и н и , о т к о и т о най-спешно се нуждае. Друго голямо
п р ед и м ство на ам инокиселините в свободна форма е, че т е
не се нуж даят о т храносмилане и се абсорби рат 6 п р и е т а т а
форма, при т о в а много лесно. Това е важно, за щ о т о храно
см и л ател н ата си ст е м а на вашия п ац и е н т не е в съ стоян и е
да усвоява сложни п р о теи н и и да ги разгражда до т ъ й необ
х о д и м и те му аминокиселини.
2. H unk пиколинат , 4 5 -5 0 милиграма дневно. Ц и н ко в и ят н е
д о с т и г води до п о ч т и съ щ и те сим птом и, к а к т о и анорекси-
я т а : загуба на т е г л о и а п е т и т , липса на менструация, гадене,
кожни лезии, неусвояване на хранителни вещ ества, промяна
в сам о в ъ зп р и я ти ето , депресия, т р е в о ж н о с т и и м п о т е н т
н о с т при м ъж ете. Има хиляди проучвания, показващи, че хо
р а т а с хранителни р а зс т р о й с т в а с т р а д а т о т о с т ъ р недос
т и г на цинк и са документирани м н ож ество случаи, при кои
т о вклю чването на цинк к а т о хран и телн а добавка е довело
до възстановяване на пациента.
3■ Още т ри ам инокиселини: т рипт оф ан, глут а м и н и а с т р а
ган, по 500 милиграма о т всяка по т р и п ъ т и дневно. Трип-
т о ф а н ъ т (5НТР) е предш ественика на серотон и н а в организ
ма - т о й е успокояващ н е в р о т р а н с м и т е р и е с много ниски
нива при х о р а т а с хран и телн и р а зс т р о й с т в а . М олекулите
на т р и п т о ф а н а са д о с т а големи и им е т р у д н о да се конкури-
В Т О Р А Ч А С Т | 317
Лечение
pam за абсорбиране с о с т а н а л и т е аминокиселини, ч и и т о м о

лекули са по-малки - е т о защо т р и п т о ф а н ъ т не бива да се
взема заедно с пълния комплекс о т аминокиселини в свободна
форма. Г лутам и н ът п ред оставя иа мозъка г о т о в о гориво и
му помага да се и зчи сти о т т о к с и н и т е . Аспарагинът в ком
бинация с глутамина е н ай -често срещ ан ата аминокиселина
в мозъка. П о в еч ет о хора с емоционални и поведенчески про
блеми и м а т много ниски нива на аспарагин. Тези т р и амино
киселини т р я б в а да се в зе м а т заедно, но о тд ел н о о т пълния
набор аминокиселини. П р и е м ъ т им с малко мед щ е ускори
п р идвиж ването им д о мозъка и ще подобри ф ун кц ии те им.
П а ц и е н т ъ т може да пие чай о т джинджифил с малко мед на
т о з и е т а п о т д и е т а т а . Това е подходящ м о м е н т за приема
н е т о на добавката о т т р и п т о ф а н , глутамин и аспарагин.
4. Поддърж ащи хр а н и т елни Вещества: ви т а м и н Ъ-комплекс,
вит ам ин С, калций, м агнезий, желязо и йод в с т а н д а р т н и т е
дневни дози. Тези хранителни вещ ества с ъ д е й с т в а т на ами
нокиселините и цинка.
Този е т а п о т т е р а п и я т а ще подхрани вашия п ац и ен т, удов

летворявай ки най-спеш ните му нужди о т хран и телн и вещес
т в а . К о гато т е ж к и т е д еф и ц и ти зап оч н ат да п рем инават, ще
н аст ъ п и „ д ен я т бинго в а ш и я т п а ц и е н т щ е се събуди една
су т р и н , ще се погледне в огледалото и изведнъж ще осъзнае
колко мършав изглежда. Това означава, че норм алн ото самовъз-
п р и я т и е е започнало да се възвръщ а и о т т о з и м о м е н т н а т а
т ъ к м о ж е т е да зап о ч н ете да го х р а н и те и сти нски . Премине
т е на в т о р и я е т а п .
Лечение
В т о р и ет ап:
• Въведеше незабавно м есата, по-кон кретно ч ер в ен и те. Н е

обходимо е да се в ъ в е д а т всички меса - агнешко, телеш ко,
дивеч, патеш ко, гъше, свинско, пилешко, пуешко и т .н . Доб
ре сварени във вода т е ще б ъ д ат по-лесни за усвояване за ва
шия п ац и е н т. Ж изненоважно е да се в ъ в е д а т к а р а н т и и т е
ко л ко то може по-скоро, и по-конкретно черен дроб и сърца.
М ож ете след сго твян е да ги м ели те и да ги д о б авяте в малки
количества към супи, за да не с т р я с к а т е т в ъ р д е много паци
е н т а . В ъ вед ете м е с а т а п о степ ен н о и заедно със су п и те -
к о г а т о се с т а р т и р а в ъ зс та н о в я в а н е то на храносм илател
н а т а си стем а на п ац и ен та, т о й ще може да усвоява все по-
големи коли чества месо.
• Зап о ч н ете да д о б авяте по една чаена лъжичка домашно при
г о т в е н о кисело зеле (или ф ерм ентирали зеленчуци) към вся
ка купичка супа (до м о м е н т а с т е добавяли само зелев сок) -
т о в а ще помогне за усвояването на м е с о т о о т организма.
• Добре е на т о з и е т а п да се п о л зват храносмилателни ензи
ми, з а щ о т о хран осм илателната си стем а на вашия п ац иент
в е р о я т н о не е в съ стоян и е да усвоява съдържаща белтъчини
храна. Д авай те по капсула Betaine НС1 или НС1 & Pepsin в нача
л о т о на х р ан ен ето заедно с една-две капсули комплекс панке-
ат и ч н и ензими в края на храненето.
• В клю чете сурови ж ълтъци к а т о добавка към суп и те и чаши
т е с месен бульон. Зап о ч н ете с един ж ъ л тъ к и бързо увеличе
т е д о з а т а на 6 -1 0 ж ъ лтъ ка дневно (колкото повече, то л к о
ва по-добре).
• П р а в е т е су п и т е п о -гъсти и п о-богати и о с т а в я й т е в т я х
все повече мазнина. П аси ран ето им щс ви помогне да запази
т е повече мазнина в т я х . М азнината ще се смеси с пасирани-
т е зеленчуци и няма да се забелязва.
« т о м час т | 319
А е ч e hub
• В ъвед ете висококачествено масло о т риба тр еск а, за пред

п о ч и т а н е ф ер м ен ти рал о, по две чаени лъжички дневно с
х р а н а т а или след храна (или екви вален та на т о в а количес
т в о на капсули). Добре е да зап о ч н е те с няколко капки о т
м асл о то дневно и п о степ ен н о да увеличавате д о зата.
• П родълж ете с ч а ш и т е месен бульон с по-малко п роби оти чн а
храна в него.
• П родълж ете с чая о т джинджифил с малко мед. Нека в аш и ят
п ац и е н т да пие заедно с него т р и т е аминокиселини (три п -
т о ф а н , глутамин и аспарагин).
• П родълж ете с всички добавки о т първия е т а п .
С гедващ ет а п :
• П р о ч е т е т е главата за въвеж дащ ата д и е т а при GAPS и след

в а й т е о п и сан и те т а м е т а п и един след друг (д о ту к сме дос
тигнали т р е т и я ет а п ).
• К о гато д о с т и г н е т е п ъл н ата доза масло о т дроб на т р е с к а
(2 чаени лъжички днеВно), п остеп ен н о в ъ в е д е т е високока
ч ест в ен о рибено масло с малко масло о т нощна роза.
• Лека-полека п р и б авете висококачествен пробиотик.
• П родълж ете с всички добавки до края на въвеж дащ ата дие
т а при GAPS. К огато п а ц и е н т ъ т мине на пълния вари ан т на
д и е т а т а при GAPS, зап о ч н е те бавно да нам алявате д о за т а
о т пълния комплекс аминокиселини до 1-2 грама и на добав
к а т а о т цинк до 10-15 грама дневно.
• П ро д ъл ж ете с т р и т е аминокиселини и п одд ърж ащ и те до
бавки в съ щ и те дози още 3 -4 месеца.
• Щом п а ц и е н т ъ т вече е на д и е т а т а за GAPS, нам алете днев
н а т а доза масло о т дроб на т р е с к а на една чаена лъжичка
дневно.
А еч еп и е
• К о гато п р о ц е съ т на Възстановяване напредне, ще м о ж е т е

бавно да с п р е т е д о б а в к и те с изключение на м а сл о то о т
дроб на т р е с к а и п р о б и о ти ц и те , к о и т о следва да се в зем а т
няколко години.
С пазвай те хранителния режим за GAPS в теч ен и е на няколко

години. Възможно е в аш и ят п ац и ен т да т р я б в а да се придържа
към пълния в ар и ан т на д и е т а т а за GAPS общ о в з е т о през це
лия си ж и в о т, особено ако има и други ум ствени проблеми (ка
т о биполярно р а зс т р о й с тв о , синдром на д еф и ц и т на внимани
е т о , обсесивио-компулсибно р а зс т р о й с т в о , шизофрения, епи
лепсия и хронична т р е в о ж н о с т ).
П о в еч ет о о т д е ц а т а с GAPS са капризни към храна (поради
аб н о р м н и те им сети в н и възп риятия), з а т о в а при въвеждане
н а х р а н и т е в д и е т а т а им използваме техн и ки за модифицира
не на п о ведени ето, к о и т о р а б о т я т много добре при м алките
деца. При х р ан и т ел н и те р а зс т р о й с т в а ние си имаме р а б о т а с
ти йн ей дж ъри или пораснали деца, к о и т о винаги са по-трудни
за лечение. И все пак, п р о ч е т е т е главата Време е за хранене. 0,
не!, може да ви помогне да р азб ер ете защо с и н ъ т ви или дъще
ря ви се о т н а с я т по т а к ъ в начин към хр ан ата и какво да напра
в и т е по въпроса.
З а клю чен и е:
С м ятам , че х р а н и т е л н и те р а з с т р о й с т в а са състоян и я, свър

зани с GAPS и следва да се лекуват к а т о так и ва. Нормализира
н е т о на ч р е в н а т а флора при т е з и п ац и ен ти спира токсичния
п о т о к о т ч е р в а т а към мозъка и т о й започва о т н о в о да функ
ционира нормално, а п равилн и те с е т и в н и в ъ зп р и я ти я се въз
връ щ ат. Същевременно д и е т а т а за GAPS ще излекува ч ер в ата
и щ е подхрани пациента, т а к а че орган и зм ът му о т н о в о да за-
В Т О Р А ч а с т ) 321
Аене и и е
р аб о ти . За п ш и група п ац и ен ти е важно да се п р и д ъ р ж ат към

д и е т а т а в продължение на няколко години, за щ о т о ако о т н о
во п р ем и н ат на п реработен и въглехидрати и боклуци, б о л ест
т а в е р о я т н о ще се върне. Щом се излекуват напълно, т е вече
м о г а т о т време иа време да я д а т к а к в о то и ск ат, с т и г а само
през преобладаваща ч а с т о т в р е м е т о да х р а н я т т е л а т а си
добре с д и е т а о т т и п а на т а з и за GAPS.
II Т О 1' А Ч А С Т
Ленение
Хранителни добавки за деца

и възрастни с GAPS
ВСИЧКИ НИЕ много обичаме н аш и те м аж и или пораснали деца

и сме г о т о в и на всичко за т я х , независимо колко е тр у д н о или
скъпо. Това ни прави уязвими и склонни да о п и тв ам е всичко с
надеж дата, че т о ще помогне на д ец ата ни. Срещам сем ей ство
след сем ейство, к о е т о дава на д е т е т о си 10,15, 20 или повече
хранителни добавки, без да има никаква п р ед став а дали т е из
общ о са полезни за него. Х ран и тел н и те добавки са скъпи и па
з а р ъ т е пълен със с т о т и ц и различни марки. Много о т т я х са
със сьм н и телно к а ч е ств о и ц ял ата и ндустри я не е много доб
ре регулирана.
Не мога да ви опиша колко е важно п рави л н ата д и е т а да е
и н тер вен ц и я номер едно в успеш ната т е р а п и я чрез х р а н и те
лен режим на д е т е т о или въ зр астн и я с GAPS. Никое хапче в
с в е т а не може дори да се доближи до еф е к та, к о й т о ще има
д и е т а т а върху с ъ с т о я н и е т о на вашия п ац иент. К огато с т а в а
въпрос за хранителни р а зс тр о й с тв а , a GAPS в с ъ щ н о с т т а си е
хран и телн о р а зс т р о й с т в о , е необходимо да сме много внима
телн и какво прибавяме в храносм илателната си стем а на паци
е н т а . Защо? З а щ о т о много добавки може да р азд р азн ят и без
т о в а възпалената и увредена чревна обвивка и да п о п р еч ат на
лечебния процес. Безсмислено е да влагате усилия в прилагане
т о на д и е т а т а и след т о в а да п ровал и те целия процес с едно
хапче.
И все пак някои добавки са полезни, а други - жизненоважни.
Р е ц е п т а т а с добаВки е индивидуална и 6 идеалния случай следва
да е предписана о т квалифициран проф еси он али ст. Тук ще
обърнем внимание само на абсолю тно необходим ите добавки.
в т о р а ч а с т | 323
\
Лечение
П о б еч ето о т п а ц и е н т и т е ми н ап ред ват много добре с прила

г а н е т о на д и е т а т а и т е з и основни добавки, без да се нуж даят
о т нищо повече.
Жизненоважните хранит елни добавки за пациентите

с GAPS са:
1. Е ф ективен п р о б и о ти к с т е р а п е в т и ч н и качества.
2. Есенциални м астн и киселини.
3. 1Масло о т черен дроб на треска.
4. Храносмилателни ензими.
5. В итам ини и минераш .
Да разгледаме подробно всяка о т т е з и добавки.
Лечение
1. Пробиошици
ИРОБИОТМЦИТЕ СА ПОЛЕЗНИ б актер и и nog ф о р м а та на хра

н и те л н а добавка или ф ерм ентирала храна, к о и т о м о г а т да се
в зем а т с цел да з а м е с т я т или допълнят увред ен ата е с т е с т в е
на флора на ч е р в а т а . Д ум ата „п роб и оти к“ означава „за живо
т а “, к о е т о е т о ч н о о б р а т н о т о на зн ач ен и ето на д у м ата „ан
т и б и о т и к “, к о я т о означава „п р о ти в ж и в о т а “.
И зп олзван ето на п р о б и о т и ч н и т е б ак те р и и под ф о р м а т а
на ф ерм ентирали храни д а т и р а о т преди х р и с т и я н с т в о т о . В
продължение на хилядолетия х о р а т а п р и г о т в я т ф ерм ен ти ра
ло мляко, ф ерм ентирали плодове и зеленчуци, боб, риба, меса и
зърнени храни. П р о ц есъ т на ф ерм ен тац ия подобрява вкуса на
хран ата, прави я по-лесно смилаема и я съхранява. Днес в много
култури по с в е т а редовно се консум ират полезни б ак те р и и
под ф о р м а т а на ф ерм ентирали храни: кисело зеле (Русия, Гер
мания и И зто ч н а Европа), маслини и салами или ф ерм ентирали
меса (С редизем ном орието), кефир (Русия), маджун (Армения),
кумис (Русия и Азия), ласи (Индия), джиоду (Сардиния), кисело
мляко и сирене (навсякъде по с в е т а ), ф ерм ен тирала риба (Ко-
реа, Швеция, Япония, Русия), ф ерм ентирали зърнени храни (Аф
рика) и ф ерм ентирали соеви зърна (Азия).
Руският учен Илия Мечников п о став я въпроса за п роби оти -
ц и т е в научните среди в н ач ал о то на XX век. Д о к ато р аб о ти в
и н с т и т у т а П аст ьор в Париж т о й забелязва, че х о р а т а в Бъл
гария редовно консум ират ф ерм ентирали млечни п родукти и
обикновено ж и в е я т дълги години в добро здраве. Той изолира
б а к т е р и я т а , к о я т о нарича „български бацил“ и я използва в на
у ч н и т е си изследвания. Днес т я е и звестн а к а т о Lactobacillus
bulgaricus и има широко приложение 6 п р о и зв о д с т в о т о па ки-
в т о р а ч а с г * 325
Лечение
село мляко. След т о в а о т к р и т и е прилож ението на Lactobacillus

bulgaricus к а т о х ран и телн а добавка с т а в а много популярно в
евр о п ей ски те стр ан и . К огато а н т и б и о т и ц и т е навлизат в ме
д и ц и н ата, п р о б и о т и ц и т е п о т ъ в а т в забрава. И все пак след
с м ъ р т т а на М ечников през 1916 година учени о т различни
ст р а н и по с в е т а продълж ават н его в ата р аб о та. В Русия, Скан-
динавия и Япония п роби оп ш ч н и те б актери и се и зп ол зват ка
т о лечение за х о р а т а о т д есе ти л е ти я . В западния с в я т проби
о т и ц и т е се и зползват най-вече в х р ан ен ето на отгл еж д ан и те
във ферми ж и во тн и и са събрани много научни данни за благот
в о р н о т о им влияние върху зд р а в е т о на ж и в о т н и т е . През по
следн и те няколко д е с е т и л е т и я прилож ението на п роби оти ци
при х о р а т а о т н о в о с т а н а популярно и започнаха да и зли зат
все повече научни публикации по въпроса. С пи съ кът сьс заболя
валия. в ч и я т о т е р а п и я успеш но се и зп о л зв ат п роби оти ц и ,
стремително н араства.
Разбира се, п р о б и о т и ц и т е и м а т най-широко приложение в
л еч ен и ето на гастроен терологичн и заболявания:•
• Вирусни инфекции на храносмилателния т р а к т

• Е н т е р о к о л и т с некроза при б еб ета
• У п ори та диария при деца
• Псевдомембранозен к о л и т
• П ътническа диария
• Е н тер о к о л и т. причинен о т C lostridium d ifficile
• Инфекция с H elicobacter
• Е н тер о п ато ген н а инфекция с Е. coli
• Възпалителни процеси в храносмилателния т р а к т : болест
на Крон, хроничен язвен к о л и т
• Синдром на раздразн ен и те черва
• Превенция на рак на д еб ел о то черво в лабораторн и изслед
вания
V
326 \ К Т ОРА ЧАС Т

Ле ч е tru e
В много случаи д о б авян ето на п роби оти ци към т е р а п и я т а

не само подобрява клиничната картина, но и успява да излекува
заболяването.
Наред с храносм илателните проблеми много други заболява-
ния се повлияват добре о т п р о б и о ти ц и те :
• Алергии, в т о в а число хранителни

• Аутизъм
• Хронични вирусни инфекции
• Урогенитални инфекции
• Х е п а т и т , цироза на черния дроб и жлъчна болест
• Туберкулоза
• М енингит
• Злокачествени заболявания
• А ртрит
• Диабет
• Изгаряния с различна сте п е н
• П ериоп еративн о и и нтензи вн о лечение при п ац и ен ти с опе
рации и лица с т еж к а кръвозагуба
• Клинични инфекции
• Автоимунни заболявания
Това са само б о л е с т и т е , за к о и т о са публикувани научни из

следвания. Ако обаче р азговаряте с к о й т о и да е лекар с о п и т в
прилагането на проби оти ци , т о й ще направи т о з и списък дос
т а по-дълъг.
И т а к а , кои б актер и и см ятам е за пробиотици?
1. Л а к т о б а ц т и (L a cto b a cilli) Това е голяма група баюперии,

произвеждащи млечна киселина - о т т а м и и м е т о им. Най-
и з в е с т н и т е са L acidophilus, L. bulgaricus, L. rham nosus, L
p la n ta ru m , L, salvarius, L. reuteri, L jo h n so n ii, L. casei u L. del-
15 T 0 F A ЧАСТ \ 327
Лечение
brueskii. Л акт обацш ит е са нормални и жизненоважни оби

т а т е л и на ч о веш ки те черВа, лигавиците на у с т а т а , гърло
т о , носа и го р н и т е дихателни п ъти щ а, ваги н ата и генитал
н а т а област. Те се о т к р и в а т в големи коли чества в кърма
т а . Те се зас ел в ат в т я л о т о на н о в о р о д е н о т о бебе през
п ъ р в и т е няколко дни и образуват сложна връзка с организма
до края на ж и в о т а му. Чрез п р о и зв о д с т в о т о на млечна кисе
лина т е п о д д ъ р ж ат киселинна среда (pH 5.5-5.6) върху лига
ви ц и те, к о е т о п о ти ска р а з в и т и е т о на п атоген н и микроби.
Освен млечна киселина п р о и зв еж д ат и ощ е много акти вн и
в ещ еств а: водороден пероксид - силно а н т и с е п т и ч н о ве
щ ество ; ан ти бактери алн и , антивирусни и антигъбични ве
щ еств а, к о и т о не п озвол яват на п а т о г е н и т е да се у с та н о
в я т в ч е р в а т а . Л акт обацгиит е а к т и в и р а т им ун ната сис
т е м а и ст и м у л и р ат д е й н о с т т а на н еу тр о ф и л и те, макрофа-
г и т е , си н теза на имуиоглобулини, алфа- и б е т а - и н тсрф сро-
ни, интерлевкин-1 и ту м о р о н ек р о ти зи р ащ и ф а к т о р и . Те
у ч а с т в а т 6 ко о р д и н и р ан ето на процеса на кл етъ ч н о обно
вяване в ч ер в ат а, поддържайки ч р е в н а т а обвивка здрава и
н е п о к ъ т н а т а . Те са най-многобройните о б и т а т е л и на с т о
машно-чревния т р а к т и най-важ ните п р о т е к т и р а щ и веще
с т в а за т а з и ч а с т на храносм илателната систем а. Лактоба-
цидит е са п ъ р в и т е добре проучени п роби оти чн и бактерии,
използвани к а т о добавка за подобряване на зд р а в н о т о със
то ян и е. Д ей ств и тел н о са най-често срещ ан и те б актери и в
п родавани те днес по м агазините п робиотици.
2. Б иф идо б а кт ер и и (B ifid o b a c te ria ). Н а й -и зв ес тн и те са В.
bifidum , В. breve, В. longutn и В. infantis, но са и денти ф и ц ира
ни общо около 30 различни вида. Това е голямо сем ей ств о о т
п р о б и о ти ч н и б актери и , най-многобройни в д еб ел о то чер
во, дългия о т д е л на т ъ н к и т е черва, ваги н ата и ген и талии
т е . 90-98% о т всички бактерии , виреещи в д еб ел о то черво
328 I в Т о р л ч а с т
Леи е u ti e
на з д р а в о т о бебе, са биф идобакт ерии. В ч е р в а т а на въз

р астн и я т е са около седем п ъ т и повече о т лакт обацилит е
и и зпълн яват м н ож ество полезни функции. Освен че произ
в еж д ат анти би оти чн оп одобн и вещ ества, защ итаващ и чер
в а т а о т п ато ген и , а к т и в и р а т и м унната си стем а, поддър
ж а т ц е л о с т т а и зд р а в е т о на ч ер в ата. Те д е й с т в а т и к а т о
и з т о ч н и к на хр ан и тел н и в ещ е ств а за организма. Биф идо-
б акт ериит е ак т и в н о с и н т е з и р а т аминокиселини, п р о т е
ини, органични киселини, в и там и н К, п а н т о т е н о в а кисели
на, в и та м и н В, (ти ам и н ), в и та м и н Вг (рибофлавин), в и т а
мин В3 (ниацин), фолиеба киселина, ви там и н В6 (пиридоксин),
в и та м и н В12 (кобаламин), п одп ом агат абсорбацията на кал
ция, ж ел я зо то и в и та м и н D. Те са в т о р о т о по многоброй-
н о с т сем ей ство б актери и в пробиотичнипге добавки на па
зара.
3. S a cc a ro m yce s b o u la r d ii са дрожди, о т к р и т и о т френския
учен Е. Булард през 1920 година. Той забелязал, че в К и тай
х о р а т а л еку ват диария с е к с т р а к т о т плода личи. В него
т о й о т к р и л д р о ж д и т е , наречени Saccarom yces bo u la rd ii.
П р и ем ан ето им под ф о р м а т а на добавка е доказано ефек
т и в н о при различни форми на диария при д е ц а т а и в ъ зр ас т
н и т е . Напоследък има тен д ен ц и я да се използва S. b o u lardii
к а т о а н т а г о н и с т на п атоген н ия а г е н т C andida albicans.
4. E sch e ric h ia coli, или E. coli, са голямо сем ей ств о б актери и .
П а т о г е н н и т е щамове м о г а т да п р и ч и н я т сериозни инфек
ции. ф изиологичните му щамове обаче са обичайни и много-
бройни о б и т а т е л и на зд р ав и те човешки черва. Обикновено
з а е м а т определени зони о т ч о в е ш к а та храносм илателна
си стем а: д еб ел о т о черво и д о л н и т е о т д е л и на т ъ н к и т е
черва и не бива да се у с т а н о в я в а т другаде 6 организма. Нали
ч и е т о им в у с т а т а , стом аха или дванадесетоп ръстни ка по
казва отклонение о т н орм алната екология на ч р ев н ата фло
В Т О Р А Ч А С Т i 3 29
Л е че п и е
ра - чревен дисбаланс. ф изи ологи чни те шдмове н аЯ coli из

пълняват м н ож ество полезни функции в т я л о т о : т е усвоя
в а т л а к т о з а т а , п р о и з в е ж д а т в и т а м и н и (в и т а м и н К и
в и т а м и н и о т г р у п а т а В) и аминокиселини, к а к т о и ан-
ти б и о ти ч н о п о д о б н и вещ ества, наречени колицини, к о и т о
са с мощно стимулиращ о въздей ствие върху локалния и сис
т ем н и я и м у н и т е т . Много акти вн и са срещу различни п а т о
генни м икроби, в к л ю ч и те л н о п а т о г е н н и т е щ ам ове на
с о б с т в е н о т о им с е м ей ств о . Д о с т а т ъ ч н о т о ко л и ч еств о
физиологични щамове на Е. coli в ч е р в а т а д е й с т в и т е л н о е
най-добрата застраховка срещу б о л е с т в о т в о р н о т о д е й с т
вие на п а т о г е н н и т е щамове на Е. coli. Това установява гер
м а н с к и ят лекар Алфред Нисле през 1917 година, к о г а т о се
о п и т в а да проучи защ о някои войници през П ъ р в а т а све
т о в н а война не заболяват о т коремен т и ф , д о к а т о повече-
т о о т др у гар и те им са болни. Той о т к р и в а определен щам
на Е. coli в и зпраж н ен ията на т е з и войници, к о й т о нарича
щ ам Н и ш . Започва да отглеж да т а з и б ак те р и я и да я запе
ч а т в а в ж елатинови капсули. След к а т о и зп и т в а п родукта
върху себе си. т о й с т а р т и р а п р о и з в о д с т в о т о му под име
т о Мутафлор. М ут аф лор все още се продава на пазара. Про
учени са също и други физиологични щ амове на Е. co li и се
и зползват в някои о т г о т о в и т е п робиотици, продавани по
св ета.
5. E n te ro c o c c u s fa e c iu m и л и S tre p to c o c c u s fa e c a lis К а к т о
подсказва и м е т о им, т е з и б актер и и , подобно на много дру
ги п р о б и о ти ц и , са изолирани о т човешки изпражнения. Те
обикновено населяват д е б е л о то черво, к ъ д е т о к о н тр о л и
р а т п а т о г е н и т е чрез п рои звод ство на водороден пероксид
и чрез редуциране на рЯ до 5.5. Те разграж д ат п р о теи н и и
у ч а с т в а т във ф ер м е н т а ц и я т а на в ъ гл ехи драти те. 1\ 1 ножес-
т в о клинични проучвания показват, че т е са еф екти вн и при
Лечение
т е р а п и я т а на различни форми на диария. Тези б ак те р и и са

обичайни в ещ еств а в п р о б и о ти ч н и те формули на пазара.
6. B a c illu s su b tilis, или п очвен и б а к т е р и и . Първоначално т е
са о т к р и т и о т германски микробиолози по време иа В то р а
т а св ето в н а война, к о е т о довело до използването им за за
щ и т а т а на герм ан ски те войски о т д и зен тер и я и коремен
т и ф . След б о й н ата B acillus su b tilis са подробно проучени в
Германия, Русия. И тали я, Финландия, И зт о ч н а Европа. Ки
т а й и В и етн ам . И д ен ти ф и ц и ран и са няколко подвида: В.
licheniform is, В. cereus, В. brevis, В. m esentericus, В. p u m ilis и
т .н ., за п о в е ч е т о о т к о и т о е доказано, че о к а зв а т лечебно
д ей ств и е върху ж и в о тн и и хора. Това води до разработване
т о на п родукти, съдържащи В. subtilis, за у п о тр еб а при жи
в о т н и . При х о р а т а л екар и те в Русия, Германия, И талия, Из
т о ч н а Европа, Япония, В иетнам и К и тай о т д е с е т и л е т и я
и зползват различни п родукти с В. subtilis. Това е спорообра-
зуващ микроб, у с т о й ч и в на сто м аш н а киселина, п о в е ч е т о
а н т и б и о т и ц и , т е м п е р а т у р н и промени и други в ъ зд е й с т
вия. Има силни имуностимулиращ и св о й ств а и се с м я т а за
особено еф екти в ен при алергии и автоим унни заболявания.
Произвежда армия храносмилателни ензими, антивирусни,
противогъбични, ан ти б актери ал н и и други ак ти в н и вещ е
с т в а . П очвени те б актери и не са присъщи на човешкия орга
низъм. Те са преходни микроби, к о и т о не образуват колонии
в черВ ата, а п рем и н ават през т я х , к а т о по п ъ т я извъ рш ват
д о с т а р аб о та. В м и н ал ото, к о г а т о се е пиело вода о т кла
денци и п о т о ч е т а , х о р а т а са консумирали големи количе
с т в а почвени б актер и и . В процеса на еволюция ч овеш ки те
черВа са развили необходим ост о т т я х . Една о т п ричи ни те
в е р о я т н о е п одд ърж ан ето на ч и с т о т а . В. su b tilis се използ
в а т в управлението на о т п а д ъ ц и т е , понеже са е много добра
сп о со б н о ст да р азгр аж д ат и згни лата м а т е р и я и да п о т и с
Лечение
к а т м и кр о б и те на гн иенето. Чрез п рочистване на с т а р и т е

изгнили о с т а т ъ ц и в ч е р в а т а п о ч в ен и те б актер и и полагат
о сн о в и те за в ъ зстан о вяван ето на норм алната чревна флора.
О п и т ъ т ми показва, че п р о б и о т и ц и т е , съдържащи почвени
бактерии , са н ай -еф екти вн и те п роби оти ци на пазара.
На пазара се п ред лагат м н о ж еств о различни п роби оти чн и

п родукти - п роби оти чн и н ап и тк и на прах, т а б л е т к и или кап-
q rAu. За съжаление, д о с т а о т т я х не са д о с т а т ъ ч н о силни или
не съ д ъ р ж ат д о с т а т ъ ч н о мощ ни видове б ак тер и и , за да ока
ж а т лечебно д ей стви е. С ъщ ествува и п робл ем ът с кон трол а
на к а ч е с т в о т о . В доклад на списание W hich се посочва, че реди
ца марки п р о б и о ти ц и на пазара не съ д ъ р ж ат и зб р о е н и те на
е т и к е т а бактерии , или т е з и , к о и т о сьд ърж ат, н я м а т посоче
н а т а на о п ако вката бактериалн а сила. И т а к а , как да изберем
добър пробиотик?
Преди всичко винаги има смисъл да р а б о т и т е с квалифици
ран специалист с о п и т в използването на проби оти ци , к о й т о
да ви помогне да и зб е р е т е висококачествени добавки. Ако се
о п и т в а т е да си и зб и р ате п роби оти ц и сами, има няколко общи
инструкции, к о и т о е добре да следвате.
1. Д о б р и ят п р о б и о ти к т р я б в а да съдържа кол кото може пове

че различни видове полезни б актер и и . Ч о в еш ки те черва са
населени със с т о т и ц и и зве стн и ни видове различни б а к т е
рии. Трябва да се о п и та м е да се доближим възможно най-бли
зо до т о в а разнообразие. Р азличните видове п роби оти чн и
б актер и и и м а т различни силни и слаби стран и . Комбинация
т а о т т я х ще даде по-голям шанс за извличане па максимална
полза.
2. С м есицата о т различни щ амове о т о тд ел н и групи пробио
т и ч н и б актер и и е по-полезно, о т к о л к о т о п р и е м ъ т само па
Лечение
една група б актер и и . Много п р о б и о ти ц и на пазара съдър

ж а т например само Lactobacilli. Комбинацията о т п р ед ста
в и тел и на т р и т е основни групи -L a cto b a cilli, B ifidobacteria
и почвени бактерии, обикновено р аб о ти най-добре.
3. Един добър п р о б и о т и к следва да съдържа ко н ц ен тр и р ан о
ко л и ч еств о б актер и и : най-малко 8 милиарда бактериалн и
клетки на грам. За да има подобрение, п р о б и о т и ч н и т е бак
т е р и и т р я б в а да се н аб авят в д о с т а т ъ ч н о големи дози.
4. П р о и зв о д и т е л я т на п р о б и о ти к а т р я б в а да т е с т в а всяка
п а р т и д а по о тн о ш ен и е на си лата и бактериалния с ъ став и
да е г о т о в да публикува р е з у л т а т и т е о т т е с т о в е т е .
След к а т о си н ам ер и те добър п роби оти к, е необходимо да

се н ау ч и те да го използвате. Едип п р о б и о ти к с добра лечебна
сила винаги ще предизвика т а к а н ар еч ен ата „реакция на из
т р е б в а н е “. Какво е т о в а ? К о гато в храносмилателния т р а к т
п о п а д н ат п р о б и о т и ч н и т е б актери и , т е зап о ч в а т да унищо
ж а в а т п а т о г е н н и т е б актери и , вируси и гъбички. Измирайки,
п а т о г е н и т е изпускат токси н и . Тези то к с и н и п о д д ъ р ж ат ау-
ти зм а, ш и зоф рен и ята или х и п е р а к т и в н о с т т а на вашия паци
е н т . С ледователно х а р а к т е р н и т е за п ац и ен та си м п том и вре
менно може да се влош ат. Възможно е да се чувства по-уморен
о т о б и ч ай н о то , да загуби ц в я т или да се обрине. Р еакци ята е
временна и обичайно т р а е о т няколко дни до няколко седмици
при различните хора. За да я см екч и те максимално, въвеждай
т е бавно д о за т а о т пробиотика. Зап о ч н ете с много малко ко
личество. Наблю давайте п ац и ен та за си м п том и на „и зтребва
не“. Ако няма такива, увели чете д о зата. Щом забележ ите реак
ция, о с т а в е т е п ац и е н та на т а з и доза, д о к а т о с и м п т о м и т е
о т ш у м я т . След т о в а о т н о в о у в ел и ч ете д о з а т а и о с т а в е т е
п а ц и е н т а да привикне с нея, П родълж авайте да увели чавате
д о за т а по т о з и начин, д о к а т о не д о с т и г н е т е т е р а п е в т и ч н о -
« т о п ч а с т ! ззз
Лечение
m o ниво. П ер и о д ъ т на п о с т е п е н н о т о Въвеждане на д о за т а мо

же да о т н е м е о т няколко седмици до няколко месеца при о т
д ел н и те п ац иенти . Това е много индивидуално и зависи о т ко
л и ч е с т в а т а п атоген н и микроби, обхванали ч ервата.
Л ечебната доза п р о б и о ти ц и е индивидуална и лекуващ ият
лекар би тр яб вал о да помогне да я оп ред ел и те. Е т о някои об
щи н ап ъ т ст в и я :
За в ъ зр а с т е н - около 1 5 -2 0 милиарда б актер и алн и кл етк и

дневно
Бебе до 12 месеца - 1 - 2 милиарда бактериални клетки дневно.
Малко д е т е о т 1 до 2 години - 2 -4 милиарда бактериални к л е т
ки дневно.
Д е т е о т 2 до 4 години може да се справи с 4 до 8 милиарда бак
тери алн и клетки дневно.
Д е т е о т 4 до 10 години може да приема о т 8 до 12 .милиарда
бактериални клетки дневно.
О т 12 до 16 години можем да увеличим д о за т а на 12-15 мили
арда дневно.
Щом п а ц и е н т ъ т д о сти гн е л еч еб ната доза, т я т р я б в а да се

поддържа в продължение на средно ш е с т месеца. Това е мини
м алн и ят период о т време, необходим за о т с т р а н я в а н е т о на
п а т о г е н н а т а флора и н ачалото на и зграж дането на нормална
т а чревна флора. През т о з и период с т р и к т н о т о придържане
към д и е т а т а е изклю чително важно. Ако продълж авате да хра
н и т е п а т о г е н и т е в ч е р в а т а си със захар и п рераб отен и въгле
хи др ати , п р о б и о т и к ъ т няма да има голям шанс да ви помогне.
След периода на лечение д о з а т а може да се намали на под
държаща и п а ц и е н т ъ т т р я б в а да я взема в продължение на го
дини. Много е важно д о за т а да се намалява то л ко в а бавно, кол-
к о т о е била въведена. Н аблю давайте п ац иента за реакции през
5
334 | в г о р л ч а с т
Лечение
т о з и период. П оддърж ащ ата доза е с т р о г о индивидуална. Оби

чайно т я е половината о т л еч еб ната доза. В някои случаи под
д ъ р ж ащ ата доза за един п ац и е н т се равнява на лечебната.
Редица п ац иенти п и т а т : Защо т р я б в а да вземаме поддържа
ща доза? С други думи, защо да продължаваме да пием пробиоти-
ка? П ри чи н ата е следната: ние сме създадени о т п р и р о д ата т а
ка, че да приемаме т е з и б актери и с всяка хапка и глътка о т т о
ва, к о е т о ядем и пием. С редата, в о д а та и хр ан ата ни до такава
с т е п е н обаче са променени, че сме лишили т е л а т а си о т т е з и
жизненоважни бактерии. За х о р а т а с добра здравословна чревна
флора т о в а може да не е о т същ ествено значение. За л и ц а та с
GAPS обаче т о е голям проблем. За т я х еж едневната консумация
на п робиотични бактерии е жизненоважно, понеже т е си н ям ат
собствени. Т ехните черва се населяват о т патоген и в м ес то о т
полезни бактерии , а т е з и патоген и са изключително труд н и за
о тс т р а н я в а н е , з а щ о т о за е м а т различни ниши в ч ер в ата. За да
д о с т и г н а т до т е з и ниши, полезните бактерии т р я б в а да се бо
р я т с всички сили. В д е й с т в и т е л н о с т е д и н с т в е н о т о заселване
на н аш и т е черва с полезни б актер и и се случва при раж дането,
к о га то ч е р в а т а са стерилни. За съжаление, п о веч ето пробиоти-
ци във вид на добавки не се заселват и не образуват колонии по
ч р ев н ата стен а. Те в ъ р ш а т с в о я та р аб о та в лумена на ч ер в ата
и след т о в а напускат си сте м ата . Все още не сме откри ли начин
да заменим п а т о г е н и т е върху ч р ев н а та с т е н а с полезни б ак те
рии. И так а, п а ц и е н т и т е с GAPS тр яб в а да продълж ават да взе
м а т п роби оти ци до безкрайност. За да поддърж ате н и в о т о на
п р о б и о т и ц и т е, не е необходимо да продълж авате да ги приема
т е под ф о р м ата на добавки. М ож ете да в к и о ч и те 6 м е н ю то си
ф ерм ентирали п родукти под ф о р м а та на кисело мляко, кефир,
кисело зеле и други домашно п риготвени ф ер м ен ти р аш храни.
Едно о т п р и т е с н е н и я т а във връзка с п р о б и о т и ч н и т е бак
т е р и и е, че много о т т я х не оц еляват 6 с т о м а ш н а т а киселина.
В Т 0 Р Л Ч А С Т I 335
I
Лечение
П а ц и е н т и т е с GAPS обикновено и м а т ниска сто м аш н а кисе

лин н ост, т а к а че за т я х т о в а не е голям проблем. За да с т е си
гурни обаче, че в аш и ят п р о б и о ти к няма да се разруши о т с т о
м а ш н ат а киселина, т р я б в а да го п р и е м а т е заедно с х р ан ата
или след хранене, к о г а т о п о в е ч е т о о т с т о м а ш н а т а киселина е
свързана с добри ч асти ц и . Някои п роизводители слагат с т о
машно у сто й ч и в а обвивка на п р о б и о т и ч н и т е kanq'AU, к о и т о
п р о и звеж дат, за да ги п р ед п а зв а т о т с т о м а ш н а т а киселина.
Аз не подкрепям т а з и п р акти ка по две причини. Първо, на с т о
м аш н ата киселина й т р я б в а т полезни б актери и т о ч н о то л к о
ва, к о л к о т о и на всички останали ч а с т и о т храносмилателна
т а систем а. В ст о м ах с ниска киселинност по с т е н и т е р а с т а т
всякакви видове п ато ген и . Нужни са ни п р о б и о ти ц и , за да се
справим с т я х . В т о р о , п а ц и е н т и т е с храносмилателни пробле
ми ч е с т о п ъ т и не м о г а т да разграж дат стом аш ноустойчиви-
т е обвивки на капсулите. Тези капсули в л и за т в т е л а т а им и
излизат о т т я х п о ч т и непроменени, без п а ц и е н т ъ т да има ка-
к в а т о и да е полза о т т я х .
В ер о ятн о не всички бактериални видове във вашия пробио
т и к щ е и зд ъ р ж ат на с т о м а ш н а т а киселина. Важно е обаче да
се отбележ и, че дори м ъ р т в и т е п роби оти чн и б актер и и са по
лезни за ч е р в а т а ви. С т е н и т е на т е х н и т е к л етк и съ д ъ р ж ат
в ещ еств а, стимулиращ и и м у н н ата реакция, и съшо абсорби
р а т то к си н и и ги и звеж д ат о т т я л о т о . Много производители
са наясно с т о з и ф а к т и п л а н и р а т да з а п о ч н а т да д о б а в я т
м ъ р т в и п робиотични б актери и към различни храни.
В заключение бих казала, че д обавян ето на п р о б и о ти ц и към
х р а н а т а е жизненоважно за т е р а п и я т а на всички състоян и я,
свързани с GAPS. Дори и в случаите, к о га то п а ц и е н т ъ т не про
явява т е ж к и храносм илателни проблеми, см ятам , че може да
се п о сти гн е голямо подобрение с п рилагането на д и е т а т а и
л еч ен и ето с пробиотици.
336 I В Т О И А Ч А С Т
Лечение
2. Мазнините: добрите и лошите
ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК се с ъ с т о и о т около 60% мазнини (сухо

т е г л о ). Всяка мембрана на всяка клетка и всички органели в ъ т
ре в к л е т к и т е са съ ставен и о т мазнини. Много хормони, не-
в р о т р а н с м и т е р и и други ак ти в н и в ещ е ств а 6 т я л о т о са из
градени о т мазнини. М азнините са изклю чително важни в на
ш а т а д и е т а . В ъпросът е какви мазнини?
С ъщ ествува огромно кол и чество п р о ти в о р еч и ва и грешна
информация за м азнините. В м о д е р н о т о ни о б щ ес тв о мазни
н и т е са обявени за зло и и н д у с т р и я т а веднага се в т у р н а да
произвежда изобилие о т п родукти с ниско или никакво съдър
жание на мазнини. Ж и в о т и н с к и т е мазнини, в т о в а число съ
д ъ р ж ащ и те се в м есата, м асл ото и яй ц ата, са нарочени за при
ч ин и тели на всякакви болести, и и н д у с т р и я т а незабавно ни е
подсигурила т е х н и с и н т е т и ч н и з а м е с т и т е л и , р а с т и т е л н и
масла и всякакви п родукти за мазане. Х о р а та са чували, че рас
т и т е л н и т е олиа са по-добри за т я х . И т а к а - най-различни и
разнообразни р а с т и т е л н и олиа са се превърнали в обичайната
мазнина за г о т в е н е в м е с т о т р а д и ц и о н н а т а сланина, гъша и
свинска мас. Това, к о е т о ш и р о к а та о б щ е с т в е н о с т не знае, е
по какъв начин се п р о и зв еж д а т всички п р ер аб о т ен и р а с т и
тел н и и ж ивотински мазнини, какво т о ч н о съ дъ рж ат т е и как
во е в ъ зд е й с т в и е т о им върху’ ч о веш к о то здраве.
П р е р а б о т е н и мазнини
Р а с т и т е л н и т е олиа, о л и о т о за го тв ен е, м аргари ни те, замес

т и т е л и т е на м аслото, см еси те за мазане, хидрогенизираиите
масла, в т в ъ р д е н и т е п р ер аб о тен и мазнини и много други из
куствен и мазнини са п рераб отен и . Те са чужди за ч овеш ката
в т о р а ч а с т | 337
Лечение
физиология и не биВа да сс ядаш о т никого, камо ли о т пациен

т и с GAPS. П о в е ч е т о п р ер аб о тен и храни съ дъ рж ат прерабо
т е н и мазнини: хляб и т е с т е н и изделия, полуфабрикати, хру
пайки, сиаксоВе, шоколади, сладоледи, бисквити , т о р т и , бър
зи храни, подпраВки, майонеза и други. П о в е ч е т о п р е р а б о те
ни мазнини са на р а с т и т е л н а осноВа и се п р о и зв еж д а т о т
мазнини, изВлечени о т се м е н а та и з ъ р н а т а на р а с т е н и я т а
(царевица, соя, слънчогледово семе, рапица и др.). Те са ев ти н и
за п р о и зв о д ств о и н о с я т огромни печалби на х р а н и т е л н а т а
индустрия. В е с т е с т в е н и я си Вид т е з и олиа съ дъ рж ат много
нестабилни ненаситени м астн и киселини, к о и т о лесно се раз
ру ш ават о т топлина, окисление, налягане и светлина. В про
цеса на извличане на м азнината се и зползват висока т е м п е р а
ту р а, налягане и различни химични вещ ества, к о е т о променя
хи м и чн ата с т р у к т у р а на е с т е с т в е н и т е нестабилни м астн и
киселини о т сем ен ата и зъ р н ата, к а т о едновременно с т о в а
създава огромен брой н е е с т е с т в е н и вредни м астн и киселини.
Тези олиа след т о в а се п р о д а в а т к а т о олио за г о т в е н е в огром
ни бутилки във всички суперм аркети. Заради д е с е т и л е т и я т а
на безскрупулна реклама и пропаганда т е са заменили е с т е с т
в е н и т е ж и вотин ски мазнини, ползвани за г о т в е н е о т хилядо
лети я.
За да се в т в ъ р д я т р а с т и т е л н и т е мазнини и да се увеличи
с р о к ъ т им на го д н о ст, т е се хидрогенизират. Хидрогенизаии-
я т а е процес, при к о й т о се д о б а в я т водородни молекули към
химичния с ъ ст ав на о л и ата под високо налягане и при висока
т е м п е р а т у р а (120-210 градуса) в п р и с ъ с т в и е т о на никел, алу
миний и понякога и други токсичн и м етали. В хидрогснизира-
н и т е олиа о с т а в а т ч асти и и о т т е з и м етали. Н и келъ т и алу
м и н и я т са то кси ч н и м етал и , к о и т о д опълн и телн о у т е ж н я
в а т о б щ а т а интоксикация, с к о я т о т я л о т о т а к а или иначе
т р я б в а да полага огромни усилия, за да се справя. Т оксичните
Лечение
мешали се свързваш с м н ож ество дегенеративни заболявания,

в т о в а число т р у д н о с т и с уч ен ето, Алцхаймер и деменция.
П р е р аб о т в а н е т о променя хим ичната с т р у к т у р а на е с т е с т
в е н и т е мазнини, произвеждайки цяла армия о т вредни мазни
ни. Много о т т е з и променени мазнини все ощ е не са проучени
добре и ние не знаем т о ч н о каква разруха вн асят в т я л о т о . Ед
на група трансмазнини обаче се радва на голямо внимание. Това
са н е н а с и т е н и т е м астн и киселини, полезни за нас в е с т е с т в е н
вид, но ч и я т о химична ст р у к т у р а се променя при преработка.
Трансмазнините и м а т стр у к ту р а, много подобна на е с т е с т в е
н и т е им еквиваленти, но са някак си „наопаки“. Поради прили
к а т а си с е с т е с т в е н и т е мазнини тр ан см азн и н и те заем ат мяс
т о т о на есенциалните мазнини в т я л о т о , но не са способни да
изпъ лн яват ф ун кц ии те им. По т а з и причина т е о с а к а т я в а т
к л е т к и т е . Всички органи и тъ к ан и в организма са засегнати о т
т о в а , Например, тр ан см азн и н и те и м а т изклю чително силна
сп особн ост да п о т и с к а т им ун ната систем а, увреждайки мно
ж е с т в о нейни функции. Те у ч а с т в а т в разви ван ето на диабет,
атеросклероза, рак, неврологични и психиатрични заболявания.
Те п р е ч а т на б р ем е н н о стта , на норм алн ото п рои звод ство на
хормони, на с п о с о б н о с т т а на инсулина да реагира на глюкоза-
т а , к а к т о и на с п о со б н о стта на ен зи м и те и д р у ги те активн и
в ещ еств а да си в ъ р ш ат р а б о т а т а и о к азват вредно в ъ зд ей ст
вие върху черния дроб и бъбреците. М айките кърмачки, к о и т о
са си хапнали малко о т „здравословния“ з а м е с т и т е л на масло
т о , се сд о б и в ат с трансм азнини в к ъ р м а т а много скоро след
т о в а . М о зъ к ъ т на б е б е т о има висок п р о ц е н т н ен аси тен и
м а ст н и киселини. Т рансм азнините ги з а м е с т в а т и п р е ч а т на
н ор м ал н о то р а зв и т и е на д етск и я мозък. Т рансм азнините са
толкова вредни, че дори не може да се говори за безопасни коли
ч е с т в а о т т я х . И въпреки т о в а едно п ак е тч е хрупанки съдър
жа около 6 грама, п а к е т ч е е т о п е н о сирене или б исквити със
В О Р А Ч А С Т I 339
сирене (к о и т о обикновено се рекламират к а т о д етски ) дава на
т я л о т о 8 грама трансм азнини, супена лъжица маргарин съдър
жа 4 -6 грама, една порция пържени картоф и, изпържени 6 рас
т и т е л н а мазнина - 8 - 9 грама трансм азнини. Според с т а т и с
т и ч е с к и т е данни ср ед н и ят прием на трансмазнини 6 западния
с в я т може да д о сти гн е 50 грама дневно. Това е с п ъ т и повече
о т консумацията ни на всякакви други н е е с т е с т в е н и вещ ества
О храните. Предвид с п о с о б н о с т т а им да увреж д ат т е л е с н и т е
функции на най-дълбоко биохимично ниво, няма съмнение, че
р о л я т а на тр ан см азн и н и те в съврем енната епидемия о т деге
н ер ати вн и заболяВания е силно подценена.
Бих искала о т н о в о да п о вто р я , че никакви п рераб отен и маз
нини не са позволени о т д и е т а т а при GAPS: т о в а са всички
ш ироко р азп ростран ен и р а с т и т е л н и олиа и олиа за го тв ен е,
хидрогенизирани мазнини, маргарини, смеси за мазане, в е г е т а
риански мазнини и втвъ р д ен и п рераб отен и мазнини, зам ести
т е л и на м аслото. Това означава, че и всички п рераб отен и хра
ни са извън позволеното, т ъ й к а т о п р е р а б о т е н и т е мазнини
са сред о сн о вн и те съставки на п р е р а б о т е н и т е храни.
Кои мазнини са добри за п а ц и ен т и т е с GAPS?

Най-напред първото!
Н ай-важ ните мазнини за п а ц и е н т и т е с GAPS, к о и т о т р я б в а да

се консум ират ежедневно и да п р ед став л яв ат о сн овн ата ч а с т
о т приема на мазнини, са ж и в о т и н с к и т е - в п р я с н о т о месо,
д о б и т и т е о т меса и млечни п родукти (масло, см етан а и ги) и
в ж ъ л т ъ ц и т е на я й ц а т а . Ж и в о т и н с к и т е мазнини съ д ъ р ж ат
най-вече н аси тен и и мононенаситени м астн и киселини.
П о ч т и успявам да ви чуя как ми зад авате поредица о т много
ч е с т о срещани въпроси: Ами „см ъ р то н о сн и те“ н аси тен и маз
нини? Те не п р и ч и н я в а т ли сърдечни заболявания? А не са ли
л еча ние
всички ж ивотински мазнини наситени? Това е р е з у л т а т ъ т о т

безскрупулните усилия, полагани о т х р ан и тел н ата индустрия,
за да победи конкуренцията си. А коя е конкуренцията? Е с т е с т
в е н и т е мазнини, разбира се. О т е с т е с т в е н и т е мазнини няма
много печалба, д о к а т о п р е р а б о т е н и т е олиа и мазнини п о с я т
огромна печалба. И т а к а , в и н т е р е с на х р а н и т е л н а т а индус
т р и я е всички да са убедени, че е с т е с т в е н и т е мазнини в р е д я т
на зд р а в е т о , д о к а т о п рои звеж дан и те о т т я х п рер аб о тен и
мазнини, хидрогеиизирани олиа и олиа за го тв е н е са полезни за
нас. Ние сме о б е к т на т а з и пропаганда вече п о ч т и цял век. Ни
щ о чудно, че много о т нас са се поддали.
Точно н а с и т е н и т е мазнини са заклеймени о т х р ан и тел н ата
индустрия. Как е станало то в а? Д-р Мери Ениг, международен
е к с п е р т по липидна биохимия, обяснява: „В края на 5 0 -те годи
ни на XX век ам ериканският изследовател Ансел Кийс обявява,
че е п и д е м и я т а о т сърдечни заболявамия се причинява о т
хидрогенизиранитс р а с т и т е л н и мазнини. Преди т о в а съ щ и ят
т о з и човек тв ъ р д и , че за съ рдечн и те болести са виновни наси
т е н и т е мазнини. П р о и зв о д и тел и те на мазнини за хранене вед
нага р е а г и р а т на т а з и п отен ц и ал н а заплаха срещу т е х н и т е
п родукти , к а т о п р о веж д ат об щ ествена кампания в подкрепа
на схващ ането, че ед и н ствен о к о м п о н е н т ъ т на н а с и т е н и т е
мазнини в хидрогснизираните мазнини причинява проблема ...
О т т о г а в а насам п р о и зв о д и т ел и те на мазнини за хранене под
д ъ р ж а т и д е я т а, че н а с и т е н и т е мазнини (а именно ж и в о т и н
с к и т е и м лечн ите) са вредни, а п ол и н еи аси тен и те (основно
съдържащ и се в ц а р е в и ч н о т о олио и по-късно в с о е в о т о ) са
здравословни.“
Б о г а т и т е корпорации, произвеж дащ и хран и тел н и проду
к т и , п лащ ат милиарди на армии „учени“, к о и т о да им осигуря
в а т „научни д о к а з а т е л с т в а “ за т е х н и т е тв ъ р д ен и я . Между
временно и с т и н с к а т а наука ни показва и все още ни показва
втора ч а с т | 341
ечени е
и с т и н а т а . Въпреки т о в а корп орац и ите, произвеждащи храни

т е л н и п р о д у к ти , са т е з и , к о и т о разп олагат с п а р и т е , за да
р ек лам и р ат „науката“ си в популярните медии. И с т и н с к а т а
наука е т в ъ р д е бедна, за да харчи пари за подобни неща. В резул
т а т населението чува само т о в а . к о е т о корп орац и и те и с к а т
т о да чува.
И так а. каква е и ст и н а та? Какво ни казва и с т и н с к а т а наука?
1. П р е р а б о т е н и т е мазнини, х и д р о ге н и зи р ан и те мазнини и
о л и ата за го т в е н е п ри ч и н яват атеросклероза, сърдечни за-
болявания и рак. Това е ф ак т, доказан безспорно о т и с т и н
с к а т а ч е с т н а наука.
2. Ж и в о т и н ск и т е мазнини н я м а т нищо общо със съ рдечн и те
заболявания, а т е р о с к л е р о з а т а и рака. ф и зи о л о ги ята ни се
нуждае о т т я х . Много е важно да ги ядем всекидневно.
3. Н а с и т е н и т е мазнини п р ед п а зв а т съ р ц е т о : т е н ам аляват
н и в а т а на Ер(а) в к р ъ в т а (Lp(a) е много вредно в ещ ество,
к о е т о дава н ач ал о то на а т е р о с к л е р о з а т а 6 кръ вон осн и те
сьдове), нам аляват д еп о зи р ан ето на калций в а р т е р и и т е и
са п р ед п о ч и т ан и зто ч н и к на енергия за сърдечния мускул.
Н а с и т е н и т е мазнини сти м у л и р ат им унната си стем а, защи
т а в а т ни о т инфекции и са същ ествени за с п о с о б н о с т т а на
т я л о т о да използва н е н а с и т е н и т е омега-3 и омега-6 м астн и
киселини. Едно о т м аслата с най-високо съдържание на наси
т е н и м а ст н и киселини, дадено ни о т п р и р о д ата, е кокосо
в о т о масло. То п р итеж ава чудесни здравословни к ачества и
д ей ст в а лечебно при п о в е ч е то дегенеративни състояния.
4. Ж и в о т и н с к и т е мазнини съ д ъ р ж ат разнообразие о т различ
ни м а с т н и киселини, не само н аси тен и (М. G. Enig, 2000).
С винската мас съдържа 43% мононенаситени, 11% полинена-
cum euu и 44% наситени. Агнеш ката мазнина е 38% мононена
си т ен и , 2% полиненаситени и 49% наси тен и . М аслото съ-
342 ! в т о р а ч а с т
$
Лечение
държа 30% мононенаситени, 4% полиненасишени и 52% наси

т е н и . Това е е с т е с т в е н и я т съ став на ж и в о т и н с к и т е маз
нини и т е л а т а ни о п о л з о т в о р я в а т всяка ч а с т и ц а о т т я х ,
вклю чително и н а с и т е н и т е м астн и киселини. Ако и ск а те да
р азб ер ете колко е важна всяка части ц а мазнина за нас, да раз
гледаме съ став а на къ рм ата. Разпределението на м азни н ите
в нея е 48% наситени, 33% мононенаситени и 16% полинена-
си т ен и . Б е б е т а т а се р а зв и в а т прекрасно при т о в а сьдър-
жание на мазнини, а най-голямата ч а с т о т т я х са наситени.
5. Ние се нуждаем о т всички е с т е с т в е н и мазнини в е с т е с т в е
н и т е храни, а н а с и т е н и т е и м о н о и е н а с и т е н и т е мазнини
т р я б в а да с ъ с т а в л я в а т най-голяма ч а с т о т приема ни на
мазнини.
6. О п р о сте н ч еск ата идея, че я д е н е т о на мазнини ни прави де
бели, е напълно погрешна. К онсумирането на п рераб отен и
въглехидрати причинява н ад н о р м ен о то тегл о . Е с т е с т в е
н и т е мазнини се и зп о л зв ат к а т о с т р у к т у р н и ел ем ен ти в
т я л о т о - за мозъка, к о с т и т е , мускулите, им унната с и с т е
ма и други - всяка кл етк а о т т я л о т о ни е съ ставен а до голя
ма с т е п е н о т мазнини.
Това са ф а к т и т е , и звестн и ни о т ч е с т н а т а наука. За съжа

ление, к а к т о вече казахме, о т к р и т и я т а на п о ч т е н а т а наука не
д о с т и г а т до п о в е ч е т о о т нас. Р азп р о стр ан ен и ето на инфор
мация 6 т о з и с в я т стр у в а пари. И так а, ш и р о к а та о б щ ес тве
н о с т получава информация, обслужваща най-вече и н т е р е с и т е
иа х о р а т а с дебели п о ртф ей ли. За да подучим и сти н ска и дос
т о в е р н а информация по к а к в ато и да е т е м а , т р я б в а да я т ъ р
сим, а не да разч и там е на „н овин и те“ и на „научните пробиви“,
с к о и т о ни зали ват популярните медии.
Бих искала о т н о в о да насоча вни м ани ето ви към сь с та в а на
к ъ р м ата: т я има 48% н аси тен и , 33% м он он ен аси тен и и 16%
I
Лечение
полиненаситени м астн и киселини, М айката природа не прави

нищ о без причина! хМайчиното мляко е н ай -д обрата и един
с т в е н а т а подходяща храна за б еб ето! Ч овеш ката физиология
ме се променя с п о р а с т в а н е т о на б е б е т а т а . Н уж д и те ни о т
определена комбинация о т м астн и киселини си о с т а в а една и
съща през целия ни ж и в о т: 48% наси тен и , 33% мононенасите-
ни и 16% полиненаситени. Това е, о т к о е т о се нуждаем, и т а к а
сме сьздадени о т .майката природа! Е д и н ств ен и те храни, кои
т о ни п р ед о став ят , подобен с ъ став м астн и киселини, са живо
т и н с к и т е - м есата, я й ц а т а и м лечн ите п родукти , и именно
о т т я х т р я б в а да получаваме о сн о в н о то консумирано количе
с т в о мазнини.
С ъдърж ащ ите се в р а с т е н и я т а мазнини са със съвсем разли
чен съ став м астни киселини - най-вече полиненаситени. Поли-
н ен аси т ен и т е м астн и киселини са т в ъ р д е нестабилни, стр у к
т у р а т а им лесно се разрушава о т топлина, светл и н а и кисло
род. Е т о защо м ай к ата природа ги е заключила и ги защ итава
много успешно в слож ната клетъчна с т р у к т у р а на сем ен ата и
яд к и те. К о гато ядем се м ен ата и я д к и т е цели в е с т е с т в е н и я
им вид, ние получаваме т е з и м астн и киселини в е с т е с т в е н и я
им вид, непроменени и полезни за зд р а в е т о ни. Извлечем ли
олио о т т я х в голем и те ни фабрики, ние разрушаваме крехки
т е полиненаситени м а с тн и киселини и ги правим вредни за
зд р ав ет о . Н ай-важ ното обаче е, че к о г а т о консумираме цели
е с т е с т в е н и семена и ядки, получаваме о т т я х л и и к и кат чес-
т ва полиненаситени м астн и киселини, к о и т о са съвм естими с
човеш ката ни физиология. Ние не се нуждаем о т много полине
н аси тен и мазнини - о сн о в н а та ч а с т о т приема иа мазнини
следва да се съ сто и о т наситени и мононенаситени м астн и ки
селини. К о гато ядем р а с т и т е л н и масла и олио за готвен е, изяж
даме и п оли н ен аси тен и те м астн и киселини в т я х в прекомер
но ко л и чество , к о е т о е т в ъ р д е голямо за зд р а в а т а човеш ка
344 I В Т О Р Л Ч А С Т
Л е ч е н и е
физиология. Именно прекаденото количество омега-6 полине-

н аси тен и м астн и киселини о т р а с т и т е л н и олиа и олио за го
т в е н е в голяма ст е п е н са причина за еп и дем и ята о т възпали
тел н и деген еративн и заболявания в модерния с в я т - о т сър
дечни заболявания и различни автоимунни проблеми до рак.
Ами холестеролът?
К о гат о говорим за холестерол, винаги изниква в ъ п р о съ т, за-

щ о т о всички са чували, че х о л ест ер о л ъ т „запушва а р т е р и и т е “
и „причинява сърдечни б о л е сти “. И д е я т а идва о т хи п отеза
т а за д и е т а т а и съ р ц ето, изказана за първи п ъ т през 1953
година. В последствие обаче с т о т и ц и научни изследвания д о
ка зв а т, че т а з и х и п о т е за е напълно погрешна. Джордж Ман,
виден американски лекар и учен, нарича х и п о т е з а т а за д и е т а
т а и с ъ р ц е т о „най-голямата научна заблуда на нашия век, а ве
р о я т н о и на всички векове.“ Защо? З а щ о то д о к а т о науката ра
б о т и за о п р о вер гав ан ето на т а з и х и п о теза, м едицинските,
п о л и ти ч е ск и те и н аучни те организации вече са я прегърнали.
И да признаят, че са сгрешили, т о в а би увредило р е п у та ц и я та
им, а т е не о б и ч а т подобни неща. Междувременно т е х н и т е
поддръжници д а в а т пълна свобода на т ъ р г о в с к и т е друж ества
да се въ зп о л зват о т х и п о т е з а т а за д и е т а т а и с ъ р ц е то . Без
скрупулната им пропаганда чрез популярните медии осигурява
дълъг ж и в о т на х и п о т е з а т а за д и е т а т а и съ р ц ето . М ож ете да
п р о ч е т е т е повече по т о з и въпрос в м о я т а книга Сложи сърце
т о си в уст ат а. Какво наист ина причинява сърдечните болес
т и и как д а го предот врат им и дори д а го възстанови.м.
Благодарение на поддръж ниците на х и п о т е з а т а за д и е т а т а
и с ъ р ц е т о всички „зн аят“, че х о л е с т е р о л ъ т е „лош“ и т р я б в а
да се борим с него на всяка цена. Ако в я р в а т е на популярните
медии, щ е с м я т а т е , че човек т р я б в а да има възможно най-нис
ко ниво на холестерол.
в т о р а ч а с т | з45
Лечение
И с т и н а т а е. че ние, хората, не можем да живеем без холсс-

тер о л . Да видим защо.
Всяка кл етка о т о р ган и те на п аш и те т е л а съдържа холес-
т е р о л в с т р у к т у р а т а си. Той е неизменна и много важна ч а с т
о т м ем бран и те на к л е т к и т е ни; м ем брани те, к о и т о с ъ с т а
в л яв ат к л ет ъ ч н ат а ст е н а и с т е н и т е на всички органели в ъ т
ре в к л е т к а т а . И не с т а в а въпрос за няколко молекулки холес-
т е р о л т у к -т ам . При много клетки повече о т п олови н ата о т
с т е н а т а е изградена о т холестерол. Различните видове к л е т
ки в т я л о т о се нуждаят о т различно количество холестерол в
зависим ост о т функцията и п редназначението си. Човешки
я т мозък е особено б о га т на холестерол: около 25% о т целия
холестер о л в т я л о т о о т и в а за мозъка. Всяка к л е т к а и всяка
с т р у к т у р а в мозъка и в о ста н а л ата ч а с т о т н ер в н а та с и с т е
ма се нуждае о т холестерол, не само за да се изгражда, но и за да
изпълняВа м нож ество о т функциите си. Разбиващ ият се мозък
и р азви ващ и те се очи на ем бри он и те се н уж д аят о т големи
количества холестерол. Ако ем бри он ът не получава д о с т а т ъ ч
но холестерол по време на р а з в и т и е т о си, д е т е т о може да се
роди с аномалия, наречена око на циклоп (Strauss, 1998). Човеш
к а т а кърма съдържа много холестерол. И не само т о в а - май
ч и н о т о мляко съдържа специален ензим, помагащ на храносми
лателния т р а к т на б е б ето да абсорбира п о ч т и 100% о т т о з и
холестерол, защ о то развиващ ият се мозък и разви ващ и те се
очи на б еб ето се нуждаят о т големи количества о т него. Деца
т а , лишавани о т д о с т а тъ ч н и количества холестерол в ранна
възраст, са с лошо зрение и увредени мозъчни функции. Произ
в о д и т е л и т е на адаптирани млека з н а я т т о в а , но следвайки
ан ти х о л еете р о л и ата догма, п рои звеж дат млека па п рак ти к а
без никакво съдържание на холестерол.
Един о т най-преобладаващите материали на мозъка и т ос
т а н а л а т а ч а с т о т н ер в н ата ни си сте м а е м а с т н о т о веще-
346 | в т о р л Ч А С Т
Л еv е ии е
сшбо миелин. Той покрива всяка нервна кл етка и всяка нервна

фибра к а т о изолация около електрически жици. Освен изола
ция м и ел и н ъ т осигурява хран и телн и в ещ е ств а и за щ и т а на
всяка фина с т р у к т у р а в мозъка и о с т а н а л а т а ч а с т о т нервна
т а си стем а. Х ората, к о и т о зап о ч в а т да губ ят миелин, разви
в а т б олест, наречена м нож ествена склероза. Да, обаче 20% о т
миелина е холестерол. Ако зап о ч н ете да не д а в а т е д о с т а т ъ ч
но холестерол на т я л о т о си. вие излагате т о ч н о т а з и с т р у к
т у р а на мозъка и о с т а н а л а т а ч а с т о т н е р в н а т а си сте м а на
оп асн ост. С и н т е з ъ т на миелин в мозъка е т я с н о свързан с хо-
л естеролови я си н теза. Х о р а т а с GAPS ч е с т о д а в а т положи
тел н и р е з у л т а т и на т е с т о в е т е за съ щ и те а н т и т е л а , к о и т о
се о т к р и в а т и при л и ц а та с множ ествена склероза. Заради т е
зи а н т и т е л а и д в е т е групи о т п ац и ен ти са с непрестанн о ув
реждане на миелина 6 .мозъка и о с т а н а л а т а ч а с т о т н ер в н ата
си стем а. За да възстанови миелина, о р ган и зм ъ т им се нуждае
о т много холестерол. Клиничният ми о п и т показва, че храни
т е с високо съдържание на холестерол и ж ивотински мазнини
са жизненоважно л екар ств о за х о р а т а с GAPS и м н ож ествен а
склероза.
Една о т най-чудните способности, с к о я т о сме благослове
ни, е с п о с о б н о с т т а да запомняме - ч о веш ката п ам е т. Как се
съ здават спомени? К а т о м о зъ ч н и те ни кл етк и образуват по
между си връзки, наречени синапси. К олкото по-здрави синапси
може да образува един човешки мозък, то л ко в а по-силен е у м ъ т
и и н т е л е к т ъ т на т о з и човек. У чен и те са установили, че фор
м и р а н е т о на синапси п о ч т и изцяло зависи о т холестерола,
к о й т о се произвежда о т м о зъ ч н и те к л етк и под ф о р м а т а на
аполипопротеин Е. Без наличието му ние ие можем да образува
ме синапси, и следователно не можем да запомним и да научим
нищо. Загубата на п а м е т е един о т с т р а н и ч н и т е е ф е к т и на
холестсролопон и ж аващ ите лекарства. В м о я т а клиника сре-
ВТОРА Ч А С Т % 347
Лечение
щам все повече хора сьс загуба на п а м е т т а , к о и т о в зем а т „хап

ч е т а за холестерола". Д-р Д уеш Грейвлайн, бивш учен о т НАСА
и а с т р о н а в т , п ретърп ял так ав а загуба иа п а м е т т а , д о к а т о пи
ел „хапче за х о л естер о л а“. Успял да запази п а м е т т а си, к а т о
спрял м едикам ента и започнал да консумира б о гати на холесте-
рол храни. Той е описал т о з и о п и т в к н и гатаЛ ипитор - крадец
на псшет, лекарст ва за понижаване на холест ерола и неспра
вед ли ва т а во й н а срещу холест ерола. Н аучн и те изследвания
д оказват, че х о л ест ер о л ъ т в п р есн и те яйца и други б огати на
хо лестерол храни подобрява п а м е т т а на в ъ з р а с т н и т е хора.
К линичният ми о п и т показва, че всеки човек със загуба на па
м е т или проблеми с у ч ен ето е необходимо да консумира големи
количества о т т е з и храни всекидневно, за да се възстанови.
Да разгледаме кои храни са б о гати на холестерол.
1. Х ай вер ъ т е н ай -б о гати я т и зто ч н и к - в него има 588 мили

грама холестерол на 100 грама. Очевидно е, че т о в а не е оби
чайна храна за п о в е ч е то о т нас, т а к а че да видим следващия
6 списъка.
2. Следва м а сл о то о т черен дроб на т р е с к а с 570 милиграма
холестерол на 100 грама. Няма съмнение, че х о л ест ер о л ъ т,
съдържащ се в м асл ото о т дроб на т р е с к а играе важна роля
за добре и з в е с т н и т е полезни за зд р ав ето св о й ств а на т а з и
доказала се във в р е м е т о храна.
3. П р есн и те яйчни ж ълтъци за е м а т т р е т о т о м я с т о с 424 ми
лиграма холестерол иа 100 грама. О т н о в о п одч ертавам , че
с т а в а въпрос за ж ъ лтъ ц и о т пресни яйца, не о т химично
д о б и т яйчен прах (т о й съдържа химично п рераб отен холес
терол)!
4. М аслото е с добро съдържание на холестерол - о т 218 мили
грама на 100 грама. Говорим за и сти н ско масло, не за замес
т и т е л и т е му.
348 jj В Т О Р А Ч А С Т
Лечение
5. С ту д еко в о д н и те риби и м о р ски те дарове к а т о сьомга, сар

дини, скумрия и скариди също са с добри коли чества - о т
173 до 81 милиграма на 100 грама. П оддръж ниците на ниско-
х о л ест ер о л н и те д и е т и ви с ъ в е т в а т да зам ен и те м е с а т а с
риба. Очевидно не са запознати с ф ак та, че р и б а т а съдържа
п о ч т и два п ъ т и повече холестерол о т о с т а н а л о т о месо.
6. С ланината има 94 милиграма холестерол на 100 грама. След
т о в а се н ар еж дат о с т а н а л и т е ж ивотински мазнини.
Тези храни п о м агат на т я л о т о да получава д о с т а т ъ ч н о хо

лестерол. за да не полага т в ъ р д е много усилия да си го произ
вежда само. Това, к о е т о много хора не о съ зн ават обаче е, че
п о б е ч е т о о т холестсрола 6 т я л о т о не идва о т храната! Здра
в о т о човешко т я л о произвежда холестерол, понеже му е необ
ходим. Той е т о л к о в а същ ествен а ч а с т о т човеш ката физио
логия, че т я л о т о разполага с много еф екти вни .механизми, за да
поддържа к о л и ч е с т в о т о му на определено ниво. К огато консу
мираме повече холестерол, т я л о т о произвежда по-малко. Ядем
ли по-малко, т я л о т о произвежда повече. П ониж аващ ите холес-
т е р о л а лекар ства обаче са съвсем друга раб ота! Те п р е ч а т на
т я л о т о да си произвежда холестерол и следователно д ей ств и
т е л н о намаляват х о л естер о л о ви те нива, с к о й т о т я л о т о раз
полага за н уж дите си. Ако не вземаме л екарства за понижаване
на холестерола, п о в е ч е т о о т нас изобщо не т р я б в а да се т р е
в о ж а т за него. П а ц и е н т и т е с GAPS обаче са различни: заради
т о к с и ч н о с т т а и н ед о сти га на хранителни в ещ еств а т е л а т а
им не са в съ стоян и е да произвеж дат холестерол. Изследвания
т а п оказват, че х о р ата , к о и т о не м о г а т да произвеж дат дос
т а т ъ ч н о холестерол, са склонни към емоционална н естаб и л
н о с т и поведенчески проблеми. Н и ското ниво на холестерол в
к р ъ в т а редовно се о ткри В а у п рестъпн и ци , извършили убий
с т в а или други т е ж к и престъпления, лица с агресивни и жес-
Б Т О Г А Ч Л С ' г | 349
Аечепие
т о к и х арактери , индивиди, склонни към самоубийство и т а к и

ва с агресивно социално поведение и нисък сам оконтрол. По
к о й н и я т професор Дейвид Хоробин е казал: „Н амаляването на
хо лестерола в н аселен и ето В голям мащаб може да доведе до
обща тен д ен ц и я към агресивно поведение. Голям дял о т т о в а
агресивно поведение няма да доведе до см ъ р т, а до повече агре
сия на р а б о т а и в с е м е й с т в о т о , повече т о р м о з над деца, пове
че домашно насилие над жени и най-общо до повече н ещ асти е.“
Х ората, ч и и т о т е л а не произвеж дат холестерол, н аи сти на се
нуж даят о т много храна, б о г а т а на холестерол, за да осигурят
на о р ган и т е си т о в а жизненоважно вещ ество.
За какво още н аш и т е т е л а се нуж даят о т холестерол?
След мозъка най-голяма нужда о т холестерол и м а т ж л ези те
с в ъ т р е ш н а секреция: н ад бъ бречн и те и п о л о в и те. Те произ
в еж д ат стероид н и хормони. С т е р о и д н и т е хормони в т я л о т о
се с ъ с т о я т о т холестерол: т е с т о с т е р о н , п р о гесте р о н , ал-
д о с т е р о н и други. Тези хормони изпълняват м н ож ество функ
ции в т я л о т о - о т регулиране на метаболизма, п роизводство
на енергия, асимилация на минерали, образуване на мозъчна,
мускулна и к о с т н а т ъ к а н до управление на п о вед ен и ето , емо
ц и и т е и в ъ зп р о и зв о д ств о то . И зпълненият със с т р е с съвреме
нен начин на ж и в о т води до изчерпване на много о т т е з и хор
мони и всл ед стви е на т о в а до с ъ с т о я н и е т о „и зто щ ен и е на
надбъбречнагаа жлеза“. С ъ с т о я н и е т о е устан овяван о много
к р а т н о о т природни лечители и други т е р а п е в т и и е обичай
но за п а ц и е н т и т е с GAPS. На пазара има някои билкови о т в а р и
за и зто щ ен и е на надбъбречната жлеза. И все пак най-важ ната
т е р а п е в т и ч н а мярка е да п р е д о с т а в и т е на н ад б ъ б речн и те
жлези д о с т а т ъ ч н о холестерол о т хран ата.
Той е жизненоважен за п рави лн ото функциониране на имун
н а т а ни си стем а. О п и т и т е с ж иВ отни и п роучван и ята при
хора п оказват, че и м унните кл етк и р а з ч и т а т на холестерола,
35Q I В Т О Р А Ч А С ч
Ле ч е н и е
за да се б о р я т с инфекции и за възстановяване след б и т к а т а .

Д окументирано е, че х о р а т а с високи нива на холестерол са за
щ и тен и о т инфекции. При т я х има ч е т и р и п ъ т и по-малка ве
р о я т н о с т о т заразяване със СПИН, т е рядко боледуват о т
н астинки и се в ъ зст а н о в я в а т о т инф екц ии те по-бързо о т хо
р а т а с „нормален“ или нисък х о л естерол в к р ъ в т а . О т друга
стр ан а, л и ц а та с нисък холестерол са склонни към различни ин
фекции, с т р а д а т о т т я х по-продълж ително и са с по-голяма
в е р о я т н о с т да у м р а т о т инфекция. Б о г а т а т а на холестерол
д и е т а доказано подобрява с п о с о б н о с т т а на т е з и хора да се
в ъ зс т а н о в я в а т о т инфекции. И т а к а - всеки човек, стр ад ащ
о т о с т р а ш и хронична инфекция, т р я б в а да яде храни с високо
съдържание на холестерол, за да се оправи. М аслото о т дроб
на т р е с к а , н ай -б о гат и я т и зто ч н и к на холестерол (след хайве
ра), о т д а в н а е п р и зн а т о за н ай -доброто лекарство за имунна
т а си стем а. З а п о з н а т и т е със с т а р а т а медицинска л и т е р а т у
ра ще ви каж ат, че до о т к р и в а н е т о на а н т и б и о т и ц и т е еже
д н е в н и я т прием на сурови яйчни ж ъ лтъ ц и с прясна см етан а
(б о гати на холестерол) всекидневно е бил об и ч ай н о то лекар
с т в о п р о т и в туберкулоза.
Заключение: х о л е с т е р о л ъ т е една о т най-важните съставки

в т я л о т о . Ние не можем да живеем без него, камо ли да функци
онираме правилно. П а ц и е н т и т е с (SAPS и м а т особено голяма
нужда о т холестерол, за т о в а д и е т а т а за GAPS включва големи
количества о т него.
ВТ ОР А Ч A С Т I 351
Лечение
Е сенциал ни м а с т н и ки сел и н и
Много са мазнините, произвеждани о т н аш и те тел а. Една гру

па м астн и киселини обаче, т е л а т а ни не м о г а т да произвеж
д а т . Това са есенциалните м астн и киселини. Есенциални озна
чава, че са жизненоважни.
Есенциалните мазнини съ д ъ р ж ат м астн и киселини, к о и т о
ор ган и зм ъ т ни не може да произвежда, за т о в а следва да си ги
набавяме чрез хр ан ата. Това са омега-3 и омега-6 м а с т н и т е ки
селини. П р ави л н о то функциониране и о ц ел яв ан ето на всяка
кл етк а в т я л о т о зависи пряко о т т я х . Тези масла у ч а с т в а т в
хиляди телесн и функции на най-фундаментално ниво. Телата, и
по-специално н аш и т е мозъци, до и звестн а сте п е н се с ъ с т о я т
о т т я х . С т о т и ц и клинични проучвания, 6 к о и т о са използвани
омега-3 и омега-6 м астн и киселини, д о казв ат е ф е к т и в н о с т т а
им в л е ч е н и е т о на аб сол ю тн о всякакви заболявания, в т о в а
число аутизъм , синдром на д еф и ц и т на вним анието с хиперак-
т и в н о с т , дислексия, диспраксия, д и абет, депресия, обсесивно-
компулсивно р а зс т р о й с т в о , шизофрения, инфекции, рак и т .н .
Заради п р е р а б о т в а н е т о на х р а н а т а п о в е ч е то о т нас не полу
ч а в а т есенциалните си мазнини о т нея, и най-вече омега-3. Тъй
к а т о х р ан о см и л ател н и те функции на п а ц и е н т и т е с GAPS са
увредени, без съмнение, т е с т р а д а т о т д еф и ц и т на есенциал
ни м астн и киселини и т е т р я б в а да се д о б авят в д и е т а т а им.
Да разгледаме т а з и т е м а подробно.
Две са изначалните есенциални киселини, о т к о и т о се произ
в еж д ат всички останали:
352 В Т О Р А ЧАСТ
омега-3: Ллфа-линоленова киселина, или накратко LNA
омега-6: Лииолова киселина, или накратко LA
фиг. 5. Превръщане на изначалните омега-мастни киселини (LNAи 1Л) 6

различни техни производни 6 тялото
Лечение
Най-богапш те и зточн и ци на I.NA (омега-3) са л ен ен ото семе,

кон о п ен о то масло и някои ек зоти ч н и масла о т кукуи и чиа. Та
зи м астн а киселина се съдържа в по-малки коли чества в орехи
т е , с о е в и т е зърна, т и к в е н о т о семе, грозд ови те семки, оризо
в и т е т р и ц и , зел ен и те л и стн и зеленчуци, я й ч н и т е ж ълтъци,
ж и в о т и н с к и т е мазнини (по-специално о т дивеч), ж и в о т и н
с к о т о мляко и, разбира се, в кърм ата.
Н ай -б о гати те и зто ч н и ц и на IA (омега-6) са м асл ото о т ве
черна роза, ш аф р ан ъ т, слънчогледът, о р е х и т е , к о н о п ен о то
масло и общо в з е т о всички семена и ядки. В по-малки количе
с т в а се съдържа 6 ж ъ л т ъ ц и т е , м л якото и кърм ата.
LNA и LA се н а р и ч а т „изначални“ м астн и киселини. О т т я х
д в е т е зд р а в о т о човешко т я л о може да произвежда други маз
нини, използвани общ о в з е т о във ф ун кционирането на всяка
клетка (фиг. 5).
Омега-З мазнини
О т LNA (алфа-линоленовата киселина) се образуват две много

важни омега-3 м астн и киселини: ЕРА (ей к о ап ен таен о в ата ки
селина) и DHA (д окосахексаеновата киселина). ЕРА и DHA са
жизненоважни за норм алн ото р а зв и т и е на мозъка и о ч и т е . Те
се съ д ъ р ж ат 6 голямо кол и чество в м о зъ ч н и те кл етк и , нерв
н и т е синапси, визуалните р е ц еп то р и , надбъбречните и поло
в и т е жлези. За да може да ги произведе о т LNA, т я л о т о се нуж
дае о т д о с т а т ъ ч н о кол и чество о т други хран и тел н и вещ е
с т в а к а т о витам и ни С, В3 и В6, магнезий, цинк и някои ензими.
П а ц и е н т и т е с GAPS п о ч т и винаги са с недоимък на т е з и хра
н ителни вещ ества, и к а к т о можем да очакваме, т е л а т а им не
са в съ сто ян и е да п р е в р ъ щ а т изначалн ата киселина омега-3
(LNA) о т л ен ен о то семе например в ЕРА и DHA, о т к о и т о мозъ
ц и т е им толкова много се нуж даят. Някои изследователи в т а -
354 в т о р а ч а с т
3
Лечение
Фиг, 6. Дефицитите на хранителни вещества и различните токсини

пречат на превръщането на изначалната омега-3 киселина в нейните
производни, които са жизненоважни за тялото (ЕРА, DHA, ААи други)
Лечение
зи о б л аст в яр в ат, че т а з и неспособност за превръщане на изна

ч ал н ата омега-3 киселина LNA 6 изграж дащ ите мозъчни клетки
омега-3 ЕРА и DHA при д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS е основна
т а причина за п роблем ите им (фиг. 6). Само по себе си добавяне
т о на ленено семе или друго р а с т и т е л н о масло в м е н ю т о на па
ц и е н т а не е д о с т а т ъ ч н о за него. Те се нуж даят о т г о т о в и ЕРА
и DHA. Н ай-добрите и зто ч н и ц и на т е з и две масла са студено-
в о д н и т е риби: сьомга, сардини, скумрия, п ъ с т ъ р в а и зарган.
М аслата о т т е з и риби се п р о д а в а т к а т о хранителни добавки.
М орските и р е ч н и т е водорасли и ф и топ лан к тон и също са мно
го б о гати на т е з и масла.
Именно о т т я х с т у д е н о в о д н и т е риби си н аб ав ят омега-3.
Вклю чването на водорасли к а т о добавка би набавило на пациен
т и т е т е з и мазнини. Н е п р и я т н и я т им вкус обаче е голям проб
лем, особено при д ец ата. По-малки количества DHA и FPA се съ
д ъ р ж а т в т ю л ен о в ат а и к и т о в а т а мас, 8 щ уката, шарана, херин
г а т а и т р е с к а т а . М аслото о т черен дроб на тр е с к а е добър из
т о ч н и к на DHA и ЕРА и е сред н ай -ста р и те начини за набавяне на
т е з и есенциални мазнини. Освен т о в а е добър и зто ч н и к на в и т а
м и н и те А и D в е с т е с т в е н а форма и на холестерол. Въпреки съм
н ен и ята ни о т н о с н о зам ъ р се н о с тта на в о д и т е и кон трола вър
ху к а ч е с т в о т о на п роизводство на различните марки масло о т
дроб на тр еска, т о п остоян н о се доказва к а т о най-полезната до
бавка за деца и възрастни с GAPS. А защо п р о с т о да не ядем риба?
Я ден ето на риба поне веднъж в седм иц ата е най-добрият начин
да си набавим ЕРА и DHA, ако сме здрави. За д е ц а т а и възрастни
т е с GAPS обаче т о в а може да не е д о статъ ч н о , храносмилател
н и т е си стем и не у свояват х р ан ата правилио. Д о к ато не се въз
с т а н о в я т , т е т р я б в а да п р и е м а т ЕРА и DHA под ф о р м а т а на
масло о т дроб на т р е с к а и други рибени масла.
П о в е ч е т о рибени масла, вклю чително м асл о то о т дроб на
тр еска, съ дъ р ж ат приблизително равни количества ЕРА и DHA.
356 1 в 0 Р А Ч А С Т
Л ечени е
С ъщ ествува обаче сх ващ ан ето, че д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с

GAPS се нуж даят о т повече ЕРА и по-малко DHA. Б р и тан ск и я т
п си хиатър д-р Б азан т Пюри описва п ац и ен т със силна и нспо-
даваща се на м едикам ентозно лечение депресия, к о й т о се въз
стан о вява напълно, след к а т о към м е н ю то му са добавени бога
т и на ЕРА рибени масла. Н ай-забележителният р е з у л т а т обаче
е наблюдаван при ядрено-магнитния резонанс на мозъка. Преди
л еч ен и ето с ЕРА при т о з и п ац и ен т се вижда т и п и ч н о т о за де
п р е с и я т а и зтън яван е на с и в о т о мозъчно в ещ еств о . След де
ветм есеч ен прием на ЕРА с и в о т о в ещ еств о възстановява нор
м алн ата си дебелина. Дейвид Хоробин, п о к о й н и я т професор
о т Оксфорд и е к с п е р т по липидния метаболизъм, описва схо
ден пример с п ац и е н т с шизофрения, при к о й т о , освен че се
п о с т и га д р аст и ч н о клинично подобрение, ядрено-м агнитни
я т резонанс се показва и възстановяване на м озъ чн ата тъ к ан .
Днес на пазара се п р о д ават добавки със съотнош ен ие в полза на
ЕРА спрямо DHA и някои п ац и ен ти съ общ ават за подобряване
на с ъ с т о я н и е т о си о т т е з и масла. В едно здраво т я л о DMA мо
же да се продуцира о т ЕРА, но не сме сигурни, че т я л о т о на
п а ц и е н т а с GAPS е способно да превръщ а ЕРА в DHA. DMA се
с ч и т а за жизненоважна за изграж дан ето на м о зъ ч н ата с т р у к
ту р а, д о к а т о ЕРА се с м я та за по-важна за функционирането на
мозъка. П а ц и е н т и т е с GAPS следва да п р и е м ат и о т д в е т е ки
селини, за да се п о до б р ят.
Омега-6 мазнини
1А (линоленова киселина) е изначална м астн а киселина, о т коя

т о се произвеж дат GLA (гама-липоленова киселина), DGIA (ди-
хомогама-линоленова киселина) и АА (арахидонова киселина).
Тези м астн и киселини са жизненоважни за с т р у к т у р а т а и функ
ц и о н и р ан ето на мозъка, и м ун н ата си стем а, хормоналния ме-
В Т О Р А Ч А С Т ; 3 57
Лечение
таболизъм, сп р авян ето с възпаления, крьвосъсирван ето и още

редица тел есн и функции. Много семена и ядки съ д ъ р ж ат т е з и
маеш. К ак то и при омега-3 маслата, т я л о т о се нуждае о т маг
незий, цинк и в и т а м и н и т е В?, В6и С, за да п р ер аб о ти IA 6 GLA,
DGLA и АА. Този процес обаче е проблемен при п а ц и е н т и т е с
GAPS, к о е т о означава, че т е т р я б в а да п р и е м ат производни те
киселини к а т о добавки заедно с IA GLA и DGLA се съ д ъ р ж ат в
м асл о то о т нощна роза (9%), м а сл о то о т пореч (24%), масло
т о о т семена на касис (18%), к о н о п ен о то семе (2%) и В някои
други масла. Омега-6 м о г а т много еф екти вн о да се н аб авят о т
редовен прием на ядки (орехи, лешници, пекан, борови ядки,
бразилски орехи и др.) и семена (слънчогледово семе, сусам и
ти к в ен о семе). К онопеното масло, м аслото о т нощна роза, не-
раф и н ираното слънчогледово олио, м аслото о т пореч и масло
т о о т шафран са и зто чн и ц и на кон ц ен трирани омега-6 м а с т
ни киселини, продавани на пазара.
Във връзка с п а ц и е н т и т е с GAPS има една омега-6 м а с т а ки
селина, к о я т о заслужава специално внимание - а р а х и д о н о в а т а
ки сели н а (АА). Д околкото ни е и звестн о, тоВ а е м а с т н а т а ки
селина, съдържаща се В най-голямо количество в мозъка: т я със
тавлява около 12% о т ц я л ата мазнина на мозъка. Изследвания
т а п о казват, че п а ц и е н т и т е с аутизъм , шизофрения, биполяр-
но р а з с т р о й с т в о и депресия са с ниски нива на АА. При т е з и
п ац и ен ти АА преминава през к л е т ъ ч н и т е мембрани и не се за
държа в к л е т к и т е . Загубата на АА се с м я т а за основен причи
н и т е л на св и ван ето на м озъ чн ата м атери я, к о е т о се наблюда
ва при я д р е н о -м а г н и т н и т е резонанси при т е ж к и т е случаи.
Н е д о с т и г ъ т на АА означава, че м о зъ ч н и те к л етк и , к л е т к и т е
на им унната си стем а и всички останали клетки в организма не
м о г а т да изпъ лн яват н и т о една своя функция - основна или
в т о р о с т е п е н н а . Защо АА и з т и ч а през к л е т ъ ч н и т е мембрани
при п а ц и е н т и т е с GAPS? Все ощ е не сме установили причина-
358 | в т о р а а а с т
Лечение
пла за т о в а . И все пак, много ош н аучни те изследвания с о ч а т

към един ензим, наречен фосфолипаза А2 или PLA2, ч и я т о функ
ция е да освобождава АА о т к л е т ъ ч н и т е мембрани. При паци
е н т и т е с GAPS т о з и ензим е свръхактивен, к о е т о изкарва АА
о т м о зъ ч н и те клетки, причинявайки д еф и ц и т на т а з и жизне
новажна м а с т н а киселина. Има няколко неща, к о и т о м о г а т да
п р и ч и н я т св ъ р х а к т и в н о с т на PLA2. Би ологични те то к с и н и
вследстви е па б актери и , вируси, гъбички и п ар ази ти 6 черва
т а обикновено са основна причина. Х роничните възпаления в
т я л о т о а к т и в и р а т п р о и зв о д с т в о т о на PI.A2, а ние знаем, че
п а ц и е н т и т е с GAPS с т р а д а т о т хронични възпаления на хра
н о см и л ател н ата си стем а. К о н т а к т ъ т с т е ж к и м етал и , пес
т и ц и д и и други химикали същ о води до с в р ъ х а к т и в н о с т на
PLA2. В исоки те инсулинови нива 6 к р ъ вта , причинени о т кон
сум ацията на преработен и въглехидрати и захари, също са мо
щен сти м ул за а к т и в н о с т т а на PIA2. И зклю чването на зърне
н и т е храни, н и ш е с т е т о и захарта о т м е н ю т о подпомага съх
ран яван ето на д о с т а т ъ ч н о количество АА и други есенциални
мазнини в м о зъ ц и те на п а ц и е н т и т е с GAPS. А сп ар там ъ т, хепа-
р и н ъ т , зм и й ската и п ч ел н ата о т р о в а , м о зъ ч н и те т р а в м и и
л ип сата на кислород м о г а т да д о в е д а т до св р ъ х а к ти в н о ст на
PLA2. Заради т о з и ензим п а ц и е н т и т е с GAPS ак ти в н о губ ят АА
и други есеициални м астн и киселини о т м о зъ ц и те си и о т ос
т а н а л и т е т ъ к ан и на организма. Е т о защо за т я х п р и е м ъ т на
големи коли чества о т т е з и м а стн и киселини под ф о р м а т а на
добавка е жизненоважен. Вече обсъдихме LA, LNA, ЕРА, DHA, GLA
и х р а н и т е , в к о и т о т е се съ държ ат. О т к ъ д е получаваме АА?
Каква изненада - АА се съдържа в м есата, я й ц а т а и м лечн ите
п родукти. Няма да я н а м е р и т е никъде другаде! Д и е т а т а при
GAPS е б о г а т а на т е з и храни и п ред оставя на п а ц и е н т и т е го
леми ко л и чества о т т а к а в аж н ата за т я х АА. Същевременно
д и е т а т а при GAPS изключва х р ан и те, причиняващи загуба на
Аечени е
АА и други м астн и киселини о т к л е т ъ ч н и т е мембрани - прера

б о т е н и т е въглехидрати и захарта.
Ние се нуждаем и о т омега-3, и о т омега-6 масла. Поради го
л я м а т а консумация на р а с т и т е л н и масла, б о г а т и на омега-6,
х о р а т а принципно ко н су м и р ат повече омега-6, о т к о л к о т о
омега-3, к о е т о ги предразполага към различни възпалителни
процеси. К линичният о п и т показва, че л и ц а т а със здравни
проблеми т р я б в а да п р и е м ат повече омега-3 м а стн и киселини
с х р а н а т а си, о т к о л к о т о омега-6. И деалн ото съ отн ош ен и е е
спорно, т ъ й к а т о в е р о я т н о е и индивидуално, но най-общо се
приема, че съотнош ен ие 2 към 1 в полза на омега-3 е правилно
т о за см еси те о т масла. За п а ц и е н т и т е с GAPS е жизненоваж
но да не п р и е м ат само изначалните есенциални мазнини (LNAu
LA), а и т е х н и т е производни (ЕРА, DHA и GLA). З а т о в а е важ
но да им даваме не само масла о т ядки и семена, но и рибени
масла.
На пазара има добри смеси о т масла о т ядки и семена, в кои
т о л ен ен о то масло е основен и зто ч н и к на изначалната омега-3
м а стн а киселина LNA, а м асл о то о т вечерна роза е основен из
т о ч н и к на омега-6 м а с т н и т е киселини LA и GLA. Т ъ р с е те мар-
ки с по-голямо съдържание на омега-3, о т к о л к о т о на омега-6.
Винаги и зб и р ай те висококачествени смеси о т нерафинирани,
неаром ати зирани или п р ер аб о тв ан и масла. В исоката т е м п е
ратура, с в е т л и н а т а и ки слород ът развалят м аслата о т семе
на и ядки много бързо, за т о в а т р я б в а да са студ ен о пресовани,
да се п р о д а в а т в т ъ м н и стъ клен и бутилки и винаги да се дър
ж а т в хладилник. Никога не ги и зползвай те за го т в ен е. Те мо
г а т да се см есв ат с т о п л а или сту д ен а храна и да се д а в а т на
п ац и ен та с GAPS к а т о добавки.
Освен см еси те о т масла о т семена и ядки т р я б в а да добавя
т е и ЕРА и DHA под ф о р м а т а на висококачествен о масло о т
черен дроб на т р е с к а и рибено масло. Тези масла също са много
3(50 | В Т О Р А Ч А С Т
3
Лечение
нестабилни и следва да се съхраняват в хладилник и да се пред

п а зв а т о т слънчева светли н а и окисление.
Обобщение: Д ец ат а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS т р я б в а да п и я т
есенциални м астн и киселини под ф о р м а та па добавки.
1. Добра смес о т масла о т ядки и семена в съ отн ош ен и е 2

към 1 на омега-3 и омега-6 м астн и киселини. Това ще даде на
п ац и е н т а изначалните омега-3 и омега-6 м а стн и киселини.
И зби рай те висококачествени масла, съхранявайте ги в т ъ м
ни бутилки в хладилника. В зависим ост о т в ъ з р а с т т а на де
т е т о зап о ч н ете с много малко количество (няколко капки в
добавка към т о п л а или студ ен а храна) и п о степ ен н о увели
ч ав ай т е д о зата, д о к а т о не д о с т и г н е т е коли чество о т 1 до
3 супени лъжици дневно. За д е ц а т а под 18 месеца обикновено
д о с т а т ъ ч н о т о коли чество е о т 1-2 чаени лъжички. За въз
р а с т н и т е с GAPS - зап о ч н ете с една чаена лъжичка дневно и
п о степ ен н о увеличавайте д о зата, д о к а т о не д о с т и г н е т е
4 -5 супени лъжици дневно. П репоръчвам м аслата да се въ
в еж д ат постепенно, за да се избегнат реакции към тя х , въз
можни при хора с т е ж ъ к недоимък на есенциални м астн и
киселини.
2. Масло о т черен дроб на треск а, съдържащо ЕРА, DHA, ви
там и н А и ви там и н D. П р о ч е т е т е следващ ата глава за пове
че информация за него.
3. Рибено масло с повече ЕРА, о т к о л к о т о DHA, т ъ й к а т о
по-голям ото коли чество ЕРА се о т р а зя в а добре на пациен
т и т е с GAPS. З а п о ч н е те с малко количество, добавено към
х р а н а т а на д е т е т о (хран ата не бива да е гореща) и п о с т е
пенно увеличавайте д о за т а , до д о с т и г а н е т о на 1 -3 чаени
лъжички дневно (до 1 чаена лъжичка за деца под 24 месеца).
В ъ зр а с т н и т е т р я б в а да зап о ч н ат с малко количество, к а т о
ж еланата доза е 3 -4 чаени лъжички дневно. Р и б ен ото масло
Лечение
не съдържа в и т а м и н и т е А и D. само ЕРА и DHA. З а т о в а след

ва да приемаме масло о т черен дроб на треска, в комбинация
с р и б е н о т о масло.
Има някои масла, за к о и т о р о д и т е л и т е най-много п и т а т ,

т ъ й к а т о т е съ д ъ р ж ат едновременно омега-3 и омега-6 м а с т
ни киселини 6 зн ачителн и коли чества. Това са к о н о п е н о то и
л ен ен о то масло.
К онопеното масло се продава на пазара о т ср авн и тел н о
скоро. То съдържа омега-3 и омега-6 м астн и киселини в съ о тн о
шение 1 към 3- Твърде б о гато е на омега-6 м астн и киселини, за
да се дава на деца и възрастни с GAPS.
Л ененото масло има т в ъ р д е високо съдържание на омега-3
LNA. То съдържа ч е т и р и п ъ т и повече омега-3, о т к о л к о т о оме
га-6, и също не бива да се дава сам остоятелн о.
З е х т и н ъ т е доказала се във в р е м е т о здравословна храна, из
ползвана в среди зем ном орски те държави о т векове. Д ългият
списък с п о лзи те о т него включва намаляване на риска о т сър
дечни заболявания, лечебно и п ротивовъзп али телно дей ствие,
сти м ули ран е на п о т о к а на ж лъчката, а к ти в и р ан е иа черно
д р о б н и те ензими, ан ти о к си д ан тн о дей ствие, стимулиране на
е н зи м и т е , произвеж дани о т панкреаса, ан ти кан ц ер о ген н о
д ей ств и е , аи ти б ак тер и ал н о и антивирусно д ей ств и е, разви
т и е на м ем браните, у ч асти е в образуването и диференциация
т а на к л е т к и т е . С тудено п ресован и ят зех ти н доказано подо
брява у зр яван ето и ф ункционирането на м озъ чн и те клетки. И
все пак т о й не съдържа кой знае колко есенциални м астн и кисе
лини, к о е т о ни показва, че далеч не се нуждаем само о т омега-3
и омега-6 масла. З е х т и н ъ т съдържа някакво количестВо (между
3.5 и 20%) (А (омега-6) и LNA (омега-3) в количества о т 0.1 до
0.6%. Той е чудесен и зто ч н и к на олеинова киселица (омега-9) -
м о н он ен аси тен а м а стн а киселина, к о я т о има с в о й с т в о т о да
$
362 \ В Т ОР А ЧАСТ
A even и е
укрепва T h l на и м ун ната си стем а. Н ай-важ ните ел ем ен ти в

зех ти н а обаче са н его в и те в т о р о с т е п е н н и ком пон ен ти - бе-
т а - к а р о т е н , в и т а м и н Е, хлорофил, сквален, ф и т о с т е р о л и ,
т р и т е р п е н и . полифеноли и много други. В ероятн о е много о т
зд р ав о сл о в н и те к а ч е с т в а на зе х т и н а да се д ъ л ж ат на т е з и
в т о р о с т е п е н н и к о м п о н ен ти . Тези ж изненоважни съ ставки
обаче се разруш ават о т висока те м п е р а ту р а , аром атизиране,
рафиниране, хидрогенизиране и други п р ер аб о тв ател н и п ро
цеси. З а т о в а е много важно да си купуваме нерафиниран с ту д е
но пресован е к с т р а върджин зех ти н . „Върджин“ означава, че
м асл о то е извлечено о т цели н е п о к ъ т н а т и маслини без рафи
ниране. Ако на б у т и л к ата не пише „върджин“, значи з е х т и н ъ т
е рафиниран. Няма изричен с т а н д а р т за с т у д е н о т о пресоване
на р а с т и т е л н и мазнини, з а т о в а р азл и чн и те п рои звод и тел и
разб и р ат различни неща под „студено пресован“. И все пак има
съ щ ествена разлика във вкуса на студено пресования върджин
зех ти н и зех ти н , обозначен само к а т о върджин {не к а т о с т у
дено пресован). Препоръчвам да си купувате студ ен о пресован
върджин зех ти н и да го д о б авяте на вече с г о т в е н и т е я с т и я и
на с а л а т и т е . Не е добра идея да г о т в и т е с него, т ъ й к а т о ви
со к а т а т е м п е р а т у р а ще унищожи в т о р о с т е п е н н и т е му ком
п о н е н т и и ще превърне н е н а с и т е н и т е м а стн и киселини във
вредни трансм азнини. Трябва да се г о т в и само със стабилни
мазнини: ги (п р еч и стен о масло), масло, кокосово масло, гъша,
п ат е ш к а и свинска мас, агнешка лой и сланина, понеже т е не
п р о м ен ят хим ическата си ст р у к т у р а , к о г а т о се н агр ея т, и са
полезни за зд р авето .
К о к о с о в о т о масло е б о га т и зто ч н и к на н аси тен и мазнини.
Точно поради т а з и причина к о к о с ъ т и п р о д у к т и т е о т него
(кокосово масло и олио, кокосово мляко, кокосова с м етан а и
други) не са на п о ч и т през последн ите д е с е т и л е т и я . Поради
безсъвестни изследвания и комерсиални и н тереси кок осовото
В Т О Р А Ч А С Т | ЗбЗ
Аеч еи и е
масло и д р у ги те тр о п и ч ески мазнини са обявени за причини

т е л и на висок холестерол в к р ъ в т а и за повишаващи риска о т
атеросклероза, к о е т о ги е направило непопулярни. Тропичес
к и т е мазнини обаче се използват о т м е с т н и т е хора о т хиля
д олети я. Тези хора са и звестн и със с в о я т а ниска заболяемост
о т атеросклероза и сърдечни болести.
Около 50% о т м а с т н и т е киселини в ко к о со в о то масло е ла-
ури н о вата киселина. А ктуалните изследвания п оказват, че т я
л о т о превръщ а лауриновата киселина в едно много мощ но ан
ти ви р у сн о , ан т и б а к т ер и ал н о и п р о ти в о гъ б и ч н о в ещ ество,
н ар еч ен о монолаурин. П а т о г е н и к а т о C a n d id a albicans,
Helicobacter pylori, HIV, вируса на морбили, херпесиия вирус, ци-
томегалобируса, вируса на Епщайн-Бар, грипния вирус и много
други се п о д д ав ат на лечение с монолаурин. Л ауриновата кисе
лина също т а к а е една о т е с т е с т в е н и т е съставки на човешка
т а кърма, защ итаващ а б е б ето о т инфекции.
Други м астн и киселини в к о к о со в о то масло са капри ловата
киселина и м и р и с т и н о в а та киселина. Те също са с доказани ан
ти ви р у сн и , ан т и б а к т ер и ал н и и п роти вогъ б и чн и св о й ств а.
К априловата киселина например се ползва о т д е с е т и л е т и я 6
л еч ен и ето на гъбични инфекции и кандидози к а т о добавка под
ф о р м а т а на капсули и т а б л е т к и .
За п а ц и е н т и т е с GATS е много полезно редовно да консуми
р а т кокос. 'Гой е е с т е с т в е н и зто ч н и к на противогъбични, ан
т и б а к т е р и а л н и и ан ти ви русн и съ ставки , к а к т о и на много
други хранителни вещ ества. В ъп росът е под каква форма да го
приемаме.
Х о р а т а в т р о п и ц и т е използВ ат кокоса 6 е с т е с т в е н и я му
вид. Я д к ата и с о к ъ т на кокоса са изклю чително б о г а т и на на
с и т е н и м а ст н и киселини, фибри, витам и ни , минерали, в и т а
мин Е, т о к о т р и ен о л и , к а р о те н и редица други микронутриен-
т и . П р я сн о то кокосово масло, к о е т о е и много вкусно, съдържа
364 | в т о р а 3 л с т
Ас ц е п и е
п о б е ч е т о о т т е з и полезни в е щ е с тв а и има ш ироко приложе

ние к а т о масло за го т в е н е 6 т р о п и ч е с к и т е страни .
Поради ф акта, че кокосовото масло съдържа наситени мазни
ни. т о с т а в а за готвен е, т ъ й к а т о е стабилно при нагряване. За
съжаление, в зап адн ите държави т о ч е с т о се продава във вид,
нямаш, нищо общо с ес теств ен и я. П рои зводи тели те го хидроге-
н и зи р ат, за да го в т в ъ р д я т и да удълж ат т р а й н о с т т а му. Про
ц е с ъ т на хидрогенизиране изисква използването на алуминий и
никел, и ч а с т о т т е з и м етали о с т а в а т в хидрогенизираното ко
косово масло. Същевременно п роц есът на хидрогенизация разру
шава в и т а м и н и т е в маслото, к а т о витам и н Е, каротеи , т о к о т -
риеноли и о ста н а л и те полезни хранителни вещ ества. И на всич
ко о т г о р е много западни п роизводители на кокосово масло го
подлагат на рафиниране, при к о е т о се използват високи т е м п е
р ату р и и химични р азтв о р и тел и . Нищо чудно, че проучванията
на т е з и видове кокосово масло показват, че е нездравословно.
К ак то винаги, най-добре е да следваме п р и р о д ата и да консу
мираме кокоса в е с т е с т в е н а т а ми форма. М ож ете да си куп и те
пресни кокосови орехи о т п о в е ч е то супермаркети. В раздела с
р е ц е п т и са описани различни начини да го се р в и р ате . Много
компании вече п рои звеж дат висококачествено върджин коко
сово масло, кокосово мляко и кокосова см етан а. С уш еният ко-
кос и ко к о со в о то брашно също м о г а т да се и зп олзват в меню
т о на п а ц и е н т и т е с GAPS. Тези п родукти т р я б в а да са ч и с ти и
без добавки.
Заключение
Ние т р я б в а да консумираме е с т е с т в е н и мазнини в е с т е с т в е

ния и м вид. Именно п р е р а б о т е н и т е храни, съдържащи огром
ни количества п р ер аб отен и мазнини, п ри ч и н яват здравослов
н и т е проблеми на съвременния с в я т : хрупанките и чипсовете,
Ле ч е л и е
м ар гар и н и те и з а м е с т и т е л и т е на м аслото, хляб овете и т е с

т е н и т е изделия, б и с к в и т и т е и кексовете, б он б он и те и шоко
ладите, в е ч е р и т е пред тел еви зора с консумация на полуфабри
к а т и . б ъ р зи т е храни, о л и а та за г о т в е н е и с м еси те за мазане,
д реси н гите за салати и майонезата, сн аксовете и изкуствени
т е подправки и т . н. Я ж те м азн и н и те във ф о р м а та, в к о я т о
ни ги е дала п рирод ата, и няма да сгреш ите.
Н ай-важните мазнини за п ац и ен та с GAPS са ж и в о ти н ск и те:
свинска, гъша, агнешка, патеш ка, пилешка, ги, масло и т .н . Те са
с най-еъвместимия с ф изиологията ни профил на м астн и кисе
лини и са н а й -е с т е с т в е н а т а мазнина за ядене за нас. Те следва
да с ъ ст ав л я в ат най-голямата ч а с т о т м азнините, к о и т о кон
сумира в а ш и я т п а ц и е н т. Освен че т р я б в а да се я д а т меса с
д о с т а т ъ ч н о мазнина, м а зн и н и те м о г а т и да се п р и г о т в я т
вкъщи (вж. раздела с р е ц е п т и ) и да се и зп о л зв ат за го тв ен е,
печене и пържене в щедри количества.
Бих искала да п одч ертая, че д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS се
нуж даят о т голямо количество е с т е с т в е н и мазнини. Те т р я б
ва да я д а т сланината по м е с о т о , к о ж ата на п и л е то и м азн ата
риба, да п о е м а т д о с т а т ъ ч н о ко л и ч еств о с т у д е н о пресован
зех ти н с г о т о в и т е я с т и я и да и зяж д ат д о с т а т ъ ч н о кокосово
масло с п еч и в ата и я с т и я т а . Д ав ай те им всеки ден в добавка
висококачествено масло о т дроб на т р е с к а и рибено масло. До
п ъ л н ете д и е т а т а им с малки количества добри смеси о т с т у
дено пресовани масла о т семена и ядки в съ отнош ен ие 2 към 1
на омега-3 и омега-6 м астн и киселини (LNA, LA, GLA). М ож ете да
и зползвате т е з и масла о т семена и ядки за овкусяване на сала
т и и г о т о в и я с т и я , подобно на зехти н а. П р о т и в н о на общ о
п р и е т о т о схващане м азни н ата е п р ед п о ч и тан и я т о т т я л о т о
енергиен и зто чн и к. Не забравяй те, че м о зъ к ъ т и о с т а н а л а т а
ч а с т о т н ер в н а т а си стем а, к а к т о и им ун ната ни си стем а, се
с ъ с т о я т най-вече о т мазнини.
Щ - В Т О Р А ЧАСТ
Лечение
Има и допълнителни ползи о т д ав ан ето на голямо количес

т в о н еп р ер аб о тен а е с т е с т в е н а мазнина на вашия п ац и е н т с
GAPS. К олкото повече е с т е с т в е н и мазнини изяжда п а ц и е н т ъ т
с х р а н а т а си, т о л к о в а по-слаб ще е с т р е м е ж ъ т към сладко и
п р ер аб о тен и въглехидрати. Ще се улесни п р о ц е съ т на изключ
ване на т е з и вредни храни о т д и е т а т а . П рем ахнете ли прера
б о т е н и т е храни о т д и е т а т а , а в т о м а т и ч н о ще и зкл ю чи те
заедно с т я х и камара вредни п рер аб о тен и мазнини и тр а н с -
мазнини.
В клю чването на голямо коли чество е с т е с т в е н и мазнини в
хранителния режим има и ощ е една полза, важна за п ац и е н ти
т е с GAPS. М азнините с т и м у л и р а т п р о и з в о д с т в о т о на жлъ
чен сок. С екреци ята на жлъчка е е с т е с т в е н и я т механизъм на
черния дроб да се о т ъ р в е о т т о к с и н и т е . Д ец ата и възрастни
т е с GAPS са изклю чително инпюксикирани. По-голямата ч а с т
о т процеса на детоксикация на т я л о т о се извърш ва в черния
дроб. К о гат о осигуряваме въ зм ож н ост на черния дроб да се
о т ц е ж д а редовно, ние ускоряваме процеса на детоксикация на
п ац иента.
Живеем в с в я т с фобия о т мазнината, създадена о т т ъ р г о в
ски корпорации и финансирани о т т я х изследвания. Мазнини
т е съ став л яв ат голяма ч а с т о т с т р у к т у р а т а и функциите на
н а ш е т о т я л о . Точно по т а з и причина всеки здравен проблем
може да се свърже с неправилна консумация на мазнини: много
н еес т е с т в е н и мазнини и д е ф и ц и т на е с т е с т в е н и мазнини. Ви
наги я ж т е само е с т е с т в е н и мазнини и д ав ай те на п ац и ен та си
голямо количество о т т я х . Сами ще в и д и т е р е з у л т а т и т е !
D Т 0 Р л Ч А С Т I 367
Лечение
3. Масло о т черен дроб на треска
МАСЛОТО ОТ ЧЕРЕН ДРОБ НА ТРЕСКА съ щ ествува о т много

дълго време. Векове наред северн и те народи в Русия, Скаидина-
вия, Исландия, Ш отландия, Гренландия и Канада п р и г о т в я т
ф ер м ен ти р ал и черен дроб и в ъ т р е ш н о с т и о т риба и п и я т
м аслото, получено в процеса на ф ерм ентация. В Рим ската им
перия чрез ф ерм ентация на черен дроб и в ъ т р е ш н о с т и о т ри
ба се е произвеждал п родукт, наречен гарам, използван за храна
и за лекарство. О т XVIII век насам лекарите зап оч ват да използ
в а т м аслото о т черен дроб на т р е с к а к а т о лекарство - прак
ти к а , к о я т о успешно продължава go XX век. Много хора о т по-
с т а р и т е поколения си сп ом н ят как р о д и т е л и т е им са им дава
ли подобно масло с лъжица, за да са силни и здрави. М аслото о т
ф ерм ентация на черен дроб о т акула все ощ е се ползва за лекар
с т в о в Т аи ти и па други о с тр о в и в ю ж н о то полукълбо.
Сред здравословните к ачества на м асл ото о т дроб на т р е с
ка са съдърж ащ ите се в него омега-3 есенциални м астн и кисели
ни (DHA и ЕРА), холестерол, в и там и н А и в и там и н D. Вече об
съдихме омега-3 м а зн и н и те и холестерола в п р ед н а та глава.
Сега да се спрем на в и там и н А и ви там и н D.
В итам ин А
В и там и н А е м а с т н о р а зт в о р и м витам и н, к о е т о означава, че

се съдържа 6 х р ан и те за ядене. С ъщ ествува в много биохимич
ни форми. И значалният в и там и н А се казва р ети н о л . Обичай
н и т е му и зто ч н и ц и са к а р а н т и и т е к а т о черен дроб и бъбре
ци, м л еч н и те п родукти, я й ц а т а и м азн и те риби. Н ай-богати
т е и зто ч н и ц и са м аслата о т дроб на морски риби к а т о т р е с
ка, камбала и акула и о т морски бозайници. Н ай -д о стъ п н о то за
Аечепие
нас масло о т черен дроб на риба е м а сл о то о т черен дроб на

треска.
То съдържа в и там и н А в е с т е с т в е н а т а му биохимична ф ор
ма. Поради храносм илателните си проблеми д е ц а т а и в ъ зр ас т
н и т е с GAPvS обикновено не м о г а т да усвояват или използват
други форми на в и там и н А, съдържащи се в п о в е ч е т о добавки:
р е т и н и л п а л м и т а т , р е т и н и л а ц е т а т и т . н. Е с т е с т в е н а т а
форма на в и там и н А, в к о я т о т о й се среща в ж и в о т и н с к и т е
храни, м азн и те риби и м асл ото о т черен дроб на тр ес к а с най-
д о б р а т а форма на в и там и н А за т е з и пациенти.
Защо обаче п а ц и е н т и т е с GAPS се н уж д аят о т в и там и н А
к а т о добавка? Н е д о с т и г ъ т на ви там и н А е голям проблем в по-
слабо р а з в и т и т е стр ан и . Около 350 000 деца в предучилищна
в ъ зр ас т оелепяват ежегодно заради липса на витам и н А и пове
ч е т о о т т я х не оц ел яват (СЗО 1996). Подобна липса на в и т а
мин А обаче се с м я т а за рядко срещана в западния с в я т поради
ви со ката консумация на млечни продукти, яйца и меса. Т ялото
също т а к а умее да съхранява, най-вече в черния дроб, т а к и в а
коли чества в и та м и н А, к о и т о ще му с т и г н а т за следващ ите
т р и месеца. О т г о р е на всичко т е о р е т и ч н о в и та м и н А може
да се произвежда 6 т я л о т о о т м н ож ество в ещ еств а на р а с т и
т е л н а основа, наречени к ар тен о и д и . В п р и р о д а т а има около
600 различни кар тен о и д и (в зелените растен и я и в п лод овете
и зеленчуци те с ярък ц в я т ), 50 о т к о и т о м о г а т да се т р а н
сф о р м и р а т във в и та м и н А. Въз основа на т о в а познание влас
т и т е на зап ад н о то население обикновено с ъ в е т в а т да не се
приема в и там и н А к а т о добавка.
Много гурута по хранене к а зв а т на х о р а т а , че м о г а т да си
н аб ав ят целия в и та м и н А чрез п р е р а б о т к а т а в организма на
картен оид и о т плодове и зеленчуци. Това може и да е вярно за
определени особено здрави хора със здрава храносм илателна
си стем а и правилен м етаболизъм , но за n o -голям ата ч а с т о т
В Т О Р А Ч А С г ! З ЛЧ
Лечение
населението 6 западния с в я т п р е р а б о т в а н е т о е д о с т а пробле

м ати ч н о . За х о р а т а с храносмилателни проблеми к а т о д е п а т а
и в ъ з р а с т н и т е с GAPS п ракти ч ески е невъзможно да продуци-
р а т ви там и н А о т консумираните плодове и зеленчуци. Усвояе-
м о с т т а на к а р т е н о и д и т е може да е под 5%, к о е т о ги прави об
щ о в з е т о безполезни к а т о и зто ч н и к на ви там и н А. Още повече,
че за да п р ер аб о т и к а р т е н о и д и т е във в и там и н А, т я л о т о се
нуждае о т магнезий, цинк, м н о ж еств о аминокиселини и други
жизненоважни хр ан и тел н и в ещ еств а, к о и т о винаги са деф и
ц и т н и при л и ц а т а с лошо храносмилане. Някои токси н и , също
са способни да блокират процеса на превръщане на картен оид и
т е във в и там и н А, а п а ц и е н т и т е с GAPS са т в ъ р д е интоксики-
рани. За аб сорби ран ето на р ети н о л а (в е щ е с т в о т о , о т к о е т о
се образува в и там и н А) о т м л еч н и те п родукти , черния дроб,
я й ц а т а и други храни е нужно д о с т а т ъ ч н о коли чество жлъчен
сок и произвеждани о т панкреаса ензими. Редица п ац и ен ти с
GAPS и м а т бледи белезникави изпражнения, показваш,и, че про
и з в о д с т в о т о на жлъчка и усвояването на м азни н ите при т я х са
влошени. Клиничната п рак ти к а показва, че х о р ата , неможещи
да усвояват мазнини, редовно са с недоимък па в и там и н А.
Х раносм илателни те проблеми и н е д о с т и г ъ т на в и там и н А
са връзка о т т и п а на т а з и между кокош ката и я й ц е т о . К акто
вече установихм е, л о ш о т о храносмилане причинява недоимък
иа в и та м и н А. Д е ф и ц и т ъ т на в и там и н А о т своя с т р а н а може
да причини храносмилателни проблеми. В същ ност заболявания-
т а иа хран осм илателната си стем а са един о т с и м п т о м и т е на
н ед о сти г на в и там и н А, за щ о т о ч р е в н а та обвивка е сред мес
т а т а с най-голямо производство, р а с т е ж и диференциация на
клетки. Никой о т т е з и процеси не може да п р о т е ч е нормално
без д о с т а т ъ ч н о количество в и там и н А.
П ропускливите чревни с т е н и и л о ш о т о усвояване на храна
т а са обичайни р е з у л т а т и о т д еф и ц и та на в и там и н А.
370 | в т о Р А Ч А С Т
Лечение
Според СЗО (1996) 6 зап ад н и те с т р а н и к ъ р м ещ и те жени и

б е б е т а т а са д в е т е групи в най-висок риск о т недоимък на ви
т а м и н А. К ърм ачките т р я б в а да п р и ем ат много по-големи ко
л и ч ества о т него в д и е т а т а си о т о с т а н а л и т е хора. Заради
всички т е з и модерни ф а к т о р и много жени в н а ш е т о общ ес
т в о са с н ед о ст ат ъ ч н и резерви о т в и там и н А. По т а з и причи
на редица б е б е т а не получават д о с т а т ъ ч н и кол и чества о т
т о з и в и там и н в п ъ р в и т е месеци о т ж и в о т а си, к о е т о пред
разполага х р ан о см и л ател н и те им с и сте м и към развиване на
проблеми на по-късен е т а п . К акто винаги, зд р ав ето на б еб ето
започва о т зд р ав ет о на м айката.
Не само хран о см и л ател н ата си сте м а с т р а д а о т д еф и ц и т
на ви там и н А. ф у н кц и и те на т о з и ви там и н в т я л о т о са разно
родни и зас ягат п о ч т и всеки а с п е к т на зд р а в е т о . Той е съ
щ е с т в е н за р еа к ц и и те на и м унната си стем а, за р а з в и т и е т о
на мозъка и зр е н и е т о , за д и ф ерен ц и ац и ята на к л е т к и т е , за
р а ж д а н е т о на ембриона, в ъ з п р о и зв о д с т в о т о и много други
процеси в организма.
Една о т м н о го то функции на ви там и н А е р о л я та му в имун
н а т а систем а. В д е й с т в и т е л н о с т най-ранното наименование
на ви там и н А е „п роти вовъзп али телн ият в и там и н “. Недоимъ
к ъ т на Витамин А уврежда к а к т о специфичния, т а к а и неспеци
фичния и м у н и т е т : хуморалната реакция към бактериални, па
р ази тн и и вирусни инфекции, клетъчния и м у н и т е т , е с т е с т в е
н а т а а к т и в н о с т на клетките-убийци и ф аго ц и то зата. Добавя
н е т о на витам и н А в м е н ю то на д е ц а т а дава изобилие о т нор
мални В- и Т- клетки и по-добра реакция на антигени. О с т р и я т
н ед ости г на ви там и н А, водещ до нощна сл еп ота и ксерофтал-
мия, д е й с т в и т е л н о е рядък в западния с в я т . Н е а д е к в а т н и т е
количества на ви там и н А в т я л о т о , без да е налице о с т ъ р кли
ничен д еф и ц и т обаче, изобщо не са редки. Повече о т 200 мили
она деца по с в е т а с т р а д а т о т л ип сата на д о с т а т ъ ч н о количес-
В Т О Р А Ч Л Г. Т )
Ае ч е и и е
гпво в и там и н А 6 организма (СЗО 1996). Те н я м а т проблем ите

със зр ен и ето , ти п и ч н и за о с т р и я недостиг. В м есто т о в а оба
че са податливи на инфекции, т ъ й к а т о им унната им си стем а
не функционира правилно. И нфекциите, особено съпроводени с
висока тем п е р ат у р а, разруш ават големи количества витам и н
А в т я л о т о . В клиничната п ракти ка болните с т е м п е р а т у р а се
нуж даят о т добавяне на т о з и витам и н. Д ец ата с GAPS прежи
в я в а т м н ож ество инфекции на у ш и те и д и х а тел н ата си стем а
с висока т е м п е р а т у р а през п ъ р в и те години о т ж и в о т а си, кое
т о редуцира зап аси те на в и там и н А в организма им (ако изоб
що са ги имали) и ги предразполага към все повече инфекции.
Н ай-добрият начин да р а зб е р е те дали д е т е т о ви е с недос
т и г на витам и н А е да да го т е с т в а т е . Според мене обаче прос
т и я т анализ на клиничната к а р ти н а и зд р ав н ата и с то р и я по
казва, че п о в е ч е т о деца и възрастн и с GAPS се нуж даят о т до
бавяне на ви там и н А в е с т е с т в е н а ф орм а, к а т о н ай -б огати ят
му и зт о ч н и к е м аслото о т черен дроб на тр еска. К акто винаги,
п р и р о д ата знае най-добре. Клиничният о п и т и някои изследва
ния с о ч а т , че с и н т е т и ч н и т е форми на ви там и н А под форма
т а на добавка (ретин и л п а л м и т а т , р ети н и л а и е т а т , е т р е т и -
н а т , акутан и други) не д е й с т в а т при т е з и пациенти.
Много хора се п р и т е с н я в а т да не п р ед о зи р ат приема на ви
т а м и н А. В д е й с т в и т е л н о с т в прекадено високи коли чества
т о з и в и та м и н може да е токси ч ен . За д ости ган е на подобни
коли чества обаче е нужно да п и е т е над д е с е т п ъ т и по-голяма
доза о т п репоръчваната в продължение на период о т няколко
седмици до няколко години. За възрастен т о в а означава 20 чае
ни лъжички масло о т дроб на т р е с к а всеки ден в продължение
на седмици или години. При малко д е т е д о за т а е 10 чаени лъ
жички дневно. Не мога да си п ред ставя как някой ще изпие т а
кова количество дори веднъж, камо ли да го пие всеки ден. За да
се д о сти гн е о с т р о натравяне, възрастни я човек следва да има
372 | в т о р а ч л с т
V,
6 себе cu 100 п ъ т и по-висока доза о т препоръчваната, а едно
д е т е т р я б в а - 20 п ъ т и по-голяма, к о е т о в аб солю тн а с т о й
н о с т е 20 чаени лъжички масло о т дроб на т р е с к а за три годи ш
но д е т е . И так а, п р и ем ан ето на една чаена лъжичка масло о т
дроб на т р е с к а дневно не би могло да причини предозиране.
С и н т е т и ч н и т е форми на ви там и н А, к о и т о ч е с т о се добавят
към п р е р а б о т е н и т е храни са т о в а , к о е т о може да доведе до
предозиране.
Витамин D
Х о л ес тер о л ъ т е о сн о в н и ят градивен ел ем ен т на в и там и н D.

Този в и там и н се произвежда о т холестерола в к о ж ата ни, ко-
г а т о я излагаме на слънце. Н асад ен и те ни в последно време
стр ах о ве о т слън ц ето и холестеролсъдържащ и храни са дове
ли до епидемия о т д еф и ц и т на витам и н D 6 западния св я т.
С лънчевата светли н а е най-важният и зв е стен за нас досега
и зто ч н и к на т о з и жизненоважен ви там и н за х о р ата, а обичай
н а т а ни д и е т а е неубедителен и зто ч н и к на в и там и н D (Fraser
1983). И так а, излагането на слънце не п р о с т о е полезно за нас,
т о е жизненоважно! Р а к ъ т на кож ата, за ч и й т о п ричи ни тел се
с м я т а слънцето, не се причинява о т него. П од роб н ото обсъж
дане на т о з и въпрос е извън о б х ва та на книгата, но е ф ак т, че
ко ж н и ят рак (к акто всеки друг рак) се дължи на н аш и те модер
ни п р ер аб о тен и храни и и нтоксикиран ж и в о т . Трансмазиини-
т е о т р а с т и т е л н и т е олиа и м аргарините и д руги те токсини,
съхранявани в кож ата, са к о н к р е т н и т е виновници за т о з и вид
рак. Освен т о в а някои о т сл ъ н ц езащ и тн и те кремове, к о и т о
х о р а т а използват, съ държ ат химикали, доказано причиняващи
кожен рак. К ак т о и с холестерола, н асад ен ата ни о т конкре
т е н човек идея/хипотеза, че слън ц ето причинява рак на кожа
т а , е п о е т а о т ко р п о р ац и и те и е п р евъ рн ата в „общ оизвест-
А ече ние
но знание“. Ние сме прекарвали ж и в о т а си навън на слънце в

продължение на милиони години, преди да започнем да се кри
ем о т него. Винаги, к о г а т о сме изложени на слънце, дори и в
сту д ен о време, ние произвеждаме в и там и н D. В т е з и периоди
о т годин ата, к о г а т о няма много слънчева светлина, производ
с т в о т о на в и там и н D спада. И так а, т о в а са п ер и о д и те, през
к о и т о т р я б в а да обръщаме по-голямо внимание на х р а н а т а си
и да гледаме да изяждаме д о с т а т ъ ч н и коли чества съдържаща
т о з и в и та м и н храна - масло о т черен дроб на т р е с к а , яйца,
масло и черен дроб.
Бих искала да насоча в н и м а н и е т о ви към н ай -б огати я ес
т е с т в е н и зто ч н и к на в и там и н D - м аслото о т дроб на т р е с
ка. То съдържа около 210 микрограма на 100 грама масло, с кое
т о о с т а в я всички останали храни далече зад гърба си. Следва
щ и я т най-богат и зто ч н и к е яй ч н и ят ж ълтък, к о й т о съдържа
едва 4.94 микрограма на с т о грама, к о е т о е п о ч т и 40 п ъ т и по-
малко, о т к о л к о т о м а с л о то о т черен дроб на т р е с к а (моля,
о б ъ р н е т е внимание - т о в а е с т о й н о с т за с т о грама ж ълтък, а
не за един брой ж ъ лтъ к). П р е п о р ъ ч и те л н а та дневна доза ви
т а м и н D за Великобритания е 10 микрограма дневно. За да по
сти гн е т а з и доза, човек т р я б в а да яде 200 грама ж ълтъци днев
но или повече о т килограм масло. Освен т о в а т а з и доза е мини
мална препоръчителна доза, зададена за избягване на р а х и т или
на омекване на к о с т и т е . За да са в оп тим ално здраве, повече-
т о хора се н уж даят о т по-голяма о т п р еп о р ъ ч и те л н ата доза
в и т а м и н D дневно. Заради л о ш о т о функциониране на храно
с м и л ат е л н а т а си си сте м а и интоксикирания организъм паци
е н т и т е с GAPS се н уж даят о т много по-големи дози в и там и н
D о т п р еп о р ъ чван и те. П р ек ар в ан ето на повече врем е навън
на слънце и слън чевите бани са най-добрият начин да си наба
вим в и та м и н D. През зи м ата , к о г а т о слън чевата светл и н а е
н е д о с т а т ъ ч н а , д о б авян ето на масло о т дроб на т р е с к а е най-
Аечение
д о б р и я т начин за набавяне на в и там и н D, т ъ й к а т о т о е най-

д о б р и я т и звестен ни и зто ч н и к на т о з и жизненоважен в и т а
мин. По т а з и причина, к о г а т о разгледаме тр а д и ц и о н н и те хра
н и тел н и навици на н а р о д и те по св ета , к о л к о то по-далече о т
е к в а т о р а сме, то л ко ва повече х о р а т а са оценявали и консуми
рали черен дроб о т риба и черен дроб о т полярни ж и в о тн и ,
особено през зим ата.
Какво означава за т я л о т о ни д еф и ц и т на в и там и н D?
Един дълъг списък със страдания:
• Д иабет, т ъ й к а т о в и там и н D е жизненоважен за кон трол а

върху кр ъ вн ата захар
• Сърдечни заболявай ия
• У мствени заболявания
• Автоимунни заболявания к а т о ревм атои д ен а р т р и т , лупус,
възпалителни процеси 6 ч е р в а т а , м н ож ествен а склероза и
други
• Наднормено тегл о
• О стеоартрит
• Р ахи т и омекване на к о с т и т е
• Мускулна слабост и влошена невромускулна координация
• Високо кръвно налягане
• Рак
• Хронични болки
• Лош и м у н и т е т и п о д а т л и в о с т на инфекции
• Хиперпарапш реоидизъм, водещ до о с те о п о р о за , камъни 6
б ъ б р ец и те, депресия, болки, хронична умора, мускулна сла
б о с т и лошо храносмилане.
За съжаление, освен чрез сл ъ н ц ето и б о г а т и т е на холесте-

рол храни няма друг ад екватен начин да си набавим ви там и н D.
Разбира се, че с ъ щ е с т в у в а т добавки, но п о в е ч е т о о т т я х сь-
В Т 0 Р А Ч A С Т ! 375
Лечение
д ъ р ж а т в и там и н D,, к о й т о се извлича о т гъби и други р а с т е

ния. Той не е к а т о е с т е с т в е н и я ви там и н D. Не е т а к а е ф е к ти
вен и е лесно да се д о с т и г н а т т о к с и ч н и т е нива чрез него. В
д е й с т в и т е л н о с т при п о ч т и всички р еги стр и р ан и случаи на
н атр ав ян е с ви там и н D с т а в а дума за използване на с и н т е т и
чен в и там и н 0 2. Невъзможно е да се п о с т и г н а т токсичн и нива
с е с т е с т в е н ви там и н D, получен о т слънчева светлина или о т
б о г а т и на х о л ест ер о л храни, за щ о т о т я л о т о знае как да се
справя с излиш ните количества о т тя х .
Витамини А и D са партньори!
В итам ини А и D са замислени о т п р и р о д ата да р а б о т я т в екип.

Те не ф ункционират добре един без друг и д е ф и ц и т ъ т на еди
ния о т т я х причинява излишък о т другия (до сте п е н , че може
да го направи токсичен). През последните д е с е ти л е ти я много
западни п р ер аб о тен и храни се п одсилват сьс с и н т е т и ч е н ви
т а м и н А (без никаква идея да се добави и в и там и н D). Поради
ш и рокоразпростран ен ия недоимък на в и там и н D с и н т е т и ч
н и я т в и там и н А с т а в а то к си ч ен в организма и причинява ре
дица здравни проблеми. Това е п о р ед н и ят прим ер на колко го
лям риск се излагаме, консумирайки преработен и храни!
П оследните изследвания п оказват, че в организма на огром
на ч а с т о т зап ад н ото население има „тв ъ р д е много“ витам и н
А вследствие на подсилването на д о с т а п р е р а б о т е н и т е храни.
К о гато в и там и н А и в и там и н D са налични в т я л о т о в правил
но съотнош ение, т е не позволяват един на друг да излязат о т
к о н тр о л . Ако едно т я л о има излишък о т в и там и н А, т о в а със
си гу р н о ст означава, че е налице н е д о с ти г на в и т а м и н D. И
д е й с т в и т е л н о т а к ъ в е случаят при ч о в е ч е т о о т зап ад н и те
хора - д е ф и ц и т ъ т на в и там и н D е повсем естен. В р е з у л т а т
о т т е з и изследвания м асл ото о т дроб на т р е с к а беше о тр е ч е -
376 I b t o p a ч а с т
Лечение
но, т ъ й к а т о т о съдържа повече витам и н А, о т к о л к о т о в и т а

мин D. К а к т о ч е с т о се случва в д и е т о л о ги я т а , н езаб авн ата
„ и н с т и н к т и в н а “ реакция беше: „Не я ж т е масло о т дроб на
тр е с к а !“ И т ъ й к а т о к о м п е т е н т н и т е власти Все още с ъ в е т
в а т х о р а т а да не се и злагат на слънчева светли н а и д а и збягват
б о г а т и т е на холестерол храни, т е н я м а т друг начин да си на
б а в я т В итамин D, освен да в зе м а т п р еп о р ъ ч в а н и те с и н т е
т и ч н и добавки.
В итам ин А и в и там и н D са п артн ьори - т е са създадени да
р а б о т я т в екип. Кой ги е създал така? М айката природа! З а т о
ва е с т е с т в е н и т е храни, б о гати на единия витам ин, обикнове
но съ дъ р ж ат подобаващо количество и о т другия. К а то прие
маме масло о т черен дроб на тр еска, ние си набавяме и д в а т а
ви там и н а едновременно.
Колко масло о т дроб на тр еск а трябва да вземаме?
Преди да обсъдим д о зи те, тр яб в а да помислим за к а ч е с т в о т о .

Но произвеж даното днес масло о т черен дроб на т р е с к а е дос
т а различно о т т о в а , к о е т о н аш и те баби и дядовци са консу
мирали. Днес индустриалният процес на извличане на мазнини е
свързан с високи т ем п е р ату р и , налягане, р азтв о р и тел и , рафи
ниране с основи, избелване, аром ати зиране и други. Освен ня
кои малки традиционни култури по с в е т а и един водещ амери
кански п рои звод и тел никой не използва т р а д и ц и о н н а т а ф ер
м ентаци я за п р о и зв о д с т в о т о на т о в а масло. И ндустриалното
п р о и зв о д ст в о разруш ава п о в е ч е т о о т в и т а м и н и т е А и D в
м аслото, след к о е т о към него се д о б а в я т с и н т е т и ч н и т е им
еквиваленти в различни количества. Някои производители до
б а в я т е с т е с т в е н и форми на в и та м и н А и D към м аслата, но
т а з и п р акти ка с т а в а все по-рядка, т ъ й к а т о с и н т е т и ч н и т е
им еквиваленти са д о с т а по-евтини. Важно е да си н ам е р и те
в т о р а ч а с т| 377
Аечечи е
Висококачествено масло о т дроб на треска, за да го използвате

к а т о добавка за вашия п ац и е н т с GAPS, а най -доброто масло е
п р о и звед ен о то чрез е с т е с т в е н и я м е т о д на ф ер м ен тац и я та.
Ако не е възможно да н ам е р и те ф ерм ен тирало масло о т дроб
на треска, о п и т а й т е се да н ам е р и те так ав а марка, в к о я т о ви
т а м и н и т е А и D са добавени в е с т е с т в е н а форма. Не препоръч
вам да се п р и ем ат с и н т е т и ч н и витамини.
Трудно е да се п р ец ен я т т о ч н и т е коли чества на витам ини
А и D в е с т е с т в е н о т о ф ерм ен тирало масло о т черен дроб на
т р е с к а , т ъ й к а т о т е з и в и там и н и с ъ щ е с т в у в а т под множе
с т в о различни форми в п рирод ата. М е т о д и т е за т е с т в а н е се
п о д о б р яв ат всеки ден, но ние все още не можем изцяло да раз
ч и т а м е на т я х . На е т и к е т а на п родаван ото в а п т е к а т а до вас
масло о т дроб на т р е с к а има описание на т о ч н о т о съдържа
ние на в и там и н А и в и там и н D в м аслото, понеже производи
т е л я т знае т о ч н о какво кол и чество о т т е з и ви там и н и е до
бавил към м аслото, след к а т о го е рафинирал и аром атизирал.
П роблем ът е, че е много в е р о я т н о т е з и ви там и н и да са син
т е т и ч н и , к о е т о прави п о л зата им за т я л о т о т в ъ р д е съмни
тел н а. Всеки о т нас има уникален метаболизъм и среда, к о я т о
определя индивидуалните нужди о т разли чн и те хранителни
в ещ еств а. Освен т о в а н а ш и т е нужди о т хран и телн и вещес
т в а се п р о м ен я т п остоян н о. Те са различни през деня и през
н о щ т а, през л я т о т о и през зи м ата , при с т р е с или п р е н а т о
варване и по време на почивка и т .н . И так а, оп ред елян ето на
индивидуални дози о т к о е т о и да е х р ан и тел н о в ещ е ств о ,
вклю чително о т масло о т дроб на тр еск а, е по-скоро изкуство,
о т к о л к о т о т о ч н а наука.
Е д и н с т в е н и я т п р о и зв о д и т ел на ф ер м ен ти р ал о масло о т
дроб на т р е с к а 6 западния с в я т препоръчва к а т о дневни дози
о т своя п р о ду к т: 2 -2 .5 м и л и л и тра (около половин чаена лъ
жичка) за възрастен , к а т о д о за т а т р я б в а да се удвои при кър-
378 I в Т О Р Л Ч А С т
i
Ае ч еп ие
м е щ и т е и б рем енните жени, и половината о т т а з и доза за де

ца, Клиничният ми о п и т показва, че е напълно безопасно да уд
воим т е з и дози в продължение на няколко седмици в н ачалото
на п р о гр ам ата, т ъ й к а т о п а ц и е н т и т е с GAPS и м а т особено
голяма нужда о т съдърж ащ ите се в м асл ото о т дроб на тр е с к а
хран и тел н и вещ ества. За б е б е т а т а и много м алк и те деца е
еф екти вн о да в т р и в а т е м асл ото о т дроб на т р е с к а в ко ж ата
(най-добре в о б л а с т т а на пъпа), т ъ й к а т о к о ж а т а абсорбира
само т о в а , о т к о е т о т я л о т о се нуждае. Ако и зп олзвате оби
чайно масло о т дроб на т р е с к а (с добавка о т ви там и н и ), се
препоръчва да т ъ р с и т е масло, к о е т о има съотнош ен ие на ви
та м и н А към ви там и н D около 10 към 1. Тъй к а т о всеки произ
в о д и тел добавя различни количество о т витам и ни в маслата,
добре е да се к о н с у л т и р а те с п роизводителя за д о зата. Оби
чайно п р еп о р ъ чван и те дневни дози са: една чаена лъжичка за
въ зр астен , полови н ата о т т а з и доза за деца и една т р е т а за
б е б е т а и много малки деца. К ъ р м ещ и те и б р ем е н н и те жени
м о г а т да в зе м а т по 1 и половина до 2 лъжички дневно.
П р и ем ан ето на т е з и коли чества масло о т дроб на т р е с к а
редовно ще помогне дел и к атн о на т я л о т о да поправи недос
т и г а на в и там и н А и в и там и н D във в р ем ето . Нека да не обръ
щаме т в ъ р д е голямо внимание на с ъ о т н о ш е н и е т о на в и та м и
н и т е в м асл о то , т ъ й к а т о м асл о то о т дроб на т р е с к а не е
е д и н с т в е н и я т и з т о ч н и к на т е з и в и т а м и н и за п а ц и е н т а с
GAPS. Д и е т а т а при GAPS ще е основен и зто ч н и к на витам ин А
и добър и зт о ч н и к на в и там и н 0 за п ац и ен та. И злагането на
слънце ще осигури о с т а н а л и т е количества в и там и н D, к о и т о
са му необходими, т а к а че гледайте да п рекарвате д о с т а т ъ ч
но време навън всеки ден. Не забравяйте, че ние даваме масло
о т дроб на тр еска, само за да премахнем върха на айсберга о т
д еф и ц и т на хранителни вещ ества; д и е т а т а и н ач и н ъ т на жи
в о т са най-важните промени, к о и т о т р я б в а да се направят.
В Т О Р А Ч А С Т | 379
А еч ени е
4. Храносмилателни ензими
1. Х ипохлорхидрия
Х о р а т а с дисбалансирана чревна флора п о ч т и без изключение

са с ниско п р о и зв о д ств о на сто м аш н а киселина. Т оксин и те,
произвеждани при р а с т е ж а на р азл и чн и те видове C andida и
Clostridia, к а к т о и о т други п атоген и , са с мощна способност
да п о т и с к а т секр ец и ята на стом аш н а киселина.
Какво означава т о в а и защо е важно?
С т о м а х ъ т е м я с т о т о , 6 к о е т о започва усвояването на про
теи н а. Хидрохлорната киселина, продуцирана о т сто м а ш н а т а
ст е н а , ак ти в и р а усвояващия п р о т е и н и т е ензим пепсин, кой
т о започва да разгражда много слож ната с т р у к т у р а на приема
н и т е с х р ан ат а п р о теи н и в п еп ти д и и аминокиселини. За да си
свърши добре р а б о т а т а , п еп си н ъ т се нуждае о т кисела среда
(р Н ^ З ). При хипохлорхидрията не се произвежда д о с т а т ъ ч н о
киселина и н и в о т о на pH 6 стом аха не е д о с т а т ъ ч н о ниско, за
да може п еп си н ъ т да д ей ств а адекватно.
Най-добре проучените п ротеи н и във връзка с п роизтичащ и
т е о т GAPS състояния, и п о-конкретно аути зм а и шизофрени
я т а , са г л у т е н ъ т и казеи нът. Х раносм илателната си стем а на
т е з и п ац иенти преВръща глутепа и казеина в подобни иа опиа
т и вещ ества, наречени казоморфин и глиадоморфин, за к о и т о
се см ята, че п рем инават кръвномозъчната бариера и блокират
много о т норм алните мозъчни функции и с п ъ в а т о б щ о т о раз
в и т и е на мозъка. У свояването на казеина и гхтапена, к а к то и vc-
в о яв ан ето на всички останали п р о теи н и , започва в стом аха.
При д е т е или въ зр астен с ниска стом аш н а киселинност т о з и
процес на усвояване се обърква още в началото. С ъздават се ус
ловия за о б разуван ето на казоморфин и глиадоморфин. Д-р У.
Аечепие
Шоу посочва във в т о р о т о преработен о издание на св о ята кни

га Б иологично лечение на а у т и зь н и синдром на деф ицит на
вним аниет о и н тересен пример с д е т е със силна абстинснция,
при изклю чван ето на казеин и глутен о т д и е т а т а му. То се
държало агресивно и о тказвало да яде и да пие к а к в о то и да е.
Д ей стви тел н о аб сти н ен ц и ята при зависимост о т о п и а ти м о
же да е много драм атична. При т о в а д е т е обаче си н дром и те
на аб сти н ен ц и ята се облекчавали временно о т редовния прием
на алка зелиер. Защо б и к а р б о н а т ъ т алка залцер има подобен
еф ект? В ероятн о о т г о в о р ъ т се съ стои в т о в а , че неутрализи
райки и м алкото стом аш н а киселина в стом аха на д е т е т о , алка
зал ц ер ъ т се е намесил 6 усвояването на д руги те п р о теи н и о т
хран ата, вследствие на к о е т о са произведени други опиатопо-
добни вещ ества, дали му „една малка дозичка“, к о я т о о т своя
с т р а н а е облекчила с и м п т о м и т е на абсти н ен ци ята.
Поради н е д о с т а т ъ ч н о т о п роизводство на стомашна кисе
лина ц ел и ят процес на усвояВане на п р о т е и н и т е 6 т я л о т о се
обърква още о т са м о то начало. Неусвоеният п р о теи н след т о
ва преминава в т ъ н к и т е черва. С т е н а т а на т ъ н к и т е черва и
панкреасните ензими, к о и т о изпълняват следващ ите стъпки в
усвояването на п ротеи на, о ч акв ат п р о теи н а да пристигне о т
сто м ах а в определена форма, за да у сп ея т и т е да си свърш ат
р а б о т а т а подобаващо. Това е нещо к а т о п о то ч н а линия във фа
брика. Ако п ъ р в и ят по вери гата не си свърши р а б о т а т а добре,
ко л ко то и добре да се с т а р а я т всички останали, п р о д у к т ъ т
най-вероятно ще е с ниско качество. Това, к о е т о се случва в т я
л о т о обаче, е още по-лошо. П роблем ът е, че 6 т я л о т о „остана
л и т е по вер и гата“ също не м о г а т да р а б о т я т адекватно, защо-
т о всичко се управлява о т „първия по в ер и гата“. А п ъ р в и я т по
вер и гата е ст о м аш н ата киселина. С то м а ш н а та киселинност е
о сн о в н и ят регулатор на с п о с о б н о с т т а на панкреаса и черния
дроб да реагира на прием аната храна. В нормална ситуация хра-
В Т О Р А Ч А С Т ^ 38j
i
Лечение
н ата, п остъпващ а о т стом аха в дванадесетопрьстиика, тр яб в а

да има ниво на pH 2 или по-ниско, за да се стим улира производ
с т в о т о на два много важни участника в храносмилателния про
цес. С т ав а въпрос за два хормона, произвеждани в с т е н и т е па
д ванадесетоп ръстни ка. Те се абсорби рат в к р ъ в т а и се прена
с я т към панкреаса, черния дроб, стом аха и много други органи в
т я л о т о . Тези хормони са с е к р е т и н и х о л е ц и с т о к и н и н . Пър
в и я т - с е к р е т и н ъ т - дава на стом аха команда да спре да произ
вежда стом аш н и сокове, стим улира черния дроб да секр ети р а
жлъчни сокове и уведомява т ъ н к о ч р ев н ата обвивка за п ристига
н е т о на храната, за да може т я да създаде д о с т а т ъ ч н о слуз, за да
се защ итава. Най-важното обаче е т о в а , че т о з и хормон сти м у
лира панкреаса да произвежда бикарбонатен р азтв о р , к о й т о неу
тр ал и зи р а киселината в току-щ о п р и с ти гн ал ат а о т сто м ах а
храна, за щ о т о в нормалния случай д ван ад есето п р ъ стн и къ т и ос
т а н а л а т а ч а с т о т т ъ н к и т е черва са с д о с т а по-алкално pH. Това
алкално pH е жизненоважно за д о б р о т о изпълнение на функции
т е на произвеж даните о т панкреаса ензими, свързани с усвоява
н е т о на п р о т е и н и т е , м азн и н и те и въглехи дратите. С тимули
райки п р о и з в о д с т в о т о на бикарбонат, с е к р е т и н ъ т п о д го тв я
х р ан ата за храносм илателните ензими, идващи о т панкреаса.
За да произвежда с в о и т е храносм илателни ензими, панкреа
с ъ т се нуждае о т ком ан дата на в т о р и я хормон - холецистоки-
на. Ако х о л ец и ст о к и н и н ъ т не се произвеж да о т с т е н и т е на
д ванадесетоп ръстни ка, понеже о т стом аха п о стъ п в а т в ъ р д е
малко киселина с х р ан ата , п ан кр еасъ т б езд ей ств а и не произ
вежда с ъ о т в е т н и т е храносм илателни ензими, за да разгради
т а з и храна. Освен т о в а холец и стоки н и н ъ т информира с т о м а
ха да спре да р а б о т и , кара ж лъчката да изсипе ж л ъч н и те си со
кове в д ванадесетоп ръстни ка, за да се разгр ад ят м азнините, и
о т в а р я п о р т и т е за со к о в е те на панкреаса, к о и т о зап о ч в а т да
усвояват п р и с т и га щ ата храна (фиг. 7).
382 I в т о г а ч л с т
Л еч ени е
Тези два хормона са то л к о в а важни в норм алн ото усвояване

на х р ан ата, че без т я х п р о с т о не може да има храносмилане. За
съжаление, именно т о в а се случва в т я л о т о на човека с ниска
сто м аш н а киселинност. Х ран ата идва о т сто м ах а с н ед о ста
т ъ ч н а киселинност, за да се зад ей ства п р о и зв о д с т в о т о на се-
к р е т и н и холецистокинин. По т а з и причина п ан кр еасъ т не
произвежда с в о и т е сокове и ж лъчката не се излива Върху маз
н и н и те. С ледват неправилно усвояване и абсорбиране на хра
н и т е . Ч асти чн о усвоен и те п ротеи н и к а т о казоморфин и глиа-
доморфин и редица други се п роизвеж дат и аб со р б и р ат през
у в р ед ен ата пропусклива с т е н а на т ъ н к и т е черва и д е й с т в а т
к а т о о п и а т и на мозъка. Други недоусвоени п р о теи н и причиня
в а т алергии и автоимунни реакции, изтощ авайки допълнител
но и без т о в а и з т о р м о з е н а т а имунна си стем а. М н ож ество
жизненоважни ви там и н и , аминокиселини и минерали изобщо
не се усвояват, к о е т о причинява н ед ости г на различни храни
тел н и вещ ества. Н еусвоените въглехидрати се изконсумират
о т п а т о г е н н а т а флора, к о е т о ги превръщ а в алкохол, ацетал-
дехид и цяла армия различни токсин и . М азнините не се усвоя
в а т , к о е т о причинява на човека д еф и ц и т на изклю чително ва
ж н и т е м а стн о р азтв о р и м и витам ини A, D, Е и К и на есеициал-
ни м а с т н и киселини. Това се изразява в бледи плаващи на п о
в ъ р х н о с т т а изпражнения или диария. Н еусвоената храна прос
т о гние в храносмилателния т р а к т и т р о в и целия организъм.
С е к р е т и н ъ т с т а н а много популярен сред р а б о т е щ и т е в
сф е р ата на аутизма, о т к а к т о бяха наблюдавани няколко случая
на сериозно подобрение след и н ж екти ран е на деца а у т и с т и
със секр ети н . Скоро се появиха и хом еопатични форми на т о
зи хормон. Х олецистокининът се продава к а т о добавка в САЩ
и някои родители, изпробвали го при д е ц а т а си, съобщ ават ре
з у л т а т и , подобни на т е з и на л еч ен и ето със секрети н . За съжа
ление, п о в е ч е т о деца с аути зъм п о ч т и не р е а г и р а т или изоб-
В Т ОР А ч л с т | 383
Г;
фиг. 7. Регулация на храносмилателния процес о т с т о м а ш н а т а киселина
384 | В Т 0 Р А Ч А С Т
Лечение
що не р е а ги р а т на т а з и тер а п и я, за щ о то с е к р е т и н ъ т е само
брънка 6 много слож ната човешка храносмилателна систем а.
Н орм ализи ран ето на п р о д у к ц и ята на сто м а ш н а киселина с
много по-важна и н тер вен ц и я с оглед на п рави лн ото функцио
ниране на храносм илателната си стем а още о т началото.
Освен че буквално проваля целия процес на храносмилане, лип
с а т а на стом аш на киселина има и други сериозни последици.
С т о м а ш н а т а киселина е п ъ р в ата бариера за м н ож ество мик
роби, идващи с всяка хапка и всяка глътка, к о я т о поемаме в т я
л о т о си.
Ако ср е д а т а в стом аха няма д о с т а т ъ ч н а киселинност, т е з и
микроби са с много голям шанс да п р о н и к н ат в т ъ н к и т е ни
черва и да образуват колонии, причинявайки след т о в а пробле
ми. Те дори зап о ч ват да р а с т а т 6 самия стом ах! В нормалния
слушай с т о м а х ъ т е най-малко населената зона о т храносмила
телната система поради и зклю чи телн о в и с о к а т а киселин
н о с т т а м . При човек с хиоохлорхидрия обаче по с т е н и т е на
сто м ах а р а с т а т всякакви п атоген н и и о п о р тю н и сти ч н и бак
т е р и и и гъбички к а т о Helicobacter pylori, Campylobacter pylori,
Enter-bacteria, Candida, Salm onella, E. coli u Streptococci. Най-
много изследвания в т а з и област са извършени при п ац и ен ти с
рак на стом аха, при п о в е ч е т о о т к о и т о е налице ниско ниво
на п р ои звод ство на стом аш н а киселина. М икробите, населява
щи сто м ах а с ниска киселинност, и г р а я т много голяма роля в
образуването па рак на стом аха, язви и г а с т р и т и .
Разбира се, п о вечето о т т е з и микроби обож ават въглехидра
т и т е , и особено п р е р а б о т е н и т е . У свояването на въглехидра
т и т е започва в у с т а т а под д е й с т в и е т о на слюнката. Щом хра
н а т а д остигне стомаха, сто м аш н ата киселина обикновено спи
ра усвояването чрез слюнка. И въглехи дратите тр яб в а да изча
к а т с в о е т о усвояване, д о к ато не д о с т и г н а т дванадесетоп ръст
ника. При ниска сто м аш н а киселинност обаче п реком ерн ото
втора част | 385

Аечепие
количество о т микроби води до ф ерм ентация на п р и е т и т е с

х ран ата въглехидрати. При т о з и процес ч е с т о се произвеж дат
различни токсин и и газове, к о е т о кара д е ц а т а и в ъ зр а с т н и т е е
GAPS да не и с к а т да я д а т . Н а тр у п в ан ето на газове причинява
т в ъ р д е ч е с т о оригване. Освен т о в а някои п ато геи и р а с т а т
около сф и и ктера в най-горния о т д е л па стомаха. Този объл мус
кул обикновено отд ел я стом аха о т хранопровода и не позволява
на х р ан ата да се върне об р атн о нагоре. П а то ген и те , растящ и в
т а з и област и произвеж даните о т т я х токсини частично пара
лизи р ат сф ииктера. ПоявяВа се рефлукс - Връщане па х ран ата
о б р атн о в хранопровода. Дори и при ниска стом аш н а киселин
н о с т във в ъ р н а т а т а храна се съдържа малко киселина, к о я т о из
гаря с т е н и т е на хранопровода и създава на човека т и п и ч н и т е
сим птом и на „киселини“. Обичайно 6 подобни случаи се предпис
в а т неутрализиращ и киселините лекарства, к о и т о може и да
об лекч ават н е п о с р е д с т в е н и т е си м п том и , но 6 дългосрочен
план влош ават си ту ац и ята, за щ о то допълнително пониж ават
п р о и зв о д ств о то на стом аш на киселина.
KakBo д а предприт ем ?
Вярвам, че п а ц и е н т и т е с GAPS се нуж даят о т стом аш н а ки
селина под ф о р м а т а па добавка. Н ай -съ вм ести м и ят с н аш ата
физиология п родукт, наличен на пазара, е Betaine НС1 е добавен
пепсин. Една капсула обикновено съдържа 200-300 милиграма
Betaine НС1 и 100 милиграма пепсин. Трябва да се взема в начало
т о на всяко хранене. К апсулите н ай -ч есто съ д ъ р ж а т доза за
възрастен . Все пак аз см ятам , че деца дори на осем години мо
г а т да п р и е м а т т а з и доза без проблем. За да о п р ед ел и те пра
вилн ата доза за д е т е т о си, зап о ч н е те с добавяне на малко ко
л и ч ество прах към п ъ р в и т е няколко лъжици о т хран ата. След
д ва-тр и дни увели чете д о з а т а на дВе шипки и т .и . За деца о т
18 до 24 месеца обикновено една щипка е д о с т а т ъ ч н а . За деца
о т 2 до 3 години - д ве-три щипки. За д е ц а т а о т 4 до 6 години
386 | ет ч р л час т
Лечение
половия капсула е д о с т а т ъ ч н а . За д е ц а т а о т ш е с т години на

горе - о т половин до една капсула. Д ец ата над 10 години м о г а т
да се нуж даят о т две капсули в н ачалото на всяко хранене. Мно
го р о д и тел и съобщ ават огромно подобрение в изпраж ненията
на д е ц а т а си само няколко дни след зап оч ван ето на приема на
Betaine НС1 с пепсин. Никога не д а в а й те п р о б и о ти ка на д е т е
т о си заедно с Betaine НС1, т ъ й к а т о киселината в ер о я тн о ще
разруши п р о б и о т и ч н и те б актери и . Д авай те п роби оти ка q»m-
рин след ставан е, между хран ен и ята или след хранене, к о га то
с т о м а ш н а т а киселина е с най-ниски нива.
Освен че можем да даваме стом аш на киселина на капсули има
и е с т е с т в е н и м е т о д и за стимулиране па п р о и зв о д с т в о т о й в
т я л о т о . С о к ъ т о т прясно зеле е един о т най-мощ ните сти м у
л ато р и . Няколко лъжички сок о т прясно зеле преди хранене или
една малка зелева салата преди ядене ще п о м о гн ат на т я л о т о
да усвои т а з и храна. К иселото зеле и с о к ъ т му са ощ е по-силни.
Малка порция кисело зеле или няколко лъжици зелев сок ще под
г о т в я т сто м ах а за п р и с т и г а щ а т а храна. Една чаша домашен
месен бульон с х р а н а т а същ о увеличава п р о и з в о д с т в о т о на
сто м аш н а киселина. На д е ц а т а е най-лесно да се даде чаша бу
льон с няколко лъжички зелев сок или сок о т прясно зеле в ъ т р е .
2. П а н к р е а т и ч н и ензими
Това са ен зи м и те, к о и т о х о р а т а и м а т предвид, к о г а т о казват

„храносмилателни ензими“. Те обикновено вклю чват смес о т
п р о теази , п ептидази, липази, амилази, лактази и иелулази, кои
т о в нормалния случай разграж дат х р а н а т а 6 т ъ н к и т е черва.
При здрава храносмилателна си стем а п о в е ч е то о т т е з и ензи
ми сс п р о и звеж дат о т панкреаса. Ако успеем да въ зстанови м
н орм алната сто м аш н а киселинност, т о з и е т а п о т храносми
л ан ет о би следвало да п р о т и ч а безпроблемно, за щ о то стом аш -
Dт о р л ч а с т I зз 7
Лечение
наша киселина би задействала п родуц и ран ето на т е з и ензими

о т панкреаса. По т а з и причина см ятам , че в ъ зстан о в яв ан ето
на н о р м ал н и те нива на с т о м а ш н а т а киселина за зн ачителн о
по-важно о т приема на произвеждани о т панкреаса ензими.
В ср е д и те, занимаващи се с аутизма, се спори о тн о с н о дава
н е т о на някои п ептидази и п р о теази к а т о добавка към д и е т а
т а (има се предвид д и е т а т а без гл утен и казеин, разбира се).
И д ея та е, че т е з и ензими биха разградили глутена и казеина и
следователно няма да да се мъчим с п рилагането на д и е т а т а .
К а к т о се очаква, м е т о д ъ т не дава р е з у л т а т и при п о в е ч е т о
хора, з а щ о т о ен зи м и те никога не м о г а т да зам ен ят д и е т а т а .
Х р а н и т е л н и я т режим, описан в т а з и книга, иели да излекува
ч е р в а т а и да установи в т я х нормална чревна флора. Никой ен
зим не може да направи то в а!
Най-общо м о я т а п р ак ти к а показва, че д о б а в я н е то на с т о
машна киселина към д и е т а т а е много ползотворно. Не съм на
блюдавала обаче особено подобрение о т д обавянето на панкре-
асни ензими. Ако п а ц и е н т ъ т чувства, че т е му пом агат, няма
причина да не ги взема, с т и г а само т а б л е т к и т е да не съдър
ж а т филъри или сгъ ст и тел и , к о и т о п р е ч а т па леку в а н е т о на
ч ер в ата. М о ят о п и т показва, че при п о в е ч е то п ац и ен ти доба
в я н е т о на сто м аш н а киселина е напълно д о с т а т ъ ч н о , защ о то
т я зад ей ства панкреаса да произвежда собствен и ензими чрез
секр ети н а и холецистокинина и ж лъчката да произвежда соко
ве и сти м ули ра много други у ч астн и ц и в храносм илателния
процес, к а т о го прави много п о -естеств ен .
Х раносм илателните ензими не бива да се п р и е м ат п о сто ян
но. К огато ч е р в а т а зап оч нат да оздравяват, п а ц и е н т ъ т може
бавно да спре приема на стом аш н а киселина и/или панкреасни
ензими и да сведе у п о т р е б а т а им само при теж к и или непозво
лени о т д и е т а т а храни.
\ В Т О Р А Ч А С Т
5. Добавки ош витамини
и минерали
Витаминът е вещество, което терсибшява,
ако не го идеш.
А А Б В М ' Ф О Н С Ц Е Н Т - Г И О Р Г И
американски биохимик, роден в Унгария
ПАЦИЕНТИТЕ С GAPS са с м н ож ество д еф и ц и ти на х р ан и тел

ни вещ ества и е напълно е с т е с т в е н о да искаме да ги преодоле
ем. В ъп росът е как.
Дали п р о с т о да не проверим чрез т е с т колко т о ч н о магне
зий му т р я б в а на човека и след т о в а да му дадем с ъ о т В е т н о т о
ко л и чество под ф о р м а т а на добавка? Или т р я б в а да вземаме
„специално направена“ добавка за а у т ш ъ м или за синдром на де
ф и ц и т на вни м ани ето с х и п е р ак ти в н о с т или за шизофрения,
к а т о подходим „универсално“? Може би п р о с т о т р я б в а да дава
ме огромни дози о т всички хранителни вещ еств а, к о и т о не
д о с т и г а т на п ац и ен та, надявайки се, че т я л о т о само ще се
справи е всичко?
Много лекари и зп р а щ ат п а ц и е н т и т е на т е с т о в е за недос
т и г на хранителни вещ ества. За всяко хран и телн о в ещ е ств о
има оптим ални т е с т о в е , за к о и т о се см ята, че д а в а т н ай -точ
на информация за к о н к р е т н о т о хран и телн о вещ ество, но има
и не т о л к о в а о п ти м ал н и т е с т о в е , к о и т о м о г а т да д а д а т
т в ъ р д е подвеждащи р е зу л т а т и . П рилагането на оп тим ални
т е т е с т о в е за всяко хр ан и тел н о в е щ е с т в о п о о тд е л н о е не
п р а к т и ч н о и т в ъ р д е скъпо. Обикновено се п р о в е ж д ат един
или два т е с т а за всички хранителни в ещ еств а наведнъж, кое-
Аечение
m o не ни информира за и с т и н с к о т о състояние на н ещ ата. Сле

д о вателн о изграж дан ето на програма за прием на добавки въз
основа на подобни т е с т о в е е ненадеждно о т с а м о т о начало.
О т г о р е на всичко много о т п родаван и те на пазара добавки
са с много ниска с т е п е н на усвояем ост - например 9%, т а к а че
к о л и ч еств о то , к о е т о т я л о т о на п ац иента в д е й с т в и т е л н о с т
получава, е много по-малко о т п осоч ен ото на ш и ш ето . Ясно е,
че п о в е ч е т о производители няма да и зп и ш ат на ш и ш е то кол
ко ниско е н и в о т о на усвояем ост на п роизведената о т т я х до
бавка, дори и да им е и звестно. И т а к а , и зби ран ето на добавки
е д о с т а трудно.
А бсорбирането на д обавк и те е сложен процес, к о й т о освен
о т к а ч е с т в о т о на добавката зависи и о т с ъ с т о я н и е т о на хра
н о см и л ател н ата си стем а на п ац и ен та. Двама различни души
м о г а т да аб со р б и р ат различно коли чество хранителни веще
с т в а о т една и съща добавка. Х раносмилателната си стем а при
х о р а т а с GAPS обикновено не е в добра форма и е много в е р о я т
но да не усвоява ад ек ватн о хран и телн и в е щ е с тв а в подобна
форма.
С и т у а ц и я т а се усложнява допълнително о т ф ак та, че мно
ж е с т в о хранителни в ещ еств а се кон кури рат за м я с т о в чрев
н а т а абсорбация. И так а, ако даваме т в ъ р д е много калций, на
пример, т о в а може да в ъ з п р е п я т с т в а у св о яв ан ето на други
х р ан и тел н и в е щ е с т в а - магнезий, цинк, мед, желязо, някои
аминокиселини и други, к о е т о о т своя с тр а н а предизвиква де
ф и ц и т на т е з и хранителни вещ ества.
Това д е й с т в и т е л н о е много тр у д н а об ласт о т диетология-
т а . И с т и н а т а е, че никой не знае как да предписва витам и ни и
минерали, з а щ о т о не разполагаме е д о с т а т ъ ч н о изследвания и
познания по въпроси. Всеки д и ето л о г или лекар си има со б ств е
на колекция о т любими добавки, к о и т о предписва на п о в е ч е то
си п ац иенти . В предпи сван ето на добавки о т витам и ни и ми
ty O I В Т О Р А Ч А С Т
Л е н е н it е
нерали се прилага общо в з е т о същия м е т о д проба-грешка, кой

т о е обичаен за т р ад и ц и о н н а та психиатрия.
П р и ем ъ т на витам и ни и минерали под ф о р м а та на добавка е
ста н а л т в ъ р д е обичаен не само за щ о т о много о т нас п и я т
„хапчета за здраве“, но и за щ о т о редица храни се п одсилват с
ви там и н и и минерали, за да се компенсира загубата на храни
тел н и в ещ е ст в а при о б р а б о т в а н е т о им, а да не говорим, че
много храни се о т г л е ж д а т чрез интензивни м ето д и , к о е т о ги
прави бедни на хранителни вещ ества о т с а м о т о начало. За съ
жаление обаче, п о в е ч е то о т т е з и добавени хранителни вещ е
с т в а са с и н т е т и ч н и . Т ял о то е изградено т а к а , че да използва
е с т е с т в е н и т е форми на т е з и хранителни в ещ еств а и д о с т а
ч е с т о не разпознава с и н т е т и ч н и т е форми и не знае какво да
прави с т я х . Н араства п одозрени ето, че много случаи на камъ
ни в б ъ б р ец и те например се п ричи няват о т приема на с и н т е
т и ч н и форми па в и та м и н С, к а к в и то са п о в е ч е т о добавки с
ви там и н С на пазара.
Ш ироко разп ространено е популярното мнение, че в модер
ния ни с в я т не можем да сме здрави, без да пием добавки, защо
т о х р а н и т е л н и я т ни режим не осигурява о п т и м а л н и т е коли
ч е с т в а хранителни вещ ества, о т к о и т о се нуждаем. И д е й с т
вително, ако ж и в еет е на зърнена закуска или препечена филия
q'mpuH, сандвичи за обяд и с т а н д а р т н а вечеря, няма да набави
т е на т я л о т о си о п т и м а л н и те количества хранителни вещ е
с т в а и ще т р я б в а да п и е т е добавки. Д и е т а т а , описана в т а з и
книга, ще осигури на т я л о т о ви кон ц ен три ран и коли чества
о т хранителни вещ ества в е с т е с т в е н а форма, к о и т о органи-
з м ъ т разпознава и с к о и т о знае какво да прави. Прясно изцеде
н и т е сокове щ е д о б а в я т ощ е кон ц ен трирани коли чества ви
там и н и , минерали и други полезни вещ ества. Д обри ят пробио-
т и к уВеличава у с в о я е м о с т т а на в е щ е с т в а т а в храна средно с
50% и повече. И о т г о р е на всичко п р о б и о т и ч н и т е б актер и и
А е че н и е
сами по себе си са основен и зто ч н и к на витам и ни В. К, б и о ти н

и редица други в е щ е с т в а в т я л о т о . Д е й с т в и т е л н о т о в а са
п ъ р в и т е д еф и ци ти на хранителни вещ ества, к о и т о изчезват,
щом п а ц и е н т ъ т започне да приема лечебни дози о т силен про-
б и о ти к. Д и е т а т а и п р о б и о т и к ъ т ще зап оч нат да лекуват хра
н осм и л ател н ата си стем а и п а ц и е н т ъ т ще започне да усвоява
п р и е т и т е хранителни в ещ еств а правилно.
Друг важен м о м ен т при п а ц и е н т и т е с GAPS е, че храносмила
т е л н а т а им си стем а е възпалена и увредена. Много с и н т е т и ч
ни добавки, к а к т о и ф и лъри те и с г ъ с т и т е л и т е в т а б л е т к и т е
и капсулите, н а т о в а р в а т и д р азн я т и без т о в а ч у встви тел н а
т а чревна обвивка на п а ц и е н т и т е и п р е ч а т на лечебния про
цес. Срещала съм д о с т а п ац иенти , к о и т о полагат изключител
ни усилия да сп азв ат д и е т а т а , но п о с т и г а т оптим ални резул
т а т и , едва след к а т о с п р а т приема на п о веч ето си добавки.
По т е з и причини аз обикновено не препоръчвам прием на
к а к в и т о и да е добавки о т витам и ни и минерали в началото на
програм ата. С ъветвам преди всичко да се вл ож ат усилия в при
л аган ет о на д и е т а т а и в л екуван ето на ч е р в а т а . След к а т о
хран осм илателната си сте м а започне да функционира нормал
но, х р а н и т е л н и т е д еф и ц и ти и зч е зв а т при п о в е ч е т о пациен
т и без к а к в и т о и да е добавки! Те и зч е зв а т по е с т е с т в е н на
чин - т я л о т о само се справя с т я х .
Разбира се, всички п ац и ен ти са различни и някои о т т я х се
нуж даят о т целенасочен прием на добавки. Това обаче следва
да се прецени о т квалифициран специалист. Е т о някои важни
неща, к о и т о т р я б в а да се в зе м а т под внимание.•
• И зби рай те добавки без съставки, н атоварващ и ч ервата. До

б ав к и те в т е ч н а форма са по-добри о т т е з и на прах, на т а б
л ет к и или на капсули. Н епозволените о т д и е т а т а вещ ества
не бива да се п рием ат.
392 I п Т О Р А Ч А С Т
Ас че ни е
• И зб и рай те добавки с висока усвояем ост, например добавки

о т витам ини и минерали с добавена хумусна киселина. Хумус
н а т а киселина (да не се бърка с ф оли евата киселина) се про
извеж да о т б а к т е р и и т е в п о ч в ата . Тя повиш ава усвояе-
м о с т т а на до бавки те по е с т е с т в е н начин. Освен т о в а по
мага на т я л о т о да се п реч и сти о т теж ки м етали. Почвени
т е б актерии във вашия п роби оти к ще оси гурят на ч е р в а та
ви т а з и киселина.
• С вед ете добавките до минимум!
ВТОР А ч а с т ! 393
и
A e vе и и е
Дешоксикация на х о р а т а с GAPS
Никога не ходете при лекар, чииторастения
ft кабинета са умрели.
н м д б о м БЕк
ЖИВЕЕМ В ЗАМЪРСЕН СВЯТ. Всекидневно вдишваме изпускани

т е о т к о л и т е и ф аб р и ки те вредни газове. Ядем храни, съдър
жащи п ести ц иди , хербициди и други селскостопански химика
ли. Пием мляко и ядем месо о т ж и в о тн и , па к о и т о редовно се
д а в а т а н т и б и о т и ц и , сте р о и д и и други лекарства. Консумира
ме безброй химикали о т п р е р а б о т е н и т е храни. Ползваме коз
м ети к а. пълна с доказано карциногенни и токси ч н и за х о р а т а
химикали. С ъвр ем ен н и те ни снергоспестяващ и домове и офи
си са станали то кси ч н и м е ста. М од ерн ите ни с т р о и т е л н и ма
тери али , изолации, бои, п очи стващ и п реп арати и п р о ти в о п о
жарни ср е д с т в а изпускат о т р о в н и вещ ества, к о и т о вдишваме
всеки ден. Н априм ер х и м и ч н и я т анализ на о т д е л я н и т е о т
об и к н о вен и те килими и л еп и лата за т я х газове в м о д ер н и те
домове показва наличие на зн ачителни коли чества токси ч н и
в ещ еств а к а т о формалдехид, толуен, ксилен, бензен. м етакри-
л а т , т е т р а х л о р о е т и л е н , м е т и л нафталин, ф т а л а т и и сти рен .
Всички т е з и химични в ещ еств а са доказано токсичн и за хора
т а , а ние ги вдишваме в огромни коли чества през ц я л о т о вре
ме вкъщи. Б о л н и ц и те и м ол овете и м а т ощ е повече токсичн и
в ещ еств а във въздуха, за т о в а се чувствам е то л ко в а уморени и
и зтощ ен и , след к а т о сме били на пазар или след продълж ител
но посещ ение в болница. И на всичко о т г о р е редовно приемаме
лекарства по р ец еп та, пием алкохол и пушим т ю т ю н .
Аечение
Как оцеляваме? Как успяваме да живеем, да ходим на раб ота,

да имаме деца, в м ес т о да паднем и да умрем след п ъ р в а та г л ъ т
ка автомобилни изпарения сутрин?
Оцеляваме благодарение на много важна си сте м а в н а ш е т о
т я л о . С и стем а, за к о я т о до скоро не знаехме п о ч т и нищо -
СИСТЕМАТА ЗА ДЕТОКСИКАЦИЯ.
Тя е к а т о ч и стач к а в организма ни. П остоян н о унищожава
всички токсини, произвеждани к а т о ч а с т о т нормалния т е л е
сен метаболизъм, к а к т о и и д в ащ и те о тв ъ н . С едалищ ето й е в
черния дроб и има п р е д с т а в и т е л с т в о във всяка телесн а к л е т
ка. С ъ в ъ р ш е н с т в о т о и с л о ж н о с т т а на т а з и си сте м а за т р у д
нява дори и н ай -ко м п етен тн и я биохимик и ще т р я б в а да нау
чим още много неща. за да разберем как т а з и си стем а д ей ств а
то л к о в а еф екти вно. Това, к о е т о със сигурност знаем обаче, е,
че за да функционира добре, д ето кси к и р ащ ата си стем а се нуж
дае о т п о сто ян ен п р и т о к на определени хран и телн и вещ ес
т в а : цинк, магнезий, селен, молибден и други минерали и микро
елем енти, с т о т и ц и ензими, м н ож ество аминокиселини и есен-
циални мазнини - всички т е з и вещ ества, о т к о и т о д е ц а т а и
в ъ з р а с т н и т е с (JAPS и м а т недоимък. Поради т о з и н ед о сти г
с и с т е м а т а за детоксикация на човек с GAPS не д ей ств а о п т и
мално. Същевременно т я е затруп ан а с р аб о та, за щ о т о орга-
н и зм ъ т с GAPS е силно интоксикиран. П р е д с т а в е т е си р а б о т
ник, к о й т о е лишен о т храна и вода, а се т о в а р и с все повече и
повече р аб о та. Как ще се справи? Ще забута п о в е ч е то о т рабо
т а т а в някой склад и ще се надява па по-добри времена, в кои
т о да успее да я свърши. Това прави и с и с т е м а т а за д етоксика
ция при п ац и ен та с GAPS - складира различни токси н и в о т д е л
ни телесн и тъ к ан и , за да се справи с т я х по-късно. Именно за
т о в а , к о г а т о т е з и п ац и ен ти п рем и н ат т е с т за теж к и м е т а
ли, п етр о х и м и кал и и други, т е винаги д а в а т п олож ителни
р езу л т а т и . За съжаление много о т и зб роен и те химични вещес-
В Т О Р А Ч А С Т ? 395
£
А енеп и е
т в а и м а т а ф и н и т е т към м азн и н и те и се съхран яват в липид-

н и т е депа на т я л о т о . Ч о в еш ки ят мозък и о с т а н а л а т а ч а с т
о т н ер в н а та си стем а сс с ъ с т о я т основно о т липиди и именно
т е з и т ъ к ан и се п р ев р ъ щ а т в склад за токсини. Мозък, задръс
т е н с то к си н и , не може да се развива и да функционира адек
в ат н о . Ние виждаме т о в а много ясно при п а ц и е н т и т е с GAPS.
И так а, какво да правим? Kali да премахнем токсичн ия т о в а р
о т т е л а т а на н аш и т е деца и възрастни с GAPS и да им дадем
възм ож ност да се р азви ват и да функционират подобаващо?
П ъ р в о т о и най-очевидно нещ о е да се изключи о сн о в н и ят
и зто ч н и к на т о к с и ч н о с т . Това означава да се п о ч и сти и изле
кува храносм илателната систем а.
Само прем ахването на базовия причинител обаче е н ед о ста
т ъ ч н о . Какво да правим с всички то кси н и , н атруп ван и през
го д и н и те в организма на п а ц и е н т и т е ? К ак то да правим с всич
ки т еж к и м етали , к о и т о се п о з и т и в и р а т в т е с т о в е т е на де
ц а т а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS?
През п о сл ед н и те години се появи нова т е р а п и я - х е л а т о -
т е р а п и я с м едикам енти за детоксикац ия о т т е ж к и м етали,
основно DMSA (guMepkanmoq'kuuoHoBa киселина) и алфа-липое-
ва киселина*.
*Алфа-липоева киселина (LA) - липоева киселина, изве стна също к а т о алфа-липоева

киселина (ALA) и т и о к т о в а киселина, спомага за усвояването и п р е р а б о тка т а на
д р у ги те антиоксидаш пи к а т о ви та м и н С, В итам ин L, б е та -ка р о ти н , коензим Qw-
Хранителни добавки с алфа-липоева киселина предпазват кл е тъ ч н а та мембрана
о т в р ед н ото въздействие на свободните радикали. Тя подпомага превръщ ането
на въглехидрати те 6 енергия, превръщайки първо захарите в пир ув а т, к о е т о е и
пърВата стъ п ка в превръщ ането на гл ю ко за та 6 енергия. Ч ов е ш ко то т я л о може
да я произвежда, но в незначителни количества. Може да бъде добавяна и чрез
хр аната (картоф и, мая, черен дроб, червено месо), или к а т о хранителна добав
ка. - Кел. ред.
395 | В Т О Р А Ч А С Т
1
Лечение
Тази група лекарства първоначално се използва в ар м и я та за

лечение на о с т р о възд ей стви е на теж ки м е тал и и други т о к
сични субстанции. В м о м ен та т о з и въпрос се обсъжда горещ о
в с р е д и т е на р о д и т е л и т е на деца а у т и с т и . Някои лекари, най-
вече в САЩ п р ед п и сват т е з и лекарства на деца с аути зъм и
т в ъ р д я т , че наблю дават подобрения о т л еч ен и ето . Чуваме
и ст о р и и о т родители, к о и т о с м я т а т , че х е л а т о т е р а п и я т а е
помогнала на д е т е т о им. И все пак има някои проблеми, к о и т о
много хора, сред к о и т о съм и аз, не одобряват. Това все пак са
лекарства. К а т о всяко друго лекарство и т е и м а т страни чни
е ф е к т и и д а в а т усложнения. Те не са безобидни в ещ е ств а.
Ммам сериозни съмнения о тн о сн о и д е я т а да се прилагат т е з и
м еди кам ен ти без пряко медицинско наблюдение, камо ли без
редовно проследяване на кръ вн ата карти н а. Да се спрем на ня
кои о т и з в е с т н и т е проблеми.
DMSA и други л екарства за детоксикация о т т е ж к и м етали

п о т и с к а т п р о и зв о д с т в о т о на к о стен мозък в различна с т е
пен в зависим ост о т д о зата, к о е т о се изразява в неутропе-
ния и тр о м о б о ц и то п ен и я. Това може да се о т р а зи о т р и ц а
т е л н о на кръвосъси рван ето и и м ун ни те реакции срещу ин
фекции и други то к с и н и . П а ц и е н т и т е на х е л а т о т е р а п и я
т р я б в а редовно да сл ед я т съ став а на к р ъ в т а си. При някои
деца и възрастни т а з и реакция е д о с т а т ъ ч н о сериозна, за да
се наложи спиране на лечението.
2. Л е к а р с т в а т а , прилагани 6 х е л а т о т е р а п и я т а , п р и ч и н яват
експлозия о т патологичн и гъбички и б а к т е р и и в ч е р в а т а
в ер о я т н о заради п о т и с к а н е т о на и м унната систем а. Имен
но з а т о в а л екарите, к о и т о ги п ред пи сват, с ъ в е т в а т паци
е н т и т е си първо да се с п р а в я т с нарушения баланс на чрев
н а т а флора, преди да се п одлож ат на т е р а п и я т а . При паци
е н т и т е с GAPS диебалаиеът на ч р е в н а т а флора е основна
» т о м ч а с т \ 397
Лечение
п атология и въпреки в си ч к и те ни о п и т и да излекуваме, ние

все пак не знаем дали можем изияло да се о т ъ р в е м о т нея.
3. Освен че и звеж д ат т е ж к и т е м етали о т т я л о т о , лекарства
т а , прилагани в х е л а т о т е р а п и я т а , се с в ъ р зв а т с жизнено
важни минерали и и зх въ р л ят и т я х о т организма. Те п ро
ч и с т в а т наприм ер цинка, з а т о в а т о й т р я б в а да се дава в
много високи дози преди и по време на х е л а т о т е р а п и я т а .
Л екарите, предписващи цинк к а т о добавка, обаче зн а я т , че
т о й има много сложен механизъм на абсорбация, к о й т о изис
ква нормална сто м аш н а киселинност. При л и ц а т а с GAPS
с т о м а ш н а т а киселинност е нарушена, к о е т о пречи на усво
я в а н е т о на добавения към х р ан ата цинк. Знаем и че пациен
т и т е с GAPS и без друго с т р а д а т о т т е ж ъ к д е ф и ц и т о т
т о з и жизненоважен минерал. Освен цинка л е к а р с т в а т а уни
щ о ж ав ат и други жизненоважни минерали, к о и т о при паци
е н т и т е с GAPS т а к а или иначе са в н е д о с т а т ъ ч н и количес
т в а к а т о магнезий, молибден и други. З а т о в а заедно с лекар
с т в а т а за х ел ат о т ер ап и я се п ред пи сват и големи дози раз
лични хранителни вещ ества в добавка.
4. П а ц и е н т и т е на х е л а т о т е р а п и я са с високи нива на тран са-
минази в к р ъ в т а си, к о е т о е индикация за увреждане на чер
ния дроб, и п о-конкретно увреждане н а х е п а т о ц и т и т е (чер
н о др о б н и те клетки).
5. Л ек ар ст в ат а за х ел ат о тер ап и я са противопоказни при хора
с бъбречни проблеми, т ъ й к а т о у вр еж д ат бъбрец ите, функ
ц и и т е на б ъ б р ец и те и на черния дроб следва редовно да се
проследяват по време на хел ато тер ап и я.
6. Р о д и т е л и т е на деца с аути зъм съ общ ават за ред странични
е ф е к т и по време на х ел ат о тер ап и я - завръщане на си м п то
м и т е на ау ти зм а, липса на а п е т и т , умора, р азд р азн и тел
н о с т , гадене, нарушения на съня, диария, подуване на корема,
обрив с пъпки. В някои случаи л ек ар и те са наблюдавали и се-
398 “ в т о р а ч а с т
Ае че н и е
риозни усложнения к а т о синдром на Стивънс-Джонсън (т е ж

ка то к си ч н а реакция с висока те м п е р а ту р а , диария, полиар
т р и т , ерозивен обрив по к о ж ата, миалгия, п н е в м о н и т -
обикновено се лекуват със стерои д и ), хемолиза (разрушаване
на ч ер в ен и т е кръвни телц а), т еж к а н сутропения (ниски ни
ва на кр ъ вн и те клетки неутрофили, участващ и в им унните
реакции) и тр о м б о ц и то п ен и я (понижаване на броя на т р о м -
б о ц и т и т е , ч и я т о основна функция е кръвосъсирването).
7. Някои деца а у т и с т и съ общ ават за подобрение по време на
х е л а т о т с р а п и я т а , но се в р ъ щ а т о б р атн о 6 п ред ходн ото си
състояние, щом л еч ен и е то приключи. В ъзм ож ното обясне
ние на явлен и ето е, че т е з и деца н а т р у п в а т теж к и м етали
о т о ко л н ата среда н еп осредствен о след края на лечен ието,
т ъ й к а т о с о б с т в е н а т а им детоксикиращ а си стем а е неспо
собна да се пребори с т е з и м етали.
Все ощ е л и п сват данни о т т е о р и я т а или п р а к т и к а т а , до

казващи е ф и к а сн о ст т а на х е л а т о т е р а п и я т а , само анекдотич-
ни с в и д е т ел ст в а. В м о м е н т а се п р о веж д ат няколко изследва
ния, в к о и т о у ч е н и т е се о п и т в а т да о ц е н я т е в е н т у а л н и т е
подобрения о т нея, но у с п ев ае м о стта на л еч ен и ето е още не
и звестн а. Ако п а ц и е н т и т е с GAPS д е й с т в и т е л н о се подобря
в а т чрез х е л а т о т е р а п и я т а , ние все още не знаем до каква с т е
пен с т а в а т о в а и дали щ е оправдае излагането на всички риско
ве и страни чни е ф е к т и о т л ечен ието, да не говорим за разхо
д и т е , е к о и т о т о е свързано.
Какво да правим с всички т е з и т е ж к и м етали и други т о к с и
ни, промъкващи се в т е м а т а на н аш и те п ац и ен ти тогава? Не
можем п р о с т о да ги пренебрегнем. Има един доказал сс във вре
м е т о м е т о д за детоксикация, к о й т о извежда о т т я л о т о само
т е ж к и т е м етал и и ред много други о т р о в и , без никакви с т р а
нични е ф е к т и или вредни усложнения. М е т о д ъ т освен т о в а е
В Т О Р А Ч А С Т I 399
Ае чепи е
и изклю чително вкусен. Д е ц а т а го об и ч ат! Казва се ПРЯСНО

ИЗЦЕДЕНИ СОКОВЕ. Хиляди хора по с в е т а са се освободили
о т какви ли не см ъртоносни болести чрез прясно изцедени со
кове. Написани са купища книги по т е м а т а , изпълнени с доказа
т е л с т в а , и с т о т и ц и прекрасни р ец еп ти . Някои големи имена
в е с т е с т в е н а т а м едицина т в ъ р д о п о д к р е п я т п и е н е т о на
прясно изцедени сокове и ги използват ак ти в н о в л еч ен и ето на
с в о и т е п ац и ен ти - например д-р Герсън и д-р Норман Уокьр.
Публикувани са с т о т и ц и научни изследвания за здравословни
т е предим ства на прясно и зцедени те сокове о т сурови плодо
ве и зеленчуци. С о к ъ т дава на т я л о т о всички полезни вещ ества
о т т е з и плодове и зеленчуци в кон ц ен трирана форма и в голе
ми количества. За да н ап р ав и те една чаша сок о т моркови на
пример са ви нужни половин килограм моркови. Никой не може
да изяде половин килограм моркови наведнъж, но м о ж е т е да
п р и е м е т е всички хранителни в ещ еств а о т половин килограм
моркови, изпивайки ги на сок. Освен т о в а и зцеж дан ето на со
кове премахва ф и б р и те, в ъ зп р еп ятств а щ и абсорби ран ето на
много х р ан и тел н и в е щ е с т в а в п л о д о в е т е и зел ен ч у ц и те и
утеж няващ и с ъ с т о я н и е т о на и без т о в а ч у в с т в и т е л н а т а хра
носмилателна си стем а на п а ц и е н т и т е с GAPS. Храносмилател
н а т а си стем а практи чески не полага никакви усилия да усвои
со к о вете, т е се аб со рб и рат за 20-25 м и н ути и д а в а т на орга
низма ко н ц ен трирани коли чества хранителни вещ ества. Със
с о к о в е т е м о ж е т е да п р и е м е т е големи коли чества пресни зе
ленчуци и плодове Всеки ден в най-лесната за усвояване и най-
п р и я т н а т а форма. Много деца и възрастни с GAPS не консуми
р а т плодове и зеленчуци заради т е к с т у р а т а им. П и ен ето на
сокове може да се справи изклю чително бързо е проблема. Ня
кои деца с GAPS не п и я т д о с т а т ъ ч н о т е ч н о с т и . Понеже са
вкусни, с о к о в е т е м о г а т да р е ш а т и т о з и проблем. Приемане
т о на поне 2 чаши прясно изцеден сок ще осигури на вашия па
400 В Т О Р А ЧАСТ
Лечение
ц и е н т много жизненоважни витам ини, магнезий, селен, цинк и

други минерали, аминокиселини и ощ е ред хранителни вещ е
с т в а , о т ч и й т о д еф и ц и т с т р а д а т х о р а т а с GAPS. Комбинаци
я т а ананас, морков и малко цвекло сутри н ще п о д го тв и храно
см и л ател н ата си стем а за п р е д с т о я щ а т а храна, стимулирайки
п р о и з в о д с т в о т о на сто м аш н а киселина и ензими о т панкре
аса. К омбинацията морков, ябълка, целина и цвекло е с чудесна
т а способност да п р о ч и ств а черния дроб. Зелени те сокове о т
л и стн и зеленчуци (спанак, маруля, магданоз, копър, морков и
л и с т а о т цвекло) с малко д о м а т и лимон са много б о г а т и з т о ч
ник на магнезий и желязо и п р о ч и с т в а т о т теж к и м етали. Со
к ъ т о т зеле, ябълка и целина стим улира п р о и з в о д с т в о т о на
храносмилателни ензими и п рочи ства бъбреците. Има безброй
здравословни и вкусни комбинации, к о и т о м о ж е т е да п р и г о т
в я т е о т наличните ви вкъщи плодове и зеленчуци. За да напра
в и т е сока вкусен, особено за д ец ата, с т а р а й т е се да слагате
50% о т не особено вкусните лечебни съставки - морков, малко
цвекло (не повече о т 5% о т целия сок), целина, зеле, маруля, зе
лени листн и зеленчуци - спанак, магданоз, копър, босилек, прес
ни л и с т а о т коприва, л и с т а о т цвекло, бяло и червено зеле, и
50% вкусни съ ставки - ананас, ябълка, п ортокал , грей п ф рут,
грозде, манго и т .н . (за повече п одроб н ости в и ж т е раздела с
р ец еп ти ). Така ще п р и к р и ете вкуса на другите.
А ф и бри те? П и е н е т о на сокове не означава, че п а ц и е н т ъ т
т р я б в а да спре да яде пресни плодове и зеленчуци. Ако няма ди
ария, п а ц и е н т ъ т с GAPS следва да продължи обичайния си при
ем на плодове и зеленчуци. Г ледайте на с о к о в е т е к а т о на до
бавки о т кон ц ен три ран и коли чества хранителни вещ ества.
Те т р я б в а да се п р и ем ат на празен сто м ах 20-25 м и н ути пре
ди хранене и 2 -2 Уг часа след хранене.
По не може ли п р о с т о да си купим сокове о т м агазините?
О т г о в о р ъ т е голямо НЕ! В м агази ни те се предлагат прерабо-
В Т О Р А Ч А С Т I 40J
A e u е ние
т е н и и пастьоризирани сосове, 6 к о и т о всички ензими и пове-

ч е т о в и та м и н и и ф и т о н у т р и е н т и са унищожени при обра
б о т к а т а . Те са и зт о ч н и к на п р ер аб о тен а захар, подхранваща
п а т о г е н н и т е б актер и и и гъбички 6 ч ервата. В прясно изцеде
н и т е сокове е с т е с т в е н и т е захари са балансирани с ензими, ми
нерали и други хранителни вещ ества, превръщащи захари те в
енергия за т я л о т о . К о гато си н ап р ав и те сока вкъщи, зн а е т е
какво с т е сложили в него, зн аете , че е пресен и без замърсяване
или оксидация и м о ж е т е да се забавлявате с т р а х о т н о , к а т о
см есв ате различни плодове и зеленчуци и п р и г о т в я т е различ
ни вкусни комбинации. Има много книги за и зцеж дан ето на со
кове за всякакви здравни проблеми и по всякакви поводи. За да
п р е в ъ р н е т е в а ш и т е сокове в мощ но л ек ар ств о за им ун ната
си стем а, д о б а ве те бъзак към тя х .
Бъзак
Б ъ закъ т е малко дърво, виреещ о практически на всякакъв кли

м а т . През п р о л е т т а т о й прави гроздове о т малки бели ц в е т-
ч е т а , к о и т о в края на л я т о т о се п р е в р ъ щ а т в малки сочни
черни плодчета. М едицинските качества на т о в а р ас тен и е са
п р и зн ат и о т векове. Н е го в и те ц в е т о в е , л и с т а и кора се из
п о л з в а т т р а д и ц и о н н о за лечение на н асти н ки , пневмония,
грип, възпалено гърло, сенна хрема, рани, очни инфекции и ред
други заболявания. В Англия т о з и плод все ощ е се използва за
п р ои звод ство на вино, а на Скандинавския п олуостров о т цве
т о в е т е .му се п р и го т в я сироп о т бъз. Б ъ закъ т е с силни иму-
ностимулиращ и к а ч е ств а и е сред най-м ощ ните п р о ти в о в и -
русни ср едства, п ознати на ч о в е ч е с т в о т о .
Не е нужно да с т е познавач на билките, за да използвате т о
ва р астен ие. Много хора о т г л е ж д а т д ъ р в о т о в гр ад и н и те си,
т ъ й к а т о е красиво. Към края на л я т о т о съ б е р ете гр о зд о вете
402 п
* В Т О Р А Ч А С Т
А е че пи е
на бъзака - една малка кофичка е д о с т а т ъ ч н а . В ним авайте да

б е р е т е п л о д о в ете добре узрели - узрел и ят бъзак е и аси тен о
черен и мек. Вкъщи о т д е л е т е п лодовете о т к л о н ч е т а т а с ви
лица. С лож ете ги в малки найлонови торб и ч ки или малки съдче-
т а и ги зам разете. О т края на л я т о т о /н а ч а л о т о на е с е н т а вся
ка вечер преди лягане в зем ай те по 1-2 супени лъжици плодове
о т ф ризера и ги о с т а в я й т е на ста й н а т е м п е р а т у р а да се раз
м р а з я т през н о щ та. С у т р и н т а ги д о б а в е те към сока о т ана
нас, морков или към к а к ъ в то и да е друг плодов или зеленчуков
сок, к о й т о с т е направили. Ако п р ав и те т о в а всеки ден или все
ки в т о р и ден по време на зимния сезон, в с е м е й с т в о т о ви няма
да има настинки. Малко количество о т 1-2 супени лъжици бъ
зак е д о с т а т ъ ч н о за ч ети р и ч л ен н о сем ей ств о . Ако п р а в и т е
сок само за един човек, сл ож ете една чаена лъжичка. Освен към
с о к о в е т е м о ж ет е да д о б авяте бъзака и към т о р т и т е си.
М ож ете да б е р е т е ц в е т и с т а т а на бъзака през п р о л е т т а и
да ги зам разявате. През зи м а т а о т т я х с т а в а чудесен арома
т е н чай или добавка към салата. Ц в е т ч е т а т а също и м а т сил
ни имуностимулиращ и свой ства. И зползвайте ги к а т о чай за
лечение на настинки, грип и висока те м п е р а ту р а . С ъщ и ят чай
може да се използва локално за рани и охлузвания, слънчеви изга
ряния, изпръхване на к о ж а т а о т сту д а и възпалени очи. Той
също се използва трад и ци он но за лечение на сепна хрема.
Х о р а т а ч е с т о казват: „Аз съм много з а е т и нямам време да
бера плодове и ц в е т ч е т а ! “ Дори и н а й -з а е т и я т човек обаче
има уикенди. Не е ли прекрасно да прекараш ден със сем ей ств о
т о си в п р о ви н ц и ята и да си набереш бъзак? К а т о се прибере
т е вечер вкъщи и с е д н ете пред телеви зора, м о ж ете да о т д е
л и т е бъзака о т к л о н ч е т а т а с вилица и да го сл ож и те в малки
пли кчета за замразяване, д о к а т о гл ед ате лю би м ото си преда
ване. К о гато п р ед ав ан ето свърши, м о ж е т е да сл ож и те т о р
б и ч к и те във фризера. Не е кой знае какво усилие да си набавите
ь
В Т О Р А Ч А С Т $ 403
8
Аечепие
запаси om чудесното имуностимулиращо л екарство за зим ата.

И няма да дадеше и с т о т и н к а !
Общо токсичн о натоварване
Важна ч а с т о т л еч ен и ето е свеж дането до минимум на общо

т о ток си ч н о натоварване върху д е то к с и к и р а щ а та с и с т е
м а т а на п ац иента. Какво значи о б щ о т о то к с и ч н о н ато в ар в а
не? Всичко то кси ч н о , к о е т о изяждаме, вдишваме, пипаме или
слагаме върху к о ж а т а си, се абсорбира много бързо и създава
р а б о т а на с и с т е м а т а ни за детоксикация. При х о р а т а с GAPS
о сн о в н и ят и зт о ч н и к па то к с и ч н о п рето в ар в ан е на т а з и сис
т е м а са ч ер в ата. Не е разумно п а ц и е н т ъ т да се т о в а р и допъл
нително, подлагайки се на токси ч н и и карциногенни вещ ества
о т околн ата среда. За какви в ещ е ств а с т а в а въпрос?
В к ъ щ а т а на п ац и ен та у п о т р е б а т а на химикали под форма
т а на п очистващ и ср едства, бои, п реп арати за съхранение на
килими и други то кси ч н и в ещ е ств а т р я б в а да се сведе до ми
нимум. Всички ш ироко у п отреб яван и домакински п р еп ар ати
са токсичн и. П о ч и с т в ащ и те п р еп ар ати за баня и под, полира
щ и т е п р еп ар ати и всички подобни ср ед ства о с т а в а т във въз
духа и по п о в ъ р х н о с ти те , допълнително н атоварвайки с и с т е
м а т а за д етоксикац ия на п ац и ен та. Т оксичните домашни по
ч и с тв а щ и п р е п а р а т и м о г а т да се за м е н я т с по-безопасни и
разградими, произвеж дани о т екологично о т г о в о р н и компа
нии. И все пак се с т а р а й т е да ползвате к о л к о то може по-малко
п р еп арати . Много о т н ещ а та вкъщи м о г а т да се п о ч и с т я т са
мо с вода и малко о ц е т или лимонов сок, сода б и к ар б о н ат и
зехтин. М ож ете да п о ч и с т и т е д ъ р в ен и те си подове със силен
чай. М ож ете да п о л и р ате м еб ел и те си със смес о т една чаша
зе х т и н и чаша бял о ц е т . М ож ете да с и п е т е малко бяло вино
върху п е т н о о т червено вино, за да го премахнете.
404 | В Т О Р А Ч А С Т
i
Разумно е да н е п р ав и те р е м о н т вкьщи и да н е слагате нови
килими и мебели вкъщи, д о к а т о п а ц и е н т ъ т е в процес на дс-
токсикация. Б о и т е , много о т с т р о и т е л н и т е м атериали, но
в и т е килими и н о в и т е мебели изпускат купища изключително
то к с и ч н и химикали, к о и т о ние абсорбираме чрез б е л и т е си
дробове, к о ж а т а и ли гави ц и те си. Н о в и т е килими и зпускат
зн ач и телн и коли чества силно канцерогенния формалдехид в
продължение на няколко години. Н о в и те мебели са пълни с про
ти во п о ж ар н и вещ ества, съдържащи ан ти м о н (токси чен ме
тал ). П р есн и те домакински бои изпускат облаци о т изключи
т е л н о то кси ч н и химикали във въздуха вкъщи в продължение
най-малко на ш е с т месеца. Съвсем наскоро ми се обади р о д и т е
л я т на едно а у т и с т и ч н о д е т е , к о е т о освен т е ж к а форма на
аути зъ м , има и епилепсия. След п ри л аган ето на д и е т а т а за
GAPS гъ р ч о вете изчезнали напълно и д е т е т о се чувствало мно
го добре. За съжаление обаче, р о д и т е л и т е решили да боядис
в а т с т е н и т е на къ щ ата. В деня, 6 к о й т о б ояд ж и ята започнал
раб о та, д е т е т о получило т е ж ъ к еп и леп тичен п ри стъ п . В по-
в е ч е т о случаи, особено при д ец ата, епилепсията се причинява
о т токси н и . Очевидно с и с т е м а т а за детоксикация на д е т е т о
не е била го т о в а да поеме а т а к а т а на изклю чително токсичн и
т е химикали, вдишвани о т б о и те .
Много голям принос към о б щ о т о то к с и ч н о н атоварван е в
т я л о т о и м а т козм ет ичнит е продукти, продукт ит е за баня,
парф ю мит е и препарат ит е за ли чн а хигиена. К озм ети ч н ата
индустрия по принцип не е добре регулирана. Повече о т хиляда
карциногенни и токсични химикала ее използват широко в със
т а в а на шампоани, сапуни, п асти за зъби, козм етика, парфюми,
кремове и други. С т а р о т о мнение, че ко ж ата ни е бариера и не
допуска то к си н и в т я л о т о , е доказано абсолю тно погрешна.
Ч овеш ката кожа абсорбира п о в е ч е то неща о т околн ата среда
т в ъ р д е успешно, в някои случаи дори по-добре, о т к о л к о т о хра-
Лечение
н осм и лателн ата ни систем а. Токсините, влезли в т я л о т о чрез

х р ан о см и л ате л н а та си сте м а, следва да м и н а т през черния
дроб, к ъ д е т о п о в е ч е т о о т т я х се разграж дат и се п р ер аб о т
в а т в добри вещ ества. Точно за т о в а ф арм ац ев ти ч н ата индус
т р и я напоследък започна да произвежда все повече лекарства,
за трансдерм ално приложение под ф о р м а та на лепенки. Кожа
т а ги абсорбира по-добре о т храносм илателната си стем а и т е
п о п а д а т д и р е к т н о в кръвообращ ен ието, без да се п р е р а б о т
в а т о т черния дроб. Ш ироката у п отреб а на козм ети чн и про
д укти и п родукти за лична хигиена има голям принос към епиде
м и я т а о т рак в съвременния с в я т . Д ецата, ж е н и т е и м ъж ете,
без да зн аят, са подложени на огромни количества карциноген-
ни вещестВа, к о и т о прилагат Върху ко ж ата си. Добър пример е
р а к ъ т на гъ р д ата . К л е т к и т е , к о и т о л ек а р и те и зо л и р а т о т
т у м о р и т е на гър д и те, в много случаи и м а т високо съдържание
на алуминий - то кси ч ен м етал. О тк ъ д е се е взел вси чкият т о
зи алуминий? О т н еп о ср ед ств ен ата среда - о т д езодоран ти-
т е , абсорбирани о т ко ж ата на подм иш ниците на ж е н и те. Ак-
т у а л н и т е изследвания на токси ч н и м етали п оказват, че кога-
т о бременно ж и в о т н о е изложено на т е з и м етал и , т е се на
т р у п в а т и в плода в големи количества. З а т о в а е изклю чител
но важно за б рем енните и къ рм ещ и те майки да вни м ават какви
козм етични п родукти прилагат върху ко ж ата си, л и ц е то си и
к о с а т а си. Нямаме възм ож ност 6 т а з и книга да разгледаме под
робно всички токсин и , налични в п р о д у к т и т е за лична хигиена
и 6 к о зм ет и к ат а . Да се спрем на най-често срещ аните. •
• Т алкът може да причини рак на яйчниците. Не го използвай

т е , особено при бебета!
• Н а т р и е в лаурил сулфат (SI.S) - силно токси ч н о п очи стващ о
в е щ е с т в о , съдърж ащ о се в п о в е ч е т о шампоани, сапуни и
п а с т и за зъби.
406 I ВТОРА ЧАС Т

• флуорид - ужасна о т р о в а за всяка си стем а в организма.
• Ш ироко използван 8 п а с т и т е за зъби и д ругите п родукти за
у с т н а хигиена, добавя сс и към в о д а та и се дава на б е б е т а т а
на капки. Ако не с т е запознати с т о к с и ч н о с т т а му, горещо ви
препоръчвам да научите повече и да го избягвате к а т о чума.
• Т и тан о в диоксид - карциногенен.
• Т риетаноламин (TEA) и диетанолам ин (DEA) образуват кар-
циногенни нитрозам ини.
• Ланолин - съ ставка, н ето кси ч н а сама по себе си, но ч е с т о
замърсена с ДДТ и други канцерогенни пестициди.
• Д иоксаните се вди ш ват и се абсорби рат чрез к о ж ата - сил
но канцерогенни.
• Захарин-канцероген.
• формалдехид - то кси ч н о и канцерогенно вещ ество.
• Пропилей гликол - канцероген.
• Олово, алуминий и други то к си ч н и м е тал и се съ д ъ р ж ат в
много п р о ду кти за лична хигиена, особено в д езод оран ти и
гримове.
При п а ц и е н т и т е с GAPS п олзван ето на п р о д у к ти за лична

хигиена следва да се сведе до минимум. Т ял ото не се нуждае о т
миене със сапуни, душ-гелове и пяни за баня. Те не само го т о в а
р я т допълнително, но и о т м и в а т в аж н и те мазнини, за щ и т а
ващи к о к а т а о т инфекции и изсушаване. М и ен ето с ч и с т а во
да и гъбичка е д о с т а т ъ ч н о .
Д е т е т о няма н ео б х о д и м о ст о т никаква к о зм ети к а освен
о т е с т е с т в е н а п а с т а за зъби. Има някои компании, к о и т о про
и звеж д ат безопасни п родук ти за лична хигиена без в р е д н и т е
вещ ества, изброени по-горе.
За да се подпомогне и зкар в ан ето на то к си н и през к о ж ата,
п р а в е т е на п ац и ен та си вана всяка нощ преди лягане. В м есто
сапуни за баня д о б авяй те във в а н а та м ъж о ябълков о ц е т , сода
„ , л ....................... , !
Лечение
б и кар б о н ат или водорасли на прах. Те щ е п о м о гн ат да се неу

тр ал и зи р а pH на к о ж ата, да се разбие здравословна флора на
к о ж а т а и за д ет о к с и к ац и я та. На всеки в т о р и ден д об авяй те
чаша английска сол във ван ата, к о е т о също щ е спомогне проце
са на детоксикация. П р о в е т р я в а й т е к ъ щ а та си редовно и ос
т а в я й т е п ац и ен та да прекарва кол кото може повече време на
ч и с т въздух.
П лувните басейни са т в ъ р д е токсичн и м е ста. Х о р ата обик
новено в яр ват, че х о д ен ето на басейн е здравословно. И сти н а
т а е т о ч н о о б р а т н а т а . С изключение на много рядко срещани
т е басейни, стерилизирани с озон, в о с т а н а л и т е за дезинфек-
т а ц и я на в о д а т а се използват химикали на б а за та на хлор. Хло
р ъ т е о т р о в а , засягаща всички б олестн и си стем и , най-вече
и м унната и черн одробн ата. Х лорът се абсорбира о т кож ата.
Освен т о в а над в о д а т а се носи г ъ с т слой хлорни газове, вдиш
ван о т д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е , д о к а т о п луват. В ди ш ани ят
хлор се абсорбира о т б ел и те дробове и попада в кръвообращ е
н и е т о . П а ц и е н т и т е с GAPS и без т о в а са силно интоксикира-
ни. Плуването в хлорирана вода ги прави още по-токсични.
Х о р ата с GAPS т р я б в а да плуват в е с т е с т в е н и водни басей
ни - езера, реки и м о р е та, в м е с т о в т о к с и ч н а т а химична супа
на п лувн и те басейни. Е с т е с т в е н и т е води са пълни с ж и в о т ,
биологична енергия о т растен и я и разнородни съ щ ества, ми
нерали, ензими и други полезни вещ ества. Плуването в е с т е с т
вени живи водни басейни се прилага за те р а п и я при м нож ество
здравни проблеми о т векове. Очевидно е, че т р я б в а да гледате
в о д а т а, в к о я т о плувате, да е к о л к о то може по-далече о т из
то ч н и ц и на индустриално замърсяване.
П раховете за пране и т е ч н и т е перилни п р еп ар ати о с т а в а т
в д р е х и т е ни, сп ал н о то ни белъо и хавли ен ите ни кърпи и съ
що д о п ри н асят за о б щ о т о то кси ч н о натоварване. С т а р а й т е
се да н ам е р и те по-безопасни екологични ал тер н ати в и .
Лечение
Д ом аш ните р астен и я са наши големи п риятели по о т н о ш е

ние на п р е ч и с т в а н е т о на к ъ щ и т е ни о т токси н и . Тс п о ем а т
т о к с и ч н и т е газове и ги зам ен я т с кислород и други полезни
вещ ества. Н апълнете к ъ щ а т а си с м уш като, бръшлян, увивни
р астен и я, алое бера, фикуси и различни други домашни р а с т е
ния. К олкото повече, то л ко в а по-добре - особено в спалнята!
П оддърж айте дом аш ни те си растен ия в добро здраве, не им
позволявайте да плесенясват, за щ о то някои хора с GAPS реаги
р а т зле на плесени.
Д ето кси к аи и я та и нам аляването на т о к с и н и т е о т околна
т а среда до минимум т р я б в а да са важна ч а с т в т е р а п и я т а на
GAPS. Н ормализирането на ч р ев н а та флора, подходящ ата хра
н и те л н а д и е т а , ч и с т а т а вода, п и е н е т о на прясно изцедени
сокове и избягването на т о к с и н и т е са е с т е с т в е н и т е мерки,
д ей стващ и много добре без никакви странични еф екти!
З д р ав о т о т я л о е ч и с т о о т в ъ т р е !
П р и ятн о чистене!
А р у ги пр о б л е м и
_ ТРЕТА ЧАСТ
Други проблеми
1. Ушни инфекции
и среден omum
ИНФЕКЦИИТЕ НА УХОТО и огаишъш са н ай -често срещ ан и те

причини за предписване на то л к о в а много а н т и б и о т и ц и през
п ъ р в и т е години о т ж и в о т а на п а ц и е н т и т е с GAPS. Ако обаче
разгледаме у ш н и те инфекции и о т и т а сами по себе си. ще забе
лежим друга епидемия. И нф екциите на у х о т о са повод за пове
че о т 1/3 о т всички посещения при личния лекар. Около 2/3 о т
всички деца 8 западния с в я т и м а т ежегодно ушни инфекции, а
1/3 са с повече о т една инфекция на у х о т о на година.
Каква е п р и ч и н а та за т а з и епидемия? Защо на то л к о в а много
деца в крайна с м е т к а се п о с т а в я т тр ъ б и ч к и след безкрайни
курсове о т ан т и б и о т и ц и срещу о с т р и инфекции на ухото?
За да разберем явлението, първо т р я б в а да разгледаме с т р у к
т у р а т а на у х о т о (фиг. 8).
Възпаленията с т а в а т в ср е д н о то ухо, к о е т о е малко з а т в о
рено п р о с т р а н с т в о - о б е м ъ т му е около един кубичен с а н т и
м е т ъ р . О сн о вн ата му функция е да предава звука о т т ъ п а н ч е
т о към в ъ т р е ш н о т о ухо, к о е т о се п о сти га много еф екти в н о
110 ! Т Р Е Т А Ч А С Т
АрVги проблеми
чрез си сте м а о т т р и свързани помежду си малки кости ц и , на

речени чукче, наковалня и стр ем е. С р ед н о то ухо е пълно с въз
дух и е о тд ел ен о о т канала на въ н ш н ото ухо чрез т ъ п а н ч е т о .
То обаче е свързано и с външния с в я т чрез тръби чка, наречена
ев ста х и е в а т р ъ б а . Тя е н ай-важ ният уч астн и к в у ш н и т е ин
фекции и средния о т и т , за т о в а бих искала да я разгледаме под
робно.
Е В стах и ев ата т р ъ б а се п р о с т и р а о т п р е д н а т а с т е н а на
с р е д н о т о ухо до назофаринкса (задн ата ч а с т на носа и гърло
т о ) , к ъ д е т о се о т в а р я д о с т а близо до зад н ата ч а с т на носа.
О сн о в н ата й функция е да изравнява н аляган ето 6 с р е д н о т о
ухо с а т м о с ф е р н о т о . О т в о р ъ т на е в с т а х и е в а т а т р ъ б а във
фаринкса се охранява о т слой лимфоидна тъ к ан , наречена т у -
барна сливица. Тези тубарни сливици са ч а с т о т имунната сис
т е м а . ф ун кц и ята им е да п р е ч а т на п р и ч и н и тел и те на инфек
ции 6 носа и гъ р л о т о да п о п ад н ат в е в с т а х и е в и т е т р ъ б и и в
ср е д н о т о ухо. Има една ситуация, в к о я т о чувствам е наличие
т о на т у б а р н и т е си сливици много ясно. Сигурна съм, че всеки
знае какво е усещ ането, к о г а т о у ш и т е ни се запуш ват при пъ
ту в ан е със сам олет. Това, к о е т о се случва, е че сли виц и те се
възпаляват и се п о ду ват поради инфекция в носа или гъ р л о то
или п р о с т о заради клим атика в самолета.
К о гат о т у б а р н и т е сливици се п о д у я т, т е б л о к и р ат входа
към е в с т а х и е в и т е т р ъ б и . В р е з у л т а т на т о в а налягането във
в ъ т р е ш н о т о ухо не може да се изравни с п ром ен ящ ото се а т
мосферно налягане, к о г а т о с а м о л е т ъ т и зл и та или се приземя
ва, к о е т о предизвиква заглъхване и болка в у хото. Преглъщане
т о , п р о зяван ето , д ъ в к ан ето и запуш ването на носа с п р ъ сти
при затв о р ен а у с т а с леко напъване за издишване р азтя га о т
вора на е в с т а х и е в а т а т р ъ б а и пуска въздух в ср е д н о то ухо. Ако
обаче т у б а р н и т е сливици еа т в ъ р д е п одути , т е з и мерки обик
новено не пом агат.
I р sr л ч л с т | 4ц
А р у ги п р о б л е м и
ф иг. 8. Структура на връзката между средното ухо и фаринкса
Ш ! Т Р Е Т А Ч А С Т
Д р у г и п р о б л е м и
Е в ст ах и ев а т а т р ъ б а с най-очсвидният п ъ т за проникване
т о на всяка инфекция в ср е д н о то ухо. Това обаче не е тол кова
лесно.
Л игавиците на е в с т а х и е в и т е т р ь б и са п о к р и т и о т ресни-
ч е с т еп и тел и съдърж ат множ ество жлези и лимфни фоликули.
Р е с н и ч е с т и я т е п и т е л е слой о т кл етк и , п о к р и т и с малки
косъм ч ета. Тези к о с ъ м ч ета обикновено с о ч а т о т с р е д н о т о
ухо към назофаринкса, осигурявайки е ф е к т и в н а за щ и т а о т
парченца храна или въздух, к о й т о може да се о п и т в а да се про
мъкне в ср е д н о т о ухо о т носа и у с т а т а . М ногобройните про
извеждащи слуз кл етк и 6 лигавицата на е в с т а х и е в и т е т р ъ б и
п о сто ян н о п о ч и с т в а т т р ъ б и т е със с е к р е т и т е си, движещи
се по посока на м алките косъм чета на ресничестия еп и тел на
долу към зад н ата ч а с т на носа. За да попадне в с р е д н о т о ухо,
и н ф ек ц и я та т р я б в а да се справи с т о з и слузест п о т о к . Ако
п р и ч и н и т ел и т е на инфекция все пак усп ея т да с т и г н а т до ев-
с т а х и е в а т а т р ъ б а , ли м ф н и те фоликули, намиращи се на с т е
н и т е й и ч а с т о т и м унната систем а, ги а т а к у в а т и унищожа
в а т . И, разбира се, преди и нф екц ията изобщ о да е достигнала
до е в с т а х и е в а т а тр ъ б а, е нужно т я да премине п ъ р в ата бари
ера - т у б а р н а т а сливица, съ сто ящ а се о т кон ц ен трирано ко
л и ч ес т в о клетки на и м ун н ата си стем а, създадени специално
да с п и р а т всякакви нападатели. Тази комбинация о т ф ак то р и
е д о с т а силна з а щ и т а за ср е д н о т о ухо! При м а л к и те деца т я
н аи сти н а р аб о т и много еф екти вно. Защо т е з и защ и ти не ра
б о т я т добре при т о л к о в а много деца? Как инф екцията преми
нава всички т е з и бариери? Защо наблюдаваме епидемия о т ин
фекции на у х о т о и среден о т и т ?
С ти гам е до един много важен м о м ен т. У с т а т а , н о съ т, гър
л о т о , е в с т а х и е в и т е т р ъ б и и с р е д н о т о ухо на н ово р о д ен и те
б е б е т а са стерилни. С равнително скоро след раж д ан ето у с т а
т а , н о с ъ т и г ъ р л о т о се засел ват о т разнородни комбинации
ТРЕТА Ч А С Т ) 4]Я
%
микроби, идващи о т околн ата среда, мама, т а т к о и всички хо

ра, к о и т о к о н т а к т у в а т е б е б е т о . К ак то с т а в а и е ч е р в а т а ,
поради различните ф ак тори , к о и т о вече обсъдихме, много де
ца р азв и ват п атоген н а флора в т а з и област. Това с т а в а причи
на за две неща. Първо, е п и т е л ъ т на е в с т а х и е в и т е т р ъ б и за
почва да произвеж да т в ъ р д е много слуз, за да се защ и та в а и
п очиства. В т о р о , т у б а р н и т е сливици са п о сто ян н о възпалени
и б ло к и р ат входа към т р ъ б и т е , к о е т о не позволява на слузта
да се о т т и ч а . За ср авн и телн о к р а т к о време с р е д н о т о ухо се
напълва със слуз. С и т у а ц и я т а се нарича среден о т и т . Слузта
пречи на норм алн ото преминаване на звука през ср е д н о то ухо,
а т о в а уврежда слуха и следователно р а з в и т и е т о на д е т е т о .
Много деца с възпаление на ср е д н о т о ухо например не с т а в а т
а у т и с т и , но о б щ а т а им сп особ н ост за учене се уврежда. При
т е з и деца е д о с т а х ар а к тер н о к ъ сн о то проговаряне. Слузта,
изпълваща ср е д н о т о им ухо, е добра среда за р а с т е ж на всякак
ви причинители на инфекции, идващи о т зад н ата ч а с т на носа
през ев с т а х и е в а т а т р ъ б а. К о гато т о в а се случи, д е т е т о полу
чава т и п и ч н и т е си м п том и на ушна инфекция - болка и висока
т е м п е р а т у р а , и обикновено му се п ред п и сват а н т и б и о т и ц и .
А н т и б и о т и ц и т е ун и щ ож ават п ричи ни теля на и нф екц ията,
но не п р ем ахват слузта в ср е д н о т о ухо. В същ ност в дългосро
чен план т е влош ават н ещ ата, за щ о т о ощ е повече п р о м ен ят
б ак те р и а л н а та флора в носа и гърлото. И т а к а , д о к а т о средно
т о ухо е пълно със слуз, к о я т о е добра среда за р а с т е ж на бак
т е р и и , може да се очаква скорош но п о втар ян е на инф екцията.
След к а т о са преживели м н ож ество ушни инфекции, редица де
ца в крайна с м е т к а получават едни малки тръб и чки , к о и т о се
слагат в т ъ п а н ч е т а т а им, за да се о т в о р и друг канал за о т т и
чане на слузта о т с р е д н о т о ухо. Тази операция е мярка срещу
си м п том а, но обикновено разреш ава проблема с насъбралата
се слуз и спира в ер и гата о т п остоян н и инфекции. М т а к а , епи-
$
Il4 i Т Р Е Т А Ч А С Т
т е л ъ т на с р е д н о т о ухо и е в с т а х и е в а т а т р ъ б а продълж ават

да с е к р е т и р а т много слуз и е с т е с т в е н и я т канал за о т т и ч а н е
т о на т а з и слуз все още с блокиран, но слузта се о т т и ч а навън
през изкуствена тръбичка.
К а к т о казахме, т е з и тр ъ б и ч к и лекуват си м п то м а - не бо
л е с т т а - т е са своего рода п атери ц а. И с т и н с к и я т проблем е
дисбалансът на ф л о р ата в носа и гъ р л о то на д е т е т о .
П р а к т и к а т а показва, че к о г а т о ф л ората се нормализира, ин
ф е к ц и и т е и о т и т ъ т и зч езват. Две неща т р я б в а да се напра
в я т , за да се нормализира б актер и ал н ата флора в т а з и област.
Първо - д и е т а т а не бива да храни п а т о г е н н и т е б актери и .
К ак то вече обсъдихме в други глави, т о в а са захари те, мляко
т о и п р е р а б о т е н и т е въглехидрати. У дивително е колко бързо
се разреш ава п роблем ът с о т и т а , к о г а т о т е се изклю чат о т
диетата.
Второ - към д и е т а т а на д е т е т о следва да се прибави силен
т е р а п е в т и ч е н пробиотик. П олезните б актери и 6 п робиотика
п ом агат за п о ч и с т в а н е т о на п а т о г е н н а т а флора и п одпом агат
у ст а н о в я в а н е т о на н орм алната флора в у с т а т а , носа и гърло
т о . Това предпазва д е т е т о о т ушни инфекции. За да се п о сти г
не т о з и е ф е к т , наред с д ав ан ето на п р о б и о ти к с х р ан ата, аз
обикновено препоръчвам на р о д и т е л и т е на д е ц а т а в м о я т а
клиника да о т в о р я т капсулата с п роби оти ка и да и зси п я т съ
държ ани ето и върху езика на д е т е т о т о ч н о преди лягане, след
к а т о д е т е т о си е измило зъ б и те и няма да яде и да пие повече.
Така п р о б и о т и ч н и т е б актер и и ще и м а т възм ож ност да рабо
т я т върху7ф л о р ата на у с т а т а и г ъ р л о т о цяла нощ. Тъй к а т о
зад н ат а ч а с т на носа и за д н а т а ч а с т на у с т а т а и м а т един и
същ о т в о р , п р о б и о т и ч н и т е б актер и и и м а т големи шансове
да д о с т и г н а т за д н ат а ч а с т на носа, к ъ д е т о се н а м и р а т т у -
б ар н и т е сливици, и да се с п р ав я т с п а т о г е н н а т а флора в т а з и
област. Освен т о в а сти м у л ац и ята на и м ун ни те реакции, пре
Т Р ii Т А Ч А С Т
А р у аи п р о бл ем и
дизвикана о т пробиотика, също ще подпомогне и зч и с тв а н е то

ма инф екциите. В р е з у л т а т на т о в а възпалението ще отш ум и
и т у б а р н и т е сливици ще възвърн ат нормалния си размер и без
да б ло к и р ат изхода на е в с т а х и е в и т е тр ъ б и , позволявайки на
слузта да се о т т и ч а о т ср е д н о то ухо. Това ще разреши пробле
ма с о т и т а и п о с т о я н н и т е ушни инфекции.
Друг ч е с т о срещан ф ак то р за инф екциите на у х о то е алерги
я т а към храни, особено към мляко. В п ред ходн и те глави обсъ
дихме каква роля играе ч р ев н а та флора в р а з в и т и е т о на храни
те л н и алергии. С п рилагането на д и е т а т а и п р о б и о т и ц и т е
можем да подобрим с ъ с т о я н и е т о на ч р ев н ата флора и на имун
н а т а си стем а на т я л о т о на д е т е т о . Клиничният о п и т показ
ва, че много хранителни алергии и зчезват, след к а т о ч е р в а т а се
излекуват. Междувременно е добре да се изклю чат хран и те, към
к о и т о д е т е т о може да е алергично, особено к р а в е то мляко.
П ром ян ата в начина на хранене на д е т е т о и установяване
т о на нормална бактериална флора в гъ рл ото о т н е м а т време.
Какви н епосредствени мерки да вземем при ушни възпаления?
За ж алост, т о в а , к о е т о обикновено се случва, е да се предпи
ш а т ан т и б и о т и ц и . Такава е р у т и н н а т а реакция на л екари те в
п о ч т и всяка западна държава. Вече обсъдихме подробно какво
п ри ч и н яват а н т и б и о т и ц и т е на т е л е с н а т а флора (в ч ер в ата,
на ко ж ата, по всички лигавици, вклю чително носа, гъ р л о то и
уш и те). С а н т и б и о т и ц и т е ние и зчи ствам е к о н к р е т н а т а ин
фекция в у х о т о , но и полагаме о сн о в и те за следващ ата. Освен
че унищ ож ават полезн ите бактерии , а н т и б и о т и ц и т е обичай
но се д а в а т на м а л к и те деца к а т о сироп, съдърж ащ концен
т р и р ан и количества захар и н и ш е с те и поради т о в а поощ ря
ващ р ас т еж а на п ато ген н и микроби в гъ рлото, много о т кои
т о са р е з и с т е н т н и към д е й с т в и е т о на т о з и а н т и б и о т и ч е н
сироп. В р е з у л т а т на т о в а т е з и п ато ген и зап о ч в а т да се раз
множ ават, дори и д о к а т о д е т е т о приема ан ти б и о ти к а. Реди-
А р у г и п р о б л е м и
ца деца, коишо съм срещала, получават следващо възпаление па

у х о т о малко след приклю чването на а н ти б и о ти ч н и я курс. За
съжаление, в т е з и случаи иа д е ц а т а се д а в а т п о сто ян н о различ
ни а н т и б и о т и ц и в продължение на месеци. В р е з у л т а т т е л е с
н а т а им флора и имунната им си стем а т е ж к о се увреж дат.
Провеждани са сравнителни изследвания, при к о и т о на гру
па деца с възпаление на у х о то се д а в а т ан ти б и о ти ц и , а друга
т а група е о ставен а без лечение. Р е з у л т а т ъ т е еднакъв - няма
разлика за изхода о т заболяването при груп ата с а н т и б и о т и
ци и при т а з и без лечение.
1. И т а к а , ако о с т а в и т е д е т е с ушна инфекция без те р а п и я ,

т о ще се възстанови т о ч н о то л ко в а бързо, к о л к о то и леку
в а н о т о . Не е нужно обаче да о ста в я м е д е ц а т а без помощ.
Х о р ата са лекували инфекции на у х о т о много успешно в про
дължение на векове с п рости чки домашни лекове. Е т о някои
препоръки. Ако м о ж ете, д р ъ ж т е д е т е т о вкъщи, д о к а т о ин
ф е к ц и я т а премине. То т р я б в а да е на т о п л о през ц я л о т о
време. С лож ете му п л етен а вълнена шапка и т о п ъ л пуловер,
д о к а т о е вкъщи. Нека д е т е т о ви да носи т о п л а шапка не
п рекъ сн ато - и денем, и нощем.
2. Д авай те му голямо коли чество то п л и напитки. Топла вода с
парченце лимон и лъжица мед е д о с т а т ъ ч н о . В зем ете го в
ск у та си и му д а й т е да си изпие т о п л а т а н ап и тк а с лъжичка,
к а т о вни м авате да не се опари, но се с т а р а й т е да изпие на
п и т к а т а к о л к о то може по-гореща. С лож ете малко пробио-
т и к на прах на езика на д е т е т о , след к а т о си изпие н ап и тк а
т а . Ако не иска да приема п рахч ето, см есете го с една чаена
лъжичка т о п л а вода и му я д ай те, веднага след к а т о приклю
чи с н а п и т к а т а . Не заб равяй те, че п р о б и о т и к ъ т съдържа
живи б актер и и , к о и т о ще се р азр у ш ат о т г о р е щ а т а вода,
т а к а ч е винаги го с м е с в а й т е с т о п л а или хладка вода.
I ( [ I А ч а с т ! 417
I
В м есто вода с лимон и мед м о ж е т е да н ап рави те билков чай:

лайката, н е в е н ъ т , м ай о р ан ата, е в к а л и п т ъ т и м а щ ер к ата
и м а т п ротивовъзпалителни и ан ти сеп ти ч н и свойства. Ви
наги купувайте ч и с т и билки, без никакви добавки. С лож ете
една чаена лъжичка о т билката 6 чайника, н алей те вряла во
да, п о к р и й те и о с т а в е т е да се запари 5 м инути. След т о в а
п р е ц е д е т е чая и д о б а в е т е малко мед. Д а й т е го на д е т е т о
лъжичка по лъжичка. След к а т о изпие чая, слож ете една лъ
жица п р о б и о ти к на прах на езика му.
3- В зем ете 1 -2 супени лъжици сту д ен о пресован зех ти н и го
см есете с една счукана скилидка чесън. О с т а в е т е го за 30 ми
н ути. П р ец ед ете през цедка или тензух. С лагайте по някол
ко капки о т зех т и н а 6 у х о т о на д е т е т о на всеки час, особе
но преди лягане. С ъхранявайте го при ста й н а т е м п е р а т у р а
и леко го за т о п л я й т е , преди да го н акап ете в у х о то . За да го
с т о п л и т е , сл о ж ете ч аш а та със зех ти н а 6 сьд с т о п л а вода
(не гореща, з а щ о т о т о в а ще намали е ф е к т и в н о с т т а на зех
т и н а ). Не го т о п л е т е в м и кр о в ъ л н о вата фурна, з а щ о т о
всички ензими и други акти вн и в ещ е ств а в него ще се разру
ш а т . П р и г о т в я й т е прясна смес о т зе х т и н и чесън всеки
ден. Колкопго е по-прясно, то л к о в а по-добре ще д е й с т в а .
И ма някои г о т о в и капки 6 а п т е к и т е , например Natural Ear
Drops, к о и т о съ дъ рж ат зе х т и н с малко масло о т чесън, о т
лавандула, о т невен и други е с т е с т в е н и билки. Друго доказа
ло се във в р е м е т о масло е т о в а о т лопен, к о е т о може да се
купи в п о в е ч е т о ап теки .
4. С т а р о т о лекарство с лук. В зем ете голяма глава бял лук, наре
ж е т е я на с и т н о и я у б и й те в парче памучен п лат. С лож ете
в м икровълновата фурна или в обикновената фурна и загрей
т е д отолкова, че да е поносимо на пипане. П о с т а в е т е пла
т а с лука на у х о т о на д е т е т о и сл ож ете о т г о р е т о п л а шап
ка (най-добре е мека вълнена п летен а шапка). М ож ете да сло-
4t 8 I т р в т а ч а с т
A p y ttt п р о б л е м и
жиш е парче опаковъчно фолио между лука и ш ап ката, за да

ие се напоява ш ап к ата със сока о т лука. Д р ъ ж те т о в а па ухо
т о па д е т е т о , д о к а т о пе започне да и зсти ва. З а гр е й те го
о т н о в о и п о в т о р е т е . Тази процедура е много успокояваща
за д е т е т о и е много подходяща за преди лягане. Малко е мър
лява и д е т е т о ви ще мирише на лук, но р а б о т и удивително
добре. След п роцедурата сл ож ете на д е т е т о т о п л а шапка и
го н а с т а н е т е да спи на с т р а н а т а на б о л н о то ухо, за да се
поддържа т о п л и н а т а 6 него.
Ако д е т е т о ви е с т е м п е р а т у р а под 38°С, няма нужда да я

сваляте. Т ем п е р ату р ата е м е т о д на т я л о т о да се справи с ин
ф екци ята. И все пак т е м п е р а т у р а т а над 38°С т р я б в а да се сва
ли, т ъ й к а т о може да е вредна. За съжаление, всички п р о т и в о
възпалителни с р е д с т в а за деца са направени със сироп, пълен
сьс захари и н и ш е с т е т а , к о и т о т р я б в а да се избягват. Препо
ръчвам на р о д и т е л и т е да използват аспирин за д е ц а т а , защо-
т о т о й е много еф екти вен за смекчаване на болка и възпаления.
К упете си р азтв о р и м аспирин на малки т а б л е т к и по 75 мили
грама. Р а з т в о р е т е половин т а б л е т к а в то п л а вода и д а й т е на
д е т е т о да изпие р а зт в о р а с малко мед. М ож ете да го р а з т в о
р и т е в ч аш ата му с билков чай. А спиринът не бива никога да се
дава на празен стом ах, т ъ й к а т о може да раздразни стом аш н а
т а лигавица. Нека д е т е т о да изяде нещо, преди да си изпие ас
пирина.
А спиринът е д о с т а безопасно лекарство и е даван на деца в
продължение на д есе т и л е ти я , д о к а т о не е о т к р и т о едно мно
го рядко и съм ни телн о заболяване, наречено синдром на Рей.
Това заболяване може да се причини о т м н о ж еств о и най-раз
лични лекарства, п ести ц иди и други химикали. Тази асоциация
със синдрома на Рей е довела до о т к а з о т и зползван ето на ас
пирин при д е ц а т а в Америка и В еликобритания, макар че все
A p y ги п р о б л е м и
още го използват за м н ож ество д е т с к и ревм атичн и заболя Ва-

ния. И так а, аспи ри нъ т се заменя с парацетам ол за успокояване
на болка и к а т о п р о ти в о в ъ зп ал и тел н о за деца. П арац етам о-
л ъ т обаче е лекарство, много по-опасно о т аспирина. Тъй к а т о
е изклю чително горчив, п ар ац ета м о л ъ т т р я б в а да се смесва с
много ко н ц ен тр и р ан и съдържащи захар субстанции, за да се
прикрие вкусъ т му. Ние знаем, че д е ц а т а с GAPS т р я б в а да из
б ягв ат захарта. А спиринът има мек вкус и е лесен за даване на
деца. Той е едно о т най-безопасните и н а й -с т а р и т е лекарства,
използвани за всички възпаления. Освен че успокоява възпалени
е т о и болката, т о й подобрява кръвообращ ението в т я л о т о . В
р е з у л т а т на т о в а д ав ан ето на аспирин облекчава инф екц ии те
на у х о т о сам, може би с т о в а , че помага на слузта да се о т т е ч е
о т ср е д н о то ухо.
В н и м а н и е : ако д е т е т о ви е с рядко ген ети ч н о заболяване
или увреждане на черния дроб, винаги се koHq'Amupaflme с ле
кар, преди да му д а д е т е к а к в о то и да е лекарство, вклю чител
но аспирин.
Всички т е з и мерки т р я б в а да се прилож ат възможно най-ра-
но. Ако след 2 -3 дни б о л к ата и в и с о к ата т е м п е р а т у р а не се
подобряват, може да се наложи да п ри б егн ете до а н т и б и о т и
ци. В п о в е ч е т о случаи обаче т е з и е с т е с т в е н и л екарства рабо
т я т много успешно и д е т е т о се възстановява без помощ о т
лекар. Междувременно е добре да зап оч н ете дългосрочната ин
тер в ен ц и я (д и е т а и п роби оти ци ) к о л к о то може по-скоро, за
да избегнете бъдещи инфекции на ухото.
420 ? т р е тл част
Ol* №
2. Десетте най-силни стимуланта

за имунната система
1. Пресни ж ивотински мазнини ( о т меса и млечни п родукти)

и храни, б о га т и на холестерол (особено сурови ж ълтъци).
2. С тудено пресовани масла: зех ти н , рибени м аем , масла о т
ядки и семена.
3. Лук и чесън.
4. Прясно изцедени сокоВе о т плодове и зеленчуци.
5. Редовна консумация на зеленини: магданоз, копър, кориан-
дър, пресен лук и пресен чесън и т .н .
6. П робиотици и ф ерм ентирали храни.
7. К о н т а к т с ж и в о т н и : коне, к у ч е т а и други. О тгл еж дан е
т о на ж и в о т н о вкъщи е много полезно за и м у н и т е т а на
детето.
8. Плуване в иезамърссни е с т е с т в е н и водни басейни: езера,
реки и м о р е т а.
9- Физическа а к т и в н о с т па чист въздух.
10. С то ен е на слънце и разумни слънчеви бани.
Т Р Е Т А Ч А С Т 421
3. Д е с е т т е най-разрушителни
въздействия върху имунната
си ст ем а
1. Захар и всичко, к о е т о я съдържа: бонбони, безалкохолни на

п и тк и , сладкиши, сладолед и т .н .
2. П р ер аб о тен и въглехидрати: т о р т и , б и скви ти , хрупайки,
снаксове, зърнени закуски, бял хляб и п аста.
3. Химични променени и и зкуствен и мазнини: маргарини, за
м е с т и т е л и на м аслото, олиа за го тв е н е и р а с т и т е л н и олиа,
преработен и храни, съдържащи та к и в а мазнини.
4. Липса на ви сококачествен п р о т е и н в д и е т а т а о т меса и
риба, яйца, млечни продукти, ядки и семена.
5. К о н т а к т с произведени о т човека химикали: перилни и по
ч и с т в а щ и п р еп ар ати , к о зм ети ка, бои, п р о ти в о п о ж ар н и
п реп арати , петрохимикали, п ести ц иди и други.
6. К о н т а к т с радиация: електронн и екрани (телевизори, ком
п ю т р и , електронн и игри и други), мобилни телеф они , мощ
ни електрически линии, ядрени ел ек тр о ц ен тр ал и и ядрени
отп адъц и.
7. Лекарства: ан ти б и о ти ц и , стерои д и , ан ти д еп р есан ти , бол-
коуспокояващи, п ротиворакови, противовирусни и други.
8. Липса на свеж въздух и физическа а к т и в н о с т .
9. Липса на излагане на слънчева светлина.
10. Липса на к о н т а к т с об и ч ай н и те микроби о т околн ата сре
да. Ж и в еен ето в т в ъ р д е стер и л н а среда е т я с н о свързано
със слаб и м у н и т е т . И мунната си стем а се нуждае о т п о с т о
янна стимулация о т м и кроб и те в околн ата среда.
Аруги проблеми
4. Констипация
РЕДИЦА ОТ ДЕЦАТА И ВЪЗРАСТНИТЕ с GAPS, к о и т о срещам &

клиниката си, с т р а д а т о т запек. Понякога к о н сти п ац и я та е в
много т е ж к а форма - п а ц и е н т ъ т не може да се изходи в про
дължение на 5, 7 ,1 0 или повече дни.
Е т о един ч е с т о срещан сценарий. Малко момченце на име
Дж. не ходи по голяма нужда 6 те ч е н и е на цяла седмица, а след
т о б а изкарва огромно изпражнение, викайки о т болка. Майка
му сравнява н его в о то изхождане с раждане. В н ачалото изпраж
н ен и я та са т в ъ р д и и обемни, а след т о в а се п о яв яв ат маси о т
меки и водн и сти изпражнения. Анусът му се разкъсва и започва
да кърви, а к о г а т о р а н и т е зап оч н ат да заздравяват, идва след
в а щ о т о изхождане седем дни по-късно и т о разкъсва о т н о в о
ануса. М о м ч ето очевидно се страхува да се изходи и сти ск а,
к о л к о т о може. С и т у а ц и я т а д е й с т в и т е л н о е ужасна, но не е
то л ко в а лоша, ко л ко то следВащата.
Малко момиченце на име Б. е с добър а п е т и т и яде по иял
ден. Тя обаче не ходи по голяма нужда 6 продължение на д е с е т и
повече дни. След т о в а изкарва нещо много малко и ш уалесто,
к о е т о излиза на т ъ н к и лентички. Този вид изхождане освобож
дава ч е р в а т а само о т преливащия излишък, к о й т о е п р и т и с
н а т о т м а си т е компресирани изпражнения, оставащ и в черва
т а й в продължение на месеци и дори по-дълго, тр о в ей ки д е т
ския организъм. И д е й с т в и т е л н о н ей н и те способности за уче
не са д о с т а n o -увредени, о т к о л к о то на м о м ч е т о Дж., к о е т о
все пак успява да изпразни ч е р в а т а си, макар и само веднъж в
седм ицата.
З а п е к ъ т винаги е признак на н е д о с т а т ъ ч н а чревна флора
при д е ц а т а и в ъ з р а с т н и т е . П олезн и те б актер и и , к о и т о оби
Т Г В Т А Ч A С Т I 42}
Аруни проблеми
чайно населяват ч ер в ата, и г р а я т същ ествена роля в нормално

т о образуване и изкарване на изпраж ненията. Най-многоброй-
н и т е видове полезни б ак те р и и в зд р а в и те черва са Bifidobac
teria и физиологичните щамове на В. сок. Тези микроби произ
веж д ат м н о ж ество ензими и други акти вн и вещ ества, ч и е т о
д ей ст в и е е съ щ ествен о за н орм ал н ото образуване на изпраж
н ен ията. Те ст и м у л и р ат с т е н и т е на д еб ел ото черво да произ
вежда слуз около и зпраж ненията и да ги и зк ар в ат навън, кога-
т о са г о т о в и . Здрав човек т р я б в а да ходи по голяма нужда
веднъж или два п ъ т и дневно.
Д ец ат а и в ъ з р а с т н и т е с GAPS са с абнормна чревна флора и
по т а з и причина ч е с т о с т р а д а т о т запек или диария. Дебело
т о им черво т р я б в а да се насели с полезни б ак тер и и , т о в а е
най-важ ното нещо за л еч ен и ето на запека. В много случаи запе
к ъ т о тм и н ав а с п р о м ян ата на начина на хранене и д ав ан ето на
п р о б и о ти к през у с т а т а . И все пак в п о -т е ж к и т е случаи, следва
да предприем ем допълнителни мерки. Тук т р я б в а да погово
рим за клизмите.
Д о ст а хора на Запад с м я т а т , че са нещо о т в р а т и т е л н о . Та
зи безопасна и много еф екти вн а процедура обаче е с т а р а к а т о
с в е т а . Има цяла глава в Н аръчник по дисциплинат а, написан
преди две хиляди години в Ръкописит е от М ъртво море, къде-
т о подробно се обяснява как се прави клизма и колко полезна е
за зд р ав ет о . Друг ръкопис о т III век, о т к р и т в ар х и в и те на
В ати кан а - Е вангелие на м и р а от есеит е - описва п ъ л н ата
процедура на изпълнение на клизма и горещ о препоръчва да се
прави к а т о „свещено кръщение о т ангела на в о д а т а “. И зв е с т
н и я т арабски лекар Мбн Сина-Авицена в безсм ъртн ия си т р у д
Canon M edicinae о т XI век тв ъ р д и , че р е д о в н и те клизми пре
ч и с т в а т т я л о т о и душ ата. Те са неизменна ч а с т о т много
програми за природно лечение при сериозни поражения върху
зд р а в е т о к а т о рак, психиатрични заболявания и автоим унни
у
424 Т Р Е Т А Ч А С Т
състояния. К о м п л е к т ъ т за клизма е обичайно приспособление

в много семейни бани (5 и з т о ч н и т е стр ан и , к а т о кли зм ата се
изпълнява без медицинска помощ или лекарско предписание как-
т о на деца, т а к а и на възрастни.
Какви са п о лзи те о т нея?
• Тя е н ай -еф екти вн о то и бързо облекчение на запека.

• Тя е най-ефикасният начин за п очи стван е на компресирани
т е изпражнения о т д еб ел ото черво, к а т о сериозно понижа
ва к о л и ч е с т в о т о токси н и , к о и т о гн и ен ето изпуска в т я л о
т о на човека.
• Тя е най-добрият начин за вкарване на п роби оти чн и б а к т е
рии д и р е к тн о в д еб ел ото черво.
• К лизмата е напълно безопасна, с т и г а само да се изпиш и пра
вилно.
Изпълнение на клизма
М ож ете да си к у п и те ком плект за клизма о т различни произ

водители 6 к о я т о и да е ап тека.
С в а р е т е 2 л и т р а ф и лтрирана или бутилирана вода и я ом а-
д е т е до 40 градуса.
П о д г о т в е т е и р и га то р а. За да н а п р ав и те т о в а , сгл об ете
уреда за клизма и о к а ч е те резервоара на около м е т ъ р височина
над м я с т о т о , на к о е т о ще легне п ац иента. Н апълнете резер
воара с ч и с т а вода, о т в о р е т е капака в края на т р ъ б и ч к а т а и
о с т а в е т е в о д а т а да т е ч е през нея. З а т в о р е т е капачката и на
п ъл н ете резервоара с т о п л а т а преварена вода. О с т а в е т е ч а с т
о т нея да и з т е ч е през т р ъ б а т а , за да се и зм и я т евен туал н и те
н е ч и с т о т и и . З а т в о р е т е капачката.
За да в к ар а т е п робиотични б актери и д и р е к тн о в д еб ел ото
черво, р а з т в о р е т е проби о т и к 6 о с т а н а л а т а то п л а преварена
ТРЕТА ЧАСТ| 425

Лруги проблеми
бода (3 резервоара. И зползвайте силен т е р а п е в т и ч е н пробио-

т и к с преим ущ ествено съдържание на Bifidobacteria и гледай
т е кли зм ата да съдържа поне 4 -5 милиарда жизнеспособни бак
тер и ал н и клетки. Очевидно не м о ж е т е да и зползвате пробио-
т и ц и под ф о р м а т а на т а б л е т к и , т ъ й к а т о т е и м а т филъри и
желиращи в ещ еств а и други добавки. П р о б и о т и ц и т е на прах
или на капсули може да съ д ь р ж ат м ал то д ек стр и н или ф рукто-
олигозахариди, к о и т о м о гат да се използват за клизми, но не са
н ай -д оброто реш ение, т ъ й к а т о м о г а т да п ред и зви кат изли-
ш е с т в о о т газове в продължение на ден-два. Ч и с т и т е пробио-
т и ц и без добавки са най-подходящи за ц елта. Ако не м о ж е т е да
н а м е р и т е подходящ проби оти к, използвайте ч и с т а преварена
вода или ч и с т слаб чай о т лайка {трябва да слож и те само лайка
и никаква друга билка). Ако п р и б ав и те няколко супени лъжици
домаш но п р и го тв ен о кисело мляко към клизмата, т о в а ще ус
покои възпаления или раздразнен ректум .
К о га т о п р а в и т е клизма да д е т е , о си гу р ете си помощник,
к о й т о да изпълни клизм ата или да разсейва д е т е т о . Трябва да
н ап р ав и те т а з и процедура к о л к о то е възможно по-ком ф ортна
за малкия п ац и ен т. Н ап р авете му удобно и п р и я т н о к ъ т ч е за
лягане под резервоара за клизмата, к о е т о е близо до т о а л е т н а
т а , или п р и г о т в е т е гърне. В зем е те л ю б и м и те му играчки,
книжки или ф илм чета, за да го забавлявате. С лож ете д е т е т о
да легне на д ясн ата си с т р а н а със сгънати колене близо до гър
д и т е . С л ож ете зе х т и н или гел о т алое вера на накрайника на
у с т р о й с т в о т о за клизма и в о б л а с т т а на ануса на д е т е т о , за
да овлаж ните. Добре е да за гр е е т е накрайника, преди да напра
в и т е клизмата, к а т о го п о т о п и т е в то п л а вода. С л ож ете на
крайника в ануса на д е т е т о на 1-2 с а н т и м е т р а дълбочина и
о т в о р е т е кап ач ето на у с т р о й с т в о т о за клизма. Тъй к а т о с т е
сложили резервоара на поне един м е т ъ р височина о т д е т е т о ,
в о д а т а ще т е ч е по си лата на гр а в и т а ц и я т а през т р ъ б и ч к а т а
д и р е к т н о 6 ректум а. Първоначално 100 м илилитра вода може

да са д о с т а т ъ ч н и , а след т о в а м о ж ете да и зползвате и по-голя-
мо коли чество (до един л и т ъ р ). К олкото повече вода у сп еете
да в л е е т е в т я л о т о , т о л к о в а по-добре ще се п р о ч и сти т о . За
т в о р е т е кап ачето и и звад ете накрайника. О с т а в е т е д е т е т о
да лежи на д ясн ата си с т р а н а кол кото иска. К олкото по-дълго
в о д а т а се задържи в т я л о т о му, то л к о в а п о-качествен о ще е
п р о ч и ст в ан ет о . Д е т е т о ще ви каже, к о г а т о е г о т о в о да о т и
де 6 т о а л е т н а т а или на гъ р н ето . О с т а в е т е го да седи на т о а
л е т н а т а в продължение па най-малко 10-15 м и н ути, за да из
празни напълно ч е р в а т а си. Заним авайте го с играчки, книжки,
ф и лм чета и всичко, к о е т о харесва, за да о ста н е с п р и ятн и впе
чатлен ия. Много е важно п ъ р в а т а клизма да е п р и я тн а, за да
може следващия п ъ т д е т е т о да я приеме без страх.
Ако се п р и т е с н я в а т е да и зв ъ р ш и те кли зм ата сами първия
п ъ т , и зви кай те медицинска сестра или обучен т е р а п е в т . Ни
кога не слагайте в клизм ата сол или к а к в о то и да е друго освен
ч и с т а преварена вода, вода с п роби оти к, домаш но кисело мля
ко или слаб чай о т лайка.
И звърш ването на клизма на въ зрастен човек е д о с т а по-лес
но. К о л и ч еств о то вода в клизм ата за възрастен е 1-2 л и тра.
След к а т о и звъ р ш и те клизмата, т р я б в а да п о ч и с т и т е ком
плекта, к а т о го и зм и ете с вода. След т о в а го стер и л и зи р ай те,
к а т о п р е к а р а т е през него 2 0 -3 0 м илилитра о т 3 или 6% раз
т в о р на водороден пероксид (кислородна вода), и го о к а ч е т е
да се изсуши с о т в о р е н о капаче. М ож ете да си к у п и те кисло
родна вода о т всяка а п т е к а без р ец еп та. Ако не м о ж ете да на
м е р и т е водороден пероксид, и зползвай те стерилизиращ раз
т в о р за бебешки ш и ш е та или други пластмасови съдове за де
ца. Трябва да и зм и ете и с те р и л и зи р ате накрайника отделн о.
На п а ц и е н т и т е с хроничен запек т р я б в а да се прави клизма
ежедневно преди лягане, след к о е т о т е т р я б в а да в зем а т т о п -
К
Т Р Е Т А Ч А С Т | 427
ла вана с някоя ош следн и те добавки: половин до една чаша ан

глийска сол, водорасли на прах, ябълков о ц е т , сода бикарбонат
или морска сол. След в а н а та в т р и й т е малко смес о т омега-3,
омега-6 и омега-9 м астн и киселини (Udo’s oil), конопено масло,
с т у д е н о пресовано слънчогледово олио, рициново масло или
сту д ен о пресован зех ти н в к о ж а т а на корема. Тези масла се аб
со р б и р ат д о с т а добре о т к о ж ата и п о м агат за облекчаване на
запека в дългосрочен план. Ц ялата процедура т р я б в а да се пов
т а р я всяка вечер преди лягане, д о к а т о п а ц и е н т ъ т не започне
да се изхожда редовно сам.
Разбира се, д и е т а т а , к о я т о вече обсъдихме, е много важна за
у ст а н о в яв а н е т о на нормална чревна флора в т я л о т о и за н ор
мализиране на всички функции на храносм илателната си стем а
иа п ац иента, вклю чително на о т д е л я н е т о .
Не подкрепям използването на к ак в и то и да е слабителни -
под ф о р м а т а на л екар ств а или билки, особено при деца. Тези
с р е д с т в а са предвидени да д е й с т в а т на сравн и тел н о здрави
храносм илателни си стем и . За човек с дисбалансирана чревна
флора т е обикновено са неподходящи. К омбинацията о т дие
т а и добавки, к о я т о вече обсъдихме, облекчава запека в повече-
т о случаи. К о гато т о в а не е д о с т а т ъ ч н о , кл и зм и те в ъ р ш а т
т а з и р а б о т а много еф екти вно.
В заключение бих исюсш да кажа, че п а ц и е н т и т е с GAPS, неза
висимо деца или въ зр астн и , не бива да се о с т а в я т със запек!
Той е изклю чително вреден за ц ял о то т я л о и полага о сн о в и те
на всякакви храносмилателни заболявания, в т о в а число рак на
д еб ел о то черво, освен т о в а създава и условия за п рои звод ство
т о на всякакви токси н и , к о и т о т р о в я т ц я л о то тя л о . Д и е т а
т а и п р о б и о т и ц и т е к а т о дългосрочно лечение и клизм ата ка
т о непосредствена мярка п рем ахват запека на вашия п ац и ен т
много успешно.
428 I Т Р Е Т А ч а <; т
5. Генетика
ДУМАТА „ГЕНЕТИКА“ се споменава много ч е с т о във връзка със-

св ъ р зан и те с GAPS състояния. Н епрекъснато се н атъквам е на
с т а т и и в различни списания, в к о и т о се тв ъ р д и , че е о т к р и т
някакъв геном, к о й т о може е свързан с аутизм а, ш изофрения
т а , синдрома на д еф и ц и т на вним анието със и без хиперактиВ-
н о с т , дислексията, ди сп ракси ята ш и д еп реси ята. У веряват
ни, че у ч ен и те р а б о т я т по въпроса и че г е н е т и ч н и т е причи
ни за т е з и съ стоян и я щ е б ъ д а т о т к р и т и ! Не че т о в а щ е по
могне на п а ц и е н т и т е и т е х н и т е семейства, но т е ще се успо
к о я т , з а щ о т о ще п р и ем ат, че д е ц а т а и близките им са се р о
дили болни и нищо не може да се направи!
В нашия модерен с в я т г е н е т и к а т а е много популярно поня
т и е . П о ч т и всеки здравен проблем се о т д а в а на ге н е ти ч н а
п ред р азп о л о ж ен о ст. Ние замърсяваме в о д а т а , к о я т о пием,
хран ата, к о я т о ядем, въздуха, к о й т о дишаме с индустриални и
ядрени о тп ад ъ ц и и к о г а т о се разболеем, обвиняваме ген ети ка
т а . Лишаваме п о ч в а т а си о т съдърж ащ ите се в нея минерали и
други хран и телн и в ещ е ств а и ги заменяме с п ести ц иди , орга-
ноф осф ати, п р еп ар ати п р о т и в плевели и какви ли не други хи
микали, след т о в а о тглеж д ам е р ас тен и я в т е з и почви, ядем
р е к о л т а т а , разболяваме се и обвиняваме г е н е т и к а т а . Разруша
ваме и м унната си стем а на д е ц а т а си с ваксини и ан т и б и о т и ц и
и след т о в а обвиняваме за всичко г е н е т и к а т а . Редовно ядем
п рер аб о тен и храни, к о и т о практически н я м а т никаква храни
тел н а с т о й н о с т за т я л о т о и са пълни с химикали и увреж д ат
зд р ав ет о , и к о г а т о се разболеем, обвиняваме г е н е т и к а т а . Ре
довно се т р о в и м с алкохол, тю п н о н и л ек а р ств а и к о г а т о се
разболеем, обвиняваме г е н е т и к а т а .
Ако разгледаме еп и дем и ята о т дегенеративни болести в съ

временния ни с в я т , приписвана на генетични ф ак тори , е лесно
да сти гн ем до заклю чението, че ние н аи сти на имаме много ло
ши ген ети ч н и дадености! Дори не ми е ясно как ч о в е ч е с т в о т о
е оцеляло т о л к о в а хилядолетия с то л к о в а лоши гени! Според
научни те данни г е н и т е са виновни п рактически за всяко с т о
варило ни се н ещ астие. Имаме епидемия о т рак, сърдечни забо
лявалия, д и абет, психични и психиатрични заболявания, т р у д
н о с т и с у ч ен ето , автоим унни заболявалия, наднормено тегл о
и други - сп и съкът е стр а ш н о дълъг. Това са болести , к о и т о
л екар и те са срещали т в ъ р д е рядко преди с т о т и н а години. Да
ли г ен и т е ни са се променили то л к о в а бързо, причинявайки т е
зи епидемии?
През последните няколко д е с е т и л е т и я г е н е т и ч н и т е изслед
вания или молекулярната биология получават най-големите су
ми за научни изследвания 6 западния с в я т . Много лаборатории,
к о и т о преди се занимаваха с тр ад и ц и о н н а наука, преминаха
към ген ети ч н и изследвания. Всяка западна с т р а н а налиВа мили
арди в т а з и научна област. И т а к а , ако всеки в т о р и учен рабо
т и в о б л а с т т а на г е н е т и к а т а , т о е много ясно, че т е ще мис
л я т само в т а з и посока, к о г а т о се о п и т в а т да у с т а н о в я т как
п р о т и ч а дадена б о л ест. К а к т о се казва в с т а р а т а английска
поговорка: „Ако е д и н с т в е н и я т и н с т р у м е н т , к о й т о имаш, е
чук, всичко т и прилича на пирон“. Наднормено тегл о? Не се
п р и т е с н я в а й т е за т о в а , какво я д е т е . П р о с т о и зч акай те, ще
намерим ген, виновен за т о в а ! ... Рак? Не се и зм ъ ч вай те с въп
роси за начина си на ж и в о т , ще о т к р и е м гена, к о й т о ви го
е причинил! Т рудности с у ч ен ето? 0 , т о в а т р я б в а да е гене
ти чн о!
Преди о т к р и в а н е т о на H elicobacter p y lo ri м ед и ц и н ск и те
специалисти много говореха за т о в а , че г е н е т и ч н и т е ф а к т о
ри п р и ч и н яват с т о м а ш н и т е язви, г а с т р и т а и рака на с т о м а
430 | т р е т л ч а с т
ха. К огато о т к р и х а Helicobacter pylori и доказаха, че т о й при

чинява с т о м а ш н и т е язви, г а с т р и т а и рака на стом аха, никой
вече не говореш е, че т е з и б олести са ген ети ч н о обусловени,
за щ о т о се у стан о ви п р и ч и н а та за т я х . Този пример показва
колко ни с лесно да обвиняваме за всичко ген и те, за да си запъл
ним д упките в п о зн ан и ето си.
Г е н е т и к а т а е много удобно ж е р тв е н о ж и в о тн о . Тя е нещо, с
к о е т о се раждаме, не можем да направим нищ о по въпроса в
м о м ен т а. И т а к а , не би ли било чудесно да не се т р ев о ж и м за
х р а н а т а си, о ко л н ата си среда и начина си на ж и вот? Не би ли
било много удобно да прехвърлим о т г о в о р н о с т т а за с ъ с т о я
н и е т о на зд р ав ет о си върху гените?
За щ асти е, ж и в о т ъ т не е тол кова п рост!
Разбира се, че има ясно устан овен и ген ети ч н и заболявания
к а т о фенилкетонурия, хемофилия и много други, в к о и т о са ус
тан о в ен и определени дефеюпни гени. И все пак т е з и заболява-
иия са сравнително редки, заб о л яем о стта о т т я х е сравнител
но стаб и л н а и т е не са н ай-голям ата грижа на съвременния
с в я т . И с т и н с к и я т му проблем са с п о м е н а т и т е преди малко
епидемии о т рак, сърдечни и автоимунни заболявания, психиа
т р и ч н и състоян и я, т р у д н о с т и с у ч ен ето , д и аб ет, наднорме
но т е г л о и много друго модерни б олести , за б о л я е м о с тта о т
к о и т о р а с т е с неимоверна ск о р о ст. Въпреки огр о м н и те суми
пари, харчени за ген ети ч н и изследвания, никоя о т т е з и болес
т и не може да бъде о т д а д е н а на ген ети ч н и ф ак то р и . С м ята
се, че някои различни гени и м а т нещо общо с т я х , но к о л к о то
повече изследвания се п р о в е ж д ат, т о л к о в а по-малко я с н о т а
има по т е з и въпроси. С ъ сто я н и я т а, свързани с GAPS, не са из
ключение. Тук-там се публикуват научни изследвания, в к о и т о
у ч е н и т е п о д о зи р а т определени гени, но няма убедителни до
к азател ства, че ко н к р етн и гени или комбинация о т гени при
чинява т е з и заболявания.
Kakmo и при други модерни епидемии, съ щ ествува мнение

т о за ген ети чна предразполож еност към определени болести,
а не за пряка ген ети ч н а причина. Тази предразполож еност мо
же да се с ъ с т о и о т д е с е т к и и дори с т о т и ц и различни гени -
никой ощ е не знае т о ч н о колко и в каква комбинация. Това, кое
т о знаем обаче е, че преди к о я т о и да е предразполож еност да
се м атериализира в болест, т р я б в а да са налице определени ус
ловия о т о к о л н ат а среда - с други думи, неща, к о и т о ни се
случват, след к а т о сме зач ен ати . Х р а н и тел н и я т режим е ос
новна ч а с т о т т е з и условия.
Нека да разгледаме изследвания на еднояйчни близнаци. Едно-
я й ч н и т е близнаци са двама души с едни и същи гени и следова
т е л н о би следвало да са еднакво предразположени към едни и
същи болести. М нож ество изследвания п оказват, че к о г а т о ед
ноли чни те близнаци се разд ел ят в ранна в ъ зр аст и са в различ
на среда, х р а н я т се по различен начин и ж и в е я т различно, т е
ни най-малко не р азв и в а т едни и същи здравни проблеми. Дори
и в случая с ш и зоф рен и ята, к о я т о тр ад и ц и о н н о се с м я т а за
„генетично“ заболяване, при 50-60% о т едноличните близнаци
само ед и н и я т развива заболяването.
И зследванията на е т н и ч е с к а т а емиграция също п отвъ рж д а
в а т , че в п о в е ч е т о случаи око л н ата среда и най-вече н ач и н ъ т
на хранене са по-важни о т г е н е т и к а т а . Например к и т а й ц и т е ,
к о и т о ж и в ея т в К итай, са обичайно по-ниски о т ж и т е л и т е на
Западна Европа. К и т а й ц и те, родени и израстнали в западните
стр а н и , обаче обикновено са то л к о в а високи, к о л к о то и евро
п ей ц и те. Западн ата д и е т а очевидно е по-важен ф а к т о р за т о
ва, о т к о л к о т о г е н е т и к а т а .
Още по-интересно става, к о г а т о разгледаме гол ям ото коли
ч е с т в о изследвания, к о и т о п оказват, че х р ан ен ето па м айката
по време на б р е м е н н о с т т а и х р ан ен ето на б е б е т о и м а т огром
но влияние върху г е н е т и к а т а на б е б е т о . О чевидно д е т е т о
т р ь; т л нас т
има много гени, к о и т о никога не се а к т и в и р а т . За да се задей

с т в а един ген, т о й т р я б в а да има определени условия, в к о и т о
да се прояви. В зави си м ост о т начина на хранене на м ай к ата
по време на б р е м е н н о с т т а и д и е т а т а на б е б ето след раждане
т о ще се п р о я в я т различни гени. Този процес не спира с края на
беб еш ката в ъ зр аст. През целия ж и в о т на човека н ач и н ъ т на
хранене има огромно влияние върху проявленията на ген и те, с
други думи, т о в а , к о е т о ядем, променя г ен и те ни. И т а к а - кое
е ко ко ш ката и кое е я й ц е т о - г е н е т и к а т а или ф а к т о р и т е о т
околн ата среда?
О ко лн ата среда - д и е т а т а , н ач и н ъ т на ж и в о т, замърсява
н е т о , с т р е с ъ т , и нф екциите и други - има огромно в ъ зд ей ст
вие върху зд р ав ет о на д е т е т о след зачеван ето. О колната сре
да оформя много о т г е н е т и ч н и т е особен ости на д е т е т о . Ге
н е т и к а т а е много сложиа о б л а с т на п о зн а н и ето и въпреки
в си ч к и те ни и нвестиц и и в молекулярна биология ние все още
сме много далеч о т п ъ л н о то разбиране на р о л я та на г е н и т е в
н а ш е т о здраве. Ние не можем да приложим на п рак ти к а т о в а ,
к о е т о н ауката е установила, с други думи, не можем пряко да
влияем върху н аш и т е гени. Има обаче много неща, к о и т о м о
жем да направим по о тн о ш ен и е на око л н ата си среда! Проме
няйки о к о л н ата си среда (д и ета, начин на ж и в о т и т .н .), ние
можем да направим т а к а , че какв ато и ген ети ч н а предразполо
ж е н о с т да има едно д е т е , т я да не се развие 6 заболяване, к а т о
същ евременно можем да променяме п роявл ен и ята на г е н и т е
чрез правилна д и е т а , к о я т о косвено щ е подобри н аш ата гене
ти ка.
Друг ас п е к т на свъ р зан и те с GAPS състояния, 6 к о й т о обик
новено се споменава г е н е т и к а т а , е ф ам илната анамнеза. В поч
т и всяко сем ей ств о с д ете-аути его например се у с т а н о в я в а т
автоим унни заболявания и храносмилателни проблеми. Много
ч е с т о се приема, ч е ако м а й к а т а или б а б а т а са с ас тм а, ар-
1
Т Р Е Т А Ч А С Т I 433
mpurn, лупус или друго автои м ун н о заболяване, и м ун н и ят ди-

сбаланс на д е т е т о се дьлжи на ген и те. Има обаче два ф актора,
к о и т о обикновено не се о т ч и т а т .
П ъ р в и ят е ч р ев н а т а флора. Ч р е в н а та флора с уникалния си
с ъ ст ав обикновено се предава о т м ай к ата на д е т е т о . Да раз
гледаме обичайния сценарий. Ако б а б а т а по майчина линия на
едно д е т е с аутизъм има дисбалансирана чревна флора, к о е т о в
нейния случай се е изразявало в а р т р и т , т я е предала т а з и фло
ра на дъщ еря си. Освен т о в а е решила да не кърми дъщ еря си,
заецото по онова време т а к а е било модерно. Това е задълбочи
ло у в р еж д ан ето иа ч р е в н а та флора на д ъ щ ер ята, кояпго в ре
з у л т а т е развила а с т м а и екзема и/или храносмилателни смуще
ния. П о в еч ет о м о м и ч ета о т н е й н о т о поколение вземали про
т и в о за ч а т ъ ч н и х ап ч ета о т края на ти й н ей д ж ъ р ск ата си въз
р а с т до няколко години преди да р о д я т . Х а п ч е т а т а са проме
нили ощ е повече н ей н а та чревна флора. К о гато е родила, т я е
предала т е ж к о дисбалансираиата си чревна флора на д е т е т о
си. И т о е развило аутизъм . В п ред ходн и те глави разгледахлщ
подробно как дисбалансираиата чревна флора причинява ав то -
имунни заболявалия. Н ауката все ощ е не е установила дали ге-
н е т и к а т а играе роля 6 п ред аван ето на т е з и автоимунни забо-
лявания на следващ ото поколение. В м есто обаче да приемаме,
че г е н е т и к а т а е виновна за всичко, нека имаме предвид един
доказан и значим ф ак то р , предаващ се о т поколение на поколе
ние - ч р ев н а т а флора.
Друг семеен ф ак то р , к о й т о ч е с т о се пренебрегва, е заучено
т о поведение. Какво е заучено поведение? Това са всички неща,
к о и т о д е ц а т а н аучават о т р о д и т е л и т е си - какво да я д а т ,
как да г о т в я т , какви храни да и зби рат, лични ц ен н о сти и при
о р и т е т и . Тези заучени модели на поведение са много различни
в различните семейства. Това е нещо, к о е т о се предава о т по
коление на поколение без никакво у ч асти е о т с т р а н а на геие-
434 « Т Р Е Т А Ч А С Т
mukama. То обаче е не по-малко Важно о т г е н е т и к а т а , ако не е

и по-важно, з а щ о т о променя ч р е в н а т а флора, н и в о т о на pH,
м етаболизм а и биохим ията на т я л о т о . И ако бабата, дъщ еря
т а и внучката след ват едно и също семейно поведение, т е ще
б ъ д а т предразположени към подобни здравни проблеми. П ред
с т а в е т е си например сем ей ство, в к о е т о винаги е имало бога
т и на захар д есе р т и и много хляб, пайове, б исквити и т о р т и .
Тази д и е т а ще промени ч р ев н а та флора и ще поощри р а зв и т и
е т о на п атоген н и микроби в ч ервата, к о и т о винаги и зк ар в ат
и м у н н ата си сте м а извън обичайния й баланс. Същ евременно
т о в а сем ей ство е много гордо о т себе си - в него п остоян н о
се ч и с т и и лъска с п очистващ и п р еп ар ати , използват се осве
ж и тел и за въздух, дезодоран ти, козм ети ка и парфюми, всички
т е са високо алергенни и токсични и допри н асят за увреждане
т о на и без т о в а съ си пани те им имунни си стем и . Тук изобщо
не с т а в а въпрос за ген ети к а - сами ви ж дате как с е м е й с т в о т о
може да съсипе и м у н и т е т а ви само чрез заучен и те модели на
поведение.
В заключение: възможно е да има някои неспецифични пред
разположения към ау ти зъм , ш изоф рения и други свързани с
GAPS сьстояни я, к о и т о е много в ер о я тн о да се п рип окри ват с
предразположение към автоим унни заболявания и храносмила
тел н и проблеми и някои слабости на кръ вн ом озьчн ата барие
ра. Много е в ер о я т н о т о в а предразположение да е много широ
ко разпространено и ф а к т о р и т е о т н аш ата съвременна окол
на среда да го м а т ер и ал и зи р ат в заболявания много по-често,
о т к о л к о т о преди с т о т и н а години, к о г а т о ок о л н ата среда с
била различна. Преди век х о р а т а може да са имали с ъ щ о т о
предразположение, но т о не се е проявявало, за щ о т о не е има
ло подходяща за т о в а с р е д а -х р а н а т а е била no-естес тв е н а , не
е имало т о л к о в а много замърсяване, имало е по-малко с тр е с,
нямало е ваксини, ан т и б и о т и ц и , п р о ти в о зач атъ ч н и х ап ч ета
Т Р Е Т А Ч А С Т
Д руги п р о 6а е м и
и други лекарства, нямало е ядрено замърсяване - т о в а са само

някои о т ф а к т о р и т е . Преди с т о години например голяма ч а с т
о т л екар и те не са наблюдавали н и т о един случай на аути зъм в
ц я л ат а си п рактика. Днес имаме н арастващ а епидемия о т ау
ти зъ м . Г е н е т и к а т а не р а б о т и по т о з и начин. Тази епидемия
може да се дължи ед и нствено на ф а к т о р и т е о т околн ата сре
да: м о д ер н ата д и е т а, начина на ж и в о т, ваксините, лекарства
т а и зам ърсяването.
В м есто да приписваме всичко на г е н е т и к а т а , к о я т о т а к а
или иначе не можем да променим, нека да приемем т о в а заклю
чение за положително, защ о то можем да направим много неща,
за да променим околната среда и да помогнем на д е ц а т а си.
Ару ги пр obле ми
6. Няколко думи
за образованието
Вероятно съм научил повече през първите
пет години от живота си, omkaikomo през остатъка от него.
лев т о лс т о й
ОБРАЗОВАНИЕТО НА ДЕЦАТА с GAPS е обширна т е м а . В т а з и

книга т я не може да се обхване подробно. И все пак е важно да
изясним един въпрос. В м о я т а клиника съм срещала м н ож ество
п ац и ен ти , вложили огромни усилия във физическия асп ек т на
заболяването на д е т е т о си, но не направили нищо кой знае как
во, за да организират н его в о то образование. Тези деца обикно
вено не се сп р ав ят то л кова добре, кол кото д ец ата, при к о и т о
се обръща внимание и на д в а т а аспекта.
Какво п р а в я т д е ц а т а през п о в е ч е т о време о т м о м ен та, в
к о й т о се р о д ят?
Учат!
Всеки м о м е н т , в к о й т о са будни, т е се у ч а т о т околния
с в я т и о т х о р а т а до себе си как да общ уват, как да се д ъ р ж а т
правилно, как да и г р а я т с играчки, как да и г р а я т с връ стн и ц и
т е си и после, к о га т о т р ъ г н а т на училище, се научават да при
д о б и в ат академични умения. Това е една о т най-важ ните спо
со б н о сти , с к о я т о ние, ч о в е ш к и т е съ щ ества, сме родени -
сп о со б н о ст т а да учим, за да оцеляваме и да се адап ти рам е към
св ета.
Н орм алното д е т е учи о т м о м е н та на раж д ан ето си. Наблю
давали ли с т е б е б е т а т а ? Те са к а т о м аж и гъби, слуш ат всичко,
гл ед ат всички около себе си, п о п и в ат ц ял ата информация о т
околния си с в я т и у ч ат , у ч а т , у ч а т . Т ех н и те мозъчни клетки
т р и т а ч а с г | 437
I
развиваш жизненоважни връзки и образуват помежду си зави

си м о сти , к о и т о п о м агат на д е ц а т а през о с т а т ъ к а о т ж иво
т а им.
Д е ц а т а с GAPS пропускат голяма ч а с т о т т о з и учебен про
цес. Поради т о к с и ч н о с т т а на т е л а т а им м о зъ ц и те им не м о
г а т да о б р а б о т в а т инф орм ац ията правилно и т е не п о п и в ат
и нф орм ац ията 6 т е з и много важни първи основополагащи го
дини. Те и м а т нормални уши, очи, вкусови сензори и осезател
ни органи 6 кож ата, И нформацията, к о я т о т е з и органи получа
в а т обаче, след т о в а се предава на мозъка за обработка. Мозъ
к ъ т , зад р ъ стен с токсин и , не може да об раб оти правилно по
с т ъ п в а щ а т а о т с е т и в а т а информация, за т о в а д е ц а т а с GAPS
може да не ч у ват, ви ж д ат, у се щ ат на вкус или о сс зав ат к а т о
д р у ги те деца.
Някои а у т и с т и в много добро функционално състоян и е, ко
и т о и зн асят лекции за заболяването си, споделят, че не м о гат
да ч у в а т определени ч е с т о т и , че някои звуци им причи няват
болка в у ш и те, че т е понякога не ч у ват ч а с т и о т дум и те, кои
т о им се к а зв а т , или ги ч у в а т погреш но. Те сп од ел ят, че не
в и ж д а т определени ч а с т и о т светл и н н и я с п е к т ъ р и някои
ч асти о т н аписаните думи, че се губят или не са способни да се
о р и е н т и р а т при ч аст и ч н а светли н а, например в с я н к ата на
дърво или при мигащи електрически лампи, к а к т о и че някои
ч а с т и на светлинния с п е к т ъ р им п р и ч и н яват болка. Те опис
в а т допира с някои м а т е р и и и човеш ки ръце к а т о неприя
т е н - г о в о р я т за онзи „бодеж“, к о й т о чувствам е, след к а т о
сме седели и звестн о време в неудобна позиция. Много о т т е з и
а у т и с т и казват, че голяма ч а с т о т х р а н и те и м а т н еп ри ятен
вкус и че т е к с т у р а т а на х р ан ата не им харесва. Ц ялата инфор
мация о т с е т и в а т а им - очи, уши, кожа и у с т а - се превръща в
една каша 6 главата им и ги д езо р и ен ти р а - понякога п ри ятн о,
понякога н еп риятно, а понякога плашещо. Е т о защо т е з и деца
438 1 т т л ч а с т
разбиваш всякакви модели на поведение, коишо ни изглеждаш

стр ан н и , но в е р о я т н о биха ни се стори л и оправдани, ако о т
ч и т а м е какво се случва с и н ф о р м ац и ята о т с е т и в а т а им в
т е х н и т е мозъци. Т ех н и те мозъчни клетки не р азв и в а т н ор
мални връзки и взаимни зависим ости. В м есто т о в а т е разви
в а т ненормални мозъчни връзки и взаимни зависимости. Някои
о т т е з и взаимни зависим ости се п роявяват 6 самостимулира-
щ о или самоунищ ожително поведение.
В зави си м о ст о т с е р и о з н о с т т а на св ъ р зан о то с GAPS със
т о я н и е т о з и аномален начин на обработване на с е т и в н а т а ин
формация може да варира о т липса на говорно р азв и ти е на де-
т е т о - а у т и с т до много леки откл о н ен и я в с е м а н т и к а т а и
п р а г м а т и к а т а на езика, к о и т о обикновено се наблю дават при
д е и а т а със синдром на д еф и ц и т на вним анието със или без хи-
п е р а к т и в н о с т и п а ц и е н т и т е с дислексия. Много деца с ди-
слексия може да не п р о яв яв ат никакви отклонения в о б р аб о т
в а н е т о на и нф орм ац ията о т с е т и в а т а , д о к а т о не се н ауч ат
да ч е т а т и п и ш ат. К о гато се в ъ р н ат назад обаче, р о д и т е л и т е
на т а к и в а деца о п и с в а т други сети в н и проблеми к а т о необи
чайни с т р а х о в е о т определени звуци и п р ед м ети , стр а н н и
вкусови предпочитания и капризност по о тн о ш ен и е на храна
т а , необясними тръш кан и я и необичайни игрови модели. Деиа
т а със синдром на д е ф и ц и т на вн и м ан и ето със или без хипе-
р а к т и в н о с т , освен че и м а т поведенчески проблеми, п о ч т и без
изключение и м а т и д еф и ц и ти по о тн о ш ен и е на п рагм ати ка
т а на езика, к о и т о може и да не са очевидни за р о д и т е л и т е , но
м о г а т да се у с т а н о в я т чрез т е с т о в е . Това са ф и н и те асп екти
на ези к о в о т о р азв и ти е, отн асящ и се до сп особн ост за Водене
на разговор, отговаряне/реакиия, поздравяване, информиране,
назоваване, п о став ян е на е т и к е т и , преговаряне, аргум ен та
ция и други. Тези езикови д еф и ц и ти в о д я т до проблеми със со
ц иал н о то р азв и ти е и учебния процес.
A p y mi п р об л ем и
B т е ж к и т е случаи на GAPS к а т о аути зъм к о л к о то по-дълго

продължава т а з и ситуация, то л к о в а повече о т нормалния уче
бен процес пропускат д е ц а т а и с ъ о т в е т н о то л ко в а повече т е
и з о с т а в а т в сравнение с н орм ал н и те си връстн и ци . Нормал
н и т е деца никога не с п и р а т да у ч ат, т а к а че за да наваксат,
д е ц а т а а у т и с т и т р я б в а да у ч а т два п ъ т и по-бързо. К олкото
по-рано започне т о в а и н те н зи в н о учене, т о л к о в а по-големи
шансове има д е т е т о - а у т и с т да н асти гн е д р у ги те деца, прос
т о з а щ о т о ще пропуска по-малко. К олкото по-голямо е д е т е
т о , т о л к о в а повече е пропуснало и то л к о в а повече има за на
ваксване. Освен у ч е н е т о на всичко нормални нещ а учебни ят
процес т р я б в а да включва и о т с т р а н я в а н е на всички ненормал
ни поведенчески модели, к о и т о д е т е т о е развило. К акто вече
казахме, ко л ко то по-голямо е д е т е т о , толкова по-трудно с т а
ва да се р азр у ш ат ненорм алните взаимни зависим ости между
м о зъ ч н и те клетки и да се и згр ад ят нормални так и в а. И так а,
за р о д и т е л и т е на д и агн ости ц и ран и те наскоро деца т р я б в а да
е п р и о р и т е т да зап о ч н а т да о б р а зо в а т д е т е т о си правилно
въВ възможно най-кратък срок.
В ъп росът е на какво да ги научим.
Нека да започнем о т а у т и с т и т е , т ъ й к а т о т е з и деца са
сред н ай -теж к и те случаи на GAPS.
К ак да п ом огнем н а д е т е т о а у п ш е т
Няма да се о п и тв ам да описвам всички налични м е т о д и за обра

зоване на д е ц а т а а у т и с т и . С ъ щ еств у ват м н ож ество та к и в а и
по т о з и въпрос има д о с т а т ъ ч н о и зто ч н и ц и на информация.
Някои м е т о д и се н асо ч ват към т о в а , да съ здадат изкуствена
среда, к о я т о да с ъ о т в е т с т в а на н уж д и те на д е т е т о . Други
м е то д и се с т р е м я т да п р о м ен ят д е т е т о т а к а , че т о да може
да се впише в нормалния с в я т и да води к о л к о то е възможно
440 | т р е т а ч а с т
АР У г и проблеми
no-нормален ж и в о т. В крайна с м етк а м е т о д ъ т , к о й т о се изби

ра, зависи о т р о д и т е л и т е о т т е х н и т е възмож ности и м о т и
вация.
И все пак, независимо кой м е т о д с т е избрали, всеки специа
л и с т по обучение на деца с ау ти зъ м ще ви каже, че за да по
с т и г н е оп тим ални р е зу л т а т и , д е т е т о а у т и с т т р я б в а да се
образова и н д и ви д у ал н о. П р о ц е с ъ т на обучение т р я б в а да е
и н т е н з и в е н и много добре с т р у к т у р и р а н . Той не може да е
п р о с т о к а т о всеки друг об р азо в ател ен процес. Трябва да е
провеждан о т специално обучени хора. Всяко умение т р я б в а
да е раздробявано на възможно най-малки елем енти, за да може
м о з ъ к ъ т на д е т е т о - а у т и с т да се справи с него, к а т о всички
предходни стъ п к и о т обучени ето т р я б в а да са добре научени
и прилагани о т д е т е т о . Едно нормално д е т е учи във всяка ми
н ута, в к о я т о е будно, т а к а че учебни ят процес т р я б в а да про
дължава к о л к о т о м о ж е п о в е ч е ч асове н а д ен всеки ден. Не
бива също т а к а да забравяме, че за в аш е то д е т е учебни ят про
цес е спешен и п р и о р и т е т е н , ако и скате да има шанс да н асти г
не нормално р азви ващ и те се свои връстн и ци . Р азВ и ти е то на
норм алните деца никога не спира, т а к а че ц е л т а п остоян н о се
придвижва напред. Няма и секунда за губене. Аз лично познавам
само един м е т о д , к о й т о може да доведе до постигане на всич
ко т о в а .
Този м е т о д се нарича модификация на п о в е д е н и ето , или
приложен поведенчески анализ. Въз основа на п р и н ц и п и те за
модификация на п о в е д е н и е т о н о р в е ж к и я т психолог д-р 0 .
Ивар Аоваас и колеги те му о т Калифорнийския у н и в е р с и т е т в
Лос Апджелис са р азр аб о ти л и много е ф е к т и в н а програма за
обучение на деца с аутизъм . Д-р Ловаас започва р а б о т а по рево
лю ционната си програма през 6 0 -т е години на XX век и т я все
още се развива. Това с е д и н с т в е н а т а същ ествуващ а програма
за деца с аутизъм , к о я т о има солидна публикувана научна обос-
Т Р 8 Т А Ч А С Т 441
нобка. П ървоначалното проучване на е ф и к а сн о стта на програ

м а т а е проведено о т Ловаас и неговия екип. П рограм ата дава
удивителни р е зу л т а т и : 47% о т д ец ата, завършили програма
т а , п о с т и г а т нормално и нтелектуалн о и образователно функ
циониране, нормални коеф и ц и ен ти на и н т е л и г е н т н о с т и ус
пех в о б щ о о б р азо в ат ел н и те училища. Други 42% имали леко
и зоставан е в р а з в и т и е т о и посещавали специални курсове на
обучение за езиково изостанали деца, а само 10% били с т е ж к о
и зоставан е и били записани в класове за деца а у т и с т и . За срав
нение едва 2% о т д е ц а т а о т к о н т р о л н а т а група постигнали
нормално и н т е л е к т у а л н о и о б р азо в ател н о функциониране;
45% били с леко и зоставан е и забавено езиково р азв и ти е и 53%
били с т е ж к о и зоставан е и били и зп р атен и в специални учили
щ а за деца а у т и с т и и деца с и зостан ал о р а зв и т и е . Г рупата,
к о я т о следвала п рограм ата, е имала 40 часа и н тен зи вн о инди
видуално обучение по м е т о д а на поведенческата модификация
на седмица, а к о н т р о л н а т а група - по 10 часа индивидуално
обучение на седмица. Д ец ата започнали п рограм ата преди 4-го-
дишна в ъ зр аст и я следвали в продължение па две години. Резул
т а т и т е о т т о в а проучван е са публикувани в J o u r n a l o f
C onsulting a n d C linical Psychology през 1987. О т т о г а в а проучва
н е т о е провеж дано 6 много други у н и в е р с и т е т и , най-вече в
САЩ, със сходни р е зу л т а т и . Всички т е з и проучвания са съсре
д о то ч е н и върху деца под 5-годишна въ зраст. Въз основа на т о
ва много години ш е ств аш е м н ен и ето , че п ри л ож н и ят п ове
денчески анализ е приложим само към м алките деца. През 2002
година обаче д-р Свейн А йксет и н е го в и те колеги публикуват
р е з у л т а т и т е о т т я х н о т о проучване, к о и т о п оказват, че по-
голем и те деца с аути зъм на в ъ зр аст между 4 и 7 години и м а т
голяма полза о т прилагането на и нтензи вн а поведенческа т е
рапия. Паралелно с т о в а с т а т и и , публику вани основно вJo u rn a l
o f A pplied B ehaviour A nalysis п оказват, че п рограм ата по прило
Ар у ги проблеми
жен поведенчески анализ д е й с т в а не само при деца, но и при

п одрастващ и и възрастни с аутизъм .
И т а к а , въпреки че п рограм ата е разработена първоначално
за малки деца с аутизъм , т я е еф екти вн а при всички пац иенти
с т о в а заболяване - деца и възрастни . И все пак е важно да се
отбележ и, че ко л ко то по-рано зап оч н ете т а з и програма, т о л
кова по-добри р е з у л т а т и м о ж ете да очаквате.
К а т о каза един р о д и тел , к о й т о е прилагал приложен пове
денчески анализ към своя си н -аути ст: „Този м е т о д на препода
ване е удивително успешен! С т а з и програма сигурно можеш да
научиш и х и п о п о там да говори и да се държи ад ек ватн о!“ Не
знам дали можеш да научиш хипопотам , но в комбинация с пра
вилно хранене п р о гр ам а та по приложен поведенчески анализ
доказано п о сти га най-добрите р е зу л т а т и с д е ц а т а а у т и с т и .
Е дин п рим ер: о т Н авлизанет о в свет а па аут изм а: ист о

р и ят а на м а й к а о т Каролин Люис. М ож ете да п р о ч е т е т е ця
л а т а и с т о р и я в кн и гите: Л еч ет е за аут изъм . И ст ории за н а
дежда и ус п ех от родит ели (2003) и В ъзст ановяване на деца с
а ут изъм (2006, в т о р о издание), р ед ак ти р а н о о т Щефан М.
Еделсон и Бернард Римланд.
Едновременно с храните,ш ия режим Брайън е спазвал и п ро
гр ам ата по приложен поведенчески анализ.
„П рограм ата по приложен поведенчески анализ на Брайън за
почна на първи август 2001 година. Никога няма да забравя т о
зи уикенд, за щ о т о т о й плачеше и се тръш каш е през по-голяма
т а ч а с т о т тр и д н ев н и я семинар. На края на т р е т и я ден бях
и зто щ ен а. Е д и н с т в е н о т о н ещ оГ което ми попречи да се сри
на, беше надеж дата, че т а з и програма ще изведе нашия син о т
с в е т а на аутизма. Н еговата първа задача беше да седи т и х о на
един с т о л в продължение на приблизително 5 секунди. Тъй ка
т о т о й не искаше да го прави, п р о т е с т и р а ш е с плач и т р ъ ш -
г р е тА ЧАСТ
A p y г и п р о бл ем и
кане. В същ ност т о в а , к о е т о искахме о т него, не беше никак

малко, но к л ю ч ъ т беше да го въведем в някаква годна за обуче
ние обстановка. '
Сега Брайън очаква с н етъ рп ен и е всяка сесия о т т е р а п и я т а
и дори води т е р а п е в т а за ръчичка към кабинета.
П оловината о т в р е м е т о на т е р а п и я т а се прекарва 6 игра и
т о й е много доволен о т успеха и общ уването си с т е р а п е в т а .
Някои хора к р и т и к у в а т приложения поведенчески анализ, за-
щ о т о мислят, че т о й „убива духа“. Аз мислех 6 н ачалото и още
мисля, че без приложния поведенчески анализ ние сигурно иико-
га нямаше да опознаем духа на Брайън.
Г раф икът на Брайън е пълен, а аз съм много по-привързана в
дома, о т к о л к о т о преди да започне програм ата. Ние провежда
ме по 6 часа т е р а п и я 7 дни в седм иц ата вкъщи. Планираме две
тр и часо ви т е р а п е в т и ч н и сесии всеки ден. О ставям е си време
за сън, хранене и игра между с е си и те . Невинаги успяваме да
следваме с т р и к т н о графика и аз използвам б р ем е то , в к о е т о
т е р а п е в т и т е са з а е т и , за да преживявам нови приключения с
Браъйн и Рейчъл (Рейчъл е с е с т р а т а на Брайън).
Сега (м а р т 2003) Брайън се държи общо в з е т о к а т о обикно
вено тр и го д и ш н о д е т е . У становява нормален зр и тел ен кон
т а к т и има нормални изражения на л и ц е то . Играе си с други
деца и с играчки по адекватен начин. Има някои социални про
блеми, к о и т о т р я б в а да о т с т р а н и м , но вярвам, че предучи
л и щ ната обстан овка и п о -ч е с т а т а игра с д р у ги те деца ще по
могне за преодоляването на т е з и проблеми.
Той е п ости гн ал т о л к о в а много за то л к о в а к р а т ъ к период
на тер ап и я, че т е з и о т нас, к о и т о го в и ж д а т и р а б о т я т с не
го, не м о г а т да не о т б е л е ж а т колко много се е подобрил. Бра
йън е любящо, т о п л о , игриво малко момченце, к о е т о предпо
ч и т а да си общува с другите, о т к о л к о т о да гледа телеви зи я.
Той е придобил много умения, в т о в а число ролеви игри, и оби
444 [ т р е т а ч а с т
ча да се шегува. Говори с изречения и изказва ж елан и ята си с

подходящи думи. Посочва и ком ен ти ра разни неща. Усвоил е до
съ въ р ш ен ство много програми о т т е р а п и я т а му с приложен
поведенчески анализ. Обича ж и в о тн и и може да и м и ти р а зву
к о в е т е . к о и т о т е издават. Особено много обича влакове, коли
и сам олети. Също т а к а се наслаждава на ч е с т и посещения на
зоомагазина и си играе с бостънския т е р и е р на съседи те. Бра-
йън вече не е чужденец в к ъ щ а та и о т в р ъ щ а на л ю б овта ни по
м н о ж еств о различни начини. Той е н е в е р о я т н о чудо за т е з и
о т нас, к о и т о зн а я т в какво съ стоян и е беше преди.
Как да помогнем на деца с други свързани с GAPS

състояния
М одификацията на п о в е д е н и ето е крайъгълен камък в подпо

м аган ето на х и п е р ак т и в н и те деца. Р о д и т е л и т е и у ч и т е л и т е
т р я б в а да се о б у ч ат на т а з и ценна техн и ка, за да о к а ж ат по
следователна и ст р у к т у р и р а н а подкрепа на д е т е т о със синд
ром на д еф и ц и т на вн и м ан и ето със или без х и п ер ак ти в н о ст.
За да р азб ер е те подробно как най-добре да об разовате и овла
д е е т е в а ш е т о х и п ер ак ти в н о д е т е , горещ о ви препоръчвам
две книги на Сандра Риф: С писъкът с характ ерист икит е на
синдрома на деф ицит на вним аниет о със ш и без хиперакт ив
ност и Как да уст ановим конт акт и д а преподавам е на деца
т а със синдрам на деф ицит на вним аниет о със или без хи п е
р акт ивност . За да помогнем на едно х и п еракти вн о д е т е , са
необходими обучение на р о д и т е л и т е и у ч и т е л и т е , езикова
т е р а п и я , р а б о т а по соц и ал н и те умения на д е т е т о и много
други дейности.
В р е з у л т а т на о т к л о н ен и я та в о б р а б о т в а н е т о на с е т и в н а
т а информация д е ц а т а с GAPS ч е с т о не р азв и ват нормални со
циални умения. З а т о в а съ здаването на п р и я т е л с т в а и поддър-
жанеш о на взаим оотнош ения с т а в а проблем за т я х . Ако т е з и

проблеми не се р е ш а в а т , през го д и н и те с а м о ч у в с т в и е т о на
д е т е т о започва да стр ад а. Д ългогодиш ното усещане, че е о т
хвърлено, може да породи затв ар я н е в себе си или о т м ъ с т и
т е л н о или п р о т и в о о б щ е с т в е н о поведение. Р а б о т а т а върху'
р е ч т а и е з и к о в а т а п р агм ати к а с квалифициран сп ец и ал и ст
има ч асти ч н а зн ач и м о ст за р еш ав ан ето на т о з и проблем. Ед
новременно с т о в а има много неща, к о и т о р о д и т е л и т е м о гат
да н ап р ав ят, за да п о м о гн ат на с в о е т о д е т е с GAPS да развие
добри социални умения. Горещо препоръчвам к н и гата и наръч
ника на Мирна Б. Шуър Как д а от гледам е м ислещ о дет е.
Д е ц а т а с GAPS и м а т право да п олуч ават различни видове
професионална помощ: консултации с логопеди, т е р а п и я чрез
д ей н о сти , психотерапия, специално обучение и т .н . И все пак
най-важ ните хора в ж и в о т а на д е ц а т а са т е х н и т е родители.
И т а к а , именно р о д и т е л и т е следва да са о сн о в н и те т е р а п е
в т и за д е ц а т а с GAPS. М одификацията на п о вед ен и ето е най-
п р а к т и ч н и я т и най-разумният м е т о д за отглеж дане на д е т е
т о с GAPS. Вярвам, че р о д и т е л и т е иа всички деца с GAPS т р я б
ва да се о б у ч ат да п рилагат т о з и ценен м е т о д . Той позволява
на мама и т а т к о да се сп р ав ят с п оведен и ето на д е т е т о си по
полож ителен, к о н ст р у к ти в ен и еф екти вен начин, к о е т о вна
ся много норм алност в тех н и я семеен ж и в о т. Никой не ни обу
чава да бъдем р о д и тел и . П о в е ч е т о о т нас н я м а т п р е д с та в а
как се о тгл еж д а д е т е , преди п ъ р в а т а р а д о с т да д о л е ти в жи
в о т а ни. Щ астливи са т е з и о т нас, к о и т о са благословени със
здраво, щ астливо и послушно д е т е . За съжаление, р о д и т е л и т е
на деца с GAPS са благословени с т о ч н о о б р а т н о т о . За да о т
гледаш т а к о в а д е т е , не можеш да р азч и таш само на р о д и т е л
с к и т е си и н с т и н к т и . Трябва т и специално обучение! Модифи
кац и ята на п о вед ен и ето р а б о т и па о сн о в ата на следн ата раз
умна презумпция: начинът , no koiim o р о д и т ели т е р еа ги р а т
н а т ова, коет о дет ет о прави, оформя поведениет о на дет е

то. Н еобучените р о д и тел и несъзнателно п о о щ р яв ат л о ш о то
поведение на д е ц а т а си с начина, по к о й т о р еа ги р а т на поведе
н и е т о им. Същевременно т е з и род и тел и несъзнателно прене
б р е гв а т д о б р о т о им поведение, к о е т о ни най-малко не сти м у
лира д е ц а т а да п о в т а р я т т о в а добро поведение. В р е з у л т а т
на т о в а д е т е т о развива куп н еп ри ятн и и дразнещи навици, на
к о и т о след т о в а р о д и т е л и т е р еаги р ат лошо. В ръзката между'
д е ц а т а и р о д и т е л и т е се влошава и се с т и г а до непослушание,
упреци и наказания. И д в е т е стр а н и с т р а д а т и сем ей н ият жи
в о т се превръщ а в мъчение. О бучението в модификация на по
в ед ен и е т о ви прави еф екти в ен р о д и тел . Е ф е к т и в н и т е роди
т е л и и м а т щ астливи деца и изграж дат щ астливи сем ейства.
В заклю чение: д е ц а т а с GAPS т р я б в а да получават целенасо
чено образование о т обучени хора, вклю чително о т обучени
род и тел и . В случаите, к о г а т о д е ц а т а получават т а к о в а обра
зование, р е з у л т а т и т е са много, много по-добри, о т к о л к о т о в
случаите, к о га т о об разованието на д е ц а т а се о ста в я на произ
вола на съдбата.
Н о в о б е б е в с е м е й с т в о т о с ъ с GXC.lt
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
бебе
в се м е й ств о то с GAPS
ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ какво представлява с е м е й с т в о т о с GAPS, про

ч е т е т е главата Семейст ват а. Р о д и т е л и т е па д е ц а т а с аути-
зъм, синдром на д е ф и ц и т на вни м ани ето, дислексия, диспрак-
сия или други състояния, свързани със Синдрома на храносмила
т е л н а т а с и с т е м а и п си х и к ата (GAPS), съвсем оправдано се
п р и т е с н я в а т , к о г а т о п лан ират ново бебе. Никой не иска да му
се роди ощ е едно д е т е с физически и умствени проблеми. За да
и м а т е възможно най-добри шансове да ви се роди хубаво здра
во бебе, е важно да м ислите за т о в а преди зачеването. Ако вече
о ч акв ате бебе, най-добре е да зап оч н ете веднага с п ром ените.
1. Преди зачеването и по време

на бременността
НАЙ-ВАЖНАТА ПРОМЯНА, к о я т о т р я б в а да н а п р ав и те преди
зачеването, се свежда до д и е т а т а на дВ амата родители. Начи
н ъ т на хранене на б ъ д ещ и те род и тел и е един о т най-важ ните
ф ак т о р и за д о б и в ан ето на здраво п о т о м с т в о . Щом започне
б р ем е н н о ст т а , м ай к ата следва да продължи със здравословна
т а си д и ета. Б ащ ата не е необходимо да прави т о в а , но ако го
Н о в о б е б е S с е м е й с т в о т о с ъ с СХСГ1
прави, щ е е в много по-добро сь сто я и и е (физическо и у м с т

вено) да подкрепя жена си по време на б р е м е н н о с т т а и ражда
нето.
Ако няма сериозни храносмилателни проблеми, алергии, хро
нична умора, летарги я или други ти п и ч н и за GAPS си м п том и у
п а р т н ь о р и т е , препоръчвам да се следва п ълната д и е т а за GAPS
в продължение на 4 -5 месеца преди зачеването.
Ако ед и н и ят о т р о д и т е л и т е има изявен GAPS, и особено ако
с м айката, т р я б в а да се подложи на ц ял ата д и е т а за GAPS, до-
к а т о не п о сти гн е много по-добро здравословно състоян и е и не
се п очувства г о т о в а за зачеване и износване на бебе.
Ако вече с т е бременна, п р ем и н ете веднага на п ълната дие
т а за GAPS. М все пак п р о ч е т е т е вним ателно раздела за въвеж
дащия е т а п на д и е т а т а и следвай те указанията за въвеждане
на ф ерм ен тирали храни, т ъ й к а т о т е следва да се в ъ в еж д ат
п остеп ен н о (ако никога преди не с т е яли подобни храни).
Д и е т а т а е обяснена В с ъ о т в е т н и т е глави. Тук искам да до
бавя няколко важни бележки.
• ф ан ат и ч н о избягвайте всякакви п рераб отен и храни (всичко

в п а к е т ч е т а и консервени кути и ), безалкохолни н ап и тк и ,
захар и овкусители и подобрители. И збягвайте да се храни
т е навън! Ако се х р ан и те навън, не с възможно да избегнете
в р е д н и т е п р ер аб о т ен и мазнини и олиа, химични добавки,
нискокачествени п р о т е и н и и въглехидрати и много други
о п асн о сти за б ъ д е щ о т о ви бебе. П р и г о т в я й т е си прясна
храна вкъщи о т пресни съ ставки . За свикналите да се хра
н я т у дома, т о в а може да е огромна промяна. Но ако с п р е т е
и се зам ислите: б р е м е н н о с т т а продължава само 9 месеца;
м и сл ете за т о в а к а т о за инвестиц и я в здраВ ето и бъдещия
ж и в о т на в аш е т о бебе. Сигурна съм, че ще се съгласите - бе
б е т о заслужава усилията!
к
Ч li Г В Ъ Р Т Л Ч А С Т [? 4 4 9
I
Н о в о бебе 6 с е м е й с т в о т о с ъ с С Х С П
• Не заб р авяй те, че около 85% о т всичко, к о е т о ежедневно

я д е т е , т р я б в а да са г о т в е н и храни: о т пресни меса, риба,
яйца, висококачествен и млечни п родук ти , зеленчуци и ес
т е с т в е н и мазнини. С ладките неща: п еч и в ата (с брашно о т
ядки и сушени плодове), м е д ъ т и п л о д о в ете т р я б в а да се
огр ан и чат до междинни хранения.
• П и й т е домаш но п р и го т в е н месен бульон всекидневно под
ф о р м а т а на супи, задушени я с т и я или горещи н ап и тк и . Бу
л ь о н ъ т щ е осигури на б е б е т о ви м н о ж еств о ползи: силна
храносмилателна и имунна систем а, силни к о с т и и мускули и
добра и зд р ъ ж л и в о ст. Я ж т е съ д ъ р ж ащ и те ж е л а ти н меса
около к о с т и т е и с т а в и т е , след к а т о п р и г о т в и т е бульона
о т т я х . П и ен ето на т о п ъ л месен бульон (с малко кисело мля
ко, кефир или заквасена см етан а 6 него) ще ви помогне, ако
и м а т е сутреш н о гадене по време на б р ем е н н о стта .
• Обръщайте специално внимание на м азни н ите, к о и т о кон
су м и рате, т ъ й к а т о т е са о сн о в н и те ф ак то р и , балансира
щи р еп р о д у к т и в н и т е хормони. Консумирайте сам о е с т е с т
вени ж и во ти н ски мазнини (масло, см етан а, м азн и н и те о т
м е с о т о и ж ивотински мазнини о т месо, к о и т о с т е си при
готвили сами), сту д ен о пресован зех ти н с високо к ач еств о
или кокосово масло; я ж т е повече мазнини о т об ичай н ото,
з а щ о т о в а ш е т о бебе има огром на нужда о т т я х . Повече-
т о о т м азни н ите, к о и т о консум ирате, т р я б в а да са ж иво
ти нски .
• В ъвеж дайте ф е р м е н т и р а л и т е храни п остеп ен н о, ф ерм ен
т и р а л и т е храни не са по ж елание, особено по време на бре
м е н н о с т т а ! Те п о дп ом агат п рави л н ото храносмилане и аб
сорбираме на х р ан и т ел н и те в ещ еств а и д а в а т на вас и ваше
т о бебе витам и ни о т група В, в и там и н К и много други по
лезни вещ ества.
Н о в о б е б е в с е м е й с т в о т о с ъ с СХСГ1
• Направеше всичко възможно да си н абавяте органични суро

ви млечни п родукти о т м е стн а ферма; х р ан и тел н ата с т о й
н о с т на су р о в о то мляко, масло, кисело мляко, сирене и сме
т а н а не може по никакъв начин да се сравнява с т а з и на съ
щ и т е млечни п р о дук ти , произведени о т п астьори зи ран о
мляко. Ако не м о ж е т е да н ам е р и те непастьоризирано орга
нично мляко, не п и й т е мляко въобще: в м е с т о т о в а всеки
ден я ж т е голямо коли чество органично масло и ф ер м ен ти
рали млечни п родукти - живо натурално пълномаслено кисе
ло мляко, кефир, тр ад и ц и он н о сирене и заквасена см етана.
• Я ж т е дроб и други каран ти и редовно. Ч е р н и я т дроб е най-
б о г а т и я т и зт о ч н и к на фолиева киселина (да не говорим за
всичко останали съставки в него) и ще п р е д о т в р а т и много
ч е с т о срещани проблеми.
• Ако храносм илането ви е нормално, м о ж ете да я д е т е к а р т о
фи, хляб с квас и зърнени храни, сго тв ен и вкъщи, 6 скромни
количества. Зап о м н ете, че всички въглехидрати т р я б в а да
се консум ират едновременно с голямо коли чество е с т е с т
вени мазнини, за да се забави усвояването им и да се подобри
х р а н и т е л н а т а им с т о й н о с т : нека х о р а т а да к а зв а т за вас:
„Тя обича си слага малко хляб на маслото!“
Освен д о б р а та храна м о ж ете да в зем ате и висококачествен

п р о б и о т и к в поддържаща доза. Ако обаче я д е т е д о с т а т ъ ч н о
ф ерм ентирали храни всеки ден, може и да не се налага прием на
г о т о в и п реп арати .
В зем айте висококачествено масло о т черен дроб на т р е с к а
в поддържаща доза. Не заб равяй те да я д е т е дребна мазна риба
(не о т развъдници) редовно - например пресни сардини, скум
рия и херинга.
Н о в о бебе в с е м е й с т в о т о с ъ с СХС.1'1
Д р у г и В а ж н и В ъ п р о с и , к о и т о т р я б В а д а се В з е м а т
п р е д в и д п р е д и и п о В рем е н а б р е м е н н о с т т а
1. Н а м а ле т е т о к си ч н о т о н а т о в а р в а н е в ъ р х у т я ло т о си
и в р е зу л т а т н а т о в а в ъ р х у т я ло т о н а бебет о
Всичко токсично, на к о е т о се излага б рем енн ата жена, о т и в а в

ембриона. В нашия съвременен замърсен с в я т много б е б е т а се
р а ж д а т със зн ачителн о то к с и ч н о натоварван е, к о е т о вреди
на зд р ав ет о им и ги прави физически и у м ствен о уязвими. Ако
избягвате обичай н ите пороци, ще и м а т е бебе с по-малко т о к
сично натоварване и вследствие на т о в а с по-добро здраве. Мо
ж е т е да п р о ч е т е т е главата A em okcukanun на хорат а с CAPS,
особено т а з и ч а с т , в к о я т о се говори за намаляването на общо
т о токси ч н о натоварване. За да и м а т е успешна брем енност, е
особено важно да п редпазвате т я л о т о си о т токсини.
И збягвайте хим икалите, д о к о л к о то е възможно: п родукти
за лична хигиена, грим, парфюми, бои за коса, домашни п о ч и с т
ващи п р е п а р а т и , п ести ц и д и за килими, химическо ч и с тен е,
професионални химикали, бои за с т е н и и мебели и други. Бре
м е н н о с т т а не е подходящ м о м е н т за р е м о н т на к ъ щ а та или за
купуване на нови мебели, т ъ й к а т о т е з и неща ще в к а р а т в до
ма ви големи количества различни токсичн и химикали, вредни
за в а ш е т о бебе. И збягвайте токсични м е с т а к а т о фризьорски
салони, хлорирани плувни басейни, молове ц болници, к а к т о и
всички м е ста, на к о и т о мирише нахим иЬли.
И збягвайте зъболекарите, понеже п о в е ч е то о т м атери али
т е , к о и т о т е използват, са токси ч н и . Ако е абсолю тно нало
ж и тел н о да ви слож ат пломба, и збягвайте ам алгамите. Поис
к а й т е бяла пломба и о б съ д ете с вашия зъболекар кои са най-без-
в р ед н и те възмож ности.
И збягвайте да п и е т е лекарства. И збягвайте да си п р а в и т е
медицински изследвания, освен ако не е жизненоважно да се на-
*
4^2 I Ч Е Т В Ъ Р Т А Ч А С Т
Н о в о б е б е в с е м е й с т в о т о с ъ с СХС11
п р а в я т - изследванията в о д я т до л ек а р ств а и медицински

процедури.
И зб ягвай те е л е к т р о н н и т е екрани, т ъ й к а т о т е излъчват
вредна радиация - не п р ек а р в а й те много време в р а б о т а на
к о м п ю тъ р а или пред телеви зора. И зползвайте мобилни и ра
дио тел еф о н и , само д о к о л к о то т о в а се налага и за възможно
най-кратко, т ъ й к а т о т е и злъчват радиация, ч и и т о последи
ци все още не са добре проучени.
П ом ислете добре какво о т ваш ата ежедневна среда може да
се о т р а зи неблагоприятно на б е б е т о ви - радиация, замърсява
не, високоволтови уреди, лоша вода, индустриални предприя
т и я , к о и т о зам ърсяват вашия район и други, и в зем е те мерки
да и збегн ете т е з и проблеми,
2. Н аслаЖ д авайт е се н а б р ем ен н о ст т а си!
В аш и те емоции, мисли и о тн ош ен и я по време на брем енн ост

т а и м а т значим е ф е к т върху р а з в и т и е т о на в аш е то бебе. По
л о ж и тел н и те емоции съ здават положителна биохимия в т я л о
т о , д о к а т о о т р и ц а т е л н и т е емоции съ зд ават разруш ителни
хормони и други химикали в т я л о т о , к о и т о м о г а т да се о т р а
з я т зле на в а ш е т о бебе. Е т о защо е много важно за вас да с т е
спокойна, доволна и щ астлива по време на ц ял ата си бремен
н о с т . Това е лесно да се каже, но тр у д н о да се направи, ще каже
т е ! Е т о няколко идеи как да п о с т и г н е т е т а з и цел.
О т м о м е н т а на зач ев ан ето в а ш е т о бебе т р я б в а да с т а н е
ваш п р и о р и т е т . Всичко останало ще е необходимо да е на заден
план. И так а, независимо какво м ислите да правите, п ъ р в ата ви
мисъл тр яб в а да е: „Как ще се о т р а зи т о в а на м о е т о бебе?“ Дали
с т а в а въпрос за р а б о т а , ваканция, посещение на сем ей ство и
п риятели - всичко т р я б в а да се прави (или да не се прави) спо
ред т о в а , как т о ще се о т р а зи на б ебето. Не се п р ето в ар в ай те
ч I- т в ь р т а ч а с: т | 453
Н о в о бебе в с е м е й с т в о т о с ъ с С Х С П
и не се о п и т в а й т е да в ъ р ш и те т в ъ р д е много неща, защ о то вие

вече с т е на пълен р аб о тен ден, носейки бебе; всичко останало е
допълнително натоварване. О бмислете много внимателно дали
е ч е с т н о спрямо б е б ет о ви да се п р ето в ар в ате.
С т р е с ъ т не п р о и зт и ч а о т с а м а т а ситуация, а о т начина,
по к о й т о реагираме на нея. И т а к а , о п и т в а й т е се да к о н т р о
л и р а т е р еакц и и те си към си ту а ц и и те . Б ъ д е те спокойна и фи
лософски н астроена. Не п о с т а в я й т е високи изисквания на себе
си и заобикалящ ите ви, о п и т а й т е се да се о т п у с н е т е на т е ч е
н и е т о и ще у с т а н о в и т е , че ж и в о т ъ т ви ще с т а н е по-приятен.
Ч у в с т в о т о за хумор може да направи чудеса в с т р е с и р а щ и т е
м о м ен т и . И збягвай те хора. к о и т о ви к а р а т да се ч у в с т в а т е
неадекватна, виноВна или тъ ж н а. Т ъ р сете ком пани ята на т е
зи, каращи ви да се ч у в с т в а т е добре и щ астлива.
Д о б р и ят сън е изклю чително важен. Н ап р авете л егл о то си
меко и удобно, за да с п и т е добре, особено в по-късните е т а п и
о т б р ем е н н о ст т а . Всеки следобед си поспивайте: т о в а не е по
желание за б р ем ен н и те жени! П ланирайте си деня т а к а , че да
м о ж е т е да си п о ч и в ат е следобед, дори и да не м о ж е т е да зас
пите.
Еж едневната разходка на ч и с т въздух е друго много съ щ ес т
вено нещо за брем енн ата. Р азхож дането с п р и я т н а за нея ин
т е н з и в н о с т в п р и я т н а е с т е с т в е н а обстановка е най-доброто
упражнение.
Още нещо, к о е т о т р я б в а да д о б а в и те в ежедневния списък
със задачи - т р я б в а да се с м е е т е поне веднъж днеВно. В и ж те
какво ви кара да се усм ихвате и да се с м е е т е - хубава книга, ко
медия, п р и я тел с хубаво ч увство за хумор, домашен любимец и
т .н . М ислете за всички полож ителни хормони и здравословни
а к т и в н и химикали, к о и т о т я л о т о ви произвежда, к о г а т о се
см еете . И зследванията п оказват, че т е м о гат да н ап р ав ят бе
б е т о ви усм ихната и щ астлива личност.
8
454 I и т р г а ч а с т
Н ов о бебе в с е м е й с т в о т о сьс С Х С П
3 . П о д го т вет е се з а раж данет о и кьриненет о
Много е важно да п о д г о т в и т е родилния канал за раж дан ето,

к о е т о е нещ о обичайно в тр ад и ц и о н н и те общ ества. За да под
г о т в и т е родилния канал, т р я б в а да го н асели те с полезна фло
ра. Всеки ден след в а н а та или душа слагайте по една шепа о т
домашно п р и г о т в е н о т о кисело .мляко или кефир по генитална
т а си област, к а к т о и по г ъ р д и т е и подм иш ниците. О с т а в е
т е кефира да изсъхне, преди да се облечете. Ако и м а т е необи
чайно или бяло теч ен и е (к о е т о е много х арактерн о за бремен
н о с т т а ) , веднъж седмично сл агай те във в аги н ата си капсула
добър п р о б и о ти к преди лягане и го о с т а в е т е да се р азтв о р и .
А л тер н ати в ен вар и ан т е да и зползвате парче памук, п о т о п е
но 6 кефир или кисело мляко к а т о там п о н , и да го слож ите във
в аги н ата за няколко м и н ути. К а т о заселвате полезна флора в
т е з и области, т е ще б ъ д а т защ и тен и о т всякакви п атоген и ,
и к о г а т о б е б е т о ви мине през родилния канал, т о щ е получи
полезна флора о т вас. Заселването на гъ р д и те и подмишници
т е с полезни б актер и и ще помогне за п ревен ци ята на м а с т и т а
и щ е набави на В аш ето бебе п роб и оти ц и , т а к а че продължа
в а й т е с т е з и процедури и след раж дането на б ебето.
П о д г о т в е т е се психически, че ще к ъ р м и т е б е б ето си в про
дължение на поне година. С ледването на д и е т а т а за GAPS ще
га р а н т и р а о тл и ч н о х ран и тел н о мляко за в а ш е т о бебе. И все
пак понякога се случва ж е н а та да не може да произвежда д о с т а
т ъ ч н о кърма или да има проблеми с н ей н о то качество. И так а.
преди да п р и с ти гн е в а ш е т о бебе на бял сВ ят, е добре да се
св ъ р ж ете с мрежа о т бъдещи майки във вашия район (т о в а мо
же да с т а н е и на курс за бременни), к о и т о са склонни да си об
м е н я т мляко, ако някоя о т т я х има проблеми с к ъ р м ен ето .
П р а к т и к а т а на ползване на дойка е установен а о т векове във
всички култури и е най-добрата а л т е р н а т и в а за в а ш е т о бебе,
ако вие не м о ж ет е да му оси гури те соб ствен о майчино мляко.

Никое произведено ад ап ти ран о мляко не може дори да се доб
лижи до к а ч е с т в о т о на к ъ р м а т а . Т ъ р с е т е силни жени без
здравни проблеми, к о и т о не в зе м а т никакви лекарства.
2. Ново бебе
ВАШЕТО БЕБЕ се появи! Поздравления!
П ъ р в о т о нещо, за к о е т о т р я б в а да помислим, е храненето.
Хранене на б е б е то
.Не мога да ви опиша колко е важно да к ъ р м и т е б е б е т о си! Осо

бено през п ъ р в и т е дни след раж дан ето, к о г а т о се произвежда
коластра.
Ако не м о ж е т е да п р а в и т е т о в а , н ам ер ете дойка или донор
на майчино мляко: добро м я с т о да о т к р и е т е т а к и в а жени са
курсовете за бъдещи майки и родилн и те отделения преди раж
д а н е т о (ако с т е о ти ш л и в болницата планирано) или веднага
след раж дането. За да осигурите д о с т а т ъ ч н о количество май
чино мляко за б е б е т о си, е добре да п о т ъ р с и т е 2 -4 дойки или
донори на майчино мляко. Т ъ р сете здрави жени, живеещи близо
до вас. Дори и да х р а н и те б е б е т о с ад ап ти ран о мляко, добавя
н е т о на малко кърма към х р ан ата му (дори и о т време на вре
ме) ще направи чудеса за р а з в и т и е т о и о б щ о то здраве на ваше
т о бебе. Никое изкуствено произведено ад ап ти ран о мляко не
може дори да се доближи до к а ч е с т в о т о на м айчината кърма!
Ако н я м а т е никаква друга възм ож ност, освен да х р а н и те бе
б е т о си с ад ап ти ран о мляко (дори о т време на време да му до
б а в я т е кърма), д о б а в я й те висококачествен п р о б и о т и к към
всяко шише ощ е о т са м о то начало.
456 | ч в т в ъ р т л ч л с т
Н о в о бебе в с е м е й с т в о т о с ь с С Х С П
К ърм енето е прекрасно! И все пак, в п ъ р в и те няколко седми

ци може да и м а т е възпалени зърна на гъ рд и те, к о и т о м о гат да
к ъ р в я т и да ви п р и ч и н я в а т болка, к о г а т о б е б е т о ги засуче.
Трябва п р о с т о да п р еж и веете т о з и к р а т ъ к период, т о й няма
да продължи дълго, зъ р н ата ви ще о зд р ав еят и къ р м ен ето ще
с т а н е п р и я тн о , отпускащ о и истинско удоволствие за вас. Ио-
в е ч е т о жени си сп о м н ят с то п л и чувства за периода, в к о й т о
са кърмили б е б е т а т а си, и казват, че не биха го пропуснали за
нищо на света!
М астит
М а с т и т ъ т е неразделна ч а с т о т к ъ р м ен ето . П о в е ч е т о кър

мещи майки го получават, и т о ч е с т о п ъ т и не само веднъж.
Ако м ай к ата получи м а с т и т , последното, к о е т о т р я б в а да на
прави, е да спре да кьрми! П родълж авайте да к ъ р м и т е б е б е т о
си с възпалената гърда, т ъ й к а т о т о в а е о т полза к а к т о за вас,
т а к а и за б ебето.
За вас: р ед о в н о т о изпразване на гъ р д а т а е о сн о в н о то лече
ние за м а с т и т . Не бива да о с т а в я т е м л як о то да за с т о я в а в
гъ р д и т е ви.
За б е б е т о - и н ф екц и ята о т гъ р д ата е един о т п ъ р в и те ме
т о д и на п р и р о д ат а да направи им унната му си сте м а по-здра
ва. Б е б е т а т а се р аж д ат с незряла имунна систем а, на к о я т о й
т р я б в а усъвърш енстване. С р ед ата приучава им унната с и с т е
ма на б е б е т о ви, к а т о я излага на обичайни п атоген и . М асти
т ъ т е безопасен начин за въвеждане на обичайни микроби в
т я л о т о на б еб ет о , за да се упражнява им ун ната му си стем а -
м л як о то о т вьзпалената гърда съдържа т е з и микроби в съче
т а н и я с а н т и т е л а и много други имунни ф ак то р и , к о и т о ще
взаи м о д ей ств ат с и м унната си стем а на б е б е т о и ще я научат
как да реагира на т я х .
Ч £ Т b h Р Т Л 4Ас I 457
Н ов о бебе в с е м е й с т в о т о със С ХС П
М аотш пуьт причинява много висока т е м п е р а т у р а на т я л о

т о . Това е о т същ ествено значение, макар че може да се окаже
тр у д н о за преборване! В исоката т е м п е р а т у р а помага на т я л о
т о да разбие блокаж ите в м л еч н и те жлези. С ученето на бебе
т о ще премахне т е з и блокажи. Всеки квалифициран х о м ео п ат
може да ви помогне к а к т о с т е м п е р а т у р а т а , т а к а и с м а с т и
т а . Прясно п р и го твен чай о т върба или п р о с т о аспирин също
ще ви п о м о гн ат да се сп р ав и те с високата тем п е р ату р а.
За м а с т и т обикновено се п р ед п и св ат ан т и б и о т и ц и . Сред
м еди ц ин ските специалисти обаче няма единно стан ови щ е за
т о в а дали т е д ей ств и те л н о пом агат. В аж ното е да отп уш и м
бло к и р ан и те млечни жлези, а в а ш е т о бебе може да направи
т о в а д о с т а успешно. Ако т р я б в а да в зе м а т е а н т и б и о т и ц и ,
продълж авайте да къ р м и те. Да, б е б е т о ви ще приема о т т е з и
а н т и б и о т и ц и , но в комбинация със смесица о т много за щ и т
ни имунни ф а к т о р и , съдърж ащ и се в к ъ р м а т а ви. К о г а т о
м а с т и т ъ т премине, в а ш е т о мляко ще възстанови нормалния
баланс в хран осм илателната си сте м а на б еб ето . Задълж ител
но в зем ай те п р о би о ти ц и и я ж т е голямо количество фермен
ти р ал и храни, д о к а т о с т е на а н т и б и о т и ч н о лечение.
В ъвеждане на тв ъ р д и храни
Х р ан ен и те с и зку ствен и млека б е б е т а т р я б в а да п р и е м а т

т в ъ р д и храни о т чети рим есечн а възраст. Б е б е т а т а на кърма
ч е с т о м о г а т да п о ч а к ат и до ш естм есечна въ зраст, освен ако
не са много гладни и не се налага да в ъ в ед ете т в ъ р д и т е храни
по-рано.
Т вър д и те храни следва да се въвеж д ат постепенно, к а т о се
започне о т съвсем малка порция дневно. О с тан ал и те хранения
т р я б в а да са кърма или обичай н ото ад ап ти ран о мляко с малко
добавен пробиотик, ако д е т е т о е на изкуствено хранене.
в
158 \ Ч Е Т В Ъ VТ А Ч А С Т
Н о в о бебе в с е м е й с т в о т о с ь с C X C J1
Преди да Въведеше кояшо и да е храна, особено за пърби п ъ т ,

прабеш е т е с т а за ч у в с т в и т е л н о с т . В зем е те капка о т съ
о т в е т н а т а храна (ако х р ан ата е тв ъ р д а, нам ачкайте я и й до
б а в е т е малко вода) и я слож ете о т в ъ т р е ш н а т а с т р а н а на бе
б е ш к а т а к и т к а . Н а п р а в е т е т е с т а преди лягане. О с т а в е т е
к ап к ата да изсъхне върху ко ж ата и б е б ето да заспи. На сутри н
т а п р о в е р е т е м я с т о т о , ако има зачервяване или сърбеж, из
б ягв ай те т е з и храна в продължение на няколко седмици и след
т о в а о п и т а й т е о т н о в о да я дадеше, Ако липсва реакция, въ
в еж д ай те х р ан ата п остеп ен н о, започвайки с много малко коли
ч е с т в о . Винаги п ровеж дай те т е с т а с храна, к о я т о е в съ щ о т о
състояние, в к о е т о щ е я д ав ате: например ако с м я т а т е да въ
в еж д ате сурови ж ълтъци, п р о в е д е те т е с т а със суров ж ълтък,
а не с цяло яйце или варено яйце.
Първа седмица:
• З а п о ч н е т е с домаш но п р и го тв ен бульон о т месо. За да на
п р а в и т е хубав бульон, в а р е т е на бавен огън парче месо с ко
кал (цяло пиле или половин пиле) в продължение на 2 -3 часа,
без да д о б авя те сол или к а к в о то и да е друго към в о д ата. По
същия начин м о ж е т е да п р и г о т в и т е и рибен бульон, к а т о
и зп о л звате цели риби или гръбнака, к о с т и т е и гл ави те о т
р и б а та. И зв ад ете к о с т и т е и м е с о т о и п р е ц е д е те бульона.
Той може да се замрази или да се съхранява в хладилника в
продължение на седмица. З а п о ч н е т е с 1 -2 супени лъжици
т о п ъ л месен бульон преди всяко кърмене. Винаги слагайте
д е т е т о на гъ р д ата само за награда/десерт, след к а т о е изпи
ло малко бульон о т ш и ш ето , о т лъжица или о т чашка. Кога-
т о б е б е т о започне да приема т о в а количество, п остепенно
го увеличете. Не използвайте продаВаните 6 магазина бульо
ни на прах и на кубчета; т е са изклю чително преработен и и
Ч Е Т В Ъ Р Т А Ч А С Т 459
Н о в о бебе в с е м е й с т в о т о с ъ с С Х С Л
пълни с вредни съ ставки . П илеш кият бульон е особено не

жен към стом аха. Не и згреб вай те м азни н ата о т бульон. За
б е б е т о е важно да я изяде.
• Д авай те на б е б ет о 1-2 чаени лъжички прясно изцеден зелен
чуков сок с малко т о п л а вода между храненията. Зап оч н ете
с ч и с т сок о т моркови, след седмица или малко повече опи
т а й т е да д о б ави те съвсем малко зеле, целина или маруля към
моркова. Н ап р авете т е с т за алергия, преди да в ъ в е д е те со
ка. Не д а в а й т е на б е б е т о никакви г о т о в и зеленчукови или
плодови. Б е б е т а т а м о г а т да п и я т само прясно изцедени /
вкъщи сокове. Тези сокове са н етр ай н и и следва да се изкон
сум ират до половин час след изцеж дането.
В т о р а седм ица:
• П родълж ете с п р ед и ш н и те храни, к а т о п о степ ен н о увели

ч а в а т е д н е в н и т е количества. З а п о ч н е те да д о б а в я те про-
б и о ти ч н и храни към месния бульон. Те ще оси гурят на бебе
т о ви полезни б актери и и лесно смилаеми хранителни веще
с т в а . З а п о ч н е т е с 1/2 чаена лъжичка п р о б и о ти ч н а храна
дневно и п о степ ен н о увеличавайте ко л и ч еств о то .
• И м а те избор между две възмож ности: домашно п риготвен а
суроватка ( о т о т ц е д е н о домашно кисело мляко) или сок о т
домаш но п р и го т в ен о кисело зеле или ф ерм ентирали зелен
чуци. П о в еч ет о б е б е т а много добре п о н асят к а к т о домаш
но п р и г о т в е н а т а суроватка, т а к а и зелевия сок. Н ап равете
т е с т а за п оносим ост на к о ж ата на б еб ето , преди да въведе
т е с у р о в а т к а т а или зелевия сок. Добре е да за п о ч н е т е еьс
суроватка о т козе мляко, т ъ й к а т о в п о в е ч е то случаи т о се
понася по-лесно о т кр авето . Ако с у р о в а т к а т а се приема доб
ре, о п и т а й т е да в ъ в ед ете неизцедено кисело мляко. Започ
н е т е с 1/2 чаена лъжичка дневно и п остеп ен н о увеличавайте
460 I Ч К Т В Ъ Р Т А ЧАС т
глоба количество. Ако ки селото мляко се понася добре и вие

с т е в процес на п о степ ен н о увеличаване на д н е в н о то коли
ч е с т в о о т него, в ъ в ед ете заквасена см етана, ферм ентирала
със закваска за кисело мляко.
• З а п о ч н е т е да п р и г о т в я т е зеленчукова супа или пю ре о т
обелени, п о ч и стен и и добре сварени зеленчуци. В а р е т е ги
във вашия домашно п р и го тв ен бульон, без да д о б а в я те сол
или какВ ото и да било друго. И зползвайте несъдържащи ни
ш е с т е зеленчуци - без к а р то ф и , сладки к а р то ф и и пащър-
нак. Подходящи са м о р к о ви те, т и к в и ч к и т е , п р азъ т, лукът,
ч есъ н ъ т, б р о ко л и те и карф и ол ъ т (б ел ете и п о ч и с т в а й т е
о т с е м к и т е т и к в и ч к и т е ) . В а р е т е зел ен ч уц и те, д о к а т о
о м е к н ат съвсем, о хлад ете ги и ги п аеи р ай те заедно с малко
е с т е с т в е н а мазнина, к а т о и зб и р ате о т : една чаена лъжичка
к а к в а т о и да е ж и во ти н ска мазнина (свинска, телеш ка, аг
нешка, п атеш ка, гъша, пилешка и т .н .), една чаена лъжичка
кокосово масло, една чаена лъжичка сту д ен о пресован зех
т и н , 5 капки масло о т дроб на тр еск а, една чаена лъжичка ги
(направено о т вас о т органично масло) или една чаена лъ
жичка сурово органично масло (неподсолено!). Д ав ай те на
б е б е т о различни масла в различните дни. К огато суп ата или
п ю р е т о се о х л ад ят до тел е сн а т е м п е р а т у р а (п р о в е р е т е
т е м п е р а т у р а т а , к а т о слож и те малко пюре на к и т к а т а си),
д о б а ве те една чаена лъжичка домашно п ри готвен о органич
но кисело мляко. Зап о ч н ете с 2 -4 чаени лъжички о т т а з и су
па или т о в а пю ре дневно и п остеп ен н о увеличавайте коли
ч е с т в о т о . В н ач ал о то п ю р е т о да е по-рядко и п остеп ен н о
увеличавайте г ъ с т о т а т а му.
Ч Е Т В Ъ Р Т А Ч А С Т \ 461
Н о в о б е б е в с е м е й с т в о т о с ъ с C X C I1
Т рет а седм ица:
• П родълж ете с п р ед и ш н и те храни.

• Зап оч н ете да д о б авяте сварено меса (варени дълго време във
вода и след т о в а пасирани) към зеленчуковите супи и пю ре
т а на б еб ето . Зап оч н ете с малко парченце органично пиле и
п о степ ен н о увеличавайте ко л и ч еств о то . Слагайте м е со то
и к о ж а т а о т к р и л ата, б у т ч е т а т а и т я л о т о и д о б авя й те ,
малко количество о т б ял ото месо (гърд и те) - кож ата, чер
в е н о т о месо и м азн и те п а р ч е та са най-ценни за в аш е то бе
бе. След о р ган и чн о то пилешко в ъ в е д е т е и други меса (най-
добре съдърж ащ и те ж елати н меса около к о с т и т е и с т а в и
т е ) , добре сварени във вода. Най-подходящи са м есата, кои
т о с т е използвали за св ар я ван ето на месния бульон: добре
сварени и пълни с желатин. К огато п р и г о т в я т е бульона, сва
р е т е и парче дроб заедно с м е с а т а и к о с т и т е . К огато уври,
п аси рай те го с малко месен бульон и го п рокарайте през цед
ка. Запазете см еста в хладилника и я д обавяйте към бебешки
т е храни (около 1 чаена лъжичка на порция) заедно с м есата.
• Не заб р авяй те редовно да в а р и т е рибен бульон и да д а в а т е
на б е б е т о сварена риба със зеленчуковите п ю р е т а и супи.
К о гато п аси р ате р и бата, важно е да слагате и к о ж ата заед
но с м есо то , т ъ й к а т о т я съдържа много полезни за в аш е то
б е б е т о хран и телн и вещ еств а. Е т о защ о е много важно да
о б е з к о с т и т е р и б ата, преди да я св ар и те.
• Лко б е б е т о ви е на ад ап ти ран о мляко, продълж авайте да за
м е с т в а т е и зк у с т в е н а та храна със супи и п ю р е т а о т зелен
чуци и месо/риба. Ако к ъ р м и т е, п ро д ъ л ж ете с к ъ р м а т а за
д е с е р т след всяко хранене.
• Увеличавайте к о л и ч е ств о то на домашно п р и г о т в е н о т о ки
село мляко и д ом аш н ата заквасена см етан а до 1-2 чаени лъ
жички с всяко ядене. П родължавайте да д о б авяте една чаена
462 I Ч Е Т Н Ь Р Т А Ч А С Т
Н о в о б е б е 6 с е м е й с т в о т о с ъ с СХС11
лъжичка зелев сок към суп и те и задуш ените ясти я. В ъведете

зряло авокадо, започвайки с по една чаена лъжичка към зелен
ч у ко в о то пюре. П остеп ен но увеличете ко л и ч еств о то .
Ч ет въ р т а и п ет а сед м и ц а
• П родълж ете с въвед ен и те досега храни.

• З ап о ч н ете да д о б а в я те органичен яйчен ж ъ л т ъ к към зелен
ч у ко в о то пюре. Н ап равете т е с т а за ч у в с т в и т е л н о с т , пре
ди да дадеше суров ж ълтък. Зап оч н ете с една чаена лъжичка
суров ж ъ л тъ к дневно. Н аблю давайте дали има реакция. Ако
няма, п о степ ен н о увеличавайте к о л и ч е с т в о т о на суровия
ж ъ л тъ к и зап о ч н ете да го п риб авяте към всяка купичка супа
или зеленчуково пюре.
• Ако в ъ в ед ен и т е до м о м е н т а храни се п о н а с я т добре, опи
т а й т е да д а д е т е малко сварена ябълка к а т о ябълково пю
ре - о б ел ете и п о ч и с т е т е о т сем к и те зрели ябълки и ги за
д у ш ете с малко вода, д о к а т о ом екн ат. Щом се св ар ят, доба
в е т е кокосово масло или ги. Това ябълково пюре може да из
държи 6 хладилника поне една седмица, а м о ж ете и да го зам
р а зи т е . З а гр е й те го до телесн а т е м п е р а т у р а (или поне до
стайн а), преди да го д а д е т е на б еб ето . Зап о ч н ете с няколко
чаени лъжички дневно. Н аблю давайте за реакция, например
редки изпражнения. Ако няма реакция, п о степ ен н о увелича
в а й т е к о л и ч е ст в о т о . Не използвайте микровълнови фурни
за подгряване или за го тв ен е, т ъ й к а т о т е разруш ават хра
н а т а . П олзвайте обикновена готварска печка, за да п р и то п -
л я т е хран ата. Ябълковото пюре може да се стоп ли , к а т о го
слож ите заедно със съда, в к о й т о се намира, 6 гореща вода.
Ч Е Т В Ъ Р Т А Ч А С Т 463
Н о в о бебе Ь с е м е й с т в о т о с ъ с С Х С П
Ш ест а и седм а сед м и ц а
• П родълж ете с досега въвед ен и те храни.

• У величавайте к о л и ч е с т в о т о на домашно п р и г о т в е н о т о кисе
ло мляко или заквасена см етан а до 3 чаени лъжички с Всяко яде
не. М о ж ете да п о ч н е т е да го д о б а в я те към сока и в о д а т а на
беб ето .
• П остеп ен н о у вел и чете к о л и ч е с т в о т о на су р о в и те ж ъ лтъ ци
на два ж ъ лтъ ка дневно, добавени към суп ата или ч а ш и т е м е
сен бульон на б е б е т о . У величете к о л и ч е с т в о т о на м е с о т о ,
особено на ж елати н съ дъ рж ащ и те меса около с т а в и т е и кос
т и т е (добре сварени във вода).
• С п р е т е а д а п т и р а н о т о мляко. Ако к ъ р м и т е , п р о д ъ л ж ете с
кърм енето.
О ш а и д ев ет а сед м и ц а
• П родълж ете с досега въвед ен и те храни.

• Д обавете палачинки с брашно о т ядки ( о т бадеми или лешни
ци), тиквички (белени и пасирани) и яйца, к а т о за начало дава
т е една малка палачинка дневно и п остеп ен н о увеличавате ко
л и ч е с т в о т о . М зпърж вайте ги леко в ги, кокосово масло или
к а к в ат о и да е ж и вотин ска мазнина (к о я т о с т е добили сами
о т пресни меса).
• У величете к о л и ч е с т в о т о на прясно и зц еден и те сокове. Доба
в я й т е малко кисело мляко към сок овете. О п и т а й т е да добави
т е малко прясна ябълка към сока.
• Д обавете сурови зеленчуци, започвайки с маруля и обелена крас
тав и ц а (пасирана и добавена към суп ата или зеленчуковото пю
ре) . В началото д а й те малко количество и постепенно го увели
чавайте, ако се понася добре. След к а т о т е з и два зеленчука вече
се п р и ем ат о т организма, постепенно добавяйте и други суро
ви зеленчуци: морков, целина, меко зеле и т .н ., фино нарязани.
Н о в о бебе в с е м е й с т в о т о със С Х С П
А есет а и след ва щ и сед м и ц и
• П родълж ете с въвед ен и те до м о м е н та храни.

• О п и т а й т е да дадеше на б е б е т о малко бъркани яйца (или ом
л е т ) с много сурово масло, ж и в о ти н ск а мазнина, кокосово
масло или ги. С ер ви рай те му ги с авокадо и сурови или варени
зеленчуци.
• П р о б в ай те да дадеш е малко зряла сурова ябълка без обелка.
О п и т а й т е малко добре узрели банани (ж ълти с кафяви т о -
чици по к о р а т а ). П л од овете т р я б в а да се д а в а т на б е б е т о
между храненията, а не заедно с м есата.
• В ъвед ете прасна извара, п риготвен а о т вас ( о т в а ш е т о до
машно кисело мляко), к а т о зап о ч н ете с малко количество и
п о степ ен н о го увеличавате. За да н ап р ав и те домашна изва
ра, и зси п ете ки селото мляко в голяма купа с гореща вода, до-
к а т о т о не се о т д ел и о т с у р о в а т к а т а на т о п к и . С лож ете
тен зу х в голяма купа, и зс и п е т е ки село то мляко в ъ т р е , за
в ъ р ж е т е ъ гл и те на тензуха един за друг и о с т а в е т е да виси
в продължение на 8 часа (през н о щ т а е много подходящо).
М о ж ете да д о б а в я те т а з и извара към я с т и я т а на б е б е т о
или да му я д а в а т е к а т о д е с е р т с малко мед.
• О п и т а й т е да и зп еч ете хляб според р е ц е п т и т е в т а з и кни
га. З а п о ч н е т е с малко парченце хляб и п о степ ен н о увелича
в а й т е ко л и ч еств о то .
• К о гато б е б е т о ви премине на п ълната д и е т а за GAPS, може
т е да за п о ч н е т е да д о б а в я те малки коли чества натурална
сол към х р ан ата. Това означава, че вече няма да е нужно да
г о т в и т е на б е б е т о отд елн о, а м о ж ете да използвате бульо
на и д ругите храни според д и е т а т а , к о и т о с т е приготвили
за ц ял о то сем ейство.
Ч Е Т В Ъ Р Т А Ч А С Т | 465
Може да се наложи да в ъ в е д е те някои о т х р а н и те по-късно,
о т к о л к о т о е предвидено в т а з и програма в зав и си м о ст о т
ч у в с т в и т е л н о с т т а на в а ш е т о д е т е . Н ай-показателни са из
п раж ненията на б еб ето , ако т о получи редки изпражнения или
запек, означава, че не е г о т о в о за н о в а т а храна. И зклю чете я
о т д и е т а т а , и зчакай те няколко седмици, след т о в а о п и т а й т е
да я в ъ в ед ет е о т н о в о . Друга ч е с т о срещана реакция е обрив по
к о ж ат а или възпаляване на екзем ата.
Д о к ат о к ъ р м и т е б е б е то , б ъ д е т е спокойна и уверена, т ъ й
к а т о б е б е т а т а са к а т о б ар о м етр и - т е у сещ ат всяка т р е в о
га, дори и да не е изказана, и р еа ги р а т на нея. Ако о тк а зва даде
на храна в т о з и м о м ен т, о п и т а й т е след час или на следващия
ден. И зби рай те та к и в а м ом ен ти о т деня, в к о и т о не б ъ р за те
и м о ж е т е да с т е спокойни и щ астливи. Още о т началото при
е м е т е с усмивка прекрасн ата б ъркоти я, свързана с х р ан ен ето
на б е б е т о - слагайте парче мушама на пода под с т о л ч е т о на
б е б е т о и не се т р е в о ж е т е накъде хвърчи хран ата. Винаги дръ
ж т е при себе си две лъжици: д а й т е е д н а т а на б е б ето и му поз
в о л е т е да прави с нея ка к в о то си иска. Д р ъ ж те в т о р а т а лъжи
ца и я използвайте за хранене на д е т е т о . С в р е м е т о т о ще се
научи да използва с в о я та лъжица правилно.
Е т а п ъ т на кърмене е толкова кратък: наслаждавайте му се,
д о к а т о м ож ете!
Освен храненето
Освен о т хранене в а ш е т о бебе се нуждае о т л ю б овта и внима

н и е т о ви, о т ежедневни разходки на ч и с т Въздух и о т д о с т а
т ъ ч н о сън. Нищо друго! Никакви ваксини, т е с т о в е , ненужни
посещения при лекари и никакви химикали.
За повече информация о т н о с н о вакси н и те п р о ч е т е т е съ
о т в е т н а т а глава. Б е б е т а т а в с е м е й с т в а т а с GAPS не бива да
466
се ваксинираш, gokamo не р а зв и я т силна имунна си стем а и до
бри физически и комуникационни умения. Това означава никак
ви ваксини, д о к а т о д е т е т о не навърши 3 -5 години. Дори и на
т а з и въ зр аст, ако се налага да се бие ваксина на д е т е т о , т р я б
ва да с т е сигурни, че т о е напълно здраво и в добро състоян и е
по време на ваксинацията. П ои ск ай те да в и д и т е списъка със
с ъ с т а в к и т е на ваксината и н а с т о я в а й т е да ви се об ясн ят. Из
б я гв а й т е комбинирани ваксини. Т ъ р с е т е а л т е р н а т и в и само
срещу една болест.
И зб ягвай те всякакви химикали в г р и ж и те за б еб ето ! Няма
нужда о т козм етика, дори о т так ава, к о я т о п р етен д и р а да е
натурална. Не е необходимо б е б е т а т а да се к ъ п я т със сапун
или шампоан. Ч и с т а т а т о п л а вода е всичко, о т к о е т о се нуж
д а я т . С апуните о т м и в а т з а щ и т н и т е мазнини о т бебеш ката
кожа и я и зл агат на изсушаване и н аш естви я на п атоген и . Из
п олзвайте кокосово масло, зех ти н , домашно кисело мляко и ке-
фир за з о н а т а на п ъ п ч ето или върху изсъхнала кожа.
С т а р а й т е се в дома ви да има к о л к о то може по-малко хими
кали. И зползвайте вода и о ц е т , за да п о ч и с т в а т е к ъ щ а та си,
и зползвай те натурални биоразградими перилни п р е п а р а ти и
м и й т е с ъ д о в е т е на б е б е т о на ръка (к а т о о т м и в а т е сапуна
много с т а р а т е л н о ). През п ъ р в а т а година о т ж и в о т а на бебе
т о не р е м о н т и р а й т е к ъ щ а та си и не купувайте нови мебели,
нови купени и т .н . Тези неща в к ар в ат кут вредни химикали в до-
'ма, к о и т о м о г а т да н ав р ед ят на р а з в и т и е т о на в а ш е т о бебе.
И збягвайте да в о д и т е б е б е т о на токсичн и м е с т а к а т о хлори
рани плувни басейни, търговски ц е н тр о в е и болници. Не позво
л я в а й т е на никого да пуши около него или да използва преко
мерни коли чества парфюм.
И зползвайте е с т е с т в е н и завивки за б еб ето . У ви й те м а т р а
ка му 6 найлон: ако у р и н ата попадне в съ врем ен н ите м атр ац и
(особено ако са с т а р и , останали о т по-голямо д е т е ), т я може
да реагира c м и кр о б и те и хи м ичните съставки на м атр ака и да
изпуска то кси ч н и газове (осн овн ата причина за синдрома на
внезап ната с м ъ р т при б е б е т а т а ).
Изобщо, п ом ислете за т о в а , на какви химикали, радиация или
други оп асн ости о т околн ата среда може да е изложено ваше
т о бебе и ги избягвайте.
А вие?
Досега говорихме за т о в а , о т к о е т о се нуждае б е б ето ви. И все

пак не бива да забравяме за в аш и те нужди! В аш ето съкровищ е
ще внесе в ж и в о т а ви безсънни нощи, физическо и зтощ ен и е,
ум орителни посещ ения о т далечни роднини, ч и стен е, пране,
г о т в е н е и ред други неща. Важно е да п ланирате помощ пред
вари телн о, особено през п ъ р в и т е няколко месеца, к о г а т о сс
в ъ зст а н о в я в а т е о т раж дането. Например, ако възлож и те па
заруван ето и ч и с т е н е т о на друг член о т с е м е й с т в о т о или на
п ри ятел , т о в а може много да ви облекчи. Ако се о п и т в а т е да
в ъ р ш и те т в ъ р д е много раб ота, д о к а т о се гри ж и те за б е б е т о
си, н и т о един о т двама ви няма да се наслаждава на т о в а пре
живяване. У м орен ият р о д и т е л рядко е еф е к ти в ен р о д и тел .
Освен т о в а с т р е с ь т и у м ората м о г а т да с п р а т к ъ р м ата ви. И
т а к а , използвайте всяка възм ож ност да си п очи вате, дори и да
с т е заобиколени о т купища раб о та. И зследванията в т а з и на
сока п о казват, че няколко малки почивки през деня са п о ч т и
два п ъ т и п о-еф ективно о т една дълга почивка. Д рем вай те си
два-три п ъ т и дневно - т о в а ще е о т огромна полза! П ревърне
т е т о в а в правило - к о г а т о б е б е т о спи, с п е т е и вие.
Д о к ато к ъ р м и т е б еб ето , не заб равяй те да се х р а н и те мно
го добре. Щом т р я б в а да п рои звеж дате качествен а кърма за
б е б е т о си, т р я б в а да я д е т с качествен а храна. П родълж ете с
п ъ л н ата д и е т а за GAPS с големи коли чества ж и вотин ски маз-
468
h u h u , ф ерм ентирали храни и висококачествен п р о теи н о т ме
са, риби и черен дроб. К акто и по време на б р ем е н н о стта , про
дълж ете да избягвате всякакъв к о н т а к т е токсин и , т ъ й к а т о
всичко, попаднало в к р ъ в т а ви, попада и в кърм ата.
Д о б р а т а храна и ч е с т и т е редовни к р а т к и почивки щ е ви
позволят не само да о ц ел еете през т о з и период на д е т е т о , ио
и да му се наслаждавате. А т р я б в а да му се наслаждавате, защо-
т о е т ъ й кратък!
Заключение
Сигурна съм, че много хора ще се съгласят с мене, че ражда
н е т о и о т гл еж д ан ет о на д е ц а т а ни е най-значимото и най-пре
к р а сн о т о нещо, к о е т о някога сме правили в ж и в о т а си. Да да
деш ж и в о т на друго човешко същ ество, след т о в а нежно да го
водиш и да го възп итаваш как да оцелява в т о з и с в я т и да на
правиш най -доброто о т него е ч е с т , вълнуващо приключение
и огром но п о сти ж ен и е! Ж изненоважно е да започнем целия
процес правилно, да положим солидни основи на зд р ав ето . На
дявам се, че т а з и ч а с т о т к н и гата ще ви помогне да с т а н е т е
успешни, щ астливи и горди родители!
Избрана библиография
Към р о д и т е л и т е на дец а с а у т и з ъ м - о т в о р е н о писм о
в ъ вед ен и е
1. The International Autism Research Centre, w w w .gncl.org.
2. Centre fo r Disease C ontrol (CDC), April, 2000. "Prevalence o f Autism in Brick
Township. New Jersey, 1998: Community Report” available on the CDC web-site,
http:/V\\ww.cdc,gov/nceh/progragramstfddb/dd/repon.htni.
3. Testimony o n April 25, 2001 before the US House o f Representatives Committee
on Governmental Reform by James J. Bradstrceet, M.D., director o f research for
the International Autism Research Centre.
1 22™ Annual Report to Congress on the Implementation o f the Individuals w ith
Disabilities Education A cl Table A A U . “ Number and Change in Number o f
Children Ages, pp. 6-21, Served Under IDEA, Part B
5. Absolon CM at al. Psychological disturbance in atopic eczema: the extent o f the
problem in school-aged children. BrJDermatology, V ol 137(2), 1997, pp. 24105.
6. Edelson SM and Rimland B. Treating autism. Parent stories o f hope and success.
2003- Published by Autism Research Institute.
7. Rimland B. New- hope fo r safe and effective treatments for autism. Autism
Research Review In tern a tio n a l 8:3, 1994.
8. Schauss A. N utrition and behaviour. J A p p N u tr, V ol 35,1983, p. 30-5.
9. Shaw W. Biological Treatments fo r Autism and PDD. 2002. ISBN 09661238-0-6
10. Warren RP et al. Tmmunogenctic studies in autism and related disorders.
M olecular a n d Chem ical Neuropathology. 1996, 28, pp. 77-81.
11. World Health Organisation. The World Health Report 2001 - Mental Health: New
Understanding, New Hope. See w ww .who.int/whr/ 2001/
Всички б о л е с т и з а п о ч в а т в х р а н о с м и л а т е л н а т а с и с т е м а
( Ч а с т 1: Глава 1)
1. Baranovski A, Kondrashina К. Colonic dysbacteriosis and dysbiosis. Saint Petersburg
Press, 2002.
2. Baruk H. 1978. Psychoses o f digestive origins. In: I lemmings and Hemmings (eds),
Biological Basis o f Schizophrenia. Lancaster MTP Press. Coleman M. Gillberg C,
1985. The Biology o f Autistic Syndromes. Praegcr. NY.
3. Cade R et al. Autism and schizophrenia: intestinal disorders. N u tritio n a l Neuro
science, March 2000.
4. Crook W. The yeast connection. 1986.Vintage Books
5. Dohan И ;. Is celiac disease a clue to pathogenesis o f schizophrenia? M ental Hygi
ene , 1969; 53: 525-529.
6. Horvath K, Papadimitriou JC, Rabsztyn A et al. Gastrointestinal abnormalities in
children w ith autism.Journal ofPaediatrics, 19-99; 135: 559-563.
7. Kawashima И ct al. Detection and sequencing o f measles virus from peripheral
mononuclear cells from patients w ith inflammatory bowel disease. Dig Dis Set,
2000 Apr; 45(4): 723-9.
8. Maki M, Collin P. Coeliac disease. Lancet, 1997; 349:1755-9 IE:
9. McCandless J. Children w ith starving brains. A medical treatment guide for autism
spectrum disorder. 2003. Bramble books.
10. McGinnis т а . Mercury and autistic gut disease. E nviro n m en ta l H ealth Perspectives,
109(7): A303-304 (2001).
11. Melmed FD, Scheneider CK, Fabes RA et al. Metabolic markers and gastrointestinal
symptoms in children w ith autism and related disorders.J P a e d ia tr Gastroenterol
Nuirt 2000; 31 (Suppl 2): $31-
12. Reichelt K1 et al. Probable aetiology and possible treatment o f childhood autism.
B ra in D ysfunct, 4: 308-319,1991.
13. Seeley, Stephens, Tate. Anatomy and Physiology. 1992. Second edition. Mosby Year
Book.
14. The Internationa Autism Research Centre, www.gnd.org.
15. Torrente F et al. Enteropathy w ith T-cell infiltration and epithelial IgG deposition
in autism. M olecular Psychiatry, 2002; 7: 375-382.
16. Vorobiev АЛ, Nesvizski UV. Human m jcroflora and im m unity. Review.
(Russian) Sovrem etm ie P roblem ! Altergologii, Klinicbeskoi Im m unologii l
In m u n o fa rm a co lo g tt, M. 1997, pp. 137-141.
17. Vorobiev AA, Pak SG et al. Dysbacteriosis in children. A textbook for doctors and
medical students (Russian), M, “ K M K Lt” , 1998, ISBN 587317-049-5.
18. Wakefield AJ, Anthony A et al. Enterocolitis in children w ith developmental
disorders. AIA Journal, Autumn 2001.
19. Wakefield AJ, Murch SH, Anthony A et al. Ileal-lymphoid-nodular hyperplasia, non
specific colitis and pervasive developmental disorder in children. Lancet, 1998;
351:637-41.
20. Wakefield AJ and Montgomery SM. Autism, viral infection and measles, mumps,
rubella vaccination. Israeli M edical A ssociation Journal, 1999; 1:183-187.
21. Walker-Smith JA. Autism, inflammatory bowel disease and MMR vaccine. Lancet,
1998: 351: 1356-57.13.251.
471
К о р е н и т е н а д ъ р в о т о ( Ч а с т 1: Глава 2)
И м у н н а т а с и с т е м а ( Ч а с т 1: Глава 3)
1. Alan Jones V, Shorthouse М. Workman Е, H unter JO. Food intolerance «and the
irritable bowel, lancet, 1982. 633-634.
2. Anthony H, Birtwistle S, Eaton K, MaberlyJ. Environmental Medicine in Clinical
Practice. BSAENM Publications 1997.
3. Balsari А, СессагеШ A, D ubini F, Fesce E, Poli G. The faecal microbial population
in the irritable bowel syndrome. Micwbiologica, 1992, 5,183-194.
4. Baranovski A, Kondrashina E. Colonic dysbacteriosis and dysbiosis. Saint Petersburg
Press. 2002.
5. Comi AM at al. Familial clustering o f autoimmune disorders and evaluation o f
medical risk factors in autism ./owr Child Neurol, 1999J u n ; 14(6): 338-94.
6. Cummings JH, Macfarlane GT (1997). Hole o f intestinal bacteria in nutrient
metabolism. (Review) (104 rtfs).Jo u rn a l o f P arenteral &Enteral N utrition. 1997,
21(6): 357-4>5.
7. Cummings JH. Macfarlane GT (1997). Colonic Microflora: N utrition and Health.
N utrition. 1997; vol.13, No. 5, 476-478.
8. Cummings JH (1984). Colonic absorption: the importance o f short chain fatty
acids in man. (Review) (95refs). Scandinavian Jo u rn a l o f Gastroenterology -
Supplement. 93: 89-99,1984.
9. Cimningham-Rundles S, AhnTe S, Bengmark S, Johann-Liang R, Marshall F. Metakis L,
Califano C. Dunn AM. Grassey C, Hinds G. Cervia J, (2000). Probiotics and immune
response. A im rican Journal o f Gastroenterology, 95 (1 Suppl): S22-5.2000 Jan.
10. D’Eufemia P, Celli M?Finocchiaro R et al. 1996. Abnormal intestinal permeability in
children w ith autism. Acta P ediatr 1996:85:1076-79-
11. Finegold SM. Sutter VL. Mathisen GE (1983). Normal indigenous intestinal flora
in “ Human intestinal flora in health and disease” (Hentges 1)J, ed), pp. 3-31-
Academic Press, London. UK.
12. Fuller R. Probiotics in man and anim als./ Appl Bacieriol , 1989; 66: 365-78.
13. Furlano Rl, Anthony A, Day R et al. Colonic CD8 and gamma delta T-cell infiltration
w ith epithelial damage in children w ith autism J Pediatr, 2001; 138: 366-72.
14. Ferrari P et al. Immune status in infantile autism: correlation between the immune
status, autistic symptoms and levels o f serotonin. Encephale, 14:339-344,1988.
15. Guarino A. Canani RB, Spagnuoio MI, Albano F, DiBenedetto L (1997). Oral
bacterial therapy reduces the duration o f symptoms and o f visceral excretions
in children w ith m ild diarrhoea. Jo u rn a l o f P aediatric Gastroenterology a n d
N utrition, 25(5): 516-9, 1997 Nov.
16. Gupta S at al. Dysrcgulated immune system in children w ith autism. Beneficial
effects o f intravenous immune globulin in autistic characteristics. A u t i m Develop
Dis, 26:439-452,1996.
472
17. Gupta S. Immunological treatments fo r autism. ] A utism D ev Disord, 2000 Oct;
30(5): 475-9-
18. Krasnogolovez VN. Colonic dysbacteriosis. - M: Medicina, 1989.
19. McCandless J. Children w ith starving brains. Л medical treatment guide fo r autism
20. McLaren Howard J. Intestinal dysbiosis. Complementary Therapies. M ed 1993; 1:
153.
21. Petrovskaja VG, Marko OP. Human microflora in norm and pathology. M: Medicina,
1976.
22. Pimentel M. at al. Study links intestinal bacteria to Irritable Bowel Syndrome. The
Am erican Jo u rn a l o f Gastroenterology, December, 2000.
23. Plioplys AV at al. lym phocyte function in autism and Rett syndrome.
Neuropsychobiology 7:1 2-16,1994.
24. Reichelt KL et al (1994). Increased levels o f antibodies to food proteins in Downs
syndrome. Acta P aediatJapon. 36:489-492.
25. Roberfroid MB. Bornet V, Bouley C, Cummings JI1 (1995). Colonic microflora:
nu tritio n and health. Summary and conclusions o f an International Life Sciences
Institute (ILS1) [Kurope] workshop held in Barcelona, Spain. [Review] [33 refs].
N u tritio n Reviews. 53(5): 127-30,1995 May.
26. Singh V. Neuro-immunopathogenesis in autism. 2001. New' foundations o f
Biology. Berczi 1 8c Gorczynski RM (eds) Elsevier Science B.V, pp. 447—458.
27. Singh V at al. Changes in soluble interleukin-2, interleukin-2 rector. T8 antigen,
and interleukin-! in the serum o f autistic children. Clin Im m u n o lIm m u n o p a tb , 61:
448-455,1991.
28. Singh V ct al. Immunodiagnosis and immunotherapy in autistic children. Ann NY
AcadSci, 540: 602-604,1988.
29. Singh V at al. Antibodies to myelin basic protein in children w ith autistic behaviour.
B rain Behav Im m u n ity, 7:9 7 —103,1993.
30. Singh V et al. Serological association o f measles virus and human heipesvirus-6
w ith brain autoantibodics in autism. C linical Im m unology a n d Im m unopathology.
1998:89; Т05-Ю 8.
31 • Shaw W. Biological Treatments for Autism and PDD. 2002. ISBN 09661238-0-6
32. Stubbs FGat al. Depresed lymphocyte responsiveness in autistic children J A u lis m
C hild Schizophr, 7: 49-55,1977.
33. Sullivan NM, Mills DC. Ricmann HP, Am on SS. Inhibitions o f growth o f Clostridium
botulinum by intestinal mieroflora isolated from healthy infants. M icrobial Ecology’
in Health a n d Disease, 1988; 1:179-92.
34. Swedsinski A at al. Mucosal flora in inflammatory bowel disease. 2001. PMID.
1781279 PubMed.
35. Tabolin VA, Bclmcr SV. Gasilina TV, Muhina UG, Korneva TJ. Rational therapy o f
intestinal dysbacteriosis in children. - M.: Medicina, 1998.
36. The International Autism Research Centre, www.gnd.org
37. Vorobiev AA, Nesvizski UV. (1997). Human m icroflora and immunity. Review-
(Russian), Sovremennie Problemi Allergologii, KJinicheskoi Immutiologii
Imtnunofannacologii. - M.} 1997. c. 137-141.
38. Vorobiev AA, Pale SG et al (1998). Dysbacteriosis in child ren. Л textbook fo r doctors
and medical students.(Russian). M: “ KMKLt.", 1998. ISBN 5-87317-049-5.
39. Warren R et al. Immune abnormalities in patients w ith autism, j Autism Develop
Dis, 16,189-197,1986.
40. Warren PP at al. Reduced natural k ille r cell activity in a u tis m ./ Am Acad Child
Phychol, 26:333-335,1987.
41. Warren R. et al. Im m unoglobulin A deficienqr in a subset o f autistic subjects./
Autism Develop Dis, 27:187-192,1997.
42. Waizman A et al. Abnormal immune response to brain tissue antigen in the
syndrome o f autism. AmJ Psychiatry, 139:1462-1465,1982.
43. Wilson K, Moore L Patel M. Permoad P. Suppression o f potential pathogens by
a defined colonic micro 11ora. Microbial Ecology in Health and Disease. 1988; 1:
237-43.
44. Yasui H; Shida K, Matsuzaki T, Yokokuta T. (1999). Im munomodulatory function o f
lactic acid bacteria. (Review') (28 refs), Antonie van Leenwenhoek. 76(1-4): 38309.
1999,Jul-Nov.
45. Yonk LJ et al. D 4 + per T cell depression in autism. Immunol Lett 35: 341-346,
1990.
К а к в о м о ж е д а у в р е д и ч р е в н а т а ф л о р а ( Ч а с т 1: Гл ава 4 )
О п о р т ю н и с т и ч н а т а ф л ора ( Ч а с т 1: Гл ава 5 )
В р ъ з к а т а х р ан о см и л ате л н а с и с т е м а - м о з ъ к ( Ч а с т 1: Глава
6) С е м е й с т в а т а ( Ч а с т 1: Глава 7)
1. Anthony Н, Birtwistle S, Baton К, Mabcrly J. Environmental Medicine in Clinical
Practice. BSAENM Publications, 1997.
2. Baranovski A, Kondrashina E. Colonic dysbacteriosis and dysbiosis. Saint Petersburg
Press. 2002.
3. Bjarnason I et al. Intestinal permeability, an overview. (Review). Gastroenterology,
1995; 108:1566-81.
4. Bolte ER, (1998). Autism and Clostridium tetani. Medical Hypothesis, 51(2): 133—
144.
5. Campbell I I , Postgate SR. Classification o f the spore-forming sulphate-reducing
bacteria. Bacteriological Reviews, 1965.29, 359-363.
6. Capel ID et al. The effect o f prolonged oral contraceptive steroid use on erytlirocytc
glutathione peroxidase a c tiv ity ./ Steroid Biocbem 1981; 14: 729-732.
474
7. Coleman M, Gillberg C. 1985. The Biology o f Autistic Syndromes. Praeger NY.
8. Crook W. The yeast connection. 1986. Vintage Books.
9. I)e Boissieu D et al. Small-bowel bacterial overgrowth in children w ith chronic
diarrhoea, abdominal pain o r boih.JPaediatr 1996; 128; 203-7.
10. D'Eufemia P, C elliM , Finocchiaro Ret al. 1996. Abnormal intestinal permeability in
children w ith autism. ActaPediatr 1996:85:1076-79-
11. Dunne C, Murphy 1., Flynn S. O M ahony I4> O’Halloran S, Feeney M, Morissey D,
Thornton G, Fitzerald G, Daly C, Kiely B, Quigley HM, O ’Sullivan GC, Shanahan F,
Collins JK. 1999. Probiotics: from myth to reality. Demonstration o f functionality
in animal models o f disease and in human clinical trials. (Review)(79 refs). Antonie
van Leenwenhock. 76(104): 279-92,1999, Jul-N ov.
12. Eaton K K Sugars in food intolerance and abnormal gut ferm entation../M rtrA feJ
1992; 3: 295-301.
13. Edelson SB, Cantor DS. Autism: xcnobiotic influences. Toxicol bid Health, 1998;
14(4): 553-563.
14. Fallicrs C. Oral contraceptives and allergy. Lancet 1974; part 2: 515.
15. Gardner M IG (1994). Absorption o f intact proteins and peptides. In: Physiology o f
the Gastrointestinal Tract, 3 cdn. Chapter 53, pp 1795-1820. NY: Raven Press.
16. Gibson GR, Roberfroid MB (1999) Colonic Microbiota, N utrition and Health.
K luw cr Academic Publishers. Dodrecht.
17. Gobbi G et al (1992) Coeliac disease, epilepsy and cerebral calcifications. Lancet
340:439-443.
18. Grant E. The contraceptive p ill: its relation to allergy and illness. Nutrition and
Health 1983; 2: 33-10.
19. Howard J. The “ autobrewery" s yn d ro m e ./ NutrMed 1991; 2: 97-8.
20. Jackson PG et al. Intestinal permeability in patients w ith eczema and food allergy.
Lancet 1981; 1 :1285-6.
21. Karlsson H et al. Retroviral RNA identified in the cerebrospinal fluids and brains o f
individuals w ith schizophrenia. Proc Nall Acad Sci. Vol 98(8), 2001, pp. 4634-9.
22. Kilshaw PJ and CantAJ (1984). The passage of maternal dietary protein into human
breast m ilk. Int Arch Allergy ApplImmunol 7 5 :8 -1 5 .
23. Kinney HC et al (1982). Degeneration o f the central nervous system associated
w ith coeliac disease./А/ем го/ Sci 5 :9 -2 2 .
24. Krasnogolovez VN. Colonic dysbacteriosis. - M.; Medicina, 1989.
25. Lewis SJ. Freedman AR (1998). Review article: the use o f biotherapeutic agents
in the prevention and treatment o f gastrointestinal disease. (Review)(144 refs).
Alimentary Pharmacology1atid Therapeutics. 12(9): 807-22,1998 Sep.
26. Lindstrum LH et al (1984) CSF and plasma betacasomorphin-like opioid peptides
in post-partum psychosis. AtnerJPsycbiat 141:1059-1066.
27. Mackie RM. Intestinal permeability and atopic disease. Lancet 1981; I: 155.
28. Maki M, C ollin P. Coeliac disease. Lancet 1997; 349:1755-9. IF:
30. McGinnis WR. Mercury and autistic gut disease. Environmental Health perspectives
109(7): A303-304 (2001).
31. Melmed FD. Scheneider CK, Fabes RA et al. Metabolic markers and gastrointestinal
symptoms in children w ith autism and related disorders. J Pediatr Gastroenterol
Nulr 2000; 31 (Suppl 2): S31.
32. Ostfeld E, Rubinstein fi, Gazit R and Smetana 7 (1977). Effect o f systemic antibiotics
on the m icrobial flora o f the external ear canal in haspitalised children. Paediatrics
60: 364-66.
33. Panksepp J. 1979- A neurochemical theory o f autism. Trends in Neuroscience, 2:
174-177.
34. Pctrovskaja VG, Marko OP. Human m icroflora in norm and pathology. -
M.:Medicina, 1976.
35. Reichelt KL, Knivsberg AM et al. 1996. Diet and autism: a 4 year follow up. Probable
reasons and observations relevant to a dietary and genetic aetiology. Conference
proceedings from “Therapeutic intervention in autism”. University o f Durham. 281—
307.
36. Reichelt KL et al (1994). Increased levels o f antibodies to food proteins in Down
syndrome. Acta PaediatJapan. 36:489-492.
37. Reichelt KL et al. (1994) Nature and consequences o f hyperpeptidura o f bovine
casomorphin found in autistic syndrome, Develop Brain Dysfunct, 7 :7 1 -8 5 .
38. Rimland B. New hope for safe and effective treatments for autism. Autism Research
Review International 8: 3,1994.
39. Roberfroid MB, Bom et F, Bouley C, Cummings JH (1995). Colonic microflora:
nutrition and health. Summary and conclusions o f the International Life Sciences
Institute (ILSI) [Europe] workshop held in Barcelona, Spain. [Review] [33 refs].
N utrition Reviews. 53(5): 127-30,1995 May.
40. Rogers S. 1990. Tired o r toxic? A blueprint to r health. Prestige Publishers.
41. Rolfe RJ>. The role o f probiotic cultures in the control o f gastrointestinal h e a lth ./
Nulr, 2000 Feb; 130(2S) Suppl: 396S—402S jo u rn a l Code: JBV,
42. Samonis G et al. (1994). Prospective evaluation o f the impact o f broad-spectrum
antibiotics on the yeast flora o f the human gut. European Journal of Clinical
Microbiology and Infections Diseases, 13:665—7.
43. Seeley, Stephens. Tate. Anatomy and Physiology. 1992. Second edition. Mosbv Year
Book.
44. Shattock P et al. 1990. Role o f neuropeptides in autism and their relationship w ith
classical neurotransmitters. Brain Dysfunction, 3(5), 328-45.
45. Shattock P. Savery D. 1996. Urinary profiles o f people with autism: possible im p li
cation and relevance to other research. Conference proceedings from “Therapeutic
intervention in autism” , University'of Durham. 309-25.
476
46. Shaw W, Biological Treatments for Autism and PDD. 2002. ISBN 09661238-0-6
47. Stuart CA et al. (1984). Passage o f cow’s m ilk protein in breast m ilk. Clin Allergy,
14: 533-535.
48. Summers AO ct al. Mercury released from dental silver fillings provokes an
increase in mercury - and antibiotic-resistant bacteria in oral and intestinal floras
o f primates. Antimicrobial Agents and Chemotherapy, 1993: 37(4): 825-34.
49. Survey shows link between antibiotics and developmental delays in children.
Townsend Letter for Doctors and Patients. October 1995.
50. Tabolin VA, Belmer SV, Gasilina TV, Muhina UG, Korneva TI. Rational therapy o f
intestinal dysbacteriosis in children. - M.: M edidtia, 1998.
51. The International Autism Research Centre, w wv.gnd.org
52. Toskes PP. Bacterial overgrowth o f the gastrointestinal tract. Adv Int Med. 1993;
38:387-407. 27.
53. Troncone R et al. (1987). Passage o f gliadin in to human breast m ilk. Acta Paed
Scand, 76:453-456.
54. Voronin AA, Taranenko IA , Sidorenko SV 1999.Treatment o f intestinal dysbacteriosis
in children w ith diabetes mellitus (Russian)Antibiotiki l Kbimoterapiia. 1999,
44(3): 22-4.
55. Vorobiev AA, Ncsvizski UV (1997). Human m icroflora and immunity. Review.
(Russian). Sovremennie Problemi Allergologii, Klinicbeskoi Immunologii Immu-
nofarmacologii. - M ., 1997. c.137-141.
56. Vorobiev AA. Pak SG et al. (1998). Dysbacteriosis in children. A textbook fo r doctors
and medical students.(Russian). M.: “ KMK 1998. ISBN 5-87317-049-5.
57. Waring (2001). Sulphate, sulphation and gut permeability: are cytokines involved?
In: The Biology o f Autism - Unravelled. Conference proceedings 11 May 2001,
Institute o f Electrical Engineers, London.
58. Wakefield AJ, Anthony A et al. Enterocolitis in children w ith developmental
disorders. AJAjournal, Autum n 2001.13.251.
В а к с и н и т е . В ъ зм ож но ли е в а к с и н а т а п р о т и в морбили,
рубеол а и н а р о и ш т д а п р и ч и н я в а а у т и з ъ м ( Ч а с т 1: Глава 8 )
1. Anthony Н, Birtwistle S, Eaton К, Maberly J. Environmental Medicine in Clinical
2. Bernard S et al. Autism: a novel form o f mercury poisoning. Med Hypothesis. 2001
Apr; 56(4): 462-71.
3. Clarkson T. Methylmercury toxicity to the mature and developing nervous system:
possible mechanisms. In: Sakar B, ed. Biological Aspects o f metals and metal-
related diseases. New York: 1983:183-197.
4. Classen JB. The diabetes epidemic and the hepatitis B vaccines. NZM edJ 1996 Sep
27; 109 (1030): 366.
5. Classen JB, Classen DC. Public should be told that vaccines may have long-term
adverse effects. Щ 1999Jan 16; 318 (7177) 193.
6. Coulter H, Fisher BL (1991). A shot in the dark. Avery Publisher Group, New
York.
7. Dankova E et al. Im m unologic findings in children w ith abnormal reactions alter
vaccination. CheskPediatr 1993 Jan; 48(1): 9-12.
8. Kawashima H et al. Detection and sequencing o f measles virus from peripheral
mononuclear cells from patients w ith inflammatory bowel disease. Dig Dis Set,
2000 Apr; 45(4): 723-9.
9. McCandless J. Children w ith starving brains. A medical treatment guide fo r autism
spectrum disorder. 2003. Bramble hooks.
10. McGinnis WR. Mercury and autistic gut disease. EmnronmentalHealth Perspectives,
109(7): A303-304 (2001).
11. Rimland B. New hope fo r safe and effective treatments fo r autism. Autism Research
Review International 8: 3.1994.
12. Rogers S. 1990. Tired o r toxic? A blueprint for health. Prestige Publishers.
13. Shaw W. Biological Treatments fo r Autism and PDD. 2002. ISBN 09661238^0-6
14. Singh V et al. Serological association o f measles virus and human hcrpesvirus-6 with
brain autoantibodies in autism. Clin Immunol Immunopathol, 1998 Oct; 89(1):
105-108.
16. Wakefield AJ and Montgomery S_M, Autism, viral infection and measles, mumps,
rubella vaccination. Israeli Medical Associationjournal 1999; 1:183-187.
17. Walker-Smith JA. Autism, inflammatory bowel disease and MMR vaccine. Lancet
1998; 351:1356-57.
18. Yazbak FH. Autism - is there a vaccine connection? See www.autistn.netfYazhakL
btm
Ш изоф рен ия ( Ч а с т 1: Глава 9 )

1. Ashkenazi et al. Im munologic reaction o f psychotic patients to fractions o f gluten.
AmJ Psychiatry, 1979; 136:1306-1309.
2. Baruk H. 1978. Psychoses o f digestive origins. In: Henimings and llem mings
(eds), Biological Basis o f Schizophrenia. Uncaster MTP Press.
3- Bender L. Childhood schizophrenia. Psychiatric Quarterly, Vol 27,1953, pp. 3-81.
4. Cade R ct al. Autism and schizophrenia: intestinal disorders. Nutritional
Neuroscience. March 2000.
5. Cade c t al. The effect o f dialysis and diet on schizophrenia. In: Psychiatry: A
World Perspective, Vol 3. tlsevier Science Publishers, pp. 494-500,1990.
6. Calabrese, Joseph R ct al. Fish oils and bipolar disorder. Archives o f General
Psychiatry, Vol. 56, May 1999, pp. 413—14.
7. Conquer, Jilie A et ai. Fatty acid analysis o f blood plasma o f patients with
.Alzheimer's disease, other types o f dementia, and cognitive impairment. Lipids,
Vol. 35, December 2000, pp. 1305-12.
8. Crow T (1994). Aetiology of schizophrenia. Current Opin Psycbiat, 7: 39-42.
9. Dohan CP. Cereals and schizophrenia: data and hypothesis. Acta Psycbiat Scand.
1966; 42:125-152.
10. Dohan CF et al. Relapsed schizophrenics: more rapid improvement on a m ilk and
cereal free diet. BritJPsycbiat, 1969; 115: 595-596.
11. Dohan et al. Is schizophrenia rare if grain is rare? Biology and Psychiatry, 1984:
19(3): 385-399.
12. Dohan FC. Is celiac disease a clue to pathogenesis o f schizophrenia? Mental
Hygiene, 1969; 53: 525-529.
13- Dohan FC and Grasberger JC (1973) Relapsed schizophrenics: earlier discharge
from the hospital after cereal-free, milk-free diet. ArnerJ Psycbiat. 130: 685-686.
14. Fcinberg I (1982-83). Schizophrenia: caused by a fault in programmed synaptic
elim ination during adolescence?J P s y c /to Res, 17: 319-334.
15. Goldman-Rakic PS et al (1983). The neurobiology o f cognitive development. In
Handbook o f C hild Psychology: Biology and Infancy development. P Mussen:
edit. NY, Wiley, pp. 281-344.
16. Hibbcin, Joseph R. Fish consumption and major depression, lancet, Vol. 351,
A pril 18,1998, p. 1213-
17. H offcr A. Megavitamin B3 therapy fo r schizophrenia. Canad Psychiatric AssJ, Vol
16,1971, pp. 499-504.
18. Horrobin D. The madness o f Adam and Eve. Bantam Press. ISBN 0 593 04649 8,
2001.
J9- H orrobin DF, Glen AM, Vaddadi K. 1994. The membrane hypothesis o f
schizophrenia. Scbiz Res 18,195-207.
20. Joy. CB et al. Polyunsaturated fatty acid (fish o r evening primrose oil) for
schizophrenia. The Cochrane Library, Issue 4, 2000.
21. Kinney HC ct al. Degeneration o f the central nervous system associated with
coeliac disease.J Neurol Sci 5 :9 -2 2 ,19 8 2 .
22. Laughame, J.D.E. et al. Fatty acids and schizophrenia. Lipids, Vol. 31,1996, pp.
S163-S65.
23. Mycroft et al. JIF-like sequences in m ilk and wheat proteins. NEJM 1982; 307: 895.
24. Rcichelt K et al. The effect o f gluten-free diet on urinary peptide excretion and clini
cal state in schizophrenia.Journal o f Orthwurfeciilar Medicine, 5:1223-39,1990.
25. Reichclt K ct al. Biologically active peptide-containing fractions in schizophrenia
and childhood autism. Adv Biocbetn Psychopharmacol 28: 627—47,1981.
26. Richardson AJ ct al. Red cell and plasma fatty acid changes accompanying
symptom remission in a patient w ith schizophrenia treated w ith eicosapentaenoic
acid. European Neuropsychopharmacology, Vol. 10,2000, pp. 189-93.
27. Schocnthaler SJ et al. The effect o f randomised vitamin-mineral supplementation
on violent and non-violent antisocial behaviour among incarcerated juveniles. /
Nut Em>Med, Vol 7,1997, pp. 343-352.
28. Singh & Kay. Wheat gluten as a pathogenic factor in schizophrenia. Science 1975:
191: 401-402,
29- iSioudrou et al. O pioid peptides derived from food proteins. The exorpbins./ Biol
Cbem. 1979; 254: 2446-2449.
30. Tanskancn, Antti, et al. Fish consumption, depression, and suicidality in a general
population. Archives o f General Psychiatry, Vol. 58. May 2001, pp. 512-13.
31. Torrey El7et al. Endemic psychosis in western Ireland. Am]Psychiatry 141:
966-970,1984.
32. Ward PE et al. Niacin skin flush in schizophrenia: a preliminary report. Scbizophr
Res, Vol 29,1998, pp. 269-74.
33. W ittenbom JR. Niacin in the long term treatment o f schizophrenia. Arch Gen
Psychiatry, Vol 28,1973, pp. 308-15.
Е п и л е п с и я ( Ч а с т 1: Глава 1 0 )
1. American Academy o f Neurology. Lower IQ found in children o f women who
took epilepsy drug. AAN Press Release, Newsuise, Wed ll-Aor-2007. http://w w w .
newwise.com/articles/view/528880/?dc = dwlm.
2. Anthony H, Birtwistle S, Eaton K, Mabcrlv J. Environmental Medicine in Clinical
Practice. BSAENM Publications, 1997.
3. Appleton R, Gibbs J. Epilepsyrin childhood and adolescence. 1995. Martin Dunitz.
4. Barbcau et al. Zinc, taurine and epilepsy. Arcb Neurol, Vol 30,1974, pp. 52-8.
5. Berg AT, Shinnar S, Levy SR, Testa FM (November 1999). “Childhood-onset epilepsy
w ith and w ithout preceding febrile seizures '. Neurology>53 (8): 1742-8.
6. Bok LA, Struys E, W illemscn MA, Been JV, Jakobs C. Pyridoxine-dependent seizures
in Dutch patients: diagnosis by elevated urinary alpha-aminoadipic semialdehyde
levels. Arcb Dis Child. 2007 Aug; 92(8): 687-9. Epub 2006 Nov 6.
7. Botez et al. Thiamine and folate treatment o f chronic epileptic patients: a controlled
study w ith the Wechsler IQ scale. Epilepsy-Res, Vol 16(2), 1993, pp. 157-63.
8. Crayton JW et al. Epilepsy precipitated by food sensitivity: report o f a case w ith
double-blind placebo-controlled assessment. ClinicalElectorencephalo, Vol 12(4),
1981, p. 192-9.
9. Dub6 CM, Brewrster A L Richichi C, Zha Q, Baram TZ . “Fever, febrile seizures and
epilepsy". TrendsNeurosci, Oct 2007, 30 (10): 490-6.
10. D upont CL and Tanaka Y. Blood manganese levels in children w ith convulsive
disorders. Biochem Med, Vol 33(2), 1985, pp. 246-55.
11. Egger J, Carter CM, Soothill j et al. Oligoantigcnic diet treatment o f children w ith
epilepsy and m ig ra in e ./ Pediatrics, 1989; 114:5108.
480
12. Eiger СЕ and Schmidt D. Modem management o f epilepsy: a practical approach.
Epilepsy & Behavior, 2008,12(4), 501-539.
13- freem an JM, Kelly MT and Freeman JB. The epilepsy diet treatment. An introduction
to the ketogenic diet. 1L Edition. 1996. Demos Vermande.
14. Freeman JM. The ketogenic diet - 1998. Epilepsy Today, Dec 1998.
15. Freeman JM, Kossoff EH. Hartman AM. The ketogenic diet: one decade later.
Pediatrics. 2007 Mar; 119(3): 535-43.
16. French JA, Pedley ТЛ. Clinical practice. Initial management o f epilepsy. N EnglJ
Med. 2008; 359(2): 166-76.
17. Garrow JS, James WPT, Ralph A. Human nutrition and dietetics. 2000.10 edition.
C hurchill Livingstone.
18. Gasior M, Rogawski МЛ, Hartman AL. Ncuroprotective and disease-modifying
effects o f the ketogenic diet. Behav Pharmacol. 2006; 17(5-6): 431-9.
19. Gibberd FB et al. The influence o f folic acid on the frequency o f epileptic attacks.
EuropJ Clin Pharmacology, Vol 9(1), 1981. pp. 57-60.
20. Gorges I.F et al. Effect o f magnesium on epileptic foci. Epilepsia, Vol 19(1), 1978,
pp. 81-91.
21. Gupta SK et al. Serum magnesium levels in idiopathic epilepsy. ] Assoc Physicians
India, Vol 42(6), 1994, pp. 456-7.
22. Pluxtablc R et al. The prolonged anticonvulsant action o f taurine o n genetically
determined seizure-susceptibility. Canadian]NeurolSci, Vol 5,1978, p. 220.
23. Kinsman SI. Vining EPG et al. Efficacy o f the ketogenic diet tor intractable seizure
disorders: review o f 58 cases. Epilepsia 1992; 33:1132-1136.
24. Kcyser A, De Brujin SF. Epileptic manifestations and vitamin B1 deficiency. Fur
Neurol, Vol 31(3), 199T pp. 121-125.
25. Kossof EH, Dorward JL. The modified Atkins diet. Fpilepsia. 2008 Nov; 49 Suppl 8:
„ 37-41.
26. Lcfevre F, Aronson N. Ketogenic diet fo r the treatment o f refractory epilepsy' in
children: a systematic review o f efficacy. Pediatrics 2000; 105: e46.
27. Liu YM. Medium-chain triglycerides (MCT) ketogenic therapy. Epilepsia. 2008, Nov
49. SuppI 8 :3 3 -6 .
28. MHRA (2008b) Anti-epileptics: risk o f suicidal thoughts and behaviour. Drug Safety
Update 2(1), 2.
29. MHRA (2009) Drug safety advice. Anti-epileptics: adverse effects on the bone. Drag
Safety Update 2(9), 2.
30. M orrow J .. Russell, A., Guthrie, E. et al. (2006) Malformation risks o f antiepileptic
drugs in pregnanq: a prospective study from the UK Epilepsy and Pregnancy
Register. Journal ofNeurology, Neurosurgery, and Psychiatry 77(2), 193-198.
31. Nakazawa M. High dose vitamin B6 therapy in infantile spasms - the effect o f
adverse reactions. Brain and Development, Vol 5(2), 1983, p.193
481
32. Papavasiliou et af. Seizure disorders and trace metals: manganese tissue levels in
treated epileptics. Neurology, V ol 29,1979, p. 1466.
33. Pietz J el al. Treatment o f infantile spasms w ith high-dosage vitamin B6. Epilepsia,
Vol 34(4), 1993, pp. 757-63.
34. Qin P et a l Risk for schizophrenia and schizophrenia-like psychosis among patients
w ith epilepsy: population based cohort study. BMJ 2005; 331:23.
35. Ramaeckers Vt. Selenium deficiency triggering intractable seizures. Neuropediairics,
Vol 25(4), 1994, pp. 217-23.
36. Ranganathan IN, Ramaratnam S. Vitamins fo r epilepsy. Cochrane Database o f
Systematic Reviews 2005, Issue 2. Art. No.: CD004304. DOF: 10.1002/14651858.
CD004304.pub2.
37. Schachter SC. Seizure disorders. Med Clin North Am. March 2009; 93(2).
38. Schlanger S, Shinitzky M and Yam D. Diet enriched w ith omega-3 fatty acids
alleviates convulsion symptoms in epilepsy patients. Epilepsia, Vol 43(1), 2002,
pp. 103-4.
39. Shoji Y. Serum magnesium and zinc in epileptic children. Brain and Development,
Vol 5(3), 1983, p. 200.
40. Schwartz RM et al. Ketogenic diets in the treatment o f epilepsy: short-term clinical
effects. Dev Med Child Neurol 1989; 31:145-151.
41. Sirven J et a). The ketogenic diet fo r intractable epilepsy in adults: preliminary
results. Epilepsia 1999; 40:1721-1726.
42. Smith DB and Obbcns E. A ntifokte-am icpilcptic relationships,, in Botez M I and
Reynolds EH. eds, Colic Acid in Neurology, Psychiatry and Internal Medicine,
Raven Press (1979).
43. Sohler A and Pfeiffer C. Л direct method fo r the determination o f manganese in
whole blood: patients w ith seizure activity have lo w blood levels. J Orthomol
Psycbiat, Vol 12.1983, pp. 215-234.
44. Stafstrom CE. Dietary' approaches to epilepsy treatment: old and new options on
the menu. Epilepsy Curr, 2004; 4(6): 215-222.
45. Tanaka Y. Low manganese level may trigger epilepsy. JAMA, Vol 238, 1977, p.
1805.
46. Temkin O. The falling sickness: a history o f epilepsy from the Greeks to the
beginnings o f modem neurology. 2 ed. Baltimore: Johns Hopkins University
Press; 1971.
47. Turner Z, Kossoff EH. The ketogenic and Atkins diets: recipes fo r seizure control.
Pract Gastroenterol 2006, Jun: 29(6): 53-64.
48. Vestergaard P, Rejnmark L and Mosekilde M. Fracture risk associated w ith use o f
anti-epileptic drugs. Epilepsia. 2004, 45(11). 1330-1337.
Д и е т а т а - дискусия ( Ч а с т 2: Глава 1)
П о д х о д я щ а т а д и е т а п ри GAPS ( Ч а с т 2: Глава 2)
1. Anthony Н, Birtwistle S, Eaton К, MaberiyJ. Environmental Medicine in Clinical
2. Boris M, Mandel F. Food and additives are common causes o f the attention deficit
hyperactive disorder in children. Annals o fAllergy 72: 462—6 8 ,1 9 9 4
3. Carter CM et a! (1993). Effects o f a few food diet in attention deficit disorder.
Arch Dts CbUd 69: 564-368.
4. Ebringer a et al. The use o f a low starch diet in the treatment o f patients suffering
from ankylosing spondyllitis. Clin Rheumatol 1996; 15. suppl 1: 62-6.
5. Eggcr J et al (1985). Controlled oiigoantigenic treatment o f the hyperkinetic
syndrome. 2be Lancet. March 9 5 4 0 - 5 4 4 .
6. Kgger J et al. (1992). C ontrolled trial o f hvposensitisation w ith food-induced
hyperkinetic syndrome. The Lancet 339:1150-1153.
7. GarrowJS, James WPT, Ralph A. Human n u tritio n and dietetics. 2000.10
edition. Churchill Livingstone.
8. Geary A. The food and m ood handbook. 2001. Thorsons.
9. Gottschall E. Breaking the vicious cycle. Intestinal health through diet. 1996. The
Kirkton Press.
10. Hole K et a) (1988). Attention deficit disorders: a study o f pcptide-containing
urinary complexesJ Develop Behav Paediatrics. 9:205-212.
11. Hurst AF, Knott FA. Intestinal carbohydrate dyspepsia. QuartJMed 1930—31; 24:
171-80.
12. f Kaplan SJ et al (1989). Dietary replacement in preschool-aged hyperactive boys.
Paediatrics 83: 7-17.
13- Kiishaw PJ and Cant AJ (1984). The passage o f maternal dietary protein into
human breast m ilk. Int Arch Allergy andAppl Immunol 7 5 :8 -1 5 .
14. Mirkkunen M (1982). Reactive hypoglycacmia tendency among habitually violent
offenders. Neuropsycbopbarmacol 8 :3 5 -4 0 .
15. Rowe KS, Rose KJ. Synthetic food colouring and behaviour: A dose response
effect in a double-blind, placebo-controlled, repeated-measures studyJournal of
Paediatrics 12:691-698,1994.
16. Rowe KS. Synthetic food colouring and hyperactivity': A double-blind crossover
study . Aust PaediatrJ, 24:143-47, 1988.
17. Smith MW, Phillips AD. Abnormal expression o f dipeptidyl peptidase IV activity in
enterocyte brush-border membranes o f children suffering from coeliac disease.
Exp Physiol 1990ju l; 75(4); 613-6.
19 Ward N1. Assessment o f clinical factors in relation to child hyperactivity./ Nulr
Environ Med. Vol 7,1997, p. 333-342.
20. Ward N1. Hyperactivity and a previous history o f antibiotic usage. Nutrition
Practitioner, Vol 3(3), 2001, p.12.
21. Schoendialer SJ el aJ. The effect o f randomised vitamin-mineral supplementation
on violent and non-violent antisocial behaviour among incarcerated juveniles./
Nut Env Med, Vol 7,1997, pp. 343-352.
Липса н а р а з в и т и е ( Ч а с т 2: Глава 5)
Х р а н и т ел н и р а з с т р о й с т в а ( Ч а с т 2: Глава 6)
22. Askenazy Е. et al. Whole blood serotonin content, tryptophan concentrations and
impulsivity in anorexia nervosa. Biological Psychiatiy, Vol 43(3), 1998, pp. 188-195.
23. Bakan R. The role o f zinc in anorexia nervosa: etiology and treatment. Med
Hypotheses, Vol 5(7), 1979, pp. 731-6.
24. Biedeiman J. Arc girls w ith ADHD at risk for eating disorders? Results from a
controlled, five-year prospective study, Dev Bebav Pediatr. 2007 Aug; 28(4): 302-7.
25. Birmingham C. ct al. C ontrolled trial o f zinc supplementation in anorexia nervosa.
IntJ Eat Disord, Vol 15(3), 1994, pp. 251-5.
26. Birmingham C l, Gritzner S. How does zinc supplementation benefit anorexia
nervosa? Eat Weight Disord. 2006 Dec; 11(4): e l09-11
27. Braun Dl. Psychiatric comorbidity in patients w ith eating disorders. Psychological
Medicine 1994; 24:854-67,
28. Bryce-Smith D. and Simpson Id. Case o f anorexia nervosa responding to zinc
sulphate. Lancet, Vol 2(8398), 1984, p.350.
29. Bulik CM et al. Anorexia nervosa treatment: a systematic review o f randomized
controlled trials. IntJ Eat Disord. 2007 May; 40(4): 310-20.
30. Caralat 1)J, Carmago CA. Review o f bulim ia nervosa in men. American Journal of
Psychiatry 1991 Jul; 148(7) 831-834.
31. Casper and Prasad, 1980, later confirm ed by l. Humphries et al. Zinc d e fic ie n t
and eating disorders .J Clin Psychiatry, Vol 50(12). 1989, pp 456-9.
32. Cortcse 5. et al. Attcntion-deficit/hyperactivity disorder (ADHD) and binge eating.
NutrRev. 2007 Sep; 65(9): 404-11 .NutrRev. 2008 Jun; 66(6): 357.
33- Cowen PI and Smith KA. Serotonin, dieting and bulim ia nervosa. Advances in
Experimental Medicine and Biology, Vo! 467,1999, pp. 101-4.
34. Erdmann R. & Jones M. The amino revolution. The most exciting development in
nutrition since the vitamin tablet. 1987, Century.
35. Favaro A. Tryptophan levels, excessive exercise, and nutritional status in anorexia
nervosa. Psychosomatic Medicine, Vol 62(4), 2000, pp. 535-8.
36. Halmi KA. The m ultimodal treatment o f eating disorders. World Psychiatry. 2005
Jun; 4(2): 69-73.
37. Hudson et al. The prevalence and correlates o f eating disorders in the National
Comoibidily Survey Replication. Biological Psychiatry. 2007 Feb Г, 61(3) 348-58.
38. Humphries L et al. Zinc deficiency and eating disorders. J Clin Psychiatryt Vol
50(12). 1989, pp. 456-9.
39. Ho]ford P. Optimum nutrition for the mind. 2003, Piatkus.
40. Jimerson DC, et al., Eating disorders and depression: is there a serotonin
connection? Biol Psychiatry. 1990 Sep 1; 28(5): 443-54.
41 Kaye WH. Et al. Effects o f acute tryptophan depletion on mood in bulim ia nervosa.
Biol Psychiatry, Vol 47(2), 2000, pp. 151-7.
42. Kaye WH, Anorexia, obsessional behaviour and serotonin, Psycopharnmcology
Bulletin, 1997; 33(3) 335-44.
43. Kulme T, Buhl R, Baumgartner R. Maternal vegan diet causing a serious infantile
neurological disorder due to vitamin B12 deficiency. Europj Pediatrics, 1991,150:
205-208.
44. bask Bryan. Anorexia Nervosa and Related Eating Disorders in Childhood and
Adolescence, Rachel Bryant-Waugh Publisher: Psychology Press; 2 edition (October
12,2000).
45. Leibowicz, The role o f serotonin in eating disorders. Drugs 1990: 39 Suppl 3:
33-44.
46. Mikami AY et el. Bulimia nervosa symptoms in the M ultim odal Treatment Study
o f Children w ith ADHD. IntJ Eat Disord. 2009 Apr 17.
47. Patrick L, Eating disorders: a review o f the literature w ith emphasis on medical
complications and clinical nutrition. Alternative Medicine review, 2002 Jun; 7(3)
184-202.
48. Rosenvingc et al. The comorbidity o f eating disorders and personality disorders:
a metanaiytic review o f studies between 1983 and 1998. Eating and Weight
* Disorders, 2000 June; 5(2): 52-61.
49. Roberts IF, West RJ, Ogilvie D, D illon MJ. M alnutrition in infants receiving cult
diets: a form o f child abuse. BMJ1979; 1: 296-268.
50. Sullivan PF. M ortality in anorexia nervosa. Biological Psychiatry, 2007 Feb 1; 61 (3)
348-58:1073-1074.
51. Toivanen and E. Eerola. A vegan diet changes the intestinal flora. Rheumatologyf
August 1, 2002; 41(8): 950-951.
П робш ш ш ци ( Ч а с т 2: Х р а н и те л н и добавки. Глава 1)

1. Black FT, Andersen PE, Orskov J, Orskov F, Gaarslev K, U u lu n d S. Prophylactic
efficacy o f lactobacilli on traveller's diarrhoea. In: Steffen R. ed. Travel medicine.
Conference on international travel medicine 1. Zurich. Switzerland, Berlin:
Springer, 1989: 333-5.
2. Bowden TA, MansbergcrAR, Lykins EE. Pseudomembranous colitis; mechanism fo r *
restoring floral homeostasis. Am Surg 1981: 47:178-83.
485
3. Borriello SP. The application o f bacterial antagonism in the prevention and
treatment o f Clostridium difficile infection o f the gut. In: Hardie JM, B orriello SP,
Anaerobes Today 1988. London; John Wiley & Sons: 195-202.
4. Brigidi P at al. Effects o f probiotic administration upon the composition and
enzymatic activity o f human faecal microbiota in patients with irritable bowel
syndrome o r functional diarrhoea. Research in Microbiol, 2001 Oct; 152(8): 7 3 5 -
41 Journal Code: R6F.
5. Cunningham-Rundles S, Ahrn’e S, Bengmark S, Johann-Liang R, Marshall F, Metakis
L, Califano C, Dunn AM, Grassev C, Hinds G, CerviaJ, (2000). Probiotics and immune
response. AmericanJournal of Gastroenterology, 95(1 Suppl): S 22 -5 ,2000 Jan.
6. DriskoJA at al. Probiotics in health maintenance and disease prevention. Alternative
Medicine Review, 2003* vo l 8, number 2.
7. Dunne C, M urphy L, Flynn S. O’Mahony L, O ’Halloran S, Feeney M, Morissey D,
Thornton G, Fitzerald G, Dalv C, Kiely B, Quigley EM, O'Sullivan GC, Shanahan F,
Collins.IK 1999. Probiotics: from myth to reality. Demonstration o f functionality in
animal models o f disease and in human clinical trials. (Review)(79 refs), Antonie
van Leenwenhoek. 76(104): 279-92,1999 Jul-N ov.
8. Eiseman B, Silem W. Boscomb W$, Kanov AJ. Faecal enema as an adjunct in the
treatment o f pseudomembranous enterocolitis. Surgery’ 1958; 4 4:854-8.
9. Fuller R. Probiotics in man and animals./Л р р / hacteriol, 1989; 66: 365-78.
10. Gibson GR, Robcrfroid MB (1999). Colonic Microbiota, N utrition and Health.
K l u w e r A c a d e m i c Publishers. Dodrecht.
11. Goldin BR (1998). Health benefits o f probiotics. British Journal of Nutrition,

80(4): S 203-7,1998 Oct.
12. Guandalini S, Pensabene L, Z iiri МЛ, Dias JA, Casali LG. Hoekstra H, Kolacek S,
Massar K, Micetic-Turk D, Papadopoulou A, de Sousa JS, Sandhu B, Szajewska
II, Weizman Z, (2000). Lactobacillus GG administered in oral re-hydration
solution to children w ith acute diarrhoea: a multi-center European tria l .J Pedialr
GastroenterolNutr, 30(1): 54-60.2000 Jan.
13. Guarino A, Canani RB, Spagnuolo M l, Albano F, DiBenedetto L (1997). Oral
bacterial therapy reduces the duration o f symptoms and o f visceral excretions
in children w ith m ild diarrhoea. Journal o f Paediatric Gastroenterology and
Nutrition. 25(5): 516-9,1997 Nov.
14. Hirayama K. Rafter J (1999). The role o f lactic acid bacteria to colon cancer
prevention: mechanistic considerations. Antonie Van Leeuwenhoek, 76(1—4):
3 9 1 -4 ,1999Jul-Nov.
15. Hoyos AB (1999). Reduced incidence o f necrotizing enterocolitis associated w ith
enteral administration o f Lactobacillus acidophilus and Bifidobacterium inlands to
neonates in intensive care unit. IntJInfect Dis 1999 Summer; 3(4): 197-202.
16. Hotta M, Sato Y, Iwata S c t al. Clinical effects o f Bifidobacterium preparations on
paediatric intractable diarrhoea. KeioJ Med, 1987; 36:298-314.
17. Kirjavainen PV. Apostolov E, Salminen SS, Isolaurt E. 1999- New aspects o f probiotics
- a novel approach in the management o f food allergy'. (Review) (59reis). Allergy.
54(9): 909-15,1999 Sep.
18. Krasnogolovez NTS1. Colonic dysbacteriosis. - M.: Medicina, 1989.
19. lew is SJ, Freedman AR (1998). Review article: the use o f biotherapeutic agents
in the prevention and treatment o f gastrointestinal disease. (Review) (144 refs).
Alimentary Pharmacology and Therapeutics. 12(9): 807-22,1998 Sep.
20. Lykova ЕЛ, Bondarenko VM, Sidorenko SV, Grishina ME, Murashova AJD, Minaev
VI, Rytikov FM. Korsunski AA (1999)- Combined antibacterial and probiotic therapy
o f Helicobacter - associated disease in children (Russian). Journal Mkrobiologii,
Epidemiologii IImmunobiologii. 1999 M ar-Apr; (2): 76—81.
21. Macfarjanc GT. Cummings JH (1999). Probiotics and prebiotics: can regulating the
activities o f intestinal bacteria benefit health? (Review) (48 refs). BMJ. 1999 April;
318:999-1003.
22. Metchnikov E. The Prolongation o f Life. GP Putman’s & Sons, New York, NY
1907.
23. Niedzielin D at al. A controlled, double-blind, randomised study on the efficacy
o f Lactobacillus plantarum 299V in patients w ith irritable bowel syndrome. Eur]
GastoenterolHepatol. 2001 Oct; 13(10): 1143-7 Journal Code: B9X.
24. Nobaek S at al. Alteration o f intestinal m icroflora is associated w ith reduction
in abdominal bloating and pain in patients w ith irritable bowel syndrome. A m ]
G astroenterol[ 2000 May; 95(5): 1231-8 Journal Code: 3HE.
25. O ’Sullivan МЛ. O ’Morain CA. Bacterial supplementation in the irritable bowel
syndrome. Л randomised double-blind placebo-controllcd crossover study7. Dig
' Liver Bis, 2000 May; 32(4): 294-301 Journal Code: D Q K
26. Petrovskaja VG, Marko OP. Human m icroflora in norm and pathology'. - M.:
Medicina, 1976.
27. Rao CV, Sanders ME, Indranie C, Simi B, Reddy BS (1999). Prevention o f colonic
preneoplastic lesions by the probiotic Lactobacillus acidophilus NCFMTM in 1;3 44
rats. InternationalJournal of Oncology. 14(5): 939-44,1999 May.
28. Reddy BS, (1998). Prevention o f colon cancer by pre- and probiotics: evidence
from laboratory studies. BritishJournal o f Nutrition, 80(4): S219-23 1998 Oct.
29. Reddy BS (1999). Possible mechanisms by which pro- and prebiotics influence
colon carcinogenesis and tum our growth. Journal o f Nutrition. 129(7 SuppI):
1478S-S2S, 1999 Jui.
30. Roberfroid MB. Bornet F, Boulcy C. Cummings JH (1995). C olonic microflora:
nu tritio n and health. Summary and conclusions o f an International Life Sciences
Institute ([LSI) [Europe] workshop held in Barcelona, Spam. [Review'] [33 refs).
N utrition Reviews. 53(5): 127-30,1995 May.
31. Rolfe RD. The role o f probiotic cultures in the control o f gastrointestinal h e a lth ./
Nutr, 2000 Feb; 130(2S) Suppl: 396S-402S Journal C o d e : JEV.
f 487
32. Schwan A, Sjolin S, Trottestam U, Aronson B. Clostridium difficile enterocolitis
cured by rectal infusion o f norm al faeces. ScandJInfect Dts 1984; 16: 211-215.
33* Shaw W. Biological Treatments fo r Autism and PDD. 2002. ISBN 09661238-0-6
34. Sullivan NM, M ills DC. Riemann HP, Arnon SS. Inhibitions o f growth o f Clostridium
Botulinum by intestinal m icroflora isolated from healthy infants. Microbial Ecolog)>
in Health and Disease, 1988; 1:179-92.
35. Swedsinski A at ai. Mucosal flora in inflammatory bowel disease. 2001. PMID:
11781279 PubMed.
36. Tabolin VA, Belmer SV, Gasilina TV, Muhina UG, Korneva TL Rational therapy o f
intestinal dysbacteriosis in children. - M.: Mcdicina, 1998.
37. Tanaka Rf Watamaba K, TakayamaH et a I. Effect o f administration o f Bifidobacterium
preparation on antibiotic associated infantile protracted diarrhoea. Proceedings o f
V I Rjken symposium on the Intestinal flora. 1985; 43-64.
38. Voronin AA, Taranenko IA, Sidorenko SV. 1999- Treatment o f intestinal dysbacteriosis
in children w ith diabetes mellitus (Russian). Antibiotiki 1 Kbimoterapiia, 1999,
44(3): 22-4.
39- Vorobiev AA, Nesvizski UV. (1997). Human microflora and immunity. Review.
(Russian). Sovremennie Problem! Allergologii, Klinicbeskoi Immunologti Immu-
nofarmacologit. - M.. 1997. c. 137-141.
40. Vorobiev AA, Pak SG et al. (1998). Dysbacteriosis in children. A textbook fo r doctors
and medical students. (Russian). M.: “KM KLt.", 1998, ISBN 5-87317-049-5.
41. Venturi A, Gionchetti P, Rnszello F, Johansson R, Zucconi E, Brigidi P, Matteuzzi
D, Campieri M (1999). Impact on the com position o f the faecal flora by a new
probiotic preparation: preliminary' data on maintenance treatment o f patients w ith
ulcerative colitis. Aliment Pharmacol Tber, 13(8): 1103-8,1999 Aug.
42. Vaughan EH, M illet B (1999). Probiotics in the new m illennium (Revew/76 refs).
Nahnmg. 1.999 Jun; 43(3): 148-53.
43. Wilson K, Moore L, Patel M. Permoad P. Suppression o f potential pathogens by a
defined colonic microflora. Microbial Ecology in Health and Disease. 1988; 1: 237-
43.
44. Yasui 11, Shida K, Matsuzaki T, Yokokuta T (1999). Immunomodulatory function o f
lactic acid bacteria. (Review) (28 refs) Antonie van Leemvenhoek. 76(1-4): 38309,
1999Jul-Nov.
488
М азн и н и те: д о б р и т е и л о ш и т е ( Ч а с т 2: Х р а н и те л н и
д о бавк и , Глава 2) Масло о т ч ер ен д роб н а т р е с к а
( Ч а с т 2: Х р а н и т е л н и д обавки , Глава 3)
1. Calabrese, Joseph R et al. Fish oils and bipolar disorder. Archives o f General
Psychiatry, Vol. 56, May 1999, pp. 413-14.
2. Conquer, Jilie A et al. Fatly add analysis o f blood plasma o f patients w ith
Alzheim er s disease, other types of dementia and cognitive impairment. Lipids,
Vol. 35, December 2000, pp. 1305-12.
3. Denton M, Lacey R, Intensive farming and food processing: implications for
polyunsaturated fa ts ./ Nulr Med 1991; 2:179-189.
4. Enig M. Know your fats: the complete primerfor understanding the nutrition of
fats, oils and cholesterol. Silver Spring: Bethseda Press, 2000.
5. Gatrow JS, James \VPT, Ralph A. Human n utrition and dietetics. 2 0 0 0 .10'1
6. Hibbein. Joseph R. Fish consumption and major depression. The Lancet, V o l 351,
A pril 18,1998, p. 1213.
7. Horrobin D. The madness o f Adam and Eve. Bantam Press. ISBN 0 593 04649 8.
2001.
8. Joy, CB et al. Polyunsaturated fatty acid (fish o r evening primrose oil) for
schizophrenia. The Cochrane Library), Issue 4, 2000.
9. Kabaxa JJ. Antim icrobial agents derived from fatty ad ds.Journal of the American
Oil Chemists Society 1984; 61: 397—403.
10. - Iaugbame JDE et al. Fatty adds and schizophrenia. Lipids, Vol. 31,1996, pp.
S163-S65.
11. Puri B, Boyd H. 2004. The natural way to beat depression. Hodder 8c Stoughton.
12. Richardson A.J.. et al. Red cell and plasma fatty acid changes accompanying
symptom remission in a patient w ith schizophrenia treated w ith eicosapentaenoic
add. European Neuropsycbopbamacolog)), Vol. 10, 2000, pp. 189-93.
13. Richardson AJ. Fatty adds in dyslexia, dyspraxia, ADHD and the autistic spectrum.
The Nutrition Practitioner, Vol 3(3), 2001, pp. 18-24.
14. Severus W, Emanuel et al. Omega*3 fatty acids: the missing link? Archives of
GeneralPsychiatry, Vol 56, April 1999, pp. 380-81.
15. Spom MB. Roberts ЛВ, Goodman DS. The retinoids: biology1, chemistry and
medicine, 2 edn. Raven Press, New York. 1994.
16. Tanskanen, A ntti et al. Fish consumption, depression, and suicidality in a general
population. Archives o f General Psychiatry, Vol. 58, May 2001, pp. 512-13.
17. Udo Erasmus. Fats that heal, fats that kill. 1993. Alive books, Canada.
18. W orld Health Organisation 1996. Indicators fo r assessing vitamin A deficiency'
and their application in m onitoring and evaluating intervention programs.
M icronuuient scries 96-10. WHO, Geneva.
Храносмилателни ензими (Ч аст 2: Хранителни добавки,
Глава 4)
1. Augustyns К el al. The unique properties o f dipeplidyl-peptidase IV (DPP IV /
CD26) and the therapeutic potential o f DPP IV inhibitors. Cun Med Chem, 1999
Apr; 6(4): 311-2
2. Elgun S c t al. D ipeptidyl peptidase IV and adenosine deaminase activity. Decrease
in depression. Psycboneuroendocrinohgy 1999 Nov; 24(8): 823-32.
3. Erdmann R. The amino revolution. i987. Century.
4. G a n w J S , James WPT, Ralph A. Human n utrition and dietetics. 2000. 10
5. Howell E. Food enzymes fo r health and longevity. 1986. Omangod Press.
6. Horvath K et al. Improved social and language skills in patients w ith autistic
spectrum disorders after secretin administration.yAAMP 9 :9 -1 5 .1 9 9 8 .
7. Sandler AD et aL Lack o f benefit o f a single dose o f synthetic human secretin in
the treatment o f autism and pervasive developmental disorder. N EnglJ Med 1999
Dee 9; 341(24): 1801-6.
8. Santillo H. Food enzymes. The missing lin k to radiant health. 1993. Hohm Press.
9 Seeley, Stephens, Tate. Anatomy and Physiology. 1992. Second edition. Mosby
Year Book.
11. W o l f M c l a l. E n z y m e T h e r a p y . 1 9 7 2 . R e g e n t H o u s e , L o s A n g e le s . C A .
Д е т о к с и к а ц и я н а х о р а т а c GAPS ( Ч а с т 2)
1. Anthony H, Birtwistle S, Eaton K, Maberly J. Environmental Medicine in Clinical
Practice. BSAGNM Publications 1997.
2. Bernard S ct al. Autism: a novel form o f mercury poisoning. Med Hypothesis, 2001
Apr; 56(4): 462-71.
3- Coleman M et al. A review o f epidemiological studies o f the health effects o f living
near o r w orking w ith electricity generation and transmission equipment. Int J
Epidemiol 1988; 17: 1-13.
4. Edelson SB, Cantor DS. Autism: xenobiotic influences. Toxicol Health 1998; 14(4):
553-563.
5. Epstein SS. Unreasonable risk. H ow to avoid cancer from cosmetics and personal
care products. 2001. Published by Environmental Toxicology, Chicago Illinois.
6. Epstein SS. The politics o f cancer, revisited. East Ridge Press, Fremont Centre, NY,
1998.
7. Gerson C & Walker M. The Gcrson Therapy. 2001.Tw in Streams, Kensington
Publishing Corporation.
490
8. Kaplan S, Morris J. Kids at risk: chemicals in the environment come under scrutiny
as the number o f childhood learning problems soars, US News&Worid Report.
June 19, 2000, p. 51.
9. Kuhnert P e l al. Comparison o f mercury levels in maternal blood, foetal cord
blood and placental tissues. AmJ Obstet Gynaecol 1981; 139: 209-212.
spectrum disorder. 2003. Bramble b o o b .
11. McGinnis \VU Mercury and autistic gut disease. Environmental Health perspectives
109(7): A303-304 (2001).
12. Meyerowitz S. Juice fasting & detoxification. The fastest way to restore your health.
2002. Sproutman Publications.
13. Nielsen GO et al. Effects o f industrial detergents on the barrier function o f human
skin . Int. J Qccup Med. 6(2): 143-147,2000.
14. NyJander M. Mercury in the pituitary' glands o f dentists. Lancet 1986; 1:442.
15. Rogers 8.1990. Tired o f toxic? A bl iieprint fo r health. Prestige Publishers.
16. Shaw W. Biological Treatments for Autism and PDD. 2002. ISBN 09661238-0-6.
17. Stcinman D, Epstein SS. The safe shopper’s bible. Macmillan. New York. 1995.
18 Stortebecker P. Mercury poisoning from dental amalgam through a direct nose
brain transport. Lancet 1989; 339:1207.
19. Wayland J, Laws E. Handbook o f pesticide toxicology. San Diego: Academic Press,
1990.
Ушни и н ф ек ц и и и ср ед ен o in u m ( Ч а с т 3: Глаба 1)
1. Effective Health Care 1992, No 4. The treatment o f persistent glue ear in children.
Leeds. Univ o f Leeds 1992.
2. Crook W. 1Ъе yeast connection. 1986. Vintage Books.
3. liagerman R, Falkenstein A. An association between recurrent otitis media in
infancy and later hyperactivity. Clinical Paediatrics, Vol. 26, pp. 253-257,1987.
4. Kontstantareas M. Homatidis S. Ear infections in autistic and normal children.
Journal o f Autism and Developmental Disease, Vol. 17. p. 585.. 1987.
5. Nsouii TM et al. Role o f food allergy in serious otitis media. Ann Allergy 1994: 73:
215-9-
6. Ostfcld E. Rubinstein E, Gazit E and Smetana Z, (1977). Effect o f systemic
antibiotics on the m icrobial flora o f the external ear canal in hospitalised
children. Paediatrics 60: 364-66.
7. Scadding GK et al. Glue ear guidelines, lancet, 1993; 341: 57.
8. Seeley, Stephens. Tate. Anatomy and Physiology. 1992. Second edition. Mosby
Year Book.
9- Shaw W. 2002. Biological treatments fo r autism and PDD. Self-published.
491
Няколко думи за образованието (Ч аст 3: Глава 6)
1. Barkley RA Talcing charge o f ADHD - the complete, authoritative guide for
parents. New York: G uilford Press, 1995.
2. Brooks R. The self-esteem teacher. Circle Pines, MN: American Guidance Service.
1991.
3. Donaldson M. C hildren’s minds. Fontana. 1978.
4. Garber S, Garber M and Spizman R. Good behaviour - over 1,200 sensible
solutions to your child’s problems from birth to age 12. New York: St. M artin’s
Paperbacks, 1987.
5. Lovaas Ю. Behavioural treatment and normal educational and intellectual
functioning in young autistic ch ild re n ./ Consulting and Clinical Psychology,
1987, vol. 5 5 ,1 ,3 -9 .
6. Lovaas 10 & Smith T. A comprehensive behavioural theory o f autistic children:
paradigm fo r research and treatment. 1989 / Behav Tber & Rxp Psych. Vol 20,1,
pp. 17-29.
7. Lovaas 10. The development o f a treatment-research project for dcvelopmentally
disabled and autistic children Journal ofApplied Behaviour Analysis. 1993
W inter (4) 26,617-630. ,
8. Lovaas OI. Teaching d e v e lo p m e n ta l disabled children: The ME book. Austin:
Pro-Ed. 1981.
9. McCamcy $ & Bauer A. The parents guide: solutions to today’s most common
behaviour problems in the home. Columbia, MO: Hawthorne Educational
Services, 1989.
10. Maurice C. Let me hear your voice. New York: Knopf. 1993.
11. Maurice C, Green H & Luce SC. Behavioural intervention for young children w ith
autism. Austin: Pro-ed. 1996.
12. McEachin JJ, Smith T & Lovaas OI. Long-term outcome for cliild rcn w ith autism
who received early intensive behavioural treatment. AmJMental Retardation.
1993,97,359-372.
13- Rief S & Heimburge J. How to reach and teach all students in the inclusive
classroom. West Nyack, NY: The Center for Applied Research in Education, 1996.
14. Rief S. The ADD/ADHD checklist. An easy reference for parents and teachers.
1997. Prentice Hall Publishing.
15. Rhode G ct al. The tough kid book (practical classroom management strategies).
Longmont, CO: Sopris West, 1995.
16. Shurc MB. Raising a thinking child. An O w l Book. Ile n ry H olt and Company, Inc,
1995.
17. Stem J & Ben-Ami II. Many ways to learn - young people’s guide to learning
disabilities. New York: Magination Press, 1996.
18. Turccki S. The difficult child. New York: Bantam Books, 1989.
Индекс артишок
йерусалимски 227
френски 189,224,263
A аспарагин 318
аспартам 227, 228,359
авокадо 183 аспержи 224
авшоимунно заболяване 434 аспирин 58, 419
агар-агар 227,493 астм а 63, 91, 93-95, 97-98. 100,
агне 197 105, 135, 155, 159,172, 314, 433,
акриламиди 156 437
алергии 20,161,383 аутизьм 20, 21, 24-29, 63, 70-77,
алка залцер 381 77-78, 80, 82, 87, 94, 96-104, 112,
алкохол 76,77-81,139 121, 122, 130-132, 141, 144, 153,
алое вера 227,409 157, 159, 161-163, 166, 167, 172,
алуминий 160,365,406,407 295, 297-298, 300, 352, 358, 381,
алфа-линоленова киселина 353, 383, 389, 397, 398, 405, 434,-436,
354 440443
амарант 148,227 аутистичен ентероколит 29-30
аминокиселини 40, 42, 44, 68, 79, ацесулфам 227
83,84,115,120,146,177,181,186, ацеталдехид 77-81
188,194, 222,240,317
амоксициклин 56 Б
ампицилин 56
амфотерицин 57-58 бадеми 191-192
ананас 224 бакпулвер 227
анемия 43,44,94-95,184,195 бактероиди 60, 70
анорексия нервоза 221,306 балсамов о ц ет 227
антибиотици 42, 54-57, 65, 72, бамя 227
88,89,139,171,173.187,221,222, банани 24,190
307, 308,311,326, 331,351,394, безалкохолни напитки 158, 196,
410,414,416,417,422 227,314,422,449
антитела 46,80, 92,347,457 билки 402,418,428
арахидонова киселина 353, 355, билкови чайове 195
357-359 биполярио разстройство (мани
акална депресия) 21,22, 102, 306
бира 197, 227 вино
боб 224, 225 производство 226
бял 193,224 сухо 226
кълнове 227 червено 196
маслен 227 вирус на
мунг 227 морбили 28
печен 228,257 херпес 73-74
черен 228 витамин А 44, 79, 148, 171, 182,
бобови 193*194 186
болест на Крои 72,164,166 витам ин В., 114, 120, 181, 186,
бразилски орех 191,224 222
братя и сестри 100 витамин В, 181,186
брашно о т витамин В~ 103,109,181, 222
елда 132 витамин В5181
пшенично 157 витамин В6 68, 80, 81, 114, 115,
сядки 180,191,212,224 120,182,186, 222
тропически корени 132 витамин В12 103,182,186, 222
бременност 78, 93,182, 339, 432, витамин С 44,103,109,183? 184
433, 448-455 витамин D 171, 182,186
бренди (ракия) 227 витамин Е 148,171
броколи 189,205, 224, витамин 1^42,168,171,183
булгур 148, 227 витамин К 148
булимия невроза 306 витамини о т група В 42, 44, 79,
бульон на кубчета или гранули 115,147,168,184,223
185 водка 224
бъзак 402-404 водорасли 224,227,356,408,428
на прах 408,428
В възпаление
дебело черво 28
вагинална флора 88-90 лигавица на уста 296
ваксини 48, 49, 93, 96, 101, 124, лигавици 109
429,435,436 сливици 416
варива 193-194 средно ухо 414
вегетарианци 219-220, 222-223, стени на храносмила
310 телна система 34
ухо 57,417 375,429
храносмилателни орга церебрална 68
ни 28 десерти 271-280
черва 132 дстоксикация 394409
диария 23, 24, 41, 109, 118, 179,
Г 189, 190, 191, 193, 201, 203, 207,
210, 213, 216,222
галактоза 143 водниста 209
галова киселина 134-135 хронична 166
гама-линоленова киселина 353, дивеч, пресен или замразен 225
357 диета
Гарднър, Р. 138 без глутен и казеин 85,
генетика 429-436 131-133
ги 170 въвеждаща 200-213
глутамин 317,318,320 дискусия 130-163
глутен 81-85,131-133 на файнголд 134
глутеоморфини 39,85,131,132 прекратяване 217-228
глюкоза 194 против кандида 139-141
горски плодове 190-191 пълна 214-216
горчица 227 с нисък гликемичен
готови подправки 150,216 индекс 118
грах 189,193, 224 диетаноламии 407
грейпфрут 224 дисбиоза. чревна 65
грис 227 дислексия 19-22,29,71,74,77,94,
грозде 224 102, 105, 135,138, 159, 314, 352,
гуакамоле 233 429,439,448
гъби 224 диспраксия 19-22, 29, 74, 77, 80.
гълъби 204, 224 93, 94, 102,105,138, 352, 429
гъска 225 добавки о т витамини и минера
ли 389-393
А докозахексаенова киселина 353
доматен сок, пробиотичен 290
декстроза 227 дъвка 227
депресия 21, 39, 67, 70.81,82,84,
102, 104, 109, 131, 317, 357, 358,
495
Е брюкселско 189, 224
кисело 211, 212, 263-265
екзема 19-22, 29, 51, 59,63,90,91- китайско 225
95, 97-98,100, 105, 155,172,172, къдраво 189, 225
314,434,466 рецепта 267
елда 148, 218, 227, 262 салата о т ябълки и 238
ембрион 78,93,346, 371,452 сок 179,206-210
ендоскопия 26 зелен лимон 225
ен тер о и и ти 35-36, 38-39, 83-84, зеленчуково ризото 267
141-147,200 зеленчуци 263-268
епилепсия 82,100,111,119,405 зеленчуци и плодове, консервира
епител 35-36,49,53 ни 227
епителни клетки 46 зехтин 225
еритромицин 57 зърнени храни 104,133,148,150,
есснциални мастни киселини 44, 161, 164, 179, 180, 218, 219, 288,
115,186, 352-354 304, 325,451
ечемик 494
И
Ж
извара пряспа 465
желязо 43,44,184 изследвания на близнаци 432
хем-желязо 184 Илейн Готшал 166
живак 96,136 им унитет
два типа 52
3 клетъчен 51
локален 49
запек 23,24,40,117,179,201,207, неспецифичен 371
210, 214, 222, 312,423, 424, 425, отслабнал 153
427, 428,466 системен 330
хроничен 208 хуморален 51
затваряне в себе си, антипсихо- имунна система 46,53,92, 94,97,
тични лекарства 446 98,153,383,450,457,467
захарин 227 имуноглобулин A (IgA) 47,48,51
захароза 144 имуноглобулин Е (IgE) 51
зеле 205,225 имуноглобулини 47, 88,168, 328
индийско орехче 225 Кейд, Р. 29,81,83,131,167
инка 227 кестени 227
интерферон 33,49 кетогенна диета 116-117,127
италиански гювеч с месо 251 кетчуп 232
кефир 288
Й киви 225
йод 63,161 киноа 227
кисели краставички 225
К кисело мляко 167,169,172-174
живо 175,176,179
казеии 40, 81-85, 104, 130-133, клизма 424-428
141,146,167 кокос 225, 279
казоморфини 39, 82, 84, 85, 131, кокосови бонбони 280
398,399 кокосово масло 197,212,218,225,
кайсии 225 248,250
какао на прах 227 кокосово мляко 195, 225,227,286
калций 44,112,161,183,199, 318, колит 28
342, 390 неспецифичен 26,28
кандида 65,130,139-141,174 псевдомембранозен 72,
канела 225 326 '
каперси 225 улцерозеи 72

карантия 181,184 язвен 164,166, 326
картофен глад 104 конопено масло 354,358,362,428
картофи констипация 423-428
бели 227 копър 215,225
сладки 227 кориандър 225
карфиол 189,205,225 краставица 216, 225
пюре 268 крем карамел 272
кафе 140 кресон 189,225
кашу 191,192, 225 криптопироли 68
квас круши 225
зелен 289 кус-кус 148,227
о т плодове и зеленчуци кърма 23, 47, 78, 82, 91, 92, 168,
289 304, 305, 328, 339, 343, 346, 354,
о т цвекло 289 371,455,456,458, 462
кърмене 60-61,82,91-93,305 майонеза 233
к ю ф тета с хляб 227 макрофаги 48-50,153
малатоза 144
Л манган 43-44,103,115,120
манго 225
лактоза 41-42, 57, 69, 140, 144, мандарини 225
164, 167, 168, 170, 171, 227, 249, маргарини и зам ести тел и на
330 маслото 337
лекарства, против шизофрения маруля, всякакви видове 225
102-103 маслини, консервирани 225
ленено семе, олио о т 198 масло 117,118,170-171
леща, обикновена и жълта 193 органично 175
ликьор 227 о т черен дроб на тр ес
лимонена киселина 225 ка 368-379
лимони 190,225 растително 155
лимфни възли 28 м а сти т 58,455,457-458
плаки на Пайер 27 мая 227
лимфоцити 27,47,48, 50 мед 194-195
липса на развитие 304-305 меласа 227
лук 225 меса и риба, консервирани 185
месо 227
М миелин 80,347
млечни продукти 81, 132, 140,
магданоз 225, 228 143, 167-179, 207, 209, 210, 309,
магнезий 43, 44, 103, 115, 120, 310, 325, 340, 369,450
158,161,186, 191,199, 310, 311, мляко 41,167-179
313, 318, 354, 370, 390, 395, 398, адаптирано 23,60,61,
401 83,91
мазнина казсии 104,131,146
агнешка 213 майчино 58,82
гъша 213 о т ядки/семсна 285
патешка 213 прясно 148
свинска 213 с ацидофилус 227
телешка 213 соево 160,1б1
мазнини за готвене 248-250 сухо 148
моркови 189, 205, 225 191,342,352,353,354-357
сок 212 омега-6 мастни киселини 44,155,
салата 240 191, 342, 345, 352, 353, 354, 357-
морски дарове 181,190, 216, 225 361
мурамил дипептид 47 орехи 225
мътеница 228 ориз 228
основни ястия 251-262
Н
П
наденички 185,216
напитки 195497 памуково семе 228,461,464
натриев валпроат 113,123 папая 225
натриев хлорид 198,199 паста 132,227
нахут 148, 228 п а с т е т о т дроб 236
невротоксин 70, 71, 76,77,86 патица 225
невротрансмитер 67, 73, 79, 80, пача 247
84,134,186,317 пащъриак 148
нектарини 225 пекан 225
неутрофили 48-49,328,399 пектин 228
нистатин 57,65 пелагра 109-110
нишесте, диети 119 пепсин 82,146,223,380,386, 387
ново бебе 456-469 пептиди 39, 81, 84-85, 106, 131,
нощна роза 146,167, 380
масло 320, 358 пилешко 181,182,186
олио 198 плодове 40,140,145,150
путрасуит 228 консервирани 228
плуване 408
О помело 225
портокали 225
образование 437-447 постене 61,115,116
обсесивно-ком пулсивно раз праскови 225
строй ство 22,102,321,352 преди зачеване и по време на бре
овесени ядки 228 менност 448-455
олово 136 приложен поведенчески анализ
омега-3 мастни киселини 44,155, 298
пробиотици 61, 168, 173, 183, руска салата 239
200,321,325-336 руски
проблеми с храненето 23-30 борш 244
просо 140,148, 218,228 крем 274
протеин 39» 40, 56, 79,80-84, 91, ръж 81,148, 218,228
116,131,133, 135, 143,146, 147, ряпа 189,226
150, 164, 167, 168, 170-172, 174, черна 226
177, 179, 188, 207, 220, 222, 223,
309, 311, 313, 317, 330, 380-383, С
422,449,469
протибогъбични антибиотици саго 228
57-58 салата о т риба т о н 238
противозачатъчни хапчета 63, салати 237-239
89,93,435 салса 234
пуйка, пряспа или замразена 225 салицилати 133-139
Пфайфер, Карл 29,67» 103 сацума 226
пчелен прашец 228 С ветовна здравна организация
пълнени чушки 251 369, 370,37.1
пшеница 104,157,159,228 секретин 382-385,388
пшеничен зародиш 228 семена 191-193
свинска мас 197, 211,248
Р свинско 181,197,226
синдром на
ревен 226 Аспергер 123
репей 228 внезапната см ърт 468
рефлукс 24,111,201,386 Даун82
рецепти 294 дефицит на внимание
без яйца 281-284 19,77,82,93,95,97,
риба 181-186 98,100,102,130,138,
в консерва 225,226,228 321, 381,448
рибена чорба 456 дефицит на внимание
рибни шницели 253 с хиперактивност
рибено .масло 182, 320, 360, 361- 19-22,39,94,163,306,
362 352,389,439,445
рожков 228 инфекция с кандида 65
npeg.MeHcmpya.ieH 63, 67, 216-217, 227,-228, 232, 290-294,
90 340,351
раздразнения стомах 56 кокосова 363, 365,461,
раздразнените черва 60, 462,464
66,221, 326 смути плодово 288
Рей 419 сода бикарбонат 227
преливане 25, 26 сол 198-199
Стивънс-Джонсън 399 сокове, прясно изцедени 288
Турет 111 сосове 232-236
храносмилателната сис сос т а р т а р 228
т е м а и психиката 21, соя 160-162
23, 46, 71, 76, 85, 121, спанак 189, 215,226
129,131,311,314 спелта 148, 228
хроничната умора 52, стафиди 226
139 стомах 79
син домат/патладжан 135, 189, стомашна киселина 79, 82, 263-
218, 226 264,331,380-381,384-388,401
сос о т 235 стрес 62
сини сливи 226 сулфат-редуциращи микроби 73
сирене 178,207,211 супа
крема 176, 225, 227 о т коприва 243
органично 174,176 т о п ч е т а 246
прясно 228 супи 240-247
пълномаслено 183 суроватка 170,179,
чедър 176 схема на въвеждане 169-179
швейцарско 227 разрушителни въз
сироп о т агаве 159,228 действия 422
скоч 226 стимуланти 421
сладки картофи 140,148,461
сладолед 294 Т
бананов 278
млечен 278 тапиока 148,228
о т магазина 228 тахан лешников 192
сметана 117, 118, 148, 167, 169, тежки метали 359,393
170-176, 178-179, 183, 207-210, телешки бульон 241
телешко 226,241 ферментирали
т е с т за зеленчуци 20-211
алергия 460 млечии продукти 167,
тежки метали 395 168, 170, 178, 179, 203,
чувствителност 169, 207
175,188, 202, 207,209 напитки 190
тетрациклин 56 риба 210,256-257
тиква 189,205 соеви продукти 162
зимна 211-212 храни 140,203
лятна 226 ферментирали пробиотични на
супа о т зимна 247 питки 288
тиквички 205, 226,261, 264 фибри 60,154,160,191, 200, 205,
тимерозал 96 206,209, 214,401
типично мешо 215-216 диетични 41
торта флуорид 407
за рожден ден 275 фолиева киселина 42,44,103,114,
Пинокио 274 115,120,134,182-183
с тиква 273 формалдехид 394,405,407
тритикале 148, 228 фруктоза 140,143,194,228
триптоф ап 134,317,318 фруктоолигозахариди 228
Thl им унитет 51,155 фурми 226
ТЬ2 им унитет 50,155 фъстъци 1.91,226
фъстъчено масло 191,211,226
У
X
Уейкфилд, Андрю 26, 29,73,96
ушни инфекции (среден о т и т ) хелапютерапия 136,397
410420 хипергликемия 151-152
хипогликемия 117,15М52
Ф хистаделия 68
хистамин 34,67,68,134
фазан 204,226 храни
феноли и салицилати 133-139 които да се избягват
148-163
препоръчителни цинк 43,44,68,103,115,120,147,
181-199 161, 186, 191, 199, 222, 309-313,
пробиотични 173, 205, 317, 318, 354, 358, 370, 390, 395,
206-208, 215 398,401
хранителни добавки 325-393 цитрусови плодове 213
хранителни разстройства 306- цикория 228
324 цьолиакия 125,157,164,165,166
храносмилане 24. 35, 38, 72. 82,
83, 145, 177, 186, 188, 195, 196, Ч
203, 210, 217, 222, 370, 375, 383, чай 228
385,450 о т джинджифил 208
лошо 308,312, 370, 375 череши 226,277
храносмилателни ензими 38, 83, чесън 226
84,263,331,380-388,401 чътни, плодово 235
хрупанки/чипс 155
холеешерол 40, 41, 187, 345-351, Ш
356,364,368,373,376, 377,421
холецистокинин 382-384, 388 шоколад 150,228,296
холин 68,134,186,187 Шоу, Уилям 72,85,161,381
х о т дог 228
Хофър, Абрам 103,109,110
Я
ц ябълки 122,190, 213, 226
... пай с 273
царевица 109,140,148, 338 печени 231
царевичен сироп 228 пудинг с 272
царевично нишесте 228 ябълков сок 228
цвекло 189,215 ябълков о ц ет 196.215,225
салата 237 ядки и семена 191-193
квас 232 яйца 147,186-189
целина 189, 205, 212, 213, 215, язвен колит 164,166,326
216,226
целулоза 154,226

Кембъл-Майкбрайд, Наташа - Gaps - Синдром На Храносмилателната Система и Психика

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Кембъл-Майкбрайд, Наташа - Gaps - Синдром На Храносмилателната Система и Психика

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

на храносмилателната система

Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд е свършила страхотна работа, като е обобщила

НАТАША КЕМБЪЛ-МАКБРАЙД се дипломира като лекар е отличие през

За повече информация вижте: www.gaps.me

В книгата „GAPS - синдром на храносмилателната система и психиката“ са

Книгата съдържа основна информация за начинаещите,

Превод о т английски Биляна Лукова

ЦЕНТЪР ЗА КНИГИ И ЗДРАВЕ „КИБЕА“

София 1000, ул. „Д-р Вълкобич“ №2Л

GUT AND PSYCHOLOGY SYNDROME

Copyright © Natasha Campbeli-McBride, 2010

© И здателска къща „Кибеа“, 2016,2017

Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд заслужава поздравления за това,

Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд е свършила страхотна работа,

Книгата е фантастична и ще стане класика. Всеки лекар трябва да или

Книгата поставя въпроса за изследването на хранителните аспекти,

1. Всички болести започват в храносмилателната система 23

Хранителни добавки за деца

Аетоксикация на хората с GAPS 394

1. Ушни инфекции и среден omum 410

Ч Е Т В Ъ Р Т А Ч А С Т_________ ____________ _________

Ново бебе в семейството с GAPS

1. Преди зачеването и по време на брем енността 448

Избрана библиография 470

Старите дървени двери се от варят широко,

Пътеката, която м инава над влаж ната м ека трева.

Пътят, койт о изт ънява все повече в далечинат а,

Никълъс Кембъл-Макбращ 11 години,

МАЛКОХОРА БИХА ИЗБРАЛИ да са родители па дете с аутизъм.

Тази книга беше създадена за период о т т р и години, в който аз

1. Всички болести започват

ДЕЦАТА И ВЪЗРАСТНИТЕ със синдром на храносмилателната

ки, повръщане (рефлукс) или други симптоми през първата си

по голяма нужда 6 продължение на пеш до седем дни, 6 резул­

постоянно отделяйки множество токсични вещества, абсор­

pacmtiume и краят му е свързан с червата. Основната функция

1. П ървата им функция е да ф и лтри рат лимфата (тъканната

Тъй к а т о много о т д ец ата, участвали в проучването, са pas-

филд го нарича АУТИСТИЧЕН ЕНТЕРОКОЛИТ. Т е р м и н ъ т все

ЧОВЕШКОТО ТЯЛО е к а т о планета, населявана о т м н ож ество

1. Съществена, или полезна флора. Това е най-важната група,

И т а к а , какво п р а в я т всички т е з и микроби т а м и защ о се

Здраве и изправност на червата

Ч овеш ки ят храносмилателен т р а к т е дълга двустранно о т в о ­

* И нтерф ерон — е с те с т в е н и химически приносители, или цигаокш ш , играещи

п р о и зв о д с т в о т о на органични киселини полезн ите микроорга­

здрава. При в ъ зп ал и тел н и те чревни заболявания обаче се о т ­

сърцеви н ата на вдлъб н ати н ите. След т о в а т е бавно п ъ т у в а т

иява ф ун кц ии те си пряко зав и ся т о т т о в а , колко е способен

фиг. 1. Ж изненият цикъл на е н т е р о ц и т а

Здрав е н т е р о ц и т Заболял е н т е р о ц и т поради

фиг. 2. К о съ м ч етата на е н т е р о ц и т и т е са микровили. Е н т с р о ц и т и т е

На всички е известн о, че о сн о в н о то предназначение на храно­

го о т п а ц и е н т и т е с GAPS м о г а т да усвояват казеин и глутеи в

pum e представляваш едно о т е с т е с т в е н и т е м е сто о б и та н и я

мове на Е. coli са изконни о б и т а т е л и на здравия храносм илате­

* В итам и н В5 - Бел. прев.

но к р а т ъ к ж и в о т в т я л о т о . И т а к а , освен ако не вземаме ви­

ни в добре функциониращ ит е черва със здрава чревна флора. И

ХОРАТА С GAPS са с увредена имунна систем а. К огато изследва­

Есенциалните, или полезните, б актери и 6 храносмилателна­

п ар ази ти . Ммуноглобулин А е едно о т о р ъ ж и я т а на им унната

н аш еств ен и ц и те и т е х н и т е токси н и успешно, дори и к о га то

т о много о т п а т о г е н н и т е микроби също съум яват да се вклю­

Ч Е Т В Ъ Р Т А Ч А С Т_ _

по голяма нужда 6 продължение на пеш до седем дни, 6 резул

постоянно отделяйки множество токсични вещества, абсор

Ч овеш ки ят храносмилателен т р а к т е дълга двустранно о т в о

п р о и зв о д с т в о т о на органични киселини полезн ите микроорга

здрава. При в ъ зп ал и тел н и те чревни заболявания обаче се о т

На всички е известн о, че о сн о в н о то предназначение на храно

мове на Е. coli са изконни о б и т а т е л и на здравия храносм илате

но к р а т ъ к ж и в о т в т я л о т о . И т а к а , освен ако не вземаме ви

ХОРАТА С GAPS са с увредена имунна систем а. К огато изследва

Есенциалните, или полезните, б актери и 6 храносмилателна

т о много о т п а т о г е н н и т е микроби също съум яват да се вклю

с т е н и - и м у н и т е т T h l (Т-хелперните клетки т и п 1), предос

н и т е вирусни заболявания, алерги и те, синдрома на хронична

Тази л е к а р ст в ен ат а група обикновено се предписва на т и й н ей

В ъ зд ей ств и е то на подобни лекарства е особено унищ ож ител

Те в о д я т до избирателна стимулация на р ас теж а на микроби

П о в е ч е т о м еди кам ен ти , особено к о г а т о се п р и е м а т продъл

флора. Освен т о в а т е силно п о т и с к а т им унната систем а, кое

К р а т к о т р а й н и я т с т р е с уврежда ч р е в н а та флора, но обикно

ф и зи ч ес к о то натоварван е, напредналата в ъ зр аст, алкохолиз

т о наблюдаван 6 м о я т а клиника сценарий: б аб ата има лека ф ор

ОБСЪДИХМЕ ПОДРОБНО п о л е зн ата флора (д о б р и т е б а к т е

Някои ош о п о р т ю н и с т и т е , изброени по-горе, к о г а т о изля

у в р ед ен ата чревна с те н а . В много случаи х р а н и т е л н и т е алер

е т в е н о т о , к о е т о т е п оказват, е какви микроби може да се съ

kapcmBama, давани п р о т и в Clostridia, са токсични, и м а т сери

К о гато мислим за аутизъм , синдром на д еф и ц и т на внимание

извеждащи алкохол и водещи до състоян и е на п остоян н о опия

оморфшш и казоморфшш, са о т к р и т и в у р и н а та при паци

п атогсн и , произвеждащи токсини, к о и т о п родълж ават да по

д и п еп т и д и л п епт идаза IV (DPP IV) и ф ун кц ията му е да раз

КАТО МАЙКА на излекувано ош аути зъм д е т е аз съм много доб

шелна по о тн о ш ен и е на н ещ а та, к о и т о приема. Д обри ят на

КОГАТО СТАВА ВЪПРОС за аутизъм , не можем да избегнем въп

имунна си стем а, стаВ а „п оследната капка, к о я т о прелива ча

Тези въпросници и т е с т о в е т р я б в а да са включени в подхо

Това са само първоначални насоки, к о и т о т р я б в а да се разра

ние на шизофреничнише п ац иенти . Вече казахме, че същ еству