Lecture 1

Íåìèãåí÷åâ, Êàðàïåíåâ 9
ВЪВЕДЕНИЕ
Усъвършенстването на комуникационните системи през последните го-
дини в голяма степен определя динамиката на развитие на обществено-ико-
номическия живот и глобализацията на съвременния свят.
Блоковата схема на една комуникационна система в показана на фиг. 1.
вход Мощен изход

Моду- Среда за ВЧ Демо- Деко-
Кодер усил-
латор пренос блок дулатор дер
вател
предавател канал приемник
Фиг. 1. Блокова схема на комуникационна система
Тя включва три основни части: предавател, приемник и канал за връзка.

Предавателят се състои от кодер, модулатор и мощен усилвател. В кодера се
извършва предварителна обработка на информационния сигнал в основната
честотна лента. При цифровите информационни системи тук се извършва и
преобразуване на аналоговите сигнали в цифров вид и допълнителна обра-
ботка. В модулатора се изменят параметрите на носещото трептение по ам-
плитуда, честота и фаза от информационния сигнал. След подходящо усилва-
не от мощен усилвател модулираните трептения се предават чрез средата за
пренос, кабелно или ефирно, до приемника.
В приемника се включват високочестотен блок, демодулатор и декодер.
Високочестотният блок осигурява необходимата избирателност, честотно
преобразуване и усилване на приетите сигнали. В демодулатора и декодера
се извършват обратните процеси по демодулирането и декодирането на треп-
тенията и възстановяване на първичния информационен сигнал с минимални
изкривявания.
Предавателят, приемникът и средата за пренос формират съответно
т.нар. радиоканал или канал за връзка.
В зависимост от начина на предаване на информацията радиоканалите
се разделят на еднопосочни, известни още като симплексни и двупосочни или
дуплексни.
10 Êîìóíèêàöèîííè ïðåîáðàçóâàòåëíè óñòðîéñòâà
Радиоканалът от фиг. 1 е симплексен, защото позволява предаване на

информационния сигнал еднопосочно – от вход към изход.
На фиг. 2 е показана блоковата схема на дуплексен радиоканал, при
който и в двата края е изградена приемо-предавателна апаратура, която поз-
волява приемане и предаване едновременно на различни честоти.

Моду- ВЧ Демо- Деко-
латор блок дулатор дер
вател
изход Мощен вход

Деко- Демо- ВЧ Моду-
усил- Кодер
дер дулатор блок латор
вател
кодер модем усилване канал усилване модем кодер
Фиг. 2. Дуплексна комуникационна система
На фиг. 3 е показана схемата на полудуплексен канал, при който обме-

нът на информация е двупосочен с редуване на посоките на предаване.

Моду- ВЧ Демо- Деко-
латор блок дулатор дер
вател
изход Мощен вход

Деко- Демо- ВЧ Моду-
усил- Кодер
дер дулатор блок латор
вател
кодер модем усилване канал усилване модем кодер
Фиг. 3. Полудуплексна комуникационна система
В трите комуникационни системи се вижда, че в основата на предава-

нето на информацията е процесът на модулация и демодулация на трептения-
та. Това са подчертано нелинейни процеси, които в съвременните комуни-
кационни системи от дуплексен вид се извършват от общ модул, т.нар.
модем.
Глава 1
УМНОЖИТЕЛИ НА ЧЕСТОТА
1.1. Основни сведения

Блоковата схема на умножителя на честота е показана на фиг. 1.1. Тя се
състои от нелинеен елемент (НЕ) и филтър (Ф). На входа на умножителя се
подава синусоидално напрежение ui (t ) с честота f, а на изхода след филтра-
ция се получава също синусоидално напрежение с честота (n.f), където n е
цяло положително число.
Умножителите на честота са кратни, когато входният сигнал е само
един – f 0  n. f и комбинационни, при които на входа се подава поредица от
сигнали с честоти f1 , f 2 , … f n , а на изхода се получава напрежение с честота
n
f0   pk . f k - pk е цяло положително или отрицателно число.
k 1
ui(t) u (t)
H u (t)
0
HE Ф
ui(t) uH(t) uo(t)
t t t
f=1/T f=1/T fo=nf=n/T
Фиг. 1.1. Блокова схема на умножител на честота
Умножение на честотата се получава също така при синхронизация на

генератори на трептения и системите с фазова автоматична донастройка на
честотата.
Основни показатели на кратните умножители на честота са:
- коефициент на умножение – n;
- входна мощност Pi , определена за честота f;
- изходна мощност P0 за n-ти хармоник;
- коефициент на полезно действие;
- паразитна амплитудна модулация;
- коефициент на потискане на страничните хармоници.
1.2. Резонансни усилватели на мощност в схема на умножение

на честотата
1.2.1. Умножение на честотата в режим на отсечка на тока
При работа на резонансните усилватели на мощност (РУМ) в режим на
отсечка на тока, т.е. токов ъгъл    , в спектъра на импулса на изходния ток

се съдържат хармоници – i0 (t )   I 0mk cos(kt   k ) . С филтъра Ф от този
k 1
спектър се отделя желания хармоник (n.f). Схемата на РУМ с биполярен тран-
зистор с показана на фиг. 1.2.
+U
CC
C4 L2
u i (t ) C1 L1 T u0 (t )
C2 LB C3 C5 RL
f n.f
UBB
Фиг. 1.2. Схема на резонансен усилвател на мощност като
умножител на честота
Входният кръг C1C2L1 е настроен на основния хармоник с честота f, а

изходният кръг C3C4C5L2 – на честота (n.f).
Времедиаграмите на u B (t ) , iC (t ) и uC (t ) на РУМ, работещ в ре-
жим на удвояване, са показани на фиг. 1.3. При умножение на честотата РУМ
работи в ненапрегнат режим с косинусоидален импулс на колекторния ток.
uB ic uc
I c1m cost
U c2m cos 2t
U 'B
U c1m cos t
t t t
UBB
Ic2m cos 2t
Фиг. 1.3. Времедиаграми на u B (t ) , iC (t ) и u C (t ) в режим

на удвояване на честотата
На основа на анализа в [4] се определят променливотоковите параметри
на умножителя:
- оптимален токов ъгъл 

120 o
(1.1)  opt  ,

което следва от максимума на коефициента  n ( ) при разлагането на импул-
са на изходния ток. При n = 2 -  opt  60 o , а при n = 3 -  opt  40 o ;
- амплитуда на n-тия хармоник на колекторния ток

(1.2) I Cmn   n ( ).iC max ,
където iC max е амплитудата на импулса на колекторния ток;
- изходна мощност в товара

1 1
(1.3) P0  I Cmn .U Cm   n ( )iC maxU Cm .
2 2
Изходната мощност в товара зависи от използуването на транзистора
по ток – iC max и от токовия ъгъл –  ;
- коефициент на полезно действие

P0 1  ( ) 1
(1.4)   . . n  g n ( ) ,
PCC 2  0 ( ) 2
U Cm
като   е коефициентът на използване на колекторното напрежение, а
U CC
g n ( ) – коефициент на формата на импулса на тока.
Недостатъците на умножителя на честота с отсечка на тока са:

- с увеличаване на номера на хармоника се понижават изходната
мощност и коефициента на полезно действие. Максимална изходна мощност
за основния хармоник се получава при  opt  115o17 ' и с намаляване на  се
намалява стойността на коефициента на разлагане  n ( ) , като съответното
 1max ( )
намаление е  n max ( )  . Следователно при нарастване на n
n
Po1
изходната мощност ще намалява n пъти – Pon  , което ще води до
n
намаление на КПД и увеличение на колекторната разсейвана мощност;
- за постигане на оптимален токов ъгъл в режим на умножение се
налага увеличаване на амплитудата на възбудителното напрежение. Ограни-
чение се получава от максимално допустимото напрежение на емитерния PN
преход, което налага работа при токов ъгъл, по-голям от оптималния;
- при големи коефициенти на умножение се усложнява потискането
на страничните съставки и филтрацията на полезния хармоник, което налага
използуването на режекторни и лентови филтри за потискане на ненужните
хармоници с 30 до 40 dB.
Посочените недостатъци ограничават използуването на РУМ за умно-
жаване на честотата с коефициент n от 2 до 4.
1.2.2. Умножение на честотата чрез нелинейно изменение

на напрежението на капацитета колектор-база на
транзистора - CCB (U CB )
Разглежда се още като параметрично умножение на честотата и се из-
ползва при високи работни честоти – f  (2  3) fT на транзистора. Поради
високата работна честота, капацитетът на изходния трептящ кръг е много
малък и се формира основно от бариерния капацитет на колекторния преход
на транзистора.
Поради възникването на допълнително изкривяване на формата на из-
ходното напрежение от нелинейния бариерен капацитет при умножителите
от този вид се получава увеличение на нивото на спектралните съставки в из-
ходния сигнал.
1.3. Умножение на честотата с диференциален усилвател

Схемата на умножител на честота с диференциален усилвател (ДУ) е
показана на фиг. 1.4. На единия от входовете се подава напрежение
ui  U im cos t , а другият е заземен високочестотно чрез кондензатора С2.
Трептящият кръг LC е включен симетрично на изхода на ДУ и е наст-
роен на честота f 0  n. f . При несиметрично включване коефициентът на
усилване по напрежение ще бъде два пъти по-малък.
C1
Ui
C L Lсв
UBE
R2
C2
Фиг. 1.4. Умножител на честотата с диференциален усилвател
Оптималните режими на работа в схемата се постигат чрез изменение

на напрежението UBE на входа и амплитудата на входния сигнал Uim, като
при:
- нечетен коефициент на умножение n, максимално усилване и от-
съствие на четни хармоници се получава за UBE=0;
- четен коефициент n, максимално усилване и потискане на един от
страничните хармоници се получава за UBE  0.
На основата на аналоговия умножител на напрежение А796 (МС1496)

на фиг. 1.5 е показан умножител на честота до 100 MHz при коефициент на
потискане на сигналите с основна честота 65 dB, а на синфазните сигнали –
85 dB. На входове 1 и 8 се подава входен сигнал с честота f, а на изхода 6 и 9
се получава изходен сигнал с честота 2f. Тъй като и на двата входа се подава
сигнал с една и съща честота, на изхода на умножителя ще се получи един
сигнал с удвоена честота, при което ще се използува апериодичен товар.
1k
0.1 1k 47.0
51
3.9k
1k 3.9k
1n 7 2 3
8 6
1 u 796
1n 4 9
51 10 5
10k 10k 51
50k 47.0 6.8k
Фиг. 1.5. Аналогов умножител на напрежение като удвоител на честота

1.4. Варакторни умножители на честота

Като се използува нелинейният капацитет на мощни високочестотни
диоди т. нар. варактори, се извършва умножение на честотата. Варакторните
умножители на честота намират широко приложение в СВЧ комуникационни
устройства поради високите си енергийни показатели и проста конструкция.
Използуват се основно двукръгови конфигурации с последователно и
паралелно включване на варактора спрямо избирателните системи – фиг. 1.6.
DV Cp RS L1 C1 L2 C2
IS (f) (nf)
GS (f) (nf) L бл
L1 L2
RL uS DV RL
-
C1 C2 UV
C бл +
- +
UV
а б
Фиг. 1.6. Варакторни умножители на честота
1.4.1. Варакторен умножител на честота с последователно

включване на диода
Схемата на умножителя е показана на фиг. 1.6 а, при която варакторът
е включен последователно на входния и изходния паралелни трептящи кръго-
ве, настроени съответно на честота f и nf, където n е номера на хармоника.
Приемайки че кръговете са теснолентови с висок качествен фактор за напре-
жението върху диода се получава
(1.5) u (t )  U V  U1m sin(t  1 )  U nm sin(nt   n ) ,
откъдето се определя тока през диода
(1.6) du (t ) ,
i (t )  CV (u )
dt
CV 0
при CV (u )  V
, CV 0  C (U V 0 ) e капацитета на варактора в работната
 u 
1  
 UT 
точка при U=UV, UT – контактната потенциална разлика, V се определя от

вида на прехода – при плавен PN преход V=0.5, а при рязък V=0.33.
След хармоничен анализ се определят спектралните съставки на тока
през варактора, като се отделят само съставките с честота  и n , които са
от вида
i (t )  I C1m cos(t  1 )  I G1m sin(t   1 ) 
(1.7)
 I Cnm cos(nt   n )  I Gnm sin( nt   n ).
С помощта на амплитудите на токовете и напреженията се определят
усреднените параметри на варактора по първи и n-ти хармоник както следва:
- еквивалентен капацитет на варактора
I C1m I
(1.8) CV 1  , CVn  Cnm ;
U1m nU nm
- еквивалента проводимост, свързана с активната мощност, преминава-

ща в изходната верига
I
(1.9) Ge1  G1m ;
U1m
- еквивалентна проводимост, определяща загубите във варактора
I Gnm
(1.10) GД  .
nU nm
Отчитайки загубите във входния и изходния филтър, съответно GФ1 и
GФn, се определят еквивалентните загуби на входа и изхода на схемата
(1.11) G1  G Д  GФ1 , Gn  G Д  GФn .
При известни усреднени параметри на варактора и параметрите на

входния и изходния кръг и товара се определят енергийните показатели на
умножителя:
- изходна мощност на n-я хармоник
1 2
(1.12) P0 n  U nm (Gn  G L ) ;
2
1 2
(1.13) PL  U nm GL ;
2
- КПД на изходния кръг

PL GL
(1.14 ) n   ;
PON Gn  G L
- входна мощност на първия хармоник

1
(1.15) Pi  U12m (G1  G1e ) ;
2
- КПД на входния кръг
P1e G1e
(1.16) 1   ;
Pi G1  G1e
- коефициент на предаване по мощност (КПД на умножителя)

PL GL G1e
(1.17) AP   . .
Pi Gn  G L Gn  G1e
Особености на варакторния умножител с последователно включване на

диода:
- входните и изходните филтри се реализират просто и позволяват не-
обходимото съгласуване на входа и изхода;
- схемата намира широко приложение в СВЧ обхвати като се използува
както за удвоявяне и утроявяне на честотата, така и при по-големи коефици-
енти на умножение;
- използуват се варактори както с плавен, така и с рязък PN преход за
умножение на висшите хармоници;
- при увеличаване на коефициента на умножeние намаляването на КПД
става плавно, като е близък до оптималния при запазване на добри енергийни
показатели;
- при високи нива на преобразуваната мощност се затруднява охлажда-
нето на варактора, защото електродите му са отделени от маса.
1.4.2. Варакторен умножител на честота с паралелно

включване на диода
При паралелно включване на диода се използуват входен и изходен
последователен трептящ кръг, настроени на съответните честоти, а диодът се
включва между тях към маса – фиг. 1.6 б. Тъй като при последователни кръ-
гове с висок качествен фактор във входната и изходната вериги ще протича
синусоидален ток за тока през варактора може да се запише:
(1.18) i (t )  I1m cos(t  1 )  I nm cos(nt   n ) ,
а напрежението върху нелинейния капацитет на варактора ще бъде

i (t )
(1.19) u (t )   dt .
CV (u )
След хармоничен анализ и отчитане само на съставките с честоти ω и
nω за напрежението се получава
u (t )  U VAV  U C1m sin(t  1 )  U G1m cos(t   1 ) 
(1.20)
 U Cnm sin(nt   n )  U Gnm cos(nt   n ).
От (1.18) и (1.20) за усреднените параметри на варактора и схемата

съответно се получава:
- за еквивалентните параметри на варактора
I1m I nm U
(1.21) CV 1  , CVn  , R Д  Gnm ;
U C1m nU Cnm I nm
- за еквивалентно активно съпротивление

U G1m
(1.22) R1e  ;
I1m
- за съпротивленията, определящи загубите във варактора и входния и

изходния филтър
(1.23) R1  R Д  RФ1 , Rn  R Д  RФn ,
където RФ1 и RФn са съответно загубите във филтрите.
От (1.18), (1.21), (1.22), (1.23) се определят енергийните показатели на
умножителя:
- изходна мощност на n-я хармоник
1 2
(1.24) P0 n  I nm ( Rn  RL ) ;
2
1 2
(1.25) PL  I1m RL ;
2
- КПД на изходния кръг

PL RL
(1.26) n   ;
P0 n Rn  RL
- входна мощност на първия хармоник

1 2
(1.27) Pi  I1m ( R1  R1e ) ;
2
- КПД на входния кръг
P1e R1e
(1.28) 1   ;
Pi R1  R1e
- коефициент на предаване по мощност (КПД на умножителя)

PL RL R1e
(1.29) АP   . .
Pi Rn  RL R1  R1e
Особености на варакторния умножител с паралелно включване на диода:

- поради включване на катода на варактора към маса се подобрява ох-
лаждането му при големи мощности;
- най-ефективно умножение на честота с висок КПД от 80 % до 90 % се
получава при удвояване на честотата с варактори с PN преход V=0.5;
- оптимален режим на работа на умножителя се получава при сравни-
телно нискоомен товар и нискоомно съпротивление на еквивалентния генера-
тор;
- последователните трептящи кръгове на входа и на изхода са изолира-
ни от маса, което затруднява конструирането и настройката им в СВЧ обхват.
Глава 2
ЧЕСТОТНИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ
Честотните преобразуватели променят честотата на входния сигнал от
определен честотен обхват в сигнал с друга честота. Преобразувателите се
състоят от нелинеен избирателен блок – смесител и генератор (фиг. 2.1). При
преобразуването на честотата на входния сигнал ui ( f i ) на изхода се полу-
чава сигнал u0 ( f 0 ) с честота f 0  f S  f i , т.е. те могат да се разглеждат като
комбинационни умножители на честота.
ui ( f i ) u0 ( f 0 )
Смесител
uS ( f S )
Генератор
Фиг. 2.1. Блокова схема на честотен преобразувател
Честотните преобразуватели са основни блокове във всички комуника-

ционни устройства за получаване на стандартните междинни честоти за раз-
личните честотни обхвати или за повишаване на честотата.
Изискванията, на които трябва да отговарят честотните преобразувате-
ли са: голямо усилване, висока избирателност, ниско ниво на шумове, устой-
чива работа и др.
2.2. Смесител
Смесителят се състои от нелинеен елемент – диод, транзистор или дру-
га схема и филтър – фиг. 2.2.
ui ( f i ) u0 ( f 0 )
Нелинеен
Филтър
елемент
uS ( f S ) fi , f S f 0  f S  fi
mf i  nf S
Фиг. 2.2. Блокова схема на смесител
В зависимост от вида на нелинейния елемент те се разделят на пасивни

и активни смесители.
2.3. Пасивни смесители

Пасивните смесители включват нелинеен елемент – диод и филтър.
Електрическата схема на пасивен смесител с показана на фиг. 2.3, а еквива-
лентната схема – на фиг. 2.4.
I DS a 2
Gi Gi U SU 0
ii Ui ii Ui 2
D U0 U0 GL
GL
GS GS
iS US iS US
I DS a 2
U iU 0
2
Фиг. 2.3. Схема на пасивен смесител Фиг. 2.4. Еквивалентна схема
Като се приемe, че напрежението върху диода и тока са съответно

a.u
(2.1) u D  ui  u S  u 0 ; i  I DS (e D  1) ,
1
където a  ,
mU T
след развитието в ред за тока се получава
 (au D ) 2 (au D ) 3 (au D ) n 
(2.2) i  I DS au D    ...   ... .
 2! 3! n! 
След ограничаване на реда до втория член за тока през диода следва

(2.3) i  ii  iS  i0 ,
където
(2.4) ii  I i cos  i t , iS  I S cos  S t , i0  I 0 cos  0t ,
a2
(2.5) I i  I DS aU i  I DS U SU 0 ,
2
a2
(2.6) I S  I DS aU S  I DS U iU 0 ,
2
a2
(2.7) I 0  I DS aU 0  I DS U SU i .
2
След преобразуване за изходното напрежение на смесителя се получава

A0U i
(2.8) U0  ,
1  ( A1U i 2 )
където
a 2 I DS  a2 
(2.9) A0  (GS  aI DS )U S  I DSU 0U i ,
2(GL  aI DS ).GS aI DS  2 
a 2 I DS
(2.10) A1  .
2 (GL  aI DS )(GS  aI DS )
На фиг. 2.5 е показана схемата на двойно балансен пасивен смесител.

Трансформаторите са с феромагнитна сърцевина на основата на предавателни
линии.
uS ( fS ) ui ( f i )
u0 ( f 0 )
Фиг. 2.5. Двойно балансен смесител

2.4. Активни смесители

2.4.1. Параметри на активните смесители
Активните смесители се изпълняват с транзистори – биполярни, полеви
транзистори или друга схема. На фиг. 2.6 е показана еквивалентната схема на
активен смесител, представен като шестполюсник. На вход 1 е включен вход-

ният сигнал ii  I i cos( i t   i ) с вътрешна проводимост Y i , а на 2 – напре-
жение от генератора u S  U S cos S t . Преобразуваният сигнал

u0  U 0 cos( 0t   0 ) с проводимост Y 0 се получава на изводи 3. Нивото на
входния сигнал е няколко десетки V , а напрежението от генератора до 1 V.
1 3
Ii Y i Ui Смесител U0 Y0
1 3
2 2
Us
~
Zs
Фиг. 2.6. Еквивалентна схема на активен смесител
При такива нива на сигналите смесителят може да се разглежда като


линейна система по отношение на входния сигнал, чиито Y параметри се из-
менят периодично с честотата  S на генератора. Тогава смесителят може да
се опише като линейна система от вида
ii  Y11 (t )u i  Y21 (t )u 0
(2.11) ,
i0  Y21 (t )u i  Y22 (t )u 0
където Y11 (t ) , Y12 (t ) , Y21 (t ) , Y22 (t ) са периодично изменящи се y параметри

на смесителя, които развити в ред съответно са

Y11 (t )  Y11 (0)   Y11 (n) cos[n S t  11 (n)]
n 1

Y12 (t )  Y12 (0)   Y12 (n) cos[n S t  12 (n)]
n 1
(2.12)

Y21 (t )  Y21 (0)   Y21 (n) cos[n S t   211 (n)]
n 1

Y22 (t )  Y22 (0)   Y22 (n) cos[n S t   22 (n)]
n 1
След заместване на ui , u0 и (2.12) в (2.11), извършване на тригономет-

ричните разложения и отчитане, че честотата на преобразуване е  0   S   i
се получава в комплексен вид
  
I i  Y11 (0) U i  0.5Y12 (1) U 0
(2.13)   
,
 '
I 0  0.5Y21 (1) U i  Y22 (0) U 0
  
j i j[ (1)  i ]
където U i  U i e , U i  U i e 21 ,
 
j[ 21 (1)   0 ] j
U 0  U 0e , U 0  U 0e 0 .
От (2.13) се определят основните параметри на смесителя:

- Входна проводимост

 Ii
(2.14) Y 11  
 Y11 (0) ;
Ui 
U 0 0
- Инверсна проводимост

 Ii
(2.15) Y 12  
 0.5Y12 (1) ;
U 0 U i  0
- Стръмност на преобразуване

 I0
(2.16) Y 21  
 0.5Y21 (1) ;
U i  U 0 '  0
- Изходна проводимост

 I0
(2.17) Y 22  
 Y22 (0) .
U 0 ' U i 
 
Параметрите Y 11 и Y 12 са дефинирани спрямо честотата на входния
 
сигнал  i , а Y 21 , Y 22 – спрямо честотата на преобразуване 0   S  i .
2.4.2. Смесител с биполярен или полеви транзистор

Схемата на смесител с биполярен транзистор е показана на фиг. 2.7.
Транзисторът е включен по схема общ емитер. Входният кръг е настроен на
честотата на входния сигнал ui , а сигналът от генератора постъпва на базата
чрез кондензатора C S . За намаляване на връзката между входния кръг и треп-
тящия кръг на генератора се подбира оптимална стойност на C S .
uS ( f S ) CS
T Lсв
Cp RL u0 ( f 0 )
C2
L2
C1'
ui ( fi ) R2 R1
CE
L1
C1'' RE
Cф Rф
 U CC
Фиг. 2.7. Смесител с биполярен транзистор
На фиг. 2.8 е показана зависимостта на входната проводимост на тран-

зистора y11 от напрежението на генератора uS. Тъй като разколебаването на
работната точка е в линейния участък на характеристиката на транзистора с
приближение за усреднените входни и изходни параметри може да се запише
(2.18) Y11  y11 , Y 22  y22 ,
където у 11 и у 22 са параметрите на транзистора за работната точка.

Определянето на стръмността на смесителя е показана на фиг. 2.8. То е

извършено графично, като на основата на статичните характеристики iB ( u BE )
и iC ( uCE ) ) е построена зависимостта у21 ( и ВЕ ) .
y 11 y 11
UC  UCE
y11 (0 )
U BE u BE
US
Фиг. 2.8. Зависимост на входната проводимост
от напрежението на генератора
iB iC
I B1
I B1
IB2
IB2
I B3
I B4 IB3
I B5 IB4
UC  UCE IB5
u BE U CE uCE
a б
y21
S1
S2
S3
S4
S5  в



U BE
u BE
US
Фиг. 2.9. Статични характеристики iB ( u BE ) , iC ( uCE ) ) и у21 ( и ВЕ )
Използвайки метода на петте ординати за усреднената стръмност на

смесителя се получава
1 1
(2.19) Y 21  y 21 (1)  ( S 1  S 2  S 4  S 5 ) ,
2 6
а при разполагане на работната точка в линейния участък и симетрична ха-
рактеристика (2.19) се опростява във вида
1
(2.20) Y 21  ( S 1  S 5 ) .
4
При апроксимация на предавателната характеристика на транзистора с

полином от вида
(2.21) iC  a0  a1u  a2 u 2  a3 u 3  ..... ,
където
(2.22) u  U sm cos  S t  U im cos i t ,
след заместване на (2.22) в (2.21) и развитие на израза се определя колектор-
ния ток на изхода на смесителя с междинна честота
(2.23) iC  a 2U imU Sm cos( s  i )t
и изходното напрежение
(2.24) u 0  Re a 2U SmU im .
Стръмността на смесителя е
(2.25) Y21  a 2U Sm .
Схемата на смесител с полеви транзистор е дадена на фиг. 2.10. За то-
вар на генератора служи резисторът R, който има стойност няколко k  .
Връзката между входния кръг и генератора се обуславя от капацитета CGS на
транзистора. При използване на транзистор с два изолирани гейта, паразитна-
та връзка между генератора и входния сигнал се потиска.
ui ( fi )
L2 Lсв
u0 ( f0 ) Cp
T C2 T
Cp G G2
u0 ( f0 )
Cp G1
ui ( fi ) L1 C1
RG uS ( f S ) R2 R1
Rф
R uS ( f S ) RS CS
Cф Rф Cф
 U DD
Cф  U DD
Фиг. 2.10. Смесители с полеви транзистори

2.4.3. Смесител с диференциален усилвател

На фиг. 2.11 с показан смесител с диференциален усилвател в интеграл-
но изпълнение. На несиметричния диференциален вход се прилага входният
сигнал ui , а на токовия генератор – сигналът u S от генератора.
Преобразуваният сигнал с честота  0   S   i се филтрира с трептящ
кръг на изхода на диференциалния усилвател.
Изходното преобразувано напрежение ще бъде
(2.26) u 0  y 21 Re ui ,
където y 21 е стръмността на преобразуване за честота  0 , а Re – еквивалент-

ното резонансно съпротивление на кръга за тази честота.
 U CC
C L
Cp2
u0 ( f 0 )
ui ( fi )
C p1
uS ( f S )
 U CC
R
Фиг. 2.11. Смесител с диференциален усилвател
2.4.4. Самоосцилиращи смесители

В показаните смесители се използва отделен генератор за честотно пре-
образуване, което позволява да се изберат оптимални режими на работа на
активните елементи както в смесителя, така и в генератора. В редица случаи
за постигане на по-голяма компактност на устройството и минимизация се
използват самоосцилиращи смесители, при които с един транзистор се из-
гражда схемата на смесителя и генератора в честотния преобразувател. Такъв
честотен преобразувател е показан на фиг. 2.12.
 U DD
R
C
f0 u0 ( f0 )
C0 L0
T fS
ui ( fi )
fi CS L S CT CS
Li Ci
RS
Фиг. 2.12. Самоосцилиращ смесител
Трептящият кръг Li  Ci е настроен на честотата на входния сигнал  i ,

а кръгът L0  C 0 - на честотата на преобразуване  0 . Генераторът е с авто-
трансформаторна обратна връзка, получена от кръга LS  C S , настроен на
честота f S . Транзисторът работи по схема общ сорс в смесителя и схема с
общ гейт – в генератора. Това е възможно поради голямата разстройка на
трептящите кръгове Li  Ci и L0  C0 по отношение на честотата  S и на
LS  C S - спрямо честотата  i .
Глава 3
СИСТЕМИ ЗА ФАЗОВА ДОНАСТРОЙКА НА ЧЕСТОТАТА

Съвременните системи за фазова донастройка на честотата (Phase Looked
Loop - PLL) в интегрално изпълнение широко се използват в комуникацион-
ната техника като модулатори и демодулатори на трептения, честотни синте-
затори и други нелинейни устройства.
Блоковият вид на PLL системата е представен на фиг. 3.1.
uФД (t ) u НЧФ (t )
ui (t ) u0 (t )
ФД НЧФ ГУН
Фиг. 3.1. Блокова схема на система за фазова донастройка на честотата
Тя се състои от фазов детектор (ФД), нискочестотен филтър (НЧФ) и

генератор, управляван от напрежение (ГУН). На входа на ФД постъпват
входният сигнал ui (t ) и сигналът u 0 (t ) от изхода на ГУН чрез обратна връз-
ка. Във ФД се сравняват фазите на трептенията на входния сигнал
 i  i t   i и ГУН  0   0 t   0 , при което на изхода се получава напреже-
ние uФД, пропорционално на фазовата разлика  i   0 . След филтриране от
НЧФ на входа на ГУН постъпва напрежение uНЧФ, което изменя честотата на
трептението му. Когато има разлика между честотите  i и  0 се получава
режим на биене, при което на изхода на фазовия детектор се получава напре-
жение с честота  i   0 . Ако тази честота е в лентата на пропускане на НЧФ
на входа на ГУН постъпва управляващо напрежение uНЧФ, което модулира
честотата  0 на ГУН с честотата на биене. В резултат на това фазовата раз-
лика между трептенията ui и u0 под влияние на отрицателната обратна връз-
ка се намалява, докато настъпи режим на синхронизация на честотата на
трептенията на ГУН с честотата на трептенията на входния сигнал. Тогава
 0   i и фазовата разлика    i   0   i   0    c te , която представлява
фазовата грешка при синхронизацията.
Когато разликата между честотите  i и  0 e извън лентата на пропус-

кане на НЧФ, управляващото напрежение на входа на ГУН е минимално, не-
достатъчно да измени честотата на трептенията на ГУН и отсъствува синхро-
низация.
Фазовите детектори работят със синусоидални или правоъгълни входни
сигнали, като предавателната им характеристика е линейна в интервала оп-
ределен от 0   или от 0  2 . При използване на ФД с линейна характерис-
тика в интервала от 0   е от вида

(3.1) uФД  AФД (  ) ,
2
за напрежението след нискочестотния филтър може да се запише

(3.2) u НЧФ  AНЧФ AФД (  ) ,
2
където АФД, АНЧФ са съответните коефициенти на предаване на ФД и НЧФ.
Под въздействие на напрежението от филтъра ще се изменя честотата
на трептенията на ГУН около основната честота  0
(3.3)  Г   0  АГУН .U НЧФ ,
където АГУН е коефициентът на предаване или чувствителност на ГУН.
В режим на синхронизация се получава

(3.4)  Г   i   0  АГУН .U НЧФ   0  АГУН .U НЧФ . AФД (  ) ,
2
откъдето за фазата  при синхронизация следва
 i  0
(3.5)   .
2 AГУН АНЧФ АФД
Тъй като предавателната характеристика на ФД се определя от границите

 min  0,  max   като се заместят тези стойности в (3.4) и (3.5) се опреде-
лят максималните стойности на напрежението от НЧФ и честотната лента,
при които системата е синхронизирана:
 
(3.6) u НЧФmax   AФД АНЧФ  ,
min 2 
 
(3.7) ( i   0 ) max   AФД АНЧФ АГУН  .
2 
Честната лента, в която системата остава синхронизирана се нарича

обхват на задържане, който се определя от (3.7) във вид
(3.8) 2 зад   . АФД АНЧФ АГУН .
Зависимостта на управляващото напрежение u НЧФ на ГУН от честотата

в обхвата на задържане е показана на фиг. 3.2.
uНЧФ

АФД АНЧФ
 2
АФД АГУН  p
2
0
0  захв 0  захв 
0 зад 0   зад

 АФД АГУН p
2 2 захв
 АФД АНЧФ
2 2  зад
Фиг. 3.2. Предавателна характеристика на ГУН
Извън обхвата на задържане честотата на ГУН не е синхронизирана и е

равна на честотата    0 . Ако под външно въздействие се изменя  към  0
ще настъпят условия за навлизане отново в режим на синхронизация, които
ще се определят от честотната разлика  i   0 и лентата на пропускане на
НЧФ. Ако НЧФ има еднополюсна амплитудно-честотна характеристика, тя
може да се апроксимира във вид, определен от апроксимацията на Боде
А0 p
(3.9) АНЧФ ( )   A0 ,
 
2 
1  
 p 
 
1
където  p  е полюсната честота, а R и C – елементите на НЧФ, А0 – кое-
RC
фициентът на предаване при   0 .
Когато честотата на биене  i   0 е близка до полюсната честота за из-
ходното напрежение на НЧФ се получава
p
(3.10) u НЧФ  АНЧФ ( ).U ФД  U ФД . А0
.
i   0
Максималните му стойности се получават за    и   0 , когато

uФД   АФД , т.е.
2
 p
(3.11) u НЧФmax   AФД А0 ,
min 2 i   0
откъдето се определя максималното честотно отклонение на ГУН
 p
(3.12) (i  0 ) max   AФД АГУН A0
2 i   0
и честотната лента на захващане, при която системата за фазова донаст-
ройка на честотата влиза в синхронизация
2 
(3.13)  захв  AФД АГУН A0 .
2
От (3.8) и (3.13) се определя връзката между лентата на захващане и
задържане
(3.14)  захв   p  зад или f захв  f p f зад ,
откъдето следва че f захв  f зад и зависи от полюсната честота. Колкото по-

широка е честотната лента на НЧФ, толкова по-лесно ГУН ще влиза в режим
на синхронизация, но се намалява шумоустойчивостта.
Сравнение на честотните ленти  захв и  зад е показано на фиг. 3.2.
Те са разположени симетрично спрямо основната честота  0 на ГУН.
3.2. Анализ на системата с фазова донастройка на честотата

като система с обратна връзка
За характеристиките на предаване на блоковете в PLL системата в ком-
плексен вид може да се запише
       
(3.15) U ФД  AФД ( i   0 ); U НЧФ  A НЧФ U ФД ( i   0 );  0  А ГУН U НЧФ .
Коефициентът на предаване на PLL системата при отворена обратна
връзка е
   
(3.16) A PLL  AФД А НЧФ А ГУН .
При въведена отрицателна обратна връзка от изхода към входа на ФД с

коефициент на обратна връзка   1 за коефициента на предаване се по-
лучава
   
 A PLL AФД А НЧФ А ГУН
(3.17) A PLL F  
   
.
1  A PLL 1  AФД А НЧФ А ГУН
Използвайки трансформацията на Лаплас при j  p от (3.17) се полу-
чава в операторен вид
  
 AФД А НЧФ ( p ). А ГУН ( p )
(3.18) A PLL F ( p )    
.
1  AФД А НЧФ ( p ). А ГУН ( p )
Тъй като фазата на трептенията на ГУН е интегрална функция от често-
тата и коефициентът на предаване АГУН е линейна функция на времето за
АГУН ( p ) се получава
A
(3.19) AГУН ( p )  ГУН .
p
След заместване в (3.18) следва
 AФД . AНЧФ ( p ). AГУН A. AНЧФ ( p )
(3.20) A PLL F ( p )   ,
1  AФД . AНЧФ ( p ). AГУН p  A. AНЧФ ( p )
където A  AФД . АГУН .
Фазовата грешка при синхронизацията в PLL системата ще бъде

p
(3.21) H ( p )  1  APLL F ( p )  .
p  A. AНЧФ ( p )
3.2.1. PLL система с пасивен нискочестотен филтър от втори ред

Схемата на филтъра е показана на фиг. 3.3. Предавателната функция на
НЧФ в операторен вид е
U НЧФ 1  p 2
(3.22) AНЧФ ( p )   ,
U ФД 1  p ( 1   2 )
където  1  C1 R1 ,  2  C1 R2 .
uФД uНЧФ
R1
R2
C1
Фиг. 3.3. Пасивен нискочестотен филтър
След заместване на (3.21) в (3.19) за предавателната характеристика на

PLL системата се получава
1  p 2
(3.23) APLL F ( p )   APLL F 1 ( p )  APLL F 2 ( p ) ,
1  p ( 1   2 )
където
1
(3.24) APLL F 1 ( p )  ,
 1   2  2  1 
 p   2 p 1
 A  A 
p 2
(3.25) APLL F 2 ( p )  .
 1   2  2  1 
 p   2 p 1
 A  A 
Общият вид на предавателна функция на система от втори ред е от вида
1
(3.26) APLL ( p )  2
,
 1  2  2 
  p    p  1

 n 
 n
където  n е ъгловата честота на осцилиращия преходен процес, а  е затих-
ването в системата.
От приравняването на (3.24) и (3.26) параметрите  н и  за пасивния
нискочестотен филтър от фиг. 3.3 имат вида
A  1 
(3.27) n  ,   n  2  .
1   2 2 A 
От (3.27) се определят стойностите на резисторите R1 и R2 при зададени
 n ,  и приета стойност на C1
 A 2 1  1
(3.28) R1   2   . ,
  n  n A  C1
 2 1  1
(3.29) R2    . .
  n A  C1
3.2.2. PLL система с активен нискочестотен филтър от втори ред

Активен нискочестотен филтър с операционен усилвател е показан на
фиг. 3.4. За предавателната характеристика в операторен вид се получава
U 1  p 2
(3.30) AНЧФ ( p )  НЧФ  ,
U ФД p 1
където  1  C1 R1 ,  2  C1 R2 .
R2 C1
R1
-
uФД
+ u НЧФ
Фиг. 3.4. Активен нискочестотен филтър
От (3.20) и (3.30) се получава следния вид на предавателната характе-

ристика на PLL системата
1  p 2
(3.31) APLL F ( p )  ,
 1  2
 p 2 p 1
 A
т.е. тя е от втори ред, което позволява да се приложи същият подход за анализ
както при пасивен нискочестотен филтър от втори ред.
От (3.26) и (3.31) за параметрите  n и  на система с активен НЧФ от
втори ред се получава
A   А
(3.32) n  ,   2 n  2 .
1 2 2 1
От (3.32) се изразяват зависимостите за определяне на R1 и R2 , т.е.
A 1
(3.33) R1  2 . ,
 n C1
2 1
(3.34) R2  . .
 n C1
3.2.3. Проектиране на PLL система с нискочестотен филтър

от втори ред
Преходната характеристика на система от втори ред е показана на
фиг. 3.5. При изменение на затихването  от 0,1 до 2,0 се получава семейст-
во характеристики, от които могат да се изберат подходящи стойности за  и
 n в конкретната PLL система. При малки стойности на коефициента на за-
тихване   0,1  0,4 се получава голяма амплитуда на осцилациите и увели-
чаване на времето за влизане в режим на синхронизация, а при   0,7  0,2 ам-
плитудата на осцилациите силно намалява и преходният процес протича за
по-кратко време.
h (t )
1.9
1 .8 0.1
1 .7
1 .6
1 .5
1 .4
0.4
1.3
0.7
1.2
1
1.1 2
1 .0
0.9
0.8
0.7
0. 6
0. 5
0.4
0.3
0.2
0.1
0 n t
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Фиг. 3.5. Преходна характеристика на PLL система

с нискочестотен филтър от втори ред
Редът за определяне на основните параметри на PLL система с НЧФ от

втори ред е следния:
- избира се затихване   0,6  0,8 . Най-често се приема   0,7 ;
- от преходната характеристика се определя честота на осцилациите
n
fn   (0,1  0,01) f i , където f i е синхронизиращият сигнал;
2
- най-често честотата на осцилациите се определя от равенството
4,5
(3.35) n  (rad/s),
tS
където t S е времето за влизане в режим на синхронизация и се определя от
изискванията към PLL системата;
- от схемите на избраните ФД и ГУН се определят коефициентите на
предаване AФД и АГУН.
На фиг. 3.6 е показано определянето на АГУН от предавателната харак-

теристика на ГУН
f0
f 0max
f 0min
uнчф
uнчфmin uнчфmax
Фиг. 3.6. Предавателна характеристика на ГУН
f 0 max  f 0 min
(3.36) AГУН  .2 [rad/s];
u НЧФ max  u НЧФ min
На фиг. 3.7 е показана предавателната характеристика на ФД, от която

се определя AФД
uФД
UФД max
UФД min
Фиг. 3.7. Предавателна характеристика на ФД
U ФД max  U ФД min
(3.37) AФД  [V/rad].
2
- избира се кондензатор C1 ;
- от (3.28), (3.29) и (3.33), (3.34) при известни C1 ,  ,  n , AФД, АГУН
( A  AФД . АГУН ) се изчисляват стойностите на резисторите R1 и R2 .
3.3. Фазови детектори

В зависимост от вида на сигналите които се сравняват, фазовите детек-
тори се разделят на два вида: за синусоидални или правоъгълни сигнали. Фа-
зовите детектори за синусоидални сигнали се изпълняват с два или четири
диода по мостова схема и имат синусоидална предавателна характеристика.
Когато фазовите детектори са за правоъгълни импулси се използват диодни
или транзисторни мостове или логически схеми. Тези фазови детектори имат
линейна предавателна характеристика в интервала 0   или 0  2 .
3.3.1. Фазов детектор с два диода

Схемата на детектора е показана на фиг. 3.8.
A R
D1 u i (t )
R1
C
u0 (t )
R2 ui,  ui (t )
D2 R
A'
Фиг. 3.8. Фазов детектор с два диода
Приема се, че диодите са идеални ключове, на които са приложени нап-

режения u0 (t ) от източник с вътрешно съпротивление нула и ui (t ) от източ-
ници с вътрешно съпротивление R. В зависимост от потенциалите в точките
A , A' , и C диодите D1 и D2 ще бъдат отпушени или запушени. Възможни са
четири състояния, които са показани в таблица 3.1. Фазовите съотношения
между напрежението u0 и ui са дадени на фиг. 3.9. Граничните условия от
Таблица 3.1 са необходимите и достатъчни за поддържане на съответното
състояние на диодите.
Таблица 3.1.
Гранични
Периоди D1 D2 ui
условия
запушен запушен u 0  ui ;
1 0
u A  uB u A  uB u0  ui
отпушен запушен u 0  ui ; 1
2 (u0  ui )
u A  uB ,
u A  uB u 0  ui 2
запушен отпушен u0  ui ; 1
3 (u0  ui )
u A  uB ,
u A  uB u 0  ui 2
отпушен отпушен u 0  ui ;
4 u0
u A  uB u A,  u B u0  ui
За определяне на характеристиките на фазовия детектор се приема, че

приложените напрежения имат вид
(3.38) ui (t )  U im sin t ,
(3.39) ui , (t )  ui (t )  U im sin t ,
(3.40) u0 (t )  U 0 m sin(t   )
и са с еднаква кръгова честота.
Фазовият ъгъл може да се изменя от 0 до . Тогава

u c (t ,   )  u c (t , ) .
ui u 0
ui , ,
t1 t2 t1 t2
uC
Фиг. 3.9. Фазови съотношения между напреженията
Като се приеме, че U im  U 0 m  U m за моментните t1 , t 2 , t1, , t 2 , в интер-

вала 0     може да се запише
Um
0  t  t1 u c (t )  [sin  (t  t 0 )  sin t ]
2
t1  t  t1' u c (t )  U m [sin  (t  t 0 )]
t2  t  t2' u c (t )  0
Um
t2'  t  T u c (t )  [sin  (t  t 0 )  sin t ] ,
2

където t 0  .

Средната стойност на uC съответно ще бъде
Um   
(3.41) U C AV   cos  sin ,
  2 2
като в интервала 0     е
Um   
(3.42) U C AV  2 cos   ,
 2 4
а в интервала     2
Um   
(3.43) U C AV   2 cos   .
 2 4
Общият вид на детекторната характеристика е показан на фиг. 3.10.
uC
Um

  2
 0
2 2
Um


Фиг. 3.10. Детекторна характеристика при U im  U 0 m  U m
Чувствителността или стръмността на детекторната характеристика се

определя от (3.42) във вид
dU C AV U
(3.44) АФД   m .
dФ Ф    2
2
Когато U im  U 0 m се разглеждат интервалите и съответните напреже-
ния както следва:
U U
0  t  t0 u c (t )  0 m sin  (t  t 0 )  im sin t
2 2
T U U
t0  t   t0 u c (t )  0 m sin  (t  t 0 )  im sin t
2 2 2
T U 0m U
 t0  t  T u c (t )  sin  (t  t 0 )  im sin t .
2 2 2
За средната стойност на напрежението U C AV се получава

U im
(3.45) U C AV  cos Ф ,

а стръмността на детекторната характеристика
dU C AV U im
(3.46) АФД   .
dФ Ф
 
2
Детекторната характеристика на ФД при U im  U 0 m е показана на фиг. 3.11.
  3 2
 0
2 2 2
Фиг. 3.11. Детекторна характеристика при U im  U 0 m
Когато се изпълнява обратното равенство U im  U 0 m , характеристи-

ката на фазовия детектор ще бъде синусоидална функция за съответните ин-
тервали
T
0t  u c (t )  U 0 m sin  (t  t 0 )
2
T
t T u c (t )  0
2
U
(3.47) U C AV   0 m sin Ф

dU C AV U 0m
(3.48) АФД   .
dФ Ф 0

Характеристиката е показана на фиг. 3.11 с прекъсната линия.

Фазови детектори могат да бъдат всички аналогови умножители на
напрежение.
3.3.2. Фазов детектор с четири диода
Схемата на фазов детектор с четири диода е показана на фиг. 3.12.
Диодите D1 , D2 , D1, D2 образуват мост, в който е включено синфазно
напрежението u 0 (t ) и противофазно – напрежението u i (t ) . Напрежението в
единия диагонал на моста ще бъде
u BB  U B  U B ,
а средната стойност при U im  U om

2U im
(3.49) U BB  cos Ф ,
AV

при което се получава синусоидална детекторна характеристика.
ui (t )
D1 D 1
R A R

B B
A
D2 D 2
u0 (t )  u i (t ) u0 (t )
Фиг. 3.12. Фазов детектор с четири диода
Когато приложените напрежения ui (t ) и u 0 (t ) са правоъгълни импулси

при определени условия се получава линейна детекторна характеристика в
интервала 0   . При една и съща честота на правоъгълните импулси изход-
ното напрежение на фазовия детектор ще има вида, показан на фиг. 3.13, като
амплитудата е +U m , когато ui (t ) и u 0 (t ) имат един и същ знак и –Um , когато
са обратни, т.е.
u BB (t )  U m sign(ui ).sign(u 0 ) .
Средната стойност на напрежението в различните интервали ще бъде
2U m   
(3.50) U BB    Ф за 0  Ф  
AV
 2 
2U m  3 
(3.51) U BB  Ф   за   Ф  2
AV
  2 
uBB
u0
uS
Um
u BB '
t0 T
Um
Фиг. 3.13. Времедиаграми на напреженията на фазов детектор с четири диода
Детекторната характеристика е показана на фиг. 3.14. Тя е линейна в

интервала от 0 до  със стръмност
dU 2U m
BB ' AV
(3.52) AФД   .
dФ 
U
BB' AV
Um
Ф
  3
 0  2
2 2 2
Фиг. 3.14. Детекторна характеристика на ФД с четири диода

при правоъгълни входни сигнали
3.3.3. Логическа схема EXCLUSIVE-NOR като фазов детектор

Линейна детекторна характеристика в интервала 0   от вида на фиг. 3.14
може да се получи чрез логически елементи, свързани по схемата на фиг. 3.15.
ui
AND
uo  Um
NOR
ui  Um
AND
uo
Фиг. 3.15. Фазов детектор с логическа схема EXCLUSIVE-NOR
Когато сигналите ui и u 0 са едновременно положителни на изхода на

схемата AND се получава 1, а при всички други случаи 0. При ui и u 0 1 се
получава при отрицателни състояния, а при другите комбинации 0. От изхода
на схемите AND те преминават през схема NOR и чрез ограничител – компа-
ратор се получават нива +Um при 1 и –Um при 0.
3.3.4. Фазов детектор с линейна характеристика

в интервала 0  2
Фазовият детектор е изпълнен по блоковата схема на фиг. 3.16 като
включва ограничител, който формира правоъгълни импулси при синусоидал-
ни входни сигнали, диференцираща схема, ограничител и тригер. Времедиаг-
рамите са показани на фиг. 3.17.
ui (t ) u1 d u2 u3
z z
dt
uФД (t )
T
u0 (t ) u1 u2 u3
z
d
z
dt
Фиг. 3.16. Блокова схема на фазов детектор с линейна характеристика

в интервала 0  2
ui u1 u2 u3 uФД
Um
t t t t
uo u1 u2 u3
to T t
Um
t t t t
Ф
Фиг. 3.17. Времедиаграми на напреженията
Изходният сигнал има нива

 U m за 0  t  t 0 ;
Ф
 U m за t 0  t  T като t 0  .
2
Средната стойност на изходното напрежение ще бъде

U
(3.53) U ФД AV  m (Ф   ) .

Детекторната характеристика е показана на фиг. 3.18.
U
BB' AV
Um
0 2 3
 Um
Фиг. 3.18. Детекторна характеристика
Стръмността на детекторната характеристика е

Um
(3.54) AФД  .

3.3.5. EXOR фазов детектор

EXOR фазов детектор е показан на фиг. 3.19.
ui
u1 uФД
uo
Фиг. 3.19. EXOR фазов детектор
Времедиаграмите на отделните напрежения са показани на фиг. 3.20.

Входните напрежения ui и u 0 са с еднаква честота с фазова разлика ф. Из-
ходното напрежение u1 се интегрира от интегрираща схема, при което за из-
ходното напрежение се получава
(3.55) U ФД AV  AФД .Ф ,
ui
u0
u1 Ф
 
като детекторната характеристика е дефинирана в интервала     с
2 2
2U m
константа AФД  – фиг. 3.21.

U

 U m  АФД
2
 
 0
2 2

 Um  АФД
2
 
Фиг. 3.21. Детекторна характеристика в интервала  
2 2
3.3.6. OR Gate фазов детектор

ОR Gate фазов детектор – фиг. 3.22, е най-простата схема на логически
 
фазов детектор с линейна характеристика в интервала   . При този тип
2 2
схеми формата на изходния сигнал зависи от фазовата разлика на входните

сигнали – фиг. 3.23. Средната стойност на изходното напрежение се получава
 
чрез интегриране в интервала   и има вида
2 2
(3.56) U ФД AV  AФД .Ф ,
2U m
където AФД  .

OR Gate
ui
u1 uФД
uo
Фиг. 3.22. OR Gate фазов детектор
ui
u0
u1 Ф

Детекторната характеристика е показана на фиг. 3.24.

UФД AV
 Um
 
 0
2 2
Um
Фиг. 3.24. Детекторна характеристика на OR Gate фазов детектор
3.3.7. Фазов детектор с JK тригер

Използвайки JK тригер на фиг. 3.25 са построени фазов детектор и съ-
ответната му детекторна характеристика в интервала     . На входа на
тригера постъпват правоъгълни импулси с една и съща честота, дефазирани
на 180о. Времедиаграмите на напреженията на входа и изхода на тригера са
показани на фиг. 3.26. При положителни импулси на входа J на изход Q се
получава логическа 1, а при положителни импулси на вход K – логическа 0.
UФД AV
 Um
ui
J Q u1 uФД
Ф
uo K Q 0
Um
Фиг. 3.25. JK фазов детектор и предавателната му характеристика
ui ui
u0 u0
u1 u1 Ф0
UФДAV UФД AV  0

При отсъствие на фазова разлика между входните сигнали ui и u 0 –

фиг. 3.26 а, на изхода на тригера се получават правоъгълни импулси с честота
на входните сигнали, симетрични спрямо абсцисната ос, чиято средна стой-
ност U ФД AV  0 .
При наличие на положителна фазова разлика ( Ф  0 ) между входните
сигнали, изходните импулси на тригера са модулирани по ширина в съответ-
ствие с фазовата разлика. След интегрирането им на изхода на интегратора се
получава положително напрежение
(3.57) U ФД AV  AФД .Ф ,
откъдето за стръмността на фазовата характеристика в интервала     се

получава
U
(3.58) AФД  m .

Максималната стойност  U m на изходното напрежение на интегратора се по-
лучава при фазова разлика Ф   , а минимална – при фазова разлика Ф   .
3.3.8. Фазов детектор с R-S тригер

Този фазов детектор може да се изпълни само с R-S тригер. Широчина-
та на импулсите на входните сигнали е сравнително малка, така че грешката
SET-RESET в тригера не води до съществени грешки при фазовото сравнение
на сигналите на входа. Тази грешка става минимална чрез включването на
входовете на R-S тригера на логически схеми AND – фиг. 3.27. На същата
фигура са показани и времедиаграмите на напреженията. Чрез интегратора на
изхода се получава средната стойност на напрежението, пропорционално на
фазовата разлика между двата сигнала – U ФД AV  AФД .Ф .
ui
u0
u1
ui S Q uФД
uo R Q Ф
u1
Фиг. 3.27. Фазов детектор с RS тригер и съответните времедиаграми

на напреженията
Детекторната характеристика на схемата е показана на фиг. 3.28. Стръм-

ността на характеристиката е
U
(3.59) AФД  m .

UФД AV
Um
0 2
3.3.9. Фазово-честотен детектор

Схемата на фазово-честотен детектор е показана на фиг. 3.29. За разли-
ка от описаните фазови детектори, фазовият честотен детектор реагира както
на фазовата разлика на входните сигнали, така и на разликата между двете
честоти  i и  0 –    i   0 . Фазово-честотният детектор се състои от два
тригера и изходен блок, като в зависимост от нивата на входните сигнали мо-
же да се намира в едно от четирите възможни състояния, дадени на фиг. 3.30.
Състоянието UP  1, DN  1 се елиминира с вграждането на допълнително
I стъпало, което позволява директно да се променят състоянията на тригерите
когато и двата са в състояние логическа 1.
Логическото състояние на детектора зависи от нивата на входните сиг-
нали ui и u 0 . При наличие на положителен импулс на входното напрежение
ui , изхода на детектора заема състояние 1, освен ако вече не е в това състоя-
ние. Положителният импулс на напрежението u0 винаги поставя изхода на
детектора в състояние 0, освен ако вече не е в това състояние. Следователно
изходният сигнал u1 е логическа функция на състоянието на детектора, като
u1 е положително при състояние логическа 1 и отрицателно – при логическа
0, но ако детектора е в нулево състояние. Това означава, че за схемната реа-
лизация на детектора са необходими крайни логически елементи с три нива,
като началното състояние на детектора трябва да отговаря на състояние с ви-
сок входен импеданс.
U CC
T1
UP DN
"1" D Q P 0 0
1
ui CP FF
u1 2 0 1
uo T2
CP FF 3 1 0
"2 " D Q N 4 1 1
Фиг. 3.29. Фазовочестотен Фиг. 3.30. Таблица на

детектор състоянията
Времедиаграмите на напреженията на детектора са показани на
фиг. 3.31. Когато напреженията ui и u 0 са във фаза – случай 4 от фиг. 3.30,
изхода на детектора остава в състояние на логическа нула.
На фиг. 3.31 са построени времедиаграмите при положителна фазова
разлика – Ф  0 , когато напрежението u 0 изостава от напрежение ui –
фиг. 3.31 а и при отрицателна фазова разлика – Ф  0 , когато u 0 изпреварва
ui – фиг. 3.31 б.
1 1
1 1
a б
При положителна фазова разлика Ф  0 , фиг. 3.32 средната стойност на

изходното напрежение u1 расте и достига максимум U m при Ф  2 , а при
отрицателна – Ф  0 , нараства по същия начин, но има отрицателен знак и
достига своя максимум – U m при Ф  2 . Зависимостта на средната стой-
ност U ФД AV от фазовата разлика в интервала  2  2 е показана на фиг. 3.32.

Тя е линейна
(3.60) U ФД AV  AФД .Ф
като извън границите  2  2 е периодична с период 4 .
UФДAV
Um
 4  2 0 2 4
Um

Голямо предимство на фазово-честотния детектор е, че при стабилен ре-
жим на работа средната стойност на изходния сигнал зависи и от разликата
между честотите  i и  0 на входните сигнали. Като се предположи, че в PLL
системата отсъствува синхронизация и тя е извън лентата на задържане
 i   0 , при  i   0 – средната стойност на u1 ще е положителна, а при
 i   0 – отрицателна – фиг. 3.33.
ui
u0
u1
Фиг. 3.33. Времедиаграми на напреженията при различни честоти  i и  0
Когато разликата между честотите е много голямо при  i   0 , изхо-

дът на детектора ще бъде на минималното положително ниво на изходното
напрежение, а при  i   0 – на максималното отрицателно ниво, така че
средната стойност на изходното напрежение е монотонна функция на разли-
ката между честотите    i   0 .
Глава 4
ЧЕСТОТНИ СИНТЕЗАТОРИ
4.1. Основни сведения за синтезаторите на честота

Честотните синтезатори са устройства за генериране на трептения с
дискретна честота в зададен честотен обхват. Това се извършва с помощта на
един или няколко високо стабилни генератора. Най-често те са построени с
прецизни кварцови резонатори, които осигуряват нестабилност на честотата
от порядъка на 10-9. При използване на квантови стандарти на честотата не-
стабилността достига 10-1010-13.
Качествени показатели на честотните синтезатори са:
- честотен обхват f min  f max ;
- стъпка на дискретизация FC , която определя и броят на работните
честоти
N   f max  f min FC  1 ;
- относителна дълговременна нестабилност на честотата
f
 10 5  10 12 ;
f
- коефициент на потискане на страничните трептения спрямо основ-
ното
P
D  10 lg ОСН  40  100dB ;
PСТР
- време за преминаване от една работна честота на друга t пр ;
- изходна мощност на синтезатора P0  (1  10)mW .
Честотните синтезатори се използват в радиокомуникационните устрой-
ства, измервателните генератори, първични стандарти на честота и т.н.
Методите, които се използват за построяване на честотните синтезато-
ри са следните:
- некохерентен метод, при който са необходими няколко еталонни
високостабилни генератора;
- кохерентен метод, използващ един еталонен генератор. Те са с пряк
и косвен честотен синтез.
4.2. Некохерентни синтезатори на честота

Примерна структурна схема на некохерентен синтезатор на честота е
показана на фиг. 4.1. На основата на три еталонни кварцови генератора
(Г1, Г2, Г3), съдържащи по десет кварцови резонатора (К1К10), два смеси-
теля (СМ1, СМ2) и лентови филтри (Ф1, Ф2) се формира дискретно изход-
ната честота.
fГ1+f Г2 fГ1+f Г2+fГ3
См 1 Ф1 См 2 Ф2
f0
fГ1 fГ2 fГ3
Г1 Г2 Г3
УУ 1 1 Пр-л УУ 2 2 Пр-л УУ 3 3 Пр-л
K1 K10 K1 K10 K1 K10
x 1 kHz x 10 kHz x 0.1 MHz
Фиг. 4.1. Некохерентен синтезатор на честота
Характеристиките на този тип честотни синтезатори са:

- голяма бързина на преминаване от една на друга честота – до някол-
ко s ;
- добра дълготрайна нестабилност – 10 8 / 24h ;
- добра стъпка на регулиране;
- висока цена и голям обем.
4.3. Кохерентни честотни синтезатори с пряк честотен синтез

На фиг. 4.2 е показана схемата на честотния синтезатор. Използва се
един еталонен генератор, като формирането на отделните разряди се извърш-
ва чрез еднакви блокове. Така се опростява структурната схема и намаляват
разходите за постигането на висока стабилност на честотата на еталонния
генератор. Изходното трептение с необходимата честота се формира с чест-
отно преобразуване на дискретни честоти, получени от еталонната честота чрез
формировател на еталонни честоти f1  f13 с помощта на аритметични опера-
ции. В показаната схема честотите f1  f11 се изменят от (20  30) MHz със
стъпка 1MHz , а честотата на еталонния генератор с 5MHz . Честотите f12 и

f13 са съответно 250MHz и 270MHz . Синтезаторът включва четири едно-
типни декади, които формират съответно единици kHz, десетици kHz, сто-
тици kHz и единици MHz. Така изходната честота се изменя в обхвата от
20 MHz до 39,999 MHz.
См См См См См
Ф Ф Ф Ф
См См См См
f0
Ф Д1/10 Ф Д1/10 Ф Д1/10 Ф Ф
f1  f10
f11
Формировател f13
f12 еталонни
честоти
f ЕТ
Фиг. 4.2. Блокова схема на кохерентен синтезатор с пряк честотен синтез
4.4. Кохерентен честотен синтезатор с косвен синтез

Този тип синтезатори се изграждат на основата на системи с фазова до-
настройка на честотата. Те включват в структурата си еталонен високостаби-
лен генератор, програмируеми делители и от една до няколко системи с фазо-
ва донастройка на честотата, чиито генератори управлявани с напрежение се
синхронизират с честотата на еталонния генератор.
4.4.1. Еднокръгов честотен синтезатор с косвен синтез

Той съдържа само една система с фазова донастройка на честотата –
фиг. 4.3. Чрез делителите на честота ДЧ/N, ДЧ/M и ПДЧ/Р се постига необхо-
димата изходна честота с определена стъпка на дискретизация. При висока
работна честота от порядъка на GHz се използва задължително делител на
честота с коефициент на делене М (ДЧ/М), а при по-ниски честоти от порядъ-
ка на MHz този делител не се включва. Стъпката на дискретизация се постига

с програмируемия честотен делител Р (ПДЧ/P). При режим на синхронизация
на генератора управляван от напрежение се получава
f0 f
(4.1)  ,
PM N
откъдето за изходната честота следва
PM
(4.2) f0  f.
N
f f f0
N
ЕГ ДЧ/N ФД НЧФ ГУН
ПДЧ/P ДЧ/М
f0 f0
P.M M
Фиг. 4.3. Блокова схема на еднокръгов честотен синтезатор
Еднокръговите честотни синтезатори притежават проста схема, но и

следните недостатъци:
- ниско бързодействие при преминаване от една честота на друга;
- високо ниво на фазови шумове;
- голяма стъпка на дискретизация.
Тези недостатъци се избягват чрез усложняване на схемата при много-
кръговите синтезатори.
4.4.2. Многокръгови честотни синтезатори с косвен синтез

Честотният синтезатор (фиг. 4.4) включва два кръга със системи с фазо-
ва донастройка на честотата. Горният кръг е основен и има висока работна
честота, а вторият спомагателен – с по-ниска честота, т.е. N1  N 2 . Стъпката
f
на дискретизация е , а в режим на синхронизация изходната честота е
N2 N3
f f
(4.3) f0  P1  P2 .
N1 N 2 N3
f
f0
N1
ДЧ N1 ФД1 НЧФ1 ГУН1
f ПДЧ См
Ф
P1
ЕГ БУ1
ДЧ N3
f
N2
ДЧ N2 ФД2 НЧФ2 ГУН2 БУ2
ПДЧ
P2
Фиг. 4.4. Блокова схема на многокръгов честотен синтезатор
Още по-голямо намаляване на стъпката на дискретизация се постига с

увеличаване на броя на кръговете, което усложнява схемата. Съвременните
многокръгови честотни синтезатори за косвен синтез са специализирани ин-
тегрални схеми с висока степен на интеграция и необходимите качествени
показатели.
4.5. Цифрови честотни синтезатори

Цифровите честотни синтезатори се използуват за генериране на хар-
монични трептения с висока стабилност на честотата.
Те притежават следните предимства:
- много малка стъпка на дискретизация, която е от порядъка на хи-
лядни от Hz;
- ниско ниво на фазовите шумове;
- ниско ниво на страничните трептения спрямо основното;
- изменението на честотата се извършва с голяма точност и непрекъс-
натост на фазата на трептенията.
В основата на реализирането на цифровите честотни синтезатори е
линейната зависимост на фазата на генерираното трептение за един период от
времето, т.е.
(4.4)  (t )  2f 0t .
1 1
За изменение на t от нула до със стъпка t  , където f T е често-
f0 fT
тата на опорния тактов сигнал, изменението на фазата на трептенията ще бъде
f0
(4.5)   2f 0 t  2 ,
fT
като в интервала от нула до 2π броят на фазовите дискрети  ще зависи от
отношението на генерираната честота f0 и честотата на тактовия сигнал fT –
f
т.е. 0 .
fT
При сумиране на фазовите дискрети  за един период на генерирано-
то трептение и преобразуването по синусоидален закон на получените стой-
ности на фазата в амплитуди ще се синтезира хармонично трептение с чес-
тота f0.
Най-високата синтезирана честота f0 не може да бъде по-голяма от
f
половината на тактовата честота f T , като отношението им 0 може да бъде
fT
произволно избрано.
Блоковата схема на цифров честотен синтезатор е показана на фиг. 4.5.
Обозначенията на блоковете са следните: управляващо устройство (УУ), чес-
тотен регистър (ЧР), фазов акумулатор (ФА), прекодираща таблица на съот-
ветната функция (ПТ), цифрово-аналогов преобразувател (ЦАП) и нискочес-
тотен филтър (НЧФ).
f0
УУ ЧР ФA ПТ ЦAП НЧФ
ГТС
Фиг. 4.5. Блокова схема на цифров честотен синтезатор
Чрез управляващо устройство се изчислява дискретната стойност на

фазата  в двоичен код, след което в съответствие с тактовата честота дво-
ичната дума се прехвърля в честотния регистър. От честотния регистър фазо-
вите дискрети постъпват във фазовия акумулатор, който се състои от суматор
и фазов регистър. В суматора постъпващият фазов дискрет се сумира с пред-
ходния, който се получава от фазовия регистър. Така се представят фазовите
дискрети в интервала от нула до 2π. От фазовия акумулатор дискретите се
прекодират в синусиодална функция в ПТ, като се представят в двоични ам-
плитудни дискрети. Най-често с 12 разряден ЦАП и НЧФ на изхода на циф-
ровия честотен синтезатор се получава необходимото трептение.

Lecture 1

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Lecture 1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Íåìèãåí÷åâ, Êàðàïåíåâ 9

вход Мощен изход

предавател канал приемник

Фиг. 1. Блокова схема на комуникационна система

Тя включва три основни части: предавател, приемник и канал за връзка.

Радиоканалът от фиг. 1 е симплексен, защото позволява предаване на

вход Мощен изход

изход Мощен вход

кодер модем усилване канал усилване модем кодер

Фиг. 2. Дуплексна комуникационна система

На фиг. 3 е показана схемата на полудуплексен канал, при който обме-

вход Мощен изход

изход Мощен вход

кодер модем усилване канал усилване модем кодер

Фиг. 3. Полудуплексна комуникационна система

В трите комуникационни системи се вижда, че в основата на предава-

1.1. Основни сведения

Фиг. 1.1. Блокова схема на умножител на честота

Умножение на честотата се получава също така при синхронизация на

1.2. Резонансни усилватели на мощност в схема на умножение

Входният кръг C1C2L1 е настроен на основния хармоник с честота f, а

Фиг. 1.3. Времедиаграми на u B (t ) , iC (t ) и u C (t ) в режим

- оптимален токов ъгъл 

- амплитуда на n-тия хармоник на колекторния ток

където iC max е амплитудата на импулса на колекторния ток;

- изходна мощност в товара

- коефициент на полезно действие

Недостатъците на умножителя на честота с отсечка на тока са:

1.2.2. Умножение на честотата чрез нелинейно изменение

1.3. Умножение на честотата с диференциален усилвател

Фиг. 1.4. Умножител на честотата с диференциален усилвател

Оптималните режими на работа в схемата се постигат чрез изменение

На основата на аналоговия умножител на напрежение А796 (МС1496)

Фиг. 1.5. Аналогов умножител на напрежение като удвоител на честота

1.4. Варакторни умножители на честота

1.4.1. Варакторен умножител на честота с последователно

(1.5) u (t )  U V  U1m sin(t  1 )  U nm sin(nt   n ) ,

откъдето се определя тока през диода

точка при U=UV, UT – контактната потенциална разлика, V се определя от

- еквивалента проводимост, свързана с активната мощност, преминава-

При известни усреднени параметри на варактора и параметрите на

- КПД на изходния кръг

- входна мощност на първия хармоник

- коефициент на предаване по мощност (КПД на умножителя)

Особености на варакторния умножител с последователно включване на

1.4.2. Варакторен умножител на честота с паралелно

(1.18) i (t )  I1m cos(t  1 )  I nm cos(nt   n ) ,

а напрежението върху нелинейния капацитет на варактора ще бъде

От (1.18) и (1.20) за усреднените параметри на варактора и схемата

- за еквивалентно активно съпротивление

- за съпротивленията, определящи загубите във варактора и входния и

- КПД на изходния кръг

- входна мощност на първия хармоник

- коефициент на предаване по мощност (КПД на умножителя)

Особености на варакторния умножител с паралелно включване на диода:

Фиг. 2.1. Блокова схема на честотен преобразувател

Честотните преобразуватели са основни блокове във всички комуника-

В зависимост от вида на нелинейния елемент те се разделят на пасивни

2.3. Пасивни смесители

Фиг. 2.3. Схема на пасивен смесител Фиг. 2.4. Еквивалентна схема

Като се приемe, че напрежението върху диода и тока са съответно

След ограничаване на реда до втория член за тока през диода следва

След преобразуване за изходното напрежение на смесителя се получава