ТЕМА 11.

НАДЕЖДНОСТ НА ЕЛЕКТРОННИ ЕЛЕМЕНТИ

И ЕЛЕКТРОННА АПАРАТУРА
В теорията на надеждността се изучават процесите на възникване на
отказите и методите за предотвратяването им при експлоатацията на обектите.
Обекти са предметите с определено предназначение, разглеждани в
периодите на тяхното проектиране, производство и експлоатация. Обекти са
различните технически изделия, като елементи, възли, блокове, уреди, апарати,
машини, агрегати и системи.
Елементът е най-простата част на техническото изделие, отделните
съставки на която не представляват самостоятелен инте­рес за разглеждане в
рамките на конкретния анализ.
Системата е множество от елементи, които се намират във взаимни
отношения и връзки и образуват определена цялост и единство.
Въведените понятия система и елемент са относителни, тъй като обектът,
които смятаме за система в рамките на едно изследване, може да се разглежда
като елемент при изследване на обект от по-голям мащаб.
В случаите, когато не се налага разделяне на обектите на съставните им
части, се използват понятията изделие и техническо устройство (устройство).
Те се отнасят към всяка завършена конструкция, предназначена за решаване на
определена за­дача.
 Надеждност на изделието е свойството м у да изпълнява
определени функции, зап азвайки ек спл оатационните си
харак теристики в дадени граници в п родължение на определена
отработк а при определени режими и усл овия на използване.
В зависимост от условията, при които се определя, надеждността бива
техническ а(лабораторна) – определена при условия на изпитвания по
надеждност и ек спл оатационна – определена при реални условия на
експлоатация, при което се отчитат комплексното действие на всички фактори.
Надеждността на техническите изделия се характеризира със следните
характеристики: безотк азност, дълготрайност, ремонтопригодност и
съхраняемост. За конкретните изделия и условия на използване тези
характеристики могат да имат различна относителна важност.
Безотказността е свойство на изделието да запазва
работоспособността си в продължение на определена отработка без
принудителен престой. Под работоспособност се разбира състояние на
изделието, при което то изпълнява функционалното си предназначение,
запазвайки основните си параметри в граници, установени в нормативно-
техническата документация.
 Отк аз на изделието е случайно събитие, състоящо се в
нарушаване на работоспос обността м у. В зависимост от
к ласифик ационните признаци отк азите се делят на: внезапни и
постепенни; независими и зависими; пълни и частични;
к онструк тивни, производствени (технол огични) и ек спл оатационни.
Постепенният отказ е свързан с постоянни, бавни изменения на
стойностите на един или няколко основни параметъра на изделието.
Внезапният отказ се обуславя от скокообразно из­менение на параметрите на
изделието.
Независимият (единичният) отказ възниква без връзка с откази на други
елементи на изделието. Зависимият отказ настъпва в един или няколко
елемента вследствие на откази в дру­ги елементи.
Пълният отказ е събитие, след възникването на което изде­лието не може
да се използва без предварително възстановяване на работоспособността му.
При частичен отказ изделието може да се използва според своето
предназначение, но един или няколко основни параметъра се намират извън
допустимите граници.
 КЛАСИФИКАЦИОНЕН ПРИЗНАК ВИД НА ОТКАЗА
Според начина на възникване Внезапни
Постепенни
По наблюдаемостта на отказа Очевиден
Скрит
В зависимост от взаимното влияние между отказите Зависими/Независими
Първични/Вторични
В зависимост от последствията на отказите Опасни/Защитни
Пълни/Частични
В зависимост от времевото проявление Временни
Устойчиви(Постоянни)
Според възможността за отстраняване на отказ при възстановяване Отстраним
Окончателен
Според изискваните време и условия за отстраняване на отказа при Тежки
възстановяване Текущи(леки)
Според причината, предизвикала отказа Конструктивен
Технологичен
Експлоатационен
Според условията, при които е станал отказа При съхраняване
При транспорт
При изпитвания
При експлоатация
Според причината за отказа Повреда
грешка
В зависимост от начина на използване и обслужване изделия­та от
електроуредостроенето могат да бъдат класифицирани на изделия с еднократно
и многократно действие и на възстановяеми и невъзстановяеми изделия.
Като невъзстановяеми се разглеждат такива обекти, възстановяването на
които след отказ се смята за невъзможно или нецелесъобразно. В областта на
електроуредостроенето такива са неремонтируемите градивни елементи
-резистори, кондензатори, електровакуумни и полупроводникови прибори или
възли, изпълнени с интегрални схеми. Към тази група се отнасят и такива
устрой­ства, възстановяването на които поради някаква причина е
нецелесъобразно. От икономически съображения например е нецелесъобразно
възстановяването на някои видове електрически машини. Невъзстановяеми са
и сложните системи и устройства за еднократно действие, които работят в
непилотирани средства за космически изследвания.
Възстановяеми са изделията, при които е възможно или целесъобразно
отстраняването на отказа за възстановяване на работоспособността им.
 ПОКАЗАТЕЛИ ЗА НАДЕЖДНОСТ
Обектът (система, елемент, устройство, изделие, и т.н.) се разглежда само
от гледна точка на надеждност, без изследването да се интересува от неговите
свойства и вътрешна структура. След като откаже, обектът не се разглежда. В
този смисъл той е обект на интерес до първи отказ и може да бъде
невъзстановяем или е възстановяем. Прието е надеждността на такива обекти
да се моделира със следните случайни функции:
1. В ероя тност за безотк азна работа → P(t), R(t).
2. В ероя тност за отк аз → Q(t).
3. П лътност на разпределението на отработк ата до отк аз (честота
на отк азите) → f(t).
4. И нтензивност на отк азите → l(t).
5. Средна отработк а (средно време) до отк аз → MTTF.
Тези случайни функции са известни като показатели за надеждност.
Невъзстановяеми изделия.
1. В ероятност за безотк азна работа → P(t), R(t).
Функцията P(t) се нарича още функция на надеждността и
изразява веро­ятността за това, че в границите на зададен интервал от
време или продължи­телност на работа (отработка) няма да възникне
отказ, т.е:
Р ( t )  Вер(Т  t )

Елементът започва да работи в началния момент t = 0 и функционира в

течение на някакъв период от време t, след което в случайния момент t =
Т настъпва отказ
 P(t) е вероятност за това, че зададена отработка (t 1 , t 2…… t n ) ще се
окаже по-малка от неизвестната отработка до отказ Т. От графиката се
вижда следното:
 моментът на отказ не се намира в интервала (0, ti);
 в началото на отработката при t =0, Р(0) = 1→обектът е работоспособен
 при t →∞ то Р(∞)→ 0;
 P(t) е монотонно намаляваща функция – фиг.7.2.
Статистическата оценка на вероятността за безотказна работа, получена
при обработването на данни от изпитвания и наблюдения, има вида:

 * N  n( t )
P( t )  Р ( t ) 
N

където: n(t) е брой на обектите, които

са отказали до време t; N - броят на
обектите, поставени на изпитване
(наблюдение).
 Вероятност за отк аз → Q(t).
Q (t) е вероятност за това, че зададена отработка (t 1 , t 2…… t n ) ще се
окаже по-голяма или равна от неизвестната отработка до отказ Т. От
графиката фиг. 7.1 се вижда следното:
 моментът на отказ се намира в интервала (0, ti);
 в началото на отработката при t =0, Q(0) = 0→обекта е работоспособен;
 когато t →∞ то Q(∞)→ 1;
 Q(t) е монотонно растяща функция – фиг.7.3.
Това е вероятността, че при дадени условия в интервала (0, ti) ще възникне
отказ.
 * n( t )
Q( t )  Q ( t ) 
N
броя на обектите n(t), които са отказали
до време t (брой на отказите r(t) до
момента t) и общия брой обекти N,
поставени за изпи­тване (наблюдение)
 П лътност на разпределението на отработк ата до отк аз
(честота на отк азите) → f(t).
Числена характеристика е честотата на отказите (вероятностната
плътност) → f(t). В момента t се измерва с броя на отказалите елементи
в зададен произволно малък интервал, отнесени към неговата
продължителност Δt:

N( t )  N( t  t ) n( t )
f(t )   [1 / h ]
N .t N .t
 Интензивност на отк азите → l(t).
Интензивността ни отказите λ(t) на обект работещ до първи отказ, е
вероятността за това, че обектът работил безотказно до момента t, ще откаже
в следващия безкрайно малък момент от време dt. Физическият смисъл на
величината λ(t), изразява условната плътност на вероятността за отказ на
обекта непосредст­вено след момента t при условие, че до този момент отказ
не е настъпил, т.е.
Q( t  dt )  Q( t ) dQ( t ) f(t )
( t )   
P ( t )dt P ( t )dt P ( t )

Средна отработк а (средно време) до отк аз → MTTF.

Една от разпространените числени характеристики е средната отработка
до отказ, която се дефинира като математическото очакване на величината Т,
т.е.
 
T 0  m [  ]   t .f ( t )dt   P ( t )dt  MTTF
0 0
 dQ fd(([ln
tdPt( t ) t t

t(tt)))P (t )t(dtt)])dt
/(dt

11ff(dt(dt
(0tt)dt)dt dt
t t ).Q 0dt (0t )

0 f ( t )dt
t
При повечето изделия и технически системи в раз­пределението на
интензивността на отказите λ(t)се очертават три периода: І
-разработване; II- нормална експлоатация (λ(t)=const); ІІІ - процеси
на ускорено износване и стареене - фиг.7.5.
 В теорията на надеждността се работи с два основни вида закони за
разпределение – за дискретни и за непрекъснати случайни величини.
Непрекъснати разпределения са: нормалното, ек споненциалното, на
Вейбул, гама разпределение. Докато дискретни разпределения са:
двоично, Поас оново и биномно разпределения .
Всички разпределения се характеризират с вероятностните функции:
интегрална функция на разпределение F(t), вероятностна плътност на
разпределението – f(t), вероятност за безотказна работа P(t), интензивност
на отказите λ(t) и отработка – t.

Нормално разпределение(разпределение на Гаус-Лаплас) -

обикновено се използва за описване на процесите износване и
стареене. То често се приема за: отработката до отказ поради износване
и стареене; времето за възстановяване на възстановяеми изделия;
приблизителни изчисления в тези случаи, когато действителното
разпределение е биномно или на Поасон. Използва се още за пресмятане
на вероятността за безотказна работа при постепенни откази.
 Експоненциално разпределение - използва се при разглеждане на
внезапните откази в тези случаи, когато явленията износване и стареене са
слабо проявени и могат да се пренебрегнат. Доказано е, че колкото повече
елементи съдържа дадена система, толкова потокът на отказите е по-близък до
най-простия вид поток, при които времената за безотказна работа се подчиняват
на експоненциалния закон.
Експоненциално разпределение имат:
 отработката до отказ на много невъзстановяеми елементи от които са
изградени електронните апаратури;
 отработката между последователните откази на възстановяемите изделия в
частност на електронната апаратура. Доказано е, че колкото повече елементи
съдържа дадена система, толкова потокът на отказите и е по-близък до най-
простия вид поток, при които времената за безотказна работа се подчиняват
на експоненциалния закон.
 времето за възстановяване в някои случаи може да се приеме, че също има
експоненциално разпределение.
 Основната функция при това разпределение е интегралната функция на
разпределение – F(t):
t
   ( t ).dt
P( t )   0
   .t

Разпределение на Вейбул - отработката до отказ на голяма част от

невъзстановяемите изделия има разпределение на Вейбул, например
полупроводниковите прибори. Такъв вид разпределение имат някои
изделия, при които отказ настъпва вследствие на разрушаване поради
умора на материала.То е особено полезно в работата по надеждност, тъй
като е общо разпределение. За уточнение на разпределителните
параметри може да се направи модел за широка област на
разпределителни характеристики на живот за различни класове от
инженерните данни.
 НАДЕЖДНОСТ НА ЕЛЕКТРОННИ ЕЛЕМЕНТИ В ЕЛЕКТРОННА АПАРАТУРА

Основен к оличествен п ок азател по надеждност на елек тронните

елементи, съгласно действащите стандарти е интензивността на
отк азите λ(t). Използват се различни мерни единици от фирмите
производители:
 откази за час [1/h];
 откази за 1 милион часа [1/106 h];
 процент откази за 1000 часа [10-2/103 h];
 откази за билион часа [1/109 h] – FIT.
Повечето стандарти [“Military Handbook – 217F”., Bell, RDF, CDF, IEC] използвани
за пресмятане на интензивността на отказите на електронните елементи се
посочват няколко области на приложение, с типични стойности за температура,
влажност на въздуха, запрашеност, вибрации и механични въздействия.

Интензивността на отказите е постоянна величина във времето, като за всеки

конкретен електронен елемент се изчислява по
EEi  bi . i , FIT
 Пълният израз за корекционния коефициент по електрически, топлинен
режим и регламентирани експлоатационни условия е:

 i   Ti .Vi . Si . Ri . SRi . Ci . Ai . CRi . Qi . Еi

При различните елек тронни елементи, се използват
различни к омбинации от тези пи – фак тори за оп ределяне
на интензивността на отк азите. Освен това изразите за
изчисляване или избор на п и – фак торите, са различни
предвид сп ецифичните ос обености на разнообразната
елементна база.

За MOSFET
VT  b _VT . T . A . Q . Е , FIT
за високочестотни диоди
VD  b _VD . T . V . C . Q .. Е , FIT
кондензатори
C  b _ C . T . C .V . Q . Е , FIT
 Корегиращи фактори по условия на експлоатация
Общият пи-фактор - pЕi, се отнася за стойности на условията на околна
среда, изменящи се в широки граници. Например, за стационарни усл овия
на ек спл оатация , стойността му се дефинира за следните граници на
изменение на параметрите на околна среда:
- температура – TA = (5 - 40)0C;
- относителна влажност на въздуха – Hr = (40 - 70)%;
- вибрационни въздействия – GV = (0,5-1)grms;
- механични въздействия – GMS = (0,5-2)grms;
- запрашеност – (0,4 - 4)mg/m3.
Влиянието на околната среда, при която работи електронната апаратура
има значителен ефект върху надеждността и. В много случаи, съставните
електронни елементи в апаратурата работят при контролирани
температурни условия, а в други случаи - при неконтролируеми, с
екстремуми и циклична промяна. При температурни екстремуми и
цикличност се регистрира промяна на параметрите на електронните
елементи, механични деформации, химични реакции, повишаване на
контактното съпротивление, пробив в диелектрици.
 Фактор на околна среда Откази %
Пясък и механичен прах 6
Влага 19
Надморска височина 2
Вибрации и механични сътресения 27
Удари 2
Температура 40

Представените видове въздействия върху електронните елементи, могат да

се обобщят четири основни механизма за отказ:
- термодинамичен - разрушаване на корпус, създаването на проводящ
контакт и електрическа връзка, умора на материалите;
- термохимичен при отсъствие на влага – води до електромиграция, стареене
на MOS – структурите;
- термохимичен при наличие на влага – обхваща корозия, промяна на
електрическата якост;
- механични – разрушаване на механични контакти и якостна умора.
 Откази породени от изброените въздействия на околна следа при която
работи електронната апаратура могат да бъдат обобщени към следните:
- създаване на проводящи слоеве – наличие на влага, запрашеност,
вибрации и механични сътресения;
- нарушаване на изолационни слоеве и влошаване на електрическата
якост(пробиви в диелектриците) – при наличие на температурни екстремуми,
влага, запрашеност, разлики в атмосферното налягане;
- откази в полупроводникови структури, резистори, кондензатори и
индуктивни елементи – температурни екстремуми, запрашеност, вибрации
причиняващи якостна умора;
- промяна на електрическите параметри – температурни въздействия –
екстремуми и циклично въздействие;
- нарушаване на електрически контакти – при наличие на запрашеност,
вибрации и механични сътресения;
T
  0,2
D USE
AIR (.G
E T
.(TTaGa
S
 . 1.Jm
_RMS
.a
T A 273
_max
max .b P
 I
nT1
a_T  1) )1 T
Emin _ EA
in
 . 

 a _ min

 
C
TC  
D
. 
 RH
 k RMS
USE (%)
e 
   298 k  
 AT T 
G  .
Корекционният коефициент βE
V
MS A
TА 1 ' 
За изчисление на интензивността на
' 0
RH  RHAIR(%) TG RMS RMS

 2 
отказите за времето на отразява комбинация от фактори на
експлоатация, се въвежда общ експлоатационните условия:
корекционен коефициент
 E  f (T , RH , MS,V , D,TC )
EEi  bi . E . i , FIT
 ТЕМА. НАДЕЖДНОСТ НА ЕЛЕКТРОННА АПАРАТУРА
При анализиране и прогнозиране на изменението на надеждностните по­
казатели на електронна апаратура, представляваща техническа система от
отделни елемент и възли, се прилага т.нар. метод на струк т урните схеми .
Същността на този метод се състои в преобразуването на реалния физически
обект в еквивалентна структурна схема на надеждност, която представлява
логически модел на функциониране на из­следвания обект. Чрез метода на
структурните схеми е възможно да се опре­делят вероятността за безотказна
работа, вероятността за отказ, средната от­работка и интензивността на отказите
на изследваната система при априорно известни стойности на надеждностните
показатели на нейните съставни еле­менти (или подсистеми), т.е. осъществява
се анализ "отдолу нагоре".
Ако изследваната система е съставена само от последователно или само от
паралелно съединени елементи (подсистеми), тя се нарича проста система. В
случай че са налице комбинации от паралелни, последователни, звездовид­ни,
мостови и други видове съединения на елементите, системата се нарича
комплексна или комбинирана (сложна).
 МЕТОДИ ЗА МОДЕЛИРАНЕ
НА НАДЕЖДНОСТТА

Теоретични Експериментални

Статистически Теств
Аналитични Експлоатационни
(стохастични) лаборатория

Пространство на Емпирични Ускорени

Монте Карло (опитни)
състоянията - изпитания
анализ на Марков
(Markov analysis) Вероятностно- Изпитания чрез
Метод на
ексцесията статистически моделиране
Дърво на (изчислителни)
отказите (FTA)
Параметричен и Комбинирани
непараметричен Преход от (опитно-
анализ логически към изчислителни)
вероятностни
функции
Вероятностни Статистическа
проверка на Структурна
диаграми хипотези
схема по
надеждност(RBD)

Анализ на вида и
последствията на
отказите(FMEA)
 Метод за анализ със структурна схема по надеждност

С този метод се определят елементите,

ІV
които предизвикват отказ или са Система І ІІ ІІІ VІ
задължителни за безотказната работа на V

изследваната система. Този метод е блок

схема на събитията в една електронна
апаратура. Началото на този метод е Възли A B C D E

методът на заместваща схема по

надеждност. В англоезичната литература,
този метод се нарича „Reliability Block c d
Блокове a b
Diagram”. При него разглежданите блокове e

се приема да имат две състояния –

работоспособно (good) или отказ (failed).
Те могат да се разглеждат като елементи с Елементи Е1 Е2 Е3 Е4 Е5

два типа откази – прекъснала верига

(open) или късо съединение (short).
А. Надеждност на система от последователно съединени елементи с две
състояния. Изследва се надеждността на система от независими елементи,
работещи до първи отказ. При ситуация, в която отказът на всеки един (който и
да е) от елементите предизвиква отказ на цялата система, се счита, че
елементите са съединени последователно

n
Pc ( t )  р1 ( t ).р2 ( t ).... рi ( t )...рn ( t )   рi ( t ),
i 1
n
Pc ( t )  [ 1  q1 ( t )].[ 1  q2 ( t )]....[ 1  qn ( t )]   [ 1  qi ( t )] ,
i 1
n
c ( t )  1 ( t )  2 ( t )  ...  i ( t )  ...  n ( t )   i ( t ),
i 1
 Б. Надеждност на система от паралелно съединени елементи с две
състояния.
Физическият смисъл на паралелното съединение изразява необходимостта
от безотказна работа на поне един еле­мент, за да е възможно функционирането
на системата.

m
Qc ( t )  q1 ( t ).q2 ( t ).....qi ( t ).....qn ( t )   qi ( t ),
i 1

m m
Pc ( t )  1  Qc  1   qi ( t )  1   1  pi ( t ) ,
i 1 i 1

Това означава, че въвеждането (при възможност) на паралелно

съединение на елементите представлява ефективно средство за
повишаване надеждността на цялата система.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО