Експлоатационни измервания

на кабелни линии. Микропроцесорни

информационно-измервателни системи
(МИИС). Технологии за пренос на информация
 2
Общи положения

В основата на експлоатационните измервания на КЛ стои измерването на

първичните и вторичните параметри на кабелните вериги (КВ). Чрез тях пълно може да
се диагностира състоянието на проверяваните вериги:
 Първичните параметри са активното съпротивление (R), индуктивността (L),
капацитетът (C) и проводимостта на изолацията (G);
 Вторичните параметри са константата на разпространение (γ) и вълновото
съпротивление (ZC).
 3
Общи положения

Електрическите измервания на кабелните вериги биват – Постояннотокови

променливотокови. Измерванията с постоянен ток са поопростени и за провеждането им се
изисква по-малко време. При постоянен ток се определят:
 Съпротивлението на веригите (шлейфа);
 Разликата между съпротивленията (асиметрията) на проводниците на веригата;
 изолационното съпротивление;
 Капацитета;
 Мястото на прекъсването на кабелните жила и на повредите на изолацията и др.
При променлив ток се измерват:
 Затихването;
 Вълновото съпротивление;
 Асиметрията на веригите при променлив ток;
 Преходното затихване между веригите;
 Напрежението на шумовете и др.
 4
Измерване на активното съпротивление
на кабелна верига

Ако стойностите на R1, и R2 са еднакви,

то активното съпротивление на
кабелната верига е равно на R0.

При положение 1 на превключвателя К, се измерва

общото съпротивление на веригата Rх, което е
съставено от съпротивленията на двата проводника
Rх1 и Rх2. Когато мостът е уравновесен,
съпротивлението на веригата ще бъде:

Фиг. 1. Измерване на активно съпротивление и омическа (1)

асиметрия на кабелна верига по мостова схема
 5
Измерване на омическа асиметрия
на кабелна верига

В едното рамо на моста е включено

постоянно съпротивление R1, а в другото –
еталонно променливо съпротивление R0.
Другите две рамена на моста са
представени от съпротивленията Rx1 и Rx2.
Фиг. 2. Измерване на омическа асиметрия Общото съпротивление на веригата
на кабелна верига по мостова схема Rx=Rx1+Rx2. Под омическа асиметрия се
разбира разликата между съпротивленията
на двата проводника на една верига. При
уравновесен мост имаме (2):
(2)
Много често омическата асиметрия се изразява в проценти
и се определя като отношение на удвоената стойност на
омическата асиметрия, изразена в омове, към общото (3)
съпротивление на веригата:
 6
Измерване на съпротивлението
на три и повече проводници
При експлоатационни измервания на кабели с
голям брой кабелни двойки (многочифтови
кабели), на които трябва да се определят
съпротивленията, много удобен за практиката е
методът на трите измервания. Свързват се Фиг. 3. Измерване
проводниците Rx1 и Rx2 към измервателния мост в на съпротивлението
точките „а” и „б”, а далечните им краища се на три проводника
свързват накъсо. Уравновесява се мостът и се
определя общата стойност на съпротивлението на
първата двойка проводници. След това към клеми Методът на трите измервания е
„а” и „б” се свързват съответно Rx1 и Rx3 много удобен за работа, тъй като
измерването се повтаря и се отчита общата при него не се изисква
стойност на съпротивлението на първия и третия (4) заземяване на проводниците.
проводник, след което третата двойка, съставена Затова той се използва винаги,
от втория и третия проводник. когато има в наличие три и
повече проводници.
 7
Измерване на съпротивление
на изолацията
Изолационното съпротивление на веригите е особено важен параметър. Неговото
изменение води до изменение на преносните качества на веригите. Намаляването на
изолационното съпротивление под една определена норма прави веригите неизползваеми.
По измерените стойности може да се съди за един от важните първични параметри на КВ,
именно проводимостта на изолацията при постоянен ток, която е реципрочната стойност на
съпротивлението на изолацията. Затова измерването му представлява основен момент при
всички аварийни и контролни измервания на кабелните вериги. Според препоръките на
ITU-T грешките, които се допускат при измерването на изолационното съпротивление,
трябва да бъдат в следните граници:
 за изолационни съпротивления до 1000 МΩ – не повече от 5 %;
 за изолационни съпротивления над 1000 МΩ – не повече от 10 %.
Изолационното съпротивление на веригите се измерва с токоизточник с напрежение не по-
малко от 80 V. Ето защо при тези измервания влиянието на земните потенциали върху
точността на метода е много малка.
 8
Измерване на съпротивление
на изолацията
Фиг. 4. Мостова схема за измерване
на съпротивлението на изолацията

Наред с метода на сравнението се използват и мостови методи. Особено удобни за целта са мостовите схеми с
електронни елементи. Към клемите „л” и „з” се включват съответно измерваното жило и „Земя”. Включването на
изолационното съпротивление към моста довежда до разбалансирането му и по отклонението на стрелката на
галванометъра се отчита направо изолационното съпротивление. Преди започване на измерването уредът се еталонира.
 9
Измерване на съпротивление
на изолацията
За измерване на изолационното
съпротивление на двупроводни
кабелни вериги се използуват същите
методи, както за еднопроводните
вериги. Разликата се състои в това, че
вместо „Земя” към измервателните
клеми се включва втория проводник
от измерваната верига. При
измерване на изолационното
съпротивление на двупроводните
вериги фактически се измерва (5)
работното изолационно
съпротивление.
Фиг. 5. Измерване на изолационното
съпротивление на двупроводни кабелни вериги
 10
Измерване на капацитета на веригите

(6)
Фиг. 6. Измерване на капацитет
на кабелни вериги по
променливотокова мостова схема
(7)

В единия диагонал на моста се подава променливо напрежение с честота 800 Hz, а в другия е включена
схемата за индикация, които са представен с избирателен усилвател (ИУ), усилващ само сигнал с честота
800 Hz и индикаторен прибор (И). След уравновесяване на моста ще имаме (6), ако се пренебрегне
стойността на активното съпротивление на проводниците на КВ, за капацитета й се получава (7).
 11
Измерване на входното и вълновото
съпротивление на кабелните вериги

Входното съпротивление се определя като отношение между напрежението и

тока на веригата при даден режим на работа на веригата. То представлява
комплексно съпротивление и с него се товари токоизточникът, към който е свързана
веригата. Често е необходимо да се определи вълновото (характеристичното)
съпротивление на веригата. Както е известно, вълновото съпротивление е онова
съпротивление, при което затворената с него верига има равно на него входно
съпротивление. Вълновото съпротивление на една двупроводна КВ може да се
определи, като се измери входното съпротивление на същата, когато е отворена в
далечния край (Z∞) и втори път – когато е свързана накъсо (Z0). Най-
разпространеният начин за измерване на входното съпротивление на КВ е
измерването със симетричен диференциален мост. Той притежава голяма
симетричност, просто устройство, лесно се обслужва и има голям честотен обхват.
 12
Измерване на входното и вълновото
съпротивление на кабелните вериги

Фиг. 7. Измерване на вълново съпротивление

чрез симетричен диференциален мост

Симетричният диференциален мост се състои от два диференциални трансформатори ДТр1 и ДТр2 със симетрично
разположени намотки, които образуват мостова схема. Линията и измервателният еталон (Z0) са свързани
последователно с първичните намотки на диференциалните трансформатори, към средните точки на които се
включва напрежението от генератора Г. Паралелно на вторичните намотки е включен индикаторът И – слушалка,
усилвател или измервателен суперхетеродинен приемник при измерване с висока честота.
 Измерване на преходно 13
затихване между веригите

Преходното затихване характеризира затихването

на токовете на влияние при прехода им от
влияещата верига към веригата, подложена на Фиг. 8. Измерване на преходно
влияние. Генераторът Г захранва директно и затихване в близкия край по
едновременно смущаващата верига и магазинния метода на сравнението
затихвател (МЗ). Като индикатор И може да се
използва усилвател със слушалка или лампов
волтметър. За да не се явят отразени вълни,
краищата на измерваните вериги, към които няма
включени измервателни елементи, трябва да се
затворят със съпротивления, равни на
характериетичните съпротивления на веригите.
Тъй като характеристичните съпротивления имат
Чрез ключа К се превключва индикатора към смущаваната верига, а после
комплексен характер съгласуването се постига
към магазинния затихвател. Изменяйки затихването на магазинния
трудно. Ето защо веригите се затваря с чисто
затихвател, се установява равенство на показанията на индикатора за двете
активни съпротивления, равни на модулите на
положения на ключа К. При това показанията на магазинния затихвател
характеристичните съпротивления (RТ1, RТ2).
дават стойността на измерваното преходно затихване.
 14
МИИС – особености
и структурни елементи

Съвременната микропроцесорна техника създава

предпоставкиза развитие на процедурата “измерване”, в посока прилагане на свойства като “интелект”
и “интелигентност” в измервателните уреди исистеми. Това е свързано с повишаване на качествата
функционалност, адаптивност и инвариантност:
 Функционалност - изразява се в изграждане на
мултифункционални устройства и системи, с които се реализират съвместни, съвкупни или косвени
измервания, измерване на случайни величини, автоматизирана обработка на резултатите от
измерванията;
 Адаптивност - представлява възможност за автоматичен избор
на обхватите на измерване, контрол на процесите “квантуване” и “кодиране”;
 Инвариантност -реализират се различни допълнителни
измервателни или изчислителни процедури, с които се постига коригиране на резултата от
измерване и намаляване грешките от различниметоди за компенсиране на систематичните грешки.
 15
МИИС – особености
и структурни елементи

Фиг. 9. Обобщена структурна схема на ИИС

 16
МИИС – особености
и структурни елементи
 17
МИИС – особености
и структурни елементи

Фиг. 10. Обобщена структурна схема на многоканална ИИС

Изградена е от
 18
МИИС – основни принципи на управление

Фиг. 11. Децентрализирана

структура на ИИС
 19
МИИС – основни принципи на управление

Фиг. 12. Централизирана радиоална

структура на ИИС
 20
МИИС – основни принципи на управление

Фиг. 13. Централизирана магистрална

структура на ИИС
 21
МИИС – основни принципи на управление

Фиг. 15. Централизирана радиално-

магистрална структура на ИИС

Фиг. 14. Централизирана радиално-

верижна структура на ИИС
 22
Автоматизирани системи за управление
на технологични процеси (АСУТП)

Фиг. 16. Структурна схема на АСУТП

 23
Автоматизирани системи за управление
на технологични процеси (АСУТП)
 24
Технологии за пренос на информация

С широк радиоспектър

 скачаща честота (FHSS) – разделя честотната лента на подканали. В даден

момент използва само един канал. Сигналът скача според предварително
уговорен ред и честота;

 директна поредица (DSSS)– използва различните подканали в пореден ред;

 ортогонална честота (OFDM) – радиосигнала се разделя на множество

подсигнали и едновременно се излъчва на съвсем леко различаваща се
честота в общия канал.
 25
Технологии за пренос на информация

С тесен или еднолентов радиоспектър

Използват само един канал (микровълнов обхват).

Покривно разстояние до 42м на открито и 12м на закрито.
Скорост на предаване - 15 Mbps.

Инфрачервени Лазерни

 Директна (разпространява се в една посока); Концентриран лазерен лъч, разпространяващ се в една

посока. Покрива големи разстояния.
 Дифузна (разпръсква във всички посоки).

Покривно разстояние до 30 м.
 26
Технологии за пренос на информация

Разновидности и основни параметри на стандарт IEEE 801.11

 27
Технологии за пренос на инфоамация

Фиг. 17. Разпределение

на каналите за безжична
комуникация при 2.4 GHz

При разновидностите на стандарта 802.11b, 802.11g, и 802.11n в 2.4 GHz обхват теоретично се
предоставят до 14 канала (2.400–2.500 GHz) с отместване от 5 MHz и ширина от 22 MHz. Като
втора възможност за 802.11n е използването на ширина от 40 MHz за по-висока пропускателна
способност за сметка на броя на каналите.
На практика за избягване на смущения, могат да се използват само три или четири канала.
Такъв тип комбинации са: (1, 6, 11), (2, 7, 12), (3, 8, 13), (4, 9, 14 - ако е позволен) или (5, 10, 14 - ако
е позволен). При канал с ширина 40 MHz това са 3 и 11.
Най-новият стандарт 802.11ac оперира в 5GHz обхват като добавя ширина на каналите от
80MHz и 160MHz.