Настя Байрактарова

КРАСОТАТА НА ВСЕЛЕНАТА
ЧРЕЗ ФАНТАСТИЧНИЯ СВЯТ НА
НАУКАТА

ЧАСТ I

/АКВАРИУМ НА ДУХА/
Сборник от научни статии и конференции
„АЗ ЩЕ ОТИДА ЗАД РАМКИТЕ НА ВСИЧКИТЕ СИ
ОГРАНИЧЕНИЯ. АЗ СВОБОДНО И ТВОРЧЕСКИ
ИЗРАЗЯВАМ СЕБЕ СИ. АЗ СЕ НАМИРАМ В
ЦЕНТЪРА НА ЖИВОТА. АЗ ЦЕНЯ
ИНДИВИДУАЛНОСТТА СИ. МОЯТА
НЕПОВТОРИМОСТ ЗАПОЧВА С МИСЛИТЕ, КОИТО
ПОДБИРАМ. ДУХОВНИТЕ СИЛИ В МЕН, СА
БАЛАНСИРАНИ. СВЕТЪТ Е ПРЕКРАСЕН.
РЕАЛНИЯТ, БЕЗСМЪРТЕН ЖИВОТ В ЦЯЛАТА
ВСЕЛЕНА Е ИСТИНСКО ЧУДО.“

2
Предговор

от Настя Байрактарова

Настоящият сборник от научни лекции, статии и

конференции, е не-авторски /за разлика от
останалите 117 книги, които са авторски,
оригинални, плод на знание, което се излива от
извора на други, по-съвършени измерения/. Моето
образование не е в областта на науката. Целта на
този проект е да запознае младата аудитория с
основните направления в науката и в научните
теории и да разкрие пред очите й един
фантастичен свят, изваян с точност до милиметър,
една перфектна, Божествена вселена, изпълнена с
чудеса и вълшебства, проектирани от съвършен
Разум, втъкани в устройството на този свят. Както
и да разбули тайните за красотата на земята, която
те са длъжни да опазват със цялото уважение към
живота, създаден и отгледан с много труд.

3
ПРЯКАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ДУХОВНОСТ И НАУКА.
ОЦЕНЯВАНЕ СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА И
КРАСОТАТА НА СВЕТА, В КОЙТО ЖИВЕЕМ ЧРЕЗ
НАУКАТА
/всички тези проекти, които съм създала – изцяло
позитивната, целебна за душата и духа поезия и
проза в рамките на 117 книги, както и научният
проект – целят да послужат не само на възрастните
хора, но и на децата, които тепърва ще се раждат
и развиват. Част от тях са индиго и започват
развитието си от високо ниво – те изпитват
вродена потребност от изкуство –интересува ги
позитивното и гениално изкуство, както и науката,
знанията за космоса и вселената, в която живеят/

4
 БЛАГАТА ВЕСТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА
Н.БАЙРАКТАРОВА:

Всичко е Бог, без изключение /абсолютно всеки

човек – до убиеца и другите фрапиращи
проявления на формите – животното, дръвчето,
камъкът, водата...абсолютно всичко във всички
Вселени/. Когато осъзнаем това, разбираме, че
всичко, което правим, го правим на Бог в себе си и
на Бог в другите и преставаме да вършим зло.
Хората вършат грехове, защото не могат да видят
тази истина.
- Ако развратничим – развратничим с Бог.
- Ако хулим, съдим – хулим Бог, съдим Бог.
- Ако крадем, крадем от Бог.
- Ако лъжем, лъжем Бог.
- Ако убиваме – убиваме Бог.
- Ако пием, пушим, вземаме наркотици –
причиняваме това на Бог.
- Ако завиждаме на другия и го спъваме в
развитието –погубваме талантите и постиженията
на Бог.
- Ако отнемаме нещо чуждо – причиняваме
страдание на Бог.

Ако се помолим Бог да ни даде нещо, което

харесваме, обичаме /отказвайки се да посягаме на
чуждото, е по-вероятно съдбата да ни го дари,
избягвайки наказанията – когато постъпим
толерантно, коректно, благородно/. Стига то да е в

5
 съгласие с Божия Дух и с Божествения план. Какво
не ни е дадено на тази земя – всичките й
богатства!

Всички пороци, престъпления, със целия

негативизъм – петнят Бог; Божествената същност,
дълбоко във всички същества –ние ги стоварваме
сякаш върху Бог.

Осъзнавайки съвършенството и безсмъртието

/което е без граници и е пълнотата на Бог/, сме
просветлени за същността на всички създания и
форми и непротивопоставяйки се на нищо в света
– навлизаме в безкрайна радост, щастие, чиста
Любов и свобода. Какъв е пътят?

1. Покаяние за всички грехове към себе си и другите

2. Молитви към Бог да ни открие съвършенството
/нашата същност/. Вяра в Христовата,
Божествената Благодат, която ще ни извиси.
3. Цялостна промяна в мисленето /на ума и сърцето/,
в посока отпадане на границите, ограниченията
/думи, представи, етикети, образи, теории...целия
органичен свят на формите/

Ако не можем да стигнем до съвършенството

/което е разбиране, че светът е без граници и
форми, в дълбоката си същност – чисто

6
безсмъртие/, нека се отнасяме към всички
същества позитивно.

Щом Бог ни търпи да вършим такива безумия на

земята и не ни е унищожил, значи и ние, които ги
вършим – трябва да простим на всички
същества.Защото щом всичко е Бог, каквото
правим, правим го на себе си – всички сме
единосъщни, от един извор. Формите са
разнообразие на природата.

Причината, за да е такова състоянието на света, не

е само невежеството за общата ни безсмъртна
същност – тоест, че сме единосъщни братя по
природа, но и нечисти сили, които се намират в
невидимата част /отвъд материята/, обземащи
съзнанието на хората, които им се подчиняват.
Облеклото им е черно, върху ръцете на някои от
тях стои хитлеровият знак /пречупен кръст/, на
други – особен вид кръст с прекъснати линии –
Дънов ги нарича „черната ложа“, към която се
присъединяват черните души, тъмните сенки,
т.нар сенчести хора /на когото служиш в живота,
негов ще бъдеш и след смъртта/. Хората им се
покоряват чрез наркотици, алкохол, цигари,
гордост, лъжа, кражба, гняв, завист, алчност,
разврат...чрез пороците, както и чрез негативното
мислене /те атакуват хора – страхуващи се и

7
страдалци; хора, отрицателно настроени към
света/. На всяка отрицателна мисъл, която ни се
внушава, понякога енергийно, ние трябва да
отговаряме с обратната, положителна. Молитвата,
както и високата вибрация на Името на
Бог /”Господи, ИисусеХристе, Сине Божий,
помилуй ме“ / – помагат изключително много за
пречистване на съзнанието.
В съня си, винаги съм виждала връзката на
„черната ложа“ със заведения, барове, бардаци –
черните души ги предпочитат, светлите и
просветлените – избират общуването с книгите,
храма, мъдростта, интелигентните забавления.
Високите души, още от деца не обичат да
посещават заведения, празните приказки,
отдаването на алкохолни запои, дрога и разврат,
шумните компании. Това не им пречи да се
забавляват в клубовете по танци, да си
усъвършенстват талантите /пеене, свирене на
инструменти, танци, позитивните словесни
изкуства – интересувайки се най-вече от гениална
и просветлена, позитивна поезия/, за да радват
хората и да общуват с приятели. Както и
отдаването на спорт, общуване с природата и
почивки сред природата.
Хитлеровият режим и всички видове диктатури, се
извършват от черната ложа чрез хората, които се
подчиняват на нечистите сили, също така и
престъпленията на обсебените и шизофрениците

8
са плод на тъмните сили.
Нека обобщя – на земята има нечисти сили,
обсебващи хората /които им се подчиняват/. Те
вършат престъпления чрез тях. Цялото зло на
земята се твори от тези нечисти сили /както
предполагам и бедствията – земетресения,
наводнения/. Най-важното, от раждането до
смъртта, е на кого човек ще подчини сърцето и
мисълта си – на Бог или на тях /Бог със сигурност
е чист, съвършен, неопетнен извор/.
Чрез изчистване /молитви/, обсебванията
престават и човек се връща към своята искрящо
бяла, безсмъртна, съвършена същност. Всички по
природа сме тази същност и битките в живота са
напълно излишни. Най-важното е и с кого в света
човек общува и се обединява – с онези, които
предизвикват смута в света или с Божествени
същества. Чрез общуване, мисъл, чувство към
друго същество, се въвличаме в неговата енергия –
дяволска или Божествена.

Бог напълно ни освобождава от всичко и в Негово

присъствие има мир, любов, радост, свобода.
Нечистите сили и енергии /дяволът/ се хранят с
мръсна енергия – на кръв, насилие, разврат,
интриги, клюки, съдене, негативизъм.

Чрез храната също навлиза определен тип енергия.

9
Когато храната се освети с молитвата „Отче наш“,
тя се пречиства съвършено. Всичко, което е
създадено от Бог е полезно /плодове, зеленчуци,
ядки, зърнени култури/, в най-натуралния си вид.
Това, което е добавено от човека /за печалба или е
изкуствено и не е в хармония с природата в
храната/, е вредно и предизвиква болести.
Зависимостта от цигари, наркотиците, алкохолът –
са обсебване от черните сили, водещо /при
наркотичната и алкохолна зависимост/ до
разрушение и престъпления.
Има също така хора, които се хранят с нашата
енергия. Чрез хората, чрез общуването, вредните
теории и произведения на изкуството – също се
съединяваме с определен тип енергия.
Не сте ли забелязали, че когато не обръщате
внимание на злобен човек, който ви обижда и
напада, той млъква. Целта на черните души е да
ви разстроят, наранят, унижат, да ви въвлекат в
същите енергии, да страдате, а те да се радват
/хранейки се с негативната енергия/. Ако сте
успешен, щастлив, просветлен – да ви дръпнат в
калта на света. Докъдето е възможно,
абстрахирайте се от тях, когато прекрачат
границите – дайте им отпор!
Злото изчезва, когато чрез мисъл и чувство /дума и
действие/, му се противопоставяме. С
позитивизъм, свобода, любов.

10
Вечер, подобни тъмни сенки, също се опитват да
внесат смут – вярващите отдавна са ги прогонвали
с молитви – Киприянови, Златоустови, Василиеви.
Силният студ по тялото и кожата, са индикация за
присъствието им. Но по-важно е човек да не
изпитва страх, по същия начин, както постъпва с
онези, които го хулят и нападат – да не им обръща
внимание, да ги изключи от съзнанието си, а на
негативните мисли, които внушават – да отвръща
с позитивни или с „Не ме интересува, прощавам,
покайвам се“. Това са незначителни, низки
същества, които внасят разрухата в света. Изцяло
позитивният фолклорен инструментал, аудио
молитви и литургия, псалми, звучащи съвсем тихо
в стаята, докато спим – издигат мозъка при
високите вибрации и сънят е спокоен, пълноценен.

Представители на властта или цели правителства,

които измъчват своите подчинени и унищожават
духовността, не са нищо друго, освен власт на
демоните.

Негативните енергии са свързани с болестите, ако

човек е силен и вярва, ще оздравее.

Чрез словото, което четем /негативно, изпълнено с

черни мисли и страдание и позитивно/, музиката,
която слушаме /с хармонични или хаотични,

11
разрушителни вибрации/, картините, които
съзерцаваме, театъра, ролята, която се играе пред
нас – ние се обединяваме с определен тип енергия.
Душата ни е бойно поле, на което се води борба
между две сили – кой да я обсеби, кой да надделее
– нека изберем живота пред смъртта,
Божествената любов пред пагубната.

Малко са приятелите на чистите души на тази земя

– това са хората с висок дух, висока степен на
просветление. Божественият човек страда, защото
силите на злото се опитват да го повалят за всяка
спасена душа или да го нападнат, пречупят, да го
обсебят, разколебаят, да го опорочат, преобразят в
черна душа. Те обсебват хората най-вече чрез
наркотици, алкохол, гняв и негативизъм. Човек се
освобождава от дявола като му дава отпор и не се
страхува, не му се подчинява чрез пороците и
негативното мислене. Няма нищо по-позитивно,
чисто и незаблуждаващо, с което да общуваме,
освен Бог.

Когато човек тръгне по пътя на спасение, това,

което може да го забави с години и степени, е да
се обръща назад към миналото, греха, чрез тях –
дяволът умишлено го връща назад и атакува. Влезе
ли в Божествената енергия, трябва напълно да
забрави миналия си живот и хората,

12
принадлежащи към него, прощавайки на всички –
прошката е освобождение, смъкване на всяко
бреме от себе си/ а тези, които са ни вършили зло,
няма да избегнат възмездието си от съдбата, така
че е излишно да се инатим, да си припомняме
ситуациите не прощавайки, понеже вредим само
на себе си/. Следователно: Това, което най-много
може да възпрепятства човек по пътя на
просветлението е връщането назад – да отдаваш
енергия на демоните в света, в който си живял /в
греховете, в които си живял, преди да срещнеш
Бога/, вместо на светлината, Бога и да се
обединяваш със Светлината и Бога. Да наказваш
себе си.

Когато към вас се извърши посегателство,

неправда – вие желаете да се оплачете на някого,
на хората, за да ви олекне. Но при условие, че има
толкова демонизирани хора /част от които ще се
зарадват и проблемът, разнасян между хората ще
се усложни/, по-добрият вариант е, вместо да
преповтаряте негативните ситуации /което ще ви
натовари/, да простите и да оставите всичко в
ръцете на Бог /да споделите с Бог, със светиите,
със съвършените, да търсите отговорите в
духовната литература/.

Явно не е случайно, че просветлените не се

13
женят /самостоятелно променят мисленето си/.
Животът устройва така нещата, че да бъдат
независими. Нека мнението на хората не ви
интересува. Всеки има право да избере пътя в
живота си, а Божествените души няма как да
бъдат правилно оценени в долината на смъртта, на
нечистите сили, каквато е земята /оценката на
хората не е важна, а оценката на Бог/.

Човек сам наказва себе си, защото чрез греха се

отдалечава от Бога и при другата сила –
негативната – страда и живее в тъмнина.
Покаянието и стремежът към Бога отново ни
приближават към светлината.

Хората на земята се мамят от лесния живот –

точно той е началото на всеки грях. Благословията
е на страната на тези, които се трудят – и в своята
сфера, и върху духовното си усъвършенстване,
просветление и изграждането на една образована,
фина личност, спазваща законите на природата и
Бога. Животът е учене и непрестанен труд – нека
децата биват възпитавани в тази насока. Това не
означава, че ще бъдеш лишен от забавления
/съществуват клубове по танци, тенис, плуване,
бойни изкуства, музикални – свързани с усвояване
на различни видове инструменти, философски и
поетични.../, тоест интелигентни забавления, далеч

14
от пиянство, наркомания и грозен разврат. Защо
наркомани, както и музиканти, артисти, певци и
писатели, които често се алкохолизират и
дрогират, прибягват към групов секс, разврат,
извращения, пиянство? – Самата енергия, която
носи дрогата /както и алкохолът/, ги тегли към
това – енергията на нечистите сили. Талантите
често са една лъскава опаковка и ако зад нея не се
крие извисеност и принадлежност към
Божествените светове, познаване на Божествените
закони, то и словото, музиката, която се твори –
няма да притежава Божествена вибрация.
Съществува изкуство, което е плод на тъмнината и
има разрушително, негативно въздействие.
Другият проблем е каква информация приемаме и
с кого общуваме – просветлените ще се опитат да
ни притеглят към просветление, мъдрите – към
мъдрост, почтените –към почтени неща,
развратните – към разврат, болните мозъци – към
страдание, желаейки другите да изпитат това,
което те са почувствали в живота.
На земята, децата-индиго трябва да знаят, че се
намират в долината на тъмните сенки,
съществуват хора, ръководени от нечисти сили и
една част от съществата нямат никаква съвест.
Споделянето, наивността, доверчивостта,
стремежът да обичат и да правят добро, може да
ги сблъска със сили, въплътени в хората, които под
маската на доброжелателство – ще ги доведат до
смъртта – индиго-децата са уязвими, понеже са

15
носители на светлината.
Не очаквайте хората да ви помогнат при проблем с
болните умове. От една страна, те се обединяват с
други хора, с подобна енергия, привличат същата
енергия и въвличайки всички в играта на лъжа и
манипулация, ви атакуват. От друга страна, на
тази земя, на която присъстват демоните и
съществуват отношения на конкуренция, завист,
използване на другия, егоизъм, а не взаимопомощ,
съчувствие, милост – доверието ви прави уязвим.
Единственият начин да се опазите здрав и да
спасите самия себе си е, да разпознавате болестта
и да я избягвате. Само Богпомага искрено, с
любов, помагат просветлените, но последствията от
срещата с подобни хора, травмите, трудно се
изчистват. И понеже животът върви към прошка и
помирение, тези пагубни ужилвания, ще бъдат за
ваша сметка. Аз мисля, че умната жена търси
своята половина в лицето на мъж духовен, почтен,
честен, способен да обича, добър, усъвършенствал
в себе си добродетелите /там, където е развратът,
лъжата, кражбата, насилието, съденето, клюките,
интригите, неверността – прозира невъзможността
да се постигне хармония и щастие? Понякога
талантите, славата, произходът, титлите и
позициите в обществото – прикриват подобна
същност/.
Осъзнавам, че всичко е Бог, но до момента, в
който всички се просветлим, най-важното нещо от

16
началото до края на живота е каква информация
възприемаш и с кого общуваш. Един съвет ми даде
брат ми в живота – никога да не се занимавам с
непросветлени, болни, нееволюирали умове. Да не
отвръщам на думите и постъпките им, да не
изяснявам нелепите действия и слова,
ситуациите /първо защото демонизираните нямат
съвест и е безсмислено и второ, за да не привличам
възмездието на Бог за всичко, което не е от духа
на Любовта/, за да не умножавам и преповтарям и
без това тежките страдания, които причиняват на
хората /или по-точно които причиняваме на себе
си при допир с тях/. Да не се опитвам да защитя
честта си или да въздействам на мнението на
тълпата/което може да е плод на демоните и да не
е на справедливата страна/, да не воювам с
подобни хора/ако е възможно/, да не отмъщавам,
дори с думи, както и въвличайки останалите в
спора. Да не се оплаквам, нито да се хваля в света.
Ни за зло, ни за добро да не привличам този тип
умове – това било основното правило, за да се
чувствам щастлива. Както и с какво ще се храня –
материално и духовно. Независимо дали болните
мозъци са учени, философи, писатели, духовници,
музиканти или обикновени хора. Защото болните,
демонизирани или неразвити умове, които са
изпълнени с гняв, крадат, лъжат, убиват,
лъжесвидетелстват, предават, доносничат, съдят,
клюкарстват, интригантстват, ламтеят за почести,
слава, награди, пари, манипулират или са

17
подвластни на алкохол, наркотици, примитивен
разврат, измяна, продажност – не донасят нищо
хубаво в живота на човек. Не казвам, че човек
трябва да ги съди и не трябва да им помага или да
им дава безусловна любов, духовност, както Бог
постъпва с нас, понеже те са Бог, Божие тяло, но е
нужно да е на високо ниво, имунизиран към
болестта. В противен случай не само ще забавят
развитието му драстично, но може да го разболеят
или да му причинят смърт – физическа или
духовна. Докосването до болестта е също
ужилване, вид смърт. Сякаш тъмните сенки,
сенчестите души, останали на земята ги обсебват и
вършат престъпления чрез тях, хранейки се с
енергията на страдание. Чрез пороците и
негативните мисли, страдание и страх, човек
привлича демоните, нечистите сили. Както и с
мисълта си за такива хора. Нека повтаряме, когато
нечистите сили ни се внушат негативни мисли:
„Светът е любов, светът е добро“, да вярваме в
любовта и да мислим позитивно.
Подобни хора не могат нито да формират
мнението ми за мен самата, нито да повлияят на
живота ми /ползвайки демонични методи/,
понеже в процеса на просветление разбрах, че по
природа съм свободна, Божествена, безсмъртна
душа/ която отвъд границите не притежава
качества/.
Знам, че Бог забранява да съдим и за Него всички

18
са равни, не позволява разделения, обиди,
поставяне на прегради, омраза, понеже всички сме
грешни до момента на просветление. Също Бог
казва: „Комуто много е простено, много обича“.
Но лично мое мнение е, че най- щастлив се чувства
човек, когато въпреки, че с тяло живее долу, на
земята, духът, душата му са горе – когато общува с
Бог, просветлените, светиите, ангели, арахангели,
както и щом се вслушва в думите единствено на
мъдрите, свободните,чистите, разумните, любящи,
добротворчески души. Когато намери своята
духовна половина – съвършената е Бог, а
възвишената – човек почтен, честен, с
достойнство, мъдър, разумен, усъвършенстван.
Защото дори на материално ниво, сексът е танц
първо на душата, после на тялото. И „за да се
чувстваш като птица, трябва да умееш с духа и
душата си да летиш“/ на това ме научи Н., който
ще помня във всички вселени и ще обичам отвъд
всяка форма и смърт/.

Нека обобщим: Естественият подтик на човека е

да се стреми към приятелството, любовта. Но на
тази земя, на която присъстват нечистите сили,
човек не може да си позволи да бъде приятел с
всеки, да споделя проблемите си с всеки, да
допуска в затворено пространство – кола и
апартамент всеки /както и с оглед на трафика на
хора, да се доверява в чужбина на всеки/, да

19
обсъжда радостта, щастието и любовта, с които го
е дарил животът с всеки. Понеже чрез проблемите
и болките, става уязвим за нечистите сили и
хората, в които са въплътени – те се радват на
чуждите страдания, черпят енергия, хранят се от
нещастията на другите и злото, обединяват се и
нападат човека именно когато е в безпомощно
състояние. Когато пък споделя щастието си,
поради завистта, болните умове с мислите си, с
негативната колективна енергия, могат да го
разрушат.
Искам едно да осъзнаем – всички сме Божии души,
всички сме единосъщни братя, от един и същ
Божествен извор, съвършени по природа. Нямаме
право нито да се присмиваме на болните умове,
нито да отмъщаваме, нито да ги подценяваме,
нито да ги съдим, каквото и престъпление да са
направили /дори и да са нарушили всички Божии
заповеди/, защото рискуваме да преминем през
същото изпитание. Почти всички на тази земя,
освен онези, които са изпратени от Господ да
помагат, са в различна степен болни. Съдът
принадлежи само на Господ и това, което Той
желае е дори и най-тъмните и престъпните души
да се спасят и просветлят. Но е необходимо да
бъдем бдителни с кого общуваме и каква
информация възприемаме. Както и каква храна
приемаме в тялото и дали е осветена.
Най-бързо достигат до просветление тези души,

20
които от ранното си детство общуват с Бог,
Светиите, просветлените същества, високите
йерархии – ангели, арахангели, силите на
Светлината. Общуването е чрез молитва и духовна,
просветляваща сърцето и ума литература. Чрез
директен контакт с Бог, който е най-чистият
извор, в Който няма и петно тъмнина /за разлика
от духовните организации/, в Него няма и капчица
неправда и безлюбие. Бог е само Любов,
съвършенство, безсмъртие, красота. Ако желаят
щастието на децата си и тук, на земята и отвъд,
родителите са ДЛЪЖНИ да образоват децата си
духовно и ако са разумни, те ще го направят /не
просто да палят свещ, а да възпитават ума и
сърцето им, да усилват вярата им в Бог и
Светлината/. Нищо друго не могат да им оставят
като наследство на тази земя – човек преживява с
малко дрехи, при скромни условия, най-важно е да
спаси душата си и тук, и там, горе, да се просветли
и да бъде вътрешно свободен и щастлив. А
безсмъртната радост е вечна радост. Няма нищо
по-голямо от вечна свобода, безсмъртие и вечно
щастие – това са неща, които не зависят от другите
и никой не е способен да ти отнеме – те остават за
вечни времена. Няма нищо по-красиво от рая.
Раят надминава и най-смелите човешки фантазии
със своята красота. Това е пространство, в което
няма и капчица зло и страдание. А само
прекрасни, вълшебни състояния и неща,
наподобяващи фантастична приказка, изпълнена с

21
чудеса. Временните неща, които се изплъзват
изпод пръстите като пясък и вечните са напълно
несъпоставими като стойност и изживяване.
Какво е да общуваме с болни умове и да останем в
пространството на тъмнината? Що се отнася до
обсебени /от нечисти сили/, които вършат
убийства, масови убийства, войни, изнасилвания и
тежки престъпления и не си спомнят какво правят
– искам да изясня какво коства на човек допира
до такива хора. Наркоманията и алкохолизмът,
безумният гняв също са видове обсебвания, чрез
които нечистите сили, възползвайки се от това, че
човек „си е махнал главата” /поел е тези вещества,
за да се успокои/, от факта, че разумът и съвестта
им са притъпени или изключени, извършват
престъпленията чрез тях, стоварвайки цялата вина
върху човека. Гневът също позволява подобни
обсебвания. Завистта и всички пороци,
негативното мислене – също, но в по-малка степен.
Човек чрез тях се обединява със силите на
тъмнината. А те го водят към разрушение и
страдание. Неподчинението на тъмнината и
стремежът към светлина, обединяването със
Светлината и силите на светлината, това е
спасението на практика в живота. То се извършва
чрез молитва, пречистване в храма и четене на
духовна литература. Роднинството по кръв не е от
значение, по-важно е сродството по дух /макар, че
всички сме една кръв, Божествени по природа,
става въпрос за временния свят, в който живеем,

22
за да се изправим и просветлим/. Та какво коства
допирът от обсебени хора, извършващи тежките
престъпления /убийства, насилия/ – първо,
мозъкът, който чрез доизграждане на ситуациите в
съня, се опитва да реши проблема, самолекувайки
се в съня/напр. ако човек е жертва на опит за
убийство, изнасилване, тежки жестокости и
насилия – мозъкът в съня, се опитва да му даде
алтернатива – че е ударил нападателя, че е дал
отпор и така да избави човек от състоянието на
жертва, от страданието/. С тази цел мозъкът и в
будно състояние, и в съня повтаря опасните
ситуации – за да се справи с тях – тези повторения
са мъчителни неща, които причиняват страдание –
тоест не е лесно човек да се излекува от спомените.
Второ – душите, принадлежащи към тъмнината се
групират. Чрез един болен ум, както и чрез
магиите, в живота на човек навлизат тъмни
същества, обладани от дявола, които отвсякъде го
нападат, тормозят, изтезават – чрез клюки,
манипулации, съдене, очерняне, клевети – това са
поднебесните духове на злобата. Тоест, проблемът
се усложнява, защото той трябва да се справи вече
не с причиненото от един болен мозък, но от
всички, които защитават и подкрепят злото. Без да
желае това, човек неизбежно бива въвлечен в
енергиите на злото и става мишена дори на
непознати хора, които подведени от
манипулациите на болните мозъци, които
обикновено извършват престъпленията тайно и се

23
наслаждават на това, също го нападат. Ще обясня
нещата много просто – каква е разликата между
болен и здрав мозък. Ако здрав мозък наблюдава
как някой измъчва животно или човек, ще изпита
ужас, отвращение, ако болен мозък наблюдава
същата ситуация – радост. Болните мозъци
планират и извършват престъпленията тайно /зад
гърба/, те черпят енергия от страданието,
свързват се с познати на жертвата, следят
състоянието й, за да се убедят, че са успели да я
осакатят и тя да изпадне в същото състояние, в
което те са били през живота си – липсва им съвест
и състрадание, защото у дявола и тъмните енергии,
които са ги обзели, няма съвест. Имайте предвид,
че видимо по нищо не се различават от останалите
хора, част от тях са много интелигентни, красиви,
добре възпитани и облечени. Но има
характеристики, по които могат да се разпознаят.
От една страна, те са виновни, че чрез греха се
подчиняват на дявола, от друга не са, защото
биват обсебвани от сили, които чрез тях вършат
престъпления /убийства на хора, животни,
насилия.../. Това, че са обсебени, се доказва и от
факта, че всички имат еднотипно поведение и ако
се насложат психологическите им портрети,
действията – те са идентични. Ние наистина не
знаем какво има в невидимата част на света,
затова се съмняваме в присъствието на нечисти
сили. Разбирайки това, че хората са обсебени –
светиите и просветлените не са съдили хората,

24
нито са искали възмездие, а са се молили на Бог да
ги осветли, издигне, пречисти, преобрази. Част от
тези, които „не знаят какво правят“ са и жертва на
магии/енергийни въздействия/.
/Повече за описанието на болните умове, можете
да прочетете в книгата „Изворче, в което цъфтят
рози“, както и във всички книги, публикувани след
нея от проекта „Поезия, проза и художествени
миниатюри за природата за подрастващи“ –
идеята е да бъде разпознавана болестта, не, за да
се съди, а за да бъде лекувана и да се опазим от
нея/.
Не казвам, че трябва да подценяваме болните
умове – те са Божии души и Бог ги иска при себе
си, води се борба за всяка душа. Бог се радва на
всяко добро, извършено и от такива души, изпитва
безкрайно съчувствие към тях. В никакъв случай
да не ги съдим, подиграваме, подценяваме и
отмъщаваме – това, което можем да направим за
тях е да им дадем духовност – само Бог може да ги
промени, преобрази, чрез Божествената енергия.
Иначе да бъдем бдителни и в любовта, и в доброто,
когато животът ни срещне с тях. И чрез доброто и
любовта, можем да бъдем жертва на зло/нека
вършим добро, но да не допускаме голяма близост,
когато не познаваме някого/. Дори много често
любовта и доброто служат за примамка, както и в
индивидуалните случаи, така и при установяване
на диктатура. Дяволът и хората, чрез които

25
действа е хитър, той не се легитимира открито
/най-простият пример – хора, които са приемали в
колата си непознат човек, за да му помогнат, са
били убити, откликвайки на зов за помощ – трябва
постоянно да се стремим да вършим добро, но да
бъдем бдителни. Диктатурите се установяват
винаги под маската на доброто – за благото на
хората, за икономически растеж, за да сбъднат
утопия за братство и равенство....и постепенно
хората биват превръщани в роби и отдалечавани
от Бога и духовността чрез преследване на вярата.
Всичко това се извършва от демоните/. Няма
друго свободно общество, което е постигнало
идеален ред и форма на управление, освен
обществото на просветлените, човек-управник не
може да се сравнява с Бога, който управлява
свършено – това е единствената промяна в
обществото – единицата да се просветли.
Да отхвърлим вярата, Бога, духовността, както и
възпитанието в тази насока, на практика означава
сами да пожелаем собствената си смърт и смъртта
на децата си, предавайки се доброволно на
демоните/нечистите сили/. Божествената енергия
е единствената лечебница за тялото, душата и
духа. Как изобщо е възможно да отхвърляме Бог и
да бягаме от Бог? – и това е плод на измамата на
демоните /те отклоняват човек чрез измамна
слава, пари, разврат, дрехи, разкош, преходни
удоволствия, които изчезват като прах, за да го
лишат от вечната радост и вечната свобода, от

26
Божественото, от неунищожимите и нетленни
неща дори с внушенията, че Бог не съществува/.
Човек сам избира в кой свят да живее – на
нечистите сили или на Бог, но нещата са
несъпоставими, по отношение на Божествената
красота, на рая, разликата е от земята до небето!

От друга страна, всички сме едно тяло – и ако у

един човек съществува проблем, цялото тяло
страда. Да не съдим хората, а да се грижим за
разпространението на духовността, което е
единственият изход от ситуацията и начин за
лекуване на умовете и сърцата.

Не толкова съдбата ни възмездява за грешките,

колкото ниестрадаме и наказваме себе си, поради
отдалечеността си от Бог, Който не търпи грях и
няма нищо общо с енергията на погублението.
Приближаването до Бога и състоянието на
просветление, носи мир, радост, любов, красота.

Чрез събраните материали, свързани с науката,

искам да покажа на хората, че дори и тук, на
земята, ние живеем в един фантастичен свят, в
който всичко, до последния атом е изваяно
съвършено. Ние не познаваме вселената, красотата
и разумността, гениалната природа на света, в
който живеем. Ако ги осъзнаем, мисля, че повече

27
ще ценим живота и ще бъдем изключително
толерантни и внимателни към всички, защото за
всеки един живот Бог се е постарал да отгледа
всяка клетка, душата, сърцето, ума с много труд и
любов. Съхраняването на живота изисква много
усилия. Знаейки това, човек не е способен да
посегне на растение, животно, на човек. А
култивирайки доброто в себе си – ще дарява на
земята градивни неща, свобода и любов.
Най-разумното поведение на тази земя е, да не се
взираме в другите хора и да не се намесваме в
техния живот, нито да ги коментираме /за да
избегнем изпитанията и възмездието в живота,
както и обединяването с нечистите енергии/, а от
първия до последния ден на живота си, да
усъвършенстваме себе си, споделяйки трудностите,
призовавайки за помощ Бог /Който ни е създал/ и
най-близките си, любящи ни същества. Отговорите
върху живота и проблемите на несъвършените
хора са едни /много често свързани с греха,
тъмнината/, а на съвършените – съвсем други.
Нека се вслушваме в гласа на Бог, мъдреците и
свободните, просветлените същества, в духовните
слова, оставени от тях, в които е духът на любовта
и вътрешната, безсмъртна свобода. И на всяка
крачка – да се ръководим от милостта, Свободата и
Любовта.
Настя Байрактарова

28
§
Несъмнено красотата и физиката много си
приличат. И при двете забелязваме хармония,
симетрия, простота, ред и малко или много истина.
Както казва Анри Поанкаре: „Ученият изследва
природата не защото това е полезно. Ученият
изследва природата, защото това му носи
удоволствие, а удоволствието идва от факта, че тя
е красива“. И ако не беше красива, нито щеше да
си заслужава да я изучаваме, нито щеше да си
струва да изживяваме живота със същата тази
жажда.

***
Дифракция на електрони от двоен процеп
(1924г.)
Заключението на френския физик Луи Дьо Бройл
е, че „Частиците, които изграждат
материята, показват вълнови свойства“. За
да обясни експеримента, той използвал двоен
процеп със сноп електрони, вместо светлина.
Уповавайки се на квантовите закони, снопът
частици се раздвоява и по-малките лъчи
взаимодействат един с друг, оставайки същия
светло-тъмен модел, като от светлина. Но
частиците проявяват освен корпускулярни, и
вълнови свойства. Частиците се държат досущ

29
като вълни.

***
Галилей за свободното падане на тела (1600 г.)
   
Един от най-известните разкази за Галилей,
описва как той пуска топки с различна маса от
Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че
времето, за което падат, не зависи от масата им.
Резултатите от експеримента са в пълно
противоречие с идеите на Аристотел, който
твърдял че по-тежките обекти – падат по-бързо.
Галилей  доказва, че в крайна сметка, тела с
различна маса, падат за едно и също време.

***
С пулверизатор, Миликен разпръснал фина мъгла
от масло над плочи, след което наблюдавал някои
от капчиците,  приличащи на малки звездички,
падащи между двете плочи. Забелязал, че някои
падат надолу, докато други се насочват към
горната плоча. Преминаването им през
пулверизираната течност ги йонизирало,
придавайки им по този начин положителен или
отрицателен заряд. Използвайки хронометър, той
успял да засече движението им и да изчисли
заряда на електрона.

30
***
Роден в годината, когато Галилей умира, Нютон е
първият човек, изучавал разлагането на
светлината по изключително интересен начин.
Разбира се, по онова време човечеството е знаело
за многоцветните дъги, но едва ли са ги приемали
за нещо повече от аномалия. Заключението на
Нютон по този въпрос обаче е, че именно сборът от
тези цветове – червено, оранжево, жълто, зелено,
синьо, индигово и виолетово и техните нюанси,
eфундаменталeн. Бялата светлина като резултат,
не е съвсем елементарна, а напротив, тя
впечатлява със своята красива сложност.

***
Чрез различни аргументи, Юнг поставя под
съмнение, че светлината се състои по-скоро от
частици, а не от вълни. За да провери твърдението
си, той прави така наречения двойно-процепен
експеримент, в който използва три екрана, като
два от тях имат процепи, през които минава
светлина. Светлината първо минава през процепа
на първия екран, след това продължава през двата
съседни процепа на втория екран, намиращ се под
първия, накрая, след като лъчите са преминали
през втория екран, стигат до трети — без процепи,
върху който образуват светли и тъмни ивици —
резултат на интерференцията на светлинните
вълни.

31
***
Кавендиш с торсионната везна (1797-98)

Експериментът на Хенри Кавендиш за първи път

се занимава с определяне и пресмятане на
гравитационната константа (G), използвайки
проста торсионна везна. Експериментът става
популярен като „претегляне на Земята“. Най-
точната стойност на G е получена чрез измерване
на взаимното привличане на две известни маси с
въпросната торзионна везна.

***
Ератостен е първият, който опитва да определи
големината на Земята. Той знаел, че в деня на
лятното слънцестоене, Слънцето на пладне се
оглежда в дъната на кладенците (т.е. то се намира
точно отгоре в зенита си) в египетския град Сиена
– съвременният Асуан. Той поставя стълб в двора
си в Александрия и открива, че там слънчевите
лъчи не падат вертикално, а под ъгъл (7°12´).
Ератостен знаел, че двата града били разположени
приблизително на един и същ меридиан. Знаейки
също разстоянието между градовете (5000
египетски стадия) и разликата в ъглите на падане
на слънчевите лъчи – той успява да изчисли
големината на земната окръжност по
александрийския меридиан. Изчисленията му се

32
оказват почти верни, разликата им с реалната
дължина на земната окръжност е само 4 %. Това се
дължи на неточните данни за разстоянието между
двата града.

Галилей продължил да развива своите идеи,

свързани с обектите в движение. По наклонена
равнина, той търкаля топки, достигайки до
заключението, че изминалият път на всяка топка е
пропорционален на квадрата на времето. (отново в
противоречие с Аристотел).
 

***
През 1909 г. Ханс Гайгер и Ернст Марсдън
провеждат експеримент, в който обстрелват златно
фолио с различна дебелина с алфа-частици, при
което се детектираразсейването на алфа-
частиците (разсейване на Ръдърфорд) според
ъгъла спрямо първоначалната им траектория.
Резултатите показват, че някои от алфа-частиците
рикошират в обратна посока (обратно разсейване).
Осмислянето на този резултатите му отнема почти
две години. Така през 1911 г. Ръдърфорд стига до
представата за планетарния модел на атома,
според който атомите се състоят от
положително заредено ядро с относително
(спрямо атома) малки размери и по-разредена
и отрицателно заредена атомна
обвивка. Това е най-известният му експеримент,
който опровергава атомния модел, предложен от

33
Джоузеф Джон Томсън и утвърждава модела на
Ръдърфорд. Планетарният модел на атома, на свой
ред, е в основата на квантовата теория на атома
на Бор.

***
Френският физик Жан Бернар Леон Фуко,
забелязва, че ако се остави едно махало да се люлее
свободно, ще изглежда, че то сякаш променя
своята равнина на люлеене с течение на времето.
Причината за въртенето на равнината на люлеене
е действието на силата на Кориолис поради
околоосното въртене на Земята. Земята просто се
върти около собствената си ос.

***
Индийската компания TataMotors представи
пневматичния автомобилTataAirPod, който се
движи само със сгъстен въздух.
Според компанията, машината е оборудвана със
175-литров резервоар, което е достатъчно да
измине 200 километра. Максимална скорост е 70
километра в час.
При това пълненето на резервоара, трае само две
минути и струва едно евро. Машината е напълно
екологична, тъй като не изхвърля вредни вещества
в атмосферата.
Колата е проектирана да превозва трима

34
души.Компания TataMotors вече обяви, че
масовото производство на AirPod ще започне
скоро.

***
Квантовата физика в психологията
Ние виждаме това, което искаме. Начинът, по
който виждаме е творчество. Ние създаваме
проекция на нашите мисли , наблюдаваме,
обобщаваме и създадената реалност наричаме
свят.
Всички тези частични предположения за нещата –
наричаме наш мироглед, наши убеждения. А от
тези убеждения, зависят по-нататъчните ни
наблюдения, те ги определят, манипулират...
Мислите изразяват дълбоките ни убеждения –
съзнателни и несъзнателни. И цялата тая система
от мисли и убеждения, управлява реалността.
Всички наши убеждения представляват нашето
програмиране.
На квантово ниво, реалността е отражение на
наблюдателя.Подсъзнателните мисли са като
субатомните частици.
На микроскопично ниво, физическото –
физическата реалност е носител на енергия и
информация, полета. В тях съзнанията
взаимодействат. На повърхностно ниво, те се
възприемат отделно, но на ниво частици, енергия,

35
информация – има дълбочинна връзка между
съзнание и материя. Единното поле ги съединява –
чувствата, предметите...всичко, обединено в едно
цяло. Нашите вътрешни чувства изменят това,
което възприемаме. Материята на субатомно ниво,
също се променя.
Физическото и психологическото ниво
взаимодействат с единно поле. Те са като две
страни на една монета – едно и също пространство
ги обединява. А като понятия в мисленето са
разделени. Предполага се, че се държат заедно с
помощта на струни – те са пълни с информацията
на живота.
Безсъзнателното, подсъзнателното ниво е единно с
окръжаващите ни обекти по природа /от самото
начало/. Те се намират на единно поле. Като
илюзия, всичко е разделено, на дълбоко ниво –
полето управлява всичко и го обединява. Това е
едно партньорство. Ние сме направени от едно и
също – от енергия.
По-голямата част от мисленето и убежденията –
оперират на безсъзнателно ниво. И затова тази
матрица блокира чистото възприемане, единната
връзка между нещата. Това е илюзията за
разделението и формата на телата, зад които се
скрива дълбоката реалност.
Цялата физическа материя около нас се получава
от честотата на вибрацията на енергията, която

36
може да измени структурата на материята. Когато
падне воалът на материята, се вижда
безграничната природа. Навсякъде виждаме нас
самите.
Когато се намираме в матрицата, сме убедени, че
видимото е разделено от нас. Но дълбоката част от
нас самите работи на това субатомно
подсъзнателно ниво.
В безсъзнателното, се намират скритите ни
желания. Индивидуалната ни програма ни
подтиква към търсене на разделеност и
изключителност.
Като възрастни, живеем по шаблоните, които ни са
предадени в детството. Това създава причинно-
следствената връзка между нещата, които ни се
случват – старото определя новото – това е т.нар.
карма.
Светът е наше творение в ума. В момента, в който
наблюдаваме някого или нещо, ние започваме да
предполагаме за това нещо според възгледите си,
да създаваме нещото.
Страхът е вибрация с ниска честота, ние го
създаваме, също проблемите, негативните
състояния. Колкото повече ги създаваме вътрешно,
в мислите си – толкова повече ги виждаме
въплътени в околния свят – насочваме съзнанието
си към тях. Всичко зависи от нас.
Негативните състояния и страхът са вредни,

37
защото ни правят уязвими за манипулиране. И ние
се намираме в ниските вибрации. Мозъкът ни
работи на по-първобитно ниво – с амигдалата,
която е останала в мозъка на човека от по-ранни
времена – от животните.
Човек трябва много акуратно да съставя мислите
си и убежденията си, защото, ако сега те са една
холограма, то бъдещето ни се оформя според тях. В
една холографическа реалност, ние творим това,
което са мислите и убежденията ни и колкото по-
твърди са те, толкова по-закостеняла и ограничена
реалност ще създаваме и обратно – колкото повече
свобода има вътре в нас, в мисленето – толкова
повече ще я откриваме и навън. Всяка мисъл
създава реалността. Безсъзнателното създава това,
което е запрограмирано в дълбочината ни. То е
творческа сила. Един преход между измеренията.
То съдържа цялата информация за живота и
когато искаме силно нещо градивно, го
получаваме.
Безсъзнателното съществува на границата със
съзнателното и то възвръща всичките ни
забравени спомени. Безсъзнателното е това
пропуснато звено в разбирането на онзи
механизъм, който реално работи.
Себеразбирането и наблюдението, са изключително
важни. Ние преживяваме като отделно от нас това,
което ние създаваме. А реално извайваме това,
което наблюдаваме навън.

38
Материята е жива, тя познава моите действия,
моята история, има памет и съхранява като СД
информацията. Може да я изтрие Бог, молитвата и
да се презареди душата на човека.

***
Автомобили-роботи. Програма на бъдещето.
Те се движат без шофьори. Автомобилите-роботи
не позволяват да се превиши скоростта,
съблюдават правилата за движение. Работят без
умора, непрекъснато. Могат първо да разтоварят
пътниците, после да потърсят място за паркиране
или да се приберат в гаража.
Програмата на автопилота, позволява на децата да
се движат с автомобила сами.
Предвижда се създаването на роботизирани
самолети, градски транспорт, кораби.
Идеята е да се обедини транспортът в единна
система. Такава, при която човек няма да мисли за
маршрута и изкуственият интелект сам ще
контролира всички средства за придвижване. Ще
ни транспортира до парка, сред природата или на
друг континент.
Създават се автоматизирани железопътни системи.
Ще се комбинират ли функциите в едно превозно
средство, което може да служи и като кола, и като

39
самолет?

Относно самолетите – мощни компютри

управляват самолета. Всичко трябва да се
отработи с точност до милиметъра. Със специални
датчици, платформа, спътникова система.
Има самолетен интернет, който решава
ориентацията в пространството. Единият самолет
може да предава на другия определени данни.
Създава се информационна среда. Предвижда се
автоматизиране на диспечера. Изграждане на
системи, свързани с изкуствения интелект, които
ще имат машинно зрение, ще разпознават
препятствията....Предвижда се ползването на
автопилоти и скъпи тренажори, малък
екипаж,подбор на водачи с най-висок клас.
В спорта, шампионите могат да бъдат определяни
с точност от машината –без субективен елемент.
Технологиите ще се развият до такава степен, че
постепенно ще се премине в авиацията към
безпилотни полети.
Естественият интелект дава друг смисъл – морала,
съвестта, човечността, хуманността, които са плод
на разсъждение, а не на зададена програма.
Като режим на точност и зададена програма,
компютърът е безопасен. Трябва да се постигне
оптимално взаимодействие между човека и

40
машината.
Учените се стремят да изградят система, в която
всичко е автоматизирано. Предвиждат се модели
умни автомобили, които са способни да заменят
човека зад волана, както и да следят за пътя и да
попречат на водача, когато неправилно се
преустройва чрез с вибриращ волан, оказвайки
съпротивление, намалявайки газта.
Използва се инфрачервена камера за нощно
виждане и обикновена, която да следи за
движението по пътя, както и радар, който през
цялото време определя дистанцията. Появява се
пиктограма, която указва правилното движение и
дистанция.
Самоуправляващите се машини са снабдени с
камери и електроника, разпознаващи знаците,
намаляващи безопасността. Съвременните
машини-роботи се справят надеждно – роботът
направлява движението, идентифицира човека и
има своя библиотека на предметите. Разпознава
геометрията на пътя. Но в общия поток е нужно да
се синхронизират машините и това се контролира
от човека. Плануван е напълно самоуправляващ се
автомобил с автопилот. Снабден с оптическо
устройство на покрива на безпилотния автомобил.
То сканира местността на 100 метра наоколо и
дава триизмерна карта на обектите.
Информацията от видеокамерите разпознава
знаците по пътя. Тази информация, както и

41
информацията от навигатора – всичко това
постъпва в изчислителен блок. Обозначават се
всички движещи се и опасни обекти. Така
програмата сама взема решения накъде да завие
автомобилът, в кой момент да намали скоростта,
за да премахне риска. Системата предупреждава
за автомобилите, които се движат отзад в
непосредствена близост.
В самоуправляващия се автомобил, няма водач, а
свидетел, който се движи по аутобана. Пътят е
обозначен с магнитни маркери.
С помощта на гласови команди могат да се
управляват всички превозни средства, техните
вътрешни устройства. Базата данни се съхранява –
постоянно постъпва информация за пътните знаци
и климатичните условия.
Предвижда се създаването на автомобил, който се
движи без нас, пазарува, донася пратки, покупки,
придвижва се самостоятелно в градския
транспортен поток. Може ли да се създаде такава
магистрала, при която човек няма повече да мисли
за маршрута? Свят без живи водачи, пилоти и
машинисти. Нужно е ефективно конструиране на
транспорта, давайки му свобода чрез управление
на изкуствения интелект в транспортния поток.
Свръхзвуковите самолети и безпилотните средства
изискват специални трасета. А има и такива,
които се адаптират към обикновен път.

42
При автоматическата система на бъдещето – JPS
показва къде се намира машината във всеки
момент. Има бордови и централен компютър.
Диспечерът на главния компютър, също наблюдава
как се движи превозното средство. То, както
казахме, е самодвижещо се, самоуправляващо се.
Транспортът на планетата ще бъде обединен в
единна система, при която транспорт без водачи –
може да те заведе на друг континент. Превозните
средства сами се ориентират в потока с камери и
радари. Получават информация от спътници – за
движение на пешеходци, коли – която автомобилът
анализира самостоятелно. Човек може да не гледа
въобще в пътя, автопилотът ще му избере
оптималния маршрут. Скоростта ще се увеличава и
намалява автоматично, а пътуването ще е
безопасно.
Градските автомобили-роботи ще станат част от
обществения транспорт. Според особеностите на
ландшафта, те могат да се движат по релси или по
път, а също се конструират и летящи автомобили,
които се движат във въздуха. В градовете има
много препятствия затова ще се строят нови зони
за потребностите на тези автомобили, с нова
архитектура – паркинг на покрива. Ще се създадат
напълно автоматизирани самолети и влакове.
Изкуственият интелект не само ще управлява
отделните превозни средства, а и ще съгласува
техните действия чрез единна транспортна връзка.

43
Акоискаме да отидем на дадено място – просто
трябва да зададем това на автомобила, а той ще
договори сам връзката със самолети и влакове.
Предвижда се гласово управление на превозните
средства.

***
Великите открития на физиците
Нека изучаваме света около нас – как
функционира вселената и каква е онази сила,
която удържа луната на нейната орбита – от атома
до природата на светлината – силата, която
свързва вселената ни в едно.
Природата живее в свобода и същевременно по
определени закони, които ни показват как
функционира тя и всичко вътре в нея.
Всемирната гравитация е сила, която притегля
всичко, съществува навсякъде.
Закон за падащите тела – когато от кулата на
Пиза паднат тела с различна маса, те падат с
различна скорост – по-тежките – по-бързо от
леките заради по-малкото въздушно
съпротивление. Съществува ускорение под
въздействие на гравитацията.
Но когато имаме вакуумно пространство във
вакуумна камера – щом се пуснат две тела в

44
космоса от космонавтите – те падат с еднаква
скорост.
Луната се върти около земята, понеже е притеглена
от нея, действа законът за гравитацията. Но
луната също привлича земята със собствената
гравитация. Чрез всемирната гравитация,
всемирното привличане – тя влияе на всички тела
във вселената. Силата на гравитацията при луната
– предизвиква приливите и отливите в океаните на
земята. Всяко тяло има собствена сила на
притегляне.
Закон за движението – ускорението е
правопропорционално на приложената сила и
обратнопропорционално на масите на телата.
Силата на действието е равна на силата на
противодействието.
Закон на темродинамиката – топлинната
енергия се преобразува в енергия на
движението/при кораби, влакове/
Втори закон на термодинамиката – при всеки
енергиен обмен, част от енергията се губи /напр.
във влака – когато се нагрява водата в котела,
бензина – 20 % от енергията отива за нагряване на
въздуха, асфалта/. Преобразува се от топлинна в
механическа. Ефективността не е 100 %.
Закон за електромагнетизма – създаване на
магнитна сила като се пусне ток през проводник –
получава се електромагнит. Когато се подава ток,

45
възниква магнитно поле. Няма ли напрежение,
няма поле. Магнитното поле се използва за
създаване на електричество.
Връзката на електричеството и магнетизма –
показва как се разпределя електричеството по
проводника – равномерно
Теория на относителността – Да си представим,
че се движим заедно с лъчите на светлината.
Теорията, че времето и пространството са
неизменни /напр., че е 10ч. на Венера, на
Земята...навсякъде в космоса/ е неправилна, ако
добавим скоростта на светлината. Времето е река,
която се забавя и ускорява около звездите. Ако
пространство-времето се изменя, се изменя и
нашата представа за атома, за вселената, за нас
самите. Например има два близнака – единият
отлита в космоса на ракета. Ако се движи със
скоростта на светлината, времето вътре се забавя.
Като се върне близнакът, се оказва, че той е по-
млад от този, който е останал на земята. Времето в
различните части на вселената тече различно.
Колкото по-бързо се движите, толкова по-бавно
върви времето – то зависи от скоростта. Ако човек
се намира в открития космос, времето за него тече
по-бавно.
JPS показваположениетонапланетатани с
точностдоняколкометра.
При достигане скоростта на светлината, условията

46
се менят – времето се забавя, пространството се
съкращава, а масата расте. Енергията на
движението ни прави по-тежки и масата зависи от
скоростта и енергията.
Дори в състояние на покой – телата имат енергия.
Квантовият скок е най-малкият в природата.
Субатомните частици, напр.електроните, се
придвижват от една точка на друга, без да заемат
пространство помежду си. В макросвета това е
невъзможно, но на ниво атом – това е закон.
Има странности във вселената – радият, който
свети в тъмното – противоречи на закона за
съхранение на енергията, на класическия закон.
Квантовата теория гласи, че енергията съществува
в определени обеми – кванти. Енергията се дели на
дадени количества, това се нарича квантов ефект,
тя е вълнообразна. Вълновото уравнение помага да
се опише движението на електроните и да се
проникне във вътрешността на атома. Атомите
едновременно се явяват и вълни, и частици.
Ако веществото е вълна, можем да се разделим на
атоми и да се материализираме от другата страна
на стената.
Лазерният лъч работи на основание на това, че
електронът може да се намира едновременно на
две места.

47
***
Природа на светлината – Вселената се състои от
вода, земя, въздух и вода. Светлината е
безформена, но присъства навсякъде около нас. Тя
е едновременно и навсякъде, и никъде.
Разделянето на светлината в призма, демонстрира
как могат за да се покажат всички цветове на
дъгата в един лъч. Белият цвят се състои от лъчите
на всички цветове на дъгата. Червен, оранжев,
син, жълт, зелен – могат да бъдат обединени в една
светлина.
Според корпускулярната теория, светлината се
дели на частици. Други смятат, че светлината е
вълна. Да си представим морските вълни, те се
пресичат – ако пресечем светлина от два
източника, мястото на пресичането е видно. У
светлината има свойства на частица и на вълна.
Айнщайн разбира дуализма на светлината. Ако
светлината се състоеше само от фотони, отделни
частици, щяхме да имаме една картина на света,
но светлината е дуалистична- частица и вълна.
Структура на атома – атомът се състои от ядро,
протони и електрони. Ядрото е съставено от
протони и неутрони. Знанията за строежа на
атома се използват в ядрената технология.
Свръхпроводници – субатомните частици се
ускоряват почти до скоростта на светлината и се
сблъскват. Колкото по-ниска е температурата,

48
толкова по-малко е съпротивлението, а при – 268,
съпротивлението пада до 0. При такава
температура, ще се провежда електричество без
всякаква загуба на енергия и нарушение на
потока. Това е свръхпроводимостта. Открити са
свръхпроводници, които при 100 градуса имат
свръхпроводимост.
Предполагало се е, че най-малките частици във
вселената са електрон, протон и неутрон. Създава
се нов модел на атома – когато се сблъскват
субатомни частици със скоростта на светлината.
Неутронът и протонът, се състоят от по-малки
частици – кварки.
В природата има няколко сили – гравитация в
космоса и електромагнетизъм. Ядрено
притегляне и ядрена енергия – тази сила не дава
на атома да се разпадне, има квантови сили.
Всички сили могат да се обединят в една
суперсила и теория на всичко.

***
ВЕЛИКАТА ИЗМАМА НА ЗРЕНИЕТО

Ние гледаме с очите, но възприемаме с мозъка.

Когато видим едно петно, мозъкът доизгражда
картината въз основа на нашите предишни
впечатления. Нервните клетки в окото обработват
изображението и после изпращат информацията в

49
мозъка. Окото има по-сложно устройство от
камера. От лявото око, информацията отива в
дясното полукълбо и обратно. Всичко, което
виждаме е двумерно изображение, което има цвят,
яркост. Това, че отвличаме вниманието си към
един обект и не можем да видим друг, тези
недостатъци на зрението, се използват от
фокусниците в тяхната манипулация.
Съществуват много оптически илюзии, построени
на основата на взаимоотношението между
зрението и мозъка. За мозъка всеки образ е нов и
това, което виждаме прилича на това, което сме
виждали преди. Мозъкът рисува картината на
един нов обект, според това, което вече е виждал,
ние доизграждаме виртуалната картина. И често
грешим. Наричаме нещата с едни и същи имена,
макар че са различни. През целия живот – от
бебето до възрастен, постъпва голямо количество
информация и мозъкът изменя анатомическата си
структура. В първите дни след раждането, мозъкът
стремително събира впечатления и от тях зависи
нашето зрение, той формира връзки. За да се
ориентираме правилно в пространството, първите
впечатления са важни, първата половин година.
При деца, лишени от ранен зрителен опит и
възприятия, когато времето за формирането на
кората на главния мозък е изтекло,
интелектуалните възможности не са високи. Друго
откритие, което правят учените – първият обект,
който човек вижда след раждането си, се

50
запаметява като образ на майката. Първо
информацията идва чрез зрението и после върви
по два канала.Единият отговаря за движението,
другият за образа, после мозъкът ги сумира. При
възрастният, според това, което вижда, мозъкът се
променя, мени размера си /задната част,
отговаряща за зрителната памет, когато човек учи,
се увеличава, а предната – намалява/. Новите
зрителни впечатления заставят мозъка да мени
размера си.
При изкуството да се рисува върху асфалт, да се
създава усещането за обем, там, където го няма –
също се използва зрителнатаизмама. Отопределена
гл.т, само от нея се вижда обемното изображение.
В главния мозък се намират клетки, реагиращи на
направлението на движението, контраст,
дълбочина – това са различни зрителни центрове,
които трябва да работят съгласувано. Как ни
мамят фокусниците и как за това помага нашият
мозък? При художника, рисуващ обемни
изображения на асфалта, зоната отговаряща за
възприемането на обема – заема два пъти повече
площ, отколкото у нормалните хора. Зоната, която
се грижи за разпознаване на образа е по-изразена.
Художниците пресъздават двуизмерния свят в
триизмерен.
Пространствената илюзия се използва в
архитектурата. Повтарящите се колони – правят
сградата по-дълга, монументална и величествена.

51
Рецепторите реагират бавно и са необходими 20
милисекунди, за да се приеме изображението, за
около 100 милисекунди – сигналът преминава
вътре в мозъка.Още 100 са необходими за
обработка и 200 за решение накъде да отправим
погледа си. Ние осъзнаваме това, което сме видели
половин секунда назад. Самият мозък приема
информация във вид на образи, която няма
никакъв смисъл и сам придава смисъл и значение
на нещата.
При слепите се преустройва мозъкът, зрителната
кора анализира сигналите, постъпващи от цялото
тяло, движението на въздуха, обостря се
обонянието и осезанието...Т.е мозъкът се променя,
за да се адаптира.
От целия спектър на електромагнитните вълни,
радиовълните до рентгеновите лъчи – нашите очи
избират онова, което наричаме видим свят. Очите
на пчелите виждат ултравиолетово, змиите улавят
инфрачервеното излъчване.
На човека са му достатъчни 25 кадъра в секунда,
за да види движение, на мухите – цели 300.
Даже когато спим, се обработва информация за
интензивността на светлината, за координация на
биологичния ни часовник.
Кората на мозъка е съхранила всички пропорции
на видените предмети и сравнява всичко, което
вижда. Нашето съзнание е избирателно – едни

52
неща виждаме, други – не. Според това какво са
успели да регистрират рецепторите.

***
ИЛЮЗИЯ И РЕАЛНОСТ

Това, което възприемаме със сетивните органи, е

нереално. Квантовата физика показва, че
пространство-времето е илюзия на възприятието.
Атомът според учените, почти напълно се състои от
пусто пространство. Възниква въпросът как може
пустият атом да твори твърдия свят около себе си.
В нашето съзнание, имаме илюзия за
индивидуално тяло и съзнание, която идва от
информацията, постъпваща от сетивата. Тогава
трябва да няма връзка между мислите, но при това
е невъзможно да се обясни телепатията и други
феномени, при които се предава информация без
средства за предаването й. Когато разберем, че
има духовна връзка между всички неща във
вселената, от Божествения Разум, ще намерим
обяснение на всичко.
Съзнанието формира реалността. Лявото полукълбо
на мозъка работи с логиката и детайлите, фактите,
шаблоните, практика, наука и математика.
Дясното – с интуицията, символите, картинките,
философия и духовност. Сега образованието е
насочено към лявото полукълбо. Лявото отговаря

53
на женското начало. Жените и мъжете имат
женски и мъжки качества, ин и ян, черно и бяло,
светло и тъмно и всички дуални двойки.
Лявостранното мислене търси логика,
дясностранното – интуитивното, безсъзнателното,
което не се подчинява на традиционните правила.
Паметта при всеки вид е автоматичното
разбиране, при всяко новородено – на определени
детайли. Вродените знания помагат на всеки вид
естествено да се развива към по-сложен
организъм. Когато при маймуните даден процент
развие нова способност, тя се превръща във
вродена способност за вида. Това е доказателство
за колективното съзнание при видовете.
Всичко съществуващо има своята естествена
вибрация – от атома до необятната вселена.
Съществува връзка между земята и нашите тела,
хармоническа – с точките в нашите тела, с
вибрациите. Възможно ли е точките в човешкото
тяло да са и точки на земята, същите енергийни
центрове? По една точка на всеки континент?
Кристалите в недрата на земята, също притежават
вибрация. Съществуват енергитически вихри по
земята, там, където се получава електромагнитната
енергия.
Това, което ние преживяваме е физическото
проявление на емоциите /които са част от
върховната реалност/, пречупването им през
егото. Нашият мозък има своята вибрационна

54
честота. Човек изживява любов или страх.
Вибрацията на страха е дълга и бавна честота на
вибрацията, а у любовта – бърза и кратка.
По-сложните емоции, отговарят на определена
вибрация, с увеличаване на честотата.
Съществуват 64 възможни кода на
аминокиселините в структурата на нашето ДНК,
създадени от 4 елемента – въглерод, кислород,
водород и азот. От логична гл.т в нас се активират
всички 64 кода на структурата на ДНК. Но работят
само 20 кода, от езика на 64, само 20....
Шаблоните на емоциите са физически свързани с
генетическия материал на човека.
Страхът е дълга, бавна вълна на емоция. Индивид,
който се страхува, ограничава нещата, които по
природа са му достъпни. А индивид, който живее в
любовта – се изпълва с висока честота с кратки
вълни.
Има много потенциални кодирания на
генетическите образци и ние наблюдаваме
връзката между емоциите и гените.

***
Малките частички светлина, наречени фотони, се
намират във вътрешността на вакуумните тръби.
Те се разполагат в дъното на остта на ДНК и се

55
равняват по молекулата на ДНК, дори когато
молекулата вече я няма.
Съществува връзка между физическото и
духовното – нашите емоции въздействат на
структурата на нашето ДНК и формират
физическия свят, който преживяваме ежедневно.
Изменението на небесните тела, се отразява на
всичко съществуващо. Има преход от една форма
на енергията в следваща – това е
трансцендентната еволюция на човека.
Земята забавя въртенето си. Нейната основна
резонансна честота се увеличава с предсказаната
последователност в теорията на Фибоначи.
Всичко тече в един постоянен кръговрат –
импулсите от мозъка, импулсите на сърцето,
земята, импулсите в слънчевата система,
галактиката – всичко е едно цяло.
Учените записват пулсациите на земята, честотата
е 7-8 цикъла в секунда, тя нараства до 9 цикъла в
секунда – за едно десетилетие е пораснала почти с
два цикъла в секунда. Според теорията на
Фибоначи, тя ще продължава да расте.
Това на практика означава промяна на
вибрациите – към по-духовни и фини. Извършват
се трансцендентални промени.
Да отправим всичко отвън – навътре – към нашата
психика, която се променя, към нашето съзнание,

56
към нас самите.
Да бъдеш нормален, здрав е да бъдеш
неподвластен на отрицателни емоции – любящ,
прощаващ, да не сме в състояние на дисбаланс. За
да може животът да служи по своето
предназначение.
Нашите отношения един с друг, със ситуации,
събития, са огледално отражение на душите ни,
които се нуждаят от очистване, внимание.
Отрицателните емоции – Когато се страхуваме,
даваме възможност на другите да ни контролират.
Щом победим вътрешно страховете и търсим
свобода – нещата се хармонизират и външно.
Затова е важно да обичаме.
Материалният свят е проявление на любовта,
свободата ни или на страха в съзнанието. Всичко,
което трябва да победим в живота си, се намира в
нас.
Не е нужно да променям злото действие, което е
дошло отвън към мен, трябва да променя
собствената си незащитеност, която е позволила,
система на мислене да е отрицателна, да ми
въздейства.
ДНК, предаването на фотони светлина, клетъчната
регулация – всичко това е свързано.
Вибрацията на хората, духовното ниво,
проявлението, възприятието в квантовото поле на

57
физическата материя на телата, са едно цяло.
Тези честоти, както музикантът, който настройва
инструмента си, така че да издава перфектни
звуци – въздействат за съзидание, въздействат
върху енергията.
Ако в тъмна стая, запалим малка свещ, тъмнината
ще се разруши, обратно, ако в стая, пълна със
свобода, здраве, любов, хармония, мъдрост,
светлина – се пренесе тъмнина – тя няма да я
промени. Накрая ние ще победим. Важна е нашата
реалност, в която живеем.
Вселената е холограма. Няма значение колко
отдалечавате или приближавате изображението,
вие винаги ще намирате едно и също във
вътрешността. Безкрайното може да се разбие на
безконечно малки части, но винаги ще отразява
цялото. Когато частта се променя – и сумарното
цяло се променя заедно с нея. Не е нужно да се
пробужда целият свят, важно е да се научим да
побеждаваме нашите вътрешни страхове и да
обичаме. Да сме свободни сега и да управляваме
емоциите, когато видим какво представляват те.

***
КВАНТОВА МЕХАНИКА

Когато се пусне светлината през призма, се

получават различни цветове, различен спектър.

58
Самата светлина на слънцето съдържа тънки
линии – цветовете на дъгата.
Да наблюдаваме връзката между спектралните
линии и веществата. Учените изучават спектъра
при нагряване на твърди обекти. Те разбрали, че
може да се измери температурата на обектите на
разстояние чрез информацията от спектъра –
напр. слънцето. Имало обекти, които прекрасно и
пълно поглъщат светлината – наречени са черни
тела – те поглъщат цялата падаща върху тях
светлина. Те също прекрасно излъчват светлина.
Температурата на това излъчване, показва
температурата на обекта.
Относително хладен обект е в червената част на
излъчването. Със средна температура – зелен, жълт
и оранжев цвят. Общата комбинация дава жълт
цвят.
Когато наблюдаваме горещ обект, излъчваната
светлина отива в синия спектър от палитрата. В
центъра на палитрата е белият цвят.
Електромагнитните вълни се движат като струни
на китара. Когато температурата е ниска – се
получава червен, после оранжев, жълт и бял цвят.
За синия цвят – енергията може да бъде само 1,
3,6,9 електронволта.
Ако отправим поток от светлина на металическа
пластинка, то светлината, падаща на пластинката
е поток кванти, порции енергия. Дължината и

59
честотата на светлината – съответства на
количеството на енергията.
Светлината е частица или вълна /доказателството,
че е вълна е рефракция, дифракция,
интерференция /. Пакетите светлина се наричат
фотони.

***
КВАНТОВА ТЕЛЕПОРТАЦИЯ

Произлиза от авторите-фантасти. Това е

пренасянето на един обект от една точка в
пространството в друга – обектът мигновено
изчезва на едно място и се появява на друго. На
ниво малки частици.
Свръхпроводимост – при ниски температури,
някои метали провеждат ток без съпротивление –
токът може да тече дълго. Да вземем кръг, да
възбудим електрически ток като използваме
електромагнитна индукция чрез магнит. Токът
може да тече колкото искаме дълго – в
продължение на две и половина години.
Теория на елементарните частици е модел, който
обяснява устройството на всички елементарни
частици. Това да се пренесе нещо от едно място на
друго, може да стане мигновено. Като начало за
малки обекти. Пренос на информация при много
малки частици. Електрони, фотони и т.н. Под

60
телепортация се разбира пренос на информация, а
не на вещества. Носител на информацията са
елементарните частици, които биха могли да се
намират в две или повече различни квантови
състояния.
Как се предава информацията? – Носител е
отделна елементарна частица, тя може да се
изпрати някъде и да се приготви в определено
състояние, в зависимост от това каква
информация носи.
Може да се използва квант светлина, тоест квант
на електромагнитните вълни. Тези вълни са
свързани с електрическите магнитни поля. Ако
честотата им е 10 – 15 херца, ние ги виждаме с
очите, ако са с по-ниска честота – ги усещаме с
кожата – инфрачервените лъчи, топлината.
Можем да кодираме информацията в 0 или 1-ца.
Просто сменяйки поляризацията на този фотон,
т.еелекромагнитните вълни на електрическото поле
– може да са насочени хоризонтално или
вертикално. Вертикално поляризирания сигнал е 1,
хоризонтално – 0.
Освен фотон, за пренос на информация би могъл
да се използва и електрон. Той има собствен
въртящ се момент.
Точката е това, която няма измерение.
Електроните имат въртящ се момент – това се
нарича спин. Насочен вертикално е 1, насочен

61
хоризонтално – 0. Магнитът също има магнитен
момент, поле около себе си.
Квантовият момент на спина, може да приема
само две значения- + и –1. Тоест има само две
направления при електрона – нагоре и надолу.
Така че у електрона, съществува собствен въртящ
се момент – нагоре или надолу.
Състояние на спина на частиците – те могат да
„гледат нагоре“ -+1 и да „гледат надолу“ –1.
Направлението на спина на електрона е 1 и –1.
Това е в суперпозиция – 100 процента
поларизация.
Има и неполяризовани състояния на спина в
природата.
Прави се следният опит – летят електрони в едно и
също квантово състояние, попадат в прибор, който
мери проекцията на техния спин – в някои
проценти се получава +1, в други – 1. Така са
устроени микрочастиците, микромирът.
Класическият спин пренася 1 бит информация.
Относно квантовия спин – едначастица, която има
две ориентации, може да пренесе колосален обем
информация. Ако аз подготвя частицата, в това
състояние, тя ще запомни цялата тази
информация.
Един спин, един електрон – позволява да се
съхрани гигантски обем информация,
теоретически безгранична. Квантовият обект за

62
съхранение и пренос на информация е този спин.
Спинът съхранява голяма информация. Това стои
в основата на квантовия компютър.
Състоянието на Бел – направлението на единия
спин е неопределено, докато не се измери
направлението на другия спин. Ако се измери
проекцията на другия спин и тя е 1, за първия
резултатът ще е –1. При беловското състояние,
измерването направлението на единия спин,
означава да се фиксира направлението на другия.
Ето това състояние на спина може да се използва
за предаване на информация.
Ако позволим на две частици в беловско
състояние, да се отправят в две различни страни,
квантовото чудо се състои в това, че отделяйки се
на разстояние, частиците продължават да помнят
взаимната ориентация на техните спинове.
Какъв е методът за предаване на информация? –
Като измерим проекцията на спина на лявата
частица, ще стане известна проекцията на спина
на дясната и точно ще е известно каква
информация – 0 или 1 е занесла.
Извършва се мигновено предаване на данни. Тоест
отдалечените частици помнят единното квантово
състояние – ако спинът на едната е –1, на другата
е +1.
Акоаз променя спина на лявата частица, в този
миг аз ще знам какъв е спинът на дясната. Те не са

63
свързани и въпреки това се намират в единно
квантово състояние.
Като получим информация какво става с дясната
частица, ще измерим състоянието на лявата. И
това може да се използва за предаване на
информация. Като измеря спина на едната, ще
знам каква информация носи другата.
Да програмираме едната частица, за да пренесем
информация. Ако измеря каква информация
подавам в началото – аз ще знам каква ще има в
края.
Може да се построи телепортационна линия на
връзка. Има предаващ, приемник, генератор на
двойки частици в беловски състояния, класически
канал на връзка. Когато предаващият измери
спина, ще знае какво е получил получателят –
точно противоположния набор.
Съобщенията се кодират чрез шифър, код.
Непременно се използва класически канал на
връзка.
Квантовата телепортация се наблюдава, когато
нищо не пречи на частиците да останат в единно
състояние. Телепортационната линия на връзката,
трябва така да се устрои, че да се попречи
взаимодействието на частиците с други. Дълбок
вакуум, космос – там няма да се разрушат
квантовите състояния, а частиците ще съхранят
паметта един за друг – квантова кохерентност.

64
Вторият вариант е оптическо влакно, което се
използва при предаване на данни. Използвасе
бинарен код за предаване на информация – 0 и 1.

***
СВЯТ БЕЗ СЪН

Чрез съня, човек става по-богат интелектуално и

духовно. Трябва да достига времето за всичко в
живота – и за удоволствие, и за отдих, да има
стремеж да се съхрани паметта, съзнанието. Будно
състояние и сън – и двете са необходими, за да се
постигне баланс.
По време на съня, мозъкът работи също активно,
както при времето на бодърствуване. Невроните,
по време на сън, приключват анализа на
информацията, постъпваща от сетивните органи.
Тогава мозъкът не почива, а проверява целия
организъм, ресурсите на имунната система. В това
състояние, работят същите неврони, които в будно
състояние, се занимават с анализ на сигнали от
външния свят. По време на сън, се приемат
сигнали от вътрешните органи и мозъкът решава
какъв процес да извърши, за да стане по-леко на
организма.
Има кора на мозъка и две състояния – бодърстване
и сън. При бодърстване информацията идва от
сетивните органи. Напр. от зрението –

65
информацията постъпва в кората. Когато спим, се
блокира един вход – входът от външните органи е
блокиран и в кората на мозъка не постъпва
информацията. А невроните в кората продължават
активно да работят. Има втори източник на
сигнали – вътрешните ни органи.
Не може без съня, защото цялата система на
човека ще остане без контрола на централния
процесор. Ние не знаем какви кодове използва
мозъкът за управление на даден орган, за отделяне
на хормони.
Без сън се нарушават когнитивните функции на
мозъка, скоростта на реакцията, паметта,
появяват се дихателни нарушения.
Сънят е закон на конструкцията на биологическия
организъм. Да съкратиш съня е да намалиш
живота си.

***
АЛТЕРНАТИВНИ ВИДОВЕ ТОПЛИВО

Когато растението се разпада, органическите

остатъци се превръщат във въглеводород. Всичко
живо има съединение на въглерод и водород. В
нефта също въглеводородът е 90 %- вещество,
което има горящи свойства.
Въглеводороден газ – пропан-бутан се използва при
автомобилите. Съвременните устройства на газ, са

66
свързани с бордовия компютър, който решава
момента на горенето.
Метанът е най-простият въглеводород, основен
компонент на природния газ – образува се в
застоели водоеми и при гниене. Алтернативен
източник е растителното масло, което съдържа
въглеводород. Дори и използваното масло.
Особено в дизелите има сяра, която отравя
околната среда. В биодизелите няма такова нещо,
което след горене да отрови околната среда. Няма
токсичен бензол.
Отново чрез съединяване на въглерод и водород,
за получаване на енергия, се използва целулозата в
дървесината. Биоетанол.
От дървесината може да се получи и диметилов
ефир. Може да се произвежда от биомаса или
природен газ. Има преимущества – за разлика от
дизела, не замръзва.
Сега, на съвременния етап, се използват
електричество и въздух за колите.

***
АНТИЧАСТИЦИ

Има материя и антиматерия, съществуват протони

и антипротони в космоса. Той е устроен на
принципа на уравновесеност.

67
Атом и антиатом – ако се срещнат, се получава
взрив. Електронът е отрицателно заредена
частица. Значи има и положително заредена.
Цялата маса на антипротона се превръща в
енергия.
Ако антипротон се анихилира с протон,
преминавайки през определен вид кристал –
светлината, която се отделя /енергията се
превръща в светлина/ е такава, че можем да я
видим с просто око. От един антипротон.
Съществува пълна симетрия между материя и
антиматерия.
Има и неутрални частици – такива, които не се
отличават от своите античастици. Светлината е
неутрална – античастицата на фотона е също
фотон.
Може би има галактики, които са създадени от
антиматерия. Предполага се, че съществуват
галактики и антигалактики и когато се срещнат, се
получават взривове.
Фотонът произлиза от анихилацията на електрон с
позитрон. Различните цветове са различна енергия.
Нашата светлина е електромагнитно
взаимодействие, всички природни материали в
химията са електромагнитни взаимодействия.
Протоните и неутроните се държат като компактно
цяло вътре в ядрото, около което кръжат
електроните – между всички тях има

68
взаимодействие.
Материя и антиматерия са симетрични.
Съществува позитрон и антипозитрон.
Електрон и позитрон се държат еднакво, протон с
антипротон във всичко се държат еднакво. И
неутрон с антинеутрон.
Протоните и неутроните се състоят от два
различни типа кварки. Има странни кварки,
очаровани кварки, красиви кварки, правдиви
кварки. Различни са по маса и електрически заряд.
Но се различават и по това че някои са по-тежки,
други по-леки. Както има и по-тежки електрони –
защо природата ги е създала? У всички частици
има по-тежки дубльори. Странният кварк и
странният антикварк, се държат по различен
начин. Живеят еднакво, но те се разпадат по
различен начин. Ако свойствата на материя и
антиматерия бяха абсолютно еднакви, всичко
щеше да се анихилира. Едно от условията за
съществуването на вселената е разликата между
материя и антиматерия.

***
ЕЛЕКТРОННИ НОСИТЕЛИ НА ИНФОРМАЦИЯ

Записват информацията с 0 и 1, фотографиите по

същия начин, в цифров вид. Най-съвършеният
носител на информация, се явява човешкият

69
мозък. Според учените, обемът на човешката
памет се измерва с число с 23 нули – това са 300
трилиона книги от среден размер. Човек използва
мозъка си на 10 процента. Само по количеството
на невроните, мозъкът превишава най-добрия
диск 3 пъти.
Експериментира се съединяване на живи нервни
клетки с неорганически материали. Имаме
система, състояща се от златни електроди –
съединяваме ги с помощта на въглеродни
нанотръби и нанасяме клетъчни култури. Образува
се връзка между клетките и нанотръбите, което
позволява да записваме информация и да снемаме
електрически сигнал от клетката. Това е
разработка на нови материали, съхраняващи
данни.
Нанотръбите имат висока плътност на записи на
данните. Принципът на двоичното кодиране е
неизменен – 1 и 0 с помощта на електричество.
Съхранението на данните е направено на слоеве –
нанотръбите са ограничени от електроди, в
процеса на записа между тях се пуска ток и част
от нанотръбите прилепва към повърхността на
електрода.
Едната нанотръба виси на повърхността, втората –
под повърхността – това е 1-ца и 0.
Ако вземем няколко атома въглерод и ги съединим,
те ще се съединят в структура, подобна на

70
шестоъгълник – ако вземем няколко – ще се получи
плоскост от шестоъгълници. Ако такава плоскост
се свие в тръба, се получава въглеродна нанотръба.
Микрочипове – използва се стъклена матрица –
фотошаблон, има облъчване с елекромагнитни
лъчи, на който се нанася метален слой и флашки.

***
НАУЧНА НЕФАНТАСТИКА

Предполага се, че има паралелни вселени. Вход,

тунел, който съединява различни светове. Да
направим пътешествие. Далечните звезди и
галактики са невидими за нас, понеже тяхната
светлина не успява да достигне до земята. Може би
нашите физични закони не действат там. Както за
микро и макро нивото – законите се различават.
Има достатъчно количество материал за
образуването на безброй паралелни вселени.
Процесите във вселената постоянно продължават с
новообразуващи се тела.
Според една теория, многочислени взривове, са
създали многочислени вселени. Някои се сливат,
други се разделят.
Не можем да преодолеем разстоянията, за да ги
достигнем.
В кипящия космос може да има нови взривове,

71
които да създават нови вселени, които са на
милиарди години. Те са напълнени със звезди и
планети.
Можем да отидем от стария свят в нов чрез тунел.
С кораб, който се движи със скоростта на
светлината.
Учените предполагат, че входът към нова вселена е
отрицателно вещество, което отблъсква материята
и има антигравитационни свойства.
За да пътешестваме между измеренията, трябва да
разсечем пространството и времето.
Ние не може да видим този свят, понеже е скрит в
5-тото измерение. Между вселените е това
измерение, които ни разделя – според теорията.
Учените искат да използват нанотехнологиите, за
създаването на молекулярен апарат, който да
съдържа нашето ДНК и цялата необходима
информация, който да проникне през тунела в
друг свят и да създаде копие на нашата
цивилизация.

***
НАУЧНА ФАНТАСТИКА-ИЗЛОЖБА В ТОКИО

Телевизорът може да се управлява без

дистанционно. Чрез сензорно устройство, което
улавя до сантиметър движението на ръката –

72
можем да управляваме телевизора, без да се
докосваме до него.
Алгоритмите в поведението на рибите – това, че
винаги между тях има лично пространство,
способността плавно да преминават покрай
препятствия – може да се използва при
безопасните автомобили на бъдещето. Изобретени
са робот, каращ колело, чрез сензорен датчик,
спазващ баланс. Пеещ робот, танцуващ робот.

***
ИНТЕРЕСНО БЪДЕЩЕ- ТРАНСФОРМИРАЩА СЕ МЕБЕЛ

Шкафът става спалня. Изработени са сгъваеми и

разгъваеми маси. Библиотека, чиято последна част
става столче. Сгъваеми дивани. Маса, която с
въртене увеличава диаметъра си. Мебели,
използващи пространството икономично,
многофункционални.

***
НОВ ШАТЛ /СОВАЛКА/

Безпилотен е и на орбитата се ръководи от ракета.

Има допълнителен ракетен ускорител. Но за какво
е нужен, ако на орбита го води ракетата Атлас?
Притежава голяма мощност на компютъра на
автопилота. Както и конструктивни подобрения на

73
корпуса и нови, огнеупорни полимери. Неуязвим
за системата ПВО.

***
ПРОЗРАЧЕН ЖК ДИСПЛЕЙ

Този материал, при незначително нагряване, се

превръща в проводник. Той позволява да се
изработят прозрачни светодиоди и да се използва
прозрачен материал за дисплей. Създава се
светодиодна технология, превръщайки огромно
стъкло в ЖК дисплей. Монокристалически, на
аморфна стъклена подложка. Целта е да се извае
прозрачен дисплей в свръхширок формат. Това
позволява да се изработят интерактивни фасади
на зданията, прозрачна дъска за презентации,
мултимедийни огледала и прозорци.
Интерактивните огледала, дават възможност човек
да премери дрехите без да се преоблича, а направо
на себе си във виртуален вариант, на екрана. Има
хотели, в които човек може да сменя тапета според
това какъв интериор желае – буквално с едно
кликване на мишката.

***
УМНО МАСТИЛО

Технология, която може да даде нов живот на

74
книжната литература. Съществува интерактивна
книга, при която интерактивността е в нанесеното
на нея мастило. Ползва се интелектуално мастило и
се създава технология на многослойния печат.
Нанесеният текст се превръща в електронно
устройство. На едната повърхност на листа се
нанася мастилото, а на другата – тънък електронен
компонент. При докосване на листа с палец, се
активира сензор за предаване, който предава
електрически импулс на нагряващия свръхтънък
проводник на основата на графита. Молекулите на
мастилото – заемат формата на спирала –
структурата им варира според температурата.
Спиралите отразяват светлината в определен
диапазон на спектъра. Изображенията на листа –
променят цвета според силата на натиск.
Предвиждат се интерактивни карти,
пътеводители, учебници, както и окраска на
тъканите.

***
СВЯТ БЕЗ УЧИЛИЩА

В него, ученикът включва лаптопа и се свързва със

своя учител. После слуша видеоурок по
роботизирана техника. Той сам решава какъв
материал да усвои на следващия ден. Накрая на
деня – прави разписание за другия ден.
Не се принуждават децата да изучават уроците.

75
Подобрява се качеството. След като светът толкова
се е изменил – и училището трябва принципно да
се измени. Защо децата формално да се делят на
класове по биологическа възраст, защо да се
събират в една стая? Колко учители може да има
на едно дете и трябва ли те да бъдат хора или
компютърни програми и роботи?
Как ще се промени училището в бъдеще? Дори и да
се осъществява по компютър, децата ще
продължават да общуват помежду си, ходейки на
гости, събирайки се на танци или в клубове по
интереси. Няма да има недостатък по отношение
на общуване или обучение. През последните години
цивилизацията се е изменила, а ние задължаваме
децата да ходят в училище и да вдигат ръка. Друго
училище ще се развива в една друга реалност. И
главната задача в тези училища е, децата да
желаят да се учат. В обикновените училища,
децата общуват само с връстниците си в един
клас. При новия тип училища, навън ще има
общуване, но вече осмислено, не задължително.
Когато се говори за социализация в училището, се
има предвид някакъв идеал – че всички деца са
добри, светли. Дали има време за културното
общуване? В обикновеното училище човек с
сблъсква с гротескни, тежки моменти, по
отношение на възпитание, обиди, травми. Може би
то няма да престане да съществува, но двата типа
училища, ще се развиват паралелно.

76
Училището помага на човека да се учи, да общува,
но насмешките и обидите могат да се отразят на
психиката му. Особено към различните – проявява
се жестокост, агресия, антисоциално поведение.
Хората са различни, психиката им, чертите на
личността – също и колективът представлява
букет. На самите учители им е трудно да търпят
възпитаниците и работата. Педагозите се
превръщат в обслужващ персонал, вместо
училището да създава условия за развитие на
човека, за неговото самоусъвършенстване – го
променя в друга посока. Почти всяко дете е
талантливо и умно. Но знанията не дават на
децата стимул да се учат и самоусъвършенстват.
Съществуват травми, получени от връстниците и
преподавателите.
При новия тип училища, трябва да се обезпечат
връзките между хората, контактите. Не е нужно да
бъдат събрани в едно помещение и да са длъжни
да общуват.
Появяват се училища за вариативно образование.
Ако учителите са роботи – важно качество на
психиката е емоционалността, която ще се погуби.
Училищата считат, че наказанието е необходим
момент от обучението – трябва да се въведе
система без изгонване от клас или налагане на
възпитание с насилие.
В бавно еволюиращите общества, се инсталират на

77
улицата компютри с обучаваща програма и на
децата им е интересно, те могат да се
самообразоват и да придобиват навици, да учат
езици. Това е една от възможните технологии на
обучение.
Може ли да има висока степен на образование
дете, което не ходи в училище, не ползва масовото
образование, а персонални учители – то има
възможност да избира.
Телешкола – при нея вместо тетрадки се използва
екран, вместо дъска – монитор. Връзката с учителя
и преподаването на уроците става по скайп, чрез
камера.
Предимството на новия тип училища е, че когато
имаш свое, лично свободно време, можеш да
отидеш където искаш – да плуваш, да рисуваш, да
пътешестваш. Ако има въпроси, ученикът се
свързва с учителя по скайпзаконсултация.
Срещатас учителя е на изпитите. Всеки се учи по
индивидуална програма. Дипломата е държавна.
Учениците са от различни страни – тук няма
проблеми с времето и пространството. Няма
ограничения. Изборът се прави от самите ученици
по какъв начин да се обучават. На детето му е
нужен учебно-развлекателен център. Паркове,
центрове, където може да отиде и да общува с
когото желае.
Има оригинални варианти на училища в Русия –

78
училище, организирано като пътуване във влак, в
парка, сред природата. В Германия е създаден
влак на науката – един вагон е вагон на химията,
друг – на математиката. Този влак на науката,
създаден от германското правителство – дава
възможност да се отиде там, където ни е
интересно.
В новия тип училища, не е необходимо учениците
да вървят под строй, да се ръководят от звънци. В
индивидуалното обучение се внасят игрови
елементи, уроци – под формата на песни при
малките ученици.
Съществува и т.нар. домашно училище – когато са
събрани деца от различни възрасти. Според
настроението си, детето за деня изучава
математика или английски. Уроците може да се
учат в парка, на поход. Всички са едно голямо
семейство.
Новите училища въвеждат възможността за
свобода, индивидуалност, творчество.
Сега, когато има роботи, виртуална реалност, нещо
не достига в програмата. Съзнанието, че си
свободен творчески човек – тоест в общуването
трябва да се усъвършенства самата личност.
Тези прослойки, които нямат образование, могат
направо да преминат към свободно образование.
Те леко ще влязат във века на интернета. И ще
получат компетентно, достойно обучение.

79
Виртуалната реалност не се различава от
обикновената. Могат да се ползват и роботи.
Ученикът може да избира формата на
образование, моделите.
Трябва да има някакъв план-график, понеже това
е интелектуална дейност, без значение дали ще е
домашно образование, влак-школа, парк-школа,
интернет-школа.....
Ще се заменят учебниците с интерактивна
образователна програма. Дори учениците ще могат
да ползват университетски материал по най-
увлекателните теми.
Образованието ще премине във виртуалната
реалност и ще прилича на компютърна игра, при
което всяко дете лично ще участва.
Интернет ще даде на децата всяка информация. В
класно-урочен план.
Обучението ще е доброволно, без да бъдат
заставяни с оценки децата да се обучават.

***
ТЕХНОЛОГИЯ НА БЪДЕЩЕТО

Роботите ще взаимодействат с хората. Органите

ще се възпроизвеждат от малък участък тъкан
/чрез принтиране/. Ще станат ли полетите в
космоса обикновено нещо?

80
Ще се използват спътници-холограми – те ще
правят движението по градските улици по-
безопасно. Ще се изобретяват автомобили,
придвиждащи се без шофьор.
Спътникът- холограма може да бъде навигационно
устройство, което да помогне на детето да се
прибере вкъщи.
Домакинството ще се обслужва от компютри. Ще
има нови версии на програми.
Триизмерните изображения са компоненти на
играта – постепенно ще присъстват в медицината,
рекламата. Нашите екрани са остарели – в бъдеще
образите ще излязат от самия компютър, ще могат
да летят, да скачат в пространството..., да
общуваме с тях 24 часа.
В началото, за да наблюдаваме 3-измерни
изображения, ни са нужни специални очила. Сега
се разработват технологии за такива изображения,
видими с невъоръжено око.
В бъдеще, инфрачервен датчик, следящ за
движението, ще позволи да управляваме
тримерното компютърно изображение.
Как да се постигне изображение във въздуха? –
изобретен е екран, състоящ се от капки вода – те
се стабилизират между два ламинарни потока
въздух и на този екран се проектира
изображението.
Учените създават изображения, с които могат да

81
общуват. Специален инфрачервен прибор е
укрепен на главата на ползвателя. Компютърът
управлява изображението, проектирайки го на
екрана. Когато се движим – и картинката се
движи и ни се струва, че холограмата повтаря
движенията ни. В бъдеще ще сме окръжение от 3-
измерни изображения. Високочестотни лазерни
импулси, позволяват да се получи проекцията на
изображението във въздуха и дори да се движи в
пространството. Любознателността на децата ще се
увеличи.
Колите ще се придвижват без шофьор. В тях ще
има компютър, чрез който се свързваме с
видеокамера с работата си.
Чрез компютър, може да се проследи колко време
остава до края на пътуването – до минути и
секунди.
Може просто да седнем в колата, да й кажем
накъде да се движи и машината да тръгне, без
нашето участие. Не е нужна концентрация,
мислене, вземане на решения за секунди. Целта е
създаване на умен автомобил. Сензорният радар
на предната решетка на радиатора – сканира пътя
пред себе си, в багажника се намира компютърът.
Той определя кога е необходимо да спрем. Радарът
разпознава препятствието и измерва разстоянието
до него. Включва се автоматическата система, за
да се избегне стълкновението. Системата се учи да
предсказва поведението на водача. Ако

82
компютърът предвиди умората или разсеяното
внимание, може да се намеси, за да избегне
авария. Той анализира всяко движение на водача.
Видеокамерата следи за това накъде той гледа, за
честотата, с която мига и която показва умората.
Роботизираните автомобили не се нуждаят от
водач. А от дистанционно управление, чрез
компютърна програма.
На върха на автомобила има устройство – сложна
лазерна система, сканираща пространството пред
него много пъти в секунда и предаваща данни на
бордовия компютър. Компютърът е програмиран
така, че да реагира на всички възможни варианти
на събития, които ще се случат. Сензорът опознава
препятствието, компютърът разшифрова данните.
И компютърът взема решения без участието на
водач. Сканирането позволява машината да се
върне на предишния курс.
Домът на бъдещето автоматично ще приспособява
осветление, температура.Видеокамери и
микрофони, ще позволяват да се реагира на
визуални и речеви команди.
Достатъчно е да се поизнесе командата и нашата
любима програма да се появи на екрана.
Стените в дадени участъци, могат да бъдат екрани
на компютър, чрез които при докосване, системата
започва да работи.Компютрите се задействат с
ръце.

83
Роботи – Асимо се характеризира с креативност,
способност да приема собствени решения, да
поддържа разговор. Роботите могат да се учат от
собствените грешки. Телата им се движат
съгласувано, ходят по стълба и наклонени
повърхности, облечени в материал, който
наподобава човешката кожа. Могат да извършват
хиляди различни движения. Способни да се
адаптират към ситуации, да се учат, както децата
се учат – как изглеждат предметите и как се
наричат, да правят избор между няколко
възможности – да анализират ситуацията и
възможностите и да вземат решение. В бъдеще
роботите ще асистират на хирурзите в операциите.
Екраните на компютрите може би ще са в
пространството.
Холографическите кристали могат да
съхраняват такава информация като дисковете –
около 1000 години – както в цифров формат, така
и във вида на микроскопическа картинка. Можем
да получим достъп до данните, даже и да нямаме
компютър.

***
ТЕХНОЛОГИИ НА БЪДЕЩЕТО. МЕДИЦИНА.

Роботите ще бъдат между нас и ще вазимодействат

с хората. Ще станат ли полетите в космоса

84
обикновено нещо?
Летяща машина за бърза помощ – проектира се в
бъдеще да се движи бързо, може да се движи
вертикално, а после да приеме функциите на
автомобил – обикновен, движещ се хоризонтално.
Полицията и спасителните служби, ще използват
такива автомобили. На компютър с екран във
въздуха, се дават данните на пациента.
Медицината ще се промени, ще се извършва на
специален принтер – копиране на нови
органи.Могат да се заменят органите чрез
разпечатването им в принтер. Използвайки
няколко клетки и да се напечата на принтер нов
орган.
По отношение на транспорта – хората ще имат
летящ автомобил. После автомобилът преминава в
режим на земен транспорт и се прибираме вкъщи.
Всичко ще се управлява от компютър, ние няма
сами да управляваме транспортните средства.
Просто ще пътешестваме.

***
Временно прекратяване на жизнените
функции. Може да се използва заместител на
кръвта –физиологически разтвор, който би могъл
да спаси живота ни. Когато се понижи
температурата, всичките ни жизнени функции

85
спират.
Да се възстанови кислорода, снабдяващ мозъка, е
най-важният фактор, за да се спаси човек след
получени травми. Дали ще може да разговаря, яде,
пие....всичко това зависи от способността да се
възстанови потокът на кислород до мозъка.
Клетките на мозъка умират 6 минути след
прекратяване на постъпването на кислород.
Мозъчно черепна травма е причина да се получи
мъртва тъкан в мозъка – там, където е престанал
да постъпва кислород. При травми на мозъка, се
прекратява кръвообращението. Кръвта забавя
движението си през някои съдове – разтворът
/фотовъглерод/ запълва пространствата между
еритроцитите и попада в тези части на тялото, в
които отсъствува кръвообращението. Изкуствената
кръв помага временно и безопасно да се прекратят
жизнените функции. Така може да се прекрати и
повреждането на тъкани.
Първа помощ – безконтактно сканиране на тялото.
То помага мигновено да се определи повреждането
на костите и вътрешните органи. Всичко е
свързано с компютър, който дава данните и
холограми на тялото. Включват се датчици.
Могат да се получават снимки в реално време,
даже в момент на операцията.
Екранът на компютъра е в пространството,
снимките се сменят с едно докосване.

86
Чрез апаратура, поставена на пръстите – като
външно устройство – екранът на компютъра се
появява в пространството.
По отношение на новия вид медицина –
изкуствените клапи или присадени от донор,
могат да доведат до проблеми. А принтирането на
органи е като работилница за резервни части. И то
от тялото на пациента.
Вземаме няколко протеинови клетки от клапана на
сърцето, после се добавя вещество, отговарящо за
кръвта. Получава се клапата, която се поставя в
биореактора. Добавя се хранително вещество за
клетките, което при нормални условия се намира
на стените на клапана.
Трябва да се видоизмени принтерът – на мястото
на мастилото се слагат наши клетки. Вместо
хартия, при печата се използва много тънък слой
биогел. Дава се команда за печат. И принтерът
започва да работи. Стартира процес на деление на
клетките – те са живи.
Клетките съхраняват своите жизнени способности.
Засега проблем е създаване на съдове и капиляри.

Всяко движение се контролира от клетките на

мозъка – невроните. Те изпращат милиони
електрически сигнали. Невронната активност –
това е тайният език на мозъка. Можем ли да с
помощта на математически символи да разгадаем

87
кодовете и алгоритмите, как мозъкът управлява
движенията ни?

По време на операцията, е възможно лекарят да не

се докосва до болния, а тя да се извършва от
роботи.
Кръвта се заменя с плазмен разтвор.
Хирургията ще работи с триизмерния модел на
тялото на пациента. Виртуално лекарят обозначава
местата, докато самата операция се извършва от
ръцете на робот.
Роботите ще заменят лекарите и хирурзите в
операционните. Ще има тясно сътрудничество
между машината и човека. Роботизираната
хирургия ще измени способа на правене на
операциите.
Когато се оперира, във вътрешността на тялото е
необходима милиметрова точност. Това се прави от
роботите.
Ръцете на хирурга, се копират от робота, през това
време камери следят работата на ръцете на робота.
Хирургът първо отбелязва тази част, която ще
разреже. После камерата и датчиците с
инфрачервено излъчване се включват в действие.
Всичко трябва да се прецени до милиметър, за да
не се засегнат нервите.

88
Под пациентът се поставя носилката и
компютърната томография създава изображение
на тялото. Лекарят, намиращ се на друг континент,
може да направи анестезия, с помощта на роботи
да извлече металните предмети от раната, да спре
кръвотечението и да обработи раната. Роботът би
могъл да му помогне за по голяма ефективност.
Личните роботи също ще изменят света.
Хората ще взаимодействат с роботите.

***
Използване на слънчева енергия. Може би
някога космическите пътешествия ще са нещо
обикновено.
Трябва да се подобрят свойствата на слънчевите
панели. Да се изпозлва ефективно слънчевата
енергия. Ресурсите на слънчевата светлина са
безгранични и тя не замърсява околната среда.
Всяка секунда слънцето изработва милиарди пъти
повече енергия, отколкото се използва на цялата
планета.
Повечето панели се изработват от силикон –
вещество, улавящо слънчевата светлина и
преобразуваща я в енергия. Слънчевата светлина
съдържа цял спектър от лъчи – ултравиолетови,
инфрачервени, силиконът улавя само
инфрачервеното излъчване, основната част от

89
слънчевата енергия се губи. Учените се надяват да
намерят ново вещество за изграждане на такива
панели. От нанокристали. Създават вещество,
поглъщащо целия спектър на слънчевото
излъчване. Пет пъти по-ефективно. Но трудността
е в равномерното разпределение на
нанокристалите по повърхността на панелите.
Трябва да се разположат във формата на
шестоъгълник. Просто е нужно да се укрепят
връзките между нанокристалите. Това ще обезпечи
домовете с електричество.

***
Мечтата на учените е да създадат космически
лифт… Лифтът е лента – единият край е на земята,
а другият – в космоса. Гравитационното
притегляне на ниския край на лентата се
компенсира със центробежната сила на върха.
Лентата постоянно се намира в обтегнато
състояние. За подемане на лифта, ще се използва
високоинтензивен лазер, насочен към слънчевите
панели на платформата на лифта. Най-добрият
материал за космическия лифт са въглеродните
нанотръби. Ако учените намеря способ да
превърнат тези отделни фрагменти във влакно,
пригодно за обработка, тогава космическата лента,
състояща се от нанотръби, може да направи полета
в космоса регулярен. А това да създаде нови

90
възможности за изграждане на научни
лаборатории, учреждения.

***
Създаване на изкуствено слънце – в основата на
слънчевото излъчване е взривът – при сблъсък, два
атома водород се съединяват с атоми хелий, при
което се изтласква много енергия. Това е
термоядрен синтез. При температура над 100
милиона градуса, се извършва термоядрен синтез.
Огромни вятърни мелници на сушата и вятърни
електростанции в открито море, могат да служат за
производство на енергия. Има възможност за
изграждане на подводни турбини. Ползва се
биомаса за изработване на гориво. При разлагане
на органически частици, се отделя метан – на
дъното на океана, когато се съедини, се образува
сух лед, който гори.

***
ИЛЮЗИЯТА ДА СИ НЕВИДИМ

Униформата на полицаите на бъдещето може да

направи човека невидим – тайната е в
светлочувствителността – камера снима
пространството зад гърба и го предава на екран,
който човек държи пред себе си, създава се

91
илюзията за пусто пространство. Униформата се
покрива с миниатюрни видеокамери и екрани от
другата страна, правещи човек невидим.

***
Предаване на данни с помощта на лазер – това
е бъдеща система на връзка. Учените могат да
предадат информацията за своето откритие за
няколко секунди. Да се използват лазерни лъчи и
спътници, за транспортиране на голямо количество
данни. За секунда може да се предаде цяла
библиотека.
Телевизионните програми от спътници, се
предават по пътя на микровълновото излъчване.
За да се предадат данните 100 пъти по-бързо –
това става с помощта на лазер. Ще дойде време
когато ще можем да предаваме 3-измерни
изображения, данни и виртуални светове до всяка
точка на земята. Данните от телескопите се
използват не за наблюдение на звездите, а за
получаване на изпратената информация.
Позицията на телескопа трябва да е много точна,
за да се осъществява предаване на данни.
Спътникът се намира в неговото полезрение. Тази
технология може да се използва за предаване на
голям обем информация от космоса. Необходимо е
да се защити сигнала от въздушната турболентност
на облаците. В стратосферата на земята, ще се

92
намират десетки дирижабли, изпращащи
информация до целия свят с помощта на лазер, със
100 пъти по-голяма скорост. Ще бъде възможно да
се изпрати всяка книга във всяка точка на нашата
планета за секунда.

***
Цели, които си поставя науката:
– Да се намери вещество, което да преобразува
цялото слънчево излъчване в електроенергия.
Слънчева, атомна, енергията на ядрения синтез,
водородната енергия – ще се използват заедно.
– Задвижванена екрана на комютъра с докосване.
– Използване на интерактивни карти.
– Изграждане на стени- компютърни екрани.
– Вестници, които са като екрани на компютър и
се местят заглавия, статии – само с едно
докосване. Сканират се изображения от
персоналния компюр и се нанасят върху вестника
– селектират се неща, които сме избрали да четем.

***
ВАКУУМ И ТОРСИОННИ ПОЛЕТА

Феноменология на физическия вакум и

93
торсионните полета.
Видове взаимодействия – електромагнитни и
гравитационни полета, ядрени сили и
взаимодействия – отговарят за това едноименно
заредените протони и частици на ядрото да се
удържат в компактно състояние и за т.нарслаби
взаимодействия – сили, които действат вътре в
ядрото и отговарят за радиоактивен разпад на
ядрото, който води до електронна радиоактивност.
В природата има полета, които се пораждат от
въртенето. Масивните тела и елементарните
частици, въобще материята – има маса. Тя
поражда гравитационно поле. И тя е отговорна за
привличането на телата. Има заряд на частиците –
така възниква електромагнитно поле. И понеже
частицата притежава още един параметър – спин,
въртене на частиците – той също трябва да
създава някакво поле. И въртящите се обекти би
трябвало да взаимодействат помежду си. То се
нарича торсионно поле.
Съществува независима, универсална среда в
природата, която пронизва цялото пространство –
това е физическият вакуум и тази среда, в
зависимост от това с какво взаимодейства –
променя своите свойства. Тя придобива някаква
поляризация. Ако в точка от пространството се
появи тяло, което има заряд, то взаимодейства с
тази среда и така я поляризира, че тя придобива
свойства, които наричаме гравитационно поле.

94
Ако в някаква точка се появи заряд, той по друг
начин взаимодейства със средата, по друг начин я
поляризира. И тази среда придобива свойства,
които наричаме електромагнитни. Ако в тая среда
се появи обект, който има спин, по трети начин
взаимодейства със средата, по друг начин я
поляризира и средата придобива свойства, които
ние наричаме торсионно поле. Една и съща среда в
различни състояния, в един случай се проявява
като гравитационно поле, в друг – като
електромагнитно, в трети – като торсионно.
Торсионните полета имат необичайни свойства.
Първо те се пораждат от спина, от въртенето.
Всичко, което се върти, от квантовото въртене на
елементарните частици, до въртенето на вселената
– всичко поражда тези полета. Въртящата се земя,
въртящите се звезди, въртенето на галактиките –
също са източник на торсионни полета. При
електромагнетизма – има заряд, има
електромагнитно поле, докато при торсионните
полета, стандартно – ако има източник на въртене,
има торсионни поля, но има и други случаи.
Вакуумът – тази невидима среда, която пронизва
цялото пространство – сама може да поражда тези
торсионни полета, те във вакуум се самогенерират.
Съществуват непонятни явления, които се
пораждат в пирамидите – те не се въртят, а поле
там съществува. Гравитационното и торсионното
поле се наблюдават в чист вид – ако има условия,
само те съществуват и нищо друго. Но при

95
електромагнитното поле, независимо дали е
статическо или вълново – винаги съществува като
страничен ефект и торсионно поле. Средата, чрез
която се разпространява торсионното поле в
пространството, е вакуумът. По отношение на
торсионните вълни, тази среда се държи като
холограма – тя така е устроена от гл.т на зрението,
че проявява свойства на холорама. Докато знаем,
че при електромагнитните и гравитационните
взаимодействия – има зависимост от разстоянието,
при торсионните – няма никаква зависимост от
разстоянието. И за да се предаде сигнал или
взаимодействие на 3 или на 3 милиона метра,
няма никаква разлика.
Скоростта на светлината е величина, която
характеризира груповата скорост на
разпространение на гравитационните вълни – това
е било аксиома, догма в теория на
относителността.
Астрофизиката установява, че има обекти в
космоса, звезди, които се движат със скорост до 10
пъти превишаваща скоростта на светлината.
Груповата скорост на торсионните вълни е
безкрайно голяма и сигналът се разпространява
мигновено.
При електромагнетизма сме свикнали
едноименните заряди да се отблъскват. При
торсионните – всичко е наобратно – при обекти,
които се въртят на една страна – едноименните

96
заряди се привличат, а разноименните се
отблъскват.
И в оптиката, и във физиката на високите
енергии, и в механиката и астрофизиката, има
явления, които нямат никакво традиционно
обяснение. Напр. правен е следният екперимент –
преминаване на лазерното излъчване през натрий
– когато се използват поляризирани лазерни лъчи –
ако поляризацията е еднаква, на микроскопично
ниво има привличане на лъчите – те така се
държат, като че между тях действат сили на
притегляне, при различна поляризация – лъчите се
раздалечават, което е тъждествено на сила на
отблъскване.
Звездите, които наблюдаваме днес, за тези
милиони години, докато светлината от тях
достигне до земята – отдавна са се преместили на
други места. Наблюдаваме звезди на тези места, на
които отдавна ги няма.
Торсионните сигнали имат висока скорост на
разпространение. Сега, в дадения момент,
мигновено.

***
Източницина енергия – идеята е да не
замърсяват околната среда, да не се изчерпват
бързо.

97
Учените се опитват да добият енергия от вакуума,
но е установено, че той съдържа най-ниската,
минималната енергия. Те забравят, че това е
динамическасистема,
тяизпитвапостояннафруктуация и ако се сметне
енергията на тази фруктуация, то тя е
безгранична. Едните казват, че от вакуума не
може да се вземе нищо, другите – че там има
безкрайно много. Освен това вакуумът има голяма
стойност, ако тази енергия на фруктуацията се
измери в еквивалентна плътност на кубически
сантиметър – то тя е огромна – ефективност 10 на
84 степен по-голяма от термоядрен източник.

***
Всяка следваща теория допълва старата – това е
разширяване на нашата представа за света, тя е
нова крачка на съзнанието.
Всяка форма, нееднородност в пространството –
напр. буквата А, създава торсионно поле, което ще
бъде типично за буквата А. Когато има една дума,
тя също ще има своя структура на торсионното
поле. Всяка картина, създадена от художник,
въздейства на човека със своето торсионно поле,
със съвкупността на структурата, която
предизвикват знаците. Всички бои са
поляризирани по спин така, че да повтарят
структурата на полето на художника. Ние

98
изпитваме действието на два фактора – чисто
емоционално като възприятие на зрителен образ,
възприятие на торсионното поле, свързано с
формата и торсионното поле на този художник,
който я е рисувал. Той предава чрез тази картина
собственото си торсионно поле. Нека навлезем в
тънкия свят, който ние чувстваме и разбираме.
Когато произнасям звука А, това е уплътнение на
въздуха, което като вълна се предава в
пространството. Това уплътнение има някаква
пространствена форма. И следователно поражда
торсионно поле. Когато говоря, звуковата вълна
отнася от мен торсионното поле по траекторията
на движение на звука.
Има хора, които виждат торсионните полета с очи,
спиновата структура на мозъка възприема
торсионното поле. И се образува форма – не е
важно дали е тъмно или светло, с отворени или
затворени очи, то съществува.
Съществуват слепи хора, които могат да четат
книга, да опишат картина, да се движат, без да се
блъскат в предметите, съвсем свободно и да
опишат как изглежда торсионното поле около
човека.
Има структура на полето, което се намира вътре в
нас и ако тази структура не съдържа никакви
дефекти, то никакви външни въздействия няма да
могат да изменят вътре в нас нищо. Всяко

99
изменение ще бъде коригирано от вътрешната
полева структура. Но ако настъпят изменения в
някоя част на тази полева матрица, то в резултат
на това, при всяко външно въздействие –
необратимо ще се извършат промени – в началото
на молекулярно ниво, после на клетъчно ниво и
след това ще бъде диагностицирано заболяване.
Ако можем да контролираме това базово
структурно торсионно поле на човека, то можем да
влияем на отклоненията в неговата структура и ще
умеем да диагностицираме болестта. Коригирайки
структурата на това поле, можем да предотвратим
болестта.
В зависимост от думите, разпространяващите се
мисли, ние получаваме различни торсионни полета.
Всичко, което мислим, поражда торсионни полета,
които се излъчват навън. Колективното торсионно
поле, което възниква около хора, свободни, с чист
ум е светло. Според състоянието – структурата на
торсионното поле се променя. Кирлиановската
техника за фотографиране – показва тези полета.
Може да се визуализира излъчването на обектите.
Болестта възниква в полето – затова би могла да се
предотврати и диагностицира.
Ако измененията са предизвикани от
физиологически причини, може да се поправят
чрез въздействие отвън, а ако са от натрупана
карма, в едни случаи могат да се поправят – ако
вселената допуска вмешателство, в други са

100
наказуеми за този, който се намесва. Да не се
намесваме в природата.

***
Съществува новареалност, която тепърва ще
опознаваме. Това, което познаваме е от частно към
общо, а древните са знаели друг способ за
познаване на реалността – непосредственият.
Съществува поле, от което можем да получаваме
непосредствени знания.
Има единна теория на полето – теорията на
физическия вакуум. Всичко, което ни окръжава, се
е родило от вакуума, от великата пустота. За това
философията говори със законите на поезията, на
образите. Западните методи на математика и
физически експеримент, са достигнали до същото.
Реалността, която ни окръжава – твърди тела,
течности, газ, елементарни частици, в същността
си е вакуум. Предполага се, че вакуумът е
възможно състояние на цялата материя.
Материята се ражда от вакуума. Досега понятието
информация винаги се свързва с понятието
енергия, напоследък се оказва, че само в някои
случаи могат да се свържат, иначе са отделни
понятия. Тези полета имат висока проникваща
способност, тоест не се задържат от материалните
обекти.
Абсолютното нищо е това, за което нищо не може

101
да се каже. Но то ражда всички нива, източник е
на онова, което ни окръжава. То има безгранични
творчески способности.
Преди сме смятали, че човек притежава само
физическо тяло. То се състои от твърди тела,
течност, газове и елементарни частици. Но се
оказва, че има и фини тела/ефирно, ментално,
астрално/. Физическото, ефирното и астралното
образува физическия план. Духовният план се
образува от казуално тяло, тяло на душата и на
Духа. Менталното е мост между грубата физическа
структура и Духовната. Менталното тяло е
представител на разума.
Ефирното е развито при волеви хора. Астралното –
у художници, артисти – емоционални хора, а
менталното – у учените. Казуалнотовместява
последствията от постъпките..../ментални,
астрални и физически, които човек прави/, то
пази информацията и ако тя противоречи на
космическата етика, след смъртта има съд.
Учените твърдят, че човешкият мозък работи само
на 5 %. Човекът има много резервни възможности.
Трябва да се овладява психическата енергия.
Необходимо е моралът, психическата ни енергия,
вътрешният свят, етика – да съответстват на
нивото на знанията, които са ни дадени. Ръстът на
съзнанието бележи как ние се придвижваме от по-
грубата материя по стълбата към върховната

102
реалност. Съзнанието е способността да
взаимодействаме с други обекти и сами със себе
си.
Метод на съзерцанието, на прямото знание е този,
при който взаимодействаме със съзнания, които са
достигнали върха и нямат нужда от материална
форма. Знанията могат да се получават по два
начина – когато правим опити и обобщаваме
резултати /западен модел/ и непосредствено,
прякото получаване на знанията. Нашето
подсъзнание/ безсъзнателно/, винаги е свързано с
всемирния разум, Свръхразумът е, в Който се
съдържа информация за всичко. Трябва да
премахнем бариерата, която отделя нашето
съзнание от подсъзнанието. Чрез съзерцанието.
Чрез него получаваме знания непосредствено, от
първоизточника.
Основният мотив, който движи желанието за
занимания с наука, духовност е търсене на
истината, без да искаме лична изгода от това. Да
развиваме духовния си свят, за да сме
хармонични.
Да погледнем едно езеро, ако няма вятър и
повърхността е спокойна, сякаш материята
отсъства, а самата маса вода представлява
вакуума. Пространството, от което се раждат
нещата. Когато духне вятър, на повърхността на
езерото възникват вълни – тези вълни ние
определяме като форми, молекули и други

103
материални обекти. Източникът е пространството,
понеже всички тези неща произлизат от
пространството, съществуват в пространството и
отиват в пространството /идват от вакуума и
отиват във вакуума/. Великата пустота ражда
материята. Във всяка точка на вакуума расте нещо
и се унищожава. Вакуумът ражда материята като
мехурчетата във водата. Той има колосален запас
от енергия. Енергията влияе на материята.
Човек трябва да търси Божественото и да
усъвършенства всичките си тела, не само
физическото. Усещането за любовта през
различните тела е различно.
Когато направим крачка напред, получаваме
някакви знания, за да използваме тези знания.
Получаваме ги от върховната реалност. Нека
използваме тези знания за цялото човечество, а не
като оръжие за унищожение. Да владеем знанията
със старото си съзнание не можем, възможно е да
се саморазрушим.
Целият живот на човека е самоусъвършенстване.

***
ВЪЛНОВА ГЕНЕТИКА

Създадена е апаратура, с която да се предават на

разстояние и да се въвеждат вълнови генетически
сигнали от един организъм в друг.

104
Животът идва на земята, заедно с информацията.
Информацията определя какъв ще е животът на
планетата.
ДНК изпълнява две функции – съхраняване на
генетическата информация и предаването й от
поколение в поколение, поддържане и
възпроизвеждане на живота. ДНК се съдържа във
всяка клетка на организма. В нейната двойна
спирала е заложен генетическият код, отговарящ
за предаването на наследствените признаци. ДНК
е химическа молекула, в нея е записана
информация за нас самите. Какъв ще бъде
организмът?- информацията е записана в тази
химическа структура. Разбира се въздейства и
външната среда. ДНК представлява двойна
спирала, която прилича на стълба. Защо на
храстите не се появяват банани, защо горилата не
ражда шимпанзе? Всичко е в наследствеността. В
тези хромозоми и гени, които съставляват части на
ДНК. Когато е разкодиран геномът на човека, се
разбира, че само 1% от неговото ДНК кодират
белтъците, останалите 99% се наричат отпадъчни
части ДНК. Всичко, което имаме от родителите, е
заложено само в 1% от всички гени. Тази част на
молекулата на ДНК, която кодира белтъците, заема
1-2 %.
Ние имаме еднакви белтъци с растения, животни,
но сме различни. Белтъците са малка част от
генетическото кодиране. Къде се разполага тази

105
информация, която определя човека като човек, а
не цвете, кон?Според класическата генетика, ДНК
има веществена природа и работи като вещество,
като веществена матрица, на която е записан
нашият веществен генетически код.
Генетическият код е речник на превода от езика
на ДНК на езика на белтъците. ДНК може да се
раздели между две клетки по време на клетъчно
деление.
От гл.т на вълновата генетика, ДНК работи не като
вещество, а като електромагнитно и звуково поле и
можем да я сравним с нотни записи на хартия. Те
са веществени, но се реализират в нещо
невеществено – в звуци – те не са вещество, а
вълна.
Молекулата на ДНК е обградена от електронни
облаци и там се случват и вълнови процеси.
Основната част генетическа информация,
необходима за развитието на всеки организъм на
земята, се намира в тези 99% отпадъчна ДНК и
според някои учени е привнесена отвън. Тази
информация е записана като на видеолента и тази
ДНК видеолента, кадър по кадър – създава сякаш
огромен холографическивидеоред – устройството
на организма. Това е като план, по който се прави
нещо и то се съдържа в тези 99% ДНК. Ако се
разбере как, може да се препрограмират нещата –
от растенията до човека.

106
Има лазерна структура за работа с генетическите
текстове и тяхната холографическа структура.
Въвежда се информация чрез лазер от един вид в
друг и се получават хибриди, с подобрени
качества. Напр. това може да се използва при
производството на тъкани. Извлича се ДНК от
един организъм и се присажда в друг, но това не
се получава по веществен път, както правят
генните инженери, а по вълнови път. Семена,
убити с радиация, са облъчени с вълнови копия на
животни, а после на растителни ДНК, т.е от
здравите семена се предава информация на
повредените – всички семена оживяват. Тези
експерименти, показват, че е възможно да се
предаде генетическа информация. Външното
вълново обкръжение е абсолютно необходимо за
нормалното развитие на индивида. Ние постоянно
черпим информация от космоса.
Пиктограми в житата в Южна Англия, близо до
обсерваторията – откриват лице и двоичен код.
Било изпратено цифрово съобщение в открития
космос от радиотелескоп какви сме, какво е
нашето ДНК, как изглеждаме.
Ако започнем да навлизаме в структурата на
вълновите функции на кода на ДНК, това може да
е опасно. Да се внася чуждородни фрагменти ДНК
от един вид в друг безпардонно е опасно.
Гените излъчват електромагнитни полета и издават
звуци, които можем да чуем.

107
Когато се прочете вълновата информация от
хромозомите – се чува музика, но и се вижда на
монитора фантастично зрелище, подвижна цветна
холограма с тънка структура. Може да се чуе
мелодията на нашите хромозоми и да се види
картина.
Научните постижения биха могли да се използват
двояко, в зависимост от това в какви ръце
попадат.
Ако се знаят законите на вълновата генетика,
може да се предаде генетическа информация на
разстояние.
Прочита се информацията с помощта на лазерна
система от здравия орган и се предава
информацията на болно животно. Може да се
възстановят функциите на повреден орган чрез
предаване на генетическа информация от здравия
орган на друг организъм. Без хирургическо
вмешателство.

***
ИНДИВИДУАЛНА МАТРИЦА. ВЪЛНОВА ГЕНЕТИКА

Животът е био-химически процес и ако просто

подаваме нови продукти за този процес, животът
може да се удължи. И да се използва готова
генетическа информация.

108
Вселената е холограма, на която всичко е
запечатано и можем да ползваме информацията.
Спинтрониката показва, че можем да прочетем и
запишем, и да използваме спиновата информация
от собствената снимка в детството. Получава се
специален спинов спектър, който има акустическо,
звуково съпровождане. Подава се тази
информация на човека. Когато се подаде
спектърът от младостта, тъканта, органът се
възстановява.Безхимия, хирургия.

***
КВАНТОВ КОПЮТЪР

Стремежът е да се създаде компютър, не който

работи само на принцип 0 и 1, а на принципа на
квантовата локалност, холографичността, както
мозъкът работи. Да се поучим от клетките.

***
ЛИНГВИСТИКО – ВЪЛНОВА ГЕНЕТИКА

Хромозомите имат вълнови еквивалент. По гени,

ние не се отличаваме много от бактериите. 30000
гени са като 3 милиарда букви. Тези гени заемат
1% от цялото ДНК. 99% от генетичната
информация се нарича отпадъчна.

109
Генетически код. Откритието на двойната спирала.
ДНК генът се явява текст. Кодоните/64/ се
кодират по двойки, така се получава, че освен
синонимите има 32 омоними. Имат дубльори.
Генетическият апарат е система, която съобразява,
чете – молекулата на РНК и ДНК, взема решения.
Контекстната ориентация е втори генетически код.
Геномът е разумен и всичко съобразява. И както
една дума зависи от контекста, така и тук,
контекстът е важен.
Трябва да има изключително висок морал и висока
степен на образованост, за да може научно
откритие да се използва в позитивната насока.
Иначе може да се създаде матрица с неправилно
кодирана информация, при вълновата генетика и
да се разруши генетическият апарат – да се
превърне в матрица, от която се чете неправилна
информация. Както мутациите, които са
смъртоносни за растенията.
Когато се предава позитивна лечебна информация,
тогава се използва пълноценно вълновата
генетика.
Генно-модифицираната соя предизвиква рак у
някои животни. Пчелите измират. Да се внесе
чуждороден ген, означава, че сме променили
контекстния пейзаж.
Неграмотността и алчността на учените, може да
има пагубно действие върху човека.

110
Генетическиятапарат е мислеща структура, която
оперира с текстове. Текстът е Божие Слово, Бог
като въплъщение на цялата природа.
Холографичност на генетическата информация. За
какво му е холограма на генетическия апарат? За
да може от ембриона да се получи нормален човек
– да има 5 пръсти, 2 крака. Пространствено-
времевите структури на ембриона – той се строи
по плана на холограмата/ изображение в
пространството и във времето/.
Съществува квантова телепортация на
генетическата информация. Телепортация – ако
единият фотон промени спина, другият го променя
в обратната посока. Променя се мигновено и така
се нарушава причинно-следственият принцип –
причина и после следствие. Това става за нула
време, мигновено.
Нашите хромозоми излъчват фотони. Ние имаме
милиарди клетки, които общуват помежду си по
химически път. Но също и чрез телепортация на
генетическата информация. Една частица знае
какво става с друга на безкрайно далечно
разстояние.
Клетките представляват единно цяло.
Тритепринципа на вълновата генетика са
лингвистичност, холографичност и квантовата
телепортация.
Генетическиятапарат е квантов биокомпютър.

111
Фактически при вълновата генетика се предава
информация, използвайки квантовата
телепортация.
ДНК и РНК излъчват звук и светлина.Когатоса във
възбудено състояние – звънят като струни и
започва мелодия. Има музикални фрагменти,
които се повтарят.
За да се регенерира нещо във вълновата генетика,
организмът трябва да се обърне към файла на
паметта, който помни как да построи този орган.
Има връщане към определена музикална фраза.
Излъчва се сложен звук, със сложен спектър, но
определени музикални фрази се повтарят. Значи
има фундаментални закономерности.
Кактопропътуваш много километри, за да
намериш точната квартира, точния ключ и да
влезеш на точното място, така в организма се
извършва огромна информационна работа
автоматично. Белтъците намират в организма
своите места.
Хората стареят в собствените умове. Нека да
търсим висшите механизми в главния мозък.
Съзнанието няма нито форма, нито размер.
При изследването на ДНК, се установява, че
последователността при нуклеотидите, е
речеподобна. Това е речева структура. Белтъчните
конструкции са белтъчни фрази, думи, които се
синтезират в мозъка, в невроните. Всичко това е

112
обект на лингвистическо програмиране, може да се
говори за словесно-вълнови гени.
Нашата реч е огромен конгломерат от вълнови
хромозоми, всичко написано е енциклопедия на
ментални хромозоми.
Ако човек се подвежда от словесни вируси,
неговата ментална структура, духовна, физическа,
се разпада. Със словото заразяваме другите, ако е
позитивно – привличаме красивите неща във
вселената.
Всичко в генетическия апарат започва с
генетичния код. Откритие на двойната спирала на
ДНК.
Менталната конструкция, речевата конструкция –
започва с таблица на генетическия код. Кодът е
основа на генетиката, биологията. Фундамент. Има
кодони-синоними, които отговарят за включването
на едни и същи аминокиселини. Но има и кодони,
които съдържат омонимия – многосмисловикодони
– два еднакви омонима отговарят за синтеза на
две различни аминокиселини, за синтеза на
белтъци.
Генетическият апарат има способност на мислене –
не такова, което е при главния мозък – но
генетическият апарат също разбира и съобразява.
Омонимите могат да бъдат разбрани само в
контекста – думата-ключ има различни значения и
само в контекста е ясно каква семантика

113
придаваме на думата. Думите са многосмислови.
От нашето ДНК струят фрази и в тях се срещат
кодони-омоними. За да се избере правилно
аминокиселина и да се създаде правилен белтък –
трябва да се разбере контекста на
информационното РНК, което се явява матрица на
белтъка. Ако има грешка, настъпва повреждане.
Както когато употребяваме много омоними и се
разбират неправилно – възниква ефект на
дезинформация. Омонимът трябва да разбере
фразата на информационното РНК, да осъзнае и
да приеме решение. Ако преди се смята, че има
синонимическа част в работата на генетическия
апарат, оказва се, че има и омонимическа. Ако
има омонимия, значи нашият геном работи като
разумна система. Природата е разумна,
семантична.
В началото е мисълта и тя има демиургически
функции. Мисълта на човека твори чудеса.
Цветето, под влияние на думите може да
разцъфти, може да увехне – това е влиянието на
човешката реч. Мислено, представяйки си
формата на листата на растения, ние
програмираме растенията. На това е способно
човешкото съзнание.
Ин и ян – бележат единство и борба на
противоположностите.
Когато се погледнат в таблицата –

114
кодонитесиноними и омоними, се получава
фигурата на ин и ян.
Кодоните-синоними отговарят за устойчивост на
генетическата информация. Омонимите отговарят
за подвижността на генетическия апарат
/подвижност на многосмисловия семантически
набор/.
ДНК и РНК са текстове. Има устойчиви вълни,
които не се разпадат, те притежават способността
да четат тази информация от молекулата на ДНК и
РНК и да я транслират във вътрешно клетъчното
пространство. Това е речеподобността на
генетическия апарат.
Генетическият апарат работи с образна структура.
На системата е необходима информация, образна
информация, за да построим 4-мерната
пространствено-времева структура. И това
реализира т.нар. холографска памет. Нашият
генетичен апарат е холограма. Това позволява
напр. на ембриона да се развива правилно –
ръката да е на това място, на което трябва да е.
1% гени отговарят за синтеза на белтъците и 99%
се смятат за допълнителна част.
Генетическият апарат има речева, образна
функция. Квантовата нелокалност извършва
телепортацията на генетическата информация.
Могат да се телепортират не само мисли.
Съществуват такива сплетени състояния.

115
Генетическия апарат работи на две нива –
веществено – синтез на белтъци, но и на вълново
ниво.
Хромозомите са структури, които излъчват лазерна
светлина. Може да се създаде ДНК лазер. Той
имитира хромозомните излъчвания, работи с
поляризирани фотони, посредством изменението
на техния спин. Генетическата вълнова
информация се записва на спина на фотоните, на
квантовото им състояние. Така може да се предаде
генетическа информация на 20 км. – при дадени
животни се регенерира похабеният орган. Може да
се предаде информация на основата на
торсионните полета и да се управлява в
положителен смисъл системата на рецепиента.
Този лазер е модел на това как работят
хромозомите ни на просто ниво. Това е път на
забавяне на стареенето.
Когато в негативен смисъл се нарушат речевите
структури, измени се структурата на растението –
възниква неразбиране – на километри, растенията,
на които се подава повредена генетическа
информация – мутират.
Съществува лингвистичност на белтъчния код.
ГМО – целта е да се внесе в генома на соята
чуждороден, трансген. При животните се развива
рак и деградация на поколенията. Смърт на
пчелите, събиращи мед от

116
генномодифициранирастения. Ние отиваме в
неправилно направление,
неразбирайкилингвистичността на генетическия
апарат – това удря по 2 и 3 поколения напред и
грешката произлиза от неразбиране на
принципите на генетическия апарат.
Чрез предаване на генетическа информация с
помощта на лазер, може да се регенерира ухо,
ръка.Трябва да се възвърне паметта.

***
УНИКАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА ДНК

Нашата молекула ДНК се явява уникална и не само

тя, но и белтъците, понеже те съдържат атоми на
метали, които са като антени – отворени към
космоса. Когато се отстрани молекулата на ДНК,
пустото място се държи така, като че ли там има
молекула на ДНК. Молекулата ДНК излъчва
непрестанно някакъв звук. Тя издава сложна
мелодия с повтарящи се музикални фрази.
Мелодията е страшно интересно явление. Когато се
облъчи с ултразвук, няма мелодия, а остава една
нота.
Човекът има запрограмирана информация, която е
записана в хромозомите – в каква строга
последователност трябва да се синтезират
белтъците, в качеството на строителен материал за
органите. Всеки от тях трябва да се намира строго

117
на своето място във взаимодействие с другите
ограни и да създаде единен организъм. Как
толкова голяма информация може да се помести в
клетъчното ядро, което е трудно да се види дори
под микроскоп? Според учените, записът на
информация е на вълново ниво, подчинен на
електромагнитни и акустически излъчвания. ДНК
и белтъците се явяват антени, отворени към
космоса, понеже съдържат метали. Действа им
външното електромагнитно излъчване,
гравитационното поле.Външното окръжение е
абсолютно необходимо. Създава се един вид
вълнов метаболизъм, вълнова регулация, която
идва от космоса. Когато се прекъсне връзката с
външната среда, организмът се поврежда.
Генетическият апарат строи организма с помощта
на акустическите и електромагнитни вълни в
различни диапазони. И не само ги приема отвън, а
също ги и генерира сам. ДНК генерира
радиоизлъчване на лазерни лъчи, които строят
информационна холограма. Клетките на ембриона,
получавайки по вълните информация, получават
своеобразен чертеж, който указва накъде и как да
расте плодът. И това напълно съответства на
закона за съхранение на информацията. Нашият
хромозомен апарат е структура, която излъчва
светлина, но светлина с различна дължина на
вълната – от син до червен. И не просто светлина,
а лазерна светлина, кохерентна светлина.
ДНК може да работи като лазер. Има т. нар-

118
суперлуминисценция. Съществуват случаи, при
които бактерии, риби светят, но това не е
кохерентна светлина. Има особена светлина,
лазерна светлина, която може да разчита със
строго определена информация точно определена
холограма. И трябва не само да чете нашите
хромозоми като картина, но по части,
диференциално да разчете информацията.
Организмът се състои от милиарди клетки. Всяка
една обменя със съседната данни за своето
състояние. Те се управляват с нервни процеси,
които обаче се разпространяват с малка скорост-
8-10 метра в секунда. Как става мигновеният
обмен на информацията, комуникацията между
клетките? Учените предполагат,че те обменят
информация с голяма скорост, уповавайки се на
откритието, че ако два фотона, намирайки се в
свързано състояние се разпръснат, при което
единият променя параметрите си /напр сблъскал
се е с нещо/, той изчезва, а неговата информация
мигновено се пренася на другия фотон. Единият
фотон става другият. Това квантово явление се
нарича квантова телепортация. Фотонът може да
се телепортира – мигновено да се пренесе от едно
място на друго, при това – съхранявайки
информацията. А нашето ДНК, хромозомите
работят с фотони. Значи клетките ни общуват
помежду си с безкрайно голяма скорост. Всички
процеси в милиарди наши клетки веднага,
мигновено пренасят информация, заради това, че

119
тя се пренася от фотони. Времето изчезва. Това
заплетено състояние на фотоните, обяснява
мигновената комуникация.
Нашите клетъчни ядра работят като биокомпютри.
Квантуват – вземат блокове от тази информация и
на такива големи късове я пренасят между органи,
клетки.
Открита е пространствената структура на ДНК.
Двойната спирала.
Какви са първите резултати от разшифроването на
генома на човека – от 1 милиард и 200 милиона
гена, има много общи с червеите, а всеки 5-ти ген
е общ с микробите. Оказва се, че числото на
собствените гени в човека е 3 пъти по-малко – 30
000.
Молекулата ДНК съдържа около 35 000 гени. Генът
е част от ДНК, отговаряща за синтеза на
белтъците. Да се разшифрова тази
последователност е като да произнесеш буквите на
една дума, думите се свързват във фрази и трябва
да умеем да прочетем тези фрази. Геномът в 99%
не е познат и се определя като отпадъчен.
Човешкият генетически апарат има 35 000 гени.
Те влизат в различни комбинации.
Белтъците са работещ набор, инструментарий,
универсален за всеки организъм. Човекът,
животните, растенията, бактериите или вирусите,
имат един и същ набор от работещи инструменти,

120
които осъществяват метаболизма, обмяната на
веществата. Наследствената информация е в
нашите хромозоми.
Кодирането на хромозомите ни се извършва на две
нива – веществено кодиране – когато се кодират
белтъците – 1%, а другите 99% правят кодирането
на съвсем друго ниво.
Предполага се, че 99% са течни кристали, които
могат да се съхраняват в определени физически
структури от типа на холограмата. Ако към
холограмата се отправи лъч светлина, ще възникне
обемен образ. Всеки организъм трябва да се строи
по някаква програма правилно. Ако няма
предварителен план, възниква генетическа
мутация. От този процент гени има такива, които
посочват как да се строи организмът. Това се
прави по два начина – първо – холограма – тя
задава пространствената структура, образ, по
който като по схема се строи организмът. Но също
има в тези хромозоми текстова програма. ДНК се
явява текст, а белтъците също са текстове. Както
на пишеща машина се набират текстове и
възникват белтъчни фрази, от типа на
компютърни програми.
Когато се отстрани молекулата ДНК от лазерния
лъч, то там остава пусто място – това пусто място
се държи така, като че там присъства молекула
ДНК. В лъча на лазера се забелязва фантом на
ДНК, които са биологически активни. Това е

121
енергетически фантом.
По принцип, молекулата на ДНК издава сложни
мелодии с повтарящи се музикални фрази. Но
когато се облъчи с ултразвук – вместо сложна
мелодия, се чува една унила нота. Може би
изтриваме огромен пласт от информацията, който
се реализира чрез звук. Променя се вълновата
матрица.
Работата на ДНК може да се сравни с компютър,
който мигновено взема много решения.

***
ХИПОТЕЗА ЗА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА

Теорията за вакуума е като единна теория за

полетата. Понеже вакуумът или това, което на
изток наричат пустота, се явява източник на
всичко съществуващо.
Какво е вакуум според Айнщайн? Пространство-
време, неделимо от другите свойства. Ако вземем
някаква маса и я поставим в пустото
пространство-време – то около тази маса, 4
измерното пространство-време се изкривява.
Вакуумът според него е пусто пространство- време,
което има други свойства.
Енергията в пространството е безпределния
източник на всички сили и познания. Ние нямаме
енергетически поглед върху света.

122
Източникът на света, според изтока е
пространството. То има определени свойства и е
способно да ражда материални обекти.
Квантова електродинамика открива нова теория –
вакуумът е пространство, средно, неутрално,
нямащо маса, спин – тоест пустота.
Но в това пространство се случват различни
явления, които се наричат фруктуация.
Във всяка точка на пространството, се ражда
частица и античастица.Електрон – частица и
позитрон-античастица, се анихилират и образуват
вакуум.
Вакуумът се оказва в някакъв смисъл жив – там се
извършват тънки физически процеси. Ако във
вакуумът могат да се създават реални частици,
това е пустота, способна да ражда материални
неща.
Каква нова картина на света възниква научно, в
резултат на синтеза изток-запад? Има няколко
реалности – твърди тела, течности, газове,
елементарни частици= плазма. Всички тези
материални явления, се пораждат от следващата
реалност, която се нарича вакуум. Те
представляват възбудено състояние на физическия
вакуум. За да разберем как е устроено всичко
друго, трябва да разберем как е устроен вакуумът.
Освен вакуума има първично торсионно поле. И
накрая – Абсолют. Абсолютна пустота. То

123
притежава безгранични творчески способности и
безгранично съзнание. И ражда всичко на по-
ниските нива.
Ние се ползваме от двоичната логика – да и не.
Логическите ни възможности са ограничени.
Спонтанно, самопроизволно, Абсолютът ражда
всичко останало – първичното торсионо поле –
първичните вихри, които създават абсолюта.
Вакуумът има необикновена от традиционната гл.
скорост. Квантовата скорост не пренася енергия,
но пренася информация. Може да промени нещо,
без да променя енергията.Да се създаде единна
теория на полето.
Вакуумътби могъл да бъде в 3 състояния. Първо,
потенциално – той е пустота и не може да се
характеризира с нещо конкретно, с физически
константи. Има някаква зададена матрица, по
която се ражда видимата материя.
Второто състояние – виртуално – когато вакуумът
се възбуди, се появяват вълни на повърхността и
някои физически константи. И трето – проявено
състояние на вакуума – това е светът на
формите, при които се появяват конкретни
константи. Маса, заряд и други характеристики на
елементарните частици. Има безформен свят, свят
на форми и свят на проявената материя. Засега не
е изучено потенциалното състояние на материята.
Няма разделение – субективна и обективна

124
реалност. Явленията в обективния свят не
съществуват независимо от съзнанието.
Напр. пускаме камък от високо място. Ако сме на
материално ниво – нещата изглеждат по един
начин, но ако преминем на квантово ниво и на
ниво елементарни частици – в квантовата
механика, енергията на обекта, който изучаваме и
енергията на носителя, в резултат на който
получаваме информация – те се съпоставят. Не
можем да изучаваме материално явление без
присъствието на субекта. Има принцип на
допълнителността, който гласи, че ние отделно
не изучаваме материалния свят, а като
композиция, състояща се от околния свят и
субекта и посредника между материалните
явления и субекта.
Явления като телепатия, левитация – показват
колко е важно съзнанието.
Теорията на вакуума изменя механиката,
квантовата механика, теорията на полетата,
теория за гравитацията, теорията на ядрените
сили и електромагнетизма, теорията на
елементарните частици. Астрофизиката и
космологията.
В основата на теорията за физическия вакуум,
стои всеобщият принцип на относителността.
Принципът на относителността утвърждава
равноправието на всички системи. Когато телата

125
са в покой, щом се движат две системи – едната в
покой и другата в движение – равномерно и
праволинейно – те са равноправни. Напр.
космонавтът в кабината на кораба – когато
корабът се намира на стационарна орбита, той
вътре в кабината плава – той може да е в покой
или да се движи праволинейно и равномерно. Дали
се движи по орбитата, дали е в покой или се движи
равномерно и праволинейно, космонавтът не може
да отговори.
Всичко в света е относително, няма абсолютни
понятия. Няма абсолютен покой, всичко се движи.
Времето също не е абсолютно, в различните
системи, времето тече различно и зависи от
скоростта на движение на тази система. Когато се
движим със скорост, близка до скоростта на
светлината, то времето там тече забавено.
Гравитационната сила също е относителна – в едни
системи действа, в други, в космоса – не действа.
Някои величини, които са считани за абсолютни,
са относителни. Всичко, което ни окръжава е
относително, илюзия. Ако смятаме нещо за
абсолютно, то е заради това, че се намираме в
определена система. Избрали сме дадена точка на
зрение. Има такава система, с такъв ъгъл на
зрение, че това, което виждаме е илюзия.
Законите важат за едно ниво, но не важат за друго
ниво – напр. за пустотата. На земята всичко е
временно, тоест относително.

126
Матрицата, по която е създадено веществото – ако
погледнем всичко от Божествена гл. т., може би то
е илюзия. Не можем да противопоставяме
съзнание и материя. На всички нива на реалността
– съществува синтез между материя и съзнание.
Може би в различни моменти, съотношението
между материя и съзнание е различно, но те са
неразривно свързани и не трябва да се разделят.
Когато човек съзнателно промени принципите – по
тези принципи се изменя материалният свят.
Има стълба на съзнанието – съществуват високи
съзнания, които не живеят в такава форма, към
която ние сме привикнали.Нивото на съзнание
определя материалната форма.
Съзнанието може да определя такива закони,
които са на нивото на Вселената.
Съзнанието е реалният физически свят, те са
едно.Нещо друго, свързано с относителността –
количеството на координати, в които ние живеем.
При механиката на Нютон има 3-измерно
пространство, при теория на относителността,
пространството става 4-измерно. Според Айнщайн,
когато в пустото пространство попадне материя,
то се изкривява. В теорията на вакуума,
пространството е 10- мерно.
Гравитационното поле, електромагнитното
предизвиква изкривяване на пространството /при
тези видове взаимодействия/ , а когато нещо се

127
върти, тогава в пространството, тези полета, които
са свързани с въртене на пространството, са
торсионни полета.
Аналогия между слънчевата система и атома – в
центъра на атома е положително заредено ядро, а
около него се движат електроните, както планетите
обикалят около слънцето. Уравнението на
Шредингер, може да опише не само микросвета,
но и макросвета. Както атом и слънчева система –
предполагат единство на двете.
Ако вземем другите планети, спътниците не са
разположени произволно, напр. от центъра на
Юпитер, а има някаква симетрия.
Теорията на вакуума трябва да описва не само
микросвета, но и макросвета.
Веществото в слънчевата система има квантова
структура. Точно както в атома, електронът може
да има притежава определено значение според
направление на спина, по същия начин спинът на
планетите, или собственото въртене – приема
дискретно значение.
Всяко електромагнитно излъчване се съпровожда с
торсионно излъчване, ако източник на
елекромагнитното излъчване е въртящата се
частица. Движението на електрона е източник на
електромагнитно поле. Той има собствен спин.
Когато се преведе вещество през торсионен
вълнови генератор, се оказва, че за веществото

128
важат други закони – променя се структурата, в
резултат на въздействие на торсионно излъчване.
Металите също променят свойствата си.

***
ХИПОТЕЗА ЗА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА

Източник на всички полета са елементарните

частици, на параметър маса – съответства
гравитационно поле,отразяващо взаимодействие
между обекти, които имат маса. Има заряд, значи
има електромагнитно поле – взаимодействие
между обекти, които имат заряд. Трети параметър
– спин – поле, което се поражда от класическия
спин. Торсионното поле е разширен възглед за това
как е устроена нашата природа. Трите параметри
са независими.
В природата има полета, които се пораждат от
плътността на главния момент на въртенето.
Дали вакуумът е пространство без частици? Всяка
елементарна частица може да се интерпретира
като енергитически вихър, който има елемент на
памет, на която са записани всички параметри на
тази частица – заряд, маса, спин....
Тези вихри са неутрална система, без време и
пространство. Може ли да съществува нещо
неутрално, ненаблюдаемо чрез време и
пространство? Ако предположим, че тези вихри

129
имат противоположно направление на въртене,
спин.
Как ще се промени такава среда, ако в нея
попаднат обекти? Появяват се колебания, които
могат да бъдат гравитационни, електромагнитни и
торсионни полета – в зависимост от това дали
тялото се характеризира с маса, заряд или въртене
– спин.
При електромагнитните полета има заряд – има
поле, няма – няма поле. Торсионните полета са
самогенериращи се. Те са следствие на възбудено
състояние на физическия вакуум.Товаполе, за
разлика от другите две – електромагнитните и
гравитационните – не зависи от разстоянието,
няма тези ограничения на въздействие. За разлика
от електромагнетизма, където едноименните
заряди се отблъскват, а разноименните –
привличат, при торсионните полета всичко е
наобратно.Тене могат да се обяснят с принципите
на електродинамиката. Друго свойство е високата
групова скорост на торсионните вълни.
Ако насочим телескопа към звезда, която виждаме
сега, докато светлината стигне до земята, тази
звезда се е преместила в друга точка. Чрез
торсионната астрономия, се наблюдават обектите
в космоса в реално време.
Ако се вземе лист и под него се постави магнит, а
над него – стружки, когато се махне магнитът,

130
стружките се подреждат така, че повтарят
структурата на магнитното поле. Значи те
запомнят тази структура. В торсионните полета се
наблюдава нещо подобно. Например, човекът е
източник на тосионно поле, извършва се спинова
поляризация на физическия вакуум. Когато се
дръпна, поляризационната структура на старото
място остава, паметта се запазва. По спина може
да се осъществи запомняне, на ниво поляризация.
И във връзка с това, че се привличат едноименни
спинове, такъв спиново-поляризиран обект – може
да образува устойчива структура, която би могла
да съществува дълго, понеже е трудно да бъде
разрушена.
В различни състояния, едно и съща среда се
проявява с различни свойства – затова няма
противоречие между теории.
Използвайки поляризираните състояния, можем да
създадем материали, които не пропускат светлина,
електромагнитни вълни.
В зависимост от това накъде е ориентиран спинът
при газовете – нагоре или надолу – се променя
топлопроводимостта на газовете. Те изменят
свойствата си. Опит с хелий 3 показва, че това е
вярно.
Изменение на спиновото състояние на кристали по
класическия спин, не само води към изменение на
магнитната възприемчивост, но изменя и

131
електрическата проводимост. Под въздействието
на торсионното поле.
Извършва се и промяна на кристалната решетка
на металите, под влияние на торсионното поле.
Ефектите на торсионното поле са силни и
наблюдаеми. Константата на спина на
торсионните взаимодействия – много по-силни от
гравитацията – е по-ниска от константата на
електромагнитните взаимодействия, когато
торсионните полета се образуват от въртящи се
или обекти със спин.

***
ИНТЕРЕСНО БЪДЕЩЕ. НОВИ ПРИСПОСОБЛЕНИЯ.

Електричество от вода
Алтернативни системи за получаване на енергия.
Ветрен генератор. Оригиналната аеродинамика,
позволява да се увеличи числото на оборотите.
Ветрените генератори, могат да бъдат
разположени на малка площ, един до друг. Новата
разработка е воден генератор, в основата на който
е преобразуването на енергията на морските и
океански течения в електричество. С помощта на
генератора от нов тип, може да се обезпечи голяма
част от електроенергията – 60% в крайбрежните
райони на Англия.

132
Електронен отчет на електричеството
Устройство, което безконтактно се интегрира в
електромрежата, позволявайки да се отчете
разходът на енергия, но и да се оптимизира.
Състои се от 3 части – клипса за кабела,
предавател и приемен модул. Клипсата дава отчет
на употребяваните киловати чрез отчитане на
електромагнитното поле около проводниците. С
математическите операции се занимава
радиомодул, който се намира в изчислителния
блок. Приемният модул интерпретира получените
данни и ги предава в интернет, на сайта на
фирмата. Ползвателят може да наблюдава всичко
в реално време. Отчита се какъв вид прибори са
включени. Данните се отразяват на ЖК дисплей.
Може да се програмира устройството, за да се
оптимизира разходът на енергия.

Чудесата на левитацията
Идеята е за звуков подемен кран, койтоизползва
на силата на звуковата вълна. Засега се издигат
капки вода и малки топки за тенис. Звуковите
вълни могат да се направляват. Звуковият
излъчвател, би могъл да удържа във въздуха капки
вода.

Часовник за бърза помощ

Част от цял клас прибори и устройства, които да

133
следят дистанционно жизнените показатели на
човека. Датчици за измерване на температура на
тялото и околната среда, кръвно налягане, пулс,
автоматична кнопка за бърза помощ – при опасни
показатели се свързва с мобилния телефон в бърза
помощ и изпраща координатите.

Устройство за междупланетно строителство

Може да се превръща в 40 различни технически
приспособления, както притежава 8 необходими за
строителството на къщи механизми – строи домове
с отопление и водоснабдяване, напълно пригодени
за живеене.

Умни мастила
Създава се интерактивна книжна хартия и
нанесено на нея мастило. Технологията на
многослойния печат, превръща нанесения текст в
електронно устройство. На предната страна на
листа – се нанася менящо цвета мастило във вид
на течни кристали, а на задната – тънък
електронен компонент. С палеца се активира
сензор, който предава електрически импулс на
проводници, на основата на графита. Топлината
заставя мастилото да приеме форма на спирала. В
зависимост от температурата, спиралите отразяват
светлината в определена част от спектъра.
Изображението мени цвета според силата на

134
натиск. Това е революция в книгопечатането.

Роботостроене
Има такива роботи, които могат да се използват за
търсене на хора след земетресение под
развалините.

Радиацията
Е един от факторите, които предизвикват
мутации, негативен фактор. Учени от
специалността математическа биология,
установили, че подобни механизми съществуват и
в ДНК. Природата е измислила изправяне на
грешките в наследствеността, независимо, че това
отнема време. След няколко поколения, увредените
от радиация се изчистват. ДНК има такъв
механизъм за изправяне на грешки.

Почистващ робот
Помита и измива пода. Почти не вдига шум.

Очила за ски
Снабдени с JPS приемник, камера, дисплей, на
който се вижда информацията – устройството
показва подробна карта на маршрута, скорост,

135
височина и полезни данни – на каква височина си
скочил, време и дължина – това се отчита от
датчик.

Играчка вертолет, която има камера и снима

всичко от височина – тя е от играчките с
дистанционно управление.

Робот, който минава през теснипространства с

динамична форма – променя формата си.

Създава се полимер, чрез който се преминава от

течно състояние в твърдо за кратък промеждутък
от време. Той бързо изменя своята плътност и
геометрия. При пропускане през него на
електрически ток с определено напрежение.
Колкото по-голямо напрежение – толкова по-плътно
тяло. Отвътре е напълнен с въздух и разделен на
секции. Когато не преминава ток, той прилича на
течност. Променя се геометрията и скелета на
конструкцията.

144 ЯДРЕН ПРОЦЕСОР

Нов многоядрен процесор. Трябва да се поместят

всички 144 ядра в корпуса в размер 10 на 10
милиметра. Всичките му ядра не работят

136
едновременно. Сумарната честота е 100 гигахерца.
Може да се използва за роботи за разпознаване на
речта.

Лайтпак
Превръща стария монитор в нов, към него се
добават и операционни системи.
Това е платка, която преобразява нашия монитор в
дисплей. Към нея се превключват 10 утраярки
диоди. Платката се свързва с компютъра с
помощта на USB. Програматауправлява
изображенията и диодите по такъв начин, че
старият монитор се превръща в такъв с идеални
цветове. Поддържат се всички операционни
системи за настолните компютри.

Да се запази анонимността в интернет

Като се използва стандартният протокол ти си пи
ай пи. Постига се конфеденциалност на
бизнесданните. Новата версия обезпечава
шифроване на пакети данни с дълги шифроващи
ключове. Прихващане на тези пакети данни е
практически невъзможно.

Система за безпроводниково предаване на

енергия
Предаването на енергия на разстояние, става с

137
помощта на промяна на магнитното поле. Чрез
ефект на резонанса. Предава се чрез променливо
магнитно поле, без проводник. Но тук проблемът е
какво е действието на електромагнитното поле на
човека.

Импулсен светови двигател

Необичаен апарат за полет в космоса.
Топливото му е светлината. Двигателят на
ракетата има особена геометрическа форма –
едната му част е огледало, отразяващо лазерен лъч.
Около него се създават микровихри. Лазерът така
силно нагрява въздуха, че се получава взрив, който
вдига обекта във въздуха.

ВОДА ОТ ВЪЗДУХА

Апарат за кондензация на водата. Използват се

пластинки за нагряване и охлаждане. Новмодел
апарат, с който процесът на кондензация се
извършва непосредствено във времето.

LISA- ЛАЗЕР ИНТЕРФЕРОМЕТЪР СПЕЙС АНТЕНА

Космическа антена, използваща принципа на

лазерния интерферометър. Проектът е насочен към
изследване на гравитационните вълни посредством
лазерна интеферометрия на астрономически

138
разстояния. Измерването се извършва от 3
космически апарата, разположени в правилен
триъгълник. Мери се поляризацията на
гравитационните вълни. Трябва да се създаде
карта на небето, чрез изследване на
нискочестотното гравитационно излъчване.

Слънчеви батерии
За зареждане на мобилните телефони. Пълно
обезпечаване на електричеството, с помощта на
слънчеви батерии. Слънченвите батерии за
устройствата – мобилни – използват
нанотехнологията. Течни слънчеви батерии, могат
да се нанесат на всяка повърхност. От 40 до 50
микрона широчина на покритието. Използват се
аерозолни спрейове. Течността се изпарява и на
повърхността на батериите – остават само
фотоактивните химически елементи. Те са
прозрачни. Устойчиви към влага и механически
въздействия.

Наностъкло
Покритието на един материал може да варира от 1
до 100 микрона. Има твърд и течен материал. Той
отблъсква водата. При незначително нагряване,
материалът става проводник. Може да се използва
за стъкло на автомобил и за производството на
прозрачни дисплей. Той е двустранен, като

139
огледало. От външната страна, информацията се
вижда от всички, а от вътрешната – от никой.

Пробиване на твърди повърхности чрез

инфразвук
Използва се технологията, че звуковата вълна може
да реже повърхността. Устройството не издава
звук. Тръбата на Рубенс – единият й край е
включен към източник на звук, а другият – към
източник на горящ газ. Ако се използва постоянна
честота, в предела на тръбата може да се формира
стояща вълна. Получава се мощен източник на
инфразвук.

Система за охлаждане
Течност, която не провежда електрически ток. Тя
се използва за охлаждане на платки. Това може да
е основа за разработка на водни роботи от новото
поколение.

Създаване на материал за изкуствена почва

Могат да се отглеждат култури и в пустинята.
Външно наподобава на гранули, които след
добавяне на вода се превръщат в еднородна маса.
Съществува роботизирана ферма, работеща на
слънчеви батерии. На няколко етажа – само отгоре

140
има слънце, но роботите променят местата на
растенията. Много растения се побират на малко
територия. Целта е построяване на космически
градини.

Изкуствено сърце, което се зарежда със

слънчеви батерии.
Притежава зарядно устройство.

Машинно зрение
Изграждане на система за визуална навигация и
робототехника.
Безконтактно управление на роботите. Решава се
въпросът за обратната връзка с виртуалните
прибори иуправление на движещите се обекти.

Дирижабли за круизи
Има неонови лампи за нощното придвижване.
Вътре съществуват 29 секции, запълнени с хелий и
разделени с огнеупорни прибори. Приличат на
огромни китове, плаващи във въздуха.
Пасажерската секция притежава 2 етажа.

Роботи- двойници на хората

Способни да предават емоции, мимики. Имат

141
правдоподобен вид, близък до човешкия.
Имитират човешка коса, кожа....Благодарение на
нов тип силикон, който променя плътността си при
контакт със специален течен затвърдител и
прилича на кожа. Работи се върху дистанционното
им управление.

Камера за наблюдение
Камера, която виси във въздуха. Когато на
токопровеждащата пластинка, от едната страна се
подаде голям ток, заредените частици създават т.
нар. йонен вятър. Този ефект може да се използва
като подемна сила. Йон е електрически заредена
частица. Тя се образува в резултат на загубване
или присъединение на атоми. Този двигател
смътно напомня ракетен.

Малки флашки 2ТВ

От 16 гига до 2 терабайта. Утракомпактен носител,
работещ значително по-бързо от традиционните.

Многофункционални и разтегаеми мебели за

тясно пространство. Създаване на комфорт, без
да се намалява жизненото пространство.
Библиотека, която се трансформира в легло.

142
ДИСПЛЕИ

Дисплей, дебелина 1 мм, има малко

електропотребление и може да се огъва до 60
градуса. Монохронен – показва 2 цвята. И дисплей,
който може да се огъва на 360 градуса.
Цветопредаването има 2 милиона отенъци.
Защитен от температура и влага. Направен е
трансформиращ се дисплей – може да удържи удар
на чук – отново са използвани нанотехнологии.
Свети с различни цветове, при предаване на
различни напрежения. Вид нов дисплей е този, при
който между пикселите са внедрени малки
матрици на видеокамери. Може да се изведе
изображението от видеокамерата на
противоположната повърхност.

3D- принтер
Принтер, който печата не 3D изображения, а
пълноценен обект. Има цветни 3D принтери.

Прозрачен ЖК дисплей
Създадено е наностъкло. Покритието с новия
материал, може да варира от 1 до 100 микрона.
Има водоотблъскващи свойства. При незначително
нагряване, се превръща в проводник. На тази
основа се създават прозрачни светодиоди.
Създадена е светодиодна технология, превръщаща

143
голямо стъкло в прозрачен ЖК дисплей.
Изработват се прозрачни дисплеи свръхширок
формат. Открива се възможност да се създадат
интерактивни фасади на зданията, прозрачна
дъска за презентации, мултимедийни огледала и
прозорци. Интерактивно огледало, което позволява
на жената да премери дрехи, без да се преоблича,
а направо на екрана. Прозорец с регулираща се
прозрачност.

Разглобяем дом
Отоплява се със слънчеви батерии. Пневматически
цилиндри, удържащи решетъчните дървени
покрития. В решетките се намира отоплител,
стените са снабдени с панели.

Робот
Който съдържа камера за разпознаване на лицата,
може да се разполага в багажника на
полицейската кола, понеже е сглобяем. Би могъл с
ръката да отключва врати. Може да вдига товар.
Да се движи по неравни повърхности. Има
програма за реконструкция и разпознаване на
лица, които са скрити с маски. Съществуват
алгоритми, които създават 3-змерен модел по 2-
измерна проекция. Маската не може да скрие
черепа и с 3-измерния – модел се възстановява
образът.

144
НЕИЗГАРЯЩА ДЪРВЕСИНА

Представена от интернационална лаборатория по

нанотехнологии – технология за обработка на
дървета. Веществото, при контакт с огъня, се
втвърдява и се превръща в топлопоглъщаща
субстанция.Когатопожарътсвърши,
покритиетотрябвадасепочисти и дасенанесеново.

Самолети
Снабдени с монолитно крило, което е способно да
изменя своята геометрия.

***
ДНК. Код на живота.
Изучаването на ДНК – позволява да се опознае
живота от процесите на молекулярно ниво до
биосферата. В един единствен полимер –
дезоксирибонуклеинова киселина ДНК – нишката
на живота, е записана цялата програма на
развитието на организма – от зараждането му до
смъртта – предразположеност към болести, черти
на характера, границите на нашите възможности.
ДНК се намира в ядрото на всяка човешка клетка,
има плътна структура – хромозоми. При
увеличение на хромозомите, се образува
хроматиново влакно. Има специфични белтъци, на
които е намотана ДНК. Може да се види двойна

145
спирала, с дължина два нанометра. ДНК е
опакована в хромозоми плътно. В нея могат да се
поместят 200 човешки клетки или 400 метра ДНК.
В основа на цялото многообразие на живота са 4
елемента, 4 особени химически съединения, 4 типа
нуклеотиди – аденин, тимин, гуанин, цитазин. В
тях е записана наследствената програма на всеки
организъм. ДНК е текст, изписан от 4-те букви на
нуклеотидите. Там са всички инструкции за
развитието на организма. Общата дължина на
такъв текст е 3 милиарда букви.
Последователността на нуклеотидите, се обединява
в неголеми участъци – гени. Гените съдържат
инструкции по синтеза на белтъците на клетката. А
от белтъците основно се състои човешкия
организъм. Гените синтезират белтъци – важно е
как те взаимодействат едни с други, как
обезпечават енергитическия процес в клетката.
Човешките гени са 30 000. Почти на половина
съвпадат с ДНК на банана, на 70 % – с червеите.
Устроени сме почти по една схема. Защо са
толкова близки схемите – заради белтъците, които
произвеждат. За да се прочете тази книга на
живота – ДНК, в пълнота, е необходи анализ. При
разшифроването на ДНК, се оказва, че на
генетическо ниво, хората много приличат един на
друг. Разликата е в 1% от нуклеотидите. Такова
нищожно различие, при такова разнообразие от
хора, говори единствено за общата ни същност.
Различните гени работят по различно време,

146
според това какъв ген кога се е включил, какви
структури се образуват – се получават различни
клетки в организма. Ние наследяваме еднакво
количество хромозоми – по 23 от всеки родител.
Признаците се определят от двойки гени. Те могат
да бъдат силни, доминантни или слаби, рецесивни.
Слабите работят, ако от всеки родител, детето
получи двойка рецесивни гени. При сините очи,
гените са рецесивни – човек получава 2 гена, които
не произвеждат меланин. Понякога има и
албиноси, при които има ген, забраняващ
изработването на меланин. Всеки от нас е
неповторим и във външност, и в поведение.
За видовете в миналото и древната история се
съди по съпоставяне на гените – които са близки,
са родственици и имат общи предци. Нужно е да
се види еволюционната връзка между отделните
видове. Чрез ДНК тестове, може да се определи
склонността на човека към наследствени
заболявания. Диагностика се прави по ДНК. При
процеса на амплификация се копират фрагменти
ДНК. Амплификаторът е уред, който позволява да
се открие грешката, мутацията. Може да се види
източникът на болестта, вирусът.
В изкуството проличава уникалността на хората,
всичко е неповторимо като тяхното вдъхновение.
Може да се визуализира ДНК, да се фотографира,
чрез специален уред. Изображението би могло да се
види на екрана на компютър. Може да се получи

147
ДНК портрет на човека. Получава се произведение
на изкуството. Генетически паспорт, в който се
записват всички заболявания на човека.
Разработват се устройства, които могат да
направят стотици анализи по една капка кръв.

***
ЛАЗЕР

Няма универсален източник на излъчване –

съществуват твърдотелни, газови, ексимерни,
ползващи двойка метали, полупроводникови, на
свободни електрони, химически.
Твърдотелните – техните лъчи се раждат в стъкло,
кристал, синтетически кристали и скъпоценни
камъни. Тези камъни са синтетични, лабораторни.
Получават се в камера при температура 2500
градуса. Синтетическите кристали са активна
среда на твърдотелните лазери. Първите
устройства са рубинови.
Лазерният лъч е усилена, концентрирана светлина,
а късчето рубин играе роля на такъв усилител на
светлината – активна среда. Ако от двете страни
на рубина, се поставят огледала и светлината ще се
отразява и усилва в активна среда, докато се
превърне в лазерен лъч. Частиците светлина в
лазерния лъч не пречат една на друга, движат се
паралелно и имат една дължина на вълната.

148
При провеждане на изпитания – всеки лазер,
трябва да работи две седмици без спиране.
Лазерите се използват в промишлеността и
медицината. Лазерите режат почти всички видове
съвременни материали. Те режат дърва.
В медицината се ползват за разбиване на бъбречни
камъни, така, че стените на органа не се
повреждат. Лазерен уред се използва при операции
– без травматически въздействия.

***
Теория на всичкото
Коралът е красиво и необикновено животно.
Коралите се състоят от генетически идентични
съседи. Неговите съседи са идентични копия на
него самия. Съвършено еднакъв код. Генетически
разумният корал е подчинен на принципа на
квантовата механика.
Математическите принципи на квантовата
механика точно описват как работи нашата
вселена. Какво представляват частиците и как се
балансират. Протони и антипротони, се ускоряват
до скорост, близка до скоростта на светлината.
Когато се сблъскат, това води до изхвърляне на
енергия. Енергията мигновено се преобразува в
поток на субатомни частици, а специални датчици
отчитат техните свойства. Какви частици се

149
пораждат от сблъсъка в колайдера? Те трябва да
имат същата маса като протона и антипротона.
Да разгледаме субатомни частици като електрона.
Електронът има неутрална двойка, наречена
неутрино – без заряд.
Кварки – те се обединяват на тройки и създават
протони и неутрони във вътрешността на атома.
Всички тези частици имат античастици с
противоположен заряд. Частиците на веществото
взаимодействат с частиците на полето.
Има слабо взаимодействие между частиците и
силно взаимодействие – което се проявява между
кварките, пренасящи друг вид заряд, наречен
цвят. Той бива червен, зелен и син.
Има и гравитационни сили, които взаимодействат
с веществото чрез масата и спина. Съществува
друга частица, която днес се нарича „бозон х“ и тя
придава маса на всички останали частици.
Природата е създала огромно количество
елементарни частици – 226. Най-познатият ни
заряд е елекрическият. У електрона има
електрически заряд – минус 1.
Когато кварките се обединяват и се създава
протонът, неговият електрически заряд е равен на
плюс единица.
При частиците, има и античастици с
противоположни заряди. Електрическият заряд е

150
комбинация от други два типа заряди – хипер
заряди и слаби заряди.
Слабото елекромагнитно взаимодействие, действа
на веществото в съответствие със слабия заряд.
Това е теория на електрослабото взаимодействие.
Когато частиците взаимодействат, природата
балансира тези взаимодействия по всички 4
направления. Щом се сблъскват частици и
античастици, се отделя енергия. И всички заряди
трябва да се съхранят. В природата всичко е
балансирано. Във всяка секунда произтичат
милиарди взаимодействия между частиците и се
предава информация, така че тялото ни да не се
разпадне.
Моделът на обединението, предсказва
съществуване на частици, които трябва да работят
като слабо взаимодействие.
Когато създадем 6 и 8- измерен модел на
частиците, виждаме, че тези от второ и трето
поколение, се отнасят към първо, тройнствено
симетрично. Математически образуват сложни и
симетрични фигури.
Функционирането на вселената се изявява и в
микромащаб. Виждането на частиците в различни
измерения, геометрическите фигури, хилядите им
възможни взаимодействия – образуват прекрасна
картина.
Ако видим частиците в 8 измерения едновременно,

151
се образуват концентрични кръгове. Необикновена
математичаска красота, на микрониво, в
геометричните фигури – се проявява при 6 и 8
измерен модел, тя описва взаимодействието на
частиците в микросвета.
Природата може да бъде описана математически.
Книгата на природата, която се открива пред
изумения ни поглед, е изваяна на езика на
математиката. Нейните букви са триъгълници,
кръгове и други геометрични фигури, без които
човек не може да я разбере.
Можем да се опитаме да изобразим
математическия модел на микрочастиците чрез
кръгове, триъгълници и други геометрически
фигури.
В сърцето на модела, стои чиста геометрия. Заедно
с квантовата механика, тя описва вселената като
разширяващ се модел на взаимодействащи си
частици.
Процесът на познание е чудесно приключение.
Отчитащ многослойността и наситеността на
информацията.
Човешкият мозък има 100 милиарда неврони.
Различните усещания формират нервни връзки,
възпроизвеждащи различни емоции, в зависимост
от стимулацията на невроните – едни връзки са
силни, други – по-слаби. Това се нарича
геропластичност. Чрез обучение, може да се развие

152
някакъв талант. Рационалността работи, когато
нервните връзки се укрепват. Всичко, с което се
занимаваме, променя нашия мозък.
Самосъзнанието е свързано с жизнения ни опит.
Особени неврони и невромедиатори като
норабенафрин, са механизъм, който се задейства,
когато ние чувстваме, че нашите мисли трябва да
се съхранят от външно влияние. Когато нашето
мнение се различава от чуждото, в мозъка се
отделят тези вещества, които се изработват при
опасна ситуация. Чрез примитивната част на
мозъка, се намесва емоционалното мислене и може
да се блокират определени зони. На невронно
ниво, мозъкът възприема чуждата идея като
опасност. Но когато нашето мнение се цени,
защитните механизми в мозъка се снижават и ние
чувстваме сила и увереност.
Нашите убеждения, влияят на химията на тялото
ни. На това е основан плацебо ефектът.
Самооценката също е свързана с медиатори на
химическо ниво, със серотонина. Ако той не
достига, често се получават депресии,
саморазрушително поведение. Допамин и
серотонин в мозъка се увеличават, когато сме
ценени.
Нашият морал се формира от външната среда.
Действията ни често са продиктувани от това как
ни оценя обществото. Има огледални неврони.
Когато изпитваме емоция или изпълняваме

153
действие, се активират определени неврони. Но
щом мислим, че друг го прави и си представяме
това, работят много неврони, които извършват
тези неща. Тези неврони позволяват да чувстваме
това, което чувстват другите. Когато активираме
въображението си, получаваме от тях емоционален
отговор, като от друг човек. Тая система дава
възможност за самоанализ. Огледалните неврони
не правят разлика между себе си и другите. Затова
сме свързани с окръжаващите и желанията ни
съответстват на тях.
Снимки на мозъка, показват, че ние изпитваме
отрицателни емоции, докато ги осъзнаем. Когато
ги осъзнаем, можем да ги променим. Бихме могли
да контролираме мислите си. Спомените отслабват
и се възвръщат чрез белтъците. Самоанализът
влияе на това как да работи мозъкът. Той
въздейства на тази част от мозъка за
саморегулация, която ни помага да контролираме
чувствата си. Нашата рационалност нараства.
За да премахне болката от неправилния избор,
мозъкът се опитва да оправдае нашето поведение.
И ни оставя с чувството, че ние сме контролирали
действията си. Съществуват паралелно
разпределени системи в нашия мозък. Всяка част
се активира в конкретен момент на поведение.
Опитът ни постоянно променя нервните връзки.
Физически изменя паралелната система на нашето
съзнание.

154
Ако се отделят дясно от ляво полукълбо, лявото,
което отговаря за говор и мислене – ще се запази, а
познавателните способности на дясното полукълбо,
ще бъдат силно ограничени. И сериозно ще се
измени възприятието. Няма да можем да
възприемем дясната половина на лицето на човека
срещу нас и това ще промени съзнанието ни.
Невронът подава сигнал на другата клетка, където
процесът се повтаря. Когато много неврони
подават сигнал едновременно, ние можем да
видим това във вид на вълна. Тази вълна
въздейства на мозъка, включвайки паметта,
вниманието и даже интелекта. Трептенето на
различни честоти, се класифицира като алфа, бета
и гама вълни. Всяка вълна е свързана с различна
задача. Вълната позволява на мозъка да се настрои
на честотата, съответстваща на задачата и да се
игнорират останалите сигнали. Както
радиоприемникът се настройва на вълна на
радиостанция. Предаването на информация
между невроните, става оптимално, когато техните
действия са синхронизирани.
Природата се стреми да резонира с окръжаващата
среда. Тя се е усъвършенствала до такава степен,
че да се развие самосъзнанието и да се замисли за
собственото съществувание.
Огледалните неврони не правят разлика между
себе си и другите. Лявото полукълбо отговаря за
създаване на стройна система от убеждения. И ако

155
нещо не се вписва в тази система, то се отхвърля.
Докато лявото се стреми да съхрани моделите на
убежденията, дясното – има противоположната
функция, то влиза в конфликт и променя нашето
мирозрение. Но ако убежденията ни са много
силни, дясното полукълбо може да не ги преодолее.
Това би могло да създаде усложнения при
общуването и отразяването на другите.
Всички части на мозъка могат да бъдат пасивни
или активни и взаимодействат. Взаимодействието
на невроните се явява като съзнание. В даден
момент, ние си представяме себе си в друг образ.
Всяка секунда, ставаме различен човек – четейки,
слушайки, приемайки информация. Когато
гледаме на себе си чрез огледалните неврони, ние
създаваме отделна индивидуалност.
Взаимодействащите неврони, оформящи нашето
съзнание, водят до електрохимически
взаимодействия между полукълбата на мозъка и
нашите чувства, свързващи невроните ни с
другите неврони в съответната среда. Това е
основното свойство на огледалните неврони, които
ни помагат да разберем самите себе си чрез
другите. Ние не можем да изключваме
обкръжението, когато нашите неврони работят.
Гените ни са започнали да развиват взаимно
социално поведение. Мозъкът действа ефективно,
когато няма дисонанс. Когато характеристиките на
човека не се възприемат чрез неверната
парадигма на индивидуалността, а виждаме себе

156
си такива, каквито сме наистина. Това, което се
нарича „тук и сега“.
Ние мислим, че хронологическото знание като
историята – формира съзнанието, морала ни. Но
нашите познания върху емпатическата и социална
дейност на мозъка показват, че склонността ни да
се определяме като въображаема, индивидуална
константа, ни води към разстройство, към
натрапчиви стериотипи. Стремежът да
класифицираме, стои в основата на всички наши
форми на взаимодействие, но класифицирайки
егото като вътрешно, а средата – като външно, ние
ограничаваме собствените нервнохимически
процеси и изпитваме мнимо чувство на
разделение.
Когато изхождаме от стериотипи при нашето
взаимодействие, усещаме чувство за
неудовлетвореност. Ние можем да имаме различни
възгледи, без да се съгласяваме един с друг. Но
това да се приемаме, каквито сме, без осъждане –
стимулира мозъка и е катализатор да приемаме
другите и да усвояваме рационално доказуеми
системи на убеждение, без да се предизвиква
колективен дисонанс. Стимулацията на тази
невронна деятелност, създава конструктивно
поведение в нашата среда. Нещата се
разпространяват в обществото така, както се
предават електрическите сигнали между
невроните. Когато тяхната деятелност е

157
синхронизирана.
В дълбочина протичат нервнохимически реакции.
Цикълът на оценки и признания, поддържа
ежедневните решения. Ние имаме способността,
колективната способност да преодоляваме
мнимите разногласия. И да погледнем нашата
вселенска структура.
Теорията на относителността на Айнщайн,
показва, че времето и пространството, образуват
единна тъкан. После следва откритието, че цялото
вещество, а не само фотоните и електроните –
притежава квантов вълнови дуализъм.
Поради относителността на времето, не можем с
точност да кажем, че две събития протичат през
едно и също време, ако те са разделени в
пространството.
При теория на относителността, времето и
пространството са взаимосвързани и едното не
може да съществува без другото.
Квант – това е минималната единица на всяка
физическа същност, участваща във
взаимодействие. Елементарните частици са
основните компоненти на вселената. Това са
частици, от които се състоят всички други
частици.
Квантовият свят е множество явления, които са
необясними по класическите закони,например
фотоефектът.

158
Защо наблюдаваната материя е повече от
антиматерията, каква е природата на остта на
времето, какъв е произходът на масата?
Съществува дуализъм – понякога светлината се
проявява като вълна, а в други случаи – като
частица. За квантовата природа на енергията,
доказателство е интерференцията на молекулите.
Самият факт, че съзнанието ни се състои от
квантови частици, е предмет на много теории.
Има колебание на материята и енергията и
поведението й като вълна.
Съществува забавяне на времето – възприятието
на времето се изменя от относителната система на
отчет.
Антиматерия се създава, когато присъства сблъсък
на частици. Този процес изкуствено се моделира от
ускорителя на частици. Едновременно с материята
се създава и антиматерия.
Квантовото състояние на частиците и
античастиците е взаимозаменимо. Такива кванти,
като мезоните със скорост три трилиона пъти в
секунда, отиват от вещество в антивещество и
обратно. Мезоните преминават от едно състояние в
друго. От квантова гледна точка, всеки миг „си“
има и „антиси“. Текущият момент се явява преход
от си към антиси. Имайки предвид
корпускулярния дуализъм, всички явления на
квантово ниво, се състоят от интерференция и

159
резонанс.
Фундаменталният модел включва различни модели
– така се обединява класическият модел и този на
относителността.

***
ТЕОРИЯ НА ВСИЧКОТО

Квантовното състояние на частиците и

античастиците е взаимозаменимо. Ако се
обединят, ще се отдели голямо количество енергия,
пропорционална на тяхната маса.
Такива кванти като мезоните, със скорост три
трилиона пъти в секунда, преминават от вещество
в антивещество и обратно. Мезоните преливат от
едно състояние в друго. От квантова гледна точка,
всяко „си” има и „антиси“. При мезоните,
границата на нашето лично възприятие,
диапазонът на текущия момент, се явява преход от
„си“ в „антиси“. Тълкуването на този момент е в
рамките на абстрактното време.
Ако погледнем корпускулярния вълнови дуализъм
на квантите, всички взаимодействия, се състоят от
интерференция и резонанс.
Природата използва различни модели. Това
включва стандартния модел, който е посредник
между динамика и субатомните частици. Чрез
носители на силата и общата теория на

160
относителността, описващи микроскопическите
явления.Изследват се такива явления като
орбитата на планетите, следваща елипсата на
пространството и спиралата на пространство-
времето.
Обединението на стандартния модел и другия –
това е теория на всичкото.
Квантовата механика е чисто математическо
обяснение на действителността и изводите й често
са в противоречие с класическия модел.
Класическите понятия като пространство, време,
маса, енергия – могат да бъдат заменени с
абстрактни вектори – това е вероятностният
подход, който съществува във физиката и
позволява да се обедини квантовата механика с
теория на относителността. Всички системи са
квантови, включвайки цялата материя и енергия.
Материята и антиматерията, винаги се създават
едновременно.
Как се квантува пространство-времето? Когато
системата се разширява или свива. Същото става
и с пространство-времето. Това математически се
описва като амплитуда на вероятността на
вълновата функция, а в теорията на Айнщайн –
като забавяне на времето.
За квантовата система на отчета – масата и
енергията могат да бъдат определени като
абстрактни вероятности.

161
Преобразуването на материята в енергия чрез
антиматерията – пораждат се гама лъчи с
противоположни индекси, така че
трансформирането е съотношение между
противоположни вектори. Разстоянието и времето,
материята и антиматерията, масата и енергията,
интерференцията и резонансът – са абстрактни
оси. Тъй като има противоположни вектори, това
се явява причина за симетрията или закон за
съхранението във физиката.
Няма разлика между гравитацията и ускорението –
понеже гравитацията се явява сила само ако я
гледаме в системата на отчета. Спиралата се
състои от обекти, въртящи се и движещи се по
орбита. Квантът може да заема различни квантови
състояния. Това се нарича квантова суперпозиция.
Нашето самосъзнание, е подчинено на
фундаменталните закони на физиката. Квантовата
механика, може да опише математически моделите
от позиция на теория на вероятностите. Природата
на остта на времето е един от нерешените въпроси
на физиката.
Холографическият принцип се състои в това, че
светът може да се разглежда като информационна
структура. Традиционно, свързваме времето с
последователност на събитията, които
преживяваме. Ние можем да имаме спомени само
за миналото, но не за бъдещето. И така
предполагаме,че това отразява течението на

162
времето. Квантовата механика показва, че някои
събития, не се свързани с нашите понятия за
време. Представа ни за време е наблюдение на
изменящите се параметри на явленията.
Съществува забавяне на времето и съкращение на
дължината, които карат Айнщайн да мисли, че
времето и пространството са единна тъкан. В
абсолютен смисъл, понятието време не се отличава
от понятието разстояние. А иначе се възприемат
като противоположни – движейки се напред като
разстояние, ние се движим назад във времето.
Всяка единица опит се поглъща във вечността.
Такива понятия като живот и смърт, са чисто
интелектуални конструкции.
В традиционната представа за пространство-
време, пространството е триизмерно, а времето
играе роля на четвърто измерение. Разширяването
на вселената се извършва по остта разстояние.
Всичко е последователност от сложни алгоритми.
Първо е действието, после осъзнаването, значи
имаме свободна воля. Затова нашата система на
убеждения е важна за разширяването на
съзнанието ни. И това влияе на паметта и на
нейната способност да установява процеси и да
формира мисълта.
Единната теория на атома – обединява квантовата
физика и теорията на относителността. Нека
използваме нашето въображение, за да създадем
нови връзки, за разбиране на вселената и разума.

163
От квантовата механика се научихме на друг
подход към реалността и разгледахме всичко като
вероятност, а не като неопределеност. Това да
откриваме вероятности е нашата интелектуална
възможност да проникваме в закономерностите и
да основаваме действията си на разумни
вероятности. В лявото полукълбо е заложено
отрицанието на идеи, които не се вписват в
текущите ни възгледи. Колкото повече сме
привързани към убежденията си, толкова повече
можем да направим съзнателен избор за себе си.
Контролирайки този процес, ние разширяваме
самосъзнанието си и увеличаваме свободната си
воля.
Казва се, че мъдростта идва със старостта, но
скептицизмът ни диктува, че няма нужда от
толкова грешки, за да разберем кои от
убежденията ни са неправилни. Дали нашите
убеждения ни носят полза или вреда? Свободният
избор не съществува, докато сме емоционално
свързани със системата на убеждения. Когато
имаме самосъзнание, за да разберем това, ние
можем да работим заедно и да осъзнаем
вероятността на това, което ще ни донесе най-
голяма полза. За да постигнем по-дълбоко
разбиране на разума и вселената.

164
***
Пет дихания
Дишането е свързано с тайните на живота,
здравето, свръхестествените способности.
Дишането отличава живото от неживото.
Планетата – от всички други в слънчевата система.
Живота от смъртта. Човек може да живее седмица
без вода, месец без храна, няколко дена без сън, но
след 2- 3 минути, животът му свършва, ако той не
диша. Още древните са знаели, че дишането
позволява на човек по-добре да опознае себе
си.Дасе достави енергетическият запас на
организма.
Човек се състои от 75 трилиона клетки и всички те
трябва да дишат. Когато се наблюдава аурата,
може да се видят енергетическите проблеми на
човека – съществува зависимост между
самочувствието на човека и неговото дишане.
Дишането е получаване на жизнена енергия от
окръжаващото ни пространство.
Свойствата на дишането са известни на
психотерапевта и психолога. Дихателните
упражнения се справят със синдроми на умора и
депресии. Емоциите са свързани с дихателния
ритъм – от радост до страх. При контрол на
дишането, в спортни тренировки, човек прави
това, което не е способен да направи веднага.
Кислородът, който дишаме постъпва в органи и

165
тъкани, а след това в клетки, където се извършват
окислителни реакции, необходими ни за
производството на вещества и енергия.
Парадокс на кислорода – кислородът, който е
жизнено необходим, може да бъде за нас смъртна
отрова – от една страна има токсични свойства, но
от друга кислородът е изиграл важна роля в
еволюцията. Ние правим 1000 вдишвания на час.
В нашия организъм изгарят хранителните
вещества и се извършват реакции на окисление.
Има връзка между дишането и продължителността
на живота. Колкото по-бавно и спокойно дишаш –
повече живееш.
Кучето прави 40 вдишвания в минута, човекът –
17, костенурката – от 1 до 3 и тя живее почти 500
години. Най-много живеят жителите, които дишат
разреден въздух.
Целебен въглероден двуокис– той има роля в
процеса на пренасяне на кислорода в кръвта и
пречи за образуването на активни форми на
кислорода, защитава клетката от разрушение. Ние
имаме рецептори, които показват понижено
съдържание на кислород, но нямаме такива, които
да показват понижено съдържание на въглероден
двуокис.
Природата ни е дала възможност да развиваме
организма си и сами да се изцеляваме. Човекът е
единственото същество на планетата, което е

166
способно съзнателно да управлява своето дишане.
Дадена ни е способността да работим върху себе
си, както и уникалната възможност да
контролираме дишането, която трябва да се
използва. Наслаждавайки се на всеки дъх, с любов,
на дълъг и щастлив живот.

***
ДАБЪДЕМ ПО-УМНИ

Могат да се съчетават различни мисли, за да се

получат нови идеи, с което се занимаваме през
целия наш живот. Новите мисли, могат да се
наблюдават на апарат от учените и да се отличат
от останалата мозъчна активност.
Понеже мозъкът постоянно е бомбандиран от
чувства и усещания. Но когато околният шум
замлъкне, бихме могли да чуем новите идеи.
Нютон формулира законите на притеглянето,
отдъхвайки в градината – наблюдавайки падането
на ябълката. Идеята за устройството на атома,
дошла в главата на учения, когато наблюдавал
коне в езда. Точно в това отпуснато състояние на
ума, се раждат идеите, които изменят света.
Разбирането как работи мозъкът ни, ни дава
възможност като орган мозъкът да се използва с
максимална ефективност. Разумът създава нашата
личност и ни прави такива, каквито сме. Можем

167
да повлияем на характера си, за да станем
щастливи.

***
ОПТИЧЕСКАТА ИЛЮЗИЯ

ДВА АБСОЛЮТНО ЕДНАКВИ КАТО ЦВЯТ КВАДРАТА,

РАЗПОЛОЖЕНИ НА ДВЕ ПОВЪРХНОСТИ КАТО ФОН,
С РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ, ИЗГЛЕЖДАТ РАЗЛИЧНИ.

Възприятието е на нашия главен мозък. Мозъкът е

изолиран в черепната кутия. Петте ни сетива са
тези, които ни свързват с околния свят и ни
помагат да разберем какво става там. Мозъкът
получава ограничена информация от сетивата, за
да построи реалността. И така създава илюзията.
Той се лъже в това, което вижда. Онова, което
виждаме не е светът, какъвто е, а нещо друго.
Когато отворим очите сутрин, ние си мислим, че
виждаме света, какъвто е. Обемът, релефът между
квадратите, също създава илюзията. Просто се
променя нашето възприятие, а не квадратите.
Очите превръщат цвета в електрически сигнал,
който се изпраща по невронен път, наречен
оптически нерв, в задната част на мозъка. Това е
зрителната зона в кората на главния мозък.
Когато се опитваме да разпознаем обекта,
изображението се сравнява с паметта на
предишния опит, събран в нашия мозък. Мозъкът

168
решава в коя част от пространството се намира
обектът.
Може ли мозъкът да се излъже, че обектът се
движи по друга траектория? – Сянката на обекта,
може да подсказва, че той подскача, но всъщност
траекторията да не е такава.
Мозъкът използва предишния си опит, за да
формира възприятието на света. Когато
повърхността е в сянката, ние виждаме едно,
когато падне повече светлина – друго. И това се
постига също със сянката, която сме нарисували
между двата квадрата и която създава илюзията,
че едната повърхност е слабо осветена, а другата –
силно. Всичко зависи от контекста, от онова, което
окръжава предмета.
Един от най-надеждните източници на
информация – цветът, може да ни излъже. В света
съществува светлина и нашето възприятие започва
със светлината. Цветът е в пълна мяра създание на
нашия мозък. Цялото наше възприятие е
конструкция на мозъка. Цветът е онова, което
нашият мозък приписва на света. Когато имаме
един и същи на цвят обекти, те не се различават,
но след добавяне на перспективата, разликата
става явна.
Информацията от очите се преработва в мозъка и
този образ дава усещане за визуалния свят. Ние
знаем колко далече са обектите и как се движат.

169
Мозъкът използва двумернатаинформацияоточите,
зада създаде тримерната реалност. Както и
перспективата, която отива към безкрайността.
Зрителната зона от кората на мозъка, използва
познати образци, за да състави план на обектите.
Нашият мозък върши това толкова рационално и
прави предположение според свойствата на
окръжаващото пространство.

***
МОЗЪКЪТ НА ЧОВЕКА

За да погледнем в себе си, използваме сложен

метод – термоизображение, радиовълни,
магнетизъм, които позволяват да се изследват
органите отвън.
Пеницилинът, който е създаден, пръв се бори с
бактериалните инфекции. Вече на съвременния
етап, може да се замени болен или повреден орган.
А главното откритие на миналия век е структурата
на ДНК.
Всяка клетка на тялото ни, съдържа генетическа
структура, която позволява на учените да изясним
кои сме. Съставяйки карта на генома на човека, е
възможно завинаги да се избавим от дефектните
гени и генетическите болести. Разбирането на ДНК
и работата на клетките – отварят дверите в
медицината.

170
***
Природата вече е измислила двигатели, дълги една
милиардна от метъра – батерии, чиито мотори
работят с разликата на електрически заряди между
бактериите и окръжаващата среда. Ако това го
има в природата, човекът ще създаде изкуствен
аналог.
Човешкият мозък се състои 300 000 грама нервни
клетки – той управлява нашите мисли, чувства,
движения, постъпки. Това е едно от най-чудесните
и тайнствените творения.
Мозъкът използва повече енергия от всеки друг
орган, той изгаря 1/5 от използваната от нас
храна. Мозъкът съдържа около 100 милиарда
неврони. Невронът е главната работеща единица
на мозъка. Той се състои от клетки, които имат
ядро и токопроводимо влакно – аксон.
Електрическите импулси се предават от един
неврон на друг със скорост 40 км в час.
Свързващото звено между невроните е предавач,
който предава нашите мисли. Учените искат да
намерят схемата, която е причина за
неврологическите отклонения и това как мозъкът
пази спомените.
Мозъкът и нервната система, се формират 3
седмици след зачатието и се развиват до възрастта
на подрастващия. Всеки мозък е уникален като

171
отпечатък на палеца и да се разграничат
функциите му, е крайно сложно. Френолозите са
достигнали до извода, че всяка част от мозъка
управлява някакви способности – като
съобразителност, приятелство. Областите на
мозъка – заедно координират тези способности.
Когато се блокира мисловният процес, отваряйки
мозъка, със специални уреди – се установява, че
мислите са физически явления. Частта на мозъка,
отговаряща за език, е с размер на нокътя на
големия пръст.
Хората се отличават много един от друг, според
региона на живеене.
Мозъкът е съставен от множество интерактивни
модули, някои от които подпомагат или потискат
функцията на другите. Ако блокираме
забраняващия модул, може да се повиши
функционалността на другите участъци на мозъка.
В случай, че заболее някоя зона, това води до
различно възприятие.
Тялото се подчинява на разума и обратно. Можем
да влияем на химическия баланс на мозъка. Ако
подадеш на човек напитка и му кажеш, че е
алкохолна, той се чувства опит, въпреки, че тя е
безалкохолна.
Какво представлява условният рефлекс на Павлов?
– Когато се включи лампата, кучето отделя слюнка,
дори и храната да не пристигне, това продължава.

172
Влиянието на разума върху тялото – това може да
се използва при стимулация на имунната система
за борба с вирусите.
Нервните клетки, се окончават от лимфатически
възли, управляващи имунната система. Известно е,
че някои хормони на мозъка могат да влияят на
белите клетки в кръвта. В стресова ситуация, този
хормон от мозъка се отделя в кръвта с другите –
той потиска тяхната способност да се делят и
растат и усилва способността им да произвеждат
антитела.
Може ли да се стимулира имунната система чрез
позитивно мислене и управляване на разума, за да
се победи болестта? Може във всички случаи да се
измени протичането на болестта.

***
ВЕЩИЯТ СЪН

Ако искам да се кача на следващата степен –

трябва повече да усещам, да знам, да виждам
връзките между всички елементи на творението,
да се приповдигна над инстинктите си. Тогава
предишното състояние ми изглежда като сън.
Също, ако искам да се отключа за по-съвършената
степен на реалността, но не мога да пребивавам в
нея, да я достигна с разбирането си – тя също
остава сън, представа. Но сънят е това състояние,
в което мозъкът преработва и складира цялата

173
съдържаща се в него информация. Когато тя е
складирана и осъзната подсъзнателно, мозъкът
работи решително, бързо, взема решения. Сънят
позволява нова оценка на реалността. Сънят е
отражение на духовния свят. За да видим онова,
за което още не сме готови – в него са изводи,
стремежи, пророчества...всичко е в съня. Сънят се
използва за приповдигане на следващата степен –
за да видим няколко стъпала напред.

***
СТРАДАНИЕТО

Защо мислим, че получаваме от някъде страдание?

Ниечувстваме страдание, защото не сме
просветлени. А вечността е неизменна. Когато
расте егоизмът, се чувстваме неудовлетворени. Ние
се меним, желанията ни нарастват и затова се
увеличава страданието. Светлината се намира в
покой и в неизменно състояние.
Страданието си го причиняваме сами, под
въздействието на нашия егоизъм. Когато започнем
да се изправяме, влизаме в подобие на тази
светлина и по закона на подобието – започваме да
се напълваме със светлина. Когато изправя себе си,
ще почувствам хармонията с общата природа,
вечността, съвършенството – това е моята награда.
Не за страданието, а за работата на човека по
самоизправянето и просветлението. Ако е станал

174
като светлината, е станал съвършен в пълна мяра.
Хората издигат страданието в някакъв ранг и му
придават вид на святост. Това е като
пропагандата да бъдеш нещастен. Кому е нужно
това и на кого ще му стане добре от страданието?
Това е плод на неправилен подход към
съществуванието и мирозданието. Както и
егоизмът, който по някакъв начин управлява
човека. Човек трябва да се стреми към по-доброто,
към висшето, а не да се наслаждаваме от това, че
страдаме. Да приемаме върху себе си страданието
като нещо свято...откъде е видно, че това носи
някаква полза на някого?!
Възнаграждението е подобието на светлината.
Реалността е всеблага, неизменяема в отношението
към нас. И просветлените желаят винаги да сме
щастливи и да се наслаждаваме. Да сме
освободени от егоизма. Хората трябва да се
стремят към щастието и да се разпространява тази
гл.т , а не обратната.

***
СЛЕД СМЪРТТА

Сега усещаме света с петте сетива. И добавяме към

едно желание – друго. Ако си само на материално
ниво, това е една степен. Останалите се разкриват
в такава степен, в каквато си узрял и готов да ги
реализираш. Ако съществуваме в най-ниския пласт

175
на желанията си, в малкото, ограниченото, ние
усещаме това желание в тялото си. То е разделено
на вътрешно и външно. Във вътрешното желание
усещаш себе си, във външното – заобикалящия
мир. Ние получаваме информация, която отново
пробужда желание и се отива на следващата
степен. И продължаваме своето движение – от дете
към възрастен, към осъзнаване на необходимостта
от духовно възвисяване.
Смъртта е загуба на усещанията в този свят на
желанията, от петте сетива, от материята. От
какво да се боим – от това, че ще загубим
усещанията на това ниво на желанията, на една
ограничена степен?
Страхуваме се от загуба – това е наше свойство –
загуба на себе си, страх от смъртта. Нашият
егоизъм лови временните желания за наслаждение
и вижда в тях цел.
Тялото трябва да получава необходимите неща, за
да работи, но не да се захваща за удоволствията и
дребните желания. За да съществуваме нормално
физиологически. Ако егоизмът е мотор, чрез който
да вървиш напред, твоето отношение към света е
изкривено – да се стараем не да опустошаваме
живота, а да го напълваме. Когато правилно
работи, егоизмът ти помага за постигането на
целта. Да използваме подбудите си, желанията си
не за да ги пропием, попилеем, а да са спътници
на целта ни – просветлението.

176
Нека не се прекрачва границата на необходимото,
за да се занимаваме постоянно с временни,
странични цели и да прегорим живота.

***
ЗАЩО ДА СЕ ЖЕНИМ

На всички нива, в цялата система – растения,

животни, хора, духовни същества, всичко е
паралелно и взаимосвързано. Ако човек иска да се
постави в пълно равновесие, хармония с общите
закони на природата – да се приближава към
общото мироздание на природата.
Ако желае духовно развитие, човек трябва да е
отговорен – към себе си, другите, семейството.
Просветлените обикновено не се женят, те са
свободни от всички връзки с този свят.

***
ОСЪЗНАВАНЕТО

Ние осъзнаваме това, което сме способни да

разберем, другото просто минава около нашето
съзнание. Правени са тестове, които показват, че
съзнанието ни пропуска много неща от картината,
която е пред нас. Мозъкът, прожекторът на нашето
внимание, понякога не забелязва дори сериозни
изменения в окръжаващото пространство. Нашият

177
мозък ни позволява да се концентрираме на един
обект. Фокусниците използват несъвършенството
на човешкото възприятие. Манипулирането на
вниманието на хората – става с различни способи.
Първо ние имаме произволно внимание. И второ,
нещо, като телефонен звън е непроизволен тип
внимание – звук, който ни заставя да се
концентрираме. Използваме и двата вида
внимание, за да манипулираме действителността.
Много хора не могат да се справят с паралелни
задачи – когато изпълняваме една задача, мозъкът
ни работи по-ефективно.

***
КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ

Тя е проявление на егоизма, когато човек е по-

критичен към другите. Докато се разделя от
другите, не вижда качествата си. Вижда
отрицателните качества на останалите. Появява се
пропаст между самооценката и оценката на
другите.
Какво представлява природата да изучаваме, как
се изменяме, как възприемаме реалността, доколко
сме взаимосвързани един с друг? Когато изучавам
системата, взаимовръзките, отношенията –
започвам да се отнасям по различен начин към
себе си и другите. Тези, на които се дразним или
явленията, които ни раздразват, са на път към

178
изправлението. Движението е на цялото
човечество към хармонията.
Негативните неща са ракови клетки на организма
и те го умъртвяват – ако разберем връзките
помежду си, възстановяваме организма си като
едно цяло. Нека поискаме върху него да падне
висша светлина и да се излекува този рак от
висша енергия, да станем здрави, тогава няма към
кого да сме раздразнителни. И критичността може
да бъде полезна и да заведе човек към пълната
хармония. Науката също говори за връзката между
нас, но на по-високо ниво. Тогава се научаваме
правилно да взаимодействаме.
Просто трябва да насочим всички наши свойства и
енергии в правилното русло, за да изиграят
благодатна роля. Би трябвало да се пренаправим –
да изработим правилни взаимоотношения към
вътрешните ни свойства, към явленията в себе си
и навън, за да станем съвършени. Важни са не
качествата, а как ги използваш.

***
КАК ЖЕНАТА ДА Е УДОВЛЕТВОРЕНА В
ОТНОШЕНИЯТА

Жената, това е категория, женското начало в

природата, не просто конкретна жена. Ако мъжът
разбира това, ще може правилно да работи в
отношенията си, да взаимодейства. Жената не

179
може да бъде удовлетворена от мъжа, докато не се
напълни с духовно съдържание. Така е създадена
природата. Домът, децата, кариерата – не може да
удовлетвори напълно човека – това е нещо
временно. Недоволството нараства и женската
част, която се е отделила от мъжката, в
самостоятелно съществуваща, помага на мъжката
правилно да работи. Дава й пълно, настоящо,
съвършено, вечно напълнение.
Изучавайки дълбочинния свят, можем да кажем,
че за всички действия, които се вършат, би могло
да се твърди, че са плод на женското и мъжкото
начало. Всички ние сме разделени на мъжка и
женска част и правилното разбиране на жената,
при пътуването към целта, давлението, което тя
оказва на мъжа, помощта са много важни. За да се
изправи светът. Цялото човечество да се приведе
към сливане със съвършенството.
Независимо, че чрез желанието, назовано женска
част, до този момент на разделението, двете части
са били слети в едно.
Нека се използва злото, за да се приведе всичко
към изправяне. Нашите желания бягат в различни
страни, защото още не сме напреднали в духовното
развитие. Всички се намираме на даден етап от
нашата еволюция. Важното е да вършим своята
работа. Човек е неограничен в своето духовно
развитие.

180
Духовната жена усилва движението на мъжа
напред. Ако вмешателството й ни движи напред,
трябва да бъдем благодарни. Всичко е на Твореца –
и материално, и духовно, в една връзка трябва да
отдаваме всичко.

***
КАКВИ ЖЕЛАНИЯ СЕ СБЪДВАТ

Мислите са голяма сила и трябва да ги ползваме, за

да се движим правилно. Не, че каквото мислим, ще
се сбъдне, но как правилно да реорганизираме
нашите мисли. Ще се сбъднат тези желания, които
вървят заедно с програмата на творението. Трябва
да се провери течението на цялото творение, на
неговата цел и ако моите мисли се движат
съвместно с тази програма, тогава ще се сбъднат.
Затова като начало би трябвало да знаем как с
нашите мисли да изправим съдбата си. Към какво
ме води природата, къде тласка всички ни, по
какъв начин мога да се съвместя с нея и да не
бъда против нея. И тогава моите мисли точно ще се
реализират.
Човек, когато е болен и мисли позитивно,
мобилизира вътрешните си сили и това му помага
да оздравее. Аз мога да проектирам бъдещето
както го желая, ако го желая правилно. Трябва да
изуча законите на природата, ако те съвпадат с
моите желания, ще се изпълнят. Иначе, очакването

181
води до страдание, вместо до желано напълнение.
Необходимо е да се наслаждаваш така, както е
планирано в природата. Когато опознаем законите
на природата, ще се движим под права линия, без
да й пречим и тя на нас. Иначе не вървим в
унисон, в нас възниква дисонанс и затова аз не
получавам това, което желая – ако съвместим
желанията, ще се получи пълно творение.

***
КОЙ Е СЪЗДАЛ ТВОРЕЦА

Човек може да говори за това, което възприема, а

за това, което не възприема, не говори. Не нещото
има такива и такива свойства, а аз виждам, че то
има такива и такива свойства. Аз чувствам това.
Това е моето в днешния ден, измерение на факта.
После проверяваш и се убеждаваш дали
преценката ти е вярна. Но това не е обективна
наука, а субективни, относителни мнения и хора.
Това, което е относително за мен е такова и за
другите. Когато се повдигнем на дадено ниво на
света, започнем да го чувстваме по-духовно, по
друг начин, достигайки онова състояние, най-
висшето, което включва всички останали сфери.
Повече да се проникне не може, ние сме напълно
проникнати с чувстване и мислене. Достигнали сме
пълнотата. Това се нарича състояние на пълно
изправяне, пълно сливане със цялото мироздание.
Там няма понятие за време, бъдеще, нататък няма

182
накъде да се развиваш. Следващото ниво е всички
да постигнем сливането. Да усетим и да включим в
себе си всички светове, да достигнем това най-
високо и голямо свойство. Да почувстваме цялото
мироздание. Това е скок в мисленето.
Този, който постига пълнотата на света, се нарича
не животно, а човек. Да се устремим към края,
когато всички станат човеци, постигайки висшата
сила, включвайки в себе си всички останали
светове.

***
ЖЕЛАНИЕТО ДА ПУШИШ

Когато човек се докосне до духовния свят, всички

негови желания му се виждат порочни,
включително и пушенето. Мислим, че желанията
ще ни наситят, ще ни успокоят. Но в същото
време, човек трябва да разбере, че всичко това, в
перспектива ще му бъде във вреда. Когато се
обърнеш към Твореца, захванат от Духа, ти се
увличаш, наслаждаваш се на друго нещо, ти си
напълнен и забравяш за всичко останало. Щом се
докоснеш до Природата, виждаш, че всяко дребно,
егоистично желание се разтваря и че Нейните
желания са благостни, правилни, специално
направени от Твореца. Ти получаваш
наслаждението, което преди си получавал от други
неща, но то вече е пълно и съвършено, не ти

183
принася никаква вреда, а точно обратното. То е
усещане на вечното съществувание във всички
негови параметри.
Затова когато изпитваш конфликтни състояния,
трябва да се вдигнеш над себе си – това е
благостното състояние, правилното. Трябва да се
вдигнем над всички желания, те са егоистични – за
да достигнем до умното наслаждение.

***
МЕТОДИ ЗА ИЗБАВЯНЕ ОТ СТРАХА

Страхът е едно наше естествено свойство. Просто

свойствата ни трябва да бъдат в хармония едно с
друго. Тогава ще се чувстваме комфортно и
безопасно. Страхът е естествен и ни предпазва в
природата. Тя не е създала нищо напразно, просто
всичко трябва да бъде уравновесено. Ако са
устремени към целта, към Твореца, желанията ни
са правилни. Във всеки момент трябва да
чувстваш себе си все по-хармоничен. Защото ти се
устремяваш към този център на хармонията, който
се явява Творецът. Нека всички наши компоненти
са в такава мяра, че да дадат на човека усещане за
комфорт. Когато човек е силен и уверен, не е
нужно да демонстрира това. Чувства се
комфортно. Затова главната задача е да достигнем
този плавен комфорт.

184
Като че ли всички тези страсти са създадени, за да
се замислиш как е възможно да се боиш например,
да изпитваш страх. Природата ти показва, че
може всяко свойство да увеличиш или намалиш и
всичко това зависи от теб напълно. Когато се
устремяваш към Твореца, в теб пропадат всички
страхове, съмнения, понеже ти се стремиш да
бъдеш в Него.
Каква е природата на страха? – Това е
неизвестността, следващото състояние, което се
проявява като тъмнина. Страхът и съмнението
пропадат, когато се стремиш да се повдигнеш и да
бъдеш в друго състояние.В следващото състояние,
реално се опитваш да се развиваш и вдигнеш.
Човек може да се освободи от всички страхове, но
когато започне разумно да се отнася към всичките
обстоятелства.
Някога ще израстем това детство да преодоляваме
страха си със скокове отвисоко, с неща, които
няма качествено да ни променят отвътре, да ни
разтърсят, с разбиране, което просветлява.
Нещата, които са свързани с пари, се използват
егоистично.

***
ИЗПОЛЗВАМЕ 3% ОТ МОЗЪКА СИ

Това не е истинският ни разум – това, което е сиво

185
вещество – неврони, клетки. Ако ползваме само 3
%, за какво ни са другите 97% – на това земно
ниво не умеем да контактуваме. Ние използваме
мозъка си за своето физическо напълнение. Когато
употребявам 97% от мозъка, аз работя в една обща
система. Използвам огромния вселенски рам. От
всички мозъци – и земни, и духовни, на цялото
човечество и на целия Дух. И този разум,
принадлежи на всички.
В съвършеното тяло, съвършените системи не
трябва да се разделят. Нашето чувстване на
потенциала ни, на разума и желанията ни – те са
нищожни спрямо истинското ни съществувание.

***
МОЗЪКЪТ НА ЧОВЕКА- СКРИТИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

С формирането на паметта се появяват нови

нервни клетки. Последните изследвания
противоречат на това, че нервните клетки не се
възстановяват. Те се възстановяват и се появяват
във връзки, които са необходими, за да се
използват от мозъка. Мозъкът е единно цяло и в
него работят едновременно много структури. В
това число – на лявото и дясното полукълбо. В
лявото полукълбо са кодовете, стандартите,
речевите модели, а дясното е приспособено за нова
информация, в някакви неочаквани съчетания.
Развитието не протича така, че в началото да се

186
развива дясното, а после лявото полукълбо. То се
извършва на цикли. Има периоди, когато се
развиват нервните връзки в лявото полукълбо,
после това се сменя с развитие на дясното. Трябва
да има хармонично развитие. Системите на мозъка
се развиват според дейността. За музикантите,
звуците са като буквите за човека и ако при човек
се използва дясното полукълбо за анализ на
мелодията, при тях участва лявото. При тях
дясното полукълбо е по-развито, според
информацията, която ползва мозъкът. Какъв
инструмент се използва – ударен или струнен,
също води до различна обработка от мозъка и до
различни структури. Когато човек тренира, ползва
мозъка си – няма да развива толкова старчески
болести.
Възприемането на околния свят, започва още от
утробата. От това, в какво обкръжение се намира,
зависи какво възприема и детето. Има химико-
физическа връзка между майката и детето, която
то чувства. Майката предава емоционалното си
състояние на детето в отговор на окръжаващата
действителност. Ако майката свири на музикални
инструменти, пее, то детето слуша и реагира на
музиката, на гласа на майката. Ако майката учи
друг език, детето слуша. Ако майката се занимава
с трениране на своя мозък – неговият мозък също
се развива. Интелектът се предава по наследство.
Изследвани са близнаци, установено е, че мозъкът
им е различен, но интелектуалната им част е

187
еднаква. Интелектуалната част на мозъка, се
предава по наследство.
Ние можем да наблюдаваме какво произхожда с
мозъка, когато слуша музика, когато почива,
когато е в период на трескава работа, когато спи,
но какво става в неговите клетки – това не е
проучено, знае се само какво се извършва в
отделни негови части.

***
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА И ЛЮБОВТА МЕЖДУ ТЯХ

Мъжът и жената и висшата светлина между тях.

Това биха били две противоположни, отделени
части на света, ако между тях не е разкритието на
Твореца, на мирозданието, на това чувство на
любов. Трябва да се учим как да създаваме
отношения помежду си. Любовта, това е качество,
което трябва да се обучава. Затова и най-важното
е обикни ближния като Себе Си. Достигайки това
качество, ние достигаме интегрално включване в
целия свят.

***
ТАЙНАТА НА КРЪВТА

Организмът на човека е пронизан от километри

съдове, капиляри, артерии. По тях се движи най-

188
удивителната течност в света – кръвта. Движейки
се по клетките с невероятна скорост.Всяка клетка
изпълнява своята неповторима функция.
Еритроцитите напълват тъканите с кислород и
обират въглеродния двуокис. Тромбоцитите
проверят цялостността на стените на кръвоносните
съдове. Левкоцитите изследват всичко, което
срещат на своя път. И всичко това произтича
едновременно, всяка секунда.
Човешкият организъм се насища с кислород и
получава полезни вещества, съхранява
температурата, благодарение на сложна система –
кръвта. Течната част на кръвта е плазмата – тя
примесва всички жизнено важни вещества и
клетките на кръвта. Има по-тежки и по-леки
клетки. Нееднородният състав на кръвта, й
придава необикновени физически свойства.
Кръвта може самостоятелно да регулира скоростта
на придвижване в организма. Когато попада в
тънки съдове, нейната скорост се намалява, за да
не се разруши съдът, под давлението на
кръвопотока. Кръвта реагира на температурата –
нейната задача е да съхрани топлината на
организма. При снижение на температурата, се
получава спазъм на съдовете. Кръвта се стреми да
сгрее най-важните органи. Преобразува захарта,
глюкозата в топлинна енергия. Ако външната
температура е висока – кръвта задейства обратния
механизъм – вътрешните органи се охлаждат и се
отделя пот. Ежедневно умират голям брой кръвни

189
клетки – те трябва да се разрушат, за да отстъпят
място на новите клетки, иначе организмът няма да
издържи. Скоростта на разрушение на старите
клетки е равна на скоростта на образуване на
новите. Процесът за генерация на нови клетки на
кръвта, отговаря за постоянното обновление на
кръвта. А клетките, които се появяват – те се
произвеждат от костния мозък. Костният мозък е
фабрика на кръвта. Всяка минута се произвеждат
300 милиона клетки. За целия човешки живот –
около 6 тона. В образуването на тази колосална
клетъчна маса, лежат стволовите клетки. Те се
делят и формират клетки, които са в кръвта.
Тромбоцитите се получават от клетките на костния
мозък. В една капка кръв се съдържат 7000
левкоцити 300 000 тромбоцити и 5 милиона
червени кръвни клетки еритроцити. На тях кръвта
дължи цвета си. Кръвта на насекомите е зелена.
Хемоглобинът отговаря за насищането на клетките
с кислород, за доставянето му в клетките. Има
белтъчна молекула, в центъра на която се намира
желязо. Желязото притегля като магнит към себе
си молекулата на кислорода. И хемоглобинът
отнася кислорода на тези тъкани, които се
нуждаят от кислород. Хемоглобинът събира
кислород от алвеолите. Когато кръвта се движи по
капилярите, хемоглобинът мигновено захваща
кислорода. Заставя молекулите да преодолеят
стените на капиляра. Независимо от важната си
функция, хемоглобинът е токсичен. Затова

190
природата е заключила хемоглобина в
еритроцитите.
Кръвта мени цвета си от светъл до тъмно бордо,
във рамките на 1 минута. За това също отговарят
еритроцитите. Те извършват обмен с клетките на
тъканите. Чрез артериите доставят кислород и
хранителни вещества.
Диаметърът на еритроцитите е 10 микрометра.
Яркочервената кръв отдава кислород, после от
артериална се превръща във венозна – тъмно
бордо, за да се очисти и да се напълни с полезни
вещества. Вените са разположени на повърхността
и скоростта на кръвотока е по- ниска.
Когато човек претърпи кръвозагуба, намалява
доставянето до сърцето, мозъка и другите органи
на кръвта и може да умре.
Кръвоносната система би могла да се сравни с
водопровод. Кръвта проверява постоянно стените
на съдовете, защото при малка повреда –цялата
течност ще потече. Вътрешната страна на
съдовете е плътно покрита с ендатели. Ако те са на
място, няма заплаха. Когато тромбоцитът се среща
с мястото, където слоят ендатели е разкъсан, той
получава сигнал, че на това място отсъстват
клетки на ендателите, значи е нарушена целостта
на съдовете и може да се образуват тромби.
Единствените клетки, които нямат фактор са
ендателите. Когато има прекъсване някъде,

191
тробоцитите реагират, за да закрият разкъсването,
образувайки единна решетка, те се сцепват със
стените на съдовете. В същото време тромбоцитите
изпращат сигнал за помощ на плаващото в
плазмата вещество, те формират биофибри, които
попадат точно на решетката на тромбоцитите.
Фибрите правят решетката непроницаема за
кръвта. След това процесът се преустановява –
кръвта сама се саморегулира. Една система
контролира съсирека, а другата –съсирекът да не
стане прекалено голям. Едновременно във
формирането и разтварянето на съсирека участват
120 химически вещества. Съставът на кръвта е
непостоянен. Той може да се смени за минута,
влияейки се от всичко – храна, вода, въздух, даже
настроение.
Има 4 кръвни групи, според съвместимостта на
кръвта – А, В, АВ, 0 – тези символи показват
присъствието на антигени на повърхността на
еритроцитите. Антигените са проявление на
индивидуалността – външния признак на
принадлежност на клетките към различни тъкани.
Но за всеки вид клетки, наборът на техните
вещества е персонален. Антигените се разполагат
на мембраните на клетките като антените на
покрива на дома. За еритроцитите, е важно
наличието на антигените А и В, те определят към
коя група принадлежи кръвта. Еритроцитът може
да обладава само антиген А, В или А и В
едновременно. Ако на повърхността на

192
еритроцитите няма нито един от тези антигени,
значи той принадлежи към клетка от нулевата
група. Всяка секунда, имунната система,
проверява еритроцитите – за съответствието свой-
чужд. И когато види плаващо антитяло, което
плава в кръвта, проверява съответствието и ако
клетката е чужда – и антитялото се прикрепя към
тази клетка, което прикрепяване служи като
сигнал за останалата имунна система, че това е
чужда клетка и трябва да се унищожи. Ако в
човека има антиген А, то в плазмата задължително
присъства антитяло В. Ако в организма попаднат
еритроцити, носещи антиген В, антигенът също се
прилепва към чуждата клетка и предава сигнал на
имунната система за опасност. Унищожавайки
чуждите еритроцити, от убитите клетки се
освобождава отровният хемоглобин.
Освен антиген А и В, при преливане на кръв, се
отчита още един антиген, който първо е забелязан
в кръвта на макак вид резус, откъдето получава
название резус фактор. Резус е сложна система,
включваща четиридесет антигена. Когато за пръв
път в организма на човека с отрицателен резус,
попадат еритроцити, носещи антиген Д/ резус/,
чуждородният еритроцит е разпознат и бързо се
изработват антитела, против този антиген. Когато
еритроцит, носещ върху себе си резус антиген Д
попадне в организма втори път, антителата се
прикрепват към него и започват да го
унищожават. За да не се случва това, трябва добре

193
да се изследва съвместимостта на кръвта.
Проверява се и индивидуалната съвместимост на
донора и рецепиента.
В първия миг, в който кръвта излезе от вените, в
нея протичат необратими изменения.
Тромбоцитите започват да се слепват, левкоцитите
– да отделят активно вещество, попадайки в
чуждородна среда. Съхраняват се в хладилна
камера със специален температурен
режим,периодически и съхраняваната плазма, и
кръвта – се проверяват за вируси. Тогава се
прелива кръв.
Синтетичната кръв напомня истинската. За
разлика от живата – може да изпълнява само една
функция – транспортиране на кислорода. При
кръвозагуба, за известно време замества
функцията на кръвта. Работи се върху заменител,
който ще изпълнява всички задачи – да пренася
кислород, да поддържа температурата на тялото,
да се бори с инфекциите, така, както го прави
живата кръв.

***
НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЙ

Човек трябва да се грижи да вижда света през

правилното си желание – това, чрез което можеш
да контактуваш и да се отправиш по пътя към

194
Твореца. Винаги говорим за една душа, не за
останалите души. Моята мъжка част трябва да
контактува с тази изправена женска част, с която
да може да се осъществи отдаването. Това, което
съпътства неговото духовно родство. Ако няма
духовно родство, това не е жената на мъжа. Когато
ти започнеш да контактуваш със своето изправено
желание, което е твоята жена, тогава ще породиш
следващата степен.

***
НЕ ПРОИЗНАСЯЙ ИМЕТО НА БОГА

Всичко е направлявано към една цел – сливането

със съвършенството. Да не свързваме Твореца с
други идеи, всички мисли, чувства, намерения – да
устремим към Него и на Неговото ниво. Тогава
разбираш, че целият свят е създаден за теб, за да
те извиси до Него. Не Го приспособявай към себе
си, а се приближи до Него! Човек трябва своите
мисли, действия, чувства, програма, да съпостави
с това, че Творецът е един единствен и до Него
трябва да достигне.
Не произнасяш Името на Бога, защото е
невъзможно, понеже това Име няма реализация в
езика, То се реализира само вътре в Духовното
желание. Аз назовавам Бога по определен начин,
от гл.т на моите свойства и качества. Получава се
усещане за Твореца, за неготово Име, на духовно

195
ниво. Чрез потоците светлина, които се спускат –
да се обединим в една обща Душа. Той устремява
тези потоци към нас. Събират се всички души,
които желаят да встъпят в контакт с Твореца. Това
е мястото на срещата с Твореца. Към това място се
устремяваме ние и към това място се устремяват
потоците вода и светлина от Него.

***
НА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ НЕ СА НУЖНИ ДЕЦА

Да страдаш, да се мъчиш, това винаги се е

уважавало, тази жертвеност. Някои не желаят
децата да страдат. Ако пред човека не свети
някаква светлина, огънче – на нивото на живота
ни – ние сме изтощили всички цели. Егоисти сме и
искаме да се насладим на децата, раждаме ги и те
страдат. А дали детето ще е щастливо, какво иска
то? В човека, който е изчерпал този свят, се
появява желание – а отвъд това, какво има? Нещо
по-висше от тази степен на живот. На това ниво
на живот, дали децата, които живеят, ще са
щастливи? Ние сме взаимосвързани. Това
поколение като че ли е преходно към следващия
етап на развитие, когато ще се вдигнем на по-
високо ниво от материалното, земното, на нивото
на човека. В децата виждам продължението си, аз
умирам, но нещо след мен остава – така сме
устроени, да искаме вечността. Ако отида на

196
нивото, при което ще чувствам своя живот в Духа,
когато аз виждам всички перспективи на
развитието, вън от животинския живот – ще усетя
съществуване вечно, съвършено, продължаващо
безконечно, повдигайки се над мястото над
времето, над цялата временност. Тогава целият
временен живот е средство да се достигне до това
висше ниво. И тогава нека да гледаме на този
земен живот само като на средство. Трябва ли да
работя, да се уча – да, но за това – да реализирам
това висше ниво? Моята духовна цел, ще ми даде
това давление, да работя на тази земя правилно,
правилно да се отнасям към хората, към
семейството, към брака, към всичко окръжаващо,
на съвсем друго ниво.

***
КАК ДА СЕ МОЛИМ

Да не предявяваме претенции към съдбата и

Твореца.
Молитвата е желание в най-вътрешното, съкровено
място на сърцето за това, което аз желая. Това,
което имаме най-дълбоко в сърцето, то не се
чувства, то се разбира от Твореца. Трябва да
работим над сърдечните си желания, така че да
формират в най-вътрешната ми част, вътрешната
потребност към изправление, възвисяване, в
настоящето, не в нещо измислено. Вътре в тази

197
потребност, аз виждам наличието на висшия свят.
Усещам в нея разкритието на новия свят. Това е
молитва, молба за висшето. За това да отидем на
висша степен, да станем подобни на Твореца. Да
се вдигнем над този свят. За да станем обратно
себе си самите. Това състояние е неуправляемо, аз
виждам в контакта с това желание светлината на
своя нов свят.
Всички мои желания, стремления, са егоистични –
слава, пари, власт, да управлявам, знания, храна,
семейство...всичко, което човек може да пожелае.
И даже да пожелае духовния свят – да получив
аспекта на наслаждение. Аз съм егоист, а да
станеш подобен на Твореца, значи да се върнеш
обратно към себе си, а аз не чувствам това заради
егоистичните желания. Творецът ме чувства, а аз
Него – не мога да усетя, защото това в неговата
енергия е свойство на абсолютно отдаване,
абсолютна любов. У мен не е развито това свойство
и аз не го усещам. Не мога да възприема това,
имам минимална чувствителност към него, но тази
чувствителност започва да ми разкрива нов,
съществуващ около мен свят, който дотогава не
мога да уловя.
За Твореца какво е да управлява всяка
индивидуална програма? – Това за Него не
представлява трудност, защото да управляваш
любовта, е огромно наслаждение. Когато отдаваш,
напълваш, това произтича от свойството на

198
любовта. То не представлява никакви усилия.
Ние сме поставени в единна система, в която
всичко работи в аналогов образ. Тези молби и
въпроси, които задавам към Твореца, от Него и
изхождат. Отношенията на любов към хората, на
милост, на свобода, Той ги възбужда в мен.
Нашата реакция е известна преди да сме
направили нещо, понеже нашата природа Му е
известна. Всичко е открито. Просто Той ни води
чрез причинно- следствени възбуждания-реакции.
Трябва да се вслушаме в това, че някой прави
така, че да събираме впечатления, някой ни води.
Този живот е да разберем разговора, който води с
нас, за да намерим Него и да чуем във всичко
Неговото обръщане към нас, за да се запознаем с
Него самия. И тогава този свят, този живот,
всичките ни метаморфози, те ще станат причина,
инструмент за разкриването на Твореца. Той
пребивава в абсолютен покой. Няма нужда да
прави нещо. А ние трябва да станем негови
партньори във всичко.

***
ПОМНИ СЪБОТНИЯ ДЕН

Съботният ден символизира прекратяване на

всяка дейност по изправление на душата, когато е
достигнато пълно изправление на душата. Ние в
течение на цялото съществувание отиваме към

199
това състояние, да изправим душата си. Затова се
разкрива духовното на всички, затова се появява
глобалността и т.н. Всичко се движи сякаш към
разочарование от всичко останало, освен да
разкриеш душата си и да я опознаеш като
пълнота. От началото до завършването на цялата
програма. Да достигнем това състояние, в което
целият свят се повдига на следващото ниво.
Вдигаме се към усещане на вечността,
безконечност, съвършенство – всички ние, цялото
човечество. Ние можем да извървим този преход
по много лесен, красив път. Но дали ще е през
страдания, нивото на съвършенство, вечност,
възвисяване, наслаждение на душата, този преход
ще бъде постигнат – дори по пътя на резки и
драматически събития. Да помним, че ние тук се
намираме във временно състояние и сме длъжни
от него да достигнем до вечното състояние. Още в
този живот трябва да извършим цялото
изправление и да достигнем до съвършенство.
Нужно е във всяка минута да реализираме тази
идея и да се движим към нея. Когато човек
разбере, че трябва да се изправи, се стреми да
излезе от състоянието на животното и разбирането,
че животът е форма на белтъчната материя – така
са говорили нашите предци материалисти.
Да помислим до какво завършване на една епопея
на съществувание трябва да стигнем – от нещо
мъртво, нещо, което е прах – до образ и подобие на
Твореца! Тогава започваме да растем и човек става

200
цялото дърво на вечността – от едно семе, през
плодовете, до дървото.
Няма значение каква форма е – растение или
животно, това е нещо, което се развива и е
преходно.

***
ПРОНИКНОВЕНИЕ НА ИСТИНАТА

Учението говори, че цялото наше хилядолетно

развитие, е развитие на егоизма в нас. Целта на
егоизма е да доведе човек до състояние, в което
той сам да се убеди, че тази егоистическа природа
е порочна до голяма степен.
Луи де Бойл казва: „Проблемът на съвремеността се
заключава в това ще съумее ли човек да преживее
собствените си изобретения“ – трябва да се
изработи необходимият морал.
Земята се намира в трудно екологическо
състояние. Терорът нараства, наркотиците са
обхванали земното кълбо, семейството се
разрушава. Ако човечеството не намери средства
за добър, нормален живот и не се убеди с очите си
какви закони в света съществуват, че донася на
себе си вреда, да прозре явно, че не може да
постъпва зле, ще се озове в много труден период.
Не се знае колко ще намалее човечеството, но то

201
ще изпълни програмата на творението. Ще се
съберат всички тези души, които са достигнали
най- висшето ниво на усъвършенстване.
„Истинската ценност на човека се определя от това
доколко се е освободил от егоизма и с какви
средства се е сдобил с това“ – Айнщайн
Ние започваме да усещаме, да чувстваме, с
допълнителни сили, въздействащи на нас. Живеем
чрез органите на чувствата – сетивата. Ние ще
разберем как правилно да въздействаме на
природата с нашите сили, с нашите мисли и да
влезем с нея в разумно равновесие. Да се
освободим от всякакви ограничения, които ни
заставят да действаме така или иначе, създават в
нас несвободата, робуването на мнения и
оценки....
Да се постигне пълнотата на висшия свят –
дотогава е развитието на човека. Това е възможно
в рамките на краткия ни живот, в това число и в
този миг, човек може да се просветли, да се
изправи. В този живот вие също имате възможност
да достигнете разбиране на знанията за
съществуването в цялото мироздание и да
съществуваме в него. Тоест в усещането на вечното
течение на живота.
Всички души представляват единен организъм –
една обща душа, единна мисъл. Тази обща душа ни
превежда към такова състояние, в което ние

202
съществуваме в тази сфера. Там е заложена цялата
информация, в това поле. За да се повдигнем на
нивото, където се сливаме заедно в едно цяло. Ако
положа усилия за да разбера, да се пробудя, моето
желание, моето устремление, ме прави да усещам
духовно. Ние започваме да чувстваме, че всички
сме взаимосвързани в едно тяло. През всеки от нас
преминава безконечният свят. Така, че всички
проблеми, които ние усещаме в нашия свят идват,
за да накарат човечеството, да тръгне по пътя към
Светлината.
Ако започнем от най-високото ниво, ще виждаме
всички грешници като потенциално просветлени,
образ и подобие на Бога и няма да ги съдим.

***
ПРОСТИТУЦИЯ

Мъже и жени намират удовлетворение в такъв вид

действие. Това не е сексуален проблем, това е
чисто психологически. Не трябва с недостатъците
да се води някаква борба. Трябва да се обучава,
възпитава да бъдем в хармония със себе си и
природата, в контактуването. Тогава всички тези
проблеми ще заемат своята ниша. До пълното
изправяне на света, всичко това ще съществува.
Докато ние не сме изправили напълно пороците си,
в нас стои коренът на крадеца, проститутката...и
те съществуват и във външния свят. В такъв

203
интегрален вид, събрани от нас, по частица, се
проявяват в един цял човек. Затова няма нужда да
ги обсъждаме, осъждаме, трябва просто да се
излекува обществото. Да го направим интегрално,
взаимно, с добро. Има т.нар. произведения на
изкуството, които подбуждат човек към това. В
този пик на безработицата, глада...се появява
красавица, която показва, че така може да хване
милионер и след нея ще има хиляди жени, които
ще го направят. Не трябва да се възпитава у
хората отвращение и пренебрежение към онези,
които са се оказали в такава ситуация. Ти си
длъжен просто да се вписваш интегрално в своята
група, в своя социум, в който всички като теб се
обучават да бъдат правилни, тоест хармонични с
природата и помежду си. Няма смисъл никой да се
обсъжда. Когато оправдаеш някого, така той
получава живот. Нека никого да не порицаваме.

***
ПЪТ КЪМ СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА

Има пътища, чрез които да се проникне в тайните

на душата на човека. Трябва да се повдигне
разбирането на човека до такова ниво, че да
осъзнае, че живее в мрак. Че чувства само това,
което му е удобно да чувства. Това, което не му е
удобно да чувства, което е встрани от егоизма му,
минава зад рамката на неговото полезрение.

204
Когато човек отвори сърцето си, разбира че има
неусещана област в мирозданието, ние не я
чувстваме, понеже искаме всичко да приберем в
себе си, да напълним в себе си. Ако престанем
постоянно да се грижим за това да напълним себе
си и започнем да мислим как можем да отдаваме,
а не да получим – тогава ще започнем да
чувстваме други слоеве от света, които не се
отнасят до нашия егоизъм, а съществуват вън от
нас. Ще станем широки, ще променим
отношението си към другите, ще видим, че всички
в природата са взаимосвързани както ние сме
взаимосвързани един с друг.
Когато разберем, че сме взаимосвързани, ще
осъзнаем как ние действаме на света и как той на
нас. Получаваме неприятен отговор, понеже не сме
се научили правилно да живеем.
Разбирането е постепенно акумулиращ се процес,
стъпка по стъпка ще се предаде на децата, на
внуците. Невъзможно е без просвещаване. Този
подход трябва по някакъв начин в човека да се
развива. Независимо, че ще има егоистични
грешки, че ще искаме да напълним себе си.
Майката, отдавайки се на детето, го напълва и се
наслаждава и нейната радост няма граница. Това
в нея е природно, естествено, ако ние по такъв
начин, естествено можем да видим картината на
света, че сме взаимосвързани един с друг, че сме
взаимозависима система – ние сме получили

205
възможност да напълваме другите. За това мечтае
цялото човечество – музиката,
поезията,живописта.... изкуствата на това
разчитат – че у някого, нещо ще се смекчи.

***
СТРУВА ЛИ СИ ДА ПРАВИМ ДОБРО

Няма толкова голямо значение в този ограничен

свят нищо – добро, зло, всичко това е егоистично.
Нашата установка в едни случаи може да се окаже
добра, в други – лоша, в трети – от една страна
добра, от друга – лоша. Никой не е прав, никой не
е виновен. Трябва да се приповдигнем, за да
излезем от този мрак. Да престанем да играем.
Когато усетим висшето състояние, от позицията на
него – можем да усетим и оценим всичко това –
добро, зло, отдаване... Да причиняваме вреда на
когото и да е във всеки случай не бива. Дали
даваш на някого, дали не даваш, дали е добро
това, което даваш – всичко това се оценя от нас от
егоистична гледна точка. Когато започнем да
чувстваме нашите действия и да ги оценяме от
висше състояние, тогава ще започнем правилно да
се оценяме. Ще видим, че сме егоисти и тогава
можем в съответствие с това да се изправим. Ние
трябва в нашия живот да направим някакви
рамки, в които нормално да съществуваме,
нормални условия, за да може човек да живее и

206
духовно да се развива. И ако се интересува от тези
закони, които разкрива висшият свят /за това е
нужно време/, от този момент трябва да създаде
нормални условия за съществуване – не може да
създава анархия.

***
УСМИВКАТА СМЕГЧАВА

Когато усещаме крайни състояние, ние в тях се

развиваме. Без да премина през тях, без да се
отпечатат в мен, без да формират от моя материал
някакви определени форми, ниши, състояния – аз
няма да събера своето духовно тяло, с неговите
части. Цялото мое духовно тяло е късче, подобно на
глина, земен прах, трябва да се лепи, да се добавят
всевъзможните наши вътрешни форми – желания,
осъзнаване, памет, връзки между нас, различия на
всички нива на живота, звуци, цветове – така
човек формира в себе си картина на света, строи
като малко дете, под въздействието на
всевъзможни възбудители – от безформеното тяло,
започва да формира своите части – желания,
свойства, явления, осъзнава в каква връзка се
намират и човекът контактува чрез своя вътрешен
апарат, който се развива, с външния свят. Когато
апаратът се развива, и човек се развива.
Когато ти правиш добро, а някой зло – ако можеш,
трябва да се вдигнеш над своите чувства и да го

207
възприемеш като положителен за теб източник.
Как проблемът, неприятното, страхът, могат да са
положителен източник – именно затова, за да се
вдигнеш до осъзнаването, чувстването на
положителното. Да се повдигнеш на степента, в
която злото да се използва за добро.
Трябва ни среда, която да ни покаже, че
развитието ни е нужно, че като другите и аз ще се
усъвършенствам, която да ти дава важността на
развитието, въпреки трудностите.

***
ПО ПЪТЯ КЪМ СЕБЕ СИ

Трябва да разберем какво ни е довело до тук –

нашето его и да потърсим изход – как да излезем
от този начин на живот. Внимателно да погледнем
на себе си. За да се спре унищожаването. Сега
трябва да се вслуша човек в просветляващото
слово. Докато имаме шанс да победим егоизма.
Егоизмът е наша природа, той не се поддава нито
на убеждения, нито на назидания. Той няма да се
насити никога. Може само да се изправи и
природата сама ни подсказва как. Колкото повече
се наслаждава усмихнатото дете, толкова повече се
наслаждава и майката. Ако можеше целият свят
така да живее! Да съм щастлив от това, че е
щастлив друг човек. Да ни свързваше взаимна

208
любов. Възможно ли е това? Аз отговарям – ние без
това няма да преживеем.
Постоянно ни се напомня да разберем, че ние сме
свързани един с друг. Ако на някой е зле – човек,
страна, народ – вие не можете да бъдете
равнодушни. Не можете да се радвате на това.
Понеже ние сме едно цяло. Един организъм,
подчинен на един закон – законът за единния
организъм. Ако се нарушава този закон, желаем да
живеем по закона на разрушението, на егоизма. В
природата действа друг закон и за да го разберем,
трябва да погледнем в самите себе си. Повече от 7
милиарда клетки в нас, в организма ни, живеят
една с друга. Всяка клетка за себе си е егоистична,
но всяка знае, че за да просъществува, трябва да
се обедини. Всеки орган на нашето тяло не служи
на себе си, а на цялото тяло. Такъв е принципът на
работа на здравия организъм. Такъв е принципът
на живота – подчинение на закона на единния
организъм. Закона на абсолютното отдаване,
любовта, неразривната връзка един с друг. Всеки
от нас е една 7 милиардна частичка от огромния
организъм, наречен наш свят. Трябва чрез цялата
информация, чрез всички медии и възпитание, да
се направи така, че да се зароди в човека мисълта,
че той е частичка от единния организъм. И че го
окръжава висшият закон на любовта.
Ако мисълта на човек се съсредоточи върху това
как да е свободен и да обича, всичкото зло няма да

209
се върне. Понеже със това свое желание да обича,
ще притеглим към себе си висшия закон на
любовта, който ще ни прегърне като майка детето.
И ще ни помогне, ще забележим около себе си
добър, приветлив свят. Действията на любовта не
разпиляват енергията, самата любов произвежда
енергия. И накрая ще разберем какво е любов. Ще
се грижим за благото на ближния. Трябва да
успеем да станем любими, любещи, щастливи,
свободни. Още сега, в този живот.

***
КАКВО Е ЛОШИ ОЧИ

Когато човек мисли лошо за другия. А ако много

хора мислят лошо за нещо, тога е негативна сила,
която може да навреди на хората, на нивото на
мислите и намеренията, на физическо ниво – това
е енергия, която съществува реално.
Нашите мисли, желания, това е енергия, която
съществува около нас. Ние сме загубили тази
чувствителност за това когато някой ни гледа, с
каква енергия го прави. Животните умеят да
чувстват тези неща.
Акоимаме чувствителност към това, което прави
всички щастливи, ще усещаме много сили,
желания, намерения. Трябва да преграждаме пътя
на такова отрицателно поле на въздействие върху

210
себе си. Колко са ниски, колко са груби, това не
трябва да има никакво значение за нас. Затова ни
е необходимо осъзнаването на злото в нашите
отношения един към друг. В мислите и в
желанията.
Как можем да влияем помежду си, като сме
запрограмирани? – ние влияем един на друг. Нека
не свеждаме нашия живот до такова нищожно
съществувание на зло. Трябва да осъзнаем бързо,
че отношенията ни един към друг е редно да се
променят. Всичко е в това да започнем да
променяме себе си. Ние стоим сега пред такива
условия на природата. Когато мислиш
положително, това е и защитата срещу злия поглед.
С добро отношение към другите, неутрализираш
всякаква отрицателна енергия.
Ние се намираме в един свят и си влияем. Когато
си в съвършено състояние, това се прекратява. Но
щом се намираш между хора, си длъжен правилно
да контактуваш с тях.
Ако някъде има епидемия, човек не заболява ли –
това е на физическо ниво, на ниво нашето
животинско тяло, но и на душевно ниво.
Както е вирусът, така са и лошите очи,
отрицателната енергия. Просветлен човек не може
да мисли за никой лошо, това противоречи на
самата идея на просветлението. Възлюби ближния
като себе си. Ние не можем тук, в света да

211
достигнем такава концентрация на силата,
просветлените я владеят, за да помагат и да я
ползват за добро.

***
КАКВО Е ПРОКЛЯТИЕ

Какви сили действат и как въздействуват на този,

който проклина и на онзи, който е проклет.
Ние се намираме в общ вид връзка, в обща
система. Има глобална, интегрална връзка между
нас, тази връзка ни се разкрива, понеже ние сме
по-близо до духовния свят. Естествено, може да
има положителни и отрицателни влияния един на
друг. Всички заклинания, лоши очи, проклятия
съществуват, както и положителните. Какво можем
да направим – да противопоставим на тези
отрицателни въздействия, своите положителни
въздействия. Не трябва да се опитваме да
отмъстим – трябва против злото да се въоръжим с
добро. И тогава то го анулира и унищожава. Ако
чувствате, че има против вас зла, неправилна сила,
опитайте се да проявите всичко добро и ще
видите, че тя ще изчезне. Всичко се намира в нас
самите.
Аз изправям себе си и другия и неутрализирам
неговото проклятие и предизвиквам в него също
положителна реакция. Хубавото действие не може

212
да предизвика в нас нещо лошо. И положителната,
и отрицателната сила, в цялата тяхна мощ –
съществуват вътре в нас, вътре в тази система,
съединяваща между себе си душите. И от нас
зависи коя сила ще надделее. Защо ми нужно да
предизвиквам отрицателна сила?Ще предизвикам
положителна – тя ще унищожи отрицателната.
Постоянно трябва да неутрализираме такива
атаки.

***
ПЪТЯТ НА ГРЪБНАЧНИЯ И ГЛАВНИЯ МОЗЪК

От нервната система зависи приспособяването към

външната среда. Промените й пронизват всички
органи и тъкани. Всяко външно дразнение –
предизвиква ответно рефлекторно действие.
Действието на нервната система е резултат от
сложни рефлекторни реакции. Те се осъществяват
чрез невроните, по които се движат
чувствителните импулси.
Възходящи, рецепторни импулси, които идват от
рецепторите на главния мозък и низходящи,
двигателни, по които се предават ответните
импулси към мускулите. Импулси на осезание на
студ и топлина, и болка – от кожата към главния
мозък се предават чрез екстрацептивна
чувствителност. Импулсите от двигателния апарат

213
– по пътя на пропреацептивната чувствителност.
Импулсите от вътрешните органи и съдове – по
пътя на интерацептивна чувствителност. Така се
осъществява обратната връзка от кората на
мозъка към по-ниско лежащите отдели на
нервната система. Импулсите от кората на главния
мозък, обуславящи деференцирани движения,
преминават пирамиден път. Проводниците на
импулсите, коригиращи и настройващи цялата
мускулатура на тялото – се явяват низходящ,
екстрапирамиден път. Ако се сравнят хаотичните
движения на пръстите на бебето и точните
движения на подрастващо дете, свирещо на
цигулка – всичко това се управлява от кората на
мозъка. Основния елемент на проводящите пътища
и на нервната система, е нервната клетка. Тя има
тяло, дендрити.Различават се 3 типа нервни
клетки, неврони – двигателен, чувствителен,
рецептурен и промеждутъчен. От тези елементи се
строи многоневронната, рефлекторна система.
Между невроните има тънка структура на
връзките. У всеки неврон съществуват стотици
контакти – не само със съседните, но и с най-
отдалечените. Нервните клетки, са електрически
генератори. Те получават и стартират сигналите на
съобщението и го предават на следващата
станция. На мястото на контактите на невроните,
се намират превключватели – синапси. Има нервно
влакно. В периферните нерви, са разположени
хиляди влакна с различен диаметър. От тях зависи

214
скоростта на преминаване на импулсите. Когато се
раздразнят чувствителните нерви – у животните се
появяват защитни рефлекси. При действието на
гръбначния мозък има първични проводящи
пътища. Пътищата се формират в ствола на
мозъка. Съществуват пътища към кората и от
кората към главния мозък. Човекът притежава 31
двойки „пера”. Собственият апарат на гръбначния
мозък, е построен на сигментарен принцип.
Централно е разположено сивото вещество – то има
формата на пеперуда с разтворени криле. Сивото
вещество образува нервни клетки. Аксоните на
чувствителните клетки и аксоните на ставните
неврони са свързани и формират собствен
проводящ път в гръбначния мозък. Връзката им по
вертикала, обезпечава участието на голямо
количество мускули в ответни двигателни реакции.
При действието на гръбначния мозък възникват
прости реакции, като рефлекси, при участие на
собствените проводящи пътища на гръбначния
мозък.
В рефлексите участват много сегменти. Ако
изключим едно звено от сигметарната връзка,
рефлексите ще изчезнат. Тогава гръбначният
мозък заболява. Бялото вещество на гръбначния
стълб е възходящ и низходящ проводящ път. В
едните стълбове, се намира пътя на
екстероцептивната чувствителност , а пътят
на проприацептивната чувствителност, се
намира в задните стълбове. Пирамидния и

215
екстрапирамиден път, са заложени в предните
стълбове. Когато се разстрои тяхната дейност, се
получават тежки разстройства в нервната система.
Много зависи от това каква е локализацията на
поражението. Когато пострада лявата половина на
гръбначния мозък на ниво – сегмент, в резултат на
което вдясно се нарушава чувствителността, а
отляво се нарушава движението. При поражение в
лявата половина на гръбначния стълб,
екстероцептивната чувствителност изчезва.
Проводящи пътища на ствола на главния мозък
посочват как се координират двигателните
реакции. Когато се изпращат точно съгласувани
сигнали и се синхронизират мускулите.
Към главния мозък се отнасят продълговатия,
предния, малък мозък, варолиев
мозък.Проводящите пътища на ствола, са свързани
с триаполитарна система. Тук се раждат
импулсите, които чрез гръбначния мозък, оказват
влияние на мускулатурата на цялото тяло. Малкият
мозък, координира съкращаването на различни
мускули, движенията, съхраняването на
равновесието. От малкия мозък- гръбначния стълб,
излизат два пътя –преден и заден. В кората
образува многочислени контакти с нервните
клетки. Малкият мозък е свързан с всички
сегменти на гръбначния мозък. Затова в ответната
реакция се включват различни мускули. Когато
малкият мозък е нарушен, походката е

216
неуравновесена, координацията на движенията е
нарушена. В двигателната реакция на организма –
голяма роля има една точно определена система.
Придавайки на мускулите тонус, тя обуславя
пластичността и индивидуалния характер на
съзнателните движения. По екстрацептивния път –
чувствителността от кожата на дясната половина
на тялото, се провежда по проводящите пътища на
лявата половина на гръбначния мозък. А по
проприоцептивния път – отива в продълговатия
мозък. Чувствителните пътища в ствола на
мозъка, се обединяват в един път. Лявата половина
е свързана с чувствителността на дясната
половина на тялото и обратно.
Двигателниятекстрапирамиден път започва от
сърцевина, преминава през ствола на мозъка и
носи импулси към мускулите в противоположните
страни. Много от проводниците на пирамидния
път, отиват на другата страна в продълговатия
мозък. По чувствителен или по двигателен път, се
придават импулси на другата, срещуположната
страна на гръбначния мозък.
Що се отнася до проводящите пътища на
полукълбата на главния мозък – с еволюцията се
променя структурата и обемът на главния мозък.
Голямо е значението на полукълбата и особено на
кората – те са основата на психическата дейност
на човека. В нея се намират висшите центрове на
преработване на информацията и управлението.
Кората на мозъка – образува сивото вещество. То

217
лежи на повърхността на полукълбата. Бялото
вещество се намира във вътрешността на мозъка.
То се състои от проводници, които свързват
отделните области на кората помежду си и с
всички отдели на нервната система. В един
кубически сантиметър сиво вещество, се намират
почти 6 милиона неврони, макар че кората е 2-3
милиметра, в нея съществуват около 14 милиарда
нервни клетки.
В мозъка се раждат мисли, чувства.Там се намира
складирането, паметта. В кората са разположени
полета на различни анализатори. Те са
нееднородни. Ядрото на кожните анализатори се
намира в централната част, а на двигателните –
пред централната. Когато някоя част е повредена,
елементите, намиращи се в другите участъци на
кората – приемат частичните функции на
повредената част. Всички системи са
взаимосвързани чрез бялото вещество.
Проекционният път свързва кората със ствола и
гръбначния мозък. Други образувания –
съединяват в едно всички полукълба. А
асоциативният – изпълнява роля на комуникация
между полетата на кората, във вътрешността на
полукълбата. Асоциативният път обединява всички
анализатори. Чрез стотици влакна, информацията
се предава от едно полукълбо към друго.
Пирамидният път – доставя импулси към
невроните и мускулите на противоположната

218
страна на тялото. Кората и гръбначният мозък са
свързани. Кората управлява цялата скелетна
мускулатура. Без това са невъзможни действията
ни, нашия труд.

***
ТАЙНА, СКРИТА ЗАД МАТЕРИЯТА

Да вдигнем завесата на истините в нашия живот.

От ранното детство, човек строи своя живот,
изхождайки от материалната реалност. Новите
открития на съвременната физика показват, че
всичко стои по различен начин от този, по който
сме свикнали да мислим. Цялата информация за
външния свят, ние получаваме чрез 5 сетивни
органа. Светът ни е известен в тази степен, в която
са го видели очите ни, чули ушите ни, реалността
на ароматите – чрез обонянието, реалността на
вкусовете или това, което сме усетили чрез езика,
осезанието, кожата и ръцете на тялото си. Човек
напълно зависи от сетивата си от самото раждане.
И както те възприемат света, така и човек го
възприема. Сега се хвърля светлина върху онова,
което стои отвъд материята. Някои философи
казват, че всичко, което виждаме е измамно, а
вселената – сянка и сън.
Какво знаем за зрението, чрез което постъпва
основната информация от света. Зрителното
възприятие, протича на няколко етапа – частиците

219
на светлината, фотоните, от предмета отиват в
очите, пречупват се и се фокусират в дъното на
окото. Тук лъчите светлина, се преобразуват в
електрически сигнали и се предават на невроните
в зрителния център на мозъка. В този център е
възприятието на зрителната информация. Всички
образи, които виждаме в живота си и всички
събития се намират в един участък на мозъка с
обем няколко кубически сантиметра. Виждане –
това са лъчите, които достигат до очите и се
превръщат в електрически сигнали. Когато казвам
виждам – наблюдавам електрическите сигнали в
мозъка. Мозъкът е абсолютно светонепроницаем и
вътре в него цари тъмнина, непосредственият
контакт на мозъка със светлината е невъзможен. А
вътре в мозъка ни е този разноцветен свят.
Същото се случва и с останалите сетивни органи –
звук, докосване, аромат, вкус – се възприемат от
мозъка във вид на електрически сигнал. Нашият
мозък, през целия ни живот – няма непосредствен
контакт с материята, съществуваща вън от нас,
той има работа само с нейното електрическо
копие. А ние мислим, че копието е оригиналът,
обективно съществуващ вън от нас.
Нашето зрение, обоняние, осезание, вкус, слух,
които приемаме за материя на обективния свят –
представляват електрически сигнали, постъпващи
чрез сетивните органи в мозъка ни и
трансформиращи се от него в образи.

220
Световите частици, отразяващи се от предмета –
попадат в окото и се преобразуват в електрически
сигнали.Те, посредством нервните окончания в
очното дъно, се предават на зрителния център на
мозъка. Предметът, който виждаме е само
електрически сигнал на нашия мозък. Ако клетките
на мозъка, нервите не реагират – ще изчезне и
образът на предмета, същото се отнася и за
звуците – образът и звукът не е нищо друго, освен
разшифровка на електрическите импулси,
постъпващи в мозъка.
Възприятие на разстоянията – човек,
наблюдаващ звездите знае, че те се намират на
разстояние милиони светлинни години, но в този
момент, се намират вътре в човека – в зрителния
център на неговия мозък. Дори образът на нашето
тяло е сформиран в нашия мозък.

***
Външният свят се формира в мозъка и създава
представа за този живот. Можем ли да бъдем
сигурни, че съществува наистина? Единствената
реалност, с която имаме работа, това е светът на
възприятията, на съществуващото в нашето
съзнание. Ние вярваме в съществуването на
предметите, такива, каквито ги виждаме и
усещаме в нашия мозък. Ако всичко е мисъл в
съзнанието ни, то да си представям вселената и

221
материята като реалии, съществуващи вън от
съзнанието – значи попадам в заблуда.
Понеже разполагаме само с мозъка си, на човек не
му е трудно да се заблуди в усещанията и
възприятията си – дали те наистина имат
материални съответствия. Това се случва и по
време на съновиденията.
Реалността за нас е това, което можеш да видиш с
очите и да пипнеш с ръката, в съня нямаме очи и
ръце. Но когато поискаме, можем да видим какво
стои зад материалната реалност?
При съня, човек би могъл да си представи себе си в
друг свят – че е пилот, а да не е мръднал от
постелята си и на крачка. В съновиденията може
да посещава различни места, но това е усещане без
никакво материално съответствие. Пробуждайки
се от съня – човек осъзнава, че това са били само
усещания.
От този сън, ние отиваме към по-дългия сън, който
и назоваваме реален живот. Причината, по която
смятаме сънищата си за нереалност, а нашия свят
за реалност, е в нашите привички и условности.
Може да дойде времето, когато от този живот ще
се събудим така, както всяка сутрин се събуждаме.
Материалният свят, който назоваваме външен и
ни се струва реален, се формира в нашия мозък.
Но, ако всички материални същества се явяват
просто възприятия, то какво представлява нашият

222
мозък? Понеже както ръцете и краката, и мозъкът
е материя, би трябвало и той да е просто
възприятие. Ако успеем да го видим отстрани, ще
го видим по друг начин. Тогава ще стане ясно, че и
той е просто възприятие, формирано от чувства и
зрение, и осезание. Къде са тогава волята и
разумът, който вижда, слуша и възприема всички
останали усещания? Ако това не е мозъкът, кой
вижда, слуша, осезава вкус и аромат. Къде е това
„аз”, което се ползва от мозъка? Кой е този, който
познава, който вижда? Не материя, не
изображение, а душа. А това, което наричаме
материален свят е съвкупност от възприятия и
преживявания на душата. Както не съществува
нашето материално тяло в съня, така не
съществува и в реалния свят. В действителност
има само душа, а материята се състои от образи,
наливани от душата. Дори ако изхождаме от това,
че материята е реална, химията, биологията...ще
ни доведат до изводи, че материята се състои от
образи и ще признаят метафизическа субстанция,
съществуваща редом с материята.
Науката осъзнава ограничеността на човешките
чувства, мисли, материя.
Ако това, което наричаме материален мир се
състои от едни данни, то къде е източникът на
това възприятие? Може би материята не
съществува сама по себе си, а просто се явява
възприятие. Възприятие на нещо, сътворено – ако

223
го нямаше това постоянно творчество на образи –
материята също нямаше да съществува. Всичко
това може да се сравни с телевизор, на екрана на
който нещата съществуват дотогава, докато се
предават от телевизионния център. Ако се
прекъсне – изчезва и изображението от екрана.
Кой заставя душата да вижда растения, звезди,
цветя, собственото тяло? – природата, която е
създала цялата съвкупност на възприятието и
усъвършенства своето творение непрестанно.
Висшият Разум, творящ тънко и съвършено – без
съмнение обладава вечна сила и власт. Всеки миг,
прави това, което е създал. Единствената
абсолютна същност е природата, но има образи и
сенки, създадени от нея. В света не съществува
нищо, освен природата.Вселената съществува на
нивото на възприятие и чувства, а не на
материално ниво. Природата е единствено
съществуваща и присъстваща във всички.
Творецът на всичко, което виждаме във всеки миг.
И целият наш вечен живот е сътворен в такъв
образ. Дарява ни възприятие на друго измерение.
Когато означава нашата смърт в предишното
измерение.

***
ТАЙНИТЕ НА МОЗЪКА

Мозъкът управлява движенията ни и това, което

224
ние сме. Тук живеят нашите спомени, нашите
емоции и нашият вътрешен мир. Да проникнем
във вътрешността на мозъка на човека!
Разделението на мозъка, позволява на някои хора,
с двете ръце да рисуват два различни обекта.
Някои, при които мозъкът е повреден – не могат да
видят движещи се предмети.
Войните, ужасът на разрушението, физически
разрушава мозъка на войниците.
Контактът между клетките на мозъка една с друга
–водят до нашето усещане. Може ли любовта да
представлява хормони, движещи се по нашите
вени? От раждането до смъртта, нашият мозък се
променя. Но някои заболявания на мозъка,
откриват за него нови възможности.
Сакралните моменти на работа на мозъка са много
важни. Човекът има нещо повече от плът и кръв.
Мозъкът определя личността на човека. Ние знаем
всичко за основните физико-химически процеси,
протичащи в клетките на нашия мозък. Трябва да
се обединят тези знания в система, която ще ни
помогне действително да опознаем самите себе си
и да проникнем в тайните на човешката личност, в
дълбочината на човешкия разум.
Как функционира съвкупността от милиарди
нервни клетки? Какво става в живия пулсиращ
мозък? Ние винаги мислим за материята и за
разума като за различни субстанции. Но когато

225
видиш мозъка – възниква друго усещане.
Мисловният процес превръща концепцията,
абстрактната мисъл в слово. Мисълта се явява
физическо явление. Хилядолетната цивилизация
ни е убеждавала, че мисълта е лека като етер, а
материята е противоположна на разума. Но когато
видиш в реалността как някой разговаря и в
реално време наблюдаваш неговия мозък,
отговарящ за този разговор – това предизвиква
съвършено ново чувство.
Мозъкът съдържа всички наши тайни, всички
чувства. Той отговаря за целия ни живот. Мозъкът
осъществява ръководството на цялата мисловна
дейност. Не можем да кажем къде се намират
нашите мисли и чувства в главата ни. Известно е
къде е локализирана една мислителна функция.
Непрекъснато се създава в мозъка усещане за
нашето разположение в пространството. Мозъкът
конструира образа на тялото ни. Ние приписваме
усещането за контактите на обектите и нашата
конечност – именно в областта на мозъка.
Нашите спомени, интелект, духовност – се раждат
там, нека да разберем природата на нашето
съзнание. Мисълта, свързана с невроните, може да
е позитивна, да ни възхищава. А милиарди клетки,
работещи заедно, могат да създадат толкова много.

226
***
ТАЙНИТЕ НА МОЗЪКА. МИСЛОВЕН ПОГЛЕД.

Когато погледнем в огледалото, кого виждаме?

Наблюдавайки предметите, какво представляват в
действителност? Сънят също е загадка.
Когато не различаваме лица, е повреден даден
участък от мозъка. Създаването на образа на това,
което виждаме, не е проста задача. Зрението е
сложен процес – очите виждат светлинни петна,
дразнения.За да се превърнат в образ, е нужна
колосална работа на мозъка. И всичко това – за
няколко секунди. Всеки детайл на това, което
виждаме, е построен в нашето съзнание –
движението, формата, размерът. За да се събере
цялата картина, е нужен мозъкът. Колкото повече
узнаваме за работата на зрителната система,
толкова по- надълбоко учените разгадават
фокусите, които използва мозъкът.
Може ли нашата представа за това, което ни
окръжава, да е детайлно измислена илюзия? Даже
свойствата, съставящи зрението, зависят от
мозъка.
Заболяванията, позволяват да се опознае мозъкът –
хора, преживели инсулт – нямат чувствителност за
движещите се обекти. Повреждането в мозъкае
симетрично. Значи изводът е, че повреждането на
участък от мозъка, може да повлияе на зрението.
Не е възможно да каже човек движат ли се

227
обектите или да определи скоростта и
направлението на движението.
От очите, процесът на цялостното построяване на
изображението, минава през няколко етапа. За да
се справи с огромния обем от входяща
информация.
В мозъка съществува разделяне на функциите
между зрителните механизми, отговарящи за
обработка на визуалната информация. Форма,
цвят, дълбочина или движение. Постепенно се
разбира принципът на действие на подобна
обработка. Потокът от информация, от очите се
предава на 35 участъка, които я обработват. Те
работят над движението, цвета, дълбочината,
формата и дори границите на обектите.
Зрителната система се поддава на илюзии. Когато
се поставят върху перспектива, която заблуждава,
две пластинки, които са еднакви, те изглеждат
различни.Пръстите, които хващат пластинките при
посочването – не изменят своето положение, когато
вземат другия предмет. Част от зрението,
направляващо ръката – не се е поддало на
илюзията. Във всички специализирани участъци,
информацията се движи в две направления,
изпълняваща различни функции – едно от
направлението е това, което движи моята ръка – то
помага да взаимодействам с окръжаващия ме
свят. Всяка секунда получаваме информация от
този източник. По-сложните задачи са свързани с

228
разпознаване на предметите. За да се определи що
за предмет е пред нас и да започнем да го
възприемаме. Като че ли ръката игнорира това,
което виждат очите, понеже двата процеса са
отделени един от друг. Узнаването е необходим
елемент на зрителната система.
Зрението не е пасивен процес – това е нещо което
анализира, игнорира...това, което виждат очите.
Важно е онова, което става в главата на човека, а
всичко е индивидуален процес. Всеки от нас
създава своята лична вселена.

***
ТАЙНИТЕ НА МОЗЪКА. ЕМОЦИИ.

Защо отминали емоции, продължават да

въздействат на мозъка ни? Емоциите
разнообразяват света ни и са реакции на външния
свят. Мислите идват и си отиват, но емоциите ни
захващат напълно. Емоциите отиват зад рамките
на умствения процес.
Стремежът да се удовлетворят потребностите –
определя всички наши постъпки. Но за разлика от
животните, ние съзнателно се стремим да
преживеем тези или онези емоции.
Повечето хора нямат свойството да чувстват
живота от миг в миг и да получават мимолетни
наслаждения. Човекът планира удоволствията. Как

229
емоциите са свързани с мисловния процес и защо
хората постъпват така или иначе?
Столетия, емоциите са служили за творчеството на
поетите. Те изразяват чувствата с думи, по израза
на лицето – проличава какво изпитва човек също и
без думи.
Когато се изследват племена от Нова Гвинея, как
реагират на снимки на различни лица, с различни
чувства, въпреки че те са изолирани от останалия
свят – реакцията е идентична. Изражението на
лицето е израз на универсалните емоции на
човека. Това е базовият набор от нашия
емоционален репертоар. Щастие, тъга,
отвращение, учудване, гняв и страх – това са 6
емоционални състояния. Как тези универсални
емоции се раждат в нашия мозък?
Злобата, неуправляемите емоции, са първобитни
остатъци. В нашия мозък се намират центрове,
които ние сме унаследили от предците. Отделът на
главния мозък, контролиращ дишането, е бил в
мозъка на рептилите. Продълговатият – в мозъка
на някои млекопитаещи. Кората на мозъка –
отговаря за умението да мислим и разсъждаваме.
Крайните емоции, напр. гняв – дават силни
импулси, които се образуват в таламуса и
временно доминират в мислителния процес.
Оказва се, че мислите и чувствата, са
взаимосвързани. Чувствата не са просто

230
примитивни импулси, стремящи се да излязат от
контрола на разума. Те не принадлежат към
разреда на случайните процеси. Всичко, което
ражда чувствата, се намира някъде в глъбините на
мозъка. В моменти на напрежение, в нашия мозък
се регистрира необикновена активност на
невроните. Рационалното мислене се заменя от
опита. Може би в това най-рационално мислене, се
появява най-високото съчувствие.
Ако емоциите не са плод на химията в мозъка, от
какъв източник се появяват те? За това отговаря
постоянно менящата се активност на невроните в
мозъка на човека. Нека да се наблюдават
заменящите се конфигурации на невроните в
мозъка на човека.

***
ТАЙНИТЕ НА МОЗЪКА. ВКУС И МИРИС.

В тази ера на комуникацията – компютрите

свързват хората на най-отдалечените кътчета на
земята. Благодарение на технологиите, около 6
милиарда души могат да се свързват помежду си
от всяка точка на света. Тази комуникация никога
не престава.
Нашият мозък е нещо подобно – той е
комуникационна връзка. С раждането –
развитието на тази система се ускорява и числото

231
на построените мрежи и взаимовръзки – расте
всеки ден. С възрастта, нашият опит формира
мозъка ни, а той – личността ни. Мозъкът ни
поддържа връзките, които сме установили в него с
околния свят.
В един ембрион на 3 седмици, се извършват много
изменения и процеси – клетките бързо се
размножават, делят се, изменят се, формира се
гръбначният стълб, най-бързо развиващите се
клетки са нервните – невроните. Всяка минута се
образуват около 50 000 неврони. Те са най-
дълговечните групи клетки. Те живеят с нас през
целия живот, никога не се обновяват. През 4-тата
седмица – невроните напускат гръбначния стълб.
Невроните много добре знаят какво трябва да
правят, когато напуснат гръбначния стълб – те не
се объркват , а точно изпълняват програмата. В
този процес няма място и най-малката
погрешност.
Как се получава, че невроните, нямащи нито
зрение, нито слух – намират необходимото
направление на движението без нито една грешка?
Такова превъзходно предположение и програма на
действие, не може да са случайни. Всяка клетка в
организма на човека – изпълнява точно определена
задача и се намира на мястото, предназначено за
нея, в съответствие с нейната програма за
действие.
Природата обема всичко и всички. Едни от

232
интересните структури в проекта на мозъка, са
помощниците на невроните –глии. Те образуват
влакна, които облекчават придвижването на
невроните. Приличат на автомагистралите.
Невроните се движат право към
местоназначението по тях. Всеки неврон се
придвижва по програмата, която използва
закодираната в него информация – по най-верния
начин, в точно определеното време. Това движение
на невроните е подобно на миграция. Някои
неврони, образуват многослойната структура на
главния мозък. Развитието на главния мозък е като
спектакъл, който има сценарии, написан с
генетическите кодове. И представлението е винаги
успешно. Всички органи на 6-седмичния плод –
започват да приемат своите очертания – ръце, нос,
сърце, мозък. В този период мозъкът се развива
доста бързо. Числото на невроните в мозъка
достига 100 милиарда. Между тези клетки се
установяват трилиони съединения, а това число ще
се увеличава през целия живот. Електрическите
импулси, възникващи между невроните,
обезпечават съобщенията между тялото и мозъка.
След като се появи бебето на света, започва дълъг
период на обучение. Чрез своите сетива, то
започва да развива способностите да говори и
мисли. За това ще използва нервните клетки,
които в продължение на 9 месеца, в майчината
утроба – постоянно са се размножавали и са
установявали помежду си многочислени

233
съединения.
Първо се развива чувството на обоняние –
двудневното дете, познава майка си по миризмата.
Последно се развива зрението. И вече детето може
да следи движещите се обекти и да възприема 3-
измерното пространство. Невроните постоянно
натрупват идващата отвън информация. На 11
месеца, мозъкът възприема езика, принадлежащ
на дадената култура. В този период, някои
невронни връзки, повече се закрепват –
разширяват се, умножават се и се усилват.
Връзките, неизползвани от мозъка, изчезват.
Как работи тази нервна система, която
превъзхожда компютрите? Нервната система се
състои от 100 милиарда нервни клетки – неврони и
трилиони междуневронни съединения. Да си
представим, че всички жители на 16 милионен
град пускат съобщения – тази сложна система
служи на една обща цел и за изпращане на
съобщения и продължава през целия живот. Да
увеличим числото на свързващите се градове до
62 000. И да се опитаме да си представим
мрежата, посредством която си съобщават един с
друг жителите на 62 000, 16 милионни града – ето
такъв е нашият мозък. При днешното ниво на
технологическо развитие, построяването на
изкуствен образец с такива възможности, е
невъзможно.
Как се свързват многочислените клетки на

234
мозъка?– Това е само по себе си чудо на
сътворението.
Нервната система се състои от периферна и
централна нервна система. Периферната, предава
на мозъка с голяма скорост информацията,
получена от целия организъм. За предаването на
тази информация, отговарят около 1 милиард
неврони. Невроните, обхващащи ръцете, краката,
вътрешните органи и всяка точка от тялото на
човека, подобно на комуникационна мрежа –
обезпечават връзката между тялото и мозъка.
Нервните окончания, се грижат за хармоничното
функциониране и баланс на целия организъм.
Централната нервна система е много сложен
команден център – обработва всички постъпващи
от организма данни и взема решения според тази
информация. Числото на невроните, задействани в
работата на централната нервна система, достига
85 милиарда. Главният мозък, който е основната
част от тази система – представлява 2 % от общата
маса на организма. И милиарди неврони са
създадени така, че да се побират в такъв малък
компактен орган. Всички тези клетки, обезпечават
работата на мозъка, много от функциите, на който
засега остава тайна. И това, което е важно, е
информационната мрежа, образувана от групи
микроскопични клетки. На мембраната на
клетките на мозъка, има специални антени –
дендрити, отговарящи за приемане на сигнали,

235
изпратени от организма. Антените са
приспособени към корпус, който на другия си край
има нещо като централна станция – така
наречения аксон, изпращащ информацията.
Формата на невроните се променя според
местонахождението и изпълняваните функции.
Например, аксон, предаващ импулси от
гръбначния стълб към дланта е 1 метър, а аксон,
съединяващ очите с мозъка е 5 сантиметра.
Милиарди неврони предават информацията ,
получена от сетивните органи към мозъка с
невероятна скорост – 50-тна част от секундата. За
това време клетката предава електрическите и
химическите сигнали. Числото на антените на
всяка нервна клетка е от 100 до 10 000, а може и
да е по-голямо. Антените приемат информацията
от 1 клетка и я предават на друга, намираща се на
другия край на станцията. В аксоните, се намира
капсула за разпределяне на информацията. Тези
капсули са запълнени с невротрансмитори и
датчици, преобразуващи електрическите сигнали в
химически. Два неврона, са разделени помежду си
със синаптични пространства.
Невротрансмиторите – отиват от една клетка към
друга през такива пространства и обезпечават
клетъчното съобщение. На единия край на
клетката, са разположени предаватели, а на другия
– приемници. Електрическият импулс постъпва в
нервнотрансмитора на аксонния крайна неврона.
Оттук започва масиран поток на молекули.

236
Другият край на клетките е покрит с рецептори,
които приличат на лале. Когато молекулите
достигат рецепторите, те се разтварят и пускат
вътре всяка молекула. Тя има само един вход – и
молекулата, и входът са сътворени така, че да
подхождат един на друг като ключ към ключалка и
нито един трансмитор не може да се възползва от
входа. Молекулите пораждат в клетката на
приемника нов електрически импулс. Когато се
предаде информацията на другата клетка, мисията
на невротрансмиторите е приключена –
изпълнявайки задачата, влизайки през вратите,
които им са определени – се връщат обратно в
своята нервна клетка неврон. За да изпълняват
функциите си, невроните се нуждаят от храна.
Клетките на мозъка се хранят само с чиста глюкоза
и кислород. Ако предаването на кислород към
невроните бъде прекъснато – предаването на
информация ще се прекъсне. Доколкото глюкозата,
като единственият вид топливо за невроните,
може да бъде използвана само при наличие на
кислород. Недостигът на кислород – означава
невъзможност за използването на глюкозата. А
това е свързано с бавно съхранение на
информацията или прекратяване на съхранението
и предаването на информацията. Това е забавена
реакция или забравяне. Невроните не са
единствените елементи на нервната система.
Глиите поддържат и защитават невроните. Глиите
превишават числото на невроните в мозъка 10

237
пъти. Някои глии помагат за храненето на
невроните. Такова предаване на информация,
почти без загуба – се прави с оптически кабел със
влакно, чрез специално покритие в техниката.
Така се съкращава времето на предаване на
информацията.
Глиите отговарят за защита на нервната система
от чуждородни вещества и микроорганизми. Те ги
обгръщат и унищожават.
Всички детайли на организма, са създадени и
перфектно подредени според функциите още в
майчината утроба. Целият мозък е чудо на
сътворението. Само природата е сведуща и може
да оживи човек, понеже се намира във всяко
творение.

***

ТАЙНАТА НА МОЗЪКА НА ЧОВЕКА – ВКУС И МИРИС

През детските години, мозъкът се развива най-
активно. Той натрупва цялата информация, която
получава чрез сетивните органи. Затова мозъкът
на детето има два пъти повече невронни
връзки /мрежи/, отколкото мозъкът на възрастния
човек. Обучението е узнаване един на друг чрез
невронни връзки и колкото по-високо е това
осъзнаване, толкова по-пълноценно се развива
детето. Първо пълзи, после ходи, после започва да

238
говори. Детето придобива такива социални и
умствени навици като познанство, приятелство с
другите деца, умение да концентрира вниманието
си, да запаметява, но нито една от тези
способности не може да се сравни с тази да
говори. Мозъкът е резултат от безупречен замисъл
и сътворение.
Способността да се говори, се контролира от
невроните на лявото полукълбо на мозъка.
Структурата на механизма, планът, позволяващ на
човека да говори, е заложен в мозъка от първия
миг на появяване на детето на света, но детето
започва да говори след определена степен на
развитие. Както компютърната мрежа, той трябва
да натрупа, съхрани и свърже информация с
определено количество и качество. Способността
да се говори, е неразривно свързана с паметта.
При отсъствие на памет в човека, той не може да
говори, съхранението на информацията в паметта
се осъществява от мозъка на два етапа:
кратковременна и дълговременна памет.
Дълговременната се развива за 2 години и
доколкото способността да се говори е свързана с
дълговременната памет – детето се научава да
говори в пълния смисъл на тази дума на около 2
години. Тази информация, която е неизползвана,
се изтрива от кратковременната памет. Цялата
информация, която постъпва от сетивните органи,
се концентрира в хипокампуса. Например слушаме
реч на друг език и ако тя няма полза за нас, тя не

239
се задържа в паметта. Има знания, които са ни
нужни за кратък период и се съхраняват от мозъка
толкова време, колкото се използват – може да е
минута, час, три години....тя се съхранява в
кратковременната памет и се трие, когато не ни е
нужна. Дълговременната памет съдържа
информация, отправена от хипокампуса в кората
на главния мозък. Всеки нов запис – пуска в
действие милиони неврони – така хипокампусът
контролира съответствието на новите данни със
съхранената по-рано информация. Ако новата и
старата информация са свързани, то тя се записва
в слоевете на кората на главния мозък.
Постъпващите данни никога не се записват като
единно цяло. Мозъкът в началото разделя
изображението или друг вид постъпваща
информация на основни части и всяка е съхранена
в отделна част на кората на мозъка. Цветът,
ароматът, формата на предмета, вкусът – се
фиксират в различни части на мозъка. Когато
видим същия предмет – всички детайли, от
различните части изскачат и се свързват. Този
процес се нарича припомняне.
Ние можем да наблюдаваме мозъка по време на
неговата работа, чрез компютрите и да видим как
работят отделните участъци на кората на главния
мозък – едната анализира данните, постъпващи от
очите, друга – приема сигнали от органите на
осезанието, трета – координира движенията на
мускулите, друга – контролира речевите процеси.

240
Останалата част от кората на мозъка, съхранява
нещо неразгадано все още. Участъци от мозъка –
анализират цвета, движението, формата и
пространственото разположение на обектите.
Как детето чете – първо мозъкът възприема
буквите, после думата, после изречението, след
това темата и накрая търси съхранени в него
асоциации – зрителни и незрителни, които
образуват нова композиция. Всички системи се
оптимизират в един миг. Дори, за да прочете само
една дума – човек се нуждае от превъзходна
работа на всички системи на мозъка.

***
ЧУДОТО В КЛЕТКАТА

Клетката представлява сложна система – ядро,

митохондрии, комплекс на Голджи,
лизосоми,ендоплазматическамрежа, микрокапсули,
рибозоми.
За да разберем произхода на живота в клетката,
молекулярната биология трябва да увеличи
клетката милиони пъти. Оказва се, че клетката
има уникална сложност и съвършенство.
На повърхността на клетката има много врати,
подобно на космически кораб, през които
преминават веществата. Клетката поразява със
своята комплексност и хармония,висша технология

241
и сложно устройство.
Хормоните се опитват да намерят подходящата
клетка. Клетката работи много разумно, тя никога
не отваря вратите на когото й падне. Всяка
молекула, която се намира на входа – преминава
през щателна проверка. Ако молекулата е полезна
за клетката – вратата се отваря. Ако в клетката се
опитва да влезе вреден агент, например вирус –
ситуацията се променя. Клетката веднага го
анализира, оценя го като опасен и го отблъсква.
Когато навлезеш вътре в клетката, се сблъскваш с
поразителен по своето съвършенство и разум,
комплексен строеж. Хормоните, проникнали в
клетката – попадат веднага под контрола на
различни белтъци, следящи за организацията на
работата на клетката – те се наричат ферменти. В
случай на нужда, ферментите използват
хормоните.Ако в момента не се използват, те
отиват на съхранение в особено отделение на
клетката, наречено комплекс на Голджи. Някои
молекули, например инсулинът, които носят
молекулата на захарта – по размер превъзхождат
вратата на клетката – за тях е изработена особена
система на вход – чрез трансформация на
мембраната. Молекулата назахарта, доставена чрез
инсулина – се събира със специални ферменти,
които й придават митохондрия, отговаряща за
производството на енергия в клетката. Задачата
на митохондрията се състои в това да се разцепи

242
молекулата на енергията и да се синтезират нови
форми от нея, които могат да бъдат използвани за
нуждите на клетката. В резултат на сложните
реакции, протичащи в митохондриите, се
изработват енергитически пакети –
аденазинтрифорсорна киселина, която се отправя
към съответстващия отдел на клетката.
Процесът на транспортиране на енергията, се
осъществява в клетката по специални канали –
ендоплазматическа мрежа. А мостът на тази
комплексна система, се намира в ядрото на
клетката, което напомня гигантски
информационно- изчислителен център. Вътре в
ядрото са разположени хромозоми. Всеки от тях
представлява база данни, с огромни количества
информация. Хромозомите се състоят от
дизоксирибонуклеинова киселина. Така
наречената молекула на ДНК. В ДНК е закодирана
детайлно информацията за всички клетъчни
системи. Аденин, тимин, цитозин,
гуанин.ДНКнаподобява спирала, която се състои от
комбинация на 4-те молекули. Редуващите се
молекули, имат вид на азбука от редуващи се 4
букви, благодарение на която в ДНК е закодирана
колосално количество информация, чиято
наситеност ще състави стотици томове
енциклопедии. Системата на кодирането –
включва детайлно описание на плана на
производство на енергията, информация за
работата на хиляди различни ферменти и белтъци,

243
съдържащи се в клетката. В ДНК е заключена
детайлна, подробна информация за проектирането
на всички органически молекули, които ще бъдат
синтезирани в клетката. Синтезът на
органическите молекули, например белтъци –
започва с търсенето сред множеството гени на
ДНК, на един единствен, който съдържа
необходимата информация. Отговарящият точно
за тази задача фермент – разплита двойната
спирала ДНК. Друга група ферменти, разединяват
нишките на ДНК на две отделни. Следващият
фермент разчита информацията от единичната
нишка и бързо я копира –снема данните,
зашифровани в нея. Получава се точно копие на
плана на ДНК за производство на нови молекули.
Когато копирането е завършено, ферментите
отново съединяват нишките на ДНК, заплитат ги в
първоначалното състояние. Това, което се получава
е информационно РНК – то съдържа план за
производство за необходимото за жизнената
дейност на клетката.
Непосредственият синтез на белтъци, се извършва
в друга част на клетката –рибозомите. Те са
фабриките на клетката. Тази система е наистина
съвършена. Информационното РНК, попада през
входа в рибозомите и се придвижва напред. През
това време, преносителите, наречени транспортни
РНК – пренасят в рибозомите аминокиселини,
необходими за производство на белтъци. В пълен
комплект и необходимата последователност.

244
Поставени там, аминокиселините, благодарение на
шифъра в информационната РНК – се съединяват
една с друга в правилна последователност. Добавят
се все нови и нови аминокиселини. Точно
поставени на своето място, както е указано в
закодираното РНК. В резултат на това се получава
нова молекула белтък. Тук никога не може да
възникне грешка. Всичко е перфектно, съвършено.
Производството на белтъците е завършена и
новата молекула напуска рибозомите, за да
пристъпи към изпълнението на своите задачи.
Всички тези невероятни, сложни процеси, стават в
нашия организъм. Повтарят се ежесекундно, във
всяка клетка, които в човешкия организъм са сто
трилиона. Ето колко удивително устройство има
клетката!
Неизменно, такова чудесно устроение, не е
случайно. Откритието на тези неповторими
процеси в строежа на клетката – всичко това е
резултат на висш разум. Как в тази
микроскопическа клетка, се съдържат всички тези
системи?
Например, законите на аеродинамиката, чрез
които са измислени крила. Маркировките на
насекомите, които наподобяват листата на
дървото. Чувствата на загриженост и нежност при
двойките животни и майките-животни.
Илюминиращите в океана животни – всичко това е
доказателство, че животът е построен толкова

245
съвършено – целият живот е резултат на творение
на разумна сила.
Ние виждаме един обект – това ерезултат на много
сложни реакции и взаимодействия на нашия
организъм. Окото има перфектен механизъм,
действащ автоматично. То се състои от 40 части,
всеки от които отговаря за необходимата функция
в процеса на зрението. Прозрачният слой в
предната част на окото се нарича роговица, зад
нея се намира ирис – той определя цвета на очите
и автоматически изменя размера благодарение на
специални мускули, в зависимост от яркостта на
светлината. В тъмно помещение се разширява, за
да вземе повече светлина, а в светла стая–
съкращава количеството на постъпващата в очите
светлина. Когато чрез очите навлиза светлина, в
главния мозък има нервен импулс, който съобщава
за яркостта на светлината.Мозъкът праща ответен
сигнал и активизира мускулите на ирис –
контролира с каква интензивност би следвало да се
съкрати. Друг механизъм, паралелно работещ, е
линзата. Задачата й е да проектира светлината,
попадаща в окото на ретината, намираща се в
задната част на окото. Благодарение на
съкращението на мускулите около линзата, лъчите
светлина попадащи в окото под разни ъгли и
разстояния, винаги се проектират на ретината.
Когато частиците на светлината, фотоните, се
сблъскват с клетките на ретината – те произвеждат
ефект на каскада – първата молекула е 11 cis-

246
retinal –при сблъсък с фотона, тази молекула
изменя формата си и променя формата на един
белтък, с който е свързана –редопсин. Той приема
такава форма, която ще му позволи да се съедини
с други белтъци. Образува се съединение GTP –
получава се сложен комплекс от 2 белтъка –
редопсин и трансдуцин. И една химическа
молекула GTP – тя има структура, позволяваща й
да се съедини с белтъци – получава се молекула с
механизъм, който предизвиква в клетката реакция
– той изменя съотношението на йоните в клетката
и изработва електрическа енергия. Енергията
стимулира нервните окончания, намиращи се в
ретината – образът, постъпващ във вид на
светлина се преобразува в електрически сигнал.
Тези сигнали, изработени в ретината – трябва да се
предадат на главния мозък. Електрическият
сигнал, носещ зрителна информация – се
преобразува в химическа енергия, при това не губи
информацията. Химическата енергия се предава
от един нерв на друг – това го правят химическите
преносители, между нервните окончания в
синапсите. При предаване на следващия нерв,
енергията отново се превръща в електрическа. И
когато сигналът достигне зрителния център на
мозъка, се съпоставя с информацията, съдържаща
се в центъра на паметта на мозъка и мозъкът ни
дава вече резултата от тази анализирана
информация. Благодарение на хиляди невидими
реакции, ние виждаме предмета пред нас. Тези

247
удивителни процеси се извършват за секунди.
Когато видим нещо друго – системата повтаря
всички стадии отново.
Чувстваме и вкус, мирис, осезаваме формата и
през това време тече работата на милиони процеси
и реакции в организма ни.
Сега, висшите технологии, роботи – имитират
човешкото око и се създават перфектни системи,
но в сравнение с човешкото око – изглеждат по-
прости. Колко знания и усилия са били нужни на
учените, за да разработят тези изкуствени
оптически системи! Колко висш е този разум,
сътворил всичко това!Всичко проличава, ако
разгледаме под микроскоп само една от клетките в
организма.
Дори и това кратко описание, е достатъчно да си
представим величието на тази система във
вътрешността на човешкото тяло.
Животът не е продукт на случайно съвпадение, а
резултат на безупречно творение.
Създал ни е Творецът, изваял сърце, слух, зрение,
за да Му бъдем благодарни!

***
АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ НА ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА

248
Кожа:
Кожата диша, изпарява, отделя, тя е източник на
информация за външния свят и защита от
вредните му въздействия. Това е благодарение на
сложната, многослойна структура. Видимата част
на кожата, епидермис, се състои от няколко слоя
епитериални клетки. Клетките на външния слой
живеят, делят се и стареят – стават сухи и плоски.
Слоят от мъртви клетки не е безполезен, той е като
щит, поемащ всички удари и съхраняващ живите
клетки на епидермиса.
Под слоя на епидермиса, се намира кожата,
клетките на съединителната тъкан, а между тях –
влакнисто вещество. Тук са разположени жлези,
корените на косата, кръвоносни и лимфатически
съдове. Чувствителните влакна се окончават с
рецептори, те се отличават помежду си, по това, че
реагират на определени дразнители. Дават
възможност да се чувства съприкосновението на
кожата с топло, студено, болка. Кожата отдава
топлина. При нагряването на кожата – се
възбуждат топловите рецептори както и центърът
на терморегулация в хипоталамуса. Той дава
команда вътрешните органи да намалят
термообразуването, а кожата увеличава
топлоотдаването. Едновременно се разширяват
кръвоносните съдове по кожата, по тях протича
повече кръв, започва отделянето на пот, която
охлажда кожата. Това позволява на човека да се

249
адаптира към среда, която е с по-висока
температура от неговото тяло. Когато пък е
студено, се възбуждат рецепторите за студ на
кожата. Хипоталамусътзадава команда,
повърхностните капиляри се свиват, по кожата
протича по-малко кръв, тя става хладна и загубата
на топлина на организма, се снижава. Мускулите
се съкращават, което увеличава образуването на
температура.
Укрепващи здравето на човека са слънцето,
въздухът и водата /елементите, от които сме
съставени/.
Когато върху кожата има инфекция и се опитват
да навлязат чуждородни клетки, армията на
фагоцитите влиза в смъртна схватка –те поглъщат
тези клетки. Помагат за възстановяване на
тъканите. Кожата се образува от тези тъкани на
зародиша, от които и очите, и нервната система, и
мозъкът. Когато въздействаме на точки на кожата
с иглотерапия – влияем на някои органи. Тези
точки светят в електромагнитното поле. Може да
се направи топлова картина на тялото и да се
диагностицира. По кожата има осезателни
рецептори, реагиращи на дразнене. Чрез
осезанието, човек може да определи размера,
формата, масата на всеки предмет. Ръцете на
човек са най-тънкия инструмент.
Тайната на кожата – може да се чувства цветът и
формата на предмета, без да се докосва, със

250
завързани очи – това го владеят определени хора.
Това са феномените на кожата.
Организмът живее и се развива в непрестанен
контакт с външната среда. От нея получава
всичко, необходимо за поддържане на живота.
Чрез дихателната система, се отделя въглероден
двуокис и водни пари. Остатъците от храна се
изхвърлят чрез дванайсетопръстника.
В кожата се намират около 2 милиона потни
жлези. Но основната част се отделя чрез
отделителната система – бъбреци и пикочен мехур.
Бъбреците изпълняват функцията на биологически
филтри – отделят от кръвта минералните соли,
излишната вода и други продукти. В бъбрека има
неврони, които се състоят от капсули и извит
канал, който се свързва със събирателна тръба. Те
трябва да филтрират кръвта от излишните
продукти на обмяната на веществата. Веществата
се филтрират от капилярите в капсулите. Извитите
канали позволяват на водата да се върне обратно в
кръвта. Голяма роля играе антидиуретическият
хормон. Ако се наруши действието на хормона,
обратното влизане на вода и част от веществата в
нея в кръвта – няма да се осъществи и водата ще
се изхвърли от организма. Освен капиляри, в
бъбрека има клетки, отделящи активни вещества,
които регулират процеса – важно е значението на
кръвта, преминаваща през бъбреците за
филтрацията, ако не достига – активните вещества

251
попадат в кръвта и регулират подаването на кръв
и филтрацията се нормализира. От събирателната
тръба, веществата се направляват към пикочния
мехур. Той има мускулни стени, те се разтягат.
Разположените по тях рецептори подават сигнал за
изпускането на урината в гръбначния мозък. Тези
сигнали предизвикват съкращаване на стените на
мехура и разхлабване на сфинктера и урината се
отделя чрез изпускателен канал. Невроните на
големите полукълба – активизират центъра в
гръбначния мозък, регулиращ отделянето на урина.
В бъбреците, се изработват и активни вещества,
които повишават кръвоснабдяването,
увеличаващи съпротивляемостта на организма към
инфекции и стимулиращи кръвообразуването.
Бъбреците работят през целия живот на човека.
Естествен филтър са на нашия организъм.

***
Сензорна система:
Ние живеем в океан от информация. Тя идва
отвсякъде във вид на външни раздразнители,
разказващи за звука и цветовете на външния свят,
за мириса и температурата, за формата и
величината на предметите и разстоянието между
тях. Да приеме информацията, позволява на
човека сензорната система – зрителна, слухова,
обонятелна, вкусова, кожна. Всички елементи

252
работят съгласувано на сензорната система, но
функциите им не са еднакви. В периферната част,
има специални рецептори – клетки,
преобразуващиенергията на световите, звуковите,
топловите и други дразнители в нервни импулси.
Чрез провеждащите пътища, се предават в мозъка,
в кората на големите полукълба. В централната
нервна система информацията се обработва и в
зависимост от нея – възниква реакция на
организма, според изменението на външнатасреда.
Всеки сетивен орган е специализиран – възприема
определени дразнители. И изпратените импулси от
органите – носят в мозъка определен вид
информация. Рецепторите на окото например,
могат да възприемат един фотон светлина –
толкова са чувствителни. Слуховите рецептори
изпращат сигнала в мозъка.
Повечето от информацията – постъпва чрез окото.
Зрението е съвместна работа на окото и мозъка.
Ресниците го защитават. В предната част е
роговицата – тя свободно пропуска лъчите на
светлината. Има дъга – цветът на дъгата е цветът
на нашите очи.Ретината – тук енергията се
променя от светлина в биоенергитически
колебания от невроните. Тя е част от нервната
система. И по зрителния нерв, тези колебания –
нервни импулси – се предават в мозъка. Връхната
част на рецепторните клетки, се състои от милиони
молекули на зрителния пегмент, в състава на който
влиза витамин А. Под действието на светлината,

253
молекулата на пегмента се разпада и започва
преобразуването на световата енергия в
биоелектрическа. Нервните импулси се предават в
мозъка. Има два вида рецептори –пръчици и
шишарки. Пръчиците обезпечават безцветното
зрение и позволяват да виждаме и при най-малка
светлина. Зрението е работа на милиони
рецепторни клетки. Шишарките играят основна
роля в цветното зрение – едни са чувствителни към
червения, други към синия цвят, трети към
жълтия....различните съчетания на тези три вида
възбудени шишарки – ни позволяват да видим
всички цветове на света. Зрението е нашият
прозорец към света.

Слух:
Другата сензорна система, подаваща информация
за външния свят, е слуховата. Светът е пълен със
звуци, ние чуваме само малка част – ухото ни
възприема колебанието на въздуха с честота от 20
до 20 000 в секунда. Органът на слуха е образуван
от 3 отдела – външно, средно и вътрешно ухо.
Външното се състои от ушна раковина и слухов
проход, който завършва с тъпанче. Следва
средното ухо – тук се намира чук, наковалня и
стрелка – три съединени една с друга слухови
кости. Стремето опира във вътрешното ухо – това е
система от извити канали, запълнени с течност.
Тук се намира Кортиев орган. Разположен е също

254
слуховият рецептор – особени клетки,
преобразуващи звуковите колебания в
биоелектрически.
Как се ражда звукът? –Ушната раковина,
направлява колебанието на въздуха в слуховия
проход и тук звуците се удрят в тъпанчето, което
започва да се колебае. Слуховите кости усилват
колебанието на тъпанчето. И то се предава на
течността и рецепторите. Механическите
колебания се преобразуват в нервни импулси. По
хиляди влакна на слуховия нерв, импулсите отиват
в мозъка. Слуховата зона в кората на големите
полукълба, окончателно анализира характера на
звука. Нервните импулси постъпват от два канала
– дясно и ляво ухо и с точност се определя
източникът на звука. Нарушението в слуха, води и
до проблеми в речта.
Орган, позволяващ на човек да се ориентира в
пространството и да съхрани равновесието е
вестибуларният апарат. Той се намира във
вътрешното ухо, там където се помещава органът
на слуха. Тук са разположени и рецептори с
чувствителни власинки. Механическите колебания
се преобразуват в биоелектрически – така мозъкът
узнава за нарушение на равновесието.В
безтегловност – изчезва чувството за тежест.
Още едно сетиво, без което пианистите не могат да
свирят и не можем да пишем, плуваме – е свързано
с мускулната система. Рецепторите на тази

255
система, са разположени във всички мускулни
влакна и сухожилия. Когато мускулите се намират
в съкратено състояние, рецепторната клетка
мълчи, при разтегляне на мускула – рецепторните
клетки се възбуждат. Така централната нервна
система, получава информация за това в какво
състояние се намира напр. лявата ръка. В резултат
на това, мозъкът изпраща на мускулите импулси,
които коригират нейната работа. И заради тази
връзка, ръката е способна на точни движения.

Осезание:
В кожата са разположени многочислени
рецептори, изпращащи в мозъка сведения за
докосване, топло и студено, за болка. Рецепторите
транспортират в кората на главния мозък сигнали.

Обоняние:
В носа са разположени много обонятелни
рецептори. Те реагират на газообразни вещества и
по обонятелния тракт – предават информация в
кората на мозъка. Но чувствителността на
обонятелните рецептори е висока – възприемат
миризмата, дори, ако на 30 милиарда части на
въздуха, се пада една част миришещо вещество.
Миризмите влияят на човека – на неговото
настроение, отношение към хората.

256
Вкус:
Усещането за вкус – орган на вкуса е езикът – той
узнава каква е храната – вкусна, гореща, твърда.
Той има голямо количество рецептори –тактилнии
вкусови. Вкусовите рецептори са разположени под
слизестата обвивка на езика. Вкусовите рецептори
са разпределени на езика неравномерно – накрая
на езика се намират чувствителните към сладко, в
корена – горчиво, а отстрани – кисело и солено. Те
се дразнят от веществата, разтворени във вода или
слюнка. Импулсите по нервните влакна, се
предават на главния мозък, влиза в действие
кората на големите полукълба.
Интересно е защо при повреждане на едни
сетивни органи, човек може да превключи на
възприемането на света с други. При загуба на
зрение – се изостря слуха и обонянието.
Възможностите на организма са неизчерпаеми.
В еволюцията са се изработили способи за
приспособяване към условията на външната среда,
които се изменят или организмите изчезват. Някои
умения се предават по наследство – като това да
строиш гнездо или брачният ритуал при лебедите.
Другите качества – чрез обучение.Всеки организъм
натрупва самостоятелно. Рефлексите на главния
мозък включват: възбуждане на сетивните органи
от външни дразнители, процеси на възбуда и
потискане в мозъка, откъдето възникват
психическите явления – усещания, представи,

257
чувства и третото звено са движенията и
действията на човека – неговото поведение.Тези
звена са свързани. Има реакции, на които не е
нужно обучение, като слюнкоотделяне при храна.
Съществуват безусловни рефлекси – хранителни,
полови, отбранителни и ориентировъчни.
Вродените рефлекси – това е фундамент, на който
се строи поведението на човека. Мигането на
очите, кърменето, първият дъх –са рефлекторни
реакции. Освен вродени, съществуват и рефлекси,
придобити в течение на живота – те възникват при
определени условия затова се наричат условни.
Слюнката, която се отделя до появяването на
храната е такъв рефлекс.
Човекът е сложна и изключително подредена
структура.

***
Тялото на човека:
То има клетъчно устройство. Общ портрет на
живите клетки: Ядро, полутечна вътрешна среда,
цитоплазма и мембрана. Това е плоското
изображение. Триизмерното изображение –
позволява да се видят формата и външният вид на
клетките. Електронният микроскоп увеличава 130
пъти изображението, наблюдават се детайлите.
Цитоплазмата – в нея се намират органели, те

258
обезпечават жизнедеятелността на клетката, всяка
изпълнява определена функция. В едни се
образува белтъкът, в други органели – вещества,
изработващи енергия, трети – свързват клетката с
външната среда. В ядрото се намират структури,
отговарящи за предаването на наследствената
информация за делението на клетките –
хромозомите. Всеки от тях се състои от
елементарни носители на наследствените признаци
– гени. Генните инженери се опитват да отстранят
дефектните участъци на хромозомите и да ги
заменят със здрави, за да бъде потомството на
клетките здраво. Клетките взаимодействат една с
друга. Когато в клетката се вкарат тънки
електроди и на екрана се появяват импулси, се
идентифицират електрически сигнали, с които
клетките общуват.
Да се чуят мелодиите на клетките – това е
удивителен експеримент.
Клетките са микроскопични тухли на нашия
организъм, с тази разлика , че са разнообразни по
размер, форма, функция. Храненето и дишането
на клетките, се обезпечава от клетъчното
вещество, в което се намират. Съвкупност от
клетки, сходни по функция, произход и строеж – се
нарича тъкан. При човека има 4 основни групи
тъкани: епитериална – повърхностния слой на
кожата, костна, съеднителна – свързана с
гръбначния стълб,кръвта също е съединителна

259
тъкан – клетките й се намират в плазмата. С
мускулната тъкан е свързано движението.
Мускулите имат влакна, които им придават
еластичност, способност да се съкращават.
Нервната тъкан съставлява гръбначния и главния
мозък.Тя се състои от неврони, които обезпечават
нервната система. От тъканите се формират
органите. Органът е част от тялото, която има своя
форма, строеж, място в организма и изпълнява
една или няколко функции. Едни органи
обезпечават движението, други – снабдяват
организма с информация за външната среда –
ухото, трети разнасят кислород и хранителни
вещества по целия организъм. Всеки орган се
състои от няколко тъкани, но една преобладава и
определя главната му функция. Въввсеки орган
има кръвоносни съдове и нерви.
Няколко органа, съвместно изпълняващи
определенаобща функция – съставят система от
органи – кръвоносна, хранителна,
храносмилателна, нервна. Нужна е съгласувана
работа на клетки, тъкани, органи, системи, за да
се получи човекът. Това се регулира от гръбначния
мозък и от главния мозък чрез нервните импулси,
които възбуждат или потискат раните според
външната среда или потребностите на организма.
Друга регулация и контрол е чрез жлезите –
хипофиза, щитовидна и тимус, панкреас, които
изработват биологически активните вещества –
хормоните. Хормоните се разнасят чрез кръвта по

260
целия организъм. И регулират обмяната на
веществата, ръста и развитието. Всичко работи
като едно цяло, но според дадената задача, се
включват определени системи. Когато се дразни
слухът – се променят дишането, сърцебиенето. И в
космоса са правени подобни експерименти и се
оказва, че при дразнене на една система – се
включват и другите. Благодарение на това човек
преживява при неблагоприятни условия – под
земята, под водата, във всички географски зони.
Приспособява се, стремейки се към равновесие
между всичко живо и неживо. Той е разумна част
от природата и трябва да живее в хармония с нея.

Нервна система:
Организмът – чудно е как всички тези клетки,
тъкани, органи, системи – работят толкова години
като едно цяло, как координират и съгласуват
работата си. Нервната система е организатор на
хармоничната работа във всички части на тялото.
В основата й лежат чувствата, обучението,
паметта, мисленето.
Нервната система има централен и периферен
отдел.
Централният отдел е главният и гръбначният
мозък. Към периферния се отнасят нервите.
Нервната система е образувана от нервни тъкани,
коитосесъстоятотневрони и клетки-спътници,

261
които ги окръжават и изпълняват хранителна,
опорна и защитна функция.Те са 10 пъти повече
от невроните. Невроните са главните клетки на
нервната система. Нервната клетка се отличава от
другите по това, че има аксони и дендрити-
израстъци. По тях се предават нервни импулси –
по-бързо по аксоните. Транспортират се импулси
от неврон към неврон. Краят на аксона, не
прилепва към повърхността на следващия неврон –
тази зона на контакта, между нервона и аксона –
се нарича синапс. Чрез синапса, сигналът отива
само в едно направление – от една на друга нервна
клетка. Невроните са разнообразни и по величина,
и по форма – има пирамиди, зърна. Те имат и
различна функция – едни предават импулси към
главния и гръбначния мозък, други – двигателните
– предават импулси от главния и гръбначния мозък
към мускулите и органите. Невроните се свързват с
дендрити и аксони. Свързаните неврони образуват
нервни вериги, съединяващи тъканите и органите
с гръбначния и главния мозък. Информацията е
зашифрована в особени нервни импулси.
Двоичният код – това е езикът на неврона.
Пътят на нервния импулс – започва в рецепторите,
приемащи светови, звукови, вкусови и др. сигнали
от външния свят и превеждащи ги на език,
достъпен за невроните. Тези свързани с
рецепторите неврони, се нар. чувствителни. Те се
намират в нервните възли. Оттам, информацията
се предава в централната нервна система – към

262
невроните, които я възприемат и обработват.
Те също може да управляват движението на
мускула или секрета от някаква жлеза.
Някои движения от нервна система са произволни
– на гръбначния мозък. Някои могат да се
управляват от човека, нарича се соматическа
нервна система.
Парасимпатическата система – отговаря за
забавяне на сърдечната дейност, слюнкоотделяне.
Симпатическата – за учестяване на сърцебиенето,
повишение работоспособността на скелетните
мускули. Тя мобилизира организма, когато трябва
да работи в екстремална ситуация.
Гръбначният мозък е част от нервната система.
Този дълъг шнур с диаметър 1см. е разположен в
костния канал на гръбнака. Централната му част е
образувана от сиво вещество, което се състои от
неврони. Около него има бяло вещество, съставено
от израстъците на невроните –аксони. С този
мозък, е свързано съкращението на мускулите на
тялото. Рецепторът преобразува дразнителя в
нервен импулс, който се предава в централната
нервна система и по двигателен път – към
органите. Рефлекторната функция на гръбначния
мозък, обезпечава движенията.

Главен мозък

263
Разположен е напълно в черепа. Включва
продълговат, среден, промеждутъчени големите
полукълба. Бялото вещество на главния мозък, го
свързва с гръбначния. Централната нервна
система действа като единно цяло.

***
Органите имат една или няколко функции – едни
обезпечават организма с информация за външната
среда, други са свързани с движението. Във всеки
орган има кръвоносни съдове и нерви.
Рентгеновата томография, позволява органът да се
види на компютър, слой по слой, да се направи
топлова картина – разликата в температурата на
тялото се проявява чрез цветове.
Органи, изпълняващи еднаква функция –
образуват система – кръвоносна, дихателна,
храносмилателна, нервна. Съвкупността от органи
още не е човек, трябва да се координират
милиарди процеси.Необходима е съгласувана
работа на клетки, тъкани, органи и системи чрез
главния и гръбначния мозък. Нервните импулси,
свързващи главния с гръбначния мозък –
възбуждат и потискат неговите функции, според
условията на външната среда и потребностите на
организма.
Друг вид регулация на организма е
хормоналната – хипофиза, щитовидна жлеза,

264
тимус, панкреас, надбъбречни жлези, полови
жлези. Жлезите изработват биологически активни
вещества – хормони, които се разнасят по
организма и регулират, включват, ускоряват,
потискат процесите на веществата, ръста и
развитието. Нервната и хормонална регулация –
обезпечава организма като едно цяло.
За да се постигнат резултати, при действията се
включват няколко системи. Когато се дразни
слухът, се променя работата насърцето и
дишането. Такива експерименти са правени и в
космоса – отново при дразнене на една система, се
променят и другите. Това, че всичко е свързано –
помага на човека да се приспособи към трудни
условия – под водата, на полюсите, в различните
географски ширини. Да установи равновесие с
всичко живо и неживо. Като разумна част от
природата, той трябва да живее в хармония с
всичко.
Как се отдава на всички клетки, тъкани, органи,
системи, в продължение на толкова години да
работят като едно цяло, да се координира и
съгласува работата им? Нервната система е
свързана с чувствата , паметта, мисленето.
Централната нервна система, има главен и
гръбначен мозък, периферната – нерви и нервни
възли.Нервните клетки също притежават клетки-
спътници, които изпълняват хранителна, опорна и
защитна функция. Те са 10 пъти повече от

265
невроните.
Всичко е енергия – енергийни центрове има
земята, човекът, звездите, планетите, слънцето.
Музиката на земята, на слънцето, на планетите,
звездите – излъчва интелигентна хармония.
Някога ще може да се лекува, да се предава
информация от един организъм на друг с помощта
на мисълта. Сега за това служи молитвата и
колективната молитва.
Невроните са чувствителни – предават импулси на
главния мозък, двигателните – на мускулите на
гръбначния мозък, те имат различни функции.
Свързват се помежду си като в една мрежа –
нервнитевериги, са свързани с главния и
гръбначния мозък,органите и тъканите.
Информацията, движеща се по веригите е
зашифрована в нервни импулси. Когато се
включат електроди към нервните клетки, се вижда,
че нервните импулси работят с двоичен код – това
е и езикът на невроните. Рецепторите приемат
звукови, вкусови, светови сигнали от външния
свят и ги превеждат на езика на невроните. Тече
разговор. Други нервни импулси предизвикват
съкращение на мускулите или отделяне на хормони
от жлезите.
При соматическата нервна система, човек може да
управлява някои мускули според волята си –при
спортовете. Но работата на вътрешните органи –на

266
сърцето, на съдовете, на жлезите – не се подчинява
на волята на човека. Тя се регулира от
автономната или вегетативната нервна система.
Симпатическата система – мобилизира организма
да работи в екстремни ситуации.
Влиянието на системите е уравновесено,
балансирано. Те поддържат равновесието на целия
организъм, в едно цяло.
Главният мозък регулира и гръбначния, и работата
на много центрове и органи,продълговат, среден,
промеждутъчен, мъжец и големи полукълба. Бялото
вещество на главния мозък, го свързва с
гръбначния, благодарение на което цялата нервна
система работи като едно цяло.
От ствола на мозъка излизат 12 двойки черепно-
мозъчни нерви, свързващи мозъка със сетивата,
мускулите и жлезите. От мозъка се регулират
важните жизнени функции – дишане, сърдечна
дейност, храносмилане, обмен на веществата.
Координират се движенията от мъжеца. Почти 14
милиарда неврони има в кората на полукълбата.
В кората съществуват чувствителни и двигателни
зони, управляват се ръцете и органите на речта.
Изучават се биотоковете, електрическите импулси,
които възникват при работата на невроните –
може да се види на компютърен екран дали
мозъкът е спокоен или активно работи и даже кои
зони на кората са включени в работата. Ляво

267
полукълбо – отговаря за логическо мислене и реч,
дясното – за образното, емоционално мислене.
Когато се наруши функцията на лявото –човек
помни музиката на песента, но не помни думите. У
здравия, кората работи като едно цяло. Памет, реч,
мислене, регулация на поведението – са свързани с
кората на големите полукълба.

***
Животът е движение, което позволява на
организма да съхрани цялостността си и да
взаимодейства с външния свят. Основа на опорно-
двигателния апарат е скелетът, който се състои от
220 кости, съединени помежду си. Черепът
съхранява и защитава сетивата и мозъка.
Гръбначният стълб, се състои от 33 прешлена –
прешлени и тъкани, които му придават
подвижност. Този апарат обезпечава движението
на човека в пространството. Движението е
невъзможно без участието на мускулите.
Мимическите мускули –могат да изразят усмивка,
тъга...емоционалните състояния. Осигуряват
разнообразието на изразните средства на
емоциите. В гръбначния мозък се намират
неврони, които карат мускулите да се съкращават,
но влияе и кората на големите полукълба. Ние
упражняваме движенията, докато в кората на
мозъка не се създадат устойчиви връзки и се

268
автоматизират и ги изпълнявамебез да мислим.
При спортуване, снабдяване с хранителни
вещества и кислород – мускулните връзки и
гръбначният стълб се заздравяват. Красотата и
здравето на хармонично развития човек са важни.

***
Ендокринните клетки на жлъчно- чревния тракт,
произвеждат хормони, типични за хипотамус и
хипофиза. Хормони като ендорфин и
енкифалинморфинните хормони – се произвеждат
в червата. Те се съдържат в майчиното мляко и в
белтъците на пшеницата. И обезпечават радост,
щастие, еуфория, обезболяване. Червата
изработват 95 % от серотонина, недостатъкът от
него – води до депресия. Серотонинът, участващ в
предаването на нервните импулси на главния
мозък – влияе на емоцията, в приемането на
решенията, сдържайки агресивната реакция.
Начинът на хранене, серотонинът и вземането на
решения – всичко това е свързано.
Аминокиселините за изработването му – постъпват
само с храната. При неадекватно хранене –
поведението се променя – гневът и агресията не се
сдържат.
Хормоналният фон, влияе на състоянието на
нашия организъм, настроение, работоспособност –

269
той зависи от храната. Нарушението на
хормоналния фон, често е причина за безплодието
на жената и на мъжа. Ресурсът на организма,
който се е хвърлил в защитна функция, при
правилно хранене се използва за това, за което е
предназначен. Ако разгледаме жлъчно –чревния
тракт като черна кутия, на входа ще е храната, а
на изхода хормоналният фон, който влияе на
нашите настроения, регенерацията на тъканите,
енергията за обезпечаване на живота. Докторът,
на който можем да се доверим е природата, това
съвършенство, което не е създадено от ръцете на
човека.
Много от болестите идват от червата, които
изтеглят полезните вещества от храната, участва в
строенето на нашия организъм, чрез него тялото
ни получава строителен материал.
Трябва да се храним с жива, растителна храна,
създадена от Бог, естествена, натурална, за да ни
носят органите здраве и радост.

***
ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ВЪТРЕ В ЧОВЕКА

Какво значи, моят приятел да е вътре в мен,

думите трудно могат да предадат това състояние.
Човек не живее в реалността, а в някаква
абстрактна реалност, която ще постигне някога.

270
Ако усещаш реалността такава, каквато е, сега, ти
я усещаш, ти не говориш за нея. А когато говориш
е чисто условно. В човек има скрито желание да се
повдигне. Но като цяло, живеем на елементарно
ниво и засаждаме земя, от която нищо няма да
израсте. Всеки от нас има свобода и свободна воля.
Светът съществува във всеки, но когато се
просветлим, сме едно цяло, а иначе – усещаме по
различен начин. В мен и във всички останали
части светът е еднакъв – безкраен.
Пълно,прекрасно сливане. До пълното
просветление, всичко това съществува – и
негативното, не трябва да го забелязваме и да
влизаме в тия енергии. В тази реалност, в която
съединявам всичко, трябва да се опитам да
поставя и другите. Когато те са в мен и аз в тях,
когато съвпаднем – тогава ще се осъществи
пълното просветление.

***
КЛЕТКАТА

Всичко, което става в нашето тяло, всеки

елементарен процес е удивителен. По руслото на
кръвта, се движат еритроцитите. Левкоцитите и
клетките на кръвоносния съд си говорят: „Аз съм
тук, аз – тук“. Този разговор се извършва чрез
взаимодействие на белтъчните молекули на
повърхността на клетката.

271
Дори бактериите разговарят и са разумни – не
атакуват организма, докато не се съберат в
достатъчно количество, изчакват. А
луминисциращите във водата – се сработват
идеално с рибите, така че да живеят в симбиоза и
да си помагат в привличането на храната. Още на
бактериално ниво, животът е сложен, красив,
разумен и приспособен към оцеляване.
Левкоцитите проверяват с рецепторите къде да
спрат, къде са нужни на клетките. Клетъчната
мембрана е кипящо море от цветни шарки. По нея
пътешестват холестеролни образувания, носещи
разнообразни сигнали на молекулите.
Непрестанно се води разговор в клетката.
Белтъците, разпознаващи се един с друг – сменят
своите партньори и сами се променят. Отвътре на
клетъчната мембрана, се намират спектрините, те
образуват строги геометрически форми и
структури.
Всяка клетка е пронизана от
микрофиламентиимикрофибрили. Те са
телефонните линии на клетките и бележат техния
път. Те поддържат обема и формата.
Микрофиламентитесе събират на специални
белтъчни тухлички – тези тухлички са молекулите
на актин –белтък, който образува съкращаващите
се структури в мускулите. Процесът напомня ръста
на кристалите.

272
Микротръбите са транспортните артерии на
клетката. По клетъчното трасе, белтъкът кинезин,
движи мембранния мехур/ в който се намира
нещо важно/по микротръбата. Всичко това става
в трилионите клетки на тялото ни. Точно сега.
Митохондриите дават на клетките енергия.
Клетъчното ядро е носител на генетическата
информация на клетката.По повърхността има
пори, през които влиза РНК – това са копия на
отделни участъци на гигантската молекула на ДНК.
Излизайки от ядрото, молекулите и РНК се
свързват с рибозомите –това е нанозавод за
производство на белтъци. Рибозомите ползват
информацията, записана в РНК като инструкция
за синтез на белтъци. Рибозоматапрочита текст,
записан с 4 букви – А, Т, Г и Ц и като свърши
синтезът на белтъка, се отдалечава. Белтъкът се
захваща от преносвачите на белтък и те го занасят,
където е нужен. Някои рибозоми направляват
белтъка в мембранните канали на клетката – тук
няма да се загуби и преносвачи не са нужни.
Белтъкът се закрепя към мембраната чрез мехура.
Апаратът на Голджи е възловата станция за
пресичане на всички транспортни пътища на
клетките. Вътре в неговата цистерна, белтъчните
продукти се доработват и отиват на технически
контрол. Ако преминат успешно, се опаковат в
мембранни мехури се придвижват на
повърхността на клетката, помага им кинезинът и

273
в мехура се намира информация за левкоцитите.
Мехурът освобождава своето съдържание в
междуклетъчното пространство. А прикрепените
белтъци на мембраната – сигнализират на
клетките, на специалните рецептори.

***
Животът
Както злият филм не можеш да го гледаш, така е и
със злото в живота, на което се радват само
болните мозъци. Аз трябва всяка секунда на своето
съществуване в този живот, да се движа напред. В
правилното направление. Тези метри, които не съм
изминал, ги усещам като страдание. Страданието
ще ни принуди да разберем в какво е проблемът.
Правилно да се отнасяме към него. Ако го усещаме,
трябва да привлечем положителната сила, която
ще ни придвижи към целта. Това духовно
сближаване, идва когато вътрешно се изменям по
подобие на Твореца. То е вътрешно, в мен и само
под въздействие на вътрешните сили. Тези
закъснения в развитието ми, се усещат като
страдания. Като антиподобие. Една част от пътя,
който извървяваме през страданието е неосъзнат,
неосъзнавайки техните причини. Изпитваме
страдания, война, глад, болест, защото не сме
близо до съвършенството, не живеем по пълен
начин, с пълните взаимоотношения – отдалечаваме
се от просветлението и си причиняваме това. Сега
можем да употребим това в правилния вид, тоест

274
като осъзнато движение към целта.

***
ЗАПАСНА ПЛАНЕТА

Няма нищо лошо в това да се изследват

други планети, като резервен вариант, но
мен ме интересува въпросът защо човек не
пази тази прекрасна земя, която Господ му
е дал, за да я владее и обогатява, а търси
бактерии и присъствие на някаква вода в
цепнатините, за да започне живота от
нулата? Това е истинско безумие– да
изпуснеш питомното и да гониш дивото–да
изсичаш горите, да замърсяваш водата и
въздуха, да развиваш вредни технологии в
името на парите, в името пак на парите и
владеене на богатства и територии– да
изтребваш себеподобните си. Чрез вредни
храни и вредна медицина да съдействаш за
това да се изражда собственият ти род.
Иронията на природата и на Бог,
койтовсъщност ръководи всичко е, че
самият ти ще загинеш и собствените ти
поколения ще се изродят, защото всички
сме едно цяло и едно действие – рефлектира

275
върху цялата вселена и най-вече върху нас
самите. Едно не са преценили онези, които
не осъзнават, че унищожават природата,
която са те самите, поради алчността
/подтиквани от демоните, от нечистите
сили/ – че унищожавайки планетата,
разболявайки я – и тях няма да ги има.

Има три заплахи за земята –

войните,биологическата катастрофа и сблъсък с
астероиди. Учените се опитват, търсят начини да
се колонизира друга планета. В галактиката има
планети, приличащи на земята. Разстоянието на
някои планети от звездите е такова, че при някои
планети има температура, която е като на земята.
Да се доберем до такива планети не е просто,
разстоянието е трилиони километри, много
светлинни години. Затова убежище за човека –
трябва да се търси на нашата слънчева система.
Хипотетически, може да се изследват две планети
– Венера и Марс. Венера се нарича сестра на
земята. но на тази планета е топло – до 50 градуса.
Няма вода и кислород. Но има въглероден двуокис.
Споредтеориите, в началото атмосферата на
земята е била такава. Кислородът ни са го дали
микроорганизмите, бактериите, които са
поглъщали въглероден двуокис. За нас е отрова, за
микроорганизмите – хранителна среда. Те са могли
да променят атмосферата на Венера от въглероден

276
двуокис в кислородна.
При Марс, температурите са от минус 80 до 15 и
има вода. По шапката на Марс, на север и на юг –
лежат мощни отлагания на сняг. Сух лед,
въглероден двуокис – въглеродени воден сняг.
Космическите кораби на Марс, се добират почти за
година. Строителството на бази изисква колосални
ресурси.
Що се отнася до луната – там е разработен
специален проект за дълговременна база на
луната. Може би ще бъде използван за основа, за
да се построи там втори дом.

***
ИЛЮЗИЯТА НА СВЕТА

Вместо на външния екран, чрез изразни средства –

съвършенството се изписва на вътрешния ми
екран, стига да го усетя. Ние възприемаме нашия
естествен екран, с който сме се родили, на него е
нарисувана картината на света – многомерната, в
която ние съществуваме. Ние правим екрана
толкова плосък, според начина, по който виждаме
света, а целият свят, в цялото разнообразие – също
представлява екран, но тримерен, обемен.Внего
ние се намираме, като 3 Д. Тези екраниса един в
друг. По рождение имаме екран, който ни е даден
автоматически, изначално.

277
На минималното ниво на взаимодействие и
контакт, взаимодействаме чрез 2 сили –
получаване и отдаване. Ако се повдигнем, ние се
развиваме. И отиваме в следващата сфера на
възприятие, в следващия екран и там усещаме, но
по друг начин нещата – и себе си, и окръжаващата
обстановка, и другите. И после следващото и
следващото състояние и т.н.
Това е като да си на кино и да виждаш на екрана
как ти стоиш и гледаш кино. Аз започвам да
възприемам чувството и взаимодействието на
силите вътре в мен.
Със своите мисли, чувства, думи –ние рисуваме
реалността и едновременно с това тя е вътре в нас
и ние в нея. Ние със силите си я създаваме.
Всъщност, тези концентрични сфери не
съществуват вън от нас, а ние ги рисуваме, ние ги
създаваме. Когато умрем, какво става с тия сфери?
Те също изчезват.
Човек трябва да изследва себе си, своите
възможности, да се самоуправлява – всичко му е
зададено и може да го постигне. Всички страдания
ни подтикват да се учим. Да се изменим така, че
да влезем във висшата сфера. Природата се
опитва да ни измъкне чрез удари от тясната
сфера, в която нагласяме нещата така, че да ни е
добре. За да се отнасяме правилно към света –
трябва да изменяме себе си, не света, нито
обществото, а да използваме опита на човека да

278
отиде на следващото ниво. На съществувание, а не
само на усещане. Съществуване, в друг свят, друго
измерение на виждането. Само това трябва да се
прави, към това ни подтиква природата.Всичко
допълнително, води към страдание. И отблъскване
от това възвишено нещо. Към Него ние непременно
ще отидем, независимо от количеството на
страданията и времето, което ни е необходимо, за
да осъзнаем, че накрая трябва да направим нещо
разумно.
Плановете, които ние строим се развалят,
природата е планувала развитието. А какви
планове има природата – дайте да ги узнаем,
постигнем, да ги видим?! Какво можем да
направим с окръжаващата природа. Ние се
явяваме нейна част. Всичко, което мислим,
желаем, е същата тая природа. Ние не можем да
излезем от нея. В мен е програмата, според която
аз през цялото време се изменям. Когато съм в
съгласие с нея, на мен ще ми бъде добре, на всички
също, ще се чувствам хармоничен, комфортно.
Изучавай природата, но не за да я подчиниш на
себе си, а себе си на нея!
Силата, която ни е създала, ни обгръща. Да
използваме данните си като се научим как тя
работи, за да бъдем добре. Да сме добре за себе си
и за околния свят. Това е интегрална, глобална
наука за природата. За да сме умни и тогава ще се
чувстваме щастливи. Когато започнеш да

279
оперираш с това, което говори природата – тези
действия ще ти станат близки, ти върху себе си ще
ги почувстваш. Съвсем реални, светът е вътре в
теб.

***
Организмът на човека работи като една машина.
Сърцето е най-важният мускул в организма. То
може да бие повече от 100 000 пъти на ден. Състои
се от 4 камери – дясно предсърдие, дясна камера
на сърцето, ляво предсърдие и лява камера на
сърцето. Дясната половина на сърцето получава
кръв с понижено съдържание на кислород, която
върви по вените – то изтласква тази кръв чрез
артерия, за да може отново да се насити с
кислород. Лявата половина на сърцето – получава
тази наситена с кислород кръв и чрез аортата
изтласква кръвта, която се разпространява по
цялото тяло с артериите и капилярите. Кръвта дава
на тъканите кислород и хранителни вещества, а
отнася въглероден двуокис и други продукти на
обмена. От вените, тази кръв отново постъпва в
дясната половина на сърцето и цикълът започва
отново.
Сърцето има 4 клапи. Те са като 4 врати, които
пускат кръвта в едно определено направление. Те
притежават приспособления, които се отварят и
затварят, за да пропуснат кръвта. Между дясното

280
предсърдие и дясна камера на сърцето, има клапа,
също между лявото и левата камера на сърцето,
както и между камерата на сърцето и артерията,
лява камера на сърцето и аортата. Артериите,
които доставят кръв до сърцето, са коронарните –
създават корона около сърцето. Тази отделна
система – коронарната – осигурява кислород и
хранителни вещества за сърцето. Има лява и дясна
коронарна артерия. Биенето на сърцето, се
регулирачрез електрически импулси, които се
генерират от сърдечни мускули.

***
Луна и Марс. Космическите полети на
бъдещето.
Когато се е формирала слънчевата система и
планетите са се формирали като отделни, остават
късове, астероиди, които бомбандират планетите.
На Марс има огромен ударен кратер. Този
астероид, при стълкновението е оказал
разрушително въздействие на природната среда,
която е била до този сблъсък. Магнитното поле
помага да се удържи атмосферата. Ако пропадне
магнитното поле – тази плазма, която изтича от
слънцето, слънчевият вятър – разцепва
атмосферата и планетата я изгубва. На Марс е
открит метан – газ,който изработват бактерии.

281
Марсианските условия са подходящи за хората. И
на Марс, като на нашата планета, има смяна на
годишните времена, но по-бавно се сменят,
отколкото на земята, защото марсианската година
е почти два пъти по-дълга. Наистина Марс е два
пъти по-малка от Земята. На Марс
съществуваслаба атмосфера и вода. Част от
повърхността се състои от замръзнали водоеми.
При температура минус 60 на Марс, цялата вода е
слязла в дълбочина. Ако има заселване на Марс,
всички мегаполиси трябва даса покрити от
прозрачни куполи, специални, за да не загинат
хората от радиацията. Атмосферата е разредена и
не е защитена от метеорити. Червената планета,
Марс – по състав, повтаря почвата на земята. Има
базалт, от който могат да се правят тухли. Също и
рений – метал с уникални свойства – идеален метал
за строителство на самолети. На нашата планета се
добива чрез вулканичен газ в малки количества.
На Марс има огромни запаси рений, който тук е
по-скъп от злато.
На луната се построяват бази за полет в космоса.
Има милиарди галактики в нашата вселена и те се
състоят от стотици милиарди звезди. Около тези
звезди – се въртят планети, на които може да има
живот.
Трябва да се построи космически кораб, който ще
ни отведе към новите светове. Кой ще изследва
космоса – хора или машини – те ще се допълват, за

282
да се усвои вселената, да се изучи? На
космическият кораб ще има ембриони в
инкубатор.
Астронавтите могат да останат на орбита няколко
дни. Ако искаме да пътешестваме в далечния
космос, ще трябва да летим месеци, години.
Създаване на международна космическа станция е
следващата стъпка за изследване на слънчевата
система. Космическата станция ще бъде голям
летателен апарат, като въздушен лайнер. Нужно е
обединение на съвместните усилия. За да се
построи са необходими 6 години. Но даже най-
простите движения в космоса, са тънка операция,
както и опасен вид дейност. Ако астронавтът се
откъсне от космическата станция, ще му свърши
запаса от въздух, ще замръзне и ще стане спътник
на земята, накрая ще изгори в земната атмосфера.
Докато земната атмосфера ни защитава от
радиация, то в открития космос – дългото
пребиваване е трудно. Когато си продължително
време в космоса, се получава неразположение от
безтегловността. Хиляди обекти поразяват
слънчевата система с висока скорост. Например
метеорити. Международната космическа станция
ще бъде на орбита 15 години – има много шансове
да се сблъска с метеорити или космически
обломки. Ако стане авария, екипажът трябва да
напусне за няколко секунди. Апарат Х- 38 ще ги
спаси. Той ще е стикован с космическата станция,
готов за полет. Космическата станция ще даде

283
много отговори как хората ще живеят в
безтегловност дълго време, за да се осъществят
полетите в бъдеще, да се изследва далечният
космос, за обезпечаване на живота в космоса.
За полета до луната е използвана крупна, мощна
ракета – за да достигне разстояние 40 000 км.
Почти 100 метра височина и почти 3 хил. тона
тежест. Ракетата трябвало да превозва 3-ма души,
вода и топливо. След 4 дни се приближава до
луната – на разстояние почти половин милиона
километра от хората. Трябвало да се съберат
образци от повърхността и да се занесат на земята.
Ако на луната има вода, обитаемата лунна база
може да стане реалност. Дори това би могло да се
използва за производство на гориво за дълги
космически полети. Изпратен е лунен разузнавач,
който е прекарал 19 месеца на окололунната
орбита, сканирайки всеки квадратен сантиметър
от луната в търсене на вода. Той забелязал атоми
водород, вероятно от вода под повърхността –
тоест неголямо количество вода за планетата.
Водата е замръзнала под повърхността. Лунната
база може да се използва за пускане на кораби в
космоса. И би могло, след като корабът е
приключил обиколката около луната – да се
захване за друг кораб, въртящ се около луната.
Електронните датчици ще го отправят в тази
посока. Кислородът и водородът, необходими за
ракетното гориво – могат да се синтезират от
замръзналия лед.

284
Може би човечеството ще намери други обитаеми
планети.
Марс – атмосферата не е пригодна за дишане.
Ледена пустиня, суха, хладна, при Марс има смяна
на годишни времена. Учените пускат апарат на
Марс, който да изследва почвата на два метра
дълбочина за вода. Задачата му е после да предаде
сведения на земята чрез спътник, на марсианската
орбита. Друг апарат изследва планетата от
атмосферата. И фотографира и най-недостъпните
райони на планетата с помощта на бордова
камера. Той ще лети 9 часа. Пътешествието до
Марс и обратно, ще продължи почти 3 години.
Сега се изработват нови двигатели, които ще
помогнат да се лети 10 пъти по-бързо. Разработва
се плазмена ракета за междупланетарни
пътешествия. Има още един двигател, който
ползва електричество вместо ядрени сили.
Обикновените ракети употребяват нагрят газ –
когато се изхвърля от ракетния двигател – той
тласка космическия кораб в противоположно
направление. Новият двигател йонизира – ние му
даваме електрически заряд. Електричеството
изработват слънчевите батерии.
За да се напусне слънчевата система и да се
отправим към звездите – трябва да построим
междупланетен космически кораб, който ще
полети със скорост, близка до скоростта на
светлината. Това е трудно, понеже звездите са

285
далеко и трябва да се лети със скоростта на
светлината.
Възможно е да се създаде слънчев кораб, който да
се движи от слънчевата енергия. Светлината
постоянно ще го тласка напред, когато придобие
скорост, 10% от скоростта на светлината.
Предвиждат се безпилотни ракети, които носят
спътници в междупланетните зони.
Когато има морал – човечеството ще научи много
неща и ще може да общува с висшите нива.
Изобретателите конструират ракети, които могат
да се използват многократно да летят в
околоземната орбита. На орбитата, апаратът пуска
спътника. Той се превръща във вертолет, за да се
приземи.
Ракети, използващи антивещество – ще доставят
хората до звездите и по-нататък. Хората могат да
напуснат слънчевата система, стига да имат
подходяща технология.

***
КОСМИЧЕСКИ ПЪТЕШЕСТВИЯ

Те са средство да се проверят границите на

човешкото въображение и
възможности.Възможността да се напусне
планетата – се оценя като най-голямата, успешна

286
цел за човечеството. Целта е да се преодолее
земното притегляне. Да си представим космически
лифт, който ни вдига в небесата и спътник,
движещ се паралелно със земята. Може да се
създаде влакно, което би могло да издържи
пътуването на огромни разстояния – във външния
космос. Космическият лифт се върти с такава
честота, с която и планетата-земя. Лифтът се вдига
на орбита, където очаква космическия кораб.
Такава система напълно ще измести обичайните
пускания на ракети. Подобно пътуване би било
много евтино. Но за разлика от гостоприемството
на земята – има опасности за галактическия
пътешественик. Съществуват частици, движещи се
бързо –микрометеорити.Друга опасност е
излъчването –то е като атомната бомба, ние също
сме защитени от атмосферата на земята, от
отровното излъчване на слънцето. Няма озонов
слой, нито магнитно поле в открития космос.
Такова излъчване винаги е лошо за ДНК.
Галактическото излъчване идва от черните дупки,
от звездите – това са частици, които се движат със
скорост, близка до скоростта на светлината.
Другият проблем е отсъствието на
гравитация,което подбужда всички системи в
организма да започнат да се изменят.
Пътешественикът би изпитвал нарушения при
ориентацията в пространството. За да не
атрофира тялото – астронавтите всеки ден правят
упражнения. Храносмилателната система също се

287
променя и се налага да се възстановява. Имунната
система не е ефективна, както обичайно и
космическото излъчване и безтегловността – могат
да доведат до лоши резултати. Бактерии, които
обичайно са безвредни, биха могли да станат
опасни, те растат до 50 пъти по-бързо.
Да погледнем в открития космос – човек разчита
на себе си и колегите и на това, което е взел със
себе си, докато на земята екосистемата му
предлага всичко даром и е обграден от това, от
което има нужда. Проблемът е несигурността –
човек не знае дали ще се върне. Ако се повреди
двигателят – ще загине. Пътешествието в космоса е
по-рисковано,отколкото където и да е на земята.
Трябва да носиш вода, храна, кислород.Усещането
колко е драгоценна нашата земя,се придобива от
такива космически размери.
Също понеже разстоянията са големи,
пътешествието трябва да е кратко, да се побира в
рамките на човешкия живот. Ландшафтът на
Венера и Марс не са гостоприемни –
температурата на Венера може да е 50 градуса.
Дори пътешествието до наши съседи – ще
продължи месеци или години.
Понеже планетите се въртят по орбита – пътят на
отиване може да е 4 месеца, а на връщане 6 –
според орбитата и местоположението .
Кометите – опасността се крие и в това, че

288
остатъци от кометите могат да прелетят и да
засегнат тялото. Около орбитата на Марс –
обикалят метеорити. Необходимо е да си поставен
в капсула и изстрелян в космоса.
Юпитер предлага различни пейзажи.
Пътешествието ще отнеме до 5 години.За да
достигнем звездите или напуснем границите на
Слънчевата система – трябва да се движим много
по-бързо. Светлината се движи с 300 000 км. в
секунда, не сме наблюдавали нищо по-бързо от
скоростта на светлината. Проблемът е, че не
можем да се движим със скоростта на светлината.
Има няколко предложения как да се движим със
скорост близка до скоростта на светлината, за да
отидем на всяко място в слънчевата система.
Трябва да се използва слънчевата светлина – от
батериите за слънчева светлина,поставени на
луната и да се спуснат лазерни лъчи.
Водородът е най-разпространеният елемент в
космоса, може да се ползва като движеща сила.
Определени двигатели – поглъщат водород при
движение в космоса и го изгаря като слънцето. Той
би работил вечно – събирайки водород от външния
космос.
Другият източник на гориво е антивеществото.
Когато се сблъскат вселените, се отделя енергия.
Едната вселена е от антивещество. Превръщането
на антивещество и вещество в енергия, има 100%
ефективност.

289
Светлината е бърза, но вселената – безкрайна,
даже да пътешестваме върху лъч със скоростта на
светлината, за да се прекосят галактики – ни
трябват милиони години.
Необходимо ни е ново познание за време-
пространството, което ще го изкриви така, че да
получим кратки пътища. Можем да режем,
свиваме пространство-времето, така, че да
съкращаваме пътищата във вселената. Колкото по-
голяма е масата – повече се изкривява време-
пространството. Ако концентрираме голяма
енергия, като в черната дупка – ние изкривяваме
време-пространството. Тогава няма да се движим
към звездите, а те към нас, понеже ние свиваме
пространството пред себе си. Но дали
концентрирането на такава енергия е в човешките
възможности? Разработват се звездолети, които да
летят със скоростта на светлината, използвайки
частица с особено свойство – светлината се движи
с постоянна скорост. Трябва да се измени
пространство-времето околозвездолета с мощно
магнитно поле, така че корабът да се движи със
скоростта на светлината. Това е невидим
звездолет, неулавящ се от радарите – технически
това значи да се движи с по-голяма скорост от
светлината. Тогава няма да се губи време при
придвижването, а минаваме от врата във врата.
Изменяме себе си, а не пространство-времето.
За да се преодолее земното притегляне, ракетата с

290
химически двигател – трябва да достигне 28 000
км. в час. Използва се химическа енергия. Няколко
хиляди тона гориво. Космосът не е далече.
Следващият етап е да се иде далеч зад пределите
на земята, в новите светове.
На луната е изпратена безпилотна ракета. Трябва
да се построи база за пътешествениците на големи
разстояния. Безпилотната ракета ще достави
гориво за връщане.Ще се научим ли да пресичаме
пространствата, с бърза скорост, като че ли
отиваме в друг град?

***
НАЙ- КРУПНИТЕ ОБЕКТИ В КОСМОСА

Да се взрем в началото на съществуването на

времето, пространството и материята. Да
погледнем зад пределите на нашето съществуване
– на мястото, което се нарича вселена. Вселената е
невъобразимо огромна. Тя е толкова велика, че на
нас ни е трудно си представим такива размери.
Много често, крупните обекти в космоса – умират
млади.
Вселената е огромна и има достатъчно място за
увеличение на размерите. Те не сесрещат в
обикновения живот и са извън пределите на
човешкото въображение. Вселената е запълнена с
гигантски обекти.

291
В слънчевата система, земята е пета по размер.
Учените мислят, че вселенската мрежа, окръжена
от тъмна материя – свързва различни вселени,
невидими форми на материята, които съставят
огромна част от масата на вселената – тъмна
материя. Тя е най-крупният обект в космоса. Тя не
излъчва светлина, не можем да я видим, но
запълва цялата вселена. Космическата мрежа в
тъмната материя – става видима, ако се загледаме
в обектите, намиращи сев нея – хиляди галактики,
свързани помежду си с други галактики. Силната
гравитация е концентрирана във възлите на тази
мрежа, където се притегля газ и се образуват
галактики и сливане.
Вселената стремително се разширява.
Космическата мрежа нараства и създава тези
огромни структури. Учените се опитват да
направят карта на тази мрежа, разпространена по
цялата вселена. Това може да стане по
изкривяването на светлината, когато мине през
тази материя.
Силата на притегляне – удържа галактиките
заедно, през цялото време. Мрежата е огромно
събиране на галактики, свързани с притегляне – на
разстояние стотици милиони светлинни години.
Вселената има йерархическа структура – звездите
образуват галактики, галактиките – купове, свръх
купове. Ако северна Америка е куп, градовете на
Северна Америка, Европа, Азия, образуват

292
свръхкуп. Такъв известенсверхкупе Шепли. Плътна
област на 40 милиона светлинни години. На най-
бързия апарат са нужни трилиони години, за да го
пресекат.
Ще дойде време, когатохората ще пътуват със
силата на мисълта, чрез телепортация.
На около 650 милиона светл. години от Млечния
път /галактиката, в която живеем ние/,се намират
съзвездия. Шепли е 40 000 пъти по- голям от
Млечния път. Това е един от масивните обекти,
известни ни във вселената. Свръхкуповете са
образувани около 13 милиарда години назад,
включително и Шепли. Докато вселената се
разширява – действа силата на притегляне. Затова
областите с голяма плътност – притеглят повече и
повече вещество. Шепли привлича множество
галактики във вселената и по тази причина, става
толкова голямо. Ние можем да видим малка част от
свръхкупа, но с инфрачервена светлина – бихме
могли да видим 10 пъти повече. Свръхкупът на
галактиките – запазва своята цялост, понеже са
свързани с притегляне. Гравитацията ги удържа
заедно.Независимо от това, че вселената се
разширява – те запазват целостта си и
продължават да си взаимодействат.
Ние и хората живеем в свръхкуп. Но пъти по-
малко и по-леко от Шепли. Млечният път е част от
неголямо формирование наречено Дева.Фрагмент е
от по-крупно образувание.

293
Свърхкупът е най-населената област в космоса. Тое
окръжено почти от равни пространства, в които
няма нищо. Това са пусти области,
противоположни на куповете. Ако в купът има
галактики – тук няма. Така се образува
мрежовидната структура от купове и пустота.
Най-крупна е пустотата Балапас, наречена по
името на съзвездието, в което се намира. Тя се
простира на 250 милиона светлинни години.
Вещество, газ, тъмна материя, галактики – това се
вижда в космоса.
Пустота Балапас е почти напълно лишена от
галактики. Нов метод за наблюдение на пусти
области, е измерване на температурата – хладните
участъци показват далечни пустоти. Историята на
тяхното образуване е обратна на тази как са се
образували куповете. Там няма нищо, освен
многочислени джуджета-галактики.
Вселената е напълнена с огромни обекти.
Гигантски газови облаци. Лайман алфа –газовите
облаци се образуват на ранния стадий на
образуването на галактиките. Приличат на растящ
балон. Облакът Лайман алфа – получава много
енергия, която се загрява и се разширява, от
топлинното и ултравиолетовото излъчване на
новородените звезди – като балон. Колосално
образуване, прилича на зелена медуза. Ширина –
200 милиона светлинни години. То е разположено в

294
съзвездието Водолей. Ние виждаме газ, който се
разпространява между звездите и галактиките.
Съдържа 30 облака – обектът е 30 000 пъти по-
голям от Млечния път. Предполага се, че е
образуван преди 12 милиарда години. Небесното
изображение е получено чрез филтър, който
пропуска само Лайман алфа. Може да е рядко
образувание на галактики – облакът вероятно е
стадий в еволюцията на раждането на
галактиките. Има стадий, в който галактиките се
свиват и се създават млади галактики.
Притеглянето на звезди, газ и тъмна материя, е
невероятно – този облак дава отговори за
образуването на галактиките. Има около 100
милиарди галактики, с размер от десетки хиляди
до милиони светлинни години.
Галактиките – това са огромни свързвания на
звезди. Те са като градове, в един от който съм се
родил и аз самият. Те са форма на организацияна
материята. Има няколко галактики в центъра
насвръхкуп, които са гигантски. Ел си 1101, е
разположена в центъра на купа Абел 2029.Има
диаметър 6 милиона светлинни години, 60 пъти
по-голяма е от Млечния път. За разлика от
Млечния път, който има дисковидна форма –
галактиките приличат на елипса, понеже са се
получили заради сливането на галактики.
Постоянно се извършва сливане, а в центъра на
това сливане, е голяма галактика – около тях може
да се въртят малки галактики, но обикновено те

295
поглъщат всичко, което е редом с тях. От 6 до 20
милиона светлинни години, могат да бъдат широки
най-крупните галактики.
Има по-големи обекти –радиогалактики – потоци
радиочастици, излъчващи радиовълни. Всичко,
което виждаме с очи, е различно от това, което
виждаме в радиодиапазона. „Венчелистчетата”
могат да достигнат 160 000 светлинни години. И
разширяват настрани галактиките. Това е почти 2
пъти по-голям размер от Млечния път.
„Венчелистчетата” се подхранват отчерните дупки,
разположени в квазарите. В този излъчващ център,
има много галактики. Потоците радиоенергия,
излъчена от гигантските черни дупки – създават
тези радио емисии, коитоса много тясно свързани
с квазарите.
Можем да видим квазар в центъра, окръжен от
тези гигантскивенчелистчета, късчета. Емисиите
се състоят от потоци електрони с много висока
енергия, движещи се почти със скоростта на
светлината. Те вероятно излизат от северния и
южния полюс на въртящата се черна дупка.
Венчелистчетата зависят от веществата, попадащи
в черната дупка.Размерът наемисиите,се
ръководят от количеството на погълнатата
материя. Радиотелескопите са видели най-
високиярадио емисиите в галактиката 3 Т 263 в
съзвездието Малък лъв. Неговите венчелистчета се
разгръщат на 40 милиона светлинни години.

296
Венчелистчетата не остават завинаги, може би за
няколко милиони години. Потоците от
радиогалактиките – също ще изгаснат. Когато се
погълне цялата окръжаваща материя, няма да
остане нищо, което да изхвърлят по линия на
магнитното поле и потоците ще спрат.
Някои черни дупки са шампиони, държат рекорд
по най-крупните обекти на вселената. Нищо не
може да избяга от черната дупка, дори светлината
–те се характеризират с такава плътност! По
размер се делят на две категории – едните имат
звездна маса – от 5 до 100 пъти по-тежки от
слънцето. В другата категория са свръхмасивните
черни дупки, които са милиони и милиарди пъти
по-тежки от слънцето. Те са в центъра на
галактиките. Не са толкова големи като размери,
колкото са тежки и имат крупна маса. В центъра
на Млечния път съществува черна дупка, която
може да е 3 милиона пъти по-тежка от слънцето.
Тя притежава огромна плътност и невероятно
силно привличане. Черните дупки са черни,
понеже светлината не може да се измъкне от тях.
Затова те могат да се наблюдават в гравитационно
взаимодействие, чрез притеглените звезди или
окръжаващата материя.
Шампион сред черните дупки е невероятно яркият
квазар Ей6 1946+7658. Това е най-крупната черна
дупка, защото е най-яркият квазар, наблюдаван
досега. Черната дупка, която го удържа на място,

297
изработва такава енергия, че трябва да е 10
милиарда пъти по-тежък от слънцето.
Кои са също така крупни обекти? – Звездите,
които са от червени джуджета и са 12пъти по-леки
от слънцето, до сини и бели свръхгиганти,
достигащи 150 пъти масата на слънцето.
Нашият Млечен път съдържа 100 милиарда звезди,
включващи слънцето, което е 300 000 пъти по-
тежко от земята. Това е източникът на енергия в
слънчевата система. Слънцето е способно да
обезпечи топлината на цялата планета.
С енергия, далеч зад рамките на човешките
мащаби, са крупните звезди – милиарди пъти по-
големи от слънцето – червените хипергиганти.
Слънцето получава енергията от водород и хелий, а
хипергигантите, са изчерпали водорода в ядрата
си и синтезът става на повърхността. Те образуват
голяма енергия, поради което се раздуват. И
достигат огромен диаметър.
Има червен гигант, 2 000 пъти по-голям от
слънцето.Нужни са 2600 години, с най-бързото
превозно средство, за да се обходи той. Тази звезда
се намира 5000 светлинни години от земята. В
съзвездието Голямото куче, супергигантът VY (Ви
Уай) от съзвездието Голямо куче. В 9 пъти по-
голяма орбита от земята.
Радиусът на най-крупната звезда, се определя от
нейната температура, която зависи от цвета на

298
звездата.После се измерва мощността и светлината
на звездата и като се сравнят тия две величини, се
определя площта и диаметърът. Използва се
интерферометър. И понеже всяка година гигантите
– звезди губят 30 пъти колкото масата на земята,
Ви уай няма да остане гигант. Гигантите изгарят
цялото гориво и се разпадат, те са умиращи
звезди. Ви уай сигурно е на няколко милиона
години. Изгаряйки горивото – се превръщат в
хипергиганти, които живеят няколко стотици
хиляди години. VY (Ви Уай) има най-голям
деаметър, но що се касае до звездата с най-голяма
маса – в нашия Млечен път, тя е част от двойна
звезда А1 – две звезди се въртят около центъра за
4 дни. 115 пъти по-тежка от слънцето. Масивните
звезди имат голяма светимост – засенчват милиони
звезди, но изразходват бързо горивото си, после се
взривяват и разлитат по галактиката. Цената на
огромната маса и високата светимост, е краткият
живот. Но те синтезират елементи, полезни за
живота. Без тях нямаше да има желязо в кръвта и
калций в костите. Тези елементи се образуват само
в най-масивните звезди.
Планетите са два вида – големи газови гиганти
като Юпитер и неголеми каменни тела като
земята. В нашата слънчева система, Юпитер е най-
крупната планета. Най-крупната планета еTRS 4 –
от програмата за трансатлантическо търсене на
екзопланети в съзвездието Херкулес. Тя има радиус
70% по-голям от Юпитер и е 80 % по-плътна от

299
нея. Екзопланетите синтезират много елементив
атмосферата. Тя е просто газ, няма твърда
планета, на която можеш да стъпиш и е много
гореща, близка до звездата си.
Най-крупният астероид еЦерера /астероидитене са
станали планети/. Около 9150 километра
диаметър. Това е в слънчевата система.
В слънчевата система – Юпитер е най-голямата
планета. Най-голямата луна еГанимед. На Марс –
най-големият вулкан е с височина 27 километра.
Слънцето е хиляди пъти по-тежко от Юпитер. Но
най-крупният обект на слънчевата система, е
облакътОорта – това е облакът на комета, която
покрива половината разстояние до най-близката
звезда– Алфа Кентавър. Той е останка от
формирането на нашата слънчева система.

***
НАСТОЯЩАТА ЛЮБОВ

Това не е тази любов, нито това сливане. Има се

предвид съединяването на вътрешните двойки в
човека в нещо, отиващо извън рамките на нашия
свят. При което ние усещаме висше състояние,
сила – когато се съединяваме в душевен подем,
щом отидем в съвсем друго измерение. Без
ненавистта не може да се усети любов – това е в
ограничения свят – те се поддържат едни на други,

300
преминават една в друга, до самото изправяне на
света, до просветлението, където те се сливат
заедно в едно единно цяло. Негативното е като
обратно отражение, негативът съществува по пътя
на нашето въздигане до пълното просветление, за
да се различи чрез тъмнината – светлината, а
накрая те се сливат в едно единно състояние,
където ние ставаме равни, подобни на Твореца.
Това е нещо зад пределите. В пълно подобие на
силите, които ни сътворяват. Да се успокоим и да
отлетим.

***
ПЛАНЕТОХОДИ

Няма атмосфера, времето тече по друг начин.

Господстват роботите, космическите апарати.
Планетоходите покоряват Луната, Марс, Венера,
спътниците на Юпитер –като Европа например.
Съоръженията откриват пътя към други
светове,може да получават образци от различни
райони за изследване. Те биха могли да преодолеят
най- сложни препятствия, не им пречи
радиацията. Целта е да предават научни данни на
земята. Могат да плават, да ходят, да се пуснат на
кънки, за да изследват заледена повърхност.
Съдържат всички системи на космическите
апарати. Венероход, се пързаля по повърхността
на Венера. Снабден с топлоизолационен балон, а

301
вътре е основният механизъм.

***
ПРОФЕСИЯ НА БЪДЕЩЕТО

Предстои огромно преустройване на цялата

цивилизация – хората ще променят своето
отношение към себе си, към природата, към
обществото, ще имат други отношения, друга
икономическа и политическа система. Ще изчезнат
професии. Сигурно ще съществува фантастически
прогрес,прогресът ще се определя от това доколко
ни е нужен, за да се усещаме във висшия свят.
Това е най-голямото откритие, пред което стои
човечеството, пробив във висшия свят.Ще отидем
на това ниво на духовно развитие и ще се измени
животът. Ще останат тези професии, които ни са
нужни, за да живеем в нормално състояние –
когато на човек му е необходима квартира, храна.
За да се поддържа животът на определено ниво, а
всичко останало – неговите увлечения,
устремления, планове – ще бъдат в духовната
плоскост. Всичко, което не съответства на това
наше малко, земно ниво, на най-необходимото –
ще изчезне. Сега има огромно количество ненужна
информация. Тялото ще се чувства нормално при
нормалното му напълнение – храна, одежда..., за
това ще работим, ще разпределяме работата между
всички – при развитието на техниката – това няма

302
да е проблем, защото всичко ще се поеме от други
технологии. Главното, с което човечеството ще се
заеме, десетки часове, е неговото духовно
развитие. Хората ще желаят да се учат,да се
развиват, да описват своите изследвания – това е
съзидателна работа, разкриване на Твореца, на
висшия свят, за да Го откриеш във всичките си
свойства, в културата, в живописта, в съзидание.
Има огромни способи за себеизразяване и хората
ще се занимават с това. Необходима е поддръжка
на нормалното съществуване, на това, което тялото
изисква, за да съществуваме в здрав вид. Може би
ще се запазят театри, кино, институции, но те ще
носят онази информация, за която хората са
заинтересовани, духовна информация. Тя се
излива от духовното възлизане на човека. За
телесното – ще бъдем загриженив нормален вид –
храна, облекло. Още сега ще изчезнат професии,
медиите ще се усъвършенстват. Хората много
малко ще се намесват в света. Когато разстоянията
не съществуват чрез интернет – хората ще могат да
общуват духовно. Ние сме заедно не в едно
помещение, а заедно въобще – като едно цяло.
Трябва да постигнем равновесие с природата, за
да не я доведем до такова състояние, в което няма
да можем да съществуваме. Рязко ще се снижи
това, което получаваме от природата – трябва да
възстановим тези загуби. Непросто да се използва
човека като оръдие на труда – той трябва да има
време да се занимава с духовното. Тогава човек ще

303
изпитва потребност и с удоволствие ще се
занимава с креативна работа по създаване и
възпроизвеждане на информацията, духовната.
Когато човечеството почне да се усеща глобално
съединено, заедно, интегрално – ще се появи
необходимост да се вдигнат всички хора до това
ниво. И ще се постигне взаимно обезпечаване,
поддръжка, взаимният подем ще стане необходим,
понеже ако аз разкрия, че всички се намираме в
една система – съм длъжен да се грижа за другия,
както и той за мен.Ако се намираме в една система
и получаваме от тази система еднакво – аз съм
длъжен да поддържам другия и той – мен.
Разкриването на тази система на природата,
единна, глобална, интегрална – ще ни доведе до
това да работим за всички – всички за всички. Без
някои да гладуват – когато човечеството се
повдигне от това духовно ниво – тогава този свят
ще изчезне от нашето усещане и ние ще започнем
да усещаме висшия свят. Ще се вдигнем от
ниското стъпало и ще се съединим на дадено
стъпало заедно, където ще постигнем
интеграцията. Този свят, няма вече значение
какъв е, ще изчезне и ще отиде на следващата
степен. Ще се повдигнем отвъд материалното
усещане. Ще изчезне от полезрението, понеже
зрението ни, каквото е сега, ще се стопи, ще се
отвори вътрешното, духовното зрение. Ще
престанем да усещаме обичайните си сетивни
органи. Това постепенно ще се преобразува във

304
висше възприятие. Ще изправим своите сетивни
органи и те постепенно ще се преобразуват в по-
висши. Ние съществуваме в това тяло, на това
ниво, понеже сме длъжни с това тяло да
контактуваме с хората, но когато всички се
съединим на следващото ниво – това ниво ще влезе
в следващото, като негова съставна част. Този
свят, в този вид – за нас ще стане второстепенен.

***
Пътешествие на края на вселената
За да открием чудесата на вселената, красиви,
нови светове.
Да се отправим на Луната – 400 хил км. от дома, 3
дни път на космическия кораб. Повърхността й
напомня опустяло поле след бомбандировките на
метеорити и астероиди. Но отдавна тук е нямало
стълкновение и е тихо.
От тъмата изскача Венера. Утринната звезда,
вечерната звезда. На едни желае лека нощ на
запад, на други добро утро наизток. Облакът на
Венера – отразява слънчевата светлина, затова е
ярка. Прилича на земята като сестра по размер и
маса. Но космическият апарат показва, че
облакъте направен от смъртоносна сярна
киселина, а атмосферата е запълнена с въглероден
двуокис. Приблизително 500 градуса по целзий.

305
Въглеродният двуокис задържа слънчевата
топлина.
Меркурий – тук температурата се мени от минус
170 градуса до плюс 400.
Слънцето – в нашия свят, всичко, което правим се
контролира от слънцето, зависи от него. Да се
взреш в светлината на слънцето, е равносилно на
това да погледнеш в лицето Бога. То е толкова
огромно, че в него ще се поместят милион земи,
толкова тежко, че да контролира цялата слънчева
система. Слънцето ебушуващо море от горящ газ –
повече от 5 000 градуса. В центъра, може би
температурата достига десетки милиони градуси.
Достатъчно горещо е, за да се получи ядрена
реакция, всяка секунда превръщаща милиони
тонове вещество в енергия, която превъзхожда
всичко, което някога е създавало човечеството.
Ние я виждаме като светлина и я чувстваме като
топлина. Слънцето има такава силна електрическа
и магнитна активност, че ги отделя във вид на
огромни потоци горящ газ –протуберанси, всеки
от който пуска толкова енергия, колкото 10 мил.
вулкана. По-ниско се намират по-хладни участъци
– слънчеви петна. Те са по-хладни, затова
изглеждат черни. Някои от тях достигат 5000 км.
Слънцето изхвърля смъртоносна радиация, но
някога топливото на слънцето ще се изразходва и
смъртта на слънцето ще е гибел за земята.
Когато кометите дойдат прекалено близко,

306
слънчевата топлина изгаря кометата и тя става
опашка,която се разтяга на милиони километри.
Органическият материал на водата служи, за да се
посеят семената на живота. Динозаврите най-
вероятно са погинали от удар на комета или
астероид.Трябва да намерим път как да се
защитим, така, че да не последваме динозаврите.
Марс – търсени са следи на живот. Тук духа вятър,
значи има въздух, който може да поддържа живот.
Но той е разреден и пълен с въглероден двуокис.
Тук няма нищо, което да защити Марс от
ултравиолетовите лъчи. Температурата е минус 80
градуса. Водата присъствува във вид на сняг.
Понеже на земята има същества, които живеят
при краен студ, топлина и даже океанските
падини.
Животът е вирус, който се разпространява.Даже в
най-екстремните условия –той винаги намира за
себе си път. Няма топлина, за да разтопи
замръзналата вода, няма минерали и хранителни
вещества в почвата. На Марс е открит огромен
вулкан, толкова широк, че ще заеме почти цялата
територия на Испания. Вулканическата активност,
може да разтопи водата, да възстанови
минералите и да създаде условия за живот, но тук
няма лава, тя е застинала. Марсоходъттърси вода –
ако има наличие, има живот.
По метеоритите, които са открити на земята,

307
правим извод, че планетите са създадени преди 14
и половина милиарда години – тези камъни не са
станали планети.
Юпитер е толкова огромна, че може да вмести
всички планети. Тя се състои напълно от газ.На
нея има силни ветрове, както и мълнии. Тези
облаци устройват електрически щурм. Съществува
мощно магнитно поле.
На 650 милиона километра от дома е Европа,
приличаща на Арктика, изпълнена с лед и може би
под него има вода. Но тя е далече от слънцето и е
замръзнало тяло. Предполага се, че има екосистема
от микроорганизми.
Планета, която обхваща въображението ни
еСатурн – скъпоценният камък в слънчевата
система. В него има нещо вълшебно. Съществува
огромен пръстен, който може да се разтегне от
земята до луната. Този пръстен е онова, което е
останало от гравитационните спътници на Сатурн.
Необикновена красота. Пръстенът е като
моментална снимка на ранната ни слънчева
система – милиарди отломъци, ту се сблъскват, ту
се съединяват в крупно единство. А силата на
гравитацията ги е събрала.
СпътникътТитан – тук има вятър, дъжд, даже
времена на годината. Течен природен газ може да
служи на земята за хиляда години. Почвата
съдържа органически вещества, но е много хладно

308
– минус 180 градуса, няма условия за образуване
на живота. Когато слънцето стане по-горещо – тук
може да възникне живот.
Накрая на външната слънчева система се намират
Уран, Нептун – това е великан, на които има
много метан и ветрове със огромна скорост.
Съществува твърд спътник Тритон – той се върти
около Нептун, в противоположна посока на
въртенето на планетата.
На 13 милиарда километра от дома еПлутон – най-
отдалеченият обект, който се върти по слънчевата
орбита. Както и Сетна – тя извършва пълно
въртене 10 000 години – на 130 милиарда
километра от слънцето.
Какво е отвъд слънчевата система? Много звезди
приличат на слънцето, много планети имат
спътници.
40 трилиона километра от дома и 150 000 години
полет на кораб – и достигаме първата звездна
система, зад пределите на слънчевата. Алфа
Центавър. Три звезди, които се въртят – силата на
притегляне на всяка звезда притегля другите, а
скоростта запазва дистанцията между тях.
Разстоянията толкова далеч се измерват в
светлинни години. Това разстояние излиза извън
рамките на разбирането ни.
Може много странни светове да се крият там. На
10 светлинни години се намира звездата

309
ЕпсилонЕридан. А вътре се намира планета, която
се ражда от отломките – може би така е изглеждала
нашата слънчева система – около нея има
астероиди и комети, кометите са пренасяли
органически молекули от удар, от който се заражда
органичен живот. А в центъра на събитията емлада
звезда.
20 светлинни години от земята, се намира
звездатаГлизе 581. На нейната орбита има планета
– тя еразположена на правилно разстояние от
своето слънце. Ако е близо – водата се изпарява,
далече – ще замръзне. Има идеални условия за
зараждане на живот.
ПланетатаБелерафонт се намира на 65 светлинни
години от земята.
Почти на 100 светлинни години се намират две
звезди- близнаци– Алгол- едната дърпа другата
привлича я.В дълбочината на галактиката се
разполага Млечният път.
Сякаш вселената е библиотека, където всяка
звезда е книга със своя история.
Облакът Орион е разположен в едноименното
съзвездие на 1500 светлинни. Вътре е изпълнен с
газ, който се нагрява и гори, като звезда, сякаш
слънце. Отвътре температурата е милиарди
градуси, създава се енергия, радиация и
светлина.Започва раждането на звезди. Облакът
на Ореон е огромен завод по производство на

310
звезди. Откриваме едно от съзидателните чудеса
на вселената – раждането на звездите. Потоците
газ, се взривяват със скорост 300 хил. км. в час –
газ, който се разлита на милиони километри –
резултатът е огромен розов облак газ, застинал в
пространството. Тук няма вятър и са
необходимихиляди години, за да се разпръснат
облаците, образува се огромна скулптура.
Природата е висш художник.
На 4000 светлинни години –сред смъртта на
звездите – остават само газовете, светещи цветни
облаци, елементи, формирани от ядрата, дълбоко
вътре в звездите.Сега са висящи в пространството,
а някога са били звезда. Те са изпуснати в
пространството след смъртта на звездата –
зеленият и виолетовият са водород и хелий –
основните материали във вселената. Червеният и
синият – азот и кислород – строителните блокове
на живота на земята. Кислородът е в клетките ни,
азотът – в нашата ДНК. Ние сме направени от
звездни ядрени елементи. Нашето генеалогическо
дърво започва тук. В центъра е бяло джудже,
невероятно плътно, в момента на угасването на
звездата, атомите се съединяват и се свиват, а тя
става много плътна. След 6 милиарда години –
слънцето ще се превърне в бяло джудже.
Има свръхнова звезда, въртяща се, пулсираща
звезда –пулсар. Силата на тежестта е смалила
ядрото до такива размери. Тя има 20 км. ширина,

311
много плътна е – стотици или милиони тонове. Тя
се върти бързо – притежава 2 лъча светлина,
енергия, радиация – 30 оборота в секунда.
Образува огромни маси газ. Тук радиацията е по-
силна от тази на слънцето.
Черна дупка, много по-плътна от пулсара –
привлича цялата материя, даже светлината не
може да избегне стълкновение – всичко се
притегля, а вътре няма време, пространство,
всички закони на физиката престават да работят.
Може милиони черни дупки да се движат около
галактиката ни и да са повече, отколкото звездите
на небето. Виждаме звезда, която се свива по
спиралата и потъва в черната дупка. Може да има
Вселена вътре във вселената. Там се съдържат
чудесата и тайните.
7000 светлинни години – като че ли се намираме в
гора, всяко от дърветата е толкова красиво, че не
можем да откъснем очи. Съществуват колосални
светещи облаци, приличащи на огромни кули,
стълбове на съзиданието, посипани с млади
звездни системи – всяка с размер като нашата
слънчева система. Паметници на удивителните
творчески способности на природата.
Във времето на взрив, от звездата се отделят
гигантски облаци газ, горивото й свършва,
ядрената реакция я движи, скоро ще се взриви и
ще се появи черна дупка. Ядрото се разпада,
произтича взривна вълна, огромна радиация.

312
Млечният път –съдържастотици хиляди звезди.
Някои са способни да поддържат развитие на
живот. Вътре в галактиката ни, може да
съществуват милиони цивилизации.
Междугалактическото пространство – ни привлича
вниманието, напускайки галактическата ни
система. Най-близките галактики се намират на
милиони светлинни години. Наблюдаваме останки
на галактика, разрушена от силното
гравитационно поле на Млечния път. Тук
състоянието на вселената се свежда до вакуум и
тъмна материя – може би тя съставя 90% от
материята. Големият Магеланов облак – до него е
60 милиарда години полет на най- съвременния
кораб – намира се под въздействието на
гравитационното поле на Млечния път, изпълнен
съсзвезди, звездни купове. Свръхнова звезда е
толкова силна, толкова ярка, че когато светлината
от взрива достига в 1987 година –земята може да
се види с просто око. Взривът от ядрената
реакция, свързваща атоми – създава нови
елементи – злато, сребро, платина и ги изхвърля в
космоса.
Историята на вселената е история на всеки от нас
и трябва дапомним как сме излезли от бездната –
по-далече и по-далече, по-бързо и по-бързо.
На два милиона светлинни години, се намират
облаците на Андромеда.

313
На 10 милиона светлинни години – се взривява
цяла галактика. Тя няма да умре, тя ще се прероди
в нова форма, нови звезди, газовете се сблъскват,
създавайки триене, вълните инициират раждане
на звезди. В този хаос съществува порядък, по
широката тъкан на космическото пространство.
Съществуват милиарди галактики, в тях –
трилиони звезди.
На 2 милиарда светлинни години се намира квазар
– по-ярък от стотици галактики, огромна сила е
съсредоточена в сърцето на квазара –огромна
черна дупка – тя поглъща цели звезди докато нищо
не остане от тях.
8 милиарда светлинни години – намират се
галактики – малки, разположени близко една до
друга, млади, които продължават да растат.
Съществуват газове, съединяващи се, за да
формират зародиши на галактики.
Колкото по-далече отиваме, толкова по-назад във
времето се връщаме. Това е акт на творение.
Създава се пространство-времето, материята. От
субатомната частица до нещо толкова велико. Сега
светлината на големия взрив продължава да се
разпространява. Ние се движим на гребена на тази
вълна – галактики, звезди, планети – всичко това
са само късчета. Да празнуваме нашите
постижения и да се наслаждаваме на всеки
момент под слънцето. Нашата планета ще бъде

314
погълната, когато слънцето угасне.

Целта на научното мислене е да види

общото в частното
и вечното в преходното.

А. Уаптхед

315