Energetic Healing

Енергийно лечение
ЕНЕРГИЙНО ЛЕЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖИЗНЕНАТА СИЛА
Арни Лейд
1
Серия
ОКУЛТНОТО ЗДРАВЕ™
Отговорен редактор – Димитър Тонин
ПУБЛИКУВАНИ:
ДУХЪТ НА РЕЙКИ. Пълно ръководство по Рейки - Валтер

Любек, Франк Арджава Петер, Уилям Ли Ранд
СЕКСУАЛНА ХАРМОНИЯ - Ханк У & МейМей Фокс
ЛЕКУВАНЕ НА АУРАТА. Практическо ръководство - Валтер

Любек
ПОЛЯРНА ТЕРАПИЯ. Аюрведическо ръководство - Амадея

Морнингстар
ФЪН ШУЙ И ЗДРАВЕ - В. Герщунг & Й. Мелхазе
РЕЙНБОУ РЕЙКИ - Валтер Любек
ТАЙНИТЕ НА АЮРВЕДИЧЕСКИЯ МАСАЖ - Атрея
ЕНЕРГИЙНО ЛЕЧЕНИЕ – Арни Лейд
2
ЕНЕРГИЙНО
ЛЕЧЕНИЕ
Арни Лейд
3
ЕНЕРГИЙНО ЛЕЧЕНИЕ
Арни Лейд
Energetic Healing. Embracing the Life Force

Copyright © 1998 by Arnie Lade
© ШАМБАЛА, София, 2004

© Иван Робанов – превод от английски
© Корица и библиотечно оформление - АГОРА
Редактор – Силвия Великова
Коректор – Димитър Тонин
Всички права запазени
4
СЪДЪРЖАНИЕ
Благодарности .................................................................................... 7
Предговор ........................................................................................... 9
Увод ................................................................................................... 11
1. Свещеният терен .......................................................................... 19
2. Раждане, смърт и прераждане..................................................... 35
3. Психоенергийната сърцевина ..................................................... 55
4. Седем Океана................................................................................ 75
5. Ембрионалните съдове .............................................................. 109
6. Напречните течения ................................................................... 149
7. Меридианите, Чи и фасцията.................................................... 173
8. Телесна организация и ритми ................................................... 197
9. Лечебни концепции и медитация ............................................. 229
Епилог. Краят на пътуването ........................................................ 255
Приложение 1. Даоизъм, алхимия и китайска медицина........... 259
Приложение 2. Йога, Тантра и Аюрведа ..................................... 275
Речник ............................................................................................. 287
Ръководство .................................................................................... 292
Библиография ................................................................................. 297
Източници на илюстрациите......................................................... 301
Списък на илюстрациите............................................................... 302
За автора.......................................................................................... 304
5
Благодарности
БЛАГОДАРНОСТИ
Искам да благодаря на Джон Ъпледжър, Аластър Пи-

рие и Джуди Трост за добрите им рецензии за тази книга.
Благодаря много и на Кен Блумфилд за проницателните ко-
ментари и предложения – той е истински господар на слово-
то. Сърдечни благодарности на моята съпруга Даян, за
нейната великолепна художествена дарба и умението £ да
улавя образите в тяхната дълбочина. Накрая искам да благо-
даря на всичките си пациенти и студенти, които през годи-
ните ми разказаха толкова много за енергията, живота, лю-
бовта и лечението.
7
Предговор
ПРЕДГОВОР
Преди години, когато хората ме питаха как виждам

бъдещето на дърветата и древното познание, което носят,
отговарях, че според мен има много малка надежда за опаз-
ване на това знание. Вярвах, че такава ще бъде съдбата на
всички древни учения, които постепенно изчезват от нашия
свят. Знаех, че езикът на природата, вече не е почитан и раз-
биран от човечеството. С много тъга започнах да се преда-
вам и да се отдръпвам от своята самотна борба. Взех реше-
ние да обърна гръб на човешкия свят и да се наслаждавам на
това, което още не беше успял да разруши. Но по време на
усамотението ми в гората виждах много знаци, които ми
казваха, че трябва да продължа да се боря за оцеляването на
всичко, което имаше значение за мен, да не спирам да търся
и съхранявам знанието и най-вече да го споделям с тези, ко-
ито биха ме изслушали. Помолих гората за напътствие – как
да намеря хора, които виждат безценната стойност на при-
родата, както я виждах самият аз. Отговорите се появиха с
появата на една уникална личност – Арни Лейд. Арни пос-
вети своя живот на знанието и преподаването. Неговите раз-
нообразни познания включваха най-различни дисциплини –
китайска медицина, аюрведа, южноамериканска медицина.
Ежедневният му опит с пациентите го превърна в уважаван
лечител и високо интелигентен учител.
След дългите години, посветени на изучаването на пе-
руанската традиционна медицина, с най-голямо уважение
9
мога да кажа, че пионерският принос на Арни проправи пъ-

тя за всички нас в областта на природната медицина. Арни
ни поведе на едно пътешествие към самите себе си, което ни
позволи да се докоснем от близо до мъдростта, скрита вътре
в нас. За мен е удоволствие да споделя с вас неговата пос-
ледна книга.
Д-р Хосе Гонзало Кабанилас

Isuls Biological Preserve
Amazon River, Iquitos, Peru
10
Предговор
УВОД
Не трябва да вървим
по стъпките на прадедите,
но да търсим това,
което и те са търсили.
Кобо Дайши
В тази книга се разказва за знание, което беше почти

изгубено, знание, което човечеството не може да измери,
обясни и оцени. Хората постепенно престанаха да говорят за
него и в хода на времето то почти бе забравено. В някои
култури все още пазеха древното познание, но ние, хората от
западния свят, се отдалечавахме все повече от него в своите
представи и възгледи. И в един миг вече не можехме да отк-
рием отговорите на безброй жизненоважни въпроси. Едва
тогава започнахме да осъзнаваме празнотата, в която живеем
и да изпитваме болка за всичко, което сме загубили.
За повечето от нас, светът днес е напълно различен от
света на предшествениците ни. Стремежът на човечеството
да моделира и променя света около нас, коренно промени
живота на земята, не само за хората, но и за всички останали
биологични видове. Съвременният човек изследва всичко:
океаните, небето, континентите. Той въздейства върху при-
родата както никога досега. Луната и планетите са населени
11
от наши сонди, уреди и спътници. Имаме по-големи блага от

когато и да било и повече свободно време, за да им се насла-
дим.
В същото време, все по-отчаяно търсим изход от на-
растващата криза в околната среда, от стреса в градовете и
от новите заразни болести, които ни поразяват. Живеем в
глобална култура, която е прорязана от множество тревожни
проблеми – икономическо неравенство, наркотици, прес-
тъпност, расови и религиозни предразсъдъци.
Този век не е от най-лесните. Трябваше да изстрадаме
две световни и безброй локални войни, да преживеем науч-
ната революция и обществените вълнения, преразпределе-
нието на света и разрушаването на съществуващия общест-
вен ред (преминавайки от феодализма към фашизъм, кому-
низъм и демокрация). Преживяхме краха на старите религии
и преминахме през един безкраен низ от промени, който до
голяма степен е обърнат към материалната част от нашето
съществуване.
Може би читателят ще възрази, че и много сме спече-
лили, но аз скърбя не за спечеленото, а за всичко онова, кое-
то сме изгубили. Каква неизказана мъдрост, култура и све-
тове сме изоставили! Какви прекрасни същества сред жи-
вотните, птиците, рибите и растенията сме унищожили и
изместили от повърхността на тази деликатна планета, която
наричаме земя!
Вероятно нашата жажда за знание и господство над
природата са подобрили в известен смисъл качеството на
живота, но не са повишили неговата стойност. Ние самите
сме се отчуждили един от друг, заменили сме духовното с
материалното, вътрешната хармония с външни удобства.
Повечето от нас вече не общуват с природата, защото са за-
губили усета си. Превърнали сме се в чужденци на собстве-
ната си планета.
И все пак, хоризонтът не е изцяло затъмнен и не вещае
12
Предговор
само нещастие. Все още има много хора, които търсят пътя
и се стремят да постигнат хармония между себе си и остана-
лата част от природа. Виждам много белези, които говорят
за напредък в тази насока. Повишава се интересът към окол-
ната среда, развива се духовна култура, основана на взаимно
уважение, пробужда се интересът към лечебни практики,
които разглеждат човека като съвкупност от ум, емоции и
тяло. По мое мнение, днес екологията, езотериката и холис-
тичното лечение са трите основни течения в Новия духовен
Ренесанс.
Радва ме развитието на холистичната наука, която дава
възможност да се издигнем над ограниченията и механис-
тичното мислене, присъщо на по-ранния етап в науката.
Дълго време науката се взираше през микроскопа, за да отк-
рие строежа на живата клетка. Стремежът ни да открием на-
чините на действия на природата и да впрегнем нейната си-
ла, позволи на учените да достигнат до сърцето на материя-
та. И да открият, че материята се ражда и формира от пото-
ци енергия. Квантовата теория представя частиците, които
изграждат вселената, като поток от енергия, която произлиза
от вътрешността на едно унифицирано поле, в което матери-
ята е само една от формите на проявление.
Несъмнено, от гледна точка на технологиите, човечес-
твото има полза от науката. Но на научния подход са му
присъщи безпристрастността и студеният материализъм. В
старата научна схема анализите, логиката, рационалното и
критично мислене са се превърнали в единствената форма за
придобиване на знание. А в действителност, нелинейното,
холистично и интуитивно мислене могат да разкрият пред
човека необятни хоризонти. В търсенето на информация чо-
век установява, че навлиза и открива “все повече и повече за
по-малкото и по-малкото”. Този подход води до все по-
големи прозрения. Напоследък няколко пионери на научната
мисъл успяха да завъртят микроскопа около себе си. И на
13
мястото на тесния фокус, през който гледахме към материя-

та, се появи един нов поглед към живота и всеобхватността
на явленията, което доведе до прозрението, че истинското
познание е продукт и на чувството, и на мисълта.
В своите изследвания аз черпех вдъхновение от хипо-
тезата, че нашата планета, Гея, е жив организъм. Тази теория
привежда много доказателства, че гъстата мрежа на орга-
нични и неорганични части по земната повърхност формира
единна система, един мегаорганизъм. Погледната от тази
перспектива, нашата планета е живо същество. Затова я на-
ричам Гея, по името на древната богиня, възприемана като
архетип на Майката Земя. Ние, хората, сме част от едно ця-
ло. Нашата съдба не се определя единствено на това, което
правим за себе си. Тя е част от съдбата на цялата Гея.
В последните години настъпи промяна и в областта на
лечебните изкуства. Съвременната медицина е отблъснала
хората от себе си, направила ги е недоверчиви, защото не-
достатъците на действащия медицински подход започват да
стават все по-явни и видими. Откриването на лек за даден
патоген, причинител на болест – било вирус, който причи-
нява СПИН, обикновена настинка, раков ген дегенерат или
пагубна бактерия – е все по-невъзможно. Съвременната ме-
дицина не е в състояние да поддържа старата си стратегия
на “търсене и унищожение”. Просто не са произведени дос-
татъчно магически куршуми за всички възможни патогени,
които вредят на физическото тяло. На всяко успешно лече-
ние веднага се противопоставят нови, неизлечими засега бо-
лести, които изискват да се търси нов, неуловим вирус. Не-
що повече, самите вируси са нестабилни, непрестанно пре-
търпяват мутации и стават резистентни към лекарствата, ко-
ито някога са били ефективни в борбата срещу тях. Съвре-
менната медицина прилича на агенция, която се бори за
съблюдаването на закона, но не е в състояние да се справи с
постоянно увеличаващия се брой нови рецидивни наруши-
14
Предговор
тели. Механичното прилагане на законите само по себе си

не разрешава проблема на престъплението.
Не ме разбирайте погрешно. Търсене на лекарства за
дадена болест е важна и благородна задача. За нещастие, та-
зи задача определено свършва с грижата за тялото. А причи-
ните за болестта не се коренят в материята, защото тя най-
често се поражда от ума и духа на човека. За да открие исти-
ната за лечението и болестта, съвременната медицина трябва
да обхване човешкия живот в неговата цялост. Медицината
не може да върви напред, докато възприема болния органи-
зъм като счупена машина, която трябва да се поправи. Една
мислеща и чувстваща личност, която живее в своя уникална
среда, се нуждае от “по-разбираща” система на лечение.
Същественият проблем е в това, че медицината все
още е заключена в клетката на старата наука. Лекарите все
още приемат, че болестите се причиняват от химически, би-
ологични, генетични или физически фактори. Всичко, което
прониква в материята, което я формира и ръководи, е игно-
рирано. Аз мисля, че липсващият фактор е енергията.
През целия си живот – от зачеването до смъртта, физи-
ческото тяло е поддържано от някакъв вид жизнена енергия,
която го изгражда и му въздейства. Когато тази сила най-
накрая се отдръпне, настъпва смъртта – изоставеното тяло
не е способно да запази своята форма. Материята на безжиз-
неното тяло се разлага, връщайки се към изначалните еле-
менти, от които е произлязла. Ние се опитваме да си обяс-
ним една скрита за разума ни същина с видимите характе-
ристики на нейното външно проявление.
Тази жизнена сила (или енергия) формира нашите тела
и изгражда техните структури, лекува раните ни и позволява
на нашето тяло, мозък и дух да функционират като едно ця-
ло. В древността същността на тази енергия е определяна
като етерно тяло. Аз я наричам енергиен терен. Всички жи-
ви същества – растения, животни и хора – притежават енер-
15
гия или жизнена сила, която обитава тяхната вътрешна същ-

ност.
Как бихме могли да проумеем човека или която и да е
форма на живот, ако механично изучаваме техните матери-
ални компоненти? Красотата, значението, магията на живота
могат да бъдат открити само когато възприемем цялото. Във
всяко живо същество живее един невидим вътрешен свят,
подобен на света, чиито видими форми можем да възприе-
мем. Животът свързва отделните части с цялото и цялото с
отделните му части.
Мисля, че съвременното разминаване между онова, ко-
ето психологията нарича разум и емоции, медицината – ана-
томия и физиология, а религията – дух или душа, се основа-
ва на факта, че жизнената сила не се приема за неразривна
част от човешката същност. В моята практика категорично
установих, че енергията е свързващият фактор, който осигу-
рява връзката между ума, тялото и духа. Тази книга е едно
изследване на ролята и мястото на енергията в човешкия
живот.
Работих върху едно изследване на енергийния терен
повече от двайсет и пет години. Проучих различни западни
и източни изкуства за изцеляване – от полярната терапия до
акупунктурата, дисциплини, които все още се основават на
концепцията за жизнената енергия или сила. Бях благосло-
вен с възможността да се срещна с различни духовни учите-
ли и традиции и чрез тях да се добера до нови познания за
вътрешния свят на човека. И все пак, честно мога да заявя,
че колкото повече преживявах и учех, толкова повече разби-
рах необозримостта на темата и трудността да опишеш
нейния терен.
Основната философия на тази книга е почерпена от
древните източни учения – даоизъм, йога и тантра – както и
от прилежащите им лечебни изкуства – традиционна ки-
тайска медицина и аюрведа. Тези традиции отдават чест на
16
Предговор
ролята на енергията в човешкия организъм. Заимствал съм и

някои елементи от съвременните науки – биомедицина, ос-
теопатия и психология, за да опиша или да интерпретирам
някои наблюдения върху проявленията на енергията. Вяр-
вам, че не съществува само една гледна точка към живота,
която да прозре цялата му мистерия и дълбочина. Всяка фи-
лософия предлага някаква своя истина, а събрани заедно, те
обхващат почти всички аспекти на познанието и могат да
хвърлят нова, много по-ярка светлина, върху човешкия жи-
вот.
Опитах се съзнателно да погледна към темата от много
страни и да предложа един ясен, систематичен и относител-
но свободен подход, без да доминира дадена идея или кул-
тура. Опитах се да осветля древните скъпоценни камъни на
истината, като ги интерпретирам по свой начин и ги предам
чрез езика, познанието и образите на моето съвремие. Опи-
тах се също да свържа съвременното познание и прозрения с
древните истини. По този начин се надявам да постигна
един по-завършен образ на различните проявления на енер-
гията.
Книгата е специфична карта на един необикновен вът-
решен пейзаж, който ще ви помогне да разберете как тази
изящна невидима енергия се проявява в различни форми и
ситуации. Ще обясня ролята на енергията в триединството
ум–тяло–дух и как новата концепция за енергията може да
бъде използвана за лечение. В края на всяка глава е описано
едно простичко, но мощно като въздействие упражнение,
което ще бъде от полза на читателя, който желае за опознае
своята вътрешна енергия и да започне да я използва.
Вярвам, че тази книга ще хвърли светлина върху енер-
гийния терен. Мисля, че този нов тип енергия е важен мост
между трансформацията на нашето сегашно разбиране за
човешкото съществуване и лечението. Надявам се, че този
мост ще се превърне в стимул за разкодиране на проявлени-
17
ята на нашата собствена вътрешна енергия. Иска ми се тази

книга да бъде един скромен принос към новия духовен рене-
санс!
18
1. Свещеният терен
1
СВЕЩЕНИЯТ ТЕРЕН
Каквато и да е тъмнината, към която шаманите са

се спускали по време на транса си, вярвам, че същата тъм-
нина лежи и в самите нас и ние я навестяваме в съня си.
Джоузеф Кембъл
Нашият вътрешен живот оформя начина, по който въз-

приемаме света около нас, а външният свят постоянно въз-
действа, формира и укрепва нашето същество. Вътрешният и
външният свят са двете страни на едно цяло: това, което
може да бъде открито в единия, съществува и в другия. Това
е истината, до която достигнах и която уважавам дълбоко.
Всички знаем, че хората от най-дълбока древност са
усещали, че определени места имат по-различно излъчване.
Там човек интуитивно долавя присъствието и проявлението
на могъщи сили, затова ги нарича свещени, почитайки тях-
ната тайнствена атмосфера. На такива места често са изди-
гани църкви и храмове, украсени със свещени картини и
скулптури. В по-древните култури естествените образования
от рода на пещерите са почитани дълбоко и стените им са
украсявани с рисунки с богато съдържание. В Америка, ко-
ренните жители издигали на определени места каменни кръ-
19
гове (наречени магически колела1), за да обозначат светостта

на мястото и поставяли различни тотемни предмети, за да
призоват духовете-пазители на мястото.
1-1 Магическото колело
Свещените за коренните американци Магически

Колела са открити в цяла Америка на места, които
притежават особена сила. Колелото, което е дадено на
схемата, е изградено в планината Големия Рог, в щата
Уайоминг, САЩ. То е над трийсет и пет метра в диа-
метър и съдържа двайсет и осем лъча, които излизат
от центъра, а по периферията му има шест по-малки
камъни. Те са като маркери, които ориентират коле-
лото към основните посоки и към астрологическите
събития. Кръговете символизират кръговрата на жи-
вота, както и движението на слънцето, луната, звезди-
те и сезоните в природата.
1
По-подробно вж. Магическото колело от Кенет Медоуз, София,
изд. Шамбала.
20
В подобни точки на концентрирана земна енергия, чо-

век усеща много силно движението на живота вътре в него и
се издига отвъд рамките на делника и обикновеното биоло-
гично оцеляване. Връзката му с царството на духа се възоб-
новява. Подобни свещени места приличат на духовни утро-
би, в които личността се обогатява и преражда. Свещените
места служат и като средища, които събират общността за
извършване на богослужения, за споделяне на духовни тър-
сения и за лечение.
Аз неведнъж съм бивал привлечен от подобни места,
защото там цари яснота и хармония и усещаш близост с
мистериите на живота. Особено често съм срещал подобни
места сред природата, особено в планините. Други подобни
места са руините на стари храмове. Веднъж, по време на
обиколките ми в Китай, открих стар даоистки храм, а в Бра-
зилия, която посетих наскоро, попаднах на развалините на
старо светилище. Понякога копнея да се върна в някое от те-
зи места, за да обновя и да укрепя духа си. Ние всички си
имаме нашите собствени места на силата.
Така, както съществува външна духовна реалност, съ-
ществува и свещено място вътре в душата на човека, място,
сътворена от сливането на дух, разум, енергия и форма. В
тази глава ще се опитам да споделя с вас всичко, което знам,
за ролята на енергията в традиционните култури. Надявам се
да успея да покажа, че човечеството притежава богато нас-
ледство от знания, от което можем да черпим с пълни шепи.
Идеите, до които съм се докоснал, ще бъдат изследвани отб-
лизо в рамките на цялата книга.
В духовната история на човечеството много различни
общества са достигали до знания, които описват и очертават
вътрешното духовно пространство – сфера, която e свързана
до голяма степен с циклите и кръговрата в природата. Всяка
култура обрисува това вътрешното царство с метафорите и
символите, с които борави. Затова описанията се различават,
21
тъй като отразяват духовната култура, митологията, лечеб-

ната система, както и особеностите на езика, характерни за
даденото общество.
Трудността от разгадаването на това знание се поражда
от особената символика, достъпна само за посветените в да-
деното учение. Този проблем е утежнен от факта, че нашата
епоха е време, в което се късат връзките с традиционното
познание. Това се дължи на техническия напредък на съвре-
менната глобална цивилизация. Всеки ден традиционният
начин на живот на древните хора (които все още живеят в
отдалечени краища в тропическите гори на планетата, в арк-
тическите снегове или в отдалечените високи планини) се
унищожава, поразен от нови болести, от господството на
потребителския материализъм, от налагането на чужди ре-
лигии, както и от безброй концепции, пропагандирани от
доминиращата съвременна култура.
Аз мисля, че древните митологични и философски ин-
терпретации на реалността дават един много ценен, интуи-
тивен подход към разбирането на живота на човека. Съвре-
менното използване на научни хипотези и мисловни модели
е в пълен контраст с традиционния път към познанието.
Например, съвременната компютърна революция и интере-
сът към космоса в по-голяма степен въздейства на интелек-
та, отколкото на интуицията и на вътрешния свят на човека.
Тя е повече мисловна, отколкото интуитивна дейност. Раз-
бира се, интуитивният и духовен начин на познание никога
няма да изчезнат напълно. На тях се базира творчеството на
художниците, писателите, лечителите и в съвременното об-
щество.
Във всички традиционните системи се описва ролята
на жизнената сила или вътрешната енергия, която всеки чо-
век притежава. Тази жизнена енергия е наричана с много
имена: лунг (Тибет), ка (Древен Египет), прана (Индуизъм),
барака (Суфии), минго (Африка), мана (Полинезия), чи (Ки-
22
тай), ки (Япония), нюма (Древна Гърция), лил (Майа). Всич-

ки древни учения отдават голямо значение на вътрешната
енергия. Разглеждат я като проявление на някаква сакрална
сила, защото без нея тялото и умът не биха могли да същес-
твуват и духът не би могъл да се прояви. По-пълна инфор-
мация по темата ще откриете в следващата глава.
ТРАДИЦИИТЕ НА АЗИЯ
Едно от големите световни учения, което разглежда

вътрешната енергия, е даоизмът, който се ражда в Китай
преди повече от 2500 години. Даоизмът е философско и ду-
ховно движение, което до-голяма степен обуславя китайска-
та култура. Изящните изкуства, литературата, медицината,
науката и военните изкуства продължават да носят и духов-
но измерение, благодарение на даоизма. Даоизмът предлага
уникален поглед към човешката природа. Във връзка с нас-
тоящата книга, ще се спра на две даоистки концепции. Това
е идеята за изначалния дуализъм, който съществува в осно-
вата на всички явления в природата - философията за Ин и
Ян - както и вярата, че всяко същество притежава своя вът-
решна жизнена енергия, наречена Чи, която циркулира в тя-
лото.
Други извори за познание, от които съм почерпил
вдъхновение, са двете източни традиционни философски
системи - Тантра и Йога. Тези системи са родени в Индия и
имат дълбоки корени в индуизма и будизма. Нещо повече,
традиционната индийска лечебна система аюрведа е повли-
яна от учението за йога и тантра. Основата на двете учения е
твърдението, че всеки човек притежава ефирно, прилично на
сфера тяло, което остава невидимо за обикновените сетива.
Това ефирно тяло е тясно свързано със съзнанието, с цент-
23
ралния енергиен канал сушумна и с чакрите. По своята същ-

ност, сушумна е възприемана като проявление на вътрешна-
та божествена същност на човека, която има нематериална
природа. По протежението на централния енергиен канал са
разположени седем чакри или енергийни центрове, които
обуславят съзнанието. Индийският модел предлага едно по-
коряващо сетивата описание на най-съкровената част от чо-
вешкото същество, на неговата невидима вътрешна същност.
В Приложение I и Приложение II е дадено описание и
на принципите в китайската и индийска традиция, свързани
с темата на тази книга. Ще ми се да окуража онези читатели,
които не са запознати с традициите на Азия, след като за-
вършат тази глава, да прочетат първо двете Приложения.
ТРАДИЦИИТЕ НА КОРЕННИТЕ АМЕРИКАНЦИ
Прочутият американски митолог Джоузеф Кембъл в

много от книгите си описва пътищата, по които протича
енергията в човека, като се базира на културата и митологи-
ята на различни народи. Според Кембъл, индийската систе-
ма за чакрите и централния енергиен канал – сушумна –
представя метафорично връзката между развиващото се чо-
вешко съзнание и жизнената енергия в тялото.
Кембъл възприема идеята, че това вътрешно измерение
включва енергийни пътеки, биологични импулси, времеви
аспекти, духовни и мистични пространства, както и връзката
на човека с природата. Всички тези елементи участват в
едно пътуване към целостта. Стремежът към “цялост” е
форма на осъзнаване на нашата човешка незавършеност, ко-
ято събужда желание на определено равнище да се слеем с
цялото, с универсума.
Още по-ценен е фактът, че Кембъл използва индийския
24
модел сушумна-чакри като основа за изследване на паралел-

ни концепции и архетипни образи от различните древни ци-
вилизации на Асирия, Шумер, Китай, Тибет, както и образи
от културата на ацтеките и индианците навахо в Северна
Америка. Той е впечатлен от приликата между индийската
енергийна система и знанието на коренните американци от
племето навахо. Навахо използват пясъчни картини като
едно средство за описание на духа на човека и лечебното
пътуване, което те назовават мистичната Поленова Пътека.
Цялата процедура е удивително подобна на източно индийс-
ките и тибетските пясъчни мандали – и като намерение, и
като практика. В книгата си Вътрешните достижения на
космическото пространство: метафорите като мит и ре-
лигия Кембъл прави следния коментар:
“Човек може само да се удивлява, както аз се

удивлявах повече от четиридесет години, на прилики-
те – и в широта и в дълбочината – на метафоричните
образи от Стария и Новия Свят. Питах се, дали чо-
вешката психика може до такава степен да бъде прог-
рамирана, че тези две почти идентични системи да
могат да бъдат сътворени независимо една от друга в
двата края на нашата планета. Удивителната близост
в детайла, както и в общата концепция (ако наистина
е така) може да се открие чрез обикновено съпоставя-
не. Сякаш едно и също духовно наследство поражда
приликата между изображенията в традициите на на-
вахо и пясъчните мандали и мъдростта на индийската
система на йога в Стария Свят.”
Един коренен жител майа от Мексико, на име Хунбац

Мен, прочут авторитет в областта на културата, заявява в
своята книга Тайните на науката и религията на маите, че
културата на майа също се базира на знанието за вътрешно-
то измерение на света. За майа чаклите (странно подобие и в
25
значението, и във фонетиката със санскритската дума чакра)

са основата на човешката духовна и енергийна същност.
Според Хунбат Мен, думата чакла на макрокосмическо рав-
нище е проявление на силата, която движи и формира
Млечния път. За маите съществува седем степенна диферен-
циация на чаклите, разположена във вътрешността на изящ-
на, невидима сфера.
Различни култури в Америка – майа, инки, чероки -
вярват, че човешкото съзнание има галактически произход.
По-точно, семената на човешкото съзнание, идват от Пле-
ядите – звезден куп със седем видими звезди. По традиция
се казва, че тези праотци от космоса се смесват с най-
висшите, но определено приличащи на животните, примати
на земята. Хората, такива, каквито са днес, са резултат на то-
зи брак. Големите градове и храмове на маите, ацтеките и
инките са изградени така, че да бъдат ориентирани към Пле-
ядите, които те обожествяват. Според тях многообразните
аспекти и сили на духа и психиката резонират в диференци-
рана система от седем сфери, които символизират небесния
произход на човешкото съзнание. По този начин външното и
вътрешното пространство се проявяват в огледални образи –
седемте вътрешни чакли и външните седем звезди на Плея-
дите.
В Индия и Китай Плеядите също заемат важна пози-
ция. И двете цивилизации използват астрологична система,
която включва двайсет и осем лунарни резиденции, обхва-
щащи приблизително същите групи звезди. Началната точка
на небесното отчитане на времето и в двете традиции започ-
ва с появата на съзвездие, намиращо се в центъра на Плея-
дите през пролетното равноденствие, някъде между 1500 и
2000 г.пр.Хр.
Как можем да обясним появата на общите идеи и прак-
тики в географски отдалечените една от друга култури?
Обикновено на преден план излизат две обяснения. Едното
26
историческо, а другото психологическо. В някои случаи мо-

гат да се прилагат и двете.
Историческите аргументи предлагат следното обясне-
ние. Технологията и обичаите са преминали от едната кул-
тура или общество в другата чрез директен контакт, често
пъти чрез търговията или завоеванията. Например, барутът е
създаден в Китай, откъдето бавно навлиза в Европа, а след
това и в Америка, след идването на Колумб.
По същия начин, много цивилизации обогатяват свои-
те духовни, медицински и лечебни учения чрез културите, с
които са били в досег. Понякога възприемането на нови
идеи, думи и практики е ставало бързо, а друг път процесът
се е разгръщал бавно, в течение на много поколения. Нап-
ример разделянето на Малайския полуостров, Индокитай и
островите на днешна западна Индонезия, се осъществява
през около 100-та година, когато индуистката култура, ико-
номика и философия, както и различните духовни и лечи-
телски практики, влизат в допир с културата на тези райони.
По-късно идват мюсюлманите с техния уникален възглед за
света и специфични обичаи, които напълно променят пре-
дишния начин на живот.
Преди много години бях на остров Бали - един мъни-
чък остров в Индонезия, последната останка на някога мощ-
ната индуистка култура в Югоизточна Азия. Мюсюлманска-
та инвазия достига нейните брегове, но не може да завладее
този остров. Бали е интересна смесица от индуистка култура,
която от стотици години е била откъсната от останалите ин-
дуистки земи, комбинирана с вярванията и обичаите на мес-
тното население. Видях ведически ритуали в Бали, които ве-
роятно вече не съществуват в Индия, в родния дом на самия
индуизъм.
Разбира се, през различните епохи се появява спор -
към коя култура принадлежи това или онова учение. За не-
щастие, почти всички цивилизации претендират, че са пър-
27
вите хора на тази земя, че са избраните, затова излагат няка-

къв етноцентричен възглед за света, твърдейки, че са единс-
твеният източник на мъдрост и истинско познание. Истори-
ята е пълна с примери, че британската, китайската, гръцката
и културата на маите претендират за изключителна уникал-
ност.
Някои учени считат, че отделни културни традиции и
учения са създадени от членове на общността, които по ня-
какъв начин осъществяват контакт с подсъзнанието на всич-
ки хора, с някакъв скрит извор на познания вътре в самите
нас. Доктор Карл Юнг, един от създателите на съвременната
психология, нарича това явление отвъдличностно или ко-
лективно неосъзнато. Аз лично предпочитам да използвам
думата подсъзнание вместо несъзнателност, защото думата
“под” или “отдолу”, очертава съзнателност на някое различ-
но равнище, а не нейното отсъствие. Проникването в от-
въдличностното подсъзнание се появява приблизително в
един и същи времеви период на различни места на планета-
та. Това обяснява защо две общества, изолирани едно от
друго в географски план, могат да имат до голяма степен па-
ралелни митове, духовни вярвания, медицински практики и
открития.
ГЛОБАЛНАТА УПОТРЕБА НА АКУПУНКТУРАТА
Идеята за приликите в живота на отделния човек и на

цели общества е доказана и от използването на определени
медицински практики и концепции навсякъде из земното
кълбо. Акупунктурата, например, обикновено се счита за ле-
чебно изкуство с китайски произход, но тази практика съ-
ществува и в Южна Америка, сред племена, запазили своята
уединеност. Тези племена (като мапуче от южната част на
28
Чили и някои племена по течението на Амазонка), живеят в

примитивни условия и използват остри тръни от дървета и
храсталаци, за да пробождат с тях определени места по тя-
лото и да лекуват различни болести и страдания. Тази тех-
ника очевидно се предава като устна традиция. Съществуват
доказателства, че акупунктурата е била използвана в Южна
Америка в далечното минало, много преди инките. В книга-
та на доктор Хавиер Кабрера Даркеа Съобщението от из-
дълбаните камъни от Ика има фотографии на скални ри-
сунки с различни размери, намерени в Перу. На тях са изоб-
разени древни хора, използващи акупунктурата за лечение и
хирургия.
Множеството писания в Шри Ланка, в Южна Индия
също свидетелстват за съществуването на някаква система за
акупунктура, която предхожда идването на китайските тър-
говски мисии. Манускриптът Ола е датиран около 200
г.пр.Хр. В него се твърди следното: “Помни онова, което
пулсът разкрива преди да поставиш иглата. Помни онова,
което науката за иглата на Ишвара ти разкри в предишните
дни”. Днес все още могат да бъдат намерени хора в Шри
Ланка и в южната част на Индия, които практикуват тази
древна форма на акупунктурата.
Принципната разлика между различните форми на
акупунктура, открити в целия свят и китайската, е в това, че
древните китайци са достигнали до концепцията за канали-
те, по които протича енергията, наречени меридиани. В
древността китайците са виждали във въображението си, как
различни точки на тялото (когато е прободено с фини игли
или предварително е масажирано) са стратегическите пунк-
тове, разположени по протежението на меридианите, където
жизнената енергия Чи е достъпна. Тази мрежа от меридиани
не само циркулира близо до повърхността на кожата, но и
комуникира с вътрешните органи и системи.
29
1-2 Акупунктурата в Шри Ланка
Горните фигури са взети от текстове от Шри

Ланка, които посочват важните места (нила) или точ-
ките за акупунктура по тялото на човека и слона.
Акупунктурните точки служат като портали, през кои-

то тялото и съзнанието могат да бъда хармонизирани. В
сравнение с китайците, не-китайските форми на акупунктура
не са достигнали до такава обобщаваща енергийна концеп-
ция.
30
1-3 Класически акупунктурни меридиани
Тази класическа рисунка описва външния път

на Защитаващия сърцето меридиан (Ръчен ински ме-
ридиан на перикарда) и неговите девет точки. В чо-
вешкото тяло има дванайсет двустранни и два еднос-
транни меридиани, през които циркулира енергията.
Въпреки че лечебното изкуство на акупунктурата е

уникално във всяка една от трите споменати по-горе култури
(Китай, Южна Азия и Южна Америка), възможно е тази
техника да се е появила и на трите места в една и съща епо-
ха. Не вярвам, че което и да е историческо обяснение може
да разкрие защо акупунктурата съществува в толкова раз-
лични една от друга страни и култури. По-скоро отговорът
може да се крие в дебрите на надличностното подсъзнание.
Но само в китайската цивилизация акупунктурата пуска
31
здрави корени, за да разцъфти като едно сложно и всеобх-

ватно лечебно изкуство. Вероятно китайската литературна
традиция в медицината е изиграла съществена роля за изк-
лючително мощното развитие на акупунктурата в цяла Азия,
а по-късно и в целия свят.
В епохата на глобални комуникации, когато планетата
постепенно се превръща в едно голямо село, все по-често
започваме да откриваме колективните прилики в развитието
на човечеството като общ биологичен вид. В тази глава се
опитах да покажа как вътрешното свещено енергийно прос-
транство, което обхваща проявленията на целия Аз, се из-
ползва навсякъде по света по учудващо подобни начини. На
базата на това откритие, ще се опитам във втора глава да
разкрия загадката на раждането, смъртта и прераждането,
преди да хвърля поглед към самия енергиен терен.
Като метод за осъзнаване на някои от прозренията, ко-
ито описах в първа глава, ви предлагам да се опитате да из-
пълните упражнението, наречено Намиране на свещено жи-
лище, описано по-долу.
Упражнение 1
НАМИРАНЕ НА СВЕЩЕНО ЖИЛИЩЕ
Визуализацията е форма на проявление на въображе-

нието, която може да бъде използвана за разширяване на
нашето познание и за възстановяване на загубеното знание.
След всяка глава ще описвам по едно упражнение, свързано
с една тема от главата. Упражненията ще обхващат различни
аспекти на нашето енергийно пространство. Някои упраж-
нения ще бъдат свързани повече с духа и съзнанието; други
упражнения ще фокусират вниманието директно върху спе-
цифичните енергийни системи. Всички те целят да увеличат
32
познанието за финото измерение, което съществува вътре

във всички нас. Човек може да пожелае предварително да
запише едно упражнение на касета и след това да го изпъл-
ни. Ако направите това, моля ви, оставете си време за съзер-
цание при записа, за да се прояви и вашето въображение.
Това специално упражнение изследва мястото, нами-
ращо се вътре в нас, което може да бъде използвано като
убежище, като прекрасен вътрешен храм на спокойствието,
място, където да се чувстваме сигурни, спокойни и защите-
ни. Всеки от нас се нуждае от едно такова място, в което да
се усамотява от време на време, за да може да изживее жи-
вота си пълноценно, като независима личност, изпълнена с
вътрешна сила.
Като начало намерете спокойно, удобно и тихо кътче, в
което можете да седнете или да легнете. Упражнението ще
ви отнеме около двайсет минути. Отпуснете се с кръстосани
ръце и крака, така че енергията да може да тече безпрепятс-
твено. Затворете очи и започнете да отбелязвате всички фи-
зически усещания, които се проявяват в тялото ви. Осъзнай-
те тези усещания и им позволете да се оттеглят на заден
план в съзнанието ви. Докато го правите, следете и потока
на вашите мисли, без да се задържате на някоя от тях. Прос-
то констатирайте сигналите и продължавайте нататък. Наб-
людавайте и чувствата си. Бавно позволете на усещанията,
чувствата и мислите си да се оттеглят някъде назад в съзна-
нието ви.
След това започнете да оглеждате вътрешността на тя-
лото си, за да откриете някаква вратичка, която води към
едно вътрешно пространство, в което се чувствате сигурни и
защитени. Помолете тази вратичка да се отвори. Погледнете
във вътрешността. Там ще откриете една специална кутия
или албум, пълен със спомени, чувства и образи на щастли-
ви моменти от живота ви, ще откриете хора, събития и мес-
та, които са били от значение за вас. Отворете този албум и
33
позволете на съзнанието и духа си да си припомнят тези

преживявания; позволете на онова, което идва към вашето
съзнание, да навлезе и да остане в това пространство. Може
това да е един спомен или рояк от спомени; вярвайте, че
онова, което се появява от вътрешността на вашия Аз, е
всичко, от което се нуждаете. Обърнете внимание на всяка
промяна в съзнанието и чувствата си, която може да възник-
не. След това си задайте следните въпроси:
Чувствам ли някаква промяна?

Каква страна от живота се проявява?
Долавям ли някакво присъствие на любимо място или
човек, които ми дават сила?
Къде се намира в моето физическо тяло това вътрешно
пространство?
След това си отговорете - имам ли някакво желание

или надежда, която мога да поставя в това свещено прост-
ранство? Нещо, което бих искал да отгледам и да му позволя
да се роди и укрепне в дълбините на моето същество? Ако е
така, тихичко го “запечатайте” във вашия албум. Бавно зат-
ворете кутията или албума и след това леко се отдръпнете и
изпълнен с благодарност напуснете това вътрешно прост-
ранство. Не забравяйте да затворите вратичката зад себе си,
когато си “тръгвате”. Позволете на дишането си да стане по-
дълбоко и всяко новооткрито вътрешно усещане или прояв-
ление да се разпръсне в цялото ви тяло.
Бавно отворете очите. Отбележете си на ум как се чув-
ствате. Дайте си време всичко, което сте преживели, да ста-
не част от вас. По-късно, винаги, когато се нуждаете от вът-
решна сила, подкрепа и любов, се опитайте да си спомните и
да се върнете на това място.
34
2. Раждане, смърт и прераждане
2
РАЖДАНЕ, СМЪРТ И ПРЕРАЖДАНЕ
Вие сте онова, което мислите, идващо след това, ко-

ето сте мислили.
Буда
У всеки от нас живее една чисто човешка склонност да

мисли за бъдещето. Човек иска да знае какво му предстои,
какво е онова, което лежи пред него. Нашите съмнения и
тревоги често пораждат необходимост от някой, който да ни
показва пътя – независимо дали е учител, свещеник, гуру
или свещен текст. От време на време човек се нуждае от во-
дач, за да е сигурен, че върви в правилната посока. Но голе-
мите тайни на битието – животът и смъртта, Бог и смисълът
на съществуването – не могат да бъдат обяснени или изразе-
ни с думи. Те са въпрос на вътрешно осмисляне и възприя-
тие.
Много често изглеждаме или се чувстваме самотни и
трудно приемаме този факт. Нашите мисли, чувства, съни-
ща, страхове и страдания никога не могат да бъдат напълно
споделени. Знам, че си създавам своя собствена реалност във
всеки миг от живота си. Това е моята свобода, но и моето
робство.
В останалата част от книгата, чрез думи, образи и
35
илюстрации ще се опитам да споделя с вас до какви позна-

ния за енергията и пътищата, по които тя протича, съм дос-
тигнал. Ще говоря обобщено, ще споделя с вас всичко, което
знам, което съм преживял и което все още не съм проумял.
Моля ви, приемете информацията така, както бихте приели
една картина или разказ.
Помнете, че това са мои преживявания, не ги приемай-
те за истина дотогава, докато не ги потвърдите чрез собст-
вения си опит. Аз не се опитвам да създам за вас образ, в
който да вярвате или да го приемете за свой. По-скоро се
надявам, че моите описания ще ви бъдат ръководство във
вътрешното ви пътуване. Вашето преживяване ще бъде раз-
лично, това е нещо естествено. Въпреки, че всички ние при-
тежаваме сходни енергийни канали, всяка личност има свое
собствено, уникално проявление на енергията. Вашият енер-
гиен терен е оригинален и неповторим, както са неповтори-
ми вашите мисли, чувства, физическа форма и жестове. Ще
описвам енергийния терен в тази перспектива. Вярвам, че е
чудесно да бъдеш част от някакво цяло, без да изгубиш соб-
ствената си индивидуалност.
Да започнем нашето изследване на енергията като пог-
леднем в началото и края на човешкия живот. Как се появя-
ваме и къде отиваме след смъртта си? Отговаряйки си на те-
зи и на други въпроси, ще си изясним как енергията се проя-
вява през целия ни живот.
ОТВЪД ЖИВОТА
Винаги съм знаел, че не съм чужденец на тази земя.

Много пъти съм имал чувството, че познавам определени
места, хора и ситуации. Не веднъж съм имал усещането за
нещо преживяно, въпреки че за пръв път посещавам дадено
36
място и за пръв път виждам определени хора. През целия си

живот съм осъзнавал, че този живот не е единствен и смърт-
та не може да бъде край. От време на време си припомням
неща, които нямат общо с настоящето и по всяка вероятност
са спомени от минали времена и събития. Почувствах се
много добре, когато открих, че и други хора имат същите
преживявания.
Раждането и смъртта, като състояния, са свързани едно
с друго. Виждал съм и двете през живота си. Знам, че се
вълнуваме от своето раждане, а понякога емоционално се
страхуваме от него. Питал съм се дали качеството на нашия
живот определя собствената ни смърт?! Мисля, че го опре-
деля. Раждането и смъртта са дълбоки, лечебни преживява-
ния; те са преход към тази реалност и излизане извън нея.
Преди няколко години баща ми беше хоспитализиран,
заради проблеми със сърдечната дейност. Когато отидох да
го видя за първи път, преживях нещо незабравимо. Когато
влизах в стаята, забелязах, че там лежат още двама души.
Един от тях беше много възрастен, някъде над деветдесетте,
а другият малко по-млад, вероятно над седемдесет. Седнах и
започнах разговор с баща си. На него му беше много трудно
да говори, така че аз водех разговора. След като престоях
около петнайсет минути в стаята, ме споходи някакво
странно усещане. Усетих, че зад мен става нещо важно!
Обърнах се и видях възрастния мъж да опипва кислородната
си тръбичка и да я изважда от носа си. След това бавно на-
веде главата си и се отпусна на възглавницата. Изглеждаше
спокоен, чертите на лицето му се бяха отпуснали, устата му
беше отворена. Помислих си, че става нещо необикновено.
Възобнових разговора с баща си, но съзнанието ми ос-
таваше привлечено от мисълта за възрастния човек. Из-
веднъж, не зная как, започнах да проумявам, че той напуска
своето тяло, точно в този миг и на това място! Почувствах,
че спря да диша. Затворих очите си и в моята вътрешна ви-
37
зия видях една синя орбита от светлина да се отдалечава и

да плува над неговото тяло, което си оставаше в болничното
легло. Разказах това на баща си. Той погледна, но не видя
нищо, затова не знаеше дали да ми повярва или не. Разпитах
го за възрастния човек. Баща ми ми разказа, че е стар моряк,
а съпругата и синът му напуснали стаята час преди аз да се
появя. Не се реших да сторя каквото и да е за възрастния чо-
век. Помислих си, че трябва да умре спокойно, вече никой
не можеше да направи нещо за него.
Докато седях с баща си, имах вътрешното усещане, че
разговарям с духа на възрастния мъж и се моля за него. Нак-
рая, след повече от половин час, реших да се надвеся над тя-
лото му и да проверя пулса. Преди да успея да докосна ръка-
та му, третият човек в стаята ми заговори възбудено и ми ка-
за, че не трябва да притеснявам възрастния джентълмен. Не
виждам ли, че е заспал? Добре, отговорих, ще го оставя на-
мира. Седнах отново край баща си и заговорихме. Вече не
чувствах присъствието на духа на възрастния човек, затова
реших, че мога да си вървя. Преди да изляза, помолих баща
си да каже на медицинската сестра да провери състоянието
на човека, когато влезе в стаята. На следващия ден баща ми
ми разказа, че сестрата влязла десет минути след моето из-
лизане и обявила, че възрастният джентълмен е починал.
Моят баща запомни това събитие и понякога говореше за
него. Беше впечатлен от тихата смърт на стария човек. Това
преживяване като че ли даде на собствения ми баща сила в
неговото пътуване към смъртта.
КАКВО НИ КАЗВАТ ДРЕВНИТЕ
В много култури битува вярването, че душата или ду-

хът избира – чрез намерение или привличане – своите роди-
38
тели. Такава култура е тибетската. Прочутият текст на Ти-

бетската книга на мъртвите (Бардо Тьодол), записана през
ХІV век, учи достигналите до определено духовно ниво хора
как да направят прехода от раждането към смъртта и пре-
раждането, за да открият най-подходящата среда и тяло, ко-
ето да им помогне в следващия живот.
В Тибетската книга на мъртвите се казва, че невъп-
лътеното съзнание (или дух), в резултат на своята карма
(сборът от причини и следствия) гравитира чрез съзнателно-
то намерение или подсъзнателното привличане към енерги-
ята, породена от сексуалния съюз на неговите бъдещи роди-
тели. Когато физическата връзка се прояви в една оплодена
яйцеклетка, настъпва бавно свързване между невъплътеното
съзнание (или душа) и бъдещото тяло. Това свързване бива
завършено или още в утробата или по време на родилния
процес, в зависимост от степента на духовната еволюция на
новороденото същество. Това е сложен процес, който не е
съвсем съзнателен, в подобното на сън състояние, преживя-
но от малкото бебе и малкото дете.
В Азия, където традицията е най-жива, отделят голямо
внимание на съществуването на кръговрата в природата,
който се проявява циклично. Това поражда смяната на сезо-
ните и фазите на луната. Тези преходи се отбелязват и почи-
тат с определени ритуали. Традиционните общества отбе-
лязват и основните моменти в човешкия живот чрез ритуали,
свързани с раждането, пубертета, брака, старостта и смъртта.
Такива моменти водят до важни и мистични и преживявания
и оказват влияние върху най-дълбоки нива на човешкото
проявление. Сънищата и медитативните преживявания, как-
то и важните събития в живота, като наблюдението на раж-
дащо се дете или преживяване, свързано с наближаваща
смърт, могат коренно да променят живота на човека. Чрез
подобни събития можем да се преродим, не чрез преминава-
нето на духа в някаква нова форма, а чрез преминаване на
39
психиката в някакво ново съзнание и или чрез придобиване-

то на нов възглед за света.
Согял Римпоче, прочут тибетски будистки учител и ав-
тор на Тибетската книга за живота и смъртта, казва, че
тези основни моменти от живота, наричани в Тибет бардо,
са потенциални възможности за духовно пробуждане. Той
учи, че цялото съществуване преминава през четири вида
бардо на взаимно свързани реалности: живот, умиране и
смърт, време след смъртта и прераждане.
Разбира се, будистките и индуистките традиции на
Азия не са единствените култури, които приемат преражда-
нето за реалност. Тази концепция е позната на много хора и
култури през различните епохи – евреите, племето чероки,
даоистите. Но само тибетският будизъм ни предлага толкова
богато и детайлно “ръководство” в пътуването през голямо-
то бардо на смъртта. Учението за бардо е живо и действено,
преживяно от безброй мъдреци и учители, които са извър-
шили това пътуване и са описали всичко, което са видели.
ПРЕРАЖДАНЕ
Будистите не вярват, че духът се превъплъщава в ня-

какво безсмъртно, независимо и непроменливо същество,
което преминава от един живот в друг. Те поддържат твър-
дението, че съзнанието съществува като една развиваща се
цялост, която се преражда в безброй съществувания. Според
принципа на причината и следствието, те вярват, че дори
едва доловимите промени, които настъпват в съзнанието, са
директен резултат от неговата връзка с действителността ка-
то цяло, с всички явления в нашия свят и във вселената, кои-
то ни заобикалят. Нещо повече, когато физическото тяло
умре, само най-фините, неуловими аспекти на съзнанието се
40
пренасят в новата реалност.

Не знам дали съществува един чист дух, който остава
неизменен или притежаваме развиващо се съзнание, което е
различно при всяко превъплъщение. Това е отвъд моите се-
гашни знания и представи. Струва ми се, обаче, че концеп-
цията за душата не трябва да бъде статична и в нея намира
своето достойно място будистката представа за съзнанието.
Навсякъде в тази книга използвам думите дух, душа и съз-
нание като взаимозаменяеми субстанции и по този начин им
придавам една по-либерална интерпретация.
Не мога да приема също и концепцията за прераждане-
то на човешките същества в животни или на животните в
хора, което будистите и индуистите подкрепят. Според мен,
хората, животните, растенията и минералите имат своя собс-
твена, определена сфера, в която приемат форма и тя остава
непроменена през всичките им прераждания. Затова мисля,
че човешкото съзнание, докато е на земята, остава част от
царството на хората. Вярвам в последователността на отдел-
ните сфери на проявление, наречените “царства”.
ЧЕТИРИТЕ ЦАРСТВА
Когато мислим за четирите царства (минералното, рас-

тителното, животинското и човешкото), съвсем естествено
откриваме разликата между хората и процесите, свойствени
на царството на минералите и на растенията. По-трудно е,
обаче, ако се опитаме да се разграничим от царството на жи-
вотните.
В царството на минералите не съществува проявление
на живот, какъвто ние познаваме, но и в него действат фини,
неуловими сили, които минават през цялото му протежение.
Там промените стават бавно и невидимо за нас, във вътреш-
41
ността на самата земя. Растенията, от друга страна, са из-

пълнени с жизнена сила. Семената на растенията носят в се-
бе си цялото ново растение. Необходима е експлозия на вът-
решна сила, за да се появят филизи, листа, стебло, корени,
цветове и плодове. Това проявление е резултат от един бо-
жествен план. В царството на животните проявлението на
живота започва от сливането на сперматозоидите и яйцек-
летката. В растението семената и цветът образуват една ес-
тествена полярност, докато в животинския свят новосъзда-
дените организми, след като достигнат зрелост, формират
нова полярност. Съществата в царството на животните жи-
веят в хармония със средата, която обитават, водени от инс-
тинктивни знания и желания. Животните чувстват, усещат и
мислят, и вероятно за това ние, хората, често откриваме
родство с тях.
Съвременната наука твърди, че хората са произлезли
животните и, в най-добрия случай, са по-висши животни. Аз
не вярвам, че това е цялата истина. Според моя възглед, све-
тът на хората и на животните е отделен. Растенията живеят
и усещат своята среда. Животното има инстинкти. Но само
хората притежават вътрешен потенциал да достигат до собс-
твени познания. Осъзнатият стремеж към отговорност, сво-
бода и нравственост е доказателство, че човечеството трябва
да извърви един различен път.
Не искам да се отклонявам много от темата на тази
книга, но споделям идеята, че четирите царства – на минера-
лите, на растенията, на животните и на хората – са отделни
етапи, чрез които божествената съзидателна сила се проявя-
ва на нашата планета, под формата на тяло, жизнена сила,
чувства и дух. Хората притежават и четирите качества, но не
са изолирани от другите царства. Те са едно божествено
проявление, което придава на тази планета смисъл и цялост.
42
ЗАЧАТИЕТО
Човешкото биологично зачатие започва със сливането

на яйцеклетката и сперматозоида. Зачатието е резултат от
удивителен физиологичен процес, който се движи и ръково-
ди от някакви неуловими сили. Китайската класическа фи-
лософия и медицина обрисува това биологично сливане като
съюз на две неща: родителската Чи и жизнената същност
Дзин. Терминът жизнена същност символизира биологич-
ната матрица, която се намира вътре във видимите сперма-
тозоиди и яйцеклетката, и която определя телесния тип, ме-
таболизма, жизнеността, веригата на ДНК и другите физи-
чески качества. В контраст Чи – в този случай наричана из-
начална Чи (Уан Чи) - се отнася до специфичното проявле-
ние на жизнена сила, която съществува вътре в прародител-
ската линия на всеки човек и на човешкия род като цяло.
Изначалната Чи е носител и на определени колективни ха-
рактеристики с психологическо значение, каквото е инстин-
ктивното знание, необходимо ни за да оцелеем, както и ня-
кои аспекти на нашата емоционална нагласа.
Резултатът от това сливане е създаването на уникална
физическа форма, изградена от генетични, биологични и
емоционални компоненти. Невъплътената душа, която носи
своя кармичен образ, всъщност одухотворява и вдъхва ис-
тински живот на материалната форма на развиващия се за-
родиш. Ето защо новата личност е резултат от сливането на
материята (проявена във физическата форма) и жизнената
енергия Чи (или душата).
43
КАРМАТА
За да прозрем смисъла на човешкия живот е необходи-

мо да научим нещо за кармата. Карма наричаме веригата от
причини и следствия. Сама по себе си кармата не е нито
“добра”, нито “лоша”, въпреки че сме склонни да я опреде-
ляме като такава. Погледнато в космически план, цялото
сътворение се проявява чрез принципите на причината и
следствието. Във вселената не съществуват случайни съби-
тия. Единствено нашата собствена неспособност да възпри-
емем реалността в нейната пълнота, затъмнява от погледа ни
тази концепция. Както Алберт Айнщайн казва: “Бог не играе
на зарове с човека”. Вселената, на всички нива, се движи по
закона на кармата.
На човешко равнище, кармата е форма на проявление
на инерцията на мисълта. Минали събития и впечатления
пораждат сегашните мисловни образи на нашата лична ре-
алност. Минали мисли и действия създават основата на на-
шите бъдещи мисли и проявления. Нещо повече, мислите
(както и емоциите и отношенията) обикновено биват иден-
тифицирани от човека като негов “аз”. Всъщност, това е
един илюзорен Аз-образ, защото самите мисли биват възп-
риемани от посредник - чистия недиференциран дух. Карма-
та е синхронно явление. Тя свързва цялото сътворение в
едно, затова нашите мисли влияят върху нашата реалност и
обратното. Кармата е двигателят на всяко действие, незави-
симо дали е проявено или остава само намерение. Карма
буквално означава действие. Действие, което стои в основа-
та и причината, и на следствието.
Непрекъснатата верига от събития, свързваща мисълта
към кармата, може да се илюстрирана чрез следната форму-
ла:
44
Сееш мисъл, жънеш желание; сееш желания, жънеш

действия; сееш действия, жънеш навик; сееш навик, жънеш
черта на характера; сееш черта на характера, жънеш
съдба; съдбата е плодът на кармата.
Един добър пример за кармичен модел е пушенето.

Тийнейджърът гледа приятелите си или рекламите по теле-
визията и си мисли– няма да е лошо да започна да пуша, то-
ва ще направи впечатление на приятелите ми; чудя се, какво
ли е да пушиш. Това поражда желание за пушене, а повта-
рящото се желание обикновено дава резултат и младият чо-
век се опитва да пуши. Ако желанието и действието се пов-
тарят все по-често и по-често, в един миг стават навик, за-
щото самото задоволяване на желанието не води до спиране
на потока от мисли, които го предизвикват. Това се дължи
на факта, че желанието е продукт на мисълта, а не обратно-
то. Навиците по природа са устойчиви и много често се
превръщат в част от характера. Пушачът и околните започ-
ват да идентифицират пушенето със самия него. Така пуше-
нето става негова съдба, която може да се изживее в мига, в
който се появи друга, по-привлекателна мисъл, и се промени
потокът на кармата.
В определен момент от живота някои емоции, усеща-
ния и сигнали, идващи от тялото, връщат човека към първо-
началната мисъл, която е породила навика. За съжаление,
осъзнаването на повечето от тези усещания остава латентно,
защото е затрупано някъде в подсъзнанието. В случая с пу-
шенето може да се породи чувство за вина или мисъл за отх-
върляне от страна на непушачите, страх от заболяване от
рак, психическа болест или тревожеща съзнанието кашлица.
Тези нови впечатления добавят допълнителна тежест към
първоначалните мисли и създават сложни психологически
структури. Във всеки етап или момент от живота ни, нашите
мисли и действия са тези, които запазват инерцията на кар-
45
мата през целия живот и отвъд него. Затова мъдреците каз-

ват: “Ако искаш да знаеш миналото си, погледни в настоя-
щето; ако искаш да узнаеш бъдещето си, погледни към се-
гашните си мисли и желания.”
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО
По време на процеса на въплъщение, когато се затваря

в ново тяло, духът губи своето знание за миналото същест-
вуване. Паметта за миналите животи, обаче, не изчезва
окончателно. Тя се “складира” в каузалната сфера, в транс-
персоналното отвъдличностно подсъзнание. За повечето хо-
ра паметта за миналите животи и за състоянието на безте-
лесност остават латентни през целия живот. Малкото дете
живее в състояние на чиста невинност, без проявление на
его. Каузалната сфера е термин, с който се обозначава въз-
вишения, езотеричен аспект на съзнанието или ума, който
надживява смъртта и се проектира в ново тяло по време на
прераждането. В основата, си каузалната сфера е проявление
на организираната форма на духа.
Погледнато обобщено, всяко човешко същество при-
тежава четири характерни аспекта или сфери (някои автори
се отнасят към тях като към тела, но този термин може да
доведе до заблуждение). Освен вече споменатата каузална
сфера, съществува и физическа сфера, изградена от телесна
материя, която придава видима форма на нещата. Съществу-
ва и недотам видима енергийна сфера, терен или пространс-
тво, в което протича енергията и най-накрая – невидима
ментална сфера, в която се проявяват познавателните, раци-
онални и интуитивни способности, егото и личностното
подсъзнание. Завършеният процес на духовна идентифика-
ция или придобиването на ново тяло обикновено протича на
46
етапи. Първоначално, въплътената памет на душата се раз-

вива бързо, следвайки потока на проявяващото се съзнание
вътре в нейната нова и все още непозната форма. Тази нова
осъзнатост зависи от физическия строеж на тялото, както и
от психологическата склонност на личността, придобита
чрез енергията на майката и от други странични субстанции.
Целият процес на нееднократно проявяване на добилата
въплъщение личност в общи линии бива завършен между
петата и седмата година след раждането.
ПСИХОЕНЕРГИЙНАТА СЪРЦЕВИНА
На повърхността, която разделя въплътения дух и но-

вата физическа форма, съществува един пояс от енергия,
който назовах психоенергийна сърцевина. На Изток, после-
дователите на индуизма или будистката тантра наричат тази
сърцевина централен канал (сушумна), а даоистите - центра-
лен съд (жун май). Психоенергийната сърцевина може да
бъде визуализирана като енергийно очертание във физичес-
кото тяло, в което душата се “отпечатва” подобно на калъп в
мека глина. По този начин психоенергийната сърцевина се
свързва напълно с каузалната и менталната сфери.
Основното предназначение на психоенергийната сър-
цевина е да побира и да насочва душата, както и да въплътя-
ва и оформя кармичните образци и ограничения от предиш-
ни животи. В основни линии, сърцевината помага на душата
да се отпечата и прояви във физическото тяло.
По протежение на психоенергийната сърцевина са раз-
положени седем центрове, които в тантра се наричат чакри.
Тези центрове са проявление на физически сили и образи,
така че съзнанието остава организирано и скрито от опреде-
лени кармични отпечатъци, погребани под прага на осъзна-
47
ването. Психоенергийната сърцевина, с нейните седем цент-

рове бива оформена изцяло още в ембриона, през първите
няколко седмици от неговото развитие. Ще разкажа повече
за тази важна енергийна структура в следващите две глави.
ЕТАПИТЕ НА УМИРАНЕТО И СМЪРТТА
На изток се приема, че в противоположния край на чо-

вешкото пътуване, по време на процеса на умиране, фините
и неуловими енергии от физическото тяло се отдръпват във
вътрешността на енергийния терен. След това различните
енергийни системи “се прибират” в психоенергийната сър-
цевина, от която първоначално са се появили. В същото
време, умът започва да губи своята цялост и само фините
аспекти на съзнанието остават в духа, който напуска физи-
ческото тяло при смъртта.
Целият този процес е описан метафорично в индийска-
та и тибетската философии като отделяне и разпадане на
петте основни елементи. Чрез петте елемента (земя, вода,
огън, въздух и етер) се проявяват явленията в света - от най-
грубото, до най-финото. В процеса на умирането петте еле-
мента постепенно губят собствената си идентичност и пос-
тепенно се сливат в едно. Първо, земята се абсорбира от во-
дата, затова погледът се замъглява, а тялото натежава. След
това огънят поглъща водата и телесните кухини изсъхват.
На следващия етап огънят се разтваря във въздуха и тялото
губи топлината си. После етерът поглъща въздуха и дишане-
то спира. На финала етерът се разтваря в светлината.
Както в много свещени писания и традиционни уче-
ния, в Тибетската книга на мъртвите се твърди, че напус-
кащият тялото дух попада в сфера с чудодейна и покоряваща
светлина. Вероятно светлината е първоначалното проявле-
48
ние на чистата енергия, затова е първото състояние, което

трябва да бъде преживяно по време на разпадането на тяло-
то. Определят ясната светлина като успокояващо красива.
Енергията притежава четири характерни качества:
светлина, звук, движение и остатъчна форма. Физиката до-
казва това чрез процесите на термоядрената реакция. Първо-
то явление, което се вижда при ядрена експлозия, е заслепя-
ваща очите светлина, после идва звукът, следван от ужася-
ващи сетивата движещи се вълни и най-накрая се появява
огромен горещ облак с формата на гъба – остатъчната фор-
ма. Теорията за Големия взрив, позната в съвременната фи-
зиката, предполага, че в космически мащаб подобна експло-
зия е довела до формирането на вселената. Физиците пред-
полагат, че в определен момент нашата вселена ще пропадне
навътре в себе си и ще се върне към едно изначално състоя-
ние, в което времето, пространството и материята не същес-
твуват.
В много религии и митологии светлината е форма на
проявление на божественото присъствие, в което се съдържа
цялото. В даоизма, празното пространство обозначава из-
точника, от който произлизат светлината и звукът, оригина-
лът, от който идва цялото сътворение и към който, в края на
краищата, се завръща. Това празно пространство не обозна-
чава пълната празнота. То носи в себе си неизявен творчески
капацитет. Тази творческа празнота е истинска мистерия. за
човешкия ум. Звучи успокояващо, че сме част от нея.
Преди смъртта отлитащият дух се среща лице в лице с
изначалната светлина, от която първоначално се е появил,
но в която все още не може да остане. Все още са налице
кармични условности, които връщат осъзнаването на душата
и я отделят от него. Само чрез духовни търсения става въз-
можно да се спре негативната кармична потребност от пре-
раждане. Ако се достигне до такова ниво, човек може сам да
избере да се прероди в името на някаква висша цел.
49
В душата, чиято еволюция не е завършена, често се по-

ражда страх от срещата с изначалната светлина. След мо-
мента на срещата със светлината следва период, който е
съпроводен от загуба на съзнание и дезориентация, следван
от пътуването през сферите на невъплътеното съществуване,
което продължава до следващото раждане. Тибетската кни-
га на мъртвите дава напътствия на практикуващите за
средствата, с чиято помощ могат да се слеят със светлината.
Ако това не се случи, личността бива доведена до някакво
благоприятно прераждане, чрез което да продължи духовния
си растеж. Духът постоянно търси форма, в която да се об-
вие. Това е резултат от доброволно решение или по кармич-
на необходимост. Духът е изначален и вечен. Той не е зави-
сим от тялото, въпреки че съвременната наука и медицина
учат точно обратното.
Повечето религии вярват, че човешкият живот е ценен
дар и възможност. През всички епохи мистиците и мъдреци-
те са учели, че хората притежават потенциал да постигнат
целостта чрез мистичен съюз с източника на живота. Будис-
тите вярват, че само в човешко превъплъщение кармата мо-
же да бъде променена и дори унищожена, докато следствия-
та от кармата - добрата и лошата - се повтарят и проявяват и
в човешкото съществуване и в другите, невъплътени форми
на духа.
Спомням си една история, която ми разказа моята па-
циентка Деби. Нейният съпруг, Джон, бил пълен материа-
лист и не вярвал в прераждането, в живота след смъртта или
в реалността, отвъд света на неговите сетива. За негов ужас,
Деби вярвала в тези неща и често споделяла с техни общи
приятели идеите си. От дълги години била будистка. Вина-
ги, когато изразявала някое от своите духовни вярвания,
Джон се дразнел и ядосвал и настоявал да не споделя идеите
си, защото се чувствал смутен и въвлечен пряко волята си в
безсмислен разговор. Джон имал болни бъбреци, чиито
50
функции прогресивно намалявали. Състоянието му се вло-

шавало и лекарите не виждали начин да спасят живота му.
Джон дълго боледувал и накрая изпаднал в кома. За
ужас на съпругата му, екипът от лекари включил Джон към
животоподдържащи системи. След като узнала това, Деби
много се разстроила и помолила незабавно болничната
администрация да изключи апаратурата, защото, според нея,
това противоречало на собственото му желание. Болничната
администрация отказала да го отдели от апаратурата през
първите двайсет и четири часа, защото се страхувала, че това
излага на опасност реномето на болницата. На следващия
ден, няколко мига след като апаратура била изключена,
Джон неочаквано излязъл от кома и проговорил на съпруга-
та си: “Деби, можеш ли да си представиш, можеш ли да си
представиш? Бях умрял. Беше по-чудесно, отколкото ти ми
го описваше.” Джон признал, че не иска да остане повече в
нашия свят, искал да отиде там, в смъртта. Джон и Деби се
почувствали свързани така, както никога преди. Той почи-
нал в мир няколко мига по-късно. Какъв дар за него да се
върне и да потвърди пред нея онова, в което вярвала – нещо,
което нито един от двамата не очаквал!
НАВЛИЗАНЕ В ТЪМНИЯ ТУНЕЛ
Целта на тази визуализация е да откриете значението

на вашия живот и какво ще се промени, ако напуснете нас-
тоящата си форма. Правейки това упражнение, ще научите
нещо ново за вътрешния си Аз. Вашият истински Аз е прек-
расен. Поканете го да присъства. Помнете, че трябва леко да
пропускате образите, чувствата, усещанията и мислите да
навлизат във вас. Не се съпротивлявайте на прииждащите
51
впечатления, те, в края на краищата, са част от самите вас.

Почитайте ги така, както бихте почитали собствения си дух.
Започнете с намирането на удобно място за релакса-
ция. Това упражнение ще ви отнеме двайсет минути. Може-
те да легнете или да седнете на фотьойл. Затворете очи и от-
бележете в съзнанието си своето настоящо положение. Ос-
вободете се от всякакво физическо напрежение като вдиш-
вате и издишвате дълбоко. Позволете на мислите и чувства-
та си да се успокоят, без да спирате да дишате.
Дръжте очите си затворени, представете си, че току що
сте умрели и вашето тяло е отпуснато и безжизнено. Вашата
енергия бавно се разтваря и духът ви напуска тялото. Сега
сте в стаята, но извън тялото си и кръжите над него. Пог-
леднете надолу и ще започнете да виждате миналото си; ще
разпознаете различните физически форми, които вашето тя-
ло е имало по време на житейското си пътуване. Спомнете
си зрелия човек, тийнейджъра, детето и бебето и важните
събития, които определят онова, което сте били. Добри или
лоши, болезнени или весели, травмиращи или прекрасни,
каквито и да са, приемете ги. Осмислете значението на жи-
вота си. Спомнете си онова, което е било важно, чуйте мис-
лите си, открийте онова, което е ценно и бихте искали да
пренесете и в следващия.
След няколко минути ще усетите нещо като дръпване;
дори може да видите ярка светлина. Ще ви се стори, че нав-
лизате в тъмен тунел и са предвижвате към светлината, коя-
то струи пред вас. Ще се почувствате встрани от онова, кое-
то сте били някога, от вашето тяло, от вашата идентичност,
от кариерата, от семейството и приятелите, от имуществото
и отговорностите си. Всичко, което сте знаели, ще остане
зад вас. Запитайте се:
Какво чувства моят дух?

Готов ли съм за това пътуване?
52
Ако не съм, какво още ми е необходимо за него?

От какво имам нужда, за да тръгна?
Какво изпитвам към светлината?
Духът ми изпълнен ли е с любов?
Дайте си време да осмислите това състояние и да възп-

риемете всички съобщения и образи, които се надигат в съз-
нанието ви.
Обърнете се в тунела и погледнете назад към вашето
тяло. Осъзнайте, че отново дишате и бавно навлизате и се
слейте с тялото си. Поемете си дълбоко дъх и усетете всяка
частица от него.
Запомнете какво ви е направило впечатление при тази
визуализация. Можете да повторите упражнението, когато
пожелаете. Чрез редовно практикуване ще установите, че
усещането за вътрешна яснота се увеличава и във вас се по-
ражда чувство на радост и благодарност.
53
3. Психоенергийната сърцевина
3
Оформи от глина някакъв съд;

ценно е пространството,
което се образува между стените.
Лаодзъ
Често съм бродил из лабиринта на собствената ми ду-

ша. Отривал съм форми, образи и спомени, за които не съм
знаел, че съществуват. Понякога изпитвах болка от онова,
което срещах, друг път ме връхлиташе радост и обливаше
цялото ми същество, когато достигнех до някакво вътрешно
откритие. Усещах, че вътре в мен живее способността за
безкрайна изразност. С удивление открих, че вътре в мен
има цял един свят, който е дълбоко систематичен и органи-
зиран. В тази глава ще изследваме най-вътрешните измере-
ния на този свят, това, което наричам психоенергийна сърце-
вина.
Човешкото съзнание и психоенергийната сърцевина
нямат физическа форма, въпреки че съществуват вътре в тя-
лото. Сърцевината може да бъде визуализирана като верти-
кално преминаваща от короната на главата до перинеума в
основата на таза. По протежението на сърцевината се нами-
рат седемте основни центрове, описани в индийската фило-
55
софия като системата Сушумна-Чакри. Седемте основни

енергийни центрове, от върха на главата до таза, ще бъдат
описани подробно в следващата глава.
7. Коронна – Сахасрара – тран-

сцедентална
6. Трето око – Аджна – основ-
на двойственост
5. Гърлена – Вишудха – етер
4. Сърдечна – Анахата – въз-

дух
3. Слънчева – Манипура – огън
2. Витална – Свадхистхана –
вода
1. Коренна – Муладхара – земя
3-1 Индийската система Сушумна-Чакри
Тази рисунка илюстрира символичната форма на ви-

зуализираните места на седемте главни чакри, които се на-
мират по протежението на Сушумна според индийската
традиция. Вдясно от изображението са посочени психое-
нергийните центрове с техните санскритски имена и съот-
ветстващ елемент или състояние.
Всеки психоенергиен център притежава ядро и заоби-

калящо го поле, подобно на атомната структура. Ядрото
въздейства върху каузалната и менталната сфера, докато об-
кръжаващото го поле отразява съзнанието от външната
страна в заобикалящите физически и енергийни структури.
Полето излъчва вълни и създава енергийна структура, обра-
зувана от напречни потоци. Ще разкажа подробно за нея в
56
седма глава. Ядрото и полето изграждат помежду си отно-

шение на ин и ян връзка, на концентрация и дифузия. Равно-
весието в психоенергийната сърцевина зависи от два факто-
ра: от баланса между ядрото и обкръжаващото го поле и от
вертикалния свободен поток на енергията и изравняването
на центровете, разположени по протежението на психоенер-
гийната сърцевина.
ФУНКЦИИТЕ
НА ПСИХОЕНЕРГИЙНАТА СЪРЦЕВИНА
Както споменах вече, психоенергийната сърцевина

служи преди всичко да придвижва и разпръсква съзнанието,
което се появява първо в невъплътената душа. Енергийните
честоти, на които вибрира психоенергийната сърцевина, се
определят тогава, когато духът се всели в тялото. На прак-
тика, този процес прилича на спускане във вътрешността на
сърцевината по протежението на седемте чакри, наподобя-
ващо скалата на музикалната стълбица. На всеки етап по
протежението на психоенергийната сърцевина съществува
различна вибрационна честота и енергията има различно ка-
чество. Вселяването на духа във физическото тяло не е за-
вършено до момента, в който фините струни или корени не
пуснат “котвите” си в коренната чакра или център. Този
процес протича през първите години на живота, когато въп-
лътеният дух се идентифицира с тялото и става единно цяло
с него.
Трябва да поясня, че вибрационните честоти се проя-
вяват чрез неуловимите степени на полюшване и движение
на енергията, което преминава през всичките явления в жи-
вота. Вълните на субатомно ниво – подобно на вълните в
атомното ядро - вибрират 1022 пъти за секунда, докато моле-
57
кулите вибрират приблизително 109 пъти в секунда. За срав-

нение - най-ниският тон на пианото пулсира или вибрира с
27.5 удара в секунда, докато най-високият вибрира с 4,186
удара в секунда.
През първите години от живота на детето, докато ду-
хът не се е въплътил изцяло, бебешката фонтанела на върха
на главата остава отворена. В процеса на спускане на духа
надолу по тялото се затваря и фонтанелата. Отворената фон-
танела свидетелства за продължаващото общуване на духа с
божествената сфера.
Фините нишки, намиращи се в коренния център на
психоенергийната сърцевина, освен че “закотвят” духа и на-
маляват излишната психическа енергия през целия живот.
Процесът на вселяване на духа в тялото дава възможност да
се поддържа енергийният и магнетичен резонанс между фи-
зическото тяло и земята. В даоизма тези фини енергийни
нишки се рисуват като линии, спускащи се надолу през таза
и долните крайници, които достигат до петите.
В много традиционни учения духът или душата навли-
за във физическото тяло през фонтанелата на върха на гла-
вата. Този физически отвор в индийската философия се на-
рича Вратата на Брахма, а китайците я наричат Небесната
врата. Тази врата при новородените е много ефирна и пул-
сира и вибрира едва доловимо. В края на първата година от
живота костите на черепа запълват нежната фонтанела и тя
напълно се затваря. Физически погледнато, в утробата емб-
рионът се развива по посока навън и нагоре, към главата.
През метаморфозните месеци на бременността поддържа-
щите и животоизграждащите субстанции влизат от майката
през пъпната връв. По подобен начин, психоенергийната
сърцевина първоначално се формира като едно енергийно
пространство в развиващата се плът на ембриона, близо до
мястото на бъдещият пъп.
След раждането съзнанието на бебето узрява посте-
58
пенно отгоре надолу, от главата към стъпалата. Всеки цен-

тър по протежение на психоенергийната сърцевина също се
развива постепенно, за да може да придвижва съзнанието и
да му помага да се самоорганизира. С течение на времето то-
зи процес води до осъществяване на контрол над биологич-
ната структура на тялото. Първоначално бебето се научава
да контролира и използва очите и устата си, след което за-
почва да различава звуците и само да издава звуци. В този
период, в пропорционално отношение, главата е по-голяма
от тялото. Постепенно бебето овладява моторните функции
на шията, след което се справя и с движенията на ръцете.
По-късно гърбът се втвърдява и долните крайници вече са
контролируеми. Появяват се уменията да пълзи и да върви.
На последно място се овладяват рефлексите на отделителна-
та система.
От друга страна, хората растат и узряват психологи-
чески в хода на живота в ред, обратен на физическото разви-
тие. С други думи, духът се издига по психоенергийните
центрове по възходящ начин, от най-ниския център в осно-
вата на перинеума нагоре. Ключовата дума тук е “постижи-
мост”, защото развитието на личността в този посока обик-
новено се забавя на различни равнища и причината за това е
кармата, която сме натрупали.
НЕБЕ, ЗЕМЯ И ЧОВЕЧЕСТВО
В класическата китайска философия концепцията за

Небето, Земята и Човека по метафоричен начин разкрива
връзката между човека като цяло и енергията, която протича
в психоенергийната сърцевина. Според китайските мъдреци
главата е свързана с небесата, с космоса. Небесата са счита-
ни за проявление на ян енергия, защото са мястото на про-
59
явление на съзидателната творческа енергия на духа. Земята

е противоположна на Небето. В човешкото тяло тя съответс-
тва на стомаха и долните крайници, които ни свързват с фи-
зическия свят. Земята е считана за ин проявление, за една
женска, възприемчива сила, от която възниква целият био-
логичен живот. Биологичната матрица и репродуктивното
начало на живота, наричано в китайската философия есен-
ция, произхожда и се развива във вътрешността на корема.
Есенцията, подобно на земята, е основният изграждащ еле-
мент и средство за физическо развитие.
3-2 Небе, земя и човечество
Тази фигура показва трите класически зони в човеш-

кото тяло според китайската философия. Те са във въз-
ходящ ред.
1. Земята отговаря на стомаха и горната част на кра-
ката.
2. Човечеството - на областта на сърцето, гръдния
кош и горната част на ръцете.
60
3. Небето или Космосът, се свързва с главата и об-

ластта на шията.
Между небето и земята се намира нивото на човека,

който е представен в тялото чрез областта на гръдния кош. В
китайската медицина гръдният кош е наречен централен
олтар, за да се обозначи зоната, отговаряща за човека, като
връзка между небето и земята. Областта на гръдния кош съ-
държа силите на ин и ян. Жизнената енергия Чи, която е ро-
дена от сливането на ин и ян, е центрирана във вътрешност-
та и излиза през гръдния кош. Ръцете понякога са считани за
принадлежащи към сферата на човека, защото през тях мо-
жем да изразим нашата Чи към света.
Подобна поляризация съществува и във вътрешността
на психоенергийната сърцевина, която се простира по про-
тежението на вертикалната ос между коронния и сакралния
център. Сърдечният център е опорната точка, която служи за
регулатор и дозира капацитета на протичане на енергията, за
да се акумулира енергиен заряд, необходим за системата.
Всички центрове, намиращи се над сърдечния, са в енергий-
но отношение повече ян, докато в центровете надолу от сър-
дечния започва да доминира ин.
Сакралният и коронния център формират полюсите на
ин и ян в психоенергийната сърцевина, разположена по про-
тежението на вертикалната ос. Но те не са абсолютно поля-
ризирани, защото ин и ян не могат да съществуват изолира-
ни една от друга. Според китайската философия всички
процеси и явления носят двойственост и притежават еднов-
ременно и ин и ян, в по-неуловима или по-груба форма.
Принципно погледнато, коронният и сакралният център из-
пълняват ролята на врати или бариери, които въздържат ня-
кои психически компоненти да навлязат в психоенергийната
сърцевина. Тези центрове задържат психическа енергия в
латентно състояние. Всъщност, по природа те самите са ла-
61
тентни. Активизират се само в момента на раждането и

смъртта, или при някакво духовно пробуждане на човка.
Виталният център и центърът на третото око проявяват
по-голяма функционална активност. Виталният център, по-
добно на сакралния, в своето проявление е ин, докато цен-
търът на третото око, както и коронният са повече ян в своя-
та поляризация. В тази схема, сърдечният център е особено
важен, защото е неутрална зона, намираща се между витал-
ния център и третото око. От всичко това следва изводът, че
виталният център и центърът на третото око са активните
полюси на психоенергийната сърцевина, докато сакралният
и коронният център са пасивните полюси.
ТРИТЕ СТЕПЕНИ В ТИБЕТСКАТА СИСТЕМА
В Тибетската система откриваме аспекти и от китайс-

ките, и от индийските учения. Лама Говинда в книгата си
Основи на Тибетския мистицизъм1 обяснява, че тибетците
разделят будистката система от пет чакри на три разделения
или зони: горна зона (стод) или космически план, към кой-
то принадлежат двата центъра – на третото око и на гърлото;
средна зона (бар) или човешки план, към който принадлежи
сърдечният център; и долна зона (смад) или земен план,
към който принадлежат соларният и виталният център. Той
обяснява, че горните и долните зони формират една поляри-
зация, докато сърдечният център посредничи между тях.
Странното е, че в будистката система коронният и сакрални-
ят център не играят някаква значителна роля. За самите зони
лама Говидна казва:
1
Вж. българското издание – София, изд. Гуторанов.
62
“Тези три зони представляват в своя най-дълбок

смисъл следното:
1. Земното съществуване, свързаните със земята
елементни природни сили, материалността или веществе-
ността (на материализираното минало);
2. Космическият или универсалният план разкрива
вечните закони, познание отвъд времето (което, от чо-
вешка гледна точка, може да се почувства като някакво
бъдещо състояние на постигане на някаква цел), план на
спонтанна духовна осъзнатост на безкрайността, симво-
лизирана в безграничността на пространството и в изжи-
вяването на Великата пустота, в която формата и липсата
на форма присъстват едновременно;
3. Човешкият план на индивидуалната реализация, в
която качеството на земното преживяване и космическата
връзка, силите на земята и на вселената се осъзнават в чо-
вешката душа като едно абсолютно настояще или дълбо-
ко осъзнаване на реалността.”
Тибетските учения за трите сфери или зони, които съ-

ществуват вътре в човека, не принадлежат само към тази
традиция. И в китайската, и в индийската философия откри-
ваме подобни възгледи. В даоистките учения трите сфери на
влияние (дантиен) кореспондират със сърдечния и виталния
център и центъра на третото око, а в индуистката тантрична
традиция същите три центъра се определят като трите възли
(грантхи). През центровете на третото око, сърдечния и ви-
талния може по-лесно да се достигне до сърцевината. В тези
центрове кармичните ограничения са по-дълбоки по своята
същност.
63
3-3. Тибетска фигура, изобразяваща чакрите
Тази рисунка, взета от Синият берил (Вайдуря

Онбо), трактат на V Далай Лама Сангйе Гяцо (1653-
1705), илюстрира тибетския будистки възглед за чак-
рите (рца-кхор) и сушумна (дбу-ма). Тази традиция
приема съществуването на пет основни чакри, които
се изобразяват с по двайсет и четири спици, за които
64
се казва, че символизират възможностите им да съз-

дават и да се свързват с безброй фини меридиани или
потоци (рца). Центърът на третото око и гърленият са
свързани с космическия план (стод), сърдечният цен-
тър е свързан с човешкия план (бар), а соларният и
виталният са свързани със земния план (смад).
3-4 Възли, зони и сфери на влияние
Центровете на третото око, сърдечният и витал-

ният са респективно фокалните точки на менталната,
енергийната и физическата сфери. На Изток наричат
тези центрове с различни имена и образи, но значени-
ето им остава същото. Китайската концепция за Трите
Сфери на Влияние съвпада с индийската идея за трите
възли (включващи центъра на третото око, сърдечния
и виталния).
65
Погледнато в един по общ план, центърът на третото

око е гравитационният полюс на менталната сфера, сърдеч-
ният е фокусът на енергийната сфера (особено системата от
меридиани и аурата, за които ще спомена по-късно), а ви-
талният център е сърцевината на физическата сфера.
ЗВУК
Психоенергийната сърцевина обвива и насочва каузал-

ната и менталната сфери. В измерението на цялото светли-
ната и звукът са остатъчни форми на енергия, които остават
във вътрешността на сърцевината преди физическата смърт.
Светлината и звукът са същностни атрибути на чистото съз-
нание, което обитава каузалната сфера. Тези вътрешна или
сакрална светлина и звук са отвъд нашите възможности за
възприятие. Според мене, обаче, видимата светлина и зву-
кът, който може да се долови, могат да бъдат използвани ка-
то пътеки към невидимото и нечуто царства на чистото съз-
нание и чистата енергия.
През нашия живот четирите присъщи проявления на
чистата енергия се проявяват вътре в психоенергийната сър-
цевина. Светлината, звукът, движението и остатъчната фор-
ма се появяват в нея в един низходящ ред от най-финото и
чисто проявление до най-плътното. Центърът на третото око
е свързан с космическата светлина - най-чистата изява на
енергията; сърдечният и гърленият център са свързани с
космическия звук, а соларният център - със спонтанната
вибрация, чрез която се проявява движението на енергията.
Сакралният и виталният център се асоциират с мистичната
топлина, която е чиста остатъчна форма на енергията. Ко-
ронният център се счита за източник на чиста енергия, не-
66
познаваемата пустота.
В Индия наричат божествения звук шабда, а в Китай -
гонг. Този първичен, най-древен звук, теоретично е бил
свързван с изначалния шум на вселената, породен от косми-
ческия Голям Взрив, чийто резонанс все още съществува във
вселената. До известна степен, звукът, който можем да чуем,
е разширено проявление на сакралния звук, който е свързан
с психоенергийната сърцевина. В най-общ план, звукът има
три характеристики: пулс, вълна и форма. Пулсът е силата,
която стои зад вълната и формата. Вълната се свързва с
движението, докато формата е проявление. Подобно на ин и
ян, те са взаимосвързани в една динамична структура и про-
излизат от общ корен - единния пулс.
Д-р Ханс Джени, който разви Симатиката (изследва-
не на взаимовръзката между формата на вълната и материя-
та), е фотографирал звука с помощта на изобретен от него
уред, познат ни под името тоноскоп. Тези образи поразител-
но приличат на тибетските мандали и геометричните изоб-
ражения, наречени янтри. Когато звукът се проектира през
тоноскопа (в него се използват различни твърди или течни
компоненти), се образуват удивителни образи. Джени дока-
за, че когато звукът добие визуална форма, той образува ге-
ометрични фигури. Това твърдение напомня опита на Айн-
щайн, който визуализира материята и открива, че тя прилича
на вълнуваща сетивата “динамична геометрия”.
Според изследването на Джени, индийската мантра
Ом, видяна през тоноскопа, добива формата на Шри Янтра.
Ом пресъздава космическия звук. Това е едносрична дума,
формирана от комбинацията на три звука: а, у и м, които
обозначат трите еволюционни фази на космическия цикъл
(сътворение, развитие и разрушение). Според древните ин-
дийски риши, Шри Янтра е проявена форма на същия звук
Ом. Онова, което някога е било вътрешно мистично прозре-
ние, сега, с помощта на съвременната научна технология, се
67
превръща във видимо явление.
3-5. Симатична фотография
Според експериментите на д-р Джени, проведе-

ни с тоноскоп, звуковите вибрации могат да бъдат
скулптирани във видими форми посредством пясък,
пудра, течност и метални стърготини. Фотографията
изобразява формата на някакъв звук, когато се проек-
тира върху плоскост от фина дървесна пудра. Звукът в
този експеримент е бил генериран по електронен път
чрез вибриращи кристали.
68
3-6. Шри Янтра
Този сакрален символ и средство за медитация

олицетворява космическото поле на сътворението,
което съдържа поляризираните сили на съзидание и
разрушение. Централната точка (бинду) е мястото на
основния звук Ом, който свързва и хармонизира на-
сочените една срещу друга сили в тяхната основна и
първична форма.
Лично аз бях възнаграден с преживяването да видя

различните изображения на янтри, съществуващи в най-
вътрешните центровете на психоенергийната сърцевина. Те
се проявяват в едно множество от форми и цветове и са
прекрасни за наблюдение.
69
СВЕТЛИНА
И за звука, и за светлината се приема, че по естествен

път се проявяват в структура със седем степени - седемте
цвята на дъгата и седемте тона в музикалната стълбица. Зву-
ковите честоти са по-бавни от честотите на светлината. И
все пак, според Закона за октавите, всеки отделен звук може
да бъде преобразуван в цвят с подобна честота. Законът за
октавите твърди, че осмият тон повтаря първия, но с удвоена
вибрационна честота. Например, в пеенето на сричките на
нотната стълбица “до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до”, второто
“до” е с една октава по-високо от първото. Преценено е, че е
необходим скок от четиридесет октави, за да се премине от
чуваеми звукови вълни до видими светлинни вълни, които
произвеждат цвят. Според Закона за октавите средното С
(265 цикъла за секунда) доближава видимия червен цвят.
Всъщност, целият спектър от лъчиста енергия – включител-
но Х-лъчите, светлината, топлината, радиовълните и види-
мия цвят – покрива един обсег от около седемдесет октави.
Както споменах, светлината и звукът са две от прояв-
ленията на чистата енергия. Другите две са движението и
остатъчната форма. Светлината и звукът имат по-висока
честота, докато движението и формата са по-плътни. Свет-
лината пътува по-бързо от звука и, за разлика от звука, не се
нуждае от въздух, през който да се движи. Аз приемам фак-
та, че чистата светлина и чистият звук са проявление на чис-
тата сила, докато вълната (движението) и формата представ-
ляват разширение на светлината и звука. Различните цент-
рове, които се намират по протежението на психоенергийна-
та сърцевина, са били свързани със седемте проявления на
видимата светлина и чуваемия звук по следния начин:
70
Център Цвят Тон

Коронен Виолетов B
Междувеждие Индиго A
Гърлен Син G
Сърдечен Зелен F
Слънчев (соларен) Жълт E
Витален Оранжев D
Сакрален Червен C
Искам да отправя към читателите едно предупрежде-

ние – всички елементи на психоенергийните центрове, опи-
сани в книгата, трябва да се считат за относителни. Както
споменах, индивидуалните разлики на психоенергийната
изява са нещо естествено, както самата ДНК варира при раз-
личните хора. Често откриваме в различните култури и епо-
хи варианти при възприемането на цвета и символите на ня-
кой от центровете. Вероятно това се дължи на факта, че вро-
деното възприятие на звука от страна на хората се развива в
процеса на развитие на съзнанието. Погледнато във физи-
чески план, музикалната тоналност се е променяла през вре-
мето и по времето на Бетовен е била по-ниска. Неговата
Пасторална Симфония във фа мажор днес звучи по-високо,
звучи като фа диез. Затова в изучаването на енергийния те-
рен аз наблягам на основния модел, защото всичко в приро-
дата е динамично, а не статично. Погледнато в културен
план, многото варианти са резултат от личен избор и спо-
собността да се вземат предвид вкусовете на хората.
Към силата на свещената музика и звука, проявен под
формата на мантра или молитва, от незапомнени времена са
се отнасяли като към мощно средство за духовно пробужда-
не и лечение. Умът и тялото притежават удивителната спо-
собност да усилват звука и да поемат избледнелите цветове
и други слаби вибрации. Всичко това оказва влияние върху
71
енергийния терен на човека. Колко дълбоко проникват тези

външни влияния в енергийната структура и психоенер-
гийната сърцевина зависи от степента на отвореност на лич-
ността и от благоприятността на момента. Аз съм убеден, че
във вселената действат синхронизиращи фактори, които
влизат във връзка и активират всяко спонтанно проявление
на силите, действащи във вътрешността на енергийния те-
рен.
АРХЕТИПНИ ОБРАЗИ
От психологическа гледна точка, всеки енергиен цен-

тър съдържа специфични архетипни образи, които присъст-
ват едновременно и в личното и в колективното съзнание.
Енергийните центрове носят в себе си сложен и многообра-
зен набор от отпечатъци, изразени в символична форма – от
трансцеденталното до земното. Енергийните канали в чове-
ка, разположени по протежението на психонергийната сър-
цевина, са своеобразни пътеки, които го водят в неговото
пътуването към целостта, което последователите на Юнг на-
ричат индивидуален процес.
Всеки енергиен център по протежението на психоенер-
гийната сърцевина разкрива аспекти от проявлението на
личността, съставени от отвъдличностни и личностни ком-
поненти, както и проекции на съзнателния ум. Човешкото
подсъзнание играе роля на посредник между съзнателния ум
и колективното подсъзнание. Личното подсъзнание функци-
онира като склад на мисли, които все още не са узрели за
съзнанието, на забравени или потиснати спомени и на под-
съзнателни възприятия, в които съдържат впечатленията от
изминали събития. Те, на свой ред, обуславят и определят
кармичните модели на всеки човек.
От друга страна, колективното подсъзнание съдържа
цялото онаследено богатство на човешката психика, добито
72
в етапа на еволюцията. Колективното подсъзнание често се

проявява във формата на митологични и духовни образи. То
е източник на истинското творчество и утробата, в която се
ражда бъдещият мисловен процес.
Съзнателният ум, който включва и егото, прониква в
психоенергийната сърцевина. Съзнателният ум формира
нашето осъзнаване на реалността от гледна точка на нашето
физическо тяло, емоции и мисли. Съзнателният ум се радва
на илюзията, че е автономен и отделен от царството на под-
съзнанието, защото има способността да обслужва, но и изк-
ривява възприемането на реалността. По този начин той па-
зи представата за своята идентичност, като изтласква неже-
лателните спомени и желания в подсъзнанието. Впоследст-
вие тези образци се натрупват и стават част от център, който
се намира по протежението на психоенергийната сърцевина.
Ето защо умът или егото се ужасява и плаши, когато влезе в
контакт със съдържанието на сърцевината.
Всички големи мъдреци подчертават ролята на добро-
детелта, безусловната любов и състраданието, защото те по-
магат на човека в пътуването му във вътрешния свят. Лю-
бовта и състраданието освобождават човека от оковите на
егото и позволяват на психоенергийните центрове да се про-
будят бързо и леко, без заплаха за ума.
ОТКРИВАНЕ НА СЪРЦЕВИНАТА
Психоенергийната сърцевина е част от всички нас. Тя

тихичко командва нашия ум и дух, съзнание и подсъзнание.
В предложената визуализация всеки ще се опита да открие
тази структура вътре в себе си.
Намерете удобно и спокойно място, за да седнете или
да легнете. Дръжте гърба относително изправен и отпуснат,
73
ръцете и краката не бива да са кръстосани. Ще са ви нужни

около петнайсет-двайсет минути, за да завършите упражне-
нието. Затворете очи и се концентрирайте върху дишането.
Следвайте фазите на вдишване и издишване. Нека всички
натрапчиви мисли, чувства и усещания се стопят и изчезнат
в процеса на следване на дишането. Дишайте бавно и дълбо-
ко.
Започнете да визуализирате някаква фина, подобна на
нишка структура, която тръгва нагоре от перинеума (между
ануса и гениталните органи). Може да установите, че тази
нишка има цвят. Ако не видите цвят, представете си мека
златиста светлина, която извира от сърцевината. Докато
вдишвате, позволете на енергията да се издига в подобната
на нишка сърцевина от перинеума, нагоре, към върха на гла-
вата. Нека да изпълни сърцевината така, както водата изпъл-
ва празен съд. Когато издишвате, представете си, че енерги-
ята потъва надолу в подобната на нишка сърцевина от върха
на главата по посока на перинеума. Проследете това движе-
ние нагоре и надолу и позволете на дишането и визуализа-
цията си да се съединят и да потекат в синхрон. Докато това
се случва, бавно отклонете вниманието си от дишането и го
насочете към потока на движение на енергията. Проследете
движението на фината енергия, която изпълва цялата сърце-
вината, за около пет, десет минути.
Когато свършите, отворете бавно очи и се отпуснете за
минута, преди да се раздвижите. Използвайте това време, за
да осъзнаете преживяното. Често при това упражнение хора-
та достигат до дълбоки прозрения за своята вътрешна при-
рода. Това е една много полезна техника, която помага да се
концентрираме и да влезем във връзка със собствената ни
жизнена енергия.
74
4. Седем Океана
4
СЕДЕМ ОКЕАНА
Във вътрешността на този земен съд

се намират седемте океана и безброй звезди.
Кабир
В цялата история на човечеството различни хора и об-

щества са използвали завладяващи съзнанието образи, за да
опишат своите прозрения и знания за психоенергийната
сърцевина. В цитирания стих психоенергийните центрове са
наречени поетично океани. Това определение им е дал ин-
дийският мистик и поет Кабир. Океанът е символ на сила и
дълбочина. Често съм се питал защо наричаме нашата пла-
нета Земя, след като световният океан заема около три чет-
върти от повърхността. Има великолепни снимки, направени
от космоса, на които се вижда една поразително синя плане-
та, носеща цвета на океана.
По подобие на макрокосмоса, вътре в нас съществува
един древен, загадъчен свят, изграден под формата на седем
центъра, всеки със своя уникална проява. Както океаните,
така и психоенергийните центрове, въпреки че са отделни
един от друг, си остават свързани чрез неуловими потоци от
енергия, която плува между тях. Плоските мандали, описани
в класическите текстове, разкриват взаимната връзка между
75
отделните звена в микрокосмоса и по протежението на пси-

хоенергийната сърцевина.
Някога, преди много години, когато бях тийнейджър,
участвах в събиране на мои земляци на калифорнийския
бряг. Включих се в церемониите, в които се използваше
свещеното растение пейот1. Денят бе великолепен и след ка-
то церемониите свършиха и ефектът от пейота почти изчез-
на, тръгнах да се разходя в близката горичка от секвои, с
намерението да си почина и да събера мислите си. Открих,
че съм се озовал до старо дърво, в основата на което зееше
дупка. Дупката беше около три стъпки висока и около две
широка. Погледнах вътре и, за моя изненада, открих малко
пространство, което беше точно толкова, колкото да побере
тялото ми без каквото и да било притеснение. Почувствах
непреодолимо желание да се промъкна вътре. Така и сторих.
Когато седнах с кръстосани крака, забелязах, че тъмното
пространство над главата ми като че се разшири на височи-
на, вероятно с дузина ярда. Затворих очи и незабавно усетих
как чувство на облекчение проникна в тялото и ума ми. За
миг си представих, че се намирам в хралупата на някакво
прастаро дърво и съм загнезден в утробата. Скоро почувст-
вах, че изпадам в лек транс, чрез който започнах да се свърз-
вам с дървото и да долавям енергията му. Почувствах някак-
во бавно, подобно на дишане, движение на енергия, която се
преместваше нагоре-надолу в тялото ми. Първоначално си
помислих, че дървото се движи, но няколко мига по-късно
проумях, че тази сила всъщност идваше отвътре и леко по-
бутваше дъха ми нагоре и надолу, навътре и навън. Усещах
своята жизнена сила, а не жизнената сила на дървото. Дър-
вото просто ми беше показало пътя към моята вътрешна
природа. Фокусирах съзнанието си върху тази сила и усетих
1
Вид мексикански кактус с халюциногенни свойства, от който се
получава подобното на наркотик вещество мескалин. Б.р.
76
как някаква много фина енергия струи около мен. Съзнание-

то ми се спусна в някакъв бляскав тунел, по протежението
на който се намираха различни центрове, пълни с необикно-
вени образи. Не зная колко дълго съм стоял там. Бях погъл-
нат изцяло от този вътрешен свят и нищо друго не същест-
вуваше за мен. Осъзнах нещо много любопитно: дишането
ми се беше забавило до такава степен, че почти беше спряло,
едва се усещаше. Изведнъж усетих неистова потребност да
дишам и отново влязох в своето нормално тяло и се слях със
своя нормален ум. Така завърши една от моите първи съзна-
телни срещи с психоенергийната сърцевина.
На следващите страници ще споделя моето разбиране
за психоенергийната сърцевина и нейните седем центрове.
Не забравяйте, че това описание на центровете не е нищо
повече от отправна точка, от която да тръгнем да изследваме
техните характеристики. Всеки човек, роден на тази земя, е
уникален и неговите психоенергийни центрове се различа-
ват от тези на околните, както се различават и преживявани-
ята на всеки човек.
Коренният (сакралният) център е пасивният полюс, ин,
в психоенергийната сърцевина. Този център се намира в ос-
новата на гърба, близо до перинеума. Интересно е да се знае,
че китайската дума за перинеум (хуйин) може буквално да
бъде преведена като среща с ин.
Съществуват три класически символа, които могат да
ни дадат вътрешното знание за природата на психоенер-
гийната сърцевина. Фигура с форма на листенца, свързващ
елемент и геометрична форма. В текстовете, посветени на
Тантра, вибрационният център традиционно се изобразява
като листенца на някакво цвете. Графичното изображение
кореспондира с честота, на която вибрира центърът и сим-
волизира качествата, които притежава, докато геометрични-
ят елемент загатва за неговата динамична природа.
77
Коренен център
4-1. Изображение на коренния център
Класическите текстове изобразяват коренния център с

четири листенца. Числото четири често бива използвано в
древните култури, за да помогне на човек да се ориентира.
Като пример могат да се посочат четирите посоки на света,
почитани в много различни култури - от Китай до Европа и
коренните жители на Америка.
Числото четири символизира и пътя на ума към него-
вата собствена идентичност. Д-р Карл Юнг доказва, че чис-
лото четири се появява под много форми в хода на човешка-
та история. Ето някои примери за присъствието на числото
четири: а) в различните изображения – мандали, кръстове,
квадрати; б) основните начини на възприемане на света -
мисъл, чувство, усещане и движение; в) в древногръцкия
възглед за четирите основни елементи - земя, вода, огън и
въздух; г) в медицинските теории на Хипократ (460-370
г.пр.Хр.) и Гален (129-200 г.), в които четирите течности –
кръв, слуз, черна и жълта жлъчка са използвани, за да се оп-
редели темперамента на човека; д) в науката, учените дефи-
78
нират четири природни константи: енергия, гравитация,

привличане и слабо взаимодействие или четириизмерният
модел на Вселената на Айнщайн.
От гледна точка на отделните елементи, коренният
център е свързан със земята. В индийската философия съ-
ществуват пет основни елемента, които имат различни рав-
нища на вибрационна активност. Във възходящ ред са както
следва: земя, вода, огън, въздух и етер. Двата центъра, които
отговарят на горните две чакри, са отвъд царството на мате-
риалните стихии. Коренният център, свързан със земята, за-
ема най-ниската позиция по отношение на своята вибраци-
онна плътност. Той резонира в синхрон със земята и има
свойството да “заземи” духа във физическата форма.
Геометричният символ на коренния център е квадра-
тът. Квадратът символизира способността на духа да се сли-
ва със своя физически носител. Той обозначава и основната
функция на този център - да стабилизира цялата психоенер-
гийна сърцевина. Наименованието на коренния център на
санскрит е муладхара и означава основа, корен.
Една от важните му функции е способността да скла-
дира първичната енергия и да я пази в латентно състояние.
Наричаме тази енергия Кундалини или Чи, респективно в
тантра и даоизма. Кундалини (или Кундалини Шакти) бук-
вално символизира енергията на свита на кълбо женска
змия. Символът на кундалини или женската змия, която ре-
довно сменя кожата си, в митологическо отношение пресът-
ворява затварянето на душата във форма, време и простран-
ство. Събуждането на енергията кундалини в класическите
текстове се представя чрез образа на змия, която са развива
и се издига нагоре. Лаодзъ, основателят на даоизма, се отна-
ся към кундалини като към мистериозна жена. Функциите на
кундалини в най-общи линии са две - от една страна улесня-
ва заземяването на духа, а от друга потиска спомените за
минали животи.
79
Всеки център, който се намира по протежението на

психоенергийната сърцевина, носи някакви кармични обра-
зи, които оказват влияние върху психиката и върху целия
енергиен терен. Пробуждането дори само на един център
води до неуловими промени, породени от кармични образи,
които носи. Във всеки център, звукът, цветът и формата,
както и освобождаването на мистичната топлина и на кине-
тичната енергия може да доведе до промяна на съзнанието.
Характерно за коренния център е, че има способността
да задържа спомените от минали животи. Ако активираме и
пробудим този център, можем да доведем до повторно поя-
вяване на спящи образи и мисли, особено спомени от пре-
дишни раждания и смърти, на важните събития от миналите
животи, на мигове на духовно пробуждане и други ценни
преживявания. Много често всички спомени от миналия жи-
вот стоят потискани от спящата инерция на кундалини.
И в дао, и в тантра пробуждането и издигането на кун-
далини е много важна част от пътя на всеки човек. Пробуж-
дането на кундалини отслабва връзката между съзнанието и
материята и дава възможност на човека да достигне до по-
висши нива на съзнанието и да преосмисли кармичните мо-
дели, които е наследил от минали животи.
Често началните моменти на събуждане на кундалини
са съпроводени от интензивно изживяване на горещина. То-
ва явление е наречено духовно кръщение с огън. Пробужда-
щата се кундалини води до прогресивно повишение на виб-
рационната честота на всички енергийни центрове, които, от
своя страна, добавят своята мощ към силата на кундалини.
Този процес води до освобождаване от кармичните ограни-
чения и модели, скрити във вътрешността на енергийните
центрове. Независимо, че този процес обикновено се зараж-
да в сакралния център, не съществува фиксирана последова-
телност на събитията от този миг нататък, когато кундалини
тръгва нагоре.
80
В зависимост от кармичните ограничения на човека,

събуждането на кундалини може да стане постепенно или
изведнъж, може да бъде интензивно или едва доловимо. Ко-
гато кундалини се активира, всички центрове по протежени-
ето на сърцевината претърпяват промяна. В символичен
план промяната настъпва по протежение на централния ка-
нал, отдолу нагоре, във вътрешността на самата сърцевина.
Много е важно да се активира и събуди всеки център, защо-
то издигането на кундалини е процес, който наподобява ек-
сплозия или плавно придвижване във вътрешността на по-
добната на мандала структура на центъра. Истинското ду-
ховно развитие води до протичане на енергията и във верти-
калните, и в страничните направления.
В трите енергийни центрове, които се намират под
сърдечния център, в психологически аспект се проявяват
подсъзнателните модели на съзнанието, които обикновено
се намират под прага на паметта. За разлика от тях, трите
по-висши центрове, които се намират над сърдечния, обх-
ващат главно аспектите на колективното подсъзнание. Сър-
дечният център ръководи проявленията на подсъзнанието –
и в личен и в отвъдличностен аспект. Въпреки това, всеки
енергиен център носи в себе си част от всички аспекти на
човешката психика, само нивата на проявление са различни.
Коренният или сакралният център е тясно свързан с
инстинкта за оцеляване на ментално, емоционално и физи-
ческо ниво. Когато един човек е преживял относително спо-
коен и здравословен ембрионален период, леко раждане и
щастливо детство в първите години от живота си, както и
силна първоначална привързаност от страна на майката и
бащата, неговата вътрешна потребност от сигурност и ста-
билност е задоволена. Но ако всичко това не се е случило,
коренният център може да остане блокиран и човек да изпи-
та затруднения и задържане на развитието си на ниво оцеля-
ване. Естественият стремеж за израстване, хранене и обуче-
81
ние в първите години след раждането и детството са наг-

ледно отражение на желанието и стремежа на духа за оцеля-
ване.
Витален център
4-2. Изображение на Виталния център
Виталният център формира активния ин полюс на

психоенергийната сърцевина. Приема се, че се намира в
долната част на корема, малко преди сакралната кост. В да-
оизма този център е наречен Долното Поле на Влиянието.
Аз мисля, че с помощта на този център съзнанието се учи да
се справя с биологичните изисквания на въплъщението. Ви-
талният център изгражда един от трите Възли, където фина-
та и неуловима енергия лесно може да се концентрира или
да се блокира. Другите два Възела са сърдечният център и
третото око.
Виталният център се символизира от полумесеца и не-
говия геометричен символ. Луната, с нейните месечни фази
на увеличаване и намаляване, символизира способността на
82
човека да продължи рода. В много традиции луната се свър-

зва с репродуктивния цикъл и потока на енергия, който про-
тича във вътрешността на тялото. Луната влияе на приливи-
те и отливите и определя техния ритъм, въздейства върху
периодите на репродуктивност при мъжа и жената, влияе и
върху на мозъчната активност. Виталният център е свързан с
елемента вода, който, от двоя страна, изпитва влиянието на
луната. Коренният и виталният център взаимно се допълват.
Фигуративно може да се изрази така: земята без водата ще е
лишена от живот, а водата без земята не може да получи
форма, в която да се съдържа.
Íà ñàíñêðèò èìåòî íà âèòàëíèÿ öåíòúð å

ñâàäõèñòõàíà+ êîåòî áóêâàëíî îçíà÷àâà æèëèùåòî íà
÷îâåêà- Ñïîðåä ìåí+ ÷ðåç âèòàëíèÿ öåíòúð ÷îâåê ñå
èäåíòèôèöèðà ñ òÿëîòî ñè- Äîêàòî êîðåííèÿò öåíòúð
“çàçåìÿâà” ñúçíàíèåòî+ ÷ðåç âèòàëíèÿ öåíòúð ñúçíàíèåòî
ñå ñâúðçâà ñ òÿëîòî ôóíêöèîíàëíî- Êàêòî ùå ñå óâåðèì
ñàìè â ñëåäâàùàòà ãëàâà+ âèòàëíèÿò öåíòúð å òÿñíî
ñâúðçàí ñ öåíòúðà íà ìîòèâàöèÿòà ïî âðåìå íà
åìáðèîíàëíîòî ðàçâèòèå- Âèòàëíèÿò öåíòúð ñå èçîáðàçÿâà
êàòî öâÿò ñ øåñò ëèñòåíöà , åäíî ðàâíèùå íàä
âèáðàöèîííà ÷åñòîòà íà êîðåííèÿ öåíòúð- Òàçè ÷àñò îò
òÿëîòî+ êúäåòî å âèòàëíèÿò öåíòúð+ ñå ïðèåìà çà öåíòúð
íà ãðàâèòàöèÿòà â òÿëîòî- Êàêòî ñïîìåíàõ è ïî,ðàíî+
ìåíòàëíàòà+ åíåðãèéíàòà è ôèçè÷åñêàòà ñôåðà èìàò ñâîè
ôèçè÷åñêè ïðîÿâëåíèÿ+ ñúîòâåòíî â öåíòúðà íà òðåòîòî
îêî+ ñúðäå÷íèÿ è âèòàëíèÿ öåíòúð- Íî è ìåíòàëíàòà è
åíåðãèéíàòà ñôåðè ñà “çàêîòâåíè” êúì ôèçè÷åñêîòî òÿëî
ïîñðåäñòâîì âèòàëíèÿ öåíòúð-
Представям си виталния център като алхимичен казан,

в който силите на полярността са в синхрон. В психологията
тази полярност се проявява под формата на архетипното
83
мъжко и женско начало или анима и анимус, според теория-

та на Юнг. В този център първичната ориентация на психи-
ката трябва да прояви своите мъжки или женски черти. На
най-висше ниво се осъществява процес на сливане на женс-
кото и мъжкото начало. Когато тези две начала са в единст-
во, духът, умът и жизнената сила на човека са в благословен
съюз, който води до мощно усещане за сливане с физическо-
то тяло и с целия космос. Това усещане е проявление на сли-
ването със самия себе си и с всичко, което ни заобикаля. Из-
конното желание за истински съюз между анима и анимус
вътре в нас, обаче, обикновено се проявява в нашето съзна-
ние като сексуален подтик, насочен навън. В юношеството
пробуждането на сексуалността е нещо естествено. За не-
щастие, съзнателният ум филтрира и изкривява (поради ста-
рата карма, която носи или поради наскоро придобитите от-
печатъци) първичното желание за вътрешен съюз и търси
съюз навън, в лицето на подходящия партньор. При всеки
човек собствената преобладаваща вътрешна сексуална иден-
тификация бива привлечена към вътрешната сексуална
идентичност на някакъв желан партньор. В енергийно от-
ношение тези, които си приличат, се привличат, независимо
дали са балансирани или в дисхармония. Нашата вътрешна
сексуална идентичност се определя от липсата на хармония
на собствената ни мъжка и женска природа. Затова физичес-
кият пол на двама души може да бъде различен или един и
същи, в зависимост от техните вътрешни идентификации.
Това вероятно е причината да съществува такова разнообра-
зие в сексуалните предпочитания сред хората.
Кармичната предопределеност, допълнена от психоло-
гически и физически травми, често довежда до изкривено
възприятие на сексуалността. Осъзнаването на ролята на
сексуалния подтик е важна крачка по еволюционната пътека
на духовното и психологическо развитие на човека. В едно
общество, в което сексуалността е нарушена, а липсата на
84
хармония между партньорите е нещо обикновено, трябва се-

риозно да погледнем към този център, за да проумеем при-
чината, довела до това положение.
Соларен център
Фиг. 4-3. Изображение на Соларния център
Соларният център е свързан с елемента огън и геомет-

ричния символ във формата на триъгълник. Името му на
санскрит е манипура и означава скъпоценен камък с голяма
сила. Докато коренният център символизира стабилността
на земята, а виталният – флуидността на водата, соларният
център олицетворява идеята за трансформиращата сила на
огъня. Този център по своята природа е динамичен. В кла-
сическите текстове десетте листенца на цветето, с които го
изобразяват, е знак за високата честота на неговите вибра-
ции. Мястото на соларния център е в корема, над пъпа
Този център е фокусът, през който външните и вът-
решни резонанси се възприемат и трансформират. Пог-
85
леднато от енергийна перспектива, външните резонанси са

фини и непрекъснати, и навлизат в тялото през пъпа, подоб-
но на начина, по който чрез пъпната връв ембрионът е пое-
мал храна от майчиния организъм. Външните влияния,
идващи от растения, животни и хора, както и космическите
влияния (от слънцето, луната, звездите и планетите), се аб-
сорбират в организма през пъпа. Соларният център поема и
трансформира и менталните и енергийните резонанси,
идващи от сърцевината на човешка.
В психологията приемат соларния център като място
на проявление на царството на личното подсъзнание, идва-
що от долните енергийни центрове и неговият потенциал се
насочва към сърдечния център. Силните чувства или връх-
литащия ни умствен и/или емоционален стрес веднага на-
рушават хармонията в областта около соларния център. Гне-
вът, безпокойството, тревогите и бурния възторг оказват
особено разрушително въздействие върху енергията, кон-
центрирана в тази област. В много култури приемат вулка-
ните като земен функционален еквивалент на пъпа на чове-
ка. Физическото разтоварване и психическо пречистване на
тялото често пъти са придружени от освобождаването от
психологически и енергийни блокажи, натрупани в соларния
центъра или около него.
Виталният и коренният център, за разлика от соларния,
са свързани с проблеми в психиката – страх, несигурност,
непреодолими сексуални желания и страх от смъртта. По-
тиснатите чувства на страх носят първична сила и често ста-
ват основа за проявяването на по-сложни проблеми в солар-
ния център.
В житейското пътуване соларният център е свързан с
развитието на личната сила и усвояването на нови знания.
Тези негови характеристики обикновено се проявяват при
възрастните. Осъзнаването на собствената сила поражда у
човека силно чувство за отговорност и желание да развие
86
своите способности. Понякога силата се проявява в негати-

вен аспект, под формата на желание да се владеят и подчи-
няват околните или цялата среда.
Трите долни центъра, взети заедно, въплъщават инс-
тинктите и грубите емоции, които често се проявяват у хо-
рата. Ако не съществува някаква помирителна сила или ниво
на духовно осъзнаване, тези тенденции могат да станат
опустошителни. Осъзнаването на светостта, красотата и чу-
дото на живота се ражда едва тогава, когато азът се е осво-
бодил от необходимостта да действа, воден на първоначал-
ния подтик. Само чрез осъзнаване човек достига до истинс-
ката свобода да избира съдбата си.
Сърдечен център
4-4. Изображение на Сърдечния център
В индийската философия наименованието на сърдеч-

ния център е анахата и означава неударения, беззвучен све-
87
щен звук, който може да се чуе във вътрешността на този

център. В даоизма този център се нарича Малкото Поле на
Влиянието. В тантра е мястото на средния Възел. Сърдечни-
ят център действа като опорна точка или ос на вътрешността
на сърцевината, тъй като се намира на половината разстоя-
ние между коронния и коренния център. Той се асоциира
едновременно с небесата над нас и със земята под нас. Мяс-
тото на сърдечния център е в гръдния кош.
Функцията на този център е да хармонизира психое-
нергийната сърцевина толкова, колкото личните кармични
ограничения позволяват. Геометричният му символ е звезда
с шест лъча, съставена от два долепени един до друг триъ-
гълника. Тази форма символизира връзката и мястото на
равновесие, съюза между небето и земята, между енергиите,
идващи отгоре и отдолу. Сърдечният център е изобразен ка-
то цвете с дванайсет листенца. Броят им е равен на външни-
те и вътрешни точки на пресичане на лъчите на звездата.
Числото дванайсет е символ на неговата висока и хармонич-
но балансирана вибрационна честота.
Чрез сърдечния център съдържанието на подсъзнание-
то, включително неговата сянка, може да се слее с цялото.
Сянката е психологически термин, който се отнася до скри-
тите или най-лични подсъзнателни аспекти на личността, и
добрите, и лошите, които егото потиска или отказва да. при-
еме. Състраданието и прошката са пътищата, които могат да
доведат съзнанието до по-високо равнище. Само чрез тях
потъпканите страни на подсъзнанието ще станат част от
осъзнатата действителност. Този процес на промяна и осъз-
наване протича на много дълбоко вътрешно ниво и често в
резултат от него настъпва промяна на личната идентифика-
ция и човек изпитва чувство на състрадание към болката на
другите и желание да им помогне, да ги излекува и ободри.
Сърдечният център се намира на онова равнище, къде-
то подсъзнателните аспекти на съзнанието докосват повърх-
88
ността. В него присъстват едновременно и личните и от-

въдперсоналните аспекти на подсъзнанието. Той позволява
на мислите и образите да узреят, за да бъдат в услуга и на
съзнателния ум и да се превърнат в образци на реда, хармо-
нията и красотата.
Сърдечният център е в тясна връзка с царството на съ-
нищата. Ако разгледаме психоенергийната сърцевина като
едно цяло, центърът на третото око фокусира нашата
будност и съзнателност, идващи от нашия ум. С други думи,
ние обикновено усещаме и мислим с главата си. Когато оба-
че се появи сънят, будният ум бива притеглен надолу към
гърления център. Когато будното съзнание изчезне, се поя-
вява светлината, присъща за преходния етап към съня. След
като умът се фокусира в сърдечния център, ние навлизаме в
по-дълбок сън, където са истинските сънища. Най-накрая
съзнанието се спуска в соларния и в по-долните центрове,
позволявайки ни да се потопим в дълбок сън без сънища.
По-точно, по времето, когато нормалното съзнание изчезне,
соларният център асимилира всички остатъчни мисли, и тя-
лото почива и се подмладява.
В процеса на сънуване разграничаваме два периода:
първоначалния период след заспиване и периода на съня
преди събуждане, обикновено призори. Първоначалният пе-
риод на съня, когато съзнанието се спуска през гърления и
сърдечния център, изпълнява функцията да преработи нат-
рупаните в ума впечатления от преживяното през деня. А
периодът на съня преди пробуждането е тясно свързан с
подсъзнанието, което се проявява, когато фокусът на ума се
издигне през сърдечния и гърления център. Образите, които
живеят в подсъзнанието и съдържанието на съня преди про-
буждането могат да ни помогнат да достигнем до по-
дълбоките нива на нашия ум и образите, които живеят в не-
го. Осъзнаването на този отрязък от съня обикновено изиск-
ва практика и вътрешно прозрение. За да си припомним съ-
89
нищата или да останем в съзнание (“будни”) по време на съ-

ня, вниманието ни трябва да бъде фокусирано в гърления
център в процеса на заспиване. Медитациите и визуализаци-
ята помагат в тази насока. Индийските риши учат, че мен-
талната сфера се свързва с физическото тяло през сърдечния
център, посредством фина сребърна нишка. Функцията на
тази корда е да поддържа връзка между ума на човека и фи-
зическото му тяло, за да може съзнателността осъзнато или
не да се проектира извън тялото. Това е астрално пътуване,
което може да се осъществи по време на медитация, в състо-
янията на транс, сън или в други ситуации.
Анестезията също води до разделение на ума и тялото.
Съществуват пациенти, които са се подлагали на хирурги-
ческа интервенция и споделят, че са останали напълно или
частично в съзнание по време на операцията и са виждали и
чували онова, което се случва в операционната зала. Оче-
видно през това време връзката между анестезираното фи-
зическо тяло и блуждаещия ум е била поддържана от тази
невидима нишка, чиито корени се намират в сърдечния цен-
тър. Едно преживяване на прага на смъртта често наподобя-
ва на пътешествие извън тялото.
Сърдечният център е свързан с елемента въздух. Той
ни дава възможността да дишаме. Физическото тяло не мо-
же да оцелее без въздуха и без жизнената енергия, която
черпи от него под формата на кислород и други компоненти,
и които абсорбира с дробовете. Сърдечният център участва в
този процес. Нещо повече, той резонира в синхрон с енер-
гийната сфера, която се извън психоенергийната сърцевина
и със системата от меридиани, по която циркулира жизнена-
та Чи. Ще разкажа повече за това в следващите глави.
В психологическо измерение, сърдечният център е
свързан с любовта, състраданието и радостта, независимо
дали са лични или универсални по своята същност. Прошка-
та, като осъзната проява на желание за добра воля, която
90
пробужда у човека благородни чувства, също се свързва със

сърдечния център.
Чувствата на скръб и загуба на любовта или обекта на
любовта, са особено негативни по отношение на потока на
жизнена енергия, който се движи в сърдечния център. Под
влиянието на този център понякога любовта приема форма-
та на състрадание към околните. Желанието за връзка между
двама души се осъществява първо в този център, въпреки че
понякога той бива свързван неправилно с пробуждането на
желанието за продължение на рода, направлявано от витал-
ния център. Сърдечният център може да трансформира пър-
воначалните импулси, идващи от виталния център, в едно
по-пълно изживяване.
По време на вътрешното ни пътуване през живота сър-
дечният център става мястото, където импулсите, идващи от
по-долните центрове и първоначалните тенденции, могат да
бъдат трансформирани и да се превърнат в любов, състрада-
ние и стремеж към по-високи духовни измерения. Пробуж-
дането на сърдечния център се осъществява тогава, когато
концентрацията на ума се трансформира в безусловна лю-
бов. Изпитанията и нещастията в брака и семейството дават
големи възможности да се спуснем в дълбините на любовта,
опрощението и състраданието. Подобен период от живота е
идеално време за пробуждане на сърдечния център и за при-
емане и осмисляне на неговите дарове.
Гърлен център
Гърленият център е свързан с елемента етер, който

олицетворява целия космос. В този център, разположен по
протежение на сърцевината, се долавя за пръв път експан-
зивността на съзнанието. Докато земята е символизирана от
квадрата, етърът е представен чрез геометричната фигура на
91
кръга. На езика на психологията, кръгът символизира единс-

твото на душата. В китайската символика етерът е коридо-
рът, през който се навлиза в небесната обител.
4-5. Изображение на Гърления център
Гърленият център се изобразява като цвете с шест-

найсет листенца. Числото шестнайсет има квадратен корен
четири, който символизира коренния център и елемента зе-
мя. Съществува количествена зависимост между най-
долните и най-горните центрове, свързана с петте елемента.
Достоен за вниманието е фактът, че четната числова поре-
дица на броя на листата (4, 6, 10, 12, 16) символично отразя-
ва биполярната природа на реалността.
За този център се приема, че се намира в задната част
на шията, над равнището на адамовата ябълка. Санскритско-
то му наименование е вишудха и означава прочистващ. В то-
зи център може да бъде опознато пречистеното съзнание.
Във функционално отношение този център е свързан с
комуникациите. Чрез освобождаването на задържаната пси-
хическа енергия във вътрешността на гърления център, съз-
92
нанието започва да открива нови пространства и нива на

проявление. В този център царува отвъдличностното под-
съзнание. Някои мистици свързват гърления център с въз-
можността за достъп до така наречените Записи на Акаша -
универсално хранилище на всички мисли, минали и настоя-
щи (традиционно свързани с центъра на Космоса), които по
някакъв начин са сходни с колективното подсъзнание. За да
опознае своето минало, човек трябва да събуди латентните
спомени, които се съхраняват във вътрешността на коренния
център.
Способността да се създава музика и вдъхновението
също са свързани с гърления център. Духовната способност
да чуваме звуци, недоловими от човешкото ухо, интуитивна-
та способност да долавяме вътрешни послания и гласове,
могат да се изявяват чрез този център. Интересното е, че фи-
зиологичното намаляване на слуха не пречи на възможност-
та да развиваш тази психическа способност; всъщност, глу-
хите хора често пъти по естествен път долавят звуци, които
остават скрити за обикновеното човешко ухо.
Във философията на Аюрведа, способността да чуваме
е свързана с етера. За по-голямата част от хората, слушането
е по-пасивна сензорна функция, отколкото виждането, но
взети заедно, двете оформят една допълваща се двойка. За
чуването се казва, че е първото умение, което придобива за-
родишът или новороденото и последното сетиво, което си
отива преди смъртта.
Погледнато в психологически план, този център улес-
нява способността на ума да артикулира и изразява емоции и
мисли. Хроничната невъзможност на човека да се изразява,
често се проявява под формата на блокаж на енергията в
шията, която е в обсега на този център.
В китайската медицина, шията е главната преходна зо-
на между торса и главата. В класическата акупунктура на
шията съществуват точки, наричани Прозорците на небето,
93
които могат да освободят блокираната Чи, която се намира

във вътрешността на този централен енергиен район. Ако
енергията протича свободно, човек може да достигне до
разширяване на съзнанието. Много хора са споделяли с мен,
че достигат нови равнища на възприятие и комуникация,
след като тези точки биват третирани.
Както споменах, желателно е да се фокусира внимани-
ето върху гърления център, когато се опитваме да проник-
нем в царството на съня. По този начин даваме възможност
на мислите да се успокоят и не позволяваме на по-дълбоките
сфери на ума да стигнат до повърхността. Този център е
олицетворение на мистичното “Сезам, отвори се!” и може да
разкрие скритото вътрешно измерение на енергийната сър-
цевина. Този център се развива по естествен начин с узрява-
нето на личността в хода на времето, ако чувствата на осъз-
наване и състрадание са били формирани.
Център на третото око
4-6. Изображение на Центъра на третото око
Центърът на третото око на санскрит се нарича аджна,

което буквално означава заповед. Самото наименование го-
вори за неговата доминантна роля в човешкия живот. Този
94
център формира активния ян полюс, разположен по проте-

жението на психоенергийната сърцевина. В даоиската фило-
софия го определят като Горното поле на влияние, свързано
с небесата. В индийската традиция това е горният Възел.
Третото око се намира близо до центъра на черепа, зад очи-
те, във вътрешността на мозъка.
Този център резонира най-тясно с мозъка и с ментал-
ната сфера. Чрез влиянието на този център мозъкът има
възможност да се идентифицира с миналото, настоящето и
бъдещето, в зависимост от кармичните и биологични пред-
поставки, които притежава. Затова умът е способен да осъз-
нава времето и да се самоорганизира. В космическата скала
времето и пространството са проявления на първоначалната
двойственост, която формира основата за появата на всички
явления. Времето може да бъде описано като един съзидате-
лен потенциал, докато пространството е неговият отзивчив
двойник-близнак. Времето и пространството взаимно се
проникват и допълват, както се отнасят един към друг прин-
ципите ин и ян. Китайските символи за небето и земята оли-
цетворяват и връзката на човека с времето и пространството.
И все пак, по своята същност, времето е дуалистично.
То е илюзорно, защото е свързано с преходната природа на
човешкото възприятие и в същото време е реално, защото не
може да избяга от проявлението на физичните закони. По-
късно бих искал да поговорим за времето - труден предмет с
много модули.
При хората съществуват три първоначални нива на
осъзнаване на времето: биологично, субективно и архетип-
но. Биологичното време се проявява под формата на психо-
логически механизъм за регулиране, хармонизация и защита
на отделните органи и системи в тялото, на хормоналния ба-
ланс, температурата и онези части от нервната система, кои-
то са свързани със сензорната и кинетичната дейност. Био-
логичното време се ръководи от епифизната жлеза, която се
95
намира в центъра на главата. Тази жлеза е извънредно чувс-

твителна към светлината и произвежда хормона мелатонин,
който е от решаващо значение за регулирането на естестве-
ния ритъм на тялото. Този ритъм (наречен сиркадиански)
става много уязвим, когато човек е лишен от естествена
слънчева светлина или при дълго и уморително пътуване.
Жизненият ритъм се влияе и от излъчването на космически-
те тела - луната, планетите и слънцето. Ако тялото не е спо-
собно да се адаптира към тези неуловими за сетивата влия-
ния, здравето на човека е разклатено.
По отношение на субективното време, според истори-
ците, древните хора започват съзнателно да измерват време-
то още през палеолита. Този процес на измерване на времето
създава чувство за ред в ума и е първоначален фактор за по-
явяването на цивилизация, която различава света на хората
от царството на животните. За разлика от биологичното
време, усещането на субективното време не страда при дъл-
гото пътуване. При всяка ситуация можем лесно да насочва-
ме нашата памет към последователния ред на събитията.
Паметта е жизнено важен компонент на онова, което нари-
чаме съзнание.
Любопитно е, че съвременните хора обикновено не са
много наясно със своята вътрешна същност и нейните ха-
рактерни биологични ритми. За съжаление, много сме се от-
далечели от биологичното осъзнаване на времето и от нашия
интуитивен аз. Още Аристотел (384-322 г.пр.Хр.) открива,
че тъй като притежава по-голям разум от животните, човек е
лишен от много от инстинктите си.
В резултат на отдалечаването на човечеството от света
на природата и от инстинктите, хората са станали по-
зависими от нови системи на лечение, които се основават на
разума. В дълбока древност, когато човечеството е живяло
близо до земята, ролята на лечителя или шамана е била да
върне болния човек към природата, да хармонизира цялото
96
му същество, използвайки натрупания шамански опит, който

се основава на интуицията. В тези общества интуитивният аз
е почитан и култивиран като важно средство за постигане на
хармония с ритъма на живота и вътрешно благополучие. В
наши дни много голяма част от умствените и физическите
проблеми, които измъчват хората, са резултат от загубата на
връзката с ритъма на природата.
В нашия живот усещането за субективно време ориен-
тира съзнанието към последователното движение на събити-
ята, възприемани като минало, настояще и бъдеще. Развити-
ето на разума в еволюционно отношение е свързано с усе-
щането за субективно време, което се основава на някакъв
въображаем часовник. Времето винаги е било измервано от
човека във формата на някакъв ритъм: от махалото на стен-
ния часовника, до модерните кварцови часовници или лун-
ните часовници, които отразяват увеличаването и намалява-
нето на луната. Древният човек първо е възприемал времето
като нещо подвижно и го е измервал чрез лунния календар
или смяната на сезоните. По-късно, когато биват открити
числата и математиката, се възприема някакъв по линеарен
модел. Юнг определя числата като осъзната архетипна фор-
ма на реда. Чрез осъзнаването на времето ние влизаме във
връзка с реалността, в която има ред и причина. Числата са
основният елемент за осъзнаване на външния ред в рацио-
налния аспект на ума и това е свързано директно с нашето
субективно чувство за време. Субективното време може да
варира според човека, обществото или етническата група.
Всички хора имат различни възприятия за един и същи ин-
тервал от време. За някой една седмица може да измине
много бързо, а за друг да се проточи тягостно. В моя жизнен
опит открих, че смущенията в нашето биологично време во-
дят до психически разстройства, а липсата на осъзнаване на
субективното време води до проблеми на ума.
Колкото по-дълбоко проникваме в себе си на подсъз-
97
нателно равнище, толкова по–малко съществува субектив-

ното и биологичното време. Времевият модул в по-
дълбоките ниши в подсъзнанието (особено в трансперсо-
налното) е наречен архетипно време и носи едно по-широко
усещане за време. Архетипното време въплъщава понятието
за синхронност и взаимно проникване на времето и прост-
ранството, отвъд личностното разбиране за истината. Тази
форма на осъзнаване на времето не се влияе от биологично-
то и субективното време. В архетипната представа за време
съществува усещане за “тук и сега”, за пълнота на настояще-
то и някакво чувство за безвремие.
Трите типа на възприемане на времето не са точно раз-
граничени един от друг, те се препокриват, както духът и
тялото са неотделими в човешкия живот. Отвъд това ниво на
възприемане на времето остава митичното присъствие на не-
време, където връзката време-пространство се простира из-
вън границите, до които може да достигне човекът.
Докато усещането за време помага да се оформи и ор-
ганизира човешкият ум, осъзнаването на аспектите на вре-
мето от съзнанието и ума образуват една “илюзорна” конст-
рукция. Ясно е, че умът, сам по себе си, не може да същест-
вува. Той се проявява чрез съзнанието. Какво е това, което
се намира вътре в нас, наблюдава мислите ни и им отговаря?
Духът е виждащият; умът принадлежи на видяното. В цен-
търа на третото око между веждите все още съществува
усещане за двойственост. Умът възприема себе си като нещо
отделно, вярва, че той е източникът на съзнанието и по този
начин остава да действа в рамките на субективното усещане
за време. През центъра между веждите човек може да навле-
зе в дълбините на архетипния модел, който води към брего-
вете на безвременното съзнание.
Обикновено нивото на вибрационна честота на даден
център се символизира от броя на листенцата, с които го
изобразяваме. Центърът на третото око обаче, се изобразява
98
само с две листенца, които са графичен знак за двойстве-

ността на съзнанието. Вътре в нашата психика тази поляр-
ност се проявява в различни форми. Психолозите твърдят,
че всяка личност притежава различни склонности - към екс-
тровертност или интровертност, към уравновесеност и здрав
разум или избухливост и припряност, които се определят от
двете полукълба на мозъка - дясното и лявото.
Във функционален аспект, умът е съставен от различ-
ните компоненти на съзнанието - познавателен, осъзнаващ,
рационален, сетивен, разделящ, интуитивен, които той, в
една или друга степен, обединява. Встрани от тези способ-
ности на съзнанието, съществуват и подсъзнателни прост-
ранства. Менталната сфера или умът вибрира във вътреш-
ността на едно поляризирано поле и се движи между съзна-
телното и подсъзнателното, воден от вътрешните кармични
модели. През цялото време умът търси стабилност и спо-
койствие, за да постигне усещане за порядък и хармония.
Извършването на правилно действие е основната цел на ума.
В тантра тази полярност на ума е представена от два
канала, които се намират от двете страни на Сушумна - жен-
ско-лунният (Ида) и мъжко-соларният (Пингала). Тези фини
канали тръгват от центъра на третото око между веждите и
се спускат странично надолу, по протежение на психоенер-
гийната сърцевина.
По своята същност петте центъра, които се намират
под центъра на третото око, образуват енергийни нишки,
подобни на мандала, които се издигат от мястото, в което
лунарният и соларният канал докосват централния канал,
тръгвайки от точките на припокриване на двата енергийни
канала. Ида и Пингала са великолепно олицетворение на из-
началната двойнственост на човека.
Архетипното изображение на двата канала е подобно
на жезъла, който в класическата гръцка митология е носен
от Хермес (или Меркурий), вестоносеца на боговете. Жезъ-
99
лът се състои от една централна пръчка, около която две

змии се издигат и се преплитат пет пъти, преди главите им
да докоснат две разперени крила, символизиращи по-висше
ниво на енергия (тоест, центъра между веждите). Центърът
между веждите резонира в унисон с менталната сфера и е
огледален образ на връзката на виталния център с тялото.
Естественото място, в което всички центрове са в хармония,
е сърдечният център.
4-7. Кадуцей
В своята гръко-римска форма жезълът, носен от

Хермес, е олицетворение на аксис мунди (стеблото на
света), който символизира пътуването между небето и
земята, с цел да се преодолее изначалната двойстве-
ност. Боговете-вестители в египетската и финикийс-
ката митологии (Анубис и Баал) също носят такива
жезли. Жезълът става атрибут и на средновековните
алхимици и лекари, като символ на лечебната транс-
формация.
100
Чрез активиране на центъра между веждите човек мо-

же да развие способността да вижда фини, недоловими
енергии и същества, идващи от други сфери, минали животи
и бъдещи събития. Ясновидството е тясно свързано с архе-
типния модел на осъзнаване на времето. Тази способност
притежават реализираните мистици, шамани и мъдреци.
Когато се постигне духовно пробуждане във вътреш-
ността на този център, се отваря мистичното трето око и чо-
век достига до божествената светлина. Както е казал Хрис-
тос в Евангелието на Матея: “Ако твоето око бъде чисто,
цялото ти тяло ще бъде светло”. Тази божествена светлина е
форма на проявление на първичната енергия - източник на
цялото сътворение, в което не съществува двойственост.
Мъдрецът Джуандзъ казва: “Налей в нея и тя никога няма да
се напълни, потопи нещо в нея и тя никога няма да изсъхне;
тя няма източник; тя е наречена скъпоценната светлина.”
От психологическа гледна точка, освобождаването на
този център от блокажи води до осъзнато приемане на самия
себе си, на другите, на живота. В този център всички аспек-
ти на колективното подсъзнание постепенно се разтварят и
стопяват в цялото. В центъра на третото око покълват семе-
ната, от които се ражда истинската мъдрост. Блокажите в
този център водят до неспособност да се овладее дуалистич-
ния модел на мислене, до негативно отношение към света,
до неспособност да се изпитва радост, любов и състрадание.
Коронният център на санскрит се нарича сахасрара,
което означава хилядолетен лотос и символизира вибрации-
те на космическото съзнание. Този център е с пасивно ян
проявление и е свързан тясно с трансцедентно-каузалната
сфера на отвъдличностното подсъзнание. В него съществува
някакъв творчески, съзидателен потенциал, който даоистите
определят като Пустота. Пустотата, според мен, е някакво
състояние на недиференцирано съзнание, което е отвъд гра-
101
ниците на нашия ум. Този център играе ролята на мост към

състоянието на свръхсъзнание. Във физиологичен план, ко-
ронният център се намира на върха на главата. В Индия го
наричат Вратите на Брахма - Създателя. Този център се
изобразява като чист, съвършен лотос, който изниква от
калните води. Коронният център е отвъд влиянията на дол-
ните центрове. В китайската философия, към върха на гла-
вата трябва да се отнасяме като към място, към което водят
безброй енергийни пътеки и се събират в една точка на си-
лата. Тази идея е сходна с индуистката, която описва корон-
ния център като особено място, в което се събират всички
пътища – всички пътища излизат от дао и водят обратно към
дао – към изначалния източник.
Коронен център
4-8. Изображение на Коронния център
Ролята на коронния център е да задържи духа в негова-

та физическа форма и по този начин поддържа коренния
102
център. Във вътрешността на коронния център е скрит го-

лям енергиен потенциал, който се активизира само тогава,
когато духът влиза във физическото тяло, когато го напусне
по време на междинните периоди – раждане и смърт – или
когато човекът навлиза в състояние на самадхи – съюз с бо-
жественото. Силата на този център може често да бъде по-
чувствана физически (имам такава опитност) като отчетли-
ва, фина вибрация, идваща от фонтанелата на новороденото
или по време на смъртта и то часове след настъпването на
смъртта, като дъхът напуска тялото. Небесната врата на ко-
ронния център е предпочитаната пътека, по която духът на-
пуска тялото, въпреки, че и други проходи са възможни.
Всъщност, без значение по кой път ще премине духът, ко-
ронният център ще улавя всички фини вибрации, докато е
активиран.
Центърът между веждите и коронният дават възмож-
ност за истинска духовна реализация. Третото око е мястото,
където за първи път е видяна божествената светлина. В тази
светлина може да се появи някакъв образ или проявление,
но той ще бъде илюзорен, плод на нечий ум и вкоренени
вярвания, в резултат на натрупани религиозни впечатления.
Нормално е един християнин да не е спохождан от образа на
Буда, например.
Мистиците казват, че появите на божествените образи
в даден момент служат като “съдове-преносители” на ин-
формация, но после се превръщат в прегради, които спират
човека в желанието му да се слее с безкрайността. Когато
съзнанието се трансцедентира, усещането за пространство и
време се разтваря и се стопява в космическото съзнание. Ця-
лата двойственост на живота изчезва и на нейно място се
появява целостта.
103
Седемте центрове и техните атрибути

Коренен
елемент Земя
квадрат
четири листенца
пасивен ин полюс
натрупване на Кундалини и паметта за минали животи
“заземяване” на духа
поражда инстинкт за оцеляване
място на връзка
Витален
елемент Вода
лунен сърп
шест листенца
активен ин полюс
оперативен център на физическите сфери
предизвиква идентификация с тялото
съвместява женското и мъжкото начало
място на полова идентичност
Соларен
елемент Огън
триъгълник
осем листенца
приема и преработва фините енергии
отвори в личното подсъзнание
улеснява емоциите
предизвиква способност за трансформация
мястото на личната сила и знание
Сърдечен
елемент Въздух
звезда с шест лъча
104
дванайсет листенца
неутрална ос на сърцевината
хармонизира
улеснява навлизане в подсъзнанието
оперативен център на различните енергийни сфери
свързан с царството на съня чрез сребърна нишка
поражда любов и състрадание
Гърлен
елемент Етер
кръг
шестнайсет листенца
улеснява комуникацията и възможността да се чуват звуци,
неуловими за човешкото ухо
позволява достъп до вътрешното царство
поражда способност да се дава израз на чувствата
място за творческа изява
Междувеждие
две листенца
активен ян полюс
оперативен център на менталната сфера
ражда усещането за време
генерира двойственост във вътрешността на ума
улеснява отвъдличностното подсъзнание
улеснява възможността да се чуват звуци,
недоловими с обикновено човешко ухо
място на мъдростта и приемането
Коронен
Хиляда листенца
пасивен ян полюс
позволява достъп до трансцеденталните пространства
складира енергия в латентно състояние
активира се по време на раждането и смъртта
свързан с космическото съзнание
105
място на божественото
ВИЗУАЛИЗИРАНЕ НА СЕДЕМТЕ ЦЕНТЪРА
В индийската философия седемте центрове на психое-

нергийната сърцевина са въплъщение на първичните еле-
менти. Можем да използваме тези метафори, за да разберем
природата и ролята на всеки център, в глобален, и в личен
план. Чрез посочената визуализация ще имате тема, върху
която да разсъждавате. Позволете вътре във вас да се роди
поредица от образи и впечатления. Така ще разширите обсе-
га на своето разбиране за отделните центрове и ще се докос-
нете до техните скрити аспекти.
Намерете удобно и спокойно място, за да седнете или
да легнете. Упражнението ще отнеме около двайсет минути.
Не кръстосвайте краката и ръцете си. Затворете очи. Отбе-
лежете всяка натрапчива мисъл, чувство или физическо
усещане, което се появява вътре във вас. Поемете дълбоко
дъх и при всяко издишване си представяйте, че издишвате
тези натрапчиви идеи. С всяко вдишване позволете на при-
ятното чувство на спокойствие и задоволство да проникне в
цялото ви същество.
Следващата част от упражнението цели да ви помогне
да си създадете свой образ на всеки отделен център. Четете
описанията внимателно. В същото време позволете на ваше-
то внимание да се задържи вътре в конкретната област на
тялото, свързана с дадения център. Ще ви науча как да се
фокусирате върху подходящата област. Отделете няколко
минути, за да поразмишлявате за центъра, за който току що
сте прочели, преди да преминете към следващия център. Да
започнем.
106
Коренният център се намира в перинеума и е свързан

с елемента Земя. Представете си образа на земята – пръстта,
скалите, долините. Същността на земята е в твърдостта, тя
позволява на живота да се въплъти. Вашите скрити спомени
бавно придобиват форма.
Виталният център се намира в таза и е свързан с еле-
мента Вода. Представете си океани и реки; природата на во-
дата е флуидността; тя позволява на живота да разцъфти.
Водата е градивната сила, от която се появява животът на
всички същества. Неуловимите вътрешни приливи и течения
тихо променят нашите същества.
Соларният център се намира в горната част на корема
и олицетворява елемента Огън. Представете си огъня и вул-
кана. Природата на огъня е променлива. Тя позволява на
живота да се променя. Огънят е трансформираща стихия.
Мислите, енергията и материята постоянно се движат и
променят.
Сърдечният център се намира в гръдния кош и е свър-
зан с елемента Въздух. Представете си ветровете и дишане-
то. Природата на въздуха е подвижна. Тя дарява живот на
движението. Жизнената енергия циркулира денем и нощем
във вътрешността на всички нас.
Гърленият център се намира в шията и изявява еле-
мента Етер. Представете си чистото, синьо небе в ясен ден.
Природата на етера е действена. Тя позволява на съзнанието
да се прояви. Нашата истинска природа достига и комуни-
кира със сътворението.
Центърът на междувеждието се намира в главата и е
свързан с Времето. Представете си притъмнялото нощно
небе, което пътува сред звездите, планетите и луната. Вре-
мето ражда двойствеността. Тя е в основата на всеки човек.
Чрез времето се появява разбирането и осъзнатостта.
Коронният център се намира на върха на главата. За
107
миг си представете едно преживяване, което е отвъд обсега

на времето, пространството и стихиите. Почувствайте как се
сливате с цялото и ви завладява усещането за безгранична
радост и пълнота.
Бавно насочете вниманието си към дишането. Отворе-

те очи. Няколко мига размишлявайте за образите, мислите и
чувствата, които са се появили. Това упражнение може да
бъде повторено в описаната по-горе последователност или
сами да изберете да фокусирате вниманието си на един или
повече центрове.
108
5. Ембрионалните съдове
5
ЕМБРИОНАЛНИТЕ СЪДОВЕ
Природата не прави нищо безцелно.

Аристотел
Винаги съм оставал очарован от реда и оригиналността

в природата. Хората се различават по цвят на кожата и висо-
чина, притежават разнообразни отличителни черти, но меж-
ду всички съществува нещо общо, което ни позволява да от-
криваме и общуваме с човешкото у всяка личност, която
срещаме. Във всяка от човешките раси съществува някакво
специфично развитие в структурата на тялото. Извън това
обаче всички хора си приличат в една или друга степен. В
този контекст, природата на енергията, която протича у все-
ки човек, също е една и съща
В предишните глави аз описах психоенергийната сър-
цевина, която служи за ориентиране на съзнанието във вът-
решността на физическото тяло и чрез вибрационния резо-
нанс помага за организацията на енергийния терен. Стигнах
до извода, че енергийната система при човека е в постоянен
контакт с психоенергийната сърцевина. По същество, пси-
хоенергийната сърцевина прониква в менталната и каузал-
ната сфера, къде са дълбоко притаени кармичните модели,
които носим от минали животи.
109
В тази глава ще променим посоката на нашите разсъж-

дения, ще се отделим от психоенергийната сърцевина и ще
се насочим към другите форми на енергия, които присъстват
в енергийния терен. Първо ще се запознаем с основната схе-
ма на енергийните системи, след което детайлно ще опишем
системите, които притежава всеки ембрион и от които зави-
си развитието на човешкото тяло.
СКИЦА НА ЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА
Във вътрешността на човешкия ембрион психоенер-

гийната сърцевина е първоначалният импулс, от който се
раждат всички други енергийни системи. Психоенергийната
сърцевина първа създава две енергийни полета, свързани
едно с друго – на ембрионалните съдове и на напречните
енергийни потоци. Двете енергийни явления се появяват
едно след друго във вътрешността на сърцевината.
И ембрионалните съдове, и напречните потоци са от
съществено значение за развитието на човека и за постигане
на хармония и жизненост във физическата, енергийната и
менталната сфера. Все пак, ембрионалните съдове са по тяс-
но свързани с тялото, а напречните потоци – с ума. Тези по-
тоци обвиват тялото, поемат и запечатват върху плътта виб-
рациите на умствените модели, идващи от психоенергийната
сърцевина.
Ембрионалните съдове и напречните потоци се проя-
вяват едновременно през първите няколко седмици след за-
чеването в зараждащата се тъкан на ембриона. Те формират
един допълнителна енергийна двойка във вътрешността на
енергийния терен.
110
5-1. Енергийни потоци и съдове в ембриона
Едно графично изображение на зоните на влияние и про-

явление на седемте напречни потоци и трите ембрионални
съда във вътрешността на появяващия се човешки зародиш.
Психоенергийната сърцевина, ембрионалните съдове и

напречните потоци са структури, които остават активни през
целия живот. Те носят голям енергиен потенциал и транс-
формираща сила и правят възможно оцеляването на физи-
ческото тяло и ума.
Във вътрешността на енергийния терен съществуват
три лесно различими психически и телесни системи - череп-
на, на гръдния кош, от която възникват от ембрионалните
съдове, и напречните потоци. Всяка от трите системи носи
свое уникално енергийно проявление и психологически ри-
тъм, който позволява на физическото тяло да функционира
правилно и хармонично.
В допълнение ще спомена, че съществува фина мрежа
от меридиани, в която циркулират енергийните потоци или
111
така наречената Чи. Меридианите се простират по протеже-

ние на повърхността на тялото. Тези енергийни нишки са
разположени толкова гъсто, че почти постигат материална
форма. Те са тясно свързани с вътрешността на тялото и с
трите телесни системи. Меридианите са външните разкло-
нения на енергийния терен. Те свързват и помагат за урав-
новесяване на енергиите във вътрешността на черепната
система, на гръдния кош, на системата от органи, която
включва всички вътрешности и в далеч по-малка степен до
ембрионалните органи и напречните потоци. Меридианите и
трите телесни ритми ще бъдат изследвани в по-голяма дъл-
бочина в девета и десета глава.
През годините имах щастието да се докосна до знания-
та на много различни методи в лечебното изкуство и до раз-
лични учители. Колкото повече изучавах, толкова повече
откривах, че навсякъде по Земята на енергията и лечението
се гледа по удивително сходен начини. Трябва да ви уверя,
че идеята за ембрионалните съдове е много важна и всеобх-
ватна. Да започнем нашето пътуване извън психоенергийна-
та сърцевина и да проучим тези съдове.
ДРЕВНОТО ИЗУЧАВАНЕ НА АНАТОМИЯТА
Дължа успехите си при формулирането на концепцията

за ембрионалните съдове и напречните потоци на китайско-
то учение за осемте необикновени съда (ба май). Това древ-
но знание дава задълбочена информация за начина, по който
човешкото тяло се развива в утробата. Едва напоследък ста-
на възможно се направи сравнение между тази теория и съв-
ременните знания за човешката ембриология.
Сред източните общества, древните тибетци са имали
най-задълбочени познания за човешката анатомия. Без съм-
112
нение, древната практика на божествените погребения е да-

ла основата на голяма част от техните знания. В Тибет тази
практика е била и все още е най-разпространения метод за
“погребение”.
5-2. Древна тибетска ембриология
Горната рисунка е взета от Синият берил, трактат от

Сангйе Гяцо (1653-1705), и е компилация от 77 медицински
картини, които допълват Четирите Тантри (Гюши) – ценен
тибетски медицински текст. Тази рисунка проследява етапите
на развитие на човешката форма от зачеването до раждането,
включвайки всички физически, енергийни и духовни аспекти.
Различните рисунки показват изключителни познания в об-
ластта на медицината - от делението на клетката до етапите в
развитието на ембриона, комбинирани с духовни прозрения
за същността и проявлението на фините енергии.
113
Чрез специална церемония трупът се разкъсва на части

и се поднася като храна на лешоядите. Вероятно една от
причините за появата на божественото погребение е необхо-
димостта да се пестят дървата за горене, нужни за кремация,
защото в Тибетското плато количеството им е ограничено, а
земята често пъти е замръзнала. Тази ритуална практика се
извършва на специални места, високо в планините, далеч от
хорските жилища.
Много информация за познанията на древните тибетци
за развитието на човешкия ембрион черпим от книгата Че-
тирите Тантри (Гюши), написана преди повече от хиляда и
сто години. В нея са описани различните етапи в ембрио-
налното развитие, включително зачатието, навлизането на
душата в развиващия се ембрион и стадиите на растежа на
ембриона, включващи воден етап, етап, наподобяващ при-
родата на влечугото и етапа на бозайниците. Според тибетс-
ката тантра, всички основни енергийни и физически струк-
тури се изявяват в ембриона до осмата седмица от развитие-
то му, което в съвременната наука маркира края на началния
ембрионален период.
Древните китайци също са притежавали големи позна-
ния по анатомия. Те са правили дисекции на човешки трупо-
ве и вероятно са изследвали ембрионите. Тези ранни изс-
ледвания, обаче, са били прекратени поради налагането на
морални ограничения, особено по време на династията Хан
(до 220 г.) и затова техните открития са незавършени. Ки-
тайците заимствали познанията по анатомия от тибетците и
индусите, като добавили и собствените си знания. Тези ран-
ни изследвания, обогатени с медитативните прозрения на
даоистите, довели до създаването на необикновената наука
за съдовете.
114
НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪДОВЕ
Според даоизма и китайската медицина, съществуват

осем фини, невидими съда, които улесняват ембрионалното
развитие и служат за изграждане на физическата и енер-
гийната структура на тялото. Даоистите и китайските лекари
познавали учението за енергийните резервоари в тялото, къ-
дето се натрупва енергията и откъде може да бъде извлечена
при нужда. Необикновените съдове са описани като самос-
тоятелна система, свързана с меридианите, намиращи се по
повърхността, в които тече жизнената Чи. Осемте съда са
обособени в три групи: първични, вторични и поясни.
Насочване
Проникване Насочване
Зачеване Зачеване
Проникване
Пояс Пояс
5-3. Първични съдове
Трите първични съда (зачеване, проникване и насочване)

минават надлъжно от ануса и гениталиите до устата. Показан
е и поясният съд и неговата напречна траектория около кръс-
та под пъпа.
Първичните съдове включват Съдовете на Зачеването
115
(Предносреден меридиан, жън май), на Насочването

(Задносреден меридиан, ду май) и Проникването (Повдига-
щия се меридиан, джун май). От гледна точка на ембрио-
налното развитие, те предшестват създаването на другите
съдове и са отговорни за развитието и растежа на ембриона.
Първичните съдове са считани за най-важни от всички, за-
щото в тях се складира наследената ин и ян енергия.
Вторичните съдове изграждат четири двустранни мар-
шрути, които свързват четирите крайници с главата и трупа.
Наречени са съдове на пет)та (дзяо май) и свързващи (уей
май) и се разделят на ин и ян. Функцията им е да ръководят
създаването и израстването на крайниците и меридианите.
За вторичните съдове се приема, че произхождат и са
външно проявление на първичните. Първичните и вторич-
ните съдове са свързани с допълнителна връзка - вътрешни-
те първични съдове осигуряват външния растеж на ембрио-
на, докато външните вторични съдове ограничават това раз-
витие в нужните граници. Ето защо функцията на вторични-
те съдове е да пази и уравновесява външното движение на
трите вътрешни съда.
Според даоизма, пет)та и свързващите съдове са свър-
зани съответно с долните и горните крайници. Всъщност,
тези съдове често са наричани съдове на стъпалото и ръката.
В китайската медицина изобразяват пет)та (дзяо) като ана-
томичните пети, вдигнати нагоре, а свързващите съдове
(уей) като изпънати надолу ръце. Затова дланите на ръцете и
петите са свързани, съответно, с ин проявление, докато опа-
ката страна на ръцете и стъпалата се идентифицират с ян
енергия.
Поясният съд (Поясен меридиан, дай май) е единстве-
ният, който има напречна траектория, циркулираща около
кръста под пъпа и енергията му протича в срещуположна
посока. В древните трактати съществуват две различни
116
гледни точки за поясния съд. В традиционната китайска ме-

дицина той е неопределена структура, за разлика от всички
други необикновени съдове. Неговата основна функция е да
хармонизира енергията между горната и долната част на тя-
лото. От друга страна, даоистите смятат, че поясният съд
има множество маршрути, които тръгват от главата по посо-
ка на перинеума. Даоистите възприемат поясния съд като
уникален феномен, който се свързва повече с психиката и
играе ролята на защитна външна бариера за тялото.
Ин Свързващ съд
Ян Свързващ съд
Ин съд на Петата
Ян съд на Петата
5-4. Вторични съдове
Четирите вторични съда свързват четирите крайници с

главата и трупа. Те минават по протежението на вътрешната
и външната страна на ръцете и краката, и направляват два-
найсетте стави (рамене, лакти, китки, хълбоци, колене и гле-
117
зени).
Поясният съд и трите първични съда произлизат от

една особена област в тялото, наречена жизнена врата, раз-
положена в горната част на корема. В китайската философия
жизнената врата е центърът на физическата и енергийната
сфера на тялото. Според мен, жизнената врата съвпада с
жизнения център на психоенергийната сърцевина. Повече на
тази тема ще откриете в същата глава.
НОВОСЪЗДАДЕНИ СЪДОВЕ
От всички изследвания, които съм направил през го-

дините, стигнах до извода, че трите типа съдове, въпреки че
изпълняват сходни функции, се различават по своята същ-
ност. За да разгранича моя модел от традиционния китайски
възглед, преименувах съдовете.
Първичните съдове нарекох ембрионални съдове, за да
обознача тяхната ключова роля в ембриогенезиса. Тези съ-
дове формират очертанията или енергийните пространства
във вътрешността на ембриона, от който се появява физи-
ческата структура на тялото.
Китайският поясен съд кореспондира отчасти с онова,
което аз наричам напречни потоци, които изграждат допъл-
нителна, но различна система. Този въпрос ще бъде освет-
лен в следващата глава.
Според мен, вторичните съдове имат само поддържаща
роля в измеренията на целия енергиен терен. В китайския
модел, вторичните съдове служат, за да обяснят развитието
на крайниците и системата от меридиани в ембриона. Аз на-
зовах тези съдове периферни канали, за да обознача тяхната
сфера на влияние. Те не са основна структура, каквито са
118
ембрионалните съдове и напречните потоци.

От гледна точка на анатомията, периферните канали
кореспондират с различни функции на нервната система,
особено във вътрешността на мозъка (средния, продългова-
тия мозък и понса). Стеблото на мозъка направлява мотор-
ните функции на тялото и е тясно свързан с кинетичното
съзнание, движението и ориентацията в пространството,
както и с регулацията на телесните ритми, в това число и
съня. Интересното е, че мозъчното стебло е първият мозъчен
съд, който се развива в ембриона преди появата на зачатъ-
ците на крайниците и доказва валидността на китайската те-
за, че вторичните съдове са свързани с главата.
Периферните канали, които са свързани с горните и
долните крайници, са свързани с дясната и лявата половина
на тялото и образуват функционална полярност. Това е
практическа проява на срещуположната ориентация на
крайниците по време на тяхното ембрионално развитие.
Гледани отпред, долните крайници се въртят хоризонтално
около дълга ос, а горните крайници - странично.
119
5-5. Въртене на крайниците в утробата
ЕМБРИОНЪТ
За да бъдат разбрани правилно трите ембрионални съ-

да, необходимо е да се направи едно изследване на първите
няколко седмици от живота на ембриона. Това е времето,
когато се създава физическата структура и строеж на тялото.
Невероятно е, че човешкото развитие започва от една единс-
твена яйцеклетка. Веднъж оплодена, тази единствена клетка
генерира една невероятна поредица от събития, от които се
появява ембрионът.
Проядрена 2-клетка 4-клетка 8-клетка Морула Бластоцист

Клетка
Ден 0 Ден 1 Ден 2 Ден 3 Ден 4 Ден 5
5-6.а Първоначални етапи на развитието
След зачеването, клетъчното деление протича през ета-

пите, показани на горните рисунки. До четвъртия ден трийсет
и двете клетъчни форми, наречени морула (от латинското на-
именование на черница, чиято форма наподобяват), са се
спуснали през Фалопиевите тръби и от морулата се “излюп-
ва” бластоцистът, който прилепва по вътрешността на матка-
та.
Клетките са основните единици, чрез които може да се

прояви животът. Клетките са невидими с просто око. Във
вътрешността на човешкото тяло съществуват около 350
120
различни видове клетки: кръвни, имунни, лимфни, нервни,

кожни, мастни, чернодробни и така нататък. Клетките из-
пълняват четири основни дейности: те могат да се размно-
жават, да променят функциите си, да се движат в пространс-
твото и да комуникират с другите клетки.
Първите две седмици след оплождането на еднокле-
тъчното яйце са съпроводени от бърз процес на клетъчно
размножаване, от което се появява ембрион, подобен на
диск, наречен бластоцист. Пред първите две седмици всички
клетки се появяват и действат по доста еднакъв начин, като
че ли тяхната главна роля е да се размножат и да се имплан-
тират във вътрешността на матката.
5-6b Бластоцист
Имплантираният бластоцист във вътрешната обвивка на

матката около осмия ден формира една амниотична кухина.
В резултат на това някои от клетките във вътрешността на
бластоциста се сплескват, за да оформят зародишен диск,
който първоначално е съставен от два пласта (ектодерма и
ендодерма), след което се образува трети пласт (мезодерма),
който се формира между тях. По същото време се появява
рудиментарната плацента, за да храни бластоциста.
121
През третата седмица се появява и първичният образ. В

ембриологията това първоначално образование на ембрио-
нални клетки е наречено гаструлация. По своята същност,
гаструлацията е процес, който се осъществява тогава, когато
клетките на бластоциста са преподредени в нещо, което
доближава формата, от която ще се появи човешкото тяло.
По време на гаструлацията се заражда моделът на тялото,
включително пространствената ориентация по отношение на
предната и задната, горната и долната му част.
Третата седмица е повратна точка в развитието на емб-
риона. Клетките са организирани и се готвят за метаморфо-
зите, които ще настъпят през следващите седмици, защото
едва след гаструлацията започват да се развиват органите,
крайниците, главата, мозъкът. На осмата седмица клетките
във вътрешността на ембриона се диференцират и узряват,
за да оформят едно миниатюрно тяло или зародиш. Времето
за метаморфозата от четвъртата до осмата седмица се нарича
ембрионален период. Останалите месеци от живота на заро-
диша, който той ще прекара в утробата, ще бъдат отделени
за трупане на маса, за избистряне на физическите черти и за
активизиране на различните физиологични функции.
По време на гаструлацията клетките започват да се
движат, да се свиват, да прилепват и да оформят един същ-
ностен образ. Клетките се подреждат по групи, от които
имат възможност да изскочат като от трамплин към нови
пространства, функции и дейности. След като стратегичес-
кият план е приложен в действие, всяко отклонение или на-
рушение на клетките ще доведе до видима промяна в струк-
тура на бъдещото същество, докато преди гаструлацията
клетките могат лесно да отстранят всички повредени клетки.
122
ПЪРВОНАЧАЛНИ ПЛАСТОВЕ НА ТЪКАНТА
По време на гаструлационната фаза клетките на емб-

риона се подреждат в три първоначални пластове на тъкан-
та, наречени ендодерма, ектодерма и мезодерма. Тези ос-
новни пластове на тъканта са много важни от енергийна и
физиологична гледна точка. Те дават началото на всички
системи и тъканни образования, които изграждат вътреш-
ността на физическото тяло.
íåâðàëíà òðúáè÷êà
'åêòîäåðìà(
нотокорда
(мезодерма)
рудиментарно черво
(ендодерма)
5-7. Трикратният модел на ембриона
През третата седмица от ембрионалния растеж ендо, ме-

зо и ектодермата оформят рудиментарното черво, нотокорда
и невралната тръбичка, ориентирана от предната към задната
част.
В началото на четвъртата седмица ембрионът се офор-

мя около три паралелни оси: рудиментарното черво, съста-
вено основно от ендодерма, нотокордата, изградена от мезо-
дерма и невралната тръбичка, която има ектодермален про-
изход и е насочена отвътре навън. Този троен модел на емб-
123
рионални клетки се запазва за около седмица, след което за-

почва бързата диференциация и специализация на клетките.
Åêòîäåðìà
мозък кожа зъбен емайл нос млечна жлеза

гръбначен стълб нерв очни лещи êîñà è íîêòè õèïîôèçà
Ìåçîäåðìà
äàëàê
ãëàäúê хруùÿëи áúáðåöè ñúåäèíèò- ñúðäå÷åí
ìóñêóë кости êðúâ ÿé÷íèöè òúêàí ìóñêóë
ëèìôíè ñúäîâå òåñòèñè
Ендодерма
стомах малки сливици черен бели щитовиден мехур панкреас
и големи черва дроб дробове хрущял
5-8. Различните тъкани
Трите първоначални форми са предшествениците на раз-

личните органи и системи в тялото. Тази илюстрация показва
някои от крайните резултати.
Крайният резултат от трите различни пластове на тъ-

канта са следните:
Ендодермичното черво ще формира коремните орга-

ни, свързани с храносмилателния тракт, стомаха, вътреш-
ностите, черния дроб, панкреаса и респираторния тракт;
Ектодермалната наврална тръбичка се развива в
нервната система, включваща мозъка, гръбначния стълб,
нервите и кожата;
Мезодермалният нотокорд, който е най-разнообра-
зен като функция, създава съединителната тъкан, муску-
лите, костите, костния мозък, кръвта и лимфните съдове,
далака, сърцето, бъбреците и жлезите.
124
ДЕРМАЛНАТА ТЪКАН И ЕМБРИОННИТЕ СЪДОВЕ
Според мен, ембрионалните съдове формират вътреш-

ното енергийно поле (или пространство), в което трите дер-
мални пластове на тъканта могат да се появят и проявят. На-
рекох трите съда според техните първични ембриологични
позиции. Предният съд стимулира образуването на ендодер-
малното рудиментарно черво; средният формира мезодер-
малния нотокорд; задният съд развива ектодермалната нав-
рална тръбичка.
От гледна точка на китайската терминология, зачева-
нето, проникването и направлението на съдовете кореспон-
дират съответно с предния, средния и задния ембрионални
съд. В китайската медицина, Съдът на Зачеването е наре-
чен Океанът на Ин и неговият маршрут тръгва от средната
коремна линия на тялото. Направляващият Съд е познат ка-
то Океанът на Ян, защото неговият маршрут се издига по
протежението на гърба. Външните пътища на Съда на Заче-
ването и на Направляващия Съд започват от ануса и завър-
шват в устата. Проникващият Съд традиционно е наричан
Океанът на дванайсетте меридиана и дванайсетте ин и ян
органи. Той се изобразява като съд с двупосочен маршрут,
който се намира между Съдовете на Зачеването и на Нап-
равлението.
По своята същност, предният и задният съд образуват
една допълнителна двойка, в която по-агресивната ян нер-
вална тръбичка обгръща по-пасивното ин рудиментарно
черво. Освен с ануса и устата, тези съдове кореспондират с
местата на сливане на ектодермата и ендодермата в двата
края на ембрионалния диск, докато средният съд създава
енергийното пространство за мезодермалния пласт, който
формира нотокорда в ембриона. От мезодерма са създават
125
всички кости, мускули и съединителна тъкан. Съединител-

ната тъкан изпълнява важна енергийна роля, защото е физи-
ческо проявление на меридианите. Повече по този въпрос
ще кажа в следващите глави. На езика на полярността,
средният съд е неутрален. Той е разположен между другите
два съда, като мезодермът физически се намира между ен-
додерма и ектодерма.
ОСНОВНИЯТ ВЪЗЕЛ
Особено важна за целия процес на ембрионална дифе-

ренциация на ектодермална, ендодермална и мезодермална
тъкан е физическа структура, наречена основен възел. Ос-
новният възел е от особено значение, защото играе ролята на
ос за клетъчното деление и организация. От гледна точка на
енергиите, ектодермата, която в своето проявление е акти-
вен ян, започва деление, в което се включва и ендодермата,
която има ин ориентация. От тази поляризация се генерира
енергиен потенциал, който се проявява във формата на ме-
зодерм.
Споделям тезата, че основният възел е физическо съ-
ответствие на виталния център и на активния ин полюс, раз-
положен по протежение на психоенергийната сърцевина.
Основната линия кореспондира с коренния център и пасив-
ния ин полюс. Физическата форма на основния възел и на
основната линия много бързо престават да играят по-
значителна роля във вътрешността на зародиша, но стават
основа за формирането на всички ембрионални съдове. Тези
съдове, от своя страна, формират пространството, в което се
разполагат телесните тъкани и се складира чистата енергия,
която приема функциите на батерия.
126
Çàðîäèøåí äèñê
Îñíîâåí âúçåë
Основна линия
5-9. Основен възел
Основният възел и, до известна степен, основната линия

действат като ос за клетъчното деление и организация във
вътрешността на ембрионалния зародишен диск. През възела
се заражда мезодермата между ектодермата и ендодермата.
В китайската терминология възелът е физическо про-

явление в жизнената врата. Казано метафорично, възелът е
мястото, в което е онова, което даоистите наричат пустота –
предшественикът на всички материални структури.
По-подробна информация за етапите на ембрионалния
процес е дадена в допълнителната част. Незаинтересованият
читател може да пропусне тази част.
127
ОСНОВНИ ПРОЦЕСИ
В ЕМБРИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ
Следва кратко описание на различните тъканни про-

мени, които настъпват преди и след появата на основния въ-
зел.
След като бластоцистът се е имплантирал в стената на
матката и е създадена рудиментарна плацента, която пази и
защитава ембриона, някои от клетките на бластоциста се
сплескват, за да оформят диск. Първоначално ембрионални-
ят диск е съставен от два различни пласта от ендодермични-
те и ектодермични клетки, след което помежду тях се офор-
мя трети пласт от мезодермични клетки. Този трипластен
диск се разширява от стената на бластоциста и навлиза в ку-
хината. Частта на диска, която остава допряна до стената, се
превръща в опашка на ембриона, докато частта, която се из-
дава към кухината, се превръща в глава на ембриона. (Вж.
илюстрация 5-10.а)
Гаструлацията, главното събитие от третата седмица на
зародиша, започва с появата на слаба среднолинейна струк-
тура във вътрешността на ектодермата, близо до долния или
опашатия край на биламинарния зародишен диск (Вж.
илюстрация 5-10.b). В горния си край основната линия се
подува и оформя възел. Ектодермални клетки мигрират по
посока на основната линия и възела и след като веднъж се
доберат дотам, започва процесът на формиране на линеарна
бразда или вдлъбнатина в основната линия и една ямка във
възела (Вж. илюстрация 5-10.с).
128
àìíèîòè÷íà àëâåîëà
àìíèîòè÷íà àëâåîëà
пъпна връв
ципа на жълтото тяло
5-10.а Ориентация на ембриона
Амниотична алвеола
ектодермален ектодерм
пласт (горен пласт)
ектодермален ендодерм
пласт (долен пласт)
ципа на
жълтото тяло
Ден 15
5-10.b Биламинарен зародишен диск
129
Основен възел
Ектодерм
Влизане
Мезодерм
Ден 15 Ендодерм
5-10.с Триламинарен зародишен диск
Îñíîâíà ÿìêà
Основен възел
Ден 16
5-10.d Основни линия и възел
Линиите, отбелязани с пунктир и стрелки, очертават пъ-

тя на движение на мезодермата, който тръгва от епибластите
- основният ектодермален слой клетки.
Тези пътуващи клетки навлизат между ектодермата и

ендодермата, за да образуват един среден, мезодермален
пласт (вж. илюстрация 5-10.d).
130
Така, през първите няколко дни на третата седмица,

ембрионът заприличва на бобено зърно с горен полюс, зача-
тък на семка и долен полюс. Основният възел е на равнище-
то на чертичката на бобеното зърно; на по-долно равнище
спрямо възела е основната линия, а отгоре е прекордалната
пластина. Прекордалната пластина е компактна маса, изгра-
дена от мезодермална тъкан, която предпазва размножава-
щата мезодерма от прекаленото разширение нагоре. Всички
тези структури са разположени по протежението на средната
линия на ембриона. В най-долния и в най-горния край ендо-
дермата и ектодермата остават слети. Свързаният горен край
по-късно образува оралната и назалната мембрани на глава-
та, докато долният край се издава към перинеума и долните
отвърстия на пелвиса (вж. илюстрация 5-10.e)
Ãîðåí êðàé
Букофарнгеална мембрана
(слети екто-ендо пластове)
Прекордиална пластина
Основен възел и ямка
Ендодермален пласт
Мезодермален пласт
Ектодермален пласт
Клоакална мембрана
(слети екто-ендо пластове)
Долен край
Ден 16
5-10.е Ембрион, приличащ на бобено семе
131
Áúðçîòî äåëåíå íà êëåòêèòå ñå äúëæè íà îñíîâíèÿ

âúçåë è äî íÿêàêâà ñòåïåí на îñíîâíàòà ëèíèÿ- Îò
îñíîâíèÿ âúçåë íàãîðå+ çàïî÷âà äà ðàñòå êóõà êîëîíêà îò
ìåçîäåðìàëíè êëåòêè+ ïî öÿëàòà ñðåäíà ëèíåéíà îñ+ ïî
ïîñîêà íà ïðîêîðäàëíàòà ïëàñòèíà+ çà äà ôîðìèðà îðãàíà+
íàðè÷àí íîòîêîðä 'вæ. èë. 4,0/-e(- Íîòîêîðäúò å ñòðóêòóðà+
îêîëî êîÿòî ùå ñå ðàçâèâà áúäåùàòà âåðòåáðàëíà êîëîíà:
òÿ ñëóæè äà î÷åðòàå îáðàçóâàíåòî íà íåðâíàòà ñèñòåìà îò
ãîðíèÿ ïëàñò íà åêòîäåðìàòà- Ñòðàíè÷íî íà íîòîêîðäà
ìåçîäåðìè÷íàòà òúêàí ñå äèôåðåíöèðà â òðè ñåêöèè9
ïàðàêñèàëíà+ ñðåäíà è ñòðàíè÷íà-
Ïðåêîðäàëíà
ïëàñòèíà
Нотокорд
процес
Основен
възел и ямка
Основна
линия
Началото на ден 17 Края на ден 17
5-10.f Поява на нотокорда
Трите мезодермални секции на края се диференцират

по следния начин: от параксиалната мезодерма се образува
осовият скелет, лицевата мускулатура и части на дермиса на
кожата; средната мезодерма изгражда бъбреците, надбъб-
речните жлези и половата жлеза и от страничната мезодерма
се получава фасциалната обвивка на органите и стените на
тялото, а своевременно се развива и мускулатурата и под-
дермиса (вж. илюстрация 5-10.g). Междувременно, в прост-
132
ранството на основната линия се образува една малка просе-

ка или невротеричният канал, който поражда кратковремен-
на връзка между ектодермалния и ендодермалния пласт (вж.
илюстрация 5-10.h)
Ïàðàêñèàë Íîòîêîðä
Ñðåäåí Ïàðàêñèàë
Страничен Среден
Нотокорд Страничен
Ендодерм
Мезодерм
Ектодерм
Края на ден 17
5-10.g Нотокордална и мезодермална секция
Íåâðîíòðè÷åí êàíàë
Ден 18
5-10.h Невронтричен канал
133
Каналът позволява да се осъществя комуникация между

екто- и ендодермалните пластове, както и между ципата на
жълтото тяло и амниотичните торби.
В момента, в който се появят параксиалните мезодер-

мични клетки, те се развиват в серия от кръгли, приличащи
на листенца структури, наречени сомитомери. Тези сомито-
мери се оформят в двойки от двете страни на нотокорда и
невралната тръба (вж. по-долу), точно под ектодерма. Пър-
вата двойка сомитомери се появява там, което ще е основата
на черепа и продължава да расте в една низходяща посока
към опашката. Няколко от сомитомерите изчезват, а остава-
щите, наречени сомити, служат за образуване на скелета,
вертебралната колона, части на тилната кост в основата на
черепа, волевата мускулатура на шията, трупа и крайниците,
както и част от дермиса на шията и трупа (вж. илюстрация
5-10.i)
Горни Сомитомери
Сомити
Долни Сомитомери
Ден 19-20
5-10.i Сомитомери и Сомити
134
Самата нервна система произхожда от ектодермата,

която се намира над нотокорда. По време на третата седмица
от бременността ектодермалният пласт се сгъстява в една
плътна маса и след това се разпростира по протежението на
среднолинейната ос, за да формира невралната вдлъбнатина
(вж. илюстрация 5-10.j)
Прекордиална
Неврална пластина
тръбичка неврална
пластина
Основна
линия Нотокорд
Ден 18 Основна
Ден 19 линия
Ден 20
5-10.j Развитие на невралната пластина
Издигнатите странични краища на невралната пласти-

на образуват невралната вдлъбнатина и докато тя се увели-
чава, страничните гънки започват да се приближават. В края
на третата седмица те се сливат в невралната тръбичка. Това
сливане започва на мястото на бъдещата шия и се разпрос-
тира в надлъжна посока. Основната линия, която първона-
чално се е разширила да половината от дължината на разви-
ващия се ембрион, прогресивно се превръща от несъществе-
на анатомична структура в сакрококцигенната област в края
на ембрионалния период (вж. илюстрация 5-10.k)
135
Íåâðàëíè ãúíêè
Ñîìèòè
×ðåâåí ðúá íà
àìíèîòè÷íàòà ìåìáðàíà
Òîðáè÷êà íà öèïàòà
íà æúëòúêà
Ден 21
5-10.k Неврализация
Друга важна структура, рудимантарното (основното) чер-

во, се формира към края на третата седмица от ембрионалния
диск. Тъй като развиващата се неврална тръбичка расте по-
бързо от периферната област, в началото ембрионалният диск е
продълговат, а по-късно се сгъва напречно и става по-
цилиндричен, докато придобие формата на бобено зърно.
Ñòðàíè÷åí ïîãëåä Ïúëåí ïîãëåä
амниотична торбичка
неврална тръбичка глава неврална тръбичка
глава опашка рудиментарно
ципа на черво
жълтъка ципа на жълтъка
опашка
Ден 22 Напречен поглед Ден 25-26
нотокорд неврална тръбичка
черво
ципа на жълтъка
Ден 23
5-10.l Рудиментарно черво
136
Всяка от споменатите по-горе клетъчни миграции се

извършва за период от 10-11 дни, един доста къс период от
време. Незабавно, след като клетките се позиционират в
трите пласта на червото, в нотокорда и в невралната тръбич-
ка, в ембриона започва процес на метаморфоза. През четвър-
тата седмица нарастващото сърце започва да бие, появяват
се зачатъците на основните органи, а главата и мозъкът за-
почват да се различават. В края на четвъртата седмица се
появяват зачатъците на крайниците (вж. илюстрация 5-10.m)
5-10.m Поява на зачатъците на крайниците
Зачатъците на горните крайници се появяват първи, ня-

къде около 24-я ден, а зачатъците на долните крайници се по-
явяват около 28-я ден.
От този момент се осъществява мощно развитие в емб-

риона. В края на осмата седмица ембрионът е напълно раз-
вит, притежава всички човешки характеристики и отсега на-
татък ще бъде наричан зародиш (вж. илюстрация 5-10.n)
137
Ден 27 Ден 33
Ден 41 Ден 48
5-10.n Етапи на развитие
Човешкият ембрион расте скокообразно, особено в пе-

риода между четвъртата и осмата седмица. Постепенно
следва приближаване на нормалната му дължина: ден 27 – 5
мм, ден 33 – 10 мм, ден 41 – 15 мм. И на 48 ден – 20 мм (в
този миг ембрионът тежи около два грама).
И ТЕХНИЯТ РЕЗОНАНС
Ембрионалните съдове са подредени в близост до фи-

зическото тяло, придавайки му своята форма и характерни
черти. Всеки съд поотделно има своя собствена тъкан и при-
съства в тялото по уникален начин. Всеки от ембрионалните
съдове помага за изграждането на някоя основна телесна
138
система, която, от своя страна, извършва някаква физиоло-

гична функция във вътрешността на тялото. Трите различни
физиологични системи и техните движения ще бъдат обсъ-
дени в Глава 8. Ембрионалните съдове са тясно свързани с
китайската концепция за същността на жизнената енергия
Чи и духа.
Връзките между съдовете, специфичното им местопо-
ложение и тъканта, която ги изгражда, са посочени в следна-
та таблица:
Предшестващ Среден По-късен

Полярност Ин неутрален Ян
Дермална ендо мезо екто
тъкан
Първоначална основно нотокорд неврална
форма черво тръбичка
Главно място корем гръден кош глава
на тялото
Главни тъкани мускуло- нерви
вътрешности скелетен
Телесни тъкани гръден кош черепен
вътрешности
Телесно тъканна дъх & черепен
движение мобилност сърдечен удар ритъм
Субстанция същност Чи дух
БИОЛОГИЧНИ КОНСТИТУЦИИ
Биологичното предразположение на всеки човек е от

голямо значение при оформянето на неговото физическо тя-
ло. Отличителните биологични черти в западната литерату-
ра са свързани с концепцията за трите дермални тъкани, още
от времето на епохалното откритие на д-р У. Е. Шелдън,
139
направено през 1940 г., за връзката на мозъка и тялото с

дермалните пластове. Но една много по-древна и издържала
проверката на времето система от знания, наречена аюрведа,
хвърля още по-богата светлина по този въпрос. Аз мисля, че
различните типове, които аюрведа предлага, са формирани
по същия начин. В това няма нищо чудно, защото трите
дермални тъкани са най-фундаменталните градивни блокове
на физическото тяло.
Що се отнася до д-р Шелдън, той предлага идеята, че
телосложението на даден човек определя до голяма степен и
неговия темперамент. Шелдън проявява подчертан интерес
към ума и емоциите. Той приема тезата, че не само съзнани-
ето влияе върху физическото тяло - нещо, в което лесно мо-
жем да се уверим от многото случаи на психосоматични раз-
стройства - но че и физическото тяло влияе върху съзнание-
то.
Според Шелтън, трите ембрионални тъкани дават
ключа към разгадаване на физиката на всеки човек и на ка-
чествата на неговия ум. Той систематично класифицирал ха-
рактеристиките на физическото тяло в три групи: ендомор-
фни, ектоморфни и мезоморфни – въз основа на преоблада-
ващите тъкани. Открил, че всеки от тези три телесни типа
проявява собствени модели на поведение, които нарекъл
темпераменти. Трите темперамента, според Шелтън, могат
да бъдат обобщени по следния начин:
ЕНДОМОРФНИ
Телосложение – доминират мазнините; вътрешните
органи са пропорционално по-пространни; тялото е меко и
закръглено.
Темперамент – отпуснат, общителен; обича да се хра-
ни; обича удобствата за тялото, чувствителен и нежен.
140
ЕКТОМОРФЕН:
Телосложение – крехко; много чувствителна и развита
нервна система, с голям череп; деликатна кожа; висока и
нежна структура.
Темперамент – чувствителен, въздържан; склонен е
към тревога и често пъти е страхлив; артистичен; обича са-
мотата.
МЕЗОМОРФЕН:
Телосложение – костите, мускулите и свързващата тъ-
кан са добре развити; силна мускулна рамка, атлетично тяло.
Темперамент – много активен; обича упражненията,
самоуверен; смел.
Шелдън не разглежда темпераментите като нещо стро-

го установено. Според него, у всеки човек обикновено до-
минира единият тип, но той притежава в различна степен
характеристики и от другите типове. Неговият метод пред-
лага една обобщена картина на човешкия характер, която се
основава на физическата структура на тялото. Това не озна-
чава, че трябва да се откажем от психологическия анализ.
Теорията на Шелдън за темпераментите беше възприета в
медицината, с цел да послужи при оценката и класификаци-
ята на различните вариации на човешката физика.
Аюрведа споделя подобни възгледи за връзката между
физическото устройство на тялото и съзнанието, но тръгва
от съвсем различна парадигма. Аюурведическата система е
много по-завършена и съвършена. Тя прави изключително
задълбочен преглед на възможните характерни отличителни
черти, в това число на телосложението, вкусовите предпочи-
тания, емоционалните и умствени наклонности, пулса, реч-
та, съня, цвета на кожата и така нататък.
141
Ìåçîìîðôíè Åêòîìîðôíè
Åíäîìîðôíè
5-11. Типове тела
Тази схема представя трите мъжки и женски типа тела,

които, според д-р Шълдън, отговарят на трите вида темпе-
рамент. Илюстрацията е взета от стандартен медицински
текст за различните ортопедични физически оценки.
142
Както е обяснено в теорията на Аюрведа, във всеки от

нас съществуват три типа наклонности, наречени доша, кои-
то са форма на проявление на основните архетипни стихии,
съществуващи в природата. Всяка личност проявява в раз-
лична степен чертите на определена доша, в зависимост от
качествата, които е наследила. Дошите са описвани в нор-
малните им проявления и с техните патологични отклоне-
ния. По това се различават аюрведа и теорията за темпера-
ментите на д-р Шелдън, която включва само основните ти-
пове, но в по-голямата си част двете системи се покриват. Д-
р З.Х.Сингх в книгата Науката и философията на индийс-
ката медицина потвърждава този факт. Чистите ендоморф-
ни, ектоморфни и мезоморфни темпераменти кореспондират
с трите доши в аюрведа – съответно капха, вата и питта.
В долната диаграма е направено обобщение на основ-
ните черти на трите доши и формите на тялото:
Капха: широк, солиден строеж, склонност към прека-
лена пълнота; голяма издръжливост и енергия, но има
склонност към вътрешно напрежение; бледа, тъмна на цвят
кожа, която лесно изгаря, полово влечение – силно, редовен
апетит, харесва разгорещеността и промяната на сезоните;
тих, чувствителен и спокоен; учи и забравя бавно; склонност
към притежание на вещи; отхвърля конфронтацията; спи ле-
ко и се събужда с охота.
Вата: лек, тънък строеж, склонност към отслабване,
слаба издръжливост, не му достига енергия, избухва и често
проявява напрежение; променливи апетит и полово влече-
ние; кожата му е тънка и загаря лесно на слънцето; предпо-
чита топлината, приказлив е, учи бързо, но лесно забравя;
често се тревожи и изпитва страхове; лесно се очарова, има
променливо настроение; сънят му е лек и уязвим на външно
влияние.
Питта: среден тип по строеж; средна издръжливост,
има периоди на интензивна енергия, външно напрегнат,
143
обича да се състезава, има добър апетит и силно полово вле-

чение; често пъти кожата му е светла и изгаря лесно на
слънцето; предпочита хладното време, говори целенасочено,
учи бавно и бавно забравя; склонен е да се гневи и да проя-
вява раздразнение при стрес; предприемчив е, с остър инте-
лект; заспива и се буди лесно.
Трите аюрведически типа и техните характеристики са
разгледани подробно в моята книга Дао & Дхарма: китайс-
ката медицина и аюрведа, която написах в съавторство с д-р
Роберт Свобода.
В практиката си редовно използвам концепцията за
трите типа на Шелдън, за да правя оценки на моите пациен-
ти и да определям какво лечение е най-подходящо за тях и
как биха реагирали на различните видове лечения, които им
предписвам. Когато познавам устройството им, мога да
включа някоя медицинска техника, която е най-подходяща
за тяхната природа. Веднъж имах пациентка, която беше ти-
пична ватта. Казваше са Карол. Дойде при мене, за да я ле-
кувам с акупунктура. Страдаше от безсъние и изпадаше в
стрес. Изглеждаше разтревожена и възбудена. Карол рабо-
теше в адвокатска кантора от висок ранг. Беше слабичка, не
се грижеше много за дневния си режим и се хранеше хао-
тично. Ставаше £ все по-трудно да поддържа обичайния си
ритъм на живот, а енергията £ намаляваше от ден на ден.
Оплакваше се от ужасни промени в настроението. След като
я изслушах и проучих симптомите £, вече знаех, че тя е лич-
ност от типа ватта. Това се потвърди, когато измерих пулса
£ и прегледах езика £. Пулсът и езикът са превъзходни ди-
агностични инструменти в аюрведа. След като разбрах към
кой тип принадлежи Карол, вече знаех, че когато използвам
акупунктурата, трябва да приложа конкретна техника, съоб-
разена с нейната ватта природа. В Карол преобладаваше
умствената енергия, която се противопоставяше на една
144
много чувствителна нервна система. В този случай трябваше

да се откажа да използвам прекалено много игли, да не за-
държам иглите дълго, да не ги забивам надълбоко и изобщо
да не я подлагам на прекалена възбуда. Само по този начин
можех да постигна добри резултати. Приложих нужното ле-
чение, нейните симптоми намаляха и дошите се уравновеси-
ха.
Надявам се, че това кратко въведение е помогнало да
илюстрирам моето убеждение, че трите основни тъкани на
ембриона и техните крайни проявления наистина пораждат
биологичните черти на тялото или така наречената консти-
туция. В основата на това конституционно оформяне са емб-
рионалните съдове. През целия ни живот ембрионалните съ-
дове въздействат силно на физическото тяло и ума чрез
жизнената енергия, която носят. Ембрионалните съдове не
са статични по своята същност, те претърпяват невидима, но
постоянна промяна, както темпераментът на човека се про-
меня с времето. Ако проумеем природата на ембрионалните
съдове и връзката им с темперамента, ще можем да създадем
един добър терапевтичен модел.
МЕДИТАЦИЯ
ВЪРХУ МИКРОКОСМИЧЕСКАТА ОРБИТА
Основана на древната даоистка практика, предложена-

та медитация включва трите ембрионални съда. Енергията
се движи по гърба, в предната част на лицето, в гръдния кош
и в корема. Този маршрут следва еволюционния път на ек-
тодермата и ендодермата, който върви нагоре към главата и
надолу към корема. Ще използваме и дишането, съответст-
ващо на мезодермата, за да активираме и уравновесим жиз-
145
нената енергия. По този начин предните, средните и задните

съдове до един ще бъдат активирани. Даоистите наричат то-
зи процес “хармонизиране на небето и земята”.
Медитацията върху микроорбитата е прекрасно уп-
ражнение за хармонизиране на ума и тялото. Често предла-
гам тази медитация на хора, които се занимават с духовни
практики, защото помага за неутрализирането на някои
странични ефекти. Открих, че при изпълнението на тази ме-
дитация човек навлиза в едно състояние на вътрешен покой
и благополучие.
Седнете на стол с изправен гръб. Настанете се удобно,
стъпалата са стъпили на пода, а ръцете - отпуснати на бедра-
та или върху облегалките на стола. Затворете очи. Леко доп-
рете върха на езика към горните венци, точно над зъбите.
След като вече сте се отпуснали, наблюдавайте собственото
си състояние, отбележете всяко физическо усещане, чувство
или натрапчива мисъл, които може да се появят и ги оставе-
те да съществуват, без да се намесвате.
Започнете да дишате, като си представяте как енергия-
та се издига от основата на гръбнака, качва се по гърба ви,
вдига се нагоре по протежението на гръбначния стълб до
шията и отива към главата. След това продължава да се
движи във вътрешната част на главата отзад, по посока на
лицето, към третото око (което се намира между и зад физи-
ческите очи). Докато издишвате, представете си, че енергия-
та слиза надолу от третото око по посока на средната линия
на тялото, позволете £ да се спусне през лицето към езика,
надолу в гърлото, през гръдната кост и предната част на ко-
рема, да измине целия път към лонната кост по протежение-
то на дъното на таза и да стигне дотам, откъдето е тръгнала.
Вие сте обрисували една орбита.
Повторете упражнението, като продължавате да диша-
те, при вдишване изкачвайте енергията нагоре по гърба и
146
при издишване я спускайте надолу. Опитайте се да фокуси-

рате съзнанието си на около 2 см разстояние под повърх-
ността на кожата и позволете на дишането да се успокои и
да стане дълбоко. Опитайте се да слеете дишането и визуа-
лизирането на потока на енергията. Времето, необходимо за
тази медитация, е десет-петнайсет минути.
5-12. Микрокосмическа орбита
След като приключите упражнението, наблюдавайте

усещанията си. Отбележете всяка промяна в сетивата, чувст-
вата и мислите си. Раздвижете се бавно и обърнете внимание
на това как ще се чувствате през следващите няколко часа.
147
6. Напречните течения
6
НАПРЕЧНИТЕ ТЕЧЕНИЯ
Ако окото ти е чисто,

цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина.
Христос
Различието между психоенергийната сърцевина и нап-

речните течения най-добре могат да бъдат илюстрирани ка-
то се използва алегорията за Слънцето и неговата светлина.
Слънчевата светлина е отделно, разпръснато проявление на
самото слънце. Те са разделени и от времето, и от простран-
ството, но съществуването на слънчевата светлина зависи
изцяло от слънцето. Въпреки това, не можем да кажем, че
слънчевата светлина е слънце, тя е само едно от неговите
проявления.
По подобен начин, енергийните потоци са форма на
проявление на психоенергийната сърцевина, която следва
(подобно на слънчевата светлина) определен модел. Човек
може да усети директно енергийните потоци и чрез тях да си
извади заключение за състоянието на сърцевината, точно
както е способен да усети слънчевата светлина и чрез нея да
разбере много неща за самото слънце, независимо от разсто-
янието. Както нашият контакт със слънцето се влияе от въз-
действието на земната атмосфера, така и психоенергийната
сърцевина е затъмнена от природата на ума и състоянието на
149
тялото, през които протичат енергийните потоци. Целта на

тази глава е да изследва напречните потоци и тяхното зна-
чение за ума и тялото.
Ембрионалните съдове и напречните потоци действат
едновременно във вътрешността на енергийния терен. Нап-
речните потоци имат в преобладаващо ян проявление и ре-
зонират в близък съюз с менталната сфера. За разлика от
тях, ембрионалните съдове имат повече ин качества и са
свързани с физическото развитие на тялото. Източникът и на
съдовете, и на потоците, е психоенергийната сърцевина, ко-
ято ги хармонизира и стабилизира.
Напречните потоци тръгват от виталния център и по-
падат в психоенергийната сърцевина, където се проявяват
под формата на отделни пръстени от короната на главата до
перинеума. По време на ранното ембрионално развитие пър-
вият възел е физически представител на виталния център.
От този възел произлизат и напречните потоци, и ембрио-
налните съдове. Напречните потоци помагат за регулиране-
то на вторичната, експанзивна сила на ембрионалните съдо-
ве. Нещо повече, напречните потоци поемат излишната
енергия от ембрионалните съдове и по този начин помагат
да се регулира енергийният потенциал във вътрешността на
тялото.
Всеки напречен поток е отделно поле, което действа в
сътрудничество с някой от психоенергийните центрове (ко-
ронния, третото око, гърления, сърдечния, соларния, витал-
ния и коренния). Всеки поток трепти на определена вибра-
ционна честота, която отговаря на конкретен център и има
своя вътрешна орбита. Потоците, намиращи се в противопо-
ложните краища, са компактни и нямат широка орбита. Те
допълват ограничаващата функция на двата полярни центъ-
ра и нямат голямо значение. Освен двата полярни потока,
съществува още пет активни напречни потока.
Друга важна функция на напречните потоци е да улес-
150
няват поляризацията на тъканите във вътрешността на емб-

риона. Този процес започва след третата седмица от появата
на ембриона. Ендодермалните тъкани във вътрешността на
Предния съд (меридиан) започва да се движат, да се събират
и да се обособяват в долната част на ембриона; тъканите във
вътрешността на Задния съд (меридиан) извършват подобно
движение, но в срещуположно направление, по посока на
появяващата се глава.
6-1. Напречни потоци във възрастния човек и в зародиша
Всеки напречен поток е поле, което действа в сътрудни-

чество с някой от психоенергийните центрове. Във вътреш-
ността на тази система потоците, идващи отгоре и отдолу,
изпълняват задържаща функция, която е в съответствие с ро-
лята на коронния и коренния център, а петте потока между
тях играят активни роли. Погледнати отгоре надолу, седемте
психоенергийни центрове и свързаните с тях потоци са: ко-
ронен – теме, трето око – глава, гърлен – шия, сърдечен –
гръден кош, соларен – корем, витален – таз и коренен – дол-
ната част на тялото. Фигурата илюстрира напречните потоци
в зародиша и във възрастния човек.
151
Чрез това движение, ектодермалните нерви, които но-

сят ян енергия, са фокусирани във вътрешността на главата,
изграждайки мозъка. Ендодермалното черво, което има ин
проявление, се оформя в коремните тъкани. Тази поляриза-
ция започва и се осъществява от напречните потоци, под ръ-
ководството на психоенергийната сърцевина.
От друга страна, мезодермалните тъкани на средния
съд се разпростират в целия развиващ се ембрион, незави-
симо че физическото сърце (което е мезодермално по произ-
ход) играе ролята на централна ос за цялата мезодерма. В
крайна сметка, органите, създадени от трите тъкани, ще
променят ориентацията си от прости надлъжни линии във
вътрешността на ембриона към една по-хоризонтална под-
редба. Значението на това ще бъде изследвано в осма глава.
åêòîäåðìà ìåçîäåðìà åíäîäåðìà
ектодерма
ектодерма
мезодерма
мезодерма
ендодерма
ендодерма
6-2. Промяна на направлението в съда
Напречните потоци улесняват преориентацията на емб-

рионалните тъкани от една първоначална надлъжна ос към
хоризонтално подреждане.
152
ПЕТТЕ ПОТОКА
Съществуват пет активни напречни потоци и пет фун-

кционално активни центрове във вътрешността на психое-
нергийната сърцевина. Петте активни потоци са свързани с
психоенергийните центрове по следния начин: от главата
към центъра на веждите; от шията към гърлото; от гръдния
кош към сърцето; от корема към соларния център и от таза
към виталния център.
Подобно на центровете, всеки поток има собствена,
уникална вибрационна честота, ориентирана от по-висока
към по-ниска честота на трептене. Ако направим аналогията
със звука, напречните потоци вибрират в унисон с центрове-
те, но в по-ниска октава. По този начин енергията на пото-
ците се усеща най-силно в долната част на физическото тя-
ло. Вибрацията на всеки от потоците привежда в хармония
физическите тъкани и енергийните структури, които се на-
мират в неговата орбита. На психосоматичнато приложение
на този принцип ще обърнем внимание в следващите глави.
Специфичните сфери на резонанс или орбитите на пет-
те активни потоци могат да бъдат описани в следния ред:
Глава – включва цялата глава
Шия - между основата на черепа и горната част на ра-
менете (торакалния отвор)
Гръден кош – между торакалния отвор и диафрагмата
Корем – от диафрагмата към кръста на бъбречното ле-
генче
Таз – цялата област от таза до перинеума
Най-важните маршрути са към главата и таза и са свър-
зани с центъра между веждите и с виталния център. Тези два
потока дават тон на движението на енергията в цялата сис-
153
тема. Потокът към главата носи ян полярност, а потокът към

таза - ин. Потокът към гръдния кош изпълнява уравновеся-
ваща функция за енергийния баланс на цялата система, по-
добно на ролята на сърдечния център във вътрешността на
сърцевината.
Съществува и друго напречно поле, което тръгва от
крайниците и е естествено разширение на главните потоци.
Потоците, които се намират във вътрешността на четирите
крайници, действат в унисон с периферните канали и под-
държат крайниците на едно и също енергийно равнище. Ус-
танових, че енергията в крайниците се движи по шест двой-
ни орбити, около основните стави - рамо, лакът и китка на
ръцете, и ханш, колене и глезени на краката. Ставите служат
за уравновесяване на енергията в крайниците.
АУРАТА
Една от функциите на напречните потоци е да създават

енергийна защитна бариера за тялото и психиката на всеки
човек. Тази бариера се проявява извън повърхността на тя-
лото и представлява енергийно поле с формата на черупка.
Наричаме го аура. Освен влиянието на енергийните потоци,
във вътрешността на аурата проникват и други енергийни
влияния, идващи от меридианите, органите, кръвта, нервите
и другите тъкани, както и от самия ум.
Размерът и плътността на аурата на първо място зависи
от енергийните потоци и на второ място от различните вли-
яния, филтрирани в нея. В аурата много бързо могат да нас-
тъпят промени в резултат на външни влияния. Всяко емоци-
онално смущение незабавно се отразява в нея. Обикновено
външните въздействия върху аурата са преходни, освен в
случаите, когато се превърнат в нещо хронично.
154
Различните изменения, които настъпват в аурата, в ре-

зултат от промяна на вибрациите във вътрешността на фи-
зическата и енергийна сфера, могат да се разпрострат и по
нейната периферия, пречиствайки ума и духа. Въпросът
колко пластове съществуват в аурата, е тема за спор между
различните коментатори на това явление. Л. Бренън, в кни-
гата си Ръце от светлина, описва седем пласта в аурата, до-
като прочутият Ч.У.Ледбитър, в книгата си Човекът – видим
и невидим, говори за четири пласта. Действително, във възг-
ледите и представите на човека могат да се открият и прояв-
ленията на неговата аура. На света няма двама души, които
да виждат реалността по един и същи начин или при оценка
на творба на изкуството да достигнат до едни и същи изво-
ди, защото погледът на всички е различен и зависи от жи-
тейския опит, знанията и предразположенията. Оценката е
плод на личните ни вкусове – вродени и придобити – от об-
разованието, средата и ценностната система.
Винаги съм оставал очарован от начина, по който хо-
рата възприемат обкръжаващия ги свят. Да вземем за при-
мер зрението. Окото може да различи повече от милион цве-
тове, а може да отговори на един единствен квант светлина –
най-малкото възможно количество. Някои от нас притежават
невероятна острота в погледа, докато у други е много по-
малко. Има хора, слепи по рождение, които са развили силен
слух, други развиват свръхсетивност като компенсация за
липсата на зрение. Всички ние имаме различни нива на въз-
приятие, независимо дали са визуални, слухови, усет за
движение или ориентация в пространството. Има хора, кои-
то притежават способността да долавят много широк диапа-
зон от звуци, а други – да възприемат визуално дори неуло-
вими за окото измерения. Тези способности могат да се раз-
виват и усъвършенстват, но може да са и природен дар. Фи-
ните светове или измерения са съставени от много енергий-
ни модули, със сложни излъчвания и резонанси. Онези, кои-
155
то имат добре развита сетивност, виждат и аурата. При всеки

човек тя е различна, негова отличителна черта. И другите
органични форми на живот също имат аура.
6-3. Кирлианова фотография
Всички живи форми на живот имат аура – растенията,

животните и хората. Тази Кирлианова фотография показва
листо и неговото енергийно поле. Забележете, че върхът на
листото е бил отрязан и все пак аурата остава цяла. Този фе-
номен се получава само ако останалата част от растението е
голяма и достатъчно жизнена, за да може да понесе загубата
на част от своето физическо тяло. Този енергиен феномен
обяснява защо при ампутация на крайник човек запазва усе-
щането за него.
За да вижда аурите, човек трябва да притежава яснота

на мисълта и умение да разтвори съзнанието си. Децата и
хората, които живеят по-близо до природата, по-лесно се
справят с тази задача. Ако човек е здрав, неговата аура е
компактна, простира се на разстояние от два до десет санти-
метра от повърхността на тялото и има сребристо бял отте-
156
нък. Промените в целостта и цвета на аурата са сигурен бе-

лег за липса на баланс в организма.и на проблеми от различ-
но естество. В съвременната наука има метод, открит от през
петдесетте години от руския учен Кирлиан, чрез който аура-
та може да се фотографира. Кирлиановата фотография се
използва в почти всички европейски болници за диагности-
ка и профилактика на различни заболявания. (Вж. по-горе
илюстрация 6-3).
Освен неуловимите нюанси и цветове, които се появя-
ват във вътрешността на аурата, човешкото тяло излъчва и
електромагнитни вълни, които се проявяват под формата на
инфрачервена топлина в нейното поле. Тази инфрачервена
топлина не е постоянна. Съществуват естествени вариации
на температурата, които зависят от нивото на метаболизма,
менструалния цикъл, храносмилателната дейност и наличи-
ето на болест в организма. В резултат на много изследвания
установих, че задачата на аурата е да съхрани инфрачервена-
та топлина във вътрешността на своето поле.
На практика, топлината и полето изпълняват сходни
функции. Аурата е важна енергийна структура, свързана с
имунната система и температурната регулация на тялото. И
аурата, и инфрачервената топлина могат да бъдат използва-
ни при диагностиката на някои болести. За съжаление, тема-
та на тази книга не позволява да бъдат направени подробни
анализи на аурата.1
Някои растения с наркотично въздействие, като пейот
или аяхуаска могат да помогнат да отворим сетивата си и да
виждаме аурите. Шаманите от Южна Америка използват те-
зи растения по време на своето вътрешно пътуване и в ша-
манската си лечебна практика от незапомнени времена. Част
от моите собствени изследвания са свързани с използването
1
За повече информация, вижте Валтер Любек, Лекуване на аура-
та, С., изд. ШАМБАЛА, 2002.
157
на напитка, направена от кората на аяхуаска и листата на

едно друго растение). Аяхуаска е свещено растение за наро-
да кечуа и означава лозата на душата, обикновено към нея
се обръщат с почит
Напитката от аяхуаска се използва, когато човек иска
да навлезе в шаманско състояние на съзнанието и да получи
видения. В шаманското1 състояние на съзнанието човек пъ-
тува в дълбоките царства на душата, на собствената личност
и в дебрите на подсъзнанието. Някои наричат това царство
кристалната сфера, заради светлината, която блика от нея и
заради промененото усещане за време и пространство. Ин-
дийските риши с право твърдят, че всичко, което виждаме в
това царство, е резултат от упойващите растения и трябва да
се приема като форма на проява на съзнанието на пътува-
щия. Особен интересен е фактът, че преживяванията на хо-
рата от поречието на Амазонка, които употребяват аяхуаска,
наречени аяхуаскерос, много приличат на преживяванията
на почитателите на сома – психотропна напитка, описана в
древноиндийските Веди.
Често срещана практика сред жителите от поречието
на Амазонка е ритуал, при който главата се украсява с пера,
чрез които хората изразяват своята почит към силата на ау-
рата. На практика, познанията им за енергийната същност н
аурата вероятно идват от много дълбок пласт на съзнанието,
до който са достигнали чрез използването на аяхуаска и дру-
ги субстанции, предизвикващи видения. Народите на Южна
Америка, в своята културна традиция и ритуали, използват
запалени благовония и украсяват главите си с пера, за да
пречистят аурата – своята или на друг човек.
Открих, че силата на напречните енергийни потоци се
използва в Перу, в ритуал, наречен карпай – лечебна цере-
1
Вж. Пътят на шамана от Майкъл Харнър, С., изд. Шамбала,
2001.
158
мония, която датира от дълбока древност, още от времето

преди инките да населят тези места. Според доктор Хосе
Кабанилас, специалист от областта на лечебните растения в
Перу, по време на ритуала карпай лечителят с почитание
моли Апу (Духът на Планините) да изпрати на земята, добър
вятър (или енергия), който може да влезе във взаимодейст-
вие с Пачамама (Майката Земя) и да излекува болния.
6-4. Пера, украса за главата
Тази украса е от района на Амазонка в Бразилия, където

местните хора от дълбока древност използват свещени расте-
ния, за да могат да добият по-дълбоки вътрешни прозрения за
живота си. Перата са изява на скритата красота и мощ на на-
шето тяло и неговата аура.
По време на церемонията лечителят използва листа от

кока, вода, огън и други природни стихии. В част от цере-
монията лечителят извършва кръгови движения около тяло-
159
то на пациента с камъни в ръце, като внимава да не ги допре

до него. Кръговете се извършват в различни места по тялото,
където са напречните потоци. Шаманите вярват, камъните
помагат да се прочисти и балансира енергията на човека.
6-5. Свещени каменни предмети на инките
Горните свещени предмети, наречени куяс, са използва-

ни за лечение и за духовни цели. По време на ритуалите
обикновено се държат в ръка от лечителя и се поставят или
над тялото на болния, или директно върху него (във формата
на акупресура), за да уравновесят невидимите сили в човека.
Открих, че в много от древните култури се призовават

божества или учители, които да насочат лечебната енергия
върху човека или групата, които имат нужда от изцеление.
Тази енергия идва под формата на вълна и бива направлява-
на с помощта на лечителя. Тибетците, например, призовават
160
Будата на Медицината Вайдуря (Сангйе Менла), преди из-

вършването на медицински процедури. В Южна Америка,
някои племена, живеещи в джунглата, припяват икарос,
свещеното име или звук на специално лечебно растение, за
да може божеството на растението да се всели в болния и да
го изцели. Християните използват молитвата, за да призоват
божествената милост.
НАПРЕЧНИТЕ ПОТОЦИ
И СФЕРАТА, В КОЯТО СЕ ПРОЯВЯВАТ
Да се върнем към напречните потоци. Както споменах,

всеки напречен поток пренася на по-ниско ниво вибрацион-
ната честота на определен център от психоенергийната сфе-
ра. В резултат на това, всички физически тъкани и структури
във вътрешността на орбитата на потока започват да резони-
рат заедно, така че ендокринните жлези, нервната тъкан, ор-
ганите и системите функционират в хармония.
От гледна точка на тялото, естествените вибрации на
налягане във вътрешността на главата и трупа са илюстра-
ция на идеята, че енергията протича по различен начин по
орбитите или плоскостите, очертани от напречните потоци.
Вътрешните различия в налягането се дължат на белите
дробове, докато странично ориентираните структури във
вътрешността на тялото – диафрагмата и торакалния отвор –
имат за задача да преразпределят и хармонизират различни-
те типове налягане. Нормалната стойност на налягането в
различните области е:
Череп + 15 см Н2О
Шия + 5 см към + 10 см Н2О
Гръден кош – 5 см Н2О
161
От горната част към средата на корема + 5 см + 20

см Н2О
От долната част на корема към таза + 20 см към + 30
Н2О
Междинните области, намиращи се между напречните

потоци, играят важна роля по отношение на различните ви-
дове налягане. Междинните области притежават сходни фи-
зически черти и по-специално съдържат необикновено изо-
билие от странично ориентирана фасциална тъкан (включ-
ващи черепно-шийните съединения, торакалния отвор, ди-
афрагмата, перинеума и в по-малка степен тазовата дъга).
Страничните структури имат за задача да регулират разли-
чието в налягането и да предпазват от болестни изменения,
причинени от разширение на сферата на даден енергиен по-
ток, ума и тялото. Все пак, при определени обстоятелства,
тези структури могат също да се превърнат в ключови зони,
в които се ограничава потокът на жизнената енергия. Ще
кажа повече по въпроса в следващата глава, когато говорим
за меридианите и широката съединителна ципа, която обви-
ва мускулите.
Подобно на енергийните потоци, индийската и тибетс-
ката медицина и системата йога, различават пет вида Прана
– жизнена енергия, еквивалент на китайската концепция за
Чи – в зависимост от това в какъв напречен сегмент от тяло-
то се проявява. Видовете прана кореспондират с промените
в налягането, свързани с напречните потоци. В областта на
таза, където действа “насоченият надолу движещ се въздух”
(апана) и за него се казва, че се изявява; изравняващият въз-
дух (самана) е открит в коремния поток; “движещият се
напред въздух” (прана), който абсорбира жизнената сила, е
центриран в потока на гръдния кош; “насоченият нагоре
движещ се въздух” (упана) циркулира и в потока на главата,
и на шията, докато “проникващият въздух” (вяна) циркулира
162
около тялото като невидима аура и е центриран в сърцето.

Така нареченият “въздух” не само движи енергията в опре-
делена посока, но изпълнява и много други функции.
Óïàíà
(движещ се нагоре)
Вяна
(проникващ)
Прана
Движещ се напред
Самана
(изравняващ)
Апана
(движещ се надолу)
6-6. Петте форми на прана
Фигурата показва петте същностни форми на прана и

поразително наподобява проявлението за напречните потоци.
Според древната класика, когато петте невидими форми на
прана разпръскват равномерно лечебна сила по своите орби-
ти, човек остава уравновесен и не се разболява.
163
ЖЛЕЗИТЕ, НЕРВИТЕ И ПЕТТЕ ПОТОКА
Чрез изследване на ендокринните жлези и нервната

система можем да открием връзката им с напречните пото-
ци. Много от тези връзки бяха открити в последните години
и вероятно ще имат голяма клинична стойност. Следващата
диаграма представлява обобщение на ендокринната и нерв-
ната система и връзката им с напречните потоци:
Поток Ендокринна жлеза Нервен сплит

Глава хипофиза-епифиза мозъчно стеблово-
черепни нерви
Шия щитовидна (тироид) мозъчно стеблово-
шийни
Гръден кош тимус сърдечни
Корем надбъбречна-панкреас в коремната кухина
Таз полови (гонади) стомашни-сакрални
Промените във всеки един поток оказват пряко въз-

действие върху умствената и енергийна сфера и обратно.
Например, потоците, които протичат в главата и таза, резо-
нират с мозъчното стебло и сакралния сегмент на парасим-
патиковата нервна система, чиято функция е да редува нап-
рягането с отпускане и да осигурява на тялото правилно
храносмилане, ментално спокойствие, добър сън и сексуална
възбуда. Тези две страни на проявление на напречния енер-
гиен поток са ключови за регулирането на нейната функция
и оказват влияние върху способността на тялото да се възс-
тановява и лекува.
164
Епифиза
Хипофиза
Щитовидна
Тимусна
Надбъбречни
Панкреас
Гонади
(полови)
6-7. Ендокринни жлези
Четирите най-големи симпатикови нервни сплита на

тялото – шийния, сърдечния, коремния и храносмилателния
и чревния – се проявяват съответно в орбитите на енер-
гийните потоци, които протичат в шията, гръдния кош, ко-
рема и таза. Симпатиковите нерви са в основата на възбуда
на тъканите, органите, жлезите и мускулите в тялото. Те
действат като опозиция на парасимпатиковите нерви. Сим-
патиковата система е отговорна за реакцията на организма
по време на стрес – обикновено човек реагира с борба или
бягство, в зависимост от състоянието си.
Основните ендокринни жлези също са разположени на
пет места в тялото – подобно на сферите на действие на
напречните енергийни потоци. Те са физическо проявление
165
на дейността на психоенергийната сърцевина, проявяваща се

чрез напречните потоци. Например, съзнателното осъзнава-
не на времето, свързано с центъра между веждите, има своя-
та физическа изява в епифизната жлеза чрез хормона мела-
тонин. Подтикът да се уравновеси мъжкото и женското на-
чало у човека, направляван от виталния център, във физи-
чески аспект се отразява върху дейността на яйчниците и
тестисите, и хормоните, които те произвеждат. Другите по-
тоци също имат физическо проявление. Не е уместно, обаче,
тези жлези, нерви и мускулни тъкани да се свързват директ-
но с психоенергийните центрове; връзката се осъществява
чрез посредничеството на напречните потоци.
МОЗЪКЪТ, ЕМОЦИИТЕ И НАПРЕЧНИТЕ ПОТОЦИ
Напречните енергийни потоци осъществяват връзка и с

мозъка. Те служат, за да разпределят и пренасят съзнанието
по цялото тяло. Всеки поток кореспондира с някакъв аспект
на съзнанието, който е в синхрон със съответния психоенер-
гиен център. Нещо повече, умствените модели и емоциите
(като страх, скръб, гняв и тревога) много често се натрупват
във вътрешността на съответната област, с която кореспон-
дира енергийният поток. Например скръбта е свързана с по-
тока в гръдния кош и сърдечния център, защото там е цен-
търът на любовта, а скръбта е естественото проявление на
загубата на любов.
Улавянето на някакво чувство или мисъл във вътреш-
ността на потока действа като естествен защитен механизъм,
който предпазва ума и тялото от претоварване. Когато рабо-
тят в синхрон, психоенергийната сърцевина и напречните
потоци улесняват подредбата на съзнанието. Когато една
емоция или мисъл остане потисната или присъства непрес-
166
танно в живота на човека, може по патологичен начин да

“пусне котва” във вътрешността на физическите тъкани на
някой енергиен поток. Когато подобни закотвени мисли и
емоции напуснат мястото, където обичайно биват складира-
ни, и започнат да бродят в страничните потоци, това води до
разстройство на съзнанието.
Нещо повече, физическото тяло има склонността да
складира чувства и мисли първоначално във фасциалната
тъкан. Фасцията е форма на съединителна тъкан, която изг-
ражда мускулите, сухожилията, костите и органите. След ка-
то веднъж натрапчиви чувства и мисли са пуснали котва, се
нарушава цялата гама от чувства и ясното мислене на чове-
ка, и това води до соматична склонност към напрежение в
съединителната тъкан и мускулатурата. Това напрежение
играе ролята на защитна бариера, която задържа дадената
емоция в обсега на един орган или система. Това състояние
по-късно отново се проявява, независимо от вида на емоци-
оналните стимули. Това повторение не води обаче до разре-
шение на проблема или лечение, а се превръща в още едно
доказателство за липсата на равновесие.
Следва списък на основните чувства, които, според
моя опит, могат да бъдат свързани с напречните потоци.
Поток Чувство
Глава Гордост, съмнение в себе си, невроза
Шия Самота, емоционално отчуждение, истерия
Гръден кош Ревност, скръб, срам, чувство за притежание
Корем Гняв, тревога, алчност, нерешителност
Таз Страх, несигурност, безсилие, страст
Разбира се, понеже на света няма двама души, които да

са еднакви, горният списък е само примерно ръководство.
Напречните потоци са важна енергийна структура, която
167
улеснява комуникацията между ума и тялото. Влиянието на

потоците ще генерира позитивни промени и в ума, и в емо-
циите.
Погледнато обобщено, напречните потоци и енер-
гийната аура, която те проектират, са извънредно важни за
хармоничното съществуване на двойката ум - тяло. От диаг-
ностична гледна точка, можем да се научим да използваме
аурата, за да разбираме природата на потоците. Веднъж
имах един пациент, на име Джон, който дойде при мен с
много силни болки в гърба и надолу по седалищния нерв в
левия крак. Джон беше преживял някакъв инцидент с мото-
циклет, в който се бе наранил. Болката след катастрофата
беше непоносима. Беше опериран и долната част на гърба му
се бе сраснала. След операцията болката му не преминала,
но станала по-поносима. Джон ходел от лекар на лекар и от
терапия на терапия, търсейки облекчение. Видях го година
след катастрофата. Когато го преглеждах, изследвах и аурата
му и открих, че потокът към главата всъщност не беше по-
функционален от потока към таза, където се бе локализирала
болката. При по-щателна проверка открих множество огра-
ничения дълбоко в черепа му. Насочих вниманието си към
главата и отдадох само второстепенно значение на долната
част на гърба и левия крак. За кратко време неговото състо-
яние се подобри и той престана да чувства болката. Въпреки
че не усещаше болка в главата си, това неуловимо черепно
разстройство бе неделима част от неговото нараняване и
спираше лечението в долната част на гърба и в крака му.
Чрез изследване на аурата му, открих в коя част на енер-
гийния терен се е локализирала травмата.
168
УСЕЩАНЕ НА АУРАТА
Всички живи същества имат свое енергийно поле, кое-

то се излъчва от повърхността на физическата им форма.
Аурата заема значима част от енергийното поле. Чрез това
упражнение ще се опитате да почувствате и да повлияете на
аурата със собствените си ръце.
Можете да го изпълните седнали или прави. Каквото и
положение да изберете, направете така, че да се отпуснете и
в същото време поддържайте гръбнака относително изпра-
вен. Упражнението отнема 10-20 минути.
Затворете очи и отбележете как се чувствате. След това
поемете няколко глътки въздух и с всяка издишване си
представяйте, че изхвърляте стреса и напрежението от тяло-
то си. След това доближете ръцете си и започнете да ги три-
ете една в друга. Концентрирайте вниманието си върху усе-
щането, което се поражда от ръцете. Правете това около ми-
нута. След това поставете ръцете пред тялото, така че дла-
ните им да са една срещу друга, на около две стъпки разсто-
яние. Когато доближавате бавно дланите една към друга,
обърнете внимание на чувството, което се поражда в тях.
Опитайте се да почувствате наличието на енергийно
поле в ръцете си. Ще се появи отчетливо усещане, когато
аурите на лявата и дясната ръка се срещат. Това усещане
прилича на усещането, което изпитвате, когато се докосвате
до вода в мига, в който плоскостта на ръката ви се допре до
спокойната £ повърхност. Усетете напрежението, което се
получава. Бавно приближите ръцете си една към друга и
след това ги раздалечете. Направете това няколко пъти.
Усещате ли някаква съпротива, която като че ли разделя ръ-
169
цете ви, когато ги приближите? Чувствате ли, че ръцете ви

се привличат една друга след като сте преминали една енер-
гийна бариера?
След като сте направили първите крачки, можете да
изследвате други части на аурата си или аурата на ваш прия-
тел. В началото може да ви е по-лесно, ако затворите очи –
това ще ви помогне да се концентрирате. Но след известна
практика с лекота ще можете да държите очите си отворени,
докато усещате аурата. Наличието на някакво препятствие
или синтетична дреха понякога може да повлияе на проек-
тирането на аурата. Помнете, че в началото трябва да поста-
вите ръце на няколко стъпки разстояние от тялото и бавно
да ги предвижвате към него. Можете да използвате и двете
ръце, когато работите с партньор. По-добре е да държите
ръцете си отдалечени една от друга, докато изследвате аура-
та.
6-8. Изследване на аурата
170
6-8 Изследване на аурата с партньор
Когато работите с партньор, опитайте се да обхванете

цялата му аура. Започнете от главата и слизайте надолу. От-
бележете си местата, в които сте почувствали някаква разли-
ка в разстоянието от енергийната бариера до повърхността
на тялото. В една балансирана аура енергията е относително
хармонична. Ако усетите неравномерност в аурата, това мо-
же да се дължи на физически, енергийни или умствени бло-
кажи, които се проявяват в тази част на системата. Поняко-
га, при стрес, се наблюдават бързи колебания в аурата на да-
ден човек, независимо дали стресът е ментален, емоциона-
лен или физически. Това е нормално явление. Един основен
и задълбочен анализ на причините на това, което се показва
в аурата, ще ни предпази от прибързани изводи. В тази кни-
га ще фокусираме вниманието си върху съществуването на
171
аурата и ще се въздържим от поставяне на диагнози. За да

изследвате задълбочено аурата, нужно е да направите още
една крачка - докато сканирате с ръцете си, да установите
температурните промени в аурата. За да усетите температу-
рата, важно е да не се задържате твърде дълго (повече от ня-
колко секунди) на определено място. Това е важно, защото
топлинната промяна започва да се появява тогава, когато
ръцете ви останат неподвижни върху тялото на другия чо-
век. За да усетите температурата, най-добре е да работите с
партньор; трудно ще усетите температурните изменения
върху себе си. Много интересен е фактът, че и липсата, и
присъствието на болестните състояния може да се установи
чрез промяна на температурата на ръцете, докато изследвате
аурата. Този метод ни дава възможност да изследваме естес-
твото и местонахождението на блокажите в организма.
172
7. Меридианите, Чи и фасцията
7
МЕРИДИАНИТЕ, ЧИ И ФАСЦИЯТА
Една малка игла лекува хиляди болести

Китайска пословица
През пролетта на 1982 година имах възможността да

изучавам акупунктура в Китай. Това беше първото ми пъту-
ване в Азия, един континент, който ме привличаше от годи-
ни. Самолетът кацна в Хонг Конг и от там продължих с влак
през границата към Кантон в комунистически Китай. По то-
ва време хората от запада все още бяха новост в голямата
земя на Китай, която току-що бе започнала да излиза от дъл-
гия период на изолация. На гарата в Кантон открих една из-
ложба на Народноосвободителната армия, в която се гово-
реше за клиника по традиционна китайска и западна меди-
цина. В тази клиника идваха мъже и жени, които бяха леку-
вани пред очите на всички. Правеха им традиционния ма-
саж, на някои даваха информация как да се хранят и как да
се предпазват от малария, на други се прилагаше лечение с
акупунктура или ги ваксинираха, а на трети даваха инфор-
мация за контрола над раждаемостта. Това бяха няколко от
обявите, които си спомням. Западната и китайската медици-
на действаха ръка за ръка. Понеже бях единственият чужде-
нец в околността, великодушно ми осигуриха досег до тази
клиника. Там ми зададоха безброй въпроси. На китайците
им достави удоволствие да чуят, че моята цел да посетя Ки-
173
тай е породена от желанието да изуча тяхното лечебно из-

куство – акупунктурата.
На следващия ден се отправих с влак от южния град
Кантон на север към Пекин, където щях да уча. По пътя усе-
тих, че ме тресе, имах силно главоболие и очите ми пареха.
Бях се разболял от конюнктивит, някаква инфекция от виру-
сен или бактериален произход ме удари в очите. Почувствах
се много зле. Моят спътник в спалното купе, възрастен ар-
мейски офицер, след като забеляза състоянието ми, намери
военен лекар, който пътуваше в същия влак. Дадоха ми ня-
колко западни лекарства, които да ме облекчат по време на
дългото пътуване с влака. Лекарствата помогнаха болестта
да се успокои временно и да намали пристъпите на треска.
Когато пристигнахме в Пекин, в моята школа ми казаха, че
трябва веднага да се подложа на акупунктура и да приемам
китайски билкови лекарства. След акупунктурата треската
изчезна напълно и на следващата сутрин очите ми започнаха
да се изчистват. За по-малко от два дни болестта бе преодо-
ляна. Така на личен гръб установих, че китайската медицина
е на-добрият метод за лечение на конюнктивита.
С всеки изминал ден от моето обучение все повече се
впечатлявах от ефективността на китайската медицина и от
акупунктурата. Спомням си един от моите учители, доктор
Лиу - много мъдър човек. Беше възрастен, но притежаваше
удивителна способност да активира жизнената енергия, из-
ползвайки една единствена игла. Доктор Лиу можеше да по-
роди много реално и осезаемо усещане за топлина или студ,
което обгръща тялото ти. Той вкарваше акупунктурната игла
в определена точка от главния меридиан и движейки я, на-
сочваше Чи накъдето поиска. Когато работеше с иглата, той
леко я извиваше, забиваше и я придвижваше встрани под
кожата.
Всеки ден виждах хора, които идват в болничното от-
деление, за да бъдат лекувани. За кратко време те започваха
174
да се чувстват по-добре. Идваха с проблеми в зрението и

слуха, с главоболие и хепатит, с депресия и безсъние. Други
страдаха от камъни в жлъчния мехур, болки в гърба и иши-
ас, затруднения в менструалния цикъл, смущения в щито-
видната жлеза, диабет, епилепсия, астма и куп други оплак-
вания.
Спомням си един случай с млад мъж на двайсет и ня-
колко години, казваше се Яо Лин, който дойде в клиниката с
много силни пристъпи на астма. Беше насочен към нас за
лечение, след като западната медицина не беше успяла да
излекува болестта му. Всеки втори ден моят учител от кли-
никата, доктор И и аз използвахме комбинация от акупунк-
тура и обгаряне с мокса върху кожата, за да лекуваме състо-
янието на Яо Лин. Младия човек поемаше и билкови лекарс-
тва, в допълнение на акупунктурата и терапията с мокса.
След месец състоянието на Яо Лин се подобри значително,
пристъпите намаляха и дишането му стана много по-
пълноценно. Той се успокои и доби вътрешно равновесие.
Лечението вече се извършваше веднъж седмично, а по-късно
веднъж на две седмици, а неговото здраве се подобряваше
непрекъснато. Накрая той започна да посещава клиниката
само при необходимост.
Помня много подобни истории за други пациенти. Ле-
кувахме деца на няколко седмици и възрастни хора, които се
движеха с патерици. Лекувахме хронични и остри болести.
Потокът от хора, който минаваше през клиниката, не секва-
ше и ние преглеждахме около шейсет души всяка сутрин.
Понякога нашата терапия не беше особено успешна и при
тези случаи насочвахме болните към друг вид лечение,
включително и към западната медицина. В нашата болница
се практикуваше главно традиционна китайска медицина, но
имаше още дузина различни клиники, в които болните бяха
на амбулаторно лечение и се използваха различни форми на
лечение - масаж, билкови лекарства, китайска педиатрия и
175
гинекология. Някои състояния, като остра бактериална ин-

фекция, се нуждаеха от антибиотици или хирургическа на-
меса и ние не разбирахме защо хора с такива заболявания не
се насочваха директно към отделението за западна медицина
в болницата.
Светът не е съвършен и китайската лечебна система, с
която се запознах, също имаше недостатъци. Но това, което
ме порази, беше желанието на лекарите да помогнат и гри-
жата за пациентите. Останах дълбоко впечатлен от удиви-
телните резултати, които постигаше тази древна система,
като се основаваше на идеята за проявлението на жизнената
енергия в тялото и в света наоколо.
Мисля, че уникалността на китайското медицинско
наследство се състои в голямото изкуство на акупунктурата
и в теорията, върху която то е основано, а именно, че същес-
твува поток от енергия, наречена Чи, която циркулира във
вътрешността по невидима система от меридиани. От собст-
вен опит знам, че тези енергийни линии са реални, а не въ-
ображаеми. Ако овладеем изкуството на акупунктурата, мо-
жем директно да проникнем в тези меридиани и да се нау-
чим да им въздействаме, когато е необходимо. Знанията за
меридианите, по които протича Чи, ни позволяват по-добре
да разберем неуловимите връзки между различните части на
тялото, болестните симптоми и въздействието, което имат
умът и емоциите върху тъканите.
В западния свят ние владеем акупунктурата и другите
звена на източната медицина. Необходимостта тази система
да бъде използвана за благото на хората нараства с ускорени
темпове и това не може да се отхвърли с лека ръка от меди-
цинската общност. В практиката си се уверих, че все повече
и повече хора използват акупунктурата, за да се предпазят от
болести или да разрешат медицинските си проблеми, преди
да са станали хронични. До това състояние на нещата се
достигна през последните десет години. В началото мнозин-
176
ството от моите пациенти идваха при мен, подтиквани от

отчаяние, виждайки в акупунктурата последен шанс, след
като нищо друго не им бе помогнало. Моята практика в об-
ластта на акупунктурата се разви благодарение на факта, че
обединих своя собствен опит и знания с техниките и теори-
ите, които изучих в Китай, адаптирах ги към западната кул-
тура и индивидуалните особености на моите пациенти. Зато-
ва искам да споделя някои мисли върху природата на Чи,
меридианите и физическата среда, в която действат.
МЕРИДИАНИТЕ И ЧИ
Китайската медицина признава съществуването на раз-

лични типове енергия, в зависимост от тяхното местонахож-
дение и функция. Съществуват защитни, хранителни, кос-
мически и свързани с органите и меридианите проявления
на Чи във вътрешността на човешкото тяло. Чи може да из-
пълва (обитава), да се концентрира и да се складира в опре-
делени тъкани, например в костния мозък. При различните
органи Чи определя функционалния капацитет и физиоло-
гичното действие на всеки орган. Концепцията за енергията
на отделните органи е тясно свързана със системата от ме-
ридиани. Чи на отделните органи и меридианната Чи взаи-
модействат и се преливат една в друга. Теоретично пог-
леднато, Чи на меридианите също извлича част от своята
сила от органите.
За нещастие, китайските лекари не насочват внимание-
то си към изучаването на нервната система на тялото. Тя ос-
тава тъмно петно до мига, в който се появява съвременната
медицина. В китайската медицина изследването на нервната
система не заема собствено място. Тя е част от теорията за
духа, органите и меридианите. В лечението на отделните бо-
177
лести, традиционната китайска медицина е усъвършенствала

способността да въздейства върху меридианите, като изпол-
зва акупунктура, различни масажи и обгаряне на кожата с
мокса (меко обгаряне, в което се използват различни билки)
в определени точки по съответния меридиан.
7-1. Древни акупунктурни игли
От древни времена китайската медицина използва игли,

направени от различни метали. Някои от по-големите игли
били използвани за кръвопускане и за изстъргване на кожата,
но днес тези практики не са много популярни. В днешно вре-
ме хората, които най-много използват акупунктурата, работят
с фини игли от неръждаема стомана, които влизат в кожата
безболезнено. Нахлуването на Чи в определена точка поняко-
га създава неприятни усещания – силна топлина, изтръпване,
тежест и чувството, че плаваш във въздуха.
178
Според китайската медицина меридианите се намират

по протежение на периферната част на тялото, под повърх-
ността на кожата и са свързани с вътрешните органи. Мери-
дианите са неуловими фини структури, които имат малки
отверстия или точки по протежение на пътя си. Съществуват
над триста и петдесет точки по протежението на меридиани-
те. Всяка точка изпълнява внушителен брой функции. Някои
са присъщи само на конкретната точка, други са свързани с
меридиана, в който се намира точката. Написах една книга
на тази тема, наречена Акупунктурни точки: Образи и Функ-
ции, в която описвам значението на имената на акупунктур-
ните точки, техните традиционни функции и съвременни
медицински показатели.
Докато бях в Китай, се запознах с изследователи, кои-
то активно изучаваха системата от меридиани. Изследването
включваше забождането на игли в определени акупунктурни
точки върху много чувствителни хора, които предварително
не знаеха нищо за Чи и меридианите. Тези пациенти описва-
ха субективните си усещания по време на терапията. Оказа
се, че съответствието между усещанията на съвременните
пациенти и описаните в древните текстове маршрути на ме-
ридианите съвпада на 85%.
Всъщност, съвременното изследване не откри нищо
ново в опитите си да свърже жизнената Чи с нервната сис-
тема. По-скоро се получи обратното, установи се, че мери-
дианите са независимо явление. Пътищата на меридианите
не следват дословно нервните пътища и меридианите могат
да бъдат активирани от акупунктурна стимулация, направена
в точки, в които има малко нервни окончания. Нервната
система и Чи си влияят взаимно, въпреки че са отделни
структури.
179
7-2. Меридианите
В традиционната китайска медицина човешкото тяло

притежава дванайсет двойни и два централни меридиана, ко-
ито обхващат 670 акупунктурни точки, разположени по про-
тежението им. И други енергийни канали и точки са били
описани в китайската медицина, но те са от по-малка важ-
ност. Илюстрацията показва външните пътища на четири-
найсет основни меридиани според Нилсен и Гарбет, 1995 г.
Всички живи организми имат собствена жизнена енер-

гия, затова е много вероятно да имат и меридиани, по които
тя да циркулира. Изследванията на животните потвърждават
това. В Китай вярват, че растенията също имат свои мериди-
ани. По време на първото ми пребиваване в Пекин един лек-
180
тор, който беше изследвал ефекта на акупунктура върху

дърветата, сподели своите наблюдения.
При хората, меридианите образуват фини, неуловими
структури, но им е необходим физически носител, чрез кой-
то да се проявят. За своите цели меридианите използват те-
лесната фасциална система. Меридиани се появяват още в
ембриона и се развиват с появата на зачатъците на крайни-
ците и първичните органи. Видимите маршрути на меридиа-
ните се проявяват под ръководството на периферни канали.
Прима се, че цялата мрежа от меридиани узрява постепенно,
като следва физическия растеж на детето и достига пълното
си развитие през пубертета.
ФАСЦИЯТА
Фасцията има определена характеристика, която я пра-

ви идеален физически посредник за циркулацията на Чи,
особено във формата на централен меридиан. Фасцията е
съставена от колагенни и еластични фибри във вътрешност-
та на колоидна, подобна на лепило субстанция. Колагенните
фибри са много гъвкави и жилави и формират обема на фас-
цията, докато еластичните фибри са разтегливи и придават
на фасцията пластичност. Множеството от фасциалните
фибри в тялото се ориентират по посока на неговата дължи-
на. Въпреки, че фасцията е нещо постоянно, в тялото се раз-
граничават три типа фасция: повърхностна, дълбока и вът-
решна фасция.
Повърхностната фасция лежи под кожата и покрива
цялото тяло. Целта на този пласт е да поддържа топлината
на тялото, да складира мазнините и да защитава тялото от
травми. Повърхностната фасция е по-фина при мъжете, от-
колкото при жените. Дълбоката фасция оформя стените и
181
крайниците. Тя покрива и поддържа мускулите и сухожили-

ята, като ги разделя на отделни функционални части. Дъл-
боката фасция позволява свободното движение на мускула,
покрива кръвта и лимфните съдове и окръжава костите, мо-
зъка и гръбначния мозък.
7-3. Фасция на тялото
Фасциалните пластове на различните органи и мускули

на корема и гръдния кош са изрисувани с по-тъмните линии.
Трите типа фасция (повърхностна, дълбока и фасцията на
вътрешните органи) са взаимосвързани и слети, за да осигу-
рят идеален физически посредник за циркулацията на Чи.
182
Дълбоката фасция не складира мазнини и е по-гъста,

отколкото повърхностната фасция. Фасцията, която се отна-
ся до вътрешностите (висцералната), обвива и поддържа
вътрешните органи и подплатява телесните кухини. Висце-
ралната фасция задържа различните органи, за да ги стаби-
лизира като структура.
От функционална и структурална перспектива, фасци-
ята е единен, постоянен, мобилен сбор от съединителна тъ-
кан, обвил се около всяка вътрешна структура във вътреш-
ността на тялото. Фасцията поема много голяма отговорност
поради своята мобилност и еластичност. Чрез фасцията бол-
ката, напрежението и стресът лесно се абсорбират и разп-
ръсват в цялото тяло.
Според моите клинически изследвания, класическите
маршрути, по които се движат меридианите, използват и
следват фасцията на тялото. Повърхностната фасция корес-
пондира с външните пътища на меридианите, с дълбоката
фасция и с пластовете на висцералната фасция, която следва
техните пътища. По този начин меридианите са способни да
комуникират с органите, нервната система и вътрешните
структури на тялото. Висцералната фасция помага на мери-
дианите да комуникират директно с органите, докато дълбо-
ката фасция помага на меридианите да се свържат с главния
и гръбначния мозък.
Всички фасциални структури играят ролята на енер-
гийни обвивки, които запазват и поддържат отделните
структури. Открих, че акупунктурата влияе на органите, кос-
тите и мускулатурата директно, когато иглената стимулация
е направена през някой пълнеж на структурата (респективно
висцералната фасция, периостеума (надкостницата) и мио-
фасцията. Нещо повече, съществува една слаба, но различи-
ма диференциация на качеството на енергията във всеки
един от трите типа пълнеж.
183
ЧИ И ФАСЦИЯТА
Подобно на канал, по който протича жизнената енер-

гия Чи, фасцията е разпределена навсякъде по тялото, да-
вайки му възможност да улесни циркулацията на енергията
във вътрешността му. Нещо повече, фасцията е отговорна за
електрическото и магнетичното влияние. Фасцията, под во-
дачеството на Чи, е чувствителен биологичен усилвател на
едва доловимите външни енергии. Промяната на сезоните,
температурата, времето, атмосферното налягане в биосфера-
та и различните влияния на слънцето, луната, планетите и
небесната сфера оказват влияние върху физическото тяло
чрез меридианите, по които протича Чи. Различните равни-
ща на фасцията позволяват на меридианите да комуникират
с различни части на тялото. Фасцията помага на централния
меридиан да защитава тялото и да регулира неговата темпе-
ратура.
В здравата тъкан колоидната основна субстанция на
фасцията осигурява една полутечна среда за придвижване на
клетките на имунната система. Фасцията ограничава потока
на кръвта и нервите окончания. Тя е подредена по дължина,
подобно на меридианите, но се разполага и в странични
плоскости. Често пъти тези странични плоскости се намират
между напречните потоци. Основата на черепа, отвърстието
на гръдния кош, респираторната диафрагма, тазовата диаф-
рагма и в по-малка степен горната част на таза, са примери
за странични структури, в които фасцията е в изобилие. Вся-
ка от тези структури се открива във или по протежение на
периферията на някой напречен енергиен поток.
Трябва да се знае, че неправилната координация (или
липсата на равновесие) във вътрешността на някой напречен
поток обикновено блокира централния меридиан и пътя на
184
другите фини енергии. Този блокаж често пъти се простира

по протежение на странично ориентираната фасция и мус-
кулатура. Погледнато във физически план, странично под-
редената фасциална тъкан е важен компонент за абсорбира-
нето, хармонизирането и поддържането на вътрешното на-
лягане.
îñíîâàòà íà ÷åðåïà
îòâúðñòèåòî íà ãðúäíèÿ
êîø
респираторната диафрагма
тазовият кръст
тазовата диафрагма
7-4. Важни странични плоскости на фасцията
От всички странично разположени фасциални плос-

кости респираторната диафрагма е най-важната. Диафрагма-
та играе централна роля във взаимовръзката между дишане-
то, Чи и мозъка. Например, когато нормалният приток на Чи
185
е разстроен от мислите или емоциите на човека, незабавно

настъпват промени в дишането. За дишането се казва, че
внася жизненост и енергия в кръвта. Затова нарушеното ди-
шане въздейства върху жизнената сила Чи, пораждайки един
неправилен цикъл. Погледнато от енергийна гледна точка,
диафрагмата е мястото, където се натрупват потисканите
емоции и физическото напрежение. Не е чудно, че много ду-
ховни практики предлагат дихателни техники, за да освобо-
дят енергията, нужна за духовната трансформация.
Често правя деликатен масаж на пациентите, за да ос-
вободя различните напречни фасциални полета. Когато ле-
кувам респираторната диафрагма, пациентите често чувстват
емоционално и физическо успокоение, когато енергията се
деблокира. Премахването на блокажа води до незабавно и
забележимо омекотяване в дишането на пациента.
Един мой колега от Бразилия, доктор Франциско де
Соуза, ми разказа една много типична клинична история за
връзката на фасцията с централния меридиан. Той правел
акупунктура върху меридиана на бъбреците на пациент, из-
ползвайки точка, разположена върху глезена. В момента, в
който забол иглата, почти незабавно се появила назъбена
бразда по протежението на бъбречния меридиан от мястото
на иглата до слабините, където бъбречният меридиан навли-
за в горната част на тялото. Повърхностната фасция видимо
се опънала точно по протежението на класическото описа-
ние на меридиана. Когато учех в Китай, моите преподавате-
ли описваха подобни случаи на спонтанна проява на мери-
дианите. Тези случаи се редки, но наистина потвърждават
откритията на много лекари, които вярват, че фасцията е
първоначалният път, по който вървят меридианите. В слу-
чая, доктор де Соуза успял да фотографира това явление.
Прилагам тази фотографията с неговото любезно разреше-
ние.
186
7-5 Фотография на проявата на Чи
На тази рядка фотография на спонтанната меридианна

изява се вижда една назъбена бразда, която минава по проте-
жение на вътрешната страна на двата крака, следвайки аку-
пунктурния меридиан. Релефните участъци по повърхността
на фасцията по крака много ясно очертават пътя на меридиа-
на на бъбреците. Според доктор де Соуза, тази бременна в
седмия месец пациентка била лекувана от бъбречна инфек-
ция, придружена от оток и болка в долната част на гърба. В
нейния случай много ясно се вижда стволовата част на мери-
диана на бъбреците.
187
ЕНЕРГИЙНИ ВИХРИ
В предишната глава говорих за напречните потоци ка-

то енергийни форми, които запазват тялото от увреждане,
докато фасцията и мускулатурата са тъканите, в които се
натрупват потиснатите мисли и чувства. Често пъти в тези
участъци се проявяват особени потоци от енергия. Аз ги на-
ричам енергийна вихрушка. Ще обясня защо.
В съвременното общество много често се използват
химикали - от антидепресанти, които влияят върху настрое-
нието, до причиняващи зависимост наркотици като кокаина,
които въздействат директно върху съзнанието. В природата
съществуват растения – от халюциногенните гъби до кана-
биса – които също въздействат върху съзнанието и променят
функциите му. Въпреки че не проумявам напълно природата
на ума, човешкият мозък има способността да произведе не-
обходимите химически субстанции, които могат да подоб-
рят или влошат възприятията, разума и здравето на тялото.
Обикновено силата на чувствата и мислите, липсата на рав-
новесие и психическият стрес водят до промяна на химичес-
кия баланс в тялото. Всеки от нас, в едно или друго време, е
чувствал органичната сила, която поражда дадена емоция.
Понякога връхлитащите емоции са неконтролируеми, те
направо разбиват съзнанието и пораждат силен психологи-
чески отговор.
Обикновено умът и тялото са способни да преработят
емоциите с относителна лекота. Но когато емоциите са мно-
го силни и отрицателни по своята същност, хармонията в
организма се нарушава от тяхното динамично присъствие. В
центъра на всяка често повтаряща се или потисната емоция,
се намира сложен психологически процес, комплекс или
структура, която се проявява на определено място в тялото
188
под формата на натоварена със заряд енергийна вихрушка.

Винаги, когато се събуди позната мисъл, усещане или чувст-
во, които резонират с една от тези потиснати енергийни
вихрушки, се получава мощна емоционална реакция, която
по природа е или експлозивна или насочена навътре.
Често пъти в центъра на даден психологически вихър
стои определено преживяване, което е останало непроявено.
То създава напрежение в тялото, което застрашава разума.
Тези връхлитащи човека преживявания обикновено същест-
вуват, защото първоначалното, травмиращо съзнанието съ-
битие или емоция се е появило в момент, когато съзнанието
на човека е било твърде незряло, за да ги разпознае и прера-
боти – обикновено в ранното детство. Затова, на по-късен
етап, когато човек се докосне до центъра на някой психи-
чески комплекс, преживяването се проявява повторно. Кри-
зата, която се поражда, дава възможност преживяването да
бъде осъзнато и излекувано и човек да се освободи от насло-
ените травми. Не е лесно да се достигне до центъра на пси-
хическия проблем, защото обикновено той е свързан с много
чувства и спомени, които трябва да бъдат събудени, да се
преживеят повторно и техният енергиен потенциал да се
слее с енергийния поток в организма. Не само детството е
времето, в което възникват енергийните блокажи. Травмите,
получени в зряла възраст, също водят до подобни проблеми.
Енергийните вихрушки трептят със собствена честота
и се проявяват на определени места в тялото. Обикновено
тези места са свързани с проявленията на напречния поток,
който отговаря за дадена мисъл или емоция. Например, пре-
комерната тревога резонира с потока на енергия в корема,
който възбужда горния храносмилателен тракт (особено тъ-
каните на стомаха и дванадесетопръстника) и може да пре-
расне във възпаление. Енергийните вихрушки блокират и
ограничават потока на Чи и това променя движението на
енергията във вътрешността на меридианите и в напречните
189
потоци. Според китайската медицина, силата на Чи укрепва

ума, но мислите и емоциите оказват враждебно въздействие
върху силата на енергията в тялото. Една небалансирана,
прекомерна емоция променя потока на Чи. Например, гне-
вът кара Чи да се издигне нагоре, тъгата и скръбта отслабват
енергията, страхът сваля Чи надолу, тревогата я блокира,
прекаленото ликуване разсейва и забавя Чи, а ужасът и уп-
лахата разстройват енергийния поток.
Чи се променя при всяка емоция. Лекото раздразнение,
объркването, гневът и яростта оформят една последовател-
на, прогресираща емоционална интензивност. Всички те из-
дигат Чи нагоре. Погледнато във физически план, когато Чи
се издига, лицето на човек пламва, очите заблестяват, гласът
се повишава, пулсът се ускорява, челюстта се стяга, а муску-
лите са напрягат. Всъщност, дори най-слабите мисли причи-
няват промени в потока на Чи и намаляват неговата интен-
зивност.
Когато една енергийна вихрушка се активира, незави-
симо дали по ментален път чрез повторното преживяване на
някое резонансно чувство или чрез психиката, когато човек
съзнателно се насочва към мястото на вихрушката, енергия-
та се освобождава. Освобождението на енергията предиз-
виква различни впечатления, чувства и физически усещания
и те временно отслабват усещането за промяна. Човек се
чувства разсеян и вътрешно отпуснат, но след като този пе-
риод премине, следва облекчение. Понякога, обаче, вихруш-
ката отново започва да акумулира енергия и повторно да аб-
сорбира блокираната Чи. Само чрез осъзнато преживяване
енергията може да се извлече от първоначалния център, да
се интегрира в съзнанието на човека и да започне да минава
свободно през тъканите.
На физическо равнище енергийните вихрушки се поя-
вяват първоначално във фасциалнните тъкани. С течение на
времето, обаче, проникват в ограждащата тъкан (мускули,
190
органи, кости, кръвоносни съдове и нерви). Това се получа-

ва, когато фасцията не може повече да побира струпването
на застояла енергия, в тъканите настъпват физиологични
промени, потокът на Чи намалява и човек става предразпо-
ложен към по-сериозни заболявания.
ПРЕГЛЕД НА МЕРИДИАННАТА ЧИ
В класическите текстове описват движението на Чи

навън от гръдния кош, по протежението на меридианите.
Основният енергиен меридиан притежава естественото
свойство да се движи, следвайки своето специфично нап-
равление, вероятно защото така е закодиран генетично. Но
Чи може да бъде насочена да се движи в определена посока
по силата на волята или в случай на заболяване. Съзнателен
контрол върху движение на Чи може да бъде осъществен
чрез използване на връзките между ума и дишането. Това ми
бе демонстрирано от доктор Лиу по времето, когато използ-
ваше горещи и студени игли в своята практика.
Нека си представям, че сърцето е центърът на цялата
система от меридиани, а физическата среда, в която се дви-
жи Чи, е фасцията. Сърцето и фасцията са изградени от ме-
зодермална тъкан. Темпът на движение на Чи, както и само-
то движение, са направлявани от ритмичната дейност на
сърцето и дробовете – една вродена телесна функция. Мери-
дианите са свързани и с коремните органи, ума и нервите.
Изградените от ендодерма коремни органи, разположени
над сърцето, образуват други две системи. Поради това ме-
ридианите взаимодействат с три системи – черепната, на
вътрешните органи и на гръдния кош. Енергийната връзка
между меридианите и трикратната соматична система ще
бъде обяснена в следващата глава.
191
Познаването на теорията за меридианите осигурява це-

нен лечебен инструмент за балансиране и хармонизиране на
цялото тяло. Често пъти симптомите, които са привидно от-
делени, когато се погледнат като дисбаланс в системата от
меридиани, очертават един пълен модел на болестта. Имах
една бременна пациентка, на име Кейти. Тя се обърна към
мене чрез нейната акушерка с молба да помогна за разполо-
жението на зародиша. Беше бременна от трийсет и пет
седмици и главата на бебето не се беше навела надолу. Кей-
ти си тревожеше, защото възможността да ражда с помощта
на цезарово сечение я ужасяваше. Съобразно теорията за
меридианите, ние използвахме една единствена точка в края
на малкия пръст на крака, по протежението на меридиана на
пикочния мехур, за да променим това състояние. Третирах-
ме този участък с мокса два пъти дневно и за десет дни пос-
тигнахме положителна промяна. Клиничните изследвания
на хиляда жени в Китай са показали, че тази терапия е ус-
пешна в 85 % от случаите. Кейти се оплакваше и от синузит
и главоболие в тила, от болки в долната част на гърба, от
слабо изпускане на урина и от ишиас – все болести, които се
бяха проявили по време на бременността. Според традици-
онната китайската медицина, тези симптоми бяха свързани с
външния маршрут на меридиана на пикочния мехур (докато
западната медицина би разгледала всички симптоми отделно
един от друг). В случая с Кейти, за броени дни бебето не са-
мо се извъртя и влезе в норма, но и всички други симптоми
изчезнаха
192
ЦИРКУЛАЦИЯ НА ЧИ ПО МЕРИДИАНИТЕ
Целта на това упражнение е да се почувства и улесни

притокът на Чи по меридианите. В класическите текстове
меридианите са описани по следния начин: представете си
изправен човек, с ръце, издигнати над главата. Тогава ян ме-
ридианите се движат надолу по гърба, от външната страна
на ръцете към главата и към стъпалата, докато ин меридиа-
ните се движат отпред и от вътрешната страна на стъпалата
към гръдния кош и ръцете. Символично казано, ян меридиа-
ните се спускат от небето към земята, а ин меридианите се
издигат от земята към небето. Въпреки че меридианите са
дванайсет на брой, не е необходимо прецизно познаване на
маршрута на всеки от тях, за да направите упражнението.
Потокът на Чи преминава под кожата, точно над мускулите
в повърхностната фасция, а по-дълбоките разклонения свър-
зват вътрешните органи и тъканите. Фокусът на това упраж-
нение ще бъде върху повърхностната циркулация на Чи. Да
започнем.
Заемете една от следните позиции:
Седнете в кресло така, че гърбът ви да бъде относител-
но изправен и да се чувства удобно, стъпалата са върху пода,
а вътрешните страни на ръцете и дланите са поставени вър-
ху облегалките на креслото.
Облегнете гърба си върху относително твърда повърх-
ност, като може да поставите възглавницата под главата и
коленете.
След като сте заели позицията, затворете очите и прос-
то опитайте да си отговорите на въпроса – как се чувствам:
отбележете всяко усещане, чувство или натрапчиви мисли,
които може да се появят. Всяка стъпка ще бъде обяснена по-
193
отделно; по-късно вие сами ще ги обедините.

Докато вдишвате, представете си че енергията се дви-
жи от върховете на пръстите към вътрешната страна на ръ-
цете, после от китката до лакътя и до горната част, след кое-
то минава по раменете към главата, след това тръгва по ра-
менете и достига до очите. Докато издишвате, продължавай-
те да движите енергията от очите към челото, над задната
част на главата и надолу към шията, спуснете я към гърба и
по страничните части на тялото ви, продължете надолу от
двете страни на бедрата, по краката и стъпалата, докато дос-
тигнете върховете на пръстите.
Със следващото вдишване си представете, че енергията
плава от върха на пръстите ви, минава под стъпалата и от
вътрешната им страна, издига се нагоре, към горната част на
краката и вътрешността на бедрата, продължава през слаби-
ните към предната част на корема, след това се насочва към
гръдния кош. С издишването придвижете енергията от вън-
шната страна на гръдния кош през мишниците, прокарайте я
по протежение на външната страна на горната част на ръката
(от лакътя до китката), след това по дланите към върховете
на пръстите.
С тези два цикъла на вдишване и издишване правите
една пълна обиколка на основният енергиен меридиан. Пов-
таряйте това около 10-15 минути. Всеки път позволявайте на
дишането и на въображението си да се слеят в един синхро-
нен ритъм.
Продължавайте да усещате притока на Чи по повърх-
ността на тялото, точно под кожата. Ако имате трудности с
визуализирането на основния меридиан, който обвива
едновременно и двете страни на тялото, опитайте се да фо-
кусирате съзнанието за известно време само върху едната
страна и след това върху другата, преди да се опитате да ви-
зуализирате двете страни едновременно.
194
Ãðúäåí êîø êúì Ðúêà

'èçäèøâàíå(
Ръка към Глава

(вдишване)
Глава към Стъпало

(издишване)
Стъпало към Гръден кош

(вдишване)
7-6. Циркулация на Чи по меридианите
Следвайки реда, повторете тези стъпки: 1. Вдишвайте

докато си представяте как Чи се движи от задната част на ръ-
ката към главата; 2. Издишвайте, продължавайки да движите
Чи от главата към стъпалата; 3. Вдишвайте, докато движите
Чи от вътрешната страна на стъпалата към гръдния кош; 4.
Издишвайте, докато насочвате Чи от гръдния кош към ръце-
те.
Може би ще ви се наложи да дишате по-дълбоко, кога-

то правите това упражнение. Нормално е. Успокойте дъха си
докато енергията се движи. Следващия път отбележете дали
195
използвате различни части на дробовете си в двете фази, до-

като енергията се движи към главата (фаза ян) и когато се
движи към гръдния кош (фаза ин).
След като свършите упражнението, опитайте се да
осъзнаете как се чувствате. Отбележете промените в сетива-
та,чувствата или мислите ви. Раздвижете се бавно и съсре-
доточете вниманието си върху това как ще се чувствате през
следващите няколко часа.
196
8. Телесна организация и ритми
8
ТЕЛЕСНА ОРГАНИЗАЦИЯ
И РИТМИ
Съществува една първична сила, но ние не можем да

открием каквото и да било доказателство за нейното съ-
ществуване. Аз вярвам в нея и действам, но не мога да я ви-
дя. Мога да я усетя, но тя няма форма.
Джуандзъ
Без съмнение, съвременната наука дава знания за при-

родата на нещата. Можем да изолираме, да изследваме и да
въздействаме върху материята така, както никога преди.
Нашият свят се е променил, в него присъства удивителен
спектър от нови знания и технологии, родени от научните
открития. За добро или лошо, електричеството, автомобили-
те, космическите кораби, ваксините, телевизията, ядрената
бомба, компютрите и безброй други открития станаха дос-
тояние на човечеството.
В наши дни рационалният и емпиричният подход, ос-
нован на редуктивното мислене, доминира в почти всички
сфери на живота, не само в науката, но и в медицината, пси-
хологията, философията, икономиката и политиката. Всъщ-
ност, следването на този подход е довело до едно ново със-
197
тояние, в което вярата е на заден план. В края на ХХ век ра-

ционалният научен подход е изместил религията и се е пре-
върнал за хората в съкровищница на техните надежди. Мно-
зинството вярва, че следвайки науката, човечеството ще дос-
тигне едно по-справедливо съществуване.
Всъщност, науката няма какво ново да предложи на
човечеството по отношение на големия въпрос за съществу-
ването и човешкия живот, или за сътворението и живота на
Земята. Не може да се каже, че рационалният и аналитичен
подход на науката е осигурил дълбоко разбиране за човеш-
кото съзнание или за неуловимото измерение на човешката
енергия. Науката до днес не е в състояние да обясни връзка-
та между ума и съзнанието.
Мисля, че ако човек се стреми да узнае недостижимо-
то, трябва да се отдалечи от рационалното. Трябва да се до-
вери на усещанията си и да се опита да ги осмисли. В моите
наблюдения стигнах до извода, че интуитивната, чувствена
страна у всеки от нас е много способна много по-пъл-
ноценно да посрещне и различи неуловимите проявления на
енергията, широтата на съзнанието, дори благословията на
духа. Най-добре е човек да се опита да осмисли всяко конк-
ретно преживяване. Способността ни да мислим рационално
не е най-голямото ни достойнство. Това не е нова идея. Още
великият даоистки философ Джуандзъ е разсъждавал върху
идеята за недостижимото. Преди двайсет и пет века той е
изказвал тези, почувствани със сърцето му, думи, пълни с
вътрешен смисъл и жизнена сила, които звучат по-
съвременно от изреченото от нас. Днес, както и в миналото,
реалното живо знание за природата на вътрешната енергия е
достъпно за всички. Просто трябва да се опитаме да го усво-
им оптимално.
Всичко казано дотук не означава да отхвърляме рацио-
налния и аналитичен подход, а по-скоро да обединим в едно
ума и интуицията, синхронните и холистични начини на
198
мислене и действие. Само така нашето съзнание и възприя-

тия ще бъдат в равновесие, което ще позволи на сетивната и
емоционална част от нашето същество да разцъфти. Разби-
рането за целостта на личността и връзката £ с лечението на
организма е истинско изкуство. Не можем да проумеем жи-
вите форми като изучаваме само отделни техни части. Тряб-
ва да ги обхванем в цялата им динамика, защото движението
придава на живота значение и смисъл.
В наши дни може да се говори за ренесанс в лечебните
изкуства – от акупунктурата и мануалните терапии, до бил-
ковата медицина и психологията. Границите на нашето поз-
нание за тялото, енергиите и природата на ума се разширя-
ват. Това познание е добито чрез практиката на хората, кои-
то се стремят да изследват пространствата отвъд ограниче-
ните концепции от миналото. Понякога са възможни и ра-
ционални обяснения за някои процеси, но повечето от тях
стоят отвъд научните доказателства. Наложително е изс-
ледването на фините измерения да продължи, защото крие
несметни богатства. Трябва да се насърчим, да се окуражим
и да продължим пътя си напред.
В тази глава ще разгледам трите основни ритми в тяло-
то. Те отразяват същността на енергийните системи и са ви-
дими проявления на енергийния терен, защото действат ди-
ректно във вътрешността на физическото тяло. Те са дви-
жещи сили, които дават възможност на физическото тяло да
функционира нормално.
От известно време съществува и научно обяснение на
тези системи, както и доказателство за тяхното съществува-
не. Рудолф Щайнер (1861-1925), един от уважаваните учите-
ли, последният ренесансов мъж на Европа, обогатява съвре-
менната наука със своите прозрения за значението на трик-
ратното разделение на човешкото тяло.
Доктор Щайнер владее огромни знания и слага начало-
199
то на едно движение, наречено “Духовна наука или Антро-

пософия”. Неговите трудове довеждат до появата на нови,
повлияни от него, движения, каквото е Обучението на Уол-
дорф, антропософската медицина, биодинамичното земеде-
лие и други. Щайнер вярва, че тялото функционира благода-
рение на една трикратна схема. Той стига до извода, че
структурата и функцията на чувствителния невралгичен по-
люс в горната част на тялото е противоположна на полюса
на метаболизма в корема и крайниците, а двата полюса са
свързани чрез централен, хармонизиращ елемент - сърдеч-
ната система, която се намира в гръдния кош. Всъщност,
Щайнер възприема трикратна организация, при което гор-
ният и долният полюси са противоположни по природа, а
средата ги хармонизира и им дава сила.
Идеята на Щайнер е да потвърди и повторно да интер-
претира класическите учения на Хипократ, Гален и Авицена
(980-1037), познат още като Хаким-ибн-е-Сина. Основите,
върху които се гради класическата западна медицина, са, без
съмнение, толкова холистични и задълбочени, колкото и
класическата медицина на древен Китай и древна Индия. За
нещастие, обаче, западната медицина изживява дълъг пери-
од на упадък, който започва с появата на съвременната био-
медицина по времето на Николас Кулперър (1616-1654),
прочут английски билкар, астролог и автор на много книги
по класическа медицина. За щастие, Щайнер вдъхва нов жи-
вот на забравените учения на древните, особено Гален, кой-
то учи, че жизнената сила (пневма) се проявява чрез три
форми: животинска сила, центрирана в мозъка, витална си-
ла, която идва от сърцето и естествена способност, която
извира от коремните органи.
Размишлявах дълги години над интерпретацията на
теорията на Гален, направена от Щайнер. Вярвам, че него-
вите прозрения за трикратната природа на човешкото тяло
дават ценни сведения за организацията на енергийния терен.
200
Китайската концепция за небето, земята и човека отразява

подобна идея. Физическите доказателства за съществуването
на телесен ритъм във всяко от тези разделения (череп, гръ-
ден кош и корем) стават достояние благодарение на задъл-
бочените изследвания на някои остеопатични лекари. Убе-
ден съм, че тези три системи и техните ритми имат енергий-
на основа и са неделима част от нашия енергиен терен.
Дължа голяма благодарност на учението на Щайнер, който
ми посочи пътя напред.
ТРИЕДИННИЯТ ЕНЕРГИЕН МОДЕЛ

В предишните глави установихме, че виталният, сър-
дечният и центърът между веждите, разположени по проте-
жение на психоенергийната сърцевина, отговарят съответно
за физическите, енергийните и умствени проявления на лич-
ността. Нещо повече, тези центрове помагат на напречните
потоци и ембрионалните съдове да се развиват, които от
своя страна улесняват изграждането на три типа ембрионал-
на тъкан.
Както споменах в Глава 6, след третата седмица от по-
явяването на ембриона се осъществява процес на поляриза-
ция на трите първични тъкани. Този процес започва от нап-
речните потоци, които са свързани с ембрионалните съдове.
Ендодермалните тъкани във вътрешността на Предния ме-
ридиан се придвижват и се диференцират в долната част на
корема, докато ектодермалните тъкани във вътрешността на
Задния меридиан следват противоположен курс, фокусирай-
ки се в главата. Създава се една противоположна двойка от
ектодермални нерви в главата, които по природа са ян и ен-
додермално черво в корема, което има ин проявления. Ме-
зодермалните тъкани на Средния меридиан се разпростират
в целия развиващ се ембрион, а не само в сърцето и действат
201
като централна ос за цялата мезодерма.
8-1. Трите телесни системи
Отгоре надолу, трите системи са в следния ред: Черепна,

центрирана в ектодермалните нервни тъкани в главата; Сис-
темата на гръдния кош, където сърцето действа като цент-
рална ос за всичките телесни мезодермални тъкани; и Висце-
ралната, която е центрирана в ендодермалните чревни тъкани
на корема. Трите равноотстоящи точки показват приблизи-
телния център на функциониране и фините енергии.
Решаващи за целия процес на поляризация са витални-

ят, сърдечният и центърът между веждите. Те са водещите
сили, благодарение на които се проявява този процес, в ре-
зултат от вътрешната поляризация между ин и ян в психое-
нергийната сърцевина като цяло и във вътрешността на все-
202
ки център. В тибетската тантра описват този поляризиран

потенциал в отделните центрове като фини частици (бинду).
Ролята на трите центъра е да поддържат невидимия ритъм
на всяка отделна телесна система. По този начин цялото
комбинирано влияние на психоенергийната сърцевина,
действаща чрез ембрионалните съдове и напречните потоци,
изгражда една хармонична система от органи и системи, с
равномерен ритъм. Проявяват се следните основни връзки:
Сърцевина Съд Поток Система

Вежди Заден + Глава = Черепна
Сърце Среден + Гръден кош = Гръден кош
Витален Преден + Таз = Вътрешни

органи
Всяка от трите системи има своя собствена енергия,

присъщо движение и физическа форма. Те са тясно свързани
и същевременно - независими. Те са като видимия спектър
на светлината – съставен от различни, но сходни по природа
цветове. Ако следваме тази аналогия, енергиите на сърцеви-
ната, на съдовете (меридианите) и на потоците са от външ-
ната страна на спектъра, защото са независими по природа.
Всеки един, присъщ на системата ритъм, всяко движение са
неуловими, но осезаеми за един добре обучен лекар. Физи-
ческата форма и ритъмът на всяка система са центрирани
около мястото на някоя първична ембрионална тъкан.
Взети заедно, вибрациите на трите телесни системи са
с една октава по-ниски, в сравнение с трите ембрионални
съда и напречните потоци. Подобно на Чи, която се движи
по меридианите, телесните системи са по-близо до физичес-
кото тяло. Те обгръщат и координират тъканите в техните
сфери. Разбира се, трите система се застъпват и енергийно, и
203
физически. В един здрав човек физическите ритми действат

независимо, но в хармония – така, както са в хармония раз-
личните човешки гласове в един хор.
Ако следваме китайския модел за тялото, Чи и духа,
ще се окаже, че долният, коремен полюс е свързан с тялото
или с така наречената биологична сила. Средният полюс в
гръдния кош е свързан с жизнената енергия Чи и меридиа-
ните, докато горният нервен или черепен полюс е свързан с
ума – основна част от духа според китайската философия.
Китайците използват архетипния образ на небето, човека и
земята, за да изобразят връзката между духа, Чи и тялото,
която се проявява чрез трикратното разделение на глава,
гръден кош и корем.
ТРИКРАТНА СТРУКТУРА И ФУНКЦИЯ
Когато погледнем трите системи от физическа перс-

пектива, достигаме до много интересни изводи. На практи-
ка, разликите между горния и долния полюс се проявяват в
различния им ритъм. Движението на черепа е малко по-
силно (8-12 цикъла в минута) в сравнение с това на вътреш-
ните органи (6-8 цикъла в минута). Сърдечните ритми са в
различен порядък. Средно, сърцето на възрастен човек бие с
около 72 удара в минута, докато дробовете при вдишване и
издишване правят 18 цикъла; съотношение четири към едно.
Черепното движение и движението на вътрешните органи са
по-трудни за откриване, защото са по-неуловими от оче-
видните движения на сърцето.
Погледнато в структурен план, костите на черепа съз-
дават солидна обвивка, която огражда меките вътрешни час-
ти. Коремът съдържа главно мека тъкан, която е в свободен
досег до онова, което я окръжава; твърдата костна структура
204
е към гърба и страничната част на тялото. Междуребрената

клетка на гръдния кош е гъвкава комбинация от твърда и
мека тъкан.
От функционална гледна точка, нервната система е
центърът на сензорните възприятия на света. Ние виждаме,
чуваме, помирисваме и вкусваме директно чрез сетивата,
които са разположени в черепната кутия. От друга страна,
коремът е мястото, където постъпват храната и течностите,
необходими за нашето оцеляване. Ние поемаме, усвояваме
нужните вещества и изхвърляме отпадъците, благодарение
на вътрешните коремни органи.
Метаболичните процеси в долните вътрешни органи
имат грижата за изграждане на тялото. Ние сме свързани с
външния свят чрез коремните органи. Онова, което поемаме
като храна и течност, се абсорбира и трансформира във вът-
решността на коремните ни органи. Нашите тела са в тясна
зависимост с това, което консумираме. Нервно-сензорните
процеси, които протичат в горната част на черепа, включват
приемането на хранителни съставки и по-груби енергии, ка-
то калории и кислород. Ние сме свързани с външния свят и
чрез нашите сетива и възприятия. С тях приемаме и обра-
ботваме постъпващата информация, както с коремите си ус-
вояваме хранителните вещества.
Нервно-сензорният полюс, разположен в горната част
на тялото и метаболитният полюс на вътрешните органи са
тясно свързани чрез един елемент, който ги хармонизира.
Това е неутралната система, разположена във вътрешността
на гръдния кош. Функцията на тази посредническа система,
е да помирява противоположните сили на нервите (които
приемат енергия, но не изграждат вътрешните системи) и
храносмилателния тракт (който абсорбира енергия и участва
в процеса на подновяването на тъканта).
В психологически план, горната нервно-сензорна сис-
тема е инструмент на мисълта, благодарение на който под-
205
държаме своите сетива. Долният полюс е полюсът на дви-

жението, метаболизма (едно неуловимо за сетивата движе-
ние) и размяната. Цялата система на обмен и метаболизъм е
проявление на волята, функция на способността да оцелява-
ме физически. В постигането на хармония между горния и
долния полюс и създаването на връзка между мисленето и
волята, сърдечно-съдовата система е олицетворение на чувс-
твата.
Сърцето е главният орган в торахичната система. То не
е просто механична помпа за кръв, а един фин координатор,
който притежава способността да придава ритъм на кръвния
поток, който може да бъде усетен чрез пулса.
Ембриолозите отдавна знаят, че кръвта циркулира в
ембриона преди сърцето му да започне да бие, дори още
преди да се появи. Мисля, че системата от меридиани, в ко-
ито протича Чи, е енергийно свързана със сърцето и дробо-
вете и чрез тях - с всички други органи и структури във вът-
решността на тялото. Ето защо чувствата са в толкова тясна
връзка с движението на Чи.
Горната диференциация на трикратната соматична
система трябва да се разглежда в контекста на физическото
тяло. Различните типове тяло, в зависимост от трите първо-
начални тъкани, ще бъдат представени в другите две систе-
ми. Например, нервно-сензорната способност, която доми-
нира в черепния полюс, ще бъде представена като вторично
проявена в нервите на гръдния кош и корема. Всъщност,
трите телесни системи и техните ритми могат да бъдат по-
чувствани навсякъде в тялото, ако човек успее да се настрои
към тях, както настройва на някаква радиочестота своя при-
емник. Според мен, крайниците разчитат и на трите системи
за поддържат функционално и структурално равновесие. Те
зависят от силата на нервните окончания, от храненето и
движението, от умението да се придвижваме ритмично и
елегантно – тоест, зависят от черепната, висцералната и то-
206
ракалната сфери.
В следващите пасажи искам да изследвам всяка систе-
ма, като използвам всичко, което знам в областта на остео-
патията - медицината, която се основава на структуралното
равновесие. Остеопатията използва ставите и въздейства
върху меката тъкан, обучава пациентите каква стойка на тя-
лото да заемат, използва и други физически терапии, за да
лекува широка гама от проблеми. В днешната Америка кон-
венционалната медицина не посяга често към остеопатията.
Малцина лекари използват нейните прийоми, за да помогнат
на тялото да се излекува.
ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ
Вътрешните органите играят основа роля в метаболич-

ните процеси в организма. От незапомнени времена меди-
цината е изследвала физиологичните черти, секрециите и
анатомичната структура на органите. Медицинската наука
разполага със знания – теоретични и практически – които £
помагат да изучи човешката патология. И все пак, медици-
ната не е особено ефективна при лечението на функционал-
ни разстройства, като дисменорея, хронична умора, артрит,
депресия и астма. От собствен опит знам, че проблемът за
функционалните разстройства е в ума и в нарушението на
енергийния терен, затова традиционната медицина не може
да се справи с тези болести и неразположения. В резултат на
това функционалните разстройства често стават хронични.
Това положение на нещата прилича на лека кола, която има
всички части и системи, но за да може да тръгне на път, те
трябва да бъдат настроени и уравновесени.
Във всички системи, независимо енергийни, физически
или умствени по природа, липсата на баланс е резултат от
207
промяната на техните свойства, функция или структура.

Двата аспекта – функция и структура – трябва да бъдат взети
под внимание, когато се анализират причините за болестта.
Едно често пренебрегвано явление във вътрешността
на тялото е вродената способност на органите да се движат.
Движението и ритъмът са характерни за всички живи струк-
тури, в това число и телесните тъкани. През последните
двайсет години главно френските лекари-остеопати и най-
вече доктор Барал, са изследвали движението на органите.
Барал създава своя уникална форма на органна манипула-
ция. Той и съмишлениците му създават модел на органна
динамика, основаваща се на две характеристики – тяхното
биомеханично движение и вроденото им движение. Той на-
рича тези функции органна мобилност и подвижност. В
разкриващия нови хоризонти в медицината метод на Барал,
при висцерална манипулация се използват биомеханични
принципи. Целта е да се уточни степента на органна нефун-
кционалност. За да потвърдят теорията си, Барал и неговите
съмишленици документират промените във вътрешните ор-
гани преди и след лечението, чрез използването на рентге-
нова флуороскопия, ултразвук и инфрачервени светлини.
Погледнато в анатомичен план, органите са обвити от
фасцията и са разделени от течност, която ги защитава при
движение. Органите имат хлъзгава повърхност, която им да-
ва една постоянна мобилност – резултат от движенията на
цялото тяло и особено от действащата като бутало диафраг-
ма. Барал установил, че бъбреците имат амплитуда от три до
четири сантиметра в процеса на един цикъл от вдишване и
издишване. Този обсег на движение на бъбреците се повтаря
при всеки респираторен цикъл, над двайсет хиляди пъти на
ден, което отговаря на изминаването на шестстотин метра.
Ограниченията на мобилността могат да доведат до сериоз-
ни функционални проблеми в бъбреците или да рефлектират
в други органи и прилежащите им структури, като вертеб-
208
ралната колона и кръвоносните съдове. Всъщност, ограни-

ченията в подвижността на вътрешните органи оказват въз-
действие върху цялото тяло и причиняват различни болез-
нени изменения, като главоболие, разширени вени и депре-
сия.
8-2. Техника на бъбреците
В горната илюстрация лекарят, специалист по вътрешни

болести, представя нова техника за балансиране на десния
бъбрек. Стрелките по ръката на лекаря показват посоката на
движение, характерна за десния бъбрек и неговата мобил-
ността във фазата на вдишване.
Освен биомеханичната подвижност, описана по-горе,

органите притежават и вродено движение или мобилност,
която има много общо с енергийния терен. Очевидно е, че
всички органи извършват някакво неуловимо, ритмично
движение, което протича на две фази – пасивна и активна,
както при дишането. Ако тренира, човек може да започне да
долавя движението на органите. Според изследването на Ба-
рал, специфичната способност на даден орган да се движи
имитира миграционното движение по време на ембрионал-
ното развитие на органите. Погледнато в ембрионален план,
209
органите се появяват за пръв път през четвъртата седмица.

Техните позиции не са фиксирани в рудиментарното черво,
а по-скоро мигрират в продължение на много седмици. Спо-
делям мнението на някои специалисти, че във вътрешността
на всички тъкани съществуват не само вродени движения,
но и вродена памет как да действат.
Теорията за мобилността на вътрешните органи пред-
полага, че движението се осъществява около определена
точка на равновесие. Всеки орган се движи в периметъра на
ембрионалното му движение и завръщането в неутрално по-
ложение. Като обобщение може да се каже, че органите при-
тежават способност да се движат навън или навътре от
средната пъпна линия, която се оказва средищна точка на
вродената мобилност. Движението към пъпа (издишване) е
относително пасивна фаза, докато движението встрани от
пъпа (вдишване) е активната фаза. Тази форма на движение
се наблюдава при всички органи. Мобилността има три
главни компоненти: амплитуда или обсег, ритъм и жизне-
ност. Степента на мобилност отразява функционалния капа-
цитет и енергия на конкретния орган.
КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНА И ОРГАНИТЕ
Според китайската медицина, органите са надарени и

със същност, и с енергия. Функцията на органите е да под-
държат и хранят същността, която, на физическо равнище,
се проявява като жизнена кръв и репродуктивни тъкани
(яйцеклетка и сперматозоиди). Чи дава сила на органите да
изпълняват своята функция. Мисля, че вродената мобилност
е проява на енергията на органите. Но китайската концепция
за органите е различна от концепцията на западната меди-
цина.
210
8-3. Китайски биологичен часовник
Тази диаграма показва часовете на деня и свързаните с тях

органи, съобразно китайската медицина. Във всеки период от
време, кореспондиращият орган и меридиан, когато са здрави,
функционират на своите оптимални равнища. Вътрешният триъ-
гълник изобразява трикратното разделение на деня, който започва
с орган в гръдния кош – сърце и перикард, които образуват оста
на цялата дейност на енергийния меридиан. Западната медицина
едва сега започва да изследва и да прилага знанията за ритмите от
двайсет и четири часовия период в практическата медицина.
11-12-1 сърце 1-2-3 малко черво 3-4-5 мехур

5-6-7 бъбрек 7-8-9 перикард 9-10-11 троен нагревател
11-12-1 жлъчен мехур 1-2-3 черен дроб
3-4-5 бял дроб 5-6-7 голямо черво
211
7-8-9 стомах 9-10-11 далак
И китайската медицина, и съвременната биомедицина

приемат, че органите следват свои биологични ритми. Тези
ритми включват периодично променящи се нива на актив-
ност на даден орган през различните части на деня. Ритмите,
които се повтарят приблизително на двайсет и четири часа,
са познати на западната наука. Много характерни в тази по-
сока са дългите пътувания, при които в ритъма на тялото
настъпват смущения. Двайсет и четирите часа обхващат цял
един ден и се отнасят до биологичните процеси, които се
осъществяват редовно във вътрешността на тялото през тези
двайсет и четири часа.
В китайската медицина различните биологични ритми
на отделните органи се проявяват в системата от меридиа-
ните. Тази система спомага за усилването на външните зем-
ни и космически влияния. По този начин вътрешните ритми
на човека се свързват с външните ритми на природата.
Познаването на ритъма на движение на органите може
да хвърли светлина върху всяка болест. Например безсъние-
то – ако човек често се събужда около три часа през нощта,
това обикновено се дължи на някаква енергийна блокада
между черния дроб и белите дробове, докато един колапс на
физическата и умствена жизненост след обяда, около един
или два часа, обикновено се дължи на някакъв проблем с
червата. Нещо повече, от собствен опит знам, че всяко сму-
щение в мобилността на даден орган обикновено води до
смущения и проблеми с този орган.
Веднъж лекувах пациент, който имаше проблем с от-
делителната система. Бил често чувстваше нужда да урини-
ра, понякога по четири, пет пъти на час, но урината, която
изхвърляше от тялото, беше малко и често пъти уриниране-
то беше болезнено. Неговият проблем се отежняваше в къс-
ния следобед, в тази част на деня, която в китайската меди-
212
цина е свързана с пикочния мехур и биологичния ритъм на

бъбреците. По времето на поредната интервенция, докато
въздействах върху бъбреците му, той внезапно се изпоти и
започна да крещи неконтролируемо, защото изпита огромен
пристъп на страх. Бил усети как го пробождат подобни на
електричество заряди - това бе Чи, която, след като беше ос-
вободена в дълбочина откъм бъбрека, тръгна по посока на
пикочния мехур. Коремът и долната част на гърба му започ-
наха да се загряват и да се отпускат, когато Чи премина през
тази област. Няма нужда да казвам, че състоянието му бързо
се подобри и скоро той бе напълно излекуван.
ЧЕРЕПЪТ
В началото на трийсетте години на ХХ век американс-

кия лекар-остеопат У.Г.Садърланд, след двайсет години из-
следвания, обяви, че черепните кости се движат и във вът-
решността на черепната кутия съществува вроден, осезаем
ритъм. Той назова това непознато до момента движение
“черепен ритмичен импулс” или ЧРИ. Конвенционалните
учебници по анатомия по това време твърдяха, че черепните
кости са неподвижни. Изследванията на Садърланд форми-
раха основата на нов лечебен подход към черепната дисфун-
кция.
Садърланд е убеден, че неговата терапия е приложима
в много случаи, когато е засегната външната и вътрешната
страна на черепа. Подобно на вътрешните органи, черепните
ограничения влияят върху прилежащите им тъкани и оказ-
ват въздействие върху цялото тяло.
Остеопатичната концепция за черепа се основава на
множество наблюдения. Главните са: а) главният и гръбнач-
ният мозък, като една функционална единица, притежават
213
вродена мобилност; б) цереброспиналната течност циркули-

ра; в) черепните кости се движат; г) в сакрума се поражда
движение в отговор на черепното движение; и д) черепното
движение се предава по цялото тяло посредством фасцията.
8-4. Череп на новородено и на възрастен човек
Черепните кости на новороденото са много гъвкави и

свободни за движение, така че главата може леко да се наго-
ди по очертанията на черепните канали, с които се раждаме.
След време черепните кости се втвърдяват и нарастват в по-
сока една към друга, за да оформят шевовете и спойките. Те-
оретично погледнато, черепните кости остават свободни да
извършват движение, макар и слабо, така че да съвместят
вроденото движение и всяка външна сила, която може да се
появи. Шевовете в черепа на възрастния човек са оформени
така, че да компенсират слабото движение на костите, както
земната кора компенсира движението на земните повърхнос-
ти.
ЧРИ се състои от две фази - флексия (свиване) и екс-
214
тензия (разширение.). Устремът за движението се поражда в

черепа. Ако приемем главата като нещо цяло, стигаме до из-
вода, че свиването включва леко разширяване на главата в
напречна посока, докато нейното предно-задно измерение се
свива. Разширението е противоположно по своята същност,
то включва напречно свиване и предно-задно удължаване на
главата. В отговор на черепното движение сакралният връх
(краят на прилежащата кост на опашката) се движи напред
по време на свиването и назад по време на разширението.
Тялото отговоря на ЧРИ, произвеждайки пулсова вълна, ко-
ято се усеща в цялото тяло.
През седемдесетте години на ХХ век изследователите
от Мичиганския държавен университет, начело с д-р Ъпле-
джър и д-р Вредевугд установиха научната валидност на мо-
билността на черепните кости. Техните резултати плътно
подкрепиха тезата на д-р Садърланд, въпреки че те се разг-
раничиха от него по въпроса на източника на механизма,
който стои зад ЧРИ. Доктор Садърланд вярва, че първона-
чалният тласък, необходим за ЧРИ, идва от главния мозък и
от вродената мобилност на костния мозък, които карат це-
реброспиналната течност да се движи и прави черепните
кости мобилни. Той заяви, че ембриологичната спирала на
невралната тръба продължава да действа като модулна сила
във вътрешността на главния и костния мозък на възрастния
човек.
Екипът от Мичиганския университет предложи алтер-
нативен модел. Те предложиха идеята, че ритмичните дви-
жения на цереброспиналния флуид са върховно проявление
на движещата сила, която поражда и мембранното и костно-
то движение. В модела на мичиганския екип цереброспи-
налната флуидна продукция е зависима от нервните рецеп-
тори в шевовете на черепните кости, особено от сагиталния
шев, който се намира по протежението на върха на главата.
Те подчертаха и значението на дуралните мембрани. Гъвка-
215
вите дурални мембрани отвеждат черепното движение към

сакрума и, през фасциалната система, по цялото тяло. Всъщ-
ност, дуралната мембрана е вид фасциална тъкан. Доктор
Ъпледжър използва тази знания, за да създаде нова техника
за лечение, наречена Черепносакрална терапия (ЧСТ), която
разчита на възстановяването на мобилността на дуралните
мембрани и фасциалната система.
8-5. Черепносакрална техника
Горната илюстрация показва лекар, който използва Че-

репносакралната техника, прилагайки сводесто хващане с
ръце. Тази техника може да бъде използвана и за диагности-
ка, и за лечение на черепните деформации.
Много остеопати считат цереброспиналният флуид за

най-висшата и най-чиста субстанция във вътрешността на
човешкото тяло, която е отговорна за доброто функциони-
216
ране на нервната система. И наистина, доктор Садърланд в

своите лекции по черепна остеопатия, често споменава ня-
какъв невидим елемент, наречен дъха на живота, който да-
ва сила на цереброспиналния флуид. Тази сила, според Са-
дърланд, произхожда от някакъв по-висш източник. Той се
уповава на пасаж от Библията: “И създаде Бог човека от
земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана
човекът жива душа” (Битие, 2:7).
Погледнато в ембриологичен план, цереброспиналният
флуид се появява пръв в дълбоката вдлъбнатина на разви-
ващия се мозък, наречена вентрикуларна област, която е ак-
тивен двигател за нарастващата дейност на цереброспинал-
ния флуид. Този флуид не носи отпадъчни продукти, а само
чисти храни, които освежават тъканите на главния и гръб-
начния мозък. Изследването показва, че цереброспиналният
флуид мигрира в малки количества надолу към оптичните и
слуховите нервни капсули. Тези два сензорни органа имат
по-малко или повече ектодермален произход. Цереброспи-
налният флуид действа и като водач, и като акумулатор на
енергия за нервната система.
Интересното е, че гръцкият лекар Гален, баща на за-
падната класическа медицина, вярвал, че вродената мобил-
ност на кухините в мозъка тласка жизнената сила (пневма),
която обитава вътрешността на мозъка, по цялото тяло.
Жизнената сила във вътрешността на мозъка била добре
позната. Наричали я “животинска способност”. Гален вяр-
вал, че докато кухините се движат в мозъка, “животинската
способност” или жизнената сила, се придвижва надолу към
нервите в тялото.
Даоистите споделят идеи, които поразително приличат
на гореспоменатата черепносакрална концепция. Те споме-
нават две езотерични структури - Нефритената Възглавни-
ца и Сакралната Врата, които пренасят Чи. Представяли си
Нефритената Възглавница като орган, разположен във вът-
217
решността на мозъка, пред тилната кост в задната част на

главата. Според тях, Сакралната Врата се намирала в сак-
рума (кръста). Тези две структури помагали на жизнената
енергия да циркулира във вътрешността на отделните съдове
и да свързва горните и долни полета на влияние в тялото.
Вярвали, че Сакралната Врата изтегля и издига Чи нагоре,
докато Нефритената Възглавница, която е в главата,
придвижва Чи във вътрешността на мозъка.
От гледна точка на човешкото развитие, сакрумът
(кръстът) и тилът са последните две кости, които трябва да
се съединят (в ранното юношество или в началото на зре-
лостта). Вероятно това е резултат от тяхната централна роля
при движението на Чи и влиянието му върху физическото
развитие.
“ТОЧКАТА НА УСПОКОЕНИЕ”
И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА
Важно явление и в черепната, и във висцералната те-

рапия е проявата на ефекта на “точка на успокоение”. Той се
поражда, когато съществува временно прекъсване на вроде-
ния ритъм в една от тези две системи. Чрез третиране на та-
зи точка на успокоение целият орган се отпуска дълбоко,
приспособява се, изпълва се със жизненост и ако е необхо-
димо, се освобождава от излишната или блокирана енергия.
Обикновено тази точка на успокоение въздейства върху ця-
лото тяло, омекотява дишането, отпуска мускулния тонус и
хармонизира различните психологически процеси. Приятна-
та музика, звуците от природата и медитативните състояния,
които резонират с мозъка или с някой висцерален орган, от
своя страна също индуцират точка на успокоение. При един
здрав човек блокираната или излишна енергия може да се
218
изхвърли от тялото винаги, когато е необходимо. Подобно

освобождение се случва често чрез някоя спонтанна точка на
успокоение или когато човек потъне в дълбок сън. В тялото
се появява внезапно разтърсващо усещане, след което нас-
тъпва дълбоко отпускане.
Понякога освобождаването на енергия чрез някаква
точка на успокоение може да е от емоционално естество или
в резултат на ментални впечатления, които водят до физи-
ческо и енергийно освобождение. Кармен беше дошла при
мене заради острия си синузит, който я измъчвал откакто се
помнела. Открих, че нейните черепни кости са много при-
тиснати една към друга и доста стеснени, особено в областта
на дясното слепоочие. Използвах комбинация от манипула-
ции на черепа и акупунктура, за да освободя Кармен от
проблема £, както и да помогна на черепа £.
По време на третата манипулация задържах главата на
Кармен и тя потъна в някаква дълбока точка на успокоение.
Започна леко да вика и да ми разказва за образите, които бя-
ха нахлули в съзнанието £. Кармен видя себе си като малко
момиче, вероятно на четири или пет години. Нейната майка
£ казваше, че е много лошо момиче, видя и ръката на майка
си да я удря по главата. Кармен почувства как някаква дъл-
бока болка се ражда и бавно изчезва. Тя си спомни, че не са
я удряли веднъж, а много пъти. Беше забравила този епизод,
но сега разбра, че нейният синузит се беше зародил по онова
време, като реакция на физическото малтретиране от страна
на майка £. Кармен си спомни още, че майка £ спряла да я
удря след като са появил синузитът. Кармен разказа за чувс-
твото за вина, което майка £ изпитала по повод на пробле-
мите в синусите на дъщеря си. Това било причината да спре
да я малтретира.
219
ГРЪДЕН КОШ (Торакс)
Наскоро бе хвърлена светлина по въпроса за функции-

те на сърцето, която промени представата за него като за вид
сложна помпа. Научните изследователи в новопоявилото се
поле на кардиоенергетиката откриха, че сърцето действа ка-
то един главен координатор и разпределител на енергията и
на неуловимата информация, която тя носи. Според тях,
сърцето е много сложен сензорен орган, който постоянно
следи за благосъстоянието на човека. Множество изследва-
ния показват, че сърцето е способно да общува и в опреде-
лено време да влиза в синхрон с мозъка и с другите части на
тялото, чрез неговата първична нервна система и по други
пътища. Чрез изследването на неговите електрически, маг-
нетични, акустични и температурни характеристики, пред
изследователя се очертава една сложна картина на сърцето,
което влияе не само върху нашите тела, но и върху нашите
мисли и чувства. Според мен, след известно време тази по-
сока на изследване ще достигне до нови открития за енер-
гийните връзки между органите и за различните енергии,
идващи от напречните потоци.
От енергийна гледна точка, сърцето е главният орган в
гръдния кош. Белите дробове са неговите пожизнени спът-
ници. Заедно, те представляват една хармонизираща сила
във вътрешността на трикратната енергийна система. Те по-
миряват силите отгоре, със силите в долната част на черепа
и вътрешността на корема. Движенията на сърцето и белите
дробове са по-силни и по забележими от неуловимите дви-
жения на черепа и вътрешните органи. Възможно е във вът-
решността на гръдния кош да съществуват и по-неуловими
220
движения, но вероятно са “покрити” от тези по-осезаеми

ритми.
Подобно на черепните кости и вътрешните органи, ор-
ганите на гръдния кош са обвити от фасциална тъкан, каква-
то е плеврата, перикардиума, сухожилията и тяхната обвив-
ка. Както споменах в предишната глава, меридианите, по
които се движи Чи, използват като посредник фасциалната
тъкан. Меридианите се възползват от безбройните фасциал-
ни връзки, за да обхванат всяка част на тялото. Меридианите
изграждат взаимовръзките между трите телесни системи. Те
биват направлявани от сърдечните ритми, от ударите на
сърцето и от дишането, които поддържат циркулацията на
Чи. Не знам точния произход на меридианите, но подози-
рам, че те се развиват заедно с крайниците след появата на
сърцето на ембриона.
0- Áÿë äðîá+ Ãîðíà ïëåâðà
1- Äîëíà ïëåâðà
Êîðåìíè îðãàíè
2- Ñúðöå
3- Ãàñòðîñîôàãåàëíî
съединение
8-6. Техника за гръдния кош
Практикуващ медик използва локално слушане – фин

метод за диагностика, използван при висцералната манипу-
лация. Стрелките посочват районите на възможно ограниче-
ние на органите и появата на напрежение в тъканите. Ръката
се движи в тази посока.
221
Според моя опит, главните принципи и техники при

черепносакралната и висцералната манипулация (на вът-
решните органи), могат да бъдат приложена към гръдния
кош, защото и двете системи са свързани с фасцията. Но ос-
новната техниките за въздействие върху гръдния кош е аку-
пунктурата, която регулира Чи и движението на кръвния по-
ток.
В китайската медицина гръдният кош се смята за цент-
ралната станция или ос, от която се разпределя и по която
циркулира жизнената Чи. Нещо повече, за Чи се казва, че
движи кръвта, а от своя страна, пречистените субстанции в
кръвта увеличават жизнеността на Чи. Следователно, същес-
твува реципрочна връзка между Чи и кръвта, както и между
сърцето и белите дробове.
Въпреки че гръдният кош е неутрален по отношение на
полярността, ако сравним двата органа, сърцето е повече ян
по природа, докато белите дробове са повече ин. Сърцето е
ян, защото се проявява в по-бърз и по-силен ритъм, в срав-
нение с белите дробове, които се движат по-меко и по-
бавно. Нещо повече, сърцето се движи и прокарва кръвта,
докато белите дробове абсорбират Чи от въздуха под форма-
та на кислород и други невидими елементи.
Мисля, че ритмите на сърцето и белите дробове влизат
в хармония чрез сърдечния център на психоенергийната
сърцевина, която се проявява в гръдния кош. По-точно, ри-
тъмът на сърцето и белите дробове не могат да бъдат разде-
лени - те са взаимно зависими движения. Всъщност, пулсът
на тялото отразява първичния съюз на сърцето и белите
дробове чрез техните агенти: кръвта и Чи. Поради това ки-
тайската медицина набляга на важността на пулсовата диаг-
ностика в преценката за болестта. Когато един човек е здрав
и в относително равновесие, пулсът е хармоничен и изпъл-
нен с жизненост. Болестта се поражда тогава, когато в ума
или тялото се появи някакво смущение. Затова всяка промя-
222
на в потока на Чи и в кръвта води до промяна в пулса. От

опит знам, че проблемите, които се изявяват във вътреш-
ността на гръдния кош, обикновено се дължат на смущения
във външната страна на гръдния кош - от нервната система
нагоре или от метаболитната система отдолу. Проблемите,
които се пораждат в гръдния кош, особено в сърцето, често
пъти са доста сериозни и са резултат от вроден дефект или
дълбока емоционална травма.
Без съмнение, умът е могъща сила, която може директ-
но да промени потока на Чи и на кръвта, както и ритъма на
сърцето и белите дробове. След като ритъмът на гръдния
кош е по-забележим, по-лесно е съзнателно да регулираме
дишането си чрез фокусиране на вниманието върху него.
Можем да се научим да контролираме и ударите на сърцето
и кръвното налягане, но това изиска по-големи усилия. Тех-
никите за визуализация, корекциите в храненето и древните
практики на йога могат да помогнат на човек да преодолее
сърцебиенето и да нормализира кръвното налягане. Разбира-
емо е защо умът въздейства по-трудно върху черепните и
висцералните движения, след като те действат тихо и неза-
бележимо, някъде отвъд нашето съзнание.
Мозъкът е зависим от нервно сензорния полюс, който
е под него, защото той притежава способността да взаимо-
действа с материята, докато кръвта и другите субстанции са
зависими от метаболитния полюс, който се намира под
свързващата материя. Между тях функционира Чи, която
оживява материята и е в тясна връзка с дейността на неут-
ралния гръден кош. Дишането и Чи вземат еднакво участие
в поддържането на живота. Когато се родим, вдишваме, ко-
гато умираме, издишваме. Дъхът е видимото проявление на
жизнената енергия, която поддържа живота. Без Чи няма
дишане, а без дишане настъпва колапс. Това са двете страни
на една монета.
Преди много години, докато бях в Китай, един пациент
223
дойде при мене за преглед. С моя английски и неговия ис-

пански успяхме да се разберем. Хорхе ми обясни, че главна-
та му грижа била неговата крайна, болезнена срамежливост.
Хорхе беше на четиридесет и няколко години и живееше с
майка си. Никога до този момент не беше имал връзка със
жена, нещо, което горещо жадуваше. Хорхе се чувстваше
отблъснат и отчужден, защото бе неспособен да се разкрива.
Неговото физическо здраве беше отлично, а умът му беше
остър и проницателен. Беше счетоводител. Прецених, че не-
говият перикард бе блокиран енергийно. В китайската ме-
дицина, перикардът или обвивката на сърцето, бива наричан
сърдечен защитник (син бао). За сърдечния защитник се
приема, че функционира като врата към сърцето, която поз-
волява на вътрешния аз и чувствата да излязат навън, а чувс-
твата отвън да бъдат пропуснати навътре. Перикардът на
Хорхе бе блокиран и аз не знаех откъде и как да започна ле-
чението. Имах смътното подозрение, че връзката с майка му
играе някаква роля в оформянето на ситуацията. При лече-
нието приложих акупунтктура, приблизително по един път
на месец. Не мина много време и неговата личност започна
да се променя. Той се научи да разкрива чувствата си и да ги
споделя с другите. След лечението Хорхе започна връзка с
една жена, защото сърцето му беше започнало да се лекува и
той реши да живее свой собствен живот.
РАЗПОЗНАВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ
Нашата жизнена сила се заражда още в ембрионалното

ни развитие и ни съпътства при нарастването на зародиша,
при раждането, в детството и юношеството, в зрелостта и
старостта. Тя ни придружава през целия жизнен цикъл, чак
до смъртта. Единствено тогава жизнената сили или енергия-
224
та изчезва, разлага се и позволява на физическото ни тяло да

се завърне в царството на елементите. Трите телесни систе-
ми са физически проявления на енергийния терен. Те са тяс-
но свързани със здравето и на разума, и на тялото.
Трите системи и меридианите лесно се поддават на
преценка и лечение. Те са по-близо до физическата сфера.
От друга страна, психоенергийната сърцевина, ембрионал-
ните съдове и напречните потоци могат да помогнат на из-
кусния лекар, но върху тях се въздейства по-трудно в кратки
срокове.
Мисля, че познаването на тези системи е съществена
част от опознаването на ума и тялото. От опита, който нат-
рупах в клиничното лечение, знам, че доброто познаване на
отделните системи е неоценим инструмент в борбата с бо-
лестта. Положих усилия да обединя разбиранията си за
енергийните системи и различните форми на лечение и да ги
обединя в един подход, който наричам Соматоенергетика.
На това се дължат успехите ми при работата с пациентите.
Опитвам се да обясня на моите пациенти и студенти взаим-
ната връзка между ума, тялото, енергията и духа. Чувствам,
че не съм достигнал и нямам надеждата, че ще достигна до
края на моето учение. Но ми остава радостта от изкуството
да лекуваш.
Надявам се, че описанието на соматичните системи ще
послужи като начало за вашите собствени изследвания.
УСЕЩАНЕ НА ЕДВА ДОЛОВИМИТЕ РИТМИ
Целта на това упражнение е човек да усети фините би-

ологични ритми, които се направляват от енергията на те-
лесните системи. В това упражнение не се опитвайте да ди-
225
ференцирате усещанията, просто позволете на ума си да се

фокусира върху движенията в тялото. По-късно ще можете
да анализирате онова, което сте почувствали. За да изпълни-
те това упражнение, имате нужда от малък надут балон.
Функцията на балона е да осигури една инертна, но подвиж-
на бариера, така че ръцете в долната и горната част да могат
да усилват вътрешните ритми. Балонът няма никакво вът-
решно движение, но вие можете да усетите вашите собстве-
ни ритми, които навеждат ръцете ви надолу чрез балона.
8-7. Усещане на ритъма чрез балон
Навсякъде във вашето тяло съществуват едва доловими

движения. Черепните, висцералните и торахичните ритми
непрестанно се излъчват от дълбините на вашето същество.
Намирам за прекрасно, че можем да възприемем и да изоли-
раме всеки ритъм, съществуващ в човешкото тяло, само с
226
едно докосване.
Да започнем с упражнението. Намерете удобен стол.
Седнете на ръба на стола, така че гърбът ви да е свободен и
да имате повече пространство около лактите. Поставете стъ-
палата върху пода, гръбначният стълб да бъде изправен, но
отпуснат. Лактите и ръцете трябва да са отдалечени от тяло-
то. Лактите са свити, а дланите, които държат балона, са из-
несени напред (възелът на балона е по посока на тялото).
Опитайте се да държите балона така, че дланите и
пръстите да са в пълен контакт с повърхността му. Освобо-
дете всяко напрежение, за да не го предадете на балона. Ръ-
цете под лактите и над тях трябва да са максимално отпус-
нати.
Концентрирайте съзнанието си върху ръцете под и над
лактите. Поемете си няколко дълбоки глътки въздух и ги из-
дишайте; в същото време отбележете как ръцете ви реагират
на движението, породено от дишането. Ще се прояви слабо
разширение и свиване, което ще се отрази върху повърх-
ността на балона, сякаш целият балон се движи. Бавно успо-
койте дишането и останете съсредоточени върху балона. Не-
ка едва доловимото дихателно движение заглъхне и отиде на
заден план, а съзнанието ви да остане будно и спокойно. Из-
чакайте, докато усетите появата на друго ритмично движе-
ние. Най-често човек започва да усеща как по-слабо рит-
мично движение навлиза в съзнанието му. Когато и да се по-
яви то, опитайте се да го задържите. Ако ви е трудно да до-
ловите движението, опитайте се бавно да преместите и двете
си ръце по повърхността на балона, притискайки го леко.
Използвайте колкото може по-малко сила. След това се от-
пуснете и продължете да усещате балона. Опитайте се да
доловите някакво движение. Повторете движенията, ако е
необходимо. След като веднъж сте доловили някакво дви-
жение, задръжте усещането няколко минути.
Установете степента на новопоявилото се движение.
227
Може би ще има някаква разлика във времетраенето между

момента на разширението и свиването. След това за няколко
мига променете фокуса на съзнанието си и го насочете към
дишането и неговия ритъм. Може да променяте дишането
си, но не спирайте да наблюдавате движението на балона.
Не дишайте твърде дълбоко и не задържайте дъха си. Пре-
ценете дали ритъмът, доловен от ръцете ви, е стабилен, въп-
реки промените в собственото ви дишане. Ако ритъмът, по-
чувстван от ръцете ви, е различен и не е повлиян от дишане-
то, значи сте се докоснали до по-недоловимо движение.
Обикновено, черепното движение варира от 8 до 12
цикъла в минута, докато висцералното движение е малко по-
бавно. Цикълът на вдишване и издишване е около 18 пъти в
минута, а сърдечният ритъм около четири пъти по-бързо, за-
това повечето хора първо ще усетят черепния ритъм. Висце-
ралното движение е по-неуловимо за ръцете, но и то може
да се долови. Има хора, които могат да проникнат дори в
съвсем недоловими енергии, какъвто е потокът на Чи и да
усетят леко, вибриращо движение. Опитайте се да игнорира-
те по-бързите движения и се концентрирайте върху по-
леките и бавни ритми.
Открих, че това упражнение ми помага да преподавам
на моите студенти всичко, свързано с енергията и телесните
системи. Добре е да изпълнявате това упражнение от време
на време, за да влизате в хармония с движенията, които се
извършват във вашето тяло.
228
9. Лечебни концепции и медитация
9
ЛЕЧЕБНИ КОНЦЕПЦИИ
И МЕДИТАЦИЯ
Човек се ражда мек и слаб, в смъртта си той е твърд

и вцепенен. Зелените растения са нежни и са изпълнени със
сок, в смъртта си те са увехнали и сухи. Следователно, вце-
пенението и разложението са ученици на смъртта. Ме-
костта и слабостта са ученици на живота.
Лаодзъ
Досега изследвахме структурата и функцията на енер-

гийния терен от гледна точка на неговата връзка с цялото.
Както всички знаем, лошото здраве и чувството за неразпо-
ложение, както и липсата на жизненост често ни измъчват.
Енергийният терен, който действа между ума и тялото, иг-
рае важна роля в нашия стремеж да излекуваме цялото тяло.
В тази глава искам да проследя как енергийният пейзаж мо-
же да изпадне в дисбаланс и как могат да бъдат възстанове-
ни различните енергийни системи, за да функционират нор-
мално. Ще спомена много и специфични терапевтични тех-
ники. Те ще бъдат описани в Ръководството на средствата
към някои препоръчани лечебни изкуства (с. 295 сл.).
229
ЕНЕРГИЙНИ БЛОКАЖИ И КОМУНИКАЦИЯ
В китайската медицина, съществува пословица, която

гласи: “Там, където има болка, има блокирана комуникация;
там, където комуникацията е свободна, няма болка”. Ки-
тайската концепция за болката включва болка и от физичес-
ки, и от ментален произход. Основната цел на акупунктурата
е да поддържа свободното протичане на енергията във вът-
решността на ума и тялото. Аз съм сигурен, че Чи е водещи-
ят елемент в комуникацията ум - тяло.
Според мен, не само нарушената връзка между ума и
тялото е основна причина за дисбаланс във вътрешността на
енергийния терен, но всички лечебни техники и терапии
имат за цел да преодолеят този дисбаланс, независимо дали
е породен от вътрешни проблеми или от липса на контакт с
околните и света като цяло. По своята същност, болката е
проява на блокирана енергия.
Блокираната енергия се дължи на дисбаланс в ума или
във физическото тяло. Независимо дали източникът е мен-
тална или физическа травма, обичайното неспазване на хра-
нителен режим или някаква емоция, например, страх и все-
кидневен стрес, резултатът е един и същ - енергиен блокаж.
Блокажът може да бъде много фин и да въздейства само на
психоенергийната сърцевина, ако в основата му стои няка-
къв дълбоко задържан кармичен модел. Блокажът може да
се изяви на по-очебийно енергийно равнище. Ако човек е
претърпял травма на главата, блокажът се отразява в череп-
ната система. Ако не се премахнат, блокажите могат да се
превърнат в голям проблем и да се натрупат някъде в тялото,
пораждайки енергийните вихри, за които говорихме.
Болката е главният индикатор за съществуването на
230
някакъв енергиен блокаж. Болката може да бъде едва доло-

вима - такова е чувството за безпокойство, тревога или усе-
щане за беда - може да бъде и много силна и изтощителна,
каквато е болката при счупена кост или открита рана. Болка-
та е средството, чрез което умът и тялото привличат нашето
съзнание към област, която се нуждае от лечение. Понякога
усещането за болка може да бъде потиснато, когато е зало-
жено на карта физическото оцеляване или инстинктът за са-
мосъхранение е изкривен от хронични, несъзнателни емо-
ционални модели, каквито са страхът и срамът. Тези емоци-
онални проявления обикновено са много силни, особено ко-
гато са заложени генетично.
За да се излекува даден блокаж, независимо дали се
използва някаква терапия или друг способ, за да се възста-
нови равновесието в организма, е нужно активното участие
на пациента. Той може да помогне, като се фокусира върху
всички умствени, емоционални и физическите преживява-
ния, които се пораждат по време на лечебната интервенция.
Тези впечатления обикновено идват от мястото, където има
блокирана енергия или са образувани енергийни вихри. Ако
човек открие, осъзнае и приеме съществуването на своите
отхвърлени мисли и усещания, и ако ги приеме като част от
цялото, съответният блокаж се освобождава напълно. Това
не става изведнъж, иска се време, за да може организмът да
се фокусира върху определения блокаж. Само така кармич-
ната причина или първичният образ на блокажа, след като
бъде интегриран в съзнанието, може да бъде преодолян. В
противен случай се получава само временно облекчение на
симптома, в резултат на което по-късно се появява същият
или по-интензивен блокаж, облечен в нова форма и с ново
местонахождение.
Открих принципа на блокираната енергия и на енер-
гийните вихри, наблюдавайки множество пациенти през го-
дините. Един пациент, на име Фред, ми показа способността
231
на ума и тялото да генерират и след това да лекуват дълбоки

енергийни ограничения. Тъжното бе, че по-късно, на същото
място в тялото на Фред блокажът се появи под друга форма,
защото основната причина не бе елиминирана.
Фред дойде при мене, защото страдаше от невъзмож-
ността да преглъща. Не беше открил задоволително обясне-
ние за своя проблем, независимо че бе лекуван от традици-
онната медицина. Лекарите се бяха опитали да го лекуват с
лекарства, бяха опитали чрез хирургическа намеса да по-
могнат на хранопровода му, използвайки балони, които да
го разширят. Тези интервенции бяха донесли само временно
облекчение, след което състоянието на Фред започнало да се
влошава. Хранопроводът му започнал да се стеснява и за ня-
колко години храната, която поемал, се ограничила толкова,
че я поглъщал със сламка. В емоционално отношение Фред
беше блокиран в своята способност да общува и да изпитва
любов към другите, в това число и към своята съпруга и де-
цата си. От много години бил алкохолик и аз съм сигурен, че
се е опитвал да удави мъката си в алкохола. Подходих към
тази ситуация от енергийната перспектива, защото бях убе-
ден, че неговото съзнание е блокирано в гърления и сърдеч-
ния център на психоенергийната сърцевина. Вероятно в дъ-
ното на всичко стоеше някаква първоначална травма или
кармичен модел. Не знаех защо, но този човек страдаше и
бавно умираше от своята неспособност да нахрани тялото и
душата си.
Започнах да прилагам на Фред акупунктура и целият
му възглед за живота започна да се променя. Гълтателната
способност се подобри, подобри се и умението му да проя-
вява чувствата си. След няколко месеца редовно лечение той
се пробудил една нощ, започнал да кашля яростно и изхвър-
ли през хранопровода си шест сантиметра дълъг тумор с
формата на цигара. На следващия ден влезе в кабинета ми и
ми го показа. Вече се чувстваше добре и гълтателната му
232
способност се възстанови напълно. Аз го поздравих и пред-

ложих да продължим лечението още известно време. През
време на тези няколко лечебни сеанса му говорих за корена
на неговия проблем с хранопровода. Докато обсъждахме
въпроса, аз му предложих да се насочи към някаква музи-
кална терапия или да се занимава с някакво изкуство, за да
влезе във връзка със света и да излекува на по-дълбоко рав-
нище симптомите на болестта.
Както често се случва, Фред реши, че всичко, което е
направено до този момент, е достатъчно и не пожела да про-
дължи. Интересното е, че неговият лекар се бе отказал да
направи биопсия на тумора или дори да повярва, че това
нещо е излязло от гърлото му. След няколко години Фред
внезапно разви рак на гърлото, който започна от хранопро-
вода и бързо се разшири навсякъде в тъканите на тази об-
ласт. Той умря след няколко месеца. Аз поддържах връзка с
него по време на лечението, главно чрез жена му, и повтор-
ното появяване на енергийния блокаж за мене не бе изнена-
да, въпреки че този път той бе много по-интензивен. Видях
Фред няколко месеца преди да умре и му направих акупунк-
тура, която облекчи болката му и му помогна по-леко да
премине в света на духовете.
ИЗКУСТВОТО ДА ЛЕКУВАШ
Лечението не е точна наука, то по-скоро прилича на

изкуство, изградено от интуиция, знания и любов към хора-
та и живота. От собствен опит знам, че е много важно да
знаеш от коя точка на енергийния терен да започнеш лече-
нието, за да определиш типа терапия, която да приложиш.
Обикновено човек има енергийни блокажи на много места в
тялото си. Най-добрите резултати при лечението се получа-
233
ват тогава, когато разпознаем и се насочим към първаночал-

ния блокаж. Първичните блокажи са онези, в които има най-
голям интензитет и най-много блокирана енергия. Тези бло-
кажи са породени от физическо или психическо смущение,
което води до дисбаланс в организма на пациента и често са
заглушени от вторични симптоми. Затова интуицията на те-
рапевта е от особено значение.
9-1. Техника, освобождаваща черепа
Ръцете са поставени на местата на блокираната енергия,

за да £ позволят да се освободи. В тази техника лекарят тре-
тира много леко определени акупресурни точки на главата на
пациента.
Когато блокажите биват премахнати и енергията се ос-

вободи, връзката ум-тяло се увеличава и способността на
пациента за самолечение се повишава. В известен смисъл,
всяко лечение е форма на самолечение. Терапевтът не може
да усили енергията на човека до такава степен, че никога ве-
234
че да не блокира. Волята на самия пациент е от основно зна-

чение за истинското лечение. В определени обстоятелства,
каквито са напредналите фази на рак или когато ракът е по-
разил някой отпаднал и физически слаб индивид, директно-
то освобождаване на блокираната енергия може да отежни
състоянието му. Главният проблем в тези ситуации е, че при
освобождаването на първичния блокаж умът и тялото на па-
циента насочват цялата освободена енергия върху раковите
клетки. Ако пациентът е много слаб, може да няма доста-
тъчно енергия и воля, за да се справи с болестта, затова
енергията ще бъде абсорбирана повторно от раковите клет-
ки, което още повече ще утежни състоянието му. В тази си-
туация съществуват две възможности: да се дадат успокои-
телни лекарства, с които да се помогне за стабилизацията на
ума и тялото, така че да се увеличи и качеството и продъл-
жителността живота; или индиректни методи (като диета,
прочистване и духовно лечение), за да се насити с енергия
цялото тяло и то само да се опита да обърне процеса на за-
боляването в обратна посока.
Естествено, обострени състояния като разкъсан мус-
кул, инфекция, треска или болест, породена от емоционална
криза, се лекуват по-лесно от хроничните заболявания. В те-
зи случаи лечението трябва да бъде насочено към онези мес-
та, които се нуждаят от бързо възстановяване, без да се об-
ръща особено внимание на хроничните проблеми.
В моята собствена практика използвам различни диаг-
ностични и терапевтични техники за работа с енергията,
обикновено с успех. Насочвам моите пациенти и към други
лекари, когато познанията ми се окажат неподходящи за
равнището или типа блокаж на пациента, например, когато
болестта е от дълбоко емоционален характер и това е пър-
вопричината за енергийните блокажи или когато хирургията
е единственият начин за лечение. Мисля, че ролята на лечи-
теля е да помогне и да окуражи вътрешната способност на
235
пациента да узнае своята болест и да разбере кое е най-

доброто средство за лечението £. През годините открих, че
моята работа става по-деликатна и по-малко натрапчива. Да
улесниш енергийния поток на друг човек не изисква голямо
усилие, но изисква голяма чувствителност. Образно казано,
можеш деликатно да включиш осветлението, едва докосвай-
ки го с пръст или да вземеш чука и да удариш с всичка сила,
за да се включи светлината. Ако лекарят прояви грубост,
може да навреди повече, отколкото да помогне. Същото се
получава и в собствената ни енергийна система. Даоистите
наричат това състояние да надвиеш твърдостта с мекота.
Това отношение е най-доброто не само в лекарската практи-
ка, но и в собствения ни живот. Споменатото в началото на
тази глава изказване на Лаодзъ за мекотата и пластичността
като ученици на живота се отнася в пълна мяра и за нашето
тяло и ум.
По-надолу ще изложа обобщено възгледите си за ба-
лансирането на различните системи, които се намират във
вътрешността на енергийния терен. Окуражавам онези, кои-
то се интересуват от работата с енергията, да се обучават
при опитен учител, в която дисциплина изберат.
ВИСЦЕРАЛНОТО, ЧЕРЕПНОТО
И ТОРАХИЧЕСКОТО ПОЛЕ
Във вътрешността на енергийния терен трите разши-

рения на ембрионалните съдове и трите напречни потоци –
висцералната, черепната и торахичната системи – са най-
близо до тялото. Следователно, те са по-лесни за въздейст-
вие и получените резултати ще влияят директно върху енер-
гийната и физическата сфери. За да се научим да усещаме
отчетливо енергиите на тези системи, необходимо е обуче-
236
ние и практика под ръководството на опитен лекар. Един

важен начин за въздействие върху енергията, върху нейната
форма и ритъм е така нареченото преливане - техника, чрез
която терапевтът хармонизира тялото на пациента.
Преливането е много приятна техника, която прилича
на забавление. При нея два леко различаващи се един от
друг звука започват да резонират и да вибрират като един.
Прочистването на сетивата, особено чувството за допир и
кинестетичното осъзнаване чрез преливане на звуци е наис-
тина удивително. Най-важното в тази терапия е лекарят да
открие кой енергиен модул усеща в пациента. Първоначално
е много вероятно всички ритми да бъдат почувствани като
нещо цяло и много трудно да се различават. Но в практиката
човек се научава да диференцира движенията в техните от-
делни ритми. Това прилича на слушането на музикално про-
изведение, изпълнявано от цял оркестър – опитното ухо мо-
же да отдели звука на всеки инструмент в общото цяло. За
щастие, всяка енергийна система има своите идеални места
за слушане на отделните ритми и това прави по-лека задача-
та за различаване.
Коремните органи са най-близо до биологичното рав-
нище в човешкото тяло, затова отговорят на физическото
здраве. Физическите манипулации, масажът, диетите, аюр-
ведическата пречистваща терапия, физическите и дихател-
ните упражнения, лечебните растения, етеричните масла и
минералите са много полезни за лечението на вътрешните
органи. Пеенето и използването на подходящи звуци са из-
вънредно ценни инструменти за премахването на енер-
гийните блокажи в тези органи. Всъщност, дълбоката релак-
сация и здравословното хранене са същностен елемент в ле-
чението на проблемите на вътрешните коремни органи.
Следването и редуването на установения жизнен ритъм и
релаксацията възвръщат хармонията и нормалния двайсет и
четири часов ритъм на тялото, особено на вътрешните орга-
237
ни. Разбира се, всички занимания трябва да бъдат съобразе-

ни с конкретния човек и заобикалящата го среда. Черепната
система, която е директно свързана с нервната система, е от-
говорна за благосъстоянието на мозъка. Най-подходящата
форма на лечение на нервната система е масажът. Нервите и
кожата имат един и същ ектодермален произход и затова ре-
зонират на една и съща честота през целия живот на човека.
Самата кожа също е голям сензорен орган. Използването на
музикална и цветна терапия оказва благотворно въздействие
върху нервната система. Очите и ушите, които възприемат
звука и светлината, са директно разширение на нервната
система. Тези два органа служат като безценни диагностич-
ни и терапевтични канали в мозъка. Звукът с подходяща
честота поема и временно прекратява черепния ритъм, за да
осигури една зона на успокоение. Нещо повече, нежната че-
репносакрална или гръбначна манипулация е способна да
възстанови функционалното и структурно равновесие на
нервната система и нейните околни части. Молитвата и ме-
дитацията върху някои мандали също е от полза.
Важен принцип в йога е, че енергията следва пътя на
ума. Онова, което си мислите и върху което се концентрира-
те, насочва потока на вашата енергия. Колкото по-свободни
са вашите мисли, толкова по-малко са блокадите в енер-
гийната ви система. Както споменах и преди, там, където
енергията е блокирана, вероятно съществува някакво чувст-
во или мисъл, които се нуждаят от освобождаване. Техники-
те, които въздействат върху кинестетичната съзнателност, са
ефикасна форма за пречистване и хармонизиране на ума и
нервната система. Това включва различни психофизични
дисциплини, като Метода на Фелдънкрайс, определени
форми на хатха йога и танцови терапии. За постигането на
най-добри резултати въздействието върху нервната система
не трябва да бъде целево ориентирано. Насилствените дви-
жения, разтягането и опитите да се постигне идеална поза
238
обикновено повишават мускулно-скелетната съпротива и

потискат нервната система. Торахичната система, която
включва сърцето и белите дробове, е тясно свързана с под-
дръжката на целия енергиен баланс между коремните органи
(отдолу) и нервната система (отгоре). Често структурните и
функционални увреждания, които се изявяват във вътреш-
ността на гръдния кош, са в резултат на онова, което се
случва отгоре или отдолу. Затова, когато лекуваме хронични
сърдечни или белодробни проблеми, е необходимо да взе-
мем под внимание цялата ситуация. Както споменах, орга-
ните на гръдния кош също оказват директно въздействие
върху системата от меридиани, разположена в близост до
повърхността на тялото. По мое мнение, най-мощният и
най-ефикасен метод за възстановяване на равновесието в то-
ракса е чрез балансиране на Чи във вътрешността на мери-
дианната система. Масажите и дихателните упражнения съ-
що осигуряват ценна помощ в лечението на проблемите в
гръдния кош.
Този сърдечно-белодробен комплекс изцяло резонира
в синхрон с емоциите и състоянието на съня и помага за
тяхната регулация. Всички духовни и психологически прак-
тики, които повишават усещането за безусловна любов и
желанието за прошка, помагат за лечението на блокираните
емоции и правят сънищата част от самите нас. Любовта и
прошката са ключови стъпки, които ни позволяват да заста-
нем лице в лице и да разрешим по-дълбоките и по-сложни
модели на поведение, които ни очакват в нашето пътуване
към целостта.
Лечебните визуализации и правилното хранене също
оказват мощен лечебен ефект върху тъканите и ритмите на
гръдния кош. Физическите упражнения също са ползотвор-
ни за здравето на сърцето и белите дробове, особено тези,
които следват ритмични форми на движения, каквито са
Тайдзицюан, чигун, танцовата терапия и плуването.
239
9-2. Древна Дао Ин фигура с опънати ръце
В древен Китай даоистите популяризирали терапевтич-

ните упражнения за здраве, дълголетие и духовно постиже-
ние. Горната рисунка се основава на една илюстрация в Ог-
ледало на мозъка за защитен живот (Бао шън син джан),
даоистки текст, писан през 1506 г.
СИСТЕМАТА ОТ МЕРИДИАНИ
От собствен опит знам, че въздействието върху мери-

дианите е от особена полза за освобождаването и хармони-
зирането на мислите и чувствата и за лечението на физичес-
240
ките безпокойства. По-специално, меридианите могат да

помогнат за енергийното равновесие и да пренесат всички
физически ритми във вътрешните органи, торакса и черепа.
Първоначалният ефект от балансирането на меридианите е
постигане на хармония на връзката сърце - бели дробове във
вътрешността на гръдния кош. Системата от меридиани
оказва голямо влияние върху цялото тяло, като го хармони-
зира и уравновесява.
Метафорично казано, меридианите, които пренасят Чи
във вътрешността на енергийния терен, приличат на клоните
на голямо дърво, психоенергийната сърцевина са неговите
корени, а ембрионалните съдове и напречните потоци
оформят ствола му.
Меридианите се простират по повърхността на тялото
и се свързват с вътрешните структури (органи, кости, муску-
ли, кръвоносни съдове). Ако открием техните маршрути и
вътрешни връзки, можем да видим общия произход на мно-
го и различни симптоми, които преди време са били считани
за отделни явления. Например, болка в дясното рамо, състо-
яние на гняв, болка в тестисите, проблеми с храносмилането
или възпален пръст на крака са признак за блокаж в мериди-
ана на черния дроб или за някакво смущение в самия черен
дроб. В моята практика това знание ми е помогнало да изяс-
ня източника на много голяма част от хроничните състояния
на пациентите.
Мисля, че най-ефикасният и най-динамичен начин за
уравновесяване на меридианите е акупунктурата - забиване-
то на игли в различни точки по протежението на енергийни-
те пътища. При определени обстоятелства, други техники
могат също да бъдат извънредно ефективни при освобожда-
ването на енергията - например прилагането на инфрачерве-
ната лазерна светлина, натиск с пръстите върху ръката, наг-
ряване и полагане на скъпоценни камъни върху определени
точки. Всичко зависи от съзнателно (или несъзнателно) изб-
241
раната терапия от лекуващия лекар. Онези лекари, които

вярват, че акупунктурата е просто форма на физическа ма-
нипулация, ще достигнат до различни резултати от лекарите,
които използват акупунктурата за разрешаване на психоло-
гически проблеми. Този по-пълноценен подход може да бъ-
де усвоен с подходящи прозрения и практика.
И НАПРЕЧНИТЕ ПОТОЦИ
Трябва да знаем, че когато се движим по-близо до пси-

хоенергийната сърцевина, енергийните структури стават по-
малко достъпни за директна физическа интервенция. В енер-
гийния терен ембрионалните съдове и напречните потоци
лежат по средата между психоенергийната сърцевина, която
граничи и се слива с царството на ума, и трите телесни сис-
теми на вътрешните органи, на черепа и на гръдния кош,
които се разширяват във физическото тяло. Ембрионалните
съдове и напречните потоци могат най-добре да бъдат дос-
тигнати, изпълнени или освободени с енергия, чрез техники,
които въздействат върху умствената и енергийната сфера,
например чрез използване на визуализации, молитви и диха-
телни техники.
За ембрионалните съдове е много полезно да си ги
представим с помощта на методите на даоистката медитация
върху микрокосмическата орбита. Описах този метод в края
на Глава 5. Даоистите използват различни дихателни техни-
ки и визуализации, за да освободят и да обновят енергията
във вътрешността на напречните потоци. Акупунктурата
(знам го от собствен опит) е добър метод за тези цели, но за
да се използва, са нужни много умения и познания.
Напречните потоци са тясно свързани с телесната фас-
242
циална сегментация и нейната защитна функция. Често пъти

във вътрешността на тези тъкани се складира излишното
напрежение. Затова използването на ръчни терапии, които
въздействат върху фасциалните и мускулните тъкани, като
Черепно-сакралната терапия, Джин Шин До, Полярната те-
рапия и дълбокият масаж, могат да бъдат полезни в осво-
бождаването на блокираната енергия. Аз открих, че блоки-
раните емоции и спомени обикновено също се освобожда-
ват, когато напречните потоци функционират свободно.
9-3. Техника за сливане на небето и земята
С едната ръка, поставена върху челото и с другата, пос-

тавена върху долната част на корема, лекарят се опитва да
възстанови равновесието между горните и долните енергии.
Това е вид полярна техника, използвана в китайския масаж,
чрез която се възстановява хармонията между небето и земя-
та.
Аурата е най-отдалечената точка на разширението на

напречните потоци. Обикновено използвам аурата, когато
243
поставям диагноза. За повече информация как използвам ау-

рата, вижте упражнението в края на Глава 6. Не вярвам, че
самата аура подлежи на лечение, след като е резултатът,
следствието, а не източникът на липсата на равновесие.
Обаче насочването на енергията през нея към тъканите и
вътрешността на тялото може да породи добри резултати.
Сравнени с напречните потоци, ембрионалните съдове,
които са свързани с темперамента, са по-тясно свързани с
телесното равнище. Следователно, терапии като аюрведа,
които се фокусират върху регулирането на индивидуалния
темперамент на всеки човек, са идеални за тяхното лечение.
От опит знам, че ембрионалните съдове са тясно свързани с
психологичното функциониране на мозъка. С други думи,
ембрионалните съдове определят физическите параметри на
тялото (темперамента), които влияят върху способността на
мозъка да функционира. Анормалните поведенчески модели
- като зависимостта от наркотици, хранителни разстройства,
алкохолизъм, невроза и шизофрения, често се коренят в раз-
стройството на ембрионалните съдове. Лечението, което съ-
държа диета и промяна в стила на живота, наред с медицин-
ската интервенция, която има за цел да хармонизира струк-
турата на болния, е най-ефективният подход към този тип
разстройства. Акупунктурата също е терапия, която стаби-
лизира ума по време на процеса на преодоляване на дадена
зависимост.
Най-дълбокото равнище на енергийния терен е психо-

енергийната сърцевина. Сърцевината обема психиката и
чистия дух, който докосва най-дълбокото кармично равнище
на нашето съществуване. Можем да достигнем до същността
244
на психоенергийната сърцевина само чрез духовни и психо-

логически практики, каквато е медитацията. Понякога про-
буждането на психоенергийната сърцевина и нейните седем
центъра може да се случи в резултат на външни събития или
сили. Но аз мисля, че тези пробуждания винаги са много
лични, затова рядко са резултат на външни събития. По-
скоро те са отговор на външните събития, които играят ро-
лята на тъй наречените “спусъци”.
Струва ми се, че дори практики като поставянето на
ръцете върху тялото, ченнълинг, уравновесяването на чакри-
те, духовното лечение и използването на скъпоценни камъ-
ни не въздействат директно върху психоенергийната сърце-
вина. По-скоро, те активизират и освобождават първичните
енергийни полета във вътрешността на енергийния терен –
такива като меридианите, черепа или вътрешните органи, и
вероятно влияят върху напречните потоци и ембрионалните
съдове. Освобождаването на тези външни енергии в опреде-
лени ситуации влияе върху психоенергийната сърцевина, но
в повечето случаи сърцевината се достига чрез осъзнато вът-
решно намерение и разширяване на съзнанието. Този процес
позволява човек да синхронизира личното и отвъдлич-
ностното подсъзнание, които са складирани във вътреш-
ността на сърцевината. Този процес е сходен с процеса на
индивидуализация, за който говори Карл Юнг.
Възможно е да се проникне в психоенергийната сърце-
вина без усилие и без съзнателно намерение, ако човек вът-
решно е готов за това, но спонтанните пробуждания на ця-
лата сърцевина са рядкост. Обикновено, в пределен момент,
само някои аспекти на психоенергийната сърцевина навли-
зат в нашето съзнание. Но всеки човек винаги остава във
връзка с това равнище на своето същество, чрез нощното
спускане в дебрите на съня, въпреки че не съзнава този факт.
Понякога съзнанието може да бъде проектирано в ня-
какъв свръхсензорен свят, чрез посредничеството на опре-
245
делени психотропни вещества от рода на ЛСД или пейот.

Това преживяване може да бъде извънредно опасно ако лич-
ността не е подготвена да навлезе в това царство. От силния
стрес умът може да изкриви или да потисне това преживява-
не, когато нормалната съзнателност се възобнови. Аз съм
убеден, че чрез психотропните лекарства много хора невол-
но се излагат на психологическа травма, защото не са готови
да възприемат впечатленията и образите, проектирани от
царството на подсъзнанието.
В моята практика използвам интуитивните методи, за
да се опитам да проумея състоянието на психоенергийната
сърцевина на пациента си. Казвайки това, имам предвид
природата на техния ум и дух, както и кармичните модели
на поведение, с които са натоварени. Това често ми помага
да разбера причината за тяхната болест. Нямам претенцията,
че лекувам, изцерявам или променям сърцевината на опре-
делена личност. Но понякога имам щастието да бъда там,
когато тя се разтворя. Мога да предлагам, обаче, начините за
самолечение.
За да влезем в контакт и да разберем нашата собствена
лична психоенергийна сърцевина, ни е нужна медитация -
най-сигурния и най-лесния път. Медитацията е мощен инст-
румент не само за духовното развитие, но и за умствено,
емоционално и физическо лечение. За нещастие, най-
голямата част от медитиращите не осъзнават напълно ефек-
тите на избраната от тях практика. Ако медитацията е ис-
тинска, тя води до ясно съзнание.
ИЗКУСТВОТО НА МЕДИТАЦИЯТА
В медитацията съществуват три фундаментални мето-

ди за концентрация, всеки от които има свой собствен
246
ефект. Тези методи са: активна концентрация върху фикси-

рана отправна точка, независимо дали е вътрешна или вън-
шна; визуализация или водещо въображение, където умът се
фокусира върху някаква движеща се серия от образи; и под-
държането на нефокусирано съзнание. Всеки метод на кон-
центрация е свързан с ума чрез психоенергийната сфера.
Първичната функция на медитацията, независимо от метода,
е да породи усещане за спокойствие и модалност на лич-
ността, която човек да използва във всеки момент от живота
си. Позата, която заема медитиращият, формира същината
на медитацията и надхвърля техниките за концентрация.
Разликите в трите първични метода за концентрация водят
до различно изживяване на самата медитация.
9-4. Медитация
Активната концентрация изисква вниманието да е на-

сочено в една точка от някой външен или вътрешен обект.
247
Чрез тази техника се медитира върху звук, мантра, чакра или

част от тялото или върху външен обект – пламъка на свещ,
мандала, определено божество или гуру. В най-висшите
форми на медитация вътрешната светлина, звукът и образи-
те се раждат във вътрешността на окото на ума и са концен-
трирани върху някакъв единичен фокус. Целта на медитаци-
ята е практикуващият да постигне състояние на самадхи
(единение) и божествен възторг, излизайки извън обсега на
ума и тялото. Тази медитация се ръководи от центъра между
веждите – третото око. Изживяванията, до които се достига
при тази медитация, са трансцедентални по природа и свър-
зани с небесата. Те помагат на съзнанието да се идентифи-
цира със състояние отвъд формата на физическата реалност.
При пасивните, нефокусирани форми на медитация, се
използват техниките, в които вниманието е центрирано вър-
ху запомняне на даден текст. Такива са будистките практики
и дзенските медитации, както и в даоисткия метод на спо-
койното седене. Трансовата музика, каквото е шаманското
биене на тъпан, е друг начин да се навлезе в нефокусираното
медитативно състояние. В тези техники умът се рее сво-
бодно, без активна концентрация. Това прилича на лекия
сън, в който се създава някакво разстояние между ума и
мислите. Прилежащите техники като осъзнаване на дишане-
то или тялото, помагат за създаването на правилна вътрешна
атмосфера. В този тип медитации долната част на корема е
естественото място, върху което умът може да се фокусира,
както по време на сън, когато съзнанието по естествен начин
се отдръпва в горните центрове на психоенергийната сърце-
вина. Чрез този подход се преодолява егото и човек открива
целостта. Това състояние прилича на състоянието на “благо-
честивото отдаване”, в което посветеният се стреми да пос-
тигне състояние на йога съзнание. Това благочестиво отда-
ване е форма на освобождение от натрапчивите мисли и
стремежи. Този тип медитация е свързан с виталния център,
248
който кореспондира със земята. Чрез нея единността се

осъзнава като форма на единствена връзка с реалността.
Визуализациите обикновено се причисляват към прак-
тиките на тантра и даоизма, както и към безброй християнс-
ки практики, каквато е католическата медитация, фокусира-
на върху свещеното сърце на Исус. Въображението играе
важна роля и при молитвите. Например, във визуализацията
на бодхисатва Авалокитешвара се съзерцава един вътрешен
образ на това божество, сътворен от светлина, който се про-
ектира от сърдечния център към цялото сътворение и обрат-
но. В същото време се произнасят мантри и молитви. Тези
форми на визуализация помагат за пораждането на усещане
на вселенската любов и радост, които са важни методи в
процеса на изцеление на медитиращия.
Визуализациите, въпреки голям ефект, който оказват
върху ума, са много полезни и за лечение на физическото
тяло. Когато човек чувства любов или си представи любимо
същество, тази любов често се долавя по физически начин в
сърцето и всички други мускули се отпускат в резонанс с
мускулите на сърцето. Любовта излъчва сигнали из цялото
тяло и освобождава блокираната енергия. Визуализацията
включва и активното, и пасивното съзнание и по този начин
осигурява равновесие между насоченото в една точка вни-
мание и нефокусираната памет. Визуализацията се олицет-
ворява най-точно чрез неутралното поле на сърдечния цен-
тър. На метафоричен език, сърдечният център е представи-
тел на човешкия свят, защото се намира между полюсите на
небето и земята във вътрешността на психоенергийната сър-
цевина. Чрез този център аз-ът става приглушен, изпълнен с
любов и отворен за другите.
249
ЕФЕКТЪТ ОТ МЕДИТАЦИЯТА
Трите метода за медитация се различават по своя резо-

нанс във вътрешността на психоенергийната сърцевина.
Връзката с първичната сила на живота е осъществена чрез
нефокусираното съзнание, което се проявява във виталния
център. Чиста идентификация с човешкия свят се получава
чрез визуализации, свързани със сърдечния център. От-
въдните пространства на тоталното откъсване от ума и тяло-
то се постигат чрез концентрация в една точка, под покрови-
телството на центъра между веждите. Тези три медитативни
подходи са представени символично чрез образите на небе-
то, човека и земята, свързани съответно с виталния, сърдеч-
ния и центъра между веждите. И трите метода се допълват и
се използват по равно в духовните практики, защото фоку-
сирането само върху една медитативна форма може поняко-
га да генерира енергийни блокажи.
Трябва да се знае, че медитирането не е подходящо за
хора, които страдат от психоза. В това състояние умът не
може да регулира, да различава и да интегрира впечатления-
та и образите, които се пораждат от пространствата на под-
съзнанието. При психоза, нормалната бариера между прост-
ранствата на съзнанието и подсъзнанието по някакъв начин
е отворена и приличащият на сън свят на архетипните обра-
зи нахлува в отслабеното съзнание на човека. Затова за пси-
хопата не съществува защита от образите, които идват от
света на подсъзнанието. Всички ние изживяваме това състо-
яние по време на нощното ни спускане в дебрите на съня, но
при повечето от нас тази бариера между въображаемия свят
на илюзията и реалността е доста солидна. Карл Юнг казва:
“Умът не се колебае между правото и грешното, а между
здравия разум и болния разум.” Главният ефект от медита-
250
цията е в това, че отваря и слива по един осъзнат начин

всички аспекти на личностното и отвъдличностното съзна-
ние, което се простира отвъд физическите усещания и логи-
ческите аспекти на ума. Ако не се практикува правилно, ме-
дитацията ще отслаби бариерата и ще отчужди от все-
кидневния живот страдащия от психоза. Истинската меди-
тация разширява, усилва и издига съзнанието.
Основната опасност при неправилно практикуване на
медитация е, че може да доведе до състояние на психоза. В
много общества се извършва подготвителна работа с канди-
датите за медитация, за да бъдат предпазени от полудяване.
Осъзнаването на нравствения аспект на практиката, упраж-
нения за усилване на волята и ума на човека играят важна
роля при полагането на правилни основи за медитативна
практика.
Когато медитативната практика е неправилна, ако не
се следват инструкциите, ако умът не е концентриран и мо-
тивацията не е правилна, се появяват проблеми. Всяка фор-
ма на концентрация носи рискове и странични ефекти. Ак-
тивната концентрация, която ангажира центъра между веж-
дите, може да доведе до усещане за откъснатост и отделяне
от собствените чувства и от връзката с околните, както и да
породи проблеми в горната част на тялото като главоболие,
хормонални разстройства, сковаване на врата и понижаване
на температурата на тялото. Пасивната концентрация, която
резонира с виталния център, може да доведе до нарастване
на егото, повишаване на сексуалното желание и изблик на
физическа енергия, което да премине в раздразнителност и
появяването на проблеми в долната част на тялото, като
мускулно и ставно вцепенение и болки, проблеми в бъбре-
ците и репродуктивните органи, както и до прегряване на
тялото. Визуализациите, които се осъществяват чрез сър-
дечния център, могат да отежнят вече съществуващи емоци-
онални проблеми, да доведат до липса на равновесие и от-
251
чуждение от околните, както и да породят болестни симп-

томи в средната част на тялото, като аритмия на сърцето,
болки в гръдния кош, тремори и затруднено дишане.
Когато умът въздейства върху тялото, резултатите, не-
зависимо дали го осъзнаваме или не, се проявяват в лич-
ността и понякога причиняват дисбаланс. Трите основни
центъра, свързани с медитацията, имат своето разделение и
в речта. Често казваме, че някой “има тежест в стомаха”, че
друг е “със златно сърце”, а трети е прекалено разумен и
“живее в главате си”.
Различните култури отдават значение на някоя от го-
репосочените форми на медитация. Например, китайците и
японците имат склонността да използват повече нефокуси-
раните техники, които включват виталния център. Ин-
дийците наблягат повече на фокусираните техники, които
свързват с центъра на третото око, докато тибетците и евро-
пейците ориентират своите медитативни техники към сър-
дечния център.
Напоследък в западния свят съществува тенденция към
сливане на различни традиционни медитативни техники.
Съвременни учители, като Мантак Чия, Ошо и Оскар Ичазо,
по свой начин правят опит да обединят аспекти от различни
медитативни традиции. Без да съдя тези усилия, мисля, че
сливането на трите форми на медитация и концентрация
предлага един балансиран подход за изкуството на медита-
цията. Без съмнение, медитацията е много позитивен начин
за пробуждане и лечение на духа. За всеки човек има меди-
тация, подходяща за нуждите му, която да доведе до пълна
хармония и равновесието на ума и тялото му.
252
ПРОЧИСТВАНЕ С ЛЕЧЕБНА ЕНЕРГИЯ
Мисля, че хората имат способност да притеглят косми-
ческа и земна енергия и да се лекуват с тях. Храната, водата
и въздухът не са само елементи, които поддържат живота.
Те могат да бъдат основните съставки, необходими за по-
държането на живота, но не са достатъчни за пълноценното
функциониране на нашата сложна природа. Нашият ум не е
откъснат от тялото ни. Когато правим визуализации, умът не
е отговорен само за полета на въображението, но и за реак-
циите на цялото тяло. Когато си спомняме миналите изжи-
вявания, не е нещо необикновено да си припомним усеща-
ния, чувства и мисли, характерни за даден момент. Чрез това
упражнение ще призовете и ще натрупате в тялото си лечеб-
на енергия, която винаги ще бъде на разположение. Запозна-
вайки се с тази форма на лечението чрез енергия, ще усвоите
и запомните един нов начин на въздействие върху ума и
чувствата. При изпълнението на това упражнение ще участ-
ват различни по своя характер неуловими енергийни систе-
ми, особено напречните потоци. Ако сте болни или с нару-
шено душевно равновесие, практикуването на тази медита-
ция може да се окаже извънредно полезно. При нужда може
да практикувате това упражнение няколко пъти дневно.
Започнете с намирането на удобна позиция, може да
сте легнал или седнал. Упражнението ще ви отнеме около
двайсет минути. Гърбът трябва да бъде отпуснат, а ръцете и
краката да не са кръстосани. Затворете очи и настройте тя-
лото си, вашите сетива трябва да бъдат будни, не се опит-
вайте да ги игнорирате, просто се опитайте да ги осъзнаете.
Наблюдавайте емоциите си, осъзнайте чувствата си, позво-
лете на мислите да текат свободно. Разграничете отделните
усещания, чувства и мисли, които се появяват в съзнанието
253
ви. Обърнете внимание на дишането си. В края на всяко

вдишване и издишване се опитвайте да задържите дъха си за
една-две секунди, като правите малка пауза. Продължете да
дишате по този начин през следващите две минути, след то-
ва позволете на дишането си да се нормализира. Започнете
да си представяте една огромна орбита от светлина, която
обгръща главата ви. Нека бъде лъчиста, спокойна и лечебна.
Позволете £ да се прояви в спирална форма и да се получи
нещо като фуния, която влиза във върха на главата ви. Кога-
то светлината влезе в главата ви, позволете £ да се разшири
и да окъпе цялата вътрешност на главата и да се насочи към
повърхността на кожата и към сензорните органи. Не забра-
вяйте свойствата на светлината - лъчиста, спокойна и лечеб-
на. Бавно позволете на светлината да се спусне на следващо-
то равнище - шията. Отново позволете на призованата от вас
светлина да окъпе и да прочисти цялата област, чак до кожа-
та. След като сте привършили с шията, нека светлината да
навлезе последователно в гръдния кош, в корема и таза.
Всеки път следвайте същата процедура - пропуснете светли-
ната в цялата област. Като приключите с таза, позволете на
светлината бавно да се спусне към краката ви. Докато се
спуска, представете си я, че излъчва светлинни потоци и ка-
то река се стича към стъпалата ви. За миг концентрирайте
светлината в петите, след това £ позволете да тръгне обрат-
но нагоре и да се изкачи към таза. Продължете да движите
светлината през таза и корема към гръдния кош. От там я
пуснете да слезе надолу по ръцете така, както я насочихте
към краката; нека бавно да достигне до пръстите на ръцете.
След като го направи, позволете £ да се обърне и да се изка-
чи нагоре към гръдния кош. От там £ позволете постепенно
да се разпръсне по цялото тяло. Благодарете на лечебната
енергия и бавно отворете очи. Отбележете всяка промяна,
която настъпва в ума и тялото ви през следващите няколко
254
часа.
255
Епилог. Краят на пътуването
ЕПИЛОГ
КРАЯТ НА ПЪТУВАНЕТО
Изтърпях промяната на едно море и вече нищо никога

не ще бъде същото.
Бурята, Шекспир
Прекарах по-голямата част от живота си в изследване

на енергията за лечителски и духовни цели. И все пак знам,
че още много неща мога да науча. Тази книга бе написана
със съзнанието, че в края £ няма да има финално изложение
за енергията. Докато не се опознаем напълно, природата на
енергията ще остане загадка за нас. Тази книга представлява
едно начало, едно ръководство за главните енергийни пото-
ци, които се намират в нашето тяло. Аз само съм описал
важните гранични камъни, има още толкова много какво да
се каже, да се опознае и преживее.
Писането на тази книга бе едно лично пътуване и пре-
дизвикателство. Първоначално започнах този проект в южно
Чили, в земята на дърветата араукария и чудни езера - един
прекрасен и изолиран от света район. Книгата бе завършена
в Канада, една великолепна, обширна земя, която се намира
по-близо до пулса на нашата западна цивилизация. През
последните няколко години имах много лични преживява-
ния и срещи, които дълбоко повлияха на живота ми. Пог-
255
леждайки назад, виждам една огромна промяна. Вече не съм

човекът, който бях, но все още има какво да изграждам в се-
бе си. Изпитвам абсолютна увереност, че усъвършенствам и
развивам част от себе си с всяка промяна, която преживявам.
проумях думите на Лаодзъ, че промяната е единствената
постоянна характеристика на живота. Моята същност, моите
чувства, мисли и усещания се променят, докато аз пътувам
през живота си. Благодарен съм за всичко това.
Споделям също и гледището на Юнг, който казва:
”Животът е - или беше – пълен със значение и незначителен.
Аз ценя високо тревожната надежда, че значението ще до-
минира и ще спечели битката.” Наистина, човешкият живот
е белязан от един фундаментален дуализъм: нашия живот е
значим и същевременно лишен от смисъл, пълен с красота и
жестокост, надежда и отчаяние, радост и тъга, удоволствие и
болка, любов и омраза, привличане и отхвърляне, те и ние.
Всеки един от нас преживява някакъв свой вариант на тази
дуалност.
Днес се срещаме лице в лице с глобалната криза, която
преживява човечеството и това извиква на бял свят въпроса
за нашата колективна способност да живеем на тази земя.
Нашата арогантност и невежество почти са унищожили оно-
ва, което някога сме възприемали като свещено и красиво.
Вярвам, че човечеството трябва да избере един радикално
различен метод на поведение и нов тип съзнание, защото в
противен случай нашето оцеляване на тази планета е заст-
рашено. Трябва да потърсим нещо, което е отвъд дуализма.
По време на едно скорошно пътуване до Амазонка се
учудих как природата съдържа дуализъм и в същото време
излъчва мистериозно единство. От една страна, стремежът
на растенията, животните и хората да оцелеят като вид са
попречили между тях да се породи някаква дълбока взаимна
връзка. Ред и хаос, живот и смърт, малко и голямо живеят
съвместно в природата. И все пак, зад всичко или по-точно
256
Епилог. Краят на пътуването
преминавайки през всички форми в природата съществува

някакво присъствие, което усетих много отчетливо. Това
присъствие – както и да го назовеш – ми дава сила и ме хра-
ни, позволява ми да приема всичко, позволява ми да се чувс-
твам у дома си на тази земя. Усещам, че това присъствие е
нещо велико. Цялата жизнена енергия произлиза от този из-
точник. По някакъв начин осъзнавам, че тази сила е източ-
никът на всички неща.
До мозъка на костите си осъзнавам, че моят живот е
свързан с цялото.
Веднъж в Чили, в една топла есенна вечер, лежах на
земята, когато долових някакво дълбоко, бездънно, много
нежно дишане. То беше бавно и ритъмът му беше хармони-
чен. Последвах звука и вървях дотогава, докато не усетих, че
той идва от кратера на близкия вулкан. Слушах и се потапях
в този звук, докато в един миг не проумях, че цялото ми съ-
щество резонира с това дихание. Почувствах как земята
вдишва през вулкана и вдъхва дъха си в самия мене. Никога
не съм бил по-развълнуван от Гея, нашата жива планета,
нашия дом. Осъзнах, че вече няма да забравя този факт - че
винаги мога да се докосна до чудото на живота и да усетя,че
съм част от него.
Искрено се надявам, че тази книга ще ви помогне да
усетите, че човешкият живот и природата са едно цяло. На-
дявам се, че ще предприемете много пътувания в царството
на енергията. Дано да изпитвате задоволство от познанието
и да се докоснете до същността на вашата вътрешна жизнена
сила.
257
Приложение 1. Даоизъм, алхимия и китайска медицина
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ДАОИЗЪМ, АЛХИМИЯ
И КИТАЙСКА МЕДИЦИНА
Да познаваш другите е мъдрост.

Да познаваш себе си е просветление.
Лаодзъ
Даоизмът е древна философска система, неразривна

част от китайската мисъл и цивилизация през последните 2
500 години. Китайската алхимия, която процъфтява пет века
след зараждането на даоизма, се базира на него, но стига
още по-далеч в изследването на човешката психика. Алхи-
мията използва нови методи за постигане на духовно разви-
тие и физическо дълголетие и много скоро измества част от
по-ранните даоистки практики. Китайската медицина обх-
ваща широк обсег от медицински практики, всяка от които
има собствен подход към здравето и болестите. През годи-
ните, китайската медицина е възприела много от теорети-
ческите и практически учения на даоизма.
Взети заедно, китайската медицина, алхимията и дао-
измът дават на света едно дълбоко разбиране за човешката
енергийна структура. Тези учения водят началото си от едно
древно, развито общество, с богата история и литературна
259
традиция. Често пъти китайските владетели официално са

подкрепяли тези учения и техники. Днес всяка от спомена-
тите дисциплини е все още жива и действаща не само в
Азия, но и в целия свят. Следващите страници имат за цел
да покажат приноса на всяка от тези дисциплини и да ни
помогнат да разберем енергийния терен на човешката ду-
ховна природа.
ДАО, ИН И ЯН
Даоизмът вярва, че хората могат да постигат духовно

просветление и вътрешен мир, ако живеят в съгласие с дао.
На практика, това означава следване на природата и пости-
гане на хармония с нея, защото цялата природа е видяна ка-
то едно голямо проявление на дао.
Дао е първоначалният източник на съзиданието, който,
въпреки че е цялостен, има свой пасивен и активен аспект.
Пасивният аспект на дао се проявява като неизявен творчес-
ки потенциал, който поражда своя двойник – а именно, една
съзидателна градивна сила. Двата принципа на дао се обе-
диняват в идеята за пустотата. Активният аспект поражда
цялото сътворение, поддържа го в единство и го движи нап-
ред, пораждайки непрестанни промени, въпреки че самият
той остава непроменен. Дао придава на всяко явление уни-
калност и по този начин създава безкрайното разнообразие
на нашия свят. Природата, както и човекът, са само прояв-
ления на този принцип. Дао включва в себе си и сътворение-
то и пустотата, лежаща отвъд видимите неща в природата.
За един даоист, живот, изживян в хармония с природа-
та, означава да следва естествения ход на процесите и явле-
нията. Това се нарича неправене. Лаодзъ, живял около VІ век
пр.Хр., пише в Даодъдзин:
260
“В преследването на учението всеки ден се придобива

нещо.
В преследването на дао, всеки ден нещо се изпуска.
Прави се все по-малко и по-малко, докато се постигне
неправенето.
Когато нищо не се прави, нищо не остава ненаправено.
Светът се управлява като оставиш нещата да поемат
своя собствен път.
Той (светът) не може да бъде управляван чрез обвърз-
ване с него”.
В даоистката философия животът се състои от двойст-
веност и парадокс. Двойствеността означава противопоста-
вяне и разделение, като денят и нощта, студът и горещината,
гневът и радостта, животът и смъртта, мъжът и жената. Па-
радоксът означава, че тези състояния се определят като от-
делни единствено в техните връзки с нещо друго, защото
нито едно явление не съществува в абсолютна изолация. Да-
оизмът използва термините ин и ян, за да обозначи идеята
на изначалната двойственост.
В началото думите ин и ян се отнасяли за тъмната и
светлата страна на всяка планина. По-късно термините били
използвани от древните китайци, за да се изрази концепция-
та за двойствеността, която режи във вътрешността на самия
живот. В цялата природа съществува динамично напрежение
между силите на ин и ян, които оформят едно непрестанно
движение и промяна. Ин и ян са в непрекъснат съюз, те се
преливат и трансформират един в друг. Източникът и на
двете е дао.
Най-ранните проявления на ин и ян, описани в древни-
те писания, са възприемчивата земя отдолу и съзидателните
небеса отгоре. По-късно бива използвана аналогията с вода-
та и огъня, за да се опишат характерните черти на ин и ян.
Долната таблица обобщава качествата и различията на двете
сили:
261
Вода Огън
Ин Ян
Студенина Горещина
Влажност Сухота
Замъгленост Яркост
Действие Бездействие
Гъвкав Неподвижен
Забрана Възбуда
Бавност Бързина
Тежест Лекота
Движение надолу и навътре Движение нагоре и навън
Проявленията на дао, ин и ян са жизнените компонен-

ти на даоистката философия.
Те са достъпни помощни средства, които могат да бъ-
дат използвани при възприемането и обяснението на при-
родния ред и законите на сътворението. Даоистите вярват,
че истинският човек е този, който живее в съответствие с
природата, чийто източник е дао. Всеки друг живот е при-
чина за страдание.
РАНЕН ДАОИЗЪМ
Ранните последователи на даоизма проповядват

следните три средства, с които човек може да се върне към
дао: култивиране на вътрешна мъдрост чрез пасивно наблю-
дение; нарастване на осъзнаването чрез култивиране на мис-
лите и действията и проникновено наблюдение на природа-
та. По отношение на култивирането на вътрешната мъдрост,
262
много даоисти предпочитат практиката Тихо седене – поза, в

която човек открива връзката с вътрешния източник на дао.
Те вярват, че в една неактивност съзнанието по естествен
начин се завръща в своите корени – а това е дао. При тихо-
то седене човек се слива със себе си. Изисква се активно да
присъстваш в дадения момент и да останеш пасивен за вся-
какви действия. Това отличава тихото седене от състоянието
на дълбок сън. Да бъдеш свободен от действието на съня,
означава съзнанието/умът да се е върнал към състоянието на
спокойствие и празнота. Тази практика поразително наподо-
бява съвременните дзен и чан медитации. Даоистите възп-
риемат съзнанието като естествен сбор от действия (незави-
симо дали са ментални или физически), които водят до със-
тояние на бдителност и хармония с природата.
Даоистите почитали природата и наблюдавали нейните
творения с голям интерес, защото чувствали, че законите в
природата са изявени проявления на дао. Надарили приро-
дата с родителските женски качества, за да покажат чувство-
то на близост и сливане с нея
ДАОИЗЪМ И АЛХИМИЯ
По време на династията Хан (206 г.пр.Хр.–220 г.) дао-

измът въплъщава нови идеи, голяма част от които, без съм-
нение, са вдъхновени от навлизането на будизма от Индия и
от новите постижения в китайската наука. Докато се при-
държали към главните принципи на живот в съответствие с
дао, даоистите от този период се стремели към безсмъртие и
дълголетие. Тяхната цел била да удължат живота до абсо-
лютните му граници, за да имат повече време за практикува-
не и вътрешно развитие. Тази идея довела до развитието на
алхимията, чиято задача е да въздейства върху феномена
263
време, за да се постигне определена цел. Алхимията води до

нов подем в изследването на природата и човека. В хода на
тези изследвания даоистите постигнали прозрения за значе-
нието, структурата и движението на енергията във вътреш-
ността на човека. Били открити нови методи за удължаване
на живота. В резултат на това, в тази епоха дихателните тех-
ники, пеенето и използването на звука, физическите упраж-
нения, медитациите, визуализациите и сексуалните практики
добили голям разцвет в даоистката алхимия. Често пъти тези
нови методи включвали и техники за концентрация на уче-
ника. В даоистката алхимия има външни и вътрешни прак-
тики. Външните практики се отнасят до използването на
външни сили, чрез които се постига дълголетие, докато вът-
решните се отнасят до контрол върху вътрешните субстан-
ции и енергии, с цел да се постигне вътрешно развитие на
човека. Голяма част от практикуващите използвали и двата
подхода, защото те се допълват. Във вътрешната алхимия,
природните субстанции от царството на минералите, расте-
нията и животните, които повишавали дълголетието, биват
пречистени, променени по форма и готови за поглъщане.
През вековете се отнасяли към външната алхимия като към
протохимическа наука, защото до голяма степен спомагала
за развитието на природните науки в Китай. Например, ба-
рутът първоначално се ползвал от даоистите като лечебно
средство, преди да бъде използван за други цели.
Китайският интерес за търсене на елексир на безсмър-
тието по всяка вероятност се зародил от донесеното от Ин-
дия психотропно растение, наречено сома. Тази чудесна
билка за първи път била спомената в индийските свещени
писания Ригведа около І-то х-ие пр.Хр. Напитката сома била
считана за мистична субстанция, която дава видения и
свързва човека със света на мъртвите, дори създава този
свят. Ето един стих, който подкрепя казаното: “Когато пием
сома, ставаме безсмъртни; отивайки към светлината, откри-
264
ваме боговете”. От друга страна, вътрешната алхимия се

занимава с нещо, което наистина съществува: човека. Целта
е да се разкрие как да се увеличат, съживят и пробудят
всички неуловими сили, които действат във вътрешността
на ума и тялото. Както своята идейна сестра, така и
вътрешната алхимия въздига дълголетието като една от
своите цели. И все пак, първата цел на вътрешната алхимия
е човек да постигне едно разширено съзнание, така че дао да
може да бъде следван изцяло. Техният фокус не е
съсредоточен върху физическото безсмъртие, а върху
желанието да се постигне духовно безсмъртие чрез сливане
с пустотата - пасивния аспект на дао. Множеството
практики, използвани във вътрешната алхимия, са
центрирани около две тясно свързани концепции – за Трите
полета на влияние и Трите съкровища. Полетата на
влияние включват специфични места, намиращи се във
вътрешността на човешкия енергиен терен, докато Трите
съкровища се отнасят до неуловими енергийни сили, които
действат във вътрешността на затворения в тялото живот.
ТРИТЕ СЪКРОВИЩА
Даоистите идентифицирали три главни субстанции –

Същност (Дзин), Енергия (Чи) и Дух (Шън) – които дават
основата на идеята за развитието на човешкия живот. За да
подчертаят важността им, те се отнасяли към тези три субс-
танции като към съкровища. Алхимиците вярвали, че чрез
увеличаването и опазването на тези съкровища, здравето и
благополучието на ума и тялото ще бъдат гарантирани. Ки-
тайската концепция за духа обхваща идеята за някаква обе-
диняваща сила, която се намира във вътрешността на съзна-
нието и която ръководи менталните способности за позна-
265
ние, интуицията и паметта. За духа се казвало, че навлиза в

тялото с първото дихание, оживява го през целия живот и си
отива от него с последното дихание. Китайците вярвали в
съществуването на душата, като неделима част от духа. Ду-
шата се считала за сложна субстанция, защото съдържала и
материалната, и етерната част, свързани респективно с енер-
гиите на земята и небето.
Чи е термин, по-труден за определяне, поради което и
много преводачи оставят думата непреведена, вместо да
рискуват с превода. Чи е главната жизнена сила във вътреш-
ността на човека. Описват я като ефирна, нематериална суб-
станция, на прага да придобие форма. Чи е диференцирана в
три различни типа, в зависимост от своята специфична фун-
кция, форма и местонахождение. Има Защитна Чи, която
циркулира по протежение на повърхността на тялото, Кос-
мическа Чи, която се абсорбира от белите дробове чрез въз-
духа или Чернодробна Чи, която осигурява специфичната
функция на този орган. Чи циркулира по цялото тяло, прена-
ся информация и активира функционирането на органите
чрез системата от меридиани. Чи, обаче, не се ограничава
само до хората. Според даоистите, всичко в този свят, е оду-
хотворено от някаква форма на енергия. На космическо рав-
нище Чи може да бъде видяна като материализирана форма
на творческото напрежение, което се ражда от поляризация-
та на ин и ян.
Същността е представител на биологичната матрица,
която определя растежа и развитието на човека и предопре-
деля уникалните физически характеристики, присъщи на
всеки от нас. В сравнение с Чи, Същността може да бъде
представена като фина материална субстанция, миг преди да
стане безформена. Същността е матрицата, която оформя
всички тъкани във вътрешността на тялото. На материално
равнище, Същността е най-силно концентрирана във вът-
решността на човешките репродуктивни тъкани, особено в
266
сперматозоидите и яйцеклетката.
ТРИТЕ ПОЛЕТА НА ВЛИЯНИЕ
Полетата на влияние са места във вътрешността на тя-

лото, където трите вътрешни съкровища могат да бъдат
събрани и трансформирани. Местата на полетата са свърза-
ни със средата на главата, гръдния кош и долната част на
корема. Полетата не са физически структури. Те са по-скоро
енергийни потенциали, които въздействат върху физическа-
та форма. Около тези места съществува естествена концент-
рация на енергия (Чи), която, ако се култивира, улеснява из-
менението на другите съкровища.
В китайската философия, трите Полета на влияние са
свързани с трите проявления на вселената - небето, земята и
човека. Небето включва и силите на звездите, слънцето, лу-
ната, планетите и въздухът. Земята е свързана със същества-
та, растенията, океаните и сушата на нашата планета. Чове-
чека включва сферата на човешките същества и присъщите
им енергии. В човека небето символизира главата и шията,
човечеството символизира гръдният кош, а земята - областта
на корема. Всъщност, всяко Поле на влияние е свързано със
специфична субстанция. Тези връзки могат да бъдат обоб-
щени по следния начин:
Горно Средно Долно
Местонахождение Глава Гръден кош Корем

Аспект Небе Човечество Земя
Субстанция Дух Чи Същност
Във вътрешната алхимия Трите Съкровища са събра-
267
ни, след което са концентрирани във вътрешността на тяло-

то. Този процес е последван от превръщането на Трите Сък-
ровища във вътрешността на трите Полета на влияние. Този
процес се осъществява систематично, чрез превръщането на
Същността в Чи, след което Чи се превръща в Дух и накрая
Духът се превръща в Пустота - неизявената форма на дао.
Знам, че тази концепция за съзнателно насочване на матери-
ята в такава посока, че да се слее с безформеността, е трудна
за възприемане за западните хора, но да даоистите тя е реал-
на цел. Същността, която спонтанно се заражда в долното
поле – основата на корема - първо бива превърната в Чи.
След това Чи се изтегля нагоре, към средното поле, във вът-
решността на гръдния кош, където се събира и се превръща
в Дух. Духът се изкачва нагоре, към горното поле, във вът-
решността на главата, където се концентрира, променя фор-
мата си и се слива с Пустотата. Процесът на горното прев-
ръщане на Същността, Чи и Духът се извършва по проте-
жението на някакъв мистичен централен съд.
В древността менталната и физическата техники, как-
вато е практиката на даоисткото дишане и двигателните уп-
ражнения, са били използвани, за да се трансформират и да
се превърнат в друга субстанция. Дао Ин е комплекс от пси-
хо-физически упражнения, които използват ума, въображе-
нието, дишането и движението, за да се постигне енергийна
промяна. Познатите в наши дни дисциплини Тайдзицюан и
Чигун произхождат от тези стари практики.
ДАОИСТКА СЕКСУАЛНОСТ
Развитието на даоистката алхимия е довело до създа-
ването на множество уникални сексуални методи. Даоистка-
та вяра, че репродуктивните секрети са проявена форма на
Същността, води до появата на техники, при които мъжете
268
задържат, намаляват и ако е възможно, елиминират загубата

на сперма по време и след половия акт. Жените губят част от
Същността не по време на половия акт, а през време на
бременността, раждането и кърменето и съвсем малко по
време на менструацията. Затова били формулирани специ-
ални техники за жени.
Силата на оргазма и при двата пола трябва да бъде на-
сочена навътре, вместо да бъде освободена навън, което по-
ражда физическо и емоционално изчерпване. Нормалното,
лишено от измислени табута отношение на китайците към
сексуалността, без съмнение улеснява изследването на този
процес. Даоистките учения за култивиране на сексуалната
енергия поразително наподобяват на сходните им индуистки
и будистки тантристки практики.
КИТАЙСКА МЕДИЦИНА
Даоизмът и китайската медицина имат дълга обща ис-

тория, особено в епохата на тяхното създаване. Докато дао-
измът е фокусиран върху значението на живота и върху това
как да постигнем духовно удовлетворение, китайската ме-
дицина е загрижена основно за поддръжката на умственото
и физическо благосъстояние. Традиционната китайска ме-
дицина разглежда човека като същество, което не е отделено
от природата. Едно холистично разбиране за света се прос-
муква във всички практики на това голямо лечебно изкуство.
Основен текст в китайската медицина е трудът на
Жълтия император Хуанди1. Този класически труд е написан
по време на династията Хан – епоха, в която медицинските
1
На български е издадена първата част от Трактата на жълтия
Император – Сувън, предстои публикуването на втората част – Нейдзин.
С., изд. Шамбала.
269
науки и алхимичните изкуства1 процъфтяват в Китай. Жъл-

тият император излага една медицинска теория, базираща се
на идеи, извлечени не само от даоизма, но и от конфуцианс-
твото и шаманизма, които съществуват в Китай по това вре-
ме. Тази книга за пръв път предлага един цялостен, логичен
подход към медицината, основан на следните важни теории:
дао; дуализмът на ин и ян; проявлението на петте елемента и
концепцията за Чи и начина на нейното циркулиране. От да-
оистките концепции китайската медицина възприема идеята
за дао, ин и ян, а от алхимиците заимства множество идеи
относно движението на Чи.
Най-важната недаоистка теория, която е повлияла на
китайската медицина, е теорията за петте фази или елемен-
ти. Теорията за петте фази първо е била изразена от Дзоу Ин
(350-270 г.пр.Хр.) - конфуциански реформатор, който изпол-
звал елементите, за да опише енергийните връзки и резонан-
си в природата и човека.
Петте фази са архетипове на природата и нейните си-
ли, които древните хора интуитивно чувствали. Петте фази
са означени чрез символите дърво, огън, земя, метал и вода.
Символиката е следната: дървото характеризира процеса на
поникване (покълване) и пускането на филизи в страни от
ствола; огънят е проявление на топлината и растежа, със
своето насочено нагоре движение на пламъка; земята предс-
тавлява отглеждането, трансформацията и подтика към въз-
държане; металът характеризира процеса на узряване и кон-
центрирано проявление; водата представлява студенината,
разложението и съхранението, потокът на нейното движение
е насочен надолу.
Петте фази се използват в китайската медицина, за да
се различат телесните структури и тъкани и да се опишат
1
За даоистката алхимия вж. Гъхун - Баопудзъ, Мъдрецът обемащ
пустотата. С., 2003, изд. Шамбала.
270
връзките между тях и физиологичните и психически проце-

си. Затова органите, субстанциите, емоциите, телесните сек-
реции, сензорните органи и външните климатични влияния
могат да бъдат групирани според тяхната принадлежност
към определена фаза. Например, фазата дърво е свързана с
пролетта, вятъра, зеления цвят, черния дроб, гнева, очите,
острия глад. Тази теория ни осигурява един мощен инстру-
мент за разбирането на произхода и развитието на болестта.
Китайската медицина използва концепциите за дао, ин
и ян, и петте фази, за да опише функционалните връзки
между субстанциите, органите и тъканите в тялото и да об-
рисува природата на ума и духа. Изследването на произхода
на болестта и нейното развитие, диагнозата, прогнозата и
терапията са базирани върху един функционален подход.
В терапевтичен план, китайската медицина обхваща
разнообразна и все пак допълваща се група от практики.
Най-популярната е практиката на вътрешната медицина, ко-
ято се грижи за предпазването от болестта и лечението чрез
използване на растения, минерали и лекарства, извлечени от
животински организми. Следваща по важност е акупункту-
рата, която включва пробиването на кожата на специални
места с фини игли и обгарянето с мокса – цигара от лечебни
билки. И акупунктурата, и обгарянето се базират на идеята
за циркулацията на Чи по цялото тяло. Има и други техники,
които също се включват в китайската медицинска терапев-
тична система, като масаж, манипулация, диета и лечебни
упражнения. В наши дни някои от тези древни практики са
намерили място в съвременната биомедицина, например из-
ползването на акупунктурната анестезия в хирургията.
271
МЕРИДИАНИ И СЪДОВЕ
Китайската медицина притежава уникална визия за

енергията, която е основана на идеята, че енергията или Чи
циркулира по протежението на фини пътища по цялото тя-
ло. В тази енергийна система съществуват дванайсет мери-
диани и осем необикновени съда.
Дванайсетте меридиани са най-достъпните и повърх-
ностни маршрути на потока Чи. Меридианите осигуряват
една система за комуникация, защита и връзка между тяло-
то, ума и окръжаващия ги свят. В допълнение, те свързват
повърхността на тялото с вътрешните органи, за които се
казва, че държат на склад уникални проявления на Същ-
ността, Чи и Духа. По протежението на меридианите се на-
мират тънки отвори, така наречените акупунктурни точки,
където се акумулира Чи. През тези точки терапевтичните
масажи, обгарянията и акупункурните игли могат да проме-
нят качеството и да пренасочат потока на Чи. Цялата мери-
дианна система от меридиани, според Жълтия император,
започва от областта на гръдния кош и се разширява по цяло-
то тяло. Нормално е един пълен цикъл на циркулацията на
Чи да се осъществи за период от двайсет и четири часа. Ме-
ридианите също се делят на ин и ян, в зависимост от органи-
те, с които са свързани и посоката на потока. Ако си предс-
тавим човек, с протегнати над главата ръце, ин меридианите
текат от земята нагоре, през гръдния кош към ръцете, докато
ян меридианите текат от ръцете надолу, през главата към
стъпалата. Всичките меридиани се ориентират във верти-
кална посока: глава – стъпала.
Необикновените съдове (“чудесните меридиани”) са
идентифицирани като по-дълбоки и по-фини, в сравнение с
обикновените меридиани. Те произлизат от човешкия емб-
рион по време на зачатието. За тези съдове се казва, че улес-
272
няват ембриологичното развитие и организират физическата

и енергийната структура на тялото, включително самите
дванайсет меридиани. Нещо повече, извънредните съдове
играят ролята на резервоари на телесните проявления на ин,
ян, Чи и кръвта, които меридианите могат да изтеглят при
нужда. Съществуват осем необикновени съда, описани в ки-
тайската медицина. Те могат да бъдат разделени, според
функциите си, на три групи: поясни, първични и вторични.
За повече информация прочетете Глава 5.
СЪДОВЕТЕ КАТО ПСИХИЧЕСКИ КАНАЛИ
Даоистите възприемат тези съдове и като психически

канали, които регулират и комуникират с трите Полета на
влияние. Едно задълбочено познание за съдовете ще тласне
живота на всеки човек към духовно осъзнаване и развитие,
към постигане на дълголетие и благосъстояние. Медитатив-
ните прозрения на даоистките мъдреци вероятно са вдъхно-
вили или породили теорията за Чи и нейната циркулация.
Без съмнение, практиките улесняват способността на даоис-
тите да възприемат неуловимите енергии, които са вътре в
самите тях и в природата.
Докато китайската медицина учи, че съществуват осем
съда, даоистите споменават още един, мистичен централен
съд (жон май). Те считат, че този съд директно се свързва и
се разтваря в трите Полета на влияние. Мистичният центра-
лен съд е тясно свързан с духовното пробуждане и с прев-
ръщането на елементите един в друг.
273
НАСТОЯЩЕТО
За нещастие, даоизмът е загубил голяма част от своята

значимост в самия Китай, главно поради възникването на
материализма и влиянието на съвременната наука. Тъжното
е, че докато бях в Китай, видях и чух много истории за по-
тискане на даоистките вярвания и разрушение на светите
места. В наши дни даоизмът се практикува само от малка
група хора. Но даоистките концепции вече започват да
привличат вниманието на много хора от Запада.
От друга страна, китайската медицина се справя по-
добре, навлиза в един период на възраждане в самия Китай и
бе широко възприета и адаптирана към чуждите култури.
Особено акупунктурата привлича вниманието на много хо-
ра, работещи в полето на биомедицината, особено на хората
от Запада. Разширяващият се обем на литература по въпроса
е доказателство за казаното.
274
Приложение 2. Йога, Тантра и Аюрведа
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
ЙОГА, ТАНТРА И АЮРВЕДА
Води ме от тъмнината към светлината;

води ме от неистината към истината;
води ме от смъртта към безсмъртието.
Ведическа молитва
Индия е и благословена и прокълната в едно и също

време от своя огромен брой религии, касти, култури, езици и
географски области. Индия никога не е била хомогенна зе-
мя. По-скоро, тя абсорбира всички свои завоеватели и
странстващи племена, заедно с техните различни идеи. Вся-
ка група, независимо дали е арийска, мюсюлманска или бри-
танска, в началото открива, че се опитва да преобърне вяра-
та на завоювания, но в хода на времето разбира, че съвмест-
ното съществуване се превръща в норма. Чужденците стават
повече индуси с всяко поколение и все пак си остават, дори
днес, отделни общества във вътрешността на едно общество.
Индуизмът, най-голямата религия в Индия, споделя тази бо-
гата на разнообразие традиция. Вариациите на вярата, прак-
тиките, божествата, които се почитат и философските идеи,
правят индуизма труден за разбиране.
Индийската традиция е дала на човечеството три голе-
ми, фундаментални корпуси от знание: йога, която е свърза-
на с духа; аюрведа, която се фокусира върху физическото
тяло; и тантра, грижата на която е умът. Философите на те-
зи три дисциплини са в съгласие един с друг; единствено
275
тяхната практика е различна. В Йога тялото и умът се стре-

мят към хармонизация с духа. Аюрведа има за цел постигане
на равновесие между тялото и ума, така че те да са в съгла-
сие с природните закони на вселената. Тантра се стреми
към разширяване на съзнанието и пречистване на ума, за да
се постигне баланс с цялото. Йога, Тантра и Аюрведа насоч-
ват човека да премине отвъд ограниченията и да се освободи
от цикъла на раждане и смърт. Те споделят подобни възгле-
ди и за природата и значимостта на енергийния терен. Оно-
ва, което следва, е описание на главните теми на всяка една
от традициите.
ЙОГА
Йога е древна практика, която се е развила преди хи-

ляди години. Думата йога означава съюз, в случая съюз с
божественото. Историята на Йога, както на Тантра и на
Аюрведа достига своя апогей в епохата на Ведите, преди по-
вече от три хиляди години. Ведите са колекция от химни,
написани от ришите или мъдреците на истината, която от-
разява еволюцията на древната индийска мисъл, от почита-
нето на природата с ритуалните жертвоприношения, до из-
ползването на напитка от сома и разпознаването на абсо-
лютната реалност, която е всепроникваща и безкрайна.
Централни за теорията на Йога са законите на кармата
и прераждането. Карма означава действие. Законът на кар-
мата споделя твърдението, че всяко действие или мисъл има
следствие, макар то да не е очевидно. Настоящето е резултат
от минали действия и мисли, а бъдещето е зависимо от нас-
тоящите действия и мисли на човек, които генерират нова
карма. Повторното раждане и прераждането, в контекста на
индуизма, се съдържа в теорията, че индивидуалната душа
276
или дух, благодарение на кармата, в някаква точка на време-

то след смъртта и разлагането на тялото, ще бъде задължена
да прие нова форма. Вярва се, че цялата карма е резултат от
мислите и илюзорното състояние на отделяне от цялото,
предизвикано от ума. Затова целта на йога е да усмири коле-
банията на ума и тялото и да навлезе в състояние, освободе-
но от мисли, чувства и усещания, наречено самадхи.
Както е описана в Бхагавад Гита, ценен духовен текст
от VІ век пр.Хр., съществуват много форми на йога, всяка от
които набляга на различна практика за постигането на целта.
Главните сред тези практики са традиционните йога на
действието, посвещенията и теорията. По-късно се появява
една друга дисциплина, позната като Раджа йога, която
следва учение, базирано на по-стари концепции и практики.
Тази йога е първата, която бива систематизирана през ІІІ век
пр.Хр. от риши Патанджали, който смесва различните кон-
цепции със същината на философията самкхя.
Самкхя учи, че нашата реалност възниква от съюза на
едно космическо съзнание и инстинктивната природа. Тази
идея е паралелна на китайската представа за пасивните и ак-
тивните аспекти на дао. Нещо повече, според традицията
самкхя, природата се проявява чрез три първични сили (гу-
ни): инерция, активност и равновесие. Трите сили се про-
явяват чрез петте основни елементи: етер, въздух, огън, вода
и земя. Взети заедно, петте елемента формират материална-
та база на всички явления.
Йогата на Патанджали съдържа осем стъпки, които
един ученик трябва да премине и усъвършенства в пътуване-
то си към божествения съюз. Първите две стъпки са практи-
ки, които включват етически и нравствени въздържания.
Третата стъпка се състои в това да се обуздае и стабилизира
тялото чрез физически пози. Тази крачка оформя основата за
практиката на Хатха йога, която е много популярна на За-
пад. Четвъртата включва контролиране на дишането, което е
277
отражение на ума и енергията. Петата стъпка се занимава с

овладяване на сетивата, така че умът да остане спокоен.
Шестата стъпка е свързана с развитието на концентрацията
и насочването на ума в една точка. Седмата е медитацията,
изкуството да слееш ума с обекта, над който си се фокуси-
рал. Осмата и последна стъпка е самадхи, свръхсъзнателно
състояние, в което умът и тялото са се оттеглили от едно
царство на относителност към едно поле на чисто съзнание.
В самадхи чистият дух се наслаждава на самия себе си и по
този начин навлиза в единство с божественото.
Крайният резултат на Йога е постигане на чувство на
диференциация. Светът е видян като място, към което човек
е привързан чрез кармата, място, от което той трябва да се
отдръпне, за да се завърне към духа. Затова отричането и ас-
кетизмът винаги са били част на йога. Тантра, от друга стра-
на, не търси отдръпване от живота, а се стреми да транс-
формира съзнанието и да лекува разделението между духа и
материята. За ученика на тантра целта е да постигне синтез
чрез работата с ума.
ТАНТРА
Въпреки че Тантра е една древна практика, с корени в

епохата на Ведите, тя не се е проявявала като стегната дис-
циплина до ІІ век сл.Хр. Философията на тантра не зависи от
принципа за двойствеността на духа и материята. Тантра се
опитва да изтрие от съзнанието склонността към дуалистич-
но мислене, в което е вкоренена идеята за преценка за онова,
което е свещено и онова, което е осквернено. За да постигне
целите си, Тантра учи, че вселената е съставена от два ас-
пекта, представени от Шакти, женското начало и Шива –
мъжкото начало. Женското начало е считано за първична
278
сила, която съществува във вътрешността на всяко създание,

докато мъжкият аспект представлява чистото съзнание или
самото съществуване. И женските, и мъжките аспекти са не-
делима част от всяко човешко същество. Тантра вярва, че
пътят за съюз на тези два аспекта е чрез повторно обучение
на ума и сетивата и нов подход към реалността.
В Тантра тялото, както и цялата материя се използва за
разширяване и хармонизиране на ума. Най-значителни от
тези методи са: повтарянето на мантри (джапа); визуализа-
ции; ритуалното почитане на божества, които персонифици-
рат силите в съзнанието; медитацията, при която съзнанието
се фокусира върху свещени рисунки или геометрични фигу-
ри (мандали и янтри); използването на телесни пози и жес-
тове (мудри); както и контрол върху сексуалната енергия
чрез определени ритуали.
ПЕТТЕ ОБВИВКИ
Според Тантра, в човека съществуват пет обвивки с

различна вибрационна честота. Петте обвивки, от най-
плътната до най-ефирната, са следните: груба или физичес-
ката обвивка; невидима жизнена сила или така наречената
прана; познавателната обвивка, която създава ума и индиви-
дуалността; и накрая каузалната обвивка на чистото съзна-
ние, която по същество е хранилище на цялата карма на чо-
века. Отвъд царството на петте обвивки съществува едно
мистично измерение, което обгръща недиференцирания,
чист и безсмъртен дух. Често пъти към последното царство
се отнасят като към отвъдната сфера (на чистия дух).
В човешкото тяло всички разделения, от материалното
тяло до най-финото равнище на духа, заемат същото “прост-
ранство”, както различните честоти на звука (от тези, които
279
чуваме, до онзи, който не може да се долови) и съществуват

заедно във вътрешността на едно и също поле.
Да се проумее реалността и природата на ума е основ-
ната задача на Тантра. На практика, тантра набляга върху
женския принцип в обучението на ума. За женската сила се
вярва, че се изявява във формата на витална енергия в цялата
природа. В хората тази енергия е наречена прана. Последо-
вателят на Тантра се стреми да овладее и промени аспектите
на прана, за да разшири и пречисти съзнанието си. Първо се
стабилизира вътрешната енергия, след това се усилва, пре-
насочва се навътре и се слива с най-фините измерения на
ума. В последните стадии на вътрешното тантрическо пъту-
ване, съзнанието остава концентрирано в една точка. Изпол-
зват се различни техники за активиране на латентната женс-
ка сила, наречена Кундалини. Казва се, че след като тази
енергия се е пробудила, тя се движи през различните физи-
чески канали към най-фините измерения на духа.
ФИНАТА СФЕРА
Тантра има добре оформен модел на движение на

енергията, който по-късно е възприета от Хатха йога. Спо-
ред тантричния модел, съществуват безброй канали, нарече-
ни нади, по които тече прана. Концепциите за надите и пра-
на са забележително еднакви с китайското описание на съ-
довете (меридианите) на Чи. Най-важният канал е сушумна,
централният канал, по протежението на който се намират
енергийни центрове, наречени чакри. Сушумна и чакрите не
са познаваеми по сетивен път. Счита се също, че енергията
Кундалини се намира в основата на централния канал в таза.
От двете страни на сушумна или централния канал са
280
двата важни потока, в които тече прана, които са наречени

ида и пингала или лунарния и соларния канали. Тези два
странични канала са представители на поляризирани енер-
гии, подобно на концепциите за ин и ян. Лунарният и солар-
ният канали са свързани с ноздрите и с механизма на диша-
нето, тъй като дишането е физически източник за поддър-
жането и движението на прана. Двата канала доближават и
комуникират един с друг по протежението на сушумна, в ре-
зултат на което се създават енергийните центрове, наречени
чакри. Чакра означава колело. Съществуват седем главни
чакри, които се намират във вътрешността на сушумна.
Всяка чакра е точка на проявление на първичните сили,
включително на невидимите аспекти на ума, на кармичните
ограничения, на пречистената прана и на чистия дух.
Използвани са класически символи, за да се опишат силите,
открити във вътрешността на чакрите. Най-важните
символи, свързани с различните чакри, са елементи, листа,
геометрични фигури, цвят и звук, които, взети заедно,
очертават някаква вибрационна честота и позиция на
чакрата. В допълнение можем да кажем, че всяка чакра е
свързана с определено божество и олицетворява неговата
динамична природа.
В своя духовен път, последователят на Тантра се опит-
ва до активира и да слее двата странични канала, след което
да отдръпне тяхната сила по посока на сушумна. Това се
постига чрез използването на специални дихателни техники,
визуализации и ритуали.
БУДИСТКА ТАНТРА
В Азия съществуват различни форми на Тантра, въпре-
ки че най-много от тях се основават на подхода на индийс-
ката Тантра. Особено забележителни са будистките тант-
281
рични школи. Тибетските будисти, представителите на шко-

лата Ваджраяна, са известни със своя коментар върху су-
шумна и чакрите, както и върху всички аспекти на превъп-
лъщението и кармата.
Будистките учения за вътрешните енергии ползват
техники, различни от индуистките, за да обяснят съдържа-
нието и природата на сушумна и чакрите. В тибетската тра-
диция местонахождението на чакрите също е различно. В
индуизма повечето школи описват мястото на сушумна в
пространството, което съвпада отчасти с най-вътрешната
сърцевина на гръбначния стълб и мозъка. Будистите вярват,
че сушумна е наложена върху физическото пространство
пред гръбначния стълб, близо до центъра на телесния ствол
и главата. В индуизма говорят за седем главни чакри, докато
будистите признават пет главни центъра (а понякога и един
шести, коронният център).
Тези разлики между будистката и индуистка тантра, са
обяснени добре от лама Анагарика Говинда в книгата му
Основи на тибетския мистицизъм:
“Главната разлика между двете системи е в различното
третиране на едни и същи фундаментални факти. Както път-
ниците с различен темперамент и различни интереси биха
описали един и същия пейзаж по съвсем различни начини,
без да се опровергават един друг по отношение на фактите,
така и будистките и индуистките последователи на Тантра
влагат едни и същи пейзажи в ума на човека чрез различни
преживявания.”
Във възгледа на лама Говинда индуистката система
набляга на кореспонденциите между всяка чакра и нейния
първичен елемент, на символите и космическите сили, за
които индуистите вярват, че са нещо фиксирано. Будистката
система е по-малко загрижена за статичните и обективните
аспекти на чакрите; по-скоро фокусът е върху онова, което
преминава през тях, както и върху техните динамични фун-
282
кции. Затова в будистката традиция звуците, цветовете и

другите символи не са считани за постоянни черти на една
чакра. Вярва се, че чакрите по протежението на сушумна
могат да си взаимодействат, да проникват и да се комбини-
рат една с друга при определени условия, като духовно обу-
чение или в спонтанно пробуждане на кундалини.
АЮРВЕДА
Аюрведа буквално означава познание за живота. Аюр-

веда е едно холистично изкуство, което преди всичко се
стреми да осигури доброто състояние на ума и тялото. Про-
излизайки от философията самкхя, Аюрведа използва идеята
за трите доши, за да обясни как се появяват болестите.
Според теорията за трите доши, петте елемента се про-
явяват във вътрешността на тялото като три типични субс-
танции: същност, прана и фин огън. Прана е жизнената сила,
която оживява, свързва и хармонизира физическите, умстве-
ни и каузалните сфери. Същността е биологичната сила и
основната матрица на физическото тяло. Финият огън е
трансформираща сила, която позволява на различните те-
лесни субстанции да претърпяват промяна. Финият огън
често е представян като катализатор на процесите на хра-
носмилането, метаболизма и нервната дейност. Тези три
субстанции сътворяват основата за всички телесни субстан-
ции и тъкани. Прана и същността са до голяма степен екви-
валентни на китайската концепция за Чи и същността.
Прана, финият огън и същността са твърде нематери-
ални, за да задоволят всички изисквания на тялото, затова те
образуват доши, което буквално означава грешка. Трите до-
ши - вата, питта и капха – са по-груби проявления на пра-
на, финия огън и същността. В здравословен аспект, дошите
283
спомагат за поддръжката и функционирането на всички

функции на ума и тялото, докато неравновесието на една
или повече доши води до смущения и разстройства.
Идеята за дошите е основна в обяснението на Аюрведа
за това как всяко човешко същество има своя уникална кон-
струкция и темперамент. По време на раждането всеки ин-
дивид има склонността към недостиг или излишък на една
или повече доши. Рядко се срещат хора с балансирани доши.
Тази вродена склонност определя до голяма степен личност-
та, нейния начин на живот, физическата форма, здравето и
благополучието.
Дошите не са нещо непроменимо. Те могат да се деба-
лансират и да се влошат от неподходящо хранене, лоши
мисли и неправилни действия, както и от наранявания и бо-
лести.
Аюрведа смята, че трите доши имат типични качества
и склонности, които се проявяват във вътрешността на хора-
та и извън тях. По същество, вата се счита за суха, студена,
светла, груба и нестабилна; питта е мазна, гореща, светла,
интензивна и подвижна, а капха е мазна, студена, тежка,
гладка и стабилна. Когато е поета от тялото, всяка субстан-
ция повишава някоя доша, ако притежава подобни на тази
доша качества. Например сладоледът, субстанция с капха
качества, естествено ще повиши присъствието на слуз, ще
охлади тялото и ще породи тежест. Ако даден човек е имал
прекалено много капха в своя телесен строеж или страда от
разстройство на капха в организма, най-добре е сладоледът
да бъде забравен. Субстанциите, обаче, не са ограничени са-
мо до една доша. Те могат да съдържат две или три.
Аюрведа се стреми да помогне на хората да живеят
пълноценен живот, според собствената си конструкция. Чес-
то пъти това изисква дълга и строга стратегия, лечение и
профилактика. В живота си често изпадаме в кризи и стра-
даме от остри заболявания. Аюрведа не пренебрегва и най-
284
непосредствените нужди. Тя е развила великолепни начини

за лечение на безброй здравословни проблеми, всеки от кои-
то се основава на концепцията на дошите.
За хроничните и острите проблеми Аюрведа разполага
с различни начини за въздействие, включващи растения,
минерали, лекарства от животински произход, подходящи
молитви и мантри, диети, масажа, билколечение, кръвопус-
кане, обгаряне с мокса, както и различни други методи.
Днес в целия свят съществува огромен интерес към
Аюрведа. Вероятно това се дължи на присъщата простата и
ефективност на този начин на лечение, както и на факта, че
се следва система, която е основана на непроменливите за-
кони на природата. От моя собствен опит знам, че концеп-
цията за трите доши е лесна и се приема от хората от целия
свят. Според мен, това се дължи на факта, че дошите се ос-
новават на един биологичен модел, който е неделима част от
нашето физическо развитие.
285
Речник
РЕЧНИК
Алхимия (кит. уей-ней дан) В китайската версия алхимията

е едно разширение на Даоизма, който търси безсмъртие и духовно
обогатяване чрез манипулиране на материята и времето.
Анима-Анимус – Според философията на Юнг анима е
вътрешната женска страна на един мъж, докато анимус е вътреш-
ната мъжка страна на една жена. Те могат да бъдат преживяни и
като архетипен образ (виж долу) или личен комплекс, някаква
емоционално натоварена група от мисли и спомени.
Архетип. Стародавен структурен образец на мозъка, особе-
но в подсъзнателния аспект (виж долу). Образът на “Гея, Майката
Земя” или “анима-анимус” (виж горе) са примери на архетипове.
Аура. Енергийна защитна бариера, която е проектирана от
външната страна на повърхността на кожата. Аурата има различ-
ни пластове: но най-важният пласт е етерната аура. Този пласт
защитава тялото и мозъка.
Бардо. (тиб.) Буквално “промеждутъчно състояние”. Всеки
променлив етап на съществуване или реалност. Най-често свърз-
ван със смъртта, прераждането и междинната сфера.
Блатоцист. Етап от развитието на ембриона, когато той е
широко сферичен по форма (с пълна с флуид кухина) и е съставен
от недиференцирани клетки.
Вибрационни Честоти. Невидими скали на вибрация или
движение, което се “случва” във всички явления, от субатомично-
то равнище до звука и светлината.
Визуализация. Форма на водещо въображение, което може
да бъде използвано за разширение на съзнателността и улесняване
на лечението.
Възли (санскрит. грантхи) В Тантра този термин се отнася
до трите психоенергийни центрове, в които кармичните ограни-
чения имат склонността да бъдат по-изразени. Те са центровете
Вежди, Сърце и Виталният център.
287
Гаструлация. Етап от развитието на ембриона, когато дер-

мичните клетки започват да се диференцират и да се обособяват.
Дао (Китайски) Буквално “път”. В китайската философия
Дао обозначава източникът на сътворението. Дао има един паси-
вен аспект, Пустотата (виж долу), който е един неизразен твор-
чески потенциал и който поражда неговия активен аспект, една
изявена генеративна сила.
Дерма. Отнася се до първичните тъканни пластове, нарече-
ни ендо-, екто- и мезодерма, които се изразяват с гаструлация
(виж долу). Те са началото на тъканта на физическото тяло, на ор-
ганите и системите.
Доши. (санскрит.). Буквално означава “грешка”. Доши на
Аюрведа са по-грубите форми на Прана, Финия Огън и Същност-
та (виж долу), които се появяват в тялото като кондензации на
Петте Елемента (виж долу). Съществуват три доши: Вата, Пит-
та и Капха.
Енергийна Вихрушка. Физически комплекс от силна енер-
гийна потенция, която се намира във вътрешността на телесната
тъкан. Тези вихрушки обикновено представляват неинтегрирани
преживявания. Съдържат латентни чувства и спомени, които са в
резултат на травми
Есенция (кит. дзин, санскрит. оджас). Концепция, присъща
както на китайската медицина, така и на Аюрведа. Отнася се до
биологичната матрица и всепродуктивния капацитет на тялото. Тя
е видима форма на спермата и яйцето. През целия живот “есенци-
ята” контролира базовата виталност и физическото сцепление на
тъканта.
Ин. (кит.) Буквално “тъмнина”. Негативният принцип от
първичната природна двойственост.
Йога (санскрит.) Буквално “да привържеш в едно (заедно)”.
Обикновено Йога се отнася към древните индуистки науки за ду-
ховността. Всеки път към знанието, който води до съюз с Божест-
веното, може да бъде наречен Йога.
Карма (санскрит.) Буквално означава “действие”. Казано
просто, кармата се отнася до една верига от причина и следствие.
В човешките същества кармата може да се проследи в модулите
288
Речник
на мисълта и действието.
Кундалини Шакти (санскрит.) Буквално означава “змийс-
ка сила”. Латентен първичен потенциал, който се намира на дъно-
то на Сушумна (виж долу). Кундалини представлява затварянето
на душата във форма, време и пространство.
Лично Подсъзнание. Един посреднически стадий между
съзнателният мозък и отвъдличностното подсъзнание (виж долу).
Неговата първична функция е да “складира” мислите, които още
не са узрели за съзнателността, на загубените или потиснатите
спомени или подсъзнателните възприятия, които съдържат впе-
чатления от минали събития.
Мандала (санскрит.) Буквално “кръг или дъга”. И в инду-
истката, и в будистката Тантра мандалите са използвани като
символни репрезентации на космическите и божествените сили. В
психологията такъв един символ представлява стремежа към съюз
с Аз-а.
Меридиани (кит. дзин). Невидимите канали, през които
преминава Чи. Практиката на акупунктурата и акупресурата се
основават на концепцията за меридианите.
Нади (санскрит.) Невидимите канали, през които се движи
Прана, подобно на идеята за меридианите (виж горе).
Отвъдличностно Подсъзнание. Аспект на съзнателност,
който е отговорен за психологическата еволюция на човека и из-
вор на човешкото творчество. Това равнище на подсъзнателност
често пъти е изразявано във формата на първични, митологически
или духовни образи. Често пъти към него анализаторите на Юнг
се отнасят като към “колективно или отвъдличностно подсъзна-
ние”.
Пет Елемента (кит. у син, санскрит. панча махабхута). Ки-
тайската и индийската традиции използват модел от Пет Елемен-
та, за да обяснят действието на природата. Те са архетипни обра-
зи, чрез които се изразяват идеите. Въпреки че и двете традиции
идентифицират пет основни елемента, те, обаче, са различни в
много отношения. Дори елементите, които те идентифицират, са
различни. Китайците използват елементите метал, дърво, земя,
вода и огън, докато индусите използват етер, въздух, огън, вода и
289
земя в модела си.

Повторно Раждане. Когато съзнателността или духът е ро-
ден в ново тяло в пътя си през многото животи.
Подсъзнание. Това, което е под съзнателния мозъчен праг
на съзнателността. Подсъзнанието е съставено от две части: лич-
ни и отвъдличностни аспекти. Към подсъзнанието са се отнасяли
като към “несъзнателен” мозък.
Полета на влияние (кит. дантиен) В Даоизма съществуват
три енергийни места във вътрешността на тялото, където вътреш-
ните субстанции (Есенцията Дзин, Енергията Чи и Духът Шън)
са събрани и трансформирани. Те кореспондират с центъра Веж-
ди, с центъра Сърце и с Виталния център на психоенергийната
сърцевина.
Потенциране. Да заредиш или да усилиш вибрационно
енергия или материя, за да премине тя от едно състояние в друго.
Прана (санскрит.) Буквално “дъхът на живота”. Човешката
жизнена сила или енергия. На практика идентична с китайската
концепция за Чи (виж долу).
Пустота. (кит. у) Неизразеният съзидателен и пасивен ас-
пект на Дао (виж горе). За него се счита, че е отвъд материалната
вселена и същевременно е причина за появата £.
Риши (санскрит.) Пророк на истината. Реализирана личност
или светец.
Самадхи (санскрит.) Свръхсъзнателно състояние, в което
божественият съюз или “единността” е реализирана.
Свръхсъзнателност. Състояние на космическа съзнател-
ност, която е над или отвъд индивидуалния ум. Едно мистично
царство на чистия дух.
Синтоничен. Дълбоко чувство или хармония с живота,
включително и с непосредствената природна среда.
Синхронност. Значими лични или глобални събития, които
се осъществяват в едно и също време, предлагащи целенасочено
замислено намерение.
Соматичен. Свързан с физическото тяло като определена
форма на мозъка, енергия и дух.
Сушумна (санскрит.) Буквално “централен канал”. Немате-
290
Речник
риална божествена сърцевина във вътрешността на човешките

същества. Съдържа седем чакри или психически центрове, които
са “подслон” на духа и ума. Служи за диференциацията на съзна-
телността.
Тантра (санскрит.) Буквално “цялост или контекст”. Тантра
учи, че вселената е съставена от два аспекта: женска (Шакти)
първична сила и мъжко (Шива) състояние на чиста съзнателност.
Последователите на Тантра се опитват да слеят тези два аспекта в
самите себе си.
Темперамент. Човешката конституция, основана на биоло-
гическа и поведенческа характеристика.
Фасция. Форма на съединителна тъкан, която обвива най-
голямата част от структурата, като мускули, сухожилия, кости,
мозък и органи.
Фин Огън. (санскрит. теджас) Трансформираща сила, ко-
ято позволява влиянията и субстанциите да преминават от една
плоскост на съществуване към друга.
Фин. Пречистена форма на енергия, не очевидна за обикно-
вените физически сетива. Схващане, което изисква някаква про-
мяна на съзнателността, за да бъде възприето.
Чакра. (санскрит.) Буквално означава “колело”. Чакрите са
места, където фините аспекти на съзнателността се събират по
протежението на Сушумна (виж горе).
Четвъртина. Емблема за пътя на мозъка да се ориентира на
основата на четирикратен модул.
Чи (кит.) Буквално “енергия или дъх”. Присъщата жизнена
сила или енергия, която одухотворява тялото. Чи е диференцира-
на според нейните различни функции и/или местонахождения.
Например органна Чи, защитна Чи, меридианна Чи и т.н.
Шаман. Местен лечител и/или свещенослужител. Често из-
ползвано за препратка към онзи, който използва силите на приро-
дата и свръхестественото с цел да подпомогне лечебния процес.
Ян. (Китайски) Буквално “светлина”. Позитивният принцип
от първичната природна двойственост.
Янтра (Санскрит) Буквално “подкрепа или инструмент” -
свещена геометрична рисунка или диаграма, използвана в Индия
291
като символ на духовните процеси.
292
РЪКОВОДСТВО
ЗА НЯКОИ ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ
СРЕДСТВА В ЛЕЧЕБНИТЕ ИЗКУСТВА
Акупунктура: Китайско лечителско изкуство, което изпол-

зва игли, натиск на пръстите (акупресура) и меки обгаряния (мок-
сотерапия), за да стимулира потока на Чи във вътрешността на
невидимата за окото мрежата от меридиани, които се намират под
кожата.
Предлагани заглавия: множество книги на български език.
Аюрведа: Древна индийска система за лечение на три хи-
ляди години, чиито най-важни учения са записани в множество
почитани класически текстове, основен сред които е Чарака Сам-
хита (около 800 г.пр.Хр.). Аюрведа предлага холистичен по същ-
ността си подход към разбирането, разпознаването и третирането
на болестта, както и във воденето на балансиран начин на живот,
съобразен с уникалната структура на всяка отделна личност. Ос-
новните терапии са диетата, лекарства, извлечени от растителни и
минерални субстанции, масажът и терапията за пречистването.
Предлагани заглавия:
Аюрведа: Холистичен подход към здравето и дълголетие-
то от Джудит Морисън; Тайните на аюрведическия масаж от
Атрея, София, изд. Шамбала, както и множество други книги на
български език.
Китайска медицина: Смес от различни древни китайски
лечебни практики, в основата на които лежи разбирането за връз-
ката между човека, природата и източника на живота, Дао. Тези
идеи са изложени по подходящ начин в книгата на Жълтия импе-
ратор, посветена на медицината (около 200 г.пр.Хр.). Първона-
чално китайската медицина се е разделяла на два клона: вътреш-
на, която използва природни лекарства, извлечени от растения,
животни и минерали и подходящ хранителен режим; и медицина
на външната част на тялото, която включва масаж, манипулация
292
Ръководство
на ставите, акупунктура и обгаряния.

Предлагани заглавия:
Китайска книга за здравето от Хариет Бийнфийлд и Еф-
рем Корноголд (Изд. “Бард”, София, 2001).
Сувън, Въпроси за простото от Жълтия император Хуанди,
София, изд. Шамбала – книга първа. Предстои публикацицята на
книга втора – Нейдзин, от изд. Шамбала.
Нандзин – коментар върху Сувън. София, изд. Шамбала,
както и множество други книги на български език.
За сравнение и обобщение на тези две азиатски медицински
системи, вижте: Дао & Дхарма: китайска медицина и Аюрведа от
Арни Лейд и Робърт Свобода.
Кардиоенергия: особен вид поле, което използва открития-
та в областта на медицината (кардиология, неврология, психоло-
гия и психонумерология) и основните принципи на квантовата
физика, за да изследва ролята на сърцето в пренасянето и комуни-
кациите на енергията и невидимата информация.
Черепносакрална манипулация: В това лечебно изкуство
специалните манипулативни техники са използвани с цел да леку-
ват проблеми, който възникват в черепната система. Черепносак-
ралната манипулация бе развита от остеопатите и използва про-
цедури, извършвани нежно с ръце, с цел да се коригират функци-
оналните ограничения във вътрешността на черепа, гръбначния
мозък и из цялата фасциална система.
Предлагано заглавие: Черепносакрална терапия от Джон
Ъпледжър и Джон Вредевугд (Eastland Press, 1983).
Методът на Фелденкрейз: Невидимите и видимите движе-
ния са основно проявление на човешкия ум и мозък. Всяко, ти-
пично за отделния човек движение, е по-скоро научено и оцвете-
но от емоционалната атмосфера на конкретния момент, отколкото
да е вродено. Методът на Фелденкрейз е един начин да се увели-
чи репертоарът и да се съживят начините на движение с цел да се
облекчи болката, да се подобрят физическите и артистични изяви
на личността и да се увеличи радостта и удоволствието от живота.
Предлагано заглавие: Съзнателността лекува: Метод на
Фелденкрейз за динамично лечение от Стивън Шафарман.
293
Джен Шин До: Уникален синтез на акупресура, западна

психология и даоистка философия, основан на труда на Иона
Тийгардън. Това е един мек телесно-мозъчен подход за работа с
Чи.
Предлагано заглавие: Радостта на чувството – Телесно-
мозъчна акупресура от Иона Тийгардън.
Философията на Юнг: Форма на психологически анализ,
имащ за цел да свърже пациента с неговия вътрешен аз, цялото с
индивидуалността. В терапията архетиповете или инстинктивните
модули и на съзнанието, и на подсъзнателния ум, с които е разк-
рит живота в нечий сън, са използвани, за да се насочи внимание-
то към специфични проблеми и към разбирането за аз-а.
Предлагано заглавие: Граници на душата от Джун Сингър.
Музикална терапия: лечение чрез звук и музика, древно
колкото е древна и цивилизацията. Една очарователна сфера в
медицинската наука, която едва сега се приема и изследва сери-
озно.
Предлагано заглавие: Звученето на вътрешния пейзаж от
Кей Гарднър.
Полярна терапия: В тази дисциплина източната аюрведи-
ческа философия е допълнена от западната наука и природосъоб-
разния начин на лечение. Полярността е основана на теорията за
фината жизнена енергия и нейните прояви, развити от Рандолф
Стоун в началото на петдесетте година на ХХ век. Използва се
мануална терапия, за да се уравновеси енергията. Това е основна-
та форма на лечение. Включва се също и хранене и упражнения.
Предлагано заглавие: Полярна терапия от Амадеа Морнин-
гстар, София, изд. Шамбала.
Чигун: Популярна китайска практика, която използва ди-
шането и мекото, ритмично движение, с цел да подобри витал-
ността и да възвърне здравето.
Предлагано заглавие: Живият Чигун от Джон Алтън, както
и множество книги на български език.
Тайдзицюан: Въпреки че в Китай се счита за военно изкус-
тво, тайдзизюан е свързан с даоистката философия и е препода-
ван като елегантна поредица от движения, които увеличават мен-
294
Ръководство
талното и физическото благосъстояние. Съществуват безброй

традиции, всяка от които набляга на различни стилове на движе-
ние, въпреки че овладяването на Чи е сърцето на тази практика.
Предлагано четиво: Използване на завръщането на тигъра
в планината: Същината на Тай Дзи от Ай Хуан, както и множес-
тво книги на български език.
Даоистка вътрешна алхимия: Една разклоняваща се група
от практики са използвани под името Даоистка Вътрешна Алхи-
мия, в това число и медитативни техники и визуализации, диха-
телни упражнения и движения, сексуални дисциплини и практики
за постигане на дълголетие. Всички методи имат за цел да издиг-
нат само лечението и да просветят индивида с Дао, източникът на
всички неща.
Предлагани заглавия: Даоистка вътрешна алхимия от
Джао Бичън, С., изд. Шамбала, Гъхун – Баопудзъ, Мъдрецът,
обемащ Пустотата, С., изд. Шамбала, както и множество други
книги на български език.
Висцерална манипулация: Разстройствата в органите
имат и локално и систематично участие в тялото. Висцералната
манипулация използва специални техники за стабилизиране. Това
изкуство е развито главно чрез труда на френския остеопатолог,
доктор Ж.П. Баррал.
Предлагани заглавия: Висцерална манипулация от Жан-
Пиер Баррал и Пиер Мерсие.
Йога: Съществуват много форми на индийска Йога, които
са били разпръснати из целия свят. Хатха Йога, която включва
меки упражнения за разтягане на мускулите, дишане и съзнател-
ност засега е най-общоприетата форма на Йога, практикувана на
Запад. Предлагани заглавия: Йога за един по-добър живот от
Дейвид Шохфелд, както и множество книги на български език.
295
СОМАТОЕНЕРГЕТИКА
Соматоенергетиката е лечебно изкуство, основано на прин-

ципите, описани в настоящата книга. “Сомато” се отнася към на-
шите въплътени физически форми, “енергетика” се отнася към
изследването на енергията и нейните трансформации, а заедно
двете думи означават изследване на затворената в тялото жиз-
нена сила или енергията в самите нас. Соматоенергетиката пред-
лага интегрален подход към здравето, разбирането на болестта и
възстановяването на благосъстоянието, както и връзката между
мозъка и тялото. В своята практика Соматоенергетиката съдържа
теория за енергията, умения за оценка, лечебни техники, практи-
кувани с ръце, диета и природна терапевтика. Тези практики са
възприети и от древните, и от съвременните източници и са ин-
тегрирани с теорията за енергията в съответствие с опита на чове-
ка, който ги е развил, Арни Лейд. Соматоенергетиката е развива-
ща си, еклектична дисциплина, която издига на преден план едно
отношение на безкрайно учене и любящо отношение.
За повече информация относно дейността и професионално
обучаващите програми, моля пишете на адрес:
Somatoenergetics
PO Box 8621
Victoria, BC
V8W 3S2
Canada
Или посетете сайта на автора:

www. Energetichealing.com
296
Библиография
БИБЛИОГРАФИЯ
Alpin, J. Van; Oriental Medicine; Shambhala Publication, 1995;

Boston, U.S.A.
Avalon, A; The Serpent Power; Dover Publications, 1919, New
York, U.S.A
Barral,J.P. and Mercier, P; Visceral Manipulation; Eastland Press,
1988; Seatle, U.S.A.
Beinfield, H.& Kornogold,E; Between Heaven and Earth – A
Guide to Chinese Medicine; Ballantine Books, 1991; New
York, U.S.A.
Beaulieu, J.; Music and Sound in the Healing Arts; Station Hill
Press, 1987; Barrytown, U.S.A.
Bendit, L. & Bendit,P.; The Etheric Body of Man; Theosophical
Publishing Houseq 1957; Wheaton, U.S.A.
Bott, V,; Anthroposophical Medicine; Rudolf Steiner Press, 1978;
London, U.K.
Breaux,C.; Journey Into Consciousness – The Chakras, Tantra and
Jungian Psychology; Nicolas-Hays, Inc, 1989; York Beach,
U.S.A.
Cabrera, J,; The Message of the Engraved Stones of Ica; J.C.D.
Press, 1988; Ica, Peru.
Campbell, J.; The Inner Reaches of Outer Space – Metaphor as
Myth and As Religion; Harper & Row, Inc., 1986& New York,
U.S.A.
Campbell, J.; The Mythic Image; Princeton University Press, 1974;
Princeton, U.S.A.
Carlson J. B.; America’s Ancient Skywatchers; Journal of the Na-
tional Geographic Society; March, 1990; Washington, U.S.A.
Chang, G.; Tibetan Yoga; Citadel Press, 1993l Newark, U.S.A.
Chinese Academy of Sciences; Ancient China’s Technology and
Science; Foreign Language Press, 1983; Beijing, China.
Chia, M..; Awaken Healing Energy Through The Tao; Aurora
297
Press, 1983; New York, U.S.A.

Cohen, D.; An Introduction to Craniosacral Therapy; North Atlan-
tic Books, 1995; Berkeley, U.S.A.
Cooper, J. C.; Taoism & The Way of the Mystic; Mandala 1972;
London, U.K.
Coward, H,; Jung and Eastern Thought. State University of New
York Press, 1985; Albany, U.S.A.
Eliade, M,; Yoga – Immortality and Freedom; Princeton University
Press, 1969; Princeton, U.S.A.
Feng G. F. & English, J.; Lao Tsu – Tao Te Ching; Random House,
1972; New York, U.S.A.
Fregtman, C. D.; Holomusica; Editorial Kairos, 1988; Barcelona,
Spain.
Freemantle, F. & Trungra, C.; The Tibetan Book of the Dead;
Shambhala Publications, 1987; Boston, U.S.A.
Gardner, K,; Sounding the Inner Landscape: Music and Medicine;
Caduceus Publications, 1990; Stonington, U.S.A.
Groff, S. & Bennett, H. Z,; The Holotropic Mind; Harper-Collins,
1990, New York, U.S.A.
Jaggy, O. P.; History of Science, Technology and Medicine in In-
dia; Volume 2 – Ayurveda: Indian System of Medicine, Volume
5 - Yogic and Tantric Medicine, Volume 8 – Medicine in Me-
dieval India; Atma Ram & Sons, 1981; Delhi, India.
Jenning, H.; Cymatics: The Structure and Dynamics of Waves and
Vibrations, Volume 1 & 2; Basilius Press, 1967; Basil, Switzer-
land.
Johary, H.; Chakras: Еnergy Centers of Transformations; Destiny
Books, 1983; Rochester, U.S.A.
Kakar, S.; Shamans, Mystics and Doctors; University of Chicago
Press, 1982; Chicago, U.S.A.
Khanna, M.; Yantra: The Tantric Symbol of Cosmic Unity;
Thames and Hudson, 1979; New York, U.S.A.
Lade, A. Acupuncture Points: Images & Functions; Eastland Press,
1989; Seatle, U.S.A.
Lade, A. and Svoboda, R.; Tao & Dharma: Chinese Medicine and
Ayurveda; Lotus Press, 1995; Twin Lakes, U.S.A.
Larsen, W.; Human Embriology; Churchill Livingstone, 1993; New
298
Библиография
York, U.S.A.
Laty, R & Hopkins, J.; Death, Intermediate State and Rebirth in Ti-
betan Buddhism; Snow Lion, 1979; Ithaca, U.S.A.
Leadbeater, C. W.; The Chakras; The Theosophical Publishing
House, 1927; Wheaton, U.S.A.
Levine, S. Who Dies? An Investigation into Conscious Living and
Conscious Dying; Anchor Books, Doubleday, 1982; New York,
U.S.A.
Liu, Y. C.; The Essential Book of Traditional Chinese Medicine;
Volume 1 – Theory; Volume 2 – Clinical Practice; Columbia
University Press, 1988; New York, U.S.A.
Lodo, L.; Bardo Teachings: The Way of Death and Rebirth; Snow
Lion, 1987; Ithaca, U.S.A. (бълг. изд. Бардо. Тибетска книга
на мъртвите - Лама Лодьо, София, изд. Шамбала)
Luck, C; Taoist Yoga; Samuel Weiser, Inc. 1970; York Beach,
U.S.A.
Lyons, A. S. & Petrucelli, R.J.; Medicine: An Illustrated History;
Abrams, 1987: New York, U.S.A.
Magoun, H. I.; Osteopathy in the Cranial Field; The Sutherland
Cranial Teaching foundation, 1966; Belen, U.S.A.
Matsumoto, K. & Birch, S.; Hara Diagnosis: Reflections on the
Sea; Paradigma Publications, 1988; Brookline, U.S.A.
Mees, L. F. C.; Secrets of the Skeleton; Anthroposophical Press,
1984; Spring Valley, U.S.A.
Men, H.; Secrets of Mayan Science/Religion; Beer & Company,
1989; Santa Fe, U.S.A.
Morrison, J. H.; The Book of Ayurveda; Fireside Book, 1995; New
York, U.S.A.
Mookerjee, A. & Uhanna, M.; The Tantric Way; Thames and Hud-
son, 1977; London, U.K.
Motoyama, H.; Theories of the Chakras & Bridge to Higher Con-
sciousness – Chakra, Ki and Psi; Autumn Press, 1978, Brook-
line, U.S.A.
O’Flaherty, W,D.; The Rig Veda; Penguin Books, 1981; London,
U.K.
Sheldon, W.H.; The Varieties of Temperament; Harper & Brothers
Publishers, 1942; New York, U.S.A.
299
Sills, F.; The Polarity Process; Element Books, 1989; Longmead,

U.K.
Sogyal Rimpoche; The Tibetan Book of Living and Dying; Harper-
Collins Publishers, 1992; New York, U.S.A.
Steiner, R.; At the Gates of Spiritual Science; Rudolf Steiner Press,
1970, London, U.K.
Steiner, R; At The Gates of Spiritual Science; Rudolf Steiner Press,
1970; London, U.K.
Steiner, R. Spiritual Science and Medicine; Rudolf Steiner Press,
1948; London, U.K.
Stone, R.; Polarity Therapy – New Energy Concept of the Healing
Arts; Book 2 – The Wireless Anatomy of Man, 1953; Book 3 –
Polarity Therapy, 1954; Pannetier Publishing; Orange County,
U.S.A.
Sutherland, W.G.; Teachings in the Science of Osteopathy; Rudra
Press & Sutherland Cranial Teaching Foundation, Inc., 1990;
Fort Worth, U.S.A.
Tobynm G.; Culperer’s Medicine: A Practice of Western Holistic
Medicine; Element Books, 1997; Rockport, U.S.A.
Udupa, K.N & Singh, R. N editors; Science and Philosophy of In-
dian Medicine; Shree Baidyanath Ayurveda Bhawan Ltd, 1978;
Nagpur, India.
Unschuld, P.U.; Medicine in China, A History of Ideas; University
of California Press, 1985; Berkeley, U.S.A.
Upledger, J. E. & Vredevoogd, J.D; Craniosacral Therapy; East-
land Press, 1983; Seatle, U.S.A.
Upledger, J.E.; A Brain Is Born; North Atlantic Press & UI En-
terpises, 1996; Berkeley, U.S.A.
Von Franz, M.L.; Psyche and Matter; Shambhala Press, 1992; Bos-
ton, U.S.A.
Vieth, I.; The Yellow Emperor’s Classic of Internal Medicine;
University of California Press, 1949; Berkeley, U.S.A.
Wolpert, L.; The Triumph of the Embryo; Oxford University Press,
1949; New York, U.S.A.
Ywahoo, D.; Voices of Our Ancestors: Shambhala Press, 1987;
Boston, U.S.A.
300
За автора
ИЗТОЧНИЦИ НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
1-1, 1-2, 3-6, 5-6, 6-4, 6-5, 6-6, 6-7, 7-1, 7-4, 8-1, 8-4, 9-2, & 9-
4 Авторски права Арни Лейд. Всички права са запазени.
3-1, 3-2, 3-3, 4-1, 4-2, 4-3, 4-4, 4-5, 4-6, 4-7, 4-8, 5-1, 5-3, 5-4,
5-5, 5-6а, 5-7, 5-9, 5-10 серии, 5-12, 6-1, 6-2, 6-8, 6-91 8-3, & 8-7
Авторски права Дайана Лейд, 1997. Всички права са запазени.
1-3 Препечатано от Systematic Classic (Lei Jing), Zhang Jie
Bin, 1624.
3-3 & 5-2 Препечатано с позволение от Тibetan Medical
Paintings, London: Serindia Publications, 1992
3-5 & 6-3 Препечатано с позволение от Sounding the Inner
Landscape by Gardner, Stonington, ME: Caduceus Publications, 1990.
5-6 & 5-8 Препечатано от Abrain Is Born by John E. Upledger
с позволение на North Atlantic Press and UI Enterprises, Berkeley,
CA, 1987. Всички права са запазени.
5-11, Препечатано с позволение от Orthopaedic Diagnosis by
H. U. Debrunner, Edinburgh, U.K: Churchill Livingstone, 1970.
Всички права са запазени.
7-2 Copyright Nielsen/Garbett, 1995. Всички права са запазе-
ни.
7-3 Препечатано с позволение от Hara Diagnosis: Reflections
on the Sea by Kiiko Matsumoto and Steven Birch, Brookline, MA:
Paradigm Publications, 1988, Всички права са запазени.
7-5 С фотографската отзивчивост на Франсиско Де Соуса,
MD, с позволение.
8-2 Препечатано от Visceral Manipulation by Jean-Nierre
Barral and Pierre Merciere с позволение на Eastland Press, PO Box
12689, Seatle, WA 98111. Авторски права 1988. Всички права са
запазени.
8-5 Препечатано от Craniosacral Therapy by John Upledger
and Jon Vredecoogd с позволение на Eastland Press, PO Box 12689,
Seatle,Wa 98111. Авторски права 1983. Всички права са запазени.
301
8-6 Препечатано от The Thorax by Jean-Pierre Barral с позво-

лението на Eastland Press, PO Box, WA 12689, Seatle, WA 98111.
Авторски права 1991. Всички права са запазени.
9-1 & 9-3 Препечатано от Chinese Massage Therapy by Anhui
Medical School, Vancouver, BC: Hartley and Marks, 1987. Всички
права са запазени.
СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
0,0 Ìàãè÷åñêîòî êîëåëî

0,1 Àêóïóíêòóðàòà â Øðè Ëàíêà
0,2 Êëàñè÷åñêè àêóïóíêòóðíè ìåðèäèàíè
2,0 Èíäèéñêàòà ñèñòåìà Ñóøóìíà,×àêðè
2,1 Íåáå+ çåìÿ è ÷îâå÷åñòâî
2,2 Òèáåòñêà ôèãóðà+ èçîáðàçÿâàùà ÷àêðèòå
2,3 Âúçëè+ çîíè è ñôåðè íà âëèÿíèå
2,4 Ñèìàòè÷íà ôîòîãðàôèÿ
2,5 Øðè ßíòðà
3,0 Èçîáðàæåíèå íà êîðåííèÿ öåíòúð
3,1 Èçîáðàæåíèå íà Âèòàëíèÿ öåíòúð
3,2 Èçîáðàæåíèå íà Ñîëàðíèÿ öåíòúð
3,3 Èçîáðàæåíèå íà Ñúðäå÷íèÿ öåíòúð
3,4 Èçîáðàæåíèå íà Ãúðëåíèÿ öåíòúð
3,5 Èçîáðàæåíèå íà Öåíòúðà íà òðåòîòî îêî
3,6 Êàäóöåé
3,7 Èçîáðàæåíèå íà Êîðîííèÿ öåíòúð
4,0 Åíåðãèéíè ïîòîöè è ñúäîâå â åìáðèîíà
4,1 Äðåâíà òèáåòñêà åìáðèîëîãèÿ
4,2 Ïúðâè÷íè ñúäîâå
4,3 Âòîðè÷íè ñúäîâå
4,4 Âúðòåíå íà êðàéíèöèòå â óòðîáàòà
4,5а Ïúðâîíà÷àëíè åòàïè íà ðàçâèòèåòî
4,5б Бластоцист
4,6 Òðèêðàòíèÿò ìîäåë íà åìáðèîíà
4,7 Ðàçëè÷íèòå òúêàíè
302
За автора
4,8 Îñíîâåí âúçåë

5-10а Ориентация на ембриона
5-11b Биламинарен зародишен диск
5-10c Триламинарен зародишен диск
4,0/c Îñíîâíè ëèíèÿ è âúçåë
4,0/e Åìáðèîí+ ïðèëè÷àù íà áîáåíî ñåìå
5-10f Поява на нотокорда
4,0/f Íîòîêîðäàëíà è ìåçîäåðìàëíà ñåêöèÿ
4,0/g Íåâðîíòðè÷åí êàíàë
4,0/h Ñîìèòîìåðè è Ñîìèòè
4,0/i Ðàçâèòèå íà íåâðàëíàòà ïëàñòèíà
5-10k Неврализация
5-10l Рудиментарно черво
4,0/l Ïîÿâà íà çà÷àòúöèòå íà êðàéíèöèòå
5-10n Етапи на развитие
4,00 Òèïîâå òåëà
4,01 Ìèêðîêîñìè÷åñêà îðáèòà
5,0 Íàïðå÷íè ïîòîöè âúâ âúçðàñòíèÿ ÷îâåê è â çàðîäèøà
5,1 Ïðîìÿíà íà íàïðàâëåíèåòî â ñúäà
5,2 Êèðëèàíîâà ôîòîãðàôèÿ
5,3 Ïåðà+ óêðàñà çà ãëàâàòà
5,4 Ñâåùåíè êàìåííè ïðåäìåòè íà èíêèòå
5,5 Ïåòòå ôîðìè íà ïðàíà
6-7 Ендокринни жлези
5,7 Èçñëåäâàíå íà àóðàòà
5,8 Èçñëåäâàíå íà àóðàòà ñ ïàðòíüîð
6,0 Äðåâíè àêóïóíêòóðíè èãëè
6,1 Ìåðèäèàíèòå
6,2 Ôàñöèÿ íà òÿëîòî
6,3 Âàæíè ñòðàíè÷íè ïëîñêîñòè íà ôàñöèÿòà
6,4 Ôîòîãðàôèÿ íà ïðîÿâàòà íà ×è
6,5 Öèðêóëàöèÿ íà ×è ïî ìåðèäèàíèòå
7,0 Òðè òåëåñíè ñèñòåìè
7,1 Òåõíèêà íà áúáðåöèòå
7,2 Êèòàéñêè áèîëîãè÷åí ÷àñîâíèê
7,3 ×åðåï íà íîâîðîäåíî è íà âúçðàñòåí ÷îâåê
7,4 ×åðåïíîñàêðàëíà òåõíèêà
303
7,5 Òåõíèêà çà ãðúäíèÿ êîø

7,6 Óñåùàíå íà ðèòúìà ÷ðåç балон
8,0 Òåõíèêà+ îñâîáîæäàâàùà ÷åðåïà
8,1 Äðåâíà Äàî Èí ôèãóðà ñ îïúíàòè ðúöå
8,2 Òåõíèêà çà ñëèâàíå íà íåáåòî è çåìÿòà
8,3 Ìåäèòàöèÿ
ЗА АВТОРА
Арни Лейд е акупунктурист и специалист по лечението

с енергия. Преди да учи акупунктура в Китай, първоначално
е изучавал масажни техники, билколечение, манипулативна
терапия. Арни живее със семейството си във Виктория, Ка-
нада, където изнася лекции и пътува много. Той е автор на
Акупунктурни точки: образи & функции и съавтор на Ки-
тайско упражнение за масаж и Дао и Дхарма: китайска
медицина и Аюрведа.
304

Energetic Healing

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Energetic Healing

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Енергийно лечение

Отговорен редактор – Димитър Тонин

ДУХЪТ НА РЕЙКИ. Пълно ръководство по Рейки - Валтер

СЕКСУАЛНА ХАРМОНИЯ - Ханк У & МейМей Фокс

ЛЕКУВАНЕ НА АУРАТА. Практическо ръководство - Валтер

ПОЛЯРНА ТЕРАПИЯ. Аюрведическо ръководство - Амадея

ФЪН ШУЙ И ЗДРАВЕ - В. Герщунг & Й. Мелхазе

РЕЙНБОУ РЕЙКИ - Валтер Любек

ТАЙНИТЕ НА АЮРВЕДИЧЕСКИЯ МАСАЖ - Атрея

ЕНЕРГИЙНО ЛЕЧЕНИЕ – Арни Лейд

Energetic Healing. Embracing the Life Force

© ШАМБАЛА, София, 2004

Искам да благодаря на Джон Ъпледжър, Аластър Пи-

Преди години, когато хората ме питаха как виждам

мога да кажа, че пионерският принос на Арни проправи пъ-

Д-р Хосе Гонзало Кабанилас

В тази книга се разказва за знание, което беше почти

от наши сонди, уреди и спътници. Имаме по-големи блага от

мястото на тесния фокус, през който гледахме към материя-

тели. Механичното прилагане на законите само по себе си

гия или жизнена сила, която обитава тяхната вътрешна същ-

ролята на енергията в човешкия организъм. Заимствал съм и

ята на нашата собствена вътрешна енергия. Иска ми се тази

Каквато и да е тъмнината, към която шаманите са

Нашият вътрешен живот оформя начина, по който въз-

гове (наречени магически колела1), за да обозначат светостта

1-1 Магическото колело

Свещените за коренните американци Магически

В подобни точки на концентрирана земна енергия, чо-

тъй като отразяват духовната култура, митологията, лечеб-

тай), ки (Япония), нюма (Древна Гърция), лил (Майа). Всич-

Едно от големите световни учения, което разглежда

ралния енергиен канал сушумна и с чакрите. По своята същ-

ТРАДИЦИИТЕ НА КОРЕННИТЕ АМЕРИКАНЦИ

Прочутият американски митолог Джоузеф Кембъл в

модел сушумна-чакри като основа за изследване на паралел-

“Човек може само да се удивлява, както аз се

Един коренен жител майа от Мексико, на име Хунбац

значението, и във фонетиката със санскритската дума чакра)

историческо, а другото психологическо. В някои случаи мо-

вите хора на тази земя, че са избраните, затова излагат няка-

ГЛОБАЛНАТА УПОТРЕБА НА АКУПУНКТУРАТА

Идеята за приликите в живота на отделния човек и на

Чили и някои племена по течението на Амазонка), живеят в

1-2 Акупунктурата в Шри Ланка

Горните фигури са взети от текстове от Шри

Акупунктурните точки служат като портали, през кои-

1-3 Класически акупунктурни меридиани

Тази класическа рисунка описва външния път

Въпреки че лечебното изкуство на акупунктурата е

здрави корени, за да разцъфти като едно сложно и всеобх-

Визуализацията е форма на проявление на въображе-

познанието за финото измерение, което съществува вътре

позволете на съзнанието и духа си да си припомнят тези

Чувствам ли някаква промяна?

След това си отговорете - имам ли някакво желание

Вие сте онова, което мислите, идващо след това, ко-

У всеки от нас живее една чисто човешка склонност да

илюстрации ще се опитам да споделя с вас до какви позна-

Винаги съм знаел, че не съм чужденец на тази земя.

място и за пръв път виждам определени хора. През целия си

зия видях една синя орбита от светлина да се отдалечава и

КАКВО НИ КАЗВАТ ДРЕВНИТЕ

В много култури битува вярването, че душата или ду-