Professional Documents
Culture Documents
Referat Internet
Referat Internet
РЕФЕРАТ
ТЕМА:
ДИСЦИПЛИНА:
ИЗГОТВИЛ:
Задочно обучние,
Фак. №
София
СЪДЪРЖАНИЕ:
Увод .........................................................................................................................3
Предистория..........................................................................................................4
Доразвитие.............................................................................................................6
Инетрнет 2................................................................................................................6
Елктронната търговия - форми, развитие и проблеми............................8
Времето на кибер законите.............................................................................11
Ключовите систми...........................................................................................13
Интернет в държавните институции..............................................................14
Заключние..........................................................................................................15
Използвана литратура.................................................................................... 16
УВОД
Най-голямото богатство на страните e съвкупността на рeсурситe, които тe
притeжават. Рeсурситe са нeпосрдствeно владeниe на общството и нeдeлима
част от мeждународнитe отношeния. Като цяло тe са нeравномeрно
разпрeдeлeни в гeографското, интeлктуалното културното, информационното
и т.н. пространство. Сумата от наличнит рeсурси на държавитe сe разглжда
като общствeн потeнциал и външнополитичски потeнциал.
Външнополитичският потeнциал можe да сe разглeжда в двe направлния:
1.Рeсурси на условията
2.Рeсурси на срeдствата
Към рeсурситe на условията с отнасят врeмeто и пространството. Характeрна
чeрта на външнополитичското врeмe , чe то нe тeчe eднакво във всички
държави. Например в САЩ сe взимат по-бързо решения, относно
външнополитически въпроси, отколкото в България. Като ресурс, времето е
достъпно за всеки, но въпрос изключително на управленчески модел и на
висок професионализъм.
Що с отнася до пространството – всяка една страна има определено място в
географското пространство, но дноврмнно с нго с разглждат икономичско,
политичско, вонно, културно пространство и т.н. Този рсурс –
пространството, също принадлжи на всички държави в свта, достъпн за тях.
Към рсурсит на срдствата също с отнасят дв групи:
1. На сила;
2. На влияни
Силата – това възможността да с упражни принуда над друга държава да
дйства по опрдлн начин. Принудата с постига най-чсто с икономичски
срдства, напримр блокиран на срдства. Като цяло срдствата на силата биват
мирни и нмирни.
Влияни налиц, когато дна страна прави нщо, кото съотвтсва на интрсит на
друга държава. Това с постига чрз прдаван на информация. По принцип, щом
държавит прслдвасобствни опрдлни интрси, т са "приказливи".
Информацията има три основни изисквания:
1. Да в интрс на получатля;
2. Да нова;
3. Да на разбирам за получатля зик
Разбира с, тя трябва в същото врм да достоврна и провряма.
В съврмнния свят има много и различни начини за прдаван и получаван на
информация, тост комуникиран мжду хора и държави на национално и
външнополитичско ниво, но най-мощният, бързият и удобн начин свързан
със Свтовната информационна мржа – Интрнт.
Истинската комуникационна рволюция, сравнима динствно с изобртяванто
на книгопчатанто, свързана с Интрнт – информационна супрмагистрала,
свързваща милиони хора и даваща им възможност да обмнят иди, докумнти и
факти. Разцвтът на Мржата маркира изгрва на нова историчска поха, в която
вс повч човшки дйностти (образовани, развлчни, общуван, финансови сдлки,
търговия, получаван и разпространни на новини) стават нзависими от
ограничнията на външнополитичскит врм и пространство. Съчтаванто на
мощта на компютрит и тлкомуникациит првъщат свта в дно глобално сло.
ПРЕДИСТОРИЯ
Началото на Интрнт поставно на 02.02.1969 г., когато амриканското
правитлство стартира прокта ARPANET (прдшствника на Интрнт) за
обдиняван на компютри в мржа и обмяната на информация мжду тях.
Гниалната идя информацията да с разви в отдлни малки пакти, които с
придвижват по различни пътища до прдназначнито си. Ако част от
комуникационната линия с поврди, малкит пакти щ бъдат прдадни по други
работщи линии. Ако някой пакт с загуби, компютърът просто щ го изпрати
повторно. Изслдванто финансирано от ARPA – подраздлни на вонното
министрство на САЩ. Цлта защита на воннит комуникации при внтуално
нападни от СССР, така ч доставчицит и изслдоватлит, свързани с отбраната,
да имат връзка помжду си. В началото на 70-т години много с спори дали
Интрнт да с развива извън САЩ. Воннит искат систма, която да позволява
контакт със съюзницит от НАТО. Чрз примитивна сатлитна тхнология в
срдата на 70-т с гарантира комуникация чрз ARPANET дори ако назмнит
комуникационни линии са поврдни от ядрна атака.
ARPANET свързва научнит работници с отдалчни копмпютърни цнтров. Прз
1983 година раздлна на 2 мржи: MILNET – за прдаван само на вонна
информациа и ARPANET - за изслдоватлски цли, които могат да обмнят
информация помжду си. Тяхното обдинни нарчно Интрнт и в началото с
разраства бавно, защото инжнрит с борят с въпроси, смятани за нразршими.
Прз 1982 година Мржата мож да с скицира на лист с формат А4. От срдата на
70-т години компютърнит мржи започват да никнат навсякъд, къдто
правитлството на САЩ мож да осигури финансиран. Националният научн
фонд създава USENET. BITNET нацинална мржа за акадмичнит кръгов, а
CSNET обдинява изслдоватлит по изчислитлна тхника и програмиран.
Първоначално тзи мржи н са част от Интрнт, но по-късно са присъдинни към
ня.
Прз 1986 година Националният научн фонд (NSF) свързва учнит от цялата
тритория на САЩ с 5 супркомпютърни цнтъра, съдинни помжду си с
високоскоростни мржи. Създадната мржа NSFNET главна част от интрнт в
САЩ. Физичски тя прставлява различни комуникационни линии: оптични,
микровълнови и спътникови. По това врм вч и други държави развиват свои
компютърни мржи, които могат да с свързват към NSFNET/ Интрнт. Прз
1989 година Студната война прд финала си и правитлството на САЩ ршава
да с спр финансиранто на ARPANET, която официално прстава да същствува
прз слдващата година. В началото на 90-т години Националният научн фонд
харчи на година 24 милиона долара за поддръжката на NSFNET за
изслдоватлски и образоватлни цли. Бурното разрастван на Интрнт изправя
амриканското правитлство прд нвъзможността да заплаща цлият трафик и
поддръжка. Финансиранто на Интрнт започва да с измства към частният
сктор. В послднит години започва нова фаза на комрсиализация на Мржата.
Първоначално в търговската дйност участват прдимно производитли на
основни мржови продукти и Интрнт доставчици. Днс Интрнт обслужванто
прминало в групата на домашнит услуги, като основното внимани върху
използванто му като основа за нови търговски дйности – офрти, рклама.
Ключова година за развитито на Свтовната мржа 1992. Тогава Европйският
цнтър за ядрни изслдвания (CERN) създава World Wide Web – най-
популярната част от Интрнт. Прз 1993 година в мржата с включват Блият
дом, Свтовната банка и ООН. Интрнт с разраства до пчлившо търговско
прдприяти в кото жгодно с влагат милиарди долари. До 2003 година с очаква
търговията по мржата да достигн обороти от 300 милиарда долара годишно.
ДОРАЗВИТИЕ
От 1988 година Интрнт увличава двойно размра си годишно. Днс има общо
150 милиона потрбитли по цлия свят до края на 2001 година с очаква т да са
над 300 милиона.
До 2006 г. Интрнт щ надхвърли размра на свтовната тлфонна мржа.
Пйджъри, мобилни тлфони, лични цифрови блжници щ с слят и щ сложат
началото на новит тлкомуникационни срдства на ХХI вк. Тлвизия, радио,
тлфони и традиционни пчатни мдии щ имат Интрнт варианти, даващи
обратна връзка с потрбитлит. Интрнт щ хранилищ за всичко, кото човшкото
общство направило и най-мощн усилватл на човшката рч, позволяващ диалог
от множство различни глдни точки по начин, носъщствим, чрз традиционнит
днопосочни масови мдии.
Мржата тласка и развитито на свтовната дмокрация - напримр гласуванто чрз
пълномощник за акционрит с използва широко в Интрнт. С разрастванто му
щ с появят начини, по които да с опрости и разви избиратлното право да с
гласува в други области, включитлно политичски.
Мждуплантният Интрнт вч част от програмата "МАРС" на НАСА. До 2008 г.
щ има функционираща мржа Змя - Марс - гръбнак на зараждащата с
мждуплантна систма от Интрнти - ИнтрПлант, с мждуплантни Интрнт
трансформатори на полярна слънчва орбита.
ИНТЕРНЕТ 2
При всички случаи н мож да остан нзаблязан факта, ч огромният поток от
информация мжду държавит чрз Свтовната информационна мржа я
прнатоварват и карат Интрнт да с задъха. В края на ХХ вк той просто с
оказва нподготвн да прдложи искания от нго капацитт и скорост. Това
принуждава правитлствата, голмит корпорации и изслдоватлски цнтров да
помислят за "надгражданто" на Свтовната мржа. Прз октомври 1996 г. в
САЩ стартират дноврмнно два прокта, чиято цл изобртяванто на слдващо
поколни Интрнт.
Първият от тях - Next Generation Internet (NGI), инициатива на правитлството
и с финансира от нго. Прдвидно изгражданто му да струва мжду 300 и 500
милиона долара. NGI щ свърж около 100 униврситта по цял свят и
изслдоватлски лаборатории при скорост от 100 до 1000 пъти по-висока от
тази на дншния Интрнт. В прокта участват Министрство на отбраната със
своята агнция DARPA (Defence Advanced Research Projects Agency),
Министрство на нргтиката, Националната фондация за наука и НАСА.
Вторият прокт извстн под имто Интрнт 2. В нго също участват 140
униврситта, както и голми компании като Cisco Systems Inc., IBM Corp.,
AT&T Corp. и MCI Corp. Оцнява с на 300 милиона долара и щ прдложи 100
пъти по-висока скорост от сгашния Интрнт.
И двт програми са на базата на оригиналния Интрнт, но за създаванто им щ с
ползват високоскоростни оптични влакна и по-осъвършнстван софтур. Няма
да бъдат достъпни вднага за широката публика.
Проктит с надяват, ч щ могат да прдложат някои мржови приложния, които
засга изглждат като част от научно-фантастичн филм. Т щ позволят, напримр
на студнти и прподаватли, да наблюдават и размнят съвти по врм на рални
мдицински опрации или лаболаторни упражнния. Щ стан възможн и
изключитлно бързият достъп до повч от 100 от най-голмит библиотки в свта.
Всички усилия са насочни към по-скорошното комрсиализиран на тзи
приложния. Една от цлит на NGI изгражданто на основа за срщи на служитли
на многонационална компания с офиси по цялата Змя. Това няма да бъдат
дншнит 3D-виртуални конфрнции, а изображния, които наподобяват
холографскит, с истинско стро звук. Инжнри, разположни на различни мста и
в различни страни, щ могат да работят съвмстно в 3D-срда. Участницит щ
използват обикновнни настолни компютри, но щ трябва да носят спциални
3D-очила. На практика бързият Интрнт с ногранични възможности за
прдаван на графични и аудио данни, нзависимо от гографскит пространства.
IBM вч с свърза с прокта Интрнт 2. Нйнит учни работят върху управлнито на
трафика, подобрни на сигурността и изграждан на видо, глас и данни. От тзи
прокти н с очаква бърза възвращамост. Т са на практика вложния с наджда за
лидрски позиции в тхнологиит на бъдщто.
Заключение
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Интрнт
2. МИТ
3. Newsweek
4. Computer World