УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

РЕФЕРАТ

ТЕМА:

Свeтовната информационна мрежа – сьврмeнeн рeсурс на влияниe във

външната политика

ДИСЦИПЛИНА:

Тeория на външната политика

ИЗГОТВИЛ:
Задочно обучние,
Фак. №
София
СЪДЪРЖАНИЕ:
Увод .........................................................................................................................3
Предистория..........................................................................................................4
Доразвитие.............................................................................................................6
Инетрнет 2................................................................................................................6
Елктронната търговия - форми, развитие и проблеми............................8
Времето на кибер законите.............................................................................11
Ключовите систми...........................................................................................13
Интернет в държавните институции..............................................................14
Заключние..........................................................................................................15
Използвана литратура.................................................................................... 16
УВОД
Най-голямото богатство на страните e съвкупността на рeсурситe, които тe
притeжават. Рeсурситe са нeпосрдствeно владeниe на общството и нeдeлима
част от мeждународнитe отношeния. Като цяло тe са нeравномeрно
разпрeдeлeни в гeографското, интeлктуалното културното, информационното
и т.н. пространство. Сумата от наличнит рeсурси на държавитe сe разглжда
като общствeн потeнциал и външнополитичски потeнциал.
Външнополитичският потeнциал можe да сe разглeжда в двe направлния:
1.Рeсурси на условията
2.Рeсурси на срeдствата
Към рeсурситe на условията с отнасят врeмeто и пространството. Характeрна
чeрта на външнополитичското врeмe , чe то нe тeчe eднакво във всички
държави. Например в САЩ сe взимат по-бързо решения, относно
външнополитически въпроси, отколкото в България. Като ресурс, времето е
достъпно за всеки, но въпрос изключително на управленчески модел и на
висок професионализъм.
Що с отнася до пространството – всяка една страна има определено място в
географското пространство, но дноврмнно с нго с разглждат икономичско,
политичско, вонно, културно пространство и т.н. Този рсурс –
пространството, също принадлжи на всички държави в свта, достъпн за тях.
Към рсурсит на срдствата също с отнасят дв групи:
1. На сила;
2. На влияни
Силата – това възможността да с упражни принуда над друга държава да
дйства по опрдлн начин. Принудата с постига най-чсто с икономичски
срдства, напримр блокиран на срдства. Като цяло срдствата на силата биват
мирни и нмирни.
Влияни налиц, когато дна страна прави нщо, кото съотвтсва на интрсит на
друга държава. Това с постига чрз прдаван на информация. По принцип, щом
държавит прслдвасобствни опрдлни интрси, т са "приказливи".
Информацията има три основни изисквания:
1. Да в интрс на получатля;
2. Да нова;
3. Да на разбирам за получатля зик
Разбира с, тя трябва в същото врм да достоврна и провряма.
В съврмнния свят има много и различни начини за прдаван и получаван на
информация, тост комуникиран мжду хора и държави на национално и
външнополитичско ниво, но най-мощният, бързият и удобн начин свързан
със Свтовната информационна мржа – Интрнт.
Истинската комуникационна рволюция, сравнима динствно с изобртяванто
на книгопчатанто, свързана с Интрнт – информационна супрмагистрала,
свързваща милиони хора и даваща им възможност да обмнят иди, докумнти и
факти. Разцвтът на Мржата маркира изгрва на нова историчска поха, в която
вс повч човшки дйностти (образовани, развлчни, общуван, финансови сдлки,
търговия, получаван и разпространни на новини) стават нзависими от
ограничнията на външнополитичскит врм и пространство. Съчтаванто на
мощта на компютрит и тлкомуникациит првъщат свта в дно глобално сло.
ПРЕДИСТОРИЯ
Началото на Интрнт поставно на 02.02.1969 г., когато амриканското
правитлство стартира прокта ARPANET (прдшствника на Интрнт) за
обдиняван на компютри в мржа и обмяната на информация мжду тях.
Гниалната идя информацията да с разви в отдлни малки пакти, които с
придвижват по различни пътища до прдназначнито си. Ако част от
комуникационната линия с поврди, малкит пакти щ бъдат прдадни по други
работщи линии. Ако някой пакт с загуби, компютърът просто щ го изпрати
повторно. Изслдванто финансирано от ARPA – подраздлни на вонното
министрство на САЩ. Цлта защита на воннит комуникации при внтуално
нападни от СССР, така ч доставчицит и изслдоватлит, свързани с отбраната,
да имат връзка помжду си. В началото на 70-т години много с спори дали
Интрнт да с развива извън САЩ. Воннит искат систма, която да позволява
контакт със съюзницит от НАТО. Чрз примитивна сатлитна тхнология в
срдата на 70-т с гарантира комуникация чрз ARPANET дори ако назмнит
комуникационни линии са поврдни от ядрна атака.
ARPANET свързва научнит работници с отдалчни копмпютърни цнтров. Прз
1983 година раздлна на 2 мржи: MILNET – за прдаван само на вонна
информациа и ARPANET - за изслдоватлски цли, които могат да обмнят
информация помжду си. Тяхното обдинни нарчно Интрнт и в началото с
разраства бавно, защото инжнрит с борят с въпроси, смятани за нразршими.
Прз 1982 година Мржата мож да с скицира на лист с формат А4. От срдата на
70-т години компютърнит мржи започват да никнат навсякъд, къдто
правитлството на САЩ мож да осигури финансиран. Националният научн
фонд създава USENET. BITNET нацинална мржа за акадмичнит кръгов, а
CSNET обдинява изслдоватлит по изчислитлна тхника и програмиран.
Първоначално тзи мржи н са част от Интрнт, но по-късно са присъдинни към
ня.
Прз 1986 година Националният научн фонд (NSF) свързва учнит от цялата
тритория на САЩ с 5 супркомпютърни цнтъра, съдинни помжду си с
високоскоростни мржи. Създадната мржа NSFNET главна част от интрнт в
САЩ. Физичски тя прставлява различни комуникационни линии: оптични,
микровълнови и спътникови. По това врм вч и други държави развиват свои
компютърни мржи, които могат да с свързват към NSFNET/ Интрнт. Прз
1989 година Студната война прд финала си и правитлството на САЩ ршава
да с спр финансиранто на ARPANET, която официално прстава да същствува
прз слдващата година. В началото на 90-т години Националният научн фонд
харчи на година 24 милиона долара за поддръжката на NSFNET за
изслдоватлски и образоватлни цли. Бурното разрастван на Интрнт изправя
амриканското правитлство прд нвъзможността да заплаща цлият трафик и
поддръжка. Финансиранто на Интрнт започва да с измства към частният
сктор. В послднит години започва нова фаза на комрсиализация на Мржата.
Първоначално в търговската дйност участват прдимно производитли на
основни мржови продукти и Интрнт доставчици. Днс Интрнт обслужванто
прминало в групата на домашнит услуги, като основното внимани върху
използванто му като основа за нови търговски дйности – офрти, рклама.
Ключова година за развитито на Свтовната мржа 1992. Тогава Европйският
цнтър за ядрни изслдвания (CERN) създава World Wide Web – най-
популярната част от Интрнт. Прз 1993 година в мржата с включват Блият
дом, Свтовната банка и ООН. Интрнт с разраства до пчлившо търговско
прдприяти в кото жгодно с влагат милиарди долари. До 2003 година с очаква
търговията по мржата да достигн обороти от 300 милиарда долара годишно.
ДОРАЗВИТИЕ
От 1988 година Интрнт увличава двойно размра си годишно. Днс има общо
150 милиона потрбитли по цлия свят до края на 2001 година с очаква т да са
над 300 милиона.
До 2006 г. Интрнт щ надхвърли размра на свтовната тлфонна мржа.
Пйджъри, мобилни тлфони, лични цифрови блжници щ с слят и щ сложат
началото на новит тлкомуникационни срдства на ХХI вк. Тлвизия, радио,
тлфони и традиционни пчатни мдии щ имат Интрнт варианти, даващи
обратна връзка с потрбитлит. Интрнт щ хранилищ за всичко, кото човшкото
общство направило и най-мощн усилватл на човшката рч, позволяващ диалог
от множство различни глдни точки по начин, носъщствим, чрз традиционнит
днопосочни масови мдии.
Мржата тласка и развитито на свтовната дмокрация - напримр гласуванто чрз
пълномощник за акционрит с използва широко в Интрнт. С разрастванто му
щ с появят начини, по които да с опрости и разви избиратлното право да с
гласува в други области, включитлно политичски.
Мждуплантният Интрнт вч част от програмата "МАРС" на НАСА. До 2008 г.
щ има функционираща мржа Змя - Марс - гръбнак на зараждащата с
мждуплантна систма от Интрнти - ИнтрПлант, с мждуплантни Интрнт
трансформатори на полярна слънчва орбита.
ИНТЕРНЕТ 2
При всички случаи н мож да остан нзаблязан факта, ч огромният поток от
информация мжду държавит чрз Свтовната информационна мржа я
прнатоварват и карат Интрнт да с задъха. В края на ХХ вк той просто с
оказва нподготвн да прдложи искания от нго капацитт и скорост. Това
принуждава правитлствата, голмит корпорации и изслдоватлски цнтров да
помислят за "надгражданто" на Свтовната мржа. Прз октомври 1996 г. в
САЩ стартират дноврмнно два прокта, чиято цл изобртяванто на слдващо
поколни Интрнт.
Първият от тях - Next Generation Internet (NGI), инициатива на правитлството
и с финансира от нго. Прдвидно изгражданто му да струва мжду 300 и 500
милиона долара. NGI щ свърж около 100 униврситта по цял свят и
изслдоватлски лаборатории при скорост от 100 до 1000 пъти по-висока от
тази на дншния Интрнт. В прокта участват Министрство на отбраната със
своята агнция DARPA (Defence Advanced Research Projects Agency),
Министрство на нргтиката, Националната фондация за наука и НАСА.
Вторият прокт извстн под имто Интрнт 2. В нго също участват 140
униврситта, както и голми компании като Cisco Systems Inc., IBM Corp.,
AT&T Corp. и MCI Corp. Оцнява с на 300 милиона долара и щ прдложи 100
пъти по-висока скорост от сгашния Интрнт.
И двт програми са на базата на оригиналния Интрнт, но за създаванто им щ с
ползват високоскоростни оптични влакна и по-осъвършнстван софтур. Няма
да бъдат достъпни вднага за широката публика.
Проктит с надяват, ч щ могат да прдложат някои мржови приложния, които
засга изглждат като част от научно-фантастичн филм. Т щ позволят, напримр
на студнти и прподаватли, да наблюдават и размнят съвти по врм на рални
мдицински опрации или лаболаторни упражнния. Щ стан възможн и
изключитлно бързият достъп до повч от 100 от най-голмит библиотки в свта.
Всички усилия са насочни към по-скорошното комрсиализиран на тзи
приложния. Една от цлит на NGI изгражданто на основа за срщи на служитли
на многонационална компания с офиси по цялата Змя. Това няма да бъдат
дншнит 3D-виртуални конфрнции, а изображния, които наподобяват
холографскит, с истинско стро звук. Инжнри, разположни на различни мста и
в различни страни, щ могат да работят съвмстно в 3D-срда. Участницит щ
използват обикновнни настолни компютри, но щ трябва да носят спциални
3D-очила. На практика бързият Интрнт с ногранични възможности за
прдаван на графични и аудио данни, нзависимо от гографскит пространства.
IBM вч с свърза с прокта Интрнт 2. Нйнит учни работят върху управлнито на
трафика, подобрни на сигурността и изграждан на видо, глас и данни. От тзи
прокти н с очаква бърза възвращамост. Т са на практика вложния с наджда за
лидрски позиции в тхнологиит на бъдщто.

ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ - ФОРМИ, РАЗВИТИЕ И ПРОБЛЕМИ

Развитито на информационнит и комуникационни тхнологии нограничн
източника на възможности и рсурси, но и прдизвикатлство прд различни
сфри на общствния живот. В края на ХХ вк, опрдлян като вка на
информацията, трудно мож да с срщн социална дйност, нповлияна от високит
тхнологии. Навлизанто на отворнит мржи в жднвито промни традиционнит
прдстави за развити на общствнит отношния и наложи нови стандарти и
измрния. Елктронната търговия дна от областит, къдто тхнологичното
развити н само подпомага, но и корнно промни същствуващит модли.
Информацията, прдавана по тлкомуникационни мржи, с првръща в мощн
фактор за промяна на прдставит за осъщствяван на бизнс в глобалн мащаб.
Понятито за лктронна търговия далч по-широко от отдлнит форми, в които
мож да намри проявлни. Точна дфиниция в момнта н същствува, която да
пртндира за окончатлност, но мож да с посочи понятито за процс на
осъщствяван на цялата търговска дйност с помощта на информационнит и
комуникационни тхнологии с цл оптимизация на бизнс процсит. Завършната
идя за лктронната търговия прдлага цялостно прминаван към лктронни
докумнти в отношнията мжду производитл и потрбитл. В зависимост от
стпнта на развити мож да с наблюдават различни форми на осъщсвяван на
лктронната търговия:
1. Завършн цикъл на използван на лктронни съобщния в бизнс процсит -
напримр заявки на матриали и суровини, комуникации и бизнс-партньори,
рализация на стокит и услугит и прочи;
2. Използван на лктронно прдаван на структурирани съобщния (EDI);
3. Елктронна продажба на стоки и услуги;
4.Елктронн марктинг;
5. Елктронн трансфр на парични стойности;
6. Онлайн търгов и прочи.
В областта на прдлаганто на стоки и услуги по лктронн път могат да с
разграничат няколко модла на повдни. Онлайн търговията най-добр развита в
областта на нматриалнит блага - софтур, бази данни, мултимдия, различни
услуги. При подобно търгуван всички опрации от прдлаганто и ркламиранто
на стоката до заплащанто на цната с извършва по лктронн път. Друга форма
прдставян, ркламиран на стоки, които слд като са поръчани, с изпращат на
купувача по конвнционалн начин - курир, поща и т.н. Тя особнно популярна
при разпространнито на хардур, книги, музикални произвдния и други. Като
вид проявлни на лктронната търговия мож да с говори за продуктовит
каталози и бази данни, достъпни по тлкомуникационн начин, кито играят
ролята на публично прдложни до нограничн кръг лица по цял свят.
Участницит в онлайн бизнса са изключитлно разнообразни както по отношни
на страната, на която застават в сдлкит, така и спорд начина, по който
използват информационнит и комуникационни тхнологии за осъщствяван на
дйността си. Като активни субкти в сдлкит обикновно с наблюдават
търговци, които прдлагат в Интрнт стоки и услуги, такива, които ркламират
стоки и услуги, доставяни по конвнционални канали, портални сайтов,
доставчици на Интрнт услуги, софтурни и хардурни фирми и други. На
страната на купувача стои физичското лиц - потрбитл, но това мож да бъд и
друг търговц от вригата производитл - потрбитл. Взаимоотношнията мжду
двт страни по сдлката принципно слдват модла на традиционната схма -
офрта, приман на офртата, постиган на съгласи, изпълнни на договора.
Развитито на този род търговия, обач н бзпроблмно. Напрдъкът и мощн
стимул за развитито на свтовната търговия и за по-нататъчното развити на
тхнологиит. Както обикновно обач правото върви с повч от дстилтия слд
постижнията на науката и тхниката и прдставлява донякъд спирачка за
пълноцнното използван на възможносттит, които прдоставя -бизнсът. За
ршаванто на тзи проблми са нужни мрки както на национално, така и на
мждународно ниво прдвид глобалния характр на явлнито.
Голямо прдизвикатлство за -търговията идва от факта, ч странит н с познават
лично и трябва или да с доврят дна на друга, или да с използват приложния,
които да установят самоличността им. Това прпятстви най-силно осзамо в
отворнит мржи, къдто практичски вски мож да бъд потрбитл или да
ргистрира собствн сайт. Въпросът кой щ гарантира на потрбитля, ч наистина
зад дадно им на домйн в Интрнт стои добросъвстн търговц. Продавачът от
своя страна трябва да с уври, ч потрбитлят наистина този, който сключва или
от чито им с сключва договорът. Възможнит ршния са различни и зависят от
прдмта на търговската дйност, мстоположнито на странит по сдлката,
юрисдикцията, под която с намират и т.н. Напримр възможно удостовряван
самоличността по конвнционалн път (тлфон или лично), но това н отговаря
на философията и изискванията на онлайн търговията. Друго възможно
ршни, кото набира вс повч скорост, използванто на цифров подпис с
помощта на асинхронно криптиран и трта доврна страна. Прдимствата на
тази тхнология са, ч с нособно голми разходи мож да с изгради систма за
удостовряван на участницит в сдлкит както на национално, така и на
мждународно ниво. Отново прпятстви тук липсата на нормативна урдба, но
опитът на САЩ и няколко вропйски страни (Грмания, Италия и др.) дава
примр за възможни ршния. На мждународно ниво могат да с отблжат Закона-
образц за цифровия подпис на комисията по мждународно търговско право
към ООН и прокти за Дирктива на Европйския Съюз.
При осъщствяван на лктронна търговия възникват и опрдлни въпроси при
изпълннито на сключнит сдлки. Така напримр въпросът с формит на плащан
особно чувствитлн в България както поради рстриктивния ржим на износ и
внос на валута, така и порадивс ощ нразвития пазар на инструмнти за плащан
като крдитни карти, чков и пр. Възможни са различни ршния на този проблм
- като използван на лктронни пари и чков, акрдитив, банкови крдити и други.
Нард с разплащанто внтуалният прдпримач (а и потрбитл) трябва да обърн
особно внимани на рдица въпроси, които възникват в процса на осъщствяван
на дйността. Глобалният характр на -търговията прдполага и голям брой
сдлки, сключни мжду страни, намиращи с в различни държави. Това поражда
въпросът за приложимото право в случай на съдбн спор или арбитраж.
Юрисдикцията мож да опрдли било в клауза на договора, било от законит на
странит. Важно значни и урдбата на ржима на данъци, такси и мита за стокит
и услугит, разпространявани по лктронн път. Вс по-силно с налага мннито за
спциалн ржим на облаганто на тази дйност.
От глдна точка на потрбитля при -търговията най-важно фктивното спазван и
гарантиран на правата му. Прдвид дстинационният характр на сдлкит с
налага повишна закрила за потрбитля - въпрос, който в Европйския Съюз
ргулиран с отдлна дирктива. От особно значни и стриктното спазван на
правото на лична информация при осъщствяван на лктронната търговия. При
голяма част от процсит, свързани с пряко участи на потрбитли, с събира
значитлно количство прсонална информация за тях, която мож да бъд
използвана нправомрно.
ВРЕМЕТО НА КИБЕР ЗАКОНИТЕ
Статистика от развилнлия с прз 2000 година "любовн" компютърн вирус в
САЩ сочи, ч само за дна сдмица той нансъл щти за над 10 милиарда долара.
Само за сравнни за циалата 1999 година вирусит са причинили щти за 12
милиарда долара, а считания за "фаворит" вирус Млиса - 80 милиона долара.
С нимоврното разрастван на Интрнт главоломно с увличават и поражнията от
злоупотрби с нго. В срдата на май 2000 година обач филипинскит власти
установиха, ч нямат закон, по който да подвдат под съдбна отговорност 27-
годишния Оунл д Гузман, заподозрян като създатл на "I LOVE YOU". Д
Гузман н отрч ч "любовната зараза" мож да нгово дло, а настоя, ч н я пуснал
прднамрно - това мож да станало "инциднтно".
Оказа с, ч динствния, свързан с компютърнит прстъплния закон във
Филипинит, засяга нправомрното използван на откраднати пароли за крдитни
карти. И тъй като прстъплнито на д Фузман опрдлно н мож да с причисли
към тази катгория, от нго н мож да бъд потърсна и отговорност за причиннит
поврди. Този факт прдизвиква особно силна ракция в САЩ, който б най-
силно засгнат от инциднта. Милионит пострадали осъзнаха, ч на практика
почти нищо н мож да с направи срщу виновника. Тост мож, но ако с урди
кстрадиранто на д Гузман и той да бъд съдн в САЩ.
В самит Съдинни щати създатлит на вируси попадат под удари на Закона за
компютърнит измами и злоупотрби от 1986 г. Към тзи измами и злоупотрби
спадат трафик на крадни пароли за крдитни карти, разпространни на вируси,
достъп до информация, съхранявана в защитни компютри и др. Наказанията
са до 5 години затвор и глоба до 250 000$. В случая с "I LOVE YOU"
възможно наказанията да достигнат до космичски рамри, тъй като вски
засгнат мож да прдяви отдлно обвинни.
Въпрки ч законът същствува сравитлно отдавна, засга н са много осъднит по
нго. Прз дкмври 1999г. щатското правосъди повдигна обвинни срщу Дйвид
Смит, създатлят на вируса "Млиса". Самият Сит заплашн с 10 години затвор
и глоба от 400 холяди долара. Появата на "I LOVE YOU" за пордн път
повдигна доста трвожни въпроси за мждународната криминална юрисдикция
и тхнологичнит закони. Тхнологиит с развиват с такава скорост, ч законит н
успяват да са в крак с тях. Повчто от развитит страни на практика вч имат
прити някакви закони за компютърни злоупотрби. Под дна или друга форма с
тях с защитават компютърни матриали от нразршн достъп или модификации,
пусканто на "заразни" матриали и нпозволно добавян на парола към файлов.
В законит за защита на авторскит права вч са включни клаузи за софтура и
лктроннит публикации. Прити са и н малко закони за защита на даннит,
поставящи строги изисквания за начинит на обработка и боравн с тази
информация.
Публикуванто в Интрнт на нпозволни матриали, както и поставянто в
собствн сайт на връзки към сайтов с противозаконно съдържани, както и към
такива, нарушаващи авторскит права, с счита за криминално прстъплни във
всяка развита страна. Тъй като няма мждународна конвнция за ргулиранто на
Интрнт обач, а и самата мржа н мож да с ограничи в рамкит на дна страна,
наличито само на национални закони по никакъв начи н мож да спр
нарушитлит. Какъв проблмът за тях да поставят каквото си искат върху
сървър, който с намира в страна с либрални (или никакви) кибрзакони?
Засга матриали, прдавани по Свтовната мржа, попадат под законит на
страната, в която с получават или разглждат. Юристит обач са доста
скптични по отношни на обдиняванто на силит в мждународн мащаб за битка
с хакрит. Когато защитницит на закона в САЩ с изправят прд хакри в Русия
напримр, възможност им за дйстви са съвсм огранични.
По мждународнит конфрнции на най-високо ниво, вч с чуват гласов, ч
обдиняванто на усилията в борбата с компютърнит прстъплния трябва да
стан също такъв проритт, какъвто са въпросит на външната политика и
икономика. Амриканското ФБР вс по-настоятлно иска увлични на фондовт за
обучни на своя прсонал, за да по-адкватн послдния в битката с компютърнит
прстъплния. Зачстяват мждународнит прояви на най-високо ниво, посвтни на
този проблм. Това обач само началото. Иска или н, човчството трябва да с
обдини, за да продол тази нова заплаха. Защото ясно, ч бъдщата свтовна
икономика мож да бъд само глобална. Интрнт вч на практика постигнал
формиранто на глобалното общство и процсът нобратим.
КЛЮЧОВИТЕ СИСТЕМИ
Както всяка систма, и лктронната комуникация създала свои защитни валов.
Рдно обач прди да с пристъпи към тхничско осигуряван, да с прцни спнта на
риска. Изборът на защита трябва да с съобразява дори и с наглд дрбни
дтайли, които обач могат да с окажат твърд нприятни - напримр
противопожарната систма мож да "окъп" във вода сърцвината на лктронната
систма в дадно прдприяти, ако настрона да рагира на всякакъв нахлул в дадна
зала цигарн дим. Т.. прстараванто н добър съвтник при избора на проткция, а
и излишно въвжда в харчов.
Първото дошло на ум систмата от пароли и кодов за достъп. Трябва да ст
сигурни, ч т са тайна за широката публика и трябва да с смнят пон вднъж
годишно. Тази защита нщо като малко усложнна ключалка на входна врата -
спира кварталнит хайдуци, но за пиратит от висок порядък н никаква барира,
дори т изпитват удоволстви да с упражняват върху подобни прпятствия.
Особно в лктронното пиратство. Това обач достатъчният минимум за защита
срщу вътршнофирмни самозвани пирати.
За по-сриозна защита на компютърната систма, особно когато тя максимално
отворна към свта, в това число и към атаки отвън, с подхожда към
антивирусни програми. Една от систмит за филтриран на входа или понякога
на изхода на дна лктронна мржа "firewall" - буквално првдно "Огнна стна".
Идалният вариант да имат дв различни марки "firewall", съвтват спциалисти
на запад. Там могат да с намрят низброимо количство подобни марки - Cisco,
IBM, Microsoft, Alta Vista и купчина други. Ефикасността им гарантирана
само при качаствното изработван на парамтрит им и рдовното им
модифициран. Защото въображнито на пиратит ногранично и пон вднъж
мсчно слдва да с оринтират за пълния комплкт от най-актуалнит им
"иновации".
Криптиранто на даннит водща тхнология за гарантиран на прхвърлянто на
информация. Той прдставлява кодиранто на пон дин ключ, т.. промяна на
букви или на калкулационни алгоритми. Срдството класичско във
финансовата сфра.
ИНТЕРНЕТ В ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Присъствито на Интрнт в държавнит институции датира ощ прз 1998 г.
Тогава САЩ избира Свтовната информационна систма за публикуван на
изявлнията на прзиднта Клинтън, а Грмания - за публикуван на рзултатит от
провднит парламнтарни избори.
Страницит на държавнит глави обикновнно са прдставитлни. Най- чсто т
включват новини и информация за съотвтния прзиднт. Прди мсци в
страницата на тогавашния прзиднт на Руската Фдрация Борис Елцин бяха
публикувани доходит му, както и имущството, кото му с полагаш като
държавн глава. Страницата на блия дом прдлага виртуална разходка из
сградата с карта и страници отговарящи на различнит зали.
В България Народното събрани има достъп до Интрнт от 1996г. Връзката за
достъп 64 kb/s. Локалната мржа на Народното събрани с състои от около 300
компютъра, като вски от тях има достъп до Интрнт. Двт сгради на Народното
събрани са вързани помжду си с оптичн кабл. Народнит прдставитли
използват лктронната поща за поддържан на контакти с други вропйски
парламнти. Съвтницит и сътрудницит към постояннит комисии на Народното
събрани използват достъпа до Интрнт за изготвян на анализи и информация в
помощ на дпутатит. Напримр съвтницит към Комисията по външна политика
рдовно посщават страницит на CNN, Европйскит институции, Сврно-
атлантичската асмбля, Амриканския конгрс, Британския парламнт, както и
парламнтит на другит вропйски държави. Страницата на Народното събрани
на Рпублика България включва българскит институции, кратка историчска
справка, хронология на Народното събрани, грб, ссии и данни за дпутатит.
В мждународн план основната информация в страницит на парламнтит по
свта са нормативнит актов, члнов на парламнтит и график на засданията.
Страницит са свободни за достъп за вски, който проявява интрс, нзависимо
от коя точка на свта той. Информацията в тзи страници истинна и достоврна.
В повчто страни тя с актуализира приодично.
Страницата на Британския парламнт извстна с огромната си база данни с
поправки, допълнния и измнния на законит. В ня има добра машина за търсн.

В страницата на Амриканския парламнт са публикувани лктроннит адрси на

всички члнов на парламнта. Това дин от начинит народнит прдставитли да
поддържат връзка със своит избиратли.
От страницата на Бундстага мож да с поръча и да с изпрати информация на
дискти или CD.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Бзспорно мннито, ч с навлизан в XXI вк ролята на информационнит и
комуникационни тхнологии в общствнит отношния вс повч щ нараства.
Развитито на Интрнт прз 90-т години само загатна за потнциала, който с кри
в информационното общство. Възприманто на лктронната търговия мож да
довд до засилванто на стокообмна, създаван на нови работни мста,
стимулиран на иновациит, конкурнцията и инвстициит.

Заключение

Този потенциал умело се използва и за средствата на външната политика.

Той представлявя един своеобразен съвременен ресурс на влияние, чрез
който се достигат хора, намиращи се в различни точки на планетата. Тои не
се влияе от географското пространство и това го прави уникален по своята
същност. Чрез Интернет няма граници за целенасочения поток на
информация, кйто факт се оказва твърде полезен за външнополитическите
цели. Информацията лесно, почти мигновено се предава на заинтресуваните
лица и държави и е напълно достъпна за тях.

Възприемането на електронната търговия например, може да доведе до

засилването на стокообмена, създаването на нови работни места,
стимулиране на иновациите, конкуренцията и инвестициите и на
междудържавните и международни отношения като цяло.

Разбира се, подаването на информация по Интернет, трябва да е добре

защитена, за да може тя да достигне до точно определен читател, а не да бъде
използвана неправилно от самозвани “разбирачи” хакери, които са в
състояние да да нанесат множество сериозни жреди като се възползват
неправомерно от достигнатата от тях информация. Срещу тези кибер пирати
ще се борят новите проекти като Интернет 2 и и кибер законите, засягащи
поверителността на личната информация и правото на нейното опазване.
Такива закони вече са приети с Директива на ЕС, които защитават
правилното насочване на на потоците от информация. Един от приетите
закони гласи:

“Световните информационни системи са създадени да служат на хората; те

трябва да са съобразени с фундаменталните права и свободи на хората и най-
вече с правото на неприкосновеност на частната информация; тяхната цел е
да допринасят за икономическия и социален прогрес, разрастването на
търговията и благосъстоянието на хората.”

През 1990 г. В отговор на зачестилите заплахи за частната информация,

предавана по Интернет, стотици водещи експерти в областта и организации
за човешките права от 40 страни, обединяват своите сили, за да образуват
световна организация за защита на личната на личната информация. Членове
на новата организация, включително компютърните специалисти са адвокати,
журналисти, юристи и активисти за човешките права. Те имат общ интерес –
осигуряване на международна подкрепа на важността от защита на личната
информация. Организацията приема името Privacy International. Нейните
срещи се провеждат в Северна Америка, Европа, Азия и Южния пасифик.
Членовете се съгласяват да работят за установяването на ефективна частна
закрила по цял свят.

Създаването на Privacy International е първият успешен опит да се фокусира

световното внимание към тази важна и решаваша област от човешките
права. Privacy International е независима неправителствена с цел – защита и
подкрепа.

Все повече Интернет увеличава възможността н а хората, независимо от

географската си отдалеченост, да плучават информация и бързо да обменят
идеи и ценности. Може би, чрез увеличаването на нуждата за получаването
на по-големи човешки и политически права и граждански свободи,
информационните технологии ще ускорят утвърждаването на демокрацията и
най-вече ще спомогнат на страните да се заемат с осигуряването на
колективна сигурност за всички хора и държави и ще открият нови
хоризонти пред международните отношения.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Интрнт
2. МИТ
3. Newsweek
4. Computer World