Хан Борис I, княз на Борис Михаил през 864 г.

, е велик владетел, покръстител и

обединител на българския народ. Той е син на хан Пресиян (836-852) и правнук на хан
Омуртаг (814-831), вероятно роден около 830-832 г. Той получава скиптъра на владетел
през 852 г. близо до река Брегалница в обширните югозападни територии, анексирани от
баща му и населени от славяните. Още тогава Борис се свързва с християнските идеи и
може би самият той с братята Кирил и Методий, създатели на славянската азбука. През 9
век България отстоява своята независимост и културна идентичност между Германското
кралство и Византия, Рим и Константинопол, възлагайки й религиозна мисия. През 852 г.
хан Борис I се съюзява с Великоморавия и започва война срещу Кралство Германия и
неговия съюзник Херцогство Хърватия. България губи войната и Борис е принуден да се
откаже от съюза си с Великоморавия и да се присъедини към Германия, за да запази
българските земи по Средния Дунав.
През 856 г. византийският император Михаил III встъпва в длъжност. (842-867) Поход
срещу България, присъединяване на Северна и Източна Тракия с Филипопол, Девърт,
Анхиало и Месемврия. Две нови коалиции се появиха в началото на 60-те години.
България сключва съюз с Кралство Германия и обещава да приеме християнството от
Рим. Византия се съюзява с Великоморавия и налага условия за покръстването на
България. Скоро избухва война между двете коалиции. България губи и войната, а през
есента на 863 г. настъпва т. нар. „дълбок мир“. Основното условие на този договор е
приемането от Борис на християнството от Византия. За българските владетели
покръстването вече е неизбежна необходимост. Военните загуби, езическите раздори
между славяни и българи подтикват Борис да предприеме решителна стъпка и да
реформира държавата с един замах. Българският пратеник се покръства в края на "30-
годишния си дълбок мир" в Цариград. В началото на 864 г. в България идва духовна
мисия, за да покръсти народа. Църквата е построена на мястото на древен езически
храм. Строежът на монументалната катедрала започва в Плиска. Хан Борис I е кръстен
тайно през нощта в края на 865 или началото на 866 г., като приема титлата велик княз и
името на Борис - своя Михаил. През март 866 г. някои български князе се вдигат в защита
на езичеството. Княз Борис Михаил е принуден да се разправи жестоко с противниците на
новата религия и да унищожи 52 големи момчета и целите им семейства. Българският
владетел иска да създаде самостоятелна българска църква със свой архиепископ. За
тази цел той първо разпита Фотий, патриарх на Константинопол. Въпреки това, след като
не получава очакваната подкрепа от него, той изпраща делегация в Рим, за да се срещне
с папа Николай II (858-867) и да изброи много въпроси относно Църквата. Папата с
радост приема българите. Той изпраща на княз Борис своя 106 отговор и изпраща
двамата си римски епископи от Формоза и Павел да покръстят българите според
римските канони. Гръцки духовници прогонени от България. Тези дипломатически
действия на княза превръщат българския църковен въпрос в международен. През 869-
870 г. 8-ият Вселенски църковен събор в Константинопол решава да се създаде
самостоятелна Българска православна църква с първи архиепископ Йосиф. Римски
свещеник напуска страната. Княз Борис-Михаил побеждава и издига българската църква
в нов самостоятелен християнски център. Но му трябва български свещеник, който да
проповядва на български. За целта през 885 г. от Великоморавия в България пристигат
учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий. Принцът я посреща
тържествено. Създава най-благоприятни условия за възникването на българската
писменост и обучението на български свещеници. По този начин се запазва кирилската
методика, която по-късно се разпространява от България и сред другите славянски
народи. След тези усърдни дела в държавната и църковната сфера княз Борис Михаил се
оттегля в манастира през 889 г., оставяйки на престола своя най-голям син Владимир
Расате (889-893). Младият принц обаче се опитва да възроди езичеството и започва
преследване на духовенството. Княз Борис Михаил е принуден да напусне манастира.
Нареди Владимир Расате да бъде свален, ослепен и хвърлен в затвора. Свиква се
държавен събор на църквите. Той провъзгласява третия си син Симеон (893-927) за нов
владетел на България и го "заплашва пред целия свят, че ако се отклони по някакъв
начин от истинското християнство, ще понесе същото наказание". решава да премести
столицата от Плиска във Велики Преслав и обявява българския език за държавен
служител на държавата и църквата. Княз Борис-Михаил побеждава и издига българската
църква в нов самостоятелен християнски център. Но му трябва български свещеник,
който да проповядва на български.