Уважаеми задочници, публикувам Теми по физика и астрономия 8 клас, по които да се

готвите за изпита. Може да използвате учебник Физика и астрономия за 8 клас на

издателство "Просвета основано 1945" с автори Виктор Иванов, Димитър Мърваков, Мая
Гайдарова и Мариета Иванова.

1. Механично движение

2. Скорост и ускорение

3. Равноускорително движение

4. Равнозакъснително движение

5. Първи принцип на механиката

6. Втори принцип на механиката

7. Трети принцип на механиката

8. Сила на тежестта и тегло

9. Сили на триене и на съпротивление

10. Механична работа и мощност

11. Кинетична и потенциална енергия. Закон за запазване на енергията

12. Налягане и закон на Паскал. Хидростатично налягане

13. Закон на Архимед

14. Първи принцип на термодинамиката

15. Изотермен процес. Идеален газ. Изобарен процес

Очаквайте и указания с решени задачи от учебния материал за 8 клас.

Учител:/Л. Христова/
Указание 1 по Тема: Механично движение

Скорост
С корост т а v при р а вн о м е р н о движ ение е р а в н а на пъ т я s, р а зд е л е н на врем ет о t, за
коет о т ой е изм инат :

път s
скорост -------
= или v = -
време t
Пример 1. С каква скорост се движи експрес, който изминава 240 km километра път за 3 часа?

_ s _ 240 k m _
Решение: V ----------------------- 80 km/h.
t 3h

Средна скорост
При неравномерно движение на тяло средната скорост Vср е равна на целия път S, разделен
4 _ s
на времето t, за което той е изминат: Vср ---- , средна скорост

Пример 2. Разстоянието между два града е 210 km. Автомобил изминава първата половина от
пътя за 2 часа, а втората половина - за 1 час. Колко е средната скорост на автомобила?

Решение: за да пресметнем средната скорост, трябва да знаем две величини: 1. целия път s, за
който се интересуваме с каква средна скорост е изминат;

2. цялото време t, за което е изминат този път. В случая: s = 210 km, t = 2h + 1h = 3h. Средната
_ s _ 210 k m _
скорост е: V ср ----------------------- 70 km/h.

Опитайте се да решите Пример 3, Пример 4 и Пример 5.

Пример 3. Лекоатлетка пробягва 400 m за 50 s. Колко е нейната средна скорост?

Пример 4. Един от видовете риба меч, се среща в Индийския океан и в Тихия океан, се смята за
най - бързата риба на Земята. Рибари измерили, че тя преплува 90 m за 3 s. Колко километра за
час е нейната скорост?

Пример 5. Автомобил пътува от град А до град В. През първата половина от времето

автомобилът се движи със скорост vi = 30 km/h, а през втората половина със скорост
V2 = 70 km/h. Колко е средната скорост на автомобила?

Учител:/Л. Христова/
Указания 2 по Тема: Скорост и ускорение

Моментна скорост
Моментната скорост е равна на средната скорост, пресметната за много малък интервал от
време:

V= —
Ж

М оментната скорост се измерва в същите единици, както средната скорост: m/s или
km/h

У скорението ае равно на изм енението на скоростта A v , разделено на интервала от време

A t , за който е станало това изменение:

изменение на скоростта Av _ ^2-^1

у с к о р е н и е = -----------------------------------;
интервал от време Ж t2- t i
Пример 1. В м омент ti = 2 s скоростта на автомобила е vi = 10 m /s, а в м омент t 2 = 5 s тя е V2 =
16 m/s. Колко е ускорението н а автомобила?

_ Ж _ v2- vi
Решение: Във ф ормулата за ускорението а --------------------- заместваме дадените в условието на
Ж t2—ti
задачата числени стойности на величините и получаваме:

16 -10
а — — 2 m/s2. Ускорението е два метра за секунда на квадрат или 2 m/s2. Това
5 -2
означава, че скоростта на автомобила нараства с по 2 m/s през всяка секунда от неговото
движение.

Опитайте се да решите Пример 2, Пример 3 и Пример 4.

Пример 2. В сяка следващ а секунда скоростта н а сам олет нараства с по 8 m /s. Колко е неговото
ускорение?

Пример 3. М отоциклет увеличава скоростта си от 30 km /h на 45 km /h. За същ ото време

автомобил увеличава скоростта си от 74 km /h н а 85 km /h. Кое от двете превозни средства се
движ и с по - голямо ускорение?

Пример 4. Гепардът е най - бързото ж ивотно на сушата. Той се конкурира по ускорение дори
със спортните автомобили. От покой (vi = 0) гепардът достига скорост V2 = 72 km /h само за 2 s.
П ресм етнете ускорението а на гепарда и потърсете в интернет данни за автомобили с
подобно ускорение.

Учител:/Л. Христ ова/

Указание 3 по Тема: Равноускорително движение

Движение, при което скоростта расте с постоянно ускорение, се нарича

равноускорително
Законът за скоростта дава зависимостта на скоростта от времето.

V = Vo + a t Скоростта при равноускорително движение е равна на сумата от началната

скорост Vo и произведението на ускорението a и времето t.

Ако тялото започва да се движи от състояние на покой, началната му скорост Vo е 0 и

тогава законът за скоростта е V = a t

ГРАФИКА НА ЗАКОНА ЗА СКОРОСТТА

a t2
Закон за пътя при равноускорително движение S — V 0 . t +
2
Тази формула изразява закона за пътя при равноускорително движение. Ако движението е без
начална скорост (започва от състояние на покой), тогава законът за пътя добива вида:

at2
s —
2
Пример 1. Автомобил от формула 1 излиза от завой със скорост 108 km/h, след което 2 s се
движи равноускорително с ускорение а = 14 m/s2. Каква скорост достига автомобилът?
108 000 m
Решение: Дадено: t = 2 S, а = 1 4 m /s 2, Vo — 1 0 8 k m /h 3 0 m /s
3600s

Търси се: V — ?

Прилагаме закона за скоростта при равноускорително движение и определяме

скоростта на автомобила: V = Vo + a t = 30 m/s + (14 m/s2)(2 s) = 58 m/s « 210 km/h.

Пример 2. На графиката по - горе е представен графично законът за скоростта на автомобил.

Определете ускорението на автомобила.

Решение: Избираме една точка от графиката. С помощта на координатната мрежа определяме

нейните координати: t=3S и V = 15 m/s. Ускорението на автомобила е:
v 15 m/s
а =
t
=
3s
= 5 m/s2
Пример 3. Космически апарат се движи праволинейно със скорост 8000m/s. В даден момент
се включва двигателят му и движението става равноускорително с ускорение а = 5 m/s2. След
време t = 100 S двигателят се изключва. Колко път е изминал апаратът с работещ
двигател?

Решение:
2
s = VQ.t + = (8 0 0 0 m /s)(1 0 0 s )+ (5 ш /^ ) (1005) 2 = 8 2 5 0 0 0 m = 8 2 5 km

О пит айт е да р е ш и т е сам и:

Пример 4. Спринтьор се движ и първите 3 S след старта равноускорително с ускорение

3 m / s 2. К аква скорост достига спринтьорът за това време?

Пример 5. М оторна лодка, която е в покой, започва д а се движ и по права линия с постоянно
ускорение 2 m / s 2. П ресметнете пътя, който лодката изм инава за 5 S.

Пример 6. Щ уката е голяма хищ на риба, която може от покой да достигне скорост 4 m / s само
за 0 ,1 S.

А) Колко е ускорението на щ уката?

Б) Какво разстояние ще измине тя за това време?

Учител:/Л. Христ ова/

 3. РАВНОУСКОРИТЕЛНО
И РАВНОЗАКЪСНИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ
С л ед п о т е г л я н е т о си л е к а в т о м о б и л д о с т и г а с к о р о с т 100 k m /h за о ко л о
15 s, а м е ж д у г р а д с к и а в т о б у с - за о ко л о 1 m in. О ч е в и д н о е, че л е к и я т а в т о ­
м о б и л у в е л и ч а в а с к о р о с т т а си п о -б ъ р зо , о т к о л к о т о ав то б у са. К а зв ам е , че
а в т о м о б и л ъ т се д в и ж и с п о -г о л я м о ускорение. В то зи у р о к щ е н а у ч и т е как
се и зм ер в а в е л и ч и н а т а у с к о р е н и е и к а к се о п р е д е л я и з м и н а т и я т п ът при
д в и ж е н и е с у ск о р ен и е.

КОЕ ДВИЖЕНИЕ Н а фиг. 3.1 е д а д е н а г р а ф и к а т а н а с к о р о с т т а н а а в т о м о б и л , к о й т о и з п р е ­

Е РАВНОУСКОРИТЕЛНО в а р в а д р у г о п р е в о зн о ср е д с тв о . В н а ч а л о т о на и з п р е в а р в а н е т о а в т о м о б и ­
ИКОЕ- л ъ т се д в и ж и с ъ с с к о р о с т 10 m /s и в с я к а с л е д в а щ а с е к у н д а с к о р о с т т а м у
РАВНОЗАКЪСНИТЕЛНО? н а р а с т в а с 2 m /s.
Р а в н о у с к о р и т е л н о се н а р и ч а д в и ж е н и е , п р и к о е то с к о р о с т т а на д а д е н о
т я л о се у в е л и ч а в а с е д н а и с ъ щ а с т о й н о с т за е д н а к в и и н т е р в а л и о т врем е.
Н а фиг. 3.2 е п о к а за н а г р а ф и к а на с к о р о с т т а на с ъ щ и я а в т о м о б и л . В м о ­
м е н т а t = 0 s (н ач ал ен м ом ен т) с к о р о с т т а м у е 20 m /s и н а м а л я в а с 5 m /s
в с я к а с л е д в а щ а с е к у н д а , д о к а т о а в т о м о б и л ъ т с п р е о к о н ч а т е л н о в к р а я на
четвъртата секунда.
Р а в н о за к ъ с н и т е л н о се н а р и ч а д в и ж е н и е , п р и к о е то с к о р о с т т а н а д а д е н о
т я л о н а м а л я в а с е д н а и с ъ щ а с т о й н о с т за е д н а к в и и н т е р в а л и о т врем е.
Равноускорителното и р авн о закъ сн и телн о то дви ж ен и е носят общ ото
н а зв а н и е равнопроменливи движения. О т фиг. 3.1 и фиг. 3.2 се в и ж д а , че
г р а ф и к а т а н а с к о р о с т т а п ри р а в н о п р о м е н л и в и д в и ж е н и я е п р а в а л и н и я .

20

5®
--------
Лио

фиг. 3.1. Графика

на скоростта при 0
равноускорително 0 1 2 3 4 5
f(s)
движение
У ск о р ен и е а на т я л о , к о е то се д в и ж и р а в н о п р о м е н л и в о , се н а р и ч а п р о ­
КАКВО
НАРИЧАМЕ м я н а т а на с к о р о с т т а м у по а б с о л ю т н а с т о й н о с т за е д и н и ц а врем е.
УСКОРЕНИЕ? Т ъ й като с к о р о с т т а се и зм ер в а в m /s, а в р ем ето - в s, е д и н и ц а т а за у с к о ­
р е н и е е m/s2 (метър върху секунда на квадрат).
О т р азгл ед ан и те п р и м ер и став а ясн о, че у с к о р ен и ето на а вто м о б и л а при
и зп р ев ар в ан ето е 2 m /s2, а при сп и р ан ето - 5 m /s2. Н а и л ю с тр а ц и я т а са д ад ен и
х ар ак тер н и у ск о р ен и я н а р а зл и ч н и п р ево зн и ср ед ств а п р и тях н о то п отеглян е.
А ко п ри р а в н о у с к о р и т е л н о д в и ж е н и е за в р е м е t с к о р о с т т а н а тя л о т о се
п р о м ен я о т vQ(н ач а л н а ск о р о с т) д о v (к р а й н а с к о р о с т), у с к о р е н и е т о н а т я ­
л о т о се о п р е д ел я п о ф о р м у л ата: \v~vA
а = /
ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО
От графиката на скоростта на фиг. 3.3 определете в кой интервал от време тялото се
движи равноускорително и колко е неговото ускорение.
Решение: От графиката се вижда, че от момента 1] = 5 s до момента /, = 15s скоростта
на тялото нараства, т.е. то се движи равноускорително. Началната скорост на тялото в
момента /( е и0= 10 m/s, а крайната скорост в момента /2е v = 40 m/s . Общото време на
равноускорителното движение е / = 10 s. Следователно "ускорението на тялото е:
а=-
40 m/s -10 m/s _ ^
10s

12
 ЗАКОН В м н о го с л у ч а и са и зв е с тн и н а ч а л н а та с к о р о с т v0и у с к о р е н и е то а н а т я ­
ЗА СКОРОСТТА л о то , а т р я б в а д а се о п р е д ел и с к о р о с т т а м у vuв п о -к ъ с е н м о м е н т от вр ем е /.
ПРИ П ри р а в н о у с к о р и т е л н о д в и ж е н и е н а ч а л н а та с к о р о с т vQна тя л о т о н а р аств а
РАВНОПРОМЕНЛИВИ всяка с е к у н д а с ъ с сто й н о ст, р а в н а на у ск о р е н и е то . З ато в а сл ед t с ек у н д и
ДВИЖЕНИЯ с к о р о с тт а на тя л о т о се п р е с м я т а п о ф о р м у л ата:
v = у0 + at.
Т ази ф о р м у л а е и зв е с т н а като закон за с к о р о с т т а п ри р а в н о у с к о р и т ел н о
движ ение.
В сл у ч ай н а р а в н о за к ъ с н и т е л н о д в и ж е н и е н а ч а л н а та с к о р о с т на тя л о т о
н а м а л я в а в с я к а с е к у н д а с а. Затова сл ед t с е к у н д и с к о р о с т т а н а тя л о т о се
о п р е д ел я от и зр аза: ^ ^ ^
П о л у ч ен о то съ о т н о ш ен и е се н ар и ч а закон за с к о р о стта при р а в н о за к ъ с н и ­
телно движ ение.

ЗАКОН ЗА ПЪТЯ К о га т о с к о р о с т т а на е д н о т я л о се п р о м е н я , и з м и н а т и я т о т н е го п ъ т за
ПРИ о п р е д ел е н о в р е м е 1зави си о т с р е д н а т а м у с к о р о с т Рср п р е з ц я л о т о в р е м е на
РАВНОПРОМЕНЛИВИ д в и ж е н и е : 5 = v t. Д о к а зв а се, че с р е д н а т а с к о р о с т п р и р а в н о п р о м е н л и в о
ДВИЖЕНИЯ д в и ж е н и е е с р е д н о а р и т м е т и ч н о на н а ч а л н а т а с к о р о с т v н а т я л о т о и к р а й ­
н ата м у с к о р о с т V.

К ато и зп о л зв а м е за к о н и те за с к о р о с т т а п р и р а в н о у с к о р и т ел н о и п ри р а в ­
н о за к ъ с н и т е л н о д в и ж е н и е , п о л у ч а в ам е с ъ о тв етн о :
закон за п ъ тя п ри р а в н о у с к о р и т ел н о д в и ж е н и е :

и зако н за п ътя при р а в н о за к ъ с н и т е л н о д в и ж е н и е :

- v - f •

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Дайте примери за равноускорителни и равнозакъснителни движения.
2. Автомобил потегля от състояние на покой с ускорение а - 2 m/s.
а) Колко е началната скорост v на автомобила?
б) Колко е скоростта на автомобила след време / = 10 s?
в) Колко са средната скорост у. на автомобила за това време и изминатият от
него път .у?
Отг. а) 0; б) 20 ш/s; в) г> = 10 m/s и s = 100 m.
3. Автобус с начална скорост v 0= 10 m/s започва да спира с ускорение а = 1 m/s2. След
колко време / автобусът ще спре напълно?
Отг. /= 10 s.

ускорение ускорение ускорение ускорение ускорение ускорение ускорение

10 - 50 m/s2 10 -5 0 m/s2 2 - 5 m/s2 1 - 5 m/s2 0,5 - 2 m/s2 0,1 - 0,5 m/s2 0,01 - 0,5 m/s2

13
МЕХАНИК
ПРИНЦИПИ НА МЕХАНИКАТА
8. ПЪРВИ ПРИНЦИП НА МЕХАНИКАТА
Т ел ата окол о н ас и зв ъ р ш в а т р а зн о о б р а зн и д в и ж е н и я - п л а н е т и т е о б и к а ­
л я т окол о С л ъ н ц ет о , м а х а л о т о т р е п т и , п а д а щ и т е т е л а се д в и ж а т р авн о у ск о -
р и тел н о , а а в т о м о б и л ъ т по м а г и с т р а л а т а - р авн о м ер н о . П о р ад и и зк л ю ч и т е л ­
н о то зн ач ен и е н а д в и ж е н и е т о в н а ш и я ж и в о т в н а у к а та ф и зи к а е о б о со б ен
о тд ел ен д я л - механика, к о й то и зу ч а в а р а з л и ч н и т е ви д о в е д в и ж е н и я . П рез
X V II век а н г л и й с к и я т ф и зи к и м а т е м а т и к И сак Н ю то н д о к а зв а , че ц я л о т о
р а зн о о б р а зи е о т д в и ж е н и я в п р и р о д а та е в ъ зм о ж н о д а б ъ д е о п и с а н о ч р ез
три п р о с т и п р а в и л а , к о и то той н ар и ч а принципи на механиката. П р и н ц и ­
п и те н а м е х а н и к а т а не м ож е д а б ъ д а т д о к а за н и . За т я х н а т а в а л и д н о с т о б ач е
с ъ д и м по то в а , че те се с ъ г л а с у в а т с в с и ч к и н а б л ю д ен и я и о п и т и н ад т е л а т а
о т з а о б и к а л я щ и я н и свят.

ВЪЗГЛЕДИТЕ Д р е в н о г р ъ ц к и я т м и с л и т е л А р и с т о т е л с м я т а л , че е с т е с т в е н о т о с ъ с т о я ­
НА АРИСТОТЕЛ н и е н а в с и ч к и т е л а в п р и р о д а та е п окоят. Той т в ъ р д я л , ч е за д а се д в и ж и
И ХИПОТЕЗАТА ед н о тя л о , е н у ж н о в ъ зд е й с т в и е въ р х у н его о т с т р а н а на з а о б и к а л я щ и т е го
НА ГАЛИЛЕЙ тел а. Н а п р ъ в п о гл ед т в ъ р д е н и е т о н а А р и с т о т е л се д о к а зв а о т в с е к и д н е в н и я
ни о п и т. Н а п р и м е р , ак о п р е с т а н е т е д а в ъ р т и т е п е д а л и т е н а в е л о с и п е д а , то й
с п и р а с л ед д о с т а т ъ ч н о д ъ л г о врем е; ако н е д ъ р п а т е и л и н е б у т а т е ш е й н а т а
по с н е га, т я с ъ щ о щ е сп ре. З а то в а в ъ зг л е д и т е н а А р и с т о т е л за д в и ж е н и е т о
са б и л и о б щ о п р и е т и с р е д у ч е н и т е в п р о д ъ л ж е н и е н а о к о л о 2 0 0 0 го д и н и .
Г а л и л е о Г ал и л е й е п ъ р в и я т у ч ен , п о д л о ж и л на с ъ м н е н и е у ч е н и е т о на
А р и с т о те л . Той о б ъ р н а л в н и м а н и е , че т е л а т а с п и р а т н е п о р а д и л и п с а т а на
с и л а, а за р а д и т о в а , че и м д е й с т в а с и л а н а тр и е н е и л и н а с ъ п р о т и в л е н и е .
За д а у с т а н о в и к а к щ е се д в и ж и е д н о тял о , ак о н е м у д е й с т в а с и л а на т р и ­
ене, Г ал и л ей и зв ъ р ш и л с л е д н и я оп и т. Той п у с к а л т о п ч е д а се т ъ р к а л я по
н а к л о н е н у л ей , с л е д к о е то т о п ч е т о се и зк а ч в а л о по вто р и н а к л о н е н у л ей ,
ч и й т о ъ г ъ л с п р я м о х о р и зо н т а м ож е д а се п р о м ен я (фиг. 8.1). За д а се н а м а ­
л и т р и е н е т о , т о п ч е т о и п о в ъ р х н о с т т а н а у л е и т е б и л и и зр а б о т е н и о т т в ъ р д
м а т е р и а л - сл о н о в а к о с т и л и м етал .
Г а л и л е й у с т а н о в и л , ч е н е за в и с и м о о т н а к л о н а н а в т о р и я у л е й т о п ч е т о
в и н а г и се и зк а ч в а п р и б л и з и т е л н о д о н а ч а л н а т а в и с о ч и н а , о т к о я т о е п у с ­
н а то (фиг. 8.2). К а к т о се в и ж д а о т ф и г у р а т а , к о л к о т о п о -м а л ъ к е ъ г ъ л ъ т
на н а к л о н а н а у л ея , то л к о в а п о -г о л я м п ът и зм и н а в а то п ч е т о , д о к а т о сп ре.
Т о гав а Г ал и л е й п р е д п о л о ж и л , че ак о в т о р и я т у л ей е х о р и зо н т а л е н и м н о го
д ъ л ъ г и на т о п ч е т о н е д е й с т в а с и л а н а тр и е н е , то би п р о д ъ л ж и л о д а се д в и ­
ж и п о у л ея с п о с т о я н н а ск о р о ст, б е з д а сп ре.

фиг. 8.1.
Схема на опита на Галилей Ако нямаше триене, топчето би продължило да се търка­
ля по хоризонталната равнина, без да променя
скоростта си.

22
 КАКВО ГЛАСИ К а т о и зп о л зв а л р е з у л т а т и т е о т о п и т и т е н а Г а л и л е й и свои с о б с т в е н и
ПЪРВИЯТ ПРИНЦИП н а б л ю д е н и я , И сак Н ю то н ф о р м у л и р а л
НА МЕХАНИКАТА? П ъ р в и п р и н ц и п н а м ех ан и к ата:
В сяко тял о , н а което н е д е й с т в а т си л и , о с т а в а в с ъ с то я н и е на п окой , ако
п ъ р в о н а ч а л н о е б и л о н е п о д в и ж н о , и ли п р о д ъ л ж а в а д а се д в и ж и р а в н о м е р ­
но и п р а в о л и н е й н о , ако п ъ р в о н а ч а л н о се е д в и ж и л о .
П ъ р в и я т п р и н ц и п н а м е х а н и к а т а се н а р и ч а о щ е принцип на инерцията.
Д в и ж е н и е т о н а е д н о тя л о , въ р х у к о е то не д е й с т в а т си л и , се н а р и ч а движе­
ние по инерция.
ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО
Велосипедист потеглил от състояние на покой с ускорение а - 1,2 m/s2. След 5 s
велосипедистът продължил да се движи по инерция. Какъв път ще измине велоси­
педът по инерция за 10 s?
Р еш ение: За време /, = 5 s скоростта на велосипеда се увеличава до v = a t = 6 m/s.
Докато велосипедът се движи по инерция, скоростта му остава постоянна, т.е. дви­
жението му е равномерно. Следователно за време /, = 10 s велосипедът изминава
по инерция път s = v t2 = 60 m.

ПРОЯВИ Д в и ж е н и е т о п о и н е р ц и я е н а ч и н д а б ъ д е н а м а л е н р а зх о д ъ т н а го р и в о
- А ПЪРВИЯ ПРИНЦИП и л и к о н с у м а ц и я т а н а е л е к т р и ч н а е н е р г и я в м н о го п р е в о зн и с р е д с тв а . За
НА МЕХАНИКАТА ц е л т а е н у ж н о д а б ъ д е н а м а л е н о т р и е н е т о м е ж д у д в и ж е щ о т о се т я л о и п о ­
В СВЕТА ОКОЛО НАС в ъ р х н о с т т а , п о к о я т о се д в и ж и .
Е д и н н ач и н за н а м а л я в а н е н а т р и е н е т о е д в и ж е н и е н а в ъ з д у ш н а в ъ з ­
гл а в н и ц а . В к о р а б а н а в ъ з д у ш н а в ъ зг л а в н и ц а (фиг. 8.3, а) в е н т и л а т о р и и з­
д у х в а т в ъ зд у х п од к о р п у с а на к о р а б а, т а к а че то й се д в и ж и в ъ р х у слой
с г ъ с т е н в ъ зд у х на н я к о л к о с а н т и м е т р а н ад в о д а та и л и н а д б р ега. Т ъ н ъ к
сл ой с г ъ с т е н в ъ з д у х д ъ р ж и и ш а й б а т а н ад м а с а т а п р и и г р а на в ъ зд у ш е н
хокей (фиг. 8.3, б). В е д н ъ ж у д а р ен а , ш а й б а т а „ п р е л и т а “ и г р а л н о т о п оле с
п о с т о я н н а с к о р о с т по п р а в а л и н и я .

фиг. 8.3.
-а придвижване
ш м ц р м а възглавница
а • : : е: - ; е: Ег ушна
възглавница;
ете; _е- хокей

В съ в р ем ен н и те свръ хбъ рзи влакове, и звестн и с и м ето „м аглев“ (съ кращ е­

ние о т „м а гн и т н а л е в и та ц и я “ ), в аго н и те „ви сят“ на около 10 cm н ад релсите
благодарен и е на о тб л ъ ск в ащ и се ел ек тр о м агн и ти , разп ол ож ен и във вл ака и по
рел си те (фиг. 8.4). З ад в и ж в ан ето н а так ъ в вл ак същ о става п осредством елек­
тр о м агн и ти . В ед н ъ ж н абрал оп ределен а скорост, влакъ т е в съ сто ян и е д а се
движи по и н ерц и я зн ачи телн о врем е, защ ото на п р а к ти к а не м у д ей стват сили
н а триене.
Във верн остта на първи я п р и н ц и п на м ехан и ката всеки д н евн о се у б е ж д а ­
фиг. 8.4 ват и косм он авти те, раб отещ и в съ сто ян и е на безтегловност. В секи хвърлен
п р ед м ет п р ел и та п рез ко см и ч ески я кораб с п о сто ян н а скорост по п р ава л и н и я.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ 3. Автомобил се движи със скорост v n = 20 m/s. Шо­
1. В кой случай велосипедът изминава по инерция по- фьорът натиска спирачката в продължение на 5 s. Авто­
голям път - когато тялото ви е изправено или когато сте мобилът започва да се забавя с ускорение а = 1 m/s2 и
приведени напред? Обосновете отговора си. след това продължава да се движи по инерция. Какъв път
2. По инерция ли се движи скиор, който се спуска по ще измине автомобилът по инерция за 20 s?
планински склон? Отг. 300 т.

23
 9. ВТОРИ ПРИНЦИП НА МЕХАНИКАТА
О т и зу ч е н о т о п о ч о в е к ъ т и п р и р о д а т а в 6. к л а с зн а е те , ч е в з а и м о д е й с т ­
в и е т о м е ж д у т е л а т а се х а р а к т е р и з и р а е в е л и ч и н а т а си л а. С и л а т а п р о м ен я
с к о р о с т т а , п о с о к а та н а д в и ж е н и е и ф о р м а та н а т е л а т а (д е ф о р м и р а ги). Г ра­
в и т а ц и о н н а т а с и л а на С л ъ н ц е т о п р и в л и ч а п л а н е т и т е и те о б и к а л я т о ко л о
него. С а м о л е т ъ т д о с т и г а н е о б х о д и м а та за и з л и т а н е с к о р о с т п о р а д и с и л а ­
та , с к о ято м у д е й с т в а т д в и г а т е л и т е . А в т о м о б и л ъ т с п и р а п о р ад и с и л а т а на
т р и е н е м е ж д у г у м и т е и пътя. В е л и ч и н а т а , к о ято х а р а к т е р и з и р а п р о м я н а т а
н а с к о р о с т т а , е у с к о р е н и е т о н а тя л о то . В т о р и я т п р и н ц и п на м е х а н и к а т а
и зя с н я в а в р ъ зк а т а м е ж д у у с к о р е н и е т о на ед н о т я л о и г о л е м и н а т а на с и л ат а ,
к о ято м у д е й ст в а .

КАКВО ГЛАСИ ВТОРИЯТ Н а фиг. 9.1 е п о к а за н а к о л и ч к а , к о я т о се д в и ж и по х о р и зо н т а л н а м аса

ПРИНЦИП под д е й с т в и е и а с в ъ р зан с нея с и л о м ер . К о гато т е г л и м с и л о м е р а с о п р е д е-
НА МЕХАНИКАТА? л е н а с и л а , к о л и ч к а т а за п о ч в а д а се д в и ж и с п о с т о я н н о у скорен и е.
Т а б л и ц а 1 с ъ д ъ р ж а с т о й н о с т и н а у с к о р е н и е т о а на к о л и ч к а т а , о п р е д е ­
л е н и о п и т н о п р и р а з л и ч н и с т о й н о с т и на с и л а т а F. О т д а н н и т е се в и ж д а ,
че у с к о р е н и е т о е д в а п ъти п о -г о л я м о , к о гато с и л а т а е д в а п ъ ти п о -г о л я м а ,
с ъ о т в е т н о тр и п ъ ти п о -го л я м о , к о га то с и л ат а е тр и п ъти п о -г о л я м а , и т.н.
Т а б л и ц а 2 с ъ д ъ р ж а с т о й н о с т и на у с к о р е н и е т о п ри е д н а и с ъ щ а го л е м и н а
на с и л а т а , но р а з л и ч н а о б щ а м аса на т о в а р а и к о л и ч к а та . В и ж д а се, че у с ­
к о р е н и е то н а м а л я в а д в а п ъ ти , к о гато м а с а т а н а р асн е д в а п ъ ти , и т.н.
Т ова е е д и н о т м н о г о б р о й н и т е о п и т и , к о и то д о к а зв а т, че у с к о р е н и е т о , с
к о е то се д в и ж и е д н о тя л о , н а р а с т в а с у в е л и ч а в а н е н а д е й с т в а щ а т а м у си л а
и н а м а л я в а п ри у в е л и ч а в а н е на м а с а т а на тя л о т о . В ъз о с н о в а н а п од об н и
н а б л ю д е н и я И сак Н ю то н ф о р м у л и р а л
В то р и п р и н ц и п н а м ехан и к ата:
У ск орен и ето а, с ко ето се д в и ж и ед н о тя л о , е п р а в о п р о п о р ц и о н а л н о на
д е й с т в а щ а т а м у с и л а F и е о б р а т н о п р о п о р ц и о н а л н о н а н его в а та м ас а т.

Таблица 1 Таблица 2
Маса на количката: Сила, действаща на количката
т - 0,5 kg F =3N
F ( N) a (m/s2) т (kg) a (m/s2)
1 2 0,5 6
2 4 1,0 3
фиг. 9.1 3 6 1,5 2

ЕДИНИЦИ Е д и н и ц а т а з а с и л а в SI се н а р и ч а нютон и се о зн а ч а в а с N. П о о п р е д е ­
ЗА ИЗМЕРВАНЕ л е н и е с и л а с г о л е м и н а 1 N п р и д а в а н а т я л о с м аса 1 kg у с к о р е н и е 1 m /s2.
НА СИЛА З а то в а , к о га то с и л а т а , м а с а т а и у с к о р е н и е т о се и зм е р в а т с е д и н и ц и т е о т SI,
в т о р и я т п р и н ц и п н а м е х а н и к а т а се за п и с в а с у р а в н е н и е то :

т
З а и зм е р в а н е на го л е м и си л и се и зп о л зв а т е д и н и ц и т е к и л о н ю т о н и м е ­
тан ю тон :
1 kN = 1000 N; 1 MN = 1 000 000 N.
Ч е с то п ъти в т о р и я т п р и н ц и п н а м е х а н и к а т а се за п и с в а и с е к в и в а л е н т ­
н а т а ф о р м у л а: F = та.

24
 МАСА О т у р о ц и т е п о ч о в е к ъ т и п р и р о д а т а в 5. к л а с зн а е т е , ч е м а с а т а е м я р к а за
И ИНЕРТНОСТ т е ж е с т т а на те л а та . К ак о б ач е д а с р а в н и м м ас и т е н а д в е те л а , ак о н я м а м е
в ъ зм о ж н о с т д а ги п р е т е г л и м ? О т в то р и я п р и н ц и п н а м е х а н и к а т а е ясно,
че п ри ед н а и с ъ щ а д е й с т в а щ а с и л а т я л о т о с п о -г о л я м а м аса се у ск о р я в а
п о -сл аб о . Н а п р и м е р о т д в а е д н а к в и к а м и о н а то зи , к о й т о е н а то в ар е н е по-
т е ж ъ к то в ар , п о те гл я с п о -м а л к о у ск о р ен и е, о т к о л к о т о к а м и о н а е п о-лек
товар. З а то в а к а зв а м е, че п о -т е ж к и т е т е л а се „ с ъ п р о т и в л я в а т “ п о веч е на
п р о м е н и т е на с к о р о с т т а им , т.е. те са п о -и н е р т н и о т л е к и т е тел а.
С в о й с т в о т о н а т е л а т а д а се с ъ п р о т и в л я в а т н а п р о м я н а в с к о р о с т т а им .
се н а р и ч а и н ер тн о ст. Т ел ата с п о -го л я м а м аса с а п о -и н ер т н и , т.е. м ас а та е
м я р к а и за и н е р т н о с т т а н а тел ата.

КОГА З н а е те , ч е с и л а т а о с в ен е г о л е м и н а се х а р а к т е р и з и р а и е п о со ка. С и л а та
ДВИЖЕНИЕТО Е се и зо б р а зя в а е н а с о ч е н а о т с е ч к а , ч и е т о н ач а л о се н а м и р а в п р и л о ж н а т а
РАВНОУСКОРИТЕАНО т о ч к а на с и л ата. В за в и с и м о с т о т п о с о к а та н а с и л а т а с к о р о с т т а на тя л о т о
И КОГА - м ож е к а к т о д а се у в е л и ч а в а , т а к а и д а н а м а л я в а .
3АВНОЗАКЪСНИТЕАНО? Н а фиг. 9.2 е п о к а за н р е а к т и в е н са м о л е т, к о й т о се у с к о р я в а по п и с т а т а
за и зл и та н е . С ъ с с т р е л к а е о зн а ч е н а п о с о к а та на р е а к т и в н а т а с и л а, е ко я­
то м у д е й с т в а т н а г о р е щ е н и т е газо в е, и зл и за щ и о т д в и г а т е л я . Този п р и м ер
п о к а зв а , че:
Д а д е н о тя л о се д в и ж и р а в н о у с к о р и т е л н о , когато м у д е й с т в а с и л а п о п о ­
со к а н а н е го в о то д в и ж е н и е .
К а к в а е п о с о к а та на с и л а т а , д е й с т в а щ а на с п и р а щ и я а в т о м о б и л о т фиг.
9.3? О т и зу ч е н о т о по ч о в е к ъ т и п р и р о д а та в 6. к л а с зн а е те , че а в т о м о б и л ъ т
с п и р а п о р а д и с и л а т а на тр и е н е , к о ято д е й с т в а в п о с о к а , п р о т и в о п о л о ж н а на
п о с о к а та м у н а д в и ж е н и е . С л ед о в ател н о :
Е д н о тя л о се д в и ж и р а в н о за к ъ с н и т е л н о , когато м у д е й с т в а с и л а в п о со к а,
п р о т и в о п о л о ж н а н а п о с о к а т а м у на д в и ж е н и е .

фиг. 9.3.
Тялото намаля­
фиг. 9.2. ва скоростта си,
Тялото увелича­ когато посоката
ва скоростта си, на силата е про­
когато силата е тивоположна на
по посоката му посоката му на
на движение. движение.

ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

Масата на самолета от фиг. 9.2 е т = 20 t. Реактив­
на сила на двигателите е F = 30 kN. С каква скорост
: излита самолетът, ако времето за засилване по писта­
та е /= 1 min?
Решение: Преди да пристъпим към пресмятания,
пябва да изразим всички величини в съответните им
ици от SI: т = 20 000 kg; F = 30 000 N; / = 60 s. Спо­
ред втория принцип на механиката самолетът се движи
с ускорение: F = 30 000 N
а = =1,5 m/s2
т 20 000 kg
От закона за скоростта при равноускорително движе­
ние намираме: v - at = 1,5 m/s2.60 s = 90 m/s.
1. Посочете примери, в които силата предизвиква:
а) равноускорително движение; б) равнозакъснително
движение.
2. Как бихте предложили на космонавт да сравни ма­
сата на две тела в състояние на безтегловност? Обосно­
вете отговора си.
3. С какво ускорение се движи количка с маса
т = 150 g, на която действа сила с големина F = 0,9 N?
Отг. 6 m/s2.
4. Автомобил с маса т - 1,5 t се движи със скорост
v g = 20 m/s. След натискане на спирачката автомобилът
спира за време t = 5 s. Колко е големината на силата на
триене, която действа на автомобила?
Отг. 6000 N = 6 kN.

ка и астр о но м ия за 8. клас - В и кт о р Иванов и др

25
 10. ТРЕТИ ПРИНЦИП НА МЕХАНИКАТА.
<
X ДЕЙСТВИЕ НА НЯКОАКО СИАИ
LU
С и л и т е н и к о га н е с ъ щ е с т в у в а т с а м и по с е б е си. В и н аги к о гато н а ед н о
тя л о д е й с т в а с и л а, и м а д р у г о тял о , к о е то е п р и ч и н а за т а зи си л а. Н а п р и м е р ,
к о гато за б и в а т е п и р о н , ч у к ъ т д е й с т в а н а п и р о н а с ъ с с и л а по вр ем е на у д ар а
(фиг. 10.1). В с ъ щ о т о вр ем е ч у к ъ т с п и р а п о р а д и с и л а т а , с к о ято п и р о н ъ т
м у д е й с т в а в п р о т и в о п о л о ж н а п о со ка. Ф и г у р и с т ъ т у п о т р е б я в а зн а ч и т е л н а
с и л а, за д а у д ъ р ж а ф и г у р и с т к а т а . Тя н а свой р ед о б ач е д ъ р п а ф и г у р и с т а в
п р о т и в о п о л о ж н а т а п о с о к а (фиг. 10.2). Т ова са с а м о ч а с т о т п р и м е р и т е , кои ­
то п о к азв ат, че т е л а т а в п р и р о д а т а в и н а ги си д е й с т в а т в заи м н о .

фиг. 10.1 фиг. 10.2

ТРЕТИ ПРИНЦИП О п и т н а т а п о с т а н о в к а н а фиг. 10.3 се с ъ с т о и о т д в е к о л и ч к и , к о и т о се
НА МЕХАНИКАТА д в и ж а т по х о р и зо н т а л н а м аса. Н а е д н а т а к о л и ч к а е за к р е п е н м а г н и т , а на
д р у г а т а - с т о м а н е н гво зд ей . Е д и н и я т с и л о м е р п о к а зв а с и л а т а F ,, с ко ято
м а г н и т ъ т п р и в л и ч а гв о зд ея. Д р у г и я т с и л о м е р п о к а зв а с и л а т а F ,, с ко ято
г в о зд е я т д е й с т в а н а м а г н и т а . О п и т ъ т п о к а зв а , че н е за в и с и м о о т р а з с т о я ­
н и е то м е ж д у м а г н и т а и гв о зд ея д в е т е с и л и са р ав н и по г о л е м и н а . С ъ щ е с т ­
в у в а т м н о ж е с т в о п о д о б н и о п и т и , въ з о с н о в а н а к о и то И сак Н ю то н ф о р м у ­
лирал и
Т р ети п р и н ц и п н а м ех ан и к ата:
С и л и т е , с кои то д в е т е л а си в заи м о д ей ств ат, ви н а ги са р а в н и п о го л е м и ­
на и са п р о ти в о п о л о ж н и п о п о со ка.
Ч есто п ъти си л ата, с ко ято ед н о тя л о д е й с т в а н а д р у го , се н ар и ч а „ д е й с т ­
вие“, а си л ата, с ко ято в т о р о то тя л о м у п р о ти в о д е й с т в а - „ п р о ти в о д е й с т в и е “.
З ато в а във в с е к и д н е в и е т о п о н я к о га се у п о т р е б я в а и зр азъ т: „ Н а всяко
д е й с т в и е и м а р а в н о п о г о л е м и н а п р о т и в о д е й с т в и е “.

фиг. 10.3

ДЕЙСТВИЕ О б и к н о в е н о в ъ р х у д а д е н о т я л о д е й с т в а не ед н а, а н я к о л к о с и л и е д н о в р е ­
НА НЯКОЛКО СИЛИ. м ен н о. К о гато с и л и т е са н а с о ч е н и по ед н а п р а в а , т я х н о т о д е й с т в и е е р а в ­
РАВНОДЕЙСТВАЩА СИЛА н о с т о й н о н а д е й с т в и е т о н а е д н а -е д и н с т в е н а в ъ о б р а ж а е м а с и л а, н ар еч ен а
равнодействаща сила F. У ск о р ен и ето , с к о е то се д в и ж и т я л о т о , за в и с и от
г о л е м и н а т а н а р а в н о д е й с т в а щ а т а с и л а и се о п р е д е л я о т в т о р и я п р и н ц и п на
м е х а н и к а т а:
F = та.
В с л у ч а й ч е д в е с и л и и м ат е д н а к в и п о со к и (фиг. 10.4, а), го л е м и н а т а на
т я х н а т а р а в н о д е й с т в а щ а е р ав н а н а с у м а т а о т г о л е м и н и т е н а д в е т е си л и :
f = f]+ f2.

26
 К о гато д в е с и л и и м а т п р о т и в о п о л о ж н и п о с о к и , т я х н а т а р а в н о д е й с т в а щ а
д е й с т в а по п о с о к а на п о -г о л я м а т а с и л а (фиг. 10.4, б), а г о л е м и н а т а й е р ав н а
на р а з л и к а т а о т г о л е м и н и т е н а д в е т е си л и :

В ч а с т н и я с л у ч а й , к о гато н а ед н о т я л о д е й с т в а т д в е р а в н и по го л е м и н а
си л и , н о е п р о т и в о п о л о ж н и п о с о к и , т я х н а т а р а в н о д е й с т в а щ а с и л а е н ул а.

F F1 фиг. 10.4.
фиг. 10.4. а) Под действие на две сили F: и Р2 с еднак­ фиг. 10.4. б) Под действие на две сили F, и F2
ви посоки трупчето се движи с такова ускорение, с с противоположни посоки трупчето се движи
каквото би се движило под действие на с такова ускорение, с каквото би се движило под
една-единствена сила с големина F- F, + F2, действие на една-единствена сила с големина
действаща в същата посока. F= IF, - F21, действаща в посока на по-голямата сила.

Т о гав а к а зв а м е , ч е д в е т е с и л и се у р а в н о в ес я в ат . К о гато с и л и т е се у р а в н о -
весяв ат, т я л о т о се д в и ж и т а к а , к а то че л и не м у д е й с т в а с и л а - и л и о с т а в а в
с ъ с т о я н и е н а п окой , и л и се д в и ж и р а в н о м е р н о и п р а в о л и н е й н о . Н а п р и м е р ,
к о га то с и л а т а н а т е ж е с т т а F ,, д е й с т в а щ а н а п а р а ш у т и с т а , се у р а в н о в ес и
със силата /у на въ зд уш н ото съ п роти влен и е, п араш ути стъ т п род ълж ава
д а п а д а к ъ м з е м я т а с п о с т о я н н а с к о р о с т (фиг. 10.5).
У р а в н о в е с я в а т л и се в за и м н о с и л и т е на д е й с т в и е и на п р о т и в о д е й с т в и е ,
н а п р и м е р с и л и т е F , и F ,, с к о и т о се п р и в л и ч а т м а г н и т ъ т и п и р о н ъ т о т фиг.
10.3? Н е, за щ о т о то в а са с и л и , приложени върху различни тела. За д а се
у б е д и м в т о в а , м ож ем д а о т к а ч и м е д н ат а к о л и ч к а о т к у к а т а н а с и л о м ер а.
Т огава т а зи к о л и ч к а щ е зап о ч н е д а се у ск о р я в а в п о с о к а на д р у г а т а ко л и ч ка.
фиг. 10.5. Парашутистката ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
продължава да пада към 1. Посочете примери за сили на действие и на противодействие.
земята с постоянна ско­ 2. Една от причините боксьорът да носи ръкавици, е да не нарани своя против­
рост, като че ли не действа ник. Има ли според вас и друга причина боксьорите да носят ръкавици?
никаква сила. 3. Според вас кой дърпа въжето с по-голяма сила-децата или техните родители
(фиг. 10.6)? Обосновете отговора си.
4. На товара от фиг. 10.7 действат две сили - силата F r с която кранът го дърпа
нагоре, и силата на тежестта F,. Сравнете големините на двете сили в следните
случаи:
а) товарът се издига с постоянна скорост;
б) товарът се издига равноускорително;
в) товарът се спуска с постоянна скорост;
г) товарът се спуска равноускорително.

27
X 11. СИЛА НА ТЕЖЕСТТА И ТЕГЛО
<
X НА ТЕЛАТА
LU
С л ед к а то в п р е д и ш н и т е у р о ц и се за п о зн а х т е с т р и т е п р и н ц и п а на м е ­
х а н и к а т а , п р е д ст о и д а и з у ч и т е с в о й с т в а т а на н я к о и о сн о в н и в и д о в е с и л и , с
к о и т о се с б л ъ с к в а т е въ в в с е к и д н е в и е то .

СИЛА НА ТЕЖЕСТТА О т и зу ч е н о т о п о ч о в е к ъ т и п р и р о д а т а в 5. и 6. к л а с зн а е т е , че в с е к и д в е
т е л а в п р и р о д а т а се п р и в л и ч а т с т.нар. г р а в и т а ц и о н н и си л и . Г р а в и т а ц и о н ­
н и т е с и л и са п р и ч и н а п л а н е т и т е д а о б и к а л я т о к о л о С л ъ н ц е т о , а Л у н а т а и
и зк у с т в е н и т е с п ъ т н и ц и - о к о л о З е м я та . Г р а в и т а ц и о н н а т а с и л а е п р и ч и н а и
те л а т а , о с т а в е н и б е з о п о р а, д а п а д а т к ъ м зе м н а т а п о въ р х н о ст.
С и л а н а т е ж е с т т а се н а р и ч а гр а в и т а ц и о н н а т а с и л а, с която З е м я т а (и ли
д р у го к о с м и ч е с к о тя л о ) п р и в л и ч а те л а та , н а м и р а щ и се б л и зо д о н ей н ата
п о въ р х н о ст.
К а к т о веч е зн а е т е , п од д е й с т в и е на з е м н о т о п р и в л и ч а н е в с и ч к и т е л а п а ­
д а т с е д н о и с ъ щ о у с к о р е н и е g = 9,8 m /s2. О т в т о р и я п р и н ц и п н а м е х а н и к а т а
с л ед в а, че г о л е м и н а т а на с и л а т а F, д е й с т в а щ а н а ед н о тя л о , е р а в н а на п р о ­
и зв е д е н и е т о о т н е го в а та м аса т и у с к о р е н и е a: F - та. П р и е т о е с и л а т а на
т е ж е с т т а д а се б е л е ж и с б у к в а т а <7. К ато в зем ем п р е д в и д , че п р и св о б о д н о
п а д ан е а = g, п о л у ч а в ам е : G = mg, или:
С и л а та н а т е ж е с т т а е п р о п о р ц и о н а л н а на м а с а т а н а тя л о т о и н а у с к о р е ­
н и е то н а с в о б о д н о п ад ан е.

ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО
Колко е масата на тяло, върху което действа сила на тежестта 1N?
Решение: От формулата G = m g изразяваме:

g
Когато силата е изразена в нютони, стойността на масата е изразена в килограми:
1N -,- = 0,102 kg.
т=
9,8 ш/s2
От получения резултат следва, че един нютон е силата на тежестта, действаща на
тяло с маса 102 грама.

НАТИСК И РЕАКЦИЯ С и л а т а N, с к о ято б у та те с а н д ъ к а (фиг. 11.1), е н асо ч ен а п е р п е н д и к у л я р н о

НА ОПОРАТА н а п о в ъ р х н о с т т а му. О т и зу ч ен о т о по ч о век ъ т и п р и р о д а та в 6. к л а с зн аете,
че в сяк а с и л а, к о ято д е й с т в а п е р п е н д и к у л я р н о н а п о в ъ р х н о с тта н а д ад ен о
тял о, се н ар и ч а натиск. С ъ гл ас н о с т р е т и я п р и н ц и п н а м ех а н и к а т а тя л о т о ,
ко ето б у тате, ви п р о т и в о д е й с т в а съ с с и л а, ко ято и м а с ъ щ а та г о л е м и н а , но
д е й ст в а в п р о т и в о п о л о ж н а посока. Т ази с и л а се н ар и ч а реакция на опората
и о б и к н о в е н о се б е л е ж и с б у к в а т а R.
С и л а та н а н ати ск и с и л ат а на р е а к ц и я н а о п о р а т а са с ъ о т в е т н о с и л а на
д е й с т в и е и с и л а н а п р о ти в о д е й с т в и е , кои то в ъ зн и к в ат п ри в за и м о д е й с т в и е
н а д в е тел а.
О б ъ р н е т е в н и м а н и е , че с и л и т е н а н а ти с к и н а р е а к ц и я н а о п о р а т а са п р и ­
л о ж ен и в ъ р х у д в е р а з л и ч н и те л а . В с л у ч а я , п о к а за н н а фиг. 11.1, н а т и с к ъ т е
фиг. 11.1 п р и л о ж е н въ р х у с а н д ъ к а , а с и л а т а н а р е а к ц и я - въ р х у р ъ к а т а ви.

ТЕГЛО В сяко тял о , п о с т а в е н о въ р х у о п о р а, у п р а ж н я в а н а ти с к въ р х у нея. Т ова

се д ъ л ж и н а с и л а т а , с к о ято З е м я т а го п р и в л и ч а . К о гато о п о р а т а е х о р и зо н ­
т а л н а , т о зи н а ти с к е н а с о ч е н в е р т и к а л н о н а д о л у (фиг. 11.2).

28

изобразени три различни,
но равни по големина сили.
Силата Gна тежестта и
реакцията Rна опората са
приложени върху теглил­
ката и се уравновесяват.
Теглото Ре силата, с която
теглилката натиска
опората.
ТЕГЛО И МАСА
фиг. 11.3. На Луната
телата имат 6 пъти по-
малко тегло,
отколкото на Земята.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Коя от двете сили е сила на гравитационно привли­
чане?
А) сила на тежестта
Б)тегло
2. Кои две сили са сили на действие и противодейс­
твие?
Т егло н а тя л о се н а р и ч а с и л а т а н а н а ти с к , която тя л о т о у п р а ж н я в а върху
о п о р а п о р а д и д е й с т в а щ а т а м у с и л а на т е ж е с тт а.
П р и е т о е т е г л о т о д а се б е л е ж и с б у к в а т а Р. О п о р а т а п р о т и в о д е й с т в а на
т я л о т о с ъ с с и л а н а р е а к ц и я н а о п о р а т а R. н а с о ч е н а в е р т и к а л н о н аго р е. П о ­
н е ж е т я л о т о е н е п о д в и ж н о , с и л а т а н а т е ж е с т т а се у р а в н о в е с я в а с ъ с с и л а т а
н а р е а к ц и я н а о п о р ата: _ ^
С п о р е д т р е т и я п р и н ц и п н а м е х а н и к а т а с и л а т а н а р е а к ц и я на о п о р а та е
р а в н а по го л е м и н а на с и л а т а на н ати ск , т.е. в д а д е н и я с л у ч а й - н а т е г л о т о Р:
R = Р.
О т д в е т е р а в е н с т в а п о л у ч а в ам е :
Р = mg.
С л ед о в ател н о :
Т егл ото на тя л о , п о с т а в е н о въ р х у н е п о д в и ж н а о п о р а , е р а в н о п о го л е м и ­
н а на с и л ата на т е ж е с т т а , която м у д е й ств а.
В ъ п р ек и че с и л а т а н а т е ж е с т т а и т е г л о т о са р а в н и по го л е м и н а , т о в а са
р а з л и ч н и с и л и , за щ о т о са п р и л о ж е н и въ р х у р а з л и ч н и тел а.
Ч е с т о въ в в с е к и д н е в и е т о п о н я т и я т а „ т е г л о “ и „ м а с а “ п о г р е ш н о се у п о ­
т р е б я в а т к а т о с и н о н и м и . М а с а т а х а р а к т е р и з и р а с а м о т о т я л о и се и зм е р в а
в к и л о г р а м и . Т е г л о то е с и л а и се и зм е р в а в н ю т о н и . Т е г л о т о за в и с и о т
м а с а т а н а т я л о т о и о т у с к о р е н и е т о н а с в о б о д н о п а д а н е . Т е г л о то н а ч о в е к
с м ас а 70 k g н а з е м н а т а п о в ъ р х н о с т е:
Р 3емя = 70 k g . 9,8 m /s2 = 686 N .
Н а Л у н а т а у с к о р е н и е т о н а с в о б о д н о п а д ан е е 6 п ъ ти п о -м а л к о , о т к о л к о -
т о н а З е м я та . З а то в а на Л у н а т а т е г л о т о н а с ъ щ и я ч о в е к (фиг. 11.3) е:
Рп = 70 k g . 1,6 m /s2 = 112 N .
Т егл о то зав и си о щ е и о т то в а д а л и о п о р а т а е н е п о д в и ж н а , и л и се д в и ж и .
А к о о п о р а та п ад а с в о б о д н о (фиг. 11.4), п р е д м е т и т е въ р х у нея съ щ о п а д ат
сво б о д н о . Те н е у п р а ж н я в а т н а т и с к в ъ р х у о п о р а та , т.е. с т а в а т б е з т е г л о в н и .
фиг. 11.4. Докато падат
свободно от кулата,
хората не упражняват
натиск върху седалките
и за кратко са
в състояние
на безтегловност.
A) сила на тежестта и тегло
Б) тегло и сила на реакция на опората
B) сила на тежестта и сила на реакция на опората
Пояснете отговора си.
3. Колко е теглото на камък с маса 2 kg, когато:
а) е неподвижен върху земната повърхност;
б) пада свободно?
29
 12. СИЛИ НА ТРИЕНЕ
<
хLU И НА СЪПРОТИВЛЕНИЕ
Сили на триене възникват винаги когато две тела се допират - ние вър­
вим поради силите на триене между подметките на обувките ни и земята,
автомобилите се движат поради силите на триене между гумите и пътя
и т.н. Всекидневно се срещаме и със сили на съпротивление. Тези сили
винаги възникват при движение на тяло в някаква среда - течност или
газ. Например силата на съпротивление на въздуха забавя движението
на падащите тела и ограничава максималната скорост, с която може да се
движи един автомобил.
СИЛА НА ТРИЕНЕ Силата на т риене при х лъ зга н е възниква, когато едно тяло се движи
ПРИ ХЛЪЗГАНЕ (хлъзга) по повърхността на друго тяло. Например, когато шофьорът на­
И ПРИ ПОКОЙ тисне рязко спирачката на автомобила, гумите престават да се въртят - те
започват да се хлъзгат по асфалта (фиг. 12.1).
Силата на триене при хлъзгане действа по посока, противоположна на
посоката на движение на тялото. Под нейно действие движещите се тела
спират, ако няма друга сила, която да поддържа движението.
Сила на триене възниква и когато телата са неподвижни едно спрямо
друго. В този случай тя се нарича сила на т риене при покой. Автомобилите,
паркирани на наклонена улица, се задържат върху пътя поради силите на
триене при покой между гумите и пътя. Силите на триене при покой задър­
жат неподвижни песъчинките в една купчина пясък.
Силите на триене се дължат на микроскопичните грапавини, които съ­
фиг. 12.1. Следите по ас­ ществуват дори и върху най-гладките наглед тела. Когато две тела се допи­
фалта се състоят от малки рат, грапавините се зацепват и водят до сила, която пречи на движението
парченца каучук, които се
откъсват от гумите на ав­ на телата - силата на триене. Ако между повърхностите на телата има слой
томобила поради силите течност (смазка), тя изпълва пространството между грапавините и намаля­
на триене при хлъзгане. ва силата на триене.

КОЕФИЦИЕНТ За да разберете от какво зависи големината на силата на триене при

НА ТРИЕНЕ хлъзгане, направете следния опит. Поставете трупче върху хоризонтална
повърхност и го закачете към силомер (фиг. 12.2, а). Бавно разтягайте сило-
мера, докато трупчето започне да се хлъзга. Показанието F на силомера в
този момент е равно на силата на триене/ при хлъзгане.
Ако поставите върху трупчето допълнителни теглилки, показанието на
силомера ще се увеличи (фиг. 12.2, б). Изводът е, че колкото по-голям на­
тиск N оказва тялото върху опората, толкова по-голяма е силата на триене
при хлъзгане. Френският физик Шарл Кулон установява следната връзка
между силата на триене при хлъзгане и силата на натиск:
/ = k N при хлъзгане

фиг. 12.2. Колкото по-

голям натиск N оказва
тялото върху повърх­
ността на опората, тол­
кова по-голяма е силата
f на триене, която му
действа.

30
 Величината к се нарича коефициент на триене между тялото и опора­
та. Той характеризира материалите, от които са изработени триещите се
тела. В таблица 1 са дадени коефициенти на триене между различни видо­
ве материали. Коефициентът на триене не зависи от площта на допирната
повърхност между телата.
Таблица 1
Видове материали А
гума сух асфалт 0,8
гума мокър асфалт 0,3
стомана стомана 0,8
дърво дърво 0,25 - 0,5
дърво метал 0,2 - 0,6
Ако показанието на силомера (големината на теглещата сила) е по-мал­
ка от силата на триене при хлъзгане, тялото остава в покой. В този случай
силата на триене при покой уравновесява външната сила:
/ = F в покой.
ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО
Дървено трупче с маса т = 2 kg е поставено неподвижно върху хоризонтална ме­
тална повърхност. Коефициентът на триене между дървото и метала е к = 0,5. Ще се
хлъзга ли трупчето, ако към него бъде приложена сила F = 5 N в хоризонтална посока?
Реш ение: Трупчето упражнява върху металната повърхност натиск N - mg.
Най-голямата сила на триене при покой е / = kN = kmg, или:
/ = 0,5 . 2 kg . 9,8 m/s2= 9,8 N. Трупчето няма да се хлъзга, защото F < f

СИЛИ Когато тяло се движи в течност или газ, то измества молекулите на сре­
НА СЪПРОТИВЛЕНИЕ дата от пътя си, като им действа с определена сила (фиг. 12.3). Според тре­
тия принцип на механиката молекулите противодействат на тялото със
сила, действаща противоположно на посоката му на движение.
Силата/ с която една среда противодейства на движещо се в нея тяло, се
нарича сила на съпротивление на средата.
Най-често във всекидневието се срещаме със сила на съпротивление на
въздуха или на водата.
Силата на съпротивление нараства с увеличаване на скоростта на тя­
лото. Затова всяко тяло, падащо в течност или в газ, достига определена
гранична скорост, при която силата на тежестта, действаща на тялото, се
уравновесява със силата на съпротивление на средата.

W )
ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО
На фиг. 12.4 е дадена графика, която показва как силата на съпротивление, дейст­
ваща на парашутист, зависи от скоростта му. Намерете граничната скорост на па­
дане, която достига парашутистът. Масата на парашутиста е т = 50 kg.
Реш ение: Силата на тежестта, която действа на парашутиста, е
G = mg ~ 50 kg . 10 m/s2= 500 N. От графиката установяваме, че силата на съпро­
тивление става равна на силата на тежестта при скорост v = 4 m/s .

-------- .................... -
0 1
v (m/s)
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Защо триещите се части в машините се смазват с машинно масло?
2. Работник бута сандък с маса т = 50 kg. Коефициентът на триене между сандъка и
пода е к = 0,3. Каква сила F трябва да прилага работникът върху сандъка, за да го бута
I-------------------------------- ---------------
по пода? Приемете, че g ~ 10 m/s2.
2 3 4 5 Отг. 150 N.
3. Каква гранична скорост ще достигне парашутист с маса т = 60 kg? Използвайте
графиката на фиг. 12.4.
фиг. 12.4

31
 МЕХАНИЧНА РАБОТА,
МОЩНОСТ И ЕНЕРГИЯ
17. МЕХАНИЧНА РАБОТА И МОЩНОСТ
С м и с ъ л ъ т , к о й т о в л а г а м е в п о н я т и е т о „ р а б о т а “ въ в в с е к и д н е в и е т о , е
м н о го ш и р о к . За у ч е н и к а р а б о т а е н а п и с в а н е т о н а д о м а ш н о т о , за п р о г р а ­
м и ст а - с ъ с т а в я н е т о на к о м п ю т ъ р н а п р о г р а м а , за зи д ар я - и з д и г а н е т о на
стен а. В ъв ф и зи к а т а , и н ж е н е р с т в о т о и д р у г и т е п р и р о д н и н а у к и п о н я т и е т о
„ р а б о т а “ о зн а ч а в а к о н к р е т н а в е л и ч и н а , с к о ято щ е се за п о зн а е т е в т о зи у р о к .

РАБОТА НА СИЛА, Р а б о т н и к ъ т на фиг. 17.1 т р я б в а д а п о в д и г н е д в а п а к е та с ц и м ен т , в секи

ДЕЙСТВАЩА ПО с м аса 20 kg, и д а ги п о с та в и на м ас а с в и с о ч и н а 1 ш . А к о в д и г а п а к е т и т е
ПОСОКА ед и н с л ед д р у г (фиг. 17.1, а), то й т р я б в а д а у п о т р е б и с и л а 2 0 0 N (тегл о то
НА ДВИЖЕНИЕТО на п ак ета) и д а ги п р е м е с т и на о б щ о р а зс т о я н и е 2 т . А к о о б ач е в д и гн е
п а к е т и т е е д н о в р е м е н н о , то й щ е у п о т р е б и д в а п ъти п о -г о л я м а с и л а - 4 0 0 N,
но щ е ги п р е м е с т и н а д в а п ъти п о -м а л к о р а зс т о я н и е - 1 ш (фиг. 17.1, б). И
F = 400 N
в д в а т а с л у ч а я п р о и зв е д е н и е т о н а с и л а т а и и зм и н а т и я п ъ т е ед н о и същ о:
200 N . 2 ш = 400 N . 1 т .
К а зв ам е , че в д в а т а с л у ч а я р а б о т н и к ъ т и зв ъ р ш в а ед н а и с ъ щ а механич­
на работа.
М е х ан и ч н а та р а б о т а А, която и зв ъ р ш в а с и л а с го л е м и н а F, д е й с т в а щ а по
п о с о к а н а д в и ж е н и е т о н а тя л о (фиг. 17.1, а ), е р а в н а н а п р о и зв е д е н и е т о от
s= 1 m го л е м и н а та на с и л ат а и п ътя s, и зм и н ат от тял о то :
б А = Fs.
П о -н а та тъ к , к о га то го в о р и м за р а б о та , щ е п о д р а зб и р а м е м е х а н и ч н а т а
Фиг. 17.1
р а б о та . Е д и н и ц а т а за р а б о т а в SI се н а р и ч а джаул (J). Е д и н д ж а у л е р а б о т а ­
та , к о я т о и зв ъ р ш в а с и л а с г о л е м и н а е д и н н ю т о н п р и п р е м е с т в а н е н а т я л о ­
то н а р а з с т о я н и е е д и н м етъ р . В р а зг л е д а н и я п р и м е р р а б о т н и к ъ т и зв ъ р ш в а
р а б о т а 4 0 0 J. Ч е с то п ъ ти , в м есто д а к а зв а м е, ч е с и л а т а и зв ъ р ш в а р а б о т а ,
к а зв а м е, че р а б о т а и зв ъ р ш в а тя л о т о , к о е то у п р а ж н я в а си л ата.

ПОЛОЖИТЕЛНА, К о гато с и л а т а д е й с т в а по п о с о к а н а д в и ж е н и е на т я л о т о , тя и зв ъ р ш в а
ОТРИЦАТЕЛНА п о л о ж и т е л н а р а б о та . Ч е с то п ъти о б ач е с и л а т а д е й с т в а в п о со к а, п р о т и в о ­
И НУЛЕВА РАБОТА п о л о ж н а н а п о с о к а та на д в и ж е н и е , н а п р и м е р , к о га то с п и р а т е л е т я щ а с р е щ у
вас то п к а . Т о гава р а б о т а т а се и зр а з я в а с о т р и ц а т е л н о ч исло.
К огато с и л ат а F е по п о с о к а , п р о т и в о п о л о ж н а н а п о с о к а т а н а д в и ж е н и е
(фиг. 17.2, б), тя и зв ъ р ш в а о т р и ц а т е л н а р а б о та Л , която се д а в а с ф о р м у л ата:
А = -F s,
където s е пътят, и зм и н ат о т тял о то .

a б
фиг. 17.2

40
 ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО F = G = mg = 1000 kg. 9,8 m/s2= 9800 N.
Кран издига с постоянна скорост панел с маса Силата на опън действа нагоре - по посока на движе­
т = 1000 kg на височина s = 10 ш (фиг. 17.3). Каква работа нието на панела, и извършва положителна работа:
извършват силата F на опън на въжето и силата на те­ А = Fs = 9800 N . 10 ш = 98 000 J.
жестта G, действаща върху панела? Силата на тежестта действа надолу - противоположно
Решение: Понеже панелът се издига с постоянна ско­ на посоката на движение на панела, и извършва отрица­
рост (нулево ускорение), силата на опън уравновесява телна работа: A = G s = - 9800 N. 10 m = - 98 000 J.
силата на тежестта:
П о н я к о га с и л а т а д е й с т в а в п о с о к а , п е р п е н д и к у л я р н а н а п о с о к а та н а д в и ­
ж е н и е н а тя л о т о . Н а п р и м е р , к о га то н о с и те ч а н т а , тя се п р е м е с т в а в х о р и ­
зо н т а л н о н а п р а в л е н и е , а вие й д е й с т в а т е с ъ с с и л а, н ас о ч е н а в е р т и к а л н о
н а го р е , за д а у р а в н о в е с и т е с и л а т а н а т е ж е с т т а . П р и е т о е, че:
С и л а, д е й с т в а щ а п е р п е н д и к у л я р н о н а п о с о к а та на д в и ж е н и е , и зв ъ р ш в а
н ул ева р а б о та : А = 0.

МЕХАНИЧНА М еханична м ощ ност Р н а с и л а се н а р и ч а р а б о т а т а , к о я т о с и л а т а и зв ъ р ш -

МОЩНОСТ ва за е д и н и ц а врем е.
А к о за вр ем е t с и л а т а и зв ъ р ш в а р а б о та А, н е й н а т а м о щ н о с т е: Р = у
М о щ н о с т т а се и зм ер в а с е д и н и ц а т а ват (W). М о щ н о с т т а н а с и л а т а е
е д и н ват, ак о с и л а т а и зв ъ р ш в а р а б о т а е д и н д ж а у л в п р о д ъ л ж е н и е на вр ем е
е д н а с е к у н д а . За и зр а зя в а н е н а г о л я м а м о щ н о ст се и зп о л зв а т и е д и н и ц и т е
киловат (1 kW = 1000 W) и мегават (1 MW = 1 000 000 W). Ч е с то п ъти ,
в м е с то д а го в о р и м за м о щ н о с т н а с и л а, го в о р и м за м о щ н о с т н а т я л о т о , к о е ­
то у п р а ж н я в а с и л а, н а п р и м е р м о щ н о с т н а д в и г а т е л я (вж. т а б л и ц а 1).
А к о е и зв е с т н а м о щ н о с т т а на д а д е н о у с т р о й с т в о , р а б о т а т а , ко ято т о и з ­
в ъ р ш в а за о п р е д е л е н о врем е, се д а в а с и зр а за : А = Pt.
Таблица 1
S Z ^s= q - Мощност
х од ещ ч о век 20 - 50 W

ч о век по вр ем е н а т е ж ъ к
1 0 0 -2 0 0 W
т р у д и л и и н т е н зи в е н с п о р т

ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО
фиг. 17.3
G

Мощността на двигателя на крана от фиг. 17.3 е

Р = 4900 W. Каква работа извършва кранът за един
I ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
автом обил

д ви гател на сам олет

ге н е р а т о р в е л е к т р о с т а н ц и я
50 - 2 0 0 kW

1 - 10 M W

1 0 0 - 1000 M W

1. Колко работа извършвате, за да наберете на клави­

час? Колко панела най-много може да издигне кра­
нът за това време?
Решение: Време един час, изразено в секунди,
е t = 3600 s. Работата, която извършва кранът, е:
А = P t —4900 W . 3600 s = 17 640 000 J.
Както видяхме в предишния пример, при издигане
на една панел кранът извършва работа 98 000 J . Сле­
дователно за един час кранът може да издигне
N = 17 640 000 J / 98 000 J = 180 панела.
Често мощността на двигателите на превозни сред­
ства се изразява в конски сили (hp, от англ. horse power).
По определение 1 hp = 750 W.
атурата на компютъра думата „работа“? При натискане
на всеки клавиш употребявате сила F = 0,5 N, при което
клавишът се премества на разстояние s = 2 mm.
Отг. 0,001 J.
2. Тежкоатлет издига щанга с маса 150 kg на височина
2 т . В същото време момче с маса 30 kg се изкачва пеш
от първия до десетия етаж на блока на височина 30 т .
Кой от двамата извършва по-голяма работа?
3. Каква по знак работа извършва силата на тежестта
върху камък, ако: а) той пада надолу; б) е хвърлен наго­
ре? Каква работа извършват върху автомобил, движещ
се по хоризонтален път, силата на тежестта и силата на
реакция на пътя?
4. Колко работа извършва за една минута автомоби­
лен двигател с мощност 100 hp?
Отг. 4 500 000 J.

6, ф изика и а стр о но м ия за 8. клас - В и кт о р Иванов и др

41
МЕХАНИК/ 5
18. КИНЕТИЧНА И ПОТЕНЦИАЛНА
ЕНЕРГИЯ
К о га т о н а в и в а т е п р у ж и н а т а н а а в т о м о б и л и г р а ч к а , в и е и з в ъ р ш в а т е о п р е ­
д е л е н а р а б о т а за с в и в а н е н а п р у ж и н а т а . С л ед к а то о с в о б о д и т е п р у ж и н а т а ,
тя на сво й ред и зв ъ р ш в а р а б о т а за за д в и ж в а н е н а и г р а ч к ат а . А к о з а с и л и т е
т о п к а за б о у л и н г (фиг. 18.1), ви е съ щ о и з в ъ р ш в а т е р а б о т а въ р х у нея. Д в и ­
ж е щ а та се т о п к а о т своя с т р а н а и зв ъ р ш в а р а б о та , к ато с ъ б а р я к егл и те. Тези
и м н о го д р у г и п р и м е р и п о к азв ат, че к о гато н ад д а д е н о т я л о се и зв ъ р ш в а
р а б о та , в т я л о т о н а с т ъ п в а т т а к и в а п р о м ен и , че с а м о т о т о с т а в а сп о с о б н о да
и зв ъ р ш в а р а б о т а н ад д р у г и тел а.
фиг. 18.1 Ф и зи ч н а т а в е л и ч и н а, която х а р а к т е р и зи р а с п о с о б н о с т т а н а д а д е н о тял о
д а и зв ъ р ш в а р а б о та , се н а р и ч а м ех а н и ч н а е н е р ги я н а тял о то .
Р а зг л е д а н и т е п р и м е р и п о к а зв а т , ч е м е х а н и ч н а т а е н е р г и я и м а р а з л и ч н и
ф орм и : е н е р г и я н а д е ф о р м а ц и я - п р и п р у ж и н а т а , е н е р г и я н а д в и ж е н и е -
п р и т о п к а т а за б о у л и н г, и т.н. В т о зи у р о к щ е се за п о зн а е т е с д в е о сн о в н и
ф орм и на енергията.

КИНЕТИЧНА ЕНЕРГИЯ К и н е т и ч н а т а е н е р г и я е в е л и ч и н а , к о я т о ви е п о зн а та к а т о е н е р г и я н а
д в и ж е н и е , и зу ч е н а в у р о ц и т е по ч о в е к ъ т и п р и р о д а т а в п о -р а н н и т е кл асо ве.
К и н е т и ч н а т а е н е р г и я Ек н а тя л о , д в и ж е щ о се съ с с к о р о с т v, е р а в н а на
р а б о т а т а , к о ято т р я б в а д а и зв ъ р ш и п р и л о ж е н а въ р х у т я л о т о с и л а, за д а го
у ск о р и о т п окой д о с к о р о с т V.
О т о п р е д е л е н и е т о с л ед в а, че к и н е т и ч н а т а е н е р г и я се и зм ер в а с е д и н и ц а ­
та , с к о я т о се и зм е р в а р а б о т а т а - д ж а у л (J).
За д а п о л у ч и м ф о р м у л а за п р е с м я т а н е на к и н е т и ч н а т а ен е р ги я , щ е р а з ­
гл едам е у с к о р я в а н е то н а к о н к р е т н о т я л о - ш ей н а с м аса т, която с п о р т и с т и ­

те б у т а т с ъ с с и л а F (фиг. 18.2). Ш е й н а т а се д в и ж и с у с к о р е н и е а = — , к ато

, v mv г,
д о с т и г а с к о р о с т v сл ед в р е м е / = — = — • За в р е м е то н а у с к о р я в а н е ш е й н а ­

та и зм и н а в а път: s = Щ —= '"* mv1 • С л е д о в а те л н о р а б о т а т а , ко ято с и л а т а из-

2 2F
в ъ р ш в а за у с к о р я в а н е н а ш е й н а та , е: А = Fs -
mv О т о п р е д е л е н и е т о за
Фиг. 18.2 к и н е т и ч н а е н е р г и я с л ед в а, че:
К и н е т и ч н а т а е н е р ги я е п р о п о р ц и о н а л н а н а м а с а т а н а тя л о т о и н а к в а д р а ­
т а н а н е го в а та ско р о ст:
mv
Е к=

Н е р я д к о се н а л а г а д а б ъ д е у с к о р я в а н о тя л о , к о е то в еч е се д в и ж и е о п ­
р е д ел е н а ск о р о ст, н а п р и м е р а в т о м о б и л д а у в е л и ч а в а с к о р о с т т а си п р и и з ­
п р е в а р в а н е . В т е зи с л у ч а и с ъ щ о е н у ж н о д а б ъ д е и зв ъ р ш е н а р а б о т а . Н ека
в ъ р х у тя л о , к о е то се д в и ж и с н а ч а л н а с к о р о с т vx, д е й с т в а т си л и , к о и т о го
у с к о р я в а т д о д р у г а с к о р о с т vr О т о п р е д е л е н и е т о за к и н е т и ч н а е н е р ги я
с л ед в а, ч е к и н е т и ч н а т а е н е р г и я £ к ,н а т я л о т о в к р а й н и я м о м е н т е с у м а от
н а ч а л н а т а м у к и н е т и ч н а е н е р г и я ЕК ] и р а б о т а т а А, и зв ъ р ш е н а о т д е й с т в а ­
щ и т е в ъ р х у т я л о т о си л и : ЕК2= ЕК ] + А. О т т у к с л ед в а, ч е п р о м я н а т а н а к и ­
н е т и ч н а т а е н е р г и я н а ед н о т я л о е р а в н а на о б щ а т а р а б о т а н а в с и ч к и си л и ,
к о и то м у д е й ст в а т:

42
 ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО на кинетичната енергия на автомобила. Понеже начална­
Каква работа извършва двигателят на автомобил с та кинетична енергия на атомобила е нула. получаваме:
маса 1000 kg, за да го ускори от покой до скорост 30 m/s m v2 1000 kg. (30 m/s)2
(~ 100 km/h)? = 450 000 J .
2 2
Решение: Работата на двигателя е равна на промяната

ПОТЕНЦИАЛНА ЕНЕРГИЯ Н а л а г а ви се д а п о в д и г н е т е т о в а р с м ас а т н а о п р е д е л е н а в и с о ч и н а h
(фиг. 18.3). За ц е л т а е н у ж н о д а п р и л о ж и т е къ м т о в а р а с и л а F, к о я т о у р а в -
F = mg н о в е с я в а с и л а т а н а т е ж е с т т а , т.е. F = mg. Я с н о е, ч е п о в р е м е н а и з д и г а н е т о
на то в а р а и зв ъ р ш в а т е р аб о та:
А = Fh = mgh.
П о т е н ц и а л н а е н е р ги я Е п на тя л о , н а м и р а щ о се на в и с о ч и н а h, се н а р и ч а
р а б о та та , н у ж н а за п о в д и га н е н а тя л о т о д о т а зи ви со ч и н а.
О т т о в а о п р е д е л е н и е с л ед в а, ч е п о т е н ц и а л н а т а е н е р г и я н а д а д е н о т я л о
се п р е с м я т а по ф о р м у л а та :
фиг. 18.3 £ „ = mgh.

ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО вършва работа за ускоряване на автомобила. Следова­

Каква работа извършва двигателят на автомобил с телно работата на двигателя е равна на потенциалната
маса т= 1000 kg, ако автомобилът се изкачва с посто­ енергия на автомобила, когато той достига върха на
янна скорост до върха на хълм с височина h = 100 m? хълма:
Реш ение: В случая двигателят на автомобила не из­ А = £ п= 1000 kg . 9,8 m/s2. 100 m = 980 000 J.

ВЪЗОБНОВЯЕМИ Ж и в о т ъ т н а с ъ в р е м е н н и я ч о в е к е н е в ъ зм о ж е н б ез и з т о ч н и ц и н а е н е р ­
ИЗТОЧНИЦИ ги я , ч р ез к о ято се з а д в и ж в а т п р е в о зн и т е с р е д с т в а , м а ш и н и т е , о т о п л я в а т се
НА ЕНЕРГИЯ с г р а д и т е и т.н. И зк о п а е м и т е г о р и в а , к а то в ъ гл и щ а и п е т р о л , се и зр а зх о д в а т
н е о б р а т и м о за п о л у ч а в а н е т о н а е н е р ги я и т е х н и т е за п а си н и к о г а н я м а д а
б ъ д а т в ъ зс та н о в е н и .
И м а о б ач е и зт о ч н и ц и н а е н е р г и я , к о и т о н е п р е к ъ с н а т о се в ъ зо б н о в я в а т
п о р а д и с л ъ н ч е в о т о гр еен е. Ч о в е ч е с т в о т о все п овеч е се о б р ъ щ а къ м и з п о л з ­
в а н е т о н а в ъ зо б н о в я е м и т е и з т о ч н и ц и на е н е р г и я , за щ о т о те не се и з ч е р п ­
ват и не з а м ъ р с я в а т о к о л н а та среда.
Е д и н т а к ъ в и з т о ч н и к е вятъ ръ т. В е т р о в е т е в ъ з н и к в а т п о р а д и н е р а в ­
н о м е р н о т о за г р я в а н е н а зе м н а т а п о в ъ р х н о с т и на м о р ет а та . К и н е т и ч н а т а
е н е р ги я на д в и ж е щ и я се в ъ зд у х се и зп о л зв а за и з в ъ р ш в а н е на р а б о т а във
фиг. 18.4 в е т р о г е н е р а т о р и т е (фиг. 18.4).
Д р у г в ъ зо б н о в я е м и зт о ч н и к на е н е р г и я е в о д а та в р е к и те . П ри п р е г р а ж ­
д а н е т о на р е к а та с я зо в и р н а с те н а в и с о ч и н а т а на в о д а та в я зо в и р а се у в е л и ­
ч ав а, т.е. во д ата „ н а т р у п в а “ п о т е н ц и а л н а ен ер ги я. В ъв в о д н о е л е к т р и ч е с к и т е
ц е н т р а л и п о т е н ц и а л н а т а е н е р г и я н а в о д ата се п р е о б р а з у в а в е л е к т р о е н е р ­
г и я (фиг. 18.5).

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Колко е кинетичната енергия на футболна топка с маса 400 g, летяща със скорост
10 m/s?
Отг. 20 J.
2. Колко е потенциалната енергия на ваза с маса 500 g, намираща се върху шкаф с
височина 2 т?
О т г . 9,8 J.
3. Скиор с нулева начална скорост се спуска по писта. Нараства или намалява потен­
циалната му енергия? Как се променя кинетичната му енергия?
фиг. 18.5

43
 19. ЗАКОН ЗА ЗАПАЗВАНЕ
НА МЕХАНИЧНАТА ЕНЕРГИЯ
Е н е р г и я т а в п р и р о д а т а е в н е п р е к ъ с н а т к р ъ го в р а т. Тя не се г у б и и н е се
с ъ зд а в а , а са м о п р о м е н я в и д а си. К а к т о н а п р и м е р зн а е те , в о д а та в я зо в и р а
и м а п о т е н ц и а л н а е н е р г и я , к о ято се п р е о б р а з у в а в к и н е т и ч н а е н е р г и я , ко-
гато и зти ч а . В т у р б и н и т е на в о д н о е л е к т р и ч е с к а т а ц е н т р а л а к и н е т и ч н а т а
е н е р ги я се п р е о б р а зу в а в е л е к т р и ч н а и т.н. П р е о б р а зу в а н е т о на е н е р г и я т а
о т ед и н в д р у г в и д е осн о в ен п р и р о д е н закон - законът за запазване на
енергията. В то зи у р о к щ е р а згл ед а м е к а к к и н е т и ч н а т а е н е р ги я се п р е о б р а ­
з у в а в п о т е н ц и а л н а и об ратн о.

МЕХАНИЧНА М ехан и чн а енергия Ена тяло се н а р и ч а с у м а т а н а к и н е т и ч н а т а и п о т е н ­

ЕНЕРГИЯ ц и а л н а т а м у е н е р ги я :

E = E K + E n = I ^ - + m gh.

Е д и н и ц а т а за м е х а н и ч н а е н е р г и я е джаул (J).

ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО
Колко е механичната енергия на волейболна топка с маса т = 0,5 kg, която пре­
лита на височина h = 3 m със скорост v - 10 m/s?
Реш ение: Кинетичната енергия на топката е
г _ m v*2 _ 0,5 kg . (10 m/s)2 _ ,
Т " 2 ’
а потенциалната - £ п = 0,5 kg . 10 m/s2. 3m = 15 J.
Следователно механичната енергия на топката е: Е= Ек+ Еп= 40 J.

ЗАКОН Щ е п р о с л е д и м к а к се п р о м е н я м е х а н и ч н а т а е н е р г и я н а тя л о , к о е т о п а д а
ЗА ЗАПАЗВАНЕ с в о б о д н о , т.е. под д е й с т в и е са м о н а с и л а т а н а т е ж е с т т а (фиг. 19.1). Н ека в
НА МЕХАНИЧНАТА д а д е н м о м е н т т я л о т о се н а м и р а на в и с о ч и н а й , к ато се д в и ж и с ъ с с к о р о с т
ЕНЕРГИЯ v , а в п о -к ъ с е н м о м е н т - н а в и с о ч и н а д в и ж е й к и се с п о -г о л я м а ск о р о с т
v . К а к т о вече зн а е те , у в е л и ч а в а н е т о н а к и н е т и ч н а т а е н е р г и я н а т я л о т о е
р а в н о н а р а б о т а т а А, к о я т о и зв ъ р ш в а д е й с т в а щ а т а м у с и л а - в с л у ч а я с и л а ­
та н а т е ж е с т т а :
Екг~Еш = А-
П он еж е о т н а ч а л о то на п а д ан е т о тя л о т о е и зм и н а л о п ъ т s - hx~ /?л (вж.
фиг. 19.1), с и л а т а н а т е ж е с т т а е и зв ъ р ш и л а р а б о та : А = mgs = mghx- mghv
т.е. т о ч н о то л к о в а , е к о л к о т о е н а м а л я л а п о т е н ц и а л н а т а е н е р ги я . З ато в а
с у м а т а о т к и н е т и ч н а т а и п о т е н ц и а л н а т а е н е р г и я на т я л о т о не се п р о м ен я
по вр ем е н а п ад ан ето :
mv72 mv1
2 + mSh 2 = + mgh у
Д а р а зг л е д а м е ч о в ек а, к о й т о се с п у с к а по в о д н а та п ъ р з а л к а (фиг. 19.2).
С и л а т а на тр и е н е , к о я т о м у д е й с т в а , е п р е н е б р е ж и м о м а л к а и н а п р а к т и к а
не и зв ъ р ш в а р а б о та . С и л а т а н а р е а к ц и я т а R н а о п о р а т а с ъ щ о не и зв ъ р ш в а
р а б о та , за щ о т о е п е р п е н д и к у л я р н а на п о с о к а т а н а д в и ж е н и е . Р а б о т а и з ­
фиг. 19.1 в ъ р ш в а са м о с и л а т а на т е ж е с т т а . З а то в а п р о м я н а т а на к и н е т и ч н а т а е н е р ­
ги я н а ч о в ек а е с ъ щ а та , к а к т о к о гато с к ач а св о б о д н о о т т р а м п л и н а . С л е д о ­
в а т ел н о в то зи с л у ч а й м е х а н и ч н а т а е н е р г и я с ъ щ о се за п а зв а .

44
 фиг. 19.2. Ако няма сили на триене,
човекът достига водата с една
и съща скорост, независимо
дали скача от трамплина,
или се спуска по пързалката.
В двата случая механична
енергия на човека е една и съща.
В ъз о с н о в а н а р а зг л е д а н и т е п р и м ер и с т и г а м е д о с л е д н и я и звод , и з в е с ­
те н като
Закон за за п а зв а н е н а м е х а н и ч н а т а ен ер ги я:
М е х ан и ч н а та е н е р ги я н а тя л о се за п а зв а , т.е. о с т а в а п о с то я н н а , когато
въ рху н его д е й с т в а с а м о с и л а т а н а т е ж е с т т а и л и д е й с т в а т си л и , кои то не
в ъ р ш ат р аб о та.

КОГА СЕ ПРОМЕНЯ М е х а н и ч н а т а е н е р г и я на ед н о т я л о се п р о м е н я , к о гато в ъ р х у н его о свен

МЕХАНИЧНАТА с и л а т а на т е ж е с т т а д е й с т в а т и д р у г и с и л и , и зв ъ р ш в а щ и р а б о та . Н а п р и м е р
ЕНЕРГИЯ? п ри с п и р а н е н а а в т о м о б и л с и л а т а на т р и е н е и зв ъ р ш в а о т р и ц а т е л н а р аб о та.
К и н е т и ч н а т а е н е р г и я на а в т о м о б и л а н а м а л я в а , м е х а н и ч н а т а м у е н е р г и я
- същ о. Е н е р г и я т а о б ач е не е и зч езн а л а . А к о п и п н е т е д ж а н т и т е на а в т о м о ­
б и л а в е д н а г а сл ед с п и р а н е т о му, щ е у с та н о в и т е , че т е са се за г р е л и . М ех а­
н и ч н а т а е н е р г и я се е п р е о б р а з у в а л а в т о п л и н н а ен е р ги я .
С к о р о с т т а на и з с т р е л я н а т а р а к е т а (фиг. 19.3) се у в е л и ч а в а , в и с о ч и н а т а й
н ад зе м н а т а п о в ъ р х н о с т - същ о. М е х а н и ч н а т а е н е р г и я на р а к е т а т а се у в е ­
л и ч а в а п о р а д и р а б о т а т а , к о я т о и зв ъ р ш в а т о т д е л я н и т е о т р е а к т и в н и я д в и ­
гател газо ве. В с л у ч а я н а б л ю д а в а м е п р е о б р а з у в а н е н а х и м и ч н а т а е н е р г и я
на г о р и в о т о в м е х а н и ч н а е н е р ги я на р а к е та та .

фиг. 19.3 фиг. 19.4

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Колко е механичната енергия на плувец с маса 50 kg, който скача от трамплин с
височина 2 m със скорост 4 m/s? Приемете, 4eg~ 10 m/s2.
Отг. 1400 J.
2. На фиг. 19.4 са показани няколко насложени снимки на люлеещ се часовник на
верижка. Като използвате закона за запазване на енергията, обяснете:
а) в кое положение - крайно ляво, вертикално или крайно дясно, часовникът има най-
голяма кинетична енергия;
б) защо в крайно ляво и в крайно дясно положение часовникът се издига на една и
съща височина.
3. Кран издига панел с постоянна скорост. Увеличава ли се, или намалява механич­
ната енергия на панела? Коя сила освен силата на тежестта извършва работа върху
панела?

45
<
МЕХАНИКА НА ТЕЧНОСТИ
х
LU
И ГАЗОВЕ
22. ЗАКОН НА ПАСКАЛ.
ХИДРАВЛИЧНИ МАШИНИ
Ч о в е ч е с т в о т о о т век о в е и зу ч а в а с в о й с т в а т а н а т е ч н о с т и т е и га зо в е т е .
Н а п р и м е р ощ е в д р е в н о с т т а са п о с т р о е н и п ъ р в и т е т р ъ б о п р о в о д и за с н а б ­
д я в а н е на г р а д о в е т е с во д а (фиг. 22.1). И зу ч а в а н е т о на д в и ж е н и е т о н а к р ъ в ­
т а в к р ъ в о н о с н и т е с ъ д о в е е б и л о о т п ъ р в о с т е п е н н о зн а ч е н и е за р а з в и т и е т о
н а м е д и ц и н а т а . Д н е с и зп о л зв а м е в о д и т е на р е к и т е за за д в и ж в а н е н а во д ­
н о е л е к т р и ч е с к и т е ц е н т р а л и . О к е а н и т е , м о р е т а т а и зе м н а т а а т м о с ф е р а са
с р е д а та , в к о я т о се д в и ж а т ко р аб и и с а м о л е ти . Т е ч н о с т и т е и г а з о в е т е и м ат
м н о го о б щ и с в о й с т в а , ч а с т о т к о и т о щ е и з у ч и т е ту к .

СВОЙСТВА За р а з л и к а о т т в ъ р д и т е т е л а , к о и т о и м ат о п р е д е л е н а ф о р м а и о б ем , г а ­
НА ТЕЧНОСТИТЕ зо в е т е з а е м а т ф о р м а та н а съ д а , в к о й т о са за т в о р е н и , и и з п ъ л в а т ц е л и я м у
И ГАЗОВЕТЕ об ем . Т е ч н о с т и т е и м ат о п р е д ел е н о б ем , но с ъ щ о за е м а т ф о р м а т а на съ д а , в
к о й т о се н а м и р ат. Г азо в е те л е сн о се с в и в ат п од д е й с т в и е н а в ъ н ш н и си л и ,
но т е ч н о с т и т е са тр у д н о с в и в а е м и .
О б щ о с в о й с т в о н а т е ч н о с т и т е и г а зо в е т е е, че м о гат д а текат. То се д ъ л ­
ж и н а т я х н а т а л е к о п о д в и ж н о с т - о т д е л н и т е ч а с т и о т т е ч н о с т т а и л и г а за
м о гат с в о б о д н о д а се д в и ж а т ед н а с п р я м о д р у г а д о р и п од д е й с т в и е н а м н о ­
го м а л к а си л а. Н а п р и м е р п о в ъ р х н о с т т а н а во д ата се „ н а б р а з д я в а “ о т в ъ л н и
д о р и п р и н а й -с л а б и я вятъ р . Л е к о п о д в и ж н о с т т а н а т е ч н о с т и т е е п р и ч и н а
т я х н а т а п о в ъ р х н о с т в и н а г и д а е х о р и зо н т а л н а н е за в и с и м о о т ф о р м а т а на
съ д а , к о й т о заем ат. С в о й с т в о т о н а т е ч н о с т и т е и г а зо в е т е д а тек ат , се и з­
фиг 22.1 п о л зв а за п р е н а с я н е н а во д а (вж. фиг. 22.1) и п е тр о л п о т р ъ б о п р о в о д и и на
Римски водопровод п р и р о д е н газ по г а зо п р о в о д и .

ЗАКОН НА ПАСКАЛ О т и зу ч е н о т о п о ч о в е к ъ т и п р и р о д а т а зн а е те , че ч ес т о п ъти с и л а т а на

н а ти с к F не е п р и л о ж е н а в е д н а т о ч к а , а е р а зп р е д е л е н а въ р х у п о в ъ р х н о с т
с о п р е д е л е н а п л о щ S (фиг. 2 2 .2 , а). В то зи с л у ч а й д е й с т в и е т о н а с и л а т а се
F х а р а к т е р и зи р а с в е л и ч и н а т а н а л я г а н е (р), к о ято се о п р е д е л я като н а т и с к на
▼ е д и н и ц а п лощ :

S Е д и н и ц а т а за н а л я г а н е е ласкал (Ра), к а то е в с и л а в р ъ зк а та :
1 Pa = 1 N /m 2.
В п р а к т и к а т а се и з п о л з в а т и к р а т н и на е д и н и ц а т а п а с к а л , н а п р и м е р
▼ Y Та
хектопаскал (ЬРа) и килопаскал (кРа), като 1 ЬРа = 100 Ра и 1 к Р а = 1000 Ра.
П ри т в ъ р д и т е т е л а н а л я г а н е т о се п р е д ав а са м о по п о с о к а та н а н а т и с к а
(фиг. 2 2 .2 , а). П ри т е ч н о с т и т е и г а з о в е т е о б ач е то в а не е та к а . С ф е р и ч н и ­
я т с ъ д (фиг. 2 2 .2 , б) е п ъ л е н с т е ч н о с т и е п л ъ т н о за тв о р ен с б у тал о . По
п о в ъ р х н о с т т а н а с ъ д а и м а м а л к и о тв о р и . Б у т а л о т о п р и т и с к а т е ч н о с т т а и
с т р у й к и во д а и з т и ч а т о т о т в о р и т е с е д н а к в а ско р о ст. Т ова о зн а ч а в а, че н а­
л я г а н е т о , с ъ зд а д е н о о т н а т и с к а на б у т а л о т о , се п р е д а в а е д н а к в о въ в в с и ч к и
п о со к и . То е е д н а к в о по ц я л а т а п о в ъ р х н о с т н а съ д а.
П р ез X V II век ф р е н с к и я т уч ен Б лез П аскал о п и тн о о тк р и л и ф о р м у л и р а л
та зи зак о н о м ер н о ст за н еп од ви ж ен ф л у и д , която се н ар и ч а закон на Паскал:

50
 В ъ н ш н о то н а л я г а н е въ р х у т е ч н о с т и л и газ се п р е д ав а е д н а к в о във в с и ч ­
ки п о с о к и о т о б е м а н а т е ч н о с т т а и л и н а газа.

ХИДРАВЛИЧНИ Х и д р а в л и ч н и т е м а ш и н и са м е х а н и зм и , ч и е т о д е й с т в и е се о с н о в а в а н а
МАШИНИ за к о н а н а П а с к а л , т.е. н а с в о й с т в о т о на т е ч н о с т и т е в ъ н ш н о т о н а л я г а н е д а
се п р е д ав а е д н а к в о във в с и ч к и п о со к и . С п о м о щ та н а х и д р а в л и ч н и м а ш и ­
н и , п о д о б н о н а п р о с т и т е м ех а н и зм и - л о с т о в е и м ак ар и , се п еч ел и си л а.
Т ова о зн а ч а в а, че п р и п р и л а г а н е н а м а л к а в ъ н ш н а с и л а х и д р а в л и ч н а т а м а ­
ш и н а м ож е д а и зв ъ р ш и р а б о т а , и зи с к в а щ а зн а ч и т е л н о п о -г о л я м а си л а.
Н а й -о б щ о х и д р а в л и ч н а т а м а ш и н а се с ъ с то и о т д в а ц и л и н д ъ р а с р а з ­
л и ч н и д и а м е т р и (фиг. 22.3), с в ъ р зан и с т р ъ б а , в к о и т о са п о с т а в е н и п л ъ т н о
п р и л е п н а л и б у та л а . Ц и л и н д р и т е и т р ъ б а т а са п ъ л н и е т.нар. хидравлична
течност - о б и к н о в е н о в и д м а ш и н н о м асл о, к о ято с л у ж и за п р е д а в а н е на
н аляган ето от единия в д р у ги я цилиндър.
Н ека о зн а ч и м п л о щ и т е н а м а л к о т о и н а г о л я м о т о б у т а л о с ъ о т в е т н о с S
и S ,. А к о в ъ р х у б у т а л о т о с п о -м а л к а п л о щ 5, д е й с т в а в ъ н ш н а с и л а F] , тя
_ F,
с ъ зд а в а н а л я г а н е Р- . С ъ г л а с н о съ с за к о н а на П а с к а л т о в а н а л я г а н е се

п р е д а в а н а в с я к ъ д е в т е ч н о с т т а б ез и зм ен ен и е. С л е д о в а т е л н о т е ч н о с т т а
S
о к а зв а въ р х у б у т а л о т о с п о -г о л я м а п л о щ S2 си л а на н ати ск F2= pS2= F]--■
Т ази з а в и с и м о с т п о к а зв а , че:
Н а т и ск ъ т н а т е ч н о с т т а въ р х у го л ям о то б у та л о е то л к о в а п ъ ти п о-го л ям
от в ъ н ш н а та с и л а, колкото п ъ ти н его в ата п л о щ е п о -го л я м а о т п л о щ т а на
м ал к о то б у тал о : F „

П р и м е р и за х и д р а в л и ч н и м а ш и н и са х и д р а в л и ч н и т е п р е с и (фиг. 22.4),
к о и т о с л у ж а т за и зв л и ч а н е на м ас л а о т сем е н а , за и зр а б о т в а н е н а д е т а й л и
с ъ с с л о ж н а ф о р м а, за п р е с о в а н е и п р е р а б о т в а н е н а х а р т и я и т.н. Н а л я г а н е ­
то в х и д р авл и ч н и те преси д о сти га м илиони паскали.
С п и р а ч н а т а с и с т е м а н а а в т о м о б и л а с ъ щ о е х и д р а в л и ч н а м а ш и н а (фиг.
22.5). С х и д р а в л и ч н и п о д е м н и ц и (фиг. 2 2 .6 ) и к р и к о в е в а в т о с е р в и з и т е се
п о в д и г а т и и зв ъ р ш в а т р е м о н т и н а б е зо п а с н о р а з с т о я н и е под а в т о м о б и л а .

спирачна течност

H I -
педал на спирачката

спирачен барабан

фиг. 22.4 фиг. 22.5 фиг. 22.6

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. По кои свойства течностите и газовете си приличат и по кои се различават?
2. Ако със стреличка стреляме във варено яйце, ще се получат отвори, но ако яйцето
е сурово, то ще се разлети във всички посоки. Как ще обясните това?
3. Площите на голямото и на малкото бутало на хидравличната машина се от -
както 5:60. Колко пъти по-малка е едната сила от другата?

■Г 1
J I
 23. ХИДРОСТАТИЧНО НАЛЯГАНЕ.
БАРОМЕТРИ
П р е з X V II в е к ф р е н с к и я т у ч е н Б л ез П а с к а л н а п р а в и л у д и в и т е л е н оп и т.
Н а п ъ л н и л зд р а в а б ъ ч в а с вода. С в ъ р за л я с т ъ н к а и д ъ л г а в е р т и к а л н а т р ъ б а
(фиг. 23.1). Н а л я л в т р ъ б а т а во д а д о в и с о ч и н а н я к о л к о м е т р а . Н а л я г а н е т о на
в о д н и я с т ъ л б б и л о то л к о в а го л я м о , че б ъ ч в а т а се р а зп а д н а л а .
В ся к а н е п о д в и ж н а т е ч н о с т м ож е д а се р а зг л е ж д а к ато с ъ с т а в е н а о т о т ­
д е л н и х о р и зо н т а л н и с л о ев е, к о и то о к а зв а т н а ти с к е д и н въ р х у д р у г п о р ад и
д е й с т в и е т о на с и л а т а н а т е ж е с т т а .
Х и д р о с т а т и ч н о н а л я г а н е се н а р и ч а н а л я ган е т о , д ъ л ж а щ о се на тегл о то
фиг. 23.1 н а т е ч н о с т и л и газ.

ОТ КАКВО ЗАВИСИ Д а р а зг л е д а м е с л о й т е ч н о с т с д ъ л б о ч и н а h в ц и л и н д р и ч е н съ д с п л о щ н а
ХИДРОСТАТИЧНОТО д ъ н о т о S (фиг. 23.2, а). Н а т и ск ъ т F, к о й то у п р а ж н я в а с л о я т въ р х у т е ч н о с т т а
НАЛЯГАНЕ? въ р х у д ъ н о т о , е р а в ен по г о л е м и н а на с и л а т а н а т е ж е с т т а , д е й с т в а щ а на
сл о я, т.е. F = mg. М а са т а н а т е ч н о с т т а в слоя е т = pV, к ъ д е т о р е п л ъ т н о с т ­
та на т е ч н о с т т а , a V = Sh е о б е м ъ т й. С л е д о в а те л н о х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я ­

га н е н а д ъ л б о ч и н а hв течността е р - Г
^- = = Рgh. С ъ гл ас н о с ъ с зак о -
J и
н а н а П а с к а л т о в а н а л я г а н е д е й с т в а н е са м о в ъ р х у д ъ н о т о н а съ д а , н о и
въ р х у с т р а н и ч н и т е м у с т е н и (вж. фиг. 23.2, а).
Х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я г а н е е п р а в о п р о п о р ц и о н а л н о на д ъ л б о ч и н а т а и на
п л ъ т н о с т т а н а т е ч н о с тта :
Р = Рgh
Н а п р и м е р п л ъ т н о с т т а на в о д ата е 1000 k g /m 3, а з е м н о т о у с к о р е н и е
п р и б л и зи т е л н о 10 m /s2. О т п о л у ч е н а т а ф о р м у л а с л е д в а , че н а в с е к и 10
м е т р а д ъ л б о ч и н а х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я г а н е н а в о д а та се у в е л и ч а в а съ с
100 к Р а , т.е. с ъ с с т о й н о с т , р а в н а н а а т м о с ф е р н о т о н а л я га н е . З а то в а в о д о л а ­
зи те м о гат д а се с п у с к а т въ в во д ата д о 2 0 0 м е т р а д ъ л б о ч и н а са м о в тв ъ р д
с к а ф а н д ъ р , к о й т о и зд ъ р ж а н а л я г а н е , 20 п ъти п о -г о л я м о о т атм о с ф е р н о т о .
Ф а к тъ т, че х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я г а н е се у в е л и ч а в а с д ъ л б о ч и н а т а , м ож е
д а се и л ю с т р и р а и с о п и т а , п о к а за н на фиг. 23.2, б. В с ъ д с во д а са п р о б и т и
м а л к и с т р а н и ч н и о т в о р и , п р е з к о и т о и зт и ч а т с т р у й к и вода. К о л к о т о на
п о -г о л я м а д ъ л б о ч и н а , т.е. п о -н и ск о , е о тв о р ъ т , с то л к о в а п о -г о л я м а с к о р о с т
и з т и ч а водата.

СКАЧЕНИ СЪДОВЕ К а к в о д а та въ в в о д о п р о в о д н а т а м р е ж а у с п я в а д а д о с т и г н е и н а й -в и с о ­
к и т е е т а ж и ? К ак р а б о т я т ш л ю зо в е т е , с ч и я т о п о м о щ се о с и г у р я в а д в и ж е ­
н и е то н а к о р а б и те по н я к о и р еки и к а н а л и (фиг. 23.3)? Те п р е д с т а в л я в а т
с к ач ен и съд ове.
С ъ д о в е е о б щ а част, п ри кои то те ч н о с т, н а л и в а н а в ед и н о т тях , п р е м и н а ­
ва и в д р у г и те , се н а р и ч а т скач ен и .
Н и в о т о на е д н о р о д н а т е ч н о с т в с к ач ен и съ д о в е, к о и т о са в р а в н о в еси е, е
е д н ак в о . Х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я г а н е не зав и си о т ф о р м а та н а с ъ д о в е т е (фиг.
фиг. 23.3 23.4, а, б).
А к о в д в е т е ч а с т и н а с к а ч е н и т е с ъ д о в е н а л е е м н е с м е с в а щ и се т е ч н о с т и
с р а з л и ч н а п л ъ т н о ст , н и в а т а н а т е ч н о с т и т е щ е б ъ д а т р а зл и ч н и . О т т у к сл ед ­
ва, че в и с о ч и н а т а н а в с я к а т е ч н о с т щ е се о п р е д е л я о т н е й н а та п л ъ тн о ст.
Т о га в а н а л а г а н и я т а въ р х у д ъ н о т о н а с ъ д а щ е са е д н ак в и . О т у с л о в и е т о

фиг. 23.4

52
 Pig/?, = p2gh2 се п о л у ч а в а о т н о ш е н и е т о = — . У сл о в и ето за р а в н о в ес и е на
"\ Р:
р а зн о р о д н и т е ч н о с т и в с к ач ен и с ъ д о в е е:
К олкото п о -п л ъ т н а е те ч н о с т т а , то л к о в а п о -м а л к а е в и с о ч и н а та й в с к а ­
ч ен и я съд.
С к ач е н и с ъ д о в е са л е й к а т а , ч ай н и к ъ т, в о д н и т е н и в е л и р и , и зп о л зв а н и в
с т р о и т е л с т в о т о , к а к т о и у р е д и т е , с к о и т о и зм е р в а м е н а л я г а н е т о , н ар еч ен и
м ан о м е тр и .

МАНОМЕТРИ М а н о м е т р и т е с а у р е д и за и зм е р в а н е н а н а л я г а н е т о н а г а з и л и н а т е ч ­
ност. Н а й -п р о с т и я т м а н о м е т ъ р е т р ъ б а с U -о б р а з н а ф о р м а, в к о ято е н а л я т а
вод а (фиг. 23.5). Е д н а т а с т р а н а н а м ан о м е т ъ р а е о т в о р е н а към а т м о с ф е р а т а
и въ р х у т е ч н о с т т а д е й с т в а са м о а т м о с ф е р н о т о н а л я г а н е . Д р у г а т а ч а с т е
с в ъ р за н а с г а за , ч и е т о н а л я г а н е се и зм ер в а. Н ека h е р а з л и к а т а в н и в а т а на
т е ч н о с т т а в д в е т е кол ен а. П ри р а в н о в ес и е н а л я г а н е т о н а г а з а р се и з р а в н я ­
ва с н а л я г а н е т о , к о е то е с у м а о т х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я г а н е pgh и а т м о с ­
ф е р н о т о н а л я г а н е раш, т.е. р = р,пм+ pgh. А к о н а л я г а н е т о н а г а за е п о -м а л к о
о т а т м о с ф е р н о т о , то се о п р е д е л я к а то р = р - pgh.

БАРОМЕТРИ Б а р о м е т ъ р ъ т е ви д м а н о м е т ъ р , с к о й т о се и з м е р в а а т м о с ф е р н о т о н а л я ­
ган е. П ъ р в и я т б а р о м е т ъ р е к о н с т р у и р а н о т и т а л и а н с к и я ф и зи к Т о р и ч е л и
п р е з X V II век. Т о р и ч е л и и зп о л зв а л за т в о р е н а в е д и н и я к р а й с т ъ к л е н а т р ъ ­
ба с д ъ л ж и н а о к о л о е д и н м ет ъ р . Н а п ъ л н и л я с ж и в а к и я о б ъ р н а л с о т в о р а
н а д о л у в с ъ д с ж и в а к (фиг. 23.6). Ч а с т о т ж и в а к а в т р ъ б а т а се и з л я л а в съ д а ,
к а то в т р ъ б а т а о с т а н а л ж и в а ч е н с т ъ л б с в и с о ч и н а 760 m m . О п и т ъ т б и л
н а п р а в е н н а м о р с к о т о н и во. П р и ч и н а т а за т о ч н о о п р е д е л е н а т а в и с о ч и н а
на ж и в а к а е, че п р и р а в н о в е с и е х и д р о с т а т и ч н о т о н а л я г а н е на ж и в а к а в
т р ъ б а т а се и з р а в н я в а с а т м о с ф е р н о т о н а л я г а н е в ъ р х у п о в ъ р х н о с т т а н а ж и ­
в а к а в съ д а. А к о п р и к а ч и м к ъ м т р ъ б а т а с к а л а , г р а д у и р а н а в м и л и м е т р и ,
п о л у ч а в а м е у р е д за и зм е р в а н е н а а т м о с ф е р н о т о н а л я г а н е .
К о га т о а т м о с ф е р н о т о н а л я г а н е се у в е л и ч а в а , ч а с т о т ж и в а к а в с ъ д а
п р е м и н а в а в т р ъ б и ч к а т а и н и в о т о н а ж и в а к а в т р ъ б а т а се п о к ач в а. К о га т о
атм осф ерн ото н ал яган е н ам ал ява, част от ж и вак а в тр ъ б ата п рем и н ава в
съ д а . П ри н о р м а л н о а т м о с ф е р н о н а л я г а н е на м о р с к о т о н и в о в и с о ч и н а т а
фиг. 23.6 н а ж и в а ч н и я с т ъ л б е 760 m m .
Ч е с то п ъ ти а т м о с ф е р н о т о н а л я г а н е се и зр а з я в а с е д и н и ц и т е а т м о с ф е р а
(atm ) и л и м и л и м е т р и ж и в а ч е н с т ъ л б (m m Hg). Н а л я г а н е 1 a tm с ъ о т в е т с т в а
на н о р м ал н о то атм осф ерн о н аляган е:
1 a tm = 760 m m H g = 101 k P a.
П о р а д и н е у д о б с т в о т о д а се р а б о т и с ж и в а к , к о й т о е вр ед ен за зд р а в е т о ,
се и зп о л зв а т м е т а л н и б а р о м е т р и , н а р е ч е н и а н е р о и д и . В т я х н а л я г а н е т о
се и зм е р в а ч р е з д е ф о р м а ц и я т а , п р и ч и н я в а н а о т а т м о с ф е р н о т о н а л я г а н е
в ъ р х у п о в ъ р х н о с т т а н а м е т а л н а к у т и я , о т к о я т о в ъ з д у х ъ т е ч а с т и ч н о из-
фиг. 23.7 п о м п а н (фиг. 23.7).

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Колко дълга тръба ще използваме за направата на воден барометър? Направете
пресмятания.
Отг. Около 10 ш.
2. Как от еластична прозрачна гумена тръбичка и вода може да се направи воден
нивелир?
3. Проучете какви барометри се използват в самолетите и корабите.
4. По-дълъг или по-къс ще бъде живачният стълб на барометъра на връх Мусала?
 ш

< 24. ЗАКОН НА АРХИМЕД

х ПЛАВАНЕ НА ТЕЛАТА
К о г а т о ед н о т я л о е п о т о п е н о в ъ в в о д а, н и е и з п о л зв а м е п о -м а л к а с и л а,
за д а го п о в д и г н е м . А к о п у с н е м п р я с н о я й ц е в ч а ш а с в о д а, т о п о т ъ в а , но
ак о д о б а в и м л ъ ж и ц а со л , т о и зп л а в а (фиг. 24.1). В с о л е н и т е в о д н и б а с е й н и
- о к е а н и и м о р е т а , л е с н о се з а д ъ р ж а м е н а п о в ъ р х н о с т т а . Т ези п р и м е р и п о ­
к а зв а т , че к о га то т е л а т а се н а м и р а т въ в ф л у и д и , т е г л о т о и м н а м а л я в а - те
вода солена о л ек в ат. Т ова се д ъ л ж и н а и з т л а с к в а щ а т а с и л а , к о я т о и з у ч а в а х т е в 6. кл ас,
вода наречена ощ е А рхи м едова сила, защ о то е би ла о тк р и та от А рхим ед през
фиг. 24.1 II век пр.Х р.
ПРИЧИНА Д а р а зг л е д а м е куб, и зц я л о п о то п е н в т е ч н о с т (фиг. 24.2). Х и д р о с т а т и ч -
ЗА ДЕЙСТВИЕТО н ото н а л я г а н е д е й с т в а в ъ р х у ц я л а т а п о в ъ р х н о с т н а к у б а. Н а л я г а н е т о въ р х у
НА ИЗТЛАСКВАЩАТА г о р н а т а и н а л я г а н е т о въ р х у д о л н а т а м у о сн о в а о б ач е н е са е д н а к в и п о р ад и
СИЛА р а з л и ч н а т а д ъ л б о ч и н а , н а к о ято се н а м и р а т д в е т е о сн ови . Н а л я г а н е т о в ъ р ­
х у д о л н а т а о с н о в а е п о -г о л я м о о т н а л я г а н е т о в ъ р х у го р н а та . С л е д о в а т е л н о
и н а т и с к ъ т Fx= plS = pgh]S въ р х у д о л н а т а о с н о в а е п о -г о л я м о т н а т и с к а
F2= p2S = р gh2S в ъ р х у г о р н а т а о сн о ва. Н а т и с к ъ т F] е н а с о ч е н н а го р е , а
- н ад олу. Р а в н о д е й с тв а щ а т а и м е FA—Fl~F2= pg (A, - tp)S. Тя е н асо ч ен а
н аго р е, за щ о т о F е п о -г о л я м а о т F ,. П р о и зв е д е н и е то V= (h] - h2)S е о б е м ъ т
н а к у б а. С л ед о в ател н о :
И зт л а с к в а щ а т а с и л а FA= pgV, с която т е ч н о с т т а д е й с т в а н а всяко п о т о ­
п ен о в нея тя л о , е п р а в о п р о п о р ц и о н а л н а н а о б е м а на тя л о т о и п л ъ т н о с т т а
н а те ч н о с тта .
Т ази ф о р м у л а е в а л и д н а за в с и ч к и т е л а н е за в и с и м о о т т я х н а т а ф о р м а.
И зт л а с к в а щ а с и л а д е й с т в а и н а т е л а , к о и то ч а с т и ч н о са п о то п е н и в те ч н о с т.
Т о гава тя за в и с и о т о б е м а са м о н а п о то п е н а та част.
К о га т о п о то п е н о т о т я л о е в р ав н о в ес и е , п р и л о ж н а т а т о ч к а на А р х и м е д о -
вата с и л а л е ж и н а в е р т и к а л н а т а л и н и я , м и н а в а щ а п р е з ц е н т ъ р а на т е ж е с т ­
фиг. 24.3 т а н а т я л о т о (фиг. 24.3, а, б, в).

ЗАКОН НА АРХИМЕД А к о п о т о п и м т я л о в съ д , п ъ л е н д о г о р е с те ч н о с т, о т с ъ д а щ е се и зл е е
т е ч н о с т с о б ем V, р а в ен н а п о т о п е н и я под в о д ата о б ем н а тя л о т о . К азв ам е,
че т я л о т о и зм е с т в а вод а о т съ д а. М а с а т а н а и зм е с т е н а т а во д а е pV, а т е г л о т о
й е р Vg, т о ч н о к о л к о т о А р х и м е д о в а т а с и л а, д е й с т в а щ а н а тя л о т о . Т ози ф а к т
б и л у с т а н о в е н о п и т н о о т А р х и м е д , к о й то ф о р м у л и р а л с л е д н и я зак о н за
д е й с т в и е т о н а и зт л а с к в а щ а т а си ла:
Н а всяко т я л о , п о то п е н о в т е ч н о с т и ли газ, д е й с т в а и зт л а с к в а щ а си л а,
р а в н а н а тегл о то н а т е ч н о с т т а и л и газа, и зм е с т е н и от тял о то .
Г а зо в е те и м ат п о -м а л к а п л ъ т н о с т о т т е ч н о с т и т е , п о р а д и к о е т о и з ­
т л а с к в а щ а т а с и л а в т я х е п о -м а л к а о т и зт л а с к в а щ а т а с и л а в те ч н о с т.

ПЛАВАНЕ НА ТЕЛАТА Н ек а т я л о с п л ъ т н о с т р 0 и м а с а т = pQ V е п о то п е н о и зц я л о в т е ч н о с т с
п л ъ т н о с т р. С и л а т а н а т е ж е с т т а G = mg = pQ Vg, д е й с т в а щ а н а т я л о т о , и и з ­
т л а с к в а щ а т а с и л а pVg и м а т п р о т и в о п о л о ж н и п о со к и (вж. фиг. 24.3). Р а в н о ­
дей стващ ата им е равна на р азл и ката м еж ду тех н и те голем ини.
А к о п л ъ т н о с т т а н а т я л о т о е р а в н а н а п л ъ т н о с т т а н а т е ч н о с т т а (р (| = р),
д в е т е с и л и с а р а в н и и т я л о т о се н а м и р а в р а в н о в е с и е в т е ч н о с т т а , б е з д а
п о т ъ в а и л и д а се и зд и г а (фиг. 24.3, а).
К о га т о р 0 < р, с и л а т а на т е ж е с т т а е п о -м а л к а о т и з т л а с к в а щ а т а с и л а и
р а в н о д е й с т в а щ а т а и м е н а с о ч е н а н аго р е. Т я л о то се и зд и г а (фиг. 24.3, б), т.е.

54
 фиг. 24.4
и зп л а в а , д о к а то п о д в о д а та о с т а н е т а к а в а ч а с т о т о б е м а му, че д в е т е с и л и
се у р а в н о в е с я т (фиг. 24.4).
К о гато р 0 > р, с и л а т а на т е ж е с т т а , д е й с т в а щ а н а т я л о т о , е п о -г о л я м а о т
и з т л а с к в а щ а т а с и л а (фиг. 24.3, в), р а в н о д е й с т в а щ а т а и м е н ас о ч е н а н а д о л у
и т я л о т о п о тъ в а (фиг. 24.4).
С л ед о вател н о :
Т ял о п л ав а в те ч н о с т, ако п л ъ т н о с т т а м у е п о -м а л к а о т п л ъ т н о с т т а на
т е ч н о с т т а . А ко п л ъ т н о с т и т е на т е ч н о с т т а и н а тя л о т о са р а в н и , тя л о т о се
н а м и р а в б е зр а зл и ч н о р а в н о в е с и е в т е ч н о с т т а . А ко п л ъ т н о с т т а на тя л о т о е
п о -го л я м а , то п о тъ в а в т е ч н о с т т а .

КОРАБИ, О т к а з а н о т о д о т у к с л ед в а, че и зт л а с к в а щ а т а с и л а м о ж е д а се у в е л и ч и ,
ПОДВОДНИЦИ ак о се у в е л и ч и о б е м ъ т на т я л о т о . А к о о т п ар ч е ж е л я зо , к о е то п о т ъ в а във
И БАЛОНИ вод а, н а п р а в и м ко р аб ч е, т о щ е п л ав а. К о р а б ч ет о и м а п о -г о л я м о б ем и и з ­
м ес т в а п о в еч е вода, к о е то п р о м е н я и з т л а с к в а щ а т а си л а. С и л а т а н а т е ж е с т ­
т а о с т а в а съ щ ата.
Т егл о то н а во д ата, и зм е с т е н а о т кораб, се н ар и ч а в о д о и зм е ст и м о с т . Н я ­
кои с ъ в р е м е н н и та н к е р и и м ат в о д о и зм е с т и м о с т н а д 3 500 0 0 0 N (м аса 350
тона). Л и н и я т а , д о к о я т о е м а к с и м а л н о д о п у с т и м о к о р аб ъ т д а се п о то п и във
вод а, се н а р и ч а в а т е р л и н и я (фиг. 24.5). Е д н а к в а л и е тя за м о р ск а и за р е ч н а
вода? Д а л и т а зи л и н и я щ е е р а з л и ч н а п р е з л я т о т о и п р е з зи м ата?
К ак се п о т а п я т и и зп л а в а т п о д в о д н и ц и т е ? П ри т я х о б е м ъ т н е се п р о м ен я .
С л е д о в а те л н о и и зт л а с к в а щ а т а с и л а не се п р о м ен я . К о гато се п о та п я т , ч ас т
о т в ъ т р е ш н о с т т а им се п ъ л н и с вода. С и л а т а н а т е ж е с т т а с т а в а п о -г о л я м а
о т А р х и м е д о в а т а с и л а. За д а и зп л а в а т, в о д а та се и зп о м п в а о б р а тн о в м о р е ­
то. А р х и м е д о в а т а си л а с т а в а п о -г о л я м а о т с и л а т а н а т е ж е с т т а .
П рез 1783 г. ф р а н ц у з и т е б р атя М о н го л ф и е и зд и г н а л и н а 2 k m в и с о ч и н а
п ъ р в и я в и с т о р и я т а б а л о н , с ъ ш и т о т п л а т и о б л еп ен с х а р ти я .
За д а се и зд и г н е б а л о н , и зт л а с к в а щ а т а с и л а т р я б в а д а е п о -г о л я м а от
с и л а т а н а т е ж е с т т а (фиг. 24.6). Т ова се п о с т и г а , к а то б а л о н ъ т се п ъ л н и с газ,
к о й то и м а п о -м а л к а п л ъ т н о с т о т п л ъ т н о с т т а на в ъ н ш н и я в ъ з д у х - во д о р о д
(оп асен п о р а д и л е с н а т а си в ъ зп л а м е н я е м о с т), т о п ъ л в ъ зд у х и л и х ел и й . С и ­
л а т а н а т е ж е с т т а се р е г у л и р а с т о р б и ч к и с п я съ к . У п р а в л я е м и т е б а л о н и ,
за д в и ж в а н и с ви тл а, се н а р и ч а т д и р и ж а б л и . М е т е о р о л о г и ч н и т е с л у ж б и
и зп о л зв а т б а л о н и , в к о и то и м а а п а р а т у р а за и зм е р в а н е на н а л я г а н е т о , т е м ­
п е р а т у р а т а и в л а ж н о с т т а н а в ъ зд у х а , с и л а т а и п о с о к а та н а вятъ р а.
С у в е л и ч а в а н е н а в и с о ч и н а т а п л ъ т н о с т т а на в ъ н ш н и я в ъ з д у х а н а м а л я в а ,
W н а м а л я в а и и зт л а с к в а щ а т а с и л а, д е й с т в а щ а н а б а л о н а . З а то в а б а л о н ъ т се
Спуска се
и зд и г а д о в и с о ч и н а , н а к о я т о п л ъ т н о с т т а н а в ъ н ш н и я в ъ з д у х и н а г а з а в
надолу. б а л о н а с т а в а т р авн и . С в е т о в н и я т р ек о р д за в и с о ч и н а , на к о ято се е и зд и г а л
фиг. 24.6 б а л о н , е 53 к и л о м е т р а и е п о с т а в е н п р е з 2 0 0 2 г.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Зависи ли Архимедовата сила от дълбочината, на която е потопено тялото в
течността?
2. Две еднакви стъклени бутилки, едната - пълна с живак, а другата - с вода, са
потопени във вода. На коя от тях действа по-голяма изтласкваща сила?
3. Може ли да се издигне балон в безвъздушното пространство, над земната
атмосфера?
топлинни
ПЪРВИ ПРИНЦИП
НА ТЕРМОДИНАМИКАТА
37. ЗАПАЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА
ПРИ ТОПЛИННИТЕ ПРОЦЕСИ
К ак то вече о тб ел язах м е, съ щ еств у ва и втори н ач и н за п р о м я н а н а съ сто я­
н и ето на д аден о тя л о - чрез и звъ рш ван е на работа. За тази цел е необходим о
под д ей стви е на въ н ш н а си л а д а се п р о м ен ят р а зс то я н и я та м еж д у ч аст и ц и ­
те. Р а зс то я н и я та м еж д у г р а д и в н и те ч асти ц и се п ром ен ят, когато се и зм ен я
об ем ъ т на р азгл еж д ан о то тяло. П ри сви ван е обем ъ т н ам ал я в а и ч аст и ц и те се
п ри б л и ж ават, а при р азш и р яв ан е обем ъ т се у в ел и ч ав а и те се раздалечават.

РАБОТА За д а о т г о в о р и м на в ъ п р о с а к ак р а б о т а т а , и зв ъ р ш в а н а о т в ъ н ш н а с и л а, е
НА ПОСТОЯННА с в ъ р за н а с и зм е н е н и е т о на о б е м а на д а д е н о тя л о , щ е р а зг л е д а м е газ, з а т в о ­
ВЪНШНА СИЛА рен в ц и л и н д р и ч е н съ д , сн аб д ен с б у т а л о с п л о щ S (фиг. 37.1, а, б). К о гато
ПРИ ИЗМЕНЕНИЕ г а зъ т е в т о п л и н н о р ав н о в ес и е , б у т а л о т о е н еп о д в и ж н о . В ъ н ш н а т а с и л а F
НА ОБЕМА се у р а в н о в е с я в а с ъ с с и л а т а н а н а ти с к F' = pS, к а то н а л я г а н е т о р н а г а з а се
д ъ л ж и н а у д а р и те на м о л е к у л и т е м у в б у та л о то . П р о ц ес п р о т и ч а , к о гато
д в е т е с и л и не се у р а в н о в е с я в а т . П ри F < F' н о F~ F’г а зъ т б а в н о се р а з ш и ­
^ ------------------------------------------------------- м
р ява, д о к а т о п ри F > F' но F~ F' г а зъ т б ав н о се сви в а. М о ж ем д а п р и е м е м ,
1 1
1 1
че по вр ем е на п р о ц е с а то й е в т о п л и н н о р авн о в еси е.
1 1
За д а н а м е р и м ф о р м у л а за и зв ъ р ш е н а т а р а б о т а о т в ъ н ш н а т а с и л а F, щ е
F F \ \
■ ■ ^ 1 1 р а зг л е д а м е к а к т о р а зш и р я в а н е , т а к а и с в и в а н е н а газа. П ри р а зш и р я в а н е
(фиг. 37.1, а) б у т а л о т о и зм и н а в а р а зс т о я н и е s = х - х нач = Ах, к ъ д е т о х кр и
~ 1 1
1 1
1 1
1 1 х са с ъ о т в е т н о к р а й н о т о и н а ч а л н о т о р а зс т о я н и е на б у т а л о т о о т д ъ н о т о
1 1
н а съ д а. Т ъ й к ато с и л а т а F е н а с о ч е н а п р о т и в о п о л о ж н о н а д в и ж е н и е т о на
б у т а л о т о , и зв ъ р ш е н ат а о т нея р а б о та е:
X
нач А —— Fs = — F's = — pSAx = ~pAV,
фиг. 37.1, а) С)пределяне к ъ д е т о и зм е н е н и е т о н а о б е м а AV = SAx. П ри с в и в а н е н а г а за (фиг. 37.1, б)
на работа б у т а л о т о и зм и н а в а р а з с т о я н и е s = х - х —-Ах . Т ъй к а то с и л а т а F е по
при разширя ване на газ
п о с о к а т а н а д в и ж е н и е н а б у т а л о т о , и зв ъ р ш е н а т а о т нея р а б о т а е:
Х кР , А = Fs = F’s = -pSAx = -pAV.
В д в а т а с л у ч а я (р а з ш и р я в а н е и с в и в ан е на газа) р а б о т а т а на в ъ н ш н а т а си л а
1 1
се д а в а с ед и н и с ъ щ и зраз:
1
1 1
i
А= — pAV.
\ \ J F И зм е н е н и е т о н а о б е м а AV е п о л о ж и т е л н о п ри р а зш и р я в а н е на г а з а и
1
1 1 ^
о т р и ц а т е л н о - п р и сви в ан е. О т п о л у ч е н а т а ф о р м у л а с л ед в а, че:
1
1
1
1
Р а б о та та на в ъ н ш н а та с и л а е о т р и ц а т е л н а (А < 0) п ри р а зш и р я в а н е на
1
1
1
1 газа и п о л о ж и т е л н а (А > 0) п ри с в и в а н е н а газа. Тя се и зм ер в а в д ж ау л и (J).
М н о го ч ес т о се и зп о л зв а п о н я т и е т о „ р а б о т а , и зв ъ р ш е н а о т г а з а “ :
^ J
А' = -А =pAV, к о я т о е п о л о ж и т е л н а п ри р а з ш и р я в а н е т о м у и о т р и ц а т е л н а -
п ри с в и в а н е т о му. В п р и в е д е н и я и зр а з за и зв ъ р ш е н а р а б о т а н а л я г а н е т о р
фиг. 37.1, 6) Определяне
= co n st. Р аб о та м ож е д а се и зв ъ р ш в а и к о гато н а л я г а н е т о н а г а з а се п р о м ен я
на работа при свиване
на газ по в р е м е н а п р о ц е с а. За в сек и п р о ц е с о б ач е р а б о т а т а се о п р е д е л я с ъ с с п е ­
ц и ф и ч е н за н его и зр аз.

ПЪРВИ ПРИНЦИП Р азгл ед ан и те п р о ц еси на то п л о о б м ен и и зв ъ р ш в ан е на р аб о та в о д я т до

НА ТЕРМОДИНАМИКАТА п р о м я н а на въ тр еш н ата ен ер ги я. О к азв а се, че к о гато тя л о т о п р е м и н а в а от
с ъ с то я н и е 1 в 2, при което се и звъ р ш ва сам о р аб о та о т в ъ н ш н а та с и л а, им ам е:
U2- U X=A.

80
 К о га т о т я л о т о п р е м и н а в а о т с ъ с т о я н и е 2 в 3 п р и н а л и ч и е с а м о н а т о п л о -
о б м ен (о б ем ъ т на т я л о т о не се и зм ен я), е в с и л а р а в е н с тв о то :
u3- u2= q.
О т п о ч л е н н о т о с ъ б и р а н е н а д в е т е р а в е н с т в а сл ед ва:
u2- u =a + q .
П о л у ч е н и я т р е з у л т а т п о к а зв а , че п р и п р ех о д а о т с ъ с т о я н и е 1 в 3 п р е з
с ъ с т о я н и е 2 и зм е н е н и е т о н а в ъ т р е ш н а т а е н е р г и я (/, - U] се о п р е д е л я о т
с у м а т а н а и зв ъ р ш е н а т а о т в ъ н ш н а т а с и л а р а б о т а А и о б м е н е н о то к о л и ч е ­
с т в о т о п л и н а Q. О к а зв а се, че и п р и в сек и д р у г п р е х о д о т 1 в 3 (без д а се
п р е м и н а в а п р е з с ъ с т о я н и е 2) е в с и л а у к а з а н о т о р а в е н с тв о . Н ещ о повече:
П ри всеки д в е с ъ с то я н и я н а т о п л и н н о р а в н о в е с и е , кои то д а д е н п р о ц е с
св ъ р зв а, и зм е н е н и е т о н а в ъ тр е ш н а та е н е р ги я в и н аги е р а в н о н а су м ат а от
о б м е н е н о т о к о л и ч ес т в о то п л и н а и и зв ъ р ш е н ат а о т в ъ н ш н а та с и л а (о к о л н ат а
ср е д а ) р а б о т а , т.е. и зп ъ л н е н о е р а в е н с тв о то
\ U = A +Q.
Т ова тв ъ р д е н и е се н ар и ч а първи принцип на термодинамиката. То е
е д н о о т о с н о в н и т е т в ъ р д е н и я , въ р х у к о и т о се и зг р а ж д а т е о р и я т а на т о п л и н ­
Херман Хелмхолц н и т е я в л е н и я , и е р а зш и р е н и е на за к о н а за за п а зв а н е на е н е р ги я та . Ф о р м у ­
(1821 - 1894) л и р а н е н а й -н а п р е д о т н е м с к и т е у ч ен и Ю. Р. М ай ер (1845 г.) и X. Х е л м х о л ц
(1847 г.).
С ъщ ествува и д р у га ф орм ули ровка на първия п ри н ц и п на терм оди н а­
м и к а та . А к о в го р н о то р а в е н с т в о за м е н и м А е -А', п о л у ч а в ам е :
Q =Ш + А '.
Т ова р а в е н с т в о се т ъ л к у в а по с л е д н и я н ачи н :
К о л и ч е с т в о т о т о п л и н а , п о л у ч е н о о т т я л о т о , о т и в а за и з м е н е н и е н а н е ­
го в а т а в ъ т р е ш н а е н е р г и я и за и зв ъ р ш в а н е н а р а б о т а о т н е го въ р х у о к о л ­
н а та ср ед а.

ДА ПРИЛОЖИМ НАУЧЕНОТО
С колко джаула се е изменила вътрешната енергия на тяло, ако е получило коли­
чество топлина 100 J и е извършило работа 200 J?
Съгласно с първия принцип на термодинамиката:
AU = Q - A ' = - 100 J.
П ол у ч ен и ят резултат показва, че въ треш н ата ен ерги я на тял ото е н ам ал ял а
при този процес.
О т п ъ р в и я п р и н ц и п н а т е р м о д и н а м и к а т а с л ед в а, че не м ож е д а се с ъ з ­
д а д е вечен двигател - у с т р о й с т в о , с п о с о б н о д а и зв ъ р ш в а н е о г р а н и ч е н о
к о л и ч е с т в о р а б о т а б ез и зп о л зв а н е на гор и во . А к о в с и с т е м а т а не п о с т ъ п ­
ва т о п л и н а {Q = 0), и зв ъ р ш е н ат а о т нея р а б о т а А' = АС/ > 0 се п о л у ч а в а
с а м о за с м е т к а на н а м а л я в а н е т о н а в ъ т р е ш н а т а е н е р ги я . С л ед к ато то зи
за п а с се и зч ер п и , д в и г а т е л я т п р е с т а в а д а р а б о ти .

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Извършената работа от газ при липса на топлообмен е 20 J. Как са се измени­
ли обемът и вътрешната енергия при този процес?
2. Как се изменя вътрешната енергия на газ при свиване, ако между газа и окол­
ната среда не се осъществява топлообмен?
3. Във вертикален цилиндър под масивно подвижно бутало се намира газ. Бута­
лото бавно се придвижва надолу, като обемът му намалява с 80 cm3, а налягането
на газа остава постоянно. Работата на външните сили е 12 J. Намерете налягането
на газа.
Отг. 1,5.105Ра ~ 1,5 atm.

11. Ф изика и а стр о но м ия за 8. клас - В и кт о р Иванов u др

81
 ПРОЦЕСИ С ИДЕАЛЕН ГАЗ
39. ИДЕАЛЕН ГАЗ. ИЗОПРОЦЕСИ
В с л е д в а щ и т е у р о ц и щ е се з а п о зн а е т е с ъ с с в о й с т в а т а на г а зо в е т е . При
т я х р а з с т о я н и е т о м е ж д у м о л е к у л и т е е м н о го п о -г о л я м о о т т е х н и т е р а з м е ­
ри. О п и т ъ т п о к а зв а , че н е за в и с и м о о т в и д а н а м о л е к у л и т е (азот, к и с л о р о д ,
во д ород ) в с ъ с т о я н и е на т о п л и н н о р а в н о в ес и е в е л и ч и н и т е , к ато н а л я г а н е р,
т е м п е р а т у р а Т и о б ем V, в г а зо в е т е и м ат о п р е д ел е н и с т о й н о с т и . П ри п р о ­
т и ч а н е т о н а т о п л и н н и п р о ц е с и те зи в е л и ч и н и се п р о м ен я т.

КАКВО НАРИЧАМЕ С в о й с тв а т а н а р а зр е д е н и т е г а зо в е п р и т е м п е р а т у р и о ко л о и н ад с т а й н а т а
ИДЕАЛЕН ГАЗ? (Т~ 300 К ) и н а л я г а н е о ко л о и п о -ви со к о от а т м о с ф е р н о т о (р ~ 1.105 Ра) не
за в и с я т о т в и д а н а газа. М о л ек у л и т е в п о -г о л я м а т а ч а с т о т в р е м е т о са н а г о ­
ЛЮБОПИТНО л ем и р а з с т о я н и я ед н а о т д р у г а и не в за и м о д ей с т в а т. О с ъ щ е с т в я в а т се сам о
В областта на ниските
температури продълже­ уд ар и м е ж д у т я х , п о р а д и к о е то д в и ж е н и е т о и м е х а о ти ч н о . М е ж д у всеки
нията на всички изохо- д в а у д а р а м о л е к у л и т е се д в и ж а т п р а в о л и н е й н о и р авн о м ер н о .
ри (фиг. 39.4) и изобари Газ, с ъ с то я щ се о т м о л ек у л и , в з а и м о д е й с т в и е т о м е ж д у кои то е п р е н е б ­
(фиг. 39.6) на идеалния р е ж и м о , се н а р и ч а и д е ал е н газ.
газ пресичат точката с Т
О б щ и я т о б ем н а м о л е к у л и т е е п р е н е б р е ж и м о м а л ъ к с п р я м о о б е м а на
= 0. Това не означава, че
налягането и обемът на съ д а. З а то в а те се д в и ж а т в ц е л и я м у об ем . К о л к о т о п о -и н т е н зи в н о е д в и ­
реалния газ стават нула. ж е н и е т о н а м о л е к у л и т е, то л к о в а п о -ч е с т и са у д а р и т е им в с т е н и т е на съда.
В тази област от темпе­ П о р ад и го л е м и я б р о й и ч е с т и т е у д ар и в ъ зд е й с т в и е т о н а м о л е к у л и т е се
ратури моделът на иде­ п р о я в я в а к ато п о с т о я н н о д е й с т в а щ а с и л а. Т ази с и л а о б у с л а в я н а л я г а н е т о
алния газ не е приложим. н а г а за въ р х у с т е н и т е на с ъ д а п ри с ъ о т в е т н и т е т е м п е р а т у р а и обем .

ИЗОПРОЦЕСИ Н ека о п р е д ел е н а м аса га з е в т о п л и н н о р ав н о в ес и е , п р и к о е т о н а л я г а ­

ПРИ ИДЕАЛЕН ГАЗ н ето, о б е м ъ т и т е м п е р а т у р а т а и м ат с т о й н о с т и ру V] и Ту К о гато п р о т и ч а
т о п л и н е н п р о ц ес, г а зъ т п р е м и н а в а в н ово с ъ с т о я н и е с н а л я г а н е р^ о б ем V.
и т е м п е р а т у р а Т2. Щ е р а згл ед а м е с а м о п р о ц е с и те , п ри к о и то ед н а о т в е л и ­
ч и н и т е т е м п е р а т у р а , о б ем и л и н а л я г а н е о с т а в а п о с т о я н н а по вр ем е н а п р о ­
ц еса, а д р у г и т е д в е се п р о м ен я т . Т а к и в а п р о ц еси се н а р и ч а т изопроцеси.
Изотермен процес. Т о п л и н ен п роц ес, п ри к о й то т е м п е р а т у р а т а е п о с т о ­
ян н а , се н ар и ч а изотермен. Т ова е в ъ зм о ж н о , к о гато га зъ т о б м ен я т о п л и н а
с го л я м о тял о, н ар еч ен о термостат. Г азъ т т р я б в а д а се с в и в а (и ли р а з ­
ш и р я в а ) м н о го б авн о, т а к а ч е п ри то п л о о б м е н а т е м п е р а т у р а т а м у д а не се
п р о м е н я ( Г = const.).
В р ъ зк а т а м е ж д у н а л я г а н е т о р и о б е м а Vна р а зр е д е н га з п р и и зо т е р м е н
п р о ц е с е у с т а н о в е н а е к с п е р и м е н т а л н о о т а н г л и й с к и я у ч ен Р. Б о й л и ф р ен ­
на идеален газ с к и я Е. М ари от:
П ри и зо те р м е н п р о ц е с н а л я г а н е т о и о б е м ъ т н а о п р е д е л е н а м ас а и д е а ­
л е н газ се и зм е н я т та к а , ч е т я х н о т о п р о и зв е д е н и е в и н а ги и м а е д н а и с ъ щ а
стойност:
p V - const.
А к о в н а ч а л о то н а и зо т е р м н и я п р о ц е с н а л я г а н е т о на га за е рх и о б ем ъ т
м у е Г ,, а в к р ая н а п р о ц е с а те са с ъ о т в е т н о и V2, е и зп ъ л н е н о р авен ств о то :
р Уг р У:V
П ри и зо т е р м н о р а з ш и р я в а н е (у > V ) н а л я г а н е т о н а г а за се п о н и ж а в а
(Р2</?,). У г о л е м я в а н е т о на м е х у р ч е т а в ъ зд у х , к о гато и з п л у в а т о т д ъ н о т о
на е зе р о на п о в ъ р х н о с т т а му, е п р и м е р за т а к о в а р а зш и р я в а н е . Н а л я г а н е т о
н а в ъ з д у х а п а д а (защ о?), т е м п е р а т у р а т а на во д ата е п р а к т и ч е с к и е д н а к в а за
на изотерми разли чн и те дълбочини.

84
 Н а фиг. 39.1 (/> F-д и а г р а м а ) е п о к а за н а г р а ф и к а , н а р е ч е н а изотерма, на
н а л я г а н е т о р в з а в и с и м о с т о т о б е м а Vп р и и зо т е р м е н п р о ц ес. Н а р а з л и ч н и
п о с т о я н н и т е м п е р а т у р и на ед н а и с ъ щ а м ас а г а з с ъ о т в е т с т в а т р а з л и ч н и
и зо те р м и . И зо т е р м а т а , с ъ о т в е т с т в а щ а н а п о -в и с о к а т е м п е р а т у р а , л е ж и н ад
и зо т е р м а т а п р и п о -н и с к а т е м п е р а т у р а (фиг. 39.2).
Изохорен процес. Т о п л и н ен п р о ц ес, п р и к о й то о б е м ъ т е п о с то я н е н , се
н а р и ч а изохорен. В р ъ зк а т а м е ж д у п р о м е н я щ и т е се н а л я г а н е р и т е м п е ­
р а т у р а Т на га за п р и и зо х о р ен п р о ц е с е у с т а н о в е н а е к с п е р и м е н т а л н о о т
фиг. 39.3. Изохора ф р е н с к и я у ч е н Ш арл:
на идеален газ При изохорен процес налягането и тем пературата на определена м аса идеален
газ се пром енят така, че тяхното отнош ение винаги им а една и същ а стойност:
Р
~ Y = const.
А к о в н а ч а л о т о н а и зо х о р н и я п р о ц е с н а л я г а н е т о н а г а за е р^ и т е м п е ­
р а т у р а т а м у е 7^, а в к р а я на п р о ц е с а те са с ъ о т в е т н о р, и е и зп ъ л н е н о
р а в е н с тв о то : р
Т~Т'
1\ 12

П ри и зо х о р ен п р о ц е с п о в и ш а в а н е т о н а т е м п е р а т у р а т а на г а за (Г, > 7[) е

с ъ п р о в о д е н о е у в е л и ч а в а н е на н а л я г а н е т о н а г а за (р2>р : ). К о гато п о то п и м
п р а зн а з а т в о р е н а п л а с т м а с о в а б у т и л к а в г о р е щ а вод а, т е м п е р а т у р а т а на
в ъ зд у х а в нея се п о в и ш ав а. Б у т и л к а т а се в т в ъ р д я в а , к о е то е у к а з а н и е за
п о -в и с о к о н а л я г а н е н а в ъ з д у х а в б у т и л к а т а , б ез д а се е и зм е н и л о б е м ъ т му.
на изохори Н а фиг. 39.3 (/?Г -д и аграм а) е п о к а за н а г р а ф и к а , н а р е ч е н а изохора, на
н а л я г а н е т о р в з а в и с и м о с т о т т е м п е р а т у р а т а Т п ри и зо х о р ен п роц ес. На
р а з л и ч н и п о с т о я н н и о б е м и н а ед н а и с ъ щ а м аса га з с ъ о т в е т с т в а т р а з л и ч н и
и зохори . И зо х о р ата, к о я т о с ъ о т в е т с т в а на п о -г о л я м об ем , л е ж и под и зо х о -
р ата, к о ято с ъ о т в е т с т в а на п о -м а л ъ к о б ем (фиг. 39.4).
Изобарен процес. Т о п л и н ен п р о ц ес, п р и к о й то н а л я г а н е т о е п о с то я н н о ,
се н а р и ч а изобарен. В р ъ зк а та м е ж д у п р о м е н я щ и т е се о б ем Vи т е м п е р а т у ­
ра Т н а г а з а п ри и зо б а р ен п р о ц е с е у с т а н о в е н а е к с п е р и м е н т а л н о о т ф р е н ­
с к и я у ч ен Г ей -Л ю сак:
П ри и зо б ар ен п р о ц е с о б е м ъ т и т е м п е р а т у р а т а н а о п р е д е л е н а м аса и д е ­
а л ен газ се и зм ен я т та к а , ч е тя х н о т о о т н о ш е н и е в и н аги и м а ед н а и с ъ щ а
фиг. 39.5. Изобара с то й н о с т: у
на идеален газ - J = const.
А к о в н а ч а л о т о н а и зо б а р н и я п р о ц е с о б е м ъ т на г а за е Vt и т е м п е р а т у р а т а
м у е 7j, а в к р а я на п р о ц е с а т е са с ъ о т в е т н о V2и Т2, е и зп ъ л н е н о р а в е н с тв о т о :

Тх т2
Р а зш и р я в а н е т о на г а за п р и и зо б а р ен п р о ц ес (V2> V ) е с в ъ р зан о с п о в и ­
ш а в а н е т о н а т е м п е р а т у р а т а на г а за (Г, > 7|). Н а г р я в а н е т о н а га з, к о й т о се
н а м и р а в ц и л и н д ъ р под п о д в и ж н о б у та л о , е п р и м е р за т а к ъ в п роц ес.
Н а фиг. 39.5 (К Г -д и агр ам а) е п о к а за н а г р а ф и к а , н а р е ч е н а изобара, на
о б е м а Vв з а в и с и м о с т о т т е м п е р а т у р а т а Т п р и и зо б а р ен п р о ц ес. Н а р а з л и ч ­
ни п о с т о я н н и н а л я г а н и я на ед н а и с ъ щ а м ас а га з с ъ о т в е т с т в а т р а з л и ч н и
фиг. 39.6. Сравняване и зо б ар и . И зо б а р а т а , с ъ о т в е т с т в а щ а на п о -в и с о к о н а л я г а н е , л е ж и под и зо -
на изобари б а р ат а п ри п о -н и ск о н а л я г а н е (фиг. 39.6).
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ личава 3 пъти. Как се е променила температурата на
1. При изотермен процес налягането на идеален газ газа?
намалява 2 пъти. Как се е променил обемът на газа? 3. Начертайте графиката на изохорен процес на рУ-
2. При изобарен процес обемът на идеален газ се уве- диаграма и при VГ-диаграма.

85