ТЕМА 1

ЦЕЛИ ИЗРАЗИ
В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:
• действия с едночлени и многочлени;
• формулите за съкратено умножение •методи за
разлагане на многочлени на множители.
Изрази, в които числата са записани с букви или с цифри, свързани със знаците на действията събиране,
изваждане, умножение и деление, се наричат рационални изрази.

Променлива величина
Величина, означена с буква, която може да приема различни числени стойности, се нарича променлива
величина или неизвестно.

Постоянна величина (константа)

Величина, означена с буква, която при решаване на една задача не изменя стойността си, се нарича
постоянна или константа.

Постоянна величина (параметър)

Величина, означена с буква, която в една задача при даденo условие приема постоянна стойност, а при
друго условие – друга постоянна стойност, се нарича параметър.

Цял рационален израз

Рационален израз, в който няма деление с променлива, се нарича цял рационален израз или само израз.

Допустими стойности (ДС) на рационален израз

Стойностите, които могат да приемат означените с букви величини в един израз, се наричат допустими
стойности (ДС) за този израз.

Тъждествено равни цели изрази

Два цели рационални израза се наричат тъждествено равни, ако за произволни стойности на
променливите, допустими и за двата израза, съответните числени стойности на двата израза са равни
Равенство, двете страни на което са тъждествено равни изрази, се нарича тъждество..

Всеки цял рационален израз, който е произведение от постоянни и променливи величини, се нарича
едночлен на тези променливи или само едночлен.

Нормален вид на едночлен се нарича такова представяне на едночлена, в което:

• има само един числов множител, записан пред другите множители; •
произведението от еднакви букви е записано като степен.

Коефициент на едночлен
Числовият множител, в който може да има и параметър, в нормалния вид на едночлен се нарича негов
коефициент.
Степен на едночлен
Сборът от степенните показатели на променливите, които участватв едночлена, се нарича степен на този
едночлен.

Подобни едночлени Два едночлена с едни и същи променливи са подобни, ако нормалният им вид е един
и същ или се различават само по коефициентите си.
Приведение на подобни едночлени
Представянето на алгебричен сбор от подобни едночлени като едночлен, подобен на тях, се нарича
приведение.

Умножение на едночлени
Правило:
Едночлени умножаваме, като ги напишем един след друг и получения едночлен приведем в нормален
вид.
Степенуване на едночлени
Правило:
Едночлен степенуваме, като степенуваме всеки негов множител.
Деление на едночлени
Правило:
При деление на два едночлена частното има:коефициент, равен на частното от коефициентите
на делимото и делителя, и буквена част, която се получава, като се делят степени с равни основи.
Многочлен
Алгебричен сбор на едночлени се нарича многочлен (полином). Едночленът също е многочлен.
Един многочлен е в нормален вид, ако всички едночлени в него са в нормален вид и няма подобни
едночлени.
Коефициентите на членовете на многочлен в нормален вид се наричат коефициенти на многочлена.

Степен на многочлен
Най-високата от степените на членовете в нормалния вид на един многочлен се нарича степен на
многочлена.

Правило за умножение на едночлен с многочлен a . (b + c) = a . b + a . c

Умножаваме едночлен с многочлен, като:
• умножим едночлена с всеки член на многочлена и
• получените едночлени съберем.

Правило (a + b) (c + d) = a c + a d + b c + b d
Двучлени умножаваме, като всеки член на единия
двучлен умножим с всеки член на другия двучлен и
съберем получените едночлени.

Правило за умножение на многочлен с многочлен

(a + b) (m + n + p) = a m + a n + a p + b m + b n + b p
Многочлени умножаваме, като всеки член на единия многочлен умножим с всеки член на другия
многочлен и съберем получените многочлени.

Формули за съкратено умножение:

(а + b)2 = a2 + 2ab + b2 (а – b)2 = a2 – 2ab + b2
(a + b)3 = a3 + 3a2b + 3ab2 + b3 , (a − b)3 = a3 − 3a2b + 3ab2 − b3
a2 − b2=(a + b)(a − b) a3 − b3 =(а – b).(a2 +ab + b2) a3 + b3 =(а + b).(a2 -ab + b2)
(x + y)2 = (−x − y)2

(x − a)2 = (a − x)2

(−x − y)3 = −(x + y)3

(a − x)3 = −(x − a)3

(a + b)(a − b) = (−a − b)(−a + b)

 ТЕМА 2

УРАВНЕНИЯ
В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:
• числови равенства, свойства;
• линейни уравнения;
• уравнения, свеждащи се до линейни;
• моделиране с линейни уравнения:
– задачи от движение;
– задачи от работа;
– задачи от капитал;
– задачи от смеси и сплави.
Две числови равенства се наричат еквивалентни,ако от първото следва второто и от второто следва
първото.
Уравнение с едно неизвестно наричаме равенство,в което едно число, означено с буква, се приема за
неизвестно.
Корен (решение) на уравнението наричаме всяко число, което, поставено на мястото на неизвестното,
превръща уравнението във вярно числово равенство.
Да решим едно уравнение означава да намерим корените му или да установим, че няма корени (няма
решение).
Две уравнения се наричат еквивалентни (равносилни), ако имат едни и същи решения или и двете
уравнения нямат решение.
Всеки член на уравнението може да се прехвърли от едната страна на уравнението в другата с
противоположен знак – получава се уравнение, еквивалентно на даденото.

Двете страни на уравнението могат да се умножават или разделят с едно и също число, различно от нула
– получава се уравнение, еквивалентно на даденото.
В едно уравнение всеки израз може да се замени с тъждествено равен на него израз – получава се
уравнение, еквивалентно на даденото.

Уравнение от вида ax + b = 0, където х е неизвестно число, a ≠ 0 и b са числа,

се нарича уравнение от първа степен с едно неизвестно.
Ако в двете страни на уравнението има равни членове, след прехвърляне на единия от тях те стават
противоположни и се унищожават. Можем да ги унищожим и така, както са в двете страни на
уравнението.

УРАВНЕНИЕТО (ax + b)(cx + d) = 0 (ax + b) = 0 или (cx + d) = 0

УРАВНЕНИЕТО | ax + b | =c ax + b = c или ax + b = c
При моделиране с линейни уравнения и решаване на текстови задачи:
1. Избираме неизвестно число.
2. Съставяме математически модел → уравнение.
3. Решаваме уравнението.
4. Записваме с думи отговора на задачата.
За онагледяване и удобство в някои случаи използваме чертеж и таблица.
 ТЕМА 3
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
В ТАЗИ ТЕМА:
• се систематизират основните геометрични понятия: точка, права, отсечка, лъч, полуравнина, ъгъл;
• се изучават: видове ъгли – съседни, противоположни, образувани при пресичане на две успоредни
прави с трета, триъгълник – свойства на ъглите.
Ос се нарича права с избрана положителна посока върху нея.
Лъч. Ако върху права изберем точка О, тя разделя правата на две части, всяка от които се нарича лъч с
начало О.
Полуравнина. Ако върху равнина се начертае права р, тя разделя равнината на две полуравнини с контур
правата р.

Ъгъл. Геометрична фигура, която се състои от два лъча с общо начало, се нарича ъгъл.
Двата лъча се наричат рамене на ъгъла, а общото им начало – връх на ъгъла. Изправен ъгъл. Ъгъл,
раменете на който са противоположни лъчи, се нарича изправен ъгъл.
Ъглополовяща на даден ъгъл се нарича лъчът с начало върха на ъгъла, който разделя този ъгъл на два
равни ъгъла.
Съседни ъгли. Два ъгъла, които имат едно общо рамо, а другите им рамене са противоположни лъчи, се
наричат съседни ъгли.
*Сборът на два съседни ъгъла е 180°.
*Ако единият от два съседни ъгъла е прав, то и другият е прав.
*Ако два съседни ъгъла са равни, то всеки от тях е прав.
Противоположни (връхни) ъгли. Два ъгъла, раменете на които са противоположни лъчи, се наричат
противоположни ъгли.
*Всеки два противоположни ъгъла са равни.
Перпендикулярни прави. Две прави се наричат перпендикулярни, ако при пресичането си образуват прав
ъгъл. През точка, която лежи на дадена права, минава само една права, перпендикулярна на дадената
права.
Успоредни прави. Две прави в равнината, които нямат обща точка, се наричат успоредни.
ПРИЗНАК за успоредност на две прави в равнината
Ако при пресичане на две прави с трета една двойка кръстни ъгли са равни, то правите са успоредни. Ако
две прави са поотделно перпендикулярни на трета, то те са успоредни помежду си.
Ако пресечем две успоредни прави с трета, то:
1. всяка двойка кръстни ъгли са равни;
2. всяка двойка съответни ъгли са равни;
3. всяка двойка прилежащи ъгли се допълват до 180°.
Триъгълник.Геометрична фигура, която се състои от три точки, нележащи на една права, и от
съединяващите ги отсечки, се нарича триъгълник.
Височина в триъгълника се нарича отсечката, която съединява връх на триъгълника с точка от
срещулежащата му страна или нейното продължение и е перпендикулярна на тази страна.
Медиана в триъгълник се нарича отсечката, която съединява връх със средата
на срещулежащата му страна.
Ъглополовяща в триъгълник се нарича отсечката, която съединява връх
с точка от срещуположната му страна и лежи върху ъглополовящата на ъгъла
при този връх.
Сборът на ъглите на всеки триъгълник е 180°.
В правоъгълния АВС с ъгъл С = 90° и остри ъгли α и β височината CH разделя правия ъгъл на ъгли β и α.
Външен ъгъл на триъгълник се нарича съседният на кой да е вътрешен негов ъгъл. Всеки външен ъгъл е
равен на сбора на двата вътрешни, несъседни на него, ъгъла.
 ТЕМА 4
ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ
В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

Еднакви триъгълници
Два триъгълника, които имат съответно равни страни и съответно равни ъгли, се наричат еднакви.
Първи признак за еднаквост на два триъгълника
Ако две страни и ъгъл между тях от един триъгълник са съответно равни на две страни и ъгъл между тях
от друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.
Втори признак за еднаквост на два триъгълника
Ако страна и два прилежащи ъгъла на един триъгълник са съответно равни на страна
и два прилежащи ъгъла от друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.
Трети признак за еднаквост на два триъгълника
Ако трите страни на един триъгълник са съответно равни на трите страни
на друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.
Признак за еднаквост на два правоъгълни триъгълника (четвърти признак)
Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако катет и хипотенуза от единия триъгълник са съответно
равни на катет и хипотенуза от другия триъгълник.
Равнобедрен триъгълник
Триъгълник, на който две от страните са равни, се нарича равнобедрен. В равнобедрения триъгълник
ъглите при основата са равни. В триъгълник срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу равни ъгли
лежат равни страни. В триъгълник срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу равни ъгли
лежат равни страни.
Равностранен триъгълник
Триъгълник, на който и трите страни са равни, се нарича равностранен триъгълник. В равностранния
триъгълник и трите ъгъла са равни на 60º. Ако в триъгълник трите ъгъла са равни, той е равностранен.

Правоъгълен триъгълник с ъгъл 30°

-Ако в правоъгълен триъгълник един от острите ъгли е 30º, то катетът срещу този ъгъл е равен на
половината от хипотенузата.
-Ако в правоъгълен триъгълник единият катет е равен на половината от хипотенузата, то острият ъгъл
срещу този катет е 30º.
-Ако в триъгълник медианата към една страна е равна на половината от нея,
то ъгълът срещу тази страна е прав, т.е. триъгълникът е правоъгълен.
Във всеки правоъгълен триъгълник медианата към хипотенузата е равна на половината хипотенуза.

Ъглополовяща
Всяка точка от ъглополовящата на даден ъгъл е на равни разстояния от раменете на този ъгъл.
Всяка точка от вътрешността на даден ъгъл, която е на равни разстояния от раменете му, лежи на
ъглополовящата на този ъгъл.

Симетрала на отсечка
Правата, която е перпендикулярна на дадена отсечка и минава през средата `и, се нарича симетрала на
тази отсечка.Всяка точка от симетралата на дадена отсечка е на равни разстояния от краищата на
отсечката. Всяка точка, която е на равни разстояния от краищата на дадена отсечка,
лежи на симетралата на тази отсечка.
През точка, която лежи на дадена права, минава само една права,перпендикулярна на дадената права.
През точка, нележаща на дадена права, минава само една права,перпендикулярна на дадената. Ако две
прави са успоредни, то точките на едната права се намират на равни разстояния от другата права.