Angel Goev Urochasvane

Ангел Гоев
АНГЕЛ ГОЕВ
УРОЧАСВАНЕТО
БЪ ЛГАРСКИ Н А РО Д Н И ВЯРВАНИЯ
Книга първа
Габрово 1992
ТЕХНОСИСТ
СЪДЪРЖ АНИЕ
П РЕД И СЛО ВИ Е.......................................... 5

ВЪВЕДЕНИЕ................................................ 7
УРО Ч А С В А Н Е ТО В БЪЛГАРСКИТЕ
Н АРО Д Н И ВЯРВАНИЯ............................... 22
Народна п р ед ст ав а за урочасан............. 24
Д иагностика на урочасВането............... 38
УрочасВащ ият к а т о злоВреден
магьосник........................... 46
УрочасВането к а т о злоВредна магия.... 67
Резюме на английски език........................ 95
Списък на съкращ енията........................ .101
3
Едва л и има човек в п ъ р воб и т н от о

общество, който да не се занимава, макар
и само от време на време с магия,
Джеймс фрейзър - “З л а т н а т а клонка”
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
М а ги я та и магическите Вярвания съ п ъ т с т в у -
В ат човека о т н еговата поява до днес. Нещо повече,
т е пронизват целия му духовен и м атериален свят.
Д ревното магично и м итологично мислене е народ
н а т а филосифия, к о я то изгражда традиционния ми
роглед на всички народи по света.
М агическите вярвания и м а т невероятна у с т о й
ч и в ост във врем ето. Корените им са дълбоко 8 най-
древните п ла стов е на човеш ката култур а. Незави
симо о т хи ля д олети я та , к а т о традиционна вяра
т е са живи и днес.
М агическите вярвания и м а т още по-невероятна
р а зп р остр ан яем ост 6 п р о ст р а н ст в о т о . Няма кул
т у р а по св ета, в к о я то преобладаващ ата ч а с т о т
нейното съдържание да не са т е . И още, във всички
народни к ултури , магическите вярвания и м а т ед
нотипен характер.
5
Н евероятна е универсалната и всепроникваща-

т а им същ ност. Откриваме зи навсякъде в б и т и е т о
и съзнанието на човека.
Всичко т о в а прави о т м аги ята и магическите
вярвания ф е н о м е н в човеш ката к ултур а.
И н т е р е с ъ т към нея е ста р , к олк ото и т я . На
м а ги я та е посветено огромно количество книжни
на - за съжаление извън п р ед ели те на с т р а н а т а и
недостъпна за лю бознателния български ч и т а т е л .
А българската традиционна народна к ултур а
п р о сто гъмжи о т магия. З атова още 8 XVIII век
книжовникът - дамаскинар Йосиф Б радати възклик
ва: ‘‘...Аз по много земли ходих, но не съм видел по
много бродници, самовили и магьосници, колкото у
българска земя!"
Н ародната магия и свързаните с нея магически
вярвания са основната съставка на традиционната
народна к у лт у р а на българите. Тя е основата на
традиционните мирогледни представи, вярвания,
обреди и обичаи - една езическа древност, доживяла
до наши дни.
“БЪЛГАРСКА НАРОДНА М А ГИ Я " е н ео б я тн а та
т е м а на поредицата о т книги, к ои то предоставяме
на българския ч и т а т е л . П ървите стъпки по тъ м н и
т е , т а й с т в е н и т е , неизвестни ... и интересни дру
мища на българските магически вярвания, са т р и
т е книги на УРОЧАСВАНЕТО. Те го и зслед в а т к а т о
същ ност, предпазване и баене.
Ангел ГоеВ
Етнограф
Кандидат на историческите науки
6
ВЪВЕДЕНИЕ
"... Вярването в уроки е общочовеш

ко... Навсякъде, къдет о прониква
етнографското изучаване, се среща
поверие в уроки; и в наши дни би била
неразрешима загадка, ако на земно
т о кълбо се намери народ без
поверия в уроки; такъв случай не
може и да се допусне, т ъй като това
ще бъде в рязко противоречие със
иелия порядък на елементарната
народна психология” .1
В общ ата си стем а о т Вярвания, свързани със
св р ъ хестеств ен о зловредно въздействие, у р о -
ч а с в а н е т о , или пораж ението причинено о т
л о ш п о г л е д заема централно м я сто, фиксирано
още в ранните п ла стов е на народната к ултур а
к а т о неин елем ен т, т о е живо и днес. Нещо по-вече,
феноменът у р о к и е общочовешко явление, срещано
във Всички нива на к у л т у р и т е по света.
Н а й -ста р и я т източник, в к о й то ст а в а дума за
лош поглед принадлежи на акадите.2 За лошо око
ч е с т о спом енават клинописните халдейски съчи
нения по магия, с т а р и т е египетски, индийски и
персийски заклинания, ста р осев ер н и те саги, древ
н и т е к у лту р и на ки тай ц и те, американците, негри
т е , ж и т е л и т е на тихоокеанските острови, следо-
мировите епически съчинения, с т а р о з а в е т н и т е пи
сания и апокрифна книжнина. Много сведения д а в а т
7
и дребните п и сатели Теокрит, П лутарх, Вергилий,

Аполонид, Хелиодор, Плиний и много други.
К а т о илюстрация за ш ироката разпростране-
н о с т на Вярванията В лош и Вредоносен поглед ще
посочим информативно някои примери о т култури,
стоящ и далече една о т друга. В древношумерският
“Епос на Гилгамеш ” , Енлил е огнеок, с излъчващо
огън око и има смъртоносен поглед.3 Ч е с т о се сре
щ а т персонажи с очи излъчващи см ър т, с пог
л е д н а с м ъ р т т а , 4а ст р а ш н о т о лице на ХуВаВа
има убийствени очи:
“Хубава излезе о т своя дом кедров,

с очи ги погледна, с очи убийствени.”5
Символиката на бож ествен ото око6 В еги п етс

к а т а м и тологи я води н ач алото си о т по-древни
вярвания много преди В рем ето о т Т е к с т о в е т е на
пирамидите. Там т о е показано к а т о излъчващо
разруш ителна сила. Например в “М и т ъ т за унищо
ж ението на ч о в е ч е с т в о т о ” , в “Книга на м ъ р т в и т е "
и на много други м е с т а о к о то има могъща сила,
к оя то поразява всичко.7 В т о р о т о заклинание о т
папируса Бремнер-Ринд, отъж дествява си ла т а на
ок ото с разруш ителен пламък.8В “М и т ъ т за слън
чев ото око” /папирус о т Лейда/ богинята-лъвица
Х а т о р е поставена о т Ра за свое Слънчево око и в
м о м ен т на раздразнение към някого “ ... о ч и те й
за б лестели о т огъня, п о гл е д ъ т и се разпалил, бъл
вайки пламъци к а т о слънце” ,9кои то и зга р я т Всич
ко.
Най-могъщ ият египетски ам улет, кой то пред-
8
пазба о т всяко зло е изображ ението на О к ото
Уадж ет. Идентифицирано с к обр ата - уреус /изпра
вена за нападение/ знаците им Върху царските коро
ни и диадеми изпълняват защ итни функции:
"И на Хор м о г ъ щ о т о око

о т мен освободено ме закриля.
И т о върху ч елото на Ра
бащ ата на боговете с в е т и " 10
В м и т о л о ги я т а на Североамериканското племе
Оджибве едно о т ш е с т т е свр ъхестествен и същес
т в а , излезли о т м о р е т о е с превръзка на очите. Ако
я няма, на к ой то човек попадне п о гл е д ъ т му, умира
к а т о поразен о т мълния.11 Подобни вярвания са
познати и на други народи.12В древногръцката ми
т о ло ги я погледа на м е д у за т а Горгона Вкаменява
всеки, к о го т о погледне. В славянските вярвания
Баба Яга е сляпа и благодарение на това, живите
м о г а т да и збегн а т с м ъ р т т а при среща с нея.13
В и с т о р и я т а си Плиний /VII,2,8/ пише за “...някои
скитски жени, к о и то щом се разгневели на някого,
убивали го само с п о гл е д ,... а к олк ото се отн ася до
магьосниците, за т я х казват, че имали очи, к о и то
урочасват.” Пак т а м за траки й ски те племена че
т е м , "... че у т р и б а л и т е и илирийците имало хора с
лоши очи. Със своя поглед т е докарвали с м ъ р т на
тогоВа, к о го т о гледали, особено със сърдити очи” .
Древноримските табли ц и на децемвирите /450
е. пр.н.е./ предвиж дат см ъ р тн о наказание за всички
лицА, к ои то урочасват.14 За дълбоката устой чи
в о с т на вярването говори о б с т о я т е л с т в о т о , че по
9
същ ите м е с т а /земите на днешна Италия/ много
Векове след то в а В н ачалото на XX В. администра
т и в н а т а В ласт налага на Всички, кои то и м а т лош
поглед да н о ся т тъ м н и очила.
В речниковия фонд на Всички народи има думи,
означаващи урочасване и свързаните с него произ
водни за лошо око, зло око, смъртоносно око, лош
поглед, лоша среша.15
Общочовешкото измерение на Вярването Вуроки
определя н еговата Важност и значение к а т о обек т
за изследване о т етнограф ията. С равнителното
му изучаване е изклю чително сложна и тр уд н а зада
ча. Осъзнавайки това, ние си поставям е по-скромна-
т а цел - да разгледам е урочасването само 8 рамки
т е на българската народна култура. С т о в а се
надяваме, че изследването ще внесе българския
дял16 в общ ото разглеждане на явлението.
Вярванията в зловредно въздействие са същес
т в е н дял о т вярата на българите. С т р а х ъ т о т
уроки присъствува буквално във всеки миг о т чо
вешкия живот. В п р ед ст а в и т е на човека, сам и ят
той , ц я ло то негово обкръжение и всичко човешко
може да бъде урочасано. Тази универсалност на
в ъздей стви ето прави о т него постоянно присъст-
вуващ д е т а й л във всеки е л е м е н т о т народната
култура. З атова изследването на урочасването е
необходимо, за да се изясни неговата същ н ост и
м я с т о т о му в с и с т е м а т а на народните вярвания.
За н еобход и м остта о т разглеждане допринася и
у с т о й ч и в о с т т а му във врем ето. С ъ п ъ тств ув ало
човека о т дълбока древност, т о е живо и днес к а т о
вяра и практика в съзнанието на много хора о т по-
10
с т а р о т о поколение. Ч е с т о о т у с т а т а на м ла д и те
се чуВа “урочасан съм", “някой ме е урочасал", “хва
нал съм уроки” . Нещо поВече, и днес навсякъде има
много практикуващи баячки, к ои то “ц е р я т ” уроки.
Много са и п а ц и ен ти те им уверени, че са урочасани
или “в о д я т на баячка” д ец а та и ж и вотн и те к а т о
с м я т а т , че са “фанали уроки". Тази усто й ч и в о ст
прави о т в яр ата в уроки феномен, к ой то тр ябва да
бъде проучван о т етнограф ията, а и не само о т нея.
Защ ото к а т о етнографски ф акт у р о ч а с в а н е
то реално с ъ щ е с т в у в а . Реално к а т о
о тр и ц а телн о въздействие, к а т о реален полож ите
лен еф ект при предпазване и лекуване чрез баене.
О качествяването му к а т о “бабини деветини" и су
еверие се дължи на тов а , че съвременната наука все
още не може да обясни множ ество необясними, но
реално същ ествуващ и явления, в ч и сло то на кои то
е и урочасването. Това е така, защ ото т о е комплек
сно явление с много аспекти, кои то изискват много-
аспектно изучаване. К а т о о б е к т за изследване уро
часването има интердисциплинарен характер. То
може да бъде изучавано и о т други науки с оглед на
рационални елем ен ти , свързани с психологията,
психотерапията, народната медицина, медицина
т а , фармацията, физичните и много други науки. То
пряко реф лектира в екстрасенсорните явления и
представлява и н тер ес за науките занимаващи се с
тя х. Всичко т о в а о ста в а извън кръга на н аш ето
внимание, за щ о то е о б е к т на други науки и изисква
друга и зследователска методика. Н аш ата задача е
специфично етнографска - да изследва явлението в
исторически план.
11
Още първите записвачи на народни ум отв ор е
ния у нас обр ъ щ ат внимание на вярването 8 уроки
.като съби р ат предимно т е к с т о в е за баене и к р а т
ки бележки свързани със си м п том и те и причините
ля. Тази традиция продължава и до днес. Информа
тивни материали, свързани с урочасването съдър
ж а т п о ч ти всички отделни, или периодични сборни
ци за фолклор и народни умотворения, множество
народописни м атери али в българската периодика и
други издания, непубликувани записи о т музейни и
други архиви, о т поселищни проучвания и отд елн и
теренни записи.17 К оли чествен ото натрупване на
емпиричен м а тер и а л по т е м а т а позволява по-пъл
на и по-цялостна разработка.
Урочасването в българската етнография е сла
бо проучено. К а т о т е м а е тр ети р а н о само информа
тивно, в най-общ асп ек т или фрагментарно, с оглед
на отд елн и негови страни. В повечето случаи т о в а
се прави паралелно в общия к о н т е к с т на други
вярвания.
Пръв В. Чолаков през 1859 г. се спира на урочасва
н е т о к а т о конкретно вярване.18 Той о т ч и т а разп-
р о с т р а н е н о с т т а му средмного народи и дълбоката
му вкорененост у българите, кои то преписват на
него п о ч ти всяка б о л е с т и неуспех. К а т о отнася
вярването към “ч и сло то на психологичните пред
м е т и ” а в т о р ъ т разсъждава за и с т и н н о с т т а във
възм ож ностите на вредоносния поглед, подкрепен
о т “душ евното чувство на з а в и с т т а ” . Накрая кон
с т а т и р а “ ... вижда се, че за народното вярване
тр ябв а да мислиме не как за суеверие, а как за
Вярване истинно, с а м о трябва да го приемаме не как
12
си нахожда В народа, а по-ограничено” .
ВъВ фолклорната си бележка “Лоши очи" А Л .С т о -
илов19 разглежда накратко някои предпазни средс
т в а против уроки и по-специално Вариантите, свър
зани с поплюване и майчино облизВане. А В т о р ъ т
прави т о в а под Влияние на публикуваната преди
тоВа р а б о т а на Н.ф.СумцоВ.
През 1921 г. Cm. Л. К остов публикува с т а т и я т а
“А м у л е т и против уроки"20. В нея разглеж да аму-
л е т н и т е форми за предпазване предимно о т фонда
на Народния етнографски музей. В уводната ч а с т
т о й прави кр атък преглед за разпространение на
Вярването Внякои к ултур и по св ета , с ъ о т в е т н и т е
наименования и характера на н еговото е с т е с т в о .
Още в с а м о т о начало разграничава две основни
форми на зловредното въздействие. К а т о причина
за урочасването а в т о р ъ т приема» з а в и с т т а и не-
д о б р о ж ела телств о то . В р е з у л т а т о т т я х , о т око
т о на злонам ерената ли ч н ост излиза сила, к о я то
вреди. Р е з у л т а т ъ т о т нея зависи о т в о ля т а на
п р и теж ателя, но в много случаи т я се проявява
независимо. О т т у к а в т о р ъ т кон стати р а, че “ло
ш и я т поглед е присъщ к акто на лоши, т а к а и на
добри хора", заключение, според нас неубедително,
взаимствувано о т стан ов и щ ето на S. Seligmann21.
Независимо о т това, до т о з и м ом ен т, а и много
години след излизането и р азработката на Cm.Л.Кос
тов, макар и кратка, остав а ед и н ств ен ата по-
сериозна р а б о т а върху урочасването.
В популярна форма Върху урочасването се спира
и С. В атев.22А в т о р ъ т разглежда няколко случая на
заболели деца, ч и я т о б о л е с т по общо мнение била
13
причинена о т уроки, опитвайки се да даде рационал
но обяснение на причините. К а т о разсъждава върху
народното виждане за уроките, т о й подчертава, че
т е , “според в ъ зглед и те на нашия народ са причина
т а за заболяването на д ец а т а ” , и че “урочасването
е необяснимо и внезапно заболяване, причинено о т
погледа на друг човек, чрез някакъв си зъл дух,
к о го т о за да го изгонят, б а я т на урочасаното или
пък му ч е т а т свещеници” .
Можем да посочим и и злезли те напоследък някои
наши р азработки 23, к о и то р а зглеж д а т о тд елн и
страни на вярването, относно субекта, обекта,
р е з у л т а т а и с т р у к т у р а т а на урочасването, пред
пазването о т него при раждане, св атба и други
случаи, ба ен ето и персонажите извършващи лече
нието. Необходимо е да споменем, че информативно
и накратко т о е о б ек т на внимание в някои публика
ции, разглеждащи проблем ите на народната меди
цина, п р е д с т а в а т а за б о л е с т и т е , ба ен ето и някои
народни вярвания.24
Урочасването е широк комплекс о т вярвания,
представи и обредни практики. Ц я л о с т н о т о му
разглеждане п оставя множество въпроси ориенти
рани в исторически разрез, т е м а т и ч е н обем, т е р и
тори ален обхват, семантичен и с т р у к т у р е н ана
лиз. Това налага детай лн о разглеждане на отд елн и
т е компоненти на комплекса уроки к ак то сами за
себе си, т а к а и във взаимовръзка и взаимозависи
м ост.
Зловредният характер на урочасването налага
о т в е т н и реакции. П ървата о т т я х е защ итна сис
т е м а о т ср едства и варианти за предпазване. В то-
14
pama изгражда с и с т е м а т а о т начини за лечение и

премахване на о т р и ц а т е л н и т е последици. Така еле
м е н т и т е на вярването г р а в и т и р а т около т р и
с т р у к т у р н и ядра, определящи с ъ щ н о с т т а на явле
нието, предпазването и баенето. Тази последова
т е л н о с т приемаме за структурооп ределящ а за ця
л о с т н а т а разработка.
В п ървата книга, озаглавена "Урочасването в
български те народни вярвания" ще се опитам е да
изясним с ъ щ н о с т т а и характера на вярването. За
ц е л т а е необходимо да определим к а ч еств ен и те
характеристики на обек та и суб ек та /урочасан -
урочасващ/, е с т е с т в о т о на т е х н и т е взаимоотно
шения относно причина и р е з у л т а т . О т т а з и осно
ва ще подходим към реконструкция на ст р у к т у р н а
т а схема на вярването, съотнесена към с т р у к т у
р а т а на м агията. Това е необходимо, за щ ото уро
часването е св р ъ хестеств ен о въздействие и съ
държа кодирани всички с т р ук тур н и магически еле
менти.
Във в т о р а т а книга, “Предпазване о т уроки" цен
т ъ р ъ т на внимание е за щ и т н а т а систем а, обезпе
чаваща н еуя зв и м о стта на застраш ен и те. Широки
я т о б х в а т на зловредното въздействие извиква на
ж ивот многобройни и разнообразни ср ед ств а и ва
рианти за защ ита. К оли ч еств ен ото разнообразие
затруднява т я х н о т о систем атизиране. С оглед на
т о в а и за създаване на определена п ослед ов ател
н о с т в излож ението на м атер и ала ще поставим
човека к а т о обединителен ц ен тъ р на за щ и тн а та
систем а. За ц е л т а ще проследим с р е д с т в а т а и
вар и ан ти те за защ и та о т уроки о т зачеването и
15
раж дането на д е т е т о 8ъВ Възходяща Възрастова
п оследователн ост. Това ни дава Възможност еднов
ременно и паралелно да разгледам е предпазването
при Всички човешки дейности, състояния, начина
ния и явления през целия му живот. Ще обърнем
внимание и на обредните практики свързани с на
родния календар, т р у д о в а т а д ей н ости социалните
отношения, в които по магически п ъ т се за л а га т
циклично траещ и предварителни апотропейни за
ложби.
Върху основата на разглеждания емпиричен ма
т е р и а л ще направим семантичен анализ на пред
пазн и те средства. Това ще ни позволи да изградим
си стем а на пш хното групиране. Основен п оказател
за т о в а са принципите на противодействие, кои то
най-общо се оп р ед еля т к а т о изолация на застраш е
ния о б е к т и прогонване на зловредния а г е н т с а п о т
ропейни средства.
О т археологически източници ще потърсим ня
кои паралели по-дълбоко във врем ето. Това се о т н а
ся предимно за гр уп а та на а м у л е т н и т е форми.
В т р е т а т а книга “Баене за уроки” ще се спрем на
формите за лечение и начините за премахване на
отр и ц ателн и я еф ект о т урочасването. Магически
я т характер на зловредното въздействие определя
с ъ о т в е т н о т о магическо е с т е с т в о на лечението.
За урочасването основната форма е баенето. Него
в и т е корени се к р и я т още в ранните стъ п а ла на
човеш ката история. К а т о форма на лечение ще го
проследим в п р ак ти к ата на т р и т е основни е т н и
чески компонента - при траки, славяни н прабълга
ри, 8 средновековната българска к ултур а , през Въз-
16
раж дането и до сега. Ще направим о п и т да изгра
дим п р ед ст а в а т а за баячката В р о л я т а на обреден
персонаж с нейната социална и м итологична харак
теристики.
К а т о о т ч и т а м е , че В досегаш ните разработки
баен ето е било о б е к т на Внимание само к а т о езико
ва формация, насочваме вниманието си към тр и е-
динната му с т р у к т у р а на магически обред, съдър
жащ д ей ств и ето, заклинанието и магическото ве
щ ество. О т б о г а т и я т емпиричен м атер и ал ще се
оп и там е да извлечем ц я л о с т н а т а с т р у к т у р а на
обредното баене, к а т о преди т о в а реконструираме
о т д е л н и т е негови компоненти. Надяваме се да пос
ти гн ем т о в а с п ом ощ та на сем античен анализ.
В заключение насочваме вниманието си към обоб
щение на е с т е с т в о т о и характера на вярването в
уроки и ще потърсим м я с т о т о му 8 общ ата с и с т е
ма на зловредно въздействие. Разглеж дането му о т
т р и страни изгражда ц я л о с т н а т а представа за
него.
К ак то вече споменахме, изследването се прос
т и р а върху българската етническа тер и тор и я. За
п ъ лн ото тер и тор и а лн о покритие използуваме ма
тери али о т всички краища, без да претендираме за
равномерно количествено съотношение. Преобла
даваща ч а с т о т изворите се о т н а с я т за периода -
ср ед а та на XIX до о с е м д е с е т т е години на XX век. За
разширяване на врем евите граници на изследване
т о използуваме източници о т по-ранни културни
пластове, кои то по понятни причини количествено
са по-малко.
Х а р а к т е р ъ т на изворовите данни е разнообра-
17
зен. Използуваме теренни записи, архивни м а тер и
али, поселищни проучвания, апокрифна и канонизи
рана книжнина, възрожденски, средновековни и ан
тични автори, археологически източници, л и т е р а
тур н и произведения.
М н огоп ластови ят характер на разглеж даното
явление налага при изследването му да се подходи
с комплексна м етодология. При коли чествен ото
натрупване на емпиричния м атер и ал прилагаме
формите на п олев ата етнография - непосредстве
н о т о наблюдение, разпитване, запис и анкетиране.
Важно м я сто о т д е ля м е и на проучванията на публи
кувани, архивизирани и други метериали, кои то
п р ед ла га т информация по т е м а т а . Върху широка
т а изворова база чрез р етр осп ек ти в н а та р ек он ст
рукция ще се опитам е да изградим с т р у к т у р а т а на
всеки отд елен компонент и на вярването к а т о ця
ло. За да обхванем цялостн о съ щ н о с т т а на явлени
е т о и да вникнем в съдържанието на о т д е л н и т е му
елем ен ти ще ползуваме и м е т о д на компонентния
анализ. Към общ ата цел е и структурно-функцио
налния подход на изследването.25Особено внимание
о тд еля м е на сем а н ти к а та на всички елем ен ти ,
изграждащи вярването в уроки.
С лед т е з и думи, уважаеми ч и т а т е л ю , да навле
зем в т ъ м н и т е дебри на народната вяра. Но т ъ й
к а т о всяко начало е застраш ено о т зли сили, да си
пожелаем добър край с универсалната предпазна
формула “Ха, да не ни е уроки” !
18
Бележки към Въведението
1. Сумцов, Н. ф., Личньге обереги о т сглаза. ХарькоВ

1896, с.1.
2. Костов, Cm. Л .А м у л е т и против уроки - ИНЕМ, 1921,
Кн.2,с.93-94.
3. Личковска, К., К.Шожинска. М итология на Месопо
там ия. С., 1984, с.70.
4. Пак т ам , с.110.
5. Пак т ам .
6. Подробно у КоростоВцев М.А. Религия дреВнего
Египета, М., 1976; А н т е с Р. Мифология В дреВнем Егип-
т е . - В: Мифология дреВнего мира, М., 1977, с. 55-121;
М а т ь е М .З . ДреВнеегипетские мифьъ М-Л., 1956; ТокареВ
С.А. Р ели ги я та 8 и с т о р и я т а на народите. С., 1983, с.208.
7. Книга на м ъ р т в и т е на дребните египтяни. С., 1982,
с.50, 72, 79, 80.
8. Липинска, Я., М. Марчиняк, М итология на древния
Египет, С., 1981, с. 166.
9. Пак т ам , с. 101.
10. Книга на м ъ р т в и т е .... с.50.
11. Мифь1 народов мира. М., 1980, Т.1, с.306.
12. М ат ь е , М.З. ДреВнеегипетскийобряд отВерзания
у с т и очей. ВИРА, Т.5, М „ 1958; Иванов, В.В. Об одной
паралели к гоголеВскому Вию - ТЗС, Т. 5, Т а р т у 1973.
13. Мифм народоВ мира, Т.1, с.306.
14. Костов, С т .Л . А м у л е т и .... с.94.
15. Подробно за наименованията за урочасано у раз
личните народи у Костов, С т .Л . А м у л е т и ..., с. 94-97.
16. О гром ният обем на т е м а т а В общочовешки план
изисква конкретни разработки за Вярванията в уроки на
Всеки народ поотделно. К а т о пример бихме посочили
изследването за съ рбите на Tebophebuh, Т. Р. Зле очи у
ВероВау Иужних СлоВена - Београд 1985.
17. Инф ормативните източници свързани с урочас-
19
Ването са мноеобройни. С оглед на прегледност и да не
се утеж нява убода т е ще б ъ д ат цитирани на с ъ о т в е т
н и т е м е с т а В хода на изложението.
18. ЧолакоВ, В. За урочасването - Български книжици,
Г. II, 1859, 4.1, Кн.1, с. 80-86.
19. Стоилов, А.П. Лоши очи. / фолклорна бележка/ - Р,
1918, Бр. 4, с. 108-109. СумцоВ, Н.ф. Личньге ...
20. КосгпоВ, С т .Л ., А м у л е т и ..., с. 91-110.
21. Seligmann, S. Der bose Blick und verwandtes - Berlin
1910,1, 4.
22. BameB, C. Урочасването - В тО В , ГЛЛ, 31 май 1930,
Бр.6.
23. ГоеВ, А. Българска народна представа за "уроча
сан” - ГМСБ, Kh .XI, Варна 1985, с. 165-176; П р е д с т а в а т а за
"УрочасВащ" 6 българските народни Вярвания - ГМСБ, Кн.
XIV, Варна, 1988, с. 199-212; С т р у к т у р а т а на урочасВане-
т о к ат о зловредна магия - БЕ, 1988, Кн.З, с.3-12; Предпаз
ване о т “уроки” при раждане - В; Е тъ р, Т.1, Габрово 1989,
с. 115-162; Комичните елем ен ти В българската народна
св ат ба к ат о сред ство за предпазване о т “уроки” и “злоб-
редно въздейстВие” - В: С м ехъ т Във фолклора. С., 1987, с.
290-298; Общобългарски ч е р т и и локални особености на
народните предохранителни сред ства против уроки и
зловредно въздейстВие в народната св ат ба о т Габров
ско- В: 5НКЕ, Габрово 1988, с. 126-137; О бредното лечение
чрез баене 8 бъ лгарската народна медицина - В: Е т н о г
рафски проблеми на народ ната духовна култура. С ., 1989,
с. 122-151; О б р а зъ т на баячката в българската народна
представа - ГМСБ, T.IX, Варна 1983, с. 139-144.
24. Гинчев, Ц. Няколко думи за наш ите народни бая
ния - Труд, Търново, 1,1889, с.286-289; Нещо по българска
т а народна медицина - СбНУ, Кн. III, 1890; Басанович И.
М ат ер и али по с а н и т а р н а т а етнография на България. I
ЛЬм ският окръг - СбНУ, Kh .V, 1891, с. 3-186; Арх. Е в т и
мий, Народни поверия, обреди и обичаи. М ат ер и али по
история на религиите - Г С У - Бф, Т.Х, С., 1943; Георгиев
М. Магични представи за б о л е с т и т е - АТ, 1977, Кн.4, с.31-
41; М агичните лекувания В бъ лгарската народна меди
цина. БЕ, 1980, Кн.З, с. 17-27; Българските народни пред
став и за б о л е с т т а - ЕП, С., 1989, с. 97-121; Основни форми
на п р е д с т а в а т а за б о л е с т т а В бъ лгарската народна
медицина - НПН, 1979, №3, с. 230-234; Димкова Г. Народни-
20
mo Вярвания В българските баяния - ГВПИШ - фф.Т.БА,
1981, с. 25-47; Морфология на българските паралелис-
тични баяния - ГВПИШ - фф, T .l 1А, 1987, с. 81-106; П о ет и
ка на бъ лгарските баяния - В: В т о р и конгрес, Т. 15, С.,
1988, с. 83-90; ТащепелиеВа П. За знаковата символика 8
баянията на т р о н с к а т а етнографска група В Грудовско
ИМЮИБ, Т.9, Пловдив 1986, с. 145-149; Янакиева Ж„ Й.
1’аджалова. Лечение чрез баене в Сливенския край - И М Ю
ИБ, Т. VIII, Пловдив 1983, с. 201-204; П е т р ов а Р. Към
проучванията на баянията В Сливенско - В: ф олк лорн ата
традиция на Сливенския край. РПБф, Т.2, С., 1989, с. 144-
150; Маджаров П. Баяния и заклинания 6 р еп ер т оар а на
една носителка на фолклор о т Източния дял на С т р а н
дж а- Бф, 1979,Кн.1, с. 50-56; "С т о р и н я т а ” и “правин ята"
/магията/ във фолклора и б и т а на странджанци - Бф,
1985, Кн.4, с. 51-59; Б о т ев а С. Народни лечения с баене о т
Плевенско - ИМСЗБ, Т. 14,1988, с. 117-127; Кошов С. Магии
о т Разложко - Бф, 1980, Кн.4, с.98-108; Тодорова И. Баяния
и магии /По м ат ер и али о т Михайловградско/ - В: О т
Тимок до Искър. РПБф, Т.1.С., 1989, с. 61-77; Колева М.
Народни вярвания и лекувания о т Хасковско - ИМЮИБ,
Т.10, Пловдив 1987, с. 125-141.
25. ОтносноизползуВанитеметодипо-подробно:Свод
>тнографических понятий и терминов - Зтнография и
смежние дисциплини. Зтнографические субдисциплинм.
Ш коли и направления. М е т о д и . М., 1988, с. 205-220; Ха-
джиниколов В. Теоретико-методологически проблеми
на етн ограф ската наука - В. Търново, 1979, с. 178-213.
21
УРОЧАСВАНЕТО В БЪЛГАРСКИТЕ
НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ
Кой ли с лоши очи

урочасВа ми младото стадо?
> Верги ли й
“Буколйки” - Еклога III, 103
Ако перефразираме Вече казаното о т Н.ф. Сум-

цоВ1 и о тн есем смисъла му към п р ед ели те на бъл
гарските земи наистина, ВъВ Всяка тя хн а точ к а
откриваме Вярвания В у р о к и . Нещо повече, т у к се
натъкваме на Вярвания с Висока степ ен на устой ч и
в о с т и голяма ВариатиВност при формите на т я х
н а т а изяВа. И още, у р о ч а с В а н е т о дотолкова
е получило универсалност В живота на българина,
че го срещаме В по-голяма или по-малка степ ен
фиксирано ВъВ Всеки е л е м е н т на народната к у л т у
ра.
Терминологичното му обозначаване навсякъде е
п озн ато к а т о у р о к и и п о ч у д и с производните
им у р о к , у р о ц и , р о ц и , з а р е к , з а р о ц и , л о
шо око, л о ш и очи, л о ш п о г л е д , п о ч у д а ,
22
n о ч y g и ц а, п о ч у д и ц и . п о ч у д и щ е , п у ч и-
ща.
С п о р е д п ъ р в о т о речн иково т ъ л к у в а н е 2 у р о к и т е
са "припадък, б о л е с т , п овр ед а, ч т о уж с т а в а л и ня
кому, и ли н а н е ч т о , к о а а т о някой го п о гле д н е с ло ш о
око и ли го п о хв а ли не за д о б р о ” . В с ъ щ и я т см и съ л са
и с л е д в а щ и т е речникови о п р е д ел ен и я .3О т т я х с т а
ва ясно, ч е п о с л е д и ц и т е о т у р о к и т е и п о ч у д и т е са
еднакви, о т к о е т о ч е с т о д в е т е наим ен ован и я се
р а з б и р а т еднозначно.
П р и и зс ле д в а н е н а д ад ен о явлен и е т р я б в а д е
т а й л н о д а се р а з г л е д а т д в а т а м у основни полю са.
Т ова е необходим о, з а щ о т о с ъ щ н о с т т а м у се крие в
х а р а к т е р а и в заи м оо т н ош ен и я т а на основн ите
стр у к т у рн и елем енти.
Според н арод н и те п р ед ст ав и урочасВ ан ето е
р е з у л т а т о т в з а и м о д е й с т в и е т о м еж д у н о с и т е л я
па у р о ч а с в а щ а т а с и л а и о б е к т а т ъ р п я щ върху себе
си ло ш и я п оглед . В т о з и проц ес д в е т е с т р а н и не
у ч а с т в у в а т равностойно. У р оч асв ащ и я т е агре-
<:ивният, а к т и в е н е л е м е н т , а у р о ч а с а н и я е пасивния
п о т ъ р п ев ш . Р е з у л т а т ъ т о т т о в а и м а о т р и ц а т е
лен е ф е к т въ рху о б е к т а .
З а д а с т и г н е м до с ъ щ н о с т т а н а у р о ч а с В а н е т о е
необходим о д а се о п р е д е л я т х а р а к т е р и с т и к и т е на
д в а т а п ер со н аж а. Н еоб ход и м о е и д и а г н о с т и ц и р а н е
във възм ож но най-ш ирокия д иапазон. З а л о г и ч н а т а
п о с л е д о в а т е л н о с т н а и з л о ж е н и е т о е нуж но в н а ч а
л о т о д а се и згр а д и н а р о д н а т а п р е д с т а в а за о б е к т а ,
к о й т о т ъ р п и въ рху себ е си ло ш и я п оглед .
23
Народна п редстава за урочасан
П о д В ъ з д е й с т в и е т о на лош и я п о г л е д с а излож ени

р а з л и ч н и по х а р а к т е р о б е к т и . Н а р о д ъ т Вярва, че
“всички н ещ а в п р и р о д а т а и о т т р и т е ц а р с т в а
м о г а т д а б ъ д а т у р о ч а с а н и ".4 В з а в и с и м о с т о т т я х
н о т о е с т е с т в о п о р а з е н и т е о б е к т и в най -общ а с
п е к т се о б о с о б я в а т в т р и основни групи:
1. Ж иви с ъ щ е с т в а .
2. Н еод уш евен и п р е д м е т и .
3. Действия, състояния, начинания и явления.
Г р у п а т а на ж и в и т е с ъ щ е с т в а с п о р е д е с т е с т в о
т о и вид а се п о д р а зд е л я н а ур о ч ас а н и х о р а и у р о ч а
сани ж и в о т н и . О т н а л и ч н и т е и зт о ч н и ц и се вижда,
ч е н а й -п о д а т л и в и на уроки са х о р а т а . З а т о в а т е се
о т д е л я т к а т о с а м о с т о я т е л н а п о д гр у п а и се р а з г
л е ж д а т н а първо м я с т о .
П р и в ъ з д е й с т в и е т о на лош и я п о г л е д върху х о р а
т а се з а б е л я з в а п о д ч е р т а н а в ъ з р а с т о в а и к а ч е с т
вена и з б и р а т е л н о с т . Н а й -ч е с т о и л е с н о х в а щ а т
уроки м а лк и дец а,5 м ла д и моми и момци,6 м лад и
булки и н е в е с т и , мъже и ж ени в р а з ц в е т а н а години
т е си. К о л к о т о в ъ з р а с т о в и я т п о к а з а т е л н а р а с т в а ,
с л у ч а и т е н а ур о ч ас а н и н а м а л я в а т . З а уро ч асан и
с т а р и х о р а и з т о ч н и ц и т е с п о м е н а в а т рядко. Т р у д
но е д а се п о с т а в и к о н к р е т н о о п р е д е л е н а горн а
в ъ з р а с т о в а границ а за в ъ з д е й с т в и е т о н а ур о ч ас в а -
24
УРОЧАСБАНЕТО
щ а т а сила върху хората. В народните Вярвания
У1)оки те м о з а т да н а га зя т човека “о т появата му
ми бял с в я т до н еговата с м ъ р т ".
М алки те деца са подложени на всевъзможни за-
Ьолявания, к ои то в п овечето случаи се прием ат
к а т о р е з у л т а т о т уроки.7 " Д е т е т о е к а т о яйце,
казва народът, о т всичко може да се разболее и да
умре, дори о т лоши очи".8Вярва се, че д ец а та с т р а
д а т о т урочасване много повече, о т к о л к о т о въз
р а с т н и т е .9О т т у к е и по-голем и ят брой предпазни
ср ед ств а и народни практики, предназначени да
за п а зя т м алк и те деца о т урочасване.
В р ам ки те на д е т с к а т а в ъ зр а ст най-уязвими о т
с в р ъ х е с т е с т в е н о т о зловредно въздействие са т о
ку- що родените, п е л е н а ч е т а т а и д е ц а та о т една до
тригодиш на възраст. Влизащ ите в т е з и граници са
абсолю тно податливи на уроки. В т е з и случаи на
родната вяра е категорична: “Сичките малки деца
са убави и милички. Д е т е грозно нема, за т у й докато
са мънички винаги ги го н я т у р о к и те” .10П оявата на
първия зъб, пропълзяването, п равенето на първата
крачка, проговарянето, всяко първо нещо, доброто
а» (раве, добрия вид, к р а со т а т а , всяко хубаво нещо у
д е т е т о , м о г а т да привлекат върху него лош и те
погледи.
При деца над тр и -ч ети р и годишна в ъ зр аст злов-
р ед н ото въздействие на ур оки те проявява и зв ест
ни и зби р ателн ост, насочена към обек ти с положи
т е л н а качествена характеристика.
Наред с м л а д о с т т а , на урочасване е подложена и
К расотата. Н о с и т е л и т е на т о в а к а ч еств а са изло
жени на най-интензивното въздействие. Народно-
25
mo вярбане определя х у б о с т т а к а т о “най-примам-
либа за ур ок и те” и я постаВя на пърВо м я ст о сред
д р уги те качества, привличащи Вредоносния пог
лед.
О т анализа на Всички обекти, кои то т ъ р п я т
Върху себе си В ъздействието на з л и т е очи, п р и те
жаващите к а ч е с т в а т а х у б о с т и красота са най-
многобройни. П очти няма случай, определен о т на
рода к а т о урочасан, В к о й то под една или друга
форма да не фигурират к р а с о т а т а и х у б о с т т а .
* Хубаво д е т е , млада и хубава мома, млад и хубав
ерген,11 млада и хубава булка или н евеста са ч е с т о
спохождани о т уроки. Не случайно народната пого
ворка казВа: “Много х у б о с т не е на добро". С ъ ч ета
н и ето м л а д о с т - х у б о с т е събирателен център на
околните погледи, особено за ло ш и те очи. В дребно-
и зт о ч н а т а м ъ д р ост на “Хиляда и една нощ” ч етем :
Ах, този странен момък с къдрави коси

т у мрачна горест буди, т у радост
безгранична, чудесна дВойна бенка
лиието му краси и погледите
людски към себе си привлича.12
В българските народни песни урочасан млад и

красив момък е ч е с т о срещана т е м а .13
... Недко о т конче си слезна,

т а се на хоро хвана,
до две моми дВе близнета.
Дорде хорото изкара,
Всички си глава извиват,
26
u си един другиму думат:
- О т къде т у й момче младо,
хем младо и хем хубаво,
к а т слънце го не видяло,
Кехая ходи из село,
из село ходи и вика:
- Кое е т у й чедо незнайно,
незнайно, т о л к о з хубаво!
Ч ула и л е л я м у и казала:
Туй ни и никуй други,
т о в а ша да е наш Недко!
К а т е на мегдана о т и ш ла ,
о т и ш л а и що да види:
к о н ч е т о м у са пукнало,
а Недко пада, умира ...14
Х у б а в а т а м о м а винаги е 6 ц е н т ъ р а н а з а в и с т л и
в и т е погледи, к о и т о я у р о ч а с в а т .
... и о т в о р и в р а т а и пенджери
шо да видиш, море, щ о да чуеш:
С в етн а мома, к а т о ясно слънце.
Редици ю о т з л а т о п ле т е н и ,
В и ти и и ю о т сребро виени,
Хвана мома уроки п р о к лети ,
Де застав и и т а м е ум рела ...16
З аед н о с л и ч н и т е к а ч е с т в а м л а д о с т и х у б о с т
о б е к т на лош и я п о г л е д е и о б л е к л о т о /прем яната/.
Т< ;зи т р и е л е м е н т а обикновено се о т н а с я т за едн о
мице. В някои о т в а р и а н т и т е н а народния песен ен
|т к ъ л “У р о ч а с а н м ом ъ к " към т я х е прибавен д оп ъ л-
27
н и телн о привличащ е л е м е н т - момкоВияткон, също
млад, хубаВ, силен, обкичен с прекрасна амуниция.
Имало нявга, имало,

един ергенин на мама,
най-хубав и най-пременен...
Недко се хубаво примени:
обу си демий гайтанлий,
опаса си пояс до гърди,
облече елече сукнено,
нахлупи калпак ди уши
на калпака китка треперушка
и се на конче преметна ...
Заигра Недко, затропа,
доде оро заобиколи,
сички се ора слисаха,
жени се по дВе сбирали,
една на друга думали:
- Блазе на т ази майчица,
дето е т о з ерген родила,
родила и отгледала,
но по-блазе на т а з мома,
дето т о з ерген ще земе.
Триж Недко хоро обиколи
и падна Недка на земя,
Недко се с душа раздели ...1в
Друг Вариант на п есен та о т с. Голяма Желязна,

Троянско В детай лн и подробности представя гиз
давата носия и напетия Вид на хубаВ момък, кой то
на х о р ото е урочасан и умира:
28
... а майка му го не пуша
какъВто годе да иде,
майка му дреи търсеше
даде му риза памучна,
даде му мурги потуре,
даде му беле чорапе,
обу му черни обуша,
даде му силях сребърен,
даде му пояс копринен,
даде му синьо либаде,
и на синьото зелено,
• и на зеленото му даде,
алено ново либаде,
а над аленото му даде,
и нова дреха чепкенска.
Даде му калпак самурен,
до калпак редов кривици,
по чело наред къдрици.
Майка му дрехи даваше,
баша му конче стягаше,
снаха му п и та месеше,
сестра му китка китеше.
Недко се качи на конче
баша му пушка подаде,
подаде пушка бойлия...
Па се на оро улови.
Два пъти скокна загорски,
т р и пъ ти викна задолски ...
Моми и булки гълчаха:
- Блага била т а з майка
дето т у й чедо родила.
29
Недко уроке фанале,

о т момините завиди,
о т Вдовишките погледи.
Доде да стигне леля си
т о й си о т кончето паднал,
Недко се с душа раздели ..."
П р е д с т а в а т а н а н а р о д а за личен и хубав е р г ен е
к о м б и н ат и в н о ц я ло о т ж изнена м л а д о с т , е с т е с т
вена х у б о с т и ги зд ав а носия. О б л е к л о т о к а т о д оп ъ л
н и т е л е н п р и д а т ъ к към в ъ н ш н а т а к р а с о т а силно
п р и в ли ч а з а в и с т л и в и т е погледи. С а м о т о и ли в
с ъ ч е т а н и е с д р у г и т е два е л е м е н т а д оп ри н ася за
к о н ц е н т р а ц и я т а н а л о ш и т е п оглед и върху п р и т е
ж а т е л я . О т т у к е и п р е д у п р е ж д е н и е т о 18 във всички
н арод н и песни свъ рзани с урочасване:
... Каквоту одиш да додиш,

ич дъ ни съ применяш,
чи ни съ лоши орътъ,
орътъ и кумшиити,
т б о я т ъ убус щъ Видят,
и щъ т ъ Недко заВидят
и щъ т ъ уруки улуВят ...19
Х у б а в о т о о б л е к л о на човека п р и вли ча у р о ч ас в а -
щ и т е п о глр д и не с ам о к а т о к о с т ю м , в к о й т о в л и з а т
всички негови е л е м е н т и , а и к а т о о т д е л н а д р е х а и ли
н а к и т . И з в о р о в и я т м а т е р и а л п р е д л а г а р ед и ц а с л у
чаи, к о г а т о п ри и зли зан е с о п р е д е л е н а д р еха, при
т о в а нова и хубава, човек винаги лови уроки и се
р а з б о л я в а :” ... Г а б я х м л а д а булк а м ъ ж ъ т ми о т и д е
30
по оур бет ga р а б о ти дюлгер лък В Цариград. К а т си
цоде ми донесе армаган една забрадка, ама много
у<мва. Друга к а т нея т у к немаше. Га се забраждах с
поя и излизах из с е л о т о сяка жена ми Викаше: “Мъри,
чи убъВъ зъбрадкъ!” Д окато се приберъ Вкъиди, мине
им мине Време, т о к / мъ заболи глъВ атъ и ми ста н е
т .пIшаВо. Тогаз баба ми казВаше, че са мъ урочасали
m i юВата и уба8ъ забрадкъ. Излизалъ съм с нея п е т -
IIHю т п ъ т и и Винаги съ мъ фащали урукити с нея.
И 1лезна ли без забрадката - нищо ми нема. О т т о г а з
| |.мя скрила Вр а к ла та и не съм я слагала. И о т т о г а з
уроки не са ма газили".20
Уроки хВащ ат и при пърВо обличане на Всяка нова
иреха.
Х убавото облекло привлича Върху себе си урочас-
Ишците погледи, но не тъ р п и непосредствено злоВ-
I т р и о т о им Въздействие. При Всички случаи пора-
ж т ш е т о е Върху п р и теж ателя.
О т д е л н и т е елем ен ти о т общ ата к р асота на
■юВека, В зети поотделно, също привличат ло ш и те
<>чи. Д ългокосата мома, Вярва че ще я ур оч а са т ако
някой продълж ително гледа к о са та и.21 Д ъ л га т а и
■н>бела моминска плитка, б я л о т о лице, В и т и т е Веж-
<Iч, хубавите очи, т ъ н к а т а снага, ст р о й н о т о т я л о ,
кръшната походка, моминската сВенлиВост и ред
ируеи к ачества п равят м ла д и те моми и н евести
|ииjamnuBu на уроки. С ъщ ото довеж дат и аналогич
ните мъжки качества.
Урочасаните хора се р а з д е л я т на две групи.
Кдните са тр уд н о податливи, а д р уги те хВащ ат
уроки лесно и ч есто . С к ло н н о стта на последните
Към ч е с т о урочасВане се обяснява с народната дуа-
31
диетична представа за бор бата между доброто и
зл о т о . Тези хора и м а т с л а б а н з е л.22 "Ако на
човека му е слаб ангела, лесно го л о в я т уроките и го
го н я т з л и т е сили".23
Различната п о д а тли в о ст към урочасване наро
д ъ т обяснява още със з в е з д а т а н а ч о в е к а.24
“С лабозвезди те” хора, особено слабозвездите де
ца25лесно урочасват. С ъщ ата аналогия се прави и за
х о р а та със с л а д к а к р ъ в.26
Наред с хор ата урочасват и ж ивотните.27И при
т я х к а ч ест в ен а т а и зб и р а т е л н о с т е най-важна.
О б ек т на уроките са новородените и м алките. На
р о д ъ т вярва, че т е при всички случаи урочасват,
затов а д окато са съвсем малки, не ги п уск ат навън
да не ги г л е д а т хората. “Н аврем ето ни се роди едно
много хубаво агънце. Таквоз до сега не ни се беше
раждало. Един ден го изкарах с д р уги те овце да пасе.
На ли в ад ата беше една комшийка и к а т о видя агне
т о , зацъка с език и каза: "Мариии, чи убаву агни
имъш!” Мина кво са мина, унуй т и ми агънци, падна,
ай тъ й без нищу, к а к ту си беши ду бре. Падна, прири-
т а и умре. Уручасъ гу т ъ с жина, за ед н о т у чуду гу
уручаса и умури. За и дн ъ тъ убус гу уручасъ и з а т
ри".28
Информативният м атер и ал предлага много слу
чаи на урочасани малки и хубави кончета, теленца,
козички, магаренца, м алачета, п и лета, пуйчета,
п а т е т а и други малки домашни животни. Но о т
всички т я х най-лесно хв ащ ат м алк и те прасенца,
м а л а ч е т а т а и п у й ч е т а т а .29
Наравно с м алки те урочасват и ж и вотн и те в
разц вета на си ли те си. Сред т я х най-уязвими са
32
яките, здравите, р а б о т н и т е , хубави те и лични
т е . 30 “Н аврем ето някой дядо С та н ьо о т с. Станчев
хан, Тревненско, имал най-хубавите, здрави и яки
коне в с е л о т о . Веднъж т р ъ зн а л на пазар в Трявна.
Около незо се насъбрал много народ да гледа конете.
Някакъв човек с много о с т р и очи ги харесал и искал
да ги купи. С топ ан и н ъ т отказал, за щ ото не ги
продавал. Ч овекът ги погледнал още малко и си
заминал. С лед десетина м инути единия о т к он ете
започнал да трепери, да се дърпа, паднал до зем я та
и о т у с т а т а му започнала да излиза пяна. Всички
наоколо казали, че к он ят е урочасан о т “силни очи” .31
Много примери п о д ч е р т а в а т предпочитанието
на ур ок и те към работния селскостопански доби
тъ к . “Един тревненски колибарин впрегнал волове
т е си да ходи на пазар. Някъде по ср ед а т а на п ъ т я
го срещнала непозната жена с много о с т р и очи к а т о
на змия. Те били много зелени, сякаш пронизвали и на
погледа и никой не можел да устои . Ж ената позагле-
дала в олов ете и отминала. К о га т о повървял с т о -
ти н а-д в еста м етр а, по-хубавият вол вземал да т р е
пери, паднал на зем ята, п ри ри тал и умрял. Ж ената
го урочасала” .32
Освен единични екземпляри под в ъ здей стви ето
на лошия поглед п оп адат и цели животински стада.
Н а р од ъ т вярва, че най-лесно хващ ат уроки овчите,
к о зи те и биволските. При с т а д а т а , к ак то при хора
т а и о т д е л н и т е животни същ ествува и зби р ател
н о с т и предпочитание към хубавото, угоеното, здра
вото, п лод ов и тото.
Прави впечатление, че слу ч а и те на урочасани
животни и с т а д а се о т н а с я т само т е з и о т домашен
33
mun. И зточниците и информативният м атериал
никъде не споменават за поразени диви животни.
Заедно с живите същ ества м о г а т да б ъ д а т уро-
часвани и неодушевени предм ети. Ниви, градини,
лозя, плодни дръвчета, пчелини, къщи, строежи,
покъщнина, инвентар и др.33п оп адат под въздейст
в и ето на лошия поглед. С елянинът вярва, че добра
т а нива, ако изведнъж “нещо почне да не върви” ,
някой я е урочасал:’’... Една година нивята станаха
много хубави. Имах една нива, пък т я беше о т всич
к и т е ниви наоколо най-хубава. Открояваше се в
целия кър. Кой о т д е т мине, все нея гледа. Комшия
т а ми ч е с т о се зазяпваше, поцъкВа с език и ще рече:
"Бре, бре, квой т у й чудо бе!” Един кър, пък т в о й т а
нива най-хубава!” Мине не мине, пак започва: “Брей,
чудо нива” . По едно време на нивата нещо и с т а н а ...
взе да кр ета, да вехне, да ж ълтей, сви се и накрая
нищо не излезе о т нея. То о т много х у б о с т взеха, че
я урочасаха, ама за т у й най-много е виновен комши
я т а .34
В ъ здей стви ето Върху неодуш евените предме
т и не се простира произволно и безразборно върху
целия неодушевен свят. Те в различна степ ен са
свързани с живота и д е й н о с т т а на хората. Това са
обикновено неща, потребни на човека, необходими
за всекидневния му живот.
Н а р од ъ т вярва, че различните човешки д е й с т
вия, състояния, начинания и явления м о г а т да бъ
д а т урочасани. В м о м ен т на важни състояния -
бременност, раждане, сватба, голямо щ астие и ра
д ост, в обредна ситуация - човек е най-податлив на
зловредно въздействие. В периода на бременност
34
ж ен ата ч е с т о боледува и е неразположена. Тези

състояния се п р и ем ат о т народа к а т о р е з у л т а т
о т намеса на св р ъ хестеств ен и сили и уроки. През
четиридесетднеВния период след раждане, Всяко
Влошаване на здр авето на род и лк ата и д е т е т о се
преписва на същ и те вредители.
А к т ъ т на н еп оср ед ств ен ото освобождаване о т
плода е най-уязвим о т уроки. Поради т а зи причина
раж дането /при хора и животни/ е с т р о го табуира-
но. Не се позволява присъствие на излишни и особе
но на чужди хора. Освен т о в а родилният период е
обезпечен с най-многобройните и най-силните пред
пазни ср едства против уроки.35
Л ош и те очи В ъздей ствуват силно на младожен
ц и т е по време на сватбения церемониал. Особена
п р ед п оч и таем ост проявяват към булката. Всички
погледи и ц я ло то внимание по време на с в а т б а т а са
отправени предимно към нея, за тов а в ер о я тн о ст
т а да бъде урочасана е много по-голяма, о т к о л к о т о
за младоженеца и о с т а н а л и т е участници. Това п о т
върждава и п р и съ ств и ето в с в а т б е н и т е обичаи на
редица предпазни ср ед ств а и действия против уро
ки 36, к ои то за щ и т а в а т младож енците и сватбени
т е персонажи. П оследн и те също поп адат под злов-
р ед н ото въздействие на лошия поглед, но в различ
на ст еп ен в зависимост о т м я с т о т о и р о л я т а им в
о бр ед н остта . Ц я ла т а св а тба също може да бъде
урочасана.
Благополучието, и м о т н о с т т а , б о г а т с т в о т о ,
к ъ с м е т ъ т и всички други ж елателн и състояния са
о б е к т на зав и ст и податливи на уроки. Ако в даден
м о м е н т т е п р е т ъ р п я т отр и ц а телн и изменения,
35
н ар од ъ т приема, че тоВ а с т а б а о т урочасВащите
погледи. Вярванията на много народи и п очти Всич
ки наши народописни м атери али п р ед ла га т изоби
лие о т примери: "... ТоВа обаче им се заВиди и т е
започнаха да ми завиж дат за б о г а т с т в о т о и много-
т о стоки, к о и то бях натрупал, и т е жадно поглъща
ха с очи всичко мое."37
ТоВа състояние много точ н о долавя Елин Пелин:
“Н еговото лакомо око гледаш е със зави ст Всеки по-
хубаВ и м от. И б р а т о в и т е му ниви, кои то лежаха
редом с неговите, му се виждаха по-хубави и по-
големи и някакъв зъл червей т о к у шаваше в сърц ето
му и го караше да ръмжи и да сти ска зъби” .38
Всяко полож ително качествено изменение в пло
дородието, определено о т народа к а т о "добър бере
к е т , хубав берекет, наспорил господ т а зи година,
дал господ добра стока, теж ък и м о т ” е застраш ено
о т р а з в а л а , предизвикана о т лошия поглед на
недоброж елател. До прибирането на р е к о л т а т а
селянинът живее в непрекъснат с т р а х о т урочас-
ване на т р у д а му. Н ародният израз "Д окато не
влезе 8 хамбара, все едно че нямаш нищо!” съвсем
точ н о илю стрира съ ст о я н и ет о на н еи зв естн ост и
о п а с т н о с т т а о т зловредие.
Прибраната р е к о лт а продължава да бъде под
у гр о за та на урочасващ ата сила. П ълн и ят хамбар
винаги е застраш ен. З атова чужд човек не трябва
да влиза вътре, да не би лош и я т му поглед да порази
стоката.
Н а р од ъ т вярва, че всички човешки действия и
начинания м о г а т да урочасат: “...може да у р о ч ете
р а б о т а т а на човека, т ъ ч е т е някое п ла тн о много
36
красиво, к о в ете някой железен съд, правите бъчва,
точи ло, ш и ете дреха и пр. и р а б о т а т а върви лесно
и добре; дойде някой да ви посети, погледне р а б о т а
т а и я урочаса. С лед т у й р а б о т е н и т е неща се раз
валя т, р а б о т а т а не върви".
Зловредното въздействие върху р а б о т а т а мо
же да се възприеме едновременно и поотделно. О т
една страна, урочасва конкретно д ей ств и ето, ко-
г а т о се върши изкусно, сръчно, с умение, с леснина,
майсторски, а о т друга, п р о д у к т ъ т на тр уд а , ако е
красив, съвършен, неповторим и ‘‘хващаш око". Под
урочасана р а б о т а н ар од ъ т разбира и д в а та случая,
разгледани п оотд елн о или съчетани едновременно.
Различните човешки начинания, особено свърза
н и т е с п ъ т и пътуване, в началния си е т а п са силно
зависими о т лошия поглед. Тръгването на гур бет,
на оран, на ж етва, на пазар или въобще всяко т р ъ г
ване определя благополучия или неблагополучен край
на зам исленото в зависим ост о т п ървата среща.
Винаги при л о ш а с р е щ а 39 начинанието не се
осъщ ествява к а к то трябва, проваля се или н е
в ъ р в и. В т о з и случай народното определение е, че
за п о ч н а то то е видяно о т лош поглед и е урочасано.
Без да изчерпваме многобройните случаи, напра
веният преглед на информативния м атериал, опре
делящ п р е д с т а в а т а на народа за урочасания, мо
жем да направим след н и те изводи:
- О бекти подложени на урочасване м о г а т да бъ
д а т разнообразни еле м е н т и о т видимия с в я т и
човеш кото битие: живи същ ества, неодушевени
предм ети, различни човешки състояния, действия,
начинания и явления.
37
- О т Всички потърпевш и обекти х о р а та с т р а

д а т най-често о т уроки. ЗлоВредното Въздействие
пряко и косвено Винаги е насочено към човека. Пряко,
к а т о непосредствено поражение над него и косвено
В случаите, к о га т о са урочасани о с т а н а л и т е обек
т и - негова со б с т в е н о с т или свързани с него. Следо
вателно, сф ерата на вредоносното влияние обхва
ща социално усвоеното пространство.
- Въпреки широкия обхват поразените о т уро-
часващ ата сила се о п р ед еля т о т ясно изразена
качествена изби р ателн ост. Под в ъздей стви ето на
лошия поглед п оп адат само обекти притежаващи
п о л о ж и т е л н а качествена характеристика,
к о я то включва целия спектър на възходящо с т е п е
нувани полож ителни качествени дадености.
- П о д а т л и в о с т т а към урочасване се определя
о т с т е п е н т а на п олож и телн а та качествена харак
тер и сти к а. При по-висок качествен пок азател по
д а т л и в о с т т а е по-голяма и обратно, по-ниската
качествена ст еп ен предполага по-малка п о д а тли
вост.
Д иагностика на урочасването
П олож и телн ата качествена характеристика на

урочасания определя характера на обекта, към кой
т о е насочена урочасващ ата сила. Р е з у л т а т ъ т о т
нейното въздействие е важен е л е м е н т в общ ата
с т р у к т у р а на явлението. Д иагностиката му включ
ва широк кръг о т симптоми, кои то според ха р ак те
ра и т о ч н о с т т а м о г а т да се р а зд е л я т на две групи.
38
П ървата обединява признаците, к о и то оп р ед еля т

с ъ с т о я н и е т о в най-обща форма: п о в я х в а н е на
х у б о с т 40, събаря долу кон и ездач41, с ъ с и п в а
д ец а та и свиления червей42, начеват да с л а б е я т
и най-силните по т я л о 43, всичката им п ъ лн ота из
веднъж започва да а а с н е44, о п р о п а с т я в а им от,
докарва р а б о т а т а на р а з в а л а , т о п и човека,
човек се с п ъ р п у т в а , започва да с ъ х н е 45, д е т е т о
к л е п в а 46, я д е го, п и е го, с у ш и го, м ъ ч и го,
л о м и го, к ъ р ш и го, г о р и го, и з г а р я го,
у н и щ о ж а в а нива, стад о, ливада, гора, р а з в а-
л я хубава къща47. Л ош и я т поглед може да в ъ з
д е й с т в а г и б е л н о върху здраве, хубост,
мъж ество, б о га т с т в о , благополучие48, да р а з в а-
л и сватба, да п о п р е ч и на жена да зачене49, да
п р е к ъ с н е бременност, да з а т р у д н и раждане
при х о р а т а и ж ивотните, да р а з в а л и всичко
хубаво. За х о р а т а с лош поглед се вярва, че м о г а т с
едно поглеждане да с ъ б о р я т и за п а ля т
снопите на нивата, к уп и те сено по ливадите, да
п р е с у ш а т м ля к о то на кравата или да н а н е
сат м о р по хора и добитък.50
За много силен урочасващ поглед “ ... т а к а раз
правя се за един такъв човек, кой то имал необикно-
венно голяма сила да урочасва, че веднъж к а т о
погледнал със зло око върху х о м о т а на запрегнати
биволи ,хом отътм и гн овен н осе с т р о ш и л надве.
С ъщ ият казал: “Ако искам, мога м ом ентално да
у м ъ р т в я и биволите, но съжалявам стопанина
им” .51
Някои християнски м олитви с езическа заклина
т е л н а основа, п осочват пораженията на уроки те
39
Върху хо р а т а и Всичко свързано с т я х . Например В
"М оли тв а о недугах, уроках и урочницах” о т разго
вора между бог и урок ста в а ясно, че са тр ъ гн али да
в р е д я т " ... гредимо вампир управъ на д ети , отр ъ г-
н у т и мужа с коня, сВръъчи р а то р а о т волов, орами-
т и ниву, исуш ити виноград и Вино о ц ети и ловцам
с е т и завезати да не л о в я т ” .52
В т о р а т а група Обединява сим птом и с по-конк
р е т н о е с т е с т в о . Те оп р ед еля т предимно болес-
то т в о р н и я характер на в ъ зд ей стви ето и се о т н а
с я т изклю чително за хора и животни.
Н ай-често срещ аният признак за урочасано е
г л а в о б о л и е т о . Всички източници категорично
го о п р ед еля т к а т о сигурен белег за прихващане на
уроки.53 В ар и ан ти те на главоболи ето в р е з у л т а т
на урочасване са познати сред народа к а то : “заша-
матяване, ш антава глава, ш антаво ми е на глава
т а , нещо ми е шантаво, разм ътен а глава, р а з м ъ т е
но ми е, глава ма върти, въртоглавие, в ъ р ти ми се
главата, вие ми се свят, с в е т а ми се върти, омаяна
глава, замаяна глава, омайно ми е на глав ата, зама
яна глава, гл а в а т а ми се цепи, цепи ми главата,
стиска ми с ле п и т е очи, сяца ма в с ле п и т е очи,
изгаря ми гл а в а т а "
Г лав оболи ето локализира едно о т м е с т а т а на
поражение. В баилен т е к с т за уроки о т С тарозагор
ско,54 к о й то в първата си ч а с т описва п ъ т я на
заболяването ч етем :
...Утидуха у /името/
пу срединощи, пу пулунощи,
40
удариха го В главата,
главата му разцепиха ...
Заедно с м я с т о т о , т е к с т ъ т определя и харак

т е р а на б о лк а та - “гл а в а т а боли, сякаш е разцепе
на". За т а з и болка има конкретен народен израз -
“Боли ма, че ми цепи гла в а т а !"
В друга заклинателна формула о т Харманлийс
ко,85конкретно е фиксирана взаимовръзката между
си л а т а на з л и т е очи и м я с т о т о на поражението:
...догледали /името/,
ударили го със силни очи,
заболяло го лю то глава...
Навсякъде се знае, че “у роки те б и я т първо в

гла в а та ” .Това п отвърж дават заклинателните фор
мули описващи разболяването. С ъщ ите т е к с т о в е ,
заклеващи б о л е с т т а да излезе оп р ед еля т п ъ т я
к а т о започват о т главата: “ ...излезни урок о т гла
ва, излезни урок из рамена ... и т .н ." Някои о т т е к с
т о в е т е д е т а й л и зи р а т излизането, к а т о п осочват
всички ч а с т и и органи на човеш ката глава: “ ...излез
ни отк оса , излезни о т чело ...отуши, о т очи, о т н о с ,
о т у с т а , о т зъби, о т брада, ...” 56, а о с т а н а л и т е
ч а сти о т т я л о т о само се маркират.
Освен о бщ ото главоболие, всеки заболял орган на
гла в а та се приема к а т о р е з у л т а т о т урочасване.
О т т я х очн и те заболявания винаги се т ъ л к у в а т
к а т о конкретен признак за това. Зачервяване и
сълзене57, постоянно смъдене, глождене и лю тен е,
р азм ътен о и замрежено гледане н ар одът приписва
41
на урочасване о т лош поглед. ТоВа се о т н а ся пре
димно за децата. “...Ако е д е т е , яска го 8 слеп и т е
очи, о т о ч и т е му сълзи т е к а т , и Веж дите му се
засукВат. О т т а м се познаВа, че е урочасано д е т е
т о . " 58Навсякъде, ако о ч и т е гурулясбат, “заш иват"
се или ако се засукВат Веж дите се приема за сигурен
знак че има уроки.
УрочасВаидата сила простира В ъздей стви ето
си върху Всички ч а сти о т човеш кото т я л о ори ен ти
рани о т го р е надолу. Едновременно с г л а в а т а уроки
т е поразяват и т я л о т о . Тази п о след о в а телн о ст
показват много баилни т е к с т о в е , к а т о например
о т Сливенско:59
...Те Викнали, екнали,

ударили я В главата,
ударили я В снагата, льох боже...
Т елесн о то поражение се представя 8 различни

варианти о т обобщено към конкретизирано разби
ране. В заклинателна формула о т Врачанско60 е
показано м ъчението на болния:
Седемдесет и седем Вери,

осемдесет и осем вери,
деветдесет и девет Вери,
т р и й сет и т р и вери.
Па са тръгнале,
па го ръгнале с маждраци дараци,
т а са го в горе поломили,
па са го В тръ н е покръстиле...
Та а на дараци натъкнаа,
42
ma а к о ст и т е раскопчаа,
т а и сърцето покъсаа...
...ми стъпила на ВълчаВи зъби,

на ВълчаВи зъби, на змийски кости...81
...та се набола на змийски кости,

и на орлови нокти...82
В народните предстаби урочасВането се конкре

ти зи р а с Вътрешни болки свързани много ч е с т о със
сърцето. ТоВа п отвърж дават и м н огото заклина
т е л н и формули използувани при баене о т уроки:
л.Пошло ми е малко дете,

ус пруке, ние пруке.
Срешнала го сръчовадица,
и му е кръф изпила,
и му сърце преВадила...83
...Сърцето му натъкнаха
на тръни, на гложи,
на зимински кокали...84
П осочените примери сравняват болк ата с убож

дане на тр ъ н , с глогов трън , със змийски кости, с
вълчи зъби и орлови нокти. В българските вярвания
убод ен ото о т т я х е много болезнено и довежда до
см ъ р т.
43
П оч ти Всички изменения В общ ото физиологично

и психично състояние, особено при среща или посе
щение на чужд човек се приписва на уроките. Обща
т а о т п а д н а ло ст 65, н еста б и лн о ст 8 краката66, не
разположение, липса на а п е т и т 67, залиняване, сла-
беене, изсъхване, тем п ер а тур а , треска, припадъ
ци, внезапен или неспирен плач при децата, неспо
койно и напрегнато състояние, възбудимост, нерв
н о с т и много други състояния според народа се
д ъ лж а т на урочасване о т лоши очи. С ъщ ото се
отн ася и за ж ивотните “к о га т о ж ивотн ото пъшка,
п о т и се, изглежда неспокойно, не яде и се разболее,
т о в а значи че е урочасано” .68
Сред общ ият к о н т е к с т на признаците, почти
всички конкретно диагностирани бо лести м о га т
да б ъ д а т причинени о т уроки. П оявата на заушка,
жълтеница, истерия, епилепсия, “сурма", “добра
т а " , “м ед ен а та 1', “червенка", зъбобол и всичките
"сед ем д есет и седем и половина" бо лести в някои
случаи н ар одът възприема к а т о р е з у л т а т о т въз
д е й с т в и е т о на доброж елател. И ли к ак то обобщава
В. Чолаков, че “...ако после к о га то си о ти д е г о с т ъ т
някой о т домаш ните заболее нещо, сичките казват
т о й е урочасан".69Това се отн ася предимно за мал
к и т е деца и по-младите. Подобна констатация пра
ви и свещенник П. Любенов. В сборника си “Баба
Ега...” 70пише: .Всякога, к о га т о ж ените виждат, че
м а лк ото д е т е е неразположено и болно, казват, че
някой го е урочасал, т .е . уроци хванало".
Г о лем и т е б олестотв ор н и възможности на уро
к и т е потвърж дават и много баилни т е к с т о в е , кои
т о о п р ед еля т поразените органи. В разширена зак-
44
ли н ателн а формула о т Ломско71п оследователно са

изброени Всички органи на човеш кото т я л о , к ъ д ето
засяда б о л е с т т а : “ ...така да се р а зн е с а т уроките
/на името/, да и злезн а т из глаВа, из сърце, из плеш
ки, из мишки, из крака, из п ети , из уши, из очи, из
у с т а , из нос, из кокале, из п ъ р сте, из н охте, из сека
стаВа... и т .н .”
О т прегледа на си м п т о м и т е и ф ормите на про
ява на урочасВащата сила е Видно, че т я има широк
обхВат на поражение, 8 основата на к о е т о с т о и
чоВека. Независимо, че осВен хората, на урочасВане
са подложени много други обекти, т е В различна
с т е п е н са ВъВ Връзка с чоВека и обкръжаващия го
б и т. Според характера на обекта, към кой то е
насочено Въздействието, урочасВането може да се
разглежда В дВе насоки:
1/Пряко, конкретно урочасВане на чоВека. Тогава
злоВредното ВъздейстВие е насочено н еп осредст
вено Върху н еговото физическо ес т е с т В о .
2/КосВено урочасВане, к о га т о обек та на злоВред-
н а т а сила е човеш кото битово обкръжение. В т о зи
случай т о пряко поема уроките, но отр и ц ателн и я
еф ект косвено засяга чоВека. Например, ако домаш
но ж ивотно е урочасано, т о се разболява или умира.
Така преки ят потърпевш е ж ивотното. Но к а т о
с о б с т в е н о с т на чоВека, злоВредието се простира и
Върху стопанина. О бщ ият преглед показва, че уро
часВащ ата сила простира Влиянието си само В
сф ерата на социалното п ространство.
Х а р а к т е р ъ т на поразения о б е к т определя фор
м а та , В к о я т о се проявяват уроките. При живите
организми е ф е к т ъ т е б о л е с т и с м ъ р т , т .е .
45
биологично и психично нарушение, а при останали
т е обекти, Въздействието, проявено в широка гама
о т отр и ц ателн и разновидности може да бъде опре
делено най-общо к а т о р а з в а л а .
Ш ирокият и разностранен о б хв а т на поражени
е т о чрез урочасване извежда съ щ ото о т рам ките
на разбирането му само к а т о болестотв ор н о. Прос
ти р а щ о се върху ц я л а т а сфера на социалното
п р остр ан ств о т о е всеобхватно з л о в р е д н о
въздействие въобще, насочено върху о б ек т с поло
ж ителна качествена характеристика, осъщ естве
но о т друг човек или някаква св р ъ хестеств ен а суб
станция, к оя то има способност да урочасва.
УрочасВ ащ ият к а т о злоВреден магьосник
П р и т е ж а т е л я т на зловредна, свр ъхестествен а

способност е основния е л е м е н т в процеса на урочас-
ването. И зграж дането на точния му образ е сложен
въпрос, т ъ й к а т о народната п редстава за него е
разностранна, разширена, а в някои случаи и п р оти
воречива.
В различните краища на с т р а н а т а урочасващи
я т е п озн а т к а т о у р о к , у р о ч и ц а , л о ш ч о
век, з ъ л човек, човек с лош пог
л е д , ч о в е к с л о ш о око, з а в и с т н и к ,
зависчия, завистлия, белязанчовек,
ч о в е к с о м а й н о око, о м а й н и к , урод,
м а г ь о с н и к . Различните наименования съдърж ат
46
еднакво значение - човек, притежаващ урочасващи
способности, к ой то се възползува о т т я х и още,
лице, к о е т о заедно с други отр и ц а телн и способнос
т и може и да урочасва.
Българският информативен м атер и ал определя
о ч и те к а т о изход* х точ к а на урочасващ ата сила.
Затова не случайно народната поговорка казва: “Да
би можал с очи би го изпил” , "Погледнал го, т а го
убил” , “С очи човека за тр и в а ” и други. В народните
песни ч е с т о се говори за лоши хора, кои то с поглед
причиняват зло, В една странджанска песен се пее:
...Маръина майка
Върла душманка,
В ръка държи
китка босилек.
Когут погледнна
о т конет панна,...72
За да се определи п р е д с т а в а т а за урочасващия,
на първо м я с т о е нужно да се уточн и вида на урочас-
ващ ите очи. Най-общо н ар од ъ т ги определя к а т о
"лошо око", “лош поглед". То се среща във всички
български източници. Л о ш о то око е обобщено наи
менование на око излъчващо вредоносна сила. При
т е ж а т е л я т на такова око е наричан о т народа
л о ш ч о в е к . Н а р од ъ т вярва, че лошо око и м а т
копеле73, белязан човек74, мъртвородено, а след т о в а
оживяло д е т е 75, повтаран76, повратениче77, малко
д е т е , к о е т о до ч е т и р и д е с е т т я х дена е приспивало
без майка си78, съботник79, с т а р а бабичка80, вдови
ца81, митологични същ ества и св р ъхестествен и си
47
ли82, цигани, турци, друговерци83, магьосници84, не
дъгави, с т а р и моми и ергени, чужди хора о т друго
м ясто, някои животински видове. В отд елн и вариа
н т и л о ш о т о око се среща к а т о завистливо85и сухо86.
Л ош о то око няма точ н о определен цветов пока
з а т е л . К олорн ата му характеристика варира в ши
рока гама о т с в е т ъ л до т ъ м е н цвят. В общия спек
т ъ р преобладаваща е с в е т л а т а т о н а лн о ст.
...Сиви очи мелезани,

черни очи мелезани...87
...Поаресалу сай млеаку

ние руси очи, ние черни очи...88
...Пръснали са т и я очи,
бели ли са, сиви ли са,
сиви ли са, черни ли са...88
Ч ерн и ят /тъмният/ ц в я т на о ч и те к а т о урочас-

ващоопределящ се среща по-ограничено, д ок ато
с в е т л а т а т о н а л н о с т в различни варианти е конк
р е т е н белег за разпознаване на урочасващия. Силно
урочасващи са си н и те90, си ви те91, ч а к ъ р е с т и т е
/шарени, пъстри, на точки, на петънца/92, зелени
т е 93, ж ъ л т и т е 94, с две пуполи95 очи.
Към с в е т л а т а оп ределеност на урочаеващ ият
поглед са и з м и й с к и т е о ч и - змийски поглед,
зъмеко око, зъмеки поглед, погледна зъм, гледа к а т о
змия. Н а р о д ъ т с м я т а т е з и очи за изклю чително
48
лоши и много силни. П о гл е д ъ т им е с т ъ к л е н ,
и з ц ъ к л е н , о с т ъ р , ВпиВащ, изпиВащ,
с т р а ш е н . На него никой не може да устои.
УрочасВането на човек със змийски очи или о т змия
доВежда до много тежки поражения, ч е с т о заВърш-
Ващо със см ъ р т.
Л о ш о то око е равнозначно на о г н е н о т о96. То
"излъчва Вредоносен огън, к ой то причиняВа б о л е с т
и зло, гори го к а т о огън, хВърля го В огън, изгаря го” .
Б о лесто тВ о р н и те му способности предизВикВат
"пламеница" и “огненица” 97, болести , за кои то се
ВярВа, че са предизвикани о т уроки.
В други Варианти урочасВащото око е о м а й н о .
Т о определя предизвиканите о т уроки състояния на
“омайване” 98 - зашеметяване, замаяна, разм ътена
глаВа". П ознато е още к а т о с у х о и м ъ т н о 100.
Н ар од ъ т Възприема с у х о т а т а к а т о белег на за
в и с т т а /изсушила му погледа/, а м ътния ц В я т на
з л а т а умисъл /размътила му погледа/.
П р е гл е д ъ т на Вредоносните очи показва, че т е
са същ ествен о т л и ч и т е л е н белег о т цялостния
образ на урочасВащия. Обикновено по т я х народът
открива н о с и т е л и т е на Вредоносни сили. И не слу
чайно В народната поговорка се казва, че “Л ош ият
човек по о ч и те се познава".
Други белези за разпознаване на урочасваидите
хора са групирани 6 п р ед ст а в а т а за б е л я з а н
ч о в е к 101/белязан о т бога чоВек, чоВек с божи знак,
божи чоВек, забележин чоВек, нишанлия/. За беляза
ния човек Йордан ЙоВкоВ казва: “С акато пък зло.
Белязал го господ, о т белязан чоВек да бягаш” .102
Б елезите, кои то оп р ед еля т п р е д с т а в а т а за бе-
49
лизания според е с т е с т в о т о си се д е л я т на б о ж и
з н а к и к у с у р . Човекът с божи знак има на ч е л о т о
или на друго м я ст о по т я л о т о , кръстче, петно,
точ к а или друг “нишан". В народните вярвания т е з и
знаци и м а т противоречиво тълкуване. С ъщ еству
ва мнение, че т е са знак за добри и щ астливи кора,
закриляни о т бога, избранници на съдбата. П ротив
н о т о разбиране, ги определя к а т о носители на злов-
редни качества. Божите знаци се о т н а с я т за физи
чески здрави и нормални хора.
В т о р а т а група белези включва различни Видими
физически или психически недъзи /кусури/. Д е л я т се
на две подгрупи. К р и в и т е у р о ц и са сакати и
уродливи хора, кои то относно си м етр и я та са в
п р о ти в о в ест на п р ед ста в а та за нормално физичес
ко състояние - и з к р и в е н , к р и в , т е р с е н е
човек103.
В т о р а т а подгрупа на белязаните хора се опре
деля о т наименованието ч у д е н ч о В е к104. Той се
отли чава с нещо необичайно или н еестеств ен о за
общ ата маса о т хора. Това се отн ася предимно за
циганите и за хор ата с т ъ м н а пигментация на
кожата. Те се Възприемат к а т о “чудни" и с ъ о т в е т
но притежаващи урочасваща сила. Н ародът при
писва на циганите редица отр и ц а телн и ч е р т и -
склон н ост към убийство, пиянство, лъж ливост,
кражба, магьосничество, лош отия. С ъ четаван ето
на чуден и лош характер ги п оставя к а т о цяло сред
х о р а т а с урочасВащи способности и т о с п одчер та
но изразена сила. В изворовия м атер и ал урочасва-
идите о т т а з и подгрупа са познати к а т о ч е р - ч у-
д е н човек105.
50
УрочасВащи способности п р и теж а в а т хора с ля
во определение - левичари, леваци. Б о л е с т н о т о със
тоян и е причинено о т т я х е п озн ато к а т о л е в и
у р о к и106. Зловредната им заложба се определя о т
позицията дясно-ляво, к ъ д ето в т о р а т а стр ан а има
о т р и ц а т е л н а семантична н атовар ен ост, приема
на к а т о лоша и свързана със с м ъ р т т а 107.
Н ародната представа за белязан човек е винаги
о тр и ц ателн а. Според нея “ ...Бог бележи лош и те
хора с божи знак, за да се п а з я т д обр и те о т т я х " 108.
Освен по видими белези /око, физически, психи
чески недъг/ н ародът приема за урочасваиди и някои
хора, за к о и то се знае, че и м а т о тр и ц а телн и ч ер ти
в характера си: завист, злоба, лош отия, лоша сре
ша. При т а з и категория хора о т р и ц а т е л н и т е за
ложби се възприем ат к а т о даденост, без външен
видим израз. Те се зн а я т в сели щ ето и всеки се пази
о т тя х .
И зточ н и ц и те оп р ед еля т за в и стли в и те хора ка
т о урочасваиди. Обобщ ената п редстава за урочас-
Ващия заВистник се определя о т външния му вид.
Той се разпознава по ли ц ето. О ч и те му са сухи и
м ътни, б у зи т е хлътнали, веж дите увиснали, лице
т о е повехнало, жълтеникаво и бледо.109
З ави стли ви те в народните вярвания не са ед
нозначни. Според характера и е с т е с т в о т о на въз
б уд и теля т е се р а зд е л я т на:
1/ Общозавистливи - т о в а са хора с е с т е с т в е н о
дадена заВист. Те завиж дат на всички и за всичко и
м о г а т да урочасват всякога и всичко.
2/ Конкретно завистливи - к о га т о з а в и с т т а е
породена о т конкретно определен случай. В т а зи
51
група се причисляват ли ц ата лишени о т нещо, за
к о е т о и м а т силно желание, но са в невъзможност да
го п о лу ч а т . Тук н а р о д ъ т п о ста в я б е з д е т н и т е
/яловите/, с т а р и т е моми /стар ерген/, Вдовиците,
/вдовец/.
Н ар од ъ т вярва, че м и ти ч еск и те същ ества110де
моничните персонажи - различни демони, духове,
душ и те на ум р ели те и други свръхестествен и си
ли, в някои случаи о т зав и ст и омраза към см ъртни
т е 111 м о г а т да ур оч асат всекиго. О т т а з и група
злотворни аген ти най-често срещ аните са с а м о
д и в с к и т е у р о к и . Те поразяват предимно млади
момци овчари и млади моми: Този сю ж ет е основен
в много повествователни т е к с т о в е на баилни фор
мули за уроки:
Проводили Стояна
на самодивско ливаде
сиво стадо да пасе.
Той засвирил с меден кавал.
Събрали се самодиви,
направили хоро самодивско,
погледнали Стояна
ударили го със сини очи,
заболяло го лю то глава...112
Понякога народът смесва п р ед ст а в и т е за само

дивски уроки и самодивската б о л е с т причинена о т
нагазване на самодивско сборище, но В повечето
случаи прави разлика между д в е т е болестн и с ъ с т о
яния.
Навсякъде е п ознато вярването, че уроки м о га т
52
да д ой д а т и о т чоВек, к ой то не притеж ава зловред-
ни способности.113Ако някой добронамерен или бли
зък чоВек без Всякаква умисъл се радва, учудВа или
Възхищава на някого или на нещо, В е р о я т н о с т т а т о
да бъде урочасано е много голяма. В такива случаи
н ар од ъ т казва, че са го хванали п о ч у д и т е .
ЗлоВредното Въздействие, к о е т о урочасващ ият

упражнява Върху полож ителни качествени обекти,
определя урочасВането к а т о производно В сферата
на Вредоносната магия. П р и т е ж а т е л и т е на такива
способности се Възприемат о т народа к а т о з л о т
ворни магьосници с различна ВъздейстВена сила.
Според L. Mair114 т е са "персонификация на з л о т о ” ,
т .е . “д ей ств и я та на магьосниците се явяват к а т о
а н т и т е з а на хубавото” .
В народните Вярвания на лицата, кои то се зна
я т , че са магьосници се преписва безспорна способ
н о с т да урочасват. Н а р од ъ т обяснява т о в а к а т о
р е з у л т а т о т Вродената им лош оти я и склонност
т а към нечовешка ж е с т о к о с т .115
К р ъ гъ т на урочасВащите е много широк. В него
В лизат различни персонажи, някои о т кои то реално
не се Възприемат и не са познати к а т о магьосници.
Независимо о т това, т е се разби р ат о т народа
к а т о лица, притежаващи В различна степ ен свръх
е с т е с т в е н а магьосническа даденост. С лед о в а тел
но у р о ч а с в а щ и я т е м а г ь о с н и к и като
персонаж т о й тр ябба да се разглежда к а т о такъВ.
М агьосническата характеристика на урочасВа-
щия изгражда дВоен с т р у к т у р е н образ. О т една
53
стран а т о й е човек, личност, член на социалния
колектив. П оглед н ат о т т о з и ъгъл т о й принадлежи
на социума със съ о т в ет н и я социален образ. О т
друга страна, т о й притеж ава магьоснически спо
собности и тм а св р ъ хестеств ен о измерение, к о ето
изгражда митологичния му образ. Д и хотом и ята на
персонажа го прави динамичен елем ен т, кой то опе
рира едновременно в д в а т а свята. П ри състви ето
на урочасващия в д в е т е сфери на бинарната опози
ция на с в е т а определя специфичното му м я ст о В
п р о стр а н ств ен а та локализация. К а т о член на со
циалния колектив т о й не принадлежи само и напъл
но на социума, а с т о и в него и извън него. По същия
начин п ри съ стви ето му в другия с в я т не го прави
принадлежащ само на т а з и сфера. Следователно,
м едиативните функции на урочасващия, простран
ствен о го локализират к а т о принадлежащ -посто
янно на границата между д в а та бинарни полюса.
Това му дава възмож ност едновременно да принад
лежи и в съ щ ото време да с т о и извън д в е т е сфери на
м ирогледните простран ства. Върху т а з и основа,
разгърната на различни нива се изгражда двойния
образ на урочасващия.
За да анализираме социалната и м итологична
т а характеристики на урочасващия, успоредно с
българския м а тер и а л ще привлечем информация о т
други к ултур и на ниво ранен стадий на развитие.
Социалната характеристика на урочасващия съ
държа признаци, к ои то о п р ед еля т неговия магьос
нически потенциал. Сред т я х на първо м я с т о е
п р е д с т а в а т а за ч у ж д , застъпена в различни
варианти. В ярата във вредоносното влияние на
54
ч у ж д и я ч о в е к има архаични корени засвидетел-
стбуВани В първобитнообщинмия стади й на разви
т и е Според стан ов и щ ето на С.А.ТокареВ “ ...социа
л н а т а осноВа на Вредоносното влияние са между-
плем енните различия и обособените условия на жи-
В от на за тв о р ен и те В себе си първобитни ерупи
хора".116
В процеса на изграждане на п ъ рвоби тн ото само
съзнание човекът се определя В рам ки те на колек
ти в а к а т о цяло и се п ротивопоставя к а т о колек
т и в на друг колектив. Самоопределението на чле
н ов ете на т о з и колектив к а т о н и е се противопос
т а в я на другия колектив, к о и то са т е. Освен това,
в т о р и я т колектив се възприема о т първия к а т о
нещо напълно чуждо и в р а ж д е б н о . С обств ен и ят
колектив Вс о б ст в ен и т е си очи винаги е само добър,
докато чуж дият при всички случаи е зло и опасно
нещо. О т т у к е вярването, че Всеки чужд човек неп
ринадлежащ към п л е м е т о или рода е магьосник и
н о си тел на вредоносно влияние. По т о з и повод
Дж.фрейзър117отбелязва, че “ ...измежду всички опас
н ости дивакът най-много се страхува о т т ъ м н о т о
изкуство на магьосниците и вещиците и т о й подо
зира Всички чужденци, че се занимават с подобна
дейност. При т о в а положение елем ен та р н а та му
предпазливост побелява да се пази о т зловредното
влияние, упражнявано Волно или неволно о т т я х ” .
Някои африкански племена вярват, че цели чуж
ди родови групи се с ъ с т о я т само о т магьосници, а
най-силните ж ивеят В други села.118 П апуасите съ
що са уверени, че вредоносните магьосници ж ивеят
само в други селища и племена и никога не препис-
55
6am лоша магия и зл о т б о р с т б о на хора о т сВоето
село.119 В някои индийски ВярВания з л и т е магьосни
ци Винаги трябва да се т ъ р с я т В други села, разпо
ложени зад планините,120 а бразилските бактари
с ч и т а т , че т е жиВеят само В други села.121 Според
J.Buxton, “ ..у м андарите и някои други африкански
племена Все още е жиВ стр аха о т Вредоносната
магия и Влияние на хора о т далечни и чужди мес-
_ а_ .\ 2 2
т 11
Върху стр а ха о т Вредоносното Влияние на чуж

дия чоВек са изградени специалните обреди изпъл
нявани при среща, посрещане, приемане и премина
ване. Дж. фрейзър съобщава, "... че много Вероятно е
м о т и в ъ т за някои церемонии, изпълнявани при пос
р ещ ан ето на чужденци, ч и е т о предназначение не е
о т к р и т о заявено, е не ж еланието да им се окаже
ч е с т , а по-скоро същия с т р а х ".123К о га то 8 п л е м е т о
или сели щ ето п р и с т и га т чужди хора, или се налага
да прем инат през плем енните земи, или по някакъв
друг побод се налага да В лезят 8 к о н т а к т с м ест н о
т о население, първо ги п о ем а т жреците и извърш
в а т над т я х с ъ о т в е т н и т е оч и сти телн и обреди. Те
са предназначени да прем ахнат Вредната сила на
чужденеца и да направят б л и з о с т т а му безопасна.
Многобройните оч и сти телн и обреди124 свързани с
чуж дите хора, ВариатиВното им многообразие и
особено зад ъ лж и телн ото изпълнение показват с т е
п ен та на Вярването Във вредоносната сила на чуж
дия чоВек.
С ъ щ ото ВярВане Важи и при навлизане 8 чужда и
непозната тер и то р и я . К ога то дивакът се о т д а л е
чава о т с е л о т о или напусне т е р и т о р и я т а на пле-
56
м енните земи има чувство, че върви по омагьосана

земя и предприема мерки да се предпази о т магии
т е и вредното влияние на чуж дите о б и т а т е л и .125
О бщ уването с чужди хора на тя х н а т е р и т о р и я или
при п р естой на чужда земя също носи о п а с т н о с т
при завръщане в колектива. Такъв човек се възпри
ема к а т о н о си т ел на вредоносно влияние. За да бъде
п р и е т сред св ои те при завръщане о т чуждо и далеч
но м я сто, т о й преминава през определени обряди за
очистване.
Разбирането за вредоносната потенция на чуж
дия изгражда д о ст и гн а л о т о до наши дни вярване,
широко п озн ато у нас, че всеки чужд и непознат
човек, другоселец, “ябанджия” , о т друго м я с т о мо
же да урочаса всеки и всичко.
К олек ти в н ото самосъзнание и п р оти в оп оста
вяне изгражда п р е д с т а в а т а за зловредно влияние
върху бинарната опозиция д о б р о - з л о /ние-те,
свой-чужд/. Това разбиране е присъщо на архаична
т а по п р о с т о т а форма на организация, к а т о необхо
дим и заздравителен е л е м е н т на груповата един-
н ост.
В ъ тр еш н о то разслоение на о б щ н о с т т а променя
п р о стр а н ств ен а та локализация на вредоносеца. О т
п р е д с т а в и т е л само на несоциалната сфера т о й
преминава в колектива. К а т о негов член т о й е
с в о й и влиза в общ ата представа за н и е. Но к а т о
н о си т ел на зло и св р ъ хестеств ен а потенция т о й е
ч у ж д и си остав а принадлежащ към п р е д с т а в а т а
за т е о т другия свят. На т о з и е т а п вредоносецът
о т абсолю тн о чужд приема измерение на отн оси
т е л н о чужд. Това дава основание на M.Douglas126 да
57
определи дВа основни ти п а магьосничество - обви
нение на чужди и обвинение на Вътрешни злотворни
магьосници.
Еволюирането на Вредоносеца В рам ки те на ко
лек ти ва ч ув ств и телн о разширява социалните му
измерения. Социалната му характеристика включ
ва ч е р т и присъщи на социума и В съ щ ото време
възприемани к а т о чужди, принадлежащи на други
т е . О т п р е д с т а в а т а за свое к а т о добро, всяка
проява на о т р и ц а т елн о поведение в границите на
колектива се категоризира к а т о зло и съ о тв етн и я
извърш ител се възприема к а т о н о си тел на зло,
след ователн о опасен и застрашаващ.
В социален а сп ек т проявата на за в и ст е най-
ти п и ч н а та ч е р т а в характера на урочасващия.
Навсякъде т я се приема за основа на вредоносното
вличние. Според африканските баквери “ ...където
има завист, т а м е и м агьосн и чеството",127а според
азанде “ ...в н ач алото идва за в и с т т а , а след нея
следва м агьосн и ч еств ото".128 С ъ сто я н и ето на за
в и с т к а т о ситуация за вредоносно влияние е о т р а
зено и в библията:
И още, видях аз Всякой труд,

и всяко сполучено дело.
Че за това на человека
му завижда ближния му.
И това е суета и огнетение на духът,
безумният сгъва ръцете си
и яде п л ъ т т а си.
/Екклисиаст,гл.4,ст.4,5./
58
Според речниковото тълкуване з а в и с т т а е неп

риязнено чув ств о при благополучие129или неприят
но чувство, к о е т о се явява при вида на чуж дите
успехи или д остой н ств а.130 Тя е отнош ение между
х о р а та в процеса на социалното им общуване.131
К а т о чув ств о поражда стр ем еж към притежание и
в съ щ ото време се изправя пред невъзможност за
това. С и туа ц и я та стр ем еж - невъзмож ност опре
деля присъщ ата на Всяка за в и ст стр ем еж към уни
щожение на недостиж им ото, много то ч н о формули
рано о т народа, че “щом не е мое, по-добре да не е на
никого!” . Така з а в и с т т а е едновременно отрица
т е л н о чув ств о и злонамерено поведение.
З ав и си м остта зав и ст - зло е представена конк
р е т н о в описание на урочасващ ият завистник: “...не
гов ото единствено утеш ение се съ стои в бедстви
е т о на д р у ги т е - да види падението на тогози,
к ой то е възбудил н еговата завист. З ави стли ви те
ги с ч и т а т за no-вредителни и о т най-ядовитите
зверове. П оследните, чрез р а н а та и зли в а т своя яд
и охапаното м я с т о започва да гние полека-лека, а за
за в и стли в и те някои м и слят, че п р ен асят Вреда
само с едно поглеждане, т ъ й щ о т о о т техн и я завис
т л и в поглед започват да с л а б е я т и най-силните по
т я л о . Всичката им п ъ лн ота изведнъж започва да
гасне, к а т о че ли о т зав и стли в и те очи се излива
някакъв о п р о п а сти телен и вредоносен и и зтр еби
т е л е н поток... ненавистниците на д обр ото непре
късн ато се с т р е м я т да се възползуват о т намере
н и я та си” .132 Т ъ ж д ест в о т о зав и ст - зло определя
народното вярване, че "урочасването иде о т за
в и с т т а ", а о т т а м всеки завистлив човек има спо-
59
собносш да урочасба.
В социалното поведение на л и ч н о с т т а се обеди
н я в а т о с т а н а л и т е ч ер ти о т общ ата представа за
вредоносеца. Всяка проява на индивидуализъм, з а т
ворен ост в себе си, егоизъм, неуважение и непочита-
не на о с та н а ли те, странене о т общ и те задълже
ния, невъздържаност, н егостоп р и ем ство и други
форми на отклонение о т с т е р е о т и п н о т о социално
поведение се к атегор и зи р ат к а т о чужди и опасни.
За т е з и хора се вярва, че са н оси тели на вредоносна
сила и м о г а т да навредят на колектива и на всеки
член о т него. Тази представа има архаична основа
определена о т характера на п рои зводството при
родово-племенното общ ество. П ър воби тн ата фор
ма за същ ествуван ето на човека и неговия т р у д са
невъзможни без общ ото сплотяване. Здравината на
вътреш но-групоВата връзка и общ огруповото един
с т в о са важни условия за ж изнеспособността на
гр уп а та и оп р ед еля т с ъ о т в е т н и т е социални нор
ми на поведение. Всяко отклонение о т т я х е заплаха
за ц я л о с т т а на общ н остта, затов а наруш ителя се
приема за причина и извърш ител на зло.
Някои изменения в социалното състояние на лич
н о с т т а , възприемани к а т о различни о т общоприе
т и т е довеж дат до вярването, че техн и я н оси тел е
потенциален или реален п р и т е ж а т е л на злотВорни
способности. Такива са в д о в ств о то /вдовица, вдо
вец/, разженването/разоставница, разоставник, ос-
танница, оставник, парясница, парясник, разведе
на, разведен/, закъсняло задомяване /стара мома,
с т а р ерген/.
Признаците, к ои то и зграж дат социалната ха-
60
pakmepucmuka на урочасВащия се допълВ ат и о т
физическия образ. Изграден Върху основата на бъл
гарски те информативни източници т о й е иденти
чен с п р е д с т а в а т а за магьосниците.133О т р и ц а т е л
н и я т характер на т я х н о т о физическо и психическо
е с т е с т в о ги дистанцира о т обидата маса на колек
тива, к о й то при Всички случаи се самоВъзприема
к а т о нормален. В т о з и случай физическата неес-
т е с т В е н о с т е една о т основните ч е р т и определя
щи урочасВащия. О т т у к е к а т е го р и ч н о с т т а на
народното Вярване, че Всеки куц, гърбав, сакат,
глух, хром, кьосе /голобрад, келяб/, чип /чипонос/,
дребосък /нисък, джудже/, много Висок, много дебел,
много слаб /кльощаВ/, грозен, страш ен, недоносче,
черен, жълтеникав м о г а т да урочасВат. И лю стр и
ращ пример за сравнителна аналогия В т о в а о т н о
шение е Вярването В злотВ ор стВ о Върху основата
на цВ етоВ ата пигментация на хора о т две различни
расови култури . Вярването у б ъ лга р и те и при други
народи с бял ц в я т на кож ата,134 че Всеки чоВек с
т ъ м н а и черна пигментация може да причини уроки,
намира о б р а т н о т о разбиране сред народите с ес
т е с т в е н а тъ м н а пигментация. Африканците и по-
специално укагуру, по данни на T.O.Beidelman135при
е м а т Всеки човек с пепеляВобял или въобще със
с в е т ъ л ц в я т на кож ата за лице, к о е т о може да
причини зло, да праби магии и да урочасВа.
П олов ото деление на л и ч н о с т т а Внася опреде
лена обобщ еност В п р е д с т а в а т а за урочасВащия.
Навсякъде се вярва, че ж ените причиняват уроки
много повече о т м ъж ете. В някои случаи такива
способности се преписват на Всички жени. Напри
61
мер м ъ ж ете о т нигерийската група нупе Виждат

ВъВ Всяка жена магьосница, Враг на мъжа и мъжката
Власт, кои то ги заплаш ват с м аги и те си и Винаги
им причиняват зло.136
В българските Вярвания преобладаващо мнозин
с т в о сред магьосниците са жени.137Н ар од ъ т см ята,
че т я х н а т а урочасВаща сила е по-голяма о т т а з и на
м ъж ете, а уроки те причинени о т жена са по-тежки.
Всички леч и телк и са убедени, че ж е н с к и т е
у р о к и се лек у в а т тр уд н о и много ч е с т о о т т я х се
умира.
Вредоносното женско Въздействие е В зависи
м о с т о т м я с т о т о на ж ената В опозицията добро -
зло, к ъ д ет о е поставена на с т р а н а т а на з л о т о
/ляВо/.138
В ъзр астови ят п ок азател внася нови ч е р т и към
общ ата представа за Вредоносната личност. Нав
сякъде е разпространено вярването, че магьосни
ц и т е са с та р и бабички. На т я х н ар одът приписва
голяма урочасваща сила. В народните песни, къде
т о ст а в а дума за зловредно въздействие, причини
т е л и т е са винаги жени в напреднала възраст;
... О т де са узеха т и я стари,

стари, гърбави Вещици,
Вещици, Върли бродници...139
В рам ки те на възрастовия диапазон способ

н о с т т а за урочасване е концентрирана около горна
т а възрастова граница. Някои особено типични за
с т а р о с т т а ч е р т и са безспорен признак за разпоз
наване на урочасващия. Например п р е г ъ р б е н а
62
бабичка, с ъ с у х р е н а бабичка, н а б р ъ ч к а н а
бабичка навсякъде се приема, че има лошо око.
З ав и си м остта с т а р о с т - зло много точ н о е до
ловена о т Йосиф Брадати, к ой то в XVIII век пише:
“ ...Тако ние учиме ж ените догде са млади да се
н а к и т а т и да се пременуват, п р елащ аят незлобли-
8и души. Егда се з а с т а р е ю т оне с т а н у т магесници.
И с т а н у т л ю т и и сърдити, п оч н ут да к лъ н у т и да
се заклинят и да не прош аю т кой им нещо сагре-
ш и т ".140
Признаците, к о и то и зграж дат социалната ха-
рактиристика на урочасващия о п р ед еля т формал
н а т а му принадлеж ност към п р е д с т а в а т а за чужд,
за н о си тел на зло, на идваш о т другия свят.
Друга група признаци оф ормят м и тологи чн и ят
му образ и о п р ед еля т р еалн ата, според народите
представи, връзка с другия свят. О т тук , въпросът
за произхода оформя г е н е а л о г и ч н и т е признаци
свързани на първо м я с т о с н еговото с в р ъ х е с
т е с т в е н о з а ч а т и е . Това е връзката за
р азп р остран ен ата по ц я л а т а стр ан а представа,
че к о п е л е /дете родено без баща, о т мома, о т
вдовица, о т парясница, о т ялова жена/, к о га т о по
расне ще може да урочасва и да прави магии. Също
т о значение има вярването за д е т е о т неизвестни
родители/подхвърлено, намерено, изоставено, при-
дошло/.
Навсякъде се вярва, че зловредните сили и м а т
намеса при зачати е по време на м р ъ с н и т е
дни и през д р у ги те периоди на преход. Тогава
всички хтонични сили и зл и за т и вли я я т отри ц а
т елн о , за то в а "ако д е т е т о е зачен ато през мръсни
63
ците, к оза то порасне, какбото погледне c очи го

урочасва” . Kamo по късна християнска наслойка,
Вярването се разширява и за “с в е т и т е дни през
годината” . Тогава жена не трябва да се събира с
мъж, заидото ако зачене, т о в а ста в а с нам есата на
дявола.
Заченато д е т е о т сношение на жена с м и т о ло
гични същ ества добива зловредни заложби. В бъл
гарските вярвания о т м отива "Мома залюбена о т
змей” , роден ото д е т е - змейче щом порасне започва
да урочасва и да прави магии. С ъщ ите качества
добиват в д и гн а ти те о т вихрушки. Д ец ата на жени
т е , кои то урочасват или са магьосници наследяват
к а ч е с т в а т а на майките.
Раж дането на д е т е т о определя м я с т о т о , к о ет о
ще заеме по-късно в о б щ еств ото. П ери одът на бре
м ен н ост се приема к а т о м о м ен т на преход о т оня
с в я т в т о я , о т хаоса в Космоса.141
Затова п р о ст р а н ст в ен а т а ориентация на пло
да в м ом ен та на раж дането определя приобщаване
т о на новороденото към о б щ е с т в о т о в к а ч е с т в о т о
на свой или установява принадлеж ността му към
оня с в я т и го разглежда к а т о чуждо. П оявата на бял
с в я т с гл а в а т а напред, к ак то народът приема нор
м а лн ото раждане, окачествява д е т е т о к а т о нор
мален човек и го приема за свой. Всички аномалии
при освобождаване о т брем енност /раждане с кра
к а т а напред, седалищно, с д уп ето напред и др./ се
при ем ат за ненормални, а родените т а к а се смя
т а т за чужди, принадлежащи на оня с в я т със с ъ о т
в е т н и т е заложби за злотв ор ств о.
В к у л т у р и т е на много африкански народи деца-
64
ma о т аномални раждания се с м я т а т за потенциа
лни магьосници и н оси тели на зло.142За да се предпа
з я т о т т я х след раж дането ги захвър лят в гората,
а майките им и згон ват о т с е л о т о .143На други мес
т а ги п р ед ав ат в р ъ ц е т е на селск и те жреци, за да
извърш ат с т я х обреда п р е в ъ р т а н е за
неутрализация на з л а т а потенция.144
В българските вярвания роден и те аномално се
с м я т а т за лоши хора и м о г а т да урочасват. За т я х
има изрази к а т о “родено с гъза напред” , “гъза му
пред него вървял” , “родено на т е р с е н е ” . Те се изпол
зу в а т за обозначаване на лош човек. В същ и ят сми
съл се разбира и вярването за ставане о т сън “наго
ре с гъза” . За с т а н а л т а к а човек се вярва, че през
целия ден е лош, всичко му е криВо, има лоша среща
и к о го то погледне ще го урочаса. В т о з и случай
ло ш а т а оп р ед елен ост се простира само 8 рам ките
на деня до следващия сън.
Н ар од ъ т вярва, че к о га т о човек спи д уш ата му
напуска т я л о т о и оти в а на оня свят, а к о га т о се
събуди отново се връща в този . П р еход ъ т о т съня
към р еа лн а та д е й с т в и т е л н о с т се явява к а т о пре
ход о т оня към т о з и св ят. О б ъ р н а то то ставан е е
белег за принадлеж ност към о т в ъ д н о т о и свръхес
т е с т в е н о т о със с ъ о т в е т н и т е заложби за злотбор -
ство.
Различните варианти за преобърнато навлиза
не в т о з и с в я т са във връзка с м отива за п р е о б ър-
н а т о т о т я л о присъщо на м и тологи ч н а та
представа за магьосниците. О б ъ р н а то то е универ
сален знак за н е ч и с т о т а т а , за принадлежност към
чуждия, нечовешки с в я т ,145а о т т а м и знак за вредо-
65
носна потенция. В някои ВярВания тоВ а състояние
се приписва на м ъ р т в и т е обитаващи другия св я т.146
Н епродиш алото новородено в състояние на циа-
ноза /задушено, посиняло/ след раж дането се прие
ма о т народа к а т о м ъ р т в о р о д е н о , а с л е д т о в а
оживяло. Н авлизането на д е т е т о в т о з и с в я т к а т о
мъртво, според вярванията носи с в р ъ х е с т е с т в е
н и т е о тр и ц а телн и заложби на оня свят. С лед необ
ходим ите за случая следродилни манипулации за
проплакване, на о ж и в я л о т о д е т е се приписват
урочасващи способности.
О т прегледа и анализа на изворовия м атериал,
кой то дава информация за народната п редстава за
урочасващия к а т о субект, можем да направим след
н о т о обобщение:
- Урочасващи способности п р и теж ават опреде
лени хора, някои животински видове и с в р ъ х е с т е с т
вени Същества. О т ц я ла т а група на зло т в о р ц и т е
най-много са хората. Те и м а т ясно изразена о т р и
ц ателн а качествена характеристика, к о я т о рязко
к он тр а сти р а на общия социален фон. О т р и ц а т е л
н а т а им същ н ост определя злон а м ер ен остта на
т е х н и т е замисли и деяния, а о т т а м злонамере
н о с т т а на поведението им.
- П р е д с т а в а т а за урочасващия е изградена о т
социалната и м и тологи ч н а та му характеристики.
И д в е т е го п р е д с т а в я т к а т о принадлежащ на дру
гия с в я т о т к ъ д е т о получава свръ хестествен а спо
собн ост да въздействува отр и ц а телн о върху обек
т и с полож ителни измерения. Е с т е с т в о т о на въз
д е й с т в и е т о се възприема във вярванията к а т о ма
гическо, а о т т а м и урочасващия к а т о магьосничес-
66
ku персонаж с различна степ ен на магически п о т ен
циал. С и ла т а на урочасВането определя с т е п е н т а
на о т р и ц а т е л н и я т му качествен показател. Колко-
т о е по-голям, толк ова по-голяма е с и л а т а на Въз
действие. При слабо изразен о т р и ц а т е л е н показа
т е л , ур оки те са по-слаби.
У роч асВ ан ето к а т о зловредна магия
При съ п оста в к а та на п р ед ст а в и т е за урочасван

и урочасваид се забелязва го ля м а т а п оляр н ост на
к а ч еств ен и те им характеристики. О б е к т ъ т при
теж ава само полож ителни качествени дадености,
а с у б е к т ъ т има силно изразено о т р и ц а т е лн о ес
т е с т в о . С ъ щ н о с т т а на д в а т а персонажа п р о с т
ранствено ги локализира к а т о диам етрално про
тивоположни полюси на бинарната опозиция д о б
р о - з л о /хубав-лош, свой-чужд/. В по-широк асп ек т
урочасаният заема социалното п р остран ство, а
агресивният а г е н т принадлежи на неусвоената
ч а с т о т него. П ървият е нормален, е с т е с т в е н чо
век, д ок ато в т о р и я т е персонаж с определени свръ
х е с т е с т в е н и способности.
М я с т о т о им в м ирогледната си стем а определя
характера на взаимоотнош енията им. К а к то беше
отбелязано, т е са неравностойни. Урочасващ ият е
агресивният а ген т, а обек та е пасивния п о т ъ р
певш, к о й то поема отр и ц ателн и я еф ект о т въз
д е й с т в и е т о на лошия поглед. П редставено графич
но, урочасВането изглежда така:
67
Митологично Социално
УРОЧАСВАЩ УРОЧАСАН
Зъл, лош, чужд Добър, хубав,

свой
Неусвоено Усвоено
пространство пространство
v
О т казаното до т у к и о т схем а та е Видно, че
о т р и ц а т е л н и я т еф ект се простира Върху ц я ло то
социално п ространство. Това значи, че урочасване-
т о е ВсеобхВатно зловредно Въздействие, насочено
Върху о б е к т с полож ителна качествена хар ак те
ристика, осъщ ествено о т човек с магьоснически
потенциал или друеа св р ъ хестеств ен а субстан
ция, к о и то и м а т способности да урочасВат.
Така сти га м е до общ ата верига с у б ек т - Въз
действие - о б е к т - р е з у л т а т , ко я то е идентична с
м агическата Верига магьосник - магия - омагьосан,
а т я о т сВоя стр ан а е равнозначна на урочасВащ -
урочасВане - урочасан. СтаВа ясно, че универсално
т о зловредно е с т е с т в о на урочасването, осъ щ ест
вено о т персонажи с магически способности, опре
деля явлението к а т о м а г и ч е с к о с всички
качества на зловредната магия. В случая обаче,
м еханизм ът на магическия а к т остава скрит. На
68
пръв поглед ли п св а т основните стр ук тур ооп р ед е
лящи еле м е н т и на магическия обред - дей ств и ето,
заклинанието и вещ еств ото. Видно е само, че злов-
р ед н о то въздействие се осъщ ествява непосредст
вено о т ок о то и погледа на злотвореца: “ ...Поглед
нали /името/, ударили го със силни очи, заболяло го
л ю т о глава...” 147
М ногобройният български информативен м а т е
риал категорично и недвусмислено посочва, че при
урочасването о ч и те и п о гл е д ъ т са вредоносни. Спо
ред народните вярвания о т ло ш и те очи “ ...излиза
някакъв оп р оп асти телен , вредоносен и и з т р е б и т е
лен п о т о к ” ,148 ко й то поразява всеки, към к о го т о са
насочени. Тези очи са още з л и , с т р а ш н и , л ю-
т и, о г н е н и .
Прави впечатление, че на много м е с т а в изворо
вия м а тер и а л лош и я т поглед се определя само о т
ед н о то око. Там ч е с т о ст а в а дума за око използува
но В единствено число. Освен това, в много баилни
т е к с т о в е за уроки, ло ш о т о око показано к а т о огне
но е противопоставено на д р у го т о /водено/, опреде
лено к а т о добротворно:
...И злезла е змия

ф дяВолобу корене.
С едно око Водеану,
с друго око огнеану.
П укналу сай Водеану,
т а пугаси огнеану...149
В т е з и случаи има п олярн ост между с т о й н о с т

н и т е характеристики на д в е т е очи. Съдържанието
69
на закли н ателн и ят т е к с т представя процеса раз-
боляВане - оздраВяВане с екВиВалента на дВ ете очи.
ТоВа значи, че ед н ото е болестотВ орно, а др угото
добротВорно. Ако към т а з и п олярн ост се приложи
дребн ата народна п редстава за ляВ ото м я с т о ка
т о зло, можем да допуснем, че злоВредната сила на
уроки те излиза о т ляВ ото око.
К он статац и я та, че ло ш и я т поглед причинява
Вреда не разкрива ц я ло т о магическо е с т е с т В о на
урочасбането. До т у к е ясно, че Въздействието
стаВ а посредством погледа, но Вътреш ният меха
низъм на влиянието оста в а неразкрит.
В закли н ателн и те т е к с т о В е за уроки заедно с
о ч и т е се споменават и други фактори, кои то подпо
м а г а т и доп ълват р а зр уш и телн ото дело. Напри
мер, “...пукнали са т и я очи ш т о погледнаа, ш т о
прорекоа и отсекоа...” 150, “ ...със зли очи го погледнал,
със проруки го погледнал, със зло му прорекъл на
/името/...” 151 И зразите “със зло му прорекъл” , “про
рекоа и отсек оа ” , “с проруки го погледнал" опреде
л я т присъствие на с л о В о В зловредния а к т на
урочасбането. Навсякъде хо р а т а се с т р а х у в а т о т
лошия поглед, но “ако т о й е придружен със зли думи
е още по-страш но".152
Взаимозависимостта между поглед и слово В
злоВредния а к т е отразен а точ н о още В дреВношу-
м ерските тек стоВ е. В “Е п о с ъ т за Гилгамеш ” , т е к
с т ъ т на м и т а за сли зан ето на богинята Инана В
подземния сВят, описва посрещ ането о т с е с т р а и
Ерешгикал и п ослед ств и я та о т см ъртон осн и те и
слоВа и поглед:
70
...Сестра и подскочи разярено о т т р о н а

и отново седна сес т р а и на трон а.
Тя вдигна към нея о ч и т е си -
очи на с м ъ р т т а ,
забълва към нея сл о в ат а си -
слова на развала.
Вик нададе към нея -
наказание беше ви къ т и ...
в т р у п се превърна
б л е с т я щ о т о т я л о ...153
Подобно описание пак т а м има и за поразяваща

т а сила на Инана:
...Там видя Думузи -

във дрехи разкошни...
Тя вдигна към него о ч и т е си -
очи на с м ъ р т т а ,
оправи към него сл о в ат а си -
слова разруш ителни,
оправи към него сл о в а т а си -
слова наказание...
В българските баилни т е к с т о В е за уроки о т н о

ш ението слово - поглед /те викнали, екнали - удари
ли я в главата/, на някои м е с т а разкрива конкретно
съдържание на словото:
...Да и д ет е у П еткана,
да я у с т р е л и т е в сърцето,
да я суш и т е и п ал и т е,
и у гроб да я п р а т и т е ...154
71
Словесният изказ на желания р е з у л т а т се ябяВа
к а т о заклинателна формула 8 злоВредния ак т. Така
слов ото придобива същ ествени функции В процеса
на урочасването. К он к р етн ото му присъствие пра
ви о т незохтруктурообразуВ ащ елем ен т.
ЗлоВредното Въздействие на слов ото В процеса
на урочасването се осъщ ествява по няколко направ
ления. На първо м я с т о т о въздействува чрез обща
т а магическа сила на сло в о т о въобще.155 О т друга
страна, залож еното в него смислово съдържание
според народните вярвания придобива реална с т о й
н о с т по си ла т а на архаичното разбиране, “ ...че да
пожелаем нещо някому или да го сравниш с нещо и
т у й да го изкажеш е д о с т а т ъ ч н о да го сти гн е.” 156
Архаичното мислене отъж дествява субектив
н о т о с обекти вн ото и заличава границата между
процеса на м и съ лта и процеса на реалния свят. На
т а з и основа първобитният човек широко използува
сло в о то за магически цели с убеждението, “ ...че
с т и га едно нещо да бъде помислено и изказано, т о
тр ябва да н астъп е наистина",157 т .е . съдържание
т о , сем ан ти чн и ят смисъл на изреченото слово се
явява к а т о заповед, к о я то незабавно се изпълня
ва” .158
В древната к у лт у р а п р ед ст а в а т а за слов ото
има двойна вътреш на ст р у к т у р а . К а т о а б с т р а к т
но разбиране т о определя к атегор и я та, качества
т а и св о й ств а та на п р е д м е т и т е . В съ щ ото време
т о се разбира к а т о нещо идентично със самия пред
м е т , кой то изразява. О вещ ествен ото разбиране на
слов ото В архаичната к у лт у р а е не само ср едство
за общуване, но и активно действуващ а добронаме-
72
рена или Враждебна сила.

Навсякъде по с в е т а се с р е щ а т данни за овещес-
тв ен о разбиране на словото. Е. Evans-Pritchard в
изследването си за азанде описва, как магьосникът
хваща д у м а та на св о я та ж ертва и посредством нея
изпраща б о л е с т на човека.158 В ч ук о тск и те вярва
ния се говори за човек, к о й то събира в ръкавицата Си
всички думи на хората, кои то се о п и т в а т да преи-
н а ч а т д ум и те му.160 Н ародите о т Коми възприе
м а т с лов ото к а т о с т р е л а или друг о с т ъ р предм ет,
к ой то л е т и о т един човек към друг и нанася на
последния рана, о т к о я т о произлиза б о л е с т .161 Спо
ред я к у тск и те народни представи д ум а та произ
вежда непосредствено въздействие не само на хо
р а т а , но и на неодуш евените предм ети .162
Б ългари те също и м а т вярвания за овеществява-
не на словото. В една приказка записана о т Л. Кара-
велов, един българин к а т о се миел в реката, и з т ъ р
вал и загубил ед и н ств ен а та тур ск а дума к о я то
знаел, а след т о в а започнал да я т ъ р си във вода
т а . 163К а т о далечна реминисценция на разбирането
за сло в о то к а т о враждебна сила м о г а т да се разг
л е ж д а т и някои български народни изрази като:
о с т р о к а т о нож, р е ж е к а т о нож, з а б и
ва с е к а т о нож, з а б и в а с е к а т о с т р е
л а , в п и в а се, о с т р а д у м а , с д у м а г о
убил, с д у м и го затрил.
О см ислянето на словесното съдържание к а т о
магическо и злоВредно има продълж ителна еволю
ция в архаичната к ултур а . Н ач алото на т о в а разби
ране тр ъ гв а о т първи те звуци на човека издавани
о т н еговите гласни органи. К рясъкът и викът насо-
73
чени към ж и в отн ото и м а т отбр ан и телн и и за щ и т

ни функции. П рогоненото о т вика животно асоциира
първите представи за магическото е с т е с т в о на
звука и словото. По-късно членоразделната реч по
ема върху себе си и ч ув ств и телн о разширява маги
ческия обхв ат на словото, възприемано к а т о м а т е
риално, с к о е т о може да се борави к акто с всеки
м атериален п р ед м ет. На т а з и основа, конкретно
назованото гласно или безгласно желание, по сила
т а на архаично разбирания и м и тати вен принцип
произвежда с ъ о т в е т н о т о идентично въздействие.
С ъ сто я н и ето на зав и ст к а т о изходна ситуация
за зловредно въздействие, логически довежда до
гласов или безгласов изказ на отри ц ателн и я желан
р е з у л т а т - “ с ъ с зло му прорекъл". До т у к урочасва-
н е т о се осъщ ествява о т магическата сила на поже
лан и ето чрез словото. Следователно, зловредното
въздействие има с т о й н о с т на в е р б а л н а ма
гия.
Н аличието на слово и неговата роля в зловредно
т о въздействие, на пръв поглед определя урочасва-
н е т о само формално к а т о вербален т и п магия. Л о
гически изниква въпросът, дали само т о определя
магическия характер на урочасването, разкриващо
се до т у к к а т о вербално е с т е с т в о . За да се о т го в о
ри на въпроса е нужно да се уточни м я с т о т о на
слов ото в с т р у к т у р а т а на м аги ята въобще, т .е . да
се определи взаимовръзката и взаимозависимост
т а му с о с т а н а л и т е дВа основни структуриращ и
м аги ята елем ен ти - магическото действие и маги
ческ ото вещ ество. Тази необходимост не е само
целна, а се налага най-малко о т две неща: първо, в
74
досегаш ното стр ук тур и р ан е на м аги ята не се о т
ч и т а т о ч н о м я с т о т о , значението и р о л я т а на ос
новните и компоненти, особено т я х н а т а Взаимов
ръзка и взаимозависимост. О т т а м с т р у к т у р а т а
на м аги я та е изграждана едностранно и непълно.
Второ, т ъ р с е н е т о на връзката между сло в о т о с
д е й с т в и е т о и вещ еств ото, ще помогне т е да б ъ д а т
о т к р и т и к а т о елем ен ти в с т р у к т у р а т а на урочас
ването. В т а з и връзка информативно и накратко си
позволяваме да проследим основните становищ а за
с т р у к т у р а т а на м агичното въздействие.
В същ ествуващ и те класификации на магически
т е обреди няма единно становищ е за р о л я т а и
м я с т о т о на сло в о т о в магическото въздействие.
Някои автори р а зглеж д а т магическият а к т само
к а т о производен на сло в о т о и извеж дат корена на
м аги ята о т вяр ата в н еговото разбиране к а т о
св р ъ хестеств ен а потенция. А .А .П отебн я164и А.Ве-
т у х о в 165 виж дат в сло в о т о основната и първична
форма на м аги я та въобще. В.Malinowski166приписва
само на с л о в о т о са м о с т о я т е л н а и основна роля в
р а зв и т и е т о на м агическата обредност. К а т о из
хожда о т преобладаването на слов ото във всички
актове, т о й вижда в м агическото действие второс-
т е п е н и незначителен е л е м е н т без особено значе
ние. В сум арн ата класификация на м аги ята разра
ботен а о т H.Hubert и M.Mauss167, словесната магия
е о т д елен а с а м о с т о я т е л н о к а т о с л о в е с н и о б
р е д и /заклинание/, успоредно с р ъ ч н и о б р е -
д и или магическо действие. Разчлененият по т о з и
начин магически обред дава самостойно значение
на д в а та магически компонента поотделно, к о е т о
75
зцачи, че съ щ еств ув а т само магия на слов ото и
само магия на д ей ств и ето - становище, най-меко
казано неубедително.
При т е о р е т и ч н о т о разглеждане с т р у к т у р а т а
на м агията, други автори виж дат 8 магическото
действие първостепенна нейна ч а с т , а слов ото
само к а т о речево описание на извърш ваното д е й с т
вие. Според стан ови щ ето на Н.ф.Познанский168ма
гическото действие първоначално се върши без
слово, т ъ й к а т о д ей ств и ето изразявало ц я лото
магическо съдържание. Впоследствие, к о га т о маги
ческ ото действие ста в а непонятно за изпълните
ля и за пациента, се явява необходимост о т словес
но възпроизвеждане на н еп он ятн ото действие, т .е.
словесната заклинателна формула пояснявала са
мо смисъла на магическото действие. Според също
т о становище, магическото действие постепенно
загубва значението си и зак ли н ателн ата формула
придобива с а м о сто я телн а функция - превръща се в
“с а м о с т о я т е лн а магическа сила".169
С тан ови щ ето на Познанский обхваща едновре
менно и д в а т а елем ен та. В с т р у к т у р и р а н е т о оба
че, само едно е неубедително, к ак то сполучливо
отбеля зв а С.А.Токарев, к а т о задава въпроса - “ ...О т
какво собствено следва, че първоначално всеки об
ред е ням и, че словесната формула се присъединява
към него впоследствие?” 170 К а т о отговаря на въп
роса с въпрос - “ ...A не трябва ли да предположим, че
произнасянето на т е з и или други слова - пожелание,
заповед, забрана - са съставлявали още о т са м ото
начало н еотд ели м а ч а с т о т самия обред",171 т о й
канализира д в а та основни еле м е н т а на м аги я та в
76
едновременно действуващ и и проявяващи се неде
лими ч а с т и на единния магически обред.
В подкрепа на т о в а становищ е можем да разгле
даме съотн ош ен и ето между слоВо и действие 6 най-
пърВичната и примитивна ситуация при пропъжда
н е т о на ж и в отн ото о т човека, осмислена к а т о
първа крачка за магическо Въздействие. И наи сти
на тр у д н о можем да си представим първият човек
8 с т а т и ч н о състояние да отправя към ж и вотн ото
само Викове и крясъци. Прц Всички случаи т о в а е
съпроводено о т движения на р ъ ц ете, краката и
т я л о т о , т .е . сло в о т о е съпроводено с отпъждащи
ж естове или ж е с т о в е т е са придружени с едновре
менно използуване на слово.
П ар алелн ата изява на действие и слово изграж
да основата на магическия а к т , а залож еното 8 т я х
и м и тати вн о съдържание определя м агическото ес
т е с т в о на обреда. Във възходящ ият процес на арха
ичното мислене, р а зв и т и е т о на магическия обред
евоюлира и с ло в о т о постепенно получава превес, а
в някои случаи напълно заменя обредното действие.
По т о з и начин в сло в о то се концентрира целия
магически заряд, но т о в а не значи, че само т о опре
деля характера на обреда. Съдърж анието на маги
ч еск ото дей стви е се трансформира в съдържание
т о на слов есн ата заклинателна формула. О т реа
лен магически е л е м е н т д е й с т в и е т о се превръща
във формално магическо присъствие к о д и р а н о 8
за к ли н а телн а та формула, без да губи и м и та ти в -
ния си магически потенциал. С ледователно, слово
т о се явява кодиращ и м и та ти в ен магически модел
на желания р е з у л т а т , получен о т д е й с т в и е т о и
77
заклинанието. В същ ото Време т о е ст р у к т у р е н
е л е м е н т о т магическия обряд, е л е м е н т си остаВа и
к а т о модел, а тоВа значи, че не може да има ти п о
логична са м остой н ост при структуроопределяне-
т о на магията.
В т а з и п ослед ов а телн ост урочасВането не мо
же да се разглежда типологично само к а т о Вербал
на магия. В съдържанието си т о Включва и заложе
ния 8 сло в о то им итатиВ ен модел на желанието. А
тоВ а значи, че урочасВането е още и злоВредна
магия о т и м и т а т и В е н тип.
Във Вредоносният а к т на урочасВането, р о ля т а
на словото, произнесено гласно, а ВпоВечето случаи
полугласно или безгласно, не определя целия меха
низъм на Въздействие. В народните вярвания, не
веднъж казВано досега, урочасВащата сила се реа
лизира посредством о ч и те и лошия поглед. Еднов
р ем ен н ото присъствие на дВа активни елем ен та
/око, слово/ определя с ъ о т в е т н о т о им м я с т о и роля
В а к т а на Въздействие. С лов ото 6 р о л я т а на и м и та
тиВен модел изгражда злоВредното желание, а пог
л е д ъ т се ябява п реносител на магическата сила. В
т а з и си роля лош и я т поглед осъщ ествява действи
е т о на акта, к а т о изпълнява функциите на м а г и
ч е с к о т о д е й с т в и е В обреда. Следователно,
В а к т а на урочасВането същестВуВа кодирано и
обредн ото действие, к о е т о се проявява чрез погле
да.
М еханизм ът за пренасяне на урочасВащата сила
разширява ти п ологи чн и ят обхв атн а Въздействие
т о . Н ай -п рости ят способ за нейното пренасяне е
непосредственият к он так т. При урочасВането Въз-
78
д е й с т в и е т о се извършва о т разстояние, без види
мо физическо съприкосновение. Архаи чн ото мисле
не к а т о опредм етява слов есн ото съдържание ове-
щ ествява и неговата проекция осъщ ествена чрез
погледа. Това обуславя р а зп р остр ан ен ото вярване
за материалния характер на погледа и в редата о т
него при преднамереното му зловредно оринтира-
не. Такова разбиране осигурява п редп оставки те за
осъщ ествяване на к о н та к н о ст между урочасващия
и неговия обект.
В българските вярвания, а и във вярванията на
други народи, вредоносно влияние може да укаже
п р и съ ств и ето и б л и з о с т т а на магьосника или з л о т -
вореца. В еволюционното си развитие магьосничес
к и я т персонаж постепенно натрупва в себе си маги
ческа сила, к о я то може да въздействува без т о й да
извършва магически обреди. С о б ств ен и я т магичес
ки потенциал се разбира к а т о материализирана
магическа субстанция, к о я т о е подчинена на ма
гьосника и при нужда се изпраща към набелязания
обект. А д р е с а н т ъ т в много случаи усеща нейното
присъствие. Навсякъде по български те земи е поз
н а т о усещ ан ето на поглед, особено, ако т о й е злона
мерен.
По-осезателно м атериализираното е с т е с т в о на
зловредната сила е отбелязан о в к ултур н о и зо ста
нали народи. Например, австрали й ски те аборигени
о т п л е м е т о Вурадери вярват, че магьосникът и
всеки злотворец може да изпраща о т себе си маги
чески кри стали нгалаи, к о и то незабавно проникват
в ж е р тв а та . Те не о с т а в я т никакви следи по т я л о
т о , но поразения ч увства п ри стъп на о с т р а бол
79
ка.172За африканските азанде злобредната магичес-

ка сила е някаква вещ ествена субстанция В т я л о т о
на магьосника, затворена Вчерна подутина /тумор/
в края на черния дроб, к о я т о по в о ля та на злотворе-
ца прониква в т я л о т о на ж е р т в а т а .173Подобно раз
биране за м а тер и а лн а та сила на магьосника се
среща и във вярванията на южнокамерунската е т
ническа група бети . Според т я х , зловредните ма
гьосници и хора и м а т особен орган, наречен е в у,
кой то изпуска сила способна да убива.174Във Всички
орендистични вярвания, вклю чително и 8 българс
ките, магьосникът има св р ъ хестеств ен а собств е
на сила, с к о я то може да оперира по собствено
желание и Винаги може да я изпрати към набеляза
н а т а ж ертва.175
Н ародното разбиране за злобредната магическа
сила к а т о материализирана субстанция води до
осъществяване на пряк к о н т а к т между злотворец
и обект. С т о в а урочасването приема характер още
на к о н т а к т е н т и п магическо въздействие.
О вещ ествяването на магичвската сила Включ
ва в себе си и кодира м а г и ч е с к о т о в е щ е с
т в о , к о е т о В случая е равнозначно на обредния
реквизит при магическите обреди. Тук откриваме
т р е т и я основен структурооп ределящ е л е м е н т на
м аги ята - м агическото вещ ество - кодирано в маги
ч еск ата сила.
До т у к ста в а ясно, че урочасването к а т о зловре-
ден а к т съдържа В кодиран Вид т р и т е основни
ст р ук тур н и е ле м е н т а на м аги ята и магическия
обред - магическото действие, заклинателната фор
мула и магическото вещ ество. Типологичното му
80
многообразие включва Вербално, имитатиВно, кон
т а к т н о и инициално Въздействие, к о е т о обхваща
ц ели я т диапазон на злоВредното магическо Влия
ние. ТоВа праВи о т урочасването универсален злоВ-
реден ак т, кой то има с т о й н о с т на зловредна магия.
О същ ествяването и чрез урочасВане стаВа с маги
ч еск ата сила на злотВ ор н и я т персонаж и се явява
к а т о кодиран модел на магическия обред.
Трансформацията на злоВредния магически об
ред 8 персонална зловредна магическа сила е резул
т а т о т еволюционното развитие на магическото
мислене, к о е т о превръща обреда В магическа по
тенция на магьосника. ТоВа прави о т урочасването
по-Висока еволюционна сте п е н на злобредната ма
гия със запазен магически с т р у к т у р е н механизъм.
Според народните Вярвания о тр и ц а телн о Въз
действие може да предизвика не само злотВорец, но
и доброж елате л . В тоВ а са убедени Всички по ц я ла та
българска тер и тор и я . Ако някой добронамерен чо-
Век, без ВсякакВа зла умисъл се учуди, Възхити,
зарадва, Възклицава, хвали или по някакъв начин
изрази непреднамерено полож ително отношение
към нещо, т о може да урочаса и поема Върху себе си
злоВредно Въздействие. Тази ситуация наВсякъде е
позната к а т о п о ч у д и , хванали го почудите,
почудище, почудица, зачудица.176
Р е з у л т а т ъ т о т п очуди те е еднакъв с т о з и на
уроките и много ч е с т о В п р ед ст а в и т е на народа
дВ ете наименования се р азби р ат равнозначно. Това
уеднаквяване се дължи на единния краен р е з у л т а т .
Еднаквият отр и ц а телен ефект не изключва прин
ципното различие в процесите на Въздействие. При
81.
уроките вредата настъпва о т прякото въздей ст
вие на вредоносния персонаж, а при почудите добро
намерената ли ч н ост създава само си туац и ята за
въздействие, а к он к р етн ото зло т в о р с т в о извърш
ва свр ъхестествен а сила извън подбудителя.
В ъздей стви ето на почуди те е свързано с вярва
н е т о за вредоносното влияние на с в р ъ х естеств е
н и т е сили посредством т я х н о т о наименование, по
викване или иницииране. Според архаичното мисле
не, назоваването на вредоносната сила е равнос
тойно на нейното повикване. С ъщ ият смисъл има и
разбирането за р а в е н с т в о т о на и м ет о и принадле
ж ащ ото му лице. "П ъ р в о б и т н и я т човек, пише
Дж.фрейзър, с м я т а и м е т о си жива ч а с т о т с о б с т
вената си персона и се грижи по подобаващ начин за
него".177З ави си м остта име - ли ч н ост обуславя вяр
ването, че з л о т о стор ен о на и м е т о е зло стор ен о на
са м о то лице. Тази взаимозависимост има широка
разпространеност, потвърдена отм н огоброй н и те
примери описани в л и т е р а т у р а т а .178
Добронамереното възхищение, учудване, възк
лицание и р а д о с т и зграж дат символичният образ
на ли ц ето или п р ед м ета к а т о полож ителна даде
н ост. Това състояние на доброж елателя фактичес
ки н а з о в а в а конкретния о б ек т и го извежда в
ситуация на пълна зависимост о т св р ъ х е с т е с т в е
н и т е злонамерени сили. Назоваването на обек та
инициира зловредните сили и т е упражняват свое
т о о тр и ц а телн о въздействие върху зависимия ве
че потърпевщ.
ВъВ връзка с о п а с т н о с т т а о т зловредното пора
жение на почудите са и м н огото табуирани си туа-
82
uuu при полож ително отнош ение към нещо. Много
народни изрази показват ст р а х а пред възмож ност
т а за иницииране на с в р ъ х е с т е с т в е н и т е с ъ щ е с т
ва: “Мълчи, да не чуе з л о т о !” , “Мълчи, да не чуе
дявола!", “Мълчи, че з л о т о чува!", "Мълчи, че з л о т о
слуш а!” , “Мълчи, че з л о т о дебне!", “Мълчи, да не
дойде з л о т о !", “Мълчи, да не докараш з л о т о !” , “М ъл
чи, да не предизвикаш с ъ д б а т а !” , Не се радвай, да не
го урочасаш!", “Не му се радвай, че нема да т р а е !",
“Тихо, че з л о т о под камък с т о и !” и още много д туги .
С т е з и вярвания са свързани и ап отропейните дейс
тв и я при р а д о с т и приповдигнато отношение, нап
ример заплю ването, п р е к т ъ с т в а н е т о и други пред
пазни знаци.
О т всичко казано до т у к ст а в а ясно, че урочасва-
н е т о е зловредно магическо въздействие с много
широк обхват. То е насочено към ц я ло то социално
п ростран ство, в центъра, на к о е т о с т о и човека.
У роките и м а т избирателна способност само към
обекти с полож ителна качествена хар ак тер и сти
ка.
Урочасващ ите са вредоносни персонажи с ма
гьоснически и св р ъ х естеств ен потенциал. В осно
в а т а на взаим одействието между урочасващия и
потърпевш ия с т о и п р оти в оп остав ян ето на т е х
н и т е полярни характеристики, кои то са определе
ни о т п р о с т р а н с т в е н а т а им локализация в мирог-
л е д н а т а систем а.
К а т о зловредно въздействие, урочасването е
магически ак т, к о й то съдържа всички с т р ук тур н и
елем ен ти на м а ги я та и магическия обред. Всички
т е структурообразуващ и магически компоненти
83
на урочасВанешо са кодирани ВурочасВащата сила.
Тя е магическият потенциал на урочасВаидия и т о й
оперира с нея по собствено желание.
ОсВен чрез злотВорстВо, В широкия спектър на
злобредно Въздействие може да се урочасВа и о т
добронамереност. Р е з у л т а т ъ т о т д в е т е въздейс
тв и я е еднакъв.
Урочасването к а т о магия Води началото си о т
архаичните п ластов е на к у л т у р а т а . То с ъ п ъ т с т -
ВуВа чоВека още о т първите му стъпки ... открива
ме го и днес. Тази усто й ч и в о ст Във В рем ето прави
о т Вярването 8 уроки феномен В народната к у л т у
ра.
84
Бележки
1 Вж. бел.1 към убода.

2 ГероВ.Н. Речник на българския език. Ч.5.С., 1978,
/фототипно изд./ с.459; Ч.4.С., 1977, с.249.
3 Български тълковен речник. Ш изд. С., 1973, с.747,
1048.
4 Големанов, Г. Материали по народната медицина
из Горнооряховско. СбНУ, XXX, 1914, с.ЗЗ.
5 Чолаков, В. За урочасването. Български книжарни
ци, 1895, 4.1, Кн.1, с.80; Вакарелски, Хр. Мартениците
като народен обичай. БР,Х, 1935-1936, Кн.6, с.182; Мари
нов, Д. Народна Вяра и религиозни народни обичаи. СбНУ,
XXVIII, 1914, с.17; Жива старина. Вярвания или суеверия
на народа. Кн.1, Русе 1891, с,80; Кепов.И. Народописни,
животописни и езикови материали о т с. Бобошево, Дуп-
нишко. СбНУ, 42, 1936, с.136; Големанов, Г. Материали
по... с.ЗЗ; Ватев, С. Урочасването. ВтОВ, VI, Бр.6, 31 май
1930, с.42; Захариев, И. Каменица. Географско-етнограф
ско изучаване. СбНУ, 40,1935, с.412; Любенов, П. Само вили
и самодиви. С.,1891, с.4; Цепенков, Й. Баене за уроци.
СбНУ, XV, 1898, с.75; Шишков, Cm. За уроци. СбНУ IV, с.182;
Арх. Етър, T.I, с.67; Т.П, с.87.
6НПТЛ, с. 109-116. За голямата податливост на мом
ците към урочасване виж множеството варианти на
народните песни изградени върху сюжета "Момък уми
ра о т уроки". Подробно бел.13.
7 Минько, Л.И. Знахарство. Минск 1971, с.136.
8 Кепов, И. Народописни материали..., с.136.
9 Чолаков, В. За урочасването. с.85.
10 Инф. Цана Русинова Радева, мах. Сяровии, Дрянов
ско.
11 НПТЛ, с. 109-116.
12 Хиляда и една нощ. С., 1971, с.66.
13 3а различните варианти на народната песен “уро
часан момък": НПТЛ, с. 109-116; Мартинов, Ал. Народо
писни материали о т Граово. СбНУ, 49, 1958, с.300-301;
Любенов, П. Сборник о т разни народни умотворения о т
Кюстендилско. 1896, с.ЗЗ; Качановский, В. Памятники
болгарского народного творчества. Вьт.1, СПб, 1883,
с.31; Стоин, В. НПТВ, С., 1928, № 2380; Чолаков, В. Българ-
85
ски народен сборник. Болград 1872, с.102; ПетколичеВ, Д.
Народни песни о т с. Руждене /Гюренджик/, Драмско.
СбНУ, 50,1963, с.126; Цицелкоба, 3. Песни о т Копривщица.
СбНУ, 46, 1953, с.61, 63; ИССф, Kh .V, 1925, с.272; Раковски,
Г.С. Показалец, с.20 /64/; СбНУ, XXV, с.5; СбНУ, XXXV,
с.168,172; СбНУ, 48, с.471.
14НПТЛ, с.111-112.
15 Чолаков, В. БНС, с.340, № 85.
16НПТЛ, с.711-712.
17 НПТЛ, с.709-710.
18 В различните Варианти на песенният цикъл “Уро
часан момък” неизменно присъствува предупреждение
т о на лелята, козато момъкът тръгне на сбор да не се
гизди с нова премяна, а да дойде с обикновените си дрехи.
В поВестоВанието момъкът не спазВа заръката, хВаща
уроки и умира.
19 НПТЛ, с.716.
20 Инф. Цана Русинова Радева, мах.Сяроци, Дряновско.
21 СбНУ, I, с.80.
22 Народът Вярва, че всеки човек има свой ангел-
пазител. Той идва при човека с неговото раждане и го
придружава до края на живота. А н гелът стои на дясно
т о рамо на човека и го насочва да извършва само добри
дела, предпазва го о т зло и болести. На лявото му рамо
стои дявола и гледа да му напакости. Между ангела и
дявола се води непрекъсната борба. О т нейният изход
зависи поведението на човека. Човек има “силен ангел” ,
когато в двубоя побеждава ангела. Тогава човекът вър
ши добри дела, не боледува и е здрав. Ако надмощие
вземе дявола, делата на човека са лоши, злите сили го
спохождат често, постоянно боледува и го ловят уроки.
Подробно у Д.Маринов, Народна вяра..., с.168-169, 173.
23 Арх. Етър, Т.2, с.89; Т.6, с.63. Инф. Рада Цанева
Петрова, с. Бангейци, Тревненско, зап. 1973.
24 Народът вярва, че с раждането на човека на небе
т о се появява нова звезда. Тя е звездата на новородено
т о дете. Всеки човек на земята има звезда на небето.
Когато умре, звездата му пада о т небето. Както не са
еднакви хората, така не са еднакви и звездите на небе
т о . Едните с в е т я т по-силно, а другите по-слабо. Ярки
т е звезди са на силните хора. Силната звезда помага на
човека, предпазва го о т болести, лошотии, вреда. Такъв
86
човек не го лоВяш уроки или го спохождат рядко. Слаба
т а звезда не може да защити човека, затова той често
боледува и го ловят уроки.
25 Маринов, Д. Народна вяра..., с.17. В народните
представи малките деца имат слаба звезда, защото са
още неукрепнали. С растежа им нараства и укрепва
звездата.
26 Вярва се, че добрите хора им ат сладка кръв.
Затова уроките, болести те и лош отиите много нали
т а т на тях. Инф. ГицаТанасова, с. Староселци, зап. 1989.
27 За урочасани животни у: Кепов, И.Народописни
материали... с.136-137; Янакиева, Ж.Й.Гаджалова, Народ
ното лечение в Сливенския край. ОИМ Сливен, /б.г./ с.6;
Маринов, Д. Жива старина, с.80; Шапкарев, К.А. СбНУ,
18911 с. 199-200; Василева, М. Календарни празници и оби
чаи. ВДобруджа. Етнографски, фолклорни и езикови про
учвания. С.,1974, с.330; Енчев-Видю.И. Стари и нови
паметници о т Добруджа. С., 1918, с.55; Мартинов, Ал.
Народописни материали..., с.732-733; Попов, Ал.
СбНу,1,с.80; Стойков, Д. СбНУ,V,c.118; Ангелов,В.
СбНУ,XII,1895,с.15; с.156 СбНУ,XV, 1889,с.65; Страшими-
ров.А. Рамаданбеговисараи.-В: Повести и разкази. С.,1968,
с.432; РП,1904,КнЛЛП-1Х,с.139; ИС,1912,Кн.19-20, с.19-20;
Арх.ЕИМ, № 967 -П.с.187; Арх.ЕтърДМ, с.63,65,69,71; T.VI,
с.57,58,59,60; Т.П, с.89; Изворовият материал предлага
голямо разнообразие на случаи за урочасани животни.
Приведените тук са само малка част о т най-характер
ните.
28 Инф. Мария Иванова Тодорова, с.Николаево, Трев
ненско, зап. 1973.
29 Арх.Етър, T.VT, с.58.
30 Лични - които личат о т далеч, забелязват се,
набиват се веднага Вочи. Много хубави.
31 Инф. Байчо Цанев, с. Станчев хан, Тревненско, зап.
1972.
32 Пак там.
33 Маринов, Д. Жива старина, с.80; Инф. Цаню Хрис
тов - Китката, мах. Кашанци, Тревненско, зап. 1973.
34 Инф. Рада Бонева Иванова, с. Веленци, Тревненско,
зап. 1973.
35 Гоев, А. Предпазване о т уроки при раждане,-
В:Етър,Т.1, Габрово 1989, с.115-162.
87
36 Гоеб, А. Общобългарски черти и локални особенос
т и на народните предохранителни средства против
уроки и зловредно въздействие.-В:У НКЕ, Габрово 1988,
с.290-298;
37 Хиляда и една нощ. с.43.
38 Елин Пелин, Събрани съчинения. Т.П,С.,1972, с.144.
39 Маринов, Д. Народна вяра..., с.177-178.
40 Ангелов, В. Урочасване или омайване.
С6НУ,ХП, 1895,с. 156.
41 Пак там.
42 Пак там.
43 Железков, М. За завистта. Ч, 1874, Кн.18, с.528.
44 Пак там.
45 Чолаков, В. За урочасването. с.80
46 Инф. Рада Бонева Иванова, мах.Веленци, Тревненс
ко, зап. 1973. Инф. Стойка Колева Христова, мах.Веленци,
Тревненско, 1973.
47 СбНУ,ХП, с.156.
48 Кепов, И. Народописни материали..., с.136.
49 Арх.Етър, Т.П, с.89.
50 Бончев, Б. Зли очи. Ескулап,1934,Бр.6, с.З.
51 Арх.Евтимий, Народни поверия, обреди и обичаи.
Материали по история на религиите.- ГСУ-Бф,ХХ,1934,
с.22.
52 Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните
книги в Народната библиотека. Т.П,С.,1910, с.150.
53 Басанович, И. Материали по санитарната етног
рафия на България. Ломският окръг. СбНУ, V.1891, с.88;
Неделчев, Д. и кол. Културната история на с.Крамолин.
Габрово 1938, с.28; Големанов, Г. Материали по..., с.ЗЗ;
Маринов, Д. Жива старина, I, с.80; Телбизов, М. Велова-
Телбизова, Традиционен б и т и култура на банатските
българи. СбНУ,51,1963, с.207; Илчева, М. Баяния, бранува
ния, лекувания. СбНУ,V,1891, с.115; Арх.ЕИМ, № 967-П,
с.187; Арх. Етър, T.I, с.63,69-71; Т.П, с.85; T.VI, с.58-63; Инф.
Елена Кънева Манева, мах. Веленци, Тревненско, зап. 1972;
Ненчо Николов Ненчев, с.Престой Тревненско, зап.1972;
Колю Митев Прозорков, мах. ПрозоркоВци, Тревненско,
зап. 1973. Бойко Цанев, с. Станчев хан, Тревненско, зап. 1973;
Стойка Колева Христова, мах. Веленци, Тревненско,
зап.1973.
54 Г.Руссески, СбНУ,XXI, с.265.
88
55 Apx.EBmuMuu, Народни поверия..., с.14-15.
56 Арх.Етър, T.I, с.28.
57 Арх.Етър, T.I, с.66; Инф. Ненчо Николов Ненчев, с.
Престой, Тревненско, зап.1972; Колю Митев Прозорков,
мах. Прозорковии, Тревненско, зап. 1973.
58 Димкова, Г. Народните вярвания в българските
баяния. - ГВПИШ - фф, V-A, Шумен 1981, с.44.
59 Янакиева, Ж., Й-Гаджалова, Народното лечение...,
с.7.
60 Арх. ОИМ Враца, Е, с.57.
61 Пак там, с.217. Подобни варианти с.45.
62 Пак там, с.77, варианти с.66.
63 Любенов, П. Самовили и самодиви. С.,1891, с.5.
64 Янакиева, Ж., Й.Гаджалова, Народното лечение...,
с.7.
65 Арх.Етър, T.I, с.63-71; Т.П, с.85, T.VI, с.63.
66 Инф. Елена Кънева Манева, мах. Веленци, Тревнен
ско, зап. 1972.
67 Арх.Етър, T.I, с.63, 66-67.
68 РП. 1904 Кн. WI-IX, с.263.
69 Чолаков, В. За урочасването. с.80.
70 Любенов, П. Баба Еза или Сборник о т различни
вярвания, лекувания, магии, баяния и обичаи 8 Кюстен
дилско. Търново 1887, с.48-49.
71 Сталийски. Ц. Баяния, врачувания, лекувания. СбНУ,
ХПД895, с.143.
72 Костов, Ст.Л. Амулети против уроки. ИНЕМ, 1921,2,
с.95. Странджански народни песни. Из репертоара на
Кера П.Маджарова. С.,1983, с.25, + 12.
73 Арх.Етър, T.VI, с.63.
74 Маринов, Д. Народна вяра..., с.153; Арх.Етър, T.I,
с.61-63; Т.П, с.89; T.VI, с.63.
75 Арх.Етър, T.I, с.28,34,41.
76 Маринов, Д. Народна вяра..., с.156; Жива старина,
с.80; Арх.Етър, T.I, с.63, 69-70; Т.П, с.85,89; Арх.ЕИМ. N2
167-П, с. 187: Повтаран- д е т е о т б и т о да сучи и започнало
втори път. Повторено, повратениче.
77 Шапкарев, К.А. СбНУ, Kh .VII, с .29.
78 Арх. ОИМ Враца, Е, с.28.
79 Халачева, М. Традиционни родилни обичаи на бъл
гарите католици.- ИМЮБ, T.VI, Пловдив 1980, с.100;
Арх.Етър, T.I, с.63,69,90 Т.П, с.85,89, T.VI, с.63.
89
80 Брадати, Й. За жените. - ВСтаробългарски стра
ници. С., 1968, с.548.
81 НПТЛ, с.710.
82 Костов, Ст.Л. Амулети..., с.93.
83 Арх.Етър, Т.П, с.85; T.VI, с.63.
84 Плиний, История, ШДОЗ.
85 ЖелезкоВ, М. За завистта.
86 Пак там. с.528.
87 СбНУ .IV, с.108.
88 СбНУ, XII, с.149-150.
89 СбНУ, XII, с.150.
90 СбНУ, ХП, с.149-150; Арх.Етър, T.I, с.61,63; Т.П, с.89.
Хиляда и една нощ, с.474.
91 Инф. Колю Митев Прозорков, мах.Прозорковци,
Тревненско, 1973.
92 Арх.Етър, T.I, с.63.
93 Арх.Етър, T.I, с.63; Т.П, с.89.
94 Инф.Байчо Цанев, с. Станчев хан, Тревненско,
зап.1972.
95 Плиний, История, Ш,1.
96 Шишков, Cm. СбНУ,IV,с.102; Стоилов, А .П .,
СбНУ,V,c. 120; Божков, С. СбНУ, ХП, с.149; Чолаков, В. БНС,
с.114.
97 Стойков, Н. СбНУ,Ш,146.
98 Ангелов, В. С6НУ.ХП, с.156.
99 Инф. Рада Цанева Петрова, мах. Бангейци, Тревнен
ско, зап.1973. ,
100 Маринов, Д. Народна вяра..., с.153.
101 Железков, М. За завистта, с.528.
102 Йовков, Й. Съчинения. Т.П С., 1968, с.350.
103 Русески, Г. СбНУ,XXI,с.265: Златаров, С.
СбНУ,XII,с.150-151: Сталийски, Ц. СбНУ,V,c. 142; Божков,
С. СбНУ,XII,с.149-150; СтойкоВ, Д. СбНУ ДП,с. 142; Бояджи
ев. 3. ЦбНУ,Х1,с.88; ДимитроВ, М. СбНУ,Х1,с.91; Илчева, М.
СбНУ,V,c. 115; Янакиева, Ж., Й.Гаджалова. Народното ле
чение..., с.5-6; Инф. Тота Цанова Найденова, с.Мекре, Ло
вешко, зan. 1971.
104 Пак там.
105 Байрактаров, СбНУ,XXI, с.263: Арх.ЕИМ, № 181,
с.3-4.
106 Попов, Ал. СбНУ,1,с.79: РП,1933, Кн.4,сД31.
107 Подробно у Георгиева, Ив. Българска народна
■> 90
митология, С.,1983, с.73: БеноВска, М. За специфичното 8
системата о т представи на българина за света.-В:фол-
клор и история. С., 1982, с.174.
108 СлаВейкоВ, П.Р. Български притчи или пословици
и характерни думи. С.,1972, с.280.
109 Железков, М. За завистта, с.101: Попов, К. Завис
тникът. НМ, Бр.167,' 14 юли 1976.
110 Русески, Г. СбНУ,ХХ1,с.256.
112 Димкова, Г. Народните вярвания в българските
баяния.
114 Mair.L. Witchcraft. N.Y.1969, р.38
115 Маджаров, П. “Сторинята” и “правинята" /маги
ята/ във фолклора и б и т а на странджанци.-Бф,
1985,Кн.4,с,56.
116 Токарев,С.А. Ранние формьх религии и их разви
тие. М.,1964, с.91.
117 фрейзър, Дж. Златната клонка. С., 1984, с.250.
118 Мелик-Симонян, К.А. Образ ведуна в традици-
оннмх африканских верованиях.-СЗ,1978,Кн.2,с.50.
119 TokapeB, С.А. Ранние..., с.89.
120 Webster, М. Magie. A socilogical study. Stanford
1948, р. 142.
121 TokapeB, С.А. Ранние..., с.87.
122 Buxton, J. Mandari witchcraft.- Witchcraft and sor
cery in East Africa. N.Y. 1964, p. 109.
123 фрезър, Дж. Златната клонка, с.252.
124 Различни варианти за посрещане на чужди xoph и
съответн и те очистителни обреди, подробно у фрей
зър, Дж. Златната клонка, с.249-255.
125 Пак там, с.253-255.
126 Douglas, М. Introduction: thirby years after.- Witch
craft, oracles and magie. p. XXVD.
127 Мелик-Симонян, K. А. Образ ведуна..., c.48.
128 Ewans-Pritchsrd, E.E. Witchcraft, oracles and magie
amond the Azande. Oxford 1973, p. 107.
129 Георгиев, В. и кол. Български етимологичен реч
ник. С., 1973, ТД, с.575.
130 Български тълковен речник, С.,1973, с.224.
131 Карталов, А. Осъзнаване на завистта в домарк-
совата философска мисъл.-ПК, 1986, Кн.4, с.54.
91
132 ЖелезкоВ, М. За завистта, с.528.
133 За физическата представа на магьосника по-
подробно у ПопоВ.Р. Български народни Вярвания за ма
гьосниците.-В, 1985, Кн.6, с.44-45.
134 Сравни по-горе, с,38
135 Beildenman, Т.О. Witchcraft in Ukaguri.- Witchcraft
and Sorcery un East Africa, London 1963, p. 174.
137 Попов, P. Български народни..., c.44.
138 По-подробно за жената като зла определеност
Иванов, В. В., В.Н.Топоров, Исследования в области сла-
вянских древностей. М.,1974, с.259-304.
139 Шапкарев. К. А. СбНУ,Т.1,С.,1968, с.86.
140 Брадати, Й. За жените, с.548.
141 Подробно у Мелик-Симонян, К. А. Образ ведуна...,
с.46.
142 Beildenman, Т.О. The Kagyri. N.Y. 1971 р.39-40;
Singleton.M. The muminous amond the Nildes and Nilo-
Hamites.- Cahiers des Religions Africanes.v.4,N7,1970, p .ll.
143 Tolbot, P.A. Life in Sontheri Nigeria.- London 1923,
р. 20
144 Tolbot, P.A. The peoples of Sonthern Nigeria, London
1969, v.2, p.725.
145 Мелик-Симонян, K. А. Образ ведуна..., с.46.
146 Ellis, A.B. The Yoruba speaking people of the Slave
Goast of West Africa. - London 1974, p.244; Alexandra,D.N.
Madie and mystery in Tibet, London 1971, p.40.
147 Арх.Евтимий, Народни поверия..., c.14-15.
148 Железков, M. За завистта, с.528.
149 СбНУ,IV,с.102: Варианти СбНУ ,V,c.120:
СбНУ ,ХХ1,с. 164.
150 Божков, С. СбНУ,XII, с.150.
151 Етнографски материали о т Смядово. - ИССф, 1931,
с. 403.
152 Димкова, Г. Народните вярвания .... с.44.
153 Личковска, К., К. Шажинска, Митология на Месо-
потамия.С., 1984, с.110.
154 СбНУ, XXVni, с.181.
155 За магическата сила на словото по-подробно у:
Зеленин, Д. К. Табу елов у народов Восточной Ебропьг и
Северной Азии.-С6МАЗ,Т.\Ш1-1Х, 1929: Магическая функ
ция елов и словесньпс произведений.-В:Сб. 8ч е с т ПЯ .МОР:
Минько, Л. Знахарство, Минск 1971; Сумцов, Н. ф. Заго-
92
бори, Харкоб 1878; Зеленский, ф. Ш. О заговорих. И сто
рия развитие заговора и главньге его формальне чврть 1 .
Харков 1897: Крушевский, Н. Заговори как вид русской
народной поезии. Варшава 1876: Ляцкий, Е. А. К вопросу о
заговорах. 3.0. 1893, № 4: Миллер, Асирийские заклина
ния и русскив нар. заговори. Русская мисль, 1896 Кн.7:
Померанский, П.ф. Заговори. Опьпп исследования произ
хождения заговорннх формул. ЗИффПУ, 4.136, 1917: Ве-
тухов, А. Заговорь1 , заклинания, обереги и другие види
народного врачевания, основаннне на вере в силу слова.
Варшава 1907: Потебня, А.А. Обяснение малорусских и
сродньпс народньхх песен. Т.Н, Варшава 1887: Асхатова, А.
М. Художествени образ и мировозренческий злем ент в
заговорах. М.,1964: Рнбаков, В. А. Язьгчество древних
славян.М.,1981, с.133-145: Ильинская, В. Н. Заговори и
историческая действительност. Рф, Т. 16,Л., 1976,с.200-
207: Хаджов, И. Мотиви за клетва 8 нашите народни
песни. ИССф,2,1907, с.ЗОБ-370.
156 Хаджов, И. Мотиви за клетва в..., с.307.
157Арнаудов, М. Българските народни клетви. Към
характеристиката на народния мироглед и народното
творчество,- Предговор към Дабена, М. Български на
родни клетви. С.,1934.
158 Подробно у Зеленин, Д. К. Магическая функиия
елов..., с.510.
159 Evans-Pritchard, Е. Е. Witchcraft, oracles and magie
amond the Azande. London 1976, p. 393.
160 Зеленин, Д. K. Табу елов..., c.4.
161 Пак там.
162 пак там, с.5.
163 Каравелов, Л. Памятникй народного б и т а бол-
гар.Ч.1, с.171.
164 Потебня, А. А. Обяснение малорусских и сродньпс
народньпс песен. Т.П,Варшава 1887, с.61 и сл.
165 Ветухов, А. Заговори...,
166 Malinowski, В. Argonaults of the Western Pacific.
London 192$ p.408.
167 Hubert, H., M.Mauss, Esquisse d'une theorie generate
de la magie. - L’Annee Sosiologique, T. VII, 1902-1903.
168 Познанский, H. ф. Заговори. Пг 1917.
169 Пак там, с.148.
170 Токарев, С. А. Сущность и произхождение магии.
93
ТИЗ, Т.51, с.24
171 Пак там.
172 Bemot, R. М. Wuradieri Magis und ‘Clever Men'. -
Oceania 1947, v. XVII, 1, p.71.
173 Evans-Pritchard, Е. E. Witchcraft, oracles and magia
amond the Azande. - London 1972, p.21-22.
174 Подробно у Йорданский, В. Б. Хаос и гармония. M.,
1982, c.195-196.
175 За орендизма Вбългарските Вярвания подробно у
БешеВлиеВ, В. Религията на прабългарите. БИБ.1930,
Т.П,с.29-60:Вяратанапрабългарите.ГСУ-Ифф,Т.35,1939.
176 Наименованието произлиза о т чудя, чудене, чудя
се, очудбам се на нещо или о т нещо, породено о т необик
новено, хубаво или рядко срещано качество.
177 фрейзър, Дж. Златната клонка, с.310.
178 Подробно фрейзър, Дж. Златната клонка, с.310-
334: Зеленин, Д. К. Табу слоВ...,
94
C A S T IN G THE E V IL EYE IN TH E B U L G A R IA N
FO LK BELIEFS
vol. I
Angel Goev
(Summary)
( -
According to the folk beliefs casting the evil eye is a

result of the harmful power's action of the cast-doer on
the object. The harm-doer is the aggressive, active ele
ment, and the object of action - the passive sufferer. In
order to reveal the nature of the process the traits of both
characters are investigated and defined. The sufferer is
analyzed first. According to their character and nature
the endangered objects are classified into three groups:
1. Living beings.
2. Inanimate objects.
3. Actions, states, undertakings and phenomena.
The available sources show that people are most
pliable to casting the evil eye. The effect of the evil eye
is definitely dependant on the age and quality of objects.
Most susceptible are little children, young people, men
and wom en in their prime. The cases of casting the evil
eye lessen w ith aging; but all children are pliable. Tradi
tion everywhere accepts that most of the children's
physiological and psychic disturbances are result of
casting the evil eye.
It is stated that of all traits, distinguishing the indi
vidual from the group, beauty is decisive. Youth and
beauty define the great extent of pliability, increased by
complementary acceptable elements, connected with
clothing, ornaments, hairdress etc.
95
The review of the impact on animals shows that they

are pliable to the evil eye according to the same qualities.
Except single species, the object in some cases can be a
whole herd. It is noticeable that only domestic animals
are subject to the evil eye. There is no mention of wild
animals, subject to it, in the available sourses. This is
indicative of the very nature of the examined phenom
enon.
The impact on inanimate objects and agricultural
areas is not arbitrary. It depends on the extent of their
connection with life and activity of people. The harmful
looks threaten all human states and spheres of activity.
This enlarges the scope of the evil eye’s effect to a great
extent.
The conclusion is that the sphere of the harmful effect
covers socially assimilated space. The impact - direct or
indirect - is always orientated at man. Direct - as imme
diate harm on him, and indirect - in the cases, when the
objects of the evil eye are connected with him.
Objects of casting the evil eye are only those possess
ing positive qualitative characterization from human
point of view. The pliability to the evil eye depends on
that: the more “humanized" the object, the nearer to the
supreme degree of the traditional system of values it is,
the greater the degree of pliability. The result of the
harmful effect is an important element in the structure of
the phenomenon. Its diagnostics includes a w ide variety
of symptoms which according to the character and
extent of precision are united in three groups:
The first includes indications, defining most gener
ally the state. They show the negative changes in broad
est aspect. The second group unites particular symp-
96
УРО ЧЛ СВАНЕТО
toms. They define the predominantly disease-causing

character of the impact.
Headache (in its different versions) is defined as most
characteristic indicator of casting the evil eye out of all
symptoms. A ll the other parts of the body, orientated
from above downwards, are susceptible. According to
the general context of the symptoms all diseases can be
produced by casting the evil eye.
The analysis shows that the character of the harmed
object defines the form of manifestation of the evil eye.
In living organisms the effect is disease and death, i.e.
biological and psychological destruction. The impact,
manifestated in w ide scope of negative varieties in the
other objects, is defined generally as “spoiling".
The cast-doer is the main character in the process.
Bulgarian source material defines his/her eyes as the
starting point of his/her power. They are evil, bad and
envious. It is stated that people w ith such eyes are
socially incompatible persons, w ith psychic and physi
cal deformations, and most important - with supernatu
ral characters.
The result ofthe harmful impact defines casting of the
evil eye in the sphere of harmful magic. The cast-doers
are perceived as harmful magicians w ith different p ow
ers. The structure of their magical characterization is
double - w ith social and mythological dimensions.
The social characterization includes indications, de-
finingthe magician's potential ofthe cast-doer. Analysis
proves that it is grounded in the archaic notion of the
socially alien person as bearer of harmful influence.
The evolution of the notion of the harm-doer in the
range of the group and the extension of his social dimen
97
sions has been traced.

It contains traits, innate to the socium, simulta
neously accepted to belong to "the alien w orld” . Accept
ing that the idea of the own is good, every other manifes
tation of negative behaviour in the scope of the group is
cathegorized as evil, and the doer - as bearer of danger.
It is shown that in social aspect the manifestation of
envy is the most typical trait in the character of the cast-
doer. It is proved that according to the same notion envy
is the basic reason for casting the evil eye.
The social behaviour and negative social changes in
the person’s state, uniting all other traits of the general
image of the harm-doer have been analyzed. His/her
physical shape and gender are examined, as they add to
the characterization, defining his/her formal belonging to
“the alien world".
The in d ica tio n s, fo rm in g th e m y th o lo g ic a l
characterzation of the cast-doer, are examined in detail.
It defines “the real" belonging of the character to the
beyond. The genealogical indications, especially those
connected with his/her supernatural conception, are
most important among them.
The analysis of the qualitative characterization of the
subject and object of the evil eye leads to the conclusion
that they are polarized. Their nature spatially locates
them as polar opposites in the “good-evil” binary oppo
sition, resp. assimilated-not assimilated space. The place
each of them occupies in the system of moral values
defines the character of their interrelations. They are
realised via the universal chain subject-impact-object-
result, identical w ith the magic line magician-magic-
bewitched. It is clear that casting the evil eye is of
98
magical nature and possesses all qualities of harmful
magic.
On this ground attempt is made to reconstruct the
structure of the phenomenon. The structure of magic and
magic ritual is taken for basis. Their main structure
defining elements have been sought - the magical imita
tive action, the conjuring formula and the magic sub
stance. For that purpose conjuring mumbling incanta
tions against casting the evil eye have been analyzed.
There are other factors inherent to them, which help the
destructive action of the evil eye. The verbal expression
of the desired negative result and the conjuring formula
are among them. The action of word in casting the evil
eye is realized through the known mechanism - the
archaic notion of the magic pow er of the word as a whole.
The presence and role of the word in the harmful act
imparts to casting the evil eye the value of verbal magic.
The archaic notion of the substantive character of
word materializes its projection through the look, which
is the carrier of the magic power. It provides for the
contact betw een the subject and the object and turns the
process into magic impact of contact type. The “materi
alization" and the magic pow er includes and codes the
magic substance as element of the structure of the
process.
This sequence proves that castingthe evil eye follows
the model of magic and magic ritual. The variety of
verbal, imitative, contact and initial impact includes the
whole range of harmful magic influence. This turns
casting the evil eye into universal harmful act equal in
value to harmful magic, contained in the personal magic
potency.
99
The versions of the negative results of amazements
have been examined. In spite of the fact that their result
is the same as of casting the evil eye, it has been stated,
that their author is a good-natured person. It has been
proved that the well-wisher creates the situation for
influence, and the very harm is done by the supernatural
power or substance outside the initiator. This is con
nected with the belief in the harmful effect of the super
natural forces through uttering their name, calling them
or voluntarily/involuntarilly initiating a magic situation.
Casting the evil eye is the first theme of the “Bulgarian
Folk M agic” sequence.
100
Съкращения
А Археология
Арх.Ешър Архив на Архитектурно-етнографски ком
плекс Етър Габрово. О тдел ДухоВна кул
тура.
АТ Атеистична трибуна
БИБ Българска историческа библиотека
БНС Български народен сборник
БНТ Българско народно творчество
БР Българска реч
БС Българска сбирка
В ВекоВе
ВИРА Вопросьг истории религии и атеизма
ВтОВ Великотърновски окръжен Вестник
Втори
конгрес Втори Международен конгрес по бълга
ристика
ГВПИШ Годишник на висшия педагогически инс
т и т у т Шумен
ГЕМБ Гласник етнографског музе]а у Београд
ГМСБ Годишник на музеите ВСеверна България
ГСУ Годишник на Софийския университет
Е Пр Етнографски проблеми на традиционна
т а духоВна култура. С.1989
Етър Етнографски сборник “Е тър” Т.1.ГаброВо
1989
Ж М Н П Журнал Министерства народного просве
щения
ЗВОРАО Записки Восточного отделения Русского
археологического общестВа
ЗИффПУ Записки Историко-филолог, факултета
Петрогр. университета
ИА И ИзВестия на Археологическия и н с т и т у т
ИАН СССР Известия Академия наук СССР
И БИ Избори за българската история
ИБИ Д ИзВестия на Българското историческо
дружество
ИВ А Д ИзВестия на Варненското археологическо
дружество
ИДА Известия на държавните архиви
101
ИЕИМ Известия на Етнографския и н с т и т у т с
музей
ИИЛ Известия за И н сти тута за литература
иитт Извори за историята на Тракия и траки
те
ИМСЗБ Известия на музеите о т Северозападна
България
ИНА Известия на научния архив при Б А Н
ИНЕМ Известия на Народния етнографски му
зей в София
ИНМВ Известия на Народния музей във Варна
ИОРЯС Известия отделения Русского язмка и сло-
весности
ИПр Исторически преглед
исигтм Извори за старата история и география
на Тракия и Македония
ИСффИз Известия на Семинара по Славянска фило
логия
ИМЮБ Известия на музеите о т Южна България
ИМЮИБ Известия на музеите о т Югоизточна Бъл
гария
ИС Илюстрация Светлина
Ифф Историко-филологически факултет
КСИА Краткие сообщения И н сти тута археоло
гии
КСИЗ Краткие сообщения И н сти тута зтног
рафии
ксиимк Краткие сообщения И н сти тута истории
материальной культурм
ЛИБИ Латински извори за Българската исто
рия
ЛНУВО Летопись Новороссийского университета.
Византийское отделение
мвсвмс Материали Всесоюзного симпозиума по
вторичньш моделирующим системам
МКАЗН Международньт Конгрес антропологи-
ческих зтнографических наук. Докладь!
советской делегации.
мф Македонски фолклор
нм Народна младеж
нпн Неврология, психиатрия и неврохирургия
нптв Народни песни о т Тимок до Вит С.,1928
102
нптл Народно песенно творчество о т Ловеч и
Ловешко
HP Наука и религия
ПСп Периодическо списание на Българското
книжовно дружество
пи Проблеми на изкуството
ПК Проблеми на културата
П ета кон
ференция П ета национална конференция на бъл
гарските етнографи. Етнографски проуч
вания на Габровски окръг. Габрово 1988
Р Родопи
Рз Развитие
РАЖ Русский антропологический журнал
РП Родопски преглед
РПр Разкопки и проучвания
РПБф Регионални проучвания по български
фолклор
PC Родопски старини
СбМАЗ Сборник Музея антропологии и етногра
фии
СбНУ Сборник за български народни
умотворения наука и книжнина
СЕЗ Сръпски етнографски зборник
Сп БАН Списание на Българската академия на на
уките
СЗ Советская етнография
СМ Съвременна медицина
ТЗС Tpygbi по знаковьш системам
таз Tpygbi И н сти тута по етнографии
тхз Tpygbi Хоремской експедиции
фиф философско исторически ф акултет
фп философски преглед
ч Читалище
30 Зтнографическое обозрение
103
к.и.н. А н гел ГоеВ
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ВЯРВАНИЯ
Рецензенти: проф. g-р Стоян Генчев

ст.н.с. д-р Минчо Георгиев
Художник: Милена Матева
СУПЕР ПРИНТ
цена 30 лв.
Издава: SPS "ТЕХНОСИСТ"
гр. Габрово, п.к.210
Печат: Дф "АБАТАР" - гр, В.Търново

ПРЕДПАЗВАНЕ
КНИГА ВТОРА
* * *
БАЕНЕ
КНИГА ТРЕТА
* * *
ГАД АНИЕ ЗА ЛЮ БОВ И Ж ЕНИТБА
***
БАЕНЕ ЗА СТРАХ
* * *
ТАБУ

Angel Goev Urochasvane

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Angel Goev Urochasvane

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Ангел Гоев

П РЕД И СЛО ВИ Е.......................................... 5

Едва л и има човек в п ъ р воб и т н от о

Джеймс фрейзър - “З л а т н а т а клонка”

Н евероятна е универсалната и всепроникваща-

"... Вярването в уроки е общочовеш­

и дребните п и сатели Теокрит, П лутарх, Вергилий,

“Хубава излезе о т своя дом кедров,

Символиката на бож ествен ото око6 В еги п етс­

"И на Хор м о г ъ щ о т о око

pama изгражда с и с т е м а т а о т начини за лечение и

Бележки към Въведението

1. Сумцов, Н. ф., Личньге обереги о т сглаза. ХарькоВ

Кой ли с лоши очи

Ако перефразираме Вече казаното о т Н.ф. Сум-

Народна п редстава за урочасан

П о д В ъ з д е й с т в и е т о на лош и я п о г л е д с а излож ени

Ах, този странен момък с къдрави коси

В българските народни песни урочасан млад и

... Недко о т конче си слезна,

Имало нявга, имало,

Друг Вариант на п есен та о т с. Голяма Желязна,

Недко уроке фанале,

... Каквоту одиш да додиш,

ж ен ата ч е с т о боледува и е неразположена. Тези

- О т Всички потърпевш и обекти х о р а та с т р а ­

П олож и телн ата качествена характеристика на

П ървата обединява признаците, к о и то оп р ед еля т

Заедно с м я с т о т о , т е к с т ъ т определя и харак­

Навсякъде се знае, че “у роки те б и я т първо в

...Те Викнали, екнали,

Т елесн о то поражение се представя 8 различни

Седемдесет и седем Вери,

...ми стъпила на ВълчаВи зъби,

...та се набола на змийски кости,

В народните предстаби урочасВането се конкре­

л.Пошло ми е малко дете,

П осочените примери сравняват болк ата с убож­

П оч ти Всички изменения В общ ото физиологично

ли н ателн а формула о т Ломско71п оследователно са

УрочасВ ащ ият к а т о злоВреден магьосник

П р и т е ж а т е л я т на зловредна, свр ъхестествен а

...Сиви очи мелезани,

...Поаресалу сай млеаку

Ч ерн и ят /тъмният/ ц в я т на о ч и те к а т о урочас-

Понякога народът смесва п р ед ст а в и т е за само­

ЗлоВредното Въздействие, к о е т о урочасващ ият

Върху стр а ха о т Вредоносното Влияние на чуж­

м енните земи има чувство, че върви по омагьосана

И още, видях аз Всякой труд,

Според речниковото тълкуване з а в и с т т а е неп­

мер м ъ ж ете о т нигерийската група нупе Виждат

... О т де са узеха т и я стари,

В рам ки те на възрастовия диапазон способ­

ците, к оза то порасне, какбото погледне c очи го

У роч асВ ан ето к а т о зловредна магия

При съ п оста в к а та на п р ед ст а в и т е за урочасван

Зъл, лош, чужд Добър, хубав,

...И злезла е змия

В т е з и случаи има п олярн ост между с т о й н о с т ­

...Сестра и подскочи разярено о т т р о н а

Подобно описание пак т а м има и за поразяваща­

...Там видя Думузи -

В българските баилни т е к с т о В е за уроки о т н о ­

"... Вярването в уроки е общочовеш

Символиката на бож ествен ото око6 В еги п етс

- О т Всички потърпевш и обекти х о р а та с т р а

Заедно с м я с т о т о , т е к с т ъ т определя и харак

В народните предстаби урочасВането се конкре

П осочените примери сравняват болк ата с убож

Понякога народът смесва п р ед ст а в и т е за само

Върху стр а ха о т Вредоносното Влияние на чуж

Според речниковото тълкуване з а в и с т т а е неп

В рам ки те на възрастовия диапазон способ

В т е з и случаи има п олярн ост между с т о й н о с т

Подобно описание пак т а м има и за поразяваща

В българските баилни т е к с т о В е за уроки о т н о

чени към ж и в отн ото и м а т отбр ан и телн и и за щ и т