KNOWLEDGE SOCIETY AND 21ST CENTURY HUMANISM

ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА ХХІ ВЕК

ХVII национална научна конференция
с международно участие
София, 1 ноември 2019 г.

KNOWLEDGE SOCIETY AND 21ST CENTURY HUMANISM

The 17th International Scientific Conference
Sofia, 1st November 2019

1
 ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА ХХІ ВЕК

Сборникът „Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век“ е

реализиран в рамките на проект „Стимулиране на научните комуникации
в изследователската и преподавателската дейност на преподавателите от
УниБИТ в националния и международен информационен обмен – Научни
конференции с международно участие по случай Деня на будителите
„Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век“ – 1 ноември 2019 г.“
(ПЧФНП 2019–07/05.03.2019 г.) по Наредбата на Министерството на
образованието и науката, с ръководител доц. д-р Любомира Парижкова.

The Proceedings “Knowledge Society and 21st Century Humanism” has

been realized within the project “Stimulation of Scientific Communication in
the Research and Teaching Activities of ULSIT Lecturers in National and
International Information Exchange - Scientific Conferences with International
Participation on the Day of the Leader of the Bulgarian Revival” of the 21st
Century Knowledge and Humanism – 1st November, 2019 (PPFPP 2019-07 /
05.03.2019) under the Regulation of the Ministry of Education and Science,
coordinated by Assoc. Prof. Lubomira Parizhkova. PhD.

Университет по библиотекознание и информационни технологии

© Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2019
ISSN 2683-0094

University of Library Studies and Information Technologies

©Academic Publishing House “Za Bukvite – O Pismeneh”, 2019
ISSN 2683-0094

Академично издателство „За буквите – О писменехь“ не носи

отговорност за изказаните мнения, идеи и хипотези на авторите в
техните доклади, включени в настоящия сборник.

Academic Publishing House “Za Bukvite - O Pismeneh” does not take

responsibility for the expressed opinions, ideas and hypotheses of the
authors and their articles included in the current proceedings.

2
 ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА ХХІ ВЕК

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА АРХИВНО-
ДОКУМЕНТАЛНО НАСЛЕДСТВО В НАЦИОНАЛНА
БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ –
НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Красимира Александрова1, Ваня Аврамова2,

Християн Атанасов3
1, 2
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
3
Университет по библиотекознание и информационни технологии

Резюме. В последните години дигитализирането на архивно-

документалното наследство се очертава в световен мащаб като водещ
приоритет за всички институции, ангажирани с неговото опазване.
Ползите са повече от ясни и може да бъдат търсени в много посоки:
по-добро съхранение, опазване и популяризиране, достъпност през
Мрежата и прочее. България, като държава членка на Европейския
съюз, не остава встрани от тази тенденция.
Главната цел на предложения доклад е представянето на
извършената до момента дигитализация в Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“.
Ще бъдат посочени основните проблеми, с които следва да се
справят ръководители и експерти за обезпечаване на по-лесното и
бързо осъществяване на процеса. Ще се маркират и очертаят
основните перспективи по отношение на цифровизацията и
внедряването на водещи световни практики в тази посока.
Ключови думи: Национална библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“, архивно-документално наследство, дигитализация, достъп
до информация

Въведение
„Дигиталните документи ще съществуват вечно – или пет
години, което първо стане!“ [1] Остроумното и иронично
подмятане на Jeff Rothenberg – компютърен специалист, отделил
голяма част от усилията си на проблемите около съхранението на
дигиталните документи, е и добро предупреждение и напомняне,
че цифровизацията на архивно-документалното наследство
решава доста проблеми, но и поставя много други, на които
тепърва следва да се търси отговор. Впрочем и на българска почва
предимствата и недостатъците на дигиталната конверсия на
книжното архивно-документално наследство са подробно

224
 KNOWLEDGE SOCIETY AND 21ST CENTURY HUMANISM

разгледани от изследователя Алберт Бенбасат, който също е в

немалка степен резервиран към прекомерното експониране на
ползите от процеса. По този повод той пише: „Затова ще споделя
нещо еретично – не смятам, че дигитализацията трябва да се
превърне в задача номер едно на културното човечество, в
частност и наша, българска, първостепенна задача. Не съм убеден,
че непременно дигитализацията ще ни осигури лелеяния достъп до
цялото знание на света и вселената, ще направи чудеса в науката,
образованието, изкуството, литературата и т.н.“. В подкрепа на
това си „еретично“ твърдение авторът предлага и своите
аргументи, които, да признаем, не са лишени от логика. [2]
Всъщност рядко може да бъде отбелязана голяма промяна в
световната история, която да е приемана еднозначно – изцяло
положително или напълно отрицателно. Дигитализирането не
прави изключение. В конкретния случай започнахме с
„ироничните“ и „скептични“ коментари, но следва да се спомене,
че ентусиастите са далеч по-многобройни, както признава и
Бенбасат. Като претеглим плюсовете и минусите, ще видим, че
ползите от дигитализацията са повече, отколкото недостатъците.
Поради това и цифровизацията е основен приоритет на почти
всички институции от т.нар. GLAM сектор (акроним от Galleries,
Libraries, Archives and Museums) и нейната тежест вероятно с
течение на времето все повече ще се засилва в една „дигитална
епоха“, в която трябва да бъде обезпечен възможно най-лесен
достъп на потребителите до истинна информация. [3], [4] В този
смисъл цифровизацията е приоритет и на българските институции
на паметта, например Държавна агенция „Архиви“1, редица музеи,
библиотеки и прочее. [5]
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ не
прави изключение. Институцията също поставя дигитализацията
сред приоритетите на своите дейности.2 В настоящия доклад ще
представим именно цифровизацията, която се извършва в
Националната библитека, с акцент върху ръкописно-
документалното наследство. Ще бъдат посочени ползите от
дейността и ще се направят някои коментари и препоръки за
оптимизиране на процесите.

1. Методология и източници на изследването

Резултатите от процеса по дигитализиране са описани и
анализирани благодарение на годишните отчети на Националната

225
 ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА ХХІ ВЕК

библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ за периода от 2009 до

2018 г. От тях е извлечена статистическа информация, която е
представена по-долу в таблиците, а освен това отчетите са чудесен
източник на добиване на информация за конкретните приоритети
на библиотеката за определената година – работа по нов проект,
свързан пряко или косвено с дигитализацията, преструктуриране
на дигиталния архив, обработка на метаданните, внедряване на
нови софтуерни продукти и т.н.
Следва да се има предвид, че някои от основните дейности във
връзка с цифровизирането на документите са представени вече на
научната общност чрез съобщения и доклади от представители на
различни институционални звена на Библиотеката, които също са
въвлечени в изложението на доклада. Тези приноси са
публикувани на страниците на институционалното списание
„Библиотека“ [6] или са представяни на научни форуми. [7], [8]
Освен това накратко ще бъдат посочени структурите,
непосредствено отговорни за обработването, опазването и
популяризирането на архивно-документалното свидетелство,
което се съхранява в НБКМ. Това към 2019 г. са отделите:
„Ръкописи и старопечатни книги“, „Български исторически архив“
и „Ориенталски сбирки“, които са звена (заедно с отдел
„Реставрационен център“) в направление „Опазване на ръкописно-
документалното наследство“, както и отдел „Дигитална
библиотека“, който е звено от направление „Информационно
осигуряване на библиотечните дейности“.

2. Резултати
На специалистите отдавна е познато огромното количество
ценни ръкописи и документи, които се съхраняват в Националната
библиотека. На първо място, това са голям брой
църковнославянски, гръцки, латински и други ръкописи, които са
грижа на отдел „Ръкописи и старопечатни книги“. Тук се
съхраняват и много спаропечатни, редки и ценни книги, вестници
и списания от периода XV – XIX век. Особено интересни за
изследователите са „Български старопечатни книги и периодични
издания 1806 – 1878 г.“ и т.н.3 Може да се каже, че колекциите са
описани по методически изисквания и са достъпни за ползване от
специалисти и граждани. [9] Последното е необходимо условие за
успешното им дигитализиране и ползване, доколкото справочният

226
 KNOWLEDGE SOCIETY AND 21ST CENTURY HUMANISM

апарат към всеки документ означава почти готови метаданни,

които да се използват в процеса на цифровизиране.
„Български исторически архив“ е другото звено, ангажирано
пряко с опазването на архивно-документалното наследство. В него
се съхраняват повече от 900 фонда (лични и институционални), 89
колекции и стотици единични постъпления. Фондовата наличност
е описана според методическите изисквания – издадени са общо 9
обзора (достъпни и в интернет) [10], изготвени са инвентарни
описи според методическите изисквания на всички фондове и са
издадени многобройни описи на колекции: например три части на
„Опис на Сбирката „Портрети и снимки в Народната библиотека
„Кирил и Методий“ [11] и др.
Третият голям масив с документи, ръкописи и старопечатни
книги се съхраняват в отдел „Ориенталски сбирки“. Тук само ще
маркираме по-големите колекции: ОАК (Ориенталска архивна
колекция), НПТА (Новопридобити турски архиви), „Дефтери“ и
„Сиджили“. Това са колекции, които имат изготвени описания –
макар в повечето случаи не съгласно добрите архивни практики.
Следва да споменем и т.нар. Селищни фондове (основен фонд, А-
фонд и предфонд), огромната част от които на практика са само
инвентирани, без изготвени инвентарни описи (съгласно
методическите изисквания). Тук се съхраняват и голям брой
арабографични ръкописи и старопечатни книги, някои от които
описани. [12] Следва да се отчете и издаването на тематични описи
на документи [13], които обаче трудно може да бъдат използвани
като източник на метаданни в процеса на дигитализация, понеже
не отразяват стремеж към цялостно систематично и
последователно разкриване на фонда, а по-скоро някакъв
конкретен приоритет и задача. Всъщност в перспектива липсата на
фондови инвентарни описи, изготвяни по архивистична методика
[14], може да се окаже съществена спънка пред дигитализирането
на колекциите на „Ориенталски сбирки“, защото тяхното
предварително или паралелно изготвяне заедно с
цифровизирането им би отнело огромно време и усилие от страна
на специалиситите в отдела.

2.1. Дигитализацията
Цифровизирането на архивно-документалните колекции в
НБКМ стартира през 2006 г., като приоритет почти през цялото
време на протичане на процеса е книжовното богатство,

227
 ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА ХХІ ВЕК

съхранявано в направление „Опазване на архивно-документалното

наследство“. Големият пробив като че ли е направен през 2009 г.,
когато стартира „Дигиталната библиотека“. Конвертираните до
този момент документи са предоставени за ползване чрез
програмата DocuWare. Започва и работата по проект BG0046
„Дигитализация и запазване на писменото наследство на
България“, осъществен с финансовата подкрепа на Исландия,
Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на
Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП).
Благодарение на този проект е извършен ремонт на Дигиталния
център на Библиотеката, закупена е техника и е направено
обучение на експертите. Дигитализирани са и документи –
основно славянски ръкописи от XV век; сиджили и др.4 Освен това
планово започват да се дигитализират документи от други ценни
колекции, съхранявани в НБКМ.
От таблица 1 е видно, че с течение на времето непрекъснато
се увеличава общият обем на дигитализираните обекти, които се
предоставят за ползване чрез „Дигиталната библиотека“. Най-
голямо количество обекти са качени и предоставени за ползване
на изследователи и граждани в периода 2010 – 2012 г. Тогава освен
работата си по споменатия проект Библиотеката се включва и в
други проекти, които пряко или косвено са ангажирани със
сканиране на документи – проекта IMPACT, Europeana, „Световна
дигитална библиотека“ и прочее. След 2014 г. НБКМ не участва в
проекти, чиито конкретни цели са свързани с дигитализацията, и
количеството на годишна база намалява, но въпреки това се
запазва стабилно, с известна тенденция за увеличение през 2017 и
2018 г. Трябва да се има предвид, че данните за последните години
в таблица 1 са условни, доколкото е предаден общият брой
файлове на сканираните документи, а не само тези, включени в
„Дигиталната библиотека“.

228
 KNOWLEDGE SOCIETY AND 21ST CENTURY HUMANISM

Таблица 1. Част от дигитализираните документи, предоставени за ползване

чрез „Дигиталната библиотека“. За 2017 и 2018 г. е предаден общият брой на
цифровизираните документи и файлове 5

Архивни
Година/ Ръкописи Старопечатни, документи, Периодика Общо
Номинал редки и ценни снимки

Док. Файл. Док. Файл. Док. Файл. Док. Файл. Док. Файл.

2009 8861 215 730 24 895 35 396

2010 31499 402 32 669 411 65 314

2011 2804 10 308 5713 31 983 719 51 106

2012 4924 9831 3809 3800 453 57 353

2013 5730 9757 1952 23 311 743 40 800

2014 12 3382 83 11073 282 4608 19 15 312 405 35 118

2015 18 6932 66 8928 104 1877 20 20 553 456 39 462

2016 31 7772 53 7538 656 6178 5 13 792 796 35 635

2017 20 8023 56 6622 723 4605 32 10 227 860 36 447

2018 103 6765 71 6955 450 5597 21 9967 8337 81 071

Това, което прави впечатление от таблица 1, е, че

преобладаващият брой сканирани обекти принадлежат на
периодиката, ръкописите и старопечатните книги. Това е
очаквано, като се има предвид, че, както споменахме горе, те са
доста добре обработени от архивистична гледна точка –
инвентирани, пагинирани, описани и т.н. Освен това един
документ може да произведе много дигитални образи, към които
на практика да са релевантни едни и същи метаданни. Най-малък
дял представляват най-трудоемките – архивните документи и
снимки. Тук са включени и документи, които могат да
„произведат“ само един дигитален обект и в същото време са с най-
разнообразни архивни описания и съответно разнородни
метаданни.

229
 ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА ХХІ ВЕК

Таблица 2. Дигитализираните документи, разпределени по структурни звена, за

периода от 2011 – 2017 г., включени в „Дигиталната библиотека“, от
„Ръкописи и старопечатни книги“ (РСК), „Български исторически архив“ (БИА)
и „Ориенталски сбирки“ (ОС)6

Година/Отдел РСК БИА ОС

Док. Файл. Док. Файл. Док. Файл.

2011 91 590 2

2012 136 255 10

2013 100 567 20

2014 97 266 21

2015 76 100 12

2016 928

2017 54 3994

На базата на таблица 2, която включва наличните данни от

годишните отчети на НБКМ за периода 2011 – 2017 г., може да
направим и някои по-общи наблюдения за степента на
дигитализиране на колекциите по отдели. По отношение на
микроинституционалната принадлежност на документите, които
са включени в „Дигиталната библиотека“, може да се каже, че най-
голямата част са съхранявани в „Български исторически архив“,
следвани от „Ръкописи и старопечатни книги“ и „Ориенталски
сбирки“. По-горе коментирахме, че най-несистемно са описани
документите, съхранявани в последния отдел, поради което е
логично да имаме подобен резултат. Обратно на това, наличието
на добър архивно-справочен апарат към фондовете и колекциите
на БИА (обзори, инвентарни описи и публикувани описи) е
необходима предпоставка за лесното издирване на документните,
тяхното дигитализиранe, бързото изготвяне на метаданни и
съответно предоставянето им за ползване в цифров формат.
Общо към декември 2014 г. в „Дигиталната библиотека“ са
включени приблизително 345 000 файла, организирани в 27
кабинета, разпределени в 21 928 записа в софтуера за организация
на дигиталното съдържание, които заемат 8,4 TB дисково

230
 KNOWLEDGE SOCIETY AND 21ST CENTURY HUMANISM

пространство в сървърите за архивно съхранение.8 Тази

информация системно се поддържа, преразпределя и през
последните години започна нейното прехвърляне в нова версия на
„Дигитална библиотека“, което продължава и понастоящем.
В последно време също следва да отчетем напредък от гледна
точка на техническата обезпеченост. Така например от 2018 г.
освен четирите професионални букскенера е въведена в
експлоатация и нова техника за дигитализиране – два плоски
скенера (OpticBook 4800 и OpticPro A320) и един планетарен
скенер Еларскан9, което е, най-малкото, предпоставка за по-
интензивна цифровизация.

3. Някои обобщения, изводи и препоръки

Дори при най-добро желание и старание няма как в
ограничения обхват на настоящия доклад да представим детайлно
целия процес на дигитализиране и съхранение на ръкописно-
документалното наследство в НБКМ. Той е многостранен и
многопластов. Несъмнено е свършена огромна работа, което е
стабилна основа за надграждане.
Какво предстои оттук насетне? На първо място, свършеното
до момента следва да се съхрани и подобри. Разработен e нов
софтуер на „Дигиталната библиотека“ и миграцията на данните
към него е важна задача, която предстои да бъде финализирана.
Тоест трябва да подобрим това, което имаме вече, за да се използва
по-ефективно и рационално от граждани и служители.
На второ място, несъмнено плановата дигитализaция – на
базата на годишната квота към „Дигиталната библиотека“
извънплановата дигитализация (по поръчки от институции и
граждани, по различни проекти, за изложби и т.н.) също трябва да
продължи да бъде извършвана.
Дигитализацията може да се извършва и централизирано, в
едно структурно звено, като по този начин се обезпечи
внедряването на модерните архивни практики и съответно се
гарантира по-надеждното съхранение на цифровите архиви на
НБКМ.
Важно е наред с дигитализирането на документите да се
работи и за тяхното архивно описание и структуриране. Това би
било важна предпоставка за лесното им последващо
цифровизиране, изготвянето на необходимите метаданни и други
свързани с дигитализацията необходимости.

231
 ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА ХХІ ВЕК

Заключение
Несъмнено по отношение на цифровизирането на огромното
архивно-документално наследство, съхранявано в Националната
библиотека, до този момент е направено немалко. Посредством
старата и новата версия на „Дигиталната библиотека“ това
богатство вече е станало достояние на всички интересуващи се не
само в България, но и в Европа и по света.
Постигнатото обаче не следва да ни задоволява – предстои
много работа.
Необходимо е да се подобрят класическите архивни
инструменти за достъп до документите – например изготвянето на
инвентарни описи на фондовете, съхранявани в „Ориенталски
сбирки“. Това би било важна предпоставка за лесното и бързо
изготвяне на метаданни на арабографичните документи.
Може да се помисли и за оптимизиране на институционалната
дейност на Библиотеката по отношение на цифровизирането – да
се внедрят централизирани действия, работа по единни стандарти
и други добри практики.

Благодарности: Докладът е разработен по НИП „Информационен

портал за архивно-документално наследство на Българското
възраждане“, ръководител доц. д-р Християн Атанасов. Договор
№ КП-06-Н 25/2 от 13.12.2018 г. с ФНИ на МОН, Конкурс за
финансиране на фундаментални научни изследвания – 2018 г.

Бележки
1
Стратегия на Държавна агенция „Архиви“ 2015 – 2020,
<http://www.archives.government.bg> (12 авг. 2019).
2
Годишен отчет на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2017, с.
20, <http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=104> (12 авг. 2019).
3
Структура на НБКМ, <http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=104> (12 авг.
2019).
4
Годишен отчет на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2010, с.
44 – 45, <http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=104> (12 авг. 2019).
5
Годишен отчет на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2009 –
2018, <http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=104> (12 авг. 2019).
6
Пак там.
7
Годишен отчет на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2012, с.
59 – 60, <http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=104> (12 авг. 2019).
8
Годишен отчет на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2014, с.
53, <http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=104> (12 авг. 2019).
9
Годишен отчет на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2018, с.
23 – 24, <http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=104> (12 авг. 2019).

232
 KNOWLEDGE SOCIETY AND 21ST CENTURY HUMANISM

References/Литература
1. Rothenberg, J. Avoiding Technological Quicksand: Finding a Viable
Technical Foundation for Digital Preservation. A Report to the Council
on Library and Information Resources. Washington, 1999, p. 2.
2. Бенбасат, А. Дигитализация, но на каква цена? – В: Библиотека,
XI, 5, 2014, с. 44 – 53.
3. Szekely, I. Do Archives have a Future in the Digital Age? – In: Journal
of Contemporary Archival Studies, Vol. 4, Art. 1, 2017, pp. 8 – 10.
4. Lemic, V. Archives and Internet – new possibilities for access and use
of archival record. – In: Arhivski vjesnik, Vol. 45, 2002, pp. 207 – 218.
5. Tsoneva, S. Digitalizatsia i predstavyane na fondove i kolektsiite v
Regionalna biblioteka „Aprilov – Palauzov“ – Gabrovo. – V:
Biblioteka, XXIV, 5, 2017, s. 26 – 30.
6. Bobev, G. Podhodi v protsesa na digitalizatsia v Natsionalnata biblioteka
„Sv. sv. Kiril i Metodiy“. – V: Biblioteka, XXIV, 5, 2017, s. 32 – 35.
7. Georgiev, L., P. Mikanova. Digitalizatsia na dokumenti ot Balgarskia
istoricheski arhiv pri Natsionalnata biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.
– V: Pismeno nasledstvo i informatsionnite tehnologii El’Manuskript –
2014. Materiali ot V mezhdunarodna nauchna konferentsia Varna, 15 –
20 sept. 2014. S., 2014, s. 34 – 37.
8. Georgiev, L. Za dostapa do digitalizirani istoricheski dokumenti ot
Natsionalnata biblioteka. – V: Dokladi ot konferentsia v UniBIT na
tema „Naukata za kulturno-istoricheskoto nasledstvo – „Scientia
Incognita“. S., 2014, s. 57 – 69.
9. Naprimer: Opis na rakopisite i staropechatnite knigi na Narodnata
biblioteka v Sofia. T. 4. Opis na slavyanskite rakopisi v Sofiyskata
narodna biblioteka. S., 1971.
10. Obzor na arhivnite fondove, kolektsii i edinichni postaplenia,
sahranyavani v Balgarski istoricheski arhiv. Kn. I – IX, S., 1963 – 2006.
11. Popslavova, D. Opis na sbirkata „Portreti i snimki“ v Narodnata
biblioteka „Kiril i Metodiy“. Ch. 1 – 3. S., 1975 – 1989.
12. Naprimer: Opis na arabskite rakopisi. T. I. Koran. S., 1977.
13. Naprimer: Opis na osmanoturskite dokumenti za zanayati i targovia
(XV – XIX vek), zapazeni v „Orientalskia otdel“ na NBKM. Sast. A.
Velkov, P. Gruevski, S. Vanova, M. Mihaylova-Mravkarova, N.
Robev, E. Silyanova. S., 1993.
14. Za primer v tazi posoka mozhe da se posochi: Metodicheski koddeks.
Sv. 3 – 4. S., 2013.

За авторите
Доц. д-р Красимира Александрова е директор на Националната
библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и преподавател в
Университета по библиотекознание и информационни технологии.
За контакт с автора: k.aleksandrova@nationallibrary.bg.

233
 ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ НА ХХІ ВЕК

Ваня Аврамова е заместник-директор на Националната

библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, инициатор и ръководител на
редица международни и национални проекти.
За контакт с автора: v.avramova@nationallibrary.bg

Доц. д-р Християн Атанасов е преподавател в катедра

„Библиотечен мениджмънт и архивистика“ в УниБИТ.
За контакт с автора: h.atanasov@unibit.bg.

DIGITIZATION OF ARCHIVAL-DOCUMENTARY
HERITAGE AT THE NATIONAL LIBRARY
„ST. ST. CYRIL AND METHODIUS“ –
PRESENT AND PROSPECTS

Krasimira Aleksandrova1, Vanya Avramova,2,

Hristiyan Atanasov3
1, 2
National library „St. st. Cyril and Methodius“
3
University of Library Studies and Information Technologies

Abstract. In the last few years, the digitization of the archival-

documentary heritage has become a leading priority worldwide for all
institutions committed to its preservation. The benefits couldn’t be clearer
and they can be seen in many aspects: better storage, preservation and
promotion, Internet accessibility, etc. As a member of the EU, Bulgaria is
no exception to this trend.
The main aim of the proposed paper is the presentation of the
digitization carried out so far in the “St. St. Cyril and Methodius” National
Library. The institution which is leading in its professional activity and
should demonstrate good practices for other libraries.
The main difficulties that managers and experts have to deal with in
order to make the process easier and quicker will be identified. And also
will be highlighted and outlined the main prospects for digitization and
leading world practices in this direction.
Keywords: “St. St. Cyril and Methodius” National Library, archival-
documentary heritage, digitization, access to information

About the authors

Assoc. Prof. Dr. Krasimira Alexandrova is Director of the National
Library “St. St. Cyril and Methodius” and a lecturer at ULSIT.

234
 KNOWLEDGE SOCIETY AND 21ST CENTURY HUMANISM

To contact to the author: k.aleksandrova@nationallibrary.bg

Vanya Avramova is the Deputy Director of the National Library “St.

St. Cyril and Methodius” and a leader of a number of international and
national projects.
To contact to the author: v.avramova@nationallibrary.bg

Assoc. Prof. Hristiyan Atanasov, PhD is a lecturer in Library

Management and Archival Studies Department, ULSIT.
To contact to the author: h.atanasov@unibit.bg

235